Опорни точки на живота

Рилски беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Опорни точки на живота", беседи от Учителя, дадени на учениците през лятото на 1942 г., Седемте рилски езера. Първо издание, София, 1942 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
опорни точки НА Ж U В О Т А ДЗРЖАНЦ ПРЦ СЕДЕЖТЪ PUACKU ЕЗЕРА U ВЗ СОФПЯ СОФиЯ 19 4 2
Опорни точки на живота Размишление. Днесъ повечето хора се стремятъ къмъ голѣми нѣща. Тѣ знаятъ, че въ механическия свѣтъ голѣмитѣ нѣща се смаляватъ, а въ органическия се увеличаватъ; въпрѣки това, тѣ пакъ се стремятъ къмъ голѣмото. Голѣмото трѣбва да се смалява, за да бхде достжпно; малкото трѣбва да расте и да се уголѣмява, за да се познае и изучи. Човѣкъ се ражда малъкъ и постепенно расте, става голѣмъ, за да се познае. Семето, което се посажда въ земята, е малко, но следъ известно време то пораства и отъ него излиза голѣмо дърво. Презъ лѣтото пороитѣ се смаляватъ, а семената растатъ, ставатъ голѣми. Когато човѣкъ си въобрази, че е по-голѣмъ, отколкото е въ действителность, той започва да се смалява. Този процесъ се извършва незабелязано. За да стане безболезнено, човѣкъ трѣбва да се смалява съзнателно. Като се обръща къмъ Израилския народъ, Христосъ казва: „Не бой се,мало стадо, Отецъ е благоволилъ да ти даде царство". Той не казва „не бой се, голѣмо стадо", но казва „мало стадо“. Йоана, 10 гл.
4 Като знае закона за смаляването и уголѣмяването, човѣкъ не трѣбва да се стреми да стане голѣмъ. Да се стремишъ къмъ голѣмото, това значи, всѣки моментъ да се натъквашъ на противоречия. Всички спорове и недоразумения въ живота ставатъ все между голѣми хора, за голѣми нѣща. Когато споройетѣ и недоразуменията престанатъ, тогава ще дойде любовьта. Затова се казва, че любовьта иде последна. Животъ, който не е озаренъ отъ любовьта, остава завинаги въ тъмнина. Знае се при това, че въ тъмнината нищо не расте. Следователно, искате ли да се ползувате отъ условията на живота, стремете се къмъ любовьта, която всичко озарява и повдига. Който не влиза презъ вратата на кошарата на овцетѣ, но прелазя отдругаде, той е крадецъ и разбойникъ“. (— 1 ст.). На. какво може да се уподоби крадецътъ? — На голѣмството въ човѣка. То прави човѣка вжтрешно недоволенъ и го заставя да краде. Въ човѣка има едно голѣмо сжщество, което постоянно роптае и критикува. Кой какаото му даде, все недоволно остава. То навсѣкжде вижда погрѣшкитѣ и казва: Това не е добре направено, не трѣбва да бжде така. То се спира върху отрицателнитѣ прояви въ живота и ги критикува. Ако рече да се произнася за свѣта, ще каже, че Богъ не го е създалъ добре, не е предвидилъ всичко. Голѣмото има нѣкакъвъ планъ за създаването на свѣта, но заставятъ ли го да приложи своя планъ,
5 ще се намѣри въ трудно положение — нито знае, какъвъ е планътъ му, нито може да го приложи. Съвременнитѣ хора се занимаватъ и съ голѣми, и съ малки нѣща. Първитѣ предпочитатъ, последнитѣ пренебрегватъ. Очитѣ имъ се пълнятъ отъ голѣмитѣ нѣща. Ако се събератъ нѣкжде, искатъ да бждатъ повече. Въ този свой стремежъ, тѣ си служатъ съ поговорката: „Отъ много глава не боли“. Въпрѣки това, днесъ ние сме дошли малцина на планината; повечето сж останали въ низината. Коя е причината за това? — Лошитѣ условия на живота : войната, недостатъчно храна, липса на превозни срѣдства. Човѣкъ не е птичка, да разпери криле и да литне тукъ, да чуе, какво, се говори, и да се върне назадъ. За физическия свѣтъ сж нуждни физически условия. Не е достатъчно да има човѣкъ само потикъ — нуждни сж и материални условия. Кой е най-силниятъ потикъ въ живота? — Потикътъ на любовьта. Той внася свѣтлина въ човѣшкия умъ, топлина въ човѣшкото сърдце и сила въ човѣшката душа. Когато потикътъ на любовьта действува въ човѣка, тогава се строятъ всички велики и красиви нѣща. Влѣзе ли любовьта въ васъ, дайте й първо мѣсто. Предъ любовьта всѣкакъвъ споръ отстжпва. Защо ще спорите съ любовьта, дали е истинска, или не е истинска? Коя любовь е истинска? — Която носи животъ и свѣтлина. Колко време трае този жи
6 вотъ? — Докато любовьта е въ човѣка. За да продължи живота си, човѣкъ трѣбва да пази любовьта като зеницата на окото си. Не я ли пази, отнася ли се небрежно къмъ нея, тя го напуща. Страшно е положението на човѣка, когото любовьта напуща. Щомъ тя го напусне, животътъ му се прекратява. Това показва, че между живота и любовьта съществува тѣсна връзка. Пазете любовьта въ себе си, да не изпаднете въ противоречията на живота, да не изгубите своя вжтрешенъ миръ и доволство. Къде е любовьта? — Навсѣкжде. Нѣма мѣсто въ свѣта, дето любовьта да не присътствува. Нѣма същество въ свѣта, което любовьта да не е посетила. Заблуждението на човѣка се заключава въ това, че той търси любовьта на специфично мѣсто и при специфични условия. Любовьта е навсѣкжде и въ всичко. Мнозина се оплакватъ отъ живота си и казватъ, че любовьта не ги е посетила. Причината за това е въ самитѣ тѣхъ. Тѣ очакватъ любовьта да ги посети, тя да имъ дойде на гости. Това е невъзможно. Любовьта е дошла вече въ свѣта. Който я търси, самъ трѣбва да отиде при нея. Мислите ли другояче, вие сами си създавате противоречия. Да очаквате любовьта да ви дойде на гости, тОва е все едно да очаквате слънцето да ви посети. Станете рано и го посрещнете. Отворете прозорцитѣ си, и то ще ви озари. Днесъ и вие излѣзохте да посрещнете слънцето, но не го
7 видѣхте — малъкъ облакъ го засѣнчи. Това яе е противоречие, защото слънцето изгрѣ и задъ облака. Не сж страшни облацитѣ; страшно е, ако слънцето изчезне отъ хоризонта и престане да изгрѣва. Ако днесъ не сте го видѣли, утре ще го видите. Тази сутринь на върха сте дошли всичко седемь души. Числото седемь представя днитѣ на седмицата. Богъ е сЪздалъ свѣта въ седемь деня. Значи, всѣки отъ васъ представя по единъ день отъ седмицата — отъ днитѣ на сътворяването на свѣта. Колкото и да сте малко сега, любовьта пакъ се проявява. Тя се проявява въ малкитѣ работи; тя се крие задъ малкитѣ нѣща. Малката рѣкичка е проява на голѣмъ изворъ. Отъ голѣмитѣ извори изтичатъ малки поточета и рѣкички. Въ малкитѣ прояви на любовята се крие такава сила, каквато и въ голѣмитѣ. За предпочитане е водата на извора да изтича по малко и постоянно, отколкото много и изведнъжъ. Изтече ли наведнъжъ, изворътъ пресъхва. Хората искатъ да видятъ голѣмитѣ прояви на любовьта. Това е невъзможно. Любовьта се проявява навсѣкжде по малко. Който има очи да 'вижда, ще обхване всичкитѣ малки прояви на любовьта въ едно и ще има предъ себе си проявитѣ на великата любовь. Тя се проявява въ всички сжщества едновременно. -Съберете всички нейни прояви на едно мѣсто, за да си съставите ясна представа за любовьта. Който не схваща отношенията на всички
8 сжщества къмъ себе сиг като отношения н® едно цѣло, той отрича възможноститѣ на любовьта и се запитва: Какво може да направи любовьта въ мене и какво мога да йаправя азъ въ нея? Той не подозира, че проявитѣ на любовьта въ частитѣ еж прояви на Цѣлото Христосъ казва: „Дето сж двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ“. Събиратъ се животни на едно мѣсто, събиратъ се и хора, и ангели, и арахангели, все въ името на любовьта. Въ резултатъ на тѣзи събирания се твори нѣщо велико, което ще се види въ бждеще. Въ работата на любовьта се явяватъ голѣми или малки облаци, които иматъ за цель да й препятствуватъ. Ето, едномалко облаче закри тази сутринь слънцето, и не можахме да го видимъ. Какво представя облачето ? — Сегашната война, въ която се биятъ християнски народи. Ще кажете, че войната е противоречие въ живота. Колкото е противоречие облачето за слънцето, толкова е противоречие и войната за хората. Природата допуща войната като естествено последствие на лошия и изопаченъ човѣшки животъ. Чрезъ нея ще изтече злото, което се е натрупало въ човѣшкитѣ сърдца отъ вѣкове. Ще изтече злото, и слънцето ще се издигне надъ облацитѣ, ще свѣтне отново и ще изпрати свѣтлината и топлината си по цѣлия свѣтъ. Тогава противоречията ще изчезнатъ, и хората ще разбератъ, че и безъ война може. Животътъ на безлюбието създава войната. Жи
9’ вотътъ на хармонията и на любовьта изключва войната.Днесъ хората се биятъ за материални работи, кой повече земя да владѣе, кой да има господството въ свѣта. Единъ день, когато любовьта се прояви въ своята пълнота, всички сжщества — хора, животни и растения ще се ползуватъ отъ нейното изобилие. Онѣзи, които сж подъ нивото на човѣка, ще се ползуватъ отъ неговата любовь. Човѣкъ пъкъ ще се ползува отъ любовьта на онѣзи, които сж надъ него. Любовьта е неизчерпаемъ изворъ на сили и на блага. Христосъ казва: ,Азъ и Отецъ ми едно сме. Значи, азъ, малкото, и Отецъ, Голѣмото, едно сме. Свѣтътъ е малкото начало, в' Отецъ — Голѣмото и Великото Начало. Малкото трѣбва да расте и да държи връзка съ Голѣмото Начало, съ Отца. Въ това се заключава силата на човѣка. Както слънцето се движи въ кржгъ, така и любовьта се движи въ кржгъ и ни обикаля. Като описва кржгъ околонасъ, тя ни опасва съ своитѣ връзки и по този начинъ ни пази отъ злото. Както сме въ кржга на слънцето, така сме и въ кржга на любовьта. Следователно, докато слънцето е около васъ, и вие въ него, не се страхувайте отъ нищо. Знайте, че любовьта ви обикаля и пази, както земята пази посѣтитѣ въ нея семена. Който се обезсърдчава и мисли, че нищо не може да постигне, той е излѣзълъ отъкржга на слънцето и отъ кржга на любовьта! Това е невъзможно. Не може човѣкъ да излѣзе
10 отъ орбитата на слънцето; още по-невъзможно е да излѣзе отъ орбитата на любовьта. Животъ, съ опорна точка на доброто; животъ, съ опорна точка на справедливостьта; животъ, съ опорна точка на разумностьта, това е животътъ на любовьта. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. 1. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, 21 юний, 5. ч. с. 1942 г.
Единното и недѣлимото Размишление. .Блажени нажаленитѣ, защото тѣ ще се утешатъ“. (—4 ст.). — Кого утешаватъ?—Нажаления. Който никога не е билъ нажаленъ, не може да се утешава. „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята“. (—5 ст.).— Защо кроткиятъ ще наследи земята? — Защото само на кроткия може да дадешъ нѣщо, което той да не присвои, да не го строши, или да не го поквари. „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за правдата, защото тѣ ще се наситятъ“. — 6 ст.). — Който не гладува и жадува за правдата, не може да бжде здравъ. „Блажени милостивитѣ, защото тѣ помилвани ще бждатъ“. (— 7 ст.). — Искате ли да ви милватъ, бждете милостиви. Който не е милостивъ, не може да бжде помилванъ. „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога“. (— 8 ст.). Съ други думи казано: Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ любовьта, въ нейната слава и величие. Който не е чистосърдеченъ, той не Матея, 5 гл.
12 може да види любовьта. Щомъ не вижда любовьта, той ходи въ тъмнина и всѣкога се спъва. Съвременнитѣ хора се спъватъ, защото не виждатъ любовьта. Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарекатъ“. (— 9 ст.). — Какъвъ трѣбва да бжде миротворецътъ? — Силенъ. Слабиятъ не може да бжде миротворецъ. Той иска миръ, а се страхува да не го изнудятъ. Обаче, силниятъ носи миръ, затова ще се нарече Синъ Божи. Блажени гоненитѣ заради правдата, защото е тѣхно царството небесно“. (—10 ст.). — Каквото царство искашъ, ще бждешъ за него гоненъ. За да извадите житното зърно отъ класа, трѣбва да го гоните съ коне на хармана. Конетѣ, които тъпчатъ житото, представятъ противоречията въ умствения и въ сърдечния свѣтъ. Житото трѣбва да мине йрезъ много противоречия, за да излѣзе отъ него доброкачествено зърно. Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно царството небесно“. (— 3 ст.). — Кой е нищъ духомъ? — Който не влага духа си въ земни работи. Не впрѣгай духа си въ земни работи подобно на земедѣлеца, който впрѣга вола въ колата си и го кара да оре. При това положение, както волътъ не може да бжде свободенъ, така и духътъ не може да бжде господарь на царството небесно. Бждете, прочее, нищи духомъ, за да бждете вънъ отъ ограниченията на материалния свѣтъ. Нищи
15 ятъ духомъ не иска нищо отъ материалния свѣтъ, и затова е свободенъ отъ неговитѣ връзки. — Може ли да се живѣе безъ материални блага? — Щомъ живѣе на земята, човѣкъ се нуждае отъ материални блага, но не трѣбва да се свързва съ тѣхъ. Кой е занесълъ нѣкакво материално благо съ себе си на онзи свѣтъ? Никой нищо не е занесълъ. Даже косъмъ не можете да занесете на онзи свѣтъ. Единъ младъ момъкъ се оженилъ за една мома, която постоянно се кичела съ жълтици. Като гледалъ жълтицитѣ, той си мислѣлъ, че сж отъ чисто злато, и се радвалъ, че се осигурилъ. Какво излѣзло въ края на краищата? Жълтицитѣ били фалшиви. Земниятъ животъ е пъленъ съ фалшиви жълтици. Не се женете за мома, която се кичи съ фалшиви жъллици, колкото красива и да е тя. Дръжте въ ума си мисъльта: реално е само това, което върви следъ васъ. Ако паритѣ вървятъ следъ васъ, тѣ сж живи, тѣ еж реални величини; ако не ви следватъ, тѣ сж фалшиви, нереални, на тѣхъ не може да се разчита. Не само момата трѣбва да носи жълтици, но и момъкътъ. И като срещне своята възлюбена, да окачи на врата й три жълтици: едната да излиза отъ любовьта, втората — отъ мждростьта и третата — отъ истината. Ако не окачи тритѣ жълтици на врата й, работитѣ имъ нѣма да вървятъ добре.
14 Когато проповѣдвате на нѣкого, пакъ трѣбва да окачите тритѣ жълтици на врата му. Какво означаватъ тритѣ жълтици? — Тритѣ добродетели: любовьта, мждростьта и истината. Благодарение на тѣхъ, разумнитѣ сжщества създадоха очитѣ, ушитѣ и устата на човѣка. Понеже тѣ ни обичатъ, любовьта ни създаде устата, мждростьта — ушитѣ, а истината — очитѣ. Кой ни създаде носътъТ — Богъ. Той го създаде, за да приемаме уханието на цвѣтята. Синоветѣ на мждростьта пъкъ ни създадоха ржцетѣ и краката. Онѣзи отъ васъ, които сж дошли на планината, мислятъ, че сж сами, че нѣма никой около тѣхъ. Тѣ се заблуждаватъ, много сжщества има около тѣхъ: слънцето, въздухътъ, водитѣ, камънитѣ. Ще кажете, че тѣ не сж живи, нищо не разбиратъ. Който мисли така, той се намира въ илюзиитѣ на живота. Всичко, което ви обикаля, е живо. Но за да се убедите въ това, трѣбва да минете презъ илюзиитѣ, да видите, че тѣ нѣматъ това съдържание, което влагате въ тѣхъ. Докато дойде до мждростьта на живота, до истинската свѣтлина, детето трѣбва да мине презъ нѣколко училища. То постжпва първо въ основното училище, дето учителитѣ му откриватъ буквитѣ; после го учатъ да срича, да образувацѣли думи и изречения. Като се научи да чете, да пише и да смѣта, детето влиза въ прогимназията, после въ гимназията и най-после въ университетъ. Като свърши науката на
15. земята, едва тогава природата оживѣва за човѣка, и той гледа на нея като на нѣщо живо и разумно. Едва сега той може да предаде знанието си и на другитѣ хора. Който не знае азбуката, не може да пише; който не знае думитѣ, не може да говори; който не разбира законитѣ на живота, нѣма правилно отношение къмъ нѣщата, не може да решава задачитѣ си. Като не разбиратъ законитѣ на живота и не знаятъ, какви връзки и отношения сжществуватъ между душитѣ, мнозина се оплакватъ, че никой не ги обича. Тѣ не подозиратъ, че всички разумни сжщества ги обичатъ. Нѣма разумно сжщество въ свѣта, което да не ви обича. Всѣки моментъ тѣ ви донасятъ нѣкакъвъ подаръкъ, турятъ го тихо предъ васъ и незабелязано си отиватъ. Човѣкъ трѣбва да бжде буденъ, да приеме подаръцитѣ на любовьта на време. Увлѣче ли се нѣкжде, веднага ще дойдатъ около него ненапреднали сжщества, които ще взематъ подаръцитѣ за себе си. Като знаете това, бждете будни, да се освободите отъ неразумнитѣ сжщества около васъ, да получите подаръцитѣ на любовьта и правилно да ги използувате. Какъ ще се освободите отъ тѣзи сжщества? — Като ги приспите. Щомъ заспятъ, вие сте свободни и лесно ще се справите съ благата, които ви се даватъ. Като се събудятъ, вие можете да имъ дадете, каквото искате.
