Силите на природата

Младежки окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Силите на природата", 14 лекции на Младежкия окултен клас, 23-та година, т.I, (1943 г. - 1944 г.), държани от Учителя П.Дънов. Първо издание, София, 1947 г.

съдържание

НА МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА XXIII 1943 — 1944 ГО СОФИЯ 19 4 7
Печатница , Жн тн о зърно — Изгрее, София.
Силите на природата Упражнение за дишане с движение на ръцете. Какво бихте писали върху темата: „Разлика между растителния, животинския и човешкия живот“. Разликата между растението, животното и човека се заключава главно в измеренията, в които живеят. Растението живее в едноизмерния свят, животното живее в двуизмерния свят, а човек — в триизмерния свят. Обикновеният човек не може да разбере нищо от тая разлика, но ученият, философът ще разбере много нещо. Растенията се отличават от животните по степента на светлината, която възприемат и в която живеят. Простият, примитивният живот се отличава с малко светлина. Колкото по-висок става животът, колкото повече се увеличава знанието, толкова и светлината става по-гол яма. Щом дойдете до човека светлината му се увеличава, той е най-грляма свещ. Обаче, по отношение на ангела, светлината на човека е малка. И хората се отличават един от друг по степента на своята топлина, светлина и сила. Казвате, че бомбата е силна. Тя е силна, докато не е експлодирала. Щом избухне, тя губи силата си. Житното зърно, сравнено с бомбата, крие много по-голяма сила от най
4 тежката бомба. То извършва грамадна работа, И мисълта извършва по-голяма работа от найтежката бомба. Даже най-малката мисъл превъзхожда ефекта на най-голямата бомба. Значи, човешките мисли са бомби от различна големина и с различен ефект. Всичко, което принася полза на човека, е малко; всичко, което причинява пакост и вреда, е голямо. Ако те удари голям камък или голям клон, непременно ще ти причини някаква пакост Въпреки това, хората се стремят към велики рабош. Те искат да заемат високо положение, да бъдат големи, красиви. Коя е естествената височина на човека ? Ако е висок три метра, економично ли е ? Колко метра плат му е нужно за дрехи? През каква врата трябва да минава ? Колко ядене му е нужно па ден? Според мене, нормално е човек да бъде 165 см. висок. Значи, той е взел една единица от Слънцето, шест единици от любовта, т. е, от Венера и пет единици от Меркурий. Числото пет представя сърп tQ СЛ, с който може да се жъне. Това число всякога взима. Пригърнеш някого с ръката си, хванеш го — това е все Меркурий. Числото шест показва, че се намираш пред много пътища и се чудиш, кой път да хванеш. — Кой е правият път? — Пътят на най-малкия разход, на най-малкото съпротивление. Въпреки това, като придобие нещо, човек иска да има още по-голяма придобивка. Например, спечелиш един милион, искаш да имаш два милиона. Как ще
5 носиш толкова много пари ? Знай, че твое е това, което ти сам можеш да носиш. На него можеш да разчиташ. Не можеш да разчиташ на това, което драгите носят. То е чуждо. Как можеш да разчиташ на знанието, което се съдържа в сто-двеста тома? Ти не можеш да носиш това знание в главата си. Съвременният човек трябва да знае, кое е негово и кое—чуждо. Това, което радва човека, е негово. Това, което му причинява скръб, е чуждо. Божественото носи радост, а човешкото — скръб. Човек всякога скърби, че не е богат като другите, че къщата му не е толкова хубава, колкото на съседа му. Какво се ползува той, ако е богат, добре облечен, живее в хубава къща, а е болен ? За предпочитане е да бъдеш прост овчар, но здрав, отколкото да си богат, добре облечен, да живееш в хубава къща и да си болен. Кое предпочитате: да бъдете философ, но болен, или прост овчар, който свободно се движи по планините, диша чист въздух, яде проста храна, но е здрав и разположен. Да можеш свободно да се движиш, дето пожелаеш, да ядеш с разположение, да дишаш чистия планински въздух, това значи, да бъдеш свободен като птииа. И мухата е свободна, но попадне ли в паяжината, губи свободата си. Тя влиза в къщите на хората, кацва, дето иска, волна е като птица. Тя се радва на свободата си. Всеки свободен човек е крилат като птица. Значи, крилете имат отношение към свободата. Мухата обича светлината, затова търси светли
6 места. Щом види добре осветена стая, веднага влиза вътре. Тя обича и свободата. Като забележи, че прозорците на стаята са затворени, тя започва да се блъска в тях, но не може да излезе навън. И птицата, като влезе в стая със затворени прозорци, започва да се блъска в тях. Най-после, замаяна тя пада на земята. И човек изпада в положението на птицата. Стреми се към някаква идея и, като я постигне, започва да се измъчва. — Защо се измъчва? Влязъл е някъде, отдето не може да излезе. Апаш влязъл в лабораторията на един виден физик в момента, когато последният правел своите научни изследвавия. Ученият разбрал, че пред него стои апаш и веднага му дал да държи цилиндрите, с които правел опита. След това завъртял машината, и токът започнал да тече по цилиндрите. Апашът се ужасил, но не могъл да се освободи от тях — токът свил мускулите му. Така ученият извел апаша на улицата, взел от него цилиндрите и спокойно му казал: Втори път няма да влизаш в лабораторията на учения, който прави своите изследвания. Ще чакаш, докато той изнесе своето откритие пред света и тогава ще се явиш при него, и ти да получиш нещо. ' Често хората се хващат за цилиндрите на учения, по които тече ток. После казват, че условията на живота им са тежки. Казвам: Не влизайте през всяка отворена врата — тя не е за вас. Не влизайте през всеки отворен прозорец — той не е за вас. Не яжте всякакво яде
7 не. Правете избор в яденето. Не всяко ядене е за вас. Не всичко, което виждате около себе си, е за вас. Влезете ли в кабинета на учения или на философа, ще се отнасяте с уважение. Да се върнем към числото 165. Шесторката, която има отношение към Венера, притежава свойствата на житното зърно, или на кое и да е семе. Ако носиш това число в джоба си и го показваш на всеки, когото срещнеш, то няма да се измени, ще си остане такова, каквото е било първоначално. Обаче, ако го посадиш в земята, то ще израсте и от него може да излезе ябълка, круша, слива. От него може да бликне вода и да потече надолу, да пои цветята. Ценни качества съдържа шесторката. Ако можеш да ги използуваш, те ще ти помогнат, ще ти дадат светлина и знание, ще те облекат, ще те нахранят. Важно е да знаеш, как да ги пипнеш. Не само шесторката, но всички числа са ценни, когато се използуват техните динамични сили. Голямо богатство се крие в тях. Който иска да живее добре, трябва да разбира единицата и силата, която се крие в нея. Единицата е число на живота. Тя носи в себе си слънчева енергия — енергията на любовта. Числото шест господствува в света. Казано е: „Шест деня работи, а на седмия служи на Бога.“ Да служиш на Бога, това значи, да си починеш. . Като изучавате числата и буквите, дохождате до техния вътрешен смисъл. Питам: Защо турят на числото седем напречна чъртичка ?
8 Не може ли и без нея? Буквата А е съставена от две части: горната част е /Д триъгълник, а долната — буквата „П. Който знае законите, рззбира, защо някои имена започват с буквата „П“, други —с буквата „Р“, трети — с буквата „А“ и т. н. Буквата „Р в български език, а в латински „Р“ има отношение към волята, т. е. към ръката на волевия човек, която хваща нещата. Думата „радост също започва с буквата „р“. Германците изговарят буквата „р силно, твърдо, което показва, че са волеви натури. Англичаните правят усилие да я изговарят меко, с което внасят мекота в характера си. И българинът е волев човек. И той трябва да се смекчи. Волята не трябва да взима надмощие. Ако една способност в човека взима надмощие над другите, той не е на прав път. Някой обича да говори много; друг говори малко. И едното, и другото не е на място. Човек трябва да знае, за всеки даден случай, конко да говори и какво да говори. Един ден видели Настрадин Ходжа да пили бравата на една врата. Запитали го: Какво правиш Настрадин Ходжа ? — Свиря на кемане. — Защо не се чува гласът му? — Утре ще се чуе. Прав е Ходжата. Като обере къщата, всички ще заговорят за него, ще се чуе гласът на неговата постъпка. Кажеш една забранена дума, чуят те някои и веднага те питат, отде я знаеш. Носиш в ръката си един голям диамант. Може да си го получил подарък — не е важно. Докато се разбере, отде го
9 имаш, и кой ти го е дал, ще лежиш в затвора. Ако богат човек носи тоя диамант, никой няма да го безпокои, но ако беден човек го носи, веднага ще го хванат и турят в затвор. Всеки, който носи една идея, като скъпоценен камък, непременно ще лежи в затвор, Колко пъти човек е лежал в затвора само за това, че се е осмелил да произнесе думата любов. Опитай се ти, като обикновен човек, да кажеш, че си влюбен в царската дъщеря. Веднага ще ти забранят да говориш за нея. Можеш ли да имаш достъп до нея? Ти искаш да се запознаеш с царската дъщеря, но нямаш възможност да я срещнеш. Там, дето тя ходи, ти нямаш достъп. Харесаш една дреха, влизаш в магазина и я обличаш. Ако не я платиш, веднага те хващат за рьката и те питат: Кой ти даде право да облечеш тая дреха? Ако се противопоставиш, скоро ще опиташ затвора. — Обичам тая дреха. — Това не ги дава право да я вземеш от дюкяна, без да я платиш. Днес много хора страдат по причина на това, че искат да притежават неща, които не са определени за тях. Позволено е да гледаш ябълката на своя съсед, но не е позволено да късаш от нея. На първите човеци беше забранено да ядат от плода на дървото за познаване на доброто и на злото, но те ядоха. За непослушанието им ги изпъдиха от рая. Хората страдат, именно, за непослушанието си. На всеки човек е забранено нещо, но, въпреки това, той си позволява да взима от забраненото. Той пита:
10 Защо да не взема ? — Ако вземеш, ще излезеш от рая. Достатъчно е да се докоснеш до забранения плод, за да се натъкнеш на несгодите в живота. Например, светлината е достъпна за човека, но влезе ли в окото ти повече светлина, отколкото трябва, то се затваря. Природата е предвидила това и поставила мярка —• колко светлина може да приема човешкото око. Колкото по-слаба е светлината, толкова повече се разширява зеницата; колкото по-силна е светлината, толкова повече се свива зеницата. Дойдеш ли до светлината в природата, колкото по-малко светлина приемаш, толкова по-добре. Растенията приемат повече светлина, отколкото топлина. Човек приема повече топлина, а по-малко светлина. Някои растения разлагат светлината и едни цветове задържат, а други — отблъскват. Червените цветя задържат всички цветове на светлината, а отблъскват червения. Белите цветя отблъскват изцяло светлината, което показва, че те не се нуждаят от светлина. Те раздават всичката светлина. — Защо я раздават ? •— Можеш ли да спиш вечер със запалена лампа? Светлината действува на очите, и ти не можеш да спиш. На тъмно се спи по-добре, отколкото на светло. Когато почиваш, не ти е нужна светлина : когато работиш, имаш нужда от светлина. Природата не позволява да изразходваш енергиите й напразно. Тя не обича разточителността. Когато не употребяваш нещата на място, ти ставаш разточителен. Страданията се дължат
11 на разточителността. В природата няма нито разточителност, нито недоимък. Преди Общоевропейската война хората бяха по-разточителни, отколкото днес. Хляб имаха в изобилие и не го ценеха. Обаче, днес всички го ценят. Срещам един професор, носи под мишца три четвърти хляб — едната четвъртинка отрязана — за трима души. Преди войната слугинята носеше хляба, а сега професорът го носи, страхува се да не остане без хляб. Малко е четвърт хляб на човек, но всички го пестят, не го разпиляват, както по-рано. Казвам: Ако искаш да познаеш човека, виж, какво е отношението му към хляба. Ако искаш да знаеш, какво е отношението му към доброто, виж, какви са обувките му. Ако са нечисти и тесни, има нещо неправилно в отношението му към доброто. Искаш ли да знаеш, дали даден човек е справедлив, виж, какви са ръцете му. Ако са всякога чисти, той е справедлив. Той има мярка и в даването, и във взимането. Ръката трябва да работи умерено. Казваш, че трябва да работиш, за да ядеш. Яденето има отношение към устата, а не към ръката. Лакомата уста кара ръката да работи повече, отколкото трябва. Ръката работи много, а получава малко. Това е несправедливо. Ръцете, краката, очите, ушите са слуги на човека. От слугите се съди за господаря. Казвам: Каквито са слугите, такъв е господарят. Какъвто е господарят, такива са и слугите. Какво можеш да направиш, ако не знаеш да управляваш ръ
12 цете и краката си ? Какъв човек си, ако не можеш да управляваш очите си? Хората не се отнасят добре краката, с ръцете, с очите си и казват: Крака са това, няма защо да се грижа толкова за тях. Те са длъжни да ходят. Човек зависи от доброто състояние на краката, на ръцете, на очите, на ушите си. Цял ден ходиш, движиш се из града, на планината •— ще благодариш на краката си. Като се прибереш у дома си, ще измиеш краката си, ще им благодариш за услугата, която са ти направили. Ако си ги ударил и наранил, ще им се извиниш, ще превържеш нараненото място с малко зехтин и ще ги оставиш да си починат. Господарят е виновен за нараняването на краката, а не слугите. Сега, като ви обръщам внимание, как да се отнасяте към своите удове, имам пред вид вашето самовъзпитание. Само така човек може да се самовъзпитава. Казваш: Трябва да се обичаме! Първо ще обичаш ръцете, кракага, очите, ушите си, които ти служат безкористно. Ти трябва да съзнаваш, че всички твои удове работят за тебе и ще им бъдеш признателен. Ще обичаш устата, носа си, които са те предпазили от много злини. Ако искаш да изчистиш носа си, ще го хванеш леко с кърпа, без да го дърпаш и натискаш. Ти искаш да отидеш на небето, да живееш между ангелите. Как ще живееш между ангелите, ако нямаш добра обхода със слугите си ? Искаш да имаш красиво тело. Как ще имаш красиво тело, когато на небето
13 пристигат всеки ден оплаквания от ръцете, краката, очите, мозъка ти ? Трябва ли да товариш мозъка и нервната си система с чрезмерна работа ? Мозъкът заболява от голямо напрежение. Който работи чрезмерно с мозъка си, става крайно динамичен. Сухите хора са много динамични. Който работи много със сърцето си, става много влажен. Първият става много сух, а вторият — много влажен; първият е много електричен, а вторият — много магнетичен. Някой напряга мозъка си, иска да стане учен, философ, поет, да забогатее. Ако искаш да бъдеш учен, поет и философ, за да помагаш на човечеството, доброто е на твоя страна; ако искаш да придобиеш всичко това само за себе си, злото върви в стъпките ти. Да бъдеш философ, учен, значи, да бъдеш точен, като часовник, да знаеш, колко време да работиш и колко да почиваш. За Канта се казва, че животът му бил като часовник. Всяка сутрин излизал на разходка в точно определен час. По него определяли часа. Случило се, че един ден не излязъл на разходка. По това разбрали, че е станало нещо с него. — Какво трябва да правим? — Много просто. Ако си гладен, ще носиш хляб със себе си. Ако си жаден, ще носиш вода. Ще носиш това, от което имаш нужда. Ще искаш това, което ти е необходимо. Това, което не ти е потребно, тури го настрана. То е потребно за другите. Радвай се, че те се нуждаят от това, от което ти нямаш нужда.
