Силите на противодействието и законът на съпротивлението (втори вариант)
№ 170
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
клас® УХИ година _ЛК!?»рл»яимио я ЗАК0Н ® охолна лекция на I 22.11.1929 г; ЯоТ5: 530 ’•с;ТогрЬВ5оОфНя сп 
Отче наиъ Размислени лмате едно тЬло като топка Имате и една аси топна спуснете по направление на плодь получи въ движението си слѣдъ во падан нагор!? опрѣдЬли първоначално оне ли да опрѣдѣлиможе да се върне пакъ на сивото въ без безвъодушю пространство II ТОП' върне туй падане е къмъ известна топката де падне и де отскочи нЪй-послЬ остане на плодь оредъ съв отскочи топ височина? овяна два вете и простъ опитъ сб е камъ лодь отдолу е водна Зна бде’ ката е съвсемъ еластич малко отколкото е ъсдупно пространство? {ако е олко пити де се покач та стгор де падне топкатаВие може че топката де ярко ли де се върне, или де сл’дъ падането? Какката става едно огъван Казака се копката? (пъргавината топката е причина,\\тя да отскочи; въ топстанете си, че Направете единъ опитъ, пуснете една топка отъ 1 и па на стдото м!сто, Точно перпендику направи едно отклонение? Допуснете лавнкть положения отъ линялата лекция пата наука, кои плодь, която оказва известно съпротивл мсто?(задото имаме съпротивлението на въздуха,Яо ако ковкото съпротизлиннето е по-голЬмо, и отскачането де те, задо топката като ладя топка, разбяр ение де вземе топката той по-малко де отскача, Ако тази падне и де отскочи, докато та до печката, и ако тя гори, той прави едно бързо движение, едно причинят! да отскочи Ако вземете единъ сне те топката въ нея, тя де подскочи ли? при гумената топка де има повече подскач\\ния (топката де се върне по стдия пкть) Можете отскачане има. Сега мекъ ме иптерисува колко пттА де метра височина и пребройте колко пттн де подскочи топката? Напракакво дйстви ли да опрдалите колко де подскочи топката плодь -А.В, 'Сега, ако свиван е, 51 Нали човѣдъ като си тури рккана топка, а може и сь\\ друга / ката? Да кажемъ, ако топката е спусната отъ 10 мет б-5ч 
о-голеисЦа допуснонъ, че пие сте една тегна 3 скеле да преодо6ie сдп чистия. Да взомекъ топката Ао прЬдсавлява едно ядро, прадато го къмъ ездата плоць, де подскочи ли? (ако е снарядъ нека да подскочи.? Значи до co забие въ ездата плодь. А това де зависи отв съпротивлението на тази плодь. Сега забележете законът®, който требва дзвадите отъ падането на тия т£ла.. Да кажемъ това ся трудности вв живота. Представете си топката е едно съзнателно схдество, единъ човъкъ, който е разуменъ. Плодьта, това сх условията, конто той трѣбЦ да преодолее. Непремепо той требва да падне върху тия условия. яЦапв не искасъ ти де паднешъ. Да допуснем® той нека да преодолее тия условия, а не да остане въ тЬхъ. Какво трЬбва да и-а той? Сила чбва да яяау за да г нрѣодолѣе.' Това дѣто казват» сипа на херакЦрили сила на човката водя? Но характерътв е вдно пасивно csXnHnefcpaKtap3TS саио противодЬао»вуза, а волята действува. Тогата ако ние искаме да пробиемъ тази rfrf плоцо, тросва да разбиламе силатХ на нейното съпротивление. Да Z кажоиъ искаме да ви пробием® единъ\\птть, най първо де определим® силата да тази плодь, която противоХйетвува каква е /Каква е /нейяата дебелина, или сялата на нейното съпротивление? И де вземемъ съответни мЬрки, за да можем® да Ц подвижимъъ дадения £ случай, човѣкъ требва да вземе тия мрки\\ които сп непбходнми, при условията, при които се намира, за да можХ да си пробие питя Сега представете си, че туй падХне става въ друга посока. Друго едно схдество -В. разумно сгдестА, пада върху тази плодь,-А.