Сила и живот – том 24

Неделни беседи / изд. Бяло Братство

"Сила и живот", том 24, неделни беседи изнасяни от 29 април 1934 г. – 27 януари 1935 г.
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София 2024 г.

съдържание

УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ БЕИНСА ДУНО СИЛА И ЖИВОТ Том XХIV 29.04.1934 г. – 27.01.1935 г. Издателство ● БЯЛО БРАТСТВО ● Издателство ● ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ ● София, 2024
УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ БЕИНСА ДУНО СИЛА И ЖИВОТ Том ХХIV
Поредицата „Сила и Живот“ е съвместна публикация на издателствата „Захарий Стоянов“ и „Бяло Братство“. В нея за първи път е представена пълна хронология на неделните проповеди на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) през периода 1914–1944 г. В тях по собствените му думи са изложени всички основни принципи на неговото учение, което той нарича Новото учение на Всемирното Бяло Братство. От езикова гледна точка неделните проповеди, наричани беседи, са стенографирано говорно слово. Стенограмите на беседите са дешифрирани, редактирани и публикувани от различни последователи на Учителя П. Дънов, през различни периоди от време, на което се дължат някои езикови и стилови разлики. По-голямата част от съдържанието на настоящата поредица са сборниците с беседи, които започват да се публикуват от 1915 г. със заглавие „Сила и Живот“. Издателство „Бяло Братство“, 2024 Издателство „Захарий Стоянов“, 2024 ISBN 978-954-744-473-7 ISBN 978-954-09-1887-7
Съдържание Разпаленият въглен, 29.04.1934 ...................................................... 7 Да имат живот, 6.05.1934................................................................. 27 Числото 153, 13.05.1934 ....................................................................... 47 Да се не смущава сърцето ви!, 20.05.1934 .................................67 Има време, 27.05.1934 .......................................................................... 85 Изпълн, 3.06.1934 ............................................................................. 106 Умно дете, 10.06.1934 ....................................................................... 123 Три фактора, 17.06.1934.................................................................... 138 Не живея за себе си, 24.06.1934 ...................................................... 155 Приемете Духа, 8.07.1934 ............................................................... 167 Изново родени, 15.07.1934 ................................................................ 177 Хвърлхляба , 22.07.1934 ................................................................. 193 Вътрешният човек, 29.07.1934 ...................................................210 Който прави истината, 26-08.1934 ......................................... 226 Доброто семе, 2.09.1934 ................................................................. 246 Мечът на Духа, 9.09.1934 ................................................................265 Призоваха Исуса, 23.09.1934 ...........................................................287 С какво тяло?, 7.10.1934 ................................................................... 301 Колко са прекрасни нозете, 14.10.1934 ..................................... 327 Оставете да растат наедно и двете!, 21.10.1934 ............. 348 Дерзайте!, 28.10.1934 ........................................................................ 374 Всичко е възможно, 4.11.1934 ........................................................ 390 В царството на Христа и Бога, 11.11.1934 .............................. 410 Животът е по-драгоценен, 18.11.1934 ...................................... 431 Който сее и който жъне, 25.11.1934 ............................................ 455 Помни Създателя си!, 2.12.1934 ................................................... 481 Добри вести, 9.12.1934 ..................................................................... 506 Когото възкреси, 16.12.1934............................................................ 532 И ще доведат всичките ви братя, 6.01.1935 ......................... 554 Здравото учение, 13.01.1935 ........................................................... 580 Плод стократен, 20.01.1935 .......................................................... 603 Недейте се грижи за живота си, 27.01.1935 ........................... 627
Разпаленият въглен Отче наш Духът Божи От 1. до 12. стих, 1. глава от Евангелието на Йоан В начало бе Словото Ще разгледам само част от шести стих на 6. глава от Исаия: „И имаше в ръката си разпален въглен, който бе взел с клещи от олтара“. Изобщо всички хора мислят, че знаят нещо или разбират нещо. Отчасти това е вярно, отчасти не е вярно. Те разбират, че са млади и остаряват; разбират, че са стари, но не знаят как да се подмладят. Питам: това знание ли е? При сегашните разбирания, които имат, хората гледат много едностранчиво на живота. И майките, и бащите, и религиозните хора гледат едностранчиво на живота. Всички казват, че човек трябва да яде. Съгласен съм, че човек трябва да яде, но питам: ако вън температурата е 150 градуса под нулата и на тебе ти сложат едно отлично ядене, как ще ядеш? Кой от вас би могъл да се нахрани при тази температура? Или представете си, че ви сложат това отлично ядене при температура 1000 градуса над нулата. Как ще ядете? Значи, за да ядеш, изискват се известни условия. Как ще се създадат тези условия? Ние считаме, че това е в реда на нещата. Ако всички неща в света са в реда на нещата, тогава светът би трябвало отдавна да е оправен. Вие виждате, че всички неща не са в реда на нещата. При това виждате, че целият свят е уреден. То може да се каже за външния свят, но не и за нашия свят. Човешкият свят ни най-малко не е уреден. Че не е уреден, виждаме по сълзите, които всеки ден се изливат. Ако събираме тези сълзи, които всеки ден се изливат от очите на хората, те ще са най-малко
8 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV няколко милиона килограма сълзи на ден. Ако светът е уреден, защо идат тези сълзи? Вие може да не ги виждате, но те се изливат. Направете едно изчисление – хората на Земята са два милиарда и ако всеки от тях пролее по две сълзи, това са четири милиарда капчици, сметнете да видите колко килограма правят. Сега въпросът не е за сълзите. Сълзите са съставени от вода. Казваме, че някой плаче. Какво чудно има в това, че някой човек плаче? Какво чудно има в това, че една чешма плаче? Излиза нещо от нея – трябва ли да я съжаляваме? Какво разбирате под думата „плач“? Защо плачат хората? Някой път плачат от радост, някой път – от скръб. Ако плачат от радост, трябва ли да ги съжаляваме? Ако плачат от скръб, какво има да ги утешаваме? Не че не трябва да се утешават хората, но как ще ги утешите? Умрял е бащата на някого и ти му казваш, че няма нищо, баща му е е отишъл при Бога. Но ти знаеш ли положително, че е отишъл при Бога? Нямам против да се казва на хората, но доколко тия неща са верни, то е въпрос. Като дойдем до науката, срещаме учени, които се занимават с въпроси, които ни най-малко не разрешават въпросите на живота. Например казват за някого, че е добър бактериолог. Бактериите са много малки, дребни организми, които се виждат едва с микроскоп. Ако ги поставим под микроскоп, който увеличава 100 – 200 пъти, ще ги видим в най-голямата им величина. Учените пишат цели томове за тях. Те казват, че има около 16 най-опасни бактерии, които причиняват най-опасните болести като чума и тем подобни. Но ако запитате тия същества направили ли са някому някаква пакост, те ще кажат, че досега никому никаква пакост не са направили. В какво седи опасността от тия същества? Като ядат, те оставят своите извержения, своите излишъци. Техните излишъци образуват едни от най-опасните отрови за човешкия организъм. Щом влязат в човешкия организъм, тия отрови го разрушават. Това не показва, че тия малки същества са лоши, но че са крайно нечисти –
РАЗПАЛЕНИЯТ ВЪГЛЕН 9 където ходят, те оставят своите нечистотии. Като влязат в човека, който е създаден по образ и подобие Божие, нищо не остава от него. Тези същества нямат ни най-малко уважение и почитание към хората. Те казват: „За нас хората пет пари не струват!“. Дали микробите мислят по този начин, както аз предавам, то е въпрос. Ако един човек стреля по някого с куршум отдалеч, куршумът ли е виновен за това? Куршумът говори ли? Не, куршумът нищо не говори. Онзи, който е гръмнал с пушката, той е виновен. На същото основание и ония микроскопични същества, които влизат в човека, са такива живи ядра, които го разрушават. То е все едно да имаш някакъв неприятел, който отдалеч стреля по теб със своите огнестрелни оръжия. Питам тогава: нима болестите са създадени от Провидението? Нима сегашните пушки и топове са създадени от Провидението? Ни най-малко! Те са създадени от хората. Има си причина за това. Хората искат да бъдат силни, да се защитават, да се пазят от своите врагове. Отде дойдоха тези врагове? Хората, които Бог създаде като братя, след време станаха врагове един за друг. Отде влезе този принцип – омразата, между хората? Сега аз не разисквам, за да ви обясня въпросите, понеже тези въпроси вие сами трябва да ги разрешите. Мнозина казват, че някои въпроси трябва да им бъдат разрешени. Обаче има въпроси, които човек сам трябва да разреши; никой друг не може да му ги разреши – това трябва да знаете. Ако ядете, вие ще разрешите социалния въпрос за вас. Ако не ядете, никой не може да го разреши вместо вас. Най-съществените въпроси ти сам трябва да разрешиш. Има такива въпроси в живота на човека. При това ти не можеш да ги разрешиш изведнъж, но дълго време трябва да мислиш. Никой не може да мисли вместо тебе, никой не може да разреши твоето бъдеще. Ако искаш да разрешиш въпроса си, ти трябва да имаш отлични чувства и да знаеш как да ги контролираш. Ако не знаеш как да ги контролираш, никой не може да ти помогне.
10 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV Ще кажете: „Защо е така?“. Защо е тъмно? Защото не е светло. Защо не е светло? Защото е тъмно. Това е един начин на разсъждение. В това отношение светлината представлява условия, при които животът може да се прояви – това наричам светлина. А това, което ограничава живота, да спре той своята деятелност, аз наричам тъмнина. И ако някой може да даде друга някаква дефиниция, нямам нищо против. Това ще са друг род разсъждения, което показва, че няма само един единствен начин на разсъждение. Вие може да определите, че светлината има толкова милиарди, толкова билиони трептения – това е ваша работа, свободни сте. Но за да бъде понятна светлината, казвам: онова, което дава възможност на човешката мисъл да се прояви, то е светлината. Обаче и това не е важно. В какво отношение не е важно? Хората и досега ходят в светлина, но не знаят как да живеят. Това показва, че те имат светлина отвън, а нямат светлина отвътре. Един от старите еврейски пророци казва, че хората посред ден се препъват. Това именно показва, че те нямат вътрешна светлина. Който посред ден се препъва, или няма светлина в своя ум, или му липсват тези органи, с които да възприема светлината. Значи този човек или е сляп, или неговото внимание е отвлечено някъде. „И имаше в ръката си разпален въглен, който бе взел с клещи от олтара.“ Кои тела са способни да горят? Някои поддържат, че всички вещества, които имат органичен произход, подлежат на горене, имат възможност да горят. В горенето всякога се забелязва процес на разширяване или процес на видоизменение. Всеки материал, който може да се промени или видоизмени, има способността да гори. Горенето може да бъде от физически характер, т.е. само материята да се превърне от едно състояние в друго и да изчезне. А също така горенето може да става така медлено, че с материята да не става почти никаква промяна. Колкото и да е малка тази промяна при горенето, все таки става известна промяна. Следователно огънят, който гори и изгаря, той
РАЗПАЛЕНИЯТ ВЪГЛЕН 11 не е същинският огън. В същинския огън няма никакви примеси. Огънят е единствената сила, от която излиза топлина. Единствената сила в света, от която излиза топлина, е Любовта. Това е един въпрос, който трябва да се докаже. А за да се докаже, изисква се време. Аз мога да ви докажа, че ако две паралелни прави ги пресечем с трета права, перпендикулярна на тях, ще се образуват 4 прави ъгъла, равни на 360 градуса. Два ъгъла ще бъдат вътрешни, а други два ъгъла – външни. Всеки един градус има отношение към разумния живот и вие трябва да знаете това отношение. Ако запитате един астроном нещо по тези въпроси, ще видите колко се интересува той от тези градуси. Астрономите са разделили небето на градуси и са намерили в какво положение се намират звездите, в какво отклонение са поставени едни от други и така нататък. Като говорим за паралелни линии, казваме, че не всякога линиите могат да бъдат паралелни. В геометрията се определя, че паралелни са тези линии, които се намират на еднакво разстояние една от друга във всичките си точки и никога не могат да се пресекат. Обаче две паралелни линии могат да се образуват само от две разумни същества. Следователно паралелните линии са проява на разумния живот. За съвременната наука това е второстепенен въпрос, с него тя не се занимава. Но когато изследвате един човек, устройството на неговото тяло, на неговото лице и на другите му удове, ще видите, че и там паралелните линии спазват този закон. Две линии могат да бъдат огънати, но ако спазват паралелността, навсякъде могат да си останат паралелни. Ако се огъват наляво и надясно, то е друг въпрос, спазват ли обаче своите отношения, те си остават паралелни. Вземете зениците на човешките очи – пак имате две паралелни линии, които изтичат от един свят и минават през центъра на очите. Докато тези две линии са паралелни, човек е добър. Щом се изгуби тази паралелност, той става лош. Какво подразбира това? Че
12 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV човекът е изгубил своето първоначално положение, т.е. не е в съгласие със законите на Битието. Следователно този човек не го очаква нищо добро. Оттам насетне ще започнат да идват нещастията в неговия живот. Дали той знае това, или не, то е друг въпрос. Ще ви приведа един малък анекдот, да видите от какви малки причини могат да дойдат нещастията за човека. Един цар в древността издал заповед всички негови поданици да отидат направо при него, за да си вземе всеки съестни припаси за цялата година – кой колкото иска. Обаче една княжеска дъщеря не могла да отиде навреме по единствената причина, че в този момент си правила прическата. Тя сметнала, че е по-важно първо да си направи прическата и след това да отиде да си вземе съестните припаси. Когато прическата била готова и тя отишла при царя, оказало се, че всичко вече е свършило. Та нещастията на хората днес се дължат на това, че са си направили прическата, а са закъснели да си вземат съестните припаси навреме. Те мислят, че прическата им е по-важна от всичко друго и че без прическа не може. По-добре иди да вземеш това, което ти трябва, пък после ще правиш прическата си. Казвам: в разбирането за живота има една вътрешна страна, която всякога трябва да имаме предвид. Ние искаме да знаем какво иде в живота ни. В живота на всеки човек е точно определено какво ще му се случи. И след като е определено всичко, каквото може да ви се случи, оставена е една малка част, която вие сами трябва да си определите. Не трябва да ви доказвам, че ще се явят философи, които ще отричат това. Едни ще го отричат, други ще го поддържат, но това е друг въпрос. Аз не съм против доказването на нещата, нито съм против отричането им. Нещата могат да се доказват, а могат и да се отричат, но много недоказани неща си остават недоказани и много отречени неща си остават истинни. Всичко това нищо не значи. съестни остар. Хранителни.
РАЗПАЛЕНИЯТ ВЪГЛЕН 13 Ето, от хиляда години насам хората все спорят за съществуването на Бога. Имало е много теории, както в Индия например, при това много по-крайни теории от тези, които поддържат нашите религиозни хора. Техните теории са по-крайни от нашите религиозни възгледи за божеството. И в нашия век ние мислим, че въпросът е разрешен. Едни доказват, че има Бог. Други казват, че няма Бог. И като твърдят, че няма Бог, като Го отричат, светът пак не се поправя, все същият си остава. Не само че не се е оправил светът, но се е забъркал още повече. При какви условия има Господ? При какви условия има закон? Когато имаме да взимаме, ние искаме да има закон; когато имаме да даваме, не искаме да има закон. За онези хора, които са за реда и порядъка, то е друг въпрос, то е в реда на нещата. Казвате: „Не може ли да съществува живот без никакви ограничения?“. Законът съществува вън от тебе независимо от това дали си заинтересован, или не. Трябва да съществува един закон в твоя ум, на който ти да се подчиняваш доброволно. Сега аз не искам вие да се смутите. Някои неща у вас трябва да се смутят, някои неща трябва да се стопят. Ледът трябва да се стопи. Аз ни най-малко не искам онзи лед у вас да не се стопи. Един американски милиардер си направил отличен палат от ледени блокове и той му струвал няколко милиона долара. Като дошло лятото, стопил се този палат. Казвам: много наши възгледи като палата на този американски милиардер ще се стопят. Всички виждаме да плачат за стопените палати, направени от лед. Кой не плаче? Майки плачат, млади моми плачат, млади момци плачат, държавници плачат, проповедници плачат, свещеници плачат, религиозни хора плачат. – „Ама хората не са религиозни.“ Защо не са религиозни? Кой е крив за това? Започват да търсят някакви причини. Ако хората не са религиозни, Слънцето е виновно. Ако хората са сиромаси, ако са болни, Слънцето е виновно. За всичко Слънцето е виновно. Намерете го и го съдете! Някъде Слънцето те грее, изведнъж получиш слънчев удар и паднеш на земята;
14 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV някъде не те грее, замръзнеш, не си изпълниш службата както трябва. Хората на Земята не са виновни за нищо, никой държавник не е виновен, всички са като светии. Слънцето е виновно, трябва да го дадем под съд. Кой ще го съди? Нашата работа ще прилича на онзи анекдот, в който се разказва, че в един хамбар се завъдили много мишки. Няколко котараци всеки ден идвали да ги ловят и ядат. Един ден се събрали мишките на съвет и решили, че трябва да вържат на тези котараци звънци, та като идват при тях, отдалеч да ги чуват. Всички започнали да ръкопляскат, казали: „Браво! Дойде времето на нашето спасение!“. Един плъх мъдрец запитал: „Кой ще бъде героят, който ще окачи звънците? Кой ще окачи звънец на някой котарак, да познаваме, че идва, отдалеч да го чуваме?“. Кой ще окачи звънец на смъртта, та като иде, да я познаваме? Кой ще окачи звънец на този голям котарак, та като иде, да избягаме? Проповядват ни, че е в реда на нещата да умрем, да се освободим. Съгласен съм, нямам нищо против това. Дали трябва да умре човек, или не трябва, то е въпрос. Кога трябва да умре и кога не трябва да умира? Първоначално Бог каза на човека: „В който ден престанеш да ядеш както трябва, ще умреш“. Питам: желанията в съвременния човек не са ли ядене? Едно желание, което се заражда в човешката душа, едно неестествено желание, не е ли неестествена храна? Мойсей, който е разбирал това, е казал: „Не пожелавай!“. Една неестествена храна ще внесе дисхармония в душата ти. Яж само това, което законът позволява. А кое е то? Всяко живо същество, каквото и да е, щом не хвърля сянка в съзнанието ти, може да го изядеш. Ти, като искаш да хванеш една кокошка, виж: ако хвърля сянка в съзнанието ти, не я яж. Пък и човек, ако хвърля сянка в съзнанието ти, не го приемай; ако не хвърля сянка, приеми го, изяж го. Че и сам Христос казва: „Който ме яде, ще има живот в себе си, а който не ме яде, ще умре“. Но Христос никога не хвърля сянка върху умовете, върху съзнанията на хората. Разбирайте нещата.