14 От какво се нуждае човек ? Първо човек се нуждае от светлина Той трябва да знае, как да я възприема и как да я прилага. — Болен съм. — Болестта ти се дължи на недоимък от светлина в организма ти. —• Как ще оздравея? — Като приемеш необходимата светлина в себе си. Всяка болест се лекува със светлина — червена, синя, жълта, портокалена, виолетова — според болестта се избира и светлината. Светлината играе важна роля в човешкия живот. Дали страдаш от недоимък, или от излишък на светлина в организма си, ги си изложен на неправилни прояви — физични или психични. Ако се оплакваш от неразположение, от нежелание да се движиш, ти си лишен от червената светлина. Ако нямаш желание да се проявиш, ти си лишен от портокаловата светлина. Някой се проявява повече, отколкото трябва — в организма му има излишък от портокалова светлина. Някой има желание да забогатее, иска да държи богатството само за себе си. Причината на това се крие в излишъка на зелената светлина в организма му. — Какво да правя, за да се освободя от тоя излишък? — Раздай част от богатството си, не ти трябва тоя излишък. Един богаташ, голям скъперник, често се молел на Бога да му покаже, коя е най-гол ямата му слабост, за да работи върху нея, да се освободи от лошите й последствия. Една вечер сънувал интересен сън: Отнякъде дошъл един човек с голяма кола, пълна със злато, и впрегната с четири чифта бели коне. Човекът,
15 който карал колата, спирал по улиците и раздавал с лопата злато. Хората излизали от домовете си и тичали към колата: всеки искал да получи нещо. Коларят сипвал по една-две лопати на човек и продължавал пътя си. Като видял това, скъперникът се затичал към дома си да вземе един сандък, да получи и той от златото. Коларят му казал: Щом искаш да ти туря злато в сандъка, трябва да легнеш на земята и да поставиш сандъка на гърдите си. Аз ще сипвам с лопатата, а ти ще кажеш, докога да продължавам. Казано, свършено. Коларят турил една лопата, скъперникът мълчал. Турил две, три, десет, скъперникът още мълчал. Най-после започнал да пъшка, не могъл повече да издържа. Коларят казал: Оставете го сам да се справи с товара си. После му казал: Колкото повече се товариш, толкова повече ще пъшкаш. Една лопата ти беше достатъчна. Казвам: Ако имаш една лопата злато, ти ще се ползуваш от слънчевата енергия; ако имаш две лопати, ще се ползуваш от енергиите на земята; ако имаш три лопати, ще се ползуваш от енергиите на Юпитера; ако имаш пет лопати, ще се ползуваш от енергиите на Меркурий; ако имаш шест лопати, ще се ползуваш от енергиите на Венера. Не е нужно да имаш много лопати злато; важно е да го използуваш разумно. Трябва да изучавате числата, да знаете, какви енергии се крият в тях и начините за използуване на тия енергии. Едини
16 дата е представена чрез човешкия нос. Тя е на видно място. В нея се крие слънчевата енергия. Единицата учи човека, как да диша Бог вдъхна в човека дихание на живот чрез носа. Който не диша правилно, не разбира значението на единицата. Едва сега човек започва да я изучава. Да познаваш единицата, това значи, да знаеш, колко въздух ти е нужен за всеки даден момент. И тъй, ще дишаш дълбоко, за да разшириш носа си, главно долната часг, при ноздрите. Колкото по-тесен е носът, толкова по-лошо. Здравият човек има широк нос при ноздрите си. Ако носът изтънява, човек губи гражданските си права. Изгубиш ли гражданските си права, ти не можеш да се ползуваш от привилегиите на своята държава. Такъв човек е фалирал вече. Пазете се да не изгубите гражданските си права. Пазете се да не изгубите правата, които природата ви дава. Това значи, да се намериш в такова положение, че да не бъдеш нито на земята, нито на небето; нито на тоя, нито на оня свят. Това е все едно, да се затвори главната фирма на едно предприятие. Представете си, че главната фирма на дадено предприятие е в Америка. То има клонове във всички държави. Какво ще стане с тия клонове, ако главната фирма фалира? Всички клонове ще фалират. Следователно, човек се развива правилно, докато диша правилно, докато възприема слън
17 чевата енергия правилно. Той е здрав, весел, подвижен. Какво пречи на човека да диша и да мисли правилно ? Кое му препятствува да излага гърба си всяка сутрин на слънце и да възприема слънчевата енергия ? Ще кажеш, че нямаш време за това. Трябва да мислиш за прехраната си, за къщата си.— Защо ти трябва къща? Има добри хора, които са помислили и за себе си, и за тебе. Те са направили къща, а ти, срещу известен наем, ще живееш в тяхната къща. Трябва ли, дето отиваш, да правиш къщи ? Ще отидеш в Америка, ще си направиш къща. Ще отидеш в Англия, ще си направиш къща.. Една къща е нужна на човека. ' Помнете: Умният, добрият, силният и справедливият човек, дето и да отиде, пътят му е отворен. Царството Божие е пред него. Значи, ако не си умен, добър, силен и справедлив, дето и да отидеш, навсякъде ще намериш затворени врати.'Да бъдеш умен, добър, силен и справедлив, това значи,. да бъде пътят ти. отворен. Разумността се изявява чрез светлината на човешкия ум; добротата се изявява чрез човешкото сърце; силата — чрез човешката воля, а справедливостта — чрез човешките ръце, т. е. чрез неговата работоспособност. — Защо хората остаряват преждевременно? — Защото не са умни, добри, силни и справедливи. — Защо нямат тия качества? — Защото не знаят качествата на числата. В числата се крият силите на природата. Изучавайте числата, за да
18 се ползувате от силите на природата и да се развивате правилно. — Само светлият път на мъдростта води към истината. — В истината е скрит животът. 1. Лекция от Учителя, държана на 8. октомврий, 1943 г. София.—Изгрев.
Сопран и бас Размишление. Математиката си служи със знаковете плюс и минус. Български думи ли са плюс и минус? Какво означава плюсът? — Даване. Още означава „повече“ — нещо свършено. Когато удрят с камшик, чува се плющене. Това показва, че в плюса има нещо музикално. Как ще развиете темата: „Защо младият остарява?“ Какво ще сгане с хубавата ябълка, ако я турите в пещта да се пече ? Кожата й ще се набръчка, както се набръчква кожата на стария човек. Значи, старият е печен в пещта. Какво става с плода, който се пече на слънце? Той узрява и красив става. Когато човек пече ябълката, тя се набръчква и остарява; когато слънцето я пече, тя се подмладява. Това са два обратни процеса. Коя е най-дългата линия, и коя е найкъсата ? От математиката се знае, че най-късото разстояние между две точки е правата линия, а най-дълга линия е кривата. Следователно, за да живее дълго време на земята, човек трябва да се изкриви малко. Който иска да бъде абсолютно прав, съкращава живота си. За да не бъде животът на хората къс, все трябва
20 малко да се изкривят. Въпреки това, хората искат да живеят хармонично. При сегашните условия, на земята не може да се живее хармонично. — Защо? —Тя не може да издържи тая хармония — кората й би се разпушила. Какво правят войниците, кога то вървят през някой мост? — Те вървят разбъркано, без такт. Ако вървят в такт, хармонично, непременно ще съборят моста. Ето защо, когато отиваш при духовен човек, трябва да бъдеш малко объркан, да не показваш своята духовност; ако отиваш при музикален човек, трябва да минаваш за. неук, да можеш да слушаш, какво ще ти говори той и как свири. Покажеш ли, че много знаеш, той ще те изпъди. Много естествено, щом знаеш много, той нищо не може да ти предаде. Сега аз ви навеждам на тия мисли, защото вие искате да бъде!е съвършени, всичко да знаете. Всеки иска да си даде мнението, да покаже, че всичко знае. Невъзможно е човек да знае всичко, както не може да носи тежестта на цялата земя. Можеш ли да носиш товара на всички хора? Физически това е невъзможно. Естествено е желанието на младия да се учи, да придобива знанието и опитността на стария. Естествено е и желанието на стария да се подмлади, да стане млад, да има условия да учи. Тогава старият, ьаго се подмлади, отива на забавачницата, а младият — отива в университета, да изучава големите работи. Старият се занимава с дребни работи, които едва се виждат под микроскоп. Детето не се интересува от
21 лрсбни неща; то се интересува от големи, велики неща. Следователно, естествено е желанието на младия да стане шар и на стария —да стане млад, но не е естествено човек да се иреми да носи земята на гърба си. И на вас казвам: Докато се занимавате с олеми работи, вие сте млади. Щом започнете да се занимавате с дребни работи, вие остарявате. Много ешествено. Големите неща изискват мноI о енергия, с която старият не разполага. Като изразходва много енергия, младият постепенно (уби силата си и остарява. Старият, като не пилее енергията си, постепенно забогатява и се подмладява. Като знаете това, не питайте, защо човек остарява. Младият е градина, в която още нищо не е посято. Година след година 1 радината се разхубавява: първата година изкопавате дупки за дърветата; втората година посаждате дърветата; третата година те се разлистват, започват да цъвтят и дават малко плод; четвъртата година плодовете се увеличават; петата и шестата година градината се посещава от деца, възрастни и стари, всички се интересуват от нея. Казвате: Тоя човек е узрял вече, плодовете му са сладки и доброкачествени. За такъв човек се казва, че е влязъл в зряла възраст. Като е дошъл на земята, човек трябва да има естествено разположение да учи. Много хора учат, но по неволя, по необходимост. Орач ьт оре земята, прави бразди, но по неволя. Като напусне ралото, не мисли вече за нивата.
22 Той казва: Дотегна ми вече орането. Някои млади се намират в положението на орача: на нищо не се радват. Млади са, могат да работят, но очакват, бъдещето да им донесе нещо. Те мислят за големи работи, да посадят нещо, да израсте и да получат много плодове. Те не мислят, че с това ще остареят. Казваш: Ще свърша университет, ще получа докторат. Какво ще придобиеш с доктората ? Каква разлика има между оня, който е свършил с докторат по философия и оня, който е свършил с титла „доктор по медицина ?“ Според мене, всеки, който знае добре нещата, е доктор; който не ги знае добре, не може да бъде доктор. Ако всичко, което знаеш, не можеш да го използуваш, не си доктор. Да говориш за любовта, без да я прилагаш, това не е любов. Лесно се говори, мъчно се прилага. Лесно е за човека да кара кола, мъчно е за воловете, които теглят. И тъй, тежестта на един предмет зависи от разстоянието на неговите частици от центъра. Колкото по-близо са частиците до центъра, толкова по-тежък става предметът. Ако два вола вървят успоредно и теглят една кола, и двата ще усещат еднаква тежест. Обаче, ако единият върви напред, а другият — назад, последният ще усеща по-голяма тежест, защото носи по-голям товар. Който върви напред, носи помалък товар и живее по-дълго време; който остава назад, по-скоро умира — товарът му е голям. Двата вола трябва да вървят паралелно в хармония, да пазят равновесие. Когато едното
23 блюдо на везните се наклонява надолу, там тежестта е по-голяма. Когато блюдото се повдига, това показва, че телото е по-леко от грамовете. Щом двете блюда се уравновесят, тежестта в тях е еднаква. Това е закон, който има значение и във физичния, и в духовния живот. Докато сърцето и умът вървят успоредно, човек е в равновесие. Ако умът е напред, а сърцето назад, или сърцето напред, а умът назад, човек всякога страда. Така страдат и воловете. Ето защо, когато се самовъзпитавате, пазете равновесие между ума и сърцето си. Никога не измъчвайте ума и сърцето си. Ако умът върви напред, а сърцето остава назад, сърцето се мъчи; ако сърцето върви напред, а умът остава назад, умът се мъчи. /Мнозина имат лоши навици, от които мъчно се освобождават. Някой има навик да повдига лявото си рамо, друг — дясното, а трети — и двете си рамене. Като повдига само едното си рамо, човек иска да каже, че не се интересува от това, за което се говори. Като повдига и двете си рамене, той иска да каже, че нищо не знае за това, което се говори. Като повдига лявото си рамо, човек определя посоката на своето движение. Той се движи отляво към дясно, т. е. сърцето отива към ума. Когато повдига дясното си рамо, умът отива към сърцето. Човек трябва да се движи отляво към пясно, т. е. към ума. Когато умът слиза при сърцето, трябва да му даде нещо. Ако нищо не му дава, по-добре да не слиза при него. Защо
24 синът отива при баща си? — Да вземе нещо, И сърцето отива при ума да подута нещо. Ако синът е чиновник, и отиде при баща си, дето остава повече време, отколкото е отпускът му, той бива глобяван. Така постъпва и природата. Тя дава на всеки човек толкова, колкото може да носи. Вземе ли повече, отколкото трябва, тя го глобява. Какво трябва да правите със своите лоши навици? Ще кажете, че трябва да ги изкорените. Не е лесно да изкорениш един лош навик който си придобил преди хиляди години. При това, природата не позволява да корениш нещата. Тя препоръчва на хората метода за присаждането. Лошият навик да се присажда с добър. Някое дете обича да бърбори. Родителите забраняват на детето да бърбори. Така не се постига нищо. Те трябва да му съдействуват да превърнат бърборенето в разумно говорене. От това дете може да стане добър оратор. 11якой е недоволен от себе си, че се гневи, лесно кипва и се чуди, какво да направи, да не се гневи. Не е лошо да се гневиш, но енергията на гнева трябва да се впрегне на работа. Кой човек не кипва ? Като турите тенджерата с млякото на огъня и не го свалите навреме, то непременно ще кипне. Трябва ли да постъпвате като циганина, който турил тенджерата с млякото на огъня и, като вилял, че тя започнала да се пълни с мляко, той се качил на покрива и се помолил да се напълни цялата стая с мляко. Не желайте малкото благо, което
25 природата ви е дала, да напълни цялата къща. Не очаквайте малкото знание да се превърне изведнъж в голямо. Това е немислимо. Ако искате малкото благо и малкото знание да станат изведнъж големи, ще изгубите и тях. Радвайте се на малките работи. Не желайте да имате повече, отколкото трябва. Радвай се на малката ябълка, която имаш. Силата на човека се крие в малките неща. Хората се радват на големите неща, но мъчно ги използуват. Каква полза имаш от голямата ябълка, от която не можеш да си откъснеш ни го един плод? Обикаляш ябълката, поглеждаш нагоре, но плодовете й не достигаш. Малките желания, малките потици дават сила на човека. Сега, като говоря за лошите навици, имам пред вид работата, която предстои на човека. Всеки трябва да работи върху себе си, да се самовъзпитава. — Как ще се справим с гнева си? — Гневьт е вътрешен пожар в човека. Как се справяш с пожара? Взимаш вода и гасиш. По същия начин ще се справиш и с гнева си. Ще изпиеш една чаша вода на глътки. Направи опит, да видиш, как се гаси огънят на гнева. Ако си неразположен, че някой те обидил, пий една чаша вода, и неразположението ще мине. Ако не направиш това, с години ще гориш от огъня на обидата. Цярът на обидата е една чаша вода. Правете опити и, като се уверите в добрия резултат, тогава споделяйте и с другите. Всяка теория трябва да се опита и приложи. Докато не се опита, тя
26 остава само хипотеза. За да се справиш с гнева и неразположението си, оглеждай се в огледало. Щом се разгневиш, погледни се в огледалото, да видиш, какъв си. Като се огледаш, или ще се възмутиш от себе си, или ще се засмееш. Човек се стреми към красотата, всеки иска да бъде красив. Каква красота може да има в лицето на разгневения човек ? Каква красота ще търсите в лицето на оня, който живее с отрицателни мисли и чувства? Достатъчно е да се види в огледалото, за да се ужаси от себе си. Като знаете това, не допущайте в ума и в сърцето си нищо отрицателно. Дръжте отрицателните мисли и чувства далеч от себе си. Дойдете ли до положителните мисли и чувства, оставете ги да влезат в ума и в сърцето ви, да ви облагородят. Ученият, добрият, разумният човек има особени, красиви чърти. Казваш: И аз искам да бъда учен. — Можеш да бъдеш учен, но трябва да минеш през мъчнотиите и усилията, през които ученият е минал. Знанието не се добива както богатството. Можеш да станеш богат в един ден, но не и учен. Ще си купиш един лотариен билет и, ако билетът ти печели, веднага ставаш богат. Обаче, знанието се придобива постепенно. Ще учиш, ще работиш, и всеки ден ще прибавяш по малко към знанието си. Като знаеш това, радвай се на всеки учен човек. Щом работиш, и ти ще станеш като него. Срещаш един красив човек. Радвай се на красотата му. Ако работиш върху
27 красотата, и ти ще станеш красив. — Искам да бъда добър. — И добър можеш да станеш. — Как се постига добротата? — Като работиш съзнателно върху себе си, да изработиш добра обхода към всички същества. Аз виждам доброто във вятъра, който вее; в реката, която тече; в зрелите плодове, в бистрите планински води, в изгряващото слънце. Това, което носи живот, е добро. Вода, която не тече, не е добра: вятър, който не духа, не е добър; слънце, което не грее, не е добро. Казвам: Всичко, което спъва доброто, е зло, не е на място. Мушиците, които развалят зрелите плодове, са зло за тях. Сланата, която попарва цветята, е зло за тях. Понякога и страхът спъва развитието на човека. Например, някой се страхува от течение. Като види отворен прозорец, той се страхува, че ще се простуди. В това отношение, той си внушава, че ще се простуди и, каквото каже, става. Мислиш, че ще се простудиш, и се простудяваш. Аз съм седял много пъти при отворен прозорец, но не съм се простудил. — Защо? — Не се страхувам от течение. Друг е въпросът, ако отиваш при лош човек. Прозорецът на неговата стая е отворен, ти можеш да се простудиш. Там става силно течение. Като те кани лош човек на гости, не му казвай, че е лош, но кажи: 11с мога да дойда, простудявам се; в стаята ти има силно течение. По-добре ти ми ела на гости. Да кажеш на човека, че е лош, това не е изкуство. В какво се крие лошавината му? —
28 Прозорецът е отворен, става течение в стаята му и, който влезе вътре, може да се простуди. Като остарееш и заболееш, трябва да има човек около тебе, да те наглежда. Това не е важно. Важно е да намериш оня елемент, който лекува и подмладява човека. Ако старият яде и мисли, как сладко е ял на млади години, никога не може да се подмлади. Яж като млад човек, за да се подмладиш. Па младия казвам: Яж сладко, като млад, и не мисли за старостта. И детето не е доволно от това, което му се дава да яде. То иска повече ядене, отколкото може да изяде. Поглежда кьм чиния!а на дядо си и казва: Искам още ядене, колкото сте сипали на дядо. — Щом иска много ядене, дшето ще стане като дядо си. Като сте дошли на земята, всеки трябва да знае, с какъв капитал разполага, за да стане голям човек. Казваш: Голям човек сьм. — С какъв капитал разполагаш? — Не зная. — Щом не знаеш, не си голям. Голям с силният, разумният, добрият човек. Доброто подразбира узрял плод. Зрелият плод е добър, но и киселият е добър. Най-голямото добро е сладчинага, а наймалкото добро е киселостта. Ще се движиш между сладкото и киселото, като граници на доброто. Само така ще помагаш на хората. Следователно, кой го иска да помага на хората, ще стане голям, всички да го видят. Друг начин за помагане е да станеш малък, никой да не те вижда. Не можеш ли да ставаш голям и
29 малък, ти ще правиш грешки, за които само ще се извиняваш. Какво правят хората като грешат? Извиняват се, че много бързат, че нямат време да постъпват, както трябва. Някой пише писмо, направи няколко грешки, изцапа го и казва, че бързал. Бързането не го извинява. Грешките показват, че е невежа. Ще напише думата „тело“ с просто „е“ и ще се извинява, че бързал, затова сгрешил. Каква разлика има между „е“ и „ѣ“ ? Буквата „ѣ“ е съставена от единица и от седморка. Тя е сатурнов знак. Когато Слънцето и Сатурн се съберат на едно място, те образуват „ѣ“. Главната буква „Е“ означава: всичко, каквото ми дадеш, ще го изям. Тая буква взима и не връща. Изучавайте буквите, да се домогнете до техния вътрешен смисъл. Само така ще разберете, че те не са произволно създадени. Виждате, че някои букви си приличат. Например, българското „п“ и френското „п“, българското „т“ и френското „т“. Чрез писане на буквите може да се определи характера на човека, да видите, де се крият грапавините и отклоненията в неговия живот. Както по почерка се определя характерът на човека, така и по телото му могат да се правят кройки. На правото тело лесно се правят кройки, но на изкривеното мъчно се крои. Някой човек държи едното си рамо нагоре, а другото — надолу. Добрият шивач попълва празнините, и телото приема по-добра форма. Обаче, това е външно изправяне на телото. Човек трябва да работи
30 съзнателно върху себе си, да изправи раменете си. Изкуственото попълване е временно. Самовъзпитавайте се, да изправяте недостатъците на телото си, с което ще изправите кривините и на своя характер. В Америка някъде имало един владака, който държал главата си малко надясно. Всички свещеници от неговата епархия подражавали на владиката. Така и те придобили тоя навик. Друг проповедвик имал обичай да повдига едното си рамо. Понеже бил известен като добър проповедник в епархията си, всички проповедници в същата епархия му подражавали. И те вдигали рамото си като него. Да вдигнеш едното си рамо само за момент, това е на място, красиво е. Обаче, да придобиеш навик, постоянно да вдигаш рамото си, това е неестествено, тягостно състояние. Това показва, че е нарушено равновесието в мозъка. Някой има навик да държи главата си надолу. Това показва, че мозъчните енергии в предната част на главата имат надмощие над останалите енергии. Предната част на главата натежава, и човек гледа повече към земата. Това не е правилно. Човек трябва да държи главата си права, нито нагоре, мито надолу. Като гледаш повече към земята, това показва, че държиш за нея и вярваш в нейните сили и енергии. Който вярва в земята, преждевременно остарява; който вярва в слънцето, той се подмладява. Като знаеш това, ходи по земята, без да уповаваш на нея.
