Методи за самовъзпитание

Младежки окултен клас / изд. Хелиопол

"Методи за самовъзпитание", 21 лекции на Младежкия окултен клас, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.), държани от Учителя П.Дънов. Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", ISBN 954-578-022-3

съдържание

I I 8F Учителя Петър Дънов МЕТОДИ за г I 1САМОВЪЗПИТАНИЕ ЛЕКЦИИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА X (1930-1931) 3 Хелиопол 1994
Настоящото списание е преработка (единствено откъм страната на съвременния правопис) на „Методи за самовъзпитание“, лекции от Учителя Петър Дънов на младежкия окултен клас година X (1930 1931) том II. Агенция за авторско право "Хелиопол-Езотепик", зв= нимаваща се с въпроси за авторко право относно езотерични произведения, най-вече тези, свързани със съхраняване на българското книжовно наследство заявява, че "един малък опит" за създаване на нови "книжовни преносители" на богатството от беседи на Учителя Петър Дънов съвсем не означава възможност за комерсиализиране на издателската дейност на беседите, пито пък възможност за неточно предаване I транслиране/ съдържанието на беседите. "Без да се помрачава изначалната чистота" и искрено отношение на издателя към издаваната от него книга нека това да бъде критерият. Узурпирането на правото на издаване на беседите от някого е еднакво неприемливо, както и безконтролното пиратско издаване на тези бисери от националната съкровищница. „Методи за самовъзпитание“ Учителя Петър Дънов (Второ издание) Хелиопол, 1994 Братан Мандев художник на корицата с/о „Хелиопол Езотерик“ ISBN 954-578-022-3
Методи за самовъзпитание -Само светлият път на мъд ростта води към истината. В истината е скрит животът. Учените хора, специално геометриците, с£ занимават с геометрически фигури и тела. Обаче, и обикновените и прости хора също се занимават с фигури и тела, без да могат да определят, какво представлява дадена фигура или дадено тяло. Кой човек, учен или прост, не познава кръга? Харманът на селянина не представлява ли кръг? Не е въпрос да знае човек, какво представлява кръгът, но да може да го използва. Мнозина знаят, какво нещо са въглищата и как са произлезли, но ако не могат да ги използват за гориво, знанието им нищо не струва. Мнозина познават свойствата на водата, но добре е, ако могат да превърнат енергията й в електричество и светлина. Колкото повече превръщания претърпява една енергия, толкова по-добре е за човека. За пример, ние се ползваме от светлината на слънцето, благодарение на трансформиране на слънчевата енергия в светлина. Ще кажете, че светлината идва направо от слънцето, като горящо тяло, без да претърпява някакво трансформиране. Идете на слънцето, да видите, какво в същност представлява то, и тогава говорете за него. Светлината, която ние възприемаме чрез очите си, не идва от физическото слънце, което виждаме. Вярно е, че от
слънцето се отделя някаква енергия, която, докато се въз м приеме като светлина, претърпява няколко превръщания. Разумността произвежда светлината. Зад физическото I слънце се крие друго слънце, източник на вечна, неизмен на светлина. Тази светлина, именно, е истинска и реална, понеже никога не се изменя. Следователно, реални неща са тези, които никога не се изменят. Каква реалност има в настроенията, във вярванията и в решенията на човека? За пример, днес си радос тен, на другия ден — скърбен. Кое в същност е реалното: радостта или скръбта? Днес вярваш в съществуването на Бога, на другия ден не вярваш. Кое от двете вярвания е реално? Днес решаваш да държиш изпит, на другия ден се отказваш. Кое от двете решения ще приложиш? Реалността е навсякъде и никъде. Тя нито се поддържа, нито се отрича. Който има здрави очи и вижда, той признава съществуването на слънцето. Който не вижда, не признава съществуването му. Много естествено. Слепият не признава съществуването на слънцето, защото не го вижда, няма отношение към него. Реалността се познава по нейните прояви. Ако не се проявява, тя остава непозната. Каква представа може да има човек за слънцето, ако то не се проявява? Ние виждаме слънцето като физическо тяло, благодарение на което го възприемаме като светлина и топлина. Ние казваме, че слънцето е реално за нас. И тъй, реално е всяко нещо, за което можем да гово рим, да мислим и да чувствуваме. Странно се вижда на човек само да мисли за нещо и да го счита за реално. Странно е, защото човек не знае, че и мисълта създава форми, както и чувствата, и постъпките. Формите биват, освен физически, още и умствени, и чувствени за всеки » свят съответстващи £орми, които се различават едни от други по гъстотата на своята материя. Най-гъста е мате 4
рията на физическите форми, после на чувствените и найредка на умствените. За ясновидеца, и умствените и чувствените форми са толкова реални, колкото и физическите. За онзи, който вижда ясно, животът, с неговите форми, е непреривен. За онзи, който не вижда ясно, животът е преривен, вследствие на което той говори за различните си възрасти като за различни фази на живота, които нямат нищо общо помежду си. Той казва: На младини беше едно нещо, на зряла възраст друго, а на старини съвсем друго. Всъщност, животът е единен и неделим. Докато е дете, човек се увива около врата на майка си; когато порасне, той слиза от ръцете й и най-после, когато стане възрастен, той живее съвършено самостоятелно. Обаче, това са фази на един и същ живот. Докато е зелена, и ябълката се държи на клона на дървото; като узрее, тя пада на земята, а оттам в устата на някое живо същество човек, птица или някое четвероного. Ако .попадне в ръцете на някоя мома, с меки и нежни ръце, ябълката ще се зарадва. Обаче, попадне ли на нейните твърди и яки зъби, тя се чуди на промяната в обходата й, как е възможно, едно и също същество да има едновременно толкова меки ръце и толкова яки зъби. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за нещата, да прилагате знанията и способностите си като методи за самовъзпитанието си. Като знаете това, не се чудете, защо момата има меки ръце и яки зъби, но прилагайте всяко нещо на мястото му. Когато братът на някоя мома е в затвор, осъден на смъртно наказание от някой паша, момата трябва да отиде при него, да моли за освобождаването на брата си. Кой метод трябва да приложи към пашата: методът на меките ръце, или методът на яките зъби? Методът на меките ръце. Щом проси милост, момата трябва да бъде разумна, да приложи най-мека, 5
благородна обхода към пашата. Ако е чувствителен към меките и благородни отношения, пашата ще помилва браI та на разумната мома. Обаче, ако си послужи с яките зъби, вместо милост, момата ще ускори смъртта на брата | си. Следователно, на коравото сърце ще действате с меки Ц и нежни отношения. I И тъй, коравото сърце и меките отношения представ1 ляват две равни сили, които действат в противоположни посоки. Какво става с тялото, което е изложено на де1 йствието на тези сили? Тялото остава в покой. Следова телно, братът на младата мома остава на мястото си жив 1 и здрав, т.е. присъдата не се прилага към него. Всяка и мома, която може да освободи брата си от затвора, е кра1 сива и разумна, т.е. тя разполага със знание и сила, чрез I които прилага методите си. Красотата представлява истиI ната в човека. Като вижда знанието, силата и истината на | младата мома, пашата не може да устои и отстъпва пред 1 нея. Тя смекчава сърцето му, и той освобождава брата й 1 от затвора. Няма човек, който може да устои пред ис тината. Където е истината, там е и любовта. Където I царува любовта, там отношенията са правилни. Къде| то е любовта, обмяната между съществата е правилна: двамата дават, и двамата взимат. Когато единият дава, другият плаща. Единият е бакалин, дава първокачествената стока; другият купува, но плаща редовно и щедро. После отношенията се сменят: първият купува, вторият продава. И тъй, за да изправят отношенията си, хората трябва да ликвидират със старите си сметки, да изправят старите си погрешки. Старото е трън в крака на човека. Малък е този трън, но все трябва да дойде иглата, да го извади. Човек трябва да се престраши, да остави иглата свободно да работи. И без игла може, но трябва да минат десетина 6
1 дни, да омекне тръна и сам по себе си да излезе навън. По какъвто и да е начин, с игла или без игла, трънът трябва да излезе навън. Съвременните хора се страхуват да си дават вътрешен отчет. За пример, някой има лошо мнение за своя съсед, но се страхува да си отговори, защо има такова мнение. Страшно е човек да държи в ума си лоши Й :=• K мисли за някого. При това, той трябва да знае, дали мнението, което има за някого, почива на действителността. Неверните мисли се наслояват върху съзнанието на чове!£ А ка като утайка и му причиняват големи мъчнотии и страдания. Отрицателните мисли правят човека нервен и неразположен. За да се освободи от лошите и отрицателни мисли, човек трябва да работи върху самовъзпитанието си, да прави опити. Какво разбирате под думата „самовъзпитание“? Самовъзпитание означава самостоятелно хранене. В пътя на самовъзпитанието си човек прави много опити, докато дойде най-после до известен метод. Така'той изработва it K прави чувства и мисли, които представляват негова лична опитност. Ценни са мислите на човека, който е дошъл до тях чрез свои лични преживявания. За пример, за да стане учен, човек идва до заключение, че трябва да употреби постоянство и работа. За да стане певец, човек трябва да има добре развит ларинкс, да има любов към пеенето и добър учител. За да бъде красив, човек трябва да се свързва с красиви образи и лица, от които да се въодушевява. За да стане умен, човек трябва да се свързва с мисълта на разумните и възвишени същества. Ако иска да придобие великата любов, човек трябва да се свърже с Бога. Той ще приеме Божията Любов през горната част на главата си, през темето. Физическата любов пък минава през задната част на главата. Изобщо, всеки мозъчен център е свързан с известни сили на природата. Като знае това; човек трябJ ' 7
ва да бъде внимателен, да не пипа центровете си безраз борно. Ако пипне някой център не на време, той може да си причини голяма пакост. Ако пипне някой център навре ме и знае, как да го пипне, той може да подобри състоя нието си. Това знание може да се използва при самовъзпи танието на човека. Като ученици, вие трябва да гледате на тялото си като на нещо свещено. Ето защо, когато пипа тялото си, човек трябва да знае, че то представлява част от великия космос. Следователно, чрез тялото си той има отношение към космоса. Всяка дисхармония, причинена някъде в тя лото му, внася дисхармония и в космоса. Има центрове в човешкия организъм, които не трябва да се докосват. До косне ли се до тях, без да иска, човек произвежда експло зия в себе си. Само посветеният знае, кога и как да се докосва до центровете на своя организъм. За да не произ веждате несъзнателни експлозии в себе си, трябва да кон тролирате движенията си. Избягвайте несъзнателните безразборни движения и вървете към съзнателните и раз й 9 умни. В този смисъл, самовъзпитанието се заключава в съзнателно живеене Да се самовъзпитава човек, това зна чи, да прави съзнателни движения, да дава път на разум ността в себе си. Виждате, че една мома стои под ябълка та и прави някакви движения. Ако се навежда и изправя, без да върши работа, казваме, че движенията й са несъзна телни. Обаче, ако при всяко навеждане и изправяне тя къса ябълки и ги слага в кошница, движенията й са съзна W телни. Ябълките са доволни от нейните движения. И като ги яде, ябълките пак не съжаляват. Те щяха да съжаляват, само ако момата изяжда и семките им. В семките е техният живот. Ябълката очаква да бъде посята, за да може отново да израсте. Когато има правилни отношения към растенията и към животните, човек има правилни отноше8
й ния и към ближния си, и към Бога. Само по този начин той има условия да проявява доброто, което е вложено в него, и да го развива. Както войникът се упражнява, за да се засили, така всеки човек трябва да се упражнява в Нравене на добро. За развиване на всеки център, на всяка способност са нужни работа и упражнения. Физиологически човек може да е построен по един или по друг начин, но чрез съзнателна работа, чрез самовъзпитание той може да изправи лошите влияния на планетите върху себе си и да усили добрите. Киселицата ябълка може да се присади с доброкачествена присадка и да дава добри плодове. Значи, разумният човек може да присади доброто £ себе си. Мнозина казват, че условията на живота са лоши, че човек не може да прояви доброто и т.н. Това са умствени построения, които се отнасят само до невежия. Обаче, който има знания, той работи, упражнява се, прилага и постепенно се усъвършенства. Не е лесно човек да се усъвършенствува, но не е невъзможно. Чрез усилена и съзнателна работа върху себе си, той може да възпита своите слабости и да усили доброто, което е вложено в него. И слонът се укротява мъчно, но все пак може да се укроти. Той е страшен, когато го разсърдят. Когато се разяри, слоноукротителят го поваля на земята да падне на гърба си и го потъркаля няколко пъти. Щом се изправи на краката си, слонът става кротък като агне. Разумната природа Ввъзпитава човека по същия начин. Докато е изправен на краката си, той е смел, решителен. Повалят ли го на земята и търколят няколко пъти, той се укротява. Животът иде в услуга на природата. Като срещне някой буен, упорит човек, той го сваля на земята и го потъркаля няколко пъти. Щом стъпи на краката си, човек придобива вече ново знание и, преди да се разгневи, започва да мисли. й: 7
И тъй, за упорития, своенравен и буен човек природата прилага същите методи, каквито и за животните. И наи-заядливото куче, като го хванеш за опашката и го завъртиш няколко пъти, ще се укроти. Обаче, за човека I природата разполага и с други методи. Тя му посочва 1 своите по-високи методи и го оставя сам да се възпитава I Ако следва нейните методи, той ще има добри резултати. I Всяко живо същество риба, птица, мекопитаещо, има I свои специфични методи за възпитание; и всеки човек, , I учен или прост, също така има специфични методи за въз1 питание и самовъзпитание. Изобщо, когато човек иска да 1 възпитава и да се самовъзпитава правилно, трябва да сле] ди методите на мъдреците и на светиите, защото те черI пят знания от разумната природа. Проследете техния живот, да видите, как лягат и стават, как се мият и обличат, как се молят и работят. Чрез самовъзпитание човек може I да измени стария живот, да влезе в областта на новия, { където нещата стават правилно. Някой се гневи и мисли’ ; че по този начин ще изправи себе си и окръжаващите. С гняв нищо не се постига. Има един гняв, който помага на човека, но когато произтича от силата на Божественото Начало. Ако Божественото не взима участие в постъпките ви, лесно ще капитулирате. Един човек вървял из гората и срещу него излязла една голяма мечка. Отдалеч още той взел една голяма тояга и сърдито си казал: Нека смее само да приближи до мене! Обаче, мечката бавно и спокойно приближавала към него. Като видял това, той захвърлил тоягата и бързо се покатерил на едно дърво. Какво направил с гнева си? Разгневил се на мечката, взел тояга срещу нея, но скоро отстъпил. Има смисъл човек да се сърди и гневи на мечката, но ако реши да я бие, трябва да изпълни решението си. 10
»: Следователно, ако имате някаква мисъл, която можеI' те да употребите като сила срещу злото, не я хвърляйте настрана. Послужете си с нея. Захвърлите ли я, вие сте слаб човек. Дръжте в ума си мисълта, че всичко, което е вложено във вас, е разумно; че животът има смисъл и трябва да се ползвате от методите на природата при рамовъзпитанието си. Че нямате още истински знания, това не трябва да ви смущава, но, ако не работите за придобиване на тези знания, това не ви извинява. Всички хора страдат, понеже имат условия да работят, а не ги използват. Ама грешни хора сме. — И това не ви извинява. Щом имаш погрешки, ще ги изправиш. Казано е в Писанието, че за всяка празна дума ще даваш отчет. Всяка празна дума е дълг, който трябва да платиш с лихвите заедно. Ако сутринта си направил един дълг, прегледай сметките си още Ji; през деня, та като дойде нощта, да те завари с ликвидира пи сметки, да не текат лихвите. Неизплатените дългове не са нищо друго, освен кармата, от която всеки се страхува. Който не плаща дълговете си, пада под тежестта на карма та, т.е. на лошите условия, които го заробват. При тези условия той се оплаква от живота си, обезсърчава се и не може да се развива правилно. Като ученици на Великия живот, вие трябва да се от кажете от думата „обезсърчаване“. Знайте, че и при наимъчните условия човек може да се развива правилно. По естество на материята, от която е направен, човек е променлив, но по дух той е устойчив и постоянен. аите предимство на духа в себе си, за да не грешите. Като I престане да греши, грешният продължава живота си. Ако праведният започне да греши, съкращава живота си. Не мислете, че сте царски синове, дошли на земята за удоволi ствия. Всички трябва да работите за себе си и за своите ближни. Работата е един от важните методи при самовъз11
питанието. Ако не работите доброволно, насила ще ви заставят, но ще имате други резултати. Истинската работа подразбира работата с любов и без насилие. Ако работи по този начин, човек се радва на резултатите си. Работи ли без любов, резултатите му ще бъдат плачевни. Който учи с любов, радва се на успехите си. Само такъв човек може да стане учен. Приложете любовта като метод при самовъзпитанието, за да развиете и най-малките дарби, вложени във вас. Любовта изключва всякакво обезсърчаване. Колкото пъти и да паднете, пак ще станете. Дали ще изгубите имането си, или здравето си, пак ще ги придобиете. Човекът на любовта не губи нищо. Временно може да изгуби нещо, или да се лиши от него, но пак ще го придобие. В любовта има само печалби и придобивки. Л Като ученици, вие трябва да гледате оптимистично на живота. Каквото и да ви се случи, приемайте го с радост. Отнасяйте се съзнателно към мъчнотиите си, за да откриете ценното, което се намира в тях. Всяка мъчнотия, всяко страдание носят известни блага. Използвайте благата, които радостите и страданията ви носят в живота. Във всичко виждайте проявите на великата Божия Любов, Мъдрост и Истина. Този е правият метод, който можете да приложите при самовъзпитанието. Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот. 22 Лекция от Учителя, държана на 6 февруари, 1931 г. София Изгрев. 12 S
Няколко необходими неща -Само светлият път на мъд ростта води към истината. В истината е скрит животът. Съвременните хора разискват върху въпросите „сила и материя, мисъл и чувство“, без да могат да проникнат в тяхното абсолютно определяне. Това са идеи, с които човешкият ум трябва да се занимава. Ще кажете, че има нови теории по тия въпроси. Дали теориите са нови, или стари, учените трябва да изхождат от гледището на разумната природа. Колкото по-дълбоко прониква човек в природата, толкова по-близо е до истината. Ще кажете, че природата е необятна. За човека е важна онази област от природата, с която той влиза в съприкосновение. Много вода има на земята, но за човека е важна онази, с която той влиза в съприкосновение. Само тази вода е полезна за него. Останалата вода е тил за човека. Същото можем да кажем и за въздуха, за светлината, за храната. Каквито теории и да има човек за въздуха, за него е важен този въздух, който влиза в дробовете му. Светлината е важна за човека дотолкова, доколкото разкрива хоризонта пред него и очертава пътя му. Много мисли и чувства могат да минат през ума и сърцето ви, но за вас са важни само ония, които се задържат в ума и в сърцето и можете да се ползвате от тях. 13
Тема за следващия път: „Отношение между мислите и чувствата“. Когато говорим за мислите и чувствата, ние имаме предвид посоката, по която те се движат. Желанията и чувствата на човека са течения, които вървят от периферията към центъра, т.е. отвън-навътре. Теченията на мисълта пък са обратни, отвътре-навън. Следователно, чувствата и желанията представляват вдишване в живота, а мислите издишване. С други думи казано: Чрез сърцето' си човек вдишва, а чрез ума издишва. Да мислиш, това значи, постоянно да издишваш; да желаеш, това значи, постоянно да вдишваш. Ако сърцето и умът в човека действуват правилно, процесът на дишането също е правилен. Ето защо, ние препоръчваме дишането като метод за урегулиране на мислите и чувствата в човека. Който не вдишва дълбоко, чувствата и желанията му са слаби. Ако не издишва правилно, мисълта му е слаба. Няма живо същество в природата, което да е лишено от желания. Въпреки това, казано е: „Не пожелавай!“ Какво разбираме под заповедта „Не пожелавай?“ В християнството, под думите „Не пожелавай“ се разбира да не желаеш чуждото, т.е. това, което друг е пожелал преди тебе и на когото това нещо принадлежи. В идеалния смисъл под „Не пожелавай“ разбираме да не приемаш онзи въздух, който друг някой е дишал. Този въздух е нечист вече. Приемеш ли го в дробовете си, той ще те умъртви. Всяко чуждо желание, което другите са възприели, е отровно. Ако искаш да не страдаш, откажи се от това желание. Хората страдат, именно, от това, че се занимават с чужди желания и се стремят да ги постигнат. Не се ровете в тинята на живота. Трябва ли да чакате някой да повърне желанието си и тогава да го вземете? Не се занимавайте с нечисти неща. 14
