Разумното употребление (втори вариант)
№ 264a
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
АЗУШОТО УПОТРЪЪНИЕ. Оченашъ. Вземете дунит»: здрав» и сздрав..Мнозина от» вас» взикат» знанието,като онзи, който отиват» на забавление,иди тань.дѣто се продават» тѣза оладкитѣ,пасти.Вие Вие влизате вьедна сладкарница,ще ви дадат» една паста,ще я изядете.Втоща день третият» день и т.н.т.образувате си един» навик».Питам»,какво ви припаоят» паститѣ? Нв е лошо,но години ти си влизалъ въ сладкарницата и не си поумнѣлъ,а си станалъ по-хилавъ. Питамъ тогава има ли нѣкоя полза отъ тѣзи пасти? Подъ думата полза,азъ разбирамъ да ставашъ по здлавъ,да ставашъ по-уменъ и по-добъръ Подъ думата уцрнъ разбирамъ издържлевъ.Л добъръ човѣкъ,разбирамъ издържливъ на всичките мъчнотии.Зщото въ външната природа вие ще намѣрите голѣми съпротивления . , Сега имате думата познание,вие се радвате,и мислите,че знаете нѣщо.Всичкитѣ същества мислятъ,че знаятъ нѣщо,но има една друга реална страна,това,което ти ти мохешъ да познавшъ,и което можешъ да направишъ,има разлика.Запримѣръ,вие разправяте за електричеството,какъ се образува енергията;но ако ви туратъ да приизведете този п оцесъ,да направите това електричества,не знаете. Напримѣръ,азъ казвамъ,знание,зная това! И вечерно врѣме кажа але пасе!и изведнахъ запаля ламбитѣ. Сега вие ше каже е,това не може да бжде! За умния може,за глупавия не може. Казвамъ:може човѣяъ да носи хиляда килограма. Вие казвате,възможно ли е това нѣщо? За сиЛния човѣкъ е възможно,за слабия е нѣщо невъзможноЛега въпросътъ възможно и невъзможно,е относителенъ. Сега да обясна. мате една относителна математика , дока то вие не се запознаете съ нея;имате напримѣръ числото едно 1.Това ч исло е залъгалка,количествено число е .Онзи,който е скрилъ,казва: едно,единъ човѣкъ,единъ камъкъ,единъ кракъ,едно слънце. l.Ho казвамъ -. имате и 2. -. 4 ’5 •» о,7»,8.,какво ще бжде крайното число?Имате послѣдното 9. . Сега тукъ имате единица 1.и това е единица |.По какво се отличаватъ тѣ? Въ количвотвенит» числа,ще кажете,че едната единица е част» от» едно цѣло.Но как» но де една единица да баде частьот» едно цѣло?Какъ ноже да баде едното част» от» едното?Да кажемъ имате една МЩЩ# недѣлима въ вашия умъ,но умствено вие. може да раздѣлите воѣка ядна малка часть.Во4ка една часть виенохете да раздалите на атоми,може да я ученитѣ хора не сжществуватъ,но една идея става раздѣлите на хиляди части въ ума си.Вие атомъ не сте виждали,и еж виждали атоми,и молекулитѣ не сж виждали.Тѣ сж нѣща,не че не каква е формата на една молекула? Нѣщата ставатъ види-,и,кога? понятна за човѣна,оако ток ;’гато н-" Два ’ла за нея. 
Щоиъ остане тя сама въ умА ти,тя е невидима тази идея,или нѣкой прѣдметъ,ако иматъ само едно представление заради нея.Това не е представление въ театъра.Въ , едно прѣлставление колко души илизатъ?Въ едно представление има сао една гладва роль,а всички други какви сж?Допълнения на тази главна роль.Значи ролята е една а допълненията много. Значи,тази единица вие може да я разберете само съ закона на двете.Двѣтѣ е което обяснява какво нещо е единицата.Следователно,ако вие искате да имате нѣкой приятель,цѣло число ли ще имате вие тогава. Една втора сте. Искате да ядете,цѣло число ли сте?Казвате,требва ми единъ хлѣбъ. Вие цѣло число ли сте? Какъ ще разрешите въпроса? Две е ваконътъ,който разрешава.Това число 1. едно е количество,по кой начинъ може да го представите? Ако и хлѣбъ,числото двѣ ще ви покаже,какъ може да вземете хлѣба.Тъй въ дадения олучайчиолото 2,това сж златните пари,които имате.Имате една златна монета.числото 2,имате два лева,иска те единъ хлѣбъ.непрѣмено требва да извадите двата лева отъ джоба си,и да ги даде те,и тогава единицата ще бжде на ваше разположение, ’! силата на тази единица ще бжде на ваше разположение,и може да се ползуате.Но ако вие не извадите два' та лева,те нема да иматъ отношение къмъ васъ.Затова това число 2. е важно къмъ числото едно.Сега въ битието тъй канто сж наредени Числата 1,2,3, до 9.това не сж цѣли чсла.Това сж дробни числа. Питаиъ сега,кои ех правилата да ииатъ В ога на своя страна? И какъ ще го ииатъ? Sorb е едно същество недостъпно (Всички тия плане ти и слънца Той ги е направют.и ти иокашъ сега да привлечеш, Неговото внимание. Това Сащоотво.което не да нуждае отъ нищо,какъ ще го привдичашъ? По чозѣшки говоримъ.У васъ има ' . едно желание да обърнете вниманието на Бога;какъ ще го обърнете? Ако сте оъ зрение, знанието ви „и петъ пари не струва;сила да имате,силата ви ни пет» пари но струва.