Четвърто измерение

Младежки окултен клас / изд. Бяло Братство

"Четвърто измерение", Младежки окултен клас - година осемнадесета, (1929-30),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2019 г., ISBN: 978-954-744-367-9

съдържание

Петър Дънов Учителя ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ
Младежки окултен клас година осемнадесета Петър Дънов Учителя Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“ ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ
Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2019 ISBN 978-954-744-367-9 Словото в Школата на Петър Дънов, Учителя, е записано и съхранено за съвременния читател от стенографите: Паша Теодорова Елена Андреева Савка Керемидчиева Лекциите, изнасяни от Учителя пред Младежкия окултен клас до 1933 година, са преиздавани от издателство „Бяло Братство“ по подготвените за печат от Паша Теодорова текстове, одобрени от Учителя. Останалите годишнини на Младежкия окултен клас, непубликувани по времето на Учителя, се издават за първи път от издателство „Бяло Братство“ по запазените стенографски записки.
Съдържание 1. Скръб и радост, 23.09.1938 ................................................... 7 2. Четвърто измерение, 14.10.1938 .........................................17 3. Анализи, 21.10.1938 ............................................................. 31 4. Правилна преценка, 28.10.1938 ......................................... 45 5. Добро и зло, 11.11.1938 ........................................................ 63 6. Страдания и придобивки, 18.11.1938 ................................. 82 7. Стани ти, който спиш!, 25.11.1938 ..................................... 97 8. Сухота и влага, 2.12.1938.................................................... 111 9. Младост и старост, 9.12.1938 ............................................ 129 10. Търпение, 16.12.1938 ..........................................................147 11. Трите закона, 23.12.1938 .................................................... 161 12. Скръб и радост – едно цяло, 30.12.1938 .......................... 178 13. Основни положения на живота, 6.01.1939 ..................... 189 14. Организиран и неорганизиран свят, 13.01.1939 ............ 207 15. Налягане и напрежение, 20.01.1939 ............................... 224 16. Организиран и неорганизиран живот, 27.01.1939 ........ 241 17. Основен тон, 3.02.1939 ...................................................... 250 18. Един опит, 10.02.1939 ....................................................... 266 19. Недоволството, 17.02.1939 ................................................ 282 20. Ценност, съдържание и форма, 10.03.1939 .................... 294 21. Благоприятни и неблагоприятни условия, 24.03.1939 .308 22. Трите перпендикуляра, 31.03.1939 .................................. 319 23. Дайте свобода, 7.04.1939 ................................................... 332 24. Единият закон, 14.04.1939 ................................................ 343 25. Самовъзпитание, 21.04.1939..............................................351 26. Опитване, проверяване и прилагане, 28.04.1939 .......... 361 27. Свобода на съзнанието и чистене на съзнанието, 5.05.1939.....................................371 28. Музикален живот, 12.05.1939...........................................380 29. Беден и богат, 19.05.1939 .................................................. 383
30. Чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки, 2.06.1939 ................................................ 392 31. Бял и черен кюп, 9.06.1939 .............................................. 401 32. Нормалният човек, 16.06.1939 .........................................409 33. Обезсърчение и насърчение, 23.06.1939 .........................417 34. Даване, вземане и прилагане, 7.07.1939 ......................... 427 35. С вяра, без смущение, 21.07.1939 ..................................... 436 36. Търпение, 4.08.1939 .......................................................... 446 37. Господар и слуга, 11.08.1939............................................. 455 38. Млади, възрастни и стари, 25.08.1939 ............................ 464 39. Красиви движения, 1.09.1939........................................... 476 Теми........................................................................................... 487
СКРЪБ И РАДОСТ Отче наш Коя тема се чете миналия път? (– Произход на пеперудите.) Всички вие разсъждавате по един установен, един печатарски начин – имате букви, нареждате ги. Ако ви попитат защо ходите по полето, може да отговорите: „Защото не ходя по планината“. И ако ви попитат защо ходите по планината, по същия начин може да отговорите: „Защото не ходя по полето“. Обаче отговорът ви на тези въпроси може да бъде и такъв: „Защото работата ми е такава“. Питам: каква е разликата между първия и втория отговор, кой от тях е по-смислен? Вторият е по-смислен. Може да се разгледа как са произлезли пеперудите. Представете си, че те са едно художествено изложение на артисти. Вие влизате в салона, където е това изложение, и питате: „Биологически как се явиха пеперудите?“. Те се явиха в ума на артистите. Но както се е явила в ума им тази идея, така ли се е развила тя и навън? Всъщност тук е възможно да попаднем в друго заблуждение, тъй като не може да се обясни защо толкова много краски са сложени на толкова малко пространство. Пеперудите съдържат всички краски. Какво говори природата с това? И друг философски въпрос може да се зароди: какво цели природата с внасянето на физическия живот? Какво е имала предвид, като е създала физическия свят? Какво е имала природата предвид, ние не знаем. А с проявяването на чувствата какво цели тя, какво е имала предвид? Или пък с появяването на човешките мисли какво цели? Тия въпроси сега не ви интересуват, понеже човек се интересува от това, през което минава, което го впечатлява, от което се нуждае в даден случай. Казваме, че знанието е потребно, но също и че животът е потребен. Какво е качеството на живота? Човек живее. И пеперудите са един начин за проявяване на живота. Тези две думи, които са написани по всичките правила на правописа, еднакви ли са (фиг. 1)? Думата любовъ има шест
8 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ елемента, втората дума – love, има четири елемента. Защо в българската дума любовъ елементите са шест, а в английската дума love са четири? Какви са съображенията за това? В дадения случай българинът е по-разточителен, англичанинът е по-икономичен. При англичанина има спестяване, икономия. В природата умните пестят, глупавите нашироко се държат – да не казваме глупави, но такива, които не оценяват нещата. Някои хора пишат с големи букви, много са щедри, други пишат с дребнички букви. Питам: кои букви са по-хубави? Ти разполагаш с малък лист хартия и искаш да разкажеш на някой свой приятел много неща – ако пишеш с едри букви, ще изкараш два-три реда и ще се свърши; ако буквите ти са ситни, ще напишеш повече. В дадения случай кое писане е по-добро? Ситното е по-добро. Икономически е по-добре да пишеш ситно, за да разкажеш всичко на приятеля си. Обаче дойдете ли до четенето, знаете колко е мъчно да се чете нещо ситно написано. Някои пишат с толкова микроскопично ситни букви, че трябва да четеш написаното с увеличително стъкло. Ако очите ти са слаби, има опасност да го прочетеш криво. Природата някъде е писала много ситно. Тези, които са създавали природата, ситно са писали. Слугите, като са създавали пеперудите, са писали за разнообразие на своите си – на синовете си, на дъщерите си, на бащите си, на приятелите си. Аз считам, че пеперудите са едни семейни писма. От тях се разбира всеки член на семейството до каква степен на развитие е дошъл – какъвто е бил, така е писал. Това сега как ще го обосновем научно? Да го обосновем научно, значи да кажем: в еди-коя си епоха се родиха пеперудите. Но учените, които сега разискват този въпрос, били ли са в онази епоха? Не са били. Те искат и да установят кога се е явил човекът. По останките на човешки черепи се опитват да установят тази далечна епоха – методът донякъде е прав. Между останките на някои животни се намират и човешки черепи, което показва, че в съответната епоха са живеели хора. Но даже и епохата, в която са се явили животните, не е установена. Че са се явили някога, вярно е, но кога точно? Питам: мислите ли, че това, което за нас е неизвестно, за други същества, по-напреднали, също е неизвестно? Човек с далекоглед вижда по-надалеч. любовь love Фиг. 1
1. СКРЪБ И РАДОСТ 9 Да кажем, един гледа с далекоглед, който увеличава 100, 150, 200, 500, 1000 пъти, а друг гледа с обикновените си очи – каква ще бъде разликата? Разликата ще бъде голяма. Сега нас ни интересува въпросът кога са създадени пеперудите. Ако бихте изучили човешкото тяло, можеше да видите, че вътре в човека е отбелязано кога са създадени хората. Във вашата библиотека, в самите вас, е написано как са създадени животните. Във вашата библиотека е написано кога, как, при какви условия са създадени пеперудите. Известни авторитети са писали във вас. Някой учен двайсет години се занимава с изследването на един въпрос от далечното минало и току му дойде светлина отвътре, открие какво е било някога. Той е насъбрал доста останки – оттук една кост, оттам една кост, оттук една вкаменелост на растение, оттам една вкаменелост на животно, и след като двайсет години е мислил, мислил, един ден, както е пренесен в миналото, хрумне му известна идея, защото миналото съществува, не е изчезнало. Казвам: най-първо проучвайте пеперудите по външните описания на учените. Изучавайте ги, както външно изучавате една картина. Нека да си послужим с една аналогия: след като е разглеждал няколко картини с образа на Христос, някой художник решава да го нарисува. Забележете: той не е виждал Христос, не е бил около него преди две хиляди години, но изведнъж започва да го рисува. Някои художници считат, че действително са нарисували неговия образ. Има предание, че Христос е открил лицето си върху едно парче плат и образът му е останал там. Ето, и ние тук имаме картина с образа му. Трийсет и девет знаменити художници са го рисували, но този образ тук е един от най-добрите, един от най-хубавите от физиогномическо гледище. Има все пак едно несъответствие в портрета, аз намирам един недостатък в брадата. Колко е голям този недостатък? Много е малък, микроскопичен е. Ако Христос би се появил сега да се погледне, каква разлика щеше да намери? Дали този образ прилича на онзи Христос отпреди две хиляди години, или представя нашето схващане за него? Образът е плод на нашето схващане за Христос. Това е един модерен Христос – до каквато степен го схващаме сега, след две хиляди години. Ако вие рисувате някого сутрин, по обед или вечер, каква ще бъде разликата между тия три образа? Понеже светли
10 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ ната играе известна роля, ще има разлика в сенките в трите различни момента и следователно в израза на човека ще има доста голяма разлика. Ако рисувате един човек, когато е ядосан или скръбен, ъглите на устата му ще бъдат спуснати надолу, лицето му ще е проточено. Ако го рисувате, когато е весел, радостен, очите му ще бъдат малко по-отворени. В какво седи скръбта? Скръбният човек е замислен, навъсен, недоволен от нещо. Какви са биологичните причини да бъде така навъсен? Има една биология на израза. Докато скръбният си върти очите, скръбта му не е голяма. Когато престане да ги върти, тогава скръбта му е по-голяма. Щом носиш лек, малък товар, ти можеш да се обръщаш навсякъде. Щом товарът ти е сто-двеста кила, той става толкова важен, че всички други предмети не играят много важна роля – тогава ти изобщо не се обръщаш, защото умът ти е напрегнат да контролира този товар. Щом товарът е лекичък, ти искаш да знаеш какво става наоколо. Ако раницата ти е лека, спокоен си; ако е тежка, нямаш това разположение. В сегашния живот всеки един от вас носи товар, но понякога не можете и една дума да носите. Това е наука, не го взимайте лично. Например някой ви каже, че сте говедо. Мислите ли, че тази дума е лека? Много е тежка тя. Колко тежи едно говедо? Най-малко 250 – 300 килограма. Като ви кажат говедо, значи са ви натоварили с 300 килограма, а те мъчно се носят. Ако ви каже някой пеперуда или пеперудка, ще се обидите ли? Защо, като ви кажат говедо, се обиждате? Каква е психологическата причина? Тежка е тази дума, има нещо нехармонично в нея. Ако кажат пеперуда на младата мома, тя няма да се обиди. Пеперудата е облечена много хубаво, в червени цветове, има си шапка, модни обувки, ръкавички, пръстенче. На някой момък пък ще кажат бабазуняк (има доста избрани народни думи). Думата бабазуняк ще рече, че този момък все се пери, все иска да се покаже – например като е много хубаво облечен и минава някъде, той ще удари някой кон или пък ще разплиска вода с ръка. Ще кажете: „Този човек напразно си губи времето“. Ние разсъждаваме така философски, но в природата времето не се губи – само ние можем да го губим в своите схващания. Всяко нещо, което направим, каквото и да е то, природата му намира мястото. Нашите погрешки за нея са възможности да се прояви. Ако на един учен човек му
1. СКРЪБ И РАДОСТ 11 хвърлите сто камъка, за да го обезпокоите, от тия камъни той ще направи една прекрасна мозайка. Казвам: във вашия живот сега често ви задяват с думи. Какво трябва да правите? Ще попитате: „Какво да се прави с човешката мисъл?“. Трябва да се справите с неестествените движения. Например вие често правите неестествени движения с ръцете си, когато вървите и ги размахвате. Имате и други неестествени движения: безпокоите се за нещо и свивате веждите си, очите си, устата си. С тия постоянни свивания човек постепенно изопачава лицето си и така то добива някои неестествени черти. Ще кажете, че човек трябва да бъде разумен. В думата разум има едно математическо отношение. Р:А:З:У:М – Р се отнася към А, както А се отнася към З, както З се отнася към У, както У се отнася към М. Тия отношения трябва да превърнете в геометрически форми, геометрическите форми трябва да превърнете в биологически, биологическите форми трябва да превърнете в органически, а органическите форми – в психологически. Цял един процес трябва да стане в превръщането. Защото Р в дадения случай означава нещо, което ти трябва да държиш в ума си. А означава закон на движение: богатството, което имаш в ума си, трябва да пренесеш от едно място на друго. З е ония условия, с които ние можем да си послужим. Като съедините Р и А, РА означава условията, при които светлината може да се прояви. РА означава разумното, което носи светлината. В живота не може да има разумност там, където няма светлина. Разумността на човека се определя не само от това, че на физическото поле има светлина, но той трябва и да схване тази светлина – тя носи в себе си седем елемента, седем краски. Светлината сама по себе си носи условията, при които животът може да се развива. Тя носи жълтия цвят, който представлява условията, при които човек може правилно да мисли. Носи още синия цвят, който означава стремеж. Синият цвят е стремеж – ти трябва да се стремиш нанякъде, да вярваш в нещо, да има такова нещо, на което да разчиташ, да не се колебаеш. Светлината носи и виолетовия цвят, който е емблема на това, че ти трябва да имаш сила за постижения. Сила трябва да имаш, за да можеш да използваш в даден случай това, което светлината ти дава. Като кажем разумен
12 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ човек, подразбираме всичките тия условия. Разумен човек е онзи, който може да използва всичко в природата не само за себе си, но и за другите. Та вие трябва да минете в новата фаза: да живеете не само за себе си. Засега живеете само за себе си, за дома си, за баща си, за майка си. Знаете ли какво нещо е човек да живее за Бога? Една от най-великите идеи е да живееш за Бога. Втора велика идея е да живееш за своите ближни. В Бога ги има всичките условия да живееш, това е цял един свят. Той е Първият източник, там са всичките условия за постижение. Необятното е в Бога. И това, което можеш да постигнеш, е в Него. Вторият светъл свят е да живееш за ближните си. Ако ти живееш за своите ближни, тогава ще имаш други постижения. Светът на живота за ближните е материалистичен – да не казвам материалистичен, че е по-грубо, но той е един по-ограничен свят, където има възможност за по-малко постижения. Най-после ще дойдем до света на живота за себе си. Аз бих определил така: точката е живот за себе си, първият (вътрешният) кръг е живот за ближните, външният кръг е живот за Бога (фиг. 2). Може да бъде и обратно: външният кръг да е живот за себе си, вътрешният кръг да е живот за ближните и точката да е живот за Бога. Тогава вие за кого ще живеете? Трябва да имате ясна идея за кого ще живеете. Картината, която е създадена от някой художник, за себе си ли живее, или за художника? Чрез художника тя се е проявила. Казвате, че картината е отлична, гениална, но художникът в нея е гениален, без него тя нямаше да бъде гениална. Отличен е този художник. Тогава ще извадим заключението: познаваме Бога по това, което сме ние самите, защото ние познаваме себе си. Казвам: доколкото ти съзнаваш Бога в себе си, дотолкова имаш и сила в себе си. Силата на човека седи в съзнанието за присъствието на Божественото вътре в него. Доколкото съзнаваш това присъствие, дотолкова ти си радостен, дотолкова ти си силен, гениален, дотолкова имаш доброта. Човек не може да бъде добродетелен, ако не съзнава Божието присъствие в себе си. Защото първичните форми, с които ние си служим, са в Бога. Вън от себе си ние Бога не можем да Го схванем. Щом Фиг. 2
1. СКРЪБ И РАДОСТ 13 отричаш Бога в себе си, ти спъваш своята еволюция. Каква е идеята за Бога? Има много идеи, които трябва да отхвърлим, но има такива, които не могат да се отхвърлят. Ти мислиш, че Бог е като някой човек. Имаш правото да мислиш, че Бог е човек, не е лошо това, но тогава ще виждаш в Него възвишеното, благородното, всичките най-хубави качества, а не да си представяш един човек със слабости – лаком, ненаситен на пари или тщеславен, и да мислиш, че това е Бог. В какво отношение тщеславието е лошо? Ако тщеславието на човека е подбудителна причина той да учи, значи е намясто. Но ако тщеславието те спъва да учиш, ако те кара да мислиш, че си много даровит, много силен и не ти е нужно много знание, то не е намясто. Българинът, като баща, отначало казваше за сина си: „Като свърши трети клас, не му трябва повече, поп няма да става“. След това обаче за българина дойде четвърти клас. Като свърши синът четвърти клас, напуска училището, защото баща му е казал: „Стига му до четвърти клас да учи, пети клас вече е много“. Сега вече, след като свърши пети клас, синът продължава в шести, седми, осми клас, завършва после и университет, отива и да специализира. Разширило се е съзнанието, това малко знание, което сме имали досега, е недостатъчно. Вие сега казвате, че човек е добър. Защо е добър? Добрият човек има много възможности в себе си. Всеки, който има всичките възможности, всичките условия в себе си, е добър човек – това са елементите на доброто вътре в него. В тази азбука ще видите закона на движението. Тъй както е написана, начинът, по който нещата стават, е повече еволюционен. Всичките работи в света постепенно стават. Като мислиш за доброто, ако ти чувстваш, ако ти съзнаваш, че имаш в себе си всичките възможности и условия, тогава си добър човек. Щом не съзнаваш това, не си добър човек. Не че не си добър, но предмета не си проучил – не си проучил доброто, не знаеш какво нещо е то. Щом започнеш да мислиш за доброто, то ти дава възможност всичко да направиш – в кръга, в който живееш, всичко можеш да направиш. Разумният, или добрият човек, може да превърне желязото в злато, ако му потрябва злато. Разумният човек може един прост камък да превърне в скъпоценен. Разумният човек, ако има само едно житно зърно, магически ще каже нещо и от това житно зърно ще напра
14 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ ви един хляб. Аз сега само си представям тези неща. Нали сте правили вие хляб? Как го правите? В сегашния живот вие често се обезсърчавате. Имаш право да се обезсърчаваш, но щом се обезсърчиш, ще дойдеш до положението да признаеш, че много малко знаеш, ще кажеш, че някои работи не си ги учил. Например някой път вие мислите, че можете да пеете в трета октава. Една сестра идва и ми казва, че свободно вземала горно ла. Питам я: „Горно ла в коя октава?“. Ами горно си можеш ли да вземаш, ами горно до? Достигнала е до горно ла. Мислиш ли, че въпросът е свършен? Вземаш например горно до във втора октава. Вземаш ли горно ла, горно си и горно до в трета октава? То са възможности. Ако вземеш един тон в трета октава, ти не можеш да го преведеш. Ако аз взема до (Учителя пее до), какво ще разберете? (Учителя пее думата „олеле“ ниско.) Този тон какво показва? Че е в гъстата материя. (После Учителя взема „олеле“ високо.) Питам: защо старият взема олеле ниско, а детето, или младият, взема олеле високо? Като плаче, детето се безпокои, не взема правилно тона. Ако вземе правилно тона, веднага ще дойде нещо приятно, ще почувства една вътрешна радост. Ако и ниският тон е взет правилно, пак ще има една приятност. Казвам: когато нещата във вас са неприятни от музикално гледище, значи тоновете, които вземате в живота, не са верни. В страданието има материал за нещата, но тоновете на живота в страданието не се вземат вярно. Радостта е радост, понеже в нея тоновете на живота се вземат вярно. Един човек в своята радост мисли по-добре, отколкото в своята скръб, но там има друга опасност: в радостите той харчи повече. В скърбите човек мисли дълбоко, и не само мисли, но и придобива повече. Не че скръбта е нещо приятно, но в скръбта има придобивка, и там е приятното. Радостта е приятна, но при нея ще изхарчиш нещо. Разправяше ми един стар брат, че като му дошъл някакъв познат на гости, цялата си заплата дал за едно угощение, каза: „Много скъпо ми струваше, 1500 лева“. Щом ти дойдат на гости приятели, ще ги нагостиш, но после цял месец ще опъваш, оттук-оттам ще взимаш назаем. В радостта 1500 ще идат, а в скръбта нищо няма да харчиш. Като си скръбен, никакви гости няма. Законът в природата е съвсем друг. Бог ни е турил в природата и иска да опитаме радостите, иска да опитаме и скър
1. СКРЪБ И РАДОСТ 15 бите. Скръбта, това е една изоставена, несвършена от някого работа. Колкото по-голяма е скръбта, толкова по-недовършена е тази работа. Един я е започнал, не я е довършил, след това са дошли втори, трети – и те по същия начин. Най-после идеш ти, казват ти: „Свърши тази работа“. Ако свършиш работата, ако скръбта се прекрати, значи ти си умен човек. И тогава ще почувстваш една радост. Всяка работа, която другите не са довършили, а ти я свършиш, ще ти донесе една радост. Всяка работа, която се дава в природата, съдържа една радост. Всяка работа, която не свършиш, ще ти причини скръб. Това е ново определение: всяка скръб показва, че една работа не е свършена, и всяка радост показва, че една работа е свършена. Така като започнете, ще мислите по нов начин. Скърбиш ли, кажи: „Не съм свършил работата. Или ближният ми не я е свършил, или моят дядо, или моят прадядо, или аз не съм я свършил“. Щом намериш една несвършена работа и я свършиш, веднага скръбта ще се превърне на радост. Христос казва на своите ученици: „Сега скръб имате, аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне в радост“. Какво разбрахте сега? Да можеш да свиеш ръката си в това, което считат за юмрук, то е Р. Ти трябва да бъдеш благодарен, че можеш да си свиеш ръката. Трябва да бъдеш благодарен, а трябва да бъдеш и справедлив; още трябва да обичаш хубавото, красивото, изящното. Може да бъдеш съобразителен, практичен, но практичен дотолкова, че да не причиняваш вреда никому. Ти трябва да бъдеш господар на своите мисли. Палецът показва, че трябва да бъдеш господар на своите мисли, на своите чувства и на своите постъпки. Ние спокойно трябва да можем да свиваме ръцете си. Да свиеш ръката си в юмрук, то значи да приведеш в действие своето благородство – в първия пръст (в показалеца) да вложиш благородство, в средния пръст да вложиш благородство, в безименния пръст да вложиш благородство и в палеца да вложиш благородство. Като дойде мъчнотията, да кажеш: „Аз ще направя това“, то е Р. Пък щом разрешиш Р и вече знаеш как да държиш ръката си, А само по себе си идва, нещата сами по себе си ще дойдат. Добре свършените работи произвеждат радост. Зле свършените работи произвеждат скръб. Това означава, че недовършените работи трябва да ги свършим. Христос, като дойде на Земята, свърши всички недовършени работи на хората.
