Новият човек

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Новиятъ човѣкъ". Недѣлни бесѣди. Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 2002. 352 с. ISBN 954-9589-58-7.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
Учител ьтъ Беинса Дуно Новиятъ човЬкъ НедЬлни бесЬди 13 мартъ 1921 год. 2 октомврий 1921 год.
Ученикът трябва да благодари от сутрин до вечер за всичко, което вижда около себе си. Тогава струите на Любовта ще потекат през неговата душа. Учителят (Свещени думи на Учителя, София 1938 г.) Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред. Учителят никога няма да остави ученикът да се спре. Ученикът чувства подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. Учителят (Свещени думи на Учителя, София 1938 г.) Учителю, благодарим Ти за Божественото Слово, с което ни дари. Израз на нашата благодарност ще е изучаването и прилагането Му от всеки ученик, на когото съзнанието се е отключило за Него, за Словото. 3
Новиятъ човЬкъ “Недяйте говори лъжа единъ на другъ, като се съблякохте вече отъ вехтия человѣкъ съ дялата му и облякохте се въ новия, който се подновява въ познание, по образа на тогозъ, който го е създалъ. ” Съвременните хора страдатъ отъ това, че говорятъ на много езици. Понеже всички езици нематъ единъ и сжщъ знаменатель, то и думите въ тези езици нематъ едно и сжщо изражение, защото всички народи се намиратъ въ разни степени на развитие. Като резултатъ на това, съвременните културни хора не разбиратъ първоначалния езикъ и като превеждатъ Божественото, правятъ грешки. Питамъ: Кой е Божествениятъ езикъ? Кждето и да изучавате геометрията и алгебрата, въ който народъ и да ги изучавате, правилата имъ сж едни и сжщи. Като французинъ, като българинъ, като руснакъ, като японецъ или китаецъ било, вие винаги ще изучавате математиката по едни и сжщи формули и правила. И тъй, математиката и геометрията азъ ги наричамъ пръвъ преводъ на Божест-вения езикъ и то само въ символи. Основата, съ която започва геометрията, е точката, а математиката съ единицата. Следователно онзи, който може да научи единицата, ще може да научи и всички правила въ мате-матиката, а онзи, който научи точката, ще научи и цЬлата геометрия. Известна ви е на всички отъ математиката аксиомата, че най-кжсото разстояние между две точки е правата линия. Защо именно правата линия да е най-кжсото разстояние между две точки? Защото правата линия се образува отъ две разумни точки, а те сж две сжщества, които избиратъ найкжсото разстояние за съобщението си и като се подвижатъ едно къмъ друго, образуватъ правата линия. Следователно, правата линия не е нищо друго, освенъ съобщение между две разумни сжщества. 1 Поел, къ Ефесяняномъ, гл. 4, ст. 22 5
Правата линия въ математиката, това е единицата, която съдържа въ себе си всичко. И тъй, всички вие може да образувате по една права линия, но самъ човЬкъ не може да я образува. Казвате: “Като се движи една точка, ще образува права линия.” Не, една точка не може да образува права линия, а трьбва да се движатъ двь точки една къмъ друга, т.е. двь разумни сжщества, като си подадатъ ржка, образуватъ правата линия. СъврЬменнитЬ хора се ржкуватъ съ дьсната си ржка. Дьсната ржка е правата линия, която е образувана отъ човЬшкия умъ. Умътъ се съединилъ съ сърцето на човЬка и е образувалъ правата линия. Всички хора, които се съединяватъ по права линия, иматъ прави дЬла, а тьзи, които се съединяватъ по крива линия, иматъ криви дЬла. Въ стиха се казва: “Не говорете лъжа единъ другиму.” И тъй, питамъ ви: Какъ искате да се съедините съ мене, по права или по крива линия? Вълкътъ, когато пристжпва къмъ своята жертва, никога не идва по права линия, вськога идва отзадь й и отъ тамъ я залавя. ДвЬтЬ разумни сжщества, като образуватъ правата линия, съединяватъ се въ едно и образуватъ единицата. Тьзи двь сжщества сега трьбва да се подвижатъ въ нова посока, подъ правъ геометрически жгълъ, при което ще образуватъ плоскости, която граничи съ четири точки. И тогава, като теглимъ единъ диагоналъ въ квадрата, дЬлимъ го на двь равни части, на два правожгълни трижгълника, които иматъ обща хипотенуза диагонала въ квадрата. Хипотенузата показва производната сила на двьть величини, на двата катета. На човЬшки езикъ това казано значи: на единия катетъ стои бащата, на другия майката, а на противоположния хипотенузата, стои дъщерята. СлЬдователно, хипо-тенузата е равнодьйствующата сила, която регулира всички отношения въ свЬта. Значи дъщерята е, която регулира отношенията между майката и бащата, защото ть сж противоположни сили, които прьслЪдватъ различни интереси. Напримьръ, майката и бащата не могатъ да се обичатъ, защото тЬхнитЬ отношения сж основани на чисто търговски смЬтки. За 6
нЬкоя жена казватъ, че много плаче за мжжа си. Давайте само 25% вьра на тьзи сълзи. Такива сж сълзить и на мжжеть за женить имъ. Жената казва: “Колко те обичамъ, умирамъ за тебе.” Да, умира тя. Квадратътъ, това е полесражението въ свЬта, т.е. чисто физическия свЬтъ, а диагоналътъ, хипотенузата въ него показва онзи великъ законъ, чрьзъ който се прими-ряватъ противоположностить. Хипотенузата въ математиката се нарича единица, а въ Божествения свЬтъ Богъ. Хипотенуза, единица, Богъ това сж прьводи на двЬтЬ точки, които се движатъ, за да образуватъ правата линия. Имайте прьдъ видъ, че тьзи двь разумни сжщества, като се подвижили едно срьщу друго, за да образуватъ правата линия, сж създали небето и земята, т.е. създали сж вашия Господь. Кажете, кой философъ, кой богословъ, кой светия може да каже какво нЬщо е Господь, да Го опише. Като ви питамъ, кой се наема да опише Господа, то е защото Господь не е такъвъ, какъвто си Го прьдставяме и мислимъ. И жената не е такава, каквато мжжътъ си я прьдставлява. И мжжътъ не е такъвъ, какъвто жената си го прьдставлява. Че това е фактъ се вижда отъ това, че щомъ се оженятъ, не минава и седмица и двамата сж недоволни единъ отъ другъ, но не изказватъ недо-волството си. Жената е малко замислена, мжжътъ сжщо, недоволни сж единъ отъ другъ. Защо сж недоволни? Защото вънъ отъ човЬка доволство нЬма. Онзи, който би желалъ да намьри щастие вънъ отъ себе си, той се движи въ областьта на илюзиить. СлЬдователно, двамата млади слЬдъ като се влюбятъ и оженятъ, ставатъ огледала единъ на другъ и не сж доволни вече отъ своить огледала, защото въ тЬхъ нЬма животъ. Това е старото учение на лъжата, да се лъжемъ като казваме, че се обичаме. Нали е чудно, когато майката кръщава дЬтето си прьди да го роди. Може ли да се кръщава то, да му се дава име прьди да се роди? А сегашнить хора кръщаватъ дЬцата си прьди да се родятъ. Започватъ да търсятъ име. Майката иска да се кръсти на нейно име, бащата на своето, 7
дъщерята иска друго име споръ се поражда. Не говорете за дЬтето, то не се родило още. “Не говорете лъжа единъ другиму!” Говорете съ положителенъ езикъ за нЬщата. Говорете за името на дЬтето само следъ като се роди то и слЬдъ като се оформи. Преди да се родило дЬтето, мълчете. Затова въ източната наука се казва, че трьбва да се мълчи и оньзи, които не разбиратъ този дълбокъ математически езикъ, се учатъ на мълчание. Сега има стари и млади хора, които учатъ мълчанието. Е, хубаво, можешъ ли да мълчишъ, когато си гладенъ? Когато си ситъ, разбирамъ да мълчишъ, но когато си гладенъ, ще говоришъ по всички правила, ще разрешавашъ всички математически въпроси, ще говоришъ съ стомаха си и ще го питашъ: “Какво искашъ, братко?” “Гладенъ съмъ, ти си по-уменъ отъ мене, услужи ми, още повече ти си отвънка, а азъ отвжтрь.” Ти му казвашъ: “Външните условия сж лоши.” “Нали ме обичашъ, услужи ми, защото иначе и азъ и ти ще страдаме.” Коя е най-правата линия, най-кжсото разстояние, по която слиза храната? Гърлото. Нькой пжть лекарите хранятъ болните и по другъ начинъ, но той не е естественъ. Павелъ, който билъ и мистикъ и окултистъ, въ цитирания стихъ, казва: “Облекохте се въ новия човЬкъ, който се подновява въ познание, по образа на тогозъ, който го е създалъ”. Сега азъ пакъ ще ви помоля, като ме слушате, да се освободите отъ всекакъвъ видъ стеснение, защото ви виждамъ, че се стеснявате. Мома, кога люби некой момъкъ, бои се да изкаже любовьта си. Сжщото е и съ момъка. Любовь, която се стеснява, която се бои да се изкаже, не е любовь, но и ако се много изказва, пакъ не е любовь. Ще бжде чудно, ако свещьта не издава светлината си. “Нема да я скриемъ подъ шиникъ”, казва Христосъ. Нема да отидемъ и въ друга крайность обаче, да туримъ свещьта на течение. 8
Сега ще ви попитамъ, защо е необходима равно-дьйствующата сила? Задавали ли сте си въпроса, какъ се ражда умразата, лъжата въ свЬта, защо хората лъжатъ, мразятъ? Христосъ казва: “Любете враговеть си.” Той е обосновавалъ това на единъ вжтрьшенъ законъ. Това, споредъ насъ е неестествено да любишъ враговеть си. Умразата вськога произтича отъ ума, той я създава. Вземете възлюблената на кой и да е момъкъ, веднага въ ума му ще се яви умраза. Като му отнемете любовьта, съ която той може да образува права линия, образува се крива линия, явява се умразата. СлЬдователно умразата показва, че любовьта отсжствува. Тогава какъ да излЬкуваме умразата? Дайте момата на момъка, върнете му я. А вие казвате: “Какъ да дадемъ тази хубава мома на този недостоенъ момъкъ?” Че кой момъкъ е достоенъ въ свЬта? Споредъ мене, ако единъ момъкъ е достоенъ въ свЬта, всички сж достойни, ако единъ не е достоенъ, всички сж недостойни. Такъвъ е математическиятъ законъ. Всички момци сж подъ единъ знаменатель, но иматъ само различни дЬления. И всички моми сж подъ единъ знаменатель, но съ различни дЬления. За да обясня тази идея, ще ви приведа единъ старъ окултенъ разказъ, който се срьща въ всички народи. Когато Господь направилъ свЬта, заинтересувалъ се да види какъ живЬятъ хората на земята, затова сльзълъ нькждь на изтокъ, дЬто намьрилъ единъ ученъ браминъ. Тръгнали двамата по свЬта. Браминътъ задавалъ на Господа много дълбоки въпроси. Дошли до едно мьсто, браминътъ казалъ: “Господи, много съмъ жаденъ, вода искамъ.” “Ще попитаме този говедарь тамъ, той ще ни каже, дь има вода,” отговорилъ Господь. Понеже воловеть на този говедарь си пасли спокойно по полето говедарьтъ си легналъ на меката трьва, дигналъ си краката нагорь и си свирилъ. Господь го запитва: “Дь има вода наблизо?” Той показалъ съ крака си, дь има вода и продължавалъ да си свири. “Какъвъ мързеливецъ е този младежъ, не се подига, а лежешкомъ ни посочва дь е водата”, казва браминътъ. Този говедарь си свири и 9
мисли за своята възлюблена и казва: “Господь е вжтрь въ мене, не Го признавамъ отвънка.” Като вървЬли по-нататъкъ, срьщнали една млада, стройна мома, носи вода съ кобилици. Господь казва на брамина: “Видишъ ли тази мома, ще я дамъ на говедаря.” “Но той не я заслужава!” “Не, той е най-добриятъ момъкъ, той я заслужава”, казва Господь. Отъ ваше гледище ще кажете: “Изборътъ не е правъ.” Кажете ми, дь е правиятъ изборъ? Бихъ желалъ да срьщна момъкъ и мома, които прьди оженването си и слЬдъ оженването си, прьзъ цЬлия си животъ, да не сж роптали и да сж жертвували всичко единъ за другъ като за Господа. Има ли нЬкои такива? Не. Всички си изпъшкватъ, мжже и жени и си казватъ: “Ехъ, този дяволъ, тази дяволица ме излъга, измамихъ се.” Защо се измамили? Защото интере-сить имъ не се съвпаднали. Измамата произтича отъ противоположни интереси. Момъкътъ, като се ожени, иска да му се роди синъ, т.е. иска първо да изльзе неговия образъ въ свЬта. Горко, ако изльзе момиче, казва: “Ехъ, момиче, жена се роди!” Ако пъкъ майката иска да се роди момиче, а се роди момче, тя е недоволна. Прьдъ хората ть не изразяватъ недоволството си, но иначе и единиятъ и другиятъ сж недоволни. А съ това и майката и бащата дьйствуватъ развращающе при възпитанието на дЬтето. Това недоволство, колкото малко и да е, указва влияние върху бждещето развитие на ума и на сърцето на дЬтето, ть го подтикватъ къмъ бждещи прьстжпления. Защо? Защото родителить на дЬтето не сж създадени по образъ на познанието. Безразлично е, кой е дошълъ по-рано на свЬта, момчето или момичето. Кажете на дЬтето си “добрь дошло” и благодарете. При първото творение на човЬка, който билъ направенъ по образъ и подобие Божие и синътъ и дъщерята се раждатъ едноврьменно, а при второто творение на човЬка, първо се ражда синътъ, а посль жената, сестрата, като е била направена отъ реброто на брата си. Ще кажете: “Това е малко особено, ние знаемъ, че Адамъ е първия човЬкъ, бащата.” Не, Адамъ 10
не е никакъвъ баща, Господь е баща и Той извади от Адама реброто. Въ Писанието се казва: “Който люби баща си или майка си повече отъ мене, не е достоенъ за мене”, а то значи: Който люби външната форма повече отъ Мене, Който създавамъ всичко, не е достоенъ за мене. Синътъ, който имате тукъ на земята, той е само по форма вашъ синъ, вие имате другъ синъ, друга дъщеря. Кои сж ть? Ть сж създадените по образъ Божий, ть иматъ знания и ако дойдатъ тукъ на земята, ще донесатъ такава любовь, че и майката и бащата ще бждатъ доволни. И тъй, квадратътъ образува дома, раждането на двЬтЬ дЬца, а като се подвижи този домъ, образува се обществото, образува се кубътъ. Ако се подвижатъ всички страни, всички плоскости на куба, накждь ще отиде? Той ще се подвижи по обратния пжть съ движението на линията. Когато се подвижатъ страните на куба отвънъ навжтре, образува се права линия. СрЬшуположнитЬ две страни на куба образуватъ една права линия, една единица и другите две срещуположни, при движението си образу-ватъ друга права линия, втора единица. Тьзи двь единици дохождатъ въ стълкновение и като не могатъ да отидатъ нито въ една, нито въ друга посока, образуватъ буквата “Т”, т.е. образува се квадратътъ. СлЬдователно, когато се каже, че трьбва да гледашъ навжтрь, това подразбира четвъртото измьрение. Нькои искатъ да кажатъ, че духовниятъ свЬтъ е навънка, но той е навжтрь, ще концентрирашъ ума си навжтрь въ проек-ция. НЬма да се спирамъ върху това, да ви разправямъ, накждь е този свЬтъ. Този свЬтъ вие го знаете. Когато кажете, че не го знаете, постжпвате като момата, която иска да изпита момъка, дали я обича той или не. Тя знае. Ако я обича, нЬма какво да отгатва и ако не я обича, пакъ нЬма какво да отгатва. Въ първия случай умътъ показва, че има проявления, има любовь. Ако не я обича, това показва, че умътъ и сърцето не сж съединени заедно, значи умътъ нЬма това, което трьбва, СлЬдователно отъ това се ражда недоволство. 11
Проверете този законъ. Вземете коя и да е отъ играчките на вашето дЬте и у него ще се роди недоволство. Всички недоволства въ свЬта сж все отъ материаленъ характеръ, хората искатъ кжщи, земи. Ще кажете: “Какъ да се оправи света?” Дайте вськиму това, отъ което се нуждае, т.е. дайте работа на човешкия умъ. Не спирайте ума на човЬка отъ деятелность. Споредъ мене, момъкъ и мома, ако сж развалени, ще ги оженя. Ако и тогава сж недоволни, ще имъ дамъ кжща, ниви; ако пакъ сж недоволни, ще имъ дамъ лозя, каруца и въ края на краищата, като започнатъ тьзи неща да имъ говорятъ, те ще се задово-лятъ. Това е великъ законъ. Ако сърцето и умътъ оста-натъ безъ желания и безъ мисли, ще бждете недоволни. Следователно, сърцето и умътъ требва да се занимаватъ съ нещо. И тъй, спазвайте първия законъ: да не спъвате никой човекъ въ развитието му и да не мислите, че еди-кой си е недостоенъ за това или онова. Не, всеки човекъ, споредъ своите разбирания, схващания, е достоенъ. Ако споредъ твоя умъ намирашъ, че некой е недостоенъ, ти спъвашъ самъ себе си. Азъ говоря за тези неща като за математически величини. Всека мисъль, която се проявява въ ума и всеко желание, което се явява въ сърцето, е на местото си. Престжпление ще се яви само тогава, когато спънешъ ума и сърцето на човека въ неговия развой. Когато проследимъ съвременното общество, виждаме, че всички престжпления се раждатъ именно тамъ. Напримеръ, некжде мжжъ и жена си живеятъ добре. Дойде при техъ некой мжжъ, който не е могълъ да си намери мома, каквато желае, хвърли око на тази чужда жена. Дойде втори, трети мжжъ, хвърлятъ око на сжщата жена. Започнатъ тези мжже да се биятъ помежду си за тази жена, да си съперничатъ, но тя не е делима. Дойде четвърти мжжъ, и той се явява съперникъ. Тогава тя казва на тези мжже: “Почакайте ме да родя четири дъщери, ще ви оженя всички.” И тъй тя ще ги примири. Това може да ви се види малко смешно. Ще кажете: “Всички тези приказки не мязатъ на религиозни неща”. Питамъ ви: Ами тези 12
религиозни форми, които сме имали досега, каква полза сж допринесли на свЬта?” Ако ть бьха тъй хармонични, както трьбваше, щЬше ли да има толкова страдания? Въ тЬхъ има нЬщо нехармонично, неизгладено, което внася лошото въ свЬта. А тьзи нЬща ние трьбва да ги изгладимъ. Нькои казватъ, че не съмъ правовьренъ. Какъ ще опрьдьлите дали съмъ правовьренъ или не? Ние имаме единица, съ която трьбва да мьримъ всички нЬща. А тази единица е Богъ на Любовьта и Мждростьта. СлЬдователно, Богъ, като се проявилъ въ Любовь и Мждрость, образувалъ е единицата. Единицата е човЬкътъ. Тази единица, като се раздЬлила, образували се мжжътъ и жената или съ други думи Богъ извадилъ една единица или криво ребро отъ човЬка. Жената, като била у мжжа, изкривила се, затова Богъ я извадилъ отъ тамъ и й казалъ: “Ти нЬма да ходишъ вече тъй изкривена, както си ходила, докато си била у мжжа, права ще ходишъ!” Но понеже тя си знае стария навикъ криво да ходи, се ще покаже ребро, се ще прегжрне, като ребро ще обхване. И тъй, днесъ все ребра се прегржщатъ: “Охъ, моето пиленце”, но свЬтътъ не отива напрьдъ. Не, ние не се нуждаемъ отъ такива прегрждки, отъ криви ребра. Никакви прегрждки! Ако двама млади, които се обичатъ, се срьщнатъ, да не се прегржщатъ, но да се съединятъ по права линия и безъ да се приближатъ, ще се цЬлунатъ и веднага отда-лечатъ. Всички цЬлувки, придружени съ прегръщания, сж криви ребра, които иматъ вськога лоши послЬдствия. Това ви говоря и въ символична и въ права смисъль. Съ други думи: твоята мисъль, твоето желание, да не е никога раздвоено. Имашъ известно желание, но казвашъ: “Може да е криво”. Да нЬма никакво раздвояване. Ако е криво, не го изнасяй на свЬта. Трьбва да бждешъ абсолютно вьренъ на себе си. Като изкажешъ едно желание или мисъль, въ тебе да не остане никакво съмнЬние, пукнатина, че си извършилъ нЬкакво дЬло, отъ което да те е срамъ. Ако срьщна на улицата една мома съ изкривена уста и азъ я цЬлуна 13
устата й се изправи, то хората наоколо, които ме гледатъ, ще ме осждятъ ли? Не. Но ако срещна една красива мома и като я целуна, устата й се изкриви, какво ще кажатъ хората? Ще кажатъ: “Този непрокопсаникъ! ” Вие се усмихвате. На колко моми сте изкривили устата? Пъкъ и вие, моми, на колко момци сте изкривили устата? Пъкъ и вие останалите! Сега ще се заемете да изправите устата на всички хора, на които сте ги изкривили, като ги целунете. Само така ще изгладите грьшката си. Това е Божественото учение. Азъ говоря на всички, знайте, че нема нито единъ между васъ праведенъ. Да не кажете: “Азъ днесъ не съмъ толкова грешенъ.” Който се хвали съ това, той се хвали съ грьховете си. Единъ грьхъ и 100 грьха сж равносилни. Отъ една въшка произлизатъ 100 въшки, значи едната и стоте сж едно и сжщо нЬщо. И така за некого казватъ: “Той е православенъ, евангелистъ или човЬкъ отъ Новото учение.” Безразлично е какъвъ си, но ако това учение ти изкривява ума и сърцето и слЬдъ като възприемешъ тази философия и отидешъ въ всичките полета, разгледашъ какво има тамъ, а като се върнешъ си нещастенъ, какво те ползува това учение? Една търновка ми разказваше следното: “Ходихъ въ всички полета на небето, видехъ богове и богини, но не искамъ да живея между тЬхъ, небето петь пари не струва. Всички богове и богини дойдоха при мене, донесоха ми каляски, букети, говорятъ ми че съмъ била това онова, но всичко е празна работа, залъгватъ ме. Не ги искамъ!” Тази жена е видела стария свЬтъ старото небе, стария менталенъ и астраленъ светъ. Тя е видела отрицателните неща въ тези свЬтове и затова се погнусила. Тази жена казва: “Искамъ да живея на земята, да се стопли тамъ моето сърце.” Всички казватъ, че тази жена е смахната и мжжътъ й иска да я заведе въ лудницата. Не, тя е много умна, тя е въ пжтя на спасението и казва: “Азъ не искамъ да живея тъй, както досега съмъ живела!” Обектъ на любовьта е истината. Имайте предъ видъ, че у васъ не може да се събуди истинска любовь, докато не любите истината. 14
Сега, като ви говоря, ще ви направя една операция, искамъ да бждете герои, да я издържите безъ упойка. Азъ мога да направя операцията и съ упойка, но това ще е съ страхливците. Ще забия ножа, но гледайте да издържите, да не кажете “охъ”. Като ви направя добре тази операция, требва да останете доволни. При тази операция требва да се премахне лъжата отъ света, но за да се успее, требва да се обича Истината. Не обикнете ли Истината, лъжата непръменно ще се яви, тя е неизбежна. Ако жена не люби единъ мжжъ, тя ще извърши некое престъпление, ако мжжъ не люби некоя жена и той ще извърши престъпление. Требва некого да обичашъ, законътъ е такъвъ. Наймалко нЪщо и да е, но ти требва да любишъ. То може да бъде мушичка, бръмбарче, цветенце, птичка, но непременно требва да любишъ. Ако можешъ да любишъ всички, това е най-добре. Ще започнете любовьта отъ Истината. Като тръгнете отъ любовьта къмъ Истината, ще си образувате мърка, съ която ще измървате всичко въ свЪта. “ОблЪкохте се въ новия человЪкъ, който се подновява въ познание, по образа на тогозъ, който го е създалъ.” Познания тръбва да имате. Азъ бихъ ви препоръчалъ да прочетете всички хубави книги, написани досега. Това може да ви отнеме и хиляда години, но нищо, ще ги прочетете и слЪдъ това ще се заемете съ тази отворена прьдъ васъ книга. (Библията, Евангелието.) Тъзи братя, които сж писали тази книга, въ нея сж описали земята въ пръдшествуващитъ й фази. Знаете ли каква е била по-рано земята, каква е била по-рано слънчевата система? Между всички тъзи планети е имало пжтища и съобщения, чръзъ които жителитъ отъ една планета се съобщавали съ жителитъ на друга. Тъзи планети се въртЪли около себе си, а сжщо и около своето първоначално слънце. Казва се, че между планетитъ се породило нЪщо, което станало причина на раздори, вслЪдствие на което сж взели днеш-ното си разположение. Слънцето се настанило въ центъра, а наоколо му започнали да обикалятъ останалитъ планети. 15
Да оставимъ, обаче, настрана тьзи окултни твърдения, ть сж маловажни по отношение на въпроса, който разглеждаме. Но това движение на планетить, па и цЬлата слънчева система, показва какъвъ е билъ човЬкътъ вжтрь въ себе си още въ първо врьме. Слънцето е емблема на човЬшкия умъ. Венера е емблема на любовьта, Марсъ на силата у човЬка, войнственъ е той, Сатурнъ на правото, Юпитеръ на всички религиозни форми, които сега сжществуватъ, а Луната считатъ емблема на въображението, майка, въ която се зараждатъ всички идеи. Тьзи външни символи сж емблеми на това вжтрьшно състояние, което днесъ е изчезнало, поради това, че между чувствата, ума и волята на човЬка има дисхармония. Съобщенията между тЬхъ не сж прави. Нькой пжть искате да се проявите, да обичате нЬкого, но казвате: “Врьмето не позволява това, а може и той да ме излъже.” Нима любовьта трьбва да се страхува отъ лъжата? Не. Слънцето като изгрьва, огрьва еднакво всички сжщества, макаръ и ть да вършатъ прьстжпления. Прьстжпленията сжществуватъ вжтрь въ нашето въображение, чрьзъ което създаваме тази външна дисхармония. Мразишъ нЬкого и мислишъ, че той ще направи нЬщо лошо и съ това създавашъ злото. Въ Божествения свЬтъ нЬма тази дисхармония, но [въ] външния свЬтъ въ всички сжщества се явяватъ малки пришки, върху които поставятъ разни медикаменти, а ть прьдизвикватъ извьстни неприят-ности. Който причини тази дисхармония, то като се лЬкува болестьта, тя се връща къмъ него. Но вие запитвате: “Защо е създаденъ така свЬта?” СвЬтътъ е много добрь направенъ, той е създаденъ въ обятията на Любовьта и Мждростьта. За да провьримъ това, ние може да направимъ единъ живъ опитъ. Въ какво се състои той? Всички съврьменни религиозни хора казватъ: “Да избьгаме отъ земята, да отидемъ на небето да живьемъ.” Така и всички лЬнивци въ този свЬтъ се за богатство говорятъ: “Дано умре баща ми, майка ми, братъ ми, та да ми оставятъ наслЬдство да живЬя”. СжщитЬ хора разискватъ и върху политиката: 16