Око е до цѣнность.пак» не моно.Съ какво ще го привлечете? /умътъ не може,вол ята не може,оставатъ чувствата// нали Вогъ казва:оИне мой,дай ми сърпето сч1/ Ама това хората го чаатъ.Като ех го казали хората, трМва да знайте, какво означава. Въ е в? та Чма голѣмо разнообразие,за да обяонишъ половината,каз: ва се половина отъ нѣщо.защото овѣтътъ не е еднообразен Единица та е половина отънѣщо.Азъ ви давамъ.това е единъ звкоиъ.Тъй какао оа поставени дробитѣ.това е единъ зяконъ.Ако разбирате качествата възможности.Вие имате правила на всички ности.Тукъ въ числото едно може да седи на тѣзи числа,да имате всичкитѣ тѣзи възможности.1,2,3,4 това сж единъ талантъ,или искате да все възможкой търговацъ,нѣкой виденъ проповѣдникъ.Долнитѣ числа опрѣдѣлягь,тѣ станете нѣ сж срѣдствата мощнитЪ сили.чрЪзъ коитоие .ежете да добие те .Едно е само символъ на н та;цоловина е една велика / скрита нѣкадЬ .Казвате числото 2.Числото 2.е най-' мощното число въ вЪта! Числото 2.е врата,прѣзъ която ти можепъ за „ . изл ѣзнешъ охешъ да влѣзнешъ и 
То е пакъ мощното число,съ което ти можешъ да работишъ. Та казвамъ,сега трѣбва да имате една ясна прѣдстава,за да мохе да използувате силитѣ на числата.Да допуснемъ,вие имате едно чувство незадовелено ' у васъ,но не може да си опрѣдѣлите,отъ какво произтича недоволството.При чувствата,при сегашнитѣ условия,и животнитѣ иматъ еднотакова чувство,бутне те една ч пчела или мрава или каквото и да е животно,тѣ се докачатъ,у тѣхъ се заражда едно чувство на недоволство.Ако бутнешъ пчелата нѣкждѣ,и я спрешъ въ нейната ра бота,веднага у нея се заражда едно чувство на недоволство,веднаха тя ще подскочи,ще каже:азъ имамъ работа,и ще те ужили.И вие минавате по пжтя,нѣкой пе ви дава почитъ,вие се докачате.Питамъ на какво основание вие се докачате.Кои сж '' причинитѣ,които васъ заставятъ да се докачатече не ви е поздравилъ нѣкой? S' Допуснетеiче вие се докачате,че нѣкой не ви е поздравилъ,и той се докача,че и вие не сте го поздравили.Тогава и двама се докачате,защото не сте се поздравила единъ другъ.Тогава въпросъ е кой да подъ думата докачение,каква идея се ия свѣтъ,значи,този човѣкъ е миналъ и ви е наранилъ.Или миналъ е тъй,че поздрави по-рано,и кор по-кжсно? Сега питал крие?Мохемъ да обяснимъ чисто отъ обективнпокрай васъ и е бутналъ вашето честолюбие, е охлузилъ вашата аура,и вие казвате:нараня I ие този човѣкъ.Напримѣръ.аз» нося бастун» и ви ударя по рдката.но вие сте недо. волен».Защо?Не ви пипам» мекичко раната,но ви хлопваи» койтове°ииналь °ТЪ " мопване-Значи въ локачението , не ви е • съ своя бастунъ,и вие има това,този господцнъ поздравилъ,той те е видѣлъ отъ далечъ,и се прѣструва ва.нѣма да го поздраваIВърви той и се прѣструва,а той те ти го очаквашъ,и като очаквашъ,ти излизашъ навънка,а той хлопне тъй,и ти се докачашъ.Този ударъ или тази мисъль е ,че нете вижда,каз върху твоето честолюбие.Тогава какъвъ е цѣрътъ? Единъ грамъ дървено е видѣлъ отъ далечъ,и си обръща гърба.И те произвѣла единъ ударъ масло,ще намажешъ болното мѣсто съ малко памукъ единъ день,и на втория день,всичко това ще бжде здраво. ще прѣвърхешъ раната,така ще носишъ Или въ какво с еди дървеното масло? Този приятел» ще каже: извинете,а нѣкой пат» той ще скрои нѣкой кюлвф»,щ, каже,ще ме извините,аз» минах» онзи ден»,болеше ме корема,едва се държах»,но ще ме извините.И туку изведнах» той те намазва от» горѣ о» дървено f масло.Ти се отпуснешъ,веднага болката и си говорите приятелски.Сега ще дойдатъ двама из чезне,и двамата се хванете подъ ржка| во този човѣкъ моралисти,ще кажатъ.има ли прада лъже.да казва,че го болѣло корема,когато ни най-малко не го е болѣло. Тѣзи моралисти казватъ:не е право той да лъхе. когато не го е че го е болѣло корема, болѣло.да еи кале истината(Кажете нищета вие,имате ли право вие да лъхетеИЮи» той каже,че го е болѣло корема,ще повѣрващъ.че го е болѣло корема.Щом» ти но вѣРваш» на думитѣ „ HP”»». У Т “У и ое ДОачат»,ти ще докачиш» и своя i 
