~ 1 ~

Трите живота

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Окултни лекции", 14 лекции на общия окултен клас, 1-ва година (1922), по стенографски записки.Първо издание София, 1922 г. Второ издание - 1993 г.

съдържание

ДАДЕНИ НА УЧЕНИЦИТЪ ВСЕМИРНОТО БѢЛО БРАТСТВО. 1 ШКОЛМА ГОДИНА. СОФИЯ — XQS Г_
„ТРИТЪ ЖИВОТА" 1 школна лекция на обшия окултенъ класъ 24 II. 922. петъкъ 7—9 ч. в. Ст. София.
Трий живота. (Мжлчаиис). (Тази вечерь ще има едно квакер к слЩрнипе. Всички ще мълчатъ, докато ириомого пд|лцове|гио)Азъ ви събрахъ тази вечери да ии ноиятамъ какъ да употрѣбимъ празното си врЕмв. lie врѣмето което сте си ангажирали, но ирчидното врѣме. Праздното врѣме разваля животп. Онзи, добриятъ майсторъ-сиренарь като подсирва, трЕбва да направи сиренето с шупли, да има прждно пространство въ него и тогава се счита че той е майсторъ сиренаръ. Иска малко да помислите върху метода за работа — какъ трѣбва да се работи. Пай-добриятъ методъ за работа за старитѣ кой е? Защото сиоредъ сегашнитѣ схващания, хората казва гь: стариятъ трѣбва да си почива. Тамъ е пай-голѣмото зло. Казватъ; той е младъ, нека си играе. А кой ще работи? Стариятъ да си почпва, мдадиятъ да играе, а онѣзи на срѣдва възрасти, на 30—33 год. тѣ що работятъ. Тъй имаме 33 год. да работятъ, младитѣ да скача гъ, а Старитѣ да почиватъ. Да
4 ®и наредите една програма на събранията, всѣка недѣля подиръ обѣдъ, но демократически начинъ ще гласувате за нея. Първото нѣщо, между васъ азъ забѣлѣзвамъ че има една голѣма дисхармония, която произтича отъ вашия свещенъ егоизъмъ. Споредъ мене, три вида живота има въ свѣта. Единия го наричамъ материалистиченъ. Такъвъ човѣкъ обича да има овци, говеда, крави, кокошки, къщи, ниви и като му запѣятъ всички, той казва: ...Струва си да се живѣе“! Обаче, слѣдъ 20 год. като е слугувалъ на всички казва: „Много см голѣми тия грижи, уморихъ се, трѣбва да йзмѣня малко живота си“. И почва да продава по малко отъ тѣхъ, защото иска да поживѣе за себе си. Това е втората фаза на свещения егоизъмъ. Дѣцата, жената които не знаятъ подбудителмтѣ причини на бащата, който постъпва по този начинъ, казватъ: „Нашиятъ баща какво мисли да прави? Слѣдъ като продаде всичко, какво ще стане съ нас?“ И въ религията, и въ духовния животъ има свещенъ егоизъмъ. Тамъ казватъ: „Да се съсрѣдоточимъ въ себе си“. Съ припечеленото можемъ да си поживѣемъ малко, тъй както ний разбираме охолния животъ. Третиятъ животъ, същинския животъ, азъ го наричамъ Божествениятъ. Той е напущано на свещения егоизъмъ, и животъ на
5 пълната съвършенна Вожпя Любовь, въ която сърцето и човѣшкия умъ може да се. развиятъ напълно. А ние като се срещиемч. съ нѣкого, пашитѣ ин тереси не съвпадатъ. той едно мисли, а азъ друго мисля. Сноредъ първия ннчинъ на живота ние мислимъ кой какво има, разли кишме, а при втория случай пакъ различаваме, по щомъ дойдомъ да служмъ на Бога, тамъ нѣма различи нане, тамъ има само единъ методъ. Сега по този закопч. нѣкои казватъ: „Богато рече Господа“. IC, хубаво, забѣлѣзали ли сте сутринь майката дойде, каже на дѣтето: Стапп мама, слънцето е нлгрѣло. -— А то й отговаря: Още малко. II мислимч. че то е философия. Не! Това не е.никаква философия! Сега иде вънросътъ, па насъ казвалъ ли ни е до сега Госнодъ: „Стани“!'? Казалъ е. Пѣкой казва: Богато духътъ дойде. Може ли да кажете че духч.гь по е идвалъ до сега? Пдвалъ е и си е зиминаналъ. Много пип е идвалъ и си е заминавала.. Сега пакъ може да дойде, ще похлопа, пакъ пю замине. Този вжпросъ е на старитѣ, а не па младитѣ: младитѣ иматъ врѣме. В сегашната епоха ние разрѣшавамо иесгодитѣ на живота, неприятностлтѣ. Трѣбва да нримиримъ всичкитѣ противоречия, онова, което не сме досвършили, трѣбва да го довършимъ. Въ туй направление има двѣ миѣния. Животнитѣ 6®
6 събиратъ за да си помагатъ. И вълците зимно врѣме се събиратъ, но при особенъ случай за да нападнатъ нѣкое стадо. Въпросътъ е сега, можемъ ли ние при карвито и да е условия, при каквито ммнотии и да се намираме, можемъ ли да ги побѣдимъ, да изплуваме надъ тѣхъ? Сега отъ чисто християнско гледище, казват „Може“. Не теоретически какъ може, но практически въпросътъ стои малко друго яче. Ето какво ме наведе на тази мисъль: единъ отъ нашитѣ приятели, отъ най-ревностнитѣ, ималъ за мене много високо мнѣние, че азъ всичко мога да направя. Лъжливи схващания! Заболѣва отъ неврастения, вика лѣкаритѣ и тѣ му казватъ да лежи 45 дена па гърба си. Оъ такива вѣрвания нищо не става. То е илюзия. Ако твоята вѣра въ Бога не може да ти помогне, ако въ краенъ случай и знанието, което имашъ не ти помогне, тогава защо ни е то? Значи у насъ трѣбва да се роди едно желание да работимъ, да работимъ с законитѣ на живата природа, да бхдемъ въ сътласие съ Бога. Азъ нѣмамъ нищо противъ, ако дойде единъ лѣкарь и работи съобразно съ тия закони — добрѣ дошелъ! Пукне се нѣкоя вена, дойде лѣкарьтъ, може да я зашие. Но ялъ си рѣпа и не си сдъвкалъ, дойде лѣкарьтъ и турне инжекция, питамъ, този лѣкарь разбира ли бо
7 лѣстьта? Азъ казвамъ трѣбва очистително, нищо повече! Тия парченца рѣиа трѣбва да излѣзнатъ отъ организъма, да не ви безпокоятъ. Мнозина отъ васъ сте се нагълтали съ такива неедъвкани парченца и това нарнчатъ: , Новото учение“. Ле! Това не е новото учение, пито пъкъ е Божественото учение. Ако ме имахте Божественото учение до сега свѣтии щѣхте да станете. Сърцето иа единъ влюбенъ момькъ е щедро и той е вдъхноврнъ. И двамата ех вдъхновени, по какво се различаватъ? — Тѣ схващатч. еднакво. Сегашното учение е учение на свещения егоизъмъ! Искамъ вие да не се самозаблуждавате, Ако искате да имате резултати, не трѣбва да се заблуждавате въ иашитѣ схващания, трѣбва да знаете кждѣ започва новото учение. Въ него има разширопие, ядно трансформиране на съзнанието: стана една прммѣна както когато една гъсеница се прѣобръп1,а на пеперуда. Застоятъ вп не се дължи само на васъ, има и други причини. Зъ цѣлня сетшепъ миръ има изостанали души, милиони изостанали душ на земята, които ех излѣзли извънъ човѣшката еволюция, тѣ не може да използунать сидитѣ на природата, тѣ сж просяци, но сж много хитри п лукави и използуватъ всички слабости на хората. Отъ всички чешити има между тяхъ. И като дейдатъ,
8 тѣ се домогват до пѣвоя вата с.табопь. Заяримѣръ, видягь че нѣкой е щсстлавенъ и века ли стане виденъ човѣкъ, иръвъ мипистсръ въ България и ще почнатъ да му внушавать, че той е довигь и че може да стане юкъвъ, да нареди най-строги закони, но като го тикпатъ въ тоя пжть и три си създаде хиляди неприятности. И тѣ иослѣ муказватъ: стига, тп се уморя вече, отстхии пека\\да дойдатъ други, да видишъ резултатктѣ. Но кто дойдатъ другитѣ. почнатъ да го гонятъ, хвана ъ го, схдятъ го и го турнат въ дрангулника, Заир? Какво спечели? — Нищо. И въ религиозно отношение забѣлѣзвамс пакъ сжщитѣ слабости. Ще -А кажатъ: „Въ окулгпитѣ науки има такива и такиц сили, което кажешъ ще го направишъ, и поелл ще започнѣшъ да се пжчишъ. Всичко това е язд мислица па тия духове. II ако вие вникнете но-Д добрѣ, ще видите, че то в илюзия, не е Божест' вено. Сега пскамъ вие да различавате. Азъ с°га нѣма да говоря като ясновидец. Като гнедамъ цвѣта на лицето ви, то показва, че вие се намирате подъ влиянието на тия духове. И понѣкога става пробуждане и казвате: „Замотава ми се умътъ“. Но казвате още: „Господи, не виждашъ ли?“ Не, вие трѣбва да видите. Сега сме въ една епоха,дѣто трѣбва да се пазимъ отъ чужди вля
япгл. И всичка иодравумения които има между васъ, се дължатъ все на зѣхъ. Азъ не садя никого. Между васъ но е имало едияь спорта разуменъ, гъй да сте го обмислили разумно. Трѣбва да кажете: ,Пдз да кажешъ па орага си, че пмьтъ по който върни, че е добъръ". II та ще му кажешъ. А пькъ тая духове друго съвѣтватъ. Казватъ: „То'й вьждешь ли го, толи липемЕръ“. Ако той е лицемѣръ, лнцеяъриего трЕока да има бѣлкзи, но тогава зтинъ трѣбва да има, факси трѣбва да има, дѣ му сж бѣлвзитМ Ако е лошъ, като дошь тай трѣбва да има и други бЕдѣзп. По този алхичически законь пскамъ сега да започнете ед ю нрѣсяваяе, вмрѣшло прѣсяване. Астрономитѣ, гггато наблюдават ь небета, избпрагь тихи иощ.Е когато пѣма никакво вълнение па та. пуха. Тогава наблюдението с най-хубаво. И ние косато иравимъ извѣстни наблюдения, врЬмею трЕпия да баде тихо. Ако тия духове много ъртатт. въ ума нн, нашити наблюдения нѣма да омат вѣрни, Ние трѣбва да утаяожпмъ ума си и пра тихъ умъ да се щъ.жемь съ Божественото съзнание, въ което живѣемъ. Сега ние пе живѣомч. въ Божественото съзнание, Трѣбва межту вась да се яви методъ за работа. Да има сдружение по двама, трима, четирима, да си хта,монтирате и да може да си по
10 ааг&те. Каква полза, ако пие вървоъ по единъ божествени» пть безъ да са помагаме? Да се изберат ь нѣкой отъ васъ да изучавате закона за топираното. Трѣбва да се тонираме. Старитѣ хора вмагъ нужда отъ тониране (нагласявано). Веѣкога, трѣбва да се тонпрате. Да ее настроите, да се нагласите. Азъ де казвам», чб вие не сте тонирани. Често съмъ слушалъ, когато отида въ нѣкоя када, майката каже на дѣтето сп; „Ха, изсвири пвѣто красно“. Слушамъ, цвѣте красив свири много хубаво. Ида на друго мѣето: „Ха мама, изсвири на Г-на цвѣте красно. Е, кажа стига вече. Вѣч-' мото повторение на едно и сщо нѣщо, не е звание, то е губене на врѣме. Ние казваме: „Добъръ е Госиодъ“. „Добъръ е Господъ.“ Но ти свири второто нѣщо, което иде слѣдъ цвѣте красно. То е: „Вѣтъръ ечи, бажапъ стѣкн“. Значи цвѣте красно е по отношение на сърцето, а вѣтъръ ечи ”о отношение на ума. И сега третата нѣсепь която 'зрѣбвада свЕрятъ дѣцата, коя е? Азъ вп правя гази бѣлѣжка, защото забѣлѣзвачъ, че нѣкой отъ васъ мислятъ. че още не е този пмьтъ. Вае още ио знаете какво е духовния животъ. А Божествешмгъ животъ още не сте изпитвали. Третата стъпка която трѣбва Да възлрпемемъ е; да влѣзнни въ Божествениятъ животъ. Ще снемете све
11 деиия егопзъмъ отвънъ и работата пя наполовина ще баде свършена. Когато изучавате евангелието, виждате, че Хрнстссъ започва отъ млкптѣ правила и дохожда до съвършенството, като да бхрте съвършения както е съвършепъ вашпя Отецъ, който е на небеса. Има оглашепи, вѣрующи и ученици. Оглашенитѣ сх хора материалистп, тѣ. вѣрватъ въ много имане; религиозниiе е,у, хора вѣрующи, тѣ вѣрватъ въ свещения еговзьмъ, а ученицитѣ см въ Божественото учение. Дѣто казва Христосъ; „Раздай всичкото си имано, напусни баща си и майка си“ — то о за ученицитѣ, И ще зпаешъ закона какъ да раздадешъ, а не семо тску тъй. Павелъ казва: „И ако раздамъ всичкото си имане, а любовъ нѣмамъ, нищо не съмъ“. И тѣлото да дамъ на изгаряне т. е. може да се ножертвувашъ и то е пакъ свещенъ егопзъмъ. Смщо свещенъ егоизъмъ е когато мислимъ че ние сме центъръ на вселената. Та макаръ че не го изказвашъ, по то е мисъдьта. Отвънъ не го изказ ваме, но въ себе си го танмъ. А онзи, който е влѣзълъ въ Божественвятъ животъ, той седи толкова високо, че никой не го засѣга. II казва единъ писатель: онзи, който хули Бога, мяза на комаръ, който нлюе на Мопблант», какво ще остави върху него? Когато ние влѣзнемъ въ Божественпятъ свѣтъ,
J2 и яѣкон ни каже Hhio, то е като плюнхата на комара, даже може да не забѣлѣжите дали комара е плюлъ или не. Въ Божественият!. свѣтъ плюнка не хваща, тя даже не ложе да иадне тань, понеже има постоянно дхждове, та я измиват в. Та ние сме дошли до положението споредъ окултната наука, да прпложимъ правилата въ дѣйствитмния жпвотъ, Туй приложение ще оирѣдѣли нашия бхдащъ животъ. Сега се опрѣдѣля какво ще бжде бждащето състояпир Това, което сега извършишъ, за самия себе си ще го плиршишъ. И трѣбва да знаешъ какъ да го извършишъ. Трѣбва да живѣешъ въ Божтшенияттжпвотъ, трѣбва да разбирани, огдичлтеляптѣ черти на Божесг. жпвотъ въ какво седатъ. Това ти е необходимо за самия себе си. Въ туй малко общество се явяьатъ извѣстни дисхармопни, конто мигатъ много лесно да се уредятъ. Но и ноже да се уредятъ само по божественъ иачинъ. Въ религиоз живогъ, свещениятъ егошзмъ колко урежд ц толкова и новрѣжда; въ материалния животъ 5‘ дава а 100 взема. Въ божеств. животъ вснчко се урежда. И пѣа по велико пѣщо отъ това, човвкь да бвде въ съгласие съ Бога, да го чувствувани, въ себе си, да бждешъ въ съгласие съ всички впити садества. Нѣма по-велпко нѣщо отъ това, (’рѣщпешъ нѣкой чрщшѢкъ, божественото у