РАЗПАЛЕНИЯТ ВЪГЛЕН 15 Туй вие може да го разбирате както искате, нямам нищо против, но ако искате да се ползвате, тъй че то да ви послужи за повдигане, да ви помогне, да ви предаде една малка сила, трябва да разбирате истината. Ето аз какво разбиране имам: като изгрява Слънцето, трябва да взема нещо от него. Ако Слънцето изгрее и не взема нещо от него, аз правя престъпление. Всеки ден трябва да излизам преди изгрева на Слънцето, да си взема необходимата порция, която ми се пада. Една дажба има, която Слънцето ще ми даде, но трябва да изляза точно навреме. Ако не я взема, ще бъда нещастен, ако я взема, ще бъда щастлив. Питам: съвременните хора отиват ли да си вземат тази дажба? Всички се излежават под юргана, казват: „Изгря Слънцето“. След като изгрее Слънцето, отиде дажбата! Дажбата, която може да се вземе, е при изгрева на Слънцето. Каквото през деня се взима, то са триците. А същественото е това, което ти помага за през целия ден. То е същественото. През деня каквото вземаш, не че е лошо, но то са триците. Което в сутринта трябва да вземеш, то е същественото. Колко хора има, които вярват в това? Сега започнаха да вярват, но колко години трябваше да минат, за да повярват? Ние търсим живота там, дето го няма. Казваме: „Бог ще ни даде живот“. Че какво ще ни дава живот? Ти хванеш кокошката, изядеш я и кажеш: „Господ живот ще ни даде“. Ти хванеш ябълката, изядеш я, животът дойде чрез тази ябълка. Хванеш картошките, житото, изядеш ги, направиш хляб, изядеш го и кажеш: „Господ ни дава живот“. Кога ни дава живот, я кажете? Когато вие ядохте житото, питахте ли го? При яденето едно правило трябва да спазвате – всичката хигиена, същинската хигиена на живота. Вашите възгледи вие си ги дръжте, аз не съм против възгледите, които имате. Вие имате сегашния живот, но под онази хигиена, за която ви говоря, аз разбирам едно свещено правило. То е следното: ако ядеш без любов, ти се тровиш; ако ядеш без знание, ти се тровиш; ако ядеш, без да си свободен, ти се тровиш. Следователно, за да ядеш, ти трябва да обичаш
16 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV храната. Това е буквално така и ако го възприемете, на правата страна ще бъдете. Ако ядеш със знание, ако ядеш със свобода, ти ще имаш най-голямото благословение. Това е хигиена. Сега разправят за яденето, че съдържало калории. Нямам нищо против калориите, но всяка една храна, която не предизвиква в тебе любов, е отровна. Между храната, която човек трябва да яде, между неговият живот и неговата душа има известно съотношение. Всички животни се ръководят от това правило. Ти имаш известна симпатия, известно влечение към дадена храна. Храна, към която нямаш влечение, не е за тебе. Влечението още не е правило. Ако влечението не се превърне в едно движение, ако туй движение не се превърне в една любов, храната, която си ял, няма да те ползва. Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, той е верен и по отношение на човешките мисли и чувства. Всяка една мисъл в тебе, която не стимулира любов, тази мисъл е отровна. Всяко едно желание в тебе, което не стимулира любов, туй желание не е на мястото си. Не да се плашиш, но понеже в човешкия живот проникват хиляди желания, знанието седи в това човек да знае кое желание да избере и кое желание да остави. В това седи новата култура на хората. За да се създадат новите хора, на тях им трябва по този начин да се хранят. Вие си гледате лицето. Кое е онова, което определя вашето лице? Лицата на всички хора се различават, няма две лица еднакви. Кое е онова същественото, което отличава едно лице от друго лице? Кое е онова същественото, което отличава едни очи от други очи? Кое е онова същественото, което отличава едни уши от други уши? Кое е онова същественото, което отличава един нос от друг, една уста от друга? За цвета на лицето ще кажете, че това е нещо безпредметно. Не, много предметно е, защото цветът на лицето на един човек упражнява голямо влияние. Ако ти нямаш един здравословен цвят на лицето си, ако ти нямаш един здравословен цвят
РАЗПАЛЕНИЯТ ВЪГЛЕН 17 на очите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на ушите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на носа си, какъв човек може да бъдеш? Кой е здравословният цвят? Това ще остане за друга една сказка, когато ще ви говоря за анормални и нормални краски. Казва се: Бог, Който е създал света… Сега тази дума „Бог“ да не ви фрапира. Като се произнесе думата „Бог“, на религиозните хора мед им капе на сърцето. На материалистите мед им капе на сърцето, като не се произнася думата „Бог“. Това са хора заинтересовани. Материалистите и религиозните са хора заинтересовани. Аз ги оставям настрана, те са заинтересовани, не могат да се повикат на съд, не могат да бъдат свидетели. Ако ние разискваме по идеята за Бога, трябва съвсем да не сме заинтересовани. Ние искаме да знаем истината. Отношението, което аз имам към Първата Причина, и отношението, което Първата Причина има към мене, трябва да ги знам. Никога да не ме убеждават хората, че този ми е баща. Ако имам един баща и една майка, която ме е родила, защо трябва да ме убеждават хората? Аз трябва да приличам на баща си и на майка си. Ако не приличам на тях, не съм тяхно дете. По какво ще приличаш на майка си? Майка ти има една брадавица на ръката и ти да имаш брадавица на същото място. Имаш и друга брадавица, която е като брадавицата на баща ти. Баща ти има една, майка ти има една, а ти имаш две. Ако имаш две брадавици, ти приличаш на баща си и на майка си. Пък ако нямаш нито една брадавица, никак не приличаш на тях. Тогава откъде си познал, че са твои баща и майка? После, когато човек върви по линията на майка си, той има една усмивка на устата, която е свойствена на майка му. Когато върви по линията на баща си, човек има един ъгъл на очите като на баща си, движи ги като него, стар чорбаджия е той. По топлината ти приличаш на майка си, по светлината приличаш на баща си. Важно е да знаеш по коя линия вървиш, понеже, ако не знаеш, ти ще влезеш в едно противоречие. Майка ти и баща ти през целия ти живот
18 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV играят все важна роля и ако решиш да се освободиш от тях, ще си създадеш най-голямото нещастие. Най-голямото нещастие, което съществува сега, е това, че хората искат да се освободят от баща си и от майка си, не искат да бъдат под тяхното влияние. Те искат да бъдат самостоятелни. В какво седи тази самостоятелност? Човек ще има деца и те ще искат да се освободят от него. Няма никаква философия в това. Ти ще се освободиш от баща си, от майка си, за да намериш друга майка, друг баща. Дъщерята се освобождава от влиянието на баща си, но намира друг баща. Старият баща не струва, млад баща искаш. Е, хубаво, но ако тия бащи – и младият, и старият, все остаряват и умират, въпросът не е разрешен. На какво се дължи старостта и на какво се дължи младостта? Младостта произлиза от един факт. Ти си се подмладил, понеже си видял лицето на онова Слънце, което дава живот; веднъж си го видял и си се подмладил. А защо остаряваш? Като си дошъл на Земята, всяка вечер ходиш да изпращаш Слънцето, което залязва. Ти ще остарееш и ще умреш по подражание. Ти не ходиш да посрещаш Слънцето, като изгрява, но да го изпращаш, като залязва – така и тебе ще изпратят. Ние, които искаме да бъдем щастливи на Земята, изпращаме Слънцето, което залязва. Ние, дребнавите хора, ще уредим живота си и никой няма да го види. Аз бих желал да видя един институт от две хиляди години, който да е издържал една морална криза. Не само че няма един такъв институт, но даже религиозните хора не са издържали. Ето, наближават две хиляди години, откакто християнството е създадено, и какви ли не примеси има в него, какви ли не разбирания има. Християнството днес е останало като една пародия на онова, което Христос е казал. Каквото иска Христос, нищо от това не се прилага. Навсякъде се прилага каквото искат Петко, Драган, Стоян. Навсякъде все се прилагат мненията на хората, а не мнението на Христа. Нямам нищо против това, но Слънцето, през каквато среда минава, такъв оттенък ще има, такъв ефект ще даде. Ако светлината е ясна,
РАЗПАЛЕНИЯТ ВЪГЛЕН 19 хубава, тогава добре, но ако е гъста, пълна с нечистота, тя няма да даде такова отражение, няма да бъде тъй здравословна. Казвам: при сегашните условия се изисква едно разбиране вътрешно. Например говори се за духовен живот и за материален живот. Но какво нещо е духовният живот и какво нещо е материалният живот, това е една неразбрана идея. В старо време са казвали, че всичко е ум. Какво нещо е умът? Външната страна на ума, това е материалният свят. Образът на ума, това е материалният свят. В материалния свят подразбираме, че зад материята седи нещо разумно. Обликът на този ум е материалният свят. Следователно, ако физическият свят изчезне, умът ни ще предполага, че с тази разумност е станала известна промяна. Много пъти се говори за Вселената. Някои казват, че нашата Вселена е остаряла. Това е твърдение на хората, понеже те остаряват. Има една Вселена, която никога не остарява. Има едно обличане на Вселената. И Вселената си има мода като парижката – модни костюми има, с които тя се облича. Но това е до външната страна на Вселената, а вътрешната страна, както ние я разбираме, тя се променя, без да се изменя. Аз ви говоря това, за да се яви една стабилност във вашата идея. Казваш: „Като умра аз, всичко ще се свърши“. Какво разбираш под това? Ако ти, след като умреш, се освободиш от всички твои земни ограничения, от всички твои страдания, от всички твои противоречия, от всичката онази злоба, омраза, която те е мъчила, ако се освободиш от всичко това и влезеш в един свят, дето ще се почувстваш свободен и ще започнеш да работиш, тогава смъртта е намясто. „От смърт в живот“ – казва Писанието. Ние сега сме мъртви. Ние, хората на Земята, сега сме мъртви. По-голямата част от хората на Земята живеят в най-голямото ограничение на човешкото съзнание. Според мене няма по-голямо ограничение на човешкото съзнание от това. Затворен си, твоето съзнание остава в тъмнина. Имаш само това
20 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV просто съзнание, че някога си бил някое величие, цар, министър, философ, владика, свещеник, проповедник, майка, баща, слуга – какво ли не, хиляди неща си бил, но сега си се вцепенил, не можеш да мръднеш. Питам: какво те ползва всичко това в миналото? Какво е смъртта? Туй е смъртта. Както аз изследвам нещата, животът, това е обратното на смъртта. Те са два контраста. Другояче казано, смъртта е най-малкият живот, отдето животът започва. Смъртта не е нищо друго освен отнемане на живота. И понеже тогава животът не расте, тази работа става тягостна за съществото, което се намира в смъртта. Вие ще кажете, че вярвате в Христа. Аз не зная колко е вашата вяра. Както виждам, не е много голяма. Аз бих опитал вашата вяра сега. Ако я опитам, не зная дали бихте могли да издържите. На онзи, който казва: „Аз имам вяра“, казвам: „Ха сега, с твоята вяра, дай 10 хиляди лева!“. – „Как? – ще кажете. – Това е погрешно!“ Аз сега задавам въпроса на себе си. Нямам право да ви изпитвам, защото нямам нужда от 10 хиляди лева. Аз ни най-малко не се нуждая от пари. Защо не се нуждая от пари? Защото другите хора се нуждаят от тях. Пък от туй, от което другите се нуждаят, аз не се нуждая. От туй, от което другите не се нуждаят, аз се нуждая. Моята философия е тази. Туй, което хората обичат, аз не го обичам; туй, което хората не обичат, аз го обичам. Това е един контраст. А тази философия подразбира следното: аз мисля и моята мисъл да не принесе страдание на никого. Аз искам да изям яйцето на една кокошка. Ако кокошката ми каже да не поглеждам яйцето , няма да го погледна, напълно ще се подчиня на нейното разпореждане. Ще кажете: „Че как, кокошката ли ще ми заповядва?“. Понеже ти заповядваш на кокошката, и кокошката на тебе ще заповядва. Днес аз ви говоря знаете ли защо? Предавам ви лекция как да се масажирате. Аз съм предвидил: понеже един ден няма да има лекар, трябва да знаете как да се масажирате, как да си помагате. Казваш: „На мене това
РАЗПАЛЕНИЯТ ВЪГЛЕН 21 не ми трябва“. Ако не се научиш да се масажираш, ти ще се намериш в трудно положение. А то е безпредметно. Да дойдем до следната мисъл, която може да бъде полезна на онзи, който е готов. Аз искам да мислите здраво, да не се плашите. Ти може да внесеш в себе си мисълта: „Аз съм болен човек, изложен съм на болести“. Може да си изложен на болести, но само при известни условия. Целият организъм си има свой матрикс, тъй го наричат. Аурата излиза в успоредни линии от целия организъм, от главата, от краката. Някой човек, каквото подхване, всичко може да постигне – музикант, поет, търговец да стане; накъдето ходи, всичко му върви. Щом започне някоя работа, върви му, защото той има една аура, а тъй като в матрикса има една ципа, която обвива стомаха, при него тази ципа е здрава, микробите не могат да я изядат, тя сама се пази. Но човек, със своя нередовен живот, може да направи тоя матрикс да се напука и тогава се образуват язви. Язвите показват една неправилност в човешката мисъл – такъв човек само е ял и пил. Мисълта е всичко в света. Мисълта има отношение към твоето здраве. Мисълта има отношение към материалните неща. Мисълта, ако няма отношение към материалния свят, тя е безпредметна. Мисълта е, чрез която може да влияете на материята, в съвременната наука вие ще изучавате това. Когато във време на война войниците сте се напълнили с въшки, ти ще развиваш своята мисъл. Ако имаш най-силна мисъл, на тия въшки ще им внушиш да излязат от тялото ти. Ще мислиш час, два, три, четири, докато въшките започнат да скачат от тебе една по една. Няма да ги убиваш, но ще ги събереш в една чашка и като излязат всичките, като овчар ще ги изведеш на върха, ще ги изсипеш и ще кажеш: „Пасете тук“. Каква гениална мисъл трябва да имаш, за да накараш тия въшки да излязат! Мислите имат влияние върху материята във всеки един орган. Чрез своята мисъл ти можеш да изправиш всеки свой недъг, можеш да контролираш очите си, ушите си, можеш от тялото си, от ръцете си да направиш каквото искаш. То е въпрос на знание.
22 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV Най-първо ще се опиташ да свалиш въшките от главата си. Преди да си махнал въшките от главата си, ти не можеш да приложиш тази наука за контрола на органите. Въшките са много флегматични. Бълхите са със сангвиничен темперамент, а въшките – с флегматичен. Разправяше един американец, че ходил в Чикаго да гледа как един човек заповядва на бълхи да маршируват. Известно пространство било покрито със стъкло, а под стъклото имало 100 – 200 хиляди бълхи. Човекът им заповядвал и те се разделяли на полкове, на батальони, вървели тези бълхи като войници. Искал да покаже, че човек може да упражнява влияние върху бълхите. Този господин казвал: „Най-голямата мъчнотия беше да отуча бълхите да скачат. Това бе най-мъчното нещо. Това е една наследствена черта на техния род“. Един приятел бил във Франция и там срещнал човек, който правил опити с камъни. Взема този човек един голям камък и като го бутне с ръка, той се счупва, на парчета става. Нашият приятел го пита: „Как го правите?“. – „Това е наследство.“ Значи има известни скрити сили в човешкия организъм, които трябва да се развият. Има една правилна мисъл, с която можем да продължим живота си, с която можем да направим живота си такъв, какъвто трябва да бъде. Една мисъл има, с която ние можем да влезем във връзка с живата природа и да видим, че природата не е това, което виждаме привидно при сегашните условия. Ако видим природата, ние ще се уплашим. Защото има не само хубави работи, има и страшни работи, на които човек не може да издържи. Ако вие попаднете в някой вулкан, какво ще видите? В онази материя, която е сгорещена до 5, 6, 7 хиляди градуса, може би и до 10 хиляди градуса, може ли да издържите? Ако можеше Земята да се отвори, да видим какво има вътре в нея, мислите ли, че ние бихме видели нещо хубаво? Много страшни работи ще видим. Но тия страшни вулкани, които правят земетресения, са едно благо за цялото човечество. Ако вулканите престанат изведнъж да функционират, то
РАЗПАЛЕНИЯТ ВЪГЛЕН 23 и положението изведнъж ще се влоши. Засега може би 50 – 60 вулкана има. Аз ги наричам комини на Земята, понеже нашата Земя върви като един параход. И в морето има вулкани, те даже са повече. На какво се дължи този вътрешен огън на Земята? Той се дължи пак на разумни същества. Това е само твърдение, то трябва да се докаже. Ако един човек влезе в моята къща и види, че огънят гори, а мене ме няма, какво ще каже? Огънят сам по себе си гори, но първият подтик се дължи на мене. Кой е първият подтик, поради който огънят гори? Това е разумното. Следователно какво трябва да прави този, който изучава моя огън? Аз имам известна цел, огънят има известно предназначение. И като дойде вкъщи този човек, аз ще му разкажа защо съм запалил своя огън. Когато изучаваме нашата природа, нашата Земя, ние трябва да правим това не с оглед на нейните частични процеси, но трябва да изучаваме тази истина, която има отношение към нас, понеже нашето бъдеще зависи от нея. В съвременния свят никой народ не може да се поправи, докато няма един правилен възглед за строежа на законите, които функционират в този сегашен свят, в природата – и то не временните закони. Въпрос е какво ще стане с културните народи. Този въпрос ние не можем да го разрешим, но има един въпрос, който можем да разрешим. Всеки един от вас може да разреши един въпрос за себе си. Какво ще бъде вашето бъдеще след 10 – 20 години, след 40, 50, 60 или 120 години, това трябва да ви интересува. Защото нас не ни интересува смъртта, нас ни интересува животът. Смъртта за нас е само сянка на живота. Нас не ни интересуват философите, които не мислят. Когато говоря за учените хора, аз имам най-доброто мнение. Съвременният свят се ръководи от едно общество, което е пак от хора, да не кажа ангели, но просветени хора от всички народи, които имат цялата обич към човечеството, към по-малките си братя. Те имат всичкото добро желание, ден и нощ мислят, като спазват своята свобода, как да помогнат на човечеството да тръгне по един правилен
24 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV път, с най-малките страдания. Не може да се избегнат страданията, които ще дойдат, защото, ако хората не знаят да живеят, тогава в природата има други закони, закони на ограничения. Но те прибягват до законите на ограниченията в много редки случаи. Този въпрос трябва да се подеме научно от най-учените хора, от хората на изкуството. Туй е аксиома. Аксиомата е една истина, която не се нуждае от доказателство. Всяка мисъл почива на един закон. Външната страна е проявлението, а вътрешната страна е законът. Следователно между една проявена и една непроявена мисъл има съотношение. Учените хора казват, че между законите и проявеното има известно съотношение. Значи онзи, който иска да проучи явленията на природата, той трябва да разбира и законите. На туй основание, ако вземем например носа, онези, които разбират какво е турило Божественото в него, знаят, че единственото, което отличава човека като човек, това е неговият нос. Носът, това е човекът. На сегашния човек носът е отделен, не е сраснат с горната челюст. Животните са животни по единствената причина, че техният нос е сраснат с горната челюст. Само човекът има нос отделен от челюстта и по това той се отличава. Онази мисъл, която е оформила носа, тя е съзнателното, тя е разумното в света. Сегашните хора не знаят как да пипат своя нос. Ако човек искаш да станеш, ти няма да пипаш носа си. Аз мога да ви дам едно правило, който иска от вас, да го прилага. Най-хубавата копринена кърпа ще вземеш, ще я понаквасиш малко и носа си с тази копринена кърпа ще погладиш. Като пипнеш носа си, да знаеш, че ти си човек. Че ако нямаш уважение към своя нос, към какво ще имаш уважение? Ще кажеш: „Носът ми е крив“. Ти си го изкривил с пипането си. И широк ще го направиш. Широк носът не трябва да бъде. Ти ще го направиш толкова дълъг, колкото трябва. Носът си има една мярка. Има точно определено съотношение между широчината на носа и дебелината на врата. Дебелината на врата има
РАЗПАЛЕНИЯТ ВЪГЛЕН 25 отношение към целия ръст на човека. Математически отношения има и между носа и пръстите. Аз не искам да говоря за детайлите. Природата е работила и постоянно работи по известни закони. Здравето го има, когато се спазва туй съотношение на човешката мисъл. Мисълта на човека постоянно иде чрез носа. Щом ти престанеш да дишаш правилно, твоята мисъл не е правилна. Бъдещите поколения, бъдещото възпитание, майките и бащите, всички онези, които възпитават, трябва да вървят по Божествения път. Казваме: „Ти трябва да живееш добре“. Ама как ще живееш добре? Та ти не знаеш как да пипнеш носа си, не знаеш как да го изтриеш! Аз не съм срещнал в България и един човек, който да знае как да изтрие носа си, който да има една копринена кърпичка за своя нос. Моми и момци имат такива копринени кърпи. Може кърпичката да е зелена, бяла, червена, каквато и да е, но като каже някой „нос“ (а той представлява най-благородното на човешкото лице), ти ще си извадиш кърпичката. Върху носа е написан и характерът на човека, написано е цялото бъдеще. На никой друг орган не е написано тъй бъдещето на човека, както на човешкия нос. Цялото бъдеще, същинското бъдеще, през което човек трябва да мине, туй е написано на носа. И всичките правила са там. Ако ти разбираш законите на своя нос, всичките нещастия ще изчезнат. Сега вие ще кажете: „Дайте ни тези правила“. И да ви ги дам, няма да ме разберете. И да ме разберете, няма да можете да ги приложите, ще се откажете и ще ги оставите за в бъдеще. Пък това не е въпрос сега. Аз, който ви говоря, казвам: имате един орган, поставен на вашето лице. Това е наука. Една наука, която аз съм изучавал. Десет години съм изучавал човешкия нос само. Десет години съм посветил на носа и не съжалявам, че съм го изучавал. И още десет години бих могъл да го изучавам. В десет години някои основни неща съм проучил, понеже постоянно се прибавят нови неща на носа. В различието на човешката душа всякога се прибавят някои неща хубави и по-хубави.
