Път към живота

Младежки окултен клас / изд. Хелиопол

"Път към живота", 21 лекции на Младежкия окултен клас, 10-та година, т.I, (1930 г. - 1931 г.), държани от Учителя П.Дънов. Второ издание, 1993 г., "Хелиопол", ISBN 954-578-008-8

съдържание

УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ КЪМ ЖИВОТА ЛЕКЦИИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА X (1930-1931) ТОМ I Хелиопол 1993
Настоящото издание е преработка (единствено откъм страната на съвременния правопис) на "Път към живота", лекции от Учителя Петър Дънов на младежкия окултен клас година X (1930-1931 г.). Агенция за авторско право "Хелиопол-Езотерик", занимаваща се с въпроси за авторско право относно езотерични произведения, най-вече тези, свързани със съхраняване на българското книжовно наследство заявява, че "един малък опит ” за създаване на нови "книжовни преносители" на богатството от беседи на Учителя Петър Дънов съвсем не означава възможност за комерсиализиране на издателската дейност на беседите, нито пък възможност за неточно предаване /транслиране[ съдържанието на беседите. "Без да се помрачава изначалната чистота" и искрено отношение на издателя към издаваната от него книга нека това да бъде критерият. Узурпирането на правото на издаване на беседите от някого е еднакво неприемливо, както и безконтролното пиратско издаване на тези бисери от националната съкровищница. ® Хелиопол,1993 Братан Мандев художник на корицата ЕФ "Хардсабел" компютърен дизайн с/о "Хелиопол Езотерик" ISBN 954-578-008-8
Път към живота Само светлият път на мъдростта води към истината. -В истината е скрит животът. Тема за следващия път: ’’Произход на правата линия”. Какво се разбира под думите ’’права мисъл, или право мислене”, в общ и специален смисъл? Представете си, че на две деца дават по един бонбон. Първото дете взима бонбона, слага го в устата си, и на лицето му веднага се явява горчив израз. Защо? Естеството на детето ли е такова? Второто дете взима бонбона, слага го в устата си, и лицето му веднага се прояснява. Защо? Естеството на второто дете ли е такова? Не, причината не се крие в естеството на децата, но в бонбона, който сте им дали. Бонбонът на първото дете е бил горчив, затова и лицето му приема горчив израз. Бонбонът на второто дете бил сладък, затова лицето му приема светъл израз. Това, което става с децата, става и с възрастните хора. Ако някой човек преживее нещо горчиво, на лицето му се явява недоволство. Обаче, ако преживее нещо приятно, на лицето му се чете доволство. Който знае причините на нещата, разбира защо лицата на хората приемат ту кисел, ту горчив израз, или се проясняват и светят. Горчивите и неприятни неща предизвикват един род свивания и разширявания на мускулите на лицето, а приятните и радостни неща произвеждат друг род свивания и разпущания на мускулите. Който е дошъл на земята да се учи, ще опита и сладките, и горчивите бонбони. Те действуват възпитателно върху човека. От сладкия бонбон той изучава едно нещо, от горчивия друго. На кого дават сладък бонбон и на кого горчив? На здравия човек всякога дават сладък бонбон, а на болния горчив. Следователно, ако ви дават сладък бонбон, ще знаете, че сте здрав; ако ви дават горчив бонбон, болен сте. Горчивият хап, горчивият 3
бонбон действуват лечебно. Оттук вадим заключението: горчивините в живота крият в себе си лечебни свойства. 1е организират силите на човешкото тяло. Горчивината е специалист в известна област. Има горчивини, които играят роля на учител, на лекар, на акордьор. Когато учителят види, че някой от учениците му не е в съгласие с него, веднага изважда пръчицата и го нагласява. Първоначално ученикът е недоволен от горчивината, която учителят му дава, но носле благодари за нея, защото разгласените тонове на цигулката му се нагласяват. Без горчивини ученикът не може да напредва. Без горчивини човекът не може да се лекува. Докато не е приел някаква горчивина, болният е затворен за окръжаващите. Щом дойде лекарят и сипе няколко капки от горчивото лекарство в лъжичка, болният отваря устата си и същевременно се отваря и за близките си. Защо? Защото в него се събужда вяра, че ще оздравее. Като живее, човек трябва да се отваря и затваря на време, да приема и да дава на време. Ако платното на гемията не се отвори за вятъра, тя ще стои на едно и също място. Ако чувалът не се отвори за брашното, хората ще гладуват. Следователно, каквото става с човека, това става и с всички предмети. Ако човекът се отваря и затваря на място и навреме, той е доволен; ако не се отваря и затваря на време и на място, той не е доволен. Има процеси, които трябва да стават на затворено. За пример, мозъкът, сърцето, дробовете, стомахът, червата работят на затворено. Изнесат ли се навън, да работят на открито, тяхната дейност се прекратява. Обаче, има прояви, за които човек непременно трябва да бъде отворен. Затвори ли се за тия прояви, той сам нарушава хармонията на своя живот. . По какво се познава, кога човек е отворен и когазатворен? По очите. Какво става в очите на онзи, който е отворен, и какво става в очите на затворения човек? Как познавате, кой човек е доволен и кой не е доволен? Ако двама души тръгват заедно на екскурзия, как ще познаете доволния и как недоволния? Каквото и да е времето, доволният ще намери нещо, което да хареса, а недоволният нищо не харесва. Доволният ще намери, че времето е хубаво, че слънцето грее приятно, а недоволният ще види и най-малкия облак и ще каже, че времето е облачно. Тъй щото, искате ли да различите доволния от недовол4
ния, слушайте, как се произнасят за един и същи н акт. От думите им можете да вадите заключение за техните състояния. Всички хора, които живеят на земята, са екскурзианти. Всички носят раници и пътуват по широкия свят. Дето спрете, навсякъде чувате или оплаквания от живота, или доволство. Повечето хора са недоволни и казват, че животът е лош. Под думата ’’живот” те разбират окръжаващите. Значи, окръжаващите хора са лоши. Ако, наистина, окръжаващите са лоши, ще излезе, че само те са добри. Защо са лоши окръжаващите? Защото им дават горчиви бонбони. Значи, ако някой човек ви освободи от горчивия бонбон, ще кажете, че той е добър. Какво ще каже болният, ако му вземете горчивия бонбон и му дадете сладък? Болният се нуждае от горчив бонбон, и всеки, който се осмели да му го вземе, минава за лош човек, който не му мисли доброто. Като опита сладкия бонбон, той казва: Залъгват ме тия хора! Казвам: На здравия човек давайте сладки бонбони, а на болния — горчиви. Само по този начин хората ще бъдат доволни от вас и ще кажат, че сте добри. . Доброто и злото са относителни неща. Това, което при дадени условия е добро, при други условия не е добро. Значи, плюсът и минусът се менят постоянно. Изобщо, всяко нещо, поставено на своето място, е добро. Когато на болния дадете горчив бонбон, а на здравия сладък, те са на мястото си. Щом са на местата си, и горчивият, и сладкият бонбон са добри неща. Не може ли без страдания? Може. Кога? Когато си здрав. Ако си болен, непременно ще страдаш. Страданието е предпазител, който запазва живота на човека. За предпочитане е човек да страда, отколкото да загуби живота си най-великото благо в света. Чрез страданията природата предупреждава човека, да бъде внимателен, да не падне в пропастта, да загуби живота си. Като страда, човек става внимателен, вглежда се в живота си и, като намери нещо криво, изправя го. Ако пък търсите живот без страдания, създайте си вие сами такъв живот. Разумният свят е определил найголямата премия в света за онзи човек, който може да даде план за живот без страдания. Намери ли се такъв план, веднага ще се приложи. Досега още никой не е изработил такъв план. Коя е причината, задето хората са недоволни от живота си? Докато вървят в правия път, всички са доволни от живота си. Щом 5
се отклонят от правата посока на движение, те стават недоволни. Техният път се пресича с Божествения и взима друго направление, под ъгъл. Следователно, докато две прави линии вървят успоредно, те са доволни от условията на живота. Щом се натъкнат на някакво препятствие, което не могат да преодолеят, те се отклоняват от пътя си, пресичат се и образуват ъгъл. Ъглите се образува още, когато две успоредни линии стигнат крайния предел на своето движение. Те се отклоняват от пътя си и се пресичат. Ъгълът пък затварят плоскост. Значи, когато успоредните линии изменят посоката на движението си и вземат посока, перпендикулярна на първата, образува се плоскост. Правата линия подразбира разумно движение, което обаче, не е вечно. Ще дойде момент, когато правата линия ще се пречупи, ще се огъне и ще вземе друго направление. Това е естествен закон в природата. Тя си служи и с прави, и с криви линии. Чувате някой да казва: Не искам да пречупвам характера си. Какво означава това? Този човек иска да върви все по права линия. Обаче, това е невъзможно. Ще дойде момент, когато трябва, не да пречупи характера си, но да го огъне, да образува крива линия. Каквото и да прави, човек не може да избегне кривата и счупените линии. Какво правите, когато проточите ръката си да вземете един предмет? Щом вземете предмета, веднага свивате ръката си в лакътя, образувате ъгъл и приближавате предмета към себе си. Когато отправяте погледа си към човека, когото обичате, щом го достигнете, погледът ви се пречупва. Погледът ви не отива по-далеч от предмета, към който е отправен. Следователно, ъгълът показва, че в човека се явява желание да вземе известен предмет и да го приближи до себе си. Ако върхът на едно човешко желание е обърнато към изток, а отворената му част към запад, то ще се реализира правилно и началото, и краят му ще бъдат добри. Обратно: ако върхът на желанието е към запад, а отворената му част към изток, в началото желанието ще се прояви добре, а краят му ще бъде лош. Като не разбират законите за реализиране на желанията, мнозина се питат, защо едни желания и в началото, и в края се изявяват добре, а други не следват по същия път? На този въпрос може да се отговори с въпроса: Защо телата падат? Ще кажете, че телата падат под влияние на земната притегателна сила. Земята 6
привлича телата към себе си, и те падат. В широк смисъл на думата, телата нито се привличат, нито се отблъскват. Ако някаква външна сила удари двама души и ги застави да се срещнат, привличат ли се те? Ако се привличаха, трябваше да останат на едно място. И обратно: ако двама души, които се обичат, се ударят така, че отскочат на голямо разстояние един от друг, всъщност разделени ли са те? Значи, нито първите двама се привличат, нито вторите се обтлъскват. Защо? Защото върху тях се оказва известно налягане отвън. Когато външното налягане взима участие, никакво привличане не съществува. Когато желанията не са еднородни, никакво отблъскване не съществува. Ако не можете да примирите две желания в себе си, това показва, че те са чужди. Те предизвикват налягане, напрежение, бълникане във вас, вследствие на което не можете да ги използувате. Освобождавайте се от чуждите желания в себе си. В един от модерните английски параходи се случило нещо особено. От двете страни на парахода били прикачени две големи огнестрелни оръдия. Обаче, оказало се, че те били слабо прикачени към кувертата на парахода, вследствие на което колелата им започнали да се движат. Капитанът и моряците се видели в чудо, какво да направят, да спрат движението на тези оръдия. Те са чуждо нещо, не са съставни части на парахода, вслествие на което му причиняват големи повреди. Такова нещо представят чуждите желания в човека. За да не изпада в изненади, човек трябва да бъде внимателен към чуждите желания в себе си. Влезе ли някое чуждо желание в него, той трябва да го върже здраво, да не му даде възможност да се прояви. Човек трябва да бъде господар и на своите, и на чуждите желания в себе си и да ги използва, когато му потрябват. Много от желанията на съвременните хора приличат на оръдията, които се блъскали в парахода. Най-после успели да ги спрат, но до това време те изпочупили кувертата и причинили големи пакости на парахода. Пазете се от чужди желания, които нямат нищо общо със системата, към която се отнасят вашите желания. За пример, желанието на обикновения човек а стане знаменит, виден учен, философ, музикант, не е негово. Това желание принадлежи на някое възвишено същество. То случайно се е докоснало до орбитата на вашите желания, а вие го приемате като 7
свое. За да го реализирате, вие ще изгубите времето и силите си и, в края на краищата, пак обикновен човек ще останете. Друг е въпросът, когато взимате участие в работата на възвишеното същество и му помагате да стане знаменит човек. Обаче, ако вземете неговото желание за свое, усилията ви ще отидат напразно. Колкото и да се надува жабата, никога няма да стигне вола. Тя ще се пръсне, но вол не може да стане. Жабата е определена да живее в блатото, а волът на сушата. Човек трябва да разчита на своите сили и с тях да реализира желанията си. Това, което е ваше, никой не може да ви го вземе. На него разчитайте. Защо ви е чуждата слава? Защо ви е чуждото знание, чуждата красота и сила? Чуждото всеки момент може да се вземе. Ще кажете, че не давате това, което сте взели вече. Има неща, които сте взели на заем и трябва да ги върнете. Доброволно или насила, един ден ще ги върнете. Че това е така, вие се уверявате от думите, които чувате около себе си. Някой казва: Едно време бях силен, красив и умен, но изгубих вече силата, красотата и разумността си. Защо ги изгубил? Защото не са били негови. Разчитайте на собствения си капитал, който никой не може да ви отнеме. Разочарованията и обезсърченията, които хората преживяват, показват, че са изгубили капитала, на който са разчитали. Щом са го изгубили, той не е бил техен. Трябва ли да съжаляват за това, което не е тяхно? Някой съжалява, че изгубил мира си. Щом е изгубил мира си, това показва, че не е бил негов. Който му го е дал, той си го е взел. Какво да правим, като изгубим ума си? Ще отидете при Онзи, Който ви го е дал, да се молите, пак да ви го даде. Време е вече, хората да придобият ново разбиране, нова философия, да знаят, кои неща са техни и кои чужди. Много от противоречията, радостите и страданията на хората не са техни собствени, но чужди, дошли отвън някъде. С чуждото човек лесно може да се справи. Щом се натъкват на страдания, свои или чужди, хората искат да се освободят от тях. Те търсят някой силен човек, да им ги отнеме. Значи, те искат да натоварят друг някой да носи страданията им. Обаче, като дойдат до радостите и до щастието, там прилагат друг метод не ги дават на никого, задържат ги за себе си. В природата съществува закон за компенсация: на всяко страдание отго8
варя една радост; и обратно, на всяка радост отговаря едно страдание. Следователно, който иска да се освободи от страданието, трябва да е готов да се освободи и от радостта. Има страдания, които са собствено произведение на човека. Никой изобретател на страданието не може да се освободи от него. На същото основание, той не може да се освободи и от радостта, която съответствува на това страдание. Като се движи между страдания и радости, като полюси на живота, човек изучава самия живот. Искате ли да изучавате живата, ще приемете и страданията. Не е лесно, да носи човек страдания, но страшен е животът му без страдания, защото се лишава и от радости. При сегашните условия на живота, за предпочитане е живот с радости и страдания, отколкото без радости и без страдания. Това значи, да изпадне човек в пълно без различие. Друг е въпросът, ако човек е зает с някаква висока идея, вследствие на което не обръща внимание на радостите и на скърбите. Той стои високо над тях, и те не го занимават. Това не е състояние на безразличие, но надрастване на нещата. Той не се смущава и вълнува от това, на което се поддават обикновените хора. Ония, които са надраснали условията на обикновения живот, са готови на жертви. ’ ; Представете си, че една млада мома се влюбила в млад, красив момък и желае да се ожени за него. Обаче, оказва се, че той извършил някакво престъпление, за’което го осъждат на обесване. По някакво щастливо стечение на обстоятелствата, по това време, една княжеска дъщеря се влюбила в този момък. Тя му казала, че баща й има власт да спаси живота му, но това може да стане, ако той се съгласи да се ожени за нея. Само при това положение, тя е готова да помоли баща си да го освободи от бесилката. Момъкът се намира пред дилема: ако отговори на княжеската дъщеря, ще спаси живота си, но ще изневери на своята възлюбена. И възлюбената му преживява голяма борба: ако не го отстъпи на княжеската дьщеря, бесилка го чака. Ако се пожертвува своето лично блато, животът му ще се спаси. Как трябва да постъпи неговата възлюбена? Ще кажете, че тя трябва да се пожертвува. Наистина, ако се пожерствува за нег о, това показва, че гя е разбрала закона на жертвата. Гя предпочита, той да живее, макар че ще се ожени за дру9
га. Достатъчно е от време на време да го среща и да се радва, че е жив. Всеки човек преживява подобна борба в себе си, която може да се реши само чрез закона на жертвата. За предпочитане е човек да страда, но да спаси някое свое възвишено чувство или някоя възвишена мисъл от смърт, отколкото да избегне страданието и да лиши от живот едно Божествено чувство или една Божествена мисъл. Низшето всякога трябва да се жертвува за висшето. Като ученици, вие трябва да прилагате закона на жертвата. Без жертви животът няма смисъл. Какво сърце се крие в момата, която е готова за своето лично щастие да изложи момъка на смърт? Тя трябва да се справи със своя егоизъм, със своето жестоко сърце. Ако момъкът бъде обесен, това говори за егоизма на неговата възлюбена. И Христос беше предаден на римляните, да го разпнат, но това не говори добре нито за евреите, нито за римския народ. Следователно, ако човек, или един народ не разбира закона на великата жертва и не го прилага, той не може да има велик морал. Днес от всички хора се изисква велик морал, който се обуславя от закона за жертвата. Само онзи човек може да влезе в новия живот, който прилага закона на великата жертва. Да разрешиш правилно едно голямо противоречие в себе си, това значи, да си приложил закона на жертвата. За пример, някой се натъква на въпроса, на кого да служи: на Бога, на човечеството, или на себе си? Като не може да разреши този въпрос, той се намира в голямо противоречие, не знае, кой път да хване. Въпросът се решава лесно. Достатъчно е да пожертвува своето лично ”аз” заради Божественото в себе си, за да може да служи едновременно и на Бога, и на човечеството, и на себе си. Като служи на Божественото в себе си, той служи и на Бога, и на цялото човечество. Да се върнем към примера за момъка и неговата възлюбена. Момъкът представя Божественото в човека, а момата човешкото. По известно стечение на обстоятелствата, Божественото се осъжда на смърт. От човека зависи, да спаси Божественото от бесилката, или да остави да го обесят. Като знаете това, не ставайте причина да осъдят на смърт Божественото във вас. Ако княжеската дъщеря се е влюбила в Божественото във вас, нека тя го вземе. Отстъпете го на нея, за да му се радвате, че живее. Щом Божественото е на разположение на княжеската дъщеря, същевре10
менно ще бъде и на ваше разположение. Законът е: благото на едното е благо и на всички. Ако един човек изгуби благото си, цялото човечество също губи. Когато Адам изгуби живота си, и цялото човечество го изгуби. Когато внесем доброто в една душа, ние го внасяме във всички души. Не можем ли да внесем доброто в една душа, не можем да го внесем и в цялото човечество. Този закон има отношение и към отделния човек. Ако можете да внесете доброто в една своя мисъл или в едно свое желание, вие го внасяте във всичките си мисли и желания. Когато доброто като динамическа сила, влезе в една ваша мисъл, в едно ваше чувство и в една ваша постъпка, то влиза във всичките ви мисли, чувства и постъпки и спасява живота ви. Достатъчно е доброто да проникне само в една ваша мисъл, за да обхване всичките ви мисли. То лесно се размножава. Така работи умният човек. Когато иска да събере железните стърготини, пръснати по земята, той взима магнит и го докосва до стърготините. Те се полепват изведнъж на магнита. Глупавият обаче, започва с пръсти да събира стърготините една по една. Кой от двата метода е по-добър? Първият, с магнита. Следователно, сложете доброто, като магнит, в една своя мисъл, и не се безпокойте то ще събере около себе си всички останали мисли. Така се пести и време, и енергия. И тъй, основната мисъл на днешната лекция е, да внесем доброто поне в една своя мисъл, в едно свое чувство и в една своя постъпка. Доброто отваря път към Божественото в човека. Намерите ли този път, свържете ли се с Божественото, застанете на негова страна и за нищо в света не го жертвувайте. Като постъпвате по този начин, никога няма да съжалявате и ще живеете в съгласие с доброто, с великото в света. -Само светлият път на мъдростта води към истината. -В истината е скрит животът. 1. Лекция от Учителя, държана на 5 септември, 1930 г. София. Изгрев. 11
Свят на правата линия -Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. Чете се темата: ’’Произход на правата линия”. Тема за следващия път: ’’Произход на сладкото”. Съвременните хора се интересуват от произхода на нещата всеки в своята област. Геометрикът се интересува от произхода на линиите, на ъглите, на фигурите, на телата и т.н. Математикът се интересува от произхода на числата. Той иска да знае, как е произлязла единицата, двойката, тройката и т.н. Благодарение на това, един математик разглежда числата като количествени величини, друг като символи, трети като характери и т.н. Следователно, като дойдем до произхода на правата линия, разглеждаме я като път, който изминава точката. Ако точката не се движи, правата линия не може да съществува. При това, знае се, че точката няма измерение, не заема никакво пространство. Въпреки това, при движението си тя образува права линия, която има едно измерение дължина, и заема известно пространство. В този смисъл, правата линия се разглежда още като начало на пространството. . Какво се разбира под понятието ’’крива линия”? В геометрията, за пример, окръжността е крива линия, която има център. Всичките точки на окръжността са еднакво отдалечени от нейния център. Ние пък казваме, че всяка линия, която няма център, е крива. Казвате, че две точки образуват права линия. Защо? Защото едната от тях е център на другата, която се движи в известна посока. От това гледище, ако някой се движи по крива линия, която има център, казваме, че той е човек с идея. Схващанията на обикновените хора са тъкмо обратни. Като видят, че някой човек върви по крива линия, те казват, че той е в безпътица. В безпъти12
ца е, ако няма център, към който се стреми. Обаче, ако има център, той не е в безпътица. Нима ще заключим, че слънцето, земята и другите звезди и планети, които се движат по крива линия, са в безпътица. Не, те имат център, към който се стремят. Всъщност, криви линии не съществуват. Кривата линия е сбор от множество прави линии, между които има известно съотношение. Значи, кривата линия не е нищо друго, освен разширение на правата линия. Без кривата линия правата не може да се разширява. Под думата "разширение" на правата линия разбираме "продължение". И тъй, правата линия е единствената възможност за проява на точката. От това гледище, плоскостта е единствената възможност за проява на правата линия. Тялото пък е единствената възможност за проява на плоскостта. Следователно’ ако човек иска да се прояви индивидуално, трябва да се движи по пътя на правата линия. Ако иска да се прояви колективно, трябва да се движи по пътя на плоскостта. Мислете върху точката, правата линия, плоскостта на тялото. Не се водете само от гледището на официалната геометрия, но и от гледището на живата геометрия, и я приложете в живота си. Знание, което не може да се приложи във и изическия и в психическия живот на човека, остава безплодно. Мнозина от вас минават за окултни ученици, изучават окултните науки, без да ги прилагат. Това не е знание. Някой минава за естественик, друг за математик, трети за философ, четвърти за музикант, но не знаят, как и къде да приложат знанието си. Това е неразбиране на науката. Какво знае хиромантът, ако не може да приложи хиромантията първо в своя живот? Какво ще направи войникът, ако отиде на бойното поле с ръждясала сабя или пушка? Не само, че нищо няма да постигне, но ще се обремени от тежестта им. Той носи товар, който не може да използва. Такъв товар представя всяко знание, което не може да се приложи. Има учени хора в света, с големи знания, но в края на краищата, като се намерат пред известна мъчнотия, те казват: Не можем да разрешим тази мъчнотия, не знаем какво да мислим вече. Защо не знаят, какво да мислят? Нали имат знания? Защо не могат да разрешат мъчнотията си? Много знания имат, но неприложени. Такова е положението на ученика, който не учи. Първоначално той отива на училище с празна торба. Всеки ден учите13
