Ханизе (втори вариант)
№ 272
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
X година 26 школна лекция на 1,мл.ок.класъ ИЗГРЪВЪ мартъ1931 г. петъкъ б.ч X А Н И 3 Е 
X А Н И 3 Е : т? Отче нащъ, на масата на У-ля има елина буркана са иеда.една ябълка и единъ портокала/; Хаише на дъската: X/WW X А-Ш-ЗЕ Слънце е огрѣ БЕ-РИ-МЕ-ЗА-И Свѣтлината е разкри Сега това сж съвсѣмъ разбрани работи,вие се интерисуватй какво означава Когато нѣкой геологъ иде при нѣкоя скала,и я погледни,не е ли такова нѣщ(И| ХАНИЗЕ.Сега,за да стане ХАНИЗЕ нѣщо понятно,какво трѣбва да му турни» ХА/НИЗЕ е положителна дума;можемъ да туримъ: СЛЪНЦЕ Е Отно той а е отрицателно.На второто изричение накво трѣбва да туримъ СЕРИМЕЗАИ ? СВѢТЛИНАТА ЕJ РАЗКРИ/.Учениятъ човѣкъ като започва да разучава нѣщата,работитѣ несж Pas“a i крити,той трѣбва да работи,той си носи единъ чукъ.Работитѣ не еж тъй опрѣдѣлени,както вие мислите Сега да прѣведемъ написаното въ музика. Това изричение както е на-( I писано.не е извѣстно. ХАНИЗЕ,това е едно музикално изричение,и е положи| нъ I телно.А СЛЪНЦЕ Е ОГРѢ,е отрицателно вече. /У-ля пѣе ХАНИЗЕ/.По сжщжятъ зако| въ математиката вие имате Х,но при този X вие имате едно извѣстно число,съ което вие разрѢшавате скритото количество,или силата на нѣкоя материя,или силата на нѣкоя интелигеътность. Сега всѣкога ние отиваме отъ неизвѣстното | къмъ извѣстното. Вѣчностьта само по себе си е една неизвѣстность ;вие. не мо-,| жете да си прѣдставите,какво е тя. Тя е ХАНИЗЕ.Какво ще рече ХАПИЗЕ2 Дума • ли е това? Тогава азъ ще ви дамъ друго изрѣчение: ДАРЖ-ДЕРЕ,ще ви дамъ нѣщо, което е по-извѣстно,и ще извлека отъ него една българска дума.’ На турски 1 дар значи тѣсно,а на български дарь какво значи,знаете. ДЕРЕ на турски зна-J чи една малка дол/инка,а на български значи, -кожата му дере.Та на българ-а ски ги има тѣзи думи ДАР и ДЕРЕ.По има извѣстни съотношение;ти като дерешъ нѣкого,все се одирашъ;ти вземешъ агнето и му одирашъ кожата. Значи отъ дрането винаги излиза дарь. Защото,ако ти не дерешъ нѣкого,ти не можешъ да го даришъ.Но ние сме взели думата дере въ сегашния смисъль,свързваме я съ извѣстна болка.Има ли такъвъ случай,когато дерешъ нѣщо,да ти е приятно ? Ами когато събличащъ старата дреха,не е ли да се дерешъ? Една вѣхаа дреха не е ли приятно да я дерешъ? Но въ този случай ти казвашъ,събличамъ дрехата си. а не дране.Какъ се е произвѣлс отъ дране събличане?3ащото онази дума дранее твърда дума,показва голѣмо съпротивление/ има,не излиза така лѣсно.Това животно,на което ти одирашъ кожата,то е свързано съ нея,и то страда. / ' 
болезнено му е това;а дъб личенето е по-мека дума,показва,че нѣма прѣпятств I -1 J ' I вия.Слѣдователно,драното е по-мжчно,а събличането е по-лѣсноТа казвамъ, сега свързваме единъ законъ;а има нѣкои навици у васЪ,които много мжчно мо| же да ги снемете,тѣ сж като ДЯРЖДЕРЕ.Казвашъ, дарж-дере,-тѣсно,значи! ЕдЯ но съвпадение ли е това?На български значи дарь,почти сжщиятъ законъ3а да даришъ нѣкого,ти трѣбва да стѣснишъ идеятаТи цѣрия/ свѣтъ не можешъ да го дарявашъ. Можешъ да дарявашъ само този,когото обичашъ# Следователносамо Ж тѣсното може да приготви пжтя на единъ дарь! И само въ това тѣсното ти жешъ да хванешъ нѣкотФ,и'да го одерешъ.