Живот и отношения

Младежки окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Живот и отношения", 18 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.I, (1931 г. - 1932 г.), държани от Учителя П.Дънов. Първо издание, София, 1947 г.

съдържание

ЖИВОТ И ОТНОШЕНИЯ на МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА XI (1931 — 1932). TOMI СОФИЯ 19 4 7
Печатница ,Житно зърно" — Изгрев, София.
Живот и отношения Размишление. Да излезе един от учениците, който рисува добре, да нарисува свещ, нож и чешма, от типа на българските селски чешми. Между свещта, ножа и чешмата има известно отношение. Закон е: отношение съществува само между разумни същества. Кога се дава свещ на човека: през деня, или вечер? Може ли да се наречеш разумен човек, ако палиш свещта през деня'? Друг е въпросът, ако я запалиш вечер. Значи, запалената свещ има отношение към тъмнината. Ножът е символ на сила. Той е необходим при големите препятствия. Следователно, ако употребиш ножа на място, ти си разумен човек, ако го употребиш, дето не трябва, ти си неразумен. Какво е отношението на чешмата към човека ? Кога отиваш на чешмата ? — Когато си жаден. Ако не си жаден, не търсиш вода. Всяко нещо има смисъл, когато се използува на време. На какво може да се уподобят свещта, ножа и водата в човека ? Мисълта в човека е неговата свещ. Докато свещта му гори и свети, той мисли. Щом изгасне свещта, и мисълта се прекъсва. Кога мисли човек? — Когато е в не
4 щастие. Щастливият не мисли. — Кой човек мисли? — Бедният, страдащият. Здравият, богатият не мисли. Неговият светилник е красив, сребърен или златен, но свещта му не е запалена. Щом влезеш в къщата на бедния, виждаш, че вътре свети, дими нещо. Казваш: Има нещо лошо в тая свещ, развалила се е. — Как няма да се развали ? Условията на тоя човек са тежки. За богатия казваш, че е разумен, добре мисли, точен е. Как мислите, може ли свещта да изгори ? Като изгори, де отива тя ? Ако водата се прелива от едно шише в друго, губи ли се? Шишето се изпразва, но водата не се губи. Ако човек изпие водата, губи ли се тя? Той е шише, в което водата се налива. Значи, водата не е изгубена, но с нея е станала известна промяна. Ако преливате водата от един съд в друг, тя може да се измени, но може и да запази първичната си чистота — зависи от съда. Ако съдът е нечист, и водата ще стане нечиста; ако съдът е чист, водата ще запази чистотата си. На какво може да се уподоби ножа в човека? — На езика. Езикът има отношение към словото и към волята. Когато волята, т. е. ножът се употребява на място, неговото предназначение е използувано разумно. Какво ще стане с ножа, ако с него режете дърва ? — Ще се изхаби. — Кой е причина за изхабяване на ножа : дървата, или самият човек ? На какво може да се уподоби чешмата? — На човешкото сърце. Значи, отношението между свещта, ножа и чешмата е такова, как
5 вото е между ума, сърцето и волята. Това отношение може да се изрази с числата 1:2 — 2:3. — Как се е образувало числото две? — От сливането на две противоположни единици. — А тройката? — От сливането на една противоположна единица с числото две. Значи, числата се образуват от смесването на няколко противоположни единици в едно. Като съберем числата 1 -]2 -|~ 3, получаваме числото 6. Като турим нула, получаваме 60. Шесторката се увеличава десет пъти. Количеството на единиците увеличава ли се? Ако сянката на едно дърво се увеличава или намалява, какво става с дървото? — То нито се увеличава, нито се намалява. Следователно, и числата са сенки на реалността на количеството. Външно едно число може да се увеличи или намали, без да се измени неговата същина. Казваш, че си 60 годишен човек. Всъщност, ти си въобразяваш, че си на 60 години. За да бъдеш 60 годишен, в тебе трябва да стане такава промяна, която да отговаря на годините ти. Една година представя едно обръщане на земята около слънцето. В продължение на една година стават милиони обръщания; с тях е свързано и обръщането на земята около слънцето. Човек знае само за въртенето на земята около слънцето — нищо друго не вижда и не знае. Обаче, великият мъдрец знае за всички обръщания и движения около слънцето. Който вижда движението само на едното колело на колата, а на другите не вижда, той знае само една четвърт от истината.
6 Какво е придобил оня, който вижда движението на четирите колела, както и движението на конете, а не вижда, кой кара колата. И тъй, вие знаете, че в 365 деня, земята е обиколила един път слънцето. Знаете, че в това време слънцето е осветило северното и южното полушария на земята; знаете, че през това време, ако сте в умерения пояс, ще минете през четири годишни времена. Питам: Какво сте придобили от това знание? Знаете ли, че, заедно с въртенето на земята около слънцето, и вие се въртите около един свой център ? В това време и с вас са станали същите промени, каквито и със земята при въртенето й около слънцето. Ако вие разбирате само външните промени, а не разбирате ония, които стават във вас, вие не разбирате вътрешните процеси на природата. За да разберете същината на нещата, вие трябва да познавате едновременно и външните, и вътрешните процеси на природата. Знаете ли, по колко пъти всеки от вас се обърнал около своето слънце ? Ще ви задам следния философски въпрос: Съзнава ли земята, че се върти около слънцето ? Отговорът на тоя въпрос може да бъде колкото положителен, толкова и отрицателен. Може да твърдите, че земята съзнава движението си около слънцето, може и да го отричате. Важно е, че земята се върти. 11 (е ви задам още един въпрос: Коя е причината за въртенето на земята? Защо земята се наклонява към слънцето, без да падне ? Ако
7 слънцето седеше на едно място, без да се движи, можеше ли земята да падне върху него? Ако слънцето не се движи, един ден земята Die стигне до него. Много естествено, щом предметът, към който се движиш, стои на едно място, ти ще го стигнеш. Ако предметът се движи и отдалечава от тебе, с бързина, равна на твоето движение, ти никога няма да го стигнеш. Следователно, с каквато бързина се приближава земята към слънцето, с такава бързина то се отдалечава от нея. Ето защо, земята никога няма да стигне слънцето. Разстоянието между слънцето и земята ще остане всякога едно и също. Какво казват учените за орбитата на земята: стеснява ли се, или се разширява? Щом орбитата на земята се стеснява, предполагаме, че движението й се увеличава. Значи, движението на слънцето се намалява. Ако предположим, че орбитата на земята се разширява, излиза, че и орбитата на слънцето се разширява. Какво заключение можем да извадим от тия предположения? В първия случай казваме, че желанието на земята да се приближи към слънцето е голямо. И желанието на слънцето да се запознае с жителите на земята, е голямо. Във втория случа“’, когато и земята, и слънцето увеличават бързината на движението си, земята запазва желанието си, да види отблизо слънцето, а то няма това желание. Питам: Какво ще стане с нас, ако слънцето се доближи до земята ? — Ще се стопим. — Съгласни ли сте всички с това? Какво раз
8 бирате под „топене“? Какво става в долините, когато снеговете по планинските върхове се топят? — Явяват се буйни извори и реки, живот блика навсякъде. Дето има топене, там е животът. При топенето всякога става известна промяна. Друг е въпросът, дали промяната е правилна, или не. Ако свещта гори спокойно и не дими, тя издава светлина. Това горение е правилно. Ако гори бавно и пуши, горението е неправилно. Тя ще изгори, без да даде нужната светлина. Количеството на светлината отговаря на количеството материя, която е изгоряла. Между топенето и горението, както и между смъртта и живота има известно отношение. Смъртта е резултат на неправилен живот. Като не знае, как да живее, човек умира. Смъртта е резултат на неправилните прояви на човека. На какво се дължи грехопадането ? — На отдалечаването на човека от Бога. Понеже бързината на движението, £ което човек отива към Бога, се е намалила, той постепенно се отдалечава от Бога, поради което светлината, топлината и силата на човека се намаляват. Намаляването на тия елементи в човека причйнява неговата смърт. Човек умира не само физически, но и духовно. Нкои негови мисли, чувства и постъпки постепенно умират от недоимък на храна. Днес имаш желание да станеш музикант или художник, стремиш се да реализираш желанието си, но след четири — пет години_желанисто ти заглъхва. Казваш: Няма за
9 що да ставам музикант, нито худажник. Какво ще стане с тебе, щом заглъхнат всичките ти красиви мисли и желания? Ще дойде смъртта да те вземе. В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен ограничаване на човешката дейност. Със смъртта човек изчезва като форма, обаче силата, която му е дадена първоначално, се връща в корена на Битието. След време същият човек се явява отново на земята в друга форма. Като слиза на земята и се връща в Битието, човек запазва отношението си към цялото, т. е. към Първата Причина на нещата, а загубва отношението си към частите. И тъй, под „съществуване“, в философски смисъл, разбираме отношение на индивида или на душата към частите и към Цялото, т. е. към Битието. Щом изчезне отношението към частите, иде смъртта. Значи, при смъртта душата има отношение само към Цялото. Смъртта подразбира еднообразие в отношенията, а животът — разнообразие в отношенията. Бог е вечен живот, защото е вечно разнообразие. Следоватежо, всяко живо същество, което се стреми към едноообразието, търси смъртта; всяко живо същество, което се стреми към разнообразието, търси живота. Да пиеш една чаша вино, че втора, трета, четвърта, това не е разнообразие. Това е крайно еднообразие. Ако търсиш разнообразие, ще го намериш в хилядите плодове, които природата е създала, в различните отношения между съществата. В това разнообразие, именно, се крие животът.
10 И тъй, да живееш, това значи да се движиш между различните мисли, чувства и постъпки на Битието. Обаче, ако умът ти се занимава само с една мисъл, ти си в еднообразието на живота. Казваш: Искам да бъда щастлив и мисля само за щастието си. Добре е да бъдеш щастлив и трябва да бъдеш щастлив, но как? Няма по-лесно нещо от това, да бъдеш щастлив, но трябва да знаеш, как се постига щастието. Ти си гладен, търсиш хляб да задоволиш глада си. Давам ти един сомун хляб. Щастието ти е в хляба — от тебе зависи да бъдеш щастлив. Ще седнеш и ще започнеш да дъвчеш. Аз няма да те уча, как да ядеш. Дай храна на едно живо същество, и то веднага ще започне да яде — не е нужно да го учиш, как да яде. Друг е въпросът, ако дадеш хляба си на кучетата и стоиш гладен, чакаш някой да те нахрани. Ти си изпуснал щастието от ръцете си. Кучетата ще се нахранят и ще лаят, а ти ще мълчиш и ще гладуваш. Кучетата ще затлъстеят, а ти ще отслабнеш, ще изгубиш теглото си. Каква е тая философия ? Какво си придобил с нея ? Ще кажеш, че кучетата лаят, а ти мълчиш. Това е криво разбиране. Кучетата трябва да престанат да лаят, а ти ще говориш малко, и/е мислиш много. — Как ще се оправи светът ? — Когато кучетата престанат да лаят, а хората започнат да мислят. Днес всички кучета лаят, а хората или малко мислят, или никак не мислят.
11 Сега ще ви дам един съвет: Не измътвайте змийски яйца! За да бъдеш господар на положението, тури змийските яйца в шише, при неблагоприятни условия, и далеч от себе си. Ти туряш тия яйца при благоприятни условия и, като се измътят, започваш да ги храниш. После се чудиш, защо змиите са станали толкова големи. — Как да се освободя от тях? — Няма да ги туряш при благоприятни условия за мътене. Докато змиийските яйца са под твоя контрол, ти си техен господар. Щом ги измътиш, те са вън от твоята воля. Лесно можеш да измътиш яйцата на змията, но мъчно ще убиеш самата змия. В гръцката митология четете, че всички рязали главите на змиите и минавали за герои. Обаче, кой от тия герои спаси Гърция? Както едно време хората разбирали живота, както и днес го разбират, това е частично разбиране. С това разбиране светът не може да се оправи. Ще ви дам един пример, с който ще изясня, какво представя сегашното разбиране на живота. Вървят хора по един гладък, павиран път. Един камък от паважа излязъл навън, спъва минувачите. Кой как мине, удари се в камъка, ритне го и продължава пътя си. недоволен от камъка. Тоя ритне камъка, заболи го крака; оня ритне камъка, заболи го крака. Всеки казва: Да се хвърли тоя камък настрана! Казвам: Да се гури тоя камък на място! Умният ще се наведе, тце вземе камъка и ще го тури на мястото му. Ако хвърлиш камъка настрана, ще
12 хлътнеш в празното място и ще навехнеш крака си. По същия начин някой иска да махне една мисъл от ума си, да не го безпокои. Тая мисъл е била в паважа, излязла навън и те спъва. Тури я на мястото й. Щом се тури в паважа, ти ще вървиш безопасно по него. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да се поставят на местата си. Такъв е законът. Като знаете тоя закон, ще разберете, защо идат противоречията. Много от вашите мисли, чувства и постъпки не са на местата си. Те са изкочили от паважа, по който вървите, затова се спъвате. Турете ги на местата им. Само така ще се освободите от противоречията и неразбирането на живота. Да оставим тоя въпрос настрана. Мислете върху свещта, ножа и чешмата, за отношението, което съществува между тях. Водата изгасва свещта. Ножът, поставен във водата, ръждясва. Обаче, нито ножът може да се наточи без вода, нито свещта гори без вода. Значи, това, което в един случай гаси, а в друг случай подържа горениего и живота, е водата. Водата стимулира живота. Без вода не става никаква реакция. Но количеството на водата трябва да бъде точно определено: нито повече, нито по-малко. Като разберете отношението меисду свещта, ножа и чешмата, ще разберете отношението между живота, науката и изкуството. Науката подразбира онова знание, което носи светлина. Ако не разбирате знанието като светлина, то ще бъде товар за вас. Всеки трябва да носи толкова то
13 вар, колкото гърбът му издържа. Това е негова собственост. Ако туриш на гърба си сто килограма злато, можеш да го носиш най-много десетина километра. След това ще започнеш да даваш на тоя десет килограма, на оня десет килограма, докато ти останат само десет килограма, които сам можеш да носиш на гърба си. Днес богатите товарят животните си със своето богатство, а те ходят с празни ръце и казват: Какво да правим с богатството си ? — Турете го на гърба си и вижте, колко може да носите, без да се уморите. Това богатство е ваше собствено, което носите без мъка и неразположение. Твоя собственост е това, което сам носиш в съзнанието си. Остане ли други да го носят в съзнанието си, това богатство не е ваше. То няма никаква цена за вас. Престъпление е да мислиш, че това, което другите носят в съзнанието си, е твое. Ти можеш да се ползуваш само от това, което сам носиш на плещите си. Това, което можеш да даваш, ще оставиш други да го носят. Такъв е законът на щедростта. Той гласи: Давай, докато ти тежи. Щом не ти тежи, не давай. Ако си щедър, давай на тоя, който не носи нищо на гърба си. Даваш ли на тоя, който пъшка под своя товар, ти не си умен. И ти, който носиш голям товар, трябва да бъдеш умен, да не приемаш нищо повече от това, което ти е дадено. Следователно, ако природата ти е дала достатъчно блага, ще се откажеш да приемаш повече. Това е формула, с която се разрешават социалните въпроси. Ка
14 то прилагаш тая формула, ще знаеш, колко товар да носиш и как да го носиш. — Какво ще стане с мене ? — Не мисли за това. —• Искам да стана учен. — И за това не мисли. Ти и сега си учен, но не съзнаваш това. — Ще отида ли на небето ? — Ти и сега си на небето, но не го съзнаваш. — Искам да бъда красив. — Ти и сега си красив, но не знаеш, как да проявиш красотата си. Искам да бъда добър. — И сега си добър, но не знаеш, как да проявиш своята доброта. Човек проявява това, което е вложено в него. Нищо не може да се предаде към неговия характер, нито да му се отнеме. Разумният човек съзнателно проявява това, което е вложено в него. Той може да помогне на всеки да прояви също вложеното в себе си. Едно се иска от човека: всеки момент да проявява Божественото в своите мисли и чувства. В това се заключава истинското възпитание. Божественото в човека е извор, на който трябва да се даде ход. Ако не му дадеш път, ти се намираш под известно напрежение и казваш: Тежко ми е, не зная, какво да правя. — Отвори крана, да потече водата навън. Ако не можеш сам, ще дойде някой да ти помогне. След това казваш: Благодаря на Бога олекна ми. Щом дадеш път на своите красиви мисли и чувства, на своите идеали, ти си отворил път на водата в тебе. Не се страхувай, нека тече, не бързай да затваряш крана. Щом съм ваш приятел, ще отворя крана ви и ще кажа: Прояви
15 сс! Или ще драсна клечка кибрит и ще запаля свещта. Или ще взема ножа ви и ще ви науча, как да си служите с него. ’ Сега вие сте завъртели крана, запушили ше извора си и току пъшкате и казвате: Защо Бог създаде човека така, а не иначе? Обърни посоката на своето движение. Не казвай, че хората са лоши. Това е празна философия. Отвори крана! Ако не можеш сам, помоли някой отвън, да отпуши пътя ти. Какво означава кранът ? Направете превод на тая дума, според езика па природата. Колкото по-правилен е преводът, толкова човек е. по-добър. Всеки човек е преводач на реалността. Ще дойде комисия да прегледа вашите преводи. Колкото по-верен и точен е преводът, толкова повече ще го търсят хората да го четат. Казвам: Помагайте си едни на други. — Как ще помогнеш на човека? —Реално, не по маичен начин, както е в приказките „1001 нощ“. Като минеш край човека и видиш, че свещта му не е запалена, драсни клечка кибрит и я запали. Ако ножът му е ръждясъл, потопи го в киселина да се очисти. Ако кранът на чешмата или на извора му е затворен, отвори го, нека потече от него вода. Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. 1. Лекция от Учителя, държана на 2 октомври, 1931 г. София.—Изгрев.
