Служене, почит и обич

Младежки окултен клас / изд. Жануа '98

"Служене, почит и обич". Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 2004. 768 с. ISBN 954-9589-83-X.

съдържание

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО СЛУЖЕНЕ, ПОЧИТ И ОБИЧ МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС ДЕВЕТА ГОДИНА (1929-1930) София 2004
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО СЛУЖЕНЕ, ПОЧИТ И ОБИЧ
Ученикът трябва да благодари от сутрин до вечер за всичко, което вижда около себе си. Тогава струите на любовта ще потекат през неговата душа. Учителят (Свещени думи на Учителя, стр. 68, София 1938 г.) Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред. Учителят никога няма да остави ученика да се спре. Ученикът чувства подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. Учителят (Свещени думи на Учителя, стр. 100, София 1938 г.) Учителю, благодарим Ти за Божественото Слово, с което ни дари. Израз на нашата благодарност ще е изучаването му от всеки ученик, на когото съзнанието се е отключило за него, за Словото.
СЛУЖЕНЕ, ПОЧИТ И ОБИЧ „Отче наш“ Размишление върху служенето Ще ви дам една тема „Отношение между положителните и отрицателните страни на природата“. Какво разбирате под думите „това, което трябва да бъде“ в положителен смисъл? Или детето, което се ражда кое е това, което трябва да бъде на първо място? Допуснете сега, че туй дете е една завършена форма. Под „форма“ разбирам туй реалното, което е достъпно за човешкия поглед или което е достъпно за съзнанието. Значи тази форма трябва да има съответстващо съдържание. Запример, ако допуснем, че тази форма е една английска лира или една турска лира, ако вземем, че английската лира е направена от злато, а турската от мед и двете имат същата тежест, какво ще бъде съотношението между тях? С английската ще свършите повече работа. Туй, което човек има, е вложено вътре. Човек е вложил по-голяма цена на златото, отколкото на медта. Когато човешкият организъм се е родил, най-важното е съдържанието. Това е животът, а съдържанието на самия живот това е здравето. А здравето подразбира съчетание или хармония на елементите, с които животът функционира. Да вземем сега „това, което трябва да бъдете,,. Кое трябва да бъде най-важното у вас в дадения случай? 7
Природата е дала един отличен метод. По-добър метод от този няма. Човек е турен в тази форма. Малко странна, нали? На първо място човек има , -~три съотношения с природата, т.е. три •' връзки има той. Човек с природата има '. / отношение чрез своя стомах, после има | отношение чрез своите бели дробове и най• -: после има отношение чрез своя мозък, д Човек има и Второстепенни отношения, с _ които е свързан с живите сили в природата. Но най-първо човек започва своите отношения с природата чрез своята мисъл, чрез своя мозък, реализира ги чрез своя стомах, а ги уравновесява чрез своите дробоВе. Най-пърВо у него се яВява желанието, че той трябва да живее. Явява се глад как може да живее. В него се явява мисълта, къде може да намери храната си. Тази храна не влиза в мозъка, откъдето иде мисълта, а влиза през устата в стомаха, после в дробовете. Стомахът приготвя тази храна във вид на сокове. Праща я в белите дробове. След туй тази динамическа сила се връща в мозъка, за да се навакса силата, която е изразходвана за придобиването на храната. Сега храносмилането, това е външната страна. Кое в живота съответства на храносмилателната система? Кое може да уподобите на храносмилането? Имайте предвид, че ако стомашната система на човек куца или ако неговите дробове куцат, или ако неговият мозък куца, с такива инвалиди в човешкия организъм в съответстващия живот ще куцат и другите му отношения. Ако един човек в материално отношение е хилав, той и в Божествения свят ще бъде хилав. Нищо повече. Някой казва: „Аз не искам да бъда материалист.“ ТоВа е друго положение. Да бъдеш материалист, това е едно анормално отношение. Да вярваш, че само материята съществува, то е едно болезнено състояние. 8
Или ако искаш да бъдеш само идеалист, и то е анормално отношение. Нищо повече. Но ако вие разбирате под думата „материя“, „материалист“ единия полюс на живота, а под „идеалист“ другия полюс на живота, вие сте на правата страна, на правата посока. Това е едно нормално състояние. Но ако искате да вървите само в материализма или само в идеализма, това са анормални положения. Вземете думата „мъж“ или „жена“, м=ж. Какво подразбирате под тези думи? Де именно животът ще се прояви по-правилно у мъжа или у жената? Вие може да имате един спор, къде се проявява човекът. Ако мъжът иска да живее при жената, той е нормален. И ако жената иска да живее в мъжа, и тя е нормална. В дадения случай жената е материалист. Жената минава за по-нежна, no-идеална, но всъщност в природата същински материалист е жената. И щом седне тя на едно място, тя създава център. Жената веднага ще направи къща, ще натрупа това и онова. А тури мъжа на едно място, веднага той ще разпръсне всичко. И българите казват ако мъжът принася с кола, а жената изнася с игла, тя ще съсипе къщата. И туй чувство у жената е неприривно. И тъй е. Мъжът с години принася, а жената постоянно изнася. Следователно ония сили, които постоянно действат, са по-силни в своите прояви колкото и слаби да са, отколкото силите, които се появяВат с известна сила. Казвам, това съществува в природата. Това са два полюса в две различни форми, в две различни посоки, за реализирането на един висш идеал. После често вие смесвате идеята мъжа, с възлюбен. Голяма разлика има между мъжа и Възлюбения. Такаба грамадна разлика има там, както е от небето до земята. И някоя жена казВа „възлюбения“ и разбира нейния мъж. Възлюбеният може някой път да стане и мъж, но мъжът никога не може да стане възлюбен. Под думата „мъж“ жената разбира, че има някой да я покровителства. Подразбира 9
този силния, който може да се застъпи за нея. А под думата „жена“ разбираме един слаб принцип в света. Но това са дВе форми. Някой ще каже сега: „А, не искам да бъда жена.“ Чудно нещо. Ама че ти си роден от жена. Друг ще каже: „Аз не искам да бъда мъж.“ Но ти си заченат от мъж. Началото ти е дал мъжът, а края ти е дала жената. Следователно от тия двата полюса излиза детето. И един ден то може да се превърне в мъж или в жена. Разберете ме сега правилно. Не разбирайте анормалните състояния. Туй, което вие мислите за мъжа или за жената, то е анормално състояние. Ако вие разбирате, че човек е само едно същество, което яде и ходи по себе си, и двете състояния са анормални състояния. Един човек, който само дъвче и си криви устата и после ходи по себе си, каква философия има в това? Човек ли е това? Ако вие разбирате само тия състояния, това е анормално състояние на живота. И ВследстВие на тоВа се раждат разните болести. Ако ти мислиш само да ядеш и да си кривиш устата, ти ще създадеш едно анормално състояние В себе си. И ако постоянно мислиш да ходиш по себе си, това е друго анормално състояние. Това са два случайни процеса, създадени от природата. Природата може да направи, ти и без да си кривиш устата, да се храниш. Тя има и други методи за това. Например във въздуха има нещо друго. Туй, което е необходимо за стомаха, не е необходимо за дробовете и туй, което е необходимо за дробовете, не е необходимо за мисълта. Сега не смесВай кой е по-добър процес. Трябва ли да дъвчеш въздуха? Но храната, за да я възприемеш, трябва да мине един дълъг процес на дъвкането. За да влезе храната в стомаха, непременно трябва да се дъвче. И този процес на дъвкането е необходим за известна цел. Човек със своето дъвкане на своята храна ще придобие нещо. Това е за уякчаване на своята воля. Затова природата го е турила. Ти, като дъвчеш, влагаш тази сила в дъвкането. 10
Природата е наредила така, че с това ти уякчаваш своята воля. От дъвкането зависи както си дъвкал, такива ще бъдат и резултатите. Ако си дъвкал нормално, правилно, и волята ти ще се уякчи, и ще се прояви. Ако не си мислил, като си дъвкал, и волята ти няма да се уякчи. Всякога волята ти ще мяза точно на твоето дъвкане. Обаче това е само едно твърдение. Вие може да праВите наблюдения в живота, да видите кой как дъвче, и такъв характер на волята има. Ще забележите какВа грамадна разлика има в начина на храненето у англичаните, французите, германците. Какбото е храненето, такава е и работата. Един германец яде тъй бабачко, а един французин яде помалко. После вземете онзи нервозния човек как яде и онзи, на когото благоутробието е развито, как яде. Та казвам, ако ние турим в яденето този Вътрешен процес на мисълта, понеже туй желание, което трябВа да се реализира чрез храната, то е един Вътрешен разумен процес, аз мога да ви кажа защо трябва аз да дъвча. Че в това дъвкане, то е един сложен процес на няколко десетки милиона клетки работят в стомаха, т.е., които имат туй желание, проектират го, и ти ядеш. Яденето, това е един резултат на тяхното желание. Искат те да възприемат една храна. Цял един народ десет милиона клетки изпращат сбоето желание и тази формула устата почва да се движи, да се свива и разпуща, да се изпрати малко храна. След туй трябва да започне онази работа, която не е сВършена. Чрез дъвкането се свършва само един процес. После, след като влезе храната в стомаха, тези клетки там имат тия познания, те разбират да изваждат тия скрити сокове и сили, разбират как да преработят тази храна. И след като приготвят тази храна, изпращат я в мозъка, откъдето е дошъл този подтик. Вече има съотношение. Та, след като ядете, процесът не се спира. Когато вие ядете, ще се придобие тази сила, ще мине през стомаха, белите дробоВе и мозъка, тя ще образува 11
един малък кръг. Една част от тази енергия ще мине В един no-Висш свят, в по-Висок кръг. Тия сокове ще минат от вашия организъм. Най-фината храна, найфината прана ще мине в стомаха на ангелите, после ще мине в дробовете на ангелите и в мозъка на ангелите. И там ще стане пак същият процес. След като мине през този процес, най-хубавото от енергията ще мине в Божествения свят, ще се асимилира там, ще направи един голям завършен кръг. Ако вашето ядене е направило един кръг в тия три свята, този процес на яденето е правилен и вие ще почувствате една голяма радост. Може да мине един ден или няколко години, но като се завърши един такъв процес, вие ще усетите една мощна сила в себе си, която ще Ви повдига. Пък ако не достигнете дотам, вие ще останете хилав. Следователно ние казваме никой не яде за себе си в света. Стомахът не яде за себе си. Може да върши той тази работа за главата, за мозъка, или можем да кажем обратното мозъкът не мисли за себе си, той мисли за стомаха. Има едно съответствие в работата на нещата. Какво разбирате вие, че мозъкът мисли за стомаха? Да му доставя работа, храна, с която той да се занимава. А стомахът мисли, след като изработи тази храна, къде да я изпрати за обработване още по-далеч. Та казвам, трябва да имате туй дълбоко схващане за себе си, ако искате да бъдете здрави и да се чувствате граждани на великата природа. Ако имате едно такова съотношение и схващане, вие във всичките си работи ще намерите добър смисъл. Пък ако нямате такова разбиране, тогава Във всичката ваша деятелност ще кажете: „Аз уча, но каква полза от това?“ Не. Това, което ти учиш, то ще ти донесе нещо. Например изучаваш земята. Празна ли е тази работа? Или изучаваш небето, слънцето. Празна ли е тази работа? Ако един художник вземе и нарисува ръката на човека, празна ли е тази работа? Че ти имаш ръката на човека, 12
имаш известни познания за самия човек. Можеш да четеш за скритите енергии, които съществуват у него. Или може някой художник да нарисува само човешкото око. Ти като имаш окото на човека, имаш и целия човек. Или някой може да нарисува само човешкия нос. По носа ти имаш също целия човек. Или човешката уста. Във всяка една част от тялото човекът е там, вътре. Или да ви приведа друго сравнение. Ако вие имате една ябълчна семка. Не съдържа ли тя цялото ябълчно дърво в себе си? Но питам, семката мяза ли на ябълката в нейната проява? Никак не прилича. Но ако я турите в известни условия В почвата, веднага тази семка ще замяза на ябълката. По същата аналогия живият нос може да създаде и целия човек. И живото ухо може да създаде целия човек. Разбирам по форма. Посадете човешкото око, и то ще създаде целия човек. Има съотношение Вече. Всяка една част е в състояние да създаде съответстващото на себе си. И туй е красивото в природата. Нищо не е изгубено. Ако ние знаем законите, ще знаем и как да постъпваме. Запример падне ли ти един зъб от горната челюст той може да е кътен или кучешки зъб, ако би разбирал законите, ще знаеш и съответствието на законите, които съществуват в природата подразбира взаимностите на силите, които съществуват. Ако ти знаеш как да постъпиш, долният зъб може да създаде горния. Но ако не знаеш, няма да се мине дълго време, и ще падне и долният зъб. Зъбите падат по следния ред: падне един долу зъб, един горен, после един горен, един долен. Нали у малките деца тъй израстват зъбите един, че после друг. Щом ти дойде едно нещастие, ако ти паднеш и не постъпиш правилно, не само това, но ще дойде и друго нещастие. От горната челюст ще дойде едно нещастие и друго нещастие от долната челюст. Та казвам, анормалните неща са вследствие неразбиране законите на природата. И вследствие на това идат противодействия болезнените състояния. 13
Kamo усилим негативните сили, зараждат се негативни и болезнени състояния у човека. Като усилим положителните сили, зараждат се здравословните състояния у човека. Най-първо човек е смел, после е страхлив. Пък има и едно друго състояние, дето човек е безразличен нито е смел, нито е страхлив. Докато чоВек е смел, той работи за нещо. Смелият човек върви напред. Аз наричам, смелият излиза от къщи навънка, а страхливият влиза вкъщи. И уплашете което и да е дете, то веднага се крие вкъщи, веднага взема една вътрешна позиция. Значи страхливият влиза, или страхливият завършва работите. Смелият започва работата, но смелият не завършва работата никога. А страхливият всякога завършва работата. Сега да определя как завършва работите. Някой ти иска пари, ти си смел, казваш: „Няма да ти дам!“ Набият те хубаво, уплашат те дойде страхливият у тебе, ти кажеш: „Ще ти дам парите.“ Отваряш кесията и даваш парите. Като станеш страхлив, ще завършиш работите. Две държави се бият. Докато са силни, те започват работата. Победят ги, дойде страхът, те стават страхливи, настава мир. Щом дойде страхът, дойде и мирът. Значи, за да дойде мирът, трябва да станеш страхлив. Страхът внася мир. Казвам, много хубаво. И всичката педагогика, всичкият морал седи в това, кажат ти туй, което ти правиш, не е добро, онова не е добро. Уплашат те, ти в ада ще идеш, хората няма да те почитат. Ти се уплашиш, и свършиш работата. Туй е сегашният морал. Аз го наричам морал на страхливите. И всичките велики работи, всички култури се дължат все на страха. Казват, да не би да пропадне някой човек. Хубаво, така е донякъде. Това положение всички го носите в себе си. И вие, като седите, казвате: „Може да се случи нещо с нас.“ Но страхът не ражда геройството. Той завършва работите. И природата го използва. Самият страх е един процес. Като се съединят 14
смелостта и страхът, те произвеждат един нов процес у човека, туй, което ние наричаме разумност. Смелостта трябВа да се превърне на страх, и обратно страхът трябва да се обърне на смелост. Защото и страхливият става смел. Да Ви дам един пример. Най-пърВо една котка е страхлива, тя бяга от къщи. Но като я турите натясно, тя стаВа смела, хВърля се отгоре Ви на гушата и дращи Ви и онзи, който я напада, отстъпва. Страхливият, като дойде до крайния предел на своя страх, става смел. Страхът се превръща на смелост и смелостта на страх. Тия двете енергии могат да се превърнат и за туй човек трябва да разбира качествата и на страха, и на смелостта. Смел си всякога, когато мислиш, че противникът ти е по-слаб от тебе и всякога ставаш страхлив, когато мислиш, че противникът ти е посилен от тебе. Вземете, един противник се бори, но той още не знае какъв е неговият противник. Ако аз мога да успея да убедя един търговец, че е по-слаб и му кажа: „Остави тази работа, ти имаш на разположение само един милион лева, какво правиш, той ще те съсипе“, веднага той се замисли и става страхлив. Или мога да му кажа и обратното: „Слушай, ти имаш сто милиона, а той има един милион лева“ той веднага става смел. Та казвам, дотогава, докато ние мислим, че външният предмет или това същество, с което ние се състезаваме, е по-слабо от нас, ние сме смели. Нали знаете онази поговорка за заека, който отивал да се дави. Казва: „Тази работа няма да излезе на добър край, всички мене плашат, всички ме гонят, по този начин не искам да живея.“ И отишъл да се дави. Таман отишъл, и жабите, като го видели, уплашили се от него. Като видял заекът това, извадил си корубата и казал: „От мене има и по-страхливи.“ И досега заекът живее с тази идея, че жабите са по-страхливи от него. Та казвам, ще преведете психологически тези отношения. Ще знаете едно нещо докато човек мисли, 15
че няма никакъв шанс, че шой нищо не може да направи, че всичките му мечти в живота са затворени, неговото положение е на заека, който идва да се дави, обаче щом види една жаба, че се е уплашила и тя от него, връща се вкъщи и казва: „Ще започна работата. Има и които се страхуват от мене.“ Сега вие младите, които влизате в живота, трябва да се учите, трябва да разберете истинските процеси в живота. Ако не разберете в този смисъл новия живот, който се заражда, вие ще умрете по силата на една стара култура, която сега умира. Това са старите резултати, които ще имате. Да кажем, някой от вас падне духом и каже: „Няма да я бъде тази работа.“ Не. Дай си отчет за твоето състояние. Защо човек се обезсърчава? Защо всякога да не е смел, да е разумен? Той иска да умре. Но той трябва да има понятие, да знае какво е смъртта. Че ти като се върнеш в онзи свят, ти приличаш на един слуга, на когото дали работа да оре на нивата, пък той се е Върнал по обяд. Какво ще стане тогава? Господарят те пита: „Драгане, защо се връщаш, изора ли нивата?“ „Не, не съм.“ Ти по свое собствено желание не си роден, и по твое собствено желание няма да умреш. Не си се родил по свое собствено желание и за да умреш, пак не зависи от теб. Ти, като се раждаш, знаеш ли това? Не. И като ще умреш, пак няма да знаеш това. Една кокошка кога ще умре? Зависи от господаря й. Той ще я заколи, когато той намери за добре. И за да се излюпи кокошката, пак не зависи от нея. Той ще вземе яйца, ще ги тури под някоя квачка, и ще излязат пилета. Вие ще кажете нали има естествена смърт у човека. Други господари има там. Дойдат микробите и кажат: „Отиде човекът!“ Тия господа, цяло едно съдружие, една компания влиза в тебе, и те ядат. Това не зависи от тебе. Питам тогава, кой от само себе си умира? Казват, че някой се самоубил. Туй самоубийство не зависи от него. Той имал да дава на Петко, на Стояна и да не се 16
урони неговият престиж, онези хора го заставят той да се самоубие. Ако самоубийството е едно естествено състояние, тогава човек, който съзнателно може да се самоубие, това подразбира и другия закон и сам да се съживи. Онзи, който не може сам да се съживи, той не може и да се самоубие. Онзи, който другите го убиват, и други го съживяват. Та казвам, не си правете илюзии, да казвате: „Аз ще се самоубия, аз искам да умра или искам да живея.“ И да жиВееш, не зависи от тебе. И да умреш, не зависи от тебе. Наука е да дойдеш до положението, да разбираш как да живееш. Ти трябва да разбираш законите на живота и закона на смъртта. Смъртта не е толкова страшна. Това са два противоположни процеси. Когато в една форма ти не разбираш твоите процеси, тогава ще оставиш едната форма и ще влезеш в другата форма. Един затворник не може ли да излезе от затвора навънка? Могат да го пуснат, но някой път той може да изкопае една дупка и да се освободи от затвора. Но сега кое е онова, което може вас да ви освободи? Това са вашите правилни възгледи за законите на живата природа, да знаете съотношенията, които съществуВат там. Когато учите, да знаете защо трябВа да учите. Да се учи човек, ние подразбираме процесът на неговата мисъл трябВа да стаВа праВилен. Това е учение. С това се развива мозъкът. Да има туй съответствие на Божественото у човека. Да имаш знания на земята, то значи да имаш Божествените сили на твое разположение. Или да имаш Божествените сили, с които да можеш да разполагаш. Това значи знание. И това е най-висшето. А да бъдеш морален, както го наричаме ние, това значи в твоя морал не трябва да седи страхът като основа. Това е едно анормално състояние. Моралът е вече основан на сърцето. Човек не може да има морал без сърце. Моралът се дължи изключително само на чувствата. Който има сърце, той може да бъде морален. Постъпките на човека се 17