В. Това е едно гористо место, тамъ сеХамиратъ опасни схдоства, лъвове, тигри, леопарди, змии. И това Хдество -В. требва да мине да изходи тази область. И требва да подивелия день отъ 12 часа. Ако това счдество не е въоръжено, де може ли\\да мине безъ ездранъ кожухъ? Каква е вззмопиостьта, че Хато мине прзз тази область, да не ислзе сз ездрапй \\ежухъ? И слдз колко време до излезпоте? Какво де забележите най-пзрво вз това спдество, което проектира д\\ мине този плть, или прЬоъ тази область? Най-първо X има ед:ю колебание, той де си помисли, не може ли да мине по друг\\ п-ть? Домз други съображения нЬма, той де се репи да мина този пхть/ или прЬзъ тази область. Но въ съзнанието на лицето В. ной-пзрво 
3 какво ще яма? Колебание. Колко дълго ще продължава това състояние' )&се колебае? (докато измине цлия пить.) Не. ПрЬди да тръгне т се хлобае, дали да тръгне или не, докато най-послЬ в® него дойде едно силно желание да пипе пи тя. Допуснете сега, че туй същество, което трзгХа по супа, ида ввзнсшюстьта да ида и крила. Тогава на туй същество щу е по-лека задачата из® пита,фкато види опасност®, то може и да хвръкне. Той страна се намалява у него повече. При опастност®, то си разпери крилата, и ще се изкачи нагорЬ. Значи, то има едно уповадие \\зъ себе влКогато човк® дойде до известни ючпотпи, най-първо той \\трЬбва да намѣра възможности, чрЬзъ които да може да пр’одол’е мичнотиит. Затова има единъ закон®, който действува. Сега да видим®, вие как® познавате, че може да преодолеете една мичнотия или но? \\ Да допуснем®,че това хзищеотво В. е единъ студент! въ университета, и ще държи изпит® по цисшия анализисъ. Тогава въ случая мечката е професорът®. Вие тресла да минете тази зона отъ единия край до другия. Тази област®, 1.V е пр!дметьт®,по който ТОЙ има да държи изпит®. Тази площ® ДВ. еаздлена на много в®проси, единъ въпрос®, втори, трети, и т.кцт. Професорът® ви дебне, той върви по пхтя ви, и ви преследва.,,гледа кпде ще на7 мЬри мЬсто, дето да не знаете, че да ви скиса.\\пе отивате въ унпверситета, страх! ви е . по то не е една гора, та\\® ж!ма пито меч-/ / ки, нито тигри има там®, но и тук® вие треперите, X не ви скхсежад Казвате каква ще стане тази работа? До ви вземе достк spine, докато се приготвите, да имате опази самоувереност® въ себе с\\,да владѢе-1 \\ те материята, тогава нега да оставите професора зад® г®ра ви да | ви навадяеСега при л®рвяя случай ние изяснявяме зящо чоДйкъ го й е страх-ь въ гората. Д въ втория случай, зажо човек® го е страх® отъ впещия анализисъ? Цяа година професорът® а предавал®,.ти си го слушал®, дойдеш® да те изпита професорът®, страх! те е веч‘ от® професора Тогава, щом® те е страхъ, значи,при изпита но е схщиятъ професор : Онзи, който предава и, който изпитва ,Ti си двама професори. Когато- отивап® въ уневерептета, и професорът® предава, ти си тих® и спо \\ \\ ] коен®, слушай® с® внимание. Но отиваш® при професора, да те изпита\\ 4 друго отношение има вече.Питамъ,професорът® сищия ли е или се е пзмнил®?Н вие стщият® студент® ли 