“Дано ни дадатъ тьзи оньзи земи” и все заграбватъ. Обаче тази земя, за която всички спорятъ, Господь ни я далъ наслЬдие на цЬлото човЬчество, а не принадлежи въ частность нито на единъ народъ. Ако бихте имали тази Божествена Любовь и Мждрость, всички бихте се ползували отъ благата на земята. Ще ви обърна внимание да поправите старата си канализация, да подновите старить си връзки, тъй както Богъ ги е направилъ. Онзи мжжъ, който излъгва нЬкоя жена, отнима я отъ мжжа й, като й обьщава че ще й даде всичката си любовь; тя се съгласява, но като остарье, той я натирва и тя окжсана и изнемощЬла, връща се при мжжа си, изповЬдва му се. Така и блудниятъ синъ изхарчва всичко и босъ, голъ, връща се при баща си. Тукъ работи единъ законъ, който трьбва да разбе-рете. Той се изразява въ слЬдната мисъль: Ако първиятъ не може да ви даде любовь, вториятъ никога не ще може; ако първата мисъль не даде плодъ, втората никога не ще може. Отъ злото излиза зло, отъ доброто добро. Направете разграничение между Любовьта и Вьрата. Любоьта е създала човьшкото сърце, а вьрата способст-вува за образуване на ума, тя го подканя. Значи всички сокове на ума сж въ вьрата. Ако искате да сте инте-лигентни, трьбва да имате абсолютна вьра, а не вьрвания. Да имате вьра, но въ що? Въ Първата причина на Любовьта, понеже тя е разумна. Богъ, когато изказва Своята Любовь, обмисля добрь нЬщата и посль ги изказва. СлЬдователно въ тази проявена Любовь всичко е свято, чисто, разумно, въ нея се намиратъ всички условия за развиване на ума ви. Тази Любовь не е слЬпа. Но ако вльзете въ този свЬтъ на Любовьта безъ вьра, ще създадете дисхармония въ себе си. Обичате нЬкого, не се съмнявайте дали той ви обича. Въ вська форма, въ вськи човЬкъ живье само единъ Богъ, т.е. всички форми, всички сжщества сж носители на една единица, на единъ Богъ. Ако обичате Бога, той никога нЬма да ви излъже, но ако се съмнЬвате въ Него, ще изпитате много горчивини. Затова се казва, 17
че Богъ ще опита Любовьта си върху всички сжщества, които не Го лъжатъ, които Го обичатъ. Сега може да ме запитате: “Е, какво е заключението отъ всичко говорено, какво требва да правимъ.” Не, азъ не правя заключвания, заключения, азъ правя отключвания. Кривата логика казва: “Дайте заключението!” Ние се отъ заключения страдаме. Логиката казва: “Човекъ е сжщест-во съ два крака, следователно, всеко сжщество съ два крака е човекъ.” Логически заключения. Правата линия е най-кжсото разстояние между две точки. Единицата е основа на всички други единици. Но какъ тъй, тази мъртва единица, ако не е разумна, може да образува други единици? Следователно, първата единица е разумна, тя може да се размножава, да се разплодява. И слънцето е единица. Знаете ли каква култура иматъ жителите на слънцето? Ще кажете: “Дали има хора на слънцето?” Да, има много по-разумни отъ васъ. Най-простите сжщества на слънцето сж 100 пжти по-разумни отъ най-умните хора на земята. Направете си заключение, най-умните сжщества тамъ, колко пжти по-високо ще стоятъ отъ най-умните тукъ на земята. Ще кажете: “Слънцето е въ огнено състояние, какъ живеятъ тези сжщества тамъ?” Както виждате, тези сжщества сж толкова умни, че могатъ да живеятъ въ огънь, а ние не можемъ. Нима има по-големъ огънь отъ любовьта? Некоя мома, като люби некого и не знае какъ да люби, казва: “Изгори ме този огънь.” Изгарянето показва, че противоположни елементи не могатъ да любятъ, затова ще изгорятъ. Като се казва, че всички грешници ще изгорятъ, то е, защото те не могатъ да живеятъ въ огъня, а праведните могатъ. Когато се казва, че земята ще мине 7 пжти презъ огъня, грешниците казватъ: “Дано този огънь не мине въ наше време!” Не, сега, сега иде този огънь. Седемь пжти ще минете презъ този огънь, мжже и жени, моми и момци! Онези, които сж готови, ще се целуватъ по права линия, а онези, които не сж готови, ще скърцатъ съ зжби, то е кривата линия. Скърцане съ зжби да нема, а всичко да е по права линия! 18
Нькои казватъ, че на онзи свЬтъ ще има скърцане съ зжби. Вие мязате на слугата Стоянъ, който билъ изп-ратенъ отъ господаря си свещеникъ съ писмо и 5 хубави риби до другъ свещеникъ. Първиятъ пише въ писмото си: “Прьподобни, изпращамъ ти съ слугата си 5 хубави риби.” Стоянъ, като вървЬлъ изъ пжтя, хапвалъ по малко, по малко отъ тЬхъ, докато ги изялъ всичкить и занесълъ само писмото на свещеника. Той чете писмото и го запитва: “Стояне, тукъ има 5 риби?” “А, намьрихте ли ги, дЬдо попе, менъ ми трепереше сърцето отъ страхъ, че ги нЬма!” И сега всички хора намиратъ изгубенить риби се въ писмата. Момата чете писмо: “Възлюблена, азъ ти изпратихъ 5 риби, много те обичамъ.” Да, но рибить ги нЬма, изгубени сж. Момата се радва, но това не е обичь. Рибить, рибить! Не само въ писмото, че те обича, и че е готовъ да направи всичко за тебе. Това сж далавери. Наблюдавалъ съмъ нЬкоя мома чете писмо отъ възлюб-ления си, цЬла се прояснява, посль го тури близо до сърцето си, радва се. Да, но рибить ги нЬма, Стоянъ ги изялъ. Знаете ли кой е Стоянъ? Той е дяволътъ. Не давайте на дявола нито риби да носи, нито писма да пише. ПтичкитЬ, когато се любятъ, никакви писма не си пишатъ, а се срьщнатъ, цЬлунатъ и раздЬлятъ. А момъкътъ минава покрай кжщата на момата, страда, че не я вижда. Пише й писмо. Ако не знае да пише, взима нЬкой писмовникъ и дава да му напи-шатъ нЬкое писмо, копирано отъ готовить. Пише й: “Отъ какъ те видЬхъ, не мога да спя.” Казвамъ на момата: “Като се оженишъ и ти не ще можешъ да спишъ.” Какво дърво! Азъ бихъ писалъ така: “Любезна моя, отъ какъ те видЬхъ, започнахъ да спя нощно врьме, а по-рано не можехъ да спя, дай Боже во вЬки вЬковъ се така да спя!” Мжжътъ заминалъ за нЬкждЬ, жената пише: “Отъ какъ замина, не мога да спя, неспокойна съмъ.” Мжжътъ пише сжщото. Това не е наука. Жената трьбва да пише така: “Отъ какъ си заминалъ много съмъ спокойна, не бързай да се върнешъ, гледай да свършишъ работата, за която си отишълъ, Богъ да те благослови.” И мжжътъ да пише сжщото на жена си. А то и 79
мжжъ и жена не могатъ да спятъ и работата не се свършва. Дяволътъ и изялъ рибить. Това сж лъжливи заключения, лъжливи чувства, отъ които не може да изльзе нищо добро. Не се смЬя на чувствата ви, но казвамъ, че това е едно лъжливо състояние. Жената трьбва да се радва, че мжжътъ й е отишълъ на работа, макаръ и да чувствува понЬкога нЬкаква скръбь, но да не му я изпраща, а да се моли за него и да му изпраща хубави мисли. Този законъ трьбва да дьйствува между васъ. А вие се съберете и казвате: “Ахъ, кога ще се отърва отъ тази моя сжсьдка?” Ньма отърваване, вие сте въ ада. За да изльзете отъ него, трьбва да се освободите отъ лъжата и да се въоржжите съ истината на Любовьта. Тогава Христосъ ще каже: “Мой възлюблени, ти вече не лъжешъ” и ще простре ржката си върху тебе. И Господь постжпва така. Вие казвате: “Боже, азъ се много мжча.” Той казва: “Доволенъ съмъ, че се отдалечихте отъ мене, за да научите мжчението, но когато се освободите отъ лъжить, азъ ще простря ржката си по права линия и ще ви спася.” Това е то истината, да се движишъ по права линия. Истината има само едно измьрение, тя е основа на всички други измьрения. Точката е като единицата, начало на всички други единици. Наблюдавайте какъ се тъче. Тъкането става по права линия, всички точки едно-врьменно вървятъ въ три посоки. ОсвЬнъ това движение, има и други движения, които вие не виждате, ть ставатъ въ вашить мисли и чувства. Всички сжщества, отъ най-малкить до найголЬмитЬ, се намиратъ въ движение, тъй че всички ние вървимъ по ритъма на този Божественъ законъ. Вие не може да се спрете пито за една секунда отъ своя пжть, спрете ли се, ще разстроите цЬлия Божественъ свЬтъ. Не, нЬма да се спирате и когато страдате, казвайте: “Радвамъ се, че страдамъ.” При най-голЬмитЬ окови, като се намьрите, или когато ви заплюватъ, казвайте: “Радвамъ се, че съмъ окованъ, радвамъ се, че ме плюятъ.” По-добрь да те плюятъ, отколкото да не те плюятъ. Животътъ безъ слюнки е по-страшенъ отъ 20
този въ ада. Затова Христосъ казва: “Блажени сте, когато хората говорятъ всичко върху васъ на лъжа, радвайте се, защото е голема вашата заплата на небеса, т.е. въ свьта на хармонията.” Та сега вие, ако чакате да се оправи този свЬтъ отвънка, нищо нема да стане. Каквото управление и да дойде отвънъ, и то ще коли и беси, както и другите. Светътъ требва да се поправи отъ вжтре, всички хора да дойдатъ до съзнанието, че сж братя и да изправятъ своите неджзи. Сега ние се страхуваме. Страхъ ви е отъ какво? Отъ делата ви. Едно време хората сами си правиха идоли, осветяваха ги и имъ се кланеха, молеха, а следъ това започваха да се боятъ отъ техъ. Казваха: “Охъ, Ваале, да не ни направишъ некоя пакость!” Единъ чукъ на този Ваалъ! Никакви идоли, никакви ваали не ви требватъ. Требва да слеземъ въ Бога, Който ни е създалъ по образъ и подобие, да заживеемъ въ любовь. Само така ще може да разрешавате всички научни проблеми, а предъ васъ стоятъ такива велики проблеми за разрешение. Земята ще се промени, ще се преустрои, нови елементи, нови слънца, нови планети ще се явятъ, всички океани, всички градове, които сега виждате, ще бждатъ пометени, църквите, училищата сжщо. Въ света ще зацарува архаизъма, остатъци на миналото. Тогава ще дойде една нова велика наука, която ще преустрои всичко това въ нещо стройно, хармонично. Ele требва да съжаляваме за това. Нима сегашните ученици требва да съжаляватъ за по-раншните фаланги, съ които учителите имъ ги възпитаваха? По-раншните учители казваха за учениците си: “Фаланги, фаланги требватъ за техъ!” Най-добрата фаланга е любовьта, най-добрата фаланга е верата. Тези фаланги требва да се употребяватъ сега. Като вклещишъ човека между любовьта и верата, ще може да го поправишъ. А сега хората съ бой се възпитаватъ. Не, това е само изтръсване. Прахътъ и така ще се изчисти. Съвременните хора съ своя строй приличатъ на нашите жени, които взиматъ сутринь метлата и хайде отъ стая въ стая, чистятъ, метатъ. Казватъ: “Изметохме.” Да, но стаите следъ това сж пълни съ хиляди, хиляди 21
прашинки, които по-рано ги нЬмаше. Сега дойде нькой проповЬдникъ, казва: “Хората трьбва да живЬятъ тъй, хората трьбва да живЬятъ иначе.” Всичко това трьбва да се изчисти, трьбва да се отворятъ прозорцить, за да може прахътъ да изльзе навънъ. Прахътъ трьбва да изльзе вънъ отъ нашить умове! За въ бждеще трьбва да създадемъ новия животъ въ България и да не мислимъ като англичанить, а мисъльта си да впрегнемъ съ любовьта. БългаритЬ като народъ не могатъ да създадатъ нЬщо повелико отъ англичанить, ще създадатъ сжщата култура. Днесъ бьлата раса е достиг-нала най-високото си развитие въ лицето на англичанить и германцить, повече не може да се издигне. Ть създадоха сила, но ако тази сила на ума не се впрегне съ любовьта, ще донесе разрушение, борба въ икономическо отношение, кой да има повече, а това е процесъ на разрушение, процесъ на разлагане. Въ самата природа е прьдвиденъ този процесъ и затова цЬлото човЬчество ще започне да се движи въ нова посока. Сега вече всички разумни мжже и жени не мислятъ да въртятъ палцить си и да казватъ: “Дали ме обича Господь, дали ще ме слуша?” Кой Господь? Че Той е вжтрь въ сърцето ти! Казватъ: “Не, въ небето е Господь.” Че небето е вжтрь въ насъ! Виждалъ съмъ нЬкой благочестивъ християнинъ или нькой калугеръ, съ голЬмъ коремъ, стои смирено, скръстилъ ржць на корема, казва: “Азъ вьрвамъ.” Това значи: Вьрвамъ въ благоутробието си. Отиде при владиката, казва: “Владико свети, вьрвамъ въ това, въ което и ти.” “Е, да те благослови Богъ!” Азъ не говоря за благоутробия, а за човЬшката душа, въ която има благородни мисли и чувства. РжцЬтЬ да не стоятъ на корема! Ако дойде твоятъ възлюбленъ и държи ржцЬтЬ си на корема, това значи: “Ти имашъ ли парички, азъ ще те пожертвувамъ за корема си. Ако и момата си скръсти по сжщия начинъ ржцЬтЬ, това значи: “Готовъ ли си да се жертвувашъ за моето благоутробие?” Не, ржцЬтЬ нЬма да стоятъ на корема, свободни ще бждатъ, ще седнатъ двамата единъ до другъ и ще се запитатъ: 22
“Готова ли си въ името на любовьта да се жертвувашъ за мене? Азъ не искамъ чеизъ, не искамъ пари, кжща, взимамъ те такава, каквато си.” И момата да каже сжщото. Така и двамата да си направятъ сами своето гньздо и съ трудъ, съ работа да го отглеждатъ и да снасятъ въ него своить яйца. Яйцата азъ наричамъ идеить и желанията. Тогава Господь ще каже: “Това гньздо е благословено, азъ ще изпратя моето слънце, моить благословени духове да донесатъ всичката благодать върху него и да бдятъ надъ тЬхнитЬ пиленца.” Бихъ желалъ вече да нЬма прьгрьшения, макаръ и да не стане изведнъжъ това. Всичко, което ви говоря, не го налагамъ, но искамъ да стане доброволно, да обмислите добрь думить ми. Вземете отъ думить ми като абсолютно вьрни само 25%, 75% оставете настрана. Давамъ ви срокъ отъ 1000 години, за да изпълните всичко, което ви говоря. Оньзи, които не сж доволни, искатъ по-малъкъ срокъ, нека изпълнятъ всичко за 100 години, други за 10 години, а които и отъ този не сж доволни, нека за 1 година или за 6 мьсеца, на други давамъ срокъ 2 седмици, на нЬкои 3 дни или 1 день. Ако има недоволни и отъ този срокъ, намалявамъ го: 6 часа, 3 часа, 1 часъ, 1/2 часъ, 10 минути, 1 минута, 30 секунди, 1 секунда толкова е наймалкиятъ срокъ. Който отъ васъ се намьри на срока отъ 1 секунда, да му мисли! Дадохъ ви различно дълги срокове, вськи да се намьсти споредъ мьстото си. Не се ли намьстите, мислете му. Ще дойде вЬтърътъ, той ще ви намьсти. Затова да не заемате първо мьсто. Нькои искатъ да се поправятъ слЬдъ 1000 години, а сьднали на първо мьсто, скръстили ржць на корема си. Съ скръстени ржць не ви искамъ! Дьсната ржка е ржка на Мждростьта, тя е създадена за благословение, а львата за любовь, да се помага съ нея. Като прострешъ ржцЬтЬ си надъ нЬкого, това сж сили, които влагашъ въ него. Като простре нЬкой ржката си надъ васъ, вие може да почувствувате всичкото благословение, а може да почувствувате и всичкото проклятие на свЬта. Може да станете проводникъ на злото, на ада, но може да станете проводникъ 23
и на доброто. Тъй че, може да опитате всички злини и добрини. Преди да простре некой ржцете си, нека си зададе въпроса: Съ ада или съ небето съмъ скаченъ? Ако е скаченъ съ ада, да държи ржцЬтЬ си на корема, а ако си скаченъ съ небето, простри ржцете си надъ бедните, надъ страждующите, да имъ помогне. Сега искатъ ли още некой отъ васъ да живеятъ по образа на стария човекъ? Знаете ли колко кожи ви е одралъ стариятъ човЬкъ? Окултистите казватъ, че човекъ, за да завърши своето развитие му трьбватъ 777 главни прераждания. Значи въ толкова прераждания стариятъ човекъ ви е одралъ 777 кожи. Толкова пжти сте орали на неговата нива и следъ всичко това, той ви одралъ кожата. Какво сте придобили? Нищо. Сега Живиятъ Господь, Който ви е създалъ, казва: “Деца, облекохте се въ новия човекъ, който се подновява въ познание, живейте споредъ него!” Като ви наблюдавамъ, виждамъ че некой ме обичате много. Зная защо ме обичате. Обичате ме, защото давамъ. Некой идвате при мене, мислятъ, че ще ме излъжатъ. Нема да ме излъжете. Не ме обичайте само защото давамъ. Оставете да се прояви въ васъ Богъ. Нека се прояви въ васъ това, което Богъ е вложилъ още въ първо време, когато ви е изпратилъ на земята. Бихъ желалъ да се проявятъ у васъ Божиите мисли и желания, а не тези ваши, второстепенни мисли и желания. Казвате: “Азъ ви обичамъ.” Знаете ли, че тези, които сж ме най-много обичали, най-големи пакости сж ми правили, а онези, които най-много сж ме мразили и най-големо добро сж ми направили. Ходихъ изъ България и най-големото добро ми направиха комунистите. А свещениците говорятъ най-големи лъжи противъ менъ, пращате шпиони да ме шпионирате. Защо требва шпиони да дохождате? Нека дойдатъ направо до менъ. Азъ казвамъ: Ако България приеме моето учение, ще стане велика, отхвърли ли го, ще пропадне. Това учение е за всички, а не само за България. Не искамъ да кажа, че това учение требва да се нарече “джновизъмъ” и да се приеме. Все едно е, какво име ще му дадете. Важното е, че това 24
учение проповЬдва всички братя и сестри да не се изнудватъ, а да се обичатъ. Това е, което искамъ, а не слЬдъ хиляда години, да взематъ и изопачаватъ мислить ми, като на Христа: “Господинъ Джновъ, тъй казалъ, Господинъ Джновъ иначе казалъ.” Господинъ Джновъ е казалъ, че всички хора трьбва да се обичатъ. Ама какъ да се обичатъ? Тази любовь е една, тя е истина, която съгражда домоветь, сьмействата, обществата и народить. Азъ бихъ желалъ хората да познаятъ този великъ Господь, отъ когото сж произльзли. Една воля има, тя е волята Божия и никакъвъ господинъ Джновъ. А като се дойде въ Божията Любовь, тогава ще се напишатъ имената на всички, които сж работили за Бога, но това е другъ, външенъ въпросъ. Кой е билъ Джновъ въ миналото си, това никой не знае. За въ бждеще може да дойде подъ друго име. Ще ме питатъ: “Знаешъ ли чие е това учение? То е на Джновъ.” Ще започнатъ да ми разказватъ отъ дь е родомъ той, какви сж били майка му и баща му. “Ученъ човЬкъ е той!” Не, всички хора сж прости, само Богъ е ученъ. “Ама святъ човЬкъ е билъ той!” Не, само Богъ е святъ. Ако у мене живье Божията Любовь, Божията Мждрость, само тогава съмъ уменъ, ученъ, святъ човЬкъ. Светни, въ които нЬма Божията Любовь и Мждрость, не сж светни. Свещеници, проповЬдници, у които нЬма Божията Любовь и Мждрость, не сж свещеници, не сж проповЬдници. Съ това не искамъ да се нахвърляте върху другить, но искамъ да покажете на другить хора, съ какво се отличавате отъ тЬхъ. И тъй, да туримъ нашата любовь въ истината, да дадемъ потикъ въ мислить, въ доброто да създадемъ нова система и тогава да се вслушаме въ онзи Великъ гласъ на живия Господь, да чуемъ какво ни говори Той чрьзъ новото учение, чрьзъ Божествената наука. А тя е наука, чрьзъ която може да се стопли сърцето, да придобие температура 35 000 000 градуса, а умътъ да добие такава свЬтлина, че всичко да се вижда прьзъ нея, като се изпрати въ пространството, да се освьтли цьлата вселена или най-малко цьлата земя. 25
Ще дойде день, когато домоветь ни ще се освь-тляватъ отъ свЬтлината на умоветь и ньма да има нужда отъ електричество. СлЬдъ 1000 години може да има само начатки отъ тази наука, слЬдъ 350 000 години ще има нЬщо повече, а слЬдъ 150 000 000 години ще бжде почти официално приета тази наука. Ще кажете: “Ние се обезсърчаваме, като слушаме за толкова далечни врьмена.” Мене ме радва врьмето, радватъ ме дългить срокове. Когато ми се говори за кжси срокове, азъ затварямъ очить си. Врьмето и прост-ранството, това сж Божествени закони. Дьто ньма врьме и пространство, тамъ има робство, а дЬто има врьме и пространство, тамъ ньма робство. Хората казватъ, че този свЬтъ е безпространственъ. Не е вьрно това, безпространствениятъ свЬтъ е образувалъ прост-ранствения. СлЬдователно, безпространствениятъ свЬтъ включва пространствения свЬтъ въ себе си и вськога може да го създаде. И тъй, духовниятъ свЬтъ не е безпространственъ, а е пространственъ и по врьме и по пространство, само че врьмето и пространството въ него не сж като нашето врьме и пространство. Това е въ разрьзъ съ съврьменнить философски възгледи, но вложете въ себе си любовьта и вьрата по принципъ и не се лъжете. Поставете въ себе си желанието да придобиете познания за любовь и вьра, прьбродете цЬлата земя отъ единия до другия й край, въ краенъ случай идете и на небето, но научете какво ньщо е вьрата и любовьта, за да може да кажете: “Любовьта е връзка на съвършенството.” Днесъ ви изпращамъ отъ училището съ тази велика мисъль, да не се пригръщате и каквито фигури да образу-вате, били ть петожгълници, шестожгълници или какви и да сж ть, но да сж съ прави линии. Числата, съ които работите, да сж цЬли, а не дробни. ДробнитЬ числа сж за другия свЬтъ. ЧовЬкъ, който си играе съ дроби, грьши. Когато вземешъ единъ човЬкъ, а той мисли, че трьбва да вземе съ себе си дробьта, не му вьрвай. Ако имашъ да давашъ нЬкому 26
единъ левъ, а той мисли и за нЬкакви стотинки, които ти си забравилъ, не очаквай много отъ такъвъ човЬкъ. Оставяйте стотинкить за другия свЬтъ. ДробитЬ не сж величини отъ този свЬтъ, ть сж величини на човЬшкия духъ. На земята може да се дьйствува само съ реални величини и то само четни: 2 х 2; 4 х 2 и т.н. Седемь души могатъ ли да живЬятъ на земята? Не могатъ. Единъ човЬкъ може ли да живье на земята? Не може. Два-надесеть души могатъ ли да живЬятъ? Могатъ. Тринаде-сеть? Не могатъ. Шесть? Могатъ. И тъй, положете вьрата въ ума си, любовьта въ сърцето си, за да познаете Бога като Истина вжтрь въ себе си. Познайте Бога, освободете се отъ всички стари връзки, че като дойде вашиятъ възлюбленъ да го познаете. Знаете ли какъ му е името? Не знаете. Въ Писанието се казва, че той ще дойде инкогнито и е сжщество съ другъ, особенъ умъ отъ вашия. Ако знаете Божествения езикъ, ще го познаете, ще се разберете. Вашиятъ възлюбленъ има особенъ знакъ и ще го познаятъ само тьзи, които сж го виждали. Ще кажете: “Той е!” Сестрата ще каже: “Той е братъ ми.” Приятельтъ ще каже: “Той е приятельтъ ми.” Вськи ще носи този знакъ на челото си и нЬма да има абсолютно никакво излъгване и така ще се познаватъ хората. Сега хората казватъ, че дяволътъ дошълъ въ свЬта и турилъ печатъ. И наистина, само двама пос-тавятъ печатъ на хората: Христосъ и дяволътъ. Въ какво се различаватъ тьзи два печата? Ще ви обясня различието, за да не ви оставя въ невЬжество. Качествата на Христовия печатъ, печатътъ на любовьта сж: Любовь, радость, миръ, дълготърпЬние, кротость, смирение, благость, милосърдие, вьра и въздържание. Печатътъ на дявола е 666 и нЬговитЬ качества сж: прЬлюбодЬяние, плъть, чародьйство, ревность, кощунство и т.н. Тьзи сж качест-вата на двата печата, които сега се удрятъ върху челата на хората. Тьзи печати ние ги разбираме и въ тЬхъ нЬма никаква лъжа. Тъй че и Христосъ и антихристъ поставятъ своить печати. Не се плашете. Видите ли у нькой човЬкъ печата на Христа, подайте му 27
братски ржка. Видите ли на челото на нЬкой човЬкъ печата на антихриста, на дявола, заобиколете го! Бесѣда, държана на 13 мартъ 1921 година. 28
Фарисей и садукей А Исусъ имъ рече: “Гледайте и пазете се отъ кваса на фарисеите и садукеитЬ. ” “Всичко изпитвайте доброто дръжте. Квасътъ, това е стимулъ, необходимость въ свЬта. Ньма човЬкъ, който да нЬма нЬкакъвъ квасъ въ себе си, все е заквасенъ съ нЬщо. Злото не е въ това, че вськи е заквасенъ, но важното е, какъвъ може да бжде резул-татътъ отъ този квасъ. Всички сте чели този стихъ и за нЬкого казвате: “Той е фарисей, садукей.” Но това сж само външни разбирания на въпроса. Когато искате да оскърбите нЬкого по форма, вие му давате прозвището фарисей или садукей, но то е само по форма. Въпросътъ трьбва да се разбере прин-ципално. Въ самия човЬкъ има двь велики течения. Той е фарисей по умъ, а садукей по сърце. Фарисеить минаватъ изобщо за много набожни, за правовьрни хора. Ть сж мьрило за вська истина въ свЬта, ть сж индускить брамини. Прьведете какво означава въ съврьменния езикъ думата “брамининъ”. Азъ ньма да ви прьвеждамъ, вие сами прьвеж-дайте. СадукеитЬ сж хора на отрицанието въ живота, ть не вьрватъ въ нищо. И фарисеить и садукеитЬ сж свободомислящи хора. Фарисеить казватъ: “Ние сме свободомислящи хора, мислимъ за Бога, вьрваме въ Него”. СадукеитЬ казватъ: “Ние сме свободомислящи хора, не признаваме Бога”. Но фарисеить, освенъ че вьрватъ въ Бога, вьрватъ и въ парить и то повече. СадукеитЬ пъкъ, не вьрватъ въ Бога, но вьрватъ въ парить. Макаръ че има разлика въ възгледить на фарисеить и садукеитЬ, но и еднить и другить вьрватъ въ силата на оржжието и еднить и другить иматъ затвори, стражари, шпиони. 1 Матея, гл. 16, ст. 6 21-во Поел, къ Солуняномъ, гл. 5, ст. 21 29