лят слага в торбата му по едно перце. Като се върне у дома си, ученикът извади перцето, погледне го и пак го слага в торбата. Той казва: Еднообразни са перцата, няма защо да ги преглеждам. Не, с перцата ще пишеш, няма само да ги гледаш. Вземи едно от перцата в ръка и започни да пишеш. Всяко перце пише различно. Какво би направил поетът, ако нямаше перо? Ако ученикът не пише с перцата си, т.е. не прилага знанието, което учителят му дава, той ще ги използва само за украшение. Така пуйката е станала пуйка, рибата риба, волът вол, конят кон. Като нямали желание да учат и да прилагат знанието, което им се преподава, пуйката се накичила с перцата на знанието и станала пуйка; рибата се накичила с перцата на знанието, наредила ги като люспи и станала риба; от перата волът си направил рога и станал вол; конят си направил копита и станал кон. Ние взимаме думата ’’перца” в символичен смисъл. Те представят човешката мисъл, която трябва да вземе участие в знанието, да го приложи в живота. Да се върнем пак към правата мисъл, като проява на точката. Следователно, ако човек не може да намери път за проява на една своя мисъл, на едно свое чувство или на една своя постъпка в най-елементарния им вид, той не разбира закона на правата линия. Съграждането на човешкия характер почива върху закона на правата линия. Възпитанието и самовъзпитанието на човека почиват върху същия закон. Когато се говори за моралния упадък на личността, на семействата, на народите, разбираме отклоняването им от посоката на правата линия. Хората се отклоняват от посоката на правата линия съзнателно или несъзнателно, понеже считат, че този път е мъчен. Всъщност, най-лесен е пътят на правата линия, понеже тя е мярка за нещата. Има един свят вън от правата линия, но той е духовен, вън от времето и пространството, в които се движат хората. И тъй, точките са основа на материалния свят, а линиите граници на този свят. Плоскостта може да се разложи на линии, а линията на точки. Математиците казват, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. Това твърдение е вярно, когато приемем, че едната точка е в движение, а другата в покой. Правата линия подразбира, че нещо е реализирано вече. Значи, точката изминала известен път, вследствие на което е образувала правата линия. Щом има права линия, има и постижение. 14
Когато физиономистът разглежда лицето на човека, той търси по него прави линии. Достатъчно е да намери поне една права линия на човешкото лице, за да каже, че този човек има някакво постижение. Този човек има характер, защото само разумният може да реализира възможностите на правата линия. Стремете се да разбирате закона на правите линии и да го прилагате в живота си. Който разбира този закон, само той може да бъде щастлив. Каквито мъчнотии и противоречия да среща човек в живота си, всичко това ще се стопи пред закона на правите линии. Който не разбира този закон, ще бъде нещастен, ще среща мъчнотии и противоречия, които ще смущават духа му. Срещнете ли някаква мъчнотия на пътя си, изправете линиите на своя характер. Това се постига чрез изправяне на мисълта. Мисълта върви по законите на правата линия, т.е. по законите на Божествения път. Ако влезете в света на правите линии, ще видите, че отношенията между съществата на този свят са математически определени. Светът на правата линия е един от най-красивите светове. Наистина, красиво нещо е правата линия. Понякога правата линия се облича в крива линия. Всъщност, криви линии няма. Защо? Ако разложите кривата линия на съставните й части, ще видите, че тя представя сбор от безброй малки, прави линии. Ако не разбират така кривата линия, хората ще страдат, че са попаднали в крив път. Има криви линии в света, но те са лишени от център. Дръжте се за правата линия в живота си, за да бъдете радостни и весели. Следователно, радостта е външен израз, чрез който човек показва, че е намерил пътя на правата линия. Единственият път към Бога е пътят на правата линия. Само по този път човек може да постигне своите желания. Който се отклони от него, причинява вреда на себе си, а полза на окръжаващите. За пример, ако богатият, на когото е дадено богатство, като благо в живота, се отклони от правия път и започне да разпилява богатството си, в скоро време ще осиромашее, но окръжаващите ще се ползуват от богатството му. Когато индивидът не може да благува, поне окръжаващите да благуват. С това се обяснява, защо природата допуща отрицателните прояви в живота революции, войни, кражби и т.н. И тъй, запомнете основната идея от лекцията, а именно: нра15
вата линия е единственият път, по който може да реализирате вашите мисли и чувства. Законът за правата линия дава на човека сила да се справя с мъчнотиите си. Той има знания, разбира хората и всякога се отнася добре с тях. Ако отиде при някой банкер да иска пари, непременно ще има успех. Банкерът не може да откаже на молбата на човек, който се движи по права линия. Много естествено: двамата заедно образуват права линия. Те са двете точки на правата. Ако по някакъв начин банкерът не се приспособи към човека, който се движи по права линия, за това той ще плати скъпо. Все ще се намери един банкер да услужи на разумния човек. Изобщо, разумният човек разполага хората към себе си. Любовта действува по пътя на правите линии. Ето защо, срещнете ли човек, който се движи по линиите на любовта, вие сте готови да му услужите във всичко; Ако някой се движи по крива линия, вие затваряте сърцето си за него. Като знаете това, изучавайте правите линии, прилагайте ги в живота си, за да реализирате всички добри мисли, желания и постъпки. Къде е мястото на правата линия? В самия човек. Достатъчно е човек да се вгледа в себе си, за да намери правата линия и да я използува като метод за реализиране на своите мисли и чувства. Обаче, само онзи може да се вглъби в себе си, който е минал през големи страдания и разумно ги е използувал. Който няма вътрешни опитности, търси постижения вън от правата линия. Това е невъзможно. Ето, от осем хиляди години насам човечеството върви извън правата линия, но, каквото е постигнало, всичко е разрушено. Вън от правата линия животът е неустойчив. Тайната на добрия и устойчив живот е в правата линия, която носи радост и веселие за човешката душа. Искате ли да ликвидирате със сиромашията, с невежеството, с мрака и ограниченията, влезте в света на правата линия. Търсите ли Бога, ще Го намерите в света на правата линия в хармоничния живот. Бог работи в света на правата линия. Казано е в Писанието: ’’Невъзможното за човека е възможно за Бога”. Защо? Защото Бог работи в света на правите линии. Ако езикът на човека се движи по правата линия, той никога не може да хапе. Измени ли на правата линия, всякога хапе. Ако мисълта на човека се движи по прави линии, всякога принася полза на човечеството. Ако се отклони от правите линии, тя 16
става вредна. Ако направите чук но закона на правата линия, всичко можете да постигнете с него, без да причини най-малка пакост на окръжаващите. При това, не е нужно много пъти да се удря с него. Един удар с този чук е в състояние да свърши работата, която желаете. Изобщо, всяко нещо, което е направено по закона на правата линия, крие в себе си магическа сила. Има смисъл човек да изучава пътя на правите линии и да го следва! Правата линия е път на мъдреците, а кривата път на глупците. Под ’’глупци” разбираме ония, които изразходват енергия, време, средства, без да постигнат своите желания. Тъй щото, два пътя съществуват в живота: път на правата линия, дето се постигат всички желания; път на кривата линия, т.е. път на непостигнати желания. Тази е причината, поради която пътят на кривата линия е по-дълъг от този на правата линия. Ако искате да имате постижения, правете опити по пътя на правата линия. Докато не получите резултати, не преставайте да правите опити. Един беден и нещастен човек тръгнал по света да гьрси щастието си, но никъде не го намерил. Най-после, окъсан, обезсърчен и отчаян, той тръгнал назад за родното си място. Един ден той срещнал на пътя си човек, богато облечен, но куц с двата си крака. Къде си тръгнал, човече? запитал го бедният. Търся добри хора по света. Ето, уморих се много, не мога вече сам да ходя. Ще седна-тук да си почина и да си поприказвам с тебе. Ти откъде идеш? Ходих да търся щастието си, но не можах да го намеря. Връщам се отчаян от неуспеха си. Твоето щастие е близо до тебе. Как? Къде е то? Ако ме вземеш на гърба си и ме за' несеш в дома си, щастието ще ти се усмихне. Не вярвам вече. Колко хора са ме яхали, но нищо не придобих. Гърбът ми знае, колко хора съм носил и какво съм постигнал. И това е възможно. Тия хора не са знаели, как да те яхат. Пък и ти не си разбирал, кого трябва да носиш на гърба си и кого не. Аз съм човек, който знае, как да се качва на гърба на ближния си и как да му благодари. Твоето щастие е в моите ръце: каквото пожелаеш, ще го получиш. Следователно, влезте във връзка със света на правата линия. Там е вашето щастие. Намерите ли щастието си, сложете го на гърба си и го носете, където иска то. Не питайте, как ще го носите. Не се съмнявайте в него. Оставете се на негово разположение. 17
Нека го ви яхне, а вие го носете с радост и благодарност в душата си, че сте го намерили. Правата линия е лъч, който осветява пътя ви в тъмна, бурна нощ. Следвайте този лъч без страх и без съмнение. Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. 2. Лекция от Учителя, държана на 12 септември, 1930 г. София. Изгрев. 18
Силата иа доброто Само светлият път на м ъ д р о етг а води к ъм ист ината. В и с т и н ата е с к р и т жив о г ь т. Тема за следващия път: ’’Отличителните черти на физическия и на духовния свят”. Често се говори за права мисъл, но за да се прояви 1Я, нужни са известни условия. Първото условие за проява на права ia линия е път без препятсiвия. Щом срещне някакво препяiciвие на пътя си, тя веднага се изкривява. Същото твърдение се отнася и до правата линия. Щом срещне най-малкото препятствие, правата линия става крива. Как се доказва твърдениею, че правата мисъл, както и правата линия се движат но гладьк'път, без препятствия? Казано е за точката, че не заема никакво пространство, че няма никакво измерение. Въпреки това, тя образува правата линия, която има едно измерение и заема пространство. Как може безпространственото да образува нещо пространствено? Ние наричаме безпространствено всяко нещо, което не среща никакво съпротивление на пътя си. В този смисъл, точката не среща никакво съпротивление на пътя си. Всяко нещо, което среща съпротивление на пътя си, е пространствено. Каквото и да се говори за правата линия, тя е интересна в живота дотолкова, доколкото може да свърши известна работа. Когато работникът сложи мотиката си на рамо и отиде на лозето да копае, ние се интересуваме от работата, която той ще свърши, а не от мотиката. Светът е пълен с мотики, т.е. с прави линии. Ние се интересуваме от работата, която правите линии могат да свършат. Математиците преди да изчислят работата, която правата линия върши, п ьрво дават определение за нея. Покрай другите определения за правата линия, те казват: Права линия е тази, която се движи само в една посока. Една права линия може да се дви19
жи само в една посока. Когато безброй прави линии излизат от един център и се движат в много посоки, те образуват крива линия. В този случай, правите линии са радиуси на кривата, която наричаме окръжност. Значи, само кривата линия има радиуси, а правата няма. Ако можем да кажем, че и правата линия има радиус, приемаме, че нейният радиус е безкрайно голям. Тази права линия се движи до безконечност. Чували сте да казват на някого, че е прав човек, т.е. добър, а за друг че е крив човек, т.е. лош. Какво показва това уподобяване? Правата линия се взема като символ на доброто и правото в света, а кривата като символ на злото. Може ли правата линия да бъде безкрайно дълга? Може. А кривата? Също. Значи, в това отношение правата и кривата линия си приличат. Обаче, двете линии се различават по резултатите, които произвеждат. Приятно е, когато човек върви в правия път, а неприятно, когато върви в кривия път. Правата линия може да се уподоби на сладките неща в живота, а кривата на горчивите. Защо е така, не може да се отговори. И вие не можете да си отговорите, но можете да мислите по този въпрос. И найголемите математици не могат да отговорят на този въпрос. Ние разглеждаме математиците като хора, които са най-близо до Божествения език. Езикът на математиката е първият и найблизък превод на Божествения език. Защо? Защото и природата работи с числа, както математиката. Всеки орган в човешкото тяло се изразява чрез числа. Измени ли се числото на даден орган, в смисъл, да се намали или увеличи, изменя се и правилното отношение между останалите органи. Увеличаването или намаляването на органите не е произволно, но не е нормално. За пример, чрезмерно големите очи на човека показват, че от далечното минало до днес в него съществуват големи желания, които той се стреми да постигне. Ако устата или ръцете на човека са чрезмерно големи, и това е някаква аномалия. Който има голяма уста, много говори. Който има дълги ръце, обича да взима чуждото. Той си проточва ръцете там, където не трябва. Като знаете това, вие трябва да работите върху себе си, да станете господари на своите сили и способности, да не развивате чрезмерно органите си. Опасно е да се развиват едни способности за сметка на други. Ако придобие преждевременно много знания, човек става горд. 20
Не е добре да бъде човек крайно горделив, или крайно щеславен. Гордостта върви по нрави линии, а щеславието но криви. Горделивият има отношение главно към себе си. Той мисли много за своето достойнство. Щеславният има отношение повече към окръжаващите. Той е подобен на камбана. Достатъчно е малко да го докоснеш, за да се чуе гласът му. Още отдалеч ще чуете, че край вас минава щеславен човек. Горделивият е котел, пълен с енергия. Отвън е мълчалив, но вътре постоянно буботи. Гордостта и щеславието са две прояви на човека, които трябва да се изучават. Като изучава себе си, човек дохожда до положение да различава нещата. Само по този начин той ще разбере, кои процеси са естествени и кои неестествени; кои се извършват доброволно и кои не. За пример, доброволно ли влиза гвоздеят в дъската? Доброволно ли пада камъкът в кладенеца? Доброволно ли се качва на планината? Той нито се качва доброволно, нито слиза доброволно. Значи, някой го е качил на планината, или свалил в долината. В кой случай човек изразходва повече енергия: когато сваля камъка в долината, или когато го качва на планината? От морално гледище ние казваме: Доброто е процес, при който човек разумно изразходва повече енергия. Злото е процес, при който човек изразходва по-малко енергия. Ще приведа примери из живота, да видите, че наистина, при доброто се изразходва повече енергия, а при злото по-малко. Представете си, че работите десетина години неуморно в областта на изкуството, науката или на някой занаят. Вие изразходвате енергия, мисъл, време и едва след много години можете да спечелите стотина хиляди лева. Обаче, ако някой апаш намисли да вземе спечелените ви пари, в една нощ може да реализира желанието си. Той става богат в няколко часа, без много труд и работа, без изразходване на много енергия. В богатство, спечелено по бърз начин, действуват силите на злото. В богатство, придобито по честен и бавен начин, действуват силите на доброто. За предпочитане е човек да работи със силите на доброто, отколкото съ с силите на злото. Ще кажете, че искате да бъдете силни, учени, богати хора. И това е добре, но преди да бъде силен, човек е бил слаб; преди да бъде учен, той е бил невежа; преди да бьде богат, гой е бил сиромах. Като се упражнява, като учи и работи, като прилага силите си, слабият става си
лен, невежият учен, сиромахът богат. Като ученици, вие трябва да превеждате сегашния език, с който си служите, по отношение езика на живата математика и геометрия. За пример, какво означават думите ’’добро и зло” от гледището на живата математика и геометрия? За да ги разберете, да проникнете в техния вътрешен смисъл, трябва да ги произнасяте така, че да станете господари на силите, които се крият в тях. За пример, ако сте неразположени, вие можете с думата ’’добро” да смените състоянието си. Направете опит, да произнесете думата ’’добро” сто пъти, по един път в секунда. За този опит ще ви трябват една минута и 40 секунди; после произнесете думата ’’добро” сто пъти, по един път в минутата; и найпосле, произнесете я пак сто пъти, по един път в час. Като направите опита, ще видите, че в трите случая ще имате различни резултати. Добре е при даден случай да произнасяте думата ’’добро” всяка секунда, после всяка минута и най-после всеки час. Онези от вас, които искат да произнесат думата ’’добро, по един път на секундата, се намират на п изическия свят; вторите, които ще произнасят думата по един път в минута, влизат в духовния свят. И най-после, онези, които ще произнасят думата по един път на час, влизат в Божествения свят. Като произнасяте думата добро, първите ще мислят за физическия свят, вторите за духовния, а третите за Божествения свят. Първите ще свършат работата си най-бързо, за една минута и 40 секунди, вторите за един час и 40 минути, а третите за четири дни и четири часа. Направете опита с произнасянето на думата ’’добро” и следете за резултата, който ще получите. Когато започнете опита, забележете, какво е било времето. Когато свършите опита, пак обърнете внимание на времето. Това са данни, които имат влияние върху опита. Същевременно, запишете точно часа, минутата и секундата, когато започвате и свършвате опита. Онези, които ще произнасят думата’’добро” всеки час, ще държат съзнанието си будно, защото и вечер, и през деня, в сън или в будно състояние, пак трябва да произнасят думата. Когато съзнанието на човека е будно, и като спи, той пак може да прави опита. Стремете се да бъдете будни, да не прекъсвате съзнанието си. Дали ще имате резултат, или няма да имате, не се смущавайте. Най-малко
в 25 % от опитите ще имате резултат, а 75 % ще бъдат изключения. Като свършите опита, сполучливо или несполучливо, пак ще продължавате да работите върху доброто и да го прилагате в живота си. Като ученици на живота, поставете си задачата да прилагате доброто в трите свята, в които се движите: в умствения, в сърдечния и във волевия. Този е начинът, по който доброто може да се реализира. . -Само светлият път на мъдростта водикъмистината. . : ' -В истината е скрит животът. 3. Лекция от Учителя, държана на 19 септември, 1930 г. София Изгрев. 23
Милосърдие и користолюбие Само светлият път води към истината. -В истината е скрит на мъдростта животът. Чете се темата: ’’Отличителните черти на физическия и на духовния свят”. Тема за следващия път: "Влиянието на сладките и кисели храни върху човешкия организъм”. Сегашните хора трябва да поставят съзнанието си далеч от житейското море. Както вълните на морето заличават всичко написано на морския бряг, така и житейското море заличава всичко написано в човешкото съзнание. Казвате: Не трябва ли да ходим при морето? Мбжете да ходите при морето, но не трябва да живеете при него. Вълните на морето не трябва да се блъскат във вашето съзнание. Като се блъскат в съзнанието ви, те заличават всичко, което пишете. За да не става това, стойте далеч от морето. С други думи казано: Не привличайте света близо до сърцето си. Всички хора, особено младите, като мислят, че благата идат от света, увличат се в него, слагат го близо до сърцето и до съзнанието си, вследствие на което страдат. Много естествено! Те не познават законите на света и не могат да се справят с него. Светът е опитно училище. Който влезе в него, трябва да познава законите и елементите, с които той работи. Ако не ги познава, човек се натъква на противоречия и мъчнотии. За да влезе в света и да излезе незасегнат от него, той трябва да е завършил своето развитие. Само съвършеният човек може да работи с елементите на света и да се ползва от тях. Понеже хората влизат в света като несъвършени още, те живеят малко време и умират. При сегашните условия на живота, човек не може да живее дълго време на земята. Ако той живее на земята хиляда години, нищо няма да 24
остане от него. Той ще изопачи характера си толкова много, че в края на краищата, вместо да придобие нещо, всичко ще изгуби. -Какво придобива детето, което влиза в училище, без да знае нито програмата, нито законите, които го управляват? Мнозина казват, че светът е място, дето се проявяват науката, изкуствата, религията и т.н. Ние отричаме това. Защо? Под думата ’’свят” в тесен смисъл, разбираме външната страна на нещата, която мами човека и го въвежда в заблуждения и противоречия. Друг е въпросът, ако разглеждаме света в широк смисъл на думата, като проява на Битието, на Космоса. Там вече спадат и науката, и религията, и изкуствата. И външният свят си служи с тях, но като с украшения, както младата мома се кичи и нарежда с хубави дрехи, със златни пръстени и гривни. Тя се кичи с тях, но сама нищо не е изработила. Какво придават копринените дрехи на момата? С тях става ли тя по-благородна? Какво печели човек, ако постоянно носи в джоба си научни книги, без да ги чете? Какво придобива войникът, ако на гърдите му закачат кръстове за храброст, без да е ходил на война. Човек придобива нещо само тогава, когато обработи нещата, и те стават негова плът и кръв. Истински придобивки са ония, с които човек разполага на всяко време и които изменят характера му, внасят в него нещо благородно и устойчиво. Какво става с восъка, като го поставите на огьня? От огъня той се топи, става течен. Обаче, щом го отделите от огъня, той отново се втвърдява. Какво е придобил восъкът? Нищо особено. По характер много хора са подобни на восък. Докато са в огъня, те са меки, подвижни; щом излязат от огьня, отново се втвърдяват. Това са неустойчивите характери в света. Те са подобни още на гайдата, с която българинът си служи. Докато има въздух, гайдата свири. Щом въздухът излезе, тя се свива и млъква. И светът може да се уподоби на гайда. Докато разумността е в света, той привлича хората. Щом разумността напусне света, той губи своята красота, и всички бягат далеч от него. Разумността е въздухът, който пълни света и му дава възможност да свири. Гайдата е ценна, докато има въздух. Тъй щото, ако свегьт ви привлича заради разумността си, има смисъл да се стремите към него и да го изучавате. Но ако го търсите само за неговата вьншност, т.е. за кожата му, скоро ще се разочаровате. Ако кожата на гайдата
не се свива и разпуща от въздуха, нищо няма да остане от нея. Това не значи, че трябва да напуснете света и да бягате от него. Живейте в света, но заради разумността в него. Изучавайте разумността и я прилагайте в живота си. С други думи казано: Възприемайте само чистите тонове, които излизат от света. Разработвайте ухото си така, че да различава чистите тонове от нечистите, да възприема само чистите и да ги отправя към душата си. При това положение, живеенето в света се осмисля. Къде е разумността в човека: вън от него или вътре в него? Когато човек спи, разумността е вън от него. Когато се събуди, разумността е в него. Тогава той започва своята истинска дейност. Същото може да се каже и за семето. . [окато е в хамбара, то е в спящо състояние, и съзнанието е вън от него. Щом се посее в земята, при благоприятни условия за неговото покълване, съзнанието му се връща. Ние казваме, че семето проявява някаква дейност. Привидно, условията на посятото семе са неблагоприятни, но те носят неговото благо. Житното зърно, или какво и да е семе, може да израсте и да даде плод, само ако го поставите в пръстта, под действието на влагата и на слънчевата светлина и топлина. Същите условия са нужни за израстването на човешките мисли, чувства и постъпки. Вие не можете да реализирате една мисъл или едно свое желание, ако те не хванат корен във вас. Да хванат корен, това значи, да сте ги посадили в съответна за тях почва. След това трябва да ги поливате, да ги излагате на слънчевата светлина и топлина. Само при тези условия можете да очаквате от тях плод. Който не разбира законите на природата, мисли, че е достатъчно да хвърли семето на почвата и да го остави на Бога. Той да свърши останалата работа. Не, ти сам ще разореш земята, ще посееш семето, ще го загърлиш и след това ще го оставиш на Бога. Влагата, топлината и светлината са в Негови ръце. Човек е дошъл на земята да се учи, а въпреки това, се запитва, защо светът е направен така, а не по друг начин. Когато отивате на концерт, да слушате някой велик цигулар, вие питате ли, защо държи цигулката и лъка си по този начин, защо свири така, или го слушате и се учите от него? За вас е важно да слушате, как свири и да се учите от него, а как държи цигулката и лъка си, това е второстепенна работа. Когато слушате лекцията на някой виден професор, за вас е важно първо съдържанието на лекцията, а