4 Щомъ не вѣрвашъ на думитѣ му,и ти го докачашъ по сжщия начинъ. Той те убидилъ в веднакъ,но ти като не му вѣрвашъ,ти на приятеля си не си с&дия.Ако ти не вѣрваш на думитѣ му,ти си го обидилъ.Тогава ти не си човѣкъ,ти сисждия. Та въ природата съществува единъ законъ,дѣто лъжата е невъзможна.Да допуонемъ ти искаиъда кажешъ нѣкому нѣщо,ама нѣмашъ ни петъ пари ва джоба си,но като бръкнешъ намирай 10 златни монети.Като каже този приятель,че го е болѣло корема,като дойде,тогава не го е болѣло корема,но сега веднага го свие,и ти ще трѣбва да му помегнешъ Слѣдователно,има единъ свѣтъ,дѣто каквото каже човѣ къ и става.Ще каже нѣкой.а каквото искамъ ще стане.Трѣбва да знаете,че има единъ свѣтъ,дѣтокаквото кажете, тъй ще стане.Та когато казва Христосъ,за всѣка празна дума,която хората казвате ще дадатъ отвѣтъ,значи,тазипразна луна ще се реализиращ щомъ се реализира,тогава часть отъ енергията////// природата ще се изразходвала единъ романски ' попъ.казалъ му нѣкой единъ анегдотъ,наскоро се е сЛучило,казалъ му,че нѣщо ще му каже,но много важно нѣщо,Той си турилъ главата прѣзъ прозорѣца навънъ,но пада му килимявката,това било въ трена.Казватъ му че има една дръжка горѣ въ,трена,дърпа я той,трена спира,иде кондуктора,пита,какво е ката ни падна! Даватъ му шапката,но го глобяватъ станало? Казва попа,шапсъ една голѣма глоба,че спрѣлъ трена/ за една шапка. Ти ще хванешъ ръчката,ще спрешъ трена,но като дойде кондуктора,ще платишъ глоба.Съ това искамъ да обясна едно противорѣчие.Вие искате да дѣйствувате както искате. Сжществува една свобода,но тя е разумна,ако вие постдпвате разумно съ природата.Ако вие дѣйству 9 М9 ОН ТГГТГТГТПЧ" родата,и тя е съгласна съ васъ,но ако вие вате разумно въ съгласие съ прии хванете тази ржчка,както този романск попъи спирате трена за вашата килимявка,този попъ какво трѣбваше малкото той -трѣбваше да си извади вънка отъ прозорѣца,че нищо да не главата си та глава си на трена,на прозорѣца килимявката,и да изложи голата му пада.Слѣдователно,когато ти на природата,трѣбва да махнвшъ да си ше прави? Найг лава ваизлохишъ килимявката о . Какво е килимявката? Нашитѣ прѣвзети идни и теории.Ще снемешъ своята теория, ще снемешъ и своитѣ прѣвзети идеи,ще ги оставишъ долу,и ще останешъ безъ теории.Въ даденъ случай може и безъ килимявка.Нали може безъ теории. Въ даденъ случай кой имъ е далъ килимявката.При дадени условия при владиката да яви безъ килимявка,тъй гологлавъ безъ шашка/ не може. Веднага той офицеръ по бѣли гащи,какво тъй професорътъ да се яви? своя новъ костюмъ и влѣзне не може;офицерътъ въ своята рота да се яви ще се глоби,ще бѣде уволненъ.Или да се яви се ще го считатъ?Ввднага ще Но питамъ сега,ако единъ въ басейна така,какво ще необлеченъ въ аудиторията,ще го счита басейна,г акъ п® го считате смахнатъ.Тога хващания,това е го считатъ ненормаленъ.Или професоръ иде на банята съ го считатъ? Ако той влѣзне тъ за смахнатъ,но ако влѣзне облеченъ въ ' еДИнъ Прѣх°Денъ пери°Дъ . ва дѣ е нормаленъ? 97 сегашнитѣ 
Значи,нѣщата трѣбва да бждатъ много разумни. И прави еж.Значи,професорътъ трѣбва да се облече.и въ вто ия случай,въ банята той трѣбва да се съблече.споредъ правилата,както е прието тамъ. Защото банята I не се нуждае отъ дрехитѣ му,и отъ обличане не се нуждае той.И азъ не се нуждая р отъ обличане,но се нухдаятъ външни. хора.Или въ природата обличането какво е? Сега идемъ до единъ сложенъ въпросъ.Кога се обличате хоратаТКогато ти природата, искашъ да вале виденъ отъ ти ви се облѣкълъ.Въ природата гота като | си,никой не мохе да те види.И въ природата има голи хора,но щомъ си голъ необлеченъ.ни гласъ ни слушание .Нѣиа нито хора.нито ангели,ти оаиъ за себе си ходил Обаче.щомъ искашъ да те вилатъ хората,ти трѣбва да се облечещъ.Излѣзнешъ ли съ своя халата,веднага ще те очитатъ за ненормаленъ.Но ти въ природ та не мохешъ н,ГНв°6Лв “в в1Дв“ ГОЛЪ ““° °вбв -А ” Утѣ ще остХ Та казвамъ.пие one длъжни,,воѣки,който е приѣлъ извѣстна Форма,каквато и да е тя,той има вече извѣотнО задължение към, окръхапщата срѣда.Подъ срѣда, разбират г. къмъ всички проявени хора.Има редъ правила,какъ трѣбва да можете да кажете тамъ,азъ съмъ свободеяъ да правя каквото постжпвашъ тамъ,ти не си искамъ.Ти прѣди да си co прояшлъ можете да правишъ каквото искате,а щомъ ти вече трѣбва да имашъ правилни стапешъ видимъ,тогава да има те въ ума ?и,при сегашнитѣ правите? Трѣбва ви едно познание тия,или до ония отношения.Та това е една максима,която трѣбва ваши условия, тъй както сте,какво трѣбва да да сведете елементарни възможности,или Да допуснемъ нѣкой отъ васъ му се ревне,той fe живота си до ония елементарни поня-1 до елементарни потрѣби,които имате, иска да излѣзне въ обществото,трѣб' ва да се облече хубаво. може да четете,че Сократъ е ходилъ малко неглидже като философъ.Сократъ е ходиръ неглидже,той не е лагалъ съ срѣдства,билъ е беднякй,слѣдоватвлно,е А неговитѣ ученици подражавали учителя си.Но той има хубави дрехи,по; билъ богатъ човѣкъ не е разпоносилъ много простички дрехи, отъ не май кждѣ,искалъ е да // даже въ Атина кати билъ веднажъ.той поискалъ отъ единъ богатъ човѣкъ пари „а даемъ.но той не иу далъ нищо.