Великата разумност

Младежки окултен клас / изд. Жануа '98

"Великата разумност", Младежки окултен клас. Двадесета година (1932-1933), Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 2004

съдържание

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО ВЕЛИКАТА РАЗУМНОСТ МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА (1932-1933) София 2004
Ученикът тря&Ва да благодари от сутрин до вечер за всичко, което вижда около себе си. Тогава струите на любовта ще потекат през неговата душа. Учителят (Свещени думи на Учителя, стр. 68, София 1938 г.) Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред. Учителят никога няма да остави ученика да се спре. Ученикът чувства подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и с благоговение. Учителят (Свещени думи на Учителя, стр. 100, София 1938 г.) УчителЬ, благодарила Ти за Божественото Слово, с което ни дари. Израз на нашата благодарност ще е изучаването му от всеки ученик, на когото съзнанието се е отклЬчило за него, за Словото.
РАЗУМНОСТ „Добрата молитва“ Пишете Върху темата „Разлика между живите и мъртвите тела.“ По отношение на знанието в неговата първа степен може да се зададе въпросът: „КакВо човек трябва да знае и какво не трябва да знае.“ Казват изобщо, че невежият страда, а ученият се радва. В съвременния свят виждаме, че и учените страдат. Тогава казват, че лошите хора страдат, а добрите се радват. В съвременния живот виждаме, че и добрите хора страдат. Тази скръб, която хората чувстват, реална ли е, или привидна? Трябва да се определи думата невежество. Какво се подразбира под думата „невежество“? Или под думата „знание“? Допуснете сега един много прост пример. Две деца от благородни семейства бедно и богато, те носят качествата на своите родители. Числото 6 е възрастта на човека. Математически в шестия ден е създаден човекът. Минавате покрай една бакалница, дето има захар, и бонбоните привличат тези деца. Тези деца, които се привличат от бонбоните, невежи ли са те за бонбоните, или имат знание. И едното се привлича, и другото. Първото бърка в джоба си няма пари, и скръства ръцете си. Другото бърка в джоба си има пари, и взема от бонбоните. Първото го гледа. Това дете, което не може да си вземе захар, учено ли е, или невежо. Казваш: „Невежа е.“ Не че е 7
невежо mo знае. И другото дете знае и разбира въпроса толкоз, колкото онова, което е купило. Но едното седи там, когато другото дете купува. Първото дете скришно взема бонбони и ги скрива в джоба си. Но и онзи бакалин взема мерки, хваща го и го бие. Детето добива една опитност. От какво произтича тази плесница? Това е неприятно чувство. То произлиза от неговото незнание. Не произлиза от факта, че не знае какво нещо е захарта. То произлиза от съвсем други посторонни причини. Не че не разбира какво нещо е захарта, но то не можеше да предвиди отношението между захарта и бакалина. Някое дете иска да прескочи някой трап. Като рече да го скочи, не може да измери разстоянието, и пада в трапа. Направи един опит, втори. Сега това дете е, което е бито веднъж, стана по-умно. То, като минава втори път покрай бакалницата, наблюдава бакалина. Гледа му очите, иска да знае дали той гледа, или не. И като не вижда бакалина, детето взема бонбони и няма последствие. По-рано детето имаше скръб, че му удариха една плесница, а сега се радва, че като взе захарта, не го видяха. Приятно му е. Питам сега. Има известни морални правила, че не трябва да се краде. Прав е принципът. Нищо не трябва да се краде. Но ако детето в дадения случай вземе," кражба ли е, или не? Това има привидност на една кражба. Тук има неблагоразумие от страна на детето. То не разбира своите отношения към бакалина. То можеше да каже на бакалина: „Можеш ли да ми дадеш на версия? Утре, като взема пари от баща си, ще ти ги дам.“ Дали са бедни, или богати родителите му, това е второстепенен въпрос. В природата всеки, който е станал баща, е богат. Сиромахът никога баща не може да стане. То е изключено. Едно нещо помнете. Не може да направиш от природата това, за което нямаш никакви възможности. Беднотията отпосле идва. Това са второстепенни отно8
шения. Внушил mu някой, че си беден. Ти мислиш, че си беден, и затова си беден. Ти мислиш, че си глупав, и затова си глупав. Ти мислиш, че си лош, и затова си лош. Ти мислиш вътре така. Та онази теория се опровергава сама по себе си. В битието онази първата причина, която е създала нещата, тя изключва невежеството в този смисъл, в който ние разбираме това. Но думата „да знаем“ може да се подразбира да имаме знанието на Бога. Да знаем всичко. Но невъзможно е да имаш знанието на един скулптор, който е работил цяла година върху една статуя и е правил опити. И той знае, и ти знаеш. Но ти не може да имаш знанието, докато не си работил. Ти искаш сега да погледнеш статуята и да имаш същото знание. Ти може да имаш някои теоретически понятия да разправяш някои неща, но скулпторът, който е вземал своя чук и е работил, той има знания. Ти сега искаш да имаш знанието, което Бог има, ама той е работил. То е невъзможно. Ти казваш: „Детето е от бедни родители.“ Това е другото заблуждение. Ти не може да бъдеш роден от бедни родители. Аз оспорвам това. Защото, ако майка ти беше болна и баща ти нямал средствата и ти си достигнал до тази възраст, това не показва, че си сиромах. Сиромашията изключва богатството. Сиромашията и богатството са смени. Сиромашията е едно състояние, богатството е друго състояние. При едното състояние в дадения случай е добро, но и другото състояние е добро. Злото е, когато тези две състояния не се сменят когато богатият си остава богат и когато бедният си остава беден. Аз сравнявам сиромашията с глада, а богатството с нахранването. Сега всеки един от вас е почти сиромах и иска да стане богат и няма да се мине половин-един час, и вие ще бъдете богати, ще бъдете доволни. Сега дали ще бъдете напълно доволни от вашето богатство, зависи от яденето. Ако ядете добре, ще бъдете доволни. Каз9
Bame: „Някой път храната трябва да бъде добре сготвена.“ Вие вземате предвид вторичното готвене. В природата всичко е сготвено. Например суровото жито. Нима ще чакаш да го опекат на хляб, и тогава да го ядеш. Яж суровото жито. Ще кажеш: „Нима аз ще бъда като животните, да ям сурова храна?“ Ами като ядеш хляб, човек ли си? Аз предпочитам да ям сурово жито. В житото има витамини повече, отколкото в хляба, който е загубил голяма част от своята хранителност. При меленето между камъните голяма част от хранителността на житото е изгубена. И после житото е почнало да ферментира. Като брашно тесто. Тестото го месят. Ако вие бихте видели как се пече хлябът, не бихте го яли. Много малко има хлебари, които са чисти. Той бос с краката си меси брашното. Той е ходил с нечистите крака, в нужника ходил, и после в нощвите. Голямо безобразие. Ние се отклоняваме от известни въпроси. Има известни примери, които не се отнасят до нас. Например въпросът, да се поправи светът. ТоВа не се отнася до нас. Някой човек е умрял. При всичкото му желание да живее на земята, той е умрял. Значи този въпрос не се отнася до мене. Защо е умрял той? Умрял е по някоя причина. Ти казваш: „И аз ще умра.“ Ако умреш, ще има известна причина за това. За да живее човек, тоВа не зависи от мене. То зависи от един колективитет. То зависи и от Бога. Един ден този човек ще възкръсне. Няма какво да възкръсва един вол, за да го пратиш пак на нивата да оре. Ако възкресявам, няма да възкресявам Вола, няма да възкреся войниците с ножовете. Няма да възкресявам онзи, когото бесят хората, та пак наново да вършат престъпление. Ако аз възкресявах, не щях да Възкреся богатите да изтезават бедните, но и бедните няма да възкреся. Богатите няма да възкреся, защото са богати. Ако сиромахът умре, и него няма да възкреся, защото е сиромах, защото, ако го възкреся, ще продължа страданията му. Ако въз10
креся богатия, ще го накарам да върши нови престъпления. Ще възкреся само разумния. Като отида при него, ще му кажа: „Искам да те върна в живота, но нито като сиромах, но нито като богат. Ако искаш да бъдеш сиромах или богат, то ще бъдеш в затвора, защото и сиромахът е в затвора, и богатият.“ Но ако те обещаят, че като дойдат на земята, ще бъдат разумни, ще ги възкреся. Разумни в това отношение, че богатият ще бъде готов да заеме мястотона сиромаха, а сиромахът мястото на богатия. Ще се сменят. Един час богатият може да бъде на мястото на сиромаха, и обратното. И тази смяна постоянно става у вас. Някой път се сменя състоянието ви. Вие не разбирате тези промени. Ти си радостен, и после дойде тъжно чувство. Казваш: „Къде отиде радостта ми?“ Ти си на мястото на сиромашията. Ти, не се мине дълго време, във втория час стане нещо, и пак станеш радостен. И ти ставаш ту радостен, ту скръбен. Ти казваш; „Не искам да бъда скръбен, искам да бъда радостен.“ Защо искаш да бъдеш радостен? Ако моята радост ще причини страдание на едного, аз не искам да бъда радостен. Но ако и моите страдания ще причинят страдания на другите и ако моята сиромашия ще причини сиромашия на другите, то и тази сиромашия не искам. . Следователно мога да опитам само едно състояние в мене. Аз да съм сиромах, но ако моята сиромашия може да даде богатство на хиляди хора, то аз ще я нося. Аз я наричам щастлива сиромашия. В този случай богатите ще ми дължат. Аз ги кредитирам. Аз съм дал всичкото си богатство на тях. Аз съм станал сиромах, и те ми дължат припадающата се част на този капитал, който съм вложил в тях. ТоВа е отношението, което съществува между един баща и син и дъщеря. Бащата е вложил известен капитал в сина си и в дъщеря си. И той иска от съзнанието на сина последният да даде припадающата се част от капитала. Разумният 11
син трябва да даде. Ако ти не постъпиш правилно, то има друг закон, който регулира нещата, и ти ще се намериш в едно положение още по-лошо. Сега мнозина искат да бъдат богати. Някой казва: „Аз искам да бъда богат, не искам да бъда сиромах.“ То е неразбиране. Аз засягам тези социални въпроси, понеже сте влезли в живота и ще се намерите в едно противоречие. Ще дойдете в каквато и да е партия. Тя развива социални въпроси, оправят света. Всичките партии ще оправят света дотолкоз, доколкото банкерите го оправят. Банкерите не може да оправят света. Те учредят банки, бедните вложат парите си за черни дни, богатите фалират, и бедните пак си остават такива. В света съществува една банка, в която хората трябва да се научат да влагат своя капитал. И за бъдеще в банките трябва да дойдат честни хора, които не са се научили да крадат. Защото,'като създадат една банка, те си турят председател, членове и определят си заплата това е капитал от няколко милиона. Онзи директор взема 100 хиляди лева, поддиректорът 50 хиляди и т.н. Като търгува две години и като харчат по 50 хиляди, в няколко години капиталът се претупа. Какво е спечелил? В сегашния живот, за да спечелиш, трябва да обереш някого. Така седи въпросът. Една държава, за да забогатее, тя забогатява, като вземе от друга държава. Ние забогатяваме, като снемем кожата на животните, на растенията, като изваждаме всичките богатства от земята, но вън от това природата си има бюджет, който изпращат отнякъде. Житото, царевицата, това са богатства, които изпраща отнякъде. Житото, царевицата, това са богатства, които тя изпраща и които трябва да се разпределят между разумните хора. Ти казваш: „Онзи банкер, онзи, който управлява.“ Не се знае в света кой управлява. Вие запример се възмущавате от сегашния ред на нещата. Но ако ви турят на тяхното място, и вие ще управлявате като 12
тях. Вие се възмущавате, понеже не сте на тяхното място. България съществува като държава повече от 50 години. Кой българин, като се е качил в министерството, е допринесъл нещо? Ние оставаме сега дребнавите работи. Ние засягаме принщтално нещата. Аз не засягам модата на политиката. Аз не съм човек на модата. Но не отричам модата. Хубаво е. Но модата според мене е една сянка на нещата. Политическият живот е едно забавление на децата, на политическите деца. Забавляват себе си и народа, но това не разрешава въпроса. Отида при един гостилничар, сготви ми, но с това ядене не се разрешава въпросът. Трябва три пъти на ден да се яде. Хубаво е. Ти ще ме чакаш един ден, два деня, но аз нищо не плащам. Но колко дни онзи ще бъде гостилничар? Има друг един начин. Съвременните хора нека си мислят, то е тяхно право да мислят. Светът трябва да си върви по своему и земята нека се върти по своя път. Няма какво да се месим. Или мога да дам съвет на слънцето как да грее. Слънцето се върти, както иска. Месечината се върти, както иска, и земята също. Реката си тече, както си иска. Ако направя канал и отбия река, какво ще направя? Казвате, че реката Нил е отбита и е създадена култура. Но реката Нил нали тече на същото място. Но сега там няма тВорческа култура. Но има нещо по-силно от реката Нил. Умните хора изчезнаха оттам и там останаха глупавите. Когато умните гъсеници се превръщат на пеперуди, напущат своето място. Кои са причините? Вие смесвате едно ваше състояние, едно ваше чувствувани е. Например срещна един човек, и ми е неприятен. То е обективно. Не ти е направил някоя услуга, не ти е услужил и като го срещнеш, казваш, че ти е неприятен. Ако този човек беше лош, то природата не би го създала. Ако на мене е неприятно това, показва ли, че е лош? Аз трябва да се освободя от това чувство за 13
него, за да имам правилно понятие за човека. Че не ми е услужил, то е друг въпрос, то е частен въпрос. И аз може да не съм услужил някому. Аз на всички хора не съм услужил. И който да е от вас, услужил ли е всекиму. Има някой случай, дето нашето съзнание не е било будно. Трябва да разбираме какво нещо е услуга. Когато един човек иска само да използва само моята услуга и нищо не работи, трябва ли да му услужа? Аз не искам да ви направя индиферентни спрямо живота. Искам да ви дам една философия за живота да мислите. Ако 10 души се сражават с 10 хиляди хора, тази война разумна ли е? Ако една кибритена клечка, която цъкнеш и може да запали огъня, тази жертва е намясто. Но ако издраскаш цялата кибритена кутия и не може да запалиш огън, това цъкане намясто ли е? Ако ти разрешаваш един въпрос и има резултати, то жертвата е намясто. Някой път казваме да жертвам. Хубаво. Кои неща се жертват? Ти жертваш едно агне, понеже считаш, че неговият живот не е ценен, колкото на един човек. Но аз поставям малко по-другояче въпроса. Представете си, че един баща има 5 дъщери и 5 сина. Те се намират в крайно тягостно състояние. Нямат кокошки, овце и т.н. нищо нямат. Трябва ли един от тях да стане жертва да го заколят и да го изядат. Или бащата, или един брат, или една сестра днес ще изядат, утре друга сестра или друг брат и най-после ще оставят един брат и една сестра. И те ще започнат да се гледат. Гладни са и двамата. Който е по-силен, ще се нахвърли върху другия и ще го изяде. Той, като остане сам, няма кого да изяде. Какво ще прави? Той е последният. Опитност нямате. Аз поставям един краен въпрос в даден случай никой не трябва да става жертва. То е безумие. Да се впрегнат всичките хора да работят. И ако тези хора работеха, то природата не би ги изложила на тези страдания. Те да сеят, да копаят царевица, жито и т.н. Няма какво те. да се ядат братя с братя. Млеко14
питающите, тези хищниците, Вие още не знаете произхода им. Учените хора говорят за произхода на тези тревопасни, месоядни и млекопитающи. Има няколко причини, поради които вълкът и лъвът се е научил да яде животни. Една вода е тиха, аз й давам наклон и тя, дето минава, кърти, носи пръст и т.н., и после пак утихне. Питам, водата станала ли е лоша. В какво седи лошевината й? В наклона. Като й дадеш наклон, ще направи пакост. Ти удариш плесница някому. Онзи се търкулне и казва: „Защо ме биеш?“ Ти казваш: „Какво постигнах?“ Нищо не си постигнал. Втори път той ще бъде по-силен, и той ще ти удари една плесница. В дадения случай ти, като удариш плесница, като плеснеш някой, казваш: „Ти трябва да бъдеш божествен, благороден, справедлив. Трябва да носиш живот, трябва да бъдеш много умен, практичен. Такъв човек искам аз да срещна.“ Тогава онзи ти казва: „След като си ми ударил плесница, дуелирам се.“ Двама души, като се дуелират, след дуелирането хванат се и се ръкуват. Да се нараняват, това не разрешава въпроса. Можем да направим каквито и да са глупости. Всички глупости в света са позволени. Да направи човек престъпление, има знание и за това. Например искаш да откраднеш една мома. В ума ти седи една идея. Тази мома с тези блага, които има, я блазни. Ти се решаваш да извършиш едно престъпление. Някой път момата не е съгласна, а някой път е съгласна. Баща й и майка й не я дават. Тогава момата се решава да избяга с тебе. Това отвлича донякъде вашето внимание, понеже, като ви говоря за открадването, вече ви насочвам да мислите. И аз не мога да открадна някоя мома. И някоя мома, като ме срещне, може да помисли: „И аз по същия начин не мога ли да пристана?“ Ти ако откраднеш или ако пристанеш, нищо не се разрешава с това. Ние търсим нашето щастие там, дето го няма. Та първото нещо трябва да бъдем разумни. Сиромашията не се разрешава с богатство, а с разум15
Hocmma. Аз наричам разумен този човекда вземе от касата толкоз, колкото има нужда. И аз да взема толкоз, колкото имам нужда. Аз тази каса я наричам каса, която никога не обеднява. Но ако касата обеднява, и двамата са глупави или единият от тях е неразумен. Онова същество, което е създало света, е толкоз разумно, че е взело в съображение всичките отношения в света, всичко това е изчислено. Това същество е дало възможност на човека да прави каквото иска, но това същество го държи отговорен. Господ обича все да възнаграждава хората. И понеже ти желаеш някой път да станеш богат не по пътищата, по които той иска да станеш богат, той ще те накара като сиромах да носиш богатството на другите хора, както конят носи. Някой път казвате: „Трябва да бъдеш религиозен.“ Нито иконите, нито каквато и да е външна религиозност може да спасят човека. Това са външни неща. Нито ножът спасява човека. Това са празни работи. Казвате ножът спасявал. Че ако ножът може да спасява човека, защо досега не го спаси? Не. То е разумното слово, словото, хлябът спасява човека. Разумната мисъл, която може да излезе от човека, тя може да спаси човека. Вие може да направите един опит. Млади сте. Мога да ви дам един микроскопически опит да направите. Няма защо да просите. Ако искаш един човек да ти услужи, спри се, изучи характера му, спри се върху една от най-добрите му черти. Предизвикай в душата му нещо хубаво и ако можеш да намериш този човек, ще ти услужи. Извикай една от най-добрите черти в душата му, и веднага ще ти услужи. Но ако не можете да извикате тази черта, вие ще хлопате колкото искате. И онези хора, на които другите помагат има някои хора, като дойдат при тебе, готов си да им услужиш, но тези хора знаеш ли какви са? Те внасят нещо, като дойдат при тебе. Той, като дойде при тебе, направи нещо, и тебе ти е приятно, и ти ще му услужиш. 16
Тогава пазете един закон. То е закон заради вас. Не отказвайте едно добро, което можете да направите. Доброто, това е разумният резултат, който ще ви помогне, когато и да е. Да кажем, че вие сте силен, умен човек. Защо ще ходите да просите? Ходете по реките и наблюдавайте къде се къпят хората. Ако аз съм на вашето място, силен съм, няма какво да искам пари назаем. Ще отида на курорт, дето се къпят хората, и като се дави някой, ще го избавя. Ще избавя един, втори, трети, ще се прославя. И тогава пари ще имам и хем ще си направя курорт. Вляза в някое село. На този се счупила колата, на онзи се счупила колата. Ще поправя колата на този, на онзи, ще се прочуя и ще кажа дошъл един човек, майстор е той. Та казвам, има нови начини, по които може да се работи. Сегашният живот има една черта користолюбие. Всеки един човек образува партия, за да стане голям. Генералът казва: „Напред, момчета!“ Всички момчета ги избиват. А на него ще му турят кръст. Че то е срамота. Че той е подбудил. И после казва спасил отечеството. Това са заблуждения. Човек може да спаси отечеството, както в театъра някои играят някоя пиеса или някой дипломат. Хубави работи са тези, но те са забавление в света. А пък истинското положение, това, което може да въздигне хората, е друго. Трябва да дойдат сега хора, да премахнат неестествените положения, които сега съществуват. Аз не искам от хората да се отнемат тези неестествени положения. Ще се озверят хората. Трябва да внесем в света нови идеи. Ако хората нямат нови разбирания, светът не може да се оправи. (Един брат запитва: „Комунизмът партия ли е?“) Комунизмът е партия. Малко по-добра партия. То е преходна степен. Трябва да се мине. Няма да се спре там. Трябва да се мине през там. Един ще умре като комунист. Друг ще умре като народняк. От органическо гледище трябва някой път да ви обясня как17