31 Ако ме питате, какво нещо е земята, казвам: Земята е това, което прави човека стар. — Какво нещо е слънцето? — Това, което подмладява човека. Същевременно земята дава знание на човека, прави го учен. Слънцето дава па човека възможности и условия да приложи това знание. Думата „земя, зео“ означава взимане. Земята постоянно взима от човека, докато найпосле той остарява. Слънцето постоянно дава, затова човек се подмладява. Коренът на думата „слънце“ е сол. Значи, слънцето осолява. Когато изгуби равновесието си, човек се осолява. Осоляването подмладява хората. То спира процеса на разлагането. Солта играе важна роля и в духовния, и в умствения, и във физическия свят. Тя подържа навсякъде равновесието. Без нея нищо не се постига. Каквото е сцеплението за молекулите на веществото, такова е солта за мислите и чувствата. Ако количеството на солта в човешкия организъм е повече, отколкото трябва, необходимо е излишното количество да се изхвърли навън. Това става чрез изпотяване. Много сол спича нещата. В живота .хората си служат със сол и пипер. В психичния свят пиперът символизира гнева. Значи, гневливият човек има много пипер в себе си. За да се освободи от него, той 1 рябва да го впрегне на работа. Щом се разгневиш, ще работиш. Обаче, животът не се заключава в гневене. Само Vso част от времето е определено за гнева. Ако вложиш повече от Vso гняв в живота си, ти нарушаваш неговата
32 хармония. Ако половината от живота си се гневиш, ти си изложен на големи пожари. Ако много се гневиш, не съжалявай. Ако си мързелив, и за това не съжалявай. Ще дойде ден, когато ще работиш. Мързеливият почива, но трябва да знае, как да почива. Извадете от днешната лекция кратко, научно резюме, което може да се напечата в списанието „Житно зърно.“ Ще пишете малко, но стегнато, в научна форма. Като изучавате музика и пеене, направете разлика между сопран и бас. Според мене, сопран може да пее само оня, който слиза от слънцето към земята. Бас може да пее оня, който отива от земята към слънцето. Пътят на сопрана е обратен на тоя на баса. Тенорът има отношение към Юпитер, а алтът — към Венера Съвременните хора не могат да пеят алт, както трябва. Тоя глас е останал назад. Днес има добри тенори, добри сопрани и басисти, но алтистите са слаби. — Защо? — Венера не им помага. Ако тенор пее песента „Давай, давай“, ще получите едно настроение; ако я пее сопран, настроението ще бъде друго. 6 песента, както е дадена, сопранът преобладава; алтът е малко застъпен. В тая песен трябва да са застъпени Слънцето, Земята, Юпитер и Венера. Останалите планети — Меркурий, Сатурн и Марс мотат да служат само като украшения. Те са на второ място. Има песни, на които основният тон е на повишаване; на други —• основният тон е на по
33 нижаване. Тонът на повишаването има отношение към ума, а тонът на понижаването — към сърцето, т. е. към долината на живота — място за работа и за обработване. Понижаването не подразбира скръб. Диезът е капитал, вложен в обръщение. Бемолът обработва тоя капитал. „Давай, давай.“ — Какво да даваш? — Всичко, което си взел от земята и от слънцето. Значи, каквото басът е взел от земята, да го даде. И каквото сопранът е взел от слънцето, да го даде. Като се срещнат силите на баса и на сопрана, те се допълват взаимно. Енергията на сърцето е енергия на баса, а на ума — енергия на сопрана. Умът и сърцето трябва да взимат участие в пеенето. С други думи казано: Любовта е енергия на сопрана, а обичта — на баса. Любовта е слънчева енергия, а обичта — земна. Като обичаш някого, ще му дадеш от благата на земята: ябълки, круши, сливи. Любовта дава всичко, каквото обещае. Тя не отлага нещата. Щом обещае нещо, още в същия момент го дава. Когато приемаш един пътник да нощува в дома ти, това е любов; щом го нахраниш, това е обич. Добрият прием иде от слънцето, а храната — от земята. Пътникът слуша песента на сопрана и на баса и благодари. Той излива своята благодарност чрез тенора си. Само оня пее тенор, който е пътувал дълго време, след което някой добър човек го приел в дома си, а друг го нахранил. Ако никой не те приеме и нагости, ще пееш алт. Ще се опла
34 кваш и запитваш: Това ли е любов? Алтът показва, че приемът е бил лош. Затова се казва че алтът е изостанал назад в развитието си И тъй, когато предавате слънчевата енергия добре, сопранът е добър; когато предавате земната енергия добре, басът е добър. Това значи, да се осмисли животът ви. Когато майката и бащата приемат добре сина си, който иде от невидимия свят, той непременно ще пее тенор. Ако не го приемат добре, не може да пее тенор. Някога, в далечното минало, мъжъг е предавал слънчевата енергия, а жената — земната. Мъжът е пял сопран. Сега е точно обратно: мъжът предава земната енергия и пее бас, а жената предава слънчевата енергия и пее сопран. Като знаете това, учете ума си да пее сопран, сърцето си — да пее бас, волята си — да пее тенор, а телото си — алт. — Само светлият път на мъдростта води към истината. — В истината е скрит животът» 2. Лекция от Учителя, държана на 15октомврий, 1943г. София.—Изгрев.
Прими в музиката Прочете се резюме на миналата лекция. Има неща в живота, от които човек не сс интересува. Има неща, които го интересуват, Кои неща го интересуват ? — Които са близо до него. Например, всеки се интересува от здравето си. То е близо до него. Кой е методът за подържане на здравето? Какво представя здравето? То е капитал, вложен в банката. Ако всеки ден изразходваш определения за това време капитал, без да внасяш нещо, ти ще фалираш; ако всеки ден внасяш по нещо, каишал ьт ти ще се увеличи, т. е. здравето ти ще се укрепи. Като знаеш това, не се чуди, защо, след като си бил здрав, заболяваш. Мнозина изразходват капитала си, без да внасят нещо в банката и незабелязано губят здравето си. Мислите ли, че здравето може да дойде отвън, оез да го подържате? Парите сами не идат.. Щом се теглят пари от касата, непременно трябва и да се внасят. Който вади пари от касата, трябва да бъде разумен. Разумно ще тегли и разумно ще внася. Ако всеки ден не внасяш в здравната банка, ще се разболееш. Ако всеки ден не учиш, не можеш да станеш учен. Ако всеки ден не четеш, нищо няма да придобиеш. Ако всеки ден не пееш, никакъв
36 певец не може да станеш. Ако всеки ден не решаваш по една задача, не може да станеш математик. Като пяхте песента „Фир фюр фея“, какво забелязахте? С кой тон започва? — С „ре“. Тоя тон е прима в тая лесен. Първата прима е осмина; втората е шестнадесетина. Какво нещо е примата ? Ако се отнася за човека, как ще обясните примата?— Човек, който се занимава само със себе си. Той внася в касата си от спечеления капитал. Първата осминка е вложеният капитал вначалото; втората осминка е спечеленият капитал, прибавен към първия. Значи, осминка ще внесеш, шестнадесетинка ще извадиш. Това е тълкуване на примата в музиката. Музикантите не са дошли още до това тълкуване. Примата има и друго тълкуване. Според мене, най-малкото благо, което можеш да опиташ в даден момент, е прима. Първата хапка хляб, която изяждаш, е прима. Обаче, целият хляб не може да бъде прима. Той може да бъде терца, кварта, квинта, но не прима. Примата е начало на нещата. Започнеш ли една работа, изходна точка ще ти бъде примата — най-малката величина. Това, именно, хората не обичат. Те предпочитат големите величини пред малките. Повечето хора започват с терца, с кварта или с квинта. Примата е единицата, секундата е двойката, терцата — тройката, квартата — четворката. Всеки трябва да знае, с единица ли започва живота си, или с двойка. Единицата е Слънцето, с което започва животът. Двойката е
37 буната. Ако започваш с двойка, т. е. с луната, скоро ще фалираш. Болният е фалирал търговец. Може ли той да върти търговия? Може ли болният бакалин да услужва на клиентите си ? Като влизат в дюкяна му, той им казва: Вземете си, каквато стока искате, претеглете я и си платете. Колцина от тях могат сами да си услужат? За интерес мнозина ще искат сами яа си услужат. Те ще вземат повече, отколкото ше платят. Казвам: Всички неща в живота започват с прима. Дишането, гледането започват с прима. Коя е примата във „Фир фюр фен“ ? — Ре. След тая нота иде „сол“, прескача терцата чфа“. Защо е така? Сол представя ученик, който отива на училище да учи, т. е. да цъвне. Баща му печели, а той учи. Ако след „ре“ идеше . фа “, работата щеше да бъде материална. Всъщмост, ученикът не се интересува от материални работи. Той не е чирак. Някой иска да блесне изведнъж, да се прослави бързо. — Това еслуг уване, това е борба. Ти се бориш на арената, искаш да свалиш някого на земята, да кажат, че си силен човек. Можеш да събориш един/шама — това нищо не значи. Утре ще излезе някой по-силен, ще те търколи на земята. Това значи, да започнеш с чест, да свършиш с безчестие. Не се бори на арената, дето можеш да победиш, но можеш и да бъдеш победен. Дето побеждаваш, там могат да те победят; дето печелиш, там и губиш. Не търси богатство, не г ьрси и сиромашия. Какво трябва да търсиш ?