Другъ иу казалъ,толкова те уважаватъ хората.защо не ти даватъ парила просяцитѣ даватъ пари,на тебе „е даватъ,иУ казалъ другъ.Сократъ казалъ, „а просяцитѣ даватъ,защото просяци ще станатъ.а понеже тѣ философи никога нѣма да станата.на философи „е даватъ. Ако хората ще станатъ като васъ, ще дадатъ нѣщо.но понехо тѣ нФмаГетанатъ • като васъ.тѣ нищо нѣма да ви дадатъ. Сега,ум иятъ Сократъ не се е докачилъ.или казано на вата езикъ.този човѣкъ има философски разбирания,уменъ е,казва,той не е длъхенъ да ми даде на менъ пари.защото нѣма никакво отношение къмъ менъ. | Сега,какво разбирате вие'подъ думата отнощениеТОтношението всѣкога разбира,има една наклонена плоеть.Пепрѣмено този,отъ когото азъ иска Хвво I . отношение къмъ менъ,той трѣбва да седи малко по-високо.Тукъ имате А.и Ь.Инате една обща площь,върху която се дѣйствува.Тзъ V 5F 
J V 6. съиъ поставена върху А.тази линия,която дѣйствува.пепрѣмено А.ще има отношение къиъ В.А.ще дѣйствува къиъ а.нъ.Но представете си,че азъ съиъ на местото при 'А, горѣ.а А.е на мѣстото Е.долу.Тогава има друго отношение вече.3s. в1, може ли да ///////// при А. Не иохе. Ииа нѣща въ овѣта,които са иевъзмопни.Запр.единъ човѣкъ който нѣма зрителни органи,иохе ли да възприема свЬтли ната? Не иохе. Или да допуснел единъ човѣкъ,Който нѣма сТоиахъ.нохе ли да приема храната? Значи,устата са едно отношение,очитѣ.рацѣтѣ,пръститѣ,това са все отношения. Се га вие сте изгубили отношенията на нѣщата.Нѣкой пать изисквате нѣкои работи,за които нѣмате отношение. Запримѣръ искате да ви обичатъ.Та отъ кадѣ на кадЬ.ииате ли отношение.Искате да ви обичатъ специфично,не всички да кои отъ васъ искате специфично нѣкой да ви обича.Е,кой е той мено да ви обича? Че вие вече сте обичани.Този Единиятъ Той недоволни отъ това.Майка ви,която ви е носила на защо сТе вие недоволни отъ тази любовь,а търсите друга нѣкоя билъ вториятъ,който ви е обичалъ,братъ тазащо сте недоволни отъ тази любовь?и те че сжществуваединъ вепикъ заионъ къвъ зачонъ сжшестува.Кога то пѣкитѣ ншо,но пѣкитѣ какво ппидобивптъ? °га азъ ви ппѣптявянъ една въ е е ви е билъ ви обичатъ,но нѣн нѣкой,който непрѣ ви обича.Защо сте своитѣ ржцА,тя ви е обичала. любовь?Баща ви е третиятъ,сестра ви е четвърта: търсите друга нѣкоя любовь? Вие ще каже свѣта.сжшес увя поуга нѣкоя любрвь.Ка_ вливятъ въ нѣкое езепо,езерото добива въз.мотность,въ моя умъ кякъ оепатъ ѣшата. Im чя,които ом ч.въччо.по ет пъокп..еЯИеЛо„Уон.’’3 „ов.„ ” ви окича част чатитИ то„ „о_ „„ ,„ пЛ„„я.ио IR.„eTe Д гочт иаворъ,което тече.а чие отивате от отче чатка чатка,и искате та опеете ветото течете, иже „татв товив не пте „птояние Гя тпѣѣва пя се пппивя и кипя вя пя-яТъкъ.Зяшо казвате:тукъ тпв пя педи въ моята чятя.Т е и и оа»о зя наоъ пя испиЛе искате ие на 20 яа направите, това вие се почакате отъ това7 ' нова то пие йена те нѣкои па ви тяколя нѢщо.Ч вѣкъ,които сте свършили чнивеоситетъ,и е дѣ ви се пи ви е Ѣипособията? ипособията?е само вие,но и лоугитѣ Философи като васъ.дѣ ви е философиятаТТогава положението е Друго.-нзи обичь, която искате вие тя спяпя ,тя спада не къиъ едно положение,кое то е въ природата,но спада къмъ едно изкуствено /Жние.както влиянието „а тия розови масла.да кахемъ отъ 3 хиляди килограиа рози,колко розово наело ще има? /единъ клгр./.Значи.отъ 3 хиляди клгр.ще извадите унцията да „масъ си. ТТГГПГТГТ~1 Но сега ще се повърнемъ къиъ този изеръ.Вие върху любовьта,да съберете въ ашата не трѣбва да се спирате •. си.По отъ този изоръ,трѣбва да впрѣгнете изврра на работа.Да произведете свѣтлинатя зя пя . д овътлината,за да разберете смисъла на Любовьта . Този — .който ияая яа единъ голѣиъ изворЪ1Грѣбва ро впрѣгнетв 
да образувате единъ голѣмъ каналъ,и слѣдъ това да извадите онази енергия,която е скрита въ това течение,-да образувате свѣтлина,и да вземете една хубава книга и да четете;и това,което не придобиете отъ книгата,да ви произведе една вхтрѣш на радость.Замо по този начинъ вие можете да впрѣгнете любовьта на онова сжможе да това сжщество щество,което ви обича.И само по този начинъ ще ви обича,акосееразуменъ. А по първия начинъ,ако искате да го впрегнете,да го съберете,въ една чаша,вие всѣки/ день ще имате стълкновения,спорове,недоразумения. Та ще образувате свѣтлината,свѣтлината п-е образува знанието.Да обичашъ нѣкого,значи,ти трѣбва да разбирани неговото естество,да се ползувашъ отъ неговото знание.Онзи,който трѣбва да те обича,той трѣбва да е ученъ човѣкъ. Ти по-ученъ отъ ного но мохешъ да намѣришъ.