16 Коя е причината, дето човѣкъ усѣща нѣкога сърдцето си праздно, като че нищо нѣма? — Мравкитѣ, които всичко изяждатъ, и мишкитѣ, които всичко изгризватъ. Тѣ се интересуватъ отъ външни нѣща и ги нападатъ. Ако искате да знаете, дали даденъ човѣкъ има та-, кива сжщества въ себе си, вижте го, накжде гледа, като говорите съ него. Ако поглежда надѣсно и налѣво, той търси да намѣри нѣщо за ядене, както и начинъ, по-лесно да се домогне до това, което го изкушава. Ще знаете, че тѣзи сжщества сж го нападнали. Той говори, но отъ време на време пресича Мисъльта си. Обаче, каквото и да виждате въ събеседника си, трѣбва да мълчите, както мълчатъ камънитѣ, които присжтствуватъ заедно съ васъ. И тѣ слушатъ, но мълчатъ. Около васъ има много слушатели — камънитѣ, вѣтърътъ, слънцето и др. Най-малко 12,000 слушатели има тукъ. Да имате толкова слушатели, това значи, да присжтствувате на най-голѣмия съборъ въ свѣта. Обаче, тѣ могатъ да се събера тъ въ единъ лешникъ, но могатъ да заематъ и цѣлото пространство. Сжщото можемъ да кажемъ и за човѣка. И той е малъкъ и голѣмъ. Като духъ, може да заеме голѣмо пространство; като човѣкъ, дошълъ на земята въ плъть, той може да се смали. Като се фотографира, човѣкъ става малъкъ, едва се вижда. И тъй, човѣкъ живѣе въ пространството като духъ, и на земята — като плъть. И въ .двата случая той е потопенъ въ любовьта на
17 свѣтлитѣ, разумни сжщества. Етерътъ, както и висшитѣ свѣтове, сж населени съ сжщества, които иматъ известно отношение къмъ насъ. Каквото е отношението на въздуха къмъ водата, по гжстота, такова е отношението на етера къмъ въздуха. Има срѣди по-рѣдки и отъ етера. По отношение на тѣхъ, етерътъ е гжста, плътна маса. Свѣтлината се плъзга по •повръхнината му като по плоскость. Коя е причината за слизането на свѣтлината къмъ земята ? — Нѣкакво напрежение или импулсъ. Както сгжстениятъ въздухъ се стреми да се разшири и да заеме голѣмо пространство,.така и свѣтлата ангелска мисъль се стреми да се разшири, да заеме голѣмъ обемъ и да свърши известна работа. Ние възприемаме тази мисъль като свѣтлина и я използуваме. Свѣтлината, която получаваме, не е нищо друго, освенъ подаръкъ отъ любовьта. Значи, човѣкъ се крепи и живѣе, благодарение на любовьта на разумния свѣтъ. Който не разбира проявитѣ иа любовьта, той изпада въ голѣми противоречия. Той търси човѣкъ да го обича, и като намѣри такъвъ, започва да.го ограничава, иска да го задържи само за себе си. Така той се оплита и загубва любовьта. Не мислете, че ако нѣкой обича и васъ, и други, ще изгубите неговата любовь. Колкото повече хора обичате, толкова повече се разширява вашата любовь. Ако две кжщк сж обърнати на изтокъ, иматъ еднакво число голѣми прозорци, тѣ ще се огрѣватъ еднакво 2
18 отъ слънцето, т. е. ще приематъ едно и сжщо количество свѣтлина. Сжщото се отнася и залюбовьта. Помнете: Любовьта’ на Бога е еднаква къмъ всички сжщества, съвършени или несъвършени. Любовьта на Бога е вѣчна и неизмѣнна. Едного обичатъ повече, защото се огворилъ повече за свѣтлината и за любовьта и приема повече. Другъ се затворилъ, затова получава по-малко — отъ него зависи да получи повече. Като се отвори, ще приеме повече свѣтлина и топлина. Въ сжщность, Богъ обича еднакво и двамата. Ако се отворятъ еднакво, ще получатъ еднакво. Освободете се отъ заблуждението да мислите, че Богъ, като обича всички сжщества, намалява любовьта си къмъ васъ. Любовьта на Бога, или на кое и да е сжщество, къмъ васъ е специфична. Когото и да възлюби, освенъ васъ, колкото и да го обича, иикой не може да отнеме любовьта Му къмъ васъ — тя е ваша и специфична. Правилно е, като обичате и като ви обичатъ, да се радвате. Радвайте се на проявитѣ на любовьта къмъ едного или къмъ всички. Любовьта е единна и недѣлима. Единственото нѣщо, което не се дѣли, е любовьта. Любовьта на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сжщество е и твоя любозь. Любовьта има еднакво отношение, както къмъ едного, така и къмъвсички. Който обича единъ волъ, обича и човѣка. Когато младиятъ момъкъ се влюби, става мекъ, нѣженъ и къмъ животнитѣ. Ако пре
19 ди това е бодѣлъ вола съ остена си, като се влюби, престава да го боде. Той знае, че и волътъ е живо сж.щество, което се нуждае отъ любовь, както и неговата възлюбена. Защо биятъ човѣка ? — По две причини: или за безлюбието му, или за любовьта му къмъ другитѣ хора. Единъ баща изпратилъ своя своенравенъ синъ на училище и казалъ на учителя му: Моятъ синъ е много упоритъ и своенравенъ. Когато се провини въ нѣщо, не го бийте, но си отбелязвайте, колко погрѣшки е направилъ и колко тояги му се падатъ, та като дойда при васъ, сложете тоягитѣ върху моя гръбъ. Следъ това се обърналъ къмъ сина си’ съ думитѣ: Синко, бжди внимателенъ, за да се товарятъ по-малко тояги върху гърба ми. Тукъ бащата понася бой и страдания отъ любовь къмъ сина си. Понеже го обича, не иска да го биятъ. Като биятъ сина, бащата би страдалъ повече, затова предпочита да бжде битъ вмѣсто сина си. Той приема доброволно страданията и наказанията. Има случаи, когато любовьта ви къмъ нѣкого ви причинява страдания, безъ той да ги желае. ' Единъ младъ момъкъ се влюбилъ въ една красива мома, която не отговаряла на любовьта му. За да опита сивата на неговата любовь, момата казала: Ще те обикна, ако извадишъ сърдцето на майка си и ми го донесешъ въ кутия. Момъкътъ изпълнилъ желанието й. Извадилъ сърдцето на майка си.
20 турилъ го въ кутия и хукналъ къмъ възлюбената си съ .радость, че ще има вече любовьта й. Въ бързината си, той се спъналъ и ударилъ силно крака си. Въ този часъ още сърдцето тревожно запитало: Синко, удари ли се? Коя е причината за страданията въ човѣшкия животъ ? — Желанието на хората да дѣлятъ любовьта. Каквито усилия да правите, любовьта остава единна и недѣлима. Който се опитва да я дѣли, той самъ се излага на страдания и противоречия. Следователно, любовьта причинява страдания на онѣзи, които искатъ да я раздѣлятъ и не разбиратъ, че тя е недѣлима. Любовьта носи радость на онѣзи, които я разбиратъ ,и знаятъ, че тя е единна и недѣлима. Който не разбира любовьта, влага въ нея качества съвършено различни на нейното естество. Тѣ играятъ роля на утайки, които тя туря на работа и, въ края на краищата, отъ тѣхъ излиза нѣщо ценно. Любовьта носи и безлюбието въ себе си и го туря на работа. Като се говори за неразбиране на любовьта, дохождаме до пророцитѣ и виждаме, че и тѣ не сж. я разбирали напълно. Тѣ се обръщали къмъ евреитѣ съ думитѣ: „Богь завинаги ще ви изхвърли отъ лицето си“. Обаче, не излѣзло така. Достатъчно е било да се разкаятъ, за да имъ прости Богъ. Това показва, че пророцитѣ не сж. разбирали всѣкога Божията Любовь.
21 Мнозина се запитватъ, защо страдатъ, щомъ Богъ ги обича. Много естествено. Докато се противи на любовьта, на Бога, човѣкъ е изложенъ на страдания. Следъ това той приписва на любовьта качества, каквито тя не притежава. Много качества има любовьта, но въ всичкитѣ си прояви тя остава единна и недѣлима. Безбройни сж проявитѣ на любовьта, разнообразни сж формитѣ, чрезъ които тя се проявява, но задъ всичко това стои единната и недѣлима Божия Любовь. Земедѣлецътъ може да посади житното зърно по различни начини, но резудтатътъ ще бжде единъ и сжщъ — житното зърно ще израсте и ще даде плодъ. Каквито и да сж проявитѣ на любовьта, тѣ сж еднакво ценни. Едни отъ тѣхъ даватъ веднага плодъ, а други — следъ повече или по-малко време. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. 2. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера на 22 юний, 5 ч. с. 1942 г.
Възходещиять пжть Размишление. Божествениятъ свѣтъ е свѣтлина, свѣтъ на редъ и порядъкъ, свѣтъ на вѣчна Божествена хармония, която свѣтлитѣ души разнасятъ изъ вселената, създадена отъ Бога за проява на своята слава и величие. Свѣтъ бевъ свѣтлина е свѣтъ на безпорядъкъ и безредие — свѣтъ, който се нуждае отъ Божествената ржка. Свѣтътъ на безводието и свѣтътъ на сухотата е свѣтъ, който се нуждае отъ Божия миръ, отъ живота на радостьта. Използувай услугитѣ на малкитѣ случки въ живота, за да направишъ добро. Използувай услугитѣ на малкитѣ случки, за да постжпишъ справедливо къмъ своята душа, която носи бремето на всички души. Използувай услугитѣ на малкитѣ, ежедневни случки въ живота, за да проявишъ своята разумность. Само така душата уяква въ доброто, въ справедливостьта и въ разумностьта. И най-малката случка дава потикъ къмъ доброто, което иде отъ Бога; най-малката Йоана 10:1—15.
25 -случка дава потикъ къмъ справедливостьта; най-малката случка дава потикъ къмъ разумностьта. Всѣко нехайство къмъ доброто, къмъ справедливостьта и къмъ разумностьта сж. причина за страданията въ човѣшкия животъ. Страдашъ, защото си нехаенъ къмъ доброто. Страдашъ, защото си нехаенъ къмъ справедливостьта. Страдашъ, защото си нехаенъ къмъ разумностьта. , Напусни калния пжть на живота, дето всичко е въ мъгла, и тръгни по възходещия пжть на любовьта. Не презирай малкитѣ цвѣтенца, които срѣщашъ на пжтя си. Не презирай роснитѣ капчици, които виждашъ по завѣхналитѣ листа. Не презирай цвъртенето на малкитѣ птички, които се разговарятъ помежду си. Не отхвърляй и най-малката пѣсень на свѣтлината, която весели твоята душа. Не отказвай услугитѣ си на малкия бръмбаръ, който бръмчи около тебе и се моли. И когато кацне на колѣното ти, поглади го и му кажи: Благодаря ти за малката услуга и за малкото благо, което ми носишъ. Благодари, не за хапливитѣ мухи, които хапятъ, но за малкитѣ бръмбарчета, които милватъ. Хапливитѣ мухи сж лошитѣ хора, а малкитѣ бръмбарчета — добритѣ хора.
24 Говори ясно' и отчетливо, не бжди гъгнивъ. , Всѣки човѣкъ, който седи на два стола,, е гъгнивъ. Всѣки човѣкъ, който не знае, какъ да постъпва, е несретникъ. Въ свѣта на доброто и на злото, въ който живѣешъ, избирай първо доброто, а после карай злото да слугува на доброто. Не свързвай приятелство съ злото. То е най-тежкиятъ товаръ, който можешъ да понесешъ; най-тежката работа, която можешъ да свършишъ; най-трудното учение, което можешъ да постигнешъ; най-голѣмитѣ изненади, които можешъ да срещнешъ. Злото има само единъ приятель — любовьта. Запознай се първо съ приятеля на злото — съ любовьта, а после и съ самото зло.. Не бутай огъня съ пръстъ, но съ дилафъ. Свѣтътъ на доброто и на злото е Божественъ свѣтъ. Не влизай преждевременно въ този свѣтъ — тамъ не ти е мѣстото. Докато не разполагашъ съ знанието и силитѣ на напредналитѣ и разумни сжщества въ Божествения свѣтъ, ти всѣкога ще страдашъ. Страдание, което не може да се използува, е спънка за душата. Страдание, което може да се използува, е подвигъ за душата. Радвай се на малкитѣ блага, които Богъ ежедневно и непреривно ти изпраща, за да.
25се укрепишъ въ пжтя, който води къмъ любовьта. Когато влѣзешъ въ предѣлитѣ на любовьта, тя ще открие предъ тебе красотата на Божествения свѣтъ. Безъ любовьта Божественитѣ блага сж непостижими. Съ любовь Божественитѣ блага представятъ нишки, отъ които цѣлиятъ животъ е изтъканъ. Духътъ е Онзи, Който съ своята свѣтлина тъче добрия животъ на човѣка. Ходи въ свѣтлината на Духа, за да те благослови Господъ. Използувай допирнитѣ точки на свѣтлината. Използувай възможноститѣ на свѣтлината. Обръщай внимание на най-малкия лъхъ на свѣтлината, за да откриешъ незнайнитѣ пжтища на живота. Въ тѣхъ се криятъ Божиитѣ радости, които слизатъ отъ небето. Земята е мѣсто на Божиитѣ съкровища, отъ които ти се ползувашъ ежедневно. Тамъ и прахътъ е толкова цененъ, колкото и златото. Думата „прахъ“ е смислена. На български езикъ тя има две значения: сжществителното „прахъ' и глаголътъ „прахъ“. Човѣкъ пере, за да премахне праха. Всѣко напрашено нѣщо трѣбва да се изчисти. Думата „прахъ“ е свързана съ понятието чистота. Думата „чистота“ пъкъ е свързана съ Божествения свѣтъ. Зна
26 чи, прахътъ води къмъ чистота, а чистотата — къмъ Божествения свѣтъ. Въ разумния свѣтъ прахътъ е цененъ, както златото, както скжпоценнитѣ камъни, както сладкитѣ плодове, както чистата течаща вода. Прахътъ е перото, съ което е написанъ земниятъ животъ. Ако го обичашъ, той е единенъ; ако не го обичашъ, той се разединява и ти създава мжчнотии. Не презирай мжчителя си. Обичай го, защото чрезъ него ти ще се върнешъ при Бога. Работи съзнателно и разумно върху себе си, за да се справишъ съ праха и да се освободишъ отъ него. За предпочитане е да се справяшъ съ праха, отколкото да заемашъ най-високото положение въ свѣта. Да царувашъ, безъ да си се справилъ съ праха, това е суета на живота. Да царувашъ, следъ като си се справилъ съ праха, ти си въ радостьта на живота. Ако се радвашъ, много е прахътъ въ живота ти; ако скърбишъ, малко е твоятъ прахъ. Прахътъ пѣе своята пѣсень на живота, отъ чиито частици е произлѣзълъ той. Посрѣщайте съ радость Словото Божие, което влиза въ вашитѣ души. Словото Божие носи Божественитѣ блага. Каквото и да се случва въ живота ви, добро или зло, радвайте се. Богъ ще превърне всичко на добро. Тамъ, дето е Богъ, смърть и животъ сж едно.
27 Пребъдвайте въ Бога, за да пребъдва и Той въ васъ. Изучавайте ценнитѣ думи на любовьта. Изучавайте Словото, което иде отъ Бога. 3. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 23 юний, 5 ч. с. 1942 г.