26 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV Има едно хубаво нещо в човешкия нос, една хубава черта: след пет години този човек ще стане филантроп, ще помага на хората. Като зная тази черта, на мене ми се радва сърцето. Срещам една грозна мома и като погледна носа, виждам, че след десет години тя ще се повдигне, ще се зарадва. Тъй че хубаво е някой път да си имате огледало, да си погледнете в него носа, да се зарадвате, че имате нос. Няма защо да се обезсърчавате. Аз ви казвам: радвайте се, че Господ ви е дал един нос. Благословен Господ Бог наш Тайна молитва 29 април 1934 г., София, Изгрев
Да имат живот Добрата молитва Ще прочета 11. глава от Еклисиаст. Ще взема само няколко думи от 10. стих на 10. глава от Евангелието на Йоан: „Да имат живот“. Сега въпросът е, че хората имат живот и го изгубват. Всяко нещо, което се губи, е безполезно, то съставя страдания, несгоди, тревоги за човешкия дух. Ние се намираме в един свят, дето всичко се губи. Какво трябва да се прави тогава? Животът има само една реална страна. Сенките ние ги създаваме. Противоречията, мъчнотиите човек сам си ги създава. Всичките нещастия в живота човек сам си ги създава. Туй наричаме карма, съдба. И щастието, и нещастието човек сам си ги създава. Вълкът сам си създава своето нещастие. Дето го видят, теглят му куршума, защото е вълк. Мечката, дето я видят, теглят куршума, казват: „Мечка е!“. Змията, дето я видят в света, смачкват главата. Защо? Много грехове има тази змия. И вълкът грехове колкото искаш има – в коя кошара не е влизал, къде не е пипал! Лисицата сама си създава своето нещастие – в кой курник не е влизала и коя кокошка не е пипала! Всичките менюта е опитала, с всичките патици, пуйки и тем подобни, най-изрядната храна. Тя поддържа учението, че яденето не трябва да бъде печено, но кръвчицата да е още в него. Такава е философията на лисицата. Това са посторонни работи. Животните ние не разбираме, нито какво представлява животът на растенията. Ние имаме много долно понятие за животните. В някои отношения сме прави, но в някои отношения не сме прави. Казваме за някого, че е цял паток. Този човек яде патки. Като яде патки, няма ли да стане паток? Казват: „Ти си цяла свиня!“. Като ядеш свине, няма ли да
28 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV станеш свиня? Хората казват, че са против свинете, но ядат свине. Не харесват характера на свинете, а ядат месото им. Кое е лошото на свинята? Тя рови там, дето не трябва, въргаля се в калта, носи мазнина, която не трябва. От три неща страда свинята: заради своята муцуна, с която рови, дето не трябва, заради въргалянето в калта, дето не трябва, и заради това, че носи мазнина, която не трябва. Сега ще кажете: „Защо да не носи мазнина?“. Ако извадя сега един паралел, веднага ще обидя някого от вас. Може да уподобим натрупаното от един човек богатство на мазнината на свинята. Защо убиват богатия човек? За мазнината. Богатството е мазнина. Ако този човек нямаше мазнина, щяха ли да го убият? Нямаше. Бедния човек го пускат да си върви. В какво седи нещастието на богатите? В тяхната мазнина. От какво страдат сиромасите? От въргалянето в калта, когато не им трябва. Правя един паралел. Като обеднее един човек, започва да се търкаля в калта. Казваш: „Осиромашах!“ – и влезеш в калта. Нямаш разбиране какво нещо е чистотата. Казвате: „Трябва да се живее“. Как да се живее? – „То е – казвате – безразлично вече.“ Туй още не ни води към никакво положение. Те са неща общи. Говори се за богат в дадения случай. Богатият, това е едно състояние на човека. Ние делим хората някой път и казваме: „Тия хора са богати“. То е самозаблуждение. Защото един вол може да бъде мръсен и човек може да бъде мръсен. Има неща, които не са потребни на човека. Първо, не е потребно на човека да рови там, дето не трябва. Второ, не е потребно човек да се въргаля в калта, която не му трябва. И трето, не е потребно човек да носи мазнина, която не му трябва. Те са три неща, които във всяко отношение може да ги определите. В умствено отношение, в духовно отношение и във физическо отношение законът работи – може тези три неща да се разберат, да се покажат. Сега питам: при какви условия свинята се е научила да рови в земята? Било е време, когато тя не е знаела как да рови. Кой беше първият учител, който я накара да
ДА ИМАТ ЖИВОТ 29 рови, който предаде първия урок? Кой беше първият професор, който я научи да влиза в калта и да се въргаля? Кой беше професорът, който я научи да се запасява, да трупа мазнина? Често хората по Коледа угояват свине. Като погали господарят такава угоена свиня, тя грухти, приятно е, не знае каква е съдбата. Като дойде туй, което е неприятно за нея, тогава ще има пеене. Всички свине преди Коледа пеят. Туй е иносказателно. Казваме: „Свинята страда“. Свинята страда, защото рови, защото е в калта, защото е мазна. Един българин казва на жена си: „Еленке, съдбата ти е такава, кармата ти е такава“. Повече философия няма: „кармата ти е такава“. Като страда човек, трябва да има някаква причина. Казваме, че бащата в някой дом не е оставил на сина си нищо, или казваме, че той не е така умен. Човек страда, липсва му нещо. Много от съвременните страдания не са съществени. В Битието има едно страдание съществено, неизбежно. Всички същества в целия органичен свят, на каквато и степен да се намират, от най-малките до най-големите, също и човекът, който е най-богато организиран, всички те са изложени на известни промени и страдания. Човекът страда най-много, то е до степента на неговото съзнание. Има страдания, които са материални. Има страдания, които са органически, както е органическо страдание счупването на някоя кост. Има страдания, които са със съвсем умствен произход. Чувстваш, че нещо има да ти се случи, казваш: „Тази работа няма да върви!“. Но най-първо, страданията от какво идват в света? Не съм срещал нито един писател, който да се е спрял обстойно върху страданията. Нищо, аз ще се спра, защото това е много далечен въпрос, случаен въпрос. Цяла философия има в страданията и ако тя се обясни и хората разберат дълбокия им смисъл, те ще видят, че страданията са намясто, ще видят къде са намясто и къде не са. Страданието е сянка на любовта. Дето има любов, има и страдание; дето няма любов, няма и страдание. Дето има живот, има и страдание; дето няма живот,
30 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV няма и страдание. Когато някой запита не може ли без страдание, казвам: „Може, ако се откажеш от живота“. Може, ако се откажеш от любовта – тогава няма да имаш страдания, нищо повече. Но ако приемеш страданията, ще приемеш и най-голямото благо. Следователно страданията са една тапия, една диплома от университета, с която може да ти дадат живота. Без диплома какво може да направиш? Казваш: „Без страдания“. Щом откажеш страданието, ти трябва да се откажеш от великото благо на живота, трябва да се откажеш от великото благо на любовта. – „Друг начин няма ли?“ Другият начин е смъртта. Тогава онези, които мислят, казват: „Покажи ни втория начин“. Дайте вие един проект, направете един живот без страдания. Ти си първият човек, който намира, който мисли, че страданието е несъвместимо с живота. Освободи се от страданието. Аз давам право да се освободи който и да е от вас от страданието. Ако може, освободете се. Страданието има свой произход, той е законът на нашето минало, нищо повече. Туй, което индусите наричат карма, то е съдба. Тъй Господ е решил. Аз считам, че страданието, това е нашето минало. Изгубил съм нещо, затова страдам. Страданието всякога показва, че ти си изгубил нещо съществено. Понеже искаш да го придобиеш, ти страдаш за него. Че защо страда майката? За изгубеното дете. Защо страда богатият? За изгубеното богатство. Защо страда болният? За изгубеното здраве. Защо страда онзи паднал министър? За изгубеното положение. Защо страда онзи генерал? За изгубеното сражение. Ние трябва да дойдем до онова положение, да не изгубваме нещата – ето я философията. Кога се губят нещата? Когато не ги оценяваме. Ти си се качил на гърба на един кон, с камшика го удряш, той те носи и на тебе ти е приятно. Казваш, кон е, не разбира. Този, глупавият кон, те завежда до твоето местоназначение. Този кон, който ти мислиш, че е толкова глупав, ако вечерно време изгубиш пътя и го оставиш свободен, да те води, той може да те преведе през места, през които
ДА ИМАТ ЖИВОТ 31 ти, с всичкия твой ум, не можеш да минеш. Ако срещу тебе има засада от разбойници, твои неприятели, и ти оставиш да те води този, глупавият кон, който казваш, че нищо не разбира, той ще те избави! Това не всички коне го правят. Има коне, които са оглупели като хората. Това е станало по единствената причина, че са ги яздили глупави господари, а те са пожелали да станат като своите господари и затова са оглупели. Не е ли глупаво, когато някой иска да стане голям, силен, да носи товар? Ти, щом станеш силен човек, ще бъдеш най-големият хамалин. Един, които е хамалин във варненското пристанище, счита това за много голяма служба. Казва: „Трябва да носиш товара като хамалин, иначе чобанин, овчар ще те направят“. Той счита, че овчарлъкът е по-долу от хамалуването; иска да покаже своята сила в носенето на товари. Казвам: човек трябва да носи своите страдания. Под това разбирам да търпи страданията, защото да носи страданията, то е да е хамалин. Тогава, щом не носиш страданията, ще бъдеш чобанин. Тъй трябва да се разбира. Товарът се носи само когато човек не разбира. Една млада мома, първата мома, която се е родила в света (не засягам сегашните моми, те са сянка), тази първа мома пожелала да се омъжи за един княз. Той бил човек своенравен, опърничав, толкова опърничав, че Господ, като го разглеждал, съжалявал, че го е направил княз. Питам сега: коя млада мома може да живее с такъв княз, за когото и Господ съжалява, че го е направил? В Писанието е казано, че Господ се е разкаял, че е създал човека. Аз привеждам един факт. Князът е излязъл от човека, а не човекът – от княза. Князът е излязъл от човека. Той иска да покаже, че мисълта му е логическа, толкова логическа, че не може никой да работи против нея. В кодекса на свещените книги тъй е писано. Аз сега не съм повереник, няма като адвокат да защитавам, защото адвокатите косъма цепят. Гледаш, някой адвокат много малка причина чопли, дано обърне съдиите, пък тя, работата, не върви. В турския съд е
32 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV така: кадията се обръща към тия, които се съдят, и казва на единия: „Ти имаш ли да му даваш?“. – „Имам.“ – „Плати му!“ Тогава този, който има да дава, развързва кесията си, бърка, дава и работата се свършва. А в модерния съд адвокатът, като защитава доверителя си, ще гледа да отложи и веднъж, и два пъти делото, ще доказва има ли той да дава, няма ли да дава, свидетели ще вика. Аз ви привеждам пример. Понякога ние отлагаме делото, приказваме, но нищо не печелим. Аз съм по-съгласен с туй бързо съдопроизводство на турския кадия. „Имаш ли да му даваш?“ – „Имам.“ – „Дай му!“ Онова, великото в живота, за нас е важно – туй, което расте и зрее. Растежът започва с човешкия ум. Туй, което расте, трябва да има известен план, известна мисъл. Туй, което придава съдържание, то са човешките чувства. Следователно човешката мисъл, човешките чувства аз разбирам да придобият ценност в себе си. Зад тази ценност седи животът. Животът не може да се прояви без някаква форма. Животът не може да се прояви някъде, без да има някакво съдържание, с което да работи. Следователно човешката мисъл трябва да предшества живота, човешките чувства трябва да предшестват живота и тогава да влезе съзнателният живот, за който говорим, не този органически живот, който се изгубва и изчезва. Органическият живот прилича на водата – може да влезе в едно шише и може да се излее също като водата. Аз не говоря за него. Основното кое е в дадения случай? Вие всички имате известни вярвания. Моите почитания към вярванията. Добри са вярванията. Досега са били добри, но от сега нататък вашите вярвания ще бъдат нещастия. Всичко, което сте знаели досега, е много добро, но от сега нататък вашето знание ще ви бъде нещастие. Ще кажете: „Защо е така?“. Всичко онова, което гъсеницата е научила като гъсеница, щом стане пеперуда, тя трябва да се откаже от него. Ако пази първия навик на живота, то ще бъде нещастие. В някои отношения и за нас е така, понеже ние минаваме от една фаза в друга. Следователно
ДА ИМАТ ЖИВОТ 33 по-висшият живот, в който трябва да влезем сега, не се нуждае от онова старо знание, то е било необходимо преди. Нови неща има, които сега трябва да се учат. Може да кажете: „Трябва да вярваш в Христа! Трябва да вярваш в Бога!“. Туй е добре, но какво се подразбира под „вяра“? Всички хора досега не са вървели по закона на вярата, те са вървели по закона на суеверието. Суеверието и вярата се отличават по две неща. В суеверието има нещо материално, там нещо трябва да ти дадат. Дойде някой и ти каже: „Имаш пари в банката, дай ги на мене с 200 процента лихва“. Ти нямаш никакво доказателство и даваш парите на вяра, мислиш, че за един месец този човек ще ти даде 200 процента лихва. На втория месец той очиства ръцете си и пита: „Доволен ли си?“. – „Доволен съм.“ Но това е суеверие. На вярата законът е съвсем друг. Там няма абсолютно никакво материално подбуждение. Там е основният закон на Любовта. Вярата е външната страна на любовта. Само любовта може да пробуди вярата в един човек. Там, дето няма любов, може да има суеверие. Но вяра съществува при любовта. В Писанието се казва: любов, вяра и надежда; така вървят те. Някои хора казват: „Да имаме вяра“, а нямат любов. То е немислимо. Сега ще ви посоча една различие. Щом любовта във вас не функционира, не работи, тогава ще знаете, че вие вървите по закона на суеверието. В закона на суеверието съществуват всички промени и страдания. Все оттам произтичат те, от суеверието. Нима на първите хора не им обещаха нещо? Каза им онзи: „Като Бога ще станете, ако похапнете от този плод“. И те се изкусиха. „Като Бога ще станете“ – голямо обещание! То не беше вярно. По закона на суеверието вървяха, опитаха и видяха, че това е суеверие. И религията ни обещава, че на онзи свят ще бъдем в рая. Това е суеверие. Аз не искам да ме залъгват с оня свят. Какво ще ми разправят за оня свят? Аз съм ходил в онзи свят и сега живея в него. Туй, което хората учат за онзи свят, от него и помен няма там – няма такъв
34 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV свят. Вие ще искате да ви опиша онзи свят тъй, както се описва човешкият живот. Вие знаете какъв е човешкият живот, няма какво да го описвам. Ако опиша онзи свят, абсолютно нищо няма да разберете. Е, ще ви кажа тъй: хората в онзи свят не може да се виждат както сега ги виждате. Там навсякъде ще видите валчести топки и от всяка топка ще излиза светлина. Целият онзи свят е пълен само със светли топки, от които излиза светлина. Там няма да вървят такива хора както тук. Със светлина ще ходиш в оня свят между тия топки. Ще кажеш: „Я да сляза пак на Земята!“. Сега някои, като ме слушат, ще кажат: „Виж как заблуждава хората!“. Пък то съвременните хора живеят в заблуждение. Нека ми доведат един човек, който не е заблуден. Всеки един човек, който е заблуден, той умира, нищо повече. Всичките хора умират от суеверие. След като умре човек, ще го опяват, ще викат към Господа, ще плачат. Няма какво да плачете! Онзи, умрелият, той се преструва. Аз не съм пролял нито една сълза за човек, който се преструва. Плача за човек, когато греши. Не плача за хората, когато умират. Плача за хората, когато не се обичат. Плача за хората, когато живеят в безправие, а когато умират, казвам: „Много добре стана, че умря този човек, отърва се светът от него“. Като говоря тъй, в едно отношение ще ме разберете криво. Някой е имал дъщеря, която е умряла, или син, който е умрял, и ще каже: „Много лесно се говори, но на тебе син или дъщеря умирали ли са ти?“. Когато умре вашата дъщеря, това е една лъжа, че е умряла. Ако е умряла, тя не може да бъде ваша дъщеря. Аз не искам да имам дъщеря, която умира. Аз не искам да имам и син, който умира. Аз бих предпочел да живея сам през цялата вечност, отколкото да имам син или дъщеря, които умират. Според мене синът и дъщерята не умират. Един проповедник в богата църква в Англия проповядвал според своите сегашни разбирания. Той казвал, че като умрат, хората отиват при Бога. Един баща, на когото единственият син бил умрял, запитва проповедника:
ДА ИМАТ ЖИВОТ 35 „Я ми кажи моят син къде е?“. Отговаря му: „При Бога“. До бащата седи един господин, който казва: „Не е при Бога, но е тук, в църквата“, и започва да описва сина му. Описва какъв е, колко е висок и казва: „Ето, синът ти заръча да направиш това за него“. Питам: кой е прав? Проповедникът казва, че е при Бога. Отде знае, че е при Бога? Каква е тази идея? Ние казваме, че е при Бога някъде. Но на кое място? Защо ние ще го турим при Бога някъде? На кое място е Бог? Казва Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога“. Каква е тази идея? Значи много близо е. Границата между този свят и онзи свят съставя една десетомилионна част от дебелината на един милиметър. Вие ще ми дадете едно възражение: „Че как може да бъде тъй?“. Казвате „една секунда“. Знаете какво е една секунда, като се каже само „цък“. Но не е само „цък“. В едно „цък“ светлината изминава 30 000 километра. Като разделите на 30 хиляди части една секунда, всяка част завзема едно пространство от един километър. „Цък“ ли е това? Една трийсетхилядна част завзема хиляда метра разстояние. Как е тази работа? Учените хора доказват, а пък ние казваме „цък“. При всяко нещо. което ние не разбираме, казваме „цък“. Когато се учудваш, казваш пак: „Цък, цък“. Вас са ви залъгвали вашите майки. И се радвам, че са ви залъгвали. Вашите майки са ви люлели и аз се радвам, че са ви люлели. Но аз не искам да ви люлея. Аз не искам да ви угощавам, понеже вашите майки са ви угощавали. И те много добре са направили. Аз искам да ви предам една лекция как да смъкнете белилото и червилото от лицето си. Няма някой, който да не е белосан и начервен. Имахме една сестра, слугинята на която обичала да се червисва. Сестрата имала Библия с червена кожа на кориците, много хубава. По едно време видяла, че червеното на кожата започнало да изчезва, и след година тя станала обикновена кожа. Сестрата разбрала, че слугинята си боядисвала устните с червеното от кожата. Аз не говоря за туй. Има едно боядисване, едно червисване вътре във вас, което трябва да хвърлите.
36 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV То се дължи на ума, то е лъжливото схващане в живота. Под „белило“ и „червило“ да определим какво разбирам. Мене ме интересува не онова криво разбиране за живота. Белосването е в умствения свят кривото схващане, а пък червисването – в сърцето. Всеки един човек е белосан в ума си, а червисан в сърцето си. Аз не искам да засягам формите. Което съществува, съществува. Не искам да се занимавам с миналото. Станалото, то вече е станало. Ние с миналото не можем да се изправим. Счупената стомна е счупена, защо да се занимавам колко са парчетата? Грехопадението е една счупена стомна. Въпросът е новите стомни, сега направените, с какво да ги напълним. Понеже Господ вече няма стомни, които да се чупят. Когато едно време Господ направи човешкото тяло, човекът стана причина за това. Аз съм давал един пример и ще го приведа пак, за да обясня защо хората умират. Един млад момък отишъл да учи грънчарство при един майстор, който много хубаво правел грънци. След три години момъкът си помислил, че вече е научил занаята, и казал на майстора си: „Произведи ме калфа, да отида и аз да си направя една такава пещ, да уредя живота си като другите хора“. Той бил много умен, този грънчар, и му казал: „Много добре, синко“. Започнал момъкът да прави свои гърнета. Много хубаво ги направил, но като ги изпекъл, всичките се напукали. Като го срещнал майсторът, запитал го: „Как е работата?“. – „Всичките ми гърнета се напукаха, а твоите не се пукат.“ Казал му майсторът: „Ще слугуваш още три години, да се научиш как гърнетата да не се пукат“. Момъкът отишъл и започнал да го наблюдава какво прави. Преди да тури гърнето в пещта, майсторът духвал в него и казвал „ху“. Калфата си казал: „За едно „ху“ да работя три години!“. Слугувал първо три години, после още 3 – 6 години, но гърнетата му не се напуквали вече. Казвам: туй духване какво е? То е правата мисъл. Трябва да бъде човек толкова искрен, че да има права мисъл. Той, Господ, не го направи за играчка. Ти ще отидеш при Господа, като направиш добре своето гърне,
ДА ИМАТ ЖИВОТ 37 ще духнеш, както Той духа. Или другояче казано: ще мислиш тъй, както Господ мисли, ще обичаш тъй, както Господ обича, ще бъдеш справедлив тъй, както Господ е справедлив. Във всичките си постъпки ще бъдеш като Него. Няма да казваш: „Може ли да бъда като Него?“. Може да бъдеш – в миниатюр ще бъдеш като Него, и там е щастието. Сега ние искаме да бъдем светии, щастливи хора извън Бога. Че Бог е умен! Ние трябва да бъдем носители на Неговата мисъл. На Неговата любов трябва да бъдем носители. Всеки един човек може да направи опит, ако е заболял, ако е на умиране, да призове Господ на Любовта. Ако призове този Господ на Любовта, и мъртвият може да стане, да се върне. Казвате: „Може ли да бъде това?“. Ние вярваме само в това, което сме опитали. И вие може да вярвате само в това, което сте опитали. Когато човек дойде дотам да оздравее, в него настава една промяна, в неговите чувства настава промяна. Ти имаш едно чувство, една мисъл, че ще оздравееш. Някой път човек е в най-здравословно състояние, а в него се загнездва една мисъл: „Няма така да върви дълго“. Ние поддържаме учението, че и грешните, и праведните трябва да умрат. Но грешните умират, а праведните не умират. Грешните умират, праведните излизат. Праведният излиза от тялото, то не му е потребно, той го съблича и облича друго тяло. Някой излиза от едно тяло, от един дом, виждаме го, ето, облякъл се е в ново тяло и казва: „Напуснах старата къща“. Хората му правят паметник, а той тръгнал из София, турил си цилиндър, вратовръзка, бастун. Както се казва в една турска поговорка: „Туй, ако е истина, голяма лъжа е!“. Онези, които са умрели, не излизат от вашия ум. Заминалите не отиват надалеч, те са при вас и някой път вашите скърби и страдания се дължат на тях. Скърби заминалият, страда, вижда всичко, каквото е направил, и казва: „Аз съм бил много глупав човек!“. Понякога, когато умре някой стар човек, хората ни най-малко не тъжат, понеже той се е очистил, той ги насърчава и казва: „Добре
38 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV е в този свят“, започва да дава съвети и всички се радват. Ако човек умре, тъй както ние разбираме умирането, няма да можем да мислим за него. Ти не може да мислиш за един умрял човек. След като умре някой, хората мислят повече за него. Това значи, че той живее. Казваме: „Умрял е“. Не само че не е умрял, но той живее много по-интензивен живот, отколкото по-рано. В някое семейство, докато бащата е на земята, не им върви. Щом бащата умре, веднага целият дом тръгва напред. Този баща от другия свят помага. Някой път и обратното се случва: в дома, докато бащата е бил жив, всичко е вървяло добре, а щом бащата умира, всичко тръгва назад. Тия неща може да се проверят, цяла статистика има. Онова, което е важно в дадения случай, то е, че в новите ваши вярвания може да разрешите въпросите. Във вашите стари вярвания не можете да разрешите един въпрос, но в новите вярвания можете, защото новите вярвания са онези естествени вярвания, които първоначално са всадени в душата. Те не са отсега, но сега започват да растат. В човека има вложени неща, които чакат като заложби отпреди хиляди години. Сега те трябва да се поляризират. Когато Христос дойде преди 2000 години, трябваше да го има онзи клас, който обираше цялото човечество, за да може Божественият начатък, доброто да изникне в ония души, които са готови. Трябваше да изникне това добро. Виждаме, че от 2000 години досега в християнството са се появили много секти; в Америка има повече от стотина секти, също и в Русия, навсякъде… Има три клона на християнската религия: православие, католицизъм и евангелизъм. Те минават за меродавни и всеки, който не принадлежи към тях, се счита за сектант. Евреите считаха за меродавно онова, което Бог е казал чрез Мойсей. Тогава кое е онова, меродавното? Христос казва: „Нова заповед ви оставям: да се обичате едни други“. В съвременната църква това правило има ли го? „Да се обичате!“ Туй важи не само за вас, които искате да бъдете мои последователи. Туй важи и за като
ДА ИМАТ ЖИВОТ 39 лици, и за православни, и за евангелисти. Един католик, като срещне един православен, не употребява закона на Любовта. Един евангелист, като срещне един православен, не употребява закона на Любовта. Тогава питам: де е Христовото учение, де е животът? Ние искаме да обърнем хората към Бога. Туй е само една идея. Христос казва: „Тия овце на мене ги даде“. Ние искаме тия овце, които принадлежат на Бога, да ги доим както на нас ни харесва и да ги стрижем както на нас ни харесва, те да не са свободни. Ако идеш в една евангелистка църква, ще ти кажат: „Трябва да коленичиш“. Тук преди няколко дена беше дошла една сестра от провинцията, която първо била православна, после приела учението на петдесятниците, след туй се заквасила с новото учение. Иска тя да ме види, казва: „Дошла съм от провинцията с тебе да коленичим, да се помолим“. Казвам: „Аз по този начин не се моля. Аз не коленича“. – „Ще коленичиш, за да се помолим за моите синове и за вас.“ Питам я: „Ти откъде научи по този начин да се молиш? Мислиш, че ако двамата коленичим, нашата молитва ще бъде послушана?“. Думата „коленопреклонно“ подразбира онова вътрешно смирение на душата. Смирение на душата – то е коленичене. Защото, ако е въпрос за прегъване на краката, кои крака не се прегъват? Прегъваш крака, а усещаш, че в света нещата не вървят тъй, както ти мислиш. Значи, в туй съзнание, да се обърнеш към Бога, да нямаш две противоположни мисли, твоята молитва ще бъде послушана. Аз мога да ви приведа друго доказателство за големите отклонения, които стават: хората на любовта вършат много по-големи престъпления, отколкото хората, които не са запознати с любовта. Какво ще кажете тогава? Като обичаш някого, твоята душа трябва да трепери. Какво обичаш в този човек? Щом някой изследва хората, щом иска да знае един човек добър ли е, или не е, той материално е заинтересован. Аз не искам да зная дали хората са добри, или лоши в дадения случай. Един човек го виждам, че сам не може да свърши дадена работа.