Д по-силенъ отъ него не мохешъ да намѣришъ,и ти трѣбва да бждешъ готовъ да приемешъ нѣщо отъ неговото знание,отъ неговата сила,и да го оцѣнишъ. Не разбирашъ ли така въпроса,това сжщество ще ти даде такива педагогически уроци,които ще ги помнитъ за дълги години.И ще се оплаквашъ отъ нѣкакво си неразбиране,нѣкакво си разочарование.Това сж празни1 забавления,цигански разправии,биене на тъпанъ.Свга азъ ви говоря за вжтрѣшнитѣ процеси на природата,не ние какво вършимъ,какъ ние разбираме нѣщата,но има едно разумно разбиране.По нѣкой пжть вие сами влизате въ противорѣчие съ себе си.Запримѣръ,усъмните се въ себе си,и слѣдъ като се усъмните,нѣщо ви наказва. Усъмните се,и тогава какво чувствува-ъ? дна тояга има на общо основание,нѣщо те налага.'Ги ходишъ,прѣвиватъ се,насамъ,нататъкъ,нѣщо те налага,и най-послѣ трѣбва да се извинишъ прѣдъ себе си.Казвашъ:не направихъ добрѣ.Щомъ кахешъ:не направихъ добрѣ!Ти се извинявашъ прѣдъ това сжщество въ себе си.казвашъ;ще ме извинишъ.И то ни казва тъй,маха ci ржка.Сега това не е ли една истина?Има ли нѣкой,който да не е пердашенъ.Това сж процеси.Сега обяснявамъ ви една истина. Та вие не мохе да се избавите отъ това.Нѣкой казва:мога да правя каквото искамъ , ожешъ да правишъ каквото искашъ.но и онзи мохе да прави каквото иска. Значи,/ ние въ себе си имаме едно сжщество,което всякога е разумно.Ние се проявяваме, а то сжществува.И когато ние кахемъ.че искаме да имаме отношение къмъ него,и му кахемъ:ти кой си,ти какво мохешъ да направишъ? То каз'ва:има нѣщо,което мога да НаправяЛога да ви наложа по всичкитѣ правила.И започне тогава.И ти кахешъ: стига вече!:али нѣкой отъ васъ казватъ:ей,дотѣгна ми,измжчи ме IE,кой ви измжчи? ова разумното сжщество,то ви мжчи васъ.И сега казвате:какъ е възможно,това разумното сжщество да мжчи?/ Е,какъ е възможно вие глупавото сжщество да го мжчите?Умното сжщество никога не позволява глупавото да го мжчи. Едно правило въ природата има. сичко може да стане,но едно умно сжщество никога не позволяЛГЛ Да Г° "ИИ1 “=— — ижа едно отражение вь 
Природата като е умна,щомъ направишъ // една неестествена постжпка,има контрибуции. 1'ъ момента още,веднага,не слѣдъ вѣкове тя не чака.Та казвамъ тѣзи противо рѣчия,които сжществуватъ въ вась,това сж,разумнитѣ закони вжтрѣ въ природата. лли разумнитѣ сжщоства,които седатъ по-висока отъ васъ,които ииатъ всичката добра воля въ васъ. омъ вие искате да постжпате съобразно нейнитѣ правила. тя всѣкога ще бждо на ваше разположение.По щомъ прѣстжпите едно отъ свещените правила,и тѣ си иматъ свои мѣрки. Питамъ сега,кой о гь васъ,ако дойде едно дете,че ви мушне съ ножъ ,ще даде те ли то да ви мушне.Ако ви мушне веднахт какво ще правите? втори пжтъ ще даде те ли да ги мушне ?11ай-първо това дѣте, поете иска да ви мушнв; вие ще го ритнете съ йракъ,и тс ще отхвъркне на 10 крачки отъ васъ.И ако това дѣте се опита 10 пати да ви мушне,то те резбере,че насрѣща си има единъ силенъ човѣкъ,когото не може да мушне. Та несполукитѣ въ живота на всички хора се дължатъ на това вжтрѣшно противорѣчие.Ако човѣкъ е господарь на по охението си,той не може да бѣде въ противорѣчие съ себе си;щомъ е въ противорѣчие съ себе си,той е двоенъ.Значи, има едно сжщество,къмъ което той има отношение.л това разумно сжщество иска ти да бждешъ абсолютно коректенъ спрѣмо него.11 всѣка твоя некоректность,той веднага я горегира.Не по нѣкакъвъ начинъ,по разуменъ начинъ.Ще дойде съмнѣние, униние,скърбь,песимизъмъ|гладъ,умора и т.н.т.Това сж все начини,възпитателни срѣдства,съ които то дѣйотвува.То дойде,ти кажешъ:уморихъ се.Туй разумно во сжщест иска па ти каже,че то ще те нахрани.Гойдешъ до нѣкое положение,не можешъ да раз рѣшишъ една задача,туй сжщество казва:можешъ да разрѣшишъ задачааа! Са всѣки 1 пѣкоя единъ отъ васъ очаква,вие нѣкой пжть очаквате да видойде помощь отъ нѣкждѣ,не че не вѣрвате абсолютно 'въ нищо,но все теки имате едно вжтрѣшно вѣрую.Казвате: подшушна ми се отъ нѣкждѣ очаквате да дойде едно спасение. Го да се повърнемъ къмъ правилата. Какво бѣше числото 2 ? /наймощното число/, ъ какво отношение.Коя е мощната сила,която може да опрѣдѣли числото 2 ? Щомъ числото е 2,това е Любовьта.Слѣдователно,мощното въ свѣта,еди ницата,това число,което съ нищо не може да се замѣни,то е най-силното число, което не може да се огъне съ никого.Само едно число има,което може да огъне единицата,това е числото 2. А пъкъ така поставени 2 съ ?,двѣ мохе да се повлияе само съ числото 3.Какво прѣдставлява числото 3? Това е отношение.Въ да-1 дания случай само 3. само дѣтето е въ сила да прѣдизвика любовьта на майка си. Никое друго сжщество не е въ сила да прѣдизвика любовьта на майка си освѣнъ дѣ тото. Ти на единъ търговецъ какъ ще прѣдиззикашъ любовьта? -Съ стоката. На майката? -Съ дѣтето.Ти на единъ ученъ човѣкъ,съ какво ще привлечешъ любовьта? Съ кччгятѣ,еъ знание. Но числото 3 въ даденъ случай е онова,което може да пд извика числото Е.Питечъ тогава,по тѣзи разсадения,кое число е по-силно,2 