Опитност и знание Размишление. Тема за следния път: „Произход на правите и кривите линии и отношението между тях.“ Всички хора носят опитности и знание, придобити от вековете. Обаче, мнозина са изгубили основните положения, върху които почива това знание. И в него има наслоявания, които причиняват малки или големи препятствия, но човек използува от знанието само онова, което, в даден случай, може да реализира. Природата не обича нещата да бъдат в застой. Веднъж дава капитал, тя иска да се вложи той в обръщение. Яденето, храната, например, е капитал, който всеки момент трябва да се влага в обръщение. Де се внася тоя капитал? — В банката, в ръцете на касиера. Той е вратата, през която минава храната, разпределя се и се впряга на работа. Както парите се внасят в банката и се турят на работа, така и храната влиза в организма, дето извършва своята работа. Ако касиерът получи една торба с пари, няма ли да ги тури в касата? Касиерът се интересува да знае, какви са парите — сребърни, или златни, български, или чужди. Днес английската лира пада. Всички треперят, страхуват се. Как
17 во страшно има н това ? Ще падне и пак ще се повдигне. Като падне, ще се изцапа малко и после ще сс очисти. Защо хората се страхуват от падането на лирата? — С лирата са свързани техните интереси. Те са внесли в английските банки парите си и, като пада лирата, губят. Някой казва: Изгубих десет милиона лева. — Той страда, че изгубил десет милиона лева — материална загуба. Ако изгуби сто милиона в духовния или в моралния свят, не страда и не се страхува. Казва: Това е празна работа. Един фабрикант па сапун в България изгубил един милион лева и, като не могъл да ги посрещне, се самоубил. — Защо се самоубил? — Защото английската лира, т. е. сапунът спаднал и не може да посрещне задълженията си. Той носи в ума си загубата от един милион лева, а не подозира, че за едно престъпление може да изгуби сто пъти повече от спадането на сапуна. Обаче, за тая загуба той не мисли. Какво е разрешил със самооубийството си? В една стара легенда се говори за създаването на лисицата и кокошката. Първоначално лисицата била в форма на богат, виден банкер, който се .занимавал с големи гешефти, а кокошката — в форма на млада красива мома. Един п,ен кокошката отишла при лисшщт' — банкер, с молба да й даде на заем царевица или жито. Лисицата отговорила: Ще ти услужа с удоволствие, но в замена на това, ще ми дадеш нещо от себе си.— Ще ти дам едно от своите красиви перца. — Не ми трябват твоите пера. 2
18 Аз се интересувам от капитала, който е под перата ти. Казвам: Ако вложиш своя вътрешен капитал в земната банка, нищо няма да остане от тебе. И тъй, всеки от вас трябва да знае, как да си служи със знанието, както и с моралните принципи, върху които гради своя живот. Например, ти носиш чук в джоба си, но трябва да знаеш, как и кога да го употребяваш; ти носиш пари, но не знаеш, за какво да ги употребиш ; носиш нож в ръката си, без да знаеш, защо го носиш. Всяко нещо, което притежаваш, трябва да го употребяваш на място. Това изисква природата от човека. Ако пишеш, трябва да знаеш, де да поставиш всяка буква, на какво разстояние да бъдат буквите една от друга и т. н. Какво ще напишеш, ако буквите не се поставят на място? Какво означават тия линии — X A V ? Като линии, те не струват нищо, но ако всички линия бяха от злато, щяха да имат голяма цена. Колко щяха да струват, ако всяка чъртичка тежи десет грама ? Понеже са осем чъртички по десет грама, тежат 80 грама. Днес един грам злато струва 80 лева, а 80 грама ще струват 6,400 лв. Някога енергията, която, употребяваш за изказването на‘една дума, струва сто хиляди лева. Например, думите „мъчно ми е“ струват толкова енергия, колкото загубата на сто хиляди лева. За тази енергия не съжаляваш, а жалиш за загубата на някакви 8—10 хиляди лева. Какво печелиш, ако изкажеш ду
19 мите „много се измъчих“ ? Не само че нищо няма да придобиеш, но ще загубиш много повече от това, което фабрикантът на сапун е изгубил. Въпреки това, трябва ли, като него, да се самоубиваш? Кое е по-добре: да кажеш, че ти е много зле, или да кажеш, че ти е много добре? За предпочитане е да кажеш, че ти е много добре, отколкото, че ти е много зле. Казвам: Говорете добри, положителни думи, за да подобрите живота си, както един беден, живял в старо време, в царуването на цар Тептил. Един ден царят решил да посети инкогнито някои от своите граждани. В това число влизал и тоя беден човек. Като го посетил, царят му казал: Защо мълчиш ? Какво мислиш ? Бедният отговорил: Мисля, че имам голяма чест да ме посети такова лице, като тебе. Това ми се случва пръв път в живота. Какво е станало с тоя бедняк от момента, когато казал тия думи на царя? Замръзналите води в неговия живот се разтопили, нивите му се обработили, разрушената му къща се поправила, дрипелите от телото му паднали, всичко старо се подновило. Какво щеше да стане с бедния, ако беше казал на царя, че срещата му с него е нещастие ? Питам: Ако великото Провидение мине край вас и ви попита, какво мислите, какъв отговор ще дадете? Ако животът ви се подобри, това показва, че сте отговорили добре; ако се влоши, отговорът ви не е бил добър. И вие някога казвате на арахангел Михаил, че не ви се жи
20 вее. — Има ли право човек да казва, че не иска да живее? Има ли право колелото, като дойде до половината път, да каже на господаря си, че не иска повече да се върти желае да бъде свободно? Даже и да не иска да се движи повече, господарят му няма да го слуша, няма да задоволи желанието му. Ако господарят пусне колелото на свобода, положението му няма да се подобри. Друг човек ще намери това колело и ще го тури в огъня. На мястото на това колело ще дойде друго. Ще кажете, че колелото скърца и не иска да се движи. Щом започне да скърца, коларят взима едно перо и катран и намазва колелото. Като го намаже няколко пъти, ще не ще, колелото започва да се движи — нахранило се е вече. Сега, пренасям примера с колелото във вашия живот. Ако някой от вас, като колелото, каже, че не му се живее, че иска да напусне живота, мислите ли, че Господарят ще ви послуша? Господарят ще каже: Ти ще вървиш, ще стигнеш до определеното място и, ако видя, че си изпълнил предназначението си, както трябва, ще те пусна на свобода. Ако не си' решил задачата си правилно, ще те държа, докато я решиш. Щом си здрав, ще работиш. Господарят ще те погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело; още може да работи. Не се позволява да напуснеш службата си преждевременно. Искаш, или не искаш, ще работиш — законът е такъв. Докато не си изработил пенсия, няма да те пенсионират. И вие
21 сте още млади, годни за работа. Едва сте турени на оста на колелото на живота — ще се въртите. Казваш: Свободен съм, ще правя, какквото искам. — Свободен си, но оста те управлява. Отпред има клечка, и отзад има клечка, не можеш да мърдаш. Ти си свободен, докато си в колата, но нямаш право да се движиш наляво и надясно. Оста на живота дава правилно разрешаване на задачата. И тъй, който иска да разреши правилно кардиналния въпрос за живота, трябва да има вяра в Бога. Само живата вяра може да разреши съществените въпроси на живота. Не е нужно да се разрешават въпросите на миналото, нито въпросите на бъдещето. Важно е да се разрешат сегашните въпроси на живота — те са съществените. За да разреши правилно въпросите, човек трябва да бъде здрав, с добре органзирано физическо тело. Същевременно той трябва да има отличен, светъл ум, благородно сърце и мощна воля. Вие сте млади, дадено ви е здраво тело, добре организиран ум и сърце, но се впущате в предприятия, които не са по силите ви, поради което се натъквате на големи мъчнотии. За да излезете от тия положения, вие залагате телото, ума, сърцето и волята си — всичко, което ви е дадено. След това се чудите, какво да правите. Де остава човекът? Какъв човек е тоя, който няма тело, ум, сърце и воля ? Има ли право кокошката да дава на лисицата перца от дрехата си ? Тя мисли, че като й даде едно перце, работата ще се на
22 реди. Лъже се тя, лисицата не се интересува от перцата на кокошката. Тя иска от капитала, който е под перцата й. Кокошката иска да плати малко и леко да мине, но лисицата казва: Аз искам да ми дадеш основния капитал на живота си, с него да се занимавам. — Ще върне ли лисицата тоя капитал обратно на кокошката? — Влезе ли веднъж в банката, никакво връщане назад. — Какво ще остане от кокошката? — Разхвърлените й перца — нищо друго. Кой не е виждал, как се скубе кокошка и какво става с перата й ? Ти седиш, гледаш, как скубят кокошката и казваш: Кокошка е това! Ще дойде ден, когато и тебе ще хванат, като кокошката, и ще те оскубят на общо основание. Казвам i Човек трябва да проникне в процесите на живота и да разбере техния вътрешен смисъл. Както сега живеете, какво ново очаквате? Ще кажете, че сте млади, но младостта е преходен капитал. — Какво ви очаква след това? — Да уредим живота си. — Как ще го уредите ? Покажете ми един млад и един стар капиталист, както и един млад и един стар банкер, които са уредили живота си. Старият казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, очаквах много от живота, но, ето, всичко загубих. — Какво загубил? Лирата му спаднала не с 15 на сто, а сто на сто. Тая загуба има отношение към старостта. Какво представя старостта? Соломон, един от старите царе на миналото, имал всичко на разположение. Той бил голям банкер: ял, пил, живял,
23 както разбирал и, в края на краищата, казва: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Сега, ще напиша това изречение на дъскаш, защото ме интересува неговото съдържание. Ако някой графолог види написаното от мене, ще спре вниманието си на всяка буква и ще се произнесе за характера ми. Аз не проповядвам на хората: „Суета на суетите, всичко е суета!“ А рафологът гледа от написаното да извади нещо за себе си. Той гледа да извади масло и от най-малкото камъче. Оттам, дето хората нищо не виждат и не подозират, той все ще намери нещо скрито. Какво се разбира под „суета на суетите, всичко е суета“? Представи си, че спиш и сънуваш: богата къща, добре наредена; ти седиш и на масата пред тебе отлично ядене. Ядеш, пиеш, доволен си от положението си. Пипаш джоба си и там намираш много пари — два три милиона. Казваш: Бла» годаря на Провидението, осигурен съм докрай. 1Це ям и ще пия, за нищо няма да мисля. В това време дойде някой отвън и те събуди. Ти се стреснеш, огледаш се и виждаш, че богатството, парите, облеклото, хубавото ядене ги няма — всичко е изчезнало. Казваш си: Какъв велик сън беше това! Но сега трябва да се работи! Иначе, ще дойде господарят и ще се сърди. — Прав е господарят, ти си колело, трябва да се движиш. Цял ден ще работиш и ще се върнеш вечерта да си починеш. Питам: Има ли нужда господарят от това колело? Не • въпрос да станете песимисти. Песимизмът е
24 неразбиране на живота, оптимизмът е друго неразбиране. Светът не е нито много добър, нито много лош. Истината не се изразява чрез твърдение на нещата, нито чрез тяхното отричане. Мога да кажа, че животът е много добър; мога да кажа, че животът е много лош. Това са твърдения, които трябва да се докажат. За живота никой нищо не може да каже. Следователно, ако човешкият живот е част от целокупния живот, не може да се каже, дали той е добър, или лош. Човек може да се произнесе само за това, което сам преживява. Вън от своите преживявания, каквото и да каже, това е общо казано. Да казваш, че животът е лош, това подразбира, че твоите работи не се нареждат, както мислиш. Как мислиш да наредиш работите си? Като станеш щастлив ли? От гледището на сегашния живот, какъв проект ще дадеш, чрез който може да станеш щастлив ? Ще продължа легендата за създаването на кокошката и лисицата — големият банкер. Кокошката посещавала често лисицата, да иска от нея пари на заем, за да се ожени. Понеже тя не се съгласявала да даде на лисицата капитала, който се намира под перата й, намерила по друг начин пари и се оженила. Родили й се десет дечица, за изхранването на които много задлъжняла. Като нямало отде да взима пари, пак отишла при лисицата. Срещу всеки нов заем, кокошката залагала по едно от своите дечица, докато заложила и последното — десе
25 тото. Лисицата й казвала: Аз ще изпратя децата ти на училище, да се възпитат, и след това ще ти ги върна. — Изпълнила ли обещанието си? Има ли случай, когато лисицата дала обещание на кокошката, да възпита децата й, и да изпълнила обещанието си? Сега, направете превод на тази окултна легенда, да видите, кой е тоя голям банкер, в чиято банка залагате най-съкровените си неща. Колко красиви мисли, чувства и постъпки сте заложили в банката на тоя лихвар! Как е могла кокошката да повярва, че лисицата може да възпита децата й ? Факт е, че й повярвала. Кокошката е много страхлива, но и много вярваща. Де е нейната грешка ? Има нещо криво в разсъжденията на кокошката, за което тя е отговорна. Същото се отнася и до човека. Човек отчасти е отговорен за погрешните си, но той не носи отговорност за съдбата на цялото човечество. Ако е въпрос за отговорност, всички същества, всички поколения на миналото носят колективна отговорност за съдбата на света. Тази е причината, поради която всички имат дял, както в благата и радостите, така и в страданията на човечеството. Какво представя страданието и какво — радостта? — Страданието е пасив, а радостта — актив. — Какво се разбира в търговията под „пасив и актив“ ? — Това, което дължим е пасив; което притежаваме и придобиваме, това е актив. Активът е обръщение на пасива, т. е. плащане. От придобитото човек всякога туря
26 известен капитал в обръщение. Това зависи особено от правото разбиране на нещата. За да бъде добър търговец, човек трябва да разбира нещата; само така, той може да превръща пасива в актив. Така постъпва ученик, който учи добре уроците си. Казвате за някого, че е пасивен човек. Питам: Можеш ли всякога да бъдеш активен ? В природата актив и пасив са полюси, които се сменят. Така се сменят и мислите: от възходяща в низходяща и от положителна в отрицателна. В мисълта равновесието се сменя с колебание, а колебнието — с равновесие. — От какво зависи активът и пасивът в човешкия живот? — От умението или неумението на човека да се справи със своя капитал. Страдание, разумно използувано, увеличава кредита на човека. Той вади от пасива и го превръща в актив. И обратно: ако радостта не се използува разумно, тя се превръща в пасив. Тогава радостта не се пуска в обръщение и се превръща в пасив. И науката върви по крива линия, по каквато върви и змията, и светлината. Когато тази линия се повдига нагоре, явява се една светлина. При слизането на тази линия се забелязва едно ограничаване, намаляване светлината на вашите мисли, докато изпаднете в тъмнина. Това състояние продължава секунда — две, докато отново започне подем на мисълта. Започвате една работа и казвате: Ще имам успех, няма да имам; ще имам, няма да имам, докто най-после линията престава да се колебае. Щом спре колебанието, иде ста
27 ростта; тогава банкерът прибира богатството си и ликвидира със своето предприятие. Старостта означава още ликвидиране със загубите в живота. И тъй, щом кажете, че известна работа няма да я бъде, това означава ликвидация с вашата банка. Тогава членовете на банката, които са внесли известен капитал, започват да ви убеждават да не ликвидирате. Ако вие ликвидирате, и те ще изгубят. Те обещават да ви помагат, само да не ликвидирате. Вие се насърчавате от това и продължавате предприятието си. Кой човек не се е разправял със своите кредитори? Те са членове на дружеството, а вие техен председател. Те казват: Ние ти дадохме известни права, които трябва да защищаваш, за да не фалира дружеството. Казвате : Има ли смисъл да бъдеш банкер ? — Според мене, в банкерството няма никакъв смисъл. То представя една верига, едно предприятие или известно движение. Ражда се дете — това е едно предприятие. Детето расте, учи се — това е друго предприятие; ожени се, работи, има деца и най-после умира — това е трето предприятие. — Де отива банкерът, като ликвидира предприятието? — Там, дето е бил първоначално. Ще кажете, че и там човек живее. — Да, банкерът живее и в духовния свят със същото си име, но за него се знае, че е ликвидирал вече със своята банка. Така е писано в книгата на живота. Кредиторите, които са го пратили на земята, започват да се съветват.
