Положителни и отрицателни черти на човека

Младежки окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Положителни и отрицателни чърти на човека", лекции на специалния окултен клас от Учителя, 1928- 1929 г., VIII година, две беседи от 1928 г., август, Издание - София 1928 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ ЧЪРТИ нд човш ЛЕКЦИИ ОТЪ УЧИТЕЛЯ 0 VVVVWVWVVVWVWWVWWVWVWVVVWWWVWVWVWWWWWVWVWWWWWWWWWWV
ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ ЧЪРТИ НА ЧОВШ Лекции на специалния окултенъ класъ о тъ У чителя 1928 — 1929 г. — VIH година. 1 и 2. СОФИЯ 1928
Лѣность и прилежание. Ще се спра само върху двѣ думи: лѣность и прилежание. Лѣностьта и прилежанието сж братъ и сестра. Лѣностьта и удоволствието всѣкога вървятъ заедно, както притежанието и дѣятелностьта. Каквато е връзката между първитѣ двѣ, между лѣность и удоволствие, такава е връзката и между послѣднитѣ двѣ — прилежание и дѣятелность. Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се удоволствува, а прилежниятъ — да работи, той е работливъ човѣкъ. Дѣятелностьта и работоспособностьта, това сж двѣ аналогични състояния на душата. Лѣностьта изключва истинската култура отъ себе си. Лѣнивиятъ не е културенъ човѣкъ. Той може да се нарече цивилизованъ, но не и културенъ човѣкъ. Лѣностьта е присжща на еволюцията. Както казахъ, еволюция сжществува само за слабия човѣкъ. Лѣнивиятъ човѣкъ търси удобства, той не обича да промѣня мѣстото си, не обича да се движи. Той обича да има 10 — 20 слуги на разположение, да е обиколенъ съ звънци, и щомъ бутне нѣкой отъ
4 звънцитѣ съ пръста си, желанието му да се изпълни веднага, по магически начинъ. И затова ще видите лѣнивиятъ човѣкъ потъналъ въ мечти отъ приказкитѣ на 1001 нощь. Казвамъ: лѣностьта е състояние, което сжществува и въ физическия, и въ умствения, и въ духовния свѣтъ на хората. Всички противорѣчия, които сжществуватъ въ свѣта, се дължатъ на лѣнивитѣ състояния на човѣка, които понѣкога обхващатъ душата му изцѣло и я възпиратъ въ нейнитѣ благородни стремежи. Всѣки човѣкъ, който пита, защо работитѣ ставатъ по единъ, а не по другъ начинъ, това показва, че той е лѣнивъ човѣкъ, който 'търси лесния пжть. Една българска пословица казва: „Накарайте лѣнивия на работа, и той ще ви научи на умъ“. Всички лѣниви хора сж умни. Лѣностьта се отличава съ едно негативно качество—отлагане. Нко е въпросъ да се плаща за нѣщо, лѣнивиятъ човѣкъ отлага; ако е за извършване на нѣкоя работа — отлага; ако е за молитва — отлага; ако е за учене — отлага; ако е за умиране — пакъ отлага. На каквато работа и да накарате лѣнивия човѣкъ, той постоянно отлага, като казва: не може ли да се отложи за малко тази работа? Или: дайте ми малко врѣме да помисля. Лѣнивиятъ човѣкъ не бър’ за, той нѣма никакъвъ идеалъ. Въ него нѣ
5 ма нѣщо опрѣдѣлено. Той се стреми къмъ вжтрѣшно спокойствие и избѣгва тревогитѣ. Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се оглежда въ огледалото, бои се да не би лицето му да се е набръчкало. Или, ако види, че кожата на ржцѣтѣ му е малко огрубѣла, веднага казва: дайте ми малко масло да си намажа ржцѣтѣ! Лѣнивиятъ човѣкъ обича да има меки ржцѣ. Лзъ не говоря за тази лѣность, или за този мързелъ, който произтича отъ обстановката на нѣщата, но за обикновения мързелъ, който е свойственъ на всѣки човѣкъ. При първия случай, напримѣръ, ако човѣкъ е богатъ, може да бжде мързеливъ. Богатскиятъ синъ често не учи, мързеливъ е, защото знае, че баща му е богатъ. Лѣностьта въ нѣкои случаи става причина да се роди лъжата. Етозащо, когато човѣкъ тръгне въ истинския пжгь на живота, той трѣбва да се пази отъ това състояние. Лѣностьта е едно тихо течение въ природата, но попадне ли човѣкъ въ него, натъква се на редъ противорѣчия и започва да търси щастието, което никога не може да постигне. Лѣностьта не води къмъ щастието. Казвамъ: само прилежанието е въ състояние да запази добродѣтелитѣ на човѣка. За да се развива човѣкъ, той трѣбва да бжде прилеженъ! Може да се каже, че прилежанието е спасително срѣдство противъ вжтрѣшната лѣность у човѣка. Ще кажете: може ли всѣки
б човѣкъ да бжде прилеженъ? — Прилежанието е качество на всѣ ка душа, което.тяе_нзслѣдила отъ духа. Казва се за духа, че е неуморенъ въ своята дѣятелность. Духътъ постоянно работи. Прилежанието е качество, което подбутва човѣка къмъ работа, да свърши всички свои започнати, но недовършени работи. Прилежниятъ ученикъ всѣкога ще си научи уроцитѣ; прилежниятъ работникъ всѣкога ще си свърши работата за деня; прилежниятъ богомолецъ ще си направи молитвата наврѣме. Изобщо, прилежниятъ човѣкъ винаги завършва работата, която е започналъ. Друго отличително качество на прилежния човѣкъ е това, че той започва съ малки, а не съ голѣми работи. Обаче, започне ли една работа, той я свършва до край. При великитѣ, при грандиознитѣ работи, винаги се намѣсватъ редъ побудителни причини, но не и прилежанието. Богатството е родило лѣностьта, а сиромашията — прилежанието. Прилежниятъ човѣкъ разбира смисъла на живота.. Той учи й знае защо учйТ"Лѣнйвиятъ човѣкъ пъкъ седи въ бездѣйствие и не знае, защо не му се работи. Какво бихте писали, ако ви се дадешетемата: „Кога се ражда лѣностьта и кога — прилежанието“? Изобщо, когато хоратаизгубятъ своитѣ първични идеали, лѣностьта се явява на сцената на живота. Изгуби ли чо,-
7 вѣкъ посоката на своя вжтрѣшенъ животъ, въ него се заражда лѣностьта. Въ този случай, ние опрѣдѣляме лѣностьта като послѣдствие, като резултатъ отъ загубването на нѣщо велико. Кога се ражда прилежанието? — Когато човѣкъ намѣри своя пжть, т. е. когато намѣри посоката на своя вжтрѣшенъ животъ. Прилежанието,. е. ..показатель. „на—истинския.11ЖТЬ,лъ.. животаДокато човѣкъ е прилеженъ въ каква и да е работа, това показва, че той е на истинския пжть на живота. Докато човѣкъ е лѣнивъ, това показва, че той е извънъ истинския пжть на живота: той нѣма цѣль, нѣма смисълъ въ живота, живѣе неправилно, затова идеитѣ и желанията му сжщо така сж неправилни. Прѣдставете си слѣднитѣ прости случаи въ живота. Нѣкой човѣкъ казва: азъ не искамъ да уча. Или: азъ не искамъ да стана философъ, не искамъ да бжда ученъ, поетъ, музикантъ или какъвъ и да е знатенъ човѣкъ. И този човѣкъ, за да убѣди и себе си, и другитѣ, че е правъ, ще започне да ви цитира стихове отъ Писанието, дѣто се казва, че знанието, придобивкитѣ на човѣка сж тягость на духа. Човѣкъ трѣбва да живѣе спокойно, тихо, да знае, защо е живѣлъ. Кои сж побудителнитѣ причини, които каратъ този човѣкъ да мисли и да постжпва така въ живота си? — Лѣностьта. Само лѣнивиятъ човѣкъ възстава противъ
8 страданията. Всички хора, които се възмущаватъ отъ страданията, сж лѣниви хора. Като имъ се заговори за страдания, сърцето имъ трепва. Лѣнивитѣ хора иматъ неправилно философско спокойствие. За да избегнатъ страданията, тѣ запазватъ вжтрѣшно спокойствие. Сега азъ нѣма да се впущамъ надълбоко, да ви обяснявамъ произхода на лѣностьта, но казвамъ: лѣностьта всѣкога произвежда извѣстна разслабеность, отпуснатость на организма. Нѣкои смѣсватъ лѣностьта съ почивката. Не, почивката е едно нѣщо, а лѣностьта — друго. Почивката е едно естествено състояние, при което човѣкъ промѣня положението си, придобива загубенитѣ енергии, обновява организма си и слѣдъ това се усѣща бодъръ и готовъ за работа. Пи лѣностьта, състоянието на човѣка е почти едно и сжщо прѣзъ цѣлия день. Казвамъ: най-опасната бо_ лесть за младия човѣкъ е лѣностьта. Нѣма по-опасна болесть за младитѣ отъ лѣностьта. Лзъ говоря за онзи младъ човѣкъ, който е пригърналъ извѣстна идея въ живота си. Лѣнивъ ли е човѣкъ, той нищо не може да реализира отъ своята идея. Дойде ли лѣностьта у човѣка, тя ще го спре въ неговото развитие. Тя не потиква човѣка напрѣдъ. Каквото благородно начинание да се зароди у човѣка, дойде ли лѣностьта, ще го чуете да
9 казва: нѣма защо да бързамъ сега, ще дойде врѣме и за това. Лѣнивиятъ човѣкъ все отлага. За да изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото, сж написали редъ басни и пословици съ нравоучителни заключения. Напримѣръ, въ баснята „Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката — — символъ на прилежание и трудолюбие. Не, това нравоучително заключение не е правилно. Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие. Въ тим нравоучения днесъ трѣбва да се направи една малка корекция. Мравката е, наистина, активна, дѣятелна, но чувството, което я заставлява да се прояви такава, не е прилежанието, но сгяженолюбието. Въ моитѣ очи, щурецътъ, съ своитѣ пѣсни, е прѣдвѣстникъ на една нова култура. Той е културенъ. Между щуреца и заека има извѣстно сходство: заднитѣ крака на щуреца сж дълги, и той обича да скача. Сжщото нѣщо се забѣлѣзва и у заека. Казвамъ: отъ чисто психологическо гледище, за да може една работа да се свърши добрѣ, човѣкъ трѣбва да има разположението на щуреца. Щурецътъ винаги има разположение. Въ това отношение щурецътъ мяза на виденъ, ученъ човѣкъ, който добрѣ раз
