Новото разбиране на времето

Утринни Слова / Първи издания (до 1950г.)

"Новото разбиране за времето", утринни слова, година III, т.1 (1933-1934). Първо издание от 1996 г., Духовно общество "Бяло Братство", ISBN 954-8091-51-8, беседи 1-20 (24.09.1933 - 04.02.1934), неиздавани.

съдържание

УТРИННИ СЛОВА УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ НОВО РАЗБИРАНЕ ЗА ВРЕМЕТО ГОДИНА III Том I (1933-1934) Издателство Бяло Братство» София 1996
Дънов, Петър Константинов (1864-1944). Ново разбиране за времето. Издателство “Бяло Братство”, София, 1996 г., 256 стр. Утринни слова. Том I, беседа 1-20, (24.09.1933-04.02.1934) (неиздавани) Стенографирали: Паша Теодорова, (1888-1972) Савка Керемидчиева, (1901-1945) Елена Андреева (1899-1990) Стенограмите дешифрирала: Елена Андреева Компютърен набор: Веселина Маркова Коректор: Мая Иванова Предпечатна подготовка: Матей Тошков Формат 16/60x84, коли 16 Духовно общество “Бяло Братство” ISBN 954-8091-51-8 .първо издание
НОВО РАЗБИРАНЕ ЗА ВРЕМЕТО Наряд: 15 минути размишление. 91 псалом. Пътят на живота. Отче наш. Молитвата на Царството. Ще прочета 1 глава от Евангелието на Матея. Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината. Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината. Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека. А човек намери ли Истината, той става свободен. Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие Истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към Истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише. Можеш да кажеш, че ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат всичко може да имаш, но това още не е Истината. Това са външни описания. Само в Истината може да се прояви и осмисли животът. Истината това е Божественият живот. 3
Запример у всинца ви има желание да намерите Бога. Някои искат да вярват в Бога и всеки си има по едно понятие за Бога. Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го намерим. Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си. Искаме Господа да оприличим на нашия баща. Може, но то е само за едно улеснение. Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще му придадем качествата на баща си. Нашият баща е млад, ще остарее и ще умре. Но Бог се отличава по едно нещо че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям. Някой път се казва, че Той изпълня всичко. Бог е нещо по-голямо от найголямото и нещо повече от най-малкото. Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща. Извън Бога нищо няма, понеже ако мислиш, че извън Него има нещо, Той трябва да е отражение, вън Го няма. Идея за Бога трябва да имате. Вие се приближавате към Бога със страх. Плашите се от Него. Защо? Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си. А някой път се радвате, че отивате при Него. Мислите, че сте прави. Вие мислите, че като идете при Бога трябва да Му занесете нещо. Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца или вол ще му заколят. Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: Защо Господ не ме послуша? Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша. По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране. Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече! Като те е пратил на земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си. Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни? Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси. Други са богати външно, едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи. От какво произтичат тези контрасти? Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло всичко пъл4
но, каквото иска има, но не точи баница, а чака дано някой отвънка дойде да я източи. Седи и гладува. Дойдат и другите от този дом, и те гладуват. Питам: Коя е причината за това? Представете си и друга една мома, и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: Защо се намирам аз в това положение? Ти си онази богатата невеста, която се потрива в къщи и не иска да точи баницата. Казва: Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото? Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото красива е, но не е доволна. Защо? Казва: Да има нещо и отвътре! А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не й се работи. Светският човек казва: Всичко имам и къща, и говеда, както виждате, добре мобилиран дом, но нещо не съм доволен. Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре. Казва: Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре! Туй е едно положение, в което ние сега се намираме. Някой път мислим, че задачата е трудна. Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва. Като ме питат Учителю, я ми кажи какво ще стане с мен казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба кръст, че тук лежи един старец на 80-84 години умрял. Друг пита: Какво съм бил в миналото? В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп можело да те 5
видят. Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце. По цял ден си плачел и си създавал главоболие на майка си. И майка ти те оставила, и ти си останал едно сираче. Е, друго нещо не съм ли правил? Нищо не си правил, само си се-научил да плачеш. Това е твоето минало. Той казва: Сега ми говори за настоящето. Настоящето е най-красивото положение. В миналото човек е бил малък. В бъдещето ще бъде голям, а в настоящето той живее. Искате ли да бъдете деца? Майка ви като си дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили. Всичката ви история от пет-шестгодишна възраст е написана, много работи сте казвали. Миналото, това е грехът на човека. В миналото на човека се показват всички негови недостатъци, а бъдещето показва всичките неразрешени въпроси. Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси. Питат какво ще бъде бъдещето. Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти. Ти не си умрял да знаеш какво нещо е смъртта. А настоящето, това е днешният ден, то е животът на Бога. Така сравнявам положението. На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място. Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш догоре, до върха. Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има. Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и казваш: Интересно е на върха. Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш. Или другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: Още малко ще взема. Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш по6
вече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала, голямото благо е голям товар, малкото благо малък товар. Този закон почти за всичко е верен. Когато човек малко има, по-добре е. Който много има, много ще изискват и от него. Който малко има, малко ще изискват от него. Сега ви трябва едно правилно разбиране на противоречията, които срещате всеки ден в живота си. Малкото дете го е страх майка му да не умре, баща му да не умре. Хубаво. Младата мома се тревожи. Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна. Младият момък и той се тревожи. Иска на висока служба да го турят. Музикантът и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири. Тогава казва: Дотегна ми! Свири на себе си! Ти си станал музикант не за хората, а за себе си. Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора. Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после. Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора? Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги направим щастливи. Но за да направиш другите хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието. Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал. Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене. И той яде и умира. Питам: Този религиозен човек виновен ли е? Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: Пригответе му нещо хубаво, нека си хапне! Наяжда се човекът и умира. Де е вината сега? Той не е допускал, че болният ще преяде. Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление. По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота. Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и бблечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това? Хубавите дрехи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен живот. Питамj като облечеш ти прос7
тите дрехи, прост станал ли си? Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си? Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли? Ни наймалко. Дрехите при философа са философски, но същите дрехи при невежия стават невежи дрехи. Хубавата цигулка в ръцете на онзи, който знае да свири, отлична е, но в ръцете на онзи, който не знае да свири, нищо не е. При сегашното състояние, в което се намираме, ние сме недоволни от тялото си, ние сме недоволни от своя ум, от своето сърце, от своите постъпки навсякъде има едно недоволство. Туй недоволство произтича от факта, не че онова, което имаме, не е хубаво, но че не знаем как да го употребим. Спират се мнозина и казват: Е, да сме във времето на Христа! Вие си представяте Христос преди две хиляди години. Какво щяхте да видите и разберете тогава? Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е. Христос имаше една дреха, която носи три години и му я взеха. Тази дреха не е царска мантия. Някои казват: Христос всичко може да направи. Богати може да ни направи. Е, защо сте сиромаси? Христос не дойде да направи хората богати. Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци. Христос дойде на земята да направи една връзка, да даде едно разбиране как трябва да живеем по Бога. Да ни покаже със своя живот, със своя пример как трябва да живеем. Някой казва: Аз не искам да бъда богат! Той е на кривата страна. Друг казва: Не искам да бъда сиромах! Вие не разбирате съотношението. Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно. Има една сиромашия, която е потребна. Сиромашията е точно противоположна на богатството. Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън. А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да я напълни. Те си приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия празна. Единият мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни. Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или гладен си, ти си сиро8
мах, търсиш хляб. Наядеш се, ти си богат. Щом се наядеш, ти си богат. Колко ти трябва? Половин хляб, малко домати, малко ябълки, или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти не можеш да изядеш. Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не. Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем? Сега аз ще се спра върху този въпрос. Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата. Първоначално храната за човека е била предопределена точно. Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си. Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна. И пчелата също. Обаче човекът е объркал начина на храненето си. Той не знае с каква храна да се храни. Прелетните птици никога не забравят пътя си. Отиват и знаят да се върнат. Това от хиляди години е така. Обаче човекът е объркал пътя си, човек откъде е слязъл не знае. Като иска да си отиде, той не може да се върне, обърква пътя си. И коя е причината, че е объркал пътя си? Аз да ви кажа причината донякъде. Отива един млад момък на гости някъде. Тогава за здравето на този или за здравето на онзи пил, и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл. Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му. Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му. Вземат го и го завеждат в неговия дом. Е, коя е причината за това? Винцето. Питат ме някои къде е пътят за небето. Казвам: Този е един от онези, който е объркал пътя си. Тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: Не зная къде се намирам. Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път. Виждаш тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл. Обаче след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти, и слънцето изгрее, казваш: А, тази работа е ясна. Покаянието не е нищо друго, освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което си пил и 9
ре е трябвало да пиеш. Сега даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви. Има една опасност човек да се опие. Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване? Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш? Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да обърка пътя си! Тогава ти ще кажеш тъй: Аз не искам да пия! Не е въпросът да не пиеш. Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш. Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: Моля, дайте ми вода! Дайте ми от хубавата вода да се чукнем! Ха наздраве сега! Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата и най-после те ще бъдат пияни, а ти трезв. Ама какво ще кажат хората? Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива. Чукайте се за здраве, за България, за жена ти, за твоето здраве, за здравето на всички. Сега всеки ще каже: Аз не искам да бъда богат. Е, какъв искаш да бъдеш? Като станеш сиромах, казваш: Аз сиромах не искам да бъда. И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш? И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш. Под думата сиромах какво трябва да се разбира? Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах. А когато си свършил работата, ти си богат. Като дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах. Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има трапеза. И трапезата на богатия се дължи на сиромаха. Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде. Има един в тебе, който работи. Има и един, който яде и се радва. Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: Дай онова шише с дървеното масло! Турил в паницата си и топил чорбаджията, и ял. Сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето, и ял. А чорбаджията му казал: И тебе не те бива без масло! Той е нашият чорбаджия вътре. Това е едно неразбиране на живота. Един яде чрезмерно, а другият никак не яде. Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го 10
възприемем и да благодарим да вършим волята Му. Яж хубаво, не преяждай и благодари. И като си почиваш, пак благодари на Господа. Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си. Умният човек трябва да бъде доволен. Това е едно от правилата. И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре в себе си. Така ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоречия, които днес съществуват. Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш. Не се изисква дълго време да ги решиш. Ето аз как разбирам умния човек. На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи. Той само като драсне, дървата му пламват. А на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана. Не върви. Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни. Какво ще правиш? Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището. Това е философията на живота. Сега не ме разбирайте криво. Казвате: Някои от нас сме по-прости, някои по-учени. Всеки, който има влажен кибрит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост. Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен. Всеки, който има хубави дрехи, е умен, всеки, който има съдрани дрехи, е глупав. Всеки, който има хубави обуща, е умен, всеки, който има съдрани обуща, е глупав. Всеки, който яде мухлясъл хляб, е глупав, всеки, който яде хубав хляб, е умен. Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш! Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане. Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с хубави дрехи с хубави селски дрехи с гайтани и нашивки. Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане. Найпърво ти носиш само една реклама на гърба си. Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил дрехите. Тези дрехи са реклама на всички изброени. И ти ги обличаш тези дрехи. И всички те са умни, а ти какъв си? Хубави са дрехите, за11
щото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил. А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам. Направи и ти нещо. И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови! А тия хубавите дрехи след една година ще имат тук-там лекета. И ти ще кажеш: Трябват ми други дрехи. Ти не си от много умните хора. Ами ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, разваляме и ставаме инвалиди, кой е виновен тогава? Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен? Че за това тяло са работили хиляди и милиони същества да го направят хубаво, а ние го вземаме и го разваляме и после сме недоволни от него. Какво направихме, за да го възстановим? Кое е новото? Хубавите дрехи мязат само на един здрав човек, хубавите дрехи мязат само на един умен човек, хубавите дрехи мязат само на един добър човек! Тъй е. Конкретно е така. Ти си добър, ти си умен и при това, ти си здрав! Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме. И после питаме коя е причината за загубването им. Причината е вътре в нас. Когато идеш на гости, за хатър не пий. И да те карат, за хатър не пий! Но пий чиста вода, да ти е главата всякога бистра. Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство, или на една постъпка да ти размътят ума, и живота, и сърцето. Не позволявай! Това е умният човек! Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти! В краен случай ако го размъти, остави да се утаи водата. Не позволявай на едно чувство да размъти сърцето ти! Това е учил едно време Христос. Покаяние трябва, наближило е Царството Божие! Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри! Това значи Царството Божие. Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава. Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет. Наближава времето. Вие казвате: Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било. Че вие и сега сте 12
във времето на Христа. Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села’Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи Божествения, който хлопа! Една хубава мисъл, това е Той! Вие чакате бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно ще остареете и умрете. Възкресението ще стане не в бъдеще, а в настоящето ще стане! Когато възкръснеш, то е настояще! Понеже всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И което е станало, и се е реализирало, то е минало. Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще! Има много работи, които са станали и които са се реализирали. Истинското учение осмисля живота. Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко. Истинското здраве осмисля живота. Та казвам, ако имате една сиромашия, която не осмисля живота, изпратете я на гости някъде. Ако имате едно богатство, което не осмисля живота, изпратете го на гости някъде. А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и да е! Това е истината. Под думата “Любов” разбираме всичко онова, което е действително. Любовта е която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко! Това е Любовта. Затова трябва да започнете с нея. Без любов хубавите работи не могат да се задържат. И само чрез закона на Любовта, единствено чрез Любовта, в света може да дойде най-великото благо, и то не само веднъж, а да бъде непреривно. Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Чистота на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, вечен Бог на живота. 1. Утринно Неделно Слово, държано на 24 септември 1933 г., 5 ч.с., София Изгрев. 13
ДВАТА ПРОЦЕСА В ЖИВОТА Наряд: 15 минути размишление. 91 Псалом. Пътят на живота. Отче наш. Молитвата на Царството. За да се добие едно истинско знание, човек трябва да знае да слуша със сърцето си, не с ума си. И второто положение да възприема с душата си и с духа си и каквото е възприел, да приложи. Ще ви прочета 2 глава от Евангелието на Марка. Има два процеса в живота, които едновременно вървят. Единият процес е когато всички неща се реализират, а другият процес е когато нищо не се реализира. От тия два процеса ние имаме един малък пример в райската градина, когато жената се намирала пред дървото за познаване доброто и злото. За единия процес Господ казва тъй: В който ден ядеш от това дърво, ще умреш! Да знаеш. Дойде изкусителят и каза: В който ден ядеш, няма да умреш и ще станеш като Бога. Кое стана? Стана туй, което Господ каза, а не онова, което изкусителят каза. Сега всеки един от вас всеки ден има да се справя с тия два процеса. Две нашепвания има. Единият глас казва: Не прави това! В който ден го направиш, ще умреш. А другият глас казва: Не, в който ден ядеш, ти ще оживееш, ще станеш като Бога! Вие казвате, че и сега туй дърво е там. Не е вдигнато дървото. Ще се научите да различавате тия два гласа! В това седи знанието. Когато ти говори Господ, каквото каже, ще 14
стане. Ще стане, но като престъпиш границата, казва: В който ден ти ядеш от забраненото дърво, ще умреш. И в който ден ти не ядеш, няма да умреш. Сега имате две заповеди еднакви. Едната казва “в който ден ядеш” изкусителят не казва няма да ядеш, а казва “в който ден ядеш”. Щом има две положения с две противоположни значения, ще стане първото. Или другояче казано: Всяко дете, което се роди по плът, непременно ще умре. Не може дете да се роди по плът, което да не умре! Тъй, всяко дете, което се ражда по плът, ще умре. Вие искате детето, което сте родили по плът, да не умре. Не. Желанието да не умре, то не е по Бога. Може да не умре детето, но по плът да се не ражда. Сега да преведем думите “по плът”. Всеки ден човек се ражда или по дух, или по плът. Ако само веднъж се родиш, то е човешко разбиране, а непрестанното раждане има и друг смисъл. Ако днес се родиш по плът сутршТта, вечерта като залезе слънцето, ще умреш. Ако сутринта се родиш по дух, няма да умреш. Вие ще питате сега: Как е тази работа? Не я разбираме. Туй, което не разбираш, туй е по човешки. Остави го настрана! Туй, което разбираш, то е по Бога, приложи го! Туй, което не го разбираш, не го прилагай, но туй, което разбираш, приложи го! Сега, когато Бог казва на Адама “Няма да ядеш!”, Адам знаеше какво значи неяденето, но знаеше и какво е яденето. И казва се, че му е казано: Ще си почиваш като дойдеш при това дърво, ще почиваш от яденето, няма да ядеш! Нищо повече! Изкусителят казва, че като дойдеш при дървото, ти ще ядеш и тогава ще придобиеш най-голямото благо, което някога може да добиеш в света. Изкушението е там сега. И сега запример вие някой път се спирате. Дойде-изкушението. Искате да направите едно добро. Така ви е казано, но мислите с туй добро сега ще можете ли да влезете в Царството Божие? То е едно изкушение, то е подкуп. Значи ти трябва да направиш едно добро, за да те пуснат да подкупиш и да влезеш в Царството Божие. С добро в Царството Божие не се влиза. Доброто е плод на онзи Божествения живот, който е в нас. Когато правим добро, с това ние само изразя15
