Отношение на силовите центрове (втори вариант)
№ 250
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
/облачно,севѣренъ вѣтъръ духа.Хладно./ ИЗГРЪЕЪ 30.октомври 1931.г.петък® б 1 . МЛ . ОК . 1 б.шкона лекция на ///// клас® година 
1 б.б.Ч.С . ОТНОШЕНИЕ НА СИЛОВИТЕ ЦЕНТРОВЕ. Никак Отче нашъ друга наука знаете •и е обичате да се занимавете съ Л Сега, да ви кажа на васъ,класътъ ви до дѣ е достигнал#; не може да ви се дае. Най-първо вие несте точни. Не ;ѣната на врѣмет&чПослѣ нѣкои отъ ва'съ/ отсътствувате на врѣме .и безъ врѣме.Запримѣръ вие считате класа както въ свѣта\\/Азъ наричамъ това е една лъж\\ива теория.йе казвате,ние сме свободни хора можемъ да правимъ каквото искаме. Свободата не седи да правишъ какв'ото искашъъАко единъ тренѣ върви по-бърз)» отколкото трѣбав, релситѣ не могатъ да издържатъ,ще се строшатъ;а ако един Ако ви запитатъ тренъ върви по-медлено отколкото трѣбва,ртава закъсняване 1ЪЙ,при какви условия се ускорява движението? И при какви се намалява? ИматеХ кървообръщението,нали науката,но вие съ сХбе си не се занимавате,само лекаритѣ се занимаватъ , носятъ барометъръ тук\\ и лила, или се отношението мална ли е? е увеличила’ съ организъм. тамъ,и ще видатъ,че температурата или се е намаАко температурата се е увеличила,тогава какво е о /?Каква е нормалната темпаратура? /зб.б / Тази нор/тъй я намираА/.Добрѣ ,сега тази температура се покачва съ единица, става 37°. Съ колко\\ее покачила отъ нормалната? / Съ 4 десети/ Кои съ, причинитѣ за покачването на тия 4 десети? Присътствуватъ значи 40 дѣятелни единици. Вие си вземет единъ барометъръ и провѣрете тази теория вѣрна ли е или не.Дали когато 'човѣкъ е здрав,и се намира при най-доброто . си разположение температурата му e'VQ.S Да кажемъ.вие имате едно радостно СъстояниеЛислишъ,че цѣлиятъ свѣтъ с\\ спечелилъ! Прѣмѣрилъ рата си? Или имашъ едно мрачно състояние,като че всичко си ли си температу изгубилъ.Пакъ прѣмѣрилъ ли си температуратаЧовѣшкотХ съзнание влияе ли се отъ темпера турата? Практически,каз вате , чеолето на зюѣнието се увеличило,или, че то се намалява,нали? Еъ същность има ли увеличХние на полето. Тогава вашата зрѣние обхваща по-голѣма площь, казвате :полетсе увеличило. Полето на то зрѣние,значи въ мозъка ви е станало извѣстна\\промѣна,не въ външния ' / \\ нѣкоя Казвате,въ ума // не е станало///////// промѣна.и\\ тамъ е станало промѣн Добр ъ ще ви задамъ единъ наученъ въпросъ. При ккви условия ставатъ промѣнитѣ. Научно сега,не тъй,-при какви условия ставатъ промѣнитѣДа до' ' ' \\ ’ ' пуснемъ единъ професоръ имате въ училището,но у него ст\\чатъ извѣстни "промѣни. Да кажемъ,проДесорътъ спрѣмо васъ е разположенъ ,или'спрѣно васъ е студенъ. Ние не говоримъ за другитѣ учители при малкитѣ 
тогава нѣма помощъ/ и професорътъ съзнава,че нѣщо го отблъсква.казва на дру ежтова! Не съмъ разположенъ оттрѣмо п гвоздеи сж потрѣбми за планински мѣста,по о тѣжъ;и-сж приятни .Професорътъ върразява научи идепгь,двачифтаобуща трѣбва да ииашъ, като-xi даденъ случай се явява едно различие въ обущата внимание на тѣзи петала? Запримѣръ,кой' е заставилъ лѣкарьть да обърне вни мание,че нормалната температурае 36.6 е нормалната температурае да издържи професорътъима нѣщо. Този професоръ ходката,не знае какъ да ходи,катовърви,тропа като единъ конъ.Или той може пжти съмъ му казалъ да ги махне,ще развалидюшемето,той не ги маха-;Петала трѣбва да имашъ и университетски обуща-» И професорътъ е правъ и ти cw правъ :ато дой де,-тропа; тропа, и развалят гава? дюшемето. Товаесега символътъ. Е хубавоХно това петало е потрѣбнв;, Защо? една крайна мѣрка,при която единъ човѣкъ при42 температура свъ ти ще се усѣтишъ тъй убиденЪудокаченьУСега това-сж . традиции но да се не\\отклоняваме,защотс това потулено' отива къмъ друга категория’. сжтовах/Постояни ЧЛмѣ,при първоначалните учители отношенията-еж-' малко по-други.