Сила и живот – том 34

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Сила и живот", том 34, неделни беседи изнасяни от 27 декември 1942 г. – 17 декември 1944 г.
Издателство: "Бяло Братство" и "Захарий Стоянов", София 2025 г.

съдържание

УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ БЕИНСА ДУНО СИЛА И ЖИВОТ Том XХXIV (последен) 27.12.1942 г. – 17.12.1944 г. Издателство ● БЯЛО БРАТСТВО ● Издателство ● ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ ● София, 2025
УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ БЕИНСА ДУНО СИЛА И ЖИВОТ Том ХХXIV
Поредицата „Сила и Живот“ е съвместна публикация на издателствата „Захарий Стоянов“ и „Бяло Братство“. В нея за първи път е представена пълна хронология на неделните проповеди на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) през периода 1914–1944 г. В тях по собствените му думи са изложени всички основни принципи на неговото учение, което той нарича Новото учение на Всемирното Бяло Братство. От езикова гледна точка неделните проповеди, наричани беседи, са стенографирано говорно слово. Стенограмите на беседите са дешифрирани, редактирани и публикувани от различни последователи на Учителя П. Дънов, през различни периоди от време, на което се дължат някои езикови и стилови разлики. По-голямата част от съдържанието на настоящата поредица са сборниците с беседи, които започват да се публикуват от 1915 г. със заглавие „Сила и Живот“. Издателство „Бяло Братство“, 2025 Издателство „Захарий Стоянов“, 2025 ISBN 978-954-744-493-5 ISBN 978-954-09-1948-5
Съдържание Търсете, хлопайте, искайте, 27.12.1942 ...................................... 7 Пътят на праведния, 3.01.1943...................................................... 27 С благодат и истина, 24.01.1943 ................................................... 48 Бог е виделина, 31.01.1943.................................................................. 68 Ще бъдат научени, 7.02.1943 .......................................................... 80 Умити в Любовта, 14.02.1943 ........................................................93 Приятни на Бога, 21.02.1943........................................................... 107 Мъдростта съгради, 28.02.1943................................................... 125 Трите зова, 7.03.1943 ......................................................................... 142 Навреме и без време, 14.03.1943 ....................................................153 Събирайте съкровища, 21.03.1943................................................ 171 Доброто училище, 28.03.1943 ...................................................... 189 Двата принципа, 4.04.1943 ............................................................201 Божественото Слово, 11.04.1943 ................................................ 218 Движение, учение и работа, 25.04.1943 .................................... 233 Движение в природата, 2.05.1943............................................... 250 Четирите закона, 9.05.1943 ..........................................................265 Добър слуга и господар, 16.05.1943 .............................................. 272 В царството си, 23.05.1943 ............................................................. 285 Бащата иде, 30.05.1943 ..................................................................... 301 Истинно, честно и справедливо, 6.06.1943 .......................... 313 Да се родите изново, 13.06.1943 ................................................... 333 Създаде небето и земята, 20.06.1943 ........................................351 Оживяване, 4.07.1943 ......................................................................... 372 Озарени от Любовта, 11.07.1943 ................................................ 390 Второ отделение , 18.07.1943 ..................................................... 406 Закон и свобода, 25.07.1943 ..............................................................425 Важното в живота, 1.08.1943 ...................................................... 446
Даровити, 8.08.1943 ......................................................................... 461 Вечно подмладяване, 10.10.1943 .................................................. 478 Трите пътя, 17.10.1943 ................................................................... 496 Да оздравееш, 24.10.1943 .................................................................. 512 Ценни неща, 31.10.1943 ......................................................................534 В Негово име, 14.11.1943 .................................................................... 556 Три важни неща, 28.11.1943 ..............................................................574 Милият поглед, 22.10.1944 ............................................................ 589 Слабият и силният, 29.10.1944.................................................. 604 Реалности в живота, 5.11.1944 .................................................... 622 Като децата, 12.11.1944 ....................................................................637 Девет съществени причини, 19.11.1944 ................................. 656 Нова земя, 10.12.1944 ........................................................................668 Добрият подарък, 17.12.1944.........................................................686
Търсете, хлопайте, искайте Отче наш Кажи ми ти Истината Ще прочета част от 11-а глава на Лука – от 5-и до 14-и стих. Духът Божи Търсете, хлопайте, искайте – разбирам разумно искане. Какво се разбира под думата „разумно“? Разумно искане е, в което има повече светлина, топлина и сила. Ние сме влезли в една фаза, в която се изисква ново схващане за живота. Ако ние постарому схващаме живота, на никакъв край няма да излезем. Човек е излязъл из водата. Ако се върне във водата, какво ще добие? Като влиза сега във водата, го прави с параход. По преди във водата е плувал като риба, сега пътува с параход, има всички удобства. Ние, съвременните хора, сме се научили да разваляме. Най-първо, нямаме представа колко време е взело на невидимия свят, докато се създаде човешкото тяло. Само тялото да се създаде колко време е взело! А в това тяло докато се вложи човешката душа, да се приспособи, да се образува човешкото сърце, да се създаде мозъкът, човешката разумност! Даже най-учените хора нямат ясна представа колко време е взело. Философът е философ, защото отпред на челото си има два центъра, които са изпъкнали, и там е философията. Той търси причините на нещата. Който няма тия центрове, той с философия не се занимава. Някой е набожен, но горе на главата си, на най-горната част на темето, има един друг център, едно чувство, което прави човека набожен. Който няма това чувство развито, казва: „Това са празни работи“. Някой човек обича красивото – има една линия на челото отстрани. Който
8 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV я има, обича красивото; който я няма, не обича красотата. Някой човек е паметлив – на средата на челото има един център. Казва: „Без памет може ли?“. – Не може. Най-първо ние трябва да се съобразим с реалността. Без реалността животът няма смисъл. Що е реалност? – Това, което може в даден случай да изпълни нашия ум, нашето сърце и нашата душа. Търсете реалността. Реалността на миналото я няма. Това са наши понятия – минало, бъдеще и настояще. Миналото не ограничава реалността, нито настоящето, нито бъдещето я ограничава. Те само показват кога реалността може да се прояви. В религиите, когато представят Бога, представят Го такъв, какъвто не е. Няма същество, което да е било по-изопачено представено, отколкото образът на Бога. Как ли не са го представяли! Изучавайте само историята и ще видите какво са мислили, какви изопачени образи са създали. Египтяните са имали свещен бик – Апис, свещена змия, свещена котка и т.н. С нашите криви понятия ние изучаваме себе си. Защото, какъвто си представяме, че е нашият Господ, и ние приличаме на Него. Вземете един говедар, който дълги години е пасъл говеда – замязва на говедата. Овчарят, който дълго време е пасъл овцете, замязва на овцете. Някой, който много години е пасъл свини, замязва на свинете. Придобиват се чертите. Щом дружиш с лоши хора, придобиваш техните черти. Ти добиваш навиците им, похватите им. Казвате: „Да си поживеем на земята“. Ти живееш, работиш 50 – 60 години на земята и тъкмо си забогатял, дойде смъртта, сложи те в гроба, дойдат твоите малки братя, започнат да чоплят и да вземат от тялото ти. Ти седиш при тялото, те оттук откъснат, оттам, ден след ден късат, ти ходиш, обикаляш, не можеш да си помогнеш. Най-после те изядат. Какво ще бъде положението ти, като ти изядат тялото? Какво ще остане? Кое е реалното, като ти вземат тялото? Нашите добро
ТЪРСЕТЕ, ХЛОПАЙТЕ, ИСКАЙТЕ 9 детели са минали. Кое е реалното тогава? На съвременните хора не може да се говори от опит. Те казват: „Като умрем, тогава“. Турците имат една поговорка, казват: „Теле дойде, говедо си отива“. Едно класическо изречение. Аз слагам една форма: Бог е създал света за учение, да се учим. Понеже някои хора като са влезли, са изопачили Божия план, сега това училище ни се вижда странно. Странно е, понеже странен човек работил. Има примесени неща в живота. Казва: „Унаследих някои работи от дядо си, там е лошото. От баща си унаследих някои черти, там е лошото. От майка си унаследих, там е лошото“. Човек трябва да носи онези неща, които са вложени първоначално от Бога в неговата душа. От унаследените работи трябва да се освободи. Те са човешки. Бащата му бил пияница и той станал пияница, унаследил. Баща му обичал да пооткрадва и той обича да пооткрадва. Вълчето, което се ражда от вълка, на него прилича. Баща му ходил да дави овцете и малкото вълче отива да дави. Бащата лисичко ходил да дави кокошките и малкото лисиче, и то отива. И то е като баща си кокошкар. Унаследени неща. Това, което лисицата прави за кокошките, то не е Божествено. Вълкът което проявява към овцете, и то не е Божествено. Те са техни изобретения, после предадени на живота. Та казвам: ние в себе си трябва да направим едно цяло преобразование. Някои мислят, като дойде Христос на земята, Той ще оправи всичко. Те мислят, като че Той ще вземе восък, ще го стопи и ще го излее. Ако така се учеше, то е лесна работа. Сега някои мислят за няколко хиляди години да станат добри. Ако след един милион години можете да станете добри, то е нищо. Благодарете се. Казват, че 8000 години човек е на земята. Окултистите поддържат, че има 18 милиона години, откак човек е дошъл. Преди това пак е живял на земята, но понеже условията са били много лоши, човек дошъл отново, да я създаде за сегашните хора.
10 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV На Бога му трябват разумни хора. Ако отидеш в една библиотека, какво те радва? Радва ме една библиотека, пълна с класически съчинения, които могат да ме ползват. Ако е пълна само с романи и разкази, какво ще ме ползва? В романите най-първо е героят или героинята. Този, който е написал романа, мисли комичен, драматичен или трагичен да го напише. Ако иска да напише комичен, ще постави героите в смешно положение, ще ги осмее „а ла“ Дон Кихот и Санчо Панса. Те са измислени, за да се осмеят Средните векове. Дон Кихот е идеалист, из въздуха ходи, има някаква Дулцинея, заради нея всичко прави. Санчо Панса е практичен човек. С магаренцето си ходи. Ако Дон Кихот се подигне, и за него ще бъде добре. Той е много практичен. Като четете „Дон Кихот“, виждате, че Санчо три дена е царувал и колко умно е постъпил. Знае как да управлява. Сега ние не трябва да играем ролята на Дон Кихот или на Санчо Панса. Ако си краен материалист, ти си Санчо Панса. Ако си краен идеалист, ти си Дон Кихот. Някъде е за предпочитане да си Санчо Панса, на друго място е за предпочитане да си Дон Кихот. Виж, Дон Кихот е незлоблив. Той гледа овцете, напада ги, овчарите го набиват, а той мисли, че някакво геройство е направил. Вижда вятърна мелница, сражава се, крилата ѝ го вдигат, въртят го, а той мисли, че е извършил някакво велико дело. Сега в съвременния свят има християни, които казват, че са обърнали някого към Бога. Обърнали някого, накарали го да вярва. В Америка има една секта, в която не признават такова обръщане. Те казват: „Ние не вярваме в едно обръщане към Бога, догдето и кесията не се обърне“. Ако човек се е обърнал, а кесията не се е обърнала, не е обърнат човек. Когато кесията се обърне с него заедно, то е обръщане. Обръщането, то е обхода. Тази обхода не трябва да бъде механическа. Трябва да има динамика в нея, органическа трябва да бъде. Човек, който живее в света, трябва да съзнава, че в света има един център. Под „център“ разбирам това,
ТЪРСЕТЕ, ХЛОПАЙТЕ, ИСКАЙТЕ 11 Разумното, Което е създало всичко. Какъв е този център, ние не можем да определим. Какво е всъщност Бог, ние не можем да определим. Това, което ние не можем да определим, е Бог. Това, което не търпи никакво определение, то е Божествено. Това, което се определя, то не е Божествено, то е проявление на Божественото. Човек сам по себе си не може да го определиш. Три неща има, от които човек се влияе. Човек се влияе от светлината, влияе се от топлината, влияе се от силата, влияе се от мисълта, влияе се от подтиците на своята душа. Ти имаш известен подтик, ти мислиш, че чувстваш. В чувството винаги има топлина, приготвена в светлината. Светлината е най-възвишеното състояние, от нея тази материя трябва да се сгъсти. Защото чувството съдържа по-гъста материя, подтиците – още по-гъста материя. Ако ти не си запознат как да функционираш с рядката материя, с гъстата и с най-гъстата, как ще се справиш с живота? Ние казваме: „Защо светът е създаден така?“. Създаден е хората да се раждат и умират. Какво ще кажеш? Може да протестираш, може да кажеш, че светът е лошо направен. Родиш се, учиш се, учиш се и като остарееш, започваш да забравяш онова, което си научил. Раждаш се невежа, ставаш учен и после пак се връщаш към невежеството. Човек идва от тъмнината, влиза в светлината и пак отива в тъмнината. Смъртта е тъмнина. Сега: разумното искане в света кое е? Безсмъртен е само Бог в света. Всеки, който иска да стане безсмъртен, трябва да се запознае с Бога, трябва да изучава кое е благоприятно на Бога. Трябва да изучава кое на нас е благоприятно и кое на Него е благоприятно. Слънцето няма да изучи нас, ние ще изучим слънцето. То изпраща своята енергия както знае. Ние трябва да изучаваме слънцето как трябва да приложим тази енергия, защото така, както сега го изучаваме, ще ни причинява вреда. Ние го изучаваме доста механически.
12 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV Слънцето има три фази. Нашата висша разумност се регулира от слънчевата енергия. Нашето сърце, то се регулира от слънцето, деятелността ни се регулира от слънцето. Вие мислите, че от ума излиза светлина. Ни най-малко умът не носи засега светлина. Ако вземете ума, мозъкът е студен. Мозъчното вещество е най-устойчиво. В него има голямо напрежение, то издържа. При разните болести тялото може да изгуби 30 – 40 кила, мозъкът не се губи, много устойчив е. Мозъкът се намира под друго влияние. Единственото, което е свързано със слънцето, то е сърцето – слънчевият възел. Най-близо до сърцето е слънчевият възел. Или душата е, която е свързана със слънцето. Сега хората отричат, че човек има душа. Какво има човек? Тялото е облекло на душата. Реалното е душата. Тя е организирана. Външната обвивка е тялото. Сърцето и умът, това са спомагателни органи. Умът е неговото осветление, сърцето е неговото отопление. Понеже живеем в един свят студен, трябва ни топлина. Сърцето създава топлината. Сърцето на човека носи отоплението, а осветлението е човешкият мозък. Ако нямате осветление, ако нямате светлина, каква ще бъде вашата мисъл? Да кажем, обичате някого. Трябва да имате някакъв повод за обичта си. Защо го обичате? Ти обичаш водата, понеже тя ти доставя нещо, което ти е необходимо. Ти обичаш въздуха, понеже е необходим. Обичаш хляба, понеже е необходимост. Любовта е необходима за нас по единствената причина, че тя носи живота в себе си. Животът е необходим, понеже носи знанието в себе си. Знанието е необходимо, понеже носи свободата в себе си. Свободата е потребна, да се движим свободно. Движението е потребно, понеже ще има учение, ще се учим. Учението е потребно, защото, като се учиш, ще знаеш как да работиш. Те са свързани едно с друго. Казва някой: „Аз искам да живея“. Да живееш, е най-великото изкуство в света. Като някой музикант, който изучава инструмент: пианист или цигулар – той трябва да разбира нотите много добре.
ТЪРСЕТЕ, ХЛОПАЙТЕ, ИСКАЙТЕ 13 Да кажем някой път, че ти се нервираш. Щом станеш вече нервен, носът ти започва да се изтънява. Тогава трябва да знаеш, че ако се изтъни съвсем, ще се скъса конецът. Не трябва отвърстията на носа да се слепят – тогава ще се развалят гърдите. Колкото отвърстията са по-развити, по-добре е. Щом се раздразниш, хвани върха на носа си с пръста си. Той разбира. Побутни носа си с пръста. Носът разбира какво е. Или най-първо го помилвай. Ти като се нервираш, пипни носа си – ще омекнеш. Тогава ще кажеш хубавата дума, ще уредиш работата. Ако не са думите, ще се създаде голям скандал. Не знаеш как да се справиш? Попитай носа си. Вие как оправяте работата? За мен реално е да пипам носа си. Бог не ми вдъхна диханието през устата, но вдъхна през носа. Господ в носа вдъхна диханието и човек стана жива душа. Бог даде разумен подтик чрез носа. Тия клетки вътре, които образуват носа, са много разумни. Вие мислите, че само вие сте умни! Това са наши богословски вярвания кое верую е право, и кой е прав вярващ. Аз наричам „прав“ вярващ да говори с въздуха. Аз наричам „прав“ вярващ с водата да се разговаря. Аз наричам „прав“ вярващ да знае да говори с хляба, както хлябът да говори с него. Тия работи няма да дойдат изведнъж. Има неща, които трябва да учим. Назад сме останали. В онези богати библиотеки са всичките възможности, а ние седим и чакаме. Младата мома седи, мисли, че някой ще мине, ще дойде да я направи щастлива. Това е, което никога няма да бъде. Никой момък не може да направи една мома щастлива. Никоя мома не може да направи един момък щастлив. Никое дете не може да направи майка си щастлива, нито майката да направи детето щастливо. В служението на Бога може да дойде щастието. Като обичаме Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила, като служим на Бога, от Него идат благата. Ако майката предаде Любовта на Бога на детето си както трябва, и детето ще предаде онази Любов на майката, която иде
14 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV от Бога. Детето предава нещо от себе си. То е изпратено да предаде нещо и майката е изпратена да предаде нещо. Майката мисли, че детето ще израсне, герой ще стане, ще я гледа. Аз доколкото виждам, нито едно дете не е гледало майка си, а много деца са създали повече скърби, отколкото радости на майка си. Откакто съм дошъл на „Опълченска“ 66, са се извървели хиляди, за да ме питат: „Къде е синът ми, къде е бащата ми?“. Какво да казвам? Казвам: „Баща ти иде с тебе“. Той върви, баща му – подир него, и пита: „Къде е баща ми, на онзи свят ли е?“. Казвам: „Баща ти е от дясната ти страна“. Казва: „Защо аз не го виждам?“. – „Сляп си!“ Виждам, учени хора взели микроскоп и виждат това, което обикновените хора не виждат. Този микроскоп увеличава до 10 000 пъти, а сега има и 100 000 пъти увеличава. Вижда човекът много неща. Казвате: „Това е заблуждение“. Имаме едно око вътре, което трябва да развием. Това се нарича едно Божествено състояние. Не считайте това, което ви говоря, за нереално. Аз ви говоря за реалността на живота. Единственото същество, което може да ви направи разумни, красиви, силни в света, единственото същество, чрез което можем да постигнем всичко, то е Бог. Той е толкова чувствителен, няма по-чувствителен от Него. Той влиза в нуждите на най-малките същества и промисля за тях. Той държи всичко в ума си и каквито нужди имат съществата, Той ги задоволява. Няма нещо в света, което Бог да не е предвидил и да не е задоволил. Не задоволява само нашите желания, които ние сме създали. Достатъчно ни е това, което Той е създал. Ние си създаваме изкуствени желания. Ние казваме: „Без пари не може“. Добре, отиваш ти да се къпеш в морето, без пари не можеш ли да се къпеш? В бъдеще разменната монета каква ще бъде? Бъдещата разменна монета ще бъде една малка усмивка. Като отидеш при бакалина, ти ще се усмихнеш и той ще ти даде на вяра. Той ще те попита от какво имаш нужда, ти ще се усмихнеш и той ще ти даде захар, хляб.
ТЪРСЕТЕ, ХЛОПАЙТЕ, ИСКАЙТЕ 15 Ще се качиш на трена, ще се усмихнеш и ще те пуснат. Дойде кондукторът и ти ще му се усмихнеш. Яденето не е сготвено, жената не е сготвила – ще се усмихне и за пет минути ще бъде готово. Сега вас ви се вижда невъзможно това. Невъзможно е, тъй както сте вие сега, при сегашното разбиране. Това, което аз говоря, е невъзможно сега. С бързия трен трябва 250 години да пътуваме, за да идем на слънцето. С обикновена биволска кола потребни са няколко милиона години. Но ако се движим с бързината на светлината, за осем минути ще отидем на слънцето. Може да следваш университет там. Ще отидеш за осем минути, ще учиш там, ще се върнеш за осем минути – шестнайсет минути отиване и връщане. Може да живееш на земята и да ходиш на слънцето да се учиш. Казвате: „Как е възможно, милиони години трябват, да идеш на слънцето! За един бърз трен 250 години трябват!“. Сега, за да бъде разбрано, трябва някой да е ходил. Ако някой ви каже: „Аз ходих“, какво ще кажете? Вие всички сте излезли от слънцето, забравили сте. Земята е излязла от слънцето. И вие с нея излязохте от там. Отделянето на земята от слънцето е цяла епоха. Когато се раждаше от слънцето, всички взехте участие, гласувахте. Сега сте забравили за това гласуване. Като излезе земята отвън слънцето, вие бяхте станали на прах. Господ дойде, взе този прах, събра го, организира го. Вашата душа, която се скиташе из пространството, я взе и с диханието я сложи в тялото. Каза: „Бъдете разумни, втори скандал да не вдигате!“. Защото, от слънцето като излязохте, вдигнахте скандал. Той сложи хората в рая, пак вдигнаха скандал. В небето човекът – мъжът, вдигна скандал. Изпъдиха го от там. На земята жената вдигна скандал и пак ги изпъдиха из рая. Човекът на земята нямаше възможност да се изкушава. Жената се изкуси, че тя даде от плода на мъжа, но Адам не можеше да се изкуси втори път. Той казва: „Аз ядох попарата горе!“. Господ му каза: „Няма да ядеш от
16 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV забраненото дърво“. Жената яде от забраненото дърво. Мъжът е направил една погрешка. То е погрешката на ангелите. Те паднаха. Те са разумното – мъжът. На земята паднаха жените. Най-първо Христос, Който слезе от небето, свърза ангелите, после свърза хората с мекия елемент. Всичките мъже и жени трябва да се обърнат и да приемат Любовта в света. Единствената врата, през която можем да се върнем и да разберем на опит живота, то е Любовта. Ако вие бихте приели Любовта, ще имате един опит. Може да излезете преспокойно от вашето тяло и да направите екскурзия до месечината, до слънцето, да отидете и да се върнете. Ама не трябва да разправяте на хората. Това, което е видяно на слънцето, не може да го предадете с човешки език. Това, което сте видели на месечината, не може да се предаде с човешки език. Може да се предаде само нещо частично. Как е възможно човек да живее на месечината? 150 градуса студ има. Човек със земен организъм не може да живее там. Как е възможно човек да живее на слънцето при 15 – 20 милиона градуса топлина? При 30 – 40 милиона градуса топлина разумни същества живеят и тази топлина е приятна за тях. Топлината е отвън, не е в самото слънце. Сега: физическите работи са свързани с разумния свят. Всички ония прояви на живота, които не са свързани с процеса на Любовта, са опасни за живота. Всеки процес, който не е свързан с Любовта, той носи смърт, защото Любовта е едностранна, не е пълна. Положителното и отрицателното на земята не са еднакво силни, вследствие на това при раждането човек приема повече и оживява, после отслабва и умира. Любовта носи живота и когато животът отвътре е отслабнал, човек умира. Любовта идва от Бога и когато обичта у човека е слаба, вследствие на това губи се равновесието. След като изгуби равновесието, човек постепенно отслабва и умира. Ти ще отидеш в друг свят и после отново ще дойдеш да се преродиш. В бъдеще човек ще пази това
ТЪРСЕТЕ, ХЛОПАЙТЕ, ИСКАЙТЕ 17 равновесие. Той ще дава възможност на всичките клетки, които образуват неговия организъм, да живеят хармонично. Човек не трябва да изтезава ни ръцете, ни краката, ни стомаха, ни очите, ни дробовете си – трябва да се научи да живее един отличен живот. Ти постоянно плачеш. Защо ще плачеш, защо ще изтезаваш очите си? Защо плаче човек? – Като не му дадат нещо, плаче. Ученикът, като не му поставят висока бележка, плаче. Като не го посрещнат добре, плаче. Всички хора страдат, че не са добре посрещнати, че не са добре оценявани. Ние искаме от хората това, което сами не правим. Ако аз искам хората да ме оценяват, аз трябва да ги оценявам, аз, най-първо, трябва да вляза в тяхното положение. Бащата и майката трябва да влязат в положението на своите деца, трябва да ги заченат добре. Не всякога се ражда добър човек. Има гениални дни, в които се раждат гениалните. Има талантливи дни, в които се раждат талантливите. Има обикновени дни, в които се раждат обикновените хора. Зависи всеки в какъв ден е роден. Щом си роден в обикновен ден, ти обикновен ще бъдеш. Ако на земята не си роден гений, гений не можеш да станеш. А някои мислят, че светии ще станат... Трябва да си роден светия. Сега някои правят възражения, какво е писано в Библията. Какво е писано в Библията? – „Дигни кръста си.“ Аз виждам, хората носят кръста на дрехите, на шапките, навсякъде кръст. То е емблема. Кръстът е един разумен акт. Той е образуван от ума, сърцето, душата и духа. Четири направления. Отгоре е духът, долу е душата, вляво е умът, вдясно е сърцето. То е кръст. Да направиш един кръст, значи да призовеш духа, душата си, сърцето си и ума си в една работа. Ония, които изучават електричеството, знаят сменните фази, които стават на положителното и отрицателното електричество и тогава могат да работят. Положителното у човека е долу, отрицателното – горе. Сега мислите, че положителното е горе. Казвате: „Глава има“. Главата е създала
18 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV всичките мъчнотии. Главата за нас е отрицателно. Много студена е главата, една студена, неразумна жена е и хвърля всичката вина на сърцето. Сърцето е опетнено, огрешено, по причина на ума. Човешките души се огрешиха от неразумните ангели. Ангелите, които участваха в създаването на Вселената, не можаха да устоят и те развалиха човешките сърца. Затова именно Господ прощава на тях. На змията казва: „Понеже ти си направила това, затова твоята глава ще бъде смазана, разумността ще ѝ се отнеме“. На жената казва: „Ти ще раждаш в скръб, за да се облагороди сърцето ти. Още веднъж да не правиш погрешка!“. На мъжа казва: „Понеже ти послуша жена си, ще ореш нивите, да се научиш да мислиш“. Тази нива трябва да орем, трябва да раждаме с ума. Ако с ума не можеш да раждаш, ако със сърцето не можеш да раждаш, ако с душата не можеш да раждаш, какъв човек си? Вие казвате: „Аз жена не искам да бъда, мъж искам да бъда“. Та казвам: съвременните хора поддържат духа. Що е един народ? – Един народ е една велика душа, един велик дух, в един народ има едно велико сърце, един велик ум, всичките свързани заедно. Всичките хора, които образуват тоя народ, са малки клетки. Ако не са свързани с тази Първична Причина, да живеят, какво бъдеще може да има един народ? В Стария завет Господ казва: „Елате да разсъждаваме“. „Опитайте Ме!“ – казва Господ. Как ще опитате Господ? „Опитайте Ме със закона на Любовта, за да Ме разберете.“ Ние трябва да Го опитаме с Любовта. Ние се сърдим на Господа, както пророк Йона. Опитайте Бога чрез закона на Любовта! Дръжте мисълта в ума си, че е разумно Същество и че няма по-добро от Него! На Него като се гневиш, какъв ти е халът? На това благото Същество ако се сърдиш, тогава какъв човек си? Ти трябва да имаш пълно доверие в Него. Ние нямаме едно пълно доверие.
