Лъчи на живота

Рилски беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Лъчи на живота", беседи от Учителя, дадени на учениците през лятото на 1937 г., Седемте рилски езера. Първо издание, София, 1937 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
ОЧИ ИД ЖИВОТА БЕСЕДИ ОТЪ УЧИТЕЛЯ Д1.ГШАНИ ири ОКДкМ1 рилски квСРА I )гв яъ ЛТ и о на те? I О О сй и я tear г
ЛЖЧИ HR животл. Великото въ живота, това е пробуждането на човѣшката душа. Като символъ, пробуждането на човѣшката душа представя разпукване пжпкитѣ на цвѣтята, разцьвтяване пжпкитѣ на растенията. Отъ Божествено гледище, душата може да се уподоби на пжпка, която очаква момента на своето разпукване. Пробуждането на човѣшката душа подразбира запознаването и съ Божията Любовь. Само пробудената душа познава Бога. Само пробудената душа познава качествата на Божията Любовь. Туй е изразилъ Христосъ съ стиха: „Това е животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Отъ този стихъ ставатъ ясни думитѣ Христови: „Иди, продай всичко и ела да ме последвашъ“. Пробуждането на човѣшката душа е велико явление въ Битието. То не е произволенъ процесъ. Както раждането" на детето е велико събитие въ дома, така и пробуждането на човѣшката душа е велико събитие въ Божествения свѣтъ. Всички ангели, всички възвишени, разумни сжщества се радват ъ на това събитие. Пробуждането на човѣшката душа не подразбира обръщане на грѣшника къмъ Бога, но освобождаване па Божественото въ човѣка отъ всички криви pa i
4 бирания, отъ всички заблуждения, въ които е билъ потопенъ презъ вѣчностьта. Пробуждането на човешката душа, на нейното разцъвтяване подразбира събличане на човѣка отъ старото, отъ кривото, отъ неговитѣ вѣковни заблуждения. Въ пробуждането на човѣшката душа се вижда величието на Божията Любовь. Пробуждането на човѣшката душа се придружава съ възприемане на първия Божественъ лжчъ на топлината на любовьта. Този лжчъ представя потикъ на душата къмъ новъ животъ. Потикътъ на душата къмъ новъ животъ се изразява въ нейното разцъвтяване. На този потикъ, именно, ангелитѣ се радватъ. Въ него тѣ виждатъ проява на Битието, проява на Божия Духъ. Този моментъ въ живота на човѣка е начало на истинска радость, начало на пълна свобода. Когато душитѣ се пробуждатъ, ангелнтѣ на небето пѣятъ и възхваляватъ Господа. Когато цвѣтята цъвтятъ, пчелитѣ пѣятъ, весело бръмчатъ. Тѣ пѣятъ за цъвналитѣ цвѣтя, за проявения животъ. Пчелитѣ пѣятъ, радостно хвърчатъ отъ цвѣтъ на цвѣтъ и събиратъ сладъкъ сокъ за своя медъ. Каквото сж цвѣтята за пчелитѣ, такова нѣщо представятъ пробуденитѣ човѣшки души за ангелитѣ. Отъ тия души ангелитѣ събиратъ медъ за своитѣ кошери и се радватъ и на малкитѣ придобивки. Който се осмѣли да разруши живота на една отъ тия души, той
разваля работата на ангелитѣ, които съ въ небесата. Всѣкога дръжте тази мисъль въ ума си, за да осмислите своя земенъ животъ. Разцъвтяването на човѣшката душа осмисля живота на човѣка. Докато човѣкъ очаква този моментъ, земниятъ му животъ има смисълъ. Престане ли да го очаква, изгуби ли надежда въ него, земниятъ му животъ абсолютно се обезсмисля. Когато настъпи момента на разцъвтяването на нѣкоя душа, цѣлото небе се радва на това велико събитие и отправя погледа си къмъ тази душа. Щомъ небето се радва на пробудената душа, радвайте се и вие. Радвайте се на своята пробудена душа. Радвайте се на всички пробудени души, както цвѣтята се радватъ, когато цъвтятъ. Не се запитвайте, кой какъ е цъвналъ и какъ е облѣченъ. Безбройни съ краскитѣ и цвѣтоветѣ, съ които човѣшкитѣ души се обличатъ. Никъде нѣма да срещнете две души, облѣчени по единъ и същъ начинъ — въ еднаква форма и съ еднакъвъ цвѣтъ. Цвѣтътъ, формата на дрехата представя външна страна на живота. Външната страна на живота не е още същественото. Който се занимава само съ външната страна на живота, въ края на краищата той ще изгуби същественото, той ще изгуби смисъла и съдържанието на живота. Какво се ползува коньтъ отъ златото на своя господарь? И стотици килограми злато да пренесе, коньтъ си
6 остава конь, нищо не се ползува. Трева, вода и въздухъ сж нужни за коня, а не злато. При днешното развитие на човѣка, златото му е потрѣбно само за физическия животъ, но не и за неговия умственъ животъ. При това, златото е потрѣбно за физическия животъ на човѣка дотолкова, доколкото може да го превърне въ дреха на своята душа. Не може ли човѣкъ да превърне физическото з ;ато въ дреха на своята душа, т. е. въ велики добродетели, съ които да се облѣче, това злато е безпредметно. Облѣче ли човѣкъ душата си въ златна дреха отъ велики добродетели, златото е изиграло своята роля на земята. И тогава, бждещата размѣнна монета ще се изразява чрезъ проявитѣ на Божията Любовь. Радвайте се на пробуждането на своята душа! Радвайте се на пробуждането на всички души! Радвайте се, че можете да вкусите отъ хлѣба, който държите въ ржката си! Първата хапка хлѣбъ въ устата ви представя пробуждане на човѣшката душа. Първиятъ дъхъ на живота, това е пробуждане на човѣшката душа. Отъ първата хапка хлѣбъ, отъ първия дъхъ на живота зависи храненето и дишането на душата. Отъ първия лжчъ на топлината, като първа хапка, като пръвъ дъхь на любовьта, душата започва да расге и да се развива, да богатѣе—злато да събира. Въ този смисълъ, златото представя придобиване на свѣтлина и знание
7 придобиване на красота и доброта. Свѣтлипа и знание, красота и доброта сж необходими елементи за развиване на човѣшката душа. Христосъ казва: „Не презирайте нито едно отъ тѣзи малкитѣ“. Това значи: Не превирайте малкитѣ Божествени мисли, които проникватъ въ вашия умъ. Не презирайте малкитѣ Божествени чувства, които проникватъ въ вашето сърдце. Който презира малкитѣ Божествени мисли и чувства, той нарушава Божествената хармония въ себе си. Наруши ли вжтрешната хармония въ себе си, той ще наруши и външната. Мислитѣ и чувствата излизатъ отъ Божествения изворъ и минаватъ презъ всички човѣшки умове и сърдца. Безъ тѣхъ човѣшкитѣ души не могатъ да цъвтятъ, не могатъ да се пробуждатъ. Поздравявамъ ви съ приятната сутрииь, съ чистото небе и съ красивия изгрѣвъ. Хубавото време днесъ показва, че презъ тази година голѣмитѣ страдания могатъ да се избегнатъ. Слънцето носи своето благословение. Пожелавамъ ви да придобйсте първия лжчъ на топлината, който иде огъ Божията Любовь. Пожелавамъ ви да придобиете първия лжчъ на свѣтлината, който иде огъ Божията Мждрость.
8 Пожелавамъ ви да придобиете първия крепки Божи лчъ на Истината, който носи свобода за вашия духъ. Пожелавамъ ви да бедете топли, свѣтли и крепки презъ цѣлата година. 18 юлий, 5 ч. с.
ОПИТЛНО Е. „Всѣко Божие Слово е опитано'. ) „Всѣко Божие Слово е опитано“. Само онзи човѣкъ може да напише този стихъ, който действително е опиталъ това слово. Значи, разумното слово е опитано хиляди години преди васъ. Веднъжъ опитано Словото Божие, и вие ще го опитате. Опитано е още, че Богъ е щитъ за тѣзи, които уповаватъ на Него. Нѣкои мислятъ, че когато разумното слововлѣзе въ човѣка, нѣма да произведе никакво действие Точно обратно, когато влѣзе въ човѣка, разумното слово ще произведе коренна промѣна въ него: всичко старо, нечисто, безценно ще постави на съответно за него мѣсто, и то само ще заеме своето опредѣлено мѣсто. Това е неизбѣженъ процесъ. Ценнитѣ нѣща сами по себе си заематъ видно мѣсто. Каде поставя човѣкъ своя скжпоцененъ пръстспъ? — На видно мѣсто, на единъ отъ пръпитѣ си. Като се движи, отъ време на време той хвърля погледъ къмъ пръстена си, доволенъ го поглежда. — Защо. — Цененъ е този пръстенъ. „Божието Слово е опитано“. Опитано е, че когато влѣзе въ човѣка, разумното слово извършва такива промѣни въ него, каквито ) Притчи 30.5.
10 той никога нс е очаквалъ. Словото Божие внася въ човѣка топлина и мекота. Топлината стопява твърдитѣ тѣла, прави ги меки. Обаче, топлината същевременно разединява. Поставите ли едно сложно тѣло на действието на топлината, то веднага ще се разложи на съставнитѣ си части. Следователно, и любовьта, като носителка на топлина, отъ една страна смекчава твърдитѣ тѣла, а отъ друга ги разлага, т. е. разединява, ако тѣ сж сложни по съставъ. Любовьта пренася нѣщата отъ едно мѣсто на друго. Подъ влияние на любовьта, детето излиза отъ утробата на майка си и възприема живота. Когато любовьта посети младата мома, тя напуща дома на майка си и тръгва следъ нея. Когато любовьта посети младия момъкъ, той напуща дома на баща си и тръгва следъ нея. Когато любовьта посеги човѣка, тя изкарва навънъ всички негови мисли и чувства. И тъй, любовьта изкарва навънъ всичко Скрито въ човѣка. Който не разбира законитѣ, съ които любовьта работи, той се смущава. Нѣма защо да се смущава. Любовьта поставя всѣко нѣщо на своето мѣсто. Тя поставя сина, дъщерята, майката, бащата на тѣхнитѣ мѣста. Щомъ види, че нѣщо не е на мѣстото си, тя го изкарва оттамъ и го поставя на мѣстото му. Кжде е мѣстото на малкото дете? — При майка му. Детето е предметно учение за майката. Майката е ученичка, на която е даденъ единъ пред
11 метъ за ооучение. Като плаче, детето иска ла каже на майка си, че е гладно, че е нечие ю и не може само да си помогне. Щомъ разбере езика на детето си, майката веднага сюпля вода, сипва я въ корито и започва да го къпе: обръща го на една, на друга страна, докато го изчисти. Въ това време детето плаче, пѣе своята миньорпа пѣсень, съ която изказва недоволството си. Майката е умна, тя знае, какъ да разположи детето си, да не плаче. Тя размѣсва горещата вода съ студена, докато водата стане приятно топла, близка до тѣлесната топлина. Тази топлина на водата разполага детето, и то престава да плаче. Първата баня за новороденото дете е необикновено явление въ неговия животъ. То се очудва на порядкитѣ на новия за него животъ, но постепенно привиква къмъ тѣхъ. Щомъ майката постжпва съобразно законитй на природата, детето е доволно. Природата не търпи студени душове, студени бани. Топлитѣ бани съ за предпочитане предъ студенитѣ. Като къпе детето си, същевременно майката го магнетизира: тя му разтрива тѣлото, обръща го на една, на друга страна, докато напълно се успокои. Чрезъ тѣзи разтривки, между майката и детето става правилна обмѣна. Майката внася въ детето си часть отъ своя магнетизъмъ, който го успокоява. Следователно, както магпетизъмътъ на майката успокоява детето, така и топлината
12 внася нѣщо ново въ човѣка. Докато топлината не влѣзе въ човѣка, той се намира въ противоречие съ себе си и съ окръжаващитѣ, както детето —при първата баня. Топлината стопява, смекчава авърдитѣ тѣла, а нѣкои отъ тѣхъ разединява, :ато същевременно ги поставя на мѣстата имъ. Два порядъка съществуватъ въ свѣта: човѣшки и Божественъ. Човѣшкиятъ порядъкъ събира нѣщата на едно мѣсго, или ги поставя тамъ, дето не имъ е мѣстото, вследствие на което тѣ се втвърдяватъ. Когато много хора се събиратъ на едно мѣсто, тѣ се лишаватъ отъ необходимото за тѣхъ пространство, вследствие на кое го ставатъ инертни. Инертностьта е състояние, присъщо на човѣка. Инертниятъ човѣкъ е мързеливъ. За да се освободи отъ това състояние, разумниятъ свѣтъ го подлага на действието на топлината, и по този начинъ го въвежда въ Божествения порядъкъ на нѣщата. Когато изгуби смисъла на живота, човѣкъ излиза отъ Божествения порядъкъ и влиза въ преходния, въ човѣшкия. По този начинъ той се излага на студъ, на втвърдяване. Когато нѣщага се втвърдяватъ, тѣ изгубватъ своята свобода, своята пластичность. При студа хората ставатъ стабилни, но изгубватъ същественото—свободата на своитѣ мисли и чувства. Да изгубишъ свободата на своитѣ мисли и чувства, това значи да изгубишъ красотата на своя животъ. Какво се
13 ползува войникьгь отъ своитѣ упражнения съ пушка 1 а? Този войникъ е свършилъ два факулюи, правилъ е редъ упражнения съ пушка и и следъ това се връща дома си. Какво приложение иматъ неговитѣ упражнения съ пушкала между братята и сестритѣ му, между майка му и баща му?—Никакво. Какво приложение има сабята му въ неговия домъ?—Никакво. Или какво приложение ще има ораюрсгвото на бащата между неговитѣ четири-петь малки деца? — Никакво приложение. Вьншно погледнато, придобивкитѣ на човѣка вь различнитѣ школи като че нѣматъ особено приложение, но като вътрешна работа, като условия за растене, за повдигане, тѣ допринасятъ нѣщо. И тъй, смисълътъ на нѣщата не седи въ тѣхната външна страна, но въ онова, което той вжтрешпо придобива. Виждате, че нѣкой човѣкъ се качва на единъ високъ планински връхъ. — Защо се качва? Като гледате усилията, които този човѣкъ прави, намирате, че това изкачване на върха е безпредметно. — Не, всѣко изкачване по планинитѣ има свой вжтрешенъ смисълъ, своя добра страна. Когато нѣкой се качва по планинскитѣ върхове, въ това той вижда нѣщо добро, къмъ което се стреми. Тъй щото, когато човѣкъ се качва по планинскитѣ върхове, той живѣе добре, стреми се къмъ доброто — той е добъръ човѣкъ. Добритѣ хора сж планинци, тѣ се катерятъ по планинскитѣ
14 върхове. Лошитѣ хора ходятъ по отъпкани, по огладени пътища. Огладенитѣ, отъпк ни щгища се отличаватъ съ много прахо, а танинскигк—съ просторъ. Когато се качватъ по планински върхове, хората вървятъ на разсюяние едино отъ дру1ъ, а въ ни зинилѣ — се събиратъ на едно мѣсто Жи вотьтъ въ низинитѣ е животъ на човѣшки порядъкъ. Koi ато не разбиратъ нѣщата, когато не съпоставятъ фактитѣ, хората изпадатъ въ заблуждения, и°губватъ мѣрка и мѣсто на нѣщага и задаватъ въпроси, които нѣматъ никакъв ь смисъл ь. Запримѣръ, нѣкой пита, има ли Господъ въ свЬта, или нЬма. Да се задава такьвъ въпрось, това е все едно да питаге нѣкого, има ли майка и ба ща. Този вьпрось не е на мЬсто. Това по казва, че този човккъ, вследствие на нѣка ква катастрофа въ живола си, е забравилъ същественоло Изобщо могатъ да се отричатъ само ония пйща, които не съществуватъ, Moiaib да се твърдятъ ония нѣща, коию съществуватъ. Обаче, да се отрича лова, което съществува, и да се доказва онова, което не съществува, въ това нѣма никакъв ь смисълъ. Тъй щото, безпредметно е да се доказва или отрича съществуването на Бога. Ако се доказва или огрича съществуването му като форма, това е другъ въпросъ но и това доказване или отричане нѣма да доведе човЬка до нѣкакъвъ край.
