Аурата кожата на духовното тяло

Младежки окултен клас / изд. Алфа-Дар

"Аурата кожата на духовното тяло", Младежки окултен клас Година 14 (1934 − 1935) Том 4, Първо издание,
Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2006, ISBN-10: 954-8785-50-Х, ISBN-13: 978-954-8785-51-8

съдържание

БЕИНСА ДУНО (Учителя Петър ДъноВ) АУРАТА КОЖАТА НА ДУХОВНОТО ТЯЛО Младежки окултен клас Година 14 (1934 1935) Том 4 житни
ALPHA-DAR, 2006 Лили Димкова, „Лица от бъдещето“, корица ISBN 10: 954-8785-51-Х ISBN 13: 978-954-8785-51-8
АУРАТА КОЖАТА НА ДУХОВНОТО ТЯЛО ,Добрата молтва “ Коя беше основната мисъл на миналата лекция? (Всеки човек трябва да се стреми към реализиране на най-малките желания. Истински добър човек е само този, който може да се надява на най-малкото в живота. И само той може да се надява за постижение на всичко.) Имате ли тема? (Да се напишат 9 глагола. Да се изпее песента „Всичко в живота е постижимо“ на срички и от повече лица.) Прочете се резюмето: „Отличителните черти на умния човек“. Прочетоха се темите с глаголите. Всяка дума е като един зародиш. Вие сте изучавали човешкото тяло. Ако вземеш естественото тяло на човека, коя е най-деятелната част в него? Неговата кожа, която възприема. Здравословното състояние на тялото зависи от кожата. Във връзка с кожата често в окултната наука се говори за аурата. Аурата, това е кожата на духовното тяло. Човек трябва да има здравословна аура. Вземете едно семе, каквото и да е; вие трябва да изберете една подходяща почва за него. Ако почвата не съответства на семето, това семе не може да израсне и не може да се развие правилно. Трябва един вътрешен напор вътрешни и външни условия. Вътрешните условия са в самата почва, какво съдържа, а външните условия, това са въздухът, светлината, топлината, храната. За да станат нещата ясни, вие трябва винаги да изхождате от 3
физическия свят, понеже той е обективният, по-близо е до вас, по-понятен ви е. Ако физическият свят ви е понятен, тогава може да пристъпите към духовния свят, понеже той е по-отвлечен, по-широк, по-голям, повече тънкости има. Ако човек не разбира физическия свят, мъчно може да разбере и духовния. Често се говори за аурата на човека. Аура не е българска дума. Имате думата „аура“. Ако отделите А-то от ура, какво ще каже: ура? (Да живее!) Някой път има известно съвпадение; определенията вървят по известен закон. Казваме, че нещата съвпадат. Има един закон, който ръководи съвпадението. Тук нищо не е случайно. Под думите „случайни работи“ разбираме те не са предвидени. Тогава нещата там съвпадат. Случайните работи са глупави работи, но на някои от тях се учудваме, че случайните работи са умни работи. Препъваш се някъде и падаш. Казваш, че случайно си направил нещо глупаво. Но има едно съвпадение в случайността. Има един закон, който ръководи случайните работи. Ние няма да се спираме да обясняваме какъв е законът. Защото има неща, които и да се обясняват, са непонятни. Представете си, че вие имате един приятел. Той ви писал писмо. Четете писмото и се радвате. Но представете си, че този ваш приятел наместо писмо ви изпраща едно самунче, праща ви една хубава ябълка и една круша. Казва: „Това да се даде на моя приятел!“ Писмо е туй. Как ще четете туй писмо? Трябва да се разбира. Писмото най-първо е запечатано в плик. Вие разрязвате плика, изваждате писмото, четете съдържанието и ви става приятно. След като получите хляба, хубаво направен, после ябълката и крушата, как ще разчетете писмото? Откъде 4
ще започнете. Имате хляб, имате една ябълка и една круша. Как ще ги четете сега? Най-първо хляба ще пипнете, ще пипнете крушата и ябълката. След туй ще пишете на вашия приятел: „Самунчето получих, беше отлично; пък ябълката сочна, а крушата също, много ви благодаря!“ Сега, като говорим за духовни работи, за духовен живот, има нещо друго, кое е по-хубаво в дадения случай? Кое писмо е по-хубаво? Кои писма са по-хубави с пликове или със самунчета, ябълки и круши? Да допуснем, че вие сте един екскурзиант горе, в планината. Какво писмо е по-хубаво да ви донесат? Едно писмо с плик, може да има турени и сто лева вътре, или едно самунче, ябълка и круша? Кое писмо е по-хубаво на планината? Самунчето с ябълката и крушата е по-хубаво. В дадения случай имате един приятел, който ви е обещал един пръстен с голям диамант за подарък. Вие имате и друг един приятел, който ви изпраща и друга една хубава, отлична, съдържателна книга. В дадения случай кой подарък е по-добър: пръстенът е диаманта или съдържателната книга? Няма съмнение, че съдържателната книга! Съдържателната книга струва повече. Но представете си, че имате и трети един приятел, който ви изпраща едно житно зърно. Имате пръстена, второто книгата, а третото житното зърно. От трите подаръка кой е най-важният в дадения случай? Вие ще ги съедините трите. Между пръстена, книгата и житното зърно има известно съотношение Пръстенът, това са външните условия на живота; книгата, това е разумното, което ще приспособи тези условия, а зърното, семето, това е онзи капитал, с който вие в дадения случай може да разполагате. 5
Онзи, който не разбира, ще каже: „Този пръстен защо ми е?“ Но това са условия. Тия условия могат да се използуват. Вие имате разумната книга, след туй иде семето. Това семе може да го използувате, ако сте чели книгата. Та казвам сега: Три неща са потребни. При думата аура два пъти се повтаря буквата а. Аурата това е здравословното състояние на човека. Защото без една здравословна аура човек нищо не може да постигне. Значи нещо се излъчва от човека. За да бъдете здрави или за да бъдете влиятелни, за да ви върви, да идете при Бога, непременно трябва да имате аура. От вас трябва да се излъчва нещо. За пример вие някой път искате да ви обичат. Но за какво може да ви обича човек? Един ваш приятел на планината, който е закъсал, може да ви обича, ако вашата торба е пълна с хляб, имате повече провизии и ако имате място, където да си почине; такъв приятел е на място. Вие му услужвате. Но ако този ваш приятел е закъсал като вас? Де седи приятелството? Тогава тези двама приятели не могат да се разберат и никакво приятелство не може да има. Три, четири дена седят, не са яли хляб и двамата са закъсали в гората. Вие казвате някой път за нещата, че са така. Вчера един студент ми се оплаква. Той забелязал, че има нещо в живота, което го преследва, че нещата се случват, както той не иска. Работи, работи и наопаки му върви. И той дошъл до заключението, че нещо го преследва. Чуди се откъде именно идва туй преследване. Че как може сиромашията да преследва? Откъде иде тя? Кой човек е сиромах. Който не работи. (Има хора, които работят и пак са бедни.) Не, не, това е криво. Кой човек е неучен? Кой човек е 6
невежа? Който не учи. Кой човек не е здрав? Какви са условията на здравето? Човек, който работи, не може да бъде никога беден. Но вие ще кажете, че работи. Тия хора не работят. Представете си, че вие имате приятел един глист в почвата, на когото разчитате. Какво може да ви допринесе този глист? Вие се трудите, вземате вашата мотика и работите, работите. Какво може да постигнете с такава работа? Ти можеш да шиеш или можеш да пееш, или каквото и да е. Но можеш да пееш някъде и ни глас, ни слушание. Можеш да шиеш някъде ни глас ни слушание, може и да пишеш. Представете си, че ти си един говедар и пишеш поезия. Какво ще разберат твоите говеда от поезията ти? Ако имаш право, какво ще избереш да бъдеш: говедар или овчар, или учител да бъдеш? Каква е разликата между един говедар, един овчар и един учител на деца. Ако вие се занимавате с най-нисшите проявления на живота, не сте ли един говедар? Ако се занимавате с нещо по-разумно, вие сте овчар; пък ако се занимавате с разумни неща, искате да се подигнете, вие ще бъдете един учител. Малките деца тепърва ще дойдат, те ще правят много глупости и вие ще се приспособявате към тях. Ако съзнаете сега, някои деца може да ви са приятни, а други някои няма да ви са приятни. Може да се спрете върху философията защо това дете така е родено? То се отнася до условията. Някой път вие мислите: Защо така разбира това дете? Условията са такива. И младият какво мисли? Не е определена работата на младия, той още не е научен на някаква работа. Но гладният за какво мисли? Той е на служба; жадният е на служба; болният е на служба. Те са определени. А младият? Какво се разбира под млад? Та и вие какво 7
усещате под младост? Как определят младия човек? Могат да се дадат много дефиниции върху младостта. Сега всички трябва да бъдем млади. В младостта не трябва да има никакво раздвояване в съзнанието. Млад човек е онзи, в ума на когото няма никакво раздвояване. Млад човек е онзи, в сърцето на когото, в чувствата му няма раздвояване. Млад човек е онзи, в постъпките на когото няма раздвояване. Той функционира правилно. Туй значи млад човек. Ще кажете: „А онези, на които съзнанието им, мисълта им е раздвоена, чувствата им са раздвоени и постъпките им са раздвоени?“ Те са изложени на един посторонен живот, който скоро ще ги лиши от богатството. Това са пропуквания, това са излишни разходи. Някой път вие казвате, че не можете да търпите. Да кажем, някой човек ви стиска за ръката, вие не можете да търпите това. Но дойде една болест, която се усилва повече и повече, какво ще правите тогава? Вие, нетърпеливият човек, казвате: „Не мога да търпя този човек!“ Много добре. Но ако ви дойде една болест, тогава какво ще правите? Как ще се освободите от нея. Усилват се болките, почвате да се мъчите, викате, плачете и други дойдат да ви утешават. Но вие си носите товара носите си болестта. Какво ще правите, как ще се справите, когато имате някаква болест, някаква болка? Когато ви боли нещо как се справяте? Олга, ти кажи как се справяш? (Пъшкам, викам.) Пъшкаш, добре. Най-първо една болка произтича от физическа причина, но тя може да произтича и от една духовна причина, може да произтича и от умствена причина. Следователно, ако искаш да се освободиш от болката, ти трябва да знаеш причината й. На когото и да е от вас мога да му причиня болка. Да 8
му дам да се наяде с моркови, със сурови моркови и да му дам една чаша сладък чай или мляко. Няма да мине половин час и той ще почне да се свива. Тази болка произтича от това, че в даден случай се образуват известни отровни газове, които почват да действуват върху имунитета, върху онова здравословно състояние на стомаха. Когато храносмилането не става правилно, образуват се газове. А щом въздухът влезе в стомаха, той винаги причинява болка. Следователно въздухът няма работа в стомаха, в червата. Той има работа в дробовете, не в стомаха. Сега по същия закон ако вие внесете във вашето съзнание една нисша мисъл, тази мисъл има друго съдържание. Но ако вие я внесете в съзнанието си, дето тя няма условия правилно да се развие, тази мисъл ще ви създаде страдание. Следователно трябва да изучавате закона. Например коя мисъл вие считате висша и коя нисша? Кои са отличителните черти на една висша мисъл? (Нисшата мисъл се отнася до органическия свят, а висшата до психическия, до по-висшите чувства.) Представете си, че имате два стремежа. Един човек пред себе си има два ореха. Той взима тези орехи, чупи ги и ги яде. Не е лошо. Аз виждам друг, който има орехи, но ги посажда. Той се лишава не ги яде, а ги посажда в земята. Кой постъпва по-висше: който изяде или който посажда работите? Който посажда работите. Онзи, който говори за любовта или който прилага любовта седи по-горе. В какво седи прилагането на любовта? За да се приложи любовта, изисква се съзнание. Изисква се послушание. Без послушание в света нищо не може да се постигне. Да си послушен, нали трябва да се вслушаш в себе си? Има един учител вътре в тебе, трябва да го слушаш. 9
И ако ти не слушаш този, който те учи, и не постъпваш, както той те съветва, ще страдаш и нищо не можеш да постигнеш. Вие не слушате и всичките ви страдания в живота произтичат от непослушанието, което имате. Всичките хора са крайно непослушни. Той седи, някакъв бръмбър е влязъл в ума му и нещо му казва: „Няма да вървиш в този път!“ Или каже: „Не, в този път ще вървиш!“ Той не слуша. Той там иска да иде. Ще идеш до известно място и после пак ще се върнеш. Проучвайте човешката аура! Има писани много философски трактати, може да ги четете. Кожата от какво е образувана? (От тъкани.) Значи, ако вземете една човешка кожа и една волска кожа, ще намерите голямо различие в устройството им. Най-хубавата кожа е човешката кожа! Отлична е тя! Не сте я проучвали. Ако се проучи кожата под микроскоп, ще видите каква хубава тъкан е там. Ако разгледате кожата на един заек, ще видите грамадно различие в устройството на кожата. Една кожа на заек или волска кожа вземете, ще видите грамадно различие. И колкото кожата е по-хубаво устроена, туй същество е по-разумно. И аурата на човека по същия начин се различава, така и тя е изтъкана. Човешката аура се тъче. За нея човешката мисъл, чувства и човешките постъпки са храна, от която тази кожа, или тази аура се образува. Това е физическото в духовния живот на човека. Само мислите трябва да дадат известна храна, за да се образува тая правилна аура. И когато вие имате една аура, вие се чувствувате смели, решителни; но щом се разрани вашата аура, вие чувствувате упадък на духа си, изгубвате вашето настроение. А когато кожата е в своята целокупност, вие сте здрав и весел. По същия 10
начин човек трябва да пази своята аура. За пример никога не допускайте нечиста мисъл да се допира до вашата аура, както не допущате нещо, което може да нарани кожата ви. Никога не допущайте това! Ще дойдат известни мисли, не ги допущайте да наранят вашето съзнание, вашата мисъл или да наранят вашата аура. Не допущайте едно желание да се вмъкне във вашето съзнание и да нарани вашата аура. И не допущайте една постъпка да нарани вашето съзнание. Но вие сега ще зададете въпроса: „Как да направим това!“ Най-първо, като дойде една мисъл, колкото и привлекателна да е, опитайте я, не бързайте да я възприемете. Да ви приведа един пример. Представете си, че вие се намирате в много затруднено положение. Идва един господин и казва: „Не бой се, аз ще ти дам хиляда лева!“ Проверете сто на сто, че той ще ви даде парите. Направете този опит. Вие не вярвате в това. Дръжте се тогава, като че не се отнася до вас, че и без пари може да минете. Като ви каже, че ще ви даде хиляда лева и вие почнете да си градите: това ще купите, онова ще купите. Не се минат и един-два часа, той ви каже: „Ще ме извините, не мога да ви дам хилядата лева.“ Тия двата часа, когато вие вярвахте, ви загубиха благоприятното време. Не ги туряйте в съзнанието си, гледайте си работата. Ти си шивач, ший си, тури си иглата да работи, пък той ако ти даде пари, тогава спри иглата си, но докато не ти е дал парите, твоята игла да върви. Или ти си един писар, който пише. Той ти каже: „Аз ще ти дам хиляда лева!“ Ти не спирай да пишеш. Не изпущай перото си! И вечерта, когато излезеш от работата си, тогава виж какво може да направиш. А вие веднага турите писалката в джоба си и вземете парите хиляда 11
лева. Че вие се излагате на едно изкушение. Сега трябва да ви представя една аналогия как трябва да вървят мислите. За пример вие правите следната погрешка: ако един ваш приятел ви даде хляб, вие го турите в джоба си и така вървите, мислите ли, че сте придобили нещо? Хлябът не трябва да влиза във вашия джоб. А вие не искате да ядете хляба. Турите го в единия джоб, в другия джоб, но и в последния джоб да го турите, вие сте неразположени. Питате: „Какво трябва да правя!“ Не дръж хляба в джоба си, тури го в стомаха си, нищо повече! Правилната философия е там. Тури хляба в стомаха си, там му е мястото; а хлябът не е направен за джоба, нито за торбата ви. Доброто в света не е направено да го гледате в ръцете си. То е храна. И вие гледате на хляба, че е добро. Вие държите доброто и казвате: „Аз искам да бъда добър.“ Може да пишете, колкото искате, но безполезно е това. Доброто в света е храна, доброто е храна за човешката аура. Та казвам: Вярата е повод, тя е пътят ви. По някой път трябва да ви доказват има ли Господ или няма Господ? Разумен ли е животът или не е разумен? Може ли човек да постигне всичко или не може. Ти влезеш в един хор, дето 40 души пеят, има 4 партии вътре. Питам: Ти сам по еебе си можеш ли да образуваш един хор? Певецът сам по себе си един хор може ли да представи? Той може поотделно да пее сопран, алт, тенор и бас, но едновременно четирите гласа може ли да ги пее? Значи, за да се образува един хор, потребни са най-малко 4 души, да има един акорд от 4 тона. Сопранът какво представлява? Това е майката на музиката; басът това е бащата; тенорът е големият син; а алтът е дъщерята. Те 12
са една цяла фамилия. Като се съединят бас със сопран, ражда се тенорът; като се съединят сопран с бас, ражда се алт; като се съединят бас с алт ражда се тенор. Сега това са посторонни рабти, които искат да се обяснят. Да се върнем към закона на човешката аура. Да имаш една отлична аура подразбира да имаш отлични условия. Ти искаш да създадеш условията. Условията не се създават, те могат да се използуват. Условията сами по себе си съществуват и няма какво да ги създаваш. Ако аз трябва да създавам сега светлината и условията отвън, това е една неразбрана философия. Съществуват всички условия. В дадения случай аз нося всичките възможности в този живот за онова, което мога да постигна. Може да искате неща, които може да не са за този живот. Да допуснем, че във вас се зароди идеята, че искате да идете на слънцето. Защо искате да идете на слънцето? „Да видим какво има там.“ Жителите на слънцето са толкова учени, че могат да издържат на 25 милиона градуса топлина, а ти едва издържаш на 41 42 градуса, умираш. Тогава какво търсиш при слънцето? Ти на слънцето никога не можеш да идеш. Някой пита: „Може ли да ида на слънецето?“ Можеш да идеш, има един начин за отиване на слънцето. Ако намислиш да обиколиш земята, колко пари ще ти трябват? Колко мислите, че трябват? (Много, един милион.) Добре. Представи си, че ти тръгнеш. Тогава ти трябват един милион. Колко време ти трябва да се приготвиш? Представи си, че ти имаш един приятел, който веднага ти даде един свободен билет, и ти тръгнеш, и всичко е наред. Тогава трябва ли ти един милион? Значи човек, който иска да обиколи света, трябва да има един свободен билет. Но 13
ако остане ти сам да си набавиш парите? Знаете ли, колко струва един билет до слънцето? Хайде да оставим тази работа за друг път. Лошите условия седят в неразбирането на това, което има във вас. Какво предполагате да е това АВ? (фиг.1). Кажете сега другото положение. Какво си мислите, че е това d? Аз ще ви обясня. Представете си, I----------------1 че това е една билярдна топка А. А това d как се нарича тази пръчиВ __d- ца? (Един щекел.) От какво зависи вашето изкуство? Вие виждали ли сте билярд? Значи по една гладка фиг J повърхност е поставена една топка. Човек, който има билярд, какво придобива? Какво придобиват хората, като играят на билярд? Ако разбираш закона, ти ще се домогнеш до известна светлина. Този човек може да бъде майстор, ако знае как да удря правилно. Ами ако един музикант не може правилно да взема тоновете? От какво зависи силата на музиката? От слушането. Най-първо той трябва да има един отличен слух. При това трябва да има един начин за слушане. Музикантът трябва да знае как да постави ухото, как да възприеме. Много хора не знаят музика, понеже не знаят как трябва да слушат. Има един правилен начин на слушане в съзнанието на човека не трябва да има влияние от друг. Ние по някой път се влияем от хората. Ти не си свободен да слушаш певеца, искаш да се обърнеш. Ти трябва да бъдеш в една зала съвършено свободен, за да слушаш. Трябва да седнеш на хубаво място, да възприемаш всеки звук и да го разбираш. А сега някой път обществото ти влияе, не смееш да 14
