Съединителните нишки на живота (втори вариант)
№ 281
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
nEKRi, V ' дЕ -3 БИ " •(-чие; .чл единт 'а,1 дшъ хап зае • в чiаОЛТ&I '•’'I, е Ь.Ж» олко X година. 17 школна лекиия на 1.мл.ок.класъ ИЗГРЬВЪ — 2.Януари 1931; г. петъкъ б.ч.с ‘да,за СЪЕДИНИТЕЛНИТЕ Н И Ж К И НА ЖИВОТА. •'Ъ НО Братътъ Кузманъ. /достоенъ идѣенъ дѣецъ,съученикъ и съработ-Ц никъ въ школата на 1.мл.ок .класъ отъ самото , й начало -10 години./хойтоси замина на 31J ; декември вечерьта 8.30 ,ч. на Изгрѣвъ. /ЗЗЬ_ Миръ и Свѣтлина на духати,Кузмане,въ по-на-?? татъшното ти слѣдване въ Пжтя на Истината!/ . . д.1 .запр. ти едно' тихо и меко врѣме. /днесъ ще бжде погребениедто на тлѣннитѣ останки на покойника;на който ще при-Х-' ежтетвуватъ 
6.5.Ч.С. /Q СЪЕДИНИТЕЛНИТЕ НИЖКИ НА ЖИВОТА. САМО СВЕТЛИЯТЪ ПЖТЬ НА МВДРОСТЬЕ ВОДИ КЪМЪ ИСТИНАТА! ВЪ ИСТИНАТА Е СКРИТЪ ЖИВОТА’ Пишете върху ТЕМА № 14: УСЛОВИЯ НА ДОБРИЯ ЖИВОТЪ. коъга. Станете сега,ще имаме едно упражнение. 1.Ржцѣтѣ напрѣдъ,съ дланитѣ обърнати нагорѣ.2.РжцѣтѢ на гърдитѣ.З.РжцѣтЬ на кръста.4.Ржцѣтѣ Долу. Сжщото нѣколко пжти. Седнете сега. Пишете заглавие: , . , СЪЕДИНИТЕЛНИТЕ НИЖКИ HI ЖИВОТА! Има извѣстни положения въ живота,които забавляватъ човѣка. Какво наричатъ това? /ябълка/.Азъ го наричамъ забавление.До нѣкждѣ и забавленията сж на мѣсто.При какви условия сж на мѣсто? При малкитѣ дѣца,за ; I да се освободите отъ тѣхнитѣ незгоци на живота,понеже тѣ си иматъ въ невиди$ мия свѣтъ връзки,това сж забавление за тѣхНо когато възрастниятъ човѣкъ ис-t ка забавление, какво е неговотъ под зжениеЗЗабавлецието ъ дадения случай е една почивка насериозната мисъль.Сериоз еа мисъль,значи,човѣкъ съ мотиката,усиленъ ’ трудъ е това!Е,каква е разликата между едно забавление на ума и единъ сериозен трудъ на' ума? Въ труда има никакъв13 капанъ,а въ забавлението нѣма нищо.Запр. ] забавление е,вземешъ една книжка и съ ножицитѣ режешъ,режешъ,правишъ си едно 1 упражнение, или вземешъ нѣкоя книжка!, и я кжсашъ, кжсашъ',и това е забавление; I Или -едно листче,или нѣкое цвѣтче,к!сашъ го,кжсашъ,забавлявашъ се.Но има единт прѣходенъ периодъ,който е отъ забавлението къмъ работатЕВземешъ ти хлѣба, и j по сжщия начинъ го начупвашъ на малки парчета,вземешъ една паница,туришъ хап 1 , • ду .Си-/ . ’ китѣ вжтрѣ,бръкнешъ нѣкждѣ,извадишъ малко сирене,натрошишъ и него вжтрѣ,забав лявашъ се;слѣдъ това вземешъ врѣла вада,туришъ малко врѣла вода залѣешъ всич| . : . . ч,понеже е ко туришъ и малко прѣсно масълце,така! прѣсно краве масло едва счукано,тогава вземешъ една лъжица,и започвашъ да свяришъ първото парче.Въ това забавление ива нѣщо сжществено;това,което ще изадашъ отъ паницата,ще видишъ дали твоята' попара е хубаво направена,и ще се произнесешъ върху нея.Ако попарата е хубава, I i»иь : • какво заключение ше извадите?Че хлѣбътъ е билъ добъръ.послѣ дали сиренето е I , . / , ..'ниьгаква добро,маслото прѣсно,водата чиста,лъжицата,послѣ,като оърбашъ,слѣдъ това ще кажете:лека храна е попарата!Сега азъ вземамъ това отъ забавленията на прѣходния периодъ;има такива забавления въ умствения и духовния свѣтъ;такива прѣход. . ’ г. см» ни състояния ги има въ всичкитѣ свѣтове Дробишъ ти нѣщо,нали'казватъ:каквото • , , , тева дробишъ,това щеешъ!Азъ вземамъ дробе; ето въ правата смисълъ.Малки хлѣбчета ' • , , .. ЬргвКЪ, J дробишъ ги на хапки,кой хлѣбъ се дроби? /сухия/.Да,сухияуъ,а който не е сухъ,. той се яде съ сирене. 
една о или едно сухо желаниескука е станало.въ идните суха мисъль или едно j Слѣдователно.ако нямате су занимавате,искате | я ви Скуката въ хивота подразбира,нѣма съ какво да живота ви.Скукат , имате единъ методът Лбр», 1 m ,„„.„0,0 »» то.»» "• I ведете сега.как уиотвената попара.Нали?Умст-.,и| "“"“рГГко физическото поле квадратурата на кръга. I вена попара е к r Р =пОсътъ не разрѣшенъ.Тъй е,че I .....».»—. ... .п-осътъ не се разрешава съ попрра.То е едно изкл . гето имате сухъ хлѣбъ.а ако вие 1те най-хубавото ядене,трѣбва ли ви в I " рао пъкате какво X-mU тогава квадратурата на кръга, това е J попара,едно хубаво занятие-.и вога за да разрѣшишъ една мачнотия, НЪШО,което не се palрѣшава.Защото ако нѣщата оесноразрѣ , липсва нѣщо на човѣкя харкктеръ.губи се онова ИХ У човѣка. И трѣбва да има ватъ,почва ако никакъ да не се разреват въпрХтѣ, тогава човѣкъ идва до отчаяние, губи смисъла на живо зи,които са je обезсърдчили,казватъ,живота нѣма омивълъ. Въпроса не мохе да се разрѣщи.Цйствитерно.цѣлокупно кивота не мохе да се J разрѣши.При оегаюнитѣ условия квадратурата на кръга не иохе да се р | НО възможно е за бъдаще.при други кола да се разрий квадратурата на кръга J Като се разрий една мисълъ.ще ви1мъ,че този кръгъ съставлявалата отъ нѣJI кое друго тѣло.,мохе да се разрий но при сегашнитѣ условия все остава на | кръга нѣщо недоразрѣшено. Е.колко киници оставатъ тамъ.Каква е Формулата /Пч? е формулата за лицето на кръг М ‘онова число,което ноже да се разР | и нѣщо/.Туй показва,че вилата на кръга са неизмѣрими по между сеД И Сега азъ тълкувамъ,какво раз бирата "вие подъ думата:нееъизмѣрими числа? Да Н ---- кахемъ че АВ. е диаме търа .Окриностьта е несъизмѣрима.понеже е Л /--------------\\ единъ незавършенъ прсдесъ. /трѣбва да се намѣри една отсѣчка, И ____ която да мохе да се Лнесе и на окражностъта и на иаметъра.та| Г_____________ ' кава цѣла от/ѣчка на физическото Хе нѣма/.Казвате,несъизмЪримиА \\ отсѣчки.неоъизмѣрими числа и несъизмѣрими плоскости,значи,тамъ J процеоътъ е незавършенъ ако им. шъ една ябълка.мохешъ ли да опрѣдѣлишъкаква ще бъде величината? Не мохешъ.Най-първо ти ще имашъ единъ малъкъ плодъ.и поолѣ трѣбва да чакате докето тя зъв.рши своето развитие.Тогава може да опрѣдѣ лите приблизително,каква ще бъде -олѣмината Й.Това е само идея да имате. 1Г.омъ кахемъ нѣща несъизмѣрими.у васъ и .а еднр механическо разбиране;казвате,това J е неоъизмѣримо.не мохе да се измѣж.А щомъ туримъ:процесътъ е незавършенъ, каква е идеята? Сегамежду двѣтѣ понятия несъизмѣрими и незавършенипроцеси , какво се разбира? I 