ТЪРСЕТЕ, ХЛОПАЙТЕ, ИСКАЙТЕ 19 Ще ви приведа един пример, който е реален. Близо до Шумен има едно малко градче, има едно село, няма да ви кажа името. Оттам е взет примерът. Едно младо момиче било на 16 години, имало дядо, който много го обичал. Казва: „Дъще, да ти дам това Евангелие, то ще ти дотрябва, като се ожениш“. Дал ѝ едно хубаво Евангелие. Тя го прибрала в сандъка. Като си правила чеиз, Евангелието останало на дъното. Слагала чеиз, трупала, напълнила сандъка. Оженила се. След като се оженила, ражда момче, но умира детето ѝ. В голямата скръб започнала да рови сандъка и намерила Евангелието отдолу след 16 години. Започва да го чете. Тя ми разправяше тази опитност. Събира селянки, разправя какво се случило. Казва: „Ако бях чела Евангелието по-рано, синът ми нямаше да умре. Той трябваше да замине за другия свят и тогава да намеря Евангелието“. Та казвам: и вие, като нареждате чеиза си, слагате го отгоре на Евангелието. Ще дойдат страданията, синът ще си иде. Ще намерите тогава Евангелието, да го четете. Ако ние, съвременните хора, не можем да сложим на работа нашето сърце, ако не можем да сложим на работа нашия ум, ако не можем да се хванем за нашата душа и за нашия дух, да следваме наставленията, които те ще ни дадат, не струваме. Няма по-хубаво нещо от това да слушаш доброто си сърце, няма по-хубаво нещо от това да слушаш светлия си ум, няма по-хубаво нещо от това да слушаш светлия си дух, който ти говори. Няма по-хубаво нещо от това да слушаш благородната си душа, която ти говори. С всички тия неща Господ ти говори и трябва да Го слушаш какво трябва да правиш и как трябва да живееш. Ако ние така бихме живели, щяхме да бъдем гении. Не е лошо да бъде човек гений. Ако бяхме гениални, щяхме да бъдем красиви. Гениалните са много красиви. Гениалните са с отлична красота, очите им са красиви. Геният не гледа направо, но нагоре. Има една дълбочина в него. Отлична е главата му, другояче е построена. Особени линии имат гениалните. Един талантлив
20 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV човек е пъргав, каквото приема от гениалните, веднага го разпространява. Гениалните, талантливите и обикновените съставят един човек. Обикновеният човек е тялото, талантливият е сърцето, геният е умът. Светията е още по-горе от гения. Той ги свързва с един свят извън земята. Светията дава светлина, от която геният черпи своята сила. Вие търсите някой да ви обича. Единственият, който може да ви обича, то е Бог. Ако ти в този, който те обича, не можеш да видиш Бога, Любовта не е силна. Този, който ви обича, този, който ви люби, ето как ще го познаете: за пръв път като дойде в дома ви, ако сте болен, ще оздравеете. Като дойде този, който ви люби, ако сте беден, ще се подобри положението ви. Ако не сте разбрали живота, ще се заинтересувате. Ако в дома ви, който ви обича, дойде, ще се измени целият ви живот. Христос като дойде в света, измени се целият ход на човечеството. Ние, съвременните хора, страдаме за неизпълнение. Ако бихме ходили по правилата, които Христос даде, тия страдания нямаше да дойдат. Може би 10 милиона хора ще измрат. Това е един резултат на миналото, неизбежен е. Трябва да се измени животът, за в бъдеще да не дойде по-лошо. Ако сега не вземем една поука, в бъдеще ще дойде нещо по-страшно. То няма да дойде сега, след хиляди години ще дойде, нещо което хората не са и сънували. Ще дойде една война и цялата земя ще пламне в огън, ще се стопи земята и нищо няма да остане. От цялата човешка култура нищо няма да остане. Това ще бъде след хиляди години, не сега. Сега войната ще се прекрати. „Ако ония дни не се съкратяха, ни една плът не би се избавила.“ Бог ще съкрати тия дни. Никога светът не е бил в такова положение както сега. То трябва да се измени. Ако не се измени, лошо е за хората. Но понеже Бог ще съкрати тия дни, народите трябва да поумнеят. Всичките народи на земята трябва да си услужват в Любовта. Всеки трябва да прави жертви. Всеки да пожертва по нещо и да се
ТЪРСЕТЕ, ХЛОПАЙТЕ, ИСКАЙТЕ 21 решат да изпълнят волята Божия. Не да иска всеки народ да победи, но да изпълни волята Божия. Това е тяхна работа. Вие какво трябва да правите? И вие воювате. Война има във всеки дом. Братя и сестри воюват, слуги воюват, учители воюват, художници воюват, музиканти воюват. Мен ми разправяха за един италиански диригент, като се разгневи, като кипне, хвърли палката, с която дирижира, после се извинява, че я е хвърлил. Хвърля я, после ходи да я търси. Извинява се, че това е унаследено. Като не може да изяви гнева, хвърля палката. Че може да пукне главата на някого, хич не му идва на ум. Някой път и ние хвърляме палката, казваме обидна дума. Като каже човек една обидна дума, мисли: „Да ме помни“. Ти с дума главата на човека не можеш да пукнеш, но с думата можеш да накараш човек да ти пукне главата. Тук, в България, преди години имаше един редактор на вестник, той сега е заминал за другия свят. Разказваше ми следното: „В нашия род на всеки две години трябва да ни пущат кръв, прихваща ни нещо. Аз, като редактор на вестника, написах две статии, нападнах някого. Намериха ме и като ме биха, пукнаха ми главата. Таман беше времето, когато трябваше да ми пускат кръв. Пуснаха ми. Приятели от провинцията ми пишат съчувствени писма, съжаляват за станалото. Пък аз поумнях. Казвам, точно навреме дойде пукването. Пукнаха ми главата, когато трябваше да си пусна кръв“. Ако това, което направиш, съвпада с пукането на главата, нямам нищо против него, само да не дойде преждевременно. Ако дойде преждевременно, създаваш излишни страдания. Казвам: всички хора са виновати. Той не е разумен, не постъпва добре, това култура ли е, това образование ли е, всичко не е хубаво. Повикайте на помощ Любовта, повикайте на помощ обичта, повикайте на помощ разумността, повикайте на помощ силата в света. Сега аз разглеждам живота. Ние сме носители на добри и лоши качества от миналите векове и неизбежно
22 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV участваме в доброто и злото. Всеки един от нас трябва да работи, за да помага на човечеството. По-добре човек да диша чистия въздух, отколкото нечистия. По-добре е човек да приеме хубавата храна, отколкото нечистата. По-хубаво е човек да приема чистата вода, отколкото калната и нечиста. Турците имат една поговорка, която казва: „Който дава пари, ще му свирят“. Който дава, това е Любовта. Като имаш Любовта, парите ще дойдат. Ти вървиш и парите отподире вървят. Без Любов ти ще гониш парите, с Любов парите ще дойдат. Без Любов ти ще ходиш да търсиш служба тук-там – не ти дават. С Любов ти не искаш – сложат те на служба. В Китай живял един беден китаец, един от най-големите китайски мъдреци. Оженил се за много красива китайка. Обикнала го. Като живели десет години, тя му казва: „Много си добър, но тази сиромашия, тази беднотия не мога да изтърпя. Може ли да ме освободиш, да намеря някого, да си поживея“. Освободил я. Намерила друг богат китаец, оженила се за него. Пет години след като го напуснала, китайският народ повикал този китаец мъдрец да управлява целия Китай. Тя като се научила, дошла при него и му казва: „Можем ли да живеем както по-рано?“. – „Можем.“ Той взел едно шише нектар, излял го на земята и ѝ казал: „Ако можеш да събереш този нектар, и да е чист, можем да живеем пак“. Ние, съвременните хора, мислим като тази китайка и казваме на Господа: „Освободи ни да си поживеем, с Тебе не можахме“. Ако ти със своя дух не можеш да живееш, ако ти със своята душа не можеш да живееш, ако ти със своето сърце не можеш да живееш, ако ти със своя ум не можеш да живееш, с никого не можеш да живееш. Да благодарим на Бога за въздуха, който ни е дал, за светлите мисли и чувства, да бъдем готови на всякаква жертва. Няма по-красиво нещо от жертвата. Жертвата, то е бъдещето. То е съдба. Защото да любиш, това е най-красивото нещо в света. Няма по-красиво нещо от това да любиш. Няма по-красиво нещо от това да обичаш. Един
ТЪРСЕТЕ, ХЛОПАЙТЕ, ИСКАЙТЕ 23 ственото нещо, на което и ангелите се радват, е, когато един грешник напусне пътя си и се обърне към Бога от Любов. Голяма радост настава между тях, че се е обърнал да обикне Бога. Казвам: ние, съвременните хора, трябва можем да обикнем света такъв, какъвто е. Не какъвто не е – такъв, какъвто е. Хубавия свят всеки го обича. Този, лошият свят, да го обикнем. Че този свят в Бога е. Ние мислим, че светът е лош. Не е лош светът. Ние криво разбиране имаме. Искайте да служите на Любовта. Просете да служите на Любовта. Търсете да служите на разумността. Търси, не мисли на някоя врата да хлопаш. Като намериш Любовта, ще ѝ кажеш: „Ето един, който е готов да служи“. Всички, които искат да ѝ слугуват, Любовта е готова да приеме. И обичта всекиго може да приеме. Така казвам: ако направите един опит, ще стане цял преврат във вашия ум, във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух, ще стане цял преврат в окръжаващата среда. Ние, съвременните хора, се срамуваме от Любовта. Защо се срамуваме от Любовта? Единственото нещо, което ни въздига, е Любовта. Тя внася живота. Без Любов ще бъдем мъртви, без разумност ще бъдем глупави, без сила ще бъдем като червеи. Онова, което ни прави красиви, е Любовта. Тя ни дава тази красота. Като обикнете някого, не го пускате. Какво нещо е обичта? – Като обикнеш един цвят, ходиш всяка сутрин да го поливаш. Какво ще ти даде този цвят? След като го поливаш, ще цъфне, ще усетиш неговото ухание. Ще кажеш: „Много ти благодаря“. Какво ще ти даде? – Мекота. Това цветенце ще ти даде едно чувство, което никога няма да забравиш. Виждали ли сте, пръв път като цъфне едно цвете как се усмихва? Вижте как се усмихва един цвят. Няма по-красиво нещо от усмивката на един цвят. Ако всяка ваша мисъл не се усмихва, ако всяко ваше чувство не се усмихва, ако всяка ваша постъпка не се усмихва, ако ръцете ни не се усмихват, ако краката ни
24 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV не се усмихват, ако космите ни не се усмихват... Като се усмихват, те са живи. Всеки косъм по някой път възприема енергия, която идва от слънцето, от всичките слънца. И благодарение на тия косми човек приема енергия. Затова човек, като му оголее главата, загубва възможността да поумнява. Докато има косми, може да поумнява, като няма косми, не може да възприема горните светове. Обръснете веждите на един човек, обръснете главата му, смачкайте носа му, какво ще стане с човека? Вие не знаете какво нещо е красотата. Казвате „уста”. В устата има една хубава черта. Някой се влюбва в устата, някой се влюбва в носа. Има помръдване в носа, има помръдване в очите ви – в очите ви има един поглед, има помръдване в брадата, в ушите – и в ушите има известна красота. Ако ние не се влюбим в слушането, ако ние не се влюбим в гледането, в зрението, ако ние не се влюбим в уханието, през което идва Божието дихание, което влиза и излиза, какво искаме? Ако ние не можем да обичаме нашите мисли, ако ние не можем да обичаме нашите чувства, ако ние не можем да обичаме нашите постъпки, на какво ще се радваме? В света се радваме на всички хора, които са родили хубавите мисли. В света се радваме на всички хора, които са родили хубавите чувства и които са направили хубавите постъпки. Те са реалното. Цялата красота е израз на онази, Божествената красота. Минават разумни същества, които са взели участие в създаването на земята – има изложение. Цялата земя е изложена на разумните същества. Те идват в нас, наблюдават ни и се радват. Казвам: за какво можем да живеем? Един ден да почувстваме Любовта на онези, които ви обичат. Казва: „Просете“. Какво казва Христос? – „Колко повече Отец небесни ще даде Светия Си Дух на онези, които просят от Него.“ Светият Дух, това е Любовта. Който огорчи Любовта, не му се прощава. Човек, който съгреши против Любовта, единствено това не му се прощава. Докато държиш Любовта, имаш спасение; щом оставиш
ТЪРСЕТЕ, ХЛОПАЙТЕ, ИСКАЙТЕ 25 Любовта, няма спасение. Затова казва: „Който каже хула против Духа Светаго, не му се прощава“. Така казвам: нека има във вас нещо свещено, на което да се радвате. Това свещеното, то е красивото, то е хубавото, в което участва човешкият дух, в което участва човешката душа, в което участва сърцето, в което участва човешкият ум. Това е единственото, което аз наричам Божествена Любов, която въздига цялото човечество, която работи за него. Всичко това, което става, е много хубаво. Бог поправя света. Как ще се поправи светът? Ще видите как става. Само тук, на земята, гледайте да имате Любов. И горе ако сте, ще видите как ще се поправи светът, ще видите как става. Само гледайте да имате Любов. Ако имате Любов, ще разберете. Ако сте без Любов, не можете да намерите вашия Небесен баща. Този баща, Който е Любов и обич, този баща, Който ви е дал, заложил е Духа Си, дал ви е душа, дал ви е ум, сърце, потърсете Го. Потърсете Го вътре в себе си. Това, което имате, изявете него. Имайте уважение и почитание към всичките хора. Да ви се радват, когато идват напредналите хора. Ако слънцето не грееше, какво би станало? Един германски учен изчислил, че светлината, която праща една звезда за цяла година на земята, е колкото слънцето дава за една шапка. Една звезда дава на цялата земя толкова светлина за една година, колкото слънцето дава на една шапка за един ден да я освети. Ако остане вие да живеете на светлината на звездите, ако остане да уповавате на лъчите на хората, ще останете на сухо. Ние всинца се нуждаем от светлина. Ние всинца се нуждаем от Любовта. Дотолкова, доколкото можем да бъдем носители на тази Любов в света, която трябва да го преобрази, дотолкова можем да се ползваме. По някой път изпитанията в живота идат да опитаме силата на човешкия живот. Невидимият свят, за да ви изпита колко сте силни, ще ви накара да направите ред погрешки, че да ги изправите в едно кратко време.