40 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV Аз никога няма да му кажа: „Дръж това въже от едната страна“, защото той ще пусне въжето и ще направи пакост. Ни най-малко няма да го ангажирам, по-скоро колец ще забия и ще опъвам сам, отколкото него да го туря. Та казвам: когато изследвате любовта, трябва да изследвате човека, не да му намерите погрешките. Човек е направен от известни добродетели, погрешките отпосле дойдоха. Първо, ще видиш ума, който Бог е вложил; после ще видиш сърцето, което Бог е вложил; живота, който Бог е вложил; духа и душата, които Бог е вложил. И тогава ще видиш, ще се запознаеш с всичките органи, които този човек има. Човек може да има на Земята някои слабости. Те са сенки. В една картина ти може да не харесваш много неща. Мен ме интересуват в тая картина очите, ушите, устата. Ако си млад, устата те спасява. Ако си стар, езикът те спасява. Младият се спасява с устата си, старият се спасява с езика си – туй е разликата. Устата, това е външният живот. Езикът е нещо по-дълбоко. Ако старият иска да се покаже млад, да се покаже с устата си, той ще направи една голяма погрешка. Ако младият иска да се покаже с езика си, той ще направи друга погрешка. Но това са два божествени живота. Казват: „Тази мома има хубава уста“. Аз гледам другояче на устата. В устата, в горната и в долната устна, виждам Божествен положителен принцип. Горната устна на човека като погледна, открива се цял свят на чудеса, на красота, който излиза от Бога и отива към хората. Долната устна е онзи принцип, който твори нещата и създава. Като погледна устата, виждам Божественото, което работи в човека, не онова, което може да използваме в дадения случай. Има нещо красиво в устата. Казваме, да се поусмихне човек. Красивото е там, в онова помръдване на устата. Устните си ти няма да стискаш, но едва ще ги допираш. Аз ви препоръчвам, ако искате да бъдете здрави, да не си стискате устата. Онези хора, които си стискат устата, те започват да боледуват. Щом започнеш да стискаш своите устни,
ДА ИМАТ ЖИВОТ 41 създава се противоречие в чувствата. Изопачено е едно твое чувство и то ще се отрази много зле върху тебе, ще изгубиш смисъла на живота. Съвсем да си отвориш устата, като един прозорец, ще изпаднеш в друга крайност. Оставете устата свободна. Защото устата показва силата на ония възможности, които ще дойдат в бъдеще да работят. От устата се определя какво ще бъде развитието на човека. Горната устна показва каква посока на активност, какъв път ще започне човешкият ум. Долната устна показва човешкият ум какво може да постигне. Ти, като погледнеш една уста, това трябва да го знаеш. Вие всяка сутрин трябва да се поглеждате в огледалото, да знаете какво може да постигнете. Аз, ако бях една млада мома, щях да имам някое отлично огледало, в което да се поглеждам, и по три пъти на ден да се моля само за устата си: да се даде хубава гънка, горната устна хубаво да се направи, тази уста да се усмихва така, че всичките движения да са много естествени. Засмяла се Сара, когато Господ казал, че на 80 години тя ще роди син. И ангелът я запитал: „Защо се смееш?“. Аз казвам: смехът всякога е резултат на един силен контраст. Ти може да се смееш за нещо, за което казваш „я го бъде, я не“. На един бедняк му казват, че може да стане милионер. А пък ти го виждаш, че е бедняк, и започваш да се смееш. И той се смее, приятно му е. Както аз виждам, според онова, което е в мене, залъгват ни и тогава ние се смеем. Смехът има своята добра страна. Понеже в сегашния наш живот имаме напрежение, необходимо е човек да се посмее, да му даде изблик навън. Трябва да се позасмееш, за да се изхвърли непотребното, всичката насъбрана непотребна енергия. Смехът изхвърля непотребното. Скръбта и страданията трябва да ги изхвърлим навън. Вие сте чудни понякога! Казвате: „Изгубих сина си“. Синовете ви ще дойдат, дъщерите ви ще се върнат назад. Сега те са отишли в странство, екскурзия правят. По същия начин онзи, блудният син, каза на баща си: „Дай ми имането“, замина и после
42 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV никакво писмо не му написа. Знаете ли колко години беше в странство? Аз да ви кажа колко: трийсет години. Като беше на 25 години, замина, а на 55 години се върна при баща си. Никакво писмо не му писа, в ония времена нямаше такава поща като сега. Казвам: онова, което представлява вашият син, то не е туй тяло, което вие виждате. Туй не е вашият син. Едно дете е хубаво, красиво. Защо е красиво? Дотогава, докато човек живее в Божествения свят, с Божествените идеи, той е дете красиво. Като го напусне и влезе в човешкото, той веднага изгубва красотата. Казвам: този човек трябва да се върне в Божествения свят. Христос е казал: „Ако не се подмладите...“. Подмладяването е процес да се върнем в Божествения свят, да смъкнем всички онези утайки, които са влезли. Казвате: „Да има човек живот“. Този живот ние можем да го придобием. Не да го придобием сега, но да задържим този живот, който сега се произвежда в нас. Който не се е научил, има опасност да изгуби най-голямото благо, което сега иде в света и което човек носи в себе си. Всеки един от вас трябва да се възпита. Ни сянка от съмнение! Казваш: „Докажи, че го има онзи свят“. Искаш да ти подпиша с всичките си пръсти, че го има онзи свят, да ти дам всичката гаранция, че Го има Господ. Четири ръце да имам, и с четирите ще подпиша! – „Виждал ли си Го?“ Виждал съм Го. Говорил съм с Него. По-красив от Бога няма, по-благ от Него няма. Като идеш при Бога, Той ти казва: „Синко, иди в живота и не греши!“. Той се занимава с всички, всички учи. Казва: „Мъж ли искаш да станеш, жена ли искаш да станеш, дете ли искаш да станеш, цар ли искаш да станеш, княз ли искаш да станеш, каквото искаш, може да станеш, но не греши“. „Ама вярно ли е?“, ще кажете вие. С четири ръце го подписвам – вярно е. Аз ви подписвам, че това е вярно. Аз ви описвам това, но всъщност възвишеното ние буквално го усещаме. Когато някой път чувстваме един вътрешен импулс, искаме да направим някое добро – Той е Бог, Който се проявява. Бог е единственото благо. Ние
ДА ИМАТ ЖИВОТ 43 искаме да Го изявим. Когато се изявява чрез нас, ние с години чувстваме Неговото проявление. Затова трябва да дадем ход на Божественото, защото оттам иде силата, оттам иде разумността. Някои казват, че ако дойде Бог в тях, ще изгубят силата си, ще станат безсилни. Апостол Павел казва: „Когато човек е слаб, Бог тогава е силен“. Трябва да се разбира какво е искал да каже: когато Бог се проявява в тебе със Своята сила, ти ще бъдеш силен човек, когато Бог се проявява в тебе, ти ще бъдеш умен човек, когато Бог се проявява в тебе, ти ще бъдеш богат човек, здрав човек във всяко едно отношение. Ти ще бъдеш човек! Това значи да имаш верую. Дотогава, докато не съединиш двата края в едно, ще знаеш, че има нещо, което ти липсва. Сега, онази сестра казва: „Да коленичим, да се молим“. Казвам: „Ти може да се молиш за себе си, но ще оставиш мене свободен, защото аз съм много зает“. Аз нямам време да коленича. Ако река да коленича, ще направя друго престъпление. Нямам време. Пак казвам: „Иди си. Ако вярваш, ако твоите синове вървят по Бога, онова, което аз трябва да направя, ще го направя“. Виждам в душата на тази сестра. Най-после казва тя: „Ще ме извиниш, ще ме простиш, ако съм съгрешила“. Няма какво да се прощава. Тя не може да направи разлика какво нещо е любовта. Аз, за да не съблазня тази сестра, казвам: „Не мога да коленича“. Тя е била православна, после е минала към петдесятниците. Казвам: „Ти трябва да излезеш от всичките заблуждения навън, да дойдеш в закона на Любовта, да мислиш както аз мисля. Да бъдеш свободна и да ме оставиш аз да бъда свободен, да направя каквото аз разбирам. Да направя това, което за мене е благоприятно, то е Божественото. Като отида на Бога да се моля, за мене да бъде благоприятно. Аз не искам повече“. Животът седи в тази вътрешна простота. И в устата на човека ти трябва да виждаш проявлението на Бога. Трябва да знаеш, че зад тази уста седи един живот, който е проявление на Бога. Когато гледаш очите на човека, да знаеш, че оттам излиза Божествена светлина.
44 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV Това е един начин на гледане. Когато наблюдават твоето сърце, наблюдават има ли користолюбие в тебе. Сега вие може да поддържате вашите възгледи като някои неща, останали от миналото. Влизате в къщата на един богаташ и виждате, че пази стар ятаган, чакмаклия пищов, кремъклия пушка. Където и да се обърнеш, все кремъклии пушки. С нашите стари вярвания на бой не се ходи. Нови вярвания трябват. Нашите оръжия трябва да са минали през огъня на любовта, през огъня на знанието, през огъня на истината. И тогава да знаем, че защитаваме една кауза, защитаваме един ред и порядък в света. Няма какво да се създава нещо ново. Както сегашният свят съществува, ако всички хора решат да бъдат справедливи, не трябва повече. Всички да бъдат справедливи! Няма какво да се създават нови закони. Повече закони има, отколкото ни трябват. Ако всичките хора решат себе си да оправят, светът ще се оправи. Ако ние решим в себе си да бъдем справедливи, ще дойде онзи вътрешен мир. Тогава няма да остаряваме. И като срещнем човек на 80 години, ще бъде свежо лицето му, ще има бистър поглед. Той няма да мре! Кой поп ще ме опява? Аз не искам никакъв поп, никакъв тамян. Всеки ден по три пъти се кадя, като се моля на Бога. Туй се отнася само за хората на новото верую. Тамянът е за този, който иска. Онези, които поддържат старото верую, те ще кажат: „Тъй е казал Господ!“. Какво е казал Господ, какво е казал Христос? – „Обичайте се едни други!“ Казал е Христос: „Ако имаш две ризи, дай едната“. Кой сега дава? Който има. Идете при онзи, който седи начело на християнството, и му поискайте едната риза. Ще я даде ли? Не искам туй да бъде един упрек. Ние не трябва да очакваме спасението на света от хората. Хората са проводници, а спасението иде от Бога. Любовта иде от природата. Всички трябва да се обърнете към Бога. Сега всички се молят за дъжд в България. И защо не идва дъжд? Липсва нещо. Какво липсва? Нали казват, че те са правоверни, а ние сме криви. Те мислят, че аз съм крив. Аз
ДА ИМАТ ЖИВОТ 45 бих желал да се излее дъжд. Нека завали! Молят се те, но защо не вали? Защото любов нямат, нищо повече. Това е истината. Ако душата на този народ, ако сърцата на всички свещеници затрептят с любов, ще дойде дъжд колкото искате. Казвате: „Я се помоли“. Не, не се моля аз сега. Аз мълча сега, но когато Бог послуша другите, ще ги опитам и ще дойде дъждът. Няма да има вече арменски долапи. За в бъдеще всички блага ще бъдат под закона на Любовта. Ако по закона на Любовта върша всичко, аз съм човекът. Така седи онази истина, обща за всички хора. Не само сега има изпитания, в бъдеще ще дойдат много по-други изпитания. На Господ вече Му е дотегнало да говорим туй, което не е. Бог иска туй, което праща от Небето, да се даде намясто. Бог изисква всички хора да живеят в мир и съгласие, да не се измъчват, да има справедливост, снизходителност, милосърдие. Питате: „Кога ще дойде Христос?“. Това е материално разбиране. Христос говори в света, но не го слушате. Че ако сега дойде Христос и рече да говори в града, веднага ще му искат програмата, върху която ще говори – дали ще е съгласно православието. Като дойде, Христос каза: „Моисей е казал: „Око за око, зъб за зъб“. А аз казвам: „Ако те плеснат от едната страна, обърни и другата. Който иска горната ти дреха, дай му и долната.“. Който не разбира това учение, ще намери едно противоречие. Не, дълбок смисъл има тук. Според мене онзи човек, който може да даде горната си дреха, онзи, който може да даде и долната си дреха, той е богат човек; сиромах не може да направи туй. Само богатите хора могат да дадат долните си дрехи, защото, ако им вземете една, те друга ще си турят. Само човек, който има истината, може да говори за истината. Само човек, който има любовта, може да говори за любовта. Сега аз не искам да ви тикна в един път, където да очаквате нещо повече, отколкото можете да възприемете. Може да направите един опит. арменски долапи ост., разг. Измами, капани, хитрини, интриги.
46 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV Понякога животът е несносен, толкова мъчен, че искате да се самоубиете, да се хвърлите под влака или под някой трамвай. Но вие може да опитате туй, за което ви говоря. Аз говоря на онези от вас, които може да изпаднете в едно меланхолично състояние, да изгубите смисъла на живота. Отнесете се към Онзи, Който е във вас, спрете се в себе си. Вие досега не сте работили за Него. Вие сте работили за кого ли не другиго. Мога да ви кажа, че сте работили в Египет, в Асирия, във Вавилон, в Гърция, в Рим. Къде ли не сте работили! Но нито един от вас не е работил за Господа. От сега нататък ви предстои едно бъдеще, да работите за Господа. Какво по-хубаво от това? Досега толкова лъжливи господари сте слушали, а те са ви драли кожите. Колко кожи са ви одрали! Сега имате да служите на един господар. Да видите какъв господар е! Имате да служите на един Баща. Да видите какъв Баща е! Този баща ще заколи охраненото теле, ще повика всички съседи и ще каже: „Мъртъв беше моят син, но възкръсна. Елате да се повеселим!“. Отче наш 6 май 1934 г., София, Изгрев
Числото 153 Отче наш В начало бе Словото Няколко стиха от началото на 17. глава на Притчи Духът Божи Ще говоря за числото 153. То се среща само веднъж в Евангелието – при случая с уловените 153 риби. Числата, те са една мъртва наука. Който може, нека да постави числото 153 в неговата светлина, че да стане интересно за вас. Може да се каже: наследство от 153 хиляди английски лири. Числата са една отвлечена работа, която е област за човешкия ум. Онзи, който не се интересува от отвлечени работи, умственият му живот е слабо развит. Следователно той се намира в положението на млекопитаещите. Който се интересува само от ежедневния си живот, казва: „Какво ще е бъдещето, това мене не ме интересува“. Може във вашите умове да се повдигнат много въпроси. Например някои от вас се интересуват от лотария, искат да им кажа кое число ще спечели. Интересно е, че в лотарията не всички билети печелят, но само някои. В Англия един астролог е правил опити и една тайна му е поверена – като му се дадат 4 билета, печелили вече голяма печалба, той може да изчисли кое число ще спечели. Колкото пъти е правил този опит, все е сполучвал. Една случайност, ще кажете вие. На какво се базира той, негова работа е. В числата се крие една мощна сила. Тази наука в древността са я учили. Но и сега, в нашите времена, светлите умове, математиците се занимават с нея, изчисляват орбитите на звездните системи. Какво представлява числото 153? Общият сбор на 1+5+3 е 9. Числото 153 е завършен резултат, един Божествен цикъл. 153 означава това, което е завършило
48 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV благополучно. От него може да се ползваш. Онези, които са се занимавали с тайните науки, под думите „153 риби“ разбират една от великите тайни. Рибата е емблема на християнството. Само човек, който разбира естеството на рибите, може да победи всички мъчнотии в живота. Ако ти не разбираш живота на рибите, винаги ще те следват нещастия. Затова, който иска да бъде щастлив, трябва да се занимава малко с риби. Трябва да се занимава, но не тъй, както се занимава някоя дама, която е красива, а зад красотата не седи една разумна сила. Защото, ако зад красотата не седи разумността, добротата, тази красота е една уловка, един капан, в който може всеки да пострада. А когато зад красотата седи разумността, добротата, то е благословение да срещне човек такава една красива жена. Няма по-голямо благословение от това. А няма и по-голямо нещастие от това да те срещне една жена без тези добродетели – тя е като една мечка с мечета. Сега, разбира се, не трябва да се обидите, защото, ако се обидите, ако една сестра от вас се обиди, ще ме накарате да мисля, че сте от неразумните. Ако не се обидите, ще ми дадете възможност да мисля, че сте от разумните. И тъй, аз искам да поставя нещата в тяхната светлина, тоест да говоря на език не само понятен, но на език, който да изразява една истина. Може да се говори за неща, които са верни, може да се говори за неща, които не са верни, а лъжливи. Ако ви кажа: „Ето, няма да съмне, Слънцето си отиде, не го очаквайте“, лъжа е това. Но аз казвам: „Ще съмне пак“. – „Той нищо не знае.“ Как ще зная? След 12 часа ще зная, че Слънцето ще изгрее. Някой може да ти каже, че Слънцето ще ти дойде на гости. Това е лъжа. Слънцето на гости никога не ходи. Как ще приемеш туй Слънце, което е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо от Земята? Къде ще го денеш? Ако един ден рече туй Слънце да те посети, то на цялата Земя ще създаде едно нещастие – всичко ще се разтопи и хората ще предпочетат никога да не е идвало на гости. Слънцето никога не може да дойде на гости, туй е една
ЧИСЛОТО 153 49 лъжа. Ако някой ти каже, че Слънцето ще ти дойде на гости, то ще разбереш друго: че може да ти изпрати своята светлина. Туй е възможно. Всяко нещо, което е невъзможно в света, но човек вярва в него, това е суеверие. Има неща, които са невъзможни. Суеверието е донесло много големи злини. Всичките ни нещастия в света се дължат на нашето суеверие. Ние вярваме в това, което не е. То е суеверие. Трябва за в бъдеще да вярваме в това, което е, което можем да проверим и днес. Любовта може да я провериш днес. Дали те обича някой, всякога можеш да провериш. Той ти казва, че те обича, че това може да направи, онова може да направи. Най-първо, този човек трябва да отвори кесията си. За да опиташ любовта му, ти му кажи: „Дай ми назаем 60 – 80 хиляди лева“. Като му пипнеш кесията, ще знаеш колко голяма е любовта му, нищо повече. Не са само парите, ще знаеш и каква жертва може да направи той за тебе. Който изпитва, да знае, че два вида изпити има: може учителят да изпита своите ученици, но може и учениците да изпитат своя учител. Ако учениците не издържат на изпита, те са слаби ученици. Ако учителят не издържи на изпита, който учениците му дават, и той е слаб учител. Тогава вие може да приложите закона: ако жената изпитва мъжа и той не може да устои, слаб е мъжът; ако мъжът изпитва жената и тя не може да устои, слаба е жената. Ако бащата изпитва сина си и той не устоява, слаб е синът; пък ако синът изпитва баща си и той не устоява, слаб е бащата. Ако майката изпитва дъщеря си и тя не устоява, слаба е дъщерята; обратното също е вярно. Има едно съотношение, то се обосновава на известни закони. Аз може и да ви кажа кои са причините, но това няма да ви ползва. Закона може да го проверявате. Онзи, който не може да устои в любовта си, носи своите признаци, числата при него не са поставени както трябва. Той не е направен по подобие на хармоничните числа; числата не са направени така, както трябва.
50 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV Цялата съвременна музика, европейската музика е поставена върху математически отношения. Онези, които работят с разни композиции, те математически работят, нотите там не са произволно поставени. Всеки музикант трябва да бъде математик. Той, ако не е математик, никакъв музикант не може да бъде. Той трябва да бъде и поет, да дава простор на музиката. Музикантът трябва да бъде поет, трябва да бъде математик, трябва да знае философията на музиката – да знае защо така е поставил нотите. От това всички трябва да се интересувате. Може да кажете: „Защо ни трябва на нас музика?“. Ако не се занимавате с музика, вие ще си останете такива, каквито сте сега, никакъв прогрес не може да има у вас, нищо повече. Без музика абсолютно никакъв прогрес в света не може да има. Това са само твърдения. Хората искат да устроят своя живот. В една държава от какво зависи щастието? От съчетанието на гениалните хора. България от какво страда? В България няма нито един дипломат, нито един държавник, който да има всичките качества на дипломат. В моите изследвания аз съм намерил само четирима българи, които, ако ги слеят в едно, ще образуват един държавник. Да ви кажа кои са, те са като образци: за дипломат, това е Начевич; за външна обхода, това е Стоилов; за смелост, това е Стамболов; за честност, това е Каравелов. (Тук става дума за Григор Начевич, Константин Стоилов, Стефан Стамболов и Петко Каравелов, едни от основоположниците на модерната българска държава след Освобождението – бел. ред.) Ако ги съедините четиримата в едно, ще образувате един български държавник. Но това са четири числа! Каравелов сам още не може да оправи България, Стамболов сам още не може да оправи България, Стоилов сам още не може да оправи България и Начевич сам още не може да оправи България. Ако четиримата бихте ги съединили, България щеше да бъде оправена. Сега ги викайте от онзи свят да дойдат, да се съберат в едно.
ЧИСЛОТО 153 51 Може да зададете въпроса: „Няма ли други?“. Това са типове. Каравелов е един тип на българин. Под „Каравелов“ аз разбирам докъде е достигнала честността на българина. Благодарим, че българинът има един Каравелов. Благодарим, че българинът има един Начевич – той не остави да го изпъдят, управлява една година и си подаде оставката. Но той имаше глава хармонична. Стоилов по своята обхода минава за французин. Може да кажете, че Стоилов е „мазна Гана“. Това, което казвате, не е никаква наука, щом този човек може да стане дипломат. Най-първо, мазнината трябва да е не друго, а прясно масло, което да знаеш къде да намажеш, да направиш една хубава баница, да се представиш. Но ние се отдалечаваме от въпроса. Аз сега не искам да навлизам в личния живот. Личният живот в света нищо не разрешава, той е само една фаза. Годината не се състои от един ден, не се състои от една седмица, нито се състои от един месец, но годината се състои от цели 365 дни, от 52 седмици и от 12 месеца. Казвам: в числото 153 единицата е онзи велик принцип, който действа в света. Ако ти имаш една глава светла, която да разрешава въпросите постоянно и да знае законите на природата, да разбира тайните на природата, ако в тази глава имаш едно съкровище, то числото 5 е съкровището. Това е съкровището, това е майката, онова, което съхранява нещата. Числото 1 спада към Божествения свят. Числото 5 не спада към Божествения свят, но спада към онези велики души в света, които са разбрали Божия закон – това е числото 5. Туй е едно число, което твори, но не съгражда. Числото 3 спада към човешкия свят. Защото в света човечеството представлява числото 3. Ние сме деца на числото 1. Числата 5, 3 и 1, като ги съберете, дават 9 – един Божествен резултат, от който всеки един разумен човек може да благува. Ти може да намериш щастието мазна Гана разг., неодобр. Неискрен, двуличен човек, който привидно е любезен, за да извлече лична облага.