28 да го изпратят ли отново на земята, като банкер, или да не го изпращат. Сега аз говоря за вътрешните процеси, които стават във вас. Казвате: Всичко става така, както Бог го е наредил. — Вие не знаете, как Бог е наредил нещата. Ако ги знаехте, щяхте да вървите по Божия път. Вие щяхте да свирите като добрия музикант, който взима правилно такта и дава точно изпълнение на това, което свири. Вие само предполагате, че Бог е наредил нещата по начин, по който стават. В това отношение, мнозина са като оня новак цигулар, който тегли лъка, тропа с крака си, но нищо не излиза. Това не е свирене. Добрият музикант, без тропане, свири чисто, точно и верно. Много ще свириш, много ще учиш и работиш, докато придобиеш щастието. Истинско-, то щастие се крие в разбирането на живота, тъй както Бог го е наредил: в разбирането и съгласуването със законите на живота. Да разбираш живота и да живееш според неговите закони, това значи, да владееш магическата пръчица. Това значи, да бъдеш маг, виртуоз, да владееш слушателите си. Достатъчно е веднъж да потеглиш лъка, за да приковеш вниманието на слушателите. Те ръкопляскат, искат още да им свири. Казват: Маг е тоя цигулар! Има учени хора, професори, които са като тоя цигулар. И за тях се казва, че са виртуози. Те знаят, как да направят нещата. Ако и вие разбирате великите Божии закони и ги следвате,. ще бъдете като великия музикант.
29 Питам: Какво разбрахте от моите думи досега? Все сте разбрали нещо. Като цитирам стиха, казан от Соломона, че всичко е суета, правя корекция. Има нещо, което е суета, но не всичко. Суета е, когато старият банкер ликвидира със старото, но за новия банкер това не е суета. Суетата се отнася до старите банкери, които ликвидират с живота. Младите банкери, обаче, трябва да кажат: „Всичко в живота е пълнота над пълнотата.“ — Само светлият път на мъдростта води към истината. — В истината е скрит животът. 2. Лекция от Учителя, държана на 9 октомври, 1931 г. София.—Изгрев.
Прави и криви линии Размишление. Чете се темата: „Произход на правите и кривите линии и отношението между тях.“ Колко категории криви линии знаете? — Две категории: отворени и затворени. — За да се говори за произход на правите и кривите линии, преди всичко, те трябва да имат основа. А като се говори за произхода на някоя река, тя трябва да има начало, т. е. глава, от която изтича. Не може да се говори за река, ако тя няма начало, глава; също не може да се говори за светлината, ако и тя няма източник, от който да произлиза. Сама по себе си, светлината не съществува. Напр., слънчевата светлина произтича от слънцето. Значи, извор на тази светлина е слънцето. В геометрията се говори за права и крива линия, но вън от разумния живот те не съществуват. —• Защо? — Защото са прояви, явления на разумния живот. Ако нямаше светлина, правата и кривата линии не биха съществували. — Какво представя правата линия? — Граница на плоскостта. — Кой поставил тая граница? — Едно разумно същество. —• Защо това същество е поставило правата линия за граница,
31 а не кривата ? — По известни съображения. — За какво служат правите и кривите линии в геометрията ? Какъв е техният произход ? Какво ще остане от геометрията, ако извадите от нея точката, правата и кривата линия ? Ако две прави се срещнат в един общ връх, те образуват ъгъл, който затваря една дъга — крива линия. Като изучавате правите линии, които представят рамене на ъгъла, вие правите ред разсъждения за отношенията между тях, както и за отношението им към кривата. Какво е отношението на тая крива към раменете на ъгъла? Вие не разбирате още отношението на правите и кривите линии една към друга, а говорите за духовния свят, като че сте били там. Кой може да опише духовния свят? Говорите и за живота, като че го познавате. Какво представя животът? Може ли да го доведете при мене ? Животът е нещо невидимо, неосезаемо. Казваш, че животът се проявява чрез ръката, чрез окото. Обаче, животът не е нито в окото, нито в ръката. Казваш: Аз познавам живота. — Ако го познаваше, нямаше да грешиш. Човек познава и разбира живота отчасти. Казваш, че'животът ти налага да направиш нещо. — Кой живот ти налага това ? •— Не зная. — Не знаеш, защото животът е невидим, както и човешкият ум. Говориш за ума, но не го виждаш. Ние виждаме само проявите на ума. Сега, като ви говоря за живота, зная, че не го разбирате напълно, както оня, който не
32 довижда добре. Виждането е нещо относително. Докато един предмет е близо до тебе, ти го виждаш добре; щом се отдалечи, не го виждаш ясно, не различаваш, какъв е: камък, дърво, животно или човек. Да виждаш нещата ясно, това значи, да знаеш точно определено, какви са: мъж или жена, стар или млад. Така, да предполагаш, че е човек или дърво, това не е никакво виждане. Щом виждаш човека, да можеш точно да определиш: офицер ли е, или не; поп, или жена. Лесно е да кажеш, че виждаш нещо да се движи. Лесно е да кажеш, че това е права линия, а това —крива. Ако разглеждаш линиите хиромантически, не е все едно, дали дадена линия е права, или крива. При това, от значение е още ц дължината на линиите. Като изучаваш физиогномията, и там не е безразлично, дали една линия се скъсява, или удължава; дали една линия се изправя, или изкривява. Казваш: Носът ми се изкриви. — Изкривяването на носа е от голямо значение за човека. Следователно, ако не разбираш отношението между правите и кривите линии, никакъв физиогномист не можеш да бъдеш. Физиогномията изучава кривите линии на лицето, носа, устата, и ги дели на затворени, във вид на кръгове, и отворени — спирали. Каква е линията на ноздрите, на устата? А на очите? — Затворени линии. — Клепачите? — Отворена линия. — Веждите? — Също отворена. Устата? — Затворена. Какво заключение може да извадите от това? Някои линии из
33 глеждат отворени, а всъщност, са затворени; и обратно: някои линии изглеждат затворени, а всъщност, са отворени. Защо е така? Колкото и да се говори за правите и кривите линии, те не ви интересуват вън от живота, или вън от вашето съзнание. — Как определя геометрията понятието права линия? — Най-късото разстояние между две точки. — Как определяте понятието крива линия? •— Движение около един разумен център. Не можеш да се движиш около разумен център и да не образуваш крива линия. Така и радиусът, като се движи около един център, непременно ще опише окръжност. Кривата линия може да бъде вълнообразна, както се движи змията. — Защо змията се движи по пътя на кривата линия ? — Защото е найпрактичен и удобен за нея. Тя не може да се движи по права линия. Като ученици, вие трябва да изучавате правилните линии, независимо от това, дали са прави или криви, защото те образуват красивите форми. От правилната форма на човешкото око се съди за характера на човека. Щом формата и линиите на окото са правилни, казват, че тоя човек е характерен. Физиогномистът и хиромантикът четат характера на човека по линиите на лицето и ръцете. Те познават не само линиите на мъртвата геометрия, но и тия на живата геометрия. Ония хора, които имат продълговато лице, се отличават от тия с валчестите, кръгли лица. Първите са крайно активни и лесно схващат нещата. Вторите не са мноз
34 го активни, обичат лесните работи и по-мъчно схващат нещата. Който има кръгло лице, прилича на пеперуда. Той хвърчи от един цвят на друг. В един ден може да обиколи хиляди цветове. Който има продълговато лице, прилича на работните червеи. Като влезе в земята, започва да копае, да си прави дупки. Хората, които пробиват тунели, имат продълговато лице. До какво заключение можем да дойдем за енергиите на правите и кривите линии ? Енергиите на правата линия заставят човека да се движи в кръг, а енергиите на кривата линия — в посока, обратна на енергиите, които изтичат от правата линия. Правата линия е мярка за морала. Ако човекът на правата линия дължи 50 хиляди лева, няма да излъже кредитора си, но, като мине край него, ще се огъне, ще изкривява посоката на своето движение. — Защо изкривява движението си ? — Защото дългът му е препятствие на неговия път. И да иска да се движи по права линия, не може — препятствието му е голямо. Щом дойде до дълга си, или ще прескочи, или ще закриви — не може да мине по правия път. Как ще накарате човека, който обича да обикаля, да върви по криви линии, да тръгне направо ? — Като го държите три деня гладен. Щом излезе на пътя и дойде до една гостилница, той веднага ще влезе вътре, без да обикаля. За да задоволи глада си, той тръгва по права линия, няма време да обикаля. Бедният, и да е гладен, пак ще обикаля, ще търси евтини гостилници. Друг е въпросът,
35 ако получи отнякъде пари. Щом има пари, веднага влиза в първата гостилница, която среща на пътя си. Той казва: Колкото и да е скъпо тук, ще влеза да се нахраня добре. Това са изводи, които се нуждаят от доказателство. Въпрос е, дали крайните гостилници всякога са евтини. Има крайни квартали, които минават за курортни. Там е много скъпо. Изобщо, в центъра на града всичко е по-скъпо, отколкото в крайните квартали. В заключение на всичко това, казвам: Няма човек на земята, който да не знае, по права линия ли да върви, или по крива. Как се движи той: по права, или по крива линия? От какви линии са лостовете на ръцете му: от прави, или от криви? Ако под някаква тежест поставите един лост, по каква линия ще става налягането ? — По крива линия. — Постъпките на човека — морални или неморални, представят известна динамика. Както техникът и инженерът разбират от своето изкуство, така и моралният човек знае изкуството да живее добре. Добър инженер е оня, който не прави грешки в работата си; морален човек е оня, който не прави грешки и престъпления. Той не лъже, не краде. За моралния човек кражбата е нещо невъзможно. — Защо? — Защото не може да носи тежести. Чуждите пари са товар, който не може да носи със себе си. Той не прави даже опит да ги вземе. Който краде, взима чуждите пари и, като изпита тежестта им, оставя ги някъде: или ги скрива у дома си. или ги внася в
36 банка. С това той иска да се осигури, но се мъчи от мисълта, че не може да ги носи със себе си. Тежка е мисълта, че си взел чуждите пари. Някой открадне сто-двеста хиляди лева от един богат човек и ги скрие. Той чака дълго време, докато богатият замине някъде, или умре, и тогава да стане господар на парите му. До това време той се мъчи, не е свободен. И животните се мъчат, когато крадят. Ако една лисица докосне кокошката на друга лисица, веднага ще се спре. Тя ще почувствува, че кокошката е чужда и няма да я изяде. И в животните има известен закон, който те спазват. Ако хората бяха чисти и честни, никога не биха се докосвали до чуждите пари. Чуждото носи нещастие за човека. Каквото носи прокаженият или сифилистичният за здравия, това носи и чуждата вещ или чуждата пара. Не пипай чуждото ! Не се обличай с дреха, шита от прокажен или сифилистик! Не пий от чаша, с която си е служил прокажен! Това е закон, който важи и в морално отношение. Има постъпки, които носят проказа в себе си. Добрият живот е истинската хигиена за човека. Ако искаш да бъдеш здрав, пази хигиената на твоя ум, на твоето сърце и на твоята воля. — Кои линии правят нещата красиви: правите, или кривите ? —Красотата в природата се дължи на кривите линии. Представете си едно лице, нарисувано само от прави линии. Как щеше да изглежда то ? Красиво лице ли е то ? Лесно се рисува такова лице, но в него няма
37 никаква красота. Ако лицата на всички хора ояха образувани само от прави линии, те щяха да имат само един морал. В морално отношение, всички хора щяха да бъдат еднакви. Един образ придобива цена, ако е направен от злато. Ако извая човешкото лице в прави линии, от злато, пак няма да бъде красиво, но ще бъде скъпо — зависи, какво сте вложили в него. И тъй, правата линия представя вложения капитал, а кривата линия — развития капитал, т. е. капиталът в обръщение. Кривата линия е крайният резултат на известна работа. Правата линия има свойството да се удължава, но това не е безкрайно. Все ще дойде момент, да се изкриви. Когато енергиите на правата линия се изменят и вземат друга посока на движение, тя става крива Значи, крайният резултат на правата линия е кривата. Това виждаме и в природата: правите линии на цветовете постепенно се огъват, завръзват плод, и плодът се закръглява, облича се в криви линии. Значи, началото на всяка работа е правата линия. Край на всяка работа е кривата линия. Когато работата започва с прави линии, добре е започнала; когато свършва с криви линии, добре е свършена. Правите линии се влагат вначалото на работата. Без прави линии не може да има криви. Как ще турите дъга на един ъгъл, ако той няма, рамене, т. е. две прави линии? Дъгата на ъгъла е резултат от пресичането на две прави в една обща точка. Ако долната част на носа е широка, това показва, че
38 дробовете са добре развити. Значи, широчината на носа има отношение към дихателната система, а дължината на носа — към интелигентността. Както архитектът, при строежа на къщите, си служи с материалната геометрия, с правите и кривите линии, така и природата, при създаването на формите, си е служила с живата геометрия и математика. Всичко е построено на изчисления. Кой човек, като работи, не взима жред вид ония методи, които се прилагат с най-малки съпротивления? И природата работи с най-малките съпротивления. — Само светлият път на мъдростта води към истината. — В истината е скрит животът. 3. Лекция от Учителя, държана на 16 октомври, 1931 г. София.—Изгрев.
Методи за усилване на паметта т. м. Тема за следния път: „Ролята на четните и нечетните числа“. Като пишете темата, трябва да мислите, тя не е лесна. Ако не мислите, лесно ще напишете темата, за една минута. Когото и да питате днес, даже и малките деца, как се пали огън, как се запалват кибритените клечки, в един момент могат да ви отговорят. Как би се отговорило на тоя въпрос в миналото, когато не е имало кибритени клечки ? Всички хора имат въпроси за разрешаване, като кибритените клечки. Едни от тях се палят лесно, а други — мъчно. Ако под „кибритена клечка“ се разбира клечка, в буквален смисъл, работата е проста: драсни и запали клечката. Обаче, имаш една клечка, която те интересува много — как да усилиш паметта си. Ако ви накарам да прочетете един псалом, клечката се пали лесно. Ако ви кажа след това, да го възпроизведете наизуст, клечката не се пали лесно. На какво се дължи лесното и мъчното запалване на клечката ? Могат да се дадат много обяснения, но те не разрешават въпроса. Важно е, да се намери метод за усилване на паметта. Какъв начин знаете за усилване на паметта?
