Съотношение между разумността и светлината. Спане и тъмнина (втори вариант)
№ 266
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
6-10.ч.с. ЖШ W СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ РАЗУМНОСТЬ И СВЬТЛИНА, СПАНЕ И ТЪ1ЖНА.| Тайна молитва.1 Кажете основната мисъль на миналата летия. /Рсйчко разумно е постижимо!/ Сега мислите ли,че разумното за единъ човѣкъ е разумно за другъ?Мислите ли,че разумностьта за единъ човѣкъ е разумность за 'другиго? Сега ако направимъ едно твърдей ie,казвамъ:разумно е да ходи денемъ к човѣкъ!Следователно,неразумно е да ходя вечерно време.Тогава какво заключение може да се извади? -Нсички,които ходять 'вечерно време,какви сж? Изваждамъ друго заключение сега; че това,което не позволява вечерно// време,да се ходи, то позволява да се спи.Следователно,всеки,който спи вечерно време е нормаленъ човекъ,и всеки,който не спи вечерно врем 2 е ненормаленъ човѣкъ;който спй вечери г време е разуменъ,а който спи денемъ,е иеразумен/'era,какво отношение имаме за онзи,който спи, въ математическо отношение да си го представима. РАЗУМНОСТЬ ТА ЖА ОТНОШЕНИЕ КЪТ-Ъ СВЪТЛЛНАтА. Р.С, А спането има правилно отношение къмъ тъмнината накто разумностьта има правилно отношение къиъ, светлината,така, спането има отношение къмъ тъмнината.Следователно,ако вие имате отношение Къмъ . , положенияА светлината,спането има отношение къмъ тъмнината .Тогава тези две //////И// на човѣка: СП Т. и Р. Какво разбираме подъ думата спане? де е неправилност I та на това положение, /при спането имг ме оттегляне на съзнаниет/У.Сега споредъ теорията на г.Уихалчевъ,ноже ли съзнанието,д се оттегли? Не може.На кжде ще се оттегли съзнанието? "’омъ се оттегли, ТО| е материялно,а материалните работи г не ся реални.Ремкианство е това.Каквадума бихте казали вие? НЪкой пжть казвай загазване или потъмняване на съзнанието. Да обясна вашата идея, отклонение на съзнанието. Представете си,че А.е р лицето,което е заинтересовано,пали.То яма да срѣщне лицето R. Обаче така се изменятъ усдовията,че требва да го срещни вечерно време.Така се поставятъ услови 'll тѣ ята.представете си,че условията сж такшва.че не е билб позволено да си говорят си \\ да се опозпаятъ.Лицето А.носи фенерче,следователно,когато се приближи лицето . . види! ' той ще насочи светлината да го /////V. Какъвъ ще наречете вие този процесъ? -Чрзъ светлината, да познаете лицето.Представете си,че това първото лице,за / което вие насочвате своя фенеръ,се прЯслЬ.два отъ друг® едно лице Д. Следъ като осветя съ своето фенерче лицето Б.и иде злѣдъ него лицето Д.вакво ще направи/ Ълицето А.? 9загасва своето фенерче.Защо го загасва? За да го лХ;ЗНаЧИ °ТКЛОНеНИе "' На -—ето.но отклонение „а овЙ 