репи ИИИИИ1ЯИ1ИИ ИИИИИВШИЩ1 Сега ще обясня мисълта си. Желанията, като течения, които излизат от Божествения център на природата, са чисти. Обаче, приемат ли се от някое същество, те извършват известна работа в него и се оцапват. Много естествено. Когато работи, човек се цапа, но все е придобил нещо. Това е за дадения човек. Но ти, който дебнеш този човек, да откраднеш това, което той е пожелал, ще пострадаш. За да не се натъкваш на страдания, стой далеч от желанията на хората. Иди при Божествения източник и приеми направо от Него онова желание, което има отношение към твоята душа. Когато казваме, че човек трябва да води чист и свят живот, това значи, да не се лени, но да бъде готов да отиде при Божествения извор й оттам да приеме едно ново желание, от никого още невъзприето. Къде е Божественият извор? В съзнанието на човека. Качвайте се в съзнанието си, за да черпите нови и възвишени желания. Съзнателният човек е любещ и добродетелен. Той прилага любовта и добродетелта като ориентиращи точки на своя живот. Любовта е изток, място на изгряващото слънце, а доброто запад, където слънцето заляз ва. Изгревът е място на работа, а залезът на почивка. Следователно, когато дойде любовта, човек влиза в живота и започва да работи. Когато дойде доброто, той излиза от ярема на живота и си почива. Съвременните учени философи, естественици, математици, изучават живота, явленията в природата и създават научни хипотези и теории. Макар че понякога те изучават явленията разпокъсано, техните теории са ценни, понеже са резултат на мисъл, която иде от възвишения свят. Ще дойде ден. когато явленията от всички области на живота и на природата ще се свържат в едно цяло. Тогава хората ще намерят истината. Както хората представляват системи от скачени съдове, така и природните явления са 15
също така системи. Днес анатомистът се занимава с костите на човека, с направата на човешкия организъм; физиологът с функциите на отделните органи; биологът с живота на клетката; психологът с душевните прояви. • Съберете всичко това в едно единствено, непреривно цяло, за да образувате истинския човек, да познаете, каквс ж всъщност е човекът. Значи, хората се делят на анатомисти, физиолози, биолози, психолози, идеолози. Хората се делят още на млади и на стари. Ние наричаме млади онези, които се занимават с любовта, а стари, които се занимават с добродетелта. Младият говори повече за сърцето, а старият за ума; младият гледа повече към изток, все иска да получи нещо. Старият гледа към запад и казва: Както слънцето залязва, така и аз трябва да напусна тази земя. Младият и старият се различават и по стремежите си: младите вървят отвън-навътре, а старите отвътренавън. Когато говорйм за добрия живот, ние имаме предвид уравновесяване силите на любовта със силите на добродетелта. Доброто действа във всички човешки прояви. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не мислиш, ако съзнанието ти не е пробудено. Както любовта не подразбира само чувства, така и доброто не подразбира само правене на добро. Чувството, желанието е само едно течение отвън-навътре, но не е любов. Желанието не подразбира завършен процес. За пример, детето поглежда към едно дърво и пожелава да си откъсне една ябълка. То започва да мисли, как да задоволи желанието си. На помощ му идва мисълта. То намира камък, удря една ябълка, навежда се към земята, взима ябълката и започва да яде. Волята взима участие в яденето. Ябълката влиза в стомаха и после, преработена в кръв, тя обикаля цялото тяло, образува кръг. Като знаете пътя, по който желанието се реализира, пазете се от неесS 16
тествените желания, които отравят човека. Както желанието на детето, да изяде една ябълка, се превръща найпосле в кръв, така също се превръщат в кръв и неестествените желания, които се разнасят по цялото тяло и го тровят. Следователно, помнете, че здравословното състояние на човека зависи от вътрешните течения на неговия физически и психически организъм. Влезе ли някое неестествено желание във вас, не се борете със себе си, но търсете начин, как да се освободите от него. Като търсите начин за освобождаване от чуждите желания, проникнали в вас, вие изучавате сърцето, ума и волята си. След това идвате до изучаване на своята психика. Каквото и да става с вас, дръжте се за двете ориентировачни точки — Божественият изток и Божественият запад. Когато душата излиза от Божествения свят, за да влезе в човешкия, тя се намира на залеза, т.е. на запада на живота. Когато излиза от човешкия свят, за да влезе в Божествения, тя се намира на изгрева, т.е. на изтока на живота. И в човешката глава има няколко изгрева и залеза. Горната част на челото е изгрев, долната ~ залез; горната част на главата е изгрев, задната — залез. Физическата любов е залез, а висшата, Божествена любов изгрев. Като се движи между изгрева и залеза на своя живот, човек придобива опитности и знания, с които се връща там, откъдето е дошъл. Като ученици, вие трябва да намерите начин, чрез който да реализирате желанията си. За да постигне едно свое желание, човек се нуждае от три неща: първо, от г . обект, към който да се стреми; второ, от средства за по5 стигаме на този обект и трето, от място, където да постави постигнатия обект. Същото се отнася и до мислите и чувствата. Всяко желание, всяко чувство и всяка мисъл, които не се реализират, измъчват човека, вследствие на което 17
той става недоволен от живота. Значи, всяка Божествена идея идва отгоре, през главата, минава през сърцето и се реализира чрез волята. Умът е изгревът, сърцето залезът, а волята зенитът, т.е. най-високата точка, до която слънцето може да се издигне. Волеви човек е онзи, който ® буден в три посоки: в посоката на своя ум, в посоката на своето сърце и в посоката на своята воля. Когато слънцето минава през трите точки изток, зенит и запад, то извървява един кръг, след което отново се явява. И човек трябва да бъде в постоянно движение, всеки ден да изминава кръга на своя живот, да се движи между силите на ума, на сърцето и на волята си. Където има движение, там волята реализира стремежите на ума и на сърцето. Какво правят майката и бащата с малкото си дете? Те си играят с него, подхвърлят го нагоре, до най-високата точка. Това показва, че детето представлява волята. Докато е малко, детето изразява волята си чрез плача. На неговата воля се отзовават всички в дома. Порасне ли малко, детето изгубва силата на волята си, т.е. магическата пръчица. Когато Христос казва, че трябва да станем малки, разумни деца, това значи, да усилим волята си, и непостижимите за нас неща да станат постижими. На плача на разумното дете се отзовават всички ангели, всички свети и добри хора. На плача на стария и глупав човек никой не ?е отзовава. Под думите „разумно дете“ разбираме онова състояние на човешката душа, при което Божественият, ангелският и човешкият изгрев и залез стават на време и правилно. И тъй, Христовите думи „Станете като децата“, подразбират усилване на волята. Едва сега хората започват да работят със своята разумна воля. За да прояви разумната си воля, човек трябва да организира своите мисли, чувства и постъпки. Ето защо, не е достатъчно човек да има 18
желания, но желанията му да бъдат организирани, т.е. да знае, защо желае нещо, как може да го реализира и какъв ще бъде резултатът на даденото желание. Като ученици, вие трябва да разглеждате вдишването и издишването като процеси, които имат отношение към вашите мисли и желания. Всяко вдишване има предвид урегулиране и пречистване на желанията, а всяко издишване е свързано с пречистване на човешките мисли. Като знаете това, отнасяйте се съзнателно към вдишването и издишването. Само по този начин можете да пречиствате мислите и желанията си. Чистата кръв подразбира здраво тяло. Здравото тяло пък подразбира правилно разпределяне на енергиите в човешкия организъм. Дробовете представляват сито, чрез което се пречистват умственият и сърдечен живот на човека. През това сито минават само ония мисли и желания, които не са минали през ситото на друг човек. Затова е казано, че човек трябва всеки момент да се обновява. Това значи: човек трябва всеки момент да приема нови мисли и чувства, нови желания, да поддържа дейността на ситото. Ако в ситото ви влязат чужди, т.е. нечисти мисли и желания, не трябва да се плашите. Опасно е, ако ситото престане да се върти, защото в него ще се натрупа кал, която пречи на правилното кръвообръщение. [окато ситото се движи, никаква опасност няма. Природата е предвидила това. Тя внася в човека такива мисли и желания, които държат съзнанието му будно. Природата бди зорко за своите закони. Тя не позволява да се нарушават тези закони и за това казва: Никой няма право да нарушава своята инсталация. Яви ли се някъде най-малкото нарушаване, човек трябва да го изправи, да възстанови нормалното действие на инсталацията си. Как се поправят нарушенията в инсталацията? Чрез молитва. Следователно, молитвата не е нищо друго,
освен апел на човешката душа към разумния свят, да из рати оттам майстори инженери да поправят инсталацията му. Не се ли поправи инсталацията навреме, човек се вкисва, нарушава се правилният ход на сърцето му, •вследствие на което се явяват различни болести. И тъй, не питайте, защо сте болни, нещастни, защо страдате, но вижте, какво е състоянието на вашите мисли и чувства. Ако теченията им са правилни, ако те не са в противоречие помежду си, вие всякога ще бъдете здрави и весели. Ако теченията на мислете и на желанията вървят в една и съща посока навътре или навън, вие непременно ще нарушите нормалното действие на своята инсталация. Точно определено е, какво количество вода може да мине през дадена инсталация. Ето защо, теченията на желанията ще вървят в посока отвън-навътре, мислите в посока отвътре-навън и взаимно ще се уравновесяват. При това положение мислите ще помагат за реализиране на желанията, желанията пък ще се регулират от мислите, и човек ще се развива правилно. Само по този начин хората могат да се почувствуват като части на едно цяло. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш ближния като себе си“. Защо трябва да обичаме ближния си? Защото сме части от великия Божествен организъм. Обичате ли ближния си, неговото добро ще бъде ваше добро. Ако няколко градинари са направили градините си край река, те имат предвид водата, която искат да използват. За да напояват градините си, те прекарват няколко инсталации, които са свързани така, че ако една от тях се развали, и другите престават да работят. Ето защо, първият градинар трябва да държи в изправност своята инсталация, за да работят добре и останалите. Каквато последователност съществува между числата от естествения ред, такава връзка съществува и между хората. 20
кажете, че само математиката се занимава с числа. Наистина, математиката се занимава с числа, но тя се занимава още и с живите силови течения, като величини които имат известно количествено значение. За пример, математиката изучава силовите течения на ума, които вървят отвътре—навън; геометрията пък се занимава със силовите течения на сърцето, които вървят в посокатвъннавътре. Какво ще разберете от формулата: (Bdx! Това е формула, която е неразбрана за вас, защото не е в движение. Ако я сложите в движение, тя ще оживее. Обаче, всички знаете формулата: a'+b'—c“' Който е учил геометрия, знае, че тази формула означава следноТо положение: квадратът, построен върху хипотенузата на правоъгълния триъгълник, е равен на сбора от квадратите, построени на двата му катета. Природата работи със сложни формули, които са в постоянно движение. За пример, една от формулите на природата е вложена в думата „истина“, която на български език се пише с шест букви. В истината, на която първата буква е „И“, са вложени две течения: първото течение върви отгоре-надолу, а второто отдолу-нагоре. Значи, ако търсиш истината, първо ще слезеш, а после ще се качиш. Втората буква е „С“ — закон на месечината, т.е. закон на вечните промени. Дойдеш ли до истината, трябва да бъдеш готов на всякакви промени. Буквата „Т е закон на противоречия. Който търси истината, ще се натъква на големи противоречия, но трябва да върви без спъване и колебания. Ако се спъва, да не се обезсърчава. Буквата „Н“ е закон за примиряване на противоречията. Буквата „А“ означава бременност. Който търси истината, трябва да бъде бременен с някаква идея. 21
И тъй, истината е път, който води към освобождаване. След като раб л» зти известно време да намери истината, чо век трябва да задържи нещо за себе си. Като свърши учи лище, той трябва да задържи част от придобитите знания и за себе си. Това означава буквата „А“, с която свършва думата „истина“. Да бъдеш бременен с нещо, това значи, да се ползваш от богатството, което бременността крие в себе си. Истината освобождава човека и го прави разумен. Спазвайте следния закон: изразходвайте толкова енергия, колкото е нужно за дадения момент. Следователно, на малкото желания трябва да поставите малка мисъл; на голямото желание голяма мисъл. Това е закон за правилно регулиране на силите в организма. Ако на малкото желание поставите голяма мисъл, или на голямото желание малка мисъл, вие нарушавате правилния ход на теченията в организма си. За пример, някой има големи желания, а не мисли много, не влага волята си. Щом не мисли и не действа, големите желания опъват силно конеца и пречупват волята. Чувате някой да казва: Счупи се волята ми, нямам желание да работя. Това показва, че теченията на желанията са обтегнали силно конеца на волята, и част от силите на желанието са излезли навън, без да се вложат в работа. С изтичането си навън те са парализирали отчасти и волята. Допуснете, че пред вас, на маса е сложено богато, вкусно ядене, но вие не можете да ядете. Ползвате ли се от яденето? Срещате един учен, спирате го, без да се разговаряте. Ползвате ли се от неговото знание? Щом не ядете, яденето не ви ползва. Щом не се разговаряте с учения, нищо не придобивате от знанието му. Ето защо, и вие, като ученици, яжте от учението, което ви се преподава; мислете върху него и го прилагайте. Човек се ползва само от това, което яде, върху което мисли и което прила22
га. Това значи: човек се ползва само от онова, което прониква едновременно в ума, в сърцето и във волята му и става за него плът и кръв. Това е истинското значение, чрез което човек изпълнява волята Божия. Чрез това знание той проявява любовта си към Бога, към ближния си към себе си. Ако не люби Бога, човек не може да люби ближния си; ако не люби ближния си, не може да люби себе си. Любовта към Бога, към ближния и към себе си и и и е една от живите формули, която човек трябва да при ложи Не я ли брана. приложи, тя остава за вечни времена неразр о с т т В а м а в и с о о Д и с и н ветлият път на м ъ д към истината. ата е скрит животът. 23 Лекция от Учителя, държана на 13 февруари, 1931 г. София Изгрев. ‘ 23
Живот и радост -Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. На фигура 1 са начертани три концентрични кръга: ,?, X3, които представляват три свята. Кръгът Л1 представлява материалния свят, кръгът Г духовния, а кръгът Z3 умствения. Тези три свята представляват още човешкия, ангелския и Божествения. Другите кръгове са поляризирания. Те имат общ център 4. Какво казва съвременната наука за тези кръгове? Следователно, когато говорим за център на кръга, или на правата линия, ние разбираме дадена точка. Като център на кръга, точката се движи в много направления, а като център на права, тя се движи в две направления: положително и отрицателно. В геометрията, под права линия се разбира най-късото разстояние между две точки. Концентрични кръгове пък се наричат тези, които имат общ център, а различни радиуси. Според окултната наука, концентричните кръгове представляват различни светове, които имат общ център и различни радиуси. Тези светове се различават един от друг по гъстотата на материята си. Колкото по-голям е радиусът на един свят, толкова по-разредена е материята му. Така е било и със слънцето. Първоначално, когато материята на слънцето била много разредена, радиусът му бил много голям. С постепенното сгъстяване на материята, и радиусът постепенно на24
малявал. Обаче, това не значи, че слънцето е изгубило своята притегателна сила. В слънчевата система, слънцето е център, около който се движат различни планети с различни бързини, в зависимост от разстоянието им до слънцето. фиг. 1 Като говорим за бързината, с която се движат планетите, идваме до човека и намираме, че хората се различават едни от други по интензивността на своите мисли, чувства и желания. Казваме, че някой човек има интензивна мисъл, или интензивно желание. При това, някои желания се намират под влияние на сърцето, а други под влияние на мисълта. Също така има и мисли, които се намират под влиянието на сърцето или под влиянието на волята. Човек трябва да изучава мислите и желанията си, да знае, кога се намират под влиянието на сърцето и кога под влиянието на волята. Кое положение е ’ по-добро за човека: мислите му да се намират под влиянието | на неговото сърце и на волята му, или желанията му да се 25
намират под влиянието на ума и на волята му? Може ли сърцето да управлява ума? Кое е по-правилно: сърцето да управлява ума, или умът — сърцето? Това са философски мисли, върху които трябва да разсъждавате. Вие мислите върху много въпроси, но като дойдете до приложението, отстъпвате. — Защо? — Не знаете, как да постъпвате. Казвате, че сте силни, непобедими, но като дойде някой по-силен от вас, вързва ръцете и краката ви и казва: Щом си силен, освободи се. Ако не можете сами да се развържете, ще признаете, че онзи, който ви е вързал, е по-силен и по-умен от вас. Ето защо, като се натъквате на някое желание, изпитайте се, желанието ли е по-силно от вас, или вие от него; чуждо ли е това желание, или ваше? Ако едно желание произтича от вас, то не може да ви вързва. Обаче, чуждите желания могат да вързват човека. Никой не може да ви вързва с ваше въже, но с чуждо въже всеки може да ви вързва и ограничава. За да не изпадате в противоречия, вие трябва да различавате вашите ми сли, чувства и желания от чуждите. Вие познавате желанията си по'това, че свободно разполагате с тях. Кой ще ви съди, ако отидете в градината си и си откъснете няколко плода? Никой няма да ви съди. — Защо? - Защото сте работили, употребили сте труд, енергия за обработването на градината и отглеждането на плодните дървета. Следователно, вие можете да бъдете свободни при реализиране на едно свое желание само тогава, когато умът ви е взел участие при създаването на това желание; ако умът ви не е работил при реализиране на желанията ви, не можете да бъдете свободни. Свободата е свързана със знанието. Който знае нещата, само той може да бъде свободен. Като ученици, вие трябва да придобивате знания, но, преди всичко, трябва да спрете вниманието си върху живота, като първа и неизменна реалност. Според едни хора животът е лош, а според други добър. Животът не е нито добър, нито лош, но 26
r. S‘ t и в представлява условие за проява на доброто и на злото. Доброто и злото растат в живота, но доброто дава семе, расте и се размножава, а злото не оставя семе след себе си. То представлява бомба, която експлодира ли веднъж, престава по-нататък да съществува. Значи, лошите мисли, чувства и желания са бомби които се пукат и изчезват. И добрите мисли и желания се пукат, но от това пукане семето пониква цветът се разцъфтява, и плодът узрява. Колкото по-малко бомби на злото се пукат в човека, толкова по-добре е за него. Няма по-страшно нещо за човека, когато една лоша мисъл се пукне в ума му, едно лошо чувство в сърцето му и една лоша постъпка в тялото му. Този човек губи красотата си, съзнанието му помрачава, лицето му се покрива с тъмен воал. таВВ менти човек е готов да извърши някакво престъпление Така именно, Каин уби Авел. От завист той изпадна в помрачение и извърши убийство. Насаждайте в тялото си, в ума и в сърцето лодовете на което се раждат велики си семена на доброто, те добродетели. Мнозина казват, че с добро не може да се живее. Защо? Защото, колкото добрини да правят на хората, те не ги помнят. Какво помнят хората, не е важно; важно е, какво вие помните. Човек помни само онова, то гои сам е направил или създал, било то добро или зло. Невъз можно е сам човек да направи една грешка, или някакво зло и да го забрави. Невъзможно е също сам човек д направи едно добро и да го забрави. Един от методите За усилване на паметта се заключава в учението. Като у съзнателно и с любов, човек не може да забравя. Днес от всички хора се изисква да променят старите си възгледи, да внесат в ума си новата мисъл. Докато мисли ......... човек е способен да чувствува право. Докато мисли и чувствува право, той е способен да работи. Престане ли да мисли, да чувствува и да действа, човек престаправо, по нов начин И 27