40 Питам: — Коя е причината за отслабване на паметта ? — Неправилното разпределяне на енергиите. — Кой разпределя енергиите ? Ако кажеш на някого, че причината за отслабване на ламета му се крие в неправилното разпределяне на енергиите, той ще каже: Чудно нещо, ям добре, спя спокойно, чета, работя, ходя, като всички хора, при това, моята памет отслабва. Казвате: И паметта отслабва, както воденицата. — Между воденицата и паметта не може да се прави сравнение. Паметта събира в себе си енергия, а воденицата произвежда енергия, т. е. работа. За воденицата се казва, че, като се намали енергията й, намалява се и работата, която произвежда. При паметта процесът е друг. Колкото повече яде човек, толкова по-малко помни. Стомахът мели много, но паметта се обременява и отслабва. Причината за отслабване на паметта се дължи на стълкновението, което произлиза между ума и сърцето, т. е. между мислите и чувствата. Например, когато богатият изгуби богатството си, на което е разчитал, между ума и сърцето му става известно стълкновение. Той не мисли вече право, обърква се и казва: Нещастие ме сполетя! Изгубих всичко! Цял 30—40 годишен труд пропада! Какво ще правя сега ? Умът на тоя човек потъмнява, чувствата му се разколебават и паметта му постепенно отслабва. Когато майката изгуби детето си, изпада в отчаяние и започва да забравя всичко, което е знаела. Между ума и сърцето й се явява стълкновение, както при богатия. Значи,
41 енергиите в тях не се разпределят правилно. По-рано е минавала повече светлина през тяхните прозорци. Сега светлината се намалява, а топлината се увеличава. Кога човек помни добре ? — Когато обича това, с което се занимава. Обичаш един предмет, лесно го изучаваш и запомняш; ако не го обичаш, не го запомняш; много четеш, малко помниш. Обичаш един човек, интересува те и го помниш: не те интересува, не го помниш. Обичаш една храна, ядеш я с приятност и помниш, кога си ял; не я обичаш, не помниш, кога си ял от нея. Ако си амбициозен, лесно запомняш нещата; не си амбициозен, не запомняш лесно. Казват за някого, че е амбициозен човек. •— Амбициозен е, наистина, но е паметлив. Умът му е концентриран. Той учи и запомня това, което учи. Който не е амбициозен, чете, учи, но не запомня — умът му е разсеян. Едно се иска от вас: да усилите паметта си. И млади, и стари искате да цитирате някой стих, но не можете — не си го спомняте. Цитирате стиха приблизително, но не точно, както е в книгата. Едно нещо е да цитираш нещата буквално, а друго — да ги предаваш по смисъл. — Какво представя паметта ? — Склад на човешкия ум. Някои хора по естество са паметливи, а други — имат слаба памет. Паметта е способност на човека, която има точно определено място на главата. Паметта се дели на няколко категории: историческа, музикална памет и др. Паметта е в най-добро състояние, когато
42 между подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието съществува известна връзка. Ако в съзнанието на човека се вмъкне една чужда мисъл, която постоянно го безпокои, паметта му постепенно отслабва. Например, когато човек се уплаши, всичко забравя. Това сте опитали всички, като ученици. Някой ученик знае добре урока си, но като го накарат да го разкаже, той се стресне и всичко забравя. Щом седне на мястото си и се успокои, отново си спомня всичко, което учил. Френологически, мястото на страха е в задната част на главата, а на паметта — в предната част. При страха, светлината на свещта, която е отпред на главата, се дръпва назад. В тоя случай, предната част на главата, дето е паметта, остава на тъмно, а светлината отива назад. Тогава човек вижда опасността, а не вижда средствата, чрез които може да си помогне. Ти виждаш, че някой се готви да те убие, а не се сещаш, как да си помогнеш. Заекът е страхлив, но същевременно мисли, търси начин да се спаси. Когато хрътката го гони, той бяга, крие се, но мисли. Наи-после, той кляка на земята, знае, че хрътката, като се е засилила, не може веднага да се спре — ще го прескочи. В тоя момент той става и започва да бяга, но в друга посока. Това е стратегия. Докато хрътката се върне по следите му, той е на стотина метра далеч от нея. Казват за някого, че е страхлив като заек. Не е лошо, че е страхлив, но да мисли като заека. Учен човек си, правиш наблюдения в
43 планината. Виждаш, че една голяма канара ще падне. Знаеш опасността, страхуваш се, но не се сещаш да се отместиш малко настрана. Казваш: Голяма опасност иде! Канара пада! — Отмести се малко настрана, като заека. Един голям турист разправяше своята опитност. Вървял по планината и видял, че отгоре се търкаля един голям камък. Ако падне върху него, ще го смаже. Какво да прави ? Веднага съобразил, да скочи в близкия трап и там да се сгуши, докато мине камъкът. Така се спасил от голямата опасност. Човек трябва да бъде съобразителен, да решава бързо. Няма защо да мисли много. От две опасности ще избереш по-малката. Ще скочиш в трапа и ще чакаш да мине канарата. Ако мислиш, без да действуваш, канарата ще те смаже. Помнете: При всички опасности в живота Божият Промисъл бди и помага. — Кога се явява страхът ? •— Когато човек нарушава законите на природата. Щом престъпиш един закон в природата, страхът се явява като естествено последствие на нарушението. Когато първият човек наруши Божията заповед, веднага се скри от лицето на Бога. До това време той беше чист, не знаеше, какво нещо е страх и срам. Щом сгреши, яви се страхът и срамът. Когато Бог го търсеше из рая, той каза: Господи, убоях се от Тебе, затова се скрих. Първото чувство след греха е страхът. — Защо при дълбокото дишане страхът изчезва ? — При дълбокото дишане става разширяване на капиля
44 рите, които при страха се свиват. При страха човек се свива, а при безстрашието се разширява. Някой иска да мине незабелязано, да не бутне никого и се свива. Това е страх. Мини свободно, не се свивай. Изпъди страха навън! И най-големият герой, като се уплаши, свива се — кръвообръщението му се нарушава, става неправилно. За да бъде кръвообръщението ти правилно, трябва да живееш добре. Добрият живот подразбира разширяване на капилярите. Лошият живот произвежда свиване на капилярите и неправилно кръвообръщение. И тъй, свиването има отношение към студа, а разширяването — към топлината. И водата, като замръзва, трябва да се свие, но тя прави изключение. При 0°, когато замръзне, тя се разширява, заема най-голям обем. При 4°, обаче, има най-голяма гъстота. От 4° нагоре тя се разширява правилно. И на заека, като водата, при страха, т. е. при студа, стъпките му стават по-големи, той се разширява. Ако напълня една гумена топка с вода и започна да я стискам, водата ще намери отвор и ще започне да изтича навън. Топката се свива, а водата се разширява. Изобщо, при изстудяване телата се свиват и губят нещо; при стопляне те се разширяват и придобиват нещо. Значи, като грешиш, ти истиваш, свиваш се, губиш. Като живееш добре, ти се стопляш, разширяваш и придобиваш нещо. Ако мислиш право, придобиваш нещо; ако мислиш криво, губиш. Това са процеси, които не трябва да смесвате.
45 Всеки момент трябва да знаеш, придобиваш ли, или губиш. Ако придобиваш, щс знаеш, какви процеси стават в тебе; ако губиш, също ще шаеш, какви процеси се извършват в тебе. — Какъв процес е запаметяването ? — Процес на събиране. Учиш в гимназия, в университет, събираш знания. В един ден преживяваш нещо силно и изгубваш всичкото знание. Преди това си бил виден математик, решавал си трудни задачи. Щом изгубиш паметта си, всичко забравяш, не можеш да смяташ, не знаеш да решаваш и най-простите задачи. Едно силно душевно сътресение или един мозъчен удар е в състояние да обърка човека. Той губи паметта си, губи всичкото си знание. — Какво се иска от човека? — Да живее правилно, за да запази онова знание, ония опитности, които е придобил по наследство от майка си и баща си, от деди и прадеди. Изгуби ли това знание, мъчно може да го придобие. Той може да работи върху придобитото, като прилага всеки ден по нещо ново към своите сили и способности. Един от методите за усилване на паметта е дружбата с паметливи хора. От всеки паметлив излиза особена енергия, която подхранва паметта на оня със слабата памет. Както мисълта се предава от един човек на друг, така се предава и енергията на паметта. Един виден музикант разправяше следната своя опитност: Когато дохождаше някой виртуоз музикант в България аз свирех много добре. Щом си заминаваше артистът, аз свирех по-лошо. Значи, арти
46 стът предаваше част от енергията на своето музикално чувство на ония музиканти, които се отличават с добре организирано музикално чувство и с голяма чувствителност. Така се подхранват всички дарби и способности в човека. Моят познат музикант казваше: Когато свирех много хубаво, аз знаех, че е дошъл голям артист в България. Без да четех вестнипите, по трептенията му аз го познавах. Това е закон, който се изявява навсякъде в живота. Едни хора са по-съвестни, по-разсъдливи, по-добри математици, художници или музиканти от други. Първите влияят на ония с по-слаби способности. Обаче, за това е нужно време. Енергиите не се предават изведнъж. Като знаете това, дружете с паметливи хора. Така ще усилите и вашата памет. Ако попаднете между хора, които обичат да спорят и да се карат, и вие ще се настроите като тях. Един наш приятел разправяше една своя опитност, как, като попаднал в една тълпа на спорещи, се настроил и проявил такива чувства, каквито никога по-рано не проявявал. Това се случило на площада, пред двореца. Като видял, че хората се карат и бият, той влязъл между тях с добро намерение, да ги помири, но не усетил, как се поддал на желанието да се кара — взел страната на воюващите, навел се, вдигнал камък да удари един от стражарите. Вместо него, ударил една стара жена. Това го опомнило, и той започнал да се чуди, как станало, че се настроил толкова войнствено. По
47 естество, той е миролюбив човек, но се поддал па отрицателното настроение на тълпата. Той изпаднал в анормално състояние. Ето защо, още при ставане от сън, човек трябва да се наблюлава, дали е в нормално състояние, или не. Ако се е поддал на чуждо влияние, той трябва да регулира чувствата си и тогава да започне работа. Когато е в нормално състояние, човек работи с разположение и, каквато работа започне, има успех. Анормалното състояние е студът в живота. Станеш сутрин, свиеш се, студено ти е. Температурата вън е 20° под нулата. Как ще работиш и учиш ? Дойде един твой .приятел и ти донесе дебела, топла дреха, вълнени чорапи, долни вълнени дрехи. Ти облечеш дебелите дрехи и се усещаш разположен, готов за работа и учене. Това е нормалното състояние на човека. И тъй, докато не дойдете до едно вътрешно нормално състояние на душата, вие не можете да мислите право, не може да разбирате законите на природата. Знание е нужно на човека. Ако искаш да преместиш нещо от едно място на друго, и тук трябва да имаш разбиране. Например, носиш вода от чешмата до нивата, да задоволиш жаждата на жътварите. Пренасяш яденето от дома до нивата, да нахраниш жътварите. И едното, и другото имат свой смисъл. Обаче, носиш една торба пясък и я оставиш насред пътя. И това има смисъл. Сега, да се върнем към въпроса за засилване на памета. Като дойдете до тоя въпрос,
48 дружете с хора, които запаметяват лесно. Те имат ясен, бистър ум. За да усилиш паметта си, съзнанието ти трябва да бъде свободно от тревожни мисли. Станеш сутгдн от сън. Освободи ума си от вътрешното безпокойство. Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх. Някога страхът е спасително средство, но някога е безсмислен, няма никакъв обект. Например, ставаш сутрин и се безпокоиш да не се разболееш. Страхуваш се, че дрехите ти са тънки, чорапите също — страхуваш се от простуда. От страха капилярите се свиват, и част от енергията на телото изтича. Аконе се страхуваш, и с тънки дрехи и чорапи да си, няма да се простудиш. При бестрашието телото запазва енергията си, и човек се справя лесно с окръжаващата среда и условия, с всички противоречия. — Коя е причината за болестите и противоречията в сегашния живот? — Аномалиите в живота и лошите отношения на човека към природата. Сегашният човек е в постоянно стълкновение и война с природата,-поради което тя безпощадно го глобява. Както ти постъпваш с природата, така и тя постъпва с тебе. С каквато мярка мериш, с такава и тебе мерят. Ти престъпваш законите на природата, а изискваш от нея снизхождение. Боли те крак и се чудиш, защо те заболял. Природата те вз дштава. Трябва да работиш, но не можеш — кракът те боли. Ученик си, имаш изпит, но те боли глава — не можеш да учиш. Отиваш на
49 и шит и пропадаш. Природата не иска да знае, ш имаш изпит. Казваш: Аз реших вече да изп|мвя живота си. — Решил си, но още не си к' изправил. Решил си да станеш учен човек, пи докато станеш учен, време и работа се исh.i изведнъж не се постигат желанията, кои човек е учен? Според мене, истински учен е оня, който е определил най-напред отношеиия1а си към Първата Причина и природата. I юсле ще определи отношенията си към хората. Гова значи да бъдеш учен. Това е качество на всички велики хора. Това са нормалните хора и света. И ти, като ученик на великата школа, щс се стремиш да нормализираш своя живот. Как се постига това? — Ще се свързваш с учени хора, с хора, на които паметта е всякога силна. Умът на учения е чист, светъл, никога по се помрачава. Не е учен оня, на когото паметта отслабва. Не е знание онова, което се придобива и губи. Истинско знание е онова, кое io никаква сила, никаква болест не е в състояние да заличи. Всяко знание, което се заличава, е временно, както плодовете в природата. 11ишеш нещо и после го заличиш — това е упражнение. Ако и вие само пишете и заличавате, какво ще придобиете? Взимате една полица и заличавате написаното на нея. Какво печелите? Няма да платите дълга си, но и урока си няма да научите. Полицата ви ще бъде чиста, но природата ще ви наложи глоба. За предпочитане е, полицата да бъде написана, от4
50 колкото да плащате глоба на природата. Казвам : Разумно написаните и оцапани работи струват повече, отколкото глупавата и неразумна чистота на хората. Ако разумната природа те е поставила при условие да сгрешиш, приеми тази погрешка. За предпочитане е да грешиш под надзора на природата, отколкото да не грешиш и да не зачиташ тази разумност. Казвате: Човек не трябва да греши. — И това е възможно. — Как ? — Като отнемат ума и сърцето на човека. Той ще бъде праведен, но без ум и сърце. Кое е по-добре? За предпочитане е човек да има ум и сърце, макар и някога да греши, отколкото да не грещи, и да няма ум и сърце. — Защо греши човек? — Защото има ум и сърце. Като има сърце, мрази и обича. Като има ум, прави грешки в смятането, но ги изправя. По-добре е да мразиш и да обичаш, да грешиш и да изправяш грешките в смятането, но да имаш ум, сърце и воля, отколкото да си свободен от греха и лишен от ум, сърце и воля. Като знаете това, приемете противоречията с любов, за да приемете и дарбите, които са свързани с тях. На всяко противоречие отговаря известна дарба. Приемете противоречията с любов, за да се ползувате от енергията, свързана с тях. •— Защо е така? — Така е, не питай. Не казвай, защо си се родил в тия неблагоприятни времена, да отиваш на война. Не казвай, защо си се родил по-рано. Не се занимавай с тоя въпрос. Радвай се, че сега си роден. Не се оплаквай, че стаята ти е малка, про
51 зорците малки, нямаш много светлина. Благодари и за тази стая. Ти си временно в нея. Като поживееш две-три години в нея, ще я напуснеш, но ще придобиеш нещо. Някои отричат еволюцията, но са минали през нея. Някога сте живели в толкова малки стаички, че едва с микроскоп са ви виждали. Днес аз се чудя на големите стаи, в които живеете — не мога да ви позная. Когато ви посещавах в малките стаички, и за мене имаше място. Днес имате големи стаи, но за мене няма място. И да искам да ви посетя, не мога, няма място. Казвам: Ако човек не може да намери връзка между миналото и сегашното, както и между сегашното и бъдещето, той никога не може да схване същественего в живота и природата. Въпросът за миналото, сегашното и бъдещето на живите същества е относителен. Днес човек живее или в миналото, или в сегашното, или в бъдещето, а животното не разбира и не съзнава нищо. За него е идеал, да бъде като човека. Идеалът на човека е да бъде като ангелите; идеалът на малкото дете е да порасне, да стане ученик; идеалът на млекопитаещето е да стане човек. Следователно, това, което за учения е настояще, за обикновения човек е бъдеще. Затова казвам, че миналото, настоящето и бъдещето са относителни неща. Обаче, в Бога всичко е настояще. В Бога всичко съществува в настоящия момент. В Него миналото и бъдещето се сливат в едно — в настоящето.