10 бира живота. Това не значи, че той разбира? живота като човѣкъ, но като щурецъ. Въ. ограничения кржгъ на своя животъ той го разбира и използува добрѣ. Мравитѣ пъкъ символизиратъ култура, която е изгубила вече своето направление въ живота. Тѣ показватъ за отклонението на културата отъ правия й пжть. Като се прослѣди живота на мравитѣ, може да се намѣрятъ причинитѣ въ органическия свѣтъ за спиранеразвоя на една култура. И ако търсите, отрицателнитѣ, лошитѣ чърти на дадена култура, ще ги намѣрите въ живота на мравитѣ. Между тѣхъ има редъ и дисциплина, но дисциплина на насилие, дисциплина на жестокость. Тѣ сж сжщества на краенъ материализъмъ, но не и на идеализъмъ. Когато младиятъ човѣкъ казва, че трѣбва да се работи на млддини, за да се почива на старини, това подразбира култура на мравитѣ. Съврѣменнитѣ хора, като се ржкородятъ отъ принципа, да работятъ на младини,, за да почиватъ на старини, сж създали лѣностьта. Подъ почивка тѣ разбиратъ това успокоително състояние, въ което човѣкъ само си почива и удоволствува. Върху тозипринципъ сж съградени и нѣкои религиозни системи. Турцитѣ, запримѣръ, си прѣдставляватъ рая, като блаженство: прѣдъ тѣхъ седи: цѣла планина отъ пилафъ, полѣтъ съ масло
II Тѣ държатъ нергиле въ устата си и лъжица въ ржка, и отъ врѣме на врѣме си пушатъ и взиматъ отъ пилафа. Това състояние се продължава цѣла вѣчность. То е вѣчниятъживотъ на щастие и блаженство. И много отъ съврѣменнитѣ хора си прѣдставляватъ живота по този начинъ и казватъ: да има прѣдъ мене планина отъ пилафъ и азъ да седя съ лъжица въ ржка прѣдъ нея, безъ никаква мжчнотия да бъркамъ въ пилафа, да си хапвамъ и за нищо въ свѣта да не мисля — въ това седи смисъла на живота. Тия хора търсятъ лесния животъ, безъ мжчнотии и страдания. Питамъ: каква култура, каква цивилизация или каква идея може да се роди при такова разбиране на живота? Днесъ младитѣ се възпитаватъ по единъ начинъ, старитѣ — по другъ начинъ, но въ края на краищата, и еднитѣ, и другитѣ, като се натъкватъ на мжчнотии и противорѣчия въ живота си, казватъ: защо е създаденъ така свѣтътъ? Казвамъ: мислите ли, че Богъ, Който е създалъ свѣта и мислилъ съ вѣкове, какъ и по какъвъ най•добъръ начинъ да го създаде, ще внесе всички тѣзи противорѣчия, мжчнотии и страдания, отъ които вие да се спъвате? Мислите ли, че Богъ, Който е създалъ цѣлата вселена, не е прѣгледалъ, не е взелъ въ внимание всички най-правилни начини и методи за развитието на всички сжщества? Мислите ли, че Той не
12 е прѣдвидилъ всички условия за и противъ общото развитие на живота? — Всичко това е прѣдвидено още прѣди създаването и проявяването на живота, и. ако днесъ изпжкватъ повидимому редъ противорѣчия въ живота, тѣ не сж Божие дѣло, но тѣ сж сѣнки, които сжществуватъ въ съзнанието на недоразвититѣ още сжщества. Тия сѣнки се дължатъ на други сжщества, които сж влѣзли въ съзнанието на хората и сж затъмнили тѣхната първоначална свѣтлина. Животътъ, самъ по себе си, тъй както е билъ първоначално въ съзнанието на Бога, е идеаленъ, възвишенъ и съвършенъ. И ако човѣкъ вложи въ живота си онази абсолютна вѣра, че всичко, което Богъ е направилъ, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисълъ, който Богъ е вложилъ въ цѣлокупния животъ. Тогава, човѣкъ ще разбере, какво е прѣдназначението на тия привидни противорѣчия; той ще разбере още, защо идватъ страданията и мжчнотиитѣ въ живота. За да се достигнатъ практически тия резултати, и да се спаси човѣкъ, той трѣбва да схване всички ония най-фини приоми, чрѣзъ които лѣностьта го обхваща, за да спре неговото развитие. Лноамз е сила, която съзнателно се домогва Дй_чрвѣка,. за ..да му прртиврдѣйствува въ живота. Когато силитѣ въ човѣка се уравнятъ, въ него се явява лѣность.
13 бездѣйствие. Прѣдставете си, напримѣръ, че двама юнаци, съ равни сили, излизатъ да се борятъ единъ срѣщу другъ. Тѣ ще се борятъ извѣстнс врѣме, но никой отъ тѣхъ нѣма да спечели борбата, вслѣдствие на което тя ще се прѣкрати. При това положение не може да има вѣчна борба. Смисълътъна живота не е въ вѣчната борба, но въ вѣчното движение. Въ този случай, на помощь иде прилежанието. То е онзи импулсъ на човѣшкия духъ, който постоянно потиква ту една, ту друга сила или способность у човѣка къмъ дѣйность и го държи въ постоянно съзнателно движение, което ние наричаме „работа“. EtQ.. защРг прилежанието трѣбва да влиза ка. то основенъ елементъ въ всѣки актъ, въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство,. И тъй, прилежанието се’ отличава съ това, че прѣвъзмогва всички трудности.. и мжчнотии въ живота, а лѣностьтьта отстжпва и при най:малката_ спънка. Слѣдователно, за да не може лѣностьта да се загнѣзди въ ума, въ сърцето или въ волята на човѣка, като болезнено вжтрѣшнс? състояние на душата, той не трѣбва да се спира прѣдъ никакви мжчнотии въ живота си, защото всѣка мжчнотия, колкото малка и да е тя, прѣдставлява единъ етапъ, прѣзъ който човѣкъ трѣбва да мине. Тя прѣдставлява прѣграда, на която има поне едно отверстие, прѣзъ което може да се
14 :мзлѣзе. Мжчнотиитѣ въ живота сж нѣщо подобно на формулитЕ въ математиката. Ако -знаешъ формулйтѣ/ ще можешъ да рѣшавашъ и задачитѣ. По сжщия начинъ, ако се справите съ една ваша мжчнотия, вие ще можете да рѣшите и задачата на вашия животъ. Мжчнотиитѣ сж елементи на дадени задачи. Сега азъ искамъ добрѣ да ме разбирате, добрѣ да ме слушате. Понѣкога лѣнивиятъ човѣкъ си мисли, че е божество, за което всички трѣбва да работятъ. Той се счита като центъръ на вселената и казва: азъ не трѣбва да се движа отъ ‘мѣстото си, защото подчръдна ли се, всичкиятъ редъ и порядъкъ въ свѣта ще се наруши. Въ това отношение този човѣкъ е философъ, счита, че само той има право да учи хората, какъ да работятъ и да .живѣятъ, а щомъ дойде въпросъ до него, той казва: азъ свършихъ своята работа въ свѣта, свършихъ и съ въпроса за учене и за молитва, свършихъ и съ въпроса за Любовьта. Сега не ми остава нищо друго, освѣнъ да седя неподвижно, като точка въ вселената, около която всички други да се движатъ и да работятъ. Който иска да му кажа, какво трѣбва да прави, да дойде при мене. Такъвъ човѣкъ може да ви учи, какво нѣщо е прилежанието, безъ да го прилага самъ той. Той търси охолния животъ и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, ка
15 то философъ. Съ никого не се кара; повидимому е благъ и спокоенъ, усмихва се налѣво — надѣсно, и ако нѣкой му противорѣчи, ако не иска да свърши работата, която му възлага, той ще бръкне въ джоба си, ще извади оттамъ една или нѣколко звонкови монети и ще му каже: ако искашъ да станешъ прилеженъ човѣкъ, направи тази работа и не ме заставяй да изгубя спокойствието си. Изгубя ли своето спокойствие, ти ще изгубишъ живота си, защото ще -се наруши реда и порядъка въ цѣлата вселена. Щомъ се изпълни желанието му, той казва: ето единъ будала човѣкъ, който не разбира смисъла на живота! Лѣнивиятъ човѣкъ постоянно дава съвѣти на другитѣ. На едного казва: иди да копаешъ на лозето! На другиго казва: ти чети, учи! На трети казва: иди да орешъ на нивата! А той само седи и се подсмива на слабоститѣ на хората. Нѣкой наричатъ лѣностьта „вжтрѣшна аристокрация“ на човѣка. Лѣнивия ъ човѣкъ се движи съ голѣмо достойнство и величие, дава си видъ. че всичко разбира. Отъ кога води началото си лѣностьта?—Още отъ първия човѣкъ, който, като останалъ безъ работа, искалъ да надхитри природата, да й се наложи. Но разумната природа не обича лъжитѣ, не обича бездѣйствието, не обича да се прѣстжпватъ нейнитѣ закони. Дълго врѣме тя е мълчала и наблюдавала
16 само, до кога ше се продължи тази работа. И като видѣла, че тази работа нѣма да се изправи сама по себе си, като минавала покрай човѣка, тя започнала всѣки день да туря на гърба му по една малка прашинка. Лѣнивиятъ човѣкъ, като не обичалъ да се чисти, оставялъ праха на гърба си. Така той очаквалъ другъ нѣкой да го очисти, докато най-послѣ на гърба му се събралъ толкова много прахъ, че той забѣлѣзалъ, какво животътъ му се измѣня и губи смисъла си. Той не може да разбере, че причината за натрупването на прашинкитѣ по гърба му, това е той самъ. Туй натрупване на прашинкитѣ се изразява въ общо затлъстяване на организма. Този човѣкъ затлъстява толкова много, че всичко красиво въ него се обезобразява. Той започва да се 'чуди на всичко това и казва: какъ тъй, азъ, спокойниятъ човѣкъ да дойда до това положение? Има нѣщо безсмислено въ живота! Започва да се оглежда оттукъ—оттамъ и казва: какво е станало съ мене, че се измѣнихъ толкова много? Слѣдователно, много отъ сегашнитѣ безпокойствия и страдания въ свѣта се дължатъ единствено на бездѣйствието. За всѣки даденъ моментъ човѣкъ може да бжде лѣнивъ въ добродѣтельта, лѣнивъ въ знанието, лѣнивъ въ истината, лѣнивъ въ мждростьта. Лѣностьта' съществуваше и въ Соломона, като
17 качество на човѣшкото. Слѣдъ като Соломонъ доби всичкото знание на свѣта, лѣностьта първа тури своето краче въ него, и той каза: „Суета на суетитѣ, всичко е суета! Многото знание е тежесть за духа.“ Слѣдъ това Соломонъ се прѣдалъ на ядене и пиене. Той търсилъ причинитѣ на лѣностьта въ себе си, но не могълъ да ги намѣри. Най-послѣ напусналъ всичко и свършилъ съ падение. И тъй, правилниятъ, естествениятъ пжть въ живота е прилежанието. Докато прилежанието е залегнало дълбоко въ човѣка, той върви въ правия пжть на живота, въ който всички сили и способности се развиватъ правилно. Прилежниятъ човѣкъ е радостенъ и веселъ. Като се връща вечерь отъ работа, той е тихъ и спокоенъ, доволенъ, че е свършилъ работата, която му прѣдстояла прѣзъ деня. Той има свой активъ и пасивъ. Красиво е, когато човѣкъ успѣе да постигне такова състояние въ себе си! Каже ли нѣкой човѣкъ, че скърби за своитѣ непостигнати желания, това показва, че той е билъ лѣнивъ. Само лѣнивиятъ човѣкъ мисли, че желанията му не могатъ да се постигнатъ. Недоволството е състояние, присжщо на лѣностьта. Недоволството и лѣностьта вървятъ заедно. Или, казано съ други думи: лѣностьта е майка на недоволството. Който е лѣнивъ, непрѣменно ще има вжтрѣшно недоволство въ себе си.