дължат на неговото сърце и се определят от неговото сърце. Доброто и злото функционират в света на човешките чувства, в чувствения свят на човека. В неговата мисъл или в света на мисълта съществува само правдата. Щом дойде някой и каже: „Това е право“, това не е в света на чувствата. Между правото и морала има такова голямо различие, колкото между небето и земята. Право е едно, а морал е друго. Та има известни постъпки, известни действия на природата, които принадлежат на света на чувствата. Защото и в чувствата има известна разумност и най-чистата мисъл. Когато говоря аз за разумност, разбирам мисъл, която не е ангажирана с някои придобивки. Чистата мисъл е това. Например вие изучавате музиката или изкуство за самото изкуство и нищо не очаквате да придобиете. Или изучавате небето и звездите. Какво ще придобиете от това? Може един астроном да изучава небето и той само да се радва, че изучава звездите. Той даже няма предвид да придобие нещо. Това е чистата мисъл вътре. Друг е въпросът, щом му дойде на ума да напише една книга, едно съчинение и да спечели пари. Тогава той ще украси природата, ще тури неща външни, но ще изопачи своята астрономия. Той ще тури в астрономията неща, които не са верни. Та казвам, вие сега се намирате между един нов и един стар живот и по някой път какъв е моралът ви? Започвате с новото учение и като дойдете натясно, ще го изритате навън с голяма смелост. И като излезете навънка, не знаете как да си проправите път. Ако ви попитат в какво седи новото учение, вие не можете да отговорите. Новото учение може да съедини страха и смелостта. Да ги примириш. Можеш от страха и смелостта да създадеш едно ново положение разумността. От любовта и омразата да създадеш благостта. Да знаеш законите, че като съединиш омразата и любовта в едно, че да извадиш нещо ново от тях. Това е новото учение. Ако това не можеш да 18
направиш, mu имаш една стара култура. Защото всякога едно състояние на любов ще се смени утре с едно състояние на омраза и едно състояние на омраза ще се смени в едно състояние на любов. Онзи, който вчера те е мразил, днес можеш да го накараш да те обича. Във всяко едно отношение можеш да направиш смяна на състоянията. Да кажем, един свършил четири факултета, не искат да го назначат. Казват: „Той не е способен.“ Но на този министър вие дадете 10 хиляди английски лири. Веднага този човек стаВа способен, във вестниците пишат за него, назначават го. Що е американската реклама? Че всички учени хора вървят по рекламата, еди-кой си писал за него. След време, след хиляди години, като умрат тия учени хора, ще се разбере кой е гений. Всички тия учени хора ще видят кой е гениален. Защото и времето, и то си има и своята дума. Туй, което ред видни авторитети ще кажат, те могат да умрат, но времето като дойде, то ще каже последната дума. „В тази работа имаше английски.“ Туй казва времето на учените сега. „Не той тежеше, а парите тежаха.“ Времето след хиляда години, след 10 хиляди години ще покаже кой е гениалният. И за доброто е така. Някои хора са много добри, светии са. „Че как няма да са светии. Хиляда английски лири като се турят във везните, светия ще стане.“ Не. Времето има последната дума. Русите имаха един много голям светия. Но той не можа да им помогне. И да иска, не може да им помогне той. Та казвам сега, само онова същинското знание, то не се мени. Трябва да знаете силата на човешката мисъл. Човешката мисъл е права само тогава, когато вие разбирате доброто и злото. И в Писанието е казано понеже Адам стана като един от нас, да познава доброто и злото понеже той не е разбрал още същността на живота, простря ръката и яде от дървото на живота. Тази работа ще стане по-лоша, по19
добре да го изпъдим навънка, да не ви каже и на вас да взимате от дървото на доброто и злото, казва Господ. Аз предпочитам да го изпъдя навънка, защото, ако остане вътре, той ще яде и от другите дървета и работата ще се влоши още повече. Изпъждането навънка какво показва? Подразбира да се научиш. Майката трябва да те изпъди. Защо? Да се научиш. Тя те изпраща в училището, защото, ако не излезеш навънка, ти ще се научиш само да прегръщаш майка си и баща си и нищо друго няма да научиш. Но майка ти те взема и те изпраща навънка: „Хайде навънка в училището!“ И ти като идеш при този учител, той няма да постъпи с тебе както майка ти. В училището няма никакво прегръщане. Мирно ще седиш там и по някой път, като не слушаш, има една магическа тояжка както тази на капелмайстора. Сега има разни тояжки. Учителят ви има една тояжка едно тефтерче, после една тояжка има такава: 1 (единица), друга тояжка има 2 (две), има и такава -.3 (три), 4, 5 и 6. Има и по-опасни тояги като мехура 0. Като дойде нулата, то е вече юмручното право. А когато дойде учителят с единицата, това е шамарът петте пръста съединени. Англичаните въобще обичат бокса. Да кажем, вие искате да живеете в света. Найпърво трябва да поправите вашия стомах, вашата стомашна система. Ще знаете какво е съотношението ви на стомаха. Пречистване трябва. Затуй що е покаянието у човека? В природата съществува покаяние. Значи да отделиш чистото от нечистото. Това е покаяние. И у християните има покаяние. Те казват: „Трябва да се покая.“ Покаяние трябва да има чистото на една страна, нечистото на друга. Те вървят в две противоположни посоки. След туй съотношенията трябва да бъдат правилни. Всички тия сокове трябва да се пратят в белите дробове, в сърцето. В духовния свят сърцето представлява белите дробове, дихателната система на духовния сВят. Затуй, ако 20
сърцето не функционира добре, такъв човек не знае да диша. После страстите вземат мястото на стомаха. А дихателната система показва, че всичките желания на човека трябва да се пречистят. Та казвам, ако вие си поставите за задача и се стремите вашата дихателна система да бъде здрава, имате едно отлично понятие за чистотата на организма. Дойде злото, да кажете: „Това е чисто, тоВа е нечисто.“ Никога не смесвайте една чиста мисъл и една нечиста мисъл, да ги объркате в едно. Ще ги поставите тъй, както е в природата: тази мисъл е чиста, другата е нечиста. Ако вие във вашия ум не пресеете нещата, мислите си, а съедините една чиста и една нечиста мисъл, вие ще образувате една отрова Във вашия ум и ще отровите вашата мисъл въобще. Не. Ще кажете: „Тази мисъл е чиста, това е чисто, а другото е нечисто“, както е поставено в природата: чистото отива на едно място, нечистото на друго място. Та най-пърВо ще бъдете безпощадни, разумни, да знаете кои мисли какви желания ще произведат. Ще знаете, известни мисли ще произведат известни желания и известни желания ще произведат известни действия, а известни действия ще произведат известни последствия вътре в живота. Та всякога трябва да знаете мисълта, която имате, каква е. Това няма защо да го казвате отвънка, но в себе си вие трябва да знаете, че туй, което вършите, е право или не е право. Туй строго трябва да го знаете, ако искате да бъдете здрави. И никога не се извинявайте: „Аз не знаех.“ Ти го знаеше. Има неща, които човек не знае, но как трябва да живем, всеки един от вас знае как трябва да живее. Искате да живеете, непременно трябва да имате права мисъл, да бъдете здрави. Ако човек не е здраВ, какво ще избърши В живота? И тогава, ако ви попитат какво е новото учение, как ще отговорите? В себе си как ще отговорите какво е новото учение? Да може да разделите злото от 21
доброто. Да разделите любовта от омразата. Да разделите невежеството от знанието. Че ако ти не можеш да направиш едно разделение между злото и доброто, ти не си силен човек. Силен е онзи, който може да разедини доброто от злото, да работят В две различни посоки. Щом ги разединиш, ти можеш да работиш и да постигнеш нещо, защото, като туриш на една страна добри хора, на друга страна лоши хора, отлична работа могат те да вършат. Да Ви дам едно изяснение сега. На вас ще ви се вижда малко странно, но представете си, че поставяме два лагера едните добри хора, а другите лоши. Те нямат друго оръжие, но едните имат артилерийски огън от тия златните английски лири. Вие сте наблизо, оръжие друго нямате. Те почнат отгоре ви да ви бият с тия златните. Ако вие сте голи, боси, все ще се образува по тялото ви известно подуване по главата. Но ако Вие се скриете, те като изхВърлят Всичките си лири, Вие сте силен, вдигнете ги в една торба на гърба си, а те останат без оръжие. След туй, понеже вие имате, те ще дойдат при вас и Вие ще ги пратите да орат. Те ще Ви станат слуги. Ще направите фабрики. Глупавите хора са тези, които хвърлят парите си да бият другите. А умните са тези, които събират тези пари и ги дават на други да им вършат работата. Сега ти седиш и изпращаш злото: това ще му направя, онова ще му направя. А той е умен човек. Седи, мълчи и събира каквото ти хвърляш. Ти хвърляш, хвърляш и най-после, като се изпразниш усещаш едно изпразване в себе си, кажеш: „Тази работа няма да я бъде, ама хайде аз да му простя.“ Онзи сега ще стане силен. Сега ти ще идеш при онзи, на когото искаше да направиш пакост, и той ще ти преподава уроци. Затуй, като седнеш, не мисли да правиш зло никому, само да изразходваш своята енергия тъй безразборно, а гледай да имаш една трезва мисъл. Ако изпращаш своята енергия тъй безразборно, ти ще страдаш. Бомбардирва 22
me някой отвънка, скрий се в позицията си. Той ще хвърля, хвърля отгоре ти, и ще спре. Излез ти тогава и събери ги всичките тия английски лири, тури ги на гърба си и иди у дома си. И чакай там. Той ще дойде. Впрегни го, ще му платиш, а той ще ти върши работата. Сега може ли това да приложите в живота? Сега мисълта е още тъмна. Окултистите казват както човек мисли, тъй става. Тъй е. На онзи човек, който има положителна мисъл, защото, ако ти в дадения случай искаш да станеш някой гениален музикант и го зариеш, тъй както в природата, всички гении на музиката ще дойдат да ти помогнат. Когато ти искаш някое постижение в природата, тия сили, които работят в тази насока, се кооперират и ще ти дадат всички опитвания, и ще ти съдействат в това. Така и във философията и във всички области. Ако ти нямаш някоя користолюбива мисъл, отгоре ще ти съдействат. Нали хиляди реки се съединяват в една, за да образуват една голяма река. Един учен човек е една голяма река, в която се вливат много малки рекички. Та ще имате една ясна представа, да знаете как стават нещата в природата. Ако вие не сте внимателни, в природата нямате вяра, тогава тия велики, разумни същества няма да се кооперират с вас и да ви вършат работата, за да станете велик човек. И вие ще бъдете един обикновен чоВек. У мнозина от вас се заражда един страх, казвате: „Ако излезем в обществото, какво ще правим?“ Чудни сте. Че ако сте един виден цигулар, извади цигулката си и свири. „Ама каква песен да им свиря?“ Ако си на хорото, ще свириш песен за хорото. Ако си в църквата, свири една набожна песен. Пък ако си вънка, свири им едно хоро да играят. „Ама право ли е?“ Ти свири, всичко е право. Този, който може да играе на хорото, той може и да се моли в църквата, а който не може да играе на хорото, той не може да се моли в църквата. Някой ми казва: „Той е много набожен.“ Аз го зная. Той, преди да е станал 23
набожен, е играл на хорото. „И защо е влязъл сега в църквата да се моли?“ И туй го зная. Той е срещнал ред разочарования, преживял несполуки и сега се моли. Един ден, когато му се оправят работите, той пак ще се намери на хорото. Сега тази философия на арменските долапи ще я оставите настрана, себе си няма да лъжете. Ти ще кажеш е, не е лошо да играеш на хорото, защото, който може да играе на хорото, може и да се моли, а който не може да играе на хорото, не може и да се моли. Не е лошото да се играе. Лошото е само в разбирането. Ако аз играя без разбиране, там е лошото. Но ако аз зная защо се моля и защо играя, и едното, и другото е приятно. „Какво да правя?“ Свири! „Нямам тъпан.“ Копай! Да знаеш да ореш, и то е музика. „Пея. Ама право ли е?“ Пей! Нищо повече. „Какво ще кажат хората?“ Остави какво ще кажат хората. Ти какво ще кажеш? Пей! Нищо повече. В дадения случай ти трябва да вършиш нещо. Та казвам, работи с каквото имаш. И да не те е срам, че работиш. Тъй е в съзнателния живот. „Ама да създадем новата култура.“ Как ще я създадем? Новата култура не иска затвори, бесилки. Това не е култура. Новата култура, аз разбирам, да се премахнат недъзите на хората, принципите, които трябва да се поддържат и съвършено други резултати трябва да дойдат. Сега на вас, младите, ви казвам, вие няма защо да минавате по пътя на старите. Защото, ако минавате по техния път, няма защо да сте млади, то е безразлично. Пък и да минете по пътя на старите, какво ще придобиете? Ако пред тебе е един стар търговец, който е бил знаменит, а после е пропаднал и е станал неразумен и сега е хилав и туй, което е придобил, не е в състояние, не може да го приложи, нито да го използва, вие искате да имате същата опитност, да минете по същия път, вие ще спрете на мястото, отдето той е започнал и с неговата опитност ще продължите. Той се е хвърлил от едно място и си е счупил крака. Каква нужда има и 24
mu ga се хвърляш, ga проверяваш как си е счупил той крака. От тази височина се чупят краката. Вие ще кажете: „Аз ще намеря един друг път, където, като мина, краката да остават праВи.“ Какви трябва да бъдат вашите отношения? Първо, на вас ви трябва служене. Второ, почитание. И трето, обич. Служене. Почит. Обич. На кого ще служите? Ако служите на себе си, вие ще фалирате. Не че не трябВа да служите на себе си, но ще служите на онзи принцип, от който Вие сте възприели всичко. Това е Божественото във Вас. Кого ще почитате? Себе си ще почиташ. Защото, ако Божественото, което е вложено във вас, ти не го почиташ, ти ще фалираш. Това е вече правилно отношение, това е етика. Ако себе си не почиташ, ти никого не можеш да почиташ. ЧоВек, който почита себе си, той има правилни отношения към всички хора, към всички животни, растения, към всичко В природата. И когато човек се е научил да служи на Бога и да почита себе си, тогава той ще може да приложи и обичта. Обичта е един Божествен принцип. Служенето е един материален принцип. Служенето е разбиране на физическия свят, почитта на духовния свят, а обичта на Божествения свят. Най-първо тебе няма да те е страх от труда, от служенето. Онзи човек, който го е страх да служи, да работи, той не може да постигне Божественото. Той иска да се облече, да има почит и уважение пред хората. Ако той не е бил слуга, той никога не може да бъде облечен. И никога не може да Влезе 6 Божествения свят, да придобие той своето наследстВо. Ако той не се е научил да служи, да се самоуважава, да приложи Божествения принцип. Та в ума ви ще седят тези три основи: служене, почит и обич. Няма да се обиждате. Човек, който обижда другите, той не се е научил да почита себе си. И човек, който не знае да се труди, да служи, той не 25
разбира физическия свят, той не разбира жиВота. Та казвам, вие ще остареете, ако нямате тия разбирания, ще се зароди друго желание, ще кажете: „Тази работа е малка, едно време, когато бяхме млади, се увлякохме в едно ново учение, но това са празни работи на младежите, фантасмагории са това.“ Та нима тези убеждения на старите хора са по-съществени? В какво неговите стари възгледи са повече от тези на един млад човек? Или в какво са no-трезви техните отношения? Не така. Ако няма съотношение между живота на младия и стария и стария и младия, това е анормално състояние ако няма една интимна връзка между Божествения живот и твоя живот. Тъй да си доволен от твоя млад живот, да не казваш: “Е, едно време много глупости правех.“ Ти да си доволен от твоя млад живот и като станеш стар, пак да си доволен от стария си живот. Това разбирам аз нормално състояние. Кажеш ли „Те са глупави работи“, това са анормални състояния. Като млад какво ще правиш? Ще служиш. А като стар какво трябва да правиш? Почитанието е за старостта. Там няма да обичаш. А онзи, който иска да обича, това значи да умира. И всякога, когато искаш да обикнеш някого, трябва да умреш. Що е смъртта? Това е обич. Защото в любовта разбирам да дадеш всичко. Ти ще слееш и служенето, и почитанието в едно. Ти умираш, но си господар. Ти в смъртта си господар на смъртта, това е обичта. Ти имаш смъртта в ръцете си и казваш: „Ще направиш това, което аз искам.“ Сега това е ново разбиране за любовта ти си господар на смъртта. Ако смъртта е господар на тебе, ти не може да обичаш. Да обича човек, то значи да бъде господар на смъртта. И някой казва: „Аз те обичам.“ Казвам: „Ти станал ли си господар на смъртта? Ти не можеш да ме обичаш.“ Тъй седи идеята. А онази любов, в която смъртта царува, това не е любов, това е мамалижена каша. А онази любов, която е над смъртта, това има смисъл, това е идеал, 26
това е мощност, гений, светлина, това е сила в света, която всичко създава. Това разбирам аз любов. Човек, който е станал господар на смъртта, на всички тия елементи и знае как да разполага с тях, това е любов. Затова казвам тъй, най-великото в света е любовта. Най-силното е мъдростта. А най-красивото в света, това е истината. Това са принципи, които съществуват. И вие трябва да си ги напишете. Кой е най-великият човек? Който има любовта. Кой е найсилният? Който има знание, мъдрост. А кой е най-красив и благороден? Който има истината. Сега вземете новата формула. „ Само Божията л/обов дава смисъл на живота. “ Първа лекция на Младежкия окултен клас 30 август 1929 г., петък, 6-7.05 часа София Изгрев 27
СМЕНЯНЕ НА СЪСТОЯНИЯТА „Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. “ Размишление (Прочетоха се темите „Отношение между положителните и отрицателните страни в природата “) Дайте сега една положителна дума. (Чистота, вдъхновение, свобода, хляб, живот.) Дайте сега една отрицателна дума. (Смърт, мързел, гняв, завист, катастрофа.) Имайте предвид, че положителните думи могат да бъдат и във възходяща и в низходяща степен. И отрицателните думи могат да бъдат и в положителен и отрицателен смисъл. Да вземем първата дума „чистота“. Дайте сега друга дума, която да бъде антипод на първата дума. (Нечистота.) Коя е по-силна? Сега думата „вдъхновение“, противната на „вдъхновение“ коя е? (Унилост, упадък.) Тези думи са толкова облечени от формите на Външния свят. Вие мислите тези работи са толкова лесни. Да превърнете една величина от един свят в друг, от едно състояние 6 друго, не е тъй лесна работа. Запример преведете думата „грозде“ в по-висока степен. (Вино.) Преведете виното в по-висока степен. (Веселие.) Виното произвежда веселие, но само виното ли произвежда веселие? Вземете златото. Някога и златото 28
произвежда веселие. Нали, щом туриш златото в джоба си, веднага ставаш весел. Питам тогава, виното ли произвежда веселостта. Ето как е гроздето произвежда виното, виното произвежда пиянството. Но виното може ли да произведе трезвост? Превърнете тогава виното, реформирайте го. В какво? Вино = вода. Ако вие можете да превърнете водата във вино и виното във вода туй, което отличава виното от водата въВ Виното има един елемент специфичен, който го отличава от водата. Да кажем, че вие искате да реформирате един пияница, без да му давате цяр. Ето как бихте го реформирали. Да допуснем, че вие имате един навик да пиете. Ти искаш да не пиеш Вече Вино. Ще Вземеш една чашка с вода и ще я туриш пред себе си. Щом ти се допие вино, ще вземеш чашата с вода и ще кажеш: „Много хубаво е туй вино, чисто, натурално.“ И ще изпиеш водата. Ти остави виното. Ти си придобил един навик на миналото, сега ще превърнеш Виното на Вода. Ти пак си пий, но вода. И всеки път, като искаш да пиеш, вземи чашата с вода и си кажи: „Ето ти чисто Вино.“ Прави така цял един месец, и у тебе се ще яви един нов навик, ще пиеш чиста вода, а пиянството ще окачиш на гвоздея. А също можеш един навик от пиене на вода да превърнеш в пиене на вино. Имате думата „мързел“. В какво ще превърнете мързела? (В труд.) На какво е символ мързелът? Каква е разликата между мързеливия и ленивия? Това са две думи синонимни, но те се различават. То е богатство на речта, но има едно различие. Ако вземете „до диез“ и „до бемол“, по какво се отличават те? Има една разлика. Тъй също има мързел в диез и мързел в бемол, после леност диез и леност бемол. М, м, л, л. Мързеливият в диез казва: „Ще дойдат парите, някой ще ми донесе парите.“ И той се радва. А мързеливият В бемол, той е паднал духом, обезсърчил се е. Мързеливият има едно състояние на обезсърчение. 29