ва да се развива. Значи, растенето се определя от мисълта на човека. Всеки човек може да каже за себе си, че мисли. За какво мисли човек? Сегашните хора мислят повече за себе си, за децата си, как по-добре да наредят живота си и да се осигурят. Това не е мисъл. Истинска мисъл е онази, която има за обект служенето на Бога и изпълняване на Неговата воля. Само тази мисъл може да спаси човека. Упражнение. В продължение на една седмица, като ставате от сън, записвайте първата мисъл, която е минала през' ума ви. След това можете да пристъпите към дневната си работа. За да използвате упражнението си добре, преди да заспите, вложете в ума си мисълта, да не забравите да запишете първата мисъл, като основна мисъл през деня. При това, стремете се да бъдете искрени към себе си, да записвате онази мисъл, която първа е дошла в главата ви. Не се стеснявайте от мисълта, която е преминала през ума ви. Може някой от вас да помисли за хляб, друг за вода, трети за майка си или за баща си, които, отдавна не е виждал. Ще кажете, че нямате време да правите наблюдения над мисълта си. Само онези ще правят упражнението, които мислят, че могат да го изпълнят. Който мисли, че е зает с изпити, с военна служба, с учителство и не може да изпълни задачата, по-добре да не я започва. Какво значи да бъде човек свободен? Абсолютно свободен е онзи, който е господар на мислите, на чувствата и на действията си. Следователно, ако този човек е временно ограничен на физическия свят, поне в мисълта си е Н свободен. Невъзможно е човек да бъде едновременно ограничен и на физическия, и в духовния, и в умствения свят. Изпадне ли в това положение, той губи съзнанието си, или престава да живее. Същото става и при физическите страдания на човека. Когато страда от някаква болест, в първо време човек понася болките. Колкото повече болестта се усилва, страданията се увеличават. Най-после 28
болките стават толкова големи, че човек не може вече да ги понася и губи съзнание. В този смисъл, страданията представляват известни напрежения, чрез които се изпит ва силата на човешкия характер, както и силата на негова та морална устойчивост. Който не може да издържа на страдания, той няма здрав морален гръбнак. Ако човек не може да понася ударите и напреженията на страданията, още по-малко би могъл да издържа напреженията на до брото, което е по-силно от напреженията на страданията. За да се кали за напреженията на доброто, човек минава през страдания. Един ден, когато се кали в издържане на страданията, последните го напущат. Като изучават живота, хората казват: Няма какво да се прави, трябва да се живее. Не, така не се говори. Това е разбиране на болния човек. Здравият живее, работи и се радва на мислите, на чувствата и на постъпките си на всичко, което става в съзнателния и разумен живот. Който не се радва на живота, на работите си, на успехите си, той е болен човек. Щом е болен, трябва да се лекува, а не да 1. 1 илософства и да разисква върху смисъла на живота. Мо же да разисква, но заключенията му ще бъдат като на болен човек, а не като на здрав. Как може да се лекува човек? Като се освободи от всички отрицателни мисли в ума си и от всички отрицателни чувства в сърцето си. Следователно, който иска да бъде здрав, трябва да държи в ума си положителни и светли мисли, в сърцето си поло жителни и възвишени чувства и във волята си прави и благородни постъпки. Абсолютно здравият човек е свободен от закона на отрицателното внушение, от всички кармически връзки. Той се е развързвал благодарение на закона на любовта и на закона на истината. Казано е, че истината освобождава, а любовта възкресява. 29
Като ученг ш , вие трябва да живеете и да работите с радост. Каквото и да правите, не можете да се освободите от закона на внушението. Велик и мощен е този закон. И ангелите, и боговете се намират под положителното му влияние. Не можете ли и вие да се ползвате от неговата положителна сила? Можете. Каквато работа и да започнете, каквото и да мислите, кажете си: Аз мога да свърша тази работа; мога да мисля право; мога да бъда добър; мога да стана учен, силен, разумен; мога да изправя грешките си. Като погледнете лицето, главата, тялото си, не казвайте, че сте грозен, че главата ви не е добре оформена, че тялото ви е слабо, но кажете си: Тъй както днес съм създаден, аз съм доволен. Има неща, които трябва да развия и да обработя. Ще уча, ще работя, ще правя усилия да придобия нещо, което да приложа към сегашното си богатство. Не казвайте, че условията ви са лоши, но кажете: За сегашното ми развитие по-добри условия от тия, които имам, не мога да очаквам. Като работя с любов и с радост, ще ми се дадат по-добри условия. И тъй, радвайте се на малките добродетели, на малките блага. Един ден те ще се разрастнат, ще се превърнат в нещо велико и мощно. От малкия желъд излиза голям, величествен дъб. Само светлият път на мъд ростта води към истината. В истината е скрит животът. 24 Лекция от Учителя, държана на 20 февруари, 1931 г. София Изгрев. 30
Живите сили в природата ' Размишление. ! Темиза следващия път: 1. „Мнението на учените и простите за вятъра“. 2. „Произход на богатите и на бедните“. 3. „Титлите на здравите и на болните“. Като ученици, добре е да се наблюдавате, да си давате отчет за вашите разположения и неразположения, във връзка с времето. Добре е да знаете причините на разположенията и на неразположенията си. За пример, някой път се събуждате рано, но не ви се става, искате още да лежите. Ако вън е студено, ще кажете, че времето е причина за нежеланието ви да станете. Какво ще кажете, обаче, ако времето е топло и пак не ви се става? Като правите наблюдения върху себе си, вие откривате ред външни и вътрешни причини, чрез които личавате знанията си. Изучавайте линиите в природата, да видите, каква разумност се крие в тях. При това, дали линиите са прави, криви, вълнообразни, счупени, това не е случайно. Посоите на линиите, както и тяхното извиване, се дължи на силите в природата, които действуват върху тях. Там, където налягането е било по-голямо, и напрежението посилно, линиите са претърпели големи огъвания. С това се Обясняват огъванията, пречупванията, набраздяванията, то са ставали със земните пластове в течение на векове и хилядолетия. Който може да чете по линиите, той може Rl, 31 5'
да определи, какви ' ' ' ' ' , що така и по движенията, които човек прави, съдите за мислите и желанията, които го ръководят. За пример, виждате, че едно дете се качва на дърво и прави някакви движения: вдига и слага ръцете си. Отдалеч тия движения изглеждат неразумни, но като се приближите към дървото, разбирате, че в движенията на детето има нещо разумно. То вдига ръцете си нагоре, за да къса ябълки. После сваля ръцете си, за да скрие ябълките в джобовете си. Като откъсне няколко ябълки, то слиза от дървото и продължава пътя си. След това наблюдавате, как едно колело се движи. Вие виждате, че колелото се върти около една ос, но защо се върти, и то не знае. За него е безразлично, дали се върти, или стои на едно място. Обаче, за онзи, който се е качил на колелото, не е безразлично, движи ли се то, или не. Той именно, осмисля движението на колелото и го прави разумно. Оттук вадим заключението: в природата има живи и разумни сили, които действуват самостоятелно; има и неразумни сили, които действуват под влиянието на друга, съзнателна сила, вън от тях. Първите сили се различават от вторите по това, че те, сами по себе си, са разумни. Значи, в първите сили разумността е вътре, а във втората разумността действува отвън. Какво трябва да направите с кривата линия, за да уравновесите силите, които действуват върху нея? Трябва да я превърнете в права линия. Всяка права, която има един център, подразбира действие на две сили, които се движат в противоположни посоки. Тези сили се уравновесяват. Тогава казваме, че правата линия подразбира състояние на покой. И наистина, вечер, когато си ляга, човек се изпъва в права линия, за да си почине от дневната работа. Дали се облича, съблича, яде, седи на стол, или 32
работи, човек се намира под действието на кривите линии, които уморяват. Като опъне тялото си и заеме хоризонтално положение, той си почива. В този смисъл, правата линия подразбира успокоително, или здравословно състояние. Ако искате да знаете, дали даден човек е здрав, вижте, как спи. Ако постоянно се обръща на една и на друга страна и ту свива, ту разпуща краката си, той не спи добре — мъчи го нещо. Колкото по-сложни движения прави човек, толкова по-неспокоен е сънят му. Кои движения са прости и кои — сложни? Прости дви% жения са тези, които срещат малки съпротивления. Сложните движения са резултат на големи съпротивления. Движенията, които човек прави по време на сън, се определят още и от времето. Когато вън или в стаята е студено, човек спи повече свит. Ако е топло, той се разпуска. Каквото и да прави, човек се подава на атмосферните влияния. В това отношение той е жив барометър. По неговите движения можете да познавате времето, дали ще бъде сухо или влажно, студено или топло, ще има ли буря и т.н. Като знаете това, правете наблюдения на естествените движения и ги изучавайте. В тях се крие велика наука. Под думите „естествени движения“ разбираме тези, които са в съгласие с движенията на разумната природа. Всяко движение, което се отклонява от нормалните, носи в себе си нещо криво и изопачено. За пример, като погледнете носа на някой човек, вие намирате, че има нещо дисхармонично в неговата крива линия. Тази дисхармония говори за някакво отклоняване от правия път на живота. Значи, без да разбира физиономията, човек вътрешно чувствува дисхармоничните линии, резултат на някакво далечно отклоняване от естествените линии на природата. Линиите на носа имат отношение към човешката мисъл. Колкото по-хармонични и правилни са тия линии, толкова по-права е чо
ве II ката мисъл. Изучавайте линиите на своето лице, за да изправите кривото и да усилите доброто в себе си. За да развива мисълта си, човек непременно трябва да среща мъчнотии и препятствия в живота си. Те представляват преграда, плоскост, през която човек неизбежно трябва да мине. Следователно, като се натъкнеш на известна мъчнотия, приложи мисълта си, да намериш път за преминаването и. Колкото по-голяма е мъчнотията, толкова по-голямо ще бъде сечението й. Прекарвайте сечения на плоскостите, които срещнете на пътя си, за да излезете незасегнати от тях. Сеченията пък не са нищо друго, освен проекции на мисълта. Ето защо, като мисли, човек ще се справи лесно с мъчнотиите си. Няма мъчнотия в света, при която да не намерите изходен път. Мислите и чувствата на човека не са нищо друго, освен ония светлини и сенки, които той поставя върху платното на своя живот и така чертае пътя си. Ако поставите живота си върху пЛатно, като на филм, ще разберете, колко е интересен и ценен. От него вие можете да се поучавате. Докато не може да обхване живота си изцяло, човек гледа на него като на нещо отделно, чуждо. Като не разбирате живота си, вие не знаете, защо идват мъчнотиите и страданията. Вие гледате на тях като на случайни явления в живота ви и се питате, не може ли да минете без страдания. Мъчнотиите и страданията представляват планински върхове, които неизбежно трябва да се минат. Колкото и да е мъчно изкачването, човек трябва да стигне върха. Следователно, колкото и да са тежки страданията, трябва да се преминат. Каква местност е тази, която е лишена от планини и долини? Какъв живот е този, в който няма радости и скърби? Колкото по-лесно се справя човек с мъчнотиите и страданията си, толкова по-обработени са пътищата на неговата държава. Тази дърII 34
жава минава за културна. Ето защо, всяка област, през която човек минава умствена или сърдечна, представлява свят, повече или по-малко културен. От съзнателната работа на човека зависи културата на неговите светове. Светият и праведен човек лесно разрешава въпросите си. Защо? Защото той живее в свят, населен с разумни същества, които му помагат. Когато човек се обърка в живота си, това показва, че е влязъл в свят, населен с неразумни, неинтелигентни същества, които, вместо да му помагат, повече го оплитат. Много естествено. Когато човек влезе в среда между свои приятели, всички му помагат. Когато влезе между неприятели, никой не му помага. Изобщо, само разумните и интелигентните сѣщества се интересуват от човека и са готови да му помагат. Не се ли интересуват от него, те не са интелигентни. Да се върнем към въпроса за живите линии в природата. Ако наблюдавате линията на човешката уста, ще видите, че тя е крива линия, с каквато геометрията си служи. Горната устна е извита, с две възвишения, а долната представлява права линия. Горната устна, със своите извивки, показва активност на чувствата и на мислите. Колкото повече линията се изправя, човек слиза в материалния свят. Тогава устата образува права линия. Този човек бързо решава въпросите и бързо действа. Обаче, когато горната устна образува крива линия, човек мисли повече и после действа. Той е готов да чака известно време, докато дойде момента да се прояви. В правата линия се крие инициативата на разумните същества, а в кривата инициативата на природата. Когато природата действува, тя дава възможност да се проявят много същества. В правата линия взима участие само един човек, а в кривата — много същества. Срещнете ли две разумни същества, които се разбират, те образуват две успоредни линии. Значи, успо35
редните линии подразбират разумност. Счупените линии означават известно отклонение, а кривите линии имат отношение към законите на природата. Кривите линии са красиви, особено възходящите. Те представляват решаванс на задачите е най-малко съпротивления Във връзка с линиите, с тяхното значение и смисъл се явява графологията, наука за четене на човешкия почерк. Начинът, по който човек пише буквите, определя неговия характер. Ако буквите са остри или кръгли, дребни или едри, казваме, че човек е нервен или спокоен, икономичен или крайно щедър и т.н. Изобщо, линиите, които взимат участие в строежа на човешкия организъм, са живи и изложени на постоянни промени. Затова, именно, ги наричаме „живи сили на природата4. Като ученици, където и да ходите, в градове, по планини, изучавайте линиите, с които природата си служи, да различавате механическите наречени „творчески линии“. и мъртви линии от живите. Сега, ние говорим за живите линии на природата, но за мнозина те остават мъртви. Защо? Не ги разбират. Това е все едно, да дойде някой архитект при вас, да начертае плана на къщата ви върху хартия и да започне да го обяснява. Той ви говори за размера и за разположението на стаите, за изложението на къщата, но вие нищо не разбирате. Най-после къщата започва да се строи. Вие я гледате, обикаляте около нея, и мъртвият план постепенно оживява. Вие разбирате вече, какво ще излезе. Един ден, когато къщата се завърши окончателно, архитектът ви предава ключа. Вие влизате в къщата си, нареждате я и започвате да живеете в нея. След всичко това казвате: Разбирам вече, какво представлява начертания план. 36
Следователно, ще дойде ден, когато живите сили на се одухотворят, и вие ще разберете, какво природата ще се крие в тях. ш р 0 с в а м а в и е о 0 т Д и е и н в е т л и я т п ъ към истина ата е скрит т на т а . животът 1 25 Лекция от Учителя, държана на 27 февруари, 1931 г. София Изгрев. fe 37
Ханизе Размишление. Напишете следните думи: Ха ни зе Слънце я огря. Бе ри ме за и Светлината я разкри. Зе ме ра за хе си. Вие четете тези думи, интересувате се от съдържанието им, но не ги разбирате. И геологът се намира в същото положение: разглежда земните пластове, изучава ги, но докато ги разбере, намира се, като вас, пред нещо неразбрано „ханизе“. Тази дума е неразбрана. За да се разбере, трябва да прибавите към нея думите „слънце я огря“. „Ханизе“ е положителна дума, а изречението „слънце я огря“ отрицателно. Към думата „беримезаи“ прибавяме изречението „светлината я разкри“. Значи, при всяко неразбрано нещо трябва да сложите нещо разбрано. Наистина когато ученият започне да изучава някой въпрос, на първо време се намира в тъмнина. След големи усилия и работа, той придобива светлина върху въпроса, и неразбраните неща стават вече разбрани. Сега ще направим опит, да преведем горните изречения в музикална форма. Самата дума „ханизе“ е музикална и крие в себе си положителна енергия. Тази дума запо38
ада с буквата „х“, която в математиката означава неизвестна величина. Като се реши, ще видите, че в нея се крие известно количество материя и енергия. В пътя на развитието си, човек върви от неизвестното към известното. Той излиза от вечността — неизвестното, и отива към известното. В този смисъл, вечността е ханизе. Макар и неразбрана тази дума, вие можете да правите различни тълкувяния върху нея. За пример, казвате „дар—дере“. Това е турска дума, която означава тясна долинка. На български език думата „дар“ означава даване, подарявам нещо, а „дере“ отнемам кожата на някое живо същество. Между дар и дере има известна зависимост. Като дереш кожата на нещо, ти получаваш някакъв дар. За пример, като дереш кожата на агнето, ти получаваш дар от него — кожата и месото му. Засега думата „дране е свързана с думата болка. Не можеш да дереш някого и да не му причиниш болка. Има случаи, когато тази болка е приятна. Кога? Когато човек се освобождава от заблужденията си. Заблуждението е старата кожа на човека, здраво срасла с тялото му. За да съблече тази дреха, той трябва да я одере. Като я дере, непременно ще си причини известна болка, но в края на краищата той ще бъде доволен, че се е освободил от нещо старо и изопачено, което постоянно го е спъвало. На кого не е приятно да съблече старата си дреха и да облече нова? Затова, именно, всеки съблича старата си дреха и облича нова. Старата дума „дране“ се е превърнала в „събличане“. Като кажем дране, разбираме такова действие, при което срещаме голяма съпротива. При събличането, обаче, съпротивата е малка. И то защо, когато дерем кожата на животните, ние им причиняваме болка и страдания. Лесно се съблича дреха, мъчно се дере кожа. И тъй, всеки човек има известни навици, от които мъчно се освобождава. Докато се освободи от тях, той се намира на тясно, в дар—дере. Щом се освободи, той е по39
лучил дар г Значи, само тясното положение приготвя пътя към придобиване на някакъв дар. Същото се отнася и J о реализиране на някаква идея. Преди да я реализираш, ти трябва да я осмислиш, т.е. да я ограничиш, да я поставиш на тясно. Същото се отнася и до музиката. На първо време музиката е била повече индивидуална, с по-малък обем; днес тя е повече идейна, колективна, с по-голям обем и дълбочина. Сегашната музика се стреми към изразяване на Божественото. За това и помагат многобройните инструменти. И в миналото е съществувал същият стремеж 9 но тогавашната музика не е разполагала с много инструменти », ь миналото, музикалните тонове са били инволюционни, слизали отгоре-надолу; сегашните тонове са еволюционни, понеже възлизат нагоре. Натъкне ли се човек на фалшиви, неопределени тонове, това показва, че той не разбира още законите на музиката и на живота. Като ученици, вие трябва да изучавате живота и музи ката едновременно. Музиката помага за организиране на живота. Ката не съзнават това, мнозина разглеждат живота отделно от музиката и се запитват: Какъв е смисълът на живота? — Велик. — Какво е нашето предназначение? — Велико. — Вярно ли е това? — За онзи, който разбира неща та, е вярно; за онзи, които не разбира, не е вярно. Докато струните са навити и стоят в магазина, те нямат никаква цена. Обаче, когато влязат в ръката на музиканта, който ги поставя на инструмента си и започва да свири, струни те придобиват голяма цена. Тогава казваме, че струните имат велико предназначение. Без тях и най-видният цигулар не може да се прояви. И струната се запитва, къде е била и къде е сега, но факт е, че днес гласът й се разнася по целия свят И тъй цокато човек не попадне на тясно, в дар-дере, и не употреби всичкото си знание и изкуство, да излезе вън, 40
•: :.-.: £/ if I Ши. Г‘ ' Vна свобода, той не може да си служи с цигулката, да издава чисти и хармонични тонове. Ще кажете, че човек трябва да влезе в обществото, да се прояви. За да влезете в общеiK .. :л7 ството, трябва да дойде някой професор, да ви въведе там. Какво представлява обществото? В широк смисъл на думата, обществото представлява многострунна арфа, в която всеки човек е една обтегната струна. Когато r I дойде видният арфист, той започва да тегли струните една след друга, да излиза своите хармонични и мелодични тонове. Прочее, съзнавайте предназначението си, като струни на великия инструмент, като удове на великия Божествен организъм и го изпълнявайте добре. Като знаете това, мислете върху задачата,‘която ви е дадена, и не считайте, че животът няма смисъл. Какъвто тон да сте, трябва да звучите чисто и ясно. Тежко е положението на човека, докато още се намира в магазина, като 7 струна, завита в пликче. Обаче, щом излезе от пликчето и попадне в ръката на някой велик цигулар или арфист, тя изпълнява вече някаква задача. Ако човек е, за пример, струна „mi“, търговецът ще се интересува от него дотолкова, доколкото може да го продаде и да получи някаква сума. Обаче, в това „mi“ музикантът вижда реализирането на своето бъдеще. Без „mi“ той не може да свири и да се прояви. Като извади струната от пликчето, той я поглежда и си казва: Скъпо платих за струната „mi“, но добре ще свиря с нея. След това я слага на цигулката си, обтяга я добре, насочва ухото си към нея и казва: Добра е струната. Щом започне да свири, той се разговаря вече с „mi , със „sol“ с всичките струни. Хората слушат този разговор и се въодушевяват. Следователно, ако и вие, като великия музикант, не можете да вземете една ваша идея присърце и да я поставите на цигулката или на арфата си и да започнете да се I 41