Живитѣ числа Размишление. Често се говори за числата, освенъ като числени стойности, още и като живи величини. Живитѣ числа се дѣлятъ на категории отъ 1 — 10 сж числа отъ Божествения свѣтъ;, отъ 10 —100 — отъ ангелския свѣтъ; отъ 100—1,000 —• отъ човѣшкия свѣтъ; отъ 1,000 — —10,000—отъ животинския свѣтъ; отъ 10,000 —100,000 — отъ растителния свѣтъ и отъ 100,000 — 1,000,000 — отъ минералния свѣтъ. Мислете върху живитѣ числа и върху значението имъ въ живота. Подъ думитѣ „живи числа“ разбираме такива числа, които, за всѣки даденъ случай, могатъ да услужватъ на човѣка. Числата иматъ значение, не само когато опредѣлятъ нѣкаква числена стойность, но и когато опредѣлятъ посоката на нѣщата. Не е все едно, дали единицата е надѣсно, налѣво, нагоре или надолу отъ човѣка. Ако е надѣсно, тя означава изгрѣвъ, налѣво — залѣзъ, нагоре — зенитъ, а надолу — полунощь. Четиритѣ посоки на физическия свѣтъ — изгрѣвъ, залѣзъ, зенитъ и полунощь не сж само механически точки или положения, но тѣ представятъ още и четири процеси, фази или състоя-, ния, презъ които минава съзнанието. Отъ това.
29 гледище, ако кажемъ, че нѣкой човѣкъ е отишълъ налѣво, имаме предъ видъ залѣзъ на слънцето. Ще прочета 1. глава отъ Битието. „Въ начало създаде Богъ небето и земята. (—1 ст.).— При числото едно Богъ създаде небето и земята — първата стжпка надѣсно. „А земята бѣше неустроена и пуста; и тъмнина бѣ върху бездната, и Духъ Божи се носѣше върху водата. (— 2 ст.). — При числото две земята е била неустроена и пуста — първата стжпка налѣво. И рече Богъ: „Да бжде вйделина!“ — и стана виделина. ( — 3 ст.). — При числото три се явява свѣтлина — първата стжпка нагоре — зенитътъ на слънцето. При това състояние, въ съзнанието на човѣка проблѣсва идеята, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога. „И видѣ Богъ виделината, че бѣше добро; и разлжчи Богъ виделината отъ тъмнината. (— 4 ст.). При числото четири човѣкъ съзнава, че виделината е добро нѣщо. Това число представя службата, която човѣкъ трѣбва да върши. То е число на служенето. „И нарече Богъ виделината День, и тъмнината нарече Нощь. И стана вечерь, и стана утро, день първи. (— 5 ст.). — Въ съзнанието на човѣка има свѣтлина и тъмнина — день и нощь. Деньтъ означава дева, младость, а нощьта — покой, старость. Въ числото петь -се е родила първо девата, младостьта. Деньтъ
30 дава условия за проява на дейностьта, на енергията ; нощьта дава условия за почивка, тя носи покой и тъмнина. Нощьта означава още старость, т. е. примиряване на човѣка съ противоречията. Старостьта е крайниятъ предѣлъ на противоречията. Следователно, за да се примири съ противоречията въ живота, човѣкъ трѣбва да остарѣе. Между младостьта и старостьта има известенъ периодъ отъ време. Ето защо, за да се примири съ противоречията, човѣкъ непремѣнно трѣбва да мине по-кжсъ или по-дълъгъ периодъ отъ време. Примиряването, справянето съ противоречията или разрешаването имъ не става изведнъжъ. Какъвъ смисълъ иматъ за васъ прочетенитѣ стихове ? Какво отношение иматъ тѣ къмъ сегашния ви животъ ? Ако знаете, какъ Богъ е създалъ и устроилъ небето и земята, ще знаете, какъ да създадете и вашия външеяъ и вжтрешенъ свѣтъ. Това знание се крие въ живитѣ числа. Питагоръ е открилъ на ученицитѣ си значението на живитѣ числа само отъ 1—4, а на васъ се откри значението и на числото петь, защото времената сж усилни. Бждете доволни на това, което досега ви се е открило, и на онова, което предстои да се открие въ бждеще. Това, което днесъ ви се откри, представя пжтя, по който идетъ Бо жиитѣ благословения. Вие трѣбва да изучавате този пжть и да го следвате. День и нощь, свѣтлина и тъмнина. Тъмнината е свързана съ страшни нѣща: съ змии.
31, съ тигри, съ лъвове, съ земетресения, съ смърть. Свѣтлината и тъмнината сж процеси, които ставатъ въ съзнанието. Ако ги разглеждате само като външни, механически процеси, тѣ губятъ смисъла си. Сжщо така и процеситѣ смърть и животъ не сж само външни, механически, но и вжтрешни, съзнателни процеси, Казватъ за нѣкого, че е умрѣлъ. Това не е механически процесъ, но органически. Той е посаденъ въ земята, и следъ време ще израсте, т. е. ще възкръсне. Ако не умре, човѣкъ не може да възкръсне. Смърть и възкресение сж два процеса, които ставатъ въ съзнанието на човѣка. Който е умрѣлъ, само той има възможность да възкръсне; който не е умрѣлъ, не може да възкръсне. Да умрешъ, това значи, да минешъ презъ най-страшнитѣ противоречия и тогава да възкръснешъ. Ионъ прекара три деня въ утробата на кита и следъ, това възкръсна. Когато Богъ го изпрати въ Ниневия да проповѣдва, той се отказа, видѣ му се страшно. Но, като прекара три деня въ утробата на кита, видѣ, че има нѣщо по-страшно отъ задачата, която Богъ му възложи. Поглъщането на Йона отъ кита не е обикновена смърть, но минаване, отъ свѣтлина въ тъмнина. Това е все едно да паднешъ отвисоко въ нѣкоя пропасть. Обратниятъ процесъ е изкачване, излизане на свѣтлина, или възкресение. Казано е въ Писанието: „Въ който день ядешъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво.
32 лце умрешъ". Богъ заповѣда на Адама да не яде отъ плодоветѣ на забраненото дърво, но той не послуша, наруши Божията заповѣдь. Богъ заповѣда на Йона да отиде въ Ниневия да проповѣдва, но и той не изпълни заповѣдьта. И двамата изгубиха добритѣ условия на живота и влѣзоха въ смъртьта. Адамъ напусна рая, а Ионъ влѣзе въ утробата на кита. И двамата минаха отъ свѣтлина въ тъмнина, отъ животъ въ смърть. За една ябълка Адамъ и Ева изгубиха рая. Ябълката може да е била красива, но отрова криела въ себе си. Който яде отъ плодоветѣ на тази ябълка, непремѣнно ще умре. За да се спаси, той трѣбва да повърне. Адамъ пристжпи Божията заповѣдь и се скри. Дълго време Богъ го търсѣше въ рая, но Адамъ мълчеше — за пръвъ пжть той приложи мълчанието. Най-после Богъ го намѣри и го запита: Адаме, защо се криешъ ? — Убояхъ се, Господи, отъ лицето Ти. Разговорътъ между Бога и Адама е разговоръ на душата съ своя Създатель. Излизането на Адама отъ рая представя началото на човѣшкия животъ, а връщането му въ рая — краятъ на този животъ. Влѣзе ли човѣкъ отново въ рая, страданията преставатъ за него, и той влиза въ новия животъ — въ живота на веселието и на радостьта. Раятъ на земята се намира въ полюситѣ — въ северния и въ южния полюси. Мхжътъ живѣе на северния полюсъ, а жената — на южния. Значи, раятъ на Адама се намира на северния по
35 люсъ, а раятъ на Ева — на южния полюсъ. Северниятъ полюсъ представя още умствения свѣтъ, а южниятъ — духовния. Това сж символи, чрезъ които си служимъ за изяснение на известни идеи. Като се говори за рая, въ ума на човѣка изпъква, като контрастъ, понятието за ада, за грѣха. За него не трѣбва да се мисли и да се говори много. Защо ? — Защото чистата кърпа лесно става нечиста. Достатъчно е да я прехвърлите нѣколко пжти презъ ржцетѣ си, и тя става нечиста. Следъ това трѣбва да я перете. Не се чисти лесно грѣхътъ. Той е каль, която крие произхода си въ далечното минало. Само Провидението е въ състояние да я премахне. Само Провидението е въ състояние да изработи нѣщо ценно отъ нея. Голѣми знания трѣбва да притежава човѣкг, за да освободи съзнанието си отъ петната на грѣховната каль. Кажешъ ли една обидна дума на нѣкого, или отправишъ къмъ него кривъ погледъ, трѣбва да направишъ голѣми усилия, докато освободишъ съзнанието си отъ тъмнината, която го е засѣнчила. За да се справи съ грѣха, човѣкъ трѣбва да повдигне съзнанието си и да влѣзе въ новия животъ. Време е вече хората да излѣзатъ отъ сегашното си положение, да се откажатъ отъ старитѣ разбирания, отъ критиката, която повече ги спъва, отколкото ги освѣтява. Изучавайте свѣта, който Богъ е създалъ, безъ да го критикувате. Задачата на човѣка е да учи з
34 и да прилага наученото, да разбере смисъла на живота и предназначението си като човѣкъ, — Товаеживотъ вѣченъ, да позная ТебеЕдиннаго, ИстиннагоБога и Христа, Когото си изпратилъ. 4. Беседа отъ Учителя, държана при седемте Рилски езера, на 25 юний, 1942 г. 5 ч. с.
Прилагане на живитѣ числа Размишление. Като изучавате живитѣ числа, ще видите, че всѣко число има приложение въ живота. Въ основата на всѣко число влиза една дума, която има съдържание и смисълъ, които отговарятъ на самото число. Значи, всѣко число има отношение къмъ нѣщо. Напримѣръ, въ основата на числото едно влиза положителната частица .да“. Въ основата на числото две влиза отрицателната частица „не“. Въ основата на числото три влиза думата „съгласие“. Въ основата на числото четири влиза думата „работа“. Въ основата на числото петь влизатъ думитѣ „напредъ съ любовьта“. Когато дойдете до нѣща, които иматъ отношение къмъ васъ, вие трѣбва да мислите, да опредѣлите посоката на своето движение. Ако мисъльта ви е съгласна съ Божествената, ще вземете права посока и ще кажете „да“. Въ противенъ случай, ще кажете „не“. Отрицателната частица „не“ показва, че човѣкъ не трѣбва да измѣня пжтя, по който върви. Ако си далъ обещание да служишъ на Бога, ще потвърдишъ обещанието си съ частицата „да“. Ако въ този моментъ ти дойде друго желание, което те отклонява отъ
36 служенето, ще го отречешъ съ яастицата „не. Както и да те отклоняватъ отъ обещанието да служишъ на Бога, ти трѣбва да останешъ независимъ, непоколебимъ. Докато остава независимъ въ обещанията си къмъ Първата Причина, човѣкъ дава предимство на Божественото Начало въ себе си. Щомъ стане зависимъ отъ хората, той е въ областьта на човѣшкото. Който живѣе въ Божественото, той е твърдъ като канара. Никой не е въ състояние да го измѣсти отъ поста, на който е застаналъ. Може да те измѣсти само Онзи, Който те е поставилъ на този постъ. Значи, само Богъ може да те измѣсти. Дойде ли другъ нѣкой да те смѣни, ще кажешъ: Не, не се мърдамъ отъ мѣстото си. При служене на Бога ще бждешъ положителенъ, ще казвашъ „да. Като дойде човѣшкото, което иска да те отклони, ще кажешъ .не. Следъ положителната частица „да“ иде съгласието на човѣка да върши това, което Богъ е опредѣлилъ. Значи, утвърдениятъ човѣкъ въ положителното е съгласенъ съ всичко, което Богъ е опредѣлилъ. Щомъ даде съгласието си, човѣкъ започва да работи за Бога. И най-после, той се вдъхновява въ работата си отъ мисъльта, че върви напредъ съ любовьта. Всички хора се стремятъ къмъ любовьта, но, въ края на краищата, оставатъ разочаровани. Защо? — Защото попадатъ на човѣшката любовь, която повече руши, по-мал
37 ко гради. Божествената любовь е положителна и съграждаща. Като влѣзе въ нея, човѣкъ вижда, че Единствениятъ, Който обича и дава условия за растене, е Богъ. Той праща слънчевата свѣтлина и топлина на всички живи сжщества. Той изпраща хлѣба на човѣка. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето“. Значи, хлѣбътъ иде отгоре, отъ слънчевата свѣтлина и топлина. • И тъй, кажете ли въ душата си за нѣщо .да“, не отстжпвайте отъ думитѣ си. Богъ каза на Адама да не яде отъ плодоветѣ на забраненото дърво, и той каза ,да“; обеща, че ще изпълни Божията заповѣдь. Когато дойде изкусительтъ и го накара да яде, той не повтори думитѣ, казани предъ Бога, и се отрече. Ионъ пъкъ имаше желание да отиде на запада, въ Испания, но Богъ му каза да не отива тамъ, а да отиде въ Ниневия, да про, повѣдва на тамошнитѣ жители да се разкаятъ. Ионъ не послуша Господа и замина за Испания, дето за наказание го хвърлиха въ морето. Тукъ го глътна китъ и трѣбваше да престои три деня въ утробата му; следъ дълга молитва, китътъ го изхвърли на брѣга. Ето защо, когато Богъ ти казва да вървишъ напредъ, върви и не мисли. И да има мжчнотии, върви напредъ. Ако се върнешъ назадъ, мжчнотиитѣ и опасноститѣ ще бждатъ по-голѣми, отколкото, ако вървишъ напредъ, по заповѣдь, дадена отъ Бога. Каквито мжчнотии да има напредъ, все ще ги преодо
38 лѣешъ. Върнешъ ли се назадъ, мжчнотиитѣ ставатъ по-голѣми и по-непреодолими. Ионъ излѣзе отъ кита, следъ като обеща въ себе си, че ще изпълни Божията заповѣдь. Той изяви готовность къмъ послушание. Ако не слушашъ, смъртьта ще те погълне; слушашъ ли, смъртьта ще те изхвърли вънъ отъ себе си, както китътъ изхвърли Йона на брѣга. Богъ създаде човѣка въ шестия день — день на усилена дейность, день на създаване на новъ човѣкъ. Задачата на сегашния човѣкъ се заключава въ това, да слуша и да гледа, какво Богъ създава днесъ, въ самия човѣкъ. Новъ човѣкъ се създава! Той е човѣкътъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога — човѣкътъ на новия животъ. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. 5. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 26 юний, 1942 г. 5 ч. с.