Тозиучители каза,малко дѣтее, не раз бира, ще потупа дѣтето-по-гърба; но единъ професоръ традиции, но казвапъ , коя е причината; ежщеетенатаи какво се дължитов раз положение? лзъ искамъ давитамъ нататъкъ,температурата минава 38,39,40 41 ,мине ли hi Ако причината е у нга;как» ще стане? /акотой не е разположенъ епрѣжо менъ да каже:този студентъ си турилъ такива дебели налчета на кравата, нѣколко съзнавашъ , че има отношениемежду професора и шъ \\ Ти си турйстъ, а твоятъ проесоръ никога не V ходилъ по планината. Пет ала, така, но има микроби,коитопри 120 температура1"пакъ wecww ме интерисува какво и отнише гието на професора’ спрѣмо менъ. Но този законъ об у ща трѣ б ва да имашъ, тамъ не е мѣс то затуризъмъ. Тѣз и обуща д а ги извадищъ; Но казвамъ тозиспрофесоръ можеда има други-отношения Кси-сж-причините Три причини-се добуехатъ, или у него;или у дѣцата или и въ двамата/» Добрѣ-. професоръ да обърне нииание на тия метала.ой го е застмилъ да-обърне кой то дѣйствува едноврѣнено 'въпрофесора и тебе, ти съзнавашъ, че има нѣщо-, въ университета,никога нѣма да потупа тъй1 по гърба коготоида' е .Защотокажа законИтѣ-, които -дѣйству ватъ тамъ.Има едно отношение .Виеказвате, че менъ казва за тебе:този студентъ не знае какъ да се носипосЛѢ има нѣщо въ покой е по-ученъ въ дадения случай?Когато единъ ученъ професоръ при42 'не моако те по' 
онА еж ГИНСИ ВЯ ИЯЕЙМ Кое е п жемъ нѣкоя тсгппг се д вити; Да вземемъ една опрѣдѣле 70 КТ кан въ ДРУГЪ •от га линия-.Криваталиния прави' та' прѣскачене става,става по 5.'Ш£ЦЯНЯ права линия.Но Н.се движи отъ другъ центъръ.Неовързайте А.от С.ИматеН нѣкоя врѣмено въ тази посока се намира и другъ единъ центъръ. НалиН.седвйшг по ‘ьголп нчпгмдТ проявления на точката,въ единия случай-при извѣстни условия,когатоточката престранствотр най-кжсото-движение, което“ тя мо 07 JM/JHeBH центъръ,тя образова правалиния,но когатоминава прѣзъ центрове колко пжти еж увеличени? Тѣ сж увеличени--съмилионъ пати; Тована точкаН.,тя се' джи минава по правата’ линия? Сега Да обясна теорията'.Сега товащека А. тя се движи,дойде до В.Тъй става образуването на правата линия.Сжще Какво означава числото б? Отношенията. Ано зи точка /ММ по-дългзМПронехдутъцяима, тогаватя може ли да минава отъ едно състояние,значи,отъХединъ центъръ,отъ най-близкия центъръ мална.Добрѣ-, акосъберете тия числа; иизжадитеинаправите-съкращение ;n съ берете;каро числосе Mfi/ образува?' 3 6’ колко прави?' 3 и6‘ прави 9. же да направи отъ едномѣсДо;отъ единъ центъръ къмъ другъ,ние мислимъ е ва се движи? /въ крива/. Добрѣ. 'тогава въ даденъ случай' виеимате двѣ за обяснение.Това е една реалноатьтева е единъХпрѣходенъ пунктъ. Тази точ’ правалиния; но ако речете да свържететритѣ центъра каквощеимате? Крива всѣкога \\ линия-. Следователно, атношениете /Х/Х/Х/К/Х/ХХмежду двѣ' сжщества еобвземете числата отъ 1 до 10,какъ щеопрѣдѣглите-.иак-воотношение' има числ-рто 2? Или'Въ геометриятавие -изучавате какво отношениеипатъ числата; Нали правата линияТотава на какао се дължи произхода на кривата линия? Тогава заключенията, всѣка точка,коят\\ не може да се движи въ нрава линия а. ойлвм4 е-й еня 
еПЦПОуНДЯд eo аодтнец нччд гнвшонто onxqx гнот oнтo/ o в в qn 9ЯА ЛЙН нанѣкойв: XV ом гоеподарьтъ пита, господина, какъе доила' тазистомна. Но това е единъ ьакянкея. ®о М МПРННОМЦДХ ръта са1 интерисува; jt мсот ваакам аленякнклж йтйнедоято го ЗЯВНСП лѣдвания,КАКЬ МУ ДОЙДЕ НА ТОЗИ СЛУГА НА УМА-, Но си правя своитѣ научни етвя ииено голѣмо откритие в' ти е теорията;На едно иѣсто трѣбвж &мнелнктодпго твърди j че • не' трѣбтиг да мѣнатъ своето' о кладем нсот движи.Долуснете,че нѣкоедруго тѣло въ небесното сщ-Тя ня1лса#я въ класа,всички тѣло явкля сълъта да кажел аз ъос тръгне ли на1 работа, нищонѣжа да останеаНе е съгладенъ госпндарътъ-.''Единиастомната не едготовада идепри "гоетгодаря си-. Но това не е научно; нали-; седиготовада я купи нѣкой, да сецани ’ нѣкждѣ” за слугиня лицемладо.жустакинѣмаяе, брада едва набола; Господаен n 'втйнмтоК притегля всичкитѣ хора отъ земата.Да допуснемъ и вие ту? изведнажъ ще напуснете тукъ мѣстото,и ще тръгнете за но 0 лО .0 рд чео етенопоД ЛВМН ешонто ляве ииж нѣкейвиновенът Единъ-,койтокупува стоянитѣ;и другъ,койт-о-ги продай, вамасдт Питаиъ',оега,кой е онзи,койтолъже?