52 Сега, да дойдем до извода на всичко казано. Колкото и да ви е тежка съдбата, каквито противоречия и да имате, ще знаете, че всичко това е неизбежно. В противоречията се крие дълбок смисъл. С какво число може да изразите противоречието ? — С верижна дроб. Например, дробта 12/г4 — 6/12 = 3Л е верижна. Тая дроб се дели до едно място, по-нататък не може. Значи, дробта 3А е вече неделима. За обикновените хора тая дроб е неделима, обаче, за математиците може да се дели още, но ще се получат дробни числа. На същото основание, казвам: Има мисли, които не могат да се делят, т. е. не могат да се разрешат. Както и да се делят, все ще остане едно неделимо число. Като дойдеш до такава мисъл, остави други да я решават. И в живота има такива верижни дроби, които не могат да се разрешат. Турете точка на тия дроби и вървете напред. Влизаш в училище и се чудиш, защо учителят е неразположен към тебе. Виждаш го за пръв път, не си казал нещо лошо за него, не си го обидил, а защо i ой е неразположен към тебе, не знаеш. Това е верижна дроб. Имаш приятел, обичаш го, правиш му услуги, а той е затворен към тебе. — Защо ? — И това е верижна дроб. Казвам: Колкото и добре да е организиран един град, все ще има коли за изхвърляне на боклука. Не е приятна тая работа, но без нея не може. Тя освобождава хората от техните нечистотии. Ще благодариш на боклучийските коли. Така постъпва всеки културен човек. — Не може ли без боклу
53 чийски коли? — Докато сте на земята, в гъстата материя, всякога ще има излишъци. Друг е въпросът, ако живеете в ангелския свят. Там най-нечистата кола е по-чиста от нашите найлуксозни коли. В заключение на всичко, казвам: Пазете ума и сърцето си от противоречия. Пазете своя вътрешен мир. За да запазите мира си, търсете причината за всяка несполука в себе си. Никога не обвинявайте другите хора, преди да се вгледате в себе си, в своите постъпки. Причината за всички нещастия се крие във вас, в самия човек. Той е господар на положението, в което се намира. Щом намерите причината в себе си, лесно ще изправите последствията. Казваш: Без причина страдам. — Лъжеш се, причината е в тебе. Неблагоприятните условия са вън от тебе, но причината за всичко си ти сам. Ще приведа един пример за изяснение на горната мисъл. Един студент се явява втори път на последния си изпит, но и тоя път пропаднал. Чуди се, какво да прави. Професорът му не го обича и по никой начин няма да допусне да свърши университета. Студентът мисли да убие професора си, но вижда, че тая работа е затворена. Да убие себе си, пак затворено. Най-после му дохожда на ум да се домогне до дъщерята на професора, Да отвори сърцето му, но как? Случайно разбрал, че дъщерята на професора обичала много да плува. Затова той наредил с другарите си следното: когато дъщерята отиде да плува, един от тях да се приближи до нея
54 и леко да я бутне, да изгуби равновесие и да падне във водата. Пропадналият студент веднага ще се хвърли да я спасява. След това професорът ще се разположи към него и ще го прекара. Както намислил, така станало. Сега и на вас казвам: Когато се натъкнете на верижна дроб, намерете професорската дъщеря и я бутнете във §одата. Щом видите, че потъва, веднага се спуснете да я извадите от водата. Така ще разрешите противоречието си. Наистина, това не се случва всякога. Веднъж в стоте години ще се случи, но все ще стане някъде. Не може да говориш за неща, които никога не се случват. Все ще се случи някога, професорската дъщеря да падне във водата, и на помощ да й се яви пропадналият студент. Този е изходният път за разрешаване на противоречията. Той е свързан с най-малките разходи. Да убиеш професораси, не може. Да се хвърлиш от канара, пак не може. Не ти остава нищо друго, освен да бутнеш дъщерята на професора във водата и веднага да я извадиш. Но трябва да бъдеш сигурен, че можеш да я спасиш. Само така ще се смекчи сърцето на професора. — Защо професорът къса тоя студент ? — За да си послужа с него за пример. Ако никой не се ползуваше от тоя пример, никога професорът не би късал студентите си. Природата допуща противоречията в живота, защото има прел вид разумните хора, разумните общества, на които тя иска да помогне. Това е закон. Значи, противоречията се
55 допущат в човешкия живот като блага за ония, които ги преживявяват. Който разбере това, ще се ползува от тия блага. Който не го разбере, ще се мъчи и страда. Казвате: Когато професорът има дъщеря, работата е лесна. Ако няма дъщеря, друг път ще ви кажа, какво ще правите. Т. м. 4.Лекция от Учителя, държана на 23 октомври, 1931 г. София,—Изгрев.
Силови центрове Размишление. Сега ще ви кажа, докъде сте стигнали, т. е. какво е положението на вашия клас. Първо, вие не сте точни, не знаете цената на времето. Мнозина от вас отсътствуват, не посещават редовно класа. Те гледат на него като на обикновен клас. Казвате: Ние сме свободни, можем да правим, каквото искаме. — Това е заблуждение. Свободата не се заключава в това, да правиш, каквото искаш. Ако влакът се движи по-бързо, отколкото трябва, може да излезе от релсите; ако се движи по-бавно, ще закъснее. При какви условия може да се ускори движението и при какви да се намали? Кога кръвообръщението се намалява и кога се ускорява? Вие се занимавате с науката, но не познавате себе си, не познавате своя организъм. Само лекарите се занимават с него. Те взимат термометъра и следят, дали температурата ви се е увеличила, или намалила. Коя е нормалната температура? —-За възрастния е 366°. От тази температура се следи, дали се качва и с колко градуса. Ако дойде до 37°, станало е повишаване на температурата с четири десети от градуса. Коя е
57 причината за повдигане на температурата? Според мене, причината се крие в присътствието на четири дейни единици. Добре е да проверявате температурата при радостно или скръбно състояние. Интересно е да видите, изменя ли се температурата, или остава пак 36'6°. Съзнанието вивлияе ли се от температурата ? Казват, че полето на зрението на човека се увеличава и намалява. Всъщност, става ли някаква промена със зрението ? — Плоскостта на зрението се увеличава и намалява. Отговорете научно, при какви условия стават промените на това поле? Изобщо, при какви условия стават промените? Ако професорът ви е разположен или неразположен към вас, коя е причината за това ? Не е безразлично, какво е разположението на професора ви към вас. Вие не сте дете в първоначалното училище, да сгрешите нещо, и учителят ви да ви потупа по гърба и да каже: Дете е това, не разбира. Вие сте студент, професорът не може да ви потупа по гърба. Ако постъпи така, вие ще се обидите. Щом професорът е неразположен към студента, три причини има за това: първо, причината може да е в професора; второ — в студента и трето — в двамата. Професорът е неразположен към студента, ако последният, без да съзнава, го дразни с нещо: или няма добра обхода към професора, или няма обхода, изобщо, към хората. Като върви, той тропа, вдига голям шум. — Защо тропа толкова силно ? — Защото обувките му са подковани с гвоздеи. Професорът
58 му прави бележка, да смени обувките, да не тропа. — Не мога., аз съм турист, такива обувки ми са нужни. Професорът, който не е турист и не ходи по планините, казва: Тези обувки са за планината, там ги носи. За университета са нужни леки обувки. — Това са традиции, които развалят отношенията между хората. Как забеляза професорът, че студентът е с подковани обувки ? Как забелязва лекарят, че температурата на болния минава нормалната ? Ще кажете, че той си служи с термометър. Значи, и професорът има някакъв инструмент, с който познава, какви обувки има студентът. Опасно е, когато температурата на болния се качва. Като дойде до 41°, болният свършва вече. Той не може да издържи по-висока температура от 42°. Обаче, има микроби, които минават 42°, те живеят и над 120°; някои микроби живеят и над 2(0°, даже и над 300°. — Защо човек не може да издържи температура 42° ? — Защото тогава стават известни реакции в организма, при които се образуват отрови. Сега, да съберем цифрите, които образуват числото 36-6°. Значи, 3 -ф 6 ~ 9 -ф 6 — 15; 1 + 5 —; 6. Какво означава числото шест ? Ще кажете, че това е работа на математиката. Тогава, какво е отношението между правата и кривата линия? Как се образува правата линия? — От движението на точката в известна посока. Най-късото разстояние, което точката може да извърви от един център към друг, е правата линия. Ако точката минава през няколко
5§ центъра, които не са в една посока, тя образува крива линия. Значи, отношението между две разумни същества образува права линия. Ако между тях се вмъкне едно или повече същества, образува се крива линия. Отношението А В фиг. 1. АО е отношение по права линия, отношението на точката О към С е пак по права линия, радиуси на кръга. Обаче, отношението на А:В и на В: С е по крива линия; те са точки на окръжността. Ако точката А иска да има отношение със С, тя трябва да мине през точката О. Тогава се образуват две прави, пресечени в точка О. Така се образува ъгъл АОС. Всеки ъгъл се образува от три точки. Да вземем ъгъла АОС (фиг. 1.). При какви условия се намалява или увеличава един ъгъл ? Ако ъгълът е обърнат с отвора си към вас, кога се увеличава и кога се намалява ? Колкото по-далеч сте
60 от него, толкова е по-тесен; колкото повече се приближавате към него, толкова повече се увеличава. Всъщност, ъгълът нито се намалява, нито се увеличава, но вие се приближавате и отдалечавате от него. Увеличаването и намаляването на ъгъла зависи и от гъстотата на материята; колкото по-гъста е материята, толковапо-малък става ъгълът; колкото по-рядка е материята, толкова по-голям става ъгълът. Когато говорим за отношението на две същества по права линия, дохождаме до понятието морал. Казвам: Морален човек е оня, който има отношение само към две точки. Следователно, той говори само истината, никога не лъже. — Какво представя Лъжата ? — Неверни факти. Например, отиваш за вода, но не туряш стомните на място. Господарят те пита: Тури ли стомните на място? — Турих ги. Той проверява и не ги намира на мястото. — Де са стомните ? — Не зная, аз ги турих на място. Господарят дава пари да купиш нови стомни. Купуваш нови стомни, отиваш за вода, но пак ги няма на мястото. Значи, един купува стомните, а друг ги продава. Де е вината ? Един от двамата лъже : или който купува, или който продава. Като купи няколко нови стомни, и всички се губят, най-после господарят започва да се интересува, де отиват стомните. Един ден той отива на пазара и там намира стомните с белезите, които сам е поставил. Стомните може да са от глина, това не е важно. Господарят иска да знае, кой ги е донесъл тук. Той влиза в дюкяна и пита
61 търговеца: Кой донесе тия стомни при вас ? — Един млад човек ги продаде. По описанието, дадено от търговеца, господарят разбира, че това е неговият слуга, който ходеше за вода със същите стомни. Питам: Кое накара слугата да продаде стомните и да каже на господаря си, че не знае, де са? Той казва: Аз ги оставих на мястото. Кой ги е взел, не зная. С това той иска да изнесе нова научна теория, че едно тело може да бъде едновременно на две места. Понеже всички тела са в движение, и стомните се движат. Господарят доказва на слугата си, че теорията му е крива. Слугата твърди, че щом стомната излезе от пеща, работата й е свърЛена, не може да остане на едно място. Кой от двамата е прав? Какво ще стане с вас, ако и вие, като стомната, се движите от едно място на друго ? Вие живеете на земята, дето сте в постоянно движение. Представете си, че друго тело от небесното пространство, което се движи с по-голяма бързина от вашата и с по-голяма притегателна сила от земната, се приближи към земята. Това тело ще привлече всичките хора от земята. И вие, заедно с тях, ще се привлечете от него, както стомните се привлякоха от слугата. Вашата работа ще остане недовършена. Такава притегателна сила се крие в златото. Даже професори, свършили няколко факултета, се привличат от златото. Голяма динамична сила се крие в него. И вие, като ученици, всеки момент мо
62 же да се привлечете от златото. Като дойде до гимнастическите упражнения, обленявате се, не ви се ще да ги правите. Обаче, накарат ли ви да копаете земята, да намерите злато, готови сте по цели дни да вдигате и слагате мотиката. С това вдигане и слагане на мотиката може да намерите толкова злато, че да се осигурите за цял живот. С него може да учите, да станете музикант, художник. То ви открива широк път в живота. Ако наследите десет милиона лири стерлинги, каква професия ще си изберете ? Ще кажете: Богат човек съм, не ми трябва никаква професия. Ще си купя един голям чифлик, два автомобила, няколко коня арабска порода, ще си пазаря десетина слуги и ще се разхождам, добре облечен, с автомобил. После ще си наредите една ботаническа градина, с най-редки растения; една зоологическа градина, с особени екземпляри животни. Ще имате на разположение доктори, които да се грижат за животните; също ще имате доктори и за хората. Може ли да имаш на разположение десет милиона лири стерлинги и да станеш зидар или слуга ? Каква е вероятността за това ? — Кога богатият може да стане слуга ? — Когато е болен. Като дойде лекарят и предпише лекарство, богатият го изпълнява точно по заповедите му. Лекарят заповядва, а той изпълнява. — Докога богатият ще слугува ? —• Докато е болен. Щом оздравее, дой отново става господар с десет милиона лири стерлинги. Ще казва: Аз се научих да слугувам. Искам и вие, моите слуги, да бъдете като мене.