1 Q 1 o кего отговаря на божественото у тебѣ и ти го вьзприемашъ. Нѣма по-добро нѣщо отъ това! Сега искамъ да направите 1 анализъ, да прѣсѣете вашите мисли и да остане нѣщо съществено. Една мисъль1да остане, но да знаете че то е божествено; една мисъль на която може да разчитате. Туй е възможно, за всинца ви е възможно. Всѣки може ;за направи този опитъ, не се иска за това голяма философия. Голѣмо усилие не трѣбва, но се изисква наука, която да се приложи. Трѣбва да приложите божеств. правила, както е въ музиката, и въ изкуството. Навсѣкждѣ тѣ сж опрѣдѣлени и който ги знае, всѣсога ще има резултатъ, не материаленъ. Нап-първо не търсете да подобрите вашата върншна срѣда. Не! Подобрете състоянието па вашия умъ, то е първото нѣщо. Второто нѣщо е да подобрите вашето сжрце, и слѣдъ туй ще бждете въ състояние—състояние да подобрите вашия материаленъ животъ. Сега вие вършите обратно и затова нѣмате резултатъ. Ceia пюсой отъ васъ работятъ въ тази посока, но се i шебаете. Онова уравновѣеяване на ума, опази вЬра, която имате, става субективна. Трѣбва Ji а знаете че имате една положителна опитность, че това което вѣрвате, вие сте го провѣрили и опитпостьта ви да бжде жива. Има два вида опитность: първата е откъс
14 вате едно цвѣте и го изгубвате, а другата опитность е, цвѣтето което расте въ градината ви, оставя живо — то е, което индуситѣ наричатъ лотосъ. Когато говоря за Божествената опитность, тя е която расте всѣкога въ Божествената градина. Сега, онѣзи отъ васъ, които се чувствуватъ, че см стигнали до извѣстна висота, да се издигнатъ една стъпка по-нагорѣ. Въ бхдаще не искамъ да сте разбъркани. Защото при Бога ние ще се прнближпмъ, а той нѣма да се приближи еъмъ насъ, „Приближете се, казва, за да се преближа“. А чвие мислите сега, че като направите тази стжпка, ще стане цѣлъ катаклизъмъ. Не, туй състояние е едно отъ най-прпятпитѣ. Ще се намѣрите като една жена която ражда, плаче, реве, но като роди, забравя всичкитѣ си скърби и болки. Плачъ ще има, но като родите ще имате едно състояние отъ най-добритѣ, което не сте изпитвали. Тоя плачъ ще бмде необикновенъ. Тукъ се изисква геройство. Не е лесна работа, не е и ммчпа. Ние само по този начинъ можмъ да бждемъ силни. Дѣто се казва въ Писанието, единъ ще гони хиляда, а двама ще гонятъ 10000. Сега често ме питатъ, защо ние работимъ, а нѣма резултатъ. Защото ние сме останали при свещения егоизъмъ. Въ свещения егоизъмъ има питане: — „Отъ кое вѣрую си?4. Въ
15 Божественото такова питане нѣма, тамъ казватъ; братко, сестро, нищо повече. Като те срещне каже ли ги братко, ти си вь Божественото; Каже ли „Г-не многоуважаеми, почитаеми, ммамъ честь да ви срѣщна, Ваше високо Преподобие и пр. то е учепие на свещения егоизъмъ. B'i Божественото има само братство. И тогава всичкит!; кора, ще ги чувств}вашъ близко до сърцето си. При сегашното схстоянне нѣкой хора не ся ви приятни и казвате: този не мога да го търпа. Тъй. Сега нѣкой отъ васъ съ свещения егоизъмъ, готови ли сте да ликвидирате сь него? Азъ ако вп поставя да гласувате колко отъ васъ сж оглашени, колко вѣрующи и колб) }ченнци? Нѣколцина сх готови за Божествениятъ животъ! Какъ мислите, туй iладуване съ рхка ли трѣбва да стане? Сържка п(ма да стане. Съ рхка много лесно ще то направите. Щомъ като дойдемъ до това гласуване, азъ шу ви създамъ една голѣма бела, капнато никога не сте имали и ако можете да излѣзего от тази белз, добрѣ. Въ свѣта много леспо ще го направите. Ще ви приведа единъ примѣръ, който кащхъ за младитѣ: боли те единъ пръстъ, ставптѣ, гърба това—онова и се нервирате, образува се единъ голѣмъ цирей и тогава казвате: втасахме я, да бѣха само първитѣ болки. Ще пробиешъ този цирей! •Та сега ние сме
16 дошла до положението на свещения егоизъмъ и Господи. ще ни създаде единъ голѣаъ цирей и свещения егоизъмъ чрѣзъ цирея ще излѣзе навънъ. И ние ще влѣзпемъ въ това божествено сжзиание нѣма да се нервираме. И сега азъ желая всинца за ичате не много болѣсти, но само една болѣсть; ако е, да е. Азъ бихъ желалъ сега вие да се разпрѣдѣлиге и да помислите за работа, за начина на работата. Сега ние миелмъ: „Когато му дойде врѣмето, когато рече Господъ, още условия нѣма, ow знание нѣмаме, чакай да проуча окултизъма и т. н. Вие може да проучите окултизъма. да .лаете библията па пръсти, всичкитѣ стихове да цетирате и пакъ да сте въ свещения егоизъмъ. Та за сега между братството има единъ. критически духъ, вие виждате само лошитѣ страни повече, отколкото добрптѣ. И често нѣкой ми се оплакватъ: „едно врѣме много се обичахме, а сега сме поистинали“. Единъ примѣръ ще ви дамъ на нашия братъ Петръ. Единъ старецъ казалъ веднажъ: какъвъ пехливани, съмъ азъ? и за да прѣскочи единъ трапъ, затичали, се и хопъ въ трапа. Тогава казалъ: Е, когато бѣхъ младъ, бѣхъ по-еяеиъ, но като излѣзълъ, казалъ: каквото бѣхъ па млади години, то е и сега. Младъ и старъ, все едно р. Човѣкъ пе се измѣня, а само нараства. Каквито подбуждания е имазъ на младини, тѣ оста
17 ватъ, ако е билъ благородепъ, такъв® ще си остане. Може ли житното зърно да се измѣни? Ние сега вѣрваме, че на младини религиозния човѣкъ е билъ жито, а сега станалъ ечимикв. Турцитѣ казватъ: и да видйшъ, не вѣрвай. Единъ брат® запитва, ми духовното раждане какъ пана? Цнреятъ трѣбва да тн накара да родвшъ. Ще ви приведа слѣдующия цричѣръ: отива нѣкоя слугини па см1иьта, тамъ дѣто мирише и почва да а разрови, защото госпожата й е изгубила единъ cicmihmvIhioh® камъкъ. Какво търси тя? Тукъ въ »мѣтьта има нѣщо цѣнно. Ние сме изгубили много нйщп пѣнпи. Цѣнниятъ камъкъ си е всѣкога цѣиенъ, кой го го разбира щ' го намѣри и ще го очисти, а който не разбира нЬма да го търси. Новото раждане по о едипъ прянципъ, то засѣга само външната страна. Ду игата само развива вложеното, а не се влага и1;що ново В'ь нея. И динамитът® за да произведе взрив®, има нужда отъ запалка. Духътъ е из гѣзълъ отъ Бога, а новото е условията, които дават® възможиость за развитие на този дугь. Душата на дѣтето не се отдѣля огъ душата па майката, а майката може да даде само материали, за да се развие. Пие трѣбва да дойдпмъ въ свръзка съ Божественото съзнание. За тази връзка има много методи въ евангелието и въ окултизъма: за про
18 буждаието на Божественото има разни методи. Сега всинца трѣбва да се сдружимъ, да работимъ за Господа. Нѣкой казватъ: да иапустнемъ своитѣ работи и да идемъ да работимъ за Бога. Не, да знаемъ, че всичко въ свѣта е негово. Всичко, което ние притежаваме, то е негово. Ние ще знаемъ факта, че каквото имаме сега, то е Божествено, и да започнемъ да гн използуваме, така както Божеетвениятъ законъ го иска. Туй е новото схващане. Сега казватъ: „Туй е моето учение“. Тѣзи листи ех Божествени, въ Бога сж били и който и да е гн изказалъ, ние казваме: туй е Божествено и го прилагаме. Който и да ги е казалъ, безъ разлика. Онѣзи, които сх готови вече, да излѣзнатъ изъ своитѣ пашкули навънка, да оставятъ мѣстото си, слѣдъ васъ ще дойдатъ други, тѣ на серии вървятъ. Ако насъ ни подложатъ на изпитъ, да обяснимъ нашето учение — ти въ какво вѣрвашъ? Какъвъ е твоята живота, какво е твоето учение — кратко и ясно да опрѣдѣлишъ. За едно слѣдующе събрание обмислете практическитѣ методи, по които можемъ да работимъ. Да кажемъ, може да имаме едно събрание, въ което да забравимъ себе си и да се слѣемъ съ Божественото съзнание, всички да се слѣемъ. Знаете ли каква хармония ще се образува? Сега седимъ въ иѣкое
19 събрание, нѣкой говори, иогледнемъ часовника си, когато се молимъ, отваряме по пѣколко пхти часовницитѣ си и мислимъ, че това е молитва, Никаква молитва не е това! Квакеритѣ иматъ събрание въ пълно мълчание, Тѣ сх много малко. — 20000 души. Англия дължи величието си па тия 20000 квакери. Трѣбва да почнемъ да работимъ. Сега вълросътъ остава тъй: можемъ ли ние съзнателно да влѣзнемъ въ Божественото? Хората които скхрбятъ за нѣщо, скхрбятъ за изгубения животъ. Мнозина виждатъ, че духовния животъ не имъ е далъ това, което сх искали. Посхрнали сх защото синътъ имъ е останалъ не такъвъ, какъвто сх очаквали. Божественото ще осмѣли живота, къмъ него да се стрѣмимъ. Туй състояние мнозина сх го вкусили по-малко. Никой не трѣбва да си прави илюзия, докато не сте отжпвѣли, докато пе сте си изпратили кармата, докато не изпълните Мойсеевия законъ, не може да влѣзете въ новия животъ. физическиятъ животъ, това е един голѣма илюзия. Нищо не уреждаме съ него. И туй дѣто мислимъ че нѣщо уреждаме, нищо ие уреждаме! Нѣкой ще кажатъ: „Тогава да не работимъ“. Не, не и това е измама. Схщностьта на живота е хората да се обѣчатъ едипъ другъ. Тебъ те радва едно общество, дѣто има разумни хора. И въ не
20 бето като идемъ, пакъ разумното търсимъ. Когато ние говоримъ за Бога, подразбираме туй вището, разумното. Всички външни нужди, стрѣмежи, то не е смисъльтъ. Смисъла на живота е въ това, да обичашъ и да те обичатъ. То е смисъла и то е правилното и постоянното. Всички други положения сж само прѣходпп илюзии. Тази обичь ще мине отъ единия свѣтъ вт другия. Ти усѣщашъ едно ограничение, ако нѣкой си те използува. А идеалното на земята е туй: обичьта която ние можемъ да нмаае единъ къмъ другъ безкористно. Физическиятъ свѣтъ безъ тази обичь губи смисъла си, А и човѣшката обичь безъ божествената и тя губи смисъла си. Нѣщата ставатъ цѣнни зарадъ приятеля, който гп дава. Пръстенътъ отъ приятеля ти е цѣненъ, защото обичашъ приятеля си, но въ деня, въ който ще го намразишъ, ще намразишъ и пръстена му. Обичашъ нѣкого и затуй четешъ книгитѣ му. Каква промѣна става? Подъ думата илюзия разбирамъ: не трѣбва да правимъ яденето центъръ на живота. Че ще ядешъ, ще ядешъ, но яденето то е само условие. Защото ще дойде врѣме, когато и безъ да работимъ ще ядемъ. Никой нѣма да работи, всички ще почиваме. Ние казваме: безъ работа не може на земята. Може, тогава щ# дойде приятната работа. Сега физическитѣ нужда ни налагатъ да работимъ, Докато хората живѣятъ тъй, живѣятъ
п въ едно лъжливо учение. Да работишъ не е необходимо. То е една илюзия, както пияницата казва: необходимо е да пия. И по този начипъ, земята е пълна само съ гробища и кости. Тази неебходимость ние я създадохме, прѣстжпили сме закона. Господъ казадъ на Адама: „Ето градината е пълна наредена, само онова дърво не бутай. Но той ялъ отъ него и го изпъдили павънка. Е хубаво, ако пие се върнимъ и изпълнимъ Божия законъ, какво ще бхде? Пакъ въ рая ще бждемъ, Човѣшкия духъ пакъ може да се върие въ първоначалното си положение. Борбата е започнаха извънъ рая. Да не се грижимъ за много нѣща. Ако ние всички приемемъ любовьта и я приложимо, свѣтътъ ще се оправи. Но не съ користолюбива цѣль. Вие мислите, че работитѣ нѣма да се оправятъ. Ще работпмъ, нѣма да се пзнуддаме. Ще дойда на нивата да ти помогна, ио нѣма да ми плащашъ. Сега при този строй тъй е съ плащане. Но ние ще се родимъ, що взлѣзиемъ изъ пашкулитѣ си. Може да се вижда тукъ едно аротнворѣчие, казвате; „Вѣра, ама сако съ вѣра не става“. Вѣрата подразбира иптелигеятиоетьта, а трѣбва и умъ. Умниятъ човѣкъ ще направи иѣщ®. А онзи, който нѣма вѣра, нѣма и умъ, той вее старото рало ще бута. Новата култура изисква
22 много умни хора. Но съ тия вѣрвапия и разбирания, които сега' имате, ние не можемъ да приложимъ тоя законъ. Ние държимъ този методъ, които е естественъ. Между всички ви има връзка. Найнървото ние трѣбва да възприеменъ Божественото, и като го възприеаенъ, ние ще б&демъ въ състояние всичко да извършимъ. Но докато не възприеме Божественото, всички въпроси ще осганатъ неразрешими. Ония отъ васъ които сж готови, ще ги повикамъ по особенъ начппъ да впдимъ колцина ще отговорятъ. Който отговори, Господъ ще му отговори. Само така ще се даде единъ тласъкъ. Вие сте стигнали до една задънена улица и вече забѣлѣзвамъ отъ вашата опитность, вие ми говорите все за миналото а не за бадащето. Когато хората говорятъ за своята минала опитность, азъ ги считамъ за стари хора. И никакъ не ми харесватъ, когато цитпрватъ: — Едно врѣме азъ бѣхъ по религиозенъ. Азъ казвамъ: старъ човѣкъ си. Не, какво си билъ, а какво си сега и въ бмдаще. Остави миналото. Нашия Господъ не остарява. Ние въ такива работи не вѣрваме. Този Господъ той говори сега и въ бждаще пакъ ще говори, а миналото то е само едно възпоминание. Нѣкой дойде и казва: отъ мене може ли да стане нѣщо? Ако вѣрвашъ — може, ако не вѣрвашъ — не може.