Вськи, който се отклони отъ тЬхното учение, той е осжденъ на смърть, той е еретикъ, врагъ на отечеството, на държавата, на човЬчеството. ФарисеитЬ се хвалятъ съ това, че ходятъ на църква, палятъ свЬщи, като минатъ прьзъ нЬкоя църква, не я отминаватъ, все кръстове правятъ, въ вська своя рьчъ най-малко 10 пжти ще споменатъ името на Бога. СадукеитЬ се хвалятъ съ своето невьрие навськждь твърдятъ, че нЬма Богъ. И тъй, еднить се хвалятъ съ вьрата си, а другить с безвьрието си. Павелъ въ посланието си къмъ СолунянитЬ казва: “Всичко опитайте, доброто дръжте”. И въ фарисеитЬ и въ садукеитЬ има добри страни. Че има Господь въ свЬта, това е вьрно, но че не е такъвъ, какъвто ть си Го разбиратъ. Че нЬма Господь въ свЬта и това е вьрно, но не е точно споредъ учението на садукеитЬ. Ще кажете: “Какъ така, тука има голЬмо противорьчие?” Да, противорьчие е, но когато твърдимъ, че Господь е всесиленъ, всеблагъ, даваме Му тьзи атрибути, то когато се обьсва единъ човЬкъ, тамъ ли е Господь, когато осжждатъ единъ човЬкъ на чиста правдина, тамъ ли е Господь? Не е. Тамъ дЬто нЬма правда, Господь не е. Не че Го нЬма Господь въ свЬта, но въ дадения моментъ Господь не въ умоветь и сърцата на тьзи хора. Едното учение е стремежъ да се приближимъ къмъ Бога по форма, а другото учение е стремежъ да се отдалечимъ отъ Бога по форма. Интересни сж причинить, които сж породили тьзи двь противоположни учения. За мене ть сж много ясни. Напримьръ, като се влюби нЬкой момъкъ въ една мома, по 10 пжти на день минава покрай прозорцить й, кръсти се, носи й цвЬтя, казва: “Не мога безъ тебе”. Момата ще надникне отъ прозореца, ще се поусмихне. Той постоянно циркулира покрай дома й, моли се. Казватъ: “Този човЬкъ е много набоженъ”. Да, той е фарисей. Ще направя сравнение, на какво мяза този момъкъ. В Пловдивъ имаше женско и мжжко евангелски училища, които бьха едно срьщу друго. Единъ отъ уче-ницить на мжжкото училище 30
се готвилъ да стане проповЬдникъ. Споредъ евангелистите, който иска да стане проповЬдникъ, требва дълбоко да се разкае за греховете си, да плаче, да измоли прощение отъ Бога. Този младежъ билъ много способенъ. Всички го слЬдЬли и виждали, че много често плаче. А той се влюбилъ въ една ученичка отъ женското училище и постоянно гледалъ къмъ прозореца на стаята й и казвалъ: “Господи, много съмъ грешенъ!” Казвали: “Колко много се кае този младежъ за греховете си, обича Христа, все плаче”. Да, на прозореца е неговиятъ Христосъ. Когато кажатъ за некого, че е православенъ, зная, че на прозореца е православенъ. “Да, но той е евангелистъ.” Зная, на прозореца е евангелистъ. Какъвто и да е човекъ, все нЬкждЬ има прозорецъ. Сега, кои сж причините, по които човекъ става садукей? Момата отхвърля момъка, влюбва се въ другъ и той става садукей и казва: “Не искамъ да зная нищо за нея!” Минава подъ прозорците на дома й, плюе. Така и всички хора по отношение на Бога иматъ сжщить възгледи. Докато Господь дава власть, пари на хората, ть сж фарисеи, казватъ: “Този е нашия Господь, като Него нема другъ!” Утре, като имъ се отнеме всичко това, казватъ: “Господь ли, не искаме да Го знаемъ, Той е несправедливъ!” Това сж съвременните християни, които се смеятъ на езичниците, че вервали въ идоли. Азъ не намирамъ голема разлика между съвременните християни и едновремешните езичници, но по форма християните иматъ отлична култура. Ако влезете въ софийските хали или въ халите на кой и да е големъ европейски градъ, ще видите външно голема чистота, а на куки висятъ закачени кжсове отъ заклания добитъкъ. И тези хора минаватъ за културни, за християни. Азъ не вервамъ въ християнинъ, който окачва на куки единъ одранъ волъ, да го продава; азъ не вервамъ въ свещеника, ако отива да си купи отъ тамъ месо или ако си е купилъ кокошка и я носи въ дома си да я коли. Не вервамъ въ чувствата на такъвъ християнинъ, азъ взимамъ стра-ната на кокошката. Тя казва: “Азъ не вервамъ въ този 31
попъ, владика или кой и да е”. ЧовЬкъ, който може да заколи кокошка, ще може да заколи и човЬкъ. Това е принципално. Ще кажете: “Месото ни е нужно.” Ако минаваме за християни трьбва да ликвидираме съ вська грубости съ всько насилие. Нито фарисеить, нито садукеить, нито вьрующить, нито невьрующить ще поправятъ свЬта. Господь не се нуждае отъ вьрующи или безвьрници, за Него е безразлично дали ще вьрватъ хората или не. Какъ мис-лите, слънцето ще измЬни ли топлината си споредъ това, дали вие ще вьрвате или не? Земята ще прьустанови ли движенията си отъ това дали вьрвате или не? И да не вьрвате, слънцето не грье само за васъ. Пакъ повтарямъ, на земята има сжщества, които сж много по-културни отъ васъ. Ние знаемъ много хора на земята, които не ядатъ месо отъ рождение, а не се отказали отъ него чрьзъ убьждаване. Питамъ ви, какво благо е донесло на свЬта фари-сейското и садукейското учение? Грьхопадането започва съ тьзи учения. Прьди тази епоха е имало една златна епоха, когато е живьла първата раса. Тя е имала отлична култура, каквато човЬчеството едва слЬдъ 400 000 500 000 години ще има. Раятъ, за който се говори въ Писанието, ни прьдставя една величествена култура, която се отличавала отъ сегашната и по наука и по изкуство и по техника и по философия и по схващане на ньщата. Тогава земята не е била като сегашната. Но като се явили фарисейското и садукейското учения въ свЬта, на земята настава единъ катаклизъмъ, при който цьлата раса изчезва и хората изгубватъ великото Божествено учение на любовьта. Съ това хората сж дошли до послЬдната точка на падането си, по-долу отъ това вече ть не могатъ да отидатъ. Да не ви се вижда чудно, защо хората днесъ сж лоши, кисели, защо [има] толкова злини въ свЬта. Това се дължи на обстоятелството, че всички хора сега минаватъ прьзъ ада, затова и повече злини ще дойдатъ. Хората, като минаватъ прьзъ разнить области на ада, заразяватъ се отъ тамошнить епидемии. Нали, като минавате прьзъ различ-ни мьста, вие се заразявате? И сега, щомъ сте 32
въ ада, носите всичкить му злини. Ще питате: “ КждЬ е този адъ?” Нькои сж вльзли вече въ ада, други се готвятъ да изльзатъ, а трети сж изльзли. Тъзи, които сж вльзли въ ада, нужни имъ сж най-малко 21 години, докато изльзатъ отъ него. Ако тренътъ ви е бързъ, ще можете да прьминете прьзъ ада за по-малко врьме, но ако е бавенъ, ако има поврьда въ машината ви, ще се бавите повече врьме. Когато Христосъ дойде на земята, Той ще приготви човЬчеството, ще имъ покаже истинскить научни правила и методи, съ които да се бранятъ, когато минаватъ прьзъ тази области на материята. Затова дойде Христосъ. Затова сж нужни и намъ добродЬтели, та като минемъ прьзъ ада, да устоимъ на неговия огънь. Сега хората казватъ за нЬкого: “П€ри го този огънь!” Разбира се, че ще го п€ри, въ ада е! Тъй че, когато ние приемаме Бога и когато Го отричаме, това е все изкривено понятие. Когато кажешъ, че вьрвашъ въ Бога готовъ ли си да умрешъ за този Господь, готовъ ли си да пожертвувашъ живота си за Него и за тьзи, които любишъ? Като казвашъ, че любишъ Бога, трьбва да умрешъ и за тьзи, които Той люби. Какъ, съврьменнить хора иматъ ли любовь? Ако твърдя, че любовьта на Бога е еднаква и къмъ най-малкото животно, къмъ вська птичка, гължбче, както и къмъ човЬка, ще ми възразите: “А, човЬкъ стои по-горь отъ всько животно”. Това е другъ въпросъ, но по сжщество ньма разлика между човЬкъ и едно гължбче. СлЬдъ врьме гължбчето може да стане човЬкъ. ЧовЬкъ трьбва да има стремежить на гължба да литне на високо, да се храни съ зрънца като него. Гължбътъ е чиста птица. Какъ мислите, ако вашиятъ мжжъ беше единъ гължбъ, не щЬхте ли да живьете по гължбски? Ако вашата жена бьше една гължбица и се хранихте съ зрънца, не щЬхте ли да живьете по гължбски? Ще кажете: “Сега толкова много плачемъ!” Плачътъ спасява ли свЬта? Отъ хиляди години хората все плачатъ, плачатъ дЬца, мжже, жени, свЬтътъ спаси ли се, вие спасихте ли се? Не се заблуждавайте въ това, че плачътъ ще ви спаси. Е, кое тогава? Ньма друга сила въ свЬта, освЬнъ любовьта, която ще може да ви спаси. Това е 33
положително и абсолютно. Ако нькой каже, че може да се спаси чрьзъ друга нЬкоя сила, той не разбира Божествените истини. Ако има сила, която може да ви посочи правия пжть, това е вьрата; ако има принципъ въ света, който да ви посочи правия пжть, това е Божествената мжд-рость. Едната сила спасява, другата умждрява и съ това показва на хората, какъ трьбва да живЬятъ. Всько друго учение извънъ тьзи истини е фарисейско и саду-кейско. Ще ви докажа това. Ако сега, като ви проповЬдвамъ, имамъ мисъльта да ви омотая и започна слЬдъ това да ви прьдлагамъ да образуваме църква и вськи отъ васъ да даде извьстна сума, моить мисли чисти ли сж? Колко трьбва да плащаме на това слънце, което грье отгорь ни? Колко трьбва да платя на майка си, която ме отгледала? Ако майка ми каже, че трьбва да я гледамъ, защото ме родила, това не е майка. Майка, значи сжщество на абсолютно безкористие; братъ значи сжщество на абсолютно безкористие; сестра е сжщество на абсолютно безкористие. Това разбирамъ братство, основано на пълно безкористие. Дьто има користолюбие нЬма никакво братство. Да говоримъ принципално по въпроса. Може нькой отъ васъ да се обижда отъ думить ми, това нищо не значи за мене. Азъ казвамъ: тьзи, които обиждатъ любовьта и азъ ще ги обидя, а които не я обиждатъ, ще иматъ отъ мене по една цЬлувка. На тьзи, които иматъ Божест-вената мждрость, ще имъ дамъ по една цЬлувка, а тьзи, които я нЬматъ ще ги обидя. Вие си казвате: “Ти ще ни обидишъ, но да му мислишъ!” Вие да му мислите, азъ нЬма какво да мисля. Кога човЬкъ започва да мисли? Когато работить му не вървятъ добрь. Жената кога започва да мисли? Докато мжжътъ й е живъ, тя знае само да иска това онова, да заповЬдва като нькой диктаторъ. Но умре ли мжжътъ й, започва да мисли: “Е, колко бьше добъръ мой Иванчо, нЬма го вече, дали ще намьря другъ такъвъ будала, да се ожени за мене. Не се намира вторъ като Иванчо. Какво да правя сега? Чакай, ще се заема с нькаква работа.” 34
И съ мжже и съ жени е сжщото нЬщо. Хубаво е това учение да се работи! Въ деня, когато фалираме, започваме да мислимъ. СъврЬменнитЬ хора мислятъ, какъ да оправятъ свЬта. Тьзи хора азъ ги наричамъ фалирали търговци, които започватъ да прьвръщатъ тефтерить си, да мислятъ какъ да оправятъ смЬткитЬ си, т.е. какъ да оправятъ свЬта. Че какъ ще оправите свЬта? Съ оньзи изгнили греди ли? Не, здрави, жельзни греди се изискватъ, здрави основи сж нужни. И слЬдъ всичко това прьпоржчватъ яденето на месо. По този въпросъ азъ говоря принципално, а не отъ веге-тарианско гледище. СмЬшно ми е да се считамъ и да ме наричатъ вегетарианецъ. Азъ съмъ сжщество, което мисли върху това, коя е първоначалната храна, която Господь ни е далъ. Местната храна носи ли щастие, здраве на хората? “Не, но ньма какво друго да се яде.” СмЬшни сж днесъ хората, като казватъ, че нЬмало какво да се яде, че животътъ билъ скжпъ. Защо? Защото трьбвало масло, сирене, зехтинъ, а тьзи нЬща сж скжпи. Минавамъ покрай пазаря, слушамъ пазаруватъ се една селянка и една госпожа купува масло. Селянката иска за нЬколко килограма 200 лева, госпожата намира, че й е скжпо. Вьрно е това, но направете си друга смЬтка и вижте, какъ ще прькарате: 1 кг. жито струва 4 лв., на васъ дневно ви е потрьбно 250 грама, значи 1 левъ; 100 гр. оризъ костува 1,40 (върху 14 лева килограма), ще дадете и 1 левъ за дърва за огъня ето съ 3-4 лева ще прькарате деня. А сега по колко харчите на день? Плащате за едно-друго около 50-60 лева, а посль се оплаквате, че животътъ билъ скжпъ. Ньмамъ нищо противъ това, какъ се храните и какъ живьете, но не се оплаквайте. Математиката трьбва да приложите въ живота си. А сега лькарить казватъ че, ако не ядете месо, въ тъканить ви ще стане нЬкакво видоизмЬнение и ще отслабнете. Ами майката, като роди нЬкое дЬте, не отслабва ли? Отслабването е отличенъ процесъ. Азъ не се радвамъ на много угоенить хора, нито на много сухить, а се радвамъ на хора, на които умътъ и сърцето не сж фарисейски и 35
садукейски и мислятъ здраво. Нькои ме питатъ: “Твоето учение съгласно ли е съ православната църква?” Азъ не признавамъ никаква църква, а признавамъ въ свЬта като мьрило само Божията Любовь и Божията Мждрость. Сега съмъ въ Божия домъ и ще постжпвамъ тъй, както тамъ постжпватъ. Като дойда въ вашия домъ, искамъ не искамъ, ще правя това, което вие изисквате и което вие правите. Майката заставя дЬтето да прави това, което тя иска, научава го да яде това, което на нея е приятно. Единъ день това дЬте казва на майка си: “Мамо, като дойдохъ да живЬя въ този домъ, ти ме излъга, научи ме да живЬя по вашему”. Като умре, казва си: “ Повече нЬма да дохождамъ въ този домъ”. Майката пита: “Какво прави моето дьтенце тамъ, какво ангелче бьше!” Да, но то се разбра вече, повече нЬма да дохожда при тебъ. Когато момата започне да слабье, да пожълтява, майка й казва: “Хапни си месце, хапвай си повечко, да се поправишъ, черве-нина да имашъ.” Зеръ червеното обичатъ момцить! “Всичко изпитвайте, доброто дръжте!” Когато имате нЬкой мисли, които ви тревожатъ, съмнЬватъ, провьрявайте, какъ произльзоха ть, търсете причината имъ. Когато се касае за болестить, вие много опрьдьлено казвате, че ть се дължатъ на извьстни микро-би. Но трьбва да знаете, че въ тебе ще се загньзди само този микробъ, съ който имашъ подобие. Той става съ тебе ортакъ и започва да разполага напълно съ тебе. Ти усьщашъ, че нЬщо изтича отъ организъма ти, часть отъ енергията ти и се разболЬвашъ. Никога не е възможно да се загньзди въ тебе нЬкой микробъ, съ който да не си въ съгласие, който да е антиподъ съ тебе и да ти създаде нЬкоя болесть. СлЬдователно, когато не сме съгласни съ Божест-веното, създаваме у насъ дисхармония. Вложете въ себе си идеята за Божествената любовь и мждрость, да не сте нито фарисеи, нито садукеи, не твърдете сжществу-ването на Бога, нито Го отричайте, но нека живье Богъ въ васъ и съ живота си показвайте, дали сте 36
вьрующи или не. Нькои ме питатъ вьрвамъ ли въ Бога? Азъ съмъ прьстаналъ съ вьрванията. Любовьта и Мждростьта трьбва да се въплотятъ въ живота ви. Азъ мога да говоря отлично за Бога, но като видя, че нЬкой човЬкъ се издига, отида да го спъна, подливамъ вода подъ краката му, какво е моето учение, каква е моята теория? Какво е това християнство, когато като видя нЬкой ученъ, уменъ човЬкъ, започне сърцето ми да се свива отъ болка? Християнинътъ трябва да се радва на всичко. И тъй, радвайте се на всичко, изпитвайте и доброто и злото, но въ края на краищата задръжте доброто, като принципъ за вашето подигане. Принципътъ на доброто не е отвлЬчено нЬщо. Нькои казватъ: “ОтвлЬчени работи сж тьзи!” БългаритЬ казватъ, че нЬкоя мома е отвлЬчена, напримьръ. Тя пристанала нЬкому, това говори ли, че тя е отвлЬчена? ОтвлЬченъ въпросъ е този, който сме оста-вили на заденъ планъ, а за да не е отвлЬченъ, трьбва да го поставимъ близо въ живота си и така да се заемемъ съ рьшаването му. И тъй, нЬкой отъ васъ скоро ще изльзатъ отъ ада. Питамъ ви: като изльзете отъ този затворъ, какво ще правите въ новата култура съ тьзи умове, които сега имате? Ще ви върнатъ назадъ. Въ това ваше подигане има една опасность, а именно сльдната: ако останете съ старить си вьрвания, съ старить си възгледи и започнете да се изкачвате нагорь, колата ви нЬма да издържи, ще се откачи, ще паднете отново въ ада. Това англичанить го наричатъ bscksliders1, т.е. хора отпаднали отъ вьрата. Азъ зная причината за това нЬщо, то е, защото сте скжсали връзката между Божията Любовь и Мждрость. НЬма човЬкъ въ свЬта, билъ той свещеникъ, учитель, владика, майка или баща, който като прьстжпи този законъ, да не попадне подъ него. Този законъ дьйствува безпощадно въ новата култура. Тази култура е велика, защото въ нея не може да се търпи никаква лоша мисъль, никакво лошо дьйствие. Вськи отъ васъ ще мине 77 1 backslide (англ.) отстъпник 37
пжти прьзъ огъня. Като минете прьзъ огъня, ще ви провьрятъ и ще кажатъ за васъ: “Това сжщество е чисто, нека мине!”. Ще кажете: “Е, ние ще поплачемъ прьдъ Христа и Той ще ни прости грьховеть”. Не се изисква само плачене, разкаяние, но чистене, чистене трьбва. Въ Писанието се казва: “Ако повьрвашъ въ Бога, ще бждешъ спасенъ ти и дома ти”. Сжщеврьменно се казва: “Ако искашъ да наслЬдишъ царството Божие, ще трьбва да се простишъ съ майка си, съ баща си, съ цЬлия си домъ и имотъ”. И когато вжтрь въ душата ви стане нЬкаква промЬна, свЬтътъ дори не трьбва да подозира, че сте се реформирали. А сега, като замисли нЬкой нЬкаква реформа, цЬлъ свЬтъ я узнава прьди още тя да се е осжществила. Така стана съ 14-тЬ точки на Уилсона. БългаритЬ казваха: “14-тЬ точки на Уилсона ще оправятъ всичко забъркано”. Да, но това яйце не се измжти. Този процесъ, който поправя, който спасява, е вжтрешенъ, не е външенъ. Никой човЬкъ въ свЬта не е въ състояние да измжти такова яйце, което да спаси свЬта, но вськи човЬкъ за себе си може да измжти такова яйце, което него да спаси. Горко ономува който оставя другъ да мжти яйцето му. Ако оставите вашата работа на другить, ще се намьрите отново въ дъното на ада. Какво ни липсва сега? Казваме: “СвЬтътъ ще се оправи, но като дойдатъ едни или други реформи, България ще се оправи, но като се промЬни правителството, като ни дадатъ земи въ Македония, въ Тракия”. Колко пжти досега сж имали българить тьзи земи! Оправени ли бьха тогава? Не. Колко свЬтъ, колко земи владЬятъ англи-чанить! Оправени ли сж? Не. Казвате: “АнгличанитЬ сж културни хора”. Да, културни сж, но и англичанинътъ те обира и заколва, като и другить, само че по-деликатно. Всички иматъ една цЬлъ, служатъ си съ различни срьдства и методи. Паякътъ, вълкътъ и тигърътъ иматъ една цЬлъ да ти изсмучатъ кръвьта, да те изядатъ, но методить на дьйствие у тЬхъ сж различни. За мене е безразлично кой ще ме яде, зная, че въ края на краищата месцето и мастчи-цата 38
ми ще изчезнатъ. Нькой казва: “Мене ме изяде единъ паякъ”. Е, братко и паякътъ и вълкътъ сж ортаци. И тъй, злото не е вънъ въ свЬта, а е вжтрь въ васъ. Сега, като ви гледамъ, много благочестиви изглеждате, като че ли сте готови да тръгвате за небето. Нькои казватъ: “Е, ще се приготвимъ”. Ele, не сте по-умни отъ мене, ньма да ме излъжите. Азъ съмъ изпиталъ и фарисейското и садукейското учение, зная тьхнить плодо-ве. Сега лЬкувамъ и фарисейството и садукейството, има специалитетъ, приготвенъ за тЬхъ. Ние имаме специално лЬкарство за лЬкуване на всички болести. То е хиляда пжти по-ефикасно отъ пенкилеръ. Ще ми кажете: “Я да видимъ това лЬкарство!” Азъ ще ви кажа само надписа му, а той е: “Любовь и Мждрость”. Ще ми възразите: “Нима сме толкова глупави ние, та да не знаемъ тази Любовь и Мждрость, изпитали сме ги”. Ele, не сте опитали вие Любовьта и Мждростьта, а имате само опитностьта на разни чувствувания и мждрувания. Нькой момъкъ хване ржката на нЬкоя мома, приятно й е, казва: “Колко ме обича той!” Да, но той ще те изяде. Така постжпва нЬкой благородникъ, хване едно агне, милва го, глади го съ ржката си, а посль го пипне по гръбнака, опитва го колко струва, изхранено ли е и казва на жена си: “Жена, това агне е добро за заколване, да го заколимъ!” И онзи, който те пипа по гърба, глади те, той обмисля, по какъвъ начинъ да прькара ножа си по гърба ти. Ele вьрвайте въ тази култура! Ще кажете: “Какъ да се проповЬдва истинското учение?” Господь иска отъ насъ да сме справедливи къмъ всички беззащитни сжщества, колкото малки и да сж ть. Дави се нЬкое малко животно. Спаси го! “Азъ не се занимавамъ съ такива работи.” Ами съ какви? “Искамъ да оправя България.” Ти ще я оправишъ, колкото и всички други българи. Съ единъ алегориченъ примьръ ще ви обясня, какъ ще се оправи България. Азъ го взимамъ въ алегорична смисъль, а той е дьйствителенъ фактъ, станалъ въ 1895 година въ градъ Джонстаунъ въ Америка. УмнитЬ аме-риканци, граждани на този градъ, за да си 39
доставятъ удоволствия прьзъ зимата, рьшили да прьвърнатъ едно блато, което се намирало надъ града, въ езеро за пързаляне. Рьшили да направятъ единъ бетонъ, съ който да запушатъ блатото. Така и направили. Запушили блатото и нЬколко години наредъ се пързаляли по него. При едно гольмо наводнение, обаче, бетонната стьна се съборила и 2000 души били затрупани и удавени. СлЬдъ това нещастие ть видЬли, че не направили добрь, но нали отидоха толкова души! Питамъ ви, ние не сме ли запушили тази ръка? Да, но като се събори стЬната, 2000 души ще отидатъ. И сега, като дойде нЬкоя катастрофа, хората започватъ: ’’Хайде това-онова да направимъ, да запушимъ тази вода.” Гледамъ днесъ всички хора запушватъ рьки. Надъ града бентъ не се прави, а долу, подъ града. Не ни трьбва учението на фарисеить и садукеить, а ни трьбватъ хора съ благородни, сърца и умове. Отъ насъ се изисква животъ на себеотрицание, животъ на добри дЬла. Ще кажете: “Мнозина сж говорили като тебе”. Да, мнозина сж говорили, но азъ съмъ послЬденъ и слЬдъ мене ще се събори тази стЬна и тогава мислете, какво ще стане! Да не мислите, че ви говоря на шега, прьдупрьждавамъ ви да махнете бента, не ви трьбва това блато. Вие сте запушили умразата, завистьта си, всички лоши чувства, но казвамъ ви братя, стЬната ще се събори, Джонстаунъ ще отиде! И сега, ще се свикватъ свещеницить на съборъ да ме сждятъ. Докато ме сждятъ, стЬната ще се събори и Джонстаунъ ще отиде. Не се плашете отъ това, което ви говоря, то е за героить, а страхливить нека си държатъ още бентоветь. Онзи, който иска да реформира другить, трьбва да снеме своя бентъ. Като свали своя бентъ, да каже: “Братко, азъ свалихъ бента си, тебе те грози пакости, да започнемъ реформи, каквито трьбва”. Трьбва да поправимъ всички злини на миналото. Колко пжти сте се любили, мразили, колко пжти сте се убивали, затваряли! И отъ всичко това има ли смисълъ? Абсолютно никакъвъ смисълъ нЬма. Ще оправдаете ли единъ вълкъ, който изяжда една овца, когато е гладенъ? Да. Но като 40
изяде една овца, а удави 99 и ги захвърля, ще го оправдаете ли? Не. Тогава какъ ще оправдаете вашия животъ, прьзъ който сте изяли една овца, а 99 удавили? Нима вие сте дошли на земята да бждете вълци, да ядете и да пиете? Смисълътъ на живота не е въ яденето и пиенето, гладни ньма да останете, но отъ васъ се изисква едно правилно разбиране за реформиране на настоящия ви животъ. Вие може да бждете щастливи още сега. Това практикувате вськи день. Яли сте нечиста храна, става ви лошо. Бръквате въ устата си 1-2 пжти, повръщате, поолеква ви. Повърнете, това е най-добро, за да изльзе навънъ всичко нечисто отъ вашия умъ и сърце. Не мислете дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: служите ли въ името на Великата Любовь и Мждрость, готови ли сте да държите страната на ангелить. Ако си отговорите въ положителна смисъль, всичко ще се оправи здравето ви ще се възстанови и въ дома ви всичко ще се нареди. Нека 10 души отъ васъ, които си хармониратъ по умъ и сж въ пълно съгласие, безъ вськакво съмнЬние, прьдп-риематъ опити въ това отношение и нека наблюдаватъ резултатить. Ще провьрятъ дали сж вьрни моить думи. Христосъ казва: “Пазете се отъ кваса фарисейски и садукейски”. Този квасъ е заразилъ съврьмениить хора и той трьбва абсолютно да се изхвърли навънъ. Господь не се нуждае нито отъ правовьрни, нито отъ кривовьрни хора, срамота е да се наричате такива. Господь се нуждае отъ хора, които могатъ да носятъ Неговата Любовь. Като ви говоря за любовь, вие си прьдставяте вашата любовь къмъ дЬцата ви, къмъ братята, сестрить ви и т.н. Не, подигнете се една степень погорь въ тази любовь, която имате. Да обичашъ дъщеря си, това е естествено, да обичашъ сина си, сестра си или брата си, това е естествено, но да обичашъ врага си, това е геройство. Какъ ще обичаме врага си? Ще ви обясня, за да се разберемъ. Законътъ е слЬдния: нЬкой ти е направилъ най-голЬмото зло, найголЬмата пакость въ свЬта и единъ день Господь му взима всичко и 41