38 — Живота. Казваш: В живота има смърт. — Обаче, животът никога не умира. Като изгубипг живота, ти намираш смъртта. Това показва, че животът е единен. Той никога не умира. Както светлината не се губи и не се прекъсва, така и животът не се губи. Токът, течението на светлината се прекъсва, но тя никога не се прекъсва, нито се губи. Хората се стремят към много знания. Казвам: Стремете се към малко знания, но сигурни. Защо трябва да се осигуряваш за 20 години ? Само длъжникът иска да се осигурява. Той задлъжнял на много хора и мисли само за осигуряване. Смешно е това. Като се нахраниш добре, мислиш ли за осигуряване? Щом ядеш, ти си осигурен. Приеми с благодарност това, което Бог ти е дал, и не мисли за бъдещето. — Защо да не мисля? — Много просто. Ученикът, който отива на училище, мисли ли за програмата, за работата на учителите? Те нареждат програмата, те създават реда и порядъка в училището, а ти трябва само да учнш. Казваш: Животът не е добьр. — Това е все едно, да следваш университет и да казваш, че той нищо не струва. Не се произнасяй за университета. Той е добре поставен, но ако има нещо несъгласно, нехармонично, причината е в тебе, а не в университета. Някой вземе цигулката, качи се на сцената, иска да свири, но нищо не излиза. — Защо? — Не знае да свири. Той казва, че салонът не бил добре отоплен, че публиката не го разбирала. Възможно е, случва
39 се салонът да нс е отоплен; случва се и публиката да не разбира от музика, но главната причина е в него — не знае да свири. Мислиш, че знаеш известен предмет. Опитай се, провери се, доколко го знаеш. Помоли приятеля си, първо той да те изпита, а после професорът. Ако не си доволен от тоя приятел, извикай втори, трети и, ако ги задоволиш, ти ще издържиш добре изпита си и пред професора. Ти не си издържал изпита пред тримата си приятели, а бързаш да се явиш пред професора си. Да, но професорът те скъсва и казва, че нищо не знаеш. Оплакваш се, че не можеш да пееш. —Много естествено, пил си студена вода или студено вино, ял си люта чушка. Щом искаш да пееш, ще пиеш гореща вода. Разгневиш се и не можеш да пееш. Ще се възпитаваш да не се гневиш; ако не можеш, ще впрягаш гнева на работа. Няма да ядеш нищо люто. Ако ядеш лютиви неща, все едно, че се караш с хората. Сладките храни подразбират добри, правилни отношения между хората. Който не може да сс разговаря с клетките на своя ларинкс, не е певец. Добрият певец се разговаря с клетките на своя ларинкс. Те го обичат, и той ги обича» Тая взаимна любов дава условия за пеене. Не го ли обичат, те не го слушат, и той не може да пее. Всъщност, певецът не пее, но клетките на ларинкса му пеят. Той заповядва, а те слушат и изпълняват заповедта му. Певецът внася капитала в гърлото си, а клетките на неговата
40 ципица се подчиняват на заповедите му. Певецът зависи първо от гърлото си. После умът, сърцето и душата идат да му помагат. Ако и те не вземат участие, никакъв певец не можеш да станеш. Докато се поставяш като генерал и само заповядваш, никой няма да те слуша. Ти ще застанеш в положението на слуга и смирено ще се обърнеш към ума, сърцето и душата си, да ти помогнат, да вземат участие в пеенето. Човек трябва да знае, кога да бъде генерал и кога •— слуга. Той трябва да разбира причините на нещастията, да знае, защо го сполетяват. Преди години дойде при мене една майка да се оплаква, че детето й било на умиране. Казах й да отиде при някой лекар. Тя отказа да търси лекар, под предлог, че имала друго дете, което умряло в ръцете на лекаря — страхувала се от лекари. Питам я: От какво страда детето ти? — Не зная. — Колко голямо е то? — На шест месеца. — Да не си му дала да яде нещсГмъчносмилаемо ? — Дадох му само една ябълка, нищо друго. — Ябълката, именно, е причината. Детето е малко, няма зъби, не може да яде ябълка. То ръфало по малко ябълката, докато я изяло. Ще му дадеш да пие малко майчини листа. След няколко часа детето беше здраво. Много хора страдат като детето, но не знаят причината за това. Те ядат твърди, мъчносмилаеми храни и после търсят лекар да ми помогне. Как ще си помогнат? Ще вземат
41 малко майчини листа, да се пречисти стомахът им. Като не знаете причината на страданията, казвате, че не ви върви. Защо не вървят рабо1ите ви? Трябва да накарате това, което не вьрви, да тръгне. Искаш да бъдеш весел, разположен, но сърцето ти не върви. Искаш да мислиш право, умът ти не върви, занимава се със странични работи. Какво трябва да правиш, когато умът ти не работи? — Ще търпиш. — Търпя. — Търпиш, но същевременно се безпокоиш. Това не е търпение. За да вървят работите ти, както трябва, нужно е търпение и самообладание. Един английски лорд и един руски княз се срещнали в Лондон в една тясна уличка. Кабриолетите им не могли да се разминат. Ге спряли на местата си и мислели, какво да направят, за да продължат пътя си. По едно време лордът извадил вестник „Таймс“ и спокойно започнал да чете. След това руският княз изпратил слугата си до лорда да поиска вестника, и той да го прочете. Й двамата проявили самобладание и търпение. Кой от тях има по-голямо самообладание? Най-после им дошла идеята да разменят кабролетите си и така да продължат своя път. Сега се явява въпросът, кой кабриолет е по-хубав и по-скъп — на лорда, или на княза. Когато те вадят от океана, ще питаш ли, с каква лодка ще те вадят — с моторна или с обикновена. Важно е да излезеш на брега, вън от опасността, а каква ще бъде лодката, не е важно.
42 За тебе е важно онова чувство или оная мисъл, която може да те спаси. Колко е голяма мисълта, колко е велико чувството, не е важно. Казваш, че не си добър човек. В какво се заключава твоята лошавина ? Какво нямаш ? Ум ли нямаш, сърце ли нямаш, душа ли нямаш или дух нямаш ? Ти не си добър, защото не слушаш гласа на духа си; не си добър, защото не слушаш душата, ума и сърцето си. — Какво трябва да правя, за да стана добър? —Да слушаш ума, сърцето, душата и духа си. Каквото ти кажат, трябва да го изпълниш. Мъчно можеш да накараш бащата да слуша сина си. Ако синът даде някакъв съвет на бащата, последният махне с ръка и казва: Не говори! — Защо бащата не иска да слуша сина си ? —• Утвърден е вече. Той е човек с утвърдени възгледи. Един баща завел своето десетгодишно дете на едно от съживителните събрания. Детето забелязало, че всички пеят и се молят, само баща му не пее. То запитало: Татко, защо не пееш ? — Утвърдих се вече. Детето разбрало, че бащата не се нуждае вече от нищо. Един ден бащата впрегнал кабриолета и взел детето си да направят една разходка. Качил се на кабриолета, взел юздите в ръцете си и замахвал с камшика към коня, да потегли. Конят не мърдал от мястото си. Детето казало: Татко, конят се утвърди, не иска да върви. Казвам: Не е добре човек да се утвърдява. В утвърдяването има нещо опасно. В нищо не се утвърдявай. В такъв случай, ти придо
43 I биваш навици, от които мъчно можеш да се освободиш. Преди години наблюдавах един интересен случай по шосето, което годи за Изгрева. Вървя нагоре, виждам един файтон се спрял. Слизат от него един полковник със своя войник. И двамата се чудят, защо конят не върви. Единият кон потегля напред, другият не иска да върви: назад се връща, но напред не тръгва. Качва се само войникът, конят тръгва напред. Полковникът достига файтона и се качва вътре, но конят веднага спира, не иска да върви. Това ставаше тъкмо на най-високата част на шосето. Слизат и двамата, водят коня. Качва се полковникът, конят веднага спира Качва се войникът, конят тръгва. Полковникът казва на войника: Карай напред, аз ще вървя пеш. Ще ме запитате, коя е причината за това. Много обяснения могат да се дадат. Ще кажете, че полковникът трябва да върви пеш. И това е възможно. Няма да ви обяснявам психологически тоя факт, но ще ви дам едно приблизително обяснение. Мислите ли, че конят, който ездите, ще върви напред, ако теглите гема му назад? Конят ще спре, няма да ви слуша. На същото основание, намирам, че полковникът тегли гема на коня назад, затова той му се противопоставя. Конят си казва: Тоя полковник, който тегли гема назад, не може да се вози на файтон. Следователно, ако искаш конят ти да върви напред, трябва да пуснеш гема, да бъде свободен. Ако трябва да му дадеш направление, ще дръпнеш гема малко напред.
44 Едно лято пътувах за Варна. Трябваше да минем през една река. Обаче, тоя ден валя силен дъжд и покри моста с вода, на височина 25—30 сантиметра. Пеш не можеше да се минава. Намерих един каруцар, който минаваше за опитен. Казах му: Като дойдеш до реката, ще пуснеш гема на коня, свободно да върви. С краката си той ще опита пътя и ще избере най-плиткото място. Каруцарят не ме послуша. Удари коня с камшика, дръпна гема, и каруцата тръгна. Още вначалото затънахме. След това трябваше да се връщаме назад, но с големи материални загуби за каруцаря. Той каза: Ще се опитам още веднъж, но тоя път ще те послушам. Пусна гема на коня и го остави свободен. Конят тръгна към моста, опита пътя с краката си, и минахме благополучно. Често хората казват за растенията и дърветата, че са неразумни същества. Разумно е плодното дърво, защото дава сладки, вкусни плодове. Разумно е цветето, което цъвти и разнася благоуханието си надалеч. Разумна ли е грамофонната плоча, на която се свири една хубава симфония ? Според мене, разумен е оня, който направил плочата, но не и самата плоча. — Защо слушаш грамофонни плочи ? — Слушам ги заради оня, който ги направил. Казваш, че нямаш мозък, или че мозъкът ти не мисли правилно. Вярвай в разумността на своя мозък. Като вярваш в него, ти ще вярваш и в Оня, Който го е създал. За да чуеш една хубава песен на плочата, трябва да знаеш, как да я
45 поставиш и как да я навиеш. Следователно, трябва да знаеш, как да възприемаш Божествените мисли и как да ги предаваш. Отсега нататък трябва да изучаваш това изкуство. Не е лесна работа да се занимаваш с мозъка си. В него има най-малко 50 плочи: една от тях е плоча на разсъждението, друга — плоча на историческата памет, трета — плоча на веселието, смеха и активността на човека и др. Виждаш някой човек скача, вика, играе. Казваш: Това проявление не подхожда на човек с религиозно разположение. — Кой е виновен за това ? Защо не туриш религиозна плоча? Турил си плочата на веселието, и човекът започва да се весели и играе. Има плоча на радостта, но има плоча и на скръбта. Ако искаш да бъдеш радостен, ще туриш плочата на радостта; ако искаш да бъдеш тъжен, ще туриш плочата на скръбта. Какво ще кажете за новата песен яАз ще се подмладя“ ? Де е примата в нея ? С какво започва тя? Според мене, отдето и да започнете, с какъвто тон и да започнете, все е прима,, защото се отнася за подмладяването. Пеете тая песен и се радвате. Обаче, радостта ви може лесно да се изгуби. Една малка причина може да отнеме радостта ви. Достатъчно е да мине край вас една дама, напарфюмирана с парфюм, който не обичате. Парфюмът съответствува на нейните мисли и чувства, но не и на вашите. Това разногласие внася чужд елемент в радостта ви, и вие ставате замислен, неразположен. Някога сте тъжен, неразположен, но тъгата ви може
46 да се превърне в радост. Достатъчно е да срещнете една млада, красива мома, която харесвате. Нейният парфюм съответствува на вашето настроение, и скръбта ви изчезва. Вие обичате миризмата на нейния парфюм. Когато си в хармония с даден човек, ти харесваш всичко негово: и яденето, и облеклото му. Ако не си в хармония с него, нищо не му харесваш. Минаваш край едно цвете, харесваш го, разположен си. Между тебе и него има хармония. Минаваш край друго цвете, не го харесваш. То не е в хармония с тебе. Ставаш сутрин от сън, излизаш на двора, приятно ти е. Между тебе и деня има известно съгласие. Друг ден ставаш рано, излизаш вьн, но не си доволен от деня — не си в хармония с него. Има дни, с които си в хармония; има дни, с които не си в хармония. И тъй, стремете се към хармонията в живота, както музикантът се стреми към хармонията в музиката. Понякога музикантите поставят паузи в произведенията си. В природата, обаче, паузи не съществуват. Когато не чуваш гласа на природата, тогава се явява пауза. Гласът непрекъснато се разнася, но отвреме-навреме ти не го чуваш. Ако се свири зад планината, ще чуваш ли тая музика ? Прекъсването на музиката е само за оня, който не я чува. Може би тая пауза е само за него. Един писател пише и туря многоточие. Това е неговата пауза. Какво означават тия точки? Първата точка означава: Свърших работата си със Слън
47 пето. Втората точка: Ще имам работа е Лупата. Третата точка: Ще имам работа е Юлиер. Четвъртата точка: Ще имам работа с Земята. Петата: Ще имам работа с Меркурий. Трябва ли да се смущаваш, ако се занимаваш с планетите? Първата точка показва, че човек сс занимава първо със себе си. Останалите точки трябва да му служат. Той е полковник, а останалите хора — редници. Колкото повече точки туря, толкова по-висок е чинът му. Една точка отговаря на поручик, две точки — на капи1ан, три — на майор, четири — на полковник, пет — на генерал. Казвам: Когато иска да скрие някои леща от човека, природата ги прави дребни, микроскопични. Така тя ни изпитва, да разбере, обичаме ли малките неща. Щом пожелае да ги открие на хората, тя ги прави големи. Ако са близо до очите ви, големите работи не правят впечатление. За да се видят и използуват добре, те трябва да се отдалечат малко. Големите работи са голям товар, а малките работи — малък товар. Тази е причината, дето някога се усещаш тежък, а някога — лек. Аероплан, който тежи десет тона, олеква в пространството, защото моторът се движи. Щом моторът престане да се движи, аеропланът става тежък и пада на земята. Значи, докато нашият мотор се движи, ние олекваме. Щом престане да се движи, ние ставаме тежки. — Кой е моторът на човека? — Сърцето. —Кой го направлява? — Умът. Ако сърцето и умът не работят, аеро
48 планът ще остане на земята — никой не може да го вдигне. Казвам: Нека вашият мотор работи, да придобивате знания и опитности, да не останете малко, неопитно дете. Каква е разликата между детето, което постъпва в първо отделение, и студентът, който свършва университет ? Разликата се заключава във знанието: детето едва започва да учи буквите и числата, а студентът ги знае, той прави вече разумни съчетания между едните и другите. Детето изучава качествено и количествено нещата, а студентът прониква в техните отношения. Детето не е проявило своите възможности, а студентът ги проявил. Детето казва: Това не мога да направя. Студентът го прави. Не казвай, че има невъзможни неща в живота. — Защо? — Защото невъзможното днес става възможно утре. Не мисли, че нешата са невъзможни. Ако мислиш така, ще обремениш ума си и ще го лишиш от възможността да се прояви. Не мисли, че не разбираш нещата. Това, което днес не разбираш, утре ще го разбереш. Казваш: Това не разбирам, онова не разбирам. После се чувствуваш огорчен, мислиш че хората уронват достойнството ти. Ти сам казваш, че не разбираш нещата. Щом мислиш така, и другите ще мислят като тебе. Ето защо, каже ли някой, че не разбираш нещо, кажи: Не го разбирам, защото не съм работил в това направление. Ще започна да работя и ще го разбера. Днес не можеш да караш автомобил.
49 не можеш да свириш, да рисуваш, но ще започнеш да учиш и ще постигнеш това, което пе си знаел. Докато си малко дете, не можеш да вдигаш голям товар. Щом пораснеш, ще го вдигаш. Слаб си, не можеш да носиш тежести. Щом се засилиш, ще ги носиш. Може ли мухаia да носи десет килограма тежест? Тъй щото, ако си дете, не мисли, че си невежа. Знай, че ще пораснеш и ще носиш големи тежести. Помни: По отношение на природата, ти си малко, невръстно дете. Ако не можеш да разрешиш един въпрос, не се обезсърчавай. Ти ще пораснеш, ще станеш голям човек и ще разре» шиш тоя въпрос. Ако разбираш въпросите на живота, голям си; ако не ги разбираш, дете си. Признай факта и върви напред. Не казвай, че си невежа или простак. Казват за някого, че е недодялано дърво. Какво щеше да стане с плодните дървета, ако са одялани? Не казвай на човека, че е невежа, но му кажи, че е хубава семка, посята не на място. Извади я оттам и я посей, дето трябва. Като се посади на добро място, тя ще израсте и след време ще даде хубави плодове. Тогава ще стане одялано дърво. Под „недодялано дърво“ разбирам незавършена работа. Под „недодялано дърво“ разбирам семка, посадена в добра почва, но още неразвита, неизрасла. Като се развие и израсте, ще даде плод, За да не останеш недодялано дърво, ще посаждаш мислите и чувствата си, ще ги обработваш, докато дадат плод. Ще учиш, ще пишеш, докато се одялаш. Някой започва да
50 пише с едри букви и свършва с дребни. Той е в началото щедър, накрая економист. Хората започват да економисват, когато се намерят пред мъчнотии. Един американски търговец, милионер, решил да съкрати бюджета си. Мислил, лутал се, не знае, кое перо да съкрати. Да съкрати едно перо, не може, нужно му е; да съкрати друго перо, пак не може. Така минали десет години, и той не могъл да съкрати нито едно перо. Един ден се изненадал, случило се, че изгубил половината от капитала си. Той веднага решил, кои пера може да съкрати. В един момент той намалил бюджета си. Казвам: Докато разполагате с всичкия си капитал, вие не можете да съкратите бюджета си. Щом изгубите част от капитала си, веднага виждате, кои пера не са ви нужни. Докато си здрав и не страдаш, не слушаш гласа на природата. Наложи5 ли ти едно страдание, ти започваш да се вслушваш в нейните думи. Тя казва: Не яж тая храна. — Здрав е стомъхът ми, ще ям. Щом те заболи стомахът, ти започваш да се огъваш, отказваш се от това ядене. Двама богаташи се разговаряли в трамвая. Единият казал: Обичам млякото, но лекарят ми забрани да пия. — Не го слушай, пий и не се страхувай. — Стомахът ми не го понася. — Това е друг въпрос. Значи, стомахът дава свобода да пиеш мляко; стомахът те ограничава да пиеш мляко. Ако причината е външна, може да не слушаш лекаря; ако причината е
51 вътрешна, не може да не го слушаш. Стонахът ти налага да слушаш лекаря и да изпълняваш наредбите му. Внасяй в стомаха си такава храна, каквато той иска. Внасяй в дробовете си такъв въздух, какъвто те искат. Внасяй в ума си такива мисли, каквито той иска. Внасяй в сърцето си такива чувства, каквито то иска. И тъй, прави това, което душата ти иска. Защо? — Защото душата иска само това, което има отношение към ума, сърцето и волята на човека. Това е благо не само за отделния човек, но и за неговите близки. Душата иска само това, което подържа светлината на ума, топлината4 на сърцето и силата на волята. Изпейте песента „Аз ще се подмладя/ Запишете си следното правило: Никога не отказвай да направиш най-малката услуга на кое и да е същество. — Само светлият път на мъдростта води към истината. — В истината е скрит животът. 3. Лекция от Учителя, държана на 22 октомврий. 1943 г. София.—Изгрев.