Каква е коренната разлика между мързеливия и ленивия? Ленивият го мързи и да приказва. Кое от кое е произлязло? Кое е по-старо мързелът или леността? Защото и думите се раждат. Думите в чоВешкия език са се родили, тъй както децата. Има думи по-стари и думи по-млади. И те си имат своя възраст. После известни думи умират и на тяхно място се населяват други. Има думи, които остаряват с хиляди години. Ако седи известна дума, тя остарява и после излиза от употребление. (Леността е повече психическо състояние, а мързелът физическо.) Аз пък мисля, леността е една пасивност, а мързелът е едно органическо състояние. Кои са причините да бъде човек ленив или мързелив? Нека вземем думите „зло“ и „добро“. Кога се е явило злото? („При неизпълнение на доброто.“) Представете си, че имате едно дете, на което всичките желания се задоволяват. Кога у туй дете може да се яви злото? Щом не се задоволи едно негово желание, веднага у него ще се зароди едно неразположение, това е вече зародиш на злото. Може ли злото да се роди преди доброто? Може ли човек да осиромашее, преди да е станал богат? И може ли чоВек да умре, преди да се е родил? Следователно какво подразбира смъртта? Смъртта Всякога подразбира раждане. Този, който никога не се е родил, никога не може да умре. А този, който Всякога се ражда, всякога ще умира. Това е закон. Например имате едно неразположение, което наричате киселост. Как бихте лекували киселостта? Нали казвате: „Не ме бутайте, кисел съм.“ Ако е в химията, тя ще се неутрализира в основа. Имате един другар, той е кисел. Вие искате да го лекувате. Той е замислен малко, неразположен, вие искате да смените неговото състояние. Почвате да му говорите, той каже: „Не искам да ми говориш.“ КакВо трябва да направите сега? Умният човек всякога сам сменя състоянията си. Щом се яви известно състояние, той произведе в ума си противоположното. А онзи глупавият, като му дойде 30
едно такова състояние, то седи у него. Сега вие трябва да се учите да разсъждавате и да съедините тия три свята в едно направление. Представете си, че вие се намирате В една тъмна стая и не знаете обстановката на стаята, не знаете вратата къде е, искате да излезете навънка, но тъмно като в рог. КазВате: „КакВо трябВа да се прави?“ Представете си, че сте влезли в една пещера, забутали сте се в пещерата и не можете да излезете. Какво трябва да направите? Да допуснем, че сте отишли за научни изследвания, вън е денем, а вътре е тъмно като в рог. Допуснете, че имате свещ в джоба си и кибрит, но сте ги забравили. Вие Вдигате рамената си и се молите. КакВо трябВа да направите? Трябва да си спомните, че имате свещ и кибрит. Но най-първо човек, като влезе в една пещера, какВо трябВа да прави? Той трябва да си носи един тебешир, че откъдето мине и където отива, да бележи. Тук ще тури един белег, там един белег, и тогава по обратния път лесно може да се върне. Например на вас Ви се случи някоя неприятност, но Вие не сте турили някой белег, мислите, че няма да се повърне това състояние, но то може да се повтори пак. Едно състояние ще се върне най-малко 10 пъти у вас, а може и повече, сто, двеста, триста, хиляда пъти може да дойде. То е както онзи, който се е влюбил и когото искаш-не искаш, той ще дойде. Вие нали знаете какво прави влюбеният. Иска ли той позволение да ви пише? Пише ли той в писмата си: „Моля ви, Високопоставена госпожице, позволявате ли ми да ви пиша?“ Той не пита, а при това пише. Страданието, злото или доброто и добродетелта никога не питат чоВек. Доброто никога не пита човека дали ще благоВолят да го приемат. То ще дойде. Изпъдите ли го, то ще иде на друго място. В света само доброто никога не хлопа на Вратата. То всякога ще намери някоя малка дупка, през която да влезе мълком. И ти ще видиш, че то е влязло. Вие ще питате защо да не хлопа. Защото 31
всичко в света е на доброто, и то си отива както у дома си. Ти си слуга. Когато господарят влиза в своя дом, той никога не хлопа. Този, който хлопа, той е слуга. Можеш да хлопаш само на един човек, който не е слуга. Ти, като влезеш в своята стая, хлопаш ли? Да извадим сега една философия. Какъв е изводът? Ти ще питаш трябва ли да направя добро, или не трябва. Какъв си тогава господар или слуга? („Слуга.") Онзи, който пита дали трябва да прави добро, какъв е? Вземете сега другото. Кой седи по-високо онзи, който прави добро, без да пита, или онзи, който пита? Разбира се, който прави добро, без да пита, седи по-високо, той е господар. Сега за злото. Онзи, който пита да прави ли зло и който не пита да прави зло? По-високо седи този, който пита дали да направи зло, или не. Законът е все същият. При злото пак същото правило действа. Ние ще ги турим тъй, зло диез който не пита да прави ли зло, той е господар, а зло бемол който пита да прави зло, той е слуга. Това е само за едно изяснение. Също и добро диез и добро бемол. Обаче вие можете ли да сменяте бемол с бемол? Вие може да сменяте диезите от злото с бемола на доброто и бемолът на злото може да смените с диеза на доброто. Ако дойде да сменяте, може да ги сменим. Но въобще онзи, който е бил отрицателен в злото, ще бъде отрицателен и в доброто. Законът е все същият. Сега, ако съберете деятелността на двама мързеливи хора, какво ще добиете? Единият е мързелив в първа степен, -01, а другият е във втора степен -02. Първият мързеливец, за да го накараш да се помръдне от мястото си, взема му една минута. Следователно това е един жест за него, а на втория трябва да му говориш две минути, за да се мръдне от мястото си. Тогава на какво е равна тяхната деятелност? По отношение на тебе ти си иждивил три минути, за да измениш тяхното състояние. Добре. Сега да вземем 32
противоположното. Да вземем двама, които са трудолюбиви. Какво число ще турите? Да кажем, това са двама учени по медицина. Единият работи пет часа, а другият работи шест часа на ден. Добре. Сега този, който работи пет часа, колко време ще ти вземе, да го спреш от работата му? Запример вие казвате, че може да накарате мързеливия да работи. Мързеливият има специфично изкуство. Ти тури мързеливия човек да яде, ако искаш да те научи как да ядеш. Ако искаш да ти даде правила за дъвкането, тури мързеливия и го наблюдавай, да видиш каква пластика има в него. Та има нещо, в което трябва да се подражава мързеливия. В яденето. Пък ако искаш да знаеш или да видиш някой, който най-малко знае как да яде, тури трудолюбивия, да видиш каква неестественост има у него. Той току бърза-бърза. Следователно, ако искаш да развалиш твоето ядене, тури трудолюбиВия, бързия на трапезата си. Той веднага почва бързо-бързо, храната му остаВа несдъвкана. Тъй щото трудолюбивият може да ти покаже как да работиш, но той за яденето не е сръчен, не е майстор. Когато мързеливият е майстор в яденето. Следователно и мързеливият, и той е трудолюбив, но В яденето. А какво е ленивият човек? Той е много набожен човек. Той постоянно се моли и всеки ден се моли. И от молба е станал такъв ленив. Той казва: „Защо трябва да се работи? Да измъча тялото си? Малко трябва да работя.“ Та онзи, който е казал, че ленивите хора са били все религиозни, право е казал. Набожни хора са били те, постоянно са се молили. Обаче тези от физическото поле, които са работили, те са направили религиозните хора лениви. Първоначално е било така, а мързеливците са били хора на самопожертването. Мързеливият седи и си казва в ума: „Ако имам сто хиляди лева, ще направя болници, училища.“ В ума си той все жертва, всичко дава. Мързеливият се занимава 33
все с някое изобретение. Той иска да направи или да измисли перпетуум-мобиле и с години работи върху това. Тъй щото единият е набожен, другият е учен човек. Та виждате какво хубаво произхождение имат и двамата. Ленивият е набожен, мързеливият е учен. И щом кажеш ти той е набожен човек, простолюдието казва той е ленив. Само набожният знае да вдига ръката си и да се моли постоянно. Като дойде до мързеливия човек, той е професор, казва: „Доста е да туриш само ръката си и да се образува нещо.“ Мързеливият живее само с фантазията си, но да направи нещо насвят, той не може. И аз казвам, накарай мързеливия на работа, той ще ти каже: „Защо ще се мъчиш, ти само се качи на трактора. Защо ще си хабиш тялото?“ Тъй разправя мързеливият. И винаги ще ти покаже най-лесния път. Затуй въобще употребявате тази поговорка: „Накарай мързеливия на работа, да те научи на ум.“ А ленивите хора, те умеят да се молят. Ние не говорим за недъгавите хора, нито за болезнените типове, това е само едно състояние. Леността е състояние на сърцето, а мързелът е състояние на ума. Специфично, във висока степен единият функционира в Божествения свят, а другият в духовния свят, без да имате антиподи. Сега кои са антиподите на физическото поле? Нали всяка една деятелност си има своите антиподи. Казвам, когато и вие се намерите в едно такова състояние, да можете да се справите. Нали някой път човек става ленив. Тогава той трябва да знае произхода на нещата. Запример за злото вие не трябва да имате такова лошо понятие. Злото на физическото поле се изразява по един начин, в духовния свят по друг и в Божествения свят по трети начин. Ако вие пренесете деятелността или соковете на злото в Божествения свят, там то ще даде сладки сокоВе. Пренесете найголямото зло в Божествения свят, веднага имате найсладки плодове. Щом дойдете до Божествения свят, веднага тази енергия се сменя. Защото тази енергия е 34
разрушителна само Във физическия свят, в духовния свят отчасти, а в Божествения свят всички енергии се сменят. По това се отличават те, че известни Божествени енергии, като влязат във физическия свят, запазват своето първично състояние, а други не запазват. Има един вътрешен закон. Вие трябва да познавате известни състояния, които се сменят. Туй е вярно за човешкия ум. И този закон вие, младите, трябва да го знаете. Най-възвишените ваши мисли или найвъзвишените ваши идеали, ако вие ги снемете на физическото поле, те ще родят сокове на злото. И ако най-лошите ваши състояния, които имате, ги прекарате горе в Божествения свят, веднага ще се родят найхубавите неща. Това са психологически възможности. Аз ги наричам необходими за самовъзпитанието. Да допуснем, вие питате как могат да се сменят състоянията. Представете си, че вие сте чрезмерно докачлив и честолюбив човек. Минава един и ви ушива една плесница и после ваш приятел иде и ви казва: „Този господин направи една погрешка, но за тази негова погрешка аз ви давам 10 хиляди английски лири, простете му за щетата на плесницата. Ето, аз изплащам тази плесница с 10 хиляди английски лири.“ Веднага соковете на злото се сменят. Най-първо вие казвате това не е достойно, не е правилно, но щом вземете парите, веднага ще намерите, че тия сокове са добре дошли. И затова природата постоянно ни възпитава като децата. Ушие ти една плесница, после ти даде 10 хиляди английски лири, ти забравиш удара и се радваш. Та трябва да прилагате закона. Дойде ви известно зло, за да работите в света, вие трябва да знаете да сменяте вашите състояния. Защото всяко състояние у човека може да се смени. Магията е там. Да кажем, не си разположен да учиш. Че всеки един човек могат да го накарат да се учи. Има един начин, по който могат веднага да отворят ума на човека и да го накарат да учи или да не учи. Стига да знаеш в дадения случай как. 35
Та казВам, при самовъзпитанието може да прилагате тия праВила. Имате известно неразположение В себе си, ще Внесете една дума или една идея, която може да смени веднага Вашето настроение. Вземете тия религиозни хора, които са се молили на Бога и там имате все същия закон. Това е една вътрешна психологическа работа за сменяне на състоянията. И по този начин могат да се усилят дарбите на човека. Да кажем, че вие искате да станете музикант. Свирите, скърцате, не върви. А има един начин, по който вие можете да станете лесно музиканти. В 10 години отгоре Вие можете да станете отлични музиканти. Най-първо ще си представиш, че си запознат с един отличен първокласен музикант. Ти като гледаш, че той свири и го наблюдаваш, и винаги ще го държиш В ума си той как сВири. Тази идея за този музикант или ти като го наблюдаваш той как свири, той ще събуди и у тебе тази музикална способност и тя ще започне постепенно да расте. Понеже, за да се развие една способност у човека, тя изисква специфична храна, той ще расте и ще се разбива. Ако не му дадеш, той остава в потенциалност или в зародиш, тъй както едно семе ти можеш да го развиеш при специални условия. Нали изВестни семена растат при изВестна светлина. Така и известни способности или дарби у човека изискват специфична храна. И винаги музикалният човек се стреми да си даде тази светлина. Запример вие още вярвате в произволността на природата. В щастието Вярвате. Но щастието е един закон на определените Величини и деятелност, която работи за човека. Защото вие трябва да преведете щастието. Щастието не принадлежи към ония величини на земята. Щастливият човек може да бъде нещастен. ЩастлиВ човек е онзи, който е напълно задоволен. Щастлив човек В идеалната смисъл, той е напълно задоволен. Питат кой може да го направи нещастен. Като му се отнеме нещо, той е нещастен. Това не 36
може по никой начин, щастието не може някой да ти го отнеме. Туй, което може да се отнеме, то не е от щастието. Като говорим принципално, щастието никой не може да ти го отнеме. Щом вярвате, че вашето щастие може да ви се отнеме, то не е никакво щастие. Че вие тогава имате една лъжлива идея. Вие мислите, че може да ви се отнеме, и отнема ви се. То не може да се отнеме. Щастието е нещо, което никой не може да ви отнеме. Туй трябВа да го знаете. Ако то дойде веднъж, то си живее при особени закони и нищо в света не е в състояние да ви го отнеме. Как живеят онези мъченици? Мъчат го, горят го на огън, а той си пее. Защо? Той е щастлив. Кой може да му отнеме щастието. А вие казвате: „Отнеха ми щастието.“ Защо някой не може да отнеме щастието на светията? Ако вашето щастие може да се отнема, вие ни най-малко не сте щастлив. Това е само една фикция у вас. Да вземем, вие сега минавате за окултни ученици. Коя е основната черта на окултния ученик? Знанието, което ученикът има, никой не може да му го отнеме. По това се отличава той. Ако тебе могат да те разколебаят някои философски доводи, ти не си никакъв окултен ученик. Окултната наука предшества всички други науки в света. И всички сегашни науки, това са деца на окултната наука. Тя е един древен мъдрец, който е запознат с всичко. А сегашните науки са деца, които сега започват да се занимават с азбуката и които разправят а, математиката е отлично нещо. Този мъдрец го потупа по рамото и му казва: „А, ти си много учен. Вие открихте нещата.“ Но ако това дете мисли, че е предало нещо от себе си на този стар древен мъдрец, който носи всичко със себе си, това е едно вътрешно заблуждение. Сега казвате окултната наука е нещо скрито. Но окултната наука не е само скрито нещо, но това е един древен мъдрец, който носи всичкото знание със себе си. Сега, ако вие сте от тия окултни ученици и се 37
стремите да имате туй знание, ако вие добиете една малка доза от това знание, вие ще имате онзи алхимически жизнен еликсир в себе си. Представете си, че вие си носите един малък мускал от 10 грама от този жизнен еликсир, та вие ще бъдете най-богатият и най-силният, няма да има втори като вас. Питам, кой можа да ви отнеме мускала? Вие сега ще си представите мускал отвън. Не. Този мускал не може да се отнеме, той е отвътре. Има неща в света, които не могат да се отнемат. Та казвам, всички трябва да имате една положителна философия, която може да се приложи. Защото окултната наука може да се приложи на физическото поле. Тя си има свои методи, които могат да се прилагат на физическото поле. Запример как трябва да говорите? Ако вие имахте познания за всеки ден, щяхте да знаете какво да говорите и какво е вашето предназначение. А сега бавите се, ходите даже, които изучават астрономията, как казват астролозите, кога има един лош съвпад. Например Венера и Марс какво образуват, какво е тяхното влияние? Как се казват лошите съвпади? Кои са същинските причини, че Венера има лош съвпад с Марс? Причината е Юпитер. Тогава, ако Венера е ангажирана с Юпитер, тя има лош съвпад с Марс. Да ви наведа сега един пример. Аз си представлявам Венера една красива мома, тя си има един красив мускулест юнак. Тя се влюбила на хорото в него. Това е един добър съвпад. Но идва един богат, а понеже Венера обича удоволствията, тя се спира на него. Това е Юпитер. Той е като цар. Обича я. Тогава какви ще бъдат отношенията на Венера към Марс този, който обича Военщината? Тя най-първо него е обичала, но като идва този царски син, какви стават нейните отношения към Марса? Вече се явява един лош съвпад. Следователно законът е такъв: когато вие отивате да се влюбвате, гледайте да не дойде царският син или царската дъщеря. Защото царският син или 38
царската дъщеря всякога развалят любовта на Марс. При такъв случай астролозите казват, че има един лош съвпад. Аз вземам езика в обикновения смисъл, за да се изяснят нещата. Та вашите далечни идеали, които имате, вие може в дадения случай да дадете преимущество на една идея пред друга. Това върви по същия астрологически закон. Този закон определя отношението на хората. Туй отношение не е произволно. Може след време туй положение като една отрицателна величина у човека, едно дисхармонично състояние да се смени. Или явява се една дисхармония между твоите любовни чувства и реализирането им. Да кажем, ти искаш да реализираш някоя любов, но не можеш да я реализираш. Значи на Марс не му върви. В ума си искаш да постигнеш нещо, но не върви по този начин. Или представи си следующето. Тази Венера седи. Ти си един млад момък и се зароди известно чувство в тебе, влюбиш се в нея, искаш да й обърнеш вниманието, носиш мотика, копаеш, но за нея работиш и гледаш дали тя обръща внимание на тебе. Обаче тя не обръща никакво внимание и ти кажеш: „Тъй не става.“ След туй ти тръгнеш на училище, почнеш да четеш и пишеш, и пак гледаш дали ще й е приятно. Тази Венера пак не обръща внимание. Като станеш учен човек, тя някой път обича учените хора, а друг път обича тия поети или набожните, някои деликатни хора. Този младият момък ще наблюдава състоянията й. Каквото тя обича, такъв и той ще стане. Неговото обличане на дрехите, шапката му, връзката му, всичко ще бъде все по нейния маниер. Каквото тя прави, и той ще го прави. Каквото тя обича, това прави от единия край до другия. Следователно модата се дирижира от Венера. И засега Венера живее в Париж. Та ще се учите да сменяте вашите състояния. Това е една велика вътрешна наука. То е трудно и да знаете как да работите. Другояче ще се зародят такива 39
отрицателни идеи, че обществото нас не ни разбира, че трябва да бъдем умни това са празни работи. Умният човек всякога може да си пробие път. Не казвайте: „С нашите идеи хората няма да ни обичат.“ Чудна работа. Нима учените хора не ги обичат? Не си пробиват те път? Ако аз съм един учен човек, навсякъде ще си пробия място. Пък ако съм от тези завеяните, няма да си пробия път. Затова казвам, трябва да има нещо стабилно, положително В човека. Защото, ако ти само като етикет носиш окултната наука, а не живееш по нея, никъде пътят ти няма да е отворен. Трябва да знаеш какво е окултната наука. В нея има разрешение на всички задачи на сегашния живот. Това е окултна наука. Нищо повече. Затова трябва да се приготовлявате още отсега. И няма задача в сегашния живот, която да не може да се разреши. А това е важно. Станете сега. „Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. “ (Учителят поздрави с дясната ръка, ние отговорихме с лявата.) Втора лекция на Младежкия окултен клас 6 септември 1929 г., петък, 6-7.15 часа София Изгрев 40
правилни Физически ОТНОШЕНИЯ С ПРИРОДАТА „Отче наш“ Размишление върху правдата Имате ли тема? (Не.) Каква беше основната мисъл на миналата лекция? Можете ли да пишете върху темата „Разликата между растителното и органическото царство“? В какво седи разликата между растенията и животните? Станете сега. Да имаме всички едно упражнение. (Ръцете са настрани и леки движения, мърдане на ръцете нагоре-надолу, като хвъркане.) В природата гладко движение няма. Че то е цяло изкуство едно движение да бъде правилно и хармонично. Вие можете да правите тия упражнения за смяна на вашите състояния. Ако вие сте неразположен, сутрин, щом станете, вие можете да смените вашето състояние чрез ред физически упражнения. Да кажем, че вие имате едно неразположение, почнете тогава така да движите ръцете си само от дланите, от едната ръка на другата. Кисел сте, неразположен, спри се и започни да правиш тия движения на упражнението до 10 пъти. Състоянието ти не се е сменило. Направи още 10 пъти. Пак не се сменя. Още 10 пъти. ТогаВа започни с пляскане на двете ръце 10 пъти. Не се сменя. Още 10 пъти. Щом направите тия удряния, непременно ще стане една промяна вътре в мисълта ви и в чувствата 41