Новиятъ пжть Размишление. Всички се питатъ, кой е правиятъ пжть за постигане на добритѣ желания. — Единствениятъ правъ пжть е пжтьтъ на любовьта. Нѣкой иска да стане художникъ. Той може моментално да стане художникъ, но трѣбва да влѣзе въ областьта на художеството, дето се съединяватъ всички умове на художницитѣ. Ако не влѣзе въ тази область и не се свърже съ умоветѣ на художницитѣ, той пакъ ще рисува, но нѣма да направи нито една ценна картина. Ако искашъ да станешъ музикантъ, ще влѣзешъ въ областьта на музиката; ако искашъ да станешъ поетъ, ще влѣзешъ въ областьта на поезията; ако искашъ да станешъ философъ, ще влѣзешъ въ областьта на философията. Докато не влѣзе въ срѣда, съответна на неговитѣ желания, човѣкъ ще свири, ще пише, ще философствува, но никакъвъ музикантъ, никакъвъ поетъ, нито философъ може да стане отъ него. Влѣзе ли въ хармонична срѣда, човѣкъ постига лесно желанията си, съ малки усилия. Всѣка хармонична срѣда води къмъ любовьта. Затова казваме, че единствениятъ правъ пжть за постигане на човѣшкитѣ желания е пжтьтъ на
40 любовьта. Този пжть не е нито новъ, ниго старъ; той не е нито мжченъ, нито лесенъ. Красивъ е пжтьтъ на любовьта. Отъ човѣка зависи да баде той лесенъ или мжченъ. Какъ проявяватъ любовьта си повечета хора? Като обикнатъ нѣкого, тѣ му турятъ юларъ и седло, и казватъ: Дий! Това е мжчниятъ пжть на любовьта, защото заробва. Обаче, има хора, които, като обикнатъ нѣкого, освобождаватъ го. Тѣ махатъ юлара и седлото му и го пущатъ на свобода. Това е лесниятъ пжть на любовьта. Значи, едни хора обичатъ и съ любовьта си заробватъ, а други — обичатъ и освобождаватъ заробенитѣ. Какво е положението на съвременнитѣ хора? — Постоянно се освобождаватъ. Тѣ сж. потопени въ свѣта на любовьта, обиколени сж съ разумни сжщества, които ги обичатъ и непрекжснато ги освобождаватъ. Щомъ излѣзешъ отъ една мжчнотия, това показва, че сж те освободили. Заробването е двояко: човѣкъ самъ се заробва, и други го заробватъ. Достатъчно е да обикнешъ нѣкого и да пожелаешъ да го обсебишъ, т. е. да го задържишъ за себе си, за да се заробишъ самъ. Въ това отношение, човѣкъ прилича на онази морска птица, която отдалечъ се хвърля въ водата, да грабне плячката си, но вмѣсто да извади рибата, тя пада въ водата и тамъ се удавя. Какво става? — Оказва се, че рибата е много голѣма, и птицата не може да я отнесе съ себе си. Докато се домогне до
41 любовьта, която освобождава, човѣкъ минава презъ велика школа. , Една млада, красива мома се явила при Господа, съ молба, да й даде нѣщо, съ което да се прослави въ свѣта. Господъ чулъ молбата й и я превърналъ въ дрѣнова пржчка. Единъ учитель видѣлъ тази пржчка и я взелъ, съ цель да наказва немирнитѣ ученици. Като я вдигалъ и слагалъ върху гърбоветѣ на непослушнитѣ ученици, красивата мома останала недоволна отъ службата, въ която била впрегната, и отишла при Бога да се оплаче. Богъ й казалъ: Сега ще те направя лѣскова пржчка. Намѣрилъ я единъ добъръ капелмайсторъ и я взелъ, да му служи при дирижиране. Въ скоро време капелмайсторътъ се прочулъ по цѣлия свѣтъ, всички говорили за неговитѣ успѣхи. Това задоволило и младата мома, която благодарила на Бога, че я ваправилъ лѣскова пржчка. Следователно, докато хората изпълняватъ служба на дрѣнови пржчки, да биятъ съ тѣхъ непослушнитѣ ученици, тѣ всѣкога ще бждатъ недоволни отъ живота си. Станатъ ли лѣскови пржчки и влѣзатъ въ ржката на добритѣ капелмайстори, тѣ ще се прославятъ и ще бждатъ доволни отъ живота си. Първоначално човѣкъ ще бжде дрѣнова пржчка и ще влѣзе въ ржката на учителя, който възпитава непослушнитѣ ученици; после ще стане лѣскова пржчка и ще влѣзе въ ржката на добрия капелмайсторъ, чрезъ когото ще се про
42 слави. Онѣзи ученици, които учительтъ е билъ и възпитавалъ съ дрѣнова пржчка, ставатъ послушни, възпитани и влизатъ въ оркестъра на добрия капелмайсторъ, който ги дирижира съ лѣскова пржчка.. Така изминатиятъ пжть придобива великъ смисълъ. Разумната природа възпитава своитѣ деца по различенъ начинъ, чрезъ различни методи, споредъ степеньта на тѣхното развитие, докато ги доведе най-после до пжтя на истината и свободата, на мждростьта и свѣтлината. Единъ день, когато извървите този пжть, вие ще се радвате и ще си казвате: Колко сме били неразумни! Да живѣемъ при такива богати условия и да роптаемъ 1 Влѣзе ли въ пжтя на любовьта, душата се радва на богати условия и възможности. Любовьта е пжть на вѣчно обновяване и подмладяване, пжть на вѣчно повдигане. Какво ще кажете за онази пѣвица, на която всички ржкоплѣскатъ, която обсипватъ съ цвѣтя и подаръци? Тя е въ пжтя на своето възлизане. Обаче, дойде друга, по-добра, по-млада, по-красива и измѣства първата. Тя е недоволна отъ положението си, защото слиза отъ върха, на който се е качила. Това е чйвѣшко гледане на нѣщата. Неизбѣженъ е пжтьтъ на възлизането и на слизането, но, за да се ползува и отъ двата пжтя, човѣкъ трѣбва да ги разбира. Възлизането радва човѣка, внася въ него радость и разширение. При слизането си, човѣкъ има -страдания, които развиватъ въ него дълбочи
45 на; тя отговаря на височината, до която е стигналъ. Ако нѣма слизане, човѣкъ само ще се радва, но ще остане на едно и слицо мѣсто въ развитието си; нѣма да слѣзе долу, но и по-горе не може да се качи. Първата пѣвица трѣбва да се радва на успѣхитѣ на младата, за да не пресуши изворитѣ на своя талантъ. Само така тя си приготвя условия за по-голѣмъ възходъ и разцвѣтъ на своитѣ дарби и способности. Не може Човѣкъ да бжде щастливъ, докато не желае щастието на всички хора. Съвременното човѣчество е дошло до новъ пжть, а именно: едва сега то прави връзка съ Божията Любовь. Разумность се иска отъ сегашнитѣ хора. Защо? — Защото само разумниятъ, добриятъ и справедливиятъ могатъ да бждатъ носители на любовьта. Какво значи да бждешъ носитель на любовьта ? — Да обичашъ и да те обичатъ. Разумность се иска отъ онзи, който обича, както и отъ онзи, когото обичатъ. Казватъ, че любовьта не вижда погрѣшкитѣ на хората. Ще излѣзе, че любовьта е слѣпа. Не, любовьта има много очи, тя всичко вижда, но никого не сжди. Какъ да не вижда, че единъ човѣкъ е малъкъ, а другъ — голѣмъ ? Трѣбва ли да мисли, че и малкото шише събира толкова вода, колкото и голѣмото? Като налѣе въ малкото шише единъ килограмъ вода, то веднага ще се напълни. Налива ли още вода, тя ще прелѣе. Beta човѣкъ трѣбва да се познава, да знае.
44 колко богатство може да събере въ себе си. Важно е, разумно да използувате богатството, което ви се дава, а не да се стремите къмъ придобиване на голѣми богатства. Любовьта е богатството, къмъ което се стреми човѣшката душа. Следователно, не е важно, колко богатство ще придобиешъ; важно е да го използувашъ, както за твоето благо, така и за благото на своя ближенъ. Какво правятъ нѣкой хора съ любовьта? Какъ постжпватъ съ нея?—Както съ плодоветѣ на дърветата. Нѣкой откжсне една ябълка отъ дървото и, ако не му хареса, веднага я изплюва. Това не е правилно. Преди да я откжсне, той трѣбва да се спре предъ нея, да я разгледа, да разбере, ще му хареса, или не. Следъ това, ако му хареса, може да я откжсне. Мнозина постжпватъ по сжщия начинъ и съ любовьта. Тѣ се приближа ватъ до този, до онзи, взиматъ по нѣщичко отъ тѣхъ и, ако не имъ хареса това, което сж. взели, веднага го изплюватъ. Тази е причината, дето много хора сж недоволни отъ любовьта. Това сж пжтищата на човѣшката любовь. Новъ пжть се открива предъ човѣчеството — пжтьтъ на Божията Любовь. Който влѣзе въ този пжть, той става здравъ, уменъ и добъръ. Отличително качество на тази любовь е, че носи условия за постоянно растене. 6. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 27 юний, 5 ч. с. 1942 г.
Новиятъ свѣтъ Размишление. Душата е храмъ4 на истината, умътъ — светилище на мждростьта, сърдцето — олтаръ на любовьта. Богъ създаде свѣта на свѣтлината за очитѣ, свѣта на слуха — за ушитѣ свѣта на уханието — за носа, свѣта на словото — за устата, работата — за рж.цетѣ, движението — за нозетѣ, тѣлото — за жилище на душата. Стариятъ човѣкъ бѣше създаденъ за живота и за движението. Новиятъ човѣкъ е създаденъ за любовьта и за знанието. Следователно, отъ живота къмъ любовьта! Отъ любовьта къмъ Бога! Само така човѣкъ познава, че Богъ е всичко въ свѣта. Ние не говоримъ за свѣта на тъмнината, въ която хората блуждаятъ, но за свѣта на свѣтлината, която отваря очитѣ на хората за ново познание на Бога. Ние говоримъ за свѣта на свѣтлината, въ която хората възкръсватъ. Богъ е вѣчна красота на живота. Богъ е вѣчно постижение на любовьта. Йоана, 17 гл.
46 Богъ е вѣчно изявяване на красотата — основа на доброто. Въ новия свѣтъ, който Богъ създава, всички хора се обединяватъ въ едно цѣло, за да живѣятъ въ любовьта. Вѣрни сж думитѣ на апостолъ Павелъ, който казва: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за душитѣ, които Го любятъ“. Богъ създаде вселената за душитѣ, да живѣятъ въ нея и да се радватъ на славата Божия, въ която Той ги е облѣкълъ. Христосъ казва: „И славата, която Ти ми даде, азъ я дадохъ на тѣхъ, за да бждатъ едно, както и ние сме едно. (— 22 ст.). Като четатъ Евангелието, нѣкои религиозни хора искатъ да имъ се откриятъ великитѣ истини на живота. Какъ ще, откриете на човѣка нѣщо, ако той държи очитѣ си затворени? Докато очитѣ му сж затворени, той нищо не вижда. Щомъ отвори очитѣ си, ще види всичко, каквото му се открива. Какво ще разбере за свѣтлината онзи, на когото очитѣ сж затворени ? Каквото и да му се говори, нищо нѣма да разбере. За да учи и да придобива знания, човѣкъ трѣбва да отвори очитѣ и ушитѣ си за свѣтлината. Тя има и звукъ, който се възприема чрезъ ушитѣ. Звукътъ, звуковитѣ вълни носятъ Словото. Какво ще говорите на човѣкъ съ затворени уши? Който има очи и уши и не ги отваря, той е осжденъ на страдания.
47' Какво представятъ страданията за човѣшката душа? — Условия за растене и развиване. Когато страда, душата рате и се развива. Нейнитѣ мисли, чувства и способности се разцъвтяватъ. Тя се превръща въ цвѣтъ, който разнася надалечъ уханието си; завързва плодъ, който скоро узрѣва. Душа, която не страда, завинаги остава затворена пжпка. Храни душата си съ зрѣлитѣ плодове на своя животъ, за да расте тя, да се развива и постоянно да се освобождава. Плодоветѣ на душата сж. райски плодове,, къмъ които всѣки се стреми. Едва сега хората се готвятъ да влѣзатъ въ реалния животъ, пъленъ съ красота и вжтрешна сладость. Реалниятъ животъ наричаме още Божественъ животъ. Животътъ безъ сладость е горчевина. Животътъ безъ ухание е смрадь. Животътъ безъ красота е грозота. Днесъ се твори новъ свѣтъ, който се нуждае отъ нови условия, нови положения, които да станатъ плъть и кръвь на човѣка. Това наричаме реалность въ живота. Въ тази реалность, именно, човѣшката душа ще се изяви въ своята красота и величие. Когато ператъ нечистата риза, трѣбва ли да се плаче? Когато посѣватъ житното зърно въ земята, трѣбва ли да се плаче? Когато вършеятъ житото, трѣбва ли да се плаче?
48 Когато удрятъ камъка, за да се извае отъ него хубава статуя, трѣбва ли да се плаче . ЯИ явихъ имъ Твоето име, и ще явя, да бжде въ тѣхъ любовьта, съ която Си ме възлюбилъ, и азъ въ тѣхъ“. ( 26 ст.). Стариятъ човѣкъ изучава живота, а новиятъ — любовьта. Бждете, прочее, и вие нови хора, да изучавате любовьта. 7. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 28 юний, 5 ч. с. 1942 г»
Козмичната любовь Какво представя човѣшкиятъ животъ ? — Въ едно отношение човѣшкиятъ животъ представя сборъ отъ нѣколко живота, т. е. сборъ отъ минали съществувания, добри или лоши. Тази е причината, дето човѣкъ носи въ себе си сили, способности, желания, дарби—резултатъ на далечното минало. Едни отъ тѣхъ трѣбва да развива, а други да изправя. Хората се раждатъ, растатъ, женятъ се, умиратъ, безъ да знаятъ, защо става това. Нѣкои мислятъ, че всичко, което става въ живота имъ, е резултатъ на Божествения редъ и порядъкъ. Въ сжщность, малко еж процеситѣ, които се извършватъ по силата на Божественитѣ закони. Напримѣръ, женитбата е човѣшки процесъ. Въ човѣшкия порядъкъ на нѣщата е да се жени човѣкъ. Като се оженятъ, хората развалятъ отношенията си. Когато нивата се ожъне, житото се туря въ хамбара, а сламата — въ плѣвнята. Повечето отива въ плѣвнята, а по-малкото — въ хамбара. Въ случая, плѣвнята символизира човѣшкото, а хамбарътъ — Божественото. И въ Божествения свѣтъ се говори за женитба, но тя се различава коренно отъ тази на земята. Затова е казано въ Писанието: „Който се сподоби 4
50 съ бъдещия животъ, нито се жени, нито за мъжъ отива“. Коя е причината за разваляне на отношенията между щората? — Егоистичната любовь. Тѣ говорятъ за любовь, за хармонични отношения, а мислятъ само за себе си, искатъ всички да ги обичатъ. Да обичашъ нѣкого, това значи, да го очистишъ. Любовьта се проявява въ абсолютно чиста срѣда. Въ нечистата срѣда тя не се проявява. Дойдете ли до вътрешната любовь, първото условие за проявата й е чистотата. Безъ чистота не можете да получите нито едно отъ благата на любовьта. Всички познаватъ външната любовь, но вътрешната малцина я познаватъ. Кой може да напише едно любовно писмо, да отправи единъ любовенъ погледъ или да каже една сладка дума? Само чистиятъ по сърдце може да отправи любовенъ погледъ. И само чистиятъ може да възприеме единъ любовенъ погледъ. Нечистиятъ е слѣпъ за любовния погледъ и глухъ за любовната дума. Чистиятъ не се страхува отъ нищо —той е смѣлъ и решителенъ. Мнозина искатъ да знаятъ, какво нѣщо е любовьта. Не бързайте, не можете изведнъжъ да я разберете. Посѣйте я въ земята, както посѣвате житното зърно, и, когато израсте, цъвне и даде плодъ, тогава ще разберете, какво представя тя. Изучавайте проявитѣ на любовьта съзнателно, спокойно, за да не изпадате въ заблуждения. Нѣкой ви
51 обича, и вие се радвате на неговата любовь. Тази любовь не е негова, тя се дължи на нѣкое възвишено сжщество, което го посещава периодически. Докато това сжщество е въ него, той ви обича. Щомъ се отдалечи отъ него, и любовьта му престава. Като не разбирате проявитѣ на любовьта, вие страдате, мжчите се, недоволни сте отъ него. Загубването на любовьта е привидно. Следъ известно време възвишеното сжщество отново ще го посети, и той пакъ ще прояви любовьта си къмъ васъ. Затова никога не мислете, че любовьта се прекжсва. Тя е непреривна, минава отъ единъ човѣкъ на другъ, съ цель да даде на всѣки нѣщо, всички да повдигне. Радвайте се, когато любовьта ви посещава. Радвайте се, когато ви обичатъ. Нѣкой съжалява, че го обичали, или че обичалъ. Когото и да сте обичали, или който и да ви е обичалъ, не съжалявайте. Малко или много, любовьта всѣкога дава нѣщо отъ себе си. Ако ви е обичалъ обикновенъ човѣкъ, и вие сте станали обикновенъ; ако ви е обичалъ нѣкой човѣкъ, повдигнатъ въ умствено отношение, вие сте станали талантливъ; ако ви е обичалъ нѣкой гений, и вие сте станали гениаленъ. Понеже всички хора иматъ известни сили, дарби и способности, това показва, че нѣкой ги е обичалъ. Любовьта преобразява, както този, който обича, така и онзи, когото обичатъ. Любовьта лѣкува всички болести. Тя не търпи слѣпи, глухи, нѣми, са
52 кати, глупави, невежи. Каквито слабости и недостатъци види въ човѣка, тя всичко изправя. Едно изисква любовьта — пълно довѣрие. Съмнявате ли се въ нея, тя се затваря за васъ и нищо не дава. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Въ познаването на Бога се крие разрешението на въпроса за безсмъртието. Познаването на нѣщата подразбира опитване. Когато опитате и познаете човѣка, обмѣната между васъ и него е правилна. Познаването на Бога подразбира познаване на великата козмична любовь. Щомъ Го познавашъ, ти Го любишъ, виждашъ Неговото присжтствие навсѣкжде и въ всичко. Природата оживява за тебе, и ти ставашъ едно съ нея. Любовьта е колективенъ, а не единиченъ актъ. Когато човѣкъ люби, съ него заедно любятъ всички хора, всички ангели и арахангели — цѣлото небе. Той се радва, понеже е станалъ проводникъ на любовьта. Каквото благо приеме отъ нея, той го предава и на другйтѣ сжщества. Голѣма е свѣтлината на любовьта. Голѣмъ е огъньтъ и топлината й. Каквито прѣчки срещне на пжтя си, тя ги изгаря и разрушава. Който е ограденъ съ огъня на любовьта, нищо не може да се докосне до него. Той живѣе въ пълна безопасность. Радвайте се, когато окото на любовьта бди върху васъ. Нѣма сжщество, за което окото на любовьта да не следи и да не мисли.