Млад и стар Упражнение за дишане с движение на ръцете. Като правите упражнения, трябв.а да изучавате движенията. Всяко движение съответствува на една музикална форма. Всяка музикална форма съответствува на един поетичен израз. Всеки израз на речта съответствува на някаква проява на разума. Като знаете това, правете упражненията бавно, спокойно. При дишането вие правите бързи движения. Всъщност, колкото време употребявате за движението при вдишване, толкова трябва да употребявате и за движението при издишване. Не гледайте на движенията като на проста работа. Казвате, че упражненията са само за младите. Не е така. Всеки трябва да се упражнява — и младият, и старият. Сега вие минавате за млади, но не знаете, какво представя младият. Старите не знаят, какво представя старият, В това незнание се заключава грешката на младите и на старите. Младият не знае, защо е млад; и старият не знае, защо е стар. Ако младият не може да стане стар, нищо нс е придобил; ако старият не може да стане млад, и той нищо не е придобил. Ако си млад, трябва да се проявиш, да
53 потекат през тебе всички Божествени енергии, И докато си млад, ще сееш Божествените семена. Не сееш ли, на старини ще станеш последен бедняк. Сей на младини, за да се ползуваш на старини от плода на дърветата. Сей житото на младини, за да израсте и даде плод. Всички семена, които съществуват в природата, са скрити в младия. Той трябва само да ги посее. Старият ще прояви това, което младият е посял, т. е. ще даде плод. Следователно, ако младият не сее, а старият не ражда, и двамата са фалирали. Това не е само теория, но действителност. Без сеене и без раждане животът няма смисъл. Казваш: Остарях и нищо не придобих. — Защо не придоби нищо? Защото на младини не си сял. Щом на младини не си сял, на старини нищо не можеш да пожънеш. Ако и двамата са работили, старият ще даде капитала си на младия, а младият ще даде своя капитал на стария. Това значи правилна обмяна между младия и стария. Тази 2 причината, дето старият обича младия, и младият обича стария. Връзката между младия и стария е Божествена и непреривна. Съзнанието на стария се различава от съзнанието на младия, но, въпреки това, връзката им е непреривна. И тъй, младият да сее, старият да ражда и жъне плодове. Щом се събудиш от сън, като стар или млад, не скачай изведнъж. Отвори очите си и две три минути помисли, какво трябва да направиш. Каквото ти дойде на ума, веднага го направи. Защо скачаш? Мечка ли
54 те гони? Защо се стряскаш? Пътят ти е равен, няма да паднеш. Ти си сънувал, че мечка те гони, или че ще паднеш. Това са фиктивни неща. Ти търсиш някой да те пази. Ако дойде такъв човек, той трябва да те пази добре. Той трябва да носи в ръката си меч, а на главата си шлем. Така е било едно време. Днес адвокатът защищава. Той не носи меч, вито някакво модерно оръжие. Той защищава с думи. Според мене, обвиняемият трябва сам да си каже истината пред съдията. Като го изслуша, адвокатът трябва да каже: Господин съдия, обвиняемият е честен човек. Той призна престъплението си. Аз потвърждавам, че думите му са верни. Съдията изслушва и двамата и се произнася за грешката на обвиняемия. Някога грешката е малка, а някога — голяма. Често хората правят пакости с цигарата си. Някой пуши за удоволствие, но, по невнимание, може да запали или своята плевня, или тая на съседа си. Той трябва първо да изгаси цигарата си, а после да влезе в плевнята. Често във вас се явява недоволство, което причинява големи пакости. Понеже не го загаснато навреме, то произвежда огън, от който с години не можете да се освободите. Една малка главня изгаря цялата къща. За да се направи отново, нужни са не само пари, но и материали. Колко време се изисква, докато спечелиш тия пари? Знаете ли, колко мъчно се възстановява доброто разположение, което сте имали ? Някой ти казва: Не си културен, не си просветен чо
55 век. Ти веднага се обиждаш. Кое е обидното в думите „не си просветен човек“ ? Аз мога да обясня геометрически, защо човек се обижда. Взимам две затворени криви линии: едната е правилна, и всичките й точки са еднакво отдалечени от централната; тая крива линия е окръжността. Другата крива линия е неправилна, всичките й точки не са еднакво отдалечени от централната. Следователно, когато някои мисли не са еднакво отдалечени от човешкия разум или от човешкото съзнание, те са неправилни. За да лачъртаеге окръжност, всички мисли трябва да имат еднакво отношение към центъра. Всяка мисъл отива по даден радиус до центъра. Какво представя радиусът? — Разстоянието от пентьра, т. е. от съзнанието до коя и да е точка на окръжността. Думата „радиус“ е съставена от думите „рад“ и „съм“, което означава доволен съм. За да бъдеш‘доволен от едно плодно дърво, непременно трябва да си взел нещо от него. Доволен си, когато слънцето изгрява, понеже си взел нещо от него. Ти си още по-доволен, ако можеш правилно да приемеш енергиите, които излизат от слънцето, и част от тях да предадеш. Например, като изгрее слънцето, вие поставяте гърба си на него, но лъчите, които аз ще приема, се отличават от лъчите, които вие приемате. — Защо? — Защото тия пъчи не идат от една и съща плоскост, или от един и същ център. Всеки човек може да приеме светлината; важно е, какво ще внесе тая свет
56 лина в него. За да се ползувате от благата на живота, още на младини трябва да посаждате в съзнанието си хубави семена, красиви идеали. Съзнанието е нива, в която можете да садите. Един ден тия семена ще израстат и ще дадат добри плодове. Като пеете, вслушвайте се в тоновете, да видите, какви качества съдържат те. Така ще разберете и формата на всяка песен. Например, песента „Изгрява слънцето“ е дадена в найпроста и достъпна форма. По-проста форма от нея няма. Тая песен може да бъде дадена в различни форми, но аз я дадох в най-достъпна форма. Тя започва с тона „си“, който означава приготвяне за някаква работа. Всеки тон е семе, което трябва да се посее, за да се прояви. И мисълта е семе, което трябва да се посади в съзнанието, да израсте и да прояви своите качества. Музиката е метод, чрез който нещата израстват. Наблюдавайте бързината, с която слънцето изгрява, и направете изчисление. Всяко живо нещо има пулс, ритъм. И слънцето, като живо същество, има свой ритъм. Той се забелязва в първия лъч на изгряващото слънце. Ако попаднете в ритъма на слънцето, ще изпитате голяма радост в душата си; съзнанието ви ще просветне. От „си“ до „ре“ в песента има малка терца, която внася разположение в човешкия дух. (Учителят пее „Изгрява слънцето“ на друга мелодия). В тая мелодия няма динамика. Обаче, формата, която ви дадох, е ценна в това отношение, че предизвиква събуждане на
57 съзнанието. Пейте така, че сами да бъдете доволни. Дръжте в ума си мисълта да възприемете най-малкото нещо от слънцето. Не се лакомете за много. За вас е важно да получите нещо, колкото и да е малко то. Започвате с юна „си“, после взимате „ре“ два пъти. Второто „ре“ произвежда движение. Важно е това, което приемате от песента, да го оформите в съзнанието си. П ьрвата терца в тая песен представя перпендикуляр. Като ученици, вие пеете песента „Изгрява слънцето“ и намирате, че има смисъл да се пее за слънцето. Как би я изпял българинът вън от школата ? Той никога не е мислил, че трябва да се пее на слънцето. (Учителят пее втората част на песента „Сила жива“ на друга мелодия). В думите „зум-ме-зум“ — „зум“ представя затворен интервал. Значи, песента започва със затворен интервал, който накрая се отваря. Всяко същество, от което искаш да вземеш нещо, е затворен интервал. Не е лошо това, но трябва да намериш начин, как да използуваш приетото. Ако имаш знание, което не можеш да употребиш, то е затворен интервал. Младият започва със затворен интервал и посажда семената. Старият започва с отворен интервал — дава плодове. Това, което младият посажда, старият го обработва. Младият здпочва със затворен интервал и свършва с отворен; старият започва с отворен интервал и свършва със затворен. Като влизаш вкъщи и затваряш вратата, I ова означава затворен интервал; като излизаш
58 навън, та оставяш вратата отворена — това е отворен интервал. Старият влиза вътре и започва да учи. Младият излиза навън, отива на нивата и започва да сее. Той посажда затворените интервали в земята. За младия къщата е празна, а външният свят пълен. За стария светът е празен, къщата — пълна. — Какво ще правя, като остарея ? — Ще учиш философията на затворените интервали. Като млад, ще учиш философията на отворените интервали. Така ти излизаш от затвореното съзнание, от невежеството и придобиваш знание. Невежеството е затворен интервал. Ще правиш опити да го отвориш, докато се просветиш вътрешно. Не можеш да пееш дадена песен — това е затворен интервал. Щом я научиш, това е отворен интервал. Човек се учи да мисли, да чувствува и да постъпва правилно. Това са отворени и затворени интервали. Отворените и затворените интервали на обикновен език означават влизане и излизане от живота. Човек първо влиза в живота, а после излиза. Изпейте песента „Аз ще се подмладя.“ Тя започва от „ла“. Старият пее, защото иска да се подмлади. Той изучава закона на затворените интервали. В миналото музиката е била затворена. Тя била достъпна за малцина. Днес е достояние на всички, които се стремят към нея. Сегашната музика се предава добре. Тя се ползува от методите на миналото плюс новото, което носи в себе си. Бъдещата музика ще използува сегашните методи плюс новото, което
59 тя носи. Динамиката се предава лесно чрез музиката, но мъчно се предават нежните, фини чувства. Как ще предаваш музикално светлината? Да предаваш светлината чрез музика, това значи, да съчетаваш тоновете така, че да се произведе светлина. От съчетанието на няколко тона може да се образува и топлина, и динамика. Най-лесно се произвежда динамиката. Дойде ли до топлината и светлината, там музиката спира. В това направление музикантите има още много да учат. Първото условие за произвеждане тоновете на светлината и топлината е вдъхновението. Музикантът трябва да бъде вдъхновен и абсолютно здрав. Може ли да бъде певец оня, който страда от гърло? Може ли да бъде цигулар оня, който има счупена ръка? Като изучавате музиката, вие дохождате до трептенията на тоновете. Всеки тон има определено число трептения, според ключа на гамата. Например, „до“ има определени трептения; „ре“ също има определени трептения. Естественият, т. е. основният тон, от който започвате, има 256 трептения. Едната половина от тия трептения са положителни, а другата — отрицателни. Едната половина представя планински върхове, а другата — долини, които могат да се обработват и превърнат в красиви плодни градини. Казваш: Сърцето ми трепти. — Голямо богатство се крие в трептенията на сърцето. Всяко трептение се състои от много точки, линии, плоскости, сфери. Всичко това трябва да
60 се изучава. Казваш: Имам трепет, сърцето ми трепти. Това показва, че си в затворена стая, на тъмно. Трепетът ще те изведе вън, на светло, в широкия свят. Там ще видиш много неща: едни ще те задоволят, други няма да те задоволят. Ти искаш да задържиш в себе си това, което те задоволява. Следователно, като имаш трепет, ще излезеш вън, на светло; няма да седиш в тъмната стая, като затворник. Докато седиш в тъмната стая, не можеш да изразиш своя трепет. Той подразбира вътрешен потик. Човек иска да излезе от своето пасивно състояние, да стане активен. Седиш в стаята си отпаднал, остарял. Излез вън, в широкия Божествен свят, който носи благата на живота. Казваш: Не чувствувам никаква радост. — Затворен си в съзнанието си. — Какво да правя ? — Моли се да дойде един ангел отвън, да снеме веригите на краката ти, да отвори вратата да излезеш вън. Така стана с апостол Петър. Ангел Господен влезе в тъмницата, свали оковите от краката му, отвори вратата и каза: „Излез вън и повече не се връщай.“ Какво дава музиката на човека ? — Освобождаване. Чрез музиката човек естествено се освобождава от ограничителните условия на живота. Човек започва живота си с музика. Щом се роди, детето веднага заплаква. То възпроизвежда музикалния тон „уа-а“. Тоя тон е плод, който пада на земята. Когато берат черници, хората друсат дървото, под което има черга, в която падат плодовете. Като слезе от дървото,
61 на което е седяло, детето изпитва страх и започва да плаче. Съзнанието му се разтърсва, и то започва да диша. Ако не се разтърси и не заплаче, детето не може да живее. Животът започва с първия тон „уа“, чрез който става дишането. Човек изучава музиката откачалото на живота си докрая. Някои деца започват живота с мажорна музика, а други — с миньорна. Добре е, че децата плачат. Ако не плачеха, полошо щеше да бъде за тях. Сега, като говоря за музиката, нужно е разбиране. Само така музиката ще хвърли светлина в човешкото съзнание. Не само музиката, но и науката, и поезията, и изкуството разширяват съзнанието на човека и внасят в него повече светлина. Един ден аз се опитах да котирам една песен и успях да я напиша. Около мене се събраха няколко ученици, които започнаха да пеят новата песен. Дадох нотите на един от учениците — техник, да ги препише. Той ги изгубил, но и песента забравил. Един ден, като работел около машината, едно от колелата го ударило в главата и силно я притиснало. В тоя момент песента изпъкнала в паметта му, и той запял. С запиване на песента. колелото на машината спряло. Значи, песента го спасила от нещастие. Ако ме питате, защо трябва да пеете, казвам: Пейте, за да спрете колелото на машината. Ако не пеете, колелото ще смачка главата ви. Ти се разгневиш, преживяваш някаква горчевина. Как ще си помогнеш ? Запей една песен, която има сладки то
62 нове, и горчевината ти ще се превърне в сладост. Пейте тихо, само за себе си. Ако си изпаднал в мрачно състояние, вземи един светъл тон. Светлината ще смени твоето мрачно състояние. В бъдеще музиката ще открие на зората, какви сили произвеждат тоновете, за да могат съзнателно да се ползуват от тях. Засега тя държи тия неща в тайна. Докато ви се открият тайните, пейте, както знаете. Когато майката бие детето си, пак чуваме музика. Детето вдига ръката си и плаче — пази се от ударите на майка си. С вдигането на ръката си, то пее песента „Изгрява слънцето". Майката удря бързо, енергично и пее: „Сила жива, изворна течуща". Като ви бият, пейте песента: „Изгрява моето слънце, праща светлина, носи радост в моя живот." — За кого изгрява слънцето? — За мене, за 7ебе и за безброй същества. Ако кажеш, че слънцето изгрява само за тебе, това е затворен, ограничен интервал. Ако кажеш, че слънцето изгрява за всички, това е отворен интервал. Щом кажеш „аз", това показва, че съзнанието ти е пробудено ; ти си лиЧност, която се разтоварва. Обаче, всички те държат отговорен за това, което ти е дадено да носиш. И коня товарят, но не го държат отговорен за товара — друг го води. Ти си натоварен с ценни писма, които трябва да занесеш на определено място. Питат те: Занесели писмата? Ти си отговорен за товара, който носиш. Пееш една песен — от
63 (оворен си вече. Трябва да я пееш хубаво. Ако не знаеш песента, не си отговорен. Дойде някой при тебе мрачен, недоволен, че няма па[)и. Ти знаеш да пееш. Ще му пееш, докато се развесели. Запей: „Аз зная, че твоята кесия е празна. Знаеш ли, че мога да я напълня ? Щом напълня кесията ти, ще бъдеш радостен и весел. Ей, стани!“ — С какво ще се напълни кесията му? — Със злато. — Как? — Какю пълните празната стомна с вода. Златото е като водата. Оня, който знае закона, лесно пълни стомната с вода. Който не знае, мъчно я пълни. Запушена стомна не се пълни. Отпушена стомна лесно се пълни. Някой се оплаква, че няма хляб. — Колко нари трябват за един хляб ? — Пет лева. Све1ът е пълен с пари: видими и невидими. НякоI а гледате към небето, нищо не виждате — никаква влага, никакво облаче. Небето е чисто, ясно. След малко небето се покрива с облаци, и се излива силен дъжд. Отде дойдоха облаците? Отде дойде влагата? — От пространството. Нямаш пари, чудиш се, отде да вземеш. Гвоят приятел има пари в банката. Той изважда един чек, подписва го и веднага получаваш известна сума. Дава ти пари да си услужиш. Щом нямаш пари, обърни се към съществата от разумния свят. Те ще изпратят при гебе някой твой приятел, да ти донесе един чек. Нищо друго не ти остава, освен да го осребриш. Твоят приятел е банката, която та отпуща известна сума. Без чек нищо не можеш
64 да направиш. Чекът осигурява човека и му дава разположение. Следователно, доброто разположение, радостта не е нищо друго, освен осигурен чек. Ако нямаш чек, радостта те напуща, доброто разположение се сменя с лошо. Сега, каквото и да се говори на хората, те искат доказателства. Казвам: Още с изгряването на слънцето чековете на всички хора се подписват. Каква по-добра осигуровка очаквате ? Щом залезе слънцето, подписването на чековете престава. Като изгрее слънцето, всички възможности се разкриват. Щом залезе, настава почивка. Виждаш слънцето — обнадежваш се; виждаш звездите — обнадежваш се. Реката тече, вятърът духа, тревата никне, цветята цъвтят — ти се обнадежваш. Всичко в природата подтиква човека, събужда неговото съзнание. Всичко, което става в природата, е за добро. Не се страхувай от вятъра. И слаб да си, и болен да си, няма да се простудиш —по-здрав ще станеш. Слънцето, водата, въздухът укрепват здравето на човека. Как ще изпеете песента за слънцето на български мотив ? (Учителят изпя тая песен на нов, български мотив, с ново съдържание). Пеем: „Мила мамо, моето слънце днес ще изгрее, светлина ще ми изпрати, и радост в моя живот ще внесе. Тогава, мамо, аз ще се проявя, готов ще бъда за доброто в света: ще мисля добре, ще чувствувам добре, ще постъпвам добре. Ти, мамо, ще имаш добър син. Мила мамо, моето слънце днес ще изгрее.“ Това е дървото, което
65 me даде плод. Много време трябва да мине, докато израсте. Понеже морето е развълнувано, не може лесно да се схване песента. Почвата, върху която ще се гради, трябва да се разкопае, да стигнем до канара. Само така ще имаме резултат. Не се гради върху пясък, нито при голям студ, или при голяма горещина. Може . да се гради при нормална, умерена топлина. Защо не можахте да схванете цялата песен ? — От страх и предпазливост, да не би да и усвоиме криво. — Като пее, човек трябва да бъде свободен. Страхът трябва да влезе в съгласие с разумността. Докато страхът взима участие в музиката, работата не може да върви. Той дава мнението си, как да се пее, кога да се пее. Той казва: Не бързай толкова. Чакай да научиш песента добре, че тогава да пееш. Ако бързаш, ще се изложиш. — Ще пееш без страх, да схванеш първо основното, а после постепенно ще изправяш и добавяш. Ти не си фотография, да схванеш всичко изведнъж. И фотографията не схваща всички неща изведнъж. Колкото и да е съвършена, тя не може да схване най-деликатните чърти на лицето. Като слушате различни певци, забелязвате, че всеки е внесъл нещо свое в песента. Каквото се вложи в тоновете, това съдържат. Независимо своите собствени качества, тонът приема нещо и отвън. Сегашната музика се нагласява според степента на човешкото съзнание. Както я разбира човек, така я проявява. Тя е нагоде
66 на според ума, сърцето, душата и духа на човека. Наблюдаваш изгрева на слънцето при ясно, чисто небе. Какъвто е денят, такъв ритъм приемаш от слънцето» Важно е да схванеш ритъма на изгряващото слънце такъв, какъвто е, а не в зависимост от деня. Прави опити в това направление. Ако първият опит излезе несполучлив, не се отчайвай — направи сто опита, докато имаш резултат. Толстой е преписвал някои свои съчинения по три-четири пъти, докато ги хареса. Някой казва, че не обича да поправя работите си. Както ги напише първия път, така остават. Природата обича да корегира нещата. Докато не намери най-добрия метод, тя не туря подписа си. Чувствуваш, че някой тон не е правилен. Спри се на тоя тон, докато го изправиш. — Ще изгубя времето си. — Няма да изгубиш нищо» Ако изправиш тоя тон, повече ще спечелиш. — И без пеене може. — Не може без пеене. Истински човек е оня, който има по пет пръста на ръцете и на краката си; той има две очи, две уши, един нос, една уста. Когато предприеме една работа, всички негови удове — пръстите, очите, ушите, носът, устата, трябва да участвуват в работата. Когато умът мисли, всички удове трябва да вземат участие в мисълта. Когато умът мисли, сърцето, волята, душата и духът трябва да го подкрепват. Това е човекът. Ако мисли само главата, без подкрепата на останалите удове, без участието на сърцето, душата и духа, това не е истински човек.