Койтопродава,или' който-ва Такаепри еегашнитѣ • условиИ тогава този господарь,щоиъсе-изту г 4$5 стоини,почва да се интерисуваг,кждѣ се даватъстоапитѣ-? Почваща90 ЗТ9Т?0\\ТюК pi е-оенпо-оп 'аЬо ,£дОодЛ Д единъ ' . • ; раженилтаТ За менъ сега' е\\ по-важввъ въпросъ//, азъ оставажъ лъжата настрана ва теорията си на господарнКазва:тѣлата' еж подвижни,той доказва на” гостто=тгоставя дедеткиви;и най-нослѣ хващатъ;кого? -Онзи, ВЪ , правянаучни изслѣдтаиияуи търси кждѣ’ еж-седѣнали стоинитѣТКагКЪтъй' сеизгубВатъ?И най-певлѣ, слѣдъкато направи научнитѣси изеяѣдваия;идва' до ннещонтп лмь тикнатаизчезва.Но господарьтъ ви дава пакъ 5,10 лева,и ви казва-адйНте тгота Стойна. Послѣ • ти пакъ тръгнешъ за да и-стокижта панът ж иѣиа. ЧудИте -W виеткой бута стсинитѣ? • Може да ига нѣкой,който ги подутваунокей~ егой-, нешонто skk.A 
-?.вв сетен втентотО htooH .вниото ваон б. 1 тг-жив-отътъ ви тукъна земята остава недовършенъ.Нали тъй? Защотоискатег не -искете вие като стомната ще идете тамъ .И слѣдъ като-идететямънадругото---коен hhfxbh H?aqn -Кан N ttbr/vtck неноннз оям лмн / &ИДТ А° вмваД qn е вявТ ТяапУ/ н.ннмото д,£ двб го srh Йоягеиа во в въ жѣето;ще пенете да разивате новата теория,И защо-това тѣло #/ пространсткоте ще ви привлйча отъземята при себеси,и-сте напуснали» еъоето мѣсто’-. £ въ единъ наполеонъ има такава динамическа сила; че' даже единъ" професоръ лъ 4 факултета;може да го привлече м Златотоима тази силаФ Може» да» 1 ече професорадавлѣзне въ касата;пъиъ какьвто и да-е-стгащ-о 4 мъкъ,каже-,който и да е отъ васъ,койтоне разбира,необичате'да превитеупраж3 .....wM В1 . ектндяуь онде нямото вялба янед ;3цотто.Jft)W№ гглян oft вахчет 1 вмЛя ахвдя втвн лмжпкя Яои£н ям у' оп етянмото х гнида е shot оН ядйпд нцт:йясвН ГОкдетнм ео a-Tdq £ гккдох е от Поя 8 зхея яд втаюго v л£ вткннехвд ioao мндЧп по оН fTO ОмЛкоЧ опомн вяното йндо ор | нб MTKNqoeT да ТПНдо»? но идад р.ьтнкдрет е мт р едп д яядт sq йн нк оптдт , мддгнт ГТК г fi.qra Т не сипо гимнастика; считате,че гимнастиката е долнаработа; и'не искате | да я1 правите; но катонамѣрите ' единъ диамантъ голѣмъ като-гължб-ово яйце»,щеh копаете1, даправите гимнастика, ще считате даже з а голѣ-ио щастие че1сте се почнете д вѣли;да го вземете. Но тованавеждане ще ви осигурят в а-цѣлъ- -животъСъ едйо навеждане за този диямантъ, вие можеда свършитемного науки оже да станете, и актиоръ може да станетйЧ Акоединъ човѣкъ ‘ И музикантинъ забогатѣе,каквиХдрофесии ще упражнява? Какво ще стане? Допуснете-;че aw ви • ' . I си подарявамъ-10 ми она лири стерлинги,каква професиящеизберетевие|ѢФгаще? разсжхдавятека богатъ човѣкъ. Богатъ. човѣкъ съ 10 милиона; канв-професия щеси изберете? Най-първоще изберете единъголѣмъ чифлякъ съ-три автомобила,и съ 5 конарабска порода.Съ 10 душислуги;и тъй' облечени ще зящнидинете, всѣка веерв щедавате» по едн»’: уrosier учени .хора» околхглаеѣ, иближени;и слѣдъ това' щеиматеедна зоологическа ! ние на вашитѣприятели ибждете?Тогава ще иматеградин® съ редки животни;щй\\ имате иедна ботаническаградинасВ' редки-разтения посадени тамъ, ще имате \\единъ музей отъ староврѣмени работи; събрани имате двамад октори, катодойдатъ-разболеятъ,да"бждатъ на тѣхната ; Това еж? все: хора съ виеше образ -отъ-тукъ отъ тамъ.Послѣ ще им ate 4 доктори да игледатъгкожетѣ-, араб скитѣ ние , да гледатъ" конетѣ-. И най-нвелѣ ’ ще шитѣ гости; въ случай;че-прѣя датъи се'“ниетхг катоима 10 милиона английски • о' кой отъ васъ би избрахъположел ерннги, д а из бе репрофесия .зидарство? ’ Или-тсоЛ отъ» васъ би избралъ професията Хабжде слуга нѣнждѣ? Възможно» л • при10 милиона англ-.ст. да бждешъ суга? ностьти? змохно ли е тоаТКаква евѣроят Само при единъ случай можеяъ д бждешъ слуга//йкте•си богатъ -Кога?' Когато си боленъ. Тогавакатодойде м . агнИас Hqn нН0'7 нтгтндп ! зш ггжвндеабн |йч игла»» гниде теноио Ъчжняд пълнишъ всичко. ТОЙ.. ще-ти'каке:тибргатиятъ чо на • всичкитияна ок ол о; сега тойти каке, слушайИ" ще из вахдашъ • по една малка лъхичка отъ цѣра, и ' 5 минути-, все -щевзе— №гъ,и ти точно, ни то половинъ минута нѣма да забравишѣТой като дрйдв та ; как вето' ти ка-хе; щг изкойто къобичашъ-да запевѣдаавъ I.»' И в.ливга.щв-из.ди барометъра,и ще иѣри температурата; зв: • бждн&ъ слуга. in 