после формата на изреченията, дикцията на говора му. Не е без значение и красотата на езика, с който хората си служат, но на . първо място е съдържанието и смисъла на речта им. Не е достатъчно човек да знае само максимите на живота, но той трябва да знае методите на приложението им. Чувате да се говори, че трябва да бъдем добри, благородни. Обаче, добротата и благородството придобиват ли се, или човек се ражда с тях? Човек се ражда добър и благороден, но той трябва да прояви добротата и благородството си, които са вложени в душата му. В помощ на това му идат условията. Казвам наедного: Развържи кесията си. Има смисъл човек да развърже пълната си кесия, но ако тя е празна, колкото и да желае да я развърже, това е безпредметно; безпредметно е също да му се казва да я развърже. Следователно, когато се казва на хората, че трябва да бъдат добри, благородни, справедливи, това подразбира, че те са пълни кесии. Природата е вложила в тях доброто, което всеки момент могат да проявят. Като знаете това, прилагайте следните правила в живота си: ако хамбарът ви е празен, отваряйте го, само когато искате да сложите нещо в него; ако хамбарът ви е пълен, отваряйте го, само когато искате да извадите нещо от него, а не да прибавяте още нещо. Ако хамбарът ви е пълен, няма защо да го препълвате; ако е празен, трябва да го пълните, не си правете илюзии, че може да извадите нещо от него. Пълният хамбар ще отваряте, за да вадите нещо от него; празния ще отваряте, за да сложите нещо в него. Ако постъпвате обратно, вие сами се излагате на опасности и на противоречия. Когато шишето ви е пълно, наливайте от него и на другите. Желаете ли само да прибавяте, без да давате на другите, шишето ви ще се пръсне. И тъй, щом ви се дават известни условия, вие трябва да знаете, как да се справяте с тях. Ако трябва да вземете нещо, ще вземете; ако трябва да сложите, да дадете нещо от себе си, ще дадете. Ако не можете да използвате условията, които ви са дадени, вие не сте за тях. За пример, дойде ви някоя болест. Тя е условие, задача, която трябва да решите правилно. Ама защо ми дойде тази болест? Това не е важно. Важно е, как ще се справите с нея. Преди всичко, трябва да намерите причината на болестта. Всяка болест се предшествува от известно неразположение физическо или психическо. Като намерите неразположението, ще намерите 27
и причината, която го предизвиква. По този начин лесно ще се справите с болестта. Ще кажете, че сте учени хора, свършили сте естествените науки, матемакита, илософия и т.н. Щом имате зна ния, трябва да ги прилагате. Мнозина изучават математика, работят с числата, но ги разглеждат само като количествени величини. Освен количество, числата съдържат в себе си още и енергия. За пример, повече работници свършват повече работа, не само защото са повече на брой, но защото енергията им е повече. Ако две тела са нагрети до различна температура, онова, което има по-висока температура, може да свърши повече работа. То е по-активно. Когато двама души имат различна температура, по-интелигентен е онзи, който има по-висока температура. Вибрациите на неговата мисъл са по-високи и по-многобройни. Човек представя съвкупност от числа, всяко от които има определен брой вибрации. В това отношение, всяка мисъл, всяко чувство и всяка посчьпка е число, с определен брой трептения и с определено количество енергия. Като знаете това, изучавайте мислите и чувствата си в количествено отношение на топлина, светлина и сила, за да можете да ги прилагате на съответното място. Ако искате да разтопите някой мъчнотопим метал, ще употребите висока температура. Приложите ли към него ниска температура, нищо няма да свършите. Следователно, ако искате да свършите някаква важна работа, ще приложите мисъл, която има висока температура, т.е. голяма светлина и топлина. Когато изучавате хората, виждате, че всеки човек отговаря на известно число. За пример, срещате едного и виждате, че е бърз в проявите си. Той не е способен за научни изследвания, които изискват бавна, планомерна работа. Като го измерите, виждате, че той е висок 1.90 см, а широчината на гърдите му е 35 см. Този човек има тясно сърце; каквато работа започне, той иска да я свърши час по-скоро. Това не е правилен метод. Важно е човек да свърши започнатата работа, а кога ще стане това, не е важно. Някой гради къща, иска да я свърши по-скоро. Той има предвид материалните блага. Като свърши къщата си по-скоро, ще може веднага да я даде под наем и да се ползва от нея. Следователно, във всяка бърза работа се крие нещо користно, някакъв материален интерес. В духовния свят обръщат внимание на качеството на работата, а не на количеството, затова там не бързат. Желанието на 28
човека да бъде учен е свързано с придобиването на много знания. В този смисъл, ученият представя натоварена кола. С какво е натоварена колата със знание, с жито, или със скъпоценности, не е важно. Срещате двама души: единият носи сто килограма жито, а другият едно зрънце. Който носи стоте килограма, той има предвид яденето. Който носи само едно зърно, той мисли да го посее. Той знае да яде, но знае и да сее. Какво означава яденето? Да ядеш, това значи, да мислиш. Някои хора могат само да мислят, но не и да творят, т.е. да сеят. Като посеете едно житно зърно, вие изучавате процесите на покълването, на растенето, на цъ тенето, на връзването на плода и на узряването му. Като изучавате тия процеси, вие придобивате постоянство и търпение. Само по този начин взимате участие в процесите, през които минава житното зърно. Не е достатъчно човек да отваря само хамбарите и да вади оттук-оттам по няколко килограма жито, но той трябва да се научи да сее. Сегашните хора повече взимат наготово нещата, отколкото сами да творят. Взимате книгата на един автор, на втори, на трети и я четете. И това е добре, но същевременно и вие трябва да творите. Всеки човек трябва да има поне една малка нива, която сам да обработва и засява. Всяко знание или изкуство, което човек придобива, както и всяка работа, която върши, не е нищо друго, освен сеене. Да се върнем пак към числата, като живи величини. За пример, всяка мисъл, всяко чувство представя определено число и линия. Ако произнесете думата милосърдие правилно, вие веднага си представяте известно число и линия. Милосърдието представя правилна крива линия, с голяма височина, като кубе. Думата користолюбие е също крива линия, но вдлъбната, като чиния. В това отношение, милосърдието и користолюбието имат точно противоположни направления. Милосърдният човек представя пълна чаша, която всеки момент се обръща с устата надолу, готова да дава. Користолюбивият е чаша, обърната с устата нагоре, готова да взима, да се пълни. Милосърдният се бележи със знака плюс, а користолюбивият — с минус. Обаче, след време користолюбието става положително. Всяка користолюбива мисъл, в края на краищата се превръща в положителна. Как се превръща користолюбието в милосърдие? Когато чашата на користолюбивия се препълни, той не може вече сам да я 29
носи и търси някой, да му помогне. Щом някой човек му се притече на помощ, той е длъжен да му даде нещо от изобилието си. Тъй щото, първоначално човек дава по необходимост, докато придобие навика, естествено и доброволно да дава. Щом развие милосърдието си, той не се стреми повече към взимане. Където влезе, той е готов да помага: оглежда се, къде може да предложи услугите си. Като види, че някой пъшка под тежестта на пълната си чаша, веднага отива да му помогне. Ако помогне на десет души през деня, той спечелва повече, отколкото ако очаква на хората да пълнят чашата му. Това значи, че той е научил вече урока си. Следователно, когато чашата на користолюбието се напълни, след време тя започва да се празни вследствие на което се превръща в чаша на милосърдието. В този смисъл, мъчнотиите и страданията не са нищо друго, освен условия за превръщане на користолюбието в милосърдие, т.е. превръщане на отрицателните сили в положителни. Иска, или не иска, природата заставя човека да дава. Ако доброволно не дава, той ще се намери на дъното на кладенеца, отдето ще се принуди да даде всичко, каквото има, само да дойде някой да го извади оттам. Задачата на природата е да застави хората да работят и да мислят. Мисълта, като процес, е свързана с яденето. Както при яденето човек трябва да дъвче добре храната си, така трябва да асимилира и мислите си, да се ползва разумно от тях. От мислите на човека зависи неговото бъдеще. Мисленето е единственият процес, който човек върши изключително за себе си. Той яде за стомаха си, диша за дробовете си, а мисли — за себе си. Като мисли, човек плаща труда и работата на стомаха и на дробовете си. Каквото задържи той от своите мисли, това е неговата заплата. Някои ще възразят, че имат право да ядат и да дишат. Ако дадат на стомаха да яде, той ще яде; ако дадат на дробовете да дишат, ще дишат. Обаче, човек има право и да мисли. Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта. Като замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. И тъй, същественото нещо в живота е мисълта. Ама трябва да ядем! Съгласен съм. Трябва да дишаме. И с това съм съгласен. Същественото, обаче, е мисълта. Правата мисъл е вечна. Тя следва човека навсякъде. Щом е така, мислете право, за да имате ясна представа за живота и да се ползвате от него. Не е дос30
татъчно само да усещате светлината на ума и топлината на сърцето, но трябва да ги възприемаш и обработваш в себе си, за да се ползваш от тях. Ето защо, правата мисъл е ценна за човека дотолкова, доколкото да му разкрие живота във всичките негови вътрешни и външни прояви. Задача за всички хора на земята е да изучават живота в сегашното му проявление. Какъв е бил животът в миналото, не е важно; какъв ще бъде в далечното бъдеще, също не е важно. Важен е настоящият живот. За да го разбере и проучи, човек се нуждае от чиста и права мисъл, която изключва страха, подозрението, съмнението и т.н. На какво се дължи страхът? На несполучливите опити в миналото на човека. Като носи в себе си далечен, смътен спомен за неуспехите си, човек се е наплашил толкова много, че мъчно се решава да пристъпи към нови опити. Само справедливостта е в състояние да премахне страха от човека. Ако отидете в държава, в която няма ред и порядък, нито справедливост, ше видите, че поданиците на тази държава са крайно страхливи. Там, дето владее пълен ред и порядък и справедливост, страхът отсъствува. Защо? Хората разчитат на устойчивите неща. Кой не разчита на здравия параход? Кой не разчита на силния кон? За да не се страхувате, уповавайте на Бога. Той е най-силният, найразумният, най-мъдрият. Следователно, който се страхува, той е слаб в мисълта си и не уповава на Бога. Слабата мисъл и колебливата вяра внасят страха в човека. Ще кажете, че се страхувате, защото условията и хората са лоши. Това са второстепенни работи. Ще знаете, че вярата ви е слаба. Работете върху себе си, да усилите вярата си, да изправите погрешките си. Не е лесно да изправи човек погрешките си. Те се дължат на хиляди оплитания в миналото. Днес всеки трябва да вземе при себе си въжето на своето минало и да започне нишка по нишка да го разплита. За това се изисква дълъг период на работа върху себе си. Съвременните хора се нуждаят от нов начин на възпитание; те трябва да се изучават, да знаят, през какви епохи са минали. В характера и в проявите си човек носи отпечатъците на епохите, през които е минал. Като изучавате себе си, както и ближните си, виждате, че сегашният човек живее още в своето минало. Ето защо, докато не се освободи от миналото си, той не може да приложи новото. Миналото крие в себе си стари, отживели времето 31
си форми, вследствие на което човек трябва да ги остави настрана. Някой казва за себе си, че е сериозен човек, справил се е вече с миналото. По какво познавате сериозния човек? По мислите, които го интересуват. — Какви са мислите му? — Не зная, какви са мислите му, но все надолу гледа и постоянно е замислен. — Не, мислещият човек не гледа нито надолу, нито нагоре. Мислещият човек е вглъбен в себе си. Мисълта му е всякога права. От центъра на слънцето към горната част на главата му е отправен един перпендикуляр. Това показва, че неговата мисъл е свързана с центъра на слънцето. Ако от главата на даден човек не е издигнат перпендикуляр към слънцето, ние казваме, че мисълта му не е нито права, нито дълбока. Правата мисъл обновява и весели човека. Искате ли да бъде мисълта ви всякога права, с отвее към слънцето, направете следното: вземете една тънка дъсчица, дълга около 40-45 см и леко я прикрепете на източната страна в стаята си. В средата на дъсчицата да виси копринен конец, на края на който закачете малка тежест камъче, сребърен лев, или малка златна монета. Така прикрепен, конецът ще ви дава идея за отвеса на мисълта. Щом погледнете към него ще кажете: Искам да имам права мисъл, т.е. отвее към слънцето. С други думи казано: искам да имам прави отношения към Бога. Който има правилни отношения към Бога, мисли за Него и Го обича. Щом Го обича, той Го разбира. Ако няма правилни отношения към Бога, човек се страхува от Него, вследствие на което не Го разбира. Който не познава Бога и не Го разбира, той не може да мисли право. Този закон е верен и по отношение на работата, и на ученето. Каквато работа започне, човек винаги трябва да работи с любов. Каквато наука изучава, трябва да вложи любов. Дето е любовта, там е успехът. Без любов няма успех. Ако изучавате числата с любов, вие ще дойдете до известни открития. Днес вие си служите с числата като със символи, без да знаете техния произход. Освен количествени величини, числата представят още и силово съдържание. Освен това, те крият в себе си дълбок, вътрешен смисъл. Който разбира смисъла на числата, може да се ползва от тях. За пример, ако разбирате числото шест, вие можете да произведете всички числа, които са произлезли от него; ако не го разбирате ще попаднете в числото шест, като число на илюзии, и нищо 32
няма да постигнете. С числото шест се изразява Соломоновият знак два преплетени триъгълника, единият с върха нагоре, а другият с върха надолу. Ако попадне в триъгълника, с върха нагоре, човек ще се ползува от условията на живота; попадне ли в триъгълника, с върха надолу, ще се натъкне на големи нещастия. Ако разделите числата от 1 10 в три категории, ще имате следната табличка: / 1, 2, 3 от Божествения свят. 4, 5, 6 от ангелския свят. п Това трябва да се докаже и разбере. Нещата се разбират само при правата мисъл. Без нея няма живот. Тя е външна проява на Божествения свят. Стремете се към правата и чиста мисъл, за да проникнете във Великия свят. Като ученици на Великата Школа на живота, всякога започвайте живота си с правата мисъл, а не с доброто и злото. Бъдете художници в работата си, да виждате предметите ясно, за да можете правилно да нахвърляте красивите линии, т.е. да ги поставите така, както са в природата. След това всички ще кажат за вас, че сте велик художник. В заключение казвам: Мисълта съществува в живота, като външна проява на Божествения свят. Следователно, вие трябва да нанесете мисълта върху себе си, както художникът нанася красивите линии на природата върху платното си. Колкото по-вярно е нанесена мисълта, толкова по-ясна представа имате за нея. Ако я нанесете несполучливо и вложите в нея несъществени неща, вие влизате в крива посока на живота и се натъквате на мъчнотии и нещастия. И тъй, както добрият художник снема вярно линиите на природата, така и човекът на правата мисъл трябва да се държи за отвеса, т.е. за перпендикуляра отправен от главата му към центъра на слънцето. -Само светлият път на мъдростта води към истината. -В истината е скрит животът. 4. Лекция от Учителя, държана на 26 септември, 1930 г. София. Изгрев. 33
Нов мироглед Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. Чете се темата: ’’Влиянието на сладките и кисели храни върху човешкия организъм”. Тема за следващия път: ’’Предназначението на ноктите”. Какво означава думата ’’мироглед”? Начинът, по който човек разглежда и схваща целостта на вселената и неговото положение в нея. Представете си, че имате един ъгъл. Какво можете да кажете за него? Ще кажете, че ъгълът се образува от пресичането на две прави в една точка. Ние пък прибавяме, че ъгълът се образува и от известни течения в природата. За пример, ако раменете на ъгъла представят реки, които се спущат от известна височина, те се срещат в точка, която образува връх на ъгъла. Ще се запитате, коя е причината, че тези реки се пресичат? Онези, които не разсъждават казват, че сливането на двете реки е случайно. Обаче, онези, които разсъждават, търсят причината на това явление и я намират. Тези хора имат нов мироглед. Те търсят разумността в природата и казват, че между силите на природата има известно координиране. Когато хората се движат по улиците, пресичат пътищата си. Привидно, движението на даден човек е независимо от движението на друг някой. Всъщност, между движенията на хората има известно съотношение. В разумната природа има закони, които регулират всички движения. Като търсите причината за сливането на двете реки, ще дойдете до заключение, че слънцето ги движи. Първоначално те са били големи снежни преспи, които постепенно се стопявали, докато се превърнали в малки рекички. Колкото по-голяма е топлината на слънцето, толкова по-лесно се топят снеговете. Ние каз34
ваме, че слънцето се движи от юг към север. Следователно, между движението на слънцето, неговата топлина и образуването на реката има известно съотношение. Колкото по-голяма е топлината на слънцето, толкова по-силно е течението на реката. Какво е значението на ъгъла в природата? За невежите ъгълът е нещо обикновено, без никакво значение. Обаче, за учения ъгълът играе важна роля в човешкия живот. Не е безразлично, дали човек се натъква на прав път в живота си, или на кръстопът, под ъгъл. Ако пътят му е прав, той върви по него спокойно. Ако е на кръстопът, той се спира да мисли, коя посока да хване. Човек трябва да бъде разумен, да знае, коя от двете посоки да избере. Ако се качва на планина и срещне два пътя, той трябва да избере този път, който изисква по-малко изразходване на енергия. Ако слиза от планината, той трябва да знае, как да слиза по права или крива линия. Ако избере кривата линия, той слиза безопасно; ако избере правата линия, той сам се излага на опасност. Това слизане наричаме падане от височина. При качване или слизане от планината, кривите Линии са безопасни, а правите опасни. Слизането и качването по правите пътеки на планината е само за разумни хора, т.е. за хора с будно съзнание. Електричеството се движи по права линия, а магнетизмът по крива. Обаче, ако застанете на пътя на електричеството, ще се намерите на земята. Ако застанете на пътя на магнетизма, никаква опасност не ви застрашава. Опасно е, ако сте попаднали в един магнетичен пояс. Той ще ви привлече към себе си. За да се освободите от този пояс, трябва да излезете от сферата на неговото влияние. Привличането на човека от електрични и магнетични центрове са механични прояви на живота. Тези центрове представят механични идеи, към които човек се привързва несъзнателно. За пример, вие се интересувате от един учител по музика и се привличате към него, не заради добродетелите му, а заради неговото знание. Знанието му представя магнетично поле, от което вие се привличате. Щом вземете част от знанието му, вие не се интересувате повече от него. Често и учителят има отношение към ученика си дотолкова, доколкото може да се ползва от паричното му възнаграждение. Ако ученикът не може да плаща, учителят отказва да го учи. Такива отношения съществуват и в религиозния живот на хората. Някой проповедник поучава богатия човек, не за 35
душата му, а за неговите пари. Изобщо, нетрайните и неустойчиви отношения между хората наричаме ’’механически”. Задачата на всички хора е да разбират своите вътрешни похвати, своите вътрешни побуждения, да знаят, в каква област действува съзнанието им: на изическия свят, в духовния свят при чувствата му или в умствения свят при неговите мисли. Разсъжденията на човека се определят от областта, в която се движи съзнанието му. За пример, ако сте в областта на физическия свят, въпросите лесно се решават. Трябва ли да мислите много, колко правят две и три крини жито? Събирате числата две и три и получавете пет крони. Друг е въпросът, когато се натъквате на чувствата и мислите си. Те не се събират, както величините на физическия свят. Тези задачи изискват други разсъждения. За пример, ако някой човек има две дъщери и трима синове, за да ги отгледа, възпита и изучи, нужни са много средства. Тук не можем да съберем две и три и да получим резултат. Ако някой проповедник отиде да проповядва на езичниците, той не може да реши задачата си лесно. Той има предвид да ги освободи от заблужденията, в които се намират, а това не е лесна задача. Освобождаването подразбира даване работа на човека. Да освободиш някого от плен, това значи, да му Дадеш някаква работа. Като се топи, снегът се освобождава от плен. Той започва да се стича надолу, т.е. върши работа. От една страна водата принася полза на растенията, на водениците, но от друга страна руши бреговете, кърти дърветата и т.н. Ще излезе, че освобождаването на едного причинява вреда на другиго. Така е при неразумните същества. Обаче, свободата на разумните хора носи свобода на всички живи същества. Ние говорим за числата две и три като разумни и неразумни величини. Ако събирате два и три лева, ще получите пет лева, но те нямат съзнание за това, което става с тях. Обаче, ако двама ученика от една гимназия се съберат с трима ученика от друга гимназия, те съзнават положението си като ученици и знаят, защо се събират. На същото основание казваме, че и връзките между съществата могат да бъдат съзнателни и несъзнателни, дълбоки и повърхностни, разумни и неразумни. Колкото по-дълбоки, съзнателни и разумни са връзките между две същества, толкова по-голяма е възможността за развиване на съзнанията им. Те имат побогат психически живот. За да разберете техните прояви, трябва 36
да разберете целокупния живот на природата. Въпреки това, колкото по-разумни са проявите на човека, толкова по-разбрани са те. Не е лесно да разберете проявите на глупавия човек. Защо? Защото неговият живот е неорганизиран. При един американски френолог отишли десет души, да измери главите им и да им каже нещо. Те влезли един след друг в стаята на френолога. Деветте души останали доволни от казаното, но десетият бил недоволен. Защо? Защото френологът не му казал нищо. Той го запитал, защо и на него не каже нещо. Френологът отговорил: Писмото, което е написано на твоята глава, е много ситно, не мога да го прочета. С това той искал да каже, че на главата на този човек няма нищо особено. Значи, този човек бил доста прост. Той не е работил върху себе си, вследствие на което не могъл да напише нищо важно на главата си. Ценна е главата на човека, когато е богата по съдържание. Не е ли съдържателна, тя мъчно се разгадава, мъчно се чете по нея. Някои мислят, че ако не можете да четете по главата им, са велики хора. И това е възможно. Великите хора могат да се разбират лесно, но могат да останат и неразбрани. Добре е да бъдете от тези велики и мъдри хора, които рано или късно ще бъдат разбрани. Не се стремете да бъдете от онези велики хора, които през цялата вечност ще останат неразбрани. Върхът Еверест е неразбран още за хората. Той е толкова висок, че е недостъпен за изследване. Ще дойде ден, когато хората ще го постигнат и ще знаят, какво представлява той. Като ученици, вие трябва да знаете, в коя област се намирате всеки даден момент. За пример, ако в даден случай вие имате разположение да работите физически, в същия момент не можете да учите, още повече не можете да изследвате причините и последствията на нещата. Може ли физически силният да бъде едновременно и умствено силен? Ако той е употребил всичкото си време за развиване на мускулите си, невъзможно е да бъде еднакво силен и способен в умствения свят. И обратно: умствено способният не може да бъде и физически силен. Правилно е човек да се развива еднакво и в трите свята физическия, духовния и умствения. Пренебрегне ли един от тези светове за сметка на другите, той нарушава хармонията между силите на своя организъм. Развитието на ума не зависи от развитието на физическото тяло. Ако земеде37
лецът произвежда грамадни количества жито, това не показва, че той е много интелигентен. Неговата алчност го заставя да работи много, да изкара повече жито, да се осигури. Умственият работник не произвежда много жито. Той се задоволява с малко. Ще кажете, че онзи, който произвежда много жито, си служи с модерни средства, а същевременно има предвид благото на другите хора. Важно е, как услужва на хората: даром, или с пари. Ако им услужва с пари, това всички го правят. Изкуство е човек да има предвид благото на своите ближни като свое благо. Съвременните хора, главно материалистите, се радват на големите производства, на многобройните фабрики. Те се радват, че умът работи. ° ярно е, че умът работи, но какво придобива човек в морално отношение? Ако умът се развива, а моралът отпада, какво придобива човек? В природата съществува един закон, според който благата се разпределят равномерно. Ако един човек е богат, всички трябва да бъдат богати. Разликата е в степента на изобилието. За пример, когато снегът на върховете се топи, и долините се ползват от тяхното богатство. Щом снегът изчезне, и долините обедняват. Като знаете това, не се радвайте на богатството си, не мислете, че сами сте го придобили. Други са работили за вас. Ако те престанат да работят, вашето богатство ще изчезне. Каквото става във видимия свят, същото става и в невидимия. Както реките и изворите на земята пресъхват, преместват се и отново се явяват, така и в духовния, и те и изворите се отдръпват от едно място в умствения свят рекии започват да извират на друго. Тази е причината, поради която често учените казват, че някъде е настанал духовен и умствен глад. Този глад води към израждане физическо, духовно и умствено. Снеговете спасяват хората от израждане. Щом паднат големи снегове, те се скриват по домовете си, но вътрешно се радват, защото се създават нови условия за забогатяване.. И тъй, страданията не са нищо друго, освен снегове, навалели по върховете на човешкото сърце и на човешкия ум. Тези снегове носят богатство за човека. Ако няма снегове, т.е. ако няма страдания, човек е осъден на крайна сиромашия, на фалираме. н Страданията са причина за прииждане на нови енергии в живота. Ако няма страдания, никакво прииждане на енергия нямаше да съществува. Хората не обичат страданията, защото не са дошли 38