55 Който иска да получи нѣщо повече отъ другитѣ, той самъ си създава нещастия. Всичко живѣе и се движи въ любовьта. Това, което наричаме Промисълъ, не е нищо друго, освенъ зоркото око на любовьта. Докато дойде до проявитѣ на Великата любовь, човѣкъ минава презъ различни форми, за да изучи и най-малкитѣ нейни прояви. Само така той ще придобие пълна и ясна представа за Цѣлото и за Неговитѣ прояви въ любовьта. Какъ ще проявите любовьта си къмъ бедния ? — Като го нахраните. — Къмъ невежия ? — Като го учите. — Къмъ болния ? — Като му помогнете да оздравѣе. — Какъ ще проявятъ любовьта си две възвишени сжщества, едно къмъ друго? Тѣ нѣматъ нуждитѣ на гладния, на невежия, на болния. Както се преливатъ водитѣ една въ друга, така се преливатъ душитѣ на възвишенитѣ сжщества, които се любятъ. Водата отъ рѣкитѣ отива въ моретата и океанитѣ; часть отъ океанската и морска вода се изпарява, отива въ въздушното пространство, отдето пакъ слиза на земята, като вода, и отново се връща въ океанитѣ. Както между водитѣ става едно кржгообръщане, така и между душитѣ на възвишенитѣ сжщества става едно кржговратно преливане. Любовьта е сила, която се дава свободно, безъ насилие и принуда. Който я получава, трѣбва да я разбира и цени. Не може ли човѣкъ да оцени любовьта, която му се дава,
54 тя го напуща, безъ да загуби нѣщо. Тя веднага отива на друго мѣсто, дето я ценятъ, и тамъ свършва полезна работа. За да разбере и оцени Великата любовь, човѣкъ трѣбва да дойде до единството на живота, да схваща всички прояви като едно цѣло, нераздѣлно Начало. Тогава двама любещи ще обичатъ трети; тримата ще обичатъ четвърти; четирмата ще обичатъ пети и т. н. Казано е въ Писанието: „Ще имъ отнема каменното сърдце и ще имъ дамъ ново. Този стихъ се отнася до любовьта. Когато влѣзе въ човѣка, любовьта постепенно замѣства старата, груба дреха съ нова, направена отъ мека, фина материя. Каменното сърдце се замѣства съ плътско, което е отзивчиво къмъ човѣшкитѣ страдания и мъчнотии. Когато се докосне до нѣкой камъкъ, любещиятъ помага и на камъка, и на всѣки, който влѣзе въ контактъ съ него. Любовьта оставя своитѣ добри влияния навсѣкжде. Ако нѣкой отчаянъ се допре до този камъкъ, отчаянието му веднага изчезва. Той възприема нѣщо отъ любовьта на онзи, който пръвъ се докосналъ до камъка. Човѣчеството едвесега се отправя къмъ козмичната любовь. Едва сега то влиза въ реалния животъ — въ живота на Великата, козмична любовь. 8. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 28 юний, 10 ч. с. 1942 г.
Красота и благость »Азъ затова се родихъ и затова дойдохъ на този свѣтъ, да свидетелствувамъ истината. Всѣки, който е отъ истината, слуша гласа ми“. (— 37 ст.). Красива и блага е любовьта. Красива и блага е мждростьта. Красива и блага е истината. Чрезъ тѣхъ Богъ се изявява на свѣта. — Богъ е Духъ, и които Му се кланятъ, да Му се кланятъ въ Духъ и Истина. !9 . Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 1 юлий, 5. ч. с. 1942 г. Йоана, 18 гл.
Новата култура Времената, които днесъ преживяваме,, представятъ обсадата на цѣлия християнски свѣтъ. Думитѣ, които Христосъ е казалъ въ 24 гл. на Евангелието отъ Матея, 22 ст., характеризиратъ сегашнитѣ времена: „И ако да не се съкратѣха онѣзи дни, ни една плъть не би се избавила; но заради избранитѣ, онѣзи дни ще се съкратятъ“. Днесъ хората се измжчватъ едни други, превознитѣ имъ срѣдства — кораби, параходи потхватъ. Сегашната война е най-страшната за човѣчеството. Никога не е ставала такава война. Никога не се вдигали толкова войници на кракъ. Воюващитѣ страни сж турили на кракъ десетки милиона войници, и всички се биятъ ожесточено. Всички войни, всички недоразумения между хората се дължатъ на непослушанието на първитѣ човѣци. Ако Адамъ и Ева бѣха послушали и изпълнили Божията заповѣдь, днесъ нѣмаше да ставатъ тѣзи нѣща. Свѣтътъ се изопачи поради непослушанието първо на Ева, а после и на Адама. Тѣ сж свидетели на нещастията и страданията на човѣчеството. Тѣ виждатъ лошитѣ последствия на непослушанието. Такаг именно, Ева научи следната истина: Като се
57' отпуши крана въ горния етажъ на зданието, цЬлото здание се напълва съ вода. Време е вече старото да си замине, да дойдатъ новитѣ хора — хората на побратимяването, които да мислятъ за доброто на своитѣ ближни, като за свое добро. Какво ще стане съ лошитѣ хора? — Ще се замѣстятъ съ добри. Какво ще стане съ слабитѣ хора? — Ще имъ се дадатъ условия да станатъ силни. Тѣ трѣбва да станатъ силни, за да проявятъ любовьта. Досега само слабитѣ хора сж проявявали любовьта, затова всички сж били нещастни. Като носятъ любовьта, слабитѣ хора се страхуватъ да не изпуснатъ всичката й топлина и свѣтлина, че и тѣ да изгорятъ, и свѣтътъ да изгори. Силнитѣ хора ще пуснатъ всичката топлина и свѣтлина на любовьта, за да просвѣтятъ цѣлото човѣчество. Какво лошо има въ това, че свѣтътъ ще разполага съ повече свѣтлина и топлина? По-добре да има пламъкъ и свѣтлина, отколкото димене и пушекъ. Днесъ свѣтътъ повече дими и пуши, а не свѣти. Иде любовьта въ свѣта. Нейната свѣтлина и топлина не сж механически, но органически, всичко пречийватъ. Да мине човѣкъ презъ свѣтлината и топлината на любовьта, това значи, да мине презъ страдания, които пречистватъ, обновяватъ. Любовьта носи животъ въ себе си. Днесъ воюватъ доброто, разумностьта и справедливостьта, като елементи на Великата Любовь, Мждрость и Истина. Богъ е далъ
58 властьта си въ тѣхнитѣ ржце. Който ги прилага, ще се ползува отъ свѣтлината,' знанието и свободата и ще се учи. Който не ги прилага, ще държи книгата затворена, безъ да се ползува отъ свѣтлината й. Той ще бжде принуденъ да ходи на нивитѣ да оре и копае. Мнозина се запитватъ, защо сгрѣшиха Адамъ и Ева. — По две причини: отъ една страна, имаха желание да станатъ като Бога, а отъ друга страна, имаха желание да опитатъ забранения плодъ, да задоволятъ глада си. Тѣ мислѣха, че така ще станатъ силни като Бога и се одѣлиха отъ Него. Човѣкъ е силенъ, докато е свързанъ съ Първата Причина, съ Цѣлото. Ржката е силна, докато е свързана съ тѣлото. Отдѣли ли се отъ тѣлото, тя нищо не може да направи. Силата на човѣка се заключава въ връзката му съ Любовьта. Само любещиятъ, мждриятъ и истинолюбивиятъ постига желанията си и става гражданинъ на Царството Божие. Съвременнитѣ хора, особено религиознитѣ, говорятъ за онзи свѣтъ, за ангелитѣ, но не знаятъ, че никой не може да влѣзе тамъ безъ любовь, безъ знание и безъ свобода. Ще кажете, че имате и любовь, и знание, и свобода. Това сж още човѣшки нѣща. Съ човѣшки нѣща въ онзи свѣтъ никого не приематъ. Тамъ нищо нечисто не се допуща. Ще кажете, че Христосъ ви е изкупилъ съ кръвьта си. Кръвьта на Христа не е нищо друго, освенъ Словото, изявено чрезъ любовь
59 та, мждростьта и истината въ своята пълнота. Въ тѣхъ нѣма страдания и мъчнотии, нѣма никакви загуби и лишения. Човѣкъ страда, когато се отдалечи отъ Любовьта. Тогава той губи д здравето, и чувствата, и мислитѣ, и богатството си. Човѣкъ страда, защото не изпълнява закона на любовьта. Първитѣ човѣци не изпълниха този законъ, поради което и доднесъ още хората страдатъ. Тѣ се изпитаха чрезъ забранения плодъ, да видятъ, колко ценятъ свободата и какъ разбиратъ любовьта. И сегашнитѣ хора още ценятъ външното богатство повече отъ вътрешното. Въ сжщность, човѣкъ се повдига чрезъ своя умъ, чрезъ своето сърдце, чрезъ своята душа и чрезъ своя духъ, а не чрезъ забраненитѣ мисли, чувства и желания. Въ послушанието и изпълнението на Божиитѣ заповѣди се крие силата на човѣка. Значи, първиятъ грѣхъ се дължи на непослушанието на първитѣ човѣци. Ева сгрѣши съ сърдцето си, а Адамъ — съ ума си, и по този пжть тѣ внесоха чуждъ лементъ въ живота. Този елементъ ще се изхвърли вънъ чрезъ страданието. Казано е въ Писанието: „Петата на жената ще смаже главата на змията“. Петата, ходилото на крака представя доброто. Значи, доброто ще смаже ума на змията. Кракътъ на жената ще излѣзе по-силенъ отъ главата на змията. Радвайте се, че е дошло време за изправяне на човѣчеството, за възприемане свѣтлината и топлината на любовьта. Време е
60 вече за ликвидиране съ стария редъ и порядъкъ на живота. Новиятъ редъ означава създаване на новъ свѣтъ, дето любовьта ще царува. Въ стария порядъкъ тя присжтствува само за утеха на страдащитѣ. Тя имъ казва: Бждете герои, да понесете страданията, които ви се даватъ. Тя казва на слабия и на болния: Стани отъ леглото си, вземи оржжието си и върви напредъ! Болниятъ не се нуждае отъ утеха и залъгване, но отъ сила и импулсъ. Защо дойде Христосъ преди две хиляди години на земята ? — Да приготви условия за идването на Царството Божие на земята, на хората на любовьта. Новиятъ редъ ще трае хиляди Божествени години, а не човѣшки. Затова е казано: „Тѣхното царство е во вѣки вѣковъ“. Праведнитѣ ще оживѣятъ, ще добиятъ сила и власть, ще възкръснатъ. Тѣ ще победатъ смъртьта. Блажени праведнитѣ и светиитѣ. Какво представя светията? Той носи свѣтлина за цѣлото човѣчество. Той се е родилъ чистъ и свѣтълъ, не е миналъ по пжтя на обикновения човѣкъ, не е падалъ и ставалъ. Той е силенъ, защото е свързанъ съ Бога. Блажени сж, които очакватъ възкресението. Тѣ се готвятъ да излѣзатъ отъ своитѣ пашкули. Възкръсналиятъ е силенъ човѣкъ, Въ бждеще и звѣроветѣ ще разбератъ, че е настанала нова епоха въ свѣта. Всички растения, животни и хора ще се радватъ на новия редъ и порядъкъ въ свѣта. Всички
61 ще бждатъ приятели помежду си. Земята ще се преустрои, ще се превърне на рай. Мнозина питатъ, колко време има още за излизане на брѣга. Брѣгътъ се вижда вече. Наближила е пролѣтьта. Прелетнитѣ птички идатъ и оповестяватъ пролѣтьта. Днесъ човѣчеството преживява последнитѣ дни на зимата. Работете за по-скорошното идване на пролѣтьта. Нека всички единодушно кажемъ: Наближило е вече Царството Божие на земята. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. 10. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 1 юлий, 7. ч. с. 1942 г.
Красотата на живота Размишление, ,3ащото, който прави волята на Отца моего, Който е на небеса, той ми е братъ, и сестра, и майка. (— 50 ст.). Въ добрия и разуменъ животъ красивото е любовьта. Въ добрия и чистъ животъ красивото е мждростьта. Въ добрия и свѣтълъ животъ красивото е истината. ' Подържай красотата на любовьта. Подържай чистотата на мждростьта. Подържай свѣтлината на истината, и ще бждешъ винаги радостенъ и блаженъ, защото Богъ пребждва въ тѣхъ. Любовьта, съ своята красота, изпълва цѣлия Божественъ свѣтъ. Мждростьта, съ своята чистота, прониква цѣлото Битие. Истината, съ своята свѣтлина, държи въ свобода всички същества въ Божествения свѣтъ. Обичай любовьта, обичай мждростьта, обичай истината. Матея, 12 гл.
63Нека тѣ бждатъ свѣтилници на душата ти, защото чрезъ тѣхъ Богъ се изявява на онѣзи, които Го търсятъ. Призовавайте Бога въ любовьта. Призовавайте Го въ мждростьта. . Призовавайте Го въ истината. Само така ще чуете тихия гласъ на Неговия Духъ да говори на вашия духъ, да говори на вашата душа, да говори на вашия умъ, да говори и на вашето сърдце. Благостьта на Бога винаги пребждва въ Неговата любовь, въ Неговата мждрость, въ Неговата истина. Чрезъ тѣхъ се изявява Неговата безгранична благость. Служете на Господа съ любовь, служете Му съ мждрость, служете Му съ истина, и ще имате животъ, свѣтлина и свобода. Красотата на любовьта, чистотата на мждростьта и свѣтлината на истината да пребждватъ въ васъ. Пребждете въ тѣхъ, за да пребждатъ и тѣ въ васъ. Тѣ сж новиятъ животъ, който Богъ изпраща въ свѣта. Духътъ Божи иска милость, а не жертва. 11. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 2 юлий, 5 ч. с. 1942 г.
Домъ на блаженството Размишление. „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие.“ ( — 3 ст.) — Родениятъ изново е яовѣкъ, роденъ отъ любовьта, оживѣлъ въ мждростьта и възкръсналъ въ истината. Това е човѣкътъ, който сега излиза отъ Бога и иде на свѣта, за да изяви силата Божия, да изяви силата на доброто, силата на правдата и силата на разумностьта. Това е човѣкътъ, който носи знанието на любовьта и силата на милосърдието. Това е човѣкътъ, който носи свѣтлината на мждростьта. Той отваря очитѣ на слѣпитѣ. Това е човѣкътъ, който носи истината и свободата. Това е човѣкътъ, който носи живота на безсмъртието. Съгради дома си огъ нишкитѣ на любовьта ; изплети го отъ нишкитѣ на мждростьта; украси го съ нишкитѣ на истината. Сложи тогазъ трапеза въ дома си и покани на гости любовьта; покани на гости мждрдстьта; покани на гости истината. Стани, та имъ послужи, да се научишъ, какъ да живѣешъ. Йоана, 3 гл.
65 Престани да се тревожишъ за малкитѣ иѣща — отъ тѣхъ се създаватъ скжпоценни камъни. Престани да се тревожишъ за метната вода — тя наторява живота. Престани да се смущавашъ отъ тъмнината, която ограничава живота. Тъмнина и свѣтлина сж приятели на любовьта. Знание и невежество сж приятели на мждростьта. Робство и свобода сж приятели на истината. Тъмнината е стариятъ заветъ; свѣтлината — новиятъ заветъ. Родениятъ отъ плътьта е човѣкъ на стария заветъ; родениятъ отъ Духа е новиятъ човѣкъ — човѣкътъ на любовьта. Всѣки човѣкъ, който се тревожи отъ хапливитѣ мухи, не може да разбере свѣта. Който впрѣга хапливитѣ мухи на работа, да оратъ земята, той разбира живота. Създай отъ хапливитѣ мухи говеда, крави, коне и тури имъ самаръ; нека и тѣ да работятъ, да помагатъ на живота. Не мисли, какво ще стане съ тѣхъ и каква е тѣхната участь. Нека работятъ! По-добре работа, отколкото хапане ; по-добре ядене, отколкото ритане; по-добре говорене, отколкОто злословене. Накарай хапливитѣ мухи да пѣятъ. Накарай хапливитѣ мухи да играятъ на хорото, както младитѣ моми и момци. 5
66 Нека хапливитѣ мухи станатъ ученици' на добритѣ хора. Нека хапливитѣ мухи станатъ ученици на живота. Нека хапливитѣ мухи забравятъ своето минало недоволство и не се гордѣятъ съ това, че заставятъ воловетѣ да бѣгатъ отъ тѣхъ. Защото, когато слабиятъ гони силния, смѣшенъ става; когато слабиятъ рита силния, краката му се изкълчватъ; когато слабиятъ се бори съ силния, ржцетѣ му се осакатяватъ; когато слабиятъ спори съ силния, той оглупява. Не се опитвай да победишъ Всесилния. Не се опитвай да надхитришъ разумния. Не се опитвай да ограничишъ свободния. Стани слуга на любовьта. Стани ученикъ на мждростьта. Стани придворенъ на истината. По-добре любовь, отколкото омраза; подобре знание, отколкото невежество; по-добре свобода, отколкото робство. Хапливитѣ мухи създадоха безлюбието,. невежеството и робството. Какво ти костува да се откажешъ отъ една хаплива муха? Нѣма по-слабо сжщество отъ хапливата муха. Какво те спъва да я победишъ? Не се заблуждавай да мислишъ, че хапливата муха е силна. Богъ ще засвири, и всички хапливи мухи ще почнатъ да играятъ хоро.
67 Богъ ще засвири, и всички хапливи мухи ще почнатъ да пѣятъ въ хоръ. Богъ ще засвири, и всички хапливи мухи ще вдигнатъ знамето на свободата и ще го разнесатъ по свѣта. Стани началникъ на хапливитѣ мухи и ги поведи напредъ, като знаменосецъ. Да пѣятъ, да играятъ, да скачатъ и да кажатъ, че това е новиятъ животъ въ свѣта. Благодаримъ Ти, Господи, за любовьта, която си изпратилъ на свѣта. Благодаримъ Ти, Господи, за мждростьта, която си изпратилъ на свѣта. Благодаримъ Ти, Господи, за истината, която си изпратилъ на свѣта. Тѣ ще ни въведатъ въ дома на блаженството. 12. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 3 юлий, 5 ч. с. 1942 г.