V Допуснете, че аЛ; ДИаР- 5 не=1изкѣрим,тогава кр.т е единни I | завършен процес .Какво е тогава отнето между несьизмЪримиП величини и И незавършения процес в идеята вжтрѣ/има нѣщо сходно в тѣх,тѣ са нѣщо единтично/.Да има.ТѢ не могат да се сьизмѣрат,понеже процесът е незавршенЛ и трѣбва да се чака;до таи додѣто =J стигнали не можем да до изиѣрим,ко , онзи пжтъ,който cue изходилите cue (о измѣрили.нѣмаме воичкитѣ дани за този пжть.има -нѣшо.коетоипсва оотавиѣ3¥ понятия,нали думата е за забавлени-И ята.Тогава ние се спираме между едно забавление на живота И една сериозна раВ бота.В какво седи забавлението и в какво -работата? забавлението вие Йма-Я I те никакъв приход,а имате воѣкога ркзходабавление може да си позволи самоИ един богат човѣкъ,крайно богат човкк.И въобще забавление дават най-много В ' на дѣцата,понеже тѣ еж най-богатитѣ.нкй-богатитѣ същества на земята това еж дѣцатаЛѣ сж като цар и'като князе,една двѣ.три години,и слѣдъ това тѣ изгуб-Щ ват тази магнетинеска сила,и тѣ став 1Т като обикновенитѣ хорали тогава ииъ | дават работа.® дадения случай вие требва да се абстрахирате от сегашното ваш? състояние,въ което се намирате.аѣкъ за да разбере правилно живота,той И трѣбва да разбира един ооновенъ зако .ъ.Той трѣбва да се абстрахира отъ дадеИ нитѣ условия" които той може да швДа катеиъ.че вие сте един пжтникъ.а И сте нѣкой князъ,имате всичко на разположението тръгнете на разходка неприготя внъ,и въпрѣки,че сте князъ,вие опитваме незгодитѣ на живта като единъ обикноg ' венъ човѣкъ.Каруца нѣмате,дреха и т.н1т. Какво трѣбва да правите въ даденияg случай?Да се примирите съ условията,и да гледате колкото се може по-скоро да | свършитѣ тръгнали ро върха нѣща/отъ съ тѣзи неблагоприятни условйяоа зависи напълно оТъ васъ. Вие стена планината на екскурзия,и тюѣбва да стигнете колкото се може-по-ски да се върнете назадНо върхътъ е далече, тогава се изискватъ двѣ васъ.Трѣбва да бждете умни,и да си помислите,а се качите ли или да се върнете ще идешъ до назадъ?Има и едно трето полюжение,задачата остава неразрѣшена. Ти срѣдъ пжтя,и ще кажешъ:ние ходихме до върха.Въ сжщность ти си ходилъ само до срѣдъ пжтя.При това казкаЬъ,отлично бѣше врѣмето!А не бѣше от| лично врѣмето.Лшото врѣме ги зартави д| се ърнатъ назадъ. , . | Сега азъ ви говоря направо на въпроса,близко до сегашния вашъ j животъ.Й кажемъ,вие сте свършили гимна:ия,нѣкой отъ асъ сж свършили и универj ситетъ,имате извѣстно знание,което трѣ;яа да ви послужи за условията,при кол3 то сега живѣете.Товв иание трѣбва да го у отрѣбите,защо а ангажира само вааИ 1 I • • 1 шия умъ.Запр.п Оставете си,е вие сте еЯинъ математик,раййрате много добрѣ ма театиката и метереологията,но намѣрите Ice при едно дъждовно или вѣтровито врѣ ме.Питамъ,какъ ще употрѣбите математиката си?Прѣдстаете си, че вие.г сте единъ | -А 
химик. ИЛИ Физикъ,учили сте как. се .бразуват. дъждоветѣ.но натрил, се ври неблагоприятни условия.виждате какъ сз образува дъжда,изсипва се отгорѣ ви, измокря .Питамъ.какъ трѣбва да употрѣбиЛ вашата физика въ дадения случай! J Ано оте единъ уменъ физикъ,вие ще име те една мушама отгорѣ си,и ще я турите на гърба си,та когато дъжда пада отгерѣ ви,да не ви засѣгне.както патицата. Тя слѣдъ като в мислила мирила дълге врѣме.тя има всичкитѣ условия да се .. справи съ живота.И тя като е правила много опити,казва,трѣбва да си импрѣгиирамъ дрехитѣ.и намйра извѣстна мазница,маже ги,гледа ги,и макаръ.че живѣе да въ водата,тя не иска водата е запазена.Макаръ че водата е баде 50 нейната кожа.И тя като единъ водолазъ толкова хубава,тя казва,тази вода не трѣбва да бжде дати близу до моята кожа.Та до нашитѣ пера,но не и извѣстна условия въ живота сж необходими да бж до нашето сърдце. Та каква бѣше основната мисъль? /за забавлението/.Забавлението е встжпление.едно приготовление къмъ една много сериозна мисъль,къмъ сериозенъ трудъ.Запримѣръ сегашниятъви животъ,сиепеньта до дѣто сте стигн л какъ ще числите вашия животъ?Какво пДѣдставлява забавлението./приготовление работа,къмъ сериозенъ Цивотъ. Н къмъ сериозна мисъль/. Е,кой е онзи,който приготовлява сега.Вие слѣдъ като Ц се готвите дълго врѣме,може да станетЬ такъвъ за какъвто вие мислите, /ама Ц ние не се готвимъ,насъ ни приготовляв.1тъ/.Има нѣщо вѣрно вътова, защото, ако В други ни приготовляватъ,ние ще бждемъ1само кукли.Пъкъ ако ние се приготовляваме,по какво ще се отличаватеЗа да Ve разгледа единъ въпросъ,за да баде наученъ,колко положения се изескватъ? 1/за да бжде единъ въпросъ наученъ,найпърво той трѣбва да бжде подкрѣпенъ оть опита и второ съ зрѣла мисъл. За да й бжде подкрѣпенъ,трѣбва да има нѣщо,кое го да ни интерисува.Изучавам® азъ слънЯ цето,трѣбва да ме интерисува то,за да Ьо изуавамАко нѣма една съединителна И мога д| / л I , нижка между слънцето и мене,азъ не го йзучавамъ.Нека вземемъ единъ по-близъкъ h прѣдметъ.Прѣдставете си,че вие имате единъ приятель,или нѣкой банкеринъ.отъ Ш който вие искате да вземете пари.Какво правите? Изучавайте банкерина.Защо? Понеже имате интересъ да вземете napjVj ° сжщеврѣмено и той ви изучава. Той най-първо ще ви откаже,ще кажееще помисля малко,ще видя дали имамъ достатъчУ но пари,срѣдства,за да ви итпусна извѣсгенъ кридитъ.Защо?Ще ви изучава,дали ще може да платите онова,коетоще вземеткоже би ние въ природата,;йко никакъв! нѣмаме връзка съ прѣдметитѣ,или съ жив;тѣ сжщества,да ги изучаваме безъ да | имаме никакъвъ иртересъ,нищо не ни ползува.Даже вземете всички тия хора,които се занимават® съ науката,зоолози и ботаници,все иматъ извѣстна връзка съj тѣзи прѣдмети.Нѣкой си ботаникъ го интерисува живота,или нѣкой химикъ,може химията х ли // съвсѣмъ да бжде отвлечена наука? Практически има нѣщо,което да го интерисува.Или по физика,или по биология,Vee има нѣщо коетоДа ГИ; интерисува въ 