16 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ Той свърши една велика работа. В това е спасението на света, да се свършат всички недовършени работи. Вие имате много работи в своя живот, които трябва да свършите. Като свършите работите, които са ви дадени да вършите, тогава вашият живот ще се осмисли. Оценявайте каквато и да е малка мисъл, оценявайте наймалкото чувство, най-малката постъпка, които ви дойдат. Оценявайте ги и добре ги разрешавайте. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. 1. лекция, 23 септември 1938 г., София, Изгрев
ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ Отче наш Пишете върху темата: Каква наука е геометрията. Дайте си мнението каква наука е геометрията. Какво представляват A, AB, ABCD (фиг. 1)? A представлява точка. Как ще познаете присъствието на една точка? Какво нещо е тя? Вие може да видите един предмет като точка в пространството, но на тази точка не може да ѝ дадете ни дължина, ни широчина, ни височина. Ако точката постоянно се мести, какво ще образува? Трябва да има такава точка, която да означи трите измерения. Как ще определите какво е свойството на правата линия, на плоскостта, на куба? А когато говорим за органически и неорганически свят, които имат едно статично положение, по какво ги различаваме? Някой движи ръката си по лист хартия от ляво надясно, от ляво надясно, пише нещо. След като изпише десет-двайсет реда, образува една плоскост, запълва листа, отмества го, после започва друг. Онзи, който не разбира тази философия, ще мисли, че човекът си играе, и ще каже: „Той само мърда ръката си, нищо не пише“. Но този човек написва цяла една книга, която после се отпечатва, издава се. Така че от движението на ръката от ляво надясно, от онези нови елементи хората ще се повлияят. Какви нови елементи се внасят от движението на ръката? Можете ли вие да определите? Например някой пише писмо – като го наблюдавате как драска по листа, как движи ръката си, можете ли да определите кои букви изписва? Ако познаете кои са буквите, може да определите и думите. Като четете върху тази плоскост, ще знаете какво е написал човекът, каква е неговата реч. A D C B A A B Фиг. 1
18 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ Морзовият апарат, този телеграф, предава съобщения с разни точки и линийки и само който познава езика му може да прочете съобщението, цяла редица от мисли. Природата си има много езици, с които говори на хората. Един, който не разбира, казва: „Тя пише само точки“. Друг, който не разбира, казва: „Някъде пише прави линии, някъде пише плоскости, някъде – тела“. Природата ни говори и с много други неща, които не можем да определим. Вън от тялото тя какво прави? Пак прави нещо. Научно как ще го определите? Казваш: „Не разбирам този човек“. Защо не го разбираш? Ти го разбираш, докато прави точки, разбираш го, докато прави линии, плоскости, тела, но започне ли да прави повече от тела, тогава казваш: „Неразбрани работи са това“. В какво седи неразбраното? Всяко нещо, на което ти не знаеш посоката на движение, е неразбрано. Посоката на движение на четвъртото измерение накъде ще я начертаете? Движението на първото измерение може да го представите като движение напред и назад. При второто измерение има вече движение и в перпендикулярна посока, образува се плоскост. Може да определите посоката на движение и на третото измерение, но на четвъртото измерение как ще я определите? Четвъртото измерение не е пространствено, то е измерение на времето. Четвъртото измерение показва едно тяло, което е в движение. Вие ще кажете: „Точката не се ли движи?“. Тя, точката, се движи по причина на четвъртото измерение. Плоскостта се разширява по причина на четвъртото измерение. Едно тяло, което се движи в пространството, вече е във времето и вие определяте за колко време то ще иде от едно място на друго. Когато определяте събитието, то е онзи принцип на четвъртото измерение. Какво нещо е четвъртото измерение? Щом измерваш на колко години си, ти си в четвъртото измерение. Или пък искаш да знаеш колко израстваш всеки ден – в четвъртото измерение си. Всяко движение, в каквато и посока да го направите, то е онзи принцип на четвъртото измерение, измерението на времето. Пространство и време. Пространство – то е мястото, което един предмет заема. Време – този предмет каква работа е извършил. Като си движите ръката, вие изработвате нещо с нея. Може да измерите за колко време извършвате тази работа – то е посоката на четвъртото измерение. Ще кажете, че някое тяло
2. ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ 19 се движи. В каква посока се движи в дадения случай? Светлината движи ли се само в една посока? Вие трябва да разберете движението. Движението на един предмет е едно ограничение, то е само част от движението, една малка част от четвъртото измерение. Питам сега: според учените какво нещо е четвъртото измерение? Вие искате аз по нов начин да го определя. Четвъртото измерение показва времето. От години вие се занимавате с четвъртото измерение. Казвате: „Лоши времена настанаха“. Лоши времена, то значи четириизмерни времена – четириизмерните времена показват четвъртото измерение. Едно научно знание трябва да има приложение. Природата иска да застави всички същества, които е пратила на Земята, да започнат да мислят. Вие може да попитате: „Как се яви страхът в природата?“. В човека, във всинца ви как се яви това чувство? Във всинца ви страхът не е еднакъв – някои са повече страхливи, а други по-малко. Как бихте определили страха, какво нещо е той? Страхът произтича от зараждането в тебе на идеята, че в даден случай може да изгубиш най-ценното, което имаш – живота, че може да престанеш да съществуваш. Вследствие на това, като дойдеш в стълкновение с някое друго същество, като премериш силите си с него и видиш, че е посилно от тебе, ти веднага ще измениш мястото си, за да не изгубиш най-ценното в себе си. Какво ще направиш? Ще дадеш ход на това същество, ще се оттеглиш, за да мине, тъй както на експресния трен дават да мине пред друг трен. При животните страхът се изразява в бягане. Птицата каца на някое място и си стои, но щом се приближи някое същество до нея, тя бяга. Защо бяга? За да не изгуби ценното. Страхът произтича от онзи факт в съзнанието: да не би да те сполети някое нещастие. Нещастието е в това, да изгубиш живота, най-ценното, твоето собствено място. Най-ценното – животът, който се явява, винаги завзема известно пространство. Животът, като дойде, винаги окупира, той казва: „Това е мое“. Ти, като завземеш това пространство, като туриш твоето колело, започнеш да се търкаляш. Но ако не караш колата, друг ще дойде, ще я впрегне и ще потегли. Питам: онзи, който кара колата, какво иска да каже с това? Като едно създадено същество, той най-първо съзнава, че трябва да се движи. Питам: като сте дошли тук, в класа, каква е целта ви, какви са съображенията ви? Ще кажат някои, че Слънцето още
20 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ не е изгряло, тъмно е навън, другите хора си почиват. Какво ви интересува това? Вие сте станали толкова рано, за да учите. И не сте само вие. Онези хора, които живеят на север, като се скъсят дните, на някои места имат ден само от 3 часа, а нощта им продължава 21 часа, пък на някои места няма никакъв ден. Питам: ако ви се даде темата Защо се скъсяват и защо се продължават дните, как ще отговорите? Ако сте на нашите ширини, в умерения пояс, или ако сте на екватора, или ако сте на Северния полюс, как ще обясните това? Ще кажете, че тук имаме 365 дни. Но като идете на Северния полюс, там има само един ден – събота. Думите на Мойсей: „Шест дни ще работиш, а седмият е на Господа Бога твоего“ подразбират, че като няма какво да работиш, ще идеш на Северния полюс. Един ден на Северния полюс е сбор от 182 дни. Представете си, че има един път от Северния до Южния полюс и вие се движите по него със скоростта на светлината – щом Слънцето залезе, веднага минавате в южното полушарие. Така вие 182 дни ще живеете на Северния полюс, 182 дни на Южния полюс, ще имате един ден от 365 дни – това ще показва вашето движение. Слънцето не е светило на Северния полюс в 365 дни. Вашите противоречия произтичат от едно временно разбиране на нещата. От какво произтича неразбирането? Земята ни опитва в тази работа. От научно гледище знаете ли колко своеобразни движения има Земята? Проучете малко астрономията. Земята не се движи тъй равномерно, тя има 19 своеобразни движения. Те са дори повече, но толкова засега са наблюдавани. За всяко движение учените дават някои обяснения. Сега ще оставим настрана какви обяснения дават, защото това са дълги и широки въпроси. Ако един човек изведнъж се хване за корема и се прегъне, коя може да е причината? Някой ще каже, че той дълго време е седял и затова се е прегънал, друг може да каже, че прави гимнастика. Но той е сложил ръце на слънчевия си възел, не прави гимнастика. Един се хваща за корема и се навежда, защото го боли. Онзи, набожният човек, и той се хваща за корема и се навежда. Как ще познаете, че едното навеждане е принудително? Ял човекът неподходяща храна и вследствие на това се явява болежка в стомаха. Питам: какво го заставя да постави ръце на корема си, кои са подбудителните причини? Вие как ще го обясните? Щом човек има болки в коре
2. ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ 21 ма, значи е ял храна, която не съответства на организма му, вследствие на което тя произвежда особеното явление болка. Вие ще кажете, че храната не е била добре сготвена, че не е била хубава. Храната може и да е много добра, но вие ядете много бързо и без да я сдъвчете, я пращате в стомаха, а стомахът не може да се справя с несдъвкана храна. Някой път добре сдъвквате храната, но пак идва коремоболието. Причината може да е, че след като сте яли, сте пили студена вода, и то много, а стомахът не може да се справи с тази вода и усеща едно неразположение. Стомахът иска да ви каже: „Толкова вода след ядене няма да пиете, защото тя много препятства на работата“. Наводнено е мястото вътре и вследствие на това наводнение се образува коремоболие. Но и тогава въпросът не се свършва, може пък храната да е била развалена. Сега това са разни обяснения. Много пъти ние сме си обяснявали някои неща в живота и все не знаем как да ги обясним. Вие сте наблюдавали и друг един факт. Когато човек се опари, започва да духа на опареното си място. Например опари си някой пръст на огъня и веднага започне да го духа. Огън на пръста си той няма, но го духа – защо? Не само да предположим каква е причината, но трябва да дадем разумно обяснение. Причината за духането е, че топлината всякога произвежда разширение. Твоят пръст иска да стане по-голям, отколкото е, тръгва в една нова посока и понеже те е страх да не стане много голям, ти започваш да го духаш. „Стой на мястото си!“ – заповядваш му. Пръстът ти се спре и каже: „Какво трябва да правя отвътре?“. Като го спреш в неговото движение, ти усещаш болка. Ти по невнимание си се докоснал до огъня, а огънят е събудил твоя пръст към движение. Това е моя хипотеза. Друг може да ви обясни причините с друга хипотеза, но той трябва да се обоснове. Някой път човек, като опари пръста си, не го духа, но го хваща с другата си ръка. Как ще обясните това? Като го хваща, той казва на пръста си: „Моля да не ме оставяш, без тебе не мога!“. Същото обяснение е това. Върви едно дете по пътя заедно с майка си и не се отделя от нея. По някое време вижда край пътя хубави сливи или ябълки и напуска майка си, отива при плодовете; след като си вземе някой плод, я настига. Като го попита майка му: „Защо остана назад?“, какви научни обяснения ще даде детето? Ако
22 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ го е страх от нея, ще даде една лъжлива теория, ще каже, че е останало назад, защото се е спънало или нещо подобно, но няма да каже, че е заради плодовете. Ако признае, че е останало заради ябълките, майката ще каже, че това не е правилна наука, че детето не е учило добре. Питам: откъде се появи в това дете желанието да остави майка си и откъде се научи тъй да отговаря? Как ще го обясните? Тук може друга теория да създадете. Може да кажете, че детето, както върви с майка си, се привлича от нещо, защото има някакво теготене , някакъв магнетизъм – теготене или магнетизъм, причината е една и съща. Това дете първо се привлича от майка си, но като мине край дървото, тогава един от плодовете го привлича. Понеже то минава по-близо до дървото, отколкото майка му, ябълката го кара в дадения случай да направи една обиколка, или научно казано, да разшири своята орбита. След време детето пак влиза в първоначалната си орбита. Земята, и тя не върви по кръгообразен път, пътят на нейната орбита е елипсовиден. Орбитата на някои тела е много продълговата. Питам сега: как може ябълката да повлияе на ума на детето? Как ще обясните това научно? Някое дете минава край дървото, поглежда плодовете, но не отива да си вземе, има си съображения за това. Пък друго дете се отделя от майка си, отива при дървото и си взема плод, после пак се връща при майка си. Въпросът сега е за времето. Казва се: ценете времето. Ти трябва да цениш времето, да знаеш във всеки един от 24-те часа на денонощието какво трябва да направиш. И във всяка една минута на часа трябва да знаеш какво трябва да направиш, и във всяка една секунда. Секундата означава времето, в което нашето съзнание е будно. Най-малката единица мярка за време е секундата, но има и по-малки мерки. Светлината изминава 300 хиляди километра в една секунда. На вас ви се вижда, че една секунда е малко време, а светлината в нея свършва такава работа, изминава такова разстояние, което вие за цяла година можете да извървите. Но да се върнем към въпроса в конкретния час какво трябва да знаете. След като човек се събуди от сън, знае ли каква работа трябва да свърши? Знае ли каква мисъл трябва да дойде в неговия ум, какви чувства трябва да дойдат и какви постъпки трябва да има?  теготене, теготение ост. Привличане, гравитация.
2. ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ 23 Как ставате сутрин от леглото? Разни ставания има, но кое е естественото? Този закон спазвате вие: главата ви е на възглавницата, изтягате се, опъвате ръцете си. Това е първото измерение. В съня вие изучавате първото измерение. И понеже учите в съня, професорите там ви казват: „Има и друго измерение“, но вие настоявате: „Ние изучаваме първото измерение“. Започвате да спорите – свивате ръце и крака, и ето го второто измерение. Но не само второ измерение има. Вие започвате да мърдате, да се движите, да се обръщате на едната страна, на другата страна – то е третото измерение. Като го изучавате, казвате: „Има и трето измерение“. После се събуждате, влизате в четвъртото измерение, казвате: „Сънувах, бях някъде, говорих нещо“, но всичките лекции сте ги забравили. Много дълбоки работи, научни работи ви разправят в съня ви. Вие изучавате точките, правите линии, плоскостите, телата, най-после изучавате четвъртото измерение. Може да попитате: „Какъв е смисълът на живота?“. Смисълът на живота изисква движение. Ти трябва да започнеш да мислиш, а мисълта е от четвъртото измерение. Трябва да чувстваш – и това спада към четвъртото измерение. Трябва да имаш постъпки, да извършваш нещо – и това спада към четвъртото измерение. Аз ви казвам по този начин да мислите. Питате какво нещо е четвъртото измерение. Мислиш – то е четвъртото измерение, чувстваш – то е четвъртото измерение, постъпваш – то е четвъртото измерение. Най-различни положения има в четвъртото измерение. Четвъртото измерение е движение във всички направления: движение на мисълта в едно направление, движение на чувствата в едно направление, движение на постъпките в едно направление. В него има и ред други движения, разнообразие има. Вие ще кажете: „Не може ли без четвъртото измерение?“. Без четвъртото измерение ти ще умреш. Умрелите гният – гниенето е четвърто измерение, разлагат се – разлагането е пак четвърто измерение. Разглоби се човекът, разпръснат се костите му, изучават четвъртото измерение – разширяват се навсякъде. Сега ще ви дам друго обяснение на смъртта, ще ви вкарам в една друга област. Аз смъртта я представям така (фиг. 2): над хоризонталната линия на чертежа е животът, а смъртта е движение надолу, в корените. ж с Фиг. 2
24 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ Животът е в клоните, в листата, животът е движение нагоре. Когато хората умират, те отиват да живеят в своите корени. Това, което се нарича гниене, то е отиване надолу в корените – там става разширяване, там стават промени. Тази мисъл не може да се направи по-ясна. По какво се отличава смъртта от живота? Умрелият човек е затворил очите си, устата си, ушите си; всичко това е в спокойствие. Каквото и да му говорите, той все едно се е разсърдил. Всички мъртъвци аз ги наричам разсърдени хора. Казваш му: „Отвори си очите“, той не ги отваря. – „Мръдни си ръката!“ Не я мърда. – „Мръдни си краката.“ И тях не мърда. – „Отсега нататък няма да ти говоря, запомни!“ И да плачеш, и да говориш, каквото и да правиш, той не отговаря. То е една философия. Умрелите са най-сръдливите хора. Сърдитият човек не говори. Казвам: смъртта лишава човека от движение. Очите му, устата му, ръцете му, изобщо всичките му удове престават да се движат. Смъртта ограничава човека да се проявява на физическото поле. Това състояние ние наричаме смърт, научно най-общо казано. Щом се гневиш, ти си вече в областта на смъртта. Има един гняв, при който ти не искаш да говориш, следователно тогава си в областта на смъртта. А някой път в гнева си започваш да говориш. В гнева хората и умират, и живеят. Значи, като започнеш да говориш, ти живееш, ставаш оратор, разгръщаш една реч. Някои хора са мълчаливи, не говорят много, обаче щом ги разсърдиш, в това сърдито състояние започват да говорят. Някои учени също не говорят, но щом ги докоснеш с една теория, отварят се. Ако такъв учен е математик, като започне с числата, има да доказва, да доказва... Той ще ти докаже, че 2 плюс 3 е равно на 4, а не на 5, ще ти докаже, че 5 плюс 6 не прави 11, но 7. Като му дадеш да събере 10 – 20 дроби, ще ги привежда под еднакъв знаменател, ще ги обръща и след като ги събира, събира, ще изкара, че всичките дроби са равни на една нула. Ще каже: „На нула е равно всичко това“. Нулата какво представлява? Които не разбират, казват: „Нищо не представлява“. Някой човек има в джоба си нула гроша – какво означава това? Че кесията му е празна. Ученият човек ще каже: „Нулата означава, че ти се намираш в една точка, където може да се измени твоят живот“. Всеки човек трябва да има център. Нулата е център, при който трябва да
2. ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ 25 се върнеш, за да вземеш една нова насока в живота си. Ако не се върнеш при тази нула, която е неутрална, ти не можеш да се ориентираш в новото, в новата посока; накъдето и да се движиш, не можеш да се ориентираш, затова непременно трябва да се върнеш. Тази трябва да е идеята в умовете на отделните хора. Например ако аз напиша числото 0,00001, в което единицата е поставена накрая, какво ще означава то? Ако се отнася до светлината, то може да показва дължината на вълната. Ако напиша числото 0,01, то ще показва, че тази вълна е по-дълга. Колкото повече нули има пред единицата, толкова по-къса е вълната. Каква е разликата между дългите и късите вълни? Дългите вълни на близко разстояние свършват хубава работа, но колкото по-къси са те, толкова по-хубава работа свършват. Най-късите вълни отиват в безпределното пространство. Да кажем, вие говорите някому и вашият глас се чува от единия край на салона до другия, обаче на един километър разстояние нищо не се чува. Има хора, които говорят едновременно и на дълги, и на къси вълни. Но да се върнем към въпроса за движението. Пространство и време. В даден случай вие трябва да оценявате пространството, в което се намирате; в даден случай трябва да оценявате времето, в което се намирате – това е мярката. В природата тази е мярката, с която се мери дали са добри, или зли нещата; и любовта се мери с тази мярка, и постъпките се мерят с тази мярка. Има една мярка в природата, която е праволинейна, която измерва всичките пространства. Има една Божествена мярка, с която се мерят всички неща. Как ще мериш дали твоята мисъл е права, или не? Как ще мериш дали твоите чувства са прави, или не? Или как ще измериш една своя постъпка, как ще я оцениш? Казвате: „Трябва да се оцени“ – да, но най-първо трябва да се измери. По кой начин може да се измери дали вашата мисъл е права? По кой начин може да се оцени една постъпка? Вие как оценявате една ваша добра постъпка, как я измервате? Казвате: „Прав е този човек. Праволинеен е той“, но често питате: „В какво седи правотата?“. Правотата седи най-първо в очите. Когато постъпката на едно дете е крива, тогава вълните, които излизат от неговите очи, образуват криви линии – то гледа или надолу, или нагоре, или накриво, но не и направо. Майката вижда, че то из
26 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ бягва погледа ѝ, разбира, че е направило нещо, и си казва: „Крие нещо това дете, не ме гледа право в очите“. Какви са съображенията на майката, откъде е добила това познание? Вие откъде сте го добили? Как разбирате, че един поглед не е прав? Като крие поглед от майка си, така детето говори научно. Майката го пита: „Ти ходи ли в градината?“ – детето поглежда надолу. „Не те ли е страх от Господа?“ – то поглежда нагоре. „Знаеш ли, че лошо си постъпил?“ – пак гледа надолу. „Не знаеш ли, че Господ ще те съди?“ – пак гледа нагоре. Детето научно разглежда въпроса. Като го пита майка му: „Защо направи това?“, то гледа надолу, казва: „Причината е долу, центърът на Земята ме привлече“. Като му каже: „Господ ще те съди“, то поглежда нагоре, казва: „Причината е горе“. Майката обаче мисли, че детето не ѝ отговаря. Понякога вие не разбирате себе си. Казваш, че си се затворил в себе си. Причината да се затвориш в себе си е в твоята симпатична нервна система. Ако затварянето в себе си е в главата ти, ако усещаш едно напрежение на мисълта, сякаш нещо ти е объркано, то причината е горе, в мозъка ти, в мисълта ти. Ако затварянето в себе си е да усещаш една болка, причината е в сърцето ти, в чувствата ти. Всяко нещо трябва да се търси или горе, в човешкия ум, или долу, в човешкото сърце. Сърцето е свързано с центъра на Земята. Мисълта е свързана с центъра на Слънцето. Вследствие на това, че сърцето е свързано с центъра на Земята, а мисълта – с центъра на Слънцето, онова дете гледа ту надолу, ту нагоре. Научно казано, два центъра има и между тия два центъра вие може да се движите по права линия. Някой път човек решава да направи нещо, но започва да мисли дали да го направи, или не, после дойде друго решение. Например ти искаш да дадеш милостиня някому, понеже тъй било морално. Като имаш тази мисъл, изваждаш от джоба си сто лева, поглеждаш ги и сърцето ти казва: „Много са“. След това ги пъхаш обратно в джоба. Ти продължаваш да мислиш, започваш да гледаш надолу, пак бъркаш в джоба си, търсиш някоя по-малка монета. Това, което дава много, е умът; това, което дава малко, е сърцето. Който дава много, умът му работи; който дава малко, сърцето му работи. Който малко свършва, волята му работи малко. Най-малко дава волята. Затова, като направи за пет пари работа, волята я карат още да работи. Много трябва да работи тя, за да свърши нещо.
2. ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ 27 Щом сте щедри, умът ви работи. Ако не сте щедри, сърцето ви работи. Ленив ли сте, вашата воля работи. Леността е резултат на волята. Като дойде до работата, волята казва: „Времето е дъждовно, вятър има, условията са лоши, хората са неразбрани, малко съм неразположен, болен съм – въобще няма условия за работа“. С хиляди научни аргументи ти доказва и ти току се убедиш, че професорът е прав: по никакъв начин не може да се свърши тази работа. Присъединява се сърцето към волята и те заедно казват: „Не му е сега времето! Хората няма да те разберат, ще си съставят лошо мнение за тебе“. Някой път обаче идва умът и казва: „Време е!“, започва да се аргументира, че сега е времето. Умът е един пророк, който ти казва: „Времето след четири-пет часа ще се оправи, трябва да идеш на нивата да работиш“. Волята и сърцето казват: „Не виждаме ли ние, че дъжд вали?! Не може да се иде на нивата“. – „Ще се оправи времето.“ – „Ти не говориш вярно.“ Случва се, че времето след четири-пет часа се оправя – както е казал умът, така става. Волята и сърцето тогава питат: „Ние не знаем това, а ти откъде го знаеш?“. Онова, което дава ориентир, то е умът. Каквото казва, ще го слушате, той е капитан. Най-първо ще слушате ума, главата, после ще слушате сърцето и волята. Причината детето да откъсне и да изяде една ябълка е Земята. Като гледа надолу, така то казва: „Земята ме накара да изям ябълката“. Майката го пита: „Кой ти даде правото?“. То поглежда нагоре, казва: „Господ ми позволи да я изям“. То говори на майка си на един праволинеен език, по права линия ѝ говори. – „Земята ме накара, Господ ми позволи, аз хванах ябълката с ръцете си – с моята воля, и тя се съгласи.“ И трите свята са съгласни. Добре, но ако вие след една ваша постъпка не гледате нито нагоре, нито надолу, но направо, как ще разрешите въпроса – коя е причината за тази постъпка? Ако се спънеш и паднеш някъде, как ще го обясниш? Всяка една погрешка за мене е едно спъване. Да направиш погрешка, то е спъване. Човек винаги се спъва при погрешката. Наблюдавайте себе си: щом се раздвоите, значи вашият ум върви в две противоположни посоки на движение, а така вие всякога ще се спънете. Ако не можете правилно да разрешите един въпрос, същият закон е. Щом се раздвоите, умът ви мисли едно, сърцето ви мисли друго и вие не можете да разрешите въпро
28 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ са. Седите някой път и нещо ви казва да ядете, а друго нещо ви казва да работите. Вие десет минути разсъждавате да ядете ли, или да работите. В десет минути знаете ли колко сте изгубили? В десет минути Земята колко километра извървява? Три милиона километра. Казвам: правата мисъл моментално се разрешава. Тия неща, които моментално се разрешават, ние ги наричаме интуитивни. Ин означава вътре – вътрешното, Божественото е това, което разрешава нещата веднага. Това е правата мярка. Интуитивно нещата се схващат мигновено, веднага се определя да ги направиш ли, или не. Спреш ли се дълго време да мислиш, да разсъждаваш дали нещо е право, или не, това не е вече Божествена мярка. Когато не употребяваме правилната мярка, всякога правим погрешки. Където не си раздвоен в мисълта си, в чувствата си и в постъпките си, ти си прав. Където си раздвоен, всякога погрешка ще стане. То е едно състояние земно – да си раздвоен дали да направиш нещо, или не. Където сте самоуверени, там вие трябва да учите; където не сте самоуверени, там трябва да поправяте. Пълната самоувереност, то е Божественото. Ще ви дам едно правило: за да мислиш Божественото, започни най-първо със светлината. Трябва да имаш светлина в ума си и тази светлина трябва да бъде такава, че да можеш да четеш. Щом при една светлина не можеш да четеш, щом при нея мисълта ти не действа правилно и ти не можеш да разрешиш един въпрос, тогава тази светлина не е правилна. Ако си със слаби очи, ще си сложиш очила, за да можеш да четеш на слабата светлина, но на една вощеница все таки не може да се чете. Ти трябва да запалиш десет-петнадесет свещи, да се увеличи светлината, за да можеш да четеш. Когато чувствата дойдат, те се отличават по това, че непременно трябва да се увеличи вашата топлина. Когато се намалява светлината, хората се спъват, а когато се намалява топлината, те падат. Всяко спъване показва, че е станало едно намаляване на светлината. Всяко падане показва, че е станало едно намаляване на топлината. Без светлина ще се спънеш, без топлина ще паднеш. Ако на един човек му отнемете топлината, той веднага ще се сгромоляса. Щом дойде топлината, той се раздвижва. Та казвам: когато се спъвате, малка ви е светлината; ако падате, малка ви е топлината. Да преведа това психологически:
2. ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ 29 ако се е намалила вашата светлина, значи вашата мисъл не работи; ако се е намалила вашата топлина, значи вашите чувства не работят. Казвам: трябва да мисли човек, за да има светлина – като мисли, светлина се образува. Светлината е необходима в живота, никакво растене не може да стане без светлина. Но и сърцето на човека трябва да работи, понеже и топлината е необходима – без топлина растене пак не може да има. Чувствата са необходими. Следователно ние казваме: Божествени чувства са тия, в които интуицията работи, Божествена мисъл е тая, в която интуицията работи, а едновременно с това и в постъпките трябва да има интуитивно схващане. Във вашите мисли, във вашите чувства и във вашите постъпки нека да няма раздвояване. В мислите да няма раздвояване, в чувствата да няма раздвояване, то е здравословно състояние. Какво нещо е здравето? То е състояние, при което моментално можеш да кажеш: тази мисъл е права, това чувство е право, тази постъпка е права – значи да няма никакво раздвояване. Това е философията: да не е раздвоена мисълта ти, чувствата ти да не са раздвоени и постъпките ти да не са раздвоени. Това е човекът. Всеки човек, на когото мислите са раздвоени, чувствата са раздвоени и постъпките са раздвоени, се намира в едно преходно състояние и не може да има никакъв успех. Успехът на всички велики хора зависи от това, да докарат в единение своите мисли. Стремете се мисълта ви да не е раздвоена, чувствата ви да не са раздвоени и постъпките ви да не са раздвоени. Новата идея за Бога ще бъде тази: това, което уравновесява вашата светлина, е Бог, това, което уравновесява вашите чувства, е Бог, това, което уравновесява вашите постъпки, е Бог. Това, което във всеки един момент ги уравновесява, то е Бог вътре във вас, то е любовта. Под думата любов в дадения случай разбираме това, което уравновесява вашите мисли, уравновесява вашите чувства, уравновесява вашите постъпки. Това, което не ги уравновесява, то е нещо друго, то може да минава за любов, но не е любов. Или идеята за Бога от чисто научно, психологическо гледище е тази: това, което уравновесява моята светлина, да прави тя света понятен за мене, това, което уравновесява моите чувства, да добивам равновесие, да обичам всички хора, това,
30 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ което уравновесява моите постъпки, във всеки случай да зная как да постъпвам, за да бъда в хармония с цялата природа, то е Бог, то е мярката. В този смисъл Бог е онази вечна мярка, която подтиква човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля към онази хубава дейност, за да сполучи човек в онова, което Бог е вложил в него. Човек е щастлив и здрав само тогава, когато реализира ония неща, които са вложени в него, които са му дадени – да развие своите таланти, своя ум, своето сърце, да даде широчина на своята душа и на своя дух. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. Само светлият път на ума, само светлият път на сърцето, само светлият път на волята водят към Бога. 2. лекция, 14 октомври 1938 г., София, Изгрев
АНАЛИЗИ Отче наш Имате ли тема? (– Имаме.) Коя е тя? (– Каква наука е геометрията?) (Чете се темата.) Сега всинца вие за какво мислите, за геометрията или за нещо друго? Ако някой ви запита как се е образувал човешкият ум или човешкият нос като уд, все нещо може да кажете. За да отговорите как се е образувал носът, ще трябва да изследвате как се е развил той в рибите, в птиците, в млекопитаещите, после и в човека. Да се издигне човешкият нос така, да се отдели от лицето, къде е причината? Разбира се, ако изучавате физиогномия, ще направите едно повърхностно наблюдение. Може и да ви се даде задачата да отговорите как се е образувало човешкото ухо. И то си има своите причини. Как се образува един кръг? Ще кажете, че трябва да има център, около който да се образува. В дадения случай как се образува този кръг? Къде му е центърът? Тук, в дадения случай, не съществува никакъв център. Центърът е отвън – една линия, и вследствие на това се забелязват известни несъобразности. Ако кръгът се образува по механически начин, отношението на всички точки към центъра ще бъде еднакво, те всички ще бъдат еднакво отдалечени от него. Както е направен, този кръг има отношение към мене. Той не е механически, а е органически и психически кръг. (От предходните няколко изречения може да се направи извод, че се коментира чертеж, но такъв липсва в запазения текст – бел. ред.) Всички вие сте се научили на лесните работи. Говорите за геометрия, но тази геометрия е механическа наука. Встъпвате в приложението на механическата геометрия и там добре се справяте. Едва сега хората започват да изучават органическата геометрия, после ще дойдат до психическата. Механическата, органическата и психическата геометрия се различават по законите си. Ако се запитате каква е разликата между механическата и органическата геометрия, как ще си отговорите? Може да си послужим с такъв пример: каква е
32 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ разликата между едно дърво и една бъчва? Бъчвата има обръчи – тия обръчи са механическите закони, които държат частите на бъчвата свързани, в сцепление. В органическия свят няма такива външни обръчи, там обръчите са вътрешни – има вътрешно съединение на частите, вътрешни съединителни нишки. Казвам: когато законите действат върху нас отвън, това е механически свят; когато действат отвътре, това е органически свят. Вие често говорите за условията. Условията са един механически свят, те са бъчвата. Възможностите, те са вече органически свят, а той е отношение на живи клетки, които са сплотени, които представляват някаква общност. В бъчвата всяка част е индивидуализирана, тя не се интересува от другите части. Всяка част на бъчвата живее за себе си, няма никаква връзка с другите, но законът ги е стегнал и те са прилепени една до друга – механически са свързани, вътрешна връзка няма между тях. Значи, между външните условия и вас няма никакво отношение, това е закон както при бъчвата. С външните условия на живота вие имате тесни връзки толкова, колкото бъчвата има отношение към своите обръчи. Ако частите на бъчвата имаха съзнание, как щяха да разглеждат обръчите? Интересува ли се бъчвата от това, да живее като едно цяло, или всяка част се интересува само от себе си? Щом се скъсат обръчите, всяка част си живее отделно. Питам сега: частите на бъчвата ще съжаляват ли, когато се скъсат обръчите? Ще ви приведа друг пример, да обясня противоречието. Да допуснем, че една бъчва е направена от дванайсет дъски и две дъна. Да си представим сега, че тези дванайсет дъски са учени хора, на които са им сложили две дъна, също и обръчи, и така са образували бъчвата. Като се скъсат обръчите, тия хора няма ли да благодарят, че са се скъсали механическите закони, които са ги стягали? Такова е положението на света, такова е положението на хората по отношение на физическите закони на Земята. И наистина, ти си прикован тук, нещо те държи на Земята, тегли те към нея – това е законът на теготенето, то е един обръч. Мислиш ли, че ако можеш да се откопчиш от Земята, да отпътуваш във Вселената, няма да ти бъде приятно? Ще ти бъде приятно, как не! Тия условия, при които се намираме, са механически.