разговаряте с нея, вие ще останете един обикновен човек, без възможности за развитие и постигане на своите идеали. Човек не може да реализира идеите си, докато не знае да управлява инструмента си. Това се постига чрез познаване на Онзи, Който управлява целия свят. Ще кажете, че за да постигне идеалите си, човек трябва да бъде вярващ. Какво значи, да вярва човек? Вярващият има възможност да се разговаря с Бога, като със свой приятел. Когато приятел дойде в дома ви, вие седите срещу него и се разговаряте. Така можете да се разговаряте и с Бога. — Възможно ли е това? — За онзи, който е свързан с Бога, такъв разговор е не само възможен, но и много приятен. За онзи, който не е свързан с Бога, такъв разговор е невъзможен. Той никога не може да вземе слушалката си и да се разговаря с Бога. Значи, вярата е първото условие за реализиране на нещ ата. Без вяра в Бога, в душите, не е възможно никакво приятелство. Изчезне ли вярата, връзката се скъсва, и приятелството престава да съи (ествува. И тъй, ако вярата представлява приятелски разговор с Бога, с ближния и със самия себе си', можете да си представите, какво нещо е любовта. Вие говорите за любов, за приятелство, без да ги разбирате. Приятелството не е завършен процес. Защо? Защото между двама приятели често се явяват малки или големи препятствия и мъчнотии. Колкото по-голяма е вярата им, толкова по-лесно се премахват мъчнотиите. Един ден, когато мъчнотиите изчезнат, ще кажем, че вярата на тия хора е съвършена. Да имаш абсолютна вяра в някого, това значи, той да бъде готов на всякакви услуги и жертви за тебе. Преди да си казал нуждите си, той вече ги задоволява. Това означава думата „ханизе“. Пояснението „слънцето я огря“ — на думата „ханизе показва, при какви условия хората могат 42
да живеят в пълна хармония. Думата „хани“ означава нещо реално, установено, което е било скрито, непроявено. Когато слънцето изгрява, „ханизе“ се открива, проявява се и става известно. Слънцето не може да дойде, докато „ханизе“ не съществува. Можете ли да очаквате слънцето да се подаде зад планината, ако тя не съществува? Същото можем да кажем за идването на любовта. Може ли любовта да посети човека, ако не намери в него нещо, за което да се залови? Невъзможно е любовта да отиде на празно място. За да влезе някъде, тя трябва да намери нещо, за което да се хване. Това нещо е „ханизе , т.е. реалното в света. Тази дума е неразбрана, но за онзи, който я разбира, тя крие в себе си велико съдържание и смисъл. Значи, думата „ханизе“ предизвиква слънцето да се прояви. Думата „беримезаи“ пък показва, че светлината идва да разкрие нещата. Думата „земеразахеси“ определя пътя на живота. Ето защо, първо трябва да се яви слънцето да огрее пътя на човека. Щом слънцето изгрее, той поема пътя си Щом тръгне на път, около него е светло, всички неща се разкриват вътре и вън от него. Без път няма движение. Затова, именно, се казва, че човек поема пътя на живота, бил той духовен или светски, обществен или индивидуален. Ако разложите думата „ханизе“ на срички, ще получите три думи, с които българите си служат: „ха“ като междуметие, „ни“ нас или ни местоимение и „зе“ минало време от глагола вземам, трето лице, единствено число — той взе. Това е свободен превод на думата. Като ученици, вие трябва да работите върху вярата си в Бога, във Великото в света. Само то може да ви повдигне, да ви даде подтик за работа. Без вяра в живота човек лесно отпада, губи дух и разположение. Достатъчно е да 43
повдигне погледа си нагоре, към Бога, за да почувствува Неговото присъствие. Ще кажете, че Бог е далеч. Той е толкова далеч, колкото и близо. Той ходи по света и посе щава всички страдащи, обременени и отчаяни. Докато мислиш, че всичко е свършено, че ще умреш, Бог те чукне леко по рамото, раздвижи те, и ти казваш: Дойде ми една светла идея. Ще работя, ще се трудя, за да постигна своите идеали. Вървиш до едно място и пак отпаднеш. Бог пак те разтърси, и ти отново продължаваш пътя си. които Ще кажете, че животът е пълен с противоречия, ви спъват. Има противоречия, които спъват, но има противоречия, които водят към реалността на живота. Те ви довеждат в съприкосновение с Бога, с „Ханизе“. Който разбира смисъла на тази дума, той е разтворил прозорците си за слънцето на своята душа. Той се радва на това слънце, което показва пътя на неговото движение. Ко гато слънцето огрее върховете на планината, след време ще огрее и долината; когато дъждът пада от планината, ще слезе и в долината, където идеите се реализират. За да се реализира една идея, първо трябва да се освети, после да се посади и полее. Който е реализирал идеята си, той е готов да работи за благото на обществото, на народа си и на цялото човечество. Той не пита, какъв е смисълът на живота, но работи и прилага това, което е придобил. Той не пита, какво е неговото предназначение, защото знае, че това е въпрос на вечността, който не се разкрива нито в един ден, нито в един живот. Като млади, : ;ие трябва да работите за излизане от тъмнината. Вашето слънце не е изгряло още, а трябва да изгрее. Това значи, да излезете от състоянието „ханизе“, в което се блъскате още ту на една, ту на друга страна. Не е лошо, че сте в тъмнина, защото тъмнината води към реалността. Когато слънцето ви огрее, вие ще минете от 44
тъмнина в светлина, от сиромашия в богатство, от невежество в знание, от безсилие в сила. Обаче, като минава от едно състояние в друго, човек трябйа да вземе само толкова, колкото може да носи. Постъпва ли така, ще му е д аде повече, отколкото е предполагал; Ьземе ли повече, отколкото може да носи, той е проявил лаКомията си, заради което ще му се отнеме и това, което йма. Такъв е законът в природата. Изобщо, човек трябва да ном толкова, че да изпитва приятност. Претовари ли се, той 'сам си създава мъчнотии и страдания. Всеки трябва да носи такава раница, която да не го спъва при изкачването му по планините. Ако е въпрос за много пари, това е лесна работа. Достатъчно е да отидете при Бога, или при някой цар Л1 У или княз, за да получите високо обществено положение. Щом заемете висок пост, парите лесно ще дойдат. След освобождаването на България, един млад българин отишъл да се учи в Америка. Като свършил науките си, той се върнал в родния си град, откъдето отишъл в София и се явил при тогавашния княз, Александър Батемберг, да иска някаква работа. Като образован човек, свършил в Америка, князът намислил да го направи министър, но преди да каже думата си, той го запитал, каква работа иска. Искам да ме назначите за директор в една от софийските гимназии. — Щом искате да бъдете директор на гимназия, идете при министъра на просветата, той се занимава с такива назначавания. Така постъпват повечето от съвременните хора. Те { отиват при Бога, на най-високото място. Бог иска да им I даде висок пост, да ги направи министри, а те искат дирек! торско място. Щом искат да стават директори, няма защо J да ходят при Бога. Достатъчно е да отидат при някой I министър, за да им даде някаква служба — директор, наI чалник на отделение и т.н. Това е неразбиране на живота. 45
Като не познават законите, мнозина искат или по-малко от това, което им се пада, или повече. И в единия, и в другия случай те изпадат в заблуждения. Чувате някой да казва за себе си, че не е като другите хора, че не живее като хората от света. Чудно нещо! Той сам не е излязъл още от света, а мисли, че се различава от светските хора. Той още живее със старите си разбирания, а мисли, че е влязъл в новия живот. Ще дойде ден, когато човек ще влезе в новия живот, но за тази цел той трябва да се откаже от старото. Новото ще осмисли живота му, ще подобри здравето му и ще го направи способен за работа. Новите идеи внасят подтик в човешката душа, и човек се стреми да ги реализира. Не може човек да приеме една нова идея и да не се стреми да я реализира. Каже ли, че не вярва в реализирането и, това показва, че идеята, която е възприел, не е нова. Само по себе си, новото е свързано с вярата, която го подкрепва. Ама аз не вярвам в Бога. В кого : 1ярваш? В себе си. 1 а вярваш в себе си, това значи, да бъдеш силен, добър, умен и благороден. Вярата в себе си подразбира вяра в Божественото. Като вярва в Божественото Начало, човек е наистина и добър, и силен, и разумен,и благороден. Съвременните хора се оплакват от неуспехите си. Защо не успяват? Защото потъпкват своите желания, потъпкват Божественото в себе си и дават ход на чуждите желания, които приемат за свои. Каквото и да правят, те трябва да знаят, че чуждото всякога си остава чуждо. Българите казват: „Чуждото и на Великден се взима.“ Чуждо ш то може да е развалено яйце, запъртък. Какво ще направиш с такова яйце? Ако го изядеш, стомахът ти ще се разстрои. Ако го сложиш под квачка, нищо няма да излезе от него. Щом е така, остави чуждото желание настрана и ; мисли само за своето. Бог помага на човека, но когато 46
той иска да реализира своите желания. За пример, някой иска да учи, да свърши училище. Ако желанието му да учи е свързано с реализиране на някаква Божествена идея, Бог ще му помогне. Обаче, ако той желае да учи, за да стане виден човек, всички да му се кланят, Бог не взима участие в реализиране на желанието му. Защо? Това желание е чуждо, примес към желанията на човешката душа. Знанието има смисъл, когато служи за проводник на Божествените идеи. Не стане ли проводник на Божественото, само по себе си, знанието се обезсмисля. Желанието на Бога е всички хора да учат, да работят, за да станат проводници на Божественото. По този начин те ще реализират своите идеали и ще осмислят живота си. Направете опит, да изпеете думата „ханизе“. Ще кажете, че е мъчно да намерите мелодия на тази дума. И на . склуптора не е лесно да прави статуи от камъните, но като вдига и слага чука, все ще изкара нещо. И на химика не е лесно да прави анализи, но като се упражнява, ще стане добър химик. Ако пък искате да проявите доброто в себе си, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, първо на себе си, а после и на ближния си. За пример, ставате сутрин от сън, но се чувствувате неразположен и казвате: Не мърдам от мястото си, не ми се работи. Искате ли да си направите едно добро, станете, облечете се бързо и донесете вода от чешмата. Ако вчера, когато сте били разположени, донесохте едно буре вода, днес, при неразположение, донесете две бурета. Като носите вода, вие се лекувате, сменяте състоянието си. Като сменяте разположението си, правете добро на човек, когато не обичате. За предпочитане е човек да прави добро, отколкото да обижда и тъпче хората. Така и той се радва, и ближният му се радва. Където има радост и веселие, там Бог присъства. 47
Сега, задачата на всеки човек, като ученик на живота, е да се стреми към реализиране на своя идеал. Това значи, да има поне една основна идея , за която да е готов на всякакви жертви. Пред каквото изпитание и :а се намира, да не се страхува, но да гледа на него като на велика привилегия. Няма по-голяма привилегия за човека от това 1га бъде подложен на изпитания и мъч нотии, но когато разбира смисъла им. Ако не ги разби ра, той търси начин, по-скоро да се освободи от тях. Р изпитанията, в мъчнотиите, в сиромашията и в глада, природата крие големи блага. Може ли да се справя с мъчнотаите си разумно, човек се ползва и от благата им. Обаче, ако не се справя с мъчнотиите си, той не може да използва благата, които се крият в тях. Ще кажете, че искате да живеете . Ще живеете, но разумно; ще понасяте с любов всичко, което се изпречи на пътя ви. И животните даже страдат и се мъчат. А колко по-високо стои човек от животното! Следователно, дойдат ли страдания в живота ви, използвайте ги разумно, защото в тях се крият скъпоценни камъни. Христос казва: „Блахсени нажалените и наскърбените“. Той разбира смисъла на страдания та и не казва, че са блажени щастливите, но нажалените. Без страдания няма развитие, няма и радости. Да анализираме пак думата „ханизе“. Сричката „ха“ означава нещо приятно; „ни“ закон за приемане и справяне с противоречието; „зе“ закон за произвеждане на нещо, което променя сиромашията в богатство. Сричката „ха“ представлява още закон на ума, „ни“ закон на сърцето, а „зе“ закон на волята. Като пишете буквите, добре е да не ги затваряте напълно, да има по един малък отвор, откъдето да излизат мъчнотиите. За пример, буквата „а“ означава бременност. За да се освободи от това състояние, човек трябва да остави малък отвор на буква48
та Какво ще стане с една къща, на която вратите остават завинаги затворени? Тази къща е осъдена на разпадане. — Защо? Обмяната между външния и вътрешния въздух не става правилно. Добрият писател свързва буквите една с ДрУга? преливане става между тях, но въпреки това пак има по един малък отвор. Този закон има отношение и към мислите. Когато мислите се свързват една с друга така, че енергиите им се преливат, казваме, че човек мисли право Който мисли право, продължава живота си. Мнозина казват, че животът е кратковременен, и като умре човек, всичко се свършва. Така не се говори. Работите никога не се свършват, а още по-малко животът, за който казваме, че е без начало и без край. Обаче, колкото и да живее, човек не може да бъде съвършен. Ако за един свят е съвършен, за друг няма да бъде съвършен. Пред Бога и най-възвишените и напреднали същества са като деца. В този смисъл, човек никога не може да стигне върха. В това се крие величието и красотата на живота. И тъй, помнете изреченията, с които преведохме ватанските думи: „ханизе, беримезаи, земеразахеси. Преводът е свободен и означава: „Слънцето ни огря, и тайната си пред нас разкри4. Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. 26 Лекция от Учителя, държана на 6 март, 1931 г. София Изгрев. 49
Справедливост Т. м . Чете се темата: „Произход на богатите и на бедните Представете си, че вие сте научили вече произхода на бедните и на богатите. Къде ще приложите това знание? Представете си, че знаете също произхода на доброто и на злото. Къде ще приложите това знание? Ще кажете, че знанията обогатяват човека. Вярно е това, но при известни случаи знанията причиняват радости, а при други случаи скърби и страдания. За пример, някой беден човек си купу МК ва лотариен билет, № 315, и се надява , че ще спечели най-голямата сума 500 000 лева. Той си мечтае за щастието, което го очаква. Мисли си той: като спечеля, ще се простя със сиромашията веднъж завинаги. При това, ще мога да помогна на някои бедни като мене. До деня на теглене на лотарията той е щастлив i мечтите и очаква W нията си, защото не знае, ще спечели, или не. Обаче, денят на тегленето на лотарията пристига. Билетът му излиза празен, не печели. Той знае вече истината, но това знание го прави нещастен, руши мечтите му. Ако билетът му печелеше, той щеше да се радва. В този случаи, знанието му причинява радост и го прави щастлив. Как познавате, кога даден човек е спечелил на лотария? Първо, духът му се повдига. Ако е бил неразположен, обезсърчен, като спечели, той става радостен, разположен и готов да сподели 50
радостта си c всички хора. Ако е бил болен от треска, болестта веднага го напуща. Мисълта, че е спечелил 500 000 лева, произвежда в него сътресение, на което треската не издържа. Тя казва: Голям товар ме налегна, не мога повече да издържам. Каква промяна става с човека, ако знае произхода на доброто и на злото? Който знае произхода на доброто, става богат, защото се свързва с един добър господар. Доброто е най-добрият и справедлив господар. Обаче, ако знае произхода на злото, човек става работник при един от най-лошите господари злото. Като те срещне, злото казва: Нали ме познаваш, ела при мен на работа. В такъв случай, по-добре е човек да не познава злото, Tia не знае неговия произход. Един ден, когато възмъжее, когато укрепне, човек ще научи произхода и на доброто, и на злото, но и в двата случая ще бъде радостен и щастлив. Като ученици, вие трябва да изучавате явленията в природата и да се ползвате от знанията си. За пример, какъв е произходът на вятъра? Как се образува той? Знаете, че вятърът се образува от движението на въздуха. Като се срещат въздушни течения, с различна температура и гъстота, те се стремят да уравновесят гъстотите си, вследствие на което почват да се движат с различна скорост. Бързото движение на въздушните пластове се казва вятър. Какво представлява въздухът? Въздухът е смес главно от азот и кислород. Като второстепенни примеси, във въздуха срещаме в малки количества аргон, хелий, неон, криптон, ксенон, въгледвуокис и водни пари. Както виждате, във въздуха срещаме цяло общество от същества, които се намират в известни отношения. Големи пакости вършат ветровете, но същевременно те принасят и голяма полза. Чрез тях хората се стоплят и изстудяват, защото има топли и студени въздушни течения. Вятърът 51
носи дъжд, които полива изсъхналите растения, възраства живота. Без дъжд, т.е. без влага няма живот. Както опреснява водите, така също вятърът опреснява и дихателната система на човека. Защо кислородът и азотът са смесени във въздуха, а не ci 41 I съединени? — Азотът е един от недеятелните елементи, вследствие на което при дадената температура не се съединява с кислорода, който, от своя страна, е крайно активен. В случая, азотът е господар във въздуха той. заповядва, той регулира. Ако види, че някъде става буйно горене, той веднага заповядва да се намали огъня. Като господар на положението, той има думата навсякъде. Без него всичко в природата би се превърнало на пепел. Кислородът и азотът, като противоположни по свойства, взаимно се ; I 'опълват: кислородът поддържа горенето, но сам не гори; азотът пък не гори, нито поддържа горенето. Съвременните учени се занимават с различни въпро си. Те изучават произхода на човешките мисли и чувства 9 разпределят ги на категории. На какво се равнява една човешка мисъл? Каквото представляват нулите без еди ницата в целите числа, такова нещо са човешките мисли без ума. Единицата дава цена на нулите. Изчезне ли еди W ницата, нулите остават пасивни, безплодни. Без единицата нулата представлява зародиш, който е i пасивно състояние непроявен. Той чака времето, да дойде единицата пред него, за да се прояви. И мисълта без ума не може I а се прояви. Тя чака времето на своето проявяване. — Кога ще дойде това време? — Когато умът застане пред нея като проводник. Щом има проводник, мисълта се проявява. Няма ли проводник, тя чака времето, условията за проявяването си. И тъй, като ученици, вие трябва да знаете условията, при които можете да действате. Не мислете, че сте факто52
ри и можете да правите, каквото искате. Считате ли, че сте фактор, който има право да мисли, чувствува и действа по свое желание, вие ще опитате резултата на вашата крива мисъл. За пример, ако сте слуга някъде и си позволите да нагрубите господаря си, скоро ще се намерите вън от неговия дом; ако сте студент и си позволите да спорите с професора си по въпроси, които не познавате, да го наричате глупец, ще се намерите вън от университета; ако сте лекар и безразборно давате лекарства, ще платите скъпо за вашето лекомислие. Изобщо, когато се проявява свободно, без да мисли, човек вижда, че не е фактор в живота. Други фактори има над него, разумни и справедливи, на които той трябва да се подчинява. Има случаи, когато човек е фактор, но има случаи, когато той трябва да бъде послушен като дете. Не е ли послушен, той се натъква на лошите условия в живота. Днес повечето хора се оплакват от условията на живота, но малцина си задават въпроса, кое е съществено за тях при дадените условия. Някои ще кажат, че съществено е за хората да имат любов, да бъдат умни и добри. И това е необходимо за човека, но в даден момент, кое е съществено за него? Представете си, че срещате човек бос, окъсан, без хляб в торбата си, без наука и го запитвате, от какво има нужда в дадения момент. Макар, че той е бос, окъсан, неучен, но веднага ще ви отговори, че се нуждае от хляб. Значи, този човек, който е лишен от много неща, намира за най-важно и съществено хляба. Щом има хляб, който поддържа живота му, той може всичко да постигне. , Както гладният се нуждае от хляб, така сегашните хора се нуждаят от справедливост. Човек трябва да бъде справедлив! Щом се натъкне на известно страдание или на някаква мъчнотия, той не трябва да търси вината в Провидението, в окръжаващите или в условията, но трябва да се вгле53