15 Единъ американски професоръ забо л!ль 01 ь нЬкаква сериозна болесть и временно изгубилъ паметьта си Единъ день ошшьиь на пощата да получи препоръчано писмо огъ свои познатъ. Чиновникътьна поща i а ю попиталъ за името му, но той не moi ьлъ да отговори —забравилъ името си Професорътъ веднага излѣзълъ оаъ пощаха и гръгналъ за дома си, да попита своята жена, какъ се казва. По пътя срещналъ единъ свой приятель, който се обърналъ къмъ него съ думитѣ О, мистеръ Смитъ Професоръаъ бързо се ръкувалъ съ него и се върнал ь об ратно въ пощата, да получи писмото си. Да забрави човѣкъ името си, това значи да забрави нѣщо съществено вь своя животъ. Да забрави човѣкъ съществуването на Бога и да пита, има ли Господъ въ свЬта, или нѣма, това значи да забрави всичко въ своя животъ. При това положение, човѣкъ се намира въ състоянието на професора, който отивалъ да пита своята жена за името си. Следователно, когато човѣкъ огива да пига любовьта, има ли Богъ въ свLia, или нѣма, той все ще срещне на пътя си нйкои приятель, който ще му докаже, че щомь любовь та съществува, и Господъ същеовува. „Богъ е Любовь“ — е казано въ Писанието. Сега помнете следното нѣщо любовь, която не дава свобода на човйка и не го поощрява да се качва по високи мѣста, не е любовь. Докато човѣкъ ходи само по низ
16 ки мѣста и дига прахъ наоколо си, той не е влѣзълъ още въ любовьта. Който се страхува отъ високитѣ мѣста, той е извънъ любовьта. Любовьта е пробниятъ камъкъ за добрия животъ, за добродетели!ѣ на човѣка. Всички добродетели се изпитватъ чрезъ любовьта. Тя служи като великъ потикъ на човѣшкатадуша. Човѣкъ се качвано високитѣ върхове, за да усили любовьта си. Когато се качвате на камънитѣ, съ цель да ги изучавате, вие ще изучите човѣшкия егоизъмъ, човѣшката алчность. Камънитѣ символизиратъ егоизъма, алчностьта въ човѣка. Като слушатъ, какво се говори тукъ, камънитѣ изказватъ желанието си да станатъ подобни на васъ, свободно да се мѣстятъ. Обаче, тѣ не могатъ да се качатъ по-горе отъ мѣстото, до което днесъ сж стигнали. На тѣхъ предстои слизане въ долината, да научатъ великия законъ на смирението, на жертвата. Всѣко изкачване по върховетѣ е малъкъ опитъ за постигане на любовьта. Щомъ се качите на нѣкой връхъ, вземете си едно малко камъче и напишете върху него деня, часа и мѣстото, отдето сте го взели. Същевременно, запишете си и мисъльта, която е минала презъ ума ви, когато сте взели камъчето. Както естественикътъ изучава състава на камънитѣ, мѣстонахождението и образуването имъ, така и вие, като естествоизпитатели, спирайте вниманието си върху всѣки човѣкъ, като
17 вьрху душа, която носи въ себе си нѣщо велико и красиво. Следователно, като срещнете единъ човѣкъ, вижте, до каква степень съ развити въ него съвѣстьта, разумностьта, смирение10, търпението и др. Щомъ изучавате добродетелитѣ на хората и ги държите въ съзнанието си, вие принасяте полза и на тѣхъ, и на себе си. Всѣка добродетель, съ която дохождате въ съприкосновение, ви придава часть отъ своето благо Нѣкой казва, че хората не го интересуватъ. Този човѣкъ е на кривъ пжть. Вие трѣбва да се интересувате отъ хората, защото, като души, тѣ са; излѣзли отъ Бога. Щомъ съ излѣзли отъ Бога, тѣ носятъ своето благо за всички живи същества. Цѣлата природа — свѣтлината, въздухътъ, водата, слънцето, звездитѣ, камънитѣ, растенията и животнитѣ — носятъ въ себе си частици отъ Божествения свѣтъ. И най-малкото цвѣте носи нѣщо хубаво въ себе си. То търпи, рдва се на малкото благо, което природата му е дала. Съвременнитѣ хора лесно се обезсърдчаватъ. Щомъ се натъкнатъ на известна мъчнотия, тѣ се обезсърдчаватъ. И вие лесно се обезсърдчавате. Щомъ се намѣрию предъ нѣкой високъ планински връхъ, вие веднага се обезсърдчавате и се страхувате да непаднете отъ тази височина и да се осакатите Не се страхувайте. Колкото и каквито страшни и неприятни нѣща да врежи
18 вѣте, въ края на краищата все ще придобиете нѣкакво благо. Когато домакинята чисти къщата си, тя първо изнася всички вещи навънъ, измазва, изчиства я и после влиза въ чиста, наредена кжща и се радва на благото, което чистотата носи съ себе си. Безпорядъкътъ се превръща въ порядъкъ. Сжщото прави и природата. Като хване нѣкого, тя изнася навънъ всичко старо, всичко нечисто и започва да работи съ своята четка. Като изчисти и измие всичко, като обнови старитѣ нѣща, тя поставя новъ редъ и порядъкъ, нови условия за животъ. Който не разбира законитѣ, съ които природата си служи, той се смущава, че къщата му е разхвърляна, че паднали частици отъ варь и изцапали дъскитѣ и мебелитѣ. Не се смущавайте! Природата всичко ще изчисти, ще внесе въ васъ новъ редъ и порядъкъ — новъ животъ. Днесъ всички хора сж изложени на такова пречистване. Ангелитѣ слизатъ отъ небето да извършатъ това пречистване. Страданията, които хората цреживяватъ,. не сж нищо друго, освенъ пречистване на тѣхнитѣ домове, следъ което ще б/ьдатъ поставени при нови, по-добри условия. Сега, като се движите по върховетѣ, вие правите снимки на красивитѣ изгледи. И безъ това вие сте фотографи, но още не сте се научили да правите добри снимки. Добъръ фотографъ е онзи, който може да дава добро и правилно положение на своитѣ
19 мисли и чувства. Ако мислитѣ и чувствата на човѣка сж прави, и отраженията, които ще се отпечататъ на фотографията, ще бждатъ прави. Щомъ отраженията въ фотографията сж прави, човѣкъ може да се учи отъ тѣхъ, да придобива знания. Силата на човѣшката паметь се опредѣля отъ неговитѣ прави мислй, чувства и постжпки. Правата мисъль довежда ума въ такова положение, при което предметитѣ могатъ да се отпечататъ въ тѣхния естественъ видъ. Следователно, искате ли да имате добри снимки, всѣкога дръжте въ ума си прави мисли. Правата мисъль не подразбра неподвижность. — Не, правата мисъль е подвижна, пластична. Тя всѣки моментъ се мѣни, за да могатъ впечатленията, които идатъ отъ Божествения свѣтъ, да се възприематъ правилно. Правата мисъль е екранъ, върху който Божественитѣ мисли се отпечатватъ въ своята последователности и чистота. Затова е казано въ Писанието: „Божието Слово е опитано“. Днесъ е понедѣлникъ — день на луната. Затова, мислете върху среброто. Колкото и да мислите за предназначението на среброто, за мѣстото му въ природата и въ живота, нѣма да го разрешите, но опитайте се поне да фотографирате среброто въ себе си, за да запазите едно впечатление за него. Среброто се намира въ човѣшката кръвь и въ човѣшката мисъль. Сжщевременно среброто се
20 намира и въ водата, въ въздуха, въ слънцето, въ луната, въ звездитѣ — почти навсѣкаде, но въ различни количества. Като добри проводници на топлината и електричеството, златото и среброто могатъ да се използуватъ като лѣчебни срѣдства. Дайте единъ грамъ чисто злато на нѣкой неразположенъ човѣкъ и ще видите, че следъ известно време неразположението му ще изчезне. По сщия начинъ действува и среброто. Среброто и златото осмислятъ живота на човѣка. Тѣ оправятъ обърканитѣ му работи. Среброто чисти, както луцата, а златото се счита като емблемъ на живота. Чрезъ него животътъ дохожда. Въ този смисълъ, златото и среброто идатъ като помощници въ живота на хората, а не като идоли, като кумири, на които да се уповава. Благодарете на златото и на среброто за онова, което носятъ въ себе си и което възприемай отъ тѣхъ. Среброто вади нечистотиитѣ, а златото носи животъ на обезсърдчения, на падналия духомъ. иБогъ е Духъ, и които Му се кланятъ, да Му се кланятъ въ Духъ и Истина“. 19 юлий, 5 и. с.
ЦЕННОСТИ И ВЪЗМОЖНОСТИ. Сега всички очаквате да чуете нѣщо, както когато отивате на концертъ и очаквате да чуете нѣкой великъ пѣвецъ. Ако пѣснитѣ, които слушате, задоволяватъ слуха ви, ще излѣзете отъ концерта доволни и.ще кажете, че си заслужава паритѣ, които сте дали за билетъ. Не ви ли задоволи, ще кажете, че не заслужава да харчите паритѣ си. Днесъ ще говоря върху ценности и възможности на нѣщата. Азъ свързвамъ въпроса за ценноститѣ съ възможноститѣ, защото между тѣхъ има известна зависимость. Всѣка ценность дава възможность за нѣщо. Запримѣръ, едно ценно нѣщо за човѣка е неговиятъ говоръ. Ако знае правилно да говори, човѣкъ може да бъде щастливъ. Ако не знае правилно да говори, той никога не може да бъде щастливъ. Друго ценно нѣщо за човѣка е неговата душа. Какво представя душата? За да си състави известно понятие за душата, човѣкъ си я представя въ нѣкаква красива форма. Всички форми въ свѣта сж произлѣзли все отъ формата на душата, но същевременно тѣ представятъ възможности за нея, да има съ какво да се забавлява и какво да учи. Не само душата, но и духътъ на човѣка трѣбва да учатъ, да се развиватъ и
22 укрепватъ. Що е духъ? — Това начало въ човѣка, което създава нѣщата отвънъ. —• Що е душа? — Това начало, което урежда нѣщата отвътре. Значи, всичко, което тече навънъ, е дѣло на духа. Душата пъкъ възприема нѣщата навътре. Всичко, което Богъ е създалъ презъ вѣчностьта, е складирано въ душата. Въ това отношение тя представя грамадна библиотека, пълна съ най-хубавитѣ книги въ свѣта. Който иска да учи, той може да вземе една отъ книгитѣ на тази обширна библиотека и да чете. Ако търсите нѣкакъвъ скжпоцененъ камъкъ, ще го намѣрите въ склада на душата. Ако търсите нѣкакъвъ хубавъ, сладъкъ плодъ, ще го намѣрите въ градината на душата. Каквото потърсите, ще го намѣрите въ скривалището на душата. Съвременнитѣ хора иматъ съвсемъ изопачено понятие за душата. Христосъ казва: „Скръбна е душата ми до смърть“. — Защо е била скръбна душата на Христа? — Понеже Той се видѣлъ обиколенъ отъ затворени души. Кждето и да хлопалъ, нищо не получавалъ — всички складове били затворени: никой не могълъ сладка дума да Му каже, свѣтла мисъль да Му изпрати. Гладенъ и жаденъ билъ Христосъ. Тъй щото, когато човѣкъ скърби, ние разбираме, че низшата душа въ него скърби. Тя скърби, че работитѣ не ставатъ, както е очаквала. Тя скърби, понеже не разбира великитѣ Бо
23 жии пжтища. За да разбере тия пътища, за да се просвѣти, въ помощь на човѣка иде висшата му душа, т. е. Божественото начало въ него, и тогава скръбьта му се превръща въ радость. Работитѣ на човѣка никога не се нареждатъ, както той мисли. Нѣкой гледа картината на единъ художникъ и я удоорява, ако тя отговаря на това, което той мисли и разбира, или не я удобрява, ако не отговаря на неговата мисъль и разбиране. Изобщо, по естество хората еж критици и склонни да критикуватъ не само човѣшкитѣ работи, но и Божиитѣ. Тѣ гледатъ на свѣта и се произнасятъ, че не е създаденъ, както трѣбва. Днесъ всички хора сж критици: и синътъ, и дъщерята, и майката, и бащата, И ученикътъ, и учительтъ, и свещеникътъ. Достатъчно е да отвори човѣкъ устата си, за да започне да критикува. Той ще каже, че нѣщата не ставали, както трѣбва, или че хората не живѣели добре. Наистина, хората не живѣятъ добре, но и той, който критикува, сжщо не живѣе добре.—Еди-кой си писатсль не пише добре. —Но и ти, който критикувашъ, не пишешъ добре. — Еди-кой си пѣвецъ не пѣе добре. — И ти, който критикувашъ, не пѣешъ добре. Сега, не е въпросъ за критикуване. Важниятъ въпросъ е за ценности и възможности на нѣщата. За да дойде до правилно разбиране на тия нѣща, човѣкъ трѣбва да проникне въ тѣхния дълбокъ
24 смисъдъ. Щомъ проникне въ смисъла на нѣщата, човѣкъ нѣма да се отвръщава отъ нищо, нѣма да дѣли нѣщата на разумни и глупави. Той знае, че разумнитѣ нѣща сд; завършени картини, а глупавитѣ — незавършени. Следователно, всѣка работа, гледана въ началото си, е глупава. Дълго време трѣбва да се работи върху нея, за да се завърши, да стане разумна. Като знаете това, не се произнасяйте преждевременно върху работитѣ. Кажете ли, че нѣкоя работа е глупава, трѣбва да знаете, че тя не е завършена още. Кажете ли, че нѣкоя работа е разумна, това показва, че тя е завършена картина. Злото е незавършена картина, а доброто — завършена. Умразата е незавършена картина, а любовьта — завършена. Лъжата е незавършена картина, а истината — —завършена. Всѣка завършена картина представя облѣкло на душата. — Докога слугата може да лъже господаря си? — Докато господарьтъ му е богатъ. Щомъ господарьтъ ликвидира, слугата престава да лъже. Не само това, но слугата може да започне да се разкайва за всичко, което е вършилъ съ господаря си, и да се изправи. Представете си, че всички сте слуги въ едно учреждение, но единъ день това учреждение ликвидира. Какво ще правите тогава? Всѣки трѣбва да изложи картината си, отъ която ще се види работата, която е свършилъ презъ време на служенето си. Отъ
25 картината ви всѣки ще има представа за вашата работа. Като гледатъ картината ви, ще започнатъ да я критикуватъ. По отношение на критиката, кокошката и пѣтелътъ сж голѣми критици. Сложете една крина жито предъ кокошката и отдалечете се, да гледате, какво ще прави. Тя веднага ще влѣзе въ крината и ще започне да рови съ краката си Нѣма да мине много време, и житото ще бжде вънъ отъ крината. Като рови, пѣтелътъ мисли за кокошкитѣ. Щомъ изрови едно зрънце отъ земята, той веднага вика кокошкитѣ около себе си и имъ казва: Опитайте това зрънце. Азъ изровихъ отъ земята нѣщо особено, за което вие трѣбва да се произнесете. Пѣтелътъ е голѣмъ кавалеръ. Той е готовъ да се жертвува за своитѣ дами—кокошки. Казвате: Какво особено има въ неговото кавалерство? По цѣли дни рови съ краката си. Наистина, пѣтелътъ и кокошката ровятъ съ краката си, а човѣкъ съ езика си. Кое е за предпочитане? Срѣщате единъ човѣкъ и виждате, какъ рови между хората: кой отъ какво произхождение е, какви сж майка му и баща му, какви погрѣшки е направилъ въ живота си и т. н. Щомъ се заговори за погрѣшки на хората, ще ги чуете да се оправдаватъ, че докато не грѣши, човѣкъ не може да стане ученъ. Тази мисъль е права, но умниятъ се учи не само отъ своитѣ погрѣшки, но и отъ погрѣшкитѣ на окржжаващитѣ. Какво пред
26 ставятъ погрѣшкитѣ? — Незавършени картини. Красивитѣ, правилни работи сж завършени картини, направени отъ разумни хора» На всички хора е дадена задача да нарисуватъ по една хубава картина въ себе си» Щомъ е така, не остава нищо друго, освенъ всѣки отъ васъ да вземе примѣръ отъ Beni китѣ художници, да види, какъ тѣ рисуватъ, и да имъ подражаватъ. Рабатете съ постоянство, да създадете въ себе си добъръ иавикъ. Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че е щедъръ. За другъ пъкъ се произнасяте, че е скперникъ. Отде познавате, кой човѣкъ какъвъ е? — По картината, която работи. Казватъ за нѣкого: Този човѣкъ е типиченъ скжперникъ.—Защо единъ човѣкъ е скжперникъ, а другъ — щедъръ? Щомъ се каже, че нѣкой човѣкъ е скжпсрникъ, това показва, че той носи съ себе си малко шише съ вода и пътува презъ дълъгъ, прашенъ пжть. Той не може да дава отъ водата си на никого, защото и за него нѣма да стигне. Щедриятъ човѣкъ пъкъ се намира при самия изворъ. Той е готовъ да дава вода на всички. Скжперникътъ носи въ джоба си малко парче хлѣбъ и го пази само за себе си. Щедриятъ се намира въ фурна съ стотици килограми хлѣбъ, и затова е готовъ да раздава на всички. Когато скжперникътъ влѣзе въ фурната, или отиде при извора, и той става щедъръ, готовъ на всички да дава хлѣбъ и вода.
27 Следователно, който е при извора, той е щедъръ; който е далечъ отъ извора, той е скжперникъ. Който е при извора, той е умещь; който е далечъ отъ извора, той е глупавъ. — Какъ да стана уменъ? — Иди при извора. За да стане ученъ, умниятъ трѣбва да влѣзе въ Божественото училище да учи. Който влѣзе въ Божественото училище, той ще използува възможноститѣ, които му сж дадени. За да използува тия възможности, човѣкъ трѣбва да започва съ малкитѣ величини. Когато започвате нѣкаква работа, облѣчете се съ най-скромнитѣ си дрехи. Щомъ свършите работата си и всички се произнесатъ за нея, че е добре извършена, тогава облѣчете най-хубавитѣ си дрехи. Това правило виждаме и въ самия животъ. Съ идването си на земята, човѣкъ се облича въ проста, скромна,дреха — неговата плъть. Единъ день, когато завърши земния си животъ, т. е. когато възкръсне, той ще се облѣче въ най-красивата си дреха. Като не разбиратъ този законъ, хората се стремятъ, докато сж на земята още, да се обличатъ въ красиви дрехи, за да се харесатъ. Тѣ трѣбва да знаятъ, че дрехата не прави човѣка красивъ, но работата му, която той е свършилъ добре. Докато не свърши работата си добре, човѣкъ никога не може да им красиви дрехи. Щомъ свърши работата си, както трѣбва, той непременно ще облѣче най-красивата си дреха — дрехата на въз
28 кресението. Дрехата на човѣка е неговото тѣло. Отъ работата, която човѣкъ върши, и отъ начина, по който я върши, зависи неговото здраве. Условията за извършване на тази работа, това с правата мисъль, правитѣ чувства и правитѣ постъпки. Това сж възможности, съ които човѣкъ разполага на земята. Сега, като се говори за условия и възможности за работа, религиознитѣ и ученитѣ препорчватъ свое нѣкакво учение като най-право, като учение, което повдига човѣка. Споредь мене, право учение е това, което включва въ себе си Божествени мисли, чувства и постъпки. Тѣ служатъ като мѣрка за опредѣляне на нѣщата. Всѣки човѣкъ ррѣбва да носи въ себе си по една Божествена мисъль, по едно Божествено чувство и по една Божествена постъпка, като мѣрки, съ които да сравнява своитѣ мисли, чувства и постъпки. Само Божественото е въ състояние да повдигне човѣка. Богъ минава покрай всички живи същества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, и на всички прави услуга. Той вижда страданията, мжчнотиитѣ имъ и на всички помага. Човѣкъ, обаче, помага само на близкитѣ си. Мине ли покрай нѣкой чуждъ за него човѣкъ, той го отминава, безъ да обърне внимание на неговата скръбь или мъчнотия. Той погледне къмъ него и си казва: Господъ ще му помогне, нѣма защо азъ да се спирамъ.