която дава възможность на Е. да прѣмине.Въ същото врѣме.щомъ се загаси тази свѣтлина,това сжшество А,какво си има?/ То си има едно капаче н.м.и загася свѢ" дината. Тоцущамъ,щомъ вие обичате нѣк6го,'вие говорите съ него,искате да му разправите нѣщо.да му обясните нѣщо.тачи,говоренето е свѣтлинЩомъ не го обичате,вие затваряте свѣтлината и мълчите,не му говорите.Отворенъ ще бждешъ ' прѢдъ приятелитѣ си,а затворенъ ще бкде.шъ прѣдъ неприятелитѣ си. Защо? Отваряш се тамъ,дѣто можешъ да вземешъ чѣщо.Затваряшъ се тамъ,дѣто могатъ да Ти взематъ нѣшо. Нали вие се привличате.Нали казватъ:законъ за привличане то.При' кого можете да се привличате? Какъ Обяснявате вие закона. Може ли ти да нарече едно сжщество,което те привлича А _ и какво е другото положение на онзи,кой то се привлича? Б. 7 "-/» Сега имате А. привлича Б. Нопрѣдстаете си, че Е. е една форма на ММ/ круша.ш седи на едно мѣсто.А.е едно малко дѣте на 10-15 години,и А.се привЛи’ ча отъ Е.Нали,онзи,който привлича реди на едно мѣсто,а който'се привлича,той' св движи.-шо едно разумно сжществс привлича,да кажемъ.то го привлича,налага му своята воля;но когато една рун а привлича едно дѣте,кой е по-силенъ дѣтето или крушата0 Тогава какъ ше обяснете процеса. Крушата привлича,тя име силата да привлича.Но привлича,при какви условия?Щомъ круша нѣма,тогава дѣтето не се привлича.По сжщеврѣмено ние допуша де,че нѣкой си пита,може ли крушата да привлича едно дѣте?което нѣма желание ha яде1круша? -Не може. Слѣдователно,когато вие казвате: законътъ за привличането е законъ на свободТи не можешъ да се привлича-ъ къмъ нѣкого,къмъ когото нѣмашъ желание.Ти можешъ да се привличашъ 1 отъ нѣкого,да си подъ неговото вли шие,само когато имашъ извѣстно желание,което да съотвѣтствува,и което ти можешъ да използувашъЕъ дадения случай,когатс ниеговоримъ за привличане.ние, разбwane обмѣна въ природата на извѣстни състояния или силиДвама души се привлйчатъ по своята мисъль,по своитѣ чувства, или понѣкои други здѣлки.Та можете!да съпоставите,да кажете:той има привлѣкатрлна сила. Сега,какъ се обяснява Привличането Хдвй/Х същества. Н-fl,имашъ лт нѣкоя теория ти?Ако ще разправи» една научна теория,която всички я знаятъ.не я разправяй,ако ще разправишъ нѣкой нова теория, тогава разправи, /онзи човѣкъ! който има силно развити чувства,и при това прѣфинени чувства,той е споорбенъ I да привлича чането? Азъ другитѣ хора при събъ си/. Тогава на какво ще уподобите. вие привл | ще обърна сега, този 1рѣфинениятъ човѣкъ,който привлича,той мяза I ца една фуния,единъ кЬнусъ ббърнатъ съ острието си надолу.И тази. I повръхность е толкова гладка,че кой какъ дойде все ще иде долу Had дъното;отъ кждѣто и та дойде,той се привлича вжтрѣ. А. Аукойто нѣ-v ма да привлича, той кг кво е?Той. е единъ конусъ обърнатъ нагорѣ&Я 
законъ не привлича своята привлича своята же о сж физическитѣ има единъ про остъръ ножъ,съ който ще ви бодне нѣкд онзи,който говори саркастичеоразна.И трѣбва да привличане може да има въ правата сми' отношения.Това е едно материя въ люлката,то газове,които сж по-леки отъ ве,отъ дѣто всичко слиза долул/Гогава привличането и не привлианет отиватъ нагорѣ1.Мислите ли,че ки,казва,ако ти не пазишъ своитѣ отношшия,азъ малко ia извѣстча дистан щя,защо магнетиченъ кръгъ има едно спиралообразна движение.Еъ магнетизъма винаги има Та трѣбва да. се сълъ само между двѣ разумни сжщества.ДаЧ'Тогава въ привличането нѣма такъвъ тогава другия въпчосъ:дѣ седи разумностьта въ единъ сарказъмъ’съ който 'може да листическо обяснение. И то е права стича при него на купъ,а онѣзи,които се стичатъ сж планински върх дяване е нуразуменъ процесъ,но згъстявтнето,въ него има' разунность/Допуснете лие,тѣ сж загубили своята1 разумность.