да в себе си, да признае, че вината за всички неуспехи се крие в самия него. Това изисква законът на справедли востта. Несправедливият човек прилича на някой беден 9 но озлобен човек. Каквото и да му дадат, той го хвърля настрана; мисли, че хората са виновни за положението му. Обаче, като погладува няколко дни, гладът го възпитава, и той приема с благодарност всичко, каквото му дават. Той благодари и за сухия хляб; взима парчето хляб, накисва го във вода и казва: Добре, че се намери и това парче хляб. Без него бях осъден на големи страдания. Като ученици ;ие трябва да дадете възможност на справедливостта да се прояви във вас. За да бъдете спра ИМ ведливи, спазвайте следните правила: никога не обвин W вайте хората за това, което вие сами сте си причини ли. Никога не изисквайте от хората това, което сами не можете :а направите. Защо не ме уважават хората? Защото и ти не ги уважаваш. Защо не ме обичат? Защото и ти не ги обичаш. Защо не мислят добре за мене и не ми помагат? Защото и ти не мислиш добре за тях и не им помагаш. Защо хората не ме оставят спокоен, а се занимават с мене? Защото и ти постъпваш така с тях. Преди всичко, човек е несправедлив към себе си, към своите удове. Цял ден той ходи без работа из града, умори се и, като се върне у дома си, оплаква се, че краката го болят. На другия ден пък отива на нивата, с часове вдига и слага мотиката, докато ръцете крият с пришки. Бъдете справедливи към ръцете и краката му се пс си, не ги уморявайте. Ще кажете, че сте заставени да работите мно го, поради тежките условия на живота. Никой не ви е заставил, освен вие самите. Като отидеш при някой госпо дар, ще му кажеш, че ще работиш четири часа физически труд, след което ще се заемеш с духовна работа. Не пре м 54
силвайте удовете си. Четири часа съзнателна работа е достатъчно. Вие се пресилвате, нарушавате чистотата на своите очи и уши, като ги заставяте да гледат и да чуват непотребни неща, а след това се чудите, какво е станало, че сте се уморили, че зрението и слухът ви отслабнали. Бъдете справедливи към себе си, към своите удове, за да бъдете справедливи и към окръжаващите. Ама не мога да обичам всички хора. Това е друг въпрос. Любовта изисква съвършени хора. Важно е, че човек може да бъде справедлив. Дали някой човек е добър, или лош, това е негова работа. Обаче, ти трябва да бъдеш справедлив към него» Следователно, който иска да приложи любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливи работи. Не можеш да обичаш, преди да си бил справедлив. , Не казвай, че за нищо не те бива, че от тебе нищо не може да излезе, че не си умен. Казваш ли така за себе си, ти си несправедлив. Природата е вложила в тебе дарби и способности, да се развиваш, човек да станеш, а ти не работиш, мързелив си. Щом не. работиш, не можеш да постигнеш желанията си, но ще знаеш, че причината е в тебе. Ще кажеш, че си сиромах, или болен човек. Ти не говориш истината, не си справедлив. Как може човек да бъде беден, когато разполага с едно тяло, което струва милиарди? Как може да бъде болен, когато изяжда на ден по един килограм хляб? Той се простудил малко и мисли, че е 'болен. Ама не съм даровит. Това не е истина. Ти имаш дарби, но не си работил за развиването им. Като ги развиеш, ще видиш, че си даровит. Най-после казваш, че нямаш време за работа. И това не е вярно. Имаш време, но го разпиляваш. Стегни се, започни сериозно да работиш и ще видиш, че имаш време не само за себе си, но и за другите. Като работи съзнателно, човек може даже 55
4 J да продава част от своето време. — Може ли времето да се продава? Може, разбира се. Когато художникът нарисува една хубава картина, за която е употребил известно време, един ден той ще я продаде. При това, цената на картината се определя в зависимост и от времето, което той е употребил, за да я нарисува. И тъй, за да имате успех в живота си, трябва да работите със закона на справедливостта. Намериш ли се пред някаква мъчнотия, бъди справедлив, не казвай, че животът ти е дотегнал, че си сиромах, че си неспособен и т.н. Ако човекът се оплаква от сиромашия и глад, какво трябва да правят дървеницата и паякът, които по няколко дни и седмици гладуват? Човек не знае още, какво нещо е гладът. Като гладува два-три дни, той надава вик за помощ, мисли, че ще умре. Той трябва да бъде справедлив, да не мисли само за себе си и да изхожда само от своето положение, но да се вглежда в положението на ония, които стоят под него. Мнозина се запитват, какво е отношението на справедливостта към техния живот. Справедливостта подобрява живота на човека. Тя усилва дарбите и способностите му. Справедливият има вътрешен мир и спокойствие. При това положение, именно, той може да работи съзнателно върху себе си и да има успех. Някой се оплаква, че паметта му започнала да отслабва. Ако иска да усили паметта си, нека приложи справедливостта в отношенията си към всички същества, от най-малките до най-големите. Справедливостта има отношение към всички светове видими и невидими. Тя има отношение и към вечността. Видим и невидим свят, вечност, това сатюнятия, които стават толкова по-разбрани, колкото повече съзнанието се пробужда. За човек с пробудено съзнание и видимият, и невидимият свят са на едно и също място. Той 56
живее едновременно и в двата свята. Вечността е величина, която има отношение към времето. В математиката, под понятието време разбираме интервал между две събития. Съществува ли времето извън съзнанието? Не съществува. Ето защо, когато говорим за интервал между събитията, ние имаме предвид интервал и между тоновете. Между два тона съществува по-голям или по-малък интервал. Обаче, всички понятия, с които човек си служи, съществуват в неговото съзнание, но не и в природата. За пример, той казва, че една постъпка е справедлива, а друга несправедлива. Това е човешка преценка. В природата не се говори за справедливост и несправедливост. Проявите на природата са, сами по себе си, справедливи и разумни. Следователно, от нейно гледище, мисълта, чувствата и постъпките на човека трябва да бъдат прави. Щом са прави, те непременно ще бъдат и справедливи. Ще кажете, че можете да мислите, както искате. Не, право ще мислите. Не мислите ли право, ще опитате закона на справедливостта върху гърба си. Мислете върху закона на справедливостта и го прилагайте. Срещнете ли беден човек, не го пренебрегвайте. Знайте, че бедният и богатият човек взаимно се допълват. Бедният е обширно, необработено поле, което очаква капитала на богатия. Когато богатият донесе своите машини, рала, както и житото си, бедният ще ги приложи на полето си, и в скоро време необработеното поле ще се превърне в богата и плодородна нива, от която и двамата ще се ползват. Когато съчетава нещата, човек вижда непреривната връзка, която съществува между тях. При това разбиране той не може да не бъде справедлив. Който не разбира тия неща, той се опитва да критикува и Бога, и природата. Вместо да критикува, човек трябва да се учи от всичко, което става около него. Критикът е човек, който 57
се вглежда в живота и в отношенията на хората, а затваря очите си за своя живот и отношения. Поради тази причина, именно, той изпада в небрежност към себе си. Обаче, ще дойде ден, когато природата ще го хране под ръка и ще го разведе между хората, да им покаже и неговите слабости. Преживее ли веднъж тази опитност, той ще вземе урок от нея и ще се изправи. Само по този начин той ще разбере, какво значи, да критикуваш природата. Човек трябва да бъде справедлив в своите мисли и чувства. По този начин той ще регулира и желанията си. Като говорите за справедливост и несправедливост, вие трябва да разбирате дълбоката причина на нещата. За пример, някой студент се явява на изпит и получава тройка по предмета, по който държи изпит. Понеже очаква по-голяма бележка, той казва, че професорът е несправедлив и възстава против него. Защо, преди да се произнесе за професора си, студентът не потърси причината в себе си? Ако се прецени справедливо, той ще види, че професорът е прав. От друга страна, той ще види, че и природата е справедлива. Ако беше отворила сърцето на професора, да сложи по-висока бележка на студента, последният щеше да се отпусне и да не работи. Като знае характера на хората, природата избира специфични методи за възпитанието на всеки човек. Тройката е подбудителна сила, която заставя човека да работи. Числото три е закон на волята, която уравновесява силите на ума и на сърцето. За да не се смущава, студентът трябва да събере бележката, която професорът му писал, както и тази, която той очаквал, и да ги раздели на две. Професорът му писал тройка, той очаквал петица. Значи, 3 + 5 = 8; 8:2 = 4. Студентът ще си пише четворка, и с това въпросът ще се разреши. Когато има спор, нещата трябва да се съберат и разделят поравно. Щом приложите тези действия, спорът изчезва. 58 1
Каква поука можете да извадите от примера за професора и студента? Когато има две противоположни мисли в себе си, човек е едновременно и професор, и студент. За да разреши спора между противоположните мисли в себе си, той трябва да събере положителния и отрицателния резултат и да ги раздели на две. Щом извърши тези процеси, той се намира вече пред истината, която ще го освободи от мъчнотията. Следователно, щом се намерите в противоречие, приложете горния закон. За пример, срещате един беден човек и нещо ви нашепва да му дадете 20 лева. Обаче, вие намирате, че 20 лева са много, искате да му дадете 5 лева. Приложете закона. Съберете 20+5 = 25. Полученото разделете на две. Значи, 25:2= 12.5. Дайте на бедния човек 12.5 лева, за да бъдете и двамата доволни. Това правило наричаме „златната среда“. Когато и двете противоречиви мисли отстъпят по нещо от себе си, въпросът се разрешава лесно. Защо студентът не отиде при професора си да се разговори с него? Ако студентът е прав, професорът ще съзнае грешката си и ще я изправи. Ще кажете, че човек не трябва да се унижава. В разумните и справедливи отношения няма унижение. Унижава ли се човек, когато отива на фурната да купи хляб, но фурнаджията го връща назад, като му казва, че хлябът се е свършил. За да купиш хляб, ще отидеш и втори, и трети път. Докато намериш хляб, ти •ще обиколиш няколко фурни. Нуждата от хляб е силна, и човек трябва да задоволи желанието си да яде. Ето защо, когато във вас говори някое силно и разумно желание, не го спирайте. Дайте му възможност да се прояви. Резултатите от реализирането на добрите желания са всякога добри, но затова се изисква спазване на времето и прилагане на добре изработен план.
Упражнение. Приложете закона на справедли ш востта за десет дни, като се наблюдавате, колко пъти сте го приложили и колко пъти не сте могли да го приложите. Когато се наблюдава, човек вижда, доколко е справедлив. Направете упражнението съзнателно, не само по отноше ние на постъпките си, но и по отношение на своите мисли и чувства. Колкото по-искрен е човек към себе си, толкова по-добре ще направи упражнението. Справедливостта изисква еднакво отношение и към хората, и към животните. В това се заключава благородството на човека. Един колар кара въглища, но пътят е малко стръмен, а конят слаб, не може да поеме височината. Трима учени ка от последния клас на гимназията настигат колата и като виждат напразните усилия на коня, веднага му се притичват на помощ: оставят книгите си на колата и дават гърба си, да бутат отзад. Конят направи още едно усилие и поема нагоре Ъволни , че са могли да помогнат на коня, учениците продължават пътя си весели и засмени. Това значи благородна и справедлива постъпка. 1 о с т т ». а м а в и с о о 1 и с и н ветлият пъ към истина ата е скрит т на м ъ д т а . животът. 27 Лекция от Учителя, държана на 13 март, 1931 г. София Изгрев. 60
Действия на силите -Само светлият път на мъд ростта води към истината. — В истината е скрит животът. Тема за следващия път: „Произход на положителните и отрицателни сили в природата“. Какво знаете за действията между положителните и отрицателните сили в природата? — Еднородните сили се отблъскват, а разнородните се привличат. — Защо положителните и отрицателните сили се отблъскват? — Защото нямат общ център. Човек постоянно влиза в съприкосновение с тия сили на природата, от които едни го привличат, а други отблъскват. За пример, доброто, като положителна сила, го привлича, а злото го отблъсква. Доброто е сила, която действа в рядка среда, а злото ~ в гъста. Вследствие на това, доброто е по-леко от злото. И наистина, ако сложите на везни човека, ще видите, че добрият човек е по-лек, а лошият по-тежък. Здравият е по-тежък от болния. Значи, здравият е по-лош от болния. Това до известна степен е вярно. — Защо? — Докато е здрав, човек има отношения с много хора: с този се скара, с онзи, докато най-после легне болен. Като заболее, човек се смекчава, става по-добър. Той не се сърди на никого, с никого не се кара. Вижте какво става с онзи, който е боледувал 40 дни. Той омеква, става като светия. Той се нами61
КГ ра под влиянието на отрицателните сили, които го възпитават. Когато положителните сили в организма му вземат надмощие, той оздравява. Ето защо, за да бъде здрав, човек трябва да организира силите в своето тяло, да не се отблъскват. Всяко отблъскване на силите произвежда сътресение в организма. Такъв пример имаме с точилото и ножа, които са положителни сили. Точилото остри ножа, но и двете тела се изхабяват, губят нещо от себе си. Какво разбирате под организиране на силите? Съсредоточаването им към общ център. Наистина, когато човек работи съзнателно върху себе си, най-после идва до организиране на своите сили, които се отправят към общия център, откъдето черпят нови сили. Когато даде предимство на Божественото Начало в себе си, човек се е организирал вече. Всяка сила в него се управлява от Божественото. Това значи: мислите, чувствата и постъпките на човека се ръководят от гласа на Божественото. Законът за взаимодействието между положителните и отрицателни сили в природата се прилага и в механическия свят. Всички техници си служат с този закон, като забелязват, че положителните сили винаги взимат част от отрицателните, поради което първите увеличават енергията си, а вторите я намаляват. Когато се срещнат положителните сили на доброто и на злото, те се отблъскват взаимно, при което силите на доброто слизат отгоре-надолу и разрушават твърдата материя, в която действа злото. Силите на злото пък действат отдолу-нагоре и раздвижват въздуха, без да причиняват големи повреди. Като ученици, вие трябва да изучавате действието на положителните и отрицателни сили върху своя физически и психически живот, за да се справяте разумно с тях. Един поглед е в състояние да произведе известно повдигане или понижаване на духа. Чрез погледа човек се свързва с до62
брите или с лошите сили в природата. Същият закон действа в мислите и в чувствата. Тази е причината, поради която двама учени или двама юнаци не могат да живеят на едно място. Защо? Енергиите им са еднакви. Българинът изказва този закон с пословицата: „Двама петли на едно бунище не пеят“. Два литра вода не могатда се съберат в едно шише, с вместимост един литър. Единият литър вода ще влезе в шишето, а другият литър ще остане отвън и ще обсажда шишето. Това обсаждаме се дължи на закона на отблъскването. Следователно, когато се натъкне на положителните сили в себе си, човек трябва да изучава отрицателните сили вън от себе си. И обратно: натъкне ли се на отрицателното в себе си, той трябва да изучава положителните сили и тяхното действие. Апашът често минава от положителните в отрицателните сили, но още не е научил урока си. Той мисли, че като вади пари от чуждите кесии, в които се крият положителни сили, и ги слага в празния си джоб, където са отрицателните сили, ще придобие нещо. В същност, той нищо не придобива. Като изучавате силите в природата, ще видите, че съществува положително и отрицателно добро, както положително и отрицателно зло. От една страна положителното и отрицателното добро се привличат, а от друга — положителното добро и отрицателното зло също се привличат. Когато отрицателното добро и положителното зло се привличат, доброто печели. Когато положителното добро и отрицателното зло се привличат, злото печели. Това са закони, които човек изучава в живота си. Остане ли на теория да ги изучава, мъчно може да ги разбере. Отношенията между хората не са нищо друго, освен прилагане на тия закони. 63
Когато говорим за силите на природата, ние имаме предвид разумната природа, която уравновесява действието на своите сили. Не ги ли уравновесява, те произвеждат нежелани резултати: експлозии, взривове, революции и т.н. Какво става между работниците на една фабрика, чийто господар търси начини да ги експлоатира? Външно той е мек, внимателен, добър към тях, но когато им плаща, отбива от всеки работник по един-два лева от надницата им. Ако трябва да плати по 50 лева, той им плаща по 48 или 49 лева. Той намира различни предлози за оправдаване на своята постъпка, без да подозира, че този лев произвежда сътресение, както в него, така и в работника. Ако господарят има сто работника, на които задържа по един или два лева, той ще получи дневно сто двеста лева. Резултатът за него е положителен, но понеже се дължи на положителното зло, в края на краищата то ще произведе взрив в него. Ето защо, пазете се от положителните сили, които произвеждат в човека взрив, и от отрицателните, които смразяват и свиват. За да не се пука, човек трябва да се разшири; за да не се смрази и смали, трябва да се издигне над обикновените условия Па живота. Тази е причината, където на човека препоръчват разширяване и възвисяване. Доброто и злото, положителните и отрицателните сили в природата са бойни полета, сред които хората воюват. След големи и продължителни падания и ставания, доброто излиза победител, а злото победен. Доброто взима оръжието и храната на победения, на злото, което предава всичко, като запазва само живота си. Ето защо, ако искате да възпитате злото в себе си, работете със силите на доброто. Ако пък злото иска да запази живота си, трябва да се подчини на доброто, да сложи оръжието си пред него и да му стане слуга. 64
Сега, за да се справяте със силите на природата, вие трябва да прилагате закона за трансформиране на силите. За пример, когато се срещнат две положителни сили във вас, те трябва да се сприятелят. Това става, когато едната от тях се превърне в отрицателна, т.е. в състояние, противоположно на първата. За пример, ледът е положителна сила, водата — също. Като еднородни сили, те се отблъскват и причиняват пакости. За да се привлекат, едната от тях — водата трябва да се превърне в пара, а после в дъжд, който полива градините и полетата. Едно трябва да имате предвид: природата си служи еднакво и с добрите, и с лошите сили. Понякога, тя впряга злото за извършване на някаква добра работа; понякога вряга доброто за извършване на нещо привидно лошо. Като изучавате своите състояния, своите радости и скърби, ще видите, че някои радости се превръщат в скърби, а някои страдания водят към радости. За пример, ако носиш на гърба си една раница от 20 кг, ти се оплакваш, искащ да я хвърлиш. — Защо? Защото раницата е пълна с пясък. Като погледнеш към нея, казваш: Не заслужава да нося този товар на гърба си. Ти отблъскваш раницата, защото твоите и нейните сили са отрицателни Обаче, ако сложиш на гърба си раница, пълна със злато, ти ще я носиш с удоволствие. В случая, златото крие в себе си положителни сили, а ти — отрицателни. Тези сили взаимно се привличат. Следователно, когато човек се оплаква от съдбата си, това показва, че отрицателната му съдба го е яхнала. Когато не се оплаква от съдбата си, положителни сили са го яхнали. В първия случай човек роптае, сърди се и не се подчинява на съдбата си. Той казва: Не искам да бъда баба, да ме яхат хората. Споре д мене, докато не те яхне някой, човек не можеш да станеш. Докато и вие не яздите хората, нищо не може да се очаква от тях. Язденето подразбира действие
на добри и лоши сили върху човека. Ако ви язди добър човек, той е злато, което носи богатство в дома ви; ако ви язди лош човек, той е пясък, от който искате да се освободите. Разумният човек се познава по това, че еднакво използва и добрите, и лошите сили. Той взима торбата с пясъка и го употребява за дренаж. Смесва го с цимент и дренира къщата си околовръст, с което я предпазва от влага. Като изучавате силите на природата, виждате, че всички тела се намират под тяхното влияние. Слънцето, земята, както и останалите планети се намират под действието на същите сили. Със своите мисли, чувства и постъпки, човек също така се намира под влиянието на тия сили. Ето защо, не е въпрос да избягвате влиянието на едните сили за сметка на другите, но трябва да ги уравновесявате. Човек не може и не трябва да бъде нито абсолютно добър, нито абсолютно зъл. Защо? Защото абсолютното добро подразбира абсолютно разширяване. Невъзможно е човек постоянно да се разширява и расте. Абсолютното зло пък подразбира абсолютно смаляване, свиване, в което нещата се разпадай, гният и рушат. Невъзможно е човек да се смалява постоянно. Двата процеса трябва взаимно да се уравновесяват. Какво представляват доброто и злото? Те са резултат на сили, по-горни от тях, които работят зад тях. Ето защо, когато искате да изучавате доброто и злото, не се занимавайте с техните външни прояви, но спрете вниманието си върху силите, които се крият зад тях. За пример, сиромашията е отрицателна сила в природата, а богатството положителна. Зад тия сили се крие нещо велико. Ако знае, как да постъпва със сиромашията, човек ще види в лицето й голям банкер, който разполага с милиарди. Човек трябва да знае, как да отвори сърцето му.