се обърнеш. Седиш тогава като един светия. То не е свобода. Как трябва да седнеш, че да бъдеш свободен, за да можеш тъй да си туриш ухото под един ъгъл? Има един начин и той е отвътре. Той не може да се покаже; от този ъгъл, на който ти си поставяш ухото, зависи как да слушаш хубаво, защото само по един начин ти можеш да схващаш правилно тоновете на този певец или свирец. Или някой ти говори за една научна теория, ти трябва да знаеш как да се поставиш. Ако ти не знаеш как да се поставиш, темата, която той развива, може да остане съвсем неразбрана и неясна. Аз искам нещата да бъдат правилно разбрани. Представете си, че влезем в една градина, дето всички дървета са изсъхнали, всичките цветя са клюмнали надолу, изсъхнали са, и дърветата са повяхнали. Градинарят ми се оплаква от градината си и казва: „Не вали дъжд, не зная какво става с моите дървета.“ Оплаква ми се. Аз виждам една хубава река, прясна вода и поливам всичките цветя и дървета. До вечерта тия цветя и дървета са свежи и оправени. Разумност трябва. Ако ти си оставил реката на твоя живот да не полива твоите мисли и желания, за да растат, и всичките са изсъхнали, де е причината за това? Причината е у тебе. Ще вземеш мотичката и ще ги покопаеш. Ще вземеш маркуча и ще ги полееш. Твоите цветя страдат от нямане на влага. Ти седиш и казваш: „Пари ми трябват!“ Докато дойдат парите, ти трябва да ги поливаш и доста време трябва да мине, докато те се съвземат. Ти трябва да мислиш, умът ти трябва да работи. А ти гледаш да си купиш един цилиндър и да го туриш на главата си. Едно време в Русия аристократите са носили цилин15
дри. Руският цар е искал да се освободи от цилиндрите, но тия упорити аристократи не искали по никой начин това. Императорът казва: „Ще си създам неприятности, ако ги забраня.“ Един ден му дошла една светла идея. Той накупил 60 100 хиляди цилиндъра и, колкото кочияши имало в Петроград, дал на всеки по един цилиндър. Всичките станали аристократи. Но като ги видели аристократите, веднага хвърлили своите цилиндри, защото не искали да бъдат кочияши. Тогава турят руските шапки. Императорът по един дипломатичен начин ги убедил. Та казвам сега: И вие с вашите аристократи не можете да се справите. Опитайте този разумен начин! Ще купите 80 хиляди цилиндъра и ще ги дадете на кочияшите, за да се убедят аристократите сами. Има нещо във вас, което е упорито и твърдоглаво, не иска да хвърли цилиндъра; но като види, че всички носят цилиндри, казва: „До какъв хал съм дошъл! Този простак и той носи цилиндър! А трябва да има едно различие между него и мене.“ И всякога трябава да има едно различие. Та казвам: Потребно е да имате една отлична аура. Аурата напълно зависи от човешкия ум. При каквито и условия да сте, не допускайте условията да ви измъчват. Те ще дойдат и ще ви мъчат. Но не допущайте да ви мъчат. Пак ще ви приведа пример. Вие някой път страдате от бездействие. Един американски студент, който обичал спортните игри, отива да се запише при един знаменит спортист. Пък направил една погрешка и този спортист му зашива една плесница. Прекатурва се три пъти и шапката му паднала настрана. Той станал, изтърсил се и тръгнал. Дошла му една светла идея в ума, казал си: „Чакай, искам да си отмъстя на този.“ И започнал да 16
проучва как живее спортистът, как се упражнява. Десет години го наблюдавал какво прави и най-после дошъл до една светла идея. След 10 години той можел да вдига един кон и едно конче във въздуха отдолу. Един ден той отива при този господин и му казва: „Ти знаеш ли кой съм? Един ден аз дойдох при тебе и ти ми заши една плесница.“ Тогава хваща този, големия юнак, за краката и го дига нагоре във въздуха. Този му казва: „Признавам те!“ Да, студентът му става учител. Единият му зашил една плесница, но този, като го вдигнал във възудуха, му казва: „Не се отказвам, ако аз съм те научил!“ Та ако вие при спортиста не може да научите един урок как се придобива сила, де е вашето знание? Всяка една мъчнотия в живота, това е един спортист. Де седи неговата сила? Това, което ви мъчи, е по-силно от вас. А щом станете вие по-силни, то не може да ви мъчи. Една мисъл ви мъчи, докато не я разберете. Щом разберете мисълта, желанието и вашата постъпка, мъчнотиите изчезват. И всичките мъчнотии произтичат от едно вътрешно неразбиране. А туй неразбиране осакатява човешката аура. Осакатява човешката мисъл и човешкото желание. Ще знаете едно: чрез всичко в живота, чрез страданията, Бог иска да ни направи самостоятелни. Бог изисква чрез страданията да направи всичките хора самостоятелни, свободни. Вие ще знаете едно: пътят на страданието е път за освобождение. Ca.no светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. 30 лекция от Учителя, държана на 14 юли 1935 г., София, Изгрев. 17
ФЕРМЕНТИ „Отче наш“ Каква беше последната тема? (Глаголите всеки един да напише по 9 глагола.) Главната мисъл от миналата лекция? (Аурата представлява кожата на духовното тяло. Аурата е здравословното състояние на човека. Кой човек е невежа? Който не учи. Млад човек е този, в ума на когото няма раздвояване. Работа трябва да има в дробовете, не в стомаха. Висши и нисши мисли. Нисшите мисли се отнасят до органическия свят, а висшите мисли до психическия, до по-висшите чувства. Прилагането на Любовта зависи от съзнанието. Изисква се съзнание, изисква се послушание. Как трябва да слушаш? Има начин за правилно слушане. Човек в съзнанието си не трябва да има влияние от другите. Пътят на страданието е път, който води към освобождение.) Представете си, че изпращате през поляните, където има цигански тръне, две деца. Едното е босо, другото обуто. След като се върнат тия две деца, какво ще ви разправят те за своята екскурзия? Как ще я опишат? Питам тогава: босото дете трябва ли да ходи на екскурзия? Ако се оплаква от тръните, не трябва да ходи. Но ако не се оплаква, да ходи. На какво може да уподобите едното дете, което е босо, а другото, което е обуто? Значи има известни външни условия. Тия външни условия как може да ги преодолее босото дете? Животните, които са 18
по-нисши от човека, са преодоляли тия мъчнотии. Някои от тях, птиците, са преодоляли тия мъчнотии, а човек не ги е преодолял. Някой път вие казвате, че вашето щастие или вашето добруване е нещастие за другите хора, за други живи същества. Не изцяло, но отчасти. А пък вашето нещастие е щастие за някои, които са изостанали, които седят малко по-долу от вас. За пример, ако една въшка се качи на вашата глава, то е едно щастие за нея; но ако вие стъпите върху въшката, тогава то е едно нещастие за нея. Ако вие турите въшката между двата си нокъта, то е нещастие за нея. А ако е на главата ви, то е щастие, че е намерила една умна глава. Някой път вие се почесвате. Защо въшката образува сърбеж върху човешката глава? Моите изследвания показват, че въшката, колкото и да е глупава, като се качи на умната глава, пуска малко киселина, образува въшлива киселина. Тази киселина създава сърбеж да омекоти кожата, да изважда въшката по-лесно кръв. Там, дето има въшлива киселина, човек усеща известен сърбеж. Сега законът е същият. Всяко едно ваше нисше желание, даже и най-нисшето желание, има това свойство да произвежда известна киселина. Вие сте неразположени. Има желания от рода на паразитите, които живеят и произвеждат щзвестни неприятности. Питам сега: Има ли право човек да убие една въшка? Имам право да ги извадя с гребен, да ги туря някъде да измрат. Те нямат никаква еволюция. Тогава се задава другият въпрос: Ти имаш едно желание в себе си или една мисъл, която е непотребна. Трябва ли да я държиш в себе си? Да допуснем, че имате едно желание да станете 19
богати. Материално да станете богати. Мислите ли, че туй желание е благородно? Вие започвате едно предприятие, имате няколко души работници и всеки ден тези работници ги подяждате с един лев. От хиляда работници вие ще имате една заплата от хиляда лева спестяване. От хиляда работници за 365 дена колко ще спестите за една година? Вие ще бъдете много добре облечен, ще имате хубави обуща, ще имате ръкавици, ще имате златен пръстен. Всичко това е външната страна. Другите хиляда работници, от които вземате, какво ще усетят? Всеки ще усети в даден случай, че този господар е паразит, който живее върху гърба на своите работници. Те усещат един малък сърбеж. Казва: „По един лев трябва да оставите“ уж за някакъв пенсионен фонд, за някаква благотворителност може да го наречем. Едновременно в работниците се заражда недоволство, че господарят е несправедлив. А господарят, като си прави сметките вижда, че неговите работи се поправят, за една година 365 хиляди лева, за две години 730 хиляди, за три години, това са милион и сто хиляди, след 10 години три милиона и половина. Защо са на човека да има три милиона? Нали по някой път вие казвате, че човек трябва да бъде морален. Да кажем, някой от вас има едно окъсано палто. Друг някой ходил в гората, разхождал се и си забравил горното палто. Ден минава, два, той разбира, че си е забравил някъде палтото, но не знае къде е. Вие минавате, намирате палтото, зарадвате се и казвате: „Господ премислил!“ Вие вземате палтото, обличате се. Другият, който загубил палтото, неприятно му е. А вие, с вашето скъсано палто, като обличате новото, на вас ви е прият20
но. Когато Господ промислил за единия, какво прави за другите. Според туй, което вие сега мислите, вашият морал е почти същият. Вашите схващания са все такива. Та вие събличате една овца, остригвате я. Казвате: „Слава Богу, че са създадени овцете. Когато и да е, тази овца все си хвърля вълната.“ И действително, като ходи, ще изпада вълната й. Човек остригва вълната на овцете, цяло едно производство има. Грехът не е много голям, това са погрешки. Да оставим сега малките погрешки. Допуснете сега, че човек развъжда два вида овце, 2000 овце. От тях се раждат хиляда мъжки и хиляда женски. Той взема от овцете хиляда женски и ги задържа, не ги коли. 500 мъжки продава, 500 оставя. Тук имате един закон в природата имате две женски едно мъжко. 500 мъжки се изяждат, заколват се. Господарят има ли право да продава 500-те? Той прави възражение. Казва: „Ако не се ядат, ще се разплодят.“ Той ги разможава, оставя 100 женски и на тях оставя 100 мъжки, те пак ще се разплодят. Но се разможават, за да може мъжките да се продават. В природата не страда женският приниц, страда мъжкият принцип. Жените се оплакват, че страдат. Жените само тук-там. Мъжете опитват на гърба си страданието. Мъжкият принцип страда. Когато дойде страданието във вас до гушата, искате да се самоубиете. Това е мъжкият принцип, който страда. Мъжът е, който страда. Една жена никога не се самоубива. Мъжът, дошъл до крайния предел, иска да се самоубие. Историята не помни жена да се самоубива. Женският принцип не може да се самоубие, но мъжкият може. Вие не разбирате причината, защото страдате. Казвате: „В лишение съм, обуща нямам, хляб нямам да ям!“ Допуснете, че вие страдате, 21
гладен сте, седите под една круша. Посяли сте нива, поникнало житото, дошла градушка, убила го, вие гладувате. Обяснете ми защо природата уби вашето посято жито? Защо градушката уби вашето жито? Когато в известно място мъжкият принцип вземе надмощие, град може да се образува в природата. В природата тия противоречия се дължат на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Вие питате: „Как може тъй?“ Вие считате, че мъжкият принцип има ред и порядък. Представете си сега, едно модерно дете. Давате му една кибритена кутия пълна с кибритени клечки. То иде в гората, носи кибритената кутия. В гората 3-4 месеца не е паднало дъжд, местността е суха. Туй дете извади клечка, драсне. Казва: „Да видя как ще горят сухите листа.“ Най-първо то се радва, едно листо, 2, 3, 4, 100, 200 се запалят, но когато цялата гора пламне, както в Америка става, детето хукне да бяга, пък и животните бягат, всички бягат. Де е причината? Вие казвате: „Нали имаме чисто природно явление? Нали горението е процес на природата?“ Но къде е причината? В туй неразумно дете, което запали цялата гора. Умните хора дават тревога, секат дървета, може да секат 5-6 дена, може да изгорят 20 30 хиляди декара от гората. Коя е причината? Едно неразумно дете, което носело кибритена кутия, искало да опита как горят сухите листа. Друг пример: Някой български посланик си позволи да каже някоя дипломатическа обида и другата държава вече се обидила. Иска извинение, но другата държава не иска да даде извинение. Веднага за една дума се отваря война. Идват чуждите параходи, започват да бомбардират и найпосле те искат извинение. Коя е причината? 22
Друго обяснение. Има ученички, изключени заради писмата, писани от мъжкия принцип. Много ученички са изключени, не могат да свършат гимназия, защото мъжкият принцип им пише. За да се освободят учителите от мъжкия принцип, който разстройва женските гимназии, разстройва умовете на момите, тази мома, която е заразена с тия писма на мъжкия принцип, се изключва от училище, не може да следва. Когато аз ви говоря, вие разглеждате нещата много частично. Аз не се интересувам, не разглеждам писмата, но казвам: Някой път една малка причина може да даде много големи последствия. Хората отдават всичко това на природата. Ако не може да се намери детето, ще кажат, че гората е запалена от само себе си. Причината е туй дете, но сухите листа имат свойството да горят. Туй е явление на природата, но причината къде се крие? Причината се крие в малкото дете, но се крие и на друго място. Причината се крие и в онзи бакалин, който продаде кибритената кутия на това дете. Причината се крие и у бакалина. Бакалинът иска да спечели. Причината е в онзи фабрикант на кибрита, но причината не е и там; причината е в държавата, която иска да спечели. Причината е в онзи изобретател, който иска да помогне. Причината е в онзи гений, който измислил кибрита, да направи едно добро, да покаже как се пали огъня. Какво ще правите сега? Какво ще направите, за да не горят горите? Какви предпазни мерки трябва да вземете? Правете превод у вас често стават такива пожари. Човек се разгневи, горение е това! Някое дете запалило гората и тича. Най-после утихне. Казват: „Едно дете запалило гората.“ Ти хукнеш, разгневиш се и, докато се гневиш, не можеш да си дадеш 23
отчет как си се разгневил за нищо и никакво. Една кибритена глечка паднала някъде, ти си стъпил с крака, тя се запали. Мисли той, завърти крака, запали се кибритената клечка. Без да знае човек, запалва се. Те са неволните прегрешения. Някой казва: „Направил си едно човешко прегрешение. Искал си някак да си позавъртиш крака.“ Сега да дойдем до малкото дете, което запалило гората. Туй явление природно ли е? Туй явление е на глупавата природа. В умната природа такива пожари не стават, но в глупавата природа стават. Има една глупава природа в света. Как се е образувало пиянството? Знаете ли природата му? Коя е причината за пиянството? Вие ще кажете виното. Но за да стане виното, коя е причаната? ферментирало виното. Ами причината за ферментирането? Как започва ферментирането? Коя е причината? Микробите. Един нисш живот влиза в този, сладкия живот; сладките плодове се превръщат в упоителни. Човек, като пие казва: „Наздраве!“ От тази наздравица започва да се върти главата му. Виждал съм хора, имат наследствен навик, формени пияници са. Коя е причината? Малките микроби. Какво трябва да се прави? Не е виновен човек за пиянството, микробите са виновни. Защото, ако ги нямаше, сладкото вино нямаше да се превърне в упоително питие. Де е погрешката на човека, защо го съдят? Когато съвременните хора казват „социални злини,“ те са от този род. Де трябва да търсим причината за прегрешенията на хората? Това не е нещо, което ти можеш да го изправиш. Вие някой път се занимавате с окултната наука, искате да прогресирате. Докато не изучавате живота на 24
тия ферменти и ако не може да се справите е тях, много пъти ще ви горят горите, много пъти ще ви се замайва главата. Докато вие вярвате в едно любовно писмо, хора не може да станете. Докато вярвате в човешките теории, които създават учените хора, никакъв окултизъм не е това. Окултизмът не трябва да почива на теории. Всяка теория е заблуждение. Това са предположения. Казвате: 2 по 2 е 4. Какво означава? Два дни работа по два лева се плаща, колко е тогава? 4. Дай парите! Казвате: „Аз имам един съвременен факт. Два дни съм работил по 2 лева 4 лева“. И казва на господаря: „2 дни съм работил по 2 лева, 4 лева имаш да ми даваш. Ако съм работил 5 дена по 10 лева, правят 50 лева, плати ми ги!“ Господарят вдига рамене, казва: „Нямам“. Какво трябва да правите е господаря, който не иска да плати? Ти казваш, че си работил. Де е погрешката? Има една погрешка или е в работника, или е в господаря. В дадения случай, когато казвам на господаря 2 по 2 е 4, погрешката е в мене. Да ви обясня защо е в мене. Представете си, че някой иска от мене нещо и ми казва: „Не може ли ти да ми направиш едни гащи?“ Той да ми даде материала. Имам работник, който знае да шие гащи. Или зидар майстор, който знае да гради къща. Казвам: „Нямам материал, аз не мога да изградя къщата.“ Но ако аз съм един предприемач, господарят ми казва: „Ти вземи направи тази къща. Материал вземи, всичко ти тури и направи сметка, аз ще ти платя.“ Нали има такива предприемачи? Някой път си недоволен; някой даде пей1 и богатите фирми строят къщата. Де е погрешката? Да направиш една дреха ти си се ангажирал. 2 по 2 е 4, изхарчиш парите, 1 Предплата, (б. р.). 25
но не ти плащат. Тогава ти трябваше да вземеш материала от тях, а труда от тебе. Ако и материалът, и трудът са от тебе, а той не ти плаща, ти си изгубил и труда, и материала. Тогава защо ще вярвате в едно любовно писмо? Сега вие имате една полица, то е едно любовно писмо. По-голямо любовно писмо от полицата няма. Те са най-глупавите работи, които хората са създали в света. Защото след време господарят ще те принуди, като му работиш, да се изплатиш. С полица ще те принуди да си продаваш времето, което не съществува. Ти вземаш пари назаем, ще ги изплащаш след 10 години, даваш една полица. Полиците благо ли са? Не, нещастие са те. Та всички вие питате: „Какво нещо е кармата?“ Научно ще обясня какво е кармата? Кармата е полица, с която се продава бъдещето време. Ти си ял и пил, правил си някакви сделки в миналото, сега в този живот си дошъл; онези носят полиците, ще плащаш. Без полици, без карма! Освободете се от кармата! Кармата е полица, с която се продава вашето време за бъдеще. Питаш: „Как ще преживея този живот?“ В този живот ще взимаш пари назаем, а в останалото време ще опъваш каиша да изплащаш изядените пари. Тогава какво придобиваш? Вие питате, как ще се оправи светът? Да се изхвърлят полиците. Да се изхвърлят кибритите. Да се изхвърлят пушкалата, ножовете, да се изхвърлят теориите, да се изхвърлят лъжливите веруюта. Всичко туй, което не е вярно, да се изхвърли. Без вяра! Някой казва: „На вяра!“ Днес с пари, утре на вяра. Трябва да се пише: „Днес с пари, утре на вяра!“ Аз турям: Днес с пари, утре на вяра. Какъв процес е това? Икономическо правило е това. По този начин човек по 26