като послЬденъ просякъ го изпраща въ дома ти. Ако ти го приемешъ най-любезно, нахранишъ го, напоишъ го и не му напомнишъ нищо отъ стореното зло въ миналото, не му се заканишъ, това значи, че ти любишъ врага си. Ще ме запитате: “Ами какъ да любимъ врага си?” Когато Господь извади ноктить, зжбить на вълка, приеми го у васъ си, но докато още има зжби и нокти, докато не се е реформиралъ, не ви прьпоржч-вамъ да го гладите, да го приемате у дома си. Фарисейското и садукейското учения сж обладали съвременната наука, съвременния политически животъ. Изобщо навськждь въ свЬта сжществуватъ тьзи два полюса. Ако мислите, че въ науката ще намьрите смисълъ на вашия животъ, лъжете се. Ако употрьбите науката като срьдство за развитието на вашия умъ, на правъ пжть сте. Ако употрьбите политическия животъ като срьдст-во за развитие на вашить добродЬтели, на правъ пжть сте; но ако го употрьбите като срьдство за прьхрана, на кривъ пжть сте. Ако употрьбите религията за добри дЬла, на правъ пжть сте; но ако я употрьбите като срьдство за прьхрана, за ваши лични изгоди, на кривъ пжть сте. Въ душить на всинца ни трьбва да има възвишени, благородни мотиви, всичко да се използува за добро на другить. Ще кажете: “Азъ това не мога да го направя, не мога да бжда полезенъ за другить”. Не, ти можешъ да извършишъ такава реформа въ себе си, каквато е прьдвидена. Отъ дь знаешъ, че като завъртишъ ключа си, слЬдъ тебе нЬма да тръгнатъ още хиляда души? Хиляда души, като завъртятъ ключа си, ще поведатъ слЬдъ себе си единъ милионъ. Казвате: “Ние не можемъ да оправимъ свЬта”. НЬма какво да оправяте свЬта. Ще завъртите ключа на вашата Божествена Любовь и Мждрость, ще изхвърлите навънъ всички лъжи, вськаква злоба и ще кажете: “Ние искаме да бждемъ хора на доброто, на истината да станемъ истински човЬци”. Ще ме извините, че издавамъ една ваша тайна, но като наблюдавамъ хората, въ най-гольмить грьшници виждамъ маска на лицето имъ, съ която приематъ благо-честивъ видъ. Започватъ да се запитватъ: “Какъ сте?” “Много сме добрь. Ами вие?” “И ние слава 42
Богу, много сме добрь, благодаримъ на Бога!” Това е актьорство. Не сж добрь тьзи хора. Ти трьбва да си естественъ, душата ти трьбва да диша любовь. Като вльзешъ въ нЬкой домъ, трьбва да носишъ благословение и радость за всички. Ако има нЬкой боленъ въ тази кжща, ще се запретнешъ да изперешъ, да имъ наредишъ и изчистишъ кжщата. Ако тьзи хора нЬматъ срьдства, ще имъ донесешъ малко брашънце или какво и да е друго. Ще кажете: “Може ли вськи день да правя това?” Ти направи това днесъ, защото си опрьдьленъ дежуренъ, а за утрь не мисли. Утрь ще дойде другъ дежуренъ, той ще изпълни това. Вие казвате: “Като дойде Христосъ, тогава всичко ще изпълнимъ, сега сме грьшници”. Не е така, разберете ме, съ тази бесьда ще ви заставя да вършите доброто! Отъ мене нЬма да се избавите, разбирате ли? Ще ви хвана за гушить и васъ и всички други, ще ви душа и ще ви питамъ: “Ще вършите ли доброто или не?” Когато намислишъ да кажешъ една лоша дума, хвани се за гърлото, а като ще кажешъ добра дума, отпусни се, кажи я. Нькои си мислятъ: “Че и тебе може да те душатъ”. Когато кажа лоша дума, нека и мене хванатъ за гушата. Азъ бихъ благодарилъ и цЬлуналъ този, който стори това съ мене. И тъй, това учение е свързано съ онова Велико сжщество въ свЬта, което наричаме Богъ и Който се изразява въ нашить души подъ символъ на Любовь и Мждрость. Всички имаме тази Любовь и Мждрость. Разбирането на духовния свЬтъ, съобщенията ни съ другия свЬтъ, зависи отъ това, какъ сж проявени въ насъ тьзи двь велики сили. Никой човЬкъ не може да бжде ясновидецъ, какъвъ и да е дьецъ, реформаторъ, майка, баща, ако тьзи двь сили не живЬятъ въ ума и сърцето му. По това нЬма двь мнЬния. Ако искате да бждете силни, крьпки, да познаете смисъла на живота си, въоржжете се съ тьзи двь велики сили и ще видите, каква реформа ще стане съ васъ. Не искамъ да дьйствувате точно по моя начинъ, не, на голЬмия котелъ ще трьбва много пара, на малкия малко. Направете малка 43
реформа у васъ, но да бжде абсолютна, да ньма двь мисли у васъ, да се колебаете, дали е така или не. Въ това учение нЬма никакво изключение въ Любовьта и Мждростьта. Ако бихъ направилъ едно изключение отъ закона на Любовьта и Мждростьта, бихъ се прьвърналъ на вжгленъ, бихъ почернЬлъ. Ньма сжщество, което слЬдъ като е изопачило този законъ, да не е станало на вжгленъ. Ако изопачите този законъ, ще станете вжглени; ако го изпълните, ще станете диаманти. Ще кажете: “Тежка работа е това!” Не е тежко това нЬщо, то е 10 пжти по-леко отъ това, което вършите. Вие вършите много тежки работи, а учението на Любовь-та и Мждростьта не е тежко. Азъ не ви говоря за охоленъ животъ, а ви казвамъ, че въ този животъ ще имате много мжчнотии, но трьбва да ги използувате за вашето развитие, за вашето облагородяване. Замислили ли сте се нЬкога, защо имате ржка, защо имате лакетъ и юмрукъ, китка на нея, защо се свива тя и т.н.? Ще кажете: “Юмрукътъ е за удряне, лакетътъ за мушкане, за блъска-не, когато искаме да си пробиемъ пжть”. Не сж създадени ть за клинци, за удряне. Ржката е дадена на човька да носи той благословение на страждущить си братя. Ржката е дадена да се отписватъ смъртни присжди, да гаси пожари, да помогне по какъвто и да е начинъ на страждущия си братъ. А сега хората съ тази ржка те обиратъ, убиватъ и посль ти натжпчатъ кърпа въ устата. СлЬдъ това казватъ: “Еди кой си умрьлъ!” Не е умрьлъ той, но въ устата му има натжпкана кърпа. Колко хора виждамъ изъ пжтя и колко живи носятъ към гробищата, като имъ натжпкали кърпа въ устата! Ако кажа, че тьзи хора не сж умрьли, ще ме взематъ за лудъ. Като гледамъ този умрьлъ, казвамъ му: “Сега си мълчи ти, но като дойдешъ другъ пжть, ще живьешъ по закона на Любовьта и Мждростьта!” Той казва: “Тежко, тежко ми е!” Да, едно врьме ти туряше кърпи въ устата на другить, затова трьбва сега да опиташъ самъ резултата отъ тЬхъ. Ако не изпълните закона, ще имате кърпи въ устата си и ще казватъ за васъ: “Богъ да ги прости!” 44
И тъй фарисейското учение трьбва да се прьвърне въ Любовь, а садукейското въ Мждрость. Както днесъ ученить знаятъ да прьвръщатъ водата въ пара, а енергията на тази пара да се прьвръща въ електричество, тъй и вие трьбва да научите този великъ законъ за трансформиране на злото въ добро. Злото не е лошо нЬщо, то е сила, пос-рьдствомъ която ще се трансформира всичко въ добро. Павелъ казва: “Всичко изпитвайте, доброто дръж-те”. Поддържайте доброто, както въ себе си, така и въ всички хора. Знаете ли какво би било, ако София прьдстав-ляваше единъ високо просвЬтенъ градъ и всички софиянци насочатъ мисъльта си къмъ небето, къмъ цЬлия свЬтъ и се свържатъ съ ангелить? Ако това станеше, работить на България 100 пжти щЬха да се оправятъ досега. А какво правятъ българить днесъ? Изпращатъ комисия въ Англия да урежда работить й. Но съ това ньма да направятъ нищо. АнгличанитЬ й даватъ по малко, отварятъ й по едно прозорче. Ть мязатъ на банкери, които, колкото повече даватъ, толкова повече взематъ. Това положение, въ което се намиратъ българить, е споредъ единъ законъ, по който Господь ги е поставилъ на тьсно, за да се научатъ въ бждеще да мислятъ правилно. Вськи себе си трьбва да поправи! Бихъ ви казалъ слЬдното: Не очаквайте отъ никого нищо, бждете доволни отъ това, което Господь ви е далъ, уповайте само на Бога, станете силни вжтрь въ себе си и съ това ще се прояви у васъ единъ тласъкъ, който ще поправи всичко. Ще кажете: “Това не можемъ да направимъ сега”. А като бьхте на фронта, много нЬщо направихте, тамъ бьхте герои. Ако кажемъ това на свещеницить и ть ще отговорятъ, че не могатъ да го изпълнятъ, не е въ интереса на църквата. Когато бьха на война, това въ интереса на службата ли бьше? А какъвъ е интересътъ на църквата? Да се проповЬдва Любовьта и Мждростьта въ тЬхната активна, а не пасивна смисъль, да не се прьпоржчва вьра въ църквата, нито въ попове, владици, въ мене, а да се вьрва само въ живата Любовь и Мждрость, които ни 45
даватъ свЬтлина и велико благо. И тъй, вьрвайте само въ Живия Господь! За въ бждеще ще стане едно чудо въ свЬта, а именно вьрующить ще станатъ невьрующи, а невьрующить вьрующи. Оньзи, които сж въ Царството Божие, ще ги изпждятъ навънъ, а които сж отвънъ ще вльзатъ въ Царството Божие. Това ще стане на земята. За да не ви изпждятъ отъ Царството Божие, трьбва да изльзете прьждеврьменно и да помагате на братята си. Христосъ трьбва да ви намьри съ невьрующить, та заедно съ тЬхъ да вльзете въ Царството Божие. Защото Христосъ е казалъ, че синоветь на Царството Божие ще бждатъ изпждени навънъ. Ето защо вие кажете: “Господи, искаме да бждемъ въ свЬта!” Вие казвате: “Господь е много добъръ къмъ мене.” Не, Господь е еднакво добъръ къмъ всички, но понеже отношенията ни къмъ хората не сж еднакви, затова ни се струва така. Когато казвате, че Господь е лошъ, то е защото, като вижда лошото у тебе, Той те натисне и започва да те разтрива. Господь ще разтрива всички хора, всички народи по лицето на земята, нЬма да остане човЬкъ, на който коремътъ да не се изпразни. Ще се повърна къмъ мисъльта си, искамъ всички да живьете по закона на Любовьта, да се възстанови между васъ хармония. Когото срьщна по пжтя и видя, че нЬма въ него тази хармония, ще го уловя за гушата. Рьшилъ съмъ да употрьбя бързата процедура. Ще дьйствувамъ бързо, както дьйствуватъ крадцить, които изнасилватъ богати-ть. Отиде нькой крадецъ при нькой крупенъ богаташъ и му казва: “Дай една сума за Бога, за оте-чеството ни, за народа!” Богаташътъ се замисля, казва му: “Азъ имамъ жена, дЬца, има кого да поддържамъ; освЬнъ това и жена ми не ще се съгласи”. СлЬдъ дълго размишление, дава една малка сума, но посль се счита излъганъ. Нькога дойде нькой апашъ при богаташа, насочва насрьща му револвера и го пита: “Ще дадешъ ли такава и такава сума за това и онова дело или съ живота си ще платишъ?” Богаташътъ скоро изважда кесията си, дава исканить пари и си казва: “Слава Богу, че не 46
ме уби!” Апашътъ, като сочи револвера, си мисли: “Ти разбойнико, който досега не си изпълнилъ волята Божия, давай скоро!” И слЬдъ това богатиятъ завежда углавно дЬло, че го изнудили. А че той изнудилъ толкова хора, за това не се замисля. Ти завеждашъ въ свЬта едно дЬло противъ нЬкого, но въ небето има противъ тебе милиони, милиони дЬла. Всинца ще бждете сждени, всинца ще бждете душени, казвамъ ви една велика истина. Земята и небето ще заминатъ, но Божиятъ законъ на Любовьта и Мждростьта ще бъдатъ приложени. Като служите на този законъ, щомъ се срьщнете двама души, вськи ще почувствува, че нЬщо го закриля, издига. Такова влияние трьбва да има вськи отъ васъ. А сега, събератъ се 2-3 души, образуватъ една партия, други 2-3 друга партия, милиони партии има въ България. Двама трима мжже партия, 2-3 жени партия и всички мислятъ, че разрьшаватъ нЬщо много важно. Долу вашето парти-занство! Като ме слушате, казвате си: “Чакай да видимъ още какво ново ще каже”. Новото е, че ще ви дамъ едно угощение. Ще дойдете въ моята гостилница, ще си събуете обущата, ще си съблЬчете дрехить и азъ ще ви дамъ нови обуща, нови дрехи, ще ви дамъ по една цЬлувка, ще ви нахраня, самъ ще ви прислужвамъ и като изльзете, ще кажа: “Братко, искамъ и вие да постжпвате по сжщия начинъ”. И тогава ще имате моето благословение, това на ангелить и на всички добри хора. Този е пжтьтъ, който сега Христосъ отваря на човЬчеството. Въ този пжть ще срьщнете Христа и Той ще каже: “Азъ съмъ съ васъ”. Не ме разбирайте криво, Христосъ е вжтрь, търсете Го въ свЬтлината, която днесъ виждате вънъ. Днесъ Христосъ казва: “Ако изхвърлите фарисейското и садукейското учение отъ умоветь и сърцата си, азъ ще почина въ сърцата ви и ще дойде Божието благословение върху ви”. Като си отидете у дома, ще почувствувате това благословение, едни по-скоро, други слЬдъ 10, слЬдъ 20 или слЬдъ 50 години, но всички ще го почувствувате. 47
Ще дойде день, когато тьзи думи, които ви говоря, ще горятъ, а вие ще играете на ржченица. Хубаво нЬщо сж ржченицить. Въ доброто има игра. Защо болнить хора не играятъ, а само здравить? Азъ бихъ желалъ всички хора да играятъ. Нькои казватъ: “Утробата ми, сърцето ми, умътъ ми заиграха”. Играта е едно отлично срьдство за тониране вжтрь въ живота. Вие казвате: “Сега не ни трьбва игра”. Да, въ лошото не трьбва да се играе, но въ доброто, прьпоржчвамъ и на млади и на стари да играятъ. Има игра на карти, на пиано, на цигулка, на рисувание и т.н. Играйте на всичко, но правилно, тъй че вашиятъ умъ и сърце да бждатъ бодри и весели. Сега да не останете съ мисъльта, че ако ви срьщна на пжтя, ще ви душа. Ако видя, че въ гърлото си имате цирей и умирате, ще бръкна въ устата ви, за да пробия този цирей; ако сте настинали, ще ви разтрия. ВсЬко дьйствие, което ще служи за добро. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че половината отъ васъ сте герои и си казвате: “Е, сега почти се убьдихме”. Другата половина казва: “Чакай да си помисля малко!” Може да си мислите, дадохъ ви срокъ 1000 години, та ако искате можете и днесъ да се заемете за работа, а може и по-късно. Фарисейството и садукейството трьбва да изльзатъ вънъ и вськи отъ васъ да мисли добро за брата си, за сестра си. Това е геройство да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давамъ подаръци. НЬкой пжть обидата струва повече, отколкото една цЬлувка. Случва се понЬкога, че нЬкому припадне и за да го събудятъ, удрятъ му пльсници. И тъй: “Всичко изпитайте, доброто дръжте”. Приложете Любовьта въ сърцата си, Мждростьта въ умоветь си, освободете се отъ всички стари вьрвания и заблуждения, освободете се отъ миналото и почнете да обработвате новить си добродЬтели. Бждете герои да се проявявате искрено въ всички ваши мисли и дьйствия. Не искамъ да казвате, че рьшихте да бждете искрени, добри и т.н., а дьйствувайте. 48
И тъй, като дойдете въ моята гостилница, никакви пари нЬма да носите. Който носи пари въ джобоветь си, ние го арестуваме. Въ Царството Божие парить сж проклятие, а въ свЬта сж срьдство. Вие трьбва да ликвиди-рате веднъжъ за винаги съ въпроса за парить и да го извадите отъ ума и сърцето си. Поставете въ ума и сърцето си Любовьта и Мждростьта и уповайте само на Бога. НЬма по-голЬма гаранция въ свЬта отъ тази, Божията сила да е съ васъ и да знаете, че има едно сжщество въ свЬта, което винаги ви обича, а то е живиятъ Господь, Когото азъ виждамъ сега и се радвамъ. Уповавате ли на Бога, всички ще бждете учени, а не невЬжи; ще пьете, ще работите и ржката ви ще направи всичко, каквото намьри за добро. НевЬжеството е непростимо за сегашния вЬкъ. Бждете учени, мждри, съ чисти, благородни сърца и чиста кръвь. Каквото можете да придобиете, придо-бийте го. Ще кажете: “Стига ни толкова учение”. Че вие още не сте имали никакво учение, то отъ сега нататъкъ, ще дойде. НЬкой казва: “Азъ съмъ челъ Библията”. Нищо не сте чели още, не сте разбрали тази книга, не сте посьяли още нейнить принципи. Вие не сте разбрали още живота на тьзи велики пророци, които сж я писали. Христосъ и тьзи пророци винаги присжствуватъ тукъ и казватъ: ”Ние положихме живота си за тази книга”. СлЬдователно, ние трьбва да вьрваме въ вськи, който е положилъ живота си въ тЬхъ. Христосъ не е идвалъ единъ пжть на земята, а много пжти. Той казва: “Идете и проповЬдвайте, азъ ще бжда съ васъ до скончание вЬка”. Църквата казва, че Христосъ стои от дьсната страна на Отца си. Не, Той работи съ всички хора и е найдобрия работникъ. Той донесе на свЬта учението за Любовьта и Мждростьта и отъ Неговата ржка мжчно може да се избавите. Ако нЬкой ми каже, че срьщналъ Христа, ще го запитамъ: “Стана ли нЬкаква промЬна съ тебе?” “Не.” Значи не си Го срьщналъ. Може ли единъ плодъ да се пече на слънце и да не узрье? Така сжщо може ли единъ човЬкъ да се пече на Божията Любовь и да не узрее благороденъ? Не може. Казвамъ ви, не се самоизмамвайте, азъ не 49
обичамъ самоизмамата, обичамъ истината и виждамъ всичко въ математическо отношение. Нькой казва: “Той като вижда всичко, ще види слабостить ни”. Не, слабости не виждамъ, ть стоятъ подъ мене, съ дреболии не се занимавамъ. Азъ виждамъ само доброто. Казватъ ми за нЬкого, че е голЬмъ вагабонтинъ. Казвам: това нЬщо не виждамъ, не съмъ го провьрилъ. Както виждамъ душата на този човЬкъ, тя е добра, но въ ума му се върши извьстно прьстжпление. Този братъ е благороденъ, но неговить слуги способностить, чувствата и силить му вършатъ прьстжпления. СлЬдова-телно, вие трьбва да вльзете и да му помогнете. Това е разбиралъ Христосъ въ своето учение. Мислите, че ще ви прьситя, нали? И си казвате: “Ти ни кажи нЬщо съществено, какъ да се оправи България”. Както виждамъ свЬта, той е оправенъ, но свЬтътъ, въ който вие живьете, не е още оправенъ. Ньма да се минатъ много години и този свЬтъ ще се оправи. Вложете вьра въ живия Господь, да възкръсне Той. Идватъ, приближаватъ се вашить ангели отгорь и ще започнатъ да отварятъ вратить на вашить гробища и да казватъ: “Лазаре, изльзъ навънъ!” Като ви извикатъ, ще ги послушате ли? Когато Лазаръ изльзе отъ гроба, нали тогава му снеха плаще-ницата? ПослЬдното слово, което ще чуете, е: “Лазаре, изльзъ навънъ!” Казвамъ ви, изльзте отъ гробищата на фарисейството и садукейството и вльзте въ Божествения свЬтъ на Любовьта и Мъдрость-та, снемете този плащъ отъ себе си! Тогава ще видите лицето на БожиитЬ ангели и ще се зарадваме всинца и вие и азъ. Беседа, държана на 20мартъ 1921 година. 50
Сьятельтъ “II говори имъ много съ притчи и казваше:Ето излезе сьятельтъ да сѣе. ”1 Въ тази притча има два сжществени елемента: сьятельтъ и сьмето. Христосъ обяснилъ отчасти тази притча, а дълбокия й смисълъ оставилъ неразкритъ. Съврь-меннить хора замЬнятъ думата “сьятелъ” съ думата “култура”. Сьенето е едно възвишено състояние на активность въ човЬшкия духъ. ПрЬди да изльзе сьятельтъ да сье, има извьстни процеси, които прьдшествуватъ сьенето. Земята трьбва прьдварително да е добрь изорана и слЬдъ това да се посье сьмето въ нея. Никога не може да се посье, да се култивира една култура или каква и да е идея, докато земята не се изоре. Ако прьведете думата “земя”, въ правилната й форма, ще имате едно правилно разбиране върху нЬщата. Земята, въ дадения случай, означава човЬка. И тъй, прЬди да дойде сьятельтъ, ще се вземе плуга съ черясото и ще прьобърнатъ земята, ще я разоратъ, съ което ще разва-лятъ нейното първоначално положение, нейната красота. На съврьмененъ езикъ казано: ще се създаде врьменна анархия. И съврьменното общество, въ което има упадъкъ, азъ казвамъ, че въ него има врьменно анархия. Ако слушате съврьменнить моралисти, ть казватъ, че се забьльзва единъ упадъкъ въ нравить, обичая и морала на обществото. Защо, нима обществото по-рано е било неморално, отколкото сега? Ни най-малко. Не трьбва да се лъжете отъ външностьта на нЬщата. Ако една мома към 21-та си година е най-красива, а то като стане жена на възрасть 40-50 години и погрознье, съ това по-малко културна ли става? Азъ намирамъ много пжти между по-грознить хора по-културни, отколкото между красивить. Тъй че да мислимъ, 1 Матея, гл. 13, ст. 3 57
какво едно общество е културно само по това, че привидно живье въ миръ и съгласие, това е заблуждение. Въ това заблуждение само 50% е вьрно. Красотата на момата е изразъ на една прьдшествуваща култура. Когато момата стане най-красива, това показва, че тя е узрьла вече и предстои да я поженятъ, слЬдъ което ще погрознье. Така е и съ нивата. СлЬдователно, красотата е признакъ на култура, която е узрьла вече, дава плодъ и ние се радваме на тази култура. А старить хора наново трьбва да се оратъ, прьзъ тЬхъ отново трьбва да мине Божествениятъ плугъ, за да станатъ за въ бждеще красиви. И тъй младостьта прьдставя култура, която е достигнала своята най-висока точка на зрьлостъ, а старостьта прьдставя приготовления за бждеща култура. Ако сте стари, трьбва да се молите да мине дълбоко прьзъ васъ, прьзъ вашить бразди Божествениятъ плугъ, та като дойде сьятелътъ, да намьри подготвена, добра почва за сьене. ВсЬки очаква този сьятелъ, той е идеала на нашия животъ. Той е Божествения елементъ, който иде да подигне човЬшката душа отъ нейното заспало състояние. Ако сьятелътъ не дойде да хвърли сьмето си, душата остава безплодна. Съ други думи: ако сьятелътъ не дойде да хвърли своето сьме, земята ще остане безплодна, а безплодната земя е пустиня. Този сьятелъ е идвалъ много пжти въ свЬта. Нькой казватъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пжть на земята. Не, Христосъ е идвалъ много пжти на земята, обаче, едно отъ НеговитЬ прьбивания тукъ, е било много нещастно. Разпнали сж го на кръстъ и затова сж го оповьстили за знание на цЬлъ свЬтъ. И съврьменнить богослови твърдятъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пжть. Това значи да говоримъ, че слънцето е изгрьло само единъ пжть и повече не се повторило изгрьването му. Не, слънцето е изгрьвало милиони, милиони пжти и за въ бждеще много пжти ще изгрьва. Ние тълкуваме работить свободни и всЬки може да постави тьзи тълкования на опитъ. Вие може да поставите тьзи тълкувания въ слЬднитЬ двь форми: поставете прьзъ цЬлата година въ ума си 52
мисъльта, че Христосъ е идвалъ само единъ пжть на земята и наблюда-вайте какво ще бжде вашето състояние. И втора форма: поставете въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ много пжти и наблюдавайте състоянието си. Отъ двЬтЬ тия мисли, която даде найдобри резултати, тя е правата мисъль. СъврЬменнитЬ криви идеи, криви тълкувания сж сковали обществото и днесъ хората не мислятъ. Както въ миналото, така и днесъ, ть се занимаватъ съ всичко, но не и съ самата истина, съ сжщественото въ живота. Сжщественото въ живота, това е свободата на човЬшкия духъ. ЧовЬкъ трьбва да изучи законить и да прьмахне всички ограничения, които сжществуватъ въ природата по отношение на неговия духъ и отъ тЬхъ да образува една стройна хармония. Вие взимате тази идея близо до сърцето си, но я смьсвате съ мисъльта, че Христосъ е дошълъ на земята да изкупи, да спаси свЬта, всички хора отъ грьха. Азъ не говоря за спасение, а за сьятеля. Азъ вьрвамъ, че вие сте между спасенить и затова ви проповЬд-вамъ, а на хора, които се давятъ не проповЬдвамъ. Нькои ме питатъ, защо не проповЬдвамъ за спасение. Ще бжде смЬшно да проповЬдвамъ спасение на спасени хора; ще бжде смЬшно да проповЬдвамъ за сьятеля на хора, които се давятъ. Ако бихте схванали идеята на този сЬятель, щЬхте да знаете вашето произхождение. Най-важното въ живота е произхождението на човЬка, отдь иде човЬш-киятъ духъ, каква е неговата задача въ природата и т.н. Това, което виждаме сега въ свЬта, то е едно прьходно състояние. СъврЬменниятъ свЬтъ е едно велико училище за обучение на човЬшкия духъ. Всички прьдмети, вещи, всички сжщества, които заобикалятъ човЬка, сж пособия на това велико училище. ЧовЬкъ трьбва да изучи сжщностьта на тьзи идеи, защото ть съставляватъ извьстни Божествени идеи. Да кажемъ, че сте малко дЬте, вие въ това положение сте безпомощенъ. Майка ви ви държи на ржцЬтЬ си, кърми ви, но вие плачете, протестирате, че условията въ живота сж лоши, че не ви даватъ на врьме храна, вършите неморал-ни работи, а 53