3. АНАЛИЗИ 33 Вие трябва да изучаваме живота не като нещо постоянно. Всички сте млади, но след 50 – 60 години някои от вас ще приличат на баби и дядовци; след 100 – 120 години някои ще ходят с един бастун, други – с два бастуна, ще бъдат прегърбени, ще гледат към земята. Питам: кое е онова, което ще ви състари? Как е възможно вие, умните хора, да остареете? И ако един човек осиромашее, къде е причината – отвън или отвътре? Ако една овца бъде изядена, къде е причината за това – отвън или отвътре? Щом вълк или пък човек я изяде, причината е отвън, но ако тази овца заболее, тогава? Когато човек умира по причина, която е отвън, неговите врагове са по-силни. Когато умира по причина, която е отвътре – от някоя болест, тогава неговите врагове са по-слаби и затова са влезли вътре. Като заболее човек, микробите на тази болест, нейните бацили влизат в организма му и се наплодяват с милиони, следователно те колективно го уморяват. Когато умира по причина отвътре, човек е колективно уморен; когато умира по причина отвън, единично е уморен. Ако искате да се борите с неприятностите, които са отвън, като едни условия, какъв метод бихте употребили? Изучаваме например живота на млекопитаещите – като се бориха с външните препятствия, на тях им израснаха рога. Като мислиха какво да правят с външните условия, как да се защитят, от тази голяма мисъл рогата израснаха. Рогата са за защита, с тях млекопитаещите се борят. Конете, когато създаваха своята самозащита, прегънаха краката си. Нашите лакти конете ги направиха, те туриха тия лостове на ръцете ни. А някои от месоядните животни развиха устата си. Като мислиха и те как да се самозащитават, муцуните им израснаха навън, зъбите им се развиха. Милиони години тези животни са мислили как да си създадат оръжие. Както сегашните хора правят във фабриките разни оръжия, аероплани, така и животните си измислиха средства за воюване. Вълците, като мислиха дълги години, си направиха дълги муцуни – всичкото изкуство на тяхната цивилизация седи в муцуната им. Всичката култура на воловете седи в рогата. Всичката култура на конете седи в краката. Това са механически резултати. А сегашните хора какво ще оставят? Главата на сегашния човек расте в слепоочната област. Ако така вървят нещата, може би след 200 – 300 или след 1000 години главата в сле
34 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ поочната област ще бъде много по-широка, отколкото е сега. Месоядните животни образуваха широчината на мозъка, при тях тази широчина е по-голяма, отколкото при тревопасните. Дължината на човешкия мозък се образува от тревопасните животни. В човека тия култури са поставени геометрически. Нека да представим това графично (фиг. 1). Широчината е хоризонтална, а дължината има друго направление – виждаме, образува се една борба. Хората с голяма широчина на главата винаги обичат да стоят на едно място. Тези, които са с дълги глави, те са създали културата, те имат стремеж да се преместят от едно място на друго. Всички учени, които са изнамерили нещо в света, благодарение на които е станал някакъв прогрес, имат глави с по-голяма дължина. Главите на онези, които са направили изобретения, са по-широки не само при ушите, но същевременно те се развиват и в слепоочната област. Не само тия факти можем да изтъкнем. Яденето също е изкуство. Човек дълго време е мислил как да придобие храна. Забелязва се, че месоядните животни, дивите котки например, като дебнат своята плячка, разбират от геометрия. Другото животно се може да се намира на разстояние от 10 – 15 – 20 крачки, но котката измерва това пространство точно и така се хвърля, че веднага скача на гърба на жертвата. Хората казват: „Трябва да имаме метър, за да измерим едно разстояние“. Как измерват разстоянията тия животни? Те имат само една вътрешна мярка. Ако някой ви запита: „Вътрешно, интуитивно как схващате, че след две-три години ще ви се случи нещо?“, вие не можете да определите как, но казвате, че това ще се случи, и действително след три години точно така става. Как сте определили, че след три години ще ви се случи това нещо? Преди години един певец каза: „От мене нищо няма да стане“. Аз му казах: „Ако продължиш да я караш както сега, тогава от тебе нищо няма да стане”. Той пееше по десетина минути на ден. Че как така? За десет минути какво може да направи? Ако иска да стане певец от него, а пее по пет минути на ден, ще му трябват хиляда години. Не че не може да стане певец, но дълго време ще му трябва. Ако искате да пеете по десет минути на ден и така за пет години да станете певец, казФиг. 1
3. АНАЛИЗИ 35 вам ви: лъжете се, ще ви трябват хиляда години. Това е четвъртото измерение. Колко трябва да пееш? Ако искаш за пет години да станеш певец, трябва по шест, седем, осем, девет, десет часа на ден да пееш; ще пееш и по дванайсет часа. Та когато в даден случай казваме, че някои неща са невъзможни, значи така ги схващаме, така разбираме работата. Казваш: „Той, Господ, ще даде. От Бога това ще стане“. Добре, ти очакваш на Бога, но знаеш какви са Божиите мерки: Бог ще ти даде възможност да станеш певец след няколко милиона години. Ако започнеш сега да се упражняваш – хубаво, Той сега ще ти даде. Ако искаш сега да станеш добър човек, още сега Господ ще ти даде. Ако ти не искаш още сега да станеш, и Господ отлага. Ти отлагаш, Той отлага два пъти. Ако ти отлагаш един път, Господ десет пъти отлага. Ако ти отлагаш десет пъти, Той отлага сто пъти. Ще кажете: „Защо е така?“. Ще ви приведа един анекдот. Един поет написал книга с поезия и решил да поиска от свой познат богаташ средства за отпечатването ѝ. Като отишъл в дома му, чул как той казва на слугата си: „Кажи му, че ме няма“. Слугата идва и казва: „Господаря го няма“ и поетът си отива. След известно време богаташът пък имал нужда от нещо и отишъл при този поет за услуга. Поетът не му отворил, а отвътре се обадил: „Няма го“. – „Как да те няма, нали чувам гласа ти?“ – „Как аз можах да повярвам на твоя слуга, че те няма, когато ти беше вкъщи, пък ти на мене да не можеш да повярваш? Тук съм, но не за тебе.“ Казвам: ако ви призоват на някаква работа от невидимия свят и вие не се отзовете, като идете там, ще ви кажат, че ги няма. Хората трябва да имат ясна представа какви са законите, чрез които Бог управлява света. Какви са законите, чрез които Природата управлява света, и какви са законите, чрез които хората управляват света? В съвременния живот се образуват две течения. Всеки един от вас си има свои закони. Всеки един от вас си има свои правила, които прилага в къщата си. Тия ваши правила валидни ли са за природата? Не са. Например вие някой път мислите, че времето ще се оправи, пък то се разваля; някой път мислите, че времето ще е сухо, пък то става влажно, кално и т.н. Понякога се възмущавате, че нещата отвън не стават така, както сте ги мислили. Или се възмущавате защо някой постъпва по един начин, а не по друг. Овцата постъпва по един начин, вълкът постъпва по
36 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ друг начин, но съобразно характера си вълкът постъпва точно тъй, както и овцата. Овцата, като иде при тревата, пита ли я дали да я яде? Не я пита, но я къса, яде я. И вълкът, като хване овцата, по същия начин не я пита дали ѝ е приятно, или не, но я изяжда. От двамата – от вълка и овцата, кой е по-умен? Овцата е по-умна в морално отношение, вълкът е по-умен в егоистично отношение. Вълкът е по-умен за себе си, понеже той ще донесе отнякъде някое агънце на децата си, ще го разкъса и ще им даде жертвата, ще им сложи яденето. Какви са съображенията на вълка да сложи жертвата пред своите деца? При млекопитаещите законът е съвсем друг. След като е пасла овцата дълго време, образува се в нея мляко и тя казва на детето си: „Иди там отзад, сучи!“. Тя не го слага да суче, но му казва да иде при вимето ѝ. Забележете, където е вимето на овцата, там започва човешката еволюция. Млекопитаещите, и изобщо всички животни, вървят от дясно наляво, а пък човек върви от ляво надясно. Задните крака на животните са се качили в човешките ръце. Горните крайници на човека, това са задните крака на животните, затова разумността на животните е в тяхната опашка. Овцата казва: „Ще идеш там, където съм събрала млечице – в банката“. Млекопитаещите са си направили банки, затова казват: „Ще идеш в банката, ще изтеглиш оттам известно количество мляко”. Млякото е в тази гостилница, ще го изтеглите от нея. Вълкът всичко дава и на ръка продава; като вземе дреха, дава я. Той е битпазарджия, на дребно и на старо продава. Сега какви заключения трябва да се извадят? Как трябва да се живее? Ние намираме някои противоречия в нашия живот. Понякога влизаме в стълкновение със себе си – проявяват се в нас методите на месоядните животни, методите на тревопасните животни и ние не знаем къде да поставим яденето: направо в устата или отзад, в банката. Вие бихте се докачили, ако ви кажат да идете в банката. Казвате за някого, че е трябвало да ви даде, а той казва да чакате и сам да си изтеглите. Даването на милостиня с ръка към кой метод спада – към метода на месоядните или на тревопасните животни? Ти искаш вода – да ти дам ли, или да те пратя на чешмата? Казваш: „Трябва да ми налееш вода“ – това е характерът на вълка; и той не е лош, показва по-голяма любов. Това, което вълчицата в даден случай извършва, показва привързаност,
3. АНАЛИЗИ 37 известни чувства. Обикаля тя цяла нощ, най-после хване някое агне, донесе го на вълчетата да го изядат, казва: „Колко труд, колко опасности! Може би на двайсет места ме гониха, без малко да ме претрепят, но успях малко храница да ви донеса – знаете колко ви обичам!“. Вие, като направите някой път добро, искате някой друг да бръкне в джоба си и да ви даде и на вас. Кое е по-хубаво? Ако давате милостиня, поставяте се в една зависимост: онези, на които давате, да започнат да ви одумват. Срещате например десет просяка и каквото намерите в джоба си, давате им – на един пет лева, на друг десет лева. Обаче онези, които получават по-малко, започват да злословят за вас, да казват, че не сте постъпили справедливо. В миналото всички учители, каквото и да са говорили, са казвали: „Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае“. Когато правиш добро, никой да не те знае. Щом те знаят, ти се намираш в най-голямото противоречие. Ти не трябва да правиш нещата за себе си, понеже, щом ги правиш за себе си, лявата ръка ще знае какво правиш. За да не знае лявата ръка, не трябва да правиш нещата за себе си, но трябва да ги правиш за Бога – тогава те няма да бъдат знайни. Наскоро ми разправяха един анекдот. Това се случва в Русия, при болшевишкия режим. Една стара жена, която нямала какво да яде, се молела на Господ. Край нея минава един човек от новите идеи – болшевик, и ѝ казва: „Какво искаш, за какво се молиш на Господ? Него го няма в света“. Изважда болшевикът една голяма кесия с пари и ѝ я дава. – „В това да вярваш! Какво има да вярваш в един Господ, който не съществува?“ След като той заминава по пътя си, старата жена казва: „Господи, колко си чуден! Накара и тия безверници да изпълняват Твоята воля!“. Тя мисли, че Господ е силен и е научил тия безверници, болшевиките, да помагат. Кой от двамата е прав? Болшевикът мисли, че той от само себе си дава. Старата жена мисли, че Господ ѝ помага. Вие как мислите? Болшевикът няма никакви доказателства, понеже тези пари той не ги е създал. Ако един пощаджия дойде и ви донесе писмо, може ли да започне да се хвали, че от добра воля прави това? Той раздава писма, защото му плащат за това. Всяко нещо, което правите не от вашата добра воля, то е наложено насилствено върху вашето съзнание. Всяко нещо, което правите съзнателно, от любов, то е ваше.
38 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ Любовта е закон на свободата. Всяко нещо, което правите по любов, то е свободно. Извън любовта всичко е насилие. Извън мъдростта всичко е насилие. Извън истината всичко е насилие. В любовта е свободата, в нея се проявява животът. В мъдростта, в тази свобода, се проявява знанието. В истината се проявява свободата. Но свобода, знание, живот, те са едно цяло, също както в музиката сила, напрежение и тембър са едно цяло. Напрежение аз наричам раждането на един тон, силата е тръгване, изявление на тона, а тембърът е красивата форма, в която тонът се проявява. Или може да кажем така: напрежението е самото дърво, което се ражда, разпукването на семето; силата е растежът на това дърво; то цъфти, завързва и дава плод – то е тембърът. Казвам: ако човек не може да отдели нещата и да ги постави в едно съотношение, тогава той няма да може да си представи какъв е смисълът на живота. Мнозина от вас питат: „Какъв е смисълът на живота?“. Един ден ще придобиеш знание, но какво от това – животът не седи само в знанието. Животът седи и в свободата, животът седи и в светлината, която придобиваш. Сега някои казват, че човек трябва да бъде щастлив, но те опитали ли са щастието, знаят ли какво е то? Още не са го опитали, не знаят какво е – за какво говорят тогава? Казваш: „Човек ще живее вечно“, но ти опитал ли си вечния живот? Питаш: „Какво има зад вечния живот?“. Ти обикновения живот не разбираш какъв е, пък ще мислиш зад вечния живот какво има! Няма никакъв смисъл така да се мисли. Защо ще мислиш какво има зад сладкото? Ти не си опитал още сладкото. – „Какво има зад сладкото?“ Зад сладкото има горчиво. – „А зад горчивото?“ Зад горчивото има сладко. – „Ами после?“ Хората, което разсъждават по този начин, не разбират нещата и така идват техните противоречия. Събрали се в Америка на една конференция 400 – 500 души. Един от участниците на всички събрания взимал думата по всички въпроси. След като и на тази конференция говорил, говорил, най-после казал: „Не зная повече какво да правя“. Някой му казал: „Остава ти да си идеш вкъщи“. Когато и вие казвате: „Какво трябва да правим?“, отговорът е: идете си вкъщи. Вие имате погрешното схващане, че като вярвате в Бога, Той всичко ще ви даде. Какво от това, че вярваме в Бога? Вярваш, че някой човек е богат, и заради това той да ти даде всичко; вярваш, че аз съм учен, и заради това да ти дам всич
3. АНАЛИЗИ 39 кото знание – такъв закон не съществува. За знанието човек трябва да работи съзнателно. Вярата е закон за нас самите, тя не е закон за другите. Вярата е за нас. Ти не можеш да извадиш вярата отвън да живее; ти живееш с вярата в себе си. Дотогава, докато имаш вяра, ти живееш. Щом нямаш вяра, ти си нещастен. Щом изгубиш вярата, твоят ум се помрачава, хиляди нещастия идват. Дойде вярата, дойде светлината, и ти вече намериш пътя си. Някой казва: „Аз имам вяра“, но е болен. Ти вярваш в болестта – затова си болен. Сиромах си, защото вярваш в сиромашията. Богат си, защото вярваш в богатството. Имаш знание, защото вярваш в знанието. Щом изгубиш вярата, знанието си заминава, богатството си заминава, здравето си заминава, всичко си заминава. Казвам: вяра в мене не може да имате, вярване може да имате. В мене може да имате вяра, ако аз вляза да живея във вас, да бъдете едно с мене. Аз мога да имам вяра във вас, ако вие влезете да живеете в мене и да работите с мене. Щом сте вън от мене, ще имам вярване във вас. Когато казваме: „Вярваме в Бога“, ние разбираме: Бог живее вътре в нас и заради нас. Ако вярваш, че Бог живее в тебе, каквото искаш, Той ще ти даде. Ако вярваш, че Бог живее отвън, Той няма да ти се обади, но ако вярваш, че е вътре в тебе, ще направи много работи. Казвам: не условия, а вътрешни възможности. Вярата е един закон за възможностите. Ти имаш ум – това е една възможност. Имаш сърце, имаш душа – те са възможности. Имаш дух в себе си, имаш воля, имаш сила – и това са възможности. Като туриш всичките тия сили в действие, ти ще разработиш нещата отвътре, ще знаеш как да се справиш с механичните процеси на условията. Картината на човешкото лице се изменя, понеже налягането на известни места е по-голямо. Как се е образувал носът? От мозъчните центрове излизат известни сили, които са оформили тази изпъкналост – значи носът се е образувал от тази част на човешката глава. Ухото се е образувало от челото. Да излезе навън ухото, да се отдели, за това умът е действал. Разбира се, по този начин като изследвате, ще видите, че има една радиоактивност, която излиза от мозъка и оформя постоянно ушите. Вие виждате видимия човек, неговата деятелност, но голяма част от човека не виждате. Ако сте ясновидец, може да видите от добрия човек каква енергия, каква светли
40 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ на излиза. Ако сте ясновидец, може да видите от онзи човек, който мисли, каква умствена светлина излиза. Един особен цвят имат хората, които мислят. От мислещия човек радиира енергия. Ако той впрегне ума си за някое изобретение във въоръжаването, от него ще излиза особена светлина, с особен цвят. Ако можехте да погледнете, щяхте да знаете, че военният е запален с червен цвят, като огън, ученият е запален с жълт, златист цвят, религиозният е запален със синкав цвят, а светията е запален със синя светлина. Един ореол има навсякъде около светията, една мека светлина. Това са същински характери – като опитате, ще видите какъв е червеният, какъв е жълтият, какъв е синият, какъв е светлият. Казвам: когато сте неразположен, вие сте червен; когато мислите, пеете, имате музика в себе си, тогава сте жълт, златист; когато сте набожен, филантроп, когато мислите за доброто на хората, син огън има във вас. А когато дойдете до Божественото, тогава имате една благоприятна светлина, в която хората придобиват пълния смисъл – то е цветът на духа, на душата. Духът и душата са облечени като два полюса на Божествената светлина, меката светлина, която носи живот в себе си. Вие казвате: „Да си поживеем на Земята“. След като си поживеете на Земята и си заминете, какво ще остане след това поживяване, какво ще ви очаква? Представете си, че едни тревички ме питат: „В какво е нашето щастие?“. Аз им казвам: „Вие ще пораснете хубаво, след това ще дойде някоя овца и ще ви опасе, така ще влезете да живеете в тази овца“. – „После какво ще стане?“ – „Бъдещето ви е, че овцата, в която живеете, ще бъде изядена от човека и вие ще започнете да живеете в него“. – „А после?“ – „После земята ще изяде човека и вие всички ще започнете да живеете в земята. Какво разбрахте? Това е бъдещето“. Вие се заблуждавате в едно отношение. Ако имате автомобил, може навсякъде да отидете с него, но знаете ли, че съвременните автомобили ще ви осакатят краката? В бъдеще хората ще бъдат неподвижни, всеки, като направи 20 – 30 крачки, ще се изморява и ще казва: „На някой автомобил по-добре да се кача“. Затова аеропланите трябва да летят не с гориво, но с човешката мисъл и с човешките чувства. Трябва да се създаде един метод, с който да се контролира мисълта и същевременно да се управлява аеропланът, тъй както птиците мислят и хвър
3. АНАЛИЗИ 41 кат – тогава именно няма да има атрофиране. Трябва да вземем участие в работата на природата не по механически начин – и механическият е хубав, но нека да употребим двата начина: механически и органически. Всяко нещо, за което се употребява вашето сърце, вашият ум, вашата воля, то е полезно. Всяко нещо, което искате да придобиете по механически начин, и то е добро, но не може да допринесе това, което очаквате. В съвременния живот хората се намират в едно голямо противоречие. Ако за една служба се явят 15 хиляди кандидата, каква ще е възможността да я заемете? След колко време може да ви се падне? Математически може да се направи едно изчисление. Този от 15-те хиляди, който има шанс да заеме службата, ще бъде най-щастливият, но ще има и един найнещастен – те ще са два полюса. Тогава всички тези 15 хиляди души ще бъдат наредени един след друг и щом първият, който заеме службата, умре, ще дойде ред на втория – като умират един след друг, така на всеки ще дойде ред да заеме службата. Или да ви представя тази работа по друг начин: отивате войник на бойното поле, зачислен сте в една рота, където се явяват 15 хиляди кандидата за поста на офицер, който да я ръководи. Вие сте последният кандидат от тези 15 хиляди души. След като убият първия, който е станал офицер, ще дойде ред на втория кандидат; като убият и него, ще дойде ред на третия, на четвъртия и така нататък – трябва да избият 14 999 души, за да дойде редът на вас, последния. Значи, за да получиш ти това, което искаш, трябва да измрат 14 999 души. Питам: такава служба намясто ли е? Всички вие искате такива служби, но то е един механически процес в света, една голяма неразбранщина. За една служба е достатъчно да има един или двама кандидати. Един като е, това е идейно, двама като са, пак е добре, така най-малко търкане ще има. Да допуснем, че можа да са трима, а ако са четирима, вече става квадрат. Какво образува триъгълникът? При него имате движение, но нямате простор за работа. Поле за работа има при квадрата (фиг. 2). В AC в дадения случай има посока на движение, но няма поле за раD C B A Фиг. 2
42 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ бота. Трябва да се образува квадратът ABCD, да се образува поле, за да може да се произведе деятелност. Ето го голямото противоречие: в чувствата има движение – ти желаеш нещо, но нямаш поле. Умът е поле за сърцето, за да могат да се постигнат желанията, да се изявят, а не само ти да си сполучил в знанието. Ти трябва не само да получиш една ябълка, но трябва и да имаш условия да я възприемеш в себе си, да опиташ нейната сладчина. Казвам: умът, това е едно поле, в което нещата могат да се реализират, или в ума нещата имат поле за работа. Умът е нивата, на която ти трябва да сееш, там твоята работа трябва да се прояви. Сърцето ще ви даде подтик, импулс, напрежение, а умът какво ще ви даде? Човек трябва да впрегне ума си, сърцето си и волята си на работа. Когато те работят във всяко отношение, нещата постепенно се реализират. Когато имате някакъв талант, за неговото реализиране се изисква поле – два-три ъгъла да са преплетени. Там, където ти едновременно можеш да проявиш ума, сърцето и волята, нещата са постижими. Когато умът, сърцето и волята не могат да вземат участие, нещата остават нереализирани. Казвате: „Провидението, злата съдба е причина нещата да не се реализират“. Злата съдба в света, това сме ние. Аз веднъж наблюдавах как една котка си играеше с опашката си, мъчеше се да я хване. След като я хвана, така я стисна, че измяука. По същия начин и вие, като хванете опашката си, измяуквате – казвате: „Откъде са тия нещастия?“. Да хванеш опашката си, то значи да помогнеш на сърцето си, да помогнеш на волята си. Като я хванеш, ще се образува равномерно движение. Защо се движат опашките на животните? Кучетата, воловете мърдат опашките си, докато са здрави; щом са болни, не ги мърдат. Изобщо животните движат опашките си, когато са здрави. Чрез опашката се събужда гръбначният стълб. Гръбначният стълб събужда човека да мисли. Страданията в света са вашата животинска опашка, или опашката на животинското царство във вас; без тази опашка е много лошо. Ако нямате страдания, не може да се събуди вашият ум. Казвате, че и без опашка може – да, но няма нищо да постигнете. При движението на опашката постоянно стават изменения. Сега не разбирайте тази опашка буквално. Като дойдат страданията, ти ще се подвижваш навсякъде. Страданието е цяла гимнастика. Като дойде някоя болка, ще движиш
3. АНАЛИЗИ 43 крака си насам-натам. Който знае как да прави тия движения, ще има здраве. Щом мислиш, че страданието е намясто, няма нужда да ти се помага. Не че ние сме за страданията в света. Ще кажете: „Не можа ли Господ да направи животните без опашка?“. Ако имате идея за някаква нова форма, идете, когато Господ прави друг свят – дайте си плана как трябва да се направят животните без опашка. Носът на човека, това е опашка, поставена отпред. Опашката на животните се взе и се постави като нос на лицето на човека, така тя се изпъчи напред. И наистина, вие постоянно мърдате нос, когато сте недоволни. Докато си движите носа, вие сте здрави. Носът не трябва да бъде в спящо състояние, но трябва да бъде в движение, да се контролира. Когато не можете да разрешите нещо, концентрирайте мисълта си във върха на вашия нос. Или когато сте нервни и не можете да заспите, концентрирайте пак мисълта си върху носа, прекарайте я по целия нос от горе надолу – от челото към върха му, и обратно – от върха му нагоре, нагоре към челото. Хубаво погледайте носа си отвсякъде и тогава ще заспите, ще си починете. Като не поглеждате нищо, вие осакатявате хубавите си работи. Като станете сутрин, най-първо ще помислите за носа си, за веждите си, за очите си, за ушите си. Ще си пипнете ушите, ще си погледате ръцете, краката и тогава ще кажете: „Готов съм за всяка работа“. Ново възпитание трябва. Вие вървите по старите начини и очаквате да ви дойде някой лотариен билет. Тогава изучавайте математиката, да знаете кои са щастливите числа. – „Числото 43 може ли да спечели?“ Не може. – „А 23 може ли да спечели?“ Не може. Но 123 може да спечели. Къде трябва да е поставено числото 123? Сега някои са се ухитрили, казват, че в еди-коя си серия номерата, които окончават на еди-кое си число, печелят. При числото 123 имате единица, имате едно съчетание, едно условие. Аз не искам да ви откривам кои числа са щастливи, защото, ако станете богати, ще загазите. Ето какво подразбирам, като казвам, че ще загазите: при сегашните условия богатството за вас е меч. Ако на един кръчмар дам стотина бъчви, пълни с вино, той ще стане пияница, затова ни най-малко няма да му дам тия бъчви, те не са за него. Богатството опиянява хората. В богатството човек трябва да бъде въздържател, а не да вкусва от него – трябва да черпи