никой начин няма да фалира. Другият процес: днес на вяра, утре с пари, какъв процес е той? Ще фалира. Щом дава на вяра, утре ще фалира. Някой път за това и вие сте виновни. Вие казвате, че някое дете палило гората, вие не сте виновни за последствията. Не сте виновини, но носите последствията на природата. Вие гладувате. Тази гора е изгоряла, материал за градеж няма. Някой път се случва цели ниви да изгорят, градини изгарят и хората гладуват. Следователно започва моралът в света. Някой пита: „Какво нещо е самоотричането, от какво да се самоотрека!“ Ще се отречеш да носиш кибритена кутия в джоба. Когато ходиш в гората, където има сухи листа, няма защо да носиш кибрит да палиш гората. Ще се отречеш да носиш бутилка с вино, с която хората се опиват. Като искаш едно шише вино, ще се напиеш. Тогава в пиянството с този нетрезвен ум ще кажеш обидна дума, ще ти пукнат главата. Казваш: „Биха ме някъде.“ Защо те биха? Щом те биха, ти си пил от онова вино, което е образувано от тия ферменти, от тия живи същества. Ти минаваш за герой, лъжеш се. Ще кажеш: „Аз дадох някаква идея на човечеството, те не разбират истината, пукнаха ми главата“. Ти си казал една дума не на място, запалил си гората. Питаш: „Защо се е запалила гората?“ Детето може да се изправи и да каже: „Аз запалих гората, за да се стоплят животните.“ Представете си, че е зимно време и то казва, че е запалило гората толкова животни има, които треперят. Аз ви накладох огън. Вие ще ми възразите, че това не е естествено логическо заключение. „Вие не мислете право.“ Прави сте, че аз не мисля право. Но онзи, който създаде кибритената кутия, мислеше ли право? Създаде ли кибритените 27
клечки за благото на човечеството или за себе си? Защо във вас има идея, вие искате да благувате; вие искате да уредите живота си. Намясто ли е тази идея? Вие искате всичко да ви е уредено. Вие искате да имате първокачествени обуща, искате да имате най-хубави дрехи. Но да оставим сега това. Тия обуща, които са направени от най-хубавата кожа, какво говорят? Вие носите страданията на тия животни, които са заклани, в кожата има туй страдание и вие усещате в себе си една тъга. Вие казвате: „Откак взех тия обуща, съм малко неразположен.“ Обущата хубави, а вие сте скръбен. Мислите ли, че хората не си влияят? Мислите ли, че един човек, който страда от проказа, ви ушие най-хубавата дреха и, като носите тази дреха, ще благувате. Щом ушие дрехата и ти я облечеш, проказата ще дойде на тебе. Ако прокаженият ти шие нови дрехи, те благо ли са за тебе? Нещастие са те. Известни социални добрини носят цяла проказа, от която са заразени умовете и душите на хората. Как ще се оправи светът? Вие казвате: „Ти не мислиш право!“ Кажете ми сега кой от вас мисли право? Вие мислите криво, понеже хиляди поколения преди вас са мислили криво. Де е причината? Причината е в първата жена, която драсна една кибритена клечка в райската градина. Запали цялата гора и побягна от рая. Сега гората гори още, не е изгасена. Осем хиляди години вече гората гори и престъпленията продължават. Хората се раждат и умират със същите склонности. Ако погледнете цялото човечество, ако изучавате съвременната медицина, какви страшни болести има вътре. Ако влезете в разните домове, ако идете на война разпокъсани хора, или ако идете в мините вътре също. Всички тия нещастия се 28
дължат все на първоначалната причина. Целият свят, най-ученият свят мисли как да поправи света. Турят една теория, не върви, турят един закон, не върви, правила, правила, и най-после казват: „Да го оправи Господ!“ Сега представете си, че аз ви дам една премия, малка, не голяма от 10 хиляди лева, за да дадете една теория за изправянето на един човек. Как да се изправи един човек? Десет хиляди лева ще получите, ако дадете една теория как да изправи човек живота си? Ако дойдат астролозите, какво ще дадат? Те веднага ще турят Марс, Венера, Сатурн. Те са големи грешници. Венера развращава, Юпитер ги прави горделиви, да ходят да се бият за своята чест; Сатурн подозира всички хора; онзи меркурианец те използува, лъже като търговец; Марс ги кара да се бият; Земята да те залюби, да ти тури удоволствията на нисшия живот; месечината те изпраща за „зелен хайвер“. Само за Слънцето няма да кажа нищо. Всички бих ги нарязал, но за Слънцето ще мълча. Аз не искам да осъждам, но в астрологията известни истини, които хората не са ги намерили, като не знаят истината, говорят лъжи. Аз ги наричам астрологически лъжи. Има френологически, физиогномически, химически, физически лъжи. Навсякъде има неразбрани работи. Аз не казвам, че трябва да се изнасят, но има известни неща неизяснени. Това е едната страна. Така може да говорят зайците. Ако зайците се оплакват, то е специфично за тях, те са доста поумнели. Зайците в наше време са еволюирали много повече отколкото хората. Едно време зайците са се връщали на мястото си. В турско време някога, като подгониш един заек, той се връща пак там, дето е бил скрит. А сега ловците по цял ден го гонят и не могат да 29
го ударят. Съвсем опаки станаха зайците. Едно време се връщаха на мястото си след половин час и ловецът знае, че ще удари заека след половин час. Сега целия ден варди, но заекът не се връща на същото място. Бамбашка' са тия зайци! Защо зайците не се връщат на същото място? Научете се и вие като зайците да не се връщате на същото място, отдето сте излезли. Зайцте разрешиха въпроса. Те разбраха, че който се върне на същото място, отдето са го дигнали, ще го убият. Казват зайците: „Баба ми, дядо ми все бяха убити, като се връщаха.“ Кой от където е станал, като го гонят, да не се връща. Върне ли се, ще го убият. Вие сега казвате: „Да се върнем към старите навици, към старите привички. Към старото да се върнем.“ Де седи старото? „Че едно време хората живееха добре.“ Съгласни ли сте с това твърдение? Де е прогресът тогава? Ако има еволюция, днес не е по-лошо отколкото едно време. Казвате: „Днес е по-лошо отколкото едно време.“ Едно време хората бяха яйца, много добри бяха в кошницата. Сега хората се излюпиха и се показа какво е естеството им. Сегашният свят опитва във всяко яйце какво е заложено. Външните условия винаги изпитват човека какво е заложено в него. Природата няма никаква теория. Тя пет пари не дава за теориите. Тя казва: „Да се излюпи яйцето, това яйце не е лошо.“ После няма факт, че има престъпление. Всякога едно яйце, докато не се излюпи, не го знаеш какво е. Винаги вярвайте в онова, което става, а не вярвайте в онова, което ще стане. В дадения случай вие вярвайте в онова, което имате. Вярвайте в щастието, което сега имате. Сега в дадения случай ти се помоли да имаш едно верую. 1 Особени, (б.р.). 30
Болен си и ако ти помогне това верую, този Господ, вярно е, ако не ти помогне, не е вярно. Причината или е вътре в теб, или е в Господа. Или че Той не те разбира, или ти не знаеш как да се молиш. Ако Господ не те разбира, не е много учен; ако ти не знаеш как да се молиш, ти си един простак. Простак разбирам, който не разбира. Учен вземам, който всичко знае. Щом му се молиш, и ако Господ те излекува, поумнял си. Ако не оздравявам, ще зная, че не съм говорил на Господа както трябва. Питам тогава: Колко причини има за доброто? Човек трябва да бъде носител на доброто. Доброто трябва да има само една причина. Щом в доброто има две причини, ще се роди злото. Две причини за доброто няма. Какво разбираме под причина в дадения случай? Господ е добър, че работи много добре заради Него. Че Той е добър заради тебе. Доброто създава ли се в дадения случай? Това не е мое добро. Под „добър човек“ в природата се разбира онзи, който не разваля добрите условия, които са създадени за кое да е същество, та туй същество да може да се развива. Това е добър човек. Всяко едно същество, което разваля дадените условия за себе си и за другите, то е едно лошо същество, неразумно същество. Всяко същество, което спазва добрите условия, то е добро същество. Значи доброто съществува като условие, не като причина. Доброто не е причина. Доброто е условие. Следователно доброто в себе си вие го схващате като условие, което трябва да използувате. Представете си сега, че сте осъдени, дадено ви е едно наказание да носите на гърба си сто килограма злато и да го пренесете на километър, с условие, че никому няма да давате от тия пари, които носите па гърба 31
си. Принудени сте да носите тия сто килограма на един киломерът разстояние. Какво ще правите? Нямате право да давате парите никому. Какво трябва да правите, за да се спасите? Представете си, че вие сте един човек, който може да носи 20 30 килограма. Ако пренесете сто килограма, добре е, ако не ги пренесете, ще умрете под златото. Ще ви оставя да помислите малко. Времето не ни позволява да говоря повече, защото ще запалим гората. Въпросът остава неразрешен. Туй, което съм ви говорил, тия неща ги давам за размишление. Нека ви бъдат тема за следващия път. Всеки един от вас да извади, не каквото аз съм казал, но общото заключение, което аз само засегнах. Може да извадите да образувате цяла една теория, но казвам: Без теории, фактът, детето, което запали гората, фактът за въшката, фактът за ферментите, от които са произлезли всички противоречия, които съществуват и после фактът за този осъден, който носи товара и ако го пренесе ще спаси живота си, ако не, той ще умре. Как трябава да се разбира? Това ще бъде темата за следующия път. Извадете вашите конкретни заключения без теории. Сато светлият път на Мъдростта води кът Истината. В Истината е скрит животът. 31 лекция от Учителя, държана на 21 юни 1935 г., София, Изгрев. 32
ДВАТА ЗАКОНА. ВЛЮБВАНЕ. ЗАКОН НА СМЕНИТЕ „Отче наш“ Каква беше основната мисъл на миналата лекция? (Противоречията са създадени, за да накарат човека да мисли.) Какво се разбира под възможни неща и невъзможни неща? Да вземем едно просто сравнение. Ако стомахът е разстроен, яденето възможно ли е? Невъзможно е. Ако ви е разсроен стомахът, ще вземете яденето и ще го изхвърлите навън. Какви ще бъдат последствията от неяденето, не от неяденето, а от разстройството на стомаха? Как трябва да се поправи? Да допуснем, че във вас има желание да ядете, а не може да ядете. Какво ще се яви тогава? Представете си едно същество, в което желанието за ядене съществува, а стомах няма. Какво ще прави туй същество? Как бихте разрешили този въпрос с яденето? За пример един човек, който е умрял, заминал за другия свят, невъзможно е за него да яде. Каквато и храна да му дадеш, желанието съществува, но той не може да яде. Стомах няма. Умрелите хора по това се отличават живите имат стомах, а умрелите нямат стомах. Сега вие казвате: положителни числа, положителни хора. Кои хора наричаме положителни? Нали често казвате: положителен човек има положителен харак33
тер или той мисли положително. Но един човек на физическото поле, на когото стомахът е разстроен, може ли да мисли добре? Какво представляват тия огънати линии 1 и 2? Направете един превод. Имате една изпъкнала повърхност 1 и една огъната повърхност 2 (фиг. 1). По какво се отличават изпъкналите повърхности и огънатите? На една изпъкнала ,; повърхност може ли да задържите водаz та или някаква течност? Не може. На една огъната? Може. При една изпъкфиг. 1 нала повърхност може ли да се удавите? (Не.) В една огъната повърхност може да се удавите, защото в огънатата повърхност има условия. Но в една изпъкнала повърхност има условия да паднете и да си счупите крака, а в една огъната повърхност нямате тази възможност. Може да паднете, но да паднете и да си счупите крака не е възможно. Добре. Казват, че при известни условия вие не може да се удавите. Питам: На каква повърхност се намирате? На изпъкнала повърхност. Направете превод! В природата има преводи, които са далечни. За пример направете ми един превод. Сравнете първия закон любов към Бога, с едно явление вътре в природата, също и любов към ближния. Направете един превод на това. Щом не можете, аз ще ви направя превода, пък вие ще се научите. Първият велик закон Любов към Бога може да го сравним с движение на Земята около Слънцето. Следователно тя се намира в едно положение. Туй е любов към Бога, тя постоянно приема такова количество от енергията, с което може да се развива животът в нея. Този е великият закон. 34
Вторият закон може да уподобим на движение на Земята около своята ос да любиш ближния си като себе си. Във втория закон какви различия произтичат от първия закон? В първия закон, в движението на Земята около Слънцето, какви различия произтичат? В умерените пояси има 4 годишни времена. И когато Мойсей каза: „Да възлюбиш Господа Бога твоего“, с колко работи каза да възлюбиш? Пак 4 неща каза: със сърцето, с ума си, с душата си, със силата си. Сега направете един превод да възлюбиш Господа с ума си, със сърцето си, с душата си, със силата си. Уподобете ги на годишните времена! Вие говорите за любовта. Любовта де ще я турите в ума? Любовта на сърцето къде ще я турите? Любовта на душата къде ще я турите? И на силата къде ще я турите? В годишните времена любовта де ще я турите? Коя е любовта на пролетта, на лятото, на есента и на зимата? Питате: „Има ли пролетна любов?“ И лятна любов има, и есенна любов има, и зимна любов има. Но сега да вървим по закона на аналогиите, не какви са вашите схващания. Защото вашите схващания, които сега имате, те имат примери, които не са верни. Вашите схващания не са верни. Вие гледате един предмет и питате колко е разстоянието дотам? 200 300 метра. То не е вярно. Това е едно лъжливо понятие на окото. Този предмет е далеч, а на теб ти се вижда, че е много близо. Тебе ти се вижда една звезда, която изгрява, че е много близо на хоризонта, но, като се опиташ да приближиш, ще видиш, че е толкова далеч, колкото си я видял отначалото. Противоречието в тия закони е там, че Земята като се върти около своята ос, образува се ден и нощ. Следователно половината от Земята е осветена, а половината 35
се намира в тъмнина, в сянка. Вие казвате, че в света съществува добро и зло. Ние правим следната аналогия. Доброто, това е светлата страна на земята; злото, това е страната, която е в сянка. Природата иска да избави Земята от едно зло, защото ако не се въртеше Земята около своята ос, какво ще стане? Щяхме да се намираме в едно трудно положение. Но понеже Земята се движи около своята ос, има едно постоянно състезание светлината гони тъмнината. Но и досега тъмнината не знае кои са причините за това. Досега тъмнината не знае защо светлината я побеждава. Че тя не седи на едно място. Защо я изгонват от едно място на друго. Докато се върти Земята, постоянно тъмнината бяга. И защо бяга, ако попиташ тъмнината, и тя не зная. От какво произтича това? Произтича от съзнанието, че Земята се върти около своята ос. В науката има ли тела, които не се въртят? Вие ще кажете: месечината. Уверени ли сте, че месечината не се върти около своята ос? Върти се. Че това трябва да се докаже. За колко време месечината може да се завърти около Земята? (28 дена.)А за колко се завърта около Слънцето? Тя около Слънцето върти ли се? (Посредством Земята.) Аз искам да ви наведа на друга една мисъл: без любов към ближния имате друго едно противоречие. Ти всякога не можеш да бъдеш на едно и също място. Следователно тогава в движението на Земята разумният закон е направил тъмнината безвредна. Ако Земята не се въртеше, тъмнината щеше да направи големи пакости. А сега природата е направила тъмнината безвредна. И понеже тъмнината взима само 12 часа, то тя служи като една почивка; всички същества, които са уморени от 36
работа денем, почиват, понеже светлината е гонила, обезсилила е тъмнината. С туй движение, като не седи на едно място, тъмнината не може да причини пакост. Та казвам сега: Има две противоположности в този, първия закон: да възлюбиш Бога от всичкото си сърце, да възлюбиш ближния като себе си. Сега къде ще поставите земната любов? Ти, Олге, как ще преведеш? „Кел файда.“ Ако преведете „кел“ е краста каква полза? Е, думите „каква полза“ какво означават? Ясни ли са? Допуснете, че вие сте едно малко дете; в ранна възраст мислите едно, а като остареете, мислите друго. Кои възгледи са прави? Възгледите на вашето детинство или другите възгледи са прави? Апостол Павел казва: „Като бях дете, мъдрувах като дете, а като станах възрастен, напуснах детския живот.“ Представете си, че земята не се въртеше. Дойде нощно време, трябава да се спреш. Какво ще правиш? Седнеш на едно място, работите не са ясни. Обърне се земята около себе си. Тя ще даде възможност да станат нещата ясни изгрее слънцето. Е добре, от това пък произтичат други неща. Често вие употребявате думите: „Любовта изгрява и залязва.“ Като изгрее любовта, като изгрее вашата любов, какво правите? Като изгрее любовта ви, вие снемате юргана от гърба си, а като залязва любовта, вие туряте юргана на гърба си. Защото с изгрева на любовта има едно малко повишение на температурата, а със залеза на любовта има едно малко понижение. Сега ние обясняваме думите: „има изгрев на любовта и залез на любовта.“ Кой е изгревът на любовта? Когато слънцето грее, а залезът е, когато слънцето не грее. При изгрева и залеза кой е виноват? Има ли някаква диехармония от залеза? От какво произтичат 37
изгревът и залезът? От въртенето на Земята около своята ос имаме изгрева и залеза; а от въртенето на Земята около Слънецето се образуват четирите годишни времена. Казвам: Във вашия живот стават четири промени, които не зависят от вашето въртене около своята ос. Коя е оста, около която човек се движи? Неговата личност. Когато човек каже в съзнанието „аз“, то е неговата ос, около която той постоянно се движи, обикаля. Вие постоянно, ден и нощ, мислите за себе си. Туй движение е както Земята, която се движи около своята ос. Тя има съзнанието постоянно да мисли за себе си. А пък отношението на Земята около Слънецето има 4 състояния. Ние ги взимаме като състоянието на зима, пролет, лято, есен. С какво се отличават състоянията на пролетта? Нещата покълват и изникват, в лятото зреят, в есента ги берем, а в зимата ги ядем. Сега често вие се намирате в едно противоречие. Туй, което през зимата става, през лятото не може да стане, но има подобие. Лятото е подобно със зимата, а пролетта с есента. Имате тогава: лятото се отнася към зимата тъй, както пролетта към есента. Л:3 както П:Е. Но туй не е положителен закон. Ако вие слезете на екватора, какви времена ще имате там? Колко времена ще имате? (Само едно.) В екватора лято и зима има ли? И ако идете на Северния полюс, колко времена ще имате? (Там е сухота.) На какво се дължи сухотата? (Липса на влага.) На какво се дължи, когато хората са сухи, а някой път са влажни. Някой човек го пипнеш за ръката и чувствуваш, че ръката му е суха. А някой път го пипнеш, и виждаш, че ръката му е влажна. Влажният човек де живее? Сега ние ще вземем умерения пояс. Той е най38