майка ви постоянно ви чисти. Пораснете, пращатъ ви въ училище да се учите. Добрь облЬченъ, хубаво нахраненъ, вие учите въ училището и си мислите, че сте ученъ, културенъ, мораленъ човЬкъ. Благодарете на вашата майка, която постоянно ви чисти. Ако бьше ви оставила въ първоначалното състояние и не ви чистеше, щЬше да се дига смрадъ наоколо ви. СлЬдо-вателно, сьятелътъ е майката, която идва въ свЬта да сье най-възвишеното и благородното въ човЬшката душа. Азъ не отричамъ живота съ неговить подробности и ть си иматъ смисълъ. Този животъ трьбва да се изживье въ каква и да е форма, но важното е какво ще се придобие въ края на краищата. СъврЬменнитЬ хора разсжждаватъ като турцитЬ: “Я джафтъ я бафтъ”. Това на български прьведено значи: “Да става каквото ще.” Така мислятъ само глупавить хора. Ако си постжпилъ разумно, нЬма да казвашъ “я джафтъ я бафтъ”, но ако постжпвашъ неразумно, ще казвашъ “я джафтъ я бафтъ”. И тъй, този сьятелъ е дошълъ между хората, за да посье Разумното слово и съ това да измЬни характера имъ. Интересни сж противорьчията, които ни навежда прит-чата, а именно: защо, като е сЬяль този разуменъ сьятелъ сьмената си, оставилъ едно отъ тЬхъ да падне на пжтя, друго на камениста почва, трето между трънеть и четвърто на добра почва? Защо този разуменъ сьятелъ е билъ толкова невнимателенъ? Това е една неизбьжностъ вжтрь въ човЬшкия животъ. Пжтьтъ, това е физическия животъ. СлЬдователно, когато дойде сьятелътъ, нЬкой отъ неговить зърна ще паднатъ на неблагоприятни условия за израстване и съ това ще служатъ за подкрьпа на физичес-кото тЬло, на физическия животъ. ПтицитЬ небесни дошли и озобали това зърно, което паднало на пжтя значи ть се възползували отъ него, а не самия човЬкъ. На съврьмененъ езикъ казано, тази енергия се иждивила въ една трудова повинность, за направа на кжщи, шосета, жельзници. Това сьме дало потикъ на птицитЬ да работятъ, ть направили този пжть. Другото сьме паднало между трънеть. Христосъ не дава обяснение на какво съотвЬтствува 54
това сьме. Азъ уподобявамъ трънеть на умствения свЬтъ у човЬка, който свЬтъ е заетъ съ разрьшаване само на материални въпроси. Това слово, като поникне, като израстне, пакъ не може да даде резултати, каквито очакваме. Напримьръ съврьменнить философи по какъвъ ли не начинъ опрьдьлятъ що е Богъ. Едни отъ тЬхъ казватъ, че Богъ е абсолютенъ, а други Го опрьдьлятъ по другъ начинъ, докато човЬкъ се забърка и каже: “Този въпросъ ще го оставя да се разрьшава за въ бждеще”. Философить не могатъ да го разрьшатъ, та азъ ли прос-тиятъ човЬкъ ще го разрьша?” Не очаквайте философить да рьшатъ такава важна задача, която вашиятъ духъ трьбва да разрьши. СлЬдователно, вська идея, която попадне въ единъ неподготвенъ умъ, ще заглъхне, нЬма да се развие. Всички възвишени идеи трьбва да паднатъ въ единъ обработенъ умъ, иначе ще даватъ обратни резултати. Какво ще се роди отъ тази идея въ единъ неподготвенъ умъ? Ще имаме култура като сегашната. Хората ще се обличатъ хубаво, ще знаятъ какъ да колятъ кокошки, агнета и прасенца, какъ да ги готвятъ, какъ да ги консервиратъ, ще иматъ хубави училища, ще ходятъ въ странство да се специа-лизиратъ, ще се учатъ какъ да рьжатъ греди. Това е дало словото, сьмето, което е паднало между трънеть. Сега цЬлъ свЬтъ е пъленъ съ греди, консерви, карначета, жамбони1 и т.н. Видишъ нЬкой отъ умнить господа, вльзе въ нЬкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: “Като вльзе този бутъ въ мене, азъ ще разрьша една велика задача”. Като вльзе бутътъ въ него, казва си: ”Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нЬщо слЬдъ него!”. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: “Да живье България!” Ако е англичанинъ казва: “Да живье Англия!” Съ нашить разсжж-дения, ние мязаме на онзи негърски проповЬдникъ, който прьдъ една учена публика, развивалъ дълбокъ въпросъ за 1 Жамбони (фр.) бутчета 55
състоянието на човешката душа и сътворението на човЬка. Казвалъ имъ, че Господь направилъ човЬка отъ една красива пръсть по образъ и подобие свое, турилъ го на единъ плетъ да се суши въ продължение на три дни и слЬдъ това му вдъхналъ прьзъ ноздрить животъ и дихание. Запитали го: “Ами кой направи плета?” “Това не е ваша работа!” Сега съврьменнить хора разрьшаватъ какъ човЬкъ се развилъ отъ единъ малъкъ микробъ, какъ е попадналъ на земята, какъ го сушили на плета и оживЬлъ. Като ги запитатъ за законить, които регулиратъ тьзи явления, казватъ: “Това не е ваша работа, това не може да го знаете”. Разсъжденията спиратъ до тукъ. И тъй, сьмето паднало между трънеть, съотвЬтствува на низшето ментално поле. Третото сьме паднало на камениста почва. Азъ уподобявамъ тази почва на човЬшкото сърце, т.е. на астралното поле. Сьмето изникнало, но като не било дълбоко заровено, скоро изсъхнало, нЬмало дълбока почва. Това състояние съществува и сега. Ще ви приведа примьръ. Въ съв-рьменното общество се образува едно дружество. Вьстницить започватъ да пишатъ: “Дружеството “Духовна пробуда” съ такава и такава програма на дьй-ностъ приканва всички българи да се запишатъ за членове, защото само чрьзъ принципить на това дру-жество ще се обнови България”. Започватъ да внасятъ членскить си вноски, усилена работа се вижда. Не минаватъ, обаче и 2-3 години, като се пробуди това дружество, скоро заспива. Другъ примьръ: момъкъ иска да се жени. Запознае се съ сьмейството на нЬкоя мома, канятъ го день-два наредъ, носи той букети, подаръци, но по едно врьме започва да се отдръпва. Защо? Развали се нЬщо работата. Казвамъ, сьмето е паднало на камениста почва. И момъкътъ и момата създали дружество за просвЬщаване на българския народъ. Четвъртото сьме паднало на добра почва и дало 100, 60 и 30. Тукъ процесътъ е обратенъ. Числото 100 показва найдобрить условия въ сърцето на човЬка; числото 60 висшето поле на 56
менталния свЬтъ, а 30 причинното или чисто духовното тЬло на човЬка. Въ стария завЬтъ се казва, че Господь ще направи сърце отъ плъть у човЬка, върху него ще напише законить си и ще го познаятъ отъ мало до голЬмо. Това е състояние, което хората ще прьживьятъ сега въ свЬта. Новото сърце ньма да бжде отъ плъть като сегашната да грьши, а ще бжде материя, взета отъ ангелскить свЬтове. Това сърце ще бжде скжпоцЬнно. Сегашното сърце го знаемъ, лЬкаритЬ сж го рьзали много пжти, много сж го проучвали, но неговить клапи се развалятъ често, въ него се явява сърцебиене, порокъ на сърцето и т.н. Новото сърце ще бжде живо, то ще бжде олтарь, върху който вЬчно ще гори Божественъ огънь и върху него ще се прьнасятъ найвъзвишенить идеали на човЬчеството. Сьмето, като падне въ такова сърце, ще се разрасти. И тъй, едно дало 100, друго 60, а трето 30. Като съберете всички сьмена, ще получите числото 190. Като го съкратите, ще получите пакъ числото 10, т.е. сьмето, като мине прьзъ трить фази ще вльзе въ чисто Божест-вения свЬтъ. И тъй въ вська идея трьбва да има съзнателенъ стремежъ, трьбва да мине прьзъ четири фази. Идеята, слЬдъ като почерпи всички сили за своето сжществуване, трьбва да мине въ човьшката душа, да се прьвърне въ чувствуване. Тогава стремежътъ и чувствуването ще вървятъ заедно. Но тази идея не трьбва да се прьвърне само въ чувствувание значи да се зароди въ съзнанието, но да се прьвърне и въ сила, да вльзе въ ума, да придобие опрьдьлена форма, като форма на Божествена хармония. Най-послЬ идеята трьбва да мине въ причинния свЬтъ, да се яви като принципъ. Ще направя едно сравнение. За развиването на вська идея сж необходими най-малко два елемента, така и за развиването на всько сьме, посьто въ земята, сж необходими сжщо два елемента: почва, която да му доставя храна и слънчеви лжчи. За да могатъ рибить да се развиватъ въ своята форма, потрьбно имъ е вода. За да могатъ 57
птицить да хвърчатъ, да развиватъ своята дЬятелность, потрьбно имъ е въздухъ. За да се прояви човЬшката мисъль, сжщо сж необходими условия. Ако упо-добимъ рибить на човЬшкото сърце, то за да се проявятъ, потрьбно имъ е вода, а водата е носителка на живота. За да се прояви човЬкътъ, за него сж потрьбни много повече условия, отколкото за рибить и птицить. СлЬдователно, вие трьбва да съзнавате едноврь-менно Бога въ себе си, вашия духъ и вашить ближни. Това е практическото приложение на въпроса. Бога вие нЬма да Го намьрите, когато сте охолни. Ние не ви говоримъ за този Господь, Когото сегашнить хора познаватъ Господа въ църквата. Ние разбираме онзи Господь, Който ви се отзовава когато сте изоставени отъ всички хора, когато се намирате въ противорьчия въ живота, когато се намирате на смъртно легло и се готвите за другия свЬтъ. Само умирающиятъ човЬкъ се занимава съ идеята за Бога. Не можете да познаете Бога, докато не минете отъ положението на смърть къмъ животъ. Смъртьта е процесъ на минаване отъ нечистото къмъ чистото, тя е врагъ на собственостьта и казва: “Долу вська собственость!” Тя ви лишава и отъ здраве и отъ имоти и отъ пари, отъ всичко, което имате. Тя казва: “Ако разбирате моя законъ, само тогава може да разберете какво е Богъ!” Сегашнить хора, напълнили шкембетата си съ прасета, кокошки, агнета и започнали да се занима-ватъ съ идеята за Бога! Докато сж тьзи кокошки и прасета у васъ, вие ще бждете каруци, натоварени съ нечистотии. Това е кочина. ЧовЬкъ трьбва да се освободи отъ всичко скверно. Лъжата трьбва да изчезне съвършено отъ васъ, да не остане нито поменъ отъ нея! Като намьрите Бога, вие пакъ можете да се върнете въ свЬта, но тогава ще бждете господари на себе си, ще можете да помагате на братята си. Мнозина идватъ при мене и казватъ: “Азъ се съмнь-вамъ въ това, което говорите”. Какъ нЬма да се съмньвашъ, азъ зная защо се съмнЬвашъ, но нЬма да ти говоря по това. Азъ съмъ младъ момъкъ, ти имашъ дъщеря, мома влизамъ въ кжщата ти. Погледна дъщеря 58
ти, жена ти казва: “Пази дъщерята, този момъкъ я гледа”. Бащата започва да ми говори: “Господине, ние има да направимъ едно посьщение, ще дойдете ли съ насъ?” Защо ме канятъ да отида заедно съ тЬхъ? За да изльза отъ кжщата имъ. Когато нЬкой богаташъ иска да си брои парить, остава винаги самъ, не желае никого при себе си. И това днесъ наричатъ култура. Този сЬятель идва да прьмахне всичко това. Пти-цитЬ ще изобатъ сьмето, което е паднало на пжтя. Сьмето, което е паднало между трънеть, ще заглъхне, а това, което е паднало на камениста почва, ще изсъхне. Защо? Всичко това несигурно измамливо трьбва да изчезне. Ще дойде смъртьта и ще го отнесе. Идва слЬдъ това втората фаза, фазата на онова сьме, което е паднало на добра почва. Това на съврьмененъ езикъ значи въ днешното общество при разбиранията, които има, при строя, съ който разполага, не може да има никакво споразумение. Въ свЬта трьбва да настжпи коренна промЬна, за да дойде въ всичко новъ редъ и порядъкъ. Днесъ, съ тази своя култура, хората сж достигали до своето крайно разбиране. Както и да завъртятъ това колело, ть ще мязатъ на единъ фалиралъ търговецъ, който кърпи отъ едно мьсто кжщата си, тя отъ друго протича; закърпи я на това ново мьсто, отъ другадь протича. Кърпи я редъ години отъ тукъ отъ тамъ, докато единъ день цЬлото здание се сгромоляса. Искамъ всички да сте свободни въ своето развитие, въ своить размишления. Вськи е свободенъ да мисли как-вото иска. Не туряйте прьграда на човЬшката мисъль. Нека вськи свободно мисли, чувствува и дьйствува! Трьбва да знаете, че всько дьйствие ражда и противодьйствие и че въ съврьменния свЬтъ сж допуснати всички проти-ворьчия. Ако бьхте ясновидци, щЬхте да видите и доброто и злото въ свЬта, щЬхте да видите въ едно отношение ада, а въ друго рая. Тогава и двата свЬта ще бждатъ за васъ видими и ще разберете защо сжществува злото и доброто. 59
Всички противоречия въ живота ни се дължатъ все на неразбирания на законите. Вземете, напримеръ некоя жена, която казва, че люби Господа, но единъ день Господь дойде при нея и й казва: “Щомъ ме толкова обичашъ, азъ ще направя една услуга на мжжа ти, ще го взема при себе си, ще го поставя на по-високо место.” Като замине мжжътъ й, тя започва да плаче, сама не верва, че той е отишълъ при Господа, Когото люби. Вие обичате Господа, Той иска да му изпратите единъ отъ вашите синове или една отъ дъщерите си. Замине вашиятъ синъ или дъщеря, вие постоянно ме питате: “Де е моятъ синъ?” Нали вервашъ въ Господа, нали Го обичашъ, какъ да не знаешъ тази елементарна истина де е синъ ти? Като умре некой близъкъ на сегашните хора, те плачатъ, плачатъ, пращатъ заявленията си до Бога и Той казва на умрелия: “Върни се долу на земята, ти не си за този светъ, твоите близки те искатъ”. Като се върне той отъ онзи светъ, всички близки се събиратъ наоколо му, радватъ се и казватъ: “Слава Богу, дойде си пакъ нашето детенце!” Но нищо не се постига по този начинъ. Човекътъ на новата култура требва да се радва еднакво и когато се раждатъ деца и когато му умиратъ или когато заминаватъ за онзи светъ. Това е геройство! Ще се повърна къмъ сеятеля. Всеки отъ васъ има известни задачи, които искате да постигнете. Задачи на вашия духъ сж: да постигнете свобода, знания, богатство. Знанието е сила, богатството условия за развиване. Богатството уподобявамъ на почвата, а знанието на природни сили, които съдействуватъ за проявяването на растящето семе. Сега ще се обърна къмъ васъ, майките. Когато ви се роди едно детенце, вземате го на ржце, дигате го нагоре, потупвате го и казвате: “Данъ дури-дунъ-дири” припе-вате му. “Да станешъ големо на майка, богатъ търговецъ, ученъ човекъ” и т.н. Благославяте детето ви да стане всичко, но най-сжщественото не му пожелавате. Като стане търговецъ, научава се да лъже; като стане ученъ научава се да открива разни отрови и да трови хората; като стане силенъ започва 60
да изнасилва хората. Майката си знае това: “Данъ-дири, дунъ-дири”, а посль се чуди какво дЬте изльзло, такова ли очаквала. Такава му пьсенъ пЬла, такова дЬте станало! И все по задницата го потупва. Това не е правилно сьене. Майката не трьбва да поставя ржката си върху задницата на дЬтето, а върху главата му и да каже: “Майка, нека въ тебе пораснатъ най-великить сили, че да станешъ свЬтило на човЬчеството и отъ тази свЬтлина да пораснатъ и твоить братя!” Майката трьбва да туря ржката си и върху гжрдить на дЬтето. Наистина, майката понЬкога туря ржката си върху гжрдить му, че го задушава дори, но съ това тя го учи на егоизъмъ. Това стискане значи: “Майка, като хванешъ нЬкого, стисни го здраво, че го изцЬди, а посль го захвърли.” Нима една змия, като хване жертвата си, не я стиска тъй, че строшава всичкить й ребра? Не ме разбирайте буквално, азъ говоря за подтика, който ви кара да вършите това или онова. Майката се радва, че дЬтето й е здраво. Да, но майката трьбва да вникне дълбоко въ душата на дЬтето си и тамъ да посье истинскить сьмена. Не ги ли посье на това мьсто, ть ще паднатъ на лоша почва и нито едно отъ тЬхъ на добра. Този разуменъ сьятелъ е разбиралъ дълбоко законить и е прьдвиждалъ, че три отъ неговить сьмена нЬма да дадатъ добри резултати. Само нькои отъ неговить сьмена сж попаднали въ човЬшката душа и умъ и само ть сж израснали. Вие трьбва да отворите пжть на този сьятелъ, за да посье въ насъ всички възвишени и благородни мисли и чувства. Той е Божественото въ васъ. Когато този сьятелъ посье сьмето си у васъ, ще почувствувате една свръхчовЬшка сила въ себе си и ще бждете винаги силни въ свЬта. Сега сте малко малодушни. Защо? Защото вьрата ви още не е дала тьзи резултати, които се очакватъ. За да се създаде единъ човЬкъ, има опрЬдЬлени закони, по които се създава. Христосъ не е говорилъ по този въпросъ. Когато дЬтето се учи да чете, има правила, по които то се учи; когато единъ музикантъ, билъ той пианистъ или цигуларъ изучава този инструментъ, трьбва да изучи първо 61
правилата, по които ще свири. Ученикътъ, докато учи, трьбва да усвоява, да схваща и прилага правилно всички установени правила и закони. Но изльзе ли да дава концертъ, той може да измЬни законить, съобразно идеята, която съществува въ неговия умъ. Ние сме подчинени на този законъ, докато го изу-чимъ, а слЬдъ като го изучимъ, може да го измЬнимъ. Този великъ законъ, който може да измЬня всички други закони, той е закона на любовьта. Като говоря, че трьбва да любите, това се разбира за човЬкъ, който е завършилъ своето учение. Той трьбва да прояви единъ свободенъ, широкъ замахъ, съ което да измЬни всички други закони и да тури своята идея въ нова форма. Сегашниятъ ви животъ е една пиеса и отъ васъ зависи какъ да я изиграете, какъ да я изсвирите. Оньзи отъ васъ, които сж се малко подигнали, могатъ да прьодоляватъ житейскить мжчнотии. Дьцата, мжжеть ви, приятелить ви, па и цЬлото общество, това сж врьменни изпитания, закони, които ви ограничаватъ, които ви прьчатъ да се проявите, както искате. ЦЬлото общество, мжжътъ ви, дьцата ви, си иматъ свои закони, а майката гледа да угоди на всички тьзи закони. Майката трьбва да бжде изправна по отношение закона на любовь-та и да знае какъ да видоизмЬня другить закони. Съврьменното общество не може да се поправи, докато не разбере вжтрьшнить закони и желания, защото това, което може да направятъ 100 души, единъ може да го развали щомъ не е въ съгласие с тЬхъ. Дойде между тЬхъ амбициралъ се за нЬщо, пусне една интрига и всичко разваля. Вие трьбва да знаете какъ да постжпвате съ неканенить гости. Неканениятъ гостъ, това е дявола, той идва вськога неканенъ. Подъ думата “дяволъ” азъ разбирамъ нашить лъжливи схващания за нЬщата. За много работи вие се самоизлъгвате. Дойде нькой човЬкъ при васъ и ви услужи съ пари, имотить си и съ кжщата си и вие го считате за вашъ добродЬтель. Този човЬкъ още не ви е добродЬтель. Има два вида постъпки, по които сждите кой човЬкъ е истински добродЬтеленъ. Вървите си по пжтя, носите въ кесията си 10 000 лева. Срьщне ви нькой 62
разбойникъ, спира ви: “Скоро давай парить!” Обере ви и ви пуща празни. Продължавашъ пжтя си, срьщне те другъ разбойникъ, изважда револвера насрьща ти и казва: “Дай скоро кесията си!” “Ньмамъ пари!” “Давай кесията!” Давашъ я. Напълва ти я и казва: “Върви си скоро!” И единиятъ и другиятъ ти казватъ: “Дай кесията!” Само че единиятъ я изпразва, а другиятъ напълва. Като си отидешъ у дома, за кой отъ тьзи двама разбойника ще имашъ по-добро мнЬние? За този, който дава. Добрь, въ пълненето има друга опасность. Представете си, че нЬкой ти напълва кесията съ бомбички, които лесно експлодирватъ. Срещне те некой добъръ човЬкъ като първия разбойникъ. Казва ти: “Дай си кесията!” Изваждашъ кесията си и му я давашъ. Той я изпразва и ти казва: “Бьгай скоро отъ тукъ!” Сега разбирашъ ли причината на това обиране? Като изважда отъ кесията ти фишека съ бомбичкить не ти ли е направилъ добро? Има случаи, когато нЬкой ти дава пари, богатство, но това е цЬло проклятие за тебе. Азъ не бихъ желалъ да ме направятъ наслЬдникъ на нЬкое престъпно богатство. Единъ богатъ англичанинъ въ Африка, като умиралъ искалъ да направи зета си наслЬдникъ на всичкото си богатство на около 360 000 000 лева. Зетъ му каза: “Не, не ставамъ наслЬдникъ на такова богатство!” Всички го взеха за глупакъ, като чуха, че се отказва отъ такова богатство. И всички българи биха го помислили за глупакъ. Да, но у този човЬкъ имаше идеи. СлЬдователно, докато ние, хората, не рьшимъ да изкарваме прьпитанието си изключи-телно съ честенъ трудъ, дотогава ньма да дойде и Божието благословение. Бихъ прьдпочелъ да отида въ една кжща, колкото и бедна да е тя, но да зная, че всичко тамъ е спечелено съ честенъ трудъ, отколкото да отида въ нЬкоя богата кжща, дЬто всичко е спечелено на гърба и на сълзить на другить. Ако всички се отказваме отъ нечестни наслЬдства, въ скоро врьме бихме поправили свЬта. Ще кажете: “Тьзи крадени пари да ги употрьбимъ за Господа!” Господь не се нуждае отъ крадени кжщи, 63
отъ крадени пари. Единст-веното нЬщо, отъ което се нуждае Господь, е хора съ благородни мисли и благородни сърца, които сж готови да се самопожертвуватъ. Като говоря за самопожертвуване, не говоря за него въ обикновения смисълъ на думата, а да се самопожертвуватъ въ онзи великъ законъ на любовьта, да се откажешъ отъ всичко нечисто, да се съединишъ съ Онзи, Който работи въ името на възвишеното. Когато Христосъ казва: “Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нЬмате животъ въ себе си”, това значи, че трьбва да вльзете въ съобщение съ човьшкить духове. Ако се храните по начина, който прьпоржчва Христосъ, само тогава ще вльзете въ общение единъ съ другъ. Нькой често ме запитватъ: “Кажете ни начинъ за спасение”. Отговарямъ: Самопожертвувайте се! “Ами какъ, да изльземъ отъ свЬта ли?” Не, не излизайте отъ свЬта, защото въ него има и благородни и неблагородни работи, въ него има и сжществени и несжществени нЬща, тъй че има много нЬщо да се учи въ свЬта. Извадете благородното отъ свЬта. Не казвамъ, че цЬлото общество е покварено, но въ него има много привички, много нрави и етикеции, които сж абсолютно неморални. Този сьятелъ иде сега на земята, за да посье новото сьме на живота. Въ това ново сьме всички хора трьбва да бждатъ радостни, весели. ГолЬмо геройство е, слЬдъ като те обератъ, както правятъ съ сегашнить милионери и слЬдъ като не ти останатъ петь пари въ джеба, да започнешъ да пьешъ и да благодаришъ на Бога. Трьбва да имате геройството на Александрийския светия. Единъ светия живЬлъ 20 години въ една пустиня, дЬто работилъ усилено върху себе си, за да бжде въ послЬдствие силенъ и да работи за хората. Единъ день, като вървЬлъ и си размишлявалъ, вижда едно гърне пълно съ злато, заровено отъ нЬкого, а сега открито отъ проливнить дъждове. Като го зърналъ, веднага отскочилъ и избьгалъ далечъ отъ него. Другарьтъ му, който сжщо се подвизавалъ съ него, заинтересувалъ се да види отъ какво бьга и го прослЬдилъ. Вижда 64
парить и си казва: “Чудно нЬщо, бьга отъ пари!” Взелъ парить, направилъ църкви, болници, училища. ВъзгордЬлъ се отъ това, което сторилъ и единъ день запитва Господа: “Господи, кажи ми, доволенъ ли си отъ моята дЬятелность!” Господь изпраща единъ ангелъ при него, който му казва: “ВсичкитЬ твои добрини, сторени съ намьренить пари, турени на едното блюдо на вьзнить, не тежатъ колкото подскачането на брата ти.” ЧовЬшкото сърце не трьбва да се привързва къмъ богатството. ЧовЬкъ трьбва да бжде богатъ, но по умъ и по сърце. Богатството въ свЬта е изразъ на човьшкить добродЬтели. Всички народи, които въ миналото сж водили порядъченъ животъ, сж богати. Положението на единъ народъ вськога се опрьдьля отъ неговото морално или духовно състояние. Сжщото е и съ васъ. Ако бихте разсжждавали така, тази истина би оживЬла въ душата ви. ПроповЬдвайте тази истина мълчаливо, а не открито, навънка. Кога проповЬдва житото? Като го смЬлятъ на брашно и като вльзе у насъ въ видъ на хльбъ, тогава работи, тогава проповЬдва то. Какъ проповЬдватъ плодоветь? И ть мълчаливо. Всички сжщества, които проповЬдватъ мълчаливо, произвеждатъ най-добри резултати. Всько учение, което се проповЬдва мълчаливо или на нашъ езикъ казано: Всько учение, което се проповЬдва чрьзъ животъ, то е силно, то е чисто. Ще кажете: “Възможно ли е това?” Какъ мислите вие, това не е важно, но свЬтътъ трьбва да бжде абсолют-но чистъ, да проявява чисти дЬла. А такъвъ животъ е възможенъ. ЕдинственитЬ сжщества на земята, които опетняватъ живота, това сме ние, хората. Никаква външна сила, никакво сжщество, никой духъ не е въ състоя-ние да опорочи ума и сърцето ви, освЬнъ онзи духъ, който живье въ него. Като ме слушате, ще си кажете: “Много строгъ моралистъ е този човЬкъ”. Това не е моралъ, това сж неизбьжни закони. Каквато е почвата, такова е и зрьенето на сьмето. Каквито условия давате на плодове-ть, които зрьятъ у васъ, такива добродЬтели ще имате. 65