18 Та казвамъ: ако искате психологически да разберете качествата на лѣностьта и прилежанието, ше се доберете до външната страна на новия животъ, който искате да придобиете. Прилежанието ще ви покаже методитѣ и законитѣ, които сжществуватъ въ живота; то ще ви покаже още и съ кои хора ще можете да работите. Лѣностьта пъкъ ще ви отклонява отъ правия пжть. Много дѣца до извѣстна възрасть сж активни, прилежни, но послѣ тръгватъ по пжтя на лѣностьта, и така изгубватъ смисъла на живота. Ще знаете слѣдното правило: злото се явява като резултатъ на лѣностьта. Или, лѣностьта е майка на злото. Доброто е резултатъ на прилежанието. Или, прилежанието е майка на доброто. Това е вжтрѣшно, психологическо разграничение между злото и доброто. Нѣкои питатъ: отъ какво е родено злото? — Отъ лѣностьта. Лѣностьта е цивилизация, която е родила злото. Силата на злото не е постоянна, но то има ефектъ, понеже въ него ставатъ чести избухвания. Въ злото дѣйствува българскиятъ остенъ. Волътъ оре на нивата, движи се, защото остенътъ го побутва. Коньтъ тича, служи на господаря си, защото камшикътъ се упражнява върху него. Нито волътъ, нито коньтъ работятъ по своя добра воля. Остенътъ и камшикътъ сж причина за тѣхната дѣятелность.
19 Слѣдователно, ако човѣкъ има въ себе си стимулъ, подобенъ на остенъ или камшикъ, който го заставя да работи и върви напрѣдъ, това не е правилна дѣятелность. По този начинъ и лѣнивиятъ може да работи. Когато иска да извърши нѣкоя работа, лѣнивиятъ ще накара нѣкого да го застави насила да работи. Силитѣ въ лѣнивия човѣкъ сж пасивни. Той казва: „Кой ще си чупи главата да учи това или онова? Господъ не е създалъ живота за мжчение. Нѣма защо да се мжча.“ Излѣзе вънъ, понапече се малко на слънце, пакъ влѣзе вжтрѣ, легне да си почива. Лѣнивиятъ човѣкъ търси удоволствията въ живота. Нѣкой казва: азъ не искамъ да уча. — Азъ зная, кои сж причинитѣ за това нѣщо. — Дзъ не искамъ да се моля. — И затова зная причинитѣ. Кой те заставя на сила да се молишъ? Дко те заставятъ на сила да се молишъ, това не е молитва. Ако те заставятъ на сила да правишъ добро, това не е добро. Добро е това, което се върши по закона на прилежанието, което е естествено, здравословно състояние на човѣка. Човѣкъ винаги трѣбва да държи прилежанието въ себе си. Дойде ли до нѣкоя спънка въ живота си, той трѣбва абсолютно да отхвърли лѣностьта отъ себе си. Не върви ли нѣщо въ живота ви, откажете се напълно отъ лѣностьта и започнете съ прилежанието. Само чрѣзъ
20 него ще разрѣшите въпроситѣ: защо сжществува злото въ свѣта, защо сжществуватъ и противорѣчията. Дойде ли лѣностьта при васъ, откажете се отъ нея. Тя е майка на злото. Не се сърдете на лѣностьта, но изслушайте я, тя има цѣла история. Ако бждете внимателни съ нея, тя ще ви каже истината, отдѣ води произхода си, какъ -се е загнѣздила въ човѣка и т. н. Не мислете, че е лесно да се освободите отъ лѣностьта. Тя е жива сила, която разполага съ такиза тънки похвати, че ако не знаете, какъ да постжпите съ нея, тя ще се метне на гърба ви и цѣлъ животъ ще я носите. Тя ще се промъкне и въ най-добрия ви приятель, когото обичате, за да ви заблуди и изкара отъ правия пжть на живота. Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, съ какви тънки похвати работи лѣностьта. Прѣдставете си, че при васъ дохожда найдобрия ви приятель, когото не сте виждали цѣли 20 години. Въ това врѣме вие трѣбва да направите своята молитва, и приятельтъ ви, като види това, казва: „Остави сега молитвата си, първо да се видимъ, че тогава. Отъ толкова врѣме не сме се виждали!“ Подадете ли се на неговитѣ думи и съвѣти, вие изпадате въ закона на. лѣностьта. Ако вашйятъ приятель върви по закона на прилежанието, той трѣбва да се моли заедно съ васъ.
2: Молитвата е свещенъ актъ, който Всѣки човѣкъ трѣбва да извърши. Какъ ще направи той своята молитва, това зависи отъ неговото развитие. Какво прави човѣкъ първо, когато се събуди? Докато е спалъ, очитѣ му сж били затворени, но щомъ се събуди, най-напрѣдъ той отваря очитѣ си, послѣ вдига ржцѣтѣ си и става. И тогава азъ казвамъ: пробуждането на човѣшката душа се съпровожда съ отваряне на очитѣ. Отварянето на очитѣ пъкъ въ този случай не е нищо друго, юсвѣнъ молитва. Значи, молитвата е отваряне на очитѣ. Кой отваря очитѣ си рано сутринь? — Прилежниятъ човѣкъ. Той е буденъ, има будность на съзнанието. Да се молишъ, значи да отворишъ очитѣ си, да погледнешъ на всичко красиво въ свѣта, което Ботъ е направилъ и да тръгнешъ напрѣдъ, да свър-» шишъ малката работа, опрѣдѣлена за деня. Онѣзи хора, които само седятъ на едно мѣсто и молитви четатъ, тѣхната молитва е молитвата на лѣнивия, на мързеливия човѣкъ. Тия хора въ края на краищата ще свършатъ лошо. Тѣ четатъ молитви една слѣдъ друга и, като не получатъ отговоръ, казватъ: защо Господъ не отговори на моята молитва? Мзъ имахъ нужда отъ 10—15,000 лева, отъ 10—15 слуги. Защо Господъ не задоволи моитѣ нужди? Този човѣкъ си прѣдставя най-хубави нѣща и се чуди, какъ тъй, Господъ се
22 осмѣлява да не отговори на молитвтата на такова величие, на такова божество, като него! Той мисли, че и Господъ трѣбва да му слугува. Този човѣкъ има голѣмо мнѣние за? себе си. Та казвамъ: всички отрицателни чърти въ нашия животъ се раждатъ все отъ лѣностьта. Щомъ се явятъ тия отрицателни чърти, животътъ става несносенъ, изгубва смисъла си, а съ това и съзнанието на хората потъмнява, и тѣ вече не могатъ да разбиратъ нѣщата. Това е състояние на затваряне очитѣ на човѣка. Обаче, кога трѣбва човѣкъ да затвори очитѣ си? — Само когато спи. Сега, като говоря за лѣностьта и прилежанието, азъ ги разглеждамъ въ тѣхната вжтрѣшна сжщина, а не тъй, както се разбиратъ въ живота. Запримѣръ, азъ не взимамъ почивката, като състояние на лѣность, но като състояние, въ което мисъльта взима участие. Когато човѣкъ почива, трѣбва да знае причинитѣ, защо трѣбва да почива; когато човѣкъ иска да се моли, трѣбва да знае причинитѣ, защо да се моли; когато човѣкъ иска да мисли, да работи, или да учи, трѣбва да знае причинитѣ, защо иска тия нѣща. Нѣкой казва: животътъ нѣма смисълъ. Питамъ: какъ е възможно, Богъ, Който е създалъ свѣта и го е осмислилъ, да нѣма никакъвъ смисълъ? Ти какъ дойде до това заклю-
23 чение? Това е философията на лѣнивия човѣкъ отъ която трѣбва да се пазите. Дко искате да придобиете новия животъ, трѣбва да се пазите, трѣбва да се откажете отъ философията на лѣностьта. Който иска да живѣе съ новитѣ разбирания, трѣбва да бжде благоугоденъ на Бога. Какъ може човѣкъ да бжде благоугоденъ на Бога? Ще ви попитамъ: кои ученици сж любими на учителя си? — Способнитѣ ученици. Прилежниятъ ученикъ е способенъ. Способниятъ ученикъ е даровитъ. Даровитиятъ ученикъ е любимецъ на учителя си и на Бога. Съ прилежния ученикъ Богъ всѣкога се занимава, а на лѣнивия ученикъ — прахъ остава. Какво разбирате подъ думитѣ „на лѣнивия ученикъ Богъ прахъ оставя“? Вървите лй по закона на лѣностьта, Богъ ще остави върху васъ прахъ. Това значи: колкото пжти природата мине покрай лѣнивия човѣкъ, който седи въ бездѣйствие, все ще тури по една прашинка на гърба му. Богъ поглежда къмъ този човѣкъ и казва: „Това мое дѣте единъ день ще пожъне послѣдствията на своята лѣность, но ще научй урока си“. : Често, като се говори на хората за духовни работи, тѣ не се интересуватъ за тѣхъ. Вие трѣбва да знаете причинитѣ, защо не ви интересуватъ тия въпроси. Двѣ причини може да има за това: или вие не сте готови да въз
24 приемете тия въпроси, или този, който ви говори, не засѣга въпроситѣ по сжщество. Прѣди всичко, и материалниятъ, и духовниятъ свѣтъ иматъ своигѣ добри страни. И въ двата свѣта има нѣщо реално, което не се измѣня. Тази реалность, именно, прѣдставлява вжтрѣшната връзка между всички прояви на живота. Въ това отношение вие ще видите, че прилежниятъ човѣкъ се солидаризира съ дѣятелностьта на сжществата отъ всички свѣтове и работи заедно съ тѣхъ. Лѣнивиятъ човѣкъ, обаче, е краенъ индивидуалистъ. Той се отдѣля отъ сжществата на другитѣ свѣтове, живѣе само на физическия свѣтъ, като се ржководи главно отъ своята личность. Животътъ на личностьта, обаче, не прѣдставлява идейния животъ. Чрѣзъ лѣностьта у човѣка може да се развие вжтрѣшното криво разбиране на нѣщата, което да го отклони отъ правия пжть на онази естествена дѣятелность, потрѣбна за душата. И тъй, ще държите въ ума си идеята за прилежанието и лѣностьта. Младитѣ трѣбва да се пазятъ отъ лѣностьта. Старитѣ, които иматъ опитность отъ нея, все сж научили нѣщо, и сега трѣбва да се подмладяватъ. Дойде ли въ съзнанието имъ идеята, че сж се подмладили, трѣбва вече съзнателно да се пазятъ отъ лѣностьта. Тя води къмъ старость, къмъ осакатяване на човѣка. Младостьта е външенъ
25 мзразъ на прилежанието; старостьта е външенъ мзразъ на лѣностьта. Всички велики добродѣтели живѣятъ въ закона на прилежанието; всички слабости и пороци живѣятъ въ закона на лѣностьта. Младиятъ трЬбва да върви въ закона на прилежанието и да използува и най-малкитѣ блага, които Богъ му е далъ за разрѣшение на задачитѣ, опрѣдѣлени въ живота му. Влѣзе ли лѣностьта въ сърцето на младия, тя ще каже: ти трѣбва да пазишъ сърцето си отъ Любовьта, да не изгори; не трѣбва да обичашъ всички хора, не си ги родилъ ти. Обичай себе си. Достатъчна ти е тази любовь. Дойде ли такова чувство въ сърцето ви, то ще ви осакати. Когато лѣнивиятъ човѣкъ казва, че не може да обича всички хора, азъ го уподобявамъ на човѣкъ, който тур прѣдъ очитѣ си прѣграда съ тѣсно отверстие и отъ врѣме на врѣме поглежда прѣзъ него, като казва: не мога да обичамъ цѣлия свѣтъ! — Разбира се, че не можешъ. Прѣзъ това тѣсно отверстие ти виждашъ само единъ човѣкъ и него можешъ да обичашъ. Той казва: тогава покажи ми начинъ, какъ да обичамъ всиички хора! Веднага хвърлямъ прѣградата отъ очитѣ му, и той вижда всичко наоколо си. Лѣностьта туря такива прѣгради прѣдъ очитѣ на хората и ги води въ задънени улици. Тѣ гледатъ, гледатъ наоколо си и жазватъ: какъ може да мине кола оттукъ?