продуктивен, дава условия, има едно разнообразие в умерения пояс. Екваторът с полюсите съставят две крайности. Други са там възможностите. Ти ако искаш чистотата, можеш да я намериш на полюса. Ако искаш нечистота, можеш да я намериш на екватора. Най-нечистите места са на екватора. На полюсите има ли отровни змии? Кои са там най-вредните животни? (Мечките, белите мечки.) Де е сега най-удобното място за вегетарианството? За пример, ако се пренесете на полюсите, какви ще бъдат условията за вегетарианството? Можеш ли там да бъдеш вегетарианец? (По никой начин.) Значи вегетарианството е възможно само в умерените пояси, на полюсите съвсем не е. Ако искате да се справите някой път, а не можете да се справите с доброто и злото, причината е в движението на вашата ос. Има клатушкане в движението на вашата ос, вие не можете да се справите. И ако не може с първия закон да се справите, има нещо в движението ви. Тогава нямате един център; даже има такива планети, които се движат от една система в друга система из пространството, нямат център, около който да се движат. Съществуват такива скитащи тела, на гости ходят те. Те са вагабонтите на природата. Какво значи „вагабонт“? Скитник. Сега аз ще ви наведа към един въпрос. Някой път вие питате: „Може ли един човек да обича двама души?“ Аз ще ви запитам с друг въпрос, философски е той. Много пъти питате: „Възможно ли е Земята да има два центъра, около които да се движи. Възможно ли е това?“ Не. Един център има! Земята може да обича само Слънцето. 39
И понеже обича слънцето, движи се около него, обикаля около него. Вторият закон е произвел любов към ближния. Различава се любовта към ближния. Земята има едно движение. Но за да има прогрес в самата нея, трябва да се движи около своята ос. Ти трябва да обичаш себе си, ближния, това е твоята обективна страна. Това е ближният. Това са полюсите на една реалност. И човек трябва да обича ближния си като себе си, то е противоположното. Кой е ближният? Ближният за тебе е онзи, който е в тъмното, в тоя живот не го е огряло слънцето. Ти трябва да го огрееш. Ще се завъртиш около себе си. Като се завъртиш, това е любов към ближния. Огрятата страна, това е твоето пробудено съзнание. Ближният е огрятата страна. Как ще го обичаш? Ще се завъртиш около своята ос, за да дадеш на ближния си обич като на себе си. Какво е любовта към себе си? Нали Слънцето може да освети само половината на Земята? Ако земята не се движеше, ако не се въртеше около своята ос, щеше ли да бъде осветена от Слънцето и другата половина? Другата половина ще остане без осветление. Добре, какви ще бъдат резултатите, ако едната страна на Земята беше всякога осветена, а другата не? Голямо противоречие щеше да има. И какъв е животът на ближния? Аз сега искам да ви обясня, като минавам от ония явления, които съществуват в природата, които са както движението на Земята около Слънцето произтичат от някакво съзнание. Онези, които създадоха Слънчевата система и нагласиха Земята, какви бяха техните побуждения, като построиха Слънчевата система? Тези архитекти, които я създадоха, какви бяха техните побуждения, като 40
построиха Слънчевата система? Тези архитекти, които я създадоха, какиви бяха техните побуждения, като накараха Земята да се върти около Слънцето? Разбира се, тези техници имаха ясна представа за законите и те накарата Земята не само да се движи около Слънцето, но накараха я да се движи и около своята ос. Сега за движението на Земята около Слънцето в нас. Живи същества произвеждат онези явления в живота, които ние не можем да обясним, но приблизително може. Като видим в туй движение около Слънцето и около своята ос някои противоречия, ще можем да ги обясним защо стават така, а не другояче? За пример, осветената страна на Земята каква е? Положителна е. А неосветената? Отрицателна. Природата в дадения случай е използувала тези състояния. В една осветена страна ти само ще събираш енергия, но когато е светло, ти не можеш да работиш. Ти можеш да работиш, но работата седи само в събирането на енергия. Ти мязаш на един търговец, който купува стока, а като дойде до страданията на живота, това е тъмната страна на живота, тогава мислиш. А то произлиза от факта, че ти се движиш около своята ос. Вие когато страдате, мислите. А понеже са ви заставили да мислите, вие се бунтувате от страданията. А защо страдаме? Например аз не съм ви дал да ядете. Вие страдате. Мислите, мислите защо не съм ви дал да ядете. Колко начина има за мислене? Представете си, че сте слуга при един господар, който не ви дава да ядете, какво ще мислите? Колко дни бихте седяли при един господар, който не ви дава да ядете? Сега това е един много посторонен въпрос. Колко дни имате право да седите, щом не ви дава да 41
ядете? Той иска от вас, а не ви дава да ядете Има ли такива господари? Въобще те дават всякога. Но сега го казвам за едно противоречие. Щом не ви дава да ядете, ще си вземете дрехата и ще си вървите. Нищо повече. Когато някой не ви обича, защо тичате подир него? Аз питам вас, младите, ако един момък не обича една мома, а момата тича подире му, защо тича? Господарят не ти дава да ядеш, а ти вървиш подире му и му се молш. Ти гладен ще умреш, остави господаря, а си вземи дрехата и си върви по пътя. Не те обича. Не намираш ядене в една гостилница, иди в друга гостилница. „Но тази гостилница е много добра.“ Та всичките гостилници, които готвят, са все добри. Няма гостилничар, който да не е добър. Всички са лоши, когато няма какво да ядеш. Ние определяме тъй: всеки гостилничар, който има за ядене, е добър, който няма за ядене, е лош. Тогава защо ще ходиш подир този? Правете сравнение. Някои идват и плачат, че не ги обичали. Имате ли право в един град, в който има 300 гостилници, да се оплаквате, че никой не ви обича? Че ще умрете ли гладни? Имате ли право да се оплаквате? Сега във вас се заражда въпросът: някъде яденето е по-скъпо всичките гостилничари не готвят еднакво. Аз искам да разрешите един въпрос. Има въпроси, които са детински, трябва да се справите. Не ви обичат един, втори, трети. Триста гостилници обиколете ги! И последната като намерите, влезте и се наяжте. Ама каква ще бъде неговата любов? Любовта в каквато и да е гостилница е една и съща. От който извор да пиеш вода, водата е една и съща. Вие сте чудни, като казвате: „Любовта на едного се различава.“ Това са микроскопически работи. Водата на всички извори е една и 42
съща. Само фалиралите готвачи са друго, а онези, които не са фалирали, в тях любовта не се различава, фалирали са тия чешми, на които канализацята е развалена, размъти се водата. Всички чешми, които са канализирани добре, водата е една и съща. Питам: Когато Господ ви прати на земята, за това ли ви прати, да се влюбвате? За какво ви прати Господ? Влюбването е ваша работа. То е безделие. Когато човек няма какво да работи, той отива да се влюби. Според мене модата е безделие. Като нямаш какво да правиш, туриш някое бомбе, ще туриш нещо отвън. Когато имаш работа, без бомбе ходиш. Ако влезеш в някой рудник, бомбе можеш ли да носиш? Такива входове има там! Ти ако правиш своите изследвания, с бомбе можеш ли да бъдеш? Правиш научни изследвания, пълзиш в дупките, какво ще стане с твоето бомбе? Или представете си, че правите своите научни изследвания и сте облечени с хубави дрехи, какво ще стане с вас? Ти с бомбе на такива научни изследвания не ходи. Ще туриш шапка, която се огъва навсякъде. Защото бомбето е аристократ. По какво се отличава бомбето? То е своенравно. (Светът не може без влюбване.) Ако се влюбиш в себе си, все ще се гледаш. Какво е да се влюбиш в себе си? Какво ще спечелите, като се влюбите в себе си? Влюбването всякога произтича от закона на себе си. Да се влюбиш, то е най-голямото заблуждение. „Кажи ми, поговори ми малко, прегърни ме!“ Че може ли този, който е влюбен да те прегърне? Не може, по никой начин. Момата иска да я прегърне момъкът, той бяга, той не иска да се приближава до онази мома да го оцапа. Ако тебе те прегърне твоят образ в 43
огледалото, той ще те опетни. Вие не разбирате. Не търси да прегърнеш. Всеки ден може да се прегърнеш. Ти искаш да прегръщаш. Всякога можеш да прегърнеш. Потупай ръцете си, помивлай лицето си, гледайте нещата обективно. Тия условия са ограничени. Аз ви навеждам на закона. Известни противоречия, които имате във вашия живот, как ще ги разрешите? Онази мома иска да се самоубие, че момъкът не я обича, нейният възлюблен. Че много момци има. Тя фиксирала един момък и понеже тя си създала идеал за един момък, насочила се към този момък, когото мисли за свой идеал. Той е в нея. Този човек се чуди и казва: “Не съм аз този, когото ти мислиш.“ Тя казва: „Не, ти си!“ Идеалът й е вътре. Не взимайте буквално нещата. Аз исках да ви кажа, че всеки човек има установен идеал. Тия идеи ги проектира навън и иска сега и навън, в света, да си съвпадат. Невъзможоно е да има такива строги съвпадения. Чудя се как този човек, който не те обича, как можеш да го обичаш? Той казва: „Аз съм чиновник, ще ме уволнят.“ Момата иска всеки ден да се срещне и да си поприказва с него 10 минути. Таман тя си отиде, среща го друга и тя иска 10 минути. Ако го срещнат 5 моми по 10 минути, те правят 50 минути. Той ще закъснее за работа. Като закъснее, ще го уволнят. Защо искаш да го спреш за 5 минути да говориш? Каква е сега идеята за вас. Вие по някой път искате неща, които не са в реда на нещата. Аз наричам влюбен човек когато ние искаме някои неща да стават така, както ние искаме. Аз това наричам влюбване. То е вметнато приложение. Искам нещата да стават, както аз мисля. Възможно ли е? Невъзможно е. Влизам в един град, искам да ме посрещнат, да ми турят 44
арка, да излезат със знамена. Но не излизат хората. Как тъй! Аз влизам в града и не ме посрещат? Някой иде преди мене, посрещат го, аз влизам, никой не ме посреща, никой не ми обръща внимание. Кои са причините? Ами че и мене можеха да посрещнат. Аз ще тръгна с този, когото посрещат, подире му. Той като мине под арката, и аз ще мина след него; като свирят нему, и на мене ще свирят, каква разлика има? В този закон на посрещане има две противоположности. Аз изнасям известни неща за подобие. На угоеното агне, хубаво, мазничко, турят му гердан децата, посрещат го всички, какво е туй посрещане. Децата посрещат, а бащата ще му отреже главата, ще го одере, съберат се жената, децата, всички ядат. Някое мършаво агне никой не го поглежда, но то има условия да живее. Следователно онзи, когото посрещат под арка, може да му отрежат главата. Тебе, когото не посрещат, може да считаш, че си унижен, но ще живееш. Отлагат, казват: „Мършаво.“ Няма какво да те посрещат тогава. Казват: „Пуснете го да си върви туй мършаво агне!“ Кое положение е по-добро? В света тържествува един закон. Невидимият свят, когато иска да избави един човек или една душа от противоположност, туря го в лоши условия. В тия условия невъзможно е да изгубиш живота. Казвам сега: Справете се със закона за вашето влюбване! Не се влюбвайте! Любете, без да се влюбвате! Влюбването, казват, е една възможност. То е подхлъзване. Като се влюбиш, ще паднеш на гърба си, ще слезеш долу. Много мъчно се качва. Влюбването е подхлъзване; няма къде да се задържиш, ще се влюбиш. По някой път има къде да се хванеш, някой път има къде да работиш, но 45
от горе слизаш долу. Колко пъти човек може да се влюби в света. Вие сега сте влюбени. Аз съм провеждал тази идея с един анекдот, от какво произхожда прераждането на хората. За душите, които живяли в един свят, имало изложение на дрехи, костюми най-различни. Някоя душа, която е щастлива, като види някоя витрина, види костюма, хареса го: „Колко струва костюмът?“ „Лесна работа казва само вижте, дали ще ви стане?“ Тогава взема тази душа костюма и, ако е мъж, тури панталони. По човешки говоря. Този костюм можеш да го съблечеш и, след като го съблечеш, видиш, че не ти прилича. Но не можеш да го съблечеш. Душата, като започне да бута тия дрехи, ще се намери тук, на земята, родила се е вече. Тя тук, на земята, си има костюма, който е избрала. Някой път избира костюма на някое животно; на някоя риба, костюм на охлюв, намира се в костюма на някоя птица. Избере костюма, премени се, без пари го дават. Тогава дойдат всичките страдания на земята. Онзи, който продал костюма, той така казва: „Постоянно трябва да изплащаш костюма.“ Това са вашите страдания. Трябва изплащане на костюма, колкото струва. Всеки ден ти ще плащаш, ще плащаш, докато изплатиш костюма и ти заминеш за другия свят. Докато не си изплатиш костюма, имаш право да живееш. Сега понеже човек живее на земята, не си е изплатил още костюма. Някои има да плащате още за 10, за 15 години, други за 50 години, някои за 60 години, някои за 70 години. Всички има да плащате за костюмите. Сега да минем към друг въпрос. Трябва да имате една установена идея за любовта към Бога. Той е централното ваше движение. Вашето развитие зависи от онзи 46
център, около който се движите. Той обуславя Великия Закон. Вашият прогрес зависи от онова движение, което правите около себе си. То е вторият закон. Има главно две движения: едно около слънцето и едно около своята ос. Те са диаметрално противоположни движения. Тогава имате пролетна любов, лятна любов, есенна любов и зимна любов. От движението на земята около своята ос имате ден и нощ. Един човек е осветен повече, друг помалко. Това произтича от факта, че някой път вашето съзнание има повече светлина, някой път има по-малко светлина. От какво зависи това? То зависи от движението ви. Вие, които се движите около вашата ос, някой път съзнанието ви е ясно, повече светлина имате. Туй произтича от движението на вашето съзнание. Когато нещата са ясни, те са поставени на слънцето, то ги осветява и виждате нещата ясни. Когато съзнанието потъмнее, вие се намирате в противоположна посока лицето ви не е осветено, ще чакате извество време, като че вашето съзнание е потъмняло. Не трябва да се отчайвате! А степента на вашата любов от какво зависи тогава? Някой човек иска да има пролетна любов. Той трябва да познава правилно законите. Той трябва да познава правилно движенията, трябва да знае, като срещне един човек, като се движи около своя център, всякога трябва да знае как да се движи. Като срещне един човек, трябва да знае как да се движи около своя център: кога ще бъде пролет, кога ще бъде лято, кога ще бъде есен, кога ще бъде зима. Следователно с неговите движения и вие ще направите съответни постъпки. Туй значи да се разучава човешкият характер. Ще различавате човешките характери, ще изучавате движението на човека около неговия 47
център, около който се движи. Има 4 състояния, те са разделени. Мъжът има положителни и отрицателни страни. Жената има отрицателни и положителни страни. По какво се отличава положителната страна на мъжа? Има едно различие: положителната страна на сърцето се отличава от положителната страна на ума. Положителната страна на душата се отличава от положителната страна на човешката сила. И силата има положителна и отрицателна страна. Който не разбира туй различие, мисли, че е все едно и също нещо. Казва: „Положително нещо.“ Голямо различие има в положителните неща. От положителните неща произтичат най-големите противоречия. В отрицателните неща има възможности, но има големи противоречия. И там има противоречия. Например едно отрицателно състояние е, че си беден. Какво е туй състояние? Или богат си. Богатият е изпъкнал, бедният е вдлъбнат. Бедният човек е изпразнена паница, а богатият човек е една пълна гарафа или стомна, напълнена с вода. Празната стомна е бедният човек. Тогава на бедния човек какво му трябва? Да иде да работи, да иде да напълни стомната. Богатият, след като е напълнил стомната, трябва постоянно от тази стомна да пие. А след като я изпие, какво ще стане с богатия? Той ще стане сиромах. Забележете, един закон има: никога не мислете, че едно състояние, което имате, то няма да се промени! Вие сте забелязали резките промени, които стават. В даден случай, когато имате едно приятно чувство, ще се промени. Вие трябва да изучавате закона на смените. Аз говоря за естествените смени. Някой път се бунтувате. Смяна ще стане, един ден няма да виждаш светлината, ще се бунтуваш. Настане тъмнина, няма да 48
виждаш нито на една педя, там, дето си, ще седиш, ще мислиш, докато дойде светлината. Като дойде, като се завърти светлината, ще започнеш оттам, отдето си престанал. И после тази идея служенето на Бога и служенето на ближния другояче трябва да се обясни. Хората имат представа какво нещо е служенето на Бога. Ако ние може да си обясним добре, и не само нещата да станат ясни, но да има и приложение. Първият закон трябва да се обясни. Вторият закон да се обясни, той има практическо приложение. Земята в окултната наука е място, дето може да имате резултати, ако знаете законите и ако знаете как да ги употребите, тогава може да имате резултати. Първо, ако искате да бъдете здрави. Здравето на човека зависи от неговата мисъл. На второ място зависи от неговите чувства. Две неща има, които обуславят здравето на човека. Зависи винаги от неговата трезва мисъл, от неговите желания. Всяка болест, щом дойде, човек трябва да знае, че има нещо нетрезво в мисълта, което той не знае; има нещо нетрезво в желанията. Може ти да не си го забелязал, но го има някъде. Тогава ще туриш едно трезво желание. Кое наричаме трезво желание? Движите се правилно около вашия първи център. Движите се правилно около вашия втори център. Годишните времена да стават правилно. Ден и нощ да се редуват правилно. Трябва да изучавате закона на движението. Трябва да се движите правилно! Като стане човек, да се движи правилно около своята ос. Оста ти трябва да бъде изправена. Оста ти трябва да бъде хоризонтална. Ако е наклонена или ако е изправена, ще имате различни резултати. Трябва да имате едно нормално движение около онзи 49
велик център, около който се движите. При сегашните условия Земята е най-естественото положение за човечеството. Трябва да имате онова движение около великия център на живота, както Земята се движи около Слънцето. То приблизително е една мярка. Движението на Земята около Слънцето е мярка за Любовта ни към Бога. Движението на Земята около своята ос е мярка за любовта ни към ближния. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. 32 лекция от Учителя, държана на 28 юни 1935 г., София, Изгрев. 50
ДВАТА ПОЛЮСА МЪЖЪТ И ЖЕНАТА „Отче наш“ Съществуват известни разсъждения. Например положението как са възникнали нещата в света. Съществуват известни неща или предмети. Има причини, които са ги извикали. Например кои са причините, които са извикали азбуката? Човешката азбука съществува ли в природата? Да вземем буквата А, гласната буква А. Колко гласни букви има в българския език? Имате А, О, И и др. Всичките звукове се отличават, имат особено свойство. А е най-свободната гласна. Когато произнасяш А, отворено е, няма никаква спънка. Най-малко е ограничена тази гласна. Всички други звукове са ограничени. При А вие усещате устата отворена, въздухът излиза свободно. Когато произнасяме У, устата има ли ограничение? В А усещаш известен напън да излезе нещо, но то е широко. И така, има един закон, който регулира нещата. Когато вие се учудвате, кой звук употребявате? Вие в живота се страхувате. Има един страх на модата. Някой път се колебаете, имате един възглед, не може да го изкажете. Колебаете се той може да е верен, а може и да не е верен. Защо ви е този възглед? Ако е верен, изкажете този възглед по един начин, който да бъде съобразен. Аз имам един възглед. Представете си, че вие не може да изкажете звука А. А-то е закон на свободното дишане. Ако не можеш да изкажеш А-то, в тебе дишането 51
