Неделни беседи - Част 1 от 5 - 1911г. до 1922г.

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Неделни беседи", І, ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, СЕРИЯ „СИЛА И ЖИВОТ“ (1911г.-1922г.)

съдържание

УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Неделни беседи Част 1 от 5 1911 – 1922
Словото, предадено чрез Учителя, е достигнало до наши дни благодарение на стенографските записи на беседите, които той е изнасял пред аудитории от различен тип. Всички, които ценим тези боговдъхновени текстове сме благодарни на братята и сестрите, които са ги записвали, пазили и издавали през годините. Настоящето електронно издание включва Неделните беседи и е разделено на 5 части, включващи по няколко години. Текстовете, поместени в изданието, са взети от съществуващи вече издания на беседите на хартиен и електронен носител, а при наличие на повече от едно издание на дадени беседи, сме се стремели да изберем по-близкото до първоизточника. Приложена е съвременната българска граматика, но оригиналният изказ и речников състав е запазен. Проектът по издаване на беседите на Учителя като електронни книги е доброволчески и по него работим с разбирането, че Словото е безплатно. Нека то бъде достъпна храна за всички, които искат да използват технологичните предимства на е-книгите. Ще сме благодарни на всякакъв тип обратна връзка от вас, особено за открити грешки или идеи за подобряване. Очакваме ви на ebooks@friendsoftherainbow.net Актуалните версии на беседите на Учителя във формат за електронни книги са налични на адрес friendsoftherainbow.net/node/1000 02.09.2018 От съставителите 2
СЪДЪРЖАНИЕ: І СЕРИЯ „СИЛА И ЖИВОТ“ (1911-1916) ......................................................................... 9 ПРОТОНЕДЕЛНИ БЕСЕДИ............................................................................................... 10 ПОЯСНЕНИЯ ОТНОСНО БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Лалка Кръстева ....................... 11 СЪБРАНИЕ, ВОДЕНО ОТ Г-Н ДЪНОВ ......................................................................... 12 ДРУГО НАПРАВЛЕНИЕ ............................................................................................... 13 КАМЪКЪТ ИМА МИСТИЧНО ЗНАЧЕНИЕ ................................................................... 14 ЗАЩО БОГ НЕ ПРЕМАХНЕ ЗЛОТО ЗАВИНАГИ? ........................................................ 15 УПОВАНИЕ НА ГОСПОДА .......................................................................................... 16 СЪБРАНИЕ, ВОДЕНО ОТ Г-Н ПЕТЪР ДЪНОВ ............................................................. 17 ЛЮБОВ И ЕДИНСТВО ................................................................................................ 18 СЪБРАНИЕ, ВОДЕНО ОТ Г-Н ДЪНОВ ......................................................................... 20 ЩО ЗНАЧИ СЪДБА ..................................................................................................... 21 ЗА ДА ВЪЗКРЪСНЕШ .................................................................................................. 23 И ГЛАСЪТ МУ СЕ ЧУВА ............................................................................................... 24 СЪЕДИНИТЕЛНАТА ЛИНИЯ ....................................................................................... 26 ДА БЪДЕМ ГОТОВИ ................................................................................................... 28 СИЛНАТА ОТРОВА ..................................................................................................... 30 ВЕЧНО МЛАДИ .......................................................................................................... 32 ПОДКВАСАТА ............................................................................................................. 34 ДЕЦА ПО СЪРЦЕ ......................................................................................................... 35 ЩЕ ДОЙДЕ КАТО СВЕТЛИНА ..................................................................................... 36 ЗАЩО ВИ ПОМАГАМ ................................................................................................. 41 ВЪЖЕТО НА ДЯВОЛА ................................................................................................. 44 ПРЕХОДНАТА ГРАНИЦА ............................................................................................ 45 ОБСАДНО ПОЛОЖЕНИЕ ............................................................................................ 48 ЕЛОХИМ ..................................................................................................................... 51 СЪЩЕСТВЕНОТО ЗА ДНЕС ......................................................................................... 53 СЪБРАНИЕ, ВОДЕНО ОТ Г-Н ПЕТЪР ДЪНОВ ............................................................. 56 ИМЕТО ГОСПОДНЕ .................................................................................................... 57 ВСЕКИМУ СПОРЕД ВЕЧНАТА ПРАВДА ...................................................................... 60 НАЗИДАВАЙТЕ СЕБЕ СИ ............................................................................................ 62 ПОЗДРАВ ЗА НОВАТА ГОДИНА КЪМ ВСИЧКИ ............................................................... 69 НАЧАЛОТО НА НОВАТА ЕПОХА...................................................................................... 76 EТО ЧОВЕКЪТ! ................................................................................................................. 82 ЖИТНОТО ЗЪРНО ........................................................................................................... 94 ЧЕТИРИТЕ ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТА................................................................................. 108 ПОЗНАЙТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ ........................... 112 ЯВЛЕНИЕТО НА ДУХА ................................................................................................... 116 3
ТАЛАНТИТЕ ................................................................................................................... 131 ЛЮБОВТА...................................................................................................................... 142 СЪНИЩАТА НА ЙОСИФ ................................................................................................ 158 ЗАКОНЪТ НА СЛУЖЕНЕТО ............................................................................................ 172 ВАЖНОСТТА НА МАЛКИТЕ НЕЩА ................................................................................ 185 МИР ВАМ! ..................................................................................................................... 193 НЕОБХОДИМОСТТА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА ................................................................ 202 КОЛКО ПО-ГОРЕ СТОИ ЧОВЕК ОТ ОВЦА!..................................................................... 218 ФАРИСЕЙ И МИТАР ...................................................................................................... 231 УСЛОВИЯТА НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ ................................................................................. 250 СТРАХЪТ ........................................................................................................................ 269 ДУХЪТ И ПЛЪТТА. ПРИЛИВИ И ОТЛИВИ В ЖИВОТА. .................................................. 283 В НАЧАЛОТО БЕ ............................................................................................................ 301 СЛОВЕСНОТО МЛЯКО .................................................................................................. 319 УЧИТЕЛИТЕ ................................................................................................................... 329 АКО МЕ ЛЮБИТЕ, ЩЕ ОПАЗИТЕ МОИТЕ ЗАПОВЕДИ .................................................. 350 8000 ГОДИНИ ............................................................................................................... 354 ВЕЛИКДЕН .................................................................................................................... 357 МНОГОЦЕННИЯ БИСЕР ................................................................................................ 371 НОВОТО ОСНОВАНИЕ .................................................................................................. 388 БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ....................................................................................... 409 ИЗКУШЕНИЕТО ............................................................................................................. 417 БЛУДНИЯТ СИН ............................................................................................................ 425 МОЛИТВА ..................................................................................................................... 437 ДОБРИЯТ САМАРЯНИН ................................................................................................ 448 СТАРИ И НОВИ МЕХОВЕ ............................................................................................... 457 СВОБОДАТА НА ДУХА................................................................................................... 469 ИСТИНАТА .................................................................................................................... 483 ЗА МОЛИТВАТА „ОТЧЕ НАШ“ ...................................................................................... 492 РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ ..................................................................... 501 ІІ СЕРИЯ „СИЛА И ЖИВОТ“ (1916-1917) ..................................................................... 507 МИЛОСЪРДИЕТО ......................................................................................................... 508 ТИ ЗНАЕШ ..................................................................................................................... 520 ПОРАДИ РАДОСТТА...................................................................................................... 528 ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА ........................................................................................... 537 ДА Я НЕ ПИЯ ЛИ? .......................................................................................................... 553 МЪДРОСТТА ................................................................................................................. 566 ХРИСТА ДА ПРИДОБИЯ ................................................................................................ 582 ПЕТТЕ РАЗУМНИ И ПЕТТЕ НЕРАЗУМНИ ДЕВИ ............................................................. 599 РАЗСМОТРЕТЕ КРИНОВЕТЕ В ПОЛЕТО КАК РАСТАТ.................................................... 615 ЗАКХЕЙ.......................................................................................................................... 621 ЩЕ ВИ ВЪЗДИГНА ......................................................................................................... 636 4
СПАСИ НИ ..................................................................................................................... 651 ЩЕ БЪДАТ НАУЧЕНИ .................................................................................................... 664 ОТДАЙТЕ БОЖИЕТО БОГУ ............................................................................................ 679 РАСТЕНЕ И ПОЗНАНИЕ ................................................................................................. 690 МАРТА И МАРИЯ .......................................................................................................... 709 ДВАМАТА ГОСПОДАРИ ................................................................................................ 721 ВСЕ ЩО Е ПИСАНО........................................................................................................ 738 БЛАЖЕНИ СТЕ ............................................................................................................... 756 ДЕЦАТА ......................................................................................................................... 771 ПОЗНАНИЕ. САМОПОЖЕРТВУВАНИЕ. ......................................................................... 783 СПАСЕНИЕТО ................................................................................................................ 800 СОЛТА ........................................................................................................................... 814 ВИДЕЛИНАТА ............................................................................................................... 826 ЯКОВ И ИСАВ ................................................................................................................ 839 РАДВАЙТЕ СЕ ................................................................................................................ 855 ВОЛЯТА БОЖИЯ............................................................................................................ 871 ЧИСТОСЪРДЕЧНИТЕ ..................................................................................................... 886 ВЗИМАНЕ И ДАВАНЕ .................................................................................................... 904 БОГ Е СЪЧЕТАЛ ............................................................................................................. 920 ДОБРОТО СЪКРОВИЩЕ ................................................................................................ 935 ПРЕБЪДВАНЕ ................................................................................................................ 951 БОГ Е ДУХ ...................................................................................................................... 963 ДАЛИ МОЖЕ ................................................................................................................. 977 НЕДЕЛНО ПОСЛАНИЕ ОТ ВАРНА І................................................................................ 998 НЕДЕЛНО ПОСЛАНИЕ ОТ ВАРНА ІІ............................................................................. 1000 ІІІ СЕРИЯ „СИЛА И ЖИВОТ“ (1918) .......................................................................... 1001 ЗАВЕДЕЕВАТА МАЙКА ................................................................................................ 1002 ДОВЕДЕТЕ ГО .............................................................................................................. 1015 ТРИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ ................................................................................................... 1025 В ИСТИЯ ЧАС ............................................................................................................... 1039 РАДОСТНИ И ТЪРПЕЛИВИ.......................................................................................... 1052 СЪБЛИЧАНЕ И ОБЛИЧАНЕ ......................................................................................... 1067 ДОБРОТО ВИНО.......................................................................................................... 1083 ДВЕТЕ ЖЕНИ ............................................................................................................... 1099 ПОГЛЕДНА ПЕТРА ....................................................................................................... 1114 СКРИТИЯТ КВАС.......................................................................................................... 1126 ВКЪЩИ ........................................................................................................................ 1144 ДА ГО ПОСРЕЩНАТ..................................................................................................... 1159 НЕ МОЖЕ ДА СЕ УКРИЕ............................................................................................... 1178 ІV СЕРИЯ „СИЛА И ЖИВОТ“ (1918-1919) ................................................................. 1199 ДВАМАТА БРАТЯ ........................................................................................................ 1200 5
В МОЕ ИМЕ ................................................................................................................. 1219 ДА СЕ РОДИ................................................................................................................. 1239 ДВАТА ПОЛЮСА ......................................................................................................... 1257 ДУХ ГОСПОДЕН........................................................................................................... 1275 ДВЕТЕ ЗАПОВЕДИ ....................................................................................................... 1294 ПРИЗВАНИТЕ .............................................................................................................. 1313 ДА НАЕМЕ РАБОТНИЦИ ............................................................................................. 1330 КАТО ЧУХА .................................................................................................................. 1345 ИЗОБИЛНИЯТ ЖИВОТ ................................................................................................ 1361 РАЗДЕЛЕНО ЦАРСТВО ................................................................................................ 1376 И РЕЧЕ БАЩА МУ ........................................................................................................ 1393 НЕИЗВЕСТНОТО .......................................................................................................... 1416 ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ НА ЖИВОТА ............................................................................. 1427 ГОЛЯМАТА ВЯРА ........................................................................................................ 1443 ЛОЗАТА И ПРЪЧКИТЕ ................................................................................................. 1460 КАТО СЕБЕ СИ ............................................................................................................. 1478 ПРОТИВОРЕЧИЕ В СЪЗВУЧИЕТО ................................................................................ 1499 АКО НЕ БЯХ ДОШЪЛ ................................................................................................... 1522 МОЕТО ИГО................................................................................................................. 1540 ДЕТЕТО РАСТЕШЕ ....................................................................................................... 1555 ГОСПОД МУ РЕЧЕ ....................................................................................................... 1577 НИТО ТЪРЖИК ............................................................................................................ 1599 КАТО ГО ВИДЯ ПЕТЪР ................................................................................................. 1617 КОГА СЕ МОЛИШ ........................................................................................................ 1637 ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ ............................................................................................ 1654 СВЕТИЛО НА ТЯЛОТО ................................................................................................. 1670 ГРЕДАТА ...................................................................................................................... 1684 ТРАПЕЗАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ .................................................................................... 1702 ОТХВЪРЛЕНИЯТ КАМЪК............................................................................................. 1718 ГЪРБАВАТА ЖЕНА....................................................................................................... 1736 УЧИТЕЛ И ГОСПОД ..................................................................................................... 1758 МАЛКИЯТ ЗАКОН........................................................................................................ 1781 СТАРИЯТ КНИЖНИК ................................................................................................... 1802 V СЕРИЯ „СИЛА И ЖИВОТ“ (1919-1920) .................................................................. 1822 АЗ СЪМ ОНЗИ ЧОВЕК .................................................................................................. 1823 БОГ Е ГОВОРИЛ........................................................................................................... 1842 ДВАМАТА СВИДЕТЕЛИ ............................................................................................... 1862 И ОТИДЕ, ТА СЕ ПРИСТАВИ ........................................................................................ 1886 ЩЕ ЖИВЕЕ................................................................................................................... 1905 РАБОТИ НА ЛОЗЕТО МИ............................................................................................. 1925 ДЕНЯТ НА ДОБРОТО................................................................................................... 1944 ИЗЛЯЗОХА И ЗАВТЕКОХА СЕ....................................................................................... 1957 6