23 II шщлѣ другото заблуждение: вие мислите че се познавате, не се познавате. Да познавашъ нѣкого, зютп да любишъ и не тъй, да си готовъ ако тръбна да жортвувашъ всичко за него. И сега ние не се познавам» както трѣбва. Животътъ е постоянно познаване. Всѣки депъ носи ново познание. Всѣки день всяка г о д и п а ще разкрие все пови и нови пѣща. То е познаване на Бога. Като ви говоря за любовьта подразбираме, туй възходящо състояние: Всички нѣма да възприемете любовьта изведнажъ, то е невъзможно. Като говоримъ за Божественото, ние по разбираме да напуснеме живота си! Не, то е криво разбиране. Ще живѣемъ въ свѣта, ще изпълнимъ волята Божия. Ще оправимъ този свѣтъ, не външния, а нашитѣ умове ще изправимъ и като изправимъ нашитѣ умове и свѣтътъ ще се оправи. Постарайте се по между си да турите редъ и порядъкъ. Като нѣмате закопъ, жпвѣйго по закопъ. Сегашиитѣ хора ичать законъ, а безъ законъ живѣятъ, ние пъкъ нЬмаме законъ, но по законъ да живѣемъ. Запишете сега какво спхва работата: тия спънки разумно да се прѣмахпатъ. Ще кажете: ще живѣемъ по тѣзп правила Обмпс.тегв два — трима души, до 20 души, како да живѣоте но тѣзи правила Толкозъ години сме ученици, казвате, нима нищо не сме научили? Но само да нзлѣзнемь огь Египзтъ,
24 не само да приемечъ закояитѣ па Синай, а яайпосдѣ да влЬзпечъ въ Хаванската земя -въ Божественото — да щ рпчъ редъ и поряджш п да жпвѣемъ тъй какго Гощодъ иска,. Пие трѣбва да дадемъ единъ образ“ ць. азъ бахъ йщлйлъ и вие да дадете единъ ебраз-щъ, такъкь огъ Божественото учепие! Всѣки може да стане единъ образецъ. по онзи еойго напълно го желае. Лзъ вра вь дагь единъ такъвъ образецъ, па който да имаме сдшгь узрѣдъ н.тодъ и да може да се каже: „Ето единъ отъ Божественото учение“. Всѣки може да стани единъ образецъ, само онзи, който напъзно го желае. Туй желание, щочъ рѣшишъ да изпълпишъ Божественото. Докато не го рѣшошъ, всички еж противъ, а като рѣшишъ ще кажешъ: ,,Сега сняг вамъ всичко друго, ако искате елате съ чене ако ли не — сбогомъ!“ 11 тогава и тѣ ще гажатъ: а ние ще дойдечъ. Но н“ трѣбзл да има никакво колѣбанпе. Рѣши! И тъй ще започноъ не съ мпогото, не съ голѣмого, а съ единъ м, лъкъ очатъ, съ най-малкою въ Божествения свѣтъ. Ще мислите, азь вя даьачъ тази съществена мисълъ, Всѣки депь запявайте сз възросътъ: мога ли да служа па Господа? Въ петък-ь може да се съберемъ. можемъ да иклчячъ или да рѣшпмь нѣкой важеиъ въпросъ. Приложение трѣбва, Образцитѣ ще пз
25 лѣзшаъ па сцѣната. Тогава ще елате двѣ събрания: младитѣ що се съборатъ прѣди васъ отъ 6—8 часа, а старитѣ, кякъ искате отъ 8—9 и половина. Азъ да опрѣдѣдя: младитѣ ще се съберагь но раао. МшдптЬ ся опѣзи, които отиватъ на фронта да co еражаватъ, а старитѣ, тѣ ще уреждатъ тила. Защото ако тилътъ ие е уреден», онѣзщ които ci на бойната липия, мжчпо може да издържатъ сражението. Софиянци трѣбва да дадатъ примѣръ. Вие ше имате сдпнъ кетодъ. бега философитѣ ирѣди да дадать своитѣ теории, даватъ аргумента противъ другитѣ философи. Азъ взмамъ този процеьъ който е въ природата. Най-нърво иосѣя сѣмето и то поникне, втората годила израстяатъ листа, мянагъ се 5 —6 години, не цъвнува, но счѣдъ това цъвие. II у човѣка е така, Нѣкой отъ васъ сега може да цъвнсте, не искуствено, а естествено, Ако еж .минали 8 години вече, що цъвиете. Може да цъвнете защото имате условия. Цъкъ ако едва сега ионнквашъ, казвали,; ти имани, още врѣме, 2—3 години. Единъ деш, това цъвтеие ще дойде. Сега че у насъ развитието но върви правилно, всички същества отъ астралния свѣтъ развадятъ това, което си изградилч», Нѣеога си приятно разноложенъ, гледай туй разположение да го задържишь
но пе се минава 1—2 часа и ти изгубишъ всичко спечелено и пакъ останепгь бѣднякъ, Слѣдъ една седмица пакъ се боришъ, пакъ направишъ усилие. Послѣ въ тия бѣседи нѣкой отъ васъ може да напише нѣщо, което е прѣживѣлъ. Нѣкой да изкажатъ едно свое прѣживѣвание, доказа но съ аргументи, да опише своята опитность. Онзи, който I прѣживѣлъ, знае какви сж признацптѣ. Ако не изгубплъ това състояние, той ще го носи съ ебе си. Главното е да можемъ да създадемъ една, такава атмосфера, малко по-любвеобилна. Любовьта ви е малко плитка станала, та трѣбва да се събира и да и се даде наклопъ. Въ една бѣседа ще ви говоря вьрху методитѣ на любовьта, какво нѣщо е любовьта, какъ може да се приложи любовьта, какви резултати произвежда тя. Защото сега както се описва любовьта, то сж само чувства свързани съ живота, извѣстно приятно разположение, а когато дойдемъ до същинската любовь, то е нѣщо велико. Ако може да се създаде тази атмосфера, тогава може да ви говоря за методите, па любовьта, но както сте сега въ тази дисхармояия, никога нѣма да си позволя да говоря за нея, защото тя е евещеяна за меиъ. Може да говоря за друга работи, а за нея ще оставя въ бждаще други да говорятъ. Когато се образува една атмосфера каквато
27 трѣбва, може да ви се дадатъ малкитѣ методи па Божествената любовь. То е както когато вие разправяте една своя оитность на нѣкого, която считате свещенна и почувствувате едно поругание върху нея, тогава вие нѣма да, разправяте. Хриетосъ казва: свещенпитѣ раб, ти не требва да се даватъ. Сегашната любовь азъ я оставямъ, ще говоря за любовьта отъ съвсѣмь Друго гледище. А тия неща ще бждатъ само едно поясИение. II тогава въ тази любовь може да паправзмъ опптъ, ако искате. Тя е Божествено съзнание, което произвежда всички тия състояния. Ние сега съ своите мисли спжваме Божественото у насъ, ние сама рушпмъ. И трѣбва да се отучимъ всички да рушмъ, а трѣбва да градимъ. Нѣкой ти разправя една оиитность и и тебе се яви желание, разположение да кажешъ: „Туй не струва“. Тогава и на себе си врѣдишъ и на него врѣдишъ. Ако можешъ да издържишъ до край, ще имашъ едно мъчение, но сдѣдъ туй ще се появи една малка радость. Трѣбва да има цѣль. — За какво? Обектъ трѣбва да има; Имашъ ли обектъ? Бога може да, наиравишъ обектъ. Нѣмашъ ли го като обектъ нищо не можешъ да постигнешъ. Имашъ ли Bora като едно съзнание, всеобемно, всичко можешъ. Нѣмашъ ли го, всѣкога губишъ. Бѣсятъ те, ако ти можешъ да копцентри
28 рашъ твоето съзнание къмъ Бога силно, туй вхже 100 ихтй ще се скхса и нѣма да т'1 обѣсятъ. Вие може така да повишите вибрациитѣ иа вашитѣ мѣгки, че най-силната стоманг става на прахъ. По гигаптъ трѣбва да бхдешъ. Пие чакаме Госнодъ да каже и да стане. Не, пие ще кажемъ и то ще стане. Господъ казва: .,Кажете и вие и ще стане туй, което искате'4. Но за да стане туй трѣбва да зяаечъ какъ да искаме. Богато малкото дѣте иска съ любовь, баща му се трогва и всичко дава, но когато спнътъ затовѣдва на баща ся, той не му дава. Ако ние сь любовь идемъ при Бога, всичко може д-i crane. (Jera и отъ млади отъ старя се изисква да иматъ сърца, да се иаучатъ какво нѣщо е Божествената любовь. И казва се: ,.БОГЪ толкова вхзлюби свѣта, щото даде еипа своого еди народ наго, за да не погине всѣки, който вЬрва В В ПОГО“. И ти ще кажешъ: „И азъ толлова възлюбихъ Бога, щото давамъ всичко въ жертва, за да го позная“. Тъй като прѣвърнешъ този стяхъ, тогава силата ще дойде. Отъ насъ зависи. Богъ е паиравилъ, далъ е жертва, сега и ние ако прнемемъ жертвата, ще кажемъ тъй: И азъ толкова възлюбихъ Бога, щото давамъ всичко жертва, за да го позная/То е мотото върху което може да разсъждавате. Когато почпахъ да ви
29 говоря, мене ме хвана хремата. .Азъ си го тълкуваме: тѣзи хора ще имъ говора, ама тѣ сх кремави. Азъ зная какъ се дѣкува хрема. Човѣкъ киха, значи хремата чрѣзъ носа излиза. Хремави сте, значи умътъ ви е хремавъ и трѣбва да лѣЕув.е умътъ си. Всички нечистотии трѣбва да излѣзнатъ навънъ, да нѣма мѣсю за микробитѣ. Сега азъ съмъ хремавъ, а вие не сте хремави. Тогава ми казватъ тъй: ако ти не гн научпшъ на истинския методъ, ще бъдешъ хремавъ. Съединихъ се съ вашитѣ вибрации и тѣ сж низки и затуй итгъ хрема, За 5 минути азъ Мога да я прѣмахна, К№ скжсамъ връзкитѣ си съ васъ. Но врѣме е за насъ, можемъ да минемъ вече къмъ вѣчното — да нознаенъ Бога. Нѣкой ще кажатъ: не го ли познаваме. Христосъ казва първо ако може да отмине чашата, но къмъ края казва: сега познахъ, че всичко отъ тебе ми е дадено. Но къмъ края го казва. Като опитаме нѣщата ще познаемъ и тази опитность. Трѣбва да познаемъ, че всичко отъ Бога ни е дадено. Сега изб.те ли петъкъ? Четвъртъкъ да остане. На младит! искамъ да кажа, да не прашпъ погрѣшкитѣ па старптѣ, да се от/атъ отъ старитѣ, щото ако тѣ правятъ схщитѣ погрѣшки като старитѣ, нѣма да се отличаватъ отъ тѣхъ, а тѣ трѣбва да бждатъ особенни.
30 Понеже съмъ още хремавъ, не искамъ да рѣшавамъ този вънросъ. Въобще трѣбва да се говори по-малко. Голѣзитѣ снаряди рѣдко се хвърлятъ. Голѣютѣ работа не еж лесни. Въ тия събрания има и другъ въпросъ, да може да се тонирате, да вибрирате. То е хубавата страна. По нѣкой пжть външния свѣтъ изтощава и ти трѣбва нѣколко часа, за да си починешъ. Тайна молитва!
„т МЕТОДИ ЯД ПРИРОДАТА“ 2 школна лекция на общия окултенъ класъ 2, Ш. 922. чет ‘уьртъкъ 7—8‘/, ч в. Ст. София.
Трий методи ио природата. 7 7. 15 мълчание. Т м. Ще направя нѣколко иранец оРлЬжвп върху природния методъ за работа. BcLko начинание въ живота трѣбва да започва съ опия методи, които природата удотрѣбява. II ученицитѣ на Божественото учение сж длъжни да изучаватъ тия методи. Нищо не може да ги извини. Всѣки, който е влѣзалъ въ това учение, и у когото се е пробудило туй съзнание, ако каже: „Азъ не зная, азъ не разбирамъ, менъ не сж ми обяснили това4, и т. н. тия нѣща не го оправдаватъ. Защото и дѣцата, въ сегашно врѣме, отъ I отдѣление знаягъ каква е тѣхната програма въ училището, а съврЬменнитѣ културни хора не знаятъ каква етѣхпага програма. Попитайте когото и да е огь Нхт, каква е специалната му програма, защо е дошьлъ на земята, той само ще си подигне рамЬцѣтѣ. Всѣки си има специална програма. Природата е разпрѣдЬлила врѣмето на три категории: врѣме за почивка, въ което влиза съня,
34 врѣме за ядепе и врѣме за работа. Тѣ сх три естествени положения. Сега, съньтъ, самъ по себе си, и той има нѣколко категории: може съньтъ да е нриятеяъ, може да ие е приятевъ; може да си отпочинешъ, може и да не си отпочинешъ въ съня. Въ яденето сжщо: може добрѣ да си ялъ, може и злѣ да си ялъ; може въ яденето да прпдобиешъ сили, може и да не придобпешъ сили. И въ работата е сащото. Съпьтъ спада къмъ една категория, той о фпзикоастралнпятъ животъ па земята. Яденето е чисто физпческпятъ животъ па човѣка на земята, а работата, това е умственпятъ животъ па човѣка. Спането е необходимо зл тонпране на човѣшкитѣ енергии. Само въ врѣме на сънь, въ сънно състояние, човѣкъ добива свопгѣ енергии. Въ съпь добиваме енергии. Прѣчистване на тѣлото става въ съня. Яденето е процесъ, да се турятъ тия енергии въ дѣйствие. Работата е използуване на придобптптѣ вече енергии. И сдѣдоватемо, споредъ това разпрѣдѣлеиие, (I правило за съня) когато човѣкъ отива да спи, той трѣбва да отива съ една приятна мисъль, да му е приятно, че отива въ другия свѣтъ. Съзнанието минава отъ едно състояние въ друго. И, ако бихте имали възпитания умъ па единъ адептъ или на единъ светия отъ I степепь, съньтъ ви, това щѣше да бхде едно отъ най-приятното ви развлѣ
35 чение, една отъ най-приятнитѣ почивки. Сега, често ние отиваме да спимъ, когато стомахътъ пи е пъленъ, възприета е кѣкоя мхчпосмидаема храна, и тогава въ монаха навсѣкждѣ има борба, има излизане и влизане въ тѣдото, ние се обръщаме на гърба, мхчикъ се, станемъ, пъшкаме, охкаме, и, едва нѣкой заспи къмъ 12 ч., а пѣкоп къмъ два часа, и послѣ казватт: „Не мога да спя“, а не се запитва, защо не може да mi. Па другата вечерь, пакъ по сжщия начпнъ, той се е паялъ съ йжчносммателна храна, и пакъ цѣла пощь не може да син. И казва: „Не ми върви, нѣкакви дявола има въ тази кхща,или „едп-кой си дошълъ“, че затова не можалъ да спи. Не, не, причината не е тамъ. Нечистиятъ въздухъ може нѣкой пжть да е причината, по главниятъ факторъ, това е храната въ стомаха. Сега, вие ще кажете: „Товасх маловажни работи.“ Не, не, всѣки едпнъ ученпкъ трѣбва да започне отъ маловажпитѣ работи. Именно, защото тѣ сж маловажни, тѣ сж най-важни. И тъй, първото правило за едпнъ учепикъ на окуагизъма е; да се нахрани вечерно врѣмо ирѣди да е залѣз.чо слънцето. Правилото “е така. Може да се нахрани, и когато слънцето залѣзе, но наи-добриятъ методъ е, когато слънцето е на височина два метра прѣди да е залѣзло, ти да си приелъ
36 своята вечеря. Тъй правятъ птичкитѣ, които живѣятъ най-разумния животъ. А другитѣ животни, бухалитѣ, прилѣпитѣ и тѣмъ подобнитѣ, които излизатъ вечерно врѣме, тѣ се храпятъ и въ 7, 8, 9, 10, 12 и въ 2 часа, докато изгрѣе слънцето. Щомъ изгрѣе слънцето, всички се скриватъ въ дупкитѣ си, и си почиватъ. Слѣдователно, (I правило за хранене) ще се хранишъ вечерно врѣме прѣди да е залѣзло слънцето, а сутрини никога нѣма да ядешъ прѣди да е изгрѣдо слънцето. Значи, сутрини най-малко часъ слѣдъ изгрѣва му/ще се нахранишъ. Това е правилото на единъ човѣкъ, който иска да живѣе единъ естествени животъ, съобразно законитѣ на природата. Това сх правила за онѣзи, които искатъ да бхдатъ ученици. Пъкъ има ученици, слушатели, които казватъ, че ние имаме условия, но еди-кой си авторъ тъй казали. Азъ казвамъ: авторътъ е великата природа! Тогава вие може да кажете: „Ама досега, като сме имали такъвъ методи, да се върнемъ ли? Сега, когато полагаме единъ принцинъ, ние нѣмаме прѣди види вашитѣ стари навици, ние просто поставяме единъ принципъ—като искаме да живѣемъ правилно, какъ трѣбва да се хранимъ? Сега ще мина къмъ храненето. Колко шити трѣбва да се храни човѣкъ на день? Цѣлиятъ културенъ свѣтъ е раздѣлепъ въ взгледитѣ
37 си но отношение на храната. Едни подържатъ: въ 24 часа човѣкъ да се храни единъ пмь, и го прилагатъ; други подържатъ—само два пхти: обѣдъ и вечерь; трета категория подържатъ три пъти: сутрини, обѣдъ и вечери; и четвърта категория подържатъ, че трѣбва да се яде па допи четири шити. Сега, въ България въобще, три пъти ядатъ па дени: сутрини, на обѣдъ и вечери. Правилото при яденето е: никога не яжъ, ако иѣмашъ разположение. Правилото ще го туришъ само при случая: като станешъ сутрини и усѣщашъ гладъ, нахрани се, ако не, не яж. На.обѣдъ, ако усѣщашъ гладъ, нахрани се, ако не, не яжъ, и вечери също. Ще ядешъ, ако имашъ разположение, не само разположение на апетита, а да усѣщашъ удоволствие при яденето. И ап. Павелъ казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А азъ се изразявамъ: да ядешъ съ любовь, да обикнешъ храната, и тогава тази енергия се привлича въ организма, защото храната е жива, и тия частици, слѣдъ като влѣзатъ по закона на любовьта и ги здъвчеме, живата енергия отъ тѣхъ се влива въ нашия организъмъ и го обновява. Обаче, ако ние пѣмаме разположение, образуватъ се течения—кръгообразни, конусовидни, елипсовидни, послѣ хиперболични, и тия течения почватъ да се вълпуватъ, и става изтичане на енергията. (II правило за хранене). Първото
38 нѣщо: ученштъ нѣма право да се гнѣви на трапезата. Забранено е въ природата при ядене да ее гнѣвимь. На човѣка абсолютно е забранено при ядене да се гнѣви. Туй го запишете! За обпкновенитѣ хора, може да се гиѣвятъ, колкото искатъ. Забѣлѣзва се у кокошкитъ и у други животни, когато ядатъ има мушкане, но за разумнитѣ, на трапезата, да се гнѣвятъ, не е позволено. Защо не е позволено? Азъ ще ви кажа защо. Казва Хрнстосъ: яАзъ сънъ живиятъ хлѣбъ, слѣзналъ отъ небето, и всѣки, конто ме яде, ще бжде живъ“. Е-е, ако този, който е слѣзналъ отъ небето на твоята трапеза да ти даде животъ, ти го дава, имашъ ли право да се сърдишъ? Абсолютно никакво право! И азъ турямъ туй, като правило за въ окултната школа. Това е едно отъ правилата, и всѣки, който го прѣстхпя, отварятъ вратата и му казватъ: „Г-не, излѣзъ!“ Два пжти като прѣстжпи туй правило, пзключватъ го пзъ класа навънка. Та, сега вие искате да бедете ученици, но, ако прѣстхпите това правило, ще ви изкдючатъ. Не само нѣкой да седне привидно. Не, не, по схщество ще седнешъ, абсолютно разположенъ, всичко да бжде отворено у тебе, да бждатъ отворени умътъ и сърцето ти, и ти, като ученпкъ, да благодаришъ на Бога, че по благодать си дошълъ въ туй учи
39 лпще. То е разбиране! П, ако впе пе започнете отъ тачъ, вие пе може да co облагородите. Ако туй правило не го приложите вг дома си, за себе щ впз никога пе може да дадете туй възпитание па дЬцата си. (III правило за хранене) Послѣ, на ученика на една окултна школа пе му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено! Ядене ю е една велика благородна работа, що я свършпшъ но вопчпптв нравила. Някаква бързина! На двѣ—па три, пе! Ти ще седнешъ, тя е една отъ най-великттѣ работи, и ще я свършишъ тъй, по правилата. Колко минути ще ядешъ? 15—20 мин. ще ядешъ, по полека л абсолютно нѣма да бързашъ. Тя е сериозна работа. II туй правило турете. Достатъчно е два пяти да ядоте бързо, да ви покажатъ вратата навънка II азъ ще ви кажа защо не успѣвато въ християнството. Тази е одпа оть причинитѣ, но не п единствената. (Четвърто правило при хранене). Никога по г позволено на ученлкъ отъ окултната школа да прѣяжда. Ако два пхти прѣядате, пакъ ще ви покажатъ вратата павънка. Тъй, абсолютно никога не се позволява да прѣядещь. Защото, яденето е математически опрѣдѣлепо, гншикьгъ трѣбва да знае, колко му трѣбва, толкова да яде, нито една хапка повече. Като дойде до опа diKi ri 1 з тЬ
40 дующата: като усѣти, че му е най-приятно яденето, да спре 'гамъ. По-нагорѣ да не отива, тамъ да се спре. То е едно отъ нравилата — да се спре при тази най-сладка хапка. Сирете ли се тамъ, бъ васъ се набпра една енергия, възходяща, разширяваща и казвате: „Много X} баво се пахранихъ". Тази енергия гради въ васъ, твори, и тогава и на работата си, навсѣкждѣ, каквото пипнете, всичко ви върви, иде ви отржки. Сега, третата категория. При работата има три отдѣла: работа физическа, духовна п умствена. Тѣ еж три категория, които сега засѣгатъ живота на учеппцптѣ въ една окултна школа. I. Правило (за работа) Ученикътъ цѣма право да прави различие между физическата, умствената и духовната работа. Да каже: „Тази работа не струва“. За него физическата, умствената и духовната работа трѣбва да бждатъ еднакво важни. Направи .та той най-малкото различие, че едната работа седи по-високо отъ другата, двѣ такива погрѣшки, и му иоказватъ пжтя навънка. За него физическиятъ, умствениятъ и духовниятъ трудъ трѣбва да бждатъ свещени. Ученикътъ трѣбва да знае, че физическиятъ трудъ е единъ методъ при работата, да възприемаме енергиитѣ отъ земята. Когато обработваме зе
41 мята, едповрѣменно става обмѣна между нашето тѣло и силата на земята. Слѣдователпо, чрѣзъ краката сп възприемаме енергията. И ето защо, когато човѣкъ работи физически, поритѣ па неговитѣ крака духовно трѣбва да сх отворени, за да може тази енергия да циркулира правилно прѣзъ тѣлото. Когато рао'оти духовна работа, понеже тогава се засѣга човѣшкото сърце, тогава неговото сърце трѣбва да бхдо отворено. А при умствената работа, тамъ умътъ трѣбва да е отвореяъ, т. е. мозъкътъ да е въ такова състояние че да може да възприема. Сега, тия правила азъ ги казвамъ само на онѣзп, които пматъ Желание. Заколътъ е такъвъ. Всѣки ученикъ, който влѣзе въ школата, трѣбва самъ да си наложи отъ обмчь, оть любовь да може да извърши туй. Ведпчжъ дадешъ ли обѣщание на себе си, изпълни Ги! Бхди вѣренъ на себе си! Човѣкъ нѣма право да лъже себе си. Имашъ ли едно обѣщание въ себе си — изпълни го’. Никой да не те знае, но ирѣдъ себе си бжди вѣренъ, изпълни го! Защото, ако тия правила не ги приложите, отъ васъ никакви окултни ученици не може да стаае.