ещ,отой е» яалиху ещ оток ада гс лштпфгно ДАТЬ ЗА ! epeRHHqn ге втнпнен issqn r вд so то ер гЗкгтовтп: ивимем К ехтялобвс СЪ”богатство?Природатае-' започналасъ наймвапдвдоп ,Ж'Ж0ЕВЦ Ш в нноеф анЛомотая етджб о внмдвд зоп крнет отъ цѣлото' прави 9' милиарди' и Стълкновения ват това-./////уУ/// Питажъ;ако се з анодите дѣдн'това-зб-дъск вкд етвмм твя отвия о йон nkN мм 01 ндп единъ правиленъ хивитъуеднопра-вилно отношение .Да гивъзпитава тияо: ататоон • кислорода?Азъ бихъ ги прѣвѣиъ . Единъ атомъ прави таманъ скандали.' ТЪЙ р дшьшкап ирноа ви ваем, да п н.гшям и валиден Сега да ви единъ ване?' Питажъ,може ли вие да живѣнтеединъ нормаленъжнветъпри Ai "Възтезание вжтрѣ/ въ вашето тѣло? /абсолютно невъзможноеи да се/ lea ви екн “отъ цѣлото-.Това са такива? милиарди патистълкновения W една секунда’ тоЯ ТвтоЯ си;които“ слугупатъ каки е,-здрави или болни? Болниятъ още не слуггува.Той отравя едносравнение. Богавството’ е голѣиег пещъ,въ Представете’ сикаквоотношение-;онова-' сиѣткавичКб вдижение, коетоиватъ тѣяата smbk.jhjm курса си съ най-голѣматасиромашия; Научнсг елтакаъвета/Да' превеждатеСЛУЖБАТА СЛУКА.Но той още не е слуга. това?Акосиб огвтъ; въ пепръта aw; акосисиромахъ, из вънка пощъта си; облечен» се готви/ за слугХ. Но той' е само послуиникъчжОЛНИЯТЪ ЧОВЬКЪ Е САМО КАНДИхиляди’ привличания. Е питамъ сега,този,който те привлича;каква-любовьчгс има/ вънего? казвате вие,привлича ме нѣщо този господинъ. Има-нѣщрсъ1 привлича ТОЗИ fM човѣкъ. Азъ говоря за Любовьта въ н-обжаагбеднитѣ да почиватъ-анъ е започналаПородатанай-първо?бЪ сиромашия или която" е• турени човѣкъ да направи единъхимически ' опитъ-.Трѣбва ти огмвьупешь \\ работят. ' ти трѣб ва; з а да сеиз паратъ тгЬщата’. Щомъсаанешъ сиромахъ , какво показва денъ,ти си вечеготовъ за работа.Илиазъ нарнчамъ ботагитѣтрѣбва даработятъ I пи Т me erewort 
Тяло и да.-гтдл /jqeKqBNK ’XHFXBH »о J ОТНОЯ JIE I \\нНТОП 90 з as лтал YT ® от НОИ :,BsbqT нт J ояА ?вяот HO NTi-A д ЯткндеЬ в ятотяпоО JO з но eoqH тзввтодсП I& ео Дт osu ждя ,ВРНТ»ВР ОТОПЛЯ JTC ОвР NXQRNKM рйр агдцвнк» О JEiqn гянв р о вцктож лннеаоияшт мвтнП ?енвк is еннвеетеjo и.втвяодо ’ Iедепод Д от т.нвацп линде икоя y#qTXJ sA VBROqoKOKM онднм оядояя е optH ося вя • jHReHqn идккнх ?ОЧеН JR XUN Т BPHUHKqn ем ще мА отблъсва. \\ \\Та каз ваиъ ,присегаянитѣ~уеловия на живота, вие еички тъй кагкто \\ ’ В л се намирате,вие нѣвте нѣшо опрѣдѣлено. Да кахемъ,мислите,не чоЪк» ще'хнвѣе' съ хоратег,ще има образование;най-послѣ" ще остарѣеище' умр0Ш&'иденѣкждѣ, и си"-прѣдЬта8яра-ботитѣтѣъканта не ад; Ти като имгъна' онзк-свтътгри- тамъ тѣсъщества,какви ще бждатъотноттенията?Отнсщенията ви" въ, •'онзис-вѣтъ т бжтатъточни такива,каквито са-тукъМ Е какво е онзи-авѣтъЗ•Какъвъ може -дякбжде онзисвѣтъ? Допуснете,че вие сте затворенъ въ нѣкой-3atОЯѣЗИpi , \\ , веднахъ на.- воръ въ една малка килийна;Дойдевашиятъсвѣтъ-пуснатъвисамо за обѣдъ I 15 минути'или за 0 минути,илиза половижъ часъ.И послѣ пакъ ви туратъвъ hl ; / затвора .Представетесионзи свѣтъ паложението, когатовасъвиосвобождават». , ул-.Осждени сте били за 30 години,веднахъсте имали право да видите слънцата, Ч Ж' g пакъ ви затворят, така 20 години.Заминавате отъ този затворъ 'за онзи • ч ' свѣтъ,отъ дѣто сте влѣзлХ въ затвора,и ви пуснатъ. ТОГАВА КОЙ СВЪТЪ'Е ПО' J ХУБАВЪ? ЗАТВОРА ИЛИ ОНЗИ 0 Ако сиромахъ по-добъръ-е този свЧтъ. Да има 35 студъ отъ-вънка; Вие нѣмате аи богатъ по-добъръ е онзи свѣтъпако-си кахемъ пуснатъ ви зимно врѣме дрехи,нѣмате обуща,никого не нов излѣзнете навънка,прѣотжпника отХ;и носите затворническидрехи? Питамъ-н ' ли по-хубаво да седиптъ-въ затвора?