ваме Божественото, което е в нас. Доброто означава, че Бог работи в нас, значи слушаме ние, показваме в дадения случай, че животът ни е Божествен. Нищо повече! А когато правим зло, показваме, че не вършим Волята Божия, а волята на онзи, който ни изкушава злото. Следователно, когато правиш зло, животът у тебе се намалява и вследствие на това той се прекратява. А щом животът престане, смъртта иде като един резултат. Това са нови положения, върху които вие не сте мислили. Казвате: Господи, изпрати ни Духа Си! г Значи, вие заповядвате на Бога изпрати ни Духа Си! Е, хубаво, казваш “Изпрати Духа Си”, но Господ не го изпраща. Духът не е нещо, което Бог може да изпрати. Ще изпрати Духа Си, но кога? Само ако Божествената любов е в нас вътре, тогава ще изпрати Духа Си. Духът се привлича от Любовта. Единственото нещо, от което Духът се привлича за проявление, е Божията Любов! Когато се говори, че Любовта е плод на Духа, то е едно положение. Защото Любовта е външната страна на Духа, а Духът е външната страна на Бога. Но понеже казваме, че Бог е Любов, тогава това е вътрешната страна на тази Любов, от която Духът излиза и се проявява. Всякога във вас мисълта трябва да бъде положителна. Положителна мисъл е тази, че каквото искаш, да стане точно навреме. Кажеш нещо и стане! Запример болен си, в съзнанието ти дойде мисълта, че ще оздравееш. Кажеш в себе си, че оздравяваш. Още на другия ден си здрав. Дойде другата мисъл, кажеш: Няма да оздравея. И на следващия ден наистина не оздравяваш. Питам сега, ако ти не беше казал “ще оздравея”, щеше ли да оздравееш? Понеже каза първото по Бога “ще оздравея” и оздравя; понеже каза и второ, което не е по Бога “няма да оздравея”, повярва в това и не оздравя. Следователно тия двата процеса стават в човека. Дойде една мисъл, кажеш: Аз ще се науча! Аз ще служа на Бога! И така стане. Някой път кажеш: Аз съм много слаб, от мене нищо няма да стане. И става точно така, както си казал. Божественият живот у човека това е най-красивото, което той може да придобие. Всяка човешка мисъл, 16
всяко човешко желание, всяка човешка постъпка, за да може да се реализира и да има добър резултат, човек непременно трябва да има Божественото вътре в себе си. Щом Божественото е в човешката мисъл, в човешкото желание и в човешката постъпка, то ще се реализира. Ако няма този Божествен импулс, то не може да се реализира. И тогава ние оставаме само със своите мечти в света или със страдания и противоречия. Вие се раждате и казвате: За в бъдеще аз ще стана нещо. Дойде бъдещето и нищо не стане от вас. Защо? Вие сте пропуснали настоящето. В настоящето нещата се осъществяват. Или другояче казано: В своето съзнание не трябва да допускаш да проникне абсолютно никакво съмнение! Когато една мисъл е права, никога не я спъвай, никога не се съмнявай в нея. Страданията, които може да претърпиш повидимому, те са препятствия на пътя ти. Ако един пътешественик тръгне на път и се уплаши от планинските препятствия, реки и океани, той няма да се помръдне в пътя си. А онзи, който е тръгнал на пътешествие, той не трябва да се бои от никакви препятствия. И човек е в състояние да преодолее всичките мъчнотии, когато постъпва разумно. Вас са ви научили на неща, които не са верни или си ги носите от миналото. Казвате: Господ е добър. Добър е Господ. Кога? Когато вършиш Волята Му. А щом не вършиш Волята Му, Неговата добрина няма да се прояви. Сега, друго едно положение ние разделяме сегашния живот на религиозен, духовен живот и светски. Това е заблуждение. Никаква истина няма в това разграничение. Казвате: Аз съм религиозен човек. Това е упражнение, това е залъгване. Не мислете, че всеки човек, който чертае, все е инженер. Ти може да чертаеш планове на книга колкото искаш, но не мисли, че щом можеш да чертаеш, ти си инженер. Ако ти можеш да направиш без погрешка едно здание или един мост, това показва твоето инженерство. Онзи вещият инженер има закони, по които построява мостове или други неща. Но щом направи най-малкото опущение, независимо от това, че има диплома, той не е инженер. Щом прави грешки, той не е инженер. Сега ние 17
все сме от тия инженери, дето много работят, все хубави планове правят и все в живота куцат. Поправяме все, и все недостига нещо. Гледаш, мярката е турена два метра и половина, а мериш го, мериш, на моста излиза 2.40 метра. Десет сантиметра са изядени някъде. Някоя греда не отива от едната платформа до другата платформа. Запример някой от вас казва тъй: Днес аз няма да говоря, ще търпя, каквото и да ми казват, нищо няма да казвам. Търпиш, търпиш до вечерта, накрая вече проговаряш. Де.сетте сантиметра е това. Гредата падне долу. Не си инженер. Няма какво. Дяволът нека ми говори, ще се разговарям с него. Той ще каже: Ти от това дърво ако хапнеш, ще станеш божество. Аз ще му кажа тъй: Я хапни ти, аз искам най-първо ти да станеш божество, че после аз подир тебе. Ти яж този ден, а аз ще видя и ще си помисля. Аз ще го накарам той да яде. Не тургай. ръката си в огъня, сложи дилафа в огъня. Дяволът го е научил така. Понеже се е парил много пъти, изведнъж не бръква с ръката си там, а взема дилафа. Та всяко изкушение ти го считай като едно огнище. Вземи дилафа, нека дилафът опита огъня, а не ти. Ще ви кажа нещо, за което не сте мислили. В младия има условията да остарее. То е слабата страна, че у младия има условията да остарее, има условията да престъпи Божия Закон? А щом го престъпи, ще остарее. В стария има условията да се подмлади. То е Божествената страна на стария. Ти, като млад ако не разбираш Божия закон, трябва да знаеш, че има условия да остарееш. И щом остарееш, ще умреш. То е човешката страна. След като остарееш, ако съзнаваш, че в старостта има условия да се подмладиш, то е Божествената страна. Ще се подмладиш. Но ако на старини изгубиш туй условие, ти няма да се подмладиш. Защо сте остарели? Защото не знаете, че във вашата младост се крие старостта. И като остареете, пак не подозирате, че във вашата старост се крие младостта. Две неща не знаете. Първо, че в младостта се е скрила старостта. И когато остареете, казвате: Остаряхме. Какво мислехме, какво бяхме и какво станахме! И 18
тогава пак не подозирате, че в старостта е скрита младостта. Значи, когато човек се ражда, дяволът се крие в младостта. И трябва да го намериш този дявол, да го изгониш, да не му позволиш да се проявява. Младите ще остареят ли, или няма да остареят? Този е въпросът, който трябва да реши младият. Младият да знае, ще остарее ли, или млад ще остане. А старият трябва да мисли: Аз, който остарях, ще остарея ли още, или ще се подмладя? И Писанието казва тъй: “Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови”. Или другояче казано: Онези, които възприемат Божията Любов, ще се подмладят! Белите косми няма да се махнат, но снегът по тях ще се стопи и дърветата ще почнат да растат. Сега знаете, когато космите почват да окапват от главата, това показва, че дърветата почват да съхнат. Някои от вас не искат да имат бели коси, вие искате да имате черни коси. Кои са причините, за да има човек черни косми? Черното значи, че човек само поема, взема, а бялото дава, то само дава. Хубаво е бялото. Всичко е раздадено. Няма какво да раздаде повече. Като няма какво да дава, ликвидира с фирмата. Черните косми говорят, че човек е един търговец, който сега е почнал с търговията. Та с черните коси са търговците, които сега отварят фирмата си и ползват капитала си. А с белите коси са тези, които харчат много и има опасност скоро да загубят фирмата сц по нямане на капитал и, трябва да я ликвидират. Сега по някой път хората казват, че когато косата побелее на човек, тогава той поумнява. Вярно е, някой път поумняват, а някой път съвсем оглупяват. И двете твърдения са верни. И с черните коси, и те поумняват, и те оглупяват. Този с черните коси си въобразява: С големи капитали ще отида да работя това онова, ще взема едно предприятие по-голямо, ще развия голяма дейност. Сега аз ви говоря за неща съществени, които можете да приложите в ежедневния си живот. Мога да ви говоря и за големи работи, за отвлечени работи и те са полезни. Мнозина искат да им кажа нещо. Аз съм щедър човек, мога да ви кажа много работи. Толкова зная, че мо19
же да ви дам колкото искате, но няма да се ползвате нищо. Даже в моето знание вие ще се удавите съвсем и от вас нищо няма да остане. Съжалявам, но ще се удавите и затова всичко няма да дам. В знанието може да се удави човек. Каква полза ако ти дадат един голям скъпоценен камък, а на десетина километра разбойници те хванат на място и те оберат? Значи онова, което ще ти се даде да го носиш със себе си, трябва да можеш да го пазиш! Ние много работи знаем и ги губим в света. Дойде ти една светла любов, една светла мисъл, искаш да приложиш Божията Любов. И след като я прилагаш, след десет години казваш: Не си струва човек да обича. Човек трябва да уреди първо своите си работи. Аз слушах веднъж един евангелски проповедник, много красноречиво говори, проповядва от доста години. После се разочаровал от своето проповядване по известни причини. И така се изразяваше, съжалявайки за изгубеното време: “Когато хората си уреждаха работите, аз пасях магаретата на патриката”. Значи, когато си уреждали хората работите, като се женели, раждали деца и т. н., пък той е ходел да проповядва на хората, да ги обръща към Господа. Това означава, че пасял магаретата на патриката. И този човек свърши с проповедничеството, за да си уреди работите и стана търговец на материали. Там загази и се самоуби. Пасенето на магаретата на патриката беше лошо за него, но като престана да ги пасе, стана два пъти по-лошо. В ежедневния си живот каквато и работа да вършите, питайте се в тази ваша работа има ли нещо Божествено. Пишеш ли, четеш ли, слуга ли си някъде, метеш ли, инженер ли си, лекар ли си, каквато и работа да вършиш, питай се в нея има ли нещо хубаво, Божествено. И ако ти така мислиш, ще почувстваш нещо радостно. Няма работа, колкото и нищожна да е, в която да няма нещо Божествено! Ние искаме да бъдем богати. Богатството има Божествена страна. Ти си сиромах, и в сиромашията има една Божествена страна. Здрав си, има Божествена страна в здравето. Болен си, има Божествена страна в болестта. Имаш знания, Божествено има в знанието. Невежа си, има Божествена страна и в не20
вежеството. Не считай, че като си невежа, е лошо нещо. Някой казва: Аз съм невежа. Че то е едно благо за дадения случай! Че кой не е невежа? Аз пътувам на 10 километра. Не зная какво има на пътя. Някой овчар, който е пред мене, знае повече. Какво от това? Минавам покрай него, питам го за мястото, разправя ми, аз го слушам, но този овчар няма хляб в торбата си. Аз пък в туй отношение не съм невежа. Нося хляб и му давам. Той ще ми покаже пътя, а аз ще извадя от торбата хляб и ще му дам. Разменяме моето знание за неговото знание. Да. Знание със знание може да се разменя. ’ Един от руските императори задал на свой придворен три въпроса, на които трябвало да отговори. Но на тези въпроси той не знаел да отговори, та вместо него един негов приятел отишъл да отговори и да го извади от това трудно положение. Дегизирал се като него, отишъл при императора и на двата въпроса отговорил. И дошло до третия въпрос. Императорът казал: Аз какво мисля в момента? Онзи му казал: Вие мислите, че аз съм вашия слуга, но аз не съм слугата ви. Та и вие след като отговорите на зададените въпроси, ще дойде и последният въпрос в живота ви, отговорът на който ще бъде отрицателен. Тогава питам: Какво е разрешил този придворен, щом друг разрешава неговите въпроси? Императорът е познал, че неговият придворен не е от много умните, а е един от понискостоящите. Та ако вие оставяте вашата работа да я вършат или вашите деца, или вашият слуга, от умните хора ли сте тогава? От кои сте вие? Синовете и дъщерите катодойдат, ще разрешат по своему въпросите. Те ще уредят работите и ще кажат: Баща ни и майка ни не са те, ние сме други. И в ума на императора е останало, че този, който е дошъл, е бил много умен, но той не е бил слугата му. Сега в живота си ние трябва да разрешим въпроса. Ние казваме: Когато дойде Христос, ще разреши всичките въпроси. Христос ги е разрешил, но въпросът за възкресението е въпрос наш. Въпросът за живота е въпрос наш. Въпросът за нашето повдигане е въпрос наш. Бог е вътре в нас и Той ще разреши нашето спасение. Но ние 21
трябва да Го слушаме. Ти искаш да станеш учен в света, за да изпълниш Волята Божия, нали? И мислиш ли, че учението в този свят ще ти помогне да изпълниш Волята Божия? Сега могат да се извадят две заключения. Аз поставям въпроса малко по-другояче. Малка ли да бъде вадичката, или големичка да бъде вадата, която тече? Много ли да знае човек, или малко да знае? Да знае толкова, колкото да напои градината. Защото ако не знае, съвсем ще изсъхне градината. Ако пък знае много, отдето мине прелива и може да задигне всичко, и реката може да бъде толкова голяма, че всичко може да изкорени. Знанието ти трябва да бъде толкова, че да напои цялата ти градина. То е истинско знание, а не да не достигне като е малко и не да бъде толкова изобилно, че всичко да завлече и да задигне. Туй трябва да бъде мярка. Знание, което всякога да служи като един вечен импулс за твоето растене. Всеки човек може да е учен. Да не казва човек: Аз няма да уча. Всякога да искате да учите! Да не казвате, че е побеляла главата ви от учение, от четене. Човешката глава побелява от неразбиране, а не побелява от учене! От неразбиране главата побелява, а от разбиране почернява. И тогава онези от вас, които имат черни коси, ви разбират, но във вашето разбиране се крие неразбирането. Онези, които имат бели косми имат възможност да ги почернят. А в черните коси се крие възможността да побелеят. За мене нищо не значи, че е побеляла главата ви. Казвам: Тази коса трябва да я почерниш. Как? С разбиране. Сега вие, които имате черни коси, ще кажете: Ние разбираме, а косата побелява, защото не разбираме много добре. Вие трябва да знаете, че в тази черната коса се крие неразбирането вътре. Затова вашите глави побеляват. И онези, които имат бели коси, да знаят възможността как да ги почернят. И онези, които имат черни коси, да знаят начина, по който да не побеляват косите им. Или другояче казано: Използвайте във всеки един момент онова,, което знаете и онова, което не знаете. И знанието, и незнанието да ви служат като един подтик. Като знаеш, да се радваш и като не знаеш, пак да се радваш. Пак да ти бъде като един 22
подтик. Защото и в знанието се крие Божественото, и в незнанието се крие Божественото. И в двата момента трябва да схванеш Божественото. И в туй, което знаеш, е Божественото, и в това, което не знаеш и не разбираш, и в него се крие една възможност да разбереш Божественото. И когато не знаеш, и в туй незнание трябва да знаеш, че пак се крие Божественото. . Дръжте сега тия две мисли. Добри са те, могат да ви обновят. Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния вечен Бог на живота. 2. Утринно Неделно Слово, държано на 1 октомври 1933 г., 5 ч.с., София Изгрев. 23
ВЕЧНИЯТ ПОРЯДЪК Наряд: 15 минути размишление. Добрата молитва. 91 псалом. Пътят на живота. Отче наш. Молитвата на Царството. 3 глава от Евангелието на Марка. Има два начина, които са подготвителни за знанието. Знанието върви по един процес непреривен. Човек да не мисли, че в един ден той ще може да знае всичко, че няма да има нужда вече да учи. Всякога, когато човек изгуби желанието да учи, остава недоволен от себе си и обезмисля се животът му. Защото туй, което ние наричаме живот, не е нищо друго, а минаване от едно състояние в друго. Пътуваш по една местност или разглеждаш времето, или четеш една книга, те са все възможни състояния, които изпитваш едно след друго, които се сменят и образуват вътрешния живот. Да слушаме, значи да умеем да се концентрираме. Човек не може да слуша ако не може да се концентрира. То е един процес вътрешен. Често сегашната мисъл на хората е разсеяна, понеже много работи занимават умовете им. Когато искаш да свършиш една работа, ти трябва да слушаш, да се концентрираш добре. Защото ако не се концентрираш, възприятията няма да бъдат правилно поставени. След слушането иде възприятието. Дотолкова, доколкото ти слушаш, дотолко24
ва можеш да възприемаш. И след това, каквото си възприел, можеш да го приложиш. След процеса на слушане и възприемане иде един процес на приложение, понеже в живота има цел, към която човек се стреми. Да кажем, че ти работиш на нивата, но искаш да се върнеш вкъщи, защото там, дето работиш нямаш никакъв хляб. Затова искаш да свършиш работата си, да се върнеш вкъщи. Целта е да се върнеш, защото си гладен, искаш да се нахраниш. В дадения случай хлябът е цел за човека. Ще кажеш: След като възприема хляба, какво ще стане? Ще се премахне онова мъчително чувство на глад и изгубената сила ще се възстанови, ще настъпи едно вътрешно равновесие. Сега тия са обикновените процеси, които вие ги знаете, няма какво да ги обяснявам. Човек за обикновените прояви на живота трябва да има разбиране и да пази онова необикновеното, което се крие в тях. Може би думите богатство, сила, слава, чистота и т. н. се пишат все със същите букви. Но силата се крие не в буквите, а в тяхното съчетание. При обикновените случаи в живота онзи разбира, който знае да чете. А онзи, който не може добре да си обясни живота, не знае да чете, не е запознат с буквите. Много пъти сме слушали старите хора да казват: Синко, сляп съм, не мога да чета. Не е сляп човекът, но не разбира онова отношение, съчетанието на буквите. Трябва да му чете някой. Едва сега сме почнали да проучваме езика на природата. И ако не го научим, щастиетсг на земята не може да дойде. Още не разбираме нейния език. Запример някой път виждате човек плаче пред вас и не можете да си обясните защо плаче. Друг ви разправя, че е гладен. Но вие не можете да влезете в положението му. Не трябва да схващате глада като един процес на мъчение. Не трябва да схващате и скръбта като процес на мъчение. Няма нищо, че скърби човек. Ще поплаче, ще милее. Не че няма нищо, но скръбта не може да я носи никой заради него. В даден случай имаш известна скръб и никой не може да я но25
си заради тебе. Или трябва да намериш някой по-силен от тебе, който да ти вземе малко от товара. Ти си турил на гърба си по-голям товар, отколкото трябва. Намали товара си. Как да го намаля? Чудна работа! Че кой ти тури товара на гърба? Това, което ние сега имаме, отчасти ние го слагаме на гърба си. Може и други да го турят, но по-често ние сме си виновни. Запример пътуваш по планината, може някой камък да падне и да ти счупи крака. Скръб имаш. Може да минеш между неразбрани хора и там може да ти се случи някое страдание, което да увеличи товара ти. Но умният човек може да надвие, може да избегне това. Има неща, които могат да се избегнат, а има неща, които не могат да се избегнат. Не може сухото дърво да избегне от огъня. Не може водата, като я туриш на огъня отгоре, да не се изпари. Не може ти да ходиш по слънцето и да не почернееш малко, но тая чернота не е вътре в тебе. Казваш: Почернял съм, откъде иде чернотата? Сега наблюденията установяват, че ония, които почерняват от слънчевите лъчи са здрави хора. Ония, които не почерняват, се оказва, че са болни. Има известни болести, които могат да се лекуват от слънцето. Ако ти'се печеш, но не почерняваш, ти не можеш да се лекуваш. Щом почерняваш, можеш да се лекуваш. Ето един факт, който може да ви насърчи. Когато почернявате на слънцето, това да ви бъде една диагноза. Вие сте здрави. Това са сравнения, вие не сте ги проверили, на вяра трябва да ги вземете. Може да ги проверите сега. Ще кажете, учените хора ги изнасят тия факти. Трябва да се проверят до каква степен са верни. Не така да почернееш, че после да не можеш да побелееш, както черните. В тях се образува този пигмент, който е много траен. Говоря за чернотата, която временно се образува и после пак се губи. Има в света ред събития, ред неща, които ни безпокоят. Искаш да бъдеш спокоен и не можеш да бъдеш спокоен; искаш да бъдеш тих и не можеш да бъдеш тих; искаш да мислиш добре и не можеш да мислиш добре. 26
Искаш по някой път да бъдеш благ, но как ще бъдеш благ? Някои казват: Ти добре трябва да мислиш! Представете си, че ви вземат двама души и ви набият. Питам: Вие сега какво ще мислите? Може ли да мислите добре? След като ви ударят тоягите, ще кажете: Само да ми паднете, аз да се освободя, че и аз да ви ударя един бой, да знаете как се бие. Нр отдолу като се намира човек, ще мълчи! Той нищо няма да каже, но в себе си ще каже: Само да се освободя! Може да каже някой: Ти трябва да им простиш! Не се прощава така лесно. Ти казва трябва да бъдеш благороден. Благородството не подразбира, че всичката нечистота и смрад трябва да се прибере вкъщи. Не съм обичал някой. Той носи всичката нечистота в себе си. Нека седи вън да се очисти най-първо! Любовта е едно, а нечистотата друго. Да се очисти! Да иде да се очисти найпърво и тогава да дойде! Сега тия състояния са външни, те не произтичат от твоята душа. Душата е нещо, от което ние можем да се освободим. Тогава ще дойдем до един вътрешен процес, до една вътрешна връзка, с която всички хора сме свързани. И там е всичката тайна. Ти като спиш, човешката мисъл може да проникне в твоето естество, лошата мисъл и хубавата мисъл може да проникнат в тебе. Ти ако си между добри хора, веднага ще се измени състоянието ти на добро, но ако си между лоши хора, веднага ще се измени състоянието ти в лошо. То е естествено. Както доброто време оказва влияние върху човека, така и студеното време оказва влияние. Както сухото време оказва влияние, така и влажното време, и то оказва влияние. Хора, в които чувствата преобладават, не му мислят много. Религиозният човек не му мисли много. Той казва: Така го е направил Господ. Криво-ляво това е. Това означава религиозен човек. А духовният човек е започнал малко да мисли. Но под духовен човек ние още не можем да имаме представа за пълния човек. Той е духовен, но има нещо, което още му липсва. Тогава 27
каква е разликата между духовния и просветения човек? Кой от двамата седи по-високо? Просветеният човек или духовният човек? Духовният човек се е родил духовен, а просветеният отпосле е станал такъв. Просвещението после е дошло. Задачата ни, която имаме сега на земята, е да се поддържа онзи ред, който съществува у нас. Съществува един вечен ред на нещата, в който ние се движим. И които от вас изследвате нещата, ще го намерите. Той съществува и ние трябва да поддържаме този вечен ред на нещата. Защото има друг един ред, който е разбъркан отвънка. Там не знаеш кой яде, кой пие, кой плаща безпорядък навсякъде. Ти можеш да се справиш с този безпорядък само като поддържаш вечния порядък в себе си. Сега този вечния порядък ние го наричаме порядък на Любовта! А безпорядъка ние го наричаме безпорядък на омразата. В Любовта ти учиш човека. Приятно ти е да го посрещнеш, да му направиш добро, да му услужиш. В омразата ти всякога имаш предвид този, когото не обичаш да се махне оттам, да го не видиш. Ако е едно дърво, което не обичаш, ти ще искаш да го махнеш, да го отсечеш. А онова дърво, което обичаш, ти го тачиш, ти го поливаш. Ти обичаш някого, след това се смени в тебе състоянието. Обичта се смени с омраза. Старали ли сте се да си обясните как се сменя любовта с омраза? Вие излезнахте от вечния порядък и влезнахте в безпорядъка. Омразата е друг един вечен безпорядък. Вие се спъвате от нещата и казвате: Защо Господ направи света така? Така религиозният може да се пита и да мисли, на него му се позволява. От учения се иска обективно да изясни кои са причините. Той запример ще обясни, че причините са съвсем материални. Донякъде е вярно, но не само материални са причините. Че материалният свят оказва известно влияние, това да, но как ще обясните следното положение: Гладът заставя един беден човек да открадне хляб. Разбирам, материални са причините бедният да краде. Но когато богатият краде? Има милиони, но краде, оби28