Христосъ казва на слушателите си: “Семето, което е паднало на добра почва, дало добри резултати.” Ако вашиятъ животъ е егоистиченъ, плодовете му ще бждате като семето, което е паднало на пжтя. Ако животътъ ви е алченъ, резултатите ще бъдатъ, като тези отъ двете семена, паднали на каменистата почва и между трънете. Такива случаи съмъ ималъ много. Дойде некой и ми каже: “Азъ искамъ да направя много нещо за Бога, вервамъ въ Него”. Тогава правя следния опитъ напиша на този човекъ едно обидно писмо. Той казва: “Хвърляме учението на този човекъ, не вервамъ в Бога, нема Богъ”. Не си герой, ти, приятелю! Съ своето писмо му казвамъ: “Дай кесията си, искамъ да я напълня”. Той я дава, не знае защо му я искамъ, не дочаква края и казва: “Не искамъ това учение”. Това не е алегория, а факти. Най-благородните хора въ света сж тези, които сж най-много страдали, които не сж страдали много, не сж благородни. Най-учени хора сж тези, които сж учили най-много. Хора, които не сж учили много, те си оставате прости. Чудно е, когато хората ве света искате да бедате умни, учени, силни, безе да работяте. Искате да дойде Духете ве техе, но каке? Да вземате една магическа тояжка и се нея жПег-ржззег1, хопе! И тогава ще започнате: “Сега ще преместя тази планина, Белгария ще оправя ве най-скоро време, стига да ми я дадате” и т.н. Ами каке ще оправяте Белгария? Ще туряте навсекжде бесилки и виновене ли си за нещо, хайде на бесилката! Че това гениално нещо ли е? Ве Варна, преди Митхаде паша, е имало едине валия, който издале заповедь да насадяте се плодни дервета целите варненски и силистренски окржзи. Насадили всичко се плодни дервета, но ги оставили безе пазаче. Забелезвате, че липсвате плодове, значи крадате ги. Поставили едине пазаче, липсвате повече. Поставили още едине пазаче, кражбата на плодове се усилила. И двамата 1 Allez-passez (фр.) идва-преминава 66
крадЬли. Валията издалъ заповЬдь: “Който се улови въ кражба на плодове, да бъде обьсенъ”. Единъ день прьзъ тьзи мьста минавалъ турчинъ съ своята каруца. Врьмето било тежко, задушно. Турчинътъ заспалъ на каруцата си и воловеть, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала отъ дървото. Споредъ заповЬдьта на валията, турчина затворили, защото заспалъ, а воловеть обьсили, защото съборили една круша. Съ това турската държава оправи ли се? Не. Така и въ нашето съзнание трьбва да стане една коренна промЬна, всички да бждете силни, та като дойде у васъ сьятелътъ, всички да познавате Неговото присжствие. На ученицить отъ Новото учение не се позволява да се съмнЬватъ, а всичко трьбва да провьряватъ и да подла-гатъ на опитъ. Нашето учение е учение на опити, то не говори празни приказки. То не се занимава съ въпроси, дали има Господь или не, дали има душа или не, или дори не подига и въпросъ, ще се оправи ли свЬта или не. Ние абсолютно и положително знаемъ, че има Господь, че има душа, че свЬтътъ е оправенъ и че съврьменнить хора не се попра-вятъ по причина на своенравието си. Нькои ще кажатъ: “Това е само едно твърдение.” Не, това е само едно израже-ние, то не доказва нищо. Тьзи думи, че има Господь, че има душа, за васъ сж неразбрани, но има единъ свЬтъ, дьто животътъ и условията въ него сж безгранични и тамъ смърть не сжществува. Въ този свЬтъ човЬшката душа може да се прояви, да станете безгранични, да придобиете безсмъртие. Ако отидете въ този свЬтъ, ще видите, че въ него всичко върви като въ музиката. Вськи отъ васъ може да отиде въ този свЬтъ. Какъ? Ако въ продължение на 20 години постите 9 пъти по 40 дни, ще вльзете въ този свЬтъ, ще го видите и като се върнете, ще разправяте за него. Който е герой, ще го види, а който не е, нека не пости, нека си живье на земята, както си разбира, нека се жени, нека се плоди и да се занимава съ обикновени работи. Който иска да се занимава съ възвишеното, нека пости, но да разбира добрь закона на постенето. Да пости, не се разби-ра, че трьбва да гладува. Да не си кажете: “Ама 67
гладъ ще бъде!” Който е гладенъ, нека си яде, а да пости само този, който е ситъ. Такъвъ човЬкъ трьбва да се наяде добрь веднъжъ и това ядене да му държи топло цЬли 40 дни, за да може да се занимава. Който отива на небето, да не взима багажъ съ себе си, да е ситъ. Единъ день всички ще вльзете въ този свЬтъ, само че ще олекнете. Вашата частна собственость, всичко, което имате, ще трьбва да го оставите на онзи, който ще ви замьсти. Вие, които се готвите да дадете примьръ на човЬчеството, трьбва да бждете снабдени като сьятеля, само съ Божествени сьмена и да сьете навськждь. Сьмето, което ще израсне въ свЬта, ще бжде вашата сила. За да разберете този сьятелъ, изисква се просвьтенъ умъ, просвЬтено сърце и просвЬтена воля. Ето защо това учение мжчно се разбира и азъ ви влизамъ въ положението. Вашето положение е като това на нЬкой болникъ, у когото кръвьта е пълна съ нечистотии и каквото да му говорите, той усьща болки, нищо не го утЬшава. Извадете всички нечистотии вънъ отъ организма му и тогава неговиятъ умъ ще бжде въ състояние да ви разбере. Сега и на васъ казвамъ, че кръвьта ви трьбва да се прьчисти. Като ви казвамъ, че трьбва да прьчистите кръвьта си, т.е. да измЬните начина на живота си, това не значи, че трьбва да напуснете свЬта и да отидете въ горить. Ние нЬмаме нужда отъ калугери, отъ постници. Ть бьха отъ значение за миналото. Азъ правя една аналогия. Едно врьме постницить сж живЬли въ горить, тамъ се подвизавали, ходили сж около дърветата, плачели сж, но дърветата вськога сж мълчали. Всички животни, мечки, вълци по горить сж започнали да живЬятъ като светиить. Днесъ нЬма мьсто за светиить въ горите, ть трьбва да живЬятъ между хората. Между хората сж всички вълци, мечки, тигрове. Казвате: “Не искаме да се занимаваме съ хората.” Защо? Ами като се занимавате съ опитомяването на различни животни? СлЬдователно, вие сте въ втората фаза. НЬкой казва: “Иде ми да си взема главата, че да бьгамъ въ гората ли, дЬто ми видятъ очить”. Геройството е да живьете въ найголЬмия градъ, при най-голЬмитЬ спънки и мжчнотии. 68
Дошълъ вчера тукъ единъ проповЬдникъ, селянинъ и казва: “Искамъ да говоря на свещеницить, не ме слушатъ, искамъ да говоря на васъ, сжщо не ме слушате”. А какво говори? Казва, че тЬло има, глава ньма. Прьдлагатъ му да остане на обьдъ, той казва, че коремъ има, но глава ньма. На другия день пакъ дохожда и казва на хората, които заварва тукъ, да се покаятъ. Какъ ще се покаятъ, когато той ньма глава? Такива хора не слушаме. Само той и друга една жена имало, които трьбвало да се слушатъ. Това сж тщеславни хора, на които тщеславието се вижда прьзъ гащить. Не се нуждаемъ отъ такива хора. Ние трьбва да служимъ въ разумния животъ на разумния опитъ. Въ насъ лъжи или какво и да е прьувеличаване, не се позволяватъ. Азъ зная много религиозни хора, които казватъ, че сж избрани. Кой отъ васъ е избранъ? Имате ли глава? Главата означава мждрость. Когато този човЬкъ казва, че има тЬло, а глава ньма, то значи, че има физически животъ, но мждрость ньма. Той ме пита защо страда. Казвамъ му: “Като грьшишъ, ще страдашъ, разбира се”. Той ме гледа, обърна се къмъ изтокъ, направи единъ поклонъ, посль се обърна къмъ югъ, къмъ западъ, направи по още единъ поклонъ, цЬлуна земята и си отиде. Нькои ще кажатъ, че въ него живье Духътъ. Какъвъ духъ? Единъ глупавъ духъ, който ньма глава, ньма никакви убьждения. Въ него живье една душа, която не е живЬла добрь и сега, като вльзла въ това тЬло, възгордЬла се и днесъ казва: “Мене слушайте!” Какъ ще го слушаме като ньма глава? В свЬта има само единъ разуменъ сьятелъ, Той е Богъ. Въ свЬта има само единъ принципъ, който прониква цЬлото пространство, всички човЬшки души и не се намира специално въ една форма, въ единъ човЬкъ, а е навськждь и Той е Богъ. Христосъ казва: “Не дойдохъ въ свЬта да извърша своята воля, а волята на Този, Който ме изпратилъ”. А Той е Великото, Невидимото, ЦЬлото небе. Подъ “небе” Христосъ разбира безграничното, което обхваща въ себе си всичко. Като дойде Духътъ въ васъ, ньма да казвате, че глава нЬмате, че душа нЬмате и т.н. ВидЬхъ другъ единъ въ Търново, 69
той ми разказваше, че сърце нЬмалъ, искаль птичка да стане. Дь е сърцето му ? Какво ще си помислятъ свЬтскитЬ хора за религиознить, като чуватъ, че единъ отъ тЬхъ нЬмалъ глава, другъ сърце, трети стомахъ и т.н. Ще кажатъ: “Луди хора сж религиознить!”. СвЬтс-китЬ хора казватъ: “Ние пъкъ имаме и глава и стомахъ и сърдце, всичко си имаме”. Че имаме сърце, турете си ржката да видите какъ тупа. Че имамъ стомахъ, сложете ми трапеза, да видите какъ ямъ. Че имамъ мозъкъ, отворете си касата, ще видите какъ ще постжпя. Ние казваме: “Приятелю, ние не знаемъ какъ се изпразватъ пълнить каси, но знаемъ какъ се пълнятъ празнить.” СлЬдователно, процесътъ у насъ е обратенъ. И тъй сегашнить религиозни хора трьбва да се пазятъ отъ заблуждения, въ които попадатъ. И азъ съмъ ясновидецъ, но по другъ начинъ виждамъ нЬщата, пипамъ ги. Напримьръ, виждамъ тази библия, пипамъ я. У мене чувствата сж тъй силно развити, че пипамъ нЬща, които другить не могатъ да пипатъ, правя опити съ тЬхъ. Нькога дойде нЬкой при мене и азъ го виждамъ, че не иде самъ, а още десетина души идватъ заедно съ него. Започватъ да се изреждатъ единъ слЬдъ другъ, разговарятъ се съ мене. Първиятъ започва: “Ти си ученъ, великъ човЬкъ, можешъ да направишъ много нЬщо въ свЬта”. Мисля си: ето първата лъжа. Колко такива като мене има въ свЬта! Вториятъ: “Ти много познавашъ, като че ли прониквашъ вжтрь въ човЬка”. -Казвамъ, колко има като мене, които проникватъ. И тъй се изреждатъ да говорятъ единъ по единъ. Това не е важно за мене, но ги питамъ: “Мога ли да ви бжда полезенъ въ нЬщо, кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня.” Азъ зная какво ще бжде мнЬнието ви за мене, ако не напълня празната ви кесия. Споредъ моето учение, азъ не се лъжа. Защо? Защото, ако днесъ ме дигнатъ горь, утрь ще ме свалятъ; ако днесъ ме облЬкатъ, утрь ще ме съблЬкатъ; ако днесъ ме цЬлуватъ, утрь ще ме плюятъ. Прьдпочитамъ да ходя голъ и босъ, нежели да се подамъ на промЬнливитЬ чувства на хората. 70
Дойде единъ день една госпожица при мене, страда страданията й сж отъ любовенъ характеръ. Пита ме: “Ти не си ли страдалъ?” “Да, страдамъ.” “А, значи и ти страдашъ?” “Е, тогава се разбрахме!” Да, но между моить и нейнить страдания има разлика. Между начина, по който азъ страдамъ и тя страда, има разлика. Като дойдатъ при мене страданията, азъ ги посрьщна учтиво, нахраня ги разговоря се съ тЬхъ любезно и ги поканя и другъ пжть да ме посьтятъ. А ти бьгашъ отъ тЬхъ, гонишъ ги. “Е, ти си голЬмъ философъ”, ми казва тя. Не, за това не се изисква голЬма философия, това е обикновена мждрость посрьщни страданието и го нагости. Дойде ти страда-нието, бжди благодаренъ, че е дошло, считай го нЬщо живо. И наистина, всько страдание се дължи на нЬщо живо. Кой може да ви причини страдание? Нали вашата жена или вашиятъ мжжъ или дЬцата ви или приятелить ви. А ть сж живи сжщества. Задъ всько страдание се крие едно живо сжщество. МъртвитЬ сжщества не могатъ да причиня-ватъ страдания, болки. Дойде нькой при мене, питам го: “Какво има приятелю, ела у дома, азъ ти давамъ половина-та си богатство, доволенъ ли си ?” -“Не.” “Добрь, давамъ ти три четвърти от богатството, доволенъ ли си?” -“Да.” -“Сбогомъ тогава, азъ те оставямъ за свой наслЬдникъ.” Ще кажете: “Ето единъ глупакъ!” Че и вие сте глупци. Ще разясня мисъльта си. Въ момента, когато вие, като баща, оставите наследството си на вашия синъ или дъщеря, не сте ли глупецъ? Казвате: “Не, това е благородна работа”. Да, това е права философия и когато всички започнете да постжпвате като майки и бащи, вие сте на правия пжть. Новото учение изисква отъ васъ да сте герои, да ходите боси, но да вървите честно и справедливо въ живота. Азъ прьдпочитамъ да ходя босъ, отколкото да одера кожата на единъ волъ; прьдпочитамъ да ходя гладенъ, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертвува и съ това да й причиня страдания. Това значи да има у насъ велики действия, това значи да дойде у насъ сьятельтъ на Новото сьме. 71
А какво става въ свЬта? Единъ създава нЬщо, а другъ го разваля. Така се опитватъ и съ мене, азъ градя, а нькои искатъ да развалятъ, но това не може. И цЬлъ свЬтъ да се опита да го развали, не ще може. По-скоро главата си ще счупи, отколкото да развали това велико Божествено учение. То се сье навськждь, въ всички обществени слоеве сж заговорили за него. И какво още ще видите слЬдъ 10 години! Ньма да ви казвамъ, какво има да видите. Ще ви кажа, както казватъ турцитЬ: И който вльзе вжтрь ще се разкайва и който не вльзе, пакъ ще се разкайва. Така и вие който е дошълъ на свЬта, ще се разкайва и който не е дошълъ, пакъ ще се разкайва. Освободете се отъ заблужденията, отъ всички връзки. Турете за основа възвишеното, Божественото. Приемете въ себе си Христовото сьме, което е живо и което Христосъ прьди 2000 години пось. Нькои отъ НеговитЬ сьмена паднаха въ църквата и не изникнаха. Азъ се чудя на съврьменнить църкви, които мислятъ, че разбиратъ Христовото учение. Хората, които прилагатъ “трудовата повинность”, разбиратъ повече това учение. Въ Англия хората разбраха, че не трьбва да има частна собственость, а всичко да бжде общо. И тъй, ХристовитЬ думи, които не се разбраха отъ свещеницить, разбраха се отъ хора, които сж далечъ отъ Христа. Затова право казва Христосъ, че синоветь Божии ще бждатъ изпждени отвънъ отъ Царството Божие, а тьзи, които сж отвънъ, ще дойдатъ въ Него. Необ-рьзанить ще дойдатъ въ свЬта, за да проповЬдватъ. Новото учение носи свобода за всички хора, за всички общества и домове. Доста това иго! Никакви владици и попове не ни трьбватъ, ние се нуждаемъ отъ братя и сестри, отъ майки и бащи и отъ учители, да ни учатъ. Бихъ желалъ всички да бждете и бащи и майки, братя и сестри, учители и да освободите духа си отъ робството. Така проповЬдва Великото учение. Питате ме: “Е, какви да бждемъ тогава?” Вие се поставяте по-горь, отколкото сте. Въ сжщность, вие трьбва да сте готови за всичко. Това е учението, което сега Христосъ 72
носи въ свЬта. Той казва, че ще унищожи всички затвори и бьсилки, до дъно ще ги изкорени. НЬма връщане назадъ. Въ новия животъ ще царува Божията правда, радости и хармония. Тези, които казватъ, че всичко ще върне назадъ, лъжатъ се. Ако хората приематъ Христовото учение, Той ще дойде миромъ, а ако не го приематъ доброволно, цьлата съврьменна култура ще мине седемь пжти прьзъ огънь, докато се прьчисти. Тази огнена вълна ще мине прьзъ умоветь на хората и всички мисли ще се обновятъ. И тогава хората нЬма да се питатъ: “Ти какъвъ си”, а ще се запитватъ: “Може ли въ твоето сърце да се прояви любовьта като стремежъ, като чувство, като сила и като принципъ?” Ако има въ сърцето ти любовь, ще ти пода-датъ ржка. Само така хората могатъ да се разбиратъ. МладитЬ да бждатъ млади, старить стари. Младиятъ човЬкъ трьбва да се проявява, а стариятъ да се жертвува, да прилага закона на самопожертвуването. МладитЬ да носятъ бждещето, а старить да пригото-вляватъ почва за новата култура. И затова, когато казвамъ, че бждещето е на младитЬ, то е, защото ть носятъ зародишить на бждещето, а старить сж почвата за тьзи зародиши. СлЬдователно, въ Новата култура и стари и млади, всички ще бждатъ на 30 години. Въ новата култура нЬма да има хора съ побьльли глави, стари хора нЬма да има. Косата побьльва отъ противоположностить на хора въ живота. Ние прьживьваме единъ неестественъ животъ, тревожимъ се, мислимъ, че сме направили много нЬщо, а въ сжщность нищо не сме направили. НЬкой пжть мислимъ, че сме като Христа. Трьбва да си зададемъ въпроса: можемъ ли да носимъ кръста си като Христа? Христосъ казва: “Вземи кръста си и върви заедно съ мене”. Казвате: “Ама да се кача на каруца!” Не, не всички млади и стари, като носятъ кръстоветь си, да пЬятъ и да се веселятъ. Днесъ какво правятъ хората? Турятъ кръста си на гжрдить си, ржце на благоутробието и тръгватъ смЬло, гордо въ живота. ЧовЬкъ трьбва да има кръстъ на ума, на сърцето, на волята и на свободата. Защо умрь Христосъ? За да освободи хората 73
отъ грьха. Носете тази мисъль въ ума си и не питайте дали ще дойде Христосъ. Христосъ е вече въ свЬта, вземете кръстоветь си, и кажете: “Ние сме готови!” Нькои казватъ: “На всичко сме готови.” Ако ви повикатъ днесъ на работа за Христа, въпросъ е колко отъ васъ, отъ тьзи, които заявяватъ, че сж готови, ще издържатъ. И да се откажете всички, за мене е безраз-лично, азъ ще свърша работата на всинца ви, азъ съм силенъ, колкото всички вие заедно. Ще разкопая, ще изора, ще посья и посль ще ви повикамъ при мене, ще ви кажа: “Елате да опитате плодоветь, благородни Христови послЬдовате-ли!” Ако рьшите да работимъ заедно, още по-добрь, Богъ е въ сила да направи и отъ тьзи камъни чада Авраамови. И тъй, вськи отъ васъ е силенъ факторъ, не си давайте низка цЬна. Когато Богъ е у васъ, всичко може да направите, но безъ Него, нищо не може да направите. Когато Богъ е у васъ, вие ще бждете пропити съ велики идеи и никога нЬма да се обезсърчавате. ЧовЬкъ, у когото живье Богъ, като му дойде страдание, ще си поговори съ него, ще го нагости и ще го покани и другъ пжть да го посьти. Като се работи и постжпва споредъ Божест-венить правила, ще се образува едно разумно общество, което никога нЬма да се разваля. А тъй, както живьете сега, съ вашия старъ моралъ, скоро ще ликвидирате. И тъй, да нЬма между васъ абсолютно никаква измама, лъжа, никакво съмнЬние. Който не може да стори това, да остане вънъ въ свЬта. Изльзе Сьятелътъ да сье и едно отъ сьмената Му падна на добра почва и даде 100, 60 и 30 зърна. Тогава ще чуете гласа на ангелить, които пЬятъ: “Днесъ се възцарява Господь въ свЬта, елате да наслЬдите царството Божие, което е опрьдьлено за васъ още отъ начало!” Беседа, държана на 27 мартъ 1921 година 74
Правилното ядене, като условие за Вьченъ животъ “А Исусъ имъ рече: Истина, истина ви казвамъ, ако не ядете плътъта на Сина Чело-вАческаго и не пиете кръвъта му, нАмате животъ въ себе си, ” Ако би било казано така: “Ако не ядете, ньма да имате животъ въ себе си”, всички бихте разбрали тази мисъль много добрь. Но вмЬтнатитЬ думи “ако не ядете плътъта на Сина ЧеловЬческаго и не пиете кръвъта Му”, прьчатъ за разбирането на този стихъ. Цьлиятъ човЬшки животъ, разгледанъ въ кое и да е направление, седи въ редъ противорьчия. Животътъ започва съ противорьчия и свършва съ противорьчия. Тьзи противорьчия сжществуватъ въ свЬта, но въпрьки това хората ги изключватъ отъ изчисленията си, не ги взиматъ въ внимание, а търсятъ само положителното въ живота, вслЬдствие на което се натъкватъ на редъ мжчнотии. Въпрьки всички опитности на майкить и бащить, въпрьки всички горчивини, които сж изпитали, въпрьки тЬхния моралъ, дЬцата имъ никога не взиматъ въ внимание противорьчията, които се явяватъ въ живота, а се държатъ само за положителното. Въ това отношение дЬцата синътъ и дъщерята, прьдставляватъ положител-на величина, плюсъ, а майката и бащата отрицателна величина, минусъ. За да разбере човЬкъ живота, най-напрьдъ трьбва да разбере противорьчията въ живота, защото само ть го заставятъ да мисли. Всички страдания въ свЬта, отъ каквото естество и да сж, ть сж заставили съврьменното човЬчество да мисли, ть сж дали потикъ за създаване на днешната философия, поезия, музика, а въ найпослЬдно врьме и трудовата повинность. Безъ мжчнотии ньма трудова повинность. Българить, като се намьриха въ затруднено 1 Йоана, гл. 6, ст. 53 75
материално положение, като задлъжнЬха, намьриха условия за прилагане трудовата повинность. И богати и сиромаси, като се затрудниха, намьриха се въ противорьчие заговориха за трудова повинность. Бьдни-ть казватъ: “Трудовата повинность е отлично нЬщо!” БогатитЬ казватъ: “Ние роби ли сме да изпълняваме трудовата повинность, това законъ ли е?” СлЬдователно, бьднить сж плюсъ, положителна величина, а богатить минусъ, отрицателна величина. Сега ще се спра върху въпроса за яденето. Да се храни човЬкъ, да яде, това е най-сжщественото нЬщо въ свЬта. По-велика ария, повелика музика отъ яденето нЬма. Като започне да се нарежда трапезата, да се слагатъ чинии, вилици, лъжици, ножове чувашъ плющене на струни отъ цигулки, мандолини, китари. ПаницитЬ, вилицить, лъжици-ть, това сж инструментить на този оркестъръ. ГолЬмо изкуство е да знаешъ какъ да туришъ лъжицата въ устата си и да хапнешъ! Такова изкуство е и прькарването на лжка върху струнить на цигулката, за да изкара нЬщо хубаво. Нькоя жена се гнЬви на мжжа си, не отваря уста да му каже нькоя дума. Мжжътъ казва: “Жена ми не иска да си отвори устата”. Казвамъ му: “Не е вьрно, я тури жена си на трапезата, да видишъ какъ ще бръкне съ лъжицата си въ чорбата и какъ ще поднесе пълна лъжица къмъ устата си!” За ядене си отваря устата. Жената казва: “Моятъ мжжъ отъ едно врьме мълчи като кютюкъ, не си отваря устата”. Дай му лъжица, сложи му чорба, да видишъ какъ ще си отвори устата! Защо? Защото въ яденето има една положителна истина, съдържа нЬщо въ себе си. Ето защо, човЬкъ при ядене си отваря устата. И тъй, животътъ трьбва да се разбере въ всичкить си противорьчия, да се намьрятъ причинить на тьзи противорьчия. Надъ вська причина има причина, надъ всько слЬдствие има слЬдствие, надъ всЬки резултатъ има резултатъ. Христосъ казва: “Ако не ядете моята плъть, нЬмате животъ въ себе си.” Важно е “ако не ядете”. Но азъ казвамъ: ако не ядете, ако не 76
чувствувате, ако не мислите, ако не се подвизавате, ако не работите, нЬмате животъ въ себе си. Всичко това турямъ подъ еднакъвъ знаменатель. Въ какво седи всичко? Най-възвишената работа е да вземешъ лъжицата и да отворишъ устата си. Нькои казватъ: “Този човЬкъ е отличенъ философъ!” Който може да си отваря устата и да гълта съ лъжицата, той може да стане философъ, а който не може да си отваря устата, не може да стане философъ. Нькоя майка казва: “Азъ искамъ дъщеря ми да стане духовна!” Казвамъ й: “Ако твоята дъщеря гълта съдържанието на лъжицата, може да стане духовна.” “Искамъ дъщеря ми да стане умна!” “Ако тя отваря устата си и гълта съдържанието на лъжицата, ще стане умна, иначе не може.” Сега религиознить хора проповЬдватъ, че трьбва да се яде малко. Ть сж минусъ, отрицателна величина. Азъ правя разлика между религиозни и духовни хора. Тьзи, които не сж разбрали живота, сж религиозни хора. БогатитЬ хора пъкъ казватъ, че трьбва да се яде много. Ть сж плюсъ, положителна величина. Религиознить хора съ разбрали живота въ едно отношение, а богатить въ друго. МатематицитЬ взиматъ тьзи величини плюсъ и минусъ при своить изчисления. И минусътъ е потрьбенъ въ живота. За да напълнишъ едно шише съ нЬщо ново, трьбва да го изпразнишъ отъ старото му съдържание. Минусътъ показва една операция на шишето отвжтрь навънъ, а плюсътъ една операция отвънъ навжтрь. Приемашъ нЬщо навжтрь, това е плюсъ, изхвърляшъ нЬщо навънъ, това е минусъ. Какво е плюсътъ? Плюсътъ е отваряне на устата и гълтане съдържанието на лъжицата. Вие, както и всички сжщества, които мислятъ, трьбва да разбиратъ какви сж законить вжтрь въ природата, върху които почива вашия и тЬхния животъ. Трьбва да знаете защо ядете. Нькои казватъ: “Не трьбва да знаемъ защо ни е яденето”. Не, трьбва, трьбва да знаете това. НЬкой се нахрани, а посль казва: “Повече не ми трьбва лъжица”. Да, защото днесъ си ситъ, но утрь като огладньешъ, пакъ ще я търсишъ. НЬкой казва: “Не ми трьбва повече наука, не ми 77
трьбва вече вьра!” Да, защото си ситъ, но утрь като огладньешъ, ще търсишъ и наука и вьра. Плюсътъ и минусътъ, това сж два процеса, които ставатъ отвънъ навжтрь и отвжтрь навънъ. Този законъ е цЬлокупенъ, той работи въ всички животи. Ако може да разрьшите всички противорьчия въ живота върху яденето, на сжщото основание по аналогия ще можете да разрьшите всички други въпроси. Задавали ли сте си нЬкога въпроса защо се явява гладъ у насъ, защо имаме желание да ядемъ извьстни храни, да пиемъ извьстни течности? Казвате: “Тъй е наредила природата”. Това не е вьрно. Ако си математикъ, трьбва да знаешъ защо едни величини сж такива, а други инакви. Утрь ученицить ще те запитатъ защо това е така и ти трьбва правилно да имъ отговоришъ. Ако учительтъ каже на ученика си: “Е, този, който е наредилъ учебника е писалъ така”. Не, учительтъ трьбва да обясни на ученика това, което е писано въ учебника и върху което той учи. Ако дЬтето ви запита: “Мамо, татко, защо трьбва да ядемъ?” Вие ще му отговорите: “Тъй е наредилъ, така”. И ние страдаме отъ това, че всичко обясняваме съ думитЬ: “тъй е писано, тъй е казано, тъй е казалъ еди кой си пророкъ”. Ти знаешъ ли какво е казалъ този пророкъ? Има написани закони. Ти знаешъ ли защо сж написани тьзи закони? Когато поданикътъ ще изпълни нЬкой закони, трьбва да знае защо сж написани. Ще бжде смЬшно, когато единъ адвокатъ се заеме за едно дьло, а не знае законить, по които ще го защищава. Вие отивате на църква, но знаете ли защо трьбва да се молите? Вие казвате: “Е, както трьбва да пия, така трьбва и да се моля!” Съ това набързо разрьшавате въпроса. Досега тъй сж мислили и всички философи. И за яденето така мислятъ. Казватъ, че то е наредено така отъ природата. Нькога ученить казватъ, че трьбва да живьемъ по-добъръ животъ, защото има вЬченъ животъ. Ами този животъ, който живьете тукъ на земята, не е ли вЬченъ? Вие не разбирате този животъ, а говорите за вЬченъ животъ. Себе си не разбира-те, а за Бога говорите. Е1ай-напрьдъ трьбва да 78