Во нещо е комунизъм, социализъм. Трябва да се разбират идеите. Както сегашните хора разбират живота, то е механическо. Ако вземете вие комунизъм, комунизъм значи да бъде общо. Ако тази е идеята, всички трябва да имат еднакви права. Тази идея е права, но тя не може да се приложи още. Комунизмът започва в един дом. Най-първо бащата, който е бил краен аристократ, той отстъпва, трябва да бъде малко демократ. И майката е аристократка. Те ще дадат място на трети. И сега третият като дойде, не иска друго братче да дойде. Аз съм виждал някой път братя, които се бият. Малкото дете, което е дошло, поголямото го налага в люлката. Една ревност вече съществува в малък размер. И това може да дойде и в голям размер. Трябва да дойдем до чувството. Всички хора имат еднакво право да се радват на благата. Обаче при тези условия, както сега е сложен въпросът, трябва да мине в една нова фаза, с друга една философия трябва да дойде. Според мене онази идея, която е вложена в природата, ние трябва да бъдем носителите на нейната идея. Не идеята на един народ, не идеята на цялото човечество. По отношение на другите цялото човечество пак представя една партия. Но ние се отвличаме от въпроса, който няма да ни пренесе никаква полза. Ако ние се занимаваме с въпроса за сиромашията, на сиромасите няма да се помогне. Тези хора, които са сиромаси, какво трябва да правят? Ти казваш: „Ще се боря.“ Но тази борба няма нищо да допринесе. За бъдеще може да допринесе нещо, но на сегашните бедни не. За бъдеще ще дойде това освобождаване. Но съществува едно положение, което може да бъде днес. Представете си, че вие се намирате в едно блато с жаби, които крякат вътре. Малко Вода е останало, но колкото по-малко Вода остава, повече крякат. В големите води по-малко крякат. Те разискват въпроса, какви ще бъдат икономическите отно18
шения за блатото, откъде ще дойде водата. Тези жаби в състояние ли са да докарат, вода отнякъде, да си направят канали, реки? Това жабата е немислимо да направи, немислимо е за техния ум. Да преминат от едно блато в друго, те могат. Като дойде дъжд, порой, напълни се блатото, и всички жаби дойдат и казват: „Това аз го направих. Аз като кряках, дойде дъждът.“ И всички казват така. Това е жабешко разбиране. И ние, съвременните хора, така разрешаваме въпроса. Никой нищо не е направил, а само е крякал. Не че не е направил, но блатото от това не се е подобрило. В света е станало известно подобрение. В нашия умствен живот известни подобрения има Сегашните хора не са както в миналото, но в обществения строй отношенията, които съществуват, са почти същите. Само че засега съзнанието побързо работи. Като видят някой човек, който страда, по-често се сещат да му помогнат. Притичат се на помощ един на друг. Но хората не са дошли още до това, богатият да се притича със своето богатство. Майката обича своите деца повече, отколкото другите деца. Това е пак социален въпрос. Ти казваш: „Всички деца да обичаш. Но ти била ли си майка, да обичаш всички деца? Ти своите пари обичаш повече, отколкото чуждите пари. Когато изгубиш своите пари ти скърбиш за своите пари. Чуждите пари не завземат същото място в твоето съзнание. Някой път ще се спрем на това. Вие може да се интересувате от някой въпрос. Никой не може да ви забрани. И това което ви интересува, аз виждам психологически къде седи причината. Допуснете сега, както сега се говори в класа, влезе едно лице. Например влезе един американски милиардер и подшушне, че идва да помага на бедните Вашето внимание ще се отвлече, няма да слушате лекцията, ще се раздвои съзнанието ви. Защо? Защото този богатият носи известни блага за вас. Вие ще се зарад19
бате и ще се разговаряте откъде иде и т.н. Тогава пък аз мога да бъда недоволен защо вашето съзнание е отвлечено. В такъв случай аз ще отложа лекцията и ще кажа: „Запознайте се, поразговорете се и вижте какво може да ви услужи.“ И след като се уведомите добре, пак ще продължа лекцията си. Но някой ще каже да не влиза той в класа. Но някой подшушне, че е в някой хотел, тогава всеки ще направи прошение. Почти всички, съвременният порядък все така е устроен. Учител ще станеш, ще направиш прошение на инспектора или на министъра ще му дадеш прошение. Или ще те повикат и ще ти кажат: „Дай си честната дума.“ Искаш-не искаш, ще ти искат честната дума. Преди да отговориш, ще те затворят, ще те изтезават и ще си кажеш, че за идеята страдаш. Аз съм намерил сега една философия. Да се научиш да станеш видим и невидим, да се увеличаваш и да се намаляваш. Щом искат някоя дума от тебе, да станеш невидим. (Един брат запитва може ли човек да се научи на това.) Някой трябва да те научи. Когато жабите ще се учат едни от други, нищо не могат да научат. Има нещо в света, от което ти се учиш и някой път ти ще го предаваш на другите. Дойде ти светла идея, която разрешава въпроса. Има нещо, което учи хората. Това, което учи хората, идва пък чрез хората. Но питам, онзи, който може да те извади от един кладенец, ти, който тежиш 80 килограма, онзи трябва да бъде по-силен от тебе. Детето не може да те извади. Едно дете може да дойде при тебе, може да ти говори, но това дете може да намери по-силен от тебе, да ти услужи. Само силният може да ти помогне. Под думата силен разбирам онзи разумният, който може да те упъти. И след като те извади от това положение, той няма да те задължи да му плащаш, защото само слабите хора искат да им плащат. Слабият човек се осигурява. А силният човек не се осигурява. Силният 20
човек не се страхува, а слабият се страхува. Когато човек съзнава, че е слаб. Научната страна сега. Как трябва да се живее? Онези скритите сили в човека, които са вложени, те трябва да се събудят. А пък затова има един вътрешен закон, който трябва да го учите тепърва. Кръщават го с разни имена. Да събудиш в себе си скритите сили или да дойдеш и се свържеш с онова разумното в природата. Можеш ли да се свържеш с разумното в природата, ти всякога ще успяваш. Ако ти си умен човек, някой учен човек е ходил по екскурзии, много учен човек е, ти слизаш със свещта и му услужиш. Ти на този човек му се отвори сърцето, и ти помогне. Но ако ти не му помогнеш, и той няма да ти помогне. Когато един съвременен виртуоз свирил на едно място един концерт, казал: „Аз свирих само за едного в концерта.“ И всеки един артист си съсредоточавал погледа и гледал само на едно място. И ако нямало кой да го вдъхновява, неговият концерт е свършен. (Един брат казва: „Те са слаби хора.“) Не, те са силни хора. Ето аз как разсъждавам. Ти носиш един лост и носиш една опора. Като туриш там лоста, твоят лост ти помага. И във всяка публика ти ще намериш един център да туриш лоста си. Лостът е един човек. Онзи даже не подозира това. Но за тебе в дадения случай той е лост. Ти на един поглед, той, като те погледне, става лост, и ти почваш да говориш или свириш. Та трябва да знаете. Психологически вие трябва да имате един център, място, дето да турите лоста. Поляризиране е това. Природата обича това. То е числото 2. Най-първо, ако не се справите с числото 2, към числото 3 не можете да отидете. Всички съвременни техници откриват така своето откритие. Някой път ти се тревожиш в себе си. Нямаш опорна точка. Щом намериш опорната точка, ти се уравновесяваш, и почват да се балансират енергиите. Някой път могат да се наберат повече енергии в лявото по21
лушарие или В дясното. И знаете ли какво става. Когато се набере повече енергия в дясното полушарие, тогава не може човек да си намери мястото. Когато се набере повече енергия в лявото полушарие, тогава човек е активен, мисли, а ако се събере повече в дясното полушарие, тогава човек се кара. Който е неразположен и мисли да се бие, положи лявата ръка тогаз на главата му, и той се успокоява. Тази енергия търси място де да излезе. И като туриш ръката си, той се освобождава. Най-първо енергията от едното полушарие трябва да тече правилно в другото полушарие. Има известни хора, с които ти си свързан. Твоята енергия ще мине през тях, ще направи цяла обиколка, цял кръг и някои хора в света са скачени батерии. Живите енергии ще минат през тях, и пак ще се върнат при тебе. И като се върнат пак при тебе, ще добиеш едно ново вдъхновение. Когато аз кажа ще се съмне, то от моите думи няма да се съмне, но вие се утешавате така. Като кажа, че ще се съмне, не го направих аз. И без да го кажа, пак ще стане, но се утешавате от моето казване и без да го направя. Хубаво е да дойде някой да каже: „Ще съмне.“ Поне кажете тези думи: „Ще съмне.“ Като се намериш в трудно положение, кажи: „Ще съмне. Ще изгрее слънцето.“ Като изгрее слънцето, то разрешава въпросите. Аз ще направя някой път един опит. В един опит никога не трябва да има егоистично желание. Той трябва да се направи, за да се провери една истина, за да се уверим, а не за да я използваме. Мога да ви направя един опит и този опит може да ви послужи като подтик за през целия ви живот. Ако го направя под друга подбуда, нищо не се постига. Най-малкият подтик можем да направим тук. Един да свири най-хубаво. Но след като го направим, той да не се надигне. Той, като свири найхубаво, после пак може да стане обикновен. Но за този опит трябВа да се подготвите. 22
Този опит може да се направи, за да се уверите, че има възможности. Като видиш една капка, добиваш вяра, че оттам ще излезе вода. Сега трябва да се овлажните малко. Много сте сухи. „Отче наш“ Първа лекция на Младежкия окултен клас 23 септември 1932 г., петък, 5 часа София Изгрев 23
КЪМ ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА „ Само светлият път на мъдростта Води към истината. В истината е скрит животът. “ Четоха се темите „Разлика между мъртви и живи тела“. . Пишете сега върху тема „Признаците на сития и гладния човек“. Питали едного що е стар човек. Отговорил който се е прегърбил и побелял. Кой е млад човек? Който се изправил и почернял. Гаранцията, която се движи, жива ли е? Или всичко, което стои, мъртво ли е? Сега това са относителни разсъждения. Вас ви трябва малко да проучите четвъртото измерение не тъй, както сега го знаете. После разпадането на телата какво означава. Разпадане има и когато се размножават телата. Когато една клетка се разпада на 2, на 1, на 8, 16, мъртва ли е тя? Не. Това са все процеси. Но когато дойдем до безсмъртния живот, трябва да мислите. Вие никога не сте засягали какво нещо е смъртта и какво животът. Вие го засягате религиозно. Това е друг въпрос. Така не се мисли. Научно не се мисли така. Казвате умира някой. Научно човек не умира. В религиозно отношение е така умира. За вас всеки може да умре, фурнаджията, като не дойде да донесе хляб за вас, той е умрял за вас. Банкеринът, като е престанал да ви дава пари, и той е умрял за вас. И вие, като престанете да внасяте пари в банката, и вие сте умрели за банкерина. 24
Но това е религиозно схващане, че умрял някой, че изгнива. Чудна работа. Че плодът, като го посееш, умрял ли е този плод? Ни най-малко. Най-първо, като съблекат дрехите на един човек, умрял ли е той? Тогава казват този човек е излязнал из тялото си. И казват, че думата умрял е дума религиозна. Две такива схващания има. Вие имате две различни понятия, които не отговарят на същината. Следователно, щом вие имате един мироглед, който не е меродавен, той ще ви спъне, и вие ще влезнете в стълкновение с това, което е. Запример сега мислите, че някой е умрял, заминал, изчезнал. Едно време той ви говори, сега не ви говори. Казват живите тела говорят, а мъртвите не говорят. Тогава питам, как е възможно този, който е умрял, да не говори? Този, който е умрял, сега говори във вас. Защото все ви говори някой. Казваш той е изчезнал. Но това, което е изчезнало, ти не можеш да мислиш за него. И ако мислиш, то е преповторение на минали събития. И щом мислиш за него, то е един признак вече, че той не е умрял вие мислите за него. Съвременната наука има едно погрешно схващане. Тя иска да обясни живота по един механически начин. Има едноизмерно движение, двуизмерно движение, триизмерно движение, четири-, пет-, шест-, седемизмерно движение. Сега едно същество, което е дошло до триизмерния свят, ще каже до триизмерния свят има живот, а другото не е живот. И после, ако механически може да се изясни, така астролозите искат някой път да обяснят, и физиогномистите, и те праВят същата погрешка, искат да обяснят живота по механически начин. Запример казват, ако пръстът е такъв и такъв или ако лицето е обло или друго, такъв ще бъде човек. То е схващане. И може би нещо могат да кажат, например, че Юпитер му влияе или Меркурий. А че от Марс или от Юпитер можеш да кажеш нещо положително, много се съмнявам. Общо можеш да кажеш, но точно какво може да стане от човека, 25
може ли да ми предскажете, ако аз съм един юпитеров тип, какво ще направя утре. Вие можете да изучите орбитата на Юпитер, да знаете какви са движенията и какво състояние има, но аз как ще постъпя в съчетанията на вашия хороскоп, какво ще ми кажете? Общи работи можете да кажете, но общите работи и френологията ще ги каже. Но те повече интуитивно се схващат. Че веждите са дебели на един човек, това може да е обективно, а други са такива тънки това е едно съвпадение неговите тънки вежди. Тогава казвам: „Една дебела река.“ Сега може ли да се каже „една дебела река“? Вие ще кажете човек може да бъде дебел, а реката не може да бъде дебела. Защо? Право е. Понятията са различни. Реката може да бъде пълноводна. Допуснете сега, че един има дебели вежди. Значи този човек, който на физическото поле има дебели вежди, има по-силни мускули. Едно съвпадение е това, но и космите му са по-дебели. А който е тънък в организма си, и веждите му са тънки. Не може да има човек тънки вежди и дебели кости. Ако рече да направи дебели мускулите си, и веждите му ще станат дебели. Или казано, между тънките вежди и постъпките на човека има връзка. И съвременните физиономисти постоянно поддържат твърдението, което е от хиляди години. И френологията като дойде до научната каша да определи нещата, тя все по същия начин. Сега вземете думата „каша“. Тя не може да прогресира. Иска да докаже, че от изпъкналостите на черепа има нещо. Но само изпъкналостите не могат да обяснят всичко. И после казват, че от дебелината на черепа, от устройството на мозъка, от дължината на нишките не може да се определи живота ни от дължината на нишките, ни от гънките на мозъка, ни от количеството на клетките. Сега не е само по механически начин. Животът не може да се обясни, от резултатите не може да се съди за един човек. Ако може от резултатите, тогава човек трябва да определи съвре26
меннаша култура от фабриките, къщите, всичко това. Но какво ще определи той? Можеш ли ти да определиш от църквата колко хора са религиозни? От многото църкви можеш ли да определиш колко хора са добри? Най-първо свещениците, които са в тия църкви вътре, не са добри. Защото вземат пари. Църквата е едно духовно заведение. Проповядва той на амвона. Библията я считат като една свещена книга. Но Библията за съвременните хора е една доходна книга. За едни тя е свещена, жертва, а за други тя е да печелят с нея. Тогава не можеш да определиш от многото църкви, че хората са религиозни. Хората имат известен възглед. Но всъщност да определиш, че църквите са добре дошли? И мога да ви кажа, че там, дето няма никакви църкви, животът е по-добър, отколкото дето има много църкви. И там, дето няма никакви училища, хората са по-напреднали, отколкото дето има повече училища. Многото училища ни най-малко не показват, че хората са мъдри и имат знание. Там, дето има много училища, там хората може да са no-учени от там, дето няма училища. Всички учени хора приличат на бакали. Това не е наука. Може да кажете, че човек се учи. То е друг въпрос. Но бакалинът да е учен човек, не може да се каже. Или някой учен човек, който реже жаби, да е учен човек? Не. Това е бакалин, който продава пастърма. Ученият човек реже животното и иска да покаже как функционира сърцето, и оттам иска да обясни живота. Имаме микроби животни, които нямат никакви сърца, и пак са умни животни. Но то е предположение. Ние предполагаме, че са умни. Аз не съм се разговарял с една микроба, но предполагам, че е умна. С една маймуна не съм се разговарял, но предполагам, че е умна. Все таки с някой човек не съм се разговарял, не мога да предполагам, че е добър. Аз искам само да ви наведа на следното. Човек има, пък и всичките имат едно материалистично 27
имишд не можеше да дадеше никакво определение. Това, което никак не може да се определи, то е животът. Това, което никак не може да определиш, това е животът. А това, което може да определиш, то не е животът, то е проява на живота. Какво нещо е животът, това ще оставите. Движението, човешката мисъл, човешките чувства и постъпки имат известно отношение към живота. Това са отношения. Тях може да ги изучавате. Но от мислите да определите какво нещо е животът, не. Разбира се, този въпрос търпи спор. Но спорът нищо не допринася. Сега онова, което вас ви смущава, е, че има известни установени възгледи. Малкото дете го турят в количката, но като израсне, то не живее в тази количка. Ние казваме, че човек може да се мени, може да стане голям. Как ще обясните пробуждането на съзнанието от това гледище? Съзнанието е една проява на живота. Най-първо това дете нищо не съзнава. После дойде до известна степен на съзнание, после пак изгубва съзнание. Най-първо, като се пробуди съзнанието, усилва се движението, усилва се, усилва се и като дойде до известна височина, намазва се, намалява се и найпосле, както е започнало, така и изгасва. Религиозните хора ще кажат, че старият човек умрял, отишъл при Бога, а като се ражда човек, значи дошъл е от Бога. Добре, дошъл от Бога, а е невежа. Отишъл при Бога, а е грешен. Бог е най-разумното същество и пълно с вечен живот. Как е възможно едно същество да иде от Бога, от вечния живот, и да е простак? И едно същество, което отива при Бога, да е грешно? Ние казваме човек е дошъл от онзи свят. Онзи свят това не е от Бога. Ние се спираме върху думите „Дар Божи“. Как е възможно такъв Бог да ни дава гнили круши. Не отговаря такъв дар на съществото, което го дава. Дарът трябва да съответства на съществото, което го дава. , 28
Аз ви намирам много повърхностни. По този иУ. чин всички вие ще фалирате до един. Вие всички сще материалисти, първокласни материалисти, и най-голямото невежество в света е материализмът. И нат голямото идиотство, тоВа е идеализмът. Казвате, идеален е той. Мислите за неща, които не са. Идеалист бил. Идеалист е той. Взел парите на баща си и ги раздал. Това било идеализъм. Значи да раздадеш чуждото, това било идеализъм, а да събираш чуждото, това било материализъм. И единият е материалист, и другият е материалист. Той, ако е идеалист, не трябва да борави с материята. Без материя да борави. Да е без мозък, без сърце, без бели дробове, без ръце, без мускули. Идеалистът и материалистът са се опълчили и двамата един срещу други. Единият бил идеалист, а другият материалист. Така не се мисли. В известна епоха една река тече надолу, но това е насилствено. Тази река тече не по свои съображения и желания. Утре, като замръзне, не тече. Вие мислите, защото другите мислят. Вие желаете, защото другите желаят. Вие грешите, защото другите грешат. Вие сте добри, защото другите са добри. . Веднъж дойде при мене един и ми казва: „Имаш ученици, на които може да разчиташ.“ Аз си мисля. Аз разчитам на мечката толкоз, колкото на един човек и на един човек разчитам толкоз, колкото на една мечка. Разчитай на един човек, когато разчиташ на себе си. Щом не разчиташ на себе си, на никого не разчитай. Другото няма никаква философия. А някой разчита на другите, понеже не разчита на себе си. Той разчита на професора да му тури добра бележка, а пък не знае, не учи. Да разчита на себе си, това значи да не съществува в твоята душа никакво противоречие. Когато ядеш, това е работа. Кой от вас не работи? Всеки работи. Няма същество, което да не работи. Всички работят. И ангелите, и те ядат. Ако те не ядяха, щяха да бъдат без енергия. Те по-често се 29
хранят, отколкото хората. Вие ще кажете, че сВетиите по-малко се.хранят. Който не се храни, той не е светия. Разбирате, че като напълни стомаха си с храна, това е ядене. Хранене е, като ядеш, да ти е приятно. Светиите най-много се хранят. Но това са посторонни въпроси. Съществени въпроси са: срещам между вас някои хора, които минават за много учени, но изкривил се е Вратът им. Това са анормални движения. Един кораб, когато е натоварен на една страна, се изкривява. Изкривил се е вратът му, иска да знае кои са причините. Не е направен корабът както трябва. Ще поместиш някои неща в кораба. Натоварен е корабът на едната страна повече, отколкото трябва. Може вратът ти да е подут, защото има циреи. Като изпразниш цирея, ще се оправи вратът ти. Ще се премести материалът малко от другата страна тогава главата отива в малко противоположна посока. Намираме, че хората, както сега вървят, постепенно започват да се поляризират. Остаряването е процес на анормална мисъл. Старият не мисли за Бога. Той мисли как ще свърши живота си, кой ще го гледа на стари години. Мисли, мисли, и остарява. И най-после казВа, че е остарял. Остарял е от жена си, от дъщеря си, от синовете си, от внуците си. Иска да каже, като че ли има кой знае каква опитност. Никаква опитност няма. Сто и двадесет години е живял, по три пъти на ден е ял, каква работа е свършил. Как ще определите онзи подтик у човека, че всеки е недоволен от себе си. Защо е недоволен? Понеже не е разбрал какво нещо е животът. Сприятелите се с някого, мислите, че ще намерите живота там. Ти ще направиш съдружие, и тебе те убеждават, че там ще намериш живота. Някои от вас сте свършили. Някои ще свършите. По какво се различавате? Онези, които сте свършили, лъжете повече, отколкото онези, които не сте свършили. Сегашната култура е довела хората да мислят за себе си. Човек, който мисли за себе си, по30