67 Мнозина казват: Главата да мисли. Това е нейна работа, не е наша. — Работата на главата е наша работа, и нашата работа е нейна. Нашата работа е на Бога, но и Божията работа е наша. Бог иска и ние да се проявяваме като Него. Дай право на човека да се проявява свободно, но знай, че неговото проявяване е и твое. Отиваш при един майстор обущар. Не го корегирай/но гледай, как работи. Той трябва да вземе мярка от твоя крак, а не да прилага готови мерки. Оня, Който е създал крака, е главният майстор. Обаче, чиракът трябва да се съобразява с майстора. Ако правиш шапка на някого, ще се съобразяваш с главата му. Шапката е чиракът, главата е майсторът. Ние сме ученици и ще се ръководим от това, което майсторът е направил. Една мисъл минава през главата ти. Ще я накараш да се нагоди на твоя ум, а не умът да се нагажда на мисълта. Значи, формата на мисълта трябва да се нагоди според ума, формата на чувството — според сърцето, а не обратно. Щом постъпваш така, ти си радостен, доволен. Нарушиш ли тоя закон, ти чувствуваш, че нещо не ти достига — между ума, сърцето и душата няма хармония. Пазете хармонията в себе си, да не се изопачите. — Само светлият път на мъдростта води към истината. — В истината е скрит животът. 4. Лекция от Учителя, държана на 29 октомврий, 1943 г. София.—Изгрев.
Добрата дума Упражнение за дишане с движение на ръцете. Тема за следния път: „Полза и вреда от яденето/ Новата култура се занимава с няколко важни неща: с хранене, дишане, гледане и слушане. Ако хората знаеха, как да ядат, да дишат, да гледат и да слушат, животът им щеше да бъде съвсем друг от сегашния. Храненето оказва голямо влияние върху характера на човека. По характер някои хора са кисели. Това зависи от неправилното хранене. Те не правят избор в храните. Как ще докажете научно, че храненето е важен процес? За умрелия тоя процес не е важен. И на оня свят той се храни, но не както на земята. Колкото малко храна и да приема, все пак се храни. Той приема по-малко храна, отколкото на земята. Душата се нуждае от малко храна, но и за нея храната е съществено нещо. — Колко тежи една душа? — Колкото малко и да тежи, все има някаква тежест. С каква мярка мерите душата? Някой се обидил и казва: Тежка дума ми казаха. — Колко тежи тая дума ? Как я измери, че разбра, колко е тежка? Каква дума ти казали? Нарекли те простак. Защо е тежка тая
69 дума? — Защото трептенията й са дисхармоничии. Като знаеш това, никога не казвай на човека дума, която има дисхармонични трептения» Всяка дума, която искаш да кажеш на някого, първо опитай върху себе си. Ако ти се отрази добре, кажи я на някого. Ако не ти се отрази добре, въздържай се от нея. Не си служи с думи, на които не си опитал действието вьрху себе си. Колкото и да те наричат простак, ако не обичаш тая дума, не я казвай на другите. Под „прост човек“, в материален смисъл на думата, разбирам бедна, суха почва, на която нищо не расте. За да даде нещо, тя трябва да се натори. Каквото и да сееш на тая почва, трудът и средствата ще отидат напразно — тя нищо не ражда. Като обработваш и ториш почвата, тя ще забогатее» Следователно, ако простият човек работи върху себе си, ще забогатее и ще се облагороди. Накарайте едно просто дете да сади боб, грах, леща, да видите, каква промяна ще стане с него. Ако искате да подобрите състоянието на стомаха му, нека сади ряпа; ако искате да се усили зрението му, нека сади леща; ако искате да придобие хубав цвят на лицето си, нека сади грах. Това е психологически верно, обаче, резултатът е много бавен. Трябва да минат десет поколения, за да видите ползата от вашия труд. Сега, какво ще кажете, ако ви задам въпроса: В какво вярвате най-много? Трябва да помислите, за да отговорите на тоя въпрос. Коя дума в български език обичате най-много ? И на
70 тоя въпрос не можете да отговорите веднага. Някои неща се разбират лесно. Например, лесно се разбира, кое ядене е добро. Обаче, не е лесно да разбереш, как трябва да живееш добре. Добрият живот се разбира от доброто ядене. Достатъчно е да те нахранят добре, за да кажеш, че тия хора са добри и живеят добре. Кое ви кара да обичате плодовете? Виждаш една хубава круша и веднага я обикваш. Тя не знае да говори, не може да ти' каже една сладка дума. Защо я обичаш? Важно е да си отговорите, кое ви е свързало с плодовете. Често педагозите си служат с такива възпитателни средства, които, вместо да подействуват добре, се отразяват вредно върху нервната система. Като им говорят много, децата стават нервни, раздразнителни, неспокойни. Те се дърпат за косите, бият се. Как тряб ва да постъпват педагозите с нервните деца? Те трябва да използуват плодовете, техните цветове и форми. При това, трябва да препоръчват на всяко дете да яде такива плодове, които обича. Същевременно, и правилните геометрични форми действуват възпитателно върху децата. Коя е най-късата линия в геометрията? — Правата линия. — Коя е най-дългата ? — Кривата линия. Питам: Кое наричаме право ? — Найкъсото нещо. — Кое наричаме криво? — Найдългото нещо. — Кой човек е крив ? — Който няма край. Той се движи по кривата линия. Ако вземе пари на заем, не може скоро да ги плати. Той се върти по кривата линия и не мен
71 же да спре. Трябва да мине много време, да попадне на фокус, двамата да се срещнат. Тогава той може да плати дълга си. Правият, още с излизането си, спира оня, който му дължи и, понеже друг начин няма, веднага получава парите си. Правият не се отбива от пътя си, затова той веднага плаща дълговете си, и другите веднага изплащат своите дългове към него. Ако не е казал на някого една сладка дума, ще му я каже. Вие мислите, че е проста работа да се занимавате с такива неща. Велико нещо е да кажеш една сладка дума на някого 1 Докаю се занимавате с големи неща, малките работи ще се изплъзват пред вас. Занимавайте се с тоновете. Добре е да научите, как звучи първият тон на живота. Научихте ли по една песен, която ви бях дал като задача? Пеенето е подобно на яденето. Ще ви дам да ядете нещо и ще наблюдавам, как ядете, без да ви кажа дума. Който яде правилно и с любов, предизвиква желание и в другите да ядат. Ето защо, когато сте болни и неразположени, наблюдавайте, как ядат здрави хора. Те ще събудят у вас желание да ядете и ще ядете с разположение. Така ще се отвлече вниманието ви, и неразположението ще изчезне. Казвате: Смешно е да гледате, как ядат хората. — Това е неразбиране. Да се храниш правилно, това е музика. Зъбите, които дъвчат храната, представят струните на арфата. Приятно е да слушаш тая музика. Приятно е да слушаш звучните акорди на арфата. Някои
72 са новаци, не знаят да свирят още на арфа. Те не са научили изкуството да дъвчат храната си. Обаче, много хора дъвчат храната си добре. Приятно е да гледаш, как се хранят! Те предават от своята енергия на оня, който ги гледа. Който яде сладко, плаща, т. е. дава нещо от себе си. И тъй, ако искате да бъдете здрави, наблюдавайте, как се храни здравият човек; обикаляйте плодните дървета, да видите, как растат, цъвтят и зреят. Това действува здравословно върху човешкия организъм. Възпитавайте десетки поколения в това направление. Само така ще имате резултат. В плодовете е написана историята на тяхното развитие. Голямо знание ще придобиете, ако можете да четете. Изучавайте зелето, да видите, какво се крие в него. Ако искаш да знаеш, как е направена земята, питай зелето. Листата на зелката са подобни на земните пластове. Значи, зелката представя геологичните епохи, през които е минала земята в своето развитие. Който знае, какво представя зелето, по него може да изучава геологията. — Верно ли е това? — По светлината, която излиза от моя ум, ще разберете, верно ли е, или не. Когато говориш верни и истинни неща, от ума ти излиза светлина. Да говориш истивата, това значи, да излиза от главата ти светлина, а думите ти да бъдат сладки. Ако не говориш истината, ти живееш в тъмнина. Всяка дума, която излиза от устата ти, е горчива.
73 Какво носи истината ? — Светлина и сладчина. — Лъжата ? — Тъмнина и горчевина, т, е/ отрова. Ако искаш да кажеш на приятеля си истината, дай му една хубава ябълка, круша или стрък грозде. Истината се крие в красивия плод. Дай на приятеля си нещо, което няма никакъв недостатък. Трябва ли след това да го убеждаваш, че си му дал нещо хубаво ? Дрехата, която майсторът шивач ушива, е безупречна. Тя говори сама за себе си. Така говори и истината. Тя не се нуждае от доказване. Да» вай най-хубавото от себе си, за да задържиш приятелството си с даден човек. Хубава къща се съгражда от добър материал. На хубава хартия се пише добре. Ако хартията е лоша, мастилото се разлива по нея, и писмото излиза нечисто. С хубаво перо добре се пише. Лошото перо дращс, къса хартията. Перото е човешкият език, който, или драще по хартията, или гладко върви и пише красиви, светли мисли. Мнозина казват: В какво се заключава благото на живота ? Отговорът е прост: В самия живот. Той е орган с много струни. Колкото повече струни засягаш и колкото повече съчетания правиш между тоновете, толкова по-приятен става животът. Много неща занимават човешкия ум, не само едно нещо. В това отношение, животът е богат и външно, и вътрешно. Обаче, само някои неща влизат в съзнанието; останалите потъват дълбоко в подсъзнанието, дето очакват своето време, да излезат на повърхността на съзнанието. Ако отнемете на човека
74 ония неща, които седат на повърхността на неговото съзнание, той ще изпадне в лишения. Страшно е да отнемете светлината на човека. Без нея той не може да съществува. Тя внася живот в него. якой приема червения цвят на светлината, др/г — зеления, синия и т. н. Светлината гради, тя е творческа сила. Хората приемат светлината от слънцето, но и те из пуща? светлина. Един за друг те служат за приемници на светлината. Всеки човек е запалена свещ. Следователно, човек е приятен за своя ближен доголкова, доколкото му дава светлина. Ти обичаш един човек дотолкова, доколкото той ти дава светлина. Щом се прекъсне светлината му, ти преставаш да го обичаш. Докато имат светлина, хората си услужват взаимно. Кое ни заставя да носим перото си в десния или в левия джоб? Перото не е голямо, мълчи си, но с него можеш да напишеш нещо ценно, за което хората да те обикнат. Перото не е голямо, но помага на човека да направи нещо хубаво. То не иска нищо за себе си. Напише нещо и си мълчи. Ти носиш славата вместо него. Имаш една цигулка, носиш я, и тя си мълчи. Щом я вземеш в ръката си и засвириш, тя може да ти направи такова добро, каквото никой друг не ти е правил. Тя ще те запознае с най-видните хора в света. Когато свири, цигуларят се разговаря с цигулката си. Хората слушат тоя разговор и се поучават от него. Цигуларят декламира с цигулката си нещо от Бах, Бетовен, Моцарт, и всички слушат и се
75 възхищават. Това значи, да бъдеш цигулар. Цигуларят обича цигулката си, но и тя го обича» Често хората се питат един друг: Обичаш ли ме? Колко ме обичаш? Майката пита детето си, обича ли я и колко я обича. То разтваря постепенно ръцете си, докато сгигне ъгьл 180°. Значи, и любовта има степени. Какво е осморката? Де е мястото й на човешкото лиие? На очите. Чрез осморката ще гледаш, чрез деветорката ще мислиш. От четворката ще направиш стол, на който ще сядат твоите приятели. Ако сюлът има два крака, ще бьде неустойчив; той трябва да има четири крака, за да бъде устойчив. Защо пишем чегворкага във форма на стол, обърнат с краката нагоре? Ще кажете, че юва е дребна работа, не се занимавате с нея. — С какво се занимавате? Вие се интересувате от великите работи, а не от малките. Въпреки това, природата е направила очите малки, а не големи. Те не са големи като прозорци, но много виждат. Малки прозорци, но всичко се вижда през тях. Малките органи, които извършват големи работи, са пополезни от великите работи, които ви занимават, Следователно, за предпочитане е да имаш здрави и силни очи, отколкото да бъдеш красив. За предпочитане е да имаш добре развити уши, отколкото да бъдеш красив. За предпочитане е да имаш здрава уста, отколкото да бъдеш красив. Според мене, красив е оня, който има здрави очи, уши и уста. Очите са свързани с човешкия мозък, ушите са свързани със сър
76 цето, със симпатичната нервна система, а устата — със стомаха и черния дроб. Задача на устата е да възпитава черния дроб. Не може ли да го възпита, човек е изложен на различни болести. Всяка лоша дума се отразява вредно върху черния дроб. Хигиената забранява на човека да си служи с отрицателни, дисхармонични думи. Върви ли против хигиената, човек разстройва черния си дроб. Щом се разстрои черният дроб, разстройва се и нервната система, както и храносмилането. Изобщо, лошите думи се отразяват зле върху здравето. Ако искате да бъдете здрави, служете си с добри, положителни думи. Като ученици, вие трябва да правите наблюдения върху себе си, да изучавате удовете »си. От себе си ще познавате и другите хора. . Вижте, какъв е показалецът на честния човек. Той е много добре оформен и се отличава от показалеца на нечестния. В справедливия човек средният пръст има красива форма. Природата поставя добродетелите на видно място, всички да ги виждат и да се ползуват от тях. Приятно е да видиш един красив, добре оформен пръст. Когато ученикът иска да покаже, че знае урока си, вдига двата пръста — показалецът и средният пръст. С това той иска да каже: Аз съм честен и справедлив, имайте доверие в мене. Ученикът не знае това, но подсъзнателно го върши. Учителят погледне ученика, който вдига ръка, и му казва: Драганчо, кажи, от какво произлиза думата „даскал.“ — От дъска, господин учителю. В думата даскал буквата „кй
77 лс е на място. Тя е неустойчива, представя лодка, която потъва . Двете наклонени линии в буквата са платна на лодката. Буквата „К“ е от друг произход, няма отношение към земята, затова тая лодка не може да работи на физичния свят. И тъй, ако искате да бъдете здрави, с добро разположение на ума и на сърцето, трябва да се занимавате с плодни дървета, с посажданото и отглеждането им. Ако обичате някой плод, посаждайте семето или костилката му. Като ядете плодове или друга храна, спазвайте правилото, никога да не си дояждате, или никога да не преяждате. Това се отразява здравословно върху човека. Ако искаш да живееш повече време на земята, не си дояждай. Нека остане в тебе желанието още да хапнеш. Ако всякога си дояждаш или преяждаш, ти скъсяваш живота си. Не казвай, че не искаш да ядеш. С това ти сам си пакостиш. Нека остане в тебе желанието да си хапнеш още, но не задоволявай желанието си напълно. Здравето зависи от правилното хранене. Някои майки грешат, като карат децата си да ядат по тричетири пъти на ден. Така децата заболяват и стават лениви. Да преяждаш, това е крайност; да гладуваш, това е друга крайност. Като знаят това, родителите и учителите трябва да обръщат внимание върху храненето на децата, за да продължат живота им и да ги направят дееспособни.