разберете своя животъ, своя умъ, своето сърце и посль ще говорите за живота на другить и за вЬчния животъ. Не разберете ли това нЬщо, вашата математика почива на редъ нелогичности, безъ съдържание или смисълъ. Когато ви говоря, нькои отъ слушателить нами-ратъ, че моята рьчъ е много несвързана. Не зная, дали моята рьчъ е несвързана или вашата. Моята рьчъ ви се вижда несвързана, защото азъ оперирамъ едновременно съ двь величини, съ плюсъ и минусъ, а вие оперирате съ една отъ тЬхъ, нЬкога съ плюсъ, а нЬкога съ минусъ. Следователно, азъ ще бжда нелогиченъ спремо васъ, но спремо мене и вие сте нелогични. Питамъ ви, защо трьбва да ядемъ? Този въпросъ ви задавамъ като тема за размишление. Задайте този въпросъ на вашить професори, на свещеници, на проповЬдници. Всички разрьшете въпроса: какъвъ е смисълътъ на яденето? Азъ не отричамъ яденето, напротивъ, когато ядете, по мжжки ще ядете, по всички правила. Когато ядете, ще ядете като юнаци, когато почивате, ще почивате като юнаци. Нькой казва: “Не ми се яде”. Да, защото си боленъ. Дьцата ви казватъ: “Мамо, днесъ не ми се яде!” Днес си минусъ, а утрь, като станешъ плюсъ, ще кажешъ: “Мамо, искамъ да ямъ!” Майката се чуди, защо дъщеря J не иска да яде и казва: “Дъщеря ми не иска да яде днесъ”. А то защо било? Тя си опрьдьлила рандеву. Дъщерята казва: “Мамо, днесъ си имамъ много важна работа, затова се лишавамъ отъ ядене”. Това значи: имамъ си гостенинъ. И наистина, когато замине гостенинътъ, тя иска да яде. Когато момата иска да разхубавье, яде повечко. Иска повече маслице, за да затлъстье, да се заглади лицето й; иска повече месце, за да спечели мускули; за да бъдатъ очить й по-свЬтли, яде повече деликатеси, точено, пасти и др. И всичкото това ядене е да се боядиса хубаво лицето й. Вськи день туря тя отъ менюто върху лицето си. Хубаво прави момата, знае какъ да мажи лицето си. Тя използува яденето въ това отношение, да замажи добрь кжщата си, та да я харесатъ нейнить другарки и другари. 79
И тъй животътъ е съвкупность отъ редъ причини. Яденето е слЬдствие на една велика причина въ свЬта. Единъ отъ най-важнить стимули за цьлата съврьменна култура се дължи на яденето. Всички войни, всички спорове между хората, въ каквото и да е направление, се дължатъ почти изключително на яденето. НЬкой философствува, пише нЬкоя книга и все мисли да спечели нЬщо отъ нея за ядене. Свещеникъ държи нЬкоя проповЬдь, за яденето мисли, него да осигури. Сждия отсжжда нЬкое дЬло, за яденето мисли. Адвокатъ защищава нЬкого, за яденето мисли. Всички професии, все яденето осигуряватъ. Яденето е главния стимулъ въ съврьменната философия. МатериалиститЬ казватъ: “ХлЬбецъ, бабамъ, хльбецъ, той е смисъла на живота”. Ще продължа своята мисъль, като ще ви дамъ едно малко разяснение върху тьзи математически съот-ношения. То ще остане малко неразбрано, но нищо, толкова работи имате неразбрани, та и това може да остане неразбрано. Често родителить, като имъ се роди дЬте, турятъ въ касата или въ нЬкоя банка на негово име извьстенъ капиталъ за опрьдьлено число години и на изтеклия срокъ ги взиматъ, но вече увеличени, съ лихвить заедно. Единъ знаменитъ математикъ е правилъ подобно едно изчисление и то е слЬдното: ако се внесатъ на името на Христа 5 стотинки отъ деня на рождението Му до 1880, на колко ще възльзе прьзъ тьзи години цьлата сума? Този математикъ е намьрилъ, че цьлата сума ще възльзе на едно грамадно число, образувано отъ 39 цифри. Казвате: “Е, толкова голЬмо ли е това число?” Ще ви обясня грамадностьта на това число. Математикътъ продължава изчисленията си: споредъ него земята тежи 5875 секс-тилиона кг. Ако земята би била направена отъ злато, тя би тежала 3,5 пжти повече отъ сегашното си тегло и би тежала 2 062 секстилиона кг. Това й тегло, като злато изчислено въ пари, ще струва 2 милиарда по 2 милиарда английски стерлинги. Тъй че, всичката цьна на земята, ако би се дала, пакъ не ще може да се изплати цЬлия капиталъ на Христа. Значи само една часть отъ 80
Христовия капи-талъ ще се изплати съ цЬната на цЬлата земя. Ако вська минута отъ небето би падало кълбо, голЬмо като нашата земя, необходими сж 4900 милиона такива кълба. Тьзи кълба трьбва да падатъ вська минута въ продължение на 9300 години и само тогава ще се изплати тази сума, на която е достигналъ капитала отъ 5 стотинки, вложенъ на името на Христа. Ще кажете: “Какъ е възможно 5 стотинки, дадени подъ сложна лихва за този периодъ години, да дадатъ такава сума?” МатематицитЬ, като нЬматъ работа, занимаватъ се съ такива играчки. Дали това е вьрно или не, това е другъ въпросъ, но този математикъ е изчислилъ, че малкить причини съ врьме раждатъ голЬми послЬдствия. Ако 5 ст. въ толкова години нарастнаха на такава голЬма сума, какво биха създали по-голЬмитЬ причини. И тъй, вие трьбва да приложите този мате-матически законъ и въ яденето, да знаете какъ да ядете. Ако единъ пжть въ живота си се наядете по всички правила на природата, слЬдъ години ще имате найблаготворни влияния, голЬми богатства. Азъ казвамъ, че съврьменнить хора не знаятъ какъ да ядатъ. Като седнешъ да ядешъ, да не ти дохожда на ума никаква лоша мисъль, да не се поражда въ сърцето ти нито едно лошо чувство, да ньма никакво отпадане на духа. Въ врьме на яденето да не забьльжишъ въ нищо и въ никого дори и най-малката грьшка. Една най-малка грьшка, ако забьльжишъ, тя слЬдъ години ще даде своить лоши резултати. Всички хора днесъ въ врьме на яденето си допущатъ много такива малки грьшки, затова умиратъ, страдатъ и съ хиляди години ще изплащатъ този голЬмъ дългъ. Ще ми възразите: “Свободни сме да ядемъ както искаме!” Да, но и природата е свободна да ви наложи каквото иска наказание. Българското правителство издаде законъ за “трудовата повинность”, всички му се под-чиняватъ, всички отиватъ да работятъ, а природата издала закони, иска да имъ се подчиняватъ всички протестиратъ. Запитайте се: защо се създала трудовата повинность? 81
Христосъ казва: “Ако не ядете плътьта на Сина человЬческаго и не пиете кръвьта Му, нЬмате животъ въ себе си”. Това е една велика математическа задача, въ която има извьстни и неизвьстни, въ нея има плюсове и минуси. Часть отъ ХристовитЬ ученици се съблазниха отъ този минусъ, а други отъ плюса и напуснаха. Христосъ ги запита: “Това ли ви съблазнява?” ЕднитЬ си заминаха, а на тьзи, които останаха, Христосъ каза: “Не говоря буквално за плътьта и кръвьта си, а Духътъ, който работи въ тьзи думи, съдържа живота въ себе си”. Вие ще кажете: “А добихме се сега до една истина”. Не, вие се лъжете още, не се лъж те. СрЬщали ли сте нькой бьднякъ, задлъжнЬлъ около 20 000 лева, търси пари на заемъ, напеченъ е човЬкътъ, обикаля около хората, много любезенъ съ всички, но все мазни риби търси. Събира се съ голЬмци, банкери и казва: “Искамъ да се запозная съ богати хора.” Защо? “Дотегнаха ми сиромасить!” А то е, за да намьри отъ нЬкждЬ пари на заемъ, да изплати дълговеть си. Видишъ го нькой пжть, слЬди нькой богаташъ и си казва: “Този човЬкъ ще ми изплати дълговеть”. Потропа на вратата му, не се отваря. Банкерътъ отвжтрь му казва: “Господине, не мога да ви дамъ пари на заемъ, защото не сте намьрили правата врата, а пари се даватъ само на човЬкъ, който влиза прьзъ правата врата; вие сте вльзли прьзъ задната врата, затова моля ви се, изльзте!” Всички Христови ученици, които бьха вльзли презъ задната врата, изльзоха навънъ. Този родъ ученици въ врьмето на Христа бьха малко, но сега се наплодиха. Днесъ свЬтътъ е пъленъ съ Христови ученици, които вльзоха прьзъ задната врата. Ть говорятъ за небето, да имъ се простятъ грьховеть, но по кой начинъ да се простятъ грьховете имъ? Да знаете какъ ще се простятъ грьховеть ви, това е цЬла наука. Онзи богаташъ, който ще ти даде пари на заемъ, иска гаранция, иска да те разбере честенъ ли си, уменъ ли си. Ако на тебе не разчита, иска да му прьдставишъ хора, които да гарантиратъ за тебе. И сега Господь иска отъ всинца ви сигурна гаранция. Тази 82
гаранция зависи отъ човЬшката душа. Като даде човЬкъ дума за нЬщо, трьбва да я изпълни, трьбва да има широки разбира-ния. И тъй, ако не ядемъ, нЬмаме животъ въ себе си. Азъ не отричамъ яденето, но трьбва да знаемъ начинъ за трансформиране на енергията. СлЬдъ като се наядешъ, трьбва да трансформирашъ енергията, която си възприелъ; ако не знаешъ какъ да я трансформирашъ, тази енергия ще остане въ стомаха ти, дЬто ще станатъ наслоявания, наслоявания, докато шишето ти се затвори и ще кажешъ: “Не знамъ какво ми стана, но нЬмамъ апетитъ”. Викашъ лЬкаръ, той ти прьпоржчва очис-тително. Вземешъ очистително, но апетитътъ ти не се връща. Този законъ е вьренъ не само за физическия свЬтъ, но и за свЬта на чувствата и мислить. МетодитЬ сж различни, но законътъ е единъ и сжщъ. НЬкой пжть въ сърцето си имате нЬкакво тягостно чувство, искате да любите и си казвате: “Не мога да любя, сърцето ми е нЬщо закоравЬло.” Сжщото нЬщо е и при яденето, искате да ядете, но не можете. Казвате: “Нькакъвъ дяволъ е влязълъ вжтрь въ мене.” Ньма никакъвъ дяволъ. Какъ си прьдставяте дявола, има ли форма, съдържание или смисълъ, нЬкакво рационално число ли е той? Въплотениятъ дяволъ, това сме ние. Когато кажемъ, че дяволъ е вльзълъ въ корема ми, то значи: азъ дяволътъ, който съмъ забъркалъ законить, съмъ вльзълъ въ корема си. Дяволътъ е сжщество, което се движи много и като се движи много, уморява се. Казвамъ му: “Приятелю, ти си много уморенъ, ще почивашъ сега.” И тъй, почивката прьвеждамъ съ думата “постъ”. Щомъ не можешъ да ядешъ, ще постишъ. Религиознить хора мислятъ, че ще се спасятъ съ поста. Постъ, почивка, гладуване, това сж синоними. И тъй енергията трьбва да се трансформира. Какъ ще се трансформира? Ще те улови нЬкоя болесть, ще отслабнешъ, ще изгубишъ апетитъ, а посль ще започнешъ да се подобрявашъ, ще се поправишъ и апетитътъ ще ти се върне. НЬкой пжть майката се радва, че дЬтето й напълнЬло, поправило се. Да, но слЬдъ врьме, то 83
ще стане като кука, азъ виждамъ това. Гледамъ нЬкоя гайда, надула се, надула се чакъ ще се пукне, но като прьстане да свири, чува се отъ нея звука: пиу-у ...., изпразва се. ПослЬ пакъ се надува, започватъ да свирятъ на нея. Гайдарджията разбира по-добрь закона отъ васъ. Не ти се яде, ще свиешъ, гайдата си, стомаха, ще я туришъ подъ мишца, ще тръгнешъ. На кждь? Нькждь, дЬто има сватба. Ще надуешъ гайдата и всички ще те заобиколятъ, ти ще свиришъ, ть ще играятъ. Ще стане обмЬна. УченитЬ хора питатъ: “Какъ тъй ще играемъ?” Да, ще играете. Когато единъ свири, другъ ще играе, а послЬ първиятъ ще играе, вториятъ ще свири. Не играе ли единиятъ, не свири ли другиятъ и двамата ще постятъ, ще бждатъ много религиозни, ще държатъ ржцЬтЬ си на благоутробието, ще държатъ главата въ ржцЬтЬ си. Това значи, че ще се научатъ какъ да мислятъ, какъ да ядатъ. И тъй, ще свиешъ гайдата си и ще тръгнешъ на друго мьсто. Това, върху което днесъ ви говоря, е много важно за васъ. Ако не се научите да ядете правилно, нито учени, нито религиозни хора ще станете. Една турска пословица казва: “Теле отишълъ, волъ се върналъ”. Като се каже на съврьменнить хора, че не знаятъ, ть се докачватъ. Ние знаемъ, че не знаемъ. Има и философия на незнанието, тя е наречена агностицизъмъ. Тя е отлична философия въ живота, твърди, че хората не знаятъ нищо. Каква фило-софия има въ това, че нищо не знаешъ? Агностицизъмъ е наука да знаешъ какъ да изпразвашъ шишето навънъ. Това е отрицателна величина, минусъ. Като изпразнишъ шише-то, ще стане “гносо” и ще почнешъ да вливашъ навжтрь. И тъй има двь философии: агностицизъмъ, съ минусъ и агностицизъмъ съ плюсъ. И двЬтЬ спорятъ върху това, трьбва ли да се пие кръвь или не? Като седнете да ядете, постарайте се да разберете дълбокия смисълъ на яденето, да разберете, защо природата ви го е наложила. Ще ви се види малко смЬшна тази работа, но азъ често си служа съ смЬшни нЬща, защото, ако ви държа много сериозно, ще заспите. 84
Единъ знаменитъ евангелски проповедникъ държалъ една хубава, съ дълбоко съдържание проповЬдь. Залата, въ която държалъ проповедьта се проветрявала добре чрезъ вентилатори, но този день забравили да ги отворятъ и отъ многобройната публика, въздухътъ въ залата се развалилъ отъ отделения въ по-големо количество вжгледвуокисъ. Вследствие на това, публиката започнала да клима съ глава, да заспива. Тъй полузаспали, слушали, казвали: “Тъй, тъй много право казвашъ!” ПроповЬдникътъ, като ги вижда, че заспиватъ, извикал: “Огънь!” “Кжде?” “Въ ада!” Едно противоречие. Като се говори за възвишени работи, всички спятъ, а като се каже “огънь”, всички наскачатъ, питатъ де е. Защо природата ни е наложила яденето? Христосъ казва: “Азъ съмъ живиятъ хлебъ, слезълъ отъ небето.” Значи има хлебъ, който не е живъ. Най-голЬмото изкуство е да се хранишъ съ жива храна. Е1ие съврьменнить хора се хранимъ съ мъртва, заразена храна и вследствие на това страдаме. Ще запитате: “Какъ да е заразена нашата храна?” Разглеждали ли сте съ микроскопъ месото отъ халить, да видите какви бацили има по него. Лекарите казватъ, че и най-издържливить висока температура бацили, при 100 градуса умиратъ. Ele, има бацили, които и при 2000 градуса не умиратъ. Следователно, не е тъй безопасно да ядешъ месо, което е стояло закачено по куките 2-3 дни и въ което сж успели да се развиятъ бацили, които въ организъма ви ще предизвикан, известна химическа реакция и лекарите ще констатиратъ въ пос-ледствие, че у васъ се развила известна болесть. Съвременната медицина се намира вече въ тази стадия, когато не насмогва да наименува многобройните нервни болести съ специални названия, а ги именува съ общо име “американиди”. Единъ знаменитъ германски лекарь изследвалъ нервните болести въ Америка, но те се оказали съ хиляди. Следъ като ги наричалъ всека една съ подходящо име, дошълъ въ невъзможность да имъ измисля имена и на останалите, които всеки день се явяватъ въ най85
разнообразни вариации и ги нарекълъ съ общо име “америка-ниди”. Така постжпва и математика, като дЪли нЪкое ирационално число. Дьли го, дЪли го и все остатъкъ има. Тогава той казва: “Получава се еди кое си число и прочие”. Колкото и да се дЪли това число, краятъ му не може да се намъри. Защо? защото ти измьрвашъ едно число съ мърка, съ която не може да се мъри. Ще ви приведа единъ наученъ фактъ, който ще остане сжщо тъй неразбранъ, както и примъра за печал-бата на Христа. Ако вземете единъ микроскопъ, който увеличава въ диаметъръ нЪколко хиляди пжти и поставите подъ микроскопа една отъ най-малкитъ инфузории, тя ще попадне въ едно дЪление, което пръдставлява 1/1000 часть отъ тази междина. При това вие виждате тази инфузория увеличена много пжти. Тя си има стомахъ, нервна система и други. Нъкои отъ инфузориитъ иматъ около 20 стомаха. Авторътъ, който наблюдава инфузорията, казва така: “Ако смЪтнемъ, че тази инфузория пръдставлява не 1/1000 часть отъ цЪлото пространство, а 1 метъръ, тогава всъка молекула отъ нея ще заема 1 мм отъ този метъръ, а атомътъ й ще съставлява една милионна часть отъ цЪлия метъръ. Друго изчисление: намира колко атоми има въ главичката на една игла съ диаметъръ 2 мм и за колко връме ще се прьброятъ тьзи атоми. Той казва така: “Ако всъка секунда бихме отдЪляли по единъ милиардъ отъ атомитъ на игловата глава, ще ни сж нужни 250 000 години, за да прьброимъ тЪхното число, което се равнява на числото 8 съ 21 нули слЬдъ него. Да допуснемъ, че прочетемъ всичкитъ атоми, какво особено сме спечелили? Сегашниятъ ни животъ не е нищо друго, освЪнъ велика провърка на това, което сме вършили. Всички мисли, чувствувания, които сега пръживъвате, сж провърка на вашия миналъ животъ, но всичко това е така разхвърляно у васъ, че не знаете защо е то и за какво. Единъ день си въодушевенъ, на другия день сгушенъ, не знаешъ какво да правишъ; единъ день си гладенъ, на другия ситъ; единъ день си боленъ, на другия здравъ. Като не знаете всичко това 86
защо е, казвате: “Това е американиди, това е и прочие.” И минавате за учени хора. Казвате: “Съврь-менната наука е разрьшила всичко”. Ако е разрьшила всичко, трьбва да ни покаже начинъ какъ да устроимъ живота си. Ако социологията е разрьшила много въпроси, трьбва да ни покаже сигуренъ методъ какъ да изглаждаме отношенията между всички народи и общества, какъ да избьгваме войнить. Нека дойде нЬкоя жена, която вади масло отъ млЬкото, да ни обясни защо прави това. Ньма ли другъ начинъ? Защо изваждатъ маслото отъ млЬкото? Защо подквасватъ млЬкото? Ще кажете: “Професоръ Меч-никовъ казва, че въ киселото млЬко има извьстни бацили, които продължаватъ живота”. Това провьрихте ли го? Ние си служимъ съ редъ твърдения. Когато Христосъ казва: “Ако не ядете плътъта на Сина ЧеловЬческаго и не пиете кръвъта Му”, Той подразбира друго нЬщо. Той подразбира тьзи велики закони, които Богъ е поставилъ въ битието на живота, ако възприемете Неговата Мждрость, ако разбирате думата мждрость и животъ, ако яденето става по всички правила на Божествената наука, ще имате животъ въ себе си. Азъ говоря върху този въпросъ отъ чисто практическо гледище. Съврьменното общество, всички майки, бащи искатъ да намьрятъ единъ методъ за подобрение на живота си. Всички професори, учители трьбва да се занимаватъ съ разрьшаване въпроса за яденето. Отъ правилното ядене зависи разрьшаването на всички социални въпроси, отъ яденето зависи разрь-шаването на всички научни въпроси. Ще кажете: “И тази хубава!” Хубава, разбира се, по-хубаво нЬщо отъ яденето има ли? Ако можете да разрьшите какъ да гребнешъ съ лъжицата, какъ да отво-рите устата си, вие сте разрьшили много въпроси. Вие не трьбва да бждете нервни, ржцЬтЬ ви да не треперятъ като на пияница, когото природата, като иска да го отвикне отъ пиене, разслабва ржцЬтЬ му. Взима чаша, пълна съ вино, докато я донесе до устата си, разлива я. “Ехъ, отъ дь е дошълъ този дяволъ!” Налива втора чаша и нея разлива. “Има тукъ нЬкой дяволъ, който 87
ми прьчи да пия!” Започва да мисли какъ да го върже. Взима връвь, но пакъ не успЬва. Ние казваме: “Дръжте дявола, турете му букаи на ржцЬтЬ и краката!” По този начинъ не само, че не сте разрьшили въпроса, не само че не сте уловили дявола, но сте усложнили въпроса. Когато кажете, че яденето ви се разлива, това показва, че нькой дяволъ й прьчи. Не го връзвайте, ржцЬтЬ ви трьбва да сж свободни. Като вземете лъжицата въ устата си, да се чува правилна музика. Като си отчупите парче хльбъ, отчупете го по всички правила, дъвчете го дълго врьме, за да почувствувате въ себе си сила и енергия, за да разберете защо ядете. Казвате: “Е, както и да е, трьбва да ядемъ, че макаръ и да не е по всички правила!” Ньмамъ нищо противъ това, но отъ ядене до ядене има разлика. Христосъ казва: “Който яде по правилата на Божествената наука, нЬма да умре, а който яде безъ вськакви правила, ще умре”. СлЬдователно, по новия начинъ ще се хранимъ съ малко хльбъ и нЬма да умираме. Съврь-меннить хора ядатъ много и вслЬдствие на това има недостигъ отъ енергия и съ това се зараждатъ много болести. Ако гредить на вашата кжща се изкривятъ и отъ това покривътъ й се снижи, това показва, че нови греди сж нужни. Когато нькой се прегърби, казватъ, че е остарьлъ. Той се прегърбилъ не защото е остарьлъ, а защото е сгрьшилъ въ яденето. Боли те стомахъ, сгрьшилъ си въ яденето; боли те глава, сгрьшилъ си въ яденето; болятъ те дробоветь, сгрьшилъ си въ яденето. Ако бихъ лЬкувалъ болни, бихъ имъ казалъ: “Приятели, сгрьшили сте въ яденето, трьбва да се научите да ядете правилно”. “Знаемъ какъ да ядемъ!” Не знаете! Можете да направите опитъ въ това отношение, да провьрите, че моето учение почива на единъ великъ законъ. Задайте си за цЬль прьзъ една цЬла недЬля да бждете съ всички добри, любезни, пъргави въ вська работа и да ядете и пиете съ радости на душата, ще видите каква енергия ще внесете въ дома си. Ще ми възразите: “Господь, Господь да оправи свЬта!” Господь, който иде сега да оправя свЬта, 88
работи съ минуси. Той е рьшилъ да изпразни всички пълни шишета, Той е рьшилъ да изпразни всички каси, които съ хиляди години сж трупали богатства, Той е рьшилъ да изпразни всички хамбари и навськждь въ свЬта да засье Новото. Азъ ньма да прьвеждамъ на вашъ езикъ начина, по който ще стори това нЬщо Господь, защото ако го прьведа, гащить ви ще започнатъ да треперятъ. Ньма да ви казвамъ цЬлата истина, защото като се говори истината, опасно е. Когато прькарвашъ нЬкой страхливецъ прьзъ пропасть, завържи му очить да не вижда и тъй го прькарай. Той ньма да знае гдь го водишъ и ще мине пжтя благополучно. Сега, ако ви развържа бандеролить, съ които врьменно сж ви свързали, косить ще ви побьльятъ! Не, тьзи прьвръзки ще стоятъ. “Ама хвърли ги!” Не, ще минете съ завързани очи прьзъ пропастьта и като минете на другия край, ще кажете: “Пжтешествието бьше много хубаво, сега ще мислимъ за яденето”. ХристовитЬ думи: “Ако не ядете плътьта на Сина ЧеловЬческаго и не пиете кръвьта Му”, значатъ: ако не възприемете въ себе си Духътъ и Словото, които дьйствуватъ въ този свЬтъ, ньма да разберете вжтрьшния смисълъ на нЬщата. Въ свЬта сега има голЬмъ страхъ, но и при това положение ще трьбва да бждете герои. Нима войникътъ на бойното поле не изпитва страхъ. Изпитва, но дългътъ му къмъ отечеството го заставя да бжде герой. Единъ полковникъ ми разправяше за едно свое геройство, проявено при сраженията на Солунския фронтъ. Стоятъ той и генералътъ, слЬдятъ какъ върви започнатото сериозно сражение. “Гащить ми започнаха да треперятъ отъ страхъ, казва полковникътъ, генералътъ ме пита: Какъ сте? Много добрь! Ами вие? И азъ съмъ много добрь. И на двамата гащить ни треперятъ, но минаваме за герои. Като се свърши сражението, генералътъ се обръща къмъ мене, казва ми: ВидЬ ли какви сме герои, такива трьбва да бждатъ всички българи!” Не, не, когато човЬкъ вльзе въ живота съ идейни разбирания, зжбить му не трьбва да тракатъ отъ страхъ и гащить му не трьбва да треперятъ. 89
Той трьбва да знае, че яде, за да живье. Този животъ трьбва да съдържа въ себе си великото, възви-шеното. Трьбва да знаете защо да се жертвувате. И тъй, направете опитъ за една седмица, да прька-рате всичкото врьме весело и бодро, безъ най-малко смущение въ душата си. При този случай трьбва да имате хладнокръвието на Сократа. Единъ день му дошли гости. Жена му дигнала много голЬмъ шумъ въ кжщи, недоволна отъ гостить. Ть запитали Сократа: “Какъ търпишъ това?” “Нищо, това е малко гръмъ, много е краснорьчива моята жена, но слЬдъ този гръмъ ще дойде и дъждъ”. И наистина, слЬдъ малко влиза жена му съ единъ легенъ вода, полива Сократа и гостить му. Сократъ сжщо тъй спокой-но казалъ: “НЬма нищо, безъ дъждъ нЬма растене!” Сега и при мене идватъ много хора и ми казватъ: “СегашнитЬ хора сж станали много лоши, много се одумватъ.” Тьзи, които одумватъ, това сж пощаджии, носятъ писма, съ които съобщаватъ, че еди кой си умрьлъ, този изгубилъ, онзи спечелилъ и т.н. Пощаджията, който носи писмото, не е виновенъ, а вината е у този, който е писалъ писмото. Пощаджията е назначенъ отъ бюрото на “трудовата повинность” да носи писма, телеграми и затова азъ го поздравлявамъ. Като се свърши опрьдьленото врьме и той ще спре раздаването на писма. Сега и природата ви е наложила трудова повинность и вие трьбва да ядете. Ако не ядете споредъ нейнить правила и закони, тя ви наказва, изпраща ви разни болести: ревматизъмъ, грждоболие, неврастения и др. Като страдате, тя казва: “Докато не се научите да ядете по моить правила, до тогава ще страдате!” Мжжътъ донесълъ малко жито въ кжщи, жената да не се сърди, а да каже: “НЬма нищо, мжжо, ще сваря житото, ще му туря малко захарница и съ него ще минемъ.” Бьденъ е човЬкътъ, донесълъ само 1 кг. жито. И съ 1 кг. жито на день се минава. За другия день ще има пакъ 1 кг. Хората могатъ да живЬятъ много добрь помежду си, като си помагатъ. А сега съврьменнить хора сж объркали този законъ, понеже не искатъ да ядатъ плътьта и кръвьта на Сина Чело-вЬческаго, а затова и страдатъ. 90