скоро ще умре. Аз зная, тук има един ученик, който е мислил за себе си, много е мислил за себе си, не може да спи. Гледам ума му, той мисли. Туря му 10 кг раница на гърба му. Търси някой да му я откопчи и Всяка Вечер Все с раницата спи. Казваше защо са му я турили. Ти остави този въпрос. Снемете раницата от гърба си. Вие ще кажете: „Ти отричаш живота.“ Не, аз отричам вашите заблуждения. Вие не сте влезли в живота, не знаете какво нещо е животът. Днешната култура не е животът. Вие трябва да знаете най-първо какво нещо е животът. Да знаете тази истина, че жиВотът е нещо, което не може да определите. Може да го желаете. Твърдението, че животът е страдание, то е глупаво. Глупав е възгледът, че животът носи страдание, както източната философия казва жиВотът носи страдание в себе си. Като туриш примес във водата, тя изгубва своя естествен вкус. Естествената вода съдържа много похубави качества, отколкото какъвто и примес да турите в нея. И тогава според вашето разбиране всички щяхте да бъдрте все разочаровани. Нищо повече. Турците казват: ,’Какъв е церът на това?“ Ако ножът е остър, трябва ли да се режат човешките глави? И ако чукът е тъп и тежък, трябва ли да се пукат човешките глави. Сега всички вие мислите, искате да осигурите живота си. Това е първото заблуждение. Ако досега вие не сте осигурени, помнете, че никога няма да се осигурите. Ако сега мислиш да се осигуряваш, това е една крива идея. Когато някой човек казва, че трябва да се осигуряваме, че трябва да работим да се осигурим не, не, ти не внасяй мисълта, че не си осигурен. Ти си осигурен. Искаш и Втори път да се осигуряваш. Някой човек иска втори път да се осигурява. Осигурил се е веднъж за 10 хиляди лева и втори път иска да се осигури. И след 20 години като умре, неговата осигуровка я използват. Тогава нека да бъде ясно понятието какво 31
трябва да разбирате nog думата „сигурност“. Вие може да работите каквато и да е работа, каквато и да е работа може да си изберете, тя е законна. Дали тази работа ще ви подигне, те са относителни неща. Важно е в работата дали животът ще се прояви, дали ще можете да дойдете до познанието на живота. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Ти казваш: „Знаеш ли аз кой съм?“ Мислиш ли, че ти казваш една истина? И аз ти казвам: „Ами ти знаеш ли аз кой съм?“ Тогава вашата работа прилича на следното. Един полковник отива в агенцията на „Сингер“ това било в Русе, при Илия Стойчев и полковникът казва: „Ти знаеш ли аз кой съм?“ „Кой си?“ „Аз съм полковник еди-кой си.“ Онзи му казва: „Моите уважения. А ти знаеш ли аз кой съм? Аз съм ефрейтор Илия Стойчев.“ Каква е разликата между един ефрейтор и един полковник. Полковникът може да вади ножа си, но по-умен е ефрейторът. Може да е по-горен. Ни най-малко полковникът не подразбира някой умен човек. Сега не считайте това за критика. Това не е критика. Бих се изразил така: да не критикуваш нещата. Аз тук правя разбор. Това сега е разбор, а не критика. Разбор на нещата е. Ти казваш: „А човекът има право да мисли така.“ Хубаво. Какво имаш право да мислиш? Ти, разумният човек, нямаш право да спъваш живота, който изтича от тебе. Ти, разумният човек, нямаш право да затваряш, да туряш канелка на живота и да го точиш, да го продаваш като кръчмар. Нямаш право на това. Тогава питам, вие продавате ли живота? Продавате го. Вие като казвате: „Ти знаеш ли, че аз те обичам?“, тогава вие продавате живота. Казваш: „Ще платиш за тази чаша.“ Ти си кръчмар тогаз. Живот, който се продава, живот ли е? Не е. Това, което не се продава, е живот. Това, което се продава, не е живот. Това, което се казва за любовта, не е любов. Това, което не се казва за любовта, е любов. Ти считай, че още 32
не си проявил любовта. Никой още не е проявил това, което трябва. Аз досега не съм разбрал защо ме обичат хората. Казвате: „Ти си добър човек.“ Разбирам защо ме обичат. Не че им забранявам да ме обичат. Аз когато искам да обичам някого, никой не може да ми забрани. Може да обичам когото искам и както искам може да живея. Животът не търпи никакъв закон, никакво мнение. Може да го налагате, но то е като водата. Водата носи всичката кал. Но един ден тази кал ще се оцеди. И нейната вода ще бъде пак вода. Ти може да правиш някои неща, да туриш смърт в живота си, но един ден животът ще се освободи от нея. Някой път се цапате. Казвате: „Аз съм това, аз съм онова.“ И после за малки работи се докачате. Какво нещо е докачението? Защото, като се качи едно дете на гърба на баща си, бащата не се докача. А пък като се качи на гърба му, той се докача. Вие ще мислите по това. Втория път искам да мислите върху тази тема. Казвам следното. Да определите какво трябва да се прави сега. Ако аз пиша, както вие пишете, ако аз правя, както вие правите, и работя, както вие работите, отлично. Но при всички тези работи хората страдат и умират. Да пееш, без да страдаш. Да пишеш любовни писма, без да се разочароваш. Да търгуваш, без да губиш. Да спиш сладко и никак да не те боли главата. Да ядеш сладко. Човек има три инсталации: стомашна инсталация, белодробна и мозъчна. Те са найголемите фирми, които съществуват в природата. И с големи капитали са. Всички вие сте кредитори на тези фирми. Вие сте представители на тези фирми, кандидати сте. Всеки един от вас препоръчва фирмата на стомаха си. За да му докажеш, казваш: „Дайте ми ядене.“ Ще видите, че това е фирма и половина. А пък друг препоръчва фирмата само за пиене, а някой препоръчва фирмата на мозъка си. И казва: „И знаете ли нашата фирма какво прави?“ фирма е това, фирмата 33
у Вас е отлична. Аз я познавам. Само че вие фалирате. Ту се появява, ту изчезвате. Три фирми има, но това не е още животът. Нито стомахът е животът. Тук-там се появява животът. Нито в дробовете е животът. Те са места, дето животът се проявява и минава. Има хиляди начини, по които животът се проявява, но вие не сте намерили още онази постоянна фирма, където животът се проявява устойчиво. Тогава вие падате духом, обезсърчавате се и казвате: „Закъсахме.“ Човек, който има живот, никога не закъсва, никога не заболява, никога не умира. Човек, който има живот, грях няма да има той е свободен от всички противоречия. Там, дето има противоречие, вие не сте дошли до онези извори на живота. Тепърва трябва да дойдете до тях. Хиляди години вие сте изучавали материализма в миналото. Аз бих гледал, да кажем, на Ивана къде е бил, какъв е бил, какво се е мъчил. Това е научен извор. Какво нещо е животът, но не съм свършил още към извора си. „Отче наш“ Втора лекция на Младежкия окултен клас 30 септември 1932 г., петък, 6 часа София Изгрев 34
ЗНАНИЕ СЪЗНАНИЕ И СВРЪХСЪЗНАНИЕ (Силите 6 пръстите. Знанието 6 природата) „ Сажо светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. “ Пишете върху темата „Как са създадени краката и ръцете“. Сега толкова години наред вие, младите и старите, не правите упражненията както трябва. Природата не обича безпорядък на нещата, вследствие на което и всички хора са потънали в известно невежество. Едно упражнение, каквото и да е то, трябва да се извърши както трябва. Сега шестте упражнения, които имате вие, трябва да се правят ритмично. Сега как си вдигате вие ръцете нали, като почвате упражнението, си вдигате ръцете. Във вдигането на ръцете нагоре трябва да си напълните дробовете с въздух. Ти не можеш да вдигнеш нагоре ръцете си, докато не напълниш с нещо гърдите си. С вдигането на ръцете си нагоре, вие трябва да възприемете нещо. Човек всякога трябва да възприема нещо. И гайдата не може да свири, докато не се напълни, не я нахраните с нещо. И човек най-първо трябва да яде, за да добие сили. И ако няма храна, не може да има, няма движение. Нищо ако нямаме, и движения няма. 35
Значи трябва да възприемеш въздух при движение ръцете нагоре, и тогава, като слизаш надолу, при клякането, трябва да издишаш. После пак като се качваш, при изправянето нагоре, пак ще възприемеш въздух. А вие как правите? Като слизате, дишате, а като се качвате, издишате. Един буламач е станало и няма никакви резултати, а има едно чувство на разочарование. И тогава човек става хилав. Гледаш, някой човек върви, главата му на едната страна наведена или на другата страна или гръбначният стълб се изкривил. Това са все неестествени положения. Ти ако вървиш прав има си известни закони в света, ти трябва да вървиш прав по отношение на известна плоскост, на известни сили, които действат в тебе. Ако ти не си в хармония с тези сили, ти не можеш да мислиш правилно, не можеш да чувстваш правилно, ти си загубил своя перпендикуляр към плоскостта, в която се движиш. Аз казвам плоскост чисто физически, то е плоскост, поле, в което ти работиш. Та казвам, вие сега следвате всички тия науки, които са едно упражнение за вашия ум. Но всичко това, което вие знаете, няма никакво приложение. Като казвам, че няма приложение, то значи, има повече отрицателен характер, отколкото положителен. Отрицателен характер, когато човек яде повече, отколкото трябва, и следователно стомахът му не е в състояние да смели тази храна и той губи повече сили. И вследствие на това ти усещаш едно неразположение. Какво се изисква тогава? Да яде човек по-малко. Сега идеята, че с малко ядене човек не може да поддържа живота си, но малкото храна, но обработена, дава повече сили, отколкото многото храна, и необработена. Та най-първо трябва да си съставите едно понятие за себе си. Вие носите една глава, едно тяло, едно сърце, ръце, удове, които са резултат на хиляди векове, които са минали преди вас. Хиляди същества, които са работили върху този резултат. Следователно вие но36
cume едно тяло и не знаете защо го носите. Имате едно тяло, което е тежко 50, 60, 70, 80 килограма тежест, но защо тялото ви е тежко, не знаете. Толкова не знаете и даже не знаете тези органи, с които функционирате, не знаете тяхното употребление. Ще кажете може и без това знание. Добре, съгласен съм. Може и без да знаете всичко това. Но вие влизате в една стая да живеете. Вие питате хазаина: „Тази ли е стаята?“ И той не ви разправя, че стаята има толкова ключове и много други приспособления, заминава си човекът. И вие се въртите и търсите ключа, търсите някъде светлина. Вие трябваше да питате: „Тази стая осВетление има ли? Къде е осветлението?“ И ще си го запишете къде е ключът. После ще питате водоснабдяването къде е. И него ще си запишете. И ред други приспособления, и за тях ще питате, и няма да се намерите в едно трудно положение. Сега тези са ред положения, които не засягат само вас. Засягат всички същества и no-нисшите същества по-добре живеят, отколкото no-висшите същества. Вие сте заняти с вашите нововъведения. Кое нововъведение? Представете си, че вие сте направили една хубава дреха. Ушили сте дрехата и сега това нововъведение дрехата, искате да облечете дрехата си. Имате огледало, обличате я, събличате я, въртите се напред, назад, че забравяте да ядете. Само за дрехата мислите и някой път забравяте и да учите уроците си. Само дрехата обличате и събличате. Този опит ще го правите само когато времето не е ангажирано с уроци. Но щом имате уроци, няма да ангажирате уроците с вашето нововъведение с това обличане. Какво ще спечелите да покажете навсякъде това нововъведение? Някой ще ви обере и ще се върнете без дрехата. Или вие сами ще примамите някой да ви открадне дрехата. Тогава, ако аз ви кажа тъй, от съвременната наука ще извадим един извод, следующия. Водата, ко37
ято при студа ври, какво става с нея? Тя замръзва. И водата, която при огън ври и се изпарява, какво става? Вода, която ври и замръзва, какво е? И при студа ври, и при огън ври, но имате два различни резултата. Сега преведете това психологически. Има известни процеси, които изискват време. Казват: „Той ври човекът!“ Да вриш при студ? Огън е това на телата. Ври този огън. Има един огън, който смразява. Студът е огън, който смразява, сгъстява телата. Ако ти вриш и замръзваш и ако ти вриш и се изпаряваш, какво ще придобиеш? И в двата случая ще придобиете ли нещо? Вие сега не сте научили един начин. Вадите си други изводи. Какво искате вие? Вие запример питате: „Какво иска да каже Учителят? Какво сме съгрешили?“ Мен не ми е въпросът за вашите грехове. Мен не ме интересуват греховете. Че вие имате да плащате някому, и това не ме интересува. Че вие имате голяма раница на гърба си, и това не ме интересува. „Ама знаеш ли колко ми тежи?“ Че какво от това. Щом ти е тежка, хвърли едно кило от нея. И после хвърли още едно кило. Хвърли! Хвърли! Ти си господар! Казваш: „Знаеш, гърбът ми се охлузи, уморих се.“ Че ти си господар! Щом ти не знаеш да изваждаш хляб от твоята раница, аз те считам, че ти си един слуга, не си господар. Напусни господаря си. „Ама кой ще ме храни?“ Тогава носи раницата на господаря си. Едно от двете. Или трябва да напуснеш лошия господар. Е, кой е лошият господар? Лошото мислене. Щом лошо мислиш, ти си при лош господар. Щом право мислиш, ти си при добър господар. Или правото мислене е напущане на лошия господар. Ще кажеш: „Не, господине. Досега ти слугувах, няма да мисля вече така.“ Лошото мислене е един господар, който ми е турил един юлар на главата. Казвам, не ти искам юлара вече! „Ама този юлар е за тебе, той е много хубав.“ Не го искам аз юлара. За тебе нека остане, а аз без юлар ще ходя. 38
Та сега казвам, новият начин, новото разбиране в света какво трябва да бъде? Да кажем, имате една мъчнотия. Хубаво. Имаш една рана, трябва да знаеш как да я лекуваш. Имаш един дефект, паднал си някъде, някоя кост се е разместила, какво трябва да правите? Ще намериш един майстор, който да я намести. Има един дефект, от който човек страда. Всяко едно страдание се дължи на един дефект или на миналия живот, или на сегашното, или на чувствата, или на мислите. Трябва да се намери един начин да се поправи. Пък ако не може да се поправи, какво трябва да се прави? Аз ще ви дам един въпрос. Щом яздиш на една каруца, която е счупена, какво трябва да правиш? Ще напуснеш каруцата, ще туриш товара на гърба си и тъй ще вървиш. Ама без каруца не може. Тогава ще чакаш да мине някой, който да я поправи. Ако след два-три месеца мине някой, че да ти поправи каруцата, заслужава ли си два-три месеца да се чака да дойде този, който ще поправи каруцата? Всички противоречия, които са в живота, това са неестествени мисли, неестествени чувства, навсякъде едно разногласие. Сега да се повърнем, това са ред аномалии, които сега съществуват в сегашното човечество и, разбира се, трябва да дойдат онези майстори на човечеството, които трябва да въведат човечеството в правия път. Това е общото положение на всеки един човек. След като се води цялото човечество, всеки един човек си има едно знание определено, в което той сам трябва да влезне. Сега онова, което вие трябва да направите от съвременното знание. Ако вървите по този път на съвременното знание, вие ще имате тези резултати. Ако сте един богаташ с неговите разбирания, ще направите къщи, ще имате автомобил, добре ще ядете, ще се ожените, ще народите деца, ще остареете, ще умрете, ще ви направят един паметник, ще пишат: 39
„Тук почива един благороден човек, добър човек, оставил голямо наследство.“ Питам, вие след като умрете и на вашия паметник напишат най-хубавите имена, тези имена какво ще ви ползват, като ви турят в земята? Представете си в съзнанието такова едно схващане, че всеки един човек, който е богат и е заровен в земята, че съзнанието му седи там, не се освобождава от гроба. И той усеща тежестта, дето е заровен, казва: „Така ми пишат тук се намира един благороден човек с благородна кръв, от високо произхождение, това направил, онова направил, ехееей, но аз страдам отдолу. Поливат ме, плачат отгоре ми, но какво ме ползват всичките тези, когато аз отдолу се мъча. Аз страдам, а хората минават, тъпчат ме отгоре и казват: „Добър човек беше.“ А какво ме ползва всичко това, когато аз отдолу се мъча. Каква философия има във всичко това? Не ги искам да ходят като обрани попове и да ми четат молитва. Аз бих предпочел да кажат другото да бъда лош човек, но да кажат: „Я да го изкопаем и изхвърлим навънка.“ И тези хора бих ги счел за по-добродетелни, отколкото да ми четат всичките тези молитви „Господи, прости му греховете“. Това е сега вашето положение като ученици. Вие седите и чакате някой да ви каже някоя блага дума. Ти си много даровит, но си скъсан. Ти си способен и даровит, но професорът те скъса. Нищо повече. Ти си даровит, но нямаш нито пет пари, ходиш гладен, пак те скъсал професорът. Ти си благороден, но гостилничарят няма доверие в тебе. Пита пари имаш ли. „Нямам.“ „Хубаво, ако остане нещо, може да ти дам.“ Турците казват на такова едно разсъждение: „Е, изходният път какъв е?“ Туй е изходният път на нещата. Но изходният път за умния, който може. И всичките тези упражнения са упражнения, при които вие можете да разрешите една мъчнотия в света. Но ако вие не знаете кой 40
от тези пътища да изберете, в дадения случай туй няма да ви ползва. Представете си, че вие имате тук един такъв знак, както в аритметиката минусът. Какво ще постигнете? Или представете си, че имате знаците, турени във всички положения. Ако вие сте, това нищо не разрешава. В единия случай водата, която ври при студа, тя ще замръзне. Плюс отгоре това е студ, това е събиране. И вода, която ври при студа, тя ще замръзне. А минус това е вода, която ври при топлината. И като отидете при тенджерата, нищо няма да намерите там. Всичко е изчезнало извряла е водата. Това е минус. Сега, ако водата се изпари и водата измръзне, какво печелите вие? В дадения случай водата е полезна на един дерменджия. Човек си меси хляб, опича го, има вече един сложен процес, който допринася нещо. Тогава представете си, да кажем, вие имате тия знаци така поставени вътре --+ + +. Това е естественият път за сполуката в света. Два минуса и два плюса и плюс. Но ако ти не можеш да определиш тия плюсове? Да кажем, имаш лявата ръка. Ако в дадения случай ти не знаеш де е положителното у тебе? Ние взимаме като образ ръката. Но тя е образ на известна деятелност, която става вътре у човека. Запример вие имате малкия пръст. Той е във връзка с известна област на мозъка. Тогава слънчевият пръст, безименният, и той е свързан с известна област на човешкия мозък. Първият пръст и той е свързан, палецът и той е свързан. И трябва да знаете, че силата на палеца е равна на силата на четирите пръста. Следователно 41
туй, което четирите пръста съдържат, като се съединят, този пръст палецът, половината на човешката енергия изходи от палеца, или половината от човешката енергия е вложена в палеца. Именно животните имат само тия четири пръста, те нямат енергията на палеца, туй разумното разбиране приложението. В палеца е приложението на човека. Без палец вече вие имате енергии, които действат инстинктивно. То е едно колело, което се върти, върти и ако му туриш малко масло на самото колело, това са физически енергии, които дейстВат автоматически. Това всеки може да използва. Та казвам, когато имате едно желание, на което не знаете неговия произход, вие се намирате в енергиите на вашите пръсти, отдето изтича енергията. Например вие имате стремеж да се качите на високо място, вие искате да заемете високо място, да станете висок човек. Да вземем един човек, на когото личните пръсти са развити той иска да стане висок. Питам, ако вие се качите на един висок връх от 12 километра, какво ще добиете на този висок връх? Вие ще се задъхате и ще имате нужда да се тури изкуствено дишане. И досега на 8 хиляди метра ако се качите, има едно задъхане и трябва да имате един изкуствен мехур, от който да приемате кислород. А като се качите на 12 хиляди метра, ще загубите съзнанието си. Та казвам, като се качиш на такава височина, ти ще изгубиш смисъла. Този закон е верен. Вие искате да се подигнете в обществото и тъй да се издигнете, че да ви знаят всички хора, да станете прочут човек. Вие не знаете колко опасно е да бъдеш прочут човек. И лошо е никой да не те знае, но лошо е, когато те знаят всички хора. Вие имате една идея да се прославите. Но тя е чисто Божествена идея. То е друг въпрос да ви знаят, които ви обичат. И те искат да ви допринесат нещо. Но когато един човек гледа на вас, 42