Какъ ще хванешъ на широко мѣсто еЛгй:1 животно,и да го одерешъ?Но като го хванешъ на тѣсно можешъ да го одерешъ Това сж сега тълкувания. За постиженията на извѣстни идеи,значи,трѣбва да ги осмислишъ,а за да ги осмислишъ нѣщата,ти трѣбва да ги ограничишъ Вземете напримѣръ съврѣмената музика тъй както сега е поетроена,въ началото била ли етака въ човѣшкия животъ? Нѣкого пѣли ли сж поежщитѣ ключове,както сега пѣятъ?Ръ историята има ли да сж пѣли по сжщия наЧинъ,както сега пѣятъ?-Нѣма. Е каква е разликата между сегашната музика и музиката на миналото? Има грамадна разлика. Въ сегашната музика има обемЪ.има и до извѣстна степенъ и дълбочина,но липсва още,но въ сравнѣние съ музиката на миналото,която е била повече индивидуална,а сегашната музика изразява нѣщо идейно;по нѣкой пжть ’ искатъ да изразятъ и музика на единъ домъкна едно общество,на единъ народъ. -тремятъ се къмъ това.Или въ сегашната музика искатъ да изразятъ нѣщо Божествено! И въ старитѣ врѣмена е било така,въ тѣхнитѣ религиозни пѣсни и химни; 1 Но тогава-не сж имали такива инструменти.Еъ дрѣвностьта нѣмаме примѣръ да I има пияно или органъ,но е имало арфа.На какво е мязала арфата тогава?Такова | ••• нѣщо е изразявала арфата.Хората кеож имали музика,но вървѣли И сж по такъвъ единъ законъ.И ние си обясняваме,понеже сега ма| . терията е по-отзивчива;когато човѣшкиятъ духъ е слизалъ,'тази , материя е била въ едно инволюционно .състояние,не е била тъй Д устойчива.Слѣдователно,и тонътъ е вървѣлъ по инволюционенъ пжть.Най-първо | тонъжъ е билъ опрѣдѣленъ,и слѣдъ това е изгубилъ своята опрѣдѣлено'сть,поне| же олизашъ ти надолу,висшитѣ тонове оставатъ горѣ.Та въ едно отношение човѣл | е оставилъ висшата музика задъ себе си,а отива къмъ онази музика,която не е опрѣдѣлена;и слѣдователно,животътъ,къмъ който той се е стрѣмѣлъ,о билъ животъ неопрѣдѣленъ;защото животътъ отъ гледището на небето,е билъ едно музикално произведѣние,но понеже не зраемъ ние законитѣ на живота,волѣдотвие на ! това вземаме фалшиво тоноветѣ.А фалшивитѣ'гонове произвехдатъ една реакция.| Та сега трѣбва да се прѣведатъ тѣзи нѣщавъ вашия животъ има 
много нѣща,които не е» организирани .Какъ ще ги преведете? Вие говорите за еъврѣмената култура. Сега азъ минавамъ обръща към имате един масата дѣто са портокалът, към едно прѣдметно учение. /У-ля се I , ябълката и бурканатъ се меда/.Тукъ съвършенъ плодъ -портокалътъ,имате и една ябълка,комата,» е набръчкана,защо?3ащото е била на прѣдложа ябълката и портокала,кое топло,и е изгубила своята влага.Ако азъ ви. ще изберете? /портокълътъ/. Защо? Защото г е по-хубавъ и по-голѣмъ. Тукъ имате и едно човѣшка произведение, /бурканът съ меда/.Но въ това гърне има павече есенция,отколкото въ този портокал» Лвѣтѣ нѣща.портокалътъ и ябълката еж на природата,а меда е на човѣка.Рабв ли еж и пчелитъ.работилъ е и човѣкътъ.Съдрухие има,и мушипитѣ еж работили,и човѣкъ е работилъ.Та по нѣкой пжть вие селите въ небрано лозе.Казвате.