26 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV Или ще ви натовари с една чужда карма, с погрешките на хората, да ги поправите, да покажете колко сте умни. Майката може да поправи своето дете, преди да го е родила. Тя може да го направи гений, може да го направи светия. След като го роди, е невъзможно да го поправи. Докато една ваша мисъл не се е родила, вие можете да я направите да бъде гениална. Щом веднъж я родите, вече е свършено. Едно ваше чувство може да го направите гениално, докато не сте го родили. Но веднъж роди ли се, не можете да го направите гениално; докато не сте го родили, може, но веднъж роди ли се, не можете да направите никакво преобразование в него. Не мислете, че е лесна работа на стари години да се поправите. Не се лъжете. Тръгнал един млад момък да иде на църква – има един анекдот – срещнал го дяволът и казва: „Къде, синко?“. – „На църква.“ – „Ти си млад, на хорото иди, поживей си с момите, на стари години, тогава на църква се ходи“. Той го послушал. Като остарял, пак го среща. „Къде, дядо?“ – „Отивам на църква.“ – „Стар си сега, на стари години трябва да се почива, на млади години се ходи на църква.“ Църквата е човешкият ум. Църквата е човешката душа. Църквата е човешкият дух. Църквата е човешкото сърце. Ти, човекът, си да служиш на Бога. Във всички проявления на живота човека да се радва, че е един слуга на Бога. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. „Аз съм Любовта, Аз съм Истината, Аз съм Животът.“ Бог ще извърши всичко онова, което искате. Възлюбете живота такъв, какъвто е сега, за да постигнете онова, което търсите. Добрата молитва 27.12.1942 г., 10 ч., София – Изгрев
Пътят на праведния Добрата молитва Ще се развеселя Ще прочета само 17-и и 18-и стихове от 16-а глава на Притчите. Венир Бенир Ще ви говоря върху един предмет, върху нещо, което всеки ден вършите, и не го разбирате, вършите го, без да го знаете. Вие едновременно вървите по три пътища и не ги знаете тия пътища кои са. Те са: пътят на живота, пътят на знанието и пътят на свободата. Казва: „Как е възможно човек да върви по три пътя?“. Това са три пътя за три свята. Пътят на живота е за човешкия свят, пътят на знанието е за ангелския свят, пътят на свободата е за Божествения свят. Някои хора искат свобода. Ако не си запознат с Божественото, свобода не можеш да имаш. Искаш знание. Ако не си запознат с ангелите, не може да имаш знание. Ти искаш живот. Ако не си запознат с хората, живот не може да имаш. Аз искам сега да се освободите временно. Вие сте чели много работи, много пояснения. На някой човек поясненията са верни, има нещо у тях. Например онези от вас, които сте готвачи, чели сте много готварски книги – някои рецепти са хубави, някои не са така практични, даже не са здравословни. Там се определя точно как се готви. Обаче вие, готвачите, още не сте изучили кухнята на природата, как тя готви. И тя готви. Между сготвеното от човека и сготвеното от природата има голяма разлика. Един човешки плод не може дълго време да изтрае. След една година разваля се, изгнива. В Божествения свят плодовете, които са Божествени, не гният. Плодовете, които са човешки, гният. Защо вашите плодове гният? Понеже казвате: „Това дърво е мое“. Щом
28 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV кажеш, че това дърво е твое, ще го нападнат гъсеници, пеперуди ще снесат яйца. Казвате: „Защо го нападнаха?“. Защото казваш, че е твое това дърво. Ти това дърво не си го създал, не се грижиш за него, нито светлина му изпращаш, нито топлина, нищо, а казваш: „Това дърво е мое“. Тогава плодовете му не стават. Защо се развалят децата на някоя майка? Тя зачене някое дете и казва: „Това дете е мое“. Разваля се, щом каже, че е нейно. Аз бих казал една дума, но не искам да я кажа. Кое е твое? Трябва да знаете. Има неща, които са наши. Онова, което през целия живот сме опитвали, че няма никаква погрешка, то е наше. Или което сме направили в Любовта, което сме направили в знанието, което сме показали, което сме приложили било добро за себе си, било за ближните ни. След като съм направил нещо, 120 години съм го опитвал, мога да кажа: „Това е мое“. А ако кажеш за нещо още в началото, че е твое, отиде работата! Не казвай, чакай да залезе слънцето. Като изгрява слънцето, не казвай, че е твое. Денят е за работа. Като залезе слънцето, направи сметка и кажи кои работи са твои. Което е останало с тебе, то е твое; което не е останало с тебе, не е твое. Защо ще ми разправяш: „Едно време бях богат, милиони имах, едно време бях учен човек, знаех френски, сега съм забравил“. Не ми говори за френски, който си забравил. „Добър човек бях, сега съм лош.“ Говорете: „Сега станах добър“. „Едно време бяхте глупав, сега поумняхте.“ Защо да не говорите? Та казвам: пътят на живота е път, в който има Любов, пътят на знанието е път, в който има Мъдрост, пътят на свободата – път, в който има Истина. Ако пътят на свободата не е свързан с Истината, този път е фалшив, не е истинен. Ако пътят на знанието не е свързан с Мъдростта, този път не е истинен. Постоянно, непреривно трябва в нашето съзнание Любовта да бъде ръководна нишка. Сега аз не искам да ви направя калугери и калугерици, не искам да ви направя богаташи, не искам да ви направя сиромаси, не искам да ви направя генера
ПЪТЯТ НА ПРАВЕДНИЯ 29 ли, полковници, нито последни просяци. Не искам да ви направя и светии, даже и ангели не искам да ви направя. Пожелавам ви добре да се учите, Господ да е доволен от вас. Сега ви предстои учение, какво ще мислите за ангелите. Сега ще учите в училище азбуката. Каквото правите, добре да го правите. За оня свят не мислете. Свършете земния живот и тогава ще мислите за оня свят. Оня свят като на кино ще го гледате. Един, който не е свършил отделенията, какво ще мисли за гимназията? Може ли да влезе в гимназията? – Невъзможно е. Онзи, който не е свършил гимназията, може ли да бъде в университета? Може да идете в университета, може да се запознаете с професорите, да знаете колко стаи има университетът, но стаите в университета не представят знанието на университета. Професорите още не представят знанието, което те ще преподадат. Сега всеки от вас има свещено чувство, иска да постигне нещо. Всички вие имате да постигате разни неща и двама души няма еднакво да постигат. Трябва да знаете за вашето постижение какво ви трябва. Онзи готвач, който иска да меси хляб, трябва му брашно, вода, сол, после му трябва пещ. Той трябва да знае да меси, да направи хубав хляб. Онзи, който иска да сготви, трябва да има елементи, съответния зарзават. Музикантът, който иска да даде някой концерт – нему трябва едно хубаво пиано, ако е пианист, ако е цигулар, трябва му една хубава цигулка, най-малко трябва да учи десет години, за да излезе на сцената. Не му се позволява да свири дори „Цвете мило, цвете красно“, десет години ако не е свирил. Сега някои искат някое даровито дете да излезе. Всички даровити деца, които излизат, преди да са свирили десет години, се развалят. Чудни са хората, когато искат да излязат по-рано. Да свири десет години е една необходимост. Онова дете, което се зачене в утробата на майката, ако иска да излезе на първия месец, какво ще стане? На
30 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV втория месец ако иска да излезе, на третия, на четвъртия – нищо няма да стане! Девет месеца му трябват, че на десетия да излезе и ще знае само да вречи. Като излезе на десетия месец, то е научило само да каже: „Вае-е!“. Но знаете какво значи „Вае-е“? „Втасахме я.“ Знаете какво нещо е втасването? Значи „завърши се работата“. Детето казва, че стана вече това, което мислило, и казва: „Вае-е!“. Във всеки език има отрицателни страни. Когато някой ми каже, че ме обича, аз виждам, че той има обичта на брашното. Казва: „Обичам ви“. Казва, че ме обича, но като брашно е обичта му – зная, че при най-малкото духане на вятъра всичкото брашно ще хвръкне из въздуха и ще ми причини някаква вреда на очите. Не е завършена любовта. Казва: „Обичам ви“. – Той е в пътя на живота. „Обичам те.“ – Той е в пътя на знанието. „Обичам ви.“ – Той е в пътя на свободата. Сега разбрахме се. Три пъти трябва да кажеш, че обичаш човека. Единия път, че си в пътя на живота, другия път, че си в пътя на знанието и третия, че си в пътя на свободата. Тогава обичаш този човек. Трябва Истината и Мъдростта да дойдат, тогава да се прояви Любовта. Да допуснем, че един цигулар иска да даде концерт в един салон. Трябва да има най-първо акустичен салон. Второто положение: трябва салонът да бъде добре отоплен, ако е зимно време. После: да е чист въздухът, да има отлична публика, да няма влага. Тогава може да свири. Салонът не е отоплен, нечист е въздухът, публиката и тя е със скъсани дрехи. Не се позволява на концерт със скъсани дрехи да ходите. Знаете ли защо не се позволява? Ти отиваш да ловиш риба със съдрана мрежа – всичката риба, която хванеш, ще излезе из съдраната мрежа. Мрежата трябва да бъде здрава, без дупки, не трябва да бъде съдрана. Мрежата да бъде със ситни дупки, че като хванеш рибата, да остане. Като идеш на концерт със съдрани дрехи, никак не може да схванеш ония хубавите тонове, които носят живот за тебе. Аз
ПЪТЯТ НА ПРАВЕДНИЯ 31 казвам: със скъсани дрехи не ходи! Имаш ли десет дрехи – облечи най-хубавата. Имаш ли само една дреха – тогава иди с нея. Но като имаш повече, ще облечеш най-хубавите. Човек, който отива на концерт необлечен, няма светли мисли за музиката. Той играе ролята на Сократ. Един от неговите ученици се явил със съдрани дрехи, бос, тогава философът му казва: „Твоята гордост се показва през съдраните ти гащи“. Горделив е онзи, който е хубаво облечен; горделив е и онзи, който ходи със скъсани гащи. Казва: „Не давам внимание какво мислят хората, аз имам особено мнение“. Ти ако не можеш да разбереш музиката, ти нямаш никакво мнение. Ако не може да схванеш музикалните тонове, ти си един от последните в света. Един човек искаш да познаеш какво ще излезе от него, ще излезе или не. Като се роди едно дете, понеже девет месеца е седяло, още три пъти по девет като седи, като стане на 27 месеца, ще повикаш един добър цигулар да му изсвири нещо. Като му свири цигуларят и онова дете се разкряква, нищо няма да стане от него, но онова дете, което даде внимание, слуша, от това дете ще излезе човек. Ако един човек не даде внимание на музиката, от него човек не може да стане. Като чуеш музиката, то е Божествен глас, ще дадеш ухо. С дясното мъжът, с лявото жената в тебе – или Мъдростта от едната страна и Истината от другата ще дадете внимание на онова, което е хубаво. Тази музика, дето свирят музикантите слиза от висши светове, разумни същества изпращат музиката. Ако твоето благо, което ти пращат, ти не цениш, какъв човек ще станеш? Ако тебе не те интересуват плодните дървета, ако тебе не те интересува водата, ако тебе не те интересува въздухът, какъв човек ще бъдеш, кажете ми? Казва: „Аз искам да живея добър живот“. Как ще живееш добър живот? В какво седи добрият живот? Мислиш ли, че като се понамажеш с пудра, като теглиш тегели на устата, е добър живот? Едно лице свежо, червено,
32 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV едни очи светли, едни уста зачервени отвътре, една ръка топла, крака топли, гъвкаво тяло, то е добрият живот. Някой религиозен човек казва: „За Бога какво правя?“. Ние вършим малки прегрешения. Не е позволено на човека да си наведе главата надолу. То е прегрешение. Досега всичките християни, като се молят, коленичат. Кой не коленичи, като го бият? Някого прострат на земята, бият го, той се моли. Това не е молитва. Какво значи това? Показалецът превит с ъгъла нагоре. Това значи: „Всичко давам за Божественото, нищо не давам за Земята.“ Когато ъгълът е обърнат към земята, тогава значи, че всичко даваш на земята, нищо не даваш на небето. Ти като сложиш колената надолу, това показва, че всичко даваш на земята. Сърцето трябва да е преклонено, да е обърнато към Бога. То значи поклонение на сърцето. Когато си на колене, не показва, че е обърнато сърцето ти към Бога. Трябва да издигнеш колената, да покажеш поклонение. Господ не се впечатлява от такива молитви. Единствено, което го засяга, то е човешкото сърце. Ще имаш едно сърце благородно, обърнато нагоре. Сега аз искам да ви предупредя. Аз не искам да изнеса вашите погрешки. Мене погрешките, които имате, не ме интересуват. Мене човешките погрешки не ме интересуват. Мене ме интересуват добродетелите, благата, дарбите, които хората имат. Онези неща, които вие ги знаете, те са за вас. Кой човек е лош, мене това не ме интересува. Вие се намирате в известно противоречие. Да кажем, неразположени сте. Може да ви кажа защо сте неразположени. Ти си неразположен, защото ръката те боли, така ли е? Така. Ти си неразположен, защото ухото те боли. Така ли е? Така е. Ти си неразположен, защото носът те боли, така ли е? Така е. Ти си неразположен, защото устата те боли? Казвам: ръката те боли – неразположен си, стомахът те боли – неразположен си. От разни места идат неразположенията. Боли те ухото – неразположен си. Окото и ухото са две неща различни. Боли те окото,
ПЪТЯТ НА ПРАВЕДНИЯ 33 понеже си несправедлив. Боли те ухото, понеже си несправедлив спрямо музиката, спрямо хубавите звукове си несправедлив. Боли те носът – не си работил както трябва. Боли те устата – не си ял както трябва. Боли те ръката – не си помагал както трябва. Болят те краката – не си ходил в пътя на доброто както трябва. Боли те коремът. Като ви заболи коремът, веднага на лекар. Кой от вас, като са го лекували лекарите, е оздравял? Аз ги виждам всички хора от памтивека, които са лекувани от лекари, са все в гробищата. Аз ги виждам, от памтивека са чели молитви и са все в гробищата. Лечение без Любов не е лечение. Учение без Мъдрост не е учение. Свобода без Истина не е свобода. Казва: „Аз съм жив“. Живот без Любов не е живот. Живот без Любов и Мъдрост не е живот. Живот без Любов, Мъдрост и Истина не е живот. Тия неща трябва да залегнат в нас. Аз ви казах тази сутрин: вие сте остарели, понеже много кал се е хвърляло във вас. Изчистете калта и ще се подмладите. Вие ще ми кажете: „Дядо ми умря“. Дядо ти умря, защото го боляха очите. Дядо ти умря, защото го боляха ушите, дядо ти умря, защото го болеше носът, защото го болеше устата, боляха го ръцете, краката, стомахът, гърдите. Човек, който боледува от всичките болести, резултатът е смъртта. Казвате: „Какво трябва да се прави?“. Ще обичаш светлината, която Бог изпраща в света, ще оценяваш очите. Ще обичаш звука, хубавите думи, които чуваш. Ще лекуваш ушите. Ще дишаш хубаво, въздуха ще приемаш чрез носа си. Като ядеш, ще благодариш на Бога за храната, която ти дал. Не да се мръщиш, че това не е хубаво, онова не е хубаво, да кряскаш. Мъжът дойде, кряска на жена си, че не е хубаво сготвено. Да каже: „Днес аз ще готвя заради тебе, ти иди да работиш заради мене. Аз ще ти покажа“. Ако земеделецът може да иде да оре на нивата, ако една свиня може да оре, защо една жена да не може да оре? Свинята, мъжът, жената, все орат с носа си. Ако една свиня с носа оре, защо една жена с една малка лопата
34 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV да не може да оре? Не се изисква много, с малка лопата да разкопае 4 – 5 метра. Не е работата в многото, един метър на ден да разкопае, то е достатъчно. Трябва да се измени писането. Мома иска да се жени. „Любезни, откак те видях, вече целият свят ми светна, сърцето ми трепери, аз те обичам, готова съм за тебе всичко да направя.“ Това писмо да го задържи. Всичко, каквото пише, да го направи – да види дали може. Какво ще му казва – то са фалшиви банкноти, които нищо не струват. Ти като кажеш, че обичаш някого, ти да си готов да направиш всичко за него. Ако не си готов, не го обичаш. Това, което не си готов да направиш, не го говори. Господ вас ви изпитва. Гледам, двама седят и той поглежда другарката си, казва: „Тази ли Господ намери да ми даде?“. Тя го гледа и казва: „Този ли намери Господ да ми даде?“. Гледа някой друг. Господ я беше питал и тя хареса първия. После не го харесва. Че кой е крив? В началото като я питаше – тя го харесваше. Сега не го харесва. Аз да ви кажа защо не го харесва. Най-първо, тя считаше, че е здрав и може да ѝ носи вода, пък тя носи вода от чешмата. Освен че не носи, но нея кара. Казва: „Втасахме я, аз мислех той да носи вода, сега аз трябва да нося. Затова ли се ожених?“. Ето погрешката. Най-първо да каже възлюбеният да иде на чешмата или двамата да идат, три месеца да отиват, да види дали ще може да носи вода. Тя без проба предполага – то е теория. Ти, като искаш да се жениш, не искай той да ти носи вода. Кажи: „Аз ще ти я нося“. Ти мислѝ ти да носиш вода, ти като носиш вода, той да седи вкъщи. Ти да носиш вода – свободна да бъдеш. Виж сега, ако той ходи, ще дойде съблазънта. Той отива за вода, позакъснее. – „Защо закъсня?“ Ето беля. „Защо закъсня, да няма нещо, да не си е приказвал с друга на чешмата, там и жени, и мъже има. Защо отиваш?“ – „Очи имам, Божие творение са всички жени, хубави картини.“ Всеки има право да гледа една жена. Когато иска тази жена да стане негова собственост, то е престъпление. Няма нищо да се приближи, да ѝ даде въздушна целувка. Няма
ПЪТЯТ НА ПРАВЕДНИЯ 35 право да целува иконата – изтрива се. Ако я целува, ще се развали. Никой няма право да целува една нарисувана икона, понеже се разваля боята на иконата. Ако ще развали боята, да даде въздушна целувка. Сега аз ви говоря на един език, искам да ме разберете. Светлината ни целува, въздухът ни целува, въздушни целувки ни дават от невидимия свят. Светлината ни целува, донася нещо, въздухът ни целува, донася нещо, водата ни целува, донася нещо, хлябът донася нещо. В Божествения свят всяка целувка носи живот в себе си. Същият закон е за вас. Кажеш някому, че го обичаш. Този човек да почувства, че думите са живи, че носят живот, да не каже: „Я ме обича, я не“. Представете си, в тъмната нощ не съм взел свещ, викам само – тази е неразбрана Любов. Ще изляза с най-хубавите свещи, ще хвърля светлина в пътя – може да говоря. Не разчитай в мрачната нощ да викаш – този човек може да падне някъде. Този път не е осветен, може да има трап, може да има кладенец. Осветете пътя. Този, когото обичаш, освети му пътя, освети целия път пред тебе, за да не пострада. В любовта ние трябва да имаме благото на онзи, когото обичаме. Сега това са практически правила. Ние, съвременните хора, не сме се учили да живеем. Ние изкуството да живеем го имаме. Вие ще попитате аз как разбирам работите. Дойде някоя, иска да се жени, пита от Бога ли е това или не. Казвам: ти като се жениш, женитбата ще ти принесе ли по-голяма полза, отколкото, ако не си омъжена? Щом ще ти принесе по-голяма полза, жени се. Ако ще ти принесе по-голяма вреда, отколкото сега, не се жени. Искаш да хванеш търговия – ако търговията ще ти донесе повече печалба от сега, започни, ако ще изгубиш, не ти трябва търговия. Искам да стана професор някъде – ако това ще ми донесе повече полза, да стана, ако не, защо ми е? Ще видя дали ще ми принесе полза. Ако като стана проповедник ще причиня вреда, няма да стана проповедник. Каквато и да е работа в света да захвана, и
36 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV най-малката, ще гледам дали ще произведе една по-голяма полза, едно благо. Питат сега за войната. Същия закон прилагам. Искаме да се бием. Може да се бием. Ако принесе боят по-голямо добро, отколкото това, което имаме – да се бием. Ако причини по-голямо зло, отколкото имате, не се бийте тогава. Едно божествено правило. Тогава на всичко трябва да гледаме как Бог гледа. Майката иска нейното дете да се въздигне, да стане учено – то е Божественото. За другите не се грижиш – поне да ги не спъваш, ако не се грижиш. Да желае доброто и на другите деца, понеже Бог изисква всички хора да прогресират. Всички души да бъдат в пътя, да опитат благата на Любовта, да опитат благата на Божията Мъдрост и Истина, да опитат благата на живота, на Божието знание и Божията свобода, да опитат благата на Божието училище и работа, която Господ им дава в света. Та казвам: в новия път, в който сме тръгнали, знаете какво разочарование влиза в сърцата, когато е имало един човек, който ви обича, и е бил готов да се пожертва, а ви намери, че вие сте фалшив. Какво разочарование в неговата душа има! Разочарование не внасяйте в душата! Ако се разочарова, погрешката ще бъде негова. Всякога в Любовта да бъдем неизменни. Сега може да ми зададете въпроса, кого имам пред вид. Някои мислят, че в света англичаните са виновати, някои мислят, че французите са виновати. Французите че са виновати, виновати са. Някои мислят: германците, русите, американците. Всички имат малка вина. Аз казвам: мирът иде отгоре. Идат щастливите години, които Бог е определил да опита съвременното човечество. Бялата раса се намира на едно голямо изпитание. Аз желая доброто на всички народи. Нека англичаните покажат своята човещина, своето благородство, своята разумност и своята доброта. Нека германците покажат своята човещина, своето благородство, своята разумност, своята доброта. Нека русите покажат своя
ПЪТЯТ НА ПРАВЕДНИЯ 37 та човещина, своето благородство, своята разумност, своята доброта. Нека американците покажат същото. Всичките народи да покажат същото и мирът ще дойде. Ще имат едно благо, което никога не са имали в света. Ще опитат новото, което Бог им дава. Не искам да кажа, че нямат. Ако това не го направят, Господ ще ги приспи, ще приспи онези народи, които не са изпълнили волята Божия, ще ги принесе в един друг свят и на мястото им ще сложи други. Ще кажете: „Как да го разбираме?“. Разбирайте го както искате. Ако аз имам един син, баща съм, и ако той не иска да изпълни волята ми, ще взема, ще го приспя, ще го изпъдя, ще взема сираче, да изпълнява волята ми. Този, който изпълнява волята ми, той ми е син. Бог иска народите да изпълняват Неговата свещена воля. Благороден е онзи народ, който изпълнява волята Божия. Казвам: ако вие не изпълнявате волята Божия, ще ви приспи Господ, ще си намери други на вашето място. Вие като идете, като богатия ще видите Авраам и Лазар, а вие ще бъдете на мястото на мъчението. Как дойдохте до това място? Когато Лазар седеше при вратата на богатия, богатия казваше: „Това низко същество!“, ядеше и пиеше с музика. После музиката се превръща на страдание. Човешкият живот е това. Човешкият живот започва с благо, свършва със страдание. Адът е земният живот, човешкият живот е адът. Адът е тук. Считам човек онзи, който може да люби. Всеки, който не може да люби, той е едно животно. Човек, който не може да обича, той е едно животно. Който люби, той е човек. Човек, който люби и който обича, е по „образ и подобие“. Ако ние не можем да вложим Любовта като един подбудител в този път на човешкия живот, ако не може да поставим основа, ако не може да сложим обичта като водител в пътя на знанието, какво можем! Кое трябва да приложим и в какво седи нашата човещина? Единственото нещо, което ни се препоръчва пред очите на Бога, то е Любовта и обичта, които работят
38 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV в нашата душа едновременно. Това радва Господ. Като гледа, се радва, че има деца, които са готови да изпълнят волята Божия. Често са идвали някои хора при мене, още като влезе, погледне ме от главата до петите. Аз чета – той казва: „Мене така не можеш да ме излъжеш. Представяш се на светия. Не мисли, че можеш да ме излъжеш“. Мисля да му кажа нещо реално, но той мисли, че може да го заблудя. Казвам: аз, ако нося твоя ум, ще бъда като тебе. Ако аз нося твоя ум, ще постъпвам като тебе, от тебе по-ниско ще бъда. Ако аз искам да съблека дрехата на един свещеник, аз съм крадец и разбойник. Ако аз искам да го пропъдя из църквата, аз съм насилник. Казвам: твоите одежди трябва да съответстват на реалността. Ако на нашето знание, което имаме, не съответства обичта и Любовта, какво е нашето знание? Ако на нашето богатство не съответстват Любовта и обичта, в какво седи то? Ако на нашата сила не съответстват Любовта и обичта, каква е нашата сила? Тази сила ще бъде нашето нещастие. Ако няма това, ще дойде измама, лицемерие, всичките тия неща ще дойдат. Някой се оплаква и казва: „Защо ми дойде всичко това до главата?“. Защото не си сложил в действие Божията Любов и Божията обич. Казва: „Нямам достатъчно знание“. – Ти имаш повече знание, отколкото ти трябва. – „Сърце нямам.“ – Не говориш Истината. Сърце имаш и откакто си се родил, то казва: „Люби!“. То тупа и казва: „Люби!“. Всеки ден ти казва: „Люби!“. „Туп-туп!“ – и като тупа, сърцето казва: „Люби! Люби! Люби!“. Какво значи търпение? Аз ви казвам: какво значи ще любим? Лекарят да сложи инжекция. Инжекцията е: „Ще любиш, ще обичаш“. Ти бързаш. Бързат някои. Като се поднесат някои плодове, внимавайте, не бързайте да вземете! Аз съм повикал гости. Гости съм повикал и ако имам един слуга, който люби и обича, него ще пратя да обере плодовете. Няма да пратя човек, който не люби. Той ще ги опорочи.