Ви. Ако не направите тия упражнения, вие ще бъдете принудени да търсите някой отвън, с когото да се карате. И това ще го направите по един естествен начин. Ако имате вкъщи сестра или брат, вие ще намерите повод да изхарчите тази енергия навън от себе си. И ще търсите най-малкия повод, за да дадете ход на вашето чувство. Добре. Имате такова едно чувство на съмнение, нещо ви мъчи отвътре. Вие трябва да отвлечете вниманието си. Нещо отвътре ви гложди. Седни тогава и се ощипи за кожата на ръката си отгоре. Тъй, ти мислиш нещо лошо против някого. Пък не ти е приятно, не знаеш какво да направиш. Не се бори със себе си отвънка. Сутрин е. Хвани кожата на ръката си отгоре и се ощипи с двата си пръста най-първо на едната ръка, после на другата. И състоянието ви ще се смени. Ще кажете: „Това боли.“ Щом боли, тогава? От тебе зависи, от твоето стискане. Започнеш да разсъждаваш: „Защо именно ме боли ръката?“ Ти си причина на твоето стискане. От тебе зависи да стискаш много или малко. Кой е виноват на туй щипане? Това е само да наведеш физическото си съзнание, че някои неща зависят от тебе. Неща, които ти можеш да смениш. Това е само едно припомняне, че тия неща зависят от тебе. Ти имаш криви понятия, трябва да ги смениш. И щом наведеш мисълта си към правата посока, ще се сменят нещата или състоянията моментално. Да кажем, някой от вас иска да пее или да свири, но криво пее или криво свири. Какво трябва да правите в дадения случай? Вие трябва да намерите някой, който знае да пее хубаво. Но няма кой. Ти си сам в стаята си. Тогава, ако разбирате, турете си двата пръста при слепите очи Върху центъра на музиката. Концентрирай се към средата на челото, до края на веждите. Искаш да пееш или да свириш, разбутай този център. Защото, ако човек разбира законите, може да разбута деятелността на всеки един мозъчен център. Начало може да даде едно 42
упражнение, което ga бъде естествено за човека. Или да допуснем, че във вас има едно състояние на твърдост, не сте доволен в себе си. Не сте така мек и благ. Седни тогава и тури едната си ръка лявата, на гърба, а другата дясната, върху косата, горе на главата, близо до челото, като че сте се подпрели. Изглежда, че мисли този човек. И гледаш, някой човек, без да знае, тъй си хванал гърба и главата, той може и да не мисли, но този, който го ръководи, го напътва как да си тури ръцете, за да му се помогне. Така поставени, ръцете са, за да се смени едно тягостно състояние в неговия дух. При това това е една хубава поза лявата ръка на бедрото, дясната горе на главата и десният крак малко напред. Някой път естествено идат тия движения у вас. Във вашето виеше съзнание има един закон, който регулира тия движения. Всички движения, които нам са най-естествени, произволни, във висшия свят стават разумно, в другия свят туй движение е разумно. Но те не разбират тази разумност. Онази сила, която произвежда тези движения, тя ги направлява. Когато един учител написва една буква хубаво, и детето, това физическото, и то подражаВа, но буквата не е тъй сполучлива както тази на учителя. То не разбира. Обаче тази първоначална причина, която те подтиква към някои движения, е разумна. Но ти, като не знаеш, ще направиш едно подобно движение. Някои от вас казвате тъй, гладите си веждите, окото, рамото, но защо ги гладите? Причината за гладенето на веждите е Второстепенна, Вие искате да се докарате отвънка. Но причината, за да се докарат тия вежди, всъщност е съвсем друга. Или някой от вас си чопли с пръст ухото и си клати ръката. Защо? Да се отпуши ухото, има нещо запушено. Ако вие знаете как да направите тия движения, не трябва много да го клатите. Ти като направиш едно деликатно движение, то си има своята психологическа основа и ухото ви ще се отпуши. Забелязали ли сте, след като си движите 43
пръста в ухото, какво е състоянието ви? Та много от тия движения, които правите, са наслоени от поколения и вие ги повтаряте. Някой път, когато ухото ви е затворено, вие го размърдвате, за да се отвори. Или някои си туряте ръцете на хълбоците, края на пръстите напред, като че ще правите известно упражнение. А друг път тургате едната ръка на гърдите, а другата на главата, на челото. Или лявата ръка, подпряна на челото. Коя ръка тургате под мишница и коя под брадата? Може и едната, и другата. Някой път ви е приятно, а друг път, като турите лявата ръка под мишница, изпитвате една малка неприятност и изменяте положението. Или често, когато седите прави, тургате си петте пръста на лявата ръка на слепите си очи и казвате: „Ще мине.“ Или като седите долу, хващате ръцете си при колената. Защо? Човек е в постоянно движение. Постоянно мести едната си ръка, другата, постоянно пипате главата си. Защо? Ръцете са едни регулатори. Нали сте виждали тия съвременните радиа? Нали сте виждали радио? И човек има една жичка, която съединява двойника на човек с неговото тяло. Има един апарат КОВЕ се нарича, дето се намират антените. Тук се възприемат вълните. Двойникът предава на физическото тяло. А жицата, това е човешката уста. Двойникът на човека е неговата антена, чрез която човек възприема впечатления от външния свят, вследствие на това двойникът на човека е отвънка, за да може да функционират тия вълни на двойника и да ги предават на физическото поле. Следователно, ако знаеш да регулираш двойника си тази антена, тогава впечатленията ще станат правилни. Та най-първо, като станете сутрин, трябва да регулирате вашата антена, да приемате всички впечатления направо до физическото тяло. И тогава мисълта ви ще бъде правилна и чувствата ви ще бъдат правилни. Но ако вашата антена или вашият двойник 44
не е добре регулиран, веднага ще се яви едно съскане, което ще те дразни. Ти буташ очите си, ушите си, главата си навсякъде се буташ, и търсиш да намериш причината. И ще забележите онзи, който е направил това радио, е постъпил точно по закона на тялото. Това може да ви служи за едно изяснение на онези движения, които стават В човешкия организъм. А човекът е един апарат, хиляди пъти по-сложен. Та самовъзпитанието на човека започва оттам най-първо проучвайте вашето тяло. Да знаете запример каква роля играе ръката. Някой път ръката ви е гореща, суха или влажна. Веднага трябва да знаете да мените състоянието на площта на ръцете си. Ако е чрезмерно суха ръката ви, вземи една влажна кърпа и вода и я прекарай през едната ръка, през другата ръка. Ако е много влажна ръката ви, вземете една кърпа и изчистете ръката си веднъж, два пъти, три. Та вие ще регулирате вашия двойник. И след това, понеже ръката е един възприемател, вие можете чрез ръката си да приемате. Някой път ще забележите вашето лице е сухо. Вземете, умийте се веднага два пъти, три пъти през деня. Може три-четири пъти да си миете ръката на ден. Ако е много потно лицето ви, измийте го. Не само веднъж трябва да се мие лицето. За да смените състоянието си, може да се миете по няколко пъти на ден с чиста вода. Но вземете най-хубавата вода, най-чистата. После може мнозина от вас с месеци да не си миете ухото. Вземете малко вода и измийте ушите си. Турците по три пъти си мият ушите. И те в някое отношение имат много хубави черти. Вземи кърпата и я прекарай по гънките на ухото си. Изчисти ухото си хубаво, понеже и ухото е един добър възприемател. А ако то е запушено, това препятства на ухото, на тази антена, да възприема вълни от този род, които са здравословни за твоето състояние. Някой път може всичката причина да е в главата 45
mu. Ha някои om вас, когато мисълта е разбъркана, и косата му е разбъркана. Разбърканата мисъл е, че няма хармония между теченията магнетизма и електричеството, и вследствие на това започва да се набира голямо количество електричество. Затова се разбърква косата. Вземи малко вода, вчеши си косата, докато отстраниш туй електричество, което се е набрало в косата ти. Та по един външен начин може да отстраниш електричеството от твоята коса и тъй да облекчиш твоя мозък. Ако ти не отстраниш това електричество навреме, непременно ще се яви едно тягостно състояние при слепите очи. Какво правите вие, когато имате болки в главата? Вземете една сурова картошка, голяма. Разрежете я на тънки колела, турете на едната страна, на другата една кърпа, и за пет, десет, петнайсет, двайсет минути нека тъй да седи, за да се смени състоянието ви, да се махне това електричество от слепите очи. Защото, ако се смени по един вътрешен начин, вие ще иждивите много голяма енергия. И това напрежение на електричеството ще слезе във вашата симпатическа нервна система, в стомаха, в червата и вие ще усетите едно свиване на състоянието, и пак няма да се смени. После лекарят ще каже да вземете едно очистително. Но работата и там няма да се уреди. Ще се премахне болката, но ще се яви запичането. Не можеш да излезеш ден, два, три. Туй запичане ще наруши хармонията вътре в чоВека. Ако е лятно време, вземи една диня, вземи един резен от нея или пък, ако има, гроздов сок можеш да вземеш. Но с това няма да се уреди работата. След запичането това ще се пренесе в ставния ревматизъм, докато природата ще те застави да мислиш правилно. Причината е една и съща. А можеше тебе нищо да не ти струва. Най-първо тебе косата ти е била щръкнала нагоре, тебе те мързи да вчешеш, да урегулираш твоето състояние. Тогава тоВа състояние ще се пренесе В симпатическата нерВна система, В 46
стомаха, 6 червата, в ставите, в гръбначния стълб навсякъде иде дойде едно болезнено състояние. Ще кажеш: „Каква е причината?“ Причината е една вътрешна дисхармония, която съществува, с външната природа. Значи между твоето тяло и външната природа не могат да се възприемат правилно тия вълни и вместо всяка една вълна да ти бъде полезна, тя произвежда раздрусване. Всяка дисхармония действа разрушително. А човек не може да търпи дисхармония. Дойде някой и ви каже една дума. Ако е много наблизо и ви каже една дума, Вие сте много чувствителни, ако думата не е казал тъй меко, както трябва, веднага става едно избухване. Може той да не е имал никаква умисъл да ви дразни, но само една дума в едно изречение може да произведе цяла една пертурбация В организма. Та казвам, колко е хубаво човек да се самовладее. В дадения случай, когато говориш, ти сам да се радваш на речта си. Като изказВаш думите си, ти сам да ги чувстваш и да се коригираш В дадения случай. Да не оставаш друг да те коригира. Умният чоВек сам се коригира. И когато говори, той трябва да регулира своята мисъл. Че когато на едно радио не е ясен звукът, който се предава, какво трябва да прави онзи репортер? Вие оперирали ли сте с радио? Той си има известни ключове, които постоянно върти, бута ги и търси времето, вечерно време, когато атмосферата е поблагоприятна за предаването на тия вълни. И всеки един от вас трябва да разбира и да изучава своята природа. Под думата „природа“ ние разбираме тия благоприятни условия, когато ние можем да си въздействаме правилно. При сегашното ви разбиране Вие сте като клиенти и мислите като някои пансионери при гостилничаря. Седнете на стол и чакате да ви турят да ядете. И после оставите кърпата, паницата, той да си ги Вдигне. Туй В природата не съществува. Ти, като ядеш, сам ще си Вдигнеш паницата. Всичко туй ще си очистиш и горко ти, ако не го очистиш. Десет47
двайсет души ще минат и ще те върнат, да очистиш там, дето си ял, защото никой няма да го очисти. Тук, в гостилниците, ние го правим, но онзи гостилничар е заинтересован. Та тази е причината, дето в света го обясняват като карма кой каквото е направил, сам ще си го изправи. Вие мислите друг да оправя една ваша погрешка. Погрешката вие сами ще си я изправите, но и благото, което сте придобили, никой не може да ви го вземе. Тук, ако оставиш нещо, ще ти го задигнат, а в природата, като оставиш нещо, с хиляди години може да седи там, дето си го оставил. Защото в природата кражба не може да има. Там никой няма да бутне твоето. Ти ще го намериш точно на мястото си, дето си го оставил. Само ти трябва да си спомниш къде е. Там никой не може да вземе туй, което е твое. Даже в природата не може да се направи една погрешка. Туй е ред и порядък, върху който трябва да базираме живота си. На земята стават погрешки, но в природата няма погрешки. Тази идея трябва да влезе в ума ви. Това е за самовъзпитание. Вие казвате някой път, че природата не ви е обдарила, нищо не ви е дала. Тя ви е обдарила, но туй, което ви е дала, вие не знаете как да разполагате с него. Ако вие разбирате нейните закони, с които тя оперира, всяка една дарба, която имате, тя се развива на своето време. Запример някой път вие се въодушевите, видите някой поет, но вие в дадения случай не можете да бъдете поет. В математическо отношение на един народ от сто хиляди хора колко поети трябват? Кажете едно произволно число, поне десет. Колко музиканти им трябват? Тъй че трябват им поети, музиканти, свещеници, учители. На сто хиляди фамилии тургам по едно дете на фамилия и по петдесет ученика в клас. Колко учители трябват? Две хиляди учители. Колко печатари им трябват? Нали поетът пише, а това трябва да се напечати. Всичките служби в природата имат еднаква стойност. В природата не е както на 48
земята. Даже там по-простите служби са по-високо одарени, по-голяма почит имат, а по-високите служби имат по-малка почит. На земята един учител или един цар има по-голяма почит, в духовния свят един слуга има по-голяма почит от един цар. И царят съзнава, че така трябва да бъде, за да се запази едно равновесие между царя и слугата. А на земята това не съществува и вследствие на това ние имаме едно болезнено състояние. Но в природата слугата има по-голяма служба, а царят, който иска по-големи почести, казват му: „Щом ти си за по-големи почести, тогава вземи службата на един слуга.“ И ако слугата попита: „Защо аз имам толкова големи почитания? Аз не съм цар.“ Щом царят не е доволен, че не го почитат достатъчно, казВат му: „Вземи мястото на един слуга.“ И ако слугата не е доволен от това голямо почитание, кажат му: „Стани цар.“ Въпросите лесно се сменят. Питам Ви, кой няма да стане цар на земята? Обаче В природата един слуга никога няма да смени мястото на един цар и един цар няма да смени мястото на един слуга. Въпросът не е за външността, но царят си е цар, слугата си е слуга. Слугата има почитание вътрешно, а царят има почитание външно. Всеки един има своето достойнстВо на мястото си. Да Ви приведа едно сравнение. Един философ, за да бъде философ в пълния смисъл, той няма да бъде един пехлиВанин. Ако той бъде пехливанин, той никога философ не може да бъде, философът е деликатен, нежен, като перце Върби, но философ е, има глава. Много е деликатен, защото иначе той не може да ниже мислите си, а онзи вдига чуВала и го носи. Но като дойде този юнак при философа, той се стъписва при него, няма вече юначестВо, а и философът, като иде при юнака, и той се усеща слаб. При перото е силен, но при този, който е силен физически, казВа: „Моята философия не работи тук.“ В дадения случай философът признава, че туй, което той пише с перото си, там е силен той, но той 49
не може да направи това, което юнакът прави с тялото си. И го признава като авторитет на земята. Такива отношения съществуват. Ако на земята съществуват физически отношения, и в природата има отношения към разумните души. Всеки съзнава в дадения случай, че това, което философът прави, онзи бакалин не може да направи. Може да каже някой, че един адепт може да го направи. Но даже един адепт в дадения случай не може да стане от един хилав философ, да стане един великан. Защото това е тщеславие, и той няма да го направи. То е в реда на природата. Ако един адепт съзнателно влада своя ум, той и без това ще стане силен. Той може да прояви и това изкуство като пехливан, но съзнателно той няма да го прояви. И той остава на слабата страна, ще изяви своята слабост, мекота. Защото, ако от едно философско състояние той мине в състоянието на един великан, той ще изхарчи грамадна енергия. Та и това не е тъй потребно да сменяме своето състояние. Ти си слаб, хилав, а искаш да станеш силен човек,.Ти можеш тази слабост да смениш с юнака, но същевременно ти ще загубиш философията си. Ти ще станеш силен, но ще загубиш това, което философът има. Или казваш: „Аз искам да бъда философ.“ Ще загубиш физическата си сила. Та ще знаете, едновременно човек не може да влада всичките богатства при сегашното си състояние. Това е едно от положенията. Понеже ние живеем в четири свята едновременно, а за да ги победиш, то е въпрос на дългия ход на човешката еволюция докато се изучат законите. За всички хора имането. И хората в това отношение се допълнят. Онзи философ може да има нужда от работника и онзи работник да има нужда от философа. Тежките работи може да ги вдига един работник, но и той има нужда от философа, ако иска да чете една книга. В това отношение философът, поетът или който и да е учен човек могат да му бъдат в услуга. А и работникът може да бъде в услуга на един философ. Затова природата е турила всичко. И никой не трябва да презира 50
каквато и да е деятелност, каквото и да е същество. Сега едно обяснение. Явяват се мрави в двора ти. Какво е предназначението на мравите? Какво ти говорят тия мрави? Ти можеш да ги изметеш. Да кажем, те не са потребни. Но те ти дават един урок. Ако ти си умен, какво трябва да разбереш от появяването на мравите? Обратното, да допуснем, че в дВора ти се появила една пчела, имаш ябълка, дошла тази пчела и после отишла някъде в гората. Ще кажете това е случайност. Ами че, когато във вас се зароди една мисъл, да станете богати, кой е дошъл у вас? Мравите. Че идеята, да станеш богат, много да знаеш, това е една смелост, ти проявяваш смелостта на мравите, които отвсякъде събират. Искаш и ти да събираш богатства. Но когато дойде пчелата в двора ти, на какво може да я уподобите? Какво ви говори тя? Това е още по-високо състояние. И всякога, когато видиш мравя или пчела, тя трябва да събуди В тебе изВестен род мисли, желания, Впечатления или действия. Това е един урок за тебе. И ако ти разбираш закона, при тази пчела в дадения случай ще имаш разрешение. Ти седиш и казваш: „Не зная какво да правя, объркан съм в работите.“ Дойдат мравите в двора ти. Те ти казват: „Следвай пътя на мравите.“ Ти седиш и казваш: „Тази работа е объркана. “ Дойде пчелата В дВора и ти казВа: „СледВай пътя на пчелите, от Всяка треВа събирай мед.“ Дойде една оса. КазВа: „СледВай пътя на осите.“ КазВаш: „Не зная какво да праВя, болен съм, краката ми не държат.“ В двора ти се яви една змия, казва ти: „Следвай пътя на змията.“ Тя без крака ходи, а ти с крака си в леглото, казваш: „Краката ми не държат, ръцете не държат.“ Дойде змията, природата, и ти казва: „Следвай пътя на змията, стани и ходи днес малко, утре малко.“ Значи природата чрез змията ти показва, че може и без крака да се ходи, който знае. Тази змия без крака и без ръце се е научила да ходи. При това много бързо ходи. Да се повърнем към движенията на ръцете. 51
Забелязали ли сте кои са най-естествените движения, които правите? (Учителят си държи двете ръце, допрени като за молитва, и движи двата си показалеца, после вторите пръсти, третите, четвъртите и най-после двата си палеца, а другите пръсти отворени.) Това е един процес в природата. Ако някои работи ти са объркани, можеш да направиш това упражнение и като отвориш само пръстите на двете ръце (Положението на ръцете е като чашка.) и оправиш ума си в това положение, веднага могат да ти дойдат такива мисли в главата, с които можеш да разрешиш мъчните задачи. Тъй ръцете представляват един цвят, който чака да завърже, или една чашка, която чака да се напълни. При сегашното възпитание на специализация, механическото възпитание, което е отвлякло вниманието на хората от правилния път на самовъзпитанието, ние сме станали много едностранчиви. Ти мислиш за някоя строфа. Например поетът казва: „Лика-прилика,, като дВа стръка иглика.“ Какво иска да каже поетът? Защо в дадения случай поетът е уподобил приликата на игликата? И ако изучавате съвременната поезия, ще намерите много такива уподобления. Аз бих желал за втория път да ми донесете кой е най-добрият български поет, да видим как гледате на българските поети. Това ще ви бъде тема „Кой е най-добрият български поет?“ Защото поетът е тълкувател на ония символи, които съществуват в природата. Той е поет дотолкова, доколкото може да тълкува правилно образите, които съществуват в природата. Щом не може да ги съпостави правилно, това не е никаква поезия. Щом може да съпостави образите правилно, и колкото е по-близо той до природата, толкова е по-добър поет. Той може да съпостави едно цвете с едно качество, но това съпоставяне да е правилно. Ако не съпоставя нещата правилно, той не е поет. В поезията поетът схваща нещата по един интуитивен път, начин. И тогава 52
казват, че поетът е израз на човешката душа. Тъй гениалният поет е израз на това, което става в човешката душа. И философът трябва да бъде изразител на човешката душа. Тъй, направете сега първото упражнение. Сутрин, като станете, 10 пъти само търкане на ръцете китките, нагоре-надолу, след това пляскане на ръцете също 10 пъти. Вие ще си правите психологически наблюдения върху себе си, за да може да констатирате у себе си този вътрешен закон, който държи упражненията. Ако не можете да схванете връзката между упражненията и законите, които са в природата, вие не можете да разберете нищо. А ако вие схванете това, ще дойдете до една нишка за разплитане на много въпроси, които са много важни за вас. Тя, природата, и без това пак ще го застави да разреши въпросите. Но вие се стремете всичките ви действия да бъдат хармонични. Защото някой път, когато човек почне да мисли, не знае как да тури ръцете си. Човек трябва да знае къде да си тури ръцете. Най-естественото положение е да си спуснеш ръцете. Някой ги държи отзад, някой отпред, но най-естественото положение е тъй свободно като си спуснеш ръцете. После как си тургате краката. Трябва да знаете как да си тургате краката. Според Вас кое положение е най-красиво за краката? Излезеш на сцената да декламираш или да кажеш нещо, как трябва да поставиш краката си? Ще вземеш една естествена поза. Ще туриш единия крак малко напред. Нали някои от вас сте учители, как си държите ръцете? Когато сте на катедрата е лесно, но ако излезете на естрадата, как ще застанете? Цялата ти реч ще зависи кой крак ще бъде напред. Ако ти поставиш криво крака си, ще се уплашиш. Още като излезе онзи говорител, гледай, наблюдавай му краката. Наблюдавайте краката на онзи, който говори, и Виж как той ще постъпи, с кой крак ще излезе навън и кой крак е назад. Та ще забележите какво влияние имат 53
