Права обхода и права постъпка

Младежки окултен клас / изд. Жануа '98

"Права обхода и права постъпка". Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935). Първо издание. София, ЕТ „Дали“, 2003. 336 с. ISBN 954-9589-71-4.

съдържание

БЕИНСА ДУНО ПРАВА ОБХОДА И ПРАВА ПОСТЪПКА МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС Лекции от XIII и XIV година 24 август 1934г. 13 септември 1935г.
ПРАВА ОБХОДА И ПРАВА ПОСТЪПКА Ще прочета само един стих от трета глава на Притчите: гл. 4, ст. 18 “По пътя на праведния е като видело на разсъмване, което свети все повече и повече докато стане съвършен ден.” Има няколко начини за разбиране на живота. Всички вие живеете, но не разбирате защо живеете. Чувствувате, че живеете, но какво е вашето предназначение, какво можете да постигнете и какъв ще бъде крайният резултат, това ви е непознато. Ако ви запитат каква е вашата програма за днес, точно не знаете. Всички мислите, като излезете от клас да закусите. Някои от вас пък няма да закусват по единствената причина, както постъпва войникът. Той става сутрин и първата му работа е да грабне оръжието и чака да извърши това, което му се заповяда. Който не е войник, той няма да пипа пушката, но ще чака за друга някоя работа. Искам да обърна вниманието ви върху обходата и постъпките в живота. Какво разбирате под думите: “Човек трябва да се обхожда добре и да постъпва добре”? Разликата е такава, както между един цвят и един зрял плод. Кое е за предпочитане? Цветът или плодът? Може ли плодът да дойде преди да е дошъл цветът? Вие предпочитате плода, но плодът зависи от цвета. Тогава, в какво седи цената на плода? Че има опитността на цвета и плюс нещо отгоре. Значи, плодът се е научил нещо от цвета. Цветът е възприел всичката енергия, а плодът я обработил. Цветът носи и възприема енергията, а плодът я обработва. Какво трябва цветът да научи от плода? Кой от кого трябва да се учи? Бащата от сина или синът от бащата? Учителят от ученика или ученикът от Учителя? Ще се спра върху някои много елементарни работи. Това, което начертах тук, трудна ли е? Всеки от вас може да я направи. Има ли някой, който да не може да я направи? Има ли нещо невъзможно за човека, нещо, което да не може 5
да направи? Тук всичко е възможно. Можете ли да обясните какво се крие в този чертеж, в тези линии? Налучкайте са!!,!!, ми! Това може да представлява рафтове на библиотека, на които са поставени книги. На раздели по автори или по стойност са наредени тези книги? Докато тези книги ---————|_ са на рафтовете, те струват милиони, но щом се извадят, сами за себе си рафтовете не струват. Ако вие извадите мислите и чувствата от човека, какво съдържание ще има човек? Човек е подобен на тези рафтове, без книги, те не струват нищо, човек без добри мисли, чувства и постъпки не струва нищо. Друго сравнение. Имате една книга. Цената на книгата от какво зависи? От броя на листата ли? Една книга може да има няколко стотин листа, но ценността й зависи от съдържанието, което е вписано в тези страници. Ако откъснете страниците и тя остане само с двете корици, колко може да струва? Сто лева най-малко. Ако вземете от библиотека една, две и повече книги, а не ги връщате и това го правите няколко пъти, какво ще стане с тази библиотека, как трябва да постъпят с вас служителите там? При един добър християнин дохожда съседът му, да иска пари на заем. Християнинът казва: “Аз не съм свикнал да давам пари на заем, но ето ключа от мойта каса и когато ти потрябват пари, взимай си колкото искаш.” Съседът взел ключа и повече не го върнал. След две години донася ключа и казва: “Няма повече пари в касата.” “Няма нищо, в касата няма пари, понеже ти само си вземал, а нищо не си внасял.” -“Ами сега?” “Когато се научиш и да туряш по нещо в касата, тогава ще има, иначе ще си остане празна.” Вие от кои сте? Взимате пари и не туряте нищо в касата или взимате и туряте? Ако само взимате и не туряте, за какъв човек ще минете? Ако по същия начин взимате от книгата всеки ден по нещо, а не туряте нищо, ценността на книгата ще се изгуби. Вие знаете ли къде е поставен знакът на вашата доброта? Къде е поставен знакът, нишанът на вашата добродетел, на вашата разумност, на вашето безстрашие, на вярата, на6
деждата, любовта, на Любовта към Бога? Казвате, че имате Любов към Бога. Това не е вятър, не е лесна работа. Това, което наричате любов към Бога, е само едно състояние на чувствата и то е ценно, но не е от тази Любов. Всяко нещо си има свой център. Де се намират очите ви, на кое място са те? -Ще кажете, че очите се намират в основата, в корена на носа. Носът къде се намира? А ноздрите, с които дишате? А устата? Защо природата е поставила очите под челото, а не над челото? Защо е поставила носа над устата, а не под устата? Когато искате да махнете нещо от себе си, накъде движите ръката си? Навътре или навън? А когато искате да вземете нещо? Следователно, за да се разбере една мисъл, трябва да изучавате нейната практическа страна. Тогава и мисълта е ценна. Когато хлебарят има хляб на масата си, той е ценен, когато няма, той изгубва цената си. Какво прави тогава? Замесва нов хляб. Той опича хляба, но не изяжда целия хляб, оставя само един хляб за себе си, а останалите 999 задържа за ближните. При това положение минава за добродетелен. И всеки, който влезе при него, ще си остави своето препоръчително писмо, срещу което ще вземе хляб. Как ви кредитира фурнаджията? Срещу писмото, което му давате, той ви дава хляб. Това писмо има отгоре печат 5 лева. Книжни или сребърни? Колко струва един сребърен лев? Седем лева. А един златен? Имате един хляб, гледате го, но колкото и да го гледате, докато не си хапнете от него, не може да се ползувате. Ако вземете част от него и го сдъвчете, веднага ще се ползувате от неговата сила. Ако не направите опита, няма да добиете разположение. Разположението показва, че сте направили една приятна работа. Всяко неразположение показва, че или не сте яли, или не сте мислили, или не сте дишали. Щом сте неразположен, ще знаете, че не сте изпълнили едно от тия три положения. Гладният е неразположен, защото не е ял. Работата лесно ще се поправи. Четвърт хляб и неразположението ще изчезне, ще се смени с разположение. Ако пък сте обезсърчени, трябва да знаете де се крие причи7
ната в стомаха, в дробовете или в мозъка. Това значи: умът ли е причината за обезсърчението, сърцето или волята? Според вас как е? Често човек се обезверява, когато не може да свърши една работа. Не можеш да си движиш ръката, това те обезсърчава, от слабостта на волята идва обезсърчаването, от слабостта на ума идва обезверяването, а от слабостта на сърцето произтича безлюбието. Когато умът ти не работи, ти се обезверяваш. Вярата си ще я повдигате с ума си. Учениците Христови казвали на Христа: “Придай ни вяра”. По кой начин ще им предаде вяра? Ако гладният дълго време не е ял хляб, ръцете и краката му заслабват и не може да работи, обезсърчава се. По кой начин ще се възстанови неговата надежда? Ще му дадете време да се съвземе, да се окуражи, за да работи. Ще ви дам пример за човек, който се е обезверил. Имате човек с вързани очи. Той иска да ходи, но се страхува да върви. В страха има обезверяване. Какво ще направите, за да спасите този човек от страха? Трябва ли да го хванете за ръка и да го водите? Ако го водите, ще минете за добродетелен човек, но това постоянно не може да бъде. Ще заспите, кой ще го води тогава? Въпросът е разрешен частично. Остава да му махнете превръзката. Мъчно може да се махне превръзката, защото сложно е превързана. Тя е толкова сложно вързана, че само кармично може да се развърже. Всяка книга трябва да се върне и постави на място на рафтовете. Всяка ваша идея, всяко чувство и постъпка да се поставят по местата им, точно там, където първоначално са били поставени. Ако разместите местата на книгите, после има да се лутате по рафтовете да ги търсите. Понякога така се обезсмисля вашият живот, че не го разбирате. Искате да ви почитат. За колко неща могат хората да ви почитат? Кога могат да имат високо мнение за вас? Как се добива това мнение? Той трябва да има добра воля, добро сърце, никога да не се обижда, да има добър ум, че да дава умни съвети, да дава само истинни сведения. Човек не трябва да разнася, кой какво рекъл, да не скарва хората помежду им. Никога да не разнася непроверени слухове. Често вие младите се под8
давате на неверни слухове. Казвате: “Еди кой си ме мрази”. Защо? Нищо не му е казал, но го погледнал накриво, не го погледнал както трябва. Това е лъжливо впечатление. Как трябва хората да се поглеждат? Кой е най-добрия начин, по който хората трябва да се поглеждат хубаво? Когато стане въпрос за добро поглеждане, първо човек трябва да си даде отчет в себе си какво значи добрият поглед. Молите се на Бога, но в това време мислите нещо лошо, смятате ли, че Бог ще отговори на молитвата ви? Молите се, но сърцето ви е нечисто или не постъпвате добре, тогава Бог ще отговори ли на молитвата ви? Отивате при някого да се молите да ви даде нещо, гладен сте, но си казвате: “Този човек е професор, но надали ще ми даде и пет лева.” Като мислите така, наистина няма да ви даде и пет лева. Нищо не сте свършили за Господа, а искате да ви послуша, да ви чуе Господ. Досега само сте яли и пили и нищо не сте плащали. Божествената книга е пълна с борчове, яли и пили, нищо не платили, пълна е с обещания и бели лъжи. Ето сега, като мазаха през лятото салона, задигнал някой една от картините и на нейно място поставил друга. Той мисли, че не го зная. Защо му е тази картина? Изчезна картината “Съвършената девица”. Това показва, че на крадеца точно туй му липсва майката, девата. Между вас още няма любов. Любовта ви е задигната. Какви са съображенията на този крадец? Който я е взел, няма да хароса . И целият му живот от край до край, ще бъде едно нещастие. Когато от сърцето ви изчезне майката, любовта, кой е взел тази ваша картина? Когато изгубите надеждата си, кой е взел тази картина? Този, който е взел картината, е имал две съображения: да я продаде и да спечели нещо от нея и второ да я прерисува и да се хвали навред, че той е художника. Защо той не е взел друга картина, а именно тази? За да имате правилна обхода и правилни постъпки, отношенията между ума, сърцето и волята ви трябва да бъдат харосам (от гр.) виждам добро, преуспявам 9
нормални. Нормално е умът да функционира, както трябва. Права мисъл е тази, която всякога може да помага на човека. Право чувство е това, което всякога може да помага на човека. И всяка постъпка е права, само когато помага на човека. Под права мисъл разбирам онази, чрез която действува едно разумно същество. Когато говоря за правата мисъл, аз разбирам един колективен процес, в който е взела участие мисълта на 10-20 хиляди души едновременно. Ако стотина души мислят да ви направят добро, хубаво ще ви бъде, но какво ще почувствувате, ако също такова число хора мислят да ви направят едно зло? Най-малко ще изпитате лошо разположение. Ще знаете, че когато се намирате в едно натегнато състояние, не можете да се търпите, някой мисли да ви направи зло. Когато пък се чувствувате радостни, весели, много души мислят едновременно да ви направят някакво добро. Тогава как трябва да се обхождате с тези хора, които искат да ви направят добро? Какво ще направите, ако един фурнаджия иска да ви даде един хляб? “Ще му дадем 5 лева.” Да, но той ви дава хляба даром. Ще трябва да му благодарите. И това пак е един начин на плащане. Ще му кажете: “Крайно ви благодаря за хляба. Един ден и аз ще ви се отплатя с нещо.” Значи или ще му платите, или ще му благодарите, или някой ден ще му услужите и вие нещо. Това е правилна обхода, правилна постъпка. Когато някой ви направи добро, бъдете готови при случай да му върнете по същия начин. Ако някой ви обича, а вие не връщате тази обич назад, какво ще бъде вашето положение. Когато обичат някого, а той не обича, в края на краищата, той става егоист, започва да мисли, че всички хора са длъжни да го обичат, а той да ходи като пуяк и да слушат песента му. След като се е перчел с перата си, професор станал ли е? Идва ден когато перата му окапват и той изгубва вече своето достойнство. Значи достойнството му не е било в неговия ум, а в перата му. Докато перата му израснат той се крие, показва само задницата си, а не главата си. Същото правят и глупавите 10
хора. Хората, които обичат да се хвалят, че са добри, че са умни, че са честни са като пауна. Има един начин за самовъзпитание, от който зависи вашия бъдещ живот, това е да постъпвате правилно. Правилната постъпка седи в това щом навред са готови да ви посрещат с радост и да ви услужват, значи вие с всички и навсякъде сте постъпвали правилно. Когато постъпките ви не са правилни, никой не желае да бъде на ваше разположение. Ако правите добро на много хора и един ден изпаднете в беда, всички тия хора ще ви се притекат на помощ, но ако сте правили зло на тия хора, ще се откажат да ви помогнат, ако се нуждаете от помощ. Казвате: “Това е кармически закон.” Знаете ли какво нещо е кармичния закон? Обясненията на индусите за кармата са съвсем детски. То е все едно да вземете обясненията на математиката за числата и да казвате, че това са истините. Какво казват математиците за числата от едно до десет? Ето какво обяснение може да се даде за числата. Когато първият подтик на природата, този център, се е завъртял два пъти около себе си, той е образувал двете. Когато този център се е завъртял три пъти около себе си, образувало се е числото три. Когато се е завъртял четири, пет и повече пъти около себе си, той е образувал четворката и т.н. Това показва известно движение около себе си. Казваме, че двойката е два пъти по-голяма от единицата. Единицата, която е причина за всички действия, е направила две усилия, завъртяла се е два пъти около себе си. Колко пъти трябва радиусът да се завърти, за да образува кръг? Когато радиусът дойде на противоположната страна, от която е излязъл, същият ли е? Той става двоен, удвоил се е. Значи, когато радиусът дойде до противоположното положение, отдето е излязъл, той се удвоява, става два пъти по-голям от по-рано. Всяко нещо, което се удвоява, се движи, а всяко нещо, което не се удвоява, се намалява и видимо спира. Всички неща, които не се движат, се намаляват. Всеки човек, който мисли, чувствува и постъпва добре, се движи, а същевременно се увеличава. Всеки човек, който не мисли, не чувст11
вува и не постъпва добре, той се намалява и не се движи. Всички правите следната погрешка: имате свещ и кибрит, но когато трябва да излезете вън, в тъмнината, не взимате свещта и кибрита със себе си и казвате: “Кой ще си губи времето да пали свещта, аз и така ще си намеря каквото ми трябва.” Излизате и веднага се сблъсквате с нещо, удряте се в нещо. Не, като излизате в тъмнината, първото нещо е да запалите свещта си. Така ще знаете къде вървите и ще може да се върнете. Нищо няма да намерите в тъмнината, затова ще палите светилника си. Фитилът на свещта това е ума, лойта това е сърцето. Това, което гори, веществото на свещта, това е волята на човека. Умът мисли, сърцето чувствува. Не можеш да мислиш, ако едновременно не чувствуваш и не действуваш. Трябва да имаш фитил, лой и вещество, което да гори. Ако свещта ви не гори, не можете да мислите, нито да чувствувате, нито да действувате. Щом умът ви не е запален и сърцето ви не се топи, нищо не можете да направите и пламъкът ви навън няма да може да излиза. -“Аз се стопих.” Бих желал всички хора да се топят. Обичате ли захар, която не може да се топи в устата ви? Кои хора обичате, които се разпъват или които не се разпъват? Кои крака обичате, които се мърдат или които не се мърдат? Във всяко движение трябва да виждате проекция на Божията мисъл. Това, което се мърда, е за предпочитане. Най-малката мисъл е за предпочитане пред най-голямото богатство. Говоря за такова богатство, което не може да се топи. Богатство, което не може да се топи, не може да се използува. Онова, което ползува човека, това е неговата мисъл, неговите чувства и постъпки, волята му. Това, което природата е дала на човека, той трябва да знае как да го използува, това значи права обхода и права постъпка. Някой казва: “Аз не постъпвам добре, нито пък имам някаква дарба, нито условия.” Това нищо не значи. Щом нямаш условия, върни се там дето са условията. Когато говоря за известни положения, значи че те съществуват, не говоря за неща, които ги няма. Има ли някой от вас, който да няма ум? Или да няма сърце или тяло? Всички имате тела. Ще 12
кажете, че сте болни. Това че сте болни, показва, че тялото ви не е чисто. Пречистете тялото си. Ако някой има хляб, но не яде и изтощава тялото си, де е причината? В самия него. Нека се наяде. Ако пък е турил в стомаха повече храна, отколкото трябва, де е причината? Пак в самия него. Първото нещо, което се изисква от всинца ви, е отношението ви към Бога да бъде правилно, нормално. Всинца в себе си сте големи мърморковци, ходите, връщате се, все сте недоволни, постоянно мърморите пред Бога, че това нямате, че онова нямате. И като ви се даде нещо, пак мърморите. Пазете се от това мърморене. Не можеш да научиш урока си мърмориш. Скъсали те на изпит, беден си, все мърмориш на Господа. Майка ти и баща ти не се отнесли добре с тебе, било ти студено или топло, все мърмориш. Според мене, причината за всички нещастия на хората се дължи на самите тях, а не на Бога. Бог няма желания да прави хората нещастни. Ти излизаш навън с незапалена свещ, но паднеш, удариш си главата и после започваш да се сърдиш на този, на онзи, че турил някакъв камък на пътя ти. Ако не беше този камък, нямаше да се удариш. Трябваше да си запалиш свещта. Ще кажеш: “Карма е това, съдба е, писано е така и т.н.” Карма е неразбиране на нещата. Кармата и съдбата са синоними. “Сад” значи да садиш, “аба” каквото садиш, това ще ти платят. Съдбата не е нищо друго, освен разплата за това, което си вършил. Има две положения в света или господар да бъдеш или слуга. Господарят дава, а слугата взима. Господарят заповядва, а слугата изпълнява. И слугата дава нещо от себе си, а после господарят му връща. Този закон съществува навсякъде в живота. Бог ни дава заповеди, понеже Той е господар, а ние сме дошли на земята като слуги, ще изпълняваме. И като се върнем вечерта, Той ще ни плати точно толкова, колкото сме изпълнили. Колко ще ви плати? Два пеняза. Един пеняз за вашия ум и един пеняз за вашето сърце. Толкова струват двата пеняза. Като ги похарпеияз или динарий римска сребърна монета, често споменавана в евангелията. Равна е по тегло и стойност на гръцката драхма. 13
чите, пак трябва да отидете да работите. Господ никога не осигурява хората за повече от един ден. На втория ден ги праща отново на работа. Като ви даде заповедта си, Той ви осигурява. И като свършите зададената работа, пак ви осигурява. Който върши нещо за Бога, той е вече осигурен. Който не върши нищо за Бога, той не е осигурен. Да мислиш, чувствуваш и постъпваш право, това е сигурността на живота. Да се обхождаш добре и да постъпваш добре в това седи сигурността на живота. Само светлият път на мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. 40-та лекция на МОК, 13 година, държана от Учителя на 24 август 1934г. Соевия, Изгрев 14
ПЕРПЕНДИКУЛЯРНИ ДВИЖЕНИЯ Отче наш Да изпеем песента “Свобода е потребна за душата”. Кой е основния тон? Изпейте я още веднъж. Свобода е потребна за душата (2), душата (2). Тя се намира само в Любовта (2). Това е за душата (2). Изпяхте ли я хубаво? Какво е състоянието на един човек, който губи от тона? Знаете ли влиянието на числата? Какво влияние упражняват числата върху вас? Числата, не сенките. Сянката на едно число, това е количество. Пет кила захар, това е сянка на числото. Захарта се произвежда от цвекло, от захарна тръстика. Нали цвеклото е органическо, захарта каква роля играе в цвеклото? Образува топлина в организъма. Всички неща, които са сладки, захар ли представляват? Къде упражнява влияние числото 2? Човек има два крака. Ако единият крак не иска да ходи, какво ще му кажеш? Как с един крак само ще се движиш? Имате две ръце, но едната не се подчинява, тогава ще бъдете с една ръка и с един крак, които са в съгласие, и една ръка и един крак не са в съгласие, какво ще направите? Значи, ходенето зависи от съгласието на числото две. Кое е едното и кое е двете? Ако вземете някой предмет, как го хващате? -Когато предметът е деликатен, вие употребявате числото две, хващате го с две ръце или с два пръста. Кога употребявате числото 10? Хващате един човек с едната си ръка и с петте или десетте си пръста. Каква е мисълта ви, когато го хващате с една ръка и пет пръста, и каква, когато го хващате с двете си ръце и с десет пръста? Гледате един човек с едно око, после с двете си очи, гледате го под ъгъл от 45 градуса или го гледате направо? Какъв ъгъл е той? Когато го гледате с едното око, каква е вашата цел? И когато го хващате с едната ръка и петте пръсти, каква е вашата цел? 15
Да допуснем, едно дете минава покрай една ябълка, погледне ябълката и в него се поражда желание да откъсне ябълката, да я тури в джоба и да избяга. Коя е първата ябълка на едно дърво, според вас? Която първа е цъфнала и първа завързала. На едно дърво да кажем, че има 1000 ябълки. Децата избират най-хубавите ябълки, а най-хубави са тези ябълки, които първи цъфтят или тези, които последни цъфтят? Коя хапка е най-сладка първата или последната? Казва се, че първата хапка е най-сладка. По аналогия, първият плод, първият цвят има предимство, понеже първите лъчи на пролетното слънце са го грели. Понеже земята се намира в едно особено състояние, някои цветове възприемат повече енергия. Плодни дървена, които късно цъфтят тук, в умерените пояси, те не могат да узреят и да добият такава сладчина. И самото дърво не е толкова активно. Как цъфтят дърветата, как се движите, как поглеждате, това са все резултати на човешката мисъл. Искаш да извършиш някоя работа, но трябва да избереш съответно време и съответна мисъл. Да кажем, искаш да извършиш една добра работа. Какъв процес е този? Всяка добра постъпка уподобяваме на добър плод. Но преди да направиш една добра постъпка, като едно растение ще имаш първо пъпка, тя ще се повлияе от слънчевите лъчи, ще цъфне, ще завърже. След като узрее, тази мисъл може да се реализира. Защото в растенията плодовете падат само като узреят. Сега говорим за обикновените условия. А при изключителни по време условия плодовете падат преждевременно, падат когато има вятър. И много от вашите мисли така не се реализират, пък и да се реализират, пак не сте доволен. Защо? Не е узряла. Някой червей я е проял или вятър я е отвял. Тя няма условия да образува тази сладчина, която е потребна. Следователно, за да изучим великия закон на човешката мисъл, най-напред трябва да си помогнем с плодните дървета, да изучим закона на тяхното оплодяване. Колко неща са необходими, за да бъде една мисъл постоянна? Имате една приятелка от детинство още и й прави16