Коч е силното въ свѣт же,за врата на нѣкого,когото бѣсатъ,като го намазва,прави го мазенъ,нали така цесъ на згъстяване,но.има и ндинъ процесъ на втвърдяван/ Процесътъ на втвър казватъ за него:той е разуненъ. Питамъ,единъ човѣкъ,който бѣси другъ единъ си мязатъ по едно.Какъ ще инъ турите знаци въ математиката? Всѣкога въ единъ обиди единъ човѣкъ? Сарказътъ е ед въ призличането има еднО разумно отношение акто въ привличането,онзи,кой го привлича,той е долина,всичко се наешъ тогава,че този ножъ може да влѣз че и по-дълбоко. И въ умствено отношение привлича толкова,колкото и силниятъ/Нима/ мИслите , че'дѢте то . .' въ свѣта . ' • . да се пръвърне на едно насилие/! всички ѣ сили,които минаватъ въ родѣ на наси има единъ сарказъмъ.Кажете ми единъ сомратовски сарказъчъ или платоновси,или тѣзи газове отиватъ по планинитѣ иагорѣ? /онѣзи само въздуха,тѣ отиватъ нагорѣ/. Това сж механически къмъ центъра на земята,а газообразнитѣ въщества Има разумни отношение,които съставляват, нѣкои препятствия.?ащото,щозъ се ка Следователно,той не се привлич 1,защото всичко отъ него се изпра: единъ човѣкъ може да е разуненъ,но когто му плащатъ. Туря една примка отъ вж се привличатъ нѣкой тѣла,ако привгекателната сила не е разумна,тя може ки силйСИ ако всичко въ човѣкъ стане физическо,то е мъртво има ли разумность въ това? Казватъ,той билъ майсторъ за примки.Но питамъ дѣ седи разумностьта да се направи една тримка.да се одуши единъ човѣкъ? Питамъ WWO •“” религиозен оарназѣиъ.нли единъ обикне еднотечение,едно слизане на долу.Тогава акъ ше сили?Всички ония сили,които сж загубили свотяа разумна сила,сж станали физичео силниятъ да привлича слабия. Обратенъ е законътъ.Слабиятъ може да плаче,и то привлича майка си’ вайка,кота то седй въ люлката, огато то плаче въ люлката,то то пъпли,и 1 I майка;послѣ,когато майката седи,тя го привлича.А когато то обясните твърдите тѣла отиват' 
геро: '.ора едно неестествено положение.ВсичкитѢ въ едно разумно съпоставяне въ живота направите много ху амъ една рцепта убаво,и слѣдъ това вземете виненъ coir го тури въ медъ,за да врви ра рова ма не врѣме,какви тамъ дѣто и'физическата нощь.Въ психич. на органическа захарь,а тази е обикно къмъ тъмнината.Спането значи,н къмъ 1 той не вижда живота тъй както трѣбва бжде наука за изправление! Въ наука® 0нѣзи,които нѣма никакъвъ П0нтъръ отъ онова отъ онова естественото полб айни,да турите въ една чаша вода хора, състояние? Онѣзи които спатъ денемъ казвамъ сега,тази сутринь,кои пизкича отъ едно неразположение. Всички мнимата какво имаме? /покой/.Тогава при едно песимистиеско състояни ито иматъ изобилно ' киселина,тя поои има едно отклонение на съврѣменитѣ трѣбва да има,мекота трѣбва да има повече опетъ,ние купуваме оцетъ.И ко: бавъ сиропъ.Тъй,ако ботата.Друго яче,той разяда ду’а,на човѣшкия духъ не се намират1 тъмнината.Тогава имаме още едно Пие не говоримъ за смисълъ.За него двиматъ денемъ,тѣ бва.Образуваме производство.