сте, или сто друг ст 2 Сега пие се приближаваме да намерим» бсновнитз ЕХЪ ОНЗИ студент причини, защо "рофесорътъ е помолил» своите отношения студент», косо ще изпитва, и защо отношението на онзи в известно отношение се изменя, става известно колебание. известна пертурбащия въ неговия умъ.Ъначи, имаме опция закон»» Професорът иска да предаде известни познания, и после иска да знае, дали тои студент е достоен за знанията,които му е прЬдалъ» Иска да го изпита, понеже де го пусне прдъ обществото съ тзи знания; иска да вди, дали нма да злоупотреби съ това знание. Да поставим друго яче въпроса. А. е господарь,а В слугата. Госодарьтъ иска да даде една сума отъ S-6 хиляди лева на слугата ги занесе п1кяде» Най-първо господарът ще подложи своя слуга па ипитъ. И слугата требва остане при господаря си. Въ какво седи да издържи този изпия, за ; този изпит? Неговата чест4 да кост ще бкде изпитана. Как ще познае господарят, че слугата нЬма да задигне парите? Ако слугата задигне парите, той е ектеапъ по прЬдмета» Пъкъ ако занесеварите на местото ,безъ никакво колебание, той е издържал изпита c:t добрѣ, и ще получи 7. Ако слугата без никакво колебание, без никаква оъбхашш» тръгне и занесе нарит той е далй отличен» изпит» къ ако се колебае® Значи,за отиването до местото, има известно врЬие а чака, значи,този професор», който изпитва слугата си,моно отъ враното,което де употреби слугата да занесе парите,да разбере каква е неговата моноте да отговорите па въпроса,зададе ви честноеть.Нѣной пкть вие не професорът един въпрос», вие се спирате,колебаете се. Значи,не с то се И отъ това схдн професорът дали з вЪдующъ по предмета,колебаеаете прЬднета. 1 нѣкой пттъ ученикът е нахотчивъ. Разбира въпроса Професорът пита,веднага отговорът е готов». Питат го друг въпрос,Хеднага отговаря. На V ря,пише му две. некои студенти пъкъ ,прс)есорътъ зададе некой оХдъ въпросъ. Не стгавание прилагаме този закон въ морално отношение» Този слуга носи парите,това е предмета,на който той\\ржя изпнтъТой се колебае,казва да го занесе ли или не? Най-после казуса да го занеса. Тукъ там се спира,закъс шва., Питам»,този господарь иажеХда му тури 6,5,4,3,2,1,0. Щом му тури пула,значи,слугата е взчезнал&неккдЬ На какво мяза нулата? Имало един турски ходжа,който нскалъАда стане и и о г о тз.При пето с Турчинът му яаз\\а 
: -5. . 6 "ДаЛ ми 500 лири, 100% до ти давамз лихви? Той като чулз това, дава иу За 6 месеца, той му дав ;лз 100 %. Пита го: доволепз пи спТВдагодспз ли-сп? Много сзмъ благодарепз. Ами майката? -Майката загубена. И повеж не муч плавалз,нито лихвите,пито майката. \\ Всички допитания вз живота,не ек нпцо друго,освЬпз да се изпита стабплпостъта па пйкоя ваша способность! Заир, знанието вз дадепв случа! е силата. Когато се изпитва човЬкз колко знае,запитва се неговата сила,сз която той разполага.хКолкото повече положително знание има за прѣдмета,толкова неговата сила е по-гол ЬмаКолкото силата е по-голЬма,толкова повече има вззможность да си Двзрши работата 1 по-добрйвзнаппео требва да расте сз знанието» Вокога когато придобивате знание,трЬбва\\да имате прѣдз видз туй знание,трЬбва да проповед» да сила вз васз, И таз,и сила трЬбва да биде разумнакАко знанието е единз тозарз върху когото и да е,то е една непроизводителна сила,която сипва човйна,като единз Теварз нопотрЪбенъкДопуснете сега вз първия прЬзз \\ . . ' случай, В. има да мине W гора,тамз има тигри,мечки и други звЬрове, може да платите сз живота симоже да ви изядатз» Какво може да ви застави да минете тади мѣстность?Какво де правите? Най-първо це изучите езика па мечкит,послЬ де изучите езика па лзвоветй,па тигритЬ,на змиптЬ,и като знаете тѣхния езнкз,можс да мннетКодз думата езикъ азъ разбирамз да имаш® еяла»Да знаеш® идшнъ ездата,това е еяла»Да знаеш® какъ да говориш®,и на вр5.ие да говАрпшз то о сила .