ДОБРИЯТ ПАСТИР ...................................................................................................... 1978 ЗЕМНИЯТ И НЕБЕСНИЯТ............................................................................................. 1991 МОЛИТВАТА ............................................................................................................... 2013 АЗ СЪМ ЖИВ ............................................................................................................... 2035 ЩО КАЗВА ДУХЪТ ....................................................................................................... 2056 ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ............................................................................. 2075 ЗАКОНЪТ И ПРОРОЦИТЕ ............................................................................................ 2095 ЗАЧУДИХА СЕ .............................................................................................................. 2108 ОТИДЕ СЛЕД НЕГО ...................................................................................................... 2123 МОЛИХ СЕ ................................................................................................................... 2145 ПРИЯТЕЛ И РАБ........................................................................................................... 2165 ПО ПРЕДАНИЕ............................................................................................................. 2183 ЗАПАЛЯТ СВЕЩ........................................................................................................... 2201 VІ СЕРИЯ „СИЛА И ЖИВОТ“ (1920-1921) ................................................................. 2223 НАДЕЖДАТА ............................................................................................................... 2224 КРОТКИТЕ ................................................................................................................... 2243 ЛЮБОВТА.................................................................................................................... 2263 ВЯРАТА........................................................................................................................ 2282 НОВИЯТ ЧОВЕК ........................................................................................................... 2312 ФАРИСЕЙ И САДУКЕЙ................................................................................................. 2334 СЕЯТЕЛЯТ .................................................................................................................... 2355 ПРАВИЛНОТО ЯДЕНЕ, КАТО УСЛОВИЯ ЗА ВЕЧЕН ЖИВОТ ....................................... 2378 ЛЮБОВ – НОСИТЕЛКА НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ ............................................................... 2398 ОГНЕНАТА ПЕЩ .......................................................................................................... 2422 В РОВА ПРИ ЛЪВОВЕТЕ............................................................................................... 2447 ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА ЛЮБОВТА...................................................................................... 2471 ТРИТЕ ЗЛАТНИ ЗРЪНЦА.............................................................................................. 2487 ИЗТЪЛКУВАЙ НИ ТАЗИ ПРИТЧА ................................................................................. 2506 ХЛЯБЪТ И ЖИВАТА ЕНЕРГИЯ ..................................................................................... 2525 АРИТМЕТИЧЕСКИТЕ ДЕЙСТВИЯ В ЖИВОТА – СЪБИРАНЕ, УМНОЖЕНИЕ И СТЕПЕНУВАНЕ ............................................................................................................. 2542 АНГЕЛЪТ ОТГОВОРИ .................................................................................................. 2562 ДВЕТЕ ЖЕНИ ............................................................................................................... 2585 И РЕЧЕ МУ: „ДОЙДИ СЛЕД МЕНЕ“ ............................................................................. 2610 ПРАВДА, ИСТИНА И СВЯТОСТ .................................................................................... 2634 VІІ СЕРИЯ „СИЛА И ЖИВОТ“ (1921-1922) ................................................................ 2656 ПОЗДРАВЪТ НА ЛЮБОВТА ......................................................................................... 2657 БРАТЯ И СЕСТРИ В ХРИСТА......................................................................................... 2677 ТОГАЗ ТЕ ЩЕ ПРОСВЕТНАТ......................................................................................... 2693 СИНЪТ БОЖИЙ ........................................................................................................... 2709 НЕПИСАНИТЕ ЗАКОНИ ............................................................................................... 2728 7
В ЕГИПЕТ ..................................................................................................................... 2750 ПЛАЧЪТ ....................................................................................................................... 2774 АНАНИЙ И САПФИРА ................................................................................................. 2790 АЗ ЩЕ ГО ВЪЗКРЕСЯ.................................................................................................... 2816 ОЩЕ ПО-БЛАЖЕНИ СА ............................................................................................... 2833 СТАНИ И ОПАШИ СЕ! .................................................................................................. 2857 И ПЕТЪР СЕ ГРЕЕШЕ .................................................................................................... 2877 КАКВОТО ВЪРЖЕТЕ НА ЗЕМЯТА ................................................................................ 2896 СРОДНИТЕ ДУШИ ....................................................................................................... 2913 ЦЕЛУВАНИЕ НЕ МИ ДАДЕ .......................................................................................... 2932 ЗАЩО ТВОИТЕ УЧЕНИЦИ ЯДАТ И ПИЯТ..................................................................... 2952 ПЛЕВЕЛИТЕ И ПШЕНИЦАТА ....................................................................................... 2967 ПАК ЩЕ ВИ ВИДЯ ........................................................................................................ 2980 КАКВО ТРЯБВА ДА ИСКАМЕ ....................................................................................... 2991 ЯДОХА И НАСИТИХА СЕ .............................................................................................. 3006 ИСКАЙТЕ, ТЪРСЕТЕ И ХЛОПАЙТЕ ............................................................................... 3016 ЦАРСТВОТО БОЖИЕ ................................................................................................... 3027 В ДОМА НА ОТЦА ....................................................................................................... 3044 СЛУШАЙТЕ НЕГО ........................................................................................................ 3058 ТВОЕТО СЛОВО........................................................................................................... 3075 КОИТО ВАС ПРИЕМАТ ................................................................................................ 3090 ПРАВИ ПРАВЕТЕ НЕГОВИТЕ ПЪТЕКИ! ........................................................................ 3108 ВОЛЯТА НА ОТЦА ....................................................................................................... 3124 НЕ БЪДИ НЕВЕРЕН, НО ВЕРЕН! ................................................................................... 3142 ХРИСТА РАЗПЯТ .......................................................................................................... 3159 ЩЕ СТОПИ................................................................................................................... 3176 УЧЕНИКЪТ НЕ Е ПО-ГОРЕН ОТ УЧИТЕЛЯ СИ............................................................... 3196 ДЪЩЕ СИОНОВА......................................................................................................... 3213 МНОГО ПЛОД ............................................................................................................. 3231 НЕГОВАТА ЗАПОВЕД................................................................................................... 3252 НЕ ПРАВЕТЕ НИКОМУ НАСИЛИЕ, НИТО ОКЛЕВЕТЯВАЙТЕ! ...................................... 3274 КАКТО Е ОН ЧИСТ ....................................................................................................... 3297 АКО ПРЕБЪДЕТЕ В МЕНЕ ............................................................................................ 3316 ГЛАДУВАТ И ЖАДУВАТ............................................................................................... 3336 И ПЕТЪР ГО ВЗЕ НАСТРАНА ........................................................................................ 3357 8
І СЕРИЯ „СИЛА и ЖИВОТ“ (1911-1916) 9
ПРОТОНЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 10
ПОЯСНЕНИЯ ОТНОСНО БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Лалка Кръстева Първите беседи от Учителя са държани в няколко провинциални града – Варна, Русе, Бургас, Търново, Сливен. В София – на ул. „Опълченска“ 66; на ул. „Карниградска“; в Клуба на радикалите; в Клуба на журналистите; на ул. „Юри Венелин“ – немски клуб Турн ферайн; на ул. „Оборище“ 24, където Учителят открива Школата. От 1927 г. всички беседи и лекции са държани в новото поселище „Изгрев“, с изключение на тези, които са държани на връх Мусала, на Седемте рилски езера, на Витоша, в с. Мърчаево и другаде. Това, което е говорено на първите съборни и обикновени срещи, е отчасти стенографирано (П. Гумнеров), а в повечето случаи е писано на ръка в „тетрадче с духовни бележки“. Записвали са само това, което са смогвали да запишат. Всички са водели бележки, но много от говореното е пропуснато. Всичко почти за тях е ново, неразбрано. Един от слушателите в бележника си пише така: „....престанах да пиша, защото не разбирам това, което г-н Дънов ни казва, и съм се превърнал само в слух.“ 11
СЪБРАНИЕ, ВОДЕНО ОТ Г-Н ДЪНОВ Прочете се от г-н Дънов от Йоана 18 глава, а за текст се взе Римляном 12; 12. Важните мисли от това събрание са: Сърцето трябва да е олтар, а душата храм. Умът да бъде слуга при нозете на Господа, а духът да бъде готов да изпълни всичките благи разпореждания. 2 октомври 1911 г., [неделя] 12
ДРУГО НАПРАВЛЕНИЕ В това събрание се изказаха от г-н Дънов следните мисли: Всякой човек в съвременния свят иска да стане център. Но ако хората се обърнат към Бога и поискат Него да направят център, светът ще вземе друго направление. Прочете 10 глава от Ев. Матея и говори върху 24 стих. 16 октомври 1911 г., неделя 13
КАМЪКЪТ ИМА МИСТИЧНО ЗНАЧЕНИЕ Събрание, водено от г-н Дънов, който, след като прочете 24 глава от Ев. Матея, говори върху думите на 2 стих: „Няма да остане тук камък на камък“ и изказа следните мисли: Камъкът има мистическо значение. Той означава и човешката душа. Това, което се прочете, има приложение и за настоящия век. Какъв път ще вземат съвременните народи, само Господ знае и Небето прави всичките усилия да ги вразуми. Има две течения и в близко време ще стане явно кое мнение ще преодолее. От 1914 г. до 1927 г. народите ще имат време да се въоръжават, но след това или ще трябва да продължат това, или пък да се обърнат към Бога. Всякоя душа, която се остави от Духа, тая душа се съсипва. И който иска да се развива правилно, в сърцето и душата си не трябва да пропуща никого освен Господа. За да се не събори къщата ни, трябва Христос да е с нас. Ако сега се чувствувате слепи и не виждате, викайте подир Христа, Той да ви отвори очите, и тогава няма да виждате мрачкаво, а ясно и не ще има нужда да ви ръководят. Вий понастоящем се намирате в една епоха, когато именно вниманието ви е нужно, за да се държите близо до Христа, в което, ако постоянствувате, в скоро време ще ви се отворят очите, т.е. шестото чувство ще настане и няма да имате нужда от водител. 23 октомври 1911 г., неделя, София 14
ЗАЩО БОГ НЕ ПРЕМАХНЕ ЗЛОТО ЗАВИНАГИ? Нещата в света не са дадени за ползуване само за добро. Например огънят ни е даден да се топлим, готвим и пр. Ако обаче ний се обръщаме невнимателно с него, ще изгорим къщата, в която сме запалили огъня, за да си служим за ползуване – ето че сме сторили зло. 14 януари 1912 г., събота 15
УПОВАНИЕ НА ГОСПОДА Събрание. Г-н Петър Дънов прочете 118 псалом, стих 8: „По-добре да се надее някой на Господа, а не да уповае на человека.“ Мисли: Връзката между невидимия свят и физическия мир е душата. Ний имаме съобщение с Бога посредством нашето тяло, пространството, сърцето, ума, мислите и желанията ни. Упованието подразбира стремеж нагоре и надолу; упованието на Господа значи: да дишаме и да поемаме Господа в себе си. Винаги дръжте в ума си това: „Бог е неизменяем.“ 19 февруари 1912 г., неделя 16
СЪБРАНИЕ, ВОДЕНО ОТ Г-Н ПЕТЪР ДЪНОВ Г-н Дънов прочете Ев. Матея 18:3: „Истината ви казвам: ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в Царството Небесно.“ По-важни мисли: Този стих е равносилен със стиха, който казва: „Истина, истина ви казвам, ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие“ Йоана 3: 3. Тия условия, които сега имате на света, няма да се повторят никога във вечността. Ако имате някоя неприятност в живота и се усещате недоволни, неблагодарни, дряхли и унили, знайте, че причините са кармични и следователно вие сами сте си криви. Ако искаме да влезем в Царството Божие, ни повече, ни помалко – трябва да станем като децата. „Не трябва да даваме място на съблазните.“ Не бива да одумваме нашите братя, въобще нека престанем да одумваме. Ако ли се е породило известно недоразумение, да знаете, че някоя горчива карма е застанала отнякъде и дори се е загнездила в нашето естество. Не остава в такива случаи нищо друго, освен да се помолим, да я премахне Господ. Изпитанията, които ни идат, трябва да знаете, че от Небето се изпращат. 26 февруари 1912 г., неделя 17
ЛЮБОВ И ЕДИНСТВО Г-н Дънов в днешното събрание прочете от Ев. Йоана 13 глава, спря се върху 13 стих и изказа следните по-важни мисли: Думата „учител“ означава този, който нагласява нещата. И на нас е необходим учител, който да ни научи как да приложим нещата в живота, защото ние още не знаем да прилагаме Божествените закони. Процесът на разрушението, злото е необходим, но пък необходим е и процесът на доброто, който процес гради. А като имате любов, то тоя закон ще тури в действие вашите знания на законите. Така, най-напред вие трябва да се вкиснете, защото, докато се не вкиснете, не можете да станете сладки. Най-напред вие ставате горчиви, после ставате кисели, а най-после дохожда сладчината. Излиза, че най-първият учител на човека е злото. Вие сега минавате през пътя на подсладчаването и вие сте, които ще подсладите света. Добрите хора са солта, която е процесът, който крепи равновесието в света. Прочие, ако ме слушате, аз ви казвам и съветвам: имайте любов. Любов значи, че имате единство, сливане, а не обезличаване, с еднакви интереси и въобще да поставяте този, когото любите, повече от себе си; любов значи да въздигнете другиго повече от себе си. И тогава настъпва неволно въпросът: „Готов ли съм да направя за другиго повече от онова, което ще направя за себе си?“ Въдворете любовта у себе си, защото тя ще внесе във вас новата светлина. Исус Христос уми нозете на своите ученици. И за вас най-голямото изкуство е да можете да умиете нозете на другите. На вас сега още не могат се уми нозете ви, защото Юда е още между вас, при все че сме заедно на трапезата и заедно ядем и пием. Юда като излезе измежду вас, краката ви ще се умият. Това нека бъде предмет за ваше размишление. Чрез любовта ще се пречистят всичките наши мисли и желания. 18
4 март 1912 г., неделя 19
СЪБРАНИЕ, ВОДЕНО ОТ Г-Н ДЪНОВ Текст: Йоана 17 и 18 глава. Г-н Дънов говори върху думата „изпращание“. Важната мисъл, която изказа, бе: Както Бог пребъдва в Исуса Христа, така и Той да пребъдва в нас. И Христос, Който ни е пратил, какви са нашите отношения спрямо Него? 11 март 1912 г., неделя 20
ЩО ЗНАЧИ СЪДБА Прочете се от г-н Дънов Първа глава от I Петрово послание.Текстът бе 17 стих, върху който се изказаха следните позабележителни мисли: „Праведните“ от дома Божий са всички тия, които са изпълнявали волята Божия през всичките прераждания. Що значи съдба? Да се отсъди право на един човек. Но тази дума значи и определение на нещата – да се определи отношението на хората, което имат помежду си, и да се определи качествеността на едно нещо, като се уясни каква именно работа може да изпълни. Всякой един от нас трябва да намери място в Христовото тяло. Кармата е първото разбиране на съдбата. Например онеправдал съм някого, трябва да ми го върне. В продължение на горните мисли и когато отговаряме на въпроса, що е съдба, неволно заставаме пред истината, че за да можем да намерим правилен отговор, необходимо е да знаем по-напред, че ще настъпи процесът, за да се изпитаме. Така, найпърво, пред нас е Арарат, т.е. че трябва да намерим за нас едно пристанище. Ние сме в потопа и първото място, което трябва да намерим, е планина, на която да можем да застанем. Вторият етап е гората Мория, гдето да принесем жертва на Бога. Третата стъпка е Синай, гдето се даде законът Божий. Там ще се замъгли, но ще се даде законът. Четвъртата стъпка е Тавор, гдето се преобрази Христос. И най-последният етап е Голгота. Тия етапи човек трябва да премине при духовното си развитие и върху тях трябва да размишлявате. Исус Христос е този, Който има тази алхимическа сила, която, като ни се даде, можем удачно да минем и заминем тия етапи. И какво понятие имате за Исуса Христа? Трябва само да Го опитате, та да имате правилно понятие за Него. Докато не започнем сами себе си да съдим, няма у нас да настъпи силата. Затова и не бива да се оплакваме, когато ни турят под изпит, защото ние доброволно сме 21
отишли „на конкурса“. В настоящите времена ние имаме найголемите условия да се приближим до Бога и да станем господари на нашата съдба. А да сте господари, значи да сте извън кармичния закон. Работа, работа: още 15-16 години трябва да работите най-добре за Господа и след това време ще посрещнете Христа или тук, или в астралния свят. 18 март 1912 г., неделя 22
