Действия на силите
Езикът на природата (втори вариант)

Младежки окултен клас / София / 20.3.1931г.

АРХИВНА ЕДИНИЦА
№ 270
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
v Е 3 И K Ъ T Ъ НА ПРИРОДАТТА X година 28 лекция на мл.ок.клась. 20 март» 1931 г. петъкъ6.5.ч.с ИЗГРѢВЪ .
6»5V4.o ЕЗИКБТБ Hj. ПРИРОДАТА САМО СВЕТЛИЯТБ ПХТЬ НА мхдростьта води къмв ИСТИНАТА ВЙ ИС ИНАТА Е :критъ ЖИВОТА. Пишете върху темата:_ПР0 13Х0ДБ ВБРХУ ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ И ОТРИЦАТЕЛНИТЕ СИЛИ ВБ ПРИРОДАТА. Тя е една ?лосо$ска~темаУ~Каквй~сво1ства -ймат»~' • положителнитѣ сили? Две положителни сили се отблъскват»Jа положителни и от' j рицателни сегпривличатъ.И две отрицателни сили се отблъскват». Две положителни сили се отблъскватъЗначи нЕматъ/единъ и схщъ център».Защо’ се отблъскват»? Вие това отблъскване ще го срЕщнете и в» самата природа. I' к Вие постоянно сте в» стълкновение ci положителнитѣ и отрицателни сили.Ка-' то разглеждате доброто и злото в» стѣта доброто е положителна сила,поло жително;и злото е положително.ТЕ се привличатъсамо в» направлението на сво н апр л вТ° жениеАко имате една плоскост ь Х.АВ. 0Д. е доброто, а ЙЗ. е Следователно, оная положителна сила,които се стреми// злото.1 S3 MS една по-редка среда el добро. А която се стреми към» по—гхст8 тасреда е зло.И наистина,ако претеглим» добритЕ хора,ще видимъ}ще видим»,чЕ че тѣ сх права линия.Трѣбва да зърхчАме едни вѣзни да ви претеглимъОнЕзи, които стават» лоши сх по,тежки;онѣзиJohto стават по-добри,стават» по-леки. Ще ви докажа,че това е така.Когатс човѣк» е здрав»,става по-тежък».Атно гато заболѣе и е болЕдувалъ 40 дена,става по-лек».По-рано е билъ лош»,каb рал» се с» този с» онзи,а след» като болѣдува 40 дена,става светия. Волния т» човѣкъ по какво се отличава авето е положителна сила,а болѣстьта ме' отрицателно.Двама болни не могат» да се обичатъ,понеже и единия и другия ' I нокат» да имъ служат».Ако има една угння.всЬки ще иска тя да служи иа не‘ го. Интереситѣ имъ не се съвпадат». ' ' fi Но научно как» ще обясните 'защо 2 положителни сили се отбл»скват’ I у и две отрицателни сили схщо? По въпросът» за в»ртежа на земята можем» да преведем» следният» прим4ръ:да допуснем»,Че имате котел»,хванете го и го I -А завъртате.Той е пълен» се развива центробѣжна вас» едновремено?Какво с» вода, сила/.Но движен не вовѣсь св котела,защото ако не И т I следв като въртите котела,какво става и с» правите?Кхде се движите? Вие сте в» протн—1 котела заедно. „___ Друг» примЕр».Двама души се хванете сте в» противовѣсь на котела,ще отидете св 1 1 и искате да си опитате склата.финият» .егли и другият» тегли/ на противоположната страна.Защо? За да’ се покажете кой има по-голѣма сила.Па когото силата е по-голѣма какво ще , стане? Другият» цеит»р» ще се намѣоти.; той си има опопна 4 I 1 ' точка докато цен
2 • търът» е зад» гърба му,той е силен»,а помъ премине центъра пред» корема му, ще стане отрицателенШогато една положителна и една отрицателна сила се , щ е 1 ж съединат»,какво стана с» тѣх»? /Ако тѣзи сили сх електрически,то ще се образува електрическа искра./Ако две положителни сили се отблъскват»,какво става с» тѣхъ? МНого пхти съм видавал примѣра за ножа и точилото. И двет сх положителни сили.Когато точилото то ih ножа,нож»тъ губи нѣщо от» себе си И точилото губи нѣщо от» себе си.СледоДателно,богато имаме две положител-. • Всѣкога ни силифкоито се отблъскват»,тѣ изгубват» нѣщо от» себе си.ВойвФоадве , / / това ( ложителни сили сх в» ст»лкновение ще изгубат» нѣщо от» себе си.Защото те стълкновение,нали? г , . . имаще Да СПущате от» горе две топки.