6g Какви са слугите: болни, или здрави? Болният не е истински слуга. Той е само послушник, учи се да слугува. Той е кандидат за слуга, още не е станал слуга. Какво, всъщност, представят богатият и бедният? Богатият с човек, турен в пещта, да мине през ред химически опити. Богатството е пещ, в която пекат богатия. Бедният е ьъп от пещта, турен па работа. Богатият не е годен за работа, други му помагат, други работят за него. Слуги го обличат, разхождат го. Щом обеднее, той е готов за работа. Според мене, богатият трябва да работи, а бедният да почива. Как е започнала природата: с богатството, или с бедността ? Природата е започнала с найголямото богатство, а свършва с най-голямата беднотия. Преведете тия мисли, да видите, какво знание се крие в тях. Сега, да се спрем на един научен въпрос. Какво е отношението на телата, които се движат с неизмерима бързина към вас? Отношението им е такова, какаото е на молекулите на едно тело, които се движат с неизмерима бързина. Ако в това тело има, например, един милиард молекули, може да си представите, какво стълкновение става между тях, като знаете, че те се движат с неимоверна скорост. Ако човек направи един скандал през седмицата, веднага ще пишат във вестниците. А една молекула прави милиарди стълкновения, без да се забележи това. Какво ще бъде състоянието на тия молекули, ако срещу всяка от тях се заведе дело за тия
64 скандали? Питам: Може ли да считате нормален живота във вашия организъм при това състезание и стълкновение между частиците му ? Ето защо, задачата на човека е -да доведе частиците на твърдата материя на своя организъм и силовите центрове в него в пълна хармония. Това значи, да възпита всички скандалджии в себе си. Колко време ще ти отнеме, да възпиташ един атом кислород в организма си ? Знаете ли, колко скандали произвежда един атом в секунда? Той пише по няколко милиона любовни писма в секунда, с които скарва хората. Питате: Какво представя любовта ? Според някои, любовта е привличане между душите. Момата казва: Тоя момък ме привлича. Момъкът казва: Тази мома ме привлича. — Каква любов е тая, която привлича ? Аз говоря за любовта в широк смисъл, а не за тази любов, която днес те привлича, а утре те отблъсква. Сега, като ви наблюдавам, виждам, че малцина от вас имате нещо определено в себе си. Повечето си мислят, че, като се родили веднъж, ще живеят между хората, ще учат, ще се образоват, ще работят, докато един ден заминат за другия свят. Вие си представяте онзи свят такъв, какъвто не е. Мислите, че, като отидете между разумните същества, ще ви приемат с почести. Отношеията ви с тях ще бъдат такива, каквито и с хората на земята. Какво представя оня свят? — Свят на свободата. На земята чо
03 век е в затвор. Знаете, какво е положението на затворника. Той прекарва там десетки години, и'отвреме навреме го пускат на свобода, да види слънцето. Щом влезе в другия свят, той е вече свободен, вън от затвора. За богатия онзи свят е по-добър, а за бедния — този свят. — Защо? — Студено е вьн. Ако си беден и нямаш дебели дрехи, обувки, по-добре стой в затвора, да не трепериш вън. Ако си богат, имаш пари, дрехи, обувки, по-добре излез вън, на свобода. — Какво да правим ние? — Понеже сте богати, излезте от затвора. Хвърлете затворническия халат, свалете оковите и излезте вън. После идете на баня да се окъпете, да се освободите от паразитите. След това, влезте в свободния свят, при благоприятни условия. И тъй, това, което досега ви мъчи, са неблагоприятните условия. Като се натъквате на лошите условия, четете разни философски книги, дето се казва: Живей добре, постъпвай добре! — Лесно се казва да живееш добре, но ако си между два центъра. Там отношенията са правилни, лесно се постига всичко. Но ти имаш отношения с хиляди центрове. Как ще се справиш с тях? Тук ще се движиш не само по права линия, но и по крива. Налага ти се да опиташ кривата линия и във взимането, и в даването. За да се справиш с кривите линии, ще изучаваш окултните науки. Например, искаш да вдигнеш един стол. Няма да го хванеш с цялата си ръка, но само с един пръст, с показалеца на дясната си ръка. Ти ще му заповядваш, а той 5
66 ще те слуша. Докога ще ме слуша3 — Докаго му заповядваш. Ще кажеш, че това е лесна работа. Ще се опиташ, да видиш, колко е лесна. Представи си, 'че аз съм професор, а ти — студент. Аз вдигна стола с показалеца си, и ти го вдигаш. Вдигам стола със средния си пръст, и ти го вдигаш. Без да си служа с пръста, казвам на стола да се вдигне, и той се вдига. И ти казваш на стола да се вдигне, но той не се вдига. Коя е причината за това ? Столът е свързан с невидими нишки, едновременно и с пентъра на слънцето, и с центъра на земята. Когат о двете сили действуват едновременно, столът стои неподвижен. Понеже аз зная законите, които управляват тия сили, отслабвам силата, която държи стола с центъра на земята, и той постепенно се издига нагоре. После, отслабвам силата, която го държи нагоре, и той започва да слиза. Който може да намалява и увеличава силите на тия два центъра, той може да заповядва на предметите да се вдигат нагоре и да слизат надолу. Освен нагоре и надолу, ти можеш да движиш предметите надясно и наляво •— според желанието си. Същото става и с човека, поради което, всички постъпки, свързани с енергиите на земята, считаме за нормални. Ония, които са свързани с енергиите на слънцето, считаме морални и добри. Какво е разстоянието до центъра на земята, ако се върви по права линия ? — Шест хиляди километра. — За колко време се взима това разстояние ? Като знаете, че един километър се взима за 15—20 м., може да из
67 числите, за колко време ще се измине разстоянието от шест хиляди километра. Сега пак повтарям: от вас се иска точност. Така, както следвате класа, вашата наука ще бъде разтегната. Такава наука не дава добри резултати. Какво става с кацата, ако обръчите й се разтегнат ? — Постепенно тя ще се разглоби. Съдържанието на такава каца лесно изтича. Обръчите й не трябва да се разтеглят, но и кацата не трябва да пресъхва. Такива каци се нуждаят от нови обръчи. Обръчът е закон, който трябва да се прилага на място. На същото основание, казвам: Всяка наука е ценна, когато може да се приложи. Класът на младежите, наречен специален клас, е определен да става в петък. В колко часа се събирате ? — В шест часа сутринта. Числото шест обича точността. И животът има отношение към точността. Следния път искам всички да бъдете точни, да дойдете точно в шест часа. Който дойде след шест часа, ще го считаме, че е болен, с температура 37° — 38° — 39®. Може ли да учи човек, който има температура ? Какво може да се направи с такъв човек ? Ако температурата се повдигне до 42°, човек обеднява. Богат е, докато температурата му е 37®. Започне ли да се повишава, равновесието му се губи, и той се намира пред слаба криза. Ако температурата спада и дойде до 36° или 35®, пак не е добре. С каква бързина се движи светлината? — С 300 хиляди километра в секунда. Еднаква ли е бързината на светлината, която
68 излиза от слънцето и на тази, която отива към него? Трябва да бъде еднаква, но при условие, че и при слизане, и при качване светлината минава през еднакво гъста среда. Може ли светлината да се спре за малко в пътя си, да си направи среща ? — Не може. И Бог, когато пожелае да се спре някъде, едва ли ще спре за повече от една тристахилядна част от секундата. Сега, ще направим един опит за точност. Следния път всички ще гледате да дойдете точно в шест часа. Не се позволява абсолютно никакво закъснение! Нито десет секунди! Порано може да дойдете, но не и по-късно. Всеки да си послужи с верен часовник, да не се излъже. Може да си нагласите часовниците с тукашния, да има единство в проверката. Опитът ще бъде идния петък. Всеки да бъде искрен към себе си, ще си отбележи, с колко минути е подранил. Който закъснее, ще стои вън прав. Кой трябва да седи, и кой да стои? — Който е дошъл по-рано и на време, ще седи; който е закъснял, ще стои. При това, всеки трябва да си даде отчет за причината, поради която е закъснял. Той трябва да си отговори, оправдава ли го тая причина, или не. Всеки носи отговорност пред себе си. — Какво правят в сегашните училища с учениците, които закъсняват ? — Ако ученикът закъснее 15 м., считат го за едно неизвинено отсътствие. Щом се съберат няколко неизвинени отсътствия, ученикът се изключва. Един от учениците в класа ще се задължи да напише на лист, кой кога е дошъл, с колко
69 минути по-рано, или с колко минути е закъснял. Също така ще напише и причините за закъснението. За следния път, като направите упражнението за точността, ще пишете върху темата: — В колко часа влязох в класа — точно в шест часа, или преди шест. Какво беше времето: ясно, облачно, топло или студено. Сега аз искам да ви помогна, да разберете, де е стомната и как е отишла на пазара. Това е научно изследване. Когато стомните отиват на пазара, разходите на господаря се увеличават; щом престанат да ходят на пазара, разходите на господаря се намаляват. Същото се отнася и до вас. Не оставяйте стомните ви да отиват на пазара, за да се увеличи вашият бюджет. В касата ви има вече криза. Ако продължавате така, ще фалирате. Грешката може да е ваша, може и да е чужда, но отговорността е ваша. Вие сте играли на карти, знаете добре, че като ги наредите на фигурки и бутнете една от тях, цялата фигура се разваля. Така са свързани всички хора. Като бутнеш един, всички падат. Като отивате на бойното поле, достатъчно е един войник да извика „ура“, за да го последват всички. Като се нахвърлят на неприятеля, един след друг падат ранени и убити. След това ги занасят в болницата, дето забравят болките си и, вместо да се опомнят, казват, че те са победили. Помнете: Никой човек не е свободен. Докато си в известна редица, ще носиш послед. ствията на общия живот. Постъпките на хо
70 рата представят такава редица. Каквото направиш ти, и другите го правят; каквото правят другите, и ти ще го направиш — не може да не ти се отрази. Хората са свързани едни с други, преплетени са. За да не се спъват взаимно, от всички се иска чист, морален живот. Ако не живеете така, ще увиснете на примката и ще платите с живота си. Моралният живот освобождава човека от примките, в които се е оплел. Много примки има в живота, но човек трябва да знае, как да се освобождава от тях. Съществува наука, която освобождава човека от примките и изкушенията. За момата примката е красивият момък, добре облечен, сладкодумен. Щом постигне желанието си, той ще тури примката на врата й и ще я обере. Имаш една идея, искаш да постигнеш нещо велико — и това е примка. Тази идея ще те отнесе в един свят, вън от реалността. Две реалности има в света: реалност на глупавите хора и реалност на умните. Докато си на земята, ще се движиш между двете реалности, ще бъдеш и между глупавите, и между умните. Ако попаднеш между пияници, искаш, или не искаш, ще те накарат да им играеш. Ако не се съгласиш, ще те бият. Ако можеш да се справиш с пияниците, умен си; ако не можеш да се справиш, не си умен. И вие трябва да се справите с пияниците в себе си. Ако не се справите, ще ви бият. Всяка грешка в живота ви се дължи на факта, че не можете да се справите с пияниците. Казваш: Не исках
71 да сгреша, но какво да правя ? Хванаха ме пияниците и ме накараха да правя това, което не искам. Такива са условията на живота. Ако не правя, както те искат, ще ме бият. Според мене, това е забава. Има един свят на забави, свят на децата. Майката казва на децата си: Няма да бутате тая гърнета! Обаче, щом останат сами, те бъркат в гърнетата. Като се върне майката, прилага закона, след което се чува плач и вик. — Докога се налага този закон ? — Докато децата са малки. Щом пораснат децата, станат студенти, законът не ги лови. Те са извън престъпленията. Те имат право да бъркат в гърнетата и да ядат, каквото искат. Майката се радва, че те са свободни, самостоятелни. В света на децата законът е възпитателно средство, а не че там се вършат големи престъпления. Има ли нещо лошо в това, че си взел част от богатството на банкера? — Облекчил си товара му. Де е престъплението? Златото негово ли е? То е взето от земята. Крадецът казва: Аз ще взема златото на богатия и ще то занеса там, отдето е извадено. Хората обичат златото, но не знаят, как да го обичат. Ако го обикнат, както трябва и научат езика му, никой няма да го краде. Миналия път темата беше: „Отношение между правите и кривите линии.“ На кривата линия съответствува една права. Правата линия има два центъра, а кривата — няколко. Трябва да се определят центровете на кривите линии. Когато се казва, че на кривата линия съответ
72 ствува права, подразбираме правилно отношение. Следователно, линията е крива дотогава, докато се намери съответната права. — Как се образува кривата линия? От колко точки е съставена тя ? — От много точки, от милиони точки. Те представят капитал, даден от разумния свят. От всички се иска точност. Само така можете да бъдете силни хора. Силен човек е оня, който може да побеждава мъчните условия на живота си. — Кой ученик е способен ? — Който решава правилно задачите си. Ако на десет задачи решава само една, какъв ученик е той? Ако знаеш само действието събиране, какъв ученик си ти? Казваш: Зная добре делението. — Можеш ли да делиш с точност ? Как ще разделиш 57 на 5? Сега аз искам да ви наведа към общите закони, да разберете, че физическите резултати имат отношение към умствените, а умствените — към духовните. Значи, всеки физически резултат крие в себе си известно количество мисли и чувства. Например, във всяка кост се крие известно количество умствена енергия ; по нея може да познаеш, колко интелигентен е бил даден човек, както и неговият духовен багаж. Значи, от теглото на костта ще познаеш, какви мисли и чувства са движили човека. Всичко е написано на костта: характерът на човека, успехите и неуспехите в живота му. Това може да се изрази и чрез числа. В математиката се работи с арабски и римски числа. Арабските числа са взети от кабалата. От числата зависи, дали ученикът ще
73 пропадне на изпита, или ще го издържи. Европейците се страхуват много от числото 13. На 13 число малцина отиват на работа. В материалния свят на това число не му върви. То има особен характер, огнен тип. То изгаря всичко. Сега аз искам да внеса една нова мисъл в ума ви, която да внесе ново разбиране. Нова мисъл е оная, която носи светлина за човешкия ум. Новата мисъл насърчава обезсърчения. Да бъдеш точен, това е нова мисъл, която повдига човека. Малко ще говориш, повече ще работиш. Ако учиш много и знаеш много, без да прилагаш, това са упражнения. Вие имате много упражнения, повече отколкото трябва. За вас са нужни по-малко упражнения, а повече работа. Т. м. л 5. Лекция от Учителя, държана на 30 октомври, 1931 г. София.—Изгрев,
Везните на природата Т. м. Прочетете у дома си 3 гл. от II. Послание към Тимотея. Изпейте песента „Аинфаси“. Как мислите, точно ли изпяхте песента ? И в живота, в постъпките на хората има неверни положения. Ако ви заставят да определите нормалната точка, отдето животът изхожда, как ще я определите? Коя ще бъде тази точка? Казвате, че животът не е добър, не е нормален. Според вас, кой живот е нормален? Животът е златна мина или поле със скъпоценни камъни за обработване. Хората обработват тази мина или това поле, но мнозина от тях пропадат. — Защо? — Златото ги поглъща. Златото, както и скъпоценните камъни поглъщат човека, както вълкът поглъща агнето. Всъщност, човек изяжда златото. В златните мини има чувствителни везни, с които мерят, да не липсва нито един грам злато. Ако някои работник си позволи да глътне един грам злато или един скъпоценен камък, веднага го подлагат на везните. Преди да е започнал работата, теглят го; на излизане от мината, пак го теглят. Щом се докаже, че
75 тежи повече, веднага му дават очистително, да олекне. И природата, като хората, си служи с точни математически везни. Преди да изпрати човека на земята, като работник, тя го тегли и следи, как се проявява той в своите мисли, чувства и постъпки. Дали прави добро, или зло, тя следи, и по теглото му вади заключение за неговия характер. Помни, че природата те тегли на везните си и по теглото те познава. Лошите мисли, чувства и постъпки тежат повече от добрите. Даже най-светлите и добри мисли имат тегло. Добрите мисли са приятни, защото са леки. Казват за някого, че е лек човек. Това се разбира в буквален и в преносен смисъл. „Лек човек“ има двояко значение: лек, добър характер и лек по поведение. За мислите казваме, че биват прави и криви. Права мисъл е оная, която намира точно своето място в дадена система мисли. Право желание е онова, което намира точно своето място в дадена система от желания. Права постъпка е оная, която намира точно своето място в дадена система от постъпки. Тия системи се създават в съзнанието. Щом една мисъл, едно чувство, една постъпка не намират мястото си в съзнанието на човека, те не са прави. Всяка мисъл крие в себе си динамическа сила. Какво се разбира под думата „динамика“ ? Коренът на тази дума е „дин“ — на гръцки тя означава сила. Значи, всяка мисъл крие в себе си известна сила. Тя е проводник на сили.