ЗА ДА ВЪЗКРЪСНЕШ Прочете се от г-н Дънов от Ев. Йоан, 20 глава и се разисква върху живота и възкресението на човека: Едно устойчиво първично съединение, то е безсмъртието. И човек може да измени клетките на своето тяло и да живее колкото иска, стига да узнае съединителното равновесие на нещата, нещо, което е било известно на древните хора. За да възкръснем, трябва да умрем, защото всякога едното подразбира другото – правдата подразбира греха, животът подразбира смъртта, богатството подразбира сиромашията. А за да можем да възкръснем, трябва да се образува връзка между нас и онези, които работят за нас в невидимия свят. Човек трябва да намери своето място в Божествения организъм и да извърши точно работата, която му е дадена, а да не върши работи, които не са му поверени. Когато се решим да не грешим, тогава вече ще бъдем свободни и господари на положението Христос казва, че отива при Отца за нас, а с това Той направи връзката. Четем, че „Той духна на своите апостоли“, така и на нас, когато духне Христос, тогава именно ще се изпълни главното събитие в живота на всекиго. Когато Господ изпрати Своя Дух върху нас, ние растем и се радваме, защото Той е с нас. Затова следва да се молим, да не изгубим Неговото благоволение и да не ни напусне Господ. „Вие сега сте в корените, а когато възкръснете, ще бъдете в клоновете.“ На душата се дължи вяра и надежда, а на духа се дължи силата. Духът е първичен, а душата е вторият елемент. 25 март 1912 г., Великден 23
И ГЛАСЪТ МУ СЕ ЧУВА Прочете се от г-н Дънов 12 глава от Ев. Йоана и върху 10 стих г-н Дънов изказа следните по-важни мисли: Тук четем, че искаха да убият Лазара само защото беше възкресен от Исуса Христа, в Когото светът щеше да повярва, в случай че го оставят. Така е и сега: възкръсналите светът иска да убие. Често пъти нашите добри мисли могат да ни причинят най-големите неприятности и нещастия, а това можем си обясни с туй, че и топлината, и светлината на слънцето правят едно растение сладко а друго – горчиво; един минерал светъл, а друг – тъмен. Причината за катаклизмите в света е човешкият ум. Ние в света обезателно трябва да страдаме, ако искаме да се повдигнем, и когато страдаме, трябва да благодарим, нещо, което си заслужава, защото само чрез страданията човешкият ум става изобретателен. Умен и силен човек е този, у когото Господ живее, а не живее ли Господ във вас, вие сте просто един мехур. Забележете закона за мислите и желанията в свръзка с обществото, в което пребивавате и живеете. Когато сте в дисхармония с мислите на хората, усещате тежест горе в главата; когато сте в дисхармония с тяхната любов, усещате тежнение в гърдите; а когато тая дисхармония е с техните желания, тежнението ще усещате е стомаха. Всички вие трябва да бъдете в добро състояние, защото Христос е много близо в България и идущата година тук, на физическото поле, вие ще почувствувате Неговото идване. Той иде да работи, каквото и да стане, да ви не смущава. Той иде сега да направи едно генерално пречистване на целия свят, та покрай него трябва да се пречисти и българският народ. Христос е толкова близо вече, щото и гласът Му се чува. Затова бъдете весели и смели в душата си. Светът ще го е страх и този страх ще почувствувате и вие, защото не сте отделни от света. И светът, да ви кажа, го е толкова страх, щото 24
гащите им треперят. Да, близо е Христос. България е останала много назад и Той иде, да Му се даде това, което иска. Сега трябва да сте внимателни и ако използувате, добре. Колкото за мене, то аз съм решил: „Твоята воля – моя воля, Твоят Дух – мой Дух.“ Ако този народ не приеме, ще се вдигна и ще отида в друг народ И ако сте готови да кажете и вие като мене, ще ви подам ръка и ще ви изведа на канара. Понеже Христос е близо, чува се и гласът Му, то и вие дръжте се близо и бъдете юнаци. 1 април 1912 г., неделя 25
СЪЕДИНИТЕЛНАТА ЛИНИЯ Разговор и размяна на мисли върху потъването на парахода „Титаник“. След това г-н Дънов каза следните по-важни мисли: Всякой праведен човек трябва да страда от рождение до край, защото синовете Божии са причина, за да се създаде тоя свят, те трябва да понесат отговорността. Страданията са указател към любовта. Който иска да бъде добър човек, непременно трябва да страда. Страданията са един закон необходим, за да ни направи да живеем в любов и да се усъвършенствуваме. И когато страдаме, ще ни лишат от средствата, които ние искаме. Ние ще бъдем всесилни само когато се съединим с Божествения организъм. Всяка една душа е микрокосмос, а духът отпосле е дошъл. Душата има форма, а духът форма няма. Духът е съединителната линия между Великия Дух и човешките души. Ние трябва да имаме определен възглед как да живеем. Вие не бива да желаете да отидете в онзи свят, а трябва да знаете, че още тук, на тоя свят, вие можете да влезете в съприкосновение с Бога. Съвременният строй трябва да се разсипе, за да се оправи светът. И за да можете вие да влезете в Царството Божие, трябва да бъдете анархисти спрямо злото – не анархисти в смисъл да разделите богатството на хората, а анархисти против злото. Ние ще бъдем щастливи само тогава, когато се избавят всичките души, и затова трябва да се яви у нас великата любов на себеотрицанието. Човек, който иска да бъде силен и да усвои законите, трябва да бъде добродетелен. Вас всички ви очакват големи страдания – всички вие ще бъдете разпнати и след това ще възкръснете. Затова ви казвам: „Приготовлявайте се.“ Като допуснем Бог да работи в нас и около нас, Той ще ни благослови. Господ иска от вас да бъдете мъже и да не бъдете малодушни. Между верующите виждам едно разкапване, духът на света е започнал да действува, защото претенции и несъгласия има, когато тия работи трябва да 26
бъдат долу. Така над вас има застлани камъни, плочи, които препятствуват на духовното ваше развитие и напредване, също както едно малко растение, което, като е налегнато с каменна плоча, за да не спре растежа си, заобикаля плочата и изскача. Аз сега искам да отвадя тия плочи от вас, та да не ви налягат. И ще сторя това не само с всеки човек, но колективно с всички добри хора в света Тия мисли нахвърлям сега пред вниманието ви, за да размишлявате Г-н Дънов прочете 12 глава от Ев. на Лука и добави: „Давайте си свобода един друг. Не бива от едно ограничение да влизате в друго. Не си навличайте бремена. Аз например няма да отида в кръжок, пред когото стърчат икони, на които се уповава. Просто аз ще се отстраня от подобно ограничение и няма да участвувам в тях, та и ако искате да знаете, ще изпратя даже своите мисли на разрушение 8 април 1912 г , неделя 27
ДА БЪДЕМ ГОТОВИ На това събрание присъстваха Хаджийката и капитан Сотиров. Г-н Дънов прочете 10:36 от Ев. Матея и подчерта стиха: „и неприятели човеку ще бъдат домашните му“: Този стих има вътрешно приложение, защото има мисли у човека, които му казват „Не ставай ахмак, а живей както всичките хора „. Тези са те, домашните на човека, и той ще живее с тях добре, докато само се съгласява с тях. Обаче всяка една такава мисъл трябва да се постави на своето място, защото всяка една мисъл трябва да се подчини на нашата воля. Човек непременно трябва да се жертва, защото без това той ще заприлича на житното зърно, което е складирано в хамбара непосято. А ако всеки се жертва, уверени бъдете, нашите отношения ще се поправят. Днес хората не страдат толкова от материална липса, колкото от лошата духовна задуха. Ние често казваме, че искаме да слугуваме на Господа, имаме доброто желание даже да слугуваме, но щом започне да ни опитва, разколебаваме се и започваме да отстъпваме. Излиза значи, че често пъти ние слугуваме на Господа не че Го любим, но защото Той е богат, та с това искаме да ни даде повече материални пригоди, за да преминем света по-охолно. Божественият човек трябва да бъде свързан с физическия. Ние искаме Господ да дойде на земята, но за да стане това, трябва ние да бъдем готови, защото едно време Христос дойде между евреите, но като не бяха готови, създадоха си карма и виждаме какви излязоха последствията. Сега Христос иде между кавказката раса, европейските народи и ако Го не приемат, ще ги завладее жълтата раса и ще ядат бой до олелия. Ще ги сполети найголямото нещастие, което може да бъде. Ние разполагаме с девиза: „В изпълнението волята Божия е силата на човешката душа“, но такива девизи има и други. Именно – „За да бъде човек силен, трябва да бъде добродетелен“; „За да бъде човек силен, трябва да бъде праведен“; „За 28
да бъде човек силен, трябва да бъде умен“; „За да бъде човек силен, трябва да бъде мъдър“; „За да бъде човек силен, трябва да има истината в себе си.“ Аз зная, че на вас сега ви трябва мир, но за да го имате, трябва да пазите равновесие и това равновесие ще добиете посредством упражнение, също като онзи акробат, който най-напред само с помощта на една върлина преминал по въжето Ниагарския водопад, докато малко по малко нямал нужда и от нея, което показва, че той вече е могъл да удържа силно равновесие. Прочие, за да имаме мир, трябва да притежаваме силно равновесие. Вие мислите, че в няколкото тия 5-10 години много нещо сте свършили за Господа. Но вие не сте се подвизавали 100 – 200 – 500 – 1 000 години, както що други са сторили. Следователно не бива да се поколебавате, защото за едно поколебание ще дойде ден, когато и Господ ще се поколебае за тебе. Нека обичаме Господа в нас и в другите хора и да Го слушаме, когато говори на нас и на другите хора. Чисто религиозният живот не е еднообразен, а в него трябва да вземат участие умът и чувствата, повдигането да става спиралообразно. Моралът е Мойсеев закон, а Христовият закон е свободата. Следователно трябва да бъдем свободни. 15 април 1912 г., неделя 29
СИЛНАТА ОТРОВА На днешното събрание г-н Дънов даде в общ разговор следните поинтересни мисли: Венера е планета на любовта. Меркурий – на всички научни издирвания. Сатурн е свързан с всички нещастия. А когато светът е веществен, тогава владее Марс. Тези хора, у които има повече желязо, те са енергични, а тези, които имат повече фосфор, те са хора на мисълта; а тези, които имат излишък на злато, те са хора на привличане парите. Грехът е най-силната отрова, която съществува в света. От греха потъмнява умът и ръждясва сърцето, следователно той е един елемент, който трябва да се избягва. Грехът е една силна отрова, за която Господ е казал да я не бутат. И когато умът и сърцето не са, както трябва да са, тогава какъв може да бъде тоя човек? Но Господ е дал и антидот за тази отрова и този антидот трябва да намерим. Досега аз съм искал да ви го дам, но не съм могъл, защото сте крайни елементи. При все това, туй ме не обезсърчава, защото пак ще дойде време да ви се даде антидотът. И ние сме такива каприциозни деца, които, като им не даде майка им нещо, започват да ритат и плачат, при все че това не помага. Нашето ритане и скачане само забавлява Господа. Всичко в живота е пъкъл и чистилище, но действа за добро. Пъкълът например е голяма реторта, в която Господ извършва своите опити. По тая мисъл излиза, че целия живот може да прекарате в нещастие, а за да го прекарате не в нещастие, трябва да знаете законите, как именно да измените условията. При това истината е, че тази година ако живеете добре, ще ви бъде добре идущата година; днес ако живеете добре, ще ви бъде добре утре; ако живеете през този живот добре, ще ви бъде добре следующия живот и т.н. Що е злото? Злото не е нищо друго освен малко количество добро и от там следва, че то е отиване в място, гдето не можеш да намериш никакво добро, 30
което да възпроизведе каква-годе реакция. Най-лошото състояние на един дух е, когато изпадне в безразличието, когато от нищо не се интересува. И това положение е ужасно; от него даже висшите духове се страхуват, защото такъв дух на безразличието слиза надолу и надолу, докато от него не остане никакво величие. Вие мислите, че сте се подвизавали, обаче вярното е, че вие сте още в забавачницата, отгдето ще отидете в първоначалното училище и там по-мъчно ще бъдете приети. Когато почне човек духовно да се подвизава, Господ ще му даде почивка. Христос дойде на света за това, за да можете да работите и въобще да еволюирате, затова вярвайте в Христа, имайте Бога в сърцето си и работете. Тия три неща вярвайте в Христа, имайте Бога в сърцето си, работете – ви казва Духът. Ний сме арената, за която се борят ангелите. Ний сме раздорната ябълка. Всъщност духовният свят е арена, а ние сме предметът, за който се борят 22 април 1912 г , неделя 31
ВЕЧНО МЛАДИ След прочитане от Библията по жребие, г-н Дънов отбележи следните по-интересни мисли: Който иска да участва в Царството Божие, трябва да си обреже сърцето. Когато човек излиза да проповядва, трябва да се опита дали му са здрави гърбът, умът и сърцето, защото иначе ще пострада. Лично на живота не трябва да гледаме, а трябва да гледаме общо на Царството Божие, без да се сърдим, че някого Господ направил цяла нота, а тебе направил половина. Пиесата е такава и ако в нея ти хващаш мястото на осмината, то трябва да си благодарен, защото до ще и време, когато ще те направят цяла нота. Сега може да играеш ролята на писклива висока нота или бас, но друг път ще изиграеш ролята на друга нота и т. н. Главната мисъл е, че трябва да се научим да страдаме, и като се научим да страдаме, ще бъдем вечно млади, няма да губим силата си и тогава ще намерим вечната разгадка. Ние още не сме намерили любовта, защото любовта всякога търси да помага, да се самопожертва, всякога търпи и е благосклонна. Трябва да се обърнем към основния закон, да станем като небесни деца, а не като глупави деца, и тогава ще се оправят отношенията ни в живота. Време е вече да се освободим от нашите религиозни маски, защото човек може повидимому да е свят, но вътре да бъде смрадлив. В живота помагат следните правила: 1. Трябва да имаме всякога или поне по-честичко молитви, на които всички в едно направление да се молим, и тогава Господ ще ни отговаря. 2. Когато се молим, не бива да се безпокоим, защото безпокойството винаги парализира настроението, а следователно и молитвата. За да ни слуша Господ, трябва да бъдем Негови слуги, но само че това нещо хората не бива да го знаят, а трябва само ние да си го знаем. 32
3. Ние трябва да се научим да любим, да обичаме. Любовта с думи и предложения не може да се определи. В нея трябва само да се живее – нея само сърцето я разбира. И който иска да се занимава с любовта, той трябва да я живее и тогава тя ще му се изяви. Христос е една велика енигма. Той е изявлението на Отца и само в небето ще познаем кой е Христос, а сега още Го не познаваме. Той сега за нас е една историческа личност, третото лице на Света Троица и изобщо мъгляво, мрачкаво Го схващаме, а когато стане кост от костта ни и плът от плътта ни, тогава и ние ще се въплътим в Него и ще ни стане ясен. Когато нас ни роди нашата Божествена майка, Духът, към Който се стремим, тогава смъртта ще бъде погълната. 29 април 1912 г., неделя 33
ПОДКВАСАТА След прочитането на 28 глава от Битие г-н Дънов каза следното: В тази глава има пояснение на един кармичен закон. Виждаме, че Яков взема с хитрост първородството на Исав чрез едно блюдо леща и после поднесе Исаку мнимия лов, та взема благословението. Оттам и името му Яков, което значи „препинател“. Падан-арам, това е този свят, а Ханаан, това е небето. И хората от небето дохождат на земята, защото нещо съгрешават там, също както Яков, та затова ги изпращат при Лавана, който е търговец и като такъв добре си знае сметките и работите в света. Изток – значи към Бога; запад – значи към человеците; а север и юг значи към смъртта и добродетелта; затова казва Господ, че ще разпространи Яков към изток, запад, север и юг. После виждаме, че Яков е обещал, че десетата част ще дава на Господа. Десятъкът, който даваме, е маята, подквасата, основата и затова ние трябва да го даваме, за да бъдем благословени. Защо светът гони верующите? – Това нещо е кармично и от своя гледна точка светът понеже има право, ние, верующите, ще трябва да потърпим. Яков, като се срещна с Лавана, забогатя, така и вие, като се срещнете с Христа, Той ще ви научи как именно да постъпите. 13 май 1912 г., неделя 34
ДЕЦА ПО СЪРЦЕ Прочете се от г-н Дънов от Битие 15 глава и се забележи: Тази глава има своето историческо и мистическо значение. Авраам беше безчаден. Така и всяка душа е безчадна, докато Духът не се е появил. Ханаан означава, че всякой човек трябва да завладее своето тяло. Козелът, за който се говори, е белег на противоречие. Овенът е Христос. Сега вие през един кратък срок трябва да вървите през пустинята, та след това да станете господари на положението. И когато станете господари, ще се въдвори мир и тогава ще дойде мирът. Сега-засега вие още правите кирпича в египетската земя. Полиците, това са вашите картички. Христос трябва да бъде ключар на вашите желания. Той трябва да затваря и отваря. После вие у вас си трябва да имате един Петър, крайъгълен камък. Засега вие като Авраама трябва да хванете най-първо телицата – вашата душа, после – гърголицата 1 , а че най-после овена. Това беше Христос, Който говореше на Авраам. А сега същият говори на хората. Един човек, който прави условия с Бога, не е добър човек. Искайте прочее, но не правете условия с Него. Препоръчвам ви пълна детинска вяра, да станете деца по сърце. По сърце човек трябва да бъде всякога млад, а да бъде стар само по ум. Пригответе се да посрещнете добрините, които Господ ви ги туря някой път в хапчета. 20 май 1912 г. 1 Гърголица – диал. гургулица. 35
ЩЕ ДОЙДЕ КАТО СВЕТЛИНА Г-н П Дънов, след като прочете от Притчи 30 и 31 глава обясни: Най-голяма грешка в нас е, че всякой иска да морализира другите, а пък аз съм казвал и други път, че никой не бива да проповядва и да говори за онова, което не е опитал. Човек, който не може да живее на земята, въпрос е дали ще може да живее и на небето, защото, ако едно дете не може да ходи у дома си, в широкия свят още по-малко ще може да ходи. Първото нещо от вас е, всякой един да опита Господа в себе си. Трябва да обиколим всичките краища на земята, за да Го намерим, защото, ако чакаме ние Господа да ни намери, много се лъжем. Когато изгрее слънцето, трябва да излязат навънка всички къртици и гущери, за да го потърсят и намерят, ако искат да се ползват от него, защото иначе слънцето ще си мине и замине. Затова ние първом следва да потърсим Господа. От много условия в света зависи да се поквари истината, но ние трябва да бъдем умни и да прецеждаме, също както пясъкът прецежда водата, когато премине през глинеста почва, ще бъде по-мътна. Важни са думите „Не притуряй на Божиите думи „ Как да разбираме това? Не бива в това отношение да мислим като онзи свещеник, който допущал, че хлябовете, с които Христос нахранил множеството, били като планини. А ние трябва да се научим да не преувеличаваме, нито да смаляваме, защото грях е и едното, и другото. Ако преувеличите, ще имате недоимък на нещата, а ако намалите, ще имате излишък – и в единия, и в другия случай ние ще страдаме. Когато във вашия мозък се побере баласт повече ще ви причини болки. Мозъкът е само за потребното и полезното. Не обръщайте внимание на хорските слабости, кой колко пари например е крал или кой колко престъпления е правил. Това не е наша работа. Защо да се товарим с хорските слабости, за да страдаме? 36
Светът е направен, да служи на Господа и него Господ ще оправи. Хорските слабости са като човешкото лайно. Видиш ли го, не го рови, защото ще ти вони, затова вместо да го ровиш, тури го при едно растение, което ще извади от него нужните сокове, когато ти не ще можеш да се ползваш от него. Нека се върнем към онова положение, в което Господ ни е поставил. Ние трябва да вземем тази жена, за която се говори в последните стихове на 31 глава. И за тази жена, която представлява мъдростта, ако се ожениш, ще се повдигнеш, но ако за глупостта се ожениш, ще потънеш. Затова всякой иска да се жени за жената на мъдростта, която ще тури ред, порядък и сила в нас. Ами че за да можем да минем от този свят към онзи, трябва да имаме мост, а за да се направи той, необходим е материал, а тоя материал е мъдростта, Христос, за Който вие трябва да размишлявате, а не само да Го мислите и приемате като една метафизическа личност. Той е поголям сега, отколкото преди 2 хиляди години. За Него всички хора проповядват и говорят и Той действително ще дойде като една светлина. Тогава ние ще имаме задоволство, и то далече по-голямо от онова, което изпитваме от слънцето. Когато дойде Христос, Той ще ни научи и ще разберем какво значат тия политически събития, които виждаме сега, че настъпват. Какво отношение има съвременният материалистически строй в Дървото на Живота? Найнапред вие имате цар, министри и цял народ. Царят на какво може да се уподоби? Мислете по тоя въпрос и аз бих желал да зная как и на какво ще го уподобите. Всичко това е едно дърво с корени, клони и листи. Цветовете какво представляват? Да мислим дълбоко, та да разберем нашите отношения и тогава ще се развиваме правилно. Сега вие имате доста материал, но всичко е разхвърляно у вас и затова ви трябва една система, необходим ви е ред. Повикайте Христа и Той ще ви научи как да се възползвате от материалите, които имате на разположение. Един английски философ, съчинението на когото притежавам, казва за себе си, че бил толкова слаб по математика, 37