44 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ другите, но той сам да не пие. Всички хора, които са богати, са пияни. Като се напие някой, вдигне си шапката, пък я хвърли. Богатите правят същото. Забогатее някой и се шашардиса – сложи си цилиндър, мисли, че се е издигнал, каже: „Уредих си работите“. Погледнеш, след десетина дена го носят – напил се някъде, пукнал си главата, после усложнение станало. Казвам: богатството е сила, която е за умните хора. Богатството е благословение за един силен и добър човек, на когото малко му трябва, на когото вода му трябва. Радвайте се на Този, Който живот ви дава. Радвайте се на Този, Който знание ви дава. Радвайте се на Този, Който свобода ви дава. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. 3. лекция, 21 октомври 1938 г., София, Изгрев
ПРАВИЛНА ПРЕЦЕНКА Отче наш Имате ли зададена тема? (– Нямаме.) Пишете върху темата: Кои неща спъват човека? Да разгледаме малко по-обстойно въпроса кое спъва човека да се храни. Колко са нещата, които могат да го спънат да яде? Или кое може да спъне човека да диша добре, да ходи добре, кое може да го спъне да мисли добре? Гледам, някои от вас отиват към едни схоластични заключения. Може ли частта да стане по-голяма от цялото и може ли цялото да стане помалко от своята част? Може ли Земята да стане по-голяма от Слънцето или Слънцето да стане по-малко от Земята? Може, как да не може! Сега аз да ви го покажа (фиг. 1). Ако в даден случай Слънцето е по-малко, това показва, че е по-далеч, а ако е по-голямо, значи е поблизо. Предметите, които са наблизо, винаги са големи, а всички малки предмети са далечни, защото имаме само едно статично положение. Каква е разликата между два предмета, единият от които се движи, а другият е неподвижен, в статично положение? В електрическата батерия има кондензирана светлина. След като е горяла 36 часа, батерията престава да гори. Външно нищо не е изгубила, но нещо е излязло от нея, нещо, което няма тежест. Батерията е същата, но силата, която е била в нея, я няма. Има неща, които ви спъват. Ученик си, около тебе се разисква въпрос от най-голяма важност, някаква теория – математическа или геометрическа, но в твоя ум седи нещо, което те спъва. Ти нямаш обувки, бос си, мислиш: „Какво ми говорят за отвлечени работи! Краката ми изстинаха, 25 градуса студ е“. Питам: защо си останал бос? Казва някой: „Обосях“. Колко причини има човек да остане бос? Или казваш: „Останах без Фиг. 1 з c
46 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ учение“. В ранна възраст ти не си учил, а като си станал на 50 – 60 години, дошло ти е на ума да учиш – дотогава си губил времето си с празни работи. Бил си земеделец, ходил си да ореш земята, впрягал си воловете, разпрягал си ги, водил си ги на чешмата да ги поиш, връщал си ги, давал си им храна – какво си научил от всичко това? За 60 години ти си впрегнал воловете най-малко 4 – 5 хиляди пъти, 4 – 5 хиляди пъти си ги разпрегнал, 4 – 5 хиляди пъти си ги напсувал, казвал си им някакви обидни думи. Когато искате да обидите някого, каква дума му казвате? Когато искате да кажете, че някой не е културен, каква дума използвате? След като сте произнесли такава дума, можете ли да говорите по един философски въпрос? Философски е въпросът, че има неща, които спъват човека. Да допуснем, че искате да си изясните една реалност. Представете си една точка, да кажем точката C, която се движи около друга точка и се завърта около нея на радиус от 150 милиона километра с такава бързина, че образува един кръг. Питам: в този кръг навсякъде ли има вещество? Мислено си представете, че съществува едно пространство без вещество, едно абсолютно пространство. Ако тази точка се движи в това пространство, кръгът ще има ли вещество? И колко голям ще е този кръг на движението? Точката е много малка и се движи много бързо, но можем да си представим, че тя е някаква Земя. Тези разсъждения верни ли са? Въпрос е дали са верни. Така разсъждаваме, но то е метафизика. Да допуснем, че Вселената е безкрайна – въпрос е дали е безкрайна; или да допуснем, че е много малка – пак е въпрос, защото нито едното сме проверили, нито другото. Че е малка Вселената, ние заключаваме от това, че има малки частици. Че е голяма, заключаваме от Земята – Земята е голяма и по причина на това мислим, че Вселената е голяма. Вие някой път казвате: „Аз имам много голяма идея“. Колко е голяма идеята ви? Ако наистина е много голяма, как се е събрала във вашата глава? Тази, голямата идея, как може да се събере в една малка стаица от 15 сантиметра широчина, 19 сантиметра дължина и 16 сантиметра височина? Идеите, които вие имате, къде са – вътре във вашата глава или вън от нея? Имате идея за Слънцето – във вашата глава ли е това Слънце, или вън от нея?
4. ПРАВИЛНА ПРЕЦЕНКА 47 Ще ви кажа кои неща са реални. Реално е това, което винаги седи на едно място. Всяко нещо, което се движи, не е реално. На чертежа имаме слънце, което осветява един предмет (фиг. 2), имаме я и Земята, имаме и този предмет, тази форма. Слънцето е реалното. Около формата, която представлява едно дърво, се образува сянка, а последната е проявление, отражение на дървото. Кое е реалното – сянката, която се движи, или дървото? Тази сянка постоянно се образува и изчезва; всеки ден отново се явява, отново се движи. Реалното е дървото. Реалното ли е произлязло от сянката, или сянката е произлязла от реалното? Но и в реалното има движение. Когато въздухът раздвижва листата на дървото, ще видите, че всеки от тях прави някакво движение, но тия листа не напускат своето място. Сянката на дървото стои отвън. Ако вие се храните с плодовете на сенките, какво можете да добиете? Например някой от вас мисли, че е много учен човек. Това реално ли е? Ако не е роден учен, той такъв не може да стане. Изворът, който изтича, река може да направи, но извор, който не тече, река не може да направи. За да тече изворът, трябва да има голямо количество вода. Ученият човек се движи в умствения свят. Ти, за да станеш учен човек, трябва да направиш една река. Тогава питам: ако ти си малко изворче, можеш ли да направиш река като Нил? Една българска чешма можеш да направиш, но река като Нил? Или море можеш ли да направиш, или някой океан като Атлантическия или като Тихия? Океанът ли излезе от реката Нил, или Нил излезе от океана? Ако знаехте тази тайна, какво щяхте да спечелите? Виждате, че на един човек гащите му са скъсани, и се интересувате как са се скъсали, искате да знаете тайната. Колко теории може да има? Ходил човекът на екскурзия, пътят минавал през трънливи храсти и един трън закачил гащите му, та се скъсали. Това е едното възможно обяснение. Друго обяснение: той може да е имал приятел, който, като видял, че дрехите му са много хубави, взел една ножица и от три страни Фиг. 2
48 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ отрязал гащите му, само от едната страна оставил малко плат да стърчи. Третото обяснение кое може да е? Допуснете, че палтото ви е скъсано – напънали сте се някъде да вдигнете нещо и така е станало скъсването. Изобщо каква е идеята ви за дреха? Представете си, че имате дреха, цялата покрита с косми, тъй както е покрита с косми главата ви. Най-първо може да считате, че тази дреха е много грозна, но след време тя ще стане модна. Какво разбираме под думата дреха? Човек носи дреха по единствената причина да не се изгуби топлината, която е необходима за организма. Дрехата е едно предпазващо условие. Следователно, ако времето е топло, вие обличате по-малко дрехи, по-тънки, а ако е студено, обличате повече и по-дебели. Някои носят тънки дрехи, други – дебели, за да се запази нормалната топлина на тялото, понеже в тази, нормалната топлина, организмът правилно функционира. Някои дрехи обличате и за украшение, но то е второстепенно нещо. Например службата на езика първоначално е била само да прекарва храната в стомаха, за това е бил създаден. По-късно, понеже извършвал първата служба много добре, му дали втора служба: да проверява горчиви ли са, или сладки нещата, които влизат в устата. Най-после му дали и трета служба: да говори, да изказва разумни работи. Значи той е уд, който има три служби: да се препраща храната в стомаха; да се опитват нещата; най-после чрез езика хората изказват своята реч, онова, разумното, благодарение на което имат мнение. И ако езикът на човека говори добре, другите имат високо мнение за него. Кой назначи езика на тия служби? Вярващият ще каже, че Господ му е дал тия служби, но онзи, който не вярва, ще каже: „Научно ми ги обяснете“. Как бихте ги обяснили научно вие? Те още не са обяснени, в бъдеще ще се обяснят. Заражда се и друг философски въпрос: процесът на храносмилането предшества ли мисълта? Този процес ли съществуваше най-първо, или мисълта? Следствието ли образува причината, или причината образува следствието? Има и друг въпрос: а ако една причина се окаже следствие? Вие още не знаете кое е причина; много пъти мислите, че нещо е причина, пък то е следствие на друга причина и така нататък. Представете си, че 10 – 20 души сте наредени в редица: крайния го бутат, той пада и бута този до него и по този начин последователно падате всички. Тогава кой за кого е причи
4. ПРАВИЛНА ПРЕЦЕНКА 49 на да падне? Или например 10 – 20 души разисквате някой въпрос и заемате две различни страни, поддържате две различни мнения, в резултат на което се скарвате – коя страна е причина за скарването? Погледнато от астрологическо гледище, онзи, който е роден под знака на Овена – първия астрологически дом, какъв човек ще бъде? Първият дом е огнен – дом на движението, дом на човешката мисъл, на човешката глава, на проявяването на човешкия живот. Какви ще са качествата на човека, роден на 22 март, когато се влиза в знака Овен? Някой ще възрази срещу астрологията, ще каже, че в една секунда се раждат хиляди хора. Астрономите разглеждат обикновената секунда, пък една обикновена секунда може да се раздели на милиони частици. Следователно никога не може двама души да се родят в една и съща частица от секундата. Светлината за една секунда извървява грамадното пространство от 300 хиляди километра. Ако 300 хиляди души се родят в една секунда, те ще бъдат на един километър разстояние един от друг. Ти гледаш отдалеч, мислиш, че в тази една секунда е малко пространството, пък то са 300 хиляди километра, събрани на едно място. Представете си една жица, която е толкова тънка, че диаметърът ѝ съставлява една хилядна част от милиметъра. Сто хиляди километра от такава жица колко пространство ще завземат? Всички ваши идеи вие може да ги съберете в един лешник. След като сте живели 70 – 80 години, всички ваши грандиозни идеи, от всички категории, в един малък лешник може да се съберат. Казвате: „Докажи го! Как ще събереш идеите в един лешник?“. Това е научно твърдение. Има неща, които не могат да се докажат. Защото, за да докажеш нещо, ти трябва да го приемеш. Реалното не може да се докаже. Ние приличаме на онзи цар, който искал да му разкажат една приказка без край. Години наред се явявали пред него различни хора и след като разказвали 2 – 3 седмици, дори година, всичките се уморявали, преставали, нито един не могъл да разкаже приказка без край. Дошъл най-после човек, който казал: „Аз, царю, намерих една приказка без край и ще ти я разкажа. Имало едно време един цар, който царувал над цялата земя. Той имал голямо пространство, засято с жито, та затова наредил да построят един грамаден хамбар, в кой
50 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ то да приберат всичкото жито. Зидарите, които съграждали хамбара, оставили една малка дупчица на едно място. Когато напълнили хамбара с житото, намерил се един щурец, който извадил едно зърно през дупчицата, занесъл го в своята дупка и се върнал, взел второ зърно, занесъл и него…“. Царят го прекъснал и попитал: „Краят на приказката какъв е?“. – „Нека щурецът да извади всичките житни зърна от хамбара, че тогава ще ти кажа.“ Някои искате да знаете какъв е смисълът на вашия живот, какъв ще бъде краят му. Ако вашият живот няма начало, какъв край ще има? Че вие минавате оттук като пътешественици – излезли сте от едно място и отивате на друго. Вие сте българин и отивате във Франция – като слизате от парахода на френска земя, това ли е началото на вашата българщина? Като сте дошли на Земята, мислите ли, че това е началото? Тази Земя сега не се роди. Под думата начало ние разбираме онзи момент, когато човешкото съзнание се пробужда за някаква идея. Начало е това: запалвате свещта и тази свещ започва да функционира. Започвате да свирите на пиано – това е началото на вашето свирене, то не е началото за всички хора, които свирят. Вие мислите върху въпроса дали ще има бъдещ живот, или не. Милиони и милиони същества са мислили върху същия въпрос – за някои от тях той е бил разрешен, за други не е бил разрешен. И за някои от вас този въпрос е разрешен, за други от вас не е разрешен. Когато някой казва: „Има бъдещ живот“, друг казва: „Може да е така, може и да не е така“. То е въпрос на вяра. – „Ти ходил ли си на Слънцето?“ – „Не съм бил на Слънцето, но го виждам. От него излиза нещо, което иде при мене. Аз приемам това нещо от Слънцето.“ Онзи свят се подразбира. Съзнателният живот, той е онзи свят. Под Божествен свят аз разбирам реалното. Ако разбирате живота в неговата пълнота, вие няма да имате нужда от автомобили, от нищо няма да имате нужда, ще бъдете господари – ще можете да влизате, където искате, и да излизате, откъдето искате. Като влезете тук да слушате лекция и тя не ви хареса, ще можете изведнъж да си заминете, да идете на друго място. Навсякъде ще можете да минавате и ако ви е приятно някъде – оставате, ако не ви е приятно – заминавате си. Така ти ще представляваш човек, който сам си задоволява
4. ПРАВИЛНА ПРЕЦЕНКА 51 нуждите, няма да имаш нужда от нищо, няма да те е страх нито от глад, нито от сиромашия, всичко ще е на твое разположение. Когато имаш всичко на разположение, ти си в онзи свят, Божествения. Когато нямаш всичко на разположение, ти си в този свят. Докато си в този свят, ще седиш на мястото си и ще чакаш учителят да свърши лекцията. Тук, за да влезеш и да излезеш, трябва да вземеш позволение, а това е едно статично положение. Казвам: щом не можете да разрешите един въпрос, вие сте в този свят, а щом го разрешавате, в онзи свят сте. Щом сте недоволни, в този свят сте, щом сте доволни, в онзи свят сте. Недоволството всякога подразбира неща, които не са разрешени – едно нещо като разрешиш, хиляди остават неразрешени. Сега заключението кое е? И да има ли заключение? Вратата да се заключи или да се отключи? И да се заключи, и да се отключи. Какво подразбирате вие, когато вратата е заключена, и какво – когато е отключена? Отключената врата показва, че някой живее вътре. Заключената врата показва, че никой не живее вътре. Отключената врата показва, че някой се е върнал, заключената – че някой си е отишъл. Щом хората заминат някъде, заключават вратата, щом се върнат, отключват я. Във всеки един момент вашата врата ту се отваря, ту се затваря. За всяко отваряне има две разрешения: някой или влиза, или излиза. Какво трябва да разбирате? Този, който влиза в къщата си, той се прибира от работа, за да си почине. Този, който излиза от къщата си, отива на работа, след като си е починал. Човек живее в себе си в една къща, в която постоянно влиза и излиза. Някой път, като ти е тягостно, ти се връщаш в себе си и започваш да мислиш. Или някой път ти става тъжно – какво показва твоята тъга? Когато много сте работили, усещате ръцете си уморени. Цял ден сте копали с мотиката и ви болят пръстите на ръцете, лактите, раменете, краката също ви болят. Мислите, че сте се разболели, че имате ревматизъм, и викате лекар да констатира болестта. „Ревматизъм на нервна почва“ – ще каже той. Никакъв ревматизъм нямате, на никаква нервна почва, но много сте работили. Тогава, също като лекар, аз предписвам: по-малко работа, шестнайсет часа са много, нека да са десет часа. Но след десет часа работа пак ви боли, значи пак много сте работили. Като намаля на девет часа, продължават
52 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ болките – много е работата. Намалявам работата на три часа и болките изчезват. Да обоснова нещата приблизително. Ти си недоволен – защо? Защото обувките ти не са лачени, пък и обущарят не ги е направил по модата, заострени, а ги е направил тъпи. Освен че не са лачени и не са по модата, виждаш още, че не са скроени добре, не са боядисани добре, не са лъскави. Седиш ти и си недоволен от обувките си, казваш: „Откъде се намериха, на какво приличам с тях?!“. Ако не ги искаш, събуй ги, ходи с други, които намираш, че са красиви. Или защо да не тръгнеш бос? Събуй тези обувки! Но ти казваш: „Другите, и те не са модни“. Питам тогава: какво разбиране имаш? Добре, нося ти аз едни обувки, направени от най-хубавата кожа, мекички, прилепнали по крака, заострени, и ти казвам: „Дай ми твоите“. Вземам обувките ти, давам ти новите и ти веднага ставаш доволен. На какво се дължи доволството ти? Обувките са такива, каквито си искал, пък и кожата им е мека. Но ако след една година ги скъсаш, какво ще правиш? Къде ще е тогава онзи господин, който може да прави хубави обувки? Той вече ще е заминал. Обувките не трябва да се късат. От тези разсъждения искам сега да извадите едно заключение. Една млада сестра ми казва: „Боли ме кракът“. Аз ѝ казвам: „Много си работила. Работи по-малко“. Какъв е церът на болката? Церът е почивката. Щом те боли, работи по-малко. Ето какво разбирам под думата работа: всяко действие, в което вашият ум взима участие, вашето сърце взима участие, вашата воля взима участие и което ви е приятно, то е хубавата работа, която носи здраве. Всяко действие, каквото и да е то, в което вашият ум не взима участие, вашето сърце не взима участие и вашата воля не взима участие, то е едно болезнено състояние. Така се образуват болестите в света. Това е моето гледище: умът, сърцето и волята създават всичките болести в света. Щом умът е недоволен, създава се главоболие. Щом стомахът е недоволен, създава се коремоболие. Щом ръцете са недоволни, създават се болести в ръцете. Щом пръстите са недоволни, създава се болест в пръстите. Всички тия частици са живи, в тях има съзнание – човек е сбор от разумни същества. И ако ръката те боли, значи тя неразумно е направила нещо. Тия клетки, които живеят в ръката ти, не са мислили както трябва, караница е станала, затова има и болест. Следо
4. ПРАВИЛНА ПРЕЦЕНКА 53 вателно ти трябва да ги примириш, да разбереш какво искат някой път. На клетките на ръцете им липсва нещо – те искат да ги намажеш с масло, със зехтин, после искат топъл компрес, да ги стоплиш отгоре, или пък са жадни, вода им трябва. Всичките болести показват, че клетките на организма в дадено място се нуждаят от храна. Докато вие нямате това идейно схващане, не можете да разберете болестите. Тъй както сега разглеждате болестите, то е схващането на обикновените хора. Заболи те глава – причината за главоболието е в стомаха; заболи те корем – причината за коремоболието е горе, в главата – значи има едно отражение, става поляризиране. Болестите идат по закона на отражението. Забележете, заболи ви нещо някъде, но като дойде друга, по-голяма болка, на друго място, тази малка болка изчезва. Ако дойде трета болка, по-голяма от втората, и втората изчезва. Всяка една болест на какво се дължи? На някакво препятствие в организма. Ако поставите човека в хипнотично състояние, в магнетичен сън, и му внушите, че ръката му е изгоряла, на нея може да се образува мехур – като се събуди, той ще има мехур на ръката си. На какво се дължи недоволството, което някой път имате? Вкарали са ви в магнетичен сън и са ви внушили идеята, че ви трябват пари или че имате болест, или че за да се осигурите, ви трябва голяма къща с три-четири апартамента в нея. Това са чужди идеи. Да кажем, искате да имате стая – то не е ваша идея; искате да имате хубави дрехи – то не е ваша идея; искате да бъдете красив – то не е ваша идея; искате да бъдете силен – и то не е ваша идея. Това са чужди идеи. Представете си, че една пеперуда иска да бъде като човек – може ли да стане това? И вие можете ли да станете като пеперудата? Не можете. Вие не можете да станете това, което искате, понеже в дадения случай сте това, което трябва да сте, в дадения момент не можете да бъдете нещо друго. Вие искате днес да бъдете това, което може би след милиони години ще бъдете. Това е невъзможно, защото се върви по следния Божествен закон: трябва да чакате. Детето, след като се роди, не може за две години да стане възрастен човек. Във вас влиза една идея и вие преждевременно я раждате; преждевременно раждате едно чувство; преждевременно раждате една постъпка. Тая идея е хилава, тая постъпка е хилава и тогава вие, като ония майки, които са родили децата си недоразвити, се тревожите,
54 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ а детето нито се развива, нито умира. Ангажирате се цял ден с това дете, което няма никакво бъдеще. Питам: онази идея във вас, която не носи светлина, онази идея във вас, която не носи топлина, каква идея е? Тя е един инвалид. Има такива инвалидни идеи, идеи, които ви правят да сте недоволни от това какъв баща сте, каква майка сте. Значи, когато някой път сте недоволни, вие имате една идея инвалид. Вие всинца казвате, че много знаете. Хубаво, казвате, но като знаете много (аз толкова години съм ви говорил!), теоретично ми кажете на какво можете да разчитате. Аз например си имам една идея и когато съм най-неразположен, поглеждам я и всичкото ми неразположение изчезва. Имам си едно желание, което седи в мене, и когато съм неразположен, като видя това желание, всичкото неразположение изчезне. Имам и една стая, където седи една красива постъпка. Като отворя тази стая и погледна постъпката, тогава забравям всички лоши постъпки, всичко се реформира. Каквото и да направя, тази хубава постъпка го слага намясто. Ако се даде на някой обикновен човек да начертае една линия, той нищо повече няма да направи от нея, но художникът ще изкара от тази линия една хубава картина. Какво можете да направите вие от един ъгъл, ако ви се даде да го начертаете? Казват някои, че духовете им говорят. Какво им говорят? „Пълната чаша изпразни, празната напълни.“ Преведете сега тези думи. Имаш едно желание – постигни го, не го оставяй празно. Недоволството произтича от две неща: или от това, че чашата ти е пълна, или от това, че е празна. Когато искаш да пиеш, но чашата ти не се напълни, тогава не може да започне процесът, няма какво да пиеш. Да напълниш една чаша, то значи да мислиш, да започне един процес на движение, да имаш съзнание, че вършиш нещо в дадения случай. Да изпразниш чашата, то значи мисълта да започне да расте, да излезе навън. Когато мисълта излиза извън човека, това е закон на растене. Когато мисълта влиза в човека, това е посяване; в неговия мозък тя се посява. И когато започнеш да предаваш тая мисъл, то е растене, тогава ти се радваш. Щом една идея влезе в тебе и излезе, може да видиш накъде израства. Стига тя да даде плод, от този плод ще се ползваш. Реални неща са тия, от които ние можем да се ползваме, а другите, те са сенки на живота. Мисъл, от която се ползваш, е реална, чувство, от което се ползваш, е реално, постъпка, от