Които иматъ се намиратъ въ едно хармоническ меда и водата,става нѣщо хубав' врѣме сд нормални,нали тъй ога утѣхъ ще намѣрите киселинарнѣзи,кО' ѣтъ 250 грама,да размиете този цедъ синца ви науката свѣтлината ти не можешъ пдть човѣкъ трѣбва да впрѣ се дължи на ////// сарказъмъ.На всичко ''Ж'50"“® НО“1Ь воѣкога се жение.Та цѣлото човѣчество се слънцето,това е вечерно врѣгледа мрачно,capкаетично,казва:живот паме бюджетъ образуванъ за купуване аква бѣше основната идея? Съотношение сарказъмъ;а всички онѣзи,които имат1 ме,-вечерь убаво разкладигелноу Та по нѣкой ко е мрачно бодни,анормални,а които спатъ вечерно градини,с оковбхСлачина състояние. Нѣкой пдть сарказъмътъ п ената захаръ Казватъ За' нѣкого,той е толко голѣь ония хора,които иматъ сарказъмъ,всѣг смисълъ,хова нѣма смисълъ,онова нѣ огава понеже движенията на свѣтлината При-свѣтлината имаме Движение,а при тз произтича обратното.Какъ наричате вие сладкодумнит1 ави.А онѣзи,които се движатъ вечерно на разумностьта къмъ свѣтлината,и спането движше;при свѣтлината какво е движението? намир 1 въ дълго зрѣме сарказъмътъ се прѣвръща на една от оцетъ,и да турите една'лъжичка чайна вдтрѣ положения,всичкитѣ състояния на човьшка тогава човѣкъ спи динемъ,какво е неговотс се образуватъ свѣщи подъ носа м; 
Всѣки единъ животъ,който нѣма свое слънцбопуснете една планета се движи въ I пространството,безъ да има.свой центъръ;движи се въ дъйеуното пространство,тя е въ нощь.Рсѣки човѣкъ,който минава своя животъ без'ъ нѣкакъвъ идеялъ,той. е нои ,всичко въ него е разбърканоРъ неговата душа,всичко е неопрѣдѣлено,това е нощь.При сегашнитѣ отношения на нѣиата,то е само привидно така;но подъ думата нощь разбираме,нѣма условия.Тъмнота е вжтрТогава казва Христосъ,има единъ стихъ:’’иде нощь,когато никой не може да работи.Защото благоприятнитѣ условия, ех вѣ деня.Рсѣки единъ импулсъ на човѣка,когато ти свѣтне въ какъвто и да е / смисъЛъ, тиси въ деняфр.мъ имашъкак!ото и да е желание,каквато и да е мисълѣ,/ каквато и да е постъпка,богато има йай-малкиятъ импулсъ,ти си въ условията на деня,-има свѣтлича.А когато се изг;бятъ тѣзи условия,ти си въ нощьта,въ пърть човѣкъ не може да умре! Само нощемъ може да умрѣ човѣкъ.Нали ви се вижда малко противорѣчиво,че денем' не умиратъ хората/Азъ ще ви дамъ единъ ко: трастъ.’'оже ли водата да замръзва i ри СТО градуса топлина? Не може.Тамъ дѣто има свѣтлина,смърть омъ човѣкъ изгубва живота си,показва,че вхтрѣшнитѣ условия сж въ нощь.Има извѣстна тънина,която съкратява живота Значи,онова което съкратява живота не въ човѣка него‘нѣкдѣ има извѣстна се рѣшава Да се самоубие сж услов: ятаСтъ вънка има свѣтлина,но влтрѣ въ тъмни а,която го лишава отъ животЕземете онзи,койТо Отъ вънка! едно дѣте има,което го обича,баща му го // обича,майка му,сестритѣ му,но въ не о се заражда мисъльта,едно безсмислие въ живота има тъмнина,и той иска да се самоу е.-Той не .вижда никакъвъ смисълъ въ животцТогава за да го спасите,акоможете да прѣкарате единъ свѣтълъ лъчь въ {еговия умъ’колкото и да е малъкъ,вие ще' биа£питанъ,день ли е у него? Не.нощь направите една промѣна у него.Рие трѣбва да спазвате този психологически закон Нѣкой пъть вие сами може да създаде те единъ обръчъ,запр.