какъв е смиеълътъ на живота? Великъ е еиисълътъ на живота! Е какво е нашето прѣдназначение? Пелико е прѣдназначението ниШе кажете,е какъ е велико? Вземете вие една струна иИ итъ нѣкой нузикаленъ окладъ.има ли смисълъ? Тя седи тамъ навита на едно малко колелце,и въ тамъ може да има стоаина двѣстѣ,и де нѣкой виртуозъ от Европа като взима,и като я опъне на цигулката една книжчица,седи и чака.Такива книжчици| тя седи тамъ неизвѣстна.Но единъ день дой-’ Нрайслеръ,казва:да”те ми струна УИйТой я i си,струната НИ стане извѣсгна,като се J опъне тази безжизнената струна отъ'ржцѣтѣ на Кр.тя вече има извѣстноотъ;ВоМ ки говори на струната НИ.Вие 'сега казвате,вашият живот,или нѣкоя ваша струна е в нѣкой плиня,турена вжтрѣ,вие седите и чакате,все трѣбва да дой,, де нѣкой Кр. да ви извади от тамъ,да ви опъне на своята пигулка.Какъ наричатъ сега тѣзи опъвания на цигулката? Питам,когато се опъва нѣкоя струна, j приятно ли е? Вие не сте били въ положението на идна струна.Казвате,много хубава е.Но все теки двата края усѣщатъ.Най-първо докато се нагласи,в опъването,или докато се хармонира струната,тя минава прѣзъ голѣми страдания! | 1 Ама тази струна е била на гърба на нѣкоя овца,или е била въ червата,И е j извършвала нѣкой други функции, отъ тамъ тя е из вадена,и е направена налт на,турили я на цигулката,тя казва:кддѣ бѣхъ и кадѣ оъмъ сега?! -Бѣше вжтрѣ, а сега е излѣзла вънка. Та казвамъ,сега и съ васъ е така.Докато не ВИ изваХ датъ отвлтрѢ,да ви одерат,докато не ви стане тѣсно ДАРЖ-ДЕРЕ,вие не можете да дойдете до тази цигулка, и да дадете онзи тонъ,който се изисква отъ васъ. Вие ще кажете,да влѣзнете в обществото. Трѣбва да дойде нѣкой профее соръ да ви извади. Нѣкой професор като Кр._.Е,какво е обществото само по , себе си? Обществото това е една арфа,на която ти искаш да се окачиш като нѣкоя Х/Й/ Една струна си ти на арфата,на това общество.И всѣки ще свири Дѣ е музикантът на обществото? Обществото само по себе си е единъ инструмент,тъй го считамъ азъ,а всички хора,които взематъ видни/У слл ‘• 
нѣма по-мжчна работа отъ това» Та знанието,вѣрата е първиятъ потикъ.Тя ® I една опрѣдѣлена величина. Азъ опрѣдѣлямъ вѣрата,това,което може да те по-' тикне къмъ реалностьта на нѣщата,да направи една връзка,това е вѣрата!Тази I връзка,която се образува между тебе и единъ твой приятель,да се разговаряте| и разбирате,това е вѣрата.Образува се една връзка,ти не можешъ да опрѣдѣлишч каква е връз ката,но тази връзка е,която ви държи разговора и разбирането Тази връзка,която ви държи заедно,това е приятелство.Като се скжса тази ним на,вие не можете Да разбирате,не можете да се разговаряте. Сега,това 'не’е научно опрѣдѣлениена вѣрата.Ние ги остаяме,има из вѣсни научни работи,азъ ги наричамъ,тѣ сж символистичнв.Второ идейна Любовь| мистична Любовь.Като какво нѣщо е Любовьта? Ако вѣрата е да се разговарят. ' съ приятеля си,тогава Любовьта какво е? Значи,вѣрата е едно отношениеjти се разговаряптй,и си свободенъ;и приятелитѣ се разговарятъ съ тебе,между васъ и приятеля да нѣма никакво прѣпятствие.Това е вѣрата!