те услуга. Била сте ученичка, баща ви е пращал пари и вие сте помагали на вашата приятелка. Докога може да изтърпите, да не си искате парите, докато тя сама не ги върне? Баща ви праща пари, имате всичко, но един ден закъсате в материално отношение, веднага ще си поискате парите. Тази приятелка казва: “Нали ме обичаш? В нужда си, но потърпи малко.” Кое е съображението, което заставя вашата приятелка да апелира към вашата обич? Кое е онова, което ви заставя да кажете, че трябва и вие сега да услужите? Любовта е любов, а парите са дадени. -“Ти нали ме обичаш?” Значи парите да не ги искаш. Защо любовта не търпи да искаш парите? Защо Любовта търпи да даваш парите, а не търпи да вземаш парите? Да се върнем към онази идея движението на краката и движението на ръцете. Има особени центровве, които се занимават с движението на ръцете и краката, други центрове се занимават с очите, със слуха, с носа, с движението на пръстите и т.н. Това са все учени, специалисти, големи авторитети вътре у нас. Понякой път авторитетът се отказва да действува, като казва: “Не му е времето сега да работя. Не изпълнявам никаква заповед!” Защо? Трябва да мислите дълбоко и право да се разсъждава. Искате да направите едно добро, но по едно време се отказвате, упорствувате: “На този никакво добро няма да му правя!” От какво произтичат вашите съображения, че вие не искате да му направите добро, а друг ще иска да му се направи добро? Кой от двамата е прав? Вие ли не искате да направите добро или вашите служащи? -“Аз не искам да му направя добро.” Ако влезе една бучка захар във вашата уста и вие нямате слюнка, можете ли да разтопите тази бучка, ако искате да я разтопите? Защо човек не иска да направи едно добро? Можеш да направиш добро, но не искаш. А можеш и да направиш едно зло, но също не искаш. -“Аз не искам да направя добро.” Това е минус. -“Аз не искам да направя зло” Това е плюс. Минусът е знак на противодействие. Отказвате се от доброто, понеже противодействуващите сили на волята са по-силни от вас. Затворени сте в 17
един кладенец, отгоре е турен капак. Това е минус. Ако искате да излезете, ако силата ви е голяма, ще вдигнете с главата си капака и ще излезете навън. Това е плюс. Къде е противодействуващата сила в човека? По някой път човек действува или хоризонтално или перпендикулярно. Когато ти загубиш посоката на хоризонталните движения, се движиш перпендикулярно. Ако хоризонталните движения са по-силни, отколкото перпендикулярните, ти ще бъдеш в застой. Ако едно хоризонтално движение представлява една негативна сила във вашия характер, на [то] вашите перпендикулярни противодействуващи сили са хоризонтални. Хоризонталните са на плътта, а перпендикулярните са на Духа, от центъра на земята към центъра на слънцето. Земята и слънцето са два светли центъра, които се виждат. Но едновременно в природата има и тъмна зона, подобна на тази, която прониква, има и тъмно слънце, което също прониква. Та, някой път можеш да бъдеш под светлия център на слънцето и земята, а някой път можеш да бъдеш под тъмния център на слънцето или под тъмния център на земята. В дадения случай тъмните центрове на слънцето и на земята действуват хоризонтално, а светлите центрове на слънцето и земята действуват отвесно, перпендикулярно. Тогава човек се намира в противоречие. В него има един устой, един устрем перпендикулярните движения и висшето съзнание, от които се ражда светлината. Светлината у човека е перпендикулярно движение, а тъмнината хоризонтално. Тези работи за пръв път ги слушате. Давам ви ги като аксиоми, които не са доказани. Може да мислите дали са верни или не. Всяко нещо, което влиза в човешкия ум, е вярно. Дали е истина, това е друг въпрос. Верните неща не са истинни неща. И истинните неща не винаги са верни. Дайте един пример за верни неща! Че един човек лъже е вярно. Но истина ли е? Вие ще кажете, че е истина, че лъже. Може ли в лъжата да има истина. Вярно е, че лъже този човек. Значи, истина е, че лъже. Това не е вярно. Вярно е, че лъже, но лъжата не е истина. Сега вие се намирате в едно особено състояние. Като деца в едно училище, държани 10-15 часа глад18
ни. Гладни сте, но ви карат след тези часове да коленичите да се молите. Вие час по-скоро чакате да си отидете у дома, искате да се освободите от молитвата, всичко ви е дотегнало. Явява се силна реакция. Гладни хора могат ли да се молят? Представете си, че вашият учител каже: “Именно гладният човек се моли.” Вярно ли е това? (-Вярно е.) Но истина ли е? (-Не.) За истината трябва да имате една ясна представа. В истината няма никакви противоречия. Тя е една максима за вас, за да се избавите от каквито и да е противоречия. И най-малките противоречия, ако се явят във вашето съзнание, вие се намирате тук и там, но не в областта на истината. В истината няма абсолютно никакви противоречия. В истината човек е свободен от противоречия. Той е господар на хоризонталните движения и всякога може да се справи разумно с тях. Онзи, на когото краката са здрави, той може да мине и дълъг и тесен и опасен път. А парализираният ще каже: “Аз не мога да ходя, краката ми не ме държат.” Защо? Защото хоризонталните движения на тъмните центрове на природата са взели надмощие. Първоначално мислите, че можете да направите доброто, но после казвате, че няма да го направите. Казвате: “Не искам да се пречупва моята воля!” Е, добре! Щом не искате да направите едно добро, вашата воля е огъната. Или може да кажете: “Тази работа аз я зная, от музика разбирам, зная да пея.” Добре, изпей ми тогава думите: “Светъл е този Божествен ден”. Тази песен пели ли сте я? Да изпееш една песен без никаква грешка, да направиш една работа без никаква грешка, да напишеш писмо или да държиш реч без никаква грешка. Да кажем, че сте ученици гимназисти, вече пред матура. Остава да ви сложат последната бележка. На всички почти са сложени бележките. Вие се интересувате кому каква бележка е сложена три, четири, пет или шест. Защо се интересувате? Ако имате висока оценка, ще се класифицирате по-добре, ако имате 5 или 6 ще влезете в университета, може да следвате медицина, естествени науки и т.н. Щом имате по-ниска оценка, вратата за учене по-нататък ще е затво19
рена. При числото 5 вратата е отворена за университета. При числото 4 вратата е отворена за география и филология, това са кокълчетата на кокошката или все едно да събереш костите на някое предпотопно животно и от тях да направиш скелета, та как са произлезли думите, та какво е тяхното съчетание, та как една дума е преминала от един език в друг. Това също е доста интересна работа за някой учен. Когато майките искат да оттучат децата си от голяма лакомия, подхвърлят им шийката на пилето, да чоплят, да търсят месце, докато те готвят, децата се занимават. Та и аз ви давам една шийка, за да се научите да чоплите, да анализирате, да мислите. Да изучавате философията на живота. Всяка поза, всяко състояние трябва да го следите и да знаете кое движение да предпочетете, дали хоризонталното или перпендикулярното и да знаете кое от тези движения има надмощие. Може да се поставите в едно пасивно състояние и тогава полесно може да прецените. Какво е разбирал Христос под думите: “Ако не се отрече човек от себе си.” Да кажем, ти искаш да бъдеш найбогатия човек в света или най-учения или най-красивия, да бъдеш навсякъде център и ти да ръководиш. Ти може да имаш всичко това, но пак ще ти липсва нещо. Липсва ти истината и ти казват: “Ти трябва да се откажеш от всичко, което имаш?” Колко хора ще се откажат? На един цар, ако му кажат да се откаже от своя престол, лесно ли ще се откаже? На една майка ако й предложат да се откаже от децата си, ще се откаже ли? Майката мъчно може да се откаже, но децата лесно се отказват от майката. Не мислете, че нещата са много постоянни. И вашите приятели, които сега ви обичат, утре лесно могат да се откажат от вас. Ще поплачете, поплачете, пък един ден няма и да си спомняте за тях. Вашето положение ще заприлича на следното: Майката е оставила нещо за ядене на детето си и е заминала някъде. То, като види, че я няма майката, надуе гайдата, поплаче, поплаче, па като не се връща майката, огледа се наоколо, похапне си, заиграе се и я забрави за известно време. От този пример извадихте ли някакъв пример за себе си. 20
Устойчиво число ли е числото две? Да ходи човек с два крака ли е по-устойчиво или да ходи с три? Да ходи човек с три крака е по-устойчиво, два крака отпред и на третия да се подпре. Животните имат четири крака. Кое число е по-устойчиво 2 или 4? Кой е квадрата на числото две? (-Четири.) Следователно животните са квадрат на човека. Двете умножено на себе си дава 4. Какво число е двете? Кое число наричате корен? Кои са коренувани числа? Коренът на две кое число е и кои числа имат корени? (-Цве е корен на четири.) (-Три корен на девет.) Две на осем какво е? (-Кубичен корен.) Значи квадратът има корен и кубът има корен, т.е. квадратът в дадения случай показва широчината, а кубът показва дебелината. В квадрата имате хоризонтални движения, в куба имате перпендикулярни движения. Защо кубическите страни са перпендикулярни на квадрата? Човек е куб. Животните вървят хоризонтално, а човек е точно перпендикулярно на движенията на животните. Всяка една мисъл има свое хоризонтално движение, има и свое перпендикулярно движение. Всички при хоризонталното движение ще имате едни резултати, при перпендикулярното движение ще имате други резултати. Това е вече въпрос на съзнанието. Само светлият път на мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът. 41-ва лекция на МОК, 13 година, държана от Учителя на 31 август 1934г. София, Изгрев 21
ВДЛЪБНАТИ И ИЗПЪКНАЛИ ЛИНИИ Отче наш Пишете върху темата: “Влияние на човешката мисъл”. Да изпеем песента: “Аз в живота ще благувам”. Прочете се Послание към Галатяните, 4 гл., стихове от 1 до 11. Направи се следното упражнение: Изходно положение ръцете пред гърдите. Пръстите на ръцете събрани в купчина като цвят, насочени едни срещу други и допрени. Ръцете се отдалечават в хоризонтална линия настрани и постепенно пръстите се разтварят. После пак идват в първоначалното си състояние, пак е разтварят и т.н. Това се повтаря три пъти, след което ръцете идват в първоначалното положение. 2. Ръцете се повдигат пред лицето до височината на челото и пръстите се обръщат нагоре, при което пак пръстите на всяка ръка са събрани на купчина като цвят. При такова положение на ръцете, без те да се местят, пръстите ту се отдалечават един от друг, ту се събират отново в цвят. (Три пъти.) 3. Ръцете се поставят отпред на височина на долния край на гърдите, с пръсти обърнати надолу и пак събрани на купчина като цвят. Без да се местят, пръстите ту се отдалечават един от друг, ту се събират във формата на цвят. (Три пъти.) 4. Упражнение номер едно се повтаря само един път. 5. Упражнение 2 се повтаря 12 пъти. 6. Ръцете се връщат в изходното положение и после веднага се спущат надолу свободно. Ако ви се зададе такава тема: “Благоприятни условия 22
при самота и оскъдни условия при множество”, как бихте я развили? Да кажем, че едно същество има много простор около себе си, свободно е, но е самотно. Представете си едно растение посадено на полето, но има голяма суша, то не може да расте. И ако тази влага с години отсъствува, тогава то няма да израсте, а младите дръвчета остават ниски. Растежът не е нормален. При неблагоприятни условия в растението се заражда желание да спуща корените си надълбоко, а инак се простират на шир. А при друг вид неблагоприятни условия растението постъпва другояче. Ако едно растение е посято в гъста гора, то ще се стреми да изкочи на светлина, но ако не стане високо е осъдено на големи страдания и става хилаво. Хора, които не са високи и раменете им не са широки, са болнави и има нещо недоразвито в тях. Човек може да се намери в чувствата си в стеснителни условия, да има неприятни преживявания, да е при лоши условия и да не е в самота. Понякога пък се наслояват много животински състояния и чувства в човека, а това се отразява на мозъка. Човек трябва да се справя с много неестествени положения в мозъка си, трябва дълго време да го организира и преорганизирва. Както преработва земята, за да изкара нещо от нея за себе си, така трябва да се обработва и мозъка. С всяко хубаво чувство, което имате в сърцето си, обработвате кората на своя мозък. А тази кора има влияние върху мисълта. В кората на мозъка се проявява мисълта така, както се проявяват растенията върху земната кора. Това е по отношение на човешката мисъл. Но ако разглеждаме човешките добродетели, те се развиват като скъпоценните камъни. Те не се развиват на повърхността, а дълбоко в земната кора при съвсем други условия. За да се образуват скъпоценните камъни, земята е минала през големи пертурбации в своя строеж и заради тях са станали много видоизменения. Често питате защо човек трябва да страда? Вие имате едно повърхностно понятие за страданието, считате, че е непотребно. Ако ви кажат, че един път е мъчен, опасен, с препятствия, но вие не сте минавали по него и може да си съставите едно въображаемо страдание. При сегашните ус23
ловия животните са свободни от тези въображаеми страдания. Да кажем, че имате в банка Губиделников 200 000 лева. Дойде някой и ви каже, че банка Губиделников е фалирала и вие цяла нощ не можете да спите, цяла нощ мислите. Желанието ви беше да заминете в чужбина да следвате, мислехте къща да си правите, но всичко пропада. Печете се на ръжен. На другия ден разбирате, че банката не е фалирала. От тежко състоянието се сменя в радостно, окуражително, започвате да мислите за странство. Само две три думи бяха в състояние да ви разстроят: “Банка Губиделников фалира!” Само три думи са достигнали до вашето ухо, а 24 часа не спахте. Осъждате Господа, че е допуснал това, осъждате и себе си, че сте бил глупав да спестявате. На другия ден виждате, че нито Господ, нито провидението, нито директорът на банката, нито външните условия са виновни, а радост ви доставиха само думите: ’’Банката не е фалирала!” Това е защото нямате критична мисъл. Може някой да дойде да ви каже за вашия приятел най-лоши думи и вие веднага се хващате, вярвате, без да проверите тези думи, защото не разсъждавате. Един, като обвинявал някого, казал за него: “Той е голям пияница. Постоянно пие. Опропасти всичкото си имане. Негодник!” Друг казва: ”Аз пък го намирам за трезвен човек, за свестен човек, никога не съм го виждал да пие. Когато спи, това са осем часа, не пие.” Значи думата “постоянно пие” не е уместна. Щом каже за някого, че е лош, тогаз ние имаме в съзнанието си една философия за последствията. В един момент той е постъпил зле и веднага сме готови да казваме, че е лош, а условията за в бъдеще ще се изменят. Представете си, че едно дете туря малка запалка на една къща, налива газ и запалва къщата. Виждаме лошите последствия от една постъпка. На вас какво ви е струвало да предотвратите нещастието, като сте видели още детето какво прави, не сте ли могли да загасите малкия огън? Още като цъкне кибритената клечка, ще угасите това малко зло. Може още клечки да цъка, но вие една по една ще ги гасите. Инак последствията ще бъдат изгоряла къща. Намеренията на това [дете] не са 24
били лоши. Детето си прави опити, иска да знае какво ще стане, ако изгори всички клечки, то не мисли, че го чака наказание. То и да види, че къщата изгоряла, няма представа за вредата, която е нанесло. Но за пръчката, която ще шари по него, за боя, който се е отразил по неговото месце, ще има ясна представа. Та в това отношение всички хора приличат на малките деца, обичат да цъкат и палят кибритени клечки. Природата си има обаче пръчица. Има наказание, страданията са наказания. Може едно страдание да произтича от причини, с които ние не сме свързани. Например, гладен си, влизаш в гостилница, хапваш си, но месото, маслото и другите продукти не са пресни, ти започваш да се гърчиш, отровен си. Друг е направил погрешката и въпреки, че се мъчиш, трябва да платиш сметката. Какви са изводите? Чрез страданията идва човешката мисъл. Трябваше да ви препоръчат този гостилничар, трябваше да питате някого, който е ходил там, хубаво ли готвят и т.н. Има и други изводи. Добивате известни познания, морални правила. Ще изгубите известно време, но мисълта ви ще работи, за да търсите начин да оздравеете. Тръгвате на екскурзия из планината. Ще питате тези, които са ходили много пъти, опитни туристи, кои са найдобрите пътища, най-красивите местности и т.н. Човек, който пита, никога не греши. А който не пита, греши и страда. Който не се учи от опитността на другите е неразположен, кисел, настръхнал като таралеж, защото все беди му се случват. Защо настръхва козината на котката, като види куче? От страх. Кокошката, като има пиленца и види вол, настръхва срещу него, става голяма, излиза срещу вола. Куражът и на кокошката и на котката е отвън, а страхът е отвътре. За насърчение и човек така взима по-голяма форма. Защо човек трябва да бъде спокоен? При едно спокойно състояние ти възприемаш повече сили от природата, отколкото при едно напрегнато, нервно състояние. При едно спокойно състояние отраженията на външния свят стават по-ясни. При едно неспокойно състояние нямаш правилни възприятия. Свиваш се, огъваш се. Сам си създаваш условията. 25
Вие в съзнанието си имате добрите условия на живота. Син сте на богат баща, имате определен доход от 100 000 лева в годината и можете да разполагате, настроението е добро, щом сте здрав. Но има и друго положение: баща ви е беден, едвам изкарва по 50 лева на ден. Принуден сте да работите и вие. Бедният син трябва да работи, а богатият си почива, забавлява се, учи, няма страдания. Тази епоха е трудна за нас, условията са неблагоприятни, има доста мъчнотии, но може да си представим, че още по-стеснителни условия може да настанат. Един българин завършил в странство виеше образование, връща се в България и не може дълго време да си намери работа. Почнал да преподава музика на богаташките дъщери, но не била музиката толкова на почит тогава. Хората казвали : “Как ще изпращаме децата си да учат цигански занаят, особено цигулка!” Ha-после станал секретар при турския паша, но след като погладувал доста със своята класическа музика. Днес музиката е поставена на по-високо място, както и музикантите. Имате дарби и по други изкуства, но нямате условия да се проявите. Какво трябва да правите? Добър сте, имате дарби, но нито дарбите, нито доброто се ценят. Обичаш да казваш нещата както са, но и това не се цени. Почваш да мислиш, че не си струва човек да е добър и истинолюбив. Има епохи, когато не си струва човек да говори истината, но има и други епохи, когато само истината трябва да е напред, трябва да е живот. В началото на човечеството се е появил въпросът: “Как трябва да се живее?” Имало е две течения. Едни са казвали, че човек трябва да живее за другите, а другите казвали, че човек трябва да живее само за себе си. Така дяволът излязъл с първото свое изобретение лъжата. И всички вестници писали, че нещо ново влязло в света. Първата лъжа влязла в света. Дошло едно малко дяволче и искало да продаде това на един голям дявол. А той му казал: “На мен това няма да продаваш, а на други, на мен ще говориш истината. При другите ще туриш в работа всичките мои лъжи.” Ти сам лъжеш себе си, а пък не искаш да те лъжат. Ис26
каш да залъжеш себе си и казваш: “Не може само все право, все истина! Трябва някой път и малко криво, малко лъжа.” Лъжата в самия човек произвежда една реакция, особено когато искаш да излъжеш себе си. То е все едно да си наливаш азотна киселина върху кожата. Тя действува разрушително. Всяка лъжлива мисъл, която човек се опитва да си наложи, непременно ще произведе реакция. Затова никога не се опитвай да лъжеш себе си, понеже това е невъзможно. А пък щом се опиташ, резултатът на това ще бъде страданието. Всяко страдание произтича от един опит на човека да излъже себе си. Нещо ти казва: “Не яж от това ядене!” Ти не слушаш и си казваш: “Е, няма нищо, що да не си хапна?” На един свещеник донасят много хубаво грозде. Той бил неразположен, но обичал да си похапва. Така започнал уж само с едно зрънце, та второ, та трето, цяла кошница с грозде изял и цяла нощ се въртял, що не се пръснал само, но си казал: “Сега ли трябваше да донасят това грозде? Защо не го донесоха сутринта?” Иска да се лъже. Погрешките, които правите никога, не оправдават човека. Погледни гроздето, помилвай го и го остави. Така ще си опиташ характера. Добре е да се въздържа човек. Онези, които ръководят съдбините на човечеството, са невидими за нас, но ни наблюдават. Всеки човек се намира под известно опекунство. Вие мислите, че сте свободни, че можете да направите каквото искате и че може да мислите, каквото искате. Вие може да мислите както искате, но не може да правите, каквото искате. Но даже и за мисълта има известни области, които ограничават. Какво може да мисли човек? Ако ви дам на вас, на класа, една премия от 2000 лева да мислите върху нещо, което досега никой не го е мислил, какво ще мислите? Или да направите нещо лошо или нещо добро, което досега никой не го е правил. Искаш да си отмъстиш някому, ще употребиш стар метод ще го набиеш, или ще говориш лоши работи за него, или ще му запалиш къщата, или ще му хвърлиш киселина в лицето това са все познати неща, стари методи. Ето една нова мисъл: Да се откажеш от старите методи за отмъщение, да се откажеш и от замисле27
но престъпление! Всяка нова мисъл, която хората не са проучили, е толкова интересна, че ти ще престанеш да правиш престъпления. Вие гоните някого, който ви е обидил, но гледате през една витрина млади момичета да играят на сцена, улисвате се по тях и забравяте да гоните онзи, който ви е обидил. Тези момичета сменят веднага вашето настроение, вече отлагате да си отмъщавате. Това може да е нещо обикновено за някои хора, но за вас е ново и интересно. Новите неща, които стават сега, новите изобретения и новите идеи и мисли за някои развити същества са нещо обикновено, но за нас те са нови. За нас е небивал морал да извършиш нещо добро, но за невидимите същества доброто е в реда на нещата. Всяко нещо, което произвежда, дава ново направление на нашия живот, то е за нас ново. За природата не ново, но за нашето съзнание е ново. По възможност всеки един от вас трябва да се стреми да възприеме новото, което влиза в ума му, от какъвто и да е характер. Новите неща всякога произвеждат едно ново направление в човешкото съзнание и в човешкия живот. (Учителят чертае на дъската една изпъкнала и една вдлъбната линия.) Ако изпъкналата линия се намира на лицето, какво влияние има? Показва магнетическо, здравословно състояние, показва здравословно състояние на симпатичната нервна система и на стомаха, а пък вдлъбнатата линия показва едно нездравословно състояние. Трябва умен човек да умее да съпостави тези линии. Изпъкналите линии са положителни, а вдлъбнатите са отрицателни. Всякога една вдлъбната линия, показва неестествено състояние, дори болезнено състояние, зависи доколко е огъната линията. Също така и при изпъкналата линия влиянието зависи от това, каква е изпъкналостта й. Ако изпъкналостта е на средата на носа има едни ка28
чества, а ако е на края на носа, тогаз ще има друг характер. Ако тая изпъкналост е горе при корена на носа или в долния край на носа, тогаз първият случай ще показва една определена тенденция в умствения живот на човека, а във втория вариант, случай противоположна тенденция. Вдлъбнатите линии са събирателни. Човек с вдлъбнати линии на края на носа е любопитен, иска всичко да знае, кой какво е казал. Относно изпъкналата линия на края на носа, ще оставим за друг път. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. (Три пъти.) 43-та лекция на МОК, 13 година, държана от Учителя на 14 септември 1934г. 5 часа сутринта 29
СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТЕПЕНИ Има неща, които могат да се преустановят и такива, които не могат да се преустановят. Това показва, че има неща, които трябва да се плащат. Това се нарича в природата смяна. При това, някои неща могат да дойдат по-усилено, а някои по-слабо. Запример, за добрите, за разумните хора, някои неща могат да дойдат в по-слаб размер, а за глупавите в по-силен размер. Същото нещо може да се каже и за доброто и за злото. Ако си умен човек, доброто ще дойде за тебе в по-силен начин, а злото в по-слаб. Ако си глупав, доброто ще дойде за тебе в по-слаб начин, а злото в по-силен. Можете ли да схванете разликата? Глупавият, лошият човек страда повече, а добрият, разумният по-малко. Това не показва, че добрият, разумният няма да страда, но като разумен, той ще вземе в съображения много неща и по този начин ще избегне силата на злото. Значи, за добрия, за разумния доброто ще дойде в по-силна степен. Това показва, че във всички неща има една постепенност. Например зазоряването не става изведнъж, но постепенно. Така и в живота се забелязва същата постепенност. Обаче хората искат изведнъж да станат съвършени, безпогрешни. Вие искате изведнъж да станете учени, да придобиете голямо богатство и т.н. Това е механическо схващане за живота. Искате да имате слуги, които да ви слугуват, а вие само да ядете и да пиете, да накривите калпака си и за нищо да не мислите. Такава идея не съществува в света. Не, всичко се добива с усилие. Една последователност има в нещата. Който работи по този начин, ще види, че това е Божествен закон. Нещата не стават изведнъж. Който мисли, че нещата стават изведнъж, той не разбира правилно законите на живота и на природата. Например, събират се десет или сто хиляди акционери, влагат капиталите си в една банка. Директорът на тази банка мисли, че има много капитали на раз30
положение. Има той много капитали, но те не са негови. Един ден той изгуби всички тия капитали и нищо не му остава. Как ще изгуби тези капитали? Когато акционерите си вземат, кой каквото е внесъл в банката. Тези капитали са общи, те принадлежат на общия труд на много хора. Един ден тези хора ще си вземат капиталите и нищо няма да остане в ръцете ти. Казвам, и това е полезно, но трябва да знаете, че от [полза] е само вашето, а то е Божие. Същото е и с разположението и здравето ви. Някой път сте разположени, имате капитал в банката си. На другия ден сте неразположени духом, капиталът ви е взет, значи той не е бил ваш. Тогава вие се сърдите, дразните се. Какъв е този капитал, който всеки може да ви вземе. Днес се мислите за светия, а утре това светийство изчезнало. Днес сте умни, а утре умът ви не стига, не можете да направите нищо. Вие трябва да проучвате тия неща. Тези неща се наричат външни условия, с които човек трябва да се справи. Отивате в дома на един богат княз и сте се натоварили с багаж, носите неща за ядене и пиене, голяма раница сте надигнали на гърба си, пъшкате под нейната тежест. Това е безпредметно. Няма защо да се товарите толкова. Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво да ви нагости и напои. Друг пък тръгва за къщата на своя беден приятел и нищо не носи със себе си. Това е неразбиране на законите. Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща. Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде. Та, като тръгвате при Господа и вие правите същата грешка. Надигате багаж с кервани и като стигнете, уморите се вече. Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото една дреха и едни обуща. И за пътя вземете си малко хляб. Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете. Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и докъде човешките. Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо. Вие не знаете, кога отивате при някой богат чо31
век и кога при някой беден. И при единия като отивате, и при другия все страдате. Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате. Има неща, които много мъчно могат да се направят. Например много мъчно можеш да превъзпиташ един вълк. Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин. Каквото и да проповядвате на свинята, тя все ще се прояви по свой начин. Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае. Де е възпитанието тогава? Та и вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките. Въпросът за вълците и за мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв. Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово. Имаш дадена част, ти трябва да я обработваш. Че другите не работили, че това-онова, ти не мисли за това. Ти обработи своята част и за другите не мисли. Да мислиш за другите, това е безполезно. Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение. Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал. Много просто. Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя, препънал си се в него. Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш, защо е станало това. -“Ама защо паднах?” Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш. -“Защо си пукнах главата?” Защото си бил неразумен. Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните. Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце. Днес има много пукнати глави в света. Който иска да стане богат, все ще си пукне главата. Който иска да стане силен, все ще пукне главата си. Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва и след това ще се оплакваш. Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи. Хората, и богати и сиромаси, се осигуряват с цел да предотвратят стра32
данията. Но и досега още не са намерили един метод, чрез който да предотвратят страданията. Затова и до днес и богати и сиромаси все страдат. Богатият боледува и умира и сиромахът боледува и умира. Въпросът е само в това, че единият може да живее пет години повече от другия. Че някой платил дълговете си пет години по-рано или пет години покъсно, де е ползата от това? Казвате: “Да, но като държи парите в себе си пет години повече, все ще спечели нещо.” Въпрос е дали ще спечели. Може да спечелиш, може и да изгубиш. Обаче закон има за това: Не всякога капиталите допринасят нещо. При тази криза в Америка фалираха може би повече от две хиляди банки, в които изчезнаха 4-5-6 милиарди долари. Много бедни даже бяха вложили парите си в тия банки все за черни дни, но като отидоха парите, останаха им само черните дни. Като се минат няколко години, ще почнат да се образуват нови банки с повече капитал. Де са тези пари? Те не са изчезнали, но казват, че ги няма. Та в света, в който живеете, и вие влагате някъде своите капитали, но гледате един ден, че вашите пари изчезнали. Защо? Вашата банка фалирала. Аз разбирам страданията на хората в този смисъл: те са вложили капиталите си в някоя банка, която един ден фалира и те изгубват всичко. Един българин беше вложил парите си в Америка, в една банка, но в кризата тази банка фалира и отидоха 500-600 хиляди долара на този българин. Друг българин беше вложил 500600 хиляди марки в една германска банка, но във време на кризата тия пари спаднаха толкова, че касиерът на банката пише на този българин, че трябва да си извади парите, защото не могат да поддържат книжата. И той трябваше да отиде да си ги вземе. За смях даже той казваше на касиера, че ако искат да държат сметка за неговите пари, той е готов да даде още един и половина милион марки за разноски по книжата. Толкова бяха спаднали германските пари. Значи, като прибавите към 600 хиляди марки още един и половина милион марки, ще се равняват на десет стотинки. Та страданията в живота не са нищо друго, освен кризи, които настъпват. В един ден виждаш, че всичко си изгу33
бил. Днес си радостен, весел, разположен, но на другия ден още виждаш, че си изгубил разположението, пропаднал си, фалирала е твоята банка. Тогава ти се намираш в положението на последен бедняк. Неразположен си, скърбен си, тъжиш си, казваш: “Отиде моето богатство!” На другия ден получиш писмо от чичо си, който ти оставил една сума и ти си вече радостен. Тази смяна в състоянията на човека става постоянно. Единствената причина за тази смяна е неразбирането на Божествения закон. Един от трудните закони е този на смените. Докато научи този закон, човек ще види и ще пати. Дълго време ще мине, докато научи този закон. Поне едно е утешителното, че човек не знае кога ще дойде този закон. Той влага парите си в банката, но не е господар на тях, а трябва да ги вложи. Ако ги носиш в себе си, апаши ще те оберат; ако ги оставиш у дома си, могат да те убият заради тях. И тогава, като ги занесеш в банката, казваш: “Каквото поне Господ даде!” Сега има друга една опасност, че вие не знаете де сте вложили вашия капитал, дали е в банката или в домовете ви са още. Мнозина са ми казвали, че са вложили капитала си в Божията банка, а после казват, че са изгубили. Как е възможно да вложиш парите си в Божията банка и да изгубиш? Парите в Божията банка не се губят. Не, този човек е вложил парите си в някоя популярна банка, която минава за Божествена. Или другояче казано: има неща в света, които трябва да се сменят. Ти не можеш да разчиташ на временни положения: на дъжд, на вятър, на сняг. Това са временни положения. Ти си гемиджия, вятърът може да духа, а може и да не духа. Обаче парите са нещо по-установено, на тях можеш да разчиташ. Има неща, които са по-уредени, на тях можеш да разчиташ. Там, дето е вложена човешката разумност, може да се разчита. Има неща преходни, на които временно само може да се разчита. Те могат да оставят човека насред пътя. И на коня може да се разчита временно, обаче човек наймного може да разчита на себе си. Единственият, на когото най-много можеш да разчиташ, това си ти. На себе си човек трябва да разчита. Понякога вие разчитате на коня повече, 34
отколкото на себе си. Качите се на коня отгоре и разчитате на него. Не, единственото нещо, на което можем да разчитаме, това е Божият Дух, Който работи във всинца ни. Казвате: “Да дойде Божият Дух.” Това са човешки схващания. Има нещо постоянно в природата. Това постоянно ние наричаме Бог. Ние всякога можем да разчитаме на Неговия велик закон, който работи в света. Той е толкова малък, че никой не може да Го види, същевременно е толкова голям, че никой не може да Го вземе, да го задигне. В Божественото има две качества: то е толкова малко, че никой не може да го види и намери, а същевременно е толкова голямо, че никой не може да го вземе, да го открадне. На Бога всякога можете да разчитате, а другите неща са преходни. Те всякога носят изненади и страдания, през които минават всички хора. По този начин хората се възпитават. За временните неща не съжалявайте, но благодарете! Возил си се половин километър на каруцата не съжалявай! Слез от каруцата, хвани пътя си и благодари и за толкова! Няма защо да правиш нови усилия. В Писанието е казано: “Възложете грижите си на Господа!” Какво значи това? Не да започнеш да мислиш и да работиш, както Бог мисли и работи, но да не чакаш на готово. Онова, което Бог изисква от човека, е да почне и той да работи, да не очаква на другите. Защо? Защото някога щастието на човека зависи от много малки работи. Вземете например от какво зависи щастието на една певица? Понякога щастието на една певица зависи от една малка ципица на гърлото й. За една вечер с тази ципица на гърлото тя може да вземе и 50-100 хиляди лева. Но утре стане една малка повреда на гърлото й, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази публика. Ето защо, когато щастието на човека зависи от малките работи, той трябва да пази тия малки работи. Защото, ако малкото се повреди, повече работите не вървят напред. Питам: вие знаете ли, де се намира тази малка ципица у вас, от която зависи щастието ви? Тя се намира на върха на езика. Колко пъти с върха на езика си човек разваля своето щастие! Като бутнете върха на езика си и щастието ви отива. Та всеки от вас трябва да си 35
тури под езика едно малко камъче, с което да изтрива езика си, да не е толкова остър. Не се изисква много търкане, малко търкане е нужно. Нали и вие имате ножове, вилици, лъжици, игли, шишове, които изтривате? Достатъчно е само отгоре да ги докоснете, за да се изтрият. Човек трябва да се научи на две неща: Той не трябва да носи на гърба си голямата раница на греха, нито да изгасва своята запалена свещица, която носи вечер. Голяма раница на гърба си не туряй и малката свещица, която имаш, не загасвай. Много хора са икономисти, изгасват вечер свещта си да не гори. В Божествения свят изгасване няма. Малките свещи поне не гаси! Защото, ако изгасваш свещите или ако намаляваш горенето, те ще димят. Нека си горят повече, нека има повече светлинка. Ето, от толкова години насам Слънцето е запалено и не изгасва. Някой път светлината му се намалява, а някой път се увеличава. Там е пътят. Човек трябва да върви по Божиите пътища, да изпълнява Божиите закони. Защо? Защото никой не може да избегне смените, които стават в природата. Страданията не могат да се избегнат по никой начин и радостите не могат да се избегнат по никой начин. Всички тия неща ще дойдат, но от човека зависи, как ще ги възприеме и как ще се справи с тях. Ако си умен, страданието ще дойде по-меко; ако си глупав, страданието ще дойде по-силно. Същото е и за доброто: ако си умен, то ще дойде в пълнотата си; ако си глупав, то ще те засегне по-малко. Външният ежедневен живот зависи от вътрешното разположение на човека. Не само хората минават през тези състояния, но и животните и растенията. Има нещо в живота, което обхваща всички живи същества едновременно. Аз наричам това нещо “смени в природата”. Щом дойде една смяна, вие вече не сте разположени, чудите се от де е дошла. Като дойде смяната, вие трябва да знаете какво да правите. Като дойде една смяна, вие ще вземете камъчето и ще разтъркате малко езика си, да не остане никак кир върху него, защото след време кирта ще излезе отгоре. Кога човек се разваля? Когато започне да губи. Когато един търговец фа36
лира, той отваря тефтерите си и започва да преглежда кой какво има да му дава. Като намери, че Иван, Драган имат да му дават, той казва: “Чакай аз ще му кажа на този нехранимайко, какво мисли да прави?” Или ще каже: “Аз ще го претрепя него!” Да, но този длъжник е по-сприхав от кредитора си. Той го даде под съд, но длъжникът се готви вече да го претрепе. Най-после работата излиза съвсем другояче. Сега, като ме слушате, вие ще трябва да платите, но сте от скържавите. Гостилничарят дойде и казва: “Ще платите!” -“Ама много скъпо взима!” Да, този гостилничар взима скъпо. Това е великата философия. Това е училището, което следвате, но трябва да знаете, че ще има големи смени. Няма същество в света, което да не е подложено на смени. Затова човек трябва да бъде умен да знае, че Божиите работи са велики, да разбира Божиите пътища, без да ги критикува. Като ги разбира и върви напред, добре ще му бъде навсякъде. Тази е философията на живота. Изпяхме песента: "Всичко в живота е постижимо” 1-ва лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 28 септември 1934г. Петък, 5 ч.с., Русе. 37
ОРЕХЪТ И ОРЕХЧЕТО Вода и пара Слизане, хлъзгане и падане Отче наш Ще прочета само няколко стиха от 15 глава, Послание към Римляните. От 12 стих. Може да имате една малка тема, да пишете върху: “Кои са били причините за писане на Евангелието на Матея? Какво е писано за Евангелието на Матея и какво съдържа Евангелието на Матея?” Казват, че едно тяло е голямо или малко. По какво се отличава голямото и малкото тяло? (-По пространството.) Добре! Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче? Под думата “орех” някой път вие означавате и самия плод, и самото дърво орех. Право ли е това? Малкият плод може ли да бъде орех? И дървото може ли да бъде орех? От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете? Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо? Сега по обикновената ваша стара мисъл, вие ще се намерите в чудо. По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат. Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех. Направете възражение, че не е така. Кажете сега едно възражение. Не може да се образува там възражение, при други условия може, но в дадения случай не може да има възражение. Да допуснем, че вие падате от някоя височина. Какво възражение ще дадете? Може ли да кажете, че не падате? Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал. Тогава ще възприемеш истината, че си паднал. В какво седи падането? Кое пада? Там, дето човек 38
пада, птицата може ли да падне? Не може. Но при известни условия и птиците падат. Кога? Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат. Но сега, тези въпроси за ореха са посторонни. По какво се отличават малките и големите неща? Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия. Тогава как наричат първия процес? От малкото орехче израства големият орех. А, от големия орех се ражда малкият орех. Големият орех отдолу, от малкото орехче израства. А от големия орех малкият орех от горе слиза. Ти малкия орех трябва да го посееш долу в земята, тогава ще израсне големият орех. А при големия орех? Казваш: “Аз не искам да бъда дребен човек!” Голям човек искаш да бъдеш. При известни условия дребният човек е на място. Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш? Сега, защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен? Каква е идеята? Тази идея ваша ли е или чужда? Едновременно човек трябва да бъде и малък и голям. Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата. От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват. А от големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат. Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички ги направите неприятели. Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: “Като сте били толкова глупав, защо предприехте тези работи?” Много пъти и малките работи може да предизвикат големи пакости. Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба? В Чика1 о в миналия век, в 73-74 година, една крава ритнала свещ и целият град изгоря. Градът пак се съгради. Че изгорял ЧикаI о, какво ви интересува вас? Че кравата ритнала свещ, да не 39
я е ритала. Изгорял града, да не е изгорял. Тъй ще си кажете. Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята написала това събитие. Вие четете това, че еди в коя година изгорял Чикаго. Питам, тази история защо е написала изгарянето на Чикаго? Или, че станало една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал. Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил. Какво се крие зад Александър Велики? (-Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.) Въобще на Александровците не им върви много. На Александър Велики не му провървя много. И на всичките Александровци все не им върви. Това е един исторически факт. Че не им върви, какво ви интересува? Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползувате? Но в даден случай може да се ползвате. Какво ще се ползвате от един орех? Може много да се ползвате. Вие сте беден, седите и не знаете какво да правите. Започнете една работа, не ви върви. Започнете друга работа, не ви върви. Нищо не ви върви, в нищо не ви върви. Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора или на себе си. Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи 200,300 ореха в торбата и кажа: “Посей тия орехи, да ти тръгне. Загради си едно пространство, посади тия орехи по на 10 метра разстояние.” След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи. Те са от тия орехи, които бързо растат. След 5 години ще се оправят твоите работи. Ще почнат да раждат орехите. А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастеници. Малко неразположени хора, които са анемични, като ядат малко орехи, те са от новите орехи, които помагат на живота, ще им помогнат. Веднага ти набираш около 1000 кила орехи през първата година от 200 ореха. Продаваш ги да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно. Колко ще струват? 20 хиляди лева. И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите. 40
Първата година хиляда кила, втората година две хиляди кила, третата година три хиляди кила, четвъртата, петата година, но туй се увеличава до известно място, докато тия 200 ореха ще почнат да дават до 10 хиляди кила и там спрат. По-нататък не може. Вие карате тия орехи да кажем до 10 хиляди, колко приход ще имате, по 20 лева като ги продавате? Крайната печалба ще бъде 200 хиляди, нали? Добре. Сега туй е един пример, както Александър Велики, за да произведе един стимул във вас, че орехите, съединени в едно, може 200 ореха в 5 години да ви помогнат. Ако знаете как да се отнесете с орехите, те могат да ви помогнат. Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват за вас. Или какъв е законът? Ако вие се интересувате от орехите и те ще интересуват от вас. Законът е все същия. Ако вие се интересувате от науката, тя ще ви помогне, но ако вие не се интересувате от нея и тя няма да ви помогне. Допуснете, че имате една площ А и имате някаква течност В. Отгоре тази течност всякога има желание да слезе към тази плоскост, която седи долу по-ниско. Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско. Водата никога не се качва нагоре. В нея има винаги една голяма склонност надолу да слиза. От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе. Сега как ще обясните научно? Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу? Водата нагоре не може да се качи, но надолу всякога може да слезе. Тази вода, като е слизала надолу, какво е направила? Ще видите в планините, всички тия долини и пътища на планините се дължат само на водата. Най-хубавите долини, от които вие се възхищавате, ги е направила водата, като пътувала. Отдето е пътувала водата, все е образувала тия долини като слизала. 41
Ние говорим сега за онова, което тя е направила без да иска. Защото тя ни най-малко не е искала да направи това. Но кой как мине на пътя й, тя все иска да слезне. Срещне водата някое препятствие на пътя, каже: “Махай се!” И си образува един път, по който върви. Малко по малко се образува този път. Но, нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара. В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не отива, не слиза нито стъпка надолу. Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла. Един закон: Ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате. Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите. Парата, когато й препятстват на пътя, тя забулва работите и пада надолу. Но щом премахне препятствията, веднага тя се превръща на облаци и възлиза на известна височина и после остава там. На мястото се явява една нова сила. Явява се огънят. Той е едно особено същество. Какво му трябва сега? Намерил веднъж водата, ще я сгорещи. Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре. Той, като влезе, веднага даде един потик на водата да върви нагоре. Но водата като изгуби огъня в себе си, пак слиза надолу. Добре. Аз изваждам едно заключение. Да кажем, вие се обезсърчите в живота. Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода. Следователно, вече имате едно направление да слизате надолу. Пък, отдето минете, път ще си пробивате. Долините не се дължат само на една капка вода. Това са милиони капки вода, които са тръгнали в едно и също направление! Не се дължи това само на една водна капка. Но водата защо е действала? В нея има едно косвено желание, тя, като снеме тази пръст отгоре, тия частици имат желание да се направи една площ. Водата обича равните места. Като намери равни места, тя си почива. А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде. Като намери криви работи, тя иска да ги изправи. Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не! Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко. После седи спокойна и пакости не прави. Но на42