42 Защото, не е въпросътъ човѣкъ само да яде, не е въпросътъ е само да работи. Да кажемъ, че вие ядете нѣкоя кокошка. Азъ да ви приведа слѣдующето изяснение. Азъ сьмъ рѣшилъ, взпдгъ нѣма да държа вече прѣдъ васъ, и за въ бъдеще нѣма да позвогявамъ никой отъ васъ да ме изпитва. Нѣма да позволимъ. Който наруши нравилото, съобразно окултното учение ще му покажзмъ нхтя навтпка, безъ разлика. Въ недѣлнптѣ си бесѣдя, танъ е общо, азъ съмъ другъ, ио дойде дп до учението, пе може така. Въ цедѣля може, ако искате да играете на моята проповѣдь, по дойде ли до окултното учение, работата е опасна, II азъ една вечорь ще ви дамъ единъ иричѣръ, какво могатъ да неправять окулгиптѣ сили. Ще ви дамъ тукъ прпмѣръ па нѣкой отъ васъ, че нослѣ, ако вп отърва, пакъ постъпете тъй. Писанието казва тъй: „Богъ е огънь всепояждающв“, Кога? Когато ти проновѣдватъ урокъ, и ти си въртпшъ главата навсѣкждѣ. Той е огънь всоиояждающъ, и когато казва пъкому да изпълнява волята му, а той каже: „Азъ имамъ особено мнѣнпе“, Богъ се проявява такъвъ. Сега, ако искате да бедете ученици, вие сте свободни, да приемете или не, но ако приемете и не изпълните, никаква любовь нѣмате. Любовьта е това, да знае човѣкъ отъ любовь да учи, да
43 слуша, да възприела Божественото учение, и да го прилага. Това иаричамъ азъ Любовь. То не е заради меиъ, то е заради васъ; ако го приложите, впе ще се ползувате, и за въ бъдеще вие ще имате нужда отъ него. Сега, ако на васъ ви дадатъ хубаво опечена кокошка, добрѣ, но тази кокошка е прѣетиятамалко и почнала да мирише. Хубаво опечена е, ц вие ядете и казвате: „Вкусно ядене, хубаво се паядохъ’, но слѣдъ едпнъ часъ почне иѣщо да се прѣвръща, почната да се образувата газове, да се прѣвивате. и току вижъ, всичкото ядене почне да излиза прѣзъ устата навънъ. Пятамъ: Туй ядененамѣию лие? Хубаво ли е? Сега, приведете по аналогия това кьмъ духовната работа. Нѣкой пжть казваме: „Да се обичаме“. Повикатъ те па трапезата, пъкъ те пахрашгта по духовепъ начипъ, казвашъ: „Тозя брата е отличенъ, пълеяъ е ст любовь, ала мисли . . “! Хубаво, но слѣдъ едпнъ часъ пак в започне нѣшо да става у тебе, този обѣдъ па мЬсго ли е? Повика те нѣкой, че те нахрани умствено, омпчио те нахрани, по слѣдъ едипъ час в пакъ ти се повръща. Тия ядената па мѣсто ли сж? Но сж. Това е хабене на енергията. Когато човѣкъ яде, той: трѣбва да усѣща едпа летата въ стомаха си. Слѣдъ като се е наялъ, той трѣбва да усѣща едпа лекота, сто
44 махътъ му трѣбва да работи, като една отлична машина; само така се е наялъ духовно. Сърцето да работи, да създава едно приятно разположение на неговия умъ. Сега, ие взимайте ония състояния, които вие често имате, че еж отъ учението. То е вънка отъ училището. Човѣкь трѣбва да се бори, а страданието то е вънъ. Слѣдъ като е училъ ученикътъ въ едно окултно училище, учителптѣ го пращатъ навънка въ свѣта. Ще му дадатъ едно прѣдметпо учение, да видятъ какъ ще разрѣши закопа, тогава ще дойдатъ мжчпотиитѣ. Нѣкой, като слуша, казва; „Мъчнотии нали ще има?“ Чакай, слѣдъ като учпшъ, тогава ще дойдатъ мжчпотии, ипакъ нѣма да знаешъ какъ да се справишъ съ тѣхъ. Защо нп сх мжчнотии? Нима има полза, ако нашарягъ нѣкому задницата съ 25, п послѣ му даватъ лѣкъ да мине? Като ученикъ, каква полза да го шарятъ? Нѣма смисълъ. Ще кажа лѣкой: „Той е страдалъ“. Страдалъ, по безвдейно. Ако нѣкой човѣкъ е билъ боленъ, и искатъ да го биятъ, а зарадъ него биятъ тебе, и ти се въодушевлявашъ, че те биятъ иказвашъ: „Отървахъ единъ братъ“, това има смисълъ. Та, всичко въ нашия животъ трѣбва да се обуславя разумно. При какви обстоятелства е говорилъ Христосъ? Вземете Неговата притча за сѣятеля. При притчата за сѣятеля, Той е говорилъ на земледѣлци, въ една
45 мѣстносгь, дѣто сх живѣли земледѣлци. Тамъ е говорилъ Той за най-добрия методъ да се сѣе сѣмето—физически, умствено и духовно, и имъ е обяснявалъ условията. Еднитѣ условия обяснилъ така: едно сѣме паднало край пхтя, друго между трънетѣ, третото на каменистата почва, и пай-послѣдното на добрата почва, което дало 30, 60 и 100. Обясненията сх за тия земледѣлци. Послѣ, като бплъ при онѣзи рибари, тѣмъ не о говорилъ за сѣмето, на рибаритѣ Той е говорилъ за мрежи. А сега, тѣзи взели, каквото Хрпстосъ е говорилъ на земледѣлцитѣ и на рибаритѣ и го размѣсватъ—риби и жито и казватъ: „Тъй казалъ Христосъ“. Не, не, Хрпстосъ е говорилъ много умно, и на мѣсто е говорилъ, а ние сега взимаме и размѣсваме думитѣ: туй казалъ, това—онова, и мислимъ, че сме обяснили нѣщо. Това не е обяснение! Този певодъ какво означава? Послѣ, Христосъ казвалч притчата за угощението. Нѣкхдѣ Той засѣгалс и търговцитѣ. Три категории хора се засѣгатъ, на които Хрпстосъ е говорилъ. Първпятъ, който си кунилъ нива, вторнятъ, който купииъ 5 чифта волове и третиятъ, които се ожеиплъ. Всѣка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчитѣ на Христа, Той оирѣдѣдя коя притча, на кое съотвѣтствува, и какви принципи обяснява въ
46 живота. Какво означава живота? Нивата означава човѣшкото тѢло. Ти си дошълъ на земята, купилъ си нивата, наля? Колко чифта волове е купилъ той? Какъ пише таиъ? Петь чифта, нали? И послѣ, другият ь, който co оженилъ. Значи, какво е състоянието' му? Нивата съотвѣтствува на схня, воловетѣ ъотвѣтствувать на-яденето, женидбата съотвѣтствува на работата. Разбирате ли! Тъй соди тази притча, да се ооясни пршщнпалпо. Нивата -— то е почивката, ти трѣбва да си починалъ хуоаво, единъ добъръ сънъ да си спалъ, много хубавъ, и като стаяешъ, ще нахранншъ 5 чифта волове — яденето е то; и слѣдъ ту/ женидбата означава работата, вмрѣшпата сдранр, . ристосъ е говорилъ па единъ окътчепъ езькъ па онѣзп ученици, какъ да разпрѣдѣлятъ работата сами на земята, Той внесе ново гледище, и засѣгпа този окултеаъ въпросъ. Та, ако дойде сега да проучимъ Евангелието, ще го проучимъ по единъ окултенъ начинъ. Азъ се отклонявамъ отъ главния въпросъ. Щомъ доидемъ до притчитѣ, тамъ може да се яви споръ. Трѣбва да се намѣри въ какво съотношение седи тази притча съ други притчи, Тѣ ся. все символи, наредете ги, и тогава ще се яви разгатвапето. Значи, работата—физическа, умствена и духовна, трѣбва да се извършва съ любовь. Това е едно вхтрѣшно
47 упражнение за ученика. И тъй, имаме три подраздѣленоя, съ които трйбва да се справяме: съньтъ, яденето и работата. II, ако вие внесете тозя новъ нетодъ за работа, много отъ сегашпитѣ болести, гази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия нѣща ще почнати, постепенно да се частятъ. Ние ще имаме една ио голѣм;| пгожсть, ноголѣма радостния ума, по-голйча‘нщрость, издържмивость, жнвогьгъ ще бждо пощродъ.шиге.ъщъ и прнят-нъ, и много отъ сегоншптѣ мжчпотпч ще се прѣчахнатъ, II тогава, вие като излѣзете, зная, че пакъ ще дойдатъ вщпптѣ приятели, старитѣ вя приятели, които см ви учили, п ще ви кажатъ мЬдующею: „То може, ама още не му е дойнто врѣчето, и понеже вие сте стари, това е за надига А иадпгѣ ще кажатяя „Ние сме още мтади, по-нататъкъ, да си поживѣемъ малко, че като остарѣочъ, тогава“. Тогава ще дойдемъ до положение да почнатъ вспчвщ да се отричатъ. Може, не е па сила, но онзи, който иска да бхде уч шшгь, и пека да разбира, безъ тия правила по окулвщъма, безъ тия елементарни правила, по-лататъкъ нпкакъвъ резултата не може да постигне. III,е имате резултати обикновени, малки. Ти онова правило знаешъ ни? Евангелието казва: „Вѣршгятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото, и нсвѣрпията въ малкото е
48 невѣрегъ и въ многото“. Като прѣстжпите една отъ малкитѣ заповѣди, ще кажете: „Тази е много малка заповѣдь; ние имаме по-велики“. За любовьта, завѣратаи за надеждата, да се реализиратъ отчасти тия работи, трѣбва изпълнение. Ако вие пѣмате сили да изпълните една малка заповѣдь, като яденето, спането, работата, всички други заповѣди ще изпълните все по схщия начинъ. Спането не го създадохме нир, яденето не го създадохме ние, работата не я създадохме ние. „Отецъ мв“, казва Хрпстосъ, „още работи, и азъ работя“. И азъ казвамъ: и, какъ работи Господь, знаете ли какъ работи! Тъй щото, това сж постановления чисто Божествени, и ако ние ги въздигнемъ, Господь ще ни благослови. Ако ние ги прѣнебрѣгнемъ, тогава и живата природа и тя си има наказания. Знаете ли какво правятъ майкптѣ? Пратите вашето дѣте да изпълни нѣкоя работа, то не я извършило, тогава на другитѣ дѣца давате по една ябълка, на него-не; може слѣдъ единъ часъ, два часа да му дадете, но най-първо нѣма да му дадете с&щия приемъ. Това правятъ умнитѣ майки,а’мяого мждритѣ майки ще кажатъ: „Хубаво, мама да му прости“. Много умнитѣ всѣкога прощаватъ, а умнитѣ понашарватъ по малко. Та, ние съврѣменитѣ хора, колкото грѣшимъ, искаме въ свѣта да нѣма наказания, а напротивъ,
49 колкото по-малки наказания искаме, толкова по-голЬми идватъ. Казватъ: ,.А, страдания да нѣма“, и всички искаме да се прѣмахнатъ, но колкото повече го искаме, толкова тѣ идватъ повече. Защо? Казва майката: „Кхдѣ се бави, азъ ти казахъ •дѣдъ едпнъ часъ да се върнешъ?“ Ама азъ имахъ ipyiapneTa. ,,Коп е по-горѣ, тѣ или а н.?“ Та, и ние ше кажемъ:,, Свѣтътъ е тъй.“ Господи ще каже: „Свѣигъ ли седи по-горѣ или азъ?“ По общественото мпѣште пли авторитетътъ на нѣкой си, но какво е азалъ Госиодь в£.трѣ въ природата, па първо 1сто е то. За всинца има едно правило: никаква кри1ика, никакви такпва: ,азъ съмъ на особено мнѣни“. И за меиъ и за васъ, нѣма двѣ мпЬпия. 'амо по единъ начинъ може да се изпълни шята Божия! И то разуменъ начинъ. (II прало за съпя). Спането може да става само по инъ начипъ. Какъ? Като си лѣгпешъ па лѣга пли на дѣсната страна, до сутриньта 1.1 не се объриешъ. Тъй, като си лѣгяешъ на едната страна, да нѣма никакво хъркане, дишането да бде плавно и тихо, да мислятч, че си умрѣлъ, а като почнешъ да хъркашъ, то не в спане. Тихо и мирно ще снипгь. То е божествено. Казва нѣкой: „Азъ па гърбъ не мога да спя,
50 а на корема си спя. Не, не, най-хубавото скаяе е на дъската страна, срѣдпо ' спане, срѣдпа хубость е спане па лѣвата страна, .тотото спане е на гърба, а който пека да оре — да сии на корема си. И тъй. ще турмъ мпсъльта, та, като дойде да четемъ Божествения закоиъ, да турим г. тази мисъль въ ума си, и тогава да знаемъ, че сме спали хубаво. Вие може да ирѣброите прѣзъ годината колко вечери сте спали хубаво, и ще имате попя тие за зашил прогресъ пагорѣ. Туй е дресирано или възпитание на човѣшката воля. Отъ тази, трѣбва да започнете. За учепицчтѣ, туй е много важно, не само за младитѣ, по и за старитѣ. СтарптЬ ще кажатъ: ..Ние, като дойдемъ втори п,хть“... Втори пгпь като дойдршъ. .. Не, не, сега е. По-добрѣ кажете си тъй: ,,Азъ не пскамъ да го изпълня41, а не „втори пмь“. Пъкъ, ако искате, и сега може да го изпълните, защото спане има и въ другия свѣтъ. Спане, почивка има и въ другия свѣтъ. Слѣдователно, ако тукъ си паучилъ почивката и яденето, разбралъ си, че почивката може да бжде съзнателна и несъзнателна. Ако тукъ знземъ какъ да по чиваме. и тамъ ще знаемъ, а ако тукъ не знаемъ какь да почиваме, и горѣ нѣма да знаемъ. Законътъ е ве схщиятъ. Тѣзи нѣща сж само по аналогия. Щ кажете: „Спане?, Тамъ, дѣто човѣкъ се е пр.обу