ра. Това да обясните! Какво го заставя да краде? Някаква далечна причина. Не е някаква нужда. Аз го наричам това безпорядък. Безпорядъкът не е в сиромаха. Безпорядъкът в дадения случай е в богатия, който краде. Той е вътре в безпорядъка. Той се занимава с една фиктивна идея, че няма да му стигнат тия пари, които има. Голямо количество пари му трябват, за да бъде щастлив. Какво количество богатство се изисква, за да бъде човек щастлив? Богатите не знаят това. Един има един милион, иска да има два милиона. Който има два милиона, иска да има три, иска да има десет милиона. В историята не се помни каква е нормата да бъде човек щастлив. Не само това, но колкото богатите стават по-богати, повече изгубват своето щастие. Те изгубват условията за щастието. Дори богатството носи своето нещастие в себе си. То е един закон вътре. Нито един човек в света няма право да каже, че богатството, което съществува в природата е негово. Той може да използва известно богатство, но трябва да носи в съзнанието си мисълта, че туй богатство не е негово. Мисли ли онзи богаташ, който има милиони килограми жито, че това богатство е негово? Милиони хора са работили за него. Природата, растенията и животните са работили за житото и той събрал това жито и казва, че туй богатство е негово. В туй няма никаква философия и никакво разсъждение. Тук има едно насилие. Вашето тяло е едно богатство, което имате. Вие сте един богат човек. Питам: Туй тяло откъде го взехте вие? Че то е едно богатство! Ако сте един поддръжник на месната храна, аз мога да ви кажа колко овце, колко агънца, колко кокошки, колко пиленца, колко яйца и сирене сте употребили, за да съградите туй тяло. Туй е богатство. И вие сте здрав, силен, снажен и казвате: Това богатство е мое. Е, хубаво, защо ви е дадено туй богатство, да правите зло ли с него? Не, вашето тяло ви е дадено да се покажете като човек! Всеки един има едно огромно богатство организма на човека. Някои са милионери, някои са милиардери, но 29
колкото и да е хилаво тялото, аз слагам най-малката цена: Ако едно тяло струва най-малко 1 милион, и то звонкови франка, французки златни пари! Аз така съм преценил горе-долу. Някои го преценяват по-евтино, но аз го оценявам 1 милион. И то е най-малкото, за да си обясним един факт. В този ред, в този вечния ред на нещата живеят много разумни същества, които разбират нашето естество. Това са същества, които са най-богатите, но и найщедрите. Сега туй твърдение вие трябва да го проверите, понеже всяко твърдение, като се провери, то носи истината в себе си. Истината е, която носи свобода. Защото ни интересуват тия съвършените същества, не толкова тяхното съвършенство, колкото пътя, по който те вървят. Онзи път, по който човек добива свобода. И тези същества са минали по пътя на нашия живот. От тях човек може да се осведоми как може да достигне до онзи живот, който той търси. И те са, които могат да му помогнат във всичките му препятствия. Не считайте това за нещо случайно. Някой път ние се възмущаваме. Ние за светиите имаме особено понятие, за талантливите хора имаме особено понятие. Вие всички сте били ученици на училището, нали? Идва едно вътрешно съприкосновение между учениците, едни с други си споделят онова, което изучават. Виждали ли сте как един на друг си помагат и как някой път учениците са разположени към учителите си, а някой път не са разположени. Разположени са, когато те виждат в учителите си благородство, справедливост, щедрост, да им предават знанието, както те искат. Някой път не са разположени към учителите, като мислят, че учителите искат да злоупотребяват с тяхната свобода. И тогава не са доволни. Всякога човек е недоволен, неразположен, когато чувства, че ще се злоупотреби с неговата свобода. Свобода съществува в този вечния порядък на нещата. И всеки човек, който иска да те извади от вечния порядък на нещата и иска да те тури в безпорядъка, той не ти мисли доброто. Все30
ки човек, който мисли да ни постави в света на порядъка да ни извади от света на безпорядъка, той е наш приятел, той е наш доброжелател. Той казва: Ти можеш да живееш както искаш, но тук ще намериш своето нещастие, а там своето щастие. За мен думите небе и земя, това са най-старите понятия, които имаме, неустановените понятия. И Мойсей казва: “В началото Бог създаде небето и земята”. Това са двата порядъка. Небето е този вечният порядък, земята е безпорядъкът, който сега се туря в ред. Небето е вечният порядък, онова хубавото, красивото в мене, вечното, неизменното вътре в мен. А за земята Мойсей казва: “А земята беше неустроена”. Или на научен език казано, и двата порядъка съществуват. Така едновременно ние живеем на земята, значи в безпорядъка на нещата външната страна на живота. Когато чувстваш, че си силен, когато говориш за Любовта, за Истината, за Братството, то е небето. Слезеш ли на земята, която сега се строи, там ще видиш всички слабости. Ти казваш: Защо ми е небето? Защо ми са ония светии там? Хубаво. Аз питам: Защо ти са хората? Ти търсиш хората, защо ги търсиш? Във всеки един човек ти търсиш вечния порядък. Ти търсиш човека, възвишеното, благородното в него. Търсиш един приятел на Любовта, търсиш един човек, който да влезе в твоето положение. То е вечният порядък. Ти търсиш един, който да те обича, който да ти услужва. То е вечният порядък на нещата. Изявявайте вечния порядък. Развивайте в себе си вечния порядък! Отворете си по-широко прозорците, порядъкът ще дойде сам по себе си. И новото в света иде само Бъдете готови само да го възприемате. Религиозните хора искат да възприемат, че е дошъл Христос едно време на земята, но пак питат има ли Господ или не. Не са прави, защото те подразбират, че ако слънцето съществува, щом като изгрее, то ще донесе светлина. Но каква нужда има аз да доказвам съществуването на слънцето ако го няма? Може да доказвам 31
колкото искам, но като изгрее слънцето на хоризонта, то само ни доказва своето съществуване. Трябва да престанем да доказваме, има ли Господ или не! Този Господ трябва да изгрее на хоризонта. Ние трябва да Го чакаме да изгрее. И като изгрее слънцето от самата топлина, от самата светлина, всеки един от нас ще си състави едно понятие за него съобразно с онова, което той е възприел. Доколкото ние можем да възприемем този вътрешен порядък, дотолкова ние можем да го разберем, дотолкова и ние ще можем да го приложим. Защото има една аналогия, която съществува между естествения свят и този на вечния порядък на нещата. Ако ти това, което виждаш на земята, ако него не разбираш, тогава как ще разбереш онзи свят на вечния порядък на нещата? Ако ти влезеш във вечния порядък, ти трябва да имаш един много схватлив ум, трябва да имаш едно сърце съвършено чисто. Не вземайте чистотата като едно препятствие за вас. То е едно от условията. Чистотата не е един процес външен. Но стъклото трябва да бъде чисто, прозрачно отвътре, за да може външната светлина да проникне през стъклото. Чистата вода ни е потребна. Защо? Понеже тя влиза като един елемент в живота. Ако тя е нечиста, тия нечисти елементи, които влизат в нея, могат да причинят много болести. А чистата вода носи живот. Чистите мисли, чистите желания извършват онова мощното в нашия живот. Постоянно трябва да се чистим, за да се повдигнем. Когато дойдат най-лошите условия, най-лошите страдания, едва тогава идва възможността да влезем в този порядък на нещата. Зад всеки затвор, зад всяка тъмнина седи светлината. Лошите условия, това е затвор, лошите разбирания, това е затвор, спънки за човека, но зад всичко туй седи светлината, седи въздухът, седи свободата. Тези спънки са като тънка стена, не по-дебела от един метър. Дори и 10 метра да беше дебела стената, в три месеца с един чук ти ще я пробиеш и ще излезеш навън. Лошите условия на живота не са непреодолими, а са само едно малко препятствие, необходи32
мо за вашето развитие. Те не са произволно създадени, но в дадения случай може да ви служат като средство за усилване на вашата воля, защото в друг случай къде може да употребите волята си? Къде е този порядък? Той е проекцията на външния живот. Ние ще го разберем дотолкова, доколкото можем да разберем този вътрешния порядък и безпорядък. Нашите вътрешни състояния се отразяват върху външния живот. И следователно, за да изучим външната природа, ние непременно трябва да имаме туй вътрешно предразположение. Тази наука трябва да проучваме сега. Докато всички вие не станете господари на себе си, да владеете себе си, да може да се справите със своя ум, да може да се справите със своето сърце, тази наука не може да се усвои. Аз мога да ви убедя, че умът е един много добър слуга, и сърцето също. Те са двамата слуги, които имате. Подобър слуга от вашия ум и от вашето сърце нямате. Но щом не се обхождате с тях добре, по-лоши слуги от ума и от сърцето няма. Ще се отнасяш много добре с тях. Ще вярваш на ума и ще разчиташ на честността на сърцето и на ума. Ако си несправедлив спрямо сърцето си, то ще почне да те лъже. А ако ти станеш несправедлив спрямо своя ум и той няма да разсъждава тъй, както трябва. Та първото нещо ще вярвате в онова, което вашият ум носи и в онова, което вашето сърце носи. Нищо повече! Трябва да вярвате в тях! Това ще го приемете като една зададена задача в математиката, като една аксиома. Ще приемате нещата и после ще ги доказвате. Ако не ги приемате, нищо не можете да доказвате. Ако ти не можеш да разчиташ на своя ум, на своето сърце, на какво друго ще разчиташ тогава? И волята на човека зависи от човешкия ум и от човешкото сърце. Силата на волята зависи от подтика, който сърцето дава и от онзи простор, който умът отваря за човешката воля. И най-после, нашата воля е обусловена от светлината, която нашият ум има и от благородството на нашето сърце. Те са трите неща, които влизат в пътеводителя. След туй вие ще влезете в онзи Божес33
твения свят, да разберете какво нещо е душата, т.е. да разберете себе си, какво сте вие и какво е човешкият дух. Тези три неща трябва да се разяснят и понятията на всички трябва да бъдат почти еднакви. Има известни понятия, които трябва да бъдат еднакви за всички. Бялото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Сладкото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Ако вие под думата “бяло” разбирате едно, а аз разбирам друго, къде ще е истината? Сега белият цвят служи за емблема на смъртта. И много пъти, ако на сън тебе те облекат в бели дрехи, непременно на физическия свят скоро ще ти турят бялата дреха, да те пратят на онзи свят. Нали много пъти като умре човек, го обличат в бели дрехи? И ако на тебе някой път ти турят черна дреха, туй показва, че по-дълъг живот ще имаш. И като почнат да изчезват страданията на земята, да знаете, че животът се съкращава. Щом като видите, че животът се съкращава вече, бялата риза ще ви я турят. Може да проверите тия работи. Аз мога да ви приведа един пример. Един български гражданин в сегашната война спечелил 50 хиляди лева и казва: От сега щастлив ще бъда. Още същата вечер той умрял. За кураж сега ще ви кажа: Щом имате страдания, по-дълго ще живеете. А както виждам, нито един от вас не иска да умре. Когато някой дойде при мене и ми се оплаква от страданията, аз казвам: Няма ти нищо. Как няма ми нищо! Тебе ти е широко около врата! Аз му казвам: Радвам се на моите страдания, ако нямам страдания, ще ми турят бялата риза. Не че искам да ви насърча, не че аз одобрявам страданията, но зная, че страданията в този живот на безпорядъка вършат една много хубава работа. Страданията са едно благо. Аз разбирам, страданията не са благо на вечния порядък на нещата. Страданията са благо за онзи свят на безпорядъка, едно благо са те. Следователно, малкото добро е за предпочитане пред голямото зло. Аз не казвам “Ела зло, че без тебе по-зло”, но казвам: Малкото добро е за предпочитане 34
пред голямото зло. Защо ще ми е голямото зло? Малкото добро, колкото и да е малко, то е за предпочитане. Сега вие сте граждани на две царства. Някои от вас имат гражданство в света на безпорядъка, носите и легитимационни карти, че сте граждани и на това царство. Но не зная колцина от вас имат легитимация за другия свят? Имате имена, че сте християни, че сте ученици на окултната школа; аз се радвам на имената ви, но за мене едно име само е, както когато имате една книга хубаво подвързана, а няма никакво съдържание, в тази книга няма нищо вътре. Казвам: На хубавата книга аз се радвам, когато има и хубаво съдържание вътре. Аз вярвам, че вие сте толкова богати, че богатството на всеки едного от вас се равнява на един милион французки франка. Това е, което имате. Тъй щото не ви считам за бедни хора. Например, ако сте сиромаси и вземете един хляб от фурната без да го платите, това не го считам за голямо престъпление. И право имате. За един хляб и въпрос не правя. Но ако дойде хлебарят да се оплаква, ще кажа, че има право този човек. Аз ще платя 5 лева за вас. Но ако сте богати и направите такава постъпка, ще кажа: Турете го в затвора този богатия, нека си плати! Богатите хора нямат извинение. Богати ли сме, нямаме извинение за своите престъпления. Аз ви казвам този пример в мека форма, защото вие правите тези постъпки от някакви съображения да станете по-щастливи. Не. С кражба щастлив не можеш да станеш. Вечният порядък трябва да преодолее, да премахне този безпорядък, който съществува, на който сме изложени. Мнозина от вас сте раздрусани от безпорядъка на нещата без да искате. Казвате: Ама този е такъв, онзи онакъв. Така не се разсъждава. Че ако дойде вятърът, всичките листа на едно дърво няма ли да се размърдат? Какво ще кажете тогава? Ако кажете на листата “Защо сте се размърдали вие?”, те ще кажат: Ако вие бяхте на нашето място и вие ще се размърдате. И ти на моето място, и ти ще се размърдаш. Няма какво 35
да правиш. Като бият едно дете, то плаче. Казват му: Мълчи! То отговаря: Нека те туря на моето място, ще видя дали ще мълчиш! И ти ще плачеш тогава! Не мога да мълча. Най-първо ще плаче човек. Че се оплаквате, не е погрешка, че сте недоволни, не е погрешка. Каквото и да правите, погрешка не ви намирам. В реда на нещата е. Но че не работите, това е погрешка. Само една погрешка намирам на хората: че не работят за възстановяване на вечния порядък. Всички други работи са в реда на нещата. И казвам: Ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи всичко ще се оправи. Но когато човек не работи, казвам: Това вече е сериозна работа! А работата е, която ще оправи нещата в света! Всякога, когато човек стане сутринта да каже в най-чистата форма: Трябва да работя! И работата е най-хубавото нещо, което човек има. Работата, върху която човешкият ум, човешкото сърце, човешката воля, човешката душа могат да вземат участие, туй е, което може да създаде онова приятно настроение на Духа, на човека, на хората. То е, когато човек може да мисли за далечните бъднини. Работете за възстановяване вечния порядък на земята! И на нас ни предстои сега един вечен порядък на земята. И на нас ни предстои един вечен богат живот за в бъдеще. Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят Вечния живот на Бог, на Единния, Вечния Бог на живота! (три пъти) 3 . Утринно Неделно Слово, държано на 8 октомври 1933 г., 5 ч. с., София Изгрев. 36
РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТОТО Нарядът. 4 глава от Евангелието на Марка. Има една голяма мъчнотия в разбирането на Словото, която произтича чисто от външни причини. Това не е извинение за човека, че причините са външни или вътрешни. Външни и вътрешни причини, каквито и да са, те не трябва да спъват човека. И външното е за полза, и вътрешното е за полза, и външното е за вреда, и вътрешното е за вреда за онзи, който не разбира. Някой път казваме, че Духът говори отвътре, но Духът говори и отвънка. Има хора, които го разбират отвънка, а онези, които не го разбират отвънка, едва го разбират и отвътре. Та някои сега мислят, че отвътре като говори Духът, те са по-напреднали. Не, те са даже по-изостанали. Всякога за нещо, което ни липсва се оправдаваме с някое друго качество. Ще обясня външното с една мисъл. У човека има желание да се облече хубаво. Туй е едно свойствено желание на цялата природа. И в най-дребните същества, даже и в цветята, има едно желание да се облекат хубаво, със шарени дрехи, да излязат да се покажат на ближния си. И с човека е същото. Но питам, след като се облече човек с една хубава дреха, тя какво е допринесла за него? Нещо съществено допринесе ли? Ти си гладен, и ако те облекат с една хубава копринена рокля, но не ти дадат да ядеш, какво те ползва дрехата? Ходиш навсякъде, показваш се, всички казват: Отлична е дрехата! Гледат я, опипват й плата, питат откъде си го взел. Очите на хората остават на дреха37
та. Хубаво е всичко това, но липсва нещо друго. Усещаш, че си гладен. Ние носим един живот външен, който е живот на една хубава дреха. Всички казват: Ти си много добър човек, като тебе няма подобен. Ти си светлина, ти си благословение, ти си светия, ти си такъв-онакъв, но ти седиш и нещо ти казва: Такъв си, онакъв си, но липсва ти нещо. Туй е разбирането на Словото. Не да казваш, това не ми трябва. Трябва. Не да хвърляш дрехата. Това е една крайност. Когато Йоан Кръстител бил в пустинята Юдейска, той бил облечен в дреха от камилска вълна, препасана с кожен ремък, но усещал пак, че му липсва нещо. Туряш новите дрехи, но липсва нещо съществено. Същественото е Словото! Разбирането на туй Слово! Когато се разбере туй Слово, човек почва да работи. Казва някой: Когато му дойде времето, ще работя. Та кога не е дошло времето? Сега не е ли дошло времето? Ама когато изгрее слънцето. Та кога слънцето не изгрява? Когато дойде Духът. Та било ли е време, когато Духът да не е идвал? Той постоянно идва. Изпуснали сте и Духа, и слънцето. Изпуснали сте първия Дух и първото слънце. Гледайте втория Дух да не изпуснете, ще дойде трети, четвърти, безконечни са. Не изпускайте нещата! Щом съзнаеш, че си изпуснал нещо съществено, не се извинявай, не се оправдавай все с разни причини. Никакви причини не те извиняват. Когато си изпуснал първото слънце, което е изгряло, тогава иди да намериш всички хора, които са го посрещнали, да ти разправят как е изгряло първото слънце. Ще намериш и онези, които са възприели първия лъч, да ти разкажат нещо за него. А не да казваш: И без него може. Защото всеки един човек в света е един прозорец отворен, през който Божествената светлина в даден случай може да мине. Следователно, щом намериш един ближен, на когото съзнанието е пробудено, през прозореца на този ближен погледни и ще видиш Божес твения свя т. И нека всеки човек ви бъде като Божествен прозорец, за да видите това, което е утаено дълбоко в човека. Всички работи, които са утаени в нас, Бог иска те да станат изявени точно на времето си. Защото ако не бъда т 38
утаени, нямаше да станат навреме. А утаени неща са всички, които стават точно на времето. И ти не се безпокой, че са утаени, те ще се проявят точно навреме. Ти се безпокоиш и казваш: Може би след милиони години. Никакви милиони години. Един милион наши години, това е само една секунда, един миг на Бога. Ти гледай всеки миг да разбереш този милион. Като дойде този момент, да разбереш тази истина, която може да дойде в душата ти. Словото, което ще дойде да го разбереш, а не онова, което отвънка може да придобиеш. Един ден гледам отдалече се запътил един брат, иде към мене. Аз чета мисълта му. Той сега очаква аз да го поздравя, да му се усмихна. Хубаво, но аз вървя и му казвам така, не му говоря гласно, но все си казвам: Трябва да ходиш по пътя на Божията Любов! Трябва да ходиш по пътя на Божията Мъдрост! Трябва да ходиш по пътя на Божията Истина! А той си мисли, аз да го поздравя. Да си поклатиме главите и да си отминем. Питам: Разбрал ли е той думите, които му казах? Той може да каже: Учителят ме поздрави. Ни най-малко. Аз съм го поздравил, но той ни най-малко не е разбрал какво съм му казал. Поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Любов, ако ти ходиш по пътя на Божията Мъдрост, поздравления ще има ако ти ходиш по пътя на Божията Истина. Тогава ти ще имаш поздравление, ще има здраве, ще има всичко. Но не ходиш ли по този път, и всичките учители да се съберат, нищо не могат да ти помогнат. Защото, какво разбирате вие под думата Учител? Учител е всеки, който учи хората да не пъплят по земята, а да се изправят и да гледат слънцето как изгрява. Учител е онзи, който те изправя да станеш на краката си. Дяволът те е вързал. Турил ти е превръзки на очите, но Христос с плюнка снема тия превръзки от очите ти, за да прогледаш. Има една опасност. Всяка вечер, когато заспите, дяволът и той ходи, обикаля и може да са залепени очите ви. И като станете сутринта може да не сте разположени. Има нещо сложено в тебе. Ти не си в духа си, не си разположен. И почваш да търсиш причините. Това няма, онова няма, то39
зи е виновен, онзи е виновен. После вземеш книгата да четеш, казваш: Недовиждам, трябва да потърся някой лекар. Лекарят ти казва, че перде имаш. Казваш: Остарял съм. Не, не е това причината. Нито перде имаш, нито си остарял, но дяволът е дошъл и ти казва, че си вече стар, че твоята работа е свършена и ти след дявола повтаряш по няколко пъти, че си остарял и че перде имаш, и то така и става. Че си остарял много добре, че перде имаш много добре. Нали в стаите си хората все пердета имат, да не избелеят килимите. Нали в света се продават пердета. Можеш да имаш и пердета, стига да са копринени. Но по-добре е без пердета. Сега може да запитате на кого говоря на вас ли, или на външните? На вас говоря, които имате пердета и на онези говоря, които нямат пердета. И на тях говоря. На онези, които имат пердета, казвам: Да си вдигнете вашите пердета, не да ги спускате съвсем. А на които нямат пердета, казвам: Внимавайте да не би пердетата да дойдат при вас! Важното в дадения случай не е онова, което се говори, а онова, което човек може да разбере и приложи в живота си. Радостта, която той може да придобие в даден случай, тя е важната. Ти седиш и казваш: Едно време каква радост имах, как Духът говореше в мене! Едно време може, но сега е важно, сегашният момент е важен. Тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин, покачил се на една круша и седи там. Минава един негов приятел и го вижда: Какво си се покачил там горе? Този му казал: Остави се, преди половин час мина една мечка и ме изплаши. Какво има да те плаши една мечка? Е, едно време как ги биех мечките, а като остарях едва сполучих да се покача на крушата отгоре. След като си се качил на крушата, след като си се освободил от тази мечка, каква е поуката от това, че тази мечка те е принудила да се качиш на крушата? Ти казваш: Уплаши ме тази мечка, но слава Богу, че се намери тази круша, щеше да ме съсипе иначе мечката. Аз да ви дам тълкувание на това дърво. Мечката пита този страхливец: Ти от дървото на живота храниш ли се, познаваш ли това дър40