26 — Този пжть не е за кола. Пжтьтъ за коли? е на друго мѣстб. — Тогава нека дойдатъ хора да прокаратъ новъ пжть. Казвамъ: ти върви по пжтя, който Богъ отдавна е начърталъ и не чакай хората да прокарватъ новъ пжть. Днесъ млади и стари, учени и прости критикуватъ Бога, философствуватъ, намиратъ, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва; по другъ начинъ трѣбвало да се създаде. Казвамъ: хора, които философствуватъ по този начинъ, вървятъ по закона на лѣностьта. Това е анормално състояние на съврѣменната култура. При това състояние хората слизатъ отъ стжпалото на културата и отиватъ въ цивилизацията — една стжпка по-надолу. Човѣшкиятъ идеализъмъ роди културата; културата роди цивилизацията; цивилизацията роди диващината — едно регоесиране на човѣчеството. И какво дойде слѣдъ всичко това ? — Хората започнаха да се избиватъ. Какво спечелиха отъ това нѣщо? — Навредъ разрушения. Такива сж послѣдствията на лѣностьта. Това не е еволюци», но — израждане на човѣчеството. Еволюцията е законъ за изправяне погрѣшки. Да еволюирашъ, значи да вървишъ къмъ прилежанието. Еволюцията включва усилията на човѣчеството да влѣзе въ закона на прилежанието, т. е. въ правипнитѣ прояви на човѣшката дѣятелность. .
27'' Нѣкои питатъ: каква е задачата на съврѣменното човѣчество? Казвамъ: задачата на човѣчеството е да се върне къмъ първичния Божественъ животъ. Това е новиятъ животъВсичката философия може да се изрази съ думитѣ: да живѣемъ, както Богъ живѣе; да се проявяваме, както Богъ се проявява; да ' работимъ, както Богъ работи! Да бждемъ като Бога и едно съ Бога! Този е смисълътъ на новия животъ. Постигнешъ ли това, всички сжщества ти ставатъ близки, както на Бога сж близки; всички спорове се разрѣшаватъ моментално. По този начинъ вие ще чуете тихия гласъ на Бога, който ви казва: „Прилежание !“ То води къмъ правилното развитие на живота. Разберете ли така прилежанието и ’ лѣностьта, тѣ добиватъ смисълъ за васъ, защото въ смисъла имъ се крие истината. Всѣка дума е вѣрна, когато изразява истината. Яко описвамъ вълка, ще го опиша такъвъ, какъвто е—съ неговитѣ истински чърти. Като описвамъ лѣностьта и прилежанието, ще ги опиша съ сжщинскитѣ имъ качества, безъ никаквопрѣувеличение и намаление. Тогава само думитѣ придобиватъ още съдържание и смисълъ. Ще ви дамъ правило, какъ да се пазите отъ лѣностьта. Като минете покрай нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете. Като й турите тази прашинка, тя ще се зарадва. Иначе, ще тръгне подиръ васъ. Тази прашинка :
28 е благословение за нея, което тя слѣдъ врѣме ще разбере. Казвате: какъ да разберемъ и приложимъ това правило ? Буквално ли трѣбва да се разбира?—Онѣзи хора, на които съзнанието е будно, тѣ ще ме разбератъ. Който не разбира сжщностьта на живота, не трѣбва да се самоосжжда. Който се самоосжжда, той не разбира Истината. Онзи човѣкъ, който не се самоосжжда, но търси причината на своитѣ грѣшки и иска да ги изправи, той разбира • смисъла на живота. Всички погрѣшки, всички неуспѣхи въ живота се дължатъ на лѣностьта. Тежкитѣ условия на вашия животъ се дължатъ на лѣностьта. Нѣкой казва: тежка е моята сждба I Кой ме доведе до този край ? Кой ме върза съ това дебело вжже? — Лѣностьта. Казвате: вжжето вече е оплетено, вързанъ съмъ съ него, но какво да правя сега?—За да се избавите отъ вашата тежка сждба, влѣзте въ закона на прилежанието, и веднага ще разрѣшите мжчнотиитѣ на вашия животъ. Въ момента, когато започнете да работите съ закона на прилежанието, вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия на вашия животъ. Свържете ли се съ закона на прилежанието, не се страхувайте повече. Да не по-стжпите като онзи неврастеникъ, комуто лѣкарьтъ прѣпоржчалъ по-бързо ходене. Той послушалъ съвѣтитѣ на лѣкаря и веднага за
29 почналъ да върви бързо. Обаче, като изми-: налъ нѣколко крачки, спрѣлъ се и си казалъ: „Да не бързамъ толкова много. Като вървя така бързо, мога да изгубя силитѣ си, мога да се задуша, и сърцето ми ще спре.“ Щомъ помислилъ така, той взелъ друга посока въ живота си. Та казвамъ: тръгнете ли по закона наприлежанието, не се спирайте, не се плашете отъ бързото движение. Въ прилежния човѣкъ съмнѣние, невѣрие не сжществуватъ. Той е човѣкъ на положителната вѣра. Започне ли една работа, свършва я до край. Че врѣмето • било студено или дъждовно, че условията били неблагоприятни, че ималъ нѣкакви спънки, наслѣдени отъ майка си и баща си — за всичко това той не търси причини за извинения, върви напрѣдъ и работи. Лѣностьта очаквана наслѣдство и се оправдава съ лоши наслѣдени чърти, а прилежанието носи дарбитѣ и ги разработва. Нѣкой пита прилежанието: какво носишъ? — Дарби и трудолюбие. Послѣ пита лѣностьта: ти какво носишъ? — Слабости и охоленъ животъ. И тъй, доста ви говорихъ за лѣностьта и прилежанието. Тия въпроси сж материя, приятна за разискване, но дотукъ ще спра, за да не забравите другитѣ нѣща. Дойдохъ вече до едната трета отъ въпроса, но ако продължа по-нататъкъ, ще прѣядете. За да
30 имате импулсъ къмъ работа, трѣбва да останете малко гладни. Това изисква закона на .прилежанието. Започнете новия, Божествения день на прилежанието! Днешниятъ день да бжде послѣденъ день на лѣностьта и пръвъ день на прилежанието. Нека свѣтлината на този .день бжде свидѣтель на прилежанието! 24 августъ, 1928 г. Изгрѣвъ.
Гордость и ревность. „Само свѣтлиятъ пжть на М ждростьта води къмъ Истината. Въ Истината е скритъ живота“. Въ Писанието има едно изречение, което гласи: „Знанието възгордява, а Любовьта назидава“. Онзи, който изказалъ това изречение, скрилъ въ него една дълбока истина. Кои сж причинитѣ, че знанието възгордява? Да се мисли, че знанието възгордява, това говори за изопачаване на правата мисъль. Само гордиятъ човѣкъ мисли, че всичко знае, че никой не знае работитѣ, както него. Обаче, да знаешъ всичко, да знаешъ нѣщата тъй, както никой другъ, това е качество само на Бога, на онова виеше съзнание у чрвѣка, което схвата~ всички нѣща едноврѣменнр. Когато нѣкой човѣкъ каже, че той знае всичко, че като него нѣма подобенъ въ свѣта, това показва, че този човѣкъ е на първото стжпало на възрастващия животъ и едва сега започва да мисли. Мисли ли, че всичко знае, той е на пжтя на гордостьта, т. е. на кривия пжть въ живота.
