Път към живота

Младежки окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Път към живота", 1-21 лекции на Младежкия окултен клас, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.), държани от Учителя П.Дънов. Първо издание, София, 1941 г. Второ издание, 1993 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
пжть кзлз живота ЛЕКЦИИ OTZ УЧИТЕЛЯ НА ЛЛАДЕЖК1Е1 ОКУЛГЕИЙ КЛАСЗ ЮДИПА X (10,01951) ТОАЗ I С О Ф и я 194 1
Пжть къмъ живота — Само свѣтлиятъ пжть на м ждростьта води къмъ истината. —Въ истината е скритъ живо т ъ т ъ . Тема за следния пжть: „Произходъ на правата линия“. Какво се разбира подъ думитѣ „права мисъль, или право мислене“, въ общъ и специаленъ смисълъ? Представете си, че на две деца даватъ по единъ бонбонъ. Първото дете взима бонбона, туря го въ устата си, и на лицето му веднага се явява горчивъ изразъ. — Защо? Естеството на детето ли е такова? Второто дете взима бонбона, туря го въ устата си, и лицето му веднага се прояснява. — Защо? Естеството на второто дете ли е такова? Не, причината не се крие въ естеството на децата, но въ бонбона, който сте имъ дали. Бонбонътъ на първото дете е билъ горчивъ, затова и лицето му приема горчивъ изразъ. Бонбонътъ на второто дете билъ сладъкъ, затова лицето му приема свѣтълъ изразъ. Това, което става съ децата, става и съ възрастнитѣ хора. Ако нѣкой човѣкъ преживѣе нѣщо горчиво, на лицето му се явява недоволство. Обаче, ако пре
4 живѣе нѣщо приятно, на лицето му се чете доволство. Който знае причипитѣ па нѣщата, разбира защо лицата на хората присматъ ту киселъ, ту горчивъ изразъ, или се проясняватъ и свѣтятъ. Горчивитѣ и неприятни нѣща предизвикватъ единъ родъ свивания и разширявания на мускулитѣ на лицето, а приятпитѣ и радостни нѣща произвеждатъ други родъ свивания и разпущания на мускулитѣ. Който е дошълъ на земята да се учи, ще опита и сладкитѣ, и горчивитѣ бонбони. Тѣ леиствуватъ възпитателно върху човѣка. Отъ сладкия бонбонъ той изучава едно нѣщо, от в горчивия — друго. На кого даватъ слалъкъ бонбонъ и на кого — горчивъ? — На здравия човѣкъ всѣкога даватъ сладъкъ бонбонъ, а иа болния — горчивъ. Следователно, ако ви даватъ сладъкъ бонбонъ, ще знаете, че сте злравъ; ако ви даватъ горчивъ бонбонъ, боленъ сте. Горчивиятъ хапъ, горчивиятъ бонбонъ действуватъ лѣчебно. Оттукъ вадимъ заключението: i орчