Перпендикулярно отношение

Младежки окултен клас / изд. Алфа-Дар

"Перпендикулярно отношение", Младежки окултен клас. Година 13 (1933 − 1934) , Лекции: 7-9, 11-12, 26-32, 37-44.
Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2004, ISBN 954-8785-47-1

съдържание

БЕИНСАДУНО (Учителя Петър Дънов) Младежки окултен клас Година 13 (1933-1934) Лекции: 7-9; 11-12; 26-32; 37-44
ALPHA-DAR, 2004 Никол филасие, „Лотос“, корица ISBN 954-8785-47-1
ПЕРПЕНДИКУЛЯРНО ОТНОШЕНИЕ „Отче наш“ Имате ли зададена тема? (Имаме.) Сега аз съм от друг свят, не разбирам какво е добра и лоша постъпка. Какво разбирате, какво е добра и какво е лоша постъпка. Чудна работа, нали това е правата постъпка (фиг. 1 А). Де е лошото, че е крива постъпката (фиг. 2-11)? Кривината в какво седи? Тук е тесният път правата линия по-малко време взема. Кривата, кривият път, по-дълго време взема. Господарят се сърди, че е закъснял. Де е кривата постъпка че е закъснял 5 10 фиг минути. Няма никаква постъпка, но има едно съвпадение на нещата, има друга среда. Дави се някой във водата, ти закъсняваш с половин час и той се удави. Той се е удавил, не съм отишъл на време, защо аз да съм отговорен? Той като влиза във водата, защо мене държат отговорен. Той се дави, а мене държат отговорен. Казват: „Ти си хванал кривия път и не си могъл да дойдеш на време да го избавиш.“ 10; 1.5. Отношение има, следователно има съвпадение едно цяло и пет десети. Може да се направи един малък извод. Между 10 и 1.5 има отношение. Оттам може да извадим един закон. Десет кила картофи по един лев и 50 стотинки 3
колко прави? 15 лева. Махнете точката. Искате да знаете колко стотинки правят. Вие знаете 150 стотинки. Или 1,5 в дадения случай какво означава? Или 1 и 1/2 какво означава? Какво означавате по един лев и 20 стотинки колко струват тия картофи? (12 лева.) Защо именно 12 лева ще струват? Подобни извлечения имаме ако лицето е дълго или ако носът е дълъг. Има общи положения, които са верни. Но въпросът е за дължината на носа. Дългият нос означава интелигентен нос, а късият нос всякога означава повече чувства. Такава голяма интелигентност няма в късия нос. Но каква е дължината, дължината не е определена. Онези, които са определяли, не са определили коя е оная малка дължина на носа, дето започва носът, за да покажат, че този е един умен човек. Носът е специфично построен у хората, които са умни. Има известна дължина. Но сега онези, които измерват лицето, нямат абсолютната мярка, с която се мери. Откъде започва нормата, с която се мери човешката интелигентност. Защото, за да бъде носът интелигентен, той трябва да има няколко качества. Какво се подразбира под думата кръг? Ако на дъската начертая кръг, това кръг ли е (фиг. 3)? То е кръг, но не е правилен кръг. Да направим още един опит. Този кръг не е фиг з правилен. Защо не е правилен? Защото всичките точки не са еднакво отдалечени от центъра. Защо не са еднакво отдалечени? Понеже аз не съставям центъра на този кръг. Следователно всяко нещо, на което ти не си център, ти не може да го направиш тъй, както трябва. Този пергел може да направи кръга по-хубаво от мене. (Учителя чертае кръг с пергела.) Питам: 4
Този пергел, който прави кръга по-хубаво от мене, той по-учен ли е от мене? Той не направи кръга, но аз си послужих с този пергел. Сега какъв е далечният извод? Вие не правите далечни изводи. Ти прокарваш известна теория. Но тази теория не си я създал, ти си чел и се захващаш да обработиш, да развиеш нечия теория. Питам: След като си развил теорията и доказваш тази теория, след като я доказваш, по-учен ли си от онзи, който е създал теорията? Не, но я разбираш. Или другояче казано, имате един развит желъд и един желъд като зародиш на развитие. Желъдът е образувал едно голямо дърво. Кой е по-умен развитото дърво или желъдът? Сега могат да се намерят много причини, да се обясняват. Може да кажете, че развитият желъд е по-умен от неразвития. Но как така? Ако мислиш, че неразвитият желъд не е толкова умен, тогава как е възможно това, което не е толкова умно, да се развие и умно да стане. Според теорията на Дарвина от нисшите организми се развива т висшите. Може ли в един човек да се развият известни качества, които не са съществували в самия зародиш? Как мислите, възможно ли е? Възможно е да се явят в извес тни дървета качества, които не са съществували в зародиша, но как ще обясните отделните случаи. Отива те ири някоя праскова или при някоя слива и виждате, че там растат на едно и също място и праскови, и сливи. Как ще си обясните? Присадени са. Но в закона на присаждането има едно изключение. Кое на кое се присажда? Семка на семка и костилка на костилка. Ако присадиш семка на костилка, нищо не става. Някои от вас занимавали ли са се с градинарство? 5
Следователно, щом разгледате човешкия живот в самия зародиш, какво се крие в човека. Казвате: Този човек върви по един естествен път, по правилен път на развитие. Но когато у него се явят някои черти, които ги няма в семето на самия човек, в човешкото естество ги няма, не прииждат отвън, ние виждаме, че те са присадени. За пример вземете чувството на страх. В най-напредналите същества, в съвършените същества има чувство на страх. Да ви дам един пример. Във водата има ли страх, че може да се счупи? Само за обяснение: имате едно гърне. Може ли да кажете, че в него има страх? Издаването на известни звукове показва, че има известна възможност. За пример вземете една стомна. Ако стомната е празна и я почукаме, тя издава известен тон. Ако напълните стомната и почукате, този тон е по-тъп, нали? Като почукате, звукът е тъп. Също така и динята преди да е узряла, е като стомната. Като я чукате, кънти, после като узрее, като почукате, звукът е тъп, показва, че динята е узряла. Имате два звука първият звук е ясен; звукът на динята показва много страх, че може да се счупи. Вторият звук, тъпият казва: „Аз никога не се чупя, където и да ме хвърлите, каквото и да направите, не се чупя.“ Но какво става с водата? Вместо да се чупи, тя се разлага. Щом като легне на земята, вие вече не може да я намерите, където и да я турите. Но ако начупите една стомна и я хвърлите на земята, какво ще направи? Следователно от стомната и водата, от счупената стомна и от разлятата вода хората изваждат две правила. Кои са тези правила, които всеки един от вас употребява. Първото правило, което извадил човек: като направиш една погрешка, за да се избавиш от нея, ти ще се скриеш, ще употребиш метода на водата. 6
Праведният човек не прави погрешки. Той употребява системата на стомната, казва: „Аз не се крия.“ Някъде той ще остави или счупено или несчупено. Казва: „Нека ме знаят.“ Стомната, щом се счупи, може да остане вън, а водата, като се разлее, ще се скрие. Ако един праведен човек направи погрешка, той ще употреби метода на стомната. Ако е неправеден човек, ако е грешен или ако е страхлив, той върви по пътя на водата. Праведният върви по положението на счупената стомна. Има отношение между туй, което се чупи, и туй, което се разлива. Има една допирна точка, ако разумният човек, е казал на стомната да се примири. Какво примирение може да има между един лош човек и един добър човек? Изваждам пак едно правило: Водата, която се крие, е лошият човек. Праведният човек е, който се чупи. Той единствен се чупи. Тогава, за да не се разлива водата и да не се чупи стомната, турете водата в стомната. Ще турите лошия човек и праведния г ще го пази. Защо ще го пази? За да не се разлива. Защо е лошият човек? За да не се чупи. Тогава изваждам правило: Защо трябва да ставаш лош? За да не се чупиш. 11о защо трябва да ставаш праведен? За да не се разливаш. Схващате ли право защо той е станал лош и защо е станал праведен. Той е станал лош, за да не се разлива, а защо е трябвало да стане праведен? Водата се разлива. А за да не се разлива водата, той трябва да бъде в стомната. Нали като направиш една погрешка, ти искаш да се скриеш някъде. Лошият човек винаги се крие, а праведният казва: „Трябва да си призная погрешката.“ Ние искаме да примирим нещата, за да не се разливат и да не се чупят. Тогава водата трябва да бъде в стомната. 7
А къде трябва да бъде стомната? Водата трябва да бъде в стомната, а стомната трябва да бъде около водата. Слушайте сега: Ако турите една празна стомна във водата, ще се счупи ли? Няма да се счупи никога, понеже водата е пластична. Ако влезеш при един лош човек, ти не може да се счупиш. Влезеш между праведни, ти може да се счупиш. Една стомна между другите стомни има възможност да се счупи. Ако един праведен човек влезе между лошите хора, те ще го държат като писано яйце. Един човек между лошите хора те с години го чакат може да бъде почтен гражданин. Същото нещо е, когато един лош човек дойде между добрите хора. Те го гощават и той е особен екземпляр. Сега вие не може да си представите защо е така. Че така е в света. В турско време, като дойде едно заптие или някой съвременен началник или някой мирови съдия мировият съдия в турско време се наричаше кадия, като дойде той, веднага българите се разтичат, показват, че имат нужда от него. Те ще го нагостят хубаво, защото един ден ще имат нужда от него. Като го угощават, той се счита задължен някой път и той да услужи. Та българите услужваха на турците от страх, че ще имат нужда от тях. Сега да оставим тези работи какво е било между българите и турците. От една случайност какъв закон можем да извадим? От много случайности можем да извадим едно правило. От много правила какво може да извлечете? Какво правят много правила? От много правила се образува един закон. Колко правила трябват, за да се образува един закон? Имате единица. Тази единица колко пъти трябва да се умножи, за да стане цяло? (4 пъти.) Може да питаме, защо четири пъти трябва да се умножи. Сега трябва да доказвате. Тъй е, щом се умножи 4 пъти, тогава 8
имате единица. Имате едно цяло число. Каква е разликата между цялото и частите? Сега другата мисъл, на която искам да ви наведа. Нали в този кръг вие ще кажете, че А е еднакво на В. Но ако този кръг го поставите в хоризонтално положение, кое ще бъде нагоре? 2 по 2 е равно на 4. Кога линията е винаги нагоре? Когато е перпендикуляр. Можете ли в един кръг да теглите перпендикуляр. Не може да теглите. Перпендикулярът вече означава сфера. В една сфера може да теглите перпендикляр. Щом имате перпендикуляр, то показва вече едно ф триизмерно пространство. Затуй в това ' ' положение как може да теглите перпендикуляр? (В равнината, в която е начертана окрьжпостта.) Правата В е перпендикуляр на А. Ако два пъти се умножи, ще имате повърхнина, ако още два пъти се умножи, ще имате сфера. Във всичката съвременна наука, дсто участвува човешкият дух, това са изводи, методи. I еометрията и математиката, това е език на природата. Всеки един от вас, който иска да изучава природата няма по-добър начин от геометрията и математиката. Това са начини, пътища, по които вие може да изучава те жива та природа. Тези линии, фигури, кръгове и сфери, кои то съществуват, трябва да се оживят, трябва да бъде първо ясно, понятно на вас. Какво нещо е точката? Какво нещо е правата линия? Какво нещо е повърхнина та? Какво нещо са успоредните линии. Какво нещо е триъгълникът, четириъгълникът, петоъгълникът, шестоъгълникът, сферата? Какво пред9
ставя една правилна фигура, елипсата, параболата, хиперболата и т. н.? Това са съчетания, вие трябва да ги изучавате, тъй както музикантите изучават известни тонове. От седемте тона се образува цяла музика. Седемте тона с повторение, имате и спомагателни знаци диези и бемоли те образуват цялата сегашна музика. Да допуснем сега, че в музикално отношение имате тона ми. Той е най-правилен тон. Кой следва ми? В гамата има известни съчетания. Ако вземете ми или ре, кой тон трябва да вземете след ре. Може да кажете след ми да вземете ре. Но само при известни условия може да се вземе ми. Щом вземеш тона ми, той поражда мисъл у тебе. Искаш да реализираш тази мисъл на физическото поле. Ако този тон трепти в теб, умът ти се проявява. Ако не мислиш и искаш да я приложиш на повърхнината, ти ще се върнеш назад, няма да вървиш напред. Ще вземеш ре. Тогава може ли някой да вземе ми и ре назад. Може да се вземе. Ако вземете ре сега, показва, че нещата са на физическия свят. Ти искаш да се индивидуализираш следре. Ако тази работа е оформена, има плод. Кой тон ще вземеш сега? Тогава представете си, че един студент, който е в училището, казва: „Нямам си парици!“ Той не се плаши, но констатира факта. Писал едно писмо на баща си, писмото иде и парите носи. Какво ще кажете вие? Я ми дайте тона ми. Дайте ми ре. Дойдоха парите. Сега той е радостен, иска да купи нещо за обяд. Кой тон трябва да дойде сега? Отворил се широко, ще дойде ла. Тя е щедра, иска да се покаже. Като срещне другарите си, той е радостен, весел. Той пее ла. Казва: „Нямаш парици.“ Ре дойдоха парите. Сега ще ядем, ще пием, ще вземем тона ла. Но всякога в живота, когато човек води един естествен живот, в него всичките 10
мисли, които се явяват, се явяват в известни музикални тонове. Трябва да знаеш откъде започва всяко едно приятно чувство в тебе. В началото това чувство проявило ли се е? Ще се прояви ли? Ще мислиш върху известни работи. Или сполуката в живота зависи от това кой тон ще вземеш. Защото, ако започнеш една работа в ре, в началото ти няма да я свършиш. Тя е много добра работа. Природата винаги започва с един мек тон. Или всяка сполука в света трябва да започне с най-малко съпротивление. Сполуката в живота винаги върви по пътя на най-малкото съпротивление. Човекът, който е в Божествения пьт на най-малките съпротивления, той ще сполучи. Накрая гой ще се обезсили. Следователно резултатите, които ще постигне, няма да може да го ползуват. Умният ще мночне с най-малките съпротивления, че да има достатъчно сили да използува, каквато и мъчнотия да дойде. Тогава, ка то имате някоя мъчнотия, вие ще разрешите въпроса, но накрая вие ще се усетите така обезсилен, че няма да ви пол ?ува вашето разрешение. Помнете друго едно правило, кое то съществува че зад всичките мъчнотии, побуждсиия, които човек има, каквото и да е материално побужденис, какъвто и да е подтик, каквото и да е намислил, зад туй седи една велика разумност. Каквото и желание да имаш, зад всяко желание, зад всяка постъпка в природата седи една разумност, която подтиква туй движение. За пример вие виждате, че се движи цял един трен. Има един машинист, който ръководи този трен. Но кой ръководи в дадения случай обществото, държавата? Най-първо трябва да знаете в света има четири цифри. Четири пъти може да преведете туй правило. Една 11
четвърт веднъж; ако умножите на цялото, ще получите цялото. В имагинерните числа, ако умножите едно въображаемо число четири пъти само на себе си, ще се получи цялото. Най-първо вие имате едно желание, но за да се постигне каквото и да е желание в геометрическа форма, вие сте един център. Центърът А е индивидуалният живот сега да обясним теорията, която седи там. Това са сега ми и ре това са фа и ми. За да се постигне каква и да е постъпка в света, вие трябва да се поляризирате. Ще имате тогаваЛВ правата линия, то е посоката. Правата линия вие сте се поляризирали. АВ това е човекът, поляризиран. Туй е първото положение. Второто положение, то е посоката около вас. Третото положение, това е държавата и тя се налага. Зад държавата седи четвъртото положение, което наричаме Бог, който регулира всички неща. Най-първо онзи в тебе, който работи, ще се поляризира, след туй иде обществото, после държавата и най-после иде Божественото в света, то образува цялото четири пъти около себе си. Ти трябва да вземеш четири неща: първо ти, после окръжаващата среда обществото, след туй трябва да вземеш предвид държавата и най-после трябва да вземеш живата природа, или Бог, Който е в центъра. Бог в дадения случай е пътят, целта, която има всичко в себе си. След Бога ти нищо не може да имаш. Ще имаш известни постижения. Ще имаш постижението на правата линия, ще имаш постижението на плоскостта, после ще имаш постиженията на куба и най-после ще имаш постиженията на тесаракта! Тогава бих употребил кривата линия. В дадения случай, в нашето триизмерно пространство, кубът е като емблема на тесаракта. Затова се туря кръга и се казва кри12
волинеен кръг. В нашия свят той е кръгът, а в четириизмерното пространство има съвсем друго отношение. Ако този квадрат го завъртите около своя център, какво ще образува? Кръг ще образува, нали? А неговите страни са плътни. Следователно той трябва да има четири допирни точки. Единствените точки в квадрата, това са четирите точки, на които може да разчитащ (фиг. 4). Имате CD. Откъде може да стане пречупването? Но единственото безпрепятствено място, откъдето ти може да излезеш навън, това са четирите ъгла. Ъгълът А, ъгълът В, ъгълът С и ъгълът D те са единственото сигурно място, на което може да разчиташ. Това са принципи вътре в тебе, които фиг принципи са, че ти най-първо трябва да имаш едно здраво тяло, след здраво го тяло ти трябва да бъдеш достатъчно силен, трябва да имаш отличен ум, който мисли, и след това трябва да имаш една природа, с която да си във връзка да имаш нещо, на което може да разчиташ. Та казвам: Не е само в отражението.) 1д кажем, даден човек е умен човек. Аз разбирам негова та глава. Но той е много добър човек разбирам негово то сърце. Ама той е много силен разбирам неговата мускулна сила. И още нещо трябва. Той трябва да живее в едно единение с Бога. Той може да има ум, за да мисли, изисква се широк свят, тяло, дробове за да диша, трябва въздух, който постоянно да приема. А тази сила трябва да има материя, с която да работи. Сега по някой път пие се заблуждаваме от нещата. Седим и казваме: „Няма Господ! То е празна работа.“ Но 13
не може да разсъждаваме. Да ви приведа един пример. „Няма Господ“ какво означава? Един адепт взел едно дете, да направи един опит. Той взел детето и му внушил, че човек сам се ражда, че вън от него нищо не съществува. След години, когато детето станало на 21 години, идва баща му и му казва, че той му е бъща. „Не може казва аз от само себе си се родих.“ А бащата счита, че има знание, че туй, което детето говори, не е истина. Разумната природа, която те е създала и на която ти дължиш, ти седиш и казваш, че тя е празна работа. Там е възпитанието. Учените хора му доказват, че има баща, то казва: „Нямам никакъв баща. Аз не го признавам.“ В природата се изискват само пет минути, за да ви докажат нещо. Ако те турят на въжето и те стегнат, моментално ще ти покажат, че има нещо добро, без което ти не може да живееш. Хубаво, ако ти си самостоятелен, ако няма нищо, ако ти си единственият фактор, тогава ти нямаш нужда от въздух, от вода, от хляб, най-после нямаш нужда да мислиш. Но има четири неща, които са необходими, без които човек не може. Животът започва с човешката мисъл, животът започва с човешките чувства, животът започва с човешката сила и най-после животът е свързан с туй, което е проявило цялото тяло на човека, което е разултат на една разумна материя. Цялото тяло във нас показва онова, което Бог е създал. Никой да не казва, че аз нищо нямам. Имаш едно тяло, ти си собственика! Тогава туй тяло има една глава, едно сърце, дето са чувствата, мускулите, дето е силата, и най-после цялото тяло е неговото отношение. Щом имаш едно тяло, ти можеш всичко да постигнеш. То ти е дадено вече. Няма какво да се обезсърчаваш. В какво се състои човекът? Твоето тяло то всичко може да постигне. Сле14
дователно и хляб ще има, и вода, и общество. Следователно може да бъдеш учен, силен, богат. Всичко може да постигнеш, но трябва да спазваш други закони. Идеята във вас трябва да бъде строго определена. Защото когато се казват тези идеи, не знаете защо се казват. Ти казваш: „Има Господ, има нещо в света.“ Бог е туй, без което ти не можеш. За Бога ги не може да мислиш. Ти Бога не може да Го чувствуваш. Ти не може да живееш вътре в Него. Той ти е дал всичките възможности. Ти в себе си може да чувствуваш присвс гвисто на Бога, но никога не може да си съставиш една идея какво нещо е Бог. Защото както и да Го представиш, ще Го представиш в онзи резултат, който Той ти е създал. Бог с, Който е създал тялото. Ти винаги ще си Го представяш в резултат. Този резултат съставя четири положения. 11ърво, да вярваш в Бога подразбира, че ти трябва да мислиш. Ти, за да вярваш в Бога, трябва да чувствуваш. Ги за да вярваш в Бога, трябва да имаш сила, ти трябва да имаш едно тяло и да си господар на това тяло юва е воля та. (ледователно всичко туй ще го туриш на опит. Може да опи таш, че действително има една разумност в све та, в коя то ги живееш, от която зависят всички твои постъпки. Не си ти единственото разумно същес тво, сад тебе седят милиони разумни същества, много по-разумни, отколкото си ти. Всички те работят. Не чс те мисля т само за тебе, но те имат предвид твоето благо. 11якон път вие не може да си представите защо мислят заради вас. Когато вашият малък пръст е здрав, вие никак пе мислите за него, даже не мислите, че на крака си имате малко пръстче. Здраво ви е, никак не мислите за него. Но един ден ви заболи малкото пръстче, обръщате внимание, милвате го, вие 15
постоянно се грижите за малкото пръстче, защото почвате да съзнавате, че от това малкото пръстче много зависи. За тия разумни същества пожеланието за постижение е едно благо. Когато ние искаме да постигнем нещо, за тия разумни същества е една болка в техния крак и, за да се избавят от тази болка, те го направят. За нас това е постижение. Когато ние искаме да постигнем нещо, то за тях е болка и ще превържат болката, ще турят мехлем. Тия мехлеми са едно благо за нас. Тази превръзка за нас с едно постижение. Казваме: „Добихме нещо.“ То е само във фигуративен смисъл. Искам да ви покажа защо вашият живот седи на радиуса при сферата над вас и ако вие вървите по този правилен път, може всичко да постигнете по пътя на бързото съпротивление. За вас, за вашите другари, за вашето общество, за Бога, то са четири положения, които трябва да имате. Здрава глава, дробове, стомах (ние го наричаме банкерин, касиер на Бога) и най-после Божественото, туй ние го наричаме вътрешна връзка. То е Божествената възможност на всички твои постижения. Ако така седи идеята във вашия ум, вие няма да се нервирате. Някой път се заражда борба, хората се борят един с друг. Тук практически има една идея. Как ще ми представите практически тази идея. Практически как ще ми докажете в живата геометрия? Как ще ми докажете де е правата линия, де е плоскостта, де е триизмерното пространство в геометрията, но в живата геометрия. Казвате: „С ума си го разбирам.“ Не само с ума си да разбираме, но и сърцето и ръцете да го разберат, всички около мене да го разберат. Сега както се разправя за този кръг, има нещо неясно. Как ще го разправите, че да бъде ясно и за ума ми, и за сърцето 16
ми, и за силата ми, пък и тялото ми да го разбере. Ето аз как бих го показал. Представете си, че вие сте вързан. Срещате един човек, който е крайно енергичен, но е вързан. Разбойниците са го съблекли гол-голеничък и му вързали ръцете и краката и той не може да се обърне. Иска му се да покаже, че има четириизмерно пространство. Най-първо изваждам един нож, разрязвам въжето. Образувам една връзка между него и себе си. След туй второто положение, казвам: „Стани сега.“ Той е благороден, но е гол при мене. Но той за хората ще бъде облечен. Аз му давам дрехи, обуща, шапка и той се облича като мене. Този човек е седял няколко дена гладен. Завеждам го вкъщи и той, и аз сядаме да ядем. Най-после завеждам го в църква и двамата се молим на Бога да ни помогне да свьршим една добра работа. Завеждам го на леглото в стаята, да иде в оня свят да си почине. Спането според мен е едно доказателство, което самд нищо не може да докаже. Що е спането? Отиване при Онзи, Кон го ни е създал. И аз се явявам и казвам: Днес освободих един човек там и там. Той се явява и казва: „Аз съм много благодарен.“ И аз благодаря на Бога, и той благодари на Бога. Образува се вече една връзка между нас. Гой има една ясна представа. Аз му казвам: Ще идеш при моите домашни. Но и аз отивам на главната станция. Той и аз отиваме на главната станция. Коя е главна та с танция кревата. Там като идеш, какво положение трябва да вземеш? Винаги ще легнеш в едно попивателно положение. Ако искаш добре да спиш, краката ти 'трябва да бъдат успоредни, не прекръстосани. Не си преплитайте краката, когато спите. После много пъти ка то легнете на лявата страна, туряте си дясната ръка на лявата или обратно. Хубавото 17
спане е, когато легнеш на кревата, тури ръцете си успоредно и краката си успоредно и да има едно малко помръдване на краката. Работата е добре свършена. Успоредни трябва да бъдат ръцете. Ще оставиш да работят онези, които се занимават с тялото, понеже като излезеш от тялото, ти ще имаш достатъчно слуги да работят. Като присъствува господарят, всичките слуги треперят, не са свободни. Пък като излезе господарят, слугите вече шетат, те си поправят работата. Но ако господарят не излезе, слугите не си вършат свободно работата. Защото той все прави забележки. От тялото си трябва да излезеш, да не правиш забележки на слугите си, да ги оставиш свободни. Та сега, дето вие не сполучвате, вие не оставяте вашите слуги да си гледат работата, както трябва. Някои са станали господари не само на себе си, но и на своите слуги. Вие искате да станете господари на цялата природа, че каквото искате, да стане. Тази идея във вас е много едностранчива. Не е само вашето прошение, но има милиони същества, които дават своите заявления; и те се молят на Бога за нещо. Че колко заявления има дадени? Всички те трябва да се разгледат поред. Ти искаш изведнъж, в пет минути; пък твоята работа, едно малко заявление, докато се разреши, изисква най-малко една година. Или само за разяснение. Да приемем, че някой може да каже тъй: „Моята работа лесно може да се разреши. Може би ще се разреши първа.“ Ако твоята работа се свърши, значи е била най-важната. Ако някой път нашите желания изостанат, те не са толкова потребни. Което бързо стане, то е най-потребно. Туй, което е необходимо, ти винаги ще го имаш. Въздуха, който аз дишам, всякога го имам, водата, която пия, хляба 18
имам ги. Но ако имам желание да имам едно камилско перо на шапката, то трябва да пратим някого в Африка да го донесе. В България има ли камилски пера? Има, мисля. Или някой от вас иска да стане музикант. Някои от вас, както ви гледам, ръце нямате, уши нямате, дълго време трябва да работите, докато станете гениални музиканти. Колко време има да се чукат тия пръсти! Може да имате много хубаво разбиране, но грабва да имате техника, за да предадете онзи тон. Теоретически може много правилно да разбирате музиката, но да проявите, да разберете смисъла на този тон, не е лесна работа. Я ми изпейте един тон сега па мене, толкова бистър тон, та да ми трепне сърцето. Представете си, че вие отивате в училище. Казвам: На тебе ти трябват четири тона. Ако може да ги вземеш, изпита ще вземеш с 6. Та има тонове, които трябва да вземаме вярно. Ти трябва да знаеш този тон, па който е нагласен него ден професорът. Има известни (ами, ще трябва да знаеш на каква гама е нагласен. Я си представете, че на този професор синът или дъщерята са казали нещо и той е неразположен. Идва разгневен, някакъв поглед има. Ти се изпречиш отпреде му и той те скъса изведнъж. Ти сега именно трябва да се нагласиш, трябва да нагласиш своята постъпка в про тиворечие на неговата. Не да усилиш у него една неприятност, но така да му се усмихнеш, та той да забрави всичко, да кажеш: „Много добър е той.“ Ти като си разположен, и гой ще се разположи като тебе. Ти си махнал една мъчно тия, една тъга, която е имал, и той ще каже: „Има нещо улегнало, разумно в този.“ Казва: „Не бой се, не е мъчна работа.“ Той ще ти даде една лесна задача. Ти отиваш при професора, но не се нагласиш 19
и казваш: „Каквото Господ даде.“ Аз ще ти кажа какво Господ ще даде: той ще те скъса. Ти ще учиш и на този професор ще знаеш каква му е болката, ще му занесеш един мехлем. Ти, като го погледнеш, да му дадеш известно разположение. Ама защо са дадени очите на човека! Чрез магията на светлината. Вашите очи са едно отражение. Даром сте взели, даром давайте. Като погледнеш, да се отрази светлината. Нека стане едно отражение на светлината, туй значи светлина. Нека стане едно отражение и на човешката сила. Изобилно ще трябва да дадеш. Ако ти постоянно отразяваш Божественото, непременно някъде ще имаш успех в живота. Та казвам: В тази школа се изисква един начин. Ти седиш, носле влезеш в стаята и не знаеш как да се държиш; ти си държиш главата наведена наляво. Професорът ще каже: „Аз ще ти дам да се разбереш.“ Той ще ти каже: „Аз ще ти изправя главата.“ Защото този знак има и лоша мисъл. Когато човек си държи главата наляво, то е много лош знак. То казва: „Ти говори, колкото искаш, аз имам друга работа.“ Що означава отклонение наляво? Едно преобладаващо влияние на чувствата отклонява главата несъзнателно. То не си ти. Причината, която наклонява главата надясно, то е влиянието на силата. После някои си държат главата напред наклонена, някои назад наклонена. Ще държиш главата си точно перпендикулярна. Какво е перпендикулярно? Божественото схващане в света, великото, разумното в света. Аз наричам перпендикулярно положение, като се поставиш в едно положение и гледаш на човека. То е свободно отношение. Какво разбирам под думата перпендикуляр? Той е беден, бос, окъсал се е. Аз го гледам, изследвам 20
лицето му и мисля как да му помогна. То е перпендикуляр. Следователно тъй казвам: Елате с мен. Почвам да се разговарям с бедния човек. Туй е перпендикуляр. Създавам му работа, помагам му и т. н. Туй е перпендикулярно отношение. Туй наричам перпендикуляр в света. Божественото в мене функционира. Този човек е доволен и аз съм доволен. Туй е перпендикуляр ни вляво, ни вдясно. Та всякога, когато се обсзсърчитс в живота, поставете се в перпендикулярно отношение. Вие сте неразположени духом. Да ви дам един метод как да се обновявате. Няма да го туряте като правило. 11редставетс си, че вие сте съвсем закъсали. Скъсал ви е професорът. (Понеже сте били ученици да ви бъде идеята дошъппа.) I [редставете си, в осмият семестър сте, скъсал ви е професорът. Сега новата мисъл. Представете си, че вие сте професор. Вие изпитвате другите студенти. Ако искате да се оправите, можете. Ставате професор, всичките студенти са наредени. Най-силните като дойдат, най-много гп изпи твате и им туряте бележка. Ще наредиш и скьсанпя студен т. Колко студенти искате да изпитате? Вие сте професор, а искате да изпитате десет студенти най-хубаво то число. Сега вие сте професор, всички те са уплашени пред вас. Ти ще се обърнеш към тях, ще ги погледнеш. Ама тъй ще ги погледнеш, любовно, и ще дадеш на един същия въпрос. Тогава, като го изпиташ, ще вземеш неговото палто и ще го изпратиш. Те са деца на любовта. След като ги изпиташ, всичките десет студенти на любовта ще кажат: „Този човек струва да бъде професор.“ Втори път като идете да държите изпит, по същия начин вие ще свършите. Сега вие ще ми кажете, знаете ли какво? Каквото 21
онзи, на когото баба му казала: „Да ти бае баба, да те не яде мечка.“ „Бабо, бай ми по-добре, никак да не ме среща.“ Това са изключения. По-добре професорът никак да не те скъса. Туй е най-правото, съгласен съм с това. Не казвам, след като те е скъсал, какво трябва да направиш. Това са опити, опитни правила, по които може да си помагате. Та някой път вие се обезсърчавате, искате да заминете за другия свят, не искате да живеете. Няма какво да умирате. Стани някой професор, стани някой музикант виртуоз, да те слушат хората, или философ, да напишеш някое съчинение и пред него всички да седят и да се учудват на гениалния автор. Или стани един велик художник и нарисувай една велика картина. За предпочитане е тази глупост, отколкото да се самоубиеш. Всичко това хората го правят. След като минеш по този път на разсъждение, ти, като се върнеш в реалния живот, ще усетиш една лекота. Ще кажеш: „Слава Богу, имам за какво да живея. Станах професор, музикант, всичко станах. Ако сега не съм станал туй, един ден ще стана. Как ме радва това, аз съм кандидат за професор, кандидат съм за един красноречив оратор като Демостена.“ Та казвам: Всички тия мъртви теории може да се преведат в една стройна наука. Ако аз ви пратя десет души за изпит и ви попитам, разбрахте ли онова, което казах, ще кажете: „Разбрахме много добре.“ Изпращам ви при един български банкер да поискате от него хиляда лева на заем без гаранция. Ако десет души от вас идат, които сте ме слушали, колко души ще вземат по хиляда лева? Нали предполагате? (Един най-малко.) Не зная дали ще има. Но има известни ученици, че не хиля22
да, но десет хиляди ще вземат. Има изветни условия, при които вие ще имате вяра. Ще идете при банкера и ще кажете: „Вашата дъщеря е болна, аз ще излекувам дъщеря ви.“ Мислите ли, че този банкер няма да ви даде, колкото искате? И десет хиляди може да ви даде. Трябва да намерите оня момент, когато вие може да сте полезни. Следователно това е морал. Аз в юмам полезността. Както аз съм полезен, така и вие сте полезни. Това е моралност. Полезен трябва да бъдеш. Природата разбира под полезност хора, които да изразяват нейните идеи, нейното богатство. Туй, което има, даром дава. 1 ос под ти е дал очите. Не само за тебе са твоите очи. Добре е, че те ни служат. Но те не са за нас само. Някой път ще дойдат разумни същества и ще кажат: „Моля, може ли да ни поверите вашите очи за половин час, искаме да свършим една работа.“ Вие казвате: „Не днес, но друг път.“ След време пак ще дойдат и ще кажат: „Може ли да дадетс очите си за един ден.“ Вие може пак да си намерите работа п да отлагате. Божественото никога не отлагайте. Защото (ад всяка постъпка стои едно разумно същество, което всякога може да бъде един приятел, един помощник. Не се ли отнесете добре, пренебрегнете ли туй сьщсство, ще ви се даде един урок, че не сте постъпили любовно. Туй значи да използувате ония Божествени момен ти, в които живеете. Та ще кажете: „Какво ще станс от нас?“ Всичко може да стане. Най-първо всички може да станете добри работници във всички занаяти. Каквото занаятие искате, може да развиете. Те са спомагателни средства. Единственото нещо е да бъдем носители, а всички можем да станем. Защото всяка една възможност си има своето време. Нещата не стават случайно в света. За 23
красноречивия оратор се изисква особен бюджет. За царя се иска особен бюджет. За художника се иска особен бюджет. За каквото и да е занаятие си има специфично време. Ако ти знаеш времето, може да постигнеш. Това е важно. В това време има специфично качество за учението, което може да постигнеш. Та казвам: Пред вас седи един велик закон. Който не разбира живота, той ще се обезсърчи. Онези, които не разбират законите на природата, всякога се обезсърчават, а онези, които ги разбират, те всякога трябва да се учат от тях. Аз приведох примера, че водата влиза в стомната. Казват: „Не дружете с лошите хора. Лошите хора, лошите общества развалят добрата храна.“ Така е, но може да се извади общо заключение. Лошият човек е лош в едно отношение, а в друго е добър. Един пиян човек върви по пътя, остават му стотина лева. Среща един беден човек, навел се, угрижен. Пияният го пита: „Къде си ходил?“ „Ходих да търся работа, но не можах да намеря.“ „Аз попийнах, останаха ми сто лева, на, вземи ги.“ Върви той, пак се клатушка. Пияният върши волята Божия, а онзи, моралният, нищо не дава. Казва на бедния: „Добър е Господ.“ И си заминава. Пияният казва: „Аз пих, останаха ми стотина лева.“ Бръква и ги дава. Не мисли какво ще стане с него. Божествена черта е онази, която е отзивчива и за която не се изисква мисъл. Тя е една работа: даваш и не мислиш. След като направиш така, веднага усещаш една вътрешна радост. Така е в ученито. Божественото е, като прочетеш каквото и да е, веднага ти е ясно. А някой път четеш, четеш и не можеш да разбереш. Божествена24
та работа много лесно се разрешава. Но за да стане туй разрешение, всякога трябва да имате единство. Вярвайте в едно нещо че зад всички неразбрани работи, зад всичко, което не разбирате, зад всички вредни и лоши работи седи една висша разумност в света, която използува всичко. Няма престъпление в света, каквото и да е, което природата да не използува. Знайте, всичко, каквото се случи в природата на онези, които любят Bora, е за добро. Всичко в природата, което се случва, в крайния резултат е добро. Това е съвършенството на Бога. Във всички противоречия се крие нещо добро за бъдеще. От лошото в света за нас ще излезе сполука за бъдеще. Така трябва да се мисли. Туй ви го давам като едно правило, за да не се обезсърчавате. И да се обезсърчите, обезсърчението да ви стане причина за поголямо насърчение. Защото обезсърчението е една долина, а насърчението е един връх, ('лед този връх ще влезете в друго обезсърчение, а след това друг връх седи. Противоречието е една възможност, а де е сполуката? Зад възможността какво седи? Зад всяка възможност седи сполука. Няма една Божес твена работа, която да не свърши по Божествено. Няма по-голяма катастрофа за Христа от момента, когато То хванаха; всички ученици се разбягаха. Те помислиха, че всичко се свърши. Но след три дена стана цял обрат в работа та. Обрат стана и в живота на всички тези обсзсърчсни хора апостолите. Те се събраха и станаха толкова смели, че света победиха. Тия, които се разбягаха, тия обезсърчени хора помислиха, че всичко се свърши, но след три дена Той се яви такъв млад и сега Той има 500 милиона последователи. Че може би ти си изгубил дрехата си, останал си, нищо не знаеш, не си отишъл до възкресението. А въз25
кресението разбира делата на Божественото. Като видиш, че зад тебе седи един Божествен промисъл, една Божествена разумност, в която няма никакво изключение, тогава вече нещата са постигнати. Щом тази вяра се яви на човека в душата, нещата са постижими. „Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. “ 1 лекция от Учителя, държана на 15 декември 1933 г„ София, Изгрев. 26
СЪЩЕСТВЕНОТО В ЖИВОТА ,Добрата молитва“ За следния път пригответе резюме на първата лекция от първата година на младежкия клас, а които могат, да я препишат. Досега вие сте били заети само с физическата страна на живота, само с механизма на живота, даже този механизъм не сте го изучавали, как го трябва. Изискват се още дълги векове, за да го изучите. Но всеки един механизъм е резултат на една вътрешна нужда на живота. Външната страна на окото с ре $улгат. В човека има един орган, с който да може да про шра това, което става във физическия свят. Тези, външни те резул тати, вие ще ги изучавате. Изучаването на харак тера на човека зависи от външните резултати. За пример кос е същественото, което вие знаете. Или кос е свщсственото, което хората знаят. Съществено аз наричам това, което при всички условия, каквото и да сс случи, не се изгубва. Вие имате известна радост. Тази радост не е съществена, понеже при най-малките изменения па външната обстановка тя изчезва и после за гази радос т вие скърбите и я считате за нещо реално, кое то сте изгубили. Реалното може ли да се изгуби? Като се изгуби, ще се замени с ново. Страданията на човека аз ги наричам скърби на малките изгубени работи в живота. Най-първо трябва да си създадете една нова харак терна черта: да различавате 27
в живота същественото, да ви интересува същественото. И след като ви остане време, може да се занимавате с второстепенни работи. Какво мислите за здравето? Съществено ли е то или не е съществено? Какво мислите за хляба? Съществен ли е или не е съществен? Какво мислите за водата, за въздуха, за светлината? Те са четирите реалности. Понеже с тях вие живеете, без тях не можете. Здравето на човека е резултат от тези четири неща: водата, хляба, въздуха и светлината. Това е здравето според мен. Старите гърци са казвали: „Да познае човек себе си.“ Кое е същественото, което човек познава в себе си, и как човек може да се познае. Кои са съществените неща в човека, чрез които той се познава, чрез които той се различава от другите хора, различава се като индивид? Понеже външната форма се изменя, по външната форма човек е млад, после остарява. Човек се изменя външно. Може ли така да се познава той, ако се измени неговата външна форма? Някои от тези въпроси, както ви ги задавам, на какво ги уподобявам. Да дойде някой майстор, велик цигулар, който свири, и вие трябва да се трудите, да станете като този цигулар. Колкото и да се трудите, вие не можете. Това е майсторска техника. Но това още не е цигулар. Той има техника. Но на какво се дължи техниката? Вие ще кажете, че у всичките хора има музикалност. Всичките хора имат музикалност. Но всичките не могат да свирят. Всички хора имат музикалност, но всичките не могат да пеят. Значи този велик цигулар е роден при една специална обстановка. Един гениален музикант е роден при една особена обстановка. Ако не си роден при нея, ти трябва да чакаш. А пък сега трябва да се задово28
лиш само с това, което ти е дадено. Да допуснем, че има един гениален майстор-грънчар. Може да мислите, че тази работа е проста. Но ако се опитате да направите едно гърне, ще видите, че много неща ви липсват. Може да замесвате калта, както грънчарят я замесва, но ще се намерите в трудно положение да извадите едно хубаво гърне от тази кал. Тази кал трябва да се замесва, но след това трябва да се изпече. Кое е същественото за вас, като ученици, в този клас? Мене ме интересува сега вашето становище. Кое е онова, същественото, което ви привлича? Кое ви е заставило да станете сутринта в 5 часа, за да дойдете тук в класа? Има една подбуда. За пример, ако питате гладния коя е онази подбуда да чака пред фурната, гладът е подбудата. Той може да отиде и в 4 5 часа сутринта. Жадният може в 5 и половина часа да о тиде па извора. Знанието е в най-високите области на човешкия живот. То произтича от светлината. Първите три условия водата, въздухът и хлябът, са три подготвителни стъпки, а пък светлината е областта, в коя то се добива знанието. Най-първо трябва да знае те, че за да се придобие каквото и да е знание, човешкия т ум трябва да е свободен от каквато и да е тъмнина. Тъмнината ще остане в ума ви само във вид на сянка. 11о ако имате тъмнина в ума си, знание не може да има те за света. Нито знание за себе си в пълния смисъл на дума та. Различаването е необходимо. Много физиогномисти има, които изучават веждите. Но има 4-5 съществени качества на веждите, които много физиогномисти иропущат. Досега нито един |изиогномист не е броил космите. Вземат само веждите, правата линия. Но нито един физиогномист, доколкото 29
зная, не знае колко косми има в една вежда. Това наблюдение не са правили. Гледат, дали веждите са дебели. Вземат две-три черти, които не са толкова съществени. Космите на някои вежди са дълги, по-дълги са, а у някои са по-къси. Някои вежди имат по-малко косми, а някои повече. Както някои глави имат повече косми -рунтави са, а пък други са оголени. Понеже външният свят е занаят. Казвате: „Тези работи не са важни.“ Не са важни, какво ви интересува колко косми имат веждите? И ако ги знаете, какво ще ви допринесе. Според вас до тази философия, до която сте дошли, не може ли човек да си създаде добри вежди? Защо му са веждите? Веждите, това са границите между Божествения и духовния свят, нищо повече. А мустаците у мъжа са останали, те са граница между духовния и физическия свят. А пък когато човек е космат, съвършено космат, това е граница между човешкото и животинското. Когато човек е обрасъл само с косми, това е границата между човешкото и животинското. Веждите са една граница. Като минаваш през веждите, ще те спрат. Сега какво разбирате под думата „граница“. Щом минавате от един свят в друг, световете се различават по своята материя. Духовният се различава от физическия. Божествената материя се различава от духовната. Има съществена разлика, но вън от това веждите са антени, възприемателни антени. Чрез веждите ти възприемаш какво се строи горе. Чрез веждите може да възприемеш интуитивно това, което става в Божествения свят. И затова хората обичат да имат хубави вежди. Посоката на веждите показва от какво се интересува човек. Като видя веждите, ще зная от какво се интересуваш. Вечерно време с какво се зани30
мава човек? Нали вечерно време слушате радио? Има много радиостанции. Сто, двеста. Човек слуша тази радиостанция и я затваря. Не се интересува от това. Някой може да иска да слуша лекция на френски и на немски. Или някой може да иска да слуша опери и представления, или някой цигулар свири, или някой оратор говори. Много работи има. Снощи кое беше същественото във вашето радио? Коя беше последната мисъл, с която заспахте? Все таки трябва да хроникиратс. Научете се някой път вашите съществени мисли да ги шписвате. И защо една съществена мисъл никога не се повтаря. Може да се повтори някой път в друг вид. Или вие не сте правили опит с вашите пръсти. За пример вие имате едно песимистично разположение, което може би се дължи на вашата стомашна система. Има много киселини, ферментации, гниене в стомаха. И тези процеси в стомаха, в тънките черва или в дебелото черво веднага дават едно песимистично настроение. По кой начин това настроение може да се премахне или да се лекува? Да кажем, че влезете в с тудена стая. Има печка в стаята и малко дърва. Какво трябва да направите? Да запалите печката, нищо повече. Може да се пообърнете, да видите, дали има звънец, да повикате един слуга, но няма звънец. Дървата са там. Вие сте човекът, който може да запали печката. По някой път много окултни ученици се заключат, за да не изчерпват магнетизма си. После си турят ръцете така. (Заключват се.) 11рекръстосват си пръстите. Не, това е много опасно шключване. Това циментира човека. Ако дълго време ти държиш ръцете си затворени, с притиснати пръсти, то ще изгубиш толкова, колкото ще спечелиш. Нито 31
печалба има, нито загуба, времето е изгубено. Аз бих желал, при известни мъчнотии, когато решавате известни мъчнотии, вие да постъпвате така. Да си представим, че имате една мъчнотия. Пътувате като един екскурзиант, попаднете в клека, три дена гладувате и, като намерите път, виждате, че най-близките села са на 50 60 километра разстояние. Как разрешавате въпроса? Нищо нямате в раницата. Тук-там, в раницата имате малки трошици. Намирате една трошица, туряте я в устата си, намирате друга трошица и нея туряте в устата си. Тия трошици донякъде залъгват само. А пък краката ви се откъсват. Какво трябва да направите в дадения случай? Как разрешавате въпроса? Разрешавате, както вълкът го разрешава. Като огладнее, той намира сладки корени, треви. Ще се спре при някой корен. При големият глад в човека се събужда едно чувство на съзнание, той почва да гледа дърветата, тревите и като че си спомня, че в тази или онази трева има нещо полезно. Това не е толкова вкусно, но той казва: „Не искам да умирам преждевременно.“ Там има достатъчно трева, храсталак. Та страданията от това гледище какво са? Скърбите и страданията в света, това са малки подбудителни причини да ви заставят да излезете от едно неестествено положение. Страданието ви спасява. Това не е като пищната храна, като хубавия обед. Но при едно страдание, един беден обед може да подкрепи силите ви. Без него е лошо. Със страданието е лошо, но без него е още по-лошо. Всяко страдание ви оставя малко храна. Страданието показва, че в хода на вашия живот вие сте попаднали на едно място, дето няма радост. Условията при радостта са благоприятни, а при скръбта не. Всеки, който се е 32
опитал да мине по този път, все е имал същата опитност. 11онеже теренът е такъв. Някой е бил по-умен и си е взел повече хляб, а друг е взел по-малко хляб. Щом страдате, хубавото седи в това. Вие сте един пътник, ще кажете: „В клековете се забърках.“ А в един град може ли да се забърка човек? В клековете си се забъркал. Кое тогава може да се нарече клек? Тези клекове в какво седят? В чувствения свят има много клекове, нали? Доста клекове има там. Та първото нещо да възстановите онази връзка. Всеки един трябва да има радио. И когато ще тръгне, той по радиото ще запита. Всеки, който се е опитал в този път, грябва да се допита. Вие тръгвате в света. Имате един пътеводител. И там описват всеки град, през който ще минете. Много често се случват придобивки, които човек е получил. Може да ги изгуби. При големите смущения човек може да изгуби своята способност да мисли. Някой път я добива, някой път я изгубва. Страхът само спъва човека от неминуема смърт. Но ни най-малко не го прави умен. Заекът и досега не е станал по-умен. Той е най-страхливият. Че какво е допринесъл неговият страх. Зимно време ще влезе в градината, ще огризе някое дърво, за което ще го претрепят. Не му идва наум за гова. И онзи стопанин ще каже: „Чакай, ще намеря копой.“ Ще вдигне пушката, а на заека не му идва на ум sa това. Той е страхлив и казва: „Имам право да огриза тези дървета.“ Той казва това, без да знае, че след това ще плати с живота си. Та не мислете, че чрез страха поумнява човек. Въпрос е колко заекът е станал поумен. Станал е по-умен заекът в някои неща, но в други неща ни най-малко не му е помогнал страхът. 33
Онова, което може да спаси човека, то е желанието за знание. Човек трябва да има знание. Знанието е необходимо за човека. В еволюцията на човека знанието е същественото. Знанието е съществено в човека. Но кое е същественото в знанието? Кое е същественото в диаманта? — Пречупването на светлината. Диамантът се отличава с едно съществено качество, че най-хубавото пречупване на светлината става в него, но има и едно друго качество, което го отличава; нали онези минералози, които изучават минералогията, го класифицират като един от най-твърдите камъни. Каква му е твърдостта? 10. Добре. Сега по закона на разсъжденията. Ако вие намерите един хубав чиличен нож или тези, дамаскинените шашки или саби, които се възпяват в песните с названието сабля дамаскиня. Чиличените, дамаскинените саби може да се свият така, че двата им края да се съединят. После, като ги пуснеш, звъни като звънец. Това е сабля дамаскиня. Сега като намерите една такава сабля, какво ще мислите за нея? Ще мислите или че природата си е играла и я създала, или че друг някой я създал. И действително природата я създала чрез човека. Но понякога тази сабя ще ви даде понятие, че съществото, което я направило, не е глупаво, а умно. Ако намерите някое обикновено ножче, ще кажете, че този, който го е направил, е бил обикновен майстор. Но щом намерите дамаскиня ще видите, че този, който я направил, е бил майстор. Ако намерите някоя хубава флейта, какво може да мислите за човека, който я направил. Ще кажете, че той е бил с висша култура. Най-първо ще се чудите, ще ви дойде наум, че колкото повече дупки и клапи има, толкова по-умно е било това същество. Сле34
дователно законът е все същият. Колкото човек има повече способност, повече чувства и повече органи вътре в неговото тяло, това показва, че окръжаващата среда, в която това същество живее, са умни същества, нищо повече. Защото най-високо организираният човек не може да се роди в една обикновена среда. Немислимо е да се роди там. Затова постоянно трябва да се стремите да измените вашата среда, в която живеете. Някой път вие се занимавате с някои постоянни мисли. Мислите много еднообразно. Казвате: „Лоши са условията.“ И вдигате ръцете си. Нищо не значи това. Щом са лоши условията, какво трябва да направите? Казваш: „Няма хляб, няма вода.“ Добре, какво трябва да направите? Ако имате брашно, ще седнете и ще омесите хляб. Да кажем, вие сте мъж и казвате: „Това е женска работа.“ Добре е докато сте между жените, но ако сте сам, ще се опитате да си замесите малко хляб, ще се научите. Сега у всички има някои навици, с които трябва да сс простите за в бъдеще. Всички вие сте хора с големи претенции. Не само вие, но навсякъде, където съм бил, аз не съм срещнал хора, които да нямат големи претенции. Опитал съм религиозните хора и учените хора. Казва: „Молих се три пъти, десет пъти се молих, как да не ме послуша Господ?“ Някой пее и казва: „Тази публика не ме оценява. Не ми дадоха пари.“ Щом дадат пари, оценили са го. Питам сега: Де трябва да се спрете? Коя е нормата? Вие трябва да дойдете до естествените желания, които трябва да имате. Сега аз ви навеждам на това. Както сега вървите, вие се намирате в едно неестествено положение. От гледището на окултната наука мнозина имате неестествено положение. Вие сте станали много 35
чувствителни, мнителни, подозрителни. Преждевременно сте остаряли и сте станали сатурнови типове. Като станеш на 72 години, тогава малко ще те понагази Сатурновият тип. След 72 години Сатурн. Той все ще те срещне малко, ще ти зададе един труден въпрос, ще внесе нещо и нещо ще те попита, като дойдеш до неговата област. Но сега, като сте млади, да се занимавате с една област, която е много опасна, не е хубаво. А пък Сатурн има доста слуги. Като дойде един, той казва: „Я се качете на гърба му.“ Ще тури някого на гърба ви. Вие започвате да се съмнявате, дали ще можете да го носите или не. Че той ти е турил някоя идея, от която ти не може да се освободиш. Каква идея? Имаш един приятел и почваш да се съмняваш дали те обича, дали ще те обича или няма да те обича, дали ще бъде верен или няма да бъде верен. Станал си богат, но той влага в ума ти мисълта дали ще ти остане богатството или няма да ти остане. Учител си, вложи мисълта дали ще те уволнят. Мога да ви приведа много примери. Или искате да държите реч. Казвате: „Ами ако ме освиркат?“ Може да се откажеш. По някой път казваш: „Каквото и да стане, освиркан или неосвиркан, ще държа речта си. Каквото и да стане, на късмет.“ Който има късмет, това показва, че този човек е живял по-добре в миналото, имал добродетели. Той е правил толкоз добрини в миналото, че всички хора тичат и му помагат. А пък на хората без късмет, казвам: Късметът ти си го направи. Гледам ви сега, така, както живеете, в бъдеще няма да имате много голям късмет. По същия закон. Но не че аз го желая това. Защото, ако вие вложите пари в една банка, в 10 15 банки, ще бъдете късметлии. Но имали 36
сте пари, не сте ги вложили, отивате в банката, не ви кредитират никъде. Вие ще кажете сега: „Нали Господ ме е създал, Той ще се погрижи.“ Така е, вярно е, Той ще се погрижи, но ако Господ ни е създал всички условия, какво сте направили вие при тези условия, при дадения материал. Всички сте учили геометрия. Ако аз ви туря една точка на книгата, какво ще направите с нея, я ми кажете? Да ви кажа, че вашето щастие зависи от това: Ако напиша тази точка и я турите в джоба си, от това зависи вашето щастие. Най-първо ще повярвате. Вие сте лековерен и веднага ще я турите в джоба си. На втория ден, като видите, че нещата не стават, както мислите, ще извадите книжката от джоба си, а пък някой на третия ден ще каже: „Изгубих си времето.“ Някой ще я скъса и ще я хвърли. Питам тогава, в какво седи сполучливият опит? Вие не знаете. Ако аз бях на ваше място, знаете ли какво щях да направя? Щях да туря в един копринен плат зар с тази точка и щях да кажа, че от това зависи щастието. Това като имате, всичко става. Или щях да отида при един болен и да му кажа: Колко даваш да те излекувам? Аз имам тука един зар, дадоха ми го, той е един специалитет. И ще изгоря тази точка. В една чаша ще туря вода, той ще изпие водата и ще оздравее и отатъка ще мине. Аз ще взема 10 хиляди лева и ще си отида. Аз така разрешавам въпроса. А пък вие чакате щастието да ви дойде. А като не дойде, ще кажете: „Не вярвайте в щастието.“ Прави сте, и вие сте прави. По този начин, по който туряте точката в джоба си, не вярвайте. Но по този начин, по който аз турям точката в джоба си, вярвайте в точката. 37
Но представете си, че аз, като направя тази точка, в нея съм вложил нещо от себе си и, щом аз я направя, то тази точка е жива. В точката е скрита една голяма динамична сила. В какво седи силата на един писател? Всеки писател, който е писал, все е вложил нещо от себе си. Вие какво може да направите? Вие влагате нещо от себе си. Но вие сами не вярвате в това, което пишете. Вие за пример ще пишете така: „За да можем да бъдем приятели, трябва да се обичаме“; трябва това-онова. Всички пишат отлични работи и после казвате: „Това не може да бъде.“ Сатурн дойде в ума ви и кажете: „Невъзможно е това.“ Ще кажете: „Ние сме го казали, не му е времето.“ Хубаво, като не му е времето, защо го пишете тогава? Ако не му е времето, вие щяхте ли да го направите? Щом сте го писали, време му е, но не знаете как да го приложите. В какво седи любовта, обичта? Вие как прилагате вашата любов? Защо геометрически вие правите един ъгъл? Любовта има един ъгъл, който е обърнат надолу. Изобщо как пишат хората. Бащата може да пише на сина си, майката на дъщеря си. Изобщо всеки човек пише. Вие ще разберете онзи, който пише. Колко градуса е една буква? Вие мислите, че това е случайно. Не. За мене първата буква означава при какви условия сте. Ако буквата „л“ е по-широка, ако ъгълът е по-голям или помалък, аз вече виждам в тази буква условията, при които човек живее и в какво вътрешно състояние се намира. Има нещо, което физиологически обуславя писането. Някой път ти пишеш. Когато си разположен идейно, обичаш човека, пишеш повече, хубаво, красиво. А пък, когато се намираш в стеснено състояние, нямаш време, не 38