краката. Ако той направи една крива стъпка, той ще се оплете и може да развали цялата си реч. Човек трябва да бъде в съзнание, да вземе една поза, която е в съгласие с природата. Ако вземеш една стъпка с природата, тя веднага те поддържа и ти съдейства. Но щом направиш нещо, което не е съгласно с нея, тя те оставя. И тогава знаеш ли на какво ще мязаш? И ще мязаш на един актьор, който добре знае ролята си, не говори той, а суфльорът. Природата е такъв един суфлъор, който ти нашепва какво да правиш. И така работата върви. Ако суфльорът не ти казва какво да говориш ти, публиката отвън ще те освирка. Та ще пазите отношенията в самоВъзпитанието. Природата е крайно взискателна към всички тия закони. Тя иска пълно съвършенство във всички стъпки и действия. Но тя е много справедлива и крайно взискателна към всички закони, каквито и да са те. Тя започва от малките работи. И ако ние пренебрегваме тия. малките работи, те постоянно фигурират вътре. И да не мислите, че вие ще се освободите от тях. Вие казвате: „Човек не трябВа да прави толкова движения.“ Вие можете ли да се освободите като поети от буквите? При това ще ги пишете хубаво. Един писател трябва да пише хубаво. Щом някой не пише хубаво, това е немарливост. Не само да обръщате внимание на калиграфията, но човек трябва да пише отчетливо и да не бърза. Природата не обича бързите работи. Тя обича бързите, но не нервните. Ти трябва да бъдеш бърз в своите мисли и в своите чувства. Ако си бърз в мислите, а муден в чувствата, това е нещастие, а ако си бърз в своите чувства, а муден в своите мисли, това е друго нещастие. Сега коя основна мисъл остана у вас? Правилни физически отношения с природата. Да кажем, че един ваш приятел ви каже тъй (Учителят маха с ръката си, като че отпъжда нещо.). Знаете ли какво ще ви постигне? През целия ден ще минете едно състояние 54
на неразположение. Не махай ръката си по този начин. Защото и на тебе ще махат през целия ден по същия начин ръката. Ако си готов да кажеш тъй на приятеля си (Като нашия поздрав, с вдигане на едната ръка.), заведи го вкъщи и го почерпи един чай, през този ден и тебе ще посрещнат така. Ако кажеш: „Днес не съм разположен“, туй неразположение го няма в природата, то е само едно специфично неразположение на тебе. А това е своенравие. Ти повикай приятеля си, нищо няма да ти коства. Ще му кажеш: „Ще ме извиниш, бях склонен да си вървиш, но направих го заради себе си. Ха сега, пий един чай, че да ми върви. Повиках те да пиеш един чай, защото ти си с късмет. И ако ти пиеш един чай, ще ми Върви, а ако не пиеш, няма да ми върви целия ден.“ Не мислете, че Вашите приятели, които са дошли, са без съдържание. Те имат съдържание и ако Вие сте постъпили непраВилно към тях, така се съгражда и вашият характер. А ако вашата постъпка е правилна, вие сте разрешили правилно въпроса за този ден. А ако пренебрегнете тия малките постъпки на отношенията, този човек ще остане недоволен. И Вие ще си създадете една карма, която ще остаВи ред страдания и страдания с векоВе, докато се изправи тази постъпка. Когато това може да се избегне много лесно. „Бог е лкбов. Бог е мъдрост, Бог е истина и Божията лкжюв, и Божията мъдрост, и Божията истина да пребъдват в нас.“ Трета лекция на Младежкия окултен клас 13 септе.нври 1929 г., петък, 6.15 часа София Изгрев 55
ПРАВАТА ЛИНИЯ „Отче наш“ Станете и поразредете се малко, ще направим едно упражнение само с ръцете. (И ръцете турени на средата на челото.) Всички сте запознати с геометрията, нали? Вие сте J] проучвали триъгълника. Имате л триъгълника ABC. Ако се \\ подвижи линията АВ и СВ, какво ще стане с триъгълника? Ако се / \\ подВижат тия линии Вътре, / . какВо ще стане с d? философия д --------------- С е тоВа. Или тоВа е J геометрията. Тази геометрия при сегашните състояния служи за известни практически цели. Ако тези линии се подВижат към посоката АС или към С, какво ще стане с линията АВ? Тази линия ще се отдели, ще върви към линията АС. Тогава ще имате АВ+ВС+АС. АВ ще се удвои, ще стане по дълга. Защо се удвоява линията? Какво показва удължението на линиите? Щом линията се удължава, това показва, че тази линия се приближава към теб или ти се приближаваш към нея. Щом линията се удължава два пъти, това показва, че тялото се приближава. Но ако вие подвижите и трите страни, какво ще стане? 56
Сега това е само за онези от вас, които може да разсъждавате. Този процес се забелязва и в живота. Ако човек загуби едно от своите сетива, чувства, да кажем, обонянието или слуха, тогаВа някое друго чувство се удвоява в силата си. Сега имате следующите разсъждения. Някой казва: „Аз искам да ви попипам.“ Пипането не е ли едно чувство, сетиво? То е елементарно чувстВо, сетиВо на ръцете. Ако ти искаш да знаеш нещо на физическия свят, ти искаш да го похванеш. Всяко нещо, което ти можеш да го похванеш, ти мислиш, че то е вече реално. Друг казва: „Аз искам да го опитам, да го вкуся с езика си.“ Значи той найпърво го държи с ръцете си. Второто положение ти искаш да знаеш какъв е вкусът. Трети казва: „Аз искам да го послушам.“ После искаш да видиш предмета и найпосле искаш да го вкусиш. Питам, какво е станало с твоите възприятия? Това, което вие държите в ръцете си, можете ли да го изследвате? Ако Вие нанесете двете линии АВ и ВС върху линията АС, те ще предадат нещо от своето качество на АС. Какви качества ще предадат на тази линия? Представете си, че АС представлява физическия свят, АВ умствения, а СВ духовния свят. Това са граници само за изяснение. Ако Вие слеете линията АВ с АС, какво ще предадете? Ще предадете мисъл. Тази сила ще се изяви на физическото тяло като мисъл, но същевременно ще се изяВи като движение, като светлина. Ако нанесете СВ върху линията на физическото поле, то ще принесе чувстване, интензивност. Значи ще се увеличи топлината. Щом внесете каквото и да е чувство в човешкия организъм, то ще поВиши температурата. А щом Внесете мисъл Върху тялото, повишаВа се светлината. Следователно от физиологическо гледище ако удължавате лицето си, значи тези линии се нанасят върху физическото тяло. Ако лицето се удължи, какВо се предава на тялото? Предава се активност. Човек 57
става висок, с по-големи крачки, изхожда повече пространство. Когато вървят високите хора, спори им. Мислите ли, че могат да вървят заедно високият и дългият човек с някой къс човек? Вие ще кажете могат. Кон и бивол могат ли заедно да вървят? Ако конят се съгласи да върви като бивола, те могат заедно да вървят. Ако вие нанесете СВ върху линията АС, какво ще се предаде? Интензивност ще се предаде, повече широчина и топлина. Следователно, за да се развият чувствата, трябва огън, трябва широчина. На чувството не му трябва височина. Всяко чувство търси широчина, дето да се прояви. А всяка мисъл търси дължина, дето да се прояви. На мисълта не трябва широчина. Това е едно качество, което отпосле се явява. Ти с мисълта искаш да знаеш причината на нещата. Що е причината на нещата? Причината е А. При С се намира крайният предел. Когато ти кажеш, че искаш да знаеш причината на нещата, казвам, тогава ти си на С. Следователно ти се отнасяш към А. Имаме С:А. Но за да знаеш причината на нещата, ти трябва да се повърнеш назад към А. Оттам започва причината. Питам, като дойдеш до А, какво ще научиш? Тази линия е станала видима, проявена вследствие дВижението на А до С. Ти, като дойдеш до А, няма да знаеш толкоВа, колкото знаеш при С. Казваш има някоя друга причина. Другата причина е АВ. Ти се подвижиш към В. Ще знаеш толкова, колкото си знаел при А. Пак казваш има друга причина. Добре, ВС. От ВС ще дойдеш пак до С. Каква е разликата между АВ и ВС? Че си обходил триъгълника от Всичките му страни. Питам, какво си научил, след като си обходил триъгълника от Всичките му страни? Поне си го измерил, знаеш дължината на страните му. ТоВа е единственото знание, което си придобил. Ти ще знаеш колко е дълга страната АВ, ВС и АС. Щом знаете тези дължини, Вие можете да приведете тия числа в мисъл. 58
Ако умножите 3 на себе си, какво ще придобиете? 3x3 = 9. Преведете сега какво означава 9 в геометрическа форма. („9 е квадрат на числото 3.‘‘) Добре. 2x2x2=8. Какво представлява 8? („8 е кубът на числото 2. “) Тогава какво е отношението на 9 и 8? 9 е квадрат, а 8 е куб. После имате и друго отношение. 3x3x3=27. Тогава между 8 и 27 има отношение. Имате тогава 8 и 27. Тези числа спадат към третото измерение. Към кое измерение спада 81? („81 спада към четвъртото измерение, то представлява 3 на чевърта степен. 3x3=9, 9x3=27, 27x3=81, З4.“) Така е. 4x4=16, значи 16 е квадрат на числото 4. За да имате куб от 4, какВо трябва да направим? 16x4=64. По-нататък имате 5x5=25x5=125, 6x6=36x6=216, 7x7=49x7=343, 8x8=64x8=512, 9x9=81x9=729. Най-първо в дадения случай вие трябва да разбирате отношенията на числата, когато се занимавате с тях. Да вземем сега числата 216, 343, 512, 729. 2+14-6 = 9, 3+4+3=10, 5+1+2=8, 7+2+9=18. Какво правило може да извадите от това? Тези числа засягат третото измерение. Оттук може да извадите едно правило за отношенията, които съществуват между вашето тяло и Вашата мисъл или Вашия ум и Вашето чувство. ТоВа е третото измерение. ТогаВа как ще определите второто измерение? Как ще определите отношенията на вашите чувства към вашето тяло? Геометрически към кое измерение ще го поставите? Те спадат към второто измерение. А отношението на тялото към себе си? Пак по същия начин, само че ще лежат в различни посоки в пространството. Да допуснем, имате човешкото чело. Ако това чело се удължава, става по-високо, какво се предава на ума? Неговата мисъл става интензивна. Значи високото чело предава интензивност. Предава по-голяма сВетлина на ума. Тази светлина от какВо зависи? Ние ще преВедем. ' 59
Тук имате точката А, точката В и точката С. Сега Д до мисълта. Законът е такъв. Ако едно тяло пада от под голяма височина, има по-голяма енергия. Този закон можете да пренесете и върху мисълта. Всяка мисъл, която иде от по-далечно пространство, е по-силна, а която иде от по-близко пространство, е по-слаба. Когато се приложи дължината на този ъгъл А на челото, определя се каква ще бъде мисълта и откъде иде тя. Това съществува вече в природата. И когато вие се силите да бъде вашата мисъл интензивна, да можете да я реализирате, непременно вие трябва да произведете във вашия мозък известно удължаване на нишките. Ако вие не можете да внесете известно удължаване на нишките на вашата мисъл, вие не можете да внесете никаква интензивна мисъл. Вие ще видите колко е важен процесът. Когато ти мислиш, в ума тц има известни нишки, по които мисълта върви като по радио. Ако вие не знаете в даден случай да удължите или да скъсите известни нишки, вие не можете да манипулирате с известни нишки в мозъка и не можете да регулирате мисълта си. Има пък известни нишки вътре в мозъка, на които, ако вие не можете да дадете в даден случай едно малко разширение, тогава вие не можете да манипулирате с Вашите чувства. При мисълта вие ще удължите тия нишки, а при чувствата вие ще придадете известна широчина. А като се образува тази широчина, ще даде на тялото една по-голяма сплотеност и ще направи тялото поголямо и по-устойчиво. И тъй, ако една линия е дълга, тя скоро ще се скъса. Тъй че чувствата предават една стабилност на мисълта. Туй, което дава стабилност на дългия конец да се не скъса, това е неговата широчина. Щом една мисъл има дължина и широчина в себе си, тя е стабилна. Може някой път да няма широчина в мисълта Ви, Вие 60
казвате, да има само дължина. Не е така. Вие трябва да предадете още едно качество на вашата мисъл широчина. Ние идваме до закона, дето в кабалата се казва, че числата имат сила. На какво са разрешение числата от 1 до 10? Аз ще ви приведа. Всяко едно число е израз на нещо. От 1 до 10, това са свойства и качества на точката. Или това е точката в своето проявление, понеже тази точка, като се подвижи сама по себе си, няма никакви измерения. Но това, което няма никакви измерения, като се подвижи в известна посока, какво образува? Правата линия. Посоката на точката е правата линия. Това за едното. Какво показва двете? Двете образуват плоскостта. Трите образува куба. А четирите образува тесаракта. За това Питагор се е спрял дотам. Не само Питагор, но и всички от древността са отишли само до четирите и там са се спрели. И съвременните математици не са отишли нагоре. До четири какво има, вие знаете, но от четири нагоре какво има, вие не знаете. Какво има в числото пет. Пет, това е човекът. Човек сам по себе си, по своята същина не е едно четириизмерно същество. Та казвам, когато имате една мисъл, която се проявява в един по виеш свят, качествата и свойствата се различават коренно от тези, които се проявяват тук, долу. Запример има В известни качества, които отличават духовния свят. По какво се отличава духовният . . свят от физическия? Аз ще ви представя, физическият човек / . е един малък триъгълник, а д: '_____ £’ духовният човек е един голям триъгълник, физическият човек знае, че е един триъгълник, но казва: „Не съм му измерил страните.“ И духовният човек е един триъгълник, но той казва: 61
„Аз съм му измерил страните.“ Да допуснем, вие сега искате да познаете този физически човек какъв е. Ако вие почнете да движите страната АВ към ВС и страната ВС по посока ВА, какво ще стане? Ще се намалява. Ако ВС се слее с АВ, това е физическият свят АС и чувствителността престава. И ако АВ се слее с АС, и мисълта ще престане. Обаче, ако АС се намали наполовина, тогава ще се прояви силата на линията АВ, или ще се прояви човешката интензивност в ВС. Затова пък от другата посока ако СВ се подвижи към АВ, тогава ше се усили човешката интелигентност. В духовния свят съществува обратният процес. Когато се разбиват чувствата, те се проявяват в своята интензивност развива се умът. Когато умът се проявява в своята интензивност, развиват се чувствата. А когато чувствата се проявяват в своята интензивност, понеже човек страда повече, развива се мисълта,. . Да ви представя едно сравнение. Представете си, че вие сте едно лакомо дете, влизате В една гостилница, без да питате, вие ядете. Хваща ви гостилничарят, набива ви хубаво. Вие излизате, обаче влизате на друго място, на трето, там по същия начин вие ядете, без да питате, набиват ви. Туй дете сега прави своите научни изследвания, не може да разбере защо става това. Най-после това дете влиза в една бакалница, дето има една кошница с ябълки. То бръква в коша и си взима ябълки и яде, без да пита, пак го набиват. Втория път, като влиза, то вече знае, че има лоши последствия, то прави своите научни изследвания. Първия път то мисли, че има право да вземе от ябълките, втория път то вижда, че има лоши последствия и на третия път, като влезе, то гледа да не го види никой. Ако в дюкяна няма никой, то бръква и си взима. Ако има там някой да го Види, то не Взима от ябълките. Та ВъВ всичките тези случаи желанието 62
му да яде и тия препятствия, които среща на пътя, развиват неговия обективен ум. То вече разсъждава, казва: „Няма вече да си излагам гърба, най-първо ще видя дали има някой, който да препятства.“ Вие питате защо са страданията. Минавате покрай някой кош, бръквате си и изваждате нещо, бият ви, после сте по-мъдър. Може да направите същия опит един, дВа, три и повече пъти, докато най-после ще дойдете до известни заключения и ще извадите един морал за себе си. Ще разсъждавате така, ще кажете: „Тази работа не става с взимане. Влязох, взех, биха ме. Втория път мислех, че са далеч и не ме виждат, но пак ме биха. Все ме биха.“ Търся разрешение на тази трудна задача. Та ще вървите от причините към последствията. Най-после идвате до мисълта, че има известно отношение между тези ябълки и едно разумно същество. Ти откриваш тази философия и отиваш към това същество и казваш може ли да благоволи да ти даде от ябълките. То ти казва: „Аз с пари давам.“ „Е, няма пари.“ „Тогава ще работиш за мене и аз ще ти дам от ябълките.“ Така ще разсъждавате и вие. Как се зараждат тези философски понятия в света? Нали, като се родят мъчнотии. Дават ви известна мисъл, вие търсите причините. Щом намерите причините, по един или друг начин почвате да разрешавате мъчнотиите. При сегашните условия има изостанали известни атавистични черти. Малко сприхав сте, бърз. Бърз в чувствата си и бърз В мислите си. Не е лошо човек да бъде бърз в чувствата си и бърз в мисълта си, но какво трябва да правите с вашата бързина, с прибързаните заключения? Представете си, че аз съм философ. Казва ми един, който преподава съвременната математика: „Пиши 1, 2, 3.“ Представете си, че аз като пиша това число, в мене става цяла една промяна, един процес. Аз мисля върху това. Той микаже: „Напиши 2.“ Аз още 63
мисля за едното, а той ме счита, че съм невежа. КазВа ми: „Напиши две, ти казвам.“ Написвам двете. Казва: „Пиши три.“ Аз още се спирам върху двете, това число произвежда известно впечатление върху мене и известна енергия, то ми действа. Вие не можете да напишете известно число, без да предаде известна енергия и на вас. Сега някои от вас искате да бъдете прави, нали? Ще ви дам един метод геометрически за изправление. Вземете един молив и начертайте една линия права, втора, трета, четвърта, пета, шеста. Това един ден, два дена, три дена и мислете върху тази правата линия. Чертането на тази права линия ще ви даде отношение да бъдете правдив. Вие имате една ваша приятелка, с която не можете да се справите. Седнете и чертайте прави линии. Прочетете при колко прави линии отношенията ви ще се изправят. След като напишете двайсет прави линии, идеята за правото ще се събуди у вас. Но всеки ден напишете поне една права линия. След двайсет и един дена, ако вашите отношения се изправят, ще кажете: „Има едно правило. Като се напише правата линия 21 пъти, известни отношения се оправят.“ Това е един закон, едно правило заради вас. Ще преведете какво представлява 21. 2+1=3. А какво представлява трите? Трите само по себе си е корен. На кое число е корен трите? На 9. Значи в дадения случай 3 спада към едно число. Кабалистически това число спада към триизмерния свят. По цена то струва по-голяма цена, но като се умножи два пъти на себе си, дава квадрата. Значи цената му геометрически не е толкова голяма, колкото кабалистически. То дава метод, с който можете да работите и разбирате. А за да работиш с едно число, ти трябва да го ограничиш. Всяка една енергия трябва да я канализирате, трябВа да знаете начина да я впрегнете на работа. Най-първо трябва да имате един метод, за да я канализирате. И ако вие не знаете да канализирате 64
вашата енергия, тогаВа каква полза? Ако други хора дойдат да ви канализират, да ви възпитават, какво придобивате? Когато една държава дойде да възпитава друга една, какво е положението й. Така и с вас. Един от външния свят ви възпитава, той влага свои капитали и вие трябва да знаете за колко години ще внесе капитал. Вие имате една приятелка. За да бъде тя приятелка, тя има известни чувства към вас. Вие не можете да имате една приятелка, ако тя няма едно предприятие у вас. И аз да ви кажа. Ако приятелката ви е малка, и приятелството Ви ще бъде малко, точно толкова, колкото е и концепцията. Пък ако няма концепция, тогаВа и те ще се разделят. Сега Вие, младите, както и старите, имате една идея за самовъзпитанието на човека толкова повърхностно, колкото е и паяжината. То няма никакъв закон. Та ние можем да определим по този начин числата. Аз не искам да ви разкрия тайната на числата, но ще ви покажа отношението им. Щом лицето изменя своята дължина и широчина, аз да ви кажа колко време ще трае вашето приятелство. Ако се спираш само на едното лице, то е относително знание. Ако едното лице е по-дълго, а другото по-широко, тогава казваме единият има интензиВност на чуВстВата, а другият на мисълта. Единият ще бъде привързан по чувство, а другият по мисъл. Следователно и двамата могат да работят заедно. Ако и двете лица бъдат еднакво дълги, ще има известна дисхармония. Та аз искам при метода на самовъзпитанието да разбирате геометрията. Често при работа вие имате главоболие, някаква мисъл, имаш една ръка, имаш и друга, после имаш един пръст, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми, осми. Бройте, гледайте правите линии, и това, което ви стяга, ще изчезне. Има нещо, което ние можем да направим. Известни движения, ако вие знаете как да ги правите, веднага може да премахнете всички болки. Вие трябва да знаете, че има известни естествени 65