32 „Знанието възгордява, а Любовьта назидава“. Друго едно положение, въ което горделивиятъ човѣкъ изпада е, че той заема особено положение къмъ всички сжщества; мисли, че За него трѣбва особено положение,, особена обстановка въ живота. Горделивиятъ човѣкъ изгубва своята вжтрѣшна мекота, чрѣзъ която може правилно’ да се развива. Не е знанието, което възгордява и спира човѣка отъ правия пжть на живота, но гордостьта, именно, е спънка за истинското знание и за добрия животъ на човѣка. Човѣкъ, у когото жйвѣе гордостьта, прѣстава да се. учи. Той казва: азъ зная всичко. Прѣстане ли да се учи, той прѣстава и да жйвѣе и казва: азъ съмъ живѣлъ достатъчно, всичко съмъ опиталъ, нѣма какво повече да уча. Горделивиятъ човѣкъ намира, че всички хора: трѣбва да вървятъ по неговия пжть, понеже той всичко знае, всичко разбира — той е мѣрка за живота на другитѣ. Споредъ менъ, гордостьта е най голѣмата суша, която може да се яви въ живота на човѣка. Гордостьта може да се нарече още запичане на съзнанието. Когато хлѣбътъ се тури въ фурната да се пече, още: докато не се е напълно опекълъ, казватъ, че хлѣбътъ се залича. Това запичане на хлѣба не е естественъ процесъ, т. е. не е завършенъ процесъ. Слѣдъ като опечете хлѣбаг
33 каквопостигате? Вие може да ядете житото тъй, както природата ви го дава, а може и да го опечете, като хлѣбъ. Като вземете една круша, вие може да я опечете, и така да я ядете, а може да я ядете и въ естествения й видъ. И житото, и крушата, както и всички плодове сж печени веднъжъ отъ слънцето. Въ природата сжшествува единъ вжтрѣшенъ процесъ, въ който се проявява животътъ. Когато житното зърно расте и зрѣе, то придобива животъ въ себе си. Обаче, когато житното зърно се пече, то не придобива животъ. Въ печенето, като процесъ, животъ не се придобива. Слѣдователно, когато се запече или напълно опече хлѣбъ, или какъвъ и да е плодъ, или друго нѣщо, този процесъ е резултатъ на човѣшката наука, наречена на съврѣмененъ езикъ „готварство“. /Ако разгледате научно, какво е донесло готварството въ днешната му фррма, въ която сжществува, ще видите, че то води слѣдъ себе си редица изопачавания. Въ такъвъ случай ще се яви въпросътъ: ако не се готви, какъ трѣбва да живѣе човѣкъ? /Ако човѣкъ не пече хлѣба, какво трѣбва да прави? Този въпросъ е на мѣстото си, но не е зададенъ правилно. Трѣбва да се зададе въпросътъ: необходимъ процесъ ли е запичането? Казвамъ: нѣщата не трѣбва да се запичатъ. Особено този про
34 цесъ на запичането не трѣбва да сжществува въ човѣшкото съзнание! Щомъ човѣшкото съзнание се запече, и животътъ прѣстава. Слѣдъ запичането се явява процесъ на загниване, мухлясване. Вземете единъ хлѣбъ едва запеченъ или напълно опеченъ и го оставете да поседи 5 — 6 деня. Какво ще стане съ този хлѣбъ прѣзъ това врѣме? — Ще мухляса. Сжщото нѣщо се забѣлѣзва и при гордостьта. Дойде ли гордостьта у човѣка, ще видите, че слѣдъ 5 — б — 10 деня наймного той започва да мухлясва. Горделивиятъ човѣкъ мухлясва. Първиятъ процесъ, който трѣбва да се яви въ мисъльта на хората, които искатъ да живѣятъ правилно, е да се откажатъ отъ желанието да пекатъ нѣщата. Нѣкой казва: пекатъ ме на ръженъ. Какво се разбира отъ тця думи? Ако печете живъ човѣкъ на ръженъ, какво ще придобиете? Ако печенето е процесъ на спасяване, разбирамъ, но ако слѣдъ като печешъ човѣка, той само се оплаква, въ това печене нѣма никакъвъ смисълъ. Слѣдователно, всички неестествени отношения, всички неестествени мисли и желания, това сж неестествени процеси на човѣшкото съзнание. Въ това отношение гордостьта е първото болезнено състояние на човѣшкото съзнание. Горделивиятъ човѣкъ мисли за себе си, че той притежава нѣкакви особени ка
35 -чества, каквито другитѣ хора не притежаватъ. И външно, и вжтрѣшно той счита себе си за особенъ човѣкъ. Сега ще ви обясня, какъ разбираме ние външното и вжтрѣшното състояние на човѣка. Животътъ на земята, т. е. физическиятъ животъ на човѣка е външниятъ животъ. Въ този животъ сжществува разнообразие отвънъ, а еднообразие отвжтрѣ. Значи, сжщината на земния животъ е еднообразна. Обаче, сжщината на живота седи въ духовния животъ. И затова, ще видите, че когато нѣкой човѣкъ започва да живѣе духовенъ животъ,, той се отекчава отъ външнитѣ форми на нѣщата и, ако рече да се моли по стария, начинъ,, казва: дотегна ми вече Да се моля!: Молитвата обаче, е непрѣривенъ процесъ въ живота на всѣки човѣкъ. Тъй щото, като казва, . че молитвата му дртегва, той възстава въ себе си противъ формата на молитвата, но не и противъ съдържанието и смисъла на . молитвата. Този човѣкъ търси вече вжтрѣшенъ изразъ на нѣщата. Молитвата на духовния човѣкъ трѣбва да бжде тъй естествена, каквато е молитвата на дѣтето къмъ майката. Дѣтето се мрли на майката: „Мамо, дай ми хлѣбъ, дай ми круши, дай ми, това — онова!“ ,Дѣтето иска, а майката дава. Но, ако това дѣте и слѣдъ като порасне, слѣдъ като стане възрастенъ човѣкъ, все още продължава да..ис
36 ка отъ майка си, и тя все дава, какво ше придобие човѣкъ съ това'постоянно искане? Значи, и за духовния човѣкъ молитвата трѣбва да. "получи новъ изразъ. Той' трѣбва да се моли вече тъй, както се моли Божествениятъ човѣкъ. 'ът• ;.-.-.;..'.! При..сегашното, състояние на човѣчеството хората сж., дошли; до положението само, да искатъ. Тѣ се обръщатъ къмъ Бога и казватъ: „Господи,.кжща нѣмаме,' дай ни двѣ стаи й кухня!“" Другиискатъ дрехи, обуща; трети се оплакватъ, че страдатъ отъ главоболие, отъ коремъ, Отъ стомахъ — здраве иСкатъ отъ Бога. Всички иска гь удобства, добри условия въ живота и т. н. Казвамъ: като отидете-при Бога, нищо нѣма да искате. Постоянното искане-довежда човѣка. до ожесточение. .Горделивиятъ човѣкъ, понеже има особено мнѣние за себе си, като не получи тона, което иска, казва: „Какъ Смѣятъ да не задоволятъ моитѣ искания? Не знаятъ ли, че азъ съмъ осдбенъ, необикновенъ човѣкъ!“ —'Не; особенъ може да бжде само съвършениятъ човѣкъ! Яко обикновениятъ човѣкъ мислИн че е особенъ,това епротиворечие, на който те натъква. И тъй,? когато човѣкъ дойде До положел ние ща не се задоволява отъ физическия, о ъ земния животъ, той трѣбва да • навлѣзе въ духовния: животъ.Въ този животъ има едно
3? -образие отвънъ) а разнообразие отвжтрѣ. Духовниятъ човѣкъ не може да грѣши на земята, понеже той живѣе вжтрѣшенъ, а не външенъ животъ. ; ч г ; Сега ще ви прѣдставя въ една външна, видима форма единъ процесъ, който става въ съзнанието на горделивия човѣкъ. Прѣд-ставете си, че единъ младъ, красивъ момъкъ хваналъ подъ ржка, или, както казватъ още „алабраце“, нѣкоя хубава, прѣдставителна мома и гордо, самодоволно върви съ нея. Въ -съзнанието му, скрито, седи мисъльта: „Като тази мома нѣма’ друга въ свѣта. Само азъ мога да се разхождамъ съ нея „алабраце“. Това показва, че гордостьта се прокрадва скрито въ неговото съзнание. И момата, отъ своя страна, върви съ момъка и си мисли: „Като този момъкъ нѣма втори въ свѣта.“ Гордостьта се промъква и въ нейното съзнание. И двамата вървятъ, оглеждатъ ' се надѣсноналѣво, да разбератъ, дали и хората наоколо имъ признаватъ този фактъ. Но ето, случва се едно малко нещастие на този момъкъ. Като върви изъ пжтя, срѣща друга мома, десеть пжти по-хубава отъ неговата. Той веднага хвърля погледъ къмъ нея, прѣцѣнява я, че е хубава мома, и въ съзнанието :му се прокрадва мисъльта: „Защо сега не мога да хвана тази момаалабраце?“ Като не може да постигне това свое желание,въздъхва
38 си само. Щомъ отмине хубавата мома, той се замисля малко и се уплашва отъ себе си, че такава мисъль, такова желание е могло да мине прѣзъ него. Хубавата мома, като забѣлѣзва, че този момъкъ става малко гузенъ, тя се възгордѣва, но си казва: „Докато ти ходишъ алабраце съ тази мома, не заслужавашъ моето внимание.“ Момата, която той води алабраце, въ този случай започва да става ревнива. Тази срѣща съ хубавата мома и желанието на момъка да се разхожда съ нея, е причина за първия грѣхъ, който сеявява въ неговото съзнание. На първата мома той е казвалъ, че никога нѣма да се отка&е отъ нея, а едва вижда втората мома и е готовъ вече да замѣни първата съ нея. Азъ ви привеждамъ този примѣръ, за да, се схване положението, въ което много отъ съврѣменнитѣ хора често изпадатъ. Тази мома, съ която се разхождате алабраце, може да бжде нѣкаква ваша идея, за която казвате: това е идеалътъ на моя животъ, отъ който никога нѣма да се откажа. Обаче, виждате друга по-хубава идея и веднага казвате: какъ бихъ желалъ да имамъ тази идея и да се разхождамъ съ нея алабраце! Питамъ: ако човѣкъ мѣни своитѣ идеали,, на какво ще мяза той? Какво ще придобиетози човѣкъ? Ако вие можете да ' смѣнятеединъ идеалъ съ другъ, това не е никакъвъ
39 идеалъ, това е една обикновена мисъль. Подъ думата „идеалъ“ азъ разбирамъ това, което не може да се замѣни съ нищо друго въ живота ви; това, което може да издържи на всички бури и вѣтрове, на всички страдания и изпитания. Успѣе ли човѣкъ да замѣни своя възвишенъ идеалъ съ другъ нѣкой, той прѣстава да живѣе. Това е точно така, както, ако човѣкъ замѣни своя животъ съ живота на другъ нѣкой човѣкъ. Както животътъ на човѣка не може да се замѣня, така и идеалътъ му не може да се замѣня. Всѣка подобна смѣна води къмъ смърть. Нѣкой казва: едно врѣме идеята за дѣтинствого бѣше моятъ идеалъ. Тогава азъ се възхищавахъ отъ идеята, която Христосъ е вложилъ въ стиха: „Станете като дѣцата!“ Питамъ: мислите ли, че вие можете да замѣните този идеалъ съ другъ нѣкой? — Въ физическия свѣтъ може да го замѣните, но въ духовния — не можете. Вие не може да замѣните Любовьта съ нищб друго въ свѣта. Външнитѣ нѣща не могатъ да бждатъ побудителна причина въ свѣта. Слѣдователно, красотата не ражда Любовьта. Въ този случай външната красота на нѣкоя мома или на нѣкой момъкъ не ражда Любовьта. Яко вашата любовь се дължи на нѣкоя външна форма, това не е люббвь; ако вашиятъ идеалъ се дължи на нѣкоя външна форма, това не е