чрѣзъ постоянитѣ внушения, дойдете до една задача,казва-е,тази задача не съмъ я разрѣшилъ.Затова всѣкога си поставяйте тъй;когато с( памирашъ при каквито и да сж мъчни условия; ти кажи въ ума Си тъй: ИМА УСЛОВИЯ ПРИ КОИТО ТАЗИ МЪЧНОТИЯ МОЖЕ ДА СЕ ПРЪМАХНЕ Тури го това въ ума си,и слѣдъ товА го прѣмахни.Ти казвашъ.това нѣщо е невъзможно. Всички нѣша сж възможни въ свѣта! рапримѣръ,казвате:злото съществува.Но извадете единъ законъ или едно правило: щомъ е възможно злото,по-възможно е ' доброто! ’"омъ е възможна смъртьта,по-възможннъ е животъттЩонъ е възможна глупостьта,по-възможна е разумностьта 1въ живота.'"омъ е' възможна умразата,по-възможна е любовьта!Турете така единъ Ъаралелъ въ ума сико така не мислите,вие искате да станете виденъ ученъ човѣкъ.ДобрѢ.Но още въ началото турете какъвъ имено,ученъ човѣкъ искате да станет!.УчениАтъ човѣкъ може да играе много роли. Той трѣбва да бъде разумрнъ,да знае да изиграе ролята си.А да станеш единъ 
Ъ W с.. спити.Л щомъ се се спитява у чо1' гларвата на друга главата ,които носятъ змия отъ змия ни на ученъ човѣкъ,за да прѣнасяшъ хлѣбъ огъ една ферпа на друга.“а кажемъ,свършилъ Г си 4 факултета,и послѣ да прѣнасяшъ клѣбъ отъ една фурна въ дрфга фурна хѣбъ , този хлѣбъ? питамъ,каква ученость има при пренасянето па хлѣбъ отъ една Фурна въ фурнА? Азъ бииъ прѣнесъчъ Този хлѣб! само'при едно условиВъ турско врѣме имаше такива симидчий вЪ Варна,коит въ кошове носеха симититѣ си на Имаха си и такива венци за главата,направени отъ вълна,тургаха ги подъ таблат и'викаха по улицитѣ,симидъ,геврекъ! всички излизаха и си купуваха отъ тѣзи симидчета.Но казвамъ,този учениятъ човѣкъ,ако може да прѣкара всичкитѣ найучени и възвишени идеи въ симидчета'а и гевреците си,така,че всѣки,който изяда единъ симидъ или геврекъ да ги втзприеме,тогава този ученъ човѣкъ има си смисълъ да носи гевреци и симиди на |главата си товаръ на главата си,има една опастпость -главата може да се сПитява главата,тогава и най-благорсдното и и идейното и то вѣка.И въ Писанието има едно изрече! ие,което казва: ще смажа та. Отъ кадѢ се смазва главата на змията? Кое е смазванегО/Ако притиснешъ двѣтѣ страни главата,това е сплесквате,а отъ горѣ,това е смазване.Понеже та не е употребила разумно силитѣ,котто е имала,и Писанието казва:0нзи,Който ще дойде,Той ще смаже главата на зми;та,я ще я направи да обезунѣе,да не може да разбира работитѣ.Защото шомдз човѣ ъ обезумѣе,той става безврѣденъТа лоши човѣкъ ти изведнажъ ие можешъ да го ноѣмахнешъ.Л лошиятъ човѣкъ трѣбва да обе умѣе .'"омъ обезумее нѣма какво да го ъжелявамъ.Кой казва,обезумѣлъ човѣкътъ. Питамъ,ако една пушка обсзумѣе,значи патрони Тогава пушката седи и 'не е опасна,какво ще' съжелявашъ човѣка? Пали тогава е приятна пушката. Л ако вие кажете,горката пушка,обезумѣла! Ако кажешъ,пушката е -много умна,тогава,какво под , • ' разбирате?-Че при тази умната пушка,нико” не може да се приближи. _\\T\\Va казвамъ,разумните хора пш 1ушк1,а лошитѣ хора трѣбва да бадагъ празни пушки,пушки безъ патрони.