движения, които трябва да правите всеки ден, за да може да се трансформира, правилно вашата енергия, защото тялото само по себе си е един акумулатор. Ако всяко нещо е на своето място, човек се намира в едно нормално състояние. Ако тия движения са по-малко или повече, ще се зароди една малка дисхармония в организма. Някой път в симпатическата нервна система се струпа повече енергия, някой път в гръбнака, в стомаха, в ръцете, в пръстите, в лицето, в очите и всичките тия енергии чрез самовъзпитание могат да се пласират правилно навсякъде. Аз ви приготовлявам към правилните движения. Мога да ви дам известни упражнения, но трябва да се осветлите. Иначе не може да се достигне нищо. Може да четете някой философ или Питагор, или Кант, или Айнщайн. Ако четете неговата теория, питам, какви практически резултати ще извадите? Приложение трябва. Ако ти четеш една книга, и не можеш да направиш едно микроскопическо практическо приложение на това, което си прочел, трябВа да знаеш, че времето е загубено. Всяка една книга, която четеш, в дадения случай трябва да знаеш да извадиш едно малко приложение на това, което си чел. Например учите смятане, математика, но това смятане трябва да има сВоето приложение. Изучавате физиогномията на хората и красиво е да знаеш защо на един човек лицето му е дълго, очите сини, веждите тънки. Кои са първоначалните причини за това? Има една философия. Колко е красиво, да знаете историята на това лице. Колко художници са работили там, докато се установят на този модел. Това е цяла една история на миналото. И ако вие можете да разгадаете това лице, ще ви се открие цяла една епоха. Следователно много несъобразности ще ви станат ясни. Нали казвате сега, че хора със сини очи са студени. Турете сега вие студени ли са, или 66
какви? Хората със сини очи имат интензивна мисъл. Преведете сега студ и хлад интензивна мисъл имат. За друг казват той е много горещ, сприхав, нетърпелив. Преведете тия Величини. Значи този човек има широчина на чуВстВата. Той казва: „Искам да жиВея.“ Онзи, който има чуВства, иска голяма стая, а на когото мисълта е силна, казва: „Не ми трябва широка стая. Малка стая му трябва, казва: само едно бордейче, да гледам небето.“ Иска да мисли за външния сВят. Като вляза В една къща, аз се интересувам да видя какви са стаите големи или малки. Развежда ме той из къщата си, казва: „Не ми трябваше такава голяма къща, жена ми ме застави да направя такава голяма къща. Мен ми е достатъчна една малка стаица.“ Казвам, чувствата на тази жена са богати, тя мисли като има много стаи, животът й ще се уреди. Урежда се къщата, но чувствата не се уреждат. Или широчина на чувствата има, но умът не се урежда. И този, който казва не ми трябват много стаи, той мисли като има малка къщица, ще се уреди животът му. Пак няма да се уреди животът му, защото на този свят му трябват и чувства, и мисли, пък после му трябват и прояви отвън. Има едно качество разумно, плътност трябва Вътре. Да бъдат нашите мисли и нашите чуВстВа устойчиви. Сега можем някой път да направим един опит, да приложим тази теория. Ти, за да накараш един човек да мисли, щом той пожълтее, той почва да мисли. Щом лицето му почервенее, той почва да чувства. На физическото поле е така. Запример кажете на едно малко момиченце нещо хубаво, красиво, и лицето му почервенява. Това показва, че то почва да чувства. Мисли ли то нещо? Не. То е почувствало нещо. Кажете ли на едно момченце нещо, и то веднага пожълтее почнало е да мисли. Ако някой почервенее, аз не се спирам 67
Върху лицето, аз се спирам Върху чуВствата. И тогава, искам да разгадая, ако чувствата се развиват нормално, то е правилно. Но ако това развиване на чувствата не стане правилно, има друг един закон, който регулира разпределението на чувствените енергии, защото, ако чувствата не се разпределят, може някъде да стане експлозия. И при чувствените енергии, и при мисловните енергии, ако чоВек не е Внимателен, и там стабат известни експлозии. Та вие сте дошли до една фаза в природата, дето трябва едно самоВъзпитание и изучаване на енергиите. Когато аз казВам, че Всичко в природата има сбой смисъл, ние разбираме, че като се спрем върху някоя местност, по линиите, по телата, които се намират там, аз разсъждавам кои линии преобладават най-много или кой свят преобладава най-много: физическият, духовният или причинният, или мисловният свят преобладава. После дългите линии или късите линии. Ако в тази местност преобладават дългите линии, аз казвам телата идват при мене, 6 моя посока се движат. Ако линиите са къси, казвам, телата се отдалечават. Някой път ми трябват известни тела да се приближават, а някой път ми трябва известни тела да се отдалечават. Вие не искате ли някой Ваш приятел, колкото и да го обичате, да се отдалечи някой път от Вас? Хубостта на нещата седи В това, да знаеш да се приближаваш правилно и да се отдалечаваш правилно. При това, като се отдалечаваш, ще се смаляваш, а като се приближаваш, ще се увеличаваш. Но същевременно има известни величини, които не растат в света. Представете си сега, че някой от Вас е зад сцената. Вие излизате наВънка, той се яВява. И после, ако Вие идете зад сцената, у Вас ли става известна промяна? Когато вие се явявате и изчезвате, стаВа ли някаква промяна В самия предмет? Не става. Ако Вие се представите на това същество отдалече, ще се покажете, че сте малък, а ако се покажете отблизо, ще 68
се покажете голям, без всъщност да сте голям. У вас не става никаква разлика. Този вижда само перспективно, но той ще има само едно повърхностно понятие, че растете и се смалявате. Туй смаляване и увеличаване на предметите е само външно, без действително предметите да са се смалили или увеличили. Та казвам, може някой път отношението на някой ваш приятел да се измени, вие казвате: „Той Вече не ме обича.“ Това не е философия. То е само външно отношение на нещата. Ако аз ви запаля един огън и го оставя далече, на сто метра от вас, какви ще бъдат отношенията ви към огъня? Ще кажете ли той не ме обича вече този огън. Не. Вие се самозаблуждавате. Не ви обича, понеже вие сте се отдалечили от него на сто метра. Приближете се пак на същото пространство, той пак ще ви грее. Та ще знаете, не по същество са се изменили нещата, но външните отношения са се изменили. Следователно вие ще регулирате този закон на отношенията, и много погрешки ще се изправят. Аз бих желал някои от вас да работите върху известни мисли, да пишете числата и когато пишете едно число, да го пишете по-красиво. Дръжте едно правило и мислете върху съдържанието на това число. Напишете 1 какво означава, пишете 2 какво означава, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10. И ако някои от вас искате тъй да си въздействате, пишете и си чертайте. Вие няма да проникнете в числата от 1 до 10, но все таки, ако ги пишете хубаво, все ще остане нещо хубаво и красиво във вас. Запример в геометрията вие имате петоъгълника. От памтивека петоъгълникът означава човека. Ако напишете втори петоъгълник и ги прекарате един В друг, нали се образуват дВа петоъгълника: единият с Върха надолу, а другият с Върха нагоре. Първият е материалистически, а вторият 69
духовен. Следователно всякога трябва да знаете, че Във всеки един човек има две проявления, две страни: едната Божествена страна, а другата човекът като човек по отношение на Божествения свят, който представлява нещо противоположно в своите стремежи. Човекът, който живее за Бога, той дава на всеки, който му дойде в къщата, той извира навънка. А човекът, който живее за себе си, той всичко прибира, той е като банкерин, все трупа. Та ще знаете, човек, който прибира, живее само за себе си. Законът е еднакъв. Другите дават, давай и ти. Ти виждаш, другите прибират, и ти прибираш. Защото, който не дава, той не може да взема. Ha-първо в природата ние започваме с БожестВените числа. Ако ние не научим закона на даването на Божественото, ние никога не можем да научим законите на вземането. Та ще имате правилни отношения. Мнозина от вас казвате: „Да се оправят работите.“ Това е крива философия. Да се оправят работите всички разбират да вземат. Какво ще искаш, като не си дал? Ти можеш да вземеш чрез насилие, но насилие ще дойде отгоре ти. Закон е: както вземеш, тъй ще ти вземат. Както даваш, тъй ще ти дадат. Ако дадеш с любов, с любов ще ти го дадат. Ако дадеш с омраза, с омраза ще ти го дадат. Та някой път, като си попипате пръстите на ръцете си, ще си кажете: „Да се продължат малко пръстите ми.“ Като гледам ръката си, аз пожелавам хубавото в себе си, в ума си. Обърна от вътрешната страна ръката си, погледна я, казвам: „Да се разшири сърцето ми.“ После хвана ръката отгоре и казвам: „Тъничка е малко, но трябва да се стабилизира малко, да стане по-здрава.“ Като я пипна отгоре, заглаждам ръката си, то е да се удължи малко, да надебелее, широчината е малка, чувствата е това. Казвам, много хафиф съм станал. Като си гледаме ръцете, така ще кажем: да се продължат пръстите, да се разшири дланта и да понадебелее малко, не съВсем много. 70
„Само светлият пьт на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. “ Четвърта лекция на Младежкия окултен клас 20 септември 1929 г., петък, 6 часа София Изгрев 71
ПОСЛЕДНИЯТ ОПИТ „Отче наш“ Размишление върху пътя на живота Тема имате ли? (Да, „Разлика между животинското и растителното царство“.) Пишете върху тази философска тема: „Произход на човешкото сърце.“ Който знае, да пише, пък който не знае да мълчи. Колко естествени положения може да има между три точки, които имат съотношение една към друга .А .В .С? Да допуснем, че точката А е централна, а В и С имат отношение към А. Коя, мислите, има първото отношение към А? Ако ги наредим така: А:В, А:С, В:А, В:С, С:А, С:В, какво праВило можем да извадим? Ако А се отнася към В, тъй както към С, и В се отнася към А, тъй както към С, можете ли да направите един превод от това? Обикновеното мислене даВа обикновени резултати. Да допуснем другото положение. Ако вие пътувате през един и същ път и сте минали десетина пъти по този път, можете ли да кажете, че познавате този път? Имате един прав път. Да го определим като АВ. Вие можете да кажете, че познавате пътя, но този път има в отношение и към окръжаващата природа. Ако този път сте го минали само зимно време, какви ще бъдат вашите 72
познания за него? Ще познавате само колко сняг пада. При това ще бъдете специалист по това. Ще знаете каква е дебелината на снега и какви са препятствията по него. Но ако вие минете по този път 10 пъти през пролетта, тогава ще знаете достатъчно за всичките цветя, които растат по него път. Ако минете и през лятото 10 пъти, и през есента 10 пъти, тогава ще знаете нещо повече. Като минете за всяко годишно време по 10 пъти, значи всичко 40 пъти като минете, какво остава още да учите? 3 10, П 10, А 10, Е 10. Да заменим тогава числата. Пролетта вземаме като начало на живота детинство Д. Лятото какВо представлява? ЮношестВо. Есента? („Възмъжаване.“) Зряла Възраст 3. А зимата означава старостта С. Те вървят така: П Д, А Ю, Е 3, 3 С. Човек, след като е проучил детинството, юношеството, възмъжаването и старостта, какво му остава? Смъртта. Ще кажете: „Има ли училище на смъртта?“ Всеки един човек на това училище го носят на тарга. Таргата, това е един файтон, един автомобил за всички, които отиват в това училище. И там умрелите не седят, но на гърба си лежат. Питам, след като идеш в училището на смъртта, какво ще учиш? Там професорът ще те посрещне при вратата, ще ти каже: „Всичко, каквото имаш, ще дадеш. И ти оставаш всичко. И с каквото си бил облечен, и него ще оставиш. Е, какво ще остане от човека найпосле? Ще остане туй, което наричат неговата душа. Под думата „душа“ разбирам в този случай неговото съзнание. Туй, което представлява неговото съзнание. Допуснете сега, че в туй училище човек прекарва 4 положения и изминава един път по 10 пъти своите опитности. Най-първо той започва да изучава в туй училище старостта. Че в старостта човек дава всичко. И понеже той дава, той осиромашава. Старият човек е стар по причина, че е натрупал повече, отколкото трябва, и вследствие на това товарът му е непоносим 73
и краката му не могат да държат. Това, дето казва, че няма сили, това е едно погрешно положение. Че старият човек, който дава на всички хора, той е толкова натоварен, че не може да се мръдне от мястото си. Даже ако натоварите една голяма кола, и тя не може да се мръдне от своето място. Ако в една съвременна кола Вие турите 100 хиляди тона на железницата и закачите най-силния локомотив, ще може ли той да потегли тази кола? Знаете ли колко тона може да кара една съвременна машина? Да кажем, 30 вагона по 10 тона колко правят? („300 тона.“) Нека ги турим по 20 тона, значи имаме 600 тона. Турите една идея в ума си. И тя има своята тежест. Та казвам, в туй училище на смъртта, след като човек е проучил тия 4 фази, той ще дойде до обратния процес на туй училище. Той ще стане толкова въздухообразен, че ще излиза от всяка дупчица. Туй училище е направено херметическо. Понеже всички същества, като се съблекат от всичките си тела, които имат, придобиват едно качество, че каквато и наймалка дупчица намерят, те имат желание да бягат. Никакъв професор не питат, веднага изскачат навънка и се освобождават. И туй освобождаване на смъртта ние го наричаме раждане. Да го преведа на съвременен език. Значи свършва училището и му дават диплом. В туй училище има една врата, през която само професорите влизат. И тя е толкова малка и само професорите я знаят. Но този, който се е съблякъл от всички облекла, като мине 40 пъти през тия 4 пътища на смъртта, един ден се домогне до тази дупчица, дето професорите минават. И той, като мине Веднъж оттам, назад не се Връща. И за наказание, че е минал от тази дупка, професорите го пращат на земята пак облечен. Питам Ви сега, туй, което Ви разправям, Вярно ли е? Вие казвате: „Може ли да бъде туй?“ Да кажем, че може да бъде. Но казвате: „Туй, което не съществува, ние не можем да гоВорим за него.“ Да Ви докажа, че 74
неща, koumo не съществуват, могат да бъдат реални. Как се казва в съвременната геометрия, точката взема ли някакво пространство? Не. Хубаво, безпространствена е тя, но ако на тази точка й се даде тази динамическа сила движение, какво ще образува? Ще образува линия. А линията е пространствена, има едно измерение. Откъде дойде туй измерение? Точката сама по себе си няма пространство, а като се движи, образува едно пространство А. Как ще определите тогава що е пространство? Пространство е да простреш нещо. Значи в точката е вложена възможността да образува пространство. Тя създава първото измерение. Как го създава? Тогава подвижете правата линия. Има ли правата линия в себе си широчина? Няма. Но ако я подвижите в прав ъгъл на себе си, какВо ще образува? Плоскост, нали? Тогава отгде излезе плоскостта, която я нямаше в правата линия? Подвижете плоскостта в прав ъгъл на себе си и какво ще образува? Тялото. А тялото беше ли в пространството, в плоскостта? Нямаше го, но отпосле се създаде. Тогава казвам, може ли животът да произведе смъртта? Смъртта не е в живота, но животът отпосле може да произведе смъртта. Тогава казвам, и смъртта може да произведе живота. Макар че смъртта не е живот, но смъртта може да произведе живот. Ако животът може да се превърне на смърт, тогава и смъртта може да се превърне на живот. Какво ще разберете тогава? Сега за размишление аз казвам тъй: ако смъртта се превръща в потенциална енергия, енергия в покой, може ли тази енергия да се превърне в кинетическа? Може. Да турим, че кинетическата енергия представлява живота. Тогава казвам тъй: докато има смърт в жиВота, ще има и живот. Докато има смърт, значи, докато има потенциална енергия, кинетическата може да бъде В действие. Но докато има кинетическа енергия, може да има и потенциална енергия. 75
Кинетическата енергия и тя може да се превърне в потенциална. Сега вие казвате, че тази работа е сложна. Какво ни интересува нас това. Чудни сте. Питам, какво я интересува онази младата мома да играе на хорото? Вие казвате това е глупава работа да се играе. Но философски какво я интересува да се върти? Тя изучава кръга, кривата линия. Всяка една млада мома най-първо изучава кръга. Върти се, върти се на хорото. Вие минавате, гледате тия млади моми и момци, казвате тия работи са глупави. И човек го изучава не в статическо положение. Как наричате туй положение, когато всички неща се въртят? Динамическо. Динамиката изучават. Да видите колко сложно изучава тя въпроса. Сега тази е млада мома, минавам покрай нея и я питам: „Млада моме, защо играеш?“ Тя започва научно да ми доказва туй. Две точки, които имат еднакви отношения, са еднакво съпоставени към една трета точка .В .А .С. Между тия точки мргат да се прекарат безброй прави линии. И тя започва да прави тия прави линии около този център _ А. Следователно тия две точки, S 4 които еднакво отстоят от '-К. ~ центъра, като се въртят, \\ първата е С,, следващата е С2, де lv (’ имаме още С3 и С4 и т.н. И тя___________ \\ казва, когато всички точки се \\ завъртят около своя център, ще (’; С 5 се образува една фигура, която С} се нарича крива или кръг. Сега дали тия точки се движат поотделно? Ако една точка, която седи на еднакво разстояние от центъра, постоянно се движи, тя, за да се движи, трябва да има съответстваща точка, трябва да има някакъв идеал. Питат някои защо тази мома играе на хорото? За да образува кривата линия. Тогава тя, след като е научила кривата линия, тя вече знае отношението, че 76
кръгът, това са безброй точки, които имат еднакви отношения към един общ център. Но питам, всички положения, всички линии на един кръг еднакви ли са? (Ако е окръжност, всички точки са еднакво отдалечени от центъра.) Но отношенията на всички точки еднакви ли са? Към центъра са еднакви, но какво е тяхното отношение една към друга? („Помежду си те нямат никакви отношения.“) Допуснете сега, че в този кръг гайдарджията е В центъра. Следователно този център и той се движи, но с гайдата си, а всички моми и момци, които се въртят наоколо, са все точки на тази окръжност. Питам, какВи са отношенията на Всички моми и момци, които се движат Вътре? Каква е положителната точка в един кръг? Това е момъкът. А що е една негативна точка? Момата. Значи всички точки в кръга са все положителни и негативни. Момъкът, това е чукът, момата, това е наковалнята. Питам, който дойде между чука ц наковалнята, какво става? (Смачква се.) На гвоздей става. У вас има тези обикновените разбирания. Казвате, чук и наковалня. Не се спирайте така. Онзи чук, това е момъкът, който ходи подир момата. И двамата се разбират. Те стават активни само тогава, когато дойде някой между тях. И изведнъж чукът се спуска, той не допуща никой да дойде до наковалнята. Ревност е това. И който е дошъл при наковалнята, има тракатрука. И Вторият, който е дошъл, казВа: „Тук не се жиВее.“ Следователно между една мома и един момък може да има само един център. Друго същество там е невъзможно. И онзи, който се опита да влезе там, той ще намери смъртта. Или толкова бой ще яде там, че ще излезе навънка. Та в окултната наука има един разказ, няма да ви го приведа сега. Умрелият, след като го биете безброй пъти, той оживява. Какво са страданията в новата философия или в живота? Страданията са един процес 77
в тази наковалня. Че след като те бият безброй пъти, ти ще оживееш. Ти си мъртъв, казваш: „Животът няма смисъл, какво да правя?“ Най-после, като дойде този чук, като те бият, почнеш да мислиш, че животът има смисъл. И у вас се заражда една философия, тъй както живеете на земята, мислите, човек, като има всичките удобства на земята, ще бъде щастлив. Ти можеш да добиеш знание, да говориш на човечеството, това е измама. Ако на земята ви се задоволят всичките ваши желания, последния ден, като ви се задоволи последното ваше желание, вие ще умрете, ще изгубите всяко съдържание. Сега това са ред разсъждения за процесите, които съществуват в природата. По някой път гвоздеят, който попада на наковалнята, казва: „Не зная защо дойдох тук. И защо ме бият, пак не зная.“ Можете ли да знаете защо бият един гвоздей? Ако вие попитате един гвоздей „Защо те биха тебе“, ще каже: „Не зная“. Онзи, който го бие, какво има? Той си има едно огнище с въглища. Той взема гвоздея, туря го в огъня. Но това е един процес, да види дали е почнал да оживява. След това го туря на наковалнята, трака-трука, после пак в огъня и го бие докато оживее. Щом оживее, хвърля го. Следователно всяка една ваша идея, това е един процес, който действа вътре във вашия ум. Всяка една идея, или Всяко едно желание, което трябва да се роди В света, непременно минава през тази наковалня. 14 като излезе навънка, тя няма желание да влезе В тази наковалня. Освен ако забрави, но пак се случва същият процес. Та имаме тия отношения А, В, С. Това са проблеми, които, ако вие можете да ги превърнете, те са магически величини АС, АВ, ВС, СД. Това са магически формули. С тях вие можете да разтопите всичко в света. Можете да минете през всяка дупка, през всяка стена, отвсякъде можете да минете и можете да се пренесете през пространството. Нали 78