4. ПРАВИЛНА ПРЕЦЕНКА 55 която се ползваш, е реална – имайте това определение. Тази идея при всички условия трябва да ви помага. Може и в затвора да сте, но присъства ли тая мисъл, вие сте герой. Може да сте на кладата, да ви горят, но вашето идейно чувство присъства ли, за вас страданията са нищо, вие с радост ще си заминете. Или може да сте изгубили много в живота – милиони, но постъпката ви да е добра. Като погледнете добрата постъпка, вие не съжалявате. Всяка ваша добра постъпка струва повече от милионите, които сте изгубили. Следователно всяко добро струва повече от милионите, които сте изгубили – всяко добро струва повече! Една добра мисъл струва повече от цялата Земя с всичките ѝ богатства, с всичките хора. Една добра мисъл струва повече от всички тях. По същия закон и едно хубаво чувство струва повече от всички тях, и една добра постъпка седи по-горе от всички тях. То е идейното разбиране, то е идейният морал. Ако сте болен, погледнете на вашите идеи и болестта ви ще изчезне, погледнете на вашето добро чувство и болестта ви ще изчезне, всичко ще изчезне. Постъпките регулират физическото тяло, чувствата регулират топлината на тялото, а мисълта регулира светлината. Колко неща посочихме? Три неща: чувства, мисли и постъпки. Мисълта регулира светлината, чувствата регулират топлината. На Земята вие се нуждаете от топлина, следователно трябва да имате хубави чувства. Добрите чувства раждат тази хубава топлина, при която организмът расте. Отличните мисли раждат светлината, а от тази светлина вие имате нужда. Аз говоря за вътрешната светлина. Отвън Слънцето може да грее, но във вас да е тъмно, да сте недоволен. Когато дойде вътрешната светлина, тя носи живота. Питате: „Как да стана доволен?“. Ще ви обясня как, ще ви дам едно правило. Представете си, че зимно време седите в стаята си и нямате дърва, нямате нищо друго, студено ви е и сте недоволен. Давам ви дърва, кибрит, борина и казвам: „Турете дървата в огнището, ще имате топлина“. Вие казвате: „Сериозно ли говориш? Тия дърва горят ли? Пък и кибритът няма ли да загасне?“. Отговарям ви: „Драснете и ще видите. Направете опита, пък тогава разсъждавайте“. Някой казва: „Хубаво е човек да иде в оня свят“. Предположение е, че е хубаво, ти не си ходил в оня свят, не знаеш какъв е той. Трябва да живееш хиляди години, а то е един процес, в който всичките мисли, всичките желания се реали
56 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ зират. Безконечните мисли, безконечните желания, безконечните постъпки за човека се реализират постепенно. Трябва да живеете десет вечности, за да се реализират те. Продължителността на всяка една вечност е число, представляващо единица с трийсет нули след нея. Като живееш и преживееш тези вечности, тогава ще разсъждаваш. Като прекарате това време, ще знаете, ще имате ясна представа какво представлява единицата с трийсет нули след нея. Ти мислиш, че си бил в оня свят, казваш: „Какво от това, че човек е видял един ангел?“. Може да говориш така само за онова, което никога не си виждал, защото, ако беше виждал ангел, нямаше да говориш така. Като видиш един ангел, всичкото твое недоволство ще изчезне, ще го забравиш и именно тогава ти ще мислиш, ще чувстваш, човек ще станеш. Ако едно говедо види един ангел, то ще се измени – опашката му, козината му, рогата му ще паднат и няма да е вече говедо. Да видиш един ангел, то значи да придобиеш своята свобода. Човек, който е видял Бога, придобива своята свобода, добива знание, ум, който се огрява от светлината, сърце, което се огрява от любовта – този човек вече има безсмъртния живот в себе си. Чудни са хората! Умрял някой, пък казва, че е видял Господа. Ти си видял един Господ, при когото хората умират, не си видял онзи Господ, при когото хората възкръсват и оживяват. Казвам заключението: свърша ли беседата и вие си останете такива, каквито сте сега, значи нищо не сте разбрали, не сте видели ангел. Ако сърцето ви не гори, любовта е далеч от вас. Ако умът ви не мисли, мисълта, светлината е далеч от вас. Ако не можете да постъпвате добре, добрите постъпки са далеч от вас. Ако не можете да се справите с вашата сиромашия, ако не можете да се справите с вашето богатство, ако не можете да се справите с вашите недоразумения, вие не сте хора. Човек е същество, което може да се справи със своите мисли, което може да се справи със своите чувства, което може да се справи със своите постъпки. Това е човекът. Всеки, който не може да се справи, той не може да носи името човек. Всеки един, който може да разрешава трудните задачи, той е учен човек. Този, който не разрешава нито една задача, той не е никакъв ученик. Това са философски заключения. Ако бях на ваше място, бих поставил въпроса така: „Лесно е да се говори, но влез в нашето положение“. Какво е вашето положение? Един от вас
4. ПРАВИЛНА ПРЕЦЕНКА 57 да излезе да каже какво е вашето положение. Един от найнедоволните да каже какво е неговото положение. В дадения случай бихте ли заменили вашето състояние с някое друго, например със състоянието на един цар, който управлява една голяма държава и заповядва навсякъде? Мислите ли, че състоянието на царя е по-добро от сегашното ваше състояние? Този цар е изложен на хиляди лъжливи слухове. Има и сто души негови неприятели, които искат да го убият, затова той подписва същите да бъдат екзекутирани. Питам: какъв е този царски живот, да се нарежда екзекуцията на сто души? Какво ще придобие при това положение царят? Ако сте цар и всичките ви поданици, с живота на които се разпореждате, благоденстват, тогава разбирам, но ако започнете да измъчвате толкова много хора, какъв цар сте вие? Най-после, защо вие измъчвате себе си? Защо подписвате тия присъди в себе си? Както виждам, всички имате в себе си затвори, бесилки. Казвате: „Този е един заговорник“ – откъде знаете, че една ваша мисъл е лоша, че едно ваше чувство е лошо или че една ваша постъпка е лоша? Кои са доказателствата? Ако аз разтривам някой болен, той ще каже: „Измъчи ме с това разтриване“, но след един-два дена или след една неделя вече ще се чувства добре. В дадения случай неговата идея е крива. Не му е приятно разтриването, понеже организмът му се намира в едно статично положение, не може да се приспособи към новите трептения, които влизат в тялото, и той чувства болка. Някой казва една дума, от която сме недоволни. Тази дума е лоша, ако произведе лоши резултати след време. Колко време се изисква, за да се покаже дали една мисъл е добра, или не? Как мислите вие? Има едно естествено време. Колко време се изисква, за да се изпее една цяла нота? Има едно естествено време. (Учителя тактува в такт 2⁄4 и после в 4⁄4.) Естествено ли е това даване на такт? А естествено ли е това движение? (Учителя имитира движението на пиян човек.) В това движение има прекъсвания, дисхармония. В другите движения има един ритъм, който е естествен. Българите имат един особен ритъм, в който има прекъсване, а така не се разрешава въпросът. Хубаво, трябва да се завърши. Как ще го завършите вие? Как бихте разрешили въпроса? Българите свещено вярват в народната си музика, казват: „Да предадем народната музика такава, каквато е“. От толкова хиляди години те пеят по един и същи начин – то е все едно чо
58 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ век на 80 години да пее така, както е пял като дете; то е едно статично положение. Музиката трябва да има замах. Когато пеете, някои тонове показват, че на физическото поле има дисхармония, други тонове показват, че на ума нещо не му достига. Ти трябва да имаш една хубава мисъл, едно хубаво чувство, една хубава постъпка, за да изкажеш тоновете. Много учители казват на някой свой ученик: „Ти нищо не разбираш“. Но и самите учители нищо не разбират. При какви условия 2 по 2 прави 4? По две камъчета на две места правят общо четири камъчета. На две места по два вола правят четири вола. На две места по две къщи правят четири къщи. На две места по две жени правят четири жени. Четири какво е? То е мярка, с която можеш да разрешиш една задача. С четири ти разрешаваш въпроса. A и B, това са две личности (фиг. 3), двама съдружници, които искат да работят. Най-първо те имат идея да вложат капитала си – това е C. В това положение капитал имат, но за да се употреби той, трябва да се образува числото 4, а законът на четворката е квадратът. Обърнете триъгълника в квадрат – това е областта, където капиталът може да се обработи, да се употреби. Капиталът ABC се обработва в ABCD. Квадратът показва, че може да разреши една задача. Вие всички носите по един триъгълник. Триъгълникът показва основната идея, квадратът – условията, при които тази идея може да се разреши. Ако вашата идея не може да се разреши, вие нямате квадрат, две по две не е четири. Всяка задача има една област, в която идеите, които имаме, чувствата, които имаме, постъпките, които имаме, могат да се развиват и да дадат едно разрешение – за мене тогава две по две прави четири. Имате например една теория – тази теория не може да се разреши, ако имате в себе си само един триъгълник, защото триъгълникът показва само основната идея. И домът е основан на същия закон – квадрата. A и B са бащата и майката, C е детето – капиталът. Ако това дете – капиталът, се развива, бащата и майката са доволни. Ако детето A B D C Фиг. 3
4. ПРАВИЛНА ПРЕЦЕНКА 59 няма условия да се развива, ако е хилаво, значи този капитал не се е развил. Всяка една идея в нас, която не се развива, е хилава. Всяко едно чувство в нас, което не се развива, е хилаво. Всяка наша постъпка, която не се развива, е хилава. Оставете стария морал. Казвам: морал е, когато нещата се развиват. Всяка идея може да се реализира, всяко чувство може да се реализира, да даде плод, и всяка постъпка може да се реализира, да даде плод. Към това трябва да се стремите, те са елементарни работи. Казвате: „Да бъдем добри“. Но добротата е капитал, турен на работа. За да познаете колко сте добри, да видите имате ли силна мисъл, спрете се при един беден човек, просяк, когото всички подминават и нищо не пускат в паничката му. Сложете десет лева в паничката и пожелайте всички, които минават, също да сложат. Спрете се, постойте половин час, да видите ще започнат ли хората да дават, проверете вашата мисъл, вашите чувства, вашите постъпки колко са силни. Ако хората започнат да пускат пари в паничката, вашата мисъл е силна, ако минават и заминават, вашата мисъл е слаба. Ако след 10 – 15 минути мине някой и пусне пет лева, то е все нещо. Ако пък вие сте пуснали един лев, а онзи, който мине, пусне сто лева, значи мисълта ви е силна. Как мислите че ще се оправи светът? Казвате, че нямате нищо. Как да нямате нищо? Много скържави хора сте. Като дойде някой беден човек при вас, не му казвайте колко ще му дадете, но му кажете: „Ще се оправи работата. Ако не се оправи, пак ела при мене“. Идва той втори, трети път, работата обаче не се оправя. Какво трябва да направите, за да се оправят работите? Един българин искал да иде в Америка. Решава първо да иде във Франция за една година, за да изучи френски език, и после да замине за Америка, да си изкарва прехраната. Отива той в Париж и започва да търси някаква работа. Взимат го в една евангелска църква да надува меха на един голям орган, когато органистът свири. Една вечер, както вдигал ръчката, започнал да разсъждава за положението си, казал си: „На какво заприличах тук?“, защото в България този господин бил учител в гимназията. Като се замислил така, забравил да вдига ръчката и някой веднага го сбутал. Понякога и вие, като този българин, държите ръчката и си казвате: „На какво заприличах тук?“. Ако не вдигаш и не сваляш тази
60 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ ръчка, ако тя не се движи, органистът не може да свири. Ти си този човек, който дава възможност на органиста да свири. В дадения случай не считай, че ръчката е безполезна. Питаш се на какво си заприличал, но ако ръчката на органа не можеш да въртиш, каква друга работа можеш да вършиш? Ти трябва да имаш своята опитност. Но честолюбието ти е засегнато, размисляш се какво си бил в България и че ако имаше пари, на този хал нямаше да бъдеш сега, нямаше да имаш тази участ – да въртиш ръчката, пък другите да слушат музиката на органа. Забрави какво си бил в България! Органът трябва да свири, ти трябва да научиш френски за една година, да придобиеш познания, че като идеш в Америка, да преподаваш френски език, да си изкарваш прехраната, да бъдеш полезен на хората. Онзи български учител се казваше Цеко Грънчарски. Този човек, който мислеше, че е цял философ, беше сполетян от едно нещастие: падна с багажа си от третия етаж на място, където минават автомобили, натъртиха му се ребрата, но остана жив. Имайте по една светла мисъл, която като погледнете, да се измени вашето състояние. Дръжте идеята, че сте дошли за нещо хубаво в света. Макар и да не го виждате сега, макар и да въртите ръчката на органа, не се обезсърчавайте. Като въртите ръчката, слушайте музиката и да ви е приятно, че органът свири. Всички вие сте във Франция, хванали сте по една ръчка, а органистът свири. Ако започнете да мислите защо сте дошли тук и такъв ли трябваше да бъде животът ви, ще ви сбутат, ще кажат: „Във Франция се иска органът да свири“. Ние сме дошли до положението да свършим една работа, каквото и да мислим, при каквито и да е условия. Условията ви не са лоши. Вашите условия са хиляди и хиляди пъти по-добри от условията на животните. Сегашните ви условия са хиляди пъти по-добри, отколкото на хората, които са живели преди хиляди години. За условията, които имате, казвате: „Много са неблагоприятни“. Не е вярно. Най-хубавото, което може да ви се даде в този живот, природата ви го е дала. За в бъдеще тя има предвид да ви даде повече, но зависи как ще свършите работата си. Вашето бъдеще – дали повече, или по-малко да ви се даде, зависи от сегашното състояние на живота ви, от това как сега мислите. Когато не се намирате в най-хубавото положение, представете си, че давате съвет на себе си отвън. Трябва ли да си
4. ПРАВИЛНА ПРЕЦЕНКА 61 казвате, че стаята ви не е добра, прозорецът е малко тесен, пък и одеялата ви са тънки? Трябва ли да си казвате, че отвън е студено, а обувки нямате, дрехите ви не са както трябва, шапката ви не е както трябва? Какво трябва да правите? Като погледнете обувките си, да кажете: „Това са най-хубавите обувки, които досега съм носил. Такива обувки не съм имал“. Като погледнете дрехите и шапката си, да кажете: „Като тия дрехи не съм носил, пък и такава шапка не съм носил“. Като погледнете стаята си, да кажете: „Тази стая е най-хубавата, в която съм живял“. И да повярвате в това, което казвате. В какво седи хубостта? Аз отивам при един извор да пия вода. Не количеството ще определи каква е водата на този извор. Електротехниците знаят какво означават термините волтаж, ампераж, фреквенция. Амперажът означава количеството, а волтажът, това е напрежението, силата, с която в даден случай се проявява това количество. Ами фреквенцията? Това са промените, смените, които стават от единия полюс в другия. Електротехниците знаят как да сменят известно количество. Ако не знаеш какво е количеството на водата, после и силата ѝ, ти няма да можеш да я туриш на работа. Ако прекарате голямо количество вода през една градина, тя ще я изрови. Ако прекарате малко количество, нищо няма да се полее и градината ще остане суха. В дадения случай трябва да регулирате вашия волтаж и вашия ампераж. Може да извикате техник да ви помогне, а може да попитате някой от нашите братя, който разбира, да ви даде практически указания за волтажа и ампеража, как да ги нагласите, за да светнат лампите. Ако не се нагласят волтажът и амперажът, не може да се образува светлина. Човек, който може да разреши една малка задача, е умен. Казвам: умът има ампераж, има и волтаж; сърцето има и волтаж, и ампераж; волята има и волтаж, и ампераж. Значи у вас има три волтажа, три ампеража и три фреквенции. Всички тях трябва да регулирате – ампеража и волтажа на ума си, ампеража и волтажа на сърцето си и ампеража и волтажа на волята си. Една сложна работа е това. Но техникът знае през кои жици да прекара тока; ако ги размени, токът веднага ще се обърка. Следната основна мисъл да ви остане: не подценявайте онази велика мисъл, която Бог е вложил във вас, не подценявайте ония добри чувства, които Бог е вложил във вас, не подценявайте и добрите постъпки, които Бог е вложил във вас.
62 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ Имайте добри постъпки. Човек интуитивно трябва да схваща как трябва да постъпва, как трябва да чувства, как трябва да мисли. Има една мярка и ако намерим тази мярка, това наричаме Божествено. Разчитайте в себе си на Божественото, не го потъпквайте! Всичката погрешка е там, че вие искате да заровите Божественото, да го направите слуга. Вие ще му слугувате, а то ще ви бъде капитан, то ще ви направи свободни. Казваш: „В мене няма нищо Божествено“. Щом нямаш нищо Божествено, ти нищо не можеш да постигнеш. Щом имаш Божественото, всичко можеш да постигнеш. Вие имате в себе си Божественото, само че не вярвате в него. Трябва да се научите да вярвате. Ако в човека няма нещо Божествено, той е осъден на смърт, пък ако го има, той ще има и прогрес. Божественото навсякъде и при всички условия в живота може да се справи. И в света, и в ада – при най-лошите условия, Божественото разрешава всички мъчнотии. Няма мъчнотия, която Божественото вътре в тебе да не може да разреши. Ще чакаш то да ти намери начин, по който да разрешиш мъчнотията. Направи опита, но не чакай то да работи за тебе, пък ти само да ядеш и да пиеш – ни най-малко не мисли така. Един момък имал слабост: обичал да краде кърпички от младите моми. Той видял, че колкото пъти открадвал, все не му провървявало – или в затвор го затваряли, или глоба му налагали. Така той съвсем оголял. Един ден, както вървял по пътя, намерил кърпичка, изпусната от една мома, но този път, като я вдигнал, отишъл и я занесъл на момата. Значи в него не се зародило желание да сложи кърпичката в джоба си, за да я продаде и да вземе пари. Като върнал кърпичката, момата го попитала за адреса му и в същия ден го назначили на служба. Ако една Божествена идея не я сложиш в джоба си, ако не я продадеш, само тогава ще те назначат на служба. Казвам: повдигнете Божественото във вас и не бъдете мърморковци. Ето какво подразбирам аз под думите добър човек. Старият, 85-годишен човек, като мисли право, ще се подмлади, ще стане на 25 години. Ако се подмлади, значи той мисли добре, правилно. Ако не мисли добре, ще си остане на 85 години. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. 4. лекция, 28 октомври 1938 г., София, Изгрев
ДОБРО И ЗЛО Имате ли зададена тема? (– Имаме.) Четете. (Чете се темата: Кои неща спъват човека?) Какво е във вашия ум съдържанието на понятието нещо? И какво разбирате под понятията добро и зло в най-проста форма? Като кажете добро, каква мисъл изпъква и като кажете зло, каква мисъл изпъква, каква е идеята в ума ви? Някой път казвате: „Това е добро и това е зло“, а друг път: „Това е добро и това е лошо“. Но каква е разликата между добро и зло, каква е разликата между един правилен и един неправилен тон, между един чист и един нечист тон? Тонът може да бъде чист или нечист, ясен или тъмен, топъл или студен. Винаги започвайте от ония думи, които имат едно значение. Ако ви запитат какво нещо е студът, как ще отговорите? Да допуснем, че студ никога не сте усещали и не сте познали какво нещо е той – тогава ще кажете: „Не зная какво е“. Студът е това, което свива; човек се свива в студа. Но има едно изключение: някои тела се разширяват при студа. Когато изстива до известен градус, водата, вместо да се свие, се разширява. Очевидно, това е едно външно противоречие, при което могат да започнат философските разсъждения. Каква е идеята в тия знаци на чертежа (фиг. 1)? Първият знак ви е познат, той показва, че има две направления. В средата на правата линия тук има един център и движението върви от центъра към повърхността. Какъв е процесът във втория случай? Тук вече има движение от периферията към центъра. Ако излизате от центъра към периферията или ако се връщате от периферията към центъра, какви прояви ще се образуват във вас? Когато енергиите излизат от центъра към периферията, онези, които са на периферията, да му мислят; когато енергиите от периферията отиват към центъра, онези, Фиг. 1
64 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ които са в центъра, да му мислят. Изтъквам прост физически факт: когато един снаряд се изхвърля от пушкалото, да му мислят онези, при които ще падне; когато един голям камък се изтърколи от върха към тебе, тогава ти, който си долу, да му мислиш. Така е във физическия свят, но този закон се отнася и до умствения свят, същото е и в духовния свят – законът почти еднакво действа. Мисъл, която е излязла от твоя мозък, ще се върне при тебе. Може още същия ден да се върне, а може след една година или след десет години да се върне. Тогава у тебе ще се зароди въпрос: защо в един случай скоро се връща, а в друг случай – късно? То е път. Пътят на тази мисъл, която се е върнала рано, е бил кратък. Говоря така конкретно, за да стане идеята ясна. Понякога, като ви говорят хората, не можете да разгадаете какво ви казват. – „Да, има нещо тук, ама какво ми казваш?“ Какво нещо има? Някои хора се сдържат, като говорят, те само подшушват: „Върши се нещо“. Ти не разбираш и питаш: „Какво е това, което се върши?“. Например ако петлите млъкнат и не пеят, ако кучетата млъкнат и не лаят, ако магаретата млъкнат и не реват, ако говедата млъкнат и не мучат, значи има нещо да става. Много е страшно петлите да престанат да пеят, няма да минат два-три дена, и ще стане нещо ужасно, мало и голямо ще го познае. Какво ще стане? Земетресение ще стане. В народа има много поверия. Когато едно куче започне да вие в някой двор, казвате, че нещо ще се случи – или ще се разболее някой, или ще умре. Поверието се обосновава на известни наблюдения, на известни факти. Неверните неща в света произтичат от лъжата. Всяко нещо, което е обосновано на лъжата, е невярно. Верните неща произтичат от истината. Всяко нещо, което е обосновано на истината, е вярно. В даден случай нещата могат да бъдат верни или неверни, да произтичат от истината или да не произтичат от истината. Тогава каква е мярката за правото? Единствената мярка, еднаква за всички неща, е истината. Истината носи правите неща. И кога една мисъл е права? За да бъде една мисъл права, колко качества трябва да има? Често хората са любопитни и могат да те попитат на колко си години. Ти казваш: „Не зная“. – „Не знаеш ли? Знаеш, но не искаш да кажеш.“ Онзи, който ти задава въпроса, право ли го задава? И ти, който не знаеш на колко си години, право ли отго
5. ДОБРО И ЗЛО 65 варяш? Човекът може да ти каже и така: „Как е възможно да не знаеш на колко години си? Ти си голям невежа“. Ти може да му отговориш: „А аз мисля, че ти си умен човек и щом ме видиш, трябва да знаеш на колко години съм. Ако не знаеш, тогава ще считам, че и ти, също като мене, си голям невежа. Защото то е все едно да питам крака си на колко години е. Аз не зная ли на колко години е кракът ми? Както аз мога да зная на колко години е кракът ми, така и ти можеш да знаеш на колко години съм аз“. Този пример е за обяснение. Така е по отношение на крака – той е тясно свързан с тебе. Забележете, че първото движение, дадено на чертежа (фиг. 1), показва едно положение във физическия свят, второто движение показва един закон при растенията – клонищата им излизат от дънера, не от центъра, и така се образува тяхното движение. Накъде е движението при растенията? Клонищата се движат към центъра на Слънцето, а корените се движат към центъра на Земята. Тук имате две явления от две различни естества: първото движение е механическо, а второто е органическо. Първото движение става от вътре навън. Ако поставим една ос, тия две движения са противоположни. Какво нещо е движението? Представлява ли то разумен акт? В света не може да има движение без разумност – ти се движиш от един център към друг и имаш известни съображения за това. Знаем, че електричеството има напрежение. На какво се дължи това напрежение? На някаква разумност. Атомът, който е една малка частица, какво представлява? Атомът е компресирана материя, или компресирана енергия. Такава грамадна енергия съдържа един атом, че ако можете да я използвате, с нея ще издържате целия български народ за хиляди години. Това го давам като пример. Ако не вярвате, направете научни изследвания и докажете с данни, че не е така. Аз не ви казвам да вярвате в това, но изразявам една идея. Грамадна компресирана енергия има в един атом. Това напрежение, това нагнетяване откъде е дошло? Хората схващат, че има голяма енергия, скрита в атома, и мислят как да я оберат оттам. Химиците мислят как да разложат атома. Защо искат да го разложат? За да го оберат, да вземат тази енергия и да я впрегнат на работа. Казвате, че науката ще разложи атомите. Но и вие сте направени от атоми. Ако започнат и вас да разлагат, тогава от вас нищо няма да остане. При сегашни