Добритѣ хора трѣбва да иматъ пари въ кесията добритѣ хора тѣ трѣбва да бждатъ пъл-' си,а лошитѣ хора не трѣбва да иматъ петачб. Тъй седи законътъ!А сега е of ратното,-че паритѣ еж влѣзйи въ ржцѣтѣ тѣ • I лошитѣ хора.И сега виждаме,че добритТ хора'носятъ празни пушки////,а лошитѣ хора носятъ пълнитѣ пушки, и йаз ватъ: бамбе1чко е! И прави сжогава друго-срѣд. ство.Лошите пора требва а спатъ,а добритѣ,да имъ взематъ пушкитѣ,и елѣдъ това | да,ги събудатъ;й тогава ще обърнешъ пешката къмъ лошия човѣкъ,и ще // кажешъ: нацрѣдъ!Той ще дръпне своята пушка и Цъква.Нѣма нищо.Той ще цъка веднажъ,дважъ три пжти,празна п ушната.А ти като цътшъ,:! бие на месо? Ако вие не можете па дявола цъкате,па да го пернете хубаво. Запримѣръ вие какъ цъкате на дя вола като дойде при васъ? Пазва се,синовете на гози вѣкъ cr по-умни въ нѣкое 
отъ толкова години сж учили себе въ жи си’. И никога съврѣменитѣ хора,обезсърдчението иде качество човѣкъ,тури нѣщо.Съмнѣнието Тѣ сж прибавки,които послѣдствие,разумниятъ животъ е едно разата отъ вие трѣбва да бждете въ съ й първия въ И добритѣ и оявялъ Любовьта въ свѣта,защото хора остави соя друга ед ia а вжтрѣшна необходимость добрѣ положение да станемъ обри с танемъ прояви своята доброт. разбира този законъ,той постоянно ще има про? гласие своя1противникъ! И като тръгнешъ азвамъ,отрицателнитѣ ѣша,тѣ не сж свойствени на разумнитѣ хора послѣдствие .Тъй ше разсжждавате единъ другъ се обичатъ,той може да е лошъ но има станемъ добри;тр'бва да станемъ учени хора и може условия може да стане учунъ;до риятъ чоѣкѣ само при извѣсни условие може да обезсърдчението.Той хване единъ добъръ умразата,той е роденъ 3d любовьта! Умр но поелѣцствие,злото е едно на лошитѣ хораЦй Синоветѣ на пяната сж научили това качест съобразявате,съ свѣта,ше го повърнещъ,да иде на своето си струва овѣкъ да бж до доброто е роденъ; чов' вжтрѣшна си. ора знаятъ,йе любовьта-е едн на гърба,и онзи върви отъ подирѣ,и казва:то ще се носи това л одитѣ тайѣи ргз,бойници и тамъ единиягъ защитава другия.Той свѣта се стрекятъ къмъ закона на ЛюбовьтзиВземете онѣзи лошитѣ кого? Съ онзи ѣс тЧ човѣкъ не е роденъ за злото,за подцѣнявайте силит съ онзи,който първъ вашето лично гледищПонеже като човѣкъ Тогава добритѣ хора,като дойдатъ казватъ:то съ любовь тали работа нѣма да бшра закопитѣ,при , които доброцѣ1гельта се развива; той трѣбвада разбира закони? нѣкой добъръ човѣкъ,и му го турать на'гърба който съддадъ чо£ѣшката мпсълв //// едно качество само,пакъ на тѣхъ,цо понеже тѣ хванатъ станали по-у/яниЛ никога не се останяйте на това знание,което имашъ вие сте важенъ само дотолкова,докзлкото вие се изисква единъ отличенъ умъ .Тр б ija мисъльта па човѣка да е насочена вцепителпа сила.Ако загубятъ любовьта си,тѣхната работа е свършена.Лоши стане,любовьта се таки изисква една пушка.И азъ наричамъ пушката на човѣка ие лѣсно.Но обезсърдчението е едно качество само на лошия човѣкъ. Обезсърдчениет1 учени хора; всичко онова, което човѣкъ твърди може да ставНо той трѣбвада раз отношение огъ синоветѣ на видѣлин. дошли отъ послѣ .Слѣдователно,всичко отрицателно въ не е роде гъ за казвате:трѣбваДасе подобри живота и може да се подобриjтрѣбва бжде добрръ 9 добъръ е са® онзи, койт.о е вота , вземи всичко прѣдъ ви/' сега тѣ с 