не върви правилно. Животните, които не знаят нищо за звуковете в българския език или за звука А в другите езици, и те имат този звук. Как се казва тази наука, при която се подражава на всичко, така както птиците църкат, както кучетата лаят, както агнетата блеят, подражават на всички животни? Папаризъм. Тук идва един италиански професор, който изнесе лекция за едно ново течение, което представя нещата точно както са. Има един звук, който човек трябва да произнесе правилно вътре. То е като един резултат. Ако не може да го произнесеш, има нещо, което те спъва. Да кажем, много певци има, които не могат да пеят. Най-мъчният звук е А. Той не може да го произнесе, следствие на това свива се пъпът, както казват българите, или стомашният мозък, симпатичната нервна система. Там се намира българският пъп. Но този пъп се обуславя от свободното дишане, което помага на въздуха свободно да излиза от дробовете.Този въздух е съединен с човешката реч. Найпърво човек трябва да се научи да диша свободно, за да може свободно да говори. Той трябва да започне с основния звук А. А значи човек е бременен, има нещо, което той трябва да изкаже. Ако дойдем в българския език до звука У, той вече изразява един закон на неудоволствие и неодобрение. Когато страхливият хукне нанякъде, извиква, употребява У. В какъв случай употребявате И? Щом нещата станат еднообразни, омръзват. Кога омръзват работите? Когато са еднообразни. Звукът И в природата показва разумното разнообразие. Защото има глупаво разнообразие, има и разумно разнообразие; има едно умно еднообразие, има и едно глупаво еднообразие. Еднообразни са нещата, когато не ги разбираш. Щом ги 52
разбираш, ти вече може да влезеш в закона на разнообразието. И-то показва път, по който може да влезеш в закона на разнообразието. То е път, посока на движение. Ако искаш да се освободиш от някои противоречия, които съществуват в тебе, трябва да започнеш да произнасяш гласната дълго време и в тебе ще се роди един вътрешен път. Туй противоречие, което съществува, постепенно ще се премахне. Да допуснем, че вие имате известно недоволство. Какво нещо е недоволството? Какво нещо е физическото недоволство, личното недоволство и моралното недоволство? Има едно естествено недоволство. От какво произтича естественото недоволство? От яденето. Щом не ядеш, както трябва, недоволен си. Някой път си недоволен от себе си, не се харесваш, има защо. Някой път и морално си недоволен. Това са степени. На какво се дължи недоволството? Липсва му нещо. Има един закон, който определя каква е липсата. В науката ние ще намерим причините, които обуславят нещата. Посоката на живота зависи от тия прости причини, които ние не знаем. Коя е била причината, която турила Земята да се върти около Слънцето? Земята не е дошла от никое друго слънце. Според сегашните теории предполагат, че е излязла от Слънцето. Кои са били причините, които са накарали Земята да излезе от Слънцето? И кои са били причините, които заставили Слънцето да изхвърли Земята? Учените хора имат теории за това. Тази маса на Земята не е била първа, която се отделила от слънцето. Аз наричам това един бунт. Слънчевата система е произведена от един голям бунт. Кой се е бунтувал най-рано? (Са53
турн.) Земята после се е бунтувала. Но преди Сатурн, кой е излязъл? Преди Сатурн, този бунтарин, бунтът е започнал, когато е излязъл Юпитер, понеже той е бил найголямата маса. Започнал бунт, едно сражение между Сатурн и Юпитер. Юпитер атакувал Сатурн от неговия престол и взел първенство. Това са стари вярвания. Но да оставим тия митове, които имат своята основа. Има нещо скрито, което съвременните хора не знаят. Как те разбират, че се е бунтувал Сатурн? И в този бунт какво е спечелил Сатурн? Той се отличава с това, че има три кръга, три венеца. Но учените хора предполагат, че след около 200 години и тия кръгове на Сатурн ще паднат, след 200 години ще изчезнат, тъй изчисляват. Предполагат, че и Земята е имала едно време кръгове. Дали е имала или не, това е въпрос. Те са научни спорове. И тези кръгове, които съществуват, нас не ни интересуват, те съществуват като едно явление, което ние трябва да си обясним. Така около човека, около човешката глава винаги се образуват такива кръгове както около Сатурн. Кога се образуват тия кръгове? Когато човек започне правилно да мисли. Значи, когато около Сатурн са се образували тия кръгове, туй движение е било много правилно. Това са обобщения, от които не може да се разебере един закон, а ние ще изпаднем в една разсеяност на мислите. Сатурн е далеч. Каква е неговата далечина от Слънцето? И учените хора не знаят точно това разстояние, приблизително само изчисляват. Има едно различие от един милион километра. Това са научни данни, но неточни, само прибилизителни. Точно не се знае. Разбирам да се знае с точност един метър, но с един милион 54
километра! Защо учените хора, след като правят своите изчисления, едни казват, че е толкова, други, че е едиколко. И тия изчисления минават за научни! Какво е разстоянието от Слънцето до нас? (194 милиона километра.) Значи най-първо се е зародил Сатурн. Съвременните учени хора казват, че преди Сатурн трима души са се родили, кои са те? (Плутон, Уран и Нептун.) Има още една планета, нея не знаят. Сега на нас ни трябват простите факти, дали е бунт или раждане на планетите. И според тия научни вярвания, според вярванията на астролозите, Сатурн е бил крайния предел на Слънчевата система. Астролозите казват, че човек, след като излязъл от Слънцето, живял на Сатурн. Сегашният човек живял на Сатурн, след туй живял на месечината и сега слязъл на земята. Туй са астрологически научни вярвания. (Казват, че Слънцето е източник на светлина, как са се родили тогава планетите?) Излезли са, родени са. Едно дете се ражда от майката, но майката ли го зачева, откъде иде зародишът, откъде го взима майката? Сега казват: Майка му го роди. Ако вземете еврейската библия, там ще видите, че мъжете раждат. Казва: Авраам роди, този роди, онзи роди, по мъжка линия върви раждането. В Евангелието вече раждането върви по женска линия. Казва се, че Мария родила сина си. В Библията се казва, че Авраам родил по мъжка линия върви раждането. Това са догматически въпроси. В науката има догматически въпроси, те са неразрешените въпроси. Догматическите въпроси са два вида: мъжки догматически въпроси и женски догматически въпроси. Кои са женски въпроси и кои са мъжки въпроси? Те се различават по закона на движението. Мъжкият принцип е закон на праволи55
нейното движение, женският принцип е закон на криволинейното движение. Следователно, за да станеш жена, движението трябва да бъде криволинайно; за да станеш мъж, движението трябва да стане праволинейно. Щом станеш праволинеен, ти си мъж. Но това не е никакво обяснение. В същност какво нещо е мъж и какво нещо е жена, това остава една дълбока загадка. Дълбоките причини за раздвояването не са обяснени. В окултната наука има много теории. Но да познаваш теоретически въпросите е едно, а да познаваш работите всъщност, е друго. За пример да обясниш теоретически какво нещо е хлябът. Колкото и да обяснявам, че е вкусен, без да си го вкусил, е едно, а като го вкусиш, имаш съвсем други вътрешни усещания. Вие може много пъти да говорите за това. Аз сега казвам: Идва близо любовта. Какво е това любов? За колко вида любов се говори в книгата „Трите основи на живота“? На колко категории се разделя? Четири категории. Четири категории любов, които съответствуват на четирите годишни времена. Първата, найвисока любов е любовта към Бога. Втората любов е любовта към ближния. Третата любов е любовта към себе си и четвъртата любов към света, към всичко. Но любовта по какво се отличава? Какво е най-простото поняти за любовта? Не онова специфично определение, което хората дават, а най-простото понятие, туй, което ние чувствуваме за любовта. Всякога, ако изследвате човека, който има най-малкото проявление на любовта, ще видите, че има една микроскопическа промяна в топлината. Любовта е винаги носителка на топлината. Любовта във физическия свят се отличава по топлината. Тази 56
топлина може да бъде явна, може да бъде скрита. Вземете рибите. Нали са студенокръвни, но у рибите топлината е скрита, у млекопитаещите е на повърхността, отвън. Когато някой път топлината Се скрива вътре, вие значи придобивате качеството на рибите. Ражда се едно неестествено положение. Щом човек се простуди, топлината е вътре. И затуй лекарите имат един метод да извадят топлината отвън. Старите баби ще вземат този човек, ще го разтрият, за да може скритата топлина да излезе на повърхността. Щом се изкара скритата топлина на повърхността на тялото, възстановява се онова естествено положение. При страха топлината се скрива вътре. Щом ръцете ви изстиват, то е признак, че у вас чувството страх се увеличава. Когато хората са страхливи, подкосяват им се краката. Щом имаш вяра, тя е възстановяване на топлината да излезе навън. Щом имаш вяра, топлината излиза навън. Тогава капилярните съдове функционират правилно, дишането е правилно, мисленето е правилно, човек е здрав. Следователно, вие не може да бъдете здрав, ако нямате вяра. Вярата ще извади топлината навън. Това е здравословно състояние. Някой път сте неразположени, вярата ви е слаба. Възстановете закона на вярата! Докато възстановите вашето естествено положение на топлината, вашата вяра е слаба. Сега мнозина питат защо да е така. Мога да ви дам обяснение. Вие ме питате защо да е така, казвате: „Аз не съм съгласен.“ И аз да не съм съгласен, какво от това. Не е въпрос дали ти си съгласен или не, въпросът е туй вярно ли е или не е вярно. Дали ти си съгласен или не, то е личен въпрос. Важно е това, за което се говори, факт ли е в природата, съществува ли или го няма. Ти си недоволен и казваш: „Аз съм недоволен от 57
моя живот.“ Защо си недоволен? Понеже животът не е такъв, какъвто ти си го представяш. Дайте сега програма какъв трябва да бъде животът. Някой казва, че иска да го обичат хората. Знаеш ли какво нещо е обичта? Да ви дам един пример. Крушата казва: „Аз искам да ме обичат хората.“ Ако хората обичат крушата, какво ще стане с нея? Всички ще се качат на нея, ще оберат плодовете и, щом оберат плодовете, няма кой да се качва. Казва: „Искам да ме обичат.“ Ще родиш. Щом родиш, ще те обичат. Някоя птица ще кацне, някоя катеричка, някой човек се качил, някое дете ще дойде, ще се качи, ще ви обича. Добре, но ако се качи един слон, какво ще стане с крушата. Като се качи някоя катеричка, както и да е, качи се един човек, но като се качи един слон горе, какво ще стане с тебе? Ще се счупи някой клон. Аз мога да ви наведа ред примери, от които се образуват неестествени желания от неразбиране. Понеже, ако ти привлечеш един слон да се качи на тебе, този слон, без да иска ще строши някой клон, ти ще страдаш. Защо човек иска да бъде обичан? Дайте си отчет! Има едно естествено състояние човек трябва да бъде обичан. Ти искаш да те обичат, за да ти дадат нещо. Законът е, че ти искаш да продължиш своя живот и следствие на това трябва да има обич. В обичта животът се продължава. Не само тъй просто искате да бъдете обичани. Болният от кого иска да бъде обичан? Болният желае всякога здрави да го обичат, а не болни. Но ние се отдалечаваме от въпроса. И във вас има ред противоречия. Вие искате туй противоречие тъй, по закона на късмета да стане нещо, че да се измени вашето положение. Периодически иде този закон на недоволството, той иде на къси 58
интервали. Представете си, че имате отношение към една полярна година, очаквате едно ваше щастие да дойде. Сега според тази полярна година кога ще дойде щастието на земята? (В 25 хиляди години и нещо.) Астрологически кои са най-хубавите аспекти, кога ще започнат? В кой знак на полярната година сме сега? (Водолей.) Колко години трае? (2100 години.) След него кой ще дойде? (Козирог.) Но да се върнем на предмета. Това са философски разсъждения, астрологически разсъждения, които имат съвсем други закони. Трябва да се тълкуват, изводите са други. За пример какво отношение може да имат рибите. Казва някой: „Аз се намирам във водолей или в риби.“ Един човек, който е в „риби“, е малко студен. Роденият в риби има малко рибешки характер. Тия хора, които са родени в риби, топли ли са? Астрологически как ги наричат? (Имат характера на водата, в тях топлината не се намира в едно естествено положение от наше гледище, от гледище на сухоземните.) Но казвате: „Всеки един човек търси любовта, понеже оттам произтича животът, а животът е една необходимост за човешкото съзнание. За пример хлябът е една необходимост за продължение на живота. Защо трябва да ядеш? Понеже усещаш, че, като ядеш, ще се продължи животът ти; ако не ядеш, ще се съкрати. Животът е необходимост за човешкото съзнание. Съзнанието е необходимо за човешката мисъл. Свързани са така. Има същества, които се хранят с много груба храна, пък има същества, които се хранят с много по-деликатна храна, по-лесно се доставя. В по-малко количество доставят тази храна. Сегашната храна не може да я доставят. Сега коя е оная мисъл, която ви спъва? Някой път 59
вие имате едно неразположение, неразположен сте. На какво се дължи туй неразположение? Вие сте недоволен от себе си. От какво именно, от кого сте недоволен? И как човек може да бъде недоволен? Какво нещо е човек сам по себе си? Какво нещо е човек сега? Може ли човек да бъде недоволен от себе си? Може ли един ангел, който е съвършен, да бъде недоволен от себе си? Човек може да бъде недоволен от една своя постъпка. Значи друго същество е. От себе си може да бъдеш недоволен за едно свое неразибиране. Недоволен си от своето детинство, недоволен си от своята зряла възраст, пронеже в детинството не си имал ония условия, които си очаквал. Като разглеждате детинството от гледището на своята зряла възраст, вие сте недоволни. В зрялата възраст имаш всичко онова, което желаеш, доволен си. По какво се отличава доволният? Всичко, каквото пожелае в дадения случай, каквото помисли, да стане. Искаш да бъдеш красив, красив си. Искаш да бъдеш силен, силен си. Искаш да бъдеш богат, богат си. Искаш да имаш една отлична памет, да бъдеш музикант, поет, доволен си, дето минеш, каквото пожелаеш, имаш. Ти имаш в съзнанието си една голяма самоувереност. На какво се дължи самоувереността? Значи туй доволство подразбира, че любовта донася всичко онова, което той желае. Апостол Павел казва, че на онези, които любят Бога, Бог е приготвил да им даде това, което око не е видяло и ухо не е чувало. Идеални блага, а не материални блага са, които Бог е приготвил. Всеки един от вас иска да бъде обичан. Но от кого? От онзи, който може да внесе туй, което той иска. Това са общи заключения. Да допуснем, че във вас паметта е слаба. При сегашния закон на разбирането на любовта, тъй 60
както хората разибират тази любов, те се спъват. Ако влезе закона на любовта в него, той става разсеян; и майката, и бащата, и децата стават разсеяни. Такива деца започват да боледуват, започват да страдат. Майката започва да мисли нещо за децата, разсеяни стават. Щом се яви тази разсеяност, всичики имат едно безпокойство и всички мязат на майка си. Вие по някой път се безпокоите дали ще сполучите или няма да сполучите, дали ще може да прогресирате или няма да прогресирате, дали ще бъдете богати или няма да бъдете богати, дали ще бъдете учени или няма да бъдете. Такива противоречия има. Религиозните хора се колебаят дали ще влезат в небето, дали ще ги приеме Христос или няма да ги приеме, дали Бог ги обича или не ги обича. В обществото се колебаете, има във вас една вътрешна неувереност. Мязате на майката и следствие на това се явява разсеяността. Какво трябва да прави човек при тия условия? Трябва да бъде самоуверен. Тогава от какво произтича самоувереността? Самоувереността произтича от две подбудителни причини. Самоувереността произтича от закона за движението на Земята около своето Слънце и от закона за движението на Земята около своята ос. Ти не може да имаш самоувереност, ако не се движиш около Слънцето; ти не може да имаш самоувереност, ако не се движиш около своята ос. Самоувереността показва две правилни движения: едно движение неизменно около Слънцето и друго движение около оста. Сега мога да ви кажа, няма какво да ви доказвам: всички неща, които се доказват, са лъжливи. Онези неща, които съществуват, няма какво да се доказват. Как ще ви доказвам логически какъв е този хляб. Този въпрос го разрешавам много 61
лесно. Казвате: „Докажи!“ Няма какво да доказвам, вземете и яжте. Няма да се минат пет, десет минути и ще се уверите. Най-първо той ще бъде пресен, после ще ви даде онази сила, от която се нуждаете. За пет-десет минути сте в състояние да разрешите въпроса, дали хлябът, който ви се дава, е добър или не. Научна формула ще употребите да доказвате на какво е равно А +В? То е равно на С. На какво е равно А? (А е равно на С минус В.) Ами С на какво е равно? Ако турите една аритметическа формула, как ще докажете, че А+В = С? 1 + 2=3. Следователно С е равно на 3, В е равно на 2, А е равно на 1. Може А да е равно на 2, В да е равно на 1, С пак ще бъде равно на 3. В този закон, щом кажеш, че А е равно на 1, качествата на 1 се отличават от качествата на 2. Следователно С и 3 по какво са подобни. Трите, взето по закона на химията имате една единица и две единици съединени. Имате два елемента и един елемент, които съединени образуват едно съединение. По какво се отличава 2 от 1? Казвате: „Две единици, събрани на едно място.“ Двама мъже, като се съберат на едно място, какво ще образуват? Един мъж и още един пак правят двама мъже. По какво се отличават двамата мъже от единия мъж? В природата двама мъже не може да съществуват. То е немислимо. В природата съществува една голяма единица и, тази единица като се дели, се получават други единици. Във всяко едно деление има по една част, която представлява единица. Да кажем, имате една дроб. Разделете я на десет части. Всяка част е една дробна единица. Тази част разделете още на по-малки части и пак имате друга дробна единица. Пак имате единица, но във всяко деление получената единица не мяза на първата 62