разполагаш с много хартия, в беднотия си, пишеш небрежно ситно, ситно. Казвам: Този човек няма пари. На едно малко листче, в едно малко пространство пишеш ситно. Значи условията, при които пишеш, са трудни. А друг пише рядко. Има много богатство. Пък богатият е много скържав. Той цени времето, той е англичанин. „Времето е пари“ казват англичаните. Един англичанин имал отривиста реч. Той пише: „Господине, получих вашето писмо и в отговор ще ви изпратя пратката.“ Свършено в 4 реда, французинът има завъртване. Англичанинът няма. Англичанинът няма време да пише дълги писма. И като отговаря, отговаря така: „Получих пратката.“ Няма да седне да пише такива резюмета. Даже професорът, като влезе в училището, няма да седне като мене да ви говори, но ще говори 5-10 минути и след това ще каже: „Има учебник по математика и геометрия, от тук до тук ще учите.“ Че не си го разбрал, ще питаш. Пък, като дойдеш до някой труден въпрос, който не можеш да разбереш, ще отидеш при него и той ще ти обясни. Той ще каже: „При трудните работи елате при мене.“ Те ценят времето, не искат да си губят времето. Американците се отличават малко, но и те приличат на англичаните, като бутнеш тяхното тщеславие. Защо американците са малко тщеславни, а пък англичаните са горделиви? Англичанинът, като те срещне, казва: „Ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм англичанин.“ А пък американецът цени мнението на другите. Каква е разликата между тщеславния и горделивия? Горделивият човек е облечен скромно и хубаво. А пък тщеславния има панделки, пера. Горделивият има други, още по-лоши черти. Гордостта е обратното на тщеславието. Тщеславният човек е взел по39
вече място, отколкото трябва, и, като върви, гледа да не се блъсне някъде. В сегашния живот вие се натъквате на ред мъчнотии. Например ще ви кажат: „Той е окултист. Те не са практични хора.“ Хубаво, трябва ли един окултист да бъде малко подигравка на другите? Най-първо, ако ви зададат въпроса, в какво седи окултизмът, какво бихте казали? Един окултист трябва да разбира на първо място човешкото общество. И като срещнеш събеседника си, трябва да знаеш какво да му отговориш. А щом говориш врели-некипели, то е друг въпрос. Трябва да го обичаш и да знаеш за какво да му говориш. И онзи да каже: „Този човек знае какво да говори.“ Някой идва при мен и казва: „Какво е окултизмът?“ Какви ли не определения за окултизма имат окултните ученици. В какво седи окултизмът? Окултизмът е една наука, която се занимава с реалността на самия живот, с външните и вътрешните условия на живота и с органическото развитие. Окултистите имат много прави понятия за развоя, който съществува вътре в самата природа. Помнете едно нещо: човек не може да бъде окултист, като е скържав. Човек не може да е окултист, ако е мързелив. Човек не може да бъде окултист, ако е страхлив. Понеже в окултната наука се изисква грамадно безстрашие, смелост, окултистите са почти най-умните хора. Не може да кажете, че те са най-добрите, но са най-умните хора. Почти са най-умните хора. Имат много добри разбирания за нещата. Като казвам, че не са най-добрите хора, разбирам следното: изобщо всички са добри хора. В знанието има една опасност. Тя седи в следното. При окултизма някой път става пресъхване на чувства40
та. Тези окултни ученици, които не разбират, пренасят всичката своя деятелност само отпред на главата и искат само с ума да разрешат всички въпроси. Това е едностранчиво разбиране на живота. За пример вие говорите ?а любовта. Има една първа фаза на любовта. Това е материалната любов. После има друга фаза, в която силите на тази материална любов, трябва да се трансформират. И природата е турила за тази цел приятелството. Ако вие в душата си или в мозъка си нямате този орган или чувство на приятелство, вие не може да трансформирате тези по-нисши енергии и да ги насочите към ума. После, като дойдете до личните чувства, и там трябва да има трансформатор. Трансформатор може да бъде приягелството, а трябва да имате и друг трансформатор милосърдието. Отпред на главата. Милосърдието е друг трансформатор, който разпределя енергиите. Нали имате този закон (фиг.1)? Когато две линии се пресичат, какви са ъглите? Нали вътрешните срещуположните ъгли, които се образуват при пресичането, са равни? Тези два ъгъла, \\ / преден и заден, по какво се различават? у Нали са равни? Ако се движите в тази посока, най-първо страните са по-разшире/ ' ни. И колкото отивате към върха, то вече , „ фиг. 1 там материята е по-гъста, имате наи-големите мъчнотии, докато минете. И като минете в противоположната посока в другия свят, вие отначало ще се натъкнете пак на големи мъчнотии. Но колкото отивате по-далече в другия свят, материята се разредява. Значи започвате на физическия свят с лесното. Влизате в мъчното и в духовния свят започвате с мъчното и свършвате 41
с лесното. Следователно какво е физическият свят? Започвате с лесно и свършвате с мъчно. А пък какво е духовният свят? Започване с мъчното и свършване с лесното. Следователно във физическия свят най-първо ще имате добри резултати, а в края лоши. А пък само в духовният свят в началото ще имате лоши резултати, в края добри. Следователно двата свята ще ги съедините, защото трябва да съедините физическия и духовния свят. Физическият свят ще гарантира за духовния, ако в духовния има оскъдност, а във физическия изобилие. А когато се намирате във физическия свят в оскъдност, тогава духовният трябва да помага или да гарантира. Някои чувства у вас са започнали със сполука, ще завършат с несполука. Трябва да се изучава човекът. В някоя своя способност имате мъчнотии. В света, в който се намирате, условията са такива, че не може да ги избегнете. Щом сте на физическото поле, някой път ще гладувате, но при баща си и майка си няма да гладувате. Щом излезете оттам, много пъти ще гладувате. При баща си и при майка си вие сте били добре облечени, но щом излезете от тях, има една опасност, може да ходите гологлави, боси, с окъсани дрехи. За всички хора има опасност. Като дойде Хитлер в Германия, много видни професори се самоубиха. Те не можаха да изтърпят физически един нов ред на нещата. Хитлер има една расова идея да подобри германците. Това е нещо, което се прави повторно, не е за пръв път. Това, което Хитлер прави в Германия, го имаха и евреите. Мойсей, който водеше евреите към Палестина, имаше всичките строги разпореждания. Хитлер върви по пътя, по който Мойсей е вървял. В психическо отношение Мойсей се натъкна на 42
много големи мъчнотии, и Христос като дойде, и той не можа да ги освободи. Един закон съществува в природата и той седи в следното: когато в една раса се примесват раси от по-висше развитие и от по-нисше, те се спъват. В какво отношение се спъват? Да имат резултат. При прекръстосването на една раса, трябва да минат най-малко 2500 години, за да има едно малко подобрение на расата, за да се уравновесят и да се дойде до един хубав тип. Забелязва се в Америка следното: Всички от онези черни, които се прекръстосаха с белите, дадоха мулати, които нямат дълъг живот и са изложени на много болести. Те измират преждевременно. Като се смесят двете раси, трябва да се минат най-малко 2500 години, за да се уравновесят силите. Сега ще кажете: „Бялата и черната раса какво ни интересуват?“ Трябава да ви интересуват, понеже у вас някой път става прекръстосване на нисши и висши чувства, на висши и нисши способности. Може да ги прекръстосате и се изисква един дълъг период, докато прекръстосването на нисшите и висшите способности даде един добър резултат. В началото при прекръстосването ще имате един лош резултат. В окултната наука тези въпроси се разглеждат външно. При прекръстосването на расите или на нисшите и висшите чувства, на нисшите и висшите способности, на инстинктите, мнозина от вас са се обърквали. И казвате: „Тази работа е празна.“ Религията се дължи на известни чувствувания, но щом се прекръстосат висшите и нисшите чувства, веднага ще настане един прелом. И какъв ще бъде този прелом? Ако този, който е направил погрешката, е слуга, той няма да се връща навреме при господаря си. Той ще започне да закъснява. Спрял се при това 43
кафене, при онова кафене да пие една-две чаши и казва: „Да става каквото ще.“ Като се върне, направят му забележка. Втория ден пак закъснява. Тогава загубва отношението си към времето отношението, което съществува между хората. Сега най-първо ще се пазите от прекръстосването, но ще държите вашите нисши чувства в подчинение. Нисшето при сегашните условия, при които се намирате, трябва да е подчинено на висшето. Вашият нисш ум трябва да е подчинен на вашия висш ум, а вашите нисши чувства трябва да бъдат подчинени на вашите висши чувства. И да не направите никакъв компромис с нисшето. С нисшето компромис не може да се прави. Нисшето, каквото и да ви обещава, не може да го свърши. В окултната история няма пример, когато нисшето да ти е обещало нещо и да го е направило. Например: какво може да ти допринесе страхът? Страхът някой път може да ти причини някоя малка радост или да те избави от някое падение. Но ако ти станеш подчинен на страха, ти няма да можеш да спиш. При една малка опасност страхът ще ти каже: „Пожар!“ Няма пожар, но ще ти каже „пожар“ и трябва да бягаш. Срещнеш някого, който ще ти каже: „Пази се, защото може да те убият.“ Срещнеш някой вол, страхът може да ти каже: „Пази се, защото може да те убоде с рогата си.“ Срещнеш някой паяк и страхът ти казва: „Пази се, може да те ухапе.“ Срещнеш някоя река и страхът ти каже: „Пази се, може да се удавиш.“ Ти ако се водиш по ума на страха! Има хора, които страдат от тази болест. Не може да се качи на автомобил или на трен. Страх го е. Не може да се качи на кола. Казва: „Ще побягнат 44
конете.“ Или: „Може да стане катастрофа с автомобила.“ На параход не може да се качи; дето ходи този човек, очакват го големи нещастия. И някой път аз се чудя как с този големия страх не е умрял още? Аз ви навеждам тези примери. Някои от вас и сега се страхувате. Здравият човек какво ще прави ще работи. Болният човек казва: „Мога да умра.“ Че се е разболял от някоя болест, това ни най-малко не показва, че ще умре. Болестта не е признак, че трябва да умреш. Болестта е един признак, че трябва да измениш живота си. Ти, като оздравееш, трябва да измениш живота си. Ако слушаш съвета на болестите, ще оздравееш и ще ти стане по-добре. Ако не слушаш, някой път може да ти стане по-зле. Ние тълкуваме страданията и несгодите в света в такъв смисъл. Но те са малки предпазителни мерки. Сега в какво седи окултизмът? Вие сте окултни ученици, нали? Окултният ученик знае, че трябва да бъде справедлив. Той знае, че несправедливостта в него ще го спъне в неговото развитие. Но за да бъде той справедлив, трябва висшият ум в него да действува. И после да съзнава връзката между причините и последствията. Каква е кармата, за която учат индусите? Това е вече областта на разумния свят, дето разсъдъкът схваща връзката между причините и последствията. Някой път ти си направил погрешка преди 3-4 прераждания. Сега, в този живот, си дошъл за някоя малка погрешка, за някое престъпление направено преди 1-2 прераждания. И в този живот трябва да го изкупиш. Мислиш, мислиш, нищо не си спомняш. Сиромах си, каквото захванеш, не ти върви. Тук те обрали, там те обрали, къщата ти запалили. Казваш: „Без късмет съм.“ Онези, които разбират кармата, 45
казват, че този човек в миналото не е живял добре. Един съвременен човек казва: „Аз не помня нищо от тогава, може да съм пил, но нищо не помня.“ Той не помни, че е пил в кръчмата и че това е записано в книгите. Казват: „Имаш да даваш.“ В това отношение законът на кармата е, че е писано там и те държат отговорен. Сега с многото говорене създаваме на стенографките повече работа. Даже са претрупани с работа и даже не трябва да стенографират, а вие седите така и не знаете какво нещо е стенографирането. Някои от вас не си вземате бележки и казвате: „Запомнихме това.“ Само за тази лекция, която ви държах, ще ви бият за в бъдеще. Аз ви държах лекция, за да ви бият. От една банка вие вземате пари и заради парите ви сте весели, но банката е записала в книгите. Обещавате след 5-6 месеца да ги върнете и, ако не се явите да ги внесете, те си имат почтени хора, като сватове ги пращат, ще ви намерят и ще ви кажат: „Банката има чест да ви покани да се представите на една аудиенция при директора на банката. Той иска да поговори малко с вас, по причина на задължението, което имате.“ И най-после банката при сегашното състояние може да ви хване и да ви затвори, поради неустояване на думата. Ако имате къща, пишат да я продадат. Та в един уреден живот винаги има големи отговорности. В един неуреден живот има по-малко отговорности, но той не е уреден. В неуредения живот има по-малко нещастия, но и по-малко щастие. А пък в уредения живот има по-голямо щастие и повече нещастие. За умния е за предпочитане да живее в един уреден живот, отколкото в един неуреден. Сега не искам да ви лансирам някои идеи, защото някой път вие не правите изво46
да, както трябва. Направили сте много гърнета, трябва да ги осребрите, да ги турите в работа и да си посрещнегс задълженията. Защото, ако работи един керемидчия цяло лято и не продава керемидите, защо му са те? Цяло лято да се каля. С говорене не става. Може ли да пеете сега? Новата нссен? „Дни на страдания и скърби през душата ми минаха, вълни и бури душа ми заляха, но духът ми на живота с мощ и сила над тях изплава. За обетована земя аз тръгнах пътник, где извират извори, где реки текат, где зреят плодове, где птици пеят. Где хората живеят братски.“ Човек някой път се смее. За това има един орган, център в главата. Смехът произтича от една висша способност у човека. Смехът даже стои по-горе от някои способности. Кога се смее човек? Вас ви е страх да се смеете. Трябва да се направи една песен за смеха. Песен на смеха. Вие сега малко пеете. Много се грижите. Много се грижите и малко пеете. А пък човек трябва да пее, понеже, като пее, трансформира се неговата карма. Неразположен си, попей си малко. Ако не може да пееш, позасмей се малко, после пак си попей и пак се позасмей. Защо ръкопляскат на хората? Едни с перпендикулярни длани, а други с длани успоредни едни на други? И с успоредни пръсти. Трябва да се учите да пеете, защото много работи в живота зависят от пеенето. В Откровението е казано, че при престола на Бога всички пеят. И учените хора вярват, че цялото небе, всичките планети и слънца при движението си издават един тон. Пеят една песен. И милиони години, като вървят в пространството, 47
те пеят. Всяка една земя си има един химн. Знаете ли кой е химнът на Земята? („Тъги, скърби.“) „Тъги, скърби, дигай, слагай, напред върви.“ „Отче наш“ 8 лекция от Учителя, държана на 8 декември 1933 г., София, Изгрев. 48
ПОЗНАВАНЕ „Добрата молитва “ Прочетете резюмето на първата лекция от първата 1’одина. Почнете да четете, понеже не трябва да се губи време. (Прочете се.) Сега ще направите един малък разбор. Някой да направи разбор, някой, който не е чел. Ще оставим това за следващия път. В какво седи приложението на една лекция? Най-първо имаме теория. И после имаме опит. Какъв може да бъде опитът? Сега ще ви приведа на вас, младите, един пример. Даже не исках да изнеса гази мисъл. Един проповедник в Америка казва в своята проповед: „Мислиш ли ти, о, човече?“ Той иска да обърне хората. Някой казва: „Аз много обичам музика, да ви изпея това.“ Друг казва: „Пеенето ми даде една идея. ) (ълго време мислих да нарисувам една картина. Първо, искам да обърна света. Всички да станат добри.“ Второ, иска да пее, а трето да рисува. Каква разлика има между този, който е говорил-, който е пял, и този, който е рисувал? Кой не мисли? Като се намери човек натясно, все мисли. Коя вода тече? Която няма никакъв наклон, тя е спокойна, а която има наклон, тя се движи, тече. За да мислите, трябва да имате един подтик. Но нека направим един разбор. Какъв разбор можем да направим? ПОЗНАВАНЕ Познавай и познаване. Какво трябва да познава чо49
век? Себе си. А къде е себето? Досега това себе срещали ли сте го някъде? Кой е срещал себето досега? Някой казва: „Нисше и виеше себе.“ Где сте го срещали? Може ли да го нарисувате? Какъв е разговорът на това себе? Сега всички вие се учите. Имате един подтик, разбира се. Подтикът за вас е обществото. Всеки един иска да влезе в обществото, да се прояви по какъвто и да е начин. Учиш в училището, живееш в някой дом и обществото е подтик. Сега обществото, като един целокупен организъм, какво представя? Донякъде може да го уподобите на почвата и семето. Като влезе семето в почвата, то може да израсне и, като израсне донякъде, може да мисли, че е постигнало своя идеал. Сега ако вие влезете в обществото и донякъде получите това, което търсите, казвате, че вашият живот има смисъл. Но се случва едно растение, след като е расло десетина години, дойде една буря и го изкорени. Тогава какво се е постигнало? Има несрети в живота. Някой път може да влезете в обществото и след десетина години ще имате несполука. И на всички се случва това, което не са очаквали. Сега това не трябва да ви обезсърчава, защото, като влезете в обществото, това още не е разрешение на въпроса. След като сте държали една реч или сте защитили една дисертация, или сте свършили училище, дова още не е разрешение. Това е едно малко постижение. Това, което си учил, искаш да го приложиш. И след като си живял 50 60 години, идва смъртта и виждаш, че трябва да заминеш. Не знаеш къде отиваш. Предполагаш, че отиваш в онзи свят, но в онзи свят не сте ходили. Въобразявате си само онзи свят като този свят. Туй донякъде е вярно. Например искате да ходите в Америка. В Америка живеете 50
като българите, но не точно така. Нравите се отличават. Има някои черти, които са съвършено различни от бъл|'арските черти. Но след като човек е живял във всичките народи, пак има нещо, което той желае. Има нещо нспостигнато в живота. Ако направим едно предложение, къде трябва да турим тази дума познаване? Каква дума е тази? Към коя част на речта спада? (Глаголно съществително.) Ако турите думата познавам, каква форма на глагола е? (Сегашно време.) Познаване на себе си. Кос е това себе? Къде е то? ))е му е мястото? Нали всеки един човек, за да го познаваш добре, трябва да знаеш в кой град живее, стаята му, къщата му, да си ходил на гости и да си се разговарял с него. Де е къщата на себето? 11ослс с бащата, с майката на това себе запознахте ли се? Това себе е родено, го има баща, майка, братя, сестри, приятели има. Живеят в някой народ, запознали ли сте сс с бащата, майката на това себе. Може ли човек сам за себе си да мисии? Тогава този, който мисли, и този, когото познавам, те са две различни неща. В какво отношение сс отличава себето от човека? Какво трябва да познава човек от себе си? Това не е едно противоречие. Даже един виден певец, за да изпее едно малко парче, някой път се намира в противоречие. Няма вдъхновение, не може да пее. Вдин певец при 35 градуса студ може ли да пее? Измръзнали са му ушите. Когато му кажете да попее, той ще каже: „Чакайте да ми се постоплят ръцете и ушите, че гогаз.“ Представете си, че идва при вас един, който и да е, и ви казва: „Я ми кажете как да позная себе си?“ Какво ще му кажете? Той ще ви каже: „Аз искам да се позная.“ 51