\\о -да правишъ? -Да излѣзнепъ1Първото нѣщч а вора? Да снемемъ халатитѣ си; и веячки щомъ разполагашъ съ пари, какво" трѣве г Какво трѣбвя да правимъ ние’ -въ--' зат’. я нѣща-отъ затвора-г Послѣ вто] ху\\аяо,да се из чистите Мопъкътъдвг обръснебрадата;мустакитѣ,дъ дадения случаят,азъ ви казвамъуактг затврътг е ' ицо,даидетевъ банятада се’ окъпете билъ нехигиениченъ.мжхъ или жена,косата и е станала пълнасъ гниди-щ• важни?' нѣмате-гребен».Какво ви остава като излѣзнетеавънка? Мжжъ или жена?Да се збръснете хубаво,да хвърлите нечиетитѣси' дрехида се облечете-многодоОрѣ-; jTa това,коетова-съ ви мжчи въ материалния“ свѣтъ-, това car--неяатчд триятнитѣусловия . Виеразсъждавате сега;четете едАге'трактат»-на" кѣн товѣнъг Но катвамъутова сж много елементарни работи;\\г-------------Jr__ L_ j’ тжпипъ добрУ ставатъ тамъ Хубаво,между два центъра има много прани; аботитѣМного правилни линии сатова;Но пѣколко' хиляди центрове,Какво ще правивъ’ отлепения;лѣоно ижангьотношеии' одипъ и по крива линия .Налага ти се да опитапъи кривата-радия въи'вземане то "И’ въ” даванетоДакахемъ-, вие'сега идете; ще OB' научите нХ окултнитѣ-pg гауки. Какъ ще се изучават» окултнитѣнауки. Допуснете, че азъ д\\гамъ~ тези гслъ;и му' кажа:дигни се въ-въздуха.И той се дигне,но тъй СЪцѣлад ттръотъ н ината ржка./показалеца/.той ме слуя.,азъ му заповѣдвжмъ./К~ — 
забиятъ обржчитѣ,но когато обржчитѣ-се раз тѣгнатъ, каквотрѣбва .даг се Д.кнвдпв; qn кнв; гдооофодп Сега на вашия класъ ние син избралиПЕТЪКА shot атом о/ ви ТШВ8 НО етеа 'анде трнж то#м оихе чаоть ®н n отец SHBTDRiqn този час,ще го смѣжнеяъ за болен дойдете из I от от Поя нено е’ онемее направи тиЬвдоерЧ е нормаднатап tмъмрим Тогавачовѣкъе боот явя й~Т Но акоима' 36 малки условия' закризасе явяватаяоТ.вноо ®тж отивана горѣ / отива към опадане-иа темпе- •я, инчове ра тур а та, а когото о’ кино #гч втнро еня вежо овя на бълзината?Колко енамалило движен! с ян aqjT .ГШКДОХЕГ о ад ехо 'АКО' ВТНРО JSB Но намаление -eraва нЪ-кОй тадвя го там аждяд на свѣтлината?Какво отклонение може да направи-бър: отвяодЛк.3 даден случай?Ако въ нея само сезароди мисълъта да се &Н ГТВНХ.ГО ео ад ва Имнм едно желание, да имате една наука, коя то да с те приложили на опитъ/и-двможе тя въ дадеш» случай да ви служи. 1 ;\\\\Ж W направи? Обржчът' това е единъ закон'; Таказвам, въвастрѣбва-да има щата“ барзина. Съ сжщата скорость ожом ен ТЧНОСТЬКаква е нормалнатаскорост', въ която трѣбве да/дойдете? И-нор темпе ра турат аЧ~ Когаттг с 30 хиляди клм.въ секунда та-, каква часть отъ секундатаще-бжде рендевуто/ юя£Н. атем -дината,ще има ли нѣкоке намалѣние? / нѣма да им. пжтъ,защото тя прави-нѣкждѣ рендеву. Тогава свѣ вие-на клас? /в6.часа/.Това число обича тойнос:ото“ врѣме кое е? Защото, аковземем 3 6.6 това е нормалнататемпература на-” свѣтлината" въ 'спре малко.Съ и авѣтлината, която се връща към гатура/ нормалнотосъстояние? товю е богатството? о ' има уравновѣеенъ /#/ бюджетът 37 въ” вшджетя•ввг за ч\\вѣка.°ега при колко градуса вие трѣбвадавадете нормално въждаоъ? КажетА мисеганормалната температура за класа-коя е? Е 6 часа-. Десета"... ВТОРИЯТЪ \\жть АЗЪ ИСКАМЪ ВСИЧКИ ДА БЖДЕТЕ ТОЧНО ВЪ 6; ЧАСА ВЪ КЛАСЪТ Жппг J коятоиде отъслънцето\\ъмъ земята в®1 движи-съ При 42 той' забогатява, но богатстволие това?' 42 това е-сиремаши. дънното отъземята/налиседвижи": 0’ е и\\ се движи.Не е тангг линѣкждѣ намаление или 35, тогава какво бихте казали?Има единъвидизгубване и повишениена каква" единица отъ врѣмето може да се поспре? Даже не мокета да,.го ,забѣл • , о едно \\ жите.У Бога се зароди желание да се поспре малко-;съ каква еиницаот,врѣмето Той може да ое поопре малко? /съ една 300дШ”8 надолу, температурата секачви-.Илмвъдадшиг М поя оД 