ПЪТЯТ НА ПРАВЕДНИЯ 39 Сложете някой човек да сготви, който има Любов. Някой шивач да ви ушие дреха, който има Любов и обич. Да ви ушие без Любов е проказа. Обущар да ви направи обуща, такъв който има Любов да вложи. Бакалин продава нещо – като няма Любов, не му влизайте в дюкяна. Това са правила в света. Някой е учител – да обича децата! Майката трябва да обича децата. Всички хора трябва да започват каквато и да е работа с обич, и най-простата работа да я почнат с обич и Любов. Вие се намирате в лоши условия. Аз съм беден, с това знание, което имам, ето как бих си пробил път. Представете си, че нямам никакво обществено положение, никъде не ме приемат за чиновник. Харесвам как са постъпили двама души: един гимназист и един студент. Първият беше свършил гимназия с отличие – това беше преди войната – ходил за чиновник, не го приели. Отишъл при един свой приятел, взел 500 – 600 лева назаем, купил едно точило, сложил го на гърба си, сложил дипломата на точилото и почнал да точи ножове. Другият беше студент втори семестър, закъсал. Той стана ваксаджия, ходеха при него да си лъскат обущата. После му тръгна. Вземете една долна работа, но вложете Любов, не се обезсърчавайте. Казвате: „Аз ли ще слугувам?“. Всичките бедни хора са слуги на Любовта. Всички богати хора са слуги на болестите. Кой е богат човек? Болните хора са богати. Болният току охка. „Миличка, какво искаш?“ Този болен е аристократ. Като го запитате, иска пилешка чорба, после – малко хайвер. „Скоро хайвер!“ Всичко само за да оздравее. Онзи, здравият, е демократ, здравият човек тича за вода, за това-онова, болният само седи и разправя кое е за предпочитане. От охкането и слугуването аз предпочитам слугуването. Сега аз се отдалечавам от моята идея. Аз бих взел две стомни хубави, чисти, по три или по шест кила. Тогава ще ида на място, където се разхождат надалече богати хора, пък няма вода. Ще избера ден, когато е горещо, засъхват им гърлата. Аз съм хубаво облечен, спретнат,
40 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV налея вода на този, на онзи. Той иска да плати, казвам: „Не, не.“ Ден, два, три, тези хора когато имат нужда от вода, им давам, колега ставам, услужвам им. Те казват: „Да направим нещо за него!“. Зимно време, като нямат нужда, ще помислят: „Той лятно време ни услужваше. Хайде в зимата да му направим една услуга – и ние да постъпим като него“. Аз им дадох пример как да постъпват. Ето един начин как да постъпват. Ще напишат препоръчително писмо, диплом. Човекът от света, богатият, като идеш, той те гледа как ще се усмихнеш. Ако намери погледа ти в хоризонтална посока или ако върви под плоскостта, казва: „Не е за мене“. Ако е над плоскостта, казва: „За мене е“. Или има една хубава усмивка. Този човек, който има хубава усмивка, той е благороден човек. Има една усмивка, няма лъжа. Има усмивка престорена. Има една усмивка, в която седи нещо Божествено, като ти се усмихне, с години не можеш да забравиш усмивката. Като те погледне човек искрено, сърдечно, с готовност за услуга, каквото направи, не го забравяш. Ако ние не може да представим Бога в тази красота, която Господ изявява, защо сме дошли на Земята? Като свирим, за Него да свирим. Като шетаме, за Него да шетаме. Като орем, за Него да орем. Като учим, за Него да учим. Каквото правим, Той да е в ума ни. Той е далече, Той не иска да хвърли сянка върху нас. Абсолютна свобода ни е дал – каквото правим, да го правим тъй свободни, както е Той свободен. Тогава ще имаме Божието благословение. Всеки да работи каквото сърцето му иска да работи. Да не ходим по ума на хората. Към първоначалното желание да се стремим. Желанията ще дойдат по естествен път. Всяко нещо, което човек желае, ще го постигне. Ще го постигнеш ти, като вървиш по един музикален път. В една песен ти не можеш да прескачаш нотите. В песента ще вървиш последователно. Един човек, когото вие любите, то е една пиеса – или той трябва да ви свири, или вие трябва да му свирите нещо. Или вие трябва да
ПЪТЯТ НА ПРАВЕДНИЯ 41 бъдете слушател, той – цигулар, или вие – цигулар, той – слушател, едно от двете. Като ви свири, всичкото богатство приемете от музиката. Аз ви говоря за неща, които се сбъдват. Дванайсет години, когато аз правех своите изследвания, казваха ми: „Искате ли препоръка?“. Аз отивах да изследвам без препоръка, нито исках някой да ми плаща. Аз ще плащам. Аз искам да видя как ще ме приемат без препоръка. Действително само на две места имах възможност да видя българите. Но то е малко, то е 2 1/2, то е едно изключение, на 2 1/2 изключение, половината изчезнало. Ако половина имаше, в реда на нещата трябваше да бъде. Често ме питаха защо нямам препоръка. Казвам им: „Ако имам препоръка, вие ще се явите каквито не сте. Със знанието, което имам, аз сам се препоръчвам. Аз ще направя опит.“ Влизам в гимназията, казвам: „Ще направя един опит, правя известни изследвания, да проверя това, което аз зная, вярно ли е или не, колко на стоте е вярно“. Казвам: „Изберете ми 10 ученици най-способни, 10 души средни и други 10 души най-слаби. Нищо друго няма да ми кажете и аз ще определя техния характер. Много материално ще определя в бъдеще какво ще стане от тях“. – „Как може?“ – „Как може, няма да ме питате, това е теория. Аз искам да зная от вас дали това, което ще ви кажа, е вярно, а откъде аз го зная, няма да питате.“ Казвам за един ученик: „Този в математиката от 10 задачи, 3 оставя нерешени. Така ли е?“ – „Така е.“ – „Този – казвам – от 10 задачи 4 решава, другите не може. Така ли е?“ – „Така е.“ – „Този от 6 задачи една решава. Така ли е?“ – „Така е.“ Не ме питайте как познавам. Това е наука. Заложено е в главата. Виждам го. Неговата глава показва, че в миналото е бил немарлив. На този ученик казвам, майка му е здрава, баща му бил богат, заможен, роден е при много добри условия, не знае какво нещо е сиромашия. На лицето е написано това. Този, хубавият организъм, даровит е, това е писано на лицето му, че това и това ще стане. Откъде познавам, няма да питате. Откъде го
42 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV зная, не е важно, но искам да знам вярно ли е това и колко на стоте е вярно. Вие може да мислите, че искам да ви лъжа. Възможно е. То са предположения. Но казвам: като ви излъжа, тогава ще ми кажете. Предполагате, че аз ви лъжа. Може да е, но може и да не е вярно. Като дойда аз, вие имате едно убеждение. Казвам: „Днес вие ще се коригирате и утре ще се измени мнението ви“. Викам един учител и му казвам: „Ти си женен, не живееш добре с жена си, жена ти е много сприхава, одумничава, опърничава, обича да послъгва и любовни работи има не само с тебе. Ти се пържиш“. Казва ми: „Кой ти го разправи?“. – Ти го носиш написано на лицето. Каквото върши мъжът, се пише отвън по лицето на жената и каквото жената върши, се пише на мъжа. Всичко се пише, няма скрито-покрито. Лъжата се пише. Миналите поколения каквото са лъгали, то е написано. И доброто, каквото са направили, и то е написано. Аз съм дошъл с едно желание: трябва да се коригират миналите поколения. Каквото добро са вложили във вас, мене това ме интересува, другите неща не ме интересуват. Доброто ме интересува. Българите имат едно предназначение от Провидението – искам да им дам подтик да служат на Бога. Ако вървят по този път, ще имат бъдеще. Ако се откажат, ще носят своите последствия. Вие ще кажете: „Да е даровит човек“. Бог ви е дал дарби, но и досега не вярвате в това, което ви е дал, чакате да се преродите втори и трети път. Сега сте преродени, използвайте сегашния живот. Вие като сегашния живот никога няма да намерите. Следващият път като дойдете, съвсем други ще бъдат условията за вас. Веднъж при един български чорбаджия дойде млад момък и от него иска помощ. Той казва: „Нямам пари, не мога да ти услужа“. Аз му подшушнах: „Видиш ли този момък, той в бъдеще ще бъде министър на България и ти ще имаш нужда от него“. Той ми казва: „Имам пари, ще ида да му услужа“. Помогни на този човек – впоследствие той ще заеме видно място. Този човек, който иска от тебе,
ПЪТЯТ НА ПРАВЕДНИЯ 43 помогни му – той ще бъде министър. Всеки човек, който иска една помощ, аз го зная, той ще бъде министър. Аз му помагам – той ще стане министър и ще ми се отплати. Всеки, който идва при мене и е богат, няма нужда – аз зная, че те ще го смъкнат. И министър ако е, ще го смъкнат. Всеки човек, който има нужда от Любовта, има бъдеще. Всеки, който има нужда от обичта, има бъдеще. Човек, който няма нужда от Любовта, свършено е с него, няма бъдеще. Това, което мога да ви кажа е, че човек, който не се нуждае от Любовта, няма бъдеще. Човек, който постоянно има копнеж за Любовта, той е човек с бъдеще. Това трябва да влезе в ума ви, помнете го. Най-хубавото нещо, което може да ви каже Любовта, е единственото благо в света. Тя е, която ни е въздигнала. Когато казва Бог: „Да направим човека по образ и подобие Наше“, то е Любовта, която казва: „Да направим човека“. Любовта като проговори, Бог тогава направи човека. Ако Любовта не беше проговорила, човек досега щеше да бъде в онова положение в материята. Като дойде Любовта и проговори, даде Божественото дихание на човека. Когато Любовта говори, отговорете на нея. Не се срамувайте от Любовта. Не изповядвайте Любовта си с думи, да кажете: „Аз ви обичам“. Кое нещо е Любовта? Любовта е огън, но ако тя изгаря, не е Божествен огън. Любов, която не изгаря, тя е Любов. Любов, която произвежда светлина в човешкия ум – светлина на живота, Любов, която произвежда топлина в човешкото сърце – топлина на живота, Любов, която произвежда сила в човешката душа – сила на живота, тя е Божествена Любов. За тази Любов ви говоря, тя е, с която ще се подмладим. Често вие говорите за старост. Под думата „стар“ се разбира учен човек, който има знание, как да живее. Виждам стари хора сега, не може да живеят. Ти като човек още на 40 – 50 години носиш бастун, подпираш се. Хората като били маймуни, носили тояги, да се подпират, да ходят на два крака, за да излязат от маймунското
44 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV състояние. Понеже не можели да ходят на краката си, та се подпирали с тояга. Щом ходиш без бастун, показва, че си проходил. Без бастун гледай да ходиш. Ти имаш 100 000 – 200 000 лева в банката – те са бастун. Утре ти го вземат, тогава? Имаш един апартамент – то е бастун, на който уповаваш. Утре ти вземат апартамента – не можеш да ходиш. Имаш една нива – тя е бастун. Не разчитай на бастуна! Защото цялата земя е дадена на разположение. Всеки един, който е пратен на земята, са му дадени всичките условия за развитие. Няма какво да се оплаквате. Аз се чудя, тия блага, които Бог ви е дал, вие сте големи богаташи и пак сте недоволни. Седите и чакате да бъдете още по-богати. Като отидеш сутрин за вода, ще си напълниш стомната и като срещнеш един свой приятел, ще му услужиш. Като отидеш на лозето, ще имаш една кошница и като срещнеш един приятел, дай му един хубав грозд. Или ще имаш една кошница с ябълки, череши и като срещнеш един свой приятел, да се зарадваш, че срещаш едно същество, което Бог е направил. Всички да се радвате. Ако вие не може да го направите, отворете се, да дойдат други да го направят във вас. Ти не може да го направиш, съгласен съм. Нали някой път имате къща, не ви върви и давате стая, някоя стая под наем, кираджии слагате. Та и сега, когато не ви върви, настанете кираджии във вас, да тръгнат работите. От невидимия свят има доста кираджии, които ще дойдат да изпълнят волята Божия. Ако вие сами я извършите, още по-добре. Ако кираджиите я извършат, и то е добре. „Кираджия“ как се казва на български? – Наемател. Или можете да дадете вашата къща на някой ваш възлюбен приятел, който иска да живее във вашия апартамент. Дълго време като чакате, повикайте ваши приятели да съжителстват. Сега вие казвате: „Да забогатеем, да имаме 10 – 15 къщи“. Казвате: „Остаряхме, зъбите опадаха, очите потъмняват, ушите оглушават“. Казваш: „За оня свят
ПЪТЯТ НА ПРАВЕДНИЯ 45 съм вече“. Въобразяваш си оня свят такъв, какъвто не е. В оня свят ще срещнете само ония хора, които сте обичали на земята. В оня свят, щом срещнете онези, които не сте обичали, те ще обърнат гърба си. Щом срещнете онези, които сте обичали, те ще обърнат лицето си. Тъй че на едните ще гледате гърба, а на другите – лицето. Тези, на които гледате лицето, те са, които сте ги обичали, и са ви обичали. Онези с обърнатите гърбове към вас са, които не сте ги обичали, и които не са ви обичали. Вие срещате един камък. Какво е един камък? Онзи, когото не са обичали хората, камък е станал. Необичаните хора са станали камъни. Ако ги обикнем, хора ще станат. Казва: „От тия камъни Бог може да направи чада на Авраам“. Какво значи? Тия камъни са необичаните хора. Като обикнем тия камъни, ще станат хора. Тия дървета са необичани. Като ги обикнем, хора ще станат. Тия животни са необичани. Като ги обикнем, хора ще станат. Вие имате един кон, той е ваш приятел, който за 20 години ви служи и вие не го познавате. Като идете в оня свят, ще го срещнете, той си е изменил формата и ще каже: „Много добре ви познавам характера“. Вие сте го държали в обора, качвали сте се на гърба му, ходили сте с него, слама сте му давали, някой път с камшик сте го удряли. Вие казвате: „Кон е“. Друго понятие трябва да имате. Да виждаш в един кон разумно същество, което доброволно е слязло да ти служи от Любов. Аз съм гледал какви хубави очи имат воловете. Веднъж гледам два вола впрегнати, каруцата е много натоварена, отивам при господаря и му казвам: „Много добри волове имаш, какъв хубав поглед имат. Много си ги натоварил. Малко човещина да имаме. Ако и тебе те впрегнат, какво ще ти бъде?“. Погладих ги. Той казва: „Тежко ще бъде“. Казвам: „Може да бъдем по-справедливи – и те имат всичкото добро желание. Ти нищо не им плащаш, само слама им даваш“. На нас, съвременните хора, ни трябва обхода, благородна обхода. Българинът казва: „Ти като говориш така,
46 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV правиш ли го?“. Мен ме питаха: „Ти защо ходиш да мериш главите на хората?“. Аз рекох: „Без пари меря, нищо не искам. Без пари всичко правя“. – „Че без пари може ли?“ – Аз може да съм много богат. Богат съм и като нямам друга работа, тръгнах да се занимавам с хорските работи, да видя кой какъв е, да видя кой как живее с жена си и искам да направя някои измерения. Този българин ми казва: „Ти какво ще кажеш за моята баба?“. Гледам, има една хубава брада, едни хубави живи очи, хубави скули, вежди тънки, много хубаво гледа. Казвам на дядото: „Ти си щастлив, че си имал такава баба и благодарение на тази баба ти си такъв дядо“. Казва ми: „Отгде го знаеш? Тя е ангел. Пък да знаеш как готви! Едно време на хорото като ми запали сърцето, знаеш какво беше! Имаше много момци, които я искаха, на тях хич не обръща внимание, само мен гледаше. Гореше ми сърцето“. Рекох: „Тя ще се подмлади“. – „Как ще се подмлади? Вярно ли говориш?“ – Ще се подмладим. Хубавото в света е да тропаш на хорото, да гориш сърцето, но да гори и да не изгаря. Нека горят сърцата. Аз се радвам на горящите сърца. Аз се радвам на дърветата, които цъфтят. Аз се радвам на реките, които текат. Аз се радвам на вятъра, който духа. Аз се радвам на всичко онова, което носи Божиите блага на хората. Казвам: всички трябва да се радваме на онова, което Бог е създал. Това, хубавото, е за нас. В тия години, които идват, всички нечисти съдове трябва да се изчистят. Трябва да се измият съдовете. Всички необработени места трябва да се обработят. Всички нечисти места трябва да се очистят. Всичко да се поправи. Разумност се изисква. Не да търсим погрешките. Ако има някой в света, който може да търси погрешките, то е Бог. Но и Той не ги търси. Има един стих в Писанието: „Господ влезе в нас и иска да примири целия свят с нас, като не ни вменява грях“. Казва: „Няма какво да ги съдим“. Няма съдба. Съдбата е работа. Съдбата е доброто да проявим, не злото. Сега ще се съдят праведните какво трябва да вършат. На всеки един
ПЪТЯТ НА ПРАВЕДНИЯ 47 добър човек, на всеки един умен, справедлив човек ще му се дадат условия да извърши добро, да се подигне светът. Всички затвори ще се отворят, всички болни ще станат от леглата, всички мъртви ще излязат от гробовете. Всички ще излязат, ще дигнат онова трикольорно знаме – знамето с червеното, жълтото и синьото, знамето на Любовта, знамето на Божията Мъдрост и знамето на Божията Истина. Напред! Всички да тръгнем да служим на Бога! Едно просто правило: измийте очите си, да приемете добре Божествената светлина, да извършим волята Божия. Измийте устата си и кажете на устата: „Може сега да изнесете най-красивото Божествено слово“. Измийте ушите си, да чуете Божествената Мъдрост и добре да я предадете. Ще погладите вашия нос, който ще измиете, и ще кажете: „Въздухът, който влиза, да го приемеш добре“. Всички вие и аз ще служим на Господ тъй, както Той иска. Отче наш 3.01.1943 г.,10 ч., София – Изгрев
С благодат и истина Отче наш Благост Ще ви прочета само 14-и стих от първата глава от Евангелието на Иоана: „И Словото стана плът и пребиваваше между нас и видяхме славата Му, слава както на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина“. За нас, хората на земята, които са във физическия живот, духовният живот и Божественият живот не са понятни. Някои не струват хас от земния живот, но не знаят, че той е само отражение на Божествения. Онзи, който не може да разбере земния живот, той и Божествения никак няма да разбере. Сега трябва едно разбиране, реално разбиране. Човек трябва да знае кога е гладен и кога е сит. Трябва да има два усета. В глада има едно активно състояние, едно неспокойство, незадоволство. В ситостта има спокойствие, почивка изисква човек. Те са две състояния. По кое се определя кога човек е сит и кога е гладен? Сега често казват, че някой човек е духовен. Как ще определиш? Божественият човек и физическият човек си приличат, само че на Божествения човек главата е нагоре, а на земния човек главата е надолу. Това е и в съвременната фотография. Когато фотографирате нещо, отражението е обратно. Трябва да го поставите в първото положение. Истинския живот трябва да го поставите във фокус. Онези, които не разбират този закон, като фотографират, дават тези негативи, дават изопачен живот. Казват: „Не прилича на човека, с главата надолу е“. Огледайте се в една бистра река и ще Не струвам хас от нещо. разг. – Не обръщам внимание на нещо.
С БЛАГОДАТ И ИСТИНА 49 видите, че човек в реката е поставен с главата надолу, а с краката нагоре. Вие сте с главата нагоре и с краката надолу, а гледате образа във водата, че неговата глава е към центъра на земята, а вашата е към центъра на слънцето. Най-първо трябва да се избавим от известни илюзии или самозаблуждения, които съществуват във физическия свят. Например някой път човек е недоволен. Щом си недоволен, имаш отражение. Виждаш човека с главата надолу. Вземи огледалото и може да го поставиш с главата нагоре. В огледалото ще видиш себе си. Само че в огледалото не може да го накараш да говори. Той може да направи всички гримаси, но никога не може да чуеш гласа. Може би човек още по-напреднал да направи този в огледалото да говори. В бъдеще това ще го направят. Може да сложат един апарат и каквото ти си казал, и той ще говори. Казва: „Знае да говори“. Но точно ще каже това, което ти казваш, нищо ново няма да каже от себе си. Ще каже само онова, което ти си казал. Ние, съвременните хора, сме само автомати на същинския човек в нас. Ние говорим това, което той е говорил в нас. Казва: „Аз много зная“. Знаеш толкова, колкото той ти е казал. Той като престане да ти казва, ти млъкваш, не знаеш повече от това. Сега е необходимо едно огледало. После, човек сам не може да се огледа. Приятно е огледалото. Ти на физическия свят може да се оглеждаш. В Божествения свят, ако останеш там, не може да видиш себе си. Щом слезеш на земята, ще видиш какво нещо е Божественият човек в умалена форма. В духовния свят човек е толкова голям, че не може да го фотографираш по никой начин. Като слезе на земята, може да го фотографираш, виждаш го в умалена форма. Трябва да имаме една ясна представа за физическия свят. Тепърва трябва да се изучава. Цялата материална вселена представя нещо подобно на нашата земя. Тя има своя ос, има северен и южен полюс, има изток и запад. Онова, което става на земята, става и в материалната вселена. Това, което става в цялата вселена, става и на
50 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV земята. Следователно, когато ние говорим за земята, за земния живот, разбираме за в бъдеще след милиони години, понеже човек няма да живее само на земята. Той хиляди, милиони години ще пътува от свят на свят, от земя на земя, от слънчева система в друга слънчева система и ще учи. Сега е бил малко дете в отделенията. Казва: „Какво има за в бъдеще?“. Той си представя небето такова, каквото не е. Той, докато дойде да живее в небето, ще мине много време. Той трябва да завърши своята екскурзия по всичките материални светове и тогава само ще надзърне в Божествения свят и тогава ще бъде готов да разбере. Сега тия работи ги считате като „Хиляда и една нощ“. Може някои от вас да кажат: „Дали това е вярно или е невярно?“. Вие казвате: „Тия работи не са верни“. Това, което сънувате в съня, вярно ли е? Като се събудите, това, което сте видели в съня, в действителния живот не е вярно. В съня съвсем друг е животът. След като се събудите, животът се различава от сънния ви живот. В това няма противоречия, защото така, както е Божествената реалност, без сенки, тя не може да се разбере. Един художник, който не може да тегли една хубава линия, не може да нарисува една картина. Един художник, който не знае как да нарисува сенките, той не знае как да нарисува една картина. Мислите ли, че да нарисувате един нос е лесна работа? Малко художници съм виждал, които да са нарисували вярно един нос. Ено малко придвижване на тази линия на носа дава съвсем друг образ. Защото, ако носът е дълъг, показва, че човекът е обективен, очите му са отворени, всичко вижда. Ако носът е много широк, тогава е много чувствителен, обича да си похапва, обича удоволствията, работлив е, но той обича другите да работят, а той да заповядва. Ако е много дълъг, е взискателен, каквото направиш, все ще коригира. Посолиш яденето – ще прави въпрос, че повече сол си сложил. Затова на такъв човек с дълъг нос ще оставиш яденето непосолено. Ще кажеш: „Вие сте добър,
С БЛАГОДАТ И ИСТИНА 51 Вие сте специалист“. Сега тези неща са вметнати, за да разберем духовния свят. Защото, като ви говоря за кухнята, ако ти не разбираш обикновената кухня, как ще разбереш кухнята на своето сърце, как ще разбереш кухнята на своята мисъл? Че и мисълта си има кухня. Вие ще кажете: „Какъв е Божественият свят?“. Какъвто е физическият свят, такъв е и Божественият свят. Духовният свят и от двата има еднакво. Ние трябва да се запознаем с физическия свят в неговите подробности. Ако един човек не може да види красотата в своята ръка, ако един човек не може да види красотата в своя крак, ако един човек не може да види красотата в своите рамена, ако един човек не може да види красотата в своите уши, в своите очи, в своите уста, той нищо не е разбрал. При създаването на човека са взели участие най-възвишените същества. Най-после взел участие и самият Господ. Те като го създали, Той взел, че го доправил и го направил по образ и подобие Свое. Казваме, че човекът е направен по образ и подобие Божие. Но по образ и подобие ще го разберем, като проучваме този човек какъв е. За да го познаем, трябва светлина. Представете си, че вие влизате в този салон, когато е пълен с хора, но вечерно време, няма светлина – какво ще видите? Ще чуете шум само, но тия хора как са разположени, няма да ги видите. За да разберем физическия свят, имаме засега доста малка светлина и не може да видим света такъв, какъвто е. Ние недовиждаме нещата. Не е станал пълен ден. Сега идва зазоряването и това го наричат „тъмен век“. От 8000 години е наречен „тъмният век“ и едва сега започва да се пуква зората. Сега ще изгрее духовното слънце и този свят ще има съвсем друг облик, отколкото сега. Без тази Божествена светлина ще знаем толкова, колкото може да ни се открие сега. Вие във вашите умове може да си предполагате дали това е вярно. Аз може да ви задам много въпроси. Вие, които живеете сега тук, вярно ли е, че живеете? Аз искам от вас доказателство.