78 Казвам: Какъвто е законът за физичното хранене, такъв е законът за умственото и сърдечното хранене. Никога не пресищайте ума си с излишни мисли. Никога не пресищайте сърцето си с излишни чувства. Умът и сърцето всякога трябва да остават поне малко гладни, да не си дояждат, нито да преяждат. Дали си цар, патриарх или владика, не е важно. Животът се определя gt храненето, а не от положението, което заемаш. Ако си нар и не знаеш, как да се храниш, ще станеш прост човек; ако си овчар и знаеш, как да се храниш, ще станеш цар. Чета поезията на някой поет, виждам, колко пресилени неща има в нея — преял е тоя поет. Думите не отговарят на съдържанието. Представете си, че ви дам задача, да напишете едно стихотворение или една книга, в които да турите думите „сладко и горчиво.“ Колко пъти трябва да напишете тия думи и на какво място, за да не изпитате нито прекадена сладчина, нито прекадена горчевина? Ще кажете, че не знаете, по колко пъти трябва да употребите тия думи. Питам: По колко пъти на ден трябва да ви казват горчиви думи и по колко пъти на ден — сладки думи ? Като дойде до горчивото, ще кажете, че искате да ви казват само по една горчива дума на година. — По колко сладки думи? —Всеки ден по една сладка дума. — Значи, горчивите думи се намират в отношение 1:365, а сладките — 365:365. Това не е правилно. Искате да ви дават всеки
79 ден по един сладък плод, а само един гнил плод годишно. Какво се иска от хората ? — Права мисъл, право разсъждение. То прави човека здрав. Новото, което иде, носи правата мисъл. Оставете настрана, кой какво ви казал и как ви погледнал. Новото носи друго нещо. Новото обръща внимание на това, как ви гледа слънцето, как ви гледат цветята и плодните дървета. Всеки цвят е усмивка. Всеки скъпоценен камък е усмивка. Той разлага светлината и ви се усмихва. Радвайте се на тая усмивка. Яж и не преяждай. Гледай и не преяждай. Слушай и не преяждай. Винаги замествай грозното с красиво. Никога не оставяй грозното да взима надмощие над красивото. Ако съм ученик и ми дадат да пиша думата „лош“, ще я напиша само веднъж. След това ще изхвърля буквата „л“ и ще пиша само „ош“. Дават ви една песен за доброто и лошото. В песента се казва, че те са двама приятели, които учат човека на нещо. Лошото запознава човека с нощта, а доброто — с деня. С лошия човек ходиш вечер, да не виждаш грозотата му, но да слушаш сладкия му говор. Лошият е грозен, но сладко говори. Лошият обича да мушка; ту ума мушне, ту сърцето мушне. Така човек се учи да мисли и чувствува правилно. С добрия човек ходиш през деня, да виждаш красотата му. Опитайте се да съставите една песен за добрия и лошия Стоян, които се сдру
80 жили. На български има една песен: „Стоян си мами думаше.“ Майката отговаря: „Стояне, синко, Стояне.“ Ние казваме „син“; същата дума на английски език означава грях, престъпление. ' Ето защо, когато англичанинът иска да изправи грешките си, трябва да дойде в България. Тя е баня, в която той може да се пречисти. Изпейте песента „Аз ще се подмладя.“ Какъв е ритъмът на доброто и на лошото? Ритъмът на доброто е особен и внася в човека устойчивост. Когато се качваш на една канара, изпитваш известна приятност, усещаш, че си стъпил на нещо устойчиво и здраво. Така чувствува човек, когато работи с доброто. Стъпиш ли на глинеста или на пясъчлива почва, ти усещаш, че основата ти е неустойчива. Такова нещо е лошото в живота. Какво изпитвате като пеете песента „Аз ще се подмладя“ ? Подмладяването е плод. Той може да бъде зелен, а може да бъде и зрял. Ако песента започва от „сол“, плодът е зрял и ароматен. Учителят пее: „Успокой се ти, който се смущаваш в живота. Мисли добре, постъпвай добре, за да ти бъде добре. Това изисква животът. Помни, че си дошъл на земята да учиш, човек да станеш. Добре да мислиш, добре да любиш и добре да обичаш.“ Казвате: Това е невъзможно. — Ние пеем за невъзможните неща, за да станат възможни.
81 — Само светлият път на мъдростта води към истината» —В истината е скрит животът 5. Лекция от Учителя, държана на 5 ноемврий, 1943 г. София. — Изгрев.
Закон на хармонията Упражнение за дишане с движение на ръцете. Коя е най-важната мисъл от миналата лекция ? Кое е най-важно в цветето? — Краската и уханието, което излиза от него. Краската е за човешките очи, а уханието — за пчелите. Кое е най-важно за човека? — Да има любов към Бога. Какво означават думите „любов към Бога“ ? Какво значи да пееш хубаво ? Как се пее ? Ако не знаеш, не говори. Изобщо, никога не говори за неща, които не знаеш. Казваш, че не знаеш, какво нещо е пеенето, но, всъщност, си въобразяваш, че знаеш. Знанието е едно, въображението е друго, а мисълта — трето нещо. Мисълта върви по законите на хармонията. Както са наредени тоновете в музиката, така са наредени и мислите. И в мисълта има ключове и гами, както в музиката. За да разберем, как се движи мисълта, трябва да изучаваме музиката. Тя може да въз действува на мисълта. И чувствата вървят по линията на музиката. Както има прими в музиката, така съществуват прими в мислите и в чувствата. Има чувства секунда, терца, кварта, квинта.
83 Казано е: „Да възлюбим Господа!“ Люоовта не е нищо друго, освен висша музика. За тая любов още не се е говорило. Как бихте изпели една песен по ключа на любовта? Ще кажете, че това е лесна работа, познавате любовта, умирали сте от любов. Това, което причинява смърт, не е любов. Да живееш от потика па любовта, разбирам; да умираш от любов, не разбирам. Човек умира от безлюбие, а се ражда от любов, Ако не е роден, както трябва, скоро умира. Който умира, не е засегнат от любовта. Гой не може да живее дълго време, защото само сянката му е дошла на земята. — Защо хората не разбират любовта ? Защо не могат да я приложат? — Защото тя има много високи тонове; тя отговаря на най-високия сопран. За да бъде понятна на хората, тонът на любовта трябва да претърпи най-малко три пречупвания. Когато слезе на четвъртата октава, тогава хората започват да разбират любовна. Докато любовта не те е посетила, ти мислиш, че можеш да свършиш много неща. Щом дойде любовта, виждаш, че можеш да направиш само едно нещо. — Защо ? — Защото имаш само една опорна точка с нея. Въпреки това, ти не можеш да се откажеш от любовта. Това, дето хората казват, че се отричат от любовта, е заблуждение. Те отиват на работа, защото любовта ги праща, но не се отказват от нея. Който се връща у дома си, той изучава любовта. Така той принася жертва на любовта.
84 Какво представя любовта ? Ако искате да знаете, какво нещо е любовта, посейте една семка и наблюдавайте, как расте. И птичката, като яде череши, пуща костилките им на земята и, без да иска, ги посажда. Така тя изучава любовта. Свинете, като ровят по земята, помагат за посаждането на семената. Направете опит, да видите, колко семки и костилки ще съберете в продължение на един месец. След това излезте някъде на открито и ги посадете, да видите, какъв резултат ще имате. Там, дето хората садят и отглеждат плодни дървета, помалко боледуват от ония, които не се занимават с това. И болен да си, ако обичаш цветята, по-скоро ще оздравееш. Цветята регулират нервната система. Добре е нервният човек да полива червени цветя и да ги мирише. Забелязано е, че музикантите, които обичат цветя, свирят по-добре от ония, които не ги обичат. Мога да определя на всеки музикант, какви цветя да отглежда. Това помага и за физическото им развитие. И тоновете имат свои цветове. Тонът „до“ има един цвят, „ре“ — друг цвят. Колкото по-чист е тонът, толкова по-ясен е неговият цвят. Чистотата на тона се познава по яснотата на цвета. Сега, това е теоретично знание, каето може да е така, може и да не е така. Всяко нещо, за което можем да говорим, е реално и съществено, но малцина го разбират и възприемат. Не може да говориш за това, което не съществува. Обаче, никой не може да си пред
85 стави реалността такава, каквато е всъщност. За ония неща, които не могат да си представят, хората казват: Това са въздушни кули. — Не може ли да градят къщи във въздуха? I Цепелинът, самолетът не са ли въздушни къщи ? Как ще мислиш за неща, които не са реални? Казваш, че омразата не съществува. Тя не съществува като материален обект, невидима е, но последствията й се виждат. И гневът не се вижда, но знаеш, какво е гняв, и защо се гневиш. Ти се гневиш на приятеля си, че иска да ти представи любовта такава, каквато той я разбира. Някой напише едно писмо с много грешки, но иска да те убеди, че писмото е написано според правилата на граматиката, и ти се гневиш. В английски език никога не отделят личното местоимение от глагола. То стои пред него. Например, англичанинът казва: Аз говоря. Личните чувства в него са силно развити. Българинът може да си служи с глагола и без местоимението. По окончанието на спретнатия глагол се познава за кое лице се говори. Той казва: Говоря. И руснакът казва: Говорю. Така е във всички славянски езици. Ако някой българин си служи всякога с личното местоимение пред глагола, той е от английски произход. Това е пътят, по който се развива езикът. Кой е основният тон на речта ? — Съюзът. Лекарите са доказали това при случаи на мозъчни заболявания. Болният загубва говора си, като първо изчезват от речта му съществителните имена, после местоименията, прилагател
86 ните, глаголите и най-после съюзите. Щом започне да се възстановява говорът, болният си служи с думите по обратен път: първо употребява съюзите, после глагоголите, прилага» телните, местоименията, най-после съществителните имена. Например, той не казва брадва, но това, с което сечеш дърва; той не казва кон, но това, коего се езди; не казва храна, но това, което се яде. Центърът на речта, който се намира в задната част на главата, е свързан с очите Хора с изпъкнали очи обичат да говорят много. Когато дойде лятото, няма мълчание вече, всички говорят. Ония, на които очите са вглъбнати, не говорят много — центърът на речта в тях не е развит. На главата и на лицето на човека има около 180 — 200 центъра които отговарят на известни дарби и способности. Достатъчно е да видиш, че центърът на музиката в някой човек е добре развит, за да кажеш за него, че е музикален Милосърдието любовта, също имат свои центрове в човешкия мозък. 6 И тъй, мислите и чувствата на любовта оставят отпечатък върху лицето. Ще дойде някой да говори за себе си, че има любов, че ме обича. Това не е любов. Той не знае, какво представя любовта. Той знае само теорията, но любовта не е теория. Тя е нещо реално. Както музикантът знае да пее и да свири, така и човекът на любовта трябва да знае, какво нещо е любов. Какво знае човек за храненето? Той знае само това, което е ял и пил. Не можеш
87 да говориш на човека за онова,. което не си опитал. Какво ще ми говориш за ябълката, ако не си я опитал? Ябълката има своя форма, цвят и аромат, по които се отличава от крушата. Каквато е формата на дървото, такава е формата и на плода. Ако ябълката има кръгла форма, и дървото има същата форма. Ако ябълката е продълговата, и дървото има същата форма. Значи, каквато е формата на плода, такава е и на дървото. И обратно: каквато е формата на дървото, такава е и на плода. Помнете: всичко, което човек мисли, чувствува и желае, се отпечатва на лицето му. Искаш да имаш красиво лице. И това може, но трябва да разбираш законите на ума и на сърцето —• да мислиш и да чувствуваш правилно. Ако лицето постепенно побледнява, очите хлътват, устните почерняват, носът изтънява, това показва, че мислите и чувствата на човека се изопачават. Казваш: Мразя тоя човек. — Ако мразиш, ще изкривиш лицето си, ще разстроиш стомаха си. Не може съвсем без омраза и гняв, но с мярка. Като мразиш и като се гневиш, трябва да знаеш, колко да мразиш и колко да се гневиш. Така е и в музиката. Ако повишиш един тон повече, отколкото трябва, ще се чуе крясък, писък. В тоя тон няма музикалност. Казват за Шаляпин, че гласът му бил толкова силен, че изгасвал лампите. Какви били лампите? Според мене, те били газени. Електрическите лампи не изгасват от силно пеене или свирене. Напротив, музиката усилва електричес
88 ката светлина. Мажорните гами са свързани с електричеството, а миньорните •— с магнетизма. От гледището на психичната хигиена, препоръчвам ви да се занимавате с музика. Така се пести време и енергия. Вчера дойде една сестра при мене, оплаква се, че ударила коляното си. Вместо да й препоръчвам метод за лекуване, посвирих й малко с цигулката. Като послуша музика, силната болка изчезна. Следователно, ако те боли глава, пей. В бъдеще лекарите ще лекуват с музика и песен. Вместо да препоръчват лекарства на болния, те ще му пеят изсвирят. Вие се смеете на това, но хората не подозират, колко са смешни и изопачени без музика. Музиката е нужна на съвременния човек: музика в обходата, в движенията, в чувствата, в мислите и в постъпките. И тъй, изучавайте музиката, защото в нея са застъпени законите, по които се развива човешкия живот. Както тоновете имат определени трептения, така и всеки нерв има определени трептения. Колко го по-добре са развити белите мозъчни нишки, толкова по-добре е развито съзнанието. В животните тия нишки не са развити, затова няма музика в тях. Висшата или възходещата музика се проявява чрез ума, а нисшата или нисходещата чрез сърцето. Музика има и в говора. Като си радостен, говорът е възходещ, като си скърбен — нисходещ. И в буквите има музика: гласните букви представят dur, т. е. мажорни тонове, а съгласните moll—миньорни. В еврейски език има 22 съ
89 гласни букви, а гласните се подразбират. Значи, тук съществуват само moil — миньорни тонове, a dur — мажорните се подразбират. В човешката музика има паузи от различна трайност — цяла, половина, четвъртина, осмина и др. В природата, обаче, никакви паузи не съществуват. Какво е паузата? — Препятствие, което съществува между човека и тона. То пречи да се чуе тонът ясно. Какво представят още dur и moll ? Здравето е dur, а болестта — moll. Под „dur“ разбираме здраво, твърдо,състояние; под „moll“ разбираме нещо меко. Ако знаеш да пееш добре, болестта ти се смекчава. Който не знае да пее, както трябва, налагат го мииьорните гами — различни болести, и той вика музикално „Олеле, оле ле 1“ На български думата „оле“ означава воля. Наистина, за да се научиш да пееш добре, воля се иска. „Оле“ означава, че се излива нещо върху човека. Защо се излива, не знаеш. Природата глобява всеки, който не пее. Ако те боли корем, това показва, че не си пял хубаво; ако те боли глава, не мислиш правилно ; ако те боли сърце, не чувствуваш музикално. Това може да се провери. Изпей една песен хубаво, веднага болката ти ще изчезне. Всички болести се дължат на известна дисхармония в организма. Щом се възстанови хармонията, болестите изчезват. Казвате: Човек трябва да бъде благороден. В какво се заключава благородството ? Де се проявява то ? — В три свята: в материалния