29 Сега, при изгрѣва на слънцето, нѣкои станаха нрави а други продължаваха да седатъ по мЬстата си, докато азъ не станахъ. Пърши L станаха прави по свое разбиран, а осьшалитѣ — по подражаване. Азъ пъкъ разс/ъждавамъ. Ако предъ мене е поставена кар! ината на нѣкой великъ художникъ, азъ нѣма да стана. Обаче, ако въ стаята влиза самиятъ художникъ и носи картината си, аъ непременно ще стана Ьъ дадения случай азъ ставамъ за художника, а не за картината. Следователно, когато слънцето изгрѣва и гледамъ на него като на запалена свѣщь, азъ нѣма да стана. — Защо? — Защото азъ седа по-високо отъ тази свѣщь. Обаче, ако задъ свѣщьта, задъ слънцето виждамъ Ьога, Който държи въ ржка тази запалена свѣщь, азъ непременно ще стана правъ. И тъй. когато се намирашъ предъ великото, стани правъ. Когато се намирашъ предъ малкото, отдай му своето внимание. Това значи последователность въ постжпки1ѣ на човѣка. Предъ великото, като предъ благо на своя животъ, всѣкога ставай правъ. Въ това отношение слънцето е благо за човѣка — великъ изворъ на благословения. На малкитѣ нѣща човѣкъ трѣбва да обръща внимание, защото отъ тѣхъ може да се учи. Съвегвамъ ви още днесъ да отидете при извора на живота. Какъ ще познаете, че сте при извора? Ако мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ
30 ви са; прави, вие сте при извора. Не сте ли добре разположени, вие сте далечъ отъ извора Всѣко отклоняване отъ правитѣ мисли, чувства и действия, отдалечава човѣка отъ извора. Правитѣ мисли, чувства и постъпки сж завършени картини. Като се говори за ценности и възможности, ние имаме предъ видъ много ценности. Всѣка ценность крие въ себе си известни възможности. Любовьта е една отъ великитѣ ценности. Тя има две възможности: или дава, или взима. Когато човѣкъ дава, споредъ закона на любовьта, той трѣбва да знае, кога да дава. И като взима, той пакъ трѣбва да знае, кога да взима. Който дава на време и взима на време, той е уменъ човѣкъ. Който не дава на време и не взима на време, той не е уменъ човѣкъ. Следователно, когато любишъ, на време трѣбва да любишъ. И когато те любятъ, на време трѣбва да те любятъ. На едно малко момиченце дали едно цвѣте. Момиченцето погледнало цвѣтето и казало: Азъ не мога да приема това цвѣте. — Защо не го приело? — Съ отказване на цвѣтето, момиченцето искало да каже, че е по-малко отъ сестра си и не може да го вземе. На сестра му, като на по-голѣма, се пада тойа цвѣте. Тя има право да го вземе и да се закичи съ него. Добре разсжждава тойа' момиченце. ' 1 Всѣки човѣкъ съзнава въ себе си, че за едно откжснато цвѣте той носи отговор
яость. Кога и да е, той трѣбва да върне неговия животъ. Не може ли да върне живота му, той ще страда. Младитѣ булки, които се кичатъ съ откжснати цвѣтя, трѣбва да възстановятъ живота на тия цвѣтя. Докато го възстановятъ, обаче, тѣ страдатъ. Щомъ възстановятъ живота на откжснатитѣ цвѣтя, страданията имъ преставатъ. Тъй щото, страданията на хората се дължатъ все на откжснатитѣ цвѣтя, съ които сж били накичени въ време на тѣхната женитба. Въ дадения случай азъ взимамъ думата „женитба“ въ широкъ смисълъ. Когато се е решилъ да слѣзе на земята и да се облѣче въ плъть, още тогава човѣкъ се е оженилъ. Всѣки въплътенъ човѣкъ е жененъ. Щомъ се е облѣкълъ въ плъть, човѣкъ е почувствувалъ ограничението си, и следъ това е поискалъ да се освободи, но се е видѣлъ въ невъзможность. Единствената възможность за освобождаване на човѣшкия духъ отъ материята, въ която е облѣченъ, е смъртьта. Смъртьта е разводъ, който освобождава духа отъ материята. Когато женитбата между духа и материята е неправилна, човѣкъ трѣбва да умре. Щомъ умре, веднага неправилната връзка между духа и материята се разкжсва. Значи, смъртъта иде въ помощь на човѣка, да разруши неправилния’ съюзъ между духа и плътьта. Докато духътъ и плътьта сж въ постоянна борба и противоречие помежду си, човѣкъ е изложенъ на
3° ’ w голЬми страдания. Коя е причината за тази вѣчна борба?—Несъответствието между духа и плъ1ьта. Духътъ е разумното начало въ човѣка, вследствие на това, процеситѣ, кои10 ставатъ въ духа, сж завършени. Плътьта представя своенравно, недоволно дете. Каквито процеси и да се извършватъ въ плътьia, въ края на краищата тѣ оставатъ незавършени. Какво трѣбва да прави човѣкъ съ своенравното си дете? — Каквото бащата прави съ своето упорито, своенравно дете, това всѣки човѣкъ трѣбва да прави съ своята плъть — своенравното си дете. Той трѣбва да го възпитава — нищо повече. На всѣки човѣкъ е дадено по едно такова дете, по отношение на което той трѣбва да прояви своитѣ педагогически способности. Да познае човѣкъ себе си, това значи, да познае своето упорито дете и да знае, какъ да го възпитава. Майката ли трѣбва да се подчини на детето, или детето — на майката? Ако детето е разумно и възпитано майката може да го послуша за нѣщо. Обаче, ако не е разумно, нито възпитано, непременно детето трѣбва да слуша майка си. Съ други думи казано: всѣка права мисъль, всѣко право чувство и всѣко право действие, отъ когото и да излизатъ, приемете ги. Намѣрите ли нѣщо криво въ дадена мисъль, въ дадено чувство или въ дадена постжпка, не ги приемайте, макаръ и да сж излѣзли отъ учени, отъ видни хора. Затова е
33 казано вь Писанието: „Всичко опитвайте, доброто дръжте!“ Кои нѣща считаме ценни? Всѣко нѣщо, косю Богъ е създалъ, представя известна цснность. Ценноститѣ, които виждаме въ разумната природа, сж представяли и предсгавятъ велики блага за насъ, както въ миналото, така и днесъ. Такова нѣщо ще представятъ тѣ и въ далечното бждеще. Ако можете да се ползувате правилно отъ тия блага, тѣ ще носятъ щастие за васъ. Не можете ли правилно да ги използувате, тѣ ще ни създадатъ редъ нещастия. Запримѣръ, който стжпва внимателно по камънитѣ, той ще се ползува отъ тѣхната енергия и ще бжде щастливъ. Който стжпва невнимателно, той може да падне, да се осакати по нѣкакъвъ начинъ и да се чувствува нещастенъ. Стжпвайте внимателно по камънитѣ, като опитвате съ краката си, тѣхната устойчивость. Най-малката неустойчивость на камънитѣ може да ви изненада, да паднете и да си счупите глава, ржка или кракъ. Освенъ това, сутринь и вечерь не сѣдайте на голи камъни. Винаги носете съ себе си по една малка възглавничка, която да туряте вьрху студения камъкъ. На обѣдъ, когато слънцето грѣе силно, можете да сѣдате направо на камънитѣ. Тѣ сж приели много слънчева енергия и действуватъ лѣчебно върху човѣка.
34 Сега ще направя една аналогия между човѣка и камънитѣ. Както камънитѣ сж студени сутринь, така и човѣкъ е студенъ сутринь. Искате ли да влѣзетс въ връзка съ такъвъ човѣкъ, носете съ себе си своята мека, топла възглавничка. Меката възглавничка представя човѣшкия езикъ. Срещнешъ ли нѣкой човѣкъ сутринь и желаешъ да се разговаряшъ съ него, приложи въ действие своя мекъ езикъ. Ти ще му гороришъ меко, и той ще ти отговаря меко. Срѣщате ли се по обѣдъ, тогава можете да не носите възглавничкитѣ си. Когато сж разумни и се разбиратъ, хората могатъ да се разговарятъ по всѣкакъвъ начинъ — и съ възглавнички, и безъ възглавнички. Тѣ могатъ да си казватъ нѣщата тъй, както сж въ действителность. Кое време презъ човѣшкия животъ е сутринь, кое — обѣдъ и кое — вечерь? Когато хората се запознаватъ и между тѣхъ се създаватъ приятелски отношения, тѣ сж въ сутриньта на своя животъ. Когато се обичатъ, тѣ сж на обѣдъ, въ зенита на своя животъ, когато слънцето найсилно грѣе. Когато не се обичатъ, тѣ сж въ залѣза на своя животъ. Залѣзътъ на човѣшкия животъ, това е вечерь, нощь, когато предметитѣ започватъ да истиватъ. Следователно, да обичашъ човѣка, това сж възможности въ неговия животъ, да разбере царския пжть, по който душата се движи въ Битието. Това значи да оби
35 чапн» човѣка. Не го ли обичашъ, този плиь остава за тебе неизвестенъ. Единсиюпиятъ пжть, чрезъ който човѣкъ може да постигне и разбере онова, което Богъ е опредѣлилъ за него, е любовьта. За да намѣри този пжть, човѣкъ трѣбва да обича. Като обича хората, той ще вземе отъ тѣхъ това, което с необходимо за неговото растене. А като го обичатъ хората, той ще имъ предаде това, което е необходимо за тѣхното повдигане. Правилна обмѣна трѣбва да има между хората. Ти ще обичашъ. и тебе ще обичатъ. Въ сегашния животъ любовьта е методъ за постижения. Безъ любовь човѣкъ не може да има никакви постижения. Иска ли човѣкъ да постигне онова, което Богъ му е опредѣлилъ, той трѣбва да следва царския пжть на душата. Сега, като се говори за възможности на нѣщата, мнозина си задаватъ въпроса: какво е необходимо, за да може човѣкъ добре да пѣе, да свири или да рисува?—Едно нѣщо липсва на пѣвеца. За да пѣе добре, пѣвецътъ трѣбва да мисли, да чувствува и да постъпва добре. Сжщото се отнася и за музиканта, и за художника — за всички хора на изкуството. Човѣкъ не може да бжде здравъ, нито красивъ, ако сжщо така не мисли, не чувствува и не постъпва добре. Гова сж три правила, които човѣкъ трѣбва да спазва, ако иска да има нѣкакви постижения. Който иска да се подмлади, и той трѣб
36 ва да мисли, да чувствува и да постъпва право. За да мисли право, човѣкъ трѣбва да стане като малкитѣ деца. Да станещъ като малкитѣ дѣца, това значи да внесешъ въ себе си мекота. Мекотата прави човѣка младъ. Когато стариятъ човѣкъ легне да спи, той свива ржцетѣ си на юмруци, стѣга мускулитѣ си и започва да мисли, какъ ще се наредятъ работитѣ му, какво ще стане въ бждеще съ него и т. н. Тази е причината, дето той не може да си почине. Иска ли добре да почива, стариятъ човѣкъ трѣбва да вземе примѣръ отъ детето. Като легне да спи, детето отпуща мускулитѣ си, широко отваря рлщетѣ си и веднага заспива. То не се интересува нито за утрешния день, нито за това, което е преживѣло презъ деня. Стариятъ не може спокойно да спи, защото мисли, какъвъ човѣкъ е билъ едно време и до какво положение е дошълъ днесъ. Да мисли за миналото си, това значи да преживява историята на едно съзнание отъ деня на неговото пробуждане до днесъ. Какво знание е това? Това е история на единъ животъ. Този човѣкъ трѣбва да се смири, да види, че нищо не знае. Ако мисли, че много знае, нека се запита, какво помни отъ времето, което е прекаралъ въ утробата па майка си. Деветмесечниятъ животъ въ утробата на майката е история на 18 милиона годишенъ животъ, презъ което време се е съз
37 давалъ човѣшкиятъ организъмъ. За да дойде до тази форма, въ която го виждаме, човѣкъ е минавалъ презъ много форми, за които нищо още не знае. Много време човѣкъ трѣбва да учи, докато дойде до истинското знание, въ което нѣма старость, нѣма обезсърдчаване. Съвременнитѣ хора съ недоволни отъ живота, защото не знаятъ, какъ да се справятъ помежду си. Двама души се каратъ, не могатъ да се примирятъ. — Защо? — Единиятъ взелъ пари на заемъ отъ другия и не може да му ги върне. Трети иска да ги примири, но не знае, какъ да направи това. Много просто! Нека разбере, колко пари дължи първия на втория и да ги плати вмѣсто него. Обаче, указва се, че кредиторътъ е честолюбивъ човѣкъ и не иска да вземе паритѣ отъ третия, но отъ своя длъжникъ. Който иска да примирява, той трѣбва да се наложи, да даде паритѣ вмѣсто длъжника, като каже, че се наема самъ той да ги вземе отъ него. Следователно, причината за споръ, за недоразумение между двама души се дължи на факта, че и на двамата липсва нѣщо. Нѣкой е взелъ нѣщо съществено отъ тѣхъ. Искате ли да ги примирите, дайте имъ това, което имъ липсва. Кога се каратъ хората? — Хората се каратъ, когато има недоимъкъ, когато имъ липсва нѣщо. Обаче, въ богатата природа тѣ не могатъ да се каратъ. Тя предлага всичкитѣ си блага въ изобилие.
38 Богата е природата! Тя щедро е дарила всѣки човѣкъ, и ако нѣкой се оплаква, че не е даровитъ, причината е въ самия него. Той не е работилъ достатъчно, за да развие ония свои дарби и способности, които природата му е дала. Много скъпоценни камъни съ вложени въ човѣка, но той трѣбва да копае, за да ги извади отъ земята, да ги шлифова и тури въ употрѣбление. На същото основание и въ васъ съ вложени дарби, които сте изоставили. И днесъ не е късно да работите върху себе си, да развивате дарбитѣ си. Нѣкой отъ васъ биха могли да станатъ добри пѣвци; други — добри музиканти; трети могатъ да станатъ учени, архитекти и т. н. Ще кажете, че времето ви е минало вече и ще оставите тази работа за другъ животъ. — Не, колкото и да е късно, щомъ сте се родили, работете още този животъ върху себе си Развивайте дарбитѣ си! Ще кажете, че сте стари. Стариятъ човѣкъ може да работи по-добре отъ младия. И тъй, докато е на земята, човѣкъ непреривно трѣбва да работи, да прави опити. Правете опити съ времето, когато е облачно и вѣтровито, да видите, можете ли да го подобрите. Ето, днесъ има борба въ природата, да се развали времето. Както виждате, мъглитѣ се движатъ — ту слизатъ, ту се разпръсватъ. После, ако искате да разберете, имате ли мекота въ своя говоръ, произнесете нѣколко пъти изреченията: „Богъ е Любовь
39 Богъ с милосърденъ“. Ако имате мекота въ говора си, отъ произнасянето на тия думи, облацитѣ ще се разнесатъ, и вѣтърътъ ще престане. Нѣмате ли мекота, вмѣсто да се подобри времето, още повече ще се развали. Като правите различни опити, вие ще дойдете до познаване на себе си, ще знаете, какво можете да направите и какво не можете — ще знаете, докжде сте дошли своето развитие. Запримѣръ, ако нѣкой фотографъ прави снимки и не поставя свѣтлината, както трѣбва, образитѣ излизатъ черни. Той изкарва черни картини. Бждещата фотография трѣбва да снима образитѣ въ естественитѣ имъ цвѣтове. Не само фотографитѣ изкарватъ черни картини, но и човѣкъ, като каже нѣкоя дума не на мѣсто, създава черенъ образъ. За да не създавате черни образи, възпитавайте езика си така, че всѣка дума, изказана отъ васъ, да създаде цвѣтенъ образъ, споредъ естественитѣ цвѣтове на предмета, за който говорите. И тъй, за да постигнете това, което душата ви желае, използувайте възможноститѣ които ви се даватъ. Любовьта, мждростьта, истината сж възможности. Чистотата, знанието, свѣтлината, свободата сж възможности. Истината е възможность за децата, знанието за възрастнитѣ, а любовьта — за младитѣ. Младитѣ продаватъ на възрастнитѣ онова, което сж придобили отъ любовьта.
40 Тѣ пъкъ приематъ нѣщо отъ знанието на старитѣ. После отиватъ при децата, да приематъ нѣщо отъ истината. По този начинъ става правилна обмѣна между децата, младитѣ и възрастнитѣ. Това става и въ семействата — между майката, бащата и децата. Значи, любовьта, мждростьта и истината живѣятъ заедно и обмѣнятъ онова, което носятъ въ себе си, като придобивка отъ живота. Днесъ размишлявайте върху изреченията : Чрезъ любовьта, мждростьта и истината всичко може да се постигне. Чрезъ живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Приложете тия нѣща въ себе си, за да бждете радостни и весели. Щомъ сте радостни и весели, Господъ ще се весели въ васъ, и вие ще се веселите въ Господа. Пжтьтъ на праведния е пжть на зазоряване. 21 юлий, 5 ч. с.