на врѣие! Той да има една ясна И ясна\\прѣдстава Да знаеш единъ часовникъ, който не върви точно на-минутата и секундата. Ти хубАвоИ б часа Щаси из бере те единъ Ни по-раногни по-кжсно".' По-] Ти трѣбвада бждешъточнонаврѣ моите: дойдатъ касно,тѣ да отеятъ прави,aiкоито дойдатъ Но даяма едно раз личие иехду еднитѣи другитѣ .Кой трѣ часовникъ,мохепо тозитукъ да' се спранътъ тръгва точно на секундата. Ти имашъ загубатъ своята цѣна.Ако ти не знаешъ врѣието,кога тръгва трона, защо тотре едощѣдъ или който китно е дощѣлъѣ/койтое дощѣятграно/. веѣки единъ отъзаеъ-,когатоииа.когато не вохедг извървя не е точенъ,не е вѣренъ,а тренътъ тръгва си закдснѣлъ,отивашъ,но тренае-отишѣлъ. на\\диплома си за всички нѣща ще дойдатъ точно на врѣието си.Да кахемъ,че нѣщатачасовникъ точенъ, и кой какъ дой де; ще ояабѣщѣхи' рано иохе да. дойдете" и 10 минуттг, нггабсохягнврѣието трѣбва да бжде развито.Всичко трѣбва да става точ трѣбва да има Зб.б бѣлѣхка. Най-малко 6. трѣбва'да-ижашѣ _ _ Двѣ нѣща трѣбва да има човѣкъ. J врѣието. Защото само човѣкъ,кой то оцѣнява,Човѣквтрѣбва прѣдстава за пространството. Какво нѣщо е пространство? за врѣието.И ако може да турите всѣко нѣщо на врѣиетоси; • ч ’ 1 Сега тѣди с,азъ ги нариамъ, схоластични научни разисквания-. Вие ще-кажете, • какви по-важни работи има въ дадения случай. Но трѣбва даразбират®'жрѣмва ; то.Или у българина,у всички българи врѣието е не доразвито. За да баде човѣкъточно на врѣието всѣкн да бжде тухъТ Ной не трѣбва да закжонѣе. нит-10 секунди.защото трена ще тръгнеt Ще напра Аикъ ни.-една нребае.га-.лнвЙъ. И тогава сноредъ тия числа, оъ коитоще з.Аснѣете; Вие ще си изберете единъ ието таиъ!Прѣдотавете си,че ика единъ тренъ,който на хиляда години тръгва-i. само веднакъ.И хиляда години ти си чакалъ за този тренъ-,и си з.к.снѣлъ с.ио дойде,щеси отбѣяѣхи съколко кинути е-довѣлъпАр Ще си пищете,съ 2. съ 5.или съ 10.А ако //// закле ще влезнете в.трѣ,но ще стоите-прѣзъцѣл отоврѣкесъ половини иинута.Казващъ.сако 10 секунди,, тренвтъ тръгнала Колко течно | трѣбва да блд.въ тжиъ1 Защото ика извѣстни процеси въ природата, ние-грѣъ'| но единствената причина, че не знаемъ врѣието.И щоиъ пропуснеш врѣкете, ще направишъ друга погрѣшка. у.добрѣ.Сега иагладете си часовницитѣ.и втория пдтъ койкав. влѣзне тукъ,ще направииъ една провѣрка.Аз искаиъ да дойдете тукъ-„чновъ знае причинят коисж,дѣто не • кохе да то из върви-. Основннтѣпр\\ини . Той трѣ ЕщГпГУ “ °“' Разполохенъ.и дккае-.кои. стговоренъ! р ни опРавлаватъ ли го?Човѣкъ прѣдъ-ебвви е тактиченъ,у него 
on нвявя шЛ.от гяорнтявт #qa вн xt-bWbc Аз i искам» сега ви пометна, да' Лнохнве но аокоп го набрал рятонмде оп шмаваивн зш ЯЯЧ? HCRS еЩ.вовр б ОНВЧгОП окажбилъ.Нарехдат»' сефигуритѣ-ка’ S-qR вн онрот падне една-та; всичкипадат» -. нѣкой рйе.кшяво извика-УРАААА1И всички ОМ .ЯНЕЙООВР H.oaabx редица-; защо то и животът» и постжпкитѣнах ет ешнп но ДО И какаототи правишъ,'идругите вземат» уча етенеДка Ш ГГВДКОД отмои яки лкшод е правила-; но • хпяде ни£ов с уплѣл» лмаохд. тедьтъ,нали класният»наставник» отбѣлѣхи всѣко; дойте з ккдскѣег.К като з акжснѣеиму турат» единица? /при закъснение-15" ннну TH1 W" от»примка" :ея и ще пла tqn вноя N ./шовнс вК. ВЖ'?-" характернитѣ отношения нъ свѣта. Правилният»гмст отем нерот о н 1Д9 ЯН ВД ко ей„едйод TNHNFNqn 9ВНС каз ват»; кой-гирани-ДТав» свѣтанесме ата-цт гтгн □НО В0ВЮТ N ясно облачно-;Н ще направим» една щговѣрка, дави» гандез омво направиш»-. Вз е мете на бойно то п оле; е дин\\ прѣ върха' Избиват» гии всички-идат» на болницата не момеда намѣри това; ти момеят»даму казваш» слѣднане .Искам» дж видя защо стомната е отишлана пазаря рогатос ш вадокоси вд &qn тняонвшжо Iгивроаотто А онзи,който не е умѣлъ Д® извади примката,ще увисне на ще се' отрахат» отгорѣти ;и каквото другитѣпра' рху • . в» тебе-. Никой не е свободен»-.Затова-има-една мокпнд/ вн нѣлъ,\\’койколкоранхт е дошѣхк.И послѣщеразисквамевърху П] Тя вторияпжтъ з адачата' щебъде текат Всѣни сам» щени запише , г;Ще.. синапишевсѣни 3 вили мотате едошѣрк; Сегн-това-яг»' в» • сетя; Има нѣкой човѣк»,ако-не моме да се освободи; той \\ и не я разшири». 1 \\ вжхе,ако не го изтегли на горѣ,той не иохечда се освобод: , \\ отношениеозначава? Товане сеотнасядо вас», Какворазбирате вие педтг дуиататд бжде-ТЕШИЛ: ДА'СТЕ ТОЧНИ! И ще опрѣдѣяите-ВРЪМЕТО КАКВО Е БИЛО. Вяаяиоди та имаголѣмк крита . И акоХощетакавървите; виещефалирате;Вихте’-сет» своб едни-. Щои» сивъпз-вѣстнаг' ата си-имат»извѣстна-редица. Да кахемъ,сега въ университета или въ училището,нали-дърхаж» виновекъ it#T впзО 