щото би се смятал за идиот, ако и в друго се чувстваше така. Интересно е даже и мен вие сега как разбирате. Някои например вземате буквата, логиката, но човешката логика често пъти е в разрез с логиката на небето. Всичко в и върху земята е разхвърляно, а това е така сторено, за да ни застави да размишляваме. Следва значи, че тия разхвърляни работи са за нас един ребус. Често пъти виждаме добри и лоши хора размесени. Защо? И то не е без значение, защото ние трябва да мислим и да видим къде именно куца работата. В живота трябва да знаем къде стои погрешката на нещата, също както, като спря моят часовник преди няколко дни, аз не можах наистина да узная где е грешката, но часовникарят, като го видя, ми каза, че телът вътре малко се счупил, та не могла да върви и главната машина. Точно такова нещо е и човешкият живот: нещо се размеси у вас и веднага губите доброто си настроение и блаженство. По тоя начин, от това се учим, че моментално можем и да паднем. Днес може да сме лоши, а утре – добри. Ето защо всякой ден трябва да сме в съприкосновение с Господа и да Му се молим да ни учи и след това, като ни учи, каквото ни каже, да Го слушаме. Не бива да чакаме да станем по-умни, та да говорим на света. В това се лъжете, защото тогава пък никога няма да станете умни. Зная например американци, дошли като мисионери в България, като казваха, че ще започнат да приказват българския език, когато го хубаво научат. Но те никога не го научиха. А тия, които правиха грешки в говоренето, но говориха, в скоро време се научиха да приказват. Прочие, ние не бива да си щадим труда да правим добро. Искам да остане тази мисъл у вас, защото по причина на невежеството помежду братята се раждат и амбициите, критикуванията един други и прочие, така че със знанието, което имате и ни е дадено, вместо да се ползваме, ние сами се изтребваме. Ножовете, които ни са дадени, вместо да се ползваме от тях, ние започваме с тях да се самоизтребваме. 38
Вие си казвате: „Ех, сега ако не направим нищо, остава да го свършим в следующето прераждане.“ Добре, но следующите прераждания са за въздигане към Бога, а не падане. Прераждането е път към Бога и ако вие не свършите волята Божия, то вие се просто израждате и следующия път ще се намерите в по-голяма мъчнотия. Един българин в турско време не искал да дава данък, но като му ударили 1, 2, 3 и като дошли до 50 плесника, извикал: „Стойте, спрете, ще дам данъка!“ Много често това става с хората, но ние никога да не казваме „не мога“, но, напротив, винаги да казваме, че можем, та да не чакаме като споменатия упорит българин да ни бият. Често обвиняваме децата, че се посират. Но едно дете майка му ще го очисти. Обаче, когато възрастен човек се намърси, тогава е лошо. Голяма грешка е, когато се взираме само в телесната чистота и мръсота, защото душевните са по-важни. И когато сте допуснали една лоша мисъл, да знаете, че вие сте изпаднали в положението на оцапаното дете. Друга голяма грешка правят духовните хора, когато мислят, че нямат вече задължения със света, защото помнете, че вие не може да престанете от задълженията си в света. И пак ще кажа: намерете мъдростта, а тая мъдрост е Христос, Който е на земята. Той ще поправи всичкия ваш живот; и всички въпроси, които ви спъват, Той ще ги изравни. Приложете тази опитност, която имате заради Него, турете хурката, която ви е дадена. Вас ви трябва дреха, която да отговаря на условията, при които ще дойдете отпосле, та затова сега именно трябва да внимавате, за да си източите фина материя за дрехите, които ще ви се направят за следующето прераждане. Не мислете, че Господ ще вземе чужда вълна за вашите дрехи. Не. Вие с вашата хурка трябва да направите плата и материята, та с тях да ви облекат за следующия път. Всичко това ви казвам, да го знаете, та да ми помагате, за да помагам и аз вам; защото, ако ми помагате, и аз ще ви помагам, не 39
ако ме спъвате, и аз ще ви спъвам. Ритате ли ме, и аз ще ви ритам; биете ли ме, и аз ще ви бия. 3 юли 1912 г., неделя 40
ЗАЩО ВИ ПОМАГАМ В това събрание ни се каза следното от г-н Дънов: Тази година ще започнем работа. Всички философствания трябва да оставим и да пристъпим към работа. Има много условия, при които може опитът да излезе сполучлив. Във всякой един опит борбата е отвън, а хармонията – вътре. Непременно ние ще имаме борба отвън, но вътре, между нас и в нас, не трябва да има борба, защото няма да има никакъв резултат. Има известен ред, който е даден от горе и с който ние ще започнем. Не е нужно, излишно е от наша страна старание да поправяме Евангелието – теософи, православни и прочие, защото всяко учение е добро, но хората може да го приложат за зло. Ние трябва да пазим да не би в този чист източник, който Господ ни изпраща, ние да не пращаме нечистота. За нашата нечистота трябва да имаме друг канал. Трябва да сме чисти, защото и тия, които са над нас, и те ще се отдръпнат. Найнапред аз искам да имате към Господа любов и ако имате такава, тогава ще имате и база за работа. Ако ли не, ще настъпят раздори по въпроси, каквито са кой ще бъде глава, кой пръв и кой последен. Господ е близо, но Той не казва повече от един път. Не се спирайте пред мисълта, дали Господ ви говори или не. Господ говори, защото, когато Той не говори, настъпва униние и смущение. Не се питайте дали сте достойни, но вие покажете, че сте достойни. Развие вече поканени на работа, встъпете в изпълнението на вашата длъжност и това, което не можете, Господ няма да ви го вмени в грях. А това, което понякога чувстваме, че Господ като че ли ни вменява в грях, то е кармично, жалим миналото и страдаме. Сега, аз искам да ви науча като как да сте и ако не слушате, ще повторите миналото. Досега са правени опити, но не са излезли сполучливо. Ние ще повторим нашия опит, като вземем три дена петъка, съботата и неделята. И така, за да възстановим хармонията на 41
душата, ще вземем жълтата краска. И не искам спорове помежду ви. Има дявол между вас, или го изпъдете, или ще го изпъдя най-сетне. Защо се борите помежду си? Идете вън, в света, спорете там и се борете колкото желаете. Защо се спирате един други? Защото, ако не се съгласите, небето ще изолира всякой, който е в неприятност и свада. След като се прочете редът, по който ще се държат дните, определени за размишление, г-н Дънов продължи: И като знаете, че петъкът действа с розовата краска, съботата с виолетовата краска и неделята – с портокалената, ще се съобразявате да направлявате вашата деятелност под ръководството на Духа у вас. Всички имате спънки, които се дължат на дисхармонията, и законът, който ще приложим през тази година, е да бъдем безкористни, т.е. да не желаем чуждото. Вие сте изгубили своето и аз ви посочвам пътя, за да го намерите. И защо ви помагам аз? Защото искам да помогна на други хора, които са подир вас, а вие сте запушили пътя, а щом помогна вам, отпушвате пътя за другите. Следователно или вървете напред, или останете отзад. И ако не сторите нито едното, нито другото, правите непростим грях. Законът е ясен. Отправете сега ума си към Господа, Който сега ви говори, защото аз не ви говоря, а Господ е, Който говори на език, който най-добре може да се приложи. Всякой един от вас има по един черв и този черв е, който искам да отстраним. С този урок за краските ние правим опит, който небето е решило и позволило. Бялото Братство е, което прави този опит, и то е, което ще ви помага. Не се притеснявайте от разните форми, защото всичките вери и школи отиват към вътрешна страна, която страна за всички е една и съща. Вие трябва да обичате всички хора и да почитате всички убеждения, и заради любовта, която имате към Господа, не ги закачайте. Успехът на този народ ще зависи как вие работите. Не заставайте на въпроса, кои сме ние. Вий сте този човек, който държи махалото и изкарва водата нагоре. Кой съм? – Човек, който вдига и 42
слага махалото. Въпросът е сега Искате ли да бъдете човека, който вдига и слага махалото? Прочие, нашата работа е да вдигаме и слагаме махалото. А и вярно е, че телесно, духовно и материално вий трябва да се подобрите. Първо събрание подир тазгодишната среща на Веригата във В.Търново 2 септември 1912 г, неделя 43
ВЪЖЕТО НА ДЯВОЛА В днешното събрание г-н Дънов, след като прочете 103-ти псалом, добави: Както животните страдат от човеците, така и хората – от астралния свят Египет, това е сегашният свят тук. Молитвата за да бъде послушана и да бъдат вибрациите интензивни, сърцето ни трябва да бъде толкова чисто, щото молитвата, като отива нагоре, да може да разрушава всички препятствия, които се изпречват на пътя и. Що е всъщност интензивната молитва? То е положението, че ние сме се дотолкова разкаяли от миналите грешки, щото сме готови да изпълним всестранно волята Божия. Затова, когато дойде една лоша мисъл, отхвърлете я, защото тя е едно въже на дявола, което ви връзва. Нашите мисли трябва да бъдат интензивни за добро. Това е тя, волята Божия. И не бива да се вглеждате в грешките на другите. Всяко наше страдание ни иде за благословение и винаги, когато Господ ще ни избавя, Той ще прати други хора да сторят това. Никога не бива да роптаете, защото няма по-неблагодарна в небето работа, отколкото роптанието. Съвременните хора аз оприличавам на конус, в който, като живеят, движат се отдолу нагоре и колкото повече отиват нагоре, открива се по-голям и по-голям простор. И тъй, размишлявайте върху следните четири точки: 1. На първо място имайте търпение 2. Имайте спокойствие 3. Не критикувайте другиго Погрешките на другите да ви служат само като елемент 4 Почитайте се един друг 9 септември 1912 г , неделя 44
ПРЕХОДНАТА ГРАНИЦА В днешното събрание г-н Дънов, след като прочете 14 глава от Ев. на Лука, спря се върху думите „Който не носи кръста си“, и каза: Тия думи в съвременния живот имат следния смисъл, че човек, който иска да стане богат, и който иска да знае и не прави всевъзможните усилия за това, не е достоен за богатството и учението. Искат някои да имат Божието благословение и да влязат в небето, но не знаят, че там не е място за грешник и невежа, а небето е място за праведните, за умните и златоустите Затова, който иска да бъде силен, трябва да спази законите в тоя свят Вие имате противник в света, който противник е дяволът, от който трябва да станете по-силни, за да го победите, тъй като, засега поне, той е по-силният, а правото е в ръцете на по-силния. Вие трябва да вървите или в лявата, или в дясната страна. В лявата страна вървят хората на черната магия, а добрите хора са от дясната страна. Трябва вие да разполагате със знание, но знанието без добродетел не върви. Човек трябва да бъде и твърд като диамант, и пластичен, защото тогава ще бъдете в състояние да посрещнете страданието. Клонът на едно дърво например може да се огъва, защото има живот и вие така също ще можете да се огъвате, ако правилно живеете. Най-висшият смисъл в живота са страданията и най-лошите хора са тия, които не могат да страдат. И когато някой се оплаква от страдания, то е защото иска да върви в левия път. Няма по-голям страдалец от Господа, Когото хората разпъват всеки ден. Всеки един човек трябва да проучи себе си и само тогава ще може да разбира хората. Всичките тия мъчнотии, които сега имате, вие сте си ги предизвикали и си ги носите от миналото Когато искате да воювате, примирявайте се с противника си, защото, ако той е по-силен, ще бъдете бити. Ако искате да вървите по правия път и да бъдете силни, 45
вие обезателно трябва да разполагате с Божествено знание, за което трябва да платите много скъпо, именно за това знание вие трябва да заложите душата си. Малодушие, гняв, сръдня не помагат. Кои са слаби натури? Слабостта е свойство само на натурата, която греши. Христос казва, че никой не може да бъде Негов ученик, ако не намира наслада в страданията. И понякога, ние като че ли желаем да слугуваме на Господа, но като се разпореди от Негова страна да ни турят на изпитание, ние започваме да викаме „Олеле, стига, Господи“. И тогава значи такъв човек със своето „олеле“ не е готов за работа. Друг също се опитва, но понеже се оказва твърд и постоянен, Господ каже, че е готов за работа и го включва между своите работници. Да знаете, когато преминаваме в живота от едно положение в друго, това е преходна граница, на която граница винаги има страдания. Но и тези наши страдания винаги са около материални работи. А има и неща по-тежки. Например да изгубиш тялото си, е по-тежко от това да изгубиш парите си или че се караш с жена си. Прочие, у тези, у които ще се роди страх в душата им или колебание в ума им, аз нямам нужда от тях. По-добре те да се повърнат още сега от границата, защото нямам нужда от хора колебливи, страхливи, сърдити. Нека се повърнат такива в света и ще им пожелая всяко добро, защото има добро и в света. А онези, които искат да постоянствуват в пътя на живота, ще им дадем да воюват с новите оръжия. Не е достатъчно да казваме на Христа, че Го любим, защото с живота си трябва да покажем нашата любов. Затова всякой един от вас да задигне кръста си и да каже Господу „Благодаря Ти, Господи, че ми даваш тоя кръст „. И тогава Господ ще ви привлича при Себе Си и ще ви направи силни. Ако настоявате да искате да ви се открие бъдещето или какво е било вашето минало, тогава пък Господ ще ви попита „Можете ли да пиете тази чаша?“. Защото, ако искате тия блага, а пък не желаете да пиете тази чаша, ще ви се каже „Вън”. 46
Да, тук, между хората, вие ще се калите. Лошите хора ще ви са учители. И пак ще кажа – дотогава, докато не сте готови да изпиете горчивата чаша, която Господ ще ви даде, няма да ви се помогне. Затова именно Христос е изказал думите, които отначало прочетох „Който не носи кръста си „. Гледайте света право в очите, защото аз нямам добро мнение за човек, който гледа в земята, понеже там той гледа за своите съкровища, при които най-сетне ще отиде. А нашите съкровища не са на и в земята, но са в небето, гдето са за всички нас приготвени. Няма защо да се боите от кръста, защото той именно е тайната, с която хората се спасяват. А като тъй, кръста трябва да го носите, само че не върху тялото си с елмази, а в сърцето си, гдето неговата хубава миризма ще може да се разцъфти и да прелее желаемата полза. Кръстът, то е мъжът и жената, Христос и Духът, то е и равнозначещ на четиритях елемента в природата. 16 септември 1912 г , неделя 47
ОБСАДНО ПОЛОЖЕНИЕ В това събрание след прочитането на 12 глава от Ев Йоана г-н Дънов каза: Интересни са за случая думите „Който намери живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го намери“. Този стих прилича на стиха, че лозената пръчка трябва да пребъде върху лозата, за да даде плод. В този живот, който ние имаме в себе си, сме готови да жертваме себе си, но Христос казва, че ще го изгубим. Например, от сегашната война, която се тъкми и предстои, за нас като че ли кой знае какво ще принесе. Но за небето тази война е същото, както двама хора на улицата, които си пукват главите. Може тая велика сила да е казала така, може оная да е рекла онака, но всичко това не може да придаде нито една педя на нашия ръст. Защото всичко това, което става около вас и което виждате и слушате – и мобилизация, и разни подготовки, и въоръжения – нищо абсолютно не решава. Войните в света са за грешните хора. И ние не бива да спъваме един Божествен план, защото тия хора, които ще отиват сега да се трепят, си имат своята карма и когато Господ изпраща наказание, не бива да спъваме. Много нещо бих ви говорил, но виждам, че вие се страхувате, когато трябва нито да се страхувате, нито да мислите за себе си, защото това, което сега става, е математически определено и ако искате да знаете, то е ускорено с една година. Всички тия работи, които стават, трябва да станат, защото са стъпка за работата Божия. Светът отпреди 75 години е в обсадно положение и в 1897 г. на този свят е даден ултиматум от небето и срокът на този ултиматум изтича в 1914 г. Обаче Турция се провини и се оказа, че не е готова да изпълни волята Божия, та затова тя ще си получи своето възмездие. Тя е правила много изстъпления, а между това, на народите, които са под владичеството й, трябва вече да се даде свобода. Във вашите умове вие не бива да се страхувате, защото с това вие препятствате на 48
делото Божие. Тия страдания, които сега ще почнете да гледате по случай на предстоящата война, са страдания физически, а не са нравствени страдания, които само огорчават Небето. Защото без един крак, без една ръка може би да влезем в Царството Божие, но ако нравствени страдания ни връхлетят, тогава сме в голяма опасност. Та искам да кажа, че тялото трябва да се пожертва за развитието на душата. А ето, Христос иде. Той е в България. И Той е, Който ръководи тази работа. От поведението на българския народ, от поведението на славянския елемент въобще, ще зависи разпоредбата на невидимия свят. Във вашите умове вие трябва да съдействате само, та да можете да помагате. Най-сетне, дори и ако една или няколко години по-рано напуснем и излезем из къщите си, няма какво да губим, защото не бива да сме прилепени толкова о материята, та щото да мислим, че тя е всьо и вся. Ако ний сме тук още, то трябва да знаете, че има наши братя, на които следва да помогнем. И понеже славянството представлява от себе си по-добър елемент, то е, което има благоволението на Небето, при все че и в него има два големи порока – блудство и пиянство. В душата му обаче изобилстват добродетели, които интересуват приятелите му духове. После, не бива, грешка ще е да си внушавате, че България може да стане една велика държава, защото, като четем историята, питам аз где са Персия, Рим и пр.? Не бяха ли и те велики държави? Та, ако България със своето бъдещо величие иска да прослави името Божие, тогава ще има благоволението свише. Ако Небето не е с един народ, напразно е всичката негова сила и войска. На такъв народ трябва един ум, а този ум е Господ и ако ний отиваме с Неговия план, трябва да положим всичко, за да запазим този народ от опиянение. Ето защо всичките тия, които познават Господа, трябва да кажат дълбоко в сърцето си: „Господи, нека бъде волята Ти“. Да се държим с Господа, защото Той е главнокомандващият, пред Когото не след 49
много години ще се явите за отчет. И затова във вашата душа трябва да се роди съзнание да служите Господу. Всички трябва да бъдете благодарни на Господа от онова, което ви дава, а ний не знаем какво именно ни е необходимо. Умен човек е този, който използва всякой случай в живота и благодари за всичко на Небето. Всичките желания, които развалят мира ни, нашето духовно равновесие, трябва, особено сега, да ги подчиним на Господа. Защото сега-засега България е на 35 години, носи значи два кръста (35=3+5=8, те 2x4) и ако го изнесе, то ще бъде голяма нейна придобивка. Подир мобилизацията на войниците в България 23 септември 1912 г. , неделя 50
ЕЛОХИМ Еднообразието е убийствено в живота, а разнообразието – то е животът, затова Духът трябва да мени своето състояние, обаче между всички тия състояния трябва да има хармония. Например, ако един човек често го изобличаваме, става твърдоглав, но пък и ако много го галим, ще става друга реакция. Даже когато някой човек ви каже обидна дума, вземете я от Господа, за да се благословите, но ако ви каже блага дума, пак благодарете. Често пъти ний гледаме на всичките въпроси от наше гледище, но Господ знае защо стоят грешниците на това място, на което ги гледаме. Когато пазим един човек в душата си – пазим Господа. И що е духовното развитие? Развитието не е нищо друго, освен душата да бъде отзивчива, пластична, щото да възприеме една Божествена мисъл и да възприема Господа, да действува така, както е волята Му. Когато Господ например ни налага да мълчим, ние трябва да слушаме. За да бъдете благодарни Господу, гледайте да бъдете в хармония с Него, защото, ако храните някаква лоша мисъл към някого, да знаете, че Господ не работи Божият Дух не може да работи там, гдето има криво разбиране, яд и свада. Ний трябва да бъдем винаги готови да изпълним онова, което Той желае, защото само тогава ще бъдем щастливи. Господ иска, щото между всичките Негови чада да има съгласие и мир, защото Господ в Себе Си е Любов, Мъдрост, Истина. Може вие да страдате, може да сте в униние и утеснение, Господ е, Който ще ви избави от това мъчително положение. Ето защо вие дръжте Господа Бог, мъчно може да Го намерите, но дръжте Господа и ще Го намерите. Той сега е, Който работи, за да тури ред и порядък. Главната мисъл за вас сега е нужна. „Гледайте да бъдете в съгласие с Христовия Дух“. И като разсъждавате върху тия думи – недейте излиза много навън, т.е. не 51