СТЛНИ! „МждРосьта съгради дома си Издѣла седемтѣ свои стълбове“.) „Мждростьта съгради дома си: Издѣла седемтѣ свои стълбове“. Този стихъ не е преведенъ точно споредъ оригинала, а всѣко изречение, и всѣка дума губи или придобива нѣщо отъ себе си, въ зависимость отъ точносгьта на превода, отъ една страна, и отъ произношението — отъ друга. „Мждростьта съгради дома си“. Съграждането на дома подразбира раждане на човѣка — начало на неговия жиготъ. Поставянето на седемтѣ стълбове представя учението на човѣка. Това е едно отъ обясненията на дадения стихъ. Обаче, има още много форми, образи, начини, чрезъ които този стихъ може да се обясни. Той се разглежда като формула, която крие въ себе си известно съдържание. Следователно, да съградишъ своя домъ, това значи да съградишъ тѣлото си съ своитѣ седемь стълба: два крака и две ржце —четири стълба; очи, уши и уста — три стълба. На тѣзи седемь стълба се крепи великото здание — човѣшкото тѣло. Мнозина се спиратъ върху устата на човѣка като важенъ удъ, който изпълнява Притчи 9:1
42 две i лавни функции: чрезъ устата човѣкъ сс храни и чрезъ устата — говори. Споредъ насъ, това, което се отваря и затваря, за да приеме храната и да я сдъвче, още не може да се нарече уста, но врата. Устата е онзи удъ въ човѣка, който предава разумното слово. Ьъ този смисълъ, за човѣка е важно разумното слово, което излиза отъ него, а не самата врата. На същото основание, за човѣка не сж важни толкова неговитѣ очи, които чрезъ клепачитѣ се отварятъ и затварятъи възприематъ впечатления отъ външния свѣтъ, но разумното виждане на нѣщата, разумното съзнание, което възприема само красивото и възвишеното въ свѣта. Подъ думата „уши“ човѣкъ не трѣбва да разбира само тѣхната външна форма, но красивитѣ и чисти възприятия, които тѣ долавятъ отъ външния и вътрешния свѣтъ. „Мждростьта съгради дома си: Издѣла седемтѣ свои стълбове“. Безъ да разбира дълбокия смисълъ на този стихъ, българинътъ си съградилъ кола съ четири колела, въ коята впрегналъ два вола. На края на колата турилъ опашка. Всичко това представя неговитѣ седемь стълба. Опашката на колата служи за равновесие. Тя може да се скосява и продължава: когато колата е много натоварена, опашката се скосява; когато товарътъ е малъкъ, опашката се продължава. С ледователно, касата опашка на заека показва, че товарътъ му е голѣмъ. Колкото и
4а да е голѣмъ товарътъ на заека, жабата е много по-натоварена отъ него. Когато уподобяватъ нѣкого на жаба, подразбиратъ човѣкъ, натоваренъ съ непостижими мисли и желания. Заекътъ и жабата сж голѣми търговци, понеже носятъ голѣмъ товаръ. Единъ день лисицата срещнала заека и му казала: Ти си голѣмъ търговецъ, но не успѣвашъ въ търговията по единствената причина, че заднитѣ ти крака сж дълги. Това нещастие се дължи на вашитѣ прадѣди, които обичаха да се състезаватъ съ конетѣ. Конетѣ имаха опитностьта да хвърлятъ камъни съ заднитѣ си крака, да се защищаватъ. Въ желанието си да се състезаватъ съ тѣхъ, и зайцитѣ правѣха сжщото. Обаче, резултатитѣ не бѣха еднакви: коньтъ порасна, стана голѣмъ, а заекътъ се смали — само заднитѣ му крака се продължиха. Понататъкъ лисицата продължила: Ако искашъ да скжсишъ краката си, азъ ще ти дамъ единъ добъръ съветъ. Пращай децата си въ нашитѣ училища. Ние ще ги научимъ какво трѣбва да направятъ, за да скжсятъ краката си. Ето, едно време и орелътъ имаше дълги крака. Ние му дадохме съветъ, какво да прави, за да скжси краката си. Той изпълни нашия съветъ, и краката му се скжсиха. Вмѣсто тѣхъ му израснаха криле. Тази е причината, дето и до днесъ орелътъ лети вь въздуха.
41 Какъ мислите, какви резултати се получиха отъ съвета на лисицата? Придобиха ли зайцитѣ нѣщо отъ учението си въ школата на лисицата? Скосиха ли се краката имъ? Заекътъ и до днесъ носи своя голѣмъ товаръ. И до днесъ продължава да упражнява своитѣ дълги крака. Товарътъ на заека е неговиятъ голѣмъ страхъ. Докато носи страха въ себе си, той никога нѣма да престане да упражнява своитѣ дълги крака. Най-слабою шумолене на храститѣ го заставя да бѣга, да се крие между тѣхъ. Следователно, и човѣкъ ако се плаши отъ нищо и никакво, не е ли подобенъ на заека? Какво представятъ краката изобщо? — Тѣ представятъ добродетелитѣ, т. е. калиталътъ, който трѣбва да се пусне въ обръщение. Наистина, това, съ което човѣкъ трѣбва да започне живота, сж неговитѣ добродетели. Ржцетѣ и краката сж капиталътъ, съ който човѣкъ разполага въ своя животъ. Като погледне ржцетѣ си, човѣкъ казва: Трѣбва да се работи! Като погледне краката си, той казва: Трѣбва да се ходи! Да ходи човѣкъ правилно, това значи да прилага своитѣ добродетели въ живота си. Като погледна ржцетѣ на човѣка, азъ виждамъ, че той носи щастието въ себе си. Който разбира значението на ржцетѣ си, той ще придобие щастието. Който не разбира значението на ржцетѣ си, никакво щастие той не може да придобие. За онзи, който прилага ржцетѣ си
45 въ рабога, щастието ще дойде по магически, начин ь.—Възможно ли е това?—Възможно е. Представете си, че единъ вашъ благодете.1ь ви подарява единъ хубавъ роялъ и ви праща при най-добрия учитель въ свѣта да учите. Ако вие сте способенъ, мислите ли, че положението ви нѣма да се подобри? Човѣкъ може да свири не само на външенъ роялъ, но и на своя вътрешенъ роялъ. Всѣки човѣкъ има единъ роялъ въ себе си, съ 25 хиляди клавиши Ако знае да свири на вътрешния си роялъ, работи гѣ му се нареждатъ магически. Ако не знае да свири, той ще копае, ще оре, и всѣкога сиромахъ ще си остане; той ще плаче, ще страда, ще боледува, ще пада, ще става, и все недоволенъ ще бъде. Ако искате да не страдате, научете се да свирите на вашия роялъ. — Какъ и къде ще го намѣримъ? Вземете примѣръ отъ младитѣ моми и момци. Кой учи младата мома, какъ и къде да търси младия момъкъ? Кой учи младия момъкъ, какъ и къде да търси младата мома? Както по благоуханието на цвѣтята, пчелата знае, къде да кацне, така и младитѣ сами се намиратъ. По същия начинъ и вие сами можете да се домогнете до вътрешния роялъ, който Богъ ви е далъ, и да започнете усърдно да свирите на него. Младата мома е подобна на цвѣте, което благоухае. Младиятъ момъкъ пъкъ представя пчела, която ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ да събира сладъкъ сокъ. Опасна
46 е тази пчела. Докоснешъ ли се до нея, тя изважда жилото си и те ужилва. Сладъкъ е медътъ на пчелата, но жилото й е отровно. Всички хора говорятъ за млади и за стари, но никой не знае, съ какво се характеризира младиятъ и съ какво — стариятъ. Младиятъ се характеризира съ сила, а стариятъ — съ знание. Ако сте били млади, безъ да сте имали сила, вие нищо не сте разбрали отъ младостьта. И ако сте били стари, безъ да сте придобили знание, вие нищо не сте разбрали отъ старостьта. — Е, като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще научимъ всичко, което не сме разбрали на земята. Докато разсъждавате така, вие се намирате въ положението на вола, който пожелалъ да поживѣе между хората. Той се оплаквалъ отъ подобнитѣ си, че постоянно го мушкали съ рогата си. Той казвалъ: Достатъчно е да се доближа до нѣкой отъ моитѣ братя, за да ме мушне съ рогата си. Ще отида при хората, да науча нѣщо. Като отишълъ между хората, човѣкътъ го впрегналъ на работа. Закаралъ го на нивата, да я разоре. После го впрегналъ въ кола да пренесе житото. Всѣки день човѣкъ впрѣгалъ вола на работа, докато единъ день пакъ го завелъ на нивата, да пренесе новото жито въ хамбара. Човѣкътъ му казалъ: Както занесе житото на нивата, така ще го отнесешъ въ хамбара. Наистина, като дошълъ между хората, волътъ научилъ, що е остенъ, що е рало, що е вър
47 шитба. Той разбралъ, че въ живота на хората има редъ практически пособия, безъ които не може. Животътъ на хорятя може дз се уподоои на оране. Човѣкъ оре, посѣва своята нива и каквото придобие отънея, нарича го карма. Значи, кармата не е нищо друго, освенъ жетва на човѣшката нива. Когато човѣкъ овършее житото си, ученицитѣ му го пренасятъ въ неговитѣ хамбари. Който не разбила живота като оране, като сѣене и вършитба на посѣтото, той мисли, че е свободенъ самостоятеленъ човѣкъ. Животъ безъ ’ любовь не може да съществува. Знание и свѣтлина безъ мждрость пе могатъ да се проявягъ. Свобода безъ истина пе може да има. Азъ трѣбва да живѣя! — Какъ ще живѣешъ, ако нѣмашъ животъ? За да живѣешъ, все трѣбва нѣкой да те кредитира. Първата банка, която може да кредитира човѣка, да му даде животъ, това е Божествената любовь. Втората банка, която може да даде знание и свѣтлина на човѣка, това е Божествената мждрость. Третата банка, която може да кредитира свободата на човѣка, това е Божествената истина. Любовьта, мждростьта и истината, т. е. устата, ушитѣ и очиТѣ сж тритѣ стълба въ живота на човѣка I ова, което човѣкъ яде, е любовь. Това, което чува, е мждрость. Това, което вижда е истина. Ако сь устата си човѣкъ не може да намѣри любовьта, устата му не е на мѣсто.
48 Ако съ ушитѣ си не може да намѣри мд дростьта, тѣ не сж на мѣсто. Ако съ очитѣ си не може да намѣри истината, и тѣ не сж на мѣсто. Когато нѣкой казва, че нѣма любовь, причината за това е, че устата му не е на мѣсто. — Глупавъ човЬкъ съмъ.— Ушитѣ ти не сж на мѣсто. — Какво нѣщо е истината? — Ти не познавашъ истината, понеже очитѣ ти не сж на мѣсто. — Кажи ми нѣщо за любовьта! — Какво да ти кажа за любовьта. когато устата ти не е на мѣсто. — Кажи ми нѣщо за мждростьта! — Какво да ти кажа за мждростьта, когато ушитѣ ти не сж на мѣсто. — Кажи ми нѣцо за истината! — Какво да ти кажа за истината, когато очитѣ ти не сж на мѣсто. Преди да ти говоря за тия нѣща, първо трѣбва да те заведа при Бога, да постави устата, ушитѣ и очитѣ ти на мѣсто. Щомъ ги намѣсти, тогава мога да ти говоря върху всички въпроси, които те интересуватъ. Сега и на васъ желая, Господъ да постави устата, ушитѣ и очитѣ ви на мѣстата ! имъ. Радвайте се на всѣко благо, което влиза въ устата ви — то е лобовь. Радвайте се на всичко, което чувате—то е мждрость. Радвайте се на всичко, което виждате — то е истина. Не се смущавайте, че виждате лоши образи, или чувате лоши думи. Лошото е неразбраното въ живота, а доброто — разбра. ното. Когато лошото влѣзе въ човѣка, и той 1 го проучи, то ще се превърне въ добро. Пи
49 санието казва, че всичко ще се превърне въ добро за онѣзи, които любятъ 1 оспода. Кжде е силата на човѣка, ако той не може да превърне една лоша мисъль въ добраЛошата мисъль може да се уподоби на златна монета, която съ години е била посипана сь нечистотии. Ако нѣкой ви даде тази златна монета, какво трЬбва ла направите съ нея? Ще вземете монетата, ще я турите въ чиста вода и ще я измиете нЬколко пжти. Като я извадите отъ водата, тя ще бжде чиста, свѣтла, каквато първоначално е била. Кои не би взелъ тази монета, щомь така лесно може да я изчисти огь нечистотиитѣ, полепени по нея? — Защо се е оцапала тази монета? — Защото иде отвънъ, огъ свѣта, дето е била въ обръщение. ВсЬко нѣщо, което иде огъ свѣта, непременно ще се оцапа. Обаче, както се е оцапало, така може и да се изчисти. Нѣкой нѣща могатъ да не се цапать — зависи оть мѣстото, презъ което сж минали. Има извори, които се цапатъ, но има извори, които никога не се цапатъ. Щомъ видите нѣкой нечистъ изворъ, изчистете го, безъ да се сърдите на външните условия, безъ да търсите виновника за неговата нечистота. Приложение се изисква отъ съвременни11 хора. Тѣ не обръщатъ внимание на ближни! h си, не влизат ь въ положението имъ, но се произнасятъ, че този човѣкъ е добъръ, а онзи — лошъ. Не се занимавайте съ доброто и ci злото въ човѣка. Ако се занимавате съ
50 доброто и злото на хората, вие ще изпаднете въ редъ грѣшки и заблуждения, безъ да придобиете нѣщо съществено. Да се занимава човѣкъ само съ доброто и злото на хората, това значи, постоянно да ближе, като децата, единъ бонбонъ, и да се радва на неговата сладчина. Какво ще придобие отъ тази сладчина? — Нищо нѣма да придобие. Гова е все едни момата да гледа един ь красивъ момъкъ и да му се радва. Това значи само да ближе сладкия бонбони и да се радва на сладчината му. Човѣкъ не може да се храни само съ сладки нѣща. Тѣ забавлявай ь човѣка, но не могатъ да го нахранятъ. Момата трѣбва да се разговаря съ младия момъкъ, да влѣзе въ духовна връзка съ net о, да разбере, какви сж неговитЬ умствени и духовни стремежи. Следователно, докато разглеждате и опитвате живота повърхностно, както детето опит! ва сладкия бонбонъ, и младата мома — красивия момъкъ, вие всѣкога ще се произна( сяте, че свѣтътъ не е добре създадени, че животътъ нѣма смисълъ. Да гледате така на нѣщата, това значи да изкривите очитѣ си. Гова показва, че очитѣ ви не сж на мѣсто. Защо Господъ изпраща страдания на хората? -Той имъ е далъ най-голѣмото благо — животътъ, който тѣ сами сж оцапали. Щомъ сж го оцапали, тѣ сами трѣбва да го изчистятъ. Животътъ е златна монета, която хората сж. оцапали. Отъ тѣхъ се изисква едно: да се заематъ
51 да изчистятъ живота и да го видятъ въ неговия естественъ блѣсъкъ и чистота, както Вогь го е далъ. Като го изчистятъ, тѣ сами ще се ползуватъ отъ него. Всѣко нѣщо. което човѣкъ самъ е изчистилъ, остава за не го, той да се ползува. Въ всѣка опитность, колкото горчива и да е, се крие нѣщо ценно. Като минете презъ тази опитность и се освободите отъ горчивината й, вие ще задържите скъпоценното за себе си, като скъпоценен ь камъкъ. Като ученици, на васъ предстои задачата да изучавате твърдитѣ тѣла, минералитѣ и скъпоценнитѣ камъни, като малки живи същества, за да придобиете нѣщо отъ тѣхъ. Изучавайте растенията, цвѣтята, като живи същества, съ по-високо съзнание. Изучавайте животнитѣ и най-после човѣка. Щомъ изучите твърдитѣ тѣла правилно, ще можете правилно да изучавате растенията и животнитѣ и ще дойдете до човѣка. Човѣкъ се отличава отъ животнитЬ по своитѣ живи скъпоценни камъ ни — по своитѣ добродетели. Искате ли да познаете, какъвъ е даденъ човѣкъ, погледнете дрехитѣ, съ които е облѣченъ. Каквито съ неговитѣ външни и вътрешни дрехи, такъвъ е и самиятъ човѣкъ. Нѣкой се обличать небрежно, ходятъ съ скъсани дрехи, разхвърлено, за да покажатъ на хората, че съ светии. Човѣкъ се познава по начина на своето хранене, по начина на своето обличане. Когато видите, че нѣкой човѣкъ се храни добре.