Ако сиромахът излезе срещу сиромашията със засмяно лице и със съзнание, че не е беден, сиромашията ще му открие богатството си и ще го благослови. Сиромашията е мечка, която може да оплюе човека, но може и да го възнагради. Богатството е също голям банкер, но с щедро, отворено сърце към всички. Сиромашията е отвън отрицателна, а отвътре положителна; богатството е отвън положително, а отвътре отрицателно. И тъй, истински сиромах е онзи, който мисли, че е сиромах. Глупав е онзи, който е убеден в своята глупост. Грешник е онзи, който се счита грешник. Обаче, както и да мисли човек за себе си, това е повърхностно мислене. Той знае, че по естество, по начало е добър, богет, силен, разумен. Не може известна сила да остане завинаги положителна или отрицателна. Тя е изложена на постоянни промени. На постоянните промени, които претърпяват силите в природата се дължи културата и вечното развитие. На тия промени именно, разчита и бъдещата култура и човечеството. Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. 28 Лекция от Учителя, държана на 20 март, 1931 г. София Изгрев. 67
Знание и прилагане Размишление. Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, но като ги придобият пак не с; доволни. Защо? Не могат да приложат придобитите знания. Истинско зна ние е това, при което човек се ползва разумно със силите на природата. Повечето математици работят с числата, без да се ползват от силите, които се крият в тях. Това показва, че хората говорят за сили и тяхното действие, без 1 ;а знаят, къде са центровете на тия сили. За пример, някой казва, че главата му се надула от страдания. Ако измерите главата на този човек, ще видите, че тя ни най-малко не се е увеличила по обем. Въпреки това,' той усеща известна тежест. Истински ученият знае, в кой център е станало натрупване на енергия. Колкото и да се увеличи енергията, все пак има известен предел, до които тя може да стигне. Вън от този предел, тя трябва или да се трансформира, или да излезе навън. Това се отнася и до числата. За пример, числата 1, 2, 3, 4, 5 съдържат определено и неиз менно количество енергия, която нито се увеличава, нито се намалява. Ако тези числа се съединят в едно число, ще получите числото 12 345; ако го увеличите десет пъти, ще получите числото 123 450. Ако го увеличите сто и хилява пъти, ще получите чисата 1 234 500 и 12 345 000. Кажем ли, че тия числа съдържат едно и също количество енер68
i В гия, това подразбира, че килограмът се разделил на грамове, на дециграми, на сантиграми и милиграми. В този случай единиците ще бъдат по-дребни и многобройни, но ще съдържат еднакво количество енергия. Наистина, килограмът и хилядата грама имат еднаква тежест, но различно количество бройни единици. Всяко раздробяване на I материята и на енергията подразбира някакъв вътре j процес. it ен Съвременните механици изучават действието на природните сили, тяхната големина и посока, за да знаят, с I какви външни сили да им се противопоставят, т.е. да ги уравновесяват. Думите „съпротива, издържане, търкане“ подразбират известни сили. В психическия живот пък думата „търпение“ изразява сила, която противодейства на дадено напрежение, външно или вътрешно. Мъчнотии. 5 те и несгодите са тежести, които произвеждат напрежение. Казват за някого, че има морален гръбнак, т.е. устоява на мъчнотиите. Моралният гръбнак е лостът, с който човек повдига своите тежести. Колко дебел и як трябва да бъде човешкият лост, за да издържа на тежестите в живота? Тази величина е неизвестна хикс, и всеки трябва да я реши за себе си. Лостът е свързан с повдигане на тежести. Ето защо, когато говорим за морален гръбнак на човека, имаме предвид тежестта, която му е дадена да носи. Всеки човек носи, както физическа, така и морална тежест. Тежестите на различните хора са различни. Не е добре да бъде човек много тежък, но не е добре да бъде и много лек. Същото се отнася и до моралните тежести. Който е лишен от морални страдания, той няма условия да се развива. Някой се оплаква, че тежки мисли го нападали. Тежките мисли подразбират гъста материя, а леките — лека, рядка материя. Злото, както и отрицателните сили в природата, понижават душевното състояние на човека, вследS 69
ствие на което той влиза в гъстата материя на живота. Доброто, както и положителните сили на природата, повдигат човека, въвеждат го в областта на рядката материя. Затова именно, казваме, че доброто всякога си остава добро, а злото зло. Никой не може да замести доброто със зло, както не можете да заместите стойността на златната монета с медна. По количество можете да ги изравните, но по качество никога. Златото всякога си остава злато, а медта мед. Как може да се подобри благосъстоянието на един народ? Чрез усилване на производството. На първо място стои увеличаване производството на зърнените храни. Какво представлява производството на една страна? То не е нищо друго, освен съзнателно отношение към числата, като количества на материя и на енергия. За пример, имате числата 1, 2, 3, 4, 5. Ако поставите двойката пред единицата, ще получите числото 21, което е по-голямо от числото 12; ако поставите тройката пред двойката, полученото число 32 ще бъде по-голямо от 23; на същото основание числото 54 е по-голямо от 45. Значи, от човека зависи, да приложи повече или по-малко благоприятни условия към производството. По-големите числа, носители на повече материя и енергия, дават по-добри резултати, както в материалния, така и в духовния живот на човека. Обаче, от значение е още и качеството на материята и на енергията. За пример, човек като величина в живота, представлява единица, но всички хора се различават по качеството на силите и способностите, вложени в тях. Всички хора произлизат от Адам, но те се различават един от друг по качеството на своите сили и способности. Ако разделите 1:1, 2:2, 3:3, в трите случая ще получите единица. Обаче, трите единици се различават по качество една от друга. 70
h. Сега, като говорим за качеството на нещата, ние имаме предвид и тяхната динамичност. Една идея може да е възвишена и благородна, т.е. доброкачествена, но да не II искате да я приложите, щом не я прилагате, тази идея умира. Ето защо, стремете се към такива възвишени и благородни идеи, които можете да приложите. Остане ли една от тях във вас, тя ще ви пръсне. Защо? Тя крие динамични сили в себе си. Възвишените идеи са динамични. Който ги възприеме, трябва да им даде ход. Те са подобни на бомбите, с които си служат съвременните държави във войните. Ако една бомба има определено време, за да експлодира, колко повече това се отнася за възвишените идеи. От човека се изисква само готовност да даде възможност на една Божествена идея да се реализира, а кога и как ще се реализира, това не е негова работа. • Онзи, който слага запалката, знае времето и мястото за реализирането на дадената идея. Противопоставите ли се на тази идея, тя ще експлодира във вас и ще причини големи пакости. Следователно, неразположението, страданието, противоречието, които човек изпитва, се дължат, именно, на това, че той е подпушил Божественото в себе си. Отпушете Божественото във вас, дайте му възможност да излезе навън, да се прояви. Ако не се отворите за Божественото, дълго време ще се намирате под напора на неговите сили, докато един ден то експлодира във вас като бомба, и ви пръсне. Като ученици, вие трябва да изучавате силите, които действуват във вас, да знаете, къде и как да ги прилагате. Ако силите във вас имат възходяща посока, отворете им път, да излязат навън и да се проявят. Ако не са възходящи, работете върху себе си, 8 I ;а ги трансформирате. Какъв ще бъде резултатът на моята дейност? Това не е ваша работа. Ако работите съзнателно и с любов, и в 71
единия, и в другия случай ще имате добри резултати. При родата е точна и изпълнителна. Тя държи точна сметка за своите сили и не позволява да се изразходват напразно. Тя нищо не дава даром, но и нищо не взема даром. Тя дава кредити на хората, но ги следи, как разполагат с нейните богатства. Един ден когато напуснеш земята, природата те спира пред своите митници и прави баланс: толкова си взел, толкова си 1 ,ал и толкова дължиш. Като види, че не можеш да платиш дълговете си, тя те пуска да заминеш 5а другия свят, но условно. Сметката ти остава отворена и 9 при второ слизане на земята, пак ще ти я поднесат да плащаш. Ето защо, мъчнотиите и неразположенията на човека не са нищо друго, освен бирници, които носят червения лист, с които ви напомнят, че дължите. Ама ще се пръс на от мъка. Много естествено. Имаш да дължиш, не можеш да посрещнеш дълговете си и се страхуваш, че ще се изложиш пред хората. Много причини създават нераз •» положението на човека: или от нямане какво да яде, или като ял, не може да плати. И търговецът е неразположен, когато работите му не вървят добре. Защо не вървят работите му добре? По две причини: или стока няма, или има стока, а не може да я пласира. Това е все едно, музикантът да няма на кого да свири, или учителят да няма ученици, на които да преподава. Иска ли да не изпада в положение то на фалирал търговец, човек трябва да прилага знанието си. Знание без прилагане е мъртво. Значи без прилагане представлява незавършена работа. Спрете ли още в началото на рабоЬиг. 1 тата си, и това, което сте постигнали, ще изчезне. Някой слага основи на къщата си и казва, че строи къща. Той 72
едва е поставил основите на къщата си АВ. След известно време къщата се издига нагоре, започва се градежът на стените. Къщата се намира в положението САВ-в положението на един ъгъл (фиг. 1). Като се продължава строежът, изграждат още една стена на къщата — стената CD, но къщата не е завършена. Къщата се намира в положението ACDB, но още е разградена (фиг. 2). Най-после завършвате и последната стена, получавате квадрата ACDB, с четири прави ъгъла (фиг. 3). Ако квадратът, т.е. къщата ви не е завършена, това показва, че нямате пафиг. 2 фиг. 3 ри, очаквате някой да дойде да ви помогне за завършване на работата. Кой може да ви помогне? Приятелят. Наистина, когато вратата на някоя къща е отворена, това показва, че членовете на този дом очакват своя приятел. Щом дойде приятелят, строежът на къщата се завършва, и вратата се затваря. Всички в къщата се радват, че приятелят им ги посетил. Този закон се отнася и до човешкия ум. Когато казваме, че умът на човека работи, имаме предвид, че се слага някакво начало. Ден след ден се издигат върховете на тази работа, съединяват се един с друг. Ако работата не е свършена, ще видите на постройката поне една отворена врата, през която силите на природата влизат да помагат. Свърши ли се работата, и последната врата се затваря. Питам: Какви трябва да бъдат пръстите на човешката ръка, за да върши човек работа? Ако на човек, с квадратна форма на пръстите, възложите задача да прекопае едно лозе, той ще свърши работата добре. Дадете ли същата 73
работа на човек с заострени пръсти, или с мека , нежна ръка , лозето ще остане непрекопано. Това не значи, че пръстите на всички хора трябва да бъдат квадратни. Чо вешката ръка трябва да се мени, да претърпи поне четири •промени, да мине през всички полета на работа: през фи зическото, през духовното, през умственото и наи-после да влезе в полето на Божествения свят. Като свърши рабо тата си в четирите полета, ръката на човека трябва да приеме естествената си 1 W орма. Човешката ръка трябва да се мени всеки ден, всяка минута. Това значи: човек трябва да прилага в действие всички свои сили, да се развива хармонично. Когато ученият работи няколко часа в умст ИМ веното поле, той трябва да вземе мотиката и да отиде на лозето или на нивата, да покопае. Перото на учения трябва да се превръща и в мотика или в лопата , с които да обработва земните пластове. Като работи по този начин, човек се свързва с всички хора по земята и им помага. Когато изучавате вътрешния смисъл на числата, вие идвате до прилагането им в живота, по отношение на са м мия човек. Всеки човек представлява едно число, четно или нечетно, делимо и на други числа, или само на себе си и на единица. Ще кажете, че не можете да си представите, как така човек да бъде число. Дали е вярно това, или не можете да се убедите само чрез опит, като придобиете вътрешно, положително знание, външното, това не се доказва. Как познавате, че някой човек е неразположен. На лицето му нищо не е написано; той нищо не говори за неразположението си, а въпреки това, вие се произнасяте за неговото състояние. Не само това, но знаете даже, как да му помагнете. Давате му цигулка, започвате да го учите да свири и виждате, че след няколк години той става I ;обър цигулар. Значи, вие знаете, какво число е той и как W може да му се въздеиствува 74
Пак повтарям: прилагайте знанието, което имате, за да оживее, за да стане ваша плът и кръв. Какъв смисъл имат вашите идеи, ако не се реализират? За да се реализира една идея преди всичко, тя трябва да мине през формите на растителното и животинското царства, докато дойде до човека. Ако идеята ви остане в положението на риба, вечно ще плава; ако остане в положението на птица, вечно ще хвърчи; ако остане в положението на млекопитаещо, ще ходи по земята на четири крака. Ето защо, тя трябва да мине през човешкото царство, да се възприеме от човека, той да я реализира. И тъй, истинско знание е онова, което може да се приложи, да се използва за здравето на човека. Забелязано е, че всяко неразположение на човека се дължи на запушване на порите на неговото физическо, сърдечно или астрално и умствено тяло. Като знае това, човек трябва да намери начин да се чисти. Нужна е абсолютна чистота за тялото, за сърцето и за ума. Физическото тяло на човека има около седем милиона пори, които трябва, да бъдат отворени. Астралното и умственото тяло също имат много пори, които трябва да бъдат отворени. Ако живее в абсолютна чистота на мисли, чувства и действия, човек ще бъде съвършено здрав. Затова именно, се препоръчва на всеки човек да се храни с чисти мисли и чувства. ‘ Направете опит, в продължение на десет дни да живеете в абсолютна чистота, за да схванете разликата между чистия и обикновения живот. Дръжте тялото, ума и сърце, то си в чистота. Ще кажете, че чистотата се отнася до стария, т.е. човек трябва да поддържа чистотата си в старини. Докато е млад и без това той е здрав. Старият трябва да поддържа чистота, за да бъде здрав. Не е така. Според мене, няма разлика между стар и млад човек. И мла
дият, и старият трябва да живеят в чистота. Когато мисли право, човек е стар. Не може ли и младият да мисли пра во? И младият, и старият трябва да бъдат доволни от положението си, да не изискват повече богатства и блага от тези, които им са дадени. Ако имат някакви неуспехи и мъчнотии, нека свирят. Какво прави цигуларят, когато се намери пред известно затруднение? Той взима цигулката и свири. Вземете и вие вашата цигулка сърцето си, и започнете да свирите. Впрегнете ума си на работа, т.е. вашия цигула; I. и свирете. Ако не свирите и не учите, ще се обезсърчите. Всяко обезсърчаване води към големи противоречия. Съзнателната работа ще ви спаси от мъч нотните в живота. Като слушат да се говори за работа, за учене, някои казват, че Бог ще помисли за всичко, няма защо да се безпокоим. И това е вярно. Обаче, като мисли за човека Бог изпраща при него някой ангел, който му казва: Стани 9 5 започни да работиш! Който чуе този глас, трябва да стане и да започне работата си. Желая ви да чуете гласа на ангела, които ви подтиква към работа и учене. Той ви събужда тйхо с думата: Стани! р о с т т а м о а в о и с т и с и н ветлият п ъ към истина ата е скрит г на м ъ д т а . животът. 29 Лекция от Учителя, държана на 27 март, 1931 г. София Изгрев 76
Тритон Размишление. _ сички учени, философи говорят за човека и казват, че той е мислещо същество. Наистина, човек мисли и трябва да мисли. Какво се разбира под думата „мисъл“? Мисъл е онова, в което има истина. Истинската, правата мисъл се явява между два контраста, т.е. между две противоположни сили. Често се . говори, че някой човек е гладен, а друг не е гладен. Какво трябва да направи гладният, за да задоволи глада си? Той трябва да намери отнякъде хляб. Докато е гладен, човек е недоволен. Недоволството подразбира необработена нива, на която нищо не е пусто. Като уталожи глада си, човек става доволен. Защо? Защото нивата му е пуста, и той очаква от нея плод. Очите на гладния са широко отворени. Докато не уталожи глада си, той не затваря очите си. Когато задоволи глада си, на лицето му се явява усмивка, признак на доволство. И тъй, както гладът прави човека недоволен, също така много причини, вън и вътре в човека, произвеждат същия резултат. Като изучавате недоволството, ще видите, че различните причини създават различни отенъци на недоволството. За пример, недоволството на гладния се различава от недоволството на обидения. В първия случай причината за недоволството е физическа, а във втория психическа. Някой човек е обиден, понеже окръжаващите не му отдавали нужното уважение и почит. Той иска, къде77
то отиде, да го приемат като цар: да го поставят на златен трон, слуги да тичат около него и да задоволяват най-малките му желания. Наистина, ако този човек получи почитта на хората, ще се задоволи. Значи, недоволството, от какъвто характер и да е, се превръща в доволство, когато получи нещо равноценно на себе си. Следователно, желанията на човека, да стане учен, богат, силен, здрав, могат да се реализират и да го задоволят, само когато получи срещу тях нещо равноценно. Желаеш да станеш учен, но срещу това желание трябва да поставиш нещо ценно. Ще се запиташ, защо искаш да станеш учен. И ако си отговориш, че със знанието искаш да реализираш идеала на душата си, ти си вече доволен. Като знаете това, вглеждайте се в себе си, да разберете, на какво се дължи вашето вътрешно недоволство и как можете да го задоволите. Още преди да е изгряло слънцето, дайте нещо на недоволството си, да не ви безпокои. Дайте му златен стол, да седне на него. Щом седне на златния стол, недоволството ще каже: Щедър, добър е моят господар. Не му ли дадете нещо, целия ден ще ви безпокои, вследствие на което работите ви ще остават назад. Хората се оплакват от неуспехи в живота си. Защо? Те се стремят да задоволят окръжаващите, а себе си изоставят. Не, първо задоволете себе си, а после околните. Който може да се справи със своето недоволство, той лесно се справя с недоволството на другите. Като ученици, вие се нуждаете от нови разбирания за живота. От вас се иска нова, права мисъл. Правата мисъл води човека към определения за него път. Под понятието „определен път“ някои разбират прав път, без никакви отклонения. Други пък разбират специфичния път на всеки човек. Ето защо, и да се отклонява човек от пътя си, това не значи, че той влиза в чужд път. За пример, от 78