76 Добрите мисли и желания са проводници на творчески сили. Затова казват, че човек трябва да храни добри и прави мисли. Добрите мисли и чувства придават енергия на човека, а лошите — отнемат. Казано е, че при доброто човек печели енергия, а при злото я изразходва. Казвам: В човека се проявяват положителни и отрицателни мисли, не статически, но за даден момент. При това, положителната мисъл може да мине в отрицателна, и отрицателната — в положителна. Това зависи от момента. Определено е, колко време трае дадена мисъл. Щом една мисъл из'губи активността си, тя се замества с нова. Кой кон е важен за вас ? — Който работи. — Значи, ако конят се умори, вие го разпрягате и, вместо него, туряте друг кон. Освободеният от работа кон не е без значение, но за момента той не ви е нужен. Следователно, за даден момент е важна оная мисъл, която може да работи. С една мисъл човек не може да работи цял ден. Два три часа може да работи, но после ще я смени с друга. И с машина да работиш, пак трябва да я смениш, или да я оставиш да си почине. Всяко нещо, с което работиш, се нуждае от почивка. Сега, за да изясня мисълта си, ще си послужа с един контраст. Например, влюбиш се в един човек, радваш му се, доволен си от него. След време ти го разлюбваш. Казваш: Свърши се с моята любов, разлюбих тоя човек. — Не, разлюбването не е прекъсване на любовта. Ти даваш на юя човек почивка; вместо него, друг
77 ще дойде да оре нивата. Той отива у дома на почивка, дето го очаква хубава храна. След време, като си почине, пак ще го залюбиш, т. е. ще го туриш на работа. Това значи влюбване и разлюбване. Който не разбира това, казва: РазДюбиха ме. Използуваха силите и парите ми и ме напуснаха. Ти се оплакваш, защото не разбираш закона. Радвай се, и когато те любят, и когато те разлюбят. В първия случай работиш, а във втория — почиваш. И тъй, когато природата ви люби, тя ви впряга на работа. Когато ви разлюби, дава ви почивка. Такъв е нейният метод. Ако разбирате метода й, животът ви ще се осмисли; ако не го разбирате, животът ви ще се обезсмисли. Тогава ще дойдете до философията на Шопенхауера, според която всичко в живота е празнота, безсмислие. .Ще кажеш: Дотегна ми да живея. Дотегнаха ми тези страдания. Според мене, това е празна философия — философията на обрания поп, който се пита, защо светът е толкова лош. — Светът е добър. За да се създаде тоя свят, природата е работила и мислила през цялата вечност. И да е допуснала някакви грешки, това е метод. Най-малката грешка на природата стои по-високо от най-съвършеното човешко дело. Тя постоянно мени методите си, и сама се корегира. Хората грешат, защото не познават законите и методите на природата. Например, една майка има две деца: първото е по-грубичко, по-здраво от второто. Като не познава естеството им, тя отглежда и двете по
78 един и същ начин. Първото дете се нуждае от повече храна, а второто — деликатното, нежното, яде по-малко и по-изискана храна. Обаче, майката го заставя да яде много, като първото. Понеже не може да яде толкова много, то заболява. Тази майка е невежа, не знае, че за всяко дете е нужна специална храна. Същото се отнася и до мислите. Всяка мисъл е живо същество. По естество тя може да бъде като коня, като кравата, като козата, като птичка, като обикновен човек или като някое съвършено съществр — някой адепт. Човек трябва да познава естеството на своите мисли и на всяка мисъл да даде съответна храна. Това е педагогия, т. е. възпитание на мисълта. Често се говори за педагогични методи при възпитанието. Покажете ми един от вашите методи, който е дал добри резултати. Какво означава думата „педагогия“ ? Сричката „пед“ означава дете; „аго“ — води. Значи, педагогията води детето. Водиш детето, но не като коня и вола. Както водиш детето, така ще водиш и мислите си. Какво ще правиш, ако в даден момент имаш една положителна мисъл, впрегната на работа, и десет отрицателни, които почиват. Какво е отношението на тия мисли ? Казваш: Отношението им е 1:10. Ако десет мисли са положителни и активни, а една отрицателна и в почивка, отношението ще бъде 10:1. Значи, 1:10 = 10:1. Какво ще разберете, ако дам следното отношение: Синът се отнася към баща си така, както дъщерята към майка си. Какво
79 означава това отношение? Понеже синът има отношение към баща си, той ще се допитва за всичко от него. Дъщерята ще се допитва за всичко ог майка си. И обратното се случва: синът има отношение към майка си, а дъщерята към баща си. Обаче, закон е: подобното се отнася към подобното. Синът се отнася към бащата, а дъщерята — към майката. Жената подобна ли е на мъжа ? Под „жена“ аз не разбирам това, което вие знаете. Не е хлебар оня, който само пече хляба. Истински хлебар е оня, който познава качеството на брашното; знае, колко вода да туря в брашното; познава свойствата на маята; знае добре да меси и да пече, добре да пали пещта. Ако хлебарят знае само да пече хляба, а нищо друго не знае, той е слуга. Може ли бабата, която бабува, да се нарече майка ? Майка е оная, която ражда, както земята. Какво представя земята? Под „земя“ разбираме онова, върху което всичко расте и се развива. Затова земята се нарича майка на всичко, което расте върху нея. Казвате, че и човек ражда своите мисли и чувства. Не, мислите, чувствата и постъпките растат върху човека, но той не ги ражда. Те идат от друг, по-висок свят от тоя, в който той живее. Следователно, човек е същество, което мисли, чувствува и действува. Ако съзнанието му не взима участие в неговите мисли и действия, той е автомат. Какъв човек си, ако възприемаш чужди мисли и желания? Някой свършил по медицина, станал виден доктор, и ти желаеш същото. Учиш една
80 година и после казваш: Тази работа не е за мене. Слушаш виден музикант да свири и казваш: И аз ще уча музика. Учиш една година и казваш: И тази работа не е за мене. Така учиш инженерство, художество, но след една година и тях напущаш. Следваш богословие, но и него напущаш. Най-после казваш: Всичко опитах, но нищо не върви. Какво заключение ще извадите от това ? Питам: Вие установили ли сте се, в кой университет да следвате ? Два велики университета съществуват в света: на' доброто и на злото. Първият университет се занимава с положителните сили, с доброто и влиянието му в света. Вторият университет се занимава с отрицателните сили, със злото и влиянието му в света. Едновременно, и двата университета изучават законите и методите, с които си служат и доброто, и злото. Когато иска да те обере, лошият човек постъпва като добрия ; ще те покани на гости, ще те нагости добре, ще ти говори меко и благо. Щом те обере, ще те напусне. Един ден, при един от нашите приятели в Търново се явил един млад момък, който се препоръчал за негов пръв братовчед. — Как да не зная, че имам такъв пръв братовчед! За да докаже своето родство, момъкът започнал да изброява целия му род, до деди и прадеди. Нашият брат най-после се убедил, че момъкът му е роднина и казал на жена си да го покани за няколко деня у тях, да го приеме добре. Той им гостувал три деня и разказвал за своята голяма
SI търговия. Ha тръгване, той се обърнал към брата, своя братовчед, с молба, да му услужи с 1500 лв. Така използувал той своя роднина, с когото повече не се срещнал. Някой се обърнал към Бога, отива при един добър човек и му казва: Обърнах се към Бога, по три пъти на ден се моля. — Това е братовчедът, който е дошъл в твоя дом. Влезе в ума ти една религиозна мисъл. Ти се настройваш религиозно и отвориш сърцето си за всички. След един час мисълта те напуща. Ти оставаш празен, недоволен. Казваш: Обраха ме. — Обра те твоята мисъл, твоят пръв братовчед. Ще убеждаваш някого, че си негов пръв братовчед, докато го обереш. Щом вземеш от него, каквото ти е нужно, напущащ го. После той разбира, че не си му бил никакъв братовчед. И тъй, от научно гледище, всички неустойчиви мисли и чувства, които ви посещават, са резултат на вашите първи братовчеди. Вие имате много братовчеди, които угощавате добре и, като ви оберат, започвате да гледате на живота практически. За да не се разочаровате, първата ви задача е да отделите положителните мисли от отрицателните. Положителна, добра мисъл е тази, която има отношение към твоя живот. Щом една мисъл няма отношение към тебе, към твоя живот, тя е лоша, отрицателна мисъл. Всяко чувство, всяка постъпка, които имат отношение към Цялото, са добри, положителни. — Как се различават добрите от лошите мисли, желания и постъпки? — По тех6
82 ните резултати, Ако мисълта внася радост в тебе, тя има отношение към Цялото, тя е добра мисъл. Същото се отнася до чувствата и постъпките на хората. Не е добро едно чувство, ако не носи радост. То няма отношение към Цялото. Не можеш да работиш върху себе си, да съграждаш своето бъдеще, ако и ти нямаш отношение към Цялото. Значи, мислите имат отношение към чувствата,—чувствата към постъпките, а всички заедно — към Цялото. Висшето начало в човека е неговият дух. Духът и умът в човека са прогресивни, безформени, защото са в постоянно движение. То се изразява не чрез права линия, а чрез лъч. Отсечката, правата линия няма условия да расте, когато лъчът постоянно се удължава и расте. Щом видите един лъч, казвате: Човек е това! Той постоянно прогресира. Кажете ли за някого, че е мъж или жена, подразбирате отсечки, които имат отношение една към друга, като разумни същества, д____________________ В Мъжът представя отR д сечката АВ, а жената “ А — отсечката ВА. Отсечката АВ показва, че ти, мъжът си в параход, който пътува по океана В. Ти спущаш надолу въже, да измериш дълбочината на океана. След това тръгваш от точка В — дълбочината на океана, и навиваш въжето. Значи, отсечката АВ показва отвиване на въжето, а ВА — навиване. Под „мъж“ разбирам развиване на въжето, с което се измерва дълбочината на океана. Под „жена“ разбирам навиване на въжето. Мъ
§3 жът подразбира активно състояние, а жената — пасивно състояние. Това е превод на отсечките АВ и ВА. Като ученици, вие трябва да разбирате законите, чрез които може да превръщате пасивната енергия в активна, или неподвижното тело в движение. Ако един камък е в покой, може да го докарате в движение. Щом се движи, той върши някаква работа. — Как става превръщането на енергиите ? Ако можеш да превърнеш една пасивна мисъл в активна, тя ще приеме две посоки, с два различни резултата: добър и лош. Ако можеш навреме да превърнеш тази мисъл и да я обикнеш, тя ще даде добър резултат. Ако не я превърнеш навреме и не я обикнеш, тя ще произведе лош резултат. Следователно, при развиване на човешкия живот, нужно е разбиране на целокупния живот и познаване на неговите закони. Например,’като не разбират законите на времето, хората са определили 12 часа през деня за обяд. Те не подозират, че тоя час, именно, им причинява страдания. Щом дойде 12 часа, те трябва да ядат, независимо това, дали са гладни, или не. Числото 12 разваля живота на хората. В природата 12 часа е времето, когато си гладен. Не трябва да прегладнееш, но да огладнееш. — Кога е 12 часа в природата ? — Когато дойдеш до най-високата точка на глада. Тоя момент внася импулс в човека, да възприема храната. Тогава слънцето е точно на зенита. Тоя момент е най-добър за хранене. Тогава храносмилането
84 става правилно. Ако ядеш, когато не си гладен, храносмилането се затруднява. Какво представя гладът? — Сила, която има отношение главно към стомаха. Когато гладът е най-голям, стомахът мисли най-много, той е на върха на своя зенит. Стомахът казва: Хляб! И дробовете имат определен час, когато дишат усилено и правилно възприемат въздуха. Какво е отношението на глада към стомаха? —• Каквото е отношението на храната към стомаха, когато се приеме навреме. Следователно, каквото е отношението на храната към стомаха, такова е отношението на въздуха към белия дроб. Такова е и отношението на мислите към ума. Значи, между храната, въздуха, мислите се образува верижна пропорция. Една мисъл е права, когато приеме нещо от съзнанието и когато му остави нещо. Не стане ли правилна обмяна между мисълта и съзнанието, мисълта не е права. Мнозина питат: Кой живот е нормален, естествен или Божествен ? — Божествен живот е оня, в който мислите, чувствата и постъпките на човека така се хармонизират, че от тях не остава никакъв излишък. В Божествения живот няма противоречия, няма болести и сиромашия. Дойдеш ли до този живот, ти ще виждаш страданията на хората, но ще можеш да помагаш. Нормалният живот пък е живот на равновесие. Ти ходиш по въжето с върлина в ръка, но умът ти е съсредоточен. Ако само за момент се раздвоиш в мисълта си, веднага ще
85 паднеш. Знаете ли, по колко пъти на ден падате от въжето 1 Опасно е, ако паднете отвисоко. На физическия свят падането е по-леко от това в духовния свят. Страшно е да паднеш от въжето на духовния свят 1 Последствията от това падане са лоши. Като знаете това, пазете отношението на своите мисли към съзнанието си. Мисълта ви трябва да бъде всякога будна и права, да не нарушавате това отношение. Не можеш да предадеш една мисъл на някого, ако не си я предал на своето съзнание. Всички посветени хора, всички адепти знаят законите за предаване на мислите, поради което се притичат на помощ на човечеството. Те живеят правилно и никога не се изкушават. Те знаят причините и последствията на нещата. Какво прави детето, което се изгаряло няколко пъти със свещ? — То се пази, отдалеч духа. Каквото и да му обещават, то не се докосва до свещта. То се е горило няколко пъти, и белезите на ръцете всякога му напомнят за неговото геройство. Опитност е това. Днес, както и в миналото, хората се учат от своите опитности. Ако последствията от живота на някого не са хармонични, това показва, че той не е живял добре. Живей хармонично, живей нормално и естествено, за да се радваш на добри последствия. • Коя мисъл от днешната декция остана в ума ви ? —• За везните на природата. Природата разполага с точни, чувствителни везни, с които измерва човешките мисли, чувства и по
86 стъпки. Като знаеш това, трябва да бъдеш внимателен, да не грешиш. Още като слизаш на земята, ще те претеглят. И като напущаш земята, пак ще те теглят. В книгата на пророк Данаила, 5 гл., 25 стих, е казано: „Мене, Мене, Текел, у Фарсин.“ — Премери Бог царството ти и го свърши. Претеглен си на везните и си намерен недостатъчен. — Само светлият път на мъдростта води към истината. — В истината е скрит животът. 6. Лекция от Учителя, държана на 6 ноември, 1931 г. София.—Изгрев.