52 ще знаете, че той изучава добре растенията, особено плоднитѣ дървета. Като изучава правилно животнитѣ, човѣкъ поставя своята мисъль на логична основа. Ако той не поставя шсъльта си въ своя полза и въ полза на другитѣ, той не е проучилъ човѣка правилно. Сега, като се изучавате, не се спирайте върху погрѣшкигй и глупостит h, които сте правили вь миналото си. Въ това отношение бждете като децата. KoiaTO три пжти наредъ направи една погрЬшка, детето я съзнава и повече не я върши Като види запалена свѣщь, детето проточва ржцеть си напредъ, иска да я хване Майка му казва гъшь’ предпазва io да не се изгори. Детето, обаче, не разбира значението на тази дума. То иска да хване пламъка на свѣщьта. Колкото и да го предпазва майката, детето успѣва да се докосне до пламъка, но бързо оттегля ржцетЬ си настрана и заплаква. Рече ли втори пжть да nocenie къмъ свѣщьта и чуе думата „гъшъ“, то разбира вече значението и. Детето знае че всѣко докосване до пламъка на свѣщьта причинява болка. Кой отъ васъ не разбира значението на /хумата „гъшъ“? Нѣма човѣкъ въ свйта, който да не се е парилъ. За да научи единъ великъ урокъ въ живота, човѣкъ все трѣбва да се опари, да се поизгори малко. Като не разбира работата, която огъньтъ върши, детето иска да се докосне до пламъка, да го обсеби. Но пламъкътъ, огъньтъ не позволява да го бутатъ. Toil не обича
53 цѣлувкитѣ. Който се осмЬли да цйлуне пламъка, той ще опита любовьта му Дълго време устата му ще носи следи огъ неговата цѣлувка. Нѣкога човѣкъ може да упогрѣби вжглена като срйдство за лекуване, но само следъ като го залѣе съ вода. Топлина е нужна за човѣка, а не огънь. Чувство безъ топлина, мисъль безъ свЬтлина и постжпка безъ мекота, не еж на местото си. „М/Ждростьта съгради дома си Издѣла седемтѣ свои стълбове“. Какъ означаватъ тия седемь стълба? Отъ какво сж издѣлани? Ще кажете, че cat издѣлани отъ мраморъ, или отъ другъ нѣкакъвъ камъкъ, но това обяснение не е достатъчно. За човѣка е важно, не само да обяснява, кой авторъ, каква музика е създалъ, но гой самътрЬбва да свири. Като седне предъ своя в/жтрешень роялъ, човѣкъ трѣбва да изсвири първото класическо парче на любовьта, първото класическо парче на мждростьта и първото класическо парче на истината. Срѣщамъ единъ добъръ музикантъ, но виждамъ, че е въ голѣмо противоречие съ себе си.—Защо? — Защото не е въ приятелски отношения съ тритѣ тона на гамата: съ sol, съ 1а и съ si Въ това се заключава неювото нещастие Щомъ подобри отношенията си съ тия гри тона, всичкитѣ му работи ще се уредятъ. 01 ь всички тонове той обича най-много fa. Това показва, че е българинь Действително, по1р1шки1й на българина, изобщо, се дължатъ на това, че той обича повече материалното
54 отъ духовното и Божественото. Когато говоря за музикалнитѣ тонове, азъ имамъ предъ видъ естественитѣ тонове въ музиката, а не тѣхнитѣ отражения. Ако вземете правилно единъ отъ основнитѣ тонове на природата, вие ще бждете радостни и весели. Можете ли да вземете правилно всички седемь естествени тонове въ природата, вие ще изпитате въ себе си необикновена вжтрешна радосгь и дълбокъ вжтрешенъ миръ. Който е успѣлъ да вземе правилно първия основенъ тонъ на любовьта, той владЬе вече не само физическата, но и духовната музика. Който е успѣлъ да вземе правилно първия основенъ тонъ на мждростьга, той е разбралъ, какво нѣщо е истинското знание и свѣтлина. Който е успѣлъ да вземе правилно първия основенъ тонъ на истината, той е разбралъ, какво нѣщо сж великитѣ добродетели на живота. Той е прлдобилъ истинската свобода. Съвременнитѣ хора говорятъ за музика, за изкуство, но не разбиратъ естествената, природна музика, която болни лѣкува, обезсърдчени насърдчава. отчаяни повдига. Като кажешъ на болния съ твърдъ, сигурен ъ, но музикаленъ езикъ, че ще оздравѣе, той се обижда, че му се говори грубо. Обаче, следъ това грубо говорене той оздравява и се връща да благодари, че тия думи му помогнали. Кажешъ ли на болния съ мекъ, привидно нѣженъ, но съ немузикаленъ тонъ, да си отиде дома си, да не се страхува, ще оздрав be, бол
55 ниятъ се връща дома си, но не става отъ леглото си. Силата на думитѣ не се заключава въ външното, меко или грубо, изговаряне, но въ тѣхната музикалность. Всѣка дума, изговорена музикално, произвежда велики резултати: 1я лѣкува, насърдчава —животъ носи въ себе си. Мекушавиятъ говор ь, мекушавитѣ тонове представятъ мочурлаци, въ които затънешъ ли веднъжъ. не можешъ повече даизлѣзешъ. Твърдиятъ. сигуренъговоръ е твърда почва, на която свободно можешъ да стжпвашъ. На такава почва човѣкъ се чувствува устойчивъ и може да пази равновесие. Човѣкъ трѣбва да спира вниманието си върху сжщината на нѣщата, а не върху тѣхната външна форма. Когато искатъ и а накаратъ човЬка да работи, да излѣзе отъ своята инертность, отъ невидимия свѣтъ му казватъ грубо, стегнато: Хайде, иди на работа! Започна тъ ли да му говорятъ меко, деликатно, отъ него нищо нѣма да излѣзе. Това е залъгване. Само децата се залъгватъ. Като искате да накарате нѣкое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т. н Тия нѣща развалятъ човѣка. Искате ли да направите нѣщо, ще си кажете 1 рубо, строго: Стани, облѣчи се, обуй обущата си и се помоли! После ще продължите: Хайде, иди сега за вода, наклади огъня и започни да учишъ. Като научишъ урока си, ще можешъ да ядешъ сладко и съ любовь. Тъй щото, къмъ себе си трѣбва да бедете строги, повелителни, но не жестоки. Като вилятъ ближнитѣ
56 ви, какь постъпвате, и тГ ще приложатъ същата педагогия къмъ себе си. Приложете този методъ първо къмъ себе си и, докато нѣмаге резултати, на другитѣ нищо не говорете. Щомь се сьбудишъ, кажи си: Стани! — Ама още не се е зазорило; не зная, колко е часътъ; не зная, какво е времето вънъ. — Не, събудишъ ли се, стани! Стани, облѣчи се и излѣзъ вънъ! Сьбудишъ ли се, никакво философствуване, никакво колебание. Стани! — нищо повече. Въ това отношение ученикьтъ трѣбва да бъде катовойникъ. Щомъ отвори очитГ си и се събуди, да махне юргана си настрана и да стъпи на краката си. Стани! — това е положителна дума. Господъ казва на пророкъ Йона: „Стани, иди въ Ниневия да проповѣдвашъ! Кажи на жителитѣ на този i радъ, че ако не изпълнят ь волята ми, ще ги погубя“. Ионъ чу тави заповѣдь, но не я изпълни. Той си взе билетъ за Испания и не послуша Господа. Новата заповѣдь, която всѣки грйбва да даде на себе си, е: Стани! Стани, и въ истината крепъкъ бъди! Стани, и въ любовьта топълъ бъди! Стани, и вь мъдростьта свѣтьль бъди! „Въ начало бѣ Словото. И Словото бѣ у Бога“. 23. юлий, 5 ч. с.
ОСНОВНИ ТОНОВЕ. Размишление. „Азъ съмъ лозата, вие—пржчкитѣ“ ). Въ този стихъ Христосъ взима лозата като символъ на нѣщо. Човѣкъ дълго време трѣбва да изучава живота на лозата, за да разбере дълбокия символъ, който Христосъ е вложилъ въ нея. Човѣкъ дълго трЬбва да изучава хлѣба, за да разбере, какви енергии се криятъ въ него. Безъ вжтрешенъ опитъ на нѣщага, човѣкъ никога не би разбралъ тѣхния смисълъ, нито би могьлъ да си състави истинско понятие за тѣхъ. Христосъ казва още: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето“. Тази идея е напълно разбрана за човѣка, защото той самъ си прави хлѣбъ и знае, каква е цената му. Той знае, че безъ хлѣбъ нѣма животъ. ' Съвременнитѣ хора казватъ, че разбиратъ живота, че разбиратъ нѣщата. —Какъ ги разбиратъ? Едни ще кажат ь, че тѣ мислятъ за живота, за явленията въ природата по единъ, или по другъ начинъ. Други пъкъ ще кажатъ. че чувствуватъ нѣщата. Трети ще кажатъ, че разбиратъ нѣщата, само когато ги приложатъ. Споредъ мене, обаче, не е вѣрно това, което човѣкъ само мисли, само чувствува или само +) Йоана 15:5
58 върши. Ако човѣкъ мисли нѣщо и счита, че така и Богъ мисли, той не е правъ. Ако човѣкъ чувствува нѣщо и счита, че и Богъ чувствува по сжщия начинъ. той не е правъ. Ако човѣкъ върши нѣшо и мисли, че и Богъ върши сжщото, той не е правъ. Абсолютно вѣрни и истинни нѣша сж ония, които и по мисъль, и по чувство, и по действие сж съгласни съ мислитѣ. чувствата и постмкитѣ на Първата Причина, на Великия принципъ на живота. Не е вѣрно. запримѣръ, когато бащата казва на сина си, че го е хранилъ. Ако бащата, наистина. е хранилъ сина си. тогава, кой е хранилъ бащата? Ако учительтъ казва, че училъ ученицитѣ си, тогава, кой е училъ самия учитель? Единъ е Този, Който храни хората и Който ги учи. Като разс/жждавамъ по този начинъ, това не значи, че трйбва да отхвърлите вашитѣ разбирания. Докато не дойдете до сжщината на нѣщата. до новитѣ разбирания, дръжте старитѣ си разбирания. Всѣка дума, всѣко изречение, което човѣкь изговаря, трѣбва да бжде напълно разбрано. Разбрано е онова нѣщо, което изразява не само формата, но и съдържанието, и смисъла си. Запримѣръ, ако кажете на единъ боленъ човѣкъ да стане, а той не става, разбралъ ли е тази дума? — Не я е разбралъ. Ако кажете на другь боленъ да стане, и той веднага става, това показва, че е разбралъ смисъла и силата на тази дума. Кажете ли на човѣка да стане, той непременно а рѣбва да стане. Каже
59 те ли на човѣка да мисли, да люби, той непременно трѣбва да мисли, да люби. Това значи разбиране смисъла на думитй и използуване на тѣхната сила. Когато се натъкватъ па неуспѣхи въ живота си, хората започватъ да се оправдаватъ съ това, че сж грѣшни. че иматъ голѣми дълюве и т. н. — Ние не се занимаваме съ дълговетѣ на хората. Неприятно е да се запимавашъ съ дълговетѣ на човѣка. Неприятно е да кажешъ на човѣка, че той ти дължи и трѣбва да плати дъл!а си. Обаче, нѣма поюлѣма радость въ живота на човѣка отъ тази, когато дойде при него единъ отъ приятелитѣ му въ момента, когато той се вижда обърканъ, на всички задлъжнѣлъ, и му каже: Приятелю, днесъ получихъ голЬмо наследство. 11скамъ да сподѣля радостьта си съ тебе. Давамъ ти една голйма сума, съ която да изплатишъ всички свои дългове. Каква поголѣма радость можете да очаквате? И двамата се радватъ: единиятъ се радва, че взима, а другиятъ се радва, че дава. Следователно, две правила трѣбва да има човѣкъ предъ видъ. Тѣ сж следнитѣ: Взимай, когато Богъ ти дава. Давай, когато Богъ ти казва да дадешъ. — Ама азъ не съмъ достоенъ. — Щомъ ти се дава нѣщо, взимай, складирай го и мълчи. Ти искашъ да бждешъ опашка, а Господъ иска да те направи глава. Опашката е стражарь. Тя пжди мухитѣ да не безпокоятъ великия i осподарь — главата. Въ
60 голѣмитѣ горещини модернитѣ дами си слжатъ съ вѣтрила, вь видъ на опашка. И природата си служи съ вѣтрило — вѣтърътъ. Гова вѣтрило, обаче, носи благословение за хората, за животнитѣ и за растенията. Всичко сухо, всичко старо събаря, а растенията разклаща, препраща соковегѣ имъ отъ коренитѣ къмъ клонетѣ и ги заставя да работятъ. Вѣтъръть подтиква човѣка къмъ мисъль, кара ю да мрели за благословениего, което всѣки день получава. Кара го да мисли, да търси начинъ, какъ по-разумно да употрѣби благословението, което е получилъ. На човѣка е дадена св1ялина, за да се научи да мисли. На човѣка е даденъ животъ, за да се научи да цени чистотата. Човѣкъ не може правилно да расте и да се развива, докато не разбере и проучи пжтищата на свѣтлината. Свѣтлината разкрива цѣлото Битие, както и всичко онова, което се крие въ човѣка, и което му предстои да учи не само въ бждеще, но още днесъ. Миналото, настоящето и бждещето сж все настояще — начало на нѣщата. Отъ човѣшко гледище, миналото може да се разглежда каго начало на нѣщата, настоящето — като зенитъ, а бждещето — като край. Изучавайте свѣтлината съ седемтѣ и краски. Седемтѣ краски на свѣтлината представятъ седемь плетища, презъ които човѣшкиятъ умъ е вървѣлъ вь развитието си. Тия седемь цвѣта сж седемь правила, които умътъ грѣбва да прилага за своитѣ постижения.
61 Червениятъ цвкгь е врата, презъ която живо i bi ь влиза. Същевременно червениятъ цвѣтъ е основенъ тонъ вь музиката. Когато слухътъ на човѣка се развие силно, той може да чуе юна на червения цвйтъ Най-много червеният ь цвйтъ се вижда по лицето на младитк Когато младата мома сьзнае, че е красива, ведnai а червениятъ цвѣтъ се явява на лицето и. Червениятъ цвѣтъ е израз ь на съзнателния животъ на човйка. Когато се разболЬе, човйкъ постепенно г}би червения цвѣтъ на лицето си, което показва отс/кгствие на здраве. На главитѣ на младитѣ булки турятъ вйнецъ отъ бйли и червени цвѣтя Бѣлитѣ цвѣтя символизирать чистота, а червенитѣ — здраве и животъ. Ceia, като говоря за червения цвкгь, като символъ на живота, азъ имамъ предь видъ цѣлокупния живот t, а не този, който хората разбиратъ. Хората иматъ представа за частичния, а не за цѣлокупния животъ, вследствие на което тй нѣматъ реално понятие за живота Може ли да се нарече реалность онова, което се представя на сцената? Всичко, което се представя на сцената, е предметно учение, но не е реалность На сцената се разшраватъ разни случаи изъ живота на хората. 1амъ ще видите любовни сцени, семейни недоразумения, разрешения на научни и социални въпроси и т. н Нѣкой актьоръ шрае роля на крадецъ, но като слѣзе отъ сцената, всички го поздравяватъ, че изиграль ролята си
62 добре. Докато е на сцената, актьорътъ минава съ чуждо име, дадено му отъ автора на пиесата. Щомъ слѣзе отъ сцената, той е известенъ на всички съ собственото си име. Днесъ азъ ви говоря каю на актьори, защото и безъ това всички хора на земята сж актьори. Въ великата свѣговна драма на всѣки човѣкъ предстои да изиграе нѣкаква роля. Въ тази драма нѣма мѣсто за а паши, за крадци, за разбойници. Когато се разтйви па нЬкого, невидимиятъ свѣтъ се справя лесно сь него-разкжсва сгаритѣ му дрехи, сьблича in и го облича вь нови, като му казваХайде, иди сега на работа! Ако недоволспюю на невидимия свѣтъ е отправено къмь пЬкои сиромахъ, ще заповѣдатъ да му хвьрляаь старата кесия и да му дадатъ нова, пиша сь злато. Като зидять, че сиромах ьаъ е радостенъ, ще му кажатъ: Хайде, иди cei а да работишъ и да не грѣшишъ! На дру1 и шкъ нови димиятъ свѣгъ дава угощение. Гьи щото, радвайте се, когато гнѣвътъ на невидимия свѣтъ е върху васъ, защото ще имате нова дреха, нова кесия, угощение и т. н. Ако гнЬвътъ на невидимия свѣть не е вьрху вас ь нищо нѣма да получите: нито пари, нито дрехи, нито угощения. Правете и вие сжщото сь онѣзи, които ви обиждатъ, които ви хулятъ и огорчаватъ. Обиди ли ви нѣкой, поканете i о въ дома си, да се запознаете съ него. После го нахранете, облѣчете ю съ нова дреха, дайте му пари и кажете: Благодаря, че ме обиди,
63 за да се запознаемъ. да разбера, че си добъръ чов!жь. Иди сега и бади благословенъ! Сега, като ме слушате, мнозина се запитва гь, вЬрно ли е всичко това. Може ли човѣкъ да постжпва така съ онзи, който го е обидилъ? За да разберете, защо на мнозина това се вижда невъзможно, ще ви дамь следния примѣръ. Представете си, че единъ здравъ човѣкъ влиза въ болница, между болни хора, на които сж счупени кракъ, ржка, или страдатъ отъ гърди, отъ стомахъ, отъ глава. Той започва да имъ разказва за живога на здравитѣ хора. Тѣ го гледатъ очудено и не му вѣрватъ. Единь следъ другъ му задавать въпроси: Съ патерици ли ходятъ тия хора? — He, гѣ не ходять съ патерици, като васъ. Тѣ ходягъ свободно, безъ никаква чужда помощь. — Ами ржцетѣ си движатъ ли свободно? — Да, свободно ги движатъ — Кой ги храни? Даватъ ли имъ храна съ лъжичка въ уста, както на насъ? — Не, тѣ сами се хранятъ. — Сестри милосърдни помагатъ ли имъ да се обличать и събличатъ? — Никой не имъ помага. Тѣ сами се обличатъ и събличатъ. Болнитй слушат ь всичко това и не могатъ да повѣрватъ, че сжществуватъ здрави хора въ свѣта. Обаче, щомъ оздравѣятъ, тѣ ще разбератъ нѣщата, както здравитѣ ги разбиратъ. Тѣ ще могат ь сами всичко да си правятъ, както здравитѣ. И тъй, болниятъ трѣбва да оздравѣе напълно, да излѣзе отъ болницата и да влѣзе между здрави хора, за да разбере тѣхния жи
64 вотъ. Щомъ разбере живота на здравитѣ, той ще разбере и Божествения животъ. Докато е въ болницата, човѣкъ вижда, че околнитѣ му помагатъ, но това не го задоволява. Той намира, че не го обичатъ и се чуди, защо е така. Като оздравѣе, вижда, че хората го обичатъ, и пакъ се запитва: Защо хората ме обичатъ? — Защо човѣкъ обича крушата, която има плодове? — Защото има какво да вземе отъ нея. Той ще си откжсне отъ нея една-две зрѣли, сладки круши и ще бжде доволенъ. Ако крушата не е родила, той нѣма да отиде при нея — не я обича. Ще знаете тогава, че ако хората не те обичатъ, причината на това е, че нищо не си родилъ. Щомъ те обичатъ, това показва, че нѣщо си родилъ. Когато човѣкъ роди една свѣтла мисъль, едно свѣтло чувство и една свѣтла постжпка, хората непременно ще го обичатъ. Сега, като говоря по този въпросъ, желая да не влѣзете въ противоречие съ вашата любовь, нито съ вашитѣ разбирания. Колкото и да държите за вашата любовь, трѣбва да знаете, че тя още не е стигнала до най-високата си степень. Докато дойдете до най-високата степень на любовьта, вие трѣбва да минете презъ личната любовь, презъ приятелската, презъ семейната, презъ майчината, презъ любовьта къмъ обществото, къмъ цѣлото човѣчество, докато стигнете до любовьта къмъ Бога. Значи, първо човѣкъ започва съ наймалката любовь — любовь къмъ себе си и
65 най-после дохожда до най-великата — любовь къмъ Бога. Който иска да се качва успѣшно по стълбата на любовьта, той трѣбва да бжученикъ на новото. За да бжде ученикъ, и за да го приематъ въ свѣта на новитѣ идеи, трѣбва да пѣе и да свири. Музиката е необходима за ученика. Безъ нея той не може да пристжпи прага на Царството Божие. И тъй, който не може да пѣе и не иска да пѣе, той не може да влѣзе въ новото учение. Който не може да оценява краскитѣ, цвѣтоветѣ на свѣтлината, той не може да влѣзе новото учение. Който не може правилно да възприема основния тонъ на червения цвѣтъ, той не може да разбере любовьта. Койне може да възприема портокаления цвѣтъ, той не може правилно да развива своя индивидуаленъ животъ. Ако не взима правилно тона на зеления цвѣтъ, човѣкъ не може да бжде здравъ, не може да бжде и богатъ. Нѣкой иска да бжде уменъ, ученъ, да стане художникъ, музикантъ и т. н. Докато човѣкъ не дойде до положение правилно да възприема основния тонъ на жълтия цвѣтъ, той никога не може да бжде ученъ, философъ, музикантъ, художникъ, или поетъ. Той ще си остане обикновенъ човѣкъ, който тъпче земята, както всички живи сжщества. Докато не може да възприема правилно основния тонъ на синия цвѣтъ, човѣкъ не може да бжде религиозенъ. Който не може правилно да възприема основния тонъ на тъмносиния цвѣтъ.