52 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV си в числото 9. Единственото щастливо число според мене е числото 9. Ако повторите 9, става 99 – туй е най-щастливото число. Ако го потретите, става 999 – то е най-щастливото число и в Божествения свят, и в света на светиите, и в света на хората; 999 – туй значи да имате един разумен свят. Каквото и да правят хората, има закони (и ние сме проверили), за които нямаме абсолютно никакво съмнение. Има известни съотношения между човешкото тяло, човешкия нос и човешката брада. Ако тази права линия, която е линията на челото, носа и брадата, има правилно съотношение с целия ръст и широчина на човека, то този човек в своите разбирания е гениален. Аз сега взимам гениалността не тъй, както хората я определят. Често казват, че гениалният човек прави много погрешки. Гениалният човек може да направи много погрешки, които са неизбежни в гениалността. Той ги е предвидил, неизбежни са. Погрешката трябва да стане. Тя не зависи от гения, но от самата работа. Не туряйте вината на гения. И светията може да направи в своята работа погрешки. Ангелите, които направиха световете, и те имаха погрешки. Неизбежни са тези погрешки. Има една механическа теория за създаването на света. Но тази теория е за деца. Разумното в света създаде света. Разумното е онова, което определя тежестта на Земята, което определя нейния път. Земята е толкова сложен организъм! Нашите учени, които са ученици на учените хора, считат, че вътрешността на Земята представлява разтопено вещество – отчасти това е вярно, отчасти не е вярно. Няма защо сега да се спирам и да доказвам, че вътрешността е едно разтопено вещество. Ако допуснем, че не е разтопено, но слезем долу и видим, че е разтопено, тогава? Онова, което твърдим, трябва да е така. Аз може да допускам, че Земята вътре не е в течно състояние, но туй е едно твърдение. Някой учен може да каже, че е в течно състояние. Може да се правят твърдения, но вън от нашите твърдения има една
ЧИСЛОТО 153 53 истина, която всякога може да се провери. Сега, разбира се, Земята не е предмет на нашите разисквания. Нашият разискван предмет е числото 153. Земята е едно жилище, дето ние живеем. Трябва да разбираме нейните закони. Тепърва трябва да ги учим, за да се съобразяваме с тях. Земята си има своите закони. Като не спазваме тези закони, ние страдаме. Щом научим законите на Земята, трябва да научим и законите на Слънцето. Онзи човек, който е проучил законите на Земята, който е проучил законите на Слънцето, той може да проучи и законите на природата – за мене е така. Аз изучавам нещата от гледището на Земята, изучавам ги от гледището на Слънцето и после – от гледището на Земята и Слънцето и онези разумни сили, които действат навсякъде с тези закони. Аз не искам вие да вярвате. За много работи аз не искам ни най-малко да вярвате, за тях не е потребна вяра. Вярата някъде не е потребна. Дали да вярвате за Слънцето, че ще изгрее или че няма да изгрее – тази вяра за вас не е потребна. Ако вярвате, ще изгрее; ако не вярвате, пак ще изгрее. Питам: ако вие не вярвате, че ще изгрее, какво допринасяте на Слънцето? Нищо. Ако не вярвате, нищо не допринасяте; и ако вярвате, пак нищо не допринасяте на Слънцето. Но ако вярвате, вие допринасяте известна полза на себе си, защото не сте в разрез с тази разумност. Ако не вярвате пък, вие допринасяте пакост на себе си. Като говоря за истината, аз имам предвид да не правите пакост на себе си. Вие трябва да вярвате. Всеки може да провери, когато вярва. Има един закон, който всякога може да проверите, не се изисква философия. Аз не искам да станете философи, но докато сте философи, пак може да вярвате, не е мъчна работа. Нима се изисква едно дете да бъде философ, за да знае дали баницата е хубава, или не? Нима се иска туй дете да е свършило четири факултета, за да знае дали ябълките са сладки, или не? Преди да е свършило четири факултета, то знае, че ябълките са сладки. То знае това по-добре и от баща си. Ябълките ще знае детето, че са
54 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV сладки, но няма да знае какъв е градинарят. Бащата, като стане философ и яде от ябълките, той ще се запознае с градинаря. Децата не обичат да има градинар в някоя градина, в която влизат, искат той да се махне оттам. Него не го обичат, но имат любовно отношение към дърветата. Децата много се влюбват в дърветата, като млади момци се влюбват. Градинарят седи там и казва: „Онази красива мома да не я пипате!“. А децата искат да я пипат. Питам сега: грешно ли е едно дете да пипне ябълката? Вие сами ще си разрешите. Ако съзнавате, че светът е създаден от Бога, ако съзнавате, че Бог е създал всичко, ако съзнавате, че Той е ваш Баща, че имате всичката Му любов, ако съзнавате, че изпълнявате Неговата воля, тогава няма никакво престъпление. Може да ядете от която и да е ябълка, с изключение само на една. Коя? От която Баща ви яде. Една ябълка има в райската градина, от която на децата не е позволено да ядат. Тя е ябълката, от която само Баща ви се храни. В райската градина има ябълки само за бащата, само за майката, само за синовете, само за дъщерите. Та синът винаги ще търси от ябълките за синовете, дъщерята ще търси от ябълките за дъщерите. Синът и дъщерята няма да искат от ябълките на бащата и на майката. Ако майката им даде, то е друг въпрос; ако бащата им даде, то е друг въпрос. Туй трябва да бъде мярката. Когато ние говорим в света за морал, туй е морал. Така трябва да започнете сега. В морала не влиза да извършиш едно престъпление от беднотия. Защото какво нещо е сиромашията сама по себе си? Сиромашията, който я разбира, е едно благо. Ти, като не разбираш туй благо, считаш го за едно голямо нещастие. Като те е направил Господ сиромах, мислиш, че Той не ти обръща внимание, понеже нямаш хубави обуща, хубави дрехи, меки юргани и така нататък. Представи си с какви юргани се покрива един глист, с какви юргани се покриват рибите във водата! Ние, хората, си мислим за нашите юргани, за нашите
ЧИСЛОТО 153 55 меки завивки, но не знаем един закон, който го има в света. Може да вземете най-тънкия копринен плат, с дебелина от половин милиметър или даже една десета от милиметъра, да прекарате през този плат една магнетическа сила и тогава, като го турите отгоре си, той ще ви бъде такъв хубав юрган, ще ви бъде безопасно с него. Вашите сегашни юргани не може да ги носите навсякъде, те доста тежат, някои по 5 – 6 килограма. И като спите известно време в пух или във вълна, пак не можете да се стоплите. Казвам: може да имате една магнетическа дреха, в която животът тече. Магнетическа дреха е тази, която постоянно извлича силите на живота в себе си. Там, дето има живот, на човек всякога му е топло. Там, дето животът започва да си отива, всякога му е студено. Онзи, който обича, на него всякога му е топло. Онези, които започват да мразят, на тях всякога им е студено. Онези от вас, които искат да продължат живота си, нека да направят опит да не мразят никога. Направете опит в 3 – 4 години всеки ден да не се разгневявате. Направете този опит и ще се подмладите. За да не се сърдиш, ти трябва да разбираш какви са онези, основните закони, които царуват в света. За любовта, каквато е сама по себе си, сегашните хора нямат ясна представа. Аз определям: когато изследвам любовта, считам, че тя е туй, което носи живота. Едно обновяване на организма за мене е любов. Щом срещна един човек, аз гледам какво влияние упражнява той върху моите клетки, върху моя мозък, върху ръцете ми. Щом някой, който ме срещне, каже, че много ме обича, а ръцете ми останат сухи, аз вече зная каква е любовта му. Ако ръцете ми станат много влажни, пак зная каква е любовта му. Онзи, който ме обича, като ме срещне, съвсем други са признаците: аз чувствам нещо приятно, нещо хубаво към мене да лъха. Туй е отражение. Онзи, който ме обича, той трябва да бъде за мене като един карамфил, като една роза, като плод. Вкусвам плода и казвам: аз съм доволен. Този плод
56 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV ми дава известно разположение. Аз и плодът сме едно. Всеки плод, изяден с любов, не умира; всеки плод, изяден без любов, умира. Като не те обича човек, ти умираш; като те обича, оживяваш. Всичките наши нещастия идат от голямото безлюбие, което съществува в света. Туй безлюбие в света иде по една рефлексия от съвсем други причини. Безлюбието произтича от онова материалистическо схващане на живота. Материалистическото схващане е резултат на безброй съществувания на разумни същества, които са работили и са оставили нещо. Цялата Земя е оставеното богатство на милиони разумни същества, които са работили. Някога Земята е била потребна за тях. Като са си заминали, те са оставили Земята в наследство на хората. Казват: „Работете и живейте разумно!“. Те са заминали по работа някъде, а хората, като са дошли на земята, са я разграбили, разпределили. Казват: „Туй парче е на този, туй е на онзи“. Хиляди години се бият хората за земята. Заминават за онзи свят, връщат се, бият се. Навсякъде има спор. Сега ще оставите въпроса защо е така. Хората се бият, за да се опознаят. Аз ще ви кажа: в боя има една хубава страна. Ако един човек ме бие и аз поумнея, ще му благодаря. Един български редактор, който вече замина за другия свят, ми разправяше: „Доколкото съм изследвал моя род, разбрах, че ни хваща една лудост на всеки 4 години, и тогава трябва да ни се пуска кръв, за да се успокоим. Едно време написах една статия, но ми пукнаха главата заради нея, пуснаха ми кръв и аз поумнях. Получих 100 – 200 телеграми, с които хората ми изказваха своите съжаления, но аз казах: благодаря на този бой, благодаря, че ми пукнаха главата, иначе щях да бедствам и да загина“. Майката бие детето си, предава му нещо. Ако ти биеш един човек, за да го осакатиш, туй биене не е намясто. Хубаво е някой път да изобличиш човека, но твоето изобличение да е намясто. Ако нищо няма да му предадеш с това изобличение, дръж си езика;
ЧИСЛОТО 153 57 ако ще му предадеш нещо, говори. Ако твоята любов ще предаде нещо някому, люби го; ако твоята любов нищо няма да му предаде, въздържай се да го любиш. Докато можеш да му предадеш нещо, люби го; ако не можеш да дадеш, въздържай се. – „Докога?“ Докато можеш да дадеш нещо. Първото нещо е да се научиш да любиш себе си. Ние, съвременните хора, нито себе си обичаме, нито Бога, нито ближния си. Цяла философия има, че трябва да обичаме. То е цяла една философия на неразбиране. Ние, които обичаме себе си, си правим толкова големи нещастия! Вземете философията на първия човек – сполучи ли той с опита, който направи? Не сполучи, но се показа неразумността на онези, които изведоха съдбините на човечеството от една погрешка на Адам. От този, първия човек, те искаха да извадят поука за цялото човечество. Та те сега работят, за да оправят нашите погрешки и да ги превърнат в нещо полезно. Сега се говори за организиране на цялото човечество, да се преобразят хората, да се възпитат мъже, жени и деца. Това е един процес на облагородяване на цялото човечество, да се избави то от онези лъжливите схващания. Как ще възпитате едно дете? Най-първо, трябва да знаете как да го храните. В Англия някои артисти, когато искат да получат роля в една любовна драма, дълго време се хранят с агнешко месо, за да придобият мек характер. Сега казвате, че трябва да се храним с плодове. Така е, вярно е, но ти трябва да знаеш в разните времена на годината какъв плод да употребиш. Трябва да знаеш кога ти трябва един плод, защото той не всякога ти трябва. Човек е сложно същество и му е нужна разнообразна храна, много разнообразна храна. Ние, съвременните хора, се храним много еднообразно. Там е злото. Бедните хора се хранят много еднообразно и вследствие на това става упадък в морала им. Сега ние учим хората да вярват в Бога, да Го обичат. Че как ще Го обичат? Бог казва в Писанието: „Вкусете
58 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV Ме и вижте, че съм благ!“. Значи не само трябва да вярваш, но ти трябва да вкусиш от Неговите плодове. Ако Го обичаш тъй, както трябва, когато отидеш при Него, Той ще ти даде от Своите плодове. Като ти даде от плодовете, с които Той се храни, и излезеш оттам, ще имаш друго понятие за Бога. Ако обичаш Баща си, ще ядеш туй, което трябва да ядеш, което Той ще ти даде; ако не Го обичаш, само ще дъвчеш нещо отдалеч. Ако обичаш Божествената майка, Тя ще ти даде от Нейните плодове. Питам: как ще знаем, че Бог е благ, ако не опитаме Неговите плодове? „Опитайте Ме – казва Господ – и вижте, че съм благ!“ Христос казва: „Който ме яде, ще има живот в себе си. Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето“. Казвам: светът съществува като едно цяло. Ние се спъваме, като искаме да знаем развитието на един народ. Развитието на един народ зависи от развитието на душите, които го образуват. Народ сам по себе си, като колективна душа, не съществува. Хиляди и милиони души се събират в едно цяло, избират една душа, в която те се обединяват. Тези души някой път съставят един народ, а някой път съставят един човек. Следователно един народ може да го турите в едно тяло, а някой път може да го турите в милиони тела. Вие нямате идея какво нещо е народ и какво нещо е индивид. Народът е разширен човек, човечеството е пак един човек. И всички народи са разширени в цялото човечество. Цялата Вселена е пак разширен човек. Човек в себе си е цялата Вселена. Един човек представлява цялата Вселена в себе си. Тия работи до известна степен са отвлечени и благодарете, че са отвлечени. Какво разбирате под „отвлечени работи“? Може да кажете, че са неразбрани. Неразбраните работи са една област, която за в бъдеще ще се изяви и в която са скрити всичките възможности за вашето развитие. Например кой е нашият стремеж? Представяте си другия свят като едно място на блаженство. Не, другият свят е свят, който включва сегашния живот в себе си, дето ние може да намерим
ЧИСЛОТО 153 59 по-добро разрешение на сегашните не само социални въпроси, но и на вътрешните и външни противоречия, които съществуват в нас. Да ви представя сега една идея. Представете си, че аз живея на Слънцето, допуснете, че там няма вода, затова на мене ми трябва едно шише вода от Земята. Ако се движа с бързината на светлината, трябват ми 8 минути да дойда, да си напълня шишето и да се върна – три пъти на ден по 8 минути правят 24 минути. А за да дойда от „Опълченска“ 66 до Изгрева, трябват ми 50 минути. Следователно какво ми коства от Слънцето да направя една разходка до Земята сутрин, друга – на обед и вечер – още една? Те ще бъдат едни приятни разходки. Друг въпрос е, ако за един литър вода пътуването ми вземе 10 – 20 години. За 24 минути и за литър вода не си ли струва да слезеш от Слънцето и да се върнеш назад? Ние трябва да ускорим движението на нашата мисъл. Съвременните хора мислят като костените жаби. Те едва се клатушкат, а считат, че мисъл имат, че философия имат. Една костена жаба, която едва пъпли, какво е разрешила? Нищо не е разрешила според мене. Казват за някого: „Той е отличен певец“. Ето как ще проверя дали аз съм отличен певец: ще застана пред леглото на един болен човек и ще започна да му пея. Ако той стане и оздравее, ще кажа, че съм добър певец. После ще ида в друг дом, дето двама души са се хванали за косите, карат се. Ако им запея и те се примирят, добър певец съм. Виждам две кучета, които се бият за една кост. Като се спра и запея, а те престанат да се бият, певец съм. Каква критика ще ми правят вестниците? Болният, онези двама, дето се караха, кучетата, които се биеха, те са най-добрите критици, ще кажат, че съм отличен певец. Бих желал нашите критици да бъдат кучетата, дето се бият, да бъдат хората, които се карат, да бъдат болните – да дадат една критика, че вие сте добър човек. Някой казва, че е добър човек. Ако влезе при болния и той оздравее, костена жаба диал. Костенурка.
60 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV добър човек е. Ако влезе там, дето двама се карат, и те се усмирят, добър човек е. Ако иде при две кучета, които се бият, и те престанат, започнат да махат с опашки, този човек е добър. Вие трябва да бъдете напълно убедени, че сте добри хора. Докато кучетата се бият около вас, докато хората се карат около вас и докато болни има около вас, вие не сте от много учените хора. Туй не е за осъждане, стремеж имате. Ако аз бях един учен човек, как щях да го проверя? Не твърдя, че ние сме, но ние можем да бъдем. Кога можем да бъдем? Можем да проверим истината всякога. За себе си аз съм проверил истината. Туй, което ви говоря, аз съм го проверил. Но как ще го проверя пред вас, кажете ми сега? Ако повдигна едно було, ще кажете: „Случайност е това“. Влизам някъде, дето хората се карат, вие ме питате: „По кой начин ще ги примириш?“. Виждам, че мъжът бие жена си. На този човек му трябват дрехи, обуща, това-онова, а той няма пари и служба, казва на жена си: „Ще вземеш пари от баща си“. Обръщам се към него: „Не я бий! Колко пари ти трябват? Аз 50 лева ще ти дам“. Той се зарадва. Там е магията – 50 ти давам, 5 ще взема. Туй е магия. Мъжът се зарадва, започваме да разговаряме братски. Прошепвам му: „Петдесет лева!“. Щом съм мъж, на мъжа ще прошепна, защото, ако на жената прошепна, ще има опасност. Някой пита по кой начин да направи нещо. Ако ти от себе си не можеш да дадеш нещо, не можеш нищо да направиш. Когато аз заставям света да направи нещо, в дадения случай разполагам с онова, с което природата разполага. Искам да имам нейния кредит и гледам да бъда разумен. Тя, като гледа моите постъпки, вижда, че са разумни. Не да направя нещо произволно, но да направя нещо, което е разумно. Следователно всеки от вас може да направи туй. Онези, които изучават източната магия, много са ме питали за магията, какво нещо е тя. Едни отричат магията, други я отстояват. Аз нито я отричам, нито я отстоявам. Магията, туй е разумността. Магията значи разумност, която
ЧИСЛОТО 153 61 можеш да употребиш, да не си в разрез с основния закон на Битието и живата природа. Туй значи магия. Не се изисква голямо усилие, за да направиш едно добро в света. Мнозина са ми казвали: „Ето, българите имат да плащат дългове. Ти, като знаеш толкова, дай им пари“. Аз мога да финансирам българите, ако тия българи ми дадат обещание да възлюбят Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Тогава аз мога да ги финансирам. Но да не ме лъжат. Ако е за лъжа, аз бих ви изнесъл какъв е българинът. Да не лъжат ни с бяла, ни с черна лъжа. Най-първо, казвам им тъй: „Вие ще изорете нивите си, после ще ги посеете с най-хубавото семе и ще оставите тогава на мене – аз ще ви изпратя дъжд, аз ще ви изпратя светлина и топлина, навреме всичко ще стане. Но ако вие не посеете вашите ниви, нищо няма да направя за вас. Хубаво ще ги изорете и ще ги посеете, ще ги погледате малко“. Това е реалната религия. Ако една религия не може да даде така на земята, защо ни е тази религия? Сега, в туй бездъждие, българите се молиха и Господ ги послуша. Не е въпросът да дойде дъжд само в България. И в Америка има бездъждие, то е заради България. Америка е антипод на България. Сушата, която се понася в Америка, в България възлиза почти на една реколта. Понеже американците имат повече, вземат от туй, което имат, и дават на България, казват: „Българите съвсем ще измрат от глад, те са малък народ“. И българите се спасяват. Христос под „153 риби“ разбира един разумен живот, един разумен принцип, по който човек трябва да живее. Някой казва: „Какъв трябва да бъда аз? Лекар ли?“. Разумен лекар трябва да бъдеш. – „Архитект ли да бъда?“ Разумен архитект. За каквото си роден, можеш да бъдеш. Но трябва да го направиш тъй, че да бъдеш полезен за себе си и за ближните си. Никога не трябва да се обезсърчаваш в света. Всяко обезсърчение показва, че ти нямаш любов към Бога. За какво да се обезсърчаваш? Защо трябва да се обезверяваш? Щом се обезверяваш, ти си в безлюбието. Защото в света обектът на вярата, това е любовта.
62 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV Без любов вяра не може да има. Когато хората говорят за вярата, аз разбирам любовта. За мене само любовта е ценна, в нея мога да вярвам. Тя е неизменното, само в него мога да вярвам. Дето няма любов, там има суеверие, там не можеш да имаш нещо, на което да уповаваш. И апостол Павел казва: „Сега остават тези: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта“. Любовта е най-мощното в живота. Щом тя съществува и действа, и вярата може да действа. Надеждата пък е облеклото на вярата. Дето има вяра, може да има надежда. Дето има надежда, има и вяра; дето има надежда, може да има и живот. Любов, вяра, надежда – и тогава иде животът. Или другояче казано, дето има любов, има знание; дето има знание, има свобода. Там, дето няма любов, няма живот; дето няма живот, няма знание; дето няма знание, няма свобода. Дето няма свобода, там съществува смъртта. Вие може да изправите живота си, да направите един опит. Онези от вас, които сте напреднали, ще кажете: „Какъв опит може да направим?“. Какъв опит може да направи един студент, който е завършил университета? Какво трябва да направи един гимназист, след като завърши гимназията? Той трябва да провери своите знания. Какво трябва да направи едно дете, което е завършило четвърто отделение? То трябва да провери знанията си. Вие в живота сте завършили разни класове. Като ви гледам, виждам кой какво е завършил. Някои сте завършили първо отделение, някои сте завършили второ отделение, а други – трето, четвърто отделение. Някои от вас сте завършили прогимназия, а гимназията я няма никак. Едва прогимназия имате завършена и сега държите матура. Ако завършите един прогимназиален живот, вие сте вече светия. Гениите, светиите са тези, които са завършили прогимназиално образование и знаят толкова, че събират всичкото знание на хората – те знаят повече от тях. Пред нас стои един въпрос на опит, не на обезсърчение, да казваме: „Не струва животът да се живее, хората
ЧИСЛОТО 153 63 са лоши“. Това не е философия. Че са лоши хората, това е наше субективно схващане. Дали отвън условията са лоши, то е въпрос. И дали хората са лоши, то е пак въпрос. Възможно е да има известна лошавина, но в хората има и известна добрина. Когато разрешаваме въпросите, не трябва да бъдем крайни. Когато казваме, че хората са лоши, разбирам, че и аз влизам в тях. Трябва да зная в какво именно са лоши. Трябва да зная в какво именно е лош един човек. Тъй както ви говоря, не искам да се възбуждат вашите чувства. Човек може много пъти да се разкайва. За мене разкаянието на човека е предмет. За мене подбудителната причина е човек да работи, да мисли и да тури една нова насока. Да кажем, някой е несправедлив. След като ме е слушал, той отива у дома си, където има 10 души слуги, с които е постъпвал несправедливо. Казва им: „Елате, аз съм бил толкова години несправедлив с вас! След като сте ми работили толкова години, никакво възнаграждение не съм ви дал“. Това е разкаяние. А само да ми разправя той, без да се изправи, то не е разкаяние. Казва: „Аз ще се изправя“. След като се изповядаш пред слугите си, тогава да дойдеш при мене да се изповядваш, че не си постъпвал добре. Казвам: ще се изповядаш пред твоите слуги. Като извършиш волята Божия, тогава ела при мене. Аз съм изповедник на онези, които са изпълнили волята Божия. Онези, които ще се изповядват, да отидат при човек, с когото са постъпили несправедливо. Пред мене да се изповядват онези, които обичат хората. Ако не ги обичат, то е тяхна работа. Ще отидеш да се изповядаш на човека, че не си го обичал досега. Ще се изповядаш на мъжа си, че не го обичаш. Ще се изповядаш на жена си, че не я обичаш. Ще се изповядаш на дъщеря си, че не я обичаш. Ще се изповядат господарите на слугите си, че не ги обичат. Учителите – на учениците, че не ги обичат. Свещениците – на слушателите, че не ги обичат. Вие може да работите за вашето бъдещо покаяние. Държавниците да кажат: „Ние не сме управлявали както трябва“. Сега някой веднага ще се обиди. Другите ако
64 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV се обиждат, аз не се обиждам. Аз не съм обидил никого, за мене то не е въпрос. При мене да дойдат, когато се примирят. Ще кажа: „Много се радвам, че вие управлявате много добре“. Вие ще кажете, че еди-кой си трябва да се осъди, да се убие. За мене е безпредметно това. Кога трябва да се убие един човек, кога трябва да се изгори една къща? Когато къщата носи зараза, тъй че по никакъв начин не може да се поправи, тя всякога трябва да се срути. Но когато една къща е ценна, да дойдеш и да я събориш… Ще събориш онова, което е гнило, ще го премахнеш и ще съградиш онова, което е здраво. Ще изгориш сухото, а онова, което дава плод, ще го оставиш да расте. Казвам: Христос, Който дойде преди 2000 години, искаше да научи хората така да мислят. Но те съградиха църкви, туриха Неговото учение в църкви. И църквите разделиха Христа. Кои от тях са на правата страна? Туй не е Христовото учение. Христос не дойде на Земята, за да образува някакви си църкви. Той в този смисъл дойде: да даде една форма, да даде един принцип на хората, да им покаже начина, по който трябва да живеят. Христос ясно е определил това. Духовниците няма от какво да се обиждат, но да вземат да приложат Евангелието както е. Християнските църкви трябва да се върнат към Евангелието и да го приложат както е. Не какво са казали светите отци, а какво е казал Христос! Какво са казали светите отци, второстепенно ще бъде. След като се приложи Христовото учение, тогава ще дойдем до учението на светиите, какво те са казали. Първо ще приложа учението на моята глава, каквото тя мисли, после учението на моите ръце и крака. Ще видя какво ще приложа. Ако аз не прилагам своята мисъл, а прилагам учението на своите ръце, ще извърша безумие. Ние постоянно повтаряме какво са казали светите отци. Нищо не са казали! Нито един свети отец нищо не е казал. Чудни са хората – какво са казали светите отци! Единственият, Който е казал нещо, е Онзи, Който носи всичката любов, Който носи хората вътре в Себе
ЧИСЛОТО 153 65 си, тъй както една майка носи детето в утробата си. Майката е, която носи, която създава. Ние, казвате, живеем и се движим в Бога. Ние сме като детето в утробата на майката. Онова, което майката дава, то ще ни създаде онова, което Бог е внесъл в нас, то ще ни създаде и външните условия на друг принцип. Тъй ще се създаде една здрава основа. Може да мислите каквото искате, но най-първо ще дойде правата мисъл, после ще дойдат външните условия. Всички вие искате да бъдете религиозни. Някои от вас искат да влязат в Небето, да бъдат обичани от Бога. Отлично е това. Христос казва: „Не търсете слава от човеците, но търсете слава от Бога“. Славата на човека седи в знанието, което той има и носи в света; славата на човека седи в добротата, която той има; славата на човека седи в неговата вяра; славата на човека седи в Онзи, Който е носител на любовта в света; славата на човека седи в свободата, която той носи и за себе си, и за другите. Казва Христос: „Донесете сега от тези риби“. Рибата, това е знанието. Ако ние нямаме знание, с което да познаваме човешката душа, да познаваме човешкия дух, да познаваме човешкото сърце и човешката воля, съвременното общество мъчно може да се изправи и човек мъчно може да се възпита. Не че ние ще внесем нещо, но според мене хората трябва само да не въздействат на младото поколение. Мъжът няма какво да възпитава жена си, нека да я остави свободна, стига той да не внася нещо лошо в нея. Да я остави съвършено свободна, да върви тя по онази вътрешна интуиция на любовта, на знанието и на свободата. Да я остави той по тези три закона да върви и да не внася в ума си мисъл, че може да кръшне някъде. Откъде тази дяволска мисъл, че тя ще кръшне? От него е излязла. Ако жената кръшне, и мъжът ще кръшне. Бащата казва: „Синът ми може да кръшне“. Ако синът ти кръшне, и ти си кръшнал. Синът ми не може да кръшне, защото и аз не съм кръшкал. Щом аз съм кръшкал, навсякъде в живота зная, че и синът ми няма да е изключение, и той може да кръшне. Това е наука – да знаем къде може да се отклоним.