че иска да Ви използва, по-голяма опасност няма от тази. И питам, ако вие запознаете една овца с един вълк, какво добро ще допринесе той? Че вие я излагате на голяма опасност. И какво най-после ще се случи с тази овца? Дали е мъжка овцата, или е женска, вълкът не гледа. Резултатът ще бъде все същият. В резултат и дбете ще платят с живота си. В единия случай мъжката овца ще бъде малко по-мазничка, поголяма, а женската no-мършава. Винаги мъжките овце са по-мазнички. И вълкът ще има повечко месце да яде. Ти казваш: „Аз я запознах с почетния Вълк. И вярвам, че този вълк ще води и пасе тази овца.“ Да, той ще я пасе така, че втори път няма да я намериш тази овца. Аз правя своята аналогия. Ако ти запознаеш една твоя благородна мисъл с една мисъл на един вълк в тебе, мислиш ли, че твоята благородна мисъл ще остане здрава, неразрушена? Никога! Никога не оставяйте лошите мисли в паралел, в запознанство с една добра мисъл, с една овча мисъл. Казано е побеждавайте злото с доброто. Там законът е друг. Смисълът е съвсем друг. Мисълта в пълната смисъл е една пасивна проява. Сама по себе си мисълта е силна, когато е в човешкия ум. Но една човешка мисъл вънка от човешкия ум, тя почти е без сила. Всеки може да използва една мисъл лоша или каквато и да е, може да се използва от едно разумно същество. Лошата мисъл може да се използва. И добрата мисъл може да се използва, но от едно разумно същество. Та казвам сега, ако вашият малък пръст е положителен и ако вашият първи пръст е отрицателен, и ако вашият палец е отрицателен и вашият среден пръст е положителен, какво ще постигнете? Какъв ще бъде резултатът, ако малкият пръст е положителен? Положителният пръст придобива нещата, а първият пръст ги губи. И палецът и той ги губи. А средният пръст, той печели. Какво ще придобиете? Е, този е 43
най-Високият Връх, на който може да се качите със съзнанието, И съвестта, и тя е нагоре. Да бъдеш положителен, значи постоянно да пр-еглеждаш сметките си. Какво ще придобиеш? Съзнаваш ти в твоя тефтер най-високото място, ще видиш остатъка. Този пръст средният раздава правото на Всички. Тогава какво качество имаш над тях? И тогава какъв смисъл има качването на този връх? Защото, ако се качиш и раздадеш правото, тогава е хубаво. Но ако ти се качиш и се върнеш, без да раздадеш никому правото, тогава какво си спечелил? Губене на енергията е това. Ти, като се качиш там, трябва да раздадеш правото някому или на себе си, или на другите, но ще дадеш някому правото. И питам, ако ти в малкия пръст си положителен и си добил всичките средства в света, богатства от този малкия пръст. Казвам, за даден случай малкият пръст има всичкото богатство, но ти имаш развален стомах и дробовете ти са слаби, и главата ти. Питам, че този пръст бил много богат, какво ще те ползва? Той ще ти създаде всичкото нещастие. Около тебе ще се съберат доктори, ще направят всичките свои опити. И какво ще добиеш от тия опити? Ще добиеш само страдания. Това е сега положението, в което сега мнозина от вас се намирате. Вие страдате. Казвате: „Защо така е обществото направено?“ Никой човек в съвременния свят не е в състояние да ви даде един отговор, защо са тия страдания. Ще кажеш: „Баща ми и майка ми са били такива. Ама обществото не е така добро.“ На тези никой не може да ви даде отговор. И ще кажете: „Такъв е светът.“ Е, какво трябва да се направи? „Трябва да се поправи.“ Не трябва да се поправи светът. Ние имаме философията на мишките. Те казали трябва да тури звънец на котката. Но затова трябва знание. И после кой ще тури звънеца на котарака? Мишките трябва да станат по-силни от котката, за да турят звънеца на 44
котката. За да турите вие звънец на вашия котарак, вие трябва да имате едно знание. Вие имате известни мисли, известни желания, известни чувства, ама знаете ли в даден случай едно желание, което вие имате, туй желание ваше ли е, или вие сте един наемник на едно ваше желание. Ти казваш: „Аз ще го убия!“ Е, хубаво, ти убиваш някого, друг убива тебе. Питам тогава, ти господар ли си? Ако два предмета, които се сблъскват и се разрушат един друг, какво се постига? Сега аз искам да ви наведа на мисълта: най-първо трябва да знаете известно желание, произхода му, господар ли ще бъдете на това желание, или то ще бъде господар. Слуга ли ще бъдете на това желание, или то ще бъде слуга на вас? Казваш: „Аз имам желание.“ Но ти господар ли си на това твое желание, или си слуга? Ако си господар, ще има един резултат. Ако си слуга, ще има друг резултат. И после, ако си господар, добър господар ли си на твоето желание, или си лош господар на желанието си? И после другото положение. Това твоето желание добро желание ли е, или е лошо желание? Ако си слуга на едно желание и не си господар, ти ще гледаш това желание добро ли е, или лошо. Ако е лошо това желание, ти ще гледаш по всеки начин да се освободиш от това желание. Ако не се освободиш, ще имаш найлошите последствия, за които никой не може да ти помогне. Сега не се спирайте върху това. Светът е един резултат. Всички тия хора това са единици, които функционират вътре в света. Представете си сега числото 5. Това число може да вземете като едно положително число, може да го вземете като едно степенувано число. Да кажем 5 пясъчни зърна. От тях какво можете да изкарате? Нищо не можете да изкарате. Но това може да са 5 ябълчни семена. От тях може да изкарате нещо. Представете си, че това са 5 вола и 5 коня. Вие можете да ги впрегнете. Или най-малкото това са 5 ваши прия45
тели, които можете да имате. Това са все числа степенувани. Резултатите ще бъдат все различни, ако имате пясъчни зрънца, ябълчни и приятели. Ако вие знаете какъв е произходът на числото 5 или какво съдържа в себе си числото 5, вие можете да направите много работи. Какво е числото 5? Вие имате 5 добри ваши приятели. Какво можете да направите с петте добри ваши приятели? Ако са 5 песъчинки, ще ги турите някъде. Ако са 5 ябълчни зърна, ще ги посеете някъде в земята. Ако са 5 вола, ще ги впрегнете или ще ги продадеше. Ако са 5 добри ваши приятели, какво ще правите с тях? И тях ще впрегнете на работа, нали? Ама ако вашите приятели са по-силни от вас, как ще ги впрегнете? Та казвам сега, може би вие имате една идея, каквато е била онзи Гордиевият възел. Чакали да го разреши някой. И като не се намерил такъв, който да го развърже, дошъл Александър Велики, той взел ножа си и го разрязал. Но той го разреши по много механически начин. Питам, Александър Велики не разреши въпроса, той разряза Гордиевия възел, но не можа да запази империята си, питам, де седи величието на Александър Велики? Александър Велики е разрязал Гордиевия възел, той е разрешил задачата така, както се разрешава само в едноизмерния свят и в двуизмерния свят. Това е отрязване. Едно двуизмерно същество винаги като Александър Велики ще разреже Гордиевия възел и той не може да си представи, че може да има и друго разрешение. Това е едно същество, затворено в един кръг, разбирате ли? То казва: „За да излезна от този кръг, непременно този кръг трябва да се пречупи някъде. Ако е едно триизмерно същество, той ще прекрачи този кръг. За него кръгът представлява една от великите тайни и казва трябва да се пробие. И като го пробие и скъса този кръг, то мисли, че е разрешило една от 46
Великите тайни. Ако е едно триизмерно същество, то ще дигне кръга и ще мине над кръга отгоре. И кръгът ще остане цял. Сега и вие много пъти като двуизмерното същество разваляте кръга, казВате: „Аз ще скъсам връзките си с него!“ Вие сте двуизмерно същество. Имаш някоя пръчка на пътя, вдигни си крака, прескочи я. Няма какво да го разкъсваш. Кажи: „Аз ще прескоча този кръг! И ще вървя напред!“ И няма да се занимаваш занапред с това. Та в сегашната математика, в ръката, докато са всички количествени числа, които природата е турила, тия подразделения вътре, после линиите в дланта всичко това е вложено вътре. То не е само предположение, ама има една мярка. Ще минете тия граници между световете на фалангите или на членчетата на пръстите. Това са все приятели, една мярка е. Ще мерите тия граници между светоВете. Първата фаланга, първата граница, това е Божественият свят. Втората граница е светът на ангелите. И коренът, или третата фаранга, е човешкият свят. Или основата на пръста, това е животинският свят. Така отношение има. И тогава ще знаете кой свят у вас управлява. А това трябва да го знаете. Гледайте си ръката надолу, нагоре, надясно, наляво, после върховете на пръстите си гледайте. . После вие не знаете къде да бутнете. Някой път не ви върби. И ако река аз да ви кажа някои работи, вие ги вземете толкова буквално, че нищо няма да се постигне. Аз гледам сега, когато някоя певица пее. Тя постепенно ще се упражнява, упражнява, докато изпее една песен „Аве Мария“. „Аве Мария, Аве Мария, Аве Мария“, пееш „АВе Мария“, но нищо не стаВа. Ти пееш една песен, но при явяването на една мечка, ти ще бягаш. Пееш „Аве Мария“, но бягаш. Аз наричам да изпееш „Аве Мария“, и мечката да се спре там. И като дойдеш при един гостилничар и като изпееш „Аве Мария“, той да ти каже: „Ела!“ Ти идеш при един банкер, изпееш песента 47
„Аве Мария“, и ти каже: „Ела!“ И ти gage. Идеш при един дрехар, изпееш му песента, и той ти даде. Това разбирам. Тогава навсякъде „Аве Мария“. Нямаш приятели, изпееш песента на един, и той ти каже: „Аз ви познавам, заповядайте.“ Но ако той каже: „Не си струва да слушаш гласа му, гърлест е гласът му, струва 5 лева.“ И тогава вие идете до онова противоречие, казвате: „Защо Господ ме е създал мене?“ Аз имам един друг въпрос. Защо вие мислите така? Когато Господ те е създавал, ти беше ли при него? Ти видя ли твоето създаване, като те правеше от кал? „Е, не го видях.“ Тогава защо говориш за неща, които не знаеш? „Е, баба ми каза.“ Нито баба ти знае толкова, колкото и ти знаеш. Баба ти казва, че Господ те е създал, но и тя не беше там. „Е, нейният баща беше там.“ А той не е бил там. „Е, Мойсей.“ И Мойсей не е бил, когато Господ е създавал света. Какво трябва да разбираме под думата „създаване“. Ама всеки казва тъй: „Условията ме създадоха да стана човек.“ Как те създадоха условията? Материално ли? Ти казваш: „Аз го направих човек!“' Че как го направи ти човек? Че преди тия условия, преди аз да го създам, той беше човек. Аз казвам: „Ако не бях аз да го създам, той нямаше да бъде.“ Какво разбирате вие под това? И ако вие сте при мене, когато аз създавам някого като човек, ще видите ли нещо? Нищо няма да видите. И вие ще мязате, както и другите. Или вие ще мязате както онзи цар, който искал да направи дрехи, но да ги не пипне човешка ръка. Може ли да се направят дрехи, и да ги не пипне човешка ръка? При сегашните условия, при които живеем, не могат да се направят. Та казвам, сега аз не говоря на всички. Аз говоря само на онези от вас, които разбират, а за другите това ни най-малко не се отнася. За тях трябва да бъде забавление, тъй както един тъпан, който бие дум-думдум. Бие тъпанът, но кой знае какво ще стане. Щом 48
бие тъпанът, ще се съберат войниците, защото тъпан има, дето се събират войниците да се бият. И ще одереш кожата на едно жиВотно, и ще напраВиш тъпан от нея. Ще биеш тъпана, и нищо няма да излезне. И аз не съм виждал сватба, дето тъпан да бие и после да няма бягане. Невсякога могат да се употребяват каквито и да са средства. Природата обича за благородните работи да избереш благородни средства. Ако обичаш един човек, ти ще му дадеш най-хубавата храна. Ако не го обичаш, ти ще му дадеш най-лошата храна или каквато и да е храна. Ако не обичаш един човек, ти ще го подкупуваш. Ако го обичаш, ти няма да го подкупуваш. Нищо повече. Та казвам сега, даже в съвременната химия може да се изучават изменението и съединението на елементите и те трябва да проникнат дълбоко вътре в тия закони, които управляват съвременните химици. Повечето от тях са крадци и разбойници в природата. И мислят, че допринасят нещо на човечеството. Та природата държи сметка. Те крадат, но и тя налага наказание. Измислиха хората електричеството, а при това природата коси. Те измислюват, а природата коси. И природата ги свързва за тока. И най-после какво ще излезне от всички тия измислици? Ако съвременните хора измислят всичките тайни на природата, той ще тури последната присъда на човечестВото. Аз да ви кажа, като измислите последната тайна на природата, вие ще изчезнете от лицето на земята. Да изучаваме тайните на природата, без тя да иска, е едно насилие. Ако природата има любов към мене, тя трябва доброволно сама да открие нещо, да ми повери нещо. И аз да не злоупотребя с това. А щом аз изчезвам, значи аз Върша нещо не по нейната воля. При всяко насилие непременно аз ще изчезна. Това стана с първия човек. Бог му каза: „Това дърво няма да буташ. И щом се опиташ да разкриеш великата тайна, ти ще умреш.“ 49
Какво нещо е злото? То е последната тайна вътре. А ти искаш да разрешиш последната тайна какво нещо е злото. Не разрешавай какво нещо е злото. Нито разрешавай какво нещо е доброто. Приеми ги като факт. Защо? Тогава злото ще носи лоши последствия, а доброто ще носи добри последствия. Използвай добрите отношения на доброто, избягвай лошите отношения. Не се стреми да победиш лошото, нито да го примириш. Не се стреми да определиш произхода му, откъде произтича. Вие никога няма да знаете това. Не само вие, мнозина и учени, и първият човек, и той не можа да разреши този въпрос. И той изгуби и това, което имаше. И за него се казва, че е оголял, след като разбрал, почувствал се гол. Но с това не се свърши. Сега аз ви казвам тази тайна. Тогава какво ще кажете? „Тогава да не учим.“ Та нима наука е да си обясниш какво нещо е злото? Това не е наука. Аз ще ви обясня. Ако ти знаеш колко тежи земята, може ли някой учен човек да знае колко тежи земята? Не може, разбира се. Това са предположения, това са хипотези. Претегли ли земята? И аз съм теглил земята и виждам всяка научна теория колко казва, че тежи земята. Обаче намирам, че милиони тонове липсват вътре. Проверявам, че тежестта й не е доизчислена. И слънцето изчисляват. Нито пък аз искам да претегля земята. Земята те?ки точно толкова, колкото и аз тежа. Тогава какво ще кажете вие? И вие можете да кажете земята тежи толкова, колкото и вие тежите. Земята тежи толкова, че никоя мярка не може да я претегли, но тя е и толкова лека, че пак не можеш да я претеглиш. Земята е съставена от безброй малки частици. Толкова малки, че всяка частица се движи особено и всяка малка частица представлява една малка земя. И тя си има свой северен полюс и южен, и свое слънце си има, към което се движи. И се хлъзга тази малка частица към пространството и няма никаква тежест. 50
Но събрани me всички заедно, те имат известен стремеж. И този техен стремеж образува тежестта на земята. Този стремеж на всички тия безброй слънца ние наричаме тежест. Стремеж, или го наричат падание към слънцето. Понеже като се привличат телата към слънцето, в това привличане земята има известна тежест. И ако едно тяло няма привличане, то няма никакВа тежест. Някои казват по-тежка е неговата мисъл или по-редка, по-лека е неговата мисъл. Е, кои мисли са похубави? Леките или тежките? И казват златото е тежко, перото е леко. В дадения случай тежките неща са хубави, са добри. А кои са лоши? Ако имате един лек чук като перушина, какво може да направите с него? Чукът забива гвоздеите. Ако имате тежък чук, с него можете да направите много хубави неща. Но питам, ако вие внесете един чук във вашата мисъл, каква полза ще принесе този чук? Или чукът е една отрицателна мисъл. Вземете мисълта на една омраза. Трябва да знаете къде да употребите омразата. Омразата трябва да употребите на физическото поле. При гнева той ще вземе един чук и ще иде при камъните. Ще набиеш един камък и след това, като се върнеш, ще кажеш: „Набих камъка колкото можах.“ Или ще кажеш: „Отмъстих си.“ Ама че същото нещо става на бойното поле. Хората там идат, намушкат се с ножовете, и после минават за герои. Един войник разправя: „А като влезнаха в сръбския окоп, намушкаха 30 сърби.“ „Че как 30 сърби?“ А той лъже. Турците казват: „И да видиш, не вярвай.“ Може да е намушкал един-двама, но 30 сърби да ги намушка. Аз гледам изводът какъв е. Този човек гледа в съзнанието му, иска да си представи, че е голям герой. И на всичките българи казвам ако те биха намушкали по 30 сърби, България щеше да бъде свободна и велика. Ти си намушкал 30 сърби, но си загубил полесражението. И България изгуби. Това не е едно раз51
решение на въпроса. Ние някъде мязаме на този войник, че намушкал 30 сърби, а пък на другите пардисютата бяха в хоризонтално положение и казват: „Мен не ме е страх от нищо.“ А при това при най-малките мъчнотии в света не знае как да разреши задачата си и се намира в трудно положение Имате в математиката трудни задачи. Някой път искате да знаете квадратурата на кръга. Досега разрешили ли сте квадратурата на кръга? Вземете един кръг и направете от него един квадрат. Един практически метод. Един кръг вземете и ще направим от него един квадрат, и ето квадратурата на кръга. Чудни са хората. Питат този кръг. Направете един квадрат. И ето квадратурата на кръга. Нали е разрешима тази задача? Аз разбирам къде седи мъчнотията. Знам какво е квадратурата на кръга, но мъчнотията седи там в дадения случай аз мога да намеря квадратурата на кръга, но този кръг е в движение и в следующия момент няма да зная каква е квадратурата на кръга. Пък той се разширява, разширява или може да се смалява, смалява в движението си. Той или се смалява или се разширява и вследствие на това не може да се изчисли. Тъй е. В движение е този кръг, там е всичката мъчнотия в изчислението. Но казвам, когато вие се намирате в един кръг на движение, вие трябва да се спрете. Квадрат подразбира вие трябва да се спрете в известна плоскост. Ще се спрете в едно кръгообразно движение и ще се спрете в една плоскост и ще му турите само 4 точки. И след като разрешите въпроса, ще турите тия точки в движение, и пак ще турите този кръг в неговото движение. Та казвам, ако искате не да се спъвате, но всичко онова в съвременната наука, то е една прекрасна материя, която за бъдеще трябва да се обработи. Даже във всички теории, които досега са прокарани, не мислете, че има нещо лъжливо. Всичките тия теории, взети целокупно една с друга, те допринасят нещо за разкрива52
нето на истината. Те са само фази за разкриването на най-великата истина. Както едно цяло са те. но са различни фази, различни обстановки, но всяка една обстановка дава едно понятие и истина за предмета, който вие изучавате. Но не мислете, че тази фаза е единствена в природата и че тя ще разреши всичко. Там е всичкото заблуждение. Та сега онези от вас, на които аз говоря, вземете вечерно време един конец или една мярка и си премерете пръстите. Искате да знаете дали ще успеете, или не в живота. Вземете си един конец и си премерете този пърВия пръст, корена на пръста. И почнете да мислите върху това. Вие турете само най-хубавата мисъл. Докарайте едно хубаво състояние в душата си. Сутринта премерете вашия пръст и вижте има ли една промяна или смалил ли се е пръстът, или не. Найпърво трябва да имате един резултат или смаляване, или увеличение. Това по-лесно става. Промяната на широчината става по-лесно, отколкото пръстът да се проточи. Вие в 24 часа не можете да си проточите пръста даже и на една хилядна от милиметъра, но на широчина тези мускули могат да се изменят в даден случай да нахлуе повече кръв в пръстите и тази част може да се увеличи. Ако вашият пръст се е увеличил в основата на физическото поле, вие можете да имате една промяна ще имате успех, но ако нямате никаква промяна, ще имате най-неблагоприятните условия. Защо така? Условията ще бъдат такива. Ако вие сте в умствения свят и искате да знаете ще свършите ли училището, измерете пак пръста си. И ако стане пак най-малката промяна разширение вътре, вие ще свършите училището. Но ако това не стане, няма да свършите училището. После искате да знаете ще станете ли духовен човек или добър човек. Виж втората фаланга на пръста. Ако там се забележи една малка промяна, може да имате придобивка в духовно отношение от вас може нещо да излезне. 53
Сега у вас се явява противоречие, как ще го направите този опит, като не сте го правили. Трябва да видите как. Трябва да ви покажа веднъж, дваж и три пъти, защото не трябва да има, защото някой път вашето желание... вие ще попаднете в една илюзия, Вие ще искате да проточите пръста си повече. Или като искате вашият пръст да се проточи повече, или вие ще пуснете малко от мярката и като че пръстът ви се увеличил. В меренето си трябва да бъдете безпощадни. Казвате: „Чакай малко да отпусна.“ А ти трябва да констатираш факта тъй, както си е. Защото някой път не само разширяването на пръста е добро. Някой път и смаляването на пръста е добро. Има известни отношения трябва да се знаят колко, ако се разширява пръстът ти, и колко, ако се смалява, е добро. И виждате на някои от вас пръстите се смалили при основното членче, или се е разширило. После на някои пръстите постоянно се разширяват, а на някои стават конусообразни. Сега този е най-малкият опит. Не че с този опит се разширяват тайните. Аз ви казвам, този е един малък опит. След това ще направите друга проверка. Първата проверка оттук ще започне третата фаланга, основата на пръста (показалеца). Втората проверка ще започне с третия пръст, слънчевия. Третата проверка с големия пръст, средния, и найпосле ще направите проверка с вашия палец. И каквото знание той даде, то е меродавно. Сега ако за всеки един опит се изисква една година, значи изискват се 5 години наблюдение и наука, за да определите дали ще спечелите пари на земята, или няма да спечелите, дали ще станете учен човек, или не. И то само да констатирате факта, а после трябва да определите други три метода, за да научите как да сполучите. Та туй, да определите известен факт, а после да намерите да знаете три метода. Вие казвате: „Кажи изведнъж.“ Не може да се каже изведнъж. Ако някой би 54