мери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изправи. Нагоре надолу, не може така всичко под един знаменател. Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното място по-високо, другото по-ниско. Питам: с това свое желание водата постигнала ли е своя идеал? Постигнала е нещо. Образувала е моретата, езерата, образувала е океана, големи пространства е образувала. И тогава между ореха и водата какво е сравнението? Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата, навеждам ви на връзката. Казвате: “Какво общо може за има между орехите и водата?”Водата е приготвила плоските места за орехите. Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може. Тя дава топлина на природата. Водата дава тон на живота. Но само ако присъства в малко количество. Само тогава може да израсне орехът. Ако водата присъства в голямо количество, никакъв орех не може да изникне. Какво правило сега можем да извадим? Какво заключение бихте извадили от това? Сега ще мина към друга една тема. Още едно изяснение. “Пей, казва поетът, в пустинята на живота, де скръб и мъчение цари” и спирам там. Тъй пее един поет. Друг поет пък пее тъй: “По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели!” Питам сега: защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят? Сега музикантите трябва да дадат израз на тези думи. Как ще изпеете това? Изпейте първото: “В пустинята на живота”. Ще каже някой: “Тъжна музика е това”. Не. Музиката никога не може да тъжи, в музиката няма тъжност. Там има слаби и силни тонове. А силните тонове произвеждат в човека едно състояние скръб. Кой тон запример е скърбен? “До” какво е? “Ре” какъв е този тон? Ако вземете сега “До” в понижение, скърбен ли е този тон? Никаква скръб не е това. Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота. Повишението показва усилване. При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението, придобиват сила. А силата е, която произвежда тъга. Някой каз43
ва: “Той пее меланхолично.” В музиката ли е меланхолията? В самия човек е меланхолията и то когато вземеш известен тон, неверен тон. Има тонове, които са толкова силни. Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че да ви причиня известна болка. А болките ще ви произведат повече тъга. Защото раната е, която ще ви произведе тъга. След туй ще станете меланхоличен. Сега, при съчетанието на тоновете, този поет или този музикант е съчетал така силните и слаби тонове, та е опасна музиката му. Някъде експлозия може да стане. Като пеете така, някъде някой тон като перне в задната част на мозъка, че главата ти се замайва. Вас нали ви е первал някой път някой тон. С тон може да се удари човек така, че може да залитне. Но това не е за простите. Затова трябва ум, за да видите връзката. Някой казва: “Той има тъжна музика.” Какво нещо е тъжната музика? Това са резултати. Сега как ще изпеете “В пустинята на живота”? Как ще го декламирате поетически? Нали някой път, като излезете, вие декламирате: “В пустинята на живота!” (Учителят прави движения с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък. То е неестествено положение. Вие си представяте нещо, което го няма. Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: “Доста опасна е тази работа!” И ще си поклатиш главата. Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята. “Де скръб и мъчение цари.” А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение? Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата. (Вдига ръцете си нагоре.) То е парата. Така не се декламира. (Учителят вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл. И тогава, които слушат, ще кажат: “Браво” и ще му ръкопляскат всички. Не, картината не е вярна. Какво трябва да направите сега? (Учителят разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) “В пустинята на живота.” Тази пустиня не е нагоре, тя е долу. Понякой път и вие като малките деца, декламирате “в пустинята” и сочите ръцете нагоре. Аз искам да ви наведа на следното. Трябва да проучавате качествата на нещата. Може ти да вземеш един орех и казваш: “Мал44
ка работа е тази. С орехи ли ще се занимаваме?” Право е. Но при известни условия големите неща и малките неща имат съвсем същите резултати. Сега на предмета. Защо именно воI . дата има туй желание да слиза надолу? I Вървите по пътя. Да кажем, вие сте един \\. / аристократ, вървите, като че искате да по\\/ кажете, че сте нещо. Но няма във вас ни» у що определено. Вървите така. (Учителят \\ върви бавно, важно, с достойнство, уме] рено.) За професора казвате: “Но този про/ фесор, който така върви, бавно, бавно, той —/ - мисли, че за утре пари няма. А на пътя има | I паднало злато.” Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите. Питам, защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу? Туй, което взима, разумно ли е? Ценно е. Може да го срещне някое дете или някой детектив, иска да го спре, да му каже нещо. Професорът си отваря път, да не му говори. Навежда се, туря парите в джеба и си върви по пътя. Какви са съображенията на професора? Имаше ли професорът някоя възвишена идея, когато взе парите? Ако на този професор биха му казали тъй: “Заради Господа, наведи си малко главата.” “Как ще се наведа заради Господа? Аз не се навеждам заради Господа, това е заблуждение.” Че когато искаш да сториш нещо за Господа надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш? Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре? Кое положение трябва да вземеш, когато се молиш? (-Нагоре.) Сега да оставим молитвата. Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш? Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш. Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари. Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката, сам да откъсне от плода. Той ще погледне нагоре и ще си върви. Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще си откъсне от плода. 45
Де1ето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема. А професорът ще каже: “Това не е за мене”, а като види парите, той ги взима. Детето и парите ще вземе отдолу и плодът ще откъсне отгоре. Кой е на правия път: професорът или детето? Детето, което и парите вдига и орехите снима, когато професорът вдига парите, а ореха не снима. И вие понякой път парите вдигате, а орехите не снимате. А детето без разлика, парите ще вдигне и орехите ще снеме. Кой е на правата страна? Трябва да се научите да разбирате. Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу. Това е професорът, който се навел. Това е едно състояние. Парата, която се вдига нагоре, то е детето, което снема орехите. Но, ако тази пара не се вдига нагоре, тази вода няма да слиза надолу. Защото парата се превръща на вода и във водата има същото желание да стане на пара. В нагорещената вода се заражда обратното желание. Вие имате желание да откъснете един орех. Какво сте в дадения случай? (-Дете.) Дете, но не сте вода. Пара сте, в дадения случай. Туй движение нагоре отива. И само едно дете може да снеме орехите отгоре. Само детето може да си позволи това. В ума на стария това го няма. Той, като погледне ореха, казва: “Този орех принадлежи на друг” и ще си наложи известно въздържание. Той няма да откъсне орехите. Само ще ги погледне, но няма да си простре ръката, да откъсне. Защо детето вдига парите и простира ръцете нагоре за орехите? Но има деца, които няма да вдигнат парите, защото нямат понятие за пари. Има деца, които са възпитани така, че имат понятие за пари. Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите. Сега направете един ваш извод. От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите? Какъв закон извличате? Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон? Кои тела падат? Телата не падат, телата в пространството не могат да падат. Падането е само едно изключително условие. Аз искам да зная, слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш? Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу и падането е надолу. 46
Ти казваш: “Падам!” Но, то е изключително условие. Падането е последното в този процес. Най-първо е слизането. Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш. Ти можеш да слезеш. Но, като слезеш, по същия начин пак можеш нагоре да се качиш по стъпалата. Обаче, ако се хлъзгаш надолу, там вече има една опасност. Може да има шубрачки, все таки за някоя шубрачка можеш да се хванеш. Но ако падаш, ти нямаш избор. При падането ти няма за какво да се заловиш. Само, ако имаш знание, можеш да не паднеш. За да не паднеш, какво трябва да направиш? Кой пада? Само малките тела падат, големите никога не падат. Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, неговата площ, един, два, три, четири, двайсет пъти, веднага падането ще спре. Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане. Значи, за да не падате, веднага трябва да турите в ума си една широка идея. Някой път казвате: “Падам!” Защо? Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство. И като не знаете закона, на място да се хлъзгате и като искате да слизате, вие сте избрали последния метод падането. Защото там най-бързо се постига целта. Орелът, когато слиза надолу, той е избрал третия меI од. Пада, като си свие крилата отгоре, той спиралообразно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима. Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза. Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре. Питам югава: как трябва да пада човек? Както орелът ще падате. Майсторско падане е това, както пада орелът. А такова, в което като паднеш и си пръснеш главата и ще си натъртиш адницата, то е глупаво падане. Значи, големите противоречия, които водата произвежда, вие може да ги използвате. Не може да нямате желание каю водата, да слизате и да образувате пара. Не може да нямате желание като парата да се подигате нагоре. После може да имате желанието като професора. И може да имате 47
желанието както децата. Но казвам, правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала. Там е изключена всяка опасност. Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път. Значи, имате един определен път. Слизането не е падане. Дайте ми един пример, кои се хлъзгат сега? Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането. Той едновременно и пада и се хлъзга. Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията. Има едно малко завъртане, спираловидно падане. Вие виждали ли сте някой път орлите как слизат надолу? Някой път те слизат от голяма височина надолу и образуват и падане и хлъзгане. Нашата земя как върви хлъзга ли се, пада ли или слиза? Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза? (-Тя и пада и се хлъзга. Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако е жива Земята, тя има някаква цел. Падането на водата нали е слизане? Водата пада, докато може да пада. Щом слезе до морето, водата пада ли вече? От високите планински върхове тя пада, но докъде? До морето. И щом дойде до морето, и престава падането. Тогава възлиза. Значи, всички тела, които падат, имат една площ, до която, като дойдат, оттам насетне в тях се заражда едно желание, да се изкачат оттам, дето са слезли. Нали казваме, че има слизане на човешкия дух. Какво подразбирате? Значи, от високо място е слязъл, до къде? До известна площ във вселената. И като слезе, по процеса на инволюцията, в него пак се заражда желание да се върне там, откъдето е слязъл, започва еволюцията. Инволюцията и еволюцията, слизане, сгъстяване и пак възкачване. Процесът трябва да става и обратен. След това човек пак се връща към това състояние, от което той е слязъл. Трябва да се изменя процесът, да става и обратен. Сега искам да ви наведа на закона психологически. Всички тия разсъждения водят към един извод. Всяко едно желание, всяка една мисъл, имат три възможности. Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада. Едно желание у човека може да върви по три пътя. Може да върви по 48
пътя на слизането и по пътя на падането отвесно, перпендикулярно. Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, а може и да се изхвърля. Какво подразбираме под думата “изхвърля”? Хвърлям накъде? Надолу. Изхвърлям, накъде? Нагоре. Военните, като дойдат до своите пушкала и като стрелят, все нагоре хвърлят. И то е падане, по закона на падането. Защото като се изхвърля нагоре този снаряд, той прави една крива линия и после пак се връща надолу. Най-първо казва: “Има един такт, зло не искам да [правя].” Напълнят пушкалото. Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и падне надолу. Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости. Често и на вас младите пушкалата са като на военните. Най-първо започвате към Бога и после надолу. (Учителят показва това с движение на ръцете.) И можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как го хвърляте? Може вие да имате такова калибрено оръжие, после имате по-слабо оръдие. Но има едно преповтаряне навсякъде. Някой казва: “Трябва да има една възвишена идея.” Но трябва да знаете колко е възвишена идеята. Парата на колко километра може да се подигне? Тези облаци цируси на каква височина се подигат? Нещо на 12, 13, 14 км. Най-високите облаци на колко километра са? (На 10.) Но приблизително, аз предполагам парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига на около 20 км. Някоя може да иде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2-3-4, на 5 хиляди метра. Тия, черните облаци, на каква височина са те? (-На 2-3 км.) Така е, вие искаI е да знаете, защо са тия черните облаци в живота? Те носят дъжд. Ама защо са тия ужасни бури в живота? Те пречистват въздуха. Казвате: “Не може ли без бури?” Не може. С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо. Същаа аналогия. Със страданията, с мъчнотии е лошо, без тях два пъти е по-лошо. Няма какво. Можете да теглите същата аналогия. С парите е лошо, но без тях два пъти по-лошо. Сега къде седи злото? Когато имате едно страдание, вие не мислите за туй страдание, че е временно, а казвате: “Няма 49
да престане.” Там е всичката ви вина. Налети ви една тъмна мисъл. Вие мислите: “Тази мисъл дойде и завзе голяма площ.” Мислите, че навсякъде е тъмнина. В това седи вашето заблуждение. То е един малък район, влизате в една тъмна изба, която е само на 4-5 м, а навънка е светло. Или завали или има тъмни облаци, но не на голямо пространство, може на 100, на 500 км далеч, но вън от това времето е хубаво. Или вие имате един малък неуспех. Той обхваща един малък район. Дето няма успех, значи има неблагоприятни условия, затова страдате. Но ако чакате, ще се изменят условията, пък ако не се изменят, вие трябва да измените мястото си. А сега, да чуя как ще изпеете: “В пустинята на живота, де скръб цари”. Сега всички се срамувате, нали така? Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят. Сега ще опитам, докъде може да стигне туй стеснително състояние. Давам ви една английска лира стерлинга. Не пеете. Давам две, три пак не пеете, 4, 5, 6, 10, 15, 20,100, 200, 300,400, 500. Почва да ви тупти сърцето. -“Май че, пак ще пропея!” Хиляда, две, три хиляди, четири, пет хиляди веднага се въодушевлявате, всякакъв страх изчезва. Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул златото. В един човек, дето има голям страх, златото като дойде, може да махне страха. И ти казваш: “Ще пея!” Защо? — “Хиляда лири дават, ще пея!” Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете? Ама вие искате да видите парите. Бихте пяли, но понеже не ги виждате колебаете се. Аз зная защо не искате да пеете. Вие искате да кажете: “Не искаме нас да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно.” Не искате да пеете. Казвате: “Да видим хилядата лири, тогава ще пеем, иначе не пеем.” Сега трябва да пеете на пустинята, понеже ако пеете, от нея може да стане нещо. На пустинята, ако не пеете, тя си остава все същата, каквато си е. Пък, като мине един и изпее една песен, че втори мине, трима, четирима души и всички пеят и току виж, тук ще започне тревица да израсне, че там друга тревица и цялата пустиня ще стане на благодатно поле. Какъв тон ще дадете на песен50
та “В пустинята на живота”? Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е тя, като я погледнете, произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: “Тази работа е сериозна”. Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. Пустинята сега слезе надолу. “Пустинята на живота” всяка пустиня се предполага да е равна. А тия, пустите места, водата ги обича. Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня в рай и ще придаде смисъл. Пуснете тогава живот в пустинята и той ще я организира. Тук имате триъгълника ABC. вд------------yD Най-първо се интересувате от вът. / решните ъгли, на колко прави са рав/ \\ / ни те? На два прави, нали? Добре. / \\ / Двата прави ъгли показват, че триъ/ \\ / гълникът е част от друга една фигуJ____ \\д, ра. Коя е тя? Влизам в друг един свят. (Учителят допълва фигурата триъгълник и става един ромбоид.) Ние говорим сега за ония естествени положения, които съществуват в света и минаваме към един свят, който седи далеч вън от този. Този е умствения свят ВСД. Законите малко се различават. То е една площ и от двете страни има слизане. АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат. А, АВ това е страж, АС основа, АВ слизане, това е полето. Тук може едно същество да слезе по АВ. И по тая площ пак може да възлезе човек нагоре, по АВ. Това е път на слизане и ВС е път на слизане. И двата пътя са на слизане. Един триъгълник е прав, който показва, че едната страна е на слизане, а другата на възлизане. В един триъгълник имате праволинеен път. Ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли. Да кажем, вие сте слезли по пьгя на АВ, тогава ще се качите по СВ. Единият път е на в излизане. Сега ще преведете: пътят на сърцето е път на слимне, пътят на ума е път на възлизане. Умствено човек възлиi;i, а по сърцето си винаги слиза. Със сърцето си винаги човек слиза надолу. Може ли човек със сърцето си да се качи 51
нагоре? Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото. Значи, то изпраща всичките неща нагоре около себе си по повърхността. Желанията, които има, сърцето на човека е център, откъдето силите могат да се изпратят по повърхността. Защото без сърцето вашият живот ще стане безсмислен. Ако в тялото не циркулира кръв към повърхността, тогава не може да живее. Та казвам, пътят на слизането са човешките желания. Пътят на възлизането, това са човешките мисли. Тогава де препятствията са по-големи, в слизането или във възлизането? Почти са едни. Когато един човек се качи на една планина, ако го претеглим от полите на планината, докато се качи на върха, ще забележим, че той ще изгуби сили. Като слезе пак долу от планината, долу е друг законът. Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек в слизането си пак ще навакса същите сили, които и изразходвал. Теоретически е така. Нали, ако вие хвърлите известно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре. И ще се образува първият процес, че тялото отгоре ще започне постепенно да слиза. Най-първо падането ще бъде послабо, а после ще се усили. Следователно, туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно, с каквато бързина е излязло от началото. Следователно, при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло. Туй знание опитали ли сте го? Това е теория. Някой от вас опитал ли е, че с каквато бързина е излязъл, с такава бързина пак да се върне назад? В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излязли, толкоз по-полека се движим, не бързаме. Да допуснем, че къщата ви гори, нали вие ще бягате някъде, но след като изгасите огъня, като се връщате, как ще се върнете? Бързо ли ще се върнете или полека? Какъв ще бъде импулсът? Бързината винаги подразбира интенсивността на едно желание. Колкото повече бързаш, толкова в тебе желанието 52
е по-силно, по-интенсивно. Има нещо, което те поощрява. И когато някой бързо върви, подразбира желания и мисли, които са интенсивни. Според интенсивността на туй желание и на тази мисъл и бързината на движението е по-голяма. Колкото повече отслабва интенсивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, додето съвсем спрат желанията и мислите и човек се спре на едно място. Когато тази интенсивна мисъл или желание дойде до своята основна точка и човек се спре на едно място. Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави? Той не може да спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл и пак ще дойде движението. После пак ще дойде прекъсване и пак движение. След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание се дава нов потик. Някой път ви сте инертни, казвате: “Няма какво да правя, нищо не ме интересува!” Значи, няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока. Вие сте в едно пасивно състояние. Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди. Те са причина за стимула у вас. Те стимулират нещата у вас, служат като запалки. Някои се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре. Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне. Запример ако те запали Венера, какво ще стане? Ако те запали Меркурий, какво ще стане? Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане? Месечината, ако те запали, Слънцето? Те палят, как не! Палят, само че се различават по горещината си. Найюрещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете. А Венера гори, гори и ам трябва да имаш ум да моделираш. Огънят разтопява всичките работи. После огънят на Юпитер като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави. Човек е вече нрав, но Юпитер така го е нагорещил, че той изсъхва. А тош на Сатурн, той доста влага има, натрупа те отгоре, не и зсушава, но като вървиш, турил ти е цяла раница на гърба. Ьогат е Сатурн, много дава. Той дава повече отколкото трябва. Той е щедър и така те натовари, че се прегърбиш. Сатурн 53
казва: “Аз се чудя на тоя човек, давам му много, изобилно, а той се изгърбва”. После онзи като не разбира, Сатурн му казва: “Можеш ли да носиш?” “Мога.” И Сатурн туря ли туря. А онзи казва: “Беля имам на главата!” Сега астролозите много говорят за лошите влияния на Сатурн. Много са несправедливи. Прави са в едно отношение. Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши. Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: “Можеш ли да носиш?” Мога. Туря му един чувал и казва: “Да прави каквото иска!” И онзи като вземе чувала, почва да мърмори и казва: “Тури ми чувала, а не ми даде превозни средства.” А Сатурн никакви превозни средства не дава. Добре, кажете ми досега, какъв извод от това направихте? От всичко туй, което нахвърлихме, какво си избрахте и какво разбрахте? Много работи разбрахте, но вие сте като големите търговци. Сега аз ви изпитвам. Уж че нищо не сте разбрали. Запример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито, тикне си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето си, че житото не е хубаво. Казва: “Не е толкова хубаво, не струва”. Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото. Не иска да каже истината. И най-после пита: “Колко искаш? Е, не струва, не е толкова хубаво житото.” Той най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан, казва: “Виждаш ли туй жито, то е такова нещо, каквото никъде не се намира! Вие не сте виждали такова жито!” Така и вие сега искате евтино да го купите от мене. И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная. Да ви кажа, че не оценявате, оценявате. Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш? (-Трябва да помисля, така дума не мога да измисля изведнъж.) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи и след като го купи, иска скъпо да го продаде. Да искате евтино да купите, е хубаво, но не искате евтино да го продадете. Тази е вашата цел. Всяка една идея е жива. 54