гледайте други как живеят. Не се занимавайте с тях, а гледайте себе си. После, не се спъвайте един други. Ние минаваме през разни и хиляди състояния, но благодарение на духовете, които се изпращат за помощници, извеждат ни от мъчителното положение. Духът Елохим е, под чието владение е днес всичко, и днешните събития са под неговото наблюдение. Ние служим Господу, и Той е, Който ще въдвори необходимото между вас съгласие. И да знаете, че аз сега вече се моля на Господа „Научи Господи, когото ще научиш, повдигни, когото ще повдигнеш, помилвай, когото ще помилваш, спаси, когото ще спасиш, и накажи, когото ще накажеш“. 30 септември 1912 г , неделя 52
СЪЩЕСТВЕНОТО ЗА ДНЕС Г-н Дънов в днешното събрание, след като прочете от Библията: Битие, 12 и 13 глава и Първото послание Йоаново, 5 глава, между другото каза: В прочетеното виждаме, че се каза Аврааму да излезе от бащиния си кът, нещо като когато една мома, като се ожени, напуска бащиния си дом. Тук важното е послушанието и бащиният дом значи областта, в която душата е вързана и не може да излезе. Но защо трябва да излезем? Защото имаме хиляди желания, които са живи, и когато искате да изпълнявате волята Божия, те са, които ви запират, като че ли нещо ви тегли. И чудното е, че така се увличаме от ежедневните наши сплетни и нужди, щото не си запираме ума да мислим за Господа, следователно никак не си приготовляваме и провизия за далечните сфери, през които пътуване ни предстои, а това именно е голямата грешка, която правим. Каква е нашата опитност? Павел за себе си твърди, че бил до третото небе, но вие каква опитност имате в това отношение? Не мислете, че като отидете отвъд, та ще ви посрещнат с финикови вейки. В много отношения вашият живот тук се гледа често пъти от невидимите също както ние гледаме например на мравките, които всякой ден можем да стъпкваме и да им разваляме къщите. И когато чувствуваме нещо необикновено, да знаем, че някое същество от невидимия мир ни е настъпило. Да, дълбоки са тайните, които са причинили падането на човека. Това ще ви разправя, когато някога се повдигнете, а сега, нужно ви е само да знаете като как да ходите из пътя, в който сте поставени. Търсете вие същественото за днес, също както един адвокат изучва дадено дело, насрочено за разглеждане днес. Така и ние трябва да държим само желанията, които може да се реализират. България може сега да воюва, но защо? Защото търси свобода, за каквато плаче и се 53
стеснява. Ако ние се удовлетворяваме, без да търсим щастието, то който струва това, е глупав човек. А който търси щастие без наука, и той е глупав, който търси науката без мъдростта, и той е глупав. Така щото правилното е да търсим щастие, наука и мъдрост и само тогава ще се удовлетворяваме, че сме в правата посока. Първото нещо, за което трябва да се стремите, то е мъдростта, а чрез нея вие ще се домогнете до истината, тогава ще бъдете свободни, защото, ако не сте свободни, не сте в истината. Тоя свят още не е Божествен свят, не е организиран и затова на нас е потребен Христос. Сега се съмняваме. Защо? Това съмнение е в реда на нещата. Истината не може да ви я даде човек, а тя ще ви се даде от Духа вътре във вас. Онзи, Който ще ви даде истината, действува по един вътрешен начин. Затова всякой един от вас трябва да търси дълбоко истината. Това е, което Христос говори, защото Той казва „Когато Ме потърсите, ще Ме намерите“. И необходимо е, аслъ, да намерите Господа. Тази година ви се каза, че Господ ще ръководи работите и всички сме свидетели на едно чудно сплотяване на народите българи, гърци, сърби и черногорци. Това е Негово дело. Вие се намирате в предверието на една велика епоха – епохата на зазоряването, и можем смело да кажем, че сме в 4 часа след полунощ. Тук сега е една борба между черната ложа и бялата, и сега е епоха на велики неща. Целта на небето е да даде свобода и който може да се ползува – добре, а който не може – ще очаква своето напредване в бъдещето. Тази война ще донесе две изпитания не само материални промени, но още и друга война, която е духовна и за която трябва да сме много готови, защото настоящата война е почти незначителна пред настъпающата. Сега, в тая война ще отидат много души в онзи свят, за което не бива да плачем и да тъжим, защото ще ги смущаваме с това, а трябва да се молим за тях, защото само нашите молитви са храна за тях. Вашите молитви са реквизиция за тях, само гледайте, внимавайте, щото тази реквизиция да бъде доброкачествена, добра и чиста, а не като на тези българи, на които, 54
като поискали масло реквизиция, те дали такова само да се отърват, като вместо да напълнят съдините с масло, напълнили ги с брашно и други вещества, а само отгоре поставили пласт масло, твърдейки, че всичко е масло. Та ако и вашата реквизиция, която ще дадете за преминалите отвъд, е от подобен калибър, ще ви съставят акт в небето. Прочие, истината е у вас, отвътре ще дойде, и никой човек, никоя книга и учебник не е в състояние и не може да ви научи на нея. Тия работи, които стават сега пред очите ви – войната и прочие, да ви не смущават. Те са едно благословение, защото зад всички тях стои нещо по-добро. 7 октомври 1912 г , неделя 55
СЪБРАНИЕ, ВОДЕНО ОТ Г-Н ПЕТЪР ДЪНОВ В днешното събрание г-н Дънов ни поясни една кабалистическа рисунка, в която е предречена сегашната война между съюзническите балкански държави с Турция. И след малък разговор за войната, по покана на г-н Дънов, дядо Тихчев прочете 15 глава от Ев. Йоана и говори върху любовта Христова, като обясни, че Христовата религия е религия на живот. Да бъдем благодарни на Бога за всичките милости и благости и за закрилата, която имаме от Него в тия трудни обстоятелства за България. 14 октомври 1912 г., неделя (Петковден) 56
ИМЕТО ГОСПОДНЕ Г-н Дънов прочете псалом 115, а след прочитането му каза: В Господнята молитва има три важни думи „Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя.“ А и в този псалом има важните думи „Не нам, Господи, не нам, но на името Си дай слава, за милостта Си и за истината Си.“ Значи тук се иска да дадат нещата, които имат ред и порядък. Ние не можем да хвалим Бога и да Го осветяваме без самаго Него. Значи, за да можем да осветяваме името Божие, ние преди това трябва да осветим тялото си. А да дойде Царството Божие, трябва нашето сърце да бъде готово, защото Царството Божие има отношение към сърцата ни – ако не е дошло Царството Божие за сърцето, значи то още не е организирано. Има, както виждате, и изпълнение на волята Божия, а и волята Божия има тоже съотношение със сърцето. Три са състоянията, през които индивидумът минава в своята еволюция: безсъзнанието, съзнанието и себесъзнанието. И само когато има себесъзнание, той може да следва Господа. Който има само съзнанието, там има и страх и играят пушка, сабя и пр., т.е. грубата сила е преодоляющата. Най-горе стои свръхсъзнанието. Ще възрасти Господ само тия, които имат себесъзнание, а тия, които Господ не възраства, те са в сферата на съзнанието – животинството. И така, има три велики сили, които действат: безсъзнанието, съзнанието и себесъзнанието. Върху безсъзнанието действа името Божие и там са всичките същества, които имат разум. За да славим Господа, трябва да има един обект – не може да благодариш на Господа, без да ти е дал нещо. Затова, когато има да славим Господа, (трябва да има един обект), ние има защо да Го славим. Волята Божия няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази 57
Негова воля. А когато се казва „Не ни въвеждай в изкушение“, иска да се каже да не ни дава изпитание, което не можем да понесем. Та, първото нещо е да съзнаем името Божие, защото то е първият кран, който трябва да спуснем в нашата душа, тъй като човек, който не е спуснал крана в душата си, в името Божие той не може да се и развива. Вам е необходимо да организирате тялото, сърцето и ума – тогава само ще сте в правата посока. Бог е спрямо нас също както майката за детето си и само когато детето е на сисцата 2 на майка си, то може да черпи живот. Обаче и майката един ден ще отбие детето и постоянно няма да му дава мляко. Така и вие не бива да искате постоянно да ви хранят с мляко. Едно правило трябва да запомните и добре да спазвате: никога по отношение на фирмата Господня не бива да изпращате съмнения, а осветете чевръсто името Господне в сърцето си. Това име нека остане неопетнено. Туй е велик закон, на който трябва да се подчините. Никога не се колебайте. В пътя за Царството Божие найнапред стои камшикът, а то е страхът. После иде вярата, която трябва да бъде израз на абсолютно доверие в Божието Провидение и никога да се не се поколебаваме. Всякой от вас да гледа да люби и осветява името Господне, да действа за дохождането на Царството Божие, както и да полага всички старания за изпълнение на волята Божия. И така, Господ иска от нас: 1. Да осветим името Божие – по отношение на тялото, 2.Да дойде Царството Божие – по отношение на сърцето, 3.Да бъде изпълнена волята Божия – по отношение на ума. А пък войната, която сега става и е сега в своя пълен ход, не е нищо друго освен дохождане на Царството Божие. Нам предстои да помогнем на тия хора, които са преминали в небето. Насочете 2 Сисца – вероятно диал. цица 58
умовете си да помагат на тия хора, които са отишли за свободата на ближните си. 21 октомври 1912 г , неделя. 59
ВСЕКИМУ СПОРЕД ВЕЧНАТА ПРАВДА В това събрание присъствуваха членовете, не присъствували друг път Г-н Дънов, след като прочете 18 глава от Матея, каза: Важни са думите „Гдето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“. За всяка работа в света трябва да има двама, които да започнат работата. Вие трябва да намерите кои са тия двамата. Трябва да размишлявате върху тия думи Помислете кои са тия двама, които трябва да се съберат. Тримата, вече е направлението, посоката, към която трябва да се стремите. А в числото две винаги ще намерите, че няма ред и порядък. Онзи, който иска това от туй число, не разбира реда на нещата. Защо искаме Бога? – Защото имаме нужда от Него, също както има нужда ученикът от учителя и детето от майката, и двамата са необходими във време на нужда. Във време на страдание трябва да призоваваме Господа. Викайте Го в скръбни дни и Той ще се яви, защото само тогава Той се явява. Иначе, Той е в своето местожителство, та не слиза тук. Винаги, когато и да се даде лекарство някому, той трябва да го приеме, иначе би значело, че той не иска да се лекува, не иска следователно да еволюира. Казва се, че двама или трима, каквото и да попросят в Мое име, ще им бъде. Но знайте и не изпускайте от предвид, че два елемента не могат да се съединят без изискуемите условия. Който химик щете питайте върху този въпрос, всякой ще същото да ви каже. Същото е и с нас. Само ако разполагаме с изискуемите условия, Господ ще отговоря на исканията ви. Ако например не слушате, Господ няма да ви отговаря. Ако някога ви са изпратени нещастия – благодарете Богу заради тях. Бъдете щастливи и в иманието, и в нещастието. Не обвинявайте никога Господа за вашето нещастие, защото вие сте си виновни. В Бога всичко е добро, няма в Него зло, а само човек, когато не изпълнява волята Божия – страданията настъпват. Да, тия страдания са резултат на непослушанието. 60
Защо се казва само за „двама“? Двете, това е тъмнината и светлината, то е доброто и лошото, истината и лъжата. В този живот не очаквайте, че ще имате щастие. Това е илюзия. Земята не е място за човека, а той е пришълец в нея. Тя е за него т.нар. „плачевна юдол“. Тая земя е покрита с плача и сълзите на милиарди същества, които са плакали, плакали и плакали. И вашата съдба е такава – толкова ще ви се даде и улеснение. Повече да искате, от лукаваго е. Ако искате да живеете вечно на земята, и то е от лукаваго. Ако искате да бъдете богати, тоже от лукаваго е. Ако вие градите вашето щастие на тази земя – излъгани сте, защото разполагаме и имаме друг дом, неръкотворен, вечен. И когато чуете гласа на вашите ближни, отишли преди вас, ще разберете смисъла на живота. Прочие, не искам никой да роптае. Решил съм да туря точка на всяко роптание. Всякой кове своята съдба, а Бог е, Който определя всекиму според вечната правда. Който се чувствува готов за пътя Господен – добре, а който – не, може да си остане в света. Най-подир, размислете Вам са дадени мъже, жени, деца. Защо ви се дават, размишлявахте ли и разбрахте ли? Ами че постарайте се, потрудете се и дайте правилен отговор на тия въпроси. И тъй, най-елементарното сега за вас е послушанието. Тази да е единствената лозинка, чрез която да хлопате в небето и щом като с нея похлопате, когато и да сторите това, ще ви се отваря. Но ако не слушате, може да хлопате колкото искате, може и да плачете колкото искате – няма да ви приемат. Да, в послушанието е силата А послушанието е плод, резултат, изявление на любовта. 28 октомври 1912 г , неделя 61
НАЗИДАВАЙТЕ СЕБЕ СИ Ако Бог е с нас. „Назидавайте себе си на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Святим.“ Прочетете това Юдино Послание всинца, защото е много интересно. В 20 стих има думата „назидавайте“, а това значи да съградиш, което е равносилно с градеж, също както, за да очистиш сърцето, значи да го обработваш, да има кой да му помага. В българския език има поговорка: „С един камък къща не става.“ И човек, ако мисли, че сам може да очисти своя ум и да повдигне своето сърце, почива на фалшива почва и схваща живота лъжливо Ако човек работи заедно с Господа – тогава да. Но един ученик може да работи със своя Учител само, когато има постоянни съобщения с Него. Душата умира, погинва, духът пада, но не умира. Душата има нужда от съживяване, духът има нужда от повдигане. Материалният свят и духовният свят са двата полюса в живота, слизане от духовния свят в материалния и качване от материалния свят в духовния. Това слизане и качване се повтаря вечно, защото такъв е неизменният закон за прогреса на човечеството, за неговото повдигане, за да добият хората прогресивна мисъл, т.е. да осъзнаят, че всичко, което Бог е създал, е добро. Накъсо [Накратко], този закон се изразява със самопожертването, а към тази добродетел ни тика Любовта. Без любов не може да има самопожертване, без самопожертване няма прогрес, няма прогресивна мисъл, няма просветление на ума. Ако живеем само в духовния свят, не ще имаме никакъв прогрес. Трябва да слезем от духовния свят и да влезем във физическия, материалния свят, за да можем да се повдигнем в духовно отношение. Поуките, уроците се заучават и прекарват на физическото поле, също и изпитите се държат на физическото поле. На него се разрешават всички задачи, които по своето предназначение човек трябва да разреши. В духовния 62
свят получаваме назначението си, работата, занятието – на материалния свят. Слизане и качване, това са живот и смърт, смърт и живот. Обаче във всеки живот има смърт и във всяка смърт има живот. Тия ангели, които са напуснали едно време небето, те разбират много добре окултните закони, а за уверение на това ще видите, че когато у нас се заражда една благородна мисъл, те веднага турят противоположна мисъл. Например кажете в себе си „От днес решавам да следвам Господа“, те веднага съобразяват и ви казват „Чакайте да остареете, оправете положението си и тогава по-успешно ще сторите това“. Вие веднага възприемате внушението и заприличвате в такива случаи на онзи младеж, който, като решил редовно да се черкува и тръгнал за черква, срещнал го дяволът и го разубедил да прави това, понеже бил млад, а черкуването било само за стари хора. Обаче, като остарял този млад човек и тръгнал за черква, отново го срещнал дяволът и му рекъл „Сега си стар, къде си тръгнал, не виждаш ли на какво приличаш, седи си у дома, почивай си, тая работа е за младите“. Сега, въпросът е защо тези ангели се стараят да отклоняват хората от пътя Господен. Това е много ясно, като знаем, че когато имате добър слуга, вие искате да го спрете у вас, на вас да служи. Може да проверите и друг един факт в живота. Именно забележете, че има много пияни и в обществото, но никой нищо не им дума, докато пиянстват, никой не им говори, че не правят добре. Щом обаче някой пияница се реши да следва Господа, ще се надпреварват да го убеждават, че не е този правият път. Питам къде бяха тези хора порано? Но тия хора са същите, които го караха преди да пиянства. Да! Няма момент в живота, когато тия ангели да не могат да обсебят и да препятстват. Интригите, крамолите, ежбите, това не са човешки работи, защото човек не е толкова развратен. Кой докара румънците? – Те. Кой накара българите да воюват със сърбите? – Те. Те искат да ви накарат да се оттеглите от пътя Господен. Чудното е, че и вие самите биехте тъпана и искахте да се биете, бихте се, но ето ви 63
последствията. Толкова години аз воювам, за да изменя това хипнотично състояние, защото виждам, че вие хем слугувате на тия ангели, хем ви бият. Затова рекох да се избавите и освободите от това робство, което вие приемате не защото го искате, а защото чисто и ясно се подкупвате. Този е начинът, по който хората на земята вършат предателство спрямо Господа и то така дяволът дохожда и ви убеждава, че всичките богатства и възможни блага са в негови ръце. Вие възприемате и се поддавате, когато, като Христа трябва да му кажете „Махни се от пред мен, Сатано!“ Ето защо вие трябва да навикнете да разпознавате тия ангели, защото омразата, лъжата, това не са ваши работи, а са техни. Хората понякога възприемат начините на действие на тия ангели и така се подхлъзват и така става тяхното падане. Човешката душа винаги копнее за Божията Любов, но тия ангели не могат да направят по никой начин човешката душа щастлива, защото наистина обещават доброто, но добро не правят и не дават. Човешката душа е поле – арена, и върху тая арена работят и лоши, и светли духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са, които ще ни изведат на добър път. Цялото небе и всичките добри духове имат интерес да избавят човечеството. А пък вие ще познаете дали сте обсебени от лош дух – не остава нищо друго, освен да се вгледате в огледалото и да се огледате. Веднага ще видите промяна на лицето ви от хипнотичното влияние на тия духове. Никога, ама никога не се прилепяйте към някоя мисъл много интензивно, така щото да сте готов да жертвате всичко. Защото не е тайна, че щом вие се предадете толкова много на едно чувство и една мисъл, така щото да сте готови да жертвате всичко, в тази мисъл или форма живее или един добър дух, или един лош дух. И ако се предадете на влиянието на лошите духове, образуват се разните болезнени състояния, болестите и всевъзможните недъзи, които донасят страданията и на телата ви. Затова именно се казва в 20 стих от прочетената глава: „да назидавате себе си във вярата“. 64
Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотичното влияние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се; и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допуска тази криза. Няма защо да недоумяваме и се смущаваме за тази криза. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взима известни привидни блага и ги изпраща в пространството – изпраща свинете в морето, както що Христос направи, за да избави беснуващия. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват известна плътска облага. Но за вас Господ казва: „Какво се ползва човек, ако спечели всичкия свят, а душата си ощети?“ Мнозина негодуват, мръщят се и думат: „Язък, пропадна България, окепази се България“ – и прочее, в този дух. Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоз народ в морето, та да освободи душата му. И затова, за да освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко – ето затова на, Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в гърци и турци. И българите плачат ли, плачат сега. Естествено, губят ползата от прасетата. Вие обаче освободете себе си от този развой на работите, защото Господ иде и ще дойде, и какви ще ви намери? Предали се в сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата си, дъщерите и синовете си, как по-изкусно да се въртят по баловете и по-шикозно да плетат косите си. Каква полза от всичко туй за вашите души? Какво печели човек, ако спечели всичко, а изгуби душата? Пазете душите си! Не си правете илюзии, защото сте в единадесетия час. Не си туряйте в ума да живеете охолно на земята, докато сте тук. Това ще дойде, но при по-добри условия, а сега няма тия условия. Сега са времена последни, времена усилни и размирни. Намерете ми пример, някой от вас, който в днешно време да го обичат както подобава синовете и дъщерите му. Намерете ми подчинени, които да милеят за началстващите ги. Няма! Но Господ е, Който иде да тури ред и порядък и ще положи този ред по начин 65