Вие ще му кажете, че не знаете, нали? Това не е определяне. Какво значи „не зная“? Не зная, зная. Да ви наведа един пример, една мисъл. Кой е истинският начин да познаеш дали един човек говори истината или не? Дали нещата, които говори, са реални или не? Често казваме, че този човек преувеличава нещата. Но имате ли метод, за да познаете това. Представете си, че един казва така: „Нощта беше тъмна като в рог. И нищо не се вижадаше. Видях един човек, че ходеше с бели дрехи.“ Питам сега: В тъмната нощ може ли да видиш човек с бели дрехи? Този човек никого не е видял. Когато кажете „денят беше прекрасен и видях един човек с бели дрехи“, тогава има вероятност. Но в първия случай човек иска да каже нещо, но сам се хваща. Някой път аз забелязвам у вас, че в тъмна нощ вие виждате човек с бели дрехи. Аз си мълча, неестествено е да се каже, че в тъмната нощ се вижда човек, облечен в бели дрехи. Ще кажете, че този, който вижда, е ясновидец. То е друг въпрос. Все таки в тъмнината не може да видим бялото, както и да е. После имате изречението: „Той прилича на гълъбче.“ Че отде наде човек прилича на гълъбче. Казвате: „Той е толкова добър, че прилича на гълъбче.“ Това вече минава за нещо. Дава му характер на гълъб, но ни най-малко човек не прилича на гълъб. С какво трябва да се замести думата гълъб? С ангел. Ангел, като служител. Български ли е този корен гълъб? (На латински се казва колумбус; изглежда, че не е български корен.) Да се върнем към въпроса за познаване на себе си. Трябва да изучавате. Човек може да познава себе си само при дадени условия, чрез работата, която той е свършил. Какво трябва да познава бащата? Да познава 52
децата си. Какво трябва да познава майката? Своите дъщери. Какво трябва да познава човек на земята? Трябва да познава слънцето. Най-първо в дадения случай какво може да познава човек? Слънцето. Всяко едно същество, което дойде на земята, трябва да познава най-първо слънцето, понеже слънцето дава условия, за да се прояви животът. Какво трябва да познава синът? Баща си трябва да познава. За постижението са необходими две неща. Да кажем, че след като познаеш, имаш идеята да постигнеш нещо. Започваш нещо. И начинът на постижението кой е? Вземете един певец. Той, за да постигне нещо, преди всичко трябва да е надарен, трябва да има един отличен глас. Гласът е вече един резултат. Като казвам глас, разбирам, че гой има един отличен ларингс и той знае да го владее. Ндин отличен певец може да има отлични постижения. Взимам примера за певеца само за пояснение. За да постигне човек нещо, той трябва да има някоя сила, с която да разполага. Например един естественик, за да постигне нещо, той трябва да има един отличен, наблюдателен ум. Гой трябва да прави наблюдения. Не да е муден в наблюденията, но да е бърз. Не да наблюдава с ума си, по но един естествен начин трябва да идва наблюдението. Вие срещате някого и веднага се произнасяте за неговия характер, без да сте физиогномист, без да изучавате окул тната наука и казвате: „Виждам аз, че този човек е учен, че е здрав.“ Ако ви попитат кое ви дава повод за това разсъждение, вие ще кажете: „Не зная, но усещам тази работа.“ Същият начин е при печката. Аз съм при печката. Кое ми дава опитност, че печката е топла? Все таки имам една опитност. И ако възрази, ще му кажа: Турете си ръката на 53
печката. Щом не можеш да си държиш ръката на печката, тя е топла, а щом можеш да я държиш, тя е студена. Тогава направете едно разграничение: де ще турите скръбта, де ще турите радостта? Какъв е човекът в радостта? (Топъл.) Какъв е човекът в скръбта? (Студен.) При скръбта печката гори ли или не. При радостта имате една печка. При скръбта и при радостта печката е еднаква. Само се различават по една външна обстановка. При радостта печката гори. Зимно време е, стаите са постлани, имате картини, маси, вие седите в стаята. Това е радостното положение. Имате с какво да се занимавате. При скръбта печката не гори, прозорците са изпочупени, картините изпопадали или пък печката е пробита и гледаш огъня през стената на печката. Казваш: „Нова печка ще трябва да търся.“ И ти мислиш, а при радостта ти си се разположил. Главата ти е изправена нагоре, ти си във фотьойл. А пък при скръбта си седнал на един счупен стол, чиито крака се люлеят. Добре. Какво трябва да се прави? Казам: Турете си стъкла на прозорците, омажете стените си, купете си някоя и друга картина. Направете си масите, столовете. После вземете една нова печка. Но вие казвате: „Няма пари.“ Казвам: Намерете. Казваш: „Отде да ги намеря?“ Казвам: Дядо ти е оставил една каса в стаята, в чекмеджето има един ключ, вземи го, отвори и вземи парите. Ти казваш: „Има ли?“ Казвам: Има. Когато аз кажа някому „вярвай в Бога“, той казва: „Че аз съм вярвал досега.“ Дядо ти, баба ти са оставили каса. Вземи ключа и отвори. Поправи печката, прозорците и стените, щом вярваш. Ако печката е непоправена, ако стените и прозорците са непоправени, тогава каква 54
вяра имаш? Аз виждам, че стъклата там са счупени. Виждам, че печката скоро ще фалира. Виждам, че наоколо не е така, както вие искате. Аз зная какво искате. Вие искате отлична печка, една модерна маса, модерни столове, стая широка най-малко 4 метра, 5-6 метра дължина и нагоре 4-5 метра височина. Пода с килим покрит, после да сте добре облечени, да нямате нужда от нищо. Все нагоре да гледате. Няма нищо лошо в това. Лошото е това, че го нямате. Вие ще кажете: „Окултната наука какво може да ни даде? Нищо няма да ни даде.“ Окултната наука е жива. Думата наука е псевдоним. Под думата „окултна наука“ всякога се разбира едно същество. Живи същества, които имат знание. Ти трябва да намериш тия същества. Тогава ти ще свършиш нещо за тях и те ще свършат нещо за вас. То не е нещо, като книга, да го четете, то е жива наука. Аз ги срещам всеки ден и им говоря. Те имат ръце и крака. Говоря им. А пък за вас окултната наука са написани книги. Някой казва: „Науката е в книгите.“ И току ми изважда една голяма книга. Казва: „Видите ли?“ Тази книга не съм я чел. Всеки човек е книга. Живата книга е човекът. Науката не е нещо мъртво. Тя е живо същество. Жива книга е тя, която говори, която мисли. Тя е книга, която може да ти помогне. Някой казва: „Отвлечени работи.“ Неразбраните работи са отвлечени, а реалните работи какви са? Българинът казва: „Отвлечени работи.“ Казва: „Отвлече го някъде.“ А пък тук туря думата „отвлечено“ за нещо далечно, непонятно. Два смисъла има думата „отвлечено“. Какво значи „отвлечена мома“? Задигната някъде. Отвлечени пари, отвлечени овце, отвлечен кон някъде. С какво трябва да се замести думата отвлечен? 55
Черната печка, за да придобие своя смисъл, запали я, тури огън вътре. Макар че е черна, отвлечена, кажи: „Едно време беше отвлечена, а сега при мене.“ Отвлечени работи са тези, които не принасят никаква полза. Отвлечен кон, казват, никаква полза няма от него; отвлечени пари. Та сега казвам: С отвлечени работи се занимавам дотолкова, доколкото може да ги намеря. Да знаеш къде са ги турили. Това, отвлеченото, да го намериш. Ако не може да го намериш, не се занимавай с него. После вие казвате: „Ако е непостижимо?“ Кое е непостижимо? Всяко нещо, което не разбираш, е непостижимо. Всичко онова, което разбираш, е постижимо. Яденето постижимо ли е? Яденето спада и към постижимото, и към непостижимото. Всеки един обяд е непостижим, ако не може да се задоволиш. Ти сам се лъжеш. Ти се надяваш и казваш: „Не ми трябва вече.“ И не минат 4-5 часа и видиш, че въпросът не е свършен. Пак ядеш и пак мислиш, че си свършил въпроса. Тогава яденето спада към неразрешените въпроси, които се разрешават и остават неразрешени. Или в математиката имате тези числа, които се делят, и остават един малък остатък. Казвате: „Те са неделими числа.“ Остава малко там. Има ли някаква вина в това, че едно число не се дели. Вие какво мислите? Вие мислите, че в живота, ако всичко се постигаше, човек ще бъде щастлив. Вие благодарете, че известни неща са постижими, а други са непостижими. Благодарете за това. Или мислите, че при сегашните условия човек да бъде щастлив, ще бъде полезно състояние, което човек може да има. Да ви представя сега една картина. Двама седят. Един художник рисува една кар56
гина. Двама души седят при един стол и една маса. Единият весел, като гледа опечената кокошка, и се радва. А пък другият се навел и плаче. Единият плаче, а другият се радва. Защо при печената кокошка единият седи весел, че има нещо за ядене, а другият плаче? И ако седите при печената кокошка и плачете, тогава по кой начин може да се обясни вашият плач? Кои ще бъдат 1 юдбудителните причини? Първо може вашата кокошка да е някоя хубава порода. Онзи я е заклал, а вие плачете, че кокошката от хубавата порода е отишла, а пък онзи не знае още, че кокошката е от видна порода. Вие се чудите как сте я заклали и опекли. Казвате: „Отиде хубавата порода.“ А пък който ви гледа, той се чуди защо при една печена кокошка може да плачете. Ще ви представя същата картина другояче. Същият художник рисува друга една картина един голям герой, който е умрял. Един седи при главата и се радва, че е героят е умрял, а пък друг плаче. Как ще обясните това? Единият се радва, че героят е умрял. Той казва: „Голям хайдутин беше. Слава Богу, че се освободихме, че вече няма кой да ни измъчва.“ А пък другият, който плаче, казва: „Много добрини ми стори, защищаваше ни и, където ходеше, всяваше страх и трепет. Ние свободно живеехме тук.“ И единият, и другият са там. Единият плаче, а другият се радва. Ако в даденият случай вие плачете за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за една кокошка, и ако в дадения случай вие се радвате за героя, който е умрял, или плачете за него, вашите разбирания са различни или интересите, които имате, са различни. Вие казвате: „Да познаем Бога.“ То е най-хубавото нещо, което човек може да има. То е една отлична опитност, която може да 57
ви се случи някой път в живота. Да познаеш Бога поне веднъж в живота си! Всички казвате: „Да познаем Бога.“ Как мислите вие, Бог не е ли познат? В същност реалността е Бог, то е познатото и непознатото същество в света. Хлябът, който ти ядеш, ти не го познаваш; Бог е, Който ти го дава. След като ядеш хляба, той ти дава живот. Във водата, която пиеш, е Бог. И като пиеш водата, ти добиваш живот. И ти не Го познаваш. Във въздуха е Бог. Като приемаш въздуха, добиваш живот. В светлината е Бог. Като приемаш светлината, добиваш живот. Чрез Бога човек всякога получава сила. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение по какъвто и да е начин, това е Бог. Там Бог присъствува. Ти правил ли си опит да познаеш един приятел. Ти мислиш, че познаваш приятеля си. И колкото повече мислиш за своя приятел, толкова той ти става по-непознат. Ти казваш: „Аз го познавам. Лицето му е такова, хубаво.“ Може да се направи от восък един ваш приятел, който да има всичките черти на приятеля ви. Пипаш ръката му, тя е студена. Пипаш сърцето му, то не пулсира. Мозъкът не мисли. Не е във външната форма. Има една жива форма, която пулсира. Приятелят ти е онзи, който има една неизвестна черта, по която може да го познаеш. По какво се познава топлата печка ? По топлината. По какво се познава свещта? По светлината. По какво се познава една форма? По живота. По какво се познава един човек? По своята мисъл. Има една основна черта у човека неговата мисъл. Щом познаваш мисълта, всички други неща се централизират около тази основна мисъл. Вашият приятел представлява една мисъл, една постоянна мисъл, не е преходна мисъл. Защото под думата приятел 58
разбираме онзи, който всякога може да ви е приятел, а пс само за един момент. Приятелството е една сила, един трансформатор. Всякога, когато минават силите на природата през този приятел, те ще се изменят. Един приятел, в каквито и условия да се намирате, все може да ви помогне. Но се отдалечихме от въпроса. Тези въпроси аз ги наричам детински въпроси. Детето чака майка му да сдъвче храната и да му даде един завършен резултат. А пък вие сте влезли в една област, дето майката не дава сдъвкана храна, но хляба вие сами трябва да го дъвчете, ('era във вас се заражда пак въпросът как да си сдъвчсте храната? Най-лесната работа е дъвкането; нали го шаете? Вие казвате: „После трябва да мислим.“ Мисленето е един от най-лесните въпроси. Има обаче мъчно мислене. При въпроси, които са костеливи. Щом донесат месо, какво се прави с месото? Изядат месото, кокалите ги хвърлят на някое куче, да ги гложди. Мисля, че е така. Готвили ли сте някой път месо? (Преди 20 години.) Всякога не се хвърлят кокалите, супа се прави от тях. Но след като се направи супа, пак се хвърлят. При знанието имате разположението. Простият и ученият при един факт на знанието еднакво се радват. То е първата хапка, която, като дадеш и на философа, и на светията, и на простия, всички еднакво се радват на знанието. Не считайте знанието като един товар, който ви се туря. Това не е знание. Знание е това, на което в даден случай ти може да се радваш, то е знание. То може да е много малко това, на което може да се радваш в дадения случай. То е основата на знанието. Оттук трябва да {апочнеш. Това трябва да бъде едно правило. Знанието 59
трябва да ви радва. Това, което не ви радва, не може да се учите от него. Някой път знанието може да причини скръб. Знанието дава повод да се радваш и да скърбиш. Самото знание не е нито радост, нито скръб. То е вече разбиране. Ако разбираш, ще се радваш на знанието. Знанието носи повод да се радваш, а някой път може да ти причини скръб. Но причината седи в друго, в разбирането на човека. Това знание може да е дошло не навреме. Защото богатият може да се радва при известни условия на богатството, а пък при други условия може да скърби, че е богат. Със своето богатство той може да се откупи. Ако заради неговото богатство могат да го претрепят, да го убият, тогава той ще скърби, че е богат. Стремете се да си избирате подходящи примери. Всеки един пример, който се даде, трябва да му се даде известна форма, да му се даде нещо съществено. Всеки един пример трябва да се преведе. Какъвто и да е примерът, трябва да му се извади съдържанието. Всеки един пример от живота изяснява известна идея. Ако от този пример не извадим заключение, той остава просто за развлечение. Но ако искаме да се ползуваме от един пример, трябва да извлечем извод от него. Кое трябва да се познава сега? Може ли да познаете ще има ли добър обяд? (Обяд няма да имаме.) Може ли да познаете какъв ще бъде обяда, от какво ще бъде сготвен? Аз ще ви задам друг един въпрос. По какво познавате вие коя е отличителната черта, по която познавате вашия добър приятел? Коя е отличителната черта, по която вие го познавате? Все има едно правило. Това правило всякога се прилага. При всички условия има само едно правило за познаване. И как го познавате? Например аз познавам с 60
рьката си, че печката е гореща. С ума си мисля, но с рьката си познавам. Умът казва на ръката: Виж тази печка гореща ли е? Турям си ръката, или горната, или долната страна на ръката, виждам, дали е гореща печката, и тогава си правя своите заключения. После ръката определя каква е степента на топлината, дали е слаба или силна. И вземам вече предпазителни мерки, доколко да приближа ръката до печката и какви да бъдат последствията. Тогаз кос е онова, по което вие познавате вашия добър приятел? Аз познавам печката с ръката си. (С вътрешния усет, който имаме и който не можем да предадем.) Слушайте, аз ще ви наведа на това, което вие знаете. У приятеля има нещо. Има един вътрешен усет и нещо външно. Той прилича на следното. Когато палите нощем свещ, отвън до вас идва една светлина. Един приток, който тече. Когато срещнете вашия приятел, вие усещате, че от него лъха нещо навън. Ще кажете, че чувствувате. Щом видите приятеля си, като че нещо от него идва към вас. Когато срещнете някого, който не е ваш приятел, няма го това. Иде една вълна от приятеля към вас. И когато дойде л ази вълна, вие усещаге, че ви е приятно. По същия начин ви е приятно, когато се приближавате към някое цвете. Има нещо, което иде от цветето до вашето обоняние. Известни меки частици са те, които идват от цветето към вас. Вие схващате това. Вие казвате: „Дали е роза или карамфил.“ По това, което цветето отделя, вие вече определяте цветето. Такова нещо излиза от вашия приятел, специфично нещо. Думите живи ли са или не? Думите могат да бъдат живи, могат да бъдат и мъртви. Една дума е жива, ко61
гато, щом се каже, от нея излиза нещо и, ако иде към вас, тази дума е за вас. Ако от тази дума нищо не излиза, тази дума не е за вас. Вие при изучаването на окултната наука, ако нямате тези познания, окултната наука ще бъде за вас непозната. Окултната наука това са разумни същества, от тях всякога излиза нещо. Външната страна на науката, това, което излиза от тях, ние го наричаме окултна наука. Но същността на окултната наука се състои от тези живи цветя, а не от уханието, което излиза от цветята. Уханието на здравите цветя. Цветето създава уханието и по това ухание ние разбираме на кое място се намира това цвете. Представете си сега, че аз ви държа ръцете така (Учителя с двете си длани направи една топка, като че ли държи нещо вътре.) Какво тълкуване ще дадете на това? Кога правите така с ръцете? (Когато скриваме нещо или когато пазим една свещ да не угасне.) Когато крием нещо, така е. Или когато носим и пазим нещо ценно. Децата, когато играят на скриване на топка, държат си така ръцете и никой не знае къде е топката. (Учителя отваря дланта на едната ръка и я държи обърната нагоре.) Така правят някои, когато шепата е пълна с пари. Някой път съм виждал търговци купуват жито. Бръква в житото, взема от житото, подхвърля го нагоре и гледа житото хубаво ли е. Или някоя домакиня бръква в брашното, взема в шепата си, държи го така и го поразмърдва. Или някой вземе парите и ги държи така на ръката. Наблюдава дали са толкоз. (Учителя кръстосва двете ръце на гърдите си и цялото тяло е сгушено.) При едно състояние, което преживявате, вие давате на ръцете такова положение. Това положение не е красиво. (Един брат каза: „Това положение изразява безизход62
пост.“) Това положение е на един апаш, той казва: „Много опити правих и не можахме да намерим и сега.“ Някой ученик тури ръцете си в това положение. Това е апаша в него. Той не мисли здраво. Какво е положениего на ученика, който трябва да мисли добре? Вие трябва да знаете, че ако не вземете едно правилно положение, една правилна поза, вие не може да имате успех. Ако успехът зависи от това каква поза може да заемете, ако двама борци се борят, кой ще победи? Онзи ще победи, който взема такава поза, че може да устои. Като си постави краката по особен начин, там седи силата на бореца. Той взема такава поза, че по никой начин не може да го изместиш от неговия център и той има всичкото съзнание, че от това положение не може да го изместиш. Тази идея седи в бореца. А пък вие вземате такава поза, че ви гътват. Трябва да вземете такава поза, че от това положение да не могат да ви изместят. Могат да ви бутнат насам-натам, но не могат да ви гътнат. Трябва да имате една мисъл, в която никой да не може да ви разколебае. Ако всеки може да ви разколебае във вашата мисъл или чувства, какви окултни ученици може да бъдете? Тогава може да ви огънат. Тези майстори борци са много умни. Силният борец се показва отначало като слаб. Той маневрира, за да намери слабата страна на другия. Онзи го атакува и после силният, като го вземе, и го гътне. Другият си мисли, че той ще го гътне. А пък този, като го повали, онзи се намира в чудо. Та вие в живота си имате един пехливанин и трябва да знаете, че той е много голям майстор, всички трябва да знаете това. Когато имате някои мъчнотии, всичките 63