Самовъзпитание Въ 12. глава огъ Евангелието на Матея е важна думата „раждане". Като процесъ, раждането представя великъ актъ въ природата, защото нося велики последствия. Раждането на човѣка, на мислитѣ, на чувствата и на постжпкитѣ е свързано съ известни събития. Тъй щото, раждането има смисълъ, когато носи известни последствия и когато е свързано съ известни събития. Вънъ отъ това, то представя обикновенъ процесъ, а ние не се занимаваме съ обикновени работи. Обикновенитѣ нѣща сж трици въ живота. Следователно, дали човѣкъ ще отиде въ рая или въ ада, дали е билъ богатъ или сиромахъ, това не е важно. Важно е той да бжде добъръ, уменъ и справедливъ. Ако притежава тѣзи качества, човѣкъ може да превърне и ада въ рай. Каква е цельта на самовъзпитанието? — Да приготви човѣка външно и вжтрешно да, създаде рай въ себе си. Който е подобрилъ външнитѣ и вжтрешнитѣ условия на своя животъ, той се е освободилъ отъ ада, или, както казватъ, отъ пъкъла. Адътъ не е Матея, 2 гл.
69 такъвъ, какъвто си го представятъ хората. Тамъ живѣятъ различни хора: учени и прости, професори, доктори, музиканти и др. И тамъ се женятъ, раждатъ се деца и т. н. Ще кажете, че адътъ е мѣсто на вѣченъ огънь. Огъньтъ не е лошо нѣщо. Огъньтъ е игралъ важна роля при създаването на свѣта. И доднесъ още той не е изгубилъ значението си. Страшно е, когато хората не знаятъ, какъ да се ползуватъ отъ огъня, и сами си създаватъ нещастия съ него. Страшно е, когато човѣкъ не знае, какъ да употрѣби храната, водата, въздуха и свѣтлината, които природата изобилно му дава. Като работи съзнателно върху самовъзпитанието си, човѣкъ дохожда до положение да се справя правилно съ всички блага, които му се даватъ. Всички хора говорятъ за самовъзпитание, но едва сега тѣ започватъ да разбиратъ, какво въ сжщность е самовъзпитанието. Какво означава думата .самовъзпитание“? Тя е образувана отъ думитѣ .самъ и питая“. Значи, човѣкъ трѣбва да дойде до положение, да се храни самъ, да храни една мисъль, едно чувство или една своя постъпка. Човѣкъ не може правилно да се питае, ако нѣма обичь къмъ храната, която употрѣбява въ физическия, духовния или въ умствения свѣтъ. Съ глагола .питая“ е свързанъ глаголътъ .питамъ“. Когато се храни, човѣкъ трѣбва да се запитва, каква храна да употрѣби и какво количество.
70 И тъй, ще знаете, че любовьта и обичьта подразбиратъ връзка съ нѣщата. Правилнитѣ' връзки сж връзки съ разумни сжщества. Въ този смисълъ, любовьта и обичьта сжществуватъ само въ разумния свѣтъ. Вънъ отъ този свѣтъ, тѣ не се проявяватъ. Тамъ действуватъ механически закони. Когато не сж възпитани, хората живѣятъ въ неразуменъ свѣтъ. Не е лесно човѣкъ да се възпита. Той живѣе едновременно въ три свѣта: въ физическия, дето се раждатъ постжпкитѣ; той живѣе едновременно и въ умствения свѣтъ, дето се раждатъ мислитѣ и идеитѣ; той живѣе и въ духовния свѣтъ, дето се раждатъ чувствата. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се самовъзпитава едновременно и въ тритѣ свѣта. Ще кажете, че ясновидството помага при самовъзпитанието. Кой човѣкъ е ясновидецъ? — Който вижда ясно и надалечъ. Какъ познаваме, кой човѣкъ е ясновидецъ? — Като го подложимъ на опитъ, да провѣримъ, какъ и колко вижда. Всѣки човѣкъ трѣбва да бжде авторитетъ за себе си, самъ да провѣрява нѣщата. За мене не е музикантъ онзи, когото хората ми препоржчватъ, но онзи, когото азъ самъ съмъ чулъ. Като чуя, какъ свири, азъ веднага се произнасямъ, дали е добъръ музикантъ. Като свири, веднага ще го поставя въ известна категория — на добритѣ или на слабитѣ музиканти. Когато самъ опитва нѣщата, човѣкъ има свое собствено мнение. Той не се нуждае отъ доказването на дру
71 титѣ хора. Защо ясновидецътъ вижда нѣщата •ясно и отдалечъ? — Защото има по-голѣма свѣтлина. При голѣма свѣтлина, човѣкъ вижда нѣщата ясно; при малка свѣтлина, той ги вижда слабо. При лунно освѣтление нѣщата не се виждатъ ясно. Обаче, като изгрѣе слънцето, нѣщата се виждатъ ясно. Който има голѣма свѣтлина въ ума си, вижда отдалечъ; който има малка свѣтлина, вижда отблизо. Казватъ, че човѣкъ трѣбва да се е родилъ ясновидецъ. Щомъ имашъ очи, ти можешъ да бАдешъ ясновидецъ; щомъ имашъ уши, ти можешъ да чувашъ добре; щомъ имашъ носъ, ти можешъ да възприемашъ всички миризми. И човѣкъ, като цвѣтята, отдалечъ още разнася своята миризма—приятна или неприятна. Отъ нѣкой човѣкъ се отдѣля ухание, по-приятно отъ това на карамфила или на розата. Нѣкой, обаче, миришатъ неприятно. Отъ лошитѣ хора излиза лоша, неприятна миризма. Отъ материалиста лъха материалистическо ухание, отъ духовния — духовно, отъ интелигентния — интелигентно и т. н. Какъ се доказва това ? — Съ сѣтивата. Развийте добре зрението, слуха, обонянието си, сами да провѣрите тѣзи нѣща. Нѣщата ставатъ ясни, когато се видятъ, чуятъ, помиришатъ, пипатъ и вкусватъ. Не приложите ли сѣтивата си, като методи при научното изследване на фактитѣ, -нищо не можете да разберете. Колкото и да говорите на слѣпия за свѣтлината, колкото и да му я обяснявате, въ края на краищата, той
72 ще ви каже, че тази работа му е тъмна, не я разбира. Мнозина отричатъ самовъзпитанието, като работа върху себе си, и разчитатъ само на онѣзи качества и способности, които сж унаследили. Тѣ не знаятъ, че унаследенитѣ нѣща произтичатъ, именно, отъ самовъзпитанието. Това, което бащата и майката сж придобили чрезъ самовъзпитание, тѣ го предаватъ на децата си. Това, което синътъ и дъщерята сж придобили чрезъ самовъзпитание, тЬ го предаватъ на следното поколѣние и т. н. Хората взаимно си влияятъ и предаватъ нѣщо отъ. себе си. Духовниятъ предава на окржжаващитѣ нѣщо отъ своята духовность, учениятъ — отъ своето знание. Ако дружишъ съ ученъчовѣкъ, той ще те подтикне къмъ придобиване на знание. Затова е казано, че съ какъвто, дружишъ, такъвъ ставашъ. Нѣкой е търговецъ и се стреми да стане светия. Това е невъзможно. Колкото е невъзможно търговецътъ да стане светия, толкова е невъзможно и светията да стане търговецъ. Невъзможно е светията да остави богатството си и да тръгне да пасе трева. Време е вече животътъ на човѣка да се преобрази. Това не може да се постигне по другъ начинъ, освенъ чрезъ самовъзпитанието. Ако не преобрази живота си, човѣкъ не може да придобие любовьта. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ се е преобразилъ и придобилъ любовьта? — Като го поставите
73на изпитания. Докато не посѣете житното зърно въ земята, то остава непроявено. Какъще познаете, каква круша, ябълка или елива ще излѣзе отъ' семкитѣ имъ, ако не ги посадите? Щомъ ги посадите, отъ тѣхъ ще израсте дърво — ябълка, круша или слива, които следъ време ще дадатъ плодъ и по плода имъ ще ги познаете. За да познаете плода, трѣбва да го обичате. Ето защо, при възпитанието и самовъзпитанието главна роля играятъ любовьта и обичьта. Ако не любишъ и не обичашъ, не можешъ да се самовъзпиташъ. Любовьта има отношение къмъ мисъльта, а обичьта — къмъ чувствата. Човѣкъ люби съ ума си, а обича съ сърдцето си. Всички хора сж. любили и обичали, но любовьта и обичьта имъ се понижили, тѣ сж изгубили нѣщо отъ тѣхъ. Отъ любовьта имъ сж останали само нѣкой мисли, а отъ обичьта — нѣкой чувства. Остатъцитѣ отъ любовьта и обичьта могатъ да се уподобятъ на сухитѣ кости, останали отъ покойницитѣ. Вие туряте коститѣ въ една торбичка и казвате, че това сж свещенитѣ кости на вашитѣ ближни. На всѣки, който не се възпитава съ обичь и любовь, коститѣ му ще лежатъ въ торбичка. За него се казва, че умрѣлъ. За всѣки, който се възпитава съ обичь и съ любовь, казваме, че е преминалъ отъ смърть въ животъ, т. е. влѣзълъ е въ областьта на безсмъртието. Всѣки иска да бжде щастливъ, но трѣбва да знае, че' дето има
74 •смърть, щастие нѣма. Следователно, за да бждете щастливи, избѣгвайте всичко, което води къмъ смъртьта. Понѣкога малкитѣ желания спъватъ човѣка и го водятъ въ областьта на смъртьта. Единъ день вървя изъ града и виждамъ на една поляна нѣколко момчета разиграватъ единъ патокъ. Тѣ скачатъ, играятъ, а той се върти около тѣхъ. Искахъ да разбера, защо патокътъ не бѢга, а се върти наоколо. Приближавамъ се и какво виждамъ? Момчетата нанизали на единъ тънъкъ канапъ царевица, която патокътъ нагълталъ лакомо, но краятъ на канапа останалъ въ ржката на едно отъ момчетата и съ него държи патока. Тази шега ми се вицѣ жестока и пожелахъ да освободя патока отъ ржцетѣ на палавитѣ момчета. Попитахъ ги: Колко искате за този патокъ? Искамъ да го купя отъ васъ. — Ако ни купишъ шекеръ, ще ти го дадемъ. Помислихъ си: Много евтино го продаватъ. Дадохъ имъ пари да си купятъ шекеръ и веднага прерѣзахъ канапа, за който момчетата държаха патока. Като се освободи отъ момчетата, патокътъ нагълта края на връвьта и се отдалечи настрана. Азъ му предадохъ мисъльта: Ще внимавашъ, да не гълташъ втори пжть низана царевица, да не те разиграватъ момчетата. Така изправихъ тѣхната погрѣшка и освободихъ патока. Какъ може човѣкъ да различава доброто и злото въ свѣта? Сжщинското добро и сж
75 щинското зло сж невидими. Видими сж само сѣнкитѣ на доброто и на злото. Забелязано е, че сѣнкитѣ на злото сж положителни, когато самото зло е отрицателно. Напримѣръ, като се намѣри предъ нѣкоя каса, човѣкъ започва да си мисли: Защо да не взема нѣколко хиляди лева отъ тази каса? Ще отида въ странство, ще науча езикъ, ще осигуря семейството си, даже и на бедни ще помагамъ. При това, паритѣ принадлежатъ на Бога, не сж собственость на този, на когото е касата. Като разсжждава така, човѣкъ попада въ сѣнкитѣ на злото, които сж положителни. Щомъ извърши кражбата, той влиза въ са мото зло, което е отрицателно. Веднага го хващатъ, турятъ го въ затворъ и го осжждатъ на 10—15 годишенъ строгъ тъмниченъ затворъ. Сѣнкитѣ на доброто пъкъ сж отрицателни, а самото добро е положително. Като намисли човѣкъ да краде отъ нѣкоя каса, веднага идатъ сѣнкитѣ на доброто, които сж отрицателни и започватъ да го плашатъ: Не кради, ще те хванатъ, ще те турятъ въ затворъ, дето можешъ да заболѣешъ, да изгубишъ благоволението на Бога и т. н. Който спази това предупреждение, той ще се спаси, ще влѣзе въ областьта на доброто, дето всичко е положително. Пазете се отъ онѣзи, които даватъ голѣми обещания. Тамъ се крие злото. Въ малкитѣ обещания пъкъ се крие доброто. То казва на човѣка: Предпочитай сиромашията
76 и смъртьта предъ богатството и охолния животъ; така ще се ползувашъ отъ благоволението на Бога. Злото казва: За предпочитане е славата, богатството, величието предъ сиромашията и безславието. Защо трѣбва човѣкъ да прекара цѣлъ животъ въ беднотия и мъчение? Въ миналия вѣкъ, единъ отъ виднитѣ американски проповѣдници, Муди, често държалъ съживителни събрания на открито. Единъ день минавала край събранието една знатна, богата госпожа, на файтонъ, и решила да спре за моментъ, да чуе, какво говори този празднословецъ—проповѣдникъ. Като я видѣлъ, Муди прекж.сналъ проповѣдьта си и се обърналъ къмъ събранието съ следнитѣ думи: Въ този моментъ продавамъ душата на еди-коя си госпожа. Какво дава свѣтътъ за нея? И какво дава Христосъ за нея? Следъ това той започналъ да изрежда, какво дава свѣтътъ за една душа и какво дава Христосъ. Като чула, какво дава Христосъ за душата й, тя веднага слѣзла отъ файтона си, приближила се къмъ проповѣдника и казала: Отднесъ азъ ставамъ християнка. Днесъ всички хора продаватъ душитѣ си, и всѣки иска да знае, кой повече ще даде за душата му — свѣтътъ, или Христосъ? Защо трѣбва да ходите съ наведени глави? Ще кажете, че злото ви тъпче. Съ какво ви тъпче? — Съ болести, съ сиромашия. Кое
77 е лошото въ болестьта и въ сиромашията? Изправете главитѣ си и радвайте се, ако сте боленъ, или ако сте сиромахъ. Какво липсва на човѣка? Всѣки носи въ себе си несмѣтни богатства. Той има очи, уши, носъ, уста, сърдце, дробове, стомахъ и т. н. Това струва милиарди, а той минава за сиромахъ. Той има душа, духъ, които сжщо струватъ милиарди. Трѣбва ли при това богатство човѣкъ да минава за беденъ? Трѣбва ли при методитѣ, които сж вложени въ него за лѣкуване, да мисли, че е боленъ и не може да се излѣкува? Преди години дойде при мене единъ богатъ софиянецъ, да ме моли да го лѣкувамъ, понеже страдалъ отъ нѣкаква неизлѣчима болесть. — Ако ме излѣкувашъ, казва той, ще ти дамъ много пари. — Колко пари ще ми дадешъ? Ако мислишъ, че можешъ да ми дадешъ 5 — 10,000 лв., това не е нищо. Когато се лѣкува нѣкой, той трѣбва да раздаде всичкото си имане, нищо да не остави за себе си. При това, като се убеди, че е напълно излѣкуванъ, ще посвети живота си на Бога. Ако е съгласенъ при тѣзи условия, азъ се наемамъ да го лѣкувамъ. Защо човѣкъ да не даде всичко на Онзи, Който му е далъ всичко? Обаче, този господинъ се замисли и доднесъ още мисли, не се явилъ да ми отговори. Ако намѣри другъ лѣкарь, освенъ Бога, Който може да го излѣкува и физически, и душевно, нека отиде при
78 него. Богъ лѣкува всички болести и неджзи на хората. Съ други думи казано: Любовьта лѣкува всички външни и вътрешни болести и неджзи. Тя лѣкува, повдига и възкресява. Като не разбиратъ силата на любовьта, нѣкой се запитватъ, защо трѣбва да обичатъ, или защо трѣбва да мислятъ за любовьта. Ще мислишъ за любовьта, ще обичашъ хората, защото не можешъ безъ тѣхъ. Любовьта и обичьта внасятъ импулсъ, потикъ въ човѣка. Ти се интересувашъ отъ нѣкого, защото го обичашъ. Ти се интересувашъ отъ една книга, четешъ я и се ползувашъ отъ съдържанието й, защото я обичашъ. Ти се интересувашъ отъ хлѣба, отъ плоднитѣ дървета, защото ги обичашъ. Изчезне ли любовьта, интересътъ ви изчезва, а заедно съ него и условията за вашето растене и повдигане. Ще кажете, че нѣмате никакво отношение къмъ растенията. Не е така. Растенията и плоднитѣ дървета представятъ енергии на висши, разумни сжщества, къмъ които вие имате естествени отношения. Вие не можете безъ тѣхъ. Тѣ внасятъ въ васъ потикъ къмъ добро; тѣ събуждатъ въ ума ви красиви и възвишени мисли, а въ сърдцето ви — благородни чувства и желания. Когато Ева яде отъ забранения плодъ, въ който се криеха нисши енергии, въ нея се събудиха съответни потици — щеславие, гордость. Тя си помисли, че може да преобрази живота, да стане като Бога. Като яде отъ забранения плодъ, тя си