40 идеалъ; ако вашиятъ животъ се подържа отъ нѣщо външно, това не е животъ. Казвамъ: въ духовния свѣтъ има външно еднообразие и вжтрѣшно разнообразие. Затова, ако погледнете външно хората въ духовния свѣтъ, ще забѣлѣжите, че всички сж еднакво красиви. Въ това отношение между тѣхъ нѣма разлика. И тогава, ако единъ младъ момъкъ влѣзе въ духовния свѣтъ и види нѣкоя красива мома, той никога не би казалъ: защо не мога да хвана тази мома алабраце? Тамъ всички моми сж еднакво красиви. Слѣдователно, Въ духовния свѣтъ прѣстжпление не може да се направи. Обаче, прѣстжпление отвжтрѣ може да се направи: мислено или сърдечно. Въ физическия свѣтъ нѣщата сж обратни. Тамъ прѣстжпленията се вършатъ главно външно. Когато нѣкой човѣкъ сгрѣши въ духовния свѣтъ, пращатъ го на земята да изправи погрѣшката си. Вко той има извѣстна идея въ духовния свѣтъ и настоява, че идеята му е права, пращатъ го на земята да разбере истината по въпроса, и за тази цѣль възвишенитѣ сжщества му казватъ; „Когато идеята ти стане обективна, ти самъ ще се произнесешъ за нея“. И наистина, този човѣкъ дохожда тукъ на земята, учи, работи, пада, става; днесъ хване една алабраце, утрѣ друга; днесъ него хванатъ алабраце, утрѣ му даватъ пжтя, докато най-послѣ казва: „Побѣ
41 лѣ ми главата! Възвишенитѣ сжщества го слѣдятъ отгорѣ и му казватъ: „Сега те поздравляваме! Разбра вече, въ какво седи твоята идея и какъ тя ще може да се реализира“. Този човѣкъ въ първо врѣме е билъ горделивъ, мислилъ е, че всичко може да направи, но слѣдъ като видѣлъ своя неуспѣхъ, започва да става ревнивъ. Значи, гордостьта ражда ревностьта. Ние наричаме ревностьта сиромашия на живота. Защо? Гордостьта произвежда запичане на съзнанието, а запичането създава суша въ живота на човѣка. Питамъ тогава: какви плодове могатъ да се родятъ на суха почва? Ето защо, слѣдъ запичането се ражда сиромашията, т. е. ревностьта. Когато се каже за нѣкой човѣкъ, че е много ревнивъ, това подразбира, че той е осиромашелъ и умствено, и духовно — всестранно е осиромашелъ. ( Сега азъ развивамъ тѣзи въпроси, защото и вие може да ги провѣрите, а мнозина вече иматъ опитность по тѣхъ. Гордиятъ и ревнивиятъ чбвѣкъ изгубватъ всичко хубаво въ живота си: своитѣ велики мисли, своитѣ велики чувства. Той изгубва всичко онова, което гое радвало въ живота му. Като говоря за гордостьта, азъ не разбирамъ проявената гордость, но — състоянието, което е резултатъ на гордостьта — запичането на съзнанието, когато човѣкъ прѣстава да;
42 мисли и да чувствува. Каквото и да се каже на такъвъ човѣкъ, той все казва: „Нзъ зная всичко това.“ — Погледни небето, вижъ какви сж свѣтли звѣздитѣ! — Нѣма какво да гледамъ небето и звѣздитѣ. Азъ зная отъ какво сж направени звѣздитѣ, зная каква свѣтлина иматъ, зная, че сж населени отъ разумни сжщества — нѣма какво повече да уча. Сега нека учатъ тия нѣща малкитѣ дѣца, които нищо не знаятъ. Сега, отъ това, което се знае за гордостьта и за ревностьта, може да се извлѣче слѣдниятъ законъ: докато има запичане на човѣшкото съзнание, ще има сиромашия, ще има и безплодие. При тия състояния човѣкъ всѣкога ще бжде лишенъ отъ нѣщо. Такъвъ човѣкъ, като вижда, че съсѣдътъ му има нѣщо повече отъ него, въ сърцето му се явява ревность и веднага почва да критикува Господа: несправедливъ е Богъ къмъ мене! Какъ може Той да се отнася тъй къмъ мене, да ми отнема правата, да не ме оцѣнява, както трѣбва? Не знае ли, че азъ всичко разбирамъ, че не съмъ обикновенъ човѣкъ, като другитѣ? Този човѣкъ, докато се разхождалъ алабраце съ красивата мома, гордѣелъ се, поглеждалъ самодоволно къмъ всички хора,, като си казвалъ: по-красива мома отъ тази нѣма! Като постжпва така съ тази мома, все едно, че дава обявление прѣдъ свѣта
43 за нейната красота. Въ сжщность, това блазни неговата гордость. Обаче, не минава много врѣме, той срѣща по-красива мома отъ неговата и спира погледа си върху нея. И момата отъ своя страна, като срещне другъ момъкъ, по-красивъ отъ нейния, поглежда го и казва на своя момъкъ: „Вко обичашъ, пусни ме да вървя свободно. Горещо ми е малко“. Тя отдръпва ржката си, подъ прѣдлогъ и двамата да бждатъ свободни. Това показва, че тя е намислила да бѣга. И той, отъ своя страна, и казва: „Искамъ малко да се уединя, защото се обезличихме“. Въ това обезличаване се крие друга идея. Неговото божество вече се е смѣнило съ друго, и начинътъ на поклонението вече е другъ. Това сж външни страни на извѣстни вжтрѣшни състояния у човѣка. Казвамъ: ако вие искате разнообразие въ живота си отвънъ, трѣбва да знаете,, че сте въ физическия свѣтъ. Обаче, между всички форми на живота сжществува извѣстна връзка. Тия форми съставляватъ части на единъ общъ организъмъ. Ако вие не можете да схванете тази велика идея и давате прѣдпочитане на една часть прѣдъ друга, ще внесете смутъ въ душата си. Въ това отношение духовниятъ човѣкъ трѣбва да събере всичкитѣ тия части на едно и да образува отъ пѣхъ цѣлото. Писанието казва: „Ще бждемъ
едно стадо и единъ пастиръ“. Въ физическия животъ се срѣщатъ редъ противоречия, които ще се разяснятъ само тогава, когато всичкото разнообразие на този животъ се съедини въ едно цѣло, въ което ще изпжкне великиятъ, красивиятъ образъ на Бога. Задачата на човѣка е: въ своето виеше съзнание да намѣри себе си, да намѣри Бога, да намѣри истинския смйсълъ на живота. По този начинъ той ще може да съедини всички части въ едно цѣло, въ единъ образъ — въ образа на Бога. Това значи да намѣришъ Вѣчното Начало. Който не Го е намѣрилъ, далъ е мѣсто на гордостьта въ себе си. Влѣзе ли гордостьта въ човѣка, като естествена послѣдица на нея се ражда запичане на съзнанието. Послѣдното създава сиромашията у човѣка. Този човѣкъ вече е ревнивъ. Да бжде човѣкъ сиромахъ въ тази смисъпь на думата, това е голѣмъ неджгъ. Ревнивиятъ човѣкъ, като минава прѣзъ нивитѣ и лозята на своитѣ съсѣди, вижда, че нивитѣ имъ сж добрѣ изорани и лозитѣ добрѣ вързали И си казва: да е мое сега това нѣщо! Той пожелава всичко туй да е негово, но самъ не се залавя за работа. Горделивиятъ човѣкъ не може да работи въ твърдата почва, въ твърдата земя. Защо? — Има запичане, твърдость въ съзнанието. Слѣдователно, горделивиятъ човѣкъ, за да се освободи отъ това състояние на съзна
45 нието си, трѣбва да влѣзе въ закона на смирението. Учителитѣ на миналото сж разбирали това състояние на горделивия човѣкъ и затова сж говорили върху закона на смирението. Смирението е вжтрѣшенъ процесъ на съзнанието, който се изразява въ смѣняване условията на живота. Непрѣменно трѣбва да се смѣнятъ вжтрѣшнитѣ условия на човѣка, за да се почне, работата въ живота. Условията, при които мнозина хора живѣятъ,' сж неблагоприятни — въ съзнанието имъ има сухота, запеченость.. Въ тия хора нищо не може да расте. Казватъ: какво трѣбва да се прави? — Вземете стомнитѣ си и почнете да поливате. Веднага трѣвата наоколо ще стане свѣжа, зелена, и всичко ще започне да расте. За да се разбере смисълътъ на разнообразието, което сжществува въ физическия свѣтъ, трѣбва да се влѣзе въ духовния свѣтъ, дѣто се намира идеалътъ на живота. Ето защо, трѣбва да се съедини външниятъ физически животъ съ вжтрѣшния духовенъ животъ, т. е. външното разнообразие на физическия животъ съ вжтрѣшното разнообразие на духовния животъ. Само така животътъ може да се осмисли. Като говоримъ за Вѣчното Начало, ние вече разбираме всичкото разнообразие, което сжществува въ свѣта. Всѣки може да опита тази идея. Който обича Бога, всичко, което сжществува въ’ свѣта — небето, звѣздитѣ —
46 всичко е заради него. Обаче, събератъ ли се двама души и всѣки отъ тѣхъ казва, че всичко въ свѣта сжществува само заради него, и двамата ще се намѣрятъ на физическия свѣтъ и ще видятъ само частитѣ, но не и цѣлото. Всички хора трѣбва да влѣзатъ въ духовния свѣтъ, да образуватъ едно цѣло, единъ общъ организъмъ. Ние говоримъ за сливането. Всѣки човѣкъ, който може да съедини всички форми на физическия и на духовния свѣтъ въ едно цѣло той е завършилъ своето развитие, т. е. прѣстаналъ е да еволюира, да се развива, а само ще се проявява. Този човѣкъ ще минава отъ свѣтъ въ свѣтъ: ще влѣзе въ физическия свѣтъ и ще гледа външното разнообразие; послѣ ще влѣзе въ духовния свѣтъ и ще гледа вжтрѣшното разнообразие. Дко човѣкъ не разбира живота по този начинъ, въ него ще се зароди едно безсмислие, и той ще каже: защо трѣбва да живѣя повече? Азъ опитахъ всичко въ живота, и намирамъ, че животътъ нѣма смисълъ. И тъй, слѣдъ като човѣкъ разбере външната страна на физическия животъ и послѣ разбере вжтрѣшната страна на духовния животъ, той влиза вече въ Божествения животъ —1 въ закона на единството. Онѣзи отъ васъ, които не сж примирили нѣщата, казватъ: Далечни сж тѣзи нѣща! Колко ли милиона години се изискватъ, докато се достигнатъ?