во? Кое дърво познава човекът? Тази мечка показва на човека, че това е дървото, което го е спасило. Това дърво, което ще спаси човека, това е живият хляб. То е Словото. Всяка една опитност, това е една мечка. Ти се качиш на дървото, в дадения случай ти носиш хубави дрехи, но не си разбрал същественото, което трябва да дойде в душата ти. И често аз минавам и гледам, мнозина от вас сте на крушата отгоре. Един ми разправя за едно страдание за една мечка, друг ми разправя за друга, трети за трета, за четвърта мечка. В България все за мечки ми разправят, за вълци, за змии. Каква голяма беше тази мечка! Казвам: Беше ли голяма колкото един вол? А, по-голяма от един вол! Аз не съм виждал мечка по-голяма от вол. Мечката е голяма, но волът е по-голям от мечката. Страхът е, който преувеличава нещата. Вие всякога преувеличавате своите мъчнотии и страдания. Страданието има едно вътрешно предназначение. Когато разтривате един болен крак, не е в разтривката силата. Разтривката е причина кръвта да приижда, силите на живота да минават през болното място, за да оздравее кракът. Ако чрез това разтриване кръвта е дошла и животът е дошъл на болното място, и болката се е махнала, тогава всяка разтривка е намясто. Но ако животът не е дошъл, ако не се е променило страданието, тази разтривка може да е направена, но тя не е намясто. Този, който те разтрива трябва да има вяра. Вяра има, а болката не се е махнала. Тогава не се заблуждавайте няма вяра. Тъй, ако седя пред един чувал с жито от сто килограма и казвам, че имам сила да вдигна този чувал, а не мога да го вдигна, значи имам сила, но силата ми е по-малка от този чувал. Ако аз имам една мъчнотия, която е дошла в мене, не е ли това мъчнотия, която ме изпитва докъде е достигнала моята сила? Казвате: Едно време аз бях търпелив. Е, колко си бил търпелив? Десет кила си вдигал, то не е търпение. Ама 20 килограма съм вдигал. То не е търпение. 30, 40, 50, 70, 80, 1000 килограма, това още не е търпение. Аз чета сега в лицата на всинца ви едно нещо. Една баба е разправяла на внучетата си десетина внуци 41
приказки. И казва: Слушайте баба! Ще те слушаме, но да стане попарката, първо да хапнем, че после пак ще те слушаме. След като ни дадат попарката, приказките могат да се слушат. Попарата трябва най-първо разбирането на Словото! В този вътрешен процес на живота, във вас има едно вътрешно недоволство. Ще се освободите от него. Туй недоволство е една празнина, която трябва да се запълни с онова, същественото. Вие ще чакате Божия Дух да дойде и слънцето да изгрее. Всичко туй е отлично, хубаво. Това празното пространство трябва да се запълни на всяка цена! И туй запълване не е един механически процес. На вас да ви обясня онази мисъл, която е скрита и която трябва да разберете. Минават 10 души покрай един, който е разтревожен. Казва единият: Какво има? Е, остави се! Е, няма нищо, ще мине. Как ще мине? Той си заминава, минава втори и той го пита: Какво си разтревожен? Е, какво... Ще търпиш. Е, ще търпя. И той заминава. Всичките десет души все минават и казват. Дали му един урок, но никой не му е показал как да разреши задачата си. Този човек е бил един млад момък и неговата възлюбена му казала така: Слушай, аз искам от теб една хубава рокля. Ако ти не можеш да спечелиш пари за една рокля, не искам да те видя! Да се не явяваш вече пред мене! И мисли си той какво да направи. Ако не й занесе роклята, не може да я види. Ето че минава един приятел, потупва го по рамото и казва: Ще се оправи. Дава му пари за роклята и двамата тръгват и си говорят: Сега ще се оправи работата. И той взема роклята. Аз съм за новите рокли. Аз съм за новите дрехи. С нови дрехи трябва да се явим пред лицето на Бога облечени. Сега, като ви говоря, недейте да мислите, че има нещо непостижимо. Всичките неща, за които аз ви говоря, са неща постижими, даже за най-малките деца. Когато човек не разбира, нещата са непостижими. Няма нищо непостижимо. Но никога не се стремете вие по вашему да разбирате нещата! Има един особен начин за разбирането на Божественото Слово. И този начин аз ще ви го кажа. 42
Болният да яде, когато е гладен. Щом не е гладен, хляб да не туря в устата си. Болестта е за предпочитане. А когато вече дойде гладът, не слушайте болестта. Яж тогава, но малко яж. Малкото ядене действа лечебно. Но щом не е дошъл гладът, ти остави болестта да действа, както тя знае. Нека те тъпче болестта. Не питай болестта, която тъпче човека, какво иска да му каже. Има ли нещо лошо в болестта? Тя е харман, конете ще обикалят наоколо, ще тъпчат. Какво лошо има в това тъпкане? Тъпче се житото отгоре, но зърната излизат. При всяка една болест е същото. И ако вие четете историята на всички светни, ще забележите, че всякога след едно голямо нещастие, след една голяма несрета в живота, винаги е идвало едно голямо благословение. И считайте всичко онова, даже една малка неприятност, която иде в живота, че носи нещо хубаво. Това ще дойде! Следователно трябва! Та това трябва да знаете. Сега в душата на всички ви има една идея залегнала. Вие искате да имате знание. Тази мисъл е отлична. Искате да бъдете силни. И тя е отлична идея. Искате да бъдете здрави. Отлично. Но ако имате знание, за кого ще го употребите? За себе си. Ако имате сила и нея ще употребите за себе си. Ако имате здраве също за себе си. Е, какво ще допринесе човек ако използва качествата си само за себе си? Във висшето общество ходят почти всяка седмица да си лакират ноктите. Така по особен начин изглеждат ноктите, че отдалече лъщят. И човек като върви по пътя, все си показва пръстите. То е личността. Личността на човека е една прекрасна, хубава дреха, но хляб не дава. При нея ти можеш да имаш всичките похвали на хората, но гладен ще умреш. Това е то човешката личност. Казвам, тя е потребна за дреха отвънка. Дрехата трябва да стане като едно средство само за външна обвивка на душата, да дойде Словото отвътре. Като говорим за Любовта, разбираме онова отношение, което съществува между хората от само себе си. Като се обичат хората едни други, с това дават най-същественото от себе си. Чрез Любовта иде хлябът на живота. Чрез Мъдростта иде свет43
лината, знанието. Това е същественото в света. Чрез Истината иде хлябът. Този хляб, който дава свобода на човека. Тогава, ако ти нямаш онзи хляб, който носи живота, ако нямаш онзи хляб, който носи знанието, който носи свободата, питам, какво представлява тогава една хубава дреха, която носиш отвънка? Тази външна дреха има цена само при хляба на любовта. Тази външна дреха има цена само при хляба на знанието, на мъдростта. Свободата има смисъл само тогава, когато е хлябът там, когато е Истината вътре в човека. Тогава това, което Христос е казал едно време и което сега говори, е пак същото. Вие чакате да дойде Духът. Чакате да дойде новата епоха. И чакате като онази младата мома, която поглежда постоянно през прозореца и все чака. Види едного и каже: Този е. Но и той си заминава. Види втори, трети и всички заминават. Тези момци са за някъде, не са за нея. И тя казва: Ще дойде! Тя още не е готова. Тя не се е научила хляб да меси, тя го очаква той да донесе. Тя не знае хляб да меси и да пече. Няма по-хубаво състояние от това, да дойде във вас Божественият Дух. След като дойде Духът, тогава ще дойде работата. Ще трябва да се работи! Ти трябва да си на работа. Твоят възлюблен като дойде, ще ти каже: Да идем на разходка в градината. Но знаеш ли, че Господ ще те заведе в градината на бедните, на страждущите, в градината на болните, на нещастните. Като влезеш в тази градина, ще видиш този сакат, онзи сляп да се разхождат там. Питам: Ако не разбереш тази тайна веднага, ще изчезне ли любовта ти. Ще влезнете вътре. Трябва да се помага тогава. И той ще се опретне и ще почне да помага. И ти ще кажеш: Тази работа не е за мене. И колко пъти ние напущаме тези хубави градини и се връщаме. И пак през прозореца чакаме, пак го няма. Не, аз не искам да ви туря всичкия товар нй гърба. Да ви кажа, че вие сте виновни. Аз говоря на един приятел, но той казва: Защо ми се караш? Не е каране това, така си говоря. Но той иска да му говоря меко, внимателно. Казва: Защо ми се караш, аз не съм невежа, разбирам всичко. Ние сме от тези, ко44
ито мислят, че Господ не ни разбира. Молим се и казваме: Не ни чува Господ, толкова години се молим и Господ не ни е чул, не ни е дал това, което искаме. Не е право. Господ ни е дал много повече, отколкото даже заслужаваме. Сега последната мисъл за днешния ден: Да се храните с хляба на Любовта, да се храните с хляба на Мъдростта, с хляба на Истината. Един хубав обяд да направите с хляба на Истината. То е Великото в живота! Това, което Христос днес носи в света! Има ли такова едно разбиране, тогава ще дойде туй, което хората търсят, само тогава ще дойде! . Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния Истинен Бог на живота. 4. Утринно Неделно Слово, държано на 15 октомври 1933 г., 5 ч. с., София Изгрев. 45
СЛУШАЙТЕ ГО! Нарядът. 5 глава от Марка. На сегашния човек трябва да се възстановят неговите нормални чувства, неговото нормално зрение. Има нещо неестествено у човека. Неестественото е в неговите вярвания, в неговите постъпки и това почти се изразява в целия му живот. То е като някое куцо куче, което като дойде, все понакуцва, все иска право да ходи, но все накуцва. Или като някой, който има навика да мига, той все мига, мига, но сам не го забелязва. И почти малко хора ще се намерят, които нямат някой недъг. Тогава всеки се оправдава, казва: Естеството ми е такова, натурата ми е такава. Това нищо не казва. Можеш да кажеш, че баща ти е оставил много дългове или можеш да кажеш, че ти си ги направил. Безразлично е кой е направил дълговете, дали баща ти или ти. Безразлично е за мене кой е турил товар на гърба ми, дали аз или някой друг, този товар трябва да се носи. Безразлично е кой е забил иглата в твоето тяло, дали външен човек или ти сам, резултатът е все същият. Ние'сме в една епоха на изправяне. Сега вие с вашите вярвания вярвате, че сте напълно изправени. Аз бих се радвал да е така. Значи, вие сте изправени, да ви говоря за изправление, то е безпредметно. Как да говоря на чистата вода да стане чиста? То е безсмислено. Да ви говоря, че тази вода трябва да се пречисти, няма никакъв смисъл, щом водата е чиста. Но когато водата е нечиста, и да ви казвам, че водата е чиста, то е пак безсмислено. Защото и в единия, и в другия случай, в опитността вие ще имате различни резултати. Та онова, което ви говоря, трябва да съответства на самата истина. Под думата “истина” в този случай разбирам онази единствена връзка, ко46
ято Бог е поставил между Себе си и нас, да не се наруши. Сега ще дам едно правило, не само да го забележите и да го цитирате, но ще дам едно правило, което ще пазите свещено само за себе си. Няма какво да го разправяте на другите. Ако ще го разправяте, да не ви го казвам. Ще си помисля дали да ви го кажа или не. Ще ви дам едно обяснение. Дали ти сам наливаш водата от едно шише в една чаша и я даваш на някого или някой човек си взема водата сам направо от извора, това са две състояния различни. Аз винаги бих предпочел да си изчерпя вода от извора, отколкото от някое шише, колкото и да е чисто то. Сега да ви дам правилото: Бог е вътре в нас и Бог е вън от нас. Когато ние живеем в Бога, Бог е вън. Когато Бог живее в нас, Бог е вътре, а ние сме вън. Тъй щото, когато Бог живее вътре, ти си отвънка, когато ти живееш в Бога, Той е отвънка. Защото в света и всичкото нещастие във вашия живот, доколкото аз съм изследвал живота, произлиза от две противоречия, които съществуват. Щом Бог живее вътре в мене, аз мога да Го огранича. Аз мога да Му заповядвам, в мене е Той. Щом Бог е в мене, свободата е в туй, че мога да Му заповядам, мога да Го ограничавам, а щом Го ограничавам, Той ще се смири и Той нищо не може да каже. Той ми казва нещо и аз казвам, че не е така. Ти ще ме слушаш, аз каквото кажа, така ще бъде. Ти Му заповядваш и Той казва: Да бъде твоята воля. Но щом ти Го ограничаваш отвътре, а понеже Той е отвънка, Той там е свободен и тогава ти си в зависимост и Той те стегне оттам, отвън. Ти Го стягаш отвътре, Той толкова повече те стяга отвън. Тогава не ти вървят работите, нещастие след нещастие. Но дойдеш ли отвътре до съзнанието и кажеш “Не правя добре!” и почваш да се отпущаш отвътре, тогава и отвън се поправя положението. Туй правило трябва да го знаете, ако искате да ви вървят работите. Най-първо ще дадеш абсолютна свобода на себе си и на Господа. Ще кажеш: Господи, прави това, което Ти е угодно! И Той ще направи тъй. Тогава и отвънка ще се "промени положението за тебе. Съответствие има. Туй 47
трябва да го пазите. Не го ли пазите това, никакъв морал, никаква философия, никакви ангели не могат да ви помогнат. Защото ангелите и светиите все са отвънка. Щом дадеш свобода отвънка, светиите всички ще дойдат вътре. Ти като дадеш в себе си свобода на Бога и Той в Себе си ще ти даде свобода. За да дадеш свобода на Бога, трябва да Го обичаш. Значи, да имаш пълно доверие в Него. А вие мислите, че като му дадете пълна власт, ще ви дойде някоя беля на главата. Това е първото правило. Като дойде Бог не трябва да се тревожиш. Преди няколко дни ме пита един: Според това правило, като дадеш свобода отвътре, може да дойде дяволът и да почне да те притеснява, какво ще правиш с дявола? Казвам: Щом дадеш свобода на Бога, Той ще те управлява, а Той е всесилен. Тогава кой дявол може да те притеснява? Кой е дяволът? Дяволът е същество, което ограничава, притеснява Бога отвътре и затова Бог притеснява дявола отвън. Ще кажеш: Господи, Ти създаде този дявол, кажи му да излезе. И тогава, когато дойде дяволът да те притеснява, Господ ще го стисне отвънка. Знаете ли Бог как стиска? Като стискаше дяволът апостол Павел, онзи трън в петата какво беше? Три пъти се моли Павел на Господа и пак му каза Господ: Достатъчна ти е моята благост. Бог искаше да каже: Ти няма какво да се безпокоиш с твоите трънчета. Ти дай свобода на Господа и ти като Му дадеш свобода, Той казва: Аз ще се разправя с твоите трънаци. Апостол Павел беше много голям патриот, ходеше да гони християните. Казва Господ тогава: Когато ти си слаб, аз съм силен и когато ти си силен, аз съм слаб. Сега туй е правилото. Вътре Бог да бъде силен, отвънка ти да бъдеш силен. Защото, ако отвънка си силен, отвътре ще бъдеш слаб. Или казано другояче, Христос казва: “Отец пребъдва в мене и аз пребъдвам в Отца”. Ако Бог пребъдва в мене, Бог ще бъде силен в мене. И ако аз пребъдвам в Бога, аз ще бъда силен в Бога. Сега може вие, като прилагате това правило, да дойдете в противоречие с хората. Тогава, ако Бог е силен във вас, Бог със себе си няма да спори. Спорът, който е в нас, е спор наш, личен. 48
Аз мисля, че аз зная повече, ти мислиш, че ти знаеш повече; онзи мисли, че е по-богат и пр. И от това произлиза спор. Във вътрешния живот произтича спор. Ние трябва да станем силни отвънка. По някой път аз се чудя на голямото невежество, което имаме. Ние мислим, че сме много силни и много знаем. За някого казват някои: Той е много силен човек! Колко му е силата? Със своята сила той може да вдига едва 400-500 килограма, повече не може да вдига. Питам тогава: Каква е тази сила, с която може да вдига толкова кила? Че една машина вдига 10 000 до 100 000 килограма тежест. Тогава с какво можем да се сравним? Машината е по-силна от човека. Разбирам да туриш цялата земя на гърба си. Аз казвам някой път, че мога да нося цялата земя на гърба си. Това значи, че можеш да заповядваш на всички хора на земята. Един човек, ако носи на гърба си земята и я поразтърси малко, какво би станало с нашите здания? Каже ви някой една малка обида и вие не можете да я носите. Много силни хора сте, но само ако ви се казват хубави думи. Кои са най-хубавите думи? Например кажат ви: Много си грозен! Ами че всички силни хора в света са грозни хора. А всички слаби хора в света са чрезмерно красиви. Красивите хора са слаби хора. Силният човек красив не може да бъде. Красотата винаги върви със слабостта, а грозотата винаги върви със силното. На едно място в Писанието се казва: “Страшен си Господи!” Силният човек е страшен. Ти като дойдеш до него и като го погледнеш в лицето, ще настръхнат косите ти. Аз говоря за външното отношение на нещата, което трябва да разбирате. Сега вашето схващане аз го уподобявам на онзи човек, който седи и гледа една българска баница, със сирене, полята с мляко, каймак, зачервена отгоре, като я погледне потреперва. Мисли кога ще му дойде времето да си хапне от нея. Мисли, че тази баница е негова и ако хапне, всичките въпроси ще се разрешат за него. То е едно лъжливо треперене. Ти като ядеш тази баница, ако си хилав, пак ще си останеш хилав, пак ще остане въпросът неразрешен, само ще имаш едно малко удоволствие, докато ядеш баницата. 49
Вторият пример, който е подобен на първия: Ти искаш да декламираш едно стихотворение, което си заучил. Може да е от Пушкин, може да е от Хюго или от друг някой виден поет. Така хубаво си го заучил и трепериш, вълнуваш се, мислиш, ако го издекламираш хубаво, ще има букети и целият свят ще се обърне да те гледа. Така си мислиш ти. Издекламираш стихотворението, ръкопляскане има, дадат ти един букет със скъсани цветя и ти си пак сиромах. И на другия ден ти казват: Много хубаво си декламирал стихотворението. Но ти останеш само с декламираното стихотворение и нищо друго. Ти като си декламирал стихотворение, тия хора ни най-малко не си отвориха кесиите, само скъсани цветя ти дадоха. А пък те те натовариха знаеш ли с какъв дълг? Ти знаеш ли с това стихотворение какво направи в природата? Освен, че нищо не ти направиха, но тия хора ти наложиха един дълг. Че за всички тия изпокъсани цветя ти трябва да платиш за жертвата. Защото те ще кажат: Ти стана причина да ни изпокъсат. Тогава природата ти налага една глоба. Нищо повече. Природата те глобява. Наместо с твоето стихотворение да живеят цветята, те ги изпокъсаха да се ознаменува твоето стихотворение. В Америка като идете всички проповедници, които проповядват на амвона, имат по две чаши с изпокъсани цветя, гледал съм ги. Аз като му погледна цветята, казвам: Малко глоба имаш да плащаш ти. И американците сега плащат глоба на своите проповеди. Не само там, навсякъде. Общ закон е това! Не трябва да бъдат изпокъсани цветята! Аз сега засягам външната страна, за да изнеса вашите недъзи. Пък и да изнеса недъзите и погрешките на хората, това не ме ползва. Радват ме добродетелите. Защото според мене, да ви изнасям вашите погрешки, това е все едно да изнасям цветята от вашата градина. Не, аз бих желал, като вляза във вашата градина, да видя всичките ви цветя на мястото си. Това значи добродетел. А сега като вляза в градината какво виждам това цвете изпокъсано, онова изпокъсано. Не е приятно да гледам изпокъсани цветя. Някой знае, че е грозен, че не го харесват. А може 50
да стане красив, но за това се изисква дълго време да работи вътре в себе си. А това не става лесно, изисква се дълго време. Затова взема, че си намазва устата с червило, ретушира лицето си, за да стане красив. Той е малко черничък, а сега слага белило да стане бял. Или бял е, няма никаква червенина на лицето си и тогава боядисва бузите си с червена боя, да покаже, че кръвообращението му е много добро. А кръвообращението не е добро. Всичко това е фалш. Ти си туриш червило на лицето, искаш да кажеш, че кръвообращението ти е добро. Значи искаш да кажеш: Аз дишам добре. На такъв човек ще му препоръчам да диша, да пие топла вода, да се поизпоти малко. Да бъде естествен. И като стане Господ в него свободен, ще стане червен като ябълка. Ама почернял си. Да, почернял си, защото в тебе няма място за Господа. Но като Му дадеш свобода в тебе, веднага ще избелееш. Е, остарял си. Защо? Не даваш свобода на Господа. Пак същият закон е. Изгубиш силата си. Защо? Не даваш свобода на Господа. Дай свобода на Господа! Ще дам свобода на Господа и ще се подмладя! Нищо повече! Тайната на живота е там. Ама как? Най-първо научи се да дадеш свобода на Господа! Поразсърдил си се, някой път си недоволен от нещо, искаш да покажеш, че си силен. Ако онзи човек, който те е онеправдал, е 10 пъти по-силен от тебе, какво ще правиш? Ама ти може да говориш за него, че той това, онова. Питам: Какво се ползваш, ако говориш лошо за другите хора? Нищо няма да говориш за другите, но ще кажеш: Господи, тази работа е твоя, оправи я, както ти искаш. А пък ти си бъди спокоен отвътре. Това е философията на живота. Не да бъдеш индиферентен към погрешките на другите, но няма какво да се безпокоиш, ще погледнеш своите погрешки и ще обмисляш как да ги поправиш. И аз зная всяка една погрешка не само да я поправя, но да туря доброто намясто. Само като туриш доброто намясто, само тогава погрешката може да се поправи. Животът седи в Любовта, която трябва да се изрази отвънка. Болният запример всякога тича да намери някой лекар, който да му помогне. Добре, но това е частично по51
магане. Защо човек да не потърси помощ при живата природа, при Бога, Който може да му помогне по-съществено? Отвънка ти ще платиш на някой лекар да ти помогне и отчасти може да ти помогне той, може да ти бъде полезен, но само тогава, когато той е в съгласие с природата и когато този лекар дойде да те лекува с обич. Сега колко лекари има, които лекуват с обич? Или правиш добро някому, където си заинтересован. Една млада сестра ми разправя: Учителю, аз съм много добра. Добра съм и всякога искам да се покажа пред хората. Добро правя на хората, но искам, като им направя добро и на мен да направят добро. Казвам: Там ти е погрешката. Ти не правиш доброто, за да ти направят добро! Казано е: “С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери”. Но това е негативната страна и правилото не е разбрано. Каквото правиш на хората, това ще направят и на тебе. Но законът не е така. Ти като направиш добро, добро няма да ти направят. Като направиш добро, хората трябва да те обичат. Добро за добро, това е плащане. Ти трябва да правиш доброто, да проявяваш Любовта, без да очакваш добро от другите хора. Защото ти като правиш доброто, Божията Любов в тебе действа и ще получиш хиляди пъти повече. Аз направя едно микроскопическо добро, една добра дума кажа на някой беден човек, никой не вижда, но аз съм радостен и целия ден съм доволен. Дори съм забравил какво точно съм казал на този човек. Какво ще чакам да дойде да ми благодари, аз съм получил вече много повече, отколкото съм дал, хиляди пъти повече съм получил от радостта, която съм изживял. Забравете себе си или поставете себе си на заден план. Във вашия дом поставете най-първо Господа. Кажете: Господи, каквото кажеш Ти, това ще направим ние. Като идеш на гости при Господа и Той ти каже: Каквото искаш ти, туй ще бъде. Като идеш ти при Бога, ти ще видиш същото правило. Каквото правиш в себе си, ти ще го видиш отвънка. И може туй правило да го проверите. Ако мислиш другояче да оправиш живота си, ще го оправиш така, както всички други хора. Всички хора все та52