Като се срѣщнат» долу се ударат» и de отксочат».Силата е толкова голѣма, кажем»,’е пакт ще се върнат» нагоре,после пак» ще паднат» надолу и т.н.Тѣзи две топки,ако не J5bxa изгуби ли част» от» своята сила,Де биха се Върнали горе.За да стане положителна пак» тази сила тя непремено трѣбва да се върне в» своя център»./горе./Тове, че не е механически закон».ТОва е закон» на разумнитѣ тѣла.Да допуснем»,1ТИ С1; силен» човѣк»»Цѣлиятъ день си работел»,но ввчерьта ти усещаш»,че си изгубил» нѣщо от» своята енергия.Ка-кво желание се заражда въ тебе?Да се зав»рнеш» в» кхщи при баща си и майка си,да ти дадат» храна.Баща ти и 'майка ти какво представляват» за тебе? Твоятъ цент»р»,°т» който си излѣзнал».Дететс винаги иска да се върне при баща си и майка си.Нѣкой човѣкъ иска да се в»1 . не при своя приятель.В» дадения случай твоятъ приятель твоят» център».' Познат» трѣбва да ти бхде.МОже той ти е център».Кое е идей» при гостилничар а, в» дадения случай ,с» което гостилничарьт» трѣбва да те пов' нава? /Кесията./ Като зазвънни твоята]кесия,той ще каже:познавам» те,моля! Законът» за положителнитѣ и/отрицателни сили играе важна роля в, механическия свѣт».И той има приложение.Всички механици без» да се впущат: в»рху произхода тѣ ах използували качествата на положителнитѣ и отрицател: ни сили.Казваш»,че положителни и отрицателни сили се отбл»скват»., Имаме една положителна сила на доброто и една отрицателна сила на злото. Какво 4 ще стане съ тѣхъ? Ще ;е съединат»,но това с»единение кхде £е бхде резултат»• Под зжвтелната сила се отличава по това, че тя е по-силна от» отрицателната.Движението става в» по' лето на положителната сила.Следователно,една положителна г зла добра сила ако се свърже съ една отрицателна вила,то положителното печели] от» нея.Отрицателната сила предава часть от» своята енергия на положителн! ната.Имаме другъ примѣръ: I ' . !
Една отрицателна сила на доброто к една положителна сила на олото. Ние взе нане думата зло не в» такава обикновена кисълъ.но казваме такатВсичкн нео] рганизираиц нѣда ох лоши.Зйдо нѣкой е ло. »? /Той не се подчинява на/ ник»въ закон».% ти не знаеш» каква де бхде слѣдуюдата му поотхпка. № отличала • — (/ 110 какво се iMMM един® музикант®,който свири А-----------—_ по всичкитЬ правила нА музиката;а другия свири като яезнающ®? Вторият® ‘ще свири парчета,които не знае,а п} вият® ще свири все погнати парчета класически.Кхде ще стане по-хубаво движението? Да кажем®,е тук® долу сх скрити Представете си,е АВ. /е неутрална зона за доброто и злото. Под® кората АВ сх лошитѣ схщества.От® горе о ® невидимия свѣт® бомбардираш с® скорострелни орхдия.Когаго падат®тѣзи гранати,тѣ се заби' вать в® земята,Чукат» се,разпрскват® се;а когато злото хв' рля овоито граната н тЬ горе с. разпукват»,н пак» става едно оиреоение. Следователно,ако положителнитЬ сили на некто ШШМ обстрѣлват» поло жителнитѣ сили на злото на земята,тогас» дз стане разрушение на твърдата материя.Задото тв»рдата материя е страната на зрото когато бомбардкатъ оилит,които ох долу,тогава де стане известно разместване в» въздуха. Следо вателно,когато има движение на въздуха,Положителните сили на земята от» долубомбардирват» въздуха горе,и вследствие на това имаме движение на въздуха. / научно обяснение на вЬтъра и Землотресенинта./ На вас» идеята не е яона.Предотавете си,че аз» в»рва тихо и спокойно,но влезне нѣкаква миел/ пред» обите. Видя нЬдо и ми направи впечз рение;и в» мен» се явява желание да се об»рна и да направа какво да е движ ние.Нѣдо невидимо,нЬкаква скла е влЬзла в» моя мозък» и е направила извеот. а промЬна. И тази промѣна се от разява в» цялото ми тЬло.