66 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV Казвам сега: 153 риби. Тези риби, които апостол Петър хвана, за тях Христос каза: „Донесете да ги опечем“. Като се върнете в дома си, вижте тези 153 риби, опечете ги, яжте и работата ще се оправи. Благословен Господ Бог наш Тайна молитва 13 май 1934 г., София, Изгрев
Да се не смущава сърцето ви! Отче наш Грее Слънцето Част от 9. глава на Еклисиаст Духът Божи Ще говоря върху първия стих от 14. глава на Евангелието на Йоан. „Да се не смущава сърцето ви.“ Това е едно просто изречение, върху което много пъти е проповядвано. Да се не смущава сърцето ви кога? Когато няма нужда, защо трябва да се смущаваш? Не се смущавай, когато не си смутен. Защото, щом не си смутен, няма какво да се смущаваш. Сега аз искам да ви покажа светлата страна, защото всички вие, както и цялата съвременна култура, вървите по линията на Сатурн. Така я наричам аз, защото хората не вървят по линията на щастието, но по линията на нещастието. Всички хора все подозират, че има да се случи някакво нещастие, не очакват нещо добро. И действително така става, както те подозират. Всички хора завършват зле, изключение са само няколко души, които не са завършили зле. Всички хора на общо основание фалират. Наплашени са, никой не очаква нещо добро. Като се проследи цялата философия и теория, през която е минал човешкият ум, ще видим какво се е постигнало. Но няма да се спирам върху тези теории. Когато Бог създал вола и стършела, стършелът бил недоволен от своя ръст, намирал, че е много малък, искал да стане по-голям. Понеже волът бил по-голям, Бог казал на стършела, че не може и двамата едновременно да бъдат големи, единият трябва да бъде малък, за да представляват контрасти, противоположности един на друг. – „Затова пък на тебе ще дам едно жило, с което
68 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV ще жилиш вола. И ако той започне да бяга, ще знаеш, че между тебе и него има известно съотношение, вие си приличате.“ Наистина, като излязъл от Божията ръка, стършелът отишъл при вола и го ужилил, а волът хукнал да бяга и толкова много се наплашил от стършела, че в ума си си го представил като същество, десет пъти по-голямо от самия него. И като го запитали защо бяга толкова, той казал: „Опасно нещо е това!“. – „Как ще е опасно, то е малко животно.“ – „Не, страшна работа е, жили много.“ Това, което ви смущава в света, то е вашият стършел, който ви безпокои и от който всички бягате. Казват ви, че е малък, но вие не вярвате, вие си го представяте десет пъти по-голям от вас. Казват ви, че е много малък, може да го поберете в едно шишенце. Има много начини на разсъждение. Съвременното общество върви по един път на внушения и на самовнушения. Вземете вестниците, във всички тях пише: „Ние не вървим на добре, от ден на ден отиваме все пò на зле, няма да излезе нищо от нас“. Дето и да се обърнете, ще чуете как баби, майки, бащи, деца все една и съща песен пеят. И след всичко това държат в ума си мисълта да се оправи светът. Че как ще се оправи светът? Всички говорят, че лозето не е разкопано, но никой не го копае, все неразкопано остава. След това започва ново положение: „Да разкопаем лозето, да разкопаем нивите!“. И пак не ги разкопават. Казват, че трябва да се разкопае, но пак всичко остава неразкопано. Най-после дохождат до положителната страна: „Трябва да се разкопае лозето!“. Вие боледувате и питате: „Защо Господ ми даде тази болест?“. Така пита религиозният. Ученият ще каже: „Защо природата е допуснала болестта?“. Невежият ще каже в този случай: „Късметът ми е такъв“. В какво седи болестта? Болестта седи в една много малка причина. Една много малка причина може да създаде големи нещастия. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. В реката Нил живеят едни малки жабчета. Крокодилите, които плуват също из реката, като им попадне в устата една от тези малки жабки, казват: „Много малка си ти, но хайде, и тебе ще погълна. Такива
ДА СЕ НЕ СМУЩАВА СЪРЦЕТО ВИ! 69 като тебе със стотици съм гълтал“. След като влезе в устата му, жабчето цяло отива в корема на крокодила. Там то започва малко по малко да чопли корема му, докато си пробие дупка, да излезе. Крокодилът се мята от една на друга страна, докато най-после се обръща по гръб, коремът му се напълва с вода и той свършва. Какво придоби той от това малко жабче? Защо му трябваше то? Също и хората имат такива неестествени желания в своя живот. Прииска му се на някого да стане богат човек. Богатството за някои хора е голямо благословение, но за други то е като малко жабче, което прояжда корема на човека и го изпраща на онзи свят. Здравето е едно благословение за онзи, който разбира. Но за онзи, който не разбира, то е една костена жаба. Кои хора вършат престъпления в света: болните или здравите? Кой болен досега е убил и един човек? Обаче здравият ще вземе един нож и този ще мушне, онзи ще мушне. Затова, когато хората казват, че трябва да бъдем здрави, аз добавям: „Здрави, но разумни!“. Болният, който не разбира своята болест, ще дойде до отчаяние. Някой път болните се опитват да се самоубият, но те не разбират, че болестите, страданията, които имат, са най-малкото зло за тях. Те мислят, че като се убият, ще се избавят от страданията. Не знаят, че така ще влязат в един свят забравен, свят на пълна забрава. Като влезеш в този свят, ще видиш, че никой не те помни, никой не те познава, като че всички хора там са те забравили. То е все едно да си паднал в една яма: ти мислиш, чувстваш, но никой не си спомня за тебе, всички са те забравили. Ако си в един затвор, все пак ще дойде надзирателят, но в този забравен свят никой няма да си спомни за тебе. Казвам: не желайте да влезете в този забравен свят и после да казвате, че всички хора са ви забравили. Най-голямото нещастие за хората е, когато влязат в този забравен свят. Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви“. Той говори от своя опитност. И съвременните хора, за да покажат, че са културни, отричат истината. Три неща
70 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV има, които хората никога не трябва да отричат. Те не трябва да отричат любовта, която носи живот; те не трябва да отричат мъдростта, която носи светлина; най-после те не трябва да отричат истината, която носи свобода. Тези три максими са необходими на хората, за да могат да прогресират. Всичко друго може да отричате, но тези три максими не трябва никога да отричате, защото всичко друго е резултат на тия три неща. Ако ги отречете, вие ще влезете в света на забравеното. Сега искам да ви говоря върху въпроса защо именно се смущавате. Вие се смущавате от мисли, които не са ваши. Вие се смущавате от чувства и желания, които не са ваши. Вие се смущавате от деяния, които също така не са ваши. Бог е направил света, а вие се смущавате какво ще стане със Земята, която от хиляди години насам съществува. Нашите учени разискват върху въпроса от колко хиляди години съществува Земята и след колко хиляди години Слънцето ще загасне. Какво разбират те от въпроса кога и как Слънцето ще загасне? Наистина, ако Слънцето е направено като свещ, от подобно вещество, тогава може да се направи едно математическо изчисление след колко години ще изгасне това Слънце. Ако една свещ от 250 грама може да гори 10 часа, тогава може да направим едно съотношение между Слънцето и тази свещ. Оттам, като вземем в сметка масата на Слънцето, ще можем да направим изчисление колко още милиарди години ще гори то, докато най-после един ден изгасне. Но първо трябва да докажем, че Слънцето гори по същия начин, както и веществото на свещта. А после трябва да докажем, че това Слънце има и фитил. Ако приемем, че Слънцето има фитил, тогава можем да направим един паралел между свещта и Слънцето. И досега още научно не може да се докаже откъде произтича енергията на Слънцето. Че всичката енергия произтича от Слънцето, така е, но че тази енергия е от самото Слънце или от другаде някъде, това е един спорен научен въпрос. Онези, които не знаят това нещо, казват,
ДА СЕ НЕ СМУЩАВА СЪРЦЕТО ВИ! 71 че Слънцето е едно горящо тяло. Когато слагате дърва във вашето огнище, горещината на тия дърва в самите тях ли се намира? Има нещо, което влиза отпосле. Първо трябва да запалите тези дърва и отпосле да дойде огънят. Тези сухи дърва горят в огъня, но огънят трябва да дойде отвън. Същото може да се каже и за Слънцето: горивната материя е в него, но енергията, която се развива при горенето, иде отвън някъде. Така разсъждават някои от учените хора. И човек всякога трябва да бъде на страната на истината. Сега питам: по какво се отличава един красив от един грозен човек? Красивият човек носи щастието със себе си, а грозният носи нещастието със себе си. Общото положение е такова, но има и изключения. Също така и умният човек носи щастието със себе си, а глупавият носи нещастието със себе си. Следователно, ако умният влезе в дома ти, той ще ти донесе щастието; ако глупавият влезе в дома ти, той ще ти донесе нещастието. Ако красивият влезе в дома ти, той ще ти донесе щастието; ако грозният влезе в дома ти, той ще ти донесе нещастието. Ако добрият влезе в дома ти, той ще ти донесе щастието; ако злият влезе в дома ти, той ще ти донесе нещастието. Питате защо е така. Да оставим сега въпроса защо е така. Така е, нищо повече. Ако огънят влезе в къщата ти, ще изгори всичко. – „Ама трябва ли огънят да влиза в къщата ми?“ Да оставим този въпрос. Вярно е, че огън, който може да изгори къщата ти, не трябва да влиза в нея. За мене злото седи в това, че този огън не трябва да влиза в къщата ми. Но питам: това зло трябва ли да изчезне от света? Злото в света, това е неразбраното добро. Друго определение за злото няма. Аз говоря за относителното зло. Относителното зло е неразбраното добро. Ако го разберете, това зло ще се превърне в добро. Има едно относително зло в света, което, като го познаеш, се превръща в добро. Има и едно относително добро в света, което, като го познаеш, се превръща в зло. Следователно, като влезеш в тази област, трябва да познаеш злото, за да се превърне в
72 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV добро. И не се стреми да познаеш доброто, за да не се превърне в зло. Ако пък чоплиш и двете, ще измениш полюсите им и тогава доброто ще се превърне в зло, а злото – в добро и в края на краищата ти нищо няма да си придобил. Затова именно, като познаеш злото, че е добро, не трябва да чоплиш доброто, да познаеш дали е добро, защото, ако го познаеш, ще се превърне на зло. Сега вие се спирате върху философията: защо трябва да бъде така? Защото другояче не може да бъде. Защо е малко? Защото не е голямо. Защо е голямо? Защото не може да бъде малко. Голямото и малкото са два полюса, между които вие вървите. За да разберете нещата, трябва да турите на едната страна малкото, на другата – голямото. А между тези две величини ще се движат вашите разсъждения. Те трябва да бъдат опорни точки. Понеже сега ние вървим по закона на най-малкото, дребните хора не могат да бъдат щастливи. От такива дребни хора какво можеш да придобиеш? Нищо не можеш да придобиеш. Следователно човек за човека не може да бъде цел. За мене цел може да бъде това, което може да придаде нещо за моето развитие. В какво седи развитието? Сега ние вървим по еволюцията на формата. Да се увеличава формата, това още не е еволюция. Казваме: „Да израсне човек“. В израстването на формата има ли еволюция? Слонът например е по-голям от човека. Онези, предпотопните животни, които са били по-големи от човека, по-умни ли са от него? Какво си постигнал с голямата форма? Сегашните хора казват: „Да имаме една грамадна форма!“. Питам: какво ще те ползва тази грамадна форма? В човека преди всичко трябва да има идеи. Той трябва да има една идея да бъде богат – тъй казват съвременните хора. Аз съм съгласен с тях, но питам: ако в дадения случай ти си богат човек, какво ще направиш със своето богатство? Ти трябва да познаеш дали това богатство е намясто, дали ти си за него, или то е за тебе. Ако си бил беден, но станеш богат и при това положение всичките ти болести те напуснат, всичките
ДА СЕ НЕ СМУЩАВА СЪРЦЕТО ВИ! 73 ти нещастия изчезнат, това богатство е на мястото си. Ако обаче болестите не те напускат и нещастията те следват, туй богатство не е на мястото си. И като се разболееш, ще има много добри лекари, които ще се навъртат около тебе, но то ще е не заради тебе самия, а заради богатството ти. Те ще ти говорят много сладки думи, но тези думи няма да бъдат заради тебе, а заради богатството ти. Ще ти казват, че си благороден, че си такъв и онакъв, а зад гърба ти ще говорят, че си голям изедник. Философията, която се проповядва в света, е следната: може ли волът, който си мисли, че е милиардер, да стане милиардер, може ли един кон, който си мисли, че е банкер, да стане банкер? Никога! Смешни са хората, когато искат да станат богати. Ако те вървят по пътя на вола, никога милиардери не могат да станат. Ако те вървят по пътя на коня, никога банкери не могат да станат. Ако вървят по пътя на впрегатния добитък, никога милионери не могат да станат. Сега ние се обиждаме и казваме: „Не сме животни“. Не сме животни, но ядем като тях; не сме животни, но пием вода като тях; не сме животни, но дишаме като тях; не сме животни, но спим като тях; не сме животни, но ритаме като тях, бодем като тях и так нататък. Питам: кое е същественото, което ни отличава от животните? Трябва да има съществено различие. Съгласен съм, че има голямо различие между човека и животното, но коя е съществената черта, по която се различават? Като казвам, че не сме животни, то не е за извинение. Според мене яденето е благо в природата, дишането е едно голямо благо в природата. Понякога, като рита едно животно, аз казвам: това е голямо изкуство. Колко хиляди години то е изучавало изкуството да рита! Знаете ли колко хиляди години е употребил конят, за да придобие изкуството на ритането? Знаете ли колко хиляди години е употребил волът, докато създаде рогата си? Знаете ли колко хиляди години е употребило кучето, докато създаде
74 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV зъбите, с които да хапе? Знаете ли колко хиляди години е употребила змията, за да направи тялото си тъй гъвкаво, да се увива около жертвите си? Това са изкуства, това са постижения. Ние живеем в нещата, които са изостанали от минали култури. Ние говорим за култура, за религия, ние говорим за Бога, но всичко това са неща далеч от нас, които тепърва трябва да постигнем. Учените и религиозните хора още живеят в миналото. Те имат добри стремежи, но преплетен е животът им. Питам сега: какво трябва да правим? Ще правим същото, каквото растенията правят. Щом посееш едно растение, то започва да изважда из земята ценното, с което да се развива, да дава своите плодове и да ги предлага на хората. И ако растенията са ни любими, те са ни любими по единствената причина на онази разумност, чрез която изработват плодовете си и ни дават същественото. Ако не ни даваха същественото, нямаше да ги любим. Не само това, но те са ценни за нас и по друга причина – те пречистват въздуха. А и в друго отношение ни правят голяма услуга – те възпитават най-свирепите животни, като ги укротяват, правят ги по-снизходителни. Ако тези растения ги нямаше, големи нещастия щяха да съществуват в живота ни. Ако хората така не разбират растителното царство, те не биха могли да разбират и живота. Вие може да направите един опит. Много пъти съм влизал в семейства, дето мъжът и жената не живеят добре, нещастни са. И двамата са добри хора, но са еднакви; и двамата са батерии, напълнени с голяма сила. И жената е идейна, и мъжът е идеен, но не могат да живеят добре. На жената, която казва, че не обича мъжа си, казвам да си купи едно карамфилче. Като поглежда този карамфил, той ще казва нещо, което тя не трябва да казва на мъжа си. Сега казвам това на вас, но и вие няма да го казвате на другите. Понеже ви имам доверие, казвам ви го, но няма да го съобщавате на външни хора. Тази жена ми казва: „Ама да не се шегувате с мене?“. Ти ще опиташ
ДА СЕ НЕ СМУЩАВА СЪРЦЕТО ВИ! 75 тази работа. Ако направиш това, което ти казвам, и то принесе някаква полза, тогава трябва да вярваш в него, иначе го считай за шега. Ще вземеш този карамфил, ще го милваш, ще го целуваш по три пъти на ден, ще му говориш. Сутрин ще го помилваш и ще му кажеш: „Моля ти се, кажи на моя мъж да бъде като тебе“. Като го помилваш, гледай дали същото цвете ще повика мъжа ти. След като си го помилвала, ако мъжът ти отиде при него, ще знаеш, че законът е вече проработил. Запиши си това. След туй на обед пак върви при карамфила, помилвай го и му кажи: „Много е добър моят мъж, но кажи му да бъде като тебе“. И вечер направи същия опит. След един месец ела да ми кажеш своята опитност. Мъжът ще подобри отношението си, така той ще заприлича на този карамфил. Чрез карамфила вие ще внесете в мъжа си един нов елемент, който ще започне да трансформира неговата енергия. И когато този елемент проникне в мъжа, той ще започне да седи около жена си, да се разбира с нея. Ти не обичаш мъжа си, понеже нямаш нито един карамфил. Затова именно Господ е създал карамфила. Така ще направите опит. Ако не искате с карамфил, направете опит с една роза или с една теменужка. Има хиляди цветя, с които, като правите същия опит, все ще се домогнете до една магия, с която да си влияете един на друг. Сега това може да ви се вижда, че е лековерие. Ако е въпрос за лековерие, нима лекарствата, които употребявате против треска или против други някакви болести, не се основават пак на лековерието? Аз съм правил ред опити, като съм давал хинин на хората мислено и те са се лекували. Казвам им: „Без пари можете да се лекувате“. – „Как така!“ – „Има един закон, който щом изпълните, без пари можете да се лекувате.“ Един болен ми казва: „Как да се лекувам? Вече 3 – 4 месеца страдам от треска“. – „Ето как: ще си представиш, че отиваш в аптеката и взимаш 30 грама хинин, който разделяш на 3 части; после ще си представиш, че взимаш мислено сутрин 10 грама, на обед 10 грама и вечер 10 грама.“ След
76 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV 2 седмици срещам този човек и той ми казва: „Хининът проработи!“. Може да се случи някой път изключение в закона, обаче направете опита. Вземете хомеопатията например, и тя се препоръчва. В съвременната медицина има два метода на лекуване – хомеопатия и алопатия, които методи коренно се различават един от друг. Алопатията поддържа, че на хората трябва да се дават най-силни дози лекарства. Хомеопатията препоръчва да се дават най-слабите дози. Например 30 грама хинин го разтварят в 100 милилитра вода, от този разтвор взимат една капка и я поставят в други 100 милилитра вода. Приготвят 30 шишета от по 100 милилитра вода – капват последователно по една капка от разтвора от предидущото шише в последващото, докато стигнат до трийсетото. И когато човек се лекува, ще вземе една капка от последното шише. От такъв разреден разтвор той ще се лекува. Такава хомеопатична аптека, всичката може да я нагълтате. Обаче не е така при алопатията. Ако някой се опита да нагълта цяла алопатична аптека, той ще плати с живота си. Един монах се лекувал с лекарство от такава аптека, но то било силно отровно. Лекарят му казал да взима на ден по три капки. Монахът мислил по въпроса и най-после решил: „Вместо всеки ден да взимам по три капки, ще ги изпия наведнъж, че по-скоро да оздравея“. Като ги изпил, оздравял съвсем, отишъл си. Не, при този метод трябва да се взимат слаби дози. Не бързайте изведнъж да ви се махнат всичките болки и страдания. Ако при сегашните условия се махнат всички страдания и болки, хората щяха да изпаднат в едно състояние много по-лошо, отколкото сегашното. Сега се връщаме към целесъобразността на природата. В природата абсолютно зло не съществува. Злото е нещо относително. Относителното зло е това, от което хората страдат. Ако човек върви по закона на Божествената любов, всичкото зло, като го познае, ще го превърне за свое добро, той ще спечели. Злото в света е една сила, която допринася нещо на хората. Ако не беше
ДА СЕ НЕ СМУЩАВА СЪРЦЕТО ВИ! 77 така, природата никога не би допуснала злото в света. Крайната цел на злото всички ще опитат. Казвате: „Това е само едно предположение“. Не, това е един резултат, който бъдещето ще покаже. Христос казва на едно място: „Не се противи на злото“. Какво значи това? Не считай, че злото е зло. Не му се противи, но го остави, нека си върши своята работа. И то, като човека, си върши своята работа. Да допуснем, че имаш баща, който нищо не ти е оставил, всичко е дал на брат ти. Ти намразваш баща си. Питам: какво ще спечелиш от това? Ти не знаеш каква е целта на баща ти. Да допуснем, че той няма никакво разположение към тебе. Но ако го намразиш, какво ще спечелиш с твоята омраза? Син, който мрази баща си, умира по-рано от него. Второто положение: освен че баща ти нищо не ти е дал, но докато разбереш защо и за какво е направил това и не желаеш да изправиш работата, смъртта ще дойде. Следователно предпочитай да живееш, отколкото да имаш богатство, което баща ти ще ти даде. Баща ти е умен човек. Сега ще изясня мисълта си с друг един пример. Представете си, че същият баща има една красива дъщеря, която обича. Един ден дъщерята се увлича в един млад момък и казва на баща си, че иска да се ожени. – „Нямам нищо против това, но според мене ти не можеш да живееш с този момък.“ – „Ама аз искам да се оженя за него.“ – „Можеш да се ожениш.“ – „Ще ни даваш ли пари, да живеем?“ – „Не, аз ще ти дам чеиз, каквото е нужно, но след като се ожените, нищо няма да ви давам. Двамата ще работите и каквото спечелите, с него ще живеете.“ Момата се оженва. След 3 – 4 месеца мъжът казва: „Отиди при баща си, да ти даде една сума, да живеем“. Бащата казва: „Повече нищо не давам!“. Възлюбеният на дъщерята казва: „Ако не вземеш пари от баща си, ти с мене не можеш да живееш“. Такъв е този възлюбен, само с пари може да живее с възлюбената си, без пари не може. Баща казва: „При мене можеш да живееш и без пари, но ако се върнеш при него, никакви пари няма да дам!“. При
78 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV кого трябва да живее тя? Хората, които са дошли на Земята, си имат възлюбени. Земята е възлюбеният, при когото ние живеем, и той ни праща все горе, при Баща ни, да се молим за пари. Но този Баща не дава. Той казва: „Ще работиш. Ще ореш и ще копаеш“. Казваш: „Че Господ е богат! Баща ми има много пари!“. Богат е, но не дава. Ще опъваш каиша, ще ореш. И най-после баща ти ще каже: „Той не е за тебе“. Да се не смущава сърцето ти. Кога? Когато твоят възлюбен не иска да живее с тебе, понеже той пари иска. – „Какво трябва да правя?“ Напусни твоя възлюбен. Ако може без пари да живее с тебе, добре е. Ако не иска без пари, кажи му: „Хайде да работим двамата заедно“. Каже ли обаче, че ако баща ти не ти даде пари, не можеш да живееш при него, напусни го. Това са максими. Разумно трябва да разбираме живота, за да имаме ясна представа за онзи принцип Божествен, който работи в света. Вие се намирате в едно вечно противоречие. Задавали са ми какви ли не въпроси, много от които са много ясни, но не съм отговарял на някои. Събеседникът ми, като не разбира някой въпрос, пита ме дали аз го разбирам. Всеки човек, който иска обяснение на въпроси от мене, той сам не ги разбира. Когато схвана, че някой човек няма да ме разбере и няма да му бъда полезен, аз не му обяснявам нищо. И сега, като срещна онази жена, казвам : „Има и друг начин. Вместо с карамфилчето да се занимаваш, иди при баща си и остани при него“. Но методът с карамфилчето е много по-икономичен, с по-малко разноски. Същевременно мога да кажа да отиде при баща си, да поиска пет хиляди лева, с условие капиталът да не може да се изтегли, а само лихвите. Тогава нейният възлюбен, като мисли само за лихвите, ще може да живее с нея. Това е метод, подобен на метода с карамфилчето. Лихвите ще бъдат целувките на карамфилчето. И тогава мъжът ти ще те помилва, ще ти каже, че си много хубава, ще ти говори сладко, но само докато карамфилчето е в банката. Докато вашите цветове – лихвите, излизат навън, ще
ДА СЕ НЕ СМУЩАВА СЪРЦЕТО ВИ! 79 има целувки. Извадите ли карамфилчето от саксията, всичко ще се обърне с главата надолу. Някой казва: „Дай ми сърцето си“. Момъкът отива при момата и иска сърцето . После пък момата иска сърцето на момъка. Няма по-глупава мома от тази, която дава сърцето си на момъка. И няма по-глупав момък от този, който дава сърцето си на момата. Да обичаш момата е едно нещо, а да дадеш сърцето си, е друго нещо, то е глупаво. Да обичаш, това е човешко, това е благородно, но да дадеш сърцето си на човека, е глупаво. Само едно изключение в света съществува – и то е Бог. Дръжте сърцето си за себе си. Мома или момък, господар или слуга, учител или ученик, който и да сте, дръжте сърцето си за себе си, никому не го давайте. В който момент заложите сърцето си, всичките нещастия ще тръгнат подир вас. Защо страдате? Защото сте дали сърцето си някъде. Това не го говоря на вас. Ще ме извините, може вие да не страдате, може вие да сте от щастливите. Казвам обаче: нещастието в света се дължи на това, че хората са дали сърцето си някъде. От какво страдат богатите? Изгубили са богатството си. От какво страдат учените? Изгубили са ума си. От какво страдат здравите? Изгубили са здравето си. Това са изворите на живота. Човек, който е изгубил сърцето си, той изгубва много. Докато твоето сърце тупти, докато твоята воля работи, докато ти мислиш и чувстваш правилно, сърцето ти е в тебе. Щом умът ти престане да мисли, щом сърцето ти престане да чувства, щом волята ти престане да действа, сърцето ти е отишло някъде. И докато вие се намирате в затруднение, то ако искате, ме послушайте. Колкото и да сте нещастни, обърнете се мислено в душата си и си кажете: „Господи, помогни ми да си взема сърцето, да се върне сърцето ми на място! Сега аз ще го пазя като светиня в себе си. Помогни ми да се върне моето сърце“. Нищо повече! Когато някои хора обичат, те страдат. Аз зная от какво произтичат страданията и затова казвам: не