13 дѣтете, възпитарииъу Докога гтъ; свършилъ -Гг'' £М0ХЯЯ яД, яи,атгк»т аяве отвя/ жото joj дтнеп/ант to и к,х»#н швн от до ИОД9 СТОЯ V тамат ОДЖб F3R&O OHOR анчемоп ка Н»едвядко ЙД .ГТЯИРОП m втвимото нквмвн ео !. вс.кдясвп fKOT вик вт якенвдф 1' Твйяивнео ри jatOT0NH Ft ар, нт к шш А онзиЗведнага ще поталги вжхето отъ врата си, ще-извади примката'irmv се освободиХТа около васъ има много примки.И азъ вихданъ-нѣиой пжтъ-хората все дъжа Vпримкитѣг си.И за товатрѣбва даима еднанаука на примкитѣт1 Има еднал за изкупгениятйжпр-.да знаешъ;кога-си въ изкушение1.При:извжтрѣ всички, нищо .Или имапгь пушенията машъ единъ красивъ моиъкъ, много добрѣ облечен съ копринени чорапи,парфюмирани,тъй охоленъ,казва:заповѣдайте А слѣдъкато влѣзнешъ оето имашъ /X/// въ джоба си,ще из чезне.И нѣма да-остане-; ѣкоя си идея нѣкой проуктъ въ свѣтаТова е примка.А разуменъ е онзи цовъ,който разбира. Не е всичко лъжа вѣ свѣта.Има-една реалность въ свѣта на р змнитѣ-сжщества .Двѣ реалности-има;една реалность на групавитѣ сжщества,и ед\\а реалность на умнитѣ сжщества.Значи,два свѣта има, ще прѣминаваме и въ умния\\свѣтъ и въ глупавия свѣтъЩоиъ постжпиптъ не; , праилно,между глупавитѣ си, ти ставашъ глупавъ.Ама че слушай,хвнатъ те .. пияници, те тебе десетина /Х/Х/ХХХХ? тъгще играешъ,ако не играетъ,ще те биятъч | Ти мохе да сисвършилъ,професор\\ си,но ще играешъ,друго яч,ще т4” биятъ. Вие мислите;че по единъ много лѣокъ пжтъ ще минетеъ хоканеако не-, тояга ще има отгорѣ ти.Ще играешъ! Тогава\\ако единъ човѣкъ 10 душипияници-могатъ да го накаратъ да играе ,какъвъ е той?\\Уменъ човѣкъ ли е?Азъ нѣма да му се 1 смѣя,казвамъ,ни е умеят»/ този човѣк' кици. Не ако той може да се оправи съ не се-справите; ше -тр-опатег.” не можедасесправи съ тия” пиямного пияници,той е уженъСе-вие трѣбвада се справитесъ вашитѣ' пияници .Ar Всѣка еднапогрѣшка въ свѣта се дължи, четебе? сжте хванали даяницитѣити твиде ендвп отви гннде отйоя.меНО А ! ан ОНВ,9ХЖв Я.дшнявдпвм ' нт етван&сН Атнндетяядах и вд охом ен нанагг хм ®н н амН .втео йон. ат касая а •'. |-ошвс .вцндед ят отоаяви N ’жвдю ео еш 4XQ ’Mil .обет ja вН.ггкнЬмано да' тропашъ;Казвашъ,не искахъ даго направи,но к кивота сж -такива .Ще те убиятъ .Сегащесе справ -съ това.Cere тази” е-ине-го проста'работа. Въ свѣта-има еднастрана-,коятоезаавление; Единъ свѣтъ орѣхи, какзоли има на дѣцата;дѣто,ако майката има 10 гърнета съ х не,бонбончета,и тя казва:ти нѣмадабуташъ тамъ тия гърнета,щеискаш-; Дѣтетоиде съ показалеца си бутне това-гърне,онова,слѣд\\ това-майката-има законъ,казва-,кой е буталъ това гърне,и ти почнешъ да тре биятътова-дѣте? Докатоемалко.Слѣдъката стане гояѣпъ; от училището-,и ако момчето-й бута гърнето тогава,нее вече \\ прѣстжпление-; Майката се радва, казва: всичкитѣ гърнетаможешъ дабуташъФ Д ; щомъ~ възмѣ хее счита се голѣма привилегия,чее буталъ гърнето-.А докатое-ж това е прѣстжпление-. Та и въсвѣта,имаединъ свѣтъ’,тей” е caver за ние, за сам възпитание, не че тамъ има нѣкой" погрѣшка-.Каквелояговзѣлъотъ нѣкойбогатъ отъ богатството му? Облекчил си товара?му' Дѣ о прѣстжплението? Той златото отъ баща си ли го е взѣлъ? И той е окралъ ба аи. , Ш------Г" “1 Г 
ДОбОПрО Нгд eoe ns.» bmK RНИЗШИЯ обикнатъ HnnqoF хатъ съ прѣ1 а ѣдтда сега,каква бѣше темата?Вториятъ пжть ще направимъ,ОТНОШЕnN.ошнн НИЕТО МЕЖДУ ПРАВ] -•ГНОИХ навиха ohanqn ahbi .J ехо mn 1 ejn H 01 този начинъ вие иoxе да бждете-силни х Силенъ човѣкв е само онзи,който ПЦМН ученикъ? Който разрѣшава всичкитѣ-задачи,koi ако той при еѣко упрахнение рѣшавасамо една 1,0 ьяа-ой колко ученъ ще бжде той? Да допуснемъ,ние сте навали само процесътъ на а-ШЗПОцТ ВГояNX дѣлите; нали така? Но имате необикновеничислада дѣ. е.Да кахемъ иманѣКой р вн мн Ноазъискамъ о т е т tA .