51 дилъ, нѣма сънь, а има почивка“. И тъй, сега ще вземете тия три подраздѣлепищ спане, ядене и работа. Сега, който идва тукь, ние не му налагаме, но който е дошълъ, който се ангажирва ведпъжъ, трѣбва да изпълни! Онѣзи, конто не сх готови да изпълнятъ, по-добрѣ да се откажатъ. За нѣкой, недѣлнитѣ бесѣдп сх достатъчни. И ще ви кажа защо именно въ класа тѣ не трѣбва да присхтствуватъ. Азъ да ви обясня. Защото, ако влѣзете въ единъ класъ, колкото души и да сх 5, 10, 15, 100, 200, ако тия ученици искатъ да изпълнятъ извѣстна работа, а вие останете на особено мнѣние, вие ('.е като единъ червей, който разяжда този органъ. Тогава, защо да ставате тоя червей, да разрушавате туй дѣло? Който не може да изпълнява, ще каже за другитѣ: „Той говори, но не може да изпълнява“. Който казва тъй, да не дохожда да слуша тия работи. Ама ще кажете; „Азъ да ги слушамъ“. Може да ги слушате, но нѣма да влизате вхтрѣ. За туй всѣкога се раждатъ извѣстни дисхармопип. Дойде нѣкой, иска нарядъ, но този, които не може да изпълнява този нарядъ, да не иска, защото въ притчата се казва: „Ио-добрѣ е да не обѣщавашъ“. Щомъ обѣщаешъ, трѣбва да го изпълнишъ, пъкъ ако не искашъ да изпълнишъ, не обѣщавай. Обѣщаешъ ли веднъжъ прѣдъ себе сп, постарай се да го изпъл
52 нпшъ. Та, онѣзи отъ васъ, които оставатъза ученици, азъ искамч. да бедете изправни, и ще се измѣнятъ малко характеритѣ ви. Само тогава може да се измѣнятъ и законитѣ. Ще кажете: „Духътч ще ни измѣни‘. Ама знаете ли вие методитѣ на Духа? Духътъ, когато иска да измѣни човѣка туря го въ училище. Тия гимназии,университет! см направени все отъ Божия Духъ. Или ще кажете: ,,Тамъ м дяволитѣ“. Не, не, то не е свѣтско, то и дяволи има, но и Божиятъ Духъ работт тамъ, Той ржководи живота. II сега нѣкой казва. „То е свѣтско учение“. Не, ние трѣбва да го свършимъ. Нѣкой ученици влѣзатъ, напущатъ училището. Не, не, вдѣзешъ ли въ университета, ще го свършишъ, Послѣ може да захвърлишъ дипломата, но свърши, то е характеръ! Или кажешъ: „Азт ще свърша 1-ви класъ“—свърши го; иослѣ, като влѣзешъ въ втори класъ, кажа: „Ще го свърща“ и свърши го. Послѣ, лакъ си помисли и кажи: „И трети ще свърша“ и свърши го. Другата година пакъ тъй кажи, и така ще свършишъ цѣлата гимназия Не обѣщаваш изведнъжъ всичко, но по малко. I сега дойдатъ нѣкой, дадатъ обѣщание; дадете лт обѣщание, свършете го за васъ самитѣ. Така щот единъ день, като влѣзете въ другия свѣтъ, ще на мѣрите вашия п&ть посланъ само съ неизпълнен)
53 обѣщания, Вие ще се намѣрите, като единъ човѣкъ, на когото му събуватъ обущата, и го поставятъ на такива остри камъчета, да ходи босъ. Всички ваши обѣщания ще бхдатъ такива камъни, ще ходите и ще усѣщате бодежи па краката. Туй не е само форма, a de factum тъй ще го намѣрите. Та, сега, като ученици, ще се стараете да сте изправпи, защото у Бога измѣна нѣма. А кой каквото прави, това и ще намѣри. Ако изпълнявате всичко, каквото Богъ изпълнява, то, като влѣзете въ другия свѣтъ, щенамѣрите единъ пхть само съ рози посланъ. Защото всичко, което вие обѣщаете и изпълните, тамъ е величието на всѣки единъ човѣкъ •— да изпълни обѣщанията, които е далъ на себе си; не каквото азъ ви казвамъ, а каквото вие сте обѣщали. ко туй, за което азъ ви говоря, вие го започнете, и слѣдъ 1—2 мѣсоца кажете: „Тази работа не е заради мене“, това поедобрѣ. И тъй, тогава ние ще разграничили всинца ви, азъ ще ви разгранича на петь класа. Въ тази школа, сега, на Г класа ще ви разгранича—мхже и жени. Всѣки единъ ученикъ трѣбва да знае въ кой класъ влиза. Сега ще кажете: „Дали въ първи или въ втори ще съмъ“? Тня класове ех еднакви. Всѣки от'1 васъ ще си избере единъ класъ, но като пл1;зе ще го свърши! Разбирате ли! Влѣзете
54 ли въ единъ класъ, всичкитѣ прѣдметп на класа ще проучите хубаво, п теория, и опитъ. Та, като свършите първи класъ, ще ви пптамъ: Втори класъ искашъ лп да свършишъ? Ще си помисли» те, дали да влѣзете въ вторпя класъ. Но като го приемете, пакъ ще го свършите. И тогава, като свършите 5-тѣ класа, ще ип дадемъ диплома, т. е. Братството ще ви даде диплома, че вие сте едпнъ отъ способнптѣ ученици. Тъп седи въпроса. Въ всѣка една окултна школа ама и практически опити. Тамъ не е работа на хвалби. Тукъ казватъ: „А, азъ зная да свиря“. Хубаво, я му дайте цигулката. Всички ще се наредатъ п то, ще се паредатъ най-виднптѣ професори по музика, вторачатъ си очитѣ, и на ученика почпе да му тупка сърцето. Ако е талантливъ, ще свпрп, но като дръпне единъ пжть лака, учптелитѣ ще разбератъ колко знае да свпрп. Та, онѣзи, които ще вп изпитватъ, ще знаете, вѣщп сх всички. Послѣ, едно отъ правилата: нѣма да се интересувате кой въ кой класъ е. Правилото е да знаете само онѣзи, коиТо сж въ вашия класъ, а такива въ други класове, абсолютно е забранено такова любо питство! Всѣкп ще знае само класа сп, въ койъ той учи, нищо повече! Сега, не е необходимо да влѣзе те въ класа. Вие може да млелите, че не трѣбва да
55 влизате, че т)3 може да го придобиете и вънъ. И въчъ може да co придобие. Но, които рѣши, и млади ц стари, да се стегне да учи. Тогава Богъ па нрклежлптѣ помага. Азъ дадоъв едно мого на младитѣ, сега, ако младитѣ позволттъ, туй мото ще го дамъ и на васъ, старитѣ. И азъ мисли, че тѣ ще позволятъ, ю е стѣдующрто: Гезъ страхъ. и безъ тъмнина Безъ страхъ и безъ тъмнила, Тамъ, дѣто има страхъ, нищо не става, а тамъ, дѣто нѣма страхъ всичко става. Въ живота ла ученика всичко, което става, трѣбва да стане безъ страхъ и безъ тъмнила, въ абсолютна видѣлина. това е то едно божествено правило за ученика. II тъй, туй сега е пропускътъ само на физически.'! свѣтъ. Който работи на физическия свѣтъ, трѣбва да бжде безстрашепъ. Азъ ще обясня туй. Младитѣ казватъ: „Човѣкъ да бжде счѣлъ“. Бе, и смѣлпятъ човѣкъ е страхливъ. Затворете пѣкоя котка, лай-първо тя е страхлива, почна да бѣга, но като я нашарите, тя става смЬла отъ страхъ, и се нахвърля. Т$ е станала смѣла отъ страхъ. II сегашплтѣ хора всички сл» смѣли, само отъ страхъ. Т\\й, дѣто хората нскатъ да се осигурятъ, да си паиравягъ кжщи, това-онова, всички еж смѣли, но отъ страхъ. Туй не е „безъ страхъ“. Да. Само
56 ученикътъ на окултизъма или хрпстмнинътъ въ пълната смисъль на думата, който казва че „въ Бога всичко е само довро“, може да бжде безстрашепъ. Да зяаешъ, че въ всички моменти ма живота Богъ присжствува'на всѣко мѣсто; отъ нищо да на те е страхъ, понеже знаешъ, че Богъ царува навсѣкждѣ, не само знаешь, но вѣрвашъ и опитвашь. Въ момента, въ който се поколебаешъ — страхътъ ще дойде въ душата ти. Слѣдователно, ако ученикътъ има страхъ, той е вънка отъ училището. У насъ нѣма „ако“. И Писанието казва: „Опитай и вижъ“. II пророкътъ казва: „Опитайте и вижте, че Господь е благъ“ Туй е едно изречение па окултната школа. Това е било учението па старитѣ пророци, които сж учили тпя правила, и още повисоки правила изъ окултната наука. Сеа, достатъчно е. Нека имаме пакъ една тайна молитва! Сжбота ще има зимна екскурзия. Всички да ие идватъ. Правилото е: понеже сте ученици, ако нѣкой мислятъ, че може да се просчудятъ, да ие идватъ, само, които може да издържатъ. Пакъ ще вземете гюмчета, понеже тази екскурзия е много рапна, горѣ има енѣгъ, студевичко е. Има п прана, има п етуденичко. Ако у васъ негативяитѣ мисли прѣодолѣятъ, не идвайте. Ако дойдете безъ
57 трахъ — добрѣ дошли. Ако сте много смѣли, не ви яекамъ. Ако идвате безъ страхъ и бевъ тъмнина — всички сте добрѣ дошли. Сега, оирѣдююге часа! 6.30 ч. с. при кладеячето. Съ тънки дрехи да не тръгнете, и съ тънки чорапи, но съ хубави, дебели чорапи, вмиони, послѣ и дебели дрешки. Да направимъ единъ опитъ. Кашлицитѣ да осгавимъ горѣ. До „малкия черни върхъ“ мислимъ да идемъ, на височина до 1500 м., а може нѣкой да останать долу, ще има дежурни на 1200 м. Тамъ сега има снѣгъ най-малко до 1 м. дълбочина. Сега, вторпятъ пжть положително ще се запишатъ онѣзп, копто искатъ да б&датъ ученици на окултизьма, които искатъ да слѣдватъ въ класоветѣ. Тази работа е сериозна, ще си обмислите. Ще слѣдимъ изпълнението, да видимъ резултатитѣ. Който рѣши, добрѣ; който не, пека си седи дома, да се занимава съ други работи. По, който рѣши да слѣдва извѣстни правила, ще ги туримъ въ изпълнение, да видимъ има ли резултатъ. Споредъ тази теория ще опитаме резултатитѣ, другояче нѣма какъ. Ще си помислите сега, пе отъ срамъ, ще помислите хубаво, и ако въ душата ви има безсграшне и нѣма тъмнина — елате, ако имате страхъ и тъмпина, пе идвайте. И още едно правило: да бждемъ откровени, чисти, да знаемъ, че като започнечъ
0'3 една работа, за Бога я започваме, п като я започиемъ, да я свършмъ, Сега, тази работа за Бога я започвате, и ще я свьршоъ. Тази работа много малка ще бжде, съ много пъча д1’ заиочнечъ. Бега, ще спазвате свободата ти. Пгрвпо правило па Любовьта е свободата: нсиамъ всички да бедете свободни. Всичко да piiswe по закопа па свободата, п какаото рѣшите, да го изпмните. Мене ми се харесвате въ едпо отношение, мога да вп похваля; азъ пе обпчачъ да хваля, но щпстатирвамъ факта, ще ви кажа, че единственото, което харесвамъ, то е дѣто стояхте на студено отвънка. Туй съчъ харисалъ въ васъ софиянци, и съмъ казалъ: отлична чърта е; които сх отвънка п които ех вжтрѣ, отлично е, тази е единствената добра чърта, конто имате. За друго пе мога да вп похваля, по за туй не бихъ се спачуваль да го кажа, може навсѣкждѣ да го кеш::, не само на васъ, но и па другигѣ. Добра ччрм °, отлична чърта е. Друго и1 мога да кажа. Сега, ще използуваме магпетпческитѣ сели на Витоша. Електричеството п мапртпзмБтъ, щп е найхубавото за софиянци, и пие трѣбва да използуваме туй хубаво. Витоша е единъ богатя, магнитъ. II трѣбва да използуваме тия условия. Другата уче
59 ипци нѣматъ тая Витоша, и тя прѣдставя едно приятно развлѣчепио за окулткитѣ ученици. Другитѣ ученици трѣбва да отпдатъ много далечъ, пъкъ тукъ има хубави условия, дѣто могатъ ученнцитѣ да се калять. Искам» да направим» тази екскурзия по всички правила, ра ги ировѣрпмъ, и послѣ може да гп прѣдадете п на другитѣ. Сега събранието е свършено.
ЧЕТИРИТЪ ПРАВИЛА 3. Школна лекция на общия окултенъ класъ 9.I1I—1922. Четвъртъкъ. Ст. София.