има такъв пример в арабските приказки. Е, питам, докато ти мислиш за дядо си, който е умрял и не ти е оставил никакво наследство, какъв човек може да излезе от тебе? Ти седиш вкъщи и не вярваш, че дядо ти е жив. Къде е дядо ти? Казваш: „Господ да го прости.“ И този, който го няма, хората не вярват, че той е жив, а ти седиш и го съдиш. Как можеш да съдиш един умрял човек? Казваш: „Съжалявам, че не ми остави наследство.“ Щом това казваш, значи ти го съдиш. А как можеш да съдиш един човек, който го няма никъде? Питам тогава, ако ти съдиш дядо си, че не ти е оставил наследство и баща си, какви ще бъдат резултатите? А3 : А4 : А3 това си ти. А4 това е този умрелият. Или допуснете, че имаме единица в трета степен I3 и I4. Ако извадите I4 от I3, какво остава? Това е смъртта. А3 може да има отношение към А4, но А4 не е от този свят. Тогава, ако вие мислите за баща си или за дядо си, че не ви остаВили наследство, какво ще стане с вас? Имали ли сте някоя опитност, да знаете какво ще стане? Всякога, когато човек достигне до едно положение, дето няма разрешение на въпроса по пътя, по който върви, той трябва да вземе друга посока, перпендикулярна на правата линия. Когато един въпрос не се разреши в едно измерение, той се разрешава в друго измерение. Да вземем тази линия АВ. Това са две станции, да кажем, от София до Варна. Да кажем, за пръВ път тръгваш, нямаш никакВи А В отношения там, никого не познаваш. След като изминеш целия път и стигнеш до Варна, какво ще бъде отношението ти? Ще се спреш и ще мислиш къде да отидеш. Значи пътят се е свършил, по-нататък няма къде да отидеш, ти си стигнал до последната станция. Ти, като слезеш В града, ще си образуваш нови отношения. Ще гледаш да се запознаеш с някои хора и 79
ще си търсиш работа. Ще искаш да приложиш занаята си или ако знаеш някое изкуство, или ще искаш да станеш слуга. Ще дойдат ред положения, които ще те накарат да измениш философските си мисли. Да кажем, ти отиВаш на екскурзия, имаш пари, но те обират по пътя, вземат ти всичките пари и ти оставаш тъй хафиф, без никакви пари. Представете си, че вие попадате в Лондон, обран сте напълно, езика не знаете. Какво ще правите? Говориш на български на този, на онзи, всеки си отминава по пътя, не те разбират. Тогава може да имате положението на онзи индусин Сандо, който дошъл до едно противоречие в живота, молил се една вечер, казва: „Аз ще се самоубия, животът за мене няма никакъв смисъл. Няма защо да живея повече.“ Той се обръща към Господа и казва: „Ако ти съществуваш, кажи ми. Прояви ми се, и аз ще живея и ще работя в ноВо направление. Ако не, тази Вечер свършен е животът ми.“ Какво става с него? Той сам разправя своята опитност. Той обещава, ако му се каже нещо тази вечер, той ще върви по този път, по новия път. И какво става? Христос му се явява и му казва: „Защо искаш да се самоубиеш? Аз пострадах за света, да го спася, ти можеш да работиш. Тъй както вървиш, аз ще ти помагам.“ Като дошъл на себе си, той Видял, че стаята му светнала от идването на Христа и после пак станало по обикнобеному. Казва: „Христос замина, но в мен стана един вътрешен преврат. Че да се самоубия, всичко туй изчезна от лицето ми. И оттам насетне животът се осмисли и придоби вътрешен смисъл.“ Та казвам, не е само знанието, философията не седи в това, чоВек да тури един тоВар на гърба си или В мозъка си, или В сърцето си, но В това, да се осмисли животът. Онова знание, което може да осмисли живота, това знание наричаме ние знание на живота. Значи нужно е знанието, което може да осмисли живота. Ти се обезсърчаваш не е знание туй, което обезсърчава, но 80
това, което може да осмисли. Това е, което ви трябва сега на вас. Та всеки един, който е имал такава една опитност, той казва както апостол Павел: „Всичко считам за измет, да позная Христа.“ Христос в този случай е една идея, която дава разрешение на всички въпроси в дадения случай. Запример ти се раждаш. Това не е разрешение на Въпроса, тоВа е само една възможност. Растеш, и това не е разрешение на въпроса, това е една възможност. Ставаш юноша, Възмъжаваш, стаВаш на пълна възраст, най-после остаряваш. Това са все възможности, но това не е разрешение на живота. Разрешението на живота е следното. Туй, което имаш, никой да не може да ти го вземе. И след като умреш, да можеш да минеш през тази малката дупчица, през която професорите минават. И като минеш оттам, осмислянето вече иде. Щом те хванат и те пратят на земята пак, ти отчасти си познал, че има друг един свят. Но като минеш туй, и да бъдеш свободен, по свой начин да възприемеш и да слезеш на земята. Щом тебе те хващат и те пращат на земята, още си в зависимост. Та казВам, Всички Вие имате да разрешите една Важна задача в живота си. Сега Вие сте само Възможност. Но какво може да излезе от Вас? Ако чоВек стане круша, ако стане растение, може да обиколи цялото растително царстбо, Все ще ражда круши, ябълки, череши. Може да стане да ражда големи дини или пък тикВи да ражда, а може и жито да стане, ръж, ечемик и т.н. Все ще ражда, ражда, ражда. И как ще го посрещат хората? Ако стане жито, с камъни ще го посрещат. Ще го турят между камъните, ще кажат: „Добре дошли. Дай какВото имаш.“ Че не е ли тоВа цяло разбойничество, обиране. Та казвам, на вас, младите, ви трябва един нов мироглед. Вие казвате не си струва да се живее. Тъй не си струва да се живее при такъв глупав живот както сегашния. Добре, искаш да се самоубиеш, но ще направиш един опит. Преди да си се самоубил, ще направиш 81
последния опит. И действително човек трябва да направи своя последен опит, за да намери онази вътрешна истина в живота. Ако човек не намери тази истина, ще дойдат страданията в живота. И те имат същата цел да събудят мисълта у човека, да намери човек смисъл в живота. И всеки един от вас, по който и да е начин, трябва да осмисли живота си. И да го осмисли тъй, че вашият живот, който имате сега, да стане за вас смислен. Не само туй, философите казват: „Да се живее за Бога.“ Да се живее за Бога, значи да ядем. Е, хубаво, вие сте гладни, казвате: „Да ядем.“ Но наядохте ли се? Не. Хубаво да се наядем. Хубаво наядохте ли се? Ама храната да се сдъвче хубаво. Но храната хубаво сдъвкана ли е? После? Е, да си починем. Е, починахте ли си? Да започнем работа. Започнахте ли работата? Нито сме яли, нито сме отпочинали, нито сме започнали някоя работа. Какво сме добили? Е, да обичаме Бога, да живеем добре, да си гледаме училището, той, животът, ще се осмисли. Това са добри дни, които ще дойдат за бъдеще. Е, ще оздравеем, ще остареем всичко това са неща обикновени. Всички така говорят, но това не е никакво разрешение на задачата. И най-силните работи в живота са тия, когато не се говори. Аз нося една торба, пълна с хляб. Ти си гладен. Казвам тъй, подавам ти я. Оставям един голям самун. Зная, ти си учен човек. Ти зарежеш хляба и започнеш своето изучаване. Тия естественици нали обичат да човъркат. Без да съм ти говорил, ти сам си правиш своя опит. Може някой да каже това са глупави работи. Ти си дъвчеш. Преди краката ти не държат, но след като дъвчеш, кажеш: „Гледай сега какво ще стане с мене.“ Краката ти се засилят, и ти си бодър вече. И онзи, който казва: „Няма смисъл животът, настрадах се, ще умрем“, краката не държат. Той не може да се вдигне от земята. Ти започнеш с хляба, дадеш му един самун, той подъвче 82
малко и се освежи, стане и започне да се движи. Остава половината от хляба, казваш му: „Вземи и това, яж и ще се разреши въпросът. Най-първо почни като мен да дъвчеш.1' „Какво ще стане?“ „Ще стане каквото с мене.“ Ще ходиш, ще се движиш и ще бъдеш свободен. Та ноВите идеи, ако не могат да ви направят да станете и да бъдете свободни, да напуснете старото си място, тя е неразбрана идея. Аз ще ви дам един пример, той е следующият. Това е един пример, който вие трябва да държите в ума си. Вие имате един кремък, едно огнило, имате и прахан. Кибрит нямате. ОтВънка е студено, зима е. Вие се намирате в една стая, дръВца и сламица има. Какво трябва да направите? Вие изваждате вашето огнило и цъкате. Ако вашето огнило може да запали праханта, вие можете да запалите и вашия огън. Питам, туй огнило и този прахан защо ви са? Направете сега вие превода. Кое е вашето огнило, Вашата прахан и вашия кремък? Знаете ли тях, и отвънка веднага ще запалите огъня. Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко да направите. Тогава този кремък и туй огниво и тази прахан са намясто и всичко има смисъл. Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и праханта не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка. Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат В съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят праханта, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка. И ако не ги изхвърлите, вас ви очаква явна смърт. Но ако тази философия ви запали праханта, запалете огъня. Дръжте вашата идея в джоба си като една светиня. Това е огнилото, това е праханта, тоВа е кремъкът. Три неща ще пазиш: огнилото, кремъка и 83
праханта. Запалва ли се огънят, и животът се осмисля. Сега ще ви оставя да мислите върху вашето огнило, вашия кремък и за вашата прахан. „Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. “ Пета лекция на Младежкия окултен клас 27 септември 1929 г., петък, 6 часа София Изгрев 84
ЗЛАТОТО В КРЪВТА (Органическо злато) Тайна молитва (Прочете се резюме от темата „Разлика между животинското и растителното царство“.) Пишете сега Върху темата „Каква е разликата между животните и човека“. Дайте си едно вътрешно определение, тъй широко, върху темата. Нали всеки един човек си има по едно животно. Каква е разликата тогава? Какво разбирате вие под думата „настроение“? Често казвате човек е под известно настроение, или мени се настроението му. Може ли някой от вас да каже елементите на настроението? Нали и настроението има елементи. В какъв смисъл употребявате вие думата „настроение“? Тогава ще ви задам другия въпрос: кой има по-голямо настроение старите или младите? („Младите.“) Защо? Въобще как схващате вие настроението? Имате добро и лошо настроение. Вие казвате, че си настройвате цигулката. Човек, след като си настрои цигулката, започва да свири. С какъв камертон си нагласяш цигулката? Да изясниш термина, сравнението. Когато цигулката е разстроена, цигуларят я настройва. Той си има правила за това. Когато вашето настроение не съответства на камертона, как се нагласявате? Какъв камертон имате 85
вие? Имате ли някои правила у вас за нагласяване? Допуснете, дВама ученици се състезават. Англичанинът се състезава за някаква златна чаша. Единият взел чашата, има добро настроение. Другият не я е взел, има лошо настроение. Мисля, ние сме се спирали и друг път върху настроението. Каква е дълбочината на настроението на човека? Забелязали ли сте колко трае настроението на човека? Когато си добре отспал, на сутринта имаш добро настроение. Щом не си отспал, имаш нещо неприятно в себе си. Вие не сте правили психологически наблюдения върху себе си. Ако вземем една игла и я забием един сантиметър на някое деликатно място, на ръката на човек, който е в добро настроение, какво ще стане с неговото настроение? Ще се измени, нали? Добре. Вие сте ученичка в гимназията. Другарката ви дойде до ухото и ви каже: „Знаеш ли, онзи ден учителят ви е турил единица по математика.“ Вие веднага казвате на другарката си: „Остави ме, моля, нямам настроение, не съм разположена.“ Защо? Единицата е това, една права линийка 1. Но ако тази линийка беше направена със злато и тежеше два килограма, какво щеше да бъде вашето настроение тогава? Нали човек трябва да сменя състоянието си. Ето имате тази единица. Направете я В ума си от злато, за да смените Вашето състояние. Най-после кажете си: „Заслужава ли човек да си губи настроението за една единица?“ Сега кое е което се крие в настроението? Какви чувства се крият В настроението? Когато човек има добро настроение, какво усеща? Да допуснем, някой от Вас има следната опитност. Свършили сте матура в гимназията, по всички предмети сте били освободени. За колко дена трае това настроение? Може да трае до следващата година, докато дойде да следвате в университета. Най-първо мислите, че сте разрешили един важен въпрос. Ходите, разположен сте, носите си дипломата. Но лека-полека тази диплома започва да 86
губи своя смисъл, състоянието ви се сменя. И вие почнете да мислите за друго положение. До известно време дипломата и тия бележки внасят в ума ви една самоувереност, че много нещо можете да направите. След една година вие почвате да губите Вашата самоувереност и се намирате в това положение на онзи ученик във Варна. Свършил той гимназията и почнал той да ходи да търси служба. Носи си той дипломата, тук не му дават работа, там не му дават работа. И най-после купува си той едно точило, турил си дипломата в рамка и тръгва да точи ножове. Всички казват за него: „Колко способен момък, да носи туй точило на гърба си.“ След време той си уредил работата. Сега може ли вие да предвидите какво е било настроението на този момък? В настроението има един елемент всякога чоВек очаква повече, отколкото може да му дадат. Затова човек губи известна част от настроението, или губи известна енергия. Да допуснем, даде ви се една задача. Някой от вашите другари изгубил настроението си, как ще го настроите? Сега ние престъпяме закона на самообладанието. Светът, в който сега живеете, материята, се намира в едно преходно състояние, или казано на психологически език, проявеният свят, защото реалността, това е едно проявление на съзнателния живот, минаВа едно преходно състояние. Някой път казвате: „Учителят е неразположен към мене.“ Той, като Ви погледне, има едно неразположение. Колкото и хубаВо да отговаряш, той ще ти тури три. Учителят е неразположен към Вас, но не знаете защо. А на някой друг ученик, той и средно да отговори, учителят му пише шест. Ти усещаш една несправедливост, но на какво се дължи, не можете да си разгатнете, защо единият отговоря отлично три му турга, а на другия турга шестица. Казвате: „Защо учителят постъпва по този начин?“ Вие имате някоя ваша другарка или другар, с когото сте разположени да говорите, а с друг не сте разположен да 87
говорите. После с някого говорите повече, а с друг помалко. Вие казвате, че говорище с този повече, защото той разбира повече, а другият разбира по-малко. Може би до известна степен е така, но имаме разположение да говорим с някои хора повече, с някои нямаме. Казвам, при самовъзпитанието на човека докато той не разбере в какво седи естеството на настроението и да си даде един отчет. Стане сутрин, той е неразположен. Да знае правилата, чрез които може да смени състоянието си. Човек трябва винаги да знае да сменя настроението си. Кое е следующото състояние, което иде след настроението? Онези от вас, които са изучавали психология, как класифицирате тези състояния? След настроението кое иде? Ако ви дадат едно перо или злато, плодове или дрехи или Ви назначат на служба, какво настроение ще добиете? Към каква категория спадат тези различни чувства, които ще изпитате при различните състояния? Ако ви дадат един скъпоценен камък, голям колкото едно кокоше яйце, може ли да се смени настроението ви? Да кажем, имате едно песимистично настроение, не се интересувате от живота, но щом ви се даде това кокоше яйце диамант, щом погледнете на него, веднага ще се смени вашето настроение и умът ви ще заработи. Най-първо този знак ще заработи във вас, с ножа човек става смел. После и тези знаци... Когато човек е разположен да говори, коя от планетите има влияние върху него? Към коя от планетите спада говорът, речта? („Към Меркурий.“) Той, като секретар на боговете, все ще има да дава някакъВ отчет. Всъщност планетата Меркурий упражнява ли някое влияние? Какъв е елементът, който тургат при Меркурий? („Живакът.“) Значи, когато в човешкото тяло има живак, той говори повече, живакът търси място да излезе навън. Тогава ще турим за Слънцето златото, нали? Меркурий живакът. Венера медта. Месечината среброто. Марс желязото. 88
Юпитер калай. Сатурн олоВо. Уран платина. Нептун? Сега Вие можете да направите най-елементарен опит. Да допуснем, че нямате настроение, искате да смените състоянието си. Най-първо почнете да тургате 500 грама злато в ума си. Да кажем, състоянието не се сменя. Увеличавайте едно кило, две, може да дойдете до десет килограма. Турете в ума си златото по алхимически начин и като го турите тъй в ума си, ще забележите каква смяна ще стане с настроението ви. ТогаВа напраВете и с други елементи опита. Вземете калая, съединете Слънцето с Юпитер и с тия пари купете си няколко хиляди паници, направени от мед, от бакър. Турете парите в обръщение. Купете си сахани, ибрици, котли. Да кажем, вие си купите всички тия медни съдини и ги калайдисате. Каква ценност ще имате тогава? Ще турите калая на работа, всички тия калайдисани сахани, ибрици, котли ще ги турите в обръщение, ще ги изнесете за продан на пазара И си представете тогава, че вие сте млад, но според закона В тази култура Все млади хора ще идват да купуват вашите саханчета, ибрици и котли. Какво ще бъде настроението ви? Колко ще турите да струВа един сахан, тъй направен хубаво и калайдисан? („30 лева.“) Тридесет, това е законът на ума Ви. Ще разложите туй число на три триъгълници Вие ще имате един покриВ отгоре над себе си. Щом имате числото 3, това са условията. Ще работите, или казано с други думи, ще изучавате закона за самообладанието. Който иска да изучава закона на самонаблюдението, той трябва да избере две противоположни състояния. Запример избирате да идете на екскурзия, когато вали дъжд като из ведро. И след като се върнете, да считате, че екскурзията е отлична. Или избирате, когато денят е ветровит и целия ден ви е духало. И може да изберете, когато Времето е хубаво. Три екскурзии ще имате: едната на 89
дъжд материалистическа, другата когато има вятър, колкото искате, и третата когато времето е хубаво. Хубавото време аз наричам време на чувствата. Щом вятърът ви е духал, това е време на ума. А когато дъжд ви е валяло, имате пак време на чувствата. Тридесет това е първата паница. Второто продавате ибрика. Каква цена ще турите на ибрика хубав, меден? („150 лева.“) Сто и петдесет като се съкрати 15, значи трябва да извадите всички вредни елементи на вашия организъм. Петнадесет е пречистване на кръвта, на чувствата. Е, знаете ли как се пречистват чувствата? Има два начина за пречистване на чувствата. Най-първо ще започнете със закона на даването. Ще си представите, че сте богат човек, имате няколко милиона и после ще ги раздадете на бедните, и ще раздадеше Всичките, ще останете само с едни дрехи, едни обуща и една шапка. Тъй у вас ще остане един процес на пречистване. Ще следите, след като сте раздали мислено всичките си пари. Ако сте доволен, добре. Ако сте доволен от даването на парите, значи вървите по един правилен метод. Но ако след даването на парите у вас остане едно недоволство, процесът е неправилен. Ще кажете това е една игра. Но такива игри ги има навсякъде. Да кажем, вие изучавате тия вредните, бобоническите микроби. Кое е онова, което вас ви радва, като изучавате тая микроба? Вие изучавате техните качества и техните свойства. И най-после си Въобразявате, че ставате един учен бактериолог, всички вестници пишат за вас и вие се радвате. Тази идея изпъква в ума ви. Може да станете учен бактериолог и да не станете. Тази идея е хубаба, но какВа полза ще Ви донесе тя, след като сте научили нейните Вътрешни черти? Приложението на туй знание, което можете да добиете В даден случай, то може само да Ви Въздигне. Та казвам, правете пречистване на вашата кръв, на вашите чуВства и на Вашите мисли. 90