66 той никога нѣма да разбере дълбокия смисълъ на живота. Който не може правилно да възприема основния тонъ на виолетовия цвѣтъ, той никога нѣма да бжде господарь на себе си. Това сж редъ изречения, които трѣбва да се превърнатъ въ положителни сили. За да стане това, нужно имъ е само една запетая. Вмѣсто да се казва „не може“, ще туримъ запетая следъ отрицателната частица „не“ и ще излѣзе , не, може“. Човѣкъ може да постигне всичко. Запетаята представя буквата „иотъ“ въ еврейски езикъ. Тя е буква, съ която нѣщата се създаватъ. Най-малкото нѣщо, което човѣкъ може да напише, е точката. После, ще кривне натукъ—натамъ, ще излѣзе запетая. Значи, той започва да създава. Съвременнитѣ хора еж недоволни отъ живота по единствената причина, че искатъ другитѣ хора да направятъ заради тѣхъ това, което тѣ сами трѣбва да направятъ. Единъ виртуозъ може да ви покаже, какъ се свири, но вие сами трѣбва да свирите, да се упражнявате. И най-хубавата цигулка да ви дадатъ, ако не се упражнявате, нищо нѣма да излѣзе отъ тази цигулка. Човѣкъ не е нищо друго, освенъ цигулка съ четири струни: струната sol представя духа въ човѣка, ге — сърдцето, 1а — ума, а mi—душата. Следователно, който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната sol. Който иска да работи върху сърдцето си, той ще се упражнява на струната ге. Ако човѣкъ иска да работи върху
67 ума си, ще се упражнява на струната 1а. И най после, ако иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната mi. Човѣшкиятъ духъ може да се уподоби на зрѣлъ плодъ.— Защо?—Защото всѣки зрѣлъ плодъ е плодъ на духа. Приятностьта, която човѣкъ изпитва при вкусване на всѣки сладъкъ, зрѣлъ плодъ, това е основниятъ тонъ на духа — тонътъ sol. Тонътъ ге е тонъ на сърдцето. И тъй, да взима човѣкъ правилно тона ге, това значи да върви изъ пжтя си, безъ да се спъва, безъ да удря краката си, безъ да се наранява. Всѣко наймалко отклоняване отъ правия пжть, всѣко спъване, всѣко охлузване на кожата нѣкжде подразбира неправилно взимане на тона ге. Да взима човѣкъ правилно тона 1а — основниятъ тонъ на ума, това значи да е придобилъ такова самообладание, че дето и да седне, да се чувствува разположенъ. Дали е седналъ при нѣкой изворъ, или на нѣкой високъ върхъ, той изпитва приятность и разположение. Че ималъ дългове, че не е свършилъ работитѣ си, както трѣбва, това не го смущава. Той знае, че има достатъчно време на разположение и може всичко да изправи. За дадения моментъ той се чувствува така спокоенъ и разположенъ, като че всичко е разрешилъ. Да взима човѣкъ правилно тона mi — тонътъ на своята душа, това значи да съзнава, че разполага съ едно вж
68 грешно богатство, което никой не може да му отнеме. Душата е обширна, голѣма като вселената. Кой може да я вземе? Кжде може да се скрие? Ако душата на човѣка може да се открадне, това показва, че тя е малка. Щомъ душата на нѣкого е толкова малка, че може да се краде, това не е душа. Душата е велико, мощно нѣшо, което нито се краде, нито може да се скрие нѣкжде. Кой може да открадне една планина и да я скрие у дома си? Сега, щомъ сте дошли на земята, свирете на своята четириструнна цигулка, състояща се отъ тоноветѣ на духа, на душата, на сърдцето и на ума. Вземете своя естесгвенъ камертонъ, образуванъ отъ двата пръста на реката — показалецътъ и срѣдниятъ, дайте тонъ, нагласете цигулката си и започнете да свирите. Нищо друго пе се иска отъ васъ, освенъ да учите. Вашето положение е подобно на положението па нѣкое бедно дете, сираче, осиновено отъ нѣкой милионеръ. Милионерътъ обиква детето и му казва: Ако ме слушашъ и учишъ добре, всичко, каквото имамъ, ще бжде твое. Азъ ще ти дамъ възможность да следвашъ въ училище, да учишъ музика, пѣние, само да ме слушашъ и да изпълнявашъ волята ми. Единъ день моето богатство ще бжде твое. Каква мжчнотия има въ това? Ако е въпросъ за мжчнотия, тя може да се яви, само ако това дете не учи. Ако не учи,
€9 ако нс слуша баща си, никакво богатство не може да получи. Същото може да се каже и за васъ. Ако учите, каквото пожелаете, ще ви се даде. Не учите ли, нищо не можете да получите. И вие, като чада Божии, трѣбва да учите. Като чада Божии, именно, отъ васъ се изисква работа. Съвременнитѣ хора очакватъ Христа, но когато дойде на земята, Той ще ги пита: Какво работихте досега? Ето, Христосъ дойде на земята при най-неблагоприятни условия. Той работи при тѣзи усло/ вия и доказа, че който иска да върши волята Божия, той може да работи при всѣкакви условия. Христосъ не дойде на земята да благува, но да изпълни волята Божия. Докато бѣше на небето, Христосъ се ползуваше съ голѣми почести, но въпрѣки това Той слѣзе на земята да изпълни волята Божия. Тукъ Той бѣше подиграванъ, хуленъ, докато най-после Го разпнаха. Той се моли на Бога, да се отмѣни горчивата чаша, но молилата Му не се чу. Какво по-голѣмо противоречие за Него отъ това — Синъ Божий да бжде поруганъ и разпнатъ на кръстъ? Но Христосъ понесе всичко отъ любовь къмъ Бога. Той знаеше, защо е дошълъ на земята. Христосъ дойде на земята да научи четири нѣща: да взима правилно тона sol, тона ге, тона 1а и тона mi. Като научи тѣзи нѣща, Той стана спаситель на човѣчсството. Съ други думи казано: Христосъ
70 научи законитѣ на духа, на душата, на сърдцею и на ума. Това, което Христосъ научи на земята, и вие трѣбва да го научите. Като научи тия закони, човѣкъ ще придобие нужното смирение. Смирениятъ човѣкъ е деятеленъ, трудолюбивъ. Той лесно се справя съ мжчнотиитѣ на своя животъ. За да придобие смирение, човѣкъ трѣбва да мине презъ голѣми изпитания и страдания. Обикновениятъ човѣкъ не може да си представи изпитанията, презъ които светията минава. „Азъ съмъ лозата, вие — пржчкшѣ“. Съ това Христосъ иска да каже, че онова, което Той е училъ, и вие ще го учите. Онова, съ което Той се е хранилъ, и вие ще се храните. Любовьта, която Христосъ е приелъ отъ Отца си, и вие ще я приемете. За васъ това сж незавършени процеси, презъ които трѣбва да минете. Радвайте се, че се намирате предъ незавършени процеси, защото има, какво да работите. Нѣкой хора се считатъ нещастни, защото мислятъ, че нѣма какво да работятъ. Като говорятъ за любовь, тѣ мислятъ, че сж я придобили. Тѣ не разбиратъ живота, не знаятъ, че нито любовьта сж придобили, нито сж свършили работата си на земята. Само онзи човѣкъ е придобилъ любовьта, който може да влѣзе въ положението на всички страдащи хора на земята и да имъ се притече на помощь. Когато деюто е научило само буквата „а“, това не шачи, че е научило цѣлата азбука. Много вре
71 ме има още да учи то, докато научи цѣлата азбука, докато започне красиво и правилно да пише. Съвременнитѣ хора, като децата, се намиратъ едва въ началото на азбуката на любовьта. Много време има още да учатъ, докато научатъ цѣлата азбука. Нѣкой говори за любовь, а отъ очитѣ му излиза тъмночервенъ цвѣтъ, какъвто често съмъ виждалъ да излиза отъ очитѣ на куче, което носи въ устата си кость и мисли, че който се приближи къмъ него, има намѣрение да му я вземе. — — Не, човѣкъ не може да се бори съ кучето за неговата кость. Следователно, който има любовь въ себе си, той не може да се сърди на хората, нито да се плаши оть тѣхъ. Отъ очитѣ на такъвъ човѣкъ излиза приятна, бѣла свѣтлина. Трѣбва ли красивата мома да се плаши отъ такъвъ човѣкъ? Тя трѣбва да знае, че човѣкътъ на любовьта никога не си позволява да пипа красивитѣ картини. Красивата мома, красивиятъ момъкъ или всѣки красивъ човѣкъ, изобщо, е Божествена картина, която носи радость и веселие на всѣки духъ, на всѣка душа, на всѣки умъ и на всѣко сърдце. Сега и на васъ желая да бждете красиви Божествени картини, на които всички да се радватъ и отъ които всички хора да се учатъ. — Да бждемъ богати! — Не, това не ви пожелавамъ. Да бедете богати, това значи, да бждете картини, намазани съ медъ.
72 Тогава пчелитѣ и мухитѣ ще кацатъ върху васъ и ще ви цапатъ, но и хората ще се изкушаватъ, ще искатъ да близнатъ малко отъ вашия медъ. Ето защо, когато ви съветвамъ да носите сиромашията съ радость, азъ имамъ предъ видъ вашата чистота, да се запазите чисти. Сиромашията е картина, върху която нѣма никакъвъ медъ. Всички хора се стремятъ къмъ новото. Новото се заключава въ това, че Богъ е призвалъ всички хора на работа, за което е вложилъ великъ животъ въ тѣхнитѣ духове, въ тѣхнитѣ души, въ тѣхнитѣ умове и въ тѣхнитѣ сърдца. Той е приготвилъ за тѣхъ такива богатства, каквито тѣ никога не сж очаквали. Радвайте се на онова, което Богъ е приготвилъ за васъ отъ началото на Битието! Радвайте се, че Христосъ е лозата, а вие — пржчкитѣ на тази лоза! Христосъ е казалъ още: „Пребждвайте въ моята любовь, както азъ пребждвамъ въ любовьта на Отца си!“ Богъ е Любовь, която Христосъ е п ри е лъ. Христосъ е Любовь, която ние сме приели. Ние сме любовь, която сега проявяваме. Да б ж д е благословенъ Г о с п о д ъ! 25 юлий, 5 ч. с.
ПРЯВИЛНЯ ОБХОДЯ. Днесъ ше говоря върху обходата. За да придобие правилна обхода, човѣкъ трѣбва да слѣзе на земята да се учи. Въ това отношение, земята е училище, въ което всички души, които слизатъ отъ невидимия свѣтъ, идатъ на земята да научатъ правилно да се обхождатъ. Да се обхождашъ правилно, това не значи, че трѣбва да мълчишъ. Ако мълчанието подразбира добра обхода, трѣбва да се извади заключение, че нѣмиятъ има по-добра обхода отъ този, който говори. Може ли да се счита, че нѣмиятъ е добъръ и светъ човѣкъ, понеже всѣкога мълчи и на никого лоша дума не казва? По-скоро може да се предполага, че устата на нѣмия е свързана по причина на това, че той е лошъ човѣкъ, или въ миналото си е направилъ нѣкакво голѣмо престъпление. Ако слѣпиятъ не вижда грознитѣ работи, това не показва, че очитѣ му съ затворени, за да не вижда лошото и грозното въ свѣта и да се запази въ известна чистота. Ако очитѣ му съ затворени за злото, едновременно тѣ съ затворени и за доброто. Може би този слѣпъ човѣкъ е слабъ, и чрезъ слѣпотата му невидимиятъ свѣтъ иска да го запази отъ изкушения. Като вижда красивитѣ нѣща въ свѣта, въ него ще се родятъ много жела
74 ния, които ще го съблазнятъ. Благодарете, че не сте нѣми и глухи. Благодарете, че невидимиятъ свѣтъ разчита на васъ, че като говорите, ще въздържате езика си, и, като гледате съ очитѣ си, съзнателно ще се пазите отъ съблазнитѣ въ свѣта. Следователно, като хора, които искатъ да учатъ, пазете следнитѣ правила: Не подражавайте на водата! Не подражавайте на въздуха! Не подражавайте на растенията! Не подражавайте на животни гѣ! Защо да не подражавате на водата? — Защото тя не познава никакъвъ моралъ. Тя е кротка, само когато е въ твърдо състояние, въ видъ на снѣгъ и ледъ. Въ това състояние, дето и да я турите, тя седи мирно. Обаче, щомъ се влюби, тя се разтопява, и дето мине, всичко руши и събаря. Нѣкой човѣкъ си направилъ чистъ пжть за минаване, но щомъ водата дойде, всичко превръща въ каль. Другъ пъкъ, тъкмо измазалъ кжщата си съ варь и се радва на бѣлината й, не се минава много, завали дъждъ, и водата разкаля улицитѣ. Отъ кальта стенитѣ на кжщитѣ се изцапватъ, изгубватъ чистотата си. Като облѣчешъ нова дреха, дъждътъ разваля краски тѣ й. Защо да не подражавате на въздуха? — Защото, като се раздвижи той, образува се вѣтъръ. Всѣки е изпиталъ силата на вѣтъра. Като излѣзе силенъ вѣтъръ, нищо не иска да знае той: дигне прахъ навсѣкжде и, който
75 върви по улицитѣ,току се спира да търка очигѣ си—пълнятъ се съ прахъ. После сграбчва шапката на човѣка, хвърля я далечъ нѣкжде, и той тръгва да я гони. Палтото му развѣва на една, на друга страна — предъ нищо не се спира. Дали си царь, или обикновенъ човѣкъ, вѣтърътъ не се интересува. Той си вѣе, бучи, дървета изкъртва, камъни събаря. Защо да не подражавате на растенията? — Защото, като сж по много на едно мѣсто, образуватъ голѣми сѣнки и така лишаватъ по-слабитѣ сжщества отъ свѣтлина. Съ това тѣ искатъ да кажатъ: Който смѣе да се подслони подъ нашия покривъ, той трѣбва да плаща. Ако не иска да плаща, нека се качи на върха. Само онзи има право да живѣе, който се качва по върховетѣ. Остане ли да живѣе подъ нашата сѣнка, той трѣбва да умре. Човѣкъ не трѣбва да подражава и на животнитѣ, защото, дето и да ги пусне, тѣ всичко наоколо изцапватъ. Тѣ не познаватъ никаква хигиена. Тѣ нѣматъ никаква представа за чистота. Какво може да очаквате отъ почтения професоръ воловъ — професоръ волъ? Или какво можете да очаквате отъ почтената професорка кравкова и отъ почтената професорка овцова? Какво можете да очаквате отъ почтения професоръ пѣтльовъ, или отъ почтената проповѣдничка ко кошкова?