Ако не разбирате тЬзн нѣда,най-п»рво трЬбва да из учавате закона за действията на положител. о съ положителнНапр.двама умни положителни хора,учени хора се срЬщат» на едно жЬото,какво де стане с» тѣх /на едно бунида двама петли не могат» да i :Ьят»/.Петел»тъ какво означава? Преведете.Двама юнаци на едно малко тесно легло не могат» за лежат».Контра ст» трЬбва да се даде,за да разберетеадко иначе /е невъзможно.Две кила | вода в» едно шише от» едно кило не можешJ да ги отбереш». Щнн частици като] влЬзнат» де дадатъ отпор» на другнтЬ.И вк де остане едно кило вода.Тая во| да,която остане отвън»,като не може да,вкзне вхтре,отвън» де прави извеот но действие.Ще вземе позицията да влѣзнк вхтре.Тая външната вода де об| сажда шишето от® вън®.И като го обсажда Ще може ли когаЗащото шишето е по-твърдо от® водата. . .. аеу да превземе шишето? Hi Вземам®,че шишето е толкова
4 тв5рдо,че водата никога не може да проникне в» шишето през» стеклото. ,\\ Щомъ си положителен» ше изучаваш» свойствата на оирицателни; тѣ сили.Нѣма да търсиш» отрицателно вхтре в» себе сиАко си положителен; добър»,ще търсиш» отрицателното лошокПредставете си ,е имаш» две кесии,и • представете си,чв в» едната кесия иЛа сто ангрийски лири. Празната кесия е отрицателна,защото нѣма нищо вхтре.1а пълната е положителна.Ако ти вземеш») 50 английски лири и ги туриш» в» празната кесия,какво си добил»?Че кесията! е добила нѣщо това е друг» въпросъНо ти какво си добил»?/ нищо/. Но преде ставете си,че ти си една ////// Xrfi добра кесия Jho си празни»кесия. Це нна кесия си,добра кесия си;но иман» една положителна кесия на злото,която е пълна съ пари.Ако ти бръкнеш» в» тая кесия,вземаш» пари и туряш» в твоя та кесия,какво си направил»? Вие оставете грѣха настрана. Ние се занимавам с» силитѣ на природата.Тук» има придобивка. Има положително добро и отрицателно добро;има положително зло и отрицателно зло.Добро и добо се привличат» и зло и зло се привличат Закон»тъ е,че положителното добро съ отрицателното зло се привличат»;и отрицателното добро с» положителнотс добро сжщВ» дадения случай отрицатели ното на доброто,когато се привлича с» положителното на злото,доброто печел Когато положителното на доброто ci привлича от» отрицателното на 'злото,зло то печели. ' . кзлѣВ» природата трѣбвг.да има равновѣсиети вие не можете да с освободите сега отъ известни мѣродАвни теории. Какво трѣбва да разбираме подъ думата лошъ човѣкъ? ТОй е отг най-мекитѣ жора,ай—добритѢ хора;мекич ко им» говори презъ деня,нахрани ги добре,но вечерьта казва:понеже има кр за,нѣма пари,ще ви отбия по един» 2 лева от» вашата надница.Така казва то; на работнйцитѣ;пазарил» се е да имтб праща по 50 лева на денъ,а им» дава п 48 лева;тѣ сх сто душило два лева!на човѣкъ,значи отбива им» W 200 лева и казва им»: за в» бждеще мога да йи дам»,но сега ще ме извините.Тѣ сх-. спечелили по 48 лева,а той -200 лв.ой цѣлият» день ходи и съ мекички думи им» говори.Де е злото сега/ че т|й е взѣл» по два лева от» вас»?0нѣзи просяци,които сх станали мил йонери,яре сх ли тѣ такива предприемачи?Ако ти искаш» да свършиш» наука като нѣкойУбеден» човѣкъ и използувашъ хората,тй не си ли такъв»?И всѣки единъчовѣкъ,(когото ти използуваш»,той е твой слуг; ти вземаш» неговитѣ пари. Де е злото! тук»?Злото седи в» това,щом» вейчки сили в» тебе станат» положителни,ти ;е се пукнешъДащо не трѣбва да става! абсолютно положителен» и абсолютно о ’рицателен»? Ако ти станеш» абсолютен положителен»,непременно ще стане пръскане на тебе. ико станеш» абсолютно отрицателен»ти ще се смра(j ( £) — зишъ и ще се смалиш». \\