Днесъ има борба между висшить и нисшить живот-ни. Единъ день, обаче, ще разберете каква е задачата на висшата природа и ще разберете защо сжществуватъ тьзи голЬми противорьчия въ свЬта. Днесъ ще има болести, страдания, войни, разни противорьчия, не може безъ тЬхъ. Единъ день когато животътъ се измЬни органически, когато се постави на друга база, ще разберете всички противорьчия. Вие искате да съгласувате настоящето съ бждещето. Това не може. Ть могатъ да се съгласуватъ само въ крайнить си резултати. Затова вськи трьбва да възприеме Духа, Разумната воля, Словото. Словото, това е разбиране на закона, защо трьбва да ядемъ и какъ да ядемъ. Азъ проучавамъ този въпросъ, какъ и кога се хранятъ животнить и т.н. Азъ слЬдя и хората какъ ядатъ, какъ сж наредени чиниить имъ, цялъ редъ математически изчисления правя. Отъ тьзи изчисле-ния при яденето вадя заключение какви ще сж бждещить хора. Ele укорявамъ хората, а проучвамъ законить на природата. Когато бьдниятъ обикаля богатия, зная защо прави това. Търси начинъ да си изплати дълговеть. Простиятъ търси учения. Грьшниятъ търси светията. Болниятъ търси лЬкаря. Тьзи нЬща иматъ своить дълбоки причини въ себе си. СлЬдователно, по този законъ вие може да провьрите и вашить мисли и чувства. Ele мислете, че мислить и чувствата ви сж мъртви, ть сж живи. Когато седнешъ да ядешъ, трьбва да поканишъ всичкить си мисли и чувства и да имъ кажешъ: “Хайде, мои слуги, хайде да ядемъ заедно!” Ele трьбва само господарьтъ да седне. Е1аправете този опитъ и ще видите резултата. Като изпълнявате това, ще станете по-мощни, по-силни, съ поиздръжливи нерви и когато ви дойде страдание, ще знаете да го прьвръщате въ радость. Като забольешъ, викашъ лЬкарь. Трьбва да му пла-тишъ, но като си бьденъ, сърдишъ се, че той иска много и казвашъ: “Ele може ли да отстжпи той?” Лькарьтъ не е виновенъ, той е добъръ учитель на човЬчеството. Вие трьбва да се научите да ядете както трьбва и да нЬмате нужда от лЬкарь. Когато лькарьтъ ви взима 50 лв. на визита, 91
съ това иска да каже: “Азъ ви взимамъ даже малко, вие трьбва да се научите да ядете”. И тъй всички свЬтски, всички духовни хора сж подъ еднакъвъ знаменатель. За въ бждеще хората трьбва да се научатъ да ядатъ правилно, да ньма между васъ гладни хора. Природата не търпи гладни хора, защото ть развалятъ добрия ефектъ на ситить. Когато се донесе яденето, трьбва да има за всички. Когато дойде изпразването, пакъ трьбва да дойде за всички. И днесъ всички революции не сж нищо друго, освЬнъ резултатъ на толкова годишно ядене. Сега Господь казва на бьднить: “Идете да изхвърлите богатить, заемете мьстата имъ, та слЬдъ 2000 години, когато дойда отново на земята, ще уравня смЬтката между богатить и бьднить. Такива сж законить. Ако не знаете какъ да се храните, ньма да избьгнете революцията. Тя ще стане и въ стомаха и въ дробоветь ви, навськждь. СлЬдователно Христосъ казва: “Ако не ядете плътьта на Сина ЧеловЬческаго и не пиете кръвьта Му, нЬмате животъ въ себе си”. Тъй че, ако вашить мисли, чувства и дьйствия не сж разумни, непрьменно ще дойдатъ лошить послЬдствия на този животъ. Това е една фило-софия, която може да приложите въ живота си е да я провьрите. Направете опитъ за една седмица. Който отъ васъ не направи този опитъ, грьхъ е на душата му. Който не направи този опитъ, природата ще го осжди на 2000 годишно робство, ще го тури на работа въ “трудовата повинность”. “Трудовата повинность” не е нищо друго, освЬнъ болести, неврастения, маниачество и вськакъвъ родъ страдания. И тъй, съгласието между всинца ви ще зависи отъ начина на яденето. Дойде при васъ противникътъ ви, не го изгонвайте, но го нахранете, напойте добрь. Това прьпоржчва Евангелието. Отлично учение е то! Казва: “Когато дойде при тебе неприятельтъ ти и е гладенъ, жеденъ, нахрани го, напой го, дай на него, дай на всички сиромаси, щомъ си богатъ”. Ако постжпвате така, ще има навськждь радость и веселие. 92
Христосъ казва: “Който не яде плътъта ми и не пие кръвъта ми, ньма животъ въ себе си”. И тъй, Христосъ дава всичко, каквото има. Сега хората казватъ: “Христосъ дава, но ние не даваме”. Щомъ не давате, ще има положителни и отрицателни величини въ вашия животъ, ще се сърдите, че животътъ е скжпъ, постройкить на кжщить струватъ скжпо и т.н. Тъй ще бжде за тьзи, които не даватъ, а които даватъ, както Христа, животътъ имъ ще се оправи и ще се ползуватъ отъ плодоветь на това велико учение. Като ме слушате, вие си казвате: “Говори, каквото искашъ, ние си знаемъ нашето”. Азъ ви казвамъ: “Правете, каквото искате, но ще си плащате”. Най-простото уче-ние, което можете още сега да приложите на земята, то е науката за яденето. Прьпоржчвамъ на всинца ви да сльзете до учението за яденето, да не мислите, че сте на небето. Никой не е на небето. Набожни хора ньма. “Но той е религиозенъ човЬкъ!” Да, фирмата, титлата му отвънъ показва това, но вжтрь въ него ньма нищо. “Еди-кой си е много вьрующъ!” Да, титлата му отвънъ е такава, но вжтрь ньма нищо. Нькой казва: “У мене вьрата е много гольма”. Е, тогава дай ми 1000 лева на заемъ. “Е, нЬмамъ на разположение, не мога сега.” Казвамъ, твоята вьра не е достигнала до 1000 лева. Отъ нЬкого искатъ 100 лева на заемъ. “Ехъ, нЬмамъ сега”. Каже ли “ехъ ...”, значи ньма вьра. Доста тьзи лъжи, прьстанете да се лъжете! Не говорете вече това, което не е, а само това, което е! Мжже съ мжже, жени съ жени, братя съ братя, сестри съ сестри, говорете само истината! Говорете истината за себе си! Не говорите истината, защото не знаете какъ да ядете. Яли сте нечиста храна, боли ви коремъ. Дойде въ това врьме нЬкой да ви види, казвате му: “Махни се отъ очить ми, коремъ ме боли!” Този човЬкъ едва е могълъ да откжсне единъ часъ свободно врьме и отъ любовь къмъ васъ идва да ви види, а вие го изпжждате. Казвамъ му: “Приятелю, не яжъ лоша, нечиста храна, пази да не разстроишъ стомаха си, за да не развалишъ хубавить, добрить 93
отношения съ брата си”. Яденето е причина да се развалятъ добрить отношения помежду ни. Никаква друга философия не признавамъ! Яжте споредъ правилата на природата и всички въпроси ще се оправятъ лесно. Спрьте се върху тьзи думи, размишлявайте върху яденето. Почти всички сте еднакви въ яденето, ядете по единъ и сжщъ начинъ. Всичко това, което ви говоря, азъ го прилагамъ и наблюдавамъ какви сж резултатить. Правете и вие опити. Като си изльзете отъ тукъ, помнете, което ви казахъ, че трьбва да се научите да ядете. Като вземешъ една сварена картофа, кажи й: “Сестричко, азъ те обичамъ, ще ми позволишъ да ти съблЬка дрешкить, искамъ да вльзешъ въ мене, да се разходишъ изъ стомаха, сърцето, дробоветь ми; тамъ нЬма да си добрь, ще имашъ страдания, но като минешъ прьзъ тЬхъ, ще вльзешъ въ свЬтлата страна на моя животъ, ще видишъ какво е моето сърце и моя умъ и тамъ ще си дадемъ по една цЬлувка”. Вземешъ една ябълка, една круша, по сжщия начинъ ще се разговоришъ съ тЬхъ и най-посль вжтрь въ васъ ще се цЬлунете. Като свършишъ яденето, ще кажешъ: “Днесъ имахъ три гостенки мои сестри отъ невидимия свЬтъ, отъ небето и ги пратихъ да се разходятъ вжтрь въ мене”. Ще кажете: “Този човЬкъ се занимава съ духове, разговаря съ тЬхъ”. Да, азъ се разгова-рямъ съ картофки, ябълки и круши, давамъ имъ по една цЬлувка като вльзатъ въ мене и имъ казвамъ да не разправятъ това нЬщо никому. Тьзи ваши сестри, като отидатъ на другия свЬтъ, ще кажатъ: “Тьзи хора се научиха вече какъ да живЬятъ, може да ги посьщаваме”. И тъй, направете този малъкъ опитъ върху яденето. Като успьете, този опитъ ще ви даде вьра за бждещить ви опити. Беседа, държана на 3 априлъ 1921 година. 94
Любовь носителка на вьчния животъ “А Той рече: Още no-блажени сж, които слушатъ Словото Божие и го пазятъ. ”‘ Въ по-горния, 27 стихъ на същата глава се казва: “И когато Той говореше това, една жена отъ народа въздигна гласъ и рече му: “Блажена е утробата, която те е носила и съсцить, които си сукалъ”. Христосъ казва: “Още по-блаженъ е онзи, който слуша Словото и го пази и изпълнява”. Силата на кой и да е композиторъ, артистъ, виоло-нистъ, художникъ, скулпторъ или какъвъ и да е човЬкъ стои не само въ заченатата идея въ ума му, въ даденъ моментъ, но въ изпълнението, реализирането на тази идея. Всички вие сте богати на идеи. Ньма нЬкой отъ васъ, който да не е богатъ на идеи. Много пжти си мислите, че ако започнете да говорите за идеить, които ви пълнятъ, ще ви сж потрьбни години, но въ сжщность, държите 2-3 бесьди и всичкиятъ ви материалъ се изчерпва, т.е. като идеи той не е изчерпанъ, а само като форми, въ които се реализирва. Вськи отъ васъ може да излюпи по 600 пиленца, но въпросътъ е да ги отхрани, да ги отгледа, а не само да ги излюпи. Въпросътъ за идеить повидимому е простъ, но важно е излюпването и отхранването на пилетата. И тъй, всички ваши заченати мисли, желания и благородни стремежи, не трьбва само да се заченатъ, но и да се реализиратъ, да се изпълнятъ. Различието между реализирането или изпълнението на една идея и нейното отлагане, произвеждатъ два противоположни резултати. Характерътъ на човЬка закрьпва въ изпълнението на каква и да е идея, а отслабва, когато се отлага изпълнението на идеята. И тъй, неизпълнението на идеить иматъ обратни удари върху характера 1 Лука, гл. 11, ст. 28 95
на човЬка. Какъвъ ще се родишъ за въ бждеще, това зависи отъ сегашния ви животъ, защото гениить, великить хора, които се явяватъ въ свЬта, не сж пилци, които сега се излюпватъ. НЬкой казва: “Какъ бихъ желалъ да съм гений, великъ човЬкъ!” Да, но трьбвало е да работишъ въ миналото си върху всичкить си възвишени мисли, като ги реализирашъ, като ги изпълнявашъ. Словото, това е реализиране на БожественитЬ мисли. Знаете ли колко милиони години сж употрьбени, за да се образува сегашното Слово? Милиони, милиони години сж употрьбени. Много ясновидци и нЬкой отъ умрьлить, които се качватъ въ висшить полета, намиратъ, че този свЬтъ тамъ е безмълвенъ, т.е. те считатъ го като свЬтъ на абсолютно мълчание, защото е идеенъ свЬтъ. Който е ходилъ тамъ и сльзе отново на земята казва: “Повече не отивамъ на този свЬтъ!” Защо? Защото тамъ владье ужасно мълчание, вськи живье за себе си. Тъкмо тукъ, обаче, е най-голЬмото заблуждение. Божествениятъ свЬтъ не е свЬтъ на мълчание, а свЬтъ на хармония, свЬтъ на говоръ и то какъвъ красивъ говоръ! Но, за да разбере човЬкъ всичко това, трьбва да притежава органи, чрьзъ които да схваща висшить вибрации на Божественото Слово. Въ окултната литература срьщате, че свЬтоветЬ се дЬлятъ на разни полета, които сж наименувани различ-но: физическо, астрално, нисше ментално, ментално, каузално и др., турятъ имъ различни имена. Но коя е причината за създаване на физическия свЬтъ, защо е нареченъ така, защо другиятъ свЬтъ е нареченъ астраленъ, какво съотношение има между чувствата и дьйствията или между мислить и чувствата или между мислить и причинить, не се знае. Това е една дълбока философска мисъль, за която нито съврьменнить християни, нито вие, които ме слушате, ще можете да я разрьшите. Вськи свЬтъ е опрЬдЬленъ отъ степеньта на развитието на извьстни разумни същества, които живЬятъ тамъ. ВсЬка форма, която сжществува въ този свЬтъ е признакъ на разумна сила, която е работила по-рано и я създала. Всько 96
ограничение, което срьщаме въ този свЬтъ, показва, че задъ това ограничение има сжщества, които се бранятъ, турятъ си граница. Ако нькой дойде задъ вашата градина и се огради съ колци, това показва, че тамъ има живо сжщество. Ако дойда въ вашата кжща и намьря заключено, какво показва това? Като отида въ единъ градъ и видя, че всички врати и прозорци на кжщить сж затворени, азъ вадя заключението си за културата на този градъ. ЗаключенитЬ врати и прозорци показватъ, че всички хора отъ този градъ обичатъ да пооткрадватъ, нЬматъ довьрие единъ въ другъ. Когато отида въ единъ градъ и видя, че всички дами ходятъ съ забулени глави, сждя за културата на тЬхнитЬ мжже. Когато мжжеть въ единъ градъ носятъ дълги бради и отъ това правя своето заключение. Мжжътъ не обича брадата жена. Защо? Той казва: “Азъ се наситихъ на бради отъ себе си, не искамъ такава жена!” Жената казва: “Азъ не искамъ мжжъ безъ брада и мустаци”. Защо жената иска мжжъ съ брада и мустаци, а мжжътъ иска жена безъ брада и мустаци? На какво се дължи това? Казвате: “Природата е наредила така”. Да, тъй е направила природата. Ако нькой дойде да ти обръсне главата, природата ли е направила това? Съврьменнить химици сж изнамьрили разни течности, съ които като впръснатъ подъ кожата на лицето ти, направятъ инжекция и лицето ти почернЬва. Това приро-дата ли е направила? Не е направила тьзи ньща природата, но ние искаме да хвърлимъ всичкить си грьхове върху нея. Не, въ природата ньма грьхове, ньма глупости. ГрЬховетЬ, глупостить принадлежатъ на насъ хората и на ангелить. Ще кажете : “И на ангелить ли?” Да, ангелить, макаръ че сж културни сжщества, но и ть грьшатъ. Когато ангелить правятъ грьхове, положението на хората се затруднява още повече. Защо мжжътъ иска жена безъ мустаци и брада? Когато земледЬлецътъ вземе ралото си и отиде да оре, какво търси гора или полета? Той казва: “Мене гора не ми трьбва, не ми трьбватъ бради и мустаци, искамъ нива, поле, гладки мьста”. Когато нькой ще строи 97
кжща, той има нужда отъ греди, нему трьбватъ бради и мустаци. Мжжътъ оре, а жената гради; мжжътъ обича полетата, а жената горить. Прьведете тьзи символи на вашъ езикъ. Словото, това е човЬка безъ мустаци и брада. Въ небето, въ невидимия свЬтъ нЬма ни поменъ отъ вашить бради и мустаци. Тамъ нЬма мустакати и брадати хора. БрадитЬ сж една необходимость за този свЬтъ, ть сж дикизиране на хората. Когато нЬкой човЬкъ иска да се покаже по-благороденъ, пуща си брада и мустаки. Хората казватъ за него: “Чудесенъ човЬкъ е!” Но, като отиде въ небето, за неговата брада и мустаци петь пари не даватъ. НЬма по-смЬшно нЬщо отъ брадатъ и мустакатъ човЬкъ. И момцить, мжжеть, като искатъ да се покажатъ по-солидни, да обърнатъ по-голЬмо внимание, гладятъ брадить и мустацить си. Мжжътъ, като глади мустацить и брадата си, съ това иска да каже на жена си: “Нали искашъ да градишъ кжща, на вземи, азъ имамъ цЬла гора дървета, греди, сьчи колкото искашъ, богатъ човЬкъ съмъ.” Муста-катъ човЬкъ, брадатъ човЬкъ и богатъ човЬкъ, ть сж едно и сжщо нЬщо. За оньзи отъ васъ, които сж рьшили да живЬятъ разумно, трьбва дълбоко разбиране на живота. СтаритЬ хора казватъ за младитЬ: “Нека младитЬ си отживЬятъ сега, има врьме за сериозно замисляне върху живота, ние вече сме отживЬли. Ние трьбва сега разумно да живьемъ.” Азъ казвамъ, наистина старитЬ сж отживЬли, но ако младитЬ живЬятъ така и ть ще отживЬятъ. ОтживЬване, отвЬване е едно и сжщо нЬщо. Какво показва отвЬването на житото? Това показва, че то е отживьло. Не трьбва да се отживьва, а трьбва да се живье единъ разуменъ, смисленъ животъ, въ който да има вжтрьшна, Божествена хармония. Вие ще ми кажете: “Да, бихме живЬли така, но въ този свЬтъ, тъй грьшенъ, тъй нечистъ, какъ може да се живье?” Нашето положение не е по-лошо отъ това на млькопитающить, ние сме хиляди пжти по-добрь отъ тЬхъ. Вськи човЬкъ чрьзъ трудъ, чрьзъ постоянство може да прьодолье всички мъчнотии, които се явяватъ въ живота му. Има много лесенъ начинъ за прьодоляване на 98
мжчнотиить. Въ СоломоновитЬ притчи се казва: “Мека дума смекчава, а остра ожесточава.” Азъ казвамъ, огъньтъ смекчава, студътъ смразява, уякчава. Вие трьбва да разбирате Словото въ този смисълъ, както Христосъ казва: “По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото”. Какви сж били условията, въ които съмъ се родилъ, какви сж били баща ми и майка ми, дали сж били благородни, учени хора, това не е важно, важно е дали слушамъ и пазя Словото. Не спазвамъ ли Словото, нищо не се ползувамъ отъ благородството на родителить си. Азъ взимамъ двь противоположности въ свЬта: богатство и сиромашия. Всички искате да бждете богати, никой не иска да е бьденъ. Защо сжществува богатството и сиромашията? Вие казвате: “Не може безъ това, трьбва да сжществуватъ тьзи нЬща”. ПрослЬдете природата, ще видите, че навськжде въ нея се срьщатъ тьзи двь състояния. Ть сж двь състояния на разумния животъ. Богъ дава богатство на човЬка, за да познае неприятелить си, враговеть си и великить спънки, които го спъватъ въ живота. А сиромашия му дава, за да познае приятелить си и всички благородни сили, които работятъ за неговото добро. Нькой казва: “Азъ съмъ сиромахъ”. Разбра ли кои сж твои приятели? -“Не”. Тогава не си разбралъ и сирома-шията. Ти искашъ да бждешъ богатъ. Ако си разбралъ неприятелить си, трьбва да вльзешъ въ борба съ тЬхъ. СегашнитЬ хора осиромашЬха, извадиха ножоветь си и започнаха да се биятъ съ неприятелить си. СлЬдова-телно, отъ ваше становище, сиромашията и богатството сж двь състояния, срьшу които човЬкъ трьбва да се бори, за да прьодолее всички мжчнотии, защото и въ богатството и въ сиромашията, въ силата и въ безсилието, въ знанието и въ глупостьта има изкушения. Отъ това гледище има злини, които хората сами сж създали и всльдствие на това страдатъ. И когато хората страдатъ, това не е защото сж глупави, а защото сж много умни. Често българить 99
казватъ за нЬкого: “Напилъ се като магаре”. Че магарето не пие, азъ не съмъ видЬлъ пияно магаре. Отъ дь произлиза тази поговорка? Ако се каже за нЬкого, че се напилъ като магаре съ студена вода, това го разбирам, но иначе не. Тази поговорка въ прямата J смисълъ била такава: “Този човЬкъ не знае да пие като магаре”, а ть сж я изопачили въ форма: “Напилъ се като магаре”. Тьзи народни поговорки, приказки сж тъй изопачени, че въ тЬхъ не може да се намьри чистата истина. Ние трьбва постоянно да сьемъ, да сьемъ навськждь тази чиста истина, защото тя е отъ горь покрита съ хиляди подправки. И тъй, много грьшки сж създадени отъ глупавия, несъзнателния животъ на човЬка, но много грьшки сж създадени и отъ знания, отъ съзнателния животъ на човЬка. Има и добродЬтели, които сж създадени отъ знанието и отъ съзнателния животъ на човЬка. Глупавиятъ и умниятъ човЬкъ се различаватъ по това: глупавиятъ човЬкъ, като направи добро, не иска отплата и като направи зло пакъ не мисли, че ще бжде наказанъ, защото и въ единия и въ другия случай не съзнава ясно това, което [е] направилъ. Умниятъ човЬкъ знае вськога какво е направилъ добро или зло. СлЬдователно, когато минавате отъ едно състояние въ друго, то е за да изправите погрьшкить на несъз-нателния си животъ и намьсто да вземете поука отъ миналото си, често падате въ по-голЬми грьшки. Въ какво седятъ тьзи грьшки? Вие искате да създадете новъ планъ за живота, нови разбирания. Въ този случай вие мязате на онзи царски синъ, който се влюбилъ въ една царска дъщеря и искалъ да се ожени за нея. И тя се влюбила въ него. Оженили се. Царската дъщеря имала голЬмо отвращение къмъ чесъна, малко да й помиришело на чесънъ, припадало й. Въ деня на вЬнчаването имъ били приготвили хубави ястия, но имало въ тЬхъ и чесънъ. Младоженецътъ харесалъ тьзи ястия, увлЬкълъ се и си похапналъ повечко. Вечерьта, като отишълъ при своята възлюблена, тя усьтила веднага миризмата на чесъна, скочила веднага и извикала на слугитЬ: “Събуйте скоро гащить на този човЬкъ и го набийте добрь!” “Защо?” “Защото 100
мирише на чесънъ.” Той казалъ: “Щомъ е за чесъна, другъ пжть ще зная, 120 пжти ще мисля, докато се рьша да ямъ чесънъ”. Истината не търпи чесъна. БългаритЬ много обичатъ чесънъ, но той е отрова. Ако преведете тази мисъль, въ ума ви ще се зародятъ мисли, които ще дадатъ извьстна окраска на характера ви, ще произведатъ дисхар-мония съ хората, които ви заобикалятъ. И хората, които ви окржжаватъ може да иматъ въ себе си извьстни елементи, които ви сж неприятни. Защо нькои хора ви сж неприятни? Защото въ тЬхната кръвь, въ тЬхнитЬ мисли има нЬщо, което не съотвЬтствува на вашия духъ. Ако обонянието ви би било силно развито и ви цЬлуне нЬкой човЬкъ, който е ялъ чесънъ, слЬдъ една година едва бихте се освободили отъ тази миризма. Ако ви цЬлуне нЬкой мжжъ, който е ималъ намьрение да убие нЬкого или да обезчести нЬкого, едва ли слЬдъ 10 години ще може да се освободите отъ прьсльдванията на тази цЬлувка. Съ една малка приказка ще направя сравнение, за да се изтъкне силата на нечистата цЬлувка или силата на грьха изобщо. Въ единъ монастиръ живЬлъ единъ светия, който пожелалъ силно да се види съ единъ свой роднина, който живЬлъ въ ада, за да му даде нЬкой наставления. Ангелътъ му казалъ: “Ти знаешъ ли, че ако дойде тукъ този твой роднина, това мьсто ще се опропасти, ще се измЬни”. “Нищо, за една минута само ще го видя.” “Добрь”, казалъ ангелътъ. Дошълъ роднината на светията, но този монастиръ се опропастилъ и светията трьбвало да бьга отъ тамъ. Вие мислите, че грьхътъ е нищо, проста работа. Не, грьхътъ е най-опасната отрова, най-голЬмия чесънъ въ свЬта. ПонЬкога хората ядатъ чесънъ, защото нЬкой отъ елементить, които живЬятъ въ тЬхъ, искатъ такава храна, затова той казва: “Хайде да ви дадемъ малко отъ тази храна.” Азъ говоря на символиченъ езикъ. Чесънътъ е едно лЬчебно срьдство и трьбва да се употрьбява само за болни хора. Когато нЬкой иска да дезинфекцира устата си или иска да помогне на болния си стомахъ или на слабить си гжрди, може да употрьби чесънъ, но когато е 101
здравъ, абсолютно се забранява чесънъ. На болни хора прьдписвамъ чесънъ, на здрави не; на болни хора прьдписвамъ рьпа, на здрави не. Ако стомахътъ ти е разстроенъ, яжъ рьпа, свари я и пий сока й, докато се поправи стомахътъ ти, но поправи ли се, не употребявай повече. Ако стомахътъ ти е слабъ, пий само една чашка вино, но ако е здравъ никакво вино не се позволява. Азъ говоря за ферментиралото, а не за сладкото вино. Христосъ казва: “По блаженъ е онзи, който слуша и пази Словото”. За да може Словото Божие да внесе великить, новить идеи въ свЬта, трьбва да ги почерпимъ отнЬкждЬ. Това може да стане само слЬдъ като вльземъ въ хармония съ Великото, съ Божественото въ свЬта. Ако мислите, че тьзи велики идеи ще ги почерпите отъ съврьменния свЬтъ, лъжете се, той е безидеенъ. Покажете ми въ днешнить вьстници или въ съврьменната литература нЬкждЬ нЬкаква нова идея. Това сж все стари идеи, все преживЬвания. Слушалъ съмъ и виртуози, посьщавалъ съмъ разни концерти, но нигде ново, все старото повтарятъ. АмериканцитЬ иматъ пьсенъ: “Янки дудълъ”, тя е най-глупавата пЬсень, но като се запье, ть се възхищаватъ. АмериканцитЬ не сж музикални хора, ть не могатъ да се проявятъ въ музиката и затова старото си повтарятъ. Прьди години ть извикаха единъ композиторъ чехъ да събере нЬщо народно отъ тЬхъ и да създаде американска музика. Защо не сж музикални хора? Защото сж много практични и всичко разглеждатъ математически. Единъ синъ американецъ отива при баща си на гости. Гостувалъ му той 31 деня и когато си заминавалъ, баща му казалъ: “Синко, ти прькара при мене 31 деня, вськи день ти се падатъ два долара, значи за всичкото врьме ще ми платишъ 62 долара.” Синътъ отговорилъ: “Татко, имашъ грьшка, три дни бьхъ другаде гостъ, затова 6 долара ще извадишъ отъ смЬтката си.” Ние казваме: “Културни хора сж американцить.” Да, културни хора сж, честно постжп-ватъ, похвалявамъ ги. Но това не е още 102