5. вече,за да проучаваме окултната науки,това не е попара.Да изучавашъ У та наука,то е вече единъ топълъ хлѣбизваденъ отъ пещьта,маслото е отлично,. имате и отлично сирене,тогава не ви Трѣбва папара.а изисква се едно с олидно дъвкане човѣкъ.Окултната наука,азъ сравнявайъ,най-хубавото Защото яденето на папара или йачорба,това // не.А за ядене,което може да има само не никакво е гълтане, то е //// ядесолидна храна,съ която може да тогава да изучавате окултната наука,вие имате една ое упражни вашето декане,и Хгатъ да ое развият, вашитѣ органи. всѣки,който изучава окултнатаЛаука, той ще има права мисъль,и той всѣ• зд . „ , кога ще бжде /равъ/ Да ви кажа,азъ i вие се смущаате и сжждавате , това катво разбирамъ падъ права мисъль.Щомѣ • L нй е разсжждение!Щомъ ти се смущавашъ,у тебе има извѣстенъ страхъ.а тамъ дѣто съществува етрахъ,никаква наука не са. шествува.И когато проучавате какъвто и да е прѣдметъ.не тургайте за тилъ да бжде етрахътъ! "Азъ като овърша училището,какво X/ правя"Чв вие ете туритилъ вашия страхъ.Или "като живѣя 1объръ животъ,какво ще стане"? Така не ви ли мисли!Това е стра.може ли един! човѣкъ да свърши? Идеята за свършване,. процеп. ... вие нѣма да го разрѣшите.като единъ кенкретенъ МШ ° e знаете,ел дъ се като дѣто вали завършите единъ процесъ.въ вашия живЬтъ ще започне втори процесъ.Тамъ • сте завършили единия,ще запрчне втория процесъ. Та казвамъ,въ древносткта както и сега,онѣзи,които сж изуча-’ окултнитѣ науки сж изключили младея.Младиятъ не може да бжде окултистъ, 1 понеже дѣца не могатъ да бждатъ окултити,понеже не могатъ да дъвчатъ още., Всѣки човѣкъ,кой то не може да мисли правилно,той не може да блде окултистъ; не, че же да не е способенъ.но понеже не сж съпостави нѣщата правилно,, ако mj изникнали з тАва той не де окултистъ,окултенъ ученикъ.Понеже ревания въ живота си' онѣзи понятия,които сх важни,и съ които И допуснете сега,ти жбитѣИ ако човѣкъ не мо’ i //// знае,той не може да 6sJ' ще ива лъжливи резултати,и редъ разочафогава въ окултната наука се изисква едно сортиране на сжществуватъ въ ума ви,върху онѣзи основнитѣ идеи,които въ даденъ искашъ да та мисъль щастие,като цѣль за да бжде хармониченъ.Кои го сж случай мокешъ да работишъ.и можешъ да боравишъ;а| станешъ шастливъ,вземете не въ тази обикновенаЧ тургатъ тѣ. Щастливъ трѣбва да бжде живота ти,’ условията да образувашъ единъ добъръ животъ? 1 Я.Нажи.кои еловия# на щастливия животъ? /първо майката и бащата,околната срѣда и храната/.Значи,благоприяттитѣ условия на землбдѣлеца е самата мѣстностъ, богата почва,която може да ша.изворитѣ.рѣкитѣ,които са тампЪслЪ врѣмето,вѣтроветѣ,които духатъ;послѣ въ коя зона се намира земята.Да кажемъ I 
б. ако вие искате да изучавате земята,ако'вие искате да станете единъ отличенъ И градинарь.коя чаоть ще изберете? /умѣрения пояоъ/Но ако искате да имате отъ Ц всичкитѣ видаве растения? /тогава тропическата зона/.Ще изберете най-хубавата | область на тропическата зона,защото таХ сж най-красивитѣ мѣстностПомнете, | че всѣкога тамъ дѣто има най-силни контрасти,тамъ дѣто е най-голѣмо злото, тамъ въ обратната посока е добротоко якото доброто е по-малко,толкова й зло-| то е по-малко;и колкото доброто е по-голѣмо,и злото е по-голѣмодъ думата зло разбираме онѣзи неблагоприятни услсвия,които противодѣйствуватъ за разви| тието на човѣшката мисъль и чувства,тѣ ротиводѣйствуватъ на добрия животД.А подъ добъръ животъ,разбираме благоприя:нитѣ условия,онѣзи сили,които дѣйству| ватъ за полза на доброто.и за онзи процесъ,който служи за подигането на' вашия | умъ,на вашия животъЛИмате една мисъль, 1оято ви безпокои.Какво има въ безпоко| ението на тази мисъль?'Има нѣщо зло,но злото вие не го схващате,не го виждате! Тогава коя мисъль е добра? Вѣка мисъль крято ви внася радость,има елементъ на I доброто.Ние наричаме добро въ даденъ случай извѣстно съчетание,благоприятнитѣ | условия сж всѣкога единъ признакъ на добро..Доброто настроение,но може да има I една малка илюзия.Но казвамъ.въ самитѣ контрасти на живота,контраститѣ могатъ | да бждатъ отъ двѣ противоположни естесвдинъ окултистъ е единъ човѣкъ еи I човѣкъ,който може да примири злото съ доброто.Животътъ е една наука,която при4 миряла доброто и злотоИли наука,която Примирява добритѣ и лоши условия,кои-| то сжществуватъ.Кждѣ е .човѣкътъ,допус! ете,Че сжществуватъ два свѣта,сжществу-| ватъ хора бедни,това е едно зло,сѣщесзвуватъ и хора богати,това е едно добро. Но богатството въ дадения случай може да произведе лоши резултати.Сиромашията е едно зло,но при дадени условия сиромашията произвежда добри резултати. Второто положение имате резултатитѣ:богатзтвото е едно добро,но при дадени условия,-то произвежда лоши резултати.Тогавi имате резултатитѣ на доброто и на зломѣри . • то.Слѣдъ като имате резултатитѣ на добЬото,какво ще на/////те? Ще намѣрите |пуснатъ богатиятъ затворенъ въ затвора,а сироиахътъ на свобода. Такъвъ примѣръ имаме . ние.Първиятъ човѣкъ бѣше богатъ човѣкъ,(отличенъ архимилионеръ въ райската градина,но направи едно прѣстжпление,и намъри затвора,изпъдииа го отъ рая навънкг Изпжждането отъ рая,това е единъ затвор'..Хората и до сега се намиратъ въ един: затворъ,и ние не сме доизлѣжали ощбНаб,:ижава единъ периодъ и още малко остава хората да си доизлежатъ.Всинца вие се въ затвора още,и по причина натози затворъ,на тѣзи лошитѣ условия,вие казвкте:лошитѣ условия,това сж. въ затвдра, отъ богатия резултатъ на вашижѣ прѣдѣди! и прародители. .. , Та казвамъ ви сега,акЬ богатството на ч.овѣка,той трѣбва?да разбира окултнитѣ науки,да разбира живота,и силитѣ,които сжлу-него.,съикриуо може да разполага. | _ л 
“[Сега,тъй както се разглежда въпросът,,окултнитѣ въпроси сж трудни,понеже нѣ мате едиъ завършенъ резултатъ. Сега\\азъ казвмъ :това е енна окултна фигура? I Какво ще разберете отъ българското Ж?Това е една формула,съ която мога ла разрѣ-а каквото и да е трудна задача,въ дадения И / \\ /х случай каквато мъчнотия иуда имамъ,азъ мога да прѣмахна тази мъчнотия,само съ извѣсто поставяне на юфката върху главата и всичкото не. 1 резположение може а изчезне.Да кажемъ Ue имате нѣкоя, мисъль,но ако вие въ даденъ случай знаете да поставите какъ ръката си,неразположението,което има I те,ще изчезне.Да кажемъ страхлив сте,акЬ не знаете,какъ да се справите,вие ще хукнете да бѣгате.срѣ нете нѣкоя мечка или нѣкоя голѣма неприятность, .,? 1 пакъ хукнете,но слѣдъкато бѣгате,казате нѣма я мъчнотията и се спирате, аккво I трѣбва да бѣгате при ѣѣгато.