76 Сега, колкото и отрицателни чърти да изнасямъ на водата, на въздуха, на растенията и на животнитѣ, въпрѣки това, тѣ иматъ и свои добри чърти, съ които се гордѣятъ. Като съзнава това, водата има високо мнение за себе си. Едва ли ще срещнете друго същество съ по-високо мнение за себе си отъ водата. Водата казва: Азъ съмъ носителка на живота. Ако не съмъ азъ, животъ нѣмаше да има. Дето мина, всичко оросявамъ, всичко поя и разхлаждамъ. Отъ моитѣ капки, отъ моитѣ струи всичко расте и се развива. И вѣтърътъ е голѣмъ честолюбецъ. Той казва: Ако азъ не идвамъ отъ време на време да разнасямъ облацитѣ, да разклащамъ дърветата и по този начинъ да препращамъ соковетѣ имъ отъ коренитѣ къмъ клонетѣ, не зная, какво би станало съ хората на земята. Растенията, дърветата казватъ: Какво щѣше да стане съ човѣка, ако ние бихме изчезнали? Безъ насъ животътъ е немислимъ. Наи-после и ж: вотнитѣ се провикватъ: Какво да кажемъ ние, когато на всѣка стъпка хората се нуждаятъ отъ насъ? Оратъ ли, вършеятъ ли, все ние сме имъ нужни. Хранятъ ли се, все нашата кожа отива. Иматъ ли нѣкаква работа, все ние опъваме каиша — всичко се иска отъ насъ. Наистина, въ живота си човѣкъ нѣма по-добри помощници отъ животнитѣ. Съвременнитѣ хора говорятъ за минералитѣ, за растенията, за животнитѣ, за чо
77 вѣка, безъ да разбиратъ, какво въ сжщность тѣ прсдставятъ. Най-после дохождатъ и до въпроса за Бога, безъ да знаятъ, какво е Той въ сжщность. Единствениятъ, Който има предъ видъ крайното благо на всички живи сжщества, това е Богъ. Крайната Негова цель е да задоволи всички сжщества, па всички да е добре. За да се постигне това, Той се грижи за тѣхното възпитание, учи ги да се обхождатъ правилно. Когато сгрѣшите, вслушвайте се въ тихия гласъ на Бога, Който ви нашепва: Обхождайте се съ всички души така, както азъ се обхождамъ съ васъ. Не се обхождайте като водата, която образува каль, порои и влѣче всичко, каквото срещне на пжтя си. Не се обхождайте нито като вѣтъра, нито като растенията, нито като животнитѣ. Тѣ сж безотговорни. На тѣхъ всичко е позволено, но не и на васъ. Тѣ сж колективитетъ, една голѣма армия. Когато една армия претърпи поражение, отговорностьта се пада на нейния генералъ, или на нейния водитель, билъ той полковникъ, майоръ или капитанъ, а не на цѣлата армия. Войницитѣ сж безотговорни за поражението, но водительтъ имъ не може да избегне отговорностьта. Всички хора сж все генерали, и то на голѣми армии, но трѣбва да бждатъ внимателни, да не претърпятъ нѣкакво поражение. Претърпятъ ли поражение, отговорностьта имъ е неизбѣжна. Помнете: Докато е на земята, човѣкъ не може
78 да се освободи отъ отговорности. Майката носи единъ родъ отговорность, бащата — другъ родъ. Учительтъ носи единъ родъ отговорность, ученикътъ — другъ родъ. Духовниятъ носи едни отговорности, свѣтскиятъ други. Представете си, че двама вѣрващи въ Бога, въ Христа, срѣщатъ една млада, красива мома и се влюбватъ въ нея. Единиятъ иска да се ожени за нея, и другиятъ иска същото. Преди да бѣха я срещнали, тѣ бѣха готови да следватъ Христа, да прилагатъ любовьта. Щомъ я срѣщатъ, и двамата се борятъ за нея—-никой отъ тѣхъ не отстъпва. Кжде остава любовьта, готовностьта имъ за жертва? Защо поне единиятъ отъ тѣхъ не е готовъ да отстъпи? Въ сжщото положение могатъ да изпаднатъ и две сестри — последователни на Христа. Щомъ срещнатъ нѣкой красивъ момъкъ, и дветѣ се влюбватъ въ него, и започватъ да спорятъ помежду си, коя има по-голѣмо право надъ него. Това е изпитъ и за братята, и за сестритѣ. да видятъ докъде е стигнала тѣхната любовь, докъде сж готови на отстжпки, на жертви. Донѣкжде циганитѣ сж разрешили този въпросъ. Когато нѣкой циганинъ се влюби въ две циганки, той дава и на едната, и на другата по една торба и по една тояг а и ги праща да просятъ. Тъй щото, когато единъ младъ момъкъ се влюби въ две млади моми, тѣ започватъ да при
79 лагатъ циганската философия. Въ края на краищата, и дветѣ ще ги пратятъ да просятъ. Сега, като говоря за правилна обхода, мнозина ще се натъкнатъ на противоречия. Момитѣ не сж доволни отъ обходата на момцитѣ. Момцитѣ пъкъ не сж доволни отъ обходата на момитѣ. И еднитѣ, и другитѣ трѣбва да знаятъ, че най-красивитѣ моми и момци не сж слѣзли още на земята. Засега на земята живѣятъ ония моми и момци, които иматъ още да работятъ върху себе си. Тѣ сж много неодѣлани. Дълго време още чукътъ на великия скулпторъ трѣбва да работи върху тѣхъ, докато ги одѣла. Като погледнете една съвременна мома или единъ съвремененъ момъкъ, виждате, че тѣ се представятъ такива, каквито не сж. Тѣ искатъ да изразятъ своя идеалъ, но не могатъ. Не само обикновени гѣ хора искатъ да се представятъ такива, каквито не сж, но даже и светията има сжщитѣ желания. Външно той изглежда смиренъ, светъ човѣкъ, но въ сжщность не е толкова смиренъ. И той иска да бжде въ положението на царь, да заповѣдва, да управлява, да бжде обичанъ и уважаванъ отъ всички, но не може да постигне това. На хората не се угажда лесно. Каквото и да прави, все не може да мине за божество. Въ лицето на нѣкои хора той е добъръ, светъ човѣкъ, но за други не е добъръ. Не е лесно при всички условия на живота си човѣкъ да е до
80 бъръ. И най-смирениятъ човѣкъ, като падне върху нѣкого, ще го удари. Не е виновенъ човѣкътъ, други сж го блъснали. Пострадалиятъ веднага ще започне да говори лошо за него. Обаче, нѣма да се мине много време, и за последния ще започнатъ да говорятъ лоши работи. — Защо? — И него ще блъснатъ. И той, като падне върху другъ нѣкой, все ще го удари нѣкжде. Така ще се говори лошо за всички хора. Обаче, никой не е виновенъ, че е ударилъ нѣкого. Като се блъскатъ едни други, хората сами си причиняватъ пакости. Тъй щою, когато нѣкой човѣкъ казва за себе си, че не е добъръ, това подразбира, че той не е толкова добъръ да даде единъ отъ своитѣ удове на заемъ, други да си служатъ съ него. Въ това отношение, азъ никога не бихъ заложилъ нито носа, нито очитѣ, нито ушитЬ, нито сърдцето, нито ума си. Често религиознитѣ хора говорятъ за самоотричането. Тѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ всичко. Самоотричането се отнася до ония нѣща, които не сж вложени въ човѣка, а сж дошли отвънъ. Човѣкъ може да се отрече отъ онова, което не му е дадено отъ Бога, а да притежава и владѣе това, което Богъ му е далъ. Съ други думи казано: Разполагай съ духа си, съ душата си, съ сърдцето си, съ волята си, съ тѣлото си, защото Богъ ти ги е далъ. Тѣ представятъ Божественото начало въ тебе. Следователно, отъ
81 човѣшкото можешъ да се отречешъ, но отъ божественото — никога. Който се осмѣли да се отрече отъ нѣкой свой удъ, той е осденъ на вѣчни страдания. Какъ ще се отречете отъ окото си? Отречете ли се отъ окото си и го замѣстите съ изкуствено, цѣлъ животъ ще носите последствията на това отричане. Каквото и да правите, не можете да скриете изкуственото си око. Единъ младъ, красивъ момъкъ, съ хубави сини очи, се влюбилъ въ една млада, черноока мома и се оженилъ за нея. Момъкътъ ималъ само единъ недостатъкъ: дѣсното му око било изкуствено. И момата имала слидия недостатъкъ, само че у нея лѣвото око било изкуствено. Обаче, като се оженили, и двамата скрили недостатъка си и грижливо се пазели, да не се издадатъ. Така живѣли цѣли десеть години. Една вечерь тѣ отишли на театъръ и се върнали дома си късно. Понеже били уморени, искали по-скоро да си легнатъ, тѣ даже не запалили лампа. Мжжътъ извадилъ изкуственото си око и го турилъ на масата. И жената направила същото: извадила изкуственото си око и го турила на масата, близо о окото на мжжа си. Като станали сутриньта, въ бързината, тѣ объркали очитѣ си: тя взела синьото око на мжжа си, а той — черното око на жена си. Като се погледнали въ очитѣ, той запиталъ жена си: Защо едното ти око е синьо? Ами защо твоето е черно? 6
82 Изкуственото око е наслсдственость, която хората сж придобили отъ дѣди и прадѣди. Наследственитѣ чърти не сж Божествени. Нѣкой човѣкъ е придобилъ навикъ да говори безсмислени работи, да краде, да лъже, да бие. Това сж изкуствени нѣща, които човѣкъ е придобилъ въ пжтя на своето отклоняване. Тѣ не С/Ж присжщи на неговото естество. Силниятъ, благородниятъ човѣкъ, обаче, не бие. Когато иска да даде еди на» добъръ урокъ на нѣкого, той го хваща, обръща го съ главата надолу и му казва: Ако продължавашъ да се занимавашъ съ , още сега ще те пусна въ нѣкой кладенсцъ, или ще те занеса на единъ планински и оттамъ ще те хвърля надолу. Моая ти се, не ме мжчи! Щомъ започне да се мощ, това показва, че той е разбралъ, съ човѣкъ има работа. Едно трѣбва да имате предъ видъ: каквото лошо и да кажете за нѣкого, той знае това преди васъ. Ще кажете, че нѣкой ималъ изкуствено око. Този човѣкъ знае това преди васъ, още когато сж извадили окото му. Следователно, не се занимавайте съ погрѣшкитѣ на хората. Всѣки знае погрѣшкитѣ си и добродетелитѣ си по-добре отъ всички други. Вие знаете своитѣ погрѣшки и добродетели по-добре отъ мене. Всѣки знае, колко е добъръ и колко е лошъ. Добротата и лошотата на хората сж относителни. И за Христа казваха, чееблагъ, но после се усъмниха
83 въ Неговата благость. Когато се обърнаха къмъ Него съ думитѣ „Учителю благи“, Той имъ каза: „Никой не е благъ, освенъ Господъ“. Съ това Той искаше да имъ каже, че е човѣкъ, облѣченъ въ плъть. Когато влѣзе въ храма и видѣ търговцитѣ да продаватъ гължби и други стоки, Христосъ взе камшикъ и ги изгони навънъ. Като видѣха това, мнозина отъ евреитѣ се усъмниха. Тѣ си казаха: Какъ е възможно този човѣкъ да бие, да си служи съ камшикъ? Какво мислѣхме ние, а какво излѣзе? Следъ това Христосъ каза: „Ревностьта на Твоя домъ ме погуби“. Отъ отношението на евреитѣ къмъ Христа преди и следъ тази Негова постъпка, мога да направя аналогия съ отношенията на влюбенитѣ преди и следъ женитбата имъ. Като се влюби въ нѣкой момъкъ, момата се обръща къмъ него съ думитѣ: Учителю благи, готова съмъ да направя за тебе всичко, каквото пожелаешъ. Обаче, щомъ се ожени за него и забележи, че той гледа други жени, тя веднага оплита първия камшикъ на ревностьта и започва да си служи съ него: Какъ смѣешъ да гледашъ чуждитѣ жени? Азъ те мислѣхъ за съвсемъ другъ човѣкъ, но изглежда, че съмъ се лъгала. Той започва да се оправдава, че имъ проповѣдва учението на Христа, че иска да ги въведе въ новия животъ. Както и да се оправдава, тя има правото на своя страна — камшикъ държи въ ржката си.
84 Това сж нѣща, които ставатъ съ всѣки човѣкъ. Колкото и да се пази човѣкъ, подозрението, съмнението, ревностьта все ще проникнатъ въ него. Ревностьта, подозрението не сж нищо друго, освенъ мжтна вода, която човѣкъ, въ пжтя на своето развитие, все ще опита. Въ началото, или на края, той ще пие М/тна вода, но желателно е да не пие отъ нея, следъ като е билъ при чистия изворъ. Дойде ли до чистия изворъ и пие само отъ неговата вода, човѣкъ е на правъ пжть Обаче, следь като е пилъ чиста вода и отиде да пие мжтна, нечиста, той ще си причини голѣма вреда. Ако не яде, както трѣбва, човѣкъ ще повреди стомаха си; ако не диша правилно, човѣкъ ще повреди дробоветѣ си; ако не слуша, както трѣбва, човѣкъ ще повреди ушитѣ си; ако не говори, както трѣбва, човѣкъ ще повреди устата си; ако не мисли правилно, човѣкъ ще повреди мозъка си; ако не чувствува правилно, човѣкъ ще повреди сърдцето си. Мнозина казватъ, че могать да мислятъ и да чувствуватъ, както искатъ. — Не, всѣка мисъль, която не допринася никакво благо нито за самия човѣкъ, нито за неговитѣ ближни, тя е чуждица въ неговия мисловенъ свѣтъ. Тя е царица, която произвежда само търтеи. Такава царица не е за кошера. Истинска, добра царица е онази, която произвежда работници. Добрата царица представя доброто въ човѣка. Следователно, царица е човѣш
85 ката душа, но когато произвежда работници— — добри мисли, чувства и постъпки. Почне ли душата, въ формата, въ която живѣе, да произвежда търтеи, тя е изгубила своето предназначение. И тогава, нѣма да мине много време, тази царица ще се замѣсти съ нова. Новата царица представя Бога въ човѣка. Човѣкъ е длробенъ на кошеръ, въ който Богъ ще влѣзе," да види, колко медъ е събралъ Ако види, че даденъ кошеръ е пъленъ съ търтеи, Той веднага ще излѣзе вънъ. Такъвъ кошеръ е осжденъ на израждане, на запустяване. Обаче, ако види, че кошерътъ е пъленъ съ медъ, и хиляди работници бръмчатъ въ него, Той ще го благослови, стократно повече медъ да даде. Това е доброто въ човѣка, което Христосъ изразява съ стиха: „Азъ съмъ лозата, а вие — пржчкитѣ“. Използувайте доброто, което е вложено отначало въ васъ. Използувайте доброто и на вашитѣ ближни. Учете се отъ себе си, учете се отъ окржжаващитѣ. Приемайте доброто отъ всички и посаждайте го въ душата си, като благотворно семе на живота. Вѣкътъ, въ който сегашнитѣ хора живѣятъ, трѣбва да бжде вѣкъ на любовьта. И тогава, ако любовьта ви надделява на вашата ревность, вие сте силенъ човѣкъ; ако любовьта ви надделява на вашия страхъ, вие сте силенъ човѣкъ; ако любовьта ви надделява па вашата алчность, вие сте силенъ човѣкъ; ако любовьта ви надделява на вашата
86 гордость, на вашия егоизъмъ, на всичко отрицателно въ васъ, вие сте силенъ човѣкъ. Отрицателнитѣ качества на човѣка сж присжщи на неговата личность и то, само на една страна на личностьта, но по никой начинъ на душата. Сжществуватъ две личности: едната е създадена изключително отъ слабости, а другата—отъ добродетели. Дайте мѣсто въ себе си на онази личность, която е създадена отъ добродетели. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да даде възможность на личностьта на добродетелитѣ да се прояви въ него? — Той трѣбва да постави за основа на живота си тритѣ главни стълбове — стълбътъ на любовьта, стълбътъ на мждростьта и стълбътъ на истината. Върху тѣзи три стълба той ще съгради личностьта на добродетелитѣ — — великото благо на неговия животъ. Щомъ съгради тази личность въ себе си, веднага той трѣбва да се заеме съ разрушаване на старата — личностьта на отрицателното въ човѣка. Колкото по-скоро ликвидира съ нея, толкова по-добре за него. Не се страхувайте да ликвидирате съ старото. — Ама да не останемъ голи! — Христосъ донесе въ свѣта любовьта, за да облѣче всички хора съ нея, като съ нова, здрава дреха на живота. — Каква любовь донесе Христосъ? — Христосъ донесе на земята онази любовь, която всичко вижда, всичко слуша, всичко обонява, всичко пипа, всичко вкусва, всичко
87 обновява, всичко пресъздава. Облѣчете се въ любовьта на Христа. Въ Писанието е казано: „Не следвайте пътя на плътьта, но облѣчею се въ Христа“. Въ този смисълъ обличането представя вътрешенъ, а не външенъ процесъ. Значи, човѣкъ трѣбва вътрешно да се облѣче въ любовьта. Така облѣченъ, той ще излѣзе отъ мъчнотиитѣ и несгодитѣ на живота. Безъ тази дреха, човѣкъ всѣкога ще бъде изложенъ на мъчнотии, на страдания, на голѣми разочарования. На какво се дължатъ разочарованията на съвременнитѣ хора? — Една отъ причинитѣ на разочарованията на хората се дължи на неиздържане на обещанията. Единъ обещава, другъ обещава, но въ края на краищата малцина изпълняватъ обещанията си. Въпрѣки това, хората пакъ вѣрватъ на обещания. Това показва, доколко тѣ съ суевѣрни. Днесъ всички хора по лицето на земята съ повече или по-малко суевѣрни. Ще ви дамъ единъ примѣръ за суевѣрието на съвременнитѣ хора. Единъ турчинъ отишълъ при единъ богатъ турски ходжа, да му иска пари на заемъ. — Колко искашъ? — Двеста лири. Ако ми услужишъ, ще ти дамъ 100 лихва. Ходжата повѣрвалъ и веднага далъ двеста лири на просителя. Последниятъ плащалъ редовно лихвитѣ нѣколко месеца наредъ. Като платилъ сума, равна на стотѣ лири, той запиталъ ходжата: Доволенъ ли си отъ мене? — Доволенъ съмъ, но
88 какво ще стане съ майката на паритѣ? — Майката остави настрана. Лесна работа всичко ще се нареди. — Лесна работа, но ходжата не получилъ останалитѣ сто лири. Тъй щото, срещнете ли човѣкъ, който дава обещания 100%, знайте, че първо той ще вземе нѣщо отъ васъ; после, половината ще ви върне, а другата половина ще задържи за себе си. Това значи да изпаднете въ положението на онзи българинъ, Стоянъ, който тръгналъ единъ день съ магарето си за града, да се срещне съ владиката, да си поприказва съ него. Той натоварилъ магарето си съ подаръци за владиката. Деньтъ билъ горещъ, слънцето силно грѣело, вследствие на което Стоянъ се спрѣлъ подъ сѣнката на едно дърво да си почине и тамъ заспалъ. Наблизо имало деца, които си играели, но като видѣли магарето на Стояна, натоварено съ подаръци, отвързали го и го завели въ града, да го продаватъ. Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ, че магарето му го нѣма, а едно дете, близо до него, държи на главата си юл ар д на магарето. — Каде е магарето ми? — Азъ съмъ твоето магаре. Едно време бѣхъ непослушно дете, но баща ми ме прокле, и азъ се превърнахъ на магаре. Срокътъ на наказанието ми изтече, и днесъ съмъ пакъ човѣкъ. Детето ударило Стояна съ юлара и избѣгало. Стоянъ отишълъ на пазара, видѣлъ магарето си, но си казалъ: Не те искамъ вече, да ми правишъ
89 пакости. Не искамъ такова магаре, което се превръща ту въ човѣкъ, ту въ магаре. Много примѣри още могатъ да се наведатъ, отъ които да се види, че ако нѣма правилна обхода, човѣкъ може да изгуби своигѣ скъпоценни камъни. Има опасность за човѣка да изгуби своитѣ скъпоценни мисли, чувства и постъпки. Изгуби ли ги, той ще се почувствува като въ пустиня. Човѣкъ трѣбва да пази това, което природата му е дала. Христосъ казва: „Всичко, което Отецъ ми даде, упазихъ“. Той изгуби само единъ отъ ученицитѣ си — Юда. Юда бѣше лъжливъ ученикъ. За да се изпълни закона, Христосъ не можа да му помогне, не можа да го упази. Следователно, всѣки човѣкъ има въ себе си по единъ лъжливъ ученикъ като Юда, когото неизбѣжно ще изгуби. Въ човѣка, Юда представя всѣко негово лъжливо чувство, лъжлива мисъль и лъжлива постъпка. Обаче, любовьта изисква отъ хората да бъдатъ съвършени въ всѣко отношение. Обходата, за която ви говоря, не е само външна. Има хора, които отвънъ иматъ правилна обхода, а отвътре нѣматъ. Външно съ добри, а вътрешно съ обикновени хора. Човѣкъ трѣбва да бъде добъръ и външно, и вътрешно. И тъй, човѣкъ всѣкога трѣбва да бъде добъръ. Дали съмъ разположенъ или не, кога ю дойде нѣкой човѣкъ при мене и ми се
90 оплаква, ще го изслушамъ, ще му дамъ нѣкакъвъ съветъ и ще го изпратя доволенъ. Ако дойде нѣкой при мене и се оплаква отъ жена си. ще му препоржчамъ да й дава всѣки день по нѣколко грама чиста, планинска вода и всѣкога да й говори съ мекъ, любовенъ езикъ. Постъпва ли така съ нея, и двамата ще бждатъ доволни единъ отъ другъ. Следъ това дохожда при мене единъ търговецъ, който се оплаква, че работитѣ му не вървятъ добре. И на него давамъ едно шишенце съ вода и му казвамъ, да взима по три пжти на день по нѣколко капки отъ тази вода и да казва въ себе си: Работитѣ ми ще се оправятъ. Като прави това десетина деня наредъ, ще забележи, че работитѣ му започватъ по малко да се оправятъ. Най-после, дохожда при мене една млада мома, влюбена въ единъ момъкъ, но не е щастлива. Не знае, какво да прави, за да бжде щастлива. И на нея давамъ едно малко шишенце съ чиста вода и казвамъ да взима отъ него по три пжти на день, сутринь, на обѣдъ и вечерь, по нѣколко капки, и да казва: Азъ ще се оженя за онзи, който ми е опредѣленъ отъ Бога. — Какъ ще позная, кой ще бжде този момъкъ? — Ще го познаешъ по това, че колкото момци и да дохождатъ при тебе, всички ще си отидатъ, а той единственъ ще ти остане вѣренъ. — Ама азъ искамъ да ми кажешъ нѣщо по астрология, подъ какви планетни съчетания се намирамъ. — Това не
91 е важно за тебе, а за мене е изгубено време. Затова, приложи този методъ, който ти давамъ, и не мисли повече. Сега и на васъ ще дамъ единъ методъ за оправяне на работитѣ ви, който можете да приложите още сега, докато сте на планината. Вземете си по едно шишенце отъ сто грама и го напълнете съ вода. Всѣки день пийте по единъ грамъ отъ тази вода, сутринь, на обѣдъ и вечерь, като си казвате: Всичкитѣ ми работи ще се оправятъ. Нѣма да мине много време, ще видите, че работитѣ ви започватъ да се оправятъ. Който вѣрва, само той да се наеме съ опита. — Буквално ли да изпълнимъ този опитъ, или по духъ? —Буквално —по мисъль, по чувство и по постжпка. Онѣзи отъ васъ, които нѣматъ грамове и не могатъ да теглятъ водата, нека броятъ капкитѣ •— деветь капки сутринь, дсветъ на обѣдъ и деветь вечерь. Ако мислите, че ще губите много време, можете да взимате по три или по шесть капки. Ще сипвате най-много до деветь капки: три, шесть, или деветь. Повече отъ деветь капки не може. — Дали ще ни помогне този опитъ? — Ако го изпълните, ще ви помогне. Ако не го изпълните, пакъ ще се наредятъ работитѣ ви, но следъ сто години. Който мисли правилно, работитѣ му ще се наредятъ още на младини. Който не мисли правилно, и неговитѣ работи ще се наредятъ, но на старини и съ голѣми пертурбации.