52 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV Правят в Сливен един сеанс. Един наш приятел, Димитър Голов, прави сеанса. Явява се един дух и Димитър Голов пита духа: „Ти знаеш ли кой съм?“. Духът му казва: „Ти си Стоян Станчев“. Той казва: „Аз съм Димитър Голов“. – „Ти не си никакъв Димитър Голов, ти си Стоян Станчев. Ти си Станчев, понеже стоиш до медиума. Ти си Стоян, понеже стана причина той да заговори и аз да дойда, затова си Стоян Станчев“. Значи, говори му по дух. Един музикант след като свири, аз мога да кажа дали той е музикант. Преди да е свирил, не зная какъв музикант е. Но щом като свири, вече зная дали е музикант. За да бъде човек музикант, той трябва да носи онова име, което си го създава. Ние казваме за някой човек, че е добър. На един човек не може да му сложиш името „добър“, докато той не прояви доброто. Като прояви доброто, тогава може да му кажеш, че е добър. Като прояви разумността, тогава може да му кажеш, че е разумен. Като прояви справедливостта, тогава може да кажеш, че е справедлив. Като прояви Истината, тогава може да кажеш, че е истинолюбив. В Божествения свят само тогава те кръщават с това име. Тук, на земята, казват, че някой е истинолюбив човек, но той е статическо положение – прилича на човек, но същинският човек е онзи, който се проявява. Следователно същите заблуждения съществуват у хората за Бога. Хората имат много понятия за Него. Някой път те Му се молят, молят, но Той не ги чува. Имаме в Стария завет един пример, когато израилтяните станали идолопоклонници, служил на лъжливи богове, не искали да знаят къде е истинският Бог. Отива в това време Илия и казва: „Да принесем жертвоприношение на Бога и Онзи Бог, Който изпрати огън да пояде жертвата, Той е Бог“. Събират се 400 души лъжливи пророци и от сутринта започват да викат: „Ваале, Ваале, Ваале!“. Илия ги подиграва и им казва: „Викайте по-високо, може да спи, може да е зает с някаква работа, недочува, викайте по-високо“. След като са се молили дълго, не
С БЛАГОДАТ И ИСТИНА 53 слиза огън от небето. Тогава Илия направил жертвоприношение, заколил жертвата, помолил се и след известно време слиза от небето огън и пояжда жертвата. Тогава Илия избива тия лъжливи пророци. Сега онези, които не разбират философията, казват: „Как тъй да се избият пророците?“. Много естествено става това избиване. Лятно време слънцето не избива ли снега? Всичките глави на снега падат, нищо не остава. Всичките ги изколва до една и на какво стават? Обръщат се на вода и хубави извори. Зимно време погледнеш, пак започват да възкръсват тия изкланите пророци. Илия ги изкла. Но сега имаме още повече пророци, сега пак трябва да се колят. Трябва да се изучава физическият живот на хората, понеже той съдържа Божественото в себе си. Той е едно семе, което съдържа всичките възможности. По някой път много духовни хора казват: „В небето да идем, в небето е разумният живот, там ще изучаваме човека на земята“. Щом започнем да изучаваме човека на земята такъв, какъвто е, ние сме вече в Божествения свят. Щом ти си в небето и ако идеш да търсиш това, което е на земята, ти си на земята. Вие ако се качите в небето, няма да видите никакви ангели, никакво Божество. Ще видите празен салон, навсякъде празнота. Ще гледате една пустиня, ще се върнете и ще кажете: „Няма нищо там“. Хората имат едно смътно понятие за небето. Невъзможно е да стъпи човешки крак в Божествения свят, той може да го зърне отдалече, но там да влезе е невъзможно. На мене няма това да ми разправяте: „Може да го зърне, да го види“. Често мене някои са ми казвали, че са ходили в Божествения свят и видели Бога. На сарафина не може да прокараш позлатена монета за златна. Като вземе монетата, пробва. Щом се изтрива златото, знае, че е позлатена. Щом не се изтрива и като я претегли вижда, че има известна тежест, знае, че монетата е истинска. Истината има една определена тежест, която никога не се мени. Единственото нещо, което има
54 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV тежест, без да се изменя в цялата вечност, това е Истината. И следователно чрез Истината ние подобряваме знанието, подобряваме Любовта, защото Любовта няма тежест. Това е нейното преимущество. Единственото нещо без тежест е Любовта. Единственото нещо, което е безгранично, то е Мъдростта. Единственото нещо, което тежи и което никой не може да дигне, то е Истината. Ти Истината не може да я мръднеш никъде. Тя е това, което никой не може да го мръдне, но което е толкова подвижно, че то като иска, навсякъде се движи. Като не иска, никой не може да го мръдне. Никое божество, никой ангел не може да го мръдне. Що е Истина? Това, което никой не може да го мръдне. Що е Истина? – Това, което никой не може да го претегли. Това са моите определения с кратки думи да ви кажа какво нещо е Истината. Сега: има една Истина, която е отражение. Аз не говоря за това, то е друг въпрос. Като говориш за Истината, да живееш в нея. Да живееш в Истината и да говориш за Истината са две неща различни. Да живееш в Истината с Любов е едно нещо и да живееш в Истината без Любов е друго нещо. Ти тогава ще живееш в света на мъчението. Да живееш в Истината без Любов е ад, да живееш за Истината с Любов, това е рай. Що е пъкъл? Да живееш в Истината без Любов. Що е рай? Да живееш в Истината с Любов. Следователно ние, хората, сами си създаваме нашия ад и нашия рай. Ти отхвърляш Бога и казваш: „Няма Бог, няма Любов“ – ти създаваш ада тогава. Казвате: „Защо Господ създаде ада?“. Ти го създаде. Измени възгледа си, възлюби Господа и веднага ще дойде раят. Всичката съвременна философия е в това: има ли Господ, няма ли Господ. Цели томове се пишат за това. Щом Бог Го няма, адът е там. Щом признаваме, че има Господ, рай има. Като вляза в някой дом, гледам, всичките скръбни – Господа Го няма. Като вляза в друг дом, усмихнати са хората – Господ е там. По някой път гледам по лицата на хората или като пипна ръката, казвам: Господ е тук. Някой път го няма, студена е ръката, суха е, живот
С БЛАГОДАТ И ИСТИНА 55 няма. Гледам някое същество бездушно, хилаво, погледна веждите – недоволно. Казвам: Защо си недоволен? Един млад момък питам: „Защо си недоволен?“. Казва: „Имах една мома, обикнах я, изигра ме“. Казвам: „Ти си обикнал чужда, тя не е била от твоето ребро. Има една жена, която Господ е създал от твоите ребра. Ти си обикнал чуждата. Ти ще опиташ, ще пипнеш и ако уйдисват на място – тя е, ако не уйдисват ребрата – ще я оставиш, тя е чужда жена. И да се ожениш за нея, ще ти я вземат“. Сега някой момък иска да се жени. Трябва да види дали е от неговите ребра. Той е имал тринайсет ребра и от двете тринайсти ребра е направена жената. От това число тринайсет и дявола го е страх. Дяволът и до днес казва: „Тази глава ми побеля от жената. Що ми трябваше да кажа на тази жена да яде от забраненото дърво? Главата ми побеля от това“. Той се оплаква и казва: „Никога не бих накарал една жена да яде плода. Нейната глава не побеля, но моята побеля. Вижте на какъв хал е главата ми, смазала я, толкоз хиляди години все заради нея ме гонят – все заради жената“. Това е фигура на речта. Гонят го, понеже дяволът предаде едно учение на Ева без Любов. Той създаде ада. В този ад го сложи Господ, във вечния огън. Това, което направим без Любов, в този ад ще влезем, да го опитаме, да знаем за бъдеще как се лъже. Казвам: вие сега ще идете в своя си ад, който създадохте. Жената, която лъгала един мъж, ще иде в ада; мъжът, който лъгал една жена, ще иде в ада. Едно дете, което лъгало баща си и майка си, ще иде в ада. Слугата, който лъгал господаря, ще иде в ада и господарят, който лъгал слугата си, ще иде в ада. Всеки в своя ад ще иде. Учители, свещеници, всички, без разлика, в ада ще идат. Всички, които употребяват Любовта, в рая ще идат. Тук няма никакво лицеприятие. Та казва Писанието, че е „пълен с благодат и Истина“ Онзи, Който дошъл. Казвате: „Христос как е издържал?“. Само един човек, който е основал живота си на Истината, той може да издържи тия страдания. Не е
56 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV въпрос само за страдания. Много хора са страдали като Христа, но да издържиш страданието, да не роптаеш... Виждаме, Христос и при най-големите страдания казва: „Прости им, Господи, защото не разбират този въпрос“. Най-после и Той се намира в едно противоречие, казва: „Тъй както вярвам, в Твоите ръце предавам душата си. Това, което е добро за Тебе, то ще бъде добро и за Мене. Аз понасям с радост всички тия страдания“. Христос понесе скръбта с радост. Сега ние искаме да понесем страданията и да имаме радост. То е обратен процес. То е най-лесното. Всеки човек, като му дадеш, благодари. Да намериш хора, които благодарят, когато вземеш от тях! Като те обере, да благодариш. При какви условия да те обере? Представете си, че са ви завързали 20 кила злато на врата и са ви хвърлили в реката или в морето. Онзи, който дойде да те обере, да вземе тия пари, той ще спаси живота ти. Значи един човек, който те обира, той те спасява. Ако един човек те обира, за да те спаси, е едно нещо, но ако след като вземе златото и наместо златото сложи два килограма желязо, то е съвсем друг въпрос. Та казвам: ние, съвременните хора, трябва да имаме съвсем ясна представа за живота. Какъв трябва да бъде животът? Всички искате да бъдете щастливи. Днес може да бъдете щастливи, щом днес може да имате Любовта. Няма нищо по-ценно от Любовта. Един поглед на Любовта струва повече от цялата земя. Да ви дадат един поглед на Любовта е по-ценно, отколкото цялата земя със злато да ви дадат. Вие разсъждавате да имате погледа на Любовта и да имате златото на земята. Те са несъвместими. Земята е слугиня, служи на погледа на Любовта. Следователно тебе не ти трябва слуга. Тя ще те научи как да слугуваш, пример дава как да станеш господар. Съвременните хора искат да бъдат господари. От земята ще се научим да слугуваме на Бога. Тъй, както тя слугува, и ние ще слугуваме. Голямо търпение има земята. Тя изтърпява, нечистотии хвърляме, преработва тия работи. Хората не
С БЛАГОДАТ И ИСТИНА 57 разсъждават, казват, че не е жива, но мъртва материя, една топка, която се върти. Едно заблуждение е. Никаква топка не е тя. Земята е едно живо яйце, голямо яйце, от което всичко се измътва. Яйце, което съдържа всичките яйца в себе си, яйце, което има всичките възможности. Пратени сте на земята да добиете едно от нейните качества. Иначе защо човек ще дойде на земята? Бог от тази земя извади онази есенция, най-чистата материя и създаде човешкото тяло, което отговаря на всичките части на земята. Има нещо в човека, което отговаря на цялата земя. Има нещо, което отговаря на Северния полюс, има нещо, което отговаря на Южния полюс, има нещо, което отговаря на изток; има нещо, което отговаря на запад. Защото северът, това е Истината или посоката на нашата глава. Северът е горе – нашата глава, югът е долу – нашите крака. Югът е Добродетелта. За да бъде човек добър, в него трябва да е добре организиран южният полюс. За да бъде истинолюбив, трябва да е организиран северният полюс. Или ти, за да бъдеш истинолюбив, главата ти трябва да бъде добре организирана. За да бъдеш добър, сърцето ти трябва да бъде добре организирано. Сега, аз за това, което ви говоря, не мислете, че всичко може да го направите. Върху този въпрос няколко милиона лекции ще ви държат, докато го разберете. Аз мисля, още десет милиона лекции има да слушате върху този въпрос и тогава едва ще надзърнете. Десет милиона лекции като ме слушате, слънцето на хоризонта ще се покаже. След десет милиона сказки Божественото слънце ще го видите и ще кажете: „Разбирам“. Сега вие ще кажете: „Много дълъг период“. Десет милиона сказки, по една на година – десет милиона години. Който отива на театър, не трябва да се интересува за времето. Десет милиона години за мене нищо не значат. Десет милиона години за мене са един Божествен ден. Вие ако влезете в небето, десет милиона години като седите, като ви кажат да се върнете, ще кажете: „Чакайте, едва сме влез
58 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV ли“. В този, щастливия живот, времето ще ви се види малко, ще кажете: „Нищо не съм видял“. Нещастието продължава времето, щастието го съкратява. Следователно блаженството е така съкратило времето, че милиони години нищо не значат. Нещастията, мъчнотията така са продължили времето, че минутата са я направили милиони години. Сега не искам да ви кажа къде е Господ, искам да се занимая с онова, което Господ е направил. Казва: „Бог никой никога не е видял“. Казва: „Бог взе пръст, направи човека и вдъхна дихание“. Виждали ли сте строежът на ръцете какво означава? Възлите какво означават, първият пръст какво означава, вторият пръст, третият пръст, какво означава дланта ви? Една жена не може да живее с мъжа си. Аз да ви кажа защо: тя не е запозната с повърхността на ръката. Щом я бие мъжът ѝ, не познава ръката. Щом познава горната част на ръката, мъжът като писано яйце ще я гледа. Мъжът, който страда, не познава долната страна на ръката. Защото долната страна на ръката на мъжа е жената. Тази жена, която носи на ръката си, не познава, че с онази, която е вън, как ще живее? Съобразно тази жена, която носи на ръката си, както е познал, така ще познае и онази жена. Сега практически вие искате хората да бъдат добри с вас. Помнете един закон: човек, който не знае как да се отнася добре със своето тяло, със своите ръце, със своите крака, със своите очи, със своя нос, със своята уста, със своите гърди, със своя стомах, и хората не може да имат уважение към него. Ако нямаш уважение към своята глава, към своя мозък, към това вещество, което Бог е турил, онази сила, която е скрита... Ако нямаш уважение към своето сърце за живота, понеже сърцето е свързано със слънчевата система, с енергиите на живота... Ако ти не си добре запознат с дихателната система, която вдъхва диханието вътре на Бога и то оживява... Вие мислите да умрете и да идете на оня свят. Нищо няма да научите. Господ ви е пратил тук да учите, вие
С БЛАГОДАТ И ИСТИНА 59 искате да изклинчите, че в оня свят да идете. Малките деца от отделенията не отиват в университета. Оставете тия работи, свършете отделенията, прогимназията, гимназията, университета, после ще влезете в живота. То е естественият ход. Може да идете и в оня свят, но само външно ще го видите. Вие не можете да вземете участие вътре в живота там. Ти искаш да те обичат хората. Знаеш какво нещо е да те обичат? Трябва да участваш в живота. Какво си направил, за да те обичат? Досега Бог, Който те е създал, не си Го обичал, нищо не си направил за Него, искаш другите хора да те обичат. То е невъзможно. Според това как мислите, как чувствате, Бог възвръща вашите мисли на земята и всеки от вас преживява своя си живот. Казвате: „Дотегна ми да живея“. Че как живееш? Сега аз нито на кафе гледам, нито на боб гледам. Аз съм човек, който съм изучил това, което Бог е създал. Цялата природа съм я проучил тъй, както никой друг не я е проучил. Аз съм проучил дърветата така, както никой друг не ги е проучил. Аз съм проучил камъните така, както никой друг не ги е проучил. Аз съм проучил водата така, както никой друг не я е проучил. Казвате: „Кога си ги проучил?“. Кога съм ги проучил, то е моя работа. Че съм ги учил, учил съм ги. Искам да ви кажа, че и вие трябва да учите. Всекиму се дават условия, но ако не вложите Любовта в онова, което Бог е създал, няма да имате никакъв успех. По какво се познава Любовта на Бога? Търсите Любовта. Изядете една ябълка – то е Любовта на Бога. Този сладък вкус е излязъл от Бога. Ядеш една круша – този вкус иде от Бога. Дишаш – това приятното, което въздухът има, то е излязло от Бога. Светлината приемаш – това приятното, което светлината създаде, то е Бог. Светлината, Божественото възприемаш, а казваш: „Къде е Господ?“. Това приятното, което възприемаш, то е Бог. Ако Този, Който ти е дал радост и веселие, милиони години е проявил дълготърпение и ти не Го познаваш и
60 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV питаш: „Къде ли е този Господ?“, то е материално схващане. Търсиш Го някъде. Но всяко нещо има свой фокус. Поставете се точно на фокуса, нито напред, нито назад, но на фокуса, където предметите са най-ясни. Щом си неразположен, не си на фокуса. Щом си болен, не си на фокуса. Щом си сиромах, не си на фокуса. Щом си невежа, не си на фокуса. Щом не говориш Истината, не си на фокуса. Щом не ти вярват, не си на фокуса. Щом се разболяваш, не си на фокуса. Щом умираш, не си на фокуса. Постави се на фокуса веднага, няма да умреш. Да ви приведа един пример. В древността осъдили на смърт един престъпник. Царят дошъл и искал да види неговото наказание, понеже извършил много престъпления. Той казва на царя: „Аз съзнавам всички престъпления и ще ги изправя. На всички хора, които избих, ще им върна живота. Ако ме убиеш, по-велик няма да станеш. Аз като вляза в света на душите, ще ти направя повече пакост. Остави ме да живея – и на тебе ще бъде добре. Сега зърнах Господа и ми остава сега онова, което видях, да го изпълня. Ако не го изпълня, тогава ми тегли присъдата“. Царят се поусмихнал и казал: „Дайте му свобода“. Този престъпник станал един от най-големите светии на времето си. Станал най-ученият човек, донесъл на царя и държавата най-големите блага. Трябва да бъдем готови да изправим прегрешенията си. Ще кажете: „Всичко това го направихме, ще го изправим, понеже зърнахме лицето на Бога. Както бяхме усърдни да правим престъпление, така ще бъдем усърдни да правим добро. Както бяхме усърдни да направим своя ад, така ще бъдем усърдни да направим своя рай. Защо да не се заемем да създадем нашия рай? Какво ни коства да създадем нашия рай сега?“. Може да ви приведа много примери. Ако четете Библията, там има една земя, която е наречена Офир, където има много злато, слонова кост, търсят тази земя, знаменита е била. Тази земя изчезнала, понеже царят, който живял в нея, имал 600
С БЛАГОДАТ И ИСТИНА 61 жени и много жестоко се отнасял към своите поданици, към народа си много зле се отнасял. Един ден дошъл ангел от небето и му казал: „Господ иска да измениш живота си, да не се отнасяш така зле. Търпението се е изчерпало на Бога, по този начин не може да търпи да живееш“. Царят веднага заповядал да го екзекутират. Не признавал никого. Вечерта още паднали бодли от небето и разрушили цялата земя на тоя цар. В този разказ имаме разказа за Содом и Гомор. Че това е станало с нас! Онази земя, в която живеехме, изгонването на човека от рая е из тая земя. То е описано като за Адама и Ева, но то е съвсем друга история. Тя седи така: съществувала една раса много възвишена, която се е отклонила от Бога, влязла вътре в материята. Та покрай тях и другите по примера вървят. Синът върви по примера на баща си. Дъщерята върви по примера на майка си. Един от тия първичните, които са останали да не съгрешат, е Христос, Който слязъл на земята, за да възвърне човечеството. Сега всичките решиха да поправят погрешката. Той отиде в ада и показа погрешката им, какви са били техните заблуждения, извади ги. Казвам: поправете вашите погрешки на миналото. В целия свят поправянето трябва да стане, да се поправят всичките погрешки. В какво седи новият ред на нещата? Брат брата не трябва да насилва. Брат сестра си не трябва да насилва. Господар слугата си не трябва да насилва. Слугата господаря си не трябва да насилва, учителят – учениците си, учениците учителя си не трябва да насилват. Никакво насилие в разумния живот не се позволява. Онова, което разрешавахме на земята, говори не за горния живот. На какво заприличахме? Сега погледнете тия хора като ги срещнете. По-напред бяха ангели, сега те са изопачени, черепите, ръцете им, очите са като на един престъпник. Ръцете на убийците са дебели и къси, главата – чрезмерно широка, челото много ниско, отпред сплеснато, отзад издигнато. Разгледайте главата на
62 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV един вълк, разгледайте главата на един тигър, разгледайте главата на една кобра – тя е широка при ушите. Всички ония същества, които са миролюбиви, имат съвсем друга конструкция. Ние искаме сега такива, каквито сме, да влезем в Царството Божие. Аз ви казвам: вие от една круша може да вземете един неузрял плод, но той няма да има никакъв вкус. Може да го вземете да го консервирате. Избират се най-хубавите плодове за това. Хората са плодове на Божествения свят. Бог очаква. Ние ако не станем най-хубавите плодове, каква цена имаме! Ако Бог се е жертвал за нас, защо и ние да не се жертваме за Него? Бог не изисква това. Той сам се е жертвал, следователно и ние ще се жертваме. Бог, като е направил това, ни най-малко не се е изгубил, а е проявил своята сила. Ние също като се пожертваме в света, ставаме силни. Сега всички казват: „Като се пожертва човек, става лошо“. Като се пожертва човек, става силен. Ледът като се стопи и стане вода, водата е по-силна. Водата като пара е още по-силна. От пара пак може да се превърне на вода. Водата може да се превърне на лед. Та казвам: ако ние се пожертваме, ние ще станем по-силни. Вие мислите, като се пожертвате, ще изгубите нещо. Не, ще се трансформирате. Вие срещнете един учен човек. Най-първо не се заражда любов, но гледате по кой начин е станал учен, да вземете знанието и вие да станете авторитет. Пример за такъв авторитет имаме за един млад българин, млад момък, името му Илия, сега е в Америка, Илия първозвани. Кортеза се прочува като ясновидка. Той отива със смирение и гледа какво прави. Шест месеца седи и гледа, най-после се повдига и казва: „Зная повече от Кортеза“. Видял, че кади на всяка икона с тамян. Този Илия се фотографира и слага Бог Отец от дясната си страна, Сина Божи Христа – от лявата си страна, Духа Свети – отгоре и той по средата. И на мене ми изпрати един образ – прочул се в света. Така знание не се добива. Един учен човек като срещнеш, ще
С БЛАГОДАТ И ИСТИНА 63 го залюбиш, ако искаш да ти даде знание. Един художник като срещнеш, ще го възлюбиш. В света хората се изявяват само като ги възлюбиш. Да възлюбиш ближния си. Приложете закона. Ако ти не може да възлюбиш човека, всякога ще бъдеш невежа. И себе си да възлюбиш. Често и върху себе си хвърляте съмнение. Донякъде вярвате в себе си. Като остареете, казвате: „Остарях“. Ти започваш да се лъжеш, че си остарял. Кой ти каза, че си остарял? То е първата измама на дявола, че си остарял. Поумнял си. Казвай: „Аз се подмладих“. Младостта носи сила в себе си. Младостта носи голяма сила. Посланието казва: „на младите, които победиха лукаваго“. Кои са млади? – Които побеждават лукаваго. Кой е стар? – Който никога не се обезсърчава. Ако ти си се обезсърчил, че си стар, къде ти е знанието? Като гледам, някои стари казват: „Побеля ми главата“. Мене не ме интересуват твоите бели коси, но ме интересува чисто ли е сърцето ти. Главата е побеляла, но сърцето не е побеляло, умът не е побелял. Ако побелее умът ти и сърцето ти, вече има на какво да разчиташ. Светлината и желанието, то е здравословно състояние. Казвам: приложение трябва. Вие седите по някой път и страдате по единствената причина, че нямате правилни отношения към средния пръст. Средният пръст означава справедливост. Щом не обичате средния пръст, не сте справедлив човек, нищо повече. Това е, което аз зная. Ти някой път не зачиташ достойнството на хората и на себе си – ти нямаш отношения към показалеца. Този пръст е за достойнство. Този пръст господарува във всички същества, които са разумни и духовни. Ти трябва да разбираш. Той е роб заради тебе, ти ще черпиш сила. Ти казваш: „Този пръст ми е изкривен“. Той е инертен, ще приемеш, ще го обърнеш, ще го пипнеш, ще ти дойде нещо в главата. Аз съм виждал: българинът, когато иска да си припомни нещо, слага пръста на челото, казва: „Разбрах“. Ще почетеш първия пръст, ще ти даде достойнство. Ще почетеш средния пръст, да бъдеш
64 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV справедлив. Ще почетеш безименния пръст, за да имаш красивото. Ще почетеш малкия пръст, той е секретар на боговете. Ако него не обичаш, твоите материални работи ще бъдат неуредени. Дето вземеш, не връщаш, дето трябва да дадеш, не даваш, оттук ще вземеш, оттам ще вземеш – не върви. В оня свят като идете, ще кажат: „Я си покажи дясната ръка“, ако сте мъж. Ще кажат: „Върнете го на земята!“. Жена като иде, ще покаже лявата ръка. И на нея ще кажат: „Назад!“. Сега се формират ръцете. Тогава само като покажеш ръката, ще видят какво си постигнал. Един американец намира един банкер и му казва: „Разбираш от хиромантия? Виж на ръката ми колко ще ме кредитираш.“ – „1000 долара.“ – „Дай. Ще опиташ дали е вярно знанието ти или не.“ След две седмици той връща хилядата долара. Казва: „Виж ми другата ръка, за колко ме кредитираш?“ – „За 2000.“ – „След четири седмици ще ме опиташ.“ Връща парите след четири седмици. Казва: „Разбираш от физиогномия? Я виж очите ми. Колко кредитираш?“ – „10 000 долара.“ – „Дай ми ги.“ След един месец връща ги. – „Виждаш ушите ми, за колко ги кредитираш?“ – „50 000.“ Дава му. Той пипнал ушите. Сега ушите на младата мома струват повече. Ухото не може да се бута. Той само прекарал ръката си по ухото и приятно му станало. Казва: „50 000 долара“. Само като бутнал по ухото, казва, че дава 50 000 долара. Има хора, които ще дадат 50 000 само да те бутнат по ухото, но трябва да бъдеш млада мома, сърцето ти да е пълно с любов, умът ти – със светлина, душата ти – пълна с Истина, тогава може да се бутне ухото. Ние, съвременните хора, отсега трябва да се подмладим. Има за какво да живеем. Казва: „Какво ли ни чака за бъдеще, страшен съд“. Знаете ли нещо за ръцете? За бъдеще като дойде един човек, ще си покаже лицето, ръцете и ще каже: „От това, което виждаш на лицето ми, колко ме оценяваш?“. Колкото оцени, той ще бъде доволен. Десет долара оценява – десет. Ако оценява пет долара – пет, ако един – един. Колкото оцени, толкоз ще даде. Оценка ще има.