мъчнотии се дължат на това, че се борите с едно същество. То е майстор. Вие имате скръб. Скръбта е от това, че има едно същество, с което се борите в дадения случай. Ти може да усещаш налягането на онзи борец, стискането на мускулите. Може да усещаш напрежението. Но това напрежение иде от едно разумно същество. Всяка една скръб иде от едно разумно същество, чийто интереси може да съвпадат с вашите, а може и да не съвпадат с вашите. Върху тези работи трябва да се мисли, а не да се плашите от живота. Страхът не спасява. Страхът е полезен дотолкова, доколкото може да вземеш една поза в живота си. Сега остава същата лекция за резюме. Онези, които не са чели резюмета, следующия път ще четат. „Отче наш “ 9 лекция от Учителя, държана на 15 декември 1933 г., София, Изгрев. 64
ЗАКОН ЗА МУЗИКАТА .Добрата люлитва “ Прочете се темата: „Писмо до квадрата.“ Изпяхме „Обетована земя“. Музиката е достояние на ума. Тя не произтича от човешкото сърце, понеже човешкото сърце е свят на гъмнина, а в тъмнината няма никаква музика. Музиката с в света на светлината. Когато говорим за човешката воля, ние разбираме изгрева на деня, изгрева на Слънцето, което носи живота. Ако искате да се ползувате от музиката, трябва да разберете какво нещо е една музикална форма. Някой иска в тъмнината да изрази с музиката някакво чувство. Какво ще изразиш в тъмнината. В музиката се възпява хубавото, красивото. Грешката в музиката е, че искат да вземат външни неща. Ти не може да пееш на един камък, на Слънцето, на къщата, на коня си. Може да пееш само на своята мисъл. Дето има мисъл, има пеене. Дето няма мисъл, няма пеене. Дето няма мисъл, има само пъшкане. Дето започва мисълта, (апочва пеенето. А пеенето е начало на всяка една култура, на всяка една еволюция вътре в природата. В сегашната музика едва започват да изнасят някои неща. Някои класици са изнесли някои неща, но има други работи да се изнасят. Например музиката иска да опише какви са чувствуванията на човека. Много мъчно може да се опише това. Човек, който се занимава със 65
своите чувства, той не може да пее. Защото в човешките чувства има нещо много грапаво. Щом дойдеш до своите чувства, ще се яви грапавина, дрезгавина. Със сегашната музика може да опитате доде сте стигнали. Пееш, но гласът е дрезгав. Тези грапавини са в твоите чувства. Те са се отразили на органа ти. Ти не може да пееш, понеже сърцето ти има надмощие над твоя ум. Та бащата на музиката е умът. Това, към което музиката се стреми, е човешката воля, това е най-разумното. Значи в ума седят основите, схващанията, а пък във волята седи външният израз на музиката, която може да се оформи. И всеки един човек, който иска да пее, той трябва да има светли мисли и една силна, пластична воля. Това са две неща, необходими за онзи, който иска да се занимава с музика. Вън от това той нищо не може да направи. И бъдещата музика така трябва да бъде поставена. Като разглеждате класическата музика, като видите нейните форми малцина има там, които са били музиканти. Някои минават за музиканти, но те са били преходни. Но онези, които са създали нещо ценно, те са имали тези качества. Когато бащата и майката родят един син, този син не е достояние само на бащата и майката. Музиката има две страни. Аз ги наричам така: Има една музика светла и друга музика топла. В природата има една музика, която е студена. Тя е за тониране, за урегулиране на нещата. Онази музика, която дава подтик, тя е топла музика. Някои казват, че тя е на чувствата. Не, тя не е музика на чувствата. Тя е музика на любовта. Тепърва ще има да я учат хората. От любовната музика няма нито една сянка още. Сегашната музика не е никаква любов. Музика на чувствата е. Някои музи66
канти говорят за творчество. В какво седи творчествого? Казват: „Бах.“ В какво седи Бах? Творчеството на българската музика седи в тоновете ми ид. Таме ключът. Българинът е разбрал от музиката само ми и фа. А ни е импулсът на българина. Там започват класическите ни песни. А пък фа у българина означава неговият материален живот. И понеже фа преобладава, всякога у българина има една скръб. Той е всякога тъжен. Той, като вземе фа, запее за това, което не е постигнал. Пее: „Заплакала е гората, гората и планината.“ И когато дойде до някои песни, които разрешават донякъде въпроса, гой вземе фа хомеопатично и ми прозвучи. Взема по малко фа и, където е тропането, то е слизането от ми към фа. После пак подскочи. Ми, фа, ми, фа. Ми е пониско от фа. В тонално отношение фа е по-горе. Но щом минете в по-горна гама, вземате долно фа и горно ми. Колко трябва да прескочите? Това е септима. Изпейте тогава горно ми и долно фа. (Изпяхме.) С музиката може да си служите за вашето развитие, както същестува в разумния свят. За да може да се пол;увате от тази музика, вие трябва да познавате астрологията много добре, трябва да познавате съзвучието на небесните тела. (Учителя свири на цигулката български народни песни.) В българската народна песен българинът казва: “Няма какво да се прави, няма изходен път, ще се носи.“ Това е един омагьосан кръг. Свири се едно българско хоро и с това се казва, де е стигнал българинът. Но това нищо не разрешава. Той играе от голяма скръб, че не може да разреши задачата. После пак дойде тъжната част. Вследствие на това всякога в българската музика остава една тъга. И след като играеш, тъжен си, 67
после пак весел, после пак тъжен, играе си българинът. И казва: „Тази работа не е свършена, какво ще се прави?“ Западната музика се отличава със замах, с по-широк замах. Като срещнете една скръб в живота си, как ще я трансформирате, ако не знаете да пеете и да мислите. Вие всички искате да пеете хубаво, но какво означава хубавото пеене? Вие искате да се харесвате на другите хора, като пеете. Това не е музика. Това е все едно миризмата, която изпращат цветята навън. Това не е важното в цветята. Силата, която остава в цветята, това е важното. Не е онова, което ти пееш, което излиза вън от тебе; това не е музика, а онова, което остава вътре в тебе, това е музика. Онова, което остава вътре в тебе, след като пееш или свириш, това е музика. Онова, което е отишло навън, то няма да се върне. То е отишло, то си има своето предназначение в природата, но това, което е останало в тебе, то ще те ползува. Сегашната музика е динамическа. Сегашната музика дава външен израз на динамизма, но музиката няма един вътрешен израз. Т. е. музиката не е още възпитателна. Динамизмът още не разрешава. Има бързина в музиката, но тя не трябва да бъде с бързината на светлината. Не мисли, че като пееш, трябва да гониш някого. И като пееш, не пей в състезание с някого, да го надминеш. Не надминавай никого. Това е смешно, когато един музикант иска да надмине другиго. Не да го надмине, но да даде израз на това, което е в природата. Щом се даде израз, това е. А пък състезанието е губене на време. Ти си настигнал някого и си го надминал. Какво си добил? Светлината не бяга, като излезе от Слънцето, не я гони никой. Защото всеки, който бяга, е по-слаб от онзи, който го 68
гони. Вие говорите сега за окултна музика. Окултната музика е това, което може да стане в тебе. Това, което сега в музиката е постигнато, е грамадно. Тя има грамаден успех. Това е една вътрешна необходимост за вътрешно постижение. Постигнатото досега това са условията. Вие може да послушате всеки музикант, но трябва да разбирате, че има една вътрешна страна на музиката. Трябва да се опитате, когато сте сами, да пеете. У вас всякога има една подбудителна причина, когато пеете да ви слушат. Бъдете уверени, че имате най-хубавата публика да ви слуша. Когато почнете да пеете, всичкото небе слуша. Имате от горе най-хубавата преценка. Не се страхувай, че, като пееш, няма да те слушат. Ще имаш една публика, която ще оцени пеенето ти. Едно от качествата на пеенето е, че някой път, да кажем, ти си непримирим в живота. Като изпееш някоя песен, да си готов да се примириш. Не от една необходимост, че условията са такива, че си беден или че мирна глава сабя не я сече. Не, това не е философия. Главата да е дигната, но да се примирява тази глава. Живите хора трябва да се примиряват, а не мъртвите. Сега истината не е за слабите хора, истината е за силните хора в света. Силният трябава да знае, че ако не върви по пътя на истината, ще изгуби своята сила. Истината е за умните хора. Човек трябва да знае, че ако не върви по пътя на истината, умът ще изгуби светлината. Истината е за най-силните хора в света, за най-умните, за най-добрите хора. И ако не вървите по този път, ще изгубите това, което имате. Затова е дошла музиката. Човек трябва да пее. Защо? За да не изгуби това, което има. Ти си близо вече, ще пееш, за да не я изгубиш. Който пее, е силен човек. Който не 69
пее, е слаб човек. Аз така определям. Силните хора пеят, а слабите хора не пеят. Щом не пееш, ти си слаб човек. Аз не свиря за другите, аз свиря за себе си. В съвременната музика има голямо изкуство. В целия гриф на цигулката има девет позиции, има цяло изкуство. Но това не е още музика. Това е акробатство. Или вие може да свирите на пиано и то да е хубаво. Външната техника е необходима. Техниката е богатство, но това богатство в ръцете на един човек може да послужи за добро. И техниката в музиката е едно богатство, но при един добър музикант, но на този, който не е разумен, тази техника никаква полза няма да допринесе. И на самия него няма да принесе никаква полза. Има един такъв пример. Примера само ви давам. Кубелик бил роден за музикант. Той бил изпратен отгоре да свири, за да даде нещо хубаво на човечеството. И той, като забогатява, казва: „Музиката не е за мене.“ И става търговец. Но от невидимия свят правят тъй, че той загубва всичкото си състояние. Тогава пак започва с музика. Кубелик е изостанал сега. Това, което е имал, не може да го достигне. Никога не прекъсвайте една своя постъпка, защото втората ви постъпка няма да бъде подобра. Щом се скъса една корда и после я свържете, то свързаната корда няма да бъде така трайна както първата корда. Ако вашата цигулка се пукне и се поправи, каквото и да ми кажат, то пукнатата цигулка не може да даде същия тон както здравата цигулка. Че може да се поправи, то е хубаво, но пазете да не се пукне. Вие седите в живота и сте неблагодарни от това, което имате. От памтивека у вас е останала мисълта, че искате да постигнете нещо, но не знаете какво да пос70
гигнете. Вие, като излезете, искате сто хиляди хора да ви ръкопляскат. Добре. Сто хиляди хора ви ръкопляскат. Ако на тези хора не можете да отворите сърцата да бъдат добри и умни и ако това за тях е само едно удоволствие да се поддържат техните недъзи, тогава? Ако богатството на един баща служи само за да поддържа разпътството на неговите дъщери и синове, само да ходят да пият, това богатство намясто ли е? Не. Една певица трябва да знае, че нейният глас е свещен и не да ходи само да печели пари. Нека печели пари, но тези пари да ги употреби разумно. Някой казва: „Без пари да служа.“ Но и без пари като служи и там може да има 1'щеславие, да кажат, че без пари свири. Трябва да пеете, понеже това е една необходимост за ума. Трябва да пеете, понеже животът, любовта изискват да им се пее. Ти, 5а да живееш, трябва да пееш. Ако някои от вас се съмнявате, когато някого от вас го тресе, може да дадете концерт. Когато в класа се случи трима души да ги тресе, аз ще им изсвиря три песни. Ако тия трима души ги гресе, значи има разрешение от невидимия свят за концерт. Но ако не са трима, значи от невидимия свят няма разрешение за концерт. Ако е само един, никакъв концерт не може да се даде. Треска в умствено отношение имат мнозина от вас. Аз говоря за треската само във физическо отношение, на тялото. Младите задават въпроса как трябва да се живее. Мислете как трябва да живеете. На живота ще му дадеш най-красивата форма, която може да създадеш. На живота ще дадеш най-красивия израз, който може да му дадеш. Това е живеене. Най-красивата форма, в която може да го облечеш, облечи го. Дай на живота най-красивия 71
израз, за да не съжаляваш. При този израз вече, при тази най-красива форма всички неща са второстепенни, мимолетни, както падащите листа, както онзи прах, който е полепнал по барабана. И като почне барабанът да бие, прахът се маха. Той няма граждански права там. Музиката е един проводник. Истинският живот започва с музика. Никоя култура не се е явила, когато е нямало музика. Имало е религиозни танци. Вие трябва да посетите едно събрание на адепти, да бъдете при тях, когато те пеят, за да видите каква музика има там. Те пеят всички, за да видите как разбират музиката, да видите какво нещо е музиката. И те нямат никакви диригенти. Всеки е диригент. И всички като пеят, има хармония. Ти забравяш и се пренесеш. А пък сега вие ще посочите този или онзи да вземе правилен глас. Каква е песента на адептите? Ти, за да станеш ученик на адептите, трябва да се запознаеш с всичката съвременна музика, да си първокласен певец и тогава, като влезеш при тях, ще влезеш да слушаш малко, като пеят, но още няма да пееш. Ще ти дадат свободен билет само да слушаш, но без да пееш. Човек дълго време трябва да седи между хората, за да се тонира. В музиката най-първо започнете с вътрешно пеене. Пейте вътрешно. Преповтаряйте вътре, за да пеете с ума си. После прекарайте песента да слезе във вашата воля, т. е. да се въплоти. Тогаз може да пеете. С пеенето ще дойде развитието на вашите способности. И може до известна степен да се реализират нещата, които вие желаете в живота си. Защото човек трябва да има крайно самообладание, за да има някои постижения. Ти може да имаш някои постижения в света и да ги изгубиш и тогаз ще 72
има крайно страдание. Тогава ще имаш най-първо сладкото и после горчивото. Тогава ще имаш най-първо успехът и после неуспехът. Ние се раждаме с радост и поене умираме. Това е разрешението на въпроса. Не. Това е едно изключение, което трябва да решим. Това е една адача. Човек, за да влезе в невидимия свят, трябва да се о търси от смъртта и страха. Това е ограничение. Ти казваш: „Аз съм слаб човек.“ Слаб си, защото не си се упражнявал. Казваш „болен съм“, защото не си здрав. Значи ти трябва да преминеш от болестта в здравето. Здравето е едно естествено състояние, а пък болестта е едно особено състояние. Ти казваш: „Аз не съм роден за му: и кант.“ Никой не може да те направи музикант. Му(икантът е търговец на дребно. Ти казваш: „Аз не съм надарен.“ Само на сватба даряват човека. Като присъствуваш на някоя сватба, ще те дарят с нещо. Вие сте в музиката. Вие сте присъствували на някоя сватба и сте надарени малко с музикалност. Вие се радвайте на сегашната музика, да я направите като една основа на бъдещето, което е скрито. Защото го първо трябва да се появи. Придобитото богатство няма да ни ползува, ако не знаем как да го използуваме. Тези, които са дали всичките тези образци на музиката, трябва да станат подтик. Това грамадно богатство трябва да стане подтик. Някои от вас може да го проучвате. Силата на всеки тон седи в спомагателните тонове, обергоновете, в отгласа, който може да даде един тон. Един тон, това е начатък, това е началото. Например някой свири ми. Този тон после се развива. Стига до най-високата област в обертоновете. И след това се образува пак едно връщане. При тона ла работите са уредени. Ти 73
не може да пееш ла, докато твоите работи не са уредени. Не може да пееш този тон ла, ако една мисъл, която имаш, не е ясна. Тогава ла не може да вземеш вярно. Обикновеното ла може да вземеш, но онова, истинското ла, не може да го вземеш. (Учителя свири на цигулката и пее.) „Свършиха се всичките страдания, ние сме вече свободни, ние сме вече свободни, ние сме вече свободни.“ Всякога един, който се освобождава от живот на несгоди, той взема тона ла. Като ви се падне богатство, ако ви паднат 10 милиона долара, може да вземете ла приблизително, но с 1 милион долара не може да вземете ла. Защото, ако вземете един милион, може да кажете: Защо не са два милиона? И тогава не може да вземете ла вярно. Ла значи, че тръгваш в един свят, който е вече уреден. Щом си в ла, значи си в един свят, дето няма противоречие. Какво значи ла‘1 Какво ще се прави? Ще се опъва каиша. Гладни сме, болни сме и невежи сме. Безсилни сме, сиромаси сме. Какво ще се прави? Студено е, скъсани са обущата. Изисква се едно вътрешно разположение. А пък четири елемента има в едно разположение. В него трябва да вземат участие човешкият дух със своята сила; трябва да вземе участие човешката душа със своя израз; трябва да вземе участие умът със своята светлина и трябва да вземе участие сърцето със своята топлина. (Учителя свири и пее.) „Мир и радост са добри бъднини. Мир и радост са добри старини.“ МИР М вие сте вече в една долина, отдолу ще започнете. При новата музика ти не може да минеш по един и същи път два пъти, не може да повториш нещата по един и същи път, няма повторение. Ако искаш да повториш, винаги ще направиш една погрешка. Трябва 74
всяко нещо да се вземе вярно. Новата музика се дава на вас. Тя е плодородна. Каквото и направление да вземеш, няма да се спънеш. Това е царският път, по който има хиляди пътеки. През която пътека искаш може да минеш и всичките пътеки дават различно разрешение на една и съща задача. Няма никакво противоречие. Туктам се явява едно различие в ударението. Но това произтича от съвсем органически причини. Музиката трябва да се приспособява към ударенията на думите. Но и гласът трябва да се приспособява към ударенията на думите. Който пее горната песен, трябва да проникне не във формата, а в идеята, че мирът и радостта носят добри бъдиини. Мирът и радостта са важното. А пък думата „носят“ е спомагателна. Това е една формула, с която може да си помогнете. Може без глагол. Ти ще го подразбираш. Ако искаш, може да го кажеш отвън. Но ти глагола трябва да го имаш в ума си. Вие ще се пазите. Вие ще приличате на синове, на които бащата е умрял. И се разправяте с имането, което бащата е оставил. Кой какво да вземе. В това няма никаква философия. Музиката, това е едно богатство. Никога не спорете за това, което имате. Вземете, ако искате да се развивате. Понеже законът в природата е този. Ако ти вървиш правилно по пътя, който е начертан, ти всякога ще имаш това, от което се нуждаеш, а пък това е достатъчно за тебе. Ти го имаш, но не се спъвай с един строй, със законите му, с обществената му уредба. Това са резултати. Във всяко едно общество съществуват известни условия, има вътрешни закони. Вие не се стремете да ги премахнете. Не се спъвайте от тях. Същият закон е и в музиката. Има известни придобивки, но не 75