Нѣкой пжтк Ьии Д® ствувате съ окултната наука, иде нѣкд на срѣща ви,казва:азъ ще ти дамъ да резберешъ и маха рфка съ юмрукъ 1 ти иди насрѣща му,сотЕр:? си рж1 ата/катсД подрава/ка:. и и;.: искай малко/-ама I толкова години не сте ми дали ари,маха той съ рфката си нагорѣ надолу аритѣ ми трѣбатъ.Такива въпооси не могатъ да се уреа ъ съ махане на ржкааа.Иитам сега,ако не бѣхте поставили ржцѣтѣ по то:и наяинъ/на юбруци/какво ще стане? Този човѣкъ,кото свияъ ръката а ви ие,нищо не може да направи.Ти си отвори . • 1 .....ик гпй» ръката насрѣща му и всичката тая мъчнотии ще се прѣмахне.Имате вие една мисълю,която вѣзла в ума ви ,иса е да извършите да извършите едно прѣстжпле ' . когото ние,какво движ ние трѣбва да направите,за да се освободите отъ таи мисъль? Въ окултната наука има извѣстни магически ’ срмул и,маг'-гъ знае това.Той е , и ГМККЪ,|ХО каѣо единъ лѣкарь,има си извѣстни форм ули и извѣстни вещества,щомъ ти си не )азоложснъ,той ще те накади съ темянълнали -азватъ:накади дявола съ тамянъ да избѣга.Този тамянъ,този икстратъ е чистъ,той ще подѣйстцува а твоето обоняние и ще произведе едно блоготворно разположение на ува.Казвашъгазъ' не вѣрвамъ въ тамяжа.Не е въпросътъ да вѣрнате.Тб мян£тъ е единъ резултатъ,мо же да го употрѣбявашъ,но вскога да отрѣбивашъ т?яна,това не е наука.Само при извѣстни условия може да употрѣбявашъ1тамяна.Защо употрѣбяватъ хората сега тамяна?Когато приодата е създала тоя:., тя е имала нѣ, о прѣд ня видъ. Да се коронясватъ царетѣ съ него,то' а отпсслѣ е дошо.Кюгато тя е създала ма " слото,тя е' имала прѣдъ видъ само да коронясва ’ами рлави?ѣг стомаха ,а не л главитѣ на хората.Жрроата азва тъй:ако стомахътъ е норманенъ,и главата езооц нормална,ако стомахътъ е намазанъ и гл-ва-а ще бжде намазана.Прироата кажат; зва:азъ мажа стомаха,а стомахътъ трѣбва а маже главата у тебеСега вие трѣбва ще направите тивопоставяте едно възражение:какъ тъй стожъхътъ да помаже главата и се про-, на това.Н-и високопоставени дами си иматъ слугини--да ти'юб 
ливатъ ,дя №. правят® причрспшЪ.Нвлп високопоставената княгиня седи. прѣдъ огледалото,а онази елегии! и Лаже.Има ли нЬцо неестествено в® то ва?По опция пачия» стоиъхъг» hoi е да направи това,той поне да помоне гла| в та на своя господарки да направи извЬстна прическа,да прати онези е енергия,св. която Лозлкътв може 1 работна каззаиъ.па физическото поле и вие не започвате съ чисто иде»шпия, яивот» .започнете съ свЬта,който Бог®'е създал®,видимият», свЬм -ова |Ох роалиитЪ числсъ които грЬбва да започнетеамирате се при неб шгоприятни условия,боли ви коремът®, тури дѣсната си рхда па плекс/са,но може да.разрѣшишъ нѣкой въпрос®,гладЯ ден® си,искаш® да направиш® извѣзтно престъпление,да крадеш®,ти се поставяш® на изпит®,тури си ръка са на пъпа на зоната между разумния п животинския свѣт®.може да вземет и слѣдното положенида турите дѣсната 9 ръка на стомаха,а лѣвата на кръсгои мислиш® да влѣзеш® ли въ градината да деш® от® хубавитѣ ябълки ил1 да чакаш®.Когато видиш® нѣкхдѣ хубави ' ябълки,ги погледни прѣз® оградаза,какъ си наредени дърветата и слѣд® тове ца кажнхтѣзн плодове сх на нѣкой! мил® човѣкъ,кобко искамъ да го видя 1и ; нѣма да се мине дълго врѣме,тойще излѣзе и ще кажех ги си пътник® и таке се завържете единъ разгов ор®, той Ve ви заведе в® градината си и,вашето желание ще бъде постигнато по един® много красив® начин®.Значи когато1’ \\ . г. за си туриш® реката на стомаха,ти се разговаряш® с® стомаха.Стомах®!® е мног \\ . w ??ii '19 • го умен® за мятевиалнитѣ работи,тоц е такъв® философ® и такъв» химикъ,хо , физика разбира, по хигиена разбира к ако му дадешъ нѣщо,което не е за . • него,той казвахвъ моята фабрика токово нѣщо не може да влѣзе,ние такава е стока не обработваме,понеже ще се компрометира цѣлото нрѣдприятвпе ка| свате:глупав® е стомахът®,Не,не е глупав® и много пъти нашата работа заI виси от® нашия стомах®.Вие ще разсъждавате малко по друго яче за онази | храносмилателна система,за онази разумность,която влиза да крадитира жнв та,чисто като единъ окултистъ ще мислите.Ти за стомаха си ще мислиш® като едно велико предприятие въ живота,което се финансира отнѣкхдѣ и тогава напрЬдъка на вашия ум®,напрѢдъка на науката,всичко това зависи от® , | нормалната работа,който работи разумнстТогава ще имате една нова философи • ' ’ I . нулират, фчя.Вие сега нѣкой пъть смѣсвате сто aka с® т®рбуха,казватехмовѣк® жо ips ' | #явсг бва да,яде.е не трѣбва' да яде те,а тепърва трѣбва да се уит?,как® трѣбв@ да1 яде те.да давате на стомаха си само иорба да яде,това не е наука. СЮмаж това е едно отлично дрѣдприятие.Той каЬвахще дадете една храна;добрѣ -:Й| 
-9' • оЯЬВКааодаи отличен материал и каквото искате тогава иашчЬ . | /• фабрики тогава може да изкарат.! .4 дадеше едни здрав наторил, ние не можем да го приемен и акЛавате добр материал,ние ие отгов| варяме за лошилЬ последствия,нашето Кедприятие ие се ангажира е то BtU Ча сега окултната наука е,която разрешава тѣзи въпроси I • ' на живота-мни въпроси за добро и зло.доброто и злото сж въотвѣтствув| вещи сили,може нѣщо за мене да е зло при извѣстнн уславие,но при други I условия,това не е зло.Твърдата храна да едно дѣто е зло.Ако вие нахраI 1 ните едно дѣте съ твърда храна,ще му причинитсмърть,но ако един иовѣЛ | нп пълната възрасти го храните само юъ млѣко,вие ще осакатите негови» I зжби и ще осакатите стомашната му система,следователно,ще измѣннте режяЛ ; ма на млѣкото и ще му даде те храна да дъвчнЛ овѣкъ ,който не знае да Двч| ти ,той не може да мисли.затова,ако ти искаш да мислиш сериозло,трѣбва| много да дъвчишв храната си.Тѣзи млѣкепитавщи,конто прѣжнватъ,защо сж/в ] кротки,защо прѣживатъ тия животни.Коньт прѣжива лн?Не той по-спри$авъ. I , Вземете вола,защо е той разположенъ?С1ѣда като е насъбрал хравата си, | седне и започне да прѣжива.Има нѣщо м юго красиво въ това.Той седи-хато | единъ филосоъ,който завършилъ работа?а си и запомаа ритчично да прѣжйва! На нѣкои отъ васъ,които нѣматъ търпѣние,азъ мога да ви прѣпоржчааъ,намѣр| рете едно стадо отъ волове и наблюдавайте ги . половин часъ как прѣживеЛ ватъ,тъй хармонично върви движението като п одъ тактъ и ще се върнете о® : едно много приятно впечатление.