ашъ дахе па вторите поавава на тѣхъ какво ги носи Сега необходима .Дойу се държи въ връзка нѣма съ хи лилъ не емйт сама себе И ДО' си разезадавате едпосъбраие запали Искате т.тъ последствията на шо се събира този класъ?Ной ви даде р неблагоприятни,а отъ вжтрѣ човѣкъ еловия ешъ го схващамъ.Ти съ него ЖИ' еш1 човѣкъ сто |вѣра.Д онзи,по закона на интуицията вѣрно каз Bi ви уновавя зна по логиче палилъ?Ной запали сега тази елъ,азъ ржжи,да се справяте съ тѣзи протйворѣ какъ?това не не знаете какъ азъ това го зная да знаете,какво ви запали трѣбва да има нужда 'отъ външна помощю щомъ ти имашъ ну казва,тя казва,този опуснемъ сега всѣки единъ отъ васъ е ед помощь не а упова ори или'нѣкой я е запалилъ ia мъчнотия да ви помагне,тогава защо ото едно мисъль въ живота може да ви Тази соба може ли да каже,кой я е за' се справяте съ тѣхъ ако ние имане извѣЬтна мисъль,тази ми тия хора. Нѣкой да инъ говори вѣлъ ли си съ сѣтилната!Свѣт благоприятни.-Студени сж.Ако бѣше топло на запалена соба.Питамъ,кой отъ вънка,нѣмате да има никаква една запалена соба.-Външнит1 ивттаъвъ с$-асйѣт вашъ:този човѣкъ не е добъръ. Отъ гдѣ 31 пакъ ще се повърне подобрили.Тогава мисъльта не върви по с? да ви служи като едно'срѣдство,да ви въ :нъ боленъчовжкъ.Трѣбвада шнитѣ условия/ на живота,съ нѣкой мжч сегашното положение науката трѣбв трѣбва да се приготовлява/интуиция пот разбира, че вжтрѣшнитѣ условия сж се ския редъ на нѣщата,този онзи,който е силенъ.Добрият стоятелспвето и си дошелъ умата интуицид,азъ разбирамъ мисъльта,логичиската мисъль мяза на подразбира?Че уславията отвънка не сж пореждане?Щомъ се пали собата,какво се никакъвъ животъ,сп ората сж се събрали,слугата хождате до единъ изводъ:на ’0 инушесто,не уповава на нѣкой ъншенъ толкова лошъ -л виждате тази соба гори и почвате да. о пжти може да те излъже. И едното е дпжне.Лко вадата наука не може въ врѣме нѣщата вие ще ежиите за причини!" знанието си гой не инатя. Отъ таинѣсечина,за която да докажешъ.рѣщнешъ единъ човѣкъ,каз на иислъто:в®‘кога човѣкъ трѣбва да си се? по нѣкакво стечение 1 тукъ нЪтии. Подъ щия логически пжть. Интуицията казва пжти мн е лъгалъ,азъ уповята,цащото това сж се срѣдртва,той съль е потрѣбва,за да се справимъ съ чия,които се раждатъ въ живота ви.и ако никаква външно сиЛяьДобриятъ чо у хващамъ ве дмъ говори,каква идея ще има тя?Разбира се,ние не ножемъ изведпажъ да разрѣшимъ йсичкитѣ задачи;ако отъ въши 
спазвате едно положение: всѣкога дръжте тази вятрѣшна връзка съ свѣтлината,и I не позволявайте никаква тъмнина да cs вмъква въ ума ви. адно отъ правилата: абсолютно никаква, тъмнина не допущайге!Тъмнината ще бяде отвънка.Какво другите хора мислятъ,то васъ да ви не засѣга,но онова,което вие мислите въ даденъслу чай,то е най-важното за васъ.