66 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ те условия, ако се разложат атомите, какво ще стане с хората? Хората умират по единствената причина, че атомите се разлагат, това спояване се разлага. Кое разлага атомите, как бихте го определили конкретно? Злото разлага атомите. Доброто съгражда материята. Доброто е това, което дава живот, и обратно: злото е това, което отнема живота. Какво е добро? Това, което дава условия на живота да се прояви, е добро. Това, което отнема на живота условията да се прояви както трябва, е зло. Под думата живот аз разбирам разумния живот. В този смисъл всяко нещо, което спира нашата мисъл правилно да се прояви, всяко нещо, което спира нашите чувства правилно да се проявят, е зло и не е важно откъде иде то, без значение е откъде иде. Всяко нещо, което способства правилно да се проявят нашата мисъл, нашите чувства и нашите постъпки, то е добро. Сега вие може да направите едно малко възражение, да кажете: „Че се е проявил човек, каква полза има от това?“. Ако възразите така, значи ви липсва логическо разбиране. Доброто е външният смисъл на живота. Ти, ако не си добър, не можеш да бъдеш здрав. Ако не си добър, не можеш да бъдеш богат и ако не си добър, не можеш да бъдеш сиромах. Има едно състояние, при което човек не може да бъде нито богат, нито сиромах. Сиромашия и богатство – в духовния свят това са два полюса, две движения. Едното движение е от центъра към периферията, другото е от периферията към центъра. Понеже хората не разбират смисъла на богатството, те не са богати. Всеки може да бъде богат, но кога? Всеки може да бъде здрав, но кога? Когато дишаш правилно, когато ядеш правилно, когато приемаш хубава храна, можеш да бъдеш здрав. Щом човек не яде правилно, не може да бъде здрав, щом не диша правилно, не може да бъде здрав, щом не мисли правилно, не може да бъде здрав. Може да се даде като правило кога човек е здрав: студено чело, топли ръце и топли крака – това е здраве. Топло чело, а студени ръце и крака – това е болезнено състояние. Главата трябва да бъде хладна – значи електричеството трябва да действа, с него се храни мозъкът. В тялото трябва да се проявява и магнетизъм, понеже той подпомага правилното движение. Признакът на магнетизма е топлината. Ръцете и краката трябва да бъдат топли. Щом са студени, това показва,
5. ДОБРО И ЗЛО 67 че кръвообращението не е правилно. При неправилното кръвообращение кръвта не може да достигне до всички органи, не храни добре ръцете и краката и вследствие на това се образуват известни утайки. При това положение, като стане човек по-възрастен, на 50 – 60 години, ще започнат да го болят ръцете, краката, лактите – изобщо крайните удове. Това, което се свива, е периферията. Към периферията ще започнат да страдат вашите удове, ще ви болят пръстите. И другото правило помнете: кръвообращението не може да бъде правилно, ако нямате правилна мисъл; това е новата психология. Кръвообращението не може да бъде правилно не само ако вашите мисли не са прави, но и ако не сте господари на вашите чувства, ако не сте господари на вашите постъпки и тези постъпки не са разумни. Каквото и да правите, за всяко нещо трябва да имате ясна представа. Да допуснем сега, че правим този опит: смесваме един грам сладчина с един грам горчивина. Може ли сладчината да се тегли? Може, разбира се, но как? И какво представлява тя? Сама по себе си сладчината е едно усещане, което се придобива, иде от някакъв предмет – може да е от бучка захар или от някой плод, от някое гроздово зрънце. Питам: ако смесим един грам сладчина с един грам горчивина (има и доста предмети, които са горчиви), то какво ще представляват получените два грама? Два грама е външното общо количество на онези предмети, които носят сладчината и горчивината. Как ще определите количеството на онези трептения, които се предават на езика? Като близнеш съответния предмет, който предава сладчината, ще се яви приятна усмивка на лицето ти, ще кажеш: „Хубаво е това“. Щом близнеш другия предмет, който носи горчивината, ще се яви едно свиване на лицето ти. Дайте на човека да яде нещо, което не е приятно, и веднага ще забележите това движение на лицето му – свиването. Сега може да кажете: „Какво ни интересуват нас един грам сладчина и един грам горчивина?“. Като ви каже някой една обидна дума, вие се огорчавате. Значи думата, която не тежи и една десетмилионна част от грама, може да ви дотежи много, да ви огорчи. Казал човекът нещо, разместил въздуха и от това движение на въздуха, като дойде то до твоето ухо, ти се огорчаваш. През твоето ухо се предават горчивината и сладчината. Как ще си обясните това вие, които си служите с горчиви и със
68 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ сладки думи? Доста учени хора сте, авторитети – кажете как предавате една сладка дума? Тази сладчина не спада към физическия свят, но към един възвишен свят. Сладчината е понятие на ума, тя принадлежи на духовния свят. Умът е, който схваща високите трептения на сладчината и на горчивината; човешкият ум прави тия различия. Горчивината има особен род трептения, един ден науката ще ги определи. Известни са тия данни: 6 хиляди трептения в секунда имат най-ниските тонове, които можем да чуем; най-високите тонове са до 40 хиляди трептения, а от 40 хиляди трептения нагоре е мълчание. Като дойдем до 6 милиона трептения в секунда, тогава ние имаме първото усещане за някой предмет. Това твърдят учените хора. Как са преброили те тия трептения? Имат начини. Първото нещо, което можем да усетим, има 6 милиона трептения в секунда. След това трептенията се увеличават, но в природата има граници. Като дойдете до 4 билиона трептения в секунда, вие имате първия червен лъч на светлината. Оттам насетне колко са трептенията? Учените хора схващат тия прояви на природата в движение. Като дойдете до 3 квадралиона, там имате най-високата проява на живота. Тия трептения се увеличават до безкрайност и те произвеждат разни прояви на нашата мисъл, на нашите чувства. За да имаш някакъв най-малък усет, трябват 6 милиона трептения. Ти не можеш да забележиш тези трептения, те се изразяват в тебе като усещане за едно тяло, за един предмет. Задавам метафизическия въпрос: откъде се явиха в природата тези трептения – шестте хиляди, които образуват найниския звук, и шестте милиона, които образуват първия усет, и четирите билиона, които дават първия цвят? Това е едно явление в природата. Как да наречем тия трептения, за да ги разберете? Трептенията, това са разумни прояви. Отмерени неща са те, пространство е отмерено за тях. Всички трепения, които са с отмерени пространства, имат хармонични, правилни отношения, защото между едно трептение и друго има определено отношение. Трептенията се изобразяват под формата на крива, вълнообразна линия (фиг. 2). Във всяко трептение има една изпъкнала и една вдлъбната Фиг. 2
5. ДОБРО И ЗЛО 69 част, по такъв път вървят те. Между една вълна и друга вълна, между едно трептение и друго трептение има известно отношение, има едно празно, незапълнено пространство. В трептенията има и къси, и дълги вълни. Късите вълни проникват повече от дългите. Ако човек иска неговата мисъл да проникне нещата, той трябва да си служи с къси вълни. Мисълта, която е с по-къси вълни, е по-силна, тя повече прониква. На слабата мисъл вълните са по-дълги. Колкото повече трептения има мисълта, толкова по-силна е тя; колкото по-малко трептения има, толкова по-слаба е. Когато се намалят трептенията до определена степен, ще дойдете до положението мисълта да се изгуби. Значи, като се изгуби мисълта, трептенията са станали много слаби. Но и като се усили мисълта, трептенията може да са толкова много, че човек пак да не схваща нещата. При сегашното положение има известен предел на човешката мисъл. Ти до известен брой трептения можеш да схващаш. Мислиш за безкрайността на пространството, но като дойдеш до едно място, закъсваш. Искаш да си представиш къде е границата на безкрайното, мислиш ден, два или три, но не можеш да намериш тази граница – ти си като пътник, който е изгубил пътя си, не знаеш накъде да се движиш. Представете си, че влизате в едно пространство, за да пътувате някъде – как ще се ориентирате? Или представете си, че сте влезли в такова пространство, където всички тела са тъмни, няма светлина – как ще се ориентирате там? Вие ще се ориентирате, понеже имате един светъл център – Слънцето; то е на изток, противната посока е запад, имате още посоките горе и долу. Ако пътувате в едно тъмно, безкрайно пространство, как ще познаете накъде се движите и колко сте извървели? Ако това пространство е празно, вие няма да имате понятие, че сте извървели някакво разстояние; след милиони и милиони преминати километри ще мислите, че сте били на едно място. Представете си, че една мравка със своето мравешко разбиране измерва пространството. Еднакво ли е схващането за пространство в мравешкия ум и в човешкия ум? Толкова е голямо различието между схващанията на мравката и на човека, колкото е голямо различието между самата мравка и човека. Казвам: има известни мерки, с които се мерят нещата. Как мерите вие дали една ваша постъпка е добра, или не? С каква мярка мерите? Аз ще взема този научен факт, че 6 милиона
70 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ трептения в секунда дават един обикновен усет. Тогава 6 милиона плюс 1 дават правилния усет. Обясненията върху 6 и 7 за мене не важат, за мене е важно, че 6 плюс 1 дава 7. Числото 7 означава едно нормално състояние, ти си завършил своята работа и започваш да мислиш. Казват: „Бог създаде света в шест дни и в седмия седна да си почине“. В седмия ден Бог видял, че всичко онова, което е направил, е разумно; значи в седмия ден си е дал един правилен отчет. Седем означава правилен отчет за всичко, което си направил – виждаш, че всичко онова, което си направил, е добро. Под думата почивка разбираме това: когато седиш, да си дадеш отчет, че всичко онова, което си мислил и направил, е разумно; тогава в тебе ще се яви един нов план, ще започнеш да кроиш този нов план за бъдещето. Шест милиона плюс един – едно означава правилно състояние, то е доброто. Искам да ви дам едно определение не философско, но за вас конкретно. След като сте били седем години в гимназията, вие завършвате училище. Сега направиха гимназията осем години. Аз не харесвам това, числото 8 влиза в друга категория. Има ли някаква научна стойност в тези 8 години гимназия? Няма никаква научна стойност, но причините са икономически: понеже няма да има работа за учениците, след като завършат, затова увеличиха годините на осем, но така може и девет, и десет да ги направят. Ако има нужда от работници, веднага ще съкратят срока на гимназията на 7, на 6, а и на 5 години. Аз говоря за онези разумни процеси в природата, при които няма недоимък, няма и излишък. Под правилен процес разбирам такъв, при който човек нито е в недоимък, нито е в преизобилие. Когато има преизобилие, нещата гният, развалят се. Когато има недоимък, какво се ражда? След като сте учили седем години в гимназията и си измерите ръцете, пръстите, врата, ще видите, че ако сте я започнали и свършили с любов, с отличие, ще имате едни мерки, а ако сте я свършили с тройка, ще имате други мерки. Щом сте свършили с отличие, ще намерите доста осезателна разлика в размера на вашата ръка, в размера на вашия врат, пък и навсякъде. Ще констатирате, че всичките ви удове са доволни, разширили са се, банкет дават и навсякъде казват: „Да живее нашият господар! Много хубаво свърши училище, една работа завърши много добре“. Ако е свършил с отличие, в човека
5. ДОБРО И ЗЛО 71 става разширение. Ако е свършил не тъй, както трябва, удовете му казват: „Закъсахме с тази работа“, получава се едно свиване и тогава няма никакъв банкет. На онези, които са свършили добре, лицето им свети, една светла мисъл се явява. Какво се явява в онзи, който е закъсал? Дълги вълни се явяват в него. Той казва за другия, който е свършил добре: „Него Бог го е одарил, способен е“. Този човек иска да се утеши. Не седи така въпросът. Единият е бил прилежен, а другият е бил мързелив – нищо повече, никакво одаряване! Одарен значи даровит човек – о, запетая, дар. Думите одарен и ударен са различни, но в произнасянето им може да има погрешка и да стане съвпадение. Има тънко различие между о и у, зависи как се произнася думата. Под О аз всякога разбирам благоприятните условия, а под У, когато е в някоя дума, разбирам разумно схващане на нещата. Ударен – одарен. Значи, разумно го е ударил, знаел е къде да го удари – в главата или в ръката; разумно е мислил, като го е удрял. Наскоро имах пример с едни паяци, които ядат риби. Паякът хваща рибата от 7 – 8 сантиметра, стиска я, най-после я уморява и се нахранва с нея. Как му е дошло това наум? Щом му е дошло наум, разумен е. Казваш за някого: „Одарил го е някой“. Има нещо разумно в това. Онзи човек, който те одарява, той ти дава благоприятни условия. Например ти си беден, но способен. Някой благодетел ти отпуска една сума, спомага да се развият твоите дарби, да станеш даровит художник или музикант, или архитект, или какъвто и да е. Казвам: всички трябва да имате едно правило. В природата има един закон, който отбелязва прогреса, отбелязва как живеете. От този прогрес зависи вашето бъдеще. Индусите досега са изучавали само едната страна – кармата. Но кармата, това е закон за ленивите ученици. Всички лениви ученици искат да знаят кои са кармическите причини да се случи нещо лошо. Като се случи нещо добро, то какво е? Пак е кармическо. Значи и доброто, което се случва, не разрешава въпроса. В тази смисъл аз считам кармата за тъмнота. Дихармата, това е светлина. Всички ония постъпки, желания, мисли, които са в тъмнина, аз ги наричам лоши условия. Всички неща, които са станали в светлина, са добро. Доброто в света винаги представя светлината. Злото винаги представя тъмнината. Светлината гради, създава. (Една сестра пада в безсъзнание.) Не
72 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ се безпокойте, не се безпокойте, това не е произволно. Защо пада един лист? Защо падна тази сестра? Защото се е изгубило отношението на нейния двойник с нейното тяло; онази връзка, която ги държи, я няма. Излезе двойникът, човек пада – вмести се двойникът в тялото, човек става. Ако знаете законите, вие можете да вдигнете сестрата. Тя е медиум, може да ви каже какво ще бъде вашето бъдеще, но ако речете да я питате, ще изгубим лекцията. Пък и тия духове, които ще дадат нещо, не са така учени. Те знаят толкова, колкото и вие знаете. Да се върнем на първия чертеж (фиг. 1), където I показва движенията на физическия свят, на физическото тяло, а II показва движенията на човешките чувства, на човешките мисли. Това са движенията на човешката воля. Умът е, който свързва тия две отношения: външните условия с вътрешните възможности на човешката душа. Имате външни условия и вътрешни възможности – една мисъл има външни условия да се прояви, има и вътрешни възможности. Във възможностите седят и разумните условия. Разумното в света е това, което е възможно, което има условия да се прояви. Ако вие сте богат, то е едно условие, но ако сте богат и добър, то е една възможност. Ако забогатеете със сто-двеста милиона или с един милиард, какво ще придобиете от тези пари? От парите вие ще имате идеята, че притежавате хиляда златни милиона – това са условия. Като започнете да употребявате тия условия, да образувате връзка между живи същества, да се повдигате и да се образува едно любовно отношение между вас и тях – това е една вътрешна възможност, то е подем. При II идвате до този органически процес, при който започвате разумно да растете нагоре и надолу. При сегашния растеж главата ни е малка – защо? Защото този свят, към който се стремим, е далечен. Тялото и главата съставят два противоположни полюса. Тялото е голямо, защото сме близо до този свят, към който то се движи. Умственият свят, към който се движи главата, е далечен. Вие всички сте опашати комети: главите ви са ядрата, а телата ви са опашките в пространството. Един ден няма да бъдете комети, но планети – тогава ще сте валчести тела, няма да имате ръце, крака. Какво представляват ръцете на човека? Те са неговата справедливост. Справедливост означава да знае човек в даден
5. ДОБРО И ЗЛО 73 случай как да постъпи. Какво означава добро? Доброто значи, че човек трябва да има една основа, която не се разклаща под него. Доброто винаги показва една разумна основа, която да използваме. Всяко нещо, на което вие градите и то не се разклаща, е добро. Всяко нещо, на което градите и то се разклаща или разклаща вашите мисли, чувства и постъпки, не е добро. Добро е онова, върху което се градят мислите. Това добро, тази основа не е статична. Статични положения аз наричам всички ония, които могат да се изменят с друго статично положение. Всяко положение, което може да се измени, е статично. Всяко положение, което не може да се измени, не е статично, но е разумно. Разумното, то е постоянно движение. Това движение, както и да се мени, никога не се изменя вътре в своя строеж. Значи, доброто никога не може да стане зло, само по себе си то не може да се измени. Като ме слушахте дотук, какъв извод бихте направили? И какво бихте приложили? Ще кажете: „Не можах нищо да разбера“. Но какво можете да приложите? Представете си, че аз ви пея една песен и вие се интересувате дали е правилно изпята, или не. Може да започнете да я нотирате и да намерите къде е недостатъкът ѝ. Песента може да е много добре нотирана и да не е много добре изпята, а може да е добре изпята и да не е добре нотирана. В българския език имате изразите: аз ви казвам и казвам ви. „Казвам ви, тази работа няма да стане“ и „Аз ви казвам, че тази работа няма да стане“ – каква е разликата? Англичанинът не може да каже: „Казвам ви“, той винаги ще каже: „Аз ви казвам“. В характера на българина има една възможност всякога да кръшне. Англичанинът не може да кръшне, не може да употреби само казвам ви. Изразът аз ви казвам е по-прав, но аз е много личен елемент. Някои добродетели седят в безличността на човека. Сега в някои религиозни общества говорят за безличен живот. Под безличен разбират живот в свръхестественото, над личността. Някой ще каже: „Безличен, то значи обезличен“. Тогава кое схващане е право? Като се каже: „Да живеем безличен живот“, ако ти имаш личен живот, веднага ще се докачиш, ако нямаш личен живот, няма да се докачиш. Защо се докачаш? Ти имаш хубава дреха, копринена, добре направена – това е личният живот. Дрехата е бяла и ти се тревожиш, че всяка капка, която може да капне върху нея, ще я нацапа –
74 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ искаш да запазиш цвета на тази дреха. Но представи си, че носиш черна дреха, която се е окаляла. Ще те интересува ли, че е кална черната дреха? Няма да те интересува. По-добре е тогава да имаш бяла дреха – личния живот, и да съзнаваш. Личният живот съдържа в себе си подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието, свръхсъзнанието – те са негови степени. Да е личен животът, но да има четири качества: да разбира законите на подсъзнанието и законите на съзнанието, законите на самосъзнанието и законите на свръхсъзнанието; тогава има цял кръг. Това е квадратът, който е мярка за измерване на нещата. Квадратът дава простор да се проявиш. Когато кажа думата четири, в моя ум е конкретно следната идея: имам условия да се проявя. Условия имам и възможности имам да се проявя – това подразбирам под думата четири. Под думата три аз подразбирам, че в мене има стремеж да се проявя, но нямам условия. Триъгълникът представя един вътрешен копнеж, а квадратът – четворката – показва закона на приложението. При числото 3 имаш един плод. Ядеш плода отвън, казваш, че е хубав, удоволстваш се – това е 3. След като изядеш външната обвивка и посееш семката, тогава ще се проявиш. Посяваш семката, проявяваш се – то е числото 4. Всяка постъпка, която е за благото на твоите ближни, представлява числото 4. Когато работиш за своето повдигане, когато работиш само за себе си, това е числото 3. Числото 3 показва личния живот, а числото 4 – общия. Във вас може да се зароди мисълта: „А петоъгълникът и шестоъгълникът какво означават?“. Тях ще ги оставим. Ние сме дошли като Питагор до числото 4. Всичката философия на Питагор седи в числото 4. Щом разбираш 4, ти ще разбереш 5, 6, 7, както и останалите числа. Сега конкретно какво разбрахте? Какво нещо е доброто? Ти ще мислиш за доброто, понеже, ако не мислиш за него, ще бъдеш в тъмнина. За да избегне тъмнината, човек трябва да мисли за доброто. Доброто ще ти даде повод да се яви светлината. Светлината е една възможност за твоето развитие – животът ти ще се осмисли, ще има посока на движение, всички идеали, които съществуват в душата ти, ще могат да се реализират. Доброто дава възможност във всяко едно направление. Някой път казвате: „Защо ни е да знаем всичко?“. Аз не съм против да знае човек всичко. Ще направя едно сравнение.
5. ДОБРО И ЗЛО 75 Представете си, че ви давам десетина вида плодове – череши, сливи, круши, грозде, ябълки, мушмули и други. Всички тях наведнъж ли трябва да изядете? Най-хубаво е да се разпределят, да има интервал от един-два-три или дори четири часа между яденето на различните видове. Тогава, ако сте умен, гениален човек, 40 часа ще ви трябват, за да изядете десет кошници различни плодове. Ако сте талантлив, ще ви трябват 30 часа, ако сте обикновен, ще ви трябват 20 часа, пък ако сте някой будала – един час ще ви стигне. Онези богослови, които изтъкват, че Господ е създал света за шест дни, искат да покажат, че в много късо време го е създал. Но това не е така, те не разбират закона. Създаването на сегашния свят е взело на Господа дълъг период от време, милиони години. Като не разбират, хората съкращават времето. Те искат да покажат колко силен е Господ, като е създал света бързо, в шест дни, а под „ден“ разбират един обикновен ден, в който става завъртането на Земята около нейната ос. Казват още, че в първия ден Бог създал небето и земята. На какво основание го казват и кой беше този първи ден, когато Земята я нямаше? „В начало Бог създаде небето и земята. И земята беше неустроена.“ „В шест дни Господ създаде света.“ Който не вярва на това, не е прав. Един Божествен ден подразбира ден на светлината. Шест е период на светлината. Природата има едно тяло, с което Бог се завърта. За колко време се завърта? На колко години искате да ви кажа, че се завърта Бог? Милиони години минават, за да се завърти Бог веднъж и да се образува един ден – Божественият ден. Този ден е разумният ден на Битието. Всякога, когато се зароди една идея в Бога, това е изгревът на Слънцето; когато се осъществи идеята, това е залезът на Слънцето. Това е един Божествен ден в моя ум. Онзи момент, когато се е зародила тази идея – да създаде Бог света, той е изгревът на Божественото слънце. Когато всички идеи се реализират, това е залезът на Слънцето. И видя Бог от изгрева до залеза – от задаването на живота до свършването му, че всичко е добре направено. Това е ден първи. И във вас е така – когато се зароди една идея и докато я реализирате, е ден първи. Вие имате мярка във вас. Щом се зароди една идея, то е зачеването на живота. Като свърши живота, то е първият ден на работата, в който ще се определи как е направена. Трябва да се знае тази Божествена мярка и
76 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ като я знаете, тогава във всяка една ваша постъпка разумното – Бог – ще се проявява. Ти, след като си учил седем години в гимназията, ще се проявиш, ще се види, че добре си направил работата. Бог ще каже: „Аз познавам, че добре си направил работата“. „И видя Бог, че всичко онова, което направи, е добро.“ Това, което Той направи, го достави на всички разумни същества. И ние след толкова хиляди години казваме: „Много добре е направено“. Това, което Бог в началото е видял, ние след милиони години го съзнаваме: виждаме, че светът е направен разумно. Всички разумни хора искат да докажат, че светът е създаден разумно. Той е създаден разумно в началото. Ние сега констатираме въпроса. Разумността не се изменя, тя остава при всички условия. Времето и пространството не изменят доброто; доброто си остава. Някой път във вас се заражда идеята: „Какво ме ползва това, че правя добро?“. Вие не разбирате, единственото нещо, което остава във вас след всички перипетии, е доброто. Аз правя доброто, понеже то ще остане в мене, пък онова, което няма да остане, не го правя. Светлината е, която дава. Светлината, като озарява света, дава впечатленията за всички звезди, предмети, растения, животни. Всичко открива светлината. Светлината е предметно учение. То е Божественият ден, който иде. То е одаряването. Тия мисли, тия чувства, тия постъпки, те са Божественото. Сега Господ казва: „Създай в себе си своя свят“. И ти започваш да работиш върху своя ум, върху своето сърце, върху своята воля, върху тялото си. Така ние създаваме, ние творим. Пак ще кажете: „Какво ме ползва това?“. Вие сте дошли да създадете от себе си един нов човек. Сега още не сте нов човек, още сте един стар модел. Под стар модел аз разбирам ето какво: една риза, направена от козина, която вие обличате, но тя така ви драска, така ви хапе, че започвате да се въртите в нея. Под нов модел разбирам риза, направена от хубав, мек плат, който така ви приляга, че ви е приятно да се допре до тялото ви. Като носите тази хубава риза, олеква ви, приятно ви е. Ето това наричам аз нов модел. Старият модел много хапе, недоволни сте от него, както сте недоволен от козиняка. Човек сега е направен по стария модел, който все го хапе някъде. За да се оправи животът, тази риза, направена от козина, трябва да се промени.