до ония методи, чрез които да трансформират придобитите енергии, вследствие на което изпитват неприятни състояния. Приятно ви е, когато се ръкувате с приятеля си. Колкото силно да стисне ръката ви, вие сте доволни. — Защо? — Защото със стискането на ръката ви, той предава част от своята енергия и доказва, че ви обича. Понеже и вие имате разположение към него, приемате енергиите му и лесно се справяте с тях. Колкото по-здраво стисне ръката ви, толкова повече ви обича. Когато дърводелецът постави дъските между менгемето и ги стисне здраво, да се слепят, казвате за него, че е добър майстор. Ето защо, както обичате приятеля си и се справяте с неговите енергии, така обикнете и страданието, за да се справяте лесно с енергиите, които излизат от него. Разчитайте на енергиите, които идат чрез страданията. Те внасят нещо добро в човека. Разчитайте на онзи, който хваща здраво. Ако е ваш приятел, той ще ви помага във всички случаи на живота. Ако ви е неприятел, мъчно можете да се освободите от ръката му. Какво прави силният стражар? Като хване апаша, той го държи здраво в ръцете си. На такива стражари обществото може да разчита, да се чувствува защитено от тях. Само онзи човек може да държи нещата здраво, който има излишък от енергия в себе си. Като говорим за физическата енергия, ние я разглеждаме като резултат на умствения живот от миналите поколения. Ако не можете да определите, какъв е бил центърът на умствената дейност на човека в неговото минало, не можете да определите нито настоящето, нито бъдещето му. Ако знаете настоящето положение на човека, ще знаете и неговото минало и бъдеще. Да разгадаете нещо, да решите една задача, това не значи, че трябва да проникнете във всички тайни на природата. За решаването на една задача се иска поне едно условие. Някои мислят, че като влезат в духовния свят, ще придобият изведнъж много знания. Човек може да влезе в духовния свят, без да придобие някакво значение. Какъвто е влязъл, такъв ще излезе. Някой се хвали, че е ходил в духовния свят, а знае за него толкова, колкото и онзи, който не е ходил. За да придобие нещо от духовния свят, човек трябва да има разбирания да знае, как да използува неговите блага. За пример, ако влезе неподготвен в една библиотека, той ще види само полици, пълни с книги; ако влезе в един магазин, ще види много стока без да може да си купи нещо; ако влезе в една гим39
назия и посети един клас, ще види, че учениците седят мирно на чиновете си и слушат, как учителят преподава. Ако влезе в двора на гимназията, когато учениците са в междучасие, ще види, че те играят, пеят, скачат. Ако не разбира нещата, той ще извади криво заключение за тях, ще каже, че библиотеката е място, пълно с полици; магазинът е място, пълно със стока; гимназията място, където влизат ученици и т.н. Обаче, защо са полиците в библиотеката, защо е стоката в магазина, защо учениците посещават училището, той не знае. Ако не разбира съотношенията на нещата, като влезе в духовния свят, човек ще си състави за него такова мнение, каквото и за физическия. Той ще каже, че и духовният свят е така неорганизиран, както физическият. Той не познава нито физическия свят, нито духовния. При сегашното си съзнание, човек не може да отиде в духовния свят. И да влезе там, той не може да задържи нито едно впечатление от него в съзнанието си. Следователно, когато човек не може да запази никакъв отпечатък в съзнанието си за това, което е видял, все едно, че нищо не е видял. Като ученици на живота, вие трябва да се изучавате, да познавате органите си, от най-малките до най-големите. За пример, като погледнете показалеца си, вие трябва да знаете, защо формата му е заострена, или тъпа. Ако показалецът ви при основата си е дебел, а на върха заострен, причината се крие в теченията, които излизат от организма. Пръстът може да се уподоби на река, която в основата си има притоци, които я правят пълноводна. Колкото отива към края си, тя намалява. Човек с остри пръсти изразходва много енергия, понеже става голямо изтичане. Колкото по-тъпи са върховете на пръстите, толкова по-малко енергия изтича през тях. Хора със заострени пръсти са нервни, енергични. Нервният човек е като огън. Понеже иска да се прояви, енергията предизвиква голямо напрежение в него. Нервният човек е крайно активен, но не болезнен. Умът му е подвижен, бързо схваща идеите. Той е бърз и в мислите, и в чувствата, и в действията си. Каквото предприема, добре го обмисля. Като се намери пред някаква мъчнотия, не я отлага, но веднага пристъпва към решаването й. Който не разбира, какво представлява нервният човек, страхува се да не стане нервен. Под понятието ’’нервност” разбират някакво болезнено състояние. Няма по-хубаво нещо от това, да бъде човек нервен, т.е. активен. Най-съвьршената система в човека 40
е нервната. Следователно, добре е, когато нервната система е в действие. Докато тя се проявява правилно, човек мисли, чувствува и действува добре. Когато срещнете такъв човек, не казвайте, че е нервен, но кажете, че нервната система в него работи правилно. Оплаква ли се някой, че е нервен, ние разбираме, че той не е нервен в правия смисъл на думата, но е човек с разслабена нервна система. Такъв човек иска да се прояви, но не може, затова е неспокоен. Л ой трябва да каже: Аз се безпокоя, че не мога да се проявя, както трябва, т.е. не мога да проявя нервната си система. Нервната система е съставена от безброй влакънца, които възприемат впечатленията от външния свят и ги предават навън чрез мисълта. Осакатят ли се тия влакънца, осакатява се и нервната система. Влакънцата не са нищо друго, освен антени, т.е. възприематели и предаватели. Слабата памет се дьлжи на осакатяване на нервните влакна. Щом се подобри състоянието им, памети! се усилва. Това става по много начини. Един от тях е храната, която човек възприема. За пример, за усилване на мозъчната енергия се препоръчват орехи, но трябва да се знае, как да се ядат. Същото така се препоръчват различни растения. Учените хора се занимават с растенията и търсят между тях такива, които могат да въздейсгвуват на нервната система. Както идеите въздействуват върху психическия живо! на хората, така растенията въздействуват върху нервната система. Алхимиците са търсили жизнения елексир, за да направят човека безсмъртен. 1 ой съществува и като идея. Важно е човек да намери такава идея, която да го направи безсмъртен. Както храната определя здравословното състояние на човека, така и идеите обуславят нормалното развитие на неговия психически живот. Адам, който живял в рая и се хранил с най-интелигентните растения и плодове, се отличавал с голяма ученост. Гой дал на всички животни имена, съответни на характера им. Това може да направи само онзи, който има знания. Учен човек бил Адам, но като напуснал рая, изгубил знанията си. Защо? Защото бил лишен от онази храна, която имал в рая. Храната го нравела учен. Не може човек да се храни със свинско, с козе месо и да стане велик. Йоан Кръстител се хранел с мед и акриди. Медът смекчавал малко характера му. Той бил много енергичен. Акридите пък му придавали веселост и добро разположение. Това са твърдения, които трябва да се докажат научно. Пра41
вете опити, да видите, какво въздействие оказват върху човека различните храни. Наблюдавайте нещата, изучавайте ги, да видите, какви знания ще придобиете. Изучавайте явленията в живота и в природата, без да вадите бързи заключения. С бързане работите не се уреждат. За пример, ако пипнете ръката на някого и усетите, че е студена, казвате, че кръвообръщението на този човек не става правилно. Ако цветът на ръката е жълтеникав и вените силно издути, вие веднага се произнасяте, че ръката е на стар човек; Това не е наука. Важно е да определите, колко енергия изтича от тази ръка и колко се възприема. Какво показват издутите вени? Който има издути вени на ръцете си, той се намира под голямо напрежение, очаква нещо. Ако е стар, той очаква да дойде при него някой млад, да му предаде службата си. Издутите вени на ръката показват, че човек иска да даде нещо. Ако какво да дава. вените са хлътнали навътре, човек няма Съвременните хора трябва да изучават нещата всестранно Не е достатъчно да кажат, че 2 +3 =5. Те трябва да отидат подалеч, да проникнат в съдържанието на числата. Те събират, изваждат, умножават и делят, без да знаят подбудителните причини на тия действия. Лесно е да извадиш 2 от 3, да умножиш 2 на 3, или да разделиш 3 на две. Външната страна на тия действия има отношение към физическия свят. Ако иска да разгледа тия действия в чувствения свят, човек трябва да спре вниманието си върху тяхното съдържание. И най-после, като дойде до умствения свят, той трябва да проникне в смисъла на тия действия. Оттук вадим заключението: Физическият свят се занимава с формите на нещаII та, чувственият със съдържанието им, а умственият с техния смисъл. Мнозина се питат, какъв е смисълът на живота. Някои казват, че смисълът на живота се крие в яденето. Ако това е така, научил ли е човек, какво съдържание и какъв смисъл има всяка храна? Някой изяде една ябълка, без да си отговори, какви елементи съдържа тя, откъде е дошла, под влиянието на коя планета се намира и т.н. Това трябва да се изучава всяка година, понеже миналогодишните ябълки не приличат на тазгодишните нито по състав. нито по влияние на планетите. Това днес не ви интересува, защото не можете да го използвате. Днес съзнанието ви се пригот42
вя, за да можете в бъдеще да се ползвате от храната, която употребявате. Всеки плод крие в себе си лечебна сила, която трябва да • се използва. Ако сте нервно възбуден, изяжте три петровки ябълки, и неразположението ви ще изчезне. Възможно ли е това? Направете опит и ще се уверите. Ако неразположението ви изчезне, думите ми са верни. Не питайте, кое е вярно и кое не, но прилагайте. Задръжте в ума си следната мисъл: между всички явления в света има известно съотношение, известна връзка, която не е произволна, но разумна и съзнателна. Тъй щото, ще знаете, че всяко физическо явление има отражение в духовния и в умствения свят. Както между формата, съдържанието и смисъла има известно съотношение, така и между всичките светове съществува известна връзка. За пример, някой човек тежи 75 килограма. Това тегло отговаря на неговото съдържание, както и на неговия умствен живот. Дойдете ли до теглото на друг човек, за него се изискват съвършено други числа. Изобщо, за всеки даден случай е определено специфично число. За пример, като наблюдавате хората, виждате, че носът на всички хора е различен. Някои хора имат дълги носове, а други къси. Според физиономистите, дългият нос е признак на интелигентност. Устата, носът, очите, веждите са главните антени на човешкото лице. Тънките вежди възприемат по-фини чувства, а дебелите по-грубите, т,е. чувства от физически характер. Хора, които имат тънки вежди, минават за духовни. Ге имат добре развита интуиция. По характер са меки. Мекотата не подразбира слаба воля. Ако такъв човек срещне мечка на пътя си, той ще я поглади малко, и тя ще клекне на земята. Тогава той може да се разговаря с нея. Ако човек с дебели вежди срещне мечка, той ще я хване за ушите, ще я гьрколи на земята и ще каже: Ще знаеш, че с мене не може да се играе. И двамата са юнаци, но единият се справя с мечката по мек начин и се разговаря с нея, а другият я събаря на земята, стъпва с крак върху гърба й и се заканва срещу нея. Единият изразходва повече енергия, а другият помалко. Следователно, който изразходва най-много енергия, живее на физическия свят; който изразходва по-малко енергия, живее в духовния свят; който изразходва най-малко енергия, т.е. колкото е нужна в даден случай, гой живее в Божествения свят. Там всич43
ката енергия се използва разумно. Физическият свят разполага с много енергия, вследствие на което малко се използва, а повече се разпилява. Ако едно същество от духовния свят слезе на земята, то ще се ползва от физическата енергия няколко хиляди години и пак ще остане част от енергията неизползвана. Физическият човек, обаче, едва изкарва 50-60 години с енергията, която му е дадена и като я свърши, заминава за другия свят. Заминаването на човека за другия свят не е нищо друго, освен запасяване с нова енергия. Човек умира, за да вземе ново количество енергия и пак да се върне на земята. Скъпо струва гази енергия. Десетки години човек трябва да пътува от този до онзи свят, докато си набави нужната енергия. — Само светлият път на мъдростта води към истината. — В истината е скрит животът. 5. Лекция от Учителя, държана на 10 октомври, 1930 г. София. Изгрев. / 44
Единица мярка Само светлият път на мъдростта води към истината. . В истината е скрит животът. Тема за следващия път: ’’Отношение между цели и дробни числа”. Представете си, че имате квадрат АВСД (фйг. 1). Отношението на съседните върхове е: А:В, А:С, С:Д и Д:В, а на срещупофиг. 1. ложните е А:Д и В:С. Какво представя квадратът? Единица мярка. Ако стане промяна в страните А В и АС, ще се измени ъгълът А; същевременно ще се измени и противоположният ъгъл Д. Следователно, ако ъгълът А се увеличи с 10, ще бъде равен на 100°; ъгълът Д също ще бъде равен на 100°. Другите два ъгли В и С ще се намалят по 10 \\ Щом ъглите не са прави, квадратът се превръща в ромб. Ъглите А и Д могат да се увеличават до 179°, след което ще се превърнат в прави линии. Това изменя вече отношението между ъглите и върховете на квадрата. Какво представя ъгълът? Ъгълът не е нищо друго, освен дъга, взета от окръжността. Когато се увеличават ъглите на квадрата, те се приближават; когато се намаляват, те се отдалечават. Това се отнася до всички тела и предмети. Изобщо, когато един предмет се увеличава, това показва, че той се приближава до нас; когато се намалява, той се отдалечава. Същият закон има отношение и към интелигентността на човека. Колкото ъгълът на челото е по-голям, толкова по-интелигентен е човек. Ако челото легне надолу, ъгълът става малък. При това положение интелигентността се намалява. Ако носът изпъква много навън, интелигентността на човека е слаба. Тя зависи от дължината на перпендикуляра, спуснат от челото надолу, а не от дьлжината на носа. За да се уве45
личи интелигентността на човека, трябва да стане вътрешна, органическа промяна в него. Колкото по-силно е развита стомашната система на човека, толкова по-слаба е неговата интелигентност. Такъв човек мисли повече за ядене и не му остава време да работи умствено. Той прилича на воденица, която постоянно мели житото и продава брашното. Воденичарят печели от брашното, но воденицата и воденичните камъни нищо не печелят. След време те ще се изтрият. Като изучавате сравнителната зоология, виждате, че колкото повече линията на челото ляга, т.е. се наклонява, интелигентността се губи. Това виждаме особено ясно в змията. Тя няма лице, вследствие на което няма никакъв морал. Змията е много жестока. Започне ли ъгълът на челото да се увеличава, имаме начало на интелигентност. Като дойдем до кучето, ъгълът е равен на 45°, в слона на 90°, а в човека на 180°. Челото му е изправено, образува права линия, каквито са страните на квадрата, които, от своя страна, пък представят радиуси на разумни природни сили. Като ученици, вие трябва да изучавате линиите на човешкото лице и да четете по тях. Забелязано е, че в хора, които имат устойчиви чувства, както и устойчива воля, брадата не е права, но малко вдлъбната и издадена навън. Това показва известна интелигентност. Ако брадата не излиза напред, интелигентността се намалява. Същото е и с челото. Ако челото е право, човек е интелигентен, разумен; започне ли челото да ляга назад, интелигентността постепенно намалява. С носа е точно обратно. Когато носът изпъква напред, интелигентността се намалява. Защо вдлъбнатината на брадата показва устойчивост на чувствата? Защото тя представя центъра, т.е. равнодействуваща линия, в която силите се уравновесяват. Съвременните хора говорят за устойчиви чувства, за силна воля, но не знаят, как да си въздействуват. Само с желание нещата не се постигат. За да имате постижения, трябва да работите съзнателно върху себе си, за да образувате вдлъбнатина на брадата си. Често поставяйте пръста си на това място на брадата, и мислете върху устойчивостта на чувствата. Ако искате да увеличите интелигентността си, мислете за носа си, да вземе добро направление, да не изпъква навън. Когато чистите носа си с кърпа, не го дърпайте навън, но надолу. Ако теглите носа си навън, вие нару46
шавате хармонията на умствените сили, а с това изменяте и посоката на силите, които действуват в него. И тъй, изучавайте квадрата като единица мярка в неговото динамическо състояние, както на физическия свят, така и в духовния. Когато двата ъгла на квадрата се увеличават, срещуположните се намаляват. Квадратът става ромб. Увеличаването на ъглите показва забогатяване, а намаляването осиромашаване. Значи, когато едно същество забогатява, друго някое осиромашава. Това става в самия човек. Някои негови способности забогатяват, а други осиромашават. Невъзможно е, в един и същ момент човек да бъде богат във всички направления. Ако си богат на физическия свят, в духовния свят ще бъдете беден. Затова е казано, че богатият няма да влезе в Царството Божие. Каго ученици, вие трябва да изучавате квадрата в неговото динамическо състояние, защото всеки човек има отношение към него. Вие изучавате квадрата вън от себе си, като резултат. Това е недостатъчно, защото, като резултат, квадратът има едно отношение към вас, а, като разумно действуващи сили, той има друго отношение. Ако заградите човешката глава с четири линии, ще получите квадрат. Всяка страна на квадрата представя свят, в който човек живее. Четирите страни на квадрата са четирите свята: зически, астрален, умствен и причинен. IC иЧовек има отношение към тия светове, като представители на различни видове материя: физическият свят е свързан с твърдата материя, астралният с течната, умственият с въздухообразната, причинният със светлинната. За да се ползва от тия светове, човек трябва да знае законите за превръщането на материята от твърда в течна, от течна във въздухообразна, от въздухообразна в светлинна. Не може ли да превръща материята от едно състояние в друго, той не може да изправи линиите на лицето си. За пример, ако се натъквате на твърди чувства, които могат да осакатят сърцето ви, трябва да знаете начин да ги смекчавате. Ако се намирате дълго време под тяхното влияние, ще изкривите линиите на лицето си. Като знаете това, пазете се от корави чувства и упорити мисли. Малко хора могат да се справят със своите корави чувства и упорити мисли и желания, защото не знаят, че между физическия и духовния свят има тясна връзка. Понеже явленията на физическия свят са отражение на тия от духовния свят, чо.11 47
век може да си служи с духовни методи така, както и с физически. По този начин той може да въздействува на отрицателните си мисли и чувства, да ги превърне в положителни. Ще ви дам един метод, по който можете да постигнете желанията си. Някой иска да стане богат, учен, силен. Сами по себе си, тия качества са нули, с които не може да постигнете нищо. Добродетелта пък представя единицата в живота. Следователно, ако към единицата прибавяте последователно една, две и повече нули, те вече се осмислят. За пример, искате да станете богат. Прибавете нулата към единицата и ще получите числото десет. Ако искате да станете и учен, ще прибавите втора нула и ще получите числото 100. Искате ли да станете силен, към единицата ще прибавите още една нула ще получите числото 1000. Обаче, ако изтриете единицата, нулите отново се обезсмислят и обезценяват. И тъй, добродетелта, като единица, е единствената величина, която дава цена на нулите. Много обещания са дадени на човека, но едно му е нужно единицата, т.е. добродетелта. Физическият свят крие в себе си условия и възможности за развиване на душата на човека. Математиката, геометрията също са условия за развиване на човешката душа. Обаче, ако човек не разполага с единицата, с която започва всяка работа, нулите губят цената си. Както нулите, без единицата пред тях, нямат никаква стойност, така и човек, без положителното знание, е като лодка без кормило. За пример, човек вдига ръцете си нагоре, изнася ги настрана, без да знае, защо върши това. Много естествено! Когато вдига ръцете си нагоре, човек иска да свали нещо; когато ги изнася напред, той иска да вземе нещо. Ако няма тия елементарни знания, човек пада по-долу и от животните. Жеравът, за пример, знае, че иде лошо време и напуща родното си място. Човек не знае, кога ще настъпи лошо време, от което често се изненадва. Гръгва с нови дрехи за планината, без кибрит, но времето скоро се разваля и той започва да трепери от студ. Като се поправи времето, той си казва: Лошо беше времето, изненада ме, но поне един урок научих. Научил си един урок, но се простуди и осакати един от удовете на своя организъм. Каква полза има човек от живота, ако изгуби най-хубавото и най-ценното в себе си? Опитносгите и уроците, които животът дава на човека, имат смисъл, когато го направят по-здрав, отколкото е бил по-рано. И през най-опасното мяс48
то да мине човек, кракът му трябва да остане здрав. Това значи, да минеш през онитности и да излезеш неповреден. Като ученици, вие трябва да бъдете разумни, да познавате проявите на Божественото и само в него да вярвате. Човешкото е неустойчиво и преходно, на него не може да се вярва. Ако сте гладен, три дена не сте ял, и срещате един човек, който ви дава съвет, да влезете в близката градина и да си наберете ябълки и круши, колкото искате, трябва ли да го послушате? Той ще ви каже, че е тъмно вече, никой няма да ви види, но вие не можете да бъдете спокоен. Много естествено! Градината е чужда, не можете да влезете вътре без позволението на господаря й. Ако изпълните съвета на този човек, вие ще се намерите в по-трудно положение, отколкото сте били по-рано. За предпочитане е да гладува човек, отколкото да краде плодове от чужда градина. Следователно, когато казваме, че човек трябва да вярвя в Божественото, а не в човешкото, имаме предвид, че Божественото във всички хора си прилича, а човешкото се различава. За пример, един човек минава с 10-12 000 лева годишно, а друг има на разположение 200-300 000 лева и пак е недоволен. Човешката лакомия няма край. Тя представя тъп ъгъл, който все повече расте, докато дойде до 180°, т.е. до правата линия. Когато ъгълът дойде до 180°, човек ляга на гърба си, превръща се в права линия и заминава за другия свят. Значи, човек може да греши до 180°; щом се превърне в права линия, той престава да греши. Казваме, че този човек е напуснал земята. За онзи, който не разбира законите на живота и на смъртта, правата линия е смърт. За онзи, който разбира тия закони, правата линия е продължение, т.е. непреривно движение. . Какво трябва да прави човек с погрешките си? Да ги изправя. Представете си, че някой ученик решава задачи по математика, или чертае геометрически фигури. Тук направи погрешка в изчисленията, там в точността на фигурите и казва: Не излезе добре, но нищо, и така ще мине. Днес пропусне една погрешка, на другия ден друга, докато най-после съвсем се обърка и не може да се оправи. Ето защо, поставете за основа на живота си правилото: щом направите една погрешка, колкото малка и да е тя, спрете се, не отивайте напред. Изправете погрешката си и тогава продължете работата си. Защо хората не могат да изпра49
вят погрешките си? Защото се страхуват от окръжаващите, да не разберат, че са направили някаква погрешка. Всъщност, важно е човек да изправи погрешката си, а не да я закрие по някакъв начин, за да не се изложи пред хората. сяка изправена погрешка внася нещо добро в характера на човека, т.е. в неговия органически живот. Казано е в Евангелието: ”3а всяка празна дума ще давате отчет”. Като не знаете силата на думите, на числата, като носители на динамическа енергия в себе си, хората си служат с тях, както им попадне, без да подозират, че те произвеждат известна реакция върху човека. По този начин хората спъват себе си, а на близките си произвеждат болка и страдания. Вие не трябва да си служите нито с празни думи, нито с празни числа. За пример, шест е число на илюзии. То представя мъртав капитал, сложен в хамбар. За да използвате енергията на този капитал, извадете го от хамбара и го посейте на нивата, да покълне, да израсте и плод да даде. Шест е число и на търпение. Човек трябва да търпи, да чака известно време, докато посятото семе поникне, израсте, цъфне и върже. Когато плодът узрее, шесторката се превръща в деветорка в узрял плод. . . Числата съдържат положителни и отрицателни енергии. Положителните енергии се изявяват в положителния, т.е. в добрия, в нормалния живот, а отрицателните в неправилния. За пример, за добрия човек числото шест означава растене, развитие, а за лошия смърт; за добрия човек числото девет означава узрял плод, а за лошия затвор. Ако на числото шест турите знаменател единица, то означава праведен човек, който има идея в живота си; обаче, ако знаменателят е нула, резултатът е пак нула. Когато изучавате човека, като сбор от числа, вие се домогвате до някои от неговите минали съществувания и разбирате, какви идеи са го вълнували, какви схващания е имал за живота. Следователно, от сегашния живот на човека съдите за миналото му; от идеите и чувствата, които днес го вълнуват, можете да разберете, как ще се изяви в бъдеще. Като знае това, човек трябва да се изучава, да види, кои от желанията му са от миналото и кои от сегашния му живот. За пример, стремежът на човек да бъде богат, силен, учен е от миналото. Този подтик не се създава в един живот. Желанието на човека да изпълнява волята Божия е вложено в него още 50