твърде обикновен и естествен. Вам сега, в последния час, принадлежи да късате и хвърляте всичко светско и да се приготвите, щото, като дойде Господарят ви, да ви не завари, че в светилника ви няма масло. Някои от вас казвате: „Не ни съчувстваш!“ Съчувствието е, когато си бос, да те обуя; ако си гладен – да те нахраня; ако си затворен – да те посетя. Но повече от това е излишно. Думите не важат, делата са, които красят. Любовта е фундаментът! Тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората, и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешки на хората, тя вижда само доброто. Четете Павла в 13 глава от Първото Послание към Коринтяном и ще видите какви са качествата на любовта. Тази любов ни трябва тъкмо най-вече сега, защото загубата, която претърпяхте в материално отношение, нека я наваксаме с Господа и ако Той е с нас, ние нищо не сме изгубили. Затова научете се да не бъдете под влиянието на лошите духове. Когато дойде в ума ви мисъл да критикувате някого, попитайте се: Защо да храня лошо настроение в себе си? Искате ли да се лекувате и избавите от своите ежедневни измами, не се съединявайте с духове проклети и изгонени от Небето. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам колко майстори са те. Затова застанете на страната Христова, защото подозирам за вас голяма опасност да ви дебне. Ако Господ рече и постави на изпитание вашата вяра и готовност да Му служите, дотолкова ще се почувствате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава, така ли лесно напущате бойното поле? Мнозина, като са натясно, си казват „Щом Господ не ни помага, ще отидем на друга посока. Ще отидем в тройния съюз Напущаме тройната Антанта 3 . Обаче това ще 3 Тройното съглашение или Съюза – още Антанта – коалиция между Англия, Франция и Русия, воювала в Първата световна война срещу т.нар. Централни сили, към които била и България. Италия, за която става дума, се 66
бъде гибелна слабост във вас Това няма да ви препоръча в небето за хора със силен, солиден характер, характер, на който небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото небето да разчита на нас Всичко това не е чудно Слабост у хората е да се подкупват от външните работи. А вие, понеже сте в единадесетия час, напълнете маслениците си, за да може да изчакате младоженеца. Аслъ, колко още ще живеете тук? Най-много да живеете още 50 години. Ако речем, че всичките тези години вие добрувате, то душите ви къде ще са? Когато и след изминаването на петдесетте години вие остареете, тялото ви рухне и силите ви напуснат, кой ще ви помогне? Не се заблуждавайте, на временните форми не уповавайте! Тия големи и солидни здания виждате ли? Камък на камък няма да остане от тях – дотолкова е злото, което иде за нечестивия свят. Но всичко това е за вас урок, който трябва да разберете и схванете, и проумеете, и да сте готови да посрещнете Господа на Истината. Светът няма да разбере, освен когато Господ дойде. И ако вие, които сте с мене, искате да останете още в света, аз поне не искам да се спирам, а ще отида по своето предназначение. Но и за вас далеко по-износно е да последвате мене. Защото, казвам ви, за вашите души не играе роля нито кой ще вземе Кавала, нито кой ще владее Солун. Тия въпроси са посторонни Вие гледайте душите си, защото времената са такива, щото има и опасност да ги изгубите, тогава каква полза, ако човек спечели всичкия свят, а ощети душата си? Това е, което сега Господ Исус Христос ви казва. Ще заключа своята реч с една малка приказка. Преди години в Китай е живял Ляо-янг, човек предаден на уединение, философски размишления. Колкото повече се вдълбочавал в своята философия, толкова работите му не отивали на добре Оженил се, но и жена му скоро го намразила заради неговата особеност – неговото мълчание и начумереност, и работата дошла до там, че трябвало да се разделят, защото тя търсела друг живот, живот весел, със забавления и намесва във войната на страната на Тройното съглашение на 23 май 1915 г., деня, в който е изнесена беседата „Новото основание“. 67
удоволствия. Той й разрешил да се омъжи за друг, да бъде свободна. Омъжила се тя за богат търговец. По едно време Китай се вижда натясно и китайските първенци потърсили Ляо-янг за съвет. Чрез мъдрия си съвет той станал известен и възнаграден от първенци и народ. Тогава бившата му жена отива при него и го помолила да й разреши да се върне в неговия дом, да забрави миналото и да заживеят пак заедно. Той не й отговорил нищо, но взел, че излял на земята една чаша, пълна с нектар, като й рекъл, ако може да събере от разлелия се нектар, да го върне в чашата и да запази чистотата му. Разбира се, тя не могла да стори това. Така и Христос, като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но вие няма да можете да го съберете. Можех да ви оставя, та сами да разрешите този ребус. Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са отворени към света, също както на бивола окото е все в просото. Внимавайте, прочее, за да опазите вашите души, и ще ви помогне Христос. Настоящето слово е дадено в софийския кръжок чрез г-н Дънов на 11 август 1913 г., неделя. 68
ПОЗДРАВ ЗА НОВАТА ГОДИНА КЪМ ВСИЧКИ Ходете във виделината, за да бъдете синове на виделината 4 . Виделината за душата е това, каквото е светлината за тялото. Храненето, растенето, развитието на тялото е невъзможно без светлина. Също така е невъзможно за душата да расте, да се развива и да даде плод без виделина. Както светлината произтича от слънцето, тъй и виделината иде върху душата от Бога. Светлината не е едно и също нещо със слънцето, също и виделината с Бога. Светлината ни подсеща за слънцето, виделината ни упътва към Бога. Когато имаме светлина в облачно време, не можем веднага да посочим где е слънцето, защото не го виждаме от облаците. Това ще направим, като се възползуваме от придобитото си знание и опитност, като размислим колко е часът кое годишно време имаме и следователно где приблизително в дадения момент би трябвало да се намира слънцето. След това ще се взрем по-внимателно в определената посока, вероятно ще зърнем по-силна светлина, ще видим, макар и мрачкаво, слънцето. Също така, имащи виделината, изпращана от Бога, ние със същите усилия, опит и знание можем и трябва да търсим Бога. Когато детето се роди, майката и бащата му дават условия за живот и растене на тялото. Също така, кога се ражда човек, дава му се виделина – условие за развитие и растене на душата. За нашия стремеж да живеем на небето се искат условия. Такива са условията, които спомагат на душата да се очисти и обогати духовно. Защото небето е за живот само на души, богати духовно, чисти, облечени в сватбарски дрехи. Да бъдем синове на виделината, 4 Ев. Йоана 12:36. 69
това значи да имаме и използуваме дадените ни условия – виделината – за наш духовен прогрес. Светлината дава на растенията възможност да се хранят от соковете на земята, които тя преработва в листата им в хранителен за растенията материал. Тъй растението расте и дава плод. И нашата душа е едно растение, което трябва да даде плод. Чрез сърцето ни тя пуща в материалния свят корени – това са желанията. Желанията и мислите са соковете на душата, които я правят добра, дават й възможност да принесе плодове на доброто. Добри можем да бъдем чрез мисли и желания. Те обаче биват ценни, когато се свържат и проявят в един акт. Реализират ли се в такъв, душата ни е дала плод, използувайки условията, който са почва. И тъй както светлината превръща соковете в растителен и плоден материал, тъй и Божествената виделина превръща мислите и желанията ни в добри дела – плодовете на душата. А това значи да сме „синове на виделината“, т.е. да използуваме виделината, дадените ни от Бога условия за живеене, да дадем душевен плод чрез виделината. Като синове на виделината имаме различни отношения към нейния източник – Бога. В разни времена Бог ни дава различни условия за развитие. И синовните ни отношения към Бога душата ни в разно време разбира различно, съобразно условията, в които Бог ни поставя да работим, като най-добър възпитател, да ги използуваме, за да се разбираме, та да станем добри. За да влезем в небесното царство, трябва да бъдем спасени. Само спасението обаче не е достатъчно, а трябва да се възползуваме от него. Спасението е, че Бог ни избавя от лошите условия, при които нашата душа, ум и сърце не могат да се развиват и ни поставя в други, в които това развитие е възможно. Когато спасяваме някого от затвора, ние го извеждаме от едни условия, пречещи за неговото развитие, парализиращи го и го поставяме в други, благоприятствуващи го. Но по-нататък спасеният сам трябва да се 70
развива, да разработи, използувайки условията, знание, опитност. Иначе макар и да има благоприятни условия, той може да не се развива, да не прогресира, въпреки факта, че е спасен. Тъй че ние, спасени от Исуса Христа, сме избавени от лошите, пречещи на развитието ни, условия и сме поставени в нови условия – виделината и благодатта, които ние трябва да използуваме за своето развитие и прогрес. Спасението води към свобода: спасеният човек от затвора е изваден на свобода. И ние, спасени от Исуса Христа, сме свободни чрез Исуса. У всекиго от нас се таи скрит, истински живот, душата ни, свързана с източника на живота, който ни я е вдъхнал. Този скрит живот, тази Божествена искра е, която постоянно негодува в нас, въздиша, недоволна е, търси нещо по-друго, по-високо. Тоя скрит живот е стимул на прогреса, той го движи. Сега, когато той е поставен в условия, пречещи на неговата проява и на естествения развой, ние не сме свободни. Наопаки, свободата е, когато скритият душевен, могъществен живот се извади от едни условия, пречещи на развоя и проявата му, в условия, благоприятни за този развой и проява. Значи свободата е следствие на спасението. Неспасеният не е свободен. Обратно, освободен ли е вътрешно човек, чувствува ли, че неговата душа е в единение с Твореца Син, с душата на всички хора на света, не чувствува ли пречка за това единение, той е спасен. Грехът е пречка за това спасение, следователно обхванатият от грях не е свободен. Ето защо апостолът казва на римляните, че като сме спасени, ние сме свободни от греха. Дават ни се признаци, по които да познаваме свободни ли сме или не. Тия признаци са страданията. Те показват, че животът ни трябва да излезе в други условия на съществуване. Мине ли животът в благоприятните за развоя му условия, страданията не се чувствуват. Ангелите са свободни. Те са в условия най-благоприятни за проявата 71
на техния вътрешен живот. Светиите не са били обладани, не са се оплаквали и не са чувствували страданията, защото душевният им живот е бил по-пълно проявен, поставен в по-висшите условия, в Божествената атмосфера, гдето са били свободни. И тъй, страдаме ли, трябва да насочим вътрешния си живот към по-висши условия. Повдигнем ли, усилим ли вътрешния си живот, поставим ли се във връзка с могъщите праведни и светли духове, ние сме свободни и не ще вече страдаме. Това пък значи, че ще сме синове на виделината, че сме използували дадените ни условия. Който е син на виделината, той се ползува от светлата и тъмната страна на живота. С други думи: той умее да използува за своя подем и щастие, и нещастие; и помощ, и пречки. Възпитателят поставя на възпитаниците си не само гладък път, не само условия, но и пречки, които трябва да бъдат надвити. Улесненията подпомагат спечелването на знание, но пречките обогатяват опитността. Свободният човек не е без пречки в пътя си, но той лесно побеждава и отминава, а неспособният се спира при тях. Ето защо Бог, като отличен възпитател, дава на чадата си пречки, които те трябва да се научат да надвиват. Само тогава ще бъдат свободни и силни. Често ние се оплакваме от страстите си, от лошите си мисли и желания. Това не е правилно. Те са условията, при които душата ни узрява, или по-добре плодовете узряват. Всяко подобно условие ни е дадено от Небесния ни Баща, за да го победим, да го надвием, да го обърнем от наш господар в свой слуга, та тъй да станем добри, мощни в доброто, богати духовно. Иначе и не може да бъде, защото „Царството Божие се взима от тия, които се насилят да го вземат.“ А това насилие е борба. Пък „борбата ни не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу управителите на тъмнината на този век, срещу лукавите духове на поднебесната.“ Прочее, кога водим тази борба „срещу управителите на тъмнината на този век“, ние сме синове на виделината и ще имаме 72
помощ от небето. Затова трябва да търсим тази помощ, да бъдем готови „да се облечем във всеоръжието Божие“, като се препашем с истината, облечем с бронята на правдата, вземем шлема на спасението и меча на Духа – Словото Божие, като се молим духом на всяко време. И тъй, искаме ли да сме синове на виделината, трябва да използуваме всички условия – добри и лоши, в които сме в даден момент, и като ги използуваме за своето развитие, ще се освободим от лошите условия, те. ще станем свободни. По този начин със собствен опит и придобито знание ще намерим Бога, източника на виделината. Тъй синът на виделината бива радостен, не се отчайва в душата си. Ето как синът на виделината придобива Божественото равновесие в себе си, а също го внася и в света. Във взаимоотношенията и дейността на хората има два вида, две категории закони. Първата категория закони има механически характер и има две страни: събиране и изваждане. Втората пък има Божествен характер и страните й са умножение и деление. Грехът винаги се съпровожда с действия от първата категория. Например Адам и Ева се събраха, събраха себе си в плода, събраха се и със змията. С това извадиха наяве непослушанието и гордостта си. Извади ги Бог от рая. Събират се жени на едно място и почват да събират греховете, почват да клюкарствуват и да одумват хората – изваждане наяве хорските и свои недостатъци. Евангелският богаташ направил житница и събрал вътре житото си, без да го използува побожественому. Затова пък Бог му извадил душата в същата нощ. Елмазът е скъп, лъскав – това е върхът на светския живот – но той събира и пречупва слънчевите лъчи, без да ги умножава. Житното зърно е скромно, евтино, но то, посято в земята, се умножава. Такъв е духовният човек. Добрият и верен раб умножава талантите на господаря си – изпълнява Божествения закон. Семето, 73
паднало в добрата почва, се е умножило на 30, 60 и100. Когато Бог сътворил човека, дал му заповед „да расте и се умножава.“ Имате ли у себе си добри дарби и таланти, трябва да ги умножавате. Жената да вижда у мъжа си добрите черти, които да гледа да умножи. Вследствие на това пък мъжът ще почне да дели с нея чувства и признателност, ще дели усилията си, като ще й връща със същата мярка, ще я обича, ще я цени и помага. Тъй трябва да постъпва мъжът. Види ли единият у другия лоши качества, да не ги изважда пред хората, а да гледа да ги обърне в добри и като станат такива, да ги умножи. Ако е казано, че Царството Божие прилича на квас и синапово зърно, то значи, че щом елементите на това Царство влязат в човешката душа и дух, се умножават. Бог ще раздели с тях Царството Си. Изхождайки от това гледище, че ние трябва да бъдем синове на виделината, значи, че трябва да умножаваме, да използуваме всички условия, в които сме, за наше и на близките ни добро. Както размножението на растенията и животните е възможно само при светлината, така и умножението, т.е. действията човешки по Божествения закон, са възможни само при виделината. От синовете на виделината се иска да бъдат не външно лъскави, не едни безплодни и нерастящи елмази, а умножаващи се житни зърна. Безплодието е смърт – безплодната смоковница бе прокълната и отсечена, всяка пръчка на лозата, която не дава плод, т.е. не се умножава, също се отсича, а плодните се окастрят, за да дадат повече плод. Прочее, да посеем семето на любовта и радостта, за да поникне мирът в умовете ни; да посеем семето на дълготърпението и благостта, за да поникне плодът на милосърдието в сърцата ни; да посеем семето на вярата и кротостта, за да поникне плодът на въздържанието в живота ни. По този начин пълният ни живот ще се прояви, сърцето ни ще се облагороди, интелигентността ни ще 74
просветне, любовта ни ще се развие и щастието ще се придобие. Това е възходящият път на Бога за индивида, за обществото и човечеството. Само така от трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и славянството, и само по този път ще се дойде до обединение 5 . 5 В 1907 год. в семейство Гумнерови се събират пет души: Сестра Гина и брат Петко, брат Бъчваров и неговата жена и Голов. Учителят идва при тях, отваря Библията, чете няколко стиха и държи беседа, която може да се смята за първа и то от нея не е запазено пак нищо. Това ми го разказва един брат. И тя можеше на времето да се разпита, но не съм питала тогава на времото това. За новата 1914 год. Учителят напечатва една беседа „Поздрав за Новата година", на която впоследствие ние дадохме заглавието „Синове на възкресението". Това е ръкопис-беседа, тя не е стенограма. Той сам я е дал и е печатана. Но Той я напечатва и я дава за печат в 1914 год. Негов ръкопис. Толкова е изрядна беседата, щото не можете да я познаете, много е така близка, както беседите. 75
НАЧАЛОТО НА НОВАТА ЕПОХА Матей 28 : 1-20 Марко 16 : 12-20 Лука 21 : 19-53 Йоан 21 : 1-25 Мнозинството не схващат важността на днешния ден, но за някои ще остане паметен, защото днес се приключва една епоха и се започва друга, нова. Някои може да кажат: „Защо?“ – Защото, ако през тук минеше знаменит композитор и дадеше един концерт, мнозинството ще е на работа. Някои от присъстващите ще се възхитят, а за ония, които разбират от музикалното изкуство, ще е един знаменит ден. Понеже поканените на царската сватба не се отзоваха на поканата, то царят каза на слугите си да поканят где кого намерят по улиците (поканените сме ние) и понеже дошлите не са облечени със сватбарски дрехи, то Господарят на сватбата ще им приготви сватбарските дрехи. Най-важният фактор за една душа е възкресението. Който опита ябълката или крушата, само той я познава. Така е и с възкресението. Всичко, което мислим и чувстваме, не е истинският живот, защото ежедневно се мени. В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват. То са: вкусът, сърцето и интелектът, защото с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си – някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания. Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова 76
храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който да го изнасили. Душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, когато сме избирали приятели, които са ни изневерили. За пояснение служи следващата приказка. Двама приятели вървели през една гора и в това време ги среща мечка; единият прибързал да се покачи на едно дърво, а другият понеже не успял, легнал по очи. Мечката, като дошла подушила го и като го помислила за мъртъв отминала го. Приятелят, като слязъл от дървото, попитал другия: „Приятелю какво ти пошепна мечката?“ А той му отговорил: „Каза ми друг път да не тръгвам с такъв приятел на път, който да ме оставя всред опасността“. Такъв приятел е избран от сърцето без мнението на душата. Понеже хората се увличат и задоволяват интелекта си без съгласието на Духа – пакостят на себе си. 1 Вкусът е агент на стомаха 2 Интелектът – на духа – ума, а 3 сърцето – на душата Христа трябва да Го познаваме със стомаха, душата и духа. Хората с външните сетива гледат, а Христос – с вътрешните. Всяка външна форма трябва да отговаря на вътрешните ни качества. Христос иска три неща да възстанови в нас: стомаха, който образува истинските жизнени сокове, необходими за нашия живот, душата, която е царица на нашето тяло – като представлява един малък мир и духа, който образува благи мисли в нас. Колкото се приближаваме към Господа усещаме сила, а ако се отдалечаваме – обратното. Когато отиваме към Господа, две неща са потребни: с еднаквост да понасяме загубите и печалбите, радостите и скърбите. Да ходим с вяра и да не роптаем, защото не знаем след тази загуба каква печалба ни чака, нито каква радост след тая скръб. В днешно време дъщерята учи майката и синът – бащата, а как може един да учи другиго, когато първо себе си не е научил? 77