5 Следователно,всички отрицателни сили cl смразяват и сиаляватъ.щом1 една сила се е смалила до известна степень j природ ат а, ако тя продължава да се смалява и ако тя не разбира закони» на разширението,тя ще се'смрази. Пръскането е законъ на разширението.Дв » положителни сили щом се разширят става вътрешна смѣна на положителнитѣ или.Когато две положителни сили ох въ борба при единъ център,то неприменю тѣлото трѣбва да се разширНа какво основание?Това зависи от количеството на материята,която има в себе си и от количеството на $§56£Ш енергията,Която имат в» себе си. . ДПредставете си,че имате две армия , които се бият §ЙШ съ друга. Ако една армия взима 10 -15 километра и другата взимат толкова,то двата района взаимно ще бхдатъ райони на действующи сили.След като се сражават» и се избият една друга,то военната линия се стѣснѣва. ' Щом воената линия се стеснѣва тѣзи xoja почват д мислят и казват:?toi кова време оеб бихме,“о нищо не добихм.И дветѣ страни вдиган телъть вза имно и почван по-Хубавото.И дветѣ отраки отстхпван,но побѣдителЖ /Х-по-малко ой колкото побѣденияк.Поояедннтѣ искат» да се предада, но да излѣзат» о» орхжието и да оставян провизиите и хранитѣ.Нѣкой пхть другитѢ им казватъ:без орхжие! ( '• Що е злото и до е добро в» сАтаТТова е бойко поле,в» което ое сражават».» всѣкий един» от» вас» воюва,Или.де бхдете побѣдени и де излЬ□ете с» орхжието или де бхдете побѣдени,но де излѣзете без» орхжие.Сега вие какво разбрахте отъ тази фирософия. ' ' SKaMB в произхода на поло®и' елнитѣ и отрицателните онли?Когато една вЙШШШМИШ положнтелн . сила иска да ое сприятели с» една, добра положителна сила,онзи в» когот о»зианието се о»буди по-рано-той става отрицателен»,за да ое сприятелят» Имате замр»знала вода .Тази вода може да умори когото и да е;ако я разто ни, ,пак» може да умори когото и да е.Ако тази вода я изпарите какво де стане о» нея ?-Тя де иде в» прост ранството и де ое прев»рне ,в» д»жд».и J падне върху градкната.Тазн вода, която е лоша,носле като ое в»рне от» протранството като дъжд»,може да ви причини известно благий по нѣйой п!ть си задавате в»проса:задо е злото в» свѣта?3а кого е отрицателното OJоТПоложителното зло н отрицателното зло при известни условия в»ршат» заюна ка доброто.И отрицателното Добро при известни условия върши добро, а три известни условия в»рши зло? Резултат» на едно добро може да е лошо; а ,оже нѣкой пхтъ резултатите нЙ злото да ох доши,а нѣкой пхть да сх добри Не в» принцип»,,,но в» резултат»т».Това е дълбок» психологически момент!.Ти имаш» едно състояни в Н ЖаВ
ваш:"защо е страданието сили.Ти като С'г'урх(Щ трѣбва п.Ти трѣбва/да сведеш страданието към известни да видиш ,като о то ли спадашъ или към лошото.И слс И лошият работи,За да се изс това зло.Защото и лошият страда и след това ще търсиш изходния пхть на ави от страданието. fl-~-»6B4i-43T- и добри работник си;и добрият 5Й§§ъ,аа да не изгуб винаги,за да се освободи винаги от пуснем,че азъ нося раница на гърбе добрият! страда /И-~ло ш и ят-ъ—животъ-з а Т5 1,3а да не изгуби радостьта и богатството си ,а сиромахът работи своето богатство-сиромашията доен.-раница с пѣсък.Искам да я хв»рля.Аз» не виждам» никак»в» смис»ль:заЩо да е раницата на г»рба ми. Казвам:глупав а работа е това.Тя е вамъ nbciKa и се освобождавам.0сво5ождавамъ грбт отъ 10 15 кила;хвърля раницата-разсип вам?Но представете си,Че тази ранила си и какво почуству лиш ли тогава?Ти си казваш:още малко.Даваш е 40 кила злато.То тижи!Ще го хвр рерия е °и кураж.Защото,онази ма— положителна.Златото е положтелно,а лен си,Понеже го носиш.Щом един отрицателен,а той е положителен.tj баба.Да ме яздят хората.