9 ut; u I d ft години,дѣ случай е сѣнка /три/. Защо? /защото огъва най-мощното число -2/.Не,двѣтѣ огъва.Сега остава// единъ въпросъ неразбранъ у васъ,понеже вие разбирате чисто материялната страна. Умислите ли,че онази форма,въ която е турено едно дѣте,ме това е дѣтето? Че това дѣте,като стане дѣдо съ муатаки,изгуби своето детинство,стане на 70 е тогава дѣтето? Лвѣтѣ огъва. Помнете,че ние имаме число,въ дадения остарѣе. числото З.не може да /////.Щомъ ///// осгарѣе,то не е числото З.то Всички нѣща,които остарѣватъ,тѣ сж сѣнки на битието.Щомъ извѣстна ваша идея се промѣнй,тя е сѣнка.Ла е сѣнка.Или изиѣня се ви откачалото до края подъ думата:да остане кажемъ,промѣните си вие идея та,убежденията за нѣкого,товв вашия характеръ,това е сѣнка,това сж сѣнки. Характерътъ i трѣбва да остане еднъ и сжщъ. Кажете ми,какво разбирате единъ и сжщъ? Ето какво азъ разбираиъ който тече,съ хиляди години водата да остане вѣкога чиста,да едно камъче,или нѣкаква нечистотия вжтрѣ.Това значи изворътъ Единъ изворъ, не влѣзне нито си тече,но не се измѣнилъ въ качествено отношение,водата му е останала все чиста. Слѣдователно вашето сърдце, , ( вашиятъ учъ,вашата душа прѣзъ хилядитѣ години на проявленията си да остане въ качествено отношение една и сжща.Това въ проявление,но въ качество да се не не да се изиѣня.Да се изиѣни,значи,да значй -да не се изиѣня.Боже да се измѣни изиѣня;да се проявява,то е друго нѣщо, е влѣзло нѣщо вжтрѣ.Азъ искамъ вие да се проявявате,безъ да сте се измѣнили. Щомъ се измѣните,значи,да е влѣзналъ нѣкой елементъ по нисшъ отъ васъ.Като кахемъ,че нѣкой се е измѣнилъ,значи,той трѣбва да се върне въ първоначалното си състояние.Той е въ областьта на сѣнкитѣ или не това,което не е реално,или което носи нещастие. Гъ такова състояние непрѣнено ще дойдатъ нещастия.Та по този начинъ ще изучавате онази черта на вашито сърд це да се проявява./а се проявява// вашето мѣнятъ;умътъ ви да се проявява безъ да се сърдцето да се проявява безъ да се изиѣня се измѣни. Кога II. остава знае,тогава знае,и когато era кои нѣша Я I сърдце,вашитѣ чувота,безъ да се изизиѣня. "вѣ нѣща трѣбва да имате: и умътъ ви да се проявява безъ да умътъ безъ да се измѣни? /не зная/. Когато човѣкъ знае,том не знае. не останаха? ие какво сто запомнили? Кое е основното което остана въ важил умъ? зъ но и качъ вие да разберете цѣлия прѣдчетъ,то е цѣла философия,но въ дадения случай,кос остена на-цѣното? /никога не може да ни о ига човѣкъ,ако нѣмаме отношение къмъ него/, а.И вие всѣкога трѣбва да знаете,че онзи,който ви обича,седи по-високо отъ васъ.Не дъртите ли тази и пея въ уча си,вие никаква оби"ъ пе може да имате.Защо го сачо онзи,който сели, повисоко отъ васъ,той може да ви обиаа. ако ние обичаме Бога,въ дадения случай ние очакваме Богъ "а ви люби.Ние обичане 'ога,защото Той седи повисоко отъ насъ.Да. И като ми е създалъ Богъ,туй показва,че Той седи по-високо отъ насъ 4 Й 
10. л ля 1'4. на а • оп ом 7 шмн -не .ако 1 П РМК:1 чг.е СД 01 jin 1 • о • 1 в 1 ИДИ' ма &1Н 4 а ние трѣбва да има е любовь къмъ Него.Защо трѣбва да нане любовь къмъ Защото безъ Любовьта на Бога къмъ насъ и ние къмъ Него,ние не можемъ да никакъвъ животъ.И ако ти не обичашъ Бога,ти ще идешъ да обичашъ го.И ще попаднеиъ въ една погрѣгака.Есѣки иругъ,когото ти можешъ земята,ти ще попаднеиъ въ една погрѣгака,защото той не седи едно е причината,дѣ о оъврѣменитѣ хора сж нещастни;понеже не вѣрватъ Бога? ииаие нѣ окго да съ въ другиобичашъ на тебе.И тази онѣзи велики закони,които сж // вжтрѣ въ природата.Тѣ търсатъ проявлението на Любовьта тамъ, дѣто я нѣма. Въ физиката има единъ зрионъ.Аио това е една плоскость АВ.иоже ли я-— да се образува /не може/.Не може,значи,едно бирания,между него и тебе не отношения.Ако тий има твоитѣ нѣкое течение между А.и В.ако нѣма никакъвъ наклон сжщество,което е наравно съ тебе,н а твоитѣ размогатъ да се образуватъ никакви разбирания,никакви разбирания и ти неговитѣ,какво представлявате? Вие ще сте само точката на една права линия;отношение имате вие на едно просто съзнание. А о то има друго друго разбиране,да;и ако ти имашъ друго разбиране,тогава вие имате двѣ точки на простото съзнание.