спорете за това. Онова, което можем да вземем от музиката и да остане в нас, това е важното. Музиката да бъде не като едно външно проявление само, но да бъде като едно вътрешно проявление на онова, което се крие в нас и което без музика не може да се изрази. Ти не може да отидеш при Бога, без да пееш. Ти не може да отидеш при хората и да те обичат, ако не пееш. Здравият човек пее, мислещият човек пее. Ти вървиш, весел си, пееш си. И ученият човек върви и си пее. Давид пред ковчега на завета вървеше и играеше, и пееше. Жена му, като го видя от прозореца, каза: „Израелевият цар така да играе и пее?!“ Той каза: „Аз за хората не пея, не играя, а за Бога. Аз не играя за хората, а за Господа.“ Може някой път да ви обвинят и вас. Вие се спъвате. Аз ще ви обясня. Ето къде се спъвате. Ако един ви държи лекция и същевременно е музикален, ако същевременно е и певец, и разбира музиката, то речта му е музикална. Може ли той да ви проповядва една лекция, без да ви предаде музикалността, която има. Неговата лекция излиза от него по един музикален начин. Когато ти четеш правилно, има известна музика в това, и поезия има. Един поет не може да бъде поет, ако не е музикален. Думите му трябва да са наредени по една музикална, хармонична форма. А пък както сега изпълняват музиката, това е външен израз на нещата. Сега за реализирането на нещата. Това, чрез което нещата могат да се реализират, да се осъществят, това е музиката. Това, за което човек пее, то може да се реализира. Това, за което човек не пее, то не може да се реализира. Не се спъвайте сега. Бог, Който е създал човека, е създал и музиката. Може ли Той да е създал 76
човека и да не е вложил нещо в него? Той е вложил. В човека има една способност за музиката, вложена от Бога. Някой казва: „Аз имам музикално чувство.“ Това не е чувство, а е музикална способност. Музиката не е чувство. Ако искате да чувствувате музиката, мислете я за израз на Любовта. Онзи, истинският израз на Любота, е музикален. Който пее, може да кажем, че е дошъл в първата фаза, че може да обича. Онзи, който не пее, той п за Любовта да ви говори, за каквото и да ви говори, гой още спи. Пробуденият в Любовта живее, мисли и се движи в любовта. В Любота има три качества едновременно: ти мислиш, ти живееш и същевременно се движиш. Всеки един от вас, който живее, който мисли и който се движи, това показва, че Любовта в него е почнала да действува. Това е израз на Любовта, която той не съзнава. Любовта съдържа три външни качества: мисъл, живот и външно движение. Сега какво остава във вас? Коя основна мисъл остава във вас? фа вземете хомеопатично. Ре как да вземете? Ла как да вземете? Човек всякога може да пее ла по-добре, когато баща му е жив, майка му е жива, сестра му и братята му са живи. Щом обаче един от тях е заболял, той не може да пее ла. Смъртта не е нещо физическо. Смъртта е нещо духовно. Всеки един човек, който ге е забравил, не ти пише. Щом обаче започне да ти пише, вие и двамата възкръсвате. Умирането е излизане из къщата навън. А пък ти като си мъртъв, в смъртта нещата се забравят. Та много хора, като умрат, в онзи свят като отидат, там не помнят, че са били женени, че са имали жена, деца, братя, нищо не помнят; като човек изхвърлен на някой остров, който мисли само за себе си, 77
че е гладен, жаден. Той мисли как да излезе от това лошо положение, в което се намира. И всичко е забравил. На това може да се уподоби умрелият човек. Помнете изречението: „Пейте и възпявайте Господа в душата си.“ Когато човек пее, той отива в едно широко отворено място, качва се на един висок връх и хората остават долу. Слушат го отдолу. Посветените са разкрили малко повече на сегашните хора. Хората, масата, едно време не са били готови. А пък сега са поготови. Но това е външната страна на музиката. Сега има повече инструменти, повече дълбочина има в музиката, отколкото в миналото. Птиците са постигнали много в музиката и хвъркането. После те са разрешили такива социални въпроси, които тепърва човек трябва да разрешава. Всичката борба между хората произтича от материалните интереси. Там, дето се намесва материалното, може да има спор. Дето има спор, има гъста материя, която се дели, например спорът за някое парче земя и пр. Един цар иска слава, иска повече земя, повече хора, повече богатства. Колкото разногласието е по-голямо, толкова повече някой навлиза в материята и не иска да пее. И казва: „Какво ще придобия, какво ще спечеля.“ А пък той трябва да пее, че всяко едно повдигане, всяко развитие не може да дойде, без да се пее вътрешно. Вие защо сте обезсърчени? За материални работи. За пример казвате: „Къде ще се подслоним за в бъдеще? Гладни ли ще умрем? Няма музика вече!“ Разумните същества турят някого на шестия етаж в едно високо здание. Запалят зданието и него го е страх. Той трябва да се хвърли отгоре и го обзема обезсърчение. Новата философия в живота се решава чрез светли78
на, топлина и движение. Топлината е в душата ти. Сърнето ти е един акумулатор. Сърцето събира желанията. Л пък душата е, която събира топлината. Душата е емблема на хубавите чувства, на добрите постъпки. Една моя права мисъл е в съгласие с цялото битие. Ако тя е права, тя има еднакво приложение за всички. Следователно правата мисъл е права за всички, а кривата мисъл с крива за всички. Правата мисъл не може да не се реализира. Ще знаеш как ще се реализира. Ние казваме: „Дълго време.“ С биволска кола, ако се возиш, много дълго е времето. А пък с бързината на светлината много скоро ще я разрешиш. С биволската кола ще я разрешиш за няколко милиона години. Това, от което отстъпваш, не е реално, а това, от което не отстъпваш, е реално. От нереалното може да отстъпиш, а от реалното не може да отстъпиш. Вие сега сте с нови разбирания. 11о със стари похвати. Старото сте го опитали. В него няма никакво изкуство. В него сте специалисти. Има една красива страна на музиката. Когато има грима души от вас, но болни, чийто ум се е разстроил, върху тях ще опитаме музиката. Тези песни, както са написани, вие не може да ги пеете, ако не мислите. Отсега нататък трябва да пеете. Дарбата на музиката отсега нататък трябва да я развиете. Ако я държите все така... Някой казва: „Аз не съм млад.“ Всички тъжите все за материални работи. Някой плаче за дома си, за обущата, за шапката, за парите си, все за материални работи. „Отче наш“ 11 лекция от Учителя, държана на 29 декември 1933 г., София, Изгрев. 79
ОБИЧАЙТЕ ПОЛОЖИТЕЛНОТО ,Добрата молитва“ Ще прочета няколко стиха от 27 глава на Притчите. Какво имате сготвено за днес, паприкаш ли? Изпейте някаква песен. Изберете някоя песен, в която да няма студ. Има песни, които охлаждат. Има други, които стоплят. Понеже отвън е студено, и отвътре студ не бива. Отвътре трябва да има една топла песен. Изпейте „Тъги скърби“, „Грее слънцето“. Питам сега: Защо седите? Защо сте седнали, кажете ми. Когато си прав, господарят казва: „Защо стоиш прав?“ „Не зная какво да правя.“ Защо работиш прав? Казвате: „Изправен пред съда.“ Седиш прав. Пред съда си изправен. Пред съда, като те изправят, прав стоиш. Като те съдят, прав си. Ами пред кого като си, си седнал? Пред съдията подсъдимият стои прав. Но това е едната страна. Кой стои прав? Когато хората ходят на екскурзия, какво правят? Седят ли или прави стоят? Щом пристигнат на екскурзията, прави ли стоят или сядат? Трябва да свършат движението. Това са разсъждения. Това го наричам забавление. За да не си прав, какво трябва да направиш? Значи ще подгънеш малко краката си и ще седнеш. Може ли човек да седне, без да подгъне крака си? Може ли да седне, без да се прегъне някъде? По някой път питате защо имате лошо настроение, не може ли другояче? Казвате: „Не може.“ Казвам: Може. Може 80
да бъдеш щастлив, ако може да седнеш, без да се прегъваш. Може ли да седнеш, без да се прегънеш? Кой може да направи това? В кой свят е възможно да седнеш, без да се прегънеш? Сега ще ви задам един друг въпрос: Какво нещо са успоредните линии.? Какви свойства имат успоредните линии? В геометрията казвате, че две линии може да се пресичат някъде в далечното пространство. Само две линии, които са успоредни, могат да се пресекат. Две линии, д успоредни в началото, в края могат да се пресекат. И само две линии, които в края се префиг сичат, в началото са успоредни. Какво отношение имат успоредните линии? Голямо нещастие ли е, когато две успоредни линии се пресичат. Я ми покажете. Къде са на вас вашите успоредни линии? Ако ръцете винаги бяха успоредни, какво щеше да бъде вашето положение? Значи законът на пресичането е един разумен закон. Следователно когато две успоредни линии, които се пресичат, са материални, ако ги бутнеш, ще мислиш по един начин. Ако мислиш, че тия две линии са живи, невидими, това пресичане има смисъл. Когато две линии са успоредни, докога те вървят успоредно? Линиите са успоредни дотогава, докогато външните и вътрешните условия са еднакви. Ако пуснем в пространството две линии през среда, която навсякъде е еднаква, без никакво съпротивление, тия две линии ще бъдат успоредни (фиг. 1). Щом обаче външните и вътрешните условия се изменят, когато двете успоредни линии влязат в една по-гъста среда или в една 81
по-рядка среда, веднага ще се измени пътят на тяхното движение. Успоредните линии показват кога се изменя характера на някой човек. Казвате: „Не се изменя характерът на човека.“ Има ли нещо лошо, като се измени характерът на човека? Няма. Какво лошо има да се измени характерът? Казваме: „Измени се характерът.“ Щом се измени характерът, ние подразбираме една специфична черта. Когато има изменение, не ни е приятно. Изменя се нашият характер. Когато се предава нещо на характера, ако при тая промяна се е предала хубава черта, има ли нещо лошо? Какво е това, на какво прилича (фиг. 2)? Да допуснем, че е от гипс. Обаче, ако имате статуя от гипс и ако фиг. 2 е един жив човек, тогава вие ще помислите, че тази фигура, живият човек, ще ви занимае. Ако е нещо направено от гипс, ще кажете: „Това е гипс.“ Ако е жива материя и има по този начин тия линии, тя ще ви озадачи. Ако имате отношения с тази фигура, какво ще правите с нея? Какво предполагате? Всяка една промяна, която става с човека, трябва да е разумна. Коя промяна е разумна? По какво се отличава една разумна промяна у човека? При разумната промяна всичките криви линии се пресичат еднакво. Пресичане на линиите, това значи сближаване на хората. Когато стане пресичане на линиите, това е сближаване. Каква е разликата между първия, и втория човек 82
((|иг. 3)? Когато искате да придобиете една черта, трябва да се научите да я рисувате в общата скица, в линиите; защото пиниите са красиви. В последния устата има надмощие. Това тук съответствува на материалната страна, физическият свят, има надмощие. И вследствие на фиг. 3 това се губи хармонията, несъответствие има в материалния свят. Има постоянни черти в характера, има и непостоян11 и черти. Последната фигура показва чисто материалната страна в лицето. Тази част е успоредна на носа. Същевременно носът е успореден с устата. Долната част на орадата е успоредна с челото. Това е геометрия. Изучавайте геометрически човека. Всичките тия линии на пресичане означават в какво състояние се намират потенциалните сили, какви стремежи има. Чрез пресичането тия линии показват възможностите за постижения. Има линии, при които нищо не може да постигнеш. В даден случай има линии, които показват, че може да юстигнеш нещо. Например какво може да постигне една бомба, която е поставена някъде? Тя може да разрови, но щом се пукне веднъж, нищо не се постига. Следователно, ако една твоя мисъл прилича на една вътрешна експлозивна сила, като достигне до своето местоназначение и се пукне, тя няма да постигне своята цел. Тогава какви задачи има чувството? И как трябва да се пука човешката мисъл? Човешката мисъл трябва да се пука както едно житено зърно. И то се пука. Като 83
посееш житото, пукне се, но в туй пукане има известно растене. Добре. Да допуснем, че вие сте ученик, студент някъде, разправят нещо, забравяте го. Да кажем, че и професорът има желание да ви преподава. Вие слушате, но след туй забравяте. Кои са причините да забравяте? Защо някои хора забравят, а други не забравят? Кои неща се забравят и кои не се забравят? Или вземете някой път човек е разсеян. На какво се дължи разсеяността на човека? Представете си, че вие проучвате някой научен предмет и имате 10 деца, от които всяко има такива големи губерки. Таман речете да мислите и едно от децата ви мушне 2 сантиметра с губерката и после, таман се справите с едното, другото ви мушне. Питам: Какво ще бъде вашето състояние с тия 10 деца, които ви мушкат? Може ли да бъдеш съсредоточен? Вниманието ще бъде отвлечено навън. Казвате: „Защо не е съсредоточен?“ Представете си, че имате същество до себе си, което казва: „Кажи ми нещо.“ Казваш: „Не мога, невъзможно ми е с тези деца.“ Всяка една губерка привлича вниманието. Следователно разсеяността на човека зависи от външните условия, които постоянно се промъкват в аурата на неговото съзнание и привличат вниманието му. Този човек, когото децата мушкат, какво трябва да направи? Вие ще кажете, да иде да ги набие, да вземе един прът. Тия деца са пъргави, бягат. Като речеш да биеш някого, те са тъй бързи, тъй пъргави, че веднага избягват. Кого да гониш? Като речеш да гониш едното, другото те мушне. Можеш ли да се справиш с тия деца, които са по-бързи, по-подвижни. Като речеш да хванеш едно от тях, другото ще те мушне. Какво ще правиш? 84
Как ще разрешиш въпроса с тия 10 деца? Като те мушкат, как трябва да се справиш? (Да купя бонбони.) Няма бонбони. Те няма да те оставят да купиш бонбони. Трябва да бъдеш маг. Маг трябва да бъдеш. Това е единственото нещо, което може да те спаси. Ще се превърнеш в едно дърво с хубави круши, с хубави плодове. Те ще пуснат губерките, ще се качат на дървото и, като започнат да ядат, ти ще ги свържеш. Ти ще ги навържеш и те няма да знаят. И след туй полека-лека, без те да знаят, като ядат сладко, пак ще се превърнеш в човек. Те са свързани и губерките ги няма. Хвани ги тогава. И тогава като ги погледнеш, те ще те гледат. Трябва да измените състоянието си. Едно лошо състояние не може да го изправиш, докато не влезеш в по-лошо състояние, отколкото си. Ти една хрема не може да лекуваш. Тя трябва да се превърне в нещо полошо. На какво? На кихавица. Защото от хремата кое е по-лошо? Кихането е по-лошо. Може да се пръснат дробовете. Напъване вътре има. При кихането има голяма опасност, може да се спукат дробовете. Казвам: Когато хремата се превърне на кихане, ти си на оздравяване. Вие не може да си представите защо трябва да се измени известно състояние на човека. За да се поправи друго едно състояние. По-малките неща ще се поправят чрез по-големите. Имате издигнат един стълб. Отгоре има едно дърво, на него вързано въже. Представете си, че тук долу имате кладенец (фиг. 4), една кофа вързана за въжето, но за да извадите кофата, нали трябва по-голяма тежест? Колко трябва да бъде по-тежка? Една кофа, която тежи 5 килограма, за да бъде извадена от кладенеца, 85
колко килограма трябва да турите повече. Колкото повече турите, ще я изкарате. Съобразно е тежестта е постигането. Колкото противоположната тежест, която трябва да измъкне Фиг. 4 водата, е по-голяма, толкова по-скоро ще извадите кофата. Следователно същият закон се отнася и за мъчнотиите на един човек или на живите същества. Една мъчнотия се ражда при известни условия, за да принесе някаква услуга на човека. То е движение навътре. Противоположно движение. Онзи, който усеща страданието, той е стълбът. Туй движение става около вас. Разбира се, колкото кофата е по-голяма и противоположната тежест е поголяма. Тя ще се отрази върху един стълб, който трябва да издържи. Нему е неприятно, разбира се. Ако тия тежести са по-малки, нему е по-приятно. Ние в нашето съзнание чувствуваме, че имаме някаква скръб или някакво неприятно чувство. Тежко ти е, мъчно ти е, не може да си обясниш. Казвам: Без него не може. В дадения случай не може да извадиш тази вода от кладенеца, ако нямаш една съответствуваща тежест, но вие така не мислите. Сега аз искам да зная защо вие не мислите така? Може ли тази кофа да излезе без никаква тежест? Може ли да излезе с лекота? Да кажем, че имате един лек живот, живот без мъчнотии. Възможно ли е да имаме в света един такъв живот, какъвто вие искате, как мислите, възможно ли е Николай? (Изглежда че е невъзможно, тъй като никъде не съм видял.) Само че ето какво: В този кладенец трябва да се 86
избягват всички пресичания на линиите, да няма никакво противодействие на кофата. Защото онази кофа, която е пусната в кладенеца, ако има противодействие, което й препятствува, трябва да се увеличи тежестта. И гам е опасността. При един кладенец, който изкарва по естествен път тежестта, между туй, което излиза и туй, което придобиваме, има съотношение. Но когато има противодействуващи, вътрешни причини, пак са от материален характер. И тогава то се влошава. Да кажем, че кофата се закачи в кладенеца. Тогава усилието се удвоява или утроява, а някой път се съсва цялото въже. Лошото не е в мъчнотиите които имаме. Голямата опасност на живота не седи в мъчнотиите и в страданията, а в противодействието, което имаме в себе си. Такова съчетание имаме. Най-първо психологически или в материално отношение, трябва да се освободим от противодействуващите сили. И само така може правилно да разрешите един въпрос. За пример всякога, ако на задачата, която е дадена, цифрите са поставени на място, ако на една геометрическа задача буквите са поставени на място, вие лесно ще я решите. Но ако не са поставени тъй, както трябва, вие ще се намерите в едно затруднено положение. В какво седи един триъгълник. Един триъгълник може да се образува, когато две успоредни линии се пресичат с една трета. Може да кажете, че в края само се пресичат, т. е. образуват един триъгълник. Следователно три успоредни линии, които се пресичат по един хармоничен закон, образуват човека. Николай, как ще обясниш туй? Три успоредни линии, които се пресичат по един начин. (Няма в науката такова 87
нещо.) Има го, има го, но още не сте започнали да учите. Големите математици отдалече засягат този въпрос, много деликатно. Мимоходом. Нали сега искате да докажете, че линиите, които се пресичат, са успоредни. Радиусите на земята имат обща точка. Всички радиуси, които излизат от центъра, са все успоредни. Но те се пресичат. Мястото на пресичането, от което излизат, е центърът. Всеки център не е нищо друго, освен безброй количество линии, които означават сили, които действуват. Те образуват известен център, имат известно отношение. Но да оставим това са неразбрани работи. Неразбраните работи са разбрани и разбраните са неразбрани. Туй, което не разбираш, всякога остава неразбрано. Туй, което никога не разбираш, то остава всякога неразбрано. Разбрано нещо ли е животът? Може ли да се определи какво нещо е животът? Но неразбраният живот го разбираме. Туй, неразбраното, всеки го желае. Защото в живота има една подвижност. Каква е разликата между живота и смъртта? Смъртта мяза на орли, които са се събрали на някое животно, което е умряло, и всички късат, късат. И ще видиш след време, от този труп, върху който са се събрали орлите, нищо не остава, освен кокалите. В живота виждаме един обратен процес. Някъде се заражда един процес и след време се натрупа, става красиво, допълват се нещата, хармонират се. Няма противоречие. В смъртта са всичките кавги, зависти. В смъртта има завист, омраза, обезсърчение, отчаяние, хиляди още са все в смъртта. А в живота е радост, веселие, разумност, всичките добродетели са в живота. В смъртта всеки живее само за себе си, а в живота всеки живее за другите. Това е разликата. Казвате: „Какво нещо е 88