единица. Първата единица е по-голяма по количество и по тежест става промяна при всяко деление на едно вътрешно свойство. Но да дойдем до друго положение: някой не харесва, че е жена. Че в живота ти може да бъдеш и жена, и мъж. На ден може по десет пъти да се променяш. Като искаш да бъдеш мъж, може да се промениш. Искаш да бъдеш жена, пак може да се промениш. Щом искаш да те обичат, ти си жена. Щом искаш да обичаш, ти си мъж, нищо повече. Ако мъжът иска да го обичат, той е жена; ако жената иска да я обичат, тя е жена. Ако жената иска да обича, тя става мъж. И обратното. Някой казва: „Аз не съм доволен от положението си.“ Какво искаш? Ти, ако желаеш да те обичат, на жена ще се обърнеш, жена ще станеш. То е неразбиране. Питам: Всеки, който се движи около Слънцето, мъж ли е или жена? Жена е. Значи, Земята, която се движи около Слънцето, жена е. И като се движи около себе си, пак е жена. Кой я кара да се движи около своята ос? Кой е първият импулс, който кара хората да се движат около своята ос? От вас зависи какви да бъдете. Вие никога не се възмущавате от формата, която имате, понеже законът е такъв. В закона на движението всякога и навсякъде ти ще бъдеш мъж и жена. Щом стъпиш на десния крак, ти си мъж, на левия крак си жена. Щом левият крак стъпи, левият крак става мъж, десният жена. Мъж-жена, мъж-жена имате движение. Казвам: Като жена ти си почиваш, като мъж даваш, като жена възприемаш. Следователно има правилна обмяна в природата, ти си човекът на изменението. Ако ти можеш да ставаш мъж и жена, ти си в нормално състояние. Ако не можеш да ставаш мъж и жена, ти 63
си в едно ненормално състояние. В човека мъжът и жената, това са два полюса: единият полюс е горе, другият полюс е долу. На земята къде е мъжът? На северния полюс. А жената? На южния полюс. Де е човекът? На екватора. Това са формули. Ако вие разсъждавате, веднага ще блесне известна светлина. Вие питате: „Как ще се оправи моето положение?“ Някой път твоето положение зависи от това, че ти не си мъж, затова не се оправят работите. Някой път работите не се оправят, защото не си жена. Не може да учиш, защото не си мъж. Някой път не може да учиш, защото не си жена. Добре. Всякога професорът, който преподава в едно училище, какъв е? Когато професорът преподава, той е мъж. Когато каже: „Я стани ти да разправяш!“, професорът става жена, пък ти ставаш мъж. Когато държиш изпит, какъв ставаш? Мъж. Сега аз свеждам нашите отношения към природата, не към хората. Какви трябва да бъдат отношенията ни към природата в дадения случай. Когато ти си в положението на жена, искаш да разбереш закона на любовта; трябва да станеш жена, да възприемеш това състояние. Тогава природата, като ти говори като професор, ти седиш, слушаш, възприемаш. Ти като мъж никога няма да разбереш природата. Ако слушаш природата като мъж, когато тя ти говори, ти нищо няма да разбереш, ти ще бъдеш тъпак. Казва: „Не разбирам.“ Щом не разбираш, ти имаш неестествена форма. Ти се чувствуваш някой път унижен. Женска форма ли е била или мъжка, кажи ми! Когато жената се унижава, кой се е унижил в нея? Когато жената се унижава, в нея се е унижил мъжът, мъжът възприема. Тя е жена по форма, 64
но има мъжки схващания, тя се унижава. Когато мъжът се унижава, кой се унижава в него? Жената се унижава в него. Или другояче казано, унижава се той. Може да се е унижила в тебе любовта ти или може да се е унижила в тебе мъдростта. Ти може да се унижиш по чувство или може да се унижиш по знание. Така ги свеждам аз любовта и мъдростта са се унижили. Имаш унижение, трябва да го определите от какъв характер е то от закона на любовта или от закона на мъдростта. Следователно, ако искате да излезете от това положение на унижение, трябва да намерите закона, да излезете по един естествен път. Какво ви трябва тогава? Унижил се той, понеже обикнал някого и той не отговаря на неговите чувства. Той се унижил от тази работа. Какво трябва да направи тогава? Тогава идваме до закона на любовта или до закона на лъжата. От какво естество е лъжата женско чувство ли е или мъжко чувство? Кой греши в света. Аз ще ви дам един пример. Всякога погрешките произтичат от един факт: щом едно и също удоволствие се повтаря два пъти, ти вече имаш една погрешка. Щом едно и също нещо желаеш да го имаш последователно, то е погрешка вече. Един малък пример ще дам. От него могат да се правят други аналогии, които са относително верни. Да допуснем, че ти си ял добре, един отличен обяд си имал. След туй друг приятел ти прати друг обяд печена кокошка. Втори път като ядеш, ти ще си създадеш една неприятност. Усещаш тежко ти е, тежест усещаш. Не трябваше да ядеш. Трябваше да се откажеш от второто ядене. Всичките хора правят погрешка, понеже ядат два пъти. Когато ядете два пъти, какво чувство се 65
ражда? Лакомия. Лакомията значи, че ти искаш да имаш едновременно две блага. Едновременно две блага ти не може да имаш. Ти може да имаш само едно благо. Следното благо ще дойде след 24 часа, след няколоко дни то ще дойде. Следователно не повтаряй нещата! Не искай нещата да се повтарят. В даден случай, бъди доволен от това, което имаш, бъди доволен от него! Като закон считай това: да бъдеш доволен от онова, което имаш. Каквото и да бъде твоето състояние, каквото и да си ял, бъди доволен от онова, което си ял. Следния път пак ще ядеш, след 4-5 часа пак ще ядеш. Втория път яденето ти ще бъде като първия, тогава ще има съответствие на закона. Затуй аз казвам: Двама души едновременно не могат да те обичат. Писанието казва: „Не обичайте света!“ Ти не може да обичаш Бога и света едновременно. Ще направиш престъпление. Щом обичаш Бога, не обичай света! Щом обичаш света, не може да обичаш Бога. Щом обичаш света, ще си създадеш едно нещастие. Не че е лошо да ядеш, ще опиташ. Щом обичаш Бога, не обичаш света. Какво ще ти придаде светът, ако имаш любовта на Бога, кажете ми! Нищо. Ако ти си ял най-хубавото ядене, какво ще ти допринесе второто ядене? То нищо няма да ви допренесе, то ще отнеме от онова, което имате. Сега колко работи научихте? Вече не сте същите хора. Сега имате повече обяснения на някои противоречия. Сега във вашия ум изпъква въпросът, дали тия неща са верни или не. Аз ще направя друго възражение. Тия неща, които вие знаете, верни ли са? Туй е морал, който е основан на наука. Туй, което ви говоря, е наука. 66
Аз често си служа с тази наука. Другото е предположение, а предположението не помага. Туй, което аз зная, лесно се случва. Може много лесно да сменя едно състояние. Една тъга, една скръб може много лесно да я сменя. Натоварен съм с неестествено състояние, ял съм два пъти. Какво трябва да направя? Щом като ядеш два пъти, трябва да се освободиш от яденето. Щом ядеш две яденета, трябва да повърнеш. Искаш да се освободиш от нещата; щом не ги повърнеш, ще те разтриват. От какво произтичат големите нещастия в света? Всеки иска да спечели пари, да стане богат, да работи два пъти повече, отколкото трябва. Тогава заболи те кръстът, изкилил си се, скъса се нещо. Не работи толкоз много, работи три часа! Три часа работи, не работи шест часа, нищо повече! Три часа работа, три часа почивка. Че как ще стане? Малко ли е три часа работа? Три часа физически труд, три часа умствен труд, три часа духовен да се молиш. В три часа каква работа може да свърши светлината! Че ако рече човек да извърви този път, който светлината изминава за три часа, колко хиляди години ще трябват на човека? Тъй щото ония закони, с които природата си служи, са мощни. Ако ние ги употребим, ще свършим това, което по човешки е невъзможно. Затуй ви казвам: Ако вие имате човешки разбирания, по човешки искате да оправите живота, да достигнете нещата, това е дълга работа. Когато казваме, че всичко е възможно, разбираме не човешкия закон. В три часа светлината достига до крайния предел на слънчевата система, а по човешки хиляди години се изискват. Когато някои работи днес са непостижими, то е по човешки. Постижимите работи стават по Божествено. По Бо67
жествено нещата може да станат моментално. Затова непостижимо е човешкото, постижимо е Божественото. Салю светлият път на Мъдростта води къл1 Истината. 33 лекция от Учителя, държана на 5 юли 1935 г., София, Изгрев. 68
ПЪРВАТА ДУМА „Добрата молитва “ Ще прочета 13 глава от Първото послание към Коринтяните. В живота има големи противоречия, на които всички същества са изложени. Противоречието различно се обяснява. Сега ние искаме да обясним противоречието. Защо е заболял човек? Както и да обяснявате противоречието, нищо не помага. Може да създадете цяла теория за противоречието. Разболял се човекът, важно е в дадения случай изгубеното да се възстанови. Защо е заболял? Може да кажем, че нямал достатъчно храна, бе • ден е бил. Не е спазвал законите на природата. Това са обяснения, които нищо не допринасят. Някои хора не живеят добре. Други хора живеят добре и ние обясняваме техния живот с условията. Добрия живот обясняваме с добрите условия. Това не е вярно. Не са условията, които създават добрия живот. Не са условията, които създават лошия живот. Добрите условия ние ги създаваме и лошите условия ние ги съзадаваме. Добрия живот ние го създаваме и лошия живот ние го създаваме. Под „ние“, разбирам ред поколения, не само ние. Милиони същества, които са вървяли по един път, са създали лошите условия. Кои са лошите условия? Ние имаме едно криво разбиране в живота. Ние не търсим разрешението. Смисълът на живота не е разрешение. Не разбираме какво нещо е животът и как да 69
живеем. Всички хора са дошли до положението да търсят удоволствие в живота и да бъдат осигурени. Искаш да бъдеш силен, търсиш да се осигуриш. След туй, като не можеш да се осигуриш, ставаш опозиция. Казваш: „Аз съм опозиция в света.“ Що е опозиция? Когато човек не може да се осигури, става опозиционер. Безверието, хората, които не вярват, са опозиционери. В какво не вярват? Казват: „Не е добър животът.“ Защо не е добър животът? Понеже те не са осигурени, животът е лош. Не е осигурен, къща няма, средства за прехрана няма, целият свят е лош. След това идва онова разбиране на натрупването. Ние искаме да бъдам добри. Това е една осигуровка, това е натрупване. Желаеш не да разбираш живота, но да живееш добре. То е криво разбиране на живота. След туй ние искаме да придобием повече живот. Питаме колко време ще живеем. То е осигуровка. Искаш да се осигуриш колко време ще живееш: 10 години, 20, 30, 40, 50, 100, 120 години. След като живее 120 години, този човек замине за някъде казваме, че е умрял. И след като е умрял, искаме да разрешим. Питаме: Къде е отишъл? Той е отишъл в другия свят. Но този свят къде е, не го знаем. Този свят, в който живеем, донякъде го знаем. Отишъл в другия свят. Понеже тук не може да живее, той отива в другия свят. Значи продължава животът, но ние не знаем какви са условията в другия свят. Ще ви приведа един пример. Представете си, че този живот, това са сиромасите, това са лошите условия. Другият живот, това са богатите: къщи имат, слуги имат, всичко имат. Сиромахът, като умре, къде отива? Богат става. Ами богатият, като умре, къде отива? Той става сиромах. Когато сиромасите умрат, отиват при богатите, 70
когато богатите умрат, отиват при сиромасите. Този процес е, който сега виждаме. Когато праведният умре, къде отива? Отива при грешника. Когато грешникът умре, става проводник, отива при праведника. Туй е разместване вътре в нашето съзнание. Ние искаме да подобрим нашия живот, а работим за своето удоволствие, за своето желание; искаме да се отличим, да станем силни, учени, да станем център на целия свят. Това е желание почти на всяко същество. Това е криво разбиране, защото център на живота, това е Бог, Който създаде всичко. Всичките други хора, които създават, искат сега да заемат място в света, да бъдат като Бога. Препоръчва се да бъдем силни, да бъдем умни. Защо? За да се осигурим. Не търсим в своето знание разрешението на живота, да се намери смисълът на живота не във външната страна, но във вътрешната страна на живота. Щом човек намери вътрешното разрешение, ще престанат всичките противоречия. Дотогава, докато има противоречия в живота, той се намира във външната страна на живота. В съвременната геометрия квадратът е положение (фиг. 1). Квадратът е найустойчивото положение на човешкия живот. Има четири точки, четири центъра, от които той зависи. Четири положения са това. И онзи закон, който казва: „Възлюби Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила“, то е наи-устоичивото С D А-----------В фиг. 1. квадратът. Съвременната наука, която поддържа човсш кото съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъ! нание, то е квадратът. 71
Говорим за съзнание. Съзнанието е полето, където се натрупва човешкото знание, опитността. Ако човек не разбира този закон, той може да направи своето съзнание на един склад, дето да складира нещата. Той може да направи своето съзнание на един гардероб, дето да туря своите дрехи. Той може да направи своето съзнание на една кухня, дето постоянно се готви да яде и пие. Той може да направи своето съзнание на една градина, дето да посажда своите цветя. Но туй още не е разрешение. Или той може да направи съзнанието си на една плодна градина. Че онова положение, в което беше поставен първият човек раят, това е човешкото съзнание. Първият човек беше турен да живее при най-добрите условия и в него се зароди желанието да има повече, отколкото му трябва. Ако в тебе се зароди желанието да бъдеш светия, какво ще бъде твоето разбиране? Да се отличаваш от другите хора. Имаме един неопределен свят. Човек, за да го почитат хората и да го уважават, трябва да има за какво да го почитат. Ако другите хора те почитат и те уважават, ти трябва да бъдеш щастлив. Майката, която иска да има уважението и почитанието на своето дете, трябва да дава нещо от себе си. Майката, след като кърми едно дете, загубва своята красота, която има. Хората живеят, майката умира. Казваме: „Трябва да умре човек.“ Какъв смисъл има един баща и една майка да народят деца, децата да живеят, а те да умрат? Казват: „Трябва да умрем!“ В умирането няма никакво разрешение. Утешаваме се, че, като умрем, ще идем при Бога. Че как ще идем при Бога? Бог не е едно същество, от което ние може да излизаме и може да се връщаме. Това е неразбиране на живота. Така не може да мислим. 72
Ти можеш да мислиш, че ще излезеш от къщи и ще влезеш в къщата си. Туй желание става по твоята собствена воля. Ти направиш една къща, влезеш в къщата или излезеш от къщата, като че някой те изпъди. Но то е по собствено желание. Какво може да ти допринесе една къща, в която влизаш? Ти влизаш в една къща да се удоволствуваш, да си починеш от несгодите на живота. Защо са направени къщите? Да се избавяме от несгодите на живота. Да имаш една къща добре мобилирана, да ти е мекичко, да си починеш, да гледаш през прозореца. Като гледаш как страдат другите хора от студ, казваш: „Слава Богу, че имам една малка къщица, където мога да си почина!“ Същото заблуждение ние сме го пренесли и в своята философия. Ние на земята гледаме да поддържаме тялото, за да може да си поживеем. Всеки казва, че иска да си поживее. Дойдат един ден неприятности в живота, развали се къщата, къде ще идеш? Нашето тяло представлява всичките наши стари възгледи, в които сега сме оплетени. Всичките заблуждения ние ги носим в себе си. Заблужденията от хиляди години ние ги носим в себе си и повтаряме същите заблуждения. Ти вярваш, в какво? Ти вярваш в някого, защо? Ти вярваш в някого дотогава, докато той може да те осигури, за твоето удоволствие. Ти вярваш в баща си, защото очакваш къща от него. Не се стремиш да разбереш баща си, да го обичаш. Очакваш един ден баща ти да умре, да ти остави всичко, каквото е спечелил, че ти да ядеш и пиеш, да си осигурен. И след като си живял сто години на земята, ти очакваш да отидеш в небето със същото разбиране, да те посрещнат ангелите, да ти турят венец на главата, да ти дадат най-хубавите удобства, да бъдеш 73
облечен добре, да се покажеш светия в оня свят. В това няма никаква философия, никакво разбиране. След като имаш всички тия криви разбирания, питаш как ще се оправи светът. Та казвам: Ако вземете върха в квадрата, това е подсъзнанието на човека. D е свръхсъзнанието, В е самосъзнанието и С е съзнанието. С е противоположното на самосъзнанието. Но от съзнанието и самосъзнанието се раждат всички съвременни нещастия. Съзнанието е господар в животинското царство, в желанията. Съзнанието, това е личният елемент в човека, че той е нещо повече от животните. Едно животинско състояние служи само да задоволи своите нужди. Имаш в себе си нещо, което те измъчва. Ти всякога искаш да се избавиш от вътрешните страдания. Не търсиш онзи велик закон за разбиране на живота. Всичките противоречия, които сега съществуват в нас, показват, че ние сме се отклонили от правия път. Защо сме се отклонили? Защото сме свободни. Свободата ражда противоречията в живота. Ако нямаше свобода, нямаше да има и противоречие. Човек е свободен. Всеки човек, който прави погрешки е свободен. Не е виновен, че прави погрешки. Погрешките показват нашата свобода. Всеки, който прави погрешки, е добър човек. Всеки, който поправя погрешките, е два пъти по-добър. Всеки, който не прави погрешки, е виновен човек. Който не изправя погрешки, е два пъти по-виновен. Казвам: Първото противоречие е контраст противоречие и свобода. Всеки, който не прави погрешки, не е свободен човек. Щом не си свободен, не можеш да бъдеш добър. Доброто е израз на крайната свобода. За да бъде човек добър, той трябва да бъде свободен. Едновре74
менно трябва да имаш възможност да направиш една погрешка и да изправиш една погрешка. Това е свободен човек. Ако той не може да направи погрешка, не е грях. Ако той не може да направи погрешка, той не е добър. Ако той не може да изправи една погрешка, той не е добър. Ако не можеш да направиш една погрешка, ти не можеш да обичаш. Ако не можеш да изправиш една погрешка, ти пак не можеш да обичащ. Реалността не може да се обясни. Ти не може да обясниш какво нещо е светлината. Някои мислят, че обясняват светлината. Светлината е нещо, което не може да се обясни. Ти не може да обясниш какво нещо е гладът. То е едно вътрешно състояние. Какво нещо е любовта? То е едно вътрешно състояние. Какво нещо е разумността? То е едно вътрешно състояние. Светлината е туй, което ориентира човека. Щом има светлина, ти ще бъдеш свободен да ходиш. Няма какво да доказваш. Щом запалиш свещта, вече знаеш какво нещо е светлината. Туй, което те освобождава, то е светлина. Ако има светлина в твоето съзнание, ти си свободен. Следователно злото в света седи в лишаването на човека от свободата, която трябва да има. Човек сам се лишава от свободата. Щом ти пожелаеш, щом започнеш да мислиш да се осигуряваш в света, ти изгубваш своята свобода. Да ви дам един малък пример. Представете си, че вие седите на една твърда почва. Дават ви десет килограма злато, вие се осигурявате на твърдата почва. Вие мислите, че сте осигурен; като имате десет килограма злато, то може да ви послужи за целия живот Добре, но условията се изменят. Представете си, че ви турят във 75
водата, там трябва да плувате. Пак ви дават десет килограма злато. Как ще се осигурите? Туй, което ви осигурява на твърдата почва, ще ви причини смърт във водата. Тези десет килограма злато ще ви занесат на дъното, вие ще се удавите, ще изгубите своя живот. То е законът на съзнанието. Вие не считате, че грехът, който хората правят, е само външен. То е нещо вътрешно, на съзнанието. Щом стане каквато и да е промяна във вашето съзнание, вие се ограничавате. Щом се ограничите, вие изгубвате вашата свобода. Щом изгубите вашата свобода, идват всичките нещастия в живота. Изгубването на свободата показва, че вие сте далеч от Бога. Близо и далеч това са разбирания. Ако разбираш Божията любов, ти си близо; ако не разбираш Божията любов, ти си далеч. Ние наричаме далечна работа това, от което не можем да се ползуваме. Ако не можеш да се ползуваш, ти си далеч. И тогава има известни признаци, от които човек може да познае дали е на прав път. Да ви дам една картина. Ако влезете в една болница, в една добре мобилирана стая всичките добре мобилирани стаи аз наричам болници във всяка една добре мобилирана стая турят по един болен на леглото. Ако този болен се държи добре за леглото, не иска да става, иска да му шетат, този човек не го очаква нищо добро. Но когато един ден е недоволен от леглото, че му се иска да стане, най-после става и казва: „Дотегна ми да живея в стаята на това легло!“ Този болен има надежда да се спаси. Казва: „Дотегна ми, няколко месеца съм лежал, заболя ме гърбът, не искам да лежа.“ Ако казваме, че здравето на този човек започва да се подобрява, този човек става здрав. Това са старите здания, в които вие живеете, това 76