90 свят — от рамото до лакета, в духовния свят — от лакета до китката, а в Божествения — от китката до края на пръстите. Това са трите ключа на благородството в човека. Същото деление има и в крака. Божественият свят се проявява от стъпалото до глезена, духовният свят — от глезена до коляното, а материалният •— от коляното до таза. И пръстите са построени по същия закон: крайната става на пръста е за Божествения свят, средната става е за духовния свят, а ставата до китката — за материалния. Следователно, ако хванеш крайната става на пръста, ти се занимаваш с Божествената музика; ако хванеш средната става, занимаваш се с духовната музика и най-после, ако хванеш ставата в основата на пръста, занимаваш се с материалната музика. Хванеш ли показалеца, ти се занимаваш с човешката личност. Тоя пръст съдържа историята на човешкото развитие. И тъй, не мислете, че пръстите не съдържат нищо. Те носят наука в себе си. На кожата са начъртани линии, по които се чете живота на човека. Вгледайте се и ще видите, какви геометрични форми има на кожата: триъгълници, четириъгълници, петоъгълници и др. Гледате пръстите си и казвате: Красиви са човешките пръсти. Важно е в какво се крие тяхната красота. Ако искате да знаете, дали известен човек е музикален, вижте, какъв е третият му пръст, неправилно наречен безимен. Той е пръст на музиката, т. е. на хармонията. Всеки пръст
91 изпълнява специфична служба. Палецът е пръст на Божествения свят. Той заповядва на всички пръсти. Показалецът е на Юпитер. Той съди всеки, който не постъпва благородно. Средният пръст е на Сатурн. Той съди всеки, който не постъпва справедливо. Четвъртият пръст — музикалният е на Слънцето. Той само дава, без да съди. Ония хора, на които тоя пръст е добре развит, имат отличен характер. От тоя пръст зависи обходата на човека. Ще кажете, че това е теория. Наблюдавайте пръстите им и вижте, как се проявяват. Човек с добра обхода има добре оформена глава. Който няма добра обхода, нито главата му е добре оформена, нито пръстът на хармонията е добре развит. Изучавайте главите си. Вашите глави още не са идеални. Тук-там има нещо за изправяне. В някои от вас центърът на времето е слабо развит. Човек, в когото тоя център е силно развит, може на всяко време да определи, колко е часът. От сън да го събудите, а ой ще каже, колко е часът. Като слуша някой да свири, той може да определи, дали издържа такта, или прибързва. Не само това, по определя точно, дали с V16, или с V32 нота е прибързал или забавил. Истинският музикант не позволява да се отнеме нито едно трептение на тона. Казвате, че тонът може да се повиши или понижи. Спсред мене, тонът не се повишава и понижава, но придобива повече мекота и светлина. Когато придобива повече светлина, тонът се повишава; когато придобива повече
92 мекота, той се понижава. Всеки тон, сам по себе си, представя нещо цяло. Сега, аз не искам да внасям раздвояване в ума ви. Не искам да кажа, че полутоновете не съществуват. Например, вие взимате ябълка и я делите на две полвинки; двете половинки делите на още по две — стават четири части. Раздвоена ли е ябълката ? — Тя е рзделена на четири части. Всяка отделна част представя нещо цяло, със същите свойства на цялата ябълка. Като разглеждате портокала, виждате, че природата го е разделила на няколко съвършено независими части, които заедно съставят една единица. Каква е разликата между частите и цялото?—рялото е всякога гю-голямо от частта; частта може да бъде равна на цялото, но в повечето случаи е по-малка от единицата. Следователно, миньорната гама е част от пялото. — Защо ? —• Защото е съставена от множеството и слиза надолу. Цялото нито слиза, нито се качва. Само частта може да слезе и да се качи. Закон е: Частите слизат и се качват, но цялото никога не се качва, нито слиза. Въз основа на тоя закон, ще дойде ден, когато клетките на главата ще слезат в краката, а клетките на краката ще се качат в главата. Това може да стане след хиляди години — не е важно. В природата съществува абсолютно равенство. Най-високостоящата клетка може да заеме най-низка служба. И обратно: най-низкостоящата клетка може да заеме най-висока служба. В природата всяка работа е важна. Стомахът,
93 който се занимава с долни работи, пръв опитва опагата на живота. Доста време трябва да мине, докато мозъкът опита нещо от тия блага. Мнозина питат: Защо много недостойни хора първи опитват благата на живота, и при това в такова голямо изобилие? — Те са в стомаха на природата. — Защо не дадат и на нас от тия блага ? — Не се стремете да слезете до 'I ях. Не се съблазнявайте, че някои хора благуват. Те работят в стомаха. Като обработят храната, пращат я в дробовете, а оттам в главата. Вашата храна е по-фина, ще чакате да ви я приготвят. Ти искаш да те почитат хората. Докато си здрав, лекарят няма отношение към тебе. Щом се разболееш, той дойде в дома ти, пипне пулса, прегледа очите и езика и ти предпише някакво лекарство. Ето, той те уважава, занимава се с тебе, но по-добре е да бъдеш здрав, да не се интересува от тебе. Оплакваш се, че сърцето ти не бие правилно. Кой е здравословният пулс ? — В който има музика и ритъм. Ако е лишен от здравия ритъм, той не е правилен. Сърцата на всички хора са свързани с общия пулс на козмоса, т. е. с козмичното сърце. В тоя смисъл, един ритъм съществува в природата. Когато не живеем добре, тоя ритъм се прекъсва. Щом умре човек, ритъмът на неговото физично сърце спира. За да не става прекъсване в ритъма на вашето сърце, пазете хармонията между мислите и чувствата си. Ето защо, когато сърцето ви бие неправилно, не се
94 страхувайте, но възстановете хармонията между мислите и чувствата си. Една 01 причините за дисхармонията в човешкия живот е недоволството. Бъдете доволни от това, което имате. Казвам: Бъди доволен от това, което имаш. Ако не го оценяваш, и него ще изгубиш. — Да имам пари. — Какво ще направиш с тях ? — Ще СЪ1 радиш една къща, ще я даваш под наем и постоянно ще имаш неприятности, че наемателите не плащат. Ще се оплакваш, че гоя или оня те обрал. — Откажи се от богатството, което могат да оберат. Външното богатство е дадено за услуга на човека. Ще ви разкажа един случай от живота. Доколко е верен, не зная, така ми го разказаха. Един пазарен ден се срещнали две жени: жена на професор и селянка от шопските села. Професорката била облечена с хубаво, скъпо кожено палто. Селянката харесала палтото и попитала професорката: Колко струва палтото ти ? — Осемдесет хиляди лева. — Можеш ли да ми кажеш, отде го купи и, ако обичаш да ме заведеш в магазина. Много ми харесва това палто, и аз искам да си купя същото. Професорката се изненадала от желанието на селянката, но решила да й услужи. Селянката купила същото палто. Платила 80,000 лв. на търговеца, и от благодарност дала хиляда лева и на професорката за услугата, която й направила. После тя запитала госпожата: Госпожо,
95 мкьв е мъжът ти? —Професор. — А твоят? Талигар. Сега вие се смеете, как може талигар да купи толкова скъпо палто! Тая селянка има вкус, обича хубавото. Безименният пръст е дооре развит у нея, и тя е готова да жертвува всичко за красивото. Тя дава 80,000 лв. за пал1010 и хиляда лева на жената на професора за услугата, която й направила. Тя казва: Всяка услуга трябва да се плаща! Казвате: Талигарка да носи кожено палто! — Оставете това настрана. Мъжът й е професор по талигите. Американците обичат да се шегуват. Някой казва: Aj, съм професор по християнството. Това значи: изповядвам християнството. В България под „професор“ се разбира нещо специалноБългаринът боде вола с остен и казва: Ди-и, ди-и! В Америка „ди-и, ди-и“ е титла на всеки, който е свършил по богословие. Ако на българина кажеш „ди-и, ди-и, ще се докачи и ще отговори: Вол ли съм, че ми казваш така? Това е неразбиране на нещата. Ако на американеца кажеш „ди-и, ди-и“, ще се зарадва — даваш му титла „доктор по богословие“. Една и съща сричка произвежда два различни резултата — това зависи от смисъла, който се влага в нея. Един прочут художник търсил жив модел, който да представя бедността. Той искал да нарисува бедността така, че който погледне картината, да има ясна представа за нея. След дълго търсене художникът срещнал едно бедно момче, окъсано, гологлаво, босо, което му вдъх
96 нало симпатия и разположение. Нещо хубаво лъхало от него. Той спрял момчето и му казал: Моля те, да дойдеш в моя дом, искам да те рисувам. — Как ще дойда в тоя вид? Не виждаш ли, какъв съм ? Бос, окъсан! — Тъкмо такъв те искам. От тебе излиза нещо чисто и приятно. Като те нарисувам, ще се прославиш в света. Момчето било умно, разбрало думите на художника и си казало: Чутю нещо! Досега скърбех за своята бедност. От днес ще запаля всички свещи на душата си, да проникне светлината им през дупките на дрехите ми, да осмисля бедността. Благодаря, че имам толкова прозорци, да излиза светлината навън. Това е контраст, който трябва да се разбере. Само така ще разбереш бедността. Само така ще видиш, че в бедността има нещо красиво. Трябва да бъдеш беден, за да оцениш богатството. Трябва да бъдеш богат, за да оцениш бедността. Само гладният може да оцени храната. Който не е опитал глада, нищо не знае. Като знаеш това, не роптай против нищо. Всичко, което Провидението е определило за тебе, е добро. Всяко противоречие донася знание. Всяко страдание облагородява. Контрастите са необходимост в живота. Те внасят светлина в човешкия ум. Какъв по-голям контраст може да намерите между богатия и бедния? Нека някой поет се опита да опише разговора, който се е водил между художника и бедното, но умно момче. От тоя разговор може да излезе едно хубаво произведение.
97 Питате: Какво нещо е реалността ? Как се проявява тя в живота? — Както картините на платното» Отиваш на кино, гледаш, как картините се сменят една след друга» Свърши се киното, картините престават да се явяват, и платното е пак бяло, чисто. Платното служи за отпечатване на реалността. Там се явяват само картините на реалността, но не и самата реалност. Трябва да се качите високо, за да видите, отде идат тия картини. Оценявайте картините на реалността, за да разберете самата реалност. И тъй, не подценявай ръцете, краката, главата си. Ако не разбираш благото, което се крие в тях, това не ти дава цраво да ги подценяваш. — Недоволен съм. — Много естествено, ти не си обработил капитала, който природата е вложила в тебе. Какво повече ще искаш от това, което Бог ти е дал? Колко килограма тежест може да носи едно дете? — От един до пет килограма. Ако то иска да носи 20—30 килограма, скоро ще изнемогне. Всеки трябва да носи според силите си. Същият закон се отнася и към знанието. Не можеш да носиш повече знание, отколкото силите ти позволяват. Мислите и идеите имат известна тежест, поради което произвеждат налягане върху мозъка. Ако стомахът не смила правилно храната, човек изпитва голяма тежест. Ако се откажеш да ядеш, ще отслабнеш. Ще ядеш, без да преяждаш. Същият закон се отнася и до мислите. Като приемеш една мисъл, ще я обработиш, за да се ползуваш от нейните сили. При това, няма да
98 преяждаш. Ще възприемаш толкова мисли, колкото можеш да асимилираш. Оня, който обича да яде, има силно развит център на апетита. Тоя център се намира в областта на слепите очи. Той е тясно свързан с носа. Като ученици, правете опити върху това, което ви говоря. Проверявайте, дали може да определяте часа. Запитайте се, колко е часът. След това вижте часовника си и проверете, каква разлика има. Колкото по-близо сте до точния час, толкова повече сте прогресирали. Работете върху времето, да развивате интуицията си. Не протакайте времето, нито отлагайте нещата. Отлагането спира развитието на ума. Българинът обича да отлага, но същевременно търси сигурна почва. Ако го канят да отиде на концерт, или на театър, той казва: Идете първо вие и ми кажете, заслужава ли да се посети. Ако е хубаво, тогава ще отида. Българинът е до известна степен суеверен. Той се пази от числото две, от вторник и петък. Той пази тия дни, не работи. Един ден държах сказка в Търново. Входът беше 30 стотинки. Салонът беше пълен с хора. Следната неделя държах друга сказка. Определих вход 20 ст. Тоя път публиката беше два пъти по-малко — двойката пречеше. Причината за суеверието на българина е вътрешна. От числата, той обича шесторката. Сегашните хора, без да познават физиогномията, обръщат внимание на чъртите на лицето, на веждите, на очите, на носа, на челото. Като видят някой учен, те казват: Глава има
99 тоя човек! Добре е да наблюдавате веждите, защото под тях са очите, под очите е носът, под носа — устата, под устата — брадата. Така спирате вниманието си на цялото лице. Брадата има отношение към волята, която е под контрола на устата. Ако иска да възпита волята си, човек трябва да се храни добре. Без храна волята не може да се възпитава. Ако искаш да накараш упорито дете да ти услужи нещо, дай му една хубава ябълка или круша. Иначе, то не е готово на никаква услуга. Това е естествен метод за възпитание. Така и природата възпитава. Яж добре, за да възпиташ ума, сърцето и волята си. Храненето възпитава волята. То е основният ключ на възпитанието. —'Само светлият път на мъдростта води към истината, — В истината е скрит животът. 6. Лекция от Учителя, държана на 12 ноемврий, 1943 г. София.—Изгрев.
Доволен и благодарен Упражнение за дишане с движение на ръцете. Коя беше основната мисъл на миналата лекция ? Често се говори за любовта, но тя е необятна област. Човек трябва да започва с малките величини. Ако започва с големите величини, каквато е, например, областта на любовта, той може да се изгуби в нея. Същото става и с музиката. Започваш да пееш, след време преставаш с пеенето. Това не значи, че музиката се изгубила. Ти се изгубваш за музиката, но тя продължава да звучи в ума и в сърцето ти. Следователно, когато пътищата и съобщенията на любовта се прекъсват за човека, тя намира особен път за него, по който продължава да го посещава. Човек сам може да затвори пътя и сам може да го отвори: врътне ключа, загасва лампата; обърне ключа на друга страна, лампата отново се запалва И вие, като въртите ключа на една и на друга страна, лампата ту светва, ту изгасва. Завъртиш един път, светне; завъртиш втори път, загасне. Ако лампата на любовта постоянно свети и не изгасва, ти не си господар на положението. Ако водата в къщата ти постоянно тече, и светлината сама иде, без