ка го оправят. И Христос казва: Ако ме любите, отвътре да ме любите! Тогава Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас. И Аз ще ви се изявя. Много пъти ние цитираме този стих “Ако Ме любите”. Кой може да люби Господа? Ще дадеш в себе си свобода на Господа и няма да се тревожиш, че си беден, гол, бос, че гладен ще умреш, че хората говорят лошо за тебе. Ще оставиш всички тия неща, те са празни работи. Нека си духа вятърът колкото си иска, нека си седи сиромашията, нека говорят хората. Че някой говорил лошо за тебе нека говори. Ама ходя бос, ама вятър духа. Какво лошо има в това? Нека дойде вятърът. Че някой казва: Ти си лош. Аз съм лош, но ти, който ми казваш, че съм лош, си два пъти по-лош от мене. Бил съм несправедлив. Ти си два пъти по-несправедлив от мене, който казваш това. Не бъди индиферентен, но ще го погледнеш, ще го потупаш по гърба този брат и ще кажеш: Слушай, брат, виждам, че в тебе Господ не е свободен и в мене не е свободен, нека се хванем за ръка, да освободим Г оспода, защото Той ще почне да ни стяга отвънка. Мене ще ме стегне веднъж, а тебе ще стегне два пъти. Мене ще стегне с един ревматизъм по краката, а на тебе и ръцете, и краката ще стегне. Тогава какво ще правим? В този свят на земята не стягай Господа! Работи, обичай Го, люби, че като идеш в онзи свят, ангелите ще те посрещнат и на свети Илия ще бъде каляската там с венци. Тъй ще бъде, но ако ти си Го стягал Господа в този свят, аз отсега зная всичко, какво ще бъде на онзи свят. Аз гледам в този свят какво правят хората. Като погледна на някой дом, виждам как живеят и казвам: Вие стягате Господа в себе си, но и вас ще ви стегнат. Много вярно е това правило и в него няма изключения. Да оправим този свят не значи да оправим нашите работи. Не. Но да дадем свобода на Господа да управлява във всички работи да работи вътре в нас! Каквото Господ направи в нас, всичко ще бъде добро. И талантливи ще бъдем, и каквото поискаме, всичко ще стане. Това, което Господ направи, никой друг няма да го направи. 53
Това е Словото за днес: Дайте свобода на Господа в своята душа! И когато почне да ви говори Той отвътре, слушайте Го! А отвънка вие приемайте и прилагайте. Отвътре Господ да действа. Това е правилният израз на живота. Това е новото учение. То е учението на Духа. Това е елементарната стъпка. То е първата стъпка, която трябва да вземете, и да работите. Едно правило, в което трябва да се вслушате. Всеки трябва да има едно ново знание, едно ново приложение. Това не може да се обясни с правила. Тогава пред вас ще се открие един нов свят и работата ви ще стане радостна и весела. И ще знаете вашите близки, които са умрели, къде са тогава, ще знаете даже какво е положението им, какво има в онзи свят. Този закон е верен. В него няма промяна! Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния Вечен Бог на живота. 5. Утринно Неделно Слово, държано на 22 октомври 1933 г., 5 ч. с., София Изгрев. 54
НЯМА ДА ВИ ОСТАВИ Нарядът. Евангелие на Матея 6:25. Хубавите работи, ако не се разбират, стават еднообразни. А еднообразието е сянка на живота. Колкото и да се обясняват нещата, те всякога остават неразбрани. Има едно правило: Само неразбраното в живота донася мир на човека, спокойствие. Ти мислиш за нещата, ти мислиш, че си ги разбрал. Но те всякога остават неразбрани. Ще кажеш, как тъй да не разбираш нещата и да имаш мир? Запример, ти мислиш за Бога, мислиш, мислиш, изясняваш си Го по един начин, по друг начин и най-после кажеш: Тази работа е неразбрана. И имаш мир в душата си. Ти искаш да определиш със своя малък ум, с малкото си разбиране на едно дете да определиш какво нещо е Бог. То е невъзможно. То е най-невъзможното както и да повикаш слънцето в къщата си на угощение. Колкото това е възможно, толкова и ти можеш да разбереш какво нещо е Бог. Това е само едно сравнение, то не е да го изнасяте навън. Да кажете: Туй, неразбраното, дава мир на човека. Неразбраните работи са великите работи и малките работи са велики. Великото малко и великото голямо са две неразбрани неща в света. И добре, че са неразбрани, защото силата седи само в туй, което ти не разбираш. Сега не мислете, че към това, което не разбирате, нямате никакво отношение. Туй, което вие не разбирате, то ви разбира. И там е философията на живота. И всякога, когато вие кажете Ама ти не ме разбираш този, който не те разбира, той седи по-долу от тебе и за55
това не може да те разбере. Ти ще си кажеш: По-добре, че не ме разбира. А онзи, който те разбира, той седи по-високо от тебе, разликата е в това. И винаги ще се явяват тия противоречия. Някога пък вие ще си мислите, че нещата ви са ясни. Но колкото човек се повдига по-високо, той вижда, че в света нещата стават все по-тъмни и по-тъмни. Далечните предмети са невидими, а някои неща хич не се виждат. На 20 километра можеш ли да видиш нещата, даже нищо не можеш да видиш там. Ето мисълта ми каква е: Понеже във вас се заражда едно противоречие и то седи в един много естествен факт от векове, още откак светьт се е създал, съществува едно противоречие в умовете на хората. И интересно е, че никога нещата не са ставали тъй, както те искат. А всякога те са ставали тъй, както не са ги искали. Онези, които не са дорасли, те не могат да видят защо нещата не стават тъй, както те искат. Не искам нещата да стават така и така. Тази мисъл, че нещата трябва да стават така и така, тя е чужда мисъл, тя не е твоя, не е излязла от твоята душа. Тя е една мисъл, натрапена от окръжаващата среда или тя е колективна мисъл. Едно малко дете иска да има големи гащи като баща си. Това е една натрапена мисъл. И често аз съм виждал деца, обули гащите на баща си, и тътрят ги или малки момиченца, турили роклята на майка си, и тя се влачи наполовина по земята. Защо им са тези рокли или защо му са гащите на баща му? Все има една идея, но тази идея е материалистическа. То иска да бъде голямо като баща си. Но защо, и то не знае. Казва: Баща ми е голям и аз искам да бъда такъв голям! Често в духовните хора и в религиозните хора има същия стремеж. Една слабост е това. Всички искат да бъдат големи хора, видни хора. Искат каквото кажат, да стане, а то не става. Ти не можеш да намериш двама души, които за някой предмет или за една своя опитност да са на едно и също мнение. Хората не могат да бъдат едни и същи. Ако вие минете през някой терен, през една местност, вие и двамата може да я опишете, но все ще има една разлика в описанието. Даже двама художници, които рисуват една местност, ще имат различие в картината, в перспективата, те раз56
лично са схванали тази местност. Съдиите като осъждат някого по закона, пак ще има разлика във виждането. Един съдия обърнал внимание на някои данъци повече. И съдиите не могат да съдят еднакво. Всичките съдии не мислят еднакво. Някой съдия някое престъпление не го намира за голямо, а другият, педант, казва: Да се осъди! За учениците е същото. Има известни хора, които имат един кодекс, една малка черта на лицето една малка линийка между очите. Тези хора са толкова дребнави, че ти ако имаш да даваш пет стотинки, той казва: Защо не си платиш дълга? Срамота е! Какво има? Пет стотинки са, не са сто лева! Пет стотинки са ми трамвая. Но този човек същевременно, ако има да дава пет стотинки, той ще дойде да ти ги даде. А има хора, които петте стотинки няма да дадат и хиляда лева ако имат да ти дават, и тях няма да ти дадат. Има и такива, които, както турците казват: Туй, което има да взема, не ттрси, а това, което има да дава, не дава. Това не е добродетел. Най-първо не вземайте пет стотинки на заем! Това е една голяма погрешка. Понеже, като вземеш пет стотинки, ще кажеш тя е малка работа и няма да ги платиш. А хиляда по пет стотинки, тя е голяма сума. Пет стотинки, много малка работа е. Пет стотинки, това не е никакво престъпление. Че си взел пет стотинки от хиляда души, никакво престъпление не си направил. Но тия хилядата по пет стотинки, ще ти причинят една вреда за в бъдеще, която ще бъде неприятна за тебе самия. Сега да ви обясня това по обратния път, за да видите отношението. Представете си, че имате хиляда души ваши приятели, които ви обичат. И ти тръгнеш да ги посетиш. Идеш при единия на гости. Хубаво, дадат ти една паница сладко и водица. Идеш при другия пак сладко, при третия, сто, двеста души триста различни сладка, стане ти байгън. И ако речеш всеки ден да посещаваш своите приятели и все по една лъжица да ти дават, ти скоро ще фалираш. Тия несъвместимите сладка ще произведат обратни резултати. Ти вървиш по един път, нарушаваш закона на храносмилането. Защото храносмилането върви по един път ти трябва да ядеш само когато си гладен, а ти отиваш при приятелите, изяждаш едно сладко, друго сладко. Туй сладко ще ти при57
чини вреда, защото ще предизвика в черния дроб известни сокове, известна ненужна работа. Отидеш ти при своите приятели на гости, но ще искаш да те почерпят една много хубава балканска вода, понеже е безопасно. Една топла вода, никакво сладко. По-икономично е. А когато идеш при друг приятел и си гладен да те нагости хубаво. Всякога няма да ядеш. Сега това е само изяснение.. Правило: Малките неща в живота често създават големи неприятности, стават основа за едно бъдещо нещастие. Сега духовният живот трябва да се разбере и в друго отношение. Ако вие се качите на някой планински връх, както на Алпите, там всичките 10-15 души все са навързани с въжета при изкачването. Ти си един от тях. Онзи пред тебе и този след тебе все са свързани, ти вече не си свободен. Твоето подхлъзване, твоето падане излага на опасност останалите. И ако ти се подхлъзнеш някъде и паднеш, може би никога няма да се върнеш нагоре. Но тези хора са вързани за въжета, за да се крепят. Туй става само на високите планински места, на ниските места не става, както и да ходите там, няма никаква опасност. Тук да се качиш на Мусала също са потребни въжета, защото понякой път може да се подхлъзне човек и да падне в някоя пропаст. Та когато влезете в духовния път и там стават някакви подхлъзвания. Запример, един се подхлъзнал в своето верую. Казва: Това е празна работа. Ти по него отиваш, свързан си с него, вземаш страната му и ти паднеш. Мислиш като него. Това е един резултат. Онзи, който се е подхлязнал, след като падне, той ще има известен резултат. Всяко едно верую, все ще дойде да се опита. Не само в падането ще се опита едно верую, но ще дойде време да се опиташ в какво вярващ. В какво седи доброто? Доброто седи в това, човек да има на какво да се радва. А радостта в какво седи? Радостта е там, дето има път. Дето има живот. Дето има Истина. Щом има път, ти можеш да се радваш; щом има Истина, животът е с тебе, ти можеш да се радваш. Сега, къде е пътят? Пътят е там, където е радостта. Когато имаш радост, пътят ти е отворен. А къде е Истината? Вътре в живота. Истината е там, дето има светлина и топлина в човека. А човеш58
кият живот е там, дето е Духът, дето е душата, дето е умът, сърцето, там е животът. Всички тези идеи да бъдем добри, да живеем добре, трябва да се обяснят. Може да ви се даде една тема да пишете: “Какво нещо е да живеем добре”. И всеки един да определи. Досега ние знаем, че другите хора трябва да живеят добре. Но малко хора ще срещнете, които знаят как те самите трябва да живеят добре. Ние живеем според нашето разбиране. Но да живееш добре, значи да имаш една обширна наука, за всяко нещо трябва да знаеш как да го направиш. Защото доброто живеене, то е отношение, което съществува между хората. С всяко едно живо същество, във всеки един даден момент да знаеш как да постъпваш. Не само с близките, но и с всички останали да знаеш в дадения случай как да постъпваш разумно, че и ти да си доволен, и те да са доволни от тебе. И мислите ли, че товарещо е една постижима наука? То е толкова мъчна наука, че и сам Господ се намира в едно противоречие като дойде да прилага тази наука. Този, Който е толкова умен най-умният, най-мъдрият в света. Дълго време, години се изискват, докато Го разберете. И пак са недоволни, хората са недоволни от Неговите постъпки. При всичките блага, които Той е дал, пак хората са недоволни. Даже и вие често казвате: Господ защо ме е създал тогава? Коя жена не казва: Господ защо ме е създал жена? И някой брат казва: Защо Господ ме е създал такъв простак, а не нещо по-хубаво? Някоя мома като се погледне казва: Защо Господ не ме създаде по-красива? Никак не съм угледна. И колко души ще намерите вие, които са доволни от това, което те имат? Много малко хора. И найпосле гледаш, гледаш в огледалото факта, че остаряваш, го приемаш, но не ти е приятно. Но питам, в даден случай ти си красив, но какво ще ти допринесе твоята красота? Тя ще ти допринесе донякъде нещо, като се оглеждаш в огледалото, ще ти е приятно и весело, но то е така, докато си вкъщи. Излезеш ли на улицата, твоята красота е една съблазън. Всичките хора тръгват подир тебе, интересуват се от твоята красота. Че една мома ако е много красива, ще почнат да я закачат момците, те стават тогава нахални, няма це59
ремонии. Хайде да обясня и по друг начин, да оставим младите моми. Аз вземам младата мома като общо нещо, не частно. Младостта това е един общ принцип, който съществува в света. Не считайте, че щом сте млади, това е само за вас. Оставете това настрана. Вие още не сте млади, вие сте само временно млади и ще остареете утре. Вие още не знаете какво е младостта и какво старостта. Може да играете на сцената като млади и като стари, но това е още фиктивно. Нито сте млади както трябва, нито сте стари както трябва. Млади сте изгубвате младостта си, стари сте изгубвате старостта си и не знаете какво става. След като изгубиш младостта, какво става? Чувстваш старост. Но и старостта не може да я задържите. И най-после умрете. Питам: Какво остана? Младостта изгубите и старостта изгубите, намерите смъртта. С какво може да се похвали един човек, след като е изгубил своята младост и след като е изгубил своята старост? Казва: Ще се мре вече! Хубаво, като умре какво ще придобие? В смъртта се подразбира да умреш в този смисъл да придобиеш вечната младост. Тогава има защо старият да умира. И всеки би се отказал от своята старост тогаз, защото старостта е богатство, което ти си придобил. И трябва да го пожертваш, за да добиеш Божествената младост! Ще го изнесеш ти на Божествения олтар! И туй всесъжение ще бъде благоприятно за Господа. Това е агнето, което ти трябва да пожертваш за Господа, за да ти даде Бог онова, което ти търсиш. Сега всички искате да бъдете благородни, искате да придобиете някои неща. Много пъти съм ви говорил за жертвата, но проучете какво нещо е жертвоприношението. Ти не можеш да бъдеш обичан, ако не принесеш в жертва нещо. Кажете ми сега, можете ли да обичате някого, който нищо не е жертвал за вас? За да го обичате, най-малко трябва да има какво да ви даде. Обича те някой, защото има какво да вземе от тебе. Не мислете, че който обича има някаква идея. Ти обичаш някоя свещ. Защо я обичаш? Защото тази свещ ще я запалиш и тя ще ти послужи. Ти обичаш един всесъжение пълно изгаряне на жертвено животно 60
кон. Но защо го обичаш? Ще се качиш на гърба му. Обичаш един бастун.’ Защо? Ще се подпираш на него. Обичаш шапката. Ще я туриш на главата да те пази от слънцето. Обичаш дрехата. Ще я туриш да те пази от студа. Обичаш обущата. Ще ти пазят краката. Обичаш хляба. Ще ти допринесе живот. Но да обичаш неща, които няма да ти допринесат нищо, няма никакъв смисъл. . Трябва да имате за живота едно правилно понятие. Да обичаш и да те обичат. Като обичаш, трябва да дадеш и трябва да вземеш нещо. Вие вървите по пътя на формулата. Казано е: Даром сте взели, даром давайте. Даром си го взел и даром ще го дадеш?-То не е твое. Бог ти е дал даром нещо. Значи като Го обичаш, заради Любовта на Бога това, което Бог ти е дал на тебе даром, не го задържай за себе си, раздай го даром! Направи нещо за Него! Ако го задържиш, ти правиш едно престъпление. Бог ти е дал изобилно и ако от изобилието на твоя живот ти не даваш, ти сам си създаваш вътрешни нещастия. Животът трябва да тече. И всичките сегашни хора страдат от това, че нямат изтичане. Те мязат на затворени езера. Нямат никакво изтичане вън от тях. От тях става само едно изпарение. А тия затворените езера мязат на онова Мъртвото море в пустинята. Нищо не може да живее там. И това Мъртво море се е образувало от потъването на някои грешни градове. А пък философите ще ви кажат, че човек трябва да се затвори в себе си не си струва човек да се отваря. Съгласен съм до известна степен, но да се затвориш съвършено в себе си и да се отвориш съвършено, това са крайности. Сега туй, за което ви говоря, това са само едни такива временни мисли, които минават и временни желания, и временни постъпки във вашия живот. И малко е времето, в което те живеят. В човешкия живот става една вътрешна смяна. Аз говоря за един вътрешен живот. Става една постоянна вътрешна смяна. Вие се спирате някой път само върху някои силни усети, чувства, мисли, а другите вие почти сте ги забравили. Но от всички чувствания, които вие имате, от най-малкия усет, Божественото остава известно впечатление в душата ви. Вземете желанието във вас да забогатеете. Вие ис61
кате да забогатеете. Потребно ви е да имате изобилно, да ядете и да пиете, и да имате свое жилище. Всеки иска да бъде богат, за да си има храна и облекло, да си има една къща, където да си подслони главата. Това е подтикът за богатството и то е право. Но питам: Какво ви ползва вас едно богатство, ако вие не можете да го използвате, ако не можете да ядете? И какво ще ви ползва едно богатство, когато имате един пружинен креват, но ви боли тялото? Вие лягате на този пух и постоянно усещате болките в тялото. Какво ще ви принесе този креват? Нищо няма да ви принесе. Богатството, в пълния смисъл на думата, се разбира животът. И истинското богатство е онзи постоянен живот, който можете да придобиете. Това е истинското богатство на човека. И богатството е като едно средство на физическия свят за придобиване на живота. Условие е то. Но понеже туй условие сега не служи на живота, много хора са станали крайни сиромаси, не могат да придобият живота. А всъщност сиромашията действа по-добре за придобиване на живота, отколкото богатството. Затова казва Писанието: “Блажени сиромасите, защото е тяхно Царството Божие”. Никога не казва: Блажени богатите. По-добре една ненаписана книга, защото на нея можеш да пишеш, а не една книга, която е надраскана от деца. Защо ти е тя? Аз считам богатството, което ние търсим сега на земята, за една надраскана книга от децата. Всичкото богатство, което имате, и имота, и парите, са опетнени от човешка кръв, хиляди и милиони същества са станали жертва за тях. И вие искате туй богатство, като дойде в дома ви, да ви допринесе благо. То ще донесе благото, но и нещастието. Вие ще се намерите в противоречието на онази царска дъщеря, която за венчаването си е дала дрехата на един от най-видните шивачи. Но този дрехар е бил сифилитик и царската дъшеря се заразила. Вие искате да бъдете богати, силни, здрави. Вашата мисъл трябва да бъде чиста. По правилата на вътрешната хигиена само може да постигнете резултат. Богатството е един резултат. Силата е един резултат, знанието, всички неща, които вие искате, това са резултати. Това, което вие искате да постигнете, вашите мисли, вашите желания, вашите постъпки 62
трябва да бъдат чисти. Ако те не са чисти, вие ще си създадете само нещастие на себе си и никой не може да ви помогне там. Казвате: Господ да ни пази! Господ ни пази, но и ние трябва да се пазим. По някой път трябва да изучавате пророците. Вие не сте изучавали пророците да видите, че и у тях съществува едно голямо противоречие. Казвате: Бог всичко може. Когато Господ казал на Йеремия пиши на еврейския народ, това ще му направя, онова ще му направя, понеже те не изпълниха Моя закон, Йеремия диктувал на един от неговите писци. Ти пиши какво Господ казва. И писците пишат на еврейските царе какво Господ е казал, че трябва да правят. И като прочел тия работи на царя, той казал: Стига, отрежи ги и в огъня ги хвърли. Пак чете, пак изгаря. Царят казва: Празни работи са това, такива пророчески дивотии аз не ги слушам. Господ казва на Йеремия този път: Вземи още по-големи писци и пиши: Понеже ти изгори Словото Божие, от тебе нищо няма да остане, децата ти и ти, всички ще бъдете очистени. И така стана. Сега защо стават тия работи? Някой път вие мязате на този еврейски цар съблазнявате се нещо или ви става криво. Станеш сутрин и си казваш: Аз няма да се моля повече. Какво ще се молиш, ти вече си разгневил Господа. Не искаш да се молиш. Какво ще правиш? Казваш: По този път на дивотиите аз не искам да ходя. Ти считаш, че да се молиш е дивотия и празна работа. А да се не молиш, е дваж по-дивотия! Всичките животни не се молят, но са животни, а ти си човек по единствената причина, че се молиш. Че то е една привилегия! Има едно молене, то не е молене. Но истинската молитва, това е едно отношение, една вътрешна връзка, която съществува между Бога и нас. Подобното подобно ще привлече. И в Бога има това. Той всякога се интересува от нас. Не толкова за нашите блага, колкото Бог се интересува от нашите нещастия. Той гледа, че ти си създаваш нещастия. И един ден ти Него ще обвиняваш. Той казва: Не прави това! Ами искам да го направя, искам да го опитам. Не го прави, ще ти дойде едно голямо нещастие, а пък нужда нямаш от това нещастие. Сега изяснени нещата по този начин, някой път се обезмис63
лят онези религиозни вярвания, които хората имат. Ще дойдем до буквата как трябва да се служина Бога? На Бога ще служиш така: Никога, по никой начин не пий мътна вода! Ако искаш да бъдеш добре, всякога пий чиста вода. Може от 10 километра да я носиш, но най-хубавата вода ще пиеш. Никога не си позволявай нечиста вода да пиеш! Все ще остане малко кал в стомаха ти. Никога не яж мухлясъл хляб! Ако намериш пресен хляб, добре. Ако не потърпи, макар и три дена да си гладувал, потърпи още един-два дена. Никога и никъде не носи една дреха, която някой болен е носил. Твоите окъсани дрехи струват повече, отколкото дрехите на един богаташ, който ги е подарил за своята душа. Нека ги носи друг. Не ти трябват тези дрехи. Никога не вземай пари, за които някой е пожертвал живота си. Не ти трябват такива пари. Никога не се качвай на кон, на който някой е ходил да убива някого! Не ти трябва този кон! И никога не се жени за една мома, която е отровила баща си! Никога не се жени за един син, за един момък, който е отровил майка си! Никога не свързвай приятелство с един ученик, който е бил учителя си! Никога не свързвай приятелство с един слуга, който е крал господаря си! И може да ви дам още ред правила за живота, ако искате. Ти си недоволен от Бога и мислиш, че това е един малък грях. Това е една чужда мисъл, която ти се натрапва отвънка. И ако ти се поддадеш на нея, тя ще те закара на дъното на ада. Трябва да има нещо свято в душата ти! Като дойдеш дотам, ще кажеш: Това са неразрешими въпроси! Няма да се занимавам с тях! Че страдам, че съм беден, че не съм добре облечен няма нищо. Добър е Господ! Той е облякъл другите хора. Като облече другите хора, .ще облече и мене. Още моят ред не е дошъл. Това са милиарди същества, моят ред не е дошъл още. Ще кажеш: Е, кога? Остарях. Е, нека е на старини, по-хубаво, отколкото изобщо да не бъде. Сега това е един начин за разсъждение. И тези изкушения всинца ги имате. Човек, който не може да се справи с тези вътрешни изкушения, той не може да се повдигне в живота си. Ако аз ще се повдигна като един вол, да ме впрегнат да ора нивите, аз не искам 64