от началото, но е събудено в настоящия му живот. Всеки човек има дълбоко желание в себе си да изпълни волята Божия. Това негово желание е свързано с усилване на волята му, с оформяне на неговата брада. За да изправи брадата си, човек трябва да люби; за да изправи ума си, той трябва да бъде добър. Значи, изпълнението на волята Божия укрепва човешката воля. Любовта изправя сърцето на човека, а добротата неговия ум. Доброто е Божествена сила, която подтиква ума към дейност. Няма сила, подобна на доброто, която да помага за развиване и усилване на човешката интелигентност. Ако изгуби доброто, като единица мярка в живота си, човек постепенно започва да се изражда, докато и животът му се обезсмисли. Следователно, всички дарби и способности на човека се дължат на развиването на известни добродетели в миналото. Щом тези добродетели се атрофират, с тях заедно ще се атрофират и неговите дарби и способности. Лицето на човека не е нищо друго, освен сбор от числа и геометрически фигури, които показват неговото минало. Колкото по-правилни са линиите на лицето, толкова по-правилен и добър е бил животът му в миналото. Всяко отклоняване от правия път изменя хармонията между линиите. Когато напусне кривите пътища, човек постепенно изправя линиите на лицето си. За пример, ако някой, преди да е станал добродетелен, иска да стане богат и силен, той е на крив път в живота си. Преди всичко, човек трябва да стане добродетелен. Изгуби ли доброто в себе си, всички други придобивки се равняват на нула. Човек трябва да постави доброто като единица мярка в живота си, и след това може да бъде и богат, и учен, и силен, и щастлив. Млади и стари, всички трябва да поставят добродетелта като основа на живота си. Които не разбират значението на доброто мислят, че и без него може. Те искат да прекарат живота си, както и да е, без солидна основа, и казват; Като вярваме в Бога, всичко можем да придобием. — Не е така. Вяра без добродетел нищо не струва. Знание без добродетел нищо не струва. Доброто осмисля всичко и знание, и сила, и богатство. Какво знание е това, да разрежеш умрелия човек и да го изучаваш? Истинското знание се придобива при изучаване на живия човешки организъм. Само добродетелният може да се учи от живите организми. Той вижда, как стават процесите в самите тях. 51
Едно се иска от човека да бъде добър. Добродетелта е магическата пръчица, която магиите в древността още са носели в рьката си. Магическата пръчица в ръката на човека струва повече от всички богатства на света. Тя е живата единица, подир която нулите се нареждат. На тази пръчица се подчиняват всички сили в природата. Добрият човек, в прав смисъл на думата, с едно вдигане на ръката си, може да разсее облаците и да поправи времето. Няма ли Магическата сила в себе си, вместо да оправи времето, той го разваля. Добрият човек помирява хората, а лошият разваля отношенията между тях. Като ученици, правете опити, да видите, доколко доброто живее във вас. Когато не сте разположени, вдигнете показалеца си нагоре и следете, какво ще стане с вас. Ако състоянието ви се подобри, вие сте дали път на доброто в себе си. Ако състоянието ви не се подобри, затворили сте вратата на сърцето си за доброто. Търсете доброто в себе си, а не отвън. Ако искате да проявите доброто, което е вложено във вас, отворете сърцето си за Бога. Той е извор на всички добрини. Ако сте изгубили магическата си тояжка, идете при Онзи, Койтр ви е създал, и помолете Го да ви я върне. Чрез нея вие можете да придобиете всичко, което ви е нужно. Който носи магическата тояжка в ръката си, знае, как да постъпва с хората и как да се справя с мъчнотиите. И тъй, да живеете с доброто, това е най-лесният път. Без доброто мъчно се живее. Когато някой казва, че животът е тежък, това подразбира, че той е изгубил магическата пръчица, т.е. доброто. Доброто е светлина, която оправя пътищата на човека. Мойсей имаше магическата тояжка в себе си. Достатъчно беше да вдигне жезъла си, за да постигне всичко, каквото желае. С помощта на жезъла си той изведе евреите от Египет. С него той раздели Червеното море на две и евреите можаха да минат по суша. С тояжката си Мойсей направи чудеса пред евреите. Така те разбраха силата на доброто. Мощна сила е доброто! Който е придобил магическата пръчица, той може и да учи, и на бойното поле да отиде, но всичко ще върви добре. Като срещне неприятеля си, ще го удари, ще го повали на земята. След това ще се приближи при него и, ако е ранен, ще превърже раните му; ако е убит, ще го възкреси. Неприятелят му ще тръгне с него и ще му стане приятел. Така той ще му покаже силата, която доброто крие в себе си. 52
Помнете: доброто е единица мярка на физическия свят. На земята без доброто не можете да направите крачка напред. Щом носите доброто в себе си, разумните и светли същества ще бъдат на ваша страна. От тях ще придобивате знание, сила, богатство. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да има на своя страна светли и разумни същества? Ако влезете в Божествения свят, там любовта е мярка на нещата. Щом придобиете любовта и доброто, като плод на любовта, вие притежавате богатството на целия свят. Задача. Цял месец мислете върху доброто, като основа и единица мярка на нещата, като начало на живота. Щом помислите за доброто, кажете си: Аз съм добър, защото Бог ме е направил добър. Не питайте, вярно ли е това, или не. По естество човек е добър. На земята доброто господарува. И злото се подчинява на доброто, защото живее в него. Работете съзнателно за проявяване на доброто в себе си и след един месец ще видите, какъв е резултатът на вашата работа. Ще кажете, че тази работа е мъчна. Каква мъчнотия има във възприемане на светлината, на въздуха и на храната? Отвори очите си, и светлината сама ще мине през тях. Разшири дробовете си, и въздухът сам ще си направи път. Отвори устата си, и храната сама ще влезе в нея. Малко се иска от човека. Освободете се, за да се прояви доброто във вас. То е вложено във вас от самото начало. Без доброто няма развитие. Доброто осмисля нещата. Всичко може да изчезне на земята, но доброто остава за вечни времена. , Доброто е рснова на живота. Т.м. 6. Лекция от Учителя, държана на 17 октомври, 1930 г. София. Изгрев. 53
Движение на силите Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. . Размишление. Тема за следващия път: ’’Основните принципи на съвременната математика”. Какво се разбира под думата ’’зависимост”? Може ли двама души да се намират в известна зависимост и при какви условия съществува тази зависимост? Казват, че човек зависи от своя ум, от своето сърце и от своята воля. По какво познаваме, че даден човек зависи от ума, от сърцето или от волята си? Как можете да изразите ума, сърцето и волята на човека геометрически? С помощта на триъгълник, за основа на който приемаме волята. Е2 фиг. 1 54
Представете си, че имате три полета А, В, С, в които действуват различни сили — (фиг. 1). Полетата А, В, С представят трите свята Божествен, духовен и физически. В полето А действуват сили от Божествения, т.е. от разумния свят, в полето В сили от духовния свят, а в полето С сили от физическия свят. Силите на трите свята се намират в зависимост едни от други. За пример, ако се измени посоката на силата С Д ще се измени посоката и на силата ДЕ1, като зависима от първата. Ако се измени посоката на силата ДЕ1, ще се измени и посоката на силата Е Е . И обратно: ако тръгнете от физическия свят нагоре, ще забележите, че всяка промяна в посоката на силите от този свят се отразява и в посоката на силите от другите два свята, понеже те се намират в зависимост един от друг. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-голям е броят на измеренията. Ако се движите по права линия само, вие сте в света на първото измерение. Ако се движите по плоскост, влизате в света на двете измерения — дължина и широчина. Щом влезете в света на третото измерение, имате три посоки дължина, широчина и дълбочина. В четвъртото измерение телата започват да растат. Когато линията се продължава, плоскостта се разширява; когато плоскостта се разширява, тялото увеличава дълбочината си. Когато дължината, широчината и дълбочината се увеличават, тялото започва да расте, т.е. влиза в областта на четвъртото измерение. Първото измерение се представя с права линия, второто с плоскост, третото с тяло. Като знаете това, вие можете да си представите човешкия нос в четири измерения последователно. За пример, като права линия в първото измерение; като плоскост във второто измерение; като тяло в третото измерение и като тяло, което е подложено на постоянно растене, носът представя величина от четвъртото измерение. Колкото повече сили са работили върху човешкия нос, толкова повече измерения обхваща той. За да разберете, коя линия на носа отговаря на четвъртото измерение, трябва да наблюдавате нервната система на човека под силно увеличение. Така ще видите, как работи природата. Ако изучавате човека геометрически, можете да си го представите във вид на два конуса, които имат обща основа (фиг. 2). Върхът А представя възвишения, т.е. разумния свят в човека. Точ55
ката В е център, в който се събират силите от духовния свят. Върхът С пък представя поле, в което действуват силите на физическия свят. Когато стават промени в полето А, едновременно стават промени и в полето В и С. Това показва, че между всички светове съществува известна зависимост. Зависимост съществува и между скачените съдове, а именно: на каквато височина се намира водата в един от скачените съдове, на такава височина се намира във всички останали съдове, независимо тяхната форма. Всички хора помежду си се намират в положението на скачени съдове, вследствие на което, колкото повече се издига или понижава водата в един от съдовете, с които те са свързани, толкова повече се повдига или понижава водата и в тях. Ако изучавате човека според неговия състав, ще видите, че някои хора съдържат повече кислород, други повече водород, трети повече азот, а четвърти повече въглерод. Който съдържа повече кислород, той се отличава с голяма активност. Който съдържа повече водород, чувствата му взимат надмощие. Където има повече вода, там растителността е богата. Където растителността е богата, там има повече живот. Ако растителността е слаба, животните не могат да се развиват. Ако в някой човек преобладава азотът, това показва, че в него се проявява разумното 56
начало. Като ученици, вие трябва да проникнете в дълбочината на , нещата, за да имате по-големи постижения. Мнозина изучават геометрията, но малцина проникват в дълбочината на формите. Старите египтяни изучаваха геометрията, но спряха вниманието си върху линиите, плоскостите и телата, без да проникнат в дълбочината на телата. Едва индусите започнаха да проникват в дълбочината на телата, но и те не са постигнали много в тази област. И на индусите липсва още дълбочина в схващанията. Има области, където те са силни, но не навсякъде. Като дойдат до филосо|шята на нещата, те се натъкват на големи празнини. За пример, някои индуси твърдят, че никакво движение в света не съществува. В същност не е така. Всички тела се движат, но с такава бързина, че движението им не се забелязва. Това не значи, че движение не съществува. Ако телата, както и частиците им, не се движат, светът би изчезнал, т.е. би се превърнал на нула. Какво означават нулата и единицата? Нулата подразбира процес, при който нещата се намаляват. Единицата подразбира процес, при който нещата се увеличават. При нулата човек се запознава със закона на намаляването, на израждане на нещата. При единицата той се запознава със закона на растението. При нулата човек губи, а при единицата печели. Болният губи, а здравият печели. Защо боледува човек? Защото се е натоварил много. Когато природата види, че някой човек се е натоварил много, тя му изпраща някаква болест, да отнеме част от материята му. Като отслабне, човек е доволен и намира, че е станал по-здрав от порано. Какво трябва да прави болният в болницата? Да проповядва на хората, да ги обърне към Бога. Здравият лесно проповядва, но болният мъчно. За да проповядва, преди всичко, болният трябва да знае причината на заболяването си и да е готов да се изповяда. Всяка болест се дължи на някаква духовна причина. Неправилните отношения между близките хора майка и деца, братя и сестри, мъж и жета причиняват различни болести. Щом се изправят отношенията, болестта изчезва. Болестите имат различен произход: физически, сърдечен и умствен. Когато студент или ученик пропадне на изпитите си, той пада духом и се намира в положението на болен. Защо е пропаднал? Много причини има за пропадането на ученика. Той 57
може да не е унил достатъчно, но може да е учил и да пропадне; може да е неспособен, но може да е способен и пак да пропадне. Човек може да вади вода от кладенеца с тънко въже, без да се скъса въжето; въжето може да е дебело и пак да се скъса. Въжето представя разумността на човека. Значи, ученикът може да е способен, но да не е разумен. Тогава, ако разумността отсъствува, ученикът може да пропадне. Обаче, случва се, че способен ученик пропада на изпитите си. — Защо? — Времето, както и действуващите сили в природата са оказали влияние върху професора, или върху ученика, и последният пропада. Някой ученик е много самонадеян и казва, че никой учител не може да го скъса. Той се самозаблуждава. Силното всякога може да спре движението на слабото. Професорът е силният, а ученикът слабият. Следователно, професорът всякога може да скъса студента или ученика. Като ученици, вие трябва да изучавате средата и условията, при които живеете. Без това знание не можете да се хармонизирате. В този смисъл, професорът е среда, с която студентът трябва да се хармонизира. Не може ли да се хармонизира, колкото и да е учил, ще стане нещо неочаквано, и той ще пропадне на изпита. Какво може да стане? Или паметта му ще изневери, или съзнанието му ще цотъмнее. Ученикът трябва да бъде разумен. Ако един камък се търкаля от планината, трябва ли да вървите срещу него? Вие ще се отбиете от пътя си, за да не падне камъкът върху вас. В дадения случай професорът е камък, който слиза отвисоко, а студентът е пътникът, който се качва на планината. За да не падне камъкът върху него и го удари, той трябва да бъде разумен, да се отбие от пътя си. Ако студентът или ученикът не прояви своята разумност, професорът ще го смачка. Кой ще носи отговорността за това злополучие? — Студентът. Той трябваше да бъде разумен, да отстъпи на професора си. Когато професорът мине по своя път, студентът ще продължи движението си нагоре. Когато изучавате природата, вие се натъквате на два вида процеси: механически и съзнателни. Те се различават по мястото на разумността. В механическите процеси разумността е отвън, а в съзнателните — вътре. Следователно, ако се натъкнете на един механически процес, не се борете с него, нито го коригирайте. За пример, гневът е механически процес. Колкото и да се борите с него, няма да го победите. Ще кажете, че искате да намерите при58
чината на гнева, да се освободите от него. Каквито усилия да правите, не можете да намерите причината на гнева. Тя не е нито вън от вас, нито вътре във вас. Причината на гнева се крие в космоса. Гневът е космическа сила, срещу която човек не може да се бори. Той не се подава на нашата воля. Обектът на гнева е вън от човека. Следователно, човек трябва да има знания, да гледа на предмета така, че да не се дразни от него. Наистина, докато гледа на нещата широко, човек никога няма да се гневи. Когато знае нещата, той не се гневи, не се и смущава. За пример, дойде някой при вас и ви казва, че апаш влязъл в дома ви. Вие оставате тих и спокоен. Защо? Знаете, че къщата ви е празна, апашът няма какво да вземе. Ако пък има нещо за крадене, ще знаете, че сте направили някакво опущение, заради което ще понесете последствията си. За да не се гневи, човек трябва да гледа философски на живота. Срещате един ваш приятел, който бърза някъде, но вие го спирате. Той веднага кипва. Защо се гневи? Гладен е, отива на фурната да си купи хляб, страхува се, че хлябът ще се свърши. Напразно се гневи. Вие изваждате от торбата си един топъл хляб и му го предлагате. Щом вземе хляба, състоянието му се изменя. . ' Това, което става с приятеля ви, става с всички хора. Всички бързат, час по-скоро да стигнат до фурната, да си купят хляб. Ако се осмелите да спрете някого на пътя му, той непременно ще се разгневи. Обаче, дадете ли му топъл, хубав хляб, той го взима, благодари за него, и неразположението му изчезва. За да се справите с енергиите, които рушат, вие трябва да се ползвате от всичко, което учите. Много неща учи човек на земята, но повечето от тях забравя. В края на краищата той ще остане с малък капитал в себе си, и то с този, който е приложил при самовъзпитанието си. Щом е така, работете съзнателно върху себе си и прилагайте всичко, което сте придобили. В много полета се движи човек, но от тях три са най-важни: физическото, сърдечното и умственото. Каквото придобие и приложи в тия полета, това ще занесе със себе си. Какво се разбира под думата ’’поле”? Полето е област, в която живеят и работят хиляди същества едновременно. Съзнателно или несъзнателно, те се намират в известно отношение помежду си. За пример, всички хора, които работят на 4 н изическия свят, 59
са свързани помежду си. Също така са свързани и тия, които живеят в сърдечния и в умствения свят. Колкото по-съзнателна е връзката между хората, толкова по-големи придобивки имат. Някой казва, че живее за себе си. Това е неразбиране на живота. Никой не може да живее за себе си. Да живееш за себе си, това значи, да живееш в затвор. Да излезеш от себе си и да живееш за другите, това значи свобода. Когато се разочарова от живота, човек иска да се уедини, да остане сам. Много калугери се уединяват но скоро напушат уединението. Защо? Защото разрешават само един въпрос. Ученикът се уединява да учи. Той взима пет-шест книги със себе си и мисли, че е сам. И в този случай не е сам. Чрез книгите той е свързан с умовете на учените. Няма място, дето човек може да бъде сам. Радвайте се, че е така, защото самотията е най-голямото нещастие, в което човек може да изпадне. Докато е свързан с хората по ум, по сърце и по воля, човек никога не може да бъде сам. Колкото и да се уединява, той не може да остане сам. Съвременните хора се нуждаят от нови възгледи за живота и за природата. Те се радват и страдат, без да знаят защо; забогатяват и осиромашават, без да знаят защо; грешат и правят добрини, без да знаят защо. Някой е сиромах, няма пет пари в джоба си, но мисли за автомобили, за големи къщи, за богати трапези. Този човек не може да се освободи лесно от сиромашията. Друг е въпросът, ако сиромахът мисли за възвишени работи. Ако и богатият иска да прави добрини, за да се спаси, и той е на крив път. Какво ще придобие богатият, ако задоволи желанията на сиромаха, който мечтае за автомобил, за къщи, за ядене и пиене? место да му помогне, той ще опорочи душата му. Богатият трябва да знае, как и на кого да прави добро. И сиромахът трябва да знае, какво да желае. Един светия минавал често покрай един беден каменар, който цял ден чукал камъни. Каменарят се отнасял добре със светията. Щом го виждал, ставал на крака и му давал чаша студена вода, да се разхлади. Възхитен от този благочестив каменар, светията често се молел за него, да го освободи Бог от сиромашията. Най-посл? молитвата му била приета. Каменарат забогатял и започнал да живее нашироко. Така той загубил своето благочестие, изопачил характера си. Един ден ангелът ръководител на камена60
ря срещнал светията и му казал: Знаеш ли, какво направи с каменаря? С желанието си да го освободиш от сиромашията, ти погуби душата му. Сега ще ти дам един урок, да знаеш втори път, как да постъпваш. Той го набил добре и продължил пътя си. След това ангелът поставил забогателия каменар на големи изпитания, за да загуби богатството си. Като осиромашал, каменарят се заел отново със стария си занаят. Като виждал светията да минава по същия път, той му казал: Моля ти се, помогни ми по някакъв начин, отново да забогатея. Не се наемам втори път да правя такова добро. Научих вече урока си, не искам да повторя същата грешка. Като млади, ползвайте се от този пример, да не правите погрешки като тази на светията. Когато правите добро, бъдете внимателни. Доброто, което правите, трябва да ползва първо душата на човека. Някой иска да напише една книга, за да се прослави. Може да се прослави, но може и да го бият за тази книга. Друг някой иска да реформира света. Няма по-голямо добро от това, да обърнеш една душа към Бога. Това добро стои над всякаква човешка слава. Хората няма да ви славят, но Бог ще ви слави. Сложете в ума си мисълта, каквато придобивате знание, добродетели, изкуства, всичко да е за благото на вашата душа, както и за благото на вашия ближен. Който се стреми към това благо, той знае, как да го придобие. Който не мисли по този начин, той търси благото по външен, механичен път. Не, отворете прозореца на своя ум, и светлината ще влезе в него. Кога трябва да отваряте този прозорец?. Когато слънцето грее. Отворете прозореца на своето сърце, и топлината ще влезе. Отворете прозорците на своето тяло, и силата ще влезе. И тъй, вие трябва да учите, да превръщате соковете на знанието в светлина, топлина и сила, да се ползвате от тях. Така постъпват съвременните хора с водата, да използват енергията й като светлинна и топлинна. Така постъпват растенията с въздуха, от който отнемат необходимите елементи за хранене. Да се върнем към основната мисъл за движението на силите в различните светове. Ако в Божествения свят силите се движат отдясно към ляво, в духовния свят се движат отляво към дясно. В физическия свят пък силите се движат в обратна посока на духовния свят, но в една и съща посока с Божествения. Това по61
казва, че човек се намира в правилни отношения към трите свята. Значи, посоката на силите от ле изическия свят съответствува на тия от разумния свят. Когато линията на челото се изправя, т.е. челото излиза навън, и брадата трябва да излезе навън. Линията на носа пък трябва да се оттегля навътре, но в никой случай да не мине зад .своя перпендикуляр. Колкото по-наклонена е линията на носа, толкова по-слаба е интелигентността на човека. Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. 7. Лекция от Учителя, държана на 24 септември, 1930 г. София. Изгрев. ✓ 62
Пра вилни отношения . Размишление. Тема за следващия път: ’’Органическата сила на човека”. Често се говори за отношения между живи същества. За пример, какво е отношението на един човек към друг, на едно млекопитаещо към друго, на една птица към друга, или на една риба към друга? Отношението на тия същества може да се изрази с числата 1:1. Какво означава думата ’’отношение”? Какви биват отношенията? Има съзнателни и несъзнателни отношения. Съзнателни отношения съществуват само между същества с пробудени съзнания. Могат ли отношенията да се усилват или отслабват? Какво означава отношението 1:1? Отношение към самия себе. Ако това отношение е правилно, човек расте и се развива правилно. Той има добро разположение на духа, защото храносмилането в него става правилно. Когато стомахът работи добре, човек има условия да забогатява. Ако стомахът не работи добре, човек постепенно отслабва, изсъхва и осиромашава. Стомахът на такъв човек се намира между две криви линии. Благодарение на това, животът му се усложнява. Кривата линия подразбира усложнен живот, а правата прост живот. Правата линия определя най-късото разстояние между две точки. Двете точки представят отношение 1:1, т.е. отношение на човека към самия себе. Значи, правата линия е отношение на човека към себе си. Какво означава отношението 1:2? Излизане на човека вън от себе си. Значи, единицата е намерила едно същество двойката, към което има отношение. В отношението 2:3, двойката пък излиза вън от себе си. Всички числа могат да се намират в отношения помежду си, но всички отношения не дават еднакви резултати. За пример, отношението 1:1 дава един резултат, 2:2 друг, 3:3 трети и т.н. Даже единицата, като влиза в различни действия сама със себе си, дава различни резултати: 1.1 = 1, 1:1 = 1; 1 + 1= 2; 63