До като §£ ма да станеш.И до като не ездишъ хс ще кажете:"защо е така?"Какво трѣбва ти си отрицателенКОтрицатечовѣкъ се качва на гърба ти,ти,си казваш:аз не искам да бхда все Si не те яздят хората ти човѣк нѣ' рата и тѣ хора нѣма да станатВие Между многото хора,които могат да може кила и 40 кила злато и 400 пѣсък и ще му кажеш: рат,е Да подразбираме под думата яздене. •е яздят нѣкой може и пѣок,а нѣкойг кила;при "ти трѣб! първият случай ще върнеш тѣзи 10 ли го това?И ако тѣ се качим е злато,ще, му кажеш: "приятно на гости пакъ?"Този господин тото ми ,хвани една каруца, ще ми ще се е/ ти а да знаеш,Че .аз см ще веднаж ,за тебе има е се запознахме.Нѣма ли каже:"бръкни въ лѣвият» човѣк.РазбиД»рво!но ако i да дойдеш джбп на палкач Вий трѣбва д,й. разбирате з рото и на злото в природата.И отриц 1м на нея и ще се оправим". 1конитѣ на положителнитѣ сили на добда разбирате комбинациитѣ,кОИто могат 'телнитѣ сили на природата. .Трѣбва титѣ,които могат да дойдат в даде! ия да станат и да разбирате резулта случай»Само,като научите този заКОН» вие можете да дойдете до гимназията да знаете от» нашит, математически формули какво може да излезе. I Вие сте на земята.Как ми Нѣкой пхть земята нѣма никак притег Но сте забелѣзали нѣкой злите да се освободите от демята?' атебна сила.Ще я издебнеш,когато спя земята.Земдта върви по своята орбит пхть известна малки отклонения,които стават» на врви земята по своята орбита има си а,не по права линия.Линията,по която тя форма.
Земята се привлича към» центъра на слънцето.Тя е под давленн ето на положителните и отрицателните или на слънцето.Когато положителните сили на слънцето отслабната,а отри, ателнитѣ се усилват»,тогава земята се привлича къмъ слънцето.При друг» сшучай тя се отблъсква.Земята ту се привлича,ту се отблъсква при своя ход ,.Тя,®ие не можете да избѣгнете този закона на движение.Вашата мисъль не м же да биде напално неизменна въ движението си.И вашата мисъль се движи т :ка.Ти ще ое пазцшъ само да имаша равновесие,да не стане ксплозия.Де се пазите да не давате апсолштно положителена.защото тогава неприменно щ: избухнете.Нѣкой казва:"ще го увия. Ще му направя така и така".Но иай-»о=:е ще се изпусне тая сила, върху него и той ще каже:" нѣма защо,“раздна рабста! И най-сетне единиятъ казва: "я ме извини" и другият» казва: "направите една глупава работа" ранцузитѣ се дуелиратъ съ сабли.а българитѣ вземат» два кола .единият» един» и другият»,единиятъ удря и другият» удря носле си подадатъ рхка. и казват»:" много глупава работа направихме!к|й пхть единият» излиза побѣдитель. , Той е лошъ.А нѣкой пхть единият» заекне в» дѣсната страна.а другият» в» лѣвата.И после си подават» рхка. Та 1вѣк не трабва да бхде абсолютно по. ложителенъ.Кито да бхде абсолютно з:л»,нито да бхде абсолютно доб»р»,за, щото абсолютното добро е зло въ жив: та. Абсолютното Но абсолютно смаляване,а абсолютното добро е абсолюнс разширен,:Под» думата добро разби раме разширение,Процес» на разстожъ А под» думата зло разбирам» дисхармония въ свѣта.разлагане,гниене,разрушение.Аз» това го наричам» зло в» свѣта.Злото според» мен» има точно обратен» резултат». . ..... I В» схщноеть какво е дбЬотоТДоброто е резултат» на едн» сила! по-горна от» доброто и злрто е резултат» на една сила,по-горна от» злото. I И Д°бР°задъ аЛОТ° СХ Резултати.Трѣ£а да се занимавате съ силитѣ,които работят» 64 тѣх». На положителното нърави му пхть.Ако вървиш» в» гората и I орѣщиеш, мечка,тогава какво ще направиш»?Дойде нѣкоя голѣма сиромашня-товб ва е голѣма мечка.