такова повдигане! Ако аз ще затлъстея като една кокошка в курника, да ме заколят, не искам такова повдигане! И ако ще бъда един паун, че да ми оскубят перата, и такъв паун не искам да бъда! Вие казвате: Да си уредим живота. Хубава е тази идея, няма по-хубава от тази идея да си уредиш живота. Но за да уредиш живота си, най-първо, ти трябва да обичаш Бога. И то да го обичаш тъй, както никога не си Го обичал. И да обичаш ближния си тъй, както никога не си го обичал! Е, кой е ближният ти? Баща ти, майка ти, брат ти, сестра ти, те са ближни. Питате: Човек не трябва ли да живее за себе си? На същото основание, ако и Бог би казал, че и Той трябва да живее за себе си, тогава какво би станало с нас? Нашето благо седи в това, че много същества не живеят за себе си, а живеят заради нас. И благодарение на тях, ние сме щастливи. Най-великото в света е, когато ти не живееш за себе си! И ако всичките хора не живеят за себе си, тогава ще дойде онова, великото благо и тогава няма да има никакви изнудвания в света! А че хората живеят за себе си, там е погрешката! Щом живеят за себе си, има престъпления, изнудване, а щом не живеят за себе си, тези престъпления няма да се вършат! Ако хората живеят за себе си, престъпленията сами по себе си ще дойдат! Срещате един ваш приятел, искате да се ръкувате. Той казва: Не искам да се ръкувам, ако се ръкуваш с мене, едно голямо нещастие ще имаш днес. Не се ръкувай тогава, неразположен ли си, не се ръкувай. В ръкуването трябва да дадеш и да приемеш нещо, а не само така да си хващате ръцете и да казвате: Добре дошъл! Всичките обикновени работи в света аз ги вземам като пояснение на вътрешния духовен живот. От видимото ние отиваме към невидимото. Ако ти си невнимателен към ръката на един човек, ти ще бъдеш невнимателен и към неговия вътрешен живот. Тази ръка на човека е създадена като образ на правдата. Човешката ръка казва: Да бъдеш справедлив! Не да мислиш за себе си. Ако аз мисля само за себе си, животът ми се слага по един начин. Също така и ако вие 65
мислите само за себе си. Но ако искам да изпълня Волята Божия, Законът на Любовта, тогава отношенията са други вече. • Сега да дойдем до онази основна мисъл, която трябва да остане в ума ви. У човека има едно естество крайно упорито и своенравно. Двояк е човекът. Има нещо крайно упорито и като дойдем до него, всичките сме го опитвали. Човекът ще срещне в себе си най-големият неприятел. Упоритостта и своенравието са в неговото естество и по никой начин той не може да се справи с туй естество. Единственото нещо, което той може да направи е да не му слугува, но да се освободи от него; то да се махне от тебе. То няма да се махне така лесно. Това енай-мъчната работа на земята, почти е невъзможно да се освободи човек от него на земята! Онзи човек, като замине за другия свят, даже и там, пак ще остане от него нещо. Такова нещо е това естество, една лепка е то. Единственото нещо, което остава да направиш е, на това естество да не му служиш. У човека има друго едно естество, което е свойствено на Бога, на него трябва да служиш. Две естества има човек, всякога трябва да се вслушвате в хубавото и на него да служите, а за другото трябва да турите памук в ушите си! И даже няма да се занимавате с погрешките си, понеже е опасно! Не разглглеждай много погрешките си! Благодари, че малко си направил. Направиш една погрешка, кажи: Слава Богу, че се отървах с малко! А пък това естество ще ви тури някой път в много бели. Такива бели ще ви тури, че ще се чудите какво да направите и откъде да излезете. Че има хора, които вечерно време стават като сомнамбули и отиват да крадат. И като стане сутринта вижда, че в касата му има пари, не знае, че е крал човекът. Има кражби, които хората знаят, а има кражби, които хората не знаят. Та има същества, като легнете вие, те ходят и крадат. И като станеш сутринта, ти си обран, неразположен си духом. Обрали те. А някой път станеш сутринта, ти си разположен. Някой, който е ходил да краде, турил обраното у тебе и 66
ти се радваш на него. Но не се минат един-два дни, дойдат и намерят обраното у тебе, и ти станеш нещастен. Какви потънкости има, и вие не ги знаете. Една потънкост има и всичките страдания и противоречия, които срещаме в живота си имат обяснения. А цял един хаос са сега тези радости вътре у вас. Някои неща аз не искам да разправям, понеже се изискват герои. Когато ви прекарват през един мост с много голяма пропаст и сте някой страхлив, няма да можете да минете от там. Аз много харесвам минаването с аеропланите отгоре, но ако е някой страхлив, той и на аероплан няма да се качи. А ако някой такъв се качи веднъж на аероплан, втори път няма да пожелае. А този авиатор ходи и се разхожда горе, и му е приятно това. Та пътят, по който вървите сега не е труден, но като се качите на високите места ще ви настръхнат косите. Като погледнете в някоя пропаст какво ще правите? Не е за деца. Онзи, Божественият живот, не е за деца! Децата трябва да станат възрастни. Сега аз не искам всички вие да минете оттам, но да знаете, че ви предстои това. Един ученик се разболял от някаква неизцерима болест. Някъде в Индия го ухапал отровен паяк и този човек почувствал, че болестта изчезнала и му станало много хубаво. И сега всички европейски лекари искат да лекуват рака с отрова на кобра или на този отровен паяк. Много от големите страдания, които ще ви дойдат на земята са паяци, които ще ви хапят, за да ви излекуват от някоя по-голяма болест. И казва Писанието: “Всичко съдействува за добро на онези, които любят Господа!” Значи най-лошите работи ще ги превърне Бог в добро. В това седи Неговата благост. Той за нас се грижи, когато ние се намираме в някое голямо утеснение, някое голямо страдание. Той е буден, всякога върви успоредно с нас с децата си. И гледа, и помага. Той иска всичките негови деца да бъдат смели, да бъдат решителни, да имат вяра! Вяра е да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе никога няма да те остави. Що е вярата? Да вярваш, че Бог, Който върви с тебе, никога няма да те остави. И само по този начин учениците могат да напреднат. Казват учени67
ците на Христа: Придай ни вяра! Ще вярваш, че Бог, Който върви с тебе и с Когото ти вървиш, Той никога няма да те остави. Ти казваш: Ами как да Го разбера? Не питай как. Не разрешавай туй. Ти само вярвай. Ама ще кажеш: Сляпа вяра. Сляпа, каквато и да е, тази вяра ще те спаси повече, отколкото ако имаш и сто очи. Само една вяра има: да вярваш, че който върви с тебе не може да се изгуби. Да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави. Защото, ако ти изгубиш и тази вяра в себе си, никаква философия не може да те спаси. Всичко в света се мени, но има едно нещо, което не се изменя. Онзи, Който върви с тебе, Той не може да те остави! И Бог казва тъй: “Ако майка ви и баща ви ви отхвърлят, Аз обаче, няма да ви отхвърля. Написах ви на дланта си!” Вие казвате: Дали Той ще удържи думата Си. Значи вие минавате за голям критик. Вие сте издържали думата си, а че Той няма да издържи думата си! Не се съмнявайте, не разисквайте по този въпрос! Туй е вярата! Аз не говоря още за Любовта. Да вярваш, че Онзи, Който те ръководи в този път на живота, няма да те остави! Няма в историята случай, когато Бог да е оставил някого. Никога Бог не е оставил някого! Може само временно, привидно да ти се стори така, но действително Бог няма да те остави! Всички вие трябва да знаете и да вярвате, че Онзи, Който ви ръководи, няма да ви остави. Той е сигурността на човека! И трябва да бъде така. Дойдеш до Него, ще се спреш там. Той е почивната станция. Тази вяра е островът. Там като стигнеш, ще си починеш. Това трябва да бъде мярката за вярата ви. Вярата ви казва, че Онзи, Който ви ръководи и работи за вас, няма да ви остави. Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота. 6. Утринно Неделно Слово, държано на 29 октомври 1933 г., 5 ч. е., София Изгрев. 68
ОБЩОТО БЛАГО Нарядът. Размишление. 7 глава от Марка. Има едно правило, което казва, че благото на всички хора е и наше благо, но само при едно условие когато ние участваме в това благо. Следователно когато ние не участваме в него, то не е наше. Тогава и нашето благо е благо на всички, когато всички участват. Ако те не участват в нашето благо, то не може да бъде и тяхно. Затова трябва да се разбере онази вътрешна органическа връзка. Трябва да разберете защо духовният човек трябва да се отличава с едно истинско познание на нещата. Той не трябва да бъде повърхностен, защото повърхностното знание е като лед, като сняг, като дъжд ще мине и ще замине. Дъждът, като дойде, дълго време няма да стои. Снегът като падне и той дълго време няма да стои. Всички неща на земята имат преходен характер. И ако нас временното ни занимава чрезмерно, ние след това ще загубим същественото. Всичките хора казват, че благото на всички хора е и наше благо. Но при какви условия? Ако всички хора участват в благото на Бога, в онова благо, което Бог е създал, то това благо ще бъде и тяхно благо. Ако те нямат никаква връзка с това благо, макар че много са благата на Господа засега, те няма да участват в тях и те няма да бъдат техни блага. Следователно ако живеем при такива хора и речем тяхното благо да бъде наше, можем да приемем благото на всички. Всичките хора искат да бъдат добри. Един човек може да бъде добър само при едно условие. Може ли човек, който не е при огъня, да се топли? И може ли човек, който не е при светлината, да се осве69
ти? Може ли гладният, който не е ял хляб, да се насити? Или жадният да си утоли жаждата? Не може. Това са прости външни истини. Водата е символ на нещо по-дълбоко у човека; хлябът е символ на нещо по-дълбоко у човека. Този човек може да се наяде, да се напои, но все ще усеща, че има нещо друго, от което той е лишен. Ние сега сме зависими от хляба. Но то е по причина на нашето криво разбиране. Един ден, като разберем Божествения закон на Любовта не като една външна сила, която действа, а да я търсим като водата, като една сила, която отвътре в нас действа, тогава ще бъдем сити, без да търсим хляб. Този въпрос за хляба работи сам по себе си. Той е разрешен тъй, както въздуха. И въздухът няма защо ти да го търсиш. Където ходиш отвори си устата и няма какво да го търсиш. Светлината няма какво да я търсиш. Отвори си прозорците или излез навънка и тя ще дойде. Един ден туй, за което се борим храната доброволно ще дойде, само ще си отвориш устата и храната ще дойде. Каквато храна искате. А сега голяма борба има за хляба. Колко милиона хора се избиват за хляба и всичките хора са извадили ножовете си. Аз ги харесвам, трябва да воюва човек. И аз поддържам едно правило: Дай оръжие на военния, който воюва за народа, а не на апаша, на разбойника, които воюват за своето благо. Дай сили на онзи човек, който воюва за благото на своите ближни, а не на този, който воюва за своето лично благо. Не е човек, който воюва за себе си.’Но човек да си извади ножа и да воюва за Любовта. И този нож, който воюва за Любовта, има едно свойство като срещнеш своя противник и като му удариш един удар и той ще си извади ножа и ще тръгне с тебе да воюва за Любовта. Той веднага ще се обърне, ще те хване и ще ти каже: Братко, много ти благодаря, че ми извади ножа! И той ще си извади ножа и ще почнете да кълцате хората по ръката, по главата. И когото клъцнете става ваш съмишленик, съидейник. А сега след като хванеш някого, роб ще го направиш, ще го туриш във вериги, ще го вържеш и затвориш и после виждаш, че той ти е станал пак приятел. Каква борба е тази? Туй е в обрат70
на форма казано, за да се разберат някои истини. Защото има една философия в живота, която ни препятства. Можем да говорим за Любовта, без да имаме Любов. Ние говорим за това, което не разбираме. Ти можеш да говориш за знанието, без да имаш знание. Туй, което имаш, то не е знание. Или можеш да говориш за силата, без да имаш тази сила. Силата е обусловена от знанието, което човек притежава. Любовта се дължи на живота, който човек има. Свободата се дължи на истината, която човек има. Ако ти не разбираш истината, ти не можеш да опазиш свободата, ти ще я изгубиш, защото и свободата, и тя се губи. Ако не се губеше, питам тогава, защо воюваме ние за свободата? Не трябваше да бъдем тогава свободни хора на земята. Как изгубиха хората своята свобода? Има едно заблуждение у хората, мъчно е да ни се покаже къде е причината за загубването на свободата. Често в менажериите, където има лъвове, някой път ги изкарват и с такива пръти като почват да ги мушкат, те почват да се нахвърлят един срещу друг и се изяждат. Те не знаят, че други ги мушкат. Та и хората някой път ги мушкат отвън. Двама братя, две сестри се нахвърлят един върху друг и се давят. Всеки мисли, че защитава себе си, казва: Ти си причина за всичките ми нещастия! Това не е вярно, това е едно самозаблуждение. То не е в реда на нещата, един баща, който е родил няколко синове и дъщери, или майката да е внесла този антагонизъм в тяхната душа. То е невъзможно! Когато едно дете се роди от своите родители и заболее отпосле, болестта не е от бащата. Някои казват, че болестта е дошла по наследство. Болестта по наследство не може да се предаде. Под наследство друго трябва да разбираме. Роденото от Бога не може да носи болестта в себе си. Болестта отпосле се развива. В човека има нещо отвън, чрез което може да заболее, но човек никога не трябва да вярва, че той има в наследство болестта. Той не трябва да вярва, че човек носи болестта в живота. Тогава, ако животът носи болестта в себе си, има нещо посилно от живота, което се е вмъкнало. Това не е животът! Следователно туй, в което болестта съществува, не е жи71
вотът. Животът е само това, което е единно в себе си. Никаква смърт! Животът е чист сам по себе си. В живота няма никаква болест, никакво зло! Това е живот! А всичките отрицателни неща, дето ги има в света са несъществени, всичко това са посторонни неща. Те са отпосле дошли. Тъй както калта влиза във водата отпосле. Ние казваме сега тъй: Лош е животът. Не е така. Ние постъпваме зле. Казваме: Нечиста е мисълта. Не, мисълта не може да бъде нечиста. Ние туряме нещо нечисто. Казват: Нечисти желания. Не че желанията са нечисти, ние туряме нещо нечисто в желанията. Тъй седи въпросът. Който иска да разсъждава, иска да се подвизава правилно, така трябва да разбира! По някой път казваме: Едно време, преди две хиляди години, как изгряваше слънцето и как стопляше хората, а сега? Не че преди две хиляди години не е било същото слънце, което и сега изгрява. И днес стопля хората по същия начин, но има едно различие в разбиранията на хората. Тогава разбираха нещата по един начин, а сега разбират другояче. И след две хиляди години слънцето ще бъде пак същото, но хората ще го разбират по друг начин. Сега може да се зароди едно възражение, че слънцето и то се е променило. Съгласен съм. В какво се е променило? Слънцето днес е по-добро, отколкото е било преди две хиляди години. Слънцето сега дава повече енергия на земята, отколкото преди две хиляди години. И след две хиляди години ще дава повече отколкото сега. И тогава вие ще дадете едно възражение: Ако слънцето дава повече сега, защо хората не са станали по-добри? Питам, кога се ражда престъплението? Престъплението се ражда в богатството, когато има какво да се краде. Един вълк ходи и дави само мазните овце, когато намери една болна овца, той само я бутне по корема и я остави. Умен е той. Злото седи в имането. Ако хората бяха безсилни и всичките болни, нямаше да има никакво престъпление в света. Защо са силни хората? Сила имат. Защо стават престъпленията? Защото хората са богати. Защо правят хората престъпления? Защото имат знание. Защото имат свобода. Но 72
всяка една свобода, неизползвана както трябва, ограничава човека. И хората са изгубили свободата си по единствената причина, че не са постъпили тъй, както трябва. И туй ограничение седи в тези недъзи, най-първо, органически недъзи, хиляди болести има, какви ли не и с какви ли не имена. След това имаме обществени болести, имаме сърдечни болести и умствени болести. Навсякъде светът е пълен само с болести. Тогава човек си задава въпроса: Какъв е церът на тези болести? Четири неща има, които могат да изцерят човека: живият хляб, който излиза от Бога, който не е пипан с човешка ръка. Аз сега не говоря за хляба, който човешки ръце са го пипали. Водата, в която кракът на никое органическо същество не е влизал. Чистата вода, в която не е влизало никакво животинче, тя е водата, която носи живота. Онзи чистият въздух, дето няма абсолютно никакъв прах. Чистият въздух и чистата светлина, която никога не се е пречупвала, която няма сянка в себе си. Тия четири неща щом приеме човек, само те могат да го лекуват сега. В когото дойде хлябът, той ще изправи сърцето си. В когото влезе живата вода, ще се изправи живота му. В когото влезе чистият въздух, тце се изправи мисълта му. Когато влезе в него чистата светлина, тогава ще възкръснат неговата душа и неговият дух. Туй е учението, което всякога се е проповядвало в един или в друг смисъл. Но туй учение е забулено. Ние казваме, че външните условия са трудни. Условие е майка ти. Запример, ако твоята майка е била болна, тя може да те осакати, да ти създаде един свят, в който ти се раждаш. Ти ще бъдеш един инвалид и едва ли ще можеш да се избавиш от ударите, които тя ти е дала. Ако баща ти е бил непорядъчен, ти също не можеш да се избавиш от неговите недъзи. Та казвам: Първото условие за нас, това са нашите майки и нашите бащи, нашите братя и нашите сестри, по-големите от нас. И когато ние се раждаме, нашата съдба е напълно зависима от нашите бащи и майки. Туй е по отношение на земята. И ако очакваме спасението от нашите бащи и майки на земята, то аз бих ви казал, че нашата работа е свър73
шена. Но ние трябва да се върнем към първоначалния си Баща. Да се върнем при Бога! Първият наш Баща, Той е Бог. Да се върнем при Него! Туй е спасението сега. От Него трябва да се родим наново! Ако човек уповава на туй рождение, което има сега, той ще умре, както всички умират. А той наново трябва са се роди от Онзи Баща, Който ще му даде пълната свобода и безсмъртието. Аз няма да описвам какво е това раждане, но ето какво ще донесе то: щом се родиш по новия начин, ти ще почувстваш, че си свободен човек, ти ще почувстваш, че си в един свят на светлина, гдето всичко е уредено. Ти ще се чувстваш, че си в един свят на живота, никакъв страх няма да имаш. И след като живееш хиляди години, туй ще го проверяваш, че е така. След хиляди години ти ще видиш, че тази Истина не се изменя. А сега какво става с нас? Ти си млад, после ти поникват мустаци, почваш да се радваш, че мустаклия си станал. Но въпросът не се спира с мустаците, почва да ти се показва и брадата, израства брадата, която показва, че умен си станал. Израстне брадата, стане бяла, почваш да се прегърбваш. Станеш човек с голяма брада и престиж, но си загубваш силата и казваш: Ще се мре! Няма друг път! Е, питам, защо ни са тия бради и тия мустаци, какво придобихме от мустаците и от брадата? Аз съм говорил, че мустаците, това са правила, по които младият трябва да живее, а брадата е правило, по което старият трябва да живее. Младият, като му поникнат мустаци, той ги върти насам-нататък, показва, че има мустаци. Но какво означава всеки един косъм, той нищо не знае. Старият пък тегли от брадата, и той не знае защо. Младият като си върти мустаците, изгубва си силата, а старият като си тегли брадата, изгубва живота. Тогава ще дадете друго възражение: Ами жените, които нямат мустаци и брада? Те пък се занимават постоянно със своите коси. Техните мустаци са още по-големи те имат по два мустака отзад на гърба, а мъжът ги носи отпред. Това са пак символи. Ние обръщаме внимание на външните неща. Не отричам външното, но то е един резултат на онзи вътрешния живот. Трябва да знаем, че има един 74
вътрешен живот и, ако ние не разбираме закона на вътрешния живот, тогава външният живот, всички външни резултати ще бъдат криви и всички те ще се опълчат против нас. Да вземем съграждането на една къща. Ако човек не знае как да съгради къщата си, то съградената къща ще бъде едно нещастие за него. Но ако знае как да гради, ако е умен отвътре, той ще съгради една къща, която да бъде благословение за него. Та се иска едно разбиране. Не трябва да се търси живота отвънка. Отвънка са условията, външният свят засега има само условията, а ние трябва да търсим живота и отвътре. Под думата “отвътре” аз разбирам закона на Любовта. Отвътре, вътрешният живот, е само законът на Любовта. Един човек трябва отвътре да го познаеш. Когато го познаеш, ще го обикнеш. Той може да те познава само ако те обича. И ти можеш да го познаеш само ако го обичаш! То е закон. Хората се познават, разговарят един с друг само при закона на Любовта. Ти никога не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш. Същият закон е и с Бога. Ти не можеш да познаеш Бога, ако не Го обичаш. Той ще бъде terra incognita за теб. Щом Го обичаш Той ще бъде разкрит за тебе. В момента, в който ти се поколебаеш или се усъмниш, веднага ще настъпи нощ за тебе. Този закон постоянно функционира. Хората се обичат и след туй казват, че любовта им изчезнала. Не че е изчезнала, те отвътре не се познават. И когато ти почнеш да изискваш от един човек отвътре да те обича, ти осакатяваш неговата любов. Не искай от никого нищо, а бъди готов да даваш. Остави човека свободен, не искай нищо, защото ако той те люби, ако в него седи закона на Любовта, това което ти трябва, той ще ти го намери и ще ти го даде. Но ние казваме: Просете и ще ви се даде. Бог е вътре в нас. Следователно отвътре ще просиш. Бог не може да ти даде нищо, ако ти не Го обичаш. Сега вие мислите, че и без да Го обичате, може да ви даде. Онзи, който те обича, може да ти даде нещо, но след като ти е дал непозната земя 75
хляб не те ползва нищо, условия нямаш. Хлябът е сложен отвънка, а този хляб изисква от тебе дъвкане, трябва да седнеш сам да ядеш, тогава ти ще познаеш доколко този, който ти е дал хляба е добър. И тогава, след като изядеш хляба, в теб ще се роди друга една мисъл, да му се отплатиш най-хубаво. Значи след като ядеш, у теб ще се зароди едно приятно чувство и ти с любовта си отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието да бъдеш нахранен. Не както ние сега правим. Ти вземаш хляба от фурната за пет лева и мислиш, че си придобил нещо. Не, по този ред на нещата ние сме далеч от самата истина. Фурнаджията е благодарен само за петте лева дето си му дал, а какви са твоите отношения към него, той не се интересува, нищо не иска да знае. И ти нищо не искаш да знаеш. Ти се интересуваш само от хляба. Тогава как ще разбереш думите на Христа: “Аз съм живият хляб слязъл от небето, който ме яде ще има живот”? Та хлебарят трябва да приложи нещо от себе си. И онзи, който дава парите, и той трябва да вложи нещо от себе си в парите. Тия пари трябва да бъдат едно благословение. И ако ти би открил една фурна, дето да продаваш хляб, и дойде само един човек и купи от твоята фурна, тия пари ще бъдат достатъчни за през целия ти живот. Тия пари ще се размножават, навсякъде дето се турят, ще бъдат като маслото на Елисей. От посятото зърно не излиза една семка, от него излизат 60-70 зърна, а пък в по-ранните епохи житото е давало още по-голям плод. Сега искаме всичкото благо да дойде отвънка. Донякъде, наполовина, благото може да дойде отвънка, но половината на това благо трябва да дойде отвътре. През пространството светлината иде отвънка, отвън пристига на земята, но тази светлина иде от вътрешността на слънцето, тя излиза, тъй да кажем, от вътрешността на слънцето и носи своята сила. Тази светлина иде отвънка по отношение на земята, но отвътре по отношение на слънцето. Божественият живот, който минава от един човек на друг, той минава отвънка, но самият живот иде отвътре. Следователно,-за да познаем Истината, ние трябва да тър76