1-1 =0. Докато има някаква единица в себе си, един лев, един хляб или друго нещо, човек е доволен, уповава на нещо. Щом изгуби единицата и остане нулата в него, той започва да се безпокои. Наистина, не е все едно за пътника, дали има хляб в торбата си или няма. Като ученици, вие сте изучавали и изучавате математика. Там лесно се работи с числата, но като дойде до приложението им в живота, както и във вашия психически живот, вие се натъквате на големи мъчнотии. И ако нямате ясна представа за числата, като сили, които действуват във вашия умствен, сърдечен и волеви живот, можете да се натъкнете на големи противоречия. Невежеството на нещата води към катастрофи. За пример, какво ще стане с невежия и с окръжаващите, ако дадете в ръцете му едно шише, пълно с взривна течност? Ученият ще носи шишето внимателно, ще го пази и от най-малкото сътресение. Невежият, като не знае свойствата на това вещество, ще го движи на една и на друга страна и ще причини голяма катастрофа, както за себе си, така и за околните. Един килограм е тази течност, но тя съдържа грамадна динамическа сила. Единицата, като енергия, представя творческия принцип. С тази енергия човек твори. Лесно се пише единица на хартия, но ако в умствения свят напишете единица не на време, вие ще причините голямо сътресение в своя ум. Следователно, дойдете ли до единицата, като творческа сила в умствения свят, ще бъдете много внимателни. Какво трябва да прави човек, за да не причинява катастрофи в никой свят? Той трябва да пази законите, които управляват материята. Спазва ли тия закони, той пази равновесие между частиците на материята. Може ли бомбата да избухне, ако равновесието между частиците й е запазено? Обаче, най-малкото нарушаване на равновесието между частиците на веществото, с което е пълна бомбата, причинява експлозия и катастрофи.. Ние засягаме въпроса за бомбите във връзка с експлозиите, които човек несъзнателно произвежда в своя умствен и сърдечен свят. Що се отнася до физическите бомби, ние не се интересуваме от тях. Те имат приложение главно във войната. Веднъж направени, те трябва да се употребят. Ако не се употребят във времето, когато се правят, след години, сами по себе си, те ще експлодират. Такова е естеството на взривните вещества. Като знаете тях64
ното естество, не си служете с бомби нито в физическия свят, нито в умствения или сърдечния, защото, ако не днес, след години те ще произведат своето нежелано действие. Ще се чудите тогава, откъде произлезе известна експлозия. Понякога и парите експлодират. Ако човек държи парите си 10-15 години в каса и постоянно мисли за тях, един ден те ще експлодират. Как? Ще привлекат към себе си някой престъпен човек, който ще разбие касата, ще убие господаря на парите и ще избяга. За да не експлодират по този начин, парите трябва да влязат в обръщение. Същият закон има отношение и към човешките мисли и чувства. Ако човек задържи дълго време известни мисли и чувства в себе си без приложение, в края на краищата те ще експлодират и ще произведат неочаквани резултати. Трябва да знаете, че между силите в природата съществува известно отношение. Това не е от днес. То е съществувало откак вселената съществува. Ония сили, които си хармонират, се събират на едно място; ония, които не си хармонират, се разделят и между тях се явяват противоречия, раздори и войни. Това се забелязва не само между хората но и в самата природа. Това се вижда и между животните и растенията. Войната не спира тук. Тя продължава и по-горе, между ангелите. Тази е причината, поради която и ангелите са разделени на лагери. Те имат различни възгледи за създаването на веселената. Не само ангелите, но и боговете се разделиха на лагери. Като четете гръцката митология, виждате, какво деление съществува между боговете. Ще кажете, че това са митове. Митове са, но в тях се крие велика истина. Като говоря за противоречията, които съществуват в самата природа, имам желание да ви ориентирам. Вие живеете в природата, следователно, имате отношение към силите, които действуват в нея. Това, което става в природата, става и във вас. Тази е причината, поради която някои ваши добри мисли и желания не могат да се реализират. Вие правите усилия да ги реализирате, но нещо вън от вас ви противодействува. Има начин, по който можете да ги реализирате, но трябва да се домогнете до него. За това се изисква работа и учене. Като учите, ще дойдете до разбиране характера на своите мисли и желания. Щом ги познавате, вие сами ще решавате, кои от тях трябва да реализирате, и кои не трябва. Това зависи и от развитието на вашето съзнание. Когато 65
съзнанието на човека е високо, той реализира само ония мисли и желания, които имат отношение към съзнателния живот. Те увеличават светлината, както на неговото съзнание, така и на съзнанието на неговите ближни. Тия мисли и желания наричаме добри, светли. Всяка мисъл и всяко желание, които отнемат светлината на човешкото съзнание, наричаме лоши, тъмни. Те не трябва да се реализират. Ученикът трябва да знае това, защото между светлината и силата има известно съотношение. Когато се увеличава светлината в човека, заедно с това се увеличава и силата му; когато се намалява светлината, намалява се и силата му. Същото отношение намираме и между светлината и топлината. Когато светлината се увеличава, и топлината се увеличава. И обратно: когато топлината се увеличава, и светлината се увеличава. Това са правилните отношения между светлината, топлината и силата. Ако има изключения, те се отнасят до неправилностите. Изключенията се дължат на гъстотата на материята. Като ученици, вие трябва да изучавате законите на хармонията, която се обуславя от правилните отношения между частите на материята. Ако частиците на материята, от които е съставен човешкият организъм, се намират в правилни отношения помежду си, всички негови органи ще бъдат в хармония. Щом те са в хармония, и мислите, чувствата и постъпките на човека ще бъдат хармонични. Всяка клетка, всеки орган от човешкото тяло представят числа, които съдържат известен род енергии. Тези енергии трябва да се хармонират. Щом се наруши хармонията между тях, организъмът заболява. Човек трябва да знае, как да борави с числата. Не можете по всяко време да пишете едно или друго число. За пример, не е позволено на човека да пише безразборно единица. Като число, което съдържа творческа енергия, то трябва да се пише навреме. Какво е положението на ония учители, които безразборно пишат на учениците си единици? Учениците им не ги обичат. Ако години наред те пишат единици, в края на краищата учениците им ще ги бият. Учениците обичат ония учители, които пишат шесторки. Много естествено! Шесторката означава посято семе, което е израсло нагоре. Единицата представя сухо дърво, което нищо не ражда. Само гениалните хора могат да работят с единицата. Еди66
ницата е опашка на шесторката. Учениците не се нуждаят само от опашката, те искат цялата шесторка. Единицата представя още шията на човека, а нулата неговата глава. Учениците нямат нужда от шията на човека, те искат и главата му. Нулата с единицата заедно образуват числото десет. Днес най-висока бележка в училищата е шесторка. Би могла да бъде и деветката, но засега шесторката е приета като най-висока бележка на земята. Законът за единицата и шесторката има отношение не само към учители и ученици, но и в живота на всички хора. За пример, ако милионерът години наред дава на просяците по едно петаче, непременно ще бъде бит. Ако дава щедро, просяците ще го обичат. Който дава изобилно, получава изобилно; който дава оскъдно, получава оскъдно. Някои учители пишат на учениците си единици, за да ги стреснат. Добър е този метод, но всякога не дава добри резултати. Има много начини, чрез които учителят може да застави учениците си да работят. Единицата представя магическа тояжка. Тя дава сила на ученика, прави го активен. Обаче, в ръцете на глупавия ученик, магическата тояжка допринася зло, вместо добро. Той става активен, но понеже е прост и неспособен, не може да използува тази сила за добро. Друг е въпросът, ако магическата тояжка, т.е. единицата, попадне в ръцете на способния и умен ученик. Не поверявайте единицата на глупави и неспособни ученици. Давайте единицата в ръцете на способни и свети хора. Те знаят, как да постъпват с не'я. Следователно, ако на способните ученици поставяте единици, а на неспособните шесторки, ще имате по-добър резултат, отколкото, ако постъпвате обратно. Кога трябва да постъпвате така? Когато искате да направите способния ученик активен и да поощрите неспособния, но трудолюбив ученик. Способният ученик ще се стресне от единицата и ще превърне леността си в дейност. От шесторката неспособният ученик ще се поощри и ще удвои трудолюбието си, с което ще постигне добри резултати. Задачата на всеки човек е да разбира своите мисли и чувства, да знае, какво отношение съществува между тях, за да може разумно да се ползва от енергията, която те съдържат. Една лоша и една добра мисъл могат да уравновесят енергиите си. Следователно, ако една лоша мисъл влезе в ума ви, не се борете с нея, да я изхвърлите навън, но веднага поставете срещу нея една доб67
ра мисъл. Ако употребите насилие или зло срещу нея, тя ще удвои енергиите си и ще причини по-големи пакости. На лошото и на злото отговаряйте с добро. Това подразбира стихът, който Христос е казал: ”Не противи се на злото". Каквито промени да стават с вас, търсете съответен метод, чрез който да си въздействувате. Някой се оплаква, че паметта му отслабнала и, вместо да се помогне по някакъв начин, той си казва, че е остарял и нищо не прави за усилване на паметта си. Той мисли, че няма начини за усилване на паметта. Отслабването на паметта показва, че канализацията, по която тече тази енергия, е пукната някъде, вследствие на което част от нея изтича навън. За да се възстанови силата на паметта, канализацията трябва да се поправи. Понякога и разсъдъкът на човека отслабва. Причината е същата — пропукване на канализацията, по която тече енергията на разсъдъка. Сегашните хора се оплакват от нервно разстройство. Цярът е същият. Направете преглед на канализацията на нервната система и сменете пукнатите тръби със здрави. Това не значи да ги залепите, както някои лепят счупените стомни с восък. Не, восъкът лесно се топи. Нови тръби, нови канализации са нужни на хората. Какво ще стане с боба, ако го сложите да се вари в пукнато гърне, на което дупката е Залепена с восък? Щом засилите огъня, восъкът ще се стопи, водата ще изтече, и огънът ще изгасне. Какво ще излезе от една идея, на която тръбите са били някога пукнати и впоследствие запушени с восък? Като ученици, вие трябва да работите върху самовъзпитанието си. Да се възпитава човек, това значи, да хармонира своите мисли, чувства и постъпки. Като се хармонира вътрешно, той трябва да се хармонира с окръжаващите. За да постигне това, гой не трябва да се спира върху злото. Като космическа сила, злото е неизбежно. Не се борете със злото. Щом се намерите пред него, поздравете го и си заминете. Не се ли отнасяте добре с него, то ще ви търколи на земята. Защо? Защото и злото работи върху човека, както доброто. Благодарение на злото, човек се предпазва от големите нещастия. Щом се натъкне на злото, приложете метода, който е посочен в Писанието. Казано е: ’’Побеждавайте злото с доброто, омразата с любовта, лъжата с истината”. Когато злото влезе в съприкосновение с доброто, то приема от него това, което му липсва, и казва: Намери се едно същество, което 68
ме обича и разбира. Омразата приема нещо от любовта, лъжата от истината. Само по този начин злото, омразата и лъжата могат да се задоволят. Едно малко дяволче отишло при един голям дявол, с намерение да го излъже. Големият дявол разбрал мисълта на дяволчето и му казал: Слушай, не искам да ме лъжеш. Лъжата е моя стока, на мене няма да я продаваш. Иди в света, там да продаваш стоката ми. Щом дойдеш при мене, ще ми говориш истината. — Какво показва това? Че хората на крайното отрицание в живота търсят винаги положителното. Наистина, хора, които лъжат, търсят такива, които говорят истината. Съвременните хора търсят начини, чрез които да регулират силите на своя организъм. Много методи са дадени за това, но най-правилни са методите на природата. Свържете се с нея и работете според нейните методи и закони. Ако сте неразположени, потърсете метод в природата, как да смените неразположението си в разположение. Спомнете си, че в този момент хиляди същества са неразположени някои повече, някои по-малко. Който е най-много неразположен, той минава за глава на неразположението. Свържете се с него и започнете да се разговаряте. След известно време неразположението ви ще изчезне. Когато сте разположени, свържете се с главата на разположението. Така разположението ви ще се удвои. Това показва, че човек е свързан с хора от различни общества, с различни съзнания, вследствие на което се намира под тяхно влияние. Едни го теглят нагоре, други надолу, трети надясно, четвърти наляво. Какво означават думите ’’горе, долу, дясно, ляво”? Думата ’’горе” подразбира рядка среда, ’’долу” гъста среда, ’’дясно и ляво” интензивни среди, в които действуват различни сили. Дясната страна подразбира по-широко поле на дейност от лявата, понеже там повече се работи. В миналото човек е работил повече с лявата ръка, а днес работи повече с дясната. По отношение на мозъка е обратно: днес лявото полушарие на мозъка работи повече от дясното. В бъдеще дясното полушарие ще работи, а лявото ще почива. Днес човек тръгва първо с десния крак, а после с левия. Направете опит за една седмица, да тръгвате първо с десния си крак. Втората седмица тръгвайте с левия крак напред. В това време следете, кога ще имате по-добро разположение на духа кога69
то тръгвате c десния или с левия крак напред. Следете, какво ще ви се случи първата и втората седмица. Така ще видите, че не е безразлично, с кой крак тръгва човек с десния, или с левия. Какво се изисква от съвременния човек? Правилни отношения към себе си и към окръжаващите. Това значи, да има той свобода на мисълта, да не се ограничава сам, както се ограничава ученикът, който получава единица. Трябва ли човек да мисли, че е неспособен, че нищо няма да излезе от него? Тази мисъл ограничава човека. Той сам си пише единици и си внушава, че е неспособен. Човек сам трябва да се насърчава. Още със ставането си от сън, кажете си: Аз съм добър и способен човек. Не съм проявил още способностите си, но един ден ще ги проява. Днес съм неизлюпено яйце, но когато намеря квачката, която е определена да ме измъти, от мене ще излезе човек, с дарби и способности. Ако сами не се насърчавате, отвън никой не може да ви насърчи. Това е един от методите на само възпитанието. И тъй, ако искате да се самовъзпитавате, дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си положителни чувства, както за себе си, така и за своите ближни. Всичко отрицателно сложете настрана, далеч от себе си. Природата е положителна, и ние трябва да бъдем положителни. Тя е вложила в човека ред дарби и способности. Той трябва да работи, да прояви своите дарби и да ги убеди, че е способен и даровит. Защо да не мисли, че някога ще стане гениален? Мислете върху това, без да разправяте на хората, че ще станете гений. Мислете и работете върху себе си. За онзи, който се учи и работи, всичко е постижимо: и талантлив, и гениален може да стане. Ще кажете, че не сте щастливи. Мислете, че сте щастливи. Ако в даден момент сте нещастен, в същия момент друг някой е щастлив. Радвайте се на неговото щастие, за да бъдете един ден и вие щастливи. Щом сте нещастен, свържете се мислено с щастливия. По този начин ще можете да се развивате правилно. Когато гладният се свърже със сития, последният получава подтик за работа. Той съзнава, че без работа няма хляб и удвоява своята активност. Значи, гладът внася подтик за работа в света. Ситият има капитали, а гладният идеи. Гладът в човека няма отношение само към хляба, но и към известни мисли и чувства. Човек изпитва глад към науката, към музиката, към изкуството и т.н. Този глад наричаме ’’стремеж”. 70
От всичко казано днес, помнете следното: стремете се към правилни и хармонични отношения, както към себе си, така и към своите ближни. Ако отношенията ви са правилни, всички ще ви пишат шесторки; ако не са правилни, ще ви пишат единици, но отгоре на това ще има и бой. Един пътник минавал край един бостан. Той се огледал натук-натам, не видял никого. Помислил си, че може да влезе в бостана, да си откъсне една диня и набързо да излезе, без да го види пъдарят. Планът му пропаднал: пъдарят изкочил отнякъде, сграбчил динята от ръцете му и право в неговата глава. Пътникът се ужасил: динята се счупила, и парчета нападали на земята. Пътникът събрал парчетата, турил ги в една торбичка и продължил пътя си, като си мислел: Скъпо ми излезе тази диня! Защо? Защото не постъпих правилно. И пъдарят е постъпил жестоко с пътника. Човек трябва да бъде разумен: първо, към себе си, а после към другите. Ако няма добро мнение за себе си, той не може да има добро мнение и за ближните си. Ето защо, казвам: Мисли добре за себе си, да мислят добре и хората за теб. Мисли добре за себе си, но мисли добре и за другите. . Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. 8. Лекция от Учителя, държана на 30 октомври, 1930 г. С 1 •III ия. Изгрев. 71
Постижими и непостижими неща — Само светлият път на мъдростта води към истината. -В истината е скрит животът. Чете се темата: ’’Органическата сила на човека”. Тема за следващия път: ’’Силата на човешката мисъл”. d природата съществуват главно два вида процеси: органически и неорганически. Как мислите: органическите процеси ли произтичат от неорганическите, или неорганическите от органическите? Кои процеси наричаме органически и кои неорганически? В органическите процеси действуват сили от висока организация, а в неорганическите сили от по-ниска организация. Обаче, и едните; и другите сили се подчиняват на едни и същи закони. Тази е причината, поради която между всички явления в природата съществува тясна връзка. Явленията са неразривно свързани едно с друго, вследствие на което произтичат едно от друго. Зад органическите процеси, като по-високи от неорганическите, се крие някаква жива, разумна сила, която регулира отношенията, както между най-малките величини, така и между целите единици. Тя създава формите, преобразява ги, докато ги направи съвършени. Като несъвършени още, те се отличават с неустойчивост. Ето защо, ако искате да знаете причината за неустойчивостта на формите, търсете я в тяхното несъвършенство. Съвършените форми се отличават с устойчивост. Силите, които действуват в тяхното изграждане, са организирани. Като ученици на Великия живот, вие трябва да се пазите от някои навици на миналото, които могат да ви спъват. За пример, като мислите да направите нещо, вие веднага казвате: Тази работа е невъзможна, нищо няма да излезе от нея. Или казвате още: Това нещо е непостижимо. Този метод на работа е стар, остатък от миналото. Така сами се спъват. После казвате: Всичко е 72
възможно, всичко е постижимо, защото само възможните и постижимите неща са реални. И това още не е истината. И това е стар възглед. Има постижими неща реални, но всички постижими неща не са реални. Защо? Защото, след като ги постигнете, пак не сте доволни. Реалните неща правят човека доволен. Тогава, как е възможно, да постигнеш нещо реално, и да не си доволен? Обаче, има случаи, когато човек мисли за непостижими неща и се чувствува доволен, радостен и въодушевен. Значи, макар и непостижими, тия неща крият в себе си известна реалност. За пример, някой човек мечтае да стане цар. Това желание днес е непостижимо, но той е радостен и весел. — Защо? — Намира, че има нещо реално в неговото желание. Той си мисли, че някога, в далечното бъдеще, има възможност да стане цар. Възможните и постижими неща са предмет на миналото. Те са реализирани вече, затова днес са реални. Невъзможните и непостижими неща са предмет на бъдещето, затова изглеждат невъзможни. Един ден бъдещето ще стане настояще и тогава невъзможните неща ще станат възможни. Всички хора трябва да се проникнат от желанието да изменят мисълта си, да мислят по нов начин. Като мислят по нов начин, ще поставят в ума си мисълта че непостижимите неща са абсолютно реални, а постижимите са относително реални. Същото можем да кажем даже и за онези науки, които днес минават за положителни, а именно: математика,’физика, химия, естествена история, геометрия и астрономия. Тези науки поставяме към относително реалните, а математика, метафизика, метахимия, метагеометрия, метаастрономия са абсолютно реални. За да се домогнете до абсолютните науки, вие трябва да бъдете в единство с явленията на целокупния живот. При това положение вие ще бъдете вън от мъчнотиите и страданията на живота. Какво представят мъчнотиите и страданията? Нищо друго, освен граница между възможното и невъзможното. Човек страда и се мъчи, защото мисли, че нещо е възможно и може да го постигне, а всъщност не успява. Като мисли така, той страда, мъчи се, прави усилия да го постигне. Някой иска да обере, да измами своя приятел, но започва да страда. Той вижда, че има възможност да извърши това, което е намислил, но не може и се мъчи. Ако се убеди в себе си, че е невъзможно да обере, да измами, да убие човек, той няма да 73
страда. Как ще оберете човека, когато богатството му е в него? Как ще го измамите, когато истината е вложена в него? Как ще го убиете, когато животът не е в тялото му? . И тъй, страданията и мъчнотиите са предвестници за идване на непостижимото. Всички дарби и способности се дължат на стремежа на човека към невъзможното. Човек се стреми към познаване на Бога, като велика реалност. Значи, Бог, Който минава за непостижим, е абсолютно реален. Откъде идат благата в живота? От Онзи, Който е непостижим, неизвестен, далечен. Мнозина мислят, че благата идат от постижимите неща. Всъщност, благата идат от непостижимите неща. Всички хора страдат все от постигнати желания. Вижте, какво е положението на младия момък, който се е влюбил в някоя мома. Докато не я е постигнал, той мисли за нея, мечтае си, рисува златни палати във въображението си. Щом я постигне, той става нещастен. Значи, нещастието иде след постигане на човешките желания. Следователно, дръжте в ума си мисълта, че щастието и силата на човека се крият в невъзможното и непостижимото, а не във възможното и постижимото. За мнозина това е парадокс, но в него се крие истината. Човек трябва да се научи да мисли право. За пример, някои казват, че нещастието на човека е в невежеството. Други казват, че упадъкът на човечеството е в невежеството. Това не е вярно всякога. Защо? Защото невежият е подобен на мъртвия човек. Като него, той не може да краде, да яде и да пие, да върши престъпления. Ученият, обаче е жив човек. Той може да яде и да ние, да върши погрешки. Тъй щото, човек трябва да познава точно нещата. Нещастие е за човека да бъде невежа за истината, за доброто, за любовта. Обаче, ако човек е невежа за злото, за лъжата, за омразата, това е щастие. Нещастие е за човека да познава злото и греха и да минава за учен. Щастие е за човека да познава доброто и положителното в света. Значи, има едно невежество, което носи благословение за човечеството. Има невежество, което носи нещастие. Има една ученост, която просвещава умовете на хората, но има ученост, която помрачава съзнанията им. Като ученици, вие трябва да се освободите от стария начин на мислене, който сте наследили от миналото. Дайте нова насока на мисълта си и вярвайте в невъзможните и непостижими не74
ща. Възможно ли е това? Възможно е. Идете на гробищата, да видите, колко хора са станали жертва на вярата си във възможните и постижими неща. Като мине през гроба, т.е. през смъртта, човек се освобождава от тази вяра. Той започва да вярва в невъзможното и непостижимото. Казвате: Как ще вярвам, за пример, че след смъртта си ще живея? Отдето е дошъл човека, оттам пак ще дойде. Човек трябва да мисли по нов начин. Днес хората страдат, мъчат се, бедствуват, защото вярват в страданията, в мъчнотиите, в беднотията. Направете опит да отречете страданията, мъчнотиите и сиромашията и ще видите, че сте свободни от тях. Как можете, от една страна да се наричате синове Божии, а от друга, да казвате, че сте сиромаси? Може ли синът Божи да бъде беден? Може ли богатият баща да остави сина си да бедствува? Болен съм, невъзможно е да оздравея. Повярвай в невъзможното и ще бъдеш здрав. Ще кажете, че това е метафизическа идея. Никаква метафизика не е това. Човек трябва да отрече лъжата, за да възприеме истината. Трябва да отрече омразата, за да възприеме любовта. Вярвайте в непостижимото, за да бъдете радостни и доволни. Ще кажете, че в разсъжденията за постижимото и непостижимото има нещо метафизично. Според вас, метафизичното не е реално. В същност, не е така. Вие трябва да разсъждавате правилно, за да определите, кои неща са реални и кои не са. Вземате парче лед и казвате, че той е твърд. Обаче, ако поставите леда при температура, по-висока от нула градуса, той започва да се топи. Дойде ли до 100°, той се превръща в пари, нищо не остава от него. Каква твърдост е тази, която не може да издържа и на найслаба температура? Под понятието ’’твърдост” ние разбираме нещо реално, неизменно. За пример, реалността на Битието се заключава, именно в неговата твърдост. Следователно, това, което при никакви условия не се мени, нито се дели и на което може всякога да се разчита, е твърдо. Казват за някой човек, че е твърд по характер. Как познавате твърдостта на характера? Сложили ли сте на гърба му сто килограма злато, да опитате неговата твьрдост? Ако при това положение гърбът му издържи, без да се огъне, казваме, че е твърд. От тежестта на златото човек може да се огъне, а може и да се стопи. Защо? Между частиците на златото става такова триене, че телата могат да изгорят от образува75