седи 'ой спокойно и1 гледа,какво мислишъ?! Та кйзвамъ:ще прѣнесе1: е вие въпроса малко по-дълбоко,нѣк не се спирате върху прѣживането,но всички прѣживни животни иматъ единъ • отличен навикъ,трезви сз т'ѣ и имат много спокойно състояние.Турчинът казва:свѣтътъ ми да изгори,кожата ми па не изгори.Волът казва:днес яДохме хубаво,ще се оправи свѣтътъ,прѣжива си той.свири си.И слѣдъ като . се нахрани,той що стане,ще си поразмъйда опашката,ще разтърси врата и ще започне по сериозната 'работа.Нѣкой тжть трѣбва да прѣведете.Значи прѣживането е един! въпрос д1 се справяш съ една мхчна окултна стра' . на,че всичкитѣ тѣзи волове се сж окултйсти въ първа степень и изучават окултизяа,какъ да се справятъ,при ная неблагоприятни условия се намира? И ако вие задате въпроса отъ чисто окултно гледище,защо прѣживатъ живота тѣ?Прѣживавето е един метод на природата.За да може едно сжщедТВ? | да мине отъ едно състояние въ друго,нвпменно трѣбва да прѣжйв& 
и когато кажемъ,че трѣбва да дрѣш ием» Ой едно състояние въ друго,това 1 е оацото ние сме въ едно испрѣжеш е.набрана е мнсъльта и трѣбва да се I асимилира всичко това,трѣбва да окѣйнте лотрѣбиото отъ иепотрѣбното и J трѣбва да пи'те единъ материал® обработен® . Та саодиннтелиитѣ ннюи.тѣон разхвърленитѣ мементн на живота] трѣбва да знаете как® да ги съпоставяте,за да може да изкарате един® хар| окичен® процес® У оамитѣ васъСл; ви се нѣцо в® живота,ако ти не може, да го поставиш® на гъстото,какъв® це биде резултатът®.Да допуснем®,че вц вие имате едно състояние хрома пл вие боледувате,ако у ваоъ се зароди , едиаъ страх® и кажете,какво це стгне.око азъ боледувам»,какво прѣдотавяд .ва болестьта сама по себе си.Волекта показва,че отрицетелнитѣ сили ох I взели иадмоцкс в» васали онзи tоденичарь тургя едиа дѣока там®,за даj запуши воденицата,за да тече водата нормално и да не сс развали келеват' щби® условията станат® неблагоприятни,ти че подигш® малко дъската и_. да се изтече тази енергия.в® вС£ка_една болеоть ира излишна енергия.Ако J вие бѣхае единъ охултиси,като единъ мхдрецъ да виждате рабптитѣ.яие Чѣх те1 за забѣлѣяиге,че болестьта не нищо друго9еоеЬнъ че ох дошли милиони, скакалци,които всичко изядат® и арѣб.ва да вземете мѣрки да изпъдите . тѣзи неканени ѣдъ всѣко боледуване,човѣкъ олеква.Кхдѣ отищла таз зи материя.Нѣкой човѣкъ го прѣмѣриго 80 кила,слѣдъ една бплесть 20 кил а, кг. дѣ отишла тази енергия? Тя се е Казвамъ по този качиИт на погълнала отнѣкмдѣ а жите нопитѣ методи.Имате една оол( оть разсъждение,вие не можете да прило и царетѣ и проститѣ хора страдат®.. П лѣкаритѣ,които лѣкуватъ и тѣ стЬадатъ.Веднаж® въ Сливен® мс вика един®] лѣкарь и казвагменъ кс' • страх® да ме лѣкуватъ иоитѣ колеги,тон го е J страхъ че може да мб дадат® едно -ѣкарство,което,може да има сьвсѣмъ ,. } фатален® резултат® върху нуг вия организъм®.гой сам® съзнава,че нѣкой лЗ карства не ся: тъй подходящи да и; помогнат®.Казва: це ми направят® едик консулт®,послѣ ще ме заставят®,н: що,което азъ не обичам®.вмпрѣки,че гойД е лѣкарь,като дойде до себе си,nd може да бѣкуви.Казва:азъ не може да се' лѣкувам®,понеже съмъ въ едно тревюжио свстоянио,зная,какви лѣкарства мо-, га дп вземе,но ме е страхъ,мога Д взема по-голѣша доза?Той обяднява: имам® единъ процес®,който може да Ice обърне на плевоони я и слѣдъ луймта зи пневмония може да сс ебърне-въ 1пръй.върли въ главата ми,да имам® сс • едно възпялание и тогава да имам® юдинъ ударъ.ТѢзи см признацитѣ,какво., трѣбва да се приви?Азъ му дадох® Дула, окултни формула. Тя седи отвООгр 
-11течиость,:: .ппавека о s ковЬмеи» сиропи.„в дадения случай слЬд» като-име QIS този сироп» веднага плевиония-а ои заимово и веднагамзиожносивИ | та за апоплектпчень ТЯ НО не всичкитЬ отрицател.ни сил зва.Тази течности има условия да Аз- взцмам® тѣзи изкрочителни случаи ПОГ' има извѣстни мичнотпи въ живота,които ще сриете и вие още отъ ранната ВЪОР,И ,Р? требва де се спра съ тѣхъ.Не бидета нсмърливи,да кажИ Eeus вие сто пенливи къ» вашето здраво,простудно ое .казвате: нм| що.це едва малка простуд; иНИ условията9трѣбва да знаеш® к? пъ прихнем таен услуга.Июш® една малка хрема,дойдеходъ ни онияЛ отрицателпптѣ спби,вснчкитѢ нечие гити да се изхвърлят® нав®иъ,направете® едно нзПотявено,преоблечете утолеше те вашия умз, подобре те нашата, храносI синлителка светева и гледайте да се справите съ каквито противорѣчпя-о 1шате,зацото чѣвѣкъ ,за да бжзе зднавъ,той трѣбва да се справя съ всички тѣ. мъчнотии въ даден® случаи.Защ то болезненнтѣ състояния започват® ви—Ц наги съ еднг, вжтрѣшна тревоги,ко5то човѣкъ самъ може да си създаде» Съединитилнитѣ нишмЛъ животи трѣбва да поставите всѣка • од-Я една нишка, на мѣстото си.Има нижвА ненужни в 'живота,а има нишки нужди. | Та всччко онова,което е нужно,вие го зидържтСим о по този начинъ може I тази наука,която ще съедини и обоАи нѣцпта да ви даде единъ практически резултат®,за у,а о: аете ,кякъ да се сплавите съ мжчнотнитѣ на живота. АзъД наричам® всѣка дка трактическа окултна наука е добра.Сега kuk'do влияние, има упражнението,което па началотЛни часа неправих:.!зцѣтѣ поставени п по този н&чинѣ/ капрѣдъ съ дланит: ногорѣ/ оказват® влияние на извѣстна връзка.Едно врѣме нали така биеха (дѣцита по ржцшѣтѣ.защо биеха рнцѣтѣ,ко! гето главата е внновка?Нѣкой п тъ учителътъ като шибне дѣтето съ тънка nJ пръчица по ршцѣтѣ и то веднага си дръпне р:цѣтѣ пазадъ.Учителътъ казва! . дан раката си,той иска да каже:между тебъ и мене нѣма никаква връзка.,1! т, той тура дрячката на направи тази връзка.Когато учителътъ бие ученика,Tol] той иска да се сприятели съ него.Ако туй дѢте има вѣра и погледне учител. право въ очитѢ,учителътъ це махне пръчката,но понеже дѣтето го е} гаг страх® и мисли въ себе си едиа лъжа,Арои да направи единъ долап®,тогава ; у учителя се заражда едно желание да to удари.А онова дѣте,което знае окултната сила,це остави р/кета си,токова учителътъ може да не го ударно; Сега учит литѣ с загубили прмчкнгѣ сА,нали сега не се позволява да се,(„ бпятъ дѣцата. Трѣбва ли да има съединителна нишка между 'хората?Трѣбва дас и.. яТ|тр ~б в а адпо хубаво разбиране на ония процеси,които сжществуватъ ! 