80 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV давайте сърцето си никому! Христос казва на едно място: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема“. Той я залага, но за да я вземе пак. И ако ти можеш да положиш сърцето си и да го вземеш пак, ти си силен човек. Но ако оставиш сърцето си някъде, други да разполагат с него, ти си поставен на един кръстопът и хората ще правят различни опити с твоето сърце. Нека в душата ви никога да не се поражда желание да обсебите сърцето на един човек. За един светия, за един гений е престъпление да обсеби сърцето на един човек. Когато ние дадем сърцето си на Бога, Той го връща с всичките му придобивки. В Бога има нещо благородно и възвишено. Когато дадеш сърцето си на Бога, ти ще се повдигнеш. Но когато го дадеш на хората, ти ще се унижиш. Когато човек се унижава, той е вложил сърцето си там, дето не трябва. Казва Христос: „Да се не смущава сърцето ти!“. „Вярвайте в мене, вярвайте в Бога!“ В какво трябва да вярва човек? В обилния живот, в обилното знание, в обилната светлина, в обилната истина, в обилната любов, в обилната мъдрост, в обилната сила. Това е мощното в света. Друго спасение няма. Това е пътят, по който човек може да се избави. Другите неща водят човека към преходни състояния. По този начин ние можем да се изложим и да имаме опитността, която имал козелът от баснята „Козел и лисица“. Един козел, като напуснал стадото си, отишъл да прави своите научни изследвания и минал покрай един ров, в който видял една лисица. – „Какво правиш тук?“ – „Видях, че вън е много студено и влязох тук.“ – „Мога ли и аз да вляза?“ – „Можеш.“ Едва влязъл той, и лисицата, хоп, скочила на гърба му и му казала: „Довиждане“, излязла горе. Козелът останал вътре в рова да се занимава с научни изследвания, да провери доколко е хладно. И ние, ако слушаме съветите на лисицата, ще влезем в онзи трап на живота, който е на заблужденията, на неправдите. Неправдата в света е неразбирането на онези истински интереси, които човек има. За всекиго едного природата е определила едно бъдеще. Когато
ДА СЕ НЕ СМУЩАВА СЪРЦЕТО ВИ! 81 човек прави престъпления, това показва, че той е загубил правилната посока на своето развитие и се лишава от едно благо, което природата му е определила. Ние имаме такъв случай с един наш познат. Баща му умира и оставя един имот от 600 – 700 декара земя. Те били няколко деца и чичото им става настойник, но прави една много малка погрешка, подправя документа за собственост на земята. Законът го хваща, завежда се дело и за тази погрешка го осъждат на една година затвор и три години лишаване от граждански права, а службата си изгубил за десет години. Значи за една малка погрешка на Земята законът го хваща. Питам: защо му е бил този фалшив документ? Природата е още по-взискателна. Като те хване, за една малка погрешка те вкарва в затвора не за една, но за десет години и те лишава от граждански права. Какво ще добиеш, като подправиш този документ? Всички тези противоречия, които идват в живота ни, се дължат на това, че ние не сме дошли до една положителна наука. Пътят, по който сега вървим с всичките наши разбирания, не може да ни донесе щастие. И тогава остава само един път, Божественият. Хората търсят Бога отвън. Аз не доказвам съществуванието на Бога отвън; считам, че това е предмет за другите. Мъчно е да се докаже, че Бог съществува отвън. Вътрешно ти можеш да провериш, че има Бог. Ето, казано е в Писанието: „Потърсете Ме в ден скръбен и ще ви помогна“. Мога да ви приведа много примери. Ти се намираш в трудно положение и търсиш помощ от хората. Първо иди при Източника и след това отвътре ще ти се съобщи кои са онези хора, които в дадения случай могат да ти помогнат. Само онзи може да ти помогне, който те обича. Спасението не може да дойде по друг път, освен по пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Божественото седи в следното: когато си най-развълнуван, в тебе ще дойде една Божествена мисъл и Бог ще ти проговори. Тогава всичко у тебе утихва и ти се решаваш да измениш живота си. Това е Божественото начало. Но понеже човек е свободен, той пак се усъмнява и
82 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV казва: „Може ли това малкото нещо, което ми проговори, да е Бог?“. Не, всеки човек, който мисли така, той е един невежа. Невежите хора и досега се чудят как е възможно едно малко Слънце да отоплява такъв голям свят. Учените хора са дошли до заключение, че Слънцето не е малко, но така изглежда. Обаче простите хора се чудят: „Как е възможно такава голяма Земя да се отоплява и осветлява от това малко Слънце?“. Грамадна сила се крие в Слънцето! Да, Божия работа е това. Това, малкото нещо, което всеки ден чувстваш, е грамадно Слънце, хиляди и милиони пъти по-голямо от цялата Земя. И някой, който не вярва в Бога, вярва в Слънцето. Казвам: ти, който съзнаваш, и ти си излязъл от Бога, и ти си част от Него. Невъзможно е да отричате Бога. Ти Бога можеш да отречеш, но себе си можеш ли да отречеш? Та ти си една малка частица от това Цяло. Следователно ти можеш да отречеш Бога в Неговата целокупност, но ти, малкият човек, не можеш да отречеш Бога в себе си. Ти си прикован към Бога. Един ден ти умираш, но държиш в ума си идеята, че хората след тебе ще живеят. Значи пак вярваш. – „Че кои са безверниците?“ Няма безверници. „Да се не смущава сърцето ви!“ Откъде иде заблуждението? В България първите, които управляваха, и тези, които сега са на власт, трябва да знаят, че всяка власт от Бога е дадена. И онези, които ще управляват, те са малкото карамфилче, а вие трябва да го поливате, да се грижите за него и да кажете: „Дано изпълните волята Божия тъй, както е казал Господ!“. Всички ще се молят управляващите да извършат волята Божия тъй, както е казал Господ. Всички ще се молят управляващите да извършат волята Божия тъй, както Господ ги е пратил на Земята. Те са дошли в България от горе. Вие ще кажете: „Това са министри от Земята“. Не, министрите са псевдоними на онези седем души, които са дошли от горе да управляват. Вие ще кажете: „И тези са като онези, кой знае какво ще направят!“. Тогава кой ще оправи света, кажете ми!
ДА СЕ НЕ СМУЩАВА СЪРЦЕТО ВИ! 83 Всяка разумна власт е от Бога дадена. И ако властта не е разумна, тя не е от Бога. Понякога причините за нещастия, неуспехи се дължат на управниците, но също така и на народа. Какъвто е народът, такива са и неговите управници. Не са виновни само управниците. Народът трябва да измени своето поведение. Народът трябва да вярва в управниците си и в нищо не трябва да се колебае. Според мене народът не трябва да бъде маса. Под думата „народ“ аз разбирам съзнателното, а не масата. Това възвишеното, благородното, това, което мисли, което чувства, което действа, то е народът. Кой е бащата на еврейския народ? Авраам. Кой е праотецът на българите? Българите не го знаят. Българите нямат един Авраам, който ги е създал. Дръжте се за първия Авраам. Ще кажете, че Бог е нашият Баща. Щом е тъй, щом вярвате в това, аз се радвам. Понеже и вие се радвате и мислите, че Бог е вашият Баща. Питам: ако Бог е ваш Баща, какво има да се смущавате? Той е направил цялата Вселена, Той е създал Слънцето, Луната, звездите, Той всичко е наредил. Някой път вие сте паднали духом, смущавате се и казвате: „Как ще стане тази работа?“. Тогава аз казвам: щом се смущавате, отношенията с Баща ви са малко нарушени. Ако любя баща си, между баща ми и мене не може да се яви никакво нарушение, неговото сърце всякога ще бъде за мене отворено. Понякога земният баща е егоист, но и земният син е егоист – значи егоизмът е влязъл в този дом. На егоизма трябва да се даде подобаващо място. Човек, който от сутрин до вечер мисли само за себе си, той нищо не може да постигне. Мислете за Баща си и бъдете полезни за всички. Като не можете да постигнете нещо, мислете и за себе си, но гледайте да бъдете полезни и на вашите ближни, да изпълните волята Божия, да имате една светла и хубава идея. И когато видите един сиромах, трябва да знаете всъщност сиромах ли е той. Бръкне в джоба си, има пари; пак бръкне, пак извади пари. И двайсет пъти да бръкне, все има пари. Всички тези земни извори са все
84 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV такива сиромаси хора, от които постоянно извира. Това е сиромахът, който има богата душа, който има богат ум, богато сърце. Всъщност това е богатият човек. „Да се не смущава сърцето ви.“ „Вярвайте в Бога, вярвайте и в Мене.“ „В дома на Баща ви има много жилища.“ Цялото небе за вас е създадено, няма какво да се безпокоите. Мислете добре за всички. Нека всички пожелаем на управляващите, които сега са дошли в България, да извършат волята Божия. Тогава ще бъде радост за всички. Благословен Господ Бог наш Тайна молитва 20 май 1934 г., София, Изгрев
Има време Добрата молитва В начало бе Словото 3. глава от Еклисиаст Духът Божи Ще взема само изречението „Има време за всяко нещо“. Това е едно изречение, което всички употребявате. Има време за какво? За всяко нещо. Малцина се спират да извадят онази философия, която се крие в тези думи, но се спират върху частичното проявление на времето. Те не разбират времето като процес, който съдържа, който вмества всички блага, които има да получи един човек. Времето носи в себе си страдание и радост, а те са подаръци. От едно гледище ще разсъждаваме свободно. Понеже вие сте напреднали ученици, ще разсъждаваме тъй, както в университета разсъждават професорите, а не тъй, както се разсъждава в първо отделение. Няма да питате защо нещата стават така. Безполезно е да питаш защо човек яде. Безполезно е да питаш защо човек умира. Безполезно е да питаш защо човек се ражда. Безполезно е да питаш защо човек забогатява и защо осиромашава. Безполезно е да питаш за подобни неща. Умира, защото умира, ражда се, защото се ражда, осиромашава, защото осиромашава. Казваш: „Ще докажа научно…“. Може да докажеш, но факт е – сиромах е този човек. Какво ще доказваш на бедния, че е беден? Какво ще доказваш на богатия, че е богат, защото има някаква способност? То е въпрос. Богатството не се дължи на някаква способност. То е резултат, то е една съвкупност. Богатството не се дължи и на ума. Ако твоят баща ти е оставил някакво богатство, то не се дължи на тебе, на твоя ум, нито на твоето достойнство. Туй богатство се дължи на ред поколения, на деди и прадеди, които са го оставили.
86 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV Казвате: „Виж неговата съдба как е проработила!“. Какво лошо има, ако неговата съдба е проработила? Дали човек е богат, или сиромах, каква е разликата? Кое състояние е по-хубаво, когато се давиш: сит ли да бъдеш, или гладен да бъдеш? Ситият човек по-лесно се удавя, гладният човек се избавя. Ако си се нахранил, тялото ти се е разширило в желанието, взел си по-голям обем. Ако пък не си се нахранил, няма какво да желаеш, свиеш се в себе си и тогава не потъваш. Вие ще кажете: „Докажи това“. Питайте онези, които се давят, питайте онези, които се избавят. Това са факти. Онзи, който се дави, и онзи, който се избавя, тях питайте. Има доста трактати върху времето, трябва да ги четете, то е един сложен въпрос. Казвате: „Нещата стават във времето и извън времето“. Нещата стават в определеното време, тъй както ние разглеждаме времето, пък има неща, които стават извън определеното време. Нещата стават в пространството и някои неща стават извън пространството. Или другояче казано: нещата може да станат на физическия свят в една ограничена форма, пък може да станат в една неограничена форма. Например между опитността на един микроб, в неговото разбиране за света, и на един човек, който има понятие за време и пространство, каква разлика има? Ако един философ би описал какво е понятието за време от гледището на един микроб и от гледището на един човек, ще се види, че има грамадна разлика. Микробът разглежда времето от едно становище, човек го разглежда от съвсем друго становище. На нас ни се вижда, че някои неща са постижими, като се движим. Представяме си, че дадени неща са далечни, а други – близки. То е закон на нашето съзнание – някои неща са по-близо до нашето съзнание. Някои предмети са по-близо до нашето съзнание. Сега вие може да изпаднете в едно противоречие. Онези, които не разсъждават, може да определят, че близостта и отдалечеността на нещата не зависят от съзнанието ни, но всъщност
ИМА ВРЕМЕ 87 съзнанието определя близостта на един предмет. Аз се съгласявам, че този предмет седи някъде, и казвам: на 100 километра от моето съзнание е един предмет и аз, който разбирам закона, се движа с по-голяма скорост от друг, който не го разбира, следователно този предмет е по-близо до мене. Аз тогава мога да стигна до предмета за една минута, а на онзи му трябват два дена, следователно предметът е по-далеч за него, отколкото за мене. Когато казваме, че даден предмет се намира по-надалеч или по-наблизо, подразбираме движението. Човешката душа е във вечно движение, тя не седи на едно място. Благодарете, че не се спираме да обясняваме въпроса, защото, ако вие го обяснявате, ще изгубите и туй знание, което имате сега. Земята се движи на известно разстояние от Слънцето, тя се намира в неговата орбита. При сегашните условия, при сегашното развитие на Земята, тя има своето съзнание. Земята има едно привличане към Слънцето, но има и едно отблъскване. Някои планети я привличат, други я отблъскват. Следователно, в съответствие със степента на нейното съзнание, тя не може да бъде ни по-далеч, ни по-близо до Слънцето. Нейното съзнание определя разстоянието до Слънцето. Можем да кажем, че Земята е по-възлюбена на Слънцето, отколкото са Марс, Юпитер или Сатурн. Земята има по-високо съзнание, отколкото те. Венера има по-високо съзнание от Земята, а Меркурий има още по-високо съзнание. Съвременните астрономи не разглеждат въпроса така. Те ще кажат, че Венера приема по-голямо количество светлина и топлина, а Земята – по-малко. То е все същото. Богатият човек, умният човек има много повече богатство, той може да го използва. Сега, глупавият и умният човек, това са вметнати въпроси. Глупав човек наричаме онзи, който не може да използва условията, дадени от Бога. Него аз наричам глупав. Той иска да създаде нови условия. Той иска природата с неговите теории и разбирания да бъде. Той
88 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV ще си блъска главата с една теория – перпетуум мобиле, и ще казва: „Туй ще го постигна!“. Всичко може да постигне, но не и това. Глупавият никога не може да постигне това, което умният може да постигне. Защо? Защото не използва условията, които Бог му е дал. В какво седи разумният човек? Той използва условията, които Бог му е дал. Ние имаме ред системи, на които възлагаме големи надежди. Например майката възлага големи надежди на учителя, той да възпита децата ; възлага надежда на онзи, обществения морал, на храната, на въздуха. Това е вярно, но до известна степен. Съдбата на детето се определя от онзи момент, когато то се зачене и влезе в орбитата на майка си. Дотогава, докато не е навлязло в орбитата на майка си, то се движи в пространството както скитащите планети. Майката, която иска дете, го привлича да влезе в нейната орбита и тогава то започва да се върти по-близо около нея. Най-после тя казва: „Това е моето дете“. Някой път това дете, като е живяло 4 – 5 години, заминава за другия свят, пак отива в пространството. Пита майката: „Къде е моето дете?“. – „При Бога.“ А аз казвам: във времето и в пространството. Там се движи то. Но туй е едно физическо обяснение. Майката ни най-малко не се задоволява с това твърдение, не е съгласна. Ако съм майка, и аз не бих се съгласил с тия определения, бих казал: „Да го няма туй нещо“. Душите предвечно съществуват. Душите на стари и на млади предвечно съществуват вътре в Божествения кръг на нещата. Единственото различие е, че душите се отличават по форма – по форма в материята, в която са облечени. Всяка душа е облечена в една форма, която намира за благоугодна. Или другояче казано, душите се отличават според организма, в който живеят, или света, в който се намират. Човек на Земята е съчетание от милиарди души. Аз предполагам, че има около 60 милиарда клетки – души. Човешката раса наброява около 60 милиарда души – два милиарда са на Земята, а другите са в пространството. Не мислете, че пространството
ИМА ВРЕМЕ 89 е празно. То е организиран свят. Понякога, като им дотегне на душите, те се интересуват да влязат в нашия свят като екскурзианти. Някоя душа попадне тук като екскурзиант, после, докато вземе билет да се върне назад, види и пати главата . Постоянни съобщения няма. Слизането е лесно, но връщането е много мъчно. Соломон, който е бил учен човек, философ, запознат с еврейската кабала, казва: „Има време за всяко нещо“. Трябва да се преведе неговият език на езика на модерното разбиране и тогава нещата ще станат по-ясни. Казвам: всичките тия клетки – 60 милиарда, са организирани в разни органи и от съвкупността на тяхната деятелност зависи здравето на човека. Той е като една монада, като една душа, която е групирала всичките тия същества около себе си. От неговата разумност зависи какво ще бъде неговото бъдеще. Ако той е във връзка с онзи велик Божествен закон, всякога ще има съответстващо здраве, ще има отличен ум, отлично сърце и воля. Най-малкото прегрешение, което направи, може да му докара една дисхармония, а тя може да му донесе за хиляди години нещастия. Всичките тия души се намират под прякото влияние на великия Божествен закон. Ние косвено сме свързани с тях, а Божественият принцип е пряко свързан. Щом нарушим Божествения закон, тогава се скъсват ония връзки, понеже Божествените енергии от Божествения свят минават през тия души. Всичките тия души са канали, те служат като проводници на Божествените блага. Ако вие направите най-малкото престъпление, започват да се затварят условията за вашето проявление. Щастието на всеки един човек зависи от вътрешната хармония. Може да направите един опит и той е следният. Ако вие водите един редовен живот, морален сте, имате любвеобилна душа, обичате баща си, майка си, брат си, готов сте да се пожертвате, тогава кого как срещнете, всеки ще иска да се запознае с вас, приятно ще му е. Ако вие не обичате баща си, майка си, брат си, сестра си, изолиран сте, не храните никакво чувство, хората ще започнат
90 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV да ви отбягват. Вие няма с какво да ги заинтересувате, приличате на пустиня без извори, без дървета, без птици, само прах – кой ще дойде в такъв свят? После вие се чудите защо хората ви отбягват. Отбягват ви, защото няма нищо, което да ги интересува във вас. Казваш: „Не знаят, че аз съм религиозен човек“. Аз зная, има едни религиозни костюми. Казваш: „Не знаеш, аз вярвам в Бога“. Зная, има една вяра: вяра в глупостта. Ти си първокачествен идиот и вярваш в парите, в къщата, в нивите, вярваш в своята сила. Това не е вяра, това е за определено време. Ти живееш във времето. Ти не разбираш целокупността на живота. Аз не казвам човек да не вярва в себе си, но вярата в себе си разбира онзи първичен принцип, който го е назначил като един чиновник. Човек трябва да има връзки с тоя закон, да извърши волята на Бога. Щом извършва своята воля и казва: „Аз съм господар!“, този човек не е в преки връзки с тоя закон. От какво зависи самовъзпитанието на човека, неговото щастие? Всеки един може да бъде щастлив. Вие може да бъдете щастливи в един ден и нещастни в следващия. Вие може да живеете 120 години, пък може и да умрете още днес – животът напълно зависи от вас, 120 години са ви дадени на разположение. Ако живеете 120 години, може да ви дадат още 120. Природата хроникира: ако след 120 години има още какво да изучавате на Земята, ще ви оставят. Следователно трябва да идете в Божествения свят, за да влезете в нови условия, и пак да се върнете на Земята, да разгледате света от друго гледище. Ние виждаме какво става в света. Имаме понятие за света. За 7 години детето има едно понятие. След 7 години, когато се развият чувствата, туй дете става малко своенравно, обича да плаче, непослушно е. През следващите 7 години става по-умно, поет става, пише поезия, има високо мнение за себе си. Когато стане на 21 години, на 28 години, човек поумнява, става като баща си. И оттам, като говори, той говори глупости до 48-та си година, може и да прави много глупости. От 48
ИМА ВРЕМЕ 91 години до 68 години живее един обикновен живот. От 68 години до 98 години живее един талантлив живот. А от 98 до 120 години живее живота на един светия. Според тази класификация много малко живот има. Някой живее 90 години и умира. И мисли, че е светия. Не, не, аз не го турям за светия. Светията трябва да има широк кръг на деятелност, широки разбирания, той трябва да има опитност. Грешният живот е неорганизирана материя. Всичко туй не е безполезно, светията ще вземе всичката тази неорганизирана материя и ще изкара нещо трезво. Ще каже: „Много Ти благодаря, Господи, че ме допусна да сгреша, за да стана гениален, за да стана светия. Иначе нямаше с какво друго да работя“. Светията, който иде сега на Земята, с какво се занимава? Все с грешни хора се занимава. Вие може да искате да намерите някой светия – ще го намерите при някой грешник. Той има да пати с този грешник. Светията му говори, но грешникът не разбира, казва: „Махни се оттук! Остави ми старите идеи, светите идеи, остави ме свободен да поживея!“. Понякога светията вземе че си тури една черна маска. Пита го грешникът: „Де е онзи?“. – „Той си замина.“ Светията е скрит. Казва: „Да отидем да оберем някого“. Тръгват, обират някого, но понеже светията е умен, като заспи грешникът, всичкото обрано той го занася обратно на хората. Светията прави добро. Събужда се другият, казва: „Дошли са някои по-умни от нас, обрали са ни“. Така продължава с години. Накрая казва на светията: „Откакто с тебе започнах да правя другарство, все обираме някого и все някой ни взима обраното. Не върви тази работа“. Има хора, които казват, че в света не им върви. Значи някой светия е с тях. Туй са сега посторонни неща. Понеже вие сте свързани с материята, виждам вашето положение. Всички хора имат известни страдания. Божественият свят има предвид да ограничи страданията на хората. Всяко едно страдание се допуска с оглед на това да може да донесе едно Божествено благо. Ако страданието
92 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV не може да донесе, ако чрез него не може да дойде едно благо, това страдание е излишно. Страданието се допуска с оглед да допринесе нещо за нашия прогрес, за нашето развитие. Така трябва да го разбирате. Може да зададете въпроса дали туй е вярно. Опитността на цялото човечество, откакто светът съществува, е все една и съща. Като четете за опитността на Йов, този праведен човек, много умен, гениален човек, виждате, че и върху него дойде едно изпитание – изпита се до каква степен на разбиране е дошъл. Вижте опитността на Христос: и той мина през големи изпитания. Христос дойде да спаси света, но когато поиска да се съкратят страданията му – ни глас, ни услишание. Най-после го разпънаха на кръста и там имаше една опитност. По друг начин не можеше ли да бъде? Ако Христос не беше умрял, не можеше да възкръсне. Той трябваше да умре, за да провери онази Божествена сила, да провери онова Божествено начало. Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема“. Това е Божественото начало. Човекът, който се молеше да се съкратят страданията му, и онзи, който казваше, че има власт да положа душата си и да я вземе, те са двама различни. Божественото начало казва: „Аз, Който живея в тебе, мога да те поставя в тия неблагоприятни условия и да те извадя, да видиш Моята сила“. Следователно във всеки един от вас, ако има вяра, ще се яви силата, която той има. Ако не възприемете страданията, как ще опитате Бога? Ако Бог ви даде всичкото богатство, всичката слава, то е външната страна, вие нищо няма да научите. Ще си направите къщи, ще имате дрехи, автомобили, но никакво благо няма да имате. И ако имате всичката слава, която хората имат, пак няма да сте намерили нищо. Когато Христос влизаше в Йерусалим, хората викаха: „Благословен, който иде в името Господне!“, а след три дена казаха: „Долу, разпни го!“. Вие не знаете докъде се простира човешката слава. услишание остар. (рус.) Чуване, слушане.