7.10 ч. в. Благославяй, душе моя, Господа, (съвършено тихо). Т. н. Отъ всинца ви се иска редъ, порядъкъ, дисциптича, но не азъ да ви я пялагамъ. Азъ иекачъ всѣки отъ васъ сачъ да сн наложи дисциплина на своитѣ мисли и чувства. А който не може самъ да си я наложи,, да не идва. Ако вие не може да си налагате такава ‘ дисциплина, не идвайте. II ако нѣкой си позволи да дойде безъ тази дисциплина, тогава азъ не отговарямъ. Азъ исканъ абсолютна хармония! Отвънъ може да ме критикувате, но тукъ, който ме критикува, не отговарямъ за послѣдствията. Когато единъ човѣкъ влѣзе въ храма Божий, трѣбва да знае, че туй е храмъ. Когато идва въ училището, трѣбва да знае, че туй е училище. Ако вие идвате гукь да сравнявате вашето знание, да видите колко знаете, нѣма защо да идваме. Нали искате да бждемъ приятели? А приятели може да бхдемъ, само когато изпълняваме закона на абсолютната Любовь, когато изпълняваме
64 закопа на Мядростьта, закона на Правдата. Тѣ № еднакви за всички — нѣма изключение за никого. Законътъ тамъ е абсолютенъ. Любовьта бива абсолютна и относителна. Има абсолютна М&дрость п относителна мхдрость; абсолютна Истина и относителна истина; абсолютна Правда и относителна правда; абсолютно добро и относително добро. Ние вървимъ по абсолютното, а не по относителното. Относителното е вънка въ свѣта. Да се разберемъ! Тъй щото въ абсолютното има едно мнѣние, а въ относителното има много мнѣния. И трѣбва да знаете, само по този начинъ voice да имате съдѣйствието на небето. Небето е мѣсто на редъ и порядъкъ, мѣсто на дисциплина! Въ небето нѣма такива заповѣди, и такива стражари, както на земята; тамъ написани закони нѣма, но всѣки носи закони написани втрѣ илп въ ума си, или въ ърцето си, или въ Духа си, споредъ зтепепьта на развитието, което притежава съществото. Сега, моето желание е, да ви освободя отъ пенужнитѣ страдания и мъчнотии. Ако единъ ученикъ, който отива въ училищехо, има мазолъ, има живеница въ крака си или болки въ корема си, може ли да учи? Той трѣбва да баде свободенъ. Ако този ученикъ е гладенъ, ако 3—4 дена не е ялъ, може ли да учи? Значи, храна трѣбва да има,
65 ‘шки трѣбва да има, трѣбва да пма всичко, io му е необходимо. Та, ако вие идвате съ иптв грижи тукъ, пѣмаме нужда отъ васъ. Това е спротопиталаше, не е снасителенъ домъ. Идваго ви недѣленъ день тукъ, може да се счита за юителенъ домъ, но сега тукъ е училище—здрахора трѣбватъ. Който е боленъ, отвьнка да ш, а който е здравъ, да дойде. Та, всинца може бхдете здрави. Ако сте болни, има извинение, болнитѣ да стоятъ отвънъ. Въ една окултна ода хората сами ставатъ болни, и сами ставатъ рави. Сега, на този въпросъ азъ ще ви отгоря направо. Когато пзлѣзохте отъ Бога, болни пзлѣзохте? — Здрави. Слѣдовагелпо, кой е ичината, че сте болни? — Вие самитЬ. Когато лѣзохте отъ Бога, невѣжи ли пзлѣзохте или (‘ни? — Учени, а не невѣжи. Сегашното вп пе/Кество се дължи на това, че сте изяли и взтп всичко. А като сте изяли и изпили всичко, промашѣли сте на физическото поле. Сега ще прпстпимъ къмъ положителния жи1Ъ. Да оставимъ далечното минало и далечното 1,еще, а да се позанимаемъ съ настоящето. Ко(0 нѣкой съврѣмененъ авторъ рѣши да напише коя книга въ видъ на разказъ или въ ведъ на |.кой романъ, той има два обекта: единъ герой и
66 одая героиня. Героятъ е мхжъ, а героинята жена, и около тия двамата герои авторътъ pail прѣдѣля всички други лица и направя разказа I имересепъ. Сега, азъ задавамъ въпроса: Защо I сх тия двама герои? Героятъ мхжъ иодразбпр героинята жена, и героинята жена подразбира героя мхжъ. Унищожите' ли вие единия герой, др} гиятъ самъ по себе си изчезва. И човѣкъ има ден героя въ себе си. Кои сх тѣ? Азъ ще ви ги кажи Първиягь герой е умътъ, а вториятъ герой i сърцето. Около тия двамата герои, авторътъ, значи, Духътъ, разпрѣдѣля другитѣ лица, Духътъ, авторътъ е, който си избира двамата герои -— умъть и сърцето — и върху тѣхъ той съзижда своя разказъ, около тѣхъ се нареждатъ всичкитѣ дрщи лица. Сега, този авторъ подбира своитѣ герои. Той опрѣдѣля точно въ какво седи геройството иа героя п на героинята, и имъ придава извѣстш морални качества. Запримѣръ, на героя ше даде сила, смѣлость, рѣшителпость, за да побѣждава. А на героинята ще даде яай-голѣми страдания, . а да издържи. Нея ще я постави въ най-голѣкпг1; изкушения, и тя ще ги издържи. Дава й отрицателната роля. Добрѣ, какви трѣбва да бхдать тогава качествата на вашия }мъ? Какъвъ трѣбва да бхде героятъ? Вашиятъ уяъ трѣбва да баща
67 шленъ, смѣлъ, рѣшптелеиъ! Ако умътъ си каже: ,Това не е за мене“, той се лишава отъ геройското си. Търси ли умътъ ви лесното въ свѣта, 1тъ васъ може да излѣзе само една морска звѣзда |ли една морска гхба, нищо повече! И когато нѣ!ой ангелъ слѣзе на земята да разглежда хората, !ои познава по ума, кой какво иска. Ако единъ ощнпкъ, който влиза въ школата, търси най-лесния |ить, отъ този ученикъ нищо нѣма да излѣзе. Ако той дойде при мжчнитѣ задачи, и гп заобиколи, или дава други да му ги разрѣшатъ, и съ (чужда задача влиза, ние знаемъ какво може да излѣзе отъ него. И всичкитѣ cm управляващи свѣта, които седятъ па чело, сж излѣзли отъ такива школи, кхдѣто еж рѣшавали все лесни задачи. II тогава, какви трѣбва да бждатъ качествата на сърцето? Тѣ пъкъ съотвѣтствуватъ на героинята. Умъгь трѣбва да бжде силенъ, смѣлъ, рѣшителепъ, а въ сърцето трѣбва да има пластичность, издържливость, търпѣние. Тия са качествата, които ученикътъ трѣбва да придобие. Никой не се ражда съ тѣхъ. Той ги придобива. Има условия за това, и трѣбва да ги придобиете, за да може да разберете/ великата природа. Сега, пакъ мислите: ако този герой се е поколебаят» 5—6 пхти, и е отсткпилъ отъ своето призвание, каква
68 ще го очаква? Той е изгубилъ веднъжъ за всѣког благоволението на героинята, ни съ него въпро сътъ е свършенъ. И обратното е вѣрно: когато героинята е отстхппла отъ своя нрияципъ, отъ своето призвани, и тя е изгубила геройството си. Нѣма да се заблуждавате, да казвате: „Нѣма ли благодать? Това е другъ въпросъ. Въ математиката задачптѣ се рѣшаватъ само до единъ начинъ: тамъ ие се допуща никакво изключение. Ама една единица, една погрѣшка! Тази единица, тази ногрѣшка, при едно голѣмъ число, което се повтаря много пхти въ изчисленията, причинява голѣма врѣда. И тъй, вие ще се занимавате сь вашия герой, т. е. съ вашля умъ, и съ вашата героиня — сърцето. И тогава, вие ще ме запитате: Гдѣ остава човѣшката воля? Човѣшката воля, по моето схващане, това е дѣте на ума и сърцето. Слѣдователно, ако човѣкъ има воля, подразбирамъ, че умътъ и сърцето сх продуктивни, че тѣ сх работили съобразно съ Божия законъ. Има ли воля, това показва, че умътъ и сърцето сх вървѣли по новия пхть. Нѣма ли воля, това показва, че тѣ сх бездѣтии, тѣзи хора сх живѣли единъ грѣшенъ жпвотъ. Това е разрѣшението. Човѣкъ безъ воля, значи това въ духовния животъ е едно израждане. Това е опрѣ
69 Хѣление на волята, но не е както опрѣдѣлеиието ii.i съврѣменнитѣ философи. Сега, за да можете да разберете вашия умъ, .1.1 да можете да разберете вашето сърце и вашата Воля, необходими ви см други четири елемента. Гова см тъп нареченитѣ темпераменти. Има. нервенъ или умственъ темиераментъ, който принадлежи № мозъка; има сангйиниченъ темиераментъ, който принадлежи на бѣлитѣ дробове, па дихателната шстема; холеричеяъ темиераментъ, който принадлежи па мускулната и костна системи и флегматиченъ темиераментъ, който принадлежи на стомаха. Когато нервниятъ или умствепиятъ темпераментъ е първокачественъ въ проявлението на силитѣ, които го образуватъ, мисъльта тече пластично, плавно, умътъ е продуктивепъ, никаква тъмнина не се забѣлѣзва въ него, той всѣкога це работи, ще бкдете бързи и дълбоки въсвоята шсъль. Това е само тогава, когато умствениятъ темпераменти е първокачественъ. Всички темпера1енти биватъ: първокачествопп, срТ.дпокачествеии I долнокачествени. Щомъ томиораментътъ на ума е долнокачествени, вие що трѣбва дълго врѣме да работите. Понеже въ този темиераментъ главна роля играятъ мозъкътъ и нервитѣ, слѣдователио ре трѣбва да се учите да регулирате електриче
70 ството си. Мозъкътъ е мѣсто на електричеството Нѣкой пхть може да направпмъ опитъ. Тази една широка область. Разпитѣ области на мозъка акумулиратъ (събиратъ) разни родове енергии. Даже ще може да се направи опитъ, за да се покаже, че ако се отнематъ или прѣдадатъ извѣстни енергии, веднага ще се измѣни и вашето умствено настроение. Да допуснемъ, че ви е страхъ нѣщо, не можете да живѣете въ кхщи, искате да бѣгате. Ако нѣкой по-смѣлъ отъ васъ си тури реката на извѣсгна часть на главата вп, тамъ, дѣто е центърътъ на страха, веднага ще отнеме съотвѣтната енергия, и страхътъ ви ще изчезне. II обратно: ако нѣкой страхливецъ си тури ржката па това мѣсто на главата на нѣкого, той ще стане страхливъ. Тъй че, страхътъ може да се придаде, може и да ви се отнеме. Това ех течения вхтрѣ въ мозъка. Когато дойдемъ до тия течения, тѣ могатъ да произведатъ въ съотвѣтствуващитѣ центрове извѣстни движения, и тогава въ съзнанието ще се яви едно раздвижване, съпроводено съ опасность. Послѣ, да кажемъ, нѣкой човѣкъ е мплостивъ или състрадателенъ — тази енергия пакъ е локализирана въ извѣстна часть на мозъка. Ако вие сте рѣшили да направите нѣкое благодѣяние, и дойде единъ човѣкъ при васъ съ отрицателни ка
71 тва, човѣкъ, който не е мвлостивъ, и положи цѣтѣ си тамь, на центъра па милосърдието, и васъ ще се роди сжщото желание, да не давате 1шцо. Обратно: ако нѣкой не иска да даде мило1Иня, а другъ, който е много милостивь, си поюжи ржката на този центъръ, у този човѣкъ ведн.иа ще се роди желапае да даде милостиня. Та, нѣкой казва: „Азъ нѣмачъ разположение да нравя това иѣщо“. Питамъ; Туй отъ вашия умъ те е произлѣзло? Bime лп е туй нѣщо? Вие трѣбва да знаст1', дати една мисъль е ваша или е чужда. „Азъ“. казва, „нѣмачъ разположение“. Да, но това не е философия. Туй неразположение може да е ч)ждо, и ако всѣки день вие прѣживѣвате чужднгѣ разположения, каква опитность мож€ да имате? —Никаква! Българитѣ казватъ: „Чуждото е всѣкога чуждо, то и на великъ-день се взима“. Пе, вие ще оставите само това, което е вирѣ въ васъ, само вашето, само туй, което е минало прѣзъ вашия умъ, провѣрено отъ вашето сърце и приложено отъ вашата воля, върху него може да се работи. Азъ желая, това, което ще изучавате въ школата, да мине прѣзъ вашпя умъ, прѣзъ вашето сърце п прѣзъ вашата воля. Азъ пѣмамъ за цѣль да ви убѣждавамъ въ туй. Не, далечъ е отъ мене тазд мисъль. Въ тази велика окултна школа
72 опитътъ играе всичката роля. Храната сама себе си прѣпорхчва! Вали? Нѣма да я прѣпоръчвамъ азъ. Казвамъ: опитайте тази храна! Отъ резултатигѣ вие ще емите за храната. Отъ това, което ви се прѣподава, пекаш вие сами да си състарите мнѣнпе, дали е полезно илч не. Първиятъ темперамента, умственнятъ, азъ го нарвчамъ динамическн. Слѣдователно, главата, тя е опасна, динамо е тя. Тя е, като боздплнъ, п този, който има силна иава, ако не е добъръ, върху когото сложи този боздтаанъ, може да му направи голѣма пакость. Вторнятъ темпераменти — сангвииическяятъ, азъ го парпчамъ въздухообразенъ, той ма свойство да се разширява. И слѣдоватеяяо, той е цробходимъ, понеже, когато човѣкъ има този сангвннически темперамента, той дава екснанснваость па своята динампческа сила—главата—формата й да става по-голѣма. II този темперамента се развива, за туй трѣбва да } лотрѣбимъ дишането, ьато срѣдство за развиването му. Онѣзи, коато иматъ слабо дешапе, които ех тѣсногрхдп, на който дробоветѣ не еж развити, кръвоносните схдове ех слаба, у тѣхъ този темперамента е долиокачестпенъ, п, вмѣдствпе па това и умствената паъ система нѣма да функционира правилно. Има отношение па тнеранеятнтѣ. I-I тай,
73 първото нѣщо, ще гледате да развивате дробоветѣ си вь съотвѣтствие съ вашата нервна система. Въ сашвпническия темперамента влизатъ дробоввтѣ и кръвоносната система, тѣ го образуватъ. Слѣдъ първктѣ два, идва флегматнческиятъ темперамента, тип нѣкоп го иаричатъ витпвпия ми жизнения темперамента. Азъ го наричамъ събзраштеиъ темперамента—който сгъстява. Той е темнрамевтъта па стомаха. Котато човѣкъ има нормално развита сточахъ, храненето става правилно: ни много гладуване, ни много прѣяждане. Глѣдоьателпо, този темперамента е необходим в, за да събира енергията. И онѣзи, които сж лишена отъ витинвия темперамента, често изсъхвата, както щвѣтята, тѣ еж безъ пръстчица наоколо, и почната, да ставата, сухички. Казватъ; „Не си струва човѣкъ да е дебелъ“, но и коремъгъ когато е съвсѣмъ малъкъ. и то не си струва. Нни този темперамента ие е важна голѣмината, но слроежа на стомаха, и той има качеството добро ядене. 11:т връме що ядешъ, и вѣма да прѣяждашъ, ако нскашь да прѣуггроишъ стомаха си. II яай-послѣ, идва холорическпятъ темперамента, течтгер'ментата на мускулната и костна системи, или гештерашштътъ на физическия човѣкъ. Азъ го наричамъ екз кутивенъ. Той коси пзнъл
74 нителната страна на човѣшкия животъ. Всичко, каквото трѣбва да се извършва въ свѣта, се извършва все чрѣзъ този темперамента. Онѣзи, у които този темперамента прѣобладава, иматъ жилави мускули, коститѣ имъ сх здрави, малко грубички, езикътъ имъ е малко невъздържапъ, не, се разправата съ думи, а съ рхцѣ п крака. Сега, всѣки темперамента сн има своята области на дѣйствие. Когато холерическиятъ темперамента прѣобладава. тогава сх развита съотвѣтствуващптѣ центрове въ мозъка — около ушитѣ. Защото, всѣки единъ въпшенъ центъръ си има прѣдставптель горѣ, въ мозъка, тамъ тия части сх силно развити. При сингвпнвческия темперамента силно е развита горната часть — въображението. При флегматичния темперамента сх развити слѣпоочнитѣ части, а това показва, че когато на такъвъ човѣкъ му замирише на ядене, у него се заражда приятното желание да ся похапне. Когато умствената система прѣобладава, тогава цѣлиятъ строежъ на прѣдната часть на челото има красива форма. Вие трѣбва да изучавате темпераментитѣ, и да почвате да гп развивате. Ако не ложе да съградите извѣстенъ темперамента, да внесете присхщитѣ нему качества, въ васъ ще остане една липса. Търпѣдивъ човѣкъ може да бхде оня, кой
75 то има витивенъ или фдегматичепъ темиераментъ. Даже и добрѣ развитията човѣкъ, ако изгуби качествата на витивния темперамента, не може да бжде търпѣливъ. Той пе може да бждо бързъ, ако сангвияическиятъ темиераментъ не е развитъ у него. Послѣ, мпсъльта му не може да бжде будна, да схваща бързо, ако иервппятъ темперамента, не е развитъ. Вай-първо ще се заемете да обработвате вашитѣ темпераменти. Сега, цо отношение темшшментитѣ, има пзвѣстно измѣрване. Но, ако аз'ь ви дакъ измѣрваниата, вие, като не сте запознати съ тия закони, може да си объркате понятията. Запрпмѣръ, широчината на носа отдолу, и слѣпоочнитѣ области ще покажатъ до колко е развитъ вашия витивенъ темперамента, защото между всичкитѣ части има една съразмѣрность. Широчината на ноздритѣ има съотношение къмъ широчината на ржката, а сжщо е къмъ лицето. Послѣ, споредъ, както е устроенъ стомахътъ ви, така ще бждатъ устроени пръститѣ ви; както сх устроени дробоветѣ ви, така ще бжде устроена и цѣлата ви ржка, и мркитѢ части на пръститѣ, които съотвѣтствуватъ на дробоветѣ. Който разбира това, като погледне частитѣ на пръститѣ, ще знае въ какво положение се намира стомаха ви, всичко ще знае, Въ туй отношение,
76 нѣма нищо скрито-покрито. й на васъ, като ученици, ви прѣдстоп много сериозна работа. Сега, азъ искамъ да опрѣдѣля слѣдното: въ това училище, за работа, ще уиотрѣбите само излишното си врѣме, туй, което не знаете кхдѣ да го уиотрѣбите, не искамъ да напуснете домоветѣ си. Колко часа може да опрѣдѣлите? Часъ, половйнъ часъ ли, повече ли? Най-малко единъ часъ ви трѣбва, а, ако можете часъ и половина, до два часа прѣзъ деня — още по добрѣ, но да пе си оставяте работата, че да ставатъ скандали. Не, скандали пе искамъ. На способния ученпкъ малко врѣме му трѣбва, и на трудолюбивия ученякъ малко врѣме му трѣбва. Нали знаете онази поговорка, дѣто се надбѣгвали жабата п заякътъ? Заякътъ бѣгалъ много бързо, по спалъ на много мѣста, а жабата ходѣла бавно, по не почивала, и надминала заяка. Та, бързитѣ хора понѣкога закъсяяватъ повече, отколкото муднитѣ. II туй е вѣрно: пайспособзитѣ ученици въ училището, които много обѣщаватъ, въ живота нищо не даватъ, пе че не могатъ да дадатъ, по тѣ се развалятъ отъ похвалитѣ. Сега, мнозина , казватъ. „Да пи похвалятъ“. . . Не, похвалата е много опасна. Веднъжъ въ годината да похвалишъ нѣкого, и то само на великъ-день, но всѣки депь да го хвалишъ, е
77 много опасно. Ѣа земята особено е много опасно ta се хвали човѣкъ. Опасно е и да коримъ. Нѣма шщо да коришъ. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. И кореие и хвалене, и двѣтѣ иматъ егоистична подкладка. Пие хвалимъ нѣкой човѣкъ, Защо? За да го подкунимъ. Мисъльта ни не о, че той е благороденъ, но искаме да го подкунимъ, Нѣкой пжть казваме: „Ти си много лошъ, съ това пие искаме да му въздѣйствуваме. А той казва: „Не съмъ толкова лошъ“. Въ окултната школа, и единиятъ и другиятъ начинъ не сс употрѣбяватъ. Не се позволява пито д-г ви хвалятъ, нито да ви корятъ. Сега, ние имаме способности вжжчш въ насъ, и всѣки ги има прѣизобилпо. Тил сшлобйости трѣбва да се развиятъ, у едни има повече условия за това, а у други — по-малко. При сегашнитѣ условия всички не може да бждете еднакви, и еднакви резултати не може да постигнете. Даже между 10 души, единъ или двама отъ тѣхъ сж талантливи, могатъ много нѣщо да постигнатъ, само тѣ сж герои, а другитѣ сж второстепенни. Ако въ тоя животъ не можемъ много да постигнемъ, то въ другия животъ, по туй не трѣбва да ни обезсърчава. Когато дойде твоятъ редъ, тогава ще бждешъ готовъ. Тъй трѣбва да гледа учени
78 кътъ, Той трѣбва да използува настоящето заради ония далечни цѣли на своето битие. Единъ день, насъ ще ни повикатъ, ще ни кажатъ: „Изпълнете своята роль!“ Ако сме готови, ще я изпълнимъ. Тогава ще дойде твоятъ редъ. • И тъй, за да може да развиете вашия умственъ или нервеиъ темперамента, непрѣмепно трѣбва да се научите да владѣете вашитѣ мисли. За самообладанието е говорено много пми. Самообладанието е едно изкуство за ученика. Ще дойдатъ тревоги, ще дойдатъ изпитания — и тѣ С/Х естествени —• ще дойдатъ, по когато всичкитѣ тия смущения се явята, и ти изкарашъ отъ тѣхъ едно благо за себе си. ти си съумѣлъ да завладѣешъ своитѣ мисли. Всѣкп ота васъ да си има една тетрадка или едно твтерче, обезателно! Изпаднете въ едно изкушени1 нѣкой мжтн. или се разтревожите, забѣлѣжете гй, колко минути ви е трѣбвало, за да се успокоите. Гпѣвътъ започне, кажи ся: „Въ Ю1 ч. вь менъ настана една голѣма буря, и слѣдъ 5, 10. 15 мин, половпнъ. единъ часъ“. ще си отбѣлѣжпте точно кога, „тази буря прѣстана“. Нѣкой казва„Този гнѣвъ ще мине самъ по себе си“. Да, 1ньвътъ, самъ по себе си ще мине, но може bcwo да отвлѣче, и тогава гой е оиасенъ, а ако вае ю мрѣгнете на работа,
79 всичко ш'е зе задтрки. Не е лошо да дойде гнѣва, но когато задигне всичко, тогава е опасенъ. Гази енергия що я впрѣгпете на работа. Или, дойде ви нѣкоя добра мисъль, отбѣлѣжете, колко врѣме ви е трѣбвало, за да я постигнете. Не отбѣлѣзвайте всичка мисли, а па дни, по е ща мисъль —стига. Ако е отрицателна, впжго, колко врѣме вя трѣбва, за да нрѣвърното това състояние, да получите едно приятно разположение в&трѣ, и да кажете. „Благодаря, азъ си научиха урока добрѣ“. То зйачи, сами да си рѣшавате задачата. Налч? II забѣлѣжигемпо е, щомъ човѣкъ влѣзе въ духовппя пхть, веднага му се създаватъ неприятности. II тъп е. Вземете вашето ulrre, което е бпло спокойно, играе си, пратите н на училище, веднага учигелзтѣ му създаватъ оепя. 'Го, като се вьрпе, пе може да играе, почва да мисли, че по този и този прѣдметъ има да учи, а шю kusвате: „Туй мое дѣте, много учи“. II майката се безпокои, че дѣтего и много учи. Нима опасности отъ многото учене. Сега, въ васъ може да се с.южп мпсъльта, чо туй е едпа проста работа. Не, основна работа е! Толстой привежда едпиъ разказъ. Азъ нѣма да вн приведа цѣлиа разказъ, по само една чамь, кято изяснява моята иисгль. Той е слѣдуюшиятъ: нѣкой
80 си искалъ да стане ясновидецъ, и мислилъ, че като стане такъвъ, ще може да използува ясновидствого. И дѣйствително, дало му се единъ такъвъ момептъ. Видѣлъ, че нѣкой си крадецъ влиза въ нѣкоя кяща, при едпнъ богаташъ, и иска да го обере. И ламислилъ да направи добро. Отишълъ при богатия, смушкалъ го да стане, да види крадеца. Богатмятъ стапалъ, и убилъ разбойника. Другъ случай: ясповидецътъ видѣлъ, че двама млади се обичали. Но едно врѣме, при момата се приближава другъ момъкъ. Топ -отива да каже на нейния възлюбенъ да я спаси. Момъкътъ набързо отива, но двамата се скарватъ, и се убиватъ. Ясновидецътъ искали, да уреди живота имъ. Третп случай: видѣлъ на една нива, че нѣкой отива да краде кръстцптѣ, а този, комуто принадлежала нивата, бмъ бѣдепъ. Отива и му казва: „Знаешъ ли, че твоитѣ снопи се крадятъ?“ Този отива, залавя. крадеца, скарватъ се, и се убиватъ. Това не е наука. Затуй Писанието казва :„Отива ли нѣкой да краде, нека да открадне. Отива ли нѣкой да извърши нѣкое прѣст&пленне, нека го извърши, а учеиикътъ да сп върви въ пжтя“. Азъ харесвамъ онзи примѣръ съ Жанъ-Вължана, въ романа на Викторъ Хюго „Клѣтпицитѣ“, когото залавятъ съ свѣтиияка въ рхка, и го завеждатч, при епископа.