5. ДОБРО И ЗЛО 77 Искам да направя мисълта си конкретна. Всяко нещо, което ни безпокои където и да е, то е козиняк, не козунак. Създайте си един речник от десет думи, които да имат само едно значение. Така че, като ти кажат думата добрина, веднага да изпъкне в ума ти онова силно желание; като ти кажат добро, и мъртъв да си, да станеш, и болен да си, пак веднага да станеш, да кажеш: „Какво ще заповядате?“. Под думата любов аз разбирам следното: и мъртъв да си, да кажеш: „Аз съм готов да направя всичко“. Щом кажеш: „Свърши се моята!“, то е безлюбието. Щом кажеш: „Аз това не мога да направя“, то е злото. Но кажеш ли: „Аз това мога да направя“, то е доброто. Тогава казвай така: „Аз мога да го направя, вярвам в това“. За да се подвижи един предмет, нали е нужен подтик? Все трябва да има нещо в нас, което да ни подвижи. Има едно инертно състояние, при което човек седи и не знае какво да прави. Трябва да има една сила, нещо конкретно, разумно, което да му даде подтик. Подтикът като дойде, няма да го има това препятствие в света. Препятствието е в самото начало. Ние ставаме инертни, понеже не вярваме. Ние имаме много неопределени вярвания. Казвате: „Не зная кое е добро“ и чакате в бъдеще то да ви се открие. Какво ще ви се открие? Представете си, че отивате на Небето – какво ще ви се открие там? На Небето ще видите ангелите как са насядали в училището и се учат. Един ангел и при най-хубавата обстановка работи. Зароди се например мисълта да го пратят по работа на Земята – той изведнъж тръгне и дойде на Земята. Страдания има тук, но той идва, свършва работата, връща се и пак сяда в класа, разправя своята опитност. Ангелът не казва: „Аз не отивам!“. Вие казвате: „Още веднъж не отивам!“. Благородство има ангелът, готов е да иде на работа. В доброто той никога не се обезсърчава. Това е именно добро. Щом се обезсърчаваш, значи има някаква слабост. Доброто, то е разумното, което работи вътре в нас. Казвам: Бог е в нас, чрез доброто Той се проявява в нас. Ние сме в закона на познаването на доброто и злото, а то е най-елементарното познаване на Бога. Казвам: Бог не искаше да го познават по този начин – чрез доброто и злото. Той каза: „Няма да ядете от дървото на познанието на добро и зло“, понеже знаеше, че ако се яде от него, ще се създаде по-голямо противоречие. Но понеже човеците ядоха от това дърво, сега по
78 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ този начин трябва да се познае Бога, няма друг изходен път. Трябва да познаете какво нещо е доброто. Който познае доброто, той ще има живот в себе си. Който познае злото, той ще има смърт в себе си. Ако познаваш доброто, оживяваш, ако познаваш злото, умираш. Тогава при плюс и минус какво става? Ражда се човек, то е доброто; като умира, то е злото. Пак се роди – пак е доброто; пак умре – пак е злото. Те постоянно се редуват. Като познаеш отношението на доброто и на злото, веднага ще измениш закона. И не ти ще измениш закона, но ти ще се повдигнеш над тия условия, тогава злото няма да ти противодейства, както сега. Представете си една вода, в която има силно течение. Птицата е свободна от това течение, защото хвърка, но човекът, който не хвърка, ако падне във водата, може да се удави в силното течение. Птицата хвърка над течението. Човек, който мисли, се вдига. Със своята мисъл човек се вдига също като птица над течението на злото. Злото е силно течение. Тъй щото това силно течение на злото не може да засегне човек, който мисли. Мисълта, това са крилата. Който мисли, има крила, а те са, които ни правят свободни, да не може да ни засегне злото. Не питайте защо съществува злото. Има си причини злото да съществува, но то нас не трябва да ни засяга. А за да не ни засяга, трябва да имаме крила. Ние трябва да разбираме закона. Каква е главната мисъл, която остана във вас? Коя е новата мисъл? Вярата в доброто ни открива възможностите. Първо имате основния тон до, после имате ре – усилват се трептенията, идва ми – повече се усилват, при фа още повече се усилват; сол, ла, си – все се усилват трептенията. Това е първата октава. Минавате във втората октава, имате тук второто до – същите ноти, но трептенията на първата и втората октава се различават. В окултната наука първата октава представлява физическият свят, втората октава представлява астралният свят, третата октава представлява мисловният свят, четвъртата октава – причинният свят, петата октава – будическото поле. Тези октави представляват известни състояния в живота. Като казваме да пеете в трета октава, под това разбираме да бъдете запознати обективно с третия свят. В първа октава всички пеете, във втора октава пеят някои от вас, а в трета октава малцина могат да пеят. Като дойдете до четвърта октава, никой не може да я вземе. Няма нито един от вас, който
5. ДОБРО И ЗЛО 79 може да пее четирите октави. Три октави някои от вас могат, но за да вземете четири октави, трябва да вярвате. Вие казвате: „Вярвам, че не става“ – то не е вяра. Вяра е това, в което нещата стават. То е разумното. Щом нещата стават, то е вяра. Някой път вие си правите опити, например вземате си от първа октава и фа от втора октава. Тънко различие има между тоновете, то е наука и вие трябва да правите това различие. Казвам: първо трябва добре да се запознаете с първата октава, с всички понижения и повишения там, след това да минете във втората октава, за нея също да имате една ясна представа и едва тогава ще можете да правите това различие между тоновете. Някой път вие ги смесвате, например колебаете се дали е до, или до диез, или до бемол. Широчината на челото показва схващането на тонове. Трябва да се работи много. Музиката, това е умствен процес, философията е умствен процес, математиката е умствен процес, геометрията е умствен процес. Всички науки са умствени процеси. Религията е духовен процес. Съществува един обективен ум. Съществува един физически ум. Има си причини главата на някого да оголее. На мнозина от вас главата е оголяла, челото ви е отишло отзад, обаче аз виждам, че не сте от най-умните. Мнозина са си обръснали главите, но аз виждам, че и те не са от много умните. При животните челото е обрасло с косми, значи техните схващания са много елементарни. Животните имат някаква опитност, разбират някои неща, но тях философия, отвлечена мисъл никак не ги интересува, тия идеали, които хората имат, никак не ги интересуват – дълги са космите им. Овцата си е направила дълги косми. И космите на човека някой път са дълги. Те са дълги антени. Ако разбирахте, щяхте да знаете, че има музикални косми. Всичките косми на главата не са направени от една и съща материя, но вие не знаете как да опънете антените на музиката. За вас това са твърдения. Обаче най-тънките наблюдения показват, че космите са различни. По дебелина ако ги измервате, ще видите, че някъде са по-дебели и някъде са по-тънки – не са всичките еднакви. Казвате: „Защо космите са такива?“. Космите, които сега имате, не са ваше произведение, те са произведение на хилядите поколения преди вас, които са ви оставили своето радио. Вие сега имате на разположение радиото на старите хора. Главата ви е един радиоапарат. Хората още нямат глави. За
80 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ щото радиото, което се разваля, радио ли е? Един ден човек трябва да има глава, която не се разваля. Като погледнеш сегашния човек, виждаш, че след 40 – 50 или 100 години радиото се разваля. Като се изпразни черепът, къде отива мозъкът? Онези, които са добили съвършенство, всякога могат да изчезнат и да си направят каквато искат глава. Такъв човек сам си създава тялото. Съвременният човек е достигнал до положението да си направи главата както може, както иска, той знае законите. Каквато глава му трябва според условията, направи си я; не му трябва главата – разглоби я. Тъй както сега мислите, каква трябва да бъде големината на главата? Някои хора имат много голяма глава, други – много малка. Коя глава е голяма? Голяма глава е тази, която разрешава всички големи въпроси в живота, лесно се справя с всички положения в живота. Малка глава е тази, която не може да се справя с мъчните условия в живота. Глава означава начало. Това, с което човек може да се справи в живота, то е неговата глава. Затова, като не можете да разрешите някой въпрос, измерете главата си. Човешката глава трябва да мисли. Като се обезсърчите, кажете: „Тази глава не трябва да се обезсърчава“. Обезсърчението какво значи? Че мислите не се предават по радиото, зъзнене има. Ти слушаш, но не можеш да схванеш. Когато едно радио е много хубаво направено, речта се предава ясно и паразитните вълни не пречат. И в нас има такива паразити. Мислите, но не можете да схванете – значи паразити има. Тогава ще започнете да си служите с късите вълни. В късите вълни тия паразити не се проявяват. Казвам това другояче: човек трябва да се вдигне над злото, за да се избави от неговите паразитни вълни. Злото дава тези паразитни вълни, които замотават, и щом човек се приближава до него, той не може да мисли право. Ти не трябва да питаш: „Има ли Господ?“. Кой е видял Господа? И кой знае това? Тези въпроси никой не е разрешил. Това са паразитни вълни. Казват ти: „Защо си така набожен, да мислиш такива работи?“. И това са паразитни вълни, празни работи. Щом се вдигнеш, ти трябва да имаш една опитност, трябва да имаш една светлина. Според вас кое е реалното? Реалното е това, което нито се изменя, нито се променя, при всички условия си остава едно и също. Под едно и също какво разбираме? Казвате: „Животът няма смисъл“. Кога нещата губят своята цена? Когато един плод не гние, той не губи своята цена; щом гние, той вече се е изменил.
5. ДОБРО И ЗЛО 81 И тъй, положете доброто за основа на живота си. Размишлявайте за доброто. Знайте, че чрез доброто иде светлината. Дръжте в ума си тази идея: нищо в света не може да се повдигне без доброто. С доброто, ако си богат, богатството ще остане при тебе. Ако нямаш доброто, богатството ще си замине. Аз свързвам богатството с леността, а сиромашията – с прилежанието. Ти не можеш да бъдеш прилежен, ако не си сиромах; не можеш да бъдеш богат, ако не си ленив. Аз за себе си така обяснявам нещата. Не искам да ви смущавам, но казвам: не искам вие да бъдете лениви. Под думата богатство аз разбирам леност. Има едно богатство, което желая: аз предпочитам богатството на сиромашията; или другояче казано: предпочитам сиромашията в богатството. Предпочитам сиромашията в богатството и богатството в сиромашията. Щом виждаш в сиромашията богатство и в богатството –сиромашия, това са прави идеи. Като видя в сиромашията богатството, казвам: намясто е, тази сиромашия е за мене. Като не видя богатството в сиромашията, казвам: тази сиромашия не е за мене. Като не видя в богатството сиромашията, и то не е за мене. Аз ви давам сега тия неща, а вие каквото спечелите някой ден, ще ми го донесете за подарък. Богатството, което спечелите в сиромашията, ще ми го донесете. Непременно ще ми донесете някой ден една пълна кошница от богатството в сиромашията и от сиромашията в богатството. Казвам: образувайте си градина. Богата градина си направете за сиромашията и сиромашка градина – за богатството. Когато дойде богатият, нахранете го със сух хляб. Когато дойде сиромахът, нахранете го добре с най-хубавото ядене. Тогава и богатият ще бъде доволен, и сиромахът ще бъде доволен. Едно правило от мене: всяко едно учение го облечете и знайте, че ако ви хапе, то е козиняк, ако е меко и приятно, то е добро. Но да не би да хвърлите вашите дрехи и да облечете каквото и да е. Ако това, което обличате, не ви хапе, то е добро, право е; щом ви хапе, то не е добро, не е право. Ако не ви хапе, добро е; ако ви хапе, зло е. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. 5. лекция, 11 ноември 1938 г., София, Изгрев
СТРАДАНИЯ И ПРИДОБИВКИ Отче наш Имате ли зададена тема? (– Нямаме.) Защо нямате, кои са причините да не ви е зададена? Представете си, че неяденето е престъпление, а вие не сте яли и ви обвиняват за това – как ще се оправдаете, кои причини може да изтъкнете? Или представете си, че сте яли, но пък яденето е престъпление. В този случай как ще се оправдаете? Сега вие всинца сте престъпници, понеже не сте яли – как ще оправдаете вашата постъпка? Математиците казват, че точката е безпространствена. Как тъй тази безпространствена точка, като се движи, образува права линия, която дава едно измерение? Точката съдържа пространство в себе си. Тя съдържа пространство в себе си, понеже образува нещо пространствено, едноизмерно – но само като се движи, го образува. Това сега са метафизически разсъждения. Една точка в статично положение не може да образува права линия. Тъй е и с вашето престъпление, което се състои в това, че не сте яли. Но такъв закон съществува ли в света? Овцата като пасе трева, това е намясто, не я считат за виновна, а вълкът като изяде овцата, това не е намясто, считат го за виновен. Кои са мотивите за обвиняването на вълка? Той е виновен в това, че е изял храната на овцата. След като овцата си е събирала храна, за да я обработи (овцете до известна степен спадат към преживните животни), вълкът взел, че я задигнал. Вината на вълка е в това, че е нарушил правилото за овцата. В природата, когато едно същество яде друго същество, то няма право да се намеси в неговото ядене, т.е. да му вземе храната. Такова право никое същество няма – да взема храната на друго същество. Ако вземе храната на друго същество, то вече е нарушило закона. Този вълк образува едно статично положение. Представете си, че на една широка поляна, както нашата черна дъска, се движат две линии – А и В (фиг. 1). Това може да са и два автомобила.Тия автомобили нямат еднаква скорост, единиB A Фиг. 1
6. СТРАДАНИЯ И ПРИДОБИВКИ 83 ят се движи по-бързо, с по-голяма скорост, а другият – с помалка. Представете си още, че автомобилите се движат в едно и също направление. A е с по-малка скорост и е тръгнал по-напред, B е с по-голяма скорост, но и той се движи по линията, по която се движи A, и в своята бързина го настига и блъска. В какво седи престъплението на В? Нали знаете какво нещо е блъскане? Значи, ако по-слабият автомобил тръгне първи, а по-силният тръгне скоро след него, и то в същата посока, има възможност да го настигне и да се сблъскат. Къде седи тогава погрешката? Тези шофьори може да гледат знаците, може да си дават сигнали, единият да отстъпва вдясно, другият да отстъпва вляво, но в нашия случай всеки си има свой закон, върви по своята си линия. Представете си, че автомобилите пътуват вечерно време, нямат осветление, движат се толкова тихо, че не се чува никакъв шум, настигат се, сблъскват се – къде е престъплението? Щом се сблъскат, онзи, с по-малката скорост, се отстранява, счупва му се някое колело, остава на пътя, пък другият продължава – престъплението къде седи? Например вие сте ударили една плесница на някого и заради това се завежда дело срещу вас. В съда се доказва, че ръката ви е ударила този човек, затова ще извикат за свидетели петте ви пръста – палеца, първия, втория, третия, четвъртия пръст. Те са свидетели, че дланта ви е ударила някого, но и те са взели участие в това скарване. Съдията налага наказание на нарушителя на законите, пък и на свидетелите, които са участвали в скарването. Какво наказание ще се наложи на пръстите? От тия свидетели кой е най-виновен? Вие хващате нещо с петте си пръста – значи и те имат някакъв интерес от това. Като иска ръката да извърши някое престъпление, пръстите веднага се съгласяват с нея, хващат и държат работите. Понякога се случва и двете ръце да участват в престъплението – с едната ръка държиш някого, с другата ръка го налагаш, и тогава може да се образува дело против двете ръце. При това положение ще имате десетима свидетели на престъплението. Съдията, който спазва закона, какво наказание ще наложи на лявата ръка и какво – на дясната? А какво наказание ще наложи на пръстите, които са взели участие в престъплението? Аз бих желал сега вие да наложите наказание. Какво наказание се пада на малкия пръст, на безименния, на средния, на показалеца, на палеца? Какво наказание се пада на лявата
84 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ ръка и какво – на дясната ръка, които са взели участие в този скандал? Вземете тази работа насериозно, тя е доста сериозна. Тя е толкова сериозна, че заради нея ще ви разкажа един анекдот. Един човек, който нямал работа, видял как един турчин чука в каменна чутура жито за кешкек . Турчинът удрял с железен чук, пъшкал и викал: „Ха!“. Онзи му казал: „Слушай, ти две работи едновременно не можеш да вършиш, да удряш с чука и да викаш ха“. Спазарили се двамата за работата. Очуква се житото, сварява се кешкекът и започват да го продават. Турчинът, който чукал житото, взимал парите и не искал да дава от печалбите на другия, който само пъшкал и викал ха. Тогава последният отишъл и го дал под съд, като казал: „Станахме ортаци, разбрахме се той да чука житото, а аз само да викам ха. Трябва да ми плати!“. Съдията, който бил доста умен, отсъдил: „Ще направите отверстие на едно тенеке и ще пускате през него парите от продажбите. Като падат парите в тенекето, ще се чува звукът тин. Парите ще бъдат за онзи, който е чукал житото, а пък тин ще бъде за другия, който е викал ха”. Вие казвате сега: „Какво ни интересуват тия неща? В тях няма никаква реалност“. Съгласен съм с вас, в тях няма никаква реалност. В живота хората често се безпокоят като този турчин, който бил без работа. И най-големите философи и поети се безпокоят, няма човек в света, който да не се безпокои. Някой път човек работи колкото този, който викал ха. Наскоро един наш приятел се зае да разреши въпроса за перпетуум мобиле. Показа ми една скица, каза: „Почти съм разрешил този въпрос“. Виждам, доста основателно го разрешава, но на едно място има погрешка, която той не съзира. Той развива математически, геометрически въпроса как едно тяло, като му се даде известен подтик, ще се движи. Ако това тяло се тикне в движение в едно безвъздушно пространство, там въпросът седи малко по-другояче, но в едно пространство, където има препятствия, се образува търкане и тази първоначална сила, която е дадена, ще се намали, тялото ще се спре. Ако се е спряло движението на Луната около нейната ос, как ще го обясните? Още не е доказано, че Луната не се върти  кешкек (тур.) Обредно ястие от пилешко месо и пшеница или ечемик. Разпространено е в Турция, Сирия, Иран и др. страни.
6. СТРАДАНИЯ И ПРИДОБИВКИ 85 около оста си. Предполага се, че тя показва само едното си лице към Земята. Ако Луната не се върти около своята ос, какво ще бъде състоянието ѝ? Предполага се, че едната ѝ страна ще бъде осветена, а другата ще бъде неосветена. Колко причини има, които биха я спрели да се върти около оста си? Ако някой ви спре в пътя ви, все трябва да има причини за това. Вие сами може да се спрете, пък някой път може и ваши приятели да ви спрат. Може ли в природата да има спиране? Може ли едно движение да се спре? В абсолютен смисъл може само да се измени посоката на едно движение – това е, което ние наричаме „спиране“. След като се спре едно тяло, тази сила, която го е движила, къде отива? Ако две тела се сблъскат и се спрат, движението веднага се обръща на топлина. Гневът на хората не е нищо друго, освен спиране. Щом се спира, човек се гневи. Всяко спиране на човека се дължи на сблъскването на две противоположни сили. Всякога, когато идеите ви не се реализират тъй, както сте определили, вие се дразните. Ако някои работи не стават тъй, както сте мислили, тогава се разсърдвате или поне се заражда у вас желание да се разсърдите. Когато искате да направите нещо, а то не се поддава на вашата идея, вие се сърдите. Забелязано е, че в хората с широки глави по-често става сблъскване, отколкото в онези с тесни глави – това е взето от наблюдения. Например един младеж е на 14 години и има 14 сантиметра широчина на главата, друг е на 21 години и има 21 сантиметра широчина – почти един път и половина повече. Този, който е с 14 сантиметра широчина на главата, е миролюбив човек, пацифист, той отрича войната. Този, който е с 21 сантиметра широчина на главата, се сърди повече, войнствен е, казва: „Война трябва да има“. Който има голяма широчина на главата, обича войната; който има по-малка широчина, е миролюбив. Хора с тесни  Още не е доказано, че Луната не се върти около оста си – в съвременната физика и астрономия е доказано, че Луната се върти около собствената си ос. Времето за една пълна обиколка на Луната около Земята е точно равно на времето за едно завъртане около собствената ѝ ос. Затова Луната постоянно е обърната към Земята с една и съща страна. Тази страна е видима от Земята, а другата ѝ страна остава винаги скрита от земния наблюдател и е била непозната преди космическата ера.
86 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ глави са миролюбиви, а хора с широки глави са кавгаджии. Думата кавгаджия е турска – на български как ще я преведете? (– Свадлив.) Как ще определите думата престъпление? В какво седи престъплението? Когато едно малко дете се изправи на крака и направи първите си две крачки, майката се радва, че то е престъпило. Това дете е станало „престъпулник“ и нему ще направят пита, майка му ще покани гости. А всеки голям човек, който престъпи, го наказват. Защо престъпника, като покаже своята свобода, го наказват? Щом направиш нещо, което другите не одобряват, ще те накажат. Тогава кое е право – това, което другите хора одобряват, или това, което ние одобряваме? Коя е мярката? Вие всякога имате един морал. Единицата представя по-висши същества. Двойката какво представя? Едно същество от по-нисша култура е всякога отговорно пред едно същество от по-висша култура. Невежият е отговорен пред учения. Слабият е отговорен пред силния. Ако рече слабият да търси своето право пред силния, никога няма да го намери. Кой ще отдаде правото на слабия? За да ти се отдаде правото, трябва да бъдеш силен; за да бъде правото на твоя страна, трябва да бъдеш силен. Казвате: „Право трябва да има“. Правото е закон на силния. Силата трябва да е разумно приложена. Една правова сила може да бъде разумно приложена и неправилно приложена. Да кажем, има закон – този закон се поддържа със сила. Където има право, има сила. Ако няма сила, тогава правото не може да се приложи. Но за да се приложи правото, трябва да дойде умът да работи. Ако умът не вземе участие, никакво право в света не може да има. Какво е правото на деня? И ръката ви, която е един уд, си има известно право. Колко пъти на ден вие имате право да я подвижите? Не знаете. Всеки един пръст, и той си има право. Колко пъти имате право да свиете и да отворите пръстите си? Всичката опасност на съвременната култура седи в това, че тя е в едно статично положение, мисълта е станала еднообразна. Вие считате, че е престъпление, когато някой вземе нещо – открадне хляб, дрехи, обувки или задигне от нивата някое конче, някой вол, някоя овца, или пък от градината някоя ябълка. От хиляди години моралът е един и същ, за едни и същи работи се отнася, еднообразен е станал. Например някои думи са обидни, пък някои не са обидни. Думата простак
6. СТРАДАНИЯ И ПРИДОБИВКИ 87 в българския език е обидна. На френски как е простак? За да се даде обяснение на нещата, трябва да имаме една конкретна идея. Каква е разликата между нежните и грубите движения или между една постъпка, която е нежна, и друга, която е груба? Например ти може да поставиш ръката си върху някого тъй деликатно, че на него да му стане приятно. А някой път може да я поставиш така, че да го стиснеш. В какво седи различието между тия две постъпки – деликатното и грубото поставяне на ръката? Сега всички хора са повикани в една нова област. Трябва да се внесе нещо ново в живота. Ако ви се даде такава тема: Кое е новото сега, което трябва да дойде в света, какво ще кажете? Новото за млекопитаещите кое беше? Старото беше, че те ходеха на четири крака, а новото беше, че започнаха да ходят на два крака. Двата задни крака на животните станаха ръце, а двата им предни крака станаха крака – както се сгъват задните крака на животните, така се сгъват ръцете на човека; както се сгъват предните крака на животните, така се сгъват краката на човека. Задницата на животните е нагоре, а раменете им са надолу, главата им е надолу; после животните се вдигнаха с главата нагоре, а задницата им се обърна надолу. Ако се намерите в един кръг от хора, движението на които е по окръжността, и ако гледате отвътре на този кръг, ще виждате сякаш едните се движат в една посока, а другите се движат в друга посока (фиг. 2). То е една илюзия, те се движат в една и съща посока, но на вас ви се показва като че се движат в две противоположни посоки. Откъде произлиза илюзията да виждате, че едните отиват в една посока, а другите се връщат? Ако погледнете отстрани на окръжността, ще видите, че всички се движат по една и съща линия. Тия две движения ще се срещнат ли някога (фиг. 3)? Две успоредни линии къде ще се срещнат? Щом се срещнат някъде в безкрайността, значи не се движат по права линия. Теорията на Айнщайн показва, че пространството е огънато. Кое го е огънало? Щом пространството се е огънало, значи е имало нещо, Фиг. 2 Фиг. 3
88 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ което да го огъне. Обикновените хора считат, че в пространството няма нищо. Как това, което не съдържа нищо в себе си, може да се огъне? Ние сега навлизаме в неразбрани работи. Къде отива хлябът, след като го изядеш? След като изядеш хляба, той не се е развалил, но формата му се е изменила. Нали казвате, че веществото и силата не се губят в света? Нали казвате, че нищо в света не се губи, нито се създава? Формата само се изменя. Значи този хляб, изяденият, в тази форма, в която го знаеш, не може повече да го имаш. Изяденият от тебе хляб никога вече в тази форма не може да се прояви. Човек, който е излязъл от животинското царство, може ли пак да стане животно? Очевидно, има някои възражения на това. Като оставите зимно време един съд с вода при 30 градуса студ, водата замръзва, става твърда. Лятно време тази вода се стопява. Идната година през зимата пак напълните съда, тя пак стане твърда. Водата става твърда и жидка. Та казвате, че хлябът не може да се повтори. Не може при дадените условия, в които живеете, но при други условия може. Нещата при дадени условия, в които са поставени, не могат да станат, но при други условия могат. При дадени условия, ако разполагаш с петлитрово шише, не можеш да събереш водата на едно езеро в него, но ако имаш толкова голямо шише, че то може да побере водата на цялото езеро, ще събереш това езеро в шишето. Идваме тогава до едно противоречие. Един човек слушал проповедта как Христос нахранил пет хиляди души с пет хляба. Проповедникът казал на слушателите: „Трябва да знаете, че тия хлябове не били обикновени, те били големи като могили“. С това той искал да покаже, че е вероятно да се нахранят толкова много хора с пет хляба. Онзи човек, като чул това, учудил се и подсвирнал. Проповедникът му казал: „Защо направи така? Ти не вярваш“. – „Аз не се чудя, че хлябовете били големи колкото могили, но се чудя каква ли е била устата на пещта, в която са били печени.“ Откъде започваме ние сега? Престъпление може да има в един нисш свят. Нисшият свят по отношение на висшия е престъпник, но висшият свят никога не може да бъде престъпник по отношение на нисшия. Висшият свят не може да направи престъпление; тъй се поддържа. Възможно ли е един милионер да открадне пет стотинки? Той само ще погледне петте стотинки и ще си замине. Този милионер, който има
6. СТРАДАНИЯ И ПРИДОБИВКИ 89 високо мнение за себе си, даже ще го мързи да се наведе, ще каже: „Не си струва да се навеждам“. Но онзи, бедният, ще се наведе. Да ви приведа друго сравнение. Ако вие минавате край хамбара на един земеделец и видите на земята едно зрънце жито, ни най-малко няма да се наведете и да го вземете, обаче ако дойде някоя птичка или някоя кокошка, тя веднага ще се наведе, ще го клъвне. Питам: защо кокошката оценява житното зрънце, пък ти не го оценяваш? В дадения случай кокошката има нужда от тази храна, а ти си се наял. Хамбарът е пълен и ти казваш: „Милиони житни зрънца има в него“. Ти не цениш тези зрънца, понеже целият хамбар е пълен с тях. Казваш: „Тия зрънца са за бедните“. Тъй е щедростта при богатите – те разсипват, за да може другите, които седят на по-нисша степен от тях, укрухи да си вземат. Но питам: кой е по-умен – богатият или сиромахът? В някои отношения богатият е по-умен, в други отношения бедният е по-умен. Казвам: приложение трябва. Нещата нас ни интересуват дотолкова, доколкото имат приложение по отношение на вътрешния наш живот. Ако всичките тия обяснения седят вън от нас и нямат никакво приложение, те са безпредметни. Нещата отвън имат важност дотолкова, доколкото имат приложение. Ако външните условия съответстват на вътрешните възможности, ценни са; ако нямат това съответствие, не са ценни за човека – тогава те не са свързани с нас, безпредметни са. Ако например знаете да смятате, ще се ползвате, ако знаете да пеете, ще се ползвате, ако знаете да рисувате, ще се ползвате, ако сте писател и знаете да нареждате думите, ще се ползвате. В разумния живот е важно как човек нарежда своите мисли; в духовния живот е важно как нарежда своите чувства; във физическия живот е важно как нарежда своите постъпки. Във физическия свят ти си умен, когато знаеш как да нареждаш своите постъпки. В духовния свят ти си умен, ако знаеш как да нареждаш своите чувства. В умствения свят ти си умен, ако знаеш как да нареждаш своите мисли. Между чувствата и мислите има вътрешна връзка, тъй както има връзка между топлината и светлината. Ако на Земята имаше само светлина без топлина, при такива условия растителността и изобщо животът не биха могли да се проявят. Оказва се, че светлината и топлината са две форми, кои укрух старин. Къшей хляб.