Ви казал, че ще сполучите, той е прост, иска да Ви залъже. Сега аз говоря за онези, които нищо не знаят, да слушат само. Вие в сВета никога богат чоВек не можете да станете, ако не сте били сиромах. И ако не сте опитали крайната сиромашия, не можете да дойдете до една мисъл на богатството. Такъв е законът. Само гладният човек може да опита какво нещо е хлябът. Само болният човек може да опита, да знае какво нещо е здравето. Всеки човек, който цени живота, трябва да има един контраст. Та вие имате контрасти, които съществуват във вашето съзнание от миналото. Съществуват известни понятия. Запример понятието за добро, за зло съществуват. Един контраст, съществува една опитност, която е потаена някъде Във вашето съзнание, В подсъзнанието ви и свръхсъзнанието ви. Разчитай всякога на това, което е вложено във вашето съзнание и самосъзнание. Запример ти си болен. Лекарят казВа за тебе: „Изпята му е работата. Той скоро ще замине за другия свят.“ Винаги един лекар, други, трети и всичките все казват: „Изпята му е работата.“ Но ти слушаш нещо дълбоко вътре ти шепне: „Не, ти ще оздравееш.“ Нямаш никакви доказателства, но нещо ти казва: „Ти ще оздравееш.“ И нещо ти светне отвътре, и ти казваш: „Аз ще оздравея.“ Онези казват: „Свършена е работата му.“ А нещо отвътре ти казва: „Не ти е свършена работата. Имаш да я свършиш още.“ И се случва това, което отвътре ти казва, то излиза по-вярно, отколкото това, което лекарите отвънка ти казват. Онзи лекар ти казва това от съзнанието и самосъзнанието си, но излиза, че болният оздравява. Така често гадателите казват, така както лекарите: „Няма да го бъде.“ А нещо друго у тебе говори обратното. Аз съм седял при цигани, когато плачат и казват някому: „Така ще стане, онова ще стане.“ После ме питат: „Ти какво мислиш?“ Казвам: „Нещо в 55
мене ми говори ще стане точно обратното на това, което ти казваш.“ И действително след време става точно обратното. Никой гадател не може да каже това, което ще стане. Защото аз като ще кажа нещо, то ще стане. Казвам ще умре някой. И това става. Казвам някой ще забогатее, и забогатява някой. Всеки един от вас е гадател, но специфично това няма да стане. Действително забогатява някой, но не е този човек, а някой друг човек. Ти пак си говори. Ти си като онзи, който стреля мишанката. Не се ударила мишанката, но планината се удари. Ти казваш: „Мишанката не ударих, но планината ударих.“ Сега да ви приведа един пример. Някой път господарят иска да почива, а слугите искат развлечение. Не е лошо, но слугите, които искат развлечение, трябва да идат надалеч, да не смущават господаря, като спи. Понеже господарят, като стане, ще се скара на слугите, нека слугите идат надалече там да си поиграят. И като се върнат, и господарят да се е наспал, и слугите да са си поиграли. Та човек трябва да разбира своето естество. Трябва да разбирате себе си. Аз толкова пъти съм казал има известни сили във вас, които действат и които нищо добро няма да ви допринесат. Казваш: „Аз ще свърша с училището.“ Какво ще свършиш? Не казвай: „Аз ще свърша с училището.“ „Аз с училището никога няма да свърша.“' то е много поправа мисъл, отколкото да кажеш: „Аз ще свърша с училището.“ Казваш: „Аз човек ще стана.“ Че ти тогава сега отричаш, че си човек. Щом сега казваш: „Аз чоВек ще стана“, от тебе нищо няма да стане. Моето разбиране, ако досега не си станал човек, никога няма да станеш човек. Постави мисълта „Аз съм човек“. Ти кажи: „Аз съм човек.“ Не; „Аз ще стана човек.“ Кажи: „Аз съм човек станал, а сега ще живея като човек.“ По-права е мисълта, отколкото „Аз човек ще стана“. Значи отсега чоВек ще станеш, ей. Тя е дълга работа. „Аз добър 56
човек ще стана.“ Най-първо ме мислиш право. „Ще живея добре. В естеството ми е да живея добре.“ Та най-първо всички ще се научите да мислите правилно. И всяка една права мисъл трябва да има своето положение. Та сега колко неща останаха в ума ви'.’ Значи да има едно положително отношение между природата и човека. И човек не трябва да бъде в стълкновение със себе си. Идеята, че човек трябва да се бори със себе си, не е права. Човек не трябва да се бори със себе си. Той трябва да разбира себе си и да влезне в едно любовно отношение със себе си. Да работи в съгласие със себе си и с живата природа. Та сега първото, което ви давам, влезте в съгласие със себе си и влезте в съгласие с природата. Туй е максимата. В света има борба. Когато ние престанем да се борим със себе си, тогава ще дойде съгласието, тогава ще внесем мир. И след това да влезнем в мир и съгласие с разумната природа. Това са положенията, към които ние се стремим. И към туй трябва да се стремим. Сега запазете този лист втория път пак ще се спрем върху него. Сега като ви гледам, във вас има една мисъл напрегната. Аз не искам вие да разрешите всичките задачи. Когато човек диша, той трябва да възприема въздух и да се ползва от него. И трябва да знае, че в света има един закон, който регулира нещата. Аз като дишам и издишам, ни най-малко няма да допринеса на света, но същевременно аз ще допринеса нещо на себе си и като допринеса нещо на себе си, ако аз имам правилни отношения с природата, и тя ще има правилни отношения с мене. Тя като ме остави, аз няма да изневеря. Едно число ако е турено някъде, ако има правилни отношения, и резултатите ще бъдат правилни. Аз няма да разрешавам нейните работи. Сега първото нещо. Какво трябва да се праВи в света? Ни най-малко не уреждайте вашия живот. Не искайте да го уреждате. Не искам да Ви кажа с това 57
да не работите. Съвсем друга е идеята. Не мислете, че вашият живот не е уреден. Че не сте талантливи, та отсега ще уреждате вашите способности. Вие Вашите способности ги посадете и оставете те сами да поникнат. „Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. “ ' Трета лекция на Младежкия окултен клас 7 октомври 1932 г., петък, 6-7.20 часа София Изгрев 58
ГРАНИЦИ НА ВЪЗМОЖНОСТИ „Добрата молитва“ Пишете върху темата „Непознатото“. Казвате, че се повтарят някои работи в природата и казвате, че тези работи са нам познати. Именно в познатите работи седи непознатото. Вие не можете да напишете какво да е добро, без да присъстват познатите букви. И преди да ви са били разкрити буквите то е цяла философия да ви се разкрият буквите. Разкриването на буквите не значи да знаеш езика. Ако не знаеш да съчетаваш 32 букви... Ти ще имаш понятие за тях. Невъзможно е, което те крият, да бъде тайна за тебе. Ти ще може да говориш, но не ще можеш да представиш говоренето с буквите. Ще ви говоря пак за една такава азбука. А това е точката. А на математиката, на геометрията. Една точка в пространството никога не може да се появи от само себе си без причина. За да се прояви една точка, трябва да има една причина. Това е най-малкото пространство, което ти може да видиш, или най-малката концентрирана енергия, или материя, или мисъл, или чувство, или постъпка в дадения момент, който ти може да видиш някъде. Ние туряме някъде тази точка А. Казваме, че тя се движи 6 известна посока. Но тази точка сама по себе си не може да се движи. Едновременно с нея има точка В, която ние не виждаме. Следователно, когато точ59
ката А се движи в тази посока, точката В се движи в точно противоположна посока. Когато имате електрически ток, който се движи по една посока по жицата, същевременно има друг ток долу, който се движи в . обратна посока. Едновременно те образуват едно и също В течение, но се отличават по -----------------------------своите качества. Горното положение е положително, а долното отношение е отрицателно, след като се движи и идва до точката В. Ако движението от А се продължи до В и нататъка, то движението от В нататъка става отрицателно. Това движение не А_ -_____ В “_____ върви по права линия, а по крива линия отдолу__________________ “ под земята. Тогава имате движението А В ~ отвесно. Първо имате ' движението А В. То------------------------В ва е едно положително движение. В А това е едно отрицателно движение. Всяка една точка в пространството с нея същевременно се появяват и 4 други точки. с р Това са две успоредни и поеле се явяват и още две успоредни. Двете успоредни показват възможности на движението. Тези линии са турени в квадрат, но те образуват една крива линия. Тук . те са поставени успоредни. Но може да ги представим във вид на кръг. Линиите А В и С Д са възможностите на А. Това са възможностите на тази сила да се прояви в пространството. Точките показват ограниченията. Като дойде тази сила А от точката В, показва, че тази сила не може да иде понататък в тази посока. В същевременно показва, че 60
силата ще тръгне 6 друга посока именно в посоката в -XI Като дойде в точката Д, тази сила не може да продължи по същата посока, но ще тръгне по посоката С Д. После ще се върне в началото, отдето е излязла. Този закон не е механически. Най-първо във вселената не съществуват точки. Вселената съществува като едно цяло, а всички тези точки, линии, плоскости, тела и тем подобни, това са възможностите, в които цялото може да се прояви, или начините и пътищата, по които цялото се проявява. Щом почнеш да възлагаш нещо на малки плоскости, на малки линии, на точки, това показва, че цялото се разлага на своите части. Питам, след като се разложи цялото на своите части, какво ще стане с цялото? То е привидно така. Вземете едно парче лед и го чукайте с чук, и вие ще го разпръснете. Но ако слънцето грее и счупи леда, то разтопената вода ще се събере в най-ниското място, в едно корубесто място. Ледът е бил поставен в една плоскост. Ако след счупването на леда водата се е събрала в едно място, това показва, че тази плоскост не е плоскост. Това показва, че тази повърхнина е корубеста. Това е аналогия. Аз вземам повод само от водата. Виждаш, че един човек се движи към тебе, събирате се, значи имате същите желания, същите стремежи. А казваш: „Той замина." Значи отива в друга посока. Значи неговите интереси са други. Имаме плоскости изпъкнали и вдлъбнати. Едно същество, което работи в една вдлъбната площ, неговите мисли и желания са едни. Онова, което работи в една изпъкнала площ, и неговите стремежи, мисли и желания се различават, други са. Простият народ казва: „Той на високо място седи.“ С това иска да покаже, че той е от високо произхождение, или народът казва: „Той много ниско слезе.“ Тогава всички онези хора, които живеят в долините и които живеят в планините, се различават. Полските хора се различават по своята 61
структура от планинските. Мускулите на планинските хора са другояче устроени, те са по-издръжлиби. Мускулите на полските жители не са така издръжливи, еластични, както на планинските. Следователно планината строи мускулите по един начин, а полето по друг начин. Това са изводи. Имате в съвременната геометрия един инженер, един математик, един геометрик. Той ви разправя за един квадрат, за една площ. Защо ви разправя той за квадрата и за площта? Инженерът може да строи някое здание, някоя къща. Ако е земеделец, той е обсебил този квадрат, счита, че там има някое богатство и ще го посее. Ако е рудокопач, той ще търси някоя мина там. Инженерът ще изучава този кВадрат, за да види как да построи там здание. Ако е земеделец, той ще изоре мястото и ще го посее и идущата година ще прибере поникналото. А ако е рудокопач, ще търси мина. Следователно, ако ние изучаваме геометрията, с това ние изучаваме богатствата на природата. Какво се крие в една точка? Какво се крие в едно житено зърно? Крие се известна енергия. Щом тази точка е жива житеното зърно, ти го посяваш. Щом точката А изходи всичките тези възможности в квадрата, мине през В, Д и С и дойде до А, то ще образува плоскост. Ако плоскостта почва да се движи перпендикулярно на себе си, ще се образува куб. Ако разгледате А В Д С, това е страна на едно тяло. Да кажем, че това е страната на един куб. Сега какъв извод може да направим? Нека видим приложението. Всякога ти започваш каква и да е работа, каква и да е мисъл, какво и да е желание, каква и да е постъпка. Тя си има известна геометрична форма. Аз го наричам известна геометрична възможност. Може да се прояви една точка някъде, която да има всички възможности. Не че ги няма. Има ги, но на пътя си има големи препятствия, които трябва да се преодолеят. Да кажем, че един инженер иска да прека62
ра един железен път no една плоскост по пречупената линия. Тази линия някъде се качва, някъде слиза, а някъде се прекопава един тунел, за да може да се дВижи удобно влакът. Като приложим тези механически закони по отношение на нашата мисъл и желание, то ще видим, че и там имаме същите препятствия. И ако вие не разбирате геометрията, всякога ще се намерите в едно противоречие. сиро.иах С богат А В Да ви приведа един пример. Представете си, че вие сте сиромах. Вашият квадрат, т.е. вашите възможности, граничат с квадрата на един богат човек. С е допирната точка между квадрата на богатия и сиромаха. Богатият може само да ви даде гаранция, да ви даде известен капитал, но той е толкоВа умен, че никак не може да ви даде толкова, колкото струва вашият квадрат. Някой път вие няма да сте доволни. Той изчислява вашия квадрат, но вие ще намерите, че неговата оценка не е права. Как ще докажете, че той трябва да оценява повече вашия квадрат? Колко оценявате вие вашия квадрат? Да кажем, че вас ви цани един стопанин по земеделие. Като ви погледне, вие сте снажен, и той казва веднага: „ДаВам Ви 100 леВа надница да идете да работите на лозето.“ На друг един хилаВ и слаб казва: „На вас 50 лева.“ Дойде още no-хилав. Казва му: „На вас 25 лева.“ На единия плаща 100 лева, на другия 50 лева, а на третия 25 леВа. Ние казваме, че те си имат известни порядки, които са обосновани на известни математически сили. Някой дипломат трябва да извърши някое голямо предприятие, от което ще има комисионна. Той направи разход като франция и има комисионна 100 хиляди лева или 200 хиляди лева, а ти цяла година работиш за 30 хиляди лева. Той ще изходи малко пространство, а 63
mu седиш, драскаш, драскаш. Този закон е верен. Астрономите например получават голяма заплата. Най-малка заплата получават тези, които се занимават с дребни работи. Една шивачка, която се занимава с дребните работи, получава 50, 60, 100 лева на ден, а ако ушие дреха на една царица, ще получи много. Та възможностите, проявите във физическия живот зависят от онова вътрешно разбиране. Вие сте дошли на земята и имате известни желания. Тези желания не са само ваши. Вие се самоизлъгвате, вие мислите, че сте свободни. Вие сте ограничен отвсякъде. Тези квадрати показват ограниченията. Всяка една точка е граница. За да минете тази преграда, зад нея седи едно същество, баждарница е това. Когато се движиш вътре в квадрата, ти си свободен. Но когато искаш да минеш линията на ограничението, да я прекрачиш, ще ти кажат, че има баждарница. Това са ограниченията, които всеки ден усещате. Баждарницата казва: „Разкрий картите си.“ Ти искаш да минеш в един нов квадрат, който не е твой, разкрий картите си. Всъщност това не го виждате. Вие искате да постигнете една своя цел. Мога да ви приведа много примери. В медицината поставят един умрял човек, който е отгледан от майка си, поставят го на масата и студентите се разпределят наоколо и режат този труп. Те са 8 души. На тебе ти се вижда отначало странно, но после почваш да гледаш как режат кожата, мускулите, търсят вените, артериите и пр. Почва да мирише и след една-две седмици от този снажен момък остане само черепът, костите. Всичко това е изрязано. Тези късове са турени някъде. Студентите казват: „Дайте друг труп.“ И пак режат. 64
На вас ви се вижда странно, а те гледат на научната страна. Всеки един от вас все ще дойде на дисекционната маса. Нито един няма да я избегне. Но студентите благодарение, че те имат една добра страна, най-първо желаят този студент да го видят снажен и казват: „Какво си правил в света, ние не искаме да знаем. Ти си ял, пил си, грешил си, ние не искаме да знаем това. Че си бил разочарован, че си имал несполуки в живота, това не ни интересува. Какъв гражданин си бил, дали си служил на Бога, или не, и това не ни интересува. Чакай да видим какво има скрито в тебе.“ Режат с ножа си и режат нервите. Всичките нерви си имат специални имена. Студентите виждат де минават нервите и къде отиват, също и мускулите. Найпосле, като свършат всичката дисекция, казват: „Благодарим за услугите ви.“ И той става от невидимите, замине си, изпъдят го. Събират го и го турят в медицинския кош и му дават едно погребение. Някой може да пита: „Няма ли друг начин на изследване?“ Ще дойде време, когато изследванията ще станат не на умрели хора, а на живи и в живото сърце ще може да видиш това, което не може да видиш в умрялото сърце. Хубаво е някой път да се изучава човекът. Този квадрат е една дисекция на вашите желания. Всяко ваше желание, всяка ваша мисъл е ограничена. Pie че е невъзможна тази мисъл, но има известни закони, които трябВа да проучвате. Вие отивате при един професор. Този професор е учен математик. Ако ви погледне професорът малко горделиво, то първото нещо, което ще събуди в ума на този професор, е той ще каже: „Чакай да опитам способностите на този студент.“ И той веднага ще ви даде една от най-трудните задачи да разрешите. Той ще ви погледне и ще каже: „Ти искаш да минеш в една област, в която още не си готов.“ Ти казваш: „Много трудна задача ми задаваш.“ Като влезете в аналитичната геометрия, колко работи са там преплетени. Това е само физическата 65
страна. Но щом дойдеш до аналитичната математика, до силите, които действат, до законите, които действат, до разумното, което взема участие, става още по-сложно. Вие имате просто едно любовно чувство. Като кажа „любовно чувство“, ти разбираш болното място. Щом кажа „любовна работа“, то всеки го боли и казва: „Не бутай там.“ Любовното място е една точка най-деликатната, която човек има. И който ще пипа това място, трябва да е толкоз деликатен, че наймалкото бутане ще причини известни страдания. Следователно любовните точки никога не се бутат. Една любовна точка нито с поглед я бутай. Нито с писмо я бутай. Нито с нищо я бутай. В 100 години само веднъж се позволява да надникнеш в нейната област. Като казваме 100 години, разбирам следното. Сто години за мене означават една висша разумност. Когато ти си достатъчно разумен, надникни в тази разумна област, за да видиш какви отношения съществуват. Там има преплитане на хиляди същества, разумни отношения. Всяко любовно чувство за мене е едно художествено изложение на най-видните художници. Картините им ще задоволят, и тогава ще платиш прескъпо. Ако си умен, ще научиш нещо. А ако ли не няма да научиш. Какво нещо е любовната работа? Вие някой път се хвалите, че имате любовни работи, други сте изпъдени от някоя галерия навън. Искате да бутнете някоя картина. Ще дойде един стражар и ще каже: „Картините не се бутат.“ Когато ти гледаш в очите един приятел, ти си престъпил правото на приличието. Щом си приятел, трябва да видиш умен ли е той, има ли благородство, здрав ли е, какво се крие в очите му. Нищо не се крие. Начинът на изследването е крив. Начинът на разбирането е крив. Ти не може да постигнеш известно ваше желание, известна своя мисъл. Ти трябва да разбираш геометрията на вашето чувство или на вашата мисъл. 66
Ще проучваш законите. Ще правите изводи от това, което знаете. Да допуснем, че ти вървиш в известна посока, срещаш известни мъчнотии. Простият ще каже: „Тук има мъчнотии. Трябва да се върнем назад.“ Отивам в известна планинска местност. Ти казваш: „Непроходима е. Ще се върна.“ А ученият човек казва: „Можем ли да намерим някой път. И друг път като дойдем, да минем по-нататъка.“ Онзи, който иска да реализира нещата, той ще намери път, ще се качи на върха. Щом имаш препятствие за своя проект, то има други лица, които са заинтересовани от вашия проект. Искаш една професорска служба, но има 100 души кандидати. Каква е вероятността да получиш това място? Много малка е. Искат да ти обърнат внимание. Не си губи времето. Има много кандидати. Има други по-способни. Ти не си най-способният. Откажи се от конкурса. Ще опиташ, и ще пропаднеш. Ти ще се утешаваш. „Държах конкурс, но не издържах.“ И ще си кажеш: „Онзи, който е издържал, не е най-способният, но има протекция.“ Както и да е, изгубил си мястото. Но всякога мъчнотиите показват друга една посока, дето няма конкуренция. Там, дето няма конкуренция, няма мъчнотии. Там има възможност за тебе. Една муха цял ден седи при прозореца и разсъждава: „Като влизах, свободна бях. Като излизам, не съм свободна.“ Блъска се в прозорците, изследва, лази по единия край, по другия край, каца по хората, затворена е. Какво заключение ще си прави мухата? Това е състоянието, в което се намира човек. Някой път той е затворен в някоя астрална къща. Мухата като дойде в някоя аристократична кухня, цял ден яде и пие, но вечерта трябва да се върне при своите мухи. А онзи гостилничар затворил прозорците, и тя не може да излезе навън. Един ден като се намерят много мухи има мухоловки, погледнеш, че мухите влезли в една мухоловка и казват: „Защо стана това голямо нещастие, 67