Какво трѣбва да направиш» о» сиромашиятаТСиромашнята е I един» голѣм» банкерин» много ск»ржъогато ое говори за сиромашията, разбирам» че е един» голѣмъ банкер: и»,милиардвр»,който е толкова -скържев» че 5 пари не дава;а богатството е хщо така милиардер»,но дава,изтича от» него.И двамата ох богати.И сиромашията е богатство и богатството е богатей во.Само че при единият» трѣбва да. X много майотро»,за да изм»кнеш» hMoJ а другият» дава лесно.Знаем»,% отрицателно и отрицателно се отбл»скват». | Щом сиромашията видиЛе съ сиромах-ь се се пбкажешъ,че хи лиже :да се махнеш»I Сиромах отбл»окват».Следователно,ти като идеш» при сиромашията щЛ си много богат».ToraL тя ще се охили на орѣща тн.Нѣма да '
8 покажешъ,че си сиромах».Сиромаш! ята отъ вън® се показва,че е сиромаха, но от» вътре е богатътрицател! ата сила съдържа нѣщо въ себе си.За да може една отрицателна сил жислете)че нѣма нйщо да п])ивлече една положителна сила 5§§ШШ66 огЛотрицатели а силаТИма един» примѣръ за , единъ отъ турскитѣ султани.Той бедпокоил» хората,вършил» голѣми неправди,но като дошелъ до една краси за гъркиня,той казал»:"не искамъ вече да правя така".Питамъ сега:кое е оюва магическото състояние,което могло да измѣни неговия характеръ. Той е хвърлилъ ножоветѣ си.Нито една мома,коя.то е отрицатели а,нѣма 'силау уо Иу-л друга скрита сила, Която • да ддЕуеуслови. Д може да се прояви. Нѣкой казва: ”аз» съм» много красива Никога човѣкъ да не казваме нѣь а нищо въ себе си. 1 Разбирате ли Сега и; еятаУСиромахъ е само онзи,който мисли',че е сиромахъ.И глупав» е само онзцкойто мислите е глупав».И грѣшенъ е само онзи,който мисли че е грѣшенъ.Нека мисли така,но ако мисли,че по . същество е так»въ,той не разбира законгЕдда положителна сила не може да / ' в» стои вѣчно положителна.Тя може да се измени,може да си измени своето проявления И отрицателната сил i може да стане положителна въ своето про явление-ставд смѣна.Това е един» красив» закон». Следующиятъ пхть мсжем» да говорим» за законитѣ,които произ иеждатъ силитѣ от» положителни I» отрицателни.Ще има достатъчно факти набрани въ физиката и въ химиите и тогасъ може да дойде другъ единъ нов» мироглед» ида не разбираме как» трѣбва да се постхпва.При сегашнитѣ рсло вия на нашето развитие ние не можем» да постхпваме така,както хората сх поотхпвали.И не можеме да имаме такъв» морал»,как»вто сх имали въ миналото.Ние не можемъ да имаме културата на егитпянитѣ,на евреитѣ,на Вавилон» и др.И нѣма нужда да имаме тѣхн гтѣ култури.В» бхдащата култура всичко ще се измѣни.Понеже тѣзи положителни и отрицателни сили въ природата се 1 измѣняват»,то и въ бхдаще и вий_де се измѣните. "Само свѣтлиятъ пхть на Мхдростьта води къмъ Истината". . "Въ Истината е скритъ живота". _ . о 7.12.Ч.С. Въ всѣка една лекции има нѣщо за приложение.Положителна наука е тази,при която ти разполагаш» съ силитѣ на природата.То си има изве ни формули.Ако ти отиваш» в» природата и не разбираш» езика й,тя нѣма да ти отслужи,Но ако знаеш» езика й,тя ще ти отслужи.Ако говориш» на природата на български,тя ще те остави,тя нѣма да учи български епик».Не карай природата да учи български,понеже тя нѣма време.Тогава накарай себе сивий да учите езика на природат е,. Не карайте природата да измени нѣщата ,н вий изменете вашият» ред»ашиѣ мисли.Това е сега,кОето можемъ да напра вимъ.Ний всѣкога можем» да изменим» нашитѣ разбирания.Това е лека на раз бирането,На формитѣ и на силитѣ въ §р§$6Д§§&.живата природа и на тѣхното приложение. . За това въ всѣка една лекция каквото и да е ,извадете една фо1 мула.Следующиятъ пхть донесете аи една отъ най-мхчнитѣ математически фор' ' мули,Които знаете;тогава да направим» един» разбор».Най-мхчната Формула В от» вишиятъ анализис».