-12. между природата и човѣка.И сега иѣма да се. занимавате съ ваншния жцвотъ,| с стрия ваш® живот®,понеже влизам! въ една година,сегашният® прѣдметъ Г върху който ги говори С отличителен при особени условия може да се гов°Л ри така,понеже вие имате една година,която не си отива и кмете една го| дина,която не идва.Сега се чудите,Аакво де правите съ старата година,коя| то не си отива и съ новата,която nd идва.Какъвъ зоконътъ на отиването п връщането въ свѣтап. допуснем® А имате слѣдния' слогъ Е Л Въ този слогъ се крие извЮтна сила, какъ ще\\ произнесе те този слогъ?Накждѣ е движ( нието ms Е и накт.дѣ на л ? Тукъ W-tc Лва елемента,които се движат® в? против ОП олжни посоки под® 1 щквъ -г®л®.Следователно,чисто отъ мете риалко гледище трѣбва да пазите равновесие .Какво значи ЕЛ ?Човѣк® може да произнесе този слогъ ЕЛ ето да е ударено,а аможе да каже ЕЛ,Л-то да из има ударение.Ако вие даде те ход® на Съгласната буква,ще добиете едни резе зултатп и ако вие продължите пъправаша буква Еее,ще даде те друго напра-| влейте ище имате други резултати.Значи нещата,които вървят® по права липа 1 ( . .-'.,по чя rog пия,казвамеtкакво ще правим® послѢ?Диженпото е се въ хоризонтална площьа Имам® една нтчиотия.непренно д0 Е-ю трѣбва да туриш® една съгласна I бук; а,на която течението да отива нехорѣ кѣмѣ слѣнцето.Тогава какъв® е | цѣрътъ на Е-то.Е-то е единъ аристокретъ,които изисква баница направена | съ лаело и сирено,тогава до Е -то що турни® Л,кажете .нѣколко думи на бъзц гарски език®,който започват® съ Л!/Лоза,лимон®,любовь/Има езвѣстио светна кошение,което се държи на езвѣстнн-символи и слогове.В® човѣшкия ум® ima кѣкиква диехармония .Въ разумния човЪшки живот®,ток е дошъл® до и'звѣ~ стпо нерезиолошение,това се дължи па .ѣкакщи причина,ви. непременно лТрѢб= ва да се справете съ тази причини,за ;а добиете известен® резултат®да д( допуснем®,вие co сърдите.$ащо човѣкъ може да се сърди?Може да се сърди, че хлябът® не е донесен® на врѣме,или че дрехат но е направе.а както искате,или че обущата не сг. токови.За (колко иѣца може да се сърди човѣкъ На физи иското поле може да co сърди зп ядене,може да се сърди,че леглот не е направено,или може да се сърди, '.е I обстановкат въ училището,което ходи iv о добра,профеоорнтѣ,окржвающатз срѣда,илн пъкъ мие може да се сърди,че хората,съ които о ваобиколенъ не съ въ хармонично състояние1 съ него,тогава той се намира въ сизхармои’чно състояние съ тѣхъ.Та или' на ф зическото поло той о въ хармония или вЦ сърдечния'овѣтъ може да сег нами ра съ дцдхармония,или въ умствения свѣпъ.Наи-първо трѣбва да разрѣшете о®“1 иде пвинимата па валето неразположение.Сега тѣзи въпроси си важил. ° а ed Ki 2 /рЪо А0 '921JL_2l£22£i21 
13. 7.1'З.ч.с . Сега вземете единъ гашъ прилтель Кузианъ,кадѣ е сега? Никой отъ васъ не може да знае той е Лкъ въ класъ/Лил осмени така можете да кажеie,но никой пе знае,на кос mIctcU сега.йе се знае. Кузнанъ сега е разпус натъ;той е нѣкхдѣ.но кадѣ? ъ дадения Ьлчай когато своя пашкулъ,кждѣ е пеперудата?, се'а като идете онази пеперуда излѢзне отъ при Кузманъ,ще намѣрите неговия пашкулъ.но тока разумното,кяд отива при цвѣтята,тя ходи само и набл е cera?fo е из вънка.Когато пеперудата. I занимавагъ.саио цвѣтята.у интерисуват1 одава,кждѣ има цвѣтя.Физически работи я , нея.По-напрѣдъ тя е ходила по земята, но листата,а сега? о сега Нузманъ се не io стжп :атъ;а сега Гузманъ хвръкна цвѣтя.дали има тукъ меЛецъ,тамъ меден, ашлямъ все ’’а,и сега поне да, вик обѣдъ,който 'нѣкога е ялъ.Защото ч мжчеше.Тукъ да не го стжпчатъ,тамъ да - и ще го вилите,той само наблюдава тия I , да си вземе.Той казва:;дотегна ни да | ;е нахраня ;и той. сега си взема най-хуба-л] звѣкъ като замине за другия свѣтъ,той Ja има на4-хубавия обѣдъ,и то” се разпол ага царски -едилъ обѣдъ!л слѣдъ това,ка то пап .агш този обѣдъ,добриятъ 0ВѢК1 4 ще из вади,и ще1 плати богато,а онзи, който нѣма достатъчно срѣдсгва.гой що влѣзне въ тази гостилница да яде,но като вечеъ да платил,и пѣмвшъ,гостнлнич фътъ ше те изхвърли. Х/Га онзи,който правилно не е разбралъ живота си,като дойде дс този госгилпичарь,що каже:много съмъ вада направите па физическото поле? загазилъ тукъ.Та казпамъ.сега какво трѢбТрѣбва да извадите една поука отъ живо1 та. на нузн трѣбва да прѣсиляте\\работитѣ,ако ги прѣсилвате,вие всички може да се намѣрите въ положението н Кузманъ’ ,' за Кузмань,имате ли една идея?Сега какв ) сге намислили да направите за Нузманъ?.. /По възможиость всички отъ класа да погребението на тлѣннитѣ останки /. ;демъ на гробища,и да прислтствуване на га вие ще оставите домаштинѣ ну свободни тѣ ще си гаправятъ,тѣ каквото искатъ,ивие ще си направите,вие какаото знае| тев.дтрѣщно.Чдинъ дснь азъ ще ви събЦ за особено учение на всинца ви. жега Нузманъ прѣдставлява единъ процес а,да направя Нузманъ прѣдметно лице, , незавършенъ. /Иванъ.Кузманъ ни казващо:азъ виждамъ тукъ всѣки живѣе само за' себе си,дано моето нещастие послужи '• за урокъ на всички/.Това индивидуализира не на всѣки,когато човѣкъ еска да се индивидуализира,той всѣкога произвежда сНъртьта,и тя иде като единъ резулпърво \\ татъ. Човѣкъ е единъ откхснатъ листь от-Идървотоой иска да бжде отдѣленъ no той трѣбва да чака онзи процесъ на пло] ,а да узрѣе.Той трѣбва да чака.Caма сѣпката може да се посади;сѣмката,коят е слѣзла отъ дървото,това е про. цесътъ на човѣшката душа -завършването на душевния процесъ,да има единъ завъриенъ плодъ.Само въ този смисъл! се разбкоа личностьта.Тѣ не могатъ да го разбератъ.Личностьта и на Кузмапъ за васъ остана като единъ човѣкъ неразбран! тъй атьоронъ въ себе си bo Кузман'й азъ 1 го\\считахъ за едно цвѣте,което ше да расте въ совѣрния полюсъ. v •;•. шяа ’ 