см ъртта?“ Всеки живее само за себе си в смъртта. Всички измрат и той живее. Това е смъртта. А в живота всеки иска да живее за другите. Другите като живеят, и той живее. Смъртта казва: „Аз като живея, и те може да живеят. Аз като умра, и другите ще умрат.“ Животът казва: „Другите като живеят, и аз ще живея с тях заедно.“ Сега не се спъвайте с тази идея. Вие живеете само за някого. За себе си или за някого. То е все едно и също. Ги живееш за някого, който е подобен на тебе. Ами ти живееш за стомаха си и казваш: „Аз живея за да ям.“ Гози стомах на какво мяза? Този стомах казва: „Каквото ми дадеш, аз на тебе ще го дам.“ Затова имаш доверие. Той ти обещава, каквото спечели, все ще ти го даде. Ги живееш за дробовете, те казват: „Каквото мислиш, на тебе ще го дам.“ Затуй ние ги държим добре. Мозъкът не може без дробовете. И тогава защо идва противоречието? Един ден стомахът се откаже да работи. Дадеш му храна, той не работи. Днес казваш: „Нищо не давам.“ Започваш да губиш вяра в стомаха. Сега основната идея. Всякога, когато турите идеята да живеете за себе си, вие сте в областта на смъртта. Всякога, когато турите идеята да живеете за всички, не само за някои, вие сте в областта на живота. Всички подразбираме целокупността, да живееш за всичко живо, което е в света, дали го знаеш или не го знаеш, където и да бъде по цялата вселена. Когато живееш за всичко живо, то е животът. В него има смисъл. Идеята ви за живота трябва да бъде безгранична. Когато кажем „Господ живее“, подразбираме за всички. Върху идеята мислете по два начина: всички да живеят за тебе, или ти да живееш за всички. 89
Това са две страни в живота. Ако туриш всички да живеят за тебе, животът е турен в смъртта тогава. Всички живеят за тебе, а ти живееш за себе си. То е по мярката на смъртта. Друга е емблемата на смъртта. В смъртта всички живеят само за себе си. Тя е най-страшната смърт, която може да преживеете някога. Когато вътрешните клетки, от които е образуван организмът, решат всяка клетка да живее за себе си, то е смъртта на човека. Не само физически човек може да умре, но когато всяко чувство рече да живее за себе си, човек може да умре. И то е още по-страшна смърт. Ние само опитваме на земята, когато всяка клетка реши да живее само за себе си и казва, че не я интересува никакъв господар. Тогава ние казваме: Човек се разкапва. Под разкапване какво разбирате? Казвате: „Разлага се.“ Но разлагането съдържа ли идеята на разкапването? Какво подразбира думата разкапване? Как вие я схващате? Психологическият закон какъв е? Понеже законите функционират в света. В света има три области: физическа област, духовна и Божествена област. То е един и същи свят. Еднакво функционират законите. А методите, чрез които функционират, се различават. Да допуснем, че около тебе има един учен човек, едно живо същество, което е по-учено, по-умно от тебе. Ти искаш да бъдеш учен като него. Хубаво е да бъдеш учен. Хубаво е да имаш правилен път. Най-първо да ти е приятно, че туй същество е учено. Ако ти не може да станеш учен, не ти е приятно, защото ти трябва да образуваш една връзка с туй същество. Ако тебе ти е приятно, че то е учено, ще образуваш една връзка, а от неговата енергия ще потече в тебе. Тъй щото един ден, 90
гуй, което има то, ще има отношение между него и тебе. 11о ако в тебе се зароди едно противоположно чувство (ащо той да е учен, а ти не, с туй ти ще спънеш себе си. И в живота това става. Този закон може да го приложиге. Да кажем ти си слаб човек, едва преживяваш. Имаш един хилав организъм, нервната ти система е разнебитена, мускулите слаби. Не знаеш как да се лекуваш. Ти намери някой здрав човек, обикни този човек и веднага, дали той това го знае или не, този, здравият човек, като го обичаш и в тебе ще се създаде нещо здраво, нищо повече. Но ако започнеш да го нервираш, да го мразиш, твоето положение ще се влоши. Ако го обичаш, твоето положение два пъти ще се подобри. Ти имаш една единица, ти си сам. Срещнеш друг здрав човек. Обикнеш и него, имаш две единици. Срещнеш трети човек и го обикнеш, имаш три единици. Четвърти, пети, десет души като обикнеш, след една година ще се почувствуваш, че си в добро здравословно състояние. Но здравите хора като обичаш, а не болните. Болните като обичаш, ги даваш, понеже те нямат. Затуй законът е пак същият. Искаш да станеш добър, обичай някой добър човек. Законът работи. Добрият ще ти даде нещо. Като обичаш едного, втори, трети, четвърти, работите навсякъде се уреждат. Едно практическо приложение е това. Не само да идеш и да му кажеш: „Аз те обичам.“ Ти ще го обичаш, като че той съставя нещо цяло с тебе. Той живее в гази система, в която си ти. Ти ще го обичаш, като че ти е близък. По някой път, като ви се говори така, идеята за Бога е съвсем изопачена. „Защо да вярваме в Бога, шщо да Го обичаме?“ Чудни сте вие. В света за едно 91
нещо се чудя. Аз не се чудя за други работи, но по някой път много ме учудва, защо не искате да вярвате в Бога, защо го отричате сега. Аз зная, че всичките учени хора, които не вярват в Бога и не Го обичат, ще оглупеят. Че то е най-разумното същество, в което живеем и се движим. И за което, като мислиш, то постоянно, и без да знаеш, ще ти дава нещо. Като вярваш в Бога, от големите богатства, от Неговото знание ще потече нещо към тебе. Като вярваш в силата Му, все нещо от силата Му ще дойде. Като вярваш в Неговата любов, ще потече нещо от нея. В каквото вярваш, каквото пожелаеш, Той все ще ти даде. За каквото мислиш, Господ ще ти даде. По човешки говоря. Сега всички вие търсите вашето щастие, дето никога не може да го намерите. Вие го търсите извън Бога. „Аз, казва, в никакъв Бог не вярвам. В себе си вярвам.“ Хубаво, но ти имаш нужда от окръжаващите хора. Имаш нужда от тях. Казваш: „Да ги организирам.“ Много се лъжеш. Тия хора, които искаш да организираш, те един ден ще те изядат. Виждали ли сте вие на бойното поле как войниците бият генерала си. Такъв бой му налагат на общо основание. Виждали ли сте как слугите налагат господаря, когато изял парите им. Налагат го на общо основание. Казват: „Такъв господар като тебе, който изяжда парите ни, не искаме.“ Какво значи изяда? Онзи, който може да ви изяде парите, той не е господар. Онзи, който може да ви лъже, той не е учен човек. Ученият човек е човек, който не лъже. Учен човек е всеки, който може да ви даде нещо. Ние сега говорим много фигуративно. Ние искаме всички хора да съзнават. Няма по-голямо нещастие от това да искаш да накараш някой човек да съзнава, че ти го 92
обичаш. То е продажба, бакалия на дребно. Ти го обичай. Като обичаш някого, туй, което искаш, любовта, ще дойде. Като обичаш някого, ти не обичаш него, а туй, което ти искаш. Не мислете, че отричам нещата. Вие като обичате някого, каква е целта ви? Вашата цел каква е, когато казвате, че много го обичате. Аз много обичам крушите. Като я хвана, прегърна я, помилвам я, постисна я. След туй помириша, поцелуна я. Казвам: Много си красива. Поканвам я на гости и крушата остава много доволна. Като я гощавам в себе си, изпращам я в дома да се върне. Тя е крайно доволна от мене, че съм се запознал с нея. Сега гледам другояче. Аз зная как да ям крушата. Да ви кажа как я ям. Като хвана крушата най-първо я режа на парченца и изваждам всичките семки, които са в нея. 4, 5, 6 прочета ги и казвам: Добре дошли. Много ми е приятно, че ми донесохте този подарък. След туй аз им хващам едно такси да се разхождат и плащам на таксито. Като се върнем у дома, гледам, подаръци има. Посаждам тия подаръци в земята. Те израстват. Изяждам една круша, а от петте семки след 4 5 години ще израснат 4-5 дървета, които ще дадат плодове. Вие казвате, че престъпление направих, като изядох тази круша. Престъпление има, ако дърветата не бяха израснали. Та казвам: В Любовта е същият закон. Има нещо в любовта, което вие имате право да очаквате, да придобиете. Но в Любовта има един принцип, има една семка, на която вие трябва да дадете нещо от себе си. Някой път виждате противното. Ти не може да дадеш, докато не си взел. Ти не може да дадеш комуто и да е вода, ако не си почерпил. Само като почерпя, мога да ви дам. Като по93
черпя, мога да ви услужа. Разбирайте законите на природата. Когато сме проводници на онзи велик Божествен принцип, тогава се ползуваме. Ако ние не сме проводници на Божията Любов, ако ние не сме проводници на Божията светлина, ако ние не сме проводници на Божията свобода, ако ние не сме проводници на Божието милосърдие, ако ние не сме проводници на всички ония добродетели, нямаме нищо общо с човека. Човекът е най-съвършената среда. Той се отличава от всичики животни по това, че е възможно най-съвършената среда на земята за предаване на всички Божии добродетели. Това е човекът. Всички ония хора, които вие обичате, те все дават. Видиш някой човек пълен с магнетизъм, притегля те човекът. Не те притегля, но ти дава. Кой не обича един извор, който дава. Като видиш онази вода, привлича те. Този извор става приятен. Ако идеш при един извор, където водата е кална, може ли да го харесаш? Стремете се да имате едно схващане за живота. Аз може да ви представя тази идея физически, колкото и да е отвлечена и да ви кажа, че това е подсъзнанието. В свръхсъзнанието, в самосъзнанието и в подсъзнанието може да ви приведа, но какво нещо е съзнанието? Съзнанието е една чаша, в която се туря някакво съдържание. Ти съзнаваш, че ти е приятно, когато съдържанието е приятно. Съзнаваш нещата. Неприятно ти е, когато съдържанието е неприятно. Или самосъзнаваш тия неща по-близко ли са, дали са над тебе или са в тебе, или са извън тебе, или са под тебе. В подсъзнанието сте живели в миналото. В свръхсъзнанието ще живеете в бъдеще. В съзнанието живеете сега. Казвам: Всички тия метафизически доктрини, те са 94
скритата истина. Метафизиката е наука, скривалище. Всичките неща са скрити като в една банка. Защото метафизиците, които са живели в един свят на крадци и разбойници, за да не ги оберат, всичко са скрили. И казваме: „Метафизика.“ Щом дойдем до метафизиката, вече имаме една неразбрана наука. Метафизиката в какво сега трябва да се превърне? Във физика. Мета, значи над. Метафизика над физиката. А физика е туй, което е достъпно. Мета, значи над достъпното. Защото, щом е достъпно, всеки ще го вземе. Значи надосъпно е за хората, да не го ограбят. Щом е метафизика, нещо е недостъпно, за човека нещата са недостъпни, физическите неща са достъпни за съзнанието. Казвате: „Не искам да живея метафизически живот.“ Какъв е духовният живот? На български дух значи туй, което духа, което се движи. Под движение във въздуха разбираме едно разумно движение. И като се движи, може да дойде до тебе. Движение има животът. Трябва духовно да разбирате метафизиката. Духовният свят, както вие го мислите, не съществува никъде и такъв метафизически свят не съществува никъде. Питам: Когато вие кажете, че една чаша е пълна с вода, в какво седи реалността на чашата. Твърдата материя, която има известна форма, в тази форма има известно съдържание. Питам: Ако аз нарисувам тази чаша (тя е старомодна), материална ли е тази чаша? Реално ли е туй, от което ще вземеш нещо? Реалността е в това, от което в даден случай всякога можеш да вземеш нещо, което ти е потребно. То е реално. Всяко нещо, от което не може да вземем, не е реално. Следователно въпросът има ли Господ или няма Господ е метафизичен. Питате има ли Господ, или няма Господ. 95
То е такъв Господ на метафизиката. Бог не е нещо отвлечено, но най-реалното нещо в света, най-голямата реалност. Някогашните писатели, поети, философи, за да стане тази идея достъпна за хората, за да бъде Бог достъпен, са го направили толкова голям, че никъде не е могъл да влезе. А сега, за да направят Господа достъпен за хората, казват: „Бог е в мене и по-голям от мене няма. Той е като нас.“ Всеки казва, че няма друг Господ освен този, който е в нас, само ние сме. Ние сме единствените богове, които съществуват в света, малки или големи богове. Всеки трябва да расте, всеки трябва да става голям, както детето. Ражда се дете, после става възрастен. Тази идея беше за Христа. Той дойде дете, после стана възрастен, и най-после стана Божествен. Че каква е идеята, какво разбирате вие под думата растене? Най-първо туй същество съществува и живее само за себе си. Детето само за себе си живее, то е детство. Под детство разбираме, че детето взема само от майка си. То взема само от нея. Родила го е майка му и му дава, детето започва да расте. И то започва да дава. Когато започва да дава, човек казва: „Аз остарях.“ Туй дете не е старо, но то дава като майка си. Кой е старият човек? Този, който дава. Що е детето? Туй, което взема. Що е възрастният? Който е уравновесил бюджета си. Няма да взема и няма да дава. Възрастният човек еднакво взема и еднакво дава. При сегашните условия трябва да се справите с материалните проблеми. За пример вие сте недоволни. Вашето недоволство аз мога да го премахна. Аз мога музикант да стана за 24 часа, философ мога да стана и поет за 24 часа. И авиатор за 24 часа мога да стана, и техник 96
мога да стана. Ама не искам, това е белята. Как аз да не стана музикант? Аз имам друго разбиране за музиката. I 1редставете си, че дам на една публика концерт, едно музикално състояние, както на говедата. Тогава защо да си нарушим спокойствието? Аз предпочитам да свиря на себе си. Казвам: Двадесет и четири часа са достатъчни да стана музикант. Двадесет и четири часа са достатъчни да проточа пръстите си. На един музикант първият пръст трябва да бъде най-малко 12 см, 14 см вторият, 15 см третият, 13 и половина четвъртият безименният/а малкият трябва да има 10 см. Тогава отличен музикант и цигулар може да стане. Може да взема всичките позиции. Че ако аз проточа своите пръсти, мислите ли, че музикант не мога да стана. Мога да стана музикант. Законът, по който ще създам своите пръсти, по същия закон се е създала и музиката. Всеки един строеж в природата върви по един музикален закон. Ти не може да разбереш музикалността в света, защото всичко в природата има един музикален, правилен ритъм. Я ми кажете: Знаете ли тона на Любовта? Казвам: Тонът на живота е )о. Той съответствува на сърцето. Ритъмът на сърцето, турят го че е 72. 7+2=9. Но има едно малко различие. Сърцето не трябва да бие постоянно, ритмично. Трябва да става едно пресичане на тона до. Че всякога основният тон на живота има едно малко различие. При всяко едно условие трябва да знаеш нормалното видоизменение на този тон на живота, за да го регулираш. Понеже, ако не разбираш законите, ще дойдеш в смущение със себе си. Всеки от вас трябва да почувствува тона на живота. Да ви кажа как ще го почувствува. Когато този тон на 97
живота е вече естествен, той се отличава с едно. Щом тонът дойде, тогава веднага във вас се заражда една ясна мисъл, че всичко може да направите в света. Понеже като се измени малко тонът, вие казвате: „Тази работа е непостижима.“ Дойде отново естественият тон, вие пак се насърчите. Туй, което ви обезсърчава, не е нищо друго освен в дадения случай естественият тон на живота естественият тон на живота, който се мени. Като не разбирате промените, вие се смущавате. Туй, което сте намислили, че всичко може да постигнете, то е вярно може да постигнете. Но в дадения случай не искайте да постигнете всичко изведнъж. Вие искате да бъдете поет, философ, музикант. Вие искате да бъдете богат, вие искате да бъдете красив, искате да бъдете силен, че какви ли не неща. Оставете тия работи. Вие едновременно желаете всичко. Може да желаете, но оставете другото. За вас изберете само една специалност. Сега да ви дам една песен. Студът събира хората на едно място. Хората някъде може да са се събрали. Студът ги е събрал. Турете си гърбовете. Кой тон ще вземете? Какво нещо е студът? Туй, което отвън взема, а отвътре дава, туй е студ. Туй, което отвън дава, а отвътре взема, то е топлина. Студът отвън взема, а отвътре дава. „Студът всичко дава.“ Имате основен тон. Как ще започнете със студа? Няма веднага да го вземете. Я изпейте „Студен си и всичко даваш“. Топъл си, но всички бягат от тебе. Нали всички бягат от студа. Все таки студа ще го барнеш. Огъня може ли да го вземеш. Значи снегът е по-достъпен от огъня. Вие се криете от достъпното за вас. Че всяка ваша идея, която е достъпна, целият ден седите и я прегръщате. Казвате: „Изстинаха ми 98
ръцете.“ Всяка идея трябва да потърсиш. След време тя сс стопявя. Не външната обвивка. Туй, което поетът пожелава, то става. Няма нещо, което да не става. Как дойде песента „Студът всичко дава“? (Учителя пее до.) Сега как ще го кажете: Той всичко ще ви даде или аз мисля, той всичко ще ми даде. Вие правите студа. Високо или ниско трябва да започнем. Учителя пее: „Студът всичко сгрява.“ (Ама не сгрява.) Студът всичко сгрява, ама нищо не дава. Човек е студен. Самият човек, е най-студеното същество на света. По-студено същество от него няма. Най-студеното същество, което е излязло от Бога, то е човекът и там е неговата сила, че е студен. Един вътрешен образ: най-студеното същество, студеният човек, да разбира нещата. Сега са измерили големия студ 270 градуса. Човек има повече. И това е нещастието на човека, че големият студ помита всичко. 11ещастието на света е от туй. Ще се учите. Там е всичкото изкуство тази студенина, която човек има в себе си, да я видоизмени. Някой път казвате: „Студено е вашето сърце.“ Трябва да знаеш как да го стоплиш. Добре, какво разбрахте сега? Вие разбрахте нещо, доказах, че сте студени. Но и вие сами вярвате във вашата студенина, защото ако не сте студени, не зная защо търсите любовта. Всеки човек, който търси любовта, той е студен човек. Ако някой от вас се окаже, че не е студен, тогава какво би било? Любовта е закон, за какво? Любовта е закон за справяне. Голямата любов към себе си, ще направи живота малко сносен вътре. Идваме не до нашата любов. Как наричат тази любов, как да я кръстим? (Платоническа.) Какви са качествата на платоническата любов? 99
Всяка права линия, която може да се пречупи, е права. Всяка крива линия, която не може да се пречупи, каква е? Не трябва да влезете и да разрушите онзи ред, който имате. Много ваши идеи, които имате, са наследени. Но вие сами по себе си носите излишен товар. Във вас има мисли, желания, които носите и са излишни. На вас ви трябват само няколко неща: един отличен ум, едно топло сърце и после един силен дух и едно здраво тяло. Един отличен ум, едно здраво тяло и едно топло сърце туй е, което всеки човек може да постигне. Я ми кажете всеки един от вас какво иска да стане. Какво искаш да станеш, Олга, от туй, което можеш да станеш? Поетът едновременно трябва да бъде музикант, той трябва да знае да пее. Турете основния закон, ще се спрете върху това. Когато се казва, че щастието на човека зависи от него, то е закон. Обичайте умните хора. Обичайте здравите хора, обичайте добрите хора. Всичко онова, което е положително, обичайте го, да бъде непреривно във вас. Не ги приближавайте при очите си, да ви затварят очите, но ги обичайте. Вие ще придобиете това, което ви е потребно в света. Сега любовта е приложена по такъв начин, че не може да има постижение в света. Казваш: „Обичам някого.“ После казваш: „Нима роб ще стана в света?“ Ние сами градим и разваляме, сами унищожаваме. Обичаш един здрав човек, понеже е склад на природата; както един извор. Един умен човек мяза на един извор. Един добър човек мяза на един извор. Ти минаваш, почерпваш и обичаш този извор. И няма да се мине много време и ти започваш да придобиваш качествата на туй, което обичаш. Аз не искам да разбирате това. Как да го разбирате? Никак не го разбирайте. Казвате: 100