че влязохме в мухоловката.“ Никаква погрешка не е направена, но е влязла там. дето не трябва. Една муха не трябва да влиза в едно аристократично място, а пък тя това си позволила. Кой от вас би защитил правото на мухите? Седнеш да ядеш, и тя кацне на блюдото. Нито един няма да защити правото на мухите. И тази муха ще влезе в мухоловката. Мухата, това е един човек, който не разбира законите на природата. И той като мухата ще попадне в известни мъчнотии. Може да си много учен човек, но ако си невнимателен, ти ще попаднеш в известни мъчнотии, в които мухата може да попадне. Ако си учен човек и вечерно време не си внимателен, може да попаднеш в някой трап, макар че си учен човек, и като хлътнеш, ако трапът е плитък, лесно ще излезеш, но ако трапът е дълбок 7-8 метра, тогава как ще излезеш? Сега на тези разсъждения ще отговорите така: „Не ни разправяйте за тези научни работи, но кажете ни къде има пари. Разправете къде има вода под земята, къде има пари, къде има градина с плодове.“ Но този човек, който е насадил тази градина, той е търсил като тебе плодове и след това си е направил градина. Ако градинарят е там, какво трябва да направиш? Трябва да разбираш законите на природата или ще кажеш, че животът няма смисъл. Ти ще кажеш: „Ще копая градината. Да садя, да садя и да чакам 12 години?“ Ще кажеш: „Зей, конъо, за зелена трева.“ Да допуснем, че някой млад не може да си намери служба и му казват: „Вземи чукай, че да работиш.“ Ти ще кажеш: „Аз толкоз години учих, и сега да работя.“ Представете си един човек капацитет, свършил всичките науки, които съществуват в света. След като е работил дълго време, е огладнял. Гладът го застави да прави научни изследвания. И отива при гостилничаря и гостилничарят му казва: „Като професор ти едно нещо не знаеш. В тази паница ще си 68
сипеш яденето., ще вземеш лъжицата и ще я туриш в устата.“ Той започва да се занимава с много дребнави работи. Каква професорска работа върши той в този момент? За това ядене трябваше ли да свърши 4 факултета? И без 4 факултета той можеше да яде по същия начин. Не е науката, която ще ни научи как да ядем и как да постъпваме, защото много неучени хора постъпват много по-добре, отколкото учените. Та ние на съвременната наука предаваме едно качество много свещено. Казваме: „Науката!“ Науката при сегашните условия може да ни послужи в едно. Да ни покаже в пътя, в който вървим, дали ще срещнем някоя мъчнотия и как трябва да ги преодолеем. Моята цел е следната. Понеже съм получил много писма вашите писма са пращани по пощата някъде, има една поща в света много ваши писма са пращани и понеже сте ученици, в това училище има закон. Всеки един ученик като напише писмото, като се върнат професорите и учителите, преглеждат писмата, какво е написано в тях. Сега вашите писма са върнати. Аз нямам достатъчно време да ги разглеждам. Много работи има писани там. Какво ли не сте писали. Като разглеждам писмата, не че ги намирам за глупави, но за ненавременни. Вие искате да постигнете неща сега в този живот, които сега не можете да постигнете. В далечното бъдеще ще ги постигнете. Искате да постигнете високи работи, но казвам вие си губите времето. В моите очи мнозина от вас приличат на малките деца, които носят аналитична геометрия, математика, с букварите си. Букварът му е от 10 листа, а голяма аналитична геометрия той я носи и вади от торбата си. Защо я носи? Като порасне, разбирам. А сега, като малко дете, защо я носи? Защо ви са тези мисли, които изискват капитал? Казвам, не си хабете времето да носите големите книги. Оставете тези книги да седят по библиоте69
kume, npu баща ви, майка ви, ша като дойде времето, като свършите буквара си, да учите аналитична геометрия и математика, да следвате в университета. Ти казваш: „Мене ми дотегна да живея.“ Това е аналитична геометрия, математика. Щом ти е дотегнало, или ще режеш, или ще те режат. Под думите „дотегна ми животът“ това показва, че имаш една задача. Онези лесните задачи не ти дотегнаха, но дотягат трудните задачи. Щом имаш в живота си нещо, което ти е дотегнало, то е от висш разряд. Та най-първо опростотворете живота си турете във вашето съзнание всички онези задачи, които можете да разрешите, и с това човек се калява. Когато се упражнявате, започнете упражнението така. Найпърво дигни отдолу един килограм, после два килограма, после три килограма, четири, пет, осем, двайсет. Никога не се опитвай да дигнеш с ръката си сам 50-100 килограма, защото и това, което имаш, ще изгубиш. Никога не се опитвай да разрешиш по механически начин една задача. За да дигнеш 100 килограма, трябва да се упражниш много години. Не разрешавайте всеки ден изключителните работи в живота. Изключителните работи са само за изключителните моменти. Разрешавайте в живота, като работите малките величини. Те са спасителните. Постиженията на вашите малки желания, постиженията на вашите малки мисли чрез тях вашата сполука е много по-сигурна, отколкото грандиозните планове. Когато придобиете сила, знание, тогаз с тях ще се занимавате. И за тях ще дойде време. За някого казвате: „Той ще постигне това.“ Какво ще постигне, само той знае. Какво ще постигне? Голяма слава, но и големия товар, който носи, той си го знае. Тежка е голямата слава в света. Бъдете доволни от малките постижения. Радвайте се на една малка мисъл. Един малък квадрат в дадения случай ще ви причини много по-голяма радост, отколкото големите. 70
Във всеки един квадрат живее едно същество. Ти не можеш да прекрачиш свещените граници на неговия живот и всичките мъчнотии обществени и други, днес произтичат от прекрачването на тези граници. Ние не зачитаме живота. Всеки един живот е ограничен в известна област, има кръг за постижение. Всички тези кръгове са свещени. Ако ти не зачиташ тези кръгове, тогаз онези разумните същества, които направляват живота, те ще имат особено отношение към тебе. „Отче наш“ Четвърта лекция на Младежкия окултен клас 14 октомври 1932 г„ петък, 5 часа София Изгрев
ПОСТИЖЕНИЯ И възможности (Кому да обещабаме) „Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. “ Пишеше тема за идущия път: „Непознатото 6 процеса на познаване“. Сега се намирате в един свят на видимо противоречие. Хората искат да разрешат смисъла на живота, без да разбират кои са били причините, които са действали. Значи причини, условия и елементи, които са влизали да образуват противоречието. Да допуснем тук имате кръга 1, 2, 3, 4. В геометрическа форма овал е видимо. Това са символи, с които 12 3 4 си служи съвременната наука. В науката има два процеса. Единият процес, който постоянно се изменя, придобивките, които постоянно се изменят. Да вземем, в науката една теория постоянно се заместя с друга. Не че следующата теория, която иде, изключва другата. Допълня я. Някой път ние си позволяваме да казваме това, което не е вярно. Пък то е относително. Тогава всяка следующа теория допълня другата, а пърВата остава малко на заден план, Втората допълня третата и т.н. И казвам, последната теория и колкото теории и да има в живота, след хиляди години всяка една те72
ория допълня първата теория или предидущата. И онзи философ или мъдрец, който разбира нещата, или ученият човек, за когото нещата не са верни само по отношение, в даден момент може да има известна невероятност. Да вземем например 3 no 10ID. Какво разбирате вие под това? Вие определяте скоростта на светлината, нейните вълни, по които тя се движи, взима в една секунда. Но, разбира се, математиците, които изчисляват, имат предвид етера, в който тия вълни имат център. Вземат предвид какво е свойството на етера, с каква бързина се движи. А онзи просто ще каже: „Три по десет в десета степен.“ Е, колко ще даде? Тогава, ако притурите минус, плюс, веднага ще се измени положението. Или да допуснем, турите А или ги турите + _|_ така Д, или А, д. Това не е деление. Плюс не се дели, всички тези математически знаци са взети от природата и тя си служи със знаци. Като погледнете на човешкото лице, всичките най-сложни формули, които ти можеш да си предположиш, са там. Запример онзи, който не е наблюдавал, когато се изучава човешкият характер, например онзи, физиогномистът, взема само веждите, какво е направлението на веждите. Веждата може да бъде така , може да бъде така /-----'. Това са все вежди. Онзи, математикът, взема тия криви линии и ги съпоставя. Сега на тази крива линия де е центърът, как се е образувала тя? Тя е една малка отсечка от някаква част на кръга, от някаква енергия, която се движи. Но онзи, математикът, веднага превежда тия линии в съотношение. Запример за него не съществува неразумна деятелност. Първата деятелност е разумна, аз я срещам, аз я срещам в някой човек. Връзка има между него и разумността. Нали сте на73
реждали някой път книгите за карти, нали децата ги нареждат така кръгообразно и като бутне едно дете едната карта, всичките полягат на корема си, една след друга падат. Сега кое е първата причина? Детето е първата причина, разумната причина, но следующата причина е книгата. Едната книга бута втората, третата и т.н. Може да кажем, 20-30 книги изпадат. Сега първата карта не знае защо бута втората, няма съзнание. Това наричаме ние физически процес. Но първият процес детето, което бута първата карта, то е разумно. Другите са причините, които влизат в условията вътре. Та казвам, често вие се натъквате с неразумни неща във вашия живот, вие се натъквате с книгите, които падат. Но питам, ако аз взема вашите карти, ако те са така наредени, както войници по права линия, така са поставени тези карти | | | | | | | | | и ги наредя по друг начин, сега това вземам само за изяснение всяка една карта да върви по права линия на масата отгоре. Но ако аз размеся тези карти така на разни страни, на разни места, че да не могат да се засягат, тогава разумната причина ще засегне само едната карта, а другите няма да засегне. Тогава ние казваме първата причина е разумна, а всичките други са последствия. И съвременната наука е дала много от своите придобивки по този начин. Ако вземете вие една грамофонна плоча и я турите на някой грамофон да пее песента на някой музикант, и тя почне да свири тази песен, тази плоча съзнава ли, че тя може да свири. Турите я веднъж, тя свири. Турите я втори път, тя пак свири същата песен, и вие не можете да я накарате да свири друго нещо. Механическите работи се отличават с това, с известно несъзнание. Ти не можеш да я накараш да изпее нещо друго освен това, което тя знае. Хиляди пъти 74
да я туриш, все ще ти изпее това, което то знае, все същата песен както в началото, така и на края. И когато във вас от детинство до старини се явява едно и също желание в една и съща форма, то е просто един физически процес, механически акт. И няма никакво разрешение вие носите на гърба си една грамофонна плоча, която ви пее една и съща песен. Но животът не седи само в една песен. Сега, когато се разисква върху един предмет в даден случай, има известен резултат, който ви занимава, и вие казвате: „Това, което ни се разправя сега на дъската, не ме интересува.“ Но мислите, че това, което тебе те интересува, че бъдещето се интересува от него? Че ако дойдат разбойници да те оберат, ще се интересуват ли те,, че ти си гладен или не? Те няма да кажат: „Ще чакаме, докато се наядеш.“ Те казват: „Дай парите!“ От друго не се интересуват те. Питам, колко време могат да те държат те? Ако ти имаш пари някъде заровени, те ще те държат дотогава, докато дадеш парите. Тогава, ако аз взема двама души от вас, мога да ви предскажа колко време ще ви държат. Ако ви обират разбойници, аз ще ви кажа колко време ще държат единия от вас и колко време ще държат и другия. Вие и двамата имате заровено имане, богатство. Единият е твърд, скрит, обича парите, а другият е страхлив. На втория като му кажат: „Скоро дай парите!“ И той веднага ще ги даде, ще ги извади и ще каже: „Ето парите.“ И ще го пуснат. А другият казва: „Нямам пари.“ И може целия ден да се разправят разбойниците с него. Защо? Ще кажете: „Как се познава човекът?“ Има си известни признаци. Една мъчна задача е, която той разрешава. А на първия разбойниците само като кажат: „Скоро дай парите!“, той ги дава. А другият не ги дава. Но кои са причините, че вторият не ги дава. Той има любов към парите. После, и мисли за бъдещето. Казва си: „Ако ми вземат парите, за мен всичко се свърши.“ И не ги дава парите. А те не 75
искат да го убият, на тях им трябват пари. Те са разумни, искат да идат в странство. Но му казват: „Ще те убием!“ А той казва: „Можете да ме убиете, но пари нямам.“ Сега учени хора по същия начин разглеждат въпроса. Запример те разглеждат по кой начин се движи светлината. Имаме един учител, изважда един лист и лупата и пише на дъската Т — —. Една модерна фор' ' СГ ' мула е това в съвременната физика. Ти изследваш, там всичките букви имат значение, като се разрешава задачата. Сега всеки може да ме попита какво ме интересува това. Тебе и без да те интересува, тези неща стават в природата. Този процес вече е станал в природата. Този физик иска да обясни един процес, който става, и какъв резултат има. Най-първо процесът става специално в електричеството положително и отрицателно електричество, условия, които се появяват вътре. Ако аз се спра върху тази формула, тя нищо няма да ви ползва. И аз ако кажа в дадена секунда какво количество отрицателно електричество и какво количество положително електричество и при какви условия може да се получи, какво ще ви ползва това? То всичко ползва, вътре всичко ще ви ползва. Всяко знание, което ползва човешката мисъл, може да ползва и тебе в даден случай. И ние не можем да кажем, че то няма да ни ползва. Има практическо приложение. В природата съществува един закон, който аз зная. Всяка мисъл, която прониква в човешкия ум, от какъвто и да е характер, тя ползва човека. Но въпрос е колко години можеш да забележиш тази полза. Но все те ползва. Каквато и да е мисълта, тя все ще те ползва. В религията този закон е изнесен другояче. Всичко онова, което се случи за тези, които обичат Господа, се превръща в тяхна полза, за тяхно добро е. И милиони пъти може да казвате: „За добро е това.“ Ние обаче 76
казваме: „Това не трябваше да бъде така/' Е, как трябваше да бъде? Не трябваше да остаряваш. Но остаряваш. Не трябваше да ставаш учен човек. Но ставаш учен човек. Не трябваше да ставаш музикант. Но ставаш музикант. Не трябваше да свириш китара. А свириш китара. Казваш, но свириш я. Не трябваше да имаш тия лачени обуща, но носиш ги. Не трябваше да носиш една кадифена шапка, но носиш я. Ама черна е. Казваш глупави са тия работи. Не е глупава работа една шапка, която носиш на главата си и тя допринася нещо. Ако носиш един каскет от стомана на главата си и вървиш по улицата и падне една керемида на главата ти, но глаВагаа остава здрава? Може някой да ти каже: „Какво си понесъл тази глупавата шапка на главата си?“ Но главата ти остава здрава, когато пада керемидата. А онзи, който носи друг вид шапка, главата ще му се пукне. Носиш един такъв каскет живееш при лоши условия. Аз това наричам лоши условия каскета. Като минат тия лоши условия, веднага ти снемаш каскета и ходиш така гологлав, без шапка. Сега вече е модерно да ходят хората без шапка. Щом ходят с шапка, аз казвам има опасност да падне някоя керемида. Не мислете, че като падне някое перо от птица, няма да ви причини болка. Зависи как ще падне. Ако падне отвесно с острото на главата си, ако падне с леката си страна, след това ще произведе отличен резултат. Сега това са допущения, които трябва да се докажат, и могат да се докажат. Не мислете, че всичко онова, което аз доказвам, че е напълно така вярно. Има известна доза истина. Но това, което аз съм доказал, хиляди хора след мене ще дойдат да го докажат. Те могат и по друг начин да го докажат, но и те няма да го докажат както трябва. Досега математиците не са доказали въпроса за светлината за бързината й, и за бъдеще математиците още ще доказ77
Bam c каква бързина се движи светлината. Точно как се движи светлината, има едно малко колебание. Но аз вземам единицата мярка е вярна. Сега това, което знаят хората, е достатъчно, а малкото колебание ще оставим, понеже трябва да се менят сегашното изчисление и преди хиляди години. И ако изчисляваме, ще забележим едно малко отклонение от нашето изчисление. Ако вземем светлината като единица мярка, ще забележим туй, което е сега след хиляди години ще има един малък нищожен резултат и трябва да се върнеш назад, да изчислиш, че хората, които преди хиляда години са изчислявали какво е движението на светлината, понеже всички небесни тела са били поставени на разни места, при разни условия, те казват, че етерът е еднакъв навсякъде. Но в самия етер, в пространството, става една вътрешна промяна, че той оказва едно малко влияние върху движението на светлината. Сега това са научни и философски въпроси, които при обикновения живот, както сегашния, нямат никакво приложение. Но у вас трябва да има желание да знаете с каква скорост се движи светлината. Макар че не знаете, но трябва да има желание да знаете с каква скорост се движи светлината, понеже тя ще бъде единицата мярка, с която се мерят нещата. И често един праведен човек, един мъдър човек трябва да има това знание. Това са мои заключения. Аз си правя своите научни изследвания. Един умен, един мъдър човек има по-правилни схващания за движението на светлината, отколкото един невежа човек. Ония хора, които схващат движението на светлината, мислят по-добре и живеят по-добре. Онези, които не разбират движението на светлината на физическото поле, те не мислят добре. Те имат криви заключения. За да бъде един предмет в ума ви ясен, вие трябва да имате достатъчно светлина. В даден момент, ако вие нямате достатъчно светлина, предметът няма да бъде ясен. И вашите 78
заключения следователно няма да бъдат верни изводите ви. И няма да имате известни постижения и ще срещнете едно противодействие. Запример вие срещнете един човек, когото вие мразите по единствената причина, че вие нямате достатъчно светлина във вашия ум. И следователно вие не разбирате този човек. Човекът е една формула, една жива формула. Най-първо ще видите в тази формула как са наредени всичките знаци. Лявата ръка е една формула, дясната ръка е друга формула, после десният крак е една формула, първият пръст, ноктите това са все формули плюс, минус. Ти, като видиш един човек, ще поставиш знаците му. Искаш да правиш изследвания, ще вземеш първата фаланга, следната, крайната плюс ли е, или минус. После ще вземеш втория пръст плюс ли е, или минус, после ще обърнеш другата страна на ръката. Като вземеш всичките тия знаци, ще вземеш широчината на ръката, защото онази, широката, ръка тя има отношение с издръжливостта на един човек. Този човек живее близо на физическото поле, има едно практическо, физическо разбиране. Човек, който има тясна ръка, той е въздухообразен, той повече мечтае и не е толкова практичен. И на работа да го туриш този човек, той няма да бъде така практичен нищо не работи. За грубата работа той не е. Вие ще си правите заключения. Но виждате работливите ръце в света. Техниците като са работили, работата отпосле и има един придатък, има едно развитие, което отпосле иде. Но най-първо човекът се ражда с известна широчина. Ако твоята ръка не е широка, ти не можеш да я заставиш на това. Ти не можеш да заставиш едно житно зърно да има един лист както на дъба. Житното зърно, като го посееш на добра почва може някой път да увеличиш неговия лист, но неговата форма ще бъде такава, каквато житото си знае. Това ще направи то само. Когато посееш ябълката, ти не можеш да я зас79
тавиш да направи другояче листата си, но можеш да направиш този лист да бъде по-обемист. Значи това, което е вложено, то ще бъде. Но ти не можеш да измениш формата на ябълчния лист, формата на никой плод ти не можеш да измениш. Според този закон правя аналогия. Ти можеш една човешка мисъл да я разшириш, но да измениш формата на една човешка мисъл, то е невъзможно. Ти да измениш едно човешко чувство, почти е невъзможно. Ти можеш да го усилиш или смалиш, но да го измениш, то е невъзможно. Сега тия са практически положения, които трябва да държите в ума си, и да знаете кое е възможно. Като говоря, че е възможно, аз разбирам при единица време в даден момент. Само при един момент, когато ти мислиш какво е възможно. А при следующия момент възможността на сегашния момент ти не можеш да я пренесеш в следующия момент. Следующият момент си има друга възможност. Сега това да не ви обезсърчава. Но тия възможности са условия, в които вие можете да прогресирате. Защото, ако природата беше еднообразна, тогава нямаше да има никакво развитие. В разнообразието седи развитието на човека. И там седи красотата. Туй, което е невъзможно за един момент, е възможно за втория и т.н. Но казвам, непостижимите неща за този живот са постижими за вечността! Всичко е възможно! Няма нещо, което ти да пожелаеш, да не постигнеш във вечността! Е, какво нещо е вечността? Вие казвате, че трябва да имате една ясна представа за вечността. За мен вечността е най-хубавото нещо! Аз като помисля за нея, весело ми става. За вечността аз мисля: постижение на всички възможности! Като кажа „вечност", аз разбирам, че всичко е постижимо. Или казвам всичко се постига, всичко е постигнато и всичко ще се постигне. Като ми каже някой „вечност“, аз казвам така: всичко е постигнато, всичко се постига и всичко ще се постигне. И тогава ми става весело. Казвам, постигнато 80