Шомъ се яватъ извѣстни' прѣпятствия въ тѣзи отношения,тогава тѣзи ррѣпятствия могатъ въ васъ да изм мѣняятѣ условията на вашата вѣра;и колкото повече мжчнотиитѣ се прѣмахватъ и орѣдата,въ която живѣете ставахармонична,вова е съвършената вѣра,дѣто нѣманикакви прѣпятствия.Съвършена вѣра значи,абсолютно да нѣма никакви прѣ/ пятствия между отношенията,които сжществуатъ. И онзи човѣкъ,въ когото ти вѣрвашъ,ти още не го прѣдвиждашъ,и той веднага изпълнява желанието ти Та съ когато има едно отношение,тогава имаме това ХАНИЗЕ Прѣведете го тогава ' какво означава? Слънцето обяснява.Но to обяснява само една динамическа част . на ХАНИЗЕ. ХАНИ,това е нѣщо установено,това е нѣщо реално,което сжществува. Пъкъ като дошло слънцето,че изгрѣло,това,което е било скрито в тъмнината,Я и е било неизвѣстно,като е изгрѣло слънцето,тогаа то е станало извѣстно свѣтлината.Слънцето не може да огрѣе,докато ХАНИЗЕ не е дошло Ханизе е сжшествувло прѣди слънпето.За да изгрѣе слънцето на планината,трѣбва да ожществува тази планина. Вие искате да дойде Любовьта. Но Любовьта трѣбва да | намѣри нѣщо у васъ.Какъ ше дойде Любовьта?На празно мѣсто ли ще дойда тя?°й Сега,какво трѣбва да намѣри Любовьта вжтрѣ въ васъ? Нѣкой казва:азъ иокамъ” | Любовьта! ХАНИ,за менъ тази дума много значи,за васъ нищо не значи,но за г В менъ много значи! ХАНИЗЕ това е реалново въ свѣта! Ти не можешъ да го опрѣи дѣли ъ.ДѢ ще опрѣдѣлигаъ слънцето,свѣтлината? ‘ р ЗЕ-МЕР-А-ЗА-ХЕ-СИ. Пжтьтъ на живота тя опрѣдѣли.Кой опрѣдѣля,слънцН ето лиопрѣдѣла,свѣтлината ли опрѣдѣля? ХАНИЗЕ прѣдизвиква слънцето да дойде Ц из 1’рѣе. да грѣе. Или ХАНИЗЕ прѣдизвиква слънцето да ХХЛХ/ХХ И като е изгрѣло,има' I едно отражение вече на тази свѣТлаГ БЕРИНЕЗАИ,значи,разкрий свѣтлината I У човѣка. ' 
да иисли човѣкь.да разкрива нѣшата.да ги съчатава. ЗЕГЕРА-ЗАХЕ.тов. е реа » ность.Тогава какво станало? И патътъ на кивота става опрѣдЪленъ.Значи,веГ I ииашъ стремеж.Тази реалнооть турга сТремехъ въ патя на кивота.Моне да го I турите религия .наука, култура, това е патътъ.Религиозенъ пать.социаленъ пжть, | пть на живота.Всичко,по което можемъ да вървимъ,е пжть. I Сега произнесете първата дума ХАНИЗЕ.Какво означава тя,разбрахте I ли? /У-ля произнася висока,поел тихо и нжно тази дума/. Въ произношение има два противоположни' смисъл а. Нослѣ имате ХАНИ.нѣкое име,и на българеЛ мата ЗЕ.Отъ ХАНИЗЕ,българитѣ сж в зѣли’само единъ слогъ ,/взе/.Нал1М зе го той.Българитѣ”сж взѣли и НИ. Врѣмето ни,доброто ни.И взѣли сж и ХАГ1 Казватъ:ха да ядемъ!Или -Ха ни е така,т.е.реалностьта ха ни.Тя е една разпокжоана дума.Това великото мощното въ свѣта,което може да те подигне/ на 1 работа. казваиъ сегавѣрата ни въ Бога и това разумното,коетоможе да ни , потикне къмъ каквато и да е дѣятелность.Ти си отпадналъ духомъ,седишъ и каз вашъ,нѣма смисълъ живота.Но веднага у тебе проникне една свѣтла мисъль,едно сега чувство,и ти казвашъ:дойде ми една свѣтла мисъль на умъ.Това,което въ даден случай измѣня твоето състояние,то е Еогъ въ таба.Еогъ ходи посвѣта,Той си. ? i носи своеточукче,вижда те,че ти съвсѣмъси замисленъ.Той туку ту чукне,да'ви ди какво е станало съ тебе.И като те чука,Неговата идея прониквавъ тебе,и ти казвашъ:дойде ми една много хубаво свѣтла идея! Той ти каже:азъ съмъ нагласилъ нѣщо много хубаво за тебе.