С БЛАГОДАТ И ИСТИНА 65 Две неща велики има в света: да знаеш, че има някой, който те обича, и да знаеш, че някого ти любиш. Това са две неща велики. Да знаеш, че има някой да те обича, да знаеш, че има кого да любиш, че заради него си готов да направиш всичко. Да знаеш, че някой те обича, готов е заради тебе всичко да направи. Без тия две величини в света, ако не вложим това знание на Любовта, с какво ще започнем? Или с едната Истина, или с другата трябва да започнем. Или с Любовта, или с обичта трябва да започнем. Трябва да знаеш да обичаш и като обичаш някого, да не ходиш да го човъркаш, че има престъпления. Изключено е онзи, когото обичаш, да направи престъпление и онзи, който те обича, не може да прави престъпление. Ако той не вярва в твоята любов, той не е прав. Сегашните хора подозират. В това подозиране няма никаква любов. Който люби, престъпление не прави. У хората на обичта и любовта е абсолютно изключено всякакво престъпление. За мене е изключено. Роденият от Бога – онзи, който има Любовта и обичта, той е роден от Бога – грях не прави. Сега аз не се спирам върху погрешките, то е друг въпрос. Не мислете, че ръцете всякога може да бъдат чисти. Ние живеем в една материя, която не е чиста. Ще се окаляме. Има достатъчно вода, ще се очистим. Казват за Едисон, че след като е работил целия ден в своята лаборатория, опръскал дрехите си с разни химикали, вечерно време сядал на един стол и през един диск пускал ток. За двайсет минути дрехите му се изчиствали. Ще се сложиш на Божественото търкало, ще пуснеш този ток и след двайсет минути ще бъдеш чист, всичките петна ще изчезнат. В съзнанието ще бъдеш добър и весел. Защо да не носиш Божията Любов, да си свободен от всички съмнения и дрязги човешки. Че някой не те обичал – то са заблуждения. Да ви не интересуват заблужденията на хората. Тях ги дръжте отвън. Интересувайте се от хубавите образи, които Бог е създал в света. Интересувайте се от хубавите образи, които ангелите са създали
66 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV в света. Интересувайте се от хубавото учение, което великите хора създадоха в света. Казвам: цялото човечество и всичките народи са призвани. Според мене един народ трябва да бъде разумен. Силата седи в неговата разумност. Един народ трябва да бъде добър. Силата седи в неговата доброта. Един народ трябва да се състои от здрави членове. Всичките членове трябва да бъдат здрави, да има здраво поколение, всичките моми и момци да бъдат здрави. Бъдещата религия не е само да вярваме в Христа. Трябва нещо положително. Написаното вече трябва да се чете. Това тяло, с което ти си роден, тоя образ, тия очи, тия вежди, всичко ще четеш. Ще си пипнеш косата, ще видиш каква е. След като сложиш ръката си и ти става приятно, добра е. Като сложиш ръката на гърдите си, да ти стане приятно. Като я сложиш върху другата си ръка, да ти стане приятно. Здравият човек като сложи ръката си на коляното, да му стане приятно. Ако искате диагноза, здравият човек, където и да я сложи по тялото, му е приятно. А като я сложи на тази страна, която е болна, усеща дисонанс. Научно е доказано, че лъчите, които излизат от тялото на болния, са пречупени. Лъчите, които излизат от здравите места, не са пречупени. От здравия човек ще видите да излиза светлина, бяла светлина. От болния лъчите, които излизат, са като драка начупени. Сега казвам: вие сте храм на Бога. Този храм е създаден да Му служи. Говорим за тайна станция. Ако ти не пазиш себе си, ако с тази глава не може да мислиш хубаво за Бога, ако с това сърце не може да обичаш, ако с твоята душа не може да обичаш, да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила, кого ще обичаш? Във физиката да чувстваш тази Любов. Човек, който може да люби с душата си, със сърцето си, с ума си, със силата си, този човек всякога съществува. Този човек е безсмъртен, нищо повече. Щом престанеш да обичаш, колебаеш се с ума си, колебаеш се със сърцето си, болезнените състояния идват. Трябва една диагноза.
С БЛАГОДАТ И ИСТИНА 67 За бъдеще какви трябва да бъдат максимите? Ще любиш, ще търпиш хората, както Бог ги търпи. Ще бъдеш към тях снизходителен, както Той е. Не изведнъж, постепенно. Той е дълготърпелив и ние трябва да бъдем търпеливи. Той е вселюбящ и ние трябва да бъдем любящи. Ще приличаме на Бога. Като се върнете дома, поблагодарете на Господа, кажете: „Господи, прости ни прегрешенията, които направихме против нашите ръце, че не проявихме нашата правда. Прости нашите прегрешения, че доброто, което искаха нашите крака да направят, не го направихме. Прости, Господи, прегрешенията, че очите, които ни даде, искаха да покажат Истината, а ние не я показахме. Прости за ушите, които ни даде да слушаме твоята Мъдрост, а ние не слушаме. Прости и за прегрешенията на устата, която ни даде да говорим любовно, а ние говорим какво ли не. Прости ни за тия прегрешения, отсега нататък решаваме да живеем тъй, както искаш. Да осветим името Ти с всичкия си дух и с душата си да търсим Твоето Царство и неговата Правда и със сърцето си да изпълним Твоята воля сега и всякога“. Ако птицата в тихо време хвърка, а в бурно не хвърка, не е птица. Птица е онази, която и в тихото, и в бурното време знае как да се справи с мъчнотиите си. Ако ние, хората, не можем да се справим с големите мъчнотии, ако се справяме с тихото време, а в бурното не можем, не сме хора. Желая на всинца ви да се справите и в тихото, и в бурното време с мъчнотиите си! Добрата молитва 24.01.1943 г., 10 ч., София – Изгрев
Бог е виделина „Бог е виделина и никаква тъмнина няма в Него.“ Отче наш Изгрява Слънцето Ще ви прочета няколко стиха от Първото послание на Иоана, от 6-и стих на 1-ва глава. Духът Божи Има неща, които се поставят на своето място, те са разбраните неща. Но има неща, които не се поставят на своето място – те са неразбраните неща. Ако не знаеш как да поставиш една мисъл на мястото ѝ, тя остава неразбрана; ако не знаеш как да поставиш едно чувство на мястото му, то остава неразбрано; и ако не знаеш как да поставиш една постъпка на мястото ѝ, и тя остава неразбрана. Сега често казваме, че в света стават известни промени. Вярно е това. И промените, които стават, се отразяват върху човека. Ако отидете на Северния полюс, веднага ще се измени положението ви, ще почувствате какво нещо е Северният полюс. Студът ще ви стисне и няма да имате същото разположение, каквото сте имали по-рано. Ще искате да имате дебели дрехи, кожух, здрави и дебели обуща, мазничка храна, която да произвежда повече топлина. Ако отидете на екватора, и там ще се измени положението ви. Там ще искате да облечете тънки дрехи, леки обуща, лека храна и т.н. Там пък има други опасности: може да ви ухапе някоя змия или да пострадате от друго нещо. Казвате: „Защо стават тези промени?“. Защото не сте отишли на своето място. Вие сте застанали на място, за чиито условия не сте готови. Вие сте отишли неподготвени на Северния полюс и казвате: „Защо е студено тук?“. Това е северен полюс, какво търсиш тук? Северният полюс е място на студа. Студът показва, че си на Северния полюс.
БОГ Е ВИДЕЛИНА 69 Какво нещо е студът? Студът показва трезвата човешка мисъл. Който иска да развива мисълта си, да отиде на Северния полюс. Който иска да развива сърцето си, да отиде на екватора. Ако отидеш на Северния полюс, и мислиш да развиваш любовни работи, ще се вцепениш. На Северния полюс няма любовни работи, там няма и разходки. Там не се говори много сладко и медено, там ще се съсредоточиш в себе си. Щом отидеш на екватора, там има условия за разходки. Това са само обяснения, чрез които да ви станат ясни някои противоречия, които съществуват в духовния и във физическия свят. След всичко това ние казваме, че светът е тъй или иначе направен, не ни харесва. Светът е добре направен, но ние сме се преместили от едно място на друго и искаме светът да се мести така, както ние се местим. Ние искаме светът да се мени така, както ние се меним. Това е невъзможно. Вземете например обичаите на хората. Преди години, ако отидете на гости в някое турско семейство, за всичко можете да говорите, но не и за жената на домакина. Можете да го питате за децата му, за роднините му, за всичко, каквото ви дойде на ум, но никога за жената. Ако речеш да попиташ нещо за жената, ще излезеш вън от къщи. В дома на турчина има едно свещено нещо, за което нищо не можеш да говориш. Там е свещено името на жената. Казано е в Свещеното Писание да не произнасяш името на Господа Бога твоего напразно. И турчинът казва: „Не произнасяй името на жена ми напразно“. Свещено името на жената за турчина. Ако някой го попита нещо за жена му, той счита, че се интересуваш специално някак за нея. Българинът, напротив, свободно ще запита за жената на своя приятел. Сега аз разглеждам въпроса вътрешно, от социално гледище. Има една космическа социология, в която отношенията на хората са еднакви. В нея и жените, и мъжете са на еднаква степен на развитие. В нея и жената е силна, и мъжът е силен – еднакво са силни. Ако се борят, нито
70 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV жената може да победи, нито мъжът може да победи. Ако се сравняват по ум, и жената е умна, и мъжът е умен. Ако се сравняват по добродетели, и жената е добродетелна, и мъжът е добродетелен. Между такива двойки може ли да има спор? Те имат широчина, простор. И жената е свободна, и мъжът е свободен. Жената не крои никакъв план, с който да завърти главата на мъжа. И мъжът не носи никакъв план, да завърти с него главата на жената. Там, където жената завърта главата на мъжа и където мъжът завърта главата на жената, там не може да се говори за космична социология. Там се говори за обикновената социология на света. В нея хората не са еднакво умни, не са еднакво силни, не са с еднакви разбирания. И после казваме, че Бог създал света така. Не, Бог не е създал света така. Преди години бях във Варна. Там срещнах една ученичка от пети или от шести клас, която не можеше да вземе два тона верни. Майка ѝ и баща ѝ казваха, че така била родена. Аз виждах, че тя не е така родена, защото в рода на майка ѝ имаше доста добри певци. Един ден казах на бащата, че в дъщеря им има музика. – „Никаква музика няма, тя си е родена без музика и така ще си остане.“ Реших да направя опит с нея. Дадох ѝ няколко урока по музика и след 5 – 6 месеца тя влезе в хора да пее, донякъде стана добра певица. Та казвам: във всеки човек има вложени известни дарби и способности, но се изисква малък подтик, да започнат да растат. Те са като семенца. Като стоят в хамбара, нищо няма да излезе от тях, но ако се извадят оттам и им се дават подходящи условия, те ще почнат да се развиват. Ние, съвременните хора, трябва да насърчаваме добрите си подтици и подбуждения. Не е достатъчно само да преподаваме. Какво е преподаването? Срещаме двама учители по педагогика. Единият прилага един метод: дебне само ученика, да го хване в престъпление и да го накаже. Другият прилага друг метод. Той не търси само слабостите на ученика, за да го накаже, но търси метод как да изправи неговите слабости. Той вижда, че
БОГ Е ВИДЕЛИНА 71 един ученик се мъчи да отвори една каса и тихо се приближава при него. Потупва го по гърба и му казва: „Не се мъчи. Не виждаш ли, че касата не се отваря? Колко ти трябват?“. Ученикът се обръща и учудено поглежда учителя си. Последният продължава: „Защо се спираш пред тази каса? Не виждаш ли колко е упорита и своенравна? Тя не иска нищо да ти даде. За да вземеш нещо от нея, трябва с чук да я биеш. Когато имаш нужда от нещо, обърни се към мене, аз ще ти дам каквото и колкото ти трябват“. А първият учител ще го предаде на полицията, да го сложат в затвора, че направил престъпление. Днес се прилагат и двата метода, но кой от двата е за предпочитане? Вторият метод е на свободата и на знанието. Но на колко случая от десетте хиляди ще се употреби той, не зная. Що се отнася до първия метод, на дебненето, той навсякъде се употребява. Той се прилага не само в обществения живот, но и в религията. Навсякъде те дебне, питат те: „Ти какъв си, вярваш ли в Христа? Вярваш ли, че Христос е Син Божи? Какво мислиш за Него?“. Какво ще мисля за Христа? Той е жив, преди 2000 години не зная какво е мислил Той, не съм говорил с Него. Има един стих от Евангелието, който казва: „Никой не познава Отца както Сина и никой не познава Сина както Отца“. В друг стих е казано: „Никой не може да отиде при Отца, ако Синът не го е приел“. Бог е виделина, а виделината е нещо разумно. Казано е в Писанието: „Бог е виделина и никаква тъмнина няма в Него“. Значи, в Бога няма никакви користолюбиви мисли да използва нещата. В Него всяко нещо е на мястото си. Или, с други думи казано: всяка мисъл, която има зад себе си едно подбуждение на Любовта, е Божествена. Всяко чувство, което има зад себе си едно подбуждение на Любовта, е Божествено. И всяка постъпка, която има зад себе си едно подбуждение на Любовта, и тя е Божествена. Във всяка такава подбуда е Бог на Любовта. Единственото същество, Което подтиква хората към добро, е Бог. Всеки, който се отказва от зако
72 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV на на доброто, от подбудата на Любовта, той влиза във втория закон, в закона на противоречията и на ограниченията. От този закон се ражда злото. Като влезеш в областта на злото, ти се вече ограничаваш. Там, искаш не искаш, трябва да направиш нещо. Там няма избор. Като дойде някой при тебе и ти иска доброволно помощ, не даваш, но ако ти покаже револвер, ще дадеш. Аз съм привеждал този пример и сега пак ще го приведа. Това се е случило в Англия някъде. Отива един беден човек при един голям банкер и му иска някаква помощ в името на Господа. Банкерът не му дал нищо и му казал: „Няма защо да просиш, иди да работиш“. Изобщо, англичаните не обичат да се проси. Ако имаш нужда от пари, можеш да отидеш в някой локал, да изпееш нещо, после да поднесеш шапка да ти дадат нещо, но без да си направил някаква работа, не обичат да дават пари. Английско разбиране е това. Бедният човек посещавал няколко пъти банкера с цел да изучи характера му и след като го изучил, отишъл една вечер при него, когато банкерът слагал златото си на купове и го броял. Бедният човек извадил револвера си, насочил го към банкера и го попитал: „Сега ще ми дадеш ли нещо?“. – „Моля ти се, вземи колкото искаш, само не ме убивай.“ Тогава бедният казал на банкера: „Преди известно време дойдох при тебе да ти поискам нещо в името на Бога, но ти нищо не ми даде. Сега, като видя този револвер, уплаши се и даваш всичко“. След това той добавил: „Когато дойде някой при тебе да ти иска нещо в името Божие, дай му. Иначе ще дойде този, вторият, и в негово име ще дадеш колкото ти иска“. Следователно ако и ние отказваме на този, който иде при нас да иска нещо без револвер, ще дойде този с револвера. Среден път няма. В света управлява или доброто, или злото. Има едно трето положение, което и аз сега уча – то е Любовта. Но човек трябва да е минал школата на доброто и на злото, за да влезе в Любовта. Това не е лесна работа.
БОГ Е ВИДЕЛИНА 73 „Бог е виделина, и никаква тъмнина няма в Него.“ Ако ние искаме да влезем в областта на Любовта, там никаква тъмнина не трябва да съществува, ясно трябва да ни бъде. Преди повече от 20 години, идва при мене един учен българин и започва да ми говори върху научни работи. Това беше в Ючбунар. Той ми говори дълго време. По едно време ми каза: „Слушал съм за тебе, че виждаш много неща“. – „Виждам както всички хора виждат.“ – „Не крий нищо от мене, но кажи ми, какво мисля сега?“ – „Ще ти кажа какво мислиш. Точно в този момент ти мислиш: „На много места ходих, мнозина ме лъгаха. Чакай да видя и този какво ще ме излъже.“ Сега ще ти определя какви са качествата на онзи, който говори Истината, и на онзи, който лъже. Който лъже, бърза, а който говори Истината, оставя времето да говори за него. Хората на Истината работят във виделина, а хората, които не поддържат Истината, работят в тъмнина. Понякога ние ходим в тъмнина и искаме да имаме резултатите на виделината. Това е невъзможно. Така постъпват и са постъпвали някои напреднали същества, които са изменили своите прави възгледи, и са повлияли на човешката раса да влезе в кривия път на живота. Казвате: „Тази работа с добро няма да стане“. Така е, с добро няма да стане, но знаем, че всички работи, които са станали със зло, са много скъпи. Вие имате сега една такава скъпа работа – войната. Целият християнски културен свят се намира в обсадно положение. Всички части на света са размърдани. Какво ще придобие християнската култура от сегашната война? Нищо няма да добие. Милиони хора ще измрат, милиони тонове ще потънат във водите, милиони хора ще станат нещастни. Много хора се обезверяват, огрубяват. Всички правят това, което не трябва да се прави. Някъде падне бомба от 10 000 килограма тежест. Знаете ли какво нещо е да падне такава бомба? Пишат, че в Англия има един милион и двеста хиляди къщи разрушени. Знаете ли какво нещо е това разрушение? При това между религиозни хора се води тази война. Бият се
74 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV сегашните християни и се питат кой ще победи. Значи, всеки иска да вземе надмощие. Смешно положение. Всички ще победите в гробищата. Без Любов няма победа в света. Когато се говори за победа, аз поставям едно ново правило: победа има само в Любовта. Само Любовта побеждава. Само Любовта може да даде победа, но не в този смисъл, какъвто вие разбирате. Побеждавайте злото чрез доброто. Всеки момент имайте влияние върху вашия ум, върху вашето сърце. Да разбирате основните качества на вашата мисъл, да знаете права ли е вашата мисъл в даден случай или не е права. Да разбирате право ли е вашето чувство или не е право. И най-после, да знаете права ли е вашата постъпка или не е права. Казвате: „Как ще разберем това?“. Чудна работа! Пчелите разбират 5 – 6 часа по-рано кога ще се развали времето и се прибират, а вие не знаете кога ще се развали времето. Два часа преди да се развали времето, петелът предсказва това, а човек не знае. Петелът познава времето по-рано и от най-точния барометър, а човекът не знае. Ще ви приведа един случай от моя живот. Тръгвам от Варна с един познат за едно турско село, Гюлекю. Казвам му, че трябва да почакаме два часа и след това да тръгнем. – „Няма сега да чакаме, веднага да потеглим.“ – „Ако ме слушаш, да почакаме, ако не ме послушаш, да потеглим.“ – „Защо да чакаме?“ – „Виждаш ли това малкото облаче на запад? Да почакаме да мине то и тогава да тръгнем.“ – „Какво ще го чакаме? Ще ни е страх от такова малко облаче! Да вървим!“ – „Да вървим.“ Едва изминахме два километра и се изви голяма буря, заваля силен дъжд, достигна до половин метър височина. Човекът носеше захар и кафе – всичко това стана на каша. Слязохме в Аджабер. Не можахме да продължим. Той се чудеше, че от това малко облаче е произлязъл цял потоп. И си казваше: „Отсега ще зная, като видя това облаче на запад, какво може да създаде“. Като мина бурята, продължихме. Дойдохме до моста, но той беше залян с вода. Пак
БОГ Е ВИДЕЛИНА 75 му казах: „Сега ще се оставим на конете. Ако без да ги буташ тръгнат, ще вървим. Но ако те спрат и не искат да вървят и ние ще се върнем назад“. – „Как така? Ще се оставим на конете?“ – „Ако ти караш колата, и двамата ще паднем във водата, аз ще изляза, но тебе ще те оставя във водата, да научиш урока си.“ Той ме послуша. Оставихме се на конете. Те минаха през водата, която ги обхвана само около двайсет сантиметра. Конете разбират работата по-добре от нас. Казвам: има неща у нас, в които трябва да се вслушваме. Има нещо дълбоко в човешката душа, което ни нашепва какво трябва да правим. Има неща, които засягат дълбоко човешкия ум, човешкото сърце и произвеждат приятни състояния. Но някой път това чувство произвежда един дисонанс и трябва да се вслушаме в него. Щом в човека се яви този дисонанс, той трябва да бъде внимателен. Та казвам: когато се говори за Любовта, трябва да се знае, че тя говори именно чрез това вътрешно чувство. Някои наричат това чувство интуиция, други – душа, трети – дух, четвърти – човешки ум, пети – космическо съзнание и т. н. Както и да го наричат, има нещо, което говори на човека. Човек расте именно в Божественото, което му говори. Децата, които се вслушват в Божественото, растат. Старите, които престават да вярват в него, преждевременно остаряват и главата им побелява. Разправяше ми една стара жена: „Мома бях, но пропаднах от любовни работи, главата ми побеля. Най-напред ми израсна един бял косъм и аз го изтръгнах. След два деня ми израснаха два бели косъма – и тях изтръгнах. След това ми израснаха четири бели косъма – изтръгнах ги, но ми израснаха осем. Изтръгнах и тях, израснаха ми шестнайсет. След това престанах вече да ги изскубвам и главата ми побеля“. Защо побелява главата на човека? – Защото е зима вече. Вън е станало студено, а отвътре е топло. Често хората се безпокоят какво ще стане с тях, къде ще отидат, след като умрат. Чудно нещо: като
76 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV си се раждал, откъде дойде? – „Къде отивам?“ – Отиваш там, отдето си дошъл. Откъде дойде баща ти? Всеки човек отива там, откъдето е дошъл. Има един свят, който е еднакво достъпен и за праведни, и за грешни. Той е свят на приготовление. Като умрат, хората отиват в този свят. Той е Божествен свят. Но онзи свят, за който специално говорим, той е като един университет или като една гимназия. Само подготвените ученици влизат в университета. Обикновените хора не могат да бъдат ученици на този университет. Само като се приготвят, тогава влизат там. Човек се учи вън, в общия живот. В живота всички могат да вземат участие – и сиромах, и богат. Там е друг въпрос. Някои мислят, че животът изключва невежите. Не е така. Невежеството се дължи на известна тъмнина, която присъства в човешкото сърце. В дадено отношение всеки може да бъде невежа. Сега аз чета Библията, защото е ден, светлина има. Ако е вечер и няма свещ, и аз ще бъда невежа. Трябва да има свещ, да се чете на нея. Като изгуби светлината на своя мозък, всеки човек не може да чете. Понякога вие забравяте нещата, не помните. Защо? Тъмнина има във вашия мозък. Най-първо всички трябва да се стремите да избягвате тревогите. Защо да не мислите, че Бог е Любов и да не се страхувате? Ако една мома се поддава на един момък и уповава на него, защо и вие да не уповавате на Бога? – „Ама къде ще ме заведе?“ – Не мисли по това. Ще те заведе, където трябва. Къде те завежда момъкът? В бащиния си дом. Момата като хване момъка, къде го завежда? Някой път момата отива в дома на момъка, а някой път момъкът отива в дома на момата. Когато момъкът отива в дома на момата, казваме, че той е приведен зет. Какво е положението на приведения зет? Лошо е положението на приведения зет, защото често му казват: „Ти си дошъл тук по благодат, нищо не си донесъл“. Той седи на тръни. Като влезе вкъщи, трябва да козирува на всички. Това са специални порядки в живота, не са създадени от Бога, но от хората.