ната топлина. Какъв характер е този, който се огъва пред парите? Страшно е положението на човека, който се влияе от парите. От свободен той става роб, от господар слуга. Не са страшни парите като външен обект, но като идея, която прониква в съзнанието на човека и го ограничава. Съвременните хора се нуждаят от ново верую, от нови разбирания за живота и за природата. Целта на природата не е само да създава форми, но и да ги усъвършенствува. Тя ги води в нов път към вяра в непостижимото и невъзможното. Кое е непостижимото и невъзможното? — Бог. Тъй щото, ако някой ви пита, вярвате ли в Бога, в духовния свят, вие можете да отговорите: Вярвам само в непостижимото и невъзможното. С други думи казано: Аз вярвам в неща, коисто не съществуват. Кои неща не съществуват? Които не са се проявили. Мислите ли, че непроявилите се още неща не оказват влияние върху проявения свят? Ще кажете, че проявилите се неща не са реални. Те не са реални за един свят, но са реални за друг. От нереалните неща произлизат реалните, от реалните временните, от временните сенките, от сенките развлеченията, а от развлеченията скърбите и страданията. И тъй, съществуват две учения в света: учение за реалните неща и учение за нереалните неща. Първото учение е за здрави хора, а второто за болни. Болният вярва в лекарствата, в леглото си, във външната помощ. Окръжаващите правят всичко около него с единствената цел, да не накърнят вярата му. Какво допринася тази вяра? Той вярва в леглото, което утре може да изчезне; вярва на лекарствата, които след няколко часа ще изхвърли вън от организма си; вярва на милосърдни братя и сестри, които на другия ден могат да го изоставят. Здравият човек носи всичко в себе си и на него вярва. Христос казва. "Аз съм живият хляб и живата вода". Защо човек да не вярва в абсолютната реалност, която внася в него живия хляб и живата вода? Истински богати хора са тези, които никога не осиромашават. Това са хора, които никога не умират. Те носят в себе си вечния живот. Ще кажете, че е невъзможно човек да не умре. Щом е дошъл на земята, той ще живее известно време и след това ще умре. Има хора, които никога не умират. Това са ония, които вярват в непостижимото и невъзможното. Ония, които умират, вярват в пос76
тижимото и възможното. От научна гледна точка, кои тела се изтриват по-лесно: които се търкат помежду си или които не се търкат? Когато едно тяло се движи в среда, в която среща голямо съпротивление и триене, то лесно се изтърква. Ако тялото се движи в среда без никакви съпротивления, то не се изтърква. Докато живее в света на страдания и мъчнотии, човек постоянно ще се изтърква. Той минава през гъста среда, където търкането е неизбежно. За да се освободи от мъчнотиите и страданията, човек трябва да се отрече. От какво? От всичко нереално, от всичко възможно и постижимо. Христос изказва същата идея в следната форма: ”Ако не се отречеш от майка си и от баща си, от брата си и от сестра си, от приятеля си и най-после от себе си, от своя живот, ти не можеш да разбереш реалността в живота”. Съзнава или не, всеки човек търси реалността в живота, т.е. непостижимото и невъзможното. . Каква е идеята на сегашните хора за непостижимото? Постижим ли е вечният живот според тях? Не е постижим. Въпреки това, всички се стремят към вечния живот. Никой не иска да умре. Какво означава смъртта? Дезорганизиране на материята. Обаче, след дезорганизирането на материята настъпва ново организиране. Това са два процеса, неразривно свързани. При смъртта материята минава от една форма в друга, силите от едно състояние в друго, а съзнанието от една област в друга. Както човек минава през своите мисли, чувства и желания, така той минава и през смъртта. Много от неговите желания му носят страдания и изпитания, но той не се отказва от тях. За пример, чувате, че някой иска да стане министър, да управлява държавата. Ще стане министър, но ще мине през големи страдания. И волът има желания, реализирането на които го водят към страдания. Той иска да бъде свободен, да отиде в гората, да се напасе добре, да си пийне чиста водица и да се изтегне на сянка да почива. Обаче, ако мине покрай него някой селянин, ще го върже за рогата и ще го заведе в своя дом, отдето сутринта рано ще отиде с него на нивата да оре. Такова е положението и на човека. И той оре в живота си на общо основание. Скърбите и страданията не са нищо друго, освен браздите на живота, по които човек тегли своето рало. Докато човек вярва във възможното и постижимото, дълго време ще оре земята. Щом повярва в непостижимото, той ще престане 77
да оре, т.е. да страда. Любовта е непостижимото в света, но въпреки това вярвате в нея. Тя е реалното в живота, а човек не може да не вярва в реалността. Нов път, нова мисъл, нови разбирания са нужни на хората. Досега те са вървели по отъпкан път, по който има само прах. Хората вдигат такъв прах около себе си, че един друг не могат да се видят. И това наричат те ’’реален живот” или ’’живот на възможното и постижимото”. Освен дъжд, прахът нищо не допринася. И дъждът носи благословение за цветята, за животните и за хората, но в праха на живота няма никаква реалност. Няма защо човек да се движи още по отъпкания път. Той е дал вече своето, и вие повече не може да се ползувате от него. Той се е изтрил вече. Стремете се към пътя на непостижимото, дето не е влязъл обикновен човешки крак. • Задача. За десет дена мислете върху непостижимото и невъзможното в живота, като ново верую, което трябва да възприемете и приложите. Всяка сутрин ще взимате по една бучка захар и ще си казвате: Тази бучка е в състояние да подслади моя живот. Вие мислите, че това е невъзможно, глупаво, безсмислено. В невъзможното се крие възможното, в глупавото мъдростта, а в безсилието смисъла на нещата. Научете се да превеждате нещата, да ги разглеждате в обратната им страна, да видите, какво се крие в тях. Старостта, за пример, носи условия за младостта. Старият човек е кандидат за млад, а младият кандидат за стар. Обаче, и двете състояния са преходни. Зад тях се крие нещо постоянно, неизменно. Човек трябва да дойде до едно трето състояние: нито да се подмладява, нито да остарява. Това е въпрос на съзнанието. Човек може да постигне това състояние, когато се освободи от мисълта за младост и старост. Какъв смисъл има младостта, ако младият не е разрешил задачите си? Какъв смисъл има старостта, ако старият не е разрешил задачите си? При неразрешени задачи, и младият, и старият не са разбрали смисъла на живота. Младият мисли, че ще разбере живота, като остарее. Старият мисли, че изпуснал условията, не може вече да разбере живота. И двамата са прави, защото се стремят към невъзможното. Като решавате задачата си, няма да изядете булката захар, но ще я погледнете само като носител на всички условия за реализиране на невъзможното. Ще си кажете: Днес не съм учен, но в 78
бъдеще мога да бъда учен. Днес не съм щастлив, но в бъдеще мога да бъда щастлив. Човек носи в себе си щастието, силата, учеността, но гем и седло има върху себе си, не е свободен. Гемът, седлото представят неговите стари възгледи, от които той трябва да се освободи, както войникът хвърля войнишките си дрехи и се облича с граждански. Ще ви дам едно правило, което да прилагате в живота си. То е следното: Това, което не желаеш за себе си, не трябва да желаеш и за другите. Това, което желаеш за себе си, желай го и за другите. Човек желае някои неща за себе си, а не ги желае за другите. Защо? По силата на закона на противоположностите. За пример, даден човек се намира в известно положение и желае нещо за себе си. Приятелят му, обаче, се намира в друго положение, вследствие на което първият не може да желае за приятеля си същото, което желае за себе си. Когато двама приятели се намират в едно и също положение, желанието на единия може да бъде желание и на другия. Това се случва рядко. Обикновено природата поляризира своите сили така, че между тях да става правилна обмяна. Забелязано е, че когато един човек се ражда, друг умира; когато един страда, друг се радва; когато един осиромашава, друг забогатява; когато един пада, друг се повдига. Тия процеси показват, че между силите на природата съществува вечно равновесие. Тъй щото, когато кажеш, че си нещастен, обърни се на противоположната страна и ще видиш, че някой е щастлив. Като ученици, вие трябва да използувате условията на земния живот, като велико училище, в което душите са дошли да се учат, да намерят пътя към Великата Истина. Христос казва: ’’Искай и ще ти се даде; търси и ще намериш; хлопай и ще ти се отвори”. Аз превеждам тия мисли: Искай любовта, търси мъдростта, хлопай за истината. Ходи там, където е истината; мисли за това, което носи светлината на мъдростта; живей там, където е любовта. Радвай се на най-малките си придобивки, за да видиш, че там е скрито Великото. Радвай се на малкото, което има условия да расте, да цъфти и да зрее. Вярвай в непостижимото и невъзможното, за да разбереш реалността на живота. Бог е в непостижимото и невъзможното. Който търси възможното, той иска да бъде в общение с хората; който търси невъзможното, той иска да бъде в общение с Бо79
га. В това се крие смисълът на живота. Реални блага са тия, които идат по пътя на невъзможното и непостижимото. Това е пътят на Единия; това е пътят на Съвършения. Това е пътят на любовта, която ражда живота. Това е пътят на мъдростта, която носи видел ината. Това е пътят на истината, която носи свободата. И. тъй, любовта е за непостижимия живот, мъдростта за непостижимата виделина, а истината за необятната свобода. Страданията и мъчнотиите са граница между постижимото и непостижимото. Радостите и дарбите са плодове на непостижимото и невъзможното. Към това се стремят великите души, чийто идеал е служене на Господа на великата Любов, на великата Мъдрост и на великата Истина. -Само светлият път на мъдростта води към истината.В истината е скрит животът. ♦ 9 . Лекция от Учителя, държана на 7 ноември 1930 г. София. Изгрев. / 80
Разумни промени води к В амо светлият път ъм истината. истината е скрит на мъдростта ЖИВОТЪТ. Най-голямото благо, дадено на всички същества, е животът. Какво представя животът? Ако го разгледате геометрически, като сбор от действуващи сили, донякъде ще имате представа за живота. За пример, буквата ”Ж” представя сбор от сили, които имат една равнодействуваща. Значи, всеки човек трябва да намери равнодействуваща сила в живота. Буквата ”И” представя две успоредни линии, свързани с една обща линия, която показва направлението на силите. Буквата ”В” показва, че семето е посято. Значи, силите на живота трябва да се посеят в земята. Буквата ”0” представя завършен процес. Буквата ”Т” показва, че силите, вложени в живота, търсят път за излизане. Мъчнотиите в живота са в буквата Т. Щом силите на живота си пробият път и възлизат нагоре, човек е доволен, радва се на свободата си. Ето защо, когато чувате някой да казва, че иска да живее, това подразбира желание да се освободи от ограничителните условия на живота и да възлезе нагоре. Мнозина казват, че животът е борба. Под думата ’’борба” разбираме преодоляване на мъчнотиите, в които човек е поставен. Някои пък казват, че животът е жертва. Наистина, човек не може да използува добрите условия на живота, ако не се пожертвува, т.е. ако не се отрече от всичко лично, което го спъва. Докато човек не обърне пълната кофа надолу, да изтече съдържанието й не може да очаква облекчение. Следователно, докато човек не обърне кофата на своя личен живот надолу, да се освободи от излишния товар, животът му всякога ще бъде тежък. Представете си, че сте младеж, свършил гимназия. Искате да следвате в университета, но нямате средства и се мъчите при мисълта, че не можете да постигнете целта си. Където отидете, все 81
тази мисъл носите и пълните к и ата си с излишен товар. Обърнете кофата надолу, откажете се от мисълта за следване. Щом изпразните кофата, животът ви ще стане по-лек. Кажете си: Благодаря на Бога, че ме е изпратил на земята, във Великия университет на живота. Ще живея и ще следвам този университет. Ще кажете, че искате да учите, докато сте млад, да използвате разумно живота. Това не е желание само на едного. Всички същества искат да живеят. Всички хора искат да използват живота, докато са млади, а въпреки това, не постигат желанието си. Думата ’’млад” започва с буквата ”М”, 12-та буква от азбуката. Сумата от цифрите на числото 12 е 3. Тройката представя два полукръга. За да образуват кръг, двата полукръга трябва да се съединят така, че да имат една централна точка. Значи, задачата на младия човек е да намери центъра на кръга, в който се движи. Щом намери центъра на кръга, в който действуват неговите сили, той ще ги впрегне на работа. Ако младият не може да намери центъра на своите мисли, чувства и желания, нищо няма да постигне. Щом намери центъра на мислите, чувствата и желанията си, той трябва да намери посоката, към която те се движат. Същевременно младият трябва да знае, кои мисЛи, чувства и желания са негови и кои чужди. Чуждите ще върне на притежателя им, а със своите ще работи, като със свой капитал. Ако някой си отговори, че желанието му да служи на Бога е негово, той трябва да се запита, как ще служи. Докато не намери начин, как да служи на Бога, желанието му остава нереализирано. Как изпълнява всички дадени от него правила при свиренето и изучава редовно упражненията си. На същото основание казваме, че Онзи, Който е дал живот на човека и го е пратил на земята да се учи, дал му е правила, които трябва да спазва, и упражнения, които трябва да изучава. Като не могат да изпълнят задачите на своя живот, мнозина се оправдават с неблагоприятните условия, при които се намират. Външно двама души могат да бъдат поставени при еднакви условия, но единият има по-големи вътрешни препятствия от другия, поради което не успява в живота си. За пример, единият се движи в затворен кръг, в който лъчите на слънцето мъчно проникват. Трябва да дойде някой отвън, да отвори кръга му, за да влезе светлината на живота в него. Други двама души могат да се 82
намират при еднакви условия, с единствената разлика, че единият приема северните лъчи на слънцето, а другият южните. За да по добри условията на живота си, първият трябва да измени посоката на движението си, да се обърне с лице към юг, да използва южните слънчеви лъчи. Задача на всеки човек е сам да премахва препятствията на пътя си и да върви напред. Разумният човек може да си достави всичко, което му липсва. Ако пък има излишно количество прах в себе си, трябва да го пусне в пространството, да произведе от него дъжд, който да полее изсъхналата му почва. Прахът в човека It представя дребнавостите в живота, които занимават неговия ум. Мъчнотиите, на които човек се натъква във физическо, сърдечно и умствено отношение, се дължат на полето, в което се движи. Ако полето е в хоризонтално положение и в пълен покой, силите, които регулират живота на човека, са толкова уравновесени, че ограничават всяко негово действие. Той се намира в безизходно положение. Това равновесие на силите го прави пасивен. Той иска да излезе от статическото положение на своя живот, но не знае как. Обаче, ако промени начина на мисленето и на чувствуването полето на действуващите сили в него ще се наклони на една си, или на друга страна и той ще стане активен. Така, постепенно той става господар на своите сили и влиза в новия живот. Всяка промяна, която остава в психическия живот на човека, се дължи на новите условия, който разумният свят му създава. Ако не разбирате законите на живота, вие не можете да използувате новите условия и оставате в стария живот. Новите условия, които ви се дават, могат да произведат микроскопическа промяна но тя води към големи постижения. Представете си, че отивате да видите една хубава, мраморна чешма, с красива форма в класически стил. Гледате чешмата, любувате й се, но след това я напущате и не мислите втори път да я посетите. Защо? Суха чешма е няма в нея вода. Такова нещо представя статическият живот, в който силите са уравновесени и не се внася нищо ново отвън. Обаче, ако при сухата чешма дойде някой виден инженер, които знае посоката на течащата вода и направи един малък отвор, водата веднага ще протече. Тази чешма започва да се посещава повече и в скоро време около нея се развива интензивен живот, цветя растат, птички пеят, деца играят. Животьт, който се влива в 83
чешмата, привлича хората. Тя става ценна и по-красива от по-рано. Целта на човека е да се преобрази, да създаде в себе си и около себе си живот. Какво се разбира под думата "цел"? Целта е сила, която тече в човека и се стреми да вземе известна посока. Целта има предвид постигане на известно желание или реализиране на някоя мисъл. Всеки човек иска да бъде чешма, която да тече изобилно. Ако е пресъхнала чешма, колкото и да е хубава, нищо не се ползва. Обаче, ако красивата мраморна чешма дава изобилно вода, между посетителите и нея става правилна обмяна. Тя ще дава, но и посетителите ще дават нещо от себе си. Следователно, всяко желание, всяка мисъл в човека са важни дотолкова, доколкото имат известна посока на движение. Ако нямат импулс и посока на движение, те са сухи чешми; ако имат импулс и посока на движение, те са течащи чешми, които носят живот в себе си. Човек е ценен дотолкова, доколкото може да даде нещо от себе си. В който момент престане да дава, всички го изоставят, никой не се интересува от него. — От какво се интересува пчелата? От меда. Значи, докато вашите мисли, чувства и желания имат мед в себе си, пчелите всякога ще ви търсят. Щом се свърши медът, пчелите престават да ви търсят. Ония мисли и чувства, които носят мед в себе си, наричаме вечни, постоянни. Ония, които не носят мед, наричаме временни, преходни. Ето защо, вие трябва да различавате естеството на своите мисли и чувства, да знаете как да се справяте с тях. В това отношение мислите, чувствата и желанията на човека могат да бъдат рационални и ирационални числа. И тъй, като ученици, вие трябва да си задавате въпроса, рационални ли са вашите мисли и чувства, и дали в дадения момент са постижими или непостижими. Ако са постижими, направете всичко нужно да ги постигнете. Ако не са постижими, не правете излишни усилия. Чакайте известно време, докато дойде момента за тяхното постигане. Това е наука, към която всеки трябва да се стреми. Ще кажете, че и без наука човек може да живее. Зависи, за каква наука говорите. Има една наука, без която човек временно поне може да живее. Обаче, дойдете ли до науката на живота, без нея никой не може да живее. Колкото по-малко познава човек тази наука, толкова по-големи страдания ще има. Който разполага 84
с науката на живота, лесно се справя с мъчнотиите, с беднотията, с болестите. Какво означава думата "беден” и как човек може да се справи с беднотията? Буквата "Б" подразбира познаване на Първия източник на живота. Беден ли си, не Го познаваш; богат ли си, познаваш Го. Буквата "Е" означава закон на размножаване. Който мисли право, може да увеличи мислите и чувствата си, т.е. да обогати своя вътрешен живот. Бедният не мисли право, затова се оплаква от положението си. Буквата "Д" е закон на равновесие. Буквата "Д" е закон на противоречие. За да се справи с мъчнотиите и противоречията си, човек трябва да сложи мост между тях и така да ги премине. Значи, беден човек е онзи, който не познава Първия Принцип на живота; не работи върху себе си, да се обогатява вътрешно; не уравновесява мисълта си, не мисли право и не слага мост между противоречията си: Какво трябва да направи, за да излезе от беднотията? Трябва да стане богат. Буквата "Т" в думата богат показва, че богатият е намерил пътя, по който може да постигне желанията си. За да реши задачата на живота си, бедният трябва да дружи с богати хора, да научи от тях, как използват условията, как се справят с мъчнотиите. Бедният е прост, невеж. Той носи книги в ръцете си, но не знае да чете. Богатият е учен човек. Ето защо, ако си беден, търси богатия, а не бедния, от когото нищо не можеш да придобиеш. Бедният има условия да стане учен, да забогатее, но трябва да дружи с хора, от които да се поучава. Не гледайте с лошо око и с недоволство на богатия, но учете се от него. Бедният е ученик, който трябва да се учи. Богатият е неговият учител. Както гладният отива на фурната да си купи хляб, жадният на извора, така бедният трябва да отива при богатия, да се ползува от неговото знание. Като ученици, вие трябва да се учите да превеждате нещата. Всяка отрицателна мисъл или всяко отрицателно състояние трябва да се превръща в положително. За пример, някой казва, че е неразположен, или обезсърчен, или недоволен и т.н. Той трябва да знае определено, на какво се дължи неразположението му. Човек не може да бъде абсолютно неразположен. Ако нещо внася някакво неразположение, друго нещо може да го разположи добре. Ако е обезсърчен или недоволен от нещо, друго нещо може да го насърчи и задоволи. Някой ученик е недоволен, че пропаднал по геометрия. Той казва: Скъсан съм по геометрия. Какво трябва 85
да правиш? Какво правят със скъсаните дрехи? Закърпват ги. Следователно, ако си скъсан на изпит, ще се закърпиш. Как става това закърпване? Ще поставиш лодката на своя живот в хоризонтално положение. Буквата "К" представя лодката на живота. Тя не може да бъде насочена нито към центъра на земята, нито към центъра на слънцето. Лодката на живота трябва да се движи хоризонтално по вълните на водата. За да не ви късат на изпитите, трябва да поставите лодката си в хоризонтално положение. Това значи, да отправяте към учителите си добри, светли мисли и чувства. Между учителя и ученика трябва да съществува правилна обмяна, т.е. хармонично преливане на чувствата и на мислите. Това е възможно, когато ученикът не се поставя по-горе от учителя си, нито наравно с него. За да може да излива нещо от себе си, учителят трябва да стои по-високо от ученика си. При това положение, и да падне ученикът, учителят всякога може да го повдигне. Невъзможно е между учителя и ученика да съществува равенство. Изобщо, на земята равенството не съществува. Равенството пречи на правилното развитие на хората. При известни условия равенството е благословение за човека, а при други нещастие. Представете си, че някой ви завърже през кръста и под мишците с въже и ви закачи на едно дърво, да висите известно време. Вън е тихо, спокойно, никакъв вятър не духа. Вие висите във въздуха в пълно равновесие, от нищо не смущавани, но положението ви е тежко. Какво трябва да правите, за да се освободите от въжето? Ако не можете сам да си помогнете, вие очаквате, да дойде някой отвън, да ви освободи от въжето. Ако се яви силен вятър и ви залюлее, въжето може да се скъса и да ви освободи от мъчнотията, в която се намирате. В този случай равновесието ще се наруши, но освобождение ще дойде. От гледището на обикновеното разбиране, вятърът създава малка психическа катастрофа. Без катастрофа човек не би могъл да попадне при новите условия на живот. Докато не влезе в тия условия, човек не би могъл да разреши задачите на своя живот. Обаче, за това се изисква учение и работа. Мнозина мислят, че, като изучават окултните науки, са постигнали много нещо. Не е лесно да стане човек окултист в пълния смисъл на думата. Не е лесно да познавате човека в геометричес86
ко и психическо отношение. Да познавате човека геометрически, това значи, да намерите трите допирни точки в него, където се срещат сеченията на плоскостите, в които действуват слънцето, луната и земята. Формите и организирането им в човека се определят от влиянието на слънцето върху него. Луната оказва влияние върху идеите и религията на човека. Затова казваме, че луната е майка на въображението, на идейния свят в човека. А материята, в която са облечени формите, е взета от земята. Значи, слънцето се занимава с ума на човека, луната със сърцето му, а земята с неговото тяло. Ако кръвоносната и дихателната системи в човека функционират правилно, той ще има весел, жизнерадостен, оптимистичен характер. Такъв човек се намира под влияние на слънцето. Луната ражда идеите, но не им дава насока. Слънцето дава насока на идеите. Земята пък е подобна на бирник. Тя държи точна Сметка, колко е дала и колко трябва да получи. Като знаете влиянието на планетите върху човека, специално на слънцето, вие трябва да имате правилни отношения към него. От това зависят и правилните отношения на луната и на земята към вас. Ако човек е в хармония със слънцето, ще бъде в хармония и с луната и земята. Доброто влияние на слънцето върху човека подобрява състоянието на артериалната кръв. Връзката между влиянието на слънцето върху артериалната кръв се крие в хармонията между мислите и чувствата на човека. Слънцето повдига човешките мисли и чувства, с което и кръвта на човека се пречиства. И обратно: хармоничните мисли, чувства и постъпки на човека хармонират с енергиите на слънцето, луната и земята, вследствие на което човек се радва на живота и се ползва от неговите блага. Това значи, да бъде човек окултист, да прилага окултната наука в живота си. Ще каже някой, че е окултист, защото имал идея за Бога. Това не е окултизъм. Истинският окултист поставя Бога на мястото на слънцето, ближните си на мястото на луната, а себе си на мястото на земята. В семейството си пък, бащата ще поставите на мястото на слънцето, майката на мястото на луната, а себе си на мястото на земята. Значи, положението на детето зависи от отношенията, които имат слънцето и луната към него. Ако бащата не благоволи към детето, майката сама нищо не може да направи. Отношенията на детето към бащата трябва 87