Христос ни показа, че с радост трябва да понасяме всичко, каквото ни се случи в живота, защото всичко, каквото се случва с нас за добро става. Който каже, че не може да търпи това си положение, лъже се. Искайте и ще можете. В живота си нито да лъжем, нито да допускаме да ни излъжат. И тогава Господ ще ни даде виделина. Тоя ден е велик духовен ден. Горе става официално присъствие на тържеството, откъдето всички приятели ви поздравяват. Ако някой не вярва в това, скоро ще е денят, в който всеки лично ще провери това и ще се убеди е истинността на думите ми. Който има болна душа, от всичко се страхува и във всичко вижда опасност. Христос дойде да ни избави от злото. Хората на земята са вечно недоволни, и в небето, когато говорят за човека казват недоволните на земята. Господ желае всякога от недоволните да направи доволни. Един богат човек сънувал, че друг някой богат човек решил да раздаде богатството си, за да се освободи от него и се посвети на Бога. Натоварил го на камили и от село на село раздавал. И бедните, кой с паничка, кой с тенджерка, вземат си и си отиват. А въпросният богаташ казал си: „Чакай да си взема и аз, та колкото съм богат, да стана още по-богат“. Обаче, когато поискал, отговорили му, че ще му дадат, ако легне по очи, да турят един сандък отгоре му и ще сипват, докато той каже „стига“. Започнали. Туряли, туряли, той все мълчал и когато казал „стига“, опитал се да стане, а то не може да мръдне от тежина. Животът ни се състои не в иманието ни, а в общението с Бога. Сегашното ни положение носи зародиша за бъдещето. Божествените работи в нас са микроскопически и се умножават, както житното зърно посято, в няколко години неимоверно бърже се умножава. Една Божествена мисъл в нас посята, след време ще ни принесе найголямото щастие. Христос ще дойде, но как ще ни завари? Пролетта и 78
лятото ще дойдат, но как ще заварят земеделеца? Ако навреме е посял нивите си, ще използва тази благотворна пролет и ще пожъне през лятото, и ще напълни хамбарите. Ако ли е пропуснал да посее, пролетта минава, лятото отива, а той е изгубил един момент, който ще го остави с празни ръце. Днес се започва нова епоха в духовния свят и как ще се запишат имената ви в новата книга на живота? Когато страдаме, ще дойдат да ни помагат. Горко е на оногова, който няма кой да му помогне в страданието. До вчера бе казано: „Идете и проповядвайте да се покаят“, обаче отсега верующите с вяра ще се спасяват и Господ ще им помага. Наймъчното нещо е сам да се спасяваш. Ако се намериш всред морето след някое корабокрушение, възможно ли е сам да се спасиш? И сега Христос със своя кораб един по един ни спасява и когато ни избави ще ни научи на правда и как да се обичаме. За да се научим на това, трябва да повдигнем духа си, да обновим ума си и да възкресим тялото си. Тогава ще станем собственици и до тогава не можем да бъдем небесни граждани. Ние всеки ден бием тялото си с нашите желания и страдания. Външното ни тяло е скеля, под която се гради истинското ни тяло, с което ще се явяваме и ставаме невидими. Господ ще ни се яви, ако имаме чисти желания и мисли. В Христа не може мъж без жена, нито жена без мъж. Ако единият пада, влече и другия; ако единият се издига, тегли и другия. Христос е Учител, Който ще ни покаже грешките ни в живота, тъй както учителят показва грешките на ученика по класната му тетрадка, при класното упражнение и му определя бележка. Всички трябва да се стараете, когато дойде Христос, по-малко грешки да намери в тетрадките ви и да ви пише добра бележка. Както точките и запетаите са от голяма важност в тетрадките на учениците, така те са важни и във вашия живот. Тук-там Господ ни спира по запетаите на нашия живот, а на точките повече, за да се 79
взрем в писаното дотам, да си поотпочинем и продължим, и кога завършим темата на нашия живот, да има една смисъл всичкото вписано и написано. Велик човек е оня, който обича, а обича оня, който слугува, а не комуто слугуват. Слуга е най-неблагородна длъжност, а Господ я дава като най-почетна. Господ ще тури на практика новото учение на слугуване. Трябва да станете семе. Да не ви е страх. Да се не боите от дявола, а да го изхвърлите от себе си. Когато мислиш за злото, култивираш го. Жената и мъжът не са лоши, но дяволът ги прави да са лоши, затова всяка заран жената да вижда, че мъжът й е станал малко по-добър от вчера, така и мъжът – за жената. И така, с пеене те ще изпъдят всичко лошо от себе си. Мъжът е Господ вкъщи. Камъкът на пътя не е турен, да се спъваме, а да внимаваме да не се спънем. Ние сме си виновни за всичките си страдания. Благороден човек е онзи, който не се гневи. Да се не осъждаме един друг, защото всяко осъждане е даден протест и нас ще ни призовават като свидетели, а да се свидетелствува пред един Божествен съд, колко е приятно? То е все едно да обвиняваме и да искаме наказанието на брата си. Да се повдигаме и да си представяме днешната Божествена картина на празненството в небето. От горе ще слязат духове да ни направят да сме доволни от онова, което имаме, а с тях иде Христос. А това ще стане или с едно благословение, като само ще ремонтират сегашното положение, или пък ако се окаже непоправимо то, ще дойде с катастрофа, ще събори всичко издъно, като сгради с прогнили основи, и ще почне наново своето дело. Да се не страхуваме от това. Христос е винаги над нас и между нас. Да си идем с Христа в душите. Да отворим душите и сърцата си и Той ще влезе да ни благослови. Амин. 80
9 март 1914 г. Според записките на Иван Гарвалов 81
EТО ЧОВЕКЪТ! Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата и рече им Пилат: Ето човекът! 6 Под думата „човек“ или „человек“ на български се разбира същество, което живее цял век; обаче, в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, „човек“ има друго значение – значи: Исус, Човекът, Който иде на земята. Брат на страдащите. Какво трябва да разбираме под тия думи? Могат ли, като излезем ние пред света, да кажат хората за нас: „Ето човекът“? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: „Какво дири тук богатството?“ – Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива силата; последната пък внася топлина и светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до знанието – то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим. И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим?“ – Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как.“ – Сложете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока – към слънцето – изворът на живота. И ние, като житното зърно, трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до слънцето? А аз искам да намеря Бога.“ – Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем 6 Ев. Йоана 19:5. 82
посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно и известно налягане е потребно и след това ще дойде процесът на растенето, знанието, а когато завържем плод, това вече е добродетелта. Следователно, трябва да бъдем посети, трябва да ни се сложи малко пръст, да има малко налягане, след това трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след това ще прати Господарят да ожънат житото, и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата. Ние се раждаме, това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба, това е тъпкане, вършеене. И от гумното, Господ ще прибере онова, което му трябва. Това съответства на плевнята и житницата: плявата слагат в плевнята, а зърното – в житницата. Прочетох ви 19 глава от Евангелието на Йоан, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста – четири неща, които и ние трябва да научим, като сложим добродетелта на главата, която не беше прикована, от лявата страна – знанието, от дясната – силата, а отдолу при краката – богатството. И ние ще имаме тогава разпнатия човек. Т.е. като приковем богатството, силата и знанието, техните сокове ще отидат към главата – към добродетелта. Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста – заковава неговите богатства, сила, знания. А що значи „заковаване“? Слагат го в касата, да не го вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага. Той казва: „Когато Аз работя; ти ще бъдеш спокоен.“ И понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя....“ А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас. Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста. Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие. Говоря ви алегорично. 83
Преди тоя процес на развитие, непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен; нали и Исус на едно място казва: „Невъзможното за човека, за Бога е възможно.“ „Божествените пътища са неизповедими.” Не бива да се допуска мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възприети: то е невъзможно. А когато сме приканени и сме тръгнали в Божествения път, трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата и да избягваме недостатъци като посочения в следния разказ. В Англия един велик художник искал да изрисува картина, в която да изобрази крайната беднотия. С дни и месеци обикалял той Лондон, за да намери субект, който да подхожда на идеята. Намира най-после едно дете окъсано, което му прилегнало на сърцето и си казва: „Ето лицето, което ще послужи за създаване на картината!“ Приближава се до него, дава му своята картичка с адреса и му казва: „Елате след четири дни, има да ви говоря нещо.“ Това дете, като вижда човека тъй облечен, дума си: „Как ще отида при него така, почти изпокъсано“, – отива при познати да се пооблече и се представи, както се представят на царете; намира дрехи, облича се и отива у живописеца. „Кой сте Вие?“ попитал го художникът. – „Аз съм еди-кой си.“ – „Я си вървете! Ако исках такива, облечени, има ги с хиляди. Вие ми трябвахте тъй, както ви видях тогава.“ И ние, когато Небето ни покани на работа, искаме да се облечем. Обаче, силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и обувки, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно; силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремеж и да правим добро. Когато имате тия неща, другите сами по себе си, на свое време, ще дойдат. Нима, когато отидем на Небето, трябва да си вземем дрехите от тук? Господ, когато ни вика на Небето, съблича ни тук, Той не иска нашите дрипи, а казва: „Доведете го както си е.“ Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него; дори и ония, които са го обичали, казват: „Махнете го по-скоро!“ Къде 84
е, тогава, тяхната любов? Но Господ не се отвръща и казва: „Донесете го, Мен ми трябва такъв, какъвто си е.“ И когато ни слагат в гроба и ни оставят, какво прави Господ? Той почва да говори с нас, а не, както някои мислят, че умрели се освобождават. Пита ни: „Е, разбра ли живота, разбра ли какъв е смисъла на живота, който Аз ти пратих?“ В този именно разговор, Господ рисува Своята велика картина. Тогава се заражда онзи процес: хората, след като изпратят човека, почват да плачат и да изреждат всичките негови добри качества – виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества. Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват и да извлечем поука от тях. Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този Божествен процес. На едно място Той казва: „Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди ангели, да ме избавят? Но, ако не изпълня това, за което съм дошъл, как ще се повдигнат хората?“ И самият Той искаше да се издигне. Вие сте на земята, един ден и за вас ще дойдат бури, мъчнотии и може би, същата участ, но, когато дойде този час, ни най-малко не трябва да го считате нещастие, защото там, където няма страдание, няма и забогатяване; там, където има скърби, има и радости; където има смърт, има и възкресение. И онзи, който не иска да участва в страданията на човечеството, не ще спечели нищо. И какво са страданията? Следствия от грешки, причинени някога по наше неумение. Тия именно грешки се изправят чрез процеса на страданието. Този процес е метод да се приспособим и достигнем до ония висши, възходящи трептения, които ни очакват на Небето. Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една Божествена радост. Тогава именно ще оценим, както трябва, онази радост и ще я задържим. И затуй Господ започва със страданията, за да ни кали (както железарят калява желязото, за да го направи годно за работа) да издържим радостта, която ще дойде след това. Всеки от нас е нужен и много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче, за Бога сте 85
важна единица. Само Господ, Който ви е пратил на земята, оценява вашите страдания и следователно, не трябва да се безпокоите какво светът мисли за вас; Онзи, Който ви е пратил, Той мисли за вас и ви оценява. За вас е важно да имате одобрението на Бога. Ако Господ е с вас, вие ще бъдете красиви, а светът обича красивото; ако Той е с вас, вие ще бъдете богати, силни, добри, а доброто всякога се почита. Сега ще ви говоря за Бога, не като същество, както казват философите, отвлечено, разпръснато из пространството, Който не знаете къде е, а за онзи Господ, за Когото проповядвам, Който мисли за нас, Който наблюдава, постъпките ни, изправя, поправя, наказва, облича, съблича – кара да се раждаме и умираме. Що е умиране? Господ прави операция, вижда, че вие ще изгубите много, съкращава процеса на вашия живот – „За да не направи дълг повече, вземете му капитала, който съм му дал, времената не са сега благоприятни, оставете го за друго време, доведете го при Мене.“ И в този процес, ние мислим, че светът ни е забравил. Но, ако светът ни е забравил, Господ мисли за нас. А светът трябва непременно да ни забрави. Една мома никога не може да се омъжи, ако люби всички момци; трябва да избере един и да каже: „Това е моят свят.“ И в живота този факт е също тъй верен. Вие трябва да имате само един Господ. Има много богове в света, които ще искат да ви приберат; но вие трябва да намерите вашия Бог, с Когото можете да живеете, да се развивате, богатеете. Писанието казва: Бог не е само на Небето; Той живее в сърцата на смирените“; следователно, първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца – като ви набият или счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави!“ Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете: „Ние се смирихме.“ Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и кажете: „Господи! Ти разполагаш с всичко, каквото имам.“ А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и 86
света оправят; но, щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: „А, там не може! Половината, виж, можем да дадем, но всичкото не.“ Като дойде до силата, казват: „Ти не можеш да разполагаш с цялата ми сила.“ Ала, когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи и помогне. Този начин на човешко разбиране живота преобладава във всички философии от хиляди години насам. И нашите нещастия идват тъкмо от това. А Исус със Своя живот иска да ни покаже пътя. Мнозина християни разбират, че като станат християни, трябва да напуснат света. Вие можете да се откажете от вашите къщи, богатства, жени, деца и при все това пак да мислите за тях. Можете да отидете в някой уединен манастир и пак да мислите: „Какво ли стана с жена ми, децата ми, къщата ми?“ А това значи, че вие не сте се отказали от тях, че не сте свободни. Да се откажем от нещата, не значи да ги забравим, а да оставим хората свободни и да оставим жената да постъпва, както тя знае, да оставим сина да постъпва, както той знае. Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим – нека си върви по своя път; можем ли да спрем течението на реката? Трябва да я оставим да върви по своя път, можем да направим само едно – да я използваме. Ето защо не можем да спрем и живота, а трябва само да използваме нещата. И Исус ясно и положително ни казва: „Ако Ме обичате“ – а трябва да Го обичаме – никак не казва: „Горко вам, ако не Ме обичате!“ Не! Господ никога не иска насила жертви от нас. Хората казват: „Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света? – Как да го оправи?“ – „Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката.“ Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите – щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят, само от недъгави хора? Господ, обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес път и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя път се състои в следното. Силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в доброто, обаче, процесът е 87
тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват. Може да направите един малък опит във вашия дом. Да излезе от вас мисълта вие да управлявате; сложете си на ума да станете слуга – да станете слуга заради Господа и тогава ще слезете на мястото на Господа. Търсите Господа на Небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат „растене“, „напредване“, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник. Някои се оплакват: „Защо Бог не вижда нашите страдания?“; но Той казва: „Нямам време; Аз съм толкова зает с вашите работи, зает съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения.“ Туй не е алегория, а действителност. Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: „Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно слагат всичко.“ Страданията, обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа; Той страда и плаче във вас. Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но, когато кажем: „Господи! прости – аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло. И найсетне, трябва да оставим нашия Господ да закрепне в нас. Ние сме Го свързали с въжета и сме Го приковали. Трябва да Го положим и поставим спокоен в гроба и Той тогава ще възкръсне и ще ни освободи. И бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват пътя Му, то сме ние, хората: дяволите не спъват пътя Господен. Защото Той е положил закона на свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон и докато не дойдем до това съзнание доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави. Трябва да проникне в нас дълбоко в съзнанието ни да бъдем подобни на Него. Тогава нашите богатства, сила, добродетели ще употребим за въздигане – на кого? – на нашите братя, на нашите ближни. Всеки от вас трябва да търси и цени душите на своите братя, а не да обича техните тела. И мога да ви кажа, че Исус, като е дошъл тук и сега не е напуснал земята; Той живее между 88
хората, работи между тях и трябва вече да възкръсне в нас. Да имаме вяра, но не оная вяра и онзи страх, които имаха евреите и „Ние нямаме друг цар, освен кесаря“, та, когато този кесар, след няколко години, разруши Йерусалим и събира храма им, те се отказаха от него. И сега може да каже човек: „Кесар е моят цар“, но последствията ще бъдат същите. Нека да се върна. Първо трябва в този свят да живеем, да се подготвим; не можем да живеем на Небето, защото там топлината и светлината са много ярки. Както градинарят, когато пресажда борове, донесени от високо място, прави разни присадки, които да ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе от тук и направо да ни посади в Райската градина. Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва да минем първо отделение, че после – второ, по-нататък – класовете, университета и най-после да влезем в света. Това са методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: „Както даде Господ.“ Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото, ако не посеете жито, какво ще даде Господ? Бурени и тръни. Обработете лозето, посадете го и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде – ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум и дали ония зародиши, които ще дадат добър плод? Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати; можем да имаме и добродетел, и сила, и богатство, и е потребно да ги имаме: условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие. Равновесието – това е добродетелта, законът – това е знанието, условията – това е силата, зародишът – това е богатството. Но ще ме попитате: „Как ще намерим Господа?“ – Много лесно нещо. Един искал да направи смешка и да дразни един, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави 89
ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“, отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял. Тъй и Господ понякога ни зашие плесница и ние виждаме. Онези от вас, на които са затворени очите, да искат да им се отворят. Съвременният свят аргументира и казва: „Къде е Господ? – Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче, когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там и вика: „Господи!“ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да придобием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви. Сега ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по земята, защото спасението е в нашите общи молитви – „съединението прави силата“. А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи царството Божие на земята. У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му: и той, като нас, може да ги има; недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек; но човешката душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши; вашата Божествена душа никой не е в състояние да поквари. Може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея. А немислимо е да се разруши нещо, което Бог пази. Ние можем да се подчиняваме на света, както е казал Исус на Пилат, който му рекъл: „Аз имам власт да те разпна“: – „Подчинявам се на онзи, който ти е дал тази власт, но моята душа е свободна.“ Трябва да се подчиним на временните страдания; ние не можем да ги разберем, но, когато умрем и възкръснем, ще разберем защо са били те. Всички досега са се терзаели от трепети и страхове в живота. А това не е живот. Живот е, когато човек е изпълнен с благородни чувства. Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро 90
безкористно. Някой ви закачил, не му снемате шапка, не се ръкувате; може и да се ръкувате, без това да е ръкуване; може да му снемете шапка, без това да е зачитане. И обикновено снемаме шапка на поголям; но с това някак, му казваме: „Можеш ли да ме повишиш?“ Има една дяволска риба в морето, която, каквото срещне по пътя, все го поздравява. И човек хваща някого за ръка. Защо? Тия дяволски пръсти на човешката ръка много говорят; например най-малкият казва: „Пари можеш ли да ми дадеш? Трябва търговия да почна. Загуби имам от нея, ограбен съм, можеш ли да ми помогнеш?“ Безименният: „Аз желая слава на художник и знания.“ Средният: „Аз искам права и привилегии.“ Показалецът: „Мен ми трябват почит и уважение.“ Палецът: „Аз искам сила и умение.“ Поздравеният, ако може и желае, ще му даде. И тръгнат двама, че после трима в обществото и образуват котерия, ала не намират онова, което търсят. И най-после дойде Исус и каза: „Това, което вие търсите и богатство, сила, знания, доброта, аз мога да ви го дам. Няма никой от вас, който да е оставил баща си и майка си за Мене и да не приел стократно бъдещия живот.“ Ето Човекът, Който може да се ръкува с нас, Който може да ни даде и богатство, и сила, и знания, и доброта. Но хората казаха: „Махнете, разпнете Го“; на което Пилат им отговори: „Вие Го изгубвате.“ Исус и днес седи пред вас, и аз ви казвам: „Ето Човекът, Когото вие търсите, Човекът, Който само може да внесе спокойствие във вашите сърца, да ви даде ум, да ви даде здраве, обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже пътя, да се проясни вашият ум.“ Но вие във вашето съмнение казвате: „Покажете ни Го да Го видим!“ – Аз ще ви приведа едно сравнение. Задава се вечер отдалеч човек с малка свещ, аз ви казвам: „Ето човекът, който ви носи светлина“; вие, обаче, виждате свещта, не виждате човека, него ще видите, кога? – Когато изгрее слънцето. Търсете сами тая светлина, която носи Човекът – тя ще ви помогне да намерите пътя, по който трябва да вървите. Така трябва да схващате въпроса. Да ви дам едно друго, по-ясно сравнение. Допуснете, че ви виждам в една богата, но 91
тъмна приемна и ви казвам: „Това е една стая с чудни украшения с грамадни богатства, там в онзи ъгъл има това, в другия – туй и туй.“ – „Може, ама кой знае, не виждам нищо“, възразявате. Внеса ли малка свещ, тогава близките предмети почват да се очертават; внеса ли още една, предметите по-ясно се очертават; като се увеличат свещите, стаята постепенно все повече и повече се осветява; като светне електрическата лампа, предметите стават ясни, а като дойде дневната светлина, всичко се вижда. Светът е като тая стая и всеки от нас трябва да бъде светоносец, да носи по една свещ, и тогава като влезем всички със своите свещи и ги сложим една до друга и ще увеличим светлината, ще видим много. Вашите мозъци – това са свещи. Аз не обичам хора, които носят угасени свещи, а само такива, които носят запалени свещи, като на Разпети Петък. Всеки от нас сам трябва да бъде запалена свещ. Предан, любящ, добър човек е запалена свещ. И грешка голяма е да бъде човек изгасена свещ. Питате: „Какво да правим.“ – трябва да се молите един за друг, да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите за тях, да искате да бъдат благословени и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас. А защо да се молим? През летния сезон на 1899 г. в Новопазарско стана голяма суша; околните турци от 39 села се събират и се молят за дъжд и завалява дъжд; българите си казват: „Бог, като праща на тях дъжд, ще прати и на нас“; обаче, не падна над техните села и говедата им измършавяха от глад. Когато хората се молят, моли се и ти: – ти трябва да си подадеш прошението; Господ няма да държи особена графа за тебе, ако не се молиш. Молитвата има велика сила и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата: с молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. И не за себе си да се молим: то е егоизъм. – Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, защото цялото зло се таи в сърцата. И сам Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Трябва да започнем сега едно пречистване, като за Великден – да отворим прозорците и да измием пода. Всички пъшкаме под едно бреме, 92
всякъде има обща дисхармония, мъж и жена не могат да се споразумеят – къща делят, пари делят, жената не е доволна, че мъжът държал парите. Дали мъжът или жената ги държат – това е безразлично. Спогодете се кой да бъде касиерът. Спорят кой да държи първо място в къщи – дали кокошка или петел да пее. Що за кокошки и петли? – това не съставлява никаква важност в живота. – Казах, друго е важно. Исус е дошъл и работи, и когато светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои го очакват. И това може да стане, но там не е Исус. Когато пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в бурята и огъня, а в тихия глас, който му говорил. Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания. Къде е? В любовта. Ако любите, Той е във вас. Не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите – туй е Законът. Ние не любим, а чакаме хората да ни любят! То значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Ние, ние сами трябва да имаме това гориво, което да използват и други. Ние, които следваме Исус, Който ни е дал достатъчно сила, трябва, най-после, да Го пуснем да влезе в нас. Сега, аз ви оставям този Човек: ще Го приемете ли или разпнете, ще Го пуснете ли или ще кажете: „Не Го искаме“ – този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: „Пуснете Го, той е наш Господ“, вие сте разрешили въпроса и ще дойде благословението. И тогава ще се изпълнят думите на Писанието: „Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Тогава светлината ще бъде в нас, и ние всички ще се примирим. Беседа, държана на 16 март 1914 г. в София. 93
ЖИТНОТО ЗЪРНО Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод 7 . Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велика история в развитието на Природата. Ако вие можехте да разгърнете листата на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа. Може би, пред вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена – 1/16-хилядна част от килограма: на колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм струва един грош? – обаче в житното зърно има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите. И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква радост то внася във вас, какви мисли то носи. Вие не знаете неговия произход. Хората не го оценяват, кокошките също – никой не го оценява. Но то е една велика загадка в света. Сега, какво се крие в това житно зърно? То е емблема на живота. И ако вземем българската буква Ж, с която започва думата, тя напълно съответства на житното зърно – долу две крачета, корени, горе две клончета. Като го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Онзи, от Когото сме излезли – към Бога; че за да се стремим към Бога, трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем храна за света, т.е. „да помагате и да се жертвувате за своите ближни, както аз правя.“ И затуй казва Христос на друго място: „Аз съм жив 7 Ев. Йоан 12:24. 94
хляб, Който съм слязъл от Небето.“ И хлябът от какво става? От житното зърно. Съвременните хора казват, че техният живот е нещастен, всички са недоволни – царе и князе; като започнете от найвисокия до най-долния, все искат нещо и като им се даде, пак са недоволни и пак искат. А попитайте ги защо са недоволни. Търсят нещо повече. Но нека се обърнем към историята на житното зърно. Когато го посеят в земята, какво бихте казали, ако бихте били на негово място? Ще кажете: „Свърши се с нас, изчезна нашият живот, изгни!“ Но в житното зърно има повече вяра, отколкото у нас. Когато е погребано в почвата, то гние и се сплува, но веднага разбира езика на слънцето и щом първите негови лъчи се появят, казва си: „Аз няма да умра, аз ще възкръсна и ще принеса плод за други“, и в него се заражда енергия, и то почва да се стреми към слънцето. Завързва, узрява. Но хората не го остават: вземат сърп и го изрязват. Неговите страдания не се свършват тук: след като го ожънат, стягат го в снопи, после бодват го с вили и го мятат в колата, занасят го на гумното и го слагат едно върху друго на големи, като планини, купи. След това прекарват над него коне и дикани. Какво бихте помислили вие, ако бяхте на негово място? През този процес минава и човешкият живот. Ще попитате: „Защо трябва да минем през целия този процес?“ – Човек трябва от този пример с житното зърно да извлече поука. Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара. Но мъките му и тук не свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, слагат го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? „И това било живот и свят, който Господ създал!“ Но житното зърно има велико търпение; то казва: „Вие ще видите каква е още моята история.“ Изваждат го от воденицата на брашно, донасят го в къщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, слага му квас и замесва хляб. Вие да 95
сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Нашите страдания се свършиха вече.“ Не! Като втаса, хайде в пещта вътре и като го извадят от там, виждаме ония хубави самуни. Ако сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Най-сетне, нашите страдания се свършиха!“ Но, като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които влизат в нашия ум и какво става? В нашия мозък се образуват велики мисли, в нашето сърце – нови желания. Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на цигуларя. Ето това дава житното зърно. И ако това зърно не беше прекарало процеса на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо? Защото житното зърно ни дава сила да гледаме и виждаме. Затуй казва Христос: „Аз съм жив хляб.“ А за да бъде човек жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат. Както житното зърно е минало през този процес и ние трябва да се жертвуваме по същия начин. И жертвоприношението не е толкова тежко. Сега, нека се обърнем към историята на Христовия живот, към историята на еврейския народ. Как ще си обясните това противоречие: един народ чака с хиляди години своя Избавител, своя Цар да дойде и му даде свобода, а в това време, когато Той се явява, именно еврейските първосвещеници и князе се оплакват против Него? Вие бихте казали, че, ако Христос би дошъл в наше време, щяхте да постъпите по-добре. Съмнявам се. И ще ви приведа един факт. Вижте как постъпва мъжът с жена си и обратното и ще знаете как щяхте да постъпите с Христос. Когато Истината се яви в света, Тя няма да се облече в празнична премяна, а в най-скромна дреха и затова и Христос се яви между еврейския народ в тази проста форма. Тази е причината, заради която хората не могат да проумеят Истината. Такива са законите на този свят. 96
Но има и друг закон в света, който се проявява в слънчевата светлина. Когато слънцето почне да свети върху всички зародиши и същества на земята, тази светлина, която у човека произвежда радост и веселие, у други произвежда омраза и злоба. Светлината, която у едни докарва разположение, прави други свирепи! Светлината и топлината върху един вълк го карат да мисли къде може да намери овце да ги изяде; като паднат същите върху един крадец, той ще почне да мисли как да ви открадне пари; паднат ли върху човека, който се стреми да прави добро, той ще помисли да намери някой беден човек да му помогне. Дайте едно житно зърно на кокошката, тя ще образува хубави пера; дайте го на свиня, тя ще образува хубава четина; дайте го на вълк, той ще образува хубави зъби и нокти; дайте го на рибата, тя ще образува хубави люспи. Физиолозите не могат да обяснят този процес. Всяко същество приспособява храната, топлината и светлината съобразно със своето развитие и понятие. Тоя закон може да разберете, като опитате тия два противоположни свята. Не може да ви се обясни защо у хората съществува злото, защо те предпочитат омразата пред любовта, лъжата пред истината. Това не можем да обясним; много въпроси „защо“ ще останат необяснени. Българската дума „защо“ е една въпросителна, която подразбира: „аз искам“. Защо трябва да искаме? Има един закон, който казва, че трябва да се стремим към напредък. Христос казва, че ако житното зърно, паднало на земята, не умре, остава само на този свят. Какво нещо е самотията в живота? Самотията е най-тежкото страдание, което може да изпита човек. Да се размножаваш – това е смисълът на живота. Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат да живеят сами за себе си. Всякога злото се ражда от това желание да бъдем сами и да станем център на света. А в Божествените закони това нещо е немислимо. Нашите мисли и желания претърпяват крах, защото ние ги градим на пясък. В света можем да бъдем щастливи, тъкмо когато живеем за Господа. И трябва да живеем за Него. Обяснението на това нещо 97
намираме и в самата Природа. Когато слънцето изгрява сутрин, то изгрява за всички, защото то всички обича; то е внимателно към всички същества, от най-низшите до най-висшите и затова всички отправят очи към него. Оттам идва тази енергия, която ви възкресява и въздига. Но казва ли ни слънцето, че трябва да влезем в него? То ни казва да се възползваме само от благата, които ни дава и както то озарява света, така и ние трябва да пръскаме светлина, просвещение на окръжаващите нас. В нашия ум има някои превратни понятия, които произлизат от нашия индивидуален живот. Например ако влезете в една къща, в която има само един прозорец, а има посетители 20-30 души, вие ще им кажете: „Вие нямате право, аз само искам да гледам“ и когато вие гледате слънцето, всички други ще бъдат лишени от неговата светлина, а вие трябва да позовете и тях да го видят, да им покажете пътя да излязат от тази къща и да видят светлината. Затова не е хубаво човек да държи много хора при себе си, защото никога не могат всички изведнъж да се ползват от слънчевата светлина и топлина. Трябва да им кажем да излязат вън. Затуй казва Исус: „Който люби себе си, трябва да излезе вън“; и на друго място „Който люби баща си и майка си повече от Мене, не е достоен за Мене.“ Та, ако едно същество се приближи много до прозореца, то ще затули целия хоризонт за другите. Дръжте се 20-30 крачки по-далеко. То е физическата обстановка. С това Исус иска да каже, че животът не се съдържа в материалните блага; те са само едно просто помагало тъй както учебниците, плочите, писалките представляват помагала за учениците. Да не мислите, че Господ е приготвил за вас само тия дребни неща: Той ви е приготвил повелики неща. Попитайте една жаба какви са нейните схващания за живота; тя ще каже: „Над блатото, в което аз живея, искам повече мушички да хвърчат и да са по-близко, да ги хващам.“ И когато някога я видите, като че философски гледа и мълчи, тя наблюдава мухите: като дойдат по-близо до нея, да може да ги улови. Такова е нейното схващане на живота. Като вървим по тази стълба нагоре, да 98
не мислим, че сме вече на върха на своето развитие: в тази стълба на развитие между нас и пътя, към който се стремим, има още много път да се извърви. Разстоянието между човеците и ангелите е толкова голямо, има почти такова отношение, каквото има между един главоч, от който се е образувала жабата, и човека. От гледището на ангелите, ние сме още жабички. Казват някои: „Нали хората са направени по образ и подобие Божие?“ Но те още не са добили такъв образ и подобие. Вие виждате какво вършим. За да кажем: „Ние сме направени по образ и подобие Божие“, трябва да имаме чертите на Бога. А какви са Неговите черти? Те са Добродетел, Любов, Мъдрост и Истина. Добродетелта изключва злото, любовта – омразата, мъдростта – безумието, истината и лъжата. Изключени ли са тия неща у нас, ние имаме подобие Божие; не са ли изключени, ние сме още жабички. Нямам нищо против тази жаба; тя трябва да яде мухи. И защо тя яде мухи? Ще ви кажа. Понеже мухата, като хвърката, живее в едно положение по-високо, то жабата, като има и тя стремеж да хвърчи из въздуха, иска да възприеме вибрациите на мухата, да ги развие и да хвърчи. Защо вълкът яде овце? Той трябва да яде овце, за да стане кротък, защото, като ядем добри работи, ставаме добри. Артисти са правили опит, когато са искали да играят роля на идеална любов, да се хранят дълго време с овче месо, защото това месо предразполага към такива чувства. Следователно, вълкът има право да яде овце, ако иска да стане кротък. И непременно ще стане такъв, защото сега вълкът е много по-кротък, отколкото е бил някога. И хората които ядат овце и кокошки, ще ви кажат, че те ядат овце, защото искат да станат хубави, ядат и кокошки, защото искат да станат и крилати като ангелите. И имате право да се храните с тях. Злото не е в яденето. Когато забраняват да се яде известна храна, то става от съображението да не причинява страдание на съществото, което се употребява за тази храна. Казвам, че можете да ядете. Ще отидете в курника и като хванете кокошката, ако не кръкне, можете да я заколите и изведете. Щом изкряка, оставете я. Също и овцата – щом заблее, оставете я: тя 99
иска да живее. Следователно, вие трябва да ги питате. Питайте коя овца и кокошка искат да живеят във вас. Христос казва: „Аз съм жив хляб и който Ме яде, ще има живот вечен.“ За да можем да разберем думите Христови, трябва да се очистим: да очистим зрението, да очистим и ума си. Нашият ум е едно прекрасно оръжие, когато знаем как да го употребяваме; но той е и много опасно оръжие, когато не умеем да си служим с него. Когато орете с рало една непосята нива, за да я засеете, това е ваше право; вие вървите по естествен закон. Но, когато разоравате една вече засята нива, вършите глупост. Някои хора казват: „Ние трябва да мислим и да критикуваме“, защото науката без критика не могла. Да критикувате, но как? Критика, като хирургията – да изрязвате болно място от човешкото тяло, разбирам, тя е полезна, но да изрязвате здраво място, не разбирам. Да бъде човек такъв хирург не е мъчна работа: всеки може, като вземе трион, да претрие крака на някого; всеки от вас има тая способност, но малцина са ония, които знаят да вършат правилно своята хирургическа операция. За да се научим, непременно трябва да се обсебим от закона на добродетелта и на любовта. Когато ви говоря за любовта, не разбирайте, че аз проповядвам едно учение на мир и спокойствие; човек, който иска да люби, трябва да опита най-големи страдания в света; който не е страдал, той не може да изпита този Божествен принцип на любовта. За да обичаме Бога, трябва да сме готови да се жертвуваме, както Бог се жертвува за нас. За да Го познаете, вие казвате: „Господи, дай това, което ни трябва.“ „Дай, дай, дай!“ – ето какъв зов се носи от единия до другия край на света. И никога парите не са били тъй евтини, както днес; всеки от нас днес взима, може би 3-4 пъти по-голяма заплата, отколкото едно време са взимали хората, и пак нямаме достатъчно. Парите са безценни, защото няма какво да съответства на тях. А то трябваше да искаме жито, царевица, круши, ябълки. Вие казвате: „Господи! Искам да бъда красив, искам да бъда богат.“ Вие искате да обсебите много неща, а знаете ли, че то е нещастие за вас, защото, 100