И пакъ си замине.Ти пакъ,като че е загубе но нѣщо отъ тебе,казвашъ,отиде ми идеята!Но нѣма да се мине може би часъ,мо же слѣдъ една седмица,или единъ мѣсецъ,слѣдъ една година,гледашъДой пакъ I дойде при тебе,казва:какво има? Ти кажешъ:ще се мре. -Нѣма да ае мрѣ!Тсй те] побутне,и ти седнешъ,и напигаешъ .едно стихотворение,казвашъ:разбрахъ живота! Та всичкитѣ противоположности въ свѣта водатъ къмъ реалностьта! Ние поето1 янно идемъ въ съприкосновение съ Бога;и тогава отъ прѣизобилието,което Той 1 има въ себе си,нидава. Той внася отъ голѣмото изобилие въ живота ви,тогава отъ мжчнотиитѣ,които имате въ живота си,противорѣчията,които имате въ живо-] та,вие идете въ съприкосновение съ живота на Бога,съ ХАНИЗЕ! Щомъ дойде ХАНИЗЕ,слънцето ще го огрѣва,и пжтьтъ на живота ще бжде точно опрѣдѣленъ. Сеп не вземайте вие еъврѣмената култура,казвате:вижъ,какво е съврѣменото общест во.Но вие вземете цѣлокупното човѣчество,и всѣКи единъ човѣкъ.А нѣкой хора има,които сж щастливи.Запримѣръ нѣкой министъръ,който ще оправи работитѣ, той поглежда отъ високо,мисли,яе ще може да оправи свѣта,и като дойде,урежда,урежда,и слѣдъ 4 годинй,погледнешъ ’го,той слѣзналъ.Най-първо,той е дошѣл! съ една програма, в аз ,3а, ще нареда тази работа,но слѣдъ 4 години министра не може да си уреди работитѣ.и той „е разбира ХАНИЗЕ 
8. Тъй като носишъ,да ти е приятно.Който има една хубава раница,то е добрѣ.Аю., речешъ тогава да пъплишъ,то не е хубаво,но тъй свободно колкото можешъ да# носишъ.Азъ се чуда нѣкой пжть.По-лѣсно нѣщо отъ това до си носатъ пари нѣш Ако е за пари,азъ да ви дамъ.Отъ менъ само пари искайте.Споредъ менъ,пари ,. това е най-простажа работа/ въ свѣта.Ако вие искате отъ менъ пари,азъ съмъ щ \\ ви прѣвехдалъ онзи примѣръ,онзи българинъ,който свършилъ въ Америка,че се t явилъ при Александъръ Бжтембергъ.А това е билъ първиятъ българинъ,който ХЯфз4 шилъ образуванието си',..ЯТ.Америка,и Александъръ БатеОД1Н искалъ да го нъвъ министъръ въ България,и му казва,каква служба искашъ да ти дамъ?;.Иск да бжда директоръ на гимназията. -Тогава и вие нѣкой пжть отивате при министре на иска да ви направи пръвъ министъръ,а вие все или диригентъ това е ХХХХ/Х сжщото.Какво маха пръчицата,тактъ дава.Какво изкуство иде при министъръ на просвѣтата.Та просвѣтата.Като идете при Бога,Той искате да станете директоръ.Директор’ прави диригентътъ?Цѣлиятъ день си J има въ единъ диригентъ.Нѣма никакво изкуство въ това.никаква наука.Вземете вие която и да е българска мома,като / свири.Нѣма наука въ това,това Да бжде човѣкъ докторъ,това е съ години.Послѣ нѣкой главенъ е най-простата работа да бжде човѣкъ диригентъ. най-простата работа!Седи,пише такива окрѣжни .. | нѣкой , свещеникъ,архив#. .fc ... ./ Та въ вашия животъ вие ще турите,вие сте млади,нали;думата младъ;. Вие казвате,вихъ свѣтътъ тамъ какъ е.Та вие сте въ свѣта.Та и този свѣтъ има стремежъ,както и вие имате стремежъ;та и вие сте въ свѣта.Вие казвате:тамъ въ свѣта,та и ние сне свѣта.Ама вихъ тѣ какъ хивѣятъ.Е,какъ живѣятъ?Който е богатъ на топло живѣе,а който е сиромахъ,виждате онѣзи кжщи тамъ.