Тогава образувате по една права линия. Между двѣ точки може да се тегли само една правалиния.Та казвамъ,онова сжшество което очаквате я ви обича,то седи/ по-високо отъ васъ.И тогава,ние можемъ да // имаме стремежъ ъмъ по-високитѣ сжщества.Какъвъ може да бжде стремежътъ ни? Суремежътъна по-високото сжщество какво е? Сжщество,кое то не може да слѣзе при васъ,то не седи по-горѣ отъ васъ.А сжщество,което може да слѣзне при васъ,то се ди винаги по-горѣ отъ васъ,и слиза отъ нѣкждѣ.А долу отъ васъ, Сжщество,коетоотдолу може да се това качи сжщество,което седи попри васъ,то какво е?3начи. ние въ стремежи си,трѣбва да се качваме нагорѣ. Щомъ се качваме ние къмъ Бога, и Той слиза къмъ насъ. Отношенията о прави. Ако ти не можешъ да се качишъ нагорѣ,тогава не си разбралъ законитѣ. Ако значи,имашъ желание да сеанешъ силенъ човѣкъ,тбва е качване нагорѣ.Значи,имашъ нѣкой прѣдстапа,имашъ желание да идешъ при едно сжщество,което знае да си пробива пжть.Значи,качване нагорѣ,разширяване , развиване .И ако това сжщес во,каквото и да е,вие може да го видите,добрѣ. Вие може да се доближите до единъ професоръ,но ако вие не сте разположенъ спрѣмо него,ако ние не вѣрвате въ знанието,може ли да придоби те нѣщо?Може ли да се учите отъ единъ професоръ,въ когото вие не вѣрвате.Пие не вѣрвате въ неговата / ма тематика,не вѣрвате въ неговата геометрия, оже вие му придавате нѣщо въ каква то ида е область,дахе единъ професоръ,въ коготи вие виевѣрвате може да му придадете нѣщо. Сега въпросътъ е другъ.Гоже да кажете тка:дали това,което той ще ме научи е право или не? По отношение на относителния свѣта е така,по отношение на абсолютния свѣтъ,ти никога не можешъ да бждешъ при единъ професоръ.който не моХв ла те каучи.Да взв„вцъ О1нр„,енИята иъ ПрИрОдата Ако вихтв вМ 
веиитѣ отношения съ природата като къмъ едно разумно сжщество,конкретно,ако раз! бирата книгата,тя нопрѣмено ще ви отговори.Но понеже нѣмате тѣзи конкретни отно| тения,нѣмате едно разумно разбиране,вие гледате на нен външно,като на разхвърле ни прѣдмети и казватезнищо не мога да науча,Погледнете природата.виждате нѣкой I прѣдметъ,често отъ мене слушате да говоря за разумната природа,но специфично кж| съществува дѣ седи разумноотъта,на кое мѣсто вие не знаете,Да обясна навашъ езикъ.Имамъ единъ инструментъ,цигулка,пато ои туря единия пръстъ и потегля лжка,дѣ е разумната страна нацигулката?Да вземемъ този пръстъ,тамъ дѣто се издава тона,тамъ 1 о разумната страна.Есте да се обяснява,чс въздуха се е раздвижилъ,празднинитѣ, то е другъ въпросъ.Но тамъ дѣто е стъпилъ пръстътъ ми,въ чаквата и да е позиции туй мѣсто е раз умното.Като се мѣсти ръката ми по ржчката,тя е изчислила своята разумность." ако вие вървите и свирите нѣкой ноти,гдѣ седи разуиностъта на нот титѣ.Имате единъ композиторъ;гдѣ седи разумпостьта на неговото съчинение?Тази нота ,която можете да изпѣетевъ даленъ случай,тамъ седи разумностьта.Аа кажемъ вие сте музикантъ,това може да разберете,Знаете ли нъщО отъ музиката?Да кахемъ нѣкой вземе,че изпѣе туй,което вие сте написали.Ьр.съ вие приятно."матеединъ пѣвецъ.Гози пѣвецъ може да ви даденѣщо по знанието по музика.Защито друго яче, да Гледате само ноти,това ни е никакво знание,но това сж само теории. Та и въ живота не е онова ,което вие знаете,кое тогава?Кезватъ ;той знае.Има нѣщо по важно отъ знанието.Не което знаешъ ,да каже нѣкой отъ васъ ,к, какво./което мога да направа.Дѣто може да се твори/.Още нѣщо.Събиратъ се двама философи,вдиниатъ казва:азъ всичко мога да направя.Л другия кязва:азъ отъ нищо мога да направа една кокошка.Третиятъ философъ пъкъ,казва:азъ пъкъ мога да изямъ тази кокошка!Питамъ тогава,който прави кокошката ли се ползува,или който я яде? /който я яде/.Назбира се.Искамъ да ви кажа,онов а което ние възприемаме и реализирамеи ни даде сили въ насъ ,да подигн ума ни ,волята ни,и ни даде едно разширение да бждемъ силни въ свѢта.ВѢ това да направи”Ъ доброто въ свѣта,този човѣкъ наричаме ученъ.Защото така,знанието,рриложението иматъ смисѣлъ.Но ако т ти не можещъ да изядешъ кокошката,тя само ти крѣка,И не ти даде яйца,това ние знание.Ако ядешъ яйца,тогава ти не си пъленъ вегетариянецъ.Искамъ да очиста с съзнанието ви.Азъ искамъ да ви дамъ една яСна прѣдстава,вие всички имате за Люнапримѣръ бовьта,какви ли не разбиранияДо сега вашата лобовь е била облеченатака,съ хубави копринени рокли,панделки,шапки, чоъ лачениоб,уща,съ диаманти,пръстени,всичко това,но сте толкова сухи като кука,не можете да ядвте,и постоянопоЮ доктори влизатъ,и вие все сте хилави.Питамъ тогава,какво ви ползуватъ всичкитѣ ваши копринени дрехи?Че ти всѣки день като се безпокоишъ,нѣкой лѣкарЦе влѣзълъ въ дома 3вя?НЬВ0И ° ЕаСЬ носите грабели,и казвате:знаевъ ли азъ какво мога да напра 