е вече. А това, което за мене е непостигнато, някои са го постигнали, някои сега го постигат, а някои за бъдеще ще го постигнат. И тогава казвам: щом съм го постигнал, аз съм останал назад. Аз съм се установил вече. Щом съм постигнал нещо, аз съм вече един клон в някое здание, имам постижението. Щом някой постигнал нещо, той вече отсъства. Сега да ви представя една геометрическа формула. Представете си едно българско хоро. Имате един кръг, гайдарджията това е центърът, а момите и момците това представляват точките на този кръг, на живия кръг. Центърът като надува гайдата, този кръг се разширява. Но по едно време този кръг се разсипе на частици и после тия частици изчезнат из пространството. Остава само хорището. И центъра го няма, и частиците ги няма. Казвам, изгуби се този кръг. Но идущата седмица този кръг пак ще изскочи, ще се възстанови. И погледнеш, до 5 часа, ако е лятно време, центърът пак се яви и тия точки пак идат. Аз, като правя своите изчисления, зная сега колко точки ще дойдат в този кръг и след колко време някои от тия точки ще почнат да отсъстват от периферията. И които отсъстват, вече зная, те са станали установени точки. Запример най-пърВо точката А и точката В те са неустановени точки, те образуваха един диаметър и разделиха кръга на две равни части. След това и втората половина, и тя се раздели на две части и се получи А, В, С, Д. Те сега са вече установени точки и щом са В установени, то те отсъстват от кръга. Не че се изгубва точката, нс/тя е на друго място. Един център вече е А-то, и то специфичен, и няма да се мине дълго време, ще видиш около тази точка се образуват други кръгове. Сега то81
Ba са peg математически процеси вие можете да разгледате живота така повърхностно. Казвате: „Той си има желание да играе.“ А що е желанието на човека? Желание, това е насъбрана известна енергия и трябва да се прояви. Що е човешката мисъл? Това е един подтик, който иде, една река, която слиза, влива се някъде. Движение е то на една река. А пък волята е, което извършва тия резултати, тая мисъл, която е у тебе, тия желания, които са събрани. Защото в желанията има нещо, което е сгъстено. Значи условията са по-неблагоприятни, сгъстени са. А постъпките, които вие виждате, това са твърдите вещества, значи неща, които могат да се видят. Значи тялото е резултат на вашата воля. Попипнете си ръката и казвате едно време вие живяхте във въздуха и не можехте да се пипнете. Мислехте само за себе си, фантазирахте си, тъй както един човек си фантазира да бъде богат. Мисли се богат, но Види, че е сиромах. Друг ден мисли си, че ниви има, къщи, говеда, но като се попипне, гледа: „Дали съм аз същият, или не?“ Това са сега математически отношения и геометрически съотношения, които съществуват в съзнанието. Един ден къщата, и тя може да си замине, тъй както и хората. Някой път една къща може да пристане някому, тъй както и една мома пристава на някой момък. И къщата, и тя може да се влюбва, да пристане. Че се влюбват къщите дойде някой, даде 100 хиляди лева, дойде друг наддаде 200 хиляди лева, и къщата казва: „Можеш да ме купиш.“ И един ден къщата даде крепостен акт. Един ден, ако дойде друг и даде повече, той ще вземе крепостния акт. Значи една къща колко души могат да я имат? Тя може за 20 години да води един непорочен живот, да има само един господар. Но може в 20 години да има и друг господар, и много господари. Е, какво се разбира тогава? Какво нещо е женитбата? Това са отноше82
ния. Какво нещо е продаването на една къща? Продава се къщата някому и той казва: „Мен не ме интересува кой е бил нейният господар!“ Но онзи човек, на когото продават къщаттсвиВа му се сърцето. Продават му къщата, пък/Кду се свивало сърцето. Казвам, моето сърце ни тай-малко не се свива. Той купува къщата. А защо/сърцето на другия се свива, а моето не се свива? Защото той е поставен във връзка, в съотношение с къщата, има тясна връзка с нея. А аз не съм се поставил във връзка с къщата. Следователно онова, което става между къщата и него, го засяга, а което става с къщата и мене, не ме засяга. Но един ден, ако и мен турят на това място, и мен ще ми се сВие сърцето. Че ако вие сте на едно място и гори къщата ви, няма ли да ви се свие сърцето, няма ли да Ви се откъсне от сърцето. Сега това са символи. Ако къщата гори, един резултат е това. Трябва да я напуснете. Но ако къщата ви не гори, приятно ви е. Но защо в единия случай къщата гори, а в другия резултат къщата не гори. Сега горенето на къщата може да е един резултат. Резултат плюс на далечното минало. Той може да произтича от един съзнателен процес. Следователно в края на краищата отношението към горението на една къща може да произведе два резултата. Горението някой път на една къща може да произведе гениална мисъл у някой човек. Виждате някой гениален човек някъде се отчаял в живота. Но този отчаян човек вижда, че гори една къща в този момент в него настава цял преврат и той си казва: „Мен не ми трябва да се безпокоя.“ Върху него изгарянето на къщата произвежда един друг положителен, процес. Той казва: „Всичко се мени в света, следоВателно аз не трябВа да си позволявам да изгори къщата.“ Следователно, ако тази къща се запали, има си причини. Имали сте неприятели. Но ще кажете отвънка този човек, който живял в тази къща, учен човек е бил. Тези хора, които са живели в тази къща, не 83
са били умни, не са живели добре с приятелите си или децата им не са били добре възпитани. Но този учен човек казва: „Тия хора са причина, че изгоря къщата ми.“ Но после дойде в себе си, изменя мнението си и казва: „Отсега нататък аз ще живея разумно! Право на него ще дам, за да не би и моята къща да изгори.“ Ти си в едно противоречие. Иде ти някой път да направиш една беля, но ще се запали и твоята къща. Този учен човек от запалването на една къща можа да извлече една добра поука за себе си. Та казвам, всичко, което се случва, за учения човек може да произведе един отличен резултат. Или някога бият някого, или падне, или спечели, или свърши училището в каквото и да е направление, това може да му даде един импулс в живота. В целокупността на живота на природата всичко даже появяването на един облак, изгревът на слънцето, на една звезда, движението на листата, течението на водата всичко това може да упражни едно благотворно влияние в хода на целия живот вътре. Та казвам, такива трябва да бъдат вашите възгледи. Вие ще кажете: „Тъй не си струва да се живее.“ Какво подразбирате под „не си струва да се живее“? Аз разбирам тъй: когато глупавият каже, че не си струва да се живее, аз казвам: „Да, не трябва да се живее такъв жиВот глупав, но умен живот трябва да се живее.“ После той казва: „Не ми трябва толкова наука. Много наука не ми трябва и много учение.“ Аз вземам положителното не трябва наука, която спъва човека. А трябва да се живее. Под думата „живот“ той разбира една наука, която внася живота. Защото, да се живее, то е пак наука. Той казва много наука не трябва, но същевременно казва трябва да се живее. Че и това е наука. Да живееш, и това е известна наука. Ще имаш известни познанства с този ще се срещнеш, с онзи. Той казВа: „Не трябва много наука, не трябва да се занимавам с празни работи, а трябва да живеем.“ С това 84
българинът иска да каже: ..Поддържай божествената наука, а не човешката наука.“ Един мъдрей, ще каже тъй: „Оставете човешката наука, а се занимавайте с божественото!“ Като се живее добре, това е божествената наука. Че не ни трябва много знание, и това е право. Запример какво ще те ползва тебе, ако ти знаеш да играеш на скамбил. Не казвам, че това не е важно, много е важно. За онзи специалист на скамбил казват: „Той е първият.“ Как? „Тъй, всички ни бие на скамбил.“ Но в училището всички го бият. Като дойде да разрешава една задача, той е последният между учениците, но за скамбил е пръв, майстор е. Казвам, човек може да бъде първият по игра на скамбил, но да бъде последен в другите работи. Та искам да ви дам да имате едно широко понятие. Първият кръг, това е бременност показва човек в потенциално състояние, човек, който не е пробуден, но щом се пробуди, в него ще се явят две противоположности. Туй, което учените хора наричат два полюса, и то е както платното у совалката и в това положение мъчно е човек да минава от единия полюс и другия. От ляво на дясно и от дясно на ляво. И тогава нищелките и бърдото изкарват цялото платно. Това е процесът на движението или, аз наричам, точката това е събуждането на съзнанието. Аз виждам, че трябва да се събуди, аз трябва да направя нещо. И първото разрешение ти трябва да намериш една опорна точка в себе си. Трябва да намериш еднолинейното движение, посоката, дето има само едно движение. Някой път известни постъпки трябва да се направят само по едно движение, ти да нямаш условие да кръшкаш натам-насам само този е пътят, един път, по който ти можеш да минеш. Но Всички задачи не се разрешават по един път. Има други задачи, които се разрешават по двуизмерното пространство, в две посоки ще се движиш. Да допуснем, имаше точката Д. В тази точка вие искате да се подвижите. Имате две възможности. 85
Или от Д към В или от Д към А. Това са две посоки. И в единия, и в другия случай вие имате два различни резултата. В едно триизмерно пространство имате три възможности да постигнете нещата, ако вземете начало това, което е било. А в четириизмерното пространство има четири възможности за постигане. Та, като кажем постижения, имаме различни начини. Има едни неща, които ти можеш да постигнеш със своя ум, със своето сърце, със своята воля, със своята душа, има неща, които ти можеш да постигнеш чрез своя дух. Не че духът и душата са висшите измерения. Сега ние работим само с възможностите на човешкия ум. То е третото измерение на живота. Ти като нямаш силна воля, ти не можеш да имаш постижения. Ти ако нямаш силно сърце, не можеш да имаш силни постижения на своите чувства. Ако нямаш силен ум, не можеш да имаш силни постижения на своите мисли. Следователно постиженията на човешкото сърце не зависят от човешкия ум. Умът спомага на сърцето, но постижението на сърцето зависи от самото сърце. И постиженията на ума зависят от самия ум. Сърцето може да спомогне на ума, и умът може да спомогне на сърцето, но те зависят от себе си. Една вътрешна зависимост има. Та В дадения случай ти можеш да действаш със своята воля, няма да игнорираш ума си. Та един човек, на когото действа и работи умът му, какво може да постигне? Един човек, на когото действа волята му, а сърцето не работи, то и постиженията на физическото поле ще бъдат отговорни. Какво може да постигне един болен човек? Здрав може, но степени има на здравето. Кой е здравият човек? Аз определям здравето в даден момент абсолютно да няма никаква неприятна мисъл да те безпокои, но всякога умът ти, сърцето ти, 86
волята mu да са изпълнени с най-здрави неща. Имаш светлина на ума си, имаш импулс на сърцето си и имаш сила на твоята воля. Това е здравият човек! Щом дойде най-малкото колебание в сърцето ти, това наричам имаш психическа хрема, най-малката болест е това. Трябва да имате ясна представа какво нещо е здравето на човека. То не е физически акт. То има изявление на физическия свят, има и изявление в чувствения свят и има изявление в ума. Но здравето е един резултат на великите закони, които съществуват. То е най-висшата хармония, която същестВува. В даден момент да си в хармония с първата причина, да си в хармония със себе си и да си в хармония с ближните си, или казано научно, да си в хармония с окръжающите, с външната среда, в която ти живееш в даден момент. Та онези от вас, които мислите, трябва да имате по-интензивна мисъл. Сега някои от вас може да имате по-интензивна мисъл, някои от вас може да имат по-интензивно чувство, някои може да имат поинтензивна воля. И онези от вас, които са умни, трябва да правите едно съчетание. Хората от тия три категории всеки трябва да разбира закона това, което му липсва, да се приближава към него. Щом имаш слаба воля, не дружи с хора с по-слаба воля от тебе. Щом си невежа, не дружи с хора, no-невежи от тебе, защото ще станеш по-голям невежа. Но дружи с разумни хора. В света онези ученици, които са по-слаби, винаги обичат да дружат с някои по-способни който иска да се учи, а който не иска да се учи, той всякога ще дружи с ученици, които са по-слаби, и той ще им стане майстор. Щом невежият стане учител на невежите, може да знаете какво добро ще постигнат. Сега направете заключенията си. Вие искате веднага да направите едно заключение. Помнете едно нещо: никога не давайте обещание, което не можете да изпълните, да направите! Което не можете да направите, това никога и не обещавайте. Никога не обеща87
вайте да направите това, което не можете да направите. Това е непостижимо. В света има само един, който е верен на своите обещания. Пък и Бог няма какво да обещава. Той само дава. На него може да обещаете всичко. Само един има, на когото вие можете да обещаете всичко. Това е Бог. А на другите хора ще обещаете само това, което можете да направите и което вие искате да направите за тях, а онова, което не искате да направите, не го обещавайте. На Бога като дадете обещание, той няма да ви принуди да го изпълните. Когато ти като си обещал на един господар да му слугуваш, той няма да ви даде почивка. И всичките погрешки произтичат от това. Човек казва: „Ти ще го направиш ли това, или не? Ама аз искам да го направиш!“ Тогава казвам: ти искаш аз да го направя. Тогава моята формула е следующата, аз казвам тъй: аз ще ида сега да се допитам до Господа. Ако той иска, ако Господ иска, ще го направя. След това ще дойде до себе си, ще попитам и себе си ако аз искам да го направя. И след това ще попитам и своите ближни. Ако и те искат това, което Господ иска, и аз и моите ближни искат, аз ще го направя. Но щом Господ не иска, аз не искам и моите ближни не искат, кракът си няма да помръдна. Дойде някой и пита: „Туй аз мога ли да го направя?“ Спри се тогава в себе си и помисли. В турско време има един обичай туркините сега вече не го правят. Когато мъжът каже на жена си: „Малко вода ще донесеш със стомната“, понеже тя е яла вече попарата, тя, като види стомната, найпърво малко я поклати да види има ли вода, или не. Ако е пълна стомната, тя веднага я взема и занася. Пък ако е някоя неопитна жена и му занесе празна стомната да му сипе, той веднага казва: „Свършена е работата!“ Занесла му е празна стомната. У щурците има един обичай щом жената занесе празна стомна, той я парясва. Казва: „Ха да си вървиш вече!“ И той 88
търси друга жена. Там жените са много внимателни. Като дойде тя, бутне стомните, защото, ако не бутне стомната, тя ще намери вратата. Всякога една жена, преди да влезне мъжът, тя гледа дали са пълни стомните. Щом са пълни стомните, турчинът знае, че има една жена. А някой път той поклати стомните и после поклати главата, казва: „Няма жена.“ Турчинът е много практичен. Той, като се ожени, след две години той почВа да клати, бута стомните. Има 4-5 стомни и иска да знае пълни ли са, или не. И казва: „Хайде на хаджилък. Оладжак.“ Но щом са пълни стомните, той знае, че умна е тази жена. Ходила е на вода, всичко е на мястото си. Тя от сутрин ги е напълнила. И аз превеждам сега, аналогия правя. Ако вашият ум е празен от идеи, ако вашето сърце е празно от желания, ако вашата воля е празна от постъпки, и онзи разумният човек дойде и побутне вашата стомна на ума и като побутне вашата стомна на сърцето и вижда, че е празно, и побутне и вашата воля и нея види, че е празна, какво заключение ще направи? Умът трябва да бъде пълен, не да събере целия свят, но да събере толкова вода, колкото е потребно в даден случай. Сърцето трябва да има толкова желания не да събере всичките желания на света, а колкото може да събере. И волята да има толкова постъпки, колкото има възможности. Ето една област, дето всички трябва да работите. Може всеки ден да си купувате по една стомна. Ако един ден вие сте недоволни от вашия ум но то е формата на вашето познание, вие сте недоволни, казвате тази форма не е добра. Казвам, чакайте, каква форма искате вие? Утре ще имате нова стомна. Всеки ден може да изменяте формата на вашите познания. Може всеки ден да разширявате формата на вашите желания и формата на вашите постъпки. Това е ваше право. Та казвам, всички тия научни изследвания вие трябва да се стремите да разберете. И ще ви кажа 89
всичко в света е предвидено. Всичко е установено. И който разбира формата на живота, един химик, като дойде, ще разгледа формулата и веднага ще разреши задачата. Знае той как да постъпи. А онзи невежият ще разгледа формулата и нищо не може да разреши. Някой път някои хора могат да ви разрешат задачата, но някой път така е поставена работата, че ние сами трябва да разрешим задачата. Та се изисква една здрава мисъл от всинца ви. Само не съжалявайте, че не сте разбрали нещата. Туй, което сега е неразбрано, за бъдеще ще бъде разбрано. Станете сега. „ Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. “ Пета лекция на Младежкия окултен клас 21 октолври 1932 г., петък, 6-7.15 часа София Изгрев 90
ПОСТИГНАТИ РЕЗУЛТАТИ Тайна молитва Пишете Върху темата „Постигнатият резултат“. (На масата на Учителя има тела, геометрически фигури и два хубави плода ябълка и праскова.) Тук имате постигнати резултати (ябълката и прасковата). Те представят органически резултати. Тук пък имате тела, в които е намесен човешкият дух, който е дал една форма, която не е свойствена на природата. Сега в природата всичко зависи от една вътрешна яснота. Значи, както времето е ясно и приятно, както една мисъл или едно чувство е ясно, така също се разбира и понятието яснота. Значи, когато една мисъл или едно чувство е ясно, в известен смисъл те са понятни. Яснота значи понятие. Какво е понятие? Понятието вече е един анализ на човешкия ум. Можем да дадем една права дефиниция, а можем малко или да преувеличим, или да смалим думата „понятие“. Запример пърВият чоВек, който е образуВал думата „понятие“, преди него тази дума не съществуваше. Той образува думата „понятие“ и постепенно тя придоби гражданственост. Какво е имал предвид първият човек, като е употребил думата „понятие“? Или да вземем, че тя е разбрана дума. Разбрано е понятието „хляб“, „вода“, „въздух“, „светлина“ или думата „ходя“. Всякога под думата „ходя“ разбираме вече една определена идея, която той е Виждал. И хляб е виждал човекът. Значи той е турил 91
думи само на ония неща, които той виждал и разбирал. Той е турил едно име на тях, защото всички народи не са турили едно и също име. Българинът казва „хляб“, англичанинът казва ..bread“, турчинът казва „екмек“, французинът казва „pain“. А как е казал китаецът? Значи всеки е турил едно име общопонятно. И после гладът, който ви е мъчил, е наложил да се тури едно име. Българинът го е кръстил по един начин и т.н. Сега интересното е, че първият човек е турил имената на всички животни и каквото име е турил, това име е останало за животните и досега. Сега за думата „понятие“. Вие вече боравите с един завършен резултат. На вас се вижда езикът завършено нещо и казвате: „Лесен е езикът.“ Разните езици са едно разклонение, едно тълкувание, но вие сте далеч от онази първична идея, от този общ природен език, защото природата си има един език, от който вие сте се отдалечили. Човек е далеч от този истински превод. И природата е жива. Ако знаеш да й говориш тя е жива и ще ти отговори. Ако не знаеш да й говориш, тя е глуха. Ако на гърба ти се постави един камък, ти и да плачеш, и да се мъчиш да слезе от гърба ти, той по никой начин няма да слезе. Ти трябва да знаеш езика му, за да те разбере. Допуснете, че аз ви разправям нещо по музиката за известни тонове, за струните, за самата цигулка. Казвате: „Какво нещо са тоновете? Как са опнати струните?“ Можете да си представите как са образувани тоновете. Щом си турите пръста на цигулката и знаете де кой тон се намира или хванете добре шийката на цигулката, за което си има известни правила, цигулката ще произведе известни правилни тонове. При това трябва да знаете как да нагласявате цигулката. Обаче ако я бутате, без да знаете как става това, тя пак ще ви отговори, но по втория начин тя ще бъде неразбрана, а по първия начин ще бъде разбрана. 92