БОГ Е ВИДЕЛИНА 77 Божественият ред изисква от всички хора да се уважават едни други, да се обичат, да обичат баща си и майка си, братята и сестрите си, ближния си, слугата си, да дават на всеки човек това, което изискват за себе си. Няма по-хубаво нещо в света от това да бъдеш разумен в своята обхода. Ти изключваш Бога от себе си и питаш: „Къде е Бог?“. Когато аз постъпвам правилно, Бог е в мене. В даден случай никой не ме вижда, но има едно око, което вижда всичко и си мълчи. И след като се проявиш, Той ти казва: „Добре направи“. Ако не си постъпил добре, Той казва: „Не направи добре“. И Той си дава мнението. Ти се извиняваш, казваш: „Слаб човек съм“. – Не, не направи добре.“ – нищо повече. Ако си постъпил добре, ти имаш едно приятно чувство, което в тебе ти казва: „Така постъпвай!“. Питам: защо да не слушаме този вътрешен глас, който одобрява или не одобрява нашите постъпки? Като се вслушва в този глас, човек става бодър, весел, животът му се осмисля. Казва Иоан: „Бог е виделина и никаква тъмнина няма в Него“. Във виделината растат най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-добрите постъпки. Във виделината идват най-големите добрини, които ние научаваме. Сегашният свят се нуждае от хора, които да носят запалените факли на Истината, да има повече свещи, да светят в тъмнината. Казвате: „Какъв трябва да бъде животът?“. Както звездите светят на небето, така и хората трябва да бъдат малки свещи. Колкото и да е малко това блещукане, по него хората могат да се ориентират. Някои хора са подобни на месечината, други на слънцето. Има едно слънце в човека, има една основна мисъл в човешкия живот, която е подобна на слънцето. Тя е Божествената мисъл, тя е фар, който ориентира човека. Та казвам: хората на сегашните времена трябва да престанат да се безпокоят. Дойдат ли безпокойствия, радвайте се, че се безпокоите. Не е въпросът да избягваш безпокойствията, но като се безпокоиш, да се радваш, че
78 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV се безпокоиш. Като скърбиш, да се радваш, че скърбиш; като гладуваш, да се радваш, че гладуваш. Каквото зло да ти се случи, да изпитваш приятност. В това се заключава добрият живот. Всеки може да влезе в този живот. Съвременният човек се радва на противоречията в живота, защото Бог е в противоречията. Той не е в самите противоречия, но седи зад тях и наблюдава, иска да знае как ще ги разреши. Така постъпват и учителите. Някой учител по математика даде една задача на ученика си и гледа как ще я реши. Той ясно вижда решението на задачата, но иска сам ученикът да я реши. Тук-там подсказва. Има мъчни задачи и в живота, като тези по математика, които трябва правилно да се решават. Някои искат със заобикалки, с прескачане да ги решат. Така не се постига нищо. Някои мислят, че с преписване на задачите ще постигнат нещо. И така нищо не се постига. Някои ученици от гимназията написват формулите на ръката си. Учителят вижда това и казва на ученика: „Я да видя какво си написал там?“. Според мене той не трябва да проверява какво е написал ученикът, но да му каже: „Не гледай какво е написано на твоята ръка, но гледай на моята“. Така той подсказва малко на ученика. В нашия век имаме за задача да оценим противоречията, сиромашията, безправието, които съществуват. Да имаме ясна представа за причините, които са произвели този безпорядък. Като знаем причините, можем да ги изправим. Представете си, че имате един човек, когото не обичате, но той ви дължи една сума. Вие сте взискателни към него, искате да си плати дълга към вас и му казвате, че по закон трябва да си плати. Как щяхте да постъпите, ако обичахте този човек? Най-малко щяхте да отложите плащането на човека, а можете и съвсем да му го простите. Съвременните хора още имат нужда от съдии, да разрешават въпросите им, а те сами трябва да станат съдии на себе си. Разправят за един българин лихвар следния случай. Той бил голям богаташ. Един ден се разболял
БОГ Е ВИДЕЛИНА 79 и се пренесъл в онзи свят. Като бил здрав, той имал три големи тефтера, на които държал сметките на своите длъжници. Обаче като се пренесъл на другия свят, научил нещо ново и обещал, че ще измени живота си. Като се върнал на земята и оздравял, извикал синовете си и им казал: „Аз научих един добър урок. Дайте ми трите тефтера, на които си правя сметките“. Той взел тефтерите и ги сложил в огъня да изгорят. „Това иска Бог от нас“ – казал той на синовете си. И ние трябва да имаме тефтери да пишем не кой колко има да ни дава, но на кого ние имаме да даваме. Нека правим това добро и следим не какво имат другите да ни дават, но какво ние имаме да даваме. Любовта е закон на даване. Като се научим да даваме, светът ще се оправи. Пътят на Любовта е най-лесният път. И ако ме питате кога ще се оправи светът, казвам: ако вървите по стария начин, трябват ви още десет хиляди години. Ако вървите по новия начин, по пътя на Любовта, трябват ви още десет години. Питам ви сега: какво искате – десетте хиляди години или десетте? Ако изберете десетте години, блажени сте. Ако изберете десетте хиляди години, има още много да се учите. Как да се справяме с мъчнотиите? Вие имате билет за трена, трябва да пътувате. Идете на трена, заемете си място и за нищо не мислете. Дали има въглища, кога ще потегли – това не е ваша работа. Сега и вие имате по един билет за живота. Какво ще се безпокоите кога ще тръгне тренът? Вие ще отидете на мястото си и ще чакате. Сега вие се безпокоите дали ще тръгне тренът или няма да тръгне. Това безпокойство е безпредметно. Без тревоги! Аз мога да любя Отче наш 31.01.1943 г., 10 ч., София – Изгрев
Ще бъдат научени Отче наш В начало бе Словото Писано е от пророците: „Всички ще бъдат научени от Господа“. Духът Божи Мнозина са говорили върху този предмет – „всички ще бъдат научени“ – и всеки го е развивал според своето разбиране. Фактите в природата имат само едно значение. Един факт, то е една истина, която нито се потвърждава, нито се отрича. То е единственото реално нещо в света, от което всички се учат. Върху тия факти ние градим своите хипотези, теории, религии. Единствени, неизменни – това са фактите. Това, което наричат абсолютна Истина, е най-тежкото нещо, което никой не може да помръдне, нещо, което не се руши, нито се изменя. Разбира се, за тези работи се говори лесно, но не са понятни. Да говориш за сладкото, човек може да провери. Думата „сладко“ не е сладка. Сладко е като близнеш, да е сладко. Думата „горчиво“ не е горчива, а като близнеш горчивото, да е горчиво. Някой казва горчива дума. Като чуеш тази дума, горчиво ти става. Ухото ти различава горчивите думи от сладките думи. Ако не чуеш думата, не е горчива. Ще бъдем научени от Бога, значи от Разумното в света, от Което хората от памтивека се учат. Мислят, че сега ще ги научи. Откак се е създал светът, все от Бога хората се учат. Каквото учи майката, от Бога се учи. Един баща каквото учи, от Бога учи. Някой философ писал – то не е от Бога. Поети, учени хора, растенията, които растат, всичко все в името Божие говорят. То са факти.
ЩЕ БЪДАТ НАУЧЕНИ 81 Сега някой път хората се спират, казват: „Като ям, каква полза ще имам?“. Яж, не мисли каква полза ще имаш. „Като гледам, каква полза ще имам?“ Не мисли каква полза ще имаш, гледай! „Като слушам, каква полза ще имам?“ Не мисли каква полза ще имаш, слушай! Не търси някаква полза, слушай! Чудни са някои, казват: „Ще умрем“. Че като умреш, каква философия ще разрешиш, каква философия има в това? „Искам да изчезна.“ Че като изчезнеш, какво ще разрешиш? Казва: „Не ми се живее“. Че като не ти се живее, какво ще разрешиш? Ти като живееш, не разрешаваш нищо, че като умреш какво ще разрешиш? Къде ще изчезнеш? Никаква философия няма в това. Разбира се, който има да плаща, трябва да изчезне някъде, да го не безпокоят, да го не тревожат неговите кредитори. Иска да бъде невидим, разбирам това. Но когато има да взема, ни най-малко не иска да изчезне, но иска да живее. Сега трябва едно положително разбиране. Когато се ходи в тъмнина, има спънка, когато се ходи в светлина, няма спънка. Когато се храни човек с хубава храна, болест няма, но когато се храни с лоша храна, болест има. Когато следвате едно учение, което е чисто, болни няма; когато не възприемате хубавото учение, болни има. Съвременните хора искат да бъдат щастливи, да живеят добре, без да обичат Бога. То е невъзможно. Значи, все едно е да искаме в тъмнината да не се спъваме, без хляб да бъдем сити, без сила да направим всичко – нещо невъзможно. Допуснете сега, че някой казва: „Аз не искам да обичам никого“. Много добре, ами защо искаш тебе да те обичат? Ти не искаш да обичаш никого, а искаш тебе да обичат. Какви са съображенията, да искаш да те обичат? Необикновеното излязло от обикновеното и обикновеното излязло от необикновеното. Най-първо се яви човекът, после се яви сянката. Сянката никога не е съществувала преди човека. Никаква теория, никаква хипотеза, никаква наука, никаква поезия, никаква философия не е съществувала преди
82 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV фактите. Най-първо фактът е съществувал, необоримата Истина е съществувала и тогава са се явили всички науки. Нашият живот се дължи на тази Истина, в която ние живеем. И в тебе ще се яви правата мисъл. Казвате: „Какво има, като следвам правата мисъл?“. Чудни са хората. Ти си в един кладенец, пускат ти едно въже, а ти казваш: „Защо ми е това въже?“. Без него ще седиш в кладенеца, на дъното ще идеш, а с него ще излезеш из кладенеца. Правата мисъл е едно спасително въже, едно спасително средство, с което може да излезеш в реалния свят. Без нея ти ще останеш в ограничения. Казваш: „Защо ми е това чувство?“. Това чувство ще те извади навън. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, това са средства, които ни изваждат из онзи неорганизиран свят на страданието. Когато дойде една мисъл, ние я отхвърляме. Днес отхвърлим една права мисъл, утре отхвърлим една, четвърта, пета и си създаваме своето нещастие. Тогава ще влезем в едно положение, ще направим една молитва и мислим, че Господ ще ни слуша. Не се лъжете. Молитвата без Любов остава глас, викащ в пустиня. Единственото нещо, което слуша Бог, то е молитва чрез Любов. Онова дете, което от Любов иска хляб, хлябът идва. Мъртвото дете, което затворило уста, че дума не казва на майка си, майката го оставя да изгние. Къде са умрелите деца? Щом умре детето, което не иска да люби, заравят го. Щом умре детето, то не обича майка си и майката казва: „Навън!“. Защо умират хората? От безлюбие. Казвам: „Любете!“. Казвате: „Аз като умра, в оня свят ще живея“. Така не се говори. Няма живот в света без Любов. Ако тебе те е страх от смъртта, има нещо в тебе, което не ти достига. Ако се радваш, че ще умреш, ти си разбрал какво нещо е смъртта, тя за тебе ще бъде отворена врата за нов живот, но ако умрем без Любов, е страшно нещо. Няма по-страшно нещо да умреш без Любов. Няма по-хубаво нещо да умреш с Любов. Влизаш в един кладенец с въжето, ще влезеш и ще излезеш. Влизаш в кладенеца без въже,
ЩЕ БЪДАТ НАУЧЕНИ 83 ще останеш вътре. Ако слезеш в кладенеца без въже, ти ще се нараниш. Всичките нещастия в света произтичат от това, че хората не мислят, нямат ясна представа какво нещо е добро, какво нещо е правда, какво нещо е милосърдие, какво нещо е кротост, какво нещо е въздържание, нямат ясна представа. Казват: „Да бъдем богати“. Богат човек е онзи, който е разумен, с разположение. Има много работи да се учат. Нас ни носи доста голям параход, който в миналото е имал няколко хиляди комини. Сега са останали сто, някои ги изброяват 50 – 60, някои – 150 комини. Тези вулкани на земята са комини, дим излиза, вижда се, че параходът пътува. Носим се някъде в пространството, някъде отиваме, носят ни, на някакво далечно пристанище да излезем. В този път понякога е опасно. Например преди милиони години Земята е минала през една космическа прашна пустиня, в която, като минавала, се е образувала ледената епоха на Земята. Този прах е попречил на лъчите на Слънцето, Земята приемала много малко лъчи и е настъпила ледената епоха. Из тази ледена епоха излизаме. За бъдеще се опасяват, че пак ще минем през такъв космичен прах и пак може да дойде ледена епоха на Земята. Има и друга опасност сега. Ще минем през една зона, където нашата Земя има опасност да се запали. Като се запали, всичко, каквото има по нея, ще изгори. Това го намираме в посланието на апостол Петър. Сега това не казвам, за да се плашите. Ако имаме Любов към Бога, ние ще се радваме. Ако имаме Любов, ще разпръснем праха. Ако имаме Любов, като минем през праха, той ще се дигне, няма да стане ледена епоха. Ако имаме Любов, Земята няма да изгори. Ако нямаме Любов, или Земята ще изгори, или ледената епоха ще дойде. Защо ще изгори? Защото хората нямат Любов. Ще дойде огънят да ги стопли, като ги стопли, всички ще започнат да любят. Сега не искам да ви представя нещата да се плашите. Наука, която идва от страх, не е наука. Според мене
84 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV всяка наука трябва да има за основа Любовта. Според мене зад всяка теория трябва да бъде Любовта. Зад всяка хипотеза трябва да е Любовта. Любовта трябва да седи зад тях. Само обятията на Истината са в състояние да възприемат Любовта. Никога човек не може да я възприеме без тази чистота, без обятията на Истината. Човек трябва да има обятията на Истината, да възприеме Любовта, да внесе тя в него новия живот. Ако едно дете се роди и майката няма обятия да хване това дете, защо ѝ е? Каква полза има? Истината, това е същественото, с което възприемаме Любовта. Щом дойде Любовта, ще донесе всичко. Та казвам: на хората е необходима Истината, за да могат да възприемат Любовта. Без Истина Любовта е непонятна. Казвам: тогава имаме три положения. Някои говорят за идеална Любов. Това е Божествената Любов. Някои говорят за реална Любов. Това е тази, Божия Любов. Някои говорят за човешка Любов. Това е тази Любов. Тия три вида Любов са едно и също нещо. Само че идеалната Любов е облечена с едни дрехи, реалната е облечена с други дрехи и човешката – с други дрехи. Дрехите са различни, Любовта е една и съща. Човешката Любов в основата е Божествена Любов, ангелската Любов в основата е Божествена Любов. Само дрехите са различни външно. Тогава казваме: „Да имаме Божията Любов“. Божествена Любов има всеки, на когото мислите се подчиняват на Любовта. Божествена Любов има всеки, на когото чувствата се подчиняват на Любовта. Божествена Любов има всеки, на когото постъпките се подчиняват на Любовта. Всичко, каквото човек върши, чувства и мисли, той го върши от съображенията на Любовта. Майката роди едно дете, Бог ѝ казва: „Търпи, ще израсне това дете, ще ти благодари“. Посееш една семка от ябълка, Господ казва: „Търпи, след време ще принесе плод“. Сееш някоя градина със зарзават, казва: „Търпи, този зарзават ще израсне, ще даде плод“.
ЩЕ БЪДАТ НАУЧЕНИ 85 Ние бързаме в света, искаме да израснем. Младото момиче иска да израсне, по-скоро да се ожени. Какво значи да се ожениш? Нещо, като не е израснало, нещо като не е узряло, как ще се жениш? На български „женя“ значи да ожънеш узрялото. Зеленото жъне ли се? Казва: „Да го оженим“. Не, не се женят нещата така. Турците имат една поговорка, казват: „Ако ми е късмет, на краката ми да дойде“. Късметът при краката на доброто идва. Като си добър, късметът идва при краката ти. Като не си добър – не идва. Разправят за една баба, която се молила на Господа. Един искал да ѝ се подиграе и взема един кошер пчели и ги изтърсва при нея, мислил, че ще жилят бабата. Като изтърсил целия кошер, всичките пчели се превърнали на жълтици, станали звонкови монети 12 кила. Отива на сутринта да види подула ли се е бабата, гледа тя седи и дрънка парите. Ако всички наши мухи, които ни пращат, ако всички нещастия не можем да превърнем на звонкови монети, не струваме колкото тази баба. Тези пчели, които жилят, които хапят, на звонкови монети да се превърнат. Това са иносказания в света, но са верни. Срещне те някой човек да те обере. Каквото имаш, взема го насила. Среща те друг, дава ти два пъти повече, отколкото ти взели. Питаш: „Защо ме обраха?“. Аз да ти кажа защо. За да срещнеш онези, които ще ти дадат двойно за обраното. Една нещастна мома, която я били нейните любовници, понеже не се определила с кого ще бъде, ѝ изкълчили крака. Дошъл един млад момък, тя плаче. Тя казва: „Защо ме биха, защо се случи това голямо нещастие?“. – „Тебе – казва – те биха, за да те намеря. Аз откога те търся. Добре, че те биха.“ Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих“. Във всяко страдание виждам, че израства в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа нещо много хубаво и красиво. Всякога, когато един народ минава през големи изпитания, същият закон е. Когато пострадва човечеството, всякога в тия изпитания има нещо хубаво, което иде в света, в което Бог се
86 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV проявява. Когато хората загазят някъде, тогава се явява Божественият промисъл на Любовта, да покаже, че в света има нещо разумно, което учи хората да уповават на това Божественото. Та казвам: ние трябва да се радваме на нашите бащи, ние трябва да се радваме на нашите майки, ние трябва да се радваме на нашите учители, трябва да се радваме на нашите списатели, на философите, на всички ония, които работят. Чрез хиляди и хиляди умове Бог се проявява и изказва онова, което се събужда в Него. За какво ти говори една ябълка? Щом я ядеш, казва: „Благ е Бог, пълен е с благост“. Въздухът, след като влезе в дробовете, казва: „Благ е Бог, живот има в Него“. Казват: „По Неговата воля взима и оставя живота“, казват: „Вярвайте в Него, както ние вярваме“. Светлината влиза в ума и казва: „Благ е Бог. Приемете Божията благост, както ние сме я приели и сме дошли във вас“. Светлината ни говори за Божията Любов. Въздухът ни говори за Божията Любов. Водата ни говори за Божията Любов. Земята, плодовете, сливите, черешите, течението на водите, всичко в света ни говори за Божията Любов. То е закон. Ние питаме къде е Господ. След като сме получили едно писмо, казваме: „Дали е от Господ или не?“. Онова, което е написано от Бога, има уханието на Бога. Едно писмо, написано от философ, има уханието на философията му. Едно писмо, написано от поет, има уханието на поет. Едно писмо, написано от момък, има уханието на момък. На 21 година когато е момъкът, уханието е едно, на 15 години като е, уханието е друго. Според годините се мени уханието на човека. Задава се въпросът: „Кой ще ни утеши?“. Когато дойде някой да ви утешава, кой ви утешава всъщност? Единственият в света, Който утешава, то е Богът на Любовта. Той казва: „Вярвайте, че създадох Небето и Земята“. Има ли причини ние да се обезсърчаваме и да не искаме да живеем? Казва: „Мене не ми се живее“. Защо не ти се живее? Не ти се живее, понеже имаш да даваш. То е
ЩЕ БЪДАТ НАУЧЕНИ 87 лъжа вече. Онзи, който има да дава, да посрещне кредитора и да каже: „Ще платя“. На някого дължиш Любов – ще покажеш. На някого дължиш от доброто – доброто ще покажеш. На някого дължиш справедливост – справедливост ще покажеш. На някого дължиш да покажеш милосърдие – ще покажеш милосърдие. Има хиляди полици положителни, които сме подписали. Ние искаме много лесно да минем. Събрали се хора в Англия, в Лондон, в една знаменита баптистка църква, където е бил знаменитият проповедник Спържен. Трябвала им голяма сума от няколко милиона лири. Призовават: „Да се помолим на Господ, да ни даде тия пари“. Спържен казва: „Братя, да не изкушаваме Господ. Всички сме богати. Аз съм богат, давам сто лири. Ти, брат, си богат и ти можеш да дадеш. Нашите каси са пълни с пари. Искаме от Любовта. Ще отворим касите, това, което имаме, ще дадем навън. Аз другояче проповядвам. Аз проповядвам молитва, след като сме отворили кесиите, и сме изпълнили Божията воля. Да идем да Му благодарим, че може да извършим волята Му, а не да ходим да просим от Него. Всичко ни е дал. Като извършим волята Му, ще благодарим, че сме могли да я извършим“. „Всички ще бъдат научени от Господа.“ Ти, ако не можеш да запалиш собата на един човек, какво знание имаш? Често идват някои сестри и им казвам: „Знаете ли да палите соба?“. Действително, дърва има, кюмюр има, някои знаят да палят много хубаво, някои не са се научили. После съжаляват, извиняват се. Казвам: ще се научим. Лесна работа е да се пали една соба. Ако не знаеш как да буташ човешкото ухо, ако не знаеш как да буташ човешкото око, ако не знаеш как да буташ човешкия нос, ако не знаеш как да буташ човешката уста, ако не знаеш как да буташ лицето, твоите работи не вървят. Като бутнеш ухото, да е доволно, да кажеш една сладка дума, да се отвори сърцето. Като изпратиш един поглед, да каже: „Този човек има нещо особено“. Като изпратиш от
88 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV себе си онова ухание, пак да те търси като някое цвете. Като свършиш някоя работа за някого, човекът да е благодарен, че ти си му услужил. Защо са ръцете? Царят да е доволен, че писал да се отложи смъртното наказание, да пуснат от затвора, да се помогне на този, на онзи. Не отрицателно, но положително да се пише. Аз всеки ден срещам някой дядо, казва: „Боли ме коремът“. Казвам му: „То е щастие“. Казва: „Болят ме гърдите.“ – „То е щастие.“ – „Боли ме окото.“ – „То е щастие.“ – „Боли ме носът.“ – „То е щастие.“ – „Болят ме ръцете.“ – „То е щастие.“ – Казва: „Как щастие, то е нещастие!“ – Щастие е, как! Ако не можеш да познаеш онзи, който те стиска, то е нещастие. Той ти казва: „Обърни внимание“ и после ще те прегърне. Той те стиска да се върнеш в себе си. Всяка болка е да не те прегази някой трен, автомобил, тегли те навътре. Боли те кръстът – щастие е, избягнал си смъртта. Болят те краката – щастие е. Да се опасявате вие, когато престанат болките. Говоря за нашия свят. Нашият свят е свят на причини, където всички ще бъдат научени от Господа. Тепърва трябва да се учим. Каквото прави човек, да го прави, като има една идея в себе си. Една домакиня, другарката на мъжа, целия ден е недоволна, вложила е всичките си горчивини в хляба, в яденето, какво може да очаква от такава храна? Такова ядене не се слага на масата. Тя трябва да вложи в гозбата на своя възлюбен най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и постъпки любовни, че той като яде, да му се отвори сърцето. Сега той като яде, започва да се стяга, казва: „Пресолено е яденето“. Значи сложила е нещо лошо. „Много пипер си турила.“ Тя се оправдава. Имало във Варненско един мъж, много сприхав. Жена му наготвила пиле и сложила толкова лют пипер, че не могло да се яде. Той ѝ казва: „Ти не си наготвила добре яденето“. Вземе яденето, че го изсипва на главата ѝ. Често сготвеното ядене на нашите мисли и чувства се връща върху нас. Тя започнала да ходи по съседките си и да казва: „Сготвих му пиле, било люто и го изсипа на