92 Опитътъ, който ви давамъ съ водага, има отношение къмъ чувствата ви. Значи, ще вземете една капка вода за чувствата, втора — за мислитѣ, а трета — за вашитѣ постъпки. Ако направите опита съ шесть капки, тогава ще употрѣбите по две капки за мислитѣ, за чувствата и за постпкитѣ си. Ако пъкъ го правите съ деветь капки, за всѣка область отъ мисли, чувства и постжпки ще употрѣбявате по три капки. Всѣки да направи опита така, както той го е разбралъ, безъ да очаква обяснения отъ други. Ако опитътъ ви излѣзе несполучливъ, азъ съмъ готовъ да ви помогна. Ще видимъ, каде е погрѣшката, въ мене или въ васъ. Ако погрѣшката е въ мене, азъ веднага ще я изправя. Ако е въ васъ, и вие трѣбва да имате готовностьта да я изправите. Обаче, най-малкото разколебаване отъ ваша страна е въ състояние да ви попрѣчи. Всѣко съмнение, всѣко колебание, всѣко отлагане спира реализирането на нѣщата. Духовниятъ свѣтъ не търпи никакво колебание, никакво отлагане. Имайте вѣрата на малкото дете. Проникнете се отъ онази пълна любовь, при която нѣщата ставатъ моментално. Едно малко дете тръгнало съ майка си на молебенъ, да се молятъ за дъждъ. Детето взело съ себе си чадъръ, а майката не взела. Като видѣла, че детето носи чадъръ, майката го запитала: Защо носишъ чадъръ? — Нали ще вали дъждъ, ще ни потрѣбва.
93 Значи, вѣрата на детето била по-голѣма отъ вѣрата на майката. Казано е въ Писанието: „Безъ вѣра не може да се угоди на Бога“. Съ други думи казано: Безъ вѣра нищо не може да се реализира. Вѣрата е стълбъ, който крепи човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката воля. Вѣрата е помощникъ на любовьта за реализиране на ония желания, които сж вложени въ неговата душа. Всички хора трѣбва да се проникнаъ отъ любовь и вѣра, за да се подмладятъ, да дойдатъ щастливи дни въ тѣхния животъ. Старшѣ трѣбва да се подмладяватъ, а младитѣ—да поумняватъ. Лошитѣ трѣбва да станатъ добри, а добритѣ — да запазятъ това, което сж постигнали и да дадатъ новъ погикъ на своя животъ. Който не може да даде на себе си потикъ, той никога не може да даде потикъ на другитѣ. Сега, искамъ да стане нѣкой отъ васъ, да изпѣе една пѣсень, съ която да задоволи всички. Ако това не стане днесъ, може да стане другъ пжть, защото днешниятъ день е дълъгъ, той има начало, нѣма край. Ще кажете, че не сте добри пѣвци. Ако човѣкъ дълго време мисли за пѣнието, той най-после ще стане отличенъ пѣвецъ. Ако нѣкой е осжденъ на смърть и му кажатъ, че животътъ му ще бжде подаренъ, при условие да се научи добре да пѣе, мислите
94 ли, че този човѣкъ нѣма да стане отличенъ пѣвецъ? Въ древностьта имало единъ много способен ь, даровитъ човѣкъ. По невнимание той извършилъ едно престъпление, за което билъ осжденъ на смърть. Въ деня, когато трѣбвало да се чете смъртната присада, съдията му казалъ, че по царска милость животътъ му ще бжде подаренъ, ако той се наеме да обиколи града съ гърне на главата си, догоре пълно съ млѣко, безъ да изсипе капка отъ млѣкото. При това, презъ всичкото време той трѣбва да мълчи и да мисли. Следъ това ще се яви при царя да му изпѣе една пѣсень. Ако изпълни всичко това, както трѣбва, той ще бжде свободенъ. Този човѣкъ се наелъ да изпълни желанието на царя. Турилъ на главата си гърне, догоре пълно съ млѣко, и така обиколилъ града, че капка млѣко не разлѣлъ на земята. Презъ всичкото време той билъ толкова съсрѣдоточенъ, че за нищо друго не мислилъ, освенъ за млѣкото и за пѣнието. Следъ това се явилъ при царя и му изпѣлъ една много хубава пѣсень. Така, той се освободилъ отъ смъртьта и заживѣлъ новъ, смисленъ животъ. Сега, и на васъ желая да се научите да пѣете хубаво, както този даровитъ човѣкъ. Между васъ има хора, надарени съ хубавъ гласъ, но трѣбва да работите, да развивате гласа си. Ако бихте развили гласа
95 си, всѣки ще ви слуша. Така сж слушали и Паганини. Единъ день Паганини вървѣлъ изъ града и на единъ жгълъ на улицитѣ видѣлъ старецъ, съ цигулка въ треперяща ржка, свири и събира милостиня. Всички минавали и заминавали покрай него, но малцина се спирали да хвърлятъ нѣщо въ чинийката му. Като видѣлъ това, Паганини се спрѣлъ предъ стареца, взелъ цигулката му и започналъ да свири. Като чули да се свири толкова хубаво, всички минувачи започнали да се спиратъ предъ стареца, и въ скоро време чинийката му се напълнила съ пари. Съ просълзени очи старецътъ се обърналъ къмъ Паганини и му казалъ: Синко, защо не дойде по-рано? Какво представятъ великиятъ цигуларь и великиятъ пѣвецъ за човѣка? — Тѣ сж голѣмо поощрение за него. Тѣ могатъ да му дадатъ потикъ да пѣе, да свири, да учи. Любовьта може да послужи за великъ потикъ въ живота на човѣка, но безъ музика, безъ пѣние, тя всѣкога остава неразбрана. Съ музика любовьта събужда красивото и възвишеното въ човѣка. Обичайте музиката и пѣнието, за да придобиете и разберете Божията Любовь. Като разберете тази любовь, вие ще можете правилно да предадете всичко онова, което сте видѣли и чули въ онзи свѣтъ.
Богъ е Любовь, която Христосъ е приелъ. Христосъ е Любовь, коятоние сме приели. Ние сме любовь, която сега проявяваме. 25. юлий, 10 ч. с.
РЕЛЛНО И ИДЕЛЛНО. Съвременнитѣ хора говорятъ за реалното и за идеалното. Кое наричаме реално и кое— идеално? Реално е това, което човѣкъ всѣки моментъ може да опита. Идеално е това, къмъ което човѣкъ се стреми. Нѣщата сж реални или идеални отъ гледището на сегашния животъ. Отъ това гледище, именно, известни положения внасятъ смутъ въ съзнанието на човѣка, въ зависимость отъ дисхармонията, която сжществува въ тѣхъ Запримѣръ, единъ пѣвецъ излиза на сцената да пѣе, но чувствува. че публиката е недоволна отъ него. Недоволството на публиката внася смущение въ неговото съзнание. Публиката е недоволна отъ неговото пѣние. Тя не се спира нито върху произхождението, нито върху образованието, нито върху красотата му. Едно нѣщо иска тя отъ него — да пѣе хубаво. Не пѣе ли хубаво, тя има основание да е недоволна. За да се освободи отъ смущението си, пѣвецътъ трѣбва да пѣе добре. Пѣвецътъ се запитва: Мога ли да се науча да пѣя толкова хубаво, че да задоволя публиката? — Щомъ е излѣзълъ на сцената, щомь е направилъ първата крачка, той може и трѣбва да пѣе хубаво. Ако не пѣе хубаво, какъ се е решилъ да излѣзе на сцената и да очаква уважение и удобрение на публиката?
Много отъ съвременнитѣ хора сж пѣвци, излѣзли на сцената на живота да пѣятъ и се запитватъ, може ли да излѣзе нѣщо отъ тѣхъ. Щомъ сж излѣзли на сцената на живота, ако пѣятъ, ще излѣзе нѣщо отъ тѣхъ; ако не пѣятъ, нищо нѣма да излѣзе. Единъ отъ виднитѣ руски пЬвци на съвременния вѣкъ, Шаляпинъ, разправялъ една своя опитносгь. Първата роля, която му била дадена да играе на сцената, била ролята иа стражарь. Обаче, той ш ралъ много несполучливо, вследствие на което билъ изпжденъ отъ театъра. — Защо не изигралъ ролята си добре? — Понеже не могълъ да я преживѣе. Артист ьпь трѣбва да преживява ролята, която играе на сцената. Не я ли преживява, той не е истински артистъ. Да подражавашъ, това не е преживяване. Реалностьта на нѣщата е въ преживяването имъ, а не въ тѣхното подражаване. Кое е реално въ свѣта? — Това, което човѣкъ въ даденъ моментъ чувствува, е реално. Това, което мисли само, е идеално. Реалното има отношение къмъ сегашния моментъ, къмъ настоящето, а идеалното — къмъ бждещето. Земята, върху която стжпваме, представя реалното въ живота. Както растенията черпятъ сокове отъ земята, така човѣкъ черпи сокове отъ сърдцето си. Както човѣкъ чувствува, така и мисли. Животътъ на сърдцето представя реалното, а животътъ на ума — идеалното. Реалното дава възможность на идеалното да се отрази. Следователно, идеалното
99 се изучава чрезъ закона на отражението. Всички говорятъ за реалното и идеалното, но за да го изучатъ, тѣ трѣбва да бждатъ ученици. Само ученикътъ има възможность да изучава реалното и идеалното. Реалното е той самиятъ, а идеалното —Богъ, къмъ Когото се стреми. Ученикътъ е въ самия човѣкъ, а учительтъ му е вънъ отъ него. Учительтъ и ученикътъ иматъ предъ видъ природата, която тѣ изучаватъ. Ако природата не съществуваше, какво би могълъ учительтъ да предава на своя ученикъ? Ето, предъ васъ сега се разкриватъ редъ картини отъ природата. За едни съзнания тѣзи картини изглеждай ралхвърляни, за други — събрани, добре наредени. Това зависи отъ положението, отдето се разглеждатъ. Ако изучавате нѣщата отъ гледището на съзнанието, вие ще имате единъ образъ; ако ги изучавате отъ гледището на самосъзнанието, ще имате другъ образъ; ако ги изучавате отъ гледището на подсъзнанието, или свърхсъзнанието, ще имате съвършено различни образи. Значи, ако изучавате нѣщата отъ гледището на четиритѣ съзнания, вие ще имате четири различни образи за тѣхъ. Когато фотографира се единъ предметъ, и за него има два образа: отрицателенъ, който не отговаря на истинския образъ, и положителенъ, който представя образа такъвъ, какъвто е въ действителность. Следователно, за всѣко нѣщо ние имаме най-малко два образа: реаленъ об
100 разъ, който представя нѣщата такива, каквито сж. въ действителность, и идеаленъ, който представя нѣщата такива, каквито не сж въ действителность. Виждате, запримѣръ, на картина единъ локомотивъ. Тази картина представя идеаленъ образъ на машината. За да се движи, тази машина се нуждае отъ вода, отъ вжглища — необходима за нея храна, и отъ огняръ, който я управлява. Сама по себе си машината не съзнава, дали храната й — вжглищата и водата сж достатъчни. Това знае само огнярътъ. Между тази машина, човѣшкото сърдце и човѣшкия умъ има известна аналогия. Материалитѣ, съ които сърдцето си служи, сж неговитѣ вжглища. Водата, необходима за сърдцето, това е човѣшкиятъ умъ. Разумното начало въ човѣка е самиятъ огняръ. Сегашнитѣ хора искатъ бързо да се развиватъ, да научатъ всичко изведнъжъ. Тѣ не подозиратъ, че бързото развитие, бързото движение е свързано съ известни опасности. Съ каква бързина ще пжтува една желѣзница, това не е произволно. Сжщо така не е произволна и бързината на човѣшкото развитие. Релситѣ сж така направени, че да могатъ да издържатъ известна бързина на машината. Увеличи ли се бързината на машината повече, отколкото е опредѣлена, релситѣ се развалятъ, но и машината може да дерайлира. Както машината дерайлира, така и човѣкъ може да дерайлира. За да не
101 станс гова, той трѣбва да се движи съ бър зина, която отговаря на неговия организъмъ. Въ голи смисълъ, неврастенията, отъ която страдатъ много отъ съвременнитѣ хора, не с нищо друго, освенъ дерайлиране отъ правия пжть на живота. Много отъ болеститѣ на хората се дължатъ, именно, на стремежа имъ къмъ преждевременно развитие. Тѣ искатъ да постигнатъ всичко изведнъжъ. Постигнатъ ли всичко изведнъжъ, тѣ ще увеличатъ товара си чрезмѣрно, не по силитѣ си. За изяснение на мисъльта си, ще си послужа съ следния примѣръ. Нѣкой човѣкъ иска да стане богатъ, безъ да мисли, на какви опасности се излага съ това богатство. Богатиятъ човѣкъ е подобенъ на красива мома, подиръ която вървятъ десятки момци, всѣки отъ които я желае за себе си. Красивата мома е богатъ банкеръ, следъ когото вървятъ десятки и стотици апаши. Всѣки апашъ желае това богатство за себе си и се стреми да го присвои. Какво трѣбва да прави този банкеръ? — Той трѣбва да има на разположение хора, които да го пазятъ. Американскитѣ милионери иматъ на разположение по нѣколко дедектива, да пазятъ децата имъ, защото всѣки моментъ едно отъ децата имъ може да изчезне. Много красиви и възвишени чувства на хората са изчезнали, както изчезватъ децата на американскитѣ милионери, и тѣ трѣбва да ги откупватъ. — Кой ги е задигналъ? — Апашц. Нѣкой чо