47 — Никакви милиони години не се изискватъ. Милионитѣ години сж нужни за глупавитѣ хора. Каже ли нѣкой човѣкъ, че милиони години му сж нужни, за да се развие и напълно усъвършенствува, той е глупавъ човѣкъ. Ако вземете отдѣлнитѣ части на цѣлото и ги съединявате една по една, наистина, сж потрѣбни милиони години, докато се създаде цѣлото, но ако насочите любовьта си къмъ всички тия части, веднага ще образувате общия, красивъ образъ на Бога. Тъй че, по закона на Любовьта всички части могатъ моментално да се съединятъ и да образуватъ цѣлото. Нѣкой казва: азъ съмъ работилъ милиони години, за да създамъ своя идеалъ. Другъ нѣкой казва: азъ пъкъ само помислихъ и създадохъ своя идеалъ. Глупавиятъ се мжчи и казва: дайте ми врѣме! Умниятъ не се мжчи и не иска врѣме; Врѣмето е потрѣбно и за умния, но той живѣе и въ пространството. Понятията врѣме и пространство се употрѣбяватъ за разяснение на двѣ състояния. Въ духовния свѣтъ нѣма врѣме, има пространство; въ физическия свѣтъ нѣма пространство, има врѣме. Слѣдователно, който живѣе само въ физическия свѣтъ, живѣе въ врѣмето; който живѣе въ духовния свѣтъ, живѣе въ пространството. Питамъ нѣкого: „Ти можешъ ли да отидешъ на ззѣздитѣ?“ — Не мога.
48 — Значи, не живѣешъ въ пространството. Въ. физическия свѣтъ се изучаватъ процеси и; състояния, които се отнасятъ до врѣмето — разнообразието на всички прѣдмети и явления, както и състоянията, които се раждатъ отъ тѣхъ: недоволство, скръбь, радость и т. н. Отивашъ на училище, учишъ се, правишъ съчинения, декламирашъ — радвашъ се на всичко това. Хванешъ нѣкоя алабраце, радвашъ се, казвашъ: ето, дѣ е смисълътъ на живота! Не се минава много врѣме, взиматъ ти алабрацето, тя умира, и ти започвашъ да плачешъ. И майката има такова алабраце — дѣтето си. Носи го на ржцѣ, радва му се и казва: като моето дѣте подобно нѣма. Единъ день, обаче, вижда друго по-хубаво отъ нейното дѣте и започва да скърби. Това е окарикатурване на идеитѣ. Питамъ: хубавиятъ момъкъ има ли право да лване нѣкоя красива, здрава мома алабраце? Щомъ хване здравата мома алабраце, той вече е направилъ първото прѣстжпление, първия грѣхъ. Този грѣхъ се отнася до съзнанието. Ще кажете: какъвъ грѣхъ има въ това? Казвамъ: красивиятъ, здравиятъ човѣкъ е една хубава ваза, догорѣ пълна съ вода. Въ такъвъ случай, разумно ли е отъ ваша страна да наливате още вода въ тази ваза? Когато искате да хванете красивата, здравата мома алабраце, това показва, че вие искате
49 да налѣете въ нея, като въ ваза, още вода. Значи, вие искате да й придадете нѣщо, а хората,. като ви видятъ, че правите това, да ви отдадатъ почить и уважение. Павелъ е казалъ: „Нито жена безъ мжжъ, нито мжжъ безъ жена могатъ въ Христа.“ Обаче, идеята, която Павелъ е изказалъ въ този стихъ, е съвсѣмъ друга отъ тази, която хората разбиратъ. Нѣкой момъкъ срѣща своя приятель съ една мома алабраце, той въздъхва и си казва: „Ехъ, и азъ да имамъ едно алабраце, другъ смисълъ ще има моятъ животъ!“ Какво разбираме ние днесъ подъ женитбата? — Женитбата подразбира свързване на душата съ своя великъ идеалъ. Мисъльта, която Павелъ е внесълъ въ цитирания стихъ, е слѣдната: нито животътъ може да се прояви безъ умъ, нито умътъ може да се прояви безъ животъ. Животътъ и умътъ не сж двѣ различни сжщини, независими една отъ друга. Тѣ сж тѣсно свързани помежду си и не могатъ една безъ друга. Истинската женитба, въ този случай, седи въ създаване тѣсна връзка между ума и живота, като велика цѣлокупность. Това обяснение е за тѣзи хора, у които съзнанието е пробудено; тѣзи пъкъ, на които съзнанието не е пробудено, ще правятъ разлика между ума и живота, между мжжа и жената и ще ги разглеждатъ като отдѣлни части, безъ никаква връзка. Събератъ се мжжъ и
50 жена да живѣятъ заедно и веднага се скарватъ, явява се споръ и разногласие между тѣхъ. Ние не осжждаме женитбата, защото.тя е такава радость за тия хора, каквато сж радоститѣ на дѣцата. Ние сждимъ само неестественитѣ положения въ живота, каквито сж гордостьта и запичането на съзнанието, защото тѣ лишаватъ човѣка отъ всѣка възможность за растене и правилно развитие. Гордостьта и ревностьта внасятъ сиромашия въ живота на човѣка, а човѣкътъ днесъ иска да бжде богатъ. Та казвамъ: който е научилъ закона на прилежанието и на лѣностьта, да направи паралелъ между гордостьта и ревностьта отъ една страна, и запичането и сиромашията отъ друга. Оставете настрана запичането и сиромашията, не се интересувайте отъ тѣхъ. Какъ се изразява сиромашията въ живота? — Въ липса на пари, въ нѣмане кжщи и т. н. Паритѣ, кжщитѣ, говедата сж разнообразието въ живота. Дойде ли сиромашията, и ревностьта иде слѣдъ нея. Тя е нейна спжтница. Павелъ казва за себе си, че билъ ревнивъ въ Любовьта. Това е другъ видъ ревность. Да бжде човѣкъ ревнивъ въ Любовьта, това подразбира стремежа на душата да постигне нѣщо велико въ живота. Обаче, ревностьта на обикновения човѣкъ го води къмъ падение. Такъвъ човѣкъ не живѣе, а се мжчи. Той и
51 като стане духове нъ, пакъ се мжчи. Стане богатъ, пакъ de мжчи; стане ученъ, пакъ се мжчи. Покажете ми едийъ философъ въ свѣта, който да не се е мжчилъ! Защо се мжчи? — Да създаде една велика идея въ себе си. Какъ ще може да създаде човѣкъ тази велика идея въ себе си? — Като съедини всички части въ едно цѣло. За мене това ще бжде най-хубавата поезия. Въ духовния свѣтъ всички нѣща сж поставени малко по-другояче отъ тѣзи въ физическия свѣтъ. аквото създаде единъ човѣкъ въ духовния свѣтъ, то е общо за всички. Тамъ идеалътъ на едного е идеалъ за всички. Rko въ духовния свѣтъ нѣкой момъкъ хване една мома алабраце, тамъ никой нѣма да го пита, защо прави това. Утрѣ хване друга мома алабраце, първата нѣма да му се сърди. Ако въ физическия свѣтъ нѣкой момъкъ хване днесъ една мома алабраце, а утрѣ —друга, веднага между двѣтѣ моми ще се яви споръ, ревность, несъгласие. Първата мома мисли, че само ,тя може да бжде идеалъ за този момъкъ. Той й казва: „Слушай, и по-красиви моми има отъ тебе, нѣма защо да си въобразявашъ, че само ти си най-хубавата мома въ свѣта и да Се сърдишъ.“ Сега азъ не ви говоря нѣщо ново, но съ тия примѣри изяснявамъ нѣгата, както сжществуватъ въ физическия и въ духовния
52 свѣтъ. И младиятъ, и възрасниятъ човѣкъ» разбиратъ тия нѣща. Това сж болезнени състояния, които ние наричаме „патология на духовния свѣтъ“. За да. бжде човѣкъ духрвенъ, трѣбва да знае, какъ да се освобождава отъ болезненитѣ състояния на своята душа. Упражнението, което правите съ водата,, има за цѣль да очисти тѣлото, ви отъ утайкитѣ въ него, за да се отворятъ всички седемь милиона пори. Тогава у васъ ще се яви външно разнообразие и вжтрѣшно еднообразие. Еднообразието се заключава въ това, че всички ще се чувствувате здрави и ще намѣрите, че животътъ има смисълъ. Разнообразието се заключава въ това, че всички ще започнете да мислите свободно. Докато мислите, вие стездрави; прѣстанете ли да мислите, вие сте болни. Докато чувствувате, вие сте здрави; прѣстанете ли да чувствувате, вие сте болни. И тъй, ще се пазите отъ запичане на съзнанието, което се ражда отъ гордостьта; ш,е се пазите и отъ онази ужасна сиромашия, която е послѣдствие на ревностьта. Горделщ виятъ чозѣкъ, за да се избави отъ своето болезнено състояние’, трѣбва да прѣвърне гордостьта въ самоуважение. Ревнивиятъ пъкъ, за да се избави отъ своето болезнено състояние, трѣбва да прѣвърне ревностьта въ прилежание. Влѣзе ли чбвѣкъ въ закона на прилежанието, той стжпва въ правия пжть на жи
53 вота. Турите ли ревностьта на своето мѣсто. да помага на прилежанието, това е знание. Да може човѣкъ да се освобождава отъ своитѣ болезнени състояния, въ това седи красотата на новия животъ, въ това седи силата на културниячовѣкъ. Подъ нова култура ние подразбираме ново схващане, нова философия на нѣщата, съ която може да се реализира онзи високъ идеалъ, къмъ който се стреми всѣка душа. Всѣки човѣкъ въ съзнанието си се стреми да съедини всички части на своя свѣтъ въ едно цѣло и да създаде първичния образъ на Бога въ себе си, за да има на какво да се лчоли. Сега, ако ви кажа, че човѣкъ трѣбва „да се самоусъвършенствува, то не е ново за васъ, но казвамъ: всѣки човѣкъ, който има любовь въ себе си, той е на правия пжть. Въ Любовьта има два важни момента, два важни полюса: въ единия е животътъ на еднообразието, а въ другия е животътъ на разнообразието. Щомъ ви дотегне еднообразието, ще минете въ разнообразието, и обратно: дотегне ли ви разнообразието, ще минете въ еднообразието. Ще се учите да минавате отъ едно състояние въ друго. Попаднете ли въ еднообразието на духовния свѣтъ, веднага ще слѣзете въ физическия свѣтъ. Дойдете ли до еднообразието въ физическия свѣтъ.