Има три неща, които трябва да знаете. Една идея придобита ли е, вие трябва да я посадите. Вие може да я турите като известна книга в библиотеката си, вие може да я турите като едно украшение, може да посадите тази идея. И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо. Какво ще роди вашата голяма идея? Сега искам да ви наведа на следното: Не очаквайте от големите работи големи плодове. Малко, малко. Природата работи с малки величини. От големите работи не очаквайте много. Един закон има в природата: От големите работи, очаквайте малко. Този големият орех ще даде едно малко орехче. Вие имате една голяма идея и очаквате нещо грандиозно. Не, не! Тя ще ви даде един много малък плод. Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно. Запример, вие проучавате музиката и искате изведнъж да произведе във вас какво ли не. Не, много малко ще даде тя. Или изучавате поезията и тя ще даде малко. Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове. Но в тия малки плодове вътре има семенца, които са в състояние да произведат голямото. Обновата в живота всякога седи в малките неща. Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща. Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите. А когато искате да се проявите големи неща, големи усилия са потребни. При проявлението големите работи, а при обновлението малките работи. Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление. Сега въпросът остана, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: “Тук седи всичкото щастие на човека. Да знаеш само как да запалиш една клечка.” Разправял какво ще се добие, та това, та онова. Някой казва: “Всичкото ми каза, но не ме научи, как да запаля клечката.” Върти кутията, нищо не се добива. Казва: “Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва.” Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят. Втори път, ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един 55
опит. Втори път ще покажем, как се палят клечките. Ще направим един опит, за да видите как се палят клечките. Втори път ще направите един опит. Втори път ще запалите една жива клечка. 7 часа и 22 минути сутринта 2-ра лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 19 октомври 1934г. 56
ПРАВИЯТ ЪГЪЛ ОТВЪТРЕ Отвънка! Геният! Обикновеният човек и геният Добрата молитва Каква тема имате? (-Кои са причините за написването на Евангелието на Матея? И какво съдържа то? Четохме няколко души темите си.) Сега ще се отклоним временно от Евангелието на Матея. (Учителят взе линията и чертае на дъската.) Един вътрешен ъгъл на един квадрат на колко външни е равен? Колко ъгли се образуват вънка, ако се теглят линиите? (Още три прави се образуват.) Как ще обясните явлението на три прави срещу един прав ъгъл, В отвън три, а отвътре един? Правите линии това са насоки на известни енергии, които влизат в ъгъла. Това са насоки, течения. Един прав вътрешен ъгъл е равен на три прави външни ъгли. Можете ли да го докажете това? В квадрата един прав вътрешен ъгъл е равен на три прави външни. Сега, ако спуснете един перпендикуляр върху една права линия, колко прави ще се образуват? Фиг.2 (-Само два.) Два прави ъгли, добре! Но ако спуснете една линия, която е полегата (фиг.З), до колко ъгли може да се образуват? (Един.) И колко тъпи ъгли? (-Един.) Най-малкият ъгъл от колко градуса е? От 1 градус, нали? Правият ъгъл е от 90° градуса. Но какво означава тъпият ъгъл? Да кажем в природата всичко е живо. Фиг.З Можете ли да определите в такова едно положение, накъде е движението, в каква посока? Имате един тъп ъгъл, имате и един остър ъгъл, съчетани са. В каква посока е движението? Към А ли е движението или 57
към В? (От А към В.) Защо? (-Защото върхът на ъгъла върви напред.) И двата ъгла имат един връх. Линията С означава посоката, накъде се движи. Коя е била причината да изгуби своето перпендикулярно положение? Значи, линията С е изгубила своето първоначално положение. Тя може да се движи към В и към А. В даден случай туй изменение случайно ли е или е разумно или целесъобразно? Да допуснем, че тази теория може да се приложи. Да кажем, имате едно движение на енергиите от една посока в друга и се образува една осморка на движение при очите. Но представете си сега, ако движението е в посоката към дясната страна, какво ще стане? Ще се изместят веждите на човека. В човешкото лице накъде е движението? Има две движения едновременно. В човешкото лице движението не става в една и съща посока. Щом се продължава в една и съща посока по-дълго време, тогава се губи онзи ритъм в природата. В природата постоянно се сменя движението, то не върви в една и съща посока. Например земята върви ли всякога в едно и също направление? Нали тя върви в кръг? Значи, движението на земята не е в една и съща посока. Сега тук може да образувате една д теория. Вземете във фиг. 2 този перпендикуляр СД. В обикновената геометрия, А В там са други законите. Други изводи моС же да направите. Допуснете, че АВ означава движението на вашите очи. ДС, този перпендикуляр показва височината на вашето чело. Какво положение заема спрямо основата на вашите очи? Ако в дадения случай ДС, този перпендикуляр се измени, тук имате едно равновесие от 90 градуса. Ако тия ъгли се изменят, ще стане цяла една пертурбация вътре във вашия организъм. Ако запример една от вашите вежди се сниши надолу, а другата се подигне нагоре, малко се наклони тази площ, знаете ли какви органически пертурбации ще настанат, ако да кажем се намали, може би само с една половина от градуса? Ако знаете, какво може да се случи, вие ще се ползвате. Да знаеш от кого има да взимаш е полезно, но да знаеш [на] кого има да даваш, не 58
е толкова приятно. Да знаеш, че си здрав, като погледнеш някои черти на лицето си, има какво да се ползваш. Но ако всяка една линия показва някакъв кърпеж в природата или че организъмът не е тъй здраво създаден, какво ще те ползва физиогномията? При сегашното състояние благодарете, че не знаете много работи, защото ще се освободите от много страхове. Ако този перпендикуляр се спусне надолу и се измени наклона, той ще има отношение към човешкия нос. Човешкият нос трябва да бъде перпендикулярен на една вътрешна площ. Но ако изгуби своята перпендикулярност, може да отиде на една или друга страна. Някой път трябва да мислиш право, за да върви носът ти право. Щом не мислиш право и носът ти губи своя перпендикуляр. Трябва да мислиш право, за да седят веждите ти хоризонтално. Ако не мислиш право, веждите ще се изменят, понеже те са антени, защото всеки един косъм, това е една антена за събиране на известна енергия от пространството. Щом се измени тази площ, туй равновесие, ти от външния свят няма да приемаш нещата навреме. Следователно, ще се яви една аномалия криво ще възприемаш нещата, криво ще ги тълкуваш. Често тълкувате чертите на лицето на човека и казвате: “Много е сериозен.” Какво означава сериозен и какво намусен? Казвате: “Не е весел, не е приятен.” И в какво седи туй невеселие? Казвате за някого: “Той не е весел.” Как познавате човека, че не е весел? “Строг е, казвате, не е весел той.” На какво се основавате? Защо казвате, че не е весел? -“Тъжно е лицето му.” Е, можете ли да нарисувате едно тъжно лице? По какво се познава тъжното лице? Тъжно лице няма в света? Лицето има само напрежение понякой път. Измъчени лица има, напрегнати с някакви неовладени енергии. Тъжният е напрегнат човек с отрицателна енергия. А пък тия, веселите лица, са напрегнати с положителна енергия. Напрегнато е лицето, някой път повече отрицателна енергия има, свиване на някой от мускулите и вследствие на туй свиване на мускулите в едно или друго направление, вие 59
виждате една такава дисхармония. А при веселието някой път някои от мускулите се продължават. Нещо ви е весело, веднага вашето лице се продължи и разшири. Като сте сериозен, като искате да се представите, че сте благороден и сериозен човек, вие ще си свиете устата, няма да се разширявате, скромен сте. Щом станете весел, няма да се свива, ще се обтегне устата. Като се смее човек, той не е толкова красив. Като се засмее, ти виждаш нещо неприятно. И вие казвате, че този човек е весел. Вземете един човек, който е начумерен, тъжен, той винаги си свива очите, очите му са под ъгъл. А онзи, който е весел, очите му са винаги по-отворени. Питам сега: защо свитите очи представляват скръб, а отворените радост? Какъв извод ще имате? На един човек, ако очите му са свити, е тъжен, а пък ако са отворени, е радостен. Който се свива, взема. Свитите очи вземат, а отворените очи дават. Но вие се лъжете някой път. Един човек, който иска да вземе, най-първо отваря очите си и после ги свива. Та, той започва с отварянето, а свършва със свиването. А добрият човек започва със свиването, а свършва с отварянето. Вие може да правите наблюдение и единият свива очите и другият ги свива; единият ги отваря и другият също. Вие се лъжете със своите наблюдения. Казвате: “Той е отворил очите си, ще даде. Той е весел.” Ни най-малко няма да даде, а ще вземе. А в друг случай ти казваш: “Той ще вземе.” Казвам: Той ще даде. “Очите му са свити.” Важното е не как започва човекът, а как свършва. Туй наблюдавайте. Вие сега правите една погрешка, като гледате само започването на нещата. Как свършва човек е важно. Човек трябва да изучава физиогномията. Срещне ли един човек, поухили се и след туй стане сериозен. Какво заключение ще извадите за него? А някой, като ви срещне, ви погледне сериозно и после ви се усмихне. Единият се усмихва и става сериозен, а другият погледне ви сериозно и после се усмихва. На кого ще разчитате? Плашите се и казвате: “Аз какъв ли съм?” Аз ви навеждам на този закон. Всяка мисъл има своя форма. И мислите са живи. Някой път, като ви дойдат външни мисли, ще 60
ги наблюдавате: усмихват ли се, сериозни ли са или тъжни или радостни. Е, добре, как ви се явяват? Една мисъл може да ви се яви в разни форми. Например в една тъжна форма. Свиването на една ваша мисъл как ще се яви? Може да ви сплаши външно. Вие казвате: “Плаши ме известна мисъл!” Как ви плаши? Запример идва една ваша мисъл, която ви плаши. Един ваш приятел ви се е разсърдил и веднага в ума ви седи образът на приятеля ви, тъй като че иска да ви каже нещо лошо. Туй ви плаши. Каквато и да е мисълта, има известна реалност, има известен обект отвънка. Питам сега, каква мисъл седи в ума ви? Какво мислите? Както ви виждам, едни от вас така сте готови, като минете отнякъде, да задигнете нещо. Такова разположение имате. В мнозина е тъй. Изведнъж да вземе! Вие искате да разрешите един въпрос. И всичките учени хора се заемат да проучат въпроса, но не вървят по правия път на разрешаването. А всеки иска правилно да го разреши, да кажем, има 25 хиляди долара. Не се разрешава научният въпрос, но се разрешават 25 хилядите лева. И аз ви давам да разрешите 25 хиляди лева ABC. Да докажете, кои са били първоначалните причини, които са изместили този перпендикуляр? Ще кажете, това е лесна работа. Ще го пренесете в органическия свят. Искам да зная, преди колко поС : коления тази линия там се е измениi ла? Да ми докажете как в някоя фад g милия е станало туй променение, кога и как е станало. Как ще го докажете? Аз ви давам 10 хиляди лева премия за най-доброто разрешение. Всеки от вас има големи несрети в живота. Да докажете кои са причините, че не ви върви. Някой казва: “Защо не съм даровит?” Има си причина за това. Може ли да докажете, защо не сте даровит? Ами, ако вие сте заровили вашето богатство в земята и казвате: “Аз съм сиромах човек.” Това истина ли е? Скрили сте вашето богатство. Какво разбирате под думите: “Сиромах съм.” Сиромахът разрешава с буквата С. Той има мъчнотии там. А буквата С е половината на кръга. Да намериш именно туй, от 61
какъв кръг е извадено това С? Сега туй С хубаво ли е написано, както аз съм го написал? Не е въпрос за красиво, правилно ли е написано? Много правилно е написано, но не е научно. С-то винаги означава промени. Като кажеш: “Сссс”, дето има опасност, там има съскане. Като минаваш покрай някоя патка, тя казва “Сссс”. Змията също. Приближиш ли се при змията, тя съска. Казва: “Гледай да не ме настъпиш, че работата е лоша.” Или учителите казват: “Ш-ш”. Вие учителите какъв знак означавате с СШЧ, понеже съскането е малко тъй, че сте превърнали “С”-то в “Ш”. Защо учителите в България са превърнали С-то в Ш? Пет хиляди лева ще ви дам за умен отговор. Научен е въпросът. Кои са причините, дето С-то се е превърнало в Ш. Защо Ш-то е написано в три линии? Ш-то е европейското W дубълве. На еврейски “шин”а. И после 3-то е произлязло от Е-то (Е). Тези букви имат един и същ произход. Ако вие напишете 3-то по този начин и Е-то, каква разлика има? Или ако го напишете така “п" или “и”. Това е все за разсъждение. В дадения случай ние се повръщаме към първата фигура. Тук имате един център в квадрата, около него може да опишете цял един кръг. Значи, деятелността, тия външни ъгли, са в потенциално отношение, а този, вътрешният ъгъл е в кинетическо отношение. Следователно, количеството на силите вземат една материя, която моС же да мине през този център. Този ъгъл — А е път, през който енергиите на тия три ъгъла минават във вътрешния прав ъгъл. Но сега тази материя трябва да я пренесете в органическия свят. Тогава тя може да стане ясна. В съвременната геометрия може ли един прав ъгъл да бъде равен на три прави. (-Не може.) Тогава, ако кажем така, че А е равен на В, С и Д какво се разбира? “А” е вътрешния ъгъл и е равен на трите външни ъгъла. Искаме да изведем една формула. Тогава ъгълът на “В” на какво ще бъде равен? Един външен ъгъл на какво ще бъде равен? (-На една тре MJ буквата “шин” от еврейската азбука 62
та от вътрешния.) Това как ще го поставите като формула? Някой да излезе да напише на дъската на какво ще бъдат равни външните ъгли? В = А (С +D) С = А(В +D) D = А (В + С) Сега представете си, че един художник ви рисува лицето. Той може да го нарисува анфас, лице срещу лице и може да го нарисува профил. Значи светлината, откъдето и да иде, да иде равномерно. Светлината, откъдето и да идва, еднакво да пада, лицето да е еднакво осветлено. Ако вие се поставите направо на туй осветление, така че светлината еднакво да осветлява лицето ви, то е анфас. Пък ако вие поставите лицето си настрана, че само едната част да е осветена повече, а другата по-малко, то е профил. Сега, за да изразите тази идея в профил, къде ще поставите сенките? Тогава някой път може да се турят по-тънки сенки, а някъде по-дебели сенки. Какви са причините, когато има по-дебели сенки? Че осветлението от едната страна е било силно и е хвърлило повече сянка. Защото колкото светлината е по-силна и сянката ще бъде по-силна. Когато ние искаме да означим, че светлината е силна трябва да хвърлим по-голяма сянка, за да изпъкне светлината. Гледаме перспективно да изпъкне светлината. Ако светлината е слаба, то и сянката ще бъде слаба. Допуснете сега, че се хвърли една сянка под очите и художникът изобрази тази сянка. Вие изучавате този образ. Само че, много сянки са турени. Какво означава този образ? Когато под очите има сенки, какъв човек е този, когато има такива големи тъмни кръгове под очите? {-Измъчено лице, изтощение, изразходване на повече енергия отколкото трябва.) Но, ако художникът е турил повече сенки, отколкото трябва, направил ли е той картината вярна? Да кажем, че вие сте един художник, рисувате известна картина и турите повече сенки, да дадете ефект на картината. Рисувате някой тип и искате да го направите мъченик. Вие не можете да го направите мъченик. Този човек, когото вие ри63
сувате, не е мъченик, вие го правите мъченик. Виждали ли сте Христа така нарисуван? Те са Го нарисували така, но аз не съм видял едно мъченическо лице. Не туй мъченическо лице, както аз познавам. Как се рисуват мъченическите лица? Че му тече кръв, какво мъченическо лице има в това? Значи, толкова кръв има, че излиза навън. Ако от една чешма, която има много вода, че излиза навън, мъченичество ли е това? То не е за чешмата, то е за хората. Ако излиза пот от лицето на човека, мъченичество ли е това? Значи, мъченичеството не е, че кръв излиза навънка или че пот излиза навън, съвсем другояче трябва да се изрази мъченичеството. Това е едно противоречие в дадения случай с окръжающата среда. Мъченици са хората, които се намират в противоречие с окръжающата среда. В туй седи мъченичеството. И колкото противоречието е по-голямо между средата и него, между тази разумна среда, толкова и мъченичеството е поголямо. Колкото противоречието е по-малко и мъченичеството е по-малко. Туй мъченичество има и своя физиологическа формула отвън. От чисто научно гледище, на скръбта трябва да й търсите произхода. Всяка една скръб е едно противоречие. Ти скърбиш и казваш: “Аз много скърбя!” Не, така не се разсъждава. Ти ще търсиш противоречието, което се намира между тебе и окръжающата среда. Скърбен си, трябва да знаеш, откъде произтича твоята скръб. Можеш да скърбиш, че нямаш парици. Но защо ще скърбиш, че нямаш пари? За скръбта пак хората са причина, до известна степен или че ти искаш пари да се облечеш, да се наядеш. Но скръбта има две условия. Има външна среда хората, външното условие и има друго едно общество, което е вътре у тебе. И с него ти си в противоречие. То иска от тебе, пък ти няма какво да му дадеш. Две среди има, с които ти не можеш да се справиш. Една среда е твоя организъм, който иска да яде, и друга среда обществото, което иска ти да бъдеш добре облечен. Ти си самия човек, който трябва да се справиш с външната среда. Тъжно ти е за парите. Към коя среда спадат парите? Сега тия пари се намират все в ръцете на живите хора. Всички 64
банкери държат парите в своите ръце и ти трябва да идеш при банкера, да заемеш малко пари, да направиш един съюз с банкера. Тогава в тебе се явява едно противоречие, дали този банкер ще ти даде пари или не. После ще се яви друго чувство. Ако не ти даде пари, усещаш се унизен, губиш нещо. Идеш при втори банкер и там не ти дадат. Идеш при трети, 10 души банкери обиколиш и кажеш: “Съвсем я загазих!” Седнеш на един стол и се хванеш за главата. Какво трябва да разрешиш? Ти имаш една хубава задача числото 10, превърни го в друго число или го намали! Питаш как да се справиш с мъчнотиите. Ти имаш 10 души банкери, които не са ти дали пари. Видиш числото 10 и се уплашиш от него. Страшно е числото 10! Вземи нулата, дай й почетно място, тури я пред единицата, намали единицата 10 пъти и веднага ти ще се издигнеш нагоре. Намали всичките тия банкери, тури им една нула отпред, тури една запетая или точка и после тури единицата. Тогава какво ще мислиш? Като направиш този процес, всичките банкери почват да треперят вече. Ако аз ида при 10 души банкери и те не ми дадат пари, след като туря нулата отпред и единицата след тях, всичките тия банкери ще бъдат болни, ще викат лекари. Тези лекари не могат да помогнат на банкера. Аз ще напиша едно писмо, че на банкера мога да помогна на болестта му, ако той ми даде парите. Тогаз аз ще кажа, че болестта е много сериозна и за нея ще искам 5 хиляди лева: “Другите може да вземат по-малко, но няма да ти мине. Аз ще те изцеря, но 5 хиляди лева ще дадеш!” Питам: 10-те болни банкери по 5 хиляди лева, като им взема, колко правят те? 50 хиляди лева. Само като преместя нулата, но да знаеш как да я преместиш: 10 0,1. Погрешката е там. Може и никаква запетая, точка тури. (-Туря се и запетая.) Законът е там: Когато вие се намирате в едно голямо противоречие в живота и дойдете до отчаяние, пренесете нулата отзад напред. Това са други условия вече. И турете единицата отзад, а нулата пред единицата, тогава и тия условия се подобряват. Какво означава нулата? Тя е човешката глава. Като туриш една точка, не се обезсърчавай, ами 65
почни да мислиш. Защото всеки един човек се обича за две неща. Две неща има съществени, които в света работят. Те са три, но две, които постоянно работят. Един човек се обича заради своята мисъл. И един човек се обича заради своето чувство. Ако ти право мислиш, ще бъдеш обичан. Ако ти право чувствуваш, ще бъдеш обичан. Туй е закон. Мислиш ли правилно, ще те обичат. И ако правилно чувствуваш, пак ще те обичат. Има едно хубаво чувство, благородно чувство. Значи, при най-лошите условия, внеси едно право чувство! То е нулата отпред, а единицата отзад. Да туриш единицата отпред, ти си човек, който не разбира живота. То е егоизъм. Числото 10 е за мъдреца. Тъй написано числото 10 в света, е за който борави и регулира законите. А който не разбира тия закони, то е обратното 01. Тогава да ви преведа, друго едно положение. Представи си, че числото 10, това са 10 килограма. Може да допуснем, че може да е един момък на 21 години и да носи 10 кила злато. На него може да разчитате, той ще ги занесе вкъщи. Но на едно дете на три години може ли да му се разчита? Може ли вие да му дадете 10 кила злато? Колко може да дадете на едно дете? До колко мислите? Да турим, че то е на 4 години. Колко да му дадем от 10 кила? С колко може да го натоварите това 4 годишно дете? Добре, ако е на една година, една златна монета като му дадем, то ще си играе с нея. Ако е на две години, тогава? -Увеличава се теглото. На 4 години колко трябва да му дадем? (-Най-много половин кило.) Много са! 500 грама не може да ги носи то. Тя е грамадна енергия, не се носи. Не само количеството е важно, но материята, това е напрежение вътре, то е мощна сила. Ще го намалите още. (100 грама.) Много са. Много е тази енергия, детето не може да я носи. Законът има приложение. При нашите чувства и при нашите мисли, трябва да знаете, че известни мисли и известни чувства се намират при различни възрасти на различно развитие. Едно твое нежно чувство, което имаш, то е едно малко детенце. Ти, ако не разбираш закона, можеш да осакатиш това благородно чувство или благородна мисъл от не66
разбиране. Ти можеш на тази мисъл да дадеш работа, за която тя не е готова още. И на едно чувство можеш да дадеш работа, за която то не е готово. Дълбока работа е това. Вие мислите, че вашите мисли са силни или чувствата са силни. Не мислете така. Не са силни. Възмъжалата мисъл, постъпка, то е друг въпрос. Те са силни. Когато във вас се внесе известна идея, не мислете, че веднага ще се реализира. Казвате: “Идеята е мощна!” И Христос като Дух беше мощен! Но като се роди, беше ли мощен в тази малка форма? Имате едно понятие, което не съответства на Истината. Казвате: “Една идея, мощна идея!” Но, която е реална вече, а не една идея, която се намира още в зачатък на своето развитие, една малка тревица. Тази е мисълта. Туй е дълбока мисъл, върху която трябва да мислите. Вие искате някой път да имате постижение на вашите чувства, мисли или желания. Най-малко се изискват 21 години едно ваше желание да се постигне. А вие искате още след 3-4 години резултати и казвате: “Много съм чакал.” Вследствие на това неразбиране идат много големи нещастия, които ние преживяваме. И казвате: “Защо ни е това, да го нямаме!” -Защото твоята мисъл и твоето чувство не са в състояние да пренесат туй, което им се дава. Туй е едно научно обяснение. И ако вие вървите по този път на разбиране, ще се избавите от много страдания. Най-първо, гледайте тази мисъл възмъжала ли е? Сега ще ви попитам: Коя е във вас най-силната мисъл? И сега може да ми кажете. Коя е най-силната мисъл у човека? Може да пишете като тема. И след туй: “Кое е найсилното чувство? Вие не се лъжете с думата Любов. Тя е обща, колективна. Любовта не е идея. Ще кажете: “Любовта е най-силна!” Често вие изгубвате интерес в живота. Когато в живота се яви едно противоречие, което човек не може да разреши, той заспива, не се интересува вече. Не поставяйте в ума си една мисъл, която не може да разрешите! И не поставяйте едно желание в сърцето си, което не може да посI игнете. Пазете си тези две неща. Никога не си поставяй една мисъл, която не можеш да разрешиш! И никога не пос67