дчотпе надмогне вие инатя които мота нч добри отпошени възприятие единъ начин начянъ ;ия ПЪП'О. разумни зтѣ го тини,една критическа възрасть е' пе Плюс допъл зно 1ЯТ oft го донесе? /за 40 дена на Сонич и вио юда вѣ той да е спобоценъ п зѣдъ тебе,и ти да си СВ' w.O' раз‘лешъ га не за васъ вря външна,ио това съдържанието;по когато п гол Уча гепсия ни ъобпавате по радиото,пе планъ,който както спиритистит ос съобщяватъ;ма t в Об O' васъ той жиЕѣепе не раз сбила връзка,хивотътъ е разукенъ.л за ’ : • чсТПвНОТ дтатъ на планъ,и да • . • корт та съ възвишения свѣтъ влѣзпе межХу приятели,които що му уча it вь ценовия къвъ е.'(огого bv си гол кова, колкото трѣбва да може тѣзи нѣща да ги заминаването отъ едно аѣсно на друго | ЧИКЯЯ навърши;но сера ще си реализира своя по който може tone при много разберемъ Гб пролей оза,почело по кота да б хшъ. Гой н то нѣщпта стапатъ умѣрени и гррѣ ’ раз, '.I ?’-Ъ,НС югопата любовь,колкото трѣбваше, I ' ' ' . . СИ ДОМЪ ho 1овъ,колкото трЪбвяше.Ядно офикакъ считате сега обита.шъ, ти и почиташ»;единъ чоI го узажавашъ. Обячътя.винят? трѣбг 1Ла обпчяшъ чѣкого,товя значи, , фбоценъ прѣдъ него.Това знами, '5ДИ!.ъ човѣкъ роюнъ при неблагоприп-ш имаше? /таченъ 3 0 голини започва/ вслѣдотвио 
15. В ьда Обича нѣкого.И да обича нѣкоХойто прѣдъ тебе мохе да бжде свободен Да обича иѣкого,значи,той да бжде своден» прѣдъ тебе.б да те обича нѣкой, значи, да бжде свободен» прѣдъ неД.ПѢка ли тѣзи качества,значи,нѣма ника, ва любов». Любовъта е която дава живогЬ Три процеса ставатъ едноврѣм ено-да : обичашъ нѣкого,значи,ти си господар».J едноврѣмено онзи.когото ти обича, . трѣбва да го оставитъсвобеден» да обХ ти нѣкой,значи,ти да бжде свободен» въ неговата любов» ако неговата любов» те прави свободен»,той те обича. той да те обича,значи,да го остави свободенъ.и ако въ неговата любов» можсшъ да го паправишъ свободенъ,значи, Ьй те обича f la сега те научите едно ТГкузнана;тази е идеята -да балет» свободенъРа бждатъ хората въ тоЯе .ово, )днии кат0 оДичатъ да пгавигаъ свобоД,и като те обичат»,да то остава гъ и тебе свободен».Тази нѣрка хората всѣкога въ ума си!'Гамъ да въ Любовьта,съ тази ако допуснемъ въ всѣки я дръжте дѣто се раждатъ тзвѣстни противорѣчия,дѣто нѣма своболюбовь не мохе да се разрѣши и развие' живота.Защото единъ човѣкъ живѣе единъ жествонс начало да е скрито нѣкжпѣ.Каквгто и да човѣка,каквото и да говори,каквито и филЬсоѣски Пожествнъ елементъ,това Roсж тежеститѣ и паденията на разсъждения и да ина,щомъ дойле до човѣка,да CG установи върху този Пжественъ принципъ,-това божественото веднагада co постави „а неговото чѣстз ,ЩОто у всинца ви сега трѣбва да - ди Божественото,трѣбва да дойдете до БожественотоНе вотъ.но Божествения човѣкъ,защодо хорат/ние модем» . t разглеждайте човѣшкия жила се обичаме сало при едно условие.-ногата Божествения еломентъ се проявява въ нас»,само тогава „оже да се обичане. Ти обичани извора,по заХ мѣстото.не за голѣнйната,но зарад водата,която извира отъ този изворъ.Ъ Una свѣи»та,„оже да е голѣча.нб не за голѣмината й,но заради' овѣглината, Заради коЬто тя лава.Любовьта е приятна,защо? насъ.И животъ животъ живота.Лювовьта е Любов» дотолкова,локалното тя внася животъ вжтру X това е Любовь.и ние казваме,че Побовьта е по-в»звитена,колието повече по-възвишена.Колкото по-малко по-обикновена въ своитѣ прояви. внася,и толкова Любоввта е по-гЛѣма дава, толкова е по-малка/ и ио-сАба/ и и Казвамъ.аковие разбирахте закона,Кузма1 ъ ц до понеже нѣма условия сега щеше да бжде при васъ,но тукъ да живѣе,то е тъй както синътъ напуща бащиния и отива въ странство,да стане ученъ човѣкъ,нали трѣбва да напусне дока ои домъ По сжщия Тѣ с ж,не начинъ много хора трѣбва да н,пуснат» земята.да идатъ горѣ да изключителни условия,но единъ нетодъ. си? се учать черта,въ Та съединитеднитѣ ни на живота. Кузмаиъ имате една хубава неговия характеръ имаше едно тълно поѣопѣняване.Но чие на неговата душа.То имаше това е протиаорѣедно пъ.о прѣоцѣняване „а еилитѣ си.Коректен», | — ----——————- 
учи тел ь, юй отказа.Това хавата,тѢзи да се справи ви накара да чески начин» 10. всѣнога tor. 8иавве,постъпката „у пЦ ли е или не .№,аше колебание .Коректен! бѣшс въ живота се нс ои,пъ ново пението.ТОЙ Ае отказа отъ възнаграждението ои;а отказа да му плататъ 9 месеца по 3 хиляди лева;той веднага се бѣше идеялно.Той можеше да вземе отъ държавата,той служи на дъ] пари пе о» на държавата.П. той ое постави на такова противорѣчие, искаше да каже,ако азъ си допусна тозй разкош»,ще А човѣкъ,пойте допуска,който се псстсЖ: на такива Обаче,имаше нѣщо,съ моето Кузнанъ и той нс можеше направя друга погрѣшка. • •• й противоречия. М де. се справи.Той не иожешеп своята окржЕаюга срѣла1запримѣръ,той пе беше въ състояние',да? го да ся?-.чатенСа ви накарат»!по нѣкой начин»,не разбирам» по физиви накарат» да го обичате;че трѣбва да имаш» сила.