нието се казва,като каже Бог® нг;о, -става»Аи\\ пие говорим®,без® до. имаше спла вз нашитЬдуки и вз нат мисли,ние не\\говорямзВска една душа,която кажеш®,тя трЬбва да се грЬвзрне въ силаато кажеш®: де направя това, направи го!Ямате 4-5 дЬцв,едното казва на кйна сихце донеса водаКинава часз,два,три, вода не се донуся.Сругото 'казва:де доноса веда.И то не донася.Най-посдЬдгото отива и донася сравнение,вие казватехдо го направим®. Но да не го направятс3неч1:,туй упражнение но веда. Или даватз ви едно и вне\\като тия малкитЬ дѣможе даХпроизведе сила вз васз Всйкога,когато човкъ се възпитава требва правило: КАЖИ И НАПРАВЯ !(Учстслвтз вдигна едно да спазва следното малко рченце книшка стз пода.)Колцина сте Минали днесз тукѣ вз салона,но сте бл£залп Tai □и книшцпца.Коз е по-хубаво,да де вдигне ни елс да се измЬте\\Тазп лка шушкалинка може де. се вдигне.Такива кушкалинки може да ика вз вашия умъ,или вз вапитЬ мисли,вз вашия характер®, дк сдна,утр£ една 
но co натрупате мнсгс такива.А това де станс една спънка за нашето $ вптие. Над-пзрво до ос страните към® единъ навик®,да превръщате ва. Ь мисля в® силвацото дом® турите тази мисьль въ действие,де се ас р-в а едно противодействие. Дом® хвърлите предмета А.към® поврвхпооть та Ав.дс се яви едно подскачане,едно прстиЕодействие.Значи,доп® рЬшиш® ' да нгдтравипъ едно действие,де имаш® едно противодействие,едно съпротквлснпе.к вседствне на това ние отлагаме много работи.Впадаме този ппть не е,от..\\гаме го.После пето видим®,че за некои работи има съпротивление т.ие пакъ отлагаме.Докато дойдем® до единъ метод®,дѣто има най-малко про тиводегетвида имепо при създаването на човешкия характер®,на човш; ките способности, при сегашните условия има един® нов® метод®,който хората но прилагат®. Хората сега прилагат® методите на принудителното възпитание.Сега требва да те принудатъ,по закон®,за да направиш® кедо.' Вадата и майката тк застават® игти отиваш® да се учишъ.Не тн се учи теб но ти отиваш®. А тов\\, требва да става по лябовь.Аз® наричам® принудителното възпитание наЧсрата Мойсесвия закон®.I въ по-горните науки става това.Свършшъ унпгусптетс по мойсеовия закон®.Казваш®,ако съм® прост® човѣк® но мога де преживея.Това е по нрянужденнехо човек® изучава науката за самата наХ от® любов.,том де пмаедни резултати,‘ако гпоучава по прннундекге,той\\де има други резултати.1 Та казвам®,требва да преведете съврѣмената наука.Какво означева падането на телатаСИ веднага „а го използувате.Въ какво стпопенп моше да използувате туй падане на тлатаф Всички тела въ пространство! падат®.От® падането какво се образувсечината пада към® земята,земята пада мит олвнцето.Всичкп падам,а п\\ допадатВсечипата като пада Кзмъ земята стига ли до нейната повръхносЧтЗадо не стига месечината до попръхностъта па сомятаТКолко вида поданик има?Учелите хора твърдат® едноврѣиено има две сили,едната,която привличала другата,която отбласк а.Следователно,сѣ каква го сило се привлича месечината,с® такава се отбл®сква.Не само месечината се привлича към® земята\\о и месечината привлича земята кьмъ себе ся.И не само земята се привли\\к®м® дл®цетс, по п оежита привлича слаидето.Слйдователио, едиоврЬиеио \\а и действие и противодМотвис.1 вейдствпо на това, ос образува двииенидсЬкп одпии прЬдиом,който вие пекат да обсебите или да псстпгкийтгвй влияние върху тази идея,и тя до окаже влияние вврху васъ.Запр.Че пскаедчн те да станете прочут® асгреномъ.Кой може да биде стимула за вас® д! 