тавяй едно желание, което не можеш да постигнеш. Не да го не искаш, остави го! Тази мисъл остави отвънка. Туй, което не можеш да разбереш, остави го отвънка. И после иди, наблюдавай го! Понаблюдавай, но не туряй отвътре! Понеже щом го туриш неразрешимото чувство вътре, ти ще носиш един излишен товар. Да допуснем, че във вас влезе мисълта да станеш гений, но не си уважаван. Казваш: “Искам да стана гениален.” Но не можеш да разрешиш, как ще станеш гениален. Остави тази мисъл отвънка! Ти ако искаш да я постигнеш, по кой път ще постигнеш гениалността? Трябва мисъл. И не всеки човек, който мисли, става гениален. По какво се отличават гениите от обикновените хора? Един гений, като го поставят в най-мъчните положения, той всякога ще си разреши задачата! Казват, че Паганини е разрешил една задача. В Италия най-видните музиканти писали нещо много трудно, как ги наричат тези музикални комбинации, най-мъчните с по 4 ноти, 4-те пръста да ги вземат? Нещо, което не може да се вземе на цигулка. Та след като го угощавали, казали: “Ще ни е много приятно да изсвирите едно парченце!” Той го видял, усмихнал се, взема си цигулката и веднага го изсвирва. И го признават, че е гениален. Е, колко души като Паганини може да изсвирите такова трудно нещо? Някой път може да се забъркате. А той като че е бил и пребил. Значи, геният е запознат с нещата, а обикновените още не са запознати. Всички вие сте от спящите гении. И вие сте гениални, но спите, под юргана сте още и следствие на това не може да се проявите. Ако има някой, който да ви събуди, веднага ще проявите вашата гениалност. Нищо повече! Какво е мисълта? Един човек, който не е гений, се намира като в мъгла, не знае човекът накъде е ляво, накъде дясно. Седи и се върти. Това е обикновен човек, а на гения небето му е ясно. Той, като погледне, вижда си пътя, всичкото знае. Обикновеният човек е в мъгла. А геният е в ясното небе, няма никакъв облак. Той, като погледне, навсякъде пътят му е отворен и мъчнотии няма. Има, но той ги разрешава, докато обикновеният човек е обвит в мъгла. Значи, тази мъгла аз наричам юр68
гана, в който ти спиш. Трябва да се освободиш от него. Ти искаш да постигнеш нещо, но си под юргана. Казваш: “Непостижимо е!” В мъгла си, какво можеш да постигнеш? Ти си в зимно време, в буря, сняг има, виелица. Ти си в лоши условия, непостижими са нещата. Лятно време, когато слънцето грее, топло е, влага има, дъжд, тогава нещата са постижими. Та казвам, не се обезсърчавайте! Щом се обезсърчиш кажи: “Под юргана съм.” Щом се насърчиш, юрганът е вдигнат! Всички хора, които са насърчени, без юргани са, а които са обезсърчени, са с юргани. Вие казвате: “С юрган е добре”. Само когато отиваш да спиш, юрганът е на мястото, а когато отиваш да работиш, юрганът не е на мястото. Ако туриш юргана и кревата на колата и отиваш да ореш, това не е на място. Юрганите са потребни за вечерно време. Тогава по-хубаво нещо няма. Като си в стаята си, че си в юргана, на място е тогава юргана, като искаш да спиш. Но след като се събудиш и да си в юргана, това не е на място. Сега, главната мисъл, каква остана? Иване, кажи ти. (Човек трябва да мисли право и да чувствува право. Да бъде добър проводник.) Не пресилвайте вашите мисли, не пресилвайте вашите чувства! Туй пазете! Мисълта си не пресилвайте! Никога не пресилвайте сърцето и ума си! Отче наш 7.25 ч.с. 3-та лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 26 октомври 1934г.,петък, Изгрев, София 69
ПОГРЕШКА И СПЪНКА Отче наш Чете се темата: "Отличителните черти на гръбначните животни.” За тема ще имате: “Разликата между птиците и рибите.” Може ли да намерите някаква подбудителна причина за създаването на гръбначните животни? Може ли човек да създаде нещо, което го няма в себе си? Представете си, че вас ви фотографират. Да кажем, след хиляди години имате такава картина, както сте седели тук фотографирани. Може да се зададе и тема: “Кои са били подбудителните причини, за да се фотографирате, да се съберете в една снимка.” Как бихте разбирали темата? Съвсем други обстоятелства са били тогава. Вие сте забравили. Този път на гръбначните животни е вашият път, по който сте минали. Пътят на рибите е вашия път, по който някога сте минали. Като същество в природата вие сте забравили пътя, по който сте минали. Трябва да се докаже. Доказателството е ваше съществуване. Ако вие не съществувахте и тези форми нямаше да съществуват. Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашия минал живот. Животът е написана история, която вие сте писали някога. Сега се чудите на онова, което сте писали. Не може да си го обясните. “Който сам пише, сам не може да го чете”, казват турците. Тогава вие задавате въпроса: “Защо Господ създаде света така?” -Това е една много неопределена идея, макар че то е вашият път. Някой може да зададе въпроса: “Какво му трябва на Господа да се занимава с такива работи, да прави глисти.” Или: “Какво му трябва на Господа да прави риби, за какво ли ще му трябват те?” Или: “Защо му са на Господа да прави тия коне, волове, четвороноги?” Някой би задал този 70
въпрос. Даването на дрехите се оправдава с живота на човека. Бащата създава дрехите на сина, той прави дрехите по единствената причина заради сина. Ако попитате: “Защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца. Всичките животни, това са костюмите, които са останали като изложение. В животните вие проучвате вашите минали костюми. Кое ги е задържало? Или аз ще ви попитам другояче: каква нужда имате от старите навици? Можете ли да ми посочите един стар навик, от който нямате нужда, а го проявявате? Ще ви приведа един пример, един стар навик. Знаете какво е казал Христос: “Ако те ударят от едната страна, обърни и другата!” Вярно ли е? -Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва. Първият пак му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: “Защо риташ?” Защото няма закон писан за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник. Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратния процес на дихармата. Туй, което няма закон, ще се провери. Имате тия неволни движения. Пуснете един кон, ще ритне или имате една такава пружина, Л Л която се крепи при известни условия. Тя [ \\ непременно ще направи реакция и ще заеме своето първоначално положение. Сега може да ви се даде такава тема: “Ползата от изучаването на миналото.” Каква полза има да се изучава миналото? Миналото е това, което е станало. Има две положения в миналото: някои неща са станали добре, някои неща не са станали добре. Настоящето е, което става сега, което може добре да стане и може зле да стане. Бъдещето е, което не е станало, а може да стане и може да не стане. Думата “става” е малко двусмислена. Тя има едно значение: “сбъдва се” и друго: “изпълва се”, има и трето значение: “става”, например от стола. Може да допуснем от научно гледище да се обясни един сложен въпрос човешкото развитие е един сложен въпрос, както появяването на всички животни, 71
които съществуват. Не е лесно всичко да се обясни. Да допуснем, че имате една точка, това е само за обяснение. Тази точка в органическия свят я наричат клетка. Найпърво ние имаме външната форма. Трябва да знаем какви са вътрешните стремежи. В геометрията възприемате тази точка като силов център, има известно напрежение, известен подтик. Тази точка се предполага, че може да се движи по една посока. Нещо тук не е ясно. Знаете, А В че правата линия е най-късото разстояние между две точки. Имаме АВ права линия. Пита се: защо се проявява правата линия? То е необходимост. То е една нед С обходимост за излизане на тази силова линия от една посока и да тръгне в друга посока. Добре, щом А дойде в В, тя назад не може да се върне. Тя ще влезе в друга посока точно перпендикулярно на себе си. Тя ще дойде в точката С, назад не може да се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, вземе друго положение, дойде в точката Д. Щом дойде в Д, вземе перпендикулярно положение. Следователно, имате четвърто движение, образува се цял квадрат. Правата линия е движение на точката А към В, от В към С от С към Д и от Д към А и се образува квадратът. И тогава, при първата възможност АВ е пътят, който става граница на квадрата. Ние може да кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени и образуват квадрата. Но тази точка не се спира там. След като обиколи този квадрат, тя не може да се върне. Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече да се върне пак в този път. Следователно, тя пак ще вземе едно перпендикулярно движение, ще образува едно тяло, ще образува три измерения. Перспективно как ще покажете, че се движи в перпендикулярна посока? Накъде ще се движи? Туй, което вие виждате, тези животни, тия форми не са нищо друго, а материалите, които влизат в самия градеж. Човекът е сбор. Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята. Животните, които същес72
твуват вън от човека, това е човекът разложен на своите части. Всичките животни са частите на човека, изложени в природата. Туй, което виждате, това е човекът разложен на своите части. Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм. Всичките неорганически форми това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека. Разбира се ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния. Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество. Цялото човечество не е на земята. Аз говоря за човечеството, което населява не само земята, но и човечеството, което населява и другите светове. То е нещо велико. Понякой път ние се чудим, защо е създаден един червей. Не може без него, той е материал. Някоя малка бубулечица, някое насекомо или птица, това са материали, които са били необходими, понеже постоянно става градеж на по-възвишени форми. Аз ви привеждам този пример, за да обясня някаква философия, но човек не трябва да презира тия малки форми. Ако рече да ритне някоя малка форма, той рита себе си. Няма какво да рита. Понякой път съм виждал котката хване опашката си, пък като не знае, че е нейна, мисли я за някой външен предмет, стисне я. Като стисне, измяука. Като стисне няколко пъти, тя разбира, че има някаква връзка. Като стисне, заболи я. Вие сте забравили, не разбирате защо природата е създала така, понякой път не можете да си представите какво отношение имате с нея. Срещнете някой човек, казвате: “Мен не ме интересува.” Но вие не разбирате въпроса. Всеки човек за вас е още по-важен. Всичко е важно. За който разбира всичко е важно. Само че вие, като се срещнете, като се съберете, трябва да разбирате вашите отношения. Запример в музиката може да имате “до”, може да имате “ре” или “ми” и т.н. Ако имате “до” цяла нота, това са отношения, пътища с I епени. Какво показва “до”-то в дадения случай? Кой е найниския тон в музиката? Как го наричате? Който има 32 или 16 трептения? -Музикален тон, основен тон аз наричам то1и, който не може ни по-горе, ни по-долу. Той е основен тон. 73
Този основен тон създава всичките тонове. Той е особен тон в музиката. Философски аз разбирам, той е като семе. Като го посееш, той ражда дървото. Развива се музиката. Под основния тон разбирам тон, който съдържа всичките тонове в себе си. Нали имате в природата такива примери? Вземете дъгата от колко цвята е тя? Седем цвята. Във физиката казват, че ако ги съберете тези седем цвята, всичките образуват белия цвят. Значи, белият цвят е създаден от тия цветове. Значи, туй, което ние наричаме бяло, съдържа в себе си другите цветове. Белият цвят е основен цвят на червения, портокаления и т.н. Ако речете да разсъждавате, ще стане като един английски философ, мисля се нарича д-р Браун, в Бостонския университет. Държи той лекция на студентите, говори за човека, разграничава го, че се обърква най-после. Той вече не може да разбере, каква е разликата между студентите и него. Казва: “Аз сам се обърках. Аз Браун ли съм или не съм Браун? Обърках се, ще ме извините, ще прекратя лекцията. Този въпрос, както съм го развил, стана едно объркване, не мога да обясня.” Понякой път и вие може да се объркате. Объркате се, изгубите своята мисъл. Изгубите онази мисъл, онези отношения, които съществуват, намерите се на тъмно. Умът ви не работи, има едно ужасно объркване. Психологически вие трябва да изучавате този закон. Често губите връзка, понякой път не може да се познаете. Запример, аз съм слушал много пъти, някой кротък човек или някое малко дете, говори кротко, но като се разгневи, казва: “Ще те убия!” И другото казва: “Ще те убия.” Може да го убие. Но в дадения случай туй дете не може да направи това. Откъде иде това понятие, та то тропне с крак? След малко го прегърне и казва: “Аз само исках да те сплаша.” Сега, ще ви запитам: Може ли яйцето само себе си да счупи? Не, друг може да го счупи, но то само никога не се чупи. Може ли яйцето да е виновно, че е счупено? У човека има една погрешка, която не е негова. Туй е оправданието на човека. Има само едно оправдание. Има една погрешка, 74
която става, но която не е негова. Туй, което става в него, той го предава. Но философията е: защо става тази погрешка? Ако яйцето само по себе си не може да се счупи, има друг, който ще го счупи. Възможността, че може да се счупи, е погрешката. Ако вие посеете семето в земята, то ще изникне. Следователно изникването не е нищо друго, освен една възможност да се направи една погрешка. В тази погрешка има растене. Следователно защо трябва да правиш погрешки? -За да растеш. Така е, ако искаш философски да разсъждаваш. Някой казва: “Аз направих една погрешка.” Ти си се преместил от А в В. Ще благодариш на тази погрешка. Направиш втора погрешка, преместиш се от В в С. Направиш трета погрешка, преместиш се от С в Д. Направиш четвърта погрешка, преместиш се от Д в друга посока. Погрешката, това е път, по който трябва да вървиш. Има една погрешка, за която човек не е отговорен. Благодарете, че е така. Защото, ако тази погрешка я нямаше в човека, нямаше да има и растене. (Как трябва да гледаме на спънките7) -Спънките са резултат от черупките на счупеното яйце. Погрешката е в счупването на яйцето, а спънката е в черупката на счупеното яйце, от невнимание, ти ще се спънеш. Туй, което засега ви смущава, то е една хубава идея. Тя е съществувала, посветените са я знаели. Вас ви смущава, че имате една погрешка, питате: “Защо тя съществува?” Вие не сте отговорни за нея. Направиш една погрешка и бързаш да кажеш: “Аз не съм виновен.” Не си виновен, а те съдят за нея. И в туй съдене има растеж. Тя е само една погрешка, не две. И тя е обоснована на това, че яйцето само не може да се счупи. Вие искате да знаете коя е погрешката. Погрешката, в която растете. Погрешката, в която вие не растете, е спънка. Що е една спънка? Туй, което спъва растенето, то е спънка. Духовно не се спъвайте. Спъването е от вас. Спънката е от вас, погрешката е от другите. Всяка спънка е ваша, основната погрешка не е ваша. Сега аз ви давам тази максима, за да може да турите равновесие. Много пъти вие се намирате в затруднено положение, казвате: “Защо стана така, не можеше ли другояче?” -Не може. Има неща, ко75
ито трябва да станат, защото ако не станат, лошо ще бъде. Ако стане, ще бъде погрешка, ако не стане ще бъде лошо. Ако стане тази погрешка, ще има растене, ако не стане, ще има спъване. Злото в света аз обяснявам така: то е процес на гниене, дето нещата не стават. Доброто е процес на растене, дето нещата стават. Правете разлика сега. Злото е процес, дето погрешка не става, а става гниене. Доброто е процес, дето погрешка става, но растене има, няма гниене. Тъй щото, онази максима се явява между две противоречия. Малкото противоречие е за предпочитане. Погрешката е за предпочитане пред гниенето. Доброто е за предпочитане пред злото, защото в злото няма растене, има гниене. Когато ние разглеждаме злото, то се оправдава дотолкова, доколкото то дава материал за доброто, за растене в доброто. Тогава злото е на място. Когато казваме, че злото е на място, то е, когато злото дава материал на доброто в процеса на растенето, на съграждането. Тогава казваме, че злото е на място. Значи злото може да се превърне в добро. Доброто може да се гради от тия гниещи материали и се образуват всичките спънки в живота. Да излезеш от едно безизходно положение, то е наука, да използваш процеса, в който има растене. Процесът, в който растенето е спряло, от него трябва да се пазите. Трябва да се пазите да не спре вашето растене. Има една философия, която като разбере човек, му става неприятно. Тя е философията на падение. Като ядеш една храна, която е подходяща, след като я ядеш, усещаш едно удоволствие. Във вкуса усещаш вътрешно подновяване. Казвате: “Много хубаво ядене!” Щом като ядеш и яденето не е на място, съжаляваш, че си ял. Ако яденето е хубаво, тази философия е разбрана. Ако яденето не е хубаво, философията не е разбрана. Има една философия в живота разбрана, пък има една философия неразбрана. Представете си сега следното положение, че на тази височина един петел се покачва и пее. Другият е под него. Неговият глас се чува надалеч. Този, който е долу, неговият глас не се чува. Каква е разликата между тия два петли? По какво се различават? 76
Всеки, който се качи на високо място, неговият глас се чува. Питам сега, кое е по-важно: почвата или семето? Семето ли е създадено за почвата или почвата за семето? (Почвата за семето.) Вие ли сте създадени за света или светът е създаден за вас? Този свят да грешите ли е създаден или да правите добро? Трябва да се разреши въпроса, научно трябва да се гледа. Защото, ако светът е създаден заради вас, туй е едно условие, в което ние може да растем. Тогава другото положение: да грешим ли в света или да правим добро. Две положения има: или ще грешиш, или ще правиш добро. Кое трябва да се направи по-напред, погрешкатали? След като се направи погрешката, престъплението ще дойде. Черупката, която остана, на нея ще се спъне някой, ще си пукне главата, ще те хванат, ще хванат яйцето, което не е направило погрешка. Ще кажеш: “Защо останаха тия спънки? На този човек му се пукна главата. На мен през ум не ми идва да пукна главата. Пукна му се главата, блъсна се. Мен ме блъсна някой. Здрав бях едно време, а сега, както виждате, съм разделен на две части.” Добре, защо светът е създаден? Светът е създаден, за да грешим. Светът е създаден, за да направим само една погрешка, не много. Другото е развиване на погрешката. Ще забележите в този психологичен процес има най-първо усилване. Разгневите се, усилва се гневът, махате ръце, казвате: “Аз ще направя това, аз ще направя онова.” Вече дойдете до върха. Най-после стане една смяна, помислите, помислите, после започвате да слизате надолу, все по-надолу. Казвате: “Хайде да се примиря с този човек.” Значи, процесът започва. Като слезеш от същия уровен, пак ще придобиеш същото състояние. Имаш едно възходяще състояние, после като една пружина, дойдеш в първоначалното положение, дойдеш до естествения развой на нещата. И в доброто е така. И доброто върви по същия закон. Ти вървиш по пътя на доброто, качваш се, все по-нагоре се качваш и кажеш: “Аз ли ще оправя света?” Така ти слизаш пак. Може да растеш и в доброто, може да мислиш, дойдеш до върха, след туй идва обратният процес. След туй кажеш: “Друго да направя.” 77
По какво се отличава доброто? Не мислете, че вие, като се качите на върха, като този петел, тогава ще направите добро. Доброто трябва да го направите в основата. Погрешка е то. В самата погрешка е спънката. Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева, да ти я превърже. Този лекар се е молил отдавна, друг да те бие, за да направиш едно добро. Защото ако главата ти не беше пукната, този лекар нямаше да видиш, добро нямаше да направиш. Дойде някой при една спънка, от която си блъска главата, пука си главата. Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти е превързал главата, ще направиш добро без да знаеш. Пък и той е направил добро без да иска. Защото, ако той имаше нужда, щеше да каже: “Аз ли ще се занимавам с неговата глава да я превързвам?” Но, понеже има нужда, ще ти превърже главата. После ще каже: “Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева.” Та казвам сега: Трябва едно пресяване. Житото се отвява и пресява. Трябва да се отвеят нещата и да се пресеят, да се турят в житницата чисти неща. Имате една чудесна философия. Понякой път в музиката има пение. Някой не може да вземе верен тон, или “фа”, или “ми” не може да вземе вярно. Много мъчно е да направиш едно различие между “си” в първата гама и “си” във втората гама или “ла” в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, в осмата, деветата, десетата, единадесетата, дванадесетата. В музиката се показва колко нашето съзнание е ограничено. Някои от вас искате много работи да свършите. Вижте какво е разстоянието от едното “си” до другото “си”. Такава е работата, която може да свършите. Не се самозаблуждавайте, че от големите работи, които може да свършите, другояче трябва да разгледате. Една работа колко хиляди години може да преживее? Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя. Това е една работа, която служи за благото на човека. Ние говорим, това са забавления. Някой казва: “Аз искам да направя нещо.” Тогава, когато някой от вас се намира при 78
голяма мъчнотия, гледайте колко октави може да вземете. Ясно ще вземате тоновете. Не само ясно, но мек да е тонът. Някой път някои вземат верно, но много кресливо. За всеки един креслив тон, има спънка. Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват. Че ти ако не можеш да вземеш основния тон, какъв певец си? Щом можеш да вземеш основния тон, това е най-хубавото състояние, което в живота си имал. Най-хубавото, което в живота си имал, то е основния тон “до”. Аз го наричам основния тон. Най-хубавото състояние, което някога си преживял, което не излиза из ума ти, него сънуваш, ставаш с него и в младини, и в старини, и в един живот, и в друг живот все за него мислиш, то е основния тон, то е музикален тон. Понякой път ние говорим за живота, но животът е свързан с малките работи, хубавите работи, за които човек почита нещо хубаво, което мъчно може да се опита. Сега едно е приятно: направената погрешка да ви не смущава. В живота вие ще се пазите от спънки. Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро. Основната причина. Първият човек направи една погрешка. Защо я направи? За да има растеж. Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват. Там е работата. Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които среща. Човек пита: “Това защо е, онова защо е, другояче не може ли?” Ако сега ви попитам: каква буква искате да ви напиша, ако попитам всинца, каква буква искате да ви напиша, колко мнения може да има? Може да има толкоз много мнения и ге ще се различават. В български език може да има толкоз мнения, колкото букви има в българската азбука. Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души. Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат. Според вас, коя буква е най-важна в български език? (-А.) Защо? Че евреите нямат А. На евреите всичките им букви са съгласни. Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни. “Алеф” от тях не е гласна. Евреите без гласни букви могат, българите имат гласни. А, О, И, Е, X 79