ИМА ВРЕМЕ 93 Христос казва: „Не търсете слава от човеците, но от Бога“. Онези съвършени ваши братя, които са завършили своята еволюция, разбират от пътя, по който вие минавате. Те напълно разбират вашите страдания. Вие, като страдате, казвате: „Няма човек, който да може да носи товара ми, да може да влезе в положението ми“. Вземете един съвременен учител – той не може да влезе в положението на ученика си. Ученикът идва до отчаяние, че може да му напишат единица. Погледнеш, самоубил се. Питам: какво добива учителят, какво благо ще му донесе да тури на ученика единица? Ще се наруши законът, ученикът не го заслужава. Ако шестицата може да спаси живота му, тури му шест. Бъдещият живот ще оправдае тази шестица. А с единицата ти го учиш на един закон, който той още не разбира. Единица може да пишеш на светията. След като държи изпит един обикновен човек, пиши му шест. Този, обикновеният човек, той е сух кол, забит в земята, и ако му напишеш единица, ще каже: „Отиде, тази работа не става“. Тогава какво значат сухите клонища? Един голям престъпник отишъл да се изповяда при един отшелник (това е пример от историята на християнството), казва му: „Извърших сто убийства. Много ми е мъчно на душата, ще се пукна!“. Светията казва: „Големи са ти греховете, синко, не мога да ти помогна, не мога да се моля за тебе. Молитвата ми няма да бъде послушана“. Казва още: „Ще ти дам един съвет: ще посееш една нива от 10 декара с дини и кой как мине, ще го викаш и ще му даваш да яде. Ще забиеш една главня в земята и когато главнята прокара листа, ще знаеш, че Господ ти е простил греховете. Ако стане това, ще знаеш, че са ти простени греховете“. Отива онзи, засажда един бостан, изкарва дини и започва да ги раздава. Един ден гледа, един човек минава на кон край бостана, препуска. Този му казва: „Чакай, братко, от твоя кон зависи моето щастие, трябва да спреш“. – „Бързам.“ – „Спри!“ – „Не, не.“ Най-после престъпникът казва: „Толкова хора съм убил, тъй и тъй няма спасение, ще го убия. Така му се пада!“. И го убива. Но
94 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV като се връща на бостана, гледа – главнята позеленяла, прокарала листа. Онзи човек отивал да извърши едно много по-голямо престъпление, отколкото всичките негови престъпления. Сега неговото престъпление спряло по-голямото. Който от вас е разумен, ще каже: „Нали е жалко да убиеш един човек?“. Примерът има друго приложение. Вие имате едно желание, което ви причинява хиляди страдания, нищо добро не ви е допринесло. Питам сега: какво трябва да правите с туй желание? Най-малкото, трябва да вържете туй желание и да го оставите да умре. Един ден ти вземеш че му забиеш камата отгоре. Сега хората забиват ками не на лошите желания, но на добрите желания. И там е злото. Трябва да се обърне процесът: на лошото желание да се забие камата. Ти имаш някоя добродетел, на туй добро забиеш кама, на онова добро забиеш. Страданието произтича от това, че ние спъваме себе си в доброто, което имаме. Казвам: има един метод за вътрешно самовъзпитание. Никога не се стремете да се оправдавате пред хората, то е все едно да се перете в една мътна река и да искате дрехите ви да станат чисти. Не ходете да се изповядвате пред хората. Ако се изповядвате, изповядвайте се пред себе си, пред Божественото. Има нещо, което може да се изправи. И няма нещо, което да може да препятства. Някой казва, че не може да изправи своята погрешка – туй показва само неговото предположение. Най-малката погрешка започва от най-малкото начало. Ти може да започнеш от това начало. И да изправиш своята погрешка е нещо голямо, един плод е то. Какъв е плодът, не го знаем, но даден е един плод. Един опит, втори, трети, четвърти – ред опити са се наредили, които сега спъват цялото човечество. Размножило се е това зло в света. Ние казваме: „Има време“. Времето се отнася до добрите неща. Ако човек иска да прогресира в света, той трябва да разбира времето, че се отнася за доброто, което да направи. При съвременното възпитание, както сега се възпитават хората, никакви резултати не може да има. Аз
ИМА ВРЕМЕ 95 имам една котка, с която правя опити, и съм дошъл до чудни резултати с нея. В нея започват да се проявяват някои човешки черти. Когато я оставя някой път сама, поставям сирене на масата, тя седи, поглежда го, срамува се да го вземе. Като дойда, казва ми: „Нали устоях на туй?“. Но някой път не устоява на туй и като види, че не е устояла, щом вляза, седи близо до врата и гледа плахо-плахо. Казва: „Ще ме извиниш, измами ме този дявол“. Един ден излиза от стаята, хващам я за врата, тя започва да кряска като човек. Стискам я за врата и казвам: „С тебе правя опит. Ти няма ли да разбереш?“. – „За толкова малко сирене толкова много стискане – ми казва тя. – Не си струва!“ Тя не е разбрала опита. Възпитанието защо е? Аз я стискам, защото не е издържала изпита, а не защото е изяла сиренето. Казвам: виждам къде се крият ония мъчнотии. Някой път аз седя в стаята и начертавам с ръка един кръг около масата. Тя идва до кръга, но не може да го мине, обикаля, не може да се качи на масата. Някой път се качва на масата, наяжда се, друг път аз турям една преграда и не може да се качи. Силата е в мене, силата не е в нея. Тя казва: „Онзи път виж как не се качих. Все пак трябва да ме похвалиш, аз обикалях, въздържах се“. Тя се е въздържала! Това са опити, които правя, какво влияние може да има възпитанието. Една мисъл в какъв смисъл трябва да се тури? По кой начин трябва да се внесе истината в хората? Тази истина съществува. Съществуват известни заложби. Някоя майка обича да хвали децата си, но с хвалене, с дрънкане човек не се възпитава. Сега каквото и да ви кажа, може да изопачите начина на възпитание. След като се е родило едно дете, майката трябва да знае колко минути да го държи на лявата страна и колко минути – на дясната страна, колко минути да го тури по корем, после да го вдигне нагоре. Тя трябва да знае колко време е определено. Ако го държи повече на лявата страна, ще внесе повече магнетизъм, ако го държи повече на дясната страна, повече електричество ще внесе. Ако го държи повече на дясната страна, туй дете ще стане
96 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV доста умно, но също и нервно, сприхаво, гневливо. Ако го държи повече на лявата страна, ще стане тихо, кротко, но ще бъде чревоугодник, ще обича повече да похапва. Ако го държи на коленете си, ще бъде голям мързелан. Тя трябва да знае колко минути да го държи на коленете си. Хубаво е, не е лошо да го държи на коленете, но ако го държи повече, ще го прегръща. Идете при онзи златар, който, като тури златото, знае навреме да работи. Възпитанието е метод да знаеш да боравиш с живата материя, от която човек е образуван, да знаеш как да си образуваш мускули, костна система, мозъчна система, да си образуваш способности, после да влезеш в съобщение с онези сили, които действат в света. Учените са дошли до положението да се фотографира атомът. Един учен американец е направил опит, сполучил е да фотографира атом. В своята форма атомът прилича на Луната, но увеличен 200 милиона пъти. На екрана на фотографа не прониква какво съдържание има вътре в атома. Материално нещо е този атом. Зад атома седят други светове, още по-сложни, като например светът на човешкото съзнание. Да различиш доброто от злото, това са области зад атомите, зад йоните. В дадения случай да знаеш туй, което е в ума ти, от каква област произтича – на злото или на доброто. Аз връзвам доброто с онези условия, при които човек може да се развива. Добро е туй, което помага за човешкото развитие, което помага за усилването на човешкия ум, за прогресирането на човешкия ум и за облагородяването на човешкото сърце. Зло е туй, което спъва прогреса на човешкия ум, туй, което спъва човешкото сърце и човешката воля – това ние го наричаме зло. Следователно всичко онова, което спъва човешкия прогрес, ти го отбягвай. Сега няма да се спирам върху отвлечеността на злото, какъв дявол е и кога е паднал той от небето. Хубаво е туй богословско тълкувание, но казвам: в света шества едно зло, което може да спъне човека. Когато туй зло проникне в твоя организъм, тогава всички понятия
ИМА ВРЕМЕ 97 за право и криво стават смътни. После страданията така те разбъркват, че не знаеш кое е право, кое е криво, не знаеш как да постъпиш. Някой път човек е така напрегнат, че не иска никой да се допира до него, казва: „Да се маха!“. Какво е станало? Двойникът на този човек е излязъл от една до две педи навън от физическото му тяло. А този двойник е толкова чувствителен, че произвежда едно болезнено състояние. Трябва да се прибере двойникът, да остане само един пръст навън. Когато човек се облагороди, когато стане религиозен, той трябва да избира хубавото, места чисти и добри, трябва да избира добрите хора, защото само добрите хора могат да си хармонират. Щом си между лоши хора, трябва да събереш своя двойник, ако искаш да не ти страда главата. Щом си между добри хора, може да изкараш двойника си една-две педи навън от физическото тяло и така ще имаш по-големи възприятия. Мнозина казват: „Откакто станах религиозен, увеличиха се страданията ми“. Туй показва, че има прогрес. Ако не разбирате науката, във вас ще се роди реакция, че не си струва да се живее добре. Струва си, но във вас знание трябва да има. Щом дойдете до религиозния живот, трябва да имате знание за Бога, да Го обичате. Ние сме оградени и всякога може да дойдем в съобщение с Бога. Щом помислите за Него, ще просветне нещо в ума ви, ще просветне нещо в сърцето ви. Навсякъде ще имате тишина, надежда, вяра, самоупование. Като мислиш за Бога, всички те познават; откъдето и да минеш, всички хора те познават и цялата природа също. Щом скъсаш връзката си с Бога, образува се тъмнина, сянка около тебе. Ти ставаш мрачен, недоволен от живота, всички те отбягват, макар да си богат. Не можеш да разбереш какво нещо е Бог. Туй, което носи радост, туй, което носи веселие, туй, което носи светли мисли, туй, което носи светли чувства, туй, което носи благородна воля, туй, което носи здраве, което носи всичкото богатство, което ти търсиш, туй е Бог. Трябва да Го търсим. Никой не е осъден да умира. Ти, като вярваш в Бога, ще
98 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV оживееш. Ти, като вярваш в Бога, ще забогатееш. Когато изявяваш Неговата любов, ти няма да държиш Неговото богатство само за себе си. И цялата Земя ще ти бъде една каса. Ти ще разполагаш с Божествените блага навсякъде. Благодарение на този закон, благодарение на това, че напредналите същества освободиха въздуха от ония ограничителни условия, ние се ползваме от въздуха. Въздуха го освободиха съществата, които живяха преди нас. Други същества освободиха водата преди нас. Ние сме дошли да освободим твърдата материя. На нас ни предстои голяма задача и затуй ние постоянно орем, сеем, разбъркваме земята. Бъдещият наш успех зависи от това доколко ще можем да облагородим тази почва и онези същества, които дойдат след нас, да могат да се ползват от твърдата почва тъй, както ние се ползваме от светлината и топлината. Вие нямате ясна представа какво благо се крие във въздуха, в светлината, в топлината. Топлината е един свят още по-висок, отколкото е светът на въздуха. Това е цяла философия. Ще правите всеки ден опити. Не само да се молите, ще правите опити. Казвам: има време. Да допуснем, че вие сте домакиня и не харесвате другаря си. Вашият другар страда от един недъг. Кракът му е изкълчен, той не може да стъпва на него и постоянно се дразни. Вие, най-първо, трябва да се заемете да наместите крака му. Не знаете как се намества човешки крак. Не може да бъдеш хирург, да наместиш крака на един човек, ако не си добродетелен човек. Доброто е знание, доброто е, което образува човешките кости. Следователно всяка една човешка мисъл трябва да има известна устойчива форма, която да не се разрушава. Например какво ни дава на нас право да се съмняваме и да казваме: „Лош е този свят“? Това са само наши предположения. Ние сме заобиколени от една любов, която не оценяваме. Всички хора в света злоупотребяват със закона на Любовта и вследствие на това идват големите нещастия, всичките страдания. Син, който не обича баща си и майка си, той носи всичките
ИМА ВРЕМЕ 99 лоши последствия. Неговите син и дъщеря ще постъпват точно тъй, както той е постъпил спрямо баща си. Господар, който има слуги и постъпва несправедливо с тях, един ден неговият син ще постъпва точно тъй, както той е постъпвал. Всичките наши постъпки имат обратно движение и за добро, и за зло – те се нареждат около нас. Ако си правил добро, ще се върне доброто. Ако си правил зло, ще се върне злото. Сега нас ни заблуждават, че ако се молим на Господа, ще ни прости. Да, ще ни прости, но кога? Когато заграбеното богатство го върнеш. Голямата неправда, която си направил, ще я поправиш, извинение няма. Всяка погрешка трябва да се поправи. Всяка жена, която иска да стане майка, трябва да се възпита. Онова дете, което тя зачева, трябва да го зачене с любов, трябва да го зачене с истина, та като се роди това дете, да каже: „Благодаря, че имам такава майка!“. Казва Христос на едно място, че в края на тази епоха нито ще се женят, нито за мъж ще отиват. По стария начин хората няма да се женят. По стария начин всеки, който се роди, ще умре. По стария начин всеки, който се роди, ще страда. По стария начин всички ще минават докога? Ние трябва да излезем от тази област. Тя е временна. Сега, какво ние трябва да разбираме под думата „женитба“? Женитбата е процес на освобождаване на вързаните души на Земята. Всеки, който се жени, защо се жени? С цел да освободи някого. Ами ако се ожениш и не освободиш никого? Ако отидеш на бойното поле и никого не можеш да освободиш? Казваш: „Аз жена имам“. Ти и жена ти ще идете да освобождавате хората. Казва се: „Храни мома, да не е дома“. Че момите не са пратени, да ги храните в дома! Те сами ще се хранят. Момите са войници, изпратени от невидимия свят да освободят света. Момците са изпратени войници, да освободят света, не да се удоволстват. Те не са изпратени да носят на главите си бомбета, а на краката си камилска кожа, това са второстепенни неща. Те, като се освободят, като завършат своята война, може да си турят бомбета. Момъкът трябва да бъде спретнат.
100 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV Вие ще кажете: „Това не е за нашите глави“. Аз съжалявам, но няма по-голямо нещастие, ако туй благо не е за нашите времена. Туй благо е за нашите времена. На туй всички трябва да се радваме. Момъкът трябва да носи в света висока идея. И момата трябва да носи висока идея, тя не иде да стане жена – то е второстепенно, тя не иде да стане майка – и то е второстепенно. В света има само една майка, туй е природата; има само един баща, туй е Бог. Когато вземате ролята на бащата, значи голяма роля вземате. Майката, и то е роля. Казва някой: „Аз съм баща“. То е много силно казано. Ние нямаме баща на Земята. – „Как тъй? Не си ли се родил?“ Не съм се раждал. Тук, от десетки години, откакто съм дошъл в България, искат да знаят кога съм роден, на колко години съм, кои са баща ми, майка ми. Казвам: може да говорите за моето такси, но годините на таксито не са мои години. Аз съм вън от годините на своето такси. Никой не може да ме окошари в някое такси, да каже думите „тук трябва да бъдеш“. Христа, след възкресението, защо не можаха да го познаят учениците му? Като ги благослови, тогава го познаха. Значи вътрешното познание не е външно опознаване. Кой познава човека? Интересно е следното: колкото пъти са ме фотографирали тук, аз всякога виждам в своята физиономия един крайно груб човек. Не съм аз! Този образ, който аз нося, той е на обкръжаващата среда, в която живея. Тя се отразява, фотографира се средата. Физиономически се очертава един образ и по този образ се мъчат да ме фотографират. Но туй, Божественото, не може да се фотографира. Трептенията не се поддават, Божественото не се лови, то има по-силни трептения. Аз имам тук един образ и сам не го познавам. И да го срещна, ще питам: „Кой ли е този човек?“. Аз познавам законите и понеже за мене нещата са ясни, нищо не ме блазни в света. Познавам и нищо не ме блазни. Нека да определя защо не ме блазни. Не ме блазнят нещата по следната причина: аз съм в една градина, дето всичките плодове са пресни. Не ме блазнят изгнилите
ИМА ВРЕМЕ 101 плодове вън от градината. За мене всичкото знание в този свят представлява живи плодове. Туй, което хората предлагат, нищо не струва. Казваш „много красива жена“, а аз усещам една воня, която излиза от нея, и гледам да се освободя. Питаш ме: „Няма ли да я прегърнеш?“. Казвам: „Туй е за тебе. Ти може да я прегърнеш“. Ти мислиш за обикновената прегръдка. Онова, което се прегръща, то е възвишеното. Възвишеното, Божественото се прегръща. Имаш право да прегърнеш, да целунеш Божественото. Ако не Го прегърнеш в себе си, ти правиш престъпление. Казват: „Той прегръща чуждите жени“. Като прегърнеш хората, те трябва да оживеят, да станат добри. Тази жена, след като я прегърнеш, да ти каже: „Много ти благодаря!“. Мъжът да ти каже: „Много ти благодаря! Откакто я прегърна, много е мека, много е добра, вкъщи все шета, всички ни обича“. Питам: какво зло съм направил, като съм я прегърнал? Ако устроя техния дом и те започнат да се карат и да се бият, вие ще кажете: „Това не е педагогично!“. Така не трябва да се говори, не е морално. Да обичаш хората тъй, както Бог изисква, това е морално. Да правиш добро тъй, както Бог изисква, това е морално. Да имаш хубавото мнение, което Бог има, това е морално. Да желаеш доброто във всяко направление, това е морално. Да желаеш успеха на всяко живо същество, това наричам морал. Да имаш любов към всяко същество на Земята, колкото и малко да е то, да храниш тези Божествени чувства! Казвам: за всяко нещо в света има време. Сега как ще пренесете това? Вие имате нос и не знаете защо ви е той. През целия си живот пипате носа си, без да знаете защо. Цяла магия има в носа. Имаш някое нещастие, не ти върви. Търговец си – ако знаеш как да бутнеш носа си, в същия този ден ще ти тръгне. Ако знаеш къде да бутнеш носа си три пъти, ти ще го побутнеш и ще произнесеш формулата – всичките операции ще станат много добре. Ако не го бутнеш, където трябва, ще имаш нещастие. Когато една мома се жени, ако бутне носа си три пъти на едно определено място, тя може да има отличен дом,
102 СИЛА И ЖИВОТ ТОМ XХIV другарят ще бъде отличен. Ако не си бутне носа, аз сега определям: главата ще побелее. Казвам: ще бутате носа си там, дето трябва. Ти се жениш. Съобщи го на невидимия свят. Женитбата не е индивидуален акт, не е произволен акт. Ще кажеш: „Аз имам желание да се оженя“, ще бутнеш носа си, ще почакаш. Ще ти кажат: „Съгласни сме“. Ти ще имаш тяхното благословение. Като нямаш благословението на никого от тях, тръгнеш на своя глава и след туй се оплакваш. Ще престанете да правите неща своеобразни, своеволни. Някой оратор иска да говори. Ако той си бутне устата отгоре, ще държи една отлична реч. Ако не си бутне устата, дето трябва, нека остави тази реч. Ако не ви остави една истина, от която да се ползвате, да не държи речта. В мене желанието не е да ви заблуждавам. Но ще кажете: „Това не е човешко понятие“. Това е извън човешките понятия. Има неща, които са извън. Някои от вас тия работи след десет години ще ги разберете. Някои и сега може да ги приложите. Устата образува Божествените чувства на Любовта. Ако вие не знаете как да пипате вашата уста, как ще се домогнете до тия чувства? Вашият нос означава интелигентност и ако не знаете как да го пипате, как ще се домогнете до нея? Очите означават истината и ако не знаете как да ги пипате, как ще се домогнете до истината? Ушите са канали и ако не знаете какво да правите с вашите уши, по кой начин тогава ще дойде доброто във вас? Вие може да направите опит. Намерете една сестра, която ви обича, и нека тя да дойде три пъти на ден да си прекарва по десет пъти ръцете около вашите уши – да видите какво ще бъде. Като си прекара ръцете около ушите ви, ще внесе нещо във вас. Някой път вие сте радостни – прекарайте си тъй ръцете. Или някоя лоша мисъл имате. Ако речете да я обърнете, ще ви дам една формула: помислете за най-умните хора, за най-добрите хора, тогава вече образувате един контакт, прекарайте три пъти ръце около ушите си. Това е един начин на влияние върху вас. Вие ще кажете: „Това са заблуждения“.