81 I Този послѣдмятъ казва: „Toil но го открадна, изъ лу го дадохъ“. Това е едишь благороденъ приибръ! Грѣшката на всички окултни ученика е ., дѣто се ровите вг, една малка иогрѣшка на штѣ, и казвате: „Защо да п направи?“ Съ Ашки line не ш зевимавал! ! Въ една окултна ла никога не се позволява да co 'занимаваме отрицателнигѣ качества да другитѣ! И, ако у? нѣкой да ти се оплаква, че са, го обрали, i. р.щн отъ джоба си, и му плати. Кажи: „Колко hi взеха?“ 300 дв, „Азъ плаща мъ“. И въпро(|%"ъ се свьршса. Отъ учепнцитѣ въ тази шкода скалъ: всички да изправите по този начпнъ по» гр! шкшгѣ на другитѣ. „Да изправя погрѣшщгтѣ аа де,! ши.! Че вакт да ги изправя?“ Кака,? Да по .ршущат тшч отрицателни качества въ сено си. Никога н мисли за грѣшкитѣ на другитѣ, ако цишшъ да се облагородишъ. Никога, абсолютно |1шшга не мисли за хората! Сега, туй о за учопицшѣ въ школата, то не е за външния свѣтъ. За евѣта правилото е Друго. Не прилагайте туй правило въ свѣта. Законътъ тамъ е другъ. Но онзи, който иска да бжде ученпкъ въ Христовата шко ш, абсолютно никога пе трѣбва. да се спира на грѣшкюѣ на хората. Тѣ ще дойдатъ, но никога не се спирайте на тѣхъ, Тъй и Гогт, ле се спира върху
82 нашитѣ грѣхове. Топ всѣки депь твори нови пѣща. Лоно твори. Сега, има много хора, които cs спиратъ на погрѣшкптѣ на другитѣ, и казватъ: „Това дали о право или не?“ Въ абсолютното право има само едно правило. И азъ желая всички впе да турите туй нравило: да внасяте въ себе си всѣкога нѣщо ново, нѣщо добро. Изведпъжъ чѣма да станете съвършени ученици, азъ пе шшамъ туй отъ васъ. но да знаете да рѣшавате задачптѣ ( да бхдете акуратни. По туй правило, колкото се даде, толкова, никога ле стзигаите. никога изоставяйте. Нѣмайте лошо мнйппе за себе е Имай такова ми time за сеое си. каквото Гоено,и. има за тебе. Ако нажшъ; .Азъ сьмъ много лошъи подразбирашь. че Богъ та е панравилв такъвъ, много грѣшишъ. Пъкъ, ако разбнрашь, че си чпою мързеливи, то е другъ въпросъ. Кажи: ./кособенъ съмь азъ да направя това, сноеобепъ съмь". И тъй, ще работите върху вашптй тачиераменти: върху темперамента на главата щ нервния, върху снпгвпничесюш тозшораченгъ, върху флегматкческия и върху иотлвпия (хо.гричещшя) телпеш ентъ. II всѣкога ще рааирѣдѣляте екергиптѣ си щепомѣрпо. Но този пачппъ лицето вл шо почне ! придобит правилна форма. Опия, у очно jew раментитѣ се язопачаватъ, шо се появи аси
83 -гетрия: пръститѣ се изкривявам, рхцѣтѣ и крата почватъ да се изкривявам, става дисхармо(я въ проявяването на енергиитѣ. И тъй, умътъ, сърцето и волята иматъ чети1 елемента, и съ тѣхъ ще трѣбва да работите. 1е вложите въ всѣка мисъль дипачизъмъ (елекричество), слѣдъ туй на тази мисъль ще дадете азширение, послѣ гжстота (тяжесть) и цай-послѣ ила на движение, плп както азъ го наричамъ, летене. Функционирам ли по този начинъ вашиЬ темпераменти, всичко ще можете да извършвате, (е трѣбва само да посадимъ тия нѣща, но тѣ ще рѣбва да израснатъ, п да дадатъ своя плодъ. Цѣкоп писатели пишатъ добрѣ, понеже тѣ сх влокпли въ своята мисълт, всички тия качества. Умътъ е героятъ, сърцето е героинята, а чѣюто, родено отъ тия герои, е подобно па бащата и майката. Когато азъ говоря за волята, подразршрамъ дѣтето на ума п сърцето. Азъ съмъ забѣлѣзалъ, често, слѣдъ своагѣ шщѣдип бесѣди, слѣдъ като съмъ проповѣдвалъ иѣкоя хубава бесѣда, двама дшп спорятъ, каратъ се за нѣщо и казвамъ: ето какъ сх разбрали бесѣдата. Единииъ се докачилъ, п другиягь се докачилъ. А, като катъ: .,Отличия бесѣда“, и не се каратъ, тѣ 1ава сд я разбрали добрѣ. По, шомъ се скаратц.
81 двамата, тя не е отлична. Ако двама души се скарватъ, тази бесѣда пе е първостепенна. Та, яжтьтъ. но който ще вървите, е шхть н трудъ и постоянство! Ше бжда точенъ, имамъ само още 5 минути врѣш Тогава, ще свържите двѣтѣ бесѣда: ирѣдишпат.' бѣше за спане, ядене и работа, а тази оесѣдк за вашия умъ, за вашето сърце, за вашата воля, за темпораленгкгв. Сега, ще ви задамъ една задача: всѣки отъ васъ да напише по 10 реда, върху темата. ,,Ко1 е найщобрсятъ угь? Всѣки да папаше туй. което разбира, споредь него. II послѣ ще ви оставя, шщ. учспецптЬ, сама да си го разкритикувате. Ще гои едно или двѣ сМранпя, ученицитѣ да си разкритикувам туй, което сж нанисадп. И тъй, темата е: Кой е най-добриягъ умъ, или кои съ качествата на най-добрия умъ? То е много ясно. Умътъ нали го уподобихме на героя? Ще опишете ума тъй, както единъ авторъ описва главнитѣ качества на героя. Умътъ п героятъ — съ подобни. Сега, окѣзи отъ васъ, които могатъ да яапишатъ зова, слѣдующиятъ пжть ще донесатъ листчетата си, и отъ всичко туй, което сте написали, ще из вадимъ есенцията — какво мислите вие за ума, и ше дойдечъ до иѣкакви нравила — какъ трѣбва
85 p се възпитава ума. Ввѣки ще напише, безъ да "ге на другъ написаното. Ще напишете д листа, реда, безъ да еи туряте името. Ще прочетемъ, I какво мисли за „най-добрия умъ“. Ще имаме иго упражнение, и тогава що зндължимъ едног® шъ васъ, който е най-способепъ, да извади есенцията отъ всички тия мисли, и да направи едно оощо описание, резюме, за най-добрия умъ. Т. и. (Любовьта е изворъ). 8 ч. в
ПЪРВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА УЧЕНИЦИТЪ. 4. Школна лекция На общия окултенъ класъ 16,1П—1922, четвъртъкъ. Ст. София.
7'30 ч. в. Oww шшеие м евдЛ Т. s. ПрЬдт да приськють къаь премийно тона, коего е навлсаио, азь ще п-шравя нЬкоаг.о кратки 61лЬжея. Тия познания, които може да добиете въ една окултна школа, ще засѣгнатъ пе само вашия настоящъ животъ, но и бядещил ви жявотъ. Тгч познания ще ви бхдатъ въ полза не само за сега, но може би за хиляди години отъ сега нататъкъ. Всѣка една окултна школа, или Великата Божествена окултна школа, е съпроводена съ голѣми м&чнотии. И не е тъй лесно човѣкъ да стана учаиикъ на една окултна школа. Вие може да минавате въ тази Велика школа само за оглашенъ. Защото. ученикъ е само онзи, кой го може да борави съ задачптѣ на тая окултна школа, както математикътъ трѣбва да знае всичкигѣ правила на математиката, за да борави са. сложнитѣ задачи, и музикантътъ — съ сложнигѣ упражнения въ музиката. Ученикътъ всѣкога трѣбва да знае положението си въ школата, той не трѣбва да си прави
90 илпнии. Първото правило въ една окултна школа е: ученикътъ трѣбва да има голѣмо смирение, не онч‘душие, а смирение — въ тази Велика идея, чо Вѣчното, безграничното не ложе да се събере въ ограниченото. Той не трѣбва да сп прави илюзията, че въ тази малка главица, въ този мадъкъ мозъкъ вжтрѣ, ще може да ее събере всичкото тайно знание. Невъзможно е това нѣщо за сега! Прави се сравнение, че човѣшкиять мозъкъ има голѣма възможности да придобие голѣми знания. Туй сравнение е сдѣдующето: ако съберемъ всичкото сьврѣменпо знание, може да го съберемъ въ 90 кшгй, голѣми като Библията, н, ако го напечаммъ въ клѣткитѣ на мозъка си, пакъ ще остане мѣсто за още 900 такива книги. Тъй щото, вземете 90:900 и ще видите какво е отношението—1:10. Значи, човѣкъ дори не е прѣзполовмъ своето учение. Ученикътъ въ тази окултна школа трѣбва да знае гдѣ му е мѣстото. Той трѣбва да знае, че учеиицитѣ отъ най-долната градация се различаватъ отъ ученицитѣ отъ най-високата, ио знание, т. е. че тѣхното знание и сила въ сравнение съонова па напрѣднялитѣ е нищо. Човѣкъ въ едно отношение може да знае, но въ друго отношение да не знае. Сега, туй не трѣбва да вн бвде за обезсърчепие, но, който века да се учи, трѣбва да знае
91 това нѣщо. II пакъ ще ви повторя идеята: хората остаряватъ, сако когато мислатъ, че всичко знаягъ. Който иска да остарѣе, това е много лесно, Деньтъ, въ който ти поиислишъ, чо всичко си свършилъ — та си остарѣлъ. А за да се подмладишщ ще мпслишъ, че много малко знаешъ, що почпешь, като дѣте, да възлриемашъ А такава староегь, азъ я наричамъ прѣждеврѣмешш. Затуй, желая всички въ школата, да б&дете млади. А, за да бедете млади, значи, да мислите, че сега започвате Великото Божествено учение. Учението, което свѣтътъ дава, то е прѣдговоръ на Божественото учение. Като свършите всичко въ свѣта: отдѣлениятщ прогимназията, гимназията, послѣ университета, специализирате, се и станете пай-учения човѣкъ, това е само прѣдговоръ на Божественото знание, което трѣбва да започнете. Слѣдователно, ако вие сте добили този прѣдговоръ, може да станетеединъ добъръ ученикъ въ Божествената школа. Затуй, азъ прѣпорхчвамъ на вгЛим: да добиете отъ свѣтското знание, колкото може повече. Защото, нѣкой казва: „Намъ свѣтско знание не ни трѣбва, а Божествено“. Ако свѣтското нѣмашъ, Божественото не можешъ да придобиешъ. Ако свѣтското ти е мжчяо, Божественото е хиляди пхти по-мжчн'). Сега, въ единъ съврѣмепеиъ университетъ плащатъ
iai.T:i 800 лв., а въ едно Божествено у зейне, съ 8,000 ли. я° може ga влѣзешъ, и съ 5 0,000 лв. по може да влѣзсшъ, и съ 20 х, п съ 100 х., п г, 1 милион1!., и съ 10 и съ 100 килийна но може да влѣщшъ, и съ едииъ милпардъ не можешъ да влѣзешъ. Разбирате ли? Ако е за изри, то съ паря не може да co откупува. Въ Божественото училище ще залолъшъ сърцето си и ума си, а волята ще остане твоя. И тогава, ще откупувашъ сърцето и ума си, за да покажеш ь колко си юнакъ. Волята ще остане на тебе, а ума и сърцето тамь. И затуй Писанието .казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“Сърцето си що го заложишъ. Разбира се, туй не е залагане, тъй както въ свѣта залагатъ. Въ всѣка окултна школа ще пристъпите съ всичкото си благоговение. То е нѣщо вжтрѣшио. Нѣма да ходите разпасани, по тамъ, като влѣзе човѣкъ, трѣбва да има всичкото благородство на ума и сърцето, да знаете, че туй е една отъ найвеликитѣ и пай-благородпитѣ работи. II върху познанията, върху това градиво, което учеиикътъ що добие, ще почива неговото щастие, понеже той ще съгражда бхдещпя сп животъ п бадещия си домъ върху тия свои познания. Нѣкой ще каже: „Безъ тия знания не може ли?—Не може. Може да влѣзета съзнателно или несъзнателно, но всй-тмм ще минете
93 прѣзъ Божествената школа, и ще свършите. Сако че нѣкой ек влѣзли безъ да знаятъ, а други знаятъ, че ех влѣзли вь тази школа. Релпгиознитѣ хора казватъ: „Боъ не ли трѣбватъ много знания, т. е. ние и безъ окултна школа може да минемъ“. Това подразбира, че тѣ несъзнателно ще минагь таза школа. Иѣкои хора я минават-ь съзнателно, а др) ги—-несъзнателно. И ще ви кажа защо. Страхлявитѣ ученици ги прѣкарватъ прѣзт моста вечерно врѣме — да не виждатъ, а безстрашлигнтѣ ученици — денемъ. II на сграхлпвит! . . турязъ прѣвръзка. И когато иѣкои каж /J 1 хоже ли безь тази школа?“ — гж ;;.о 41 ь: голе, но съ прѣвръзка, а може п боГ гр' ; зг . Послѣ, нравило;о Ч|1 . ве ние не искаме много, папротивъ, много ' ъг изискваме. Отъ всѣки единъ ученикъ искаме да отдълн на денъ ьо едпнъ часъ врѣме. Оедемь деня, по единъ часъ отъ деня, 7 часа работа, и то, този часъ от в врѣмето, което ще прахосашъ нѣкхдѣ да носвѣтишъ па туй занимание. И този часъ ще го посвети!е съзнателно, отъ любовь. Пакъ ще вн кажа: ако впе работите безъ любовь, нищо нѣма да ви ползува. Правилото на Божествената окултна школа гласи, че знанието трѣбва да се добива по закона на Дюбовьта. Добиешъ ли едно знание безъ любовь, то нѣма да