Е какво ще направишъ съ единъ парабелъ?Ще теглишъ коршума.Пѣкъ азъ зная да хващамъ коршумитѣ.ТоЙ гръмне,азъ хвана коршума и му го върна на главата.Тоъ гоестъ пати като гръмне,и,азъ всо му върна коршумитѣ,и най послѣ той каже:изпразнихъ , си парабела.Всѣки день нашитѣ парабели се изпразватъ,и природата все гн връща назадъ.Най послѣ тя дойде .хване те за ржцѣтѣ,краката,нѣкой пжть те хване за I: ушитѣ.и казва:слушайIазъ не зная дали вашитѣ майки не сж ви тѣ.Майката ще кахе:на майна парабелъ се не хвъля,не се пока разтърсвали за ушиваШли всѣни човѣкъ който е неблагадаренъ отъ живота ,кой го има въ себе си,той вече си е извадилъ парабола,нищо по вече!Ти мохешъ да извадишъ парабола си.По помни,тьоята майка' коршуми не хващатъ. . , Сега основната мисълъ.Сега азъ ви збръщамъ внимание,за оноза велико то у васъ;за него ви говоря.ПѢкой отъ васъ Ще кахе:ние какв ема? вие сте това, се къмъ което се стремите!Туй къмъ което аги се сгремишъ,това си ти!ТуВ коото /// стреми къмъ него,това не си ти.Ще кажете:какъ може да садо това?азъ да вИ обясня.Ви е се качвате въ трена,тургате вжглища,запаляте и движи се вашия тренъ с Тренътъ за какво се стреми,каква цѣль има трена?3ащо бѣга той?Кажете,има ли трена нѣкоя цѣль?Каква цѣль има машината? Рашиата се стреми,но вие сте въ трена Това,къмъ което ти се стремишъ,то е реалното,а другото е само срѣдство;машияата като иде тамъ,ще се спре,но ти ще излѣзнеиъ и пакъ ще се върнешъ назадъ.Значи реалното е това,което има съзнание.машината не е реална,тя е срѣдстзо само. На машината е безразлично,дали е дошла на врѣме или не,за нея е все едно и сжщо По ти,разумното сжщество,за тебе не е едно и сжщо. Та казвамъ,въ сжщество,което е като машината.За него ни 5 пари не давамъ,но за васъ васъ има едно вата,да-, ли ще пристигнете или не на врѣме'.7ие въ трена все изваждате часовника си и гледате,когато машината не изважда никакъвъ часовникъ. ', а казвамъ,това реалното съзнание въ васъ,което се стреми къмъ Бога, то е реалното,а всичкитѣ други промѣни,които ставатъ у васъ,тѣ сж срѣдства,1 които трѣбва да се използуватъа Така трѣбва |Да гледате на тия срѣдотва,тѣ трѣбва да се използуватъ." а насъ важи трена да пристигне на врѣме да се реализира цѣль л 1 тренъ, та,която ние гонимъ.Онзи,кой го казва,че воже и безъ това,той не разбира.Точни трѣбва да бждемъ,на врѣме.Тогава вече имашъ отношение къмъ разумното въ овѣта. И тогава мохешъ да реализирай онова,което искашъ. Сега да ви дамъ една задача 'ой отъ васъ може да изпие 10 кита вода?въ единъ часъ отгорѣ?Който може да изпие единъ гюмъ отъ 10 кила,каквото иска отъ менъ,азъ ще му дамъ,но който не може да изпие,нищо не давамъ. И много пжти вашитѣ желания ож подобни,както моето казване.Рие много пжти искате отъ мене подобни нѣща като 10-тѣ кила вода. 10 кила да изпиете въ 20 дена или въ 3,4 може,но да изпиете 10 кила зъ единъ часъ мо жете ли? Едно буре донасяшъ вода,но едно буре не мохешъ да изпиошъ. Значи,това ХХтеоГ ОТПЪНКа ” ЯаПраВИ’°т нв “° направи. Гв ще поставите 
12. 7 не че не е възможно,можемъ да изпиемъ водата,но въ относителното знание ние пра вииъ една погрѣшкаВъ дадения иоиентъ ние.поставяне една цѣль неоъвиѣстима съ нашия стремежъ или искаме едно желание несъвмѣстимо. . 1 Основната идея тогава. 10 кила вода не се пие въ единъ насъ отгорѣ. Колко се изпива?На единъ човѣкъ,който тежи , грама На него му -е пада 100 Х/гр. вола.Понеже да ‘0,70 клгр колко вода му сепада? • та писпъ вода,то спада къмъ чнсрата на ангелитѣ.Ти нѣмашъ право да пиешъ повече вода отъ 100 /Др ти си хеденъ пий сто грама,пакъ охеднеетъ,пакъ ста грама исччъ ли повече,ти ще имашъ лоши ' резултати. Иториятъ пжть Има ли нѣкой,който да не но и малкитѣ дѣца мегатъ ното ако кажа по сто грама,нали можете да изпиете всички, р може да изпие. Стотѣ грама сж възвожни,не само за васъ да изпиятъ. Разумното е възможно за всички! А неразум» вода е възможно само за малцина. Сто грама мода всѣки може да изпие.А 10 клгр. съмъ не всѣчи •• же да изпие. На единъ слонъ 10 глгр.вода виждалъ,цаже и на конь толкова не стига.олко пиятъ коти.Единъ биволъ пие XX 25 клгр.но си е биволъ.Л човѣкъ стигатъ ли му?Лзъ конетѢ.ТѢ пиятъ по Двѣ може да изпие въ единъ иоиентъ ото граха. X Но човѣкътъ е разунното употрѣблѣние// на нѣщата. Разуиното употрЪблЪние на нѣщата всѣкога произвежда по-голѣни резултати отколкого неразумното употрѣблѣние. . Тайна молита. 7.20.Ч.С й 