79 въобрази, че ще се прослави по цѣлия свѣтъ, всичкитѣ поколѣния ще говорятъ за нея. Не излѣзе така. Тя стана причина за падането на човѣчеството, а оттамъ и за разпъването на Христа. Въ времето на Христа, тя бѣше на земята и горко плака. Тя съзна погрѣшката си и се разкая, че я направила. Ева разбра, че горчиво се е лъгала въ своитѣ мисли и желания. Погрѣшката й се дължи на безлюбието. Тя яде отъ забранения нлодъ безъ любовь. Тя обичаше двама, и то» съ различна сила. Любовьта е единна и нераздѣлна. Когато любовьта ви къмъ двама души е различна, вие сте на кривъ пжть. Въ любовьта нѣма различие. И къмъ човѣка, и къмъ животното любовьта е една и сжща. Различието се заключава само въ това, че човѣкъ повече оценява любовьта, а животното — по-малко, или никакъ. Храната за човѣка е една, а за животното — друга. Като хранишъ човѣка съ добра храна, той става и поетъ, и художникъ, и музикантъ, и философъ и ученъ. Каквато храна да давашъ на животното, добра или лоша, пакъ животно ще си остане. Ще ти благодари за добрата храна, но ще ти каже: Ще ме извинишъ, че не мога да използувамъ, както трѣбва, храната, която ми давашъ. И тъй, не мислете, че растенията и животнитѣ сж невежи, че нищо не разбиратъ и ие знаятъ, но благодарете, че се ползувате отъ тѣхнитѣ енергии. Въ Божествения свѣтъ
$0 тѣ сж разумни сжщества, като хората, но на земята изпълняватъ по-долна служба. Тукъ тѣ живѣятъ колективно. На земята живитѣ сжщества сж сѣнки на една реалность, която сжществува въ другъ свѣтъ. И човѣкъ е сѣнка на истинския човѣкъ, който не се е проявилъ на земята. Докато сѣнката на човѣка стане реалность, неговата форма постоянно ще се измѣня. Когато сѣнката му стане съвсемъ малка, това показва, че той е найблизо до реалностьта. Колкото по-голѣма е сѣнката на човѣка, толкова по-далечъ е той отъ реалностьта. Когато страданията на човѣка се увеличаватъ, и благата му се увеличаватъ. Когато се увеличаватъ страданията и благата, човѣкъ е близо до реалностьта. Като знаете това, ползувайте се отъ страданията си и отъ благата още въ момента, когато дохождатъ. Какво прави ученикътъ въ училището? — Учи, работи, решава задачи. По четири-петь часа на день той се занимава, учи уроцитѣ си; усилията, трудътъ и работата му се увѣнчаватъ съ успѣхъ. Значи, благото иде следъ мжчението и страданието, следъ труда и работата. Не е лесно да стане човѣкъ ученъ, музикантъ, художникъ или скулпторъ. Много години той трѣбва да се рови въ библиотекитѣ, да движи лжка по струнитѣ, да тегли четката по платното или да удря съ чука по камъка. Само онзи може да стане добъръ цигуларь, който, освенъ .видимата цигулка, си създава невидима, която
81 прониква видимата. И тогава, като туря пръститѣ на цигулката си, тѣ падатъ точно на мѣстата си. 'Следователно, докато човѣкъ не даде ходъ на Божественото начало въ себе си, да проникне въ физическото му тѣло, той не може да живѣе добре. Вънъ отъ Бога нѣма добъръ животъ. Като не разбиратъ това, нѣкои гледатъ на Бога като на страшилище, плашатъ се отъ Него. Единъ отъ еврейскитѣ пророци казалъ: „Господи, защо си застаналъ на пжтя ми като мечка 1 Това е неразбиране на нѣщата. Не може Онзи, Който те е създалъ, да застане на пжтя ти като мечка и да те преследва. Така, именно, мислѣлъ пророкъ Иеремия, който билъ голѣмъ патриотъ, обичалъ народа си. Той намиралъ, че голѣми страдания се даватъ на евреитѣ. Много погрѣшки е направилъ еврейскиятъ народъ, които трѣбва да се изкупятъ. Послушание се иска отъ този народъ. Разумниятъ свѣтъ желае да имъ помогне и обръща вниманието имъ къмъ разумностьта, доброто и справедливостьта. Както всички хора, така и евреитѣ трѣбва да бждатъ добри, разумни и справедливи. Единъ отъ древнитѣ учители на мждро•стьта изпратилъ единъ свой ученикъ въ свѣта, да се учи. Ученикътъ искалъ въ скоро време да се прослави, и затова решилъ да лѣкува болни. На слѣпи отварялъ очитѣ, на .глухи — ушитѣ; сакати прохождали. Наистила, въ скоро време той се прочулъ, но и 6
82 на голѣми изненади се натъкналъ. Всички, които излѣкувалъ, почнали да го биятъ, да го гонятъ, за да напусне царството имъ. Тѣ си казвали: Този човѣкъ ще иска пари, задето ни излѣкува. За да се освободимъ отъ него, трѣбва да го прогонимъ. Ученикътъ се принудилъ да избѣга и се върналъ при учителя си да се оплаче, какъ, вмѣсто благодарности, всички му отговорили съ черна неблагодарность. Коя е причината за противоречието, на което се натъкналъ? Учительтъ го изслушалъ и следъ това му отговорил ъ: Погрѣшката е въ тебе. Преди да отваряшъ очитѣ на слѣпитѣ, ти трѣбваше да ги научишъ да обичатъ свѣтлината; преди да отваряшъ ушитѣ на глухитѣ, трѣбваше да ги научишъ да обичатъ звука; преди да лѣкувашъ краката на хората, трѣбваше да ги научишъ да обичатъ движението и да знаятъ, какъ да ходятъ. Трѣбва ли да давате свѣтлина и знание на човѣкъ, който не се е отказалъ отъ престжпленията си? Трѣбва ли да просвѣщавате човѣкъ, който не е готовъ за една висока култура? Какво правятъ съвременнитѣ хора съ своитѣ технически изобретения? Днесъаеропланитѣ, параходитѣ, подводницитѣ сж впрегнати повече за разрушение, отколкотоза внасяне на нѣщо добро въ културата. Това култура ли е? Днесъ повечето хора се стремятъ къмъ голѣми нѣща, къмъ велики постижения. Всѣки иска голѣми кжщи, дворци
83 и палати. Защо ви сж голѣми кжщи ? Нѣкога кжщитѣ ще бждатъ малки, прости, съ тънки стени, като паяжина. Ако е въпросъ за голѣми кжщи, ето, земята е най-голѣмата кжща, съ голѣмъ покривъ — небесниятъ сводъ. Какво повече искате? Не е ли по-добре, дето седнешъ, да си направишъ една магнетична кжщо, да тежи едва сто грама. Щомъ станешъ, ще съберешъ кжщата си и ще я вземешъ съ себе си. Ако искашъ две стаи, ще ги разпънешъ нѣкжде и веднага ще се подслонишъ. Една стая ще тежи сто грама, две стаи — двеста грама и т. н. Важно е да владѣешъ изкуството, да си правишъ магнетични стаи. Щомъ владѣешъ това изкуство, можешъ да давашъ стаи подъ наемъ. Като работите върху самовъзнитанието, имайте предъ видъ първата и главна задача, да развиете въ себе си любовь къмъ Бога. Докато не развиете това чувство, всѣкога ще бждете изложени на голѣми страдания и изпитания. Защо, като яде хлѣбъ, човѣкъ да не мисли за източника, отдето иде той? Кото Мисли за това, човѣкъ се свързва съ онази категория слънчеви сжщества, които изпращатъ енергията си за създаване на хлѣба. Различни сжщества изпращатъ различни енергии отъ слънцето и на специфични мѣста. Има сжщества на слънцето, които специално се интересуватъ отъ България. Тѣ предвиждатъ за нея специаленъ бюджетъ, колко жито, колко плодове да изпратятъ. Тѣ
84 опредѣлятъ точно, колко деца трѣбва да се раждатъ всѣка година, колко хора да се оженятъ и колко да умратъ. Същевременно тѣ се интересуватъ и отъ начина, по който се използуватъ полученитѣ отъ тѣхъ блага. Ще кажете, че слънцето е огнено тѣло и нищо повече. Освенъ огнено тѣло, слънцето представя и съвокупность отъ свѣтли, разумни сжщества. Отде знаятъ хората, че слънцето е огнено тѣло ? — Отъ ученитѣ, на които тѣ гледатъ като на авторитети. Религиознитѣ пъкъ считатъ Мойсея, Буда, Мохамеда, Христа за авторитети. Като се говори за създаването на свѣта, тѣ казватъ, че Мойсей е писалъ по този въпросъ. Споредъ него Богъ създаде свѣта въ шесть деня. Богословитѣ спорятъ по този въпросъ — какъ е възможно да се създаде свѣтътъ въ шесть деня. Едни казватъ, че тѣзи шесть деня сж Божествени, а други, че тѣ сж по 24 ч., както нашитѣ денонощия. Въ бждеще, когато човѣкъ стане господарь на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, тогава ще има ясна представа за създаването на свѣта. Дотогава той ще приема нѣщата като хипотези. Единъ день, когато човѣкъ се научи да служи на ума, на сърдцето и на душата си, тогава самъ ще ходи на слънцето, и самъ ще провѣрява, какъ е станало създаването на свѣта. Днесъ човѣкъ живѣе на една, сравнително малка планета — земята и не може да я обгърне, а
85 какво би било положението му, ао живѣеше на слънцето, което е милионъ и 500 хиляди пати по-голѣмо отъ земята. Ще дойде време, когато слънцето ще бжде населено като земята и ще се огрѣва отъ друго слънце, поголѣмо отъ него. Както мравкитѣ не могатъ да обхванатъ идеята, какво нѣщо е земята, на която живѣятъ, така и ние не можемъ да си представимъ, какво нѣщо е слънцето и какъ може да се живѣе на него. За мравкитѣ земята е най-голѣмата планета въ свѣта. За тѣхъ земята е нѣщо Божествено. Казано е въ Притчитѣ: „Върнахъ се въ обетованата земя; и влѣзохъ тамъ съ Синоветѣ Божии.“ Подъ „обетована земя“ се разбира земята, въ която нѣма никакъвъ недоимъкъ. Като влѣзе тамъ, човѣкъ се освобождава отъ страха и отъ всички мжчнотии. Обетованата земя представя благоприятнитѣ условия въ живота. Отъ какво се страхува човѣкъ? — Отъ тъмнината. Има една тъмна зона около земята, въ която витаятъ всички отрицателни човѣшки мисли, желания и постапки. Докосне ли се до тѣхъ, човѣкъ настръхва. Когато възвишенитѣ сжщества минаватъ презъ тази зона, тѣ, като Мойсея, вдигатъ тоягата си и я раздѣлятъ, отварятъ си свободенъ пжть. Който има знаиия, лесно минава тази зона; който нѣма знания, удавя се въ нея. Мостътъ, който свързва тъмната зона съ свѣтлата, е много тѣсенъ, като конецъ. Праведниятъ лесно минава по него. Въ това отношение той е
86 акробатъ. Крѣшникътъ, обаче, като дойде до него, поколебае се, завие му се свѣтъ и пада въ пропастьта. Затова е казано, че, когато заминава за другия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ всичко земно, отъ всичко човѣшко, нищо да не носи съ себе си. Само така той може да мине благополучно тъмната зона. Като познавалъ човѣшката природа, Богъ поставилъ тъмна зона за граница между този и онзи свѣтъ, да не ставатъ никакви кражби. На земята можешъ да крадешъ, колкото искашъ, но въ обетованата земя не се позволяватъ никакви кражби и престъпления. Тамъ можешъ да занесешъ само свѣтлитѣ си мисли и желания. Тамъ всичко е безсмъртно. Дойдешъ ли до своитѣ смъртни мисли и желания, ще ги оставишъ на земята. Човѣкъ трѣбва да се роди изново. Това значи, да възприеме Христовата мисъль, да даде мѣсто на Божественото въ себе си. Христосъ е Божествениятъ принципъ, който свързва всички души. Той не може да дойде втори пжть на земята. Защо ? — Защото има опитность вече отъ любовьта на хората. Обаче, Христосъ се проявява навсѣкжде въ свѣта. Ще Го срещнете въ всѣко чисто сърдце, въ всѣки свѣтълъ умъ и въ всѣка възвишена душа.— Възможно ли е това ? — Както слънцето се отразява въ хиляди огледала, така и Христосъ се проявява въ хиляди души. Той се проявява чрезъ човѣшкитѣ мисли, чувства и постжпки. Както слънчевата свѣтлина влиза презъ очи
87 тѣ ни, така и Божествената свѣтлина прониква човѣшкитѣ души. Нѣкой религиозни цитиратъ стиховетѣ, какво е казал-ь нѣкога Мойсей, какво сж. казали пророцитѣ, апостолитѣ. Вѣрно е, че ние се учимъ отъ тѣхъ, но днесъ и тѣ се учатъ отъ съвременнитѣ християни. Ние се учимъ отъ онова, което Богъ е разкрилъ на тѣхъ, но и тѣ се учатъ отъ онова, което Богъ е разкрилъ на насъ. Христосъ донесе любовьта въ свѣта, но, въпрѣки това, пострада. Така Той научи, какво представя Божията Любовь. Той разбра, че въ Божията Любовь нѣма нзмѣна, тя е вѣчна и безгранична. Христосъ упова на Бога докрай, затова възкръсна на третия день. Ако имаше нѣщо, кое го Го направи великъ, това е любовьта Му къмъ Бога. Той не се поколеба въ нея нито за моментъ. Следователно, който уповава на Божията Любовь, той ще възкръсне. Който не уповава на нея, ще падне въ пропастьта. Живѣйте на земята, ползувайте се отъ благата на живота, но не си поставяйте за цель да занесете тѣзи блага на онзи свѣтъ. Докато дойде часътъ за заминаването ви на онзи свѣтъ, вие трѣбва да сте се отрекли отъ всичко земно. Въ онзи свѣтъ има повече и поценни блага отъ земнитѣ. Не носете съ себе си нѣща, които гниятъ и се развалятъ, но занесете своитѣ добри, свѣтли и възвишени мисли, чувства и постжпки и благодарете на Бога за тѣхъ. Благодарете за всичко, което
88 ви е далъ. Благодарете и за страданията, и зю радоститѣ, които сте имали на земята. Всичко ще се превърне на добро. Да се върнемъ къмъ въпроса за самовъзпитанието. За да се възпитава, човѣкъ трѣбва да черпи знания отвсѣкжде. Въ каквато срѣда и да влѣзете, вие ще научите нѣщо. Ако влѣзете между бедни, страдащи, ще научите едно нѣщо; ако влѣзете между здрави и весели, ще научите друго нѣщо;. ако влѣзете между музиканти, учени, философи, и отъ тѣхъ ще придобиете нѣщо. Човѣкъ се учи и отъ радоститѣ, и отъ страданията. Страданието е методъ за пречистване на човѣшкото сърдце. Както водата въ природата се пречиства чрезъ прецеждане и изпаряване, така и страданието подлага човѣшкото сърдце на прецеждане и изпаряване, докато го пречисти. Тъй щото, сърдцето се чисти и чрезъ радостьта, и чрезъ страданието. Като се радвашъ, ще сподѣляшъ радостьта си съ своя ближенъ. Като страдаш ь, ще задържашъ страданието си само за себе си. Ако постжпвашъ така, и въ двата случая печелишъ. Постж.пвашъ ли обратно, да задържашъ радостьта си за себе си, а да сподѣляшъ страданието и скръбьта си съ ближния си, и въ двата случая губишъ. Който не разбира този законъ, търси начинъ да стовари страданието си на гърба на другитѣ. Това, не е право. Страданието си ще давашъ на Бога, а радостьта си — на своя ближенъ..
89 Затова е казано въ Писанието: „Възложи •Товара си на Господа“. Само Богъ е въ състояние да оцени страданието на човѣка и да му даде заслуженото. Да сподѣляшъ скръбьта си съ Бога, а радостьта си съ хората, това подразбира, да се възпитавашъ по новъ начинъ. И тъй, докато сте на земята, ползувайте се отъ условията, които тя ви дава. Като отидете на небето, ще се ползувате отъ тамошнитѣ условия. Ако не използувате разумно земнитѣ условия, и небеснитѣ не можете да използувате. Бждете доволни отъ това, което сега имате. Всички хора страдатъ отъ изобилие, а не отъ недоимъкъ. Раздайте излишното, за да се облекчите. Вие сте потници, екскурзианти на земята. Всѣки носи по-тежка раница, отколкото му сж. силитѣ. Снемете излишния товаръ отъ гърба си и оставете само толкова, колкото можете да носите съ радость и разположение. 13. Беседа отъ Учителя, държана на 2 августъ, 10 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.
Ценни добродетели Разумниятъ и щастливъ животъ зависи отъ прости нѣща. Всѣки човѣкъ иска да бжде щастливъ, но въ какво се заключава щастието, не знае. Да казвашъ, че трѣбва да бждешъ щастливъ, това е все едно, да казвашъ, че трѣбва да ходишъ. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да ходи. Ако ходишъ правилно, ще бждешъ здравъ; ако не ходишъ правилно, ще си създадешъ различни болезнени състояния. Отъ хода се познава, дали човѣкъ е уменъ, дали има повече или по-малко свѣтлина въ съзнанието си; ходътъ опредѣля още и твърдостьта на човѣка. Изобщо, отъ хода се познаватъ неговитѣ характерни чърти. Всѣко движение, съзнателно или несъзнателно, опредѣля характера на човѣка. Тѣлото е изразъ на човѣшката душа. Достатъчно е да изучите тѣлото на човѣка, за да познаете неговия вжтрешенъ животъ, скрититѣ сили въ него. Нѣкой мисли, че като мълчи, никой не знае, какво носи въ себе си. Лъже се той, не е нуждно човѣкъ да говори, за да го познаятъ. Лицето, главата му, ржцетѣ и краката, както и цѣлото тѣло, говорятъ за него. За онзи, който знае да чете, всичко е открито. Той знае да чете, но знае и да мълчи.