планината слиза поток, с определена посока: обаче, той среща на пътя си препятствия, ограничения, които го отклоняват наляво или надясно, без да измени правата посоЙ: ка на своето движение. Ако потокът измени правата посока на движението си в своето съзнание, тогава казваме, че той се е отклонил от пътя си. Не измени ли посоката на движението в съзнанието си, той не е направил никакво отклоняване от пътя си. Същият закон се отнася и i до чове II ките мисли и чувства. Ако в реализиране на r I една своя идея човек се отклонява в една и в друга посока, а в съзнанието си държи правата посока, казваме, че той не се е отклонил от пътя си. Докато живее на физическия свят, човек неизбежно ще срещапрепятствия, които ще го отклоняват. Тук срещне долина, там някаква пропаст, другаде хубава градина с благоуханни цветя и плодни дървета. Вниманието му непременно ще се отклони. Той може да се отбие тук и там, но ако съзнанието му е будно, ще следва правия път, който разумната природа му определила. Човек може да странствува, но никога да не се откъсва от целта на своя живот, която представлява център, около който се движи. Неразположението, недоволството, обезсърчението, съмнението, безверието които отклоняват човек тези отклонения влязат не са нищо друго, освен сили, от правия път. Страшно е, ако в съзнанието. Обаче, докато са 1 още в сърцето и в ума на човека, те са неизбежни. Те са задачи, които трябва правилно да се решават. За пример, някой става от сън с голямо неразположение. Защо е неразположен, и той не знае; усеща, че нещо тежи на гърба му. Тежестта показва, че или той се е натоварил, или други са го натоварили повече, отколкото може да носи. — Как може да си помогне? Чрез изваждане на част от товара, или чрез продаването му. Ако товарът е чувал с брашно, Г 79
човек може 1 [а го продаде на някой търговец и да го превъ рие " сребро или в злато. Постигне ли това, недоволството и мъчението се превръщат в доволство и радост. Ако неразположението на човека се дължи на пропадане на изпит, как ще се освободи от тежестта си? В такъв случаи, студентът трябва да се примири с положението си и да започне да учи още по-добре, да поправи бележката си. Има случаи, когато студентът е крайно честолюбив и, вместо да се заеме да учи, отива към реката да се давй. Това не е правилно разрешаване на задачата. Този студент решава задачата си така , както е постъпило магарето с вълната. Натоварили едно магаре със сол. Трябвало да мине през една река. Като влязло в реката, магарето се спънало и паднало във водата. Като се дигнало, да продължи пътя си, то забелязало, че товарът му олекнал. Какво стана, че товарът ми олекна? помислило си магарето. Най-после то си отговорило, че причината за олекването на това -а» ра се крие във водата. Значи, водата разрешила задачата му. Втори път господарят му го натоварил с вълна. И този път трябвало I ;а мине през същата река. Като влязло в реката, магарето си спомнило, че водата била причина за олекване на товара му, и си казало: Ще клекна малко във водата, д а се намокри товара и да ми олекне. Намокрила се вълната, но товарът станал двойно по-тежък. Ето защо, когато обезсърченият и отчаян човек иска да се удави, първо трябва да се запита, каква тежест носи: сол или вълна? Ако носи сол или захар, нека се хвърли във водата. Тежестта му ще се стопи, ще олекне, и той ще излезе на повърхността на водата. Обаче, ако носи чувал с вълна, по-; 1 обре да не прави такъв опит. Ако се хвърли във водата, вълната ще се намокри, ще стане два пъти по-тежка, а той ще потъне. 80
Съвременните хора често се страхуват от неща, които не са много страшни. Една мисъл, за пример, може да плаши човека или с външната си форма, или със съдържанието си. Ако само по форма е страшна, а по съдържание не е, трябва ли да се страхувате? Или, ако по съдържание е страшна, а по форма не е страшна, пак не трябва да се страхувате. Страшна е мисълта, когато и по форма, и по съдържание внася нещо страшно в човека. За пример, доп й 8 йде някой човек в дома ви, с меча кожа наметнат, и вие веднага хуквате навън. Защо? Мечка влязла в дома ви. Не бягайте, това е вашият приятел, които се шегува с вас. Той е страшен по |юрма, но не и по съдържание. Какво ще м кажете, ако видите, че на леглото ви се простряла една голяма змия? Ако сте страхливи, ще изживеете ужас. Обаче, ако не сте страхливи, ще се приближите внимателно до • змията, ще я пипнете и ще разберете, че тя не е жива. Значи, някой ваш близък е сложил една препарирана змия на леглото ви, да изпита, колко сте страхлив. Като ученици, вие трябва да правите опити върху себе си, да видите, за колко време можете да се справите със своите несгоди и мъчнотии, както и със страха си. Ако сте обидени от някого, за колко време можете да се освободите от обидата? Правили ли сте опити в това отношение? Голямо влияние оказват върху нас планетите и техните аспекти. За пример, ако в някой човек Сатурн се намира в низходяща степен, тогава е засегнато честолюбието му. Ако Юпитер е в низходяща степен, засегнато е достойнството на човека. Той е недоволен, че не му се дава първо място. Когато едновременно се накърнят честолюбието и достойнството, човек се озлобява. За да се освободи от озлобяването си, трябва да му дадат първо място. Той се чувствува обиден, понеже са го подценили. С първото място, което ще му дадат, цената му се повдига. Първото място подразбира център, около който всички се въртят. — Кой 81
заема първо място в слънчевата система? — Слънцето. Значи, човек трябва да знае мястото на слънцето, за да бъде уважаван и почитан от всички, т.е. да го оценят справедливо. Кой може 1 а заеме мястото на слънцето? Само онзи, който излъчва от себе си светлина и топлина. Хората трябва да се научат да мислят и да разсъждават правилно. За пример, виждате, че един човек носи запалена свещ в ръката си. Знаете ли защо носи запалена свещ? Ще кажете, че вън е тъмно, осветява пътя си; или че е изгубил пътя си. Значи, няколко причини могат да заставят човека да носи запалена свещ в ръката си. Влизате в една къща и виждате, че в една от стаите гори печка. Коя е причината за това? Без да разсъждавате много, ще кажете, че печката гори, понеже вън е студено. — Може вън да не е студено, и печката пак да гори. Тогава причината е другаде. Може домакинята да пече кокошка и да се нуждае от силен огън. Следователно, в пътя на разсъжденията си, човек трябва да се домогне до истинските причини на нещата, до техните вътрешни подбуди. Не се ли домогне до истинските причини на нещата, неговите разсъждения не могат да бъдат прави, т.е. не отговарят на истината. Има общи причини за явленията в живота и в природата, но има и специфични причини, на които се дължат някои специфични, частни явления. Когато се натъкне на разгадката на даден въпрос, човек е доволен. Да се върнем към въпроса за глада. С какво се разрешава въпросът за глада? — С хляба. Докато е гладен, човек мисли, недоволен е. Щом задоволи глада си, той се развеселява, става доволен и започва да пее. Наистина, каква по-хубава песен може да съществува на земята от храненето? Като яде, човек прехвърля храната в устата си, между езика и зъбите, да я сдъвче и омекчи. Този процес наричаме „песен на храненето“. Когато природата
види, че човек разбира тази песен и добре я изпълнява, дава му още по-добра храна. Ако не може да пее, този човек осиромашава. От устата храната влиза в стомаха, където се произвежда малка топлина, като реакция на храносмилането. Тази топлина събужда обич в човека, и той обиква окръжаващите. И тогава песента се съединява с обичта. Двата процеса заедно събуждат в човека подтик за работа. Следователно, всеки човек, който пее и работи с разположение, е посетен от любовта. Където влезе, любовта предизвиква прииждане на топлина. Малка е топлината, но тя произвежда топли и красиви чувства в човека. Каже ли някой, че ръцете и краката му са студени, това показва, че или кръвообръщението в него става неправилно, или топлината, която любовта произвежда, е малка. Между любовта и страха има известно съответствие. Казано е, че любовта изпъжда страха навън. Следователно, колкото е по-страхлив човек, толкова пр-малко любов има. Колкото по-безстрашен е, толкова повече любов има. Ако се страхува от най-малки неща, човек не може да очаква големи постижения. Придобивките се обуславят от хармонията между мислите, чувствата и постъпките на човека. Мисълта е свързана с мозъка, чувствата със сърцето и с дробовете, понеже от чувствата зависи правилното кръвообръщение; постъпките са свързани с воля та, т.е. със стомаха, с физическия живот на човека. Колко то по-възвишена е човешката мисъл, толкова по-голяма е връзката й с духа; колкото по-благородни и чисти са човешките чувства, толкова по-голяма е връзката им с душата. Да познава човек проявите на , това значи, да познава себе си. I ,уха и на душата си, Кой човек познава своя дух и своята душа? Които е дошъл до реалността на живота. Този човек държи кормилото на своя живот. Той е господар на своите мисли и 83
чувства, той сам се управлява. Каквито знания е придо » бил, той може да си служи с тях, може да ги прилага. Обаче, ако не познава духа и душата си, човек не е госпо,ар на себе си, не може ;а се управлява. Каквито знания да има, той не може да разполага с тях. Знанията му не са нищо друго, освен украшения, с които ще се окичи само за показ пред хората. За тези украшения, именно, той може да бъде критикуван. И тъй, за да познае духа си, човек трябва да мисли право, да желае и да се стреми към целта си. С други думи казано: човек трябва първо , да се качи в главата си; после 9 да слезе в дробовете си и най-после да влезе в стомаха си. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да минат през процесите на мисленето, чувствуването и реализирането. Понеже стомахът е свързан с физическия свят, ще знаете, че там се реализират всички неща. Следо ИМ вателно, всяко знание , което минава през трите свята физически, духовен и умствен, носи сила в себе си. Ето защо, когато студентът се явява на изпит, трябва да бъде толкова силен в знанието си, че да е в състояние да из тръгне плода, който десетте професора са завързали с конец и здраво държат в ръцете си. Може ли да изтръгне плода от ръцете на професорите си, студентът е издържал изпита си добре. Той знае, къде са ключовете, които дърI жат плода вързан. Щом намери ключовете, плодът пада в ръцете му. Учениците и студентите, които едва започват науките си, имат по-лесни задачи. Плодът, който трябва да вземат, е свързан само с два-три конеца. Колкото понагоре отиват, конците стават повече. И тъй, когато между мислите, чувствата и постъпките на хората има известна хармония, казваме, че този човек се намира в тригон, т.е. в благоприятни условия. Човек се намира в тригон, когато между планетите, които действат
върху него, има пълна хармония. Когато желанията и стремежите на човека се реализират на земята, казваме, че той е попаднал в щастието си. състояние на тригон, т.е. намерил е че един беден човек минава край мокойто се дави. Бедният веднага се спасява давещия се. Какво излиза в Представете си, рето и вижда един, хвърля в морето и края на краищата? Оказва се, че давещият се бил богат човек, милионер. Веднага той взима бедния у дома си и щедро го възнаграждава. Ще кажете, че благодарение на богатия положението на сиромаха се подобри. В случая, богатият представлява щастието на бедния човек, което се дави в морето. Сиромахът трябва да подаде ръка на щастието си, да го спаси Когато се намери на брега, щастието ще се усмихне, ще благодари и ще каже: Умен човек си! Ние пък казваме: Това е тригон. Рядко се представя случаи на човека да извади щастието си от морето. Искате ли да бъдете щастливи, изучавайте формулите, с които природата си служи. В тях тя крие големи богатства. Всеки човек е формула, която трябва да изучавате. Колкото проста формула да е човек, той представлява интересен обект за изучаване. Все има някакво скрито богатство в него, заради което разумните и възвишени същества употребяват време и труд да го изучават. Само Божията Божията Мъдрост, Любов, сам само Божият о а Истина носят пълния живот. 30 Лекция от Учителя, държана на 3 април, 1931 г. София Изгрев. 85
Човешките идеали -Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. В миналата лекция говорихме за тритона, като едно от най-добрите условия, които човек може да очаква. За всеки човек най-доброто условие е различно. Значи, и тритонът е различен за различните хора. Да мислите, че тритонът е еднакъв за всички хора, това значи, да казвате, че всички точки са еднакво важни. Представете си, че имате точка А. Като неизмерима величина, точката не заема никакво пространство. Следователно, тя е непроявена величина. Обаче, когато се прояви, т.е. подвижи, тя може едновременно да вземе три посоки: на дължина, на височина и на дълбочина. За пример, пътникът А се движи по планината и се оглежда на една и на друга страна, търси извор. Той е жаден, иска да утоли жаждата си. Ако отдалеч още забележи изворче, той веднага се отправя към него. Пътникът представлява точка, която се движи в права линия към извора. Значи, с това движение се образува първата посока на измерението, което точката образува дължина. Понеже е дошъл на планината да се лекува, пътникът избира стръмен път, с което образува втората посока на движение височина. Най -после, когато реши да слезе, той образува третата 86
посока на движение дълбочина. При това движение, точката образува прави и остри ъгли, които се отличават един от друг по разтвора си: правият ъгъл е по-отворен от острия. Това зависи от отношенията, които разумните същества имат помежду си. Сега се явява въпросът, защо правият ъгъл е по-отворен от острия и тъп ъгъл? Това се дължи на препятствията, които линиите срещат в пространството. Като изучавате геометрическите фигури и тела, вие идвате до ония вътрешни закони, които работят в разумната приро Да. Същите закони се прилагат и в живота. Ето защо когато изучава геометрията, човек трябва да разбира нейния вътрешен смисъл, да може да си служи с нея в живота. Тази геометрия наричаме „жива геометрия“. С нея си обясняваме, защо даден човек, при обработване на земята, не образува една и съща фигура. Един човек образува триъгълник, друг квадрат, трети петоъгълник и т.н. Това зависи от силите, с които човек разполага и от препятствията, които среща на пътя си. Тази е причината, където един човек се уморява повече от друг. Когато човек се уморява, това показва , че той е работил повече, отколкото трябва. Този закон се отнася и до умствения и сърдечния свят. Затова имаме физическа, сърдечна и умствена умора. Сегашните хора са преуморени и физически и умствено. Защо? Защото искат в малко време, да придобият много знания. Наистина, като постъпи в университета, младежът свършва известна специалност за четири години. Каква наука може да придобие човек за четири години? Според мене, за да свърши известна наука, човек трябва да учи поне 14 години. Веднага ще дойдат математическите и геометрически възражения, ч j докато свърши университет, човек ще остарее. Обаче, съществува един закон, според който, колкото повече се продължа87
ва периода на учението, толкова повече се продължава животът. Ето защо, ако искате да живеете дълго време, непрестанно учете. Ако искате да постигнете идеала си, не бързайте, не поставяйте срок, за колко време трябва да го реализирате. При това, ще знаете, че идеалът е непостижим. В стремежа си да го реализирате, вие ще имате постижения, но самият идеал никога няма да постигнете. — Защо? Защото идеалът подразбира съвършенство. Усъвършенстването пък е въпрос на вечността. И най-велйкият музикант има идеал, към който се стреми, но не може да го постигне. В този смисъл, идеалът представлява нещо неуловимо, безпространствено. Такова нещо е и точката. За нея се говори, без тя да съществува. Обаче, казваме, че при движението на точката се образува права линия. Значи, дължината на линията не е нищо друго, освен живот на точката. Дължината и широчината на квадрата са пак живот на точката, но в друга степен. Страните на куба също така представляват живота на точката. Ето защо, когато говорим за правата линия, ние имаме предвид живот на точката; когато говорим за отсечка, имаме предвид отношение между две разумни същества. Ако начертаете една права линия на дъската, казвате, че тя съществува. Ако я заличите, съществува ли тя? Не съществува. Следователно, реални неща са тия, които съществуват и които никога не се заличават. Всички останали неща, за които говорим, наричаме относително реални. Често се говори за реални и нереални неща, за реален и нереален живот. Като не могат да се домогнат до реалността на живота, хората наричат относителните неща реални, а нереалните непостижими. В същност, абсолютно непостижими неща са неразумните. Всяко разумно и постижимо нещо е реално. За пример, ако без знания и условия човек започне да създава някакъв свят, това желание е 88
неразумно и нереално. Друг е въпросът, ако човек разполага с големи знания и с благоприятни условия. Най-малко той би могъл да пресъздаде своя вътрешен свят. Това е една разумна и постижима задача. Всеки човек трябва да прави усилия, да приложи труд и работа, за да измени своя вътрешен свят. Това се постига чрез съзнателна работа и самовъзпитание. Като работи с любов и постоянство, човек може да постигне всичко. Разправят за един момък, студент в някой от европейските университети, как станал един от видните борци. Един ден той гледал, как американските борци се състезават. Той казал нещо по адрес на един от борците, който му ударил една плесница и го повалил на земята. Силно засрамен и обиден, студентът станал, изчистил праха от дрехите си и се скрил между публиката. Той се заканил да отмъсти на бореца, но мълчаливо, не се решавал да се разправя с него, защото се страхувал да не получи още една плесница. Студентът измерил добре силите си и разбрал, че с такъв човек не се излиза на двубой. Обаче, той започнал да се упражнява физически и минал същата школа, която видният борец изучавал. След десетгодишна усилена работа, той се явил на сцената, където същият борец вдигал с едната си ръка един голям кон с кончето. Той се приближил към него, вдигнал го с едната си ръка във въздуха, заедно с коня и кончето, и после го сложил на земята. Изненадан от това, борецът го запитала Кой си ти? — Аз съм онзи, на когото преди десет години ти удари една плесница и го търколи на земята. — Признавам те за мой учител. Това може да е анекдот, може да е факт. Важно е, че съществуват големи юнаци в света. За нас е важен примерът дотолкова, доколкото виждаме, какви постижения може да има човек при силно желание и големи усилия. . 89