да бъдат разумни, а към майката любовни. Като знае това, човек трябва да има разумни отношения към Божиите закони, които действуват в космоса. Само при това положение енергиите в космоса ще потекат правилно в човешкия организъм, и той ще се чувствува здрав, енергичен и готов за работа. И тъй, ако ученикът не иска да пропадне на изпита, трябва винаги да държи учителя си по-високо от себе си. За да бъде синът добре поставен между родителите си, той трябва да поставя майка си и баща си на първо място, а себе си след тях. Ако постави себе си на първо място, той непременно ще бъде бит. За да не бъдете късани на изпитите си, да не бъдете бити и да не страдате, трябва да бъдете разумни, да превръщате правилно енергиите в своя живот, да не изпадате в статическо равновесие. За да бъдете щастливи, влезте в динамйческото равновесие на силите в природата. . Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. • ' 10. Лекция от Учителя, държана на 14 ноември, 1930 г. София. Изгрев. 88
Влизане и излизане -Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. В миналата лекция казахме, че за да бъде човек щастлив, непременно трябва да се наруши статистическото равновесие на силите в неговия организъм. С други думи казано: потенциалната енергия трябва да се превърне в кинетическа. Това превръщане трябва да става планомерно, под влиянието на разумни сили. За пример, човек има желание да стане учен, силен, богат. Това са желания, които се намират в потенциално състояние. Той има възможност да постигне желанията си, но енергиите им трябва да се превърнат в динамически, да дадат тласък на неговите мозъчни центрове, за да започне умът да работи. Това значи прокопаване на каналите, по които текат умствените енергии. Забелязано е, че колкото по-тесни са тръбите на канализацията, през които минават енергиите, толкова по-голямо е напрежението върху стените им. По-голямото напрежение прави човека по-активен. Този закон има отношение и към нервната система в човека. Ако тръбиците на нервната мрежа са тесни, а теченията, които минават през тях, са бързи, напрежението върху стените ще бъде голямо. За да не пропукат те, силата на енергията трябва да се намали. Ако стените на тръбиците са здрави, те издържат големи напрежения. Човек трябва да знае, доколко е издръжлива неговата нервна система. Иначе, ще стават големи пропуквания в нея. Тази е причината, поради която става изтичане на нервна енергия. За да не става това, тръбиците на нервната система трябва да се намират под известен наклон, да се намалява напрежението на енергията. Колкото по-малък е наклонът, толкова по-лесно се уравновесяват нервните енергии. При това положение, ние казваме, че човек има уравновесен характер. 89
Големите напрежения на нервната енергия са изключително явление в живота. За пример, когато ученикът държи изпити, напрежението на нервната му система е голямо. Щом свърши изпитите си, напрежението намалява, нервните влакна се отпущат, и целият организъм се успокоява. За да се възстанови спокойствието на нервната система, трябва да дойдат на помощ разумните сили в човешкия организъм. За пример, ръката обтяга лъка на цигулката или ловджийската стрела, и същата ръка ги разслабва. В случая, ръката е разумната сила, която освобождава лъка и стрелата от голямото напрежение. И тъй, когато дойде до голямо нервно напрежение, човек трябва да приложи разумността си, да излезе от това положение. Щом се намери в ограничения, той трябва да смени състоянието си, да излезе вън от тях. Представете си, че някой човек се намира пред един замък. Той вижда един бутон отвън, хваща го и веднага вратата на замъка се отваря. Влиза вътре, но тъмно е навсякъде. Напипва друг бутон, натиска го, и пред него се явява светлина прозореца се отваря. Той се разхожда из замъка и вижда трети бутон. Хваща бутона цялият покрив се отваря; той се намира под открито небе. Като прекара известно време в замъка, той започва да То изследва и вижда още един бутон, който не е пипал. Натиска бутона, но положението му се затруднява двете срещуположни стени се приближават една към друга. Ако остане в замъка ще бъде притиснат. Какво трябва да прави? Да излезе навън. Как ще излезе? Както е влязъл. Следователно, когато човек дойде до най-високата точка на живота си, трябва да бъде крайно внимателен, да запази равновесието на силите си. Наймалкото нарушаване на равновесието ще стане причина да падне на земята или да излезе от релсите на своя живот. Щом дойде до числото четири, човек трябва да слезе от голямата височина, да напусне замъка, или да смени състоянието, в което се намира. Какво представя замъкът? Човешкото тяло. Човек се ражда, т.е. влиза в замъка, живее известно време и след това умира излиза от замъка. Трябва ли човек да се ражда и умира? Трябва. Чрез раждането и смъртта човек минава през големи онитности. Той сам влиза в замъка, т.е. в тялото си, и сам излиза от него. Когато един умира, друг се ражда; когато един се ражда, друг умира. Това показва, че замъкът никога не остава празен. В този 90
смисъл, раждането и смъртта са многократни, а не еднократни процеси. С други думи казано: физическата енергия минава от едно състояние в друго, но никога не се губи. Потенциалната енергия минава в кинетическа, а кинетическата в потенциална. Сега, като слушате лекцията, някои казват, че нищо не разбират. Кога човек не разбира въпросите? Когато спи или когато е пиян. Човек може да бъде пиян и на физическия свят, и в света на чувствата и мислите. Значи, има чувства и мисли, които опияняват. Астрологически пияният човек е на спасителния бряг. Той има възможност да изтрезнее и да стане умен. Буквата ”П” показва, че плодът е узрял. Буквата ”И” показва, че човек има разбирания за живота. Буквата "Я" показва състояние на бременност. Човек е бременен с някаква идея, която трябва да роди. За да роди, той ще мине през големи мъчнотии и противоречия. Това се вижда в буквата "Н". Най-после ”Ъ” на края на думата показва, че пияният е минал през големи опитности, от които е поумнял. След това той тръгва по света да проповядва, да държи лекции против пиянството. Както виждате, думата "пиян" съдържа добри условия за поумняване на човека. Да се върнем към въпроса за влизането и излизането от замъка. "Влизане и излизане" са два процеса, две състояния, които трябва да стават съзнателно. Когато влиза някъде съзнателно и доброволно, човек трябва да излезе оттам по същия начин. Когато се натъква на известно състояниесъзнателно, той трябва и да излезе от него съзнателно. Обаче, има случаи, когато човек влиза някъде несъзнателно или с насилие и след това не може да излезе сам. Такова е положението на рибата, която несъзнателно влиза в мрежата и не може да излезе сама навън. Човек влиза в затвора, в участъка насилствено, без негово желание. Обаче, в хотел той влиза сам, доброволно. Следователно, всяка идея, която човек не може да разреши сам, го поставя в затвор или в участък. Той се блъска на една и на друга страна и казва: Тъмно ми е, не мога да разреша този въпрос, не мога да намеря изход от това положение. Всяка идея, която човек лесно решава, показва, че той сам е влязъл в замъка или в някой хотел, и сам може да излезе от него. Сега се явява друг въпрос: какво трябва да направите, ако, при влизането или излизането си от замъка, виждате един голям 91
камък, който ви препятствува? Камъкът е сложен точно пред вратата на замъка, тъй щото не можете да направите крачка напред. Ще кажете, че лесно се маха това препятствие. Обаче, писано е на камъка, никой да не го бута. Вие се спирате пред него и размишлявате: да го поместя или не? Надписът може да е поставен от някой 1 II 1 илософ, но може и от някой глупак. Как ще постъпите с камъка? Ще го преместим. После ще се яви мисълта: не сгреших ли, като преместих камъка? Не извърших ли някакво престъпление? Всяко действие, което внася дисхармония в цялото, наричаме престъпление. Обаче, всяко действие, което засяга личния интерес или личното благо на човека, е погрешка. Ако апаш нападне богат човек и го обере, това се счита за престъпление. Но, ако апашът види, че богатият се дави, и той веднага се хвърли във водата да го спасява, взима торбата с парите от ръката му, изважда го на брега и бяга с парите, това не е престъпление. Защо? Ако не беше взел торбата с парите от ръката на богатия и я хвърли на брега, богатият щеше да се удави. Престъплението не е в това, че го е освободил от тежката торба, но в задигането на торбата с парите. Апашът, обаче, разсъждава по друг начин. Той казва: Ако не бях сграбчил торбата от ръката на давещия и не бях я хвърлил на брега, той щеше да се удави. Аз спасих живота му, който струва не една торба, а много повече. При това, в дадения случай, само аз можах да спася богатия човек. Аз взимам торбата с парите, като възнаграждение за своя труд. Без мене и човекът, и торбата щяха да бъдат на дъното на морето. Ще кажете, че апашът трябваше да чака богатият сам да му благодари. Апашът не мисли така. В случая, той е господар на положението и решава въпроса според своето разбиране. Неговата постъпка нарушава частен интерес, без да внася дисхармония в цялото. Представете си, че един беден студент следва в странство, но парите му се свършват, и той се намира в безизходно положение. Какво да прави? Търси работа, никъде не намира. Приятели, познати има, но всички са бедни. Най-после дохожда до мисълта да краде. Тук той трябва да спре, да не реализира тази мисъл. Щом е дошъл до безизходно положение, той трябва да се разходи край реката, да види, дали някой не се дави. Намери ли такъв, да се хвърли във водата да спасява. Ще кажете, че това е невъзможно. 92
Как може да попадне на някой давещ се? Реката, т.е. водата представя живота. Значи, влезте в живота, между хората, и вгледайте се в това, което преживяват. Всякога ще намерите човек, който се дави, т.е. който е затънал някъде и се нуждае от чужда помощ. Помогнете на давещия, за да излезете от своето безизходно положение. Той ще ви възнагради щедро. Като ученици на живота, вие трябва да бъдете искрени, да не преувеличавате нещата. Ако сте гладували два-три дена, това още не е най-голямото нещастие. Вие не сте опитали всички пътища да излезете от трудното си положение. Да крадете, това е най-лесният, а същевременно и най-мъчният път, който човек може да избере. Много ли е, да не яде човек три дена? Някои хора пък имат големи мъчнотии, а казват, че са много добре. И това положение не е естествено. Ученикът трябва да бъде искрен към себе си, да не преувеличава, нито намалява нещата. Всяко нещо трябва да се представи в естествения му вид. Физиономистите изучават чертите на лицето, формата и големината на челото, на носа, на ушите, на устата и в зависимост от техните размери те разглеждат постъпките на хората. За пример, ако двама души имат еднакво високи чела по 6 см, и различно дълги по 12 и по 7 см, в първо време те ще вървят заедно, ще постъпват еднакво, но в края на крайщата ще се разделят. Защо? Различават се в проявите си. Къде е причината за това? Или в окръжаващата среда, или в самите тях. Те са различно построени, вследствие на което постъпват различно. За да познаете човека, трябва да го поставите в естествената му среда. Не попадне ли в средата си, ще стане едно от двете: или ще го насилят, или той сам ще се насили. И в двата случая човек ще се прояви такъв, какъвто не е. Първият, който има чело 6 см широко и 12 см дълго, е широкогръд, обича да поетизира. Ако е студент и се намира при неблагоприятни материални условия, той ще напусне университета и ще се върне в бащиния си дом. Той ще каже, че университетът не е за него. Тази работа не му се подава. Вторият студент ще преодолее мъчнотиите и ще свърши университета. Ако и двамата отидат на бойното поле, първият пак няма да издържи, а вторият ще издържи. Това не значи, че единият е лош, а другият добър. Ние имаме предвид тяхната издръжливост. И двамата имат нещо добро в себе си, но и на двамата лип93
сва нещо. Онзи, който има чело, дълго 12 см, е крайно чувствителен. Той обича да преувеличава нещата, да ги вижда по страшни, отколкото са в действителност, вследствие на което лесно се обезсърчава и не издържа. Човек трябва да се изучава, да знае, как е построен, какво съчетание на сили и на числа представя, за да може сам да си помага. Като изчислява и съпоставя силите, които са вложени в него, той трябва да бъде готов да понесе всички мъчнотии, на които се натъква. Никой не може да избегне мъчнотиите, но може да ги понесе разумно и да се ползува от тях. Дрехата, която се употребява, не може да се освободи от нечистотии, но може да се изпере и очисти. Ако не знае, как да я чисти, човек може да си причини много пакости. Той трябва да се научи, как да се чисти, как да изправя погрешките си. Не е Страшно, че човек прави погрешки; страшно е, когато не изправя погрешките си. Какво е положението на апаша, който спасил давещия се, но задигнал парите му? Богатият, който е спасен от смърт, иска да го види, да му благодари. Обаче, апашът бяга от него, не иска да го срещне, защото задигнал парите му. С това той се лишава от възможността да срещне една признателна душа и да свърже с нея приятелство. Той трябва да бъде готов, да изправи погрешката си. Като се намерят пред големи мъчнотии, мнозина казват, че Бог ги е поставил в това положение. Бог ли постави давещия във водата, да се удави? Той ли сложи на гърба му торбата с жълтици, да му тежи? В програмата на Божествения свят не стои мисълта да даде на богатия пари и да го прати да се дави. Ако човек носи в ума си идея, която не е съгласна със законите на природата, той сам е вложил тази идея в главата си. Може и окръжаващите да са вложили тази идея в ума му, но в никой случай тя не е поставена от Първата Причина на нещата. Ще каже някой, че иска да бъде добър. Ако се стреми към доброто, като Божествена мярка, желанието му е Божествено. Обаче, ако той иска да бъде добър само за момент, да се покаже пред хората, това желание е човешко и преходно. Да бъде човек добър или лош, това се определя от самия него. Само по себе си, доброто е вложено в човека от самото начало, но от него зависи в даден момент, да прояви ли злото или не. Добрият човек трябва да бъде разумен, да не пълни ума и сърцето си с празни, блуждаещи мисли и чувства. 94
Кои числа са щастливи, и кои не? Вие трябва да знаете това, да се ползувате от числата на всяко време. — Според вас, кои числа са щастливи? — Шесторката и деветорката. — Защо? — Защото са пълни числа, имат резервоар, в който се съдържат известни блага. Числото шест подразбира работа. Ако си градинар, ти трябва да. работиш на време, да използваш благоприятните условия. Ако не работиш на време, и плодове няма да имаш на време. Следователно, ако не работите на време, шесторката може да ви причини големи пакости. Опашката на деветорката показва, че потенциалната енергия се превръща в кинетическа. Като свържем деветорката с шесторката, енергията слиза в шесторката и чрез един малък фонтан се излива надолу, да полива градината. И тъй, като ученици, вие ще търсите разумни методи, с които да разрешавате задачите си. При това, ще знаете, че колкото и да са разумни методите ви, с тях можете да решавате само вашите задачи, само вашите мъчнотии и страдания. За пример, в общоевропейската война България изгуби много от своите земи. Всички заедно страдахте, но сам никой не можа да разреши този въпрос. Всички българи заедно можете да страдате за България, когато се намира в бедствие, или да се радвате, когато работите й вървят добре, но сам никой не може да разреши задачите й. Вашата задача е да определите, кои мисли и желания са ваши и кои чужди, на окръжаващата среда. Има желания и мисли, които принадлежат на Божествения свят. Човек се ползва главно от решаването на своите мисли и желания, както и от решаването на своите мъчнотии и страдания. Що се отнася до чуждите радости и страдания, ние казваме: Привилегия е за човека да участвува в радостите и страданията на своя народ. Привилегия е за човека да участвува в радостите на разумния свят. Сега не е достатъчно човек да отрича само нещата, да казва, че животът няма смисъл. Това е частично схващане. Това е разбиране на един човек, а не на всички хора. Ако някой философ казва, че животът има смисъл, това е негово мнение. Ако пък казва, че животът няма смисъл, и това е негово мнение. По какво съдите, дали животът има смисъл? Ако съзнанието ви е будно, животът има смисъл за вас; ако съзнанието ви не е будно животът няма никакъв смисъл. Докато човек мисли, чувствува и постъпва право, животът има смисъл; щом не може да мисли, чувствува и 95
постъпва право, животът няма смисъл. Ако мозъкът, дробовете и стомахът на човека работят добре, животът има смисъл за него; ако не работят добре, животът няма смисъл. Ако човек има приятели, животът му има смисъл; изгуби ли приятелите си, животът му се обезсмисля. Значи, смисълът на живота се определя от правилните. отношения на човека към самия себе и към окръжаващите. Следователно, ако човек става навреме и се радва на изгряващото слънце, животът му има смисъл. И тъй, за да се осмисли животът ви, пазете следните правила: Имайте характера на твърдата материя, без да се втвърдявате; имайте характера на водата, без да се изпарявате; имайте характера на въздуха, без да се люлеете на различни страни; имайте характера на светлината, без да се страхувате, че някой може да ви помрачи. Дръжте съзнанието си всякога будно и от нищо не се страхувайте. Бъдете свободни в мисълта, в чувствата и в постъпките си, но не своенравни. Да бъдеш свободен, това значи, където минеш, никого да не закачиш, никого да не предизвикаш. За да разберете, доколко сте свободни, изучавайте се във всички положения: като учен и като прост; като пръв богаташ в света и като последен бедняк. Човек неизбежно минава през всички положения на живота, за да се изучава. Каквото помисли човек, това става. За това казваме, че мисълта на човека определя положението и мястото му в живота. Мисълта определя, да бъде човек богат или беден. Затова именно, човек не трябва да се страхува от нищо. Ако мисълта определя богатството, тя определя и сиромашията; ако мисълта определя невежеството, тя определя и знанието; ако мисълта определя нещастието, тя определя и щастието. Зад мисълта седи разумната сила, която определя човешкия живот. Разумността е причина, да се подобри или влоши живота на човека; ако прилага разумността си, животът му ще бъде добър; ако не прилага разумността си, животът му се влошава. Човек трябва да бъде искрен, да не преувеличава или намалява нещата, но да ги представя в тяхната действителност, както са. За пример, някой казва: Бял ден не съм видял в живота си! Той не говори истината. Цял живот гладувам. И това не е истина. Големи добрини съм направил. Той преувеличава нещата. Две добрини направил и мисли, че много нещо е направил. Никакво зло не съм видял в живота си. Главата му е пукната на 96
десет места, а той казва, че не е видял зло в живота си. Като ученици, вие трябва да имате свободна мисъл, да не се ограничавате сами. Свободата включва в себе си търпение. Свободният човек е търпелив. Когато иска нещо от природата, свободният човек чака спокойно момента, когато природата му дава това, което е желал. Природата прави много опити с човека, докато му даде необходимото. Вярвайте в разумната природа и спокойно очаквайте благата, които тя е определила за вас. -Само светлият път на мъдростта води към истината. Е -В истината е скрит животът. 1 1. Лекция от Учителя, държана на 21 ноември, 1930 г. София. Изгрев.
Кръгово движение -Само светлият път на мъдростта води към истината. -В истината е скрит животът. Ще ви дам следната задача: 10 ученика за 6 дена прочитат 500 страници. Колко страници прочита един от тях на ден, както се знае, че всички четат по еднакъв брой страници? Всеки ученик 500 Q Ь А чете на ден страници. Ако страниците на прочетената книга са малки, учениците не са от много способните, не обичат да четат. Обаче, ако страниците са големи, а при това от някоя математическа книга, с формули и изчисления, осем страници не са малко. Книги по литература и математика не се четат еднакво бързо. При математическите книги ученикът се спира на много места да пише, вади си бележки, решава задачи. Също така и мозъчните центрове, които взимат участие при четене на литературни и на математически книги, не се развиват еднакво. Центърът за литература е един, а за математика друг. Те се намират на различни места в мозъка. Начертайте на дъската една окръжност. Прекарайте двата диаметъра, които са перпендикулярни един към друг. Представете си, че точка А е изток, т.е. място, където енергията се проявява. Ако се намирате на някоя точка на окръжността и се стремите към точка А, можете да минете по два пътя отгоре и отдолу, но в две противоположни посоки. Обаче, ако се намирате в точка В на окръжността, можете да минете направо по диаметъра ВА, и веднага ще дойдете в точка А. Представете си, че точка А е месторождение на някое дете. Като расте, детето се изкачва нагоре и дохожда до точка С най-високото място на неговото развитие. Оттам то постепенно слиза и дохожда до точка В неговото за98
лязване. Когато човек залезе, казваме, че той умира. Ьиг. 1 LIC Какво става с енергията, която този човек е съдържал? Отива в пространството. От пространството тази енергия се възприема от друг проводник, където претърпява известно превръщане. Ако се е сгъстила, тя остава на физическия свят; ако се е разширила и разделила, тя влиза или в духовния, или в умствения свят. Физическата енергия в човека се превръща в умствена, само ако той има силно и ненреривно желание да учи. Това желание е толкова по-силно, колкото повече хора го поддържат. За пример, ако майката и бащата, дедите и бабите на едно дете са били ученолюбиви, и детето ще бъде ученолюбиво. То приема тази енергия от всички, които са живели преди него, и се проявява като способно, активно, работно — главно в умствения свят. И затова казваме, че е невъзможно детето да бъде способно, ако родителите и дедите му не са били способни. да ка на то Следователно, ако едно дете има обич към знанието, иска стане учен човек, то работи в областта на ума и развива мозьси. Ако пък желае да стане добър човек, то работи в областта сърцето. Обаче, ако пожелае да стане силен, физически здрав, работи в областта на физическите сили. Това дете расте бързо II JI и в скоро време ще развие силни мускули. То може да стане ат лет, но за сметка на физиката му, слабо ще се развиват умът и сърцето. Човек трябва да работи едновременно в трите свята физи
ческия, сърдечния и в умствения, да се развива правилно. За пример, като яде, човек трябва да влага в този процес и сърцето си, и ума си едновременно. Устата дъвче, изразходва физическа енергия; сърцето изпитва приятността, т.е. влага чувства; умът пък възприема вкуса, т.е. влага умствена енергия. Всяка проява или всяко действие е ценно, когато в него взимат участие умът, сърцето и волята едновременно. При това, човек трябва да анализира своите прояви, да знае, докъде се простира дейността на ума, докъде тази на сърцето и докъде — волята. Само така той може да изучава себе си и своите ближни. Ако не прави тънък, психологически анализ на своите действия, човек не може да придобива знания. Като учи, човек често изпада в съмнения. Ето едно състояние, което заслужава да се изучи. Някой ученик е способен, излиза на дъската да решава задачи, но се съмнява, дали ще реши задачата. — Защо се съмнява? Кой е причина да влезе съмнение в него? Или учителят, или учениците. Ученикът се съмнява, да не би учителят да му даде някоя мъчна задача. Ако не се съмнява в учителя си, той се съмнява в съучениците си, да не го смутят по някакъв начин. Като ученици, вие трябва да изучавате всяка своя мисъл, всяко свое чувствои действие, да знаете, кога и доколко може да се увеличи или намали тяхната интензивност. За пример, като изучавате кръга на своята дейност, вие можете да я разделите на четири полета: умствена, сърдечна, волева и чисто физическа. В точка А се проявява умствената дейност, която постепенно се увеличава. В точка С тя е най-силна. Като слиза надолу, умствената енергия се превръща в чувствена, която става най-силна в точка В. От тази точка енергията става волева. Тя действува най-много в областта от В до Д. От точка Д до А се проявява физическата енергия, и човек мисли главно за ядене и пиене. Отношението между тези енергии се изразява математически с общото отношение: А:В = В:С =С:Д =Д:А. Тези енергии са затворени в кръга, кой го представя дейността на човека. Те се намират в тясна зависимост помежду си: ако се усили умствената дейност, чувствената намалява. И обратно: ако чувствената дейност се усилва, умствената се намалява. Ако кръгът е затворен и не дохожда никакъв прилив на енергия отвън, тогава част от умствената и сърдечна енергия минава 100