54 ще се качите въ .духовния свѣтъ. Въ това слизане и качване на съзнанието седи спасението на човѣка. Всѣки човѣкъ, който се учи и въ физическия, и въ духовния свѣтъ, той се намира въ естествения пжть на живота. Да се учи човѣкъ, да се стреми къмъ съвършенство, това е естествениятъ пжть на неговото развитие. Съвърщенъ може да стане само онзи човѣкъ, който, се учи; не се ли учи, съвършенъ не може да стане. Нѣкои хора казватъ, че на онзи свѣтъ не могло да се учи. — Не, и тукъ ще се учцте, и въ духовния свѣтъ ще се учите. Когато се казва, че вѣчно ще учимъ, това подразбира закона на съвършенството. Той е законъ на вѣчностьта. Съвършенството показва, че прѣди тебе има други сж ества, които сж завършили своето развитие, и ти ще се учишъ отъ тѣхъ. Слѣдъ тебе пъкъ има много сжщества, за които ти си съвършенъ. Запримѣръ, ти може да си милосърденъ човѣкъ. Въ това отношение ти ще учишъ другитѣ на милосърдие. Прѣди тебе има други сжщества, крито сж развили добродѣтели, които за тебе сж идеалъ, затова отъ тѣхъ ще се учишъ. Нзъ мога да бжда идеалъ за едни; други ще бждатъ идеалъ за мене; тѣ пъч ще иматъ за идеалъ трети и т. н. На0-послѣ идваме до Бога, Който е идеалъ за всички.
55 Нѣкой казва: „Не ми се учи. Свършихъ съ науката“. — Не, ще признаешъ въ себе си, че си лѣнивъ, и ще се обърнешъ къмъ прилежния човѣкъ. Докато научишъ Закона на прилежанизто, той ще бжде идеалъ за тебе. Другъ казва: „Мзъ не обичамъ да се моля, завършилъ съмъ своето развитие.“ Казвамъ: Щомъ си завършилъ развитието си, сега, именно, ще се молишъ. Който не се моли, той е мъртавъ човѣкъ. Молитвата е отваряне на очитѣ. Човѣкъ, като отвори очитѣ си, вижда всичката красота и хубость на свѣта. Само така може да се разбере дълбокиятъ смисълъ на молитвата. Нѣма по-приятно чувство за човѣка отъ това, да се моли по свобода на духа, а не насила. Който е заставенъ да се моли, той затваря очитѣ си, мижи. Това показва, че хубоститѣ на духовния свѣтъ сж затворени за този човѣкъ. Да затвори човѣкъ очитѣ си, като се моли, разбирамъ, но веднага прѣдъ него да се разкриятъ хубоститѣ на онова велико разнооб разие, което сжществува въ духовния свѣтъ-. Нѣкой момъкъ, като хване алабраце нѣкоя красива мома, той може да я държи отдѣсно, иди отлѣво на себе си — това сж методи Грѣхътъ не седи въ това, но въ прѣдпочига’ нето на една мома -прѣдъ друга, т. е. въ раз" личието, което се прави на една форма прѣдъ друга. Зие не знаете още, дали първата мо
56 ма, съ която вървите алабраце, не е поспособна, по-умна, по-добра отъ втората, която послѣ срѣщате. Въ втората мома вие сте харесали само външностьта г, нищо друго не знаете за нея И тъй, вие трѣбва д i подложите живота си на съзнателна критика, на единъ щателенъ анализъ, а не да гледате повърхностно на нѣщата, както дѣцата нареждатъ своитѣ кубчета/ Вие трѣбва да знаете, на кое мѣсто да турите всѣко кубче. Тъй трѣбва да ги нареждате, че нийдѣ да не остане празнина въ живота ви. Всѣка часть отъ вашия животъ ще туряте на мѣстото. Като изучите нѣщата въ положението, въ което се намирате, ще създадете своя свѣтъ, отново ще разглобите частитѣ му, аще образувате отъ тѣхъ другъ, подхюдящъ за васъ свѣтъ и т. н. Така нелрѣкжснато ще разглобявате и ще сглобявате частитѣ на своя животъ, като възлизате стжпка по стжпка нагорѣ въ Божествения свѣтъ. Това сж вжтрѣшни процеси на съзнанието, изучаването на които прѣдставлява цѣла наука. Това е красивата страна на живота, фигуративно прѣдставена. Имате ли т зи идеалъ — да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да наслѣдите Царството Божие — вие ще надделѣете всички болезнени състояния у васъ, както и всич• итѣ неджзи, които се явяватъ у васъ, било ѣо наслѣдство, било по невѣжество. Грѣхътъ
57 е мжчит.елно болезнено състояние на душата, отъ което великитѣ, разумнитѣ сжщества се стремятъ да избавятъ човѣчеството. Отъ това гледище, страданието е методъ за лѣкуване на хората отъ грѣха. Сега, ще ви прѣдставя отъ друга страна идеята за момъка или момата съ тѣхното „алабраце“. Прѣдставете си. че нѣкой красивъ •момъкъ се разхожда алабраце съ една грозна мома. По едно врѣме той срѣща друга мома, по-грозна отъ неговата и си казва: „Ще напусна моето алабраце и ще хвана тази, по-грозната мома, и съ нея ще вървя изъ улицитѣ “ Какво ще каже въ този случай първата мома?—Тя ще се върне дома си обидена, унизена, че той прѣдпочита по-грозната прѣдъ нея’, но веднага ще се окопити; въ нея ще се събуди сила и мощь и ще каже: „Азъ ще му дамъ да разбере! Този човѣкъ не е достоенъ за моята любовь, не заслужава да го .погледна повече. Не искамъ да го зная!“ Ако втората мома бѣше по-красива, първата щѣше да плаче, да се отчае, и въ нея щѣше да се събуди ревность. Но щомъ втората мома е по-грозна, въ първата се събужда гордость. Питамъ красивата мома:,, Защо плачешъ?“—По красива отъ мене дойде и ме замѣсти. Питамъ грозната мома: „Защо стана така горда, надмѣнна?“ — По-грозна отъ мене дойде и
58 ме замѣсти. Какво се постига въ единия, или? въ другия случай? Сега азъ ви говоря за процеси, които ставатъ въ съзнанието. Всички процесиг които ставатъ вънъ, въ физическия свѣтъ, ставатъ и вжтрѣ, въ духовния свѣтъ. Щомъ се разбератъ вжтрѣшнитѣ състояния у човѣка г ще се разбератъ и външнитѣ промѣни, които ставатъ съ него. Нѣкой пжть човѣкъ пада духомъ. Защо? — По-красиво „алабраце“ дошла. Нѣкога се възгордѣе. Защо? — Погрозна мома дошла. Това сж двѣ различни: състояния, двѣ различни опитности, прѣзъ които човѣкъ минава. Ако човѣкъ разбира дълбокия смисълъ на тия отношения, ще каже на по-красивата мома: „Ела, сестра, при насъ! Ти ще бждешъ общъ идеалъ и за двама ни“. Ако дойде по-грозната мома, ще й каже: „Ела, сестра, ще те поставимъ на тйоето мѣсто“. Като часть отъ цѣлото, тѣ я поставятъ на нейното мѣсто. Въ цѣлото тя не е грозна. Нѣма грозни нѣща въ свѣта! Грозота сжществува само тамъ, дѣто частитѣ не сж поставени точно на своитѣ мѣста. Поставите ли ги на мѣстата имъ, ще видите, че въ Божествения свѣтъ нѣма противорѣчия, нѣма грозни нѣща. Нѣкоя идея изглежда? грозна само затова, защото не е поставена въ ума вй на това мѣсто, което Богъ й. опрѣдѣйилъ. Вие я виждате противорѣчива
59 защото е въ сѣнка. Поставите ли я, обаче, на нейното мѣсто, тя става красива. И тъй, бждете носители на новата култура! Много работа прѣдстои за хората на новитѣ врѣмена. Всички хора, на които съзнанието е пробудено, разбиратъ, защо живѣятъ. Тѣ търсятъ дълбокия смисълъ на нѣщата, размишляватъ, учатъ и прилагатъ, и по такъвъ начинъ ставатъ творци на своитѣ идеи.. Живѣятъ ли така, противорѣчията прѣдъ тѣхъ изчезватъ. Дойде ли нѣкоя противорѣчива идея въ ума имъ, тѣ й казватъ: ела на мѣстото си! Дойде сиромахътъ при тѣхъ. Ще го хванатъ и ще го турятъ на мѣстото му. Дойде богатиятъ при тѣхъ. И него турятъ на мѣстото му. Хванатъ учениятъ — ще го турятъ на неговото мѣсто. Хванатъ простиятъ — ще го турятъ на неговото мѣсто. Хванатъ светията, майката, бащата — и тѣхъ ще турятъ на мѣстата имъ. Само така може да се придобие вжтрѣшното щастие. Само така може да дойде Любовьта въ душитѣ на хората. . Любовьта, това е Великото Начало, което се проявява въ насъ. Любовьта е завършенъ процесъ, който е поставилъ всѣко нѣщо, всѣка часть на своето мѣсто. Да любишъ, значи да поставишъ всички части на своето мѣсто и да образувашъ отъ тѣхъ цѣлото. Това е вжтрѣшенъ процесъ на съзнанието. Всѣки може да намѣри частитѣ на цѣлото въ себе си
€0 още сега, а не слѣдъ хиляди и милиони голини. Успѣе ли човѣкъ да постигне това нѣшо, той е въ закона на съвършенството и става възрастенъ, на 33 години. Въ заключение на всичко това, питамъ: какво трѣбва да направи горделивиятъ, за да се освободи отъ своето болезнено състояние? — Да внесе въ себе си самоуважението. Какво трѣбва да направи ревнивиятъ, за да се избави отъ своето болезнено състояние?—Да стане прилеженъ. Казвамъ: като живѣете въ физическия свѣтъ, като живѣете и въ духовни и свѣтъ, на всички прѣдстои великата задача, да бждете носители на новитѣ идеи. Новитѣ вѣрвания изискватъ герои! За героя нито свѣтътъ съ своитѣ изкушения, нито страданията, нито смъртьта сж въ състояние да го смъкнатъ отъ неговото мѣсто. Новиятъ човѣкъ е човѣкътъ на безсмъртието, на Вѣчния Животъ. 31 августъ, 1928 г.