ЩЕ БЪДАТ НАУЧЕНИ 89 главата ми“. Цялата махала знаела, че пилето е сипано на главата ѝ. Това е един анекдот, може да е верен. Вярно, че този мъж е бил сприхав, ама аз се колебая дали той го е изсипал на главата ѝ, или тя го преувеличава. Във Варненско се случило и друго: жената сготвила пиле, но хубаво го сготвила. Тя се разсърдила нещо, мъжът ѝ я вика да ядат, а тя не иска да яде. Сяда човекът, много хубаво сготвено пилето и започва копанче по копанче, яде. Тя гледа с едното око. Като останало само едно копанче, тя казва: „Моля, остави едно за мене!“. По-хубаво да се помолиш, отколкото цялото да бъде турено на главата. Той погледнал, засмял се и ѝ оставил. Казва: „Ще ме извиниш, бях лаком, трябваше да ти оставя две копанчета“. Това са анекдоти, от които трябва да извадим онова, хубавото в живота. Седим и се безпокоим за нищо и никакво. Гледам, хората се безпокоят за нищо. „Той ме обиди.“ Какво те е обидил? Не може да забраниш на хората да говорят по твой адрес каквото искат. Може ли да забраниш в стаята си да говорят? Ти го чувстваш, че говори зле. Някой път ти писне ухото, по радиото си приел или неспокоен си духом. Някой път си радостен – говорят нещо хубаво за тебе. Когато хората говорят хубаво, ние сме радостни; когато хората говорят лошо, ние сме неспокойни. Като говорят всички хора, всичките хора да бъдат любящи. Само Любовта е в състояние да внесе тия, хубавите, мисли в материалния живот, това хубавото, което нашите чувства може да произведат в материалния свят. Хубавите чувства организират материята. Защото има чувства и постъпки на хората, които играят важна роля в сладчината на плодовете. Колкото хората стават по-добри, плодовете стават по-сладки; колкото хората стават по-лоши, плодовете стават по-горчиви. Тия, горчивите плодове, се дължат на човешките мисли, чувства и постъпки. Тия, отровните змии, научиха това изкуство, когато хората са били най-лоши. Кобрата е създадена в епоха, когато хората са живели много лош
90 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV живот. Тигрите също са останали от една епоха, когато хората са живели много лош живот, те са остатъци. Овците пък са остатъци от епоха, когато хората са живели много добър живот. И ние ще оставим едно хубаво бъдеще, ако живеем добре. Някои добри животни ще оставим, плодовете ще станат по-сладки, овците ще станат по-добри, вълците ще станат тревопасни, вегетарианци ще станат вълците, ако сме добри. Ако ние не станем добри, тия вълци няма да изменят характера си. Пророците са предвиждали това и са казвали: „Вълкът и агнето ще пасат заедно“. Като попитали един руснак бедняк, как разбира този стих, че вълците и овците ще пасат заедно, той се поусмихнал и казал: „Ето, вие сте вълците, аз съм овцата и заедно живеем“. Що е вълкът? Вълкът е, който живее за себе си, не разбира Божията воля, прави каквото иска. Що е овца? Да имаме съзнанието, че не трябва да правим пакост. Овцата трябва да пасе. Не трябва да прави пакост на своите ближни. Господ учи, че каквото Бог е създал, не трябва да разваляме, но да обичаме. И вътре в нас не трябва да разваляме собствените си мисли, собствените си чувства, не трябва да разваляме и нашите постъпки. Постъпките живеят в нас. Ние носим постъпките на хиляди поколения, складирани вътре в нашата душа. Ние носим чувствата и мислите на хиляди поколения в нашите умове. Защо да не бъдем тъй честни и справедливи спрямо хубавото, че и ние да придадем нещо на това. В сегашните времена казва Господ: „Обърнете се към Мене, елате да разсъждаваме!“. Сега не мислете, аз виждам, че имате Любов, но имате Любов на 10 градуса. 20, 30, 40, 50, 60, 70, 80, 90, 100, 110, 200, 300, 400, 1000, 2000, 10 000, 15 – 20 – 30 000, милион, 100 милиона – то са степени на Любовта. Тази Любов, която носиш на 100 милиона градуса, то е нещо, което създава най-хубавото в света. Не че на 10 градуса Любовта нищо не струва, но трябва да има един подтик, постепенно да увеличаваме с един
ЩЕ БЪДАТ НАУЧЕНИ 91 градус, всеки час да увеличаваме с един градус няма да бъде зле. Чакаме сега един градус на година, 120 години – 120 градуса. На 120 градуса само водата завира. Със 120 градуса Любов нищо не можем да направим в света. Малка вода е. С малка вода голяма градина не се полива. Голямата градина иска голяма вода, всичките зарзавати да се полеят. Божията Любов трябва да полее нашите мисли, нашите чувства, нашите души – само по този начин ние можем да бъдем щастливи в света. Всичко, каквото майката ви и бащата ви ви учат, приложете го. Всичко, каквото вашите учители са ви учили в миналото, приложете го. Днешният ден е мъглив, но то е едно заблуждение, само тук, в Софийско, е така, оттатък, горе слънцето грее. Това показва, че ние често си създаваме такива мъгли около себе си и мислим, че целият свят е мъглив. То е като пътниците, които пътуват през пустинята и дигат много прах и мислят, че целият свят е в прах. Прахът е на 10 – 20 метра около тях само. „Всички ще бъдат научени от Господа.“ Господ ви е учил, слушайте Го. От памтивека ви е учил. Когато ви говори чрез плодовете, слушайте Го. Когато ви говори чрез изворите, слушайте Го. Когато ви говори чрез въздуха, слушайте Го. Когато ви говори чрез светлината, слушайте Го. Когато ви говори чрез тъмнината, чрез звездите, слушайте Го. Когато ви говори чрез книгите написани, когато ви говори чрез нарисуваните картини, когато ви говори чрез скъпоценните камъни, слушайте Го. Когато ви говори чрез устата на майка ви, чрез баща ви, чрез вашите братя и сестри, навсякъде Го слушайте. Отиваме при един извор. Да благодарим: „Благодаря ти, Господи, за сладката вода“. Минаваш през планината, благодари на Бога за хубавия въздух, който дишаш. Казвам: животът ни трябва да бъде едно благодарение на Онзи, Който е безграничната Любов. Ние сме затворени в себе си, затворени сме. Казваме: „Няма кой да ни обича, няма кой да мисли за нас, усещам се самотен“. Някой път ни дойде на ум да се самоубием
92 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV и искаме да умрем. Че като умреш, къде ще идеш? Да умреш, но да умреш в обятията на онзи, който те люби. Да умреш в обятията на онзи, който не те люби, отбягвайте това. Смъртта без Любов, това е ад. Смърт с Любов, това е рай. Желая ви сега да не умирате в обятията на безлюбието, но да умрете в обятията на любящите. Пожелавам ви да не седите в обятията на онези, които не ви любят, но в обятията на онези, които ви любят. Този, Който ви люби, само Той ще ви научи. В ръцете само на Бога и в Неговата реч може да бъдем научени на всичко. Отче наш 7.02.1943 г., 10 ч., София – Изгрев
Умити в Любовта Отче наш Кажи ми ти Истината Ще прочета 6-ия и 7-ия стих от 9-а глава от Евангелието на Йоана: „Това като рече, плюна на земята и направи кал от плюнката, и помаза с калта очите на слепия, и рече му: „Иди, умий се в къпалнята Силоам! И тъй, отиде, уми се и дойде прогледнал“. Духът Божи Има само един пример в историята, в който калта се е използвала за едно благо. Плю, направи кал, намаза очите на слепия и каза: „Иди, умий се!“. Земята е важна по едно стечение на обстоятелствата – че е едно училище, предметно училище за онези, които са родени на нея. Онези, които разбират, за тях животът е предметно учение. Онези, които не разбират, постоянно си блъскат главите, както мухите в съвременните къщи, постоянно си блъскат главите по прозорците. Знаят как да влязат, не знаят как да излязат. Например вие имате млада мома, искате да я ожените. Защо? Представяте на тази мома това, което не е. Вие представяте, че семейният живот е блаженство, че е рай. Тя решава една от най-трудните задачи на земята. Тя ще стане бременна и после как ще ражда, е въпрос. Ние, съвременните хора, всинца сме бременни и трябва да раждаме сега, нищо повече. Всички, които плачат, са бременни. Ако го родиш, добре, ако не, може и ти, и детето заедно да си отидете. Сега може да се питате защо човек трябва да яде? Радвайте се, че може да ядете. Защо трябва да се питате защо трябва да ядете? Ще бъде най-голямо нещастие, ако не може да ядем. Защо да ядем? Това е най-голямото щастие, което може да се даде на човека. По-голямо
94 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV щастие не може да се даде. Представете си животът без ядене какъв би бил? Единственото нещо, което реално радва човека, то е яденето, хубавото ядене. Дадено е нещо разумно. Ядеш, имаш един усет в езика. Сладчината, която усещаш, не е нещо, което можеш да хванеш. Усещаш се доволен. Материалът, който приемаш, е реален. Онзи усет е невидим, усещаш го и го свързваш с храната. Тази храна, по този усет, ти стане приятна. Дотогава, докато ние ядем сладко, докато яденето е приятно, ние сме добре. Щом яденето става ненормално и в духовния, и в умствения свят сме станали ненормални. Съвременните хора имаме малко знание върху същността на нашия живот. Как трябва да живеем, не знаем, много малко правила имаме. Казваме: „Да бъдем добри. Да бъдем справедливи, да бъдем честни, да бъдем здрави“. Но това са резултати. Да бъдеш справедлив, това е един резултат на едно стечение на твоя ум и твоето сърце. Не всякога човек може да бъде справедлив. Мислите, че един вълк е справедлив с една овца, като я хване и я разкъсва? Ако го питаш защо я разкъсва, казва: „Това е баница, направена заради мен, да я опитам“. Вълкът за овцата ще ви даде такъв отговор, какъвто и вие, ако ви питат защо разкъсвате баницата. Вие като я разкъсвате, казвате: „За мен е направена“ и не влагате никакъв живот в баницата. Вълкът не мисли никога, че има една душа в овцата и че тя страда. Счита я като баница. Дали така мисли вълкът, то е въпрос, аз правя едно сравнение и вие може да сравнявате, има подобие в аналогията. Ако вълкът схващаше, че овцата страда, че един ден и той ще страда, то той не би го направил. Схваща го като една необходимост, че трябва да изяде овцата в дадения случай. И ние, съвременните хора, се оправдаваме, заколваме една овца и казваме: „Необходимост е за нас“. Няма Божествен закон, който да забрани. В природата няма закон, който да казва какво да се яде. Яденето на месо за нас е един произвол.
УМИТИ В ЛЮБОВТА 95 Някои се осланят на думите на Христа: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот“. То е буквално схващане. Може да изядеш една кокошка. Ще я попиташ: „Обичаш ли ме, готова ли си да се жертваш заради мене?“. Ако е готова, ако те обича, може да я ядеш. Ако я извадиш от курника, без да я питаш, това е една човешка работа. Ти като ходиш зимно време в гората, може да те нападнат вълци. Човек някой път става гощавка на вълците. Някой път вълците може да не те изядат, но войници има някой път намерени, само пушките им останали, дрехите. Казвате: „Господ е решил“. Това е наша работа. Аз ви говоря на вас като на разумни. Вие искате едно разрешение – не търсете това разрешение по стар начин. Човек, който иска да излезе към слънцето, не трябва да отива към центъра на земята. Може би някой учен човек ще каже, че като идете към центъра на земята, ще излезете от другата ѝ страна и там ще видите слънцето. Досега нито един човек не е минал през центъра на земята, да отиде от другата ѝ страна и да види слънцето. Може да кажете руската поговорка: „Колкото по-лошо, толкова по-добре“. Задачата не е поставена правилно. Колкото задачата е по-трудна, толкова по-добре. Не тъй, както се цитира, но колкото задачата е по-трудна, по-добре е. А не колкото задачата е по-лоша, е по-добре. Често мене са ми цитирали стиха, че човекът е направен от кал. Такова нещо няма. Цитирали са може би стиха, дето Христос е излекувал слепия с кал. Казват: „От кал е направен човек“. Не е направен човекът от кал, от пръст е направен. Сега всичките невярно цитират. Ще ги поправите. Не се позволява да се изопачава Божествената Истина. Една Божествена Истина е както един Божествен музикален тон. Ще цитираш тона с всичките трептения, няма да изядеш нито едно трептение. Един музикант тона трябва да го цитира правилно. Щом го изпее фалшиво, другите още по-фалшиво ще го изпеят. Оправдават се с времето, атмосферата, влагата, ядене
96 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV то – това не е извинение. Един добър музикант, който има хубава цигулка, държи я в хубава кутия, покрита с вълнен или копринен плат, не оставя да се овлажняват струните, държи лъка в изправно състояние. Ние никак не пазим себе си. Оставяме се на разни влияния и оставяме най-хубавото в нас да се нарушава. Извиняваме се. Ще пазиш ума си, сърцето си и душата си като инструмент! Няма да излагаш ума си на поругание, няма да излагаш сърцето си на поругание, няма да излагаш душата си на поругание! Няма да излагаш и тялото си! Не да излагаш ума си на поругание и да учиш криви работи. Не да правиш зло, да излагаш сърцето си на поругание. Като вършиш зло в света, ти слагаш и душата си на поругание. Не излагайте ума си на поругание, не излагайте сърцето си и душата си на поругание – това е целта на Новото човечество. Аз не говоря за съвременното човечество. Ние извиняваме всичките наши погрешки. Съдят се хората. Ние имаме повече съдии отколкото трябва. Официални съдии има, пък неофициални с милиони. Отгдето минеш, съдии съдят. Казват: „Ти не мислиш добре!“. Откъде знае той, че ти не мислиш добре? Казват: „ Ти не свириш добре!“. Отгде знаеш ти, че не свири добре? Казва: „Ухо имам“. Той не знае сам да свири, а ухо имал. Аз поставям нещата чисто на опит. Правил съм опит с музиката. Правил съм опит да свиря при бурно време и да утихне времето. Правил съм опит, когато е ясно времето, и като свиря, да се заоблачи. Един път, два пъти, три пъти, четири пъти съм правил опити и виждам: музиката има влияние. Когато е голяма суша, ще свиря, като молитва ще бъде – ще дойде дъждът. Пък когато е бурно времето, свиря, свиря и ще се умири. Казвате: „Каква е тази музика?“. Тази музика не може да ви кажа: „Тя е свещена“. Как да ви я кажа? – „Изсвири ни я.“ Не може да ви я изсвиря. Не може да ви дам изкуството да правите бомби, че после да ги хвърляте на хората и да ги осакатявате.
УМИТИ В ЛЮБОВТА 97 Какъв морал имат съвременните културни хора, това култура ли е? Ако вземете културните хора, които правят съд: съдят един виноват човек, който заслужава една плесница, ударят му две плесници – право ли е? Направил една малка погрешка и го наказват. Ние, съвременните хора, извиняваме големите погрешки, а наказваме малките. Казваме: „Понеже големите не може да се поправят, затова не трябва да се наказват, малките погрешки може да се наказват“. Не е право. За една малка грешка голямо наказание не се дава. В природата няма такива неща. За малки погрешки – малки наказания, за големи погрешки – големи наказания, така е в разумната природа. В природата няма лицеприятие. Между слуга и син в природата няма разлика. Онзи, който е близо до нея, и който е далече, еднакво ги съди. Когато не иска да ги съди, взема всичките прегрешения върху себе си и ги изправя. Все трябва да има някой да страда. В страданието има заместници. Има заместници на страданието. Човек трябва да стане бременен с една идея. Тази идея, за която отговаря, съответства ли на неговите страдания? Ако за 100 лева се осакатиш, и станеш хром за цял живот, заслужава ли? Да станеш сакат за 100 лева. Да се осакатиш и да станеш инвалид през целия си живот, умно ли е това? Трябва да се пазим. Човек трябва да пази и по никой начин не трябва да осакатява ума си. По никой начин не трябва да осакатява сърцето си и не трябва да вреди на душата си. Това трябва да бъде едно правило за бъдеще. Не само за нас, но по възможност навсякъде трябва да се стремим да не повреждаме човешките умове. Онзи човек, който иска да работи за човечеството, той трябва да бъде справедлив, защото благото на цялото човечество е наше благо. Човечеството на земята е цяло, единно, а ние, отделните хора, сме като органи на това човечество. Ако е добре на цялото човечество, и на нас ще ни бъде добре. Ако не е добре на цялото човечество, и на нас ще ни бъде зле. Като се удариш, боли те кракът и в тази болка вземат учас
98 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV тие всичките органи. Дойде здравословното състояние и всичките органи се радват на общото здраве, което съществува в организма. При сегашните условия, при които живеем, ние очакваме нещо ново. Кое е новото на физическия свят? Новото е всеки ден слънцето, което изгрява сутрин, и слънцето, което залязва. Новото на земята е светлината, която идва всеки ден, и благата, които ни носи. Старото е тъмнината, която идва. Те се редуват. Има епохи, които са тъмни. Едва сега ние излизаме от една тъмна епоха от милиони години. Едва сега сме на излизане от тази епоха. Безпредметно е да ви разправям как сме попаднали. Историята на Космоса е обширна. Като излезете из съвременното земно училище, вие ще учите тази история. Вие ще видите причините кои са били. Понеже всичко в природата се движи, и ние се движим към някаква цел, ние не знаем накъде, но се движим нанякъде. Излизаме от една тъмна зона и влизаме в една светла зона. Когато Писанието казва, че Бог създаде небето и земята, и земята беше неустроена, показва, че тя е била в тази тъмна зона. Дошло е времето за излизане навън и тогава Бог построил земята, за да бъдат хората в сегашните времена готови да го разберат. Ако тия хора са слепи, ако тия хора са глухи, ако тия хора не мислят, ако тия хора нямат сърца и души, какво ще разберат от новата епоха, от онзи ангелски живот? Ангелският живот са Божествените блага, които сега идат в света. Те се разнасят във въздуха. Говорим за наследствеността – как се унаследяват благата на майката. Онова дете, което върви по линията на майката, скритите ѝ блага се предават на детето. Дете, което върви по линията на бащата, скритите му блага се предават на детето. Не само добрите, но и лошите работи се предават. Лошите работи, скрити в бащата, се предават на детето и скритите работи, които са в майката, се предават на детето, което върви по нейна линия. Всички добродетели, които се раждат в
УМИТИ В ЛЮБОВТА 99 нашето сърце, и всички хубави постъпки, които излизат от нашата душа, какво са? Ако нещо се роди от нашия ум, какви качества ще предадем? Ако аз със своя ум не може да предам на един човек спокойствие, веселие... Виждам го обезсърчил се, казвам: „Ти си на края на своя тъмен век, след няколко месеца иде нещо ново“. – „Откъде го знаеш?“ – Не питай откъде го зная и как го зная; но ако след няколко месеца не се случи, тогава може да ме питаш. Та всичките ония пророци, които са пращани на земята, защо са дошли? Защо е дошъл Христос, защо дойдоха пророците преди него, защо идват на земята великите хора, защо идват музикантите, поетите, философите? Мислите ли, че то е произволно? То е план. Тия хора идват, да ни забавляват. Има един Промисъл: в това училище, в което сте, да нямате живот несносен, но да имате всички външни удобства. Всички дървета, които раждат плодовете, реките, които текат, ветровете, които духат, всички те носят блага за човека. Седим и търсим благата извън земята. Някога, като умрем, ще идем в оня свят. Считайте, че тук е раят. Казвате: „Като идем в небето“… Земята е един рай, но ние не я разбираме. Земята, която Бог създаде, е рай. Че в началото Бог създаде небето и земята и втори път ги създаде. Значи тази земя, която Бог е създал, ние вярваме, че е благо за нас, един рай за нас, ако разбираме. Ако не я разбираме, както Бог я създаде, тя е ад. Земята е ад, когато не разбираме Божия план и не ходим по Неговите закони. Но щом разбираме Божия план и ходим по Неговите закони, тя е рай. Сега например какво ви липсва на вас, да мислите, че земята е рай? Казвате: „Как може да мислим?“. Мислете, че е рай. Какво ми липсва на мене да вярвам, че след като е залязло, слънцето ще изгрее? – „Откъде да зная?“ – На земята след 12 часа ще опиташ. Сега, като е залязло слънцето, едва може да ви убеди, че ще изгрее. Ще изгрее, но по някой път попадне тъмен облак в тебе. Неразположен си. Казвам: ако вярваш, ще оздравееш! Ние сме наранени, защото
100 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХXIV ние се нараняваме. Всякога раните идат, че сме били в тъмнина. Някой път човек е замислен в нещата и иска в света повече да постигне, отколкото му е дадено. Природата не обича разточителност. Ние трябва да напуснем онази област на разточителността и да влезем в икономиите на природата. Всяко нещо да бъде на място, да няма никакви излишества, да не злоупотребяваме със земните блага. Как ще изтълкувате стиха: „Бог толкова възлюби света“ – онзи разумния свят – че изпрати Сина Си да му покаже един път, по който човек трябва да живее и да използва Божиите блага. Защото в света Бог е вложил Своите блага, в света Бог е вложил Своя капитал и иска да научи хората да живеят по-добре. Ако не живеят добре, този капитал един ден ще изчезне. Ние остаряваме, по какви причини? Най-първо, старите не знаят защо са стари и младите не знаят защо са млади. Младият трябва да се учи да не остарява. Старият трябва да се учи как да се подмладява. Старият не може да се учи как да не остарява, той остарява. Но той трябва да се учи как да се подмладява. Младият трябва да се учи как да не остарява. Ние казваме, че остаряваме. Че остаряваме – остаряваме, няма съмнение. Като остарееш, ще умреш. Какъв смисъл има смъртта? Подмладяването е вечно, понеже в света хората умират, за да се подмладяват. Учат закона за подмладяването. А за да не остарява, човек трябва да живее добре. Щом вкуси от доброто и злото, двете неща ги събира, тогава се ражда смъртта. Злото по всеки начин трябва да се избягва. Това избягване не може да стане без закона на Любовта в света. Ако вие искате да запазите своята младост без Любовта, то е невъзможно. Ако искате да се подмладите без закона на Любовта, пак е невъзможно. Това трябва да стане като наука, не само твърдение, но трябва да се опита. Светиите са правили този опит, подмладявали са се. Мислите ли, че онези светии, които са живели по 30 години уединено, че те са учили закона? Те
УМИТИ В ЛЮБОВТА 101 са внесли Божествения закон, като когато са придобили онова знание, те са излезли да го предадат на света. Светиите не трябва да си ги представяте тъжни. Те са най-веселите хора, най-жизнерадостните хора. Аз не съм виждал такива весели хора, както светиите. Светията не е замислен, но виждаш една душа жизнерадостна, като погледне целия свят, казва: „Тия страдания са временни, страданията са външни. В себе си животът има друг смисъл“. Ако ние, съвременните хора, не може да повярваме в безсмъртието на живота, ако ние очакваме да умрем и ако още приживе не направим да ни се отворят очите да видим онзи свят, който е затворен пред нас, сегашният свят е едно голямо представление. Има една завеса пред онзи, истинския свят, и трябва вече да се вдигне тази завеса и да видим онзи свят. В миналата война изчисляват – във войната от 1914 година между англичани, германци, французи – имало хора, които, като излизали на позицията, играели, не ги ловели куршумите. Имало е около 1000 – 2000 човека, които, като излязат на позицията, хвърлят куршуми, но никакъв куршум не ги лови. Наричали са ги луди. Ти при най-голямото нещастие да играеш, ще се чудят хората. Казват: „Глупав човек“. Мен ми разправяше един български капитан, във Видинско било, във време на войната, пратил генералът един войник до него, да му даде заповед. Тръгва войникът и всичките сърби стрелят по него. Той върви полекичка, те стрелят, той върви полекичка, те стрелят, но куршумите не го удрят. Минава преспокойно, цял час го стрелят и нито един куршум не го удря. Нито ляга да се скрие, върви, като че не се отнася до него. Този човек има вяра в себе си, погълнат е с една идея в Божественото. Погълнатите хора с идея, тях куршум не ги хваща. И да мине куршумът, само ще пробие шинела. Разправят за един, който ходил на война, но не е влизал в сражение, сложил шинела си встрана и накарал другарите му да изстрелят 50 – 60 куршума. Като се връща в къщи,