Че кото еж въ свѣта,иматъ ли хубави кжщи?Ама танавсѣкждѣ сж ожщитѣ.Но има едно вихъ ние различие образува едно разбирание,кбето ще образува зувамв новото разбирание,та това е новиять на какво замязахме.Почти отношения' въ нашето разбирание.Трѣбва да се _ бждащето,ако ние не можемъ да обра, животъ,койтоще осмисля живота!-силата,която ще придобиемъ.Това,което може да внесе,азъ наричамъ СЛОВОТО,здравето у човѣка.И да го направи способенъ за живота! Това е идейното въ свѣта. Една идея,която не юже да ме потикне къмъ една работа,която да реализирамъ Н Днесъ,не за бждаще,за днесъ малко да реализирамъ,тази идея не е мощна не е /X-’ силна. Казва,азъ въ Бога не вѣрвамъ.Е,хубаво,въ Бога не вѣрвамъ,въ това не вѣрвамъ,и най-послѣ въ какво може да вѣрвашъ? Ама азъ вѣрвамъ въ себе си. Ако въ себе си не мота да вѣрвамъ,тогава въ какво ще вѣрвамъ? Въ този който е , г слабъ? За да вѣрвашъ въ себе си,трѣбва да бждешъ силенъ;за да вѣрвашъ въ себе V си,трѣбва да бждешъ уменъ;трѣбва да бждешъ,благороденъ;трѣбва да има въ тебе нѣщо неизмѣнно.Ако ти само се измѣняшъ,ти не можешъ да вѣрвашъ,какъ ще5вѣрваш 1 
които Forb ги Гогъ казва,ще съ друго.Пенъ дава ьато гърнето,но има нѣща,които са като портокала,за които ш чакате. Изводъ е това.И ако гърнето се изпразните го изпълним» ще ми е приятно,че ще се изпразни гърнето.Защо? Защото ще се ту-Я ри нѣщо дини ще токали? вие ще по-хубаво.А този портокалъ,той търси само да се посади.И слѣдъ 10 год донесемъ колко такива кошове съ плодове.Какъ ги казватъ голѣмитѣ порЯЯ?да°видимъИсегаИХАНИЗЕ,може ли нѣкой отъ васъ да изпѣе Ханизе., Та / вървите по същия пжть,както ученитѣ хора съ своитѣ чукчета,или както единъ химикъ та.AS вмъ ъ своята анализ а, или единъ физикъ. Трѣбва раз yMHgjS%6' много пжтй,всѣки день направете по едно добре.Най' Жправи едно добро на себе си.Какъ ще го направите? Ще станошъ сутрините,си , неразположенъ,малко киселъ си,ще' кажешъгднесъ не си мърдамъ крака отъ тукъ.НѢ-, ма да ставамъ посмѣшище на хората./икому нѣма да услужвамъ.По какъ е рѣяенъ / , _ • ,- . ’-у."'“-М ' въпросътъ? Ако прѣзъ другитѣ дни си но’илъ едно буре рода,него день двѣ носи! Рова е лечение! Кажи; за аназиидея,която хивѣе въ мене,двѣ бурета ще донеса »мЖ на Господа! -Ама виждалъ ли си Господа? -Витдахъ Го! Днесъ се разговаряхъ,и ~ обѣщахъ,ще донеса двѣ бурета вода заради те.Тѣзи бурета въ тебе ще останатъ.ТѢ щв бликатъ,бликатъ,бликатъ.1и казвашъ,много Господа.Вземете си вода колкото иска-, ти дадатъ такава сила!Че тѣзи бурета добрѣ направихъ,че донесохъ тѣзи бу рета.Сега втория день ще станешъ,ще направишъ добро,не на себе си.Измѣни се Ч твоето състояние.Вториятъ день искашъ да направишъ едно добро нѣкому,ти казваш! »Л не да мога да направя добро никому.Имашъ аѣкого,когото си напразилъ,казвашъ,само ми се падне.Тъй си казвашъ ти.Кажи:нѣма да го тъпча!него день ще идешъ,ще му купишъ единъ хубавъ костюмъ дрехи,едни хубави чепичета.едпа хубава шапка че му ги дай.И той не знае отъ нждѣ е дошло.Ти като го погледнетъ,кезвашъ си много хубавъ костюмъ.Не е ли по-хубаво да го облека,отиолкото да го стжпча? ' Той се радва,пъкъ и ти седишъ и се радвашъ.