-W те ползува. И an. Павелъ, въ посланието си къмъ Коринтянитѣ казва: „Каквото и да направя, ако е безъ любовь, нищо не се ползувамъ“. Ако го направимъ съ любовь, ползуваме се. Сега, въ тази окултна школа, вие ще се запознаете съ всичкптѣ религиозни системи, положения, закони, защо сх се явили религиитѣ, при какви условия и т. н. И тогава, нѣма да има тия неразбории: дали ние сме на правата или на кривата страна. Отъ окултно гледище, ние другояче разсъждаваме за правото и кривото. Отъ становището на окултната школа, съврѣменното право е безправие. И, когато нѣкой ви каже: „Нѣма ли право?“ Право! Вашето право, огъ окултно становище, е безправие. П, слѣдователно. за да имаме едно правилно схващане за тази Велика Божествена еволюция на нѣщата, трѣбва да имаме туй истинско познание, истинското разбиране, и тогава ще може да разглеждаме въпроситѣ философски. Ние не се боимъ отъ въпроси. Нѣкой въпроси може да ги разрѣшимъ много лесно, а други въпроси оставяме безъ отговоръ. Защо? Защото въ всѣка една окултна школа, всѣки единъ въпросъ трѣбва да се разгледа на своето врѣме, а не безъ врѣме. Има въпроси, които се задаватъ безъ врѣме. Задава се въпроса: ,Има ли Господь, или не?“ Този
95 шросъ е яенаврѣмененъ. „Има ли бхдещъ жйтъ, или не?а И този въпросъ е ненаврѣменелъ. (щото, за мене, азъ, който1 живѣя едноврѣменно въ този и въ другия свѣтъ, ходя и се разго" рямъ съ всички тия ангели, ако ме питатъ: Има [ ангели? — азъ си мълча. Нѣкой ще ме убѣж:ва, че това е глупаво, азъ пакъ мълча, виждамъ »е е глупаво. Ама ще пита нѣкой: Ти впждашт. f това? Амп ти разбирашъ ли това, което пишъ? Колкото ти вмашъ право да се съмпѣвашъ □ моето виждане, толкова имамъ право и азъ да съмпѣвамъ въ твоето разбиране. А двѣ еднакви (личини, въ двѣ противоположни посоки една мь друга, се взаимно унищожаватъ. А, вижъ, зад (дени такива въпроси ьъ окултната школа: какъ __ 1, живѣемъ,какъ даподобримъ живота си—на това . же да отговори окултната школа. Какъ да обио Ьъ своя животъ, какъ да развиемъ ума си, какъ очистимъ сърцето си, какъ да развиемъ душев__1тѣ си сили? — На вспчко туй се отговаря прямо, ; вагь се мет°ДИ. Онѣзи, които влизатъ въ шко-| __ па, трѣбва да зпаятъ, че тѣ сх ученици, а уче___ ткътъ трѣбва да бхде безъ прѣдубѣжденпе. Той _ гѣбва да бхде чистъ, като опрана дреха. Само J | ъритѣ хора, които сх живѣли дълго врѣме въ 1ѣта, казватъ: „Човѣкъ не трѣбва да бхде глу
9G павъ“, А огъ окултно гледище, ние прѣдпочптамеда бшдемъ глупави въ язвѣстно отношение. Та, всѣки единъ отъ вась трѣбва да напусне своитѣ прндубЬжденвя. И, ако отъ това, което се прѣподава, не се постигатъ резултати, той самъ ще сп прави своето заключение. Малки, микроскоическп оппги — годѣми работи нѣма да иравпмъ. Ще ви кажемъ да посѣете едно житно зърно, и послѣ ще ви пптамъ: Израсна ли' — Израсна, Послѣ: Колко зърна даде? Узрѣ ли? Реално ли е това зърно? Защою, туй, което става съ едното житно зърно, същото става и съ 10 милиона такива. Но, нѣма да очаквате изведнъжъ резултати, Нѣкой, като влѣз“ вь школата, мисли, че ше се изтегли завесата, и пзведпъжъ всичко ше се оправи. Който мисли, че ще се вдигне завѣеата изведнъжъ, азъ го лрѣдупрѣждавамъ, да не си губи врѣмето. Тъй щото, ще трѣбва да се разберемъ. Да не кажатъ нѣкой: „Ама азъ какво мпслнхъ. Ако мислите за голѣмп работи, азъ ще ви покажа мѣсю вадѣ да отидете за тѣхъ. Тамъ много се добива. И тъй, на първа рхка, ние ще пристхпимъ да проучимъ основно човѣка, сегашниятъ човѣкъ, тъй както е, да го проучимъ въ тази му фаза, съ тия сили, които се развиватъ въ неговия органазъмъ, проявяватъ се въ неговия умъ, дѣйству
97 тъ въ неговото сърце, и се реализирате въ невата воля. И, слѣдъ като проучимъ човѣка по .;и начппъ, нае ще пристжпимъ тогава въ друга па область, по-широка, п по-приятна. Проучването човѣка въ нѣкое отношение е приятно, а въ 1»уго отношение — неприятно. Когато нроучавашъ щожителната страна на човѣка — приятно о, коITO проучвашъ неговитѣ отрицателни страни, е иого неприятно. И всѣки ученика. трЬбва да бж| много смѣлъ и рѣшителенъ. За да проучимъ овѣка, това е трудно нѣщо. Що ви поставятъ въ цпа окултна школа, и ще ви покажатъ коложителшгтѣ и отрицателнитѣ страни на вашия характеръ, !ъй, както прѣдъ едно огледало, да си видите ислптѣ. И при единъ такъвъ изнитъ, позная, но емпературата ви ще падне най-малко 35° подъ улата, ще истините, и ще ви се отще да живѣете. I затуй, въ старо врѣме, много ученици см подлудявали. Но ние нѣма да паправимъ тона. Въ тия школи, дѣто много се дава, човѣкъ излиза или съ много умъ, или безъ умъ, то е хазартна игра» А методътъ, който ние ще употрѣбимъ, е единъ отъ най-безоиаснитѣ. Но, като казвамъ ябезопасеиъв, да не мислите, че лесно що мините. И тукъ ще заложите ума и сърцето си. 'Гамъ си има долапчета и ключово, н всѣки денъ, като кажете: „Ис
98 камь сърцето сп назадъ“, може да си отворяткогато искате, и да си вземете ума и сьрцето. другиятъ начииъ, дѣто много сепридобива, то въ другъ кдасъ. И тогава, като свършишъ унили щето, !це дойде Великяятъ Учитедь, самъ ще о. вори. И, ако вие ме попитате за съврѣтеяшп h подлудѣлл хора, смахнати хора, защо см такиш, тѣ см все ученици на тамва шкоди, недосвьршп ш схтѣ. На първо врѣме ще турите въ ума сп мисъл,и трѣбва да свършимъ училището, по който п да и пачинъ. Религията казва: „Трѣбва да вьрш.пь волята Божия“. А ние казваме: „Земята е едни училище, и то трѣбва да сЛ свърши, но който и з е иачинв“. Сега, кой отъ васъ може да чете хубаво? Да се прочетагъ темптѣ! (Брать Бѣлевъ ги чете). Cora, ще опрѣдѣлито една комисия, която, слѣдъ като прочита всичкитѣ работи, да изважда нѣщо общо. Отъ всичко туй ще извадите пайважнитѣ работи, и ще направите едно общо опрѣ 1 дѣление, кой е най-добриятъ умъ. Може да започнете оть тамъ: умътъ и неговитѣ връзки съ материалния свѣтъ разнитѣ му качества въ природата и т. н. Кои ще влизатъ въ тази комисия? Може вие да се опрѣдѣлате, за васъ 14 е най-доброто число 7 братя, и 7 сестри. Вие ще си ги
w Иберете, то е вече ваша работа. (Мълчание). Топва, азъ опрѣдѣлямъ братята. Толевъ, Бѣлевъ, •усчевъ, Русевъ, Радевъ, Коепъ и Радославовъ,, I отъ сестритѣ: Недѣлкова, Здравка Попова, Спиридонова, Стоянова, Динова, леля Гина, Иванова. Сега, тукъ се иска вѣщина, да се извадятъ важнитѣ мисли, защото туй общо опрѣдѣление, Което ще направите, всички ще го проучите и всички ученици ще си го прѣпишатъ, да го иматъ. 'Го да бхде нѣщо красиво. Ще го прочетемъ тукъ, В ще го туримъ на гласуване, да видимъ удобрявате ли го всички? Т. м.
ТРИ РАЗРЯДА УЧЕНИЦИ 5. Школна лекция на общия окултенъ клась ШП—1922, четвъртъкъ. Ст. София.
, 30 ч. в. Три разряди ученици. Т. и. Въ школата, има три категории ученици: слушатеди, вѣруюшц и ученици. Съ какво се отлича» натъ слушателитѣ? — Съ слушането. Съ какво се огличаватъ вѣрующитѣ? — Съ вѣрата. А ученицитѣ? — Съ учението си. Значи, тия три положения, това с качества на ученика. Той започва съ слушане, това е първата стжпка. Втората стъпка е вѣрата, а учението е третата стжнка. Но, той ие свършва тамъ. Слѣдователпо, трѣбва да се научите да слушате, то е едно отъ първитѣ качества. Слушането въ окултвзма се нарича—концентриране на ума, или умътъ да бмде съерѣдоточенъ въ едпа посока, безъ да е разсѣянъ. Второто качество на ученика е: да по вѣра, да се пе съмнѣва въ това, което учп и слуша. Усъмни ли се веднъжъ, този ироцрсъ па учеше се спира.
104 Въ каквото и да е направление, принцадътъ , с&щъ. Въ вѣрата съмнѣние не се допуща. Може да имате иогрѣшни схващания, тѣ сж извънъ вѣрата. II послѣ, учепикътъ се отличава съ стремежа къмъ учение, т. е. той иска да придобие знание, което произтича отъ мждростьта. Олѣдователяо, той не може да се съмнѣва въ туй знание; то co отличава отъ обикновеното знаппо, което сега имате. Сега, това сх всгжпителчп бѣлѣжкп, много пати сте ги слушапи. но въ школата трѣбва вече да ги приложите. Когато нѣкому кажатъ, че е слушагель, той сь това може да се обиди, но туй, да знаешъ да слуша шъ, то е едно отъ великитѣ качества на човѣка. Да се вслушашъ и да слушашъ, и да знаешъ какъ да слушашъ, то е най приятното въ живота. То е изкуство на ухото, Щомъ дойдемъ до вѣрата, ще засѣгнете горната часть на мозъка. Съ тия три качества на ученика вие засѣгате мозъка въ три направления: центърътъ на вѣрата "се намира отгорѣ, на повърхностьта на човѣшкия мозъкъ, учението се намира огцрѣдь, а слушането отзадъ, и се образува едипъ равностраненъ трихгътникъ, Слушането е отзадъ, и всѣкога, вспчкптѣ неприятности въ живота идатъ все отзадъ, Сега, ние зададохме първия въпросъ. Какво
105 прѣддазначението на ученика въ една окултна Вкола? Само окултната школа може да ви даде инъ правиленъ и положителепъ отговоръ. Какво прѣдназначението на човѣка? Само тя ще ви аде такьвъ отговоръ, съ който може да бедете адоволени. И щомъ приемете туй задоволство, у васъ нѣма да се роди една ивдиферептпосгь, нѣма да мислите, че знаете, а ще се яви единъ новъ импулсъ да работите за вашето повдигане. Много прѣпятстввя се изпрѣчватъ въ живота ви, поради коию не може да схванете великитѣ истини, които ех. вложени въ знанието, което може да ви даде една окултна школа. Заврим ѣръ, сега нѣкой отъ вясъ и е сх си доспали. Снощи и е сх спала добрѣ. Иа други, храната имъ не е бпла добра, не са; си дояли. Трети, иматъ пѣкакви сдѣлки въ свѣта, иматъ малко загуба; всички изобшо все имате мал спънки, и като не знаете още закопа, какъ да ~е освободите отъ тия врѣмешш бозиокойствия, то е Истината не може да ви засѣгпе тъй реално, акто би трѣбвало. А цѣлвтя па окултната школа о да приготви умоветѣ ви, сьрцата ви, да разбирате и прилагате Истинаj а. Сега, тази школа схщеврѣмянно о и една опитна школа. Азъ говоря за окултната школа на Всемирното Бѣло Братство, коато ще ви покажа пхтя, да приложите Истината
106 hi живота — пе да я памѣрите, а да я приложите. Сега, тия еж общи твърдения. Въ една отъ мипалитѣ си бесѣди азъ разпрѣдѣлихъ човѣшкия животъ па три категории: спане, ядене и работа. Първата задача на ученика е да ги разбере правилно. Спането засѣга астралния или чувствения животъ на човѣка, т. е. неговата духовна страна. Човѣкъ се учи духовно само въ съня си. Само когато спите, може да се учите духовно. Тъй е. И, ако вие не знаете какъ да спите, никога не може да се учите духовно. Учиш хора пе може да б&дете, и ученици не може да бждете. И когато, казвамъ, че трѣбва да co научите да спите, разбирамъ, че трѣбва да поставите тѣлото си въ такова положение, че като излѣзе вашата душа, вашвятъ двойникъ, да намѣрите вашия учитель, който ще ви прѣнодава, защото знанието се прѣподава горѣ въ духовния свѣтъ, а не на земята. Тукъ е повторение на това, което таят, се прѣподава. Затуй казвамъ: най-първо, да се научите да спите спокойно. Волята си да приложите; една вечерь не може да спите, друга, трета, но въ една година ще гледате да се научите да спите добрѣ. Ако вие не можете да приложите воля да спите, какви герои ще бждете? И първото нѣщо, ще възпитавате тѣлото си, да знаете какъ да си почивате. 1Це ви дадгмъ
107 упражнения да знаете какъ да си почивате. Вие искате сега да ме слушате, по сте стегнати, краката ви ех стегнати, умътъ ви е стегната, вие сте въ едно болезнено състояние. Тази стегнатость на мускулитѣ винаги ще прѣдизвпква вашитѣ низши центрове, ще привлѣче астралнитѣ силп въ долнитѣ слоеве на мозъка ви, п ще се родятъ отрицателни, най-низки мисли и чувства. Запримѣръ, на нѣкой лицата ви сж тъй сериозни, понеже така се възпитавате, но това е дресировка. Въ окултната школа ще се научите лицата ви да бждатъ тихи и спокойни, чисти, естествени, много естествени. Прѣдставете си, че отъ всичко сте задоволени, каточе имате всичко, каквото желаете, какъвъ изгледъ ще -има лицето ви? Такова трѣбва да бхде лицето па окултния ученикъ. Прѣдставете си, че вие очаквате нѣкой вашъ приятели, когото отъ години обичате, сърцето ви трепти, очаквате ю. Другото положение: прѣдставете сп, че сж ви есхдили на смъртно наказание, и утрѣ ще ви обѣсятъ. Тогава какво ще бжде положението ви? Сега, туй смъртно наказание, вие го прилагате почти всѣка седмицл по единъ пжть въ себе си. И така, по нѣкой пжть вие се самоубивате. Е, какъвъ изгледъ ще има лицето ви? Ами че много отъ вашитѣ най-благородии чувства и мисли, кои