Ю, Я, Ъ. Кои букви са по-важни: гласните или съгласните? На български език ще кажете: Иванъ. Имате три гласни и две съгласни. В еврейски имате четири съгласни. Гласните у тях се подразбират. Това са второстепенни работи дреболии, мода в писмената реч. Вие имате името Иванъ на български, на френски Жан, на английски Джон, на турски как е? Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва да имате предвид. Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, има един път, който не е правилен. И в мисленето хората имат толкова дефекти, както в ходенето. Някои хора не могат да ходят правилно. Ако някой човек, който ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали? -Има дефекти в човешката мисъл, в човешките чувства, какво бихте казали? -Всяка една мисъл не върви в \\ една правилна посока. Хиляди години тази човешка I мисъл вървяла по известна посока, та е огънала чо/ вешкия нос. Човешкият нос е добил тази форма: [виж рис. ] Преди хиляди години носът е бил изпъкнал. Какво движение е оказала човешката мисъл върху човешкия нос? Има закони, по които може да се чете човешката история на човешкото лице, в различните епохи в какво направление е вървяла тази мисъл. Това е един начин на изследване. Ако една ваша мисъл не е права, тя един ден ще окаже влияние върху окръжаващата среда. Във вашия живот вие сами може да се спънете. Запример, в мнозина от вас има неестествено любопитство. Говорят двама души, вие идете, дадете ухо. Какво ще чуете? Когато двама души се разговарят, каква тайна може да има? Абсолютно никаква тайна няма. Те са толкова обикновени работи, че трябва да ги знаете. Ако двама души се разговарят, каква мисъл може да има, която не е била. Аз ще ви дам сто лева, ако може да кажете нещо, което да е тайна. Аз ще ви дам двеста лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна, което да не е било. Казват: “Нашата тайна!” Всеки я знае. Казва: “Ще ти кажа нещо: Много те обичам!” Че каква тайна има в това? -Няма никаква тайна. Имаше един наш 80
приятел Граблашев, който държал сказка и един господин му казва: “Ще ви кажа една тайна.” Отива до ухото му и му казва: “Страшен вагабонтин си!” Няма скрити работи, няма тайни работи. Като няма скрити работи и ги знаете, защо, като минавате, пак давате ухо? Един извор от високо извира и кряска, друг извор от ниско извира, почти никакъв шум не прави. Каква е разликата между този, който кряска и този, който никакъв шум не вдига? Вие при кой извор бихте отишли, при този, който вдига шум или при онзи тихия? Туй, което в тайно се казва, то е тихия извор. Реката, която вдига шум, ни плаши. До тихата река се приближаваме повече. Кое е основното нещо, което ще остане и което може да приложите? Ще кажете: “Трябва да се правят погрешки.” Има една погрешка, за която човек не е отговорен. Това е тайната. Единственото нещо, което не знаем, че тази погрешка е направена и не знаем, тя ни интересува. Сега може да има много преводи. Ще кажем, че това е погрешката. Има една погрешка във вас, за която вие не сте виноват. Защо вие направихте тази погрешка? Вие нямате предвид погрешката, самата погрешка е скрита, това са последствията. Да кажем, кармически нещо се случи, но може тази погрешка да е станала преди хиляди години, сега имаме резултата. Това не е философия. Някой казва: “Няма погрешка.” Вие имате резултати, погрешката е станала преди хиляда години, сега имате резултата. Вие наричате спънка, дето постъпката е направена, но погрешката не е направена сега, тя е станала в далечното минало. Благодарение на тази погрешка, вие сте човек, вие сте дошли до това положение. Тази погрешка ви е подигнала. Ако тази погрешка не беше се случила, вие нямаше да съществувате. Самото ваше появяване в света се дължи на тази погрешка. Ако не беше направена тази погрешка, нямаше ли да бъде по-добре? -Не. Ако ви дам едно златно яйце, което да не се счупи и ви дам едно яйце, кокоше, кое яйце е за предпочитане, кокошето или златното? Кокошето. Кокошето яйце може да го изядете, да ви ползува нещо. Защо хората обичат повече злат81
ното яйце. Помнете едно нещо: Всички купени яйца се развалят. Най-хубавите яйца никога не се купуват. Всяко яйце, което веднъж е купено, то се разваля. Запример вие се страхувате от вашата погрешка. Баща ви, ако не беше направил хиляди престъпления, вие не щяхте да бъдете живи. Бащата, който изял хиляди кокошки, прасенца, агънца и дядо ти и прадядо ти направил хиляди престъпления, за да дойдете вие да живеете. Вие сте причина за всички престъпления. Това е за разсъждение само. На половина е вярно. Привидно така се обяснява. Аз поставям въпроса така. Ако човек е създал хиляда монети, отлял ги е, има ли право да ги похарчи? Има право. Туй, което е създал, може да го харчи. Нарисува една картина, втора, трета, четвърта, пета, десета, има ли право да ги продава? Има право. Какво престъпление има, че ги продава? Тази картина, която си продал, няма да плачеш за нея. Сега де е престъплението? Кой човек е направил престъпление? Престъпление е, когато не правиш погрешки. Че ти, ако не направиш погрешка, ще направиш престъпление. Ако извадиш от касата пари и ти олекне, това е погрешка. Някой казва: “Баща ми направи голяма погрешка, раздаде парите на хората, пък на нас не ни остави.” Ако остави парите за синовете, хората ще кажат: “На нас не остави, остави всичко на синовете си.” Така и едните те обвиняват, и другите те обвиняват. Де е правото? Ако направиш добро на ближните, съдят те синовете; ако направиш добро на обществото, съдят те синовете. Де е вината? Какво трябва да прави бащата? Правите ли погрешки, ще се избавите. Трябва да прави човек погрешки в света на две страни. Половината ще раздаде за ближните, половината за синовете, а за него нищо. Ако остави за себе си, ще направи една погрешка. Сто лева за сина, сто лева за ближните и сто за себе си. Хората не знаят как да правят погрешки. Да направиш една погрешка, но в която има растене. Да ви дам един пример от една погрешка. Седи едно момче, дебне, иска да открадне нещо, да вземе нещо. Иде един, удря му една плесница. Това е погрешка на място. Защото след няколко мину82
ти там става експлозия, туй дете щеше да бъде убито. Онзи удря плесницата на място, казва: “Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента”. Удря му плесница. Някой ще каже: “Защо му удари плесница?” Тази плесница е на място. Всички страдания в живота не са нищо друго, освен плесници. Ти седиш, захласнал си се някъде, някоя кола ще мине, ще те прегази дойде някоя плесница. Ти, като не разбираш, смущаваш се. След време ще кажеш: “Тази плесница беше на място”. Но и побутването е пак погрешка. Ако ти си една царска дъщеря с копринена рокля, като те побутнат, оставят едно леке, не е ли това една погрешка? Но може би, това малко леке на дрехата да спасява един живот. Дали погрешката е голяма или малка е безразлично. Всяко нещо, което може да привлече нашето внимание в даден случай, може да е погрешка, може да е спънка. Някой човек ни е обидил или направил нещо не както трябва, ти ще обсъдиш въпроса, погрешка ли е това или спънка. Ако е спънка, ще я отмахнеш, ти си се отклонил от този път, ако е погрешка, ще благодариш. Аз не говоря за спънките. Всяка погрешка е процес на растене. Аз ви говоря на един разбран език, понеже вие все питате: “Защо са погрешките в света?” Говорим на един разбран език. Ние не може да разберем света без погрешки. Как ще си представите един свят безпогрешен? Как ще си представите един свят без форми? Той е непонятен за вас. Светът на формите е свят на погрешки. Защото във всяка форма има една погрешка. Всяка форма има възможност да се измени. Постоянно човек се мени. Мениш ли постоянно характера си това е погрешка. Дойде един човек в къщата ти, ти си доволен от него. След няколко дни не си доволен. Видиш някой богат човек, привличаш се от него, там е твоята погрешка. Видиш някой сиромах, искаш да се махне от тебе, това е погрешка в твоето съзнание. Ти не разбираш закона на растенето. Богатият те привлича, това е една погрешка; сиромахът те отблъсква, това е една погрешка. Богатият ще те повдигне, но и сиромахът ще те повдигне. Ти в единия и в другия случай растеш. Защото в единия случай 83
се пазиш от сиромашията, в другия случай се привличаш от богатството. Богатият привлича, сиромахът отблъсква. Този, който те привлича и този, който те отблъсква и двамата мислят добре. Ти може да се спънеш в сиромашията, може да се спънеш и в богатството. Това е друг въпрос. Или може да не си доволен от някого. Това е спънка. Трябва да разбереш защо не си доволен. Казваш: “Аз не обичам този човек.” Това е една спънка. Трябва да се обясни философски защо не го обичаш. Да определиш спънката. Тогава може да се образува естествено разумно отношение между вас. Сега понеже вие туряте спънката за погрешка, в това е психологически всичката спънка. Спънката е станала, защото не може човек да прогресира. За пример, вие искате да бъдете добри. Но другояче трябва да поставите въпроса. Искате да бъдете добри, но и без това сте добри. Искате да бъдете добри, за да се поправите някому. Вие мислите за някой човек, мислите за някой господар, за майка, за баща, искате да се поправите на баща си, на майка си, да бъдете добри. За баща ви, който ви е родил, сега ли ще станете добри? Вие носите доброто в себе си. Ако мислите така, то е една спънка. Щом искате да се нравите на баща ви, това е една спънка. Ако искате да изпълните волята на баща си, това е една погрешка. Защото, щом изпълните волята на баща си, вие се ограничавате. Това е погрешка, но в тази погрешка ще израснете и ще влезете в положението на баща си. Той казва: “Вземи колата, иди на нивата да работиш!” А вие искате да идете на театър, на забавление. Трябва да впрегнете воловете, целия ден на нивата да работите и там ще научите толкова много. Като отидете на другото място, ще се разочаровате, там ще видите толкова хора, хубаво облечени, по-хубаво от вас, ще видите по-учени от вас, по-силни, вие ще бъдете десетото колело. На нивата ще заповядвате на воловете, на ралото, ще сеете добро семе на земята. Като ви накара баща ви да идете на нивата, погрешка е, но погрешка, която спомага за вашето растене. Другото, което вие искате, ще ви спъне. Сега поясно ли е? Малко по-ясно. 84
Туй, което освобождава човека от окръжающата среда, това са спънките. Погрешките са едно благо, а спънките? Трябва да правите едно различие. Аз турям грехът като една спънка. Според мен, доброто е една погрешка. Следователно, от погрешките произтича доброто. От спънките излиза злото. Тази мисъл не я приемайте на доверие, разгледайте я. От това, което запомните, направете едно разсъждение, второ, трето, сравнете с живота, докато тя ви легне, да може да работите с нея. Тя е като един инструмент. Вие трябва да правите опити да свирите, да пишете докато дойдат условията. Другояче, колкото и да е хубав един инструмент, ако не свирите, каква полза? Колкото и да е хубаво перото, с което не може да пишете, безпредметно е това перо. Инструментът, с който можеш да свириш, ето една идея, която разбираш и която можеш да приложиш в живота си, там е целта. Сама по себе си идеята е цел, но ти не може да се ползваш от нея. Та по този начин ще имате по-малко страдания, по-малко неразбрани страдания. А когато аз говоря за страданията, те трябва да се осмислят, да знаем защо страдаме от погрешки ли страдаме или от спънки. При всяко страдание има ли растеж в живота или не. Това е важното. Някои казват тъй: “От мене нищо няма да стане.” Казвам: Този човек се спъна. Казва някой: “Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките.” Този човек прави погрешки, той расте. Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте. Човек който расте, той е на правата посока. Друг казва: “Не може от тебе нищо да стане.” Ти се спъваш. Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане. Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас. А щом се спъвате, погрешки правите по възможност по-малко, вие се спъвате. По възможност с по-малко спъване! Погрешката е една необходимост в живота. Ядеш, това е една погрешка. Спиш, това е една погрешка. Ставаш, това е една погрешка. Работиш, това е една погрешка. Мислиш, това е една погрешка. Обичаш, това е една погрешка. Мразиш, това е една погрешка. 85
Риташ, това е една погрешка. Разни погрешки има. Това са резултати. Спиш, погрешка е. Учител ставаш, погрешка е. Ставаш чиновник, погрешка е. Отиваш да пееш, погрешка е. Не искаш да пееш, спънал си се. Не искаш да спиш, спънал си се. В погрешките има растеж. Това е хубавото в природата. Погрешките са от природата, спънките са от нас. Погрешката е от природата една необходимост. Тя тика към една погрешка, за да растеш. Спънката е от нас. Всичко седи в изправянето на спънките. Погрешката сама по себе си ще се изправи. Ние искаме да изправим погрешките. Погрешката е непоправима, а спънката е поправима. Затуй възпитанието седи в изправянето на спънките. Защото погрешката е от природата, неизбежна е. Погрешката от природата ще дойде, спънката иде от тебе. Погрешката е един неизбежен процес на растене. Туй, което е от тебе, може да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: “Божия работа е.” Ние сега говорим за нас. Това е за наше добро. Спънката, тя е наша. Спънката трябва да се поправи. Човек сам се спъва от своето немислене. Човек, като мисли криво, се спъва. От недоволството, от кривото разбиране, хиляди неща има, от които човек може да се спъне. Следователно радвайте се, когато природата ви е турила в пътя на погрешките. Пазете се, когато влезете в пътя на спънките. Тия положения ще ги проверите, ще намерите, че са верни. Кажете сега тази лекция погрешка ли е или е спънка? Погрешка е, че ви говорих два часа. Аз съзнавам, че е погрешка, понеже много време отне. Два часа да говориш за една погрешка е много, но тя не е спънка. Сега не желая да се спънете, защото някои от вас може да се спънат. Ако се спънете, да се поправите. Това, което ви говорих днес, няма да го разправяте до десет дни. Ще го проверите, да не би да направите една спънка. Като ви питат, ще кажете: “Каза ни десет дни да мълчим”. Ако говорите, след като излезете от тук, ще направите една спънка и вие ще се спънете и другите ще спънете. 86
Ако мълчите, ще направите една погрешка. Искам десет деня да мълчите. По-добре да направите една погрешка, отколкото да говорите и да направите една спънка. Само светлият път на Мъдростта води към Истината! 12-та лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 4 януари 1935 г., Изгрев, София 87
ДВАТА УНИВЕРСИТЕТА Съживяване на царския син Отче наш Пишете на тема: “Отношението между целите и дробните числа.” Имате два процеса: изваждане и деление. Каква е разликата между изваждането и делението? Има една съществена разлика между тях. Делението е съкратен процес. Ако извадим 2 от 2, колко остават? (-Нула.) Но ако делите 2 на 2, колко имате? (-Единица.) Защо? По вид някои процеси са много прости. Запример, може да дойде някой и да ви доказва, че 1=2 или че 2=1. На вас ви се вижда смешно това, но има една област на живота, дето 2=1 и 1=2. Само при известни условия не винаги, в известни области. (Учителят нарисува на черната дъска следния чертеж:) Какво има на дъската? Едно лице. Във философията вие можете да употребите израза “права линия”, но какви свойства имат правите линии? И какви свойства имат кривите линии вдлъбнати и изпъкнали? Какви свойства имат вдлъбнатите и изпъкналите линии? (Когато се изразява психично състояние х—- горната линия, изпъкналата, изразява напх___ ' режение, а долната отпускане.) Нали хората имат два клепача: долен и горен? Някой път ви се вижда, че някоя линия е права. Всъщност, в природата има ли прави линии? Само между две точки можете да теглите една права линия. Права линия има само между две точки. Щом има повече от две точки, тя вече не е права линия. Правата линия е един процес. Процес на какво е правата линия? На точката, нали? 88
Точката сама по себе си не заема никакво пространство. Заема ли тя в математиката някакво пространство? (-Теоретически не заема.) А пък при това, тя се проявява и образува една линия и с това заема една малка част от пространството. Правата линия няма свойствата на плоскостта, не е плоскост, но тая права линия, като се движи в известно направление перпендикулярно на себе си, образува плоскостта, образува нещо, което не е в правата линия? Самата плоскост има друго едно свойство. Тя има [няма] дебелина, но ако тя се движи в посока перпендикулярна на нея, образува дебелината. Често вие питате: “Как е възможно добрият човек да греши?” или “Как е възможно лошият човек да прави добро?” Защото и едното и другото е възможно. Добрият може да греши и грешният може да прави добро. Каква научна основа ще турите на това? При какви условия добрият човек може да греши? И при какви условия лошият човек може да прави добро? Сега не мислете, че всякога въпросите трябва да се разрешат. Запример вземете от гледището на хората: Имат плод на дървото. Тоя плод седи 10-15-20 дни, 4 месеца и той е вече склонен към гниене. Представете си, че тоя плод е едно благо, едно добро. Тоя плод има възможност да изгуби това добро. Когато плодът гние, какво губи? Когато тялото умре, какво губи? Живота! И тогаз тялото е вече подложено на разлагане. Нищо не умира в природата, но общата форма се разпада. Гниенето не е нищо друго освен анархия: всички тия части вдигат шум, казват: “Дайте ми моето!” И си заминават. И тая миризма не е нищо друго освен сражение, в което всеки си взема своето и си заминава. Но нищо не се губи. Щом ставате лош, нещо у вас е умряло. Значи, слугите си делят своето. Щом вие сте станали добър, във вас нещо ново се е родило. Това са новите разсъждения. Станал си лош: умряло е нещо в тебе. Станал си добър: родило се е нещо в тебе, направил си нещо добро. Та доброто, у когото и да е от вас, вие не можете да го направите, ако нещо не се роди. И не можете да направите престъпление, ако нещо 89
във вас не е умряло. Трябва да умре нещо във вас, за да направите престъпление. Следователно престъплението е резултат на нещо, което е умряло и доброто е резултат на нещо, което се е родило във вас. Тогаз от ваше гледище, злото може ли да се ражда? Как мислите? Ако сте поет, как бихте изразили това в поетична форма? Може ли злото да се роди? {-Не, аз мисля, че то е резултат на неправилно отношение към живота.) Често казват, че лошите хора успявали. Лошите хора могат ли да успяват? Лошият човек може ли да успее? Или казват, че лошият човек забогатява. Лошият човек може ли да забогатее? Това е привидно. Нека вземем българската гайда. След като сте одрали кожата на някоя овца или на някое малко агне, правите от нея една гайда. И като надуете това агне гайдата става толкоз голяма, колкото е било агнето, нали така? Може да сте одрали агнето така, че гайдата като се надуе, да бъде като агнето с глава и крака и да свири. Не е мъчна работа това. Но след това виждате, че това агне се изгубва. Той свие гайдата и я тури под мишница. Каква е разликата между първото агне и второто, когато агнето се надува и свива? Злото в света привидно прилича на една надута гайда. Злото в дадения случай само привидно произтича от реалността на доброто, привидно има формата на доброто, но има друго съдържание. Най-първо, тая гайда е пълна с въздух, който е нечист и който е турен в гайдата от гайдарджията. Но гайдарджията заблуждава хората и казва: “От това нечистото, което турих в гайдата, излиза нещо хубаво”. И хората забравят лошия въздух и казват: “Много хубаво свири”. Не можеш да свириш, докато не направиш едно престъпление. За да свириш, ти трябва да одереш най-първо кожата на едно агне и след това да туриш нечистия въздух в агнето и да го изкараш. Тия разсъждения са верни само при известни условия. Често всеки един от вас има някоя гайда. Сега другата страна на тая философия. Извършено е престъпление, щом е заклано агне, за да се вземе кожата му за гайда. Тая гайда може да се запази 1, 2, 3, 4 поколения. 90
Има ли човек право да одира кожата на едно агне? (-По принцип не трябва да одираме кожата на животните.) Ще ви дам друг въпрос: вие откъсвате една диня и одирате кожата й, изваждате съдържанието й и го изяждате. Имате ли право да одерете кожата на динята? (-Имаме право.) -Защо? (-Защото тя има много семки.) Защото и без да я одереш, кожата сама ще се одере, ще изгние. (-Оправдават се и месоядците така, че агнето така и така ще си умре.) Това е така, но месоядството трябва да се тури на друга почва. Ще умре агнето, но месоядците се тровят от месото му. Месната храна съдържа отрова. Можеш да ядеш, но ще се отровиш. Можеш да вземеш пари на заем, но ще станеш роб на условията. Лихварят може да ти даде найпърво с 1%, с 2%, 3% и дойде до 25%, 40%, 50%. Един българин взел на заем от един банкерин един лев и попитал: “Колко лихва да ти дам?” Онзи казал: “По една стотинка на седмица”, но той не му сметнал, че за една година, т.е. за 52 седмици това са 52 стотинки. Ако ги държиш тия пари една седмица, нищо, но щом ги държиш цяла година, тогаз стават скъпи. Сега тия процеси, тия неправди вие ги виждате в света. Умният човек един процес не го оставя на времето, той съкратява времето. Там дето лихвите са високи, всякога трябва да съкратиш времето. Трябва да ги вземеш само за един ден. Да кажем, че ти взема 100% лихва. Само за един ден ги вземи. На месец колко се пада? Да кажем, че ти взема 50% лихва. Вземаш 1000 лева. За година се пада лихва 500 лева. На един месец колко? (-41 лв.) На един ден колко? (Около 1,5 лева.) Ще съкратиш процеса за един ден. Всяка една мисъл в света или всяко едно желание е един процес, който действува в тебе. Има процеси, които не са зависими от вас, но има процеси, които са зависими от вас. С един процес с висока лихва какво трябва да правите? Изтълкувайте ми! Някой път вие се възмущавате от сиромашията. Имате ли право да се възмущавате? Някой път вие се радвате на богатството. Имате ли право да се радвате на богатството? Богатството и сиромашията това са два процеса. Богатст91