Той ти казва,не го зная,единъ ми X направи едно добро,донесълъ ми единъ хубаъ костюмъ.Ти го погледнели»,и казвашъ, по-хубаво е да го облека,отколнето да го тжпча.Така и той се радва,и ти се радвашъ,и Гогъ се радва.Като работи човѣкъ по този начинъ.той човѣкъ може да стане!Пъкъ като ра боти по обратенъ пжть,той изгубва смисъла на живота. Сега желанието въ школата е всѣки единъ да има извѣотна идея,и тия идеи,и тия идеи като се оплодяватъ да израстне човѣкъ.Тогава вие ставате посилни.Да сте готови,че като ви туратъ на нѣксе изпитание,да можете да го издържите.Азъ разбирамъ изпитанието въ много хубава смисълъ.Защото споредъ менъ , страдан 1 //ХИията въ живота,който разбира,и войчкитѣ изпитания,,които идатъ, това сж 1 възможности,това сѣ привилегии за напрѣдналитѣ души.И нѣма по-хубаво нѣщо отъ ] това,да имашъ изпитания! Когато ги разбиашъ.И нѣма по-хубаво нѣщо отъ мдчнЬр тиитѣ,но когато ги разбирашъ,тогава можешъ да извадишъ нѣкоя полза отъ тѣхъ 5 
3 е 6 ’" B'-i Л Г S® WA гоцо . .rxaairc 1 . t 1 А А . J нвкнсТ; : гчиакп 11. Та животътъ,който сега имате,казва ъ,нѣма по-хубаво нѣщо отъ пари, Разбираш® смисълът® какъвъ е важен®.Нѣма по-хубаво нѣщо нѣкой пжть,защото и гладътъ си има своята дълбока причина.Ако . ' в I тава да имате Н отъ да си гладен гладътъ се явява въ природата,/ той си има соя произходъ.Ако една дървеница може да пости б мѣсеца,и да чака;и ако единъ паякѣ съ седмици седи и пости,и какво търпѣние, горкиятъ,тамъ чака,чака,муха не идва;а единъ човѣкъ като седи единъ два дена гладенъ,казва,не мога дааТърпа.А този паякъ тогава азъ не mi е по' ‘ съзнанието на единъ пая ва да каже? fa ийдърЯ №,анодна дървеница може па издържи, тогава?иега не е до самитѣ факти,но до самото желание.Сега чак ще се сЛучи.Казваш®:ама азъ трѣбва да живѣя! Ще имашъ търпѣнието на този паякъ,ще имашъ желанието на този паякъ,като хване мухата.той не я изяда,но той си дигне очитѣ нагорѣ,и е мухата,и като изяде пъпната муха;тази муха.ожѣяъ кат 'постилъ 3 дена,тя свършва своята еволюция на вече тя муха не е. Е,не струва ли тогаввп яв®т® в» по-вйсшъ на великитѣ своето лице казва:Господи,много хубава като/ я изяде паякътъ,той мухитѣ.И тя си заминава,и 1 шъ да те ивуде,че да си мине! свѣтъ? Сега това по сх само изводи,но ох философски заключени пхть, учители,които като разбиват-, великия Божи ЖуСгМХ държат® Нагорѣ,тѣ не гледат® плачи ,но като видатъ.че нѣкой .страда,тѣ' б се радват®.А другитѣ се чуда ъ защо тѣхниятъ учитяль се радва. Учителют® вижда,че паякът® хваща една муха,и казва»блажена е мухата,благословени os страданията,чрѣзъ тѣхъ мухата се освобождава отъ положението на муха.Вижде единъ човѣкъ,страда той,-минава въ нѣкой по-висока фаза;н т.н.т.Свѣгътъ е прогресивен®,животѣт® е прогре ивеиъ,всичко въ свѣта е прогресивно,Всичко за добро отива.И ако ние виждаме,че нѣщатп ох лоши,то това е наше лично разбирано.А жинотътъ въ своята пълнота,всичко къвъ добро отива. I II тъй ХАНИЗЕ. И тъй,каква #умп бихте тур и ли? Тур е те друга нѣкоя хубава дума. Какво може дя. се тури? ХАН на старо български значи господарв I Можете да турите каква”® искате дума -слънцето огрѣ, НИ,каква друга българ ска дума мо: о дя даде те? ХАНИЗЕ,прѣзъ нея той се проврѣ. Сега Станке,я донеси лъжички да си взематъ .