сим живота отвътре. Чета в един вестник, където се казва, че един човек, колкото пое недоволен и повече страда, толкова е по-напреднал. Че всички напреднали същества страдали. Че ако някой не иска да страда, нека иска от Бога да стане амеба. И той поддържа, че амебите не страдат. Действително, амебите не страдат като хората. Но като човек, той трябва да приеме страданията. Страданията в живота, това са условията, при които животът може да расте. И при духовните, и при органическите страдания човек все се развива. Например усещате, че се задушавате или че ви е болно тялото, болят ви краката или ръцете. Физиолозите обясняват този факт с това, че между вашата артериална и венозна кръв няма съответствие или че артериалната система изпраща по-малко кръв. Следователно има един недоимък в капилярните съдове и клетките, от които са направени тия артериални съдове, са недоволни. Понеже клетките, от които е направен вашият организъм, не могат да се хранят редовно и вследствие на това заболяват известни органи, няма достатъчно храна, достатъчно кръв. Венозната пък кръв носи големи нечистотии, които се набират по капилярните съдове и по причина на по-малко артериална кръв хората остаряват. В младите хора има повече артериална кръв и те са здрави, а в старите хора има повече венозна кръв и те затова заболяват по-лесно. Ако човек имаше повече артериална кръв, да става постоянно пречистване, то човек би живял не само 120 години, а и 500, и 1000 години. Но сега се задръстват тия системи и човек умира. Тъй както един човек могат да го обесят, така и ние косвено се уморяваме чрез ядене. Някои препоръчват много ядене. Много ядене е опасно и малкото ядене е опасно. Добро ядене е, когато храната може да се асимилира напълно. Малко да се яде, но да се асимилира напълно. И тази материя да се тури всичката на работа, да няма никакви излишъци. Излишъците, непотребното в нас, внася известна отрова. Този закон е верен и по отношение на човешките мисли. Много пъти ние се тровим от разни мисли, които нищо не разрешават. Когато в ума ни стоят разни мисли, които никаква полза не принасят, имаме много желания, които нищо не разре77
шават, те са една отрова, един товар. Да допуснем, че ти виждаш, че някъде бесят някого. Ти страдаш. Питам: Защо страдаш ти? Ако ти страдаш, ако ти се мъчиш, какво ще принесеш на този човек? Приближи се при човека и кажи: Братко, дерзай! И да искат да те обесят, не могат да те обесят! Напред върви! И като те обесят пак ще живееш! Мислите ли, че един адепт, който разбира законите, могат да го обесят? Че той ще суспендира дишането си за 10-15 деня. Докторите ще намерят, че той е обесен. И като седи в гроба няколко дни, приятелите му ще го изровят, ще го разтрият малко и той пак ще може да живее. Десет пъти да го обесят, той пак ще може да живее. Мислите ли, един адепт, който разбира законите, че могат да му отсекат главата? Не. По никой начин. Неговата глава никога не пада. Но, който знае законите. Нашите глави постоянно падат. Сега има адепти и във войната, всички не се убиват. Идва до някой войник някой с намерение да го убие, но като го погледне, ръката му се спре. Разправяше ми един български офицер: През войната като дойдох до един човек, той така ме погледна, че аз се спрях и отминах с коня си. Някой му казал: Този няма да го буташ! Онзи, който живее в Любовта, онзи който има истинския живот, онзи който има знание, истинска свобода, който е свързан с Бога, неговата глава никога не пада. И няма сила, която може да причини смърт на този човек. Такъв човек сиромашия няма да го гази, болест няма да го гази, смърт няма да го гази. Той ще бъде свободен. Истината вие отвътре ще я разберете. Вие ще кажете: Ние тогава нямаме нужда от хората. Не, хората ще бъдат едно условие за вас, за да развиете вашата сила. Защото без тия хора, без вашите ближни, животът ви не може да се изрази. Ближните ви ще бъдат като едно условие, за да проверите тази истина, за да я изучите. Чрез вашите ближни ще проверите вашата сила. Ако нямате ближни, силата ви ще остане непроверена. Та ближните ни са потребни, за добро са те. А сега ближните си ги смятаме за врагове. С тях се бием, воюваме. Ако те ни надвият, казваме: Нашите врагове са по-силни. Ако ние им надвием, казваме: Ние сме по-силни. Но тогава де са истинските врагове? Кой създаде мисълта, че някой си човек отвън78
ка е твой враг? Ако аз съм един богаташ и имам пари, парите у мене ще внесат мисълта, че някой, който ме гледа, ще ме обере. И аз ще го считам за свой враг. Но като нямам нито пет пари, срещам един човек, но не мисля, че той ще ме обере. С моето богатство, ако съм слаб, създавам си мисъл за врагове. Създавам в себе си страх, а същевременно създавам едно изкушение за онзи, слабия, той да ме обере. Хубаво, какво е разрешението тогава? Ако аз съм един богаташ, като срещна един човек, ще му кажа: Братко, ти се изкушаваш. Ще извадя кесията си и ще му я дам. Ако ме срещнат други разбойници ще кажа: Идете при онзи, комуто дадох кесията си. Аз ще ги заведа там, нека си ги делят. И ще кажа: Втори път като мина оттук, ако нося пари, пак ще ви дам. Ако пък нямам нищо, ще кажа: Ето, бръкни в джобовете ми да се увериш че нямам нищо. Според мене хубавите мисли, хубавите желания и постъпки на един праведен човек, това е неговото богатство. Като обереш един праведен човек, втори път не можеш да го обереш. Това ще ти бъде последната кражба. Ти ще обираш грешните, но дойде ли да крадеш от един праведен човек, кражбата ще престане, убийството ще престане, всичко престава. И от там насетне настава един нов живот. Какво значи праведен човек? Праведен човек значи край на всички престъпления. Какво значи грешен човек? Грешен човек значи начало на всички престъпления. Умният човек пък е начало на всичко разумно, възвишено и благородно. Така трябва да се разбира. Като дойдат престъпленията до нас, да бъде край за тях! До нас могат да дойдат престъпленията, но зад нас да бъде край! Тъй ще кажем на всяко престъпление: Край! И Писанието казва, че един ден всичките хора ще дойдат на съд пред Бога. И като дойдат до Бога, всичките престъпления ще престанат. Ние трябва да дойдем пред лицето на Господа, за да престанат всичките престъпления. И тогава като видим лицето Му, ще настъпи в нас новият живот, по който сега въздишаме. За новия живот казвам: Ако на един човек му проповядвам в болницата и той едва седи на кревата, но му проповядвам за хубавата вода, 79
за въздуха, той ще попита: Къде ще бъде това? Казвам му: Извън болницата. Да не мислиш, че твоето щастие е на кревата? И докато ти си на кревата, ти нещастен ще бъдеш. И докато те лекуват лекарите, докато ти слагат инжекции и ти дават горчиви лекарства, ти нещастен ще бъдеш, ще се мъчиш. Няма да ядеш нищо, което искаш, а каквото лекарят ти каже, по заповед ще ядеш. Ще те обличат и ти не можеш да бъдеш свободен. А ти ще бъдеш свободен и добре вън от тази болница. Ще хвърлиш всичките халати и ще се облечеш с други дрехи. Казвам, когато болният излезе извън болницата, той ще почувства какво нещо е здравето и какво нещо е животът вън. Сега и вие питате: Къде ще бъде новият живот? Вън от тази болница, в която сега се намирате. Вън от туй болно тяло! Обновяване трябва да стане. Ако нашият сегашен живот, ако нашето тяло не се обнови, човек трябва да умре. Какво е умирането? Излизането из болницата, излизането из болните тела навън. То е смъртта. И като излезеш из болницата, в този смисъл е едно освобождаване. Отваряш вратата, изпращат те от болницата навън и ти казват: Няма какво да живееш тук. Ти плачеш. Какво ще се прави извън болницата? Какво? Не бой се, отвънка има хляб, има повече хляб, има повече братя и повече сестри, отколкото в болницата има. В болницата всички братя са бамбашка, с бели дрехи са, но вътре са други дрехите им. А в света отвънка са черни, а отвътре са бели. В болницата ще си платиш по 150-200 лева на ден. Ако си седял една година, ще си платиш и ще излезеш из болницата навън. Може да имате каквито и да е други възгледи, може да се сдружите с когото и да е, може да вложите какъвто и да е капитал и може да мислите, че ще успеете. При сегашните условия във вашия съдружник ще се зароди една мисъл да ви изиграе. Вие сте ортаци в една кооперация с едного, но онзи, по-умният, ще вземе кооперацията на свое име, ще прави, ще струва и ще ви отнеме правата. Ти си чиновник, не те повишават. Ти чакаш повишение. И тогава казваш: Добър е Господ! Това е едно заблуждение. Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата. А дето няма поря80
дък, да казваш, че е добър Господ, това е злословие! В болницата Господ не е добър. Добър е Господ извън болницата, а вътре в болницата добри сме ние. Човешката добрина е там. А Божията добрина е извън болницата. Дойде някой, помогне ти с хляб, с къща, с пари, хората са добри, но с тази помощ още не е станало добро. Или казано другояче, ние сме във връзка с хората. И тия хора ни услужват, доколкото те могат да ни услужат, доколкото знаят и доколкото искат да ни помогнат. Какво ще искам от един беден човек? Ще ида в дома му, мога да му услужвам, ще седя ден, два, но това, което аз търся, той не може да ми го даде. Аз търся знание. Знанието не е при бедния човек. Търся сила, силата не е в бедния човек. Силата, тя е необходима, за да се познае свободата на човека. Човек, който иска да бъде свободен, трябва да бъде силен. Силата е необходима за свободата. А знанието е необходимо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието, защото знание без живот не може. Любовта е една необходимост за живота. Тогава имаме любов, живот, знание, сила, свобода. Този е редът на нещата. Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не си силен, ти не можеш да бъдеш силен, ако нямаш знание. Ти не можеш да имаш знание, ако нямаш живот. Ти не можеш да имаш живот, ако нямаш любов. И най-после ти не можеш да имаш любов, ако не си познал Бога. Той е Вечното Начало, което съдържа всичко в себе си. Всеки човек трябва да се стреми да опита това. Защото като една хипотеза, една теория, това няма приложение. Във всичките растения и животни, дори в най-малките, има едно условие да приложат Божественото. Според каквото те знаят, те го прилагат, но туй, което ние търсим, нито в растенията го има, нито в животните, нито в сегашния свят го има. Условия има за това, но като казвам “няма го в света”, онези, които го придобият туй благо, те излизат из света навън. Всеки, който оздравее, в болницата не остава, а излиза навън от болницата и тогава всички, които са излезли от този порядък на нещата, са излезли из бол81
ницата навън. /Силен вятър духа и блъска прозорците на салона. Всички се вслушваме във виенето на вятъра./ Вятърът показва, че трябва да се излезе из болницата навън. Вие не сте в сила да поправите света. Не сте в сила да измените порядъка на природата. Има нещо друго, което изменя. Но във вашата сила е да измените вашето положение! Свободата седи в туй, че вие може да опитате Божията Любов още днес и да я опитате в нейната пълнота. Всички жизнени въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите. Да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер, но в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят. И вие ще почувствате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрение между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат във вас. Вие ще станете силен човек, силен в този смисъл, че замязвате на един извор, че всичките хора ще имат нужда от вас. Защото дотолкова можем да бъдем силни, доколкото можем да бъдем полезни, същевременно полезни на ближните си. Един виден лекар може да лекува, с това е полезен. Него го пазят като зеницата на окото. Защо? Може да помага. Силният човек е потребен. Силният, умният човек е потребен! И само той може да свърши известна работа! “Ще се похваля със своята слабост.” казва апостол Павел. После казва апостол Павел: “Аз съм слаб да правя престъпления”. Но той беше силен, с кои ходеше той да гони Христа? И после казва: “Ще се похваля със своята немощ”. Никой не е такъв, какъвто трябва да е. Той трябва да бъде силен в доброто, слаб в правене на престъпления. Апостол Павел казва: “Божията сила се показва в нас, когато престанем да правим престъпления”. И когато престанем да правим престъпления, Бог се проявява във всичката си сила в нас. А когато сме силни и правим престъпления, Бог казва: Правете вие престъпления, а Аз ще нося последствията. Как ще се подобри животът ви? Отвътре туй ще стане. И когато стане, вие ще виждате Христос 82
във всеки един човек. Като дойде този Христос вътре във вас, вие във всеки един човек ще виждате Неговия образ. Всеки един човек, когото срещнете, ще ви е мил на душата и всеки човек, когото срещнете, ще ви обича. Няма да има човек, който да ви мрази, ако го разбирате и обичате. Кой човек може да ви мрази, ако вие сте готов да правите всичко за него? Кой болен, кой сиромах, като му дадете знания и му уредите живота ще ви мрази? Никой не може да ви мрази, но всеки човек, когото вие подозирате и го спъвате в пътя, може да ви мрази. Всичката мъчнотия седи в туй как да убедим хората, че ги обичаме. Найпърво, ти трябва да убедиш себе си. Ти не можеш да убедиш хората в Любовта, докато себе си не убедиш. Че ако аз себе си не убедя, че обичам хората как ще убедя другите? Ще ви разкажа за двама наши приятели. Единият българин, другият арменец. Братът-българин беше много ревностен и много религиозен. Той искаше да изпълни Волята Божия, но си казваше: Нещо ми недостига. Какво му недостига? Той казваше: Не съм проучил Светото Писание. Още има неща, които не съм разбрал. Обаче един ден той отива при своя приятел арменеца. Той беше дрехар. И двамата живееха в Бургас. И му казва: Слушай, приятелю, какво си седнал да шиеш дрехи на хората, пък аз съм седнал с търговия да се занимавам. Сега трябва да станем да проповядваме Словото Божие на тия хора и да им покажем пътя. Арменецът казва: Аз съм готов! Затварям дюкяна си. На втория ден българинът казва на себе си: Пеньо, чакай, чакай, така бързо не се решават нещата. Арменецът го разрешил въпроса в един ден. Българинът проповядва, арменецът прилага. Българинът и арменецът се отличават с това, че единият започва с “А”, а другият с”Б”. Единият излиза от земята, но и гледа да има коренчета в земята българинът, а арменецът е човек с “А”-то, туй “А” то е минало вече през тази епоха. Външният свят не може да се разбере, докато човек не разбере себе си. Външният свят може да бъде ясен и разбран за нас, когато всичките наши органи, всичките сили, чувства и способности в нас тъй са докарани, в токова отноше83
ние, че да схващаме правилно работите. Схващане трябва! Хората може да ни обичат за нашия светъл ум, могат да ни обичат за нашето благородно сърце, за нашите благородни постъпки. Когато ние разберем и приложим в живота си туй частично, нашето бъдеще отчасти и до голяма степен зависи от това, зависи и от окръжаващите хора, с които ние живеем. Ние трябва да се свържем с всички добри хора по лицето на земята, защото човек междукаквито живее, той или ще се освободи, или ще се ограничи. Аз не съм за онези къщи, направени от камъни, те не са хигиенични, не съм и за тухлените къщи, и те не са хигиенични. От хигиенично гледище, дървените къщи са най-добри. Голямото богатство не е най-здравословно и голямата беднотия и тя не е най-здравословна. Те са две крайности в живота. Животът е между голямото богатство и голямата беднотия. Те са граници. Ти си крайно сиромах, ако не разбираш Божиите пътища и си крайно богат, ако разбираш Божиите закони и знаеш как да ги прилагаш. Ако разбираш добре, но ако не разбираш законите, ще търсиш отвънка богатството. Богатството отвънка няма да търсиш. Но ще се върнеш при истинския си баща и при истинската си майка и ще кажеш: Татко, искам твоята воля да сторя! Доста слугувах на други господари. Искам вече ти да ми бъдеш господар! Твоят баща ще каже: Радвам се, че си поумнял, добил си една опитност. Иди сега и работи! От сега нататък ще имаш моето благословение. Това е сега учението на Христа. Моето благо е това. Всички трябва да се върнем да приемем своето наследство, за да работим тъй, както Господ изисква. Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Истинен Бог на живота. 7 . Утринно Неделно Слово, държано на 5 ноември 1933 г., 5 ч. с., София Изгрев. 84
СИЛЕН И УМЕН Нарядът. 15 минути размишление. 8 глава от Евангелието на Марка. След като е работила някоя жена цяла година, плела и тъкала, какво е придобила? Разбира се, че тя през цялата година непрекъснато не може да тъче. Има 8 часа за спане, 2 часа за ядене и 4 часа за къщна работа за метене, за почистване, 3 часа са потребни за ходене по съседките да разправя за новините, 2 часа й са потребни да се облече, да се накити и не зная колко време ще остане да тъче. Тя за да тъче, трябва да ошета първо и тогава да влезе в стана да тъче. Но колкото и да работи, цяла година, колко ще изработи? Един топ плат, може би от няколко стотин метра. И какво може да допринесе този плат? Ако е тънко платно, ще си направи ризи, но ако е някой дебел плат, ще направи горни дрехи и т.н. Човек трябва да работи, но има работа и работа. Има работа, която се отнася чисто до физическия свят и която не е нещо съществено, едно приготовление. Има работа в духовния свят, тя се отнася до вътрешността на човека, да се уреди и организира, да се нареди къщата, то е Божественото, туй, без което човек не може. Всеки един, който е влязъл в пътя, трябва да има една ясна представа защо е влязъл, как и накъде върви. Запример можеш да имаш една представа за слънцето, че е светло, че озарява, че топли земята, но ако се заинтересуваш от естеството на слънцето по-издълбоко, ще имаш друга представа. Според учените какво е състоянието на 85
слънцето? В едно отношение са прави. Те казват: Слънцето е една разтопена огнена маса. Други казват, че слънцето не е огнено, а е като земята. Но ако се вземе огъня сам по себе си, той е носител на живот. Без огън живот няма! И ако е разтопено слънцето, това нищо не значи. Какво е по-хубаво за човека да е кораво слънцето или да е разтопено? Да е разтопено е по-хубаво. Кое е по-хубаво за водата, да е разтопена или да не е разтопена? Има известни понятия, които съществуват без да се разбират. Малкото дете има желание да расте, да стане стар, да възрастне. Като дядо си трябва да бъда. Този стремеж е един лъжлив стремеж. Като дойде до състоянието на дядо си, ще види, че дядото има дълга бяла брада, но същевременно ще усети, че дядото има една вътрешна слабост, която детето не е подозирало. Ще види, че на дядото краката не държат и после, дядото има нужда другите да го гледат, той не е напълно самостоятелен. Така също в човека се раждат някои мисли, че като стане християнин или като влезне в новото учение, всичките му работи ще се оправят. Но ако той не разбира закона, ще се намери в положението на малкото дете и на стария дядо. Човек все ще придобие нещо, но ще си каже: Що ми трябваше това? Или пък ще се намери в положението на онзи, когото го учили в едно военно училище, за да му турят шашка като стане офицер и да му е приятно. Но тази шашка ще му донесе и беля на главата. Ще му окачат шашката, но ще дойде войната, там е лошото! Като дойде войната, шашката ще се опита. Питам, колцина от тези, които са завършили военното училище, след края на войната се връщат здрави? За всичките положения на живота, каквото положение и да заемете, има една опасна страна. Вземете най-добрата служба в този свят, тя е службата на майката и на бащата. Няма по-добра служба от тази! Защото бащата е цар, а майката е царица! И затова всекиму трепти сърцето, иска да стане баща, иска да стане майка. Но под майка се крие царица, поданици има, ще заповядва тази майка. Това дете и то не иска да остане като дете, и то иска да стане като майка си. Даже един цар да 86
стане човек, пак го очаква голямо изпитание. Царят се намира между хора, на които не може да вярва, той почва и най-близките си да подозира. Едно положение много трудно. Казвате: Какво му е на един цар? Хем му слугуват толкова хиляди хора, всичко му е уредено! Ни най-малко не е уредена работата на царя! Нима майката, която страда, е майка? Кое отличава майката? Или кое отличава бащата? Баща е онзи, който може да даде живот! Майка е одази, която може да отгледа живота. Ако бащата не може да даде живот, той не е баща. И ако майката не може да отгледа живота, тя не е майка. Другото вие ще си определите. Силен е онзи, който никога не може да изгуби силата си. И по какво се познава силният човек в света? Аз ще ви определя. Силният човек се познава по това, че той може да направи една погрешка. Отрицателен силен. Защото човек, който не може да направи погрешка, той не е силен. Ние говорим за силата. И силен е онзи, който може да изправи своята погрешка! Щом не може да изправи погрешката, той не е силен. Но за да изправиш погрешката си, трябва най-напред да я направиш. Как ще изправиш една погрешка, ако най-напред не си я направил? Значи, не си силен да направиш една погрешка и не си силен да я изправиш. Вие казвате: Искам да стана силен! Но за да познаеш, че си силен, трябва да направиш една погрешка и да я изправиш. Пробният камък е този! Искаш да бъдеш силен, непременно с първата стъпка трябва да направиш една погрешка. Ако можеш да я направиш, силен си, ако не можеш да направиш погрешката, ти си слаб човек. И ако не можеш да я изправиш, ти си слаб човек. Пък ако не можеш да направиш никаква погрешка, никакъв не си. Това са ред изключения, логически изводи са това. Някой път хората могат да мислят каквото си искат. Силен е, който може да направи погрешка и да я изправи. А умният се отличава по това, че може да предвиди една погрешка и да я предотврати. Ако ти не можеш да предвидиш една погрешка и не можеш да я предотвратиш, трябва да знаеш, че не си умен. Важното е, че сега, след като ви говоря толкова много, вие като си отидете 87
вкъщи, ще си мислите пак както си знаете. Вие си имате такива здраво изработени калъпи. Лесна работа е това калъп да има. Но ако някой ви вземе калъпа, тогава? Ако сте без калъп, тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин от Варненско, който имал много големи крака и отишъл да си купува чехли от един турчин. Пробвал всичките чехли, но нито едни не му ставали и турчинът казал: Калапсъс. Българинът мислил, че тази дума е обидна, докачил се, излязъл бързо от дюкяна и на няколко километра далеч от него извикал: Сен калапсъс, което значи ти си калъпсъс. Турчинът нямал търпение да му направи големи чехли и българинът нямал търпение да дочака да се разберат добре. За забелязване е, че Христос нахранил в единия случай 5 хиляди души, а в другия 4 хиляди души. И от единия случай са останали 12 кошници с укрухи , а в другия случай са останали 7 кошници. Някой ще каже: Ако бяхме във времето на Христа, щеше да бъде една привилегия за нас! Но при всичките тези чудеса Христос вижда, че учениците ни най-малко нямат разбиране, след като бяха свидетели на единия случай, пак се безпокояха. След като нахрани онези 5-те хиляди, казват: Откъде ще се вземе толкова хляб тук в пустинята да ги нахраниш? Туй безпокойство е общо. По някой път човек има право да се безпокои. Майката се безпокои какво ще стане с детето, ако не е тя и казва, че тя го храни. Но преди детето да се е родило, природата го е осигурила вече. И целият организъм е преосигурен с вода, въздух, със светлина. Майката е само временен проводник на онези блага, които природата дава. А тя казва: Аз трябва да отхраня това дете! Майката отглежда детето отвън, а туй дете не го отглежда в себе си. И вследствие на неотглеждането на детето отвътре, туй дете отвън умира. Защо умират хората? Липсва им нещо. Като липсва животът, човек умира. А този живот идва винаги отвътре! Ако ние обсъдим малко по-отблизо живота, ако една майка е бременна с едно де калапсъс без калъп (тур.) ♦ укрухи къс, парче залък хляб (стбълг.) 88