вото не е благо. Сиромашията и тя не е благо, но не е и нещастие. Аз разглеждам така: Сиромашията е един необходим процес. Ти никога не можеш да научиш какво нещо е търпението, ако не си бил сиромах. И никога не можеш да научиш трудолюбието, ако не си бил сиромах. Сиромашията е нещо, чрез което научаваш две неща, които са необходими в живота: търпение и трудолюбие. Щом ги научиш, тя си вдига парцалите. Това са две лекции, които ти преподава и после ти казва: “Няма какво да ти преподавам повече”. И си заминава. Тогаз богатството е процес, за да ти преподава и то две лекции: да бъдеш щедър и чист. Ти не можеш да научиш щедростта, ако не си богат. Трябва да има какво да дадеш. И чистотата не можеш да научиш, ако не си богат. Затова виждаме в живота, че богатите са чисти. Често измазват дома си и пр. Сиромаси хора има ли чисти? Всякога сиромахът, добрият сиромах, е търпелив и трудолюбив. Казвам тъй: Б : Т ТР С:Щ Ч Богатството се отнася към търпението и трудолюбието, както сиромашията се отнася към щедростта и чистотата. Ще обърнем процеса, богатият, който е търпелив и трудолюбив, е минал вече през сиромашията. Богатият, който е станал сиромах, иска да бъде щедър, но няма с какво и той се смущава. Когато ти почнеш да се смущаваш, че си сиромах, ти се смущаваш, понеже няма какво да харчиш вече. Ти си бил богат и си осиромашавал, понеже си изгубил търпението и трудолюбието. И всякога, когато човек изгуби търпението и трудолюбието, той осиромашава. Причината за осиромашаването е в това. Всеки човек може да осиромашее, когато изгуби търпението и трудолюбието, тогаз веднага сиромашията ще се яви. Придобиеш ли щедростта и чистотата и богатството ще дойде. Ще кажеш: “Как така!” Ако си щедър, сееш на нивата. Ако си скържав, трепериш, посееш само едно житно зърно и очакваш цяла нива. Тогаз какво ще добиеш? Ще сееш щедро! Ще хвърляш щедро на нивата! Онзи, който щедро сее, той всякога ще има. Вие често сте скържави и казвате: “Защо ще правя добро?” Ти сей, 92
нищо повече! Например, вие никога не сте се спирали при някои случаи: Един българин върви по нивата и бие вола. Спри се при него и му поговори, но така майсторски му поговори! Посей нещо! И как бихте говорили на тоя българин? Представи си, че има една премия, ако го убедиш. Как трябва да му говориш, от де трябва да започнеш, ако той бие воловете? Аз имам само един пример. Минавам веднъж по един път, гледам един кон. Каруцарят го натоварил много и налага коня. Повече го натоварил, не може да кара. Конят го погледне и иска да му каже: “Имам всичкото желание, но е тежък товарът.” Аз казвам: “Добър ден! Много породист кон имаш! Много хубав кон, много добра порода, помни този кон. Всичкото ти щастие зависи от него. Ако умре конят ти, и жена ти, и децата ти, всичко ще хвръкне. В тоя кон е щастието ти!” Отивам аз, поглеждам коня. Измени се състоянието на човека. Тоя българин гледа и казва: “Извинете, много ви благодаря. Аз съм много груб човек. Няма да бия коня си. Да ме прости Господ, каквото съм правил досега, повече няма да правя.” Казвам му истината. Аз виждам, че в тоя кон е щастието му и мога да му докажа това. Има ред поверия, направиш си къща и дойде ти една котка в новата къща. Ще прокопсаш! Тая котка щом дойде, радвай се. Ще тръгне всичко напред. Може да се мисли, че това е суеверие. Сега целта ми е тая. Вие младите, някой път мислите по старому. Младите сте богаташи. Всички млади сте богати, но сте кандидати за сиромашия. Ще остареете. Кандидати сте. Младостта това е богатство, а старостта е сиромашия, нищо повече. Защо остаряват хората? Младият остарява по единствената причина, че е изгубил своето търпение и трудолюбие. Ти като не си търпелив, като се тревожиш, като не можеш да пазиш самообладание, остаряваш. Ако човек е трудолюбив, работи и е търпелив, може да живее 200-300-500 години. Да има търпение. Но да не е стоическото търпение, а търпението на един адепт. Минаваш и виждаш, че някой човек онеправдава друг човек. Ти всякога можеш да помогнеш. Вървиш и да кажем, че някой налага 93
другиго с тояга. Ти питаш: “Каква погрешка е направил тоя?” “Хиляда лева има да ми дава. Една година ме лъже и не ми ги дава.” За хиляди лева го налага, една тояга, втора, трета и пр. Аз се спирам. Аз съм съдия в дадения случай. Нали мога да го освободя? Трябва да платя заради него! Сега другата философия: “Защо трябва да плати заради него”, казваш. Ако имаш пари, ти непременно трябва да разрешиш това! Ти ще кажеш:”Тая работа не е моя”. Да кажем, че в къщата ви е дошъл един паяк и си е направил паяжина. Ти слушаш, че някоя муха бръмчи, хванала се е в паяжината! Намеси се в тая работа! Вземи си бастуна и кажи на паяка: “Пусни мухата!” Нищо повече. Ако не с бастуна изпъди го навън, да си върви. Не допущай в стаята ти да стане престъпление, макар и с една муха. Да допуснем, че някой път вие спорите върху някой въпрос. Какъв език трябва да употребите? Младите и старите почти един и същ език употребяват. Казват: “Невежа! Тоя въпрос не го разбираш!” Онзи казва: “И ти си такъв невежа!” И двамата спорят! Какво значи “не-вежа”? Кой от вас е филолог? Невежа произлиза от думата “ веди”. Това значи: който знае. А с частичката “не” се получава обратното. Спорят двама души, дали на Слънцето има хора или не. Единият казва на другия, че на Слънцето няма хора, а другият казва, че има. Първият казва: “Ти си голям простак!” И му доказва това научно. -”Там не може да има живот. Там има 10-20 000 градуса топлина!” Питам, как учените хора са намерили, че на Слънцето има такава топлина? Ако едно оръдие хвърли граната и ако тая енергия, с която се движи гранатата, влезе в едно твърдо вещество, топлина от колко градуса ще се развие? Ще се развие голяма горещина. Но всякога топлината не е признак, по който да съдим за характера на първоначалната енергия. Топлината е вече един резултат на известна енергия, която е спряна превърната енергия е тя. Топлината е резултат на по-висока енергия, която се е превърнала. Гневът, например на какво се дължи във вас? Един ваш стремеж, една ваша мисъл действа в известно направ94
ление, щом й се тури препятствие, ще се превърне на гняв; ще получите чувство на раздразнение, злоба, желание да си отмъстите и т.н. Представете си, че вие двамата А и Б сте кандидати за богатство, нали? Но само един от вас може да стане богат, а другият не. Какво трябва да правите в дадения случай? Често някой път наблюдавам следното: хората се занимават с големи работи. Някой иска да управлява света. Желанието не е лошо, но на теб ти дадат някой голям кораб, модерен кораб от 50-60-70 тона. Ти, за да бъдеш капитан на тоя кораб, нали трябва да разбираш от корабоплаване? Трябва да имаш известни познания, за да управляваш. Знания трябва да имаш, за да управляваш! Някой път искаш да управляваш някой човек. Тоя човек е още по-голям кораб. Ти трябва да разбираш неговото вътрешно съдържание. Или искаш да влияеш. Не е лошо влиянието. Хората си взаимно влияят. Някои хора се плашат от влиянието. Няма човек, който да не се влияе. И ония хора, които минават за най-упорити, които казват, че не се влияят, те най-много се влияят. Всеки един човек си има една слаба страна. На захарта слабата страна коя е? Водата. Слабостта на децата къде е? В плодовете. Слабостта на котката къде е? (В мишката.) Един имал много възпитана котка. Той казвал, че тя е много възпитана. Научил я да носи една табла с кафе. Един му казал: “Да я видя твоята възпитана котка.” Котката носела една табла с кафе. Онзи изважда една мишка. Котката хвърлила таблата и отишла да гони мишката. Сега това е вярно, често пъти вие хвърляте вашите табли и проявявате естеството си. Защо има такова отношение между котката и мишката? Колкото и да се говори на един човек, който обича месото, можете да му повлияете в бъдеще, но желанието му да яде месо не можете да спрете. И според вас, по кой начин може да се спре човек от това да яде месо? Развалете храната му, нищо повече! Лесно може да го отучите да яде месо. Турете му много лютиво месо, турете му горчивина в месото, че да повърне. Втори път пак. Като повръща десетина пъти, той като види плодовете, ще стане вегетарианец. И 95
какво прави природата? Тя постъпва по същия начин. Например един богат човек постъпва несправедливо. Как ще го реформирате? Можете да му приказвате, че има закони, че природата, Господ казва така и така. Той не иска да знае. Вземете му всичкото богатство, направете го сиромах. Там е всичката философия! Вие искате да повдигнете някой човек. От сиромах да го направите богат. Кога трябва да направите човека богат? Щом видите, че този човек е търпелив и трудолюбив, върнете му богатството. Всеки търпелив и трудолюбив човек е заслужил богатството. И всеки човек, който не е щедър и чист, той си заслужава сиромашията. Вие искате да станете богат. Първото нещо, от де трябва да започне богатството? Богатството е един резултат на човешките чувства. То е резултат на човешкия ум. Ти не можеш да бъдеш богат, ако не си умен човек. Не само в обикновения смисъл. Най-първо, за да бъдеш богат, ти трябва да бъдеш наблюдателен. Да имаш способността да наблюдаваш. След това трябва да разбираш причините и последствията. За да бъдеш богат, ти трябва да бъдеш смел. Богатият човек, понеже е школувал в сиромашията, е търпелив и трудолюбив. За богатият човек казват, че става рано и работи. Всички тия работи той ги е научил при сиромашията. И после, закон има в природата: Тия хора, с които дружиш, такъв ставаш. Ако в тебе няма желание да дружиш с богатите, ти богат не можеш да станеш. Ако в тебе няма желание да дружиш с учените хора, ти учен не можеш да станеш. Ако в тебе няма желание да дружиш с музикантите, ти музикант не можеш да станеш. С каквито дружиш, такъв ставаш. Щом дружиш с музикантите, музикалното чувство в тебе има условие да се развие. Същия закон е и за другите области: ти добър не можеш да станеш, ако не дружиш с добрите хора. Доброто не го разбирайте повърхностно. Доброто това е един целокупен резултат. Има някои неща, които са резултат на миналото. Има някои неща, на които вие не сте господар. Има много идеи във вас, които са заложени, посята във вас от миналото. Вие трябва да бъдете много умни, за да знаете, как да се справи96
те. Ако ви поставят в един хипнотичен или магнетичен сън и ви вложат известна идея: да извършите нещо след 3-4 месеца вие може да сте много умен човек и като дойде това време, ще го извършите, ще се зароди у вас импулс да го извършите. Вие може да не сте пили никога вино и може да ви се внуши идеята да отидете да пиете вино. И вие ще имате това желание. Често у вас се заражда някое чуждо желание. Тая идея не е ваша, а чужда. И какви ще бъдат резултатите, вие не знаете, но казвате: “Аз имам такива и такива идеи.” Има много желания и идеи във вас и вие трябва да изучавате техния произход. Това е възпитание. Имате известно неразположение на духа. Изучете произхода му. Питате: “Защо светът е така направен?” Аз отговарям: защото не можеше да бъде направен другояче. Защо колата е с 4 колелета? Защото местността е такава. Защо е с две колелета? Защото местността е такава. Защо е без колелета? Защото местността е такава. Има места, дето колата върви с 4 колелета. Има места, дето колата върви с 2 колелета. Има места дето колата върви без колелета. Защо е така? Местността е такава. Това се отнася до вас, които искате да имате един съзнателен живот. Вие влизате в сегашния свят и казвате: “Как трябва да се живее? Най-първо, трябва да имате една ясна представа, какво нещо е човек. Вие сте един богат човек, искате да имате един касиер. Ако не познавате човека, ще намерите един слуга, у когото стяженолюбието е толкоз силно развито, че прибягва дори до кражба. Виждате, че е интелигентен, но след време виждате, че тоя слуга е станал господар, а господарят слуга. Сега това, което е потребно на всинца ви, е следното: търпение и работа! Малко хора има търпеливи в света! Искате да бъдете богат, но сте сиромах, защото нямате търпение. Искате да станете богат. Много лесна работа. Хванете се на работа. Аз богат всякога мога да стана. И сиромах всякога мога да ставам, когато искам. И на вас ви казвам: Макар да сте сиромаси, казвам ви, как да станете богати. Представете си, че сте в една модерна къща, разполагате с всички удобства, със слуги и пр. Имате няколко милиона анг97
лийски стерлинги в банката. Бъдете щедри! Веднага дайте едно угощение на бедните! Викайте ги в къщи. Направете едно угощение. Вие ще кажете: “С тия празни работи как да се занимавам?” В ума си свикайте не всички бедни, но някои от тях. Да допуснем, че сте в едно лошо настроение на духа, беден сте и сте гладували три дни. През тези три дни представете си, че сте богат, че сте поканени на богато угощение, седите на изобилна трапеза и ядете. Казвате: “С такива въображаеми работи аз няма да се занимавам!” Но ако проектирате в света мисълта си за един хубав обяд, то е все едно да телеграфирате това на някой ваш приятел, който ще ви каже: “Я да го повикам днес на гости, да го угостя.” Ще му дойде на ума. Това, което човек проектира, почти всякога става, с малки изключения. Това, което сте проектирали в ума си всякога ще стане може би в същия ден, може би след една седмица, след един месец, след една година, след 15-20 години, след 200 години, след хиляда години макар, пак ще стане. Проектираш една мисъл, след хиляда години ще дойде реализирането. Много пъти вие страдате от мисли, които сте ги проектирали преди хиляда години и сега стават. (Една сестра казва: "Не я приемам тая формула.") Няма какво да я приемате, но трябва да вярвате. ("Вярвам го, но не го приемам. Чак след хиляда години.”) Но какво са хиляда години? ( -10 века.) Хиляда години при щастието са като един ден. И един ден при нещастието е като хиляда години. Това е въпрос на интензивност. То не е вече продължение на времето, а интензивността на страданието. В един ден можеш да преживееш интензивността на хиляда години. Има животни, които за хиляда години ще съберат такава опитност, каквато ти ще придобиеш за един ден. Хиляда години можеш да ги прекараш в един ден и обратното това зависи от интензивността. Това малко ви допада вече! (Сестрата казва: "Това го разбирам. ”) Сега можете ли да ми кажете една отличителна черта на търпеливия човек? По какво се отличава търпеливият човек? Вие мислите дали онова, което ще кажете е право или 98
не. Този човек трябва да го изучавате. Имате, да кажем, едно тяло, което трябва да изучите. Най-първо, трябва да видите, каква е основната му краска. (Учителят показва един молив, който в едната си половина отвън е със синя краска, а в другата си половина с червена краска. Учителят закрива синята половина и се вижда само червената.) Този молив с какво се отличава? (-Той е червен.) (Учителят закрива червената половина и се вижда само синята половина.) Този с какво се отличава? (-Той е син.) Моливът може да пише с едната и другата си страна. Има ли съществена разлика между едното и другото писане и каква е разликата? Може да напишете с червената страна: “Обичам ви.” А може да напишете със синята страна: “Не ви обичам.” Но може да измените, да напишете със синята половина и едното и другото. Де седи разликата? Само че, в действителния живот никога не можете да турите на живота една черна краска. На живота ще турите най-малко червена краска. Щом турите черна краска на живота, тя веднага се стопява в живота. И каквато и краска да турите най-първо се явява в началото на живота червената краска и естествено ще изпъкне. Ако сте ясновидец и погледнете някого, чийто ум е добре развит, вие ще видите жълтия цвят в най-хубавата форма. Или ако погледнете някой високо развит човек, някой адепт, ще видите, че целият той е в светлина, една светлина излиза от него. Всички цветове се сливат в него в една блестяща светлина не бяла, но светлина. Това е светлината, която излиза от него. Когато носът се зачерви, това нормално състояние ли е? Когато и лицето му е червено, добре е, но когато лицето е жълто, а носът червен? Вие толкоз години сте в този клас, трябва да знаете да изменяте цвета на своето лице, цвета на своите очи, на своите уста. Олге, дай ми сега формата на доброто! (-Красива форма, жива.) Как ще представиш един човек искрен, честен, отворен. Как ще покажеш, че си крайно честен човек? Как ще си представиш, че си честен човек? Защото отидеш при 99
някой банкерин, той няма доверие в тебе. Ако имаш вид на честен човек, той ще ти даде. А ти вземеш ли поза или вид на нечестен човек, той не ти дава и стотинка. Отива друг човек и му дава. Единият се представя за честен, а другият не. Единият се представя така, че казва с вида си: “Не съм толкоз честен. Обичам малко да вземам.” На най-големия скъперник в дадения случай можеш да му отвориш кесията, но трябва да знаеш как. За един скъперник англичанин, който никому не дава пари, един апаш казва: “Аз ще го накарам да даде пари.” Той влиза с два револвера и се скрива под масата. Оня е натрупал златото. Апашът се явява, оня казва: “Вземете колкото искате.” Значи, той цени своя живот повече. Апашът държи револвера и си пълни джобовете. И след като си излязъл апашът, онзи скъперник, англичанинът казва: “Слава Богу, че не ме уби.” Има ли право този апаш да постъпва така? Този апаш прави опит. Той казва: “Аз мога да го накарам.” Проповедници ходили при скъперника. Той никому нищо не давал. Апашът, като отива със своя кобур, насочва го и казва: “Убедих го!” (-Тоя апаш честен ли е?) Разбира се, че е честен. Един човек, който може да накара най-големия скъперник да даде, е честен човек. Той му казва, като му показва кобурите и го поглежда в очите: “Слушай, ако не дадеш, ще те убия”. И му казва: “Ти от тия пари, ще ми дадеш!” Кога нещо е престъпно? Щом вземеш онова, което ти е необходимо, потребно, престъпление няма. Щом вземеш онова, което ти е непотребно, престъпление има. Господ ти е дал живот. Ти 3, 4, 10 деня си гладувал, минаваш покрай една фурна и вземеш един хляб. Това не е престъпление. Хлебарят, ако разбира закона, трябва да благодари, че ти си взел хляба. И ако рече той да те настигне и да ти вземе хляба, то всичката фурна ще отиде по дяволите. От там насетне тоя хлебар трябва да ликвидира. Та съществува в света един порядък, в който няма престъпление. Ти имаш право! Ние имаме един нов морал. Казват: “Това няма да направиш, онова няма да направиш”. Това е така. Но има неща, които аз трябва да направя. Не зависят от заповедите на хората. 100
Да ви приведа един пример: Представете си един цар, който напуща трона си и раздава всичките си богатства на своите поданици, на най-видните. Дошъл той предрешен и влязъл при тия, на които е раздал богатството си, и взел нещо. Дето го хванат, ще заведат дело против него, че е направил престъпление. Питам: има ли тук престъпление? Тоя цар как ще го съдят? От формално гледище има престъпление, но всъщност направил ли е той престъпление? Престъпление има само в това, когато вземеш нещо, което не е твое. Срещаш един апаш, който ти е взел часовника. Ти си по-силен. Трябва ли да го даваш под съд? Хванеш го за ухото и си го вземеш, нищо повече! Ти ще го даваш под съд, щом си слаб. Тогаз се подразбира така: като са взели часовника на слабия човек, часовникът не е негов. Човек, който има нужда да го защитават другите хора, правото не е на негова страна. Срещат се двама души. Единият казва: “Ти си голям простак.” “Знаеш ли кой съм аз? Аз съм простак, но разбирам законите. Аз ще ти докажа, че не съм простак!” И насочва той ръката си към корема на другия и последният извиква и ляга на земята. “Простак ли съм аз, му казва, вземи си думите назад!” -“Моля те да ме извиниш”. -“Ти трябва да знаеш, че не съм простак!” Ще спреш теченията на живота. Теченията на живота могат да се отбиват както водата на воденицата. Можеш да отбиеш половината вода или можеш да оставиш малко вода да тече във воденицата. А можеш и да спреш съвършено. За оня, който разбира, воденицата не умира. Малко на рима иде, нали? Сега във вас остава мисълта, тя е следната: Разправя, разправя, но как се добиват пари? И казва някой: “Вместо да ни разправяш, по-добре е да ни дадеш!” Но има неща, които не могат да се дават! Например за да бъдете здрав, това зависи от дишането, от храната. Аз не мога да дишам и да ям за вас. Може и това да стане, но казвам: Когато майката е бременна и има правилно дишане и правилно хранене, когато тя диша и се храни добре, това дете в нейната утроба се храни. Но това дете ще излезе от утробата на майката. Из101
менят се законите. Някой път, ние искаме да имаме лесните условия. Правдоподобно е. Ти можеш да имаш условията на малкото дете в утробата на майката. Ти си имал тия условия, но сега условията са се изменили. Ти не можеш да живееш, както едно време. Било е време, когато човек не е грешил, но излязъл веднъж от утробата на майка си, има възможност да греши. Но грехът и той е до известно време. За хората грехът е в известна област. Щом хората излязат от тая област, няма да има възможност да грешат. Представи си, че си сам в света и имаш една градина. Какви престъпления ще правиш? Градината е твоя. Ходиш от дърво на дърво и ядеш. Ако тая градина имаше стотина души притежатели и я разделят и влезеш в чужд парцел да взимаш плодове, ще кажат, че си престъпник, но ако цялата градина е твоя, можеш ли да направиш престъпление? Значи, щом хората разделят благата в света, тогаз има възможност за престъпления. Когато всичкото благо е твое, къде и как ще направиш престъпление? При сегашния живот има възможност да направиш престъпление. При сегашните условия трябва да бъдеш последен. Щом си пръв, имаш възможност да направиш престъпление. Щом си последен, престъпление не можеш да направиш. Искате да бъдете богати хора, нали така? Станете лекари! Изучете изкуството да правите хората да стават красиви! Хората колко биха ви дали: 40-50-100 000 хиляди лева за това. Хората искат да станат органически красиви. Ако имате това изкуство! Или пък какво не биха ви платили, ако знаете как се усилва човешката памет. Или ако знаехте как да направите хората музиканти. Като направиш някого гениален музикант, той ще ти плати. А сега с това знание, което имате, вие очаквате нещата само изкуствено да дойдат при вас. Ако, Олге, ти знаеше как да повикаш щастието! {-Кажете ми как?) Колко ще платите? {-Колкото искате!) Знаеш ли законът на щастието? Щ буквата Щ това е човешката ръка. Това са петте пръста на човешката ръка. 102
A това е човешкият ум. С това е човешкото сърце. Т тая буква обърнете надолу: 1 и ще направиш един кораб. Ти си вече в света на желанията. Ще направиш един параход: А Да можеш да направиш с ръката си едно красиво писмо, едно такова писмо, че онзи, комуто си го писал, да се запали къщата му от четирите страни. Тогаз вече, като получи такова писмо, сън не го държи! Някои от вас се усмихват! И Сара едно време се усмихна. Усмихването всякога показва следното: Когато човек се усмихва, той казва: “Я бъде, я не!” И вие някой път все се усмихвате. (Олга: "Аз всичкото ще дам!) Ти най-първо ще ми докажеш, че си нещастна! (Това не мога.) Какви са качествата на щастливия човек? (Той има много възможности!) Не много, но всички възможности. (-В миналата лекция питахте, кое е отличителното за нещастието и аз казах, оскъдността. А сега казвате за щастието, пък че то има всички възможности.) Знаете ли песента на щастието? Откъде започва щастието? Има станции. На коя станция трябва да се качите? Никой не може да бъде щастлив, който не обича! Представете си сега, че един царски син е умрял и ти със своята обич можеш да го възкресиш, тогаз твоето щастие не е ли в ръцете ти? Всички плачат, че той е умрял. А ти знаеш, че с любовта си, с обичта си, ще го съживиш, той ще стане. Той е умрял, понеже няма кой да го обича. Ако вие разбирате съвременния живот и някои закони, много противоречия ще станат ясни в ума ви. Има много въпроси, за които казвате: “Не ме занимавайте с тях! Това са празни работи!” Има едно знание, което е само, за да се отклони ума ви. То е като залъгалка. То е като филмите. Но има едно знание съществено. Ако можеш да обикнеш умрелия царски син и да го съживиш, щастието ще дойде! И ако не можеш да го обикнеш, царският син ще бъде нещастен, а ти ще бъдеш недоволен, че не си могъл да го съживиш. И 103