Сега вие продавате и един котел, който събира 10 килограма вода. Каква цена ще му турите? („380 лева.“) Това е един котел, с който вие можете да се прехраните. Ще занесете вода тук-там, все ще ви платят нещо. При най-добрия случай да знаете за какво може да се употреби една паница, един ибрик и един котел. Представете си, че пътувате на едно място. Вие обичате мед. Където отивате, вас ви отрязват едно парче от пита мед и ви го тургат в паницата, второ, трето парче, и вие ядете. Представете си другото положение. Вие сте пътник, носите вашия ибрик с най-хубавата вода, гърлото ви е засъхнало и вие вкусите от тази вода малко. Вие можете да превърнете тази паница, ибрика и котела, вие можете да организирате нещата, тъй както онзи художник. Да видоизменяте нещата, като започнете от физическия свят и да свършите с най-възвишеното у човека. Но при всеки случай и трите тези съдини да вървят с вас. Където ходите, навсякъде да им намирате място. Тогава вие ще бъдете учен човек. Пък ако ги оставите тук и там и останете сами, не сте от много учените. Ако ти можеш навсякъде да ги носиш и да им намираш място, да сменяш енергиите си от едно състояние на друго, ти си учен човек. Запример с какво можете да смените един турски сахан? Или един ибрик, или един котел с какво можете да ги смените, ако е смяна? Природата ни възпитава по същия начин. Тя влага разни мисли в човешкия ум и турга разни желания в човешкото сърце и разни постъпки на човешката воля. Значи тя влага всевъзможни положения, за да ви вкара от едно положение в друго. И ако не искате доброволно да я слушате, тя чрез хитрини ще ви застави по един или друг начин да възприемете. Да кажем, някой от вас ви застави да облечете някоя простичка дреха. Кое ви заставя да се облечете тъй или инак? Някой път казваш: „Тази дреха не ми се харесва.“ А друга ви е приятна. Питам, в дадения случай 91
кое ви е накарало да се облечете по един или по друг начин? Да кажем, поглеждате на една маса, виждате едно перце. Вие като дете не обръщате никакво внимание, но иде време в живота ви, когато като поет или като писател вие обръщате много внимание на перото. В дадения случай и някой цар да е, все и той ще вземе туй перо и най-малкото ще подпише някой указ. Кое е важното в перото дръжката или перото? Перото, след туй иде дръжката. Сега запример най-важното за сегашното ви състояние кое е? На вас според моето схващане, на всинца ви липсва злато. Всинца сте малокръвни, злато нямате. Липсва ви златото. И даже доста злато ви трябва, по 10 милиграма в кръвта. Всички страдате от анемия. Първото условие злато ви трябва. Второто нещо на вас ви трябва един триъгълник отгоре. Някои от вас нямате триъгълник, нямате покрив, стая, къде да живеете. След туй креватът ви не е добър, покривки нямате, свивате се. Най-първо, човек трябва да има изобилно злато разбирам слънцето, живота. След туй място, къде човек да прояви своя живот. Една хубава стая, най-малко с два прозореца, един към изток, друг към юг. Сутрин, като стане, да го огрее слънцето. После стаята да е висока и да има някоя планина насреща, да може да наблюдава. В такъв случай човек има едно добро настроение. Допуснете сега, вие сте достигнали до степента на това вътрешно познание, да знаете положително къде се намират тия 10 килограма злато. Ако са затворени в някоя монета или затворени в едно голямо парче злато и изваждате ги. Като ги вземете в някоя торба или в някое куфарче и ги носите из пътя, в позата ви ще има нещо тежко-тежко, една самоувереност ще има и едно особено поглеждане. Представете си сега, че един ден туй може да стане. Вие сега се забавлявате, но представете си, че туй го направим да стане? Тогава няма да бъде залъгалка. Сега все предполагаме ще 92
бъде kakmo онзи търговец, който се учил да смята. Един отива при един бакалин и му носи една банкнота от 100 лева, взима нещо за 5 лева. Дава банкнотата и този му казва: „Колко имаш да вземаш?“ „Е, 95 лева.“ „Хубаво, предположи, че ти ги давам.“ Този си прави сметката, така е, но връща се вкъщи, казва: „Как е така? Аз му дадох 100 лева, а той какво ми върна?“ Някой път човек се забърква в своите идеи. Защо? Има нещо криво. В тия 95 лева, които бакалинът му е върнал, има нещо криВо. При сегашното самовъзпитание непременно трябва да изучавате влиянието на елементите в човешката кръв. Когато ръцете изстинат на човека, какво му липсва? Показва липса на влага. При него стават повече изпарения и поглъщат топлината. После липсата на златото образува едно свиване у чоВека. ЧоВек, който няма пари, винаги се свива някак си. Щом има пари, у него има едно разширение. Тури десния си крак малко напред, един триъгълник се образува. Обаче, щом загуби парите, прибере краката си на едно място и се свие. Те го казват на дълбоко размишление е. Или той размишлява къде отиде златото. Но злато всякога може да имате. Малко количество злато всякога може да добиете. Една стотна от милиграма всеки може да има. Като работите в природата, може да добиете една стотна от милиграма злато. После в някои храни се намира повече злато. В кои от храните има повече злато? В житото има ли злато? Колко злато има в човешкия организъм? Чели ли сте някоя статистика, в кои храни колко злато има? Може ли за втория път да прегледате какво количество злато има В човешкия организъм? Съвременните химици все са определили колко злато съдържа човешкият организъм. Пишете върху темата „Храната на гениалните хора, с какво се хранят гениалните хора“. Каква храна повече употребяват гениалните хора? Можете да 93
намерите някой автор, който е писал нещо върху храната на гениалните хора. Един доста важен въпрос е това. Един гений какво обича повече? Има известна храна, която е нему присъща. Онези активните хора ядат повече кисели, солени и люти работи, онези хора с един възвишен и благороден характер ядат повече сладки храни. Та казвам, когато изучавате астрологията, вие трябва да превърнете елементите в химията. В плодовете има елементи, в храните, вие трябва да ги изваждате. След туй и във всяка мисъл се съдържат известни елементи. По естество всяка мисъл съдържа повече от някой елемент. Ще изучите какво съдържат мислите ви, желанията ви. За бъдещото самовъзпитание трябва да има една наука положителна, с която да боравите и да имате резултати. За втория път целият клас да вземем предвид „Проучване и употребление на среброто“. За какво може се употреби среброто? Тайна молитва (Няколко бележки след лекцията.) Златото показва средата, в която животът се проявява. Ако знаете да позлатявате работите, можете лесно да се справяте. Да позлатите мислите, желанията. Има някои хора, мязат на сахани, други на ибрици, а трети на котли. Ти, като знаеш, че някой мяза на сахан, ще постъпваш с него като сахан. На всинца ви трябва една гъвкава мисъл. Човек трябва да знае всичките положения. Всички работи в природата трябва да се турят намясто. Няма неща маловажни. Има неща маловажни, когато не можеш да ги разрешиш. Онзи, който е сменил настроението си, трябва постоянно да се обнадеждава. На хора на настроението не може да се говори истината. А ще ги забавляваш, те 94
са като деца, ще му дадеш една кукла. После няма кой да им прави забележки, че не е постъпил добре. В малките загуби човек страда повече, а в големите той претърпява едно пречупване на гръбнака. Той се претъпи и по-лесно изтърпява. Среброто изстудява и образува огрубяване, а топлината образува леност. В природата стават смени. Констатирано е между учителя и ученика няма допирни точки. Щом едно живо съзнание няма допирни точки със съзнанието, което направлява обектът на неговото желание, образува се настроение. С един искате да говорите, имате помежду си невидими точки, с друг не искате да говорите, нямате допирни точки. Да дадеш, значи да образуваш контакт. С каквото и да е, ти ще направиш контакт, и тогава вече има резултат. Шеста лекция на Младежкия окултен клас 4 октомври 1929 г., петък, 6-7.30 часа София Изгрев 95
ПРАВАТА И КРИВАТА ЛИНИЯ „Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. “ Сега искам от Вас да извадите основните мисли от всички лекции на миналата година. Ще ги прегледате и ще извадите основните мисли. Земеделците имат един прост закон и всички го знаят. Който сее, той ще жъне и вършее. Ако той само трупа, а не вършее, той нищо няма да придобие. И който само трупа материали, нищо не се ползва. Ако той остави всичко на нивата, идущата година то пак ще изникне, но той нищо няма да се ползва. Онзи, който само сее, а не вършее, нищо не се ползва. Сега може ли правата линия да се изкриви? Представете си, че ви се задава от научно гледище въпросът, кои са причините, които изкривяват правата линия. Защото всичките ви работи са все такива. Често някои от вас казват тъй: „Аз не мога да уча.“ Друг казва: „Аз не мога да ям.“ Трети казва: „Аз не мога да държа пари.“ Четвърти казва: „Аз не мога да ходя.“ Пети казва: „Аз се уморявам.“ Тогава какво отношение имат тези думи? Който казва „Аз не мога да уча“, кои са причините, че не може да учи? Казват той не е роден талантлив. Оставете паметта. Вземете една дума в нейното изявление. Какво се разбира под „Аз не мога да уча“ или „Аз не мога да помня“, „Не мога да разсъждавам“? Или казвате: „Не 96
мога да постъпвам добре.“ „Слабост имам.“ Какво се разбира под „Слабост имам“? Но да дойдем до въпроса, как се изкривява правата линия. Щом продължавате правата линия повече, отколкото трябва да бъде права, какво става с нея? Две положения има: или ще стане крива, или ще стане много дълга. Нали в геометрията се казва между две точки може да се тегли само една права линия. Тогава от туй гледище кривата линия е съставена от безброй прави линии, които се движат около един център. Но това не е разрешение на въпроса. Когато имаме един център и с пергела направим окръжност, ние разрешаваме как се е образувала кривата линия, проявяВането на този център. Как се е образувала правата линия? Онези, които изучават обикновената геометрия, казват между две точки може да се тегли само една права линия. Но за да теглим една права линия, кои са подбудителните мотиви или причини, които да заставят човека да постъпи така? Казват: „Прав човек е той.“ Значи има прави отношения между двама души. За друг казват: „Той е крив човек.“ Какво подразбират хората под думата „крив човек“? Не постъпва разумно, не постъпва добре в отношенията си спрямо другите хора. За такъв казват: „Крив човек е той.“ Сега в какво седи лошото, че е крив? Или в какво седи кривината? Нали, когато човек иска да си направи една лъжица, нали му трябва една крива линия. А какво лошо има, че лъжицата му е малко крива? Хората роптаят против кривата линия, а правят криви лъжици. Питам сега как оправдават хората, че ядат с криви лъжици чорба? В природата допуснато ли е човек да яде чорба? Аз вземам едно такова положение, чорбата е произведение само на човека. Само човек прави чорба. Ще нарежете малко картошки, малко магданозец, малко вода и ще направи малко картошкена чорба. И мисли, че туй е някаква храна за него. Хубаво. Ако вие разбирате ония моменти, които 97
отклоняваш човека от правата линия, вие ще разберете вътрешния подтик, защото човешкото естество се мени, и кои са причините за промените на вашите състояния. Едно същество, което има идеята само за едно измерение, у него съществува само една идея. И щом в това същество, в ума му се родят две идеи и той иска да ги реализира, какво ще направи то? Може ли да ги реализира по закона на правата линия? Можем да турим, тъй както във видимата геометрия се тургат нещата. Поставете, че на една линия АВ живеят три същества 1, 2, 3. Допуснете, че тия същества седят в д_ ]__ 2—3_ В правата линия. Едното от тия същества иска да има отношение със съществото 3. Но по закона на живеенето туй същество не може да има прями отношения с третото същество. Следователно то ще говори на второто и то ще бъде като тълкувател. То с третото същество не може да се види, но в неговия.ум то знае, че има едно същество пред него и то иска да приказва с него, че да се запознае. Но в един свят с едно измерение отникъде не можеш да заобиколиш. Ако вървиш според законите на този свят, а имаш желанието да се запознаеш, какво трябва да направиш? Естествено ще станеш философ. Ще кажеш: „Има ли в природата някоя възможност?“ В света все трябва да има тил. И в тебе ще се зароди тази мисъл, която ще каже в природата съществува нещо повече, отколкото аз разбирам. Възможно е да съществува и да мълчи. Не е само това отношение, което сега съществува. Следователно туй същество, което си е наумило да се запознае с третото или четвъртото същество, то вече от правата линия е изкривило своя път. То знае в ума си, че не е само този път, но трябва да има друг път, друга възможност. Сега да приведа един пример. Допуснете, че вие сте гимназист и всякога вървите по една права линия и никога не се отбивате от тази линия. Тя Върви право 98
от къщи 6 гимназията. Но допуснете, че един професор, когото вие не искате да срещнете, дойде и той да живее на тази улица. Тогава у вас се заражда едно неразположение, не ви се ходи вече по правата линия, но искате да живеете на тази улица. Излезете от къщи, дойдете донякъде и кривнете от пътя. Пита ви някой: „Защо не вървите в правия път?“ „Е, не ни се ходи по правата линия.“ Защо? Защото този професор е там, не искате да го срещнете и изкривявате линията си. Казвате, когато човек не иска да срещне някого, той ще изкриви линията си. Сега, който разбира причините, добре, но който не разбира причините, той ще каже тъй (Виж чертежа.) Ще мине от А до В, обаче не по права линия, ще изкриви малко. Схващате ли сега откъде иде причината на изкривяването? Този перпенС дикуляр С е на две успоредни j линии, d е ученикът, който А-—_живее на тази улица. При С живее професорът. Този студент, щом дойде до предела, не продължава пътя си, а кривва. Значи този професор е заставил студента да изкриви пътя си. Или разположението, което има студентът към професора, го е накарало да изкриви пътя си. Следователно той е иждивил и от времето си. Понеже правият път се изминава за точно определено време, а щом той изкривява пътя си, трябва му повече време. В природата е тъй, с каквато и бързина да пътувате, правата линии винаги си има точно определено време. Или правата линия се определя с точно време. Вие казвате за тези неща те стават в мига. Нещата, които стават в мига, те вървят винаги в праВа линия, а тези, които не стават в мига, те не вървят в права линия. Туй, което става моментално, става в права линия. Сега онези, които не разбират законите, ще кажете този ученик няма право да изменя пътя си. Та все по един път ли ще ходи в гимназията и в университета? Може и по друг път. Добре. Заменям 99
или замествам този професор С с един негов любим приятел, който живее на същото място С. Тогава кривият път веднага ще изчезне и ще се възстановят пак първите отношения. Тогава кои са причините за изчезването на криВата линия? Неговият приятел е причината. Сега това е едно явление. Да го преведете във вашия психически свят. По тази аналогия извадете един закон, по който можете да действате. Защото възможно е в нашата точка С да се яви едно чувство, което може да ви застави да измените хода на вашите мисли или желания, или на вашите постъпки. Това е възможно. Ако дойде друго едно същество, което има хубави отношения към вас, да възстанови пак първите отношения, които вие сте имали. Следователно, казвам, ако имаш един човек, когото не обичаш, намери друг, който те обича, за да се възстанови първото положение. И вследствие на това, когато хората ги гонят, те търсят поне някъде помощ. Всички говорят лошо за него, той търси път, за да закриви малко, той търси поне един човек, който да му съчувства и тъй да възстанови Божественото в себе си. И като намери един човек, казва: „Нека другите си говорят колкото си искат, един има, който говори добро за мене.“ И тогава той тръгва пак по правия път. Сега другата страна. Казват за някого: „Да го оправим.“ Но представете си, че онзи, който не разбира закона, иска механически да го изправи. Но този път на туй механическо изправяне ние поставяме един стражар Сг Това пак представлява професора С. Студентът X тръгва, но като дойде до В, иска м (•; да кривне малко. Стражарят Ct ________ С. . му казва: „Не може, направо ще А В вървиш.“ И той, иска-не иска, намира се между две злини, казва: „При професора лошо, при стражаря още по-лошо.“ И той тръгва по правия път на училище. Питат го в училището: „Защо ти друга 100
сутрин кривваш из пътя си, а сега мина из правия път?“ „Е, имаше един стражар.“ Значи в дадения случай стражарят те оправи. Но на другия ден този ученик се ухитрява и казва: „Ще направя друга крива линия.“ Иска да заобиколи професора си от другата страна, по М, и този стражар не го среща. Но допуснете, и тук поставят друг стражар С2. На следната сутрин те среща стражарят С2, и пак те връща, оправи те. Но на другата сутрин този ученик минава през друг път, още по-далечен, no N. Пак поставят стражар С3. И найпосле дойде стражарят С4. Още пред къщата на ученика пази го, като излезе, и го придружава до гимназията. Стражарят върви отподире му и казва: „Право ще вървиш.“ Не. Това е механическо направление. Туй е законът на морализирането. Това е Мойсеевият закон. Тези Ср С2, С3, С4, това са все Мойсеевият закон. И горният ученик няма възможност да мине през друг път. Питам, защо е нужно сега? И той казва: „Както виждате, баща ми, майка ми са рещили да ме вкарат в правия път. И ми казват, непременно през тази улица ще минеш.“ Заставен е той. Няма друг избор. Те му определят един път и той е заставен оттам да мине. Но допуснете сега, стражарят С4 се разболее, напусне поста си. Ученикът ще кривне. Като дойде С4, онзи, който го морализира, пак на мястото, не може да кривне от пътя. Но след туй разболее се стражарят С3, ученикът дойде до него, няма го, пак кривне. На следния ден те го заставят пак по праВия път да върви. Разболее се сега С2. Ученикът, като дойде до това място, пак кривне. Та в закона на наследствеността децата все повтарят някои навици. Щом се премахне причината, която забранява, веднага ние вземаме същото направление, пътя, по който ние искаме да вървим. Щом се яви тази причина, ние вървим по правия път. Сега ние искаме да направим нещата, но ни е страх, стражар има. Някой път ти имаш нужда от пари, виждаш касата отворена, но обикаляш оттам. Защо? Хората ще те 101
видят. Това е вече изкривяването. Тръгваш пак по правия път. Има ли един, ще изкривиш пътя, няма ли никой, ти бръкваш в касата. Но в ума ти, преди да направиш нещо, все има един стражар. Та когато ние говорим за идейния живот, тия стражари Ср С2 С3, С4 трябва да ги очистим от ума си. Сега питам, няма ли едно положение за този студент, за да не си изкривява пътя? Има. Вие можете сами да намерите тази причина. Центърът С има известна отблъсквателна сила към точката В. Тогава в много отношения ние можем да кажем тъй: когато две еднородни величини, които имат една и съща сила, се срещат, те се отблъскват. Следователно професорът С е една положителна сила и студентът d, и той е една положителна сила. Тогава, щом дойде d до този перпендикуляр С а понеже С е по-силен, веднага става отблъскване и се образува една крива линия. Затуй често в човешкия мозък известни желания, известни мисли се отклоняват по същия закон. Някой път ти искаш да направиш нещо, но зависи от силите, които действат, дали са положителни, или са отрицателни. Та разбрахте закона на отклонението. Ако са положителни или са отрицателни, може да измениш своя път. Тогава постиженията какви са? Зароди се у тебе една мисъл, но тя трябва да има известно постижение. Щом пътят е по-дълъг, отколкото трябва, ти няма да имаш едно правилно постижение. Казвам, в живота, когато се привеждат обикновените сили, обикновените мисли и желания на хората, когато се изясняват, вече се разбират причините малко по-друго. Има още една философия, още неоформена. Те. между проявите на физическия живот и между проявите на духовния живот няма още ясна връзка в нашето съзнание. И вследствие на това много наши постъпки не можем да ги изясним разумно. Изясняваме ги по този начин, или по пътя, в който няма единство. Сега аз тургам и това. Някой, който може да каже: „КакВо ще 102
се плаши той от професора, нека си мине направо, какво има от това.“ Но, представете си, че точката С, това са разбойници. Тогава ти няма да минеш през този път, който те минават. Непременно ще измениш пътя си. Ще кажете: „Може ли това да стане някой път?“ Добре, представете си тогава, че С е един мост на някоя река, но той е развален. И ти по тази посока не можеш да минеш. Сега, за да изясним този дадения случай, представете си, това е един канал, през който трябва да мине корабът d, но тук, при точката С, каналът е затворен. Тогава при този канал има мъчнотия. Щом дойде до С, корабът ще тръгне по друго отклонение, има друг един канал. И ако се попита защо не върви по правия път, ще каже каналът е затворен. Все същото е това. Тогава другото положение. Представете си, този канал е затворен и няма никакво отверстие. Какво ще стане? Едно от двете: или този кораб ще се спре и ще чака, докато каналът се отвори, или той ще се повърне назад. Следователно, когато кажеш, че в живота на някой човек е станало изВестно повръщане назад, значи той се връща пак на същото място, отдето е тръгнал. То е пак по същата причина да намери друг изходен път, за да намери разрешение на този въпрос. Значи препятствията, които среща на пътя си, са непреодолими и той предпочита да се върне назад. Но разрешението на този въпрос е възможно. Защото от точката, от която той тръгва, там може да намери едно разрешение. „Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“ Седма лекция на Младежкия окултен клас 11 октомври 1929 г„ петък, 6 часа София Изгрев 103