Сега миЬъльта е правилна само тогава,когато тази мцсъль съдѣйствува на процеситѣ, комГставатъ въ мозъкане опява процеситѣ ш мозъка:мисъльта е права,когата тя не1спява процеситѣ на дишането,когато тя не опява процеситѣ на стомаха-на хранос; илането,значи на физическото полМисълз та е п ава,когато тя не опява човѣшю та воЛя,човѣшкитѣ чувства;и мисъльта е правилна,когато не опява разумния жиотъСега това ся дефиниции,които трѣбва да седатъ въ ума ви. Яма ли една пжнка,тогава всѣки единъ отъ васъ трѣбва да прѣмехне ония прѣпятствия. Това съставлява една отъ задачитѣ на животЗатова човѣкъ се е родилъ.Защотослѣдъ като напусне земята при сагашнитѣ условия,вие ще се отзовете нататъкъ,да кажемъ вие(сега сте въ първия класъ,ще се, отзовете I въ втория класъ ,другъ е материялътъ,ксйто трѣбва да учителѣдъ като /ХХХнете I вторий класъ,ще влѣзнете въ третия клазъ,условията ще се разширятъ,прѣдметитѣ Г ще станатъ по-сложни, пос.4ѣ 4-и,5-и класъ,и колкото отивате,прѣдметитѣ се услож! няватъ,и вашитѣ учители се занимаватъ само съ материя,която е по-сложна.И това| усложняване трѣбва да ви радва,защотов ie отивате въ единъ прогресивенъ пять. | Кячнотиитѣ и скърбитѣ въ живота,това ся една задача.Една скърбъ това е една | задача.Слѣдователно,азъ като видя,че нькой плаче,въ ме'нъ сели една картина, виждамъ,че това дѣте е учено.Сълзитѣ зг какво ся? За какво минава водата? Въ химията водата минава за единъ разтвор 1тель.То детѣто си прави единъ опитъ,и си пуска отъ своитѣ изворчета.Тѣзи съл и1 падатъ и какво правятъ? Смекчаватъ. Слѣдъ това тази вода може да я попагорещятъ марко,за да се увеличи.Сълзитѣ нѣ-| кой пять могатъ да бядатъ горещи.Горещят сълзи и тѣ сй иматъ мѣсто. Тогава казватъ: човѣкъ пъшка. Тогава онѣзи ковачи,все си иматъ едно мехче.Който пъшка I своята той раздухва огъня.И ти като пъшкашъ рАрдухвашъ мисълъ/Хи казвашъ ОХЪ или УХЪ,и слѣдъ. като раздухашъ хубаво огъняь, започвашъ -трака,трука.Слѣдъ това пакъ се раздухва огъня.Казвамъ,отличанъ човѣкъ е този,много работенъ! Видя нѣкоя мома,която пъшка,казвамъ: работи.Упого добрѣ. Еидя единъ момъкъ пъшка,казвамъ , чука си той. Отъ тѣзи хора все ще излѣзне нѣщо. Но видя нѣкой нито пъшка,нито плаче,казвамъ,опасно е положението. Та азъ като видя нѣкой,който пъшка,и който духа едно мехче,и като видя нѣкой,койтс има чешмица въ кящи;сега трѣбва инсталация.Който нѣма,трѣбва да си прѣкаратс инсталация. • Сега това ся фигури на рѣчьта за да ви утѣша малко.Защото вашата работа , . Ii1 Азъ като ви казвамъ, вие може да ме раз’, берете криво. 
Минава единъ гръцки попъ.въ турско--врѣме и носи единъ български чорбаджияJ умрѣлъ.Лопа казва: ииииии... А И ria турски значи добрѣ. Турчинътъ му казва:I папазъ ефенди,за тебе е много добрѣ.но за умрѣлия не е добрѣ. Та сега и вие I казвате: това,което, казва Учителя е иногО| добрѣ, но, питайте насъ. Азъ влизамъ и въ ва-ето положениеЛомъ азъ видя,че ви носятъ на тарга,азъ имаиъ мнѣние вече Азъ ви считамъ,каз вамъ, този не е отъ ушштѣ,фалиралъ е вече.Нищо повече! И човѣкъ никога не трѣбва да позволява да го носятъ на тарга. Това едно! И викато'дойде снъртьта,кажи бъ ума; си така,умрѣлъ не давамъ да не носятъ на тарга! Ако нѣко” пжть искате да умрете,турете си въ ума положението,че сте едно китено зрънце,което хвърлятъ'bi земята,да ме посѣятъ,да израстнето.Това позво ляванъ.Като сѣме да ме зароватт ,това разбирамъ,но на тарга да ме норятъ ? Тайна молитва. 7 .Ю.ч.с. -— 