са старите възгледи, от които вие умирате. Казвате: „Аз държа вярата на дядо си, баба си, майка си.“ Дядо ти умрял, майка ти умряла. Всички тия възгледи, които имате, всички тия гробища с надписи на велики хора тук умрял еди-кой си велик човек показват какви са вашите възгледи. Велики хора, пък умрели по гробищата! Гробищата, това са пътищата на човешкото отстъпление. Животът, който живеем, е място на нашето изправление. Умирането е признак, че не сме изправили своите погрешки. Връщаме се в живота, за да изправим своите погрешки. Защо иде човек на земята? Да изправи своите погрешки. Казват: „Тук умрял един герой.“ Тия герои умират, защото не са изправили своите погрешки. Туй е по отношение на човешкия свят. Ще кажете: „Такъв е животът.“ Не, туй е за самосъзнанието на човека. Той съзнава, че се е родил и ще умре. Съзнава, че ще иде при Бога. Ами ако идете при Бога, там гробища няма. Ако влезете в другия свят, гробища няма да видите. По какво се отличава другият свят? Че там гробища няма, болници няма, осигурителни дружества няма, заплати за работа няма, кухни да се готви няма, да ти слугуват няма. Всеки трябва сам да живее. Не се позволяват никакви магарета, никакви коне да ги товариш, никакви кокошки, дворът ти трябва да бъде чист навсякъде. Вие като влезете в този свят с всичките ваши идеи на господарство, дето нищо няма, какъв ще бъде вашият хал. Пита някой: „Ще има ли ядене на оня свят?“ То е пак старият възглед. „Ами какви ще бъдат там нещата?“ Това са стари възгледи. Преди да излезете от Бога, къде бяхте, къде живеехте? Вие казвате, че от Бога сте излезли. Какви бяхте тогава? Не само да философствувате, да 77
се заблуждавате. Човек, когато е излазъл от Бога, той е като ангел щастлив, радостен; всичкият свят, всичкият живот има смисъл. Той не се плаши, както сега се плашите от живота. Сега на всинца ви трябва едно разбиране на живота. Не натрупване, за да бъдете добре. Аз разбирам да бъдете носители, да изпълните волята Божия, за да познавате закона на любовта. Ако ти обичаш, ако имаш любовта, ти придобиваш свободата, ти си свободен. Тогава всичките страдания, които сега изпитвате, щом разберете любовта, ще престанат. Вътрешните страдания ще престанат. За вас страданията ще бъдат една придобивка. Няма да имате тия тъмни неща. Казва някой, че цялата нощ страдал, молил се на Господа. По прав път си тръгнал. Защо си се молил? Разбирайте ме добре! Ти може да страдаш за свои прегрешения, пък може да страдаш и за прегрешенията на другите хора. Една майка се моли цяла нощ за своя син, а той иде и пие някъде. Тя се моли, а той е в кривия път. Тя трябва да го повика и да му каже: „Ти вървиш по кривия път, търсиш удоволствия. А всеки човек, който търси удоволствия в света, той намира смъртта.“ Няма какво да се удоволствуваш. Удоволствието ще го оставиш. Единственото удоволствие на човека е да се учи. Ти имаш един приятел не да се удоволствуваш с него, не да се осигуриш чрез него. Ти имаш дом не да се осигуриш с дом. Домът е емблема. Домът дава идея за съвършен живот. Ако чрез любовта не можеш да намериш своя път да се освободиш, какво верую имаш. Всичките веруя, които хората имат, те се спъват с тях. Ние вярваме, че Господ ще ни прости. Кога? Трябва да измениш своите възгледи. Дотогава, 78
докато ти се плашиш, че може да сгрешиш, ти считаш, че грехът е нещо външно, ти не разбираш. Това е законът на твоето съзнание. Ти злоупотребяваш със своята свобода. Щом не пазиш свободата на другите същества, всякога грехът започва. Щом не пазиш своята свобода, щом не пазиш свободата на другите хора, ти вече имаш възможност да сгрешиш. Грехът оттам започва. Щом човек не пази своята свобода, грехът идва. Откъде произтича грехът? Адам не запази Божията свобода, която имаше. Той не запази свободата на Бога в себе си и съгреши. Жената не запази свободата на Адама, която имаше в себе си, и тя съгреши. И двамата съгрешиха, защото не запазиха свободата, която имаха. Адам не запази Божията свобода, която имаше в себе си. Жената не запази свободата, която Адам й беше дал. Тя, понеже излезе от човека, имаше неговата свобода. И двамата не запазха свободата. Кои са причините? Де са причините? Казвате, понеже яли от забранения плод. Болестта не произтича от яденето. Болеста произтича от желанието да ядеш. Престъплението в света не произтича от това, че имало жена, а от желанието да имаш жена. II 1рм имаш желание, ти грешиш. Щом нямаш желание, не грешиш. Мислите ли, че този порядък на нещата, който сега съществува, е правият? Тогава рибите може да мислят, че са прави. Една риба ражда 500 хиляди деца. Прав ли е този порядък? Той е анормален порядък на нещата. Там децата не знаят майка си и баща си, не знаят коя е майката. Хвърля своите яйца, те се измътват и тя си отива по своя път. Аз навеждам тия факти на съзананието, което имаме. Ние имаме едно криво разбиране за живота. Всички страдате и всички искате да се избавите от 79
страданията. Дойде някой при мене, казва: „Моли се за мене!“ Защо ще се моля заради него? Тогава ще ви приведа един пример, който разправяше проповедник на една богата църква. Имало един богат християнин милионер, толкова упорит, че всички тормозел в църквата. Изпращат един да му говори, той казва: „Свободен съм да правя, каквото искам!“ Найпосле започват в църквата да се молят, да го изправи Господ или да го задигне, да се освободят от него. Ако един се махне, друг ще дойде. Злото е вътре в хората, не е в църквата. Най-после този богат християнин заболява, вика проповедника. Проповедникът казва: „Защо си ме викал?“ „Моля ти се да се помолиш на Бога да ми върне здравето.“ Казва му: „Не мога да се моля заради тебе. Ти нищо добро не си направил. Какво ще туря под колената си? Нищо няма да туря пред Господа. Какво си дал, защо да върне Господ здравето ти. Един човек, който нищо не е дал, за него не се моля. Виж, ако раздадеш всичкото си имане на бедните, има какво да туря под краката си, ще се моля. Ако не дадеш, няма да се моля, ще си вървиш, откъдето си дошъл.“ Вие искате да направите добро. Аз съм виждал мнозина идват при мене с голямо тщестлавие, казват: „Това е наш познат. Да се помолиш за него, Учителю!“ Да се помолим да стане член на църквата, то е изгубена работа. Ще дадете пари някому, че да станете член на някоя църква. Всички църкви страдат от това. Че Христос казва парите да се раздадат на сиромасите. Другото е криво разбиране. Христос подразбира да имаш еднакво отношение към всички хора, в душата си да бъдеш готов да слугуваш на своите ближни. То е помагане на бедните. Ако в твоята душа 80
няма любов, всичко онова, което направиш отвън, нищо не струва. Не мисли, че като си дал някому сто или хиляда лева, ти си направил добро. По някой път ме питат: „Ти български ли говориш или сръбски?“ За мене има един език в света. Много езици объркват умовете на хората. Ясно е, че има много езици и хората не се разбират. Питат: „Какъв език говориш?“ Българинът казва: „Как си?“ Англичанинът казва: „Хау ар ю?“ Турчинът казва: „Как ти е разположението?“ Има само един език езикът на Божествената любов. Ако изучавате този език, ще бъдете щастливи. Всички други езици ще създадат нещастие на човека. Ние всички произхождаме от една фамилия. Казват, че хората са братя и сестри. То е вярно теоретически, не практически. Един брат яде за себе си и друг брат яде за себе си; една сестра яде за себе си, друга сестра яде за себе си. Всеки яде за себе си, а казват, че обичат другите. В какво седи любовта от това гледище? Да обичаш някого най-първо трябва да му слугуваш. Когато господарят се върне от нивата, той ще спретне слугата, ще каже: „Хайде сега да ми служиш!“ Слугата, който служи на господаря си, той го обича. Господарят седи, яде, той му служи. Като се наяде господарят, той ще седне да яде. Това е правото. Това е естественото проявление на любовта. Ти, ако не може да служиш на един човек да се наяде, ти не го обичаш; ако той не ти служи ти да се наядеш първо, той не те обича. То е външната страна. Ако ти най-първо нямаш в душата си идеята, че ти си слуга Божи, ти не обичаш Бога. Казваш: „Какво му трябва на Бога? Той всичко си има.“ Ти криво разбираш. Силата на Бога не седи в онова отвън, което има. Туй , кое81
то ние отвън виждаме, то не е създадено заради Бога, то е заради нас. Бог създаде света заради наше забавление. Той не го създаде заради себе си. Той си има друг свят, който не разбираме какъв е. Казвате, че Господ има нужда от този свят. За забавление е този свят. Ние трябва да разбираме. Ти се мъчиш 40 50 години да спечелиш десет килограма злато. След като спечелиш, ще умреш. И ти считаш, че си спечелил много. Ако ти се мъчиш 10 20 години, за да станеш светия, двайсет години иждивиш в пустинята, за да станеш добър, то е криво разбиране. Десет години иждивите, за да изпусталеете, и казвате: „Грехът е в многото ядене!“ После мислите, че човек не трябва да е много красив. Аз виждам много жени, които са калугерки. Мъжът й ревнува, не иска да бъде красива. Казва: „Не ми трябва красива жена, другите мъже да я обичат.“ Иска да е жълта, очите й потъмнели, да не е красива. Така са мъжете, така и жените правят. Ако мъжът е много оправен, малко е опасно да му вярва. Щом е болен мъжът, не може да го подозира. Оставете това подозрение, което хората имат. В живота и религиозните хора, и верующите, и светските хора имат същото подозрение. Питат: „Този човек за любов говори, но има ли тази любов?“ Говори за истината, ти го подозираш; говори за вярата, ти го подозираш. Не подозирайте! Аз мога да ви разправям как са се зародили болестите, но нямам силата да ги лекувам. Представете си, че не говоря за болести, но хвана болния за пръста и той оздравее. Аз имам един цяр. Казвам: Ти си се заблудил, като вярваш, че на този креват ще оздравееш. Ако станеш от кревата, ти ще оздравееш. После какво правя? 82
Ако той не повярва в това, аз имам един по-лесен начин да оздравее. Болният казва: „Не мога да стана.“ Аз драсвам една клечка кибрит та запаля дрехите му. На слугите казвам какво съм направил, те да се не месят. Като започне да гори, няма да се мине половин час, ще излезе. Ще видите, че ще се освободи. Щом изгори сламеника, той оздравее вече. Туй е вярно. Щом човек забогатее, става мързелив за работа. Мисли, че има пари в банката, не отива на работа. Днес не отива, утре не отива, щом загуби парите, казва: „Какво да правя?“ Иска да се учи, иска да работи. Това са промени. Пита: „Защо идат тия страдания в света?“ Изгубил си парите. Защо? Господ иска да идете да се учите. Всичките нещастия, и най-малките, които идат, са промяна, за да излезете от едно лъжливо положение, в което сега се намирате. То е път на изкупления, докато дойдете до онзи мир, в който искате да живеете. Идва един човек, иска да се нахвърли върху мене. Той мисли, че съм препятствие за него. Защо иска този човек да се нахвърли, да ме критикува? Каква е причината? Понеже той мисли, че съм взел парите, че съм взел службата или съм някакво препятствие. Следователно той иска да се осовободи от единствената причина, за да бъде щастлив. Ако в моето присъствие ти си нещастен, ако аз си замина, ти ще бъдеш два пъти понещастен. Нещастието е да имаш два крака, които не устояват на човешкия организъм, но по-голямо нещастие е, ако единият крак си замине. Нещастието ще бъде двойно. Нещастие е човек да има два крака, защото животните имат по четири, но имат четири пъти по-големи нещастия. Господ казва на човека: „Не ти трябва да ис83
каш да имаш четири крака.“ Той се държи за материалния свят. Казвам му: Ти трябва да напуснеш сега материалния свят на двата крака. Сега ние ще минем към разбирането на съзнанието. Външните форми нас не трябва да ни отвличат. Ти страдаш, трябва да знаеш защо страдаш. Ти ще кажеш, понеже пари нямаш, приятели нямаш. Това е заблуждение. Ти си се заблудил, понеже не разбираш, искаш да се осигуриш, да се удоволствуваш, искаш всичките хора да те обичат. Ти не искаш да работиш за Бога; искаш хората да те почитат, да мислят, че си учен човек, че си силен човек. Искаш да ги заблудиш и казваш: „Ако вие говорите това за мене, аз ще направя това за вас.“ Не уповавайте на тия заблуждения. Майка ви временно може да ви помогне; тази майка трябва да ви храни, но един ден сами трябва да ядете. Когато се отделите от майка си, какво ще правите? Сега някои от вас може да влязат в смущение от старите си възгледи. Но ще дойде един ден, когато старите ви възгледи ще се обезценят, тогава какво ще правите? Има такъв един пример за обезценяването на германската марка. Един българин вложил в банката 600 000 германски марки. Казва: „Осигурих се!“ Обаче след обезценяването на германските марки, пишат му от банката да дойде да си изтегли парите, понеже не могат да водят сметка за толкова малка сума. 600 000 германски марки стрували 40 стотинки. Чиновникът му казва: „За да може да водим сметка, аз ви давам два милиона марки.“ Те струват колкото българските десетачета. Казвам: Всичкото богатство, всичкото знание, което имате, ще бъде равно на 40 стотинки. Това ще бъде вашата опит84
ност. Какво ще правите тогава? Един ден, ако не можете да имате това богатство, като изгубите 600 хиляди марки, във вас се заражда колебание, вие сте готов да си теглите куршума. Че какво разбиране има в това? Това са хората, които казват: „Ние сме хора на 20 век, ние имаме свобода, ние сме християни. Какво е казал Христос, то е далечно разбиране, то не е съвременно разбиране.“ Всички казват: „Ти се осигури, пък си накриви шапката.“ Тия криви шапки нищо не допринасят. Казват: „Осигурени сте!“ Но сигурност в света няма. Това е осигуровка на опозиция. Защо си опозиция? Защото не разбираш нещата. Някой говори, не ти е приятно. Казваш: „Аз имам особено мнение.“ За мен не е важно какво мнение имаш ти, нито аз какво мнение имам. Безразлични са тия мнения. За мене е важно в дадения случай онова, което аз говоря, реално ли е или не; отговаря ли на истината или не; съществува ли то в природата или не. Онова, което ти говориш не ме интересува. Твоето произхождение не ме интересува, но онова, което ти казваш, вярно ли е. Не само да е вярно, реално ли е, съществува ли като реалност. Ти говориш за любовта. Тъй, както ти говориш за любовта, това не ме интересува. Някой казва: „Обичам те, искам да те прегърна, искам да те целуна.“ При прегръщането той иска да вземе нещо от мене. Той казва, че ме обича, за да вземе нещо от мене. Един дойде, после друг дойде вземе. Питам: Каква любов е тази, която взема, а не дава? Всички хора страдат от любов; всичките хора страдат, че са неразбрани. Защо е неразбран? Защото не са му дали. Колцина ще намерите, които дават. Аз наблюдавам в Америка. Там се проповядва на християните да дадат нещо. За да даде 85
човек, трябва да бъде щедър. Едва ли ще му се откъсне от сърцето хиляда-две хиляди лева и казва, че много дал. За едно удоволствие ще даде хиляда лева и няма да са много. Това е външната страна. За хората на новата епоха, ако любовта не стане като един закон, животът е неразбран. Първото нещо е свободата, да бъдеш свободен. Човек да се освободи от всички свои ограничения, смущения, страдания, недоволства, гняв. От всичко това трябва да се освободи, за да се почувствува като човек, който е новороден. Да се новороди човек, разбирам да се освободи от всичките противоречия, които има в себе си Всичко това, което съществува сега на земята, това е заблуждение; заблуждение е за онази велика истина, към която се стремим. Повоите, пелените са заблуждение за възрастния човек. Ако той уповава на тия пелени, на тия повои, това е заблуждение. Ако ти уповаваш на своите буквари, какво ще научиш? Навремето, каквото си научил, е било на място. Но сега нищо няма да научиш. Какво ще уповаваш на една граматика или на една читанка, или на една логика? Логика трябва да има човек. Аз мога да ви говоря много логически. Казвате: „Ама мисълта трябва да бъде стегната.“ Всичката европейска мисъл е стегната, но и ние сме стегнати от тази мисъл, не сме освободени. Де е свободата? Казвате: „Човек да има свободен поглед.“ В какво седи свободният поглед? Свободният поглед на човека зависи от неговата права мисъл; свободният поглед на човека зависи от неговите прави желания; свободният поглед на човека зависи от неговите прави постъпки в дадения случай. Свободното съзнание седи само в едно велико съзнание Бог, като една вечна 86
независимост, от която засиви неговото щастие. Нашето щастие не зависи от хората, от този, онзи, от проповедниците. От никого не зависи. Казвате: „Аз в Бога вярвам.“ Страдаш ли? „Страдам.“ Ти се заблуждаваш. Трябва да търпиш. „Не мога да търпя.“ Ти се заблуждаваш. Докато не се научиш да търпиш, да носиш всичките несгоди в живота, ти в новия път не може да влезеш. „Аз съм нетърпелив.“ Колко си нетърпелив сега? Ако влязат хиляда въшки в моята глава и ме безпокоят, казвам: Защо създаде Господ тия въшки? Роптая. Няма какво да питам защо Господ е създал въшките, а ще взема гребена, ще ги извадя, ще ги туря на земята и ще кажа: Работете. „Ние може да измрем!“ Може да измрете, моята глава не е място, дето можете да живеете. Ще работите, както аз работя. Тази глава е родена да мисли, не е родена за въшки. В главата си не нося въшки. Ако вие допуснете в главата си една въшка, аз ще ви кажа кои са вашите въшки. Всички ония неправилни мисли, неправилни желания, това са все въшки, които живеят във вашите мозъци. Какви хора ще бъдете вие, ако в мозъците ви живеят такива въшки? Вие ще кажете, че сте окултисти. Благодарим. Вие сте хора роби на въшките. Казвам: Долу въшките! Вие ще ми кажете, че не сте от тях. Аз се радвам, че не сте. Сега не искам да ви обвинявам. Ако дойда с моя гребен и не намеря никаква въшка, казвам: Моите почитания! Но ако намеря, безцеремонно казвам: Това не е за вашата глава. „Ама ние се мъчим.“ Не е въпрос вие дали се мъчите. Аз не искам да се мъчите. Човекът на свободата не се мъчи. Ние се мъчим, когато не живеем по Бога. Без любов мъчение има, с любов мъчение няма. Всич87