те и ако тя не се храни добре, ако тя постоянно се трови и смущава, тя няма ли да умори това дете? Ще го умори. Туй дете тя ще го осакати в себе си. Сега ние не виждаме, че със своето вътрешно неразположение осакатяваме нещата отвътре. Всичките добри проекти, които човек има отвънка, даже които са реализирани, даже те могат да се осакатят. И всичко можеш да осакатиш около себе си, а същевременно и всичко можеш да поправиш зависи каква ти е силата и какво е твоето разбиране. Да разбираш външно то е този вътрешен процес. Някои искат сега известни резултати. Резултат можеш да имаш и можеш да го изгубиш този резултат. Можеш да родиш, можеш да си баща, да създадеш едно дете, но можеш да станеш причина и да го умориш. Допуснете в този смисъл, че и вие имате една душа, която трябва да отгледате. Аз вземам душата като едно дете. Новият човек аз наричам тази душа, която е вътре в тебе. Ако ти тази душа в тебе не можеш да отгледаш, а допущаш всички съмнения и отрови, това, което е заченато в тебе ще си замине, ще се помине туй дете. И ти останеш като една празна каца, една празна стомна. Питам: Какво си спечелил тогава? Всякога една стомна трябва да бъде пълна с вода. Не само това, но водата трябва да бъде постоянно чиста, постоянно трябва да има едно преливане. Сега искам да ме разберете добре. Може да влезне съмнение във вас, дали нашата душа в нас е жива или умряла? Сега като говоря, аз искам да ви поставя на мястото, да видя умни ли сте, или не. Защото туй, за което ви говоря, един ден може да ви постигне. Да предвидите злото, да предвидите една грешка отдалече. Тогава може да сте умни хора! Пък ако ще направите една погрешка, това е вече от вашата сила. Засега всички сте силни. Мен ме радва, че всички сте силни, значи всички правите погрешки. Няма някой от вас, който да не прави погрешки. В първото положение всички са толкова силни, че няма нито един от вас да е слаб. В правенето на погрешките не съм намерил един, който да е слаб. Във второто положе89
ние, в изправянето на погрешките, там гледам мнозина се колебаят дали една погрешка да я изправят, или да я оставят така да мине. А пък, колкото да предвиждате погрешките отдалече и да ги предотвратявате, както ви гледам, тази работа не е за вас. Две качества трябва да има човек: той трябва да бъде силен и трябва да бъде умен! Нищо повече! За да може да се приложи Божественото учение в света, ние трябва да бъдем и силни, и умни! Това е една необходимост! И щастието в света не може да дойде, ако човек не е силен и ако той не е умен. Щастието не може да дойде, понеже човек няма да може да го задържи. Щастието е нещо конкретно. Може да дойде в тебе едно състояние, една хубава, красива мисъл, едно приятно чувство, но седи няколко минути, може един час, и след туй изчезне. Къде отиде? Вие казвате: Не съм щастлив. Защо не си щастлив? Едно от двете: или че си слаб, или че не си умен. Едното от двете. Първата погрешка, която човек прави в света е, че се ражда. Втората погрешка, която човек прави е, че умира. Че си се родил, е първата погрешка. Имал си желание да дойдеш на земята. Втората погрешка е, че умираш. Понеже не си харесал живота, искаш да бягаш. Питам, след като си се родил и след като си умрял, заминеш в другия свят, какво да кажат онези там? Ти си направил една погрешка. Умираш, и като умираш, не си оправил погрешката си, че си се родил. Че ако ти в раждането си си дошъл само да ядеш и пиеш и не поправиш погрешката, тогава и като умираш какво си придобил? В туй раждане е погрешката. В туй раждане ти ще направиш безброй грехове. Казваш: Не си струва да се живее. Питам: След като направиш тази погрешка и умреш, какво се ползваш от това? Казваш: Втори път като дойда, ще я поправя. Втори път като се родиш, значи да направиш втора погрешка. Е, две погрешки правят ли една добродетел? Аз разглеждам нещата много обективно. Някой утешава човека, като му казва: Втори път като се преродиш, ще изправиш грешката си. Казвам: С всяко раждане на земята, една погрешка си 90
направил. Ще изправиш погрешката си. И се ражда човек. Защо се ражда? За да изправи погрешката на смъртта. Затова се ражда. А защо умира човек? За да изправи погрешката на раждането. Защо трябва да се роди човек? За да изправи погрешката на умирането. А защо трябва да умираш? За да изправиш погрешката, че си се родил. Туй трябва да го имате предвид, да размишлявате, да схванете вътрешния смисъл. Така трябва да разсъждавате. И тогава, след като изправиш погрешката, ти ще дойдеш до онова, което Христос нарича “Ако се не родите изново от дух и вода, не може да влезете в Царството Божие”. Аз казвам: Ако не изправиш погрешката на раждането си и ако не изправиш погрешката на умирането си, ти не можеш да влезеш в Царството Божие! За мене е безразлично дали туй ще разберете, или дали живота ще го приемете. Животът е едно благо, ако го приемете като едно изправление на погрешката на умирането. И смъртта е благо, ако се изправи погрешката на раждането. Но ако при раждането не изправите една погрешка, животът е едно мъчение и смъртта е друго мъчение. Всички, които са се родили, казват: Що ми трябваше да вляза в живота, да тегля този кучешки живот! Тогава казвам: Да се родиш, това е една привилегия. Ти си се родил, казвам: Ти си силен човек! Направил си погрешка, ти си силен човек! Само силните хора могат да се раждат, а слабите няма ги никъде. Щом не можеш да се раждаш, слаб си. Сега разбирате ли коя е първата погрешка? Да се роди човек е първата погрешка, която той прави, той е силен. Значи, ще се радваш, че си силен! Или изправил си една погрешка, силен си. Който се ражда, е веднъж силен, а който умира е дваж силен. Ама кога? Само като се изправи погрешката на смъртта. Сега по някой път вие се запитвате: Защо ли се родих? И мислите вие, че ако станете цар, ще оправите света и какви ли не други мисли от този род ви идват. А в живота, ако изправите погрешката, тия работи ще дойдат. Но ако не изправите погрешката на своето раждане, вие ще носите букаите на краката си, както ги носят мле91
копитаещите. Всеки кон всеки ден получава по 10-20 камшика по задницата си и казва: За какво се родих? Да теглиш каруцата, да носиш брашното, да ореш на нивата по 7-8 часа. Питам: Какъв смисъл може да има животът на един вол, който оре по 8 часа и прави бразди? И като се върне в дома, турят му малко слама, а като умре, му одерат кожата и правят от нея цървули. Пита волът: Какво постигнах аз? Нищо не е постигнал. Но ако човек е прекарал живота си тъй, какво е постигнал? Трябва обективно да се разглежда живота. И всички тия млекопитаещи, които служат сега, те са едно предметно учение за вас. Ти казваш: Защо този вол оре? Тогава ще кажеш на себе си: Чакай да видя да не би и аз да ора така някъде. Някой дявол да ме е впрегнал. Виждаш някой кон тегли каруцата. Питаш: Дали не съм и аз като този кон да тегля една натоварена каруца? И казваш: Горкият кон! Че ти си още повече за оплакване! По някой път ние искаме да освободим млекопитаещите. Ние никога не можем да ги освободим от сегашното им положение, докато не разберем себе си отвътре и докато на себе си не помогнем. Свободни трябва да бъдем всички! И никога не можем да помогнем на ближните си отвън, докато отвътре не им помогнем! Никога една майка не може да помогне на сина си или на дъщеря си отвън, ако отвътре не може да им помогне. И на себе си човек не може да помогне отвън, ако не си помогне отвътре! ' Опасната страна в тия съждения аз да ви кажа къде седи. Ти си си порязъл пръста и аз ти чета морал: Защо не си внимавал, къде гледаш, защо се поряза? Приказвам, но повече не правя, не помагам. Има и друго положение ти си се порязъл, не ти говоря нищо, но изтисквам кръвта, турям малко сол на порязаното място, превързвам ръката и кажа: Друг път бъди по-внимателен, защото е опасно! Радвай се, че пръстът ти не се отсече, трябва да се лекуваш сега! По този начин ще разрешавате нещата. Начало на погрешката е, че си се родил човек. И след като се роди, втората погрешка, която ще направи човек, е че той ще почне да яде. А след като яде, не може да иде 92
и да не направи пакост на хиляди хора. Всичките правите грешки в яденето и пиенето. Във всяко едно ядене трябва да изправиш една погрешка. Три пъти на ден ядене, три погрешки трябва да изправите. Четири пъти ядене на ден, четири погрешки трябва да изправите. А сега седите и не мислите. Тогава колко погрешки сте изправили? Жената, която готви на мъжа си, ако не е изправила погрешките, мъжът й ще умножи нейните погрешки и те двойни стават у него. Щом ядеш от една тенджера, на която домакинята не е изправила погрешката, ти освен че нищо не придобиваш, но се натоварваш съвършено. Знаеш ли на какво мяза готвенето? Влизате в гостилницата, посрещне те гостилничарят любезно. Най-първо ти си свободен, ти ядеш, той ти донася, но като речеш да излезеш, гостилничарят е много взискателен. Казва ти: Туй ядене струва сто лева. Трябва да ги платиш. Ти казваш: Ама давам. По любов. Той казва: Никаква любов! За мене любовта са парите. Трябва да си платиш! Ето погрешката. Трябва да изправиш погрешката. Е, какво ще направиш, ако се намериш без пари? Аз ще ви приведа един пример. Във Варненската гимназия имаше един ученик, музикант, закъсал, беден, много духовит и малко хитър. В една от стаите имало един долап, малък, но широк и той лежал на долапа отгоре. Във Варна беше прочут тогава Шишко македонец, с голямо благоутробие, весел и всичките ученици като кажат “Бай Шишко”, от устата им мед капеше. “Нашият Шишко” казваха те. Един ден този ученик влиза тъй весел в гостилницата, Шишко го пита: Как си, тръгна ли ти работата? Е, тръгна ми. Дай ми да ям! И Шишко му дава от едната тенджера, втората, третата, четвъртата. И ученикът казва: Хубаво се наядох! Почва да излиза, но Шишко иска пари. Ще почакаш, сега нямам пари! Трябва да си платиш! Като нямаш, трябваше да ядеш една паница, а не толкова паници. И тегли му Шишко, както си знае един бой. Сега ние можем да се смеем на Шишко, но туй е, което постоянно става в света и с нас. Че този Шишко е в света. Ние влизаме в неговата гостилница, но речем ли да 93
излезем? Кой от вас не е имал опитността на Шишко? Това в живота съществува навсякъде. Ние мислим, че нашата работа е малко друга. Но паралелът е много верен. Тъй ако разберем християнството, както сега се разбира новото учение, то е неприложимо в живота. Как ще приложите вие християнския морал в съвременното общество? Вие предполагате, че ще дойде Царството Божие. Но какво нещо е Царството Божие? Царството Божие е да изправиш погрешката на раждането и погрешката на умирането. Че всичките неща са все погрешки. Ти си направил едно добро някому. Ти си направил една погрешка, трябва да я изправиш. Ти нахраниш един престъпник, един убиец и той отива и убива някого, какво добро си направил? Ти дадеш пари някому, той вземе един пистолет и убива някого, какво добро си направил? Пратиш един негодник в училището да стане адвокат и да лъже хората. Или пратиш някого да стане богослов и той проповядва повече лъжливи работи. Или го направиш поет да пише такива нескопосани работи. Какво добро е това! Казваш да бъда поет. Че какво ще пишеш ти? Или да бъдеш философ. Какво ще философстваш? Че как Господ е направил света? Е, как го е направил. И от своето знание на неизправените погрешки, ти ще извадиш заключение, че целият свят не е направен тъй хубаво. Както сегашните физиолози, като гледат човешкото око, казват: Има един дефект окото, че не е направено толкова умно. Дефект има! Дефектът седи в това, че твоето око е раздвоено и не е в първоначалното си състояние. А този дефект хората са го внесли в очите и казват, че природата го е направила така. Но съвсем друго е първоначалното състояние на окото на човека. И казва Христос: “Ако светлината в тебе е тъмнина, тогава каква ще бъде външната тъмнина?” Казва: Голяма тъмнина! Вие може да си зададете въпроса, защо ви говоря така? Може и да не ви говоря. Ако посадя едно житно зърно на нивата, аз имам вяра в житото, а щом го оставя в хамбара, казвам, че то не е за сеене. А щом го садя, значи е добре! Някой път мисля, че сте силни. И показвам ви в какво седи вашата сила. Да направите погрешка и да 94
я изправите. Ще паднете. Де ви е силата тогава? Не съжалявайте, че сте направили една погрешка и не се радвайте преди да сте я изправили. Размишлявайте, че имате условия да опитате силата си като изправите погрешката си. Да знаете, че можете да направите една погрешка, силни сте. И силни сте да я изправите тази погрешка. За да познаете дали сте умен, вижте дали може да предвидите погрешката и дали имате познания да я предотвратите. Питате как ще се преобразува обществото? Когато се въдвори любовта между хората. Казвате: Да се обичаме! Че какво ви препятства да се обичате? Нищо не ви препятства. Но има нещо друго. Ако ти възлюбиш някого, ти ще направиш първата погрешка. Щом го възлюбиш, ще дойде погрешката. Кога се раждат всичките спорове? Някой, като не си го възлюбил, е недоволен, но ако ти го възлюбиш, помежду ви се явява едно голямо противоречие. Ти си обикнал един човек, който не е изправил погрешката си. И той казва: Понеже ме обикна, изправи моите погрешки! И ти си създаваш двойна работа. Как ще изправиш тогава погрешките му? Ти своите не си изправил, как ще изправиш тогава неговите? Обикнал си някого ти ще изправиш неговите погрешки. Обикнал те е той да изправи твоите погрешки! Две мерки трябва да имате. И тия мерки трябва да бъдат абсолютни! Първака е: като даваш, ти трябва да бъдеш абсолютно свободен, никой да не те ограничава. И онзи, който взема да е доволен, колкото и малко да му е дадено. Ако той е недоволен, значи иска да те ограничава, да ти се наложи. Това не е свобода. Той иска от тебе, казва: Толкова трябва да ми дадеш! Това не е свобода! Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре. Каквото намерите за добре, туй ми дайте. Направете както искате и колкото искате. И да не определя какво да направя. И не само външно, и вътрешно да не помисли, че малко съм му дал. Всеки един от вас да бъде свободен! Аз разбирам свободата в моите действия, туй, което аз направя да е закон. Мене никой да не ме ограничава. 95
Второто положение туй, което ми дават хората, да зная как да го приема. И да съм благодарен, колкото и малко да ми дадат. Ти казваш: Аз не го искам това от тебе! Ти го ограничаваш. Аз от тебе не искам никаква услуга! Че къде е твоето разбиране, как не искаш никаква услуга? Ти не искаш друг да ти направи услуга, а искаш да направиш услуга някому. Някой иска да ти направи една услуга, остави този човек, нека ти направи услугата той както иска, остави го свободен! Ти приеми тази услуга, не нарушавай неговата свобода. И ти като искаш да направиш услуга някому, и твоята свобода ще се наруши, ще се ограничи. Това са разбирания, които могат да се приложат като един морал. Ти казваш: Ами той е едно дете. Оставете това дете да постъпи както иска в дадения случай. Туй дете няма да го оставиш да бъде господар на твоята съдба. Остави го да бъде господар на своята съдба. Остави това дете вкъщи! Майката има право да затвори вратата, да го остави целия ден да ходи, да пъпли дето иска, но да затвори всичките прозорци, да не би да излезе от прозорците и да покаже силата си. Затваря го да пъпли и като плаче, не се смущава от неговия плач, защото като плаче детето показва, че е силно. Детето като плаче, то разрешава мъчните въпроси. Плачът е един метод в природата, чрез който се поправят погрешките. Вие сте чудни някой път като казвате: Защо трябва да плаче човек? Че онзи грънчар, той плаче, но като плаче, той сам се ползва от водата. И тази вода, за да я има, все някои са плакали преди вас. Все са събрани тези сълзи. Те са излезли от чуждите очи, не са излезли от собствените очи на човека. Той още не е вложил своите сълзи, че да направи едно гърне от своите изплакани сълзи. Защо сегашните гърнета не са хубави? Защото са направени от чужди сълзи. Гърне, направено от наши сълзи, ще бъде хубаво, здраво гърне. Някой път казвате: Какво мисли нашият Учител? Аз тъй гледам на живота. Аз като минавам покрай един грънчар, гледам аз как бих направил едно гърне. Казва някой: Направи ми една услуга. Казвам: Не ми казвай да ти направя една услуга, ти ме огранича96
ваш. Остави ме свободен, да направя едно добро аз както зная и после да не ме съдят за постъпката ми дали съм направил добро, или не. Напишеш някому едно писмо и после ще седне той да те коригира, че не си турил тази дума на място или онази запетая дето трябва. Като ти пишат едно любовно писмо, не коригирай! И ако писмото не е хубаво написано според тебе, погрешките са твои, а не на онзи, който ти е писал. Ще забележите един факт: когато ние обичаме някого, ние никога не виждаме, че той прави погрешки. Щом ти виждаш погрешките някому, туй показва, че ти не го обичаш. И щом той вижда твоите погрешки, и той не те обича. Защото в любовта всякога се изправят погрешките. Щом ти обичаш и щом той те обича, погрешките се изправят. Защото Любов е само това, дето се изправят погрешките. Любов е само това, което изправя погрешките. Бог е Любов. Той постоянно изправя нашите погрешки. И Писанието казва: Бог е в Христа и помиряваше света със Себе Си! Не вменяваше греховете им, не ги виждаше. Това е в Бога! Това е младото, силното! Той само ни казва: Не правете тия погрешки, понеже вие ще страдате! И когато ние не можем да изправим някоя погрешка, тогава Бог завзема нашето място и идва на помощ да изправи нашите погрешки. Но трябва да знаем, че не всякога Бог ще вземе туй място, защото Бог като прави това, е свободен. Но и ние трябва да бъдем свободни. Ние трябва да вършим, което Той върши. Че ако ти се отказваш да вършиш туй, което Бог върши, не се ли ограничаваш? Казваш: Аз не мога да направя това нещо! Ти се ограничаваш. Туй е непостижимо за мене. Ти се ограничаваш. Постижимо е. Туй за бъдеще трябва да бъде един идеал, а не само засега. Аз намирам сегашния дом за много добър, с единствената погрешка, че жената е родена и единствената погрешка, че мъжът е роден. Аз къде намирам погрешката? Намирам единствената погрешка, че жената умира и че мъжът умира. Намирам погрешка, че децата са родени и че децата умират. Другите неща оставям настрана. И тогава казвам: Нали добре ще бъде, ако тази домакиня изп97
рави своята погрешка на раждането и изправи своята погрешка на умирането? След туй казвам: И домакинът да изправи своята погрешка на раждането и умирането си. Защото раждането подразбира изправяне погрешката на смъртта. Че сте верующи, или че сте в Новото Учение, все едно. Направили сте една погрешка. Трябва да я изправите! Че ако ти си християнин и не живееш както трябва, това не е ли погрешка? Не че не е хубаво, но погрешката е там, че не живеете както трябва. Ама да не бях станал. Но станал си вече. Да не бях се раждал. Родил си се вече. И сега трябва да изправиш погрешката! Сега ще умреш! Там е пак погрешката. Ти се намираш в една дилема. Погрешка е раждането, погрешка е умирането. Остава тогава силата, която изправя погрешката! Трябва да изправим погрешката! Божията сила работи в мене. Силен съм. Ние ще покажем своята сила в изправянето на нашата погрешка. Второто положение ще изправим живота си, ако можем да предвидим погрешките, които могат да станат и да ги предотвратим. Ще ви дам един магически начин, по който една работа може да се подобри. Аз съм срещал някой да казва: Аз да имам жена, как ще я възпитавам. Пък жената казва: Мъжа аз тъй ще го коткам, ще го галя. С галене работата не става. Ходил един мъж в гората. След като сякъл дърва, той си ударил с брадвата крака и се връща вкъщи. Жена му почнала да го гали, да го милва. Но мъжът казал: Жена, с милване няма да стане работата, трябва да се превърже този крак! Трябва да се изчисти кракът, да се превърже раната. Това е минаването! Милувки има, когато човек е здрав. В доброто дело е милувката! Всяко едно добро дело е една превръзка за някоя рана в света! Да направиш едно добро дело, превръзка е това. Да помислиш добро за някого, друга превръзка е. Превръзки трябват сега! И ако тия превръзки не ги правим навреме, все страдания ще имаме. И то е хубаво, ще имаме добра опитност. Но раната трябва да се заздрави. Това е новото, което трябва да остане в ума ви. Не че онова, което досега сте мислили, е криво, е лошо. Не е 98
лошо, човек че се е родил, но не и добро. Не е лошо, че умира, но не е и добро, че умира. Ако в смъртта ти не придобиеш своята свобода, смъртта ти не е намясто, не е навреме! И ако в живота ти не можеш да опиташ Любовта, и животът не е намясто! Следователно ние се раждаме да опитаме Любовта; ние умираме, за да придобием своята свобода. Умрял е онзи човек, който е придобил свободата си. Жив е онзи човек, който е опитал Любовта. Той живее. Сега ви представям тия неща, към тях да се стремите. Туй разбирам да имате. Този, сегашният живот, който имате, ще се оформи само по този начин на мислене. И нищо не може да стане извън тези максими. Извън тези максими животът все ще върви по старому. С новото разбиране ще внесем онова велико вътрешно разбиране. Единство ще се внесе в живота. И ще мислим тъй, както Бог мисли. И ще действаме тъй, както Бог действа! Или казано другояче, както Христос е мислил, по същия начин ще мислим и ние. Законът е един и същ. Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота. 8 . Утринно Неделно Слово, държано на 12 ноември 1933 г, 5 ч. с., София Изгрев. 99
ИСТИНСКАТА ДОБРОДЕТЕЛ Нарядът. 9 глава от Марка. Под пост и молитва в буквален смисъл се разбира работа в духовния свят. Значи трябва да работиш. Защото постът, въздържане от една работа, значи да постиш, да се въздържаш от един вид работа, например да ядеш и пиеш, а да вършиш друга. Даже и онези, които постят, след като са постили 24 часа или два деня, те почват да мислят, че ако повече се въздържат от ядене, ще им стане лошо или може да отслабнат. Има едно вътрешно неразбиране на поста и молитвата. Ние мислим, че ако само физически изкажем няколко думи, това е молитва. Не, това не е молитва. Ако сърцето на човека не участва и ако неговият ум и дух не участват в молитвата, тази работа не може да има никакъв резултат. Някой път може да се каже, че молитвата не е послушана, значи резултат няма. Просиш нещо, но нищо не става. Та казвам, хората вървят по един път на завършените резултати. Те очакват като кажат една молитва и да бъдат послушани. Като прочетат “Отче наш” и кажат “Да бъде Волята Твоя, да бъде Царството Твое”, така ли става в действителност? Хиляди християни се молят. От две хиляди години тази молитва е произнасяна, но Царството Божие още не е дошло на земята. На земята е дошло, но в сърцата на хората още не е дошло. Ние искаме Царството Божие да дойде отвън, а то трябва да дойде в сърцата на хората. Аз съм срещал много християни, които критикуват другите, че не постъпвали добре, но не се минават 15-20 минути и те ще извършат същата погрешка както другите. Те казват, че дру100