7. U синете тгк5пя?КакВ0 е пдоята па арояока-?Коя е основната иден,която коне да подтикне къия тази науки.Коя о идеята,която коне да пзпякяе зя замия ЕСПЧ супа с мъ?Идеята е самото небе.И ай-първо той иска да се запознае съ небесни тела.Може да се зароди у него обичъ къкъ техъ.Заинтеретой въ тЬхъеСлЬдъ туй се зададатъ втора,трета,четвърта,пета обудитеи причини,той иска да стане прочутъ,ония знания,които е поЛуЧИЛЪ,ИСК нокъ,оДъ Д У не естес1веникъ,трети за строежа пмъ. да ги предаде въ единъ/ трудъ.Запр.вие може да прЬдадете т тия познания, охе да разправяте за месечината,за слънцето,за звездите, га коя е побудителпата причина да стане той астросезаражда това желаниеДруг има желание да станс ииикь,четвърти иска да свърши но физика,пети-механика;коп cz полуди лгите причини за този изборъ.Почти cz неизвЬстннЛравете вие набивания кои cz първичните причини,че у тодичовЬкъ ст развити едни способности,а у други -други списобности. чСега де се повяемъФНай-първо васъ ви требва да изучияе онзи закенъ на съпротивхепизащото,ако не изучити закона мкчнотии въ живота сп.Вио на съпротитребва да влението,виеще срещнете голей съ каква знаете,какво съпротивлснисще оЦжатъ нещата върху васъ, и дадения случайна досила разполагате да дротиводействувате разумно въ ви область на пуснемъ,че В требва да мине прсъ ва да се въорижи съ ор~жие,зацото орхжие,Но допуснете,че вие намете минава отъ тамъ,но вие имате само тия животни,той трена\\едонъ съврмонвнъ човѣкъ требва никакво орхжие,а съ голи ржце не се цигански тъпанъ,койтого носите единъ да употребите този тъпанъ и да ия : постоянно е,е лиете тъпанаД съ себе си за препитание.Вие може нсте вази мЬстность,вие като тръгнете отъ Вчмтението на тъпана ше проиведе въ животни единъ оябенъ ефектъ, зото тяПаня никога не е иянавяля прЬаь таз обляоть.Вяе като имавате бумъ-бумъ тъй до си пробиете пхть .зацотоещо странно се проив вежда въ техния умъ и тѣ се оттеглятъЛ тъй съ\\тъпана де нияете безопасноВега преведете биенето на тъпанъ съ н дата,този съ тъпана ще мине пЛезипасно,отколкото држгъ бузъ тъпанъ\\Но требва да се бие тъпана,въ известни случаи ще бпешъ тъпанъ отъ единия крал до другия, и колкото повече бнешъ,толкова по-безопасно де минЪшъ.Може hLko, , като те чуе да кажехзоцо този човЪкъ така силно бие\\тъпана.Да допуснемъ имате друго едно същество А ,то отгоре наблюдава,торазбира, като биешъ тъпана,ти сг стжпилъ въ опасната зона.ель тъпана,то ще знае ,че това сжщевтво е изминало опосна пето па тъпана е само единъ прпонакъ ,оа да се пази.Ge вамъ тази тема за силите на противодействието и закона тивлението,вие ще мислите върху техъ и.втория п-ть ще Пр като млъкне зона.А биеазъ ви дасъпроължимъ. Направихме двете упражнениахХ(1,И) та с скритъ ЖИВОТЪТЪ. Саво светлнятъ пмтъ па Мхдростьта води къмъ Истината. Истина