съ овоитѣ мускули,или ца накараш» единъ чозѣсъ ст своя умъ,или да накараш» единъ човѣкъ да те разбере съ е соята истинският» пачинъ? При любов». Кой е тай-празиятъ пжт£ за разбиране то,кой е еегашнитѣ условия хората могат» да се запознаят» и да се разбират» само по п’.тя па ЪзбовьтзкЛеЙно само така могат» хората да co,— запознаят».Нс все теки и въ идейния жифтъ може да се зароди извѣстно разногласие,и въ Физическия живот» ина протипорѣчия,п,въ живота па Любовъта сж изключени тѣзи противоречия!Г» истински! живот» на Любовьта почти всички противорѣчия сж изключени,и ако пѣкс" пжть Ice заражда едно протпворѣчие,то е една свѣ I шипка, коя то прѣсича този /тъ,и.ди отъ стралното.или отъ умственото,или от», други полета.Но въ Любовьта сама по себе! си,нѣма протпворѣчи1 си толкова свободен»,обичаш» нѣкого без» да очакван» нѣшо отъ Него.Тебетм е много при'ятно да му служи"’»,и си доволен»;готовъ си да пожертвуваш» нѣщо безъ да.очакЕ. вашъ никакво възмездие писмо,или да направиш» цето.Това азъ наричам» отъ негова страна!Тебе ти е приятно да напишеш» едно една малка услуга1И дълго врѣме ти е приятно на сърдЛюбов»!А щомъ направиш» една услуга,и очакваш» едно възнаграждение,-да материялни допирни бовьта не Мисли за 1а инат» единъ отгласъ на \\твоята любов»,вече има извѣстни. точки,въ които не можеш» да разбереш» Гюбовьта себе си.Тя е благосклощш,дълго търпи. Нали ?ю riV-c казвам»,законът» е все сАщият»,онѣзи,които останат» нераЬ брани отъ своята окржжающа срѣда,ше загикатъуЛ всѣко,който е разбран» от» ci та окржжающа то има голѣма домъ смъртьта соѣла,1’е бжде жпвъ.Едипъ човѣкД зависи напълно отъ хората .Кога обичь между бащата и майката,между братя и сестри,въ такъв» ге влиза.А щомъ въ единъ домъ сжюествува извѣстна дисхармория, тѣ цвѣтя.Зашото онзи трън» или пепрѣмено тогава почватъ да съхнат» най-хубави бодил» не заминавагъ,но аия деликатнитѣ,пехпитѣ швѣтенца,тѣ при неблагоприятни условия,изсъхват». Та високо поставинитѣ хораукакто бѣше организъма на, 
Кузманъ,той гмаге едно тѣло много деликагно;данаше повече,а възприемаше по-мги ко.и казвамъ ви,азъ наричанъ заминаването на Кузманъ -умиране отъ гладъ/Йа Физическите поде е тъй.Гъ живота трѣбва да знаете,когато нѣкой ви обича,или’ , когато се намирате bi, едно общество,дѣто всички мислятъ добро заради васъ,вие се усѣщате свободни,душата ви се подига,вие искате да живѣете и да направите . нѣщо за тѣхъ,”о щонъ обществото или хората,съ които живѣете,не ви обичатъ,вие усѣттс едно стискаме па сърдцето си,1 казвате:да сп замина.Ииашъ едно желание да си заиинешъ.Азъ съмъ слушалъ нѣкой пжть модната каже:да останатъ да хивѣятъ тѣзи малкитѣ,пъкъ азъ да си занниа.ср') дата не е благоприятна за нея.Или нѣкое дѣто отъ дома иска да си замине ,казва:нека хивѣятъ другитѣ era вие новите'едно гинало,съ което трѣбва да се справите;а васъ се приближава едно бждапе,с1 него какво трѣбва да правите?3а което трѣпв да ос приготвите;а имате и едно настояще,съ него какво трѣбва да правите?/да го-изюлзуи. ие друго? Се мо въ настоящето можешъ да изкаиепгъ Янборьта си.Мо-е-ъ да кажешъ тъ”:хаи?лъ ръмъ го.-Това е миналото. -Ще го храня,това е бждащото.А онзи,който те обича,казва:приятелю,заповѣдай двама да ядемъ.Това е настоящето въ живота.Това е най-хубавото положение,което човѣкъ може да вземе! /. най-голѣма,та придобил са въ свѣта е когато човѣкъ се запознае c?j закопа пя лябовьта. с ато придобиеш» еинъ добъръ приятель,по-голѣма печал ба отъ тото въ свѣта нѣяа. /I когато изгубйшъ единъ приятель въ свѣта,по-голѣма; загуба чѣма.Га казваъ,Еие сега,мнози1а хора сега плачатъ за изгубенитѣ услов вия, а при това правимъ ежбата погрѣшкг,. Тогава ѣа никаква философия въ живота,ако плачекъ. Плачътъ показва всѣк(га,че онова,О;ъ което овѣкъ се нуждае, трѣбва да му'сс даде.Л чу се е далоокъ човѣкъ плаче,показва,че има условия! | да се помрачи. °Нто плаче,въ приЗата е единъ признакъ,че може да се поправи 'rj нагоил живогъ.То е кармически,ажщоствуватъ нѣкждѣ условия,при ибито живота но-' же да се поправи.А щомъ човѣкъ не може\\да плаче,това показва обратното.Че нѣма такъвъ пжть,по който моме.да се поправяТъй щото азъ тълкувамъ тъй.Когато хората плачатъ,разбиармъ,има условия да се изправятъ;а. когато не плачатъ,азъ разбирамъ тъй,когато ние съжаляваиетВм иенъ плачъ е това. А силитѣ,които съотв вѣтатвуватъ на плача,показватъ друго, iащото слѣдъ всѣки плачъ,у човѣка наотжпва едно състояние красиво.Единъ вжтхѣшенъ миръ настжнва въ душата му/. 'Та,сега ще запазите,не да ви бжде памѣтенъ Кузманъ,по старому трѣбва да му направимъ единъ памѣтникъ. 1ай-добриЯтъ памѣтникъ,който можемъ да нанравимъ.Нѣма по-добъръ памѣтникъ отъ гози,когато човѣкъ изпълни закона на Помията Любовь.Тогава ти но можешъ да нправишъ разлика;нѣкой пжть единъ човѣкъ заминалъ въ другия свѣтъ,вие можете да 'о обичате повече.Любовьта е по-идеялна Вие виждате тогава идоялната страна.Той нищо не иска отъ васъ.И затова нѣкой хора,като си заминатъ за другия свѣтъ,повече ги обичане.Защото тогава виждаме само добрата страна.Лошото остава на звта,а най-хубавитѣ най-добритѣ работи оставатъ въ ума на хората, I • Сега, отъ това,което ви поворихъ миДбднмммн,ще прѣкарате тия нижки въ вашия животъ. /всички прави/ Отче нашъ. /съ вдигнала дѣсна ржка,като за поздравъ/. ?ч;.;“ /на тръгване У.каза:вземете си всички отъ житото./ ' . 