Първият предвестник Т. м. Някои хора изпитват често чувство на срам( На какво се дължи срамът? При какви условия се явява той? Кои се срамуват повече: децата, или възрастните? Според някои, младите се срамуват повече от старите. Срамът на младата мома считат за целомъдрие. Това е благородният срам. Отде е дошъл срамът в целомъдрената мома ? Срамът се явява при различни случаи. Ако кажеш на някого, че е невежа, той се срамува. Ти си казваш: Как тъй, аз, който се мисля за нещо, да съм невежа! Бръкнеш в джоба4 си, искаш да извадиш пари, но се оказва, че нямаш стотинка и се засрамиш. Искаш да помогнеш на някого, да вдигнеш товара му, но не можеш — пак се засрамиш. Явява се въпрос : Отде е дошъл срамът в тази чиста, целомъдрена мома ? Ангелът срамува ли се ? —• Не се срамува. Кое чувство е равносилно на срама ? Една от причините за срама на момата се дължи на страха й да не изгуби ценното, което има в себе си. Ако кажат на момата, че се е влюбила в някого, тя веднага се засрамява. Ако момата е влюбчива и гледа на любовта, като на забава, тя не само че не се срамува, но се смее, не се смущава от нищо. Как познавате, че някой
88 се засрамил? — Лицето му се зачервява. Червеният цвят се дължи на прилив на кръв в сърцето. Има ли нещо лошо в срама? Трябва ли да съществува той? — Без срам не може. Някога срамът е резултат на неразбиране на нещата. Когато не разбира себе си, човек се срамува. Когато не разбира външния свят, пак се срамува. Защо, когато момата види младия момък, се засрамява, а като види детето, се засмива? Тоя срам се дължи на неразбиране на нещата! Според мене, срамът предшествува наймалкия грях. Питам: Защсг чистата, целомъдрена мома се срамува? Отде е дошъл срамът в нея? — От съзнанието, че в нея се явява една користолюбива мисъл. До тоя момент тя не е предполагала, че ще пожелае момъка за себе си, като предмет. Щом се яви в нея това користолюбиво чувство, тя веднага се засрамява. Тя се бори в себе си; в нея се явяват две противоположни чувства. Приливът на кръв в сърцето й показва, че тя се бори, воюва със себе си. Между момата и момъка става сражение. Той удря с юмрук съзнанието й, тя се зачервява и казва: Съжалявам, че се бих с тоя момък! Срамът е първото сражение с греха. Когато душата е чиста, никога не се срамува. За чистотата няма срам. Чистата душа никога не греши, следоватедно, никога не се срамува. Значи, срамът, който се изразява на лицето, показва, че някъде е станало сражение. Приливът на кръв в сърцето показва, че на това сражение
89 са паднали убити няколко войника. — Кои са войниците? — Клетките на организма. Те стават жертва при сражението. Съгласни ли сте с това обяснение на срама ? Не е важно, дали сте съгласни, или не. Аз не се нуждая от вашето съгласие. Това са разсъждения, които ще ви са полезни в бъдеще. Казвам: Изучавайте естеството на срама. Като го изучавате от гледището, което ви изнасям, вие ще се облагородите, ще се самовъзпитате. Да бъдеш благороден, това значи, да стъпиш на здрава основа. Искаш да станеш велик човек, да влияеш на хората, да им бъдеш полезен. Добре е това, но ако ти сееш, и семето изникне, а не даде плод, какво ще кажеш тогава ? Ако учиш, а учението ти не даде плод, какъв смисъл има твоят труд ? Ако си добър, а доброто ти не даде плод ? Това е безполезен труд, безполезни усилия! Човек не трябва само да се роди и да израсте, но в съзнанието му трябва да остане нещо за самия него. Щом се е родил, човек трябва да придобие нещо за себе си и да принесе нещо за другите. Питам: Какво придобива младата мома със своя срам? Прониква ли в съзнанието й поне една възвишена мисъл? Какво ще кажете вие? Според мене, при срама момата е прекарала едно сражение с най-малкия грях. Чрез срама момата е оценила, какво представя чистотата и целомъдрието. Тя започва да разсъждава, да мисли върху различни въпроси и минава за умен човек. Аз не говоря за изкуствения срам,
90 когато момата си наведе очите надолу, изкриви главата си. Това не е срам. Ще кажете, че срамът се изразява с навеждане очите надолу, с зачервяване на лицето. Бих желал някой да представи срама, но естествено, без никакво актьорство. Изнесете срама като изкуство. Сега, в ума ви може да се яви мисълта: Защо трябва да се говори за срама ? Има толкова важни въпроси, върху които може да се говори, че дойде до срама' Срамът е необходим. — Кога? — Когато човек се натъкне на една добродетел, колкото и да е малка тя. Ако не се засрами, той не е разбрал тая добродетел. Когато младата мома срещне един чист, благороден момък, тя чувствува срам. Тя казва: Колко по-високо стои тоя момък от мене, по чистота и благородство. Тя го оценява вече, и той става за нея идеал, който се стреми да постигне. Тя започва да говори на себе си: Слушай, ти трябва да бъдеш по-умна, да знаеш, че има хора по-благородни и добри и да се стремиш към тях, а не само да гледаш през прозореца. Момата прави психологически анализ на себе си. Който не може да се срамува, не може да цени нещата. Ще се засрамиш, защото срещаш човек по-добър, по-учен от тебе. Да се срамуваш пред една добродетел, това значи, да благоговееш пред нея, като пред един ангел, опитността на когото не може да се сравни с тая на цялото човечество. Представете си, че един такъв ангел мине пред вашия прозорец I Вие ще се засрамите пред него и ще си кажете:
91 Велики неща съществуват в света, за които нищо не съм подозирал. На същото основание и момата, като види младия момък, се засрами. — Защо ? — Защото е пожелала да притежава неговата външна форма. Това е първият момент. После тя започва да мисли и разбира, че външната дреха на момъка не е самият момък. Кога момата изпита първия срам? — Когато се намери пред дървото за познаване на доброто и злото. Тя яде от неговия плод и, като съзна погрешната си, засрами се и каза: Свърши се всичко ! Покрай срама, в нея се яви чувството на безочливост. Тя пожела да скрие престъплението си и излъга, като каза, че е намерила елексира на живота, т. е. това, което и Бог носи в себе си. Адам беше първият момък, който се увлече след Ева — първата мома. И той яде от забранения плод и сгреши. След това и двамата видяха, че са голи и се засрамиха. Понеже се страхуваха от Господа, скриха се от лицето Му, да не ги намери. Те съзнаха грешката си и помислиха, че всичко е свършено с тях. Но Оня, Който ги е създал, започна да ги търси из градината: — Кога ги викаше Бог? — Надвечер, след залязваие на слънцето. Така е писано в Битието. „Надвечер“ разбира старините на живота. Докато са били млади, първите човеци яли и пили, за нищо не мислили. Щом дошли старини, те се огледали в огледалото и се засрамили; косите им побелели и окапали, оголели, остарели. С горчевина те съзнават положението си и казват: Отидоха свет
92 лите дни на нашия живот! Това е анализ, който душата си прави. И вие, като млади, имате мечти. Добре е човек да мечтае, но като се изправиш пред дървото за познаване на доброто и злото, погледни към него и кажи: Цял свят да ми дават, не хапвам от тия плодове! Ако за един плод ти изгубиш своето достойнство, своята свобода, своята светла мисъл, своето здраве и своята сила, защо ти е тоя плод? По-добре не яж, отколкото да ядеш и да пропаднеш. Не е въпрос да гладуваш. В рая имаше две дървета: едното беше дървото за познаване на доброто и злото, а другото — дървою на живота. Яж от дървото на живота. Ще ядеш от оня плод, който запазва твоето достойнство. Казвам: Като млади, вие трябва да имате възвишен идеал. Как ще намерите тоя идеал? Ще кажете, че го имате. Как сте го намерили? Кой е тоя идеал? Да кажете, че сте намерили своя идеал, това значи, да сте намерили оня извор, от чиято вода постоянно черпите и придобивате сила. Вашият идеал да бъде оная банка, от която постоянно черпите своите средства за живот: онова слънце, на което постоянно се греете и придобивате живот; оная светла мисъл, която определя посоката на вашето движение. Идеалът, това е отворената врата, това е прицелната точка, към която душата се стреми. Като знаете това, не туряйте преграда на пътя на вашия идеал, да не изгубите своя път. Идеалът на човешката душа трябва да стои на
93 най-високото място. Този идеал води към безсмъртието. Вън от този идеал, всичко остава настрана. — Кой е този идеал ? Де се намира той ? — Във вечността, в света на неизвестното. Представете си, че имате отношението между три неизвестни X, У, Z; X: У — У: Z. Какво представя неизвестното? Душата известна ли е за вас ? Духът известен ли е ? Ами умът ? Кой от вас е виждал душата, духа и ума ? Кога нещата стават неизвестни за човека ? Когато са вън от неговото съзнание. Значи, неизвестното X е реалност, но вън от съзнанието на човека. В съзнанието има нещо, което напомня неизвестното, но има нещо неясно. Даден човек е X за тебе — не го познаваш. Той е скрит за твоето съзнание. Ако между твоето и неговото съзнание се създаде известно отношение, той става вече известен, познат за тебе. Представете си, че се записвате като ученик в едно училище. Учителят влиза в класа, но вие не го познавате. Той е неизвестен за вас. Като започне да преподава, вие постепенно го опознавате. Ден след ден, той ви става познат. Вие разбирате вече не само колко знае, но и неговия характер. Казвате: Ние познаваме нашия учител. Той е известна величина за нас. И срамът, като проява, е неизвестна величина. Щом го изучите, разберете неговото естество и неговия произход, той става за вас известна величина. Коя е подбудителната причина да се яви срамът в съзнанието на човека? Какъв отпечатък оставя срамът на човешкото ли
94 це? Трябва ли човек да се срамува, когато любовта проникне в сърцето му? Трябва ли той да се срамува, когато светлината проникне в ума му? Трябва ли да се срамува, когато силата влезе в телото му? Тогава, положително, или отрицателно чувство е срамът ? Според мене, срамът е известно отношение. Ти правиш връзка с човек, когото не познаваш. Момата няма право, като вида красивия момък, да го пожелае. Тя не го познава още! Срамът произтича от факта, че тя пожелава момъка, прави връзка с него, без да го познава. Затова, именно, срамът е негативно, отрицателно чувство. Момата започва да се колебае и смущава, какви ще бъдат последствията на тази връзка. И бедният се срамува, когато се намери пред отворената каса. Той се нуждае от пари, но не смее да иска от приятелите си. Най-после, Провидението го изправя пред отворената каса на някой добър човек. Той поглежда към касата, обикаля я, мисли, бори се, докато простре ръката си към нея и бръкне вътре. Вземе малко пари, но наведе главата си надолу; срамува се, бори се със съвестта си. Върви по пътя с пламнало от срам лице. Който го срещне, поглежда го и се пита: Какво става с тоя човек ? — Нищо особено. Не, касата, парите в джоба му произвеждат в него цяла пертурбация. Той е минал през голямо сражение. Мислел си, че, като вземе пари от касата, ще уреди работите си. С пари от чужда каса работите не се нареждат. Беднякът е създал не
95 правилно отношение с господаря на касата, а пе със самата каса. Днес всеки се пита: Как мога да се освободя от срама ? — По два начина. Първо, като се откажеш от възможността да правиш престъпление; второ, като приложиш любовта. Значи, срамът се замества с любовта. Срамът е отрицателно качество, но то помага на човека. Докато придобие любовта, то е необходимо. Срамът е пьрвото условие за развиване на съвестта. Когато съвестта мъчи човека, че не помогнал някъде, че не направил известна услуга, той започва да се срамува. След срама иде съжалението и други чувства. Срамът е проява на ума, на интелекта, а не на сърцето. Като направиш някаква погрешка, ти се часрамяваш и започваш да мислиш, как ще по1ЛСЛНСШ в лицето майка си и баща си, как ще погледнеш приятелите си, познатите си. Срамът предпазва човека от хиляди опасности, които моI аг да го сполетят. Срамът е най-малката болка, която човек изпитва. Засрамиш се, значи, боли те, че си направил нещо, което не е в реда на нещата. Ако пренебрегнеш срама, като най-малкото предупреждение пред някакво зло, ти ще се натъкнеш на най-големите противоречия и страдания. Срамът дрънне на звънеца, предупреди човека да се спре пред престъплението, което е намислил да прави. Ако обърнеш внимание на това дрънкане, на това предупреждение, ще се освободиш от страдания; ако не му
96 обърнеш внимание, ще се натъкнеш на страдания и изпитания. Говорих за неизвестните величини X, У, Z. Тия величини могат да се заместят с числа, а числата — с други величини. Например, неизвестното X означава числото две, а то — понятието учител. Ти си ученик, мислиш за учителя си, за неговите качества. Какъв е твоят учител ? — Добър и умен. — Как познаваш това ? — По неговите прояви. Ти си обезсърчен, недоволен, уроците ти не вървят. Учителят те спира и ти казва: Не се обезсърчавай, работата ще се оправи. Ти започваш да учиш, и учителят ти пише тройка. Недоволен от тая бележка, ти си готов да измениш мнението си засвоя учител. Той разбира това, среща те, потупва те по рамото и казва: Тази работа ще се оправи. Това те подтиква към работа, и бележката ти се повишава на четворка, а четворката — на петорка. Тройката, четворката, петорната са етапи, през които минава ученикът. Четворката е квадратът, в центъра на който е човекът. Четирите ъгли, това е полесражението, в което действува човекът. Четворката казва на ученика: Ти ще се сражаваш. Трябва да бъдеш готов да издържиш сражението. Ще усилиш крепостите си. Числото пет е число на работа. Ще се впрегнеш да работиш. Работата не се заключава в пране — това е забава; тя не се заключава и в оране и жътва — това е упражнение. Да чукаш с чук и да събаряш, и това не е работа. Да градиш, да създаваш, това е работа. Ще
97 работиш върху сърцето си, ще чистиш, докато 1'0 направиш чисто като кристал. Когато учителят пише на ученика си тройка, той казва: Ще бъдеш в съгласие с Бога. Единство с Бога! Не разбирам, какво означава това единство. Щом не разбираш тройката, ще ти туря четворка, да ореш нивата, земята. — Това разнирам. Ще ора и ще жъна. Това е реалност за мене. Щом дойде до четворката, ученикът учи, труди се, докато получи петорка — известно обществено положение. Той става професор, владика, министър. Слабият ученик се радва наймного на тройката. Той казва: Щом се минава с тройка, доволен съм и на нея. Съжалявам, че io мога да заема високо обществено положение. Какво трябва да направи ученикът с трите бележки? — Да ги събере. Тройката, четворката и петорката, събрани заедно, дават число10 12 зодиите. Значи, той трябва да стане астролог. Тройката е третата зодия — близнаци. Четворката — рак, а петорката — лъв. Българинът обича числото пет — лъвът. Той има лъвско сърце, смел и решителен е. Опитай се да определиш вход за някоя сказка 3 или 5 лева, да видиш, кога ще дойдат повече хора. Българинът предпочита да плати пет лева за вход, отколкото 3 или зО лева. Той има слабост към петорката. Като ученици, вие трябва да изучавате числата, да разбирате техния вътрешен смисъл. Когато учителят пише на ученика единица, той иска да му каже, че трябва да изучава козмоса. 7
98 Ако му пише двойка, трябва да изучава, как се е създал светът — еволюцията на света. Тройката е производителната сила в природата. Човек мисли само при тройката. Ти мислиш, докато имаш светъл ум, добро сърце и здраво тело. Щом нямаш тия три неща, не можеш да мислиш. И вие, като ученици на живота, ще минавате през всички перипетии: и ще пропадате на изпитите си, и ще минавате в по-горни класове. Ще ви пишат единица, за да ви покажат, че трябва да изучавате създаването и развитието на козмоса. От това число нататък започва растенето на козмоса. Според един учен, козмосът постоянно расте и се развива. Сега е три пъти по-голям, отколкото е бил първоначално. Той е подобен на мехур, който увеличава обема си. Ще расте и в бъдеще. — Докога ще расте козмоса? — До известно време. — След това? — Ще започне постепенно да се свива. — След това ? Питам: Какво става след изгряването на слънцето ? — Ден. — А след залязването? — Нощ. Като изгрява слънцето, губи ли нещо ? — Нищо не губи. Като залязва, пак нищо не губи. Когато слънцето залязва на едно място, на друго изгрява. Значи, когато едни хора спят, други работят. Може ли да се каже тогава, че животът е нощ ? Денят и нощта в природата се сменят така, както доброто и злото в живота. Те съществуват по причина на въртенето на земята около слънцето, както и поради гъстата материя, която обикаля земята. Колкото по-гъста е материята, толкова по
99 мъчно проникват слънчевите лъчи през нея. И тъй, когато попаднеш в нощта на своя живот, когато се натъкнеш на най-големите противоречия, знай, че на противоположния полюс на твоето битие живеят същества, които са в деня на своя живот, в радостта на живота. Следователно, ако си умен, ти знаеш, де е денят на живота, и можеш да се повдигнеш пад обикновения живот и да влезеш в светло10 полушарие. Например, ти се страхуваш от своето невежество. — Не се страхувай, но се опитай, защо си невежа. Ще кажеш, че не знаеш и не помниш, кога си станал невежа. — Защо не помниш? — Паметта ми е отслабнала. — ()тслабването на паметта е резултат на гъстата материя, която е наслоила съзнанието. Когато умът се товари с ненужни неща, с тревоги и смушения, паметта също отслабва. За да възстановиш памсиа си, работи върху облагородяване на сври,сто си. Очисти сърцето си от всичко отрицателно. Щом изгуби паметта и способностите си, човек вече остарява. Той казва: Свърши се моя живот. Тази мисъл се отразява вредно върху съзнанието на човека, и той умира, т. е. излиза от кръга на живите хора. Смъртта не е нищо друго, освен борба на човека с дявола. В тая борба един от двамата побеждава. Ако победи дяволът, човек умира и отива в ада; ако победи човекът, дяволът пропада. Човек казва: Победих, и отново живея! Сам извоювах свободата си. Ето защо, като умираш, извади ножа си и •бъди готов за сражение. Смъртта е най-голямо
100 то, най-страшното сражение. Не мисли, че умираш, но че си повикан на сражение. Ако победиш, ще влезеш в небето, като герой. Ще ти турят венец на главата. Ако не победиш, никакъв венец няма да получиш. Ще погледнеш към раните си и ще се засрамиш. Бъдете смели! Не се страхувайте от глад, дългове, лишения. Не мислете, че сте стари и слаби хора. Ако изповядвате новото учение, не се страхувайте. Някой се отказва от това учение, страхува се от хората. Не бъди малодушен, но кажи: Аз съм учил това учение от хиляди години, не го уча сега. Аз съм бил в райската градина с Адам 'и Ева, там съм го учил. Може да те нарекат смахнат, обезумял. Не се смущавай. Ти си бил в райската градина, и там си учил. Значи, ако кажеш, че си вън от рая, умен си; ако си в рая, безумен си. Кажи: Аз съм от тия, които са останали в рая, а вие, които не признавате това, сте излезли от рая. Който не вярва, че е бил в рая, това показва, че отдавна е излязъл от рая и нищо не помни. Новото учение ви е преподавано много пъти. Сега не ви остава нишо друго, освен да си го припомните. Спасението ви е само в припомняното — да си спомните това, което в миналото ви се е преподавало. И днес Господ ви говори, както в миналото. Вие сте млади, и трябва да учите. Знайте, че сте ученици на новото учение, а не на старото. Ако сте ученици на старото учение, вие сте с дявола; ако сте ученици на новото учение, с Господа сте. Новото