91 Съвременнитѣ хора се страхуватъ едни отъ други. Ако нѣкой има лошо мнение за васъ, вие сте затворени за него. Ако ви попитатъ, кой човѣкъ е добъръ, вие ще се произнесете за неговата доброта по проявитѣ му. За бакалина ще кажете, че е честенъ, понеже продава честно. Като мѣри стоката си, точно тегли. При това, той казва: Тази стока е първокачествена, а тази е второкачествена. Както казва, така излиза. Учениятъ, обаче, чете по лицето на човѣка, дали е честенъ, или не. Той казва: Ако бащата и майката на даденъ човѣкъ сж били честни, и той ще бжде честенъ; ако тѣ сж били умни и добри, и той ще бжде уменъ и добъръ; ако тѣ сж били здрави, и той ще бжде здравъ. На лицето и на главата на човѣка е написанъ живота не само на неговитѣ родители, но и на десетки поколѣния преди него. Всѣко нѣщо крие произхода си въ единъ далеченъ източникъ. Вие гледате електрическитѣ лампи и казвате, че електрическата енергия е взета отъ водата. Истински учениятъ, обаче, знае, че тази свѣтлина не иде направо отъ водата, но отъ още по-далеченъ източпикъ — Слънцето, което е само резервуаръ на тази енергия. Задъ Слънцето пъкъ се крие първопричината на нѣщата. Следователно, следъ всѣко извършено действие или проява иде друго нѣщо. Напримѣръ, следъ яденето иде почивката, а следъ почивката — работата. После отново идатъ ядене, почивка, работа.
92 Какъвъ е смисълътъ на живота? Като живѣе, човѣкъ се стреми да придобие нѣщо. Ако всѣки день не придобива нѣщо ново, той мисли, че не живѣе. Чиновникътъ и работникътъ се стремятъ да увеличатъ заплатитѣ си. Всѣки иска увеличаване на хлѣба, да задоволи глада си и да предаде нѣщо къмъ строителния материалъ на тѣлото си. Както за строежа на една кжща е нуждно известно количество материалъ — тухли,'камъни, греди, пѣсъкъ, така и за човѣшкото тѣло, външно и вжтрешно, е нуженъ градивенъ материалъ. Ако нѣма достатъчно отъ този материалъ, той се оплаква, че му липсва нѣщо. Всѣки човѣкъ изпитва нѣкакъвъ недоимъкъ въ живота си и се стреми да го набави. Недоимъкътъ, липсата на нѣщо прави човѣка недоволенъ. Той знае, че му липсва нѣщо, но каква е тази липса, нѣма ясна представа за нея. Защо? — Защото едва придобие нѣщо, явява се другъ недоимъкъ. Цѣлъ животъ се мжчи човѣкъ, да задоволи липсата си и все не може да я задоволи — нѣщо му недостига. Христосъ казва: „Едно ти недостига“. Какво е това „едното“? Ще кажете, че любовь искате. Какво нѣщо е любовьта? Яде ли се, пие ли се? Нито се яде, нито се пие, но тя сама донася всичко онова, което се яде и пие. Сама по себе си любовьта не е щастие, но щастие носи; тя не е силна, но прави хората силни; тя не е свѣтлина и топлина, обаче,
93 носи свѣтлина и топлина. Какво въ сжщность е любовьта? Излиза, че любовьта е нищо, а всичко носи. Подъ думата „нищо“, разбираме, че любовьта не е ограничена, къмъ никого не е задължена, а всичко прави. Любовьта не е задължена къмъ никого, но всички задължава. Като донесе ядене на човѣка, тя го заставя да яде; като го направи разуменъ, тя го заставя да прояви разумностьта си; като му даде свѣтлина и топлина, тя изисква отъ него да ги прояви, дето трѣбва. Докато момата е при родителитѣ си, тя е свободна отъ задължения. Щомъ се влюби въ нѣкой момъкъ и се ожени за него, тя е длъжна да се грижи за дома, за възлюбения и за децата си. Новороденото дете се нуждае отъ грижитѣ на майка си. То иска да яде, но не знае, отде да вземе храна и какъ да яде. Майката му дава отъ себе си доброкачествена храна и се грижи на време да я доставя. Както детето се учи отъ майка си, така и всѣки човѣкъ, за да стане добъръ, уменъ, силенъ и здравъ, трѣбва да има учитель, който да му покаже начинъ за придобиване на тѣзи качества. Всички хора искатъ да бждатъ здрави, но не знаятъ, какъ да постигнатъ желанието си. Ако имъ се каже, че, за да бждатъ здрави, трѣбва да дишатъ дълбоко, тѣ нѣма да повѣрватъ и ще започнатъ да философствуватъ. Тѣ искатъ да имъ се каже друго нѣщо. Защо ? — Защото мислятъ, че дишането си върви само по се
94 бе си. Вѣрно е, че всѣки човѣкъ диша, но неправилно. Всички болести, всички неразположения се дължатъ на неправилното дишане. Съвременнитѣ хора дишатъ само съ горната часть на дробоветѣ си, а това е недостатъчно. При дишането трѣбва да взиматъ участие умътъ, сърдцето и волята. Ако тѣ не взиматъ участие при дишането, човѣкъ не се ползува, както трѣбва отъ въздуха. Той го приема и изпуша механически. Човѣкъ трѣбва да диша съзнателно. Здравето на човѣка зависи отъ количеството на въздуха, на свѣтлината и на топлината, които той приема отъ външния свѣтъ. Свѣтлината дава просторъ на човѣшката мисъль. Дишането пъкъ дава просторъ на чувствата му, а топлината внася разширение и въ чувствата, и въ мислитѣ. Какво дишане е това, което не може да освободи човѣка отъ недоволството му ? Нѣкой диша,, приема свѣтлина и топлина, а е недоволенъ. Защо е недоволенъ ? — Защото обущата му били стари, дрехитѣ му — изтъркани и избѣлѣли. Едно ще знаете: Нѣма нови нѣща въ свѣта, но нѣма и стари. Сльнцето, което изгрѣва и залѣзва, не е нито старо, нито ново. То съществува отъ създаването на свѣта. Ново ли е тогава? Същевременно, казваме, че иде новъ день, когато слънцето ще изгрѣе отново, съ нова свѣтлина и топлина. Значиг за едни хора слънцето е ново, а за други — старо. Всѣко новородено дете е новъ човѣкъ.
95 Но колко пжти това дете се е раждало и умирало! Колко пжти то е било ученъ, знаменитъ човѣкъ! Въ малка форма е дошло тог но въ него се крие голѣмъ ученъ или голѣмъ философъ. Често хората се оплакватъ отъ живота си, не могатъ да носятъ страданията и търсятъ виновника вънъ отъ себе си. Въ това отношение тѣ приличатъ на малкитѣ деца, които сами си причиняватъ страдания, но, като не се разбиратъ, отдаватъ вината на външни условия. Едно дете яло диня и, като си играло съ семкитѣ, пъхнало една семка въ ухото си и не могло да я извади. Следъ това започнало да плаче, че ухото го боли. Семката набъбнала и причинила голѣма болкаМайката се чудѣла, на какво се дължи това. Извикала една опитна баба, да го прегледа. Бабата пипнала ухото отвънъ и забелязала една подутина. Запитала детето, да не е турило нѣщо въ ухото си. Едва сега то си спомнило, че пъхнало една семка въ ухото си, която не могло да извади. Бабата взела една кука, внимателно я пъхнала въ ухото и извадила семката. Така постжпватъ и възрастнитѣ хора. Тѣ турятъ една мисъль, едно чувство или една постжпка тамъ, дето не трѣбва, и после се чудятъ, защо страдатъ. За да не страда, човѣкъ трѣбва да поставя всѣко нѣщо на своето мѣсто. Ако си бакаѣинъ, ще теглишъ стоката точно. Премѣришъли по-малко, отколкото трѣбва, ще те хванатъ.
96 и ще изгубишъ довѣрието на хората. Ще кажешъ, че не си забелязалъ това, или че слугата ти е направилъ погрѣшката. Не скривай истината. Бъди буденъ къмъ постъпкитѣ си и, ако съзнателно правишъ погрѣшки, признай си и започни да се изправяшъ. Ще кажете, че живѣете добре. Радвайте се, ако, наистина, живѣете добре; но, ако животътъ ви не е достатъчно чистъ, благодарете на условията и на съществата, презъ които той минава, за да се пречисти. Земниятъ животъ на човѣка прилича на мътна вода, която минава презъ земнитѣ пластове и се пречиства. Пластоветѣ, презъ които минава този животъ, съ неговиятъ умъ, неговото сърдце и неговата душа. Като мине презъ тѣхъ, животътъ на човѣка се пречиства и излиза въ видъ на чистъ изворъ, отъ водата на който се ползуватъ всички живи същества — растения, животни и хора. Колкото е почистъ изворътъ, толкова радостьта на разумнитѣ същества е по-голѣма. Ако изворътъ е нечистъ, тѣ казватъ; Този животъ не е добъръ, още трѣбва да се пречиства. Казватъ за нѣкого, че мислитѣ му не съ чисти. За другъ казватъ, че чувствата и желанията му не съ чисти. Това показва, че умътъ, сърдцето и волята на дадени хора, като филтри на живота, не съ изпълнили добре службата си. Както хората се хранятъ отъ плодоветѣ на дърветата, така и много по-долностоещи и повисокостоещи отъ човѣка се хранятъ отъ
97 яеговитѣ мисди и желания. Както плодоветѣ на дърветата влизатъ като съставна часть въ човѣшкия организъмъдака слщо мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ на човѣка влизатъ като съставна часть въ организмитѣ на други сжщества. Значи, цената на човѣка се опредѣля отъ плодоветѣ, които той дава на другитѣ сжщества. Затова казваме, че човѣкъ носи отговорность за дѣлата си. Богъ е турилъ всички хора на работа, като съработници вь Неговото дѣло. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ е поелъ една служба, която трѣбва да изпълнява точно и добросъвестно. Той е чиновникъ, когото ревизиратъ всѣки моментъ. Сутринь, като изгрѣе слънцето, той поема службата си, цѣлъ день работи, а вечерь дохожда специална комисия да го ревизира. Значи, той има ревизия всѣки день, всѣка седмица, всѣки месецъ и всѣка година. И най-после, като свърши цѣлата работа, пакъ го ревизиратъ. Последната ревизия опредѣля положението му, като добъръ или лошъ чиновникъ. Главата и лицето на човѣка показватъ, какъвъ чиновникъ е билъ той въ своитѣ минали сжществувания. Бждещиятъ му портретъ ще покаже, какво е работилъ той въ сегашния си животъ. Каквато работа предприеме човѣкъ, трѣбва да я изпълни добре. Въ това отношение той трѣбва да бжде като музиканта, всѣки тонъ да бжде чистъ, ясенъ, никакъвъ фалшъ,. никаква неясность да нѣма въ него. 7
98 Какво се иска отъ добрия музикантъ? — Да взима чисти, ясни, опредѣлени тонове. Всѣки тонъ трѣбва да има опредѣлена форма, голѣмина, тежесть. Същевременно, тонътъ трѣбва да има редъ, количественость и животъ въ себе си. Ако тонътъ на музиканта нѣма тѣзи качества, музиката му не привлича. Коя мома и кой момъкъ привличатъ хората? — Красивитѣ. Не сж. ли красиви, никой не ги търси. Голѣмата красота е опасна, но и голѣмата грозота е опасна. Това, което повдига човѣка, е красотата; това, което го понижава,, е грозотата. Ще кажете, че грозниятъ нѣкога ще стане красивъ, а красивиятъ — грозенъ. Не е така. Грозниятъ, трѣбва да стане красивъ; красивиятъ трѣбва да стане добъръ. Добриятъ трѣбва да стане справедливъ, а справедливиятъ —разуменъ. Това сж. степени, презъ които човѣкъ минава въ развитието си. Красотата дава външнитѣ условия на живота. Ако си красивъ, всички хора сж готови да ти услужатъ. Красотата е подобна на златото, което не се окислява. Който разбира свойствата на златото, може да си послужи съ него, като физическо злато, да подобри материалния си животъ, но може да си послужи съ него и като съ органическо злато, да подобри вжтрешния си душевенъ животъ. Много отъ болеститѣ се дължатъ на отсжтствието на органическо злато въ кръвьта. Слабостьта и малокръвието се дължатъ на недостатъчно количество желѣзо въ кръвьта.
99 Когато мисъльта на човѣка е неподвижна, това показва, че той има малко фосфоръ въ кръвьта си. Това сж отвлѣчени нѣща, които не се виждатъ. Говори се за мисъльта, но никой не я вижда. Казватъ, че нѣкой мисли добре, но и за това има причина. Само онзи мисли добре, когото обичатъ. Ако никой не обича даденъ човѣкъ, той не може да мисли добре. Съ любовьта си майката заставя детето си да мисли. Колкото повече го обича, толкова по-добре мисли то. Първоначално детето е било въ спещо състояние, но постепенно въ него се събуждала мисъльта. Като се прояви умътъ, и сърдцето се проявява и повдига. Сърдцето пъкъ дава възможность да се прояви тѣлото и неговата сила. Значи, умътъ, сърдцето и волята сж свързани помежду си. Умътъ е свързанъ съ сърдцето, а сърдце то съ тѣлото, т. е. съ силата на човѣка. Разумностьта има отношение къмъ майката. Тя представя проява на Божествения Духъ въ човѣка, който го заставя да мисли. Когато детето отговаря на майчината любовь, умътъ му се събужда, и то започва да мисли. Събуди ли се умътъ, сърдцето и душата въ човѣка, той започва да живѣе съзнателно. Това значи, да се движи човѣкъ въ три посоки по дължина, широчина и височина или дълбочина. Съзнателниятъ животъ подразбира съзнателно хранене, пиене на вода, дишане и въз
100 приемане на свѣтлината. Мнозина ядатъ, пиятъ, дишатъ, безъ да даватъ значение на тѣзи процеси. Съ това тѣ малко използуватъ условията. Дишането има смисълъ, когато и мисъльта, и чувствата, и волята взиматъ участие. Дишане безъ концентрирана мисъль нищо не допринася. Като дишашъ, бавно ще приемашъ въздуха, и бавно ще го из пуща шъ. Както влиза въздухътъ, така трѣбва и да излиза. Петь минути ще дишашъ, но ще мислишъ само за Божествени, за възвишени нѣща, нѣма да се смущавашъ отъ обикновени работи. Когато е гладенъ и яде съ любовь и съ разположение, човѣкъ придобива нѣщо ценно отъ яденето. Малко ще ядешъ, но съ любовь. То допринася повече отъ многото ядене, прието безъ любовь. Всѣко нѣщо, което се върши съ любовь, се увеличава; всѣко нѣщо, което не става съ любовь, се смалява. Бждете доволни отъ малкото. Ако имате едно житно зърно или една клечка кибритъ, бждете доволни и оть тѣхъ. Едно житно зърно може да роди 30, 60 или 100 зрънца. Съ една кибритена клечка можете да запалите голѣмъ огънь, на който да се грѣете и да сготвите ядене за много хора. — Какво да правя съ едно житно зърно ? — Посѣй го въ земята. — Какво да правя съ една клечка кибритъ ? — Запали огънь. Който мисли правилно, туря клечката тамъ, дето огъньтъ лесно се запалва. За да помогне на горението, той духа. Така той внася по
101 вече въздухъ и усилва горението. Духането на огъня подразбира отправяне на мисъльта тамъ, дето може да се придобие нѣщо ценно. Каквито упражнения да правите, вложете мисъльта и чувствата си, да се ползувате отъ тѣхнитѣ блага. Всѣко упражнение крие въ себе си известно благо. Въ продължение на една седмица пра’ вете гимнастическитѣ упражнения, както и упражненията за дишане, съ вѣра и любовь, да видите резултата. Голѣмъ е резултатътъ при работа съ любовь и вѣра. Турете далечъ отъ себе си съмнението и работете. Всѣко съмнение въ мисъльта, въ чувствата или въ волята води къмъ нещастие. Действието на съмнението за човѣка е подобно на въздухъ, който лѣкарьтъ, по невнимание, допуща при вкарване на кръвь въ болния. Влѣзе ли въздухъ въ кръвьта, болниятъ е изложенъ на голѣми страдания. На сжщото основание, казвамъ: Влѣзе ли съмнението въ човѣка, той е изложенъ на голѣми мжчнотии и страдания. Съмнението е единъ отъ опаснитѣ паразити, който се размножава бързо. Въ 24 часа то е въ състояние да отрови кръвьта на човѣка. И следь това трѣбва да прави голѣми усилия, да пречисти кръвьта си отново. И тъй, всѣко упражнение трѣбва да се прави съзнателно. Вдигнешъ ли едната ржка нагоре, това показва, че приемашъ нѣщо. Щомъ я спуснешъ надолу, давашъ нѣщо.