гноял с отношение най-първо къмъ умствения свѣтъ,и послѣ къмъ дух свѣтъ. Т оЩМАКРХ втвяйвМ лаот Ржката аяеа налъ в пипашъ костьта,веднага ще знаешъ тнро зет до тогава до когато намѣри съотвѣтствующа права линия. Какъ сеобразувазанеса пакъ тамъ,отъ дѣто е извадено. Та казвамъ,правилното употрѣбжение кривата линия? Трѣбва а знаетА кривата линия отъ колка центъра"еобразувана toMM okS всѣка една крива линия влизатъ нѣколко центъра. Слѣдователно,трѣбва дасе И извѣстно количество-чувствувание. И ако вие вземете извѣстшгчет умножавате-,и не знаете да дѣлитв-. Нѣкой отъ васъ на златото кждѣ е? Ако хората по нѣкой пжть обичатъзлатото-,причината а съдърха количеството на неговия умственъ манталитетъ,който е влѣз И КРИВИ ЛИНИК#. Всѣкога една кривалиния съотвѣствува колко умно е било това сжщество,колко е-бит неговия духовнъ багахъ вк.ени ог ктанб кость,да кахемъ,ако вие сте чувствителенъ,веднага въ тази костъ ни костьта,и послѣ чувствата,и тѣ са внесени,и постжпкитѣ.. Ти като по се намира. Кой е способниятъ Отъ колко точки. Отъ 3,4,5,б,1О\\нѣколко милиона,това ежсъотношения вжтрѣ Това злато казва: открадоха ие1ТѢ го извадиха отъ земята, той казвауазъ ще-~ да ви наведа на ония общи закони,да. сведете физичеокитѣрез на една прав линия \\Въ еѣка една права линия влизатъ два центъра.А сънсѣмъ далечна. Хората не еж1 се научили какъ да обичатъ з латотс.Ако-тѣ го опрѣдѣлятъ най-първо кривитѣ линии. КогатЬ една крива линия съотвѣтствувамохе да побѣхдава мжчнитѣ условия,при koi научатъ езика на златото,нѣмапге-да има крахби.А сега тѣ си слу раз биратъ ;0дчици,не знаятъ езика на златото-.единъ извѣстенъ капиталъ,който' е цлохенъ отъ разумни сжщества,коитовлизатъ бѣлѣхите,ще познаете това сжщество.Като пипате костьта,ще-знаете-, интелигентно е било. Въ тази косТь,да кахемъ въ ржкатаму е внесено тона една прааалиния,да имате едно право отношение-. И кривата-линия е крива Въ воѣки единъ-резултатъ на земята седи извѣстно количествостъ\\мисли-вжтрѣ събирането,вече сте майсторе на това,но не знаете4.изваждане,незнаетеда и търгуватъ съ този капиталъ . Та сега трѣбва-да застанете всички-, само по евя.ямо който мохе изведнахъ да раздѣлм. Но да раздѣлишъ 57 на S резултатътъ? /114/. Пранлно ли е? Сега тѣ сж частични сл; NEHO A 
Но\\ко не си чувствителен»,ще кахешъ колко е тежка костьта.А онзи ще вида-, че въквсѣка една костъ има внесено извѣстни количества виелици всичкитѣ /~ чувства-които имате и тѣ сж внесени rare. Не само това,и» въкостьтае внесено,че Лицето е свършило университет».Послѣ, кодго се е тре-вохилъ, колко nt ти сж го\\кжсали на изпити.Всичко е написано въ костьта. Послѣколко пжти си ходидъ на\\рендеву или на гости,какъ сж те гощавали.Колко пжти сЯ' болев . \\ . • 1 ’ • 1 ЙЯя дувлъ,кои лѣкари сж те гледали. Всичко го има въ една костъ.На това-се дължи ясновидството.КАзаатъ,че сж виждали нѣща.Всичко е писано въ костьта.Хвана \\ в • йй?' • • костьта и ако съмъ чувстителенъ,всичко е вожено тамъ.По този начинъ трѣбва да се узучава свѣта . Та ако'идемъ сега в числата,онѣзи числа,които сж написаният! си инатъ отношение. Арабскитѣ числа сж // извадени отъ единъ кабалистически законъ.И ако разбираме джтрѣшната страна на числата 123. Запр.ти отиваш» на изпитъ,числото-ще те сцжса.Вие може да си направитечисла,Числото ще те скжса. Запр.числото’ 13 въ Еропа кжса всички; Никой не иска да иде наработа при числото 13 На мателиялникработи не върви1На малко хора въ свѣта'върви числото 13.То е отъ какъвъ харАктеръ? Отъ огненъ типъ! И какво пран®? Всичко изгаря!И само ако има еднХ азбука,разбира се всички нѣма да иогатъ; НО ДА СЕ ВНЕСЕ ЕДНА НОВА МИСЪЛЬ Въ\\УМА ВИ.Новата мисъль ще внесе-едно ново разбиране. При сегашното положение в\\е минавате въ крайни разултати: насърдчите се много,и слѣдъ това пакъ обезсъдчите се веднага. ' 1 Сега ние ще опрѣдѣлимъ кДасХтъ да става много-точно.И послѣ много малко да се говори. 30 минути сж достатъчни,пъкъ-окова,ако еднознание нѣма приложение,въ даденъ случай това азХ наричал» УПРАЖНЕНИЕ.Виждам» вие имате повече упражнения отколкото трѣбва. Сега трѣбва по-малко упражнения повече работа! ' \\ . Станете сега.1 X Тайна молитва . 1 \\ ---------____________ 8-20.ч.с. — — — — — — — — — — I /студенъ вѣтъръ духа/. 