кажете, че е невъзможно човек да вдига с една ръка, друг някой, който е вдигнал във въздуха голям кон и конче. Докато си представяте нещата от гледището на вашето съзнание и на вашите възможности, наистина, това е недопустимо. Обаче, ако разглеждате нещата през очите на някой ангел, това е нищожно. Ангелът може да си играе с планетите, както децата с камъни. В пътя на развитието си, човек може да постигне много неща. Това, което днес е невъзможно за него, след време става възможно и постижимо. Хората казват, че Бог е създал света, но като си представят Бога, не могат да излязат вън от съзнанието си. Те мислят, че Бог е като тях. И тогава си казват: Възможно ли е, един човек като нас да създаде такъв обширен свят? Това е невъзможно. Щом е невъзможно, ще излезе, че Бог не съществува. Значи, за някои хора е по-лесно да приемат мисълта, че Бог не съществува, отколкото да признаят съществуването Му, без да имат представа за Неговата форма и възможностите, с които Той разполага. Дръжте в ума си мисълта, че всичко е възможно. При какви условия? При разумните условия на живота. Където е разумността, там са постиженията. Мнозина живеят неразумно, а очакват постижения. След всичко това се разочароват. Който върви по пътя на неразумното, тое е осъден на разочарования. За да не се разочарова, човек трябва да изследва обектите, към които се стреми; да знае, къде го водят в пътя на разумността, или на неразумността. Следвайте пътя на разумността, които води към постижения. Дръжте тази мисъл в ума си, матическа формула. Сега, нека всеки от вас си зададе въпроса, да постигне. Като ученици, вие, навярно ще като матекакво иска искате да придобиете знания. Добре е човек да има знания, но тряб90
ва да разполага със сила, да ги носи. Знанието е товар, който само силният може да носи, без да се умори. Ако питате мене, аз бих желал да имам само една клечка кибрит, с която да си служа при всички трудни моменти в живота си. Ако изпадна в тъмнина, ще запаля кибрита и ще осветя пътя си. Щом пътят ми е осветен, работите лесно се нареждат. Това, което мога да направя за себе си, ще направя и за другите. Какво по-голямо благо мога да желая от това, да светя на хората да виждат, къде ходят и как живеят» Една клечка кибрит, една светла мисъл, едно добро чувство и една добра постъпка струват повече от най-голямото знание, което обременява човека. Само ония знания имат смисъл, които повдигат човека и го правят на. лек. С тези знания той може да обиколи цялата вселеСъвременните хора се натъкват на големи противоречия и се питат за причината на тия противоречия. Когато човек сложи един предмет близо до очите си, той вижда само част от него, вследствие на което изпада в неяснота. Неяснотата създава противоречията. Какво трябва да направи човек, за да вижда нещата ясно? Той трябва да ги отдалечи от себе си. Представете си, че изучавате земя та. Ако я гледате отблизо, ще виждате само част от нея. За да я виждате цяла, трябва да се качите някъде в пространството, оттам да гледате. Колкото повече се изкачвате, толкова по-добре ще виждате земята. Обаче, най-после ще дойдете на такова разстояние, от което няма да виждате ясно . Земята става все по-малка и мъчно можете да я изучавате. Оттам вадим заключението’ за да виждате нещата ясно и да нямате противоречия, вие трябва да ги поставите на определено разстояние от себе си. Поставите ли ги по-далеч, или по-близо от този предел, те пак 91
стават неясни. Значи, противоречията се дължат на неяснота, на неразбиране на нещата. Сега се явява друг въпрос: защо човек не може да постигне своите идеали? Защото ги е поставил близо до себе си. Отдалечете идеалите от себе си, за да ги постигнете. Възможно ли е това? Не само, че е възможно, но и в действителност е така. Според вас, непостижимото е далеч, а постижимото близо. Според мен е точно обратно: постижимото е далеч, непостижимото е близо. Как ще постигнеш положителното, истинско знание за земята, ако я сложиш близо до себе си? Земята е грамадно тяло. За да я разгледаш от всички страни, трябва да я сложиш на такова разстояние от себе си, че да стане видима от всичкй страни. На същото основание, казвам: Идеалът е грамадно нещо, от близо нито се обхваща, нито се разбира. Сложи идеала си далеч от себе си, или ти се отдалечи от него, за да го изучиш, познаеш и постигнеш. Ще кажете, че това е софизъм. Не, това е абсолютна истина. Изучавайте живота, изучавайте себе си и ще видите, че наистина, колкото по-близо до очите си сложите своя идеал и се стремите да го постигнете, толкова по-големи мъчнотии и противоречия ще срещнете, без да ги постигнете. Отдалечите ли го от себе си, мъчнотиите и противоречията постепенно намаляват. Да се върнем към основната идея на науката. За какво служи науката? Тя е метод, с който си служи човек за реализиране на своите идеали. И природата си служи с науката, т.е. разумните и възвишени същества си служат също с науката. В този смисъл, ние казваме, че всяка идея може да се реализира. Важно е човек да знае условията, при които дадена идея може да се реализира. В помощ на това иде науката. Ще кажете, че много идеи са останали нереализирани. Причината за това се крие или в идеята,
или в непознаване на условията за нейното реализиране. Всяка разумна идея е постижима и може да се реализира. Въпросът е до времето, дали по-рано, или по-късно ще се реализира. В пътя на реализиране на една своя идея, човек се натъква на известни качества в себе си, които или го спъват, или му помагат. Ако си въобразява много, той може да се спъне. Коя е причината, където той си въобразява, че може да направи повече, отколкото са възможностите му? Луната. Значи, луната влияе върху въображението на човека. Слънцето пък понякога влияе върху тщеславието на човека. Той започва да си мисли, че е нещо повече, отколкото е в същност. Обаче, както луната, така и слънцето оказват и добро влияние върху човека. Луната разраства идеята му, а слънцето внася красота в нея. Ето защо, когато се стреми да реализира известна идея, човек придобива големи знания. Ако не може веднага да реализира идеята си, поне ще проучи условията за реализирането й, а същевременно изучава себе си. Велико нещо е да изучава човек себе си. За това е казано още от старите гърци: „Познай себе си! Мнозина се интересуват от планетите, искат да знаят. на какво се дължи влиянието им върху земята, както и върху отделните хора. За пример, те питат, знае ли луната че действува върху въображението на човека? Като тяо, луната не съзнава това, но като съвкупност от разумни сили, тя съзнава действието си върху земята и живите същества по нея. Най-малкото, вие можете да си представите, че луната се управлява от разумни същества, за пример, от един ангел, който я върти на една и на друга страна, вследствие на което ние я виждаме от земята цяла, или в различните й фази. Ще кажете, че това не е научно доказано. Това е хипотеза, може да е вярна, може и да не е вярна. Много хипотези и теории съществуват в науката, 93
едни от които са доказани, а други недоказани. Бъдещето е пред вас. То ви носи възможности за откриване и доказване на непознатото и незнайното в света. В науката е доказано, че когато две тела се срещнат и се ударят, между тях се образува топлина. Този закон е физически и гласи: при търкането на две тела се образува топлина. Следователно, когато се стреми да реализира идеала си, човек неизбежно среща препятствия, с които се стълкновява. От стълкновението се образува топлина. По някога тази топлина може да бъде толкова голяма, че телата изгарят. В случая, човек се попарва, и идеалът му изгаря. Щом идеалът му изчезне, той трябва да го замести с нов. Изобщо, човек никога не трябва да остава без идеал. Голям или малък, той непременно трябва да има идеал. Защо? Защото идеалът дава импулс, подтик, движение на човека. — Колко идеала трябва да има човек? Най-малко един и най-много три. Единият идеал ще бъде на физическия свят. Той се отнася до неговото тяло да бъде здрав. Вторият идеал има отношение към неговото сърце да бъде добър. Третият идеал има отношение към неговия ум да бъде умен. ' Къде е умът на човека? Той се определя от посоката, към която се движи. По отношение на земята, човек се намира в перпендикулярно положение. Седалище на неговия ум е главата. Посоката на главата е нагоре. Значи, умът на човека е отправен към центъра на слънцето. Главата е началото на движението. Започне ли да се движи, най-напред човек повдига главата си. Тя дава направление на ума. Ако от главата до краката на човека, т.е. ако от центъра на слънцето към центъра на земята теглим права линия, получаваме перпендикуляр, по който могат да се образуват различни ъгли. Големината на тия ъгли зависи от замаха на движението, което човек прави. Колкото поС:. 94
Mi 1 гчен и даровит е човек, толкова по-големи ъгли образува зи движението си. Следователно, за да имате ясна представа за даден човек, преди всичко, вие трябва да измериsf те дължината на линиите, както и големината на ъглите, които се образуват на главата, на лицето и на ръката му. Колкото по-хармонично е отношението между линиите и ъглите на главата, на лицето и на ръката на даден човек, толкова по-добре е развит той. От правилното съотношение между тия линии и ъгли съдим за пътя, по който човек е вървял. Един ден, когато завърши развитието си, човек ще има кръгла форма, във вид на кълбо. Днес рисуват човека във форма на яйце. Когато стане кълбо, той ще вижда от всички страни и към всички посоки. Това няма да бъде на физическия свят в друг свят ще бъде. Астролозите рисуват главата на човека като кълбо, около което поставят 12-те планети. Значи, на физическия свят човек представлява слънцето, заобиколено с планетите. Той се счита за господар на слънчевата система. Но това се отнася до космическия човек, а не до обикновения. Когато говорим за космическия човек, ние имаме предвид неговото влияние върху земята и върху останалите планети. Ние говорим за космическия човек, но този въпрос е страничен, той няма практическо приложение. Единствената цел, която ни заставя да говорим за него, е да видите, към какво трябва да се стреми човек. Ако космическият човек представлява проява на вселената, малкият човек пък представлява вселената, изявена в микроскопическа форма. Затова, именно, наричат човек микрокосмос или малка вселена. Значи, всичко, което ни обикаля, всичко, което става във външния свят, има отражение и в човека, когото наричат малка природа. Ако човек представлява вселената в миниатюр, къде в същност се намира той? Главната квартира на човека е някъде в тялото му, но къде 95
именно, той сам трябва да си отговори. Това е задача, която всеки сам трябва да реши. Понякога човек чувствува, че живее в главата, понякога — в сърцето. В същност, той не е нито в главата, нито в гърдите, нито в стомаха. За да си отговорите отчасти на този въпрос, не се отказвайте изведнъж от старите си разбирания. Сложете старите разбирания под краката си, новите в главата, а реалните в сърцето. Значи, идеалните неща ще поставите над главата си, а тия, които предстоят за реализиране в сърцето. Ако не вложите в сърцето си една добра мисъл, тя не може да се приеме и от ума. Ето защо, вложете доброто в сърцето си, за да се приеме от ума и реализира чрез волята. Ако една добродетел не мине през сърцето и през ума, тя не може да се реализира. Казвате: Каква полза ще ни принесе реализирането на една добродетел? — Ще бъдете здрави. Всяка идея, всяка добродетел, която може да се реализира, допринася нещо за здравето на човека. Направете опит, да се убедите в истинността на думите ми. Ако някой от вас страда от треска, нека вложи в себе си мисълта, че иска да оздравее, да посвети живота си на реализиране на едно добро, велико дело. Като вложи тази мисъл в ума и в сърцето си, тя ще започне да работи в него, и в скоро време треската окончателно ще мине. Така той ще опита резултата на своята мисъл. Ако идеята му даде добър резултат и той оздравее, това показва, че тя е проработила. Всяка идея, всяка добродетел, която може да се реализира, първо подобрява здравето на човека. След това тя се отразява на мисълта и човек започва да мисли право. Най-после се отразява на сърцето; човек изпитва приятни чувства и разположения. Някои мислят, че ако човек мечтае, или работи с идеи, нищо не постига. Добре е човек да мечтае. Ако си сиро96
ш мах, добре е да си мечтаеш, как ще си направиш хубава къща, как ще се облечеш, ще се ожениш, ще имаш добра жена и добри дечица. Какво от това, че като излезеш от мечтите си, ще видиш, че си бос и окъсан, с празен стомах и празна кесия? Поне ще бъдеш по-лек от онзи, които не мечтае и разполага с всичко. От двамата аз бих предпочел мечтите, понеже е лек, по-лесно ще го нося. Бог 1 । а човека е помага на бедните, на страдащите, на мечтателите. Мечтае онзи, който страда. — Кого лъжат в света? — Мечтателя. За да не го лъжат, той трябва да прави сметките си навреме, да не ги отлага. Отложи ли ги за след няколко дни, непременно ще бъде излъган. Понеже мечтателят не прави сметките си навреме, всякога остава излъган. Като изпадне в това положение, той става смешен и за себе си, и за окръжаващите. Ще приведа един анекдот, да видите, как страданията на един човек причиняват радост на друг. Един учен, който се занимавал десетки години с научни изследвания, по невнимание, набол крака си на една игла. Колкото и да се мъчел да я извади, иглата влизала все по-навътре. Той престанал да прави своите изследвания, все за иглата мислел. Най-после му дошло на ум, да отиде при някой хирург, който да извади иглата от крака му. Хирургът го прегледал и сполучливо извършил операцията, извадил иглата от крака. Същевременно, той се зарадвал много, защото тази игла именно, го навела на идеята, как да я приспособи към шевната машина, върху откритието на която той работел отдавна. Хирургът се обърнал към пациента си с думите: Господине, благодаря, че дойдохте при мене за помощ. Вашето страдание е причина на моята радост. Следователно, вие трябва да знаете, че страданията се създават от добри и разумни същества. Те винаги съчета97
ват нещата така, щото страданията, мъчнотиите, злото като сили в природата, да принасят своите добри плодове, както за пострадалия, така и за окръжаващите. С това природата регулира силите си. Тъкмо това показва, че страданията се причиняват от добри и разумни същества, а не от глупави. Колкото по-големи са страданията, толкова по-добри и по-разумни са съществата, които ги причиняват. Ето защо, радвайте се, ако някое разумно същество ви мъчи. То има някаква разумна цел. Ако не разбирате този закон и започнете да викате, колкото повече викате толкова повече ще ви мъчат. За предпочитане е да ви дойде някаква болест, отколкото да се отклоните от пътя на доброто. Ето защо, когато влезете в духовния път, всичко, което ви се случва, е все за добро: боледувате ли, страдате ли, губите ли, падате ли, умирате ли всичко е за добро. Изпитанията и страданията имат за цел да ви предпазят от по-големи злини, на които ще се натъкнете. Колкото и да не ви е приятно това, което ви се случва, кажете си: За добро е. Колко лошо има в това, че някой човек умрял? Той отишъл при баща си и майка си да получи наследството, което му се пада, и отново да се върне на земята. Ще кажете, че сте направили много уси лия, за да извършите една добра работа, а излязло друго нещо, което не сте очаквали и желали. Нищо. Пак си кажете, че е за добро. Днес още не виждате доброто, но после ще го видите. Знайте, че зад неприятните работи се крие нещо приятно. Иначе, то не би станало. Бог допуща да стават само разумни неща, т.е. такива, в които доброто е скрито. Има неща, които не трябва да стават, но въпреки това, стават. Те се подчиняват на други закони. Обаче, във всички неща, които са допуснати от Бога, се крие нещо разумно и добро. Някой страда, че го уволнили от работа98
та, която обичал. Нека си каже, че уволнението му е за добро. Няма да се мине много време и ще го назначат на по-висока служба. Как щяха да му дадат тази работа, ако не му отнемат първата? Вместо да казват „всичко е за добро“ българите си служат с поговорката: „Всяко зло за добро“. Като ученици и като млади хора, вие трябва да се откажете от старата философия на живота, която води към обезсърчавания и отчаяния. Защо се обезсърчавате? Ако имате някакво страдание или изпитание, мислете, как да се справите с него. Човек трябва да бъде герой, да не изпада в малодушие. Всички хора не носят еднакво страданията си. Едни носят по-леко, други по-тежко. Колкото по-весел и жизнерадостен е човек, толкова по-лесно се справя с мъчнотиите си. Двама души, отчаяни от живота, решили да се удавят. Единият бил весел, шеговит, а другият песимист. Като се срещнали около ръката, единият запитал другия: Защо си дошъл тук? Ще се удавя. Ами ти? И аз съм решил да се удавя отговорил веселякът. Първият се готвил да се хвърли във водата, когато веселякът го хванал за дрехата и му казал: Слушай, като си решил да се давиш, съблечи дрехите си. С дрехи човек не се дави, не потъва лесно. С това той заставил другаря си по участ да се засмее. После веселякът продължил: Я по-добре да се съблечем и да се окъпем, вместо да се давим. Съблекли се и двамата и се окъпали. Водата произвела известна реакция върху тях, освежила ги и те казали: Добре направихме, че се окъпахме, вместо да се давим. И тъй, щом се натъкнете на някаква мъчнотия, кажете си: Къде съм тръгнал да се давя, и то облечен? Чакай да съблека дрехите си. Събличането'на дрехата подразбира освобождаване на ума от мъчителната мисъл. Кажете ли 99
си така, вие ще се засмеете. А смехът разрешава въпросите. Когато детето се роди и се засмее, от него ще стане човек. Не се ли засмее, то или е мъртво, или ще умре. Човек се смее, когато схваща комичната страна на нещата. По-добре е човек да схваща комичното в живота, от колкото да вижда все драматичната и трагична страна. И тъй, във всичко, което става, виждайте добрата страна. Не казвайте, че условията са лоши, че животът ви е тежък. Ако не можете да се справите с тези условия, никога не можете да се домогнете до по-добри. Ако сегашният живот е тежък, бъдещият няма да бъде по-добър. Първо ще минавате през реки, през мочури. Докато излезете на сухо, на чисто и приятно място, ще газите вода до колене, ще тъпчете в калта. Радвайте се, обаче, че всичко е за добро. Вярвайте, че всичко, което се случва в живота на онези, които любят Бога, е за добро. Като вярвате, ще се насърчите и ще работите. Всякога и за всички има работа. Съвременният живот се нуждае от работници и от творци за великото дело. Всеки може да работи, може и да твори. ' Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. 31 Лекция от Учителя, държана на 10 април, 1931 г. София Изгрев. У. i III