90 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ то се сменят, които имат взаимни отношения в даден случай. Известна част от топлината може да се превърне в светлина и при дадени условия известно количество от светлината може да се превърне в топлина. Често дисхармонията в живота произтича от това, че някъде има повече топлина и по-малко светлина, някъде има повече светлина и по-малко топлина. Получава се такава форма: някъде има повече топлина, но и тъмнината е там. Когато светлината е свързана с чувствата, и тогава има едно противоречие. Допуснете, че пред вас е поставена една хубава ябълка и вие искате да я изядете, но устата ви е запушена, пък и ръцете ви са вързани. Имате желание да вземете тази ябълка, но нямате условия да я вземете. Тогава във вас се явява едно мъчение – как това нещо да е непостижимо за вас! Представете си друго положение: имате възможност да вземете ябълката, ръцете ви са свободни да постигнете желанието си, но пък сега ще ви държат отговорен, ако я вземете. В първия случай вие не правите престъпление, но се мъчите в себе си, казвате си: „Как тъй аз да не съм свободен? Това, което виждам, което имам желание да взема, как да не мога да го постигна?“ – имате едно препятствие отвън. Във втория случай ви е дадена възможността да вземете плода, но ще ви държат отговорен, ако го вземете – това е пак препятствие отвън. Но в първия случай вие отвътре се измъчвате, а във втория случай мъчението е отвън. Кое е по-хубаво – мъчението отвън ли да бъде, или отвътре, защото тъй или иначе то е неизбежно. Има и друго положение: може да не се мъчиш, но тогава трябва да напуснеш съзнанието си. Като говорим за светлина, ние подразбираме пробуждане на човешкото съзнание. Щом говорим за топлина, разбираме функциониране на съзнанието – то има вече условия да функционира. Ако съзнанието има светлина и няма топлина, то е пробудено, но не може да функционира. Щом говорим за топлина, разбираме, че това съзнание функционира. Без топлина съзнанието не може да фунционира. При светлината напрежението е отвън, има пробуда. Питаш каква е тази топлина или тази светлина, която имаш, и защо ти е тя. Ти ще се радваш на светлината, която имаш, защото тя е дала възможност твоето съзнание да се пробуди. На топлината, която имаш, пак ще се радваш, защото съзнанието ти може да постигне онова, което искаш. Щом съзнанието е пробудено, щом функционира пра
6. СТРАДАНИЯ И ПРИДОБИВКИ 91 вилно, тогава има растеж, ти можеш да постигнеш всичко. Без светлина и без топлина нищо не можеш да извършиш. Или другояче казано: ако твоето съзнание не е пробудено и ако не функционира правилно, нещата са непостижими. Вие някой път нямате работа и си седите. Ако аз бях на вашето място, ето какво щях да направя: през лятото, когато има черници, с листата на които копринените пеперуди се хранят, щях да взема бубено семе и като се излюпи, да отгледам 200 – 300 пашкула, та по този начин да си изкарам пари. Или щях да взема градина от 5 – 10 декара, да я насадя с плодни дръвчета и след време, като започнат дръвчетата да раждат, да сортирам плодовете по качество и да ги продавам. Или какво друго бих направил, за да си уредя живота? Бих взел една стомна със студена вода и една чиста чаша, бих започнал да търся богати хора, които са ожаднели, за да ги почерпя с вода. Ако един богат човек го почерпиш с вода, когато е ожаднял, той ще ти се отплати. Така щях да си уредя работите. Вие седите и чакате богатите хора да дойдат при вас, да се смилят над вашето нещастие. Знаете ли каква малка възможност има за това? Знаете ли колко е малка възможността един богат човек да потърси един сиромах? За да дойде богатият в къщата на сиромаха, трябва да е голяма зима, той да е закъсал някъде навън и затова да се спре в неговата къща – тогава ще е доволен, че се е спрял. Отвън ако няма лоши условия, той ще мине, ще погледне колибата му с пренебрежение и ще замине. Аз съм ви разказвал и други път: в древността имало един млад момък, който бил нещастен и не могъл да разреши въпроса със своето нещастие, затова отишъл да пита един от учителите какво да прави. Учителят му казал, че трябва да каже само една дума. – „Аз имам да кажа колкото искаш думи.“ – „На тебе ти трябва да кажеш само една дума.“ Дъщерята на някой си богаташ лежала болна. Учителят казал на момъка: „Ще идеш и ще кажеш на богаташа: „Дъщеря ти ще оздравее“. Някой се отчайва и казва: „Иде ми да се самоубия“. Защо? Понеже нещата не стават тъй, както той иска. Мисли, че ще се покаже герой, като се самоубие, че ще разреши един въпрос. Но така ще се разреши ли въпросът? И онзи момък като иде при богаташа и каже: „Дъщеря ти ще оздравее“, ще се яви другото противоречие: ами ако тя не оздравее? Щом момъкът вярва, ако каже, че дъщерята ще оздравее, тя ще оздравее. Ще ви приведа и друг анекдот. Станало тъй, че един момък
92 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ сиромах се влюбил в една богата мома. Баща ѝ не давал и въпрос да става да се жени тя за беден. Но момата била умна и казала на момъка: „Аз ще се разболея, пък ти ще дойдеш да ме лекуваш и ще кажеш на баща ми: „Аз ще я излекувам, но с едно условие: да ми я дадеш, като оздравее“. Това са възможности. Светът е пълен с анекдоти, с неразрешени въпроси. Някой път ние казваме: „Така Господ е наредил нещата“. Но нещата, които Бог нарежда, те са разумните неща в света. Многото противоречия, които съществуват в живота, това са все задачи. Вие имате трудни въпроси, останали неразрешени от миналото. Тази задача като разрешите, тя ще бъде едно благо за вас. Например вие и досега не можете да разберете онези думи на Христа: „Любете враговете си“. Ами тия врагове са ваши приятели, едно време сте яли и пили с тях. Вие сте казали на вашия приятел една лоша дума и оттам насетне той ви е намразил, станал ви е враг. „Идете – казва – при вашите врагове, обичайте ги, поправете вашите погрешки.“ Обичайте враговете си, понеже те са ваши приятели. Онзи, който те мрази, той е твой приятел, той само една дума иска да му кажеш. Този човек казва, че няма да ти прости, но ти иди, кажи му: „Извини ме, направих една голяма погрешка, съжалявам“ и той веднага ще измени своето мнение. Не само мнението си, но и чувствата си, и всичко ще измени. Да ви приведа един пример от християнството. Когато гонели християните в първата епоха на християнството, във времето на Римската империя, един от тях избягал в Африка. Влиза той веднъж в една пещера, идва един ревящ лъв, приближава се към него и си подава крака. Човекът вижда, че трън е забоден в крака му. Изважда го, намазва мястото и лъвът си заминава. Случило се после така, че хващат този християнин, но същевременно хващат и лъва, от чийто крак той извадил тръна. Когато изкарали на арената християнина, за да го изядат лъвовете, пуснали на нея и същия този лъв. Дошъл лъвът при човека и започнал да му лиже краката – усетил, че това е неговият благодетел, който му изцерил раната, веднага го познал. В човека има едно чувство, което и в животните го има: направеното добро не се забравя. От каквато степен да е, едно направено добро не се забравя. Колкото и да е нисше съществото, едно направено добро при едно пробудено съзнание става незабравимо. Този закон е Божествен.
6. СТРАДАНИЯ И ПРИДОБИВКИ 93 Бог никога не забравя едно добро, което вие сте направили, колкото и малко да е то – едно от качествата на Бога е това. Най-малкото добро, което никой не е видял, Той не го забравя. За това, малкото добро, Той ще ви възнагради, ще ви покаже, че има едно око, което наблюдава доброто. Може никой да не е видял, но има Един, Който е видял. Той ще ви възнагради за малкото добро, което сте направили. Тогава кое е най-малкото добро, което можеш да направиш? Ти си се обезсърчил, казваш: „Тази работа няма да я бъде“, дотегнало ти е, искаш да напуснеш Земята. Най-малкото добро е да кажеш на себе си: „Ще се оправи тази работа“. Има един в тебе, който се е обезсърчил, не иска да живее. На него ще кажеш тъй: „Ще се оправи тази работа, твоите работи ще се оправят!“. Като му говориш така, Бог, Който чува, че му говориш, ще оправи тази работа. Действително, няма да мине много време и работата ще се оправи. Като кажеш, че работите на онзи в тебе ще се оправят, и твоите работи ще се оправят. Ако кажеш, че неговите работи няма да се оправят, твоите също няма да се оправят. Сега аз виждам, че всички имате една задача неразрешена, много трудна. Неразрешена задача е, че днес сте гладни. Защо сте гладни? Предполагам, че вие гладувате, понеже искате да спечелите повече. Понеже нямате кредит, искате, като не ядете, 5 – 10 лева да спестите. Колко струва един обяд? Колко струва обядът на един богат човек и колко – на един закъсал човек? Закуската на милионера е скъпа. Когато ходили американците да търсят злато в Клондайк, там едно яйце се продавало по 5 – 10 долара, или по 500 – 1000 лева. Ако имаш десет яйца и ги продадеш по хиляда лева едното, ще спечелиш десет хиляди лева. Като продаваш по десет яйца на ден в продължение на десет или двайсет дена, колко ще спечелиш? Ако си чиновник, за колко време ще спечелиш 200 хиляди лева? Цял живот ще работиш за тях. Богатството на човека седи в неговите ръце, като са свити в юмруци. Щом отвори ръцете си, човек не е богат. (Учителя свива ръцете си в юмруци и ги поставя пред себе си.) Може ли така, със свити ръце, да минете през София? Аз разбирам да минете така, но в разумния свят. Ако носиш на ръце едно дете, което си е счупило крака, и минеш така през София, то ще е в реда на нещата, но ако вървиш със свити по същия начин ръце, пък нищо не носиш, това ще е странно за хората. Ако човек носи на ръце това дете, ще го считат за много умен.
94 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ Ако носим една идея, това е разумно, но ако нищо не носим, то не е разумно. Ти трябва да имаш идея, която да носиш. Ако мислиш, имаш идея – носиш детето. Ако се безпокоиш, само са ти свити ръце – това го считаме неразумно. Казвам: в единия случай стиснатите ръце показват, че умът ти не е намясто, а във втория случай стиснатите ръце показват, че ти имаш една свещена идея в ума си. Във втория случай казват за тебе: „Той е отличен човек“. Но трябва да дойдат мъчните времена. Докато не туриш парата в котела, та огънят да я нагорещи, докато не я ограничиш, тази пара не може да се впрегне на работа. И водата, ако не я ограничиш, не можеш да я впрегнеш на работа. И електричеството, и всичките неща, за да ги впрегнеш в света на работа, трябва да ги ограничиш. Вие някой път искате да проявявате деятелност, без да се ограничите. Страданията са едно ограничение, което прозвежда енергия в човека. Всички енергии прозтичат от ограниченията на страданието. Сегашният наш ум се дължи на ограниченията на миналото. Сегашната наша добродетел се дължи на ограниченията, които сме имали от страданието в миналото. Пък и сегашните ни страдания ще дадат една придобивка. Сега какво се придобива? Сега може от нашите страдания да няма никаква придобивка, но в бъдеще може да има. Страданията са предшественик на образуването и употребяването на една енергия. Умните хора знаят, че страданията и радостите се редуват: половин-една минута страдание, половин-една минута радост. Страдание – радост, страдание – радост, така колелото на живота се върти и човек постига онова, което желае. Сега да ви дам един пример. Да допуснем, че вие желаете да пеете, но нямате глас. Глас нямате, понеже в ларинкса ви няма достатъчно топлина. Всичката причина седи в това, че топлина нямате – замръзнало е, студено е, ларинксът не може да функционира, не могат да се образуват тия трептения. Топлина няма! Тогава вие най-първо трябва да внесете топлина във вашето съзнание, да носите мисълта, че можете да пеете. В пеенето има специфична топлина. Тази топлина трябва да дойде от слепоочната област, да слезе в гърлото, за да се образуват известни трептения. Или ако искате да свирите на какъвто и да е инструмент, тази топлина трябва да влезе в ръката ви. Ако специфична топлина не влезе в ръката ви, вие не можете да свирите.
6. СТРАДАНИЯ И ПРИДОБИВКИ 95 Когато говорим за доброто, аз разбирам онези общи условия, онази специфична топлина, при която хората могат да растат. Има една Божествена топлина, при която нещата се раждат и се движат. Ако тази светлина и топлина не дойдат, нищо не се постига. Това аз наричам хубавото време на живота: светлината и топлината. Само при тази светлина и при тази топлина нещата стават и ако не са те, тогава нещата не стават. В сегашния живот вие мислите, че нещата може да станат безразборно. Има един закон, който определя защо нещата може да станат, но няма да те ползва. Като опека една кокошка и като сваря десетгодишна биволска пастърма и ви ги дам да ги дъвчете, какво ще усетите, в какво ще седи разликата между тях? Дъвкали ли сте вие биволска пастърма? Дъвкали сте. Аз да ви кажа: вие сте дъвкали биволска пастърма. Сладката дъвка не е ли биволска пастърма – дъвчеш, дъвчеш, не можеш да я сдъвчеш. Хубаво е да дъвче някой биволска пастърма, ако иска да има здрави зъби. Майката дава малко дъвка на детето си, то половин час ще дъвче и така зъбите му ще станат малко по-яки, малко по-издръжливи. При сегашните условия детето не дъвче, при което зъбите му не функционират и лесно се развалят. Мнозина от вас може би са развалили зъбите си, защото като малки са чупили с тях орехи и лешници. Това чупене разваля зъбите, при него стават несъразмерни сътресения. И да дъвчат сега някои от вас, вече е късно за тях. Аз ви слушах отгоре, като пяхте „Тъги, скърби са богатство“. Как трябва да се изпее тая песен музикално? Ако трябва да я издекламирате, как ще го направите? Един от вас, който най-добре знае да пее, да я изпее музикално. В музиката мисъл трябва да има. Като пеете за тъги и скърби, трябва да мислите за тъгите и скърбите. Едновременно трябва да мислите за звука и за идеята, да проникнете в тази мисъл, да дойде разрешението. (Учителя пее по начина, по който пеят учениците.) Присъства ли тук умът? (Учителя сега пее изразително.) Каква е разликата между тъги и скърби, на кое от двете ще дадете по-голяма тежест? Тъги е по-слабото, скърби е по-силното, но и двете вървят по един закон. По-напред е пукването на Зората, после е изгряването на Слънцето. Може да тъгуваш за нещо, но скръбта е по-силна от тъгата. Казвате: „Скърби и тъги“ – тогава отивате от силното към слабото. А може и да отивате от слабото към силното: тъги и скърби. Забележете, че имаме движение в тона ре, слизаме в до – имаме
96 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ напрежение; после в си имаме разрешение, в ла вече имаме постижение. Значи имаме движение, напрежение, разрешение и постижение. После пак се повдигаме – имаме до. Някой от вас има ли цигулка? Изпейте „Тъги, скърби са богатство“. За да изпеете хубаво тази песен, трябва да сте скръбни. Щом я изпеете както трябва, веднага ще ви олекне. Като пеете за тъгите и скърбите, да се въодушевите, скърбите да произведат във вас едно приятно състояние, да ги обичате. Ти може да тъгуваш за истината, може и да скърбиш за истината. Може да скърбиш за знанието, може да скърбиш за живота. При скръбта не само че не съм изгубил нещо, но при нея може да тъгувам за онова, което трябва да придобия. Има една тъга, която показва онова, което трябва да придобиеш. Да тъгуваш за нещо, което трябва да дойде, да тъгуваш за нещо велико. Тя, скръбта, е мощна. Трябва да знаеш, че зад тъгата, зад скръбта иде любовта, иде мъдростта, иде истината, иде животът. Зад скръбта трябва да поставиш живота, трябва да поставиш знанието, трябва да поставиш свободата. И тогава ще дадеш простор. Обикновено казвате: „Тъгите и скърбите ги знаем“. Да тъгуваш за живота, да скърбиш за знанието, да тъгуваш, да скърбиш за свободата – така като пееш песента, тогава тя добива смисъл, подтик има, идея има. Ако пееш, както обикновено се пее, то е без идея. Като туриш живота, като туриш знанието, като туриш свободата, има за какво да тъгуваш. Тази скръб дава динамика – тя е динамична скръб. Динамична скръб. Тъгата и скръбта трябва да станат динамични, да дадат движение, да се превърнат в живот. Тъгата и скръбта, които се превръщат в живот, които се превръщат в знание и които се превръщат в свобода, при тях човек има разбиране и тогава, като пее, той твори. Сега да дойдем до „Фир-фюр-фен“, тая песен започва от ре, но може да я изпеем от долно сол. Живот, знание и свобода – това са тъги и скърби. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. 6. лекция, 18 ноември 1938 г., София, Изгрев
СТАНИ ТИ, КОЙТО СПИШ! Отче наш Имате ли зададена тема? – (Нямаме.) Пишете тогава по темата: Най-малкият орган в човешкото тяло, поровете малко из анатомията, из физиологията. Втора тема: Полза от големите и малките неща. Изпейте „Всичко в живота е постижимо“. Представете си, че имате един триъгълник, върховете на който са означени с латинските букви g, o, d – god (фиг. 1). Според геометрията какво е триъгълник? Част от пространството, заградена с три страни, които образуват три ъгъла, се нарича триъгълник. Ако основата gd на този триъгълник се скъси, по закона на динамиката другите две страни – линиите go и do, трябва да започнат да се удължават. И ако основата gd представлява човешкото тяло – Т, страната go представлява човешкият ум – У, страната do представлява човешкото сърце – С, то щом се скъси линията на тялото и се удължат линиите на ума и на сърцето, какъв характер ще имаме тогава? Като се удължат линиите на ума и на сърцето, деятелността на ума и на сърцето се усилва, но отслабва деятелността на тялото. В този случай ще имаме триъгълник, две от страните на който са равни, но той няма да е равностранен. Мислите ли, че човек, в когото деятелността на тялото отслабва, може да върши добре работите си на физическото поле, във физическо отношение? Или представете си друго положение: линията do, която представлява човешкото сърце, се скъсява, а линиите, които представляват тялото и умът, се удължават. В този случай какъв характер ще имате? Ако линията на сърцето се скъси, d g o Фиг. 1
98 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ тогава чувствителността на човека се намалява. А ако се удължи линията, която представлява тялото, какъв характер ще имате? Ще имате един човек, който обича хубаво да си похапва, който служи само на своите чувства, не му мисли много. Такъв човек употребява турската поговорка: „Дето дойде, там връзва коня си“ (тоест не трябва много да му мислиш). Казвам: в дадения случай този триъгълник представлява едно динамично поле, в което действат човешкият ум, човешкото сърце, човешкото тяло. На мястото на човешкото сърце може да поставим човешката воля, защото под думата воля разбират това, което човек желае да постигне – постиженията сърцето ги желае. Така се изразяват динамичните линии. Всичките органически линии в човешкото тяло са динамични, а не статични; те са във вечна промяна. Нито една линия на вашите лица не е постоянна. Всичките линии постоянно се изменят, но това е естествено, вие целокупно се изменяте. Ако разгледате фотографиите на един човек от детството му чак до старини, ще видите, че в него са станали многобройни промени. Когато говорим за тялото, трябва да обърнем внимание на всички ония динамични линии, които спомагат за развитието на човешкия ум, които спомагат за развитието на човешкото сърце и които спомагат за правилното развитие на човешкия организъм. Защото, ако тия динамични линии не съществуват, тялото не може да функционира. Динамични линии са мозъчната система, нервната система – тя е динамична, през нея се предават енергиите на мозъка, електричеството. През симпатичната нервна система се предават чувствата. Има надлежни чувства, които са необходими за живота. Когато симпатичната нервна система е добре развита, тялото е в нормално състояние. На вас много пъти са ви говорили за възпитание. Как се възпитава един човек? Как ще възпитате ума си? Трябва да си имате един триъгълник. Както е тук този триъгълник, вие ще имате една илюзия, защото линиите му може да се сменят – този триъгълник е в постоянно движение. Вашето чело представя вашия ум. Ако вие сте изправени, челото ви е отвесно, но когато легнете по гръб, в какво положение ще се намира то? То ще е в хоризонтално положение спрямо движението на Земята, спрямо нейната орбита. Ние считаме равнината, в която Земята се движи, за хоризонтална. Линията, образу
7. СТАНИ ТИ, КОЙТО СПИШ! 99 вана от центъра на Слънцето, считаме за перпендикулярна. Когато човек легне в хоризонтално положение, той се намира успоредно с плоскостта, в която се движи Земята. Тогава какви ще бъдат неговите резултати? Когато човек се обезсърчи в живота, какво положение е заел – хоризонтално или перпендикулярно? Човек, който стои прав, никога не може да се обезсърчи. Ходиш – значи не можеш да се обезсърчиш. Като паднеш и не можеш да станеш, обезсърчаваш се. Спънеш се някъде, паднеш – обезсърчиш се. Обезсърчението е едно статично състояние. Когато динамичните сили на човешката воля не функционират, образува се едно статично положение. Щом се обезсърчиш, то е едно статично положение – значи някъде е станало някакво нарушение. Как трябва да се изправи това нарушение? Представете си, че вие сте ученици в гимназията и един ден учителят по математика, който е сприхав, ви казва: „От вас нищо няма да излезе. Нито от математика, нито от геометрия разбирате“. Питам: какво ще е вашето състояние вече? Вие ще сте обезсърчени, ще сте паднали. С една дума, учителят ви блъска, вие падате и казвате: „От мене нищо няма да стане“. Щом сте паднали, какво трябва да направите? Ти може да си музикант и само като ти каже някой думите: „Не разбираш нищо от музика“, се обезсърчаваш. Какво ще е твоето положение тогава? Прав ли си да се обезсърчаваш? При всяко обезсърчение ти си в хоризонтално положение, в плоскостта на Земята. За да се насърчиш, трябва да заемеш перпендикулярно положение, да станеш. Някой човек се прегърбва, а някой, като ходи, си държи лявото рамо вдигнато, дясното наведено – това са временни състояния, лоши навици. В един анекдот се разправя за един владика в Америка, който имал 400 – 500 свещеници в своята област. Владиката ходел с повдигнато рамо и всичките свещеници му подражавали, ходели също като него. Къде е първият триъгълник на човека? Вашият нос е първият жив триъгълник. Какъв триъгълник е този (фиг. 2)? Всички имате такива триъгълници и по тях виждам какви сте. Виждам във всеки един от вас накъде е движението: вие имате едно движение в едно направление и друго движение в друго направление. В динамичните ви линии има две течения, или две противоположни силови линии, по които върви
100 ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ течението. Страната на вашия нос показва какво е състоянието на ума ви, в каква област се движи той. Като ви гледам носовете (аз научно разсъждавам), виждам, че някои сте се отдалечили много от центъра, от който сте излезли – първия център. При някои от вас го има това движение на отдалечаване. А носът на някого показва, че този човек се приближава. Движението се вижда, но то е перспективно заблуждение. Най-първо човек се отдалечава от центъра. Понеже има два центъра – център на Земята и център на Слънцето, в дадения случай, ако разбирате тази наука, вие ще знаете накъде се движите. Някой път вие чувствате, че сте се отдалечили от вашите идеи, казвате: „Едно време бях идеалист, но сега напуснах този идеализъм“. Когато човек усилва своето тяло, той се приближава към центъра на Земята, следователно материалните работи завземат голяма площ от неговите чувства. Казвам: когато губите вашия идеал, вие се отдалечавате от центъра на Слънцето. Щом вашите идеали се усилват, вие се приближавате към центъра на Слънцето, а щом се приближавате, тогава идеалите ще завземат една определена площ. Имате на чертежа правоъгълник (фиг. 3). Означихме вписания в него триъгълник с буквите g, o, d. Какво означава god? Означава Бог. Правоъгълника го означихме с буквите g, o, o, d. Good означава добро. Следователно ти не можеш да познаеш Бога, докато не познаеш доброто. Това е едно динамично състояние. Ти не можеш да служиш на Бога, докато не си в един квадрат. Триъгълникът е идейното положение на твоето схващане, пък за да имаш реално положение, ти трябва да се движиш в квадрат. В квадрата ти вече имаш реално положение, имаш d g o Фиг. 2 g d o o Фиг. 3
7. СТАНИ ТИ, КОЙТО СПИШ! 101 мярка за работа – тогава думата Бог се превръща в добро. В латинския език буквата g означава един, който пуска корените си в материята – то е едно динамично положение. Както се пише буквата g в английския език, тя показва, че англичаните се отдалечават от Бога, от центъра на Слънцето. В началото се отдалечават, но тъй като в края на думата god е буквата d, тя показва, че в края се приближават. В началото се отдалечават от центъра на Слънцето, в края се приближават – това е динамизъм на линиите, превръщане става на енергиите. В даден случай всяка енергия може да се превърне. При превръщането имате сгъстяване и ако не разбирате динамичния закон на това сгъстяване, вътре във вас ще се образува едно напрежение. Ако искате да се разширите, вие трябва да разбирате и закона на разширението. Вярата е закон на разширението. Разширението донася освобождение, следователно вярата е закон за освобождение от ограниченията. Научно какво нещо е вярата? Закон, с който човек се освобождава от неестествените ограничения. Казва някой: „Вярвам“. За да вярваш, ти трябва да знаеш как да се освободиш. Щом знаеш как да развържеш въжето, с което си вързан, ти имаш вяра. Не ти ли стига умът как да го развържеш, ти нямаш вяра. Въжето има възел и ти можеш да го развържеш. Щом искаш да го скъсаш, ти не си силен. В самия човек има динамична сила. Както и да го връзват, човек е в състояние да се развърже. Природата, като го е пратила в света, го е надарила с всички динамични сили. Ако човек знае, ако има закона на вярата, той всякога ще може да се освободи. Но човек не иска да прави големи усилия. Представете си, че сте в училище и се оплаквате от учителя си; казвате, че еди-кой си учител или професор ви е нарочил. Някой път учителят или професорът имат неразположение към някои ученици. Няма да обясняваме защо е така, но съществува такова неразположение. И обратното е вярно, съществува неразположение на ученици към учители. Учителят не може да си го обясни и учениците не могат да си го обяснят, нещо неприятно изпитват те и каквото и да правят, изпитват едно отвращение. Ученикът трябва да разбира закона, трябва да може да предразположи учителя, който няма добро разположение към него. Как ще го предразположи? Лесна работа, пет пари струва церът! Онзи предмет, който учителят