ките хора, които живеят без любов, това е свят на безлюбие. Раят е място на любовта. Някой казва: „Ако имаш любов, в рая ще бъдеш, ако нямаш любов, в ада ще бъдеш.“ Ако нямаш любов тук, на земята, пак си в ада; ако имаш любов, си в рая. Без разлика е това. Ако ти допуснеш любовта само за една минута, ще излезеш от найлошото положение, ти си в рая; ако само за една минута се отпуснеш, ти ще идеш в ада. И тогава, щом страдате, отвън любовта сте; щом се радвате, вие сте при вратата на любовта. Щом сте изгубили вашия вътрешен мир, вие сте излезли из вратата на любовта; щом мирът дойде, вие сте при вратата на любовта. Закон е това трябва да разбирате. Ние сме в един процес на усъвършенствуване. Съвършеният път е път на любовта. Ти като влезеш в пътя на съвършенството, той е истинският път. За мене пътят за съвършенство е път на любовта. Той е път, който никога няма да се свърши. Той е път, по който човек ще придобие всичко. Това е пътят, в който вие ще придобиете своята свобода; не ще придобиете, но вие в него ще намерите вашата свобода, в него ще се научите да обичате Бога, в него ще се научите да обичате вашите ближни; в него ще се научите да разбирате смисъла на вашия вътрешен живот. Та казвам: То е без опозиция, без осигуровки във вашето съзнание. Всяка опозиция е кривият път, всяка осигуровка е кривият път. „Ама да бъдеш добър!“ Това са само спънки. Не искайте да бъдете добри в този смисъл. Имайте желание да разбирате пътя на съвършенството. Не мислете дали сте добър или не. Лош ли си или си добър, това е относителна работа. Добър си, понеже си свободен; лош си, понеже не си свободен. В твоята власт е да бъдеш свободен. В 88
твоята власт е да обичаш. Кой ще те научи да обичаш, кажете ми? Ти казваш: „Аз не мога да обичам.“ Че кого ще обичате? Затова Писанието казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила и ближния като себе си.“ В тия два закона седи благото на човека. Аз казвам тъй: Да обичаш Бога и да обичаш ближния, в това седи разрешението. Това е само пътят на съвършенството, в който ти може да влезеш. Като влезеш в този път, ти сам да съзнаваш, да живее това в съзнанието ти; ти сам да живееш, да няма хора около тебе, ти сам да бъдеш, тогава ще чувствуваш онази вътрешна свобода. Няма да бъдеш роб на съмнения, няма да те е страх какво ли мисли Бог заради тебе. То е много реалистично разбиране. Питат: „Ще дойде ли Христос на земята?“ То е криво разбиране. Христос няма да дойде отвън, както вие Го очаквате. Да дойде Христос, това значи да дойде любовта. Любовта е, която ще те свърже с Бога, да познаеш, че Бог ти е баща. Не да се не мъчиш. Вие всички, които се мъчите, не сте ли от онези блудни синове, които напуснахте бащиния дом, ядохте и пихте? Не сте ли вие всички от тях. Някои от вас едва сега помислят да се върнат в дома. Разкаяхте се. Млади сте, като се върнете, ще кажете на баща си всичко, каквото научихте: „Не сме достойни да се наречем твои синове, съгрешихме пред небето и пред тебе, направи ни като един от твоите слуги.“ Тия възгледи, които имате за Бога, ще ви препоръчат. Кажете ми какви възгледи имат хората за Бога? За себе си казвам какви възгледи имам. Ако мене ме безпокоят хората, това не е правилен възглед. Мене греховете на хората не ме безпокоят, нито пък техните милиони ме 89
радват. Защото, ако се радвам на една добродетел, има една опасност аз ще я пожелая. Аз не се радвам, че един човек има една добра жена или че някой има някаква грозотия. Казвам: Доброто е намясто и лошото е намясто. Но и лошото и доброто са спънки. Колкото и да е добра, тя е спънка. Тялото, колкото и да е добро, то е спънка за мене; колкото и да е хилаво, то е пак спънка. „Свободен ли съм?“ Не. Дотогава, докато ти си в това тяло аз разглеждам въпроса малко по-другояче ти не си свободен. Аз разглеждам човешката мисъл. Както човек мисли, това е човекът. В дадения случай нито една нечиста мисъл! Всичко това трябва да бъде чисто в мене. Такива хора сега трябват. Всички можете да бъдете такива. Право казва Христос: „Ако не се отречете от всичко старо?“ Какво разбира? Да се отречете от всички стари възгледи на миналото. Някой е мохамеданин, да се отрече от Мохамеда; някой е израелтянин, да се отрече от Мойсея, от Християнството ще се отречеш. Външната страна е това. Всички тия народи не са ли християни? Какво правят тия християни? Хиляди оръдейни гърла обърнати, един ден ще се бият. Какво християнство е това? Какво ще допринесе? То е криво разбиране. Казвам: Въпросите в света ще се разрешат, когато хората приемат любовта. Аз проповядвам, че хората трябва да внесат Божията Любов. Тогава ще имаме държава. Не е лошо, че има държава, не е лошо, че има народност. Тия народности в света имат свое предназначение. Срещнеш един французин, да го обичаш. Срещнеш един сърбин, да го обичаш. Сега в света има много езици. Един нов език трябва да се внесе езикът на любовта. Българският език няма 90
да бъде езикът на небето, нито сръбският, нито английският, нито френският, нито руският, нито еврейският, нито санскритският. Бог влезе в рая, като каза: „Адаме!“ С кой език му говори? Ние го превеждаме на български. Това са последните думи на този език. Това беше краят на Божествения език. „Адаме! „Чух гласа Ти, но се убоях.“ Тия бяха последните думи, които Адам чу. Господ го изпъди. Оттам насетне не му говори, изпъди го, но му говори по друг начин. Човекът, като излезе от рая, научи всичките езици. Сегашните езици са извън рая. Сега вие говорите езика извън рая, забравихте езика в рая. Аз ви говоря като индивиди. Като дойдете, да разберете. Аз не разрешавам, дали човек трябва да бъде богат или сиромах. За мене този въпрос е безпредметен. За мене е важно обичаш ли хората или не ги обичаш, обичаш ли ближните или не. Защото в това седи твоята свобода, твоето бъдещо повдигане. Ако туй разбиране не дойде, свобода в света не може да има. Ако започнете да обичате, тогава ще дойде щастието. Христос казва: „Когато Син человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра в съзнанието?“ Защото вярата е път към новото разбиране. Някой път, като говоря, вие казвате: „Говори ли право или не?“ Други искат да знаят дали съм Христос или не. За мене това не важи. Дали съм аз Христос, този въпрос аз го зная, вие не го знаете. Дали говоря право или не, аз го зная, аз съм авторитет в дадения случай, аз го зная. Аз не обичам опозицията. Може да критикувате, защото критиката според мене е един метод за намиране на истината. Опитайте нещата. Даден ви е хляб. Не искам да вярвате, опитайте го! Ако отговаря на онова, което казвам, вземете го; ако 91
не, оставете го настрана. Нещата трябва да се турят на опит. Туй разбиране „един е вашият учител“, подразбира вътрешната страна на живота. То е вътрешната страна, на която Бог се открива само по един начин на душата. Единственият път, по който Бог се открива на човешкия ум, на човешката душа, на човешкото сърце, на човешката сила, то е пътят на любовта. Ако ти можеш да обичаш Бога, тогава Той ще ти се открие. Щом Бог ти се открива, ти си свободен, ти можеш да живееш в Него, както ти си свободен в себе си. Както Той е силен и мощен, Бог в тебе ще бъде силен, мощен. Подразбирам Бог, като живее в тебе, всичко е възможно. Единство на съзнанието е Той. Сега може да влезе едно малко противоречие как да Го намерим? Не търсете нищо. Вие се спрете в себе си и си кажете: Защо страдате, защо се заблуждавате, защо се съмнявате, защо се страхувате, защо се сърдите и т. н. Малки неща. После някой път някой от вас е неразположен да се моли. Как разбирате? Молба може да има само, когато ти обичаш. Без обич никаква молба не може да има. Молбата, аз разбирам, това е начало на правилния език. Ако ти не говориш истината, не може да се молиш. Всеки човек, който говори истината, той може да се моли. Под думата „истина“ разбирам: това е правото разбиране, правият метод, в който няма никакви заблуждения, в който няма изключения. Истината, това е закон. И Христос казва тъй: „Ако не простите прегрешенията, вие не може да се молите, не може да бъде послушана вашата молба.“ Ще мислиш в съзнанието да свършиш Волята Божия. Няма да мислим, че ние ще живеем тъй. Ние не можем да се освободим от миналото. Ние сме дошли да 92
изправим миналото. Ние, за да не умрем, трябва да изправим миналото. Ако дойде сега Мойсей, какво ще проповядва? Мойсей ще каже: „Изправете сега погрешките, защото всички ще умрете.“ Всеки учител, който и да дойде, ще каже: „Изправете вашите погрешки, за да не умрете.“ И Христос, и Мойсей, който и да дойде, все същото ще каже. Не е въпрос да вярваме в Мойсея, но да изправим погрешките. Ами че Мойсей казва: „Бог ще издигне за бъдеще един такъв пророк. Който не го слуша, ще бъде изтребен от земята.“ Както първият човек, и ти ще бъдеш. Първият човек не послуша любовта и той беше изтребен. Ако и ти не се подчиниш на закона на любовта, и ти ще бъдеш изтребен. Тъй седи въпросът. Всички тия, които не служат на любовта, ще бъдат изтребени. Сега вие сте призовани да изпълните този велик закон на любовта, да изпълните този глас на любовта, който казва: „Адаме, къде си?“ Всички вие сте скрити в шубраките, вие сте правоверни евреи, българи, французи, англичани. Бог казва: „Адаме, къде си?“ Ти казваш: „Господи, чух гласа Ти, но аз съм българин, аз съм англичанин, аз съм французин.“ Казва Господ: „Кой ти каза, че си българин?“ Според мене българин е онзи, който обича, който е умен, който говори истината, французин е онзи, който знае, който говори истината. Англичанин, сърбин, русин, всички са такива, ако не, са голи хора. Единство трябва да има. Има едно различие. Като се родил, всеки един от вас има известни заложби. Трябва да вярвате в онова, което Бог е вложил. Не вярвайте във вашите работи, които ги няма. Вярвайте в онова, което е заложено във вас, него трябва да развивате. 93
Сега много работи мога да ви говоря, мога да ви дам два милиона марки като онзи българин, но ни наймалко няма да се измени вашият живот. Ако станете член на някоя църква, това няма да ви измени. Но ако вие влезете в пътя на любовта, ще се измените. Тогава ще се създаде новият човек. Трябва да се създаде във вас туй, което Писанието казва: „Човек трябава да се роди изново.“ Аз наричам новораждане влизането в любовта. Да се освободи човек от всички несгоди на живота, не да напусне земята, но да бъде тих и свободен, да бъде господар. Той ще бъде като един грънчар, който прави гърнета колкото иска, прави най-хубавите гърнета и ги раздава на хората. Той е готов да работи. Светът не е лош. Лошото е в нас, в нашето разбиране. Ако ние разбираме нещата, ако ние разбираме света, ще видим, че имаме условия за добър живот. Ние чакаме да се подобри светът. То е едно заблуждение. За болните светът е лош, за здравите светът е добър. За богатите светът е добър, за сиромасите светът е лош. Това е в тяхната вяра. Накарай бедния да вярва и неговото положение ще се измени. Казва: „Нямам пари.“ Казвам: В тебе има една дарба ти можеш да пееш, имаш отличен глас. Ти, като дадеш един концерт, ще имаш два милиона. За половин час попей на тази публика, ще имаш нужното. Дойде някой при мене, казвам му: Ти имаш дарба магнетическа, можеш да лекуваш болести. Покажа му закона. Казвам: На еди-кой си богат човек дъщеря му е на умиране, излекувай дъщеря му, ще се уредят работите ти. Това са пак заблуждения. Казва: „Да го имам.“ Вие имате всичко. Ако при ума, който Бог ви е дал, сърцето, което Бог ви е дал, духа, който Бог ви е 94
дал, ако при всичко това, което имате се считате бедни, нещастни, аз не зная какво да мисля. Без опозиция, с критика. Без удоволствия в света да се удоволствувате. Всички сте нещастни, понеже няма кой да ви обича. Обичта е удоволствие. Ти не се нуждаеш да те обичат. Ти не мисли дали те обичат. Ти си обичан. Тебе Бог те обича и те е пратил на земята. Ти се нуждаеш да обичаш. Казвам сега: Всички на работа! Да почистите вашето съзнание. Идете да работите на Божествената нива. Тази нива е вътре във вас. Работете върху вашето съзнание, докато един ден съзнанието за Бога изгрее, та всички тия мъчнотии, страдания, противоречия, които съществуват вътре, всичко туй като змийска кожа да се снеме и вие да се почувствувате като новородени. Детето ще прогледне и туй дете е, което ще управлява света. Вие ще бъдете господари на вашия живот. Тогава ще ви проговори Бог: „Адаме, къде си?“ Вие ще знаете каква е първата дума, която Господ казва: „Извън рая!“ Но не знаете онази магическа дума, която сте изгубили. Първата дума когато се събудило неговото съзнание, Бог му казал една дума. Тази дума търсете, това е животът. Като вдъхнал диханието в неговите ноздри, казва Мойсей, казал му първата дума, и той като чул тази дума, станал жива душа. Сега човек е живототворящ дух. Каква е тази дума? Тя е дошла по закона на любовта. Думата, която освобождава човека от всички несгоди, от всички ограничения, от всички робувания на земята. Никой не я знае. Когато чуете тази дума, вие ще се освободите. Не мислете, че сте чули тази дума, не се заблуждавайте. Трябва да се научите правилно да мислите. Разбиране трябва. 95
Сега ви пожелавам да бъдете свободни, да чуете не последната дума вие сте я чували, нея знаете да чуете първата дума, която Бог казал на човека. Желая на всинца ви да чуете тази дума. Това е моето пожелание. Божията Любов носи пълния живот. 34 лекция от Учителя, държана на 12 юли 1935 г., София, Изгрев. 96
ДВАМАТА ПЪТНИЦИ „Отче наш“ Размишлявайте върху стиха „Всяко дърво по плода се познава.“ Допълнително „Всяка причина от своите последствия се познава и всеки човек от своите дела.“ Човек трябва да има нещо, на което да разчита. Научно казано, да знае качествата и свойствата на нещата. Какво трябва да разбирате под думата „качества“? От първата буква вече имате едно значение. В думата „свойства“, от буквата С, от характера на тази буква вече има друго значение. Думите „свойство и качество“ от първите букви, с които се пишат, вече имат две значения. Изобщо човек трябва да има нещо, на което трябва да разчита. Силният човек на какво разчита? На своята сила. Ако не можеш да разчиташ на своята сила, това сила ли е? Добрият човек на какво трябва да разчита? За мене доброто е нещо неопределено. Какво е доброто в дадения случай? Какво е доброто качество или свойство на човека. Сладчината на един предмет свойство ли е или качесво? Определете добре! Сега да се отклоним малко. В даден случай вие трябва да имате една представа за живота. В даден случай ти не може да бъдеш едновременно господар и слуга. По какво се отличава господарят? По какво се отличава слугата? Можеш да бъдеш господар отвън, може да бъдеш господар отвътре; можеш да бъдеш слуга отвън, можеш да бъдеш слуга отвътре. Вие поставяте една философия, която не е пра97
ва. Казвате: „Тя е майка.“ Какво подразбирате под думата „майка“? Можете ли да бъдете майка без дете? Жена, която няма дете, може ли да бъде майка? Не може. Баща може ли да бъде, ако той няма дете? Не може. Вие искате да бъдете господар. Как отвън или отвътре? Какъв е външният господар? При дадени условия ще бъдеш богат, ще имаш къща, ще имаш ниви, ще имаш обществено положение. Добре, ти си господар, имаш богатство, искаш да строиш къща, но не си умен. Господар си, пари имаш, обществено положение имаш, но не ти стига умът как да се построи къщата. Има един господин, който не е богат, няма туй положение, но му стига умът да строи къщи. Викаш го: „Иване, ти хубаво строиш къщи, искаш ли да построиш такава и такава къща?“ Иван започва да разправя как ще бъде. Виждаш, че планът е хубав, и най-после казваш: „Направи я тъй, както казваш, аз ще платя!“ Питам: Този слуга ли е или господар? Тогава този строи къщата, другият дава средствата. Едновременно имаме двама господари: единият, който строи къщата, е вътрешният господар, този, който дава парите, е външният господар. Тогава вътрешният господар е външен слуга; другият, външният господар е вътрешен слуга. Заплетена работа малко. Може да нямате никакво богатство и пак да бъдете добър човек. Ще ви приведа един малък пример. Винаги представят богатия човек голям. Не може да представиш силния човек дребен като мушица, все ще го представиш като някой слон. Такава е идеята нещо грамадно, силно. Вие казвате: „Виден човек, такива мустаци, такива ръце, силен човек.“ Първоначално героите са били много по-големи. Но както и да е, преувеличение има. Ще посмалиш мал98
ко, ако е преувеличено. Преувеличението или намаляването зависи от очите. Някой път нещата са преувеличени очите са такива; някой път нещата са намалени очите са такива. Когато обичаш някого, казваш: „Този човек е гений.“Щом не го обичаш, ти го туряш надалече. Щом го обичаш, от коя страна го държиш? Две страни има: с едната увеличаваш, с другата намаляваш. С голямата страна го туряш, увеличаваш, казваш: „Гениална работа!“ Като обърнеш голямата към него, малката към тебе, казваш: „Не го бива.“ Туй се прилага в живота. Ние се отклонихме от въпроса с посторонни работи. Направил си една дреха, хрумне ти ярка, синя ли да бъде, жълта или бяла. Защо да не бъде ярка? Донякъде да бъде синя или бяла, или жълта, или пък може да бъде зелена. Коланът какъв трябва да бъде? Бяла дреха с жълт колан. Жълтият колан това качество и свойство ли е? Със зелен колан, със златен колан, с копринена дреха, с какво трябва да бъде? Каква трябва да бъде дрехата? Твоята дреха трябва да бъде добър проводник на ония сили, които изтичат от тебе. Тази дреха, която носиш, трябва да бъде добър проводник на всички ония сили, които изтичат от тебе; да бъде добър проводник на онова, което възприемаш. По това се отличава хигиеничната дреха. Щом дрехата е добър проводник, тя е дреха на един гений, на един светия. Щом дрехата не е добър проводник, тя е дреха на един обикновен човек, на един глупак. На всички глупави хора дрехите им са лоши проводници. Туриш му една дреха, да бъде добър проводник, този човек почне да поумнява. Но и на най-умния човек, ако туриш една дреха лош проводник, и светия да е, той ще почне да се изменя. Каквато е дрехата на 99
човека, такъв е и човекът. Дрехата, това е неговата кожа. Това е божествената дреха, която има. Тя е първата дреха, която Бог турил на човека. Всичкият живот на човека седи в неговата кожа. Щом промениш кожата на човека, да стане добър проводник, да дава и да възприема, от това зависи всичката му дейност. Мозъкът зависи от повърхността, силата на мозъка зависи пак от повърхността на тази дреха. Силата на земята зависи от кората, от външната страна. Тази дреха, в която е огъната, това е дрехата отгоре, тя е която ражда всичко. Тя крие всичките богатства, външната страна е, в която растат растенията. Надолу, в земята тя няма тази сила, тази плодовитост. Някой път вие изисквате да ви се казват дълбоки работи. Питам: Ако се извади вода от хиляда метра, от две хиляди метра дълбочина от един кладенец и ви дам друга вода от повърхността, коя вода ще предпочетете, коя вода е по-хубава? (От повърхността.) Защо? Защото е по-близо до слънцето и неговите енергии. Сега на какво трябва да разчитате? Кое е онова, на което трябва да разчитате? Трябва да имаш в себе си нещо, на което да разчиташ, което при всичките условия да не се изменя. Ако е на физическото поле, да се не огъва, да не се чупи. По отношение на духовния свят какви трябва да бъдат качествата? Туй, на което трябва да разчиташ, едновременно не трябва да бъде нито много горещо, нито много студено. Защото, ако е много горещо, ще те изгори, ако е много студено, ще те изстуди. Нито много горещо, нито много студено трябва да бъде. А какво трябва да бъде? Една нова дума трябва да се измисли, която трябва да изразява, че нещо е нито много студено, нито много горещо. Щом човек се много разго100