Та сега ние живеем в неразбрания език на природата. Защото природата има една врата, през която ние влизаме както не трябва. И тогава вие се намирате в положението, както онзи индуски учител, който искал да даде едно понятие, едно разбиране на ученика какво да бъде неговото положение като ученик, който отива при учителя си. Ученикът пита учителя си кой е истинският начин, по който може да бъде успешен в живота си, или по кой успешен начин може да бъде свършена работата от природата. Учителят искал да го опита и му казва: „Тръгни на път и ще срещнеш един офицер, който се приготвя за война. Ще отидеш при него да му удариш две плесници, да го опиташ. После му казва ще срещнеш един брамин, който се моли на Бога. На него ще удариш една плесница и няма да го питаш нищо. И на трето място ще срещнеш един светия, който разрешава важни въпроси. И на него ще удариш една плесница. След това ще се върнеш при мене и аз ще ти кажа по кой начин ще бъдеш приет.“ Той нямал опитност и никога не е знаел какво нещо е офицер, военен човек. И докато му ударил една плесница, офицерът му ударил две. Втората плесница не успял да удари на военния. Значи за една приел две. Но той искал да бъде успешен. Отишъл при брамина, ударил му втората плесница. В това време браминът се молил, дигнал само ръката си, и пак я спуснал надолу. Най-после той отишъл при този древен философ и му ударил две плесници. Той никак не се помръднал. Върнал се ученикът при учителя си и му казва: „ПърВият опит беше много несполучлив. Като бутнах военния, той ме повали на земята с две плесници. Вторият опит не е като първия. Браминът сам си вдигна ръката, искаше да напраВи нещо, но после пак си спусна ръката надолу.“ Та първият го уплаши, вторият си подвижил само ръката, а третият даже не мръднал като камъка 93
бил той. Тогава учителят му казал: „За да успееш В живота, ти трябва да имаш характера на третия мълчаливо да понасяш всичко. Щом си военен, няма да сполучиш, понеже ще изхарчиш енергията си. И ако ти кажа, че трябва да бъдеш военен, кажи има една философия на живота, според която трябва да вървиш. Ако вървиш по улицата и се удариш в някой камък, и ти го блъснеш после, какво ще спечелиш като военен? Има случаи, дето за една плесница ще удариш две. Хубаво е, ако си военен. Тогава ще удариш две плесници. Пък ако си религиозен, като се молиш, като мръднеш малко ръката си, стига ти толкова. Пък ако си философ, не се мърдай никак.“ Сега да дойдем до изясненията. Има обикновени процеси в природата, които са станали и не са интересни. Защо? Понеже се преповтарят по една и съща форма. Ние мислим, че сме проучили тия работи: точка, плоскост, куб, душа, дух, ум, сърце, чувство и т.н. все неща, за които мислим, че ги разбираме. Спираме се върху тях и доказваме например за свойствата на триъгълника, за свойствата на правите линии, за свойствата на правоъгълния, на тъпия, на островърхия и другите триъгълници, техните външни отношения. Всеки има свои положения, свои проекции. Запример измерваш една права. За да ти бъде известно тяло понятно, колко точки трябва да имаш? Дадена ти е една права линия. Или ако ти е даден един триъгълник, какво ще изчислиш? Разбира се, в строежа на съвременната геометрия, както и в живота, всичко в света е построено според геометрическите начала на природата. Сега се строи една къща например. Вие трябва да вземете предвид колко е лицето. Веднага архитектът определя какво ще бъде лицето на къщата и после според лицето той определя широчината и височината на къщата. Ще вземе в съображение тия мерки и ще изчислява. Архитектът ще вземе също 94
така В съображение и вътрешния обем, големината и височината на прозорците и на вратата. Някой път това съображение може да бъде чисто физическо, а някой път може да бъде чисто етическо вкусът. Както виждате, природата е построила и човешките тела по същия начин тя е взела предВид геометрията. Те са все къщи. Някоя къща ти харесва, приятна ти е, а някои са сбутани. Както виждате, всичките човешки тела нямат един и същ проект. Някое тяло е сбутано такава е била материята. Сега идеята е, че тия резултати, които нямат никакво отношение към вас, както например строежът на една къща това няма никакво прямо отношение към вас, но мисълта за строежа на една къща, която се строи, тебе вече ще ти повлияе. Ти минаваш някъде, строи се една къща. Ти си ученик и казваш: „Строи се къща.“ Но не се минават десет, двайсет, трийсет години и забелязваш как тази мисъл работи в тебе и ти казваш; „И аз искам да си направя една къща.“ Първоначално това не те интересува, но след двайсет години това, което не те е интересувало, почва вече да действа в тебе. Сега някой може да ти е казвал преди двайсет години, че тази идея ще ти повлияе, но ти не си вярвал. Обаче след двайсет години Виждаш, че тази мисъл наистина ти е поВлияла. В тебе ще се яви желанието да си направиш къщата. Та всички процеси, които стават вътре в природата, след време ще ти повлияят. Може би някои процеси да упражнят влияние върху тебе след хиляда години. Сега да остаВим това то е далечно. Можете да кажете, че това е нещо въображаемо, въображаеми работи „след хиляда години“. Обаче има известни процеси, които след една, след две или след четири години ще оставят влиянията си върху тебе. Едно трябва да знаете че това, което сега виждате, след време ще остави известен отпечатък, известно влияние върху вас. На това основание, каквато и книга да четете, 95
каквото u да направите, всичко ще ви повлияе. А и вие все ще му повлияете. Например вземете жените. Те преди сто години са виждали, че мъжете си стрижат космите. Обаче след сто години и жените почват вече да си стрижат косите. Това се дължи на мъжете. Ако мъжете не бяха се стригали, и жените нямаше да се стрижат. Но и сега още всички не се стрижат. Но всички ще се острижат. Аз давам много обяснения на нещата, които сега стават. Това не е разрешение за тия хармонични резултати в света. Запример аз нося една дреха. На някои от вас тя се харесва, на някои не се харесва. Това още не е последната дума на природата. Ти можеш да имаш едно верую то не е твое. Запример ти ме питаш по един въпрос, който не е твой. И аз ти разправям за един въпрос, който не е мой. Казвам хубаво е желанието да се обяснят нещата. Но тия неща, които преди хиляди години са станали, нито те са ги разрешили, нито пък вие ще ги разрешите. Аз ви казвам, те няма да се разрешат. Аз виждам практическата страна. Има неща, които трябва да знаем. Моят пръст е затиснат от един камък. Важен е начинът, по който може да ми се помогне. Вие туряте един лост, дигате камъка и пръстът се освобождава. А може и вие да чакате четири часа, докато дойдат 10-20 души, да ви помогнат. Така аз мога да седя и да плача отдолу под камъка, но ако вие сте един умен човек и носите един лост, дигате тежестта, и пръстът е освободен. Най-първо трябва да се освободите от едни чувства у вас има съвременни прояви. Аз съм съгласен с влиянието някога някой човек може да ти повлияе. Слущал съм някъде някой сказчик и у мене се явява желание да възразя на този сказчик по някой въпрос. Това желание не е само мое. То е желание на всички други, които също така разискват върху това, и те искат да дадат мнението си, а и аз искам да взема участие. Слушам този сказчик той така разбира, разправя за нещо. 96
Сега ga Ви обясня. Отиват трима американци в Лондон. Единият се наричал Джон Холд, който имал повече от 2 метра височина. Той бил най-високият от тримата 2 метра и 30 сантиметра. След него другият бил 2 метра и 10 сантиметра, а третият бил висок 2 метра и тримата били гиганти. Разхождат се из Лондон, четат обявление, че някъде ще се държи сказка за американците. Те били учени хора, заинтересували се. Отиват в събранието, дето сказчикът говори много публика имало. Той казва: „Американците са дребни хора, не са много високи.“ И описва. Те са прави, че има между тях дребни хора. Всички го слушат. И тъй като слушали, става най-напред този от двата метра височина и казва: „Господа, аз съм американец.“ Сказчикът казва, че американците са много дребни хора. Публиката гледа два метра височина. Сказчикът казва: „Ако има друг американец тук, да стане.“ Става вторият, който бил 2 метра и 10 сантиметра висок. И след като станал Джон Холд 2 метра и 30 сантиметра, всичката публика започва да се смее. С това сказката се развалила. Това, това са крайности, разбира се. Всичките американци не са високи нито по два, нито по два и десет, нито по два и трийсет сантиметра високи. Това са крайности, но има и високи американци. Та казвам, по същия начин аз виждам, че има неща, които аз ви говоря. Те ви се виждат много отвлечени, нямат никакво приложение, но ви казвам това, което аз ви говоря сега, след сто, след двеста години то ще има приложение. Но това не е едно утешение. Някои неща, които ви говоря, ще имат приложение днес още, защото, ако те нямат никакво приложение, то е само губене на време. И аз ви разправям за хляба. Сега запример я ми кажете какви са тези двата плода? Какъв е този? (Учителят показва голяма хубава тъмночервена праскова. 97
„Праскова.“) Omge я познахте? Kou са аргументите за това? Ако рекат да ви бесят, ще издържите ли? Сега аз не оспорвам, но само констатирам. Вярно ли е това? Уверени ли сте, че сто на сто е така? („Да, праскова е.“) Сега, за да стане тази праскова такава, подразбира, че човешкият ум е указал известно влияние. Тази праскова е станала голяма по причина на човешкия ум, на известни грижи от човека. Защото иначе по своето естество при сегашните състояния на условията тя ще бъде дребничка, но тя е милвана, ухаждали са за нея, вследствие на което тя се докарва събудено е съзнанието й. И на едно растение може да се събуди съзнанието и в знак на признателност за грижите, които се упражняват върху нея, тя ще даде по-голям обем. Това показва, че върху този плод са вложени повече чувства, повече любов и са стимулирани онези желания, които са скрити в семката. Сега онези, които се занимават с градинарство, тайната на това изкуство седи в това, да се влезе в психологията на тия плодове, да събудиш в тях желанията. Защото първоначално всички подтици са били в плода вътре. Запример как ще обясните психологически плода на динята? Някои дини са по-дребни, някои са по-едри. И други някои плодни дървета също така биват различни. Сега всичко това в природата служи за изяснение на онези лични въпроси, с които вие можете да си служите. В дадения случай три неща има в науката, върху които вие можете да разисквате. Първо, едно състояние в науката, което може да ви даде знание как да бъдете здрави, да държите тялото си в изправно състояние. Под думата „здраве“ аз разбирам да функционира вашият ум, вашият мозък, дробовете ви, стомахът ви правилно. Те са трите системи, които трябва да бъдат в изправно състояние. След това знанието трябва да ви даде понятие как да бъдат чувствата ви естествени и те 98
да бъдат здрави, да не са в болезнено състояние. Някой път болезненото състояние произтича от чрезмерното разширение на чувствата. Чувствата се разширяват, но и мисълта ви може да бъде тъмна, неясна. Както сега хората идейно са в постоянно стълкновение, така и мислите и чувствата. Ако се борят за хляб, разбирам. Има някои хора, които с мисълта си поддържат борбата за хляб от идейно гледище. Това значи от това гледище те искат така да се разпредели храната, хлябът, че всички хора да имат храна. Това е право и на самата природа. За да има храна в света, природата е дала достатъчно храна за всички организми, които тя е създала. Ако разбираме законите на природата, нямаше да има никакви противоречия, но понеже не разбираме природата, ние не сме в съгласие с нея, има някакви противоречия. И тъй начинът, по който ще се оправи светът. Сегашният свят, за да се оправи съвършено, трябва дълго време да мине през огън, всичко трябва да изгори. Не трябва да разбирате изгаряне в смисъл на обикновеното изгаряне. Вземете например една близка идея. Имате желязо, което е натрошено на хиляди парченца или едно стъкло. Какво може да го направите? Да го слепявате, не може. Има един начин трябва да го турите на силен огън, да го слеете и като го слеете, то ще добие първото си качество всички тия парченца ще се съединят в едно. Като казвам, че в този огън трябва да се стопят всички хора, които са индивидуализирани, и то така не психически или органически, но разтрошили се хората. Сегашните хора нямат една обща идея как да живеят. Всеки мисли само да яде и казва: „Да се осигуря аз!“ По кой начин да се осигури той? Той това не мисли. Разбойникът среща богатия и казва: „Дай!“ „Ама чакай, има закон.“ Той казва: „Никакъв закон, аз 99
съм гладен човек, трябва да живея.“ Богатият пък, който има стока, той покачва цените, и той казва: „Аз трябва да живея!“ Онзи касапин коли говедата, и той казва: „Аз трябва да живея.“ Сега аз не съдя никого, но само констатирам известни факти, които стават. Това са разбирания. Сега вие сте дошли тук, и вие имате свои възгледи. И някои от вас сте направени от такава материя, че като минавам покрай вас, гледам никого да не бутна. Защото, ако го бутна, веднага става експлозия. Запример, ако кажеш една дума невнимателно или невнимателно се обърнеш към някого, и най-тихият човек да е, как ще постъпи и той? Той ще постъпи или като военния, или като брамина, или като философа. Ако е като военния, веднага ще постъпи по познатия вам начин, веднага ще зашие две плесници. Защо ще постъпи така? Някой казва: „Еди-кой си защо постъпи така?“ Казвам: „То е негова работа.“ „Ама той има ли право?“ То е друг въпрос има ли право. Трябва да го проучвам. Тогава намерете у един адвокат, който по закона ще каже двама души се били, и той казва на съдията, че те нямат право да се бият. И тогава казва, че въз основа на еди-кой си граждански закон пише така и така. Моралистът и той ще каже, че Бог така създал света това е тяхно право. Сега какВо е вашето право? Сега какво трябва да знаете дали светът ще се оправи, дали хората ще живеят добре, или нещо друго? (По кой начин ще се оправи човечеството или по кой начин ще стане щастливо?) Ще ви отговоря на този въпрос. Ако болният пита по кой начин ще оздравее, ще ви кажа три начина се изискват: първо, съответна здрава храна, чист планински въздух и светлина. Тези три неща трябва да ги имате предвид. Освен това трябва някой човек да му оказва внимание дрехите му да са опрани, да измива лицето си, да му разправя, че трябва да бъде бодър, да не се обезсърчава. И без да му 100
разправям тия неща, ако той измени храната и въздуха, той ще оздравее. Под думата „ще измени“ разбирам да има условия да диша чистия въздух. Също така и светлината му е необходима. Има ли тези неща, и без да му се говори, ще оздравее достатъчно е да приложи тези три разумни сили. Ако му се и говори, той поскоро ще оздравее. Та казвам сега, това, което ви интересува, е, че някои се интересуват от специфични работи. Специфичните работи тук не могат да се разглеждат. Да кажем, че вие имате една светочувствителна плочка, на която се фотографира. Изисква се тя да бъде в много тъмна стая. Щом я извадите на светлина, тя се разваля там. Та известни идеи не могат да се разискват тук. Много работи от висок характер за тях се изисква друга една особена обстановка. Найпърво да кажем, че всеки от вас има свои специфични въпроси. И както сте наредени вие, от някои у вас личните чувства са силно развити. Даже всички се мислите за нещо особено, но ако учителят влезе в клас и ви извади на урок, когато не сте подготвени не съобрази това нещо, вие ще изживеете нещо силно. Представете си при това, че в класа ви има и другарски, и други, както сте вие сега. Щом ви извади на урок неподготвени, вие ще изпитате една обида, едно унижение, изпаднете пред своите другари, т.е. те ще изменят мнението си за вас. Значи този учител ви е извадил тогава, когато вие не сте знаели урока си. Значи този учител трябва да ви извади на урок тогава, когато вие знаете, за да не ви изложи, за да можете на всички въпроси, които ви е задал, да отговорите. Тогава вашата чест се подига пред другарите ви. Другояче ако не сте готови и учителят ви извади на урок, иска да направи един опит с вас, но той излиза несполучлив например, ако той ви накара да начертаете една права линия, която излиза малко крива. 101
Всички вие трябва да чертаете прави линии, механическите линии най-после трябва да употребявате. Ако искате да добиете в живота си едно добро психологическо разположение, вземете една бяла хартия и прекарайте върху нея прави линии. Ако правите три пъти това упражнение през деня, ще видите какво ще добие ръката ти. Чертайте прави линии, докато тази линия стане права както трябва. Вие ще добиете една самоувереност, че можете да контролирате мускулите си. И това взаимодействие ще се отрази върху вашите чувства и върху вашата мисъл. Ще се образува такава права линия и върху характера ви или върху мислите ви. Ако ръката ви е разтреперана, тази линия играе роля или ако същото е в мислите, чувствата или в постъпките, понеже тази линия я има и в мислите, и в чувствата, и в постъпките ви. Ако не можете да начертаете тази линия права, това показва, че има някаква несъобразност в мислите, в чувствата или в постъпките ви. Сега в света съществува един закон. Той е следният. С една своя мисъл човек може да помогне на цялото човечество. Като казвам цялото човечество, разбирам, че в света съществува един закон, според който всички тела са в равновесие. Изисква се само една малка тежест, едно малко побутване, за да дойде това тяло в движение. Представете си, че някой отишъл на нивата, дето оставил семената незаровени и се върнал. Вие сте един разумен човек веднага туряте отгоре малко пръст и ставате причина тази нива да изникне. Та казвам, съвременните идеи са посети вече, но някои от тях ще изникнат, а някои няма да изникнат. На всички трябва да се дадат известни условия, трябва да знаете, че вие сте в края на века. Под края на века аз разбирам, когато всички идеи, които днес съществуват, всичко това ще се опита. Всичко това трябва да изникне. И социални, и обществени, и индивидуални, и 102
физически условия всичко това ще се опита, ще има един общ резултат. След този общ резултат с всичко това ще се ликвидира. Всичко ще се тури в хамбара и цялата земя ще се покрие със сняг и идната година наново ще се засее, наново ще започне. Това е казано поетически така. Сегашният живот има своите идеи ако сте религиозен или ако имате идеите на управляващите и онези, които вярват в Бога и които не вярват, имат все едно и също правило. Казват: „Дърво има.“ Ти имаш известни идеи, които не отговарят на сегашните. Казваш: „Господ има.“ Но ще издържиш ли на вярата си? Хванат те, прострат те на земята и те налагат, и ти казваш: „Можете да ме убиете, но не се отричам от Бога.“ Най-после те погребват. После дойде някой, който не вярва в Бога. Той казва: „Трябва да се разберат тези работи, че няма Бог.“ И него налагат, и той умира. Питам сега, какво сте допринесли с това? И двамата умират. След тях умират и трети, четвърти, пети, шести и т.н. Казват: „Ще се поправи.“ фактически ще се поправи. Това аз наричам един голям трап. Мине един падне в него, убие се. Мине втори, и той падне. Най-после минат много хора, разхвърлят този трап, замажат го и никой повече не пада оправи се тази погрешка. Светът не е само един трап. Погледнеш на друго място друг един трап. Та казвам, сега ние имаме един голям запас, с който уреждаме много социални въпроси. Това е един трап, който трябва да се изпълни. Не с хора, но с други неща. Питам, трябва ли да се плаче за хората, които са умрели? Аз съжалявам живите хора. Ако може да се възвърне животът, добре. Но има неща, които не са в наша сила. Да вземем както сега секат горите безразборно. Какво ще кажете на това? Минавате покрай тях, и те са ценни на природата. Сега да ви наведа на някои примери. Един от нашите приятели тук си оставил палтото в нашата кухня и в един от джобовете му 103
бил часовникът. Влязъл някой и му взел часовника. Казвам сега, има два начина. Засега той е без часовник. Първо трябва да намерим онова лице, което го е взело. Ако не можем да го намерим, какво трябва да правим? Аз разсъждавам. Този човек работи тук, нищо не му е дадено, а му взели часовника. Той си изгубил времето за работата, а при това и часовника му взели. Как трябва да се разреши този въпрос? („Всички трябва да купим този часовник. “) Все един трябва да купи часовника. В света съществува следното положение. Аз така разрешавам. Аз нося два хляба в торбата си. По невнимание торбата е останала някъде и един от хлябовете е изчезнал. Сега ние не знаем дали кучето не е взело единия хляб, но предполагам, че кучето го е взело. Задирят кучето, то не се хваща, дългокрако е кучето. Сега тези неща са само за обяснения. В торбата е останал само един хляб и затова ще взема торбата, ще я закача на високо място, да не я засяга кучето. Обаче ние ще се отвлечем от въпроса. Има някои въпроси, на които разрешението мяза на следния пример. И аз не обичам да говоря за такива въпроси. Един искал да опита какво нещо е амоняк. И един пък носи едно шише такъв силен амоняк, защото някой път амонякът бива по-слаб и той след като помирисал шишето с амоняка, толкова силно му замирисало, че той се повалява на гърба си толкова силно впечатление му направило. И толкова силно му се отразило, че той пада на гърба си и почти изгубва съзнание. Та казвам, някой път някои идеи са толкова силни в света, че те могат да повалят човека на земята. И вие всички имате тази опитност. Има известни идеи са толкова опасни, че само като ги бутнеш, могат да произведат цяла една катастрофа. Вземете в турско, ако един турчин си позволи само да бутне с единия си пръст ханъмата на някого по невнимание, веднага този турчин ще извади кобура си и ще го повали на земята. 104