всички отъ меда 7.10. Учителя си извади цигулката и пѣе ХАНИЗЕ. Тѣзи думи ех творчески,могат® да произведат® нѣщо. -СЛЪНЦЕТО Е ОГРѢ. Е дума пакъ отрицателна. У-ля с® цигулкпта,по гледа как® всички си взимат® отъ меда по едни лъжичка.-Взимайте си. по повече, ХА е нѣщо много приатно. A ИП е законът® ,какъ да приемеш® про тнворѣчиото въ свѣта,Ако ти произнесеш® думата както трѣбва,ако има едно лротиворѣчие,то се маха.А ЗЕ е законъ на производство.Ти си беден®, ЗЕ-то показва начинът®,кякъ можешъ дп звбогатѣеш®. , i ХА е законъ на ума, ИН е закри® на сърдц)ото,а ЗЕ е законъ на волята, , При ХА има три произношения.Ха,ХАПИ, У-ля произнася тихо, думата. Това е одк ватанска дума.знаете ли,какво нѣщо е ватан ? ——Ш 
тѣх» не ме може д кват ВИТ& не СабО'си с» вsop натъ.Па менъ ми грѣбватъ 9 чифта бивори, да ни форми,кЬкто може д; разправяй.Ама защо Господа създал» свѣта? опитноствп ли защо Що: на релснтѣ СЛЪНЦЕТО НАСЪ 0ГРѢ,И СВЕТЛИНАТА ТАЙНАТА СИ ВЪ НАСЪ ОТКРИ Ъ ИСТИНАТА! ВЪ ИСТИНАТА Е СКРИТ' КИВОТА! Казвам»,при една права мдов, себе си.Тогава човѣкъ САКО СВЪТЛИЯТЪ П-ТЬ НА МКДРОСТЬТА'ВО И К Оставете тази работа.Че кой си философ» тъй казал».Много добрѣ е казал ва,когато пий Божество. Оставиедно отвѣрстие да продължава твоят» ривотъ.Пе тургай ввншразбия нѣкой клинове отъ васъ висша /17'// И анг& вършен»#!! даже олѣдъ хиляди. годинѣ,той пак» нѣма да бде оавършенъ.Все ще пичватъ.Ти никога но гледай да достигнеш» върха,че ти да бядеиъ като едно и той дерайлирал»,Докалкото азъ зп а всѣка една мъчнотия А,винаги я оставяй!, ЛЬ Л говори. Свърши се тази работа освършек .Човѣкъ израства,но той не е за: Всички противоположности водатъ къмъ реалностьта Той не знаеше защо този философъ дошѣл до тѣзи, заключения.Даже на Толотой и Попенхауер» си мазатъ.Ннтче накрая заболѣлъ.Знаете го обичам»,а като замине лвбовьтп,ти виждаш» едно говедо прѣдъ себ третата буква,всѣка мисъль да не живѣе отдѣлно малко отворена.СЛфво и рѣминават» пенхауеръ е станал» песимист»? Една Млада мома му е турила нѣщо Ако мивѣятъ отдѣлно,тогава човѣкъ не може да разбира в~трѣшниятъ смисъль витие,понеже той се проектира в» единъ мждрость. а днес».Но никога работата не доволен». Затова знание литѣ и боговетѣ като Х при Вога,тѣ ек като малки дѣца,като че сега Сега това,което ние имаме,то не се купува,то се придобива свѣтъ. Този философ» като идете да гледайте дойдат» има нѣщо незавършено за него.Като хора иде це бхдеи» завършени,но като украшение на Любовьта.Като дойде Любовъта,!Н на живота. Ти казваш»,свърши се!Така не вайте едно' малко ствѣрстио.Ке затваряй слоговетѣ,да има връзка между Оставяйте едно малко отвѣрстие за уквата а йира вжтрѣшкия смисъл» пи животи.Когято затвориш» едип врата При КАНИ,ти имаш» толкова,всичко е пълно,и ти си благодарен».Хяни е да си го И да има връзка между тѣхъ.ежду всѣка п яхва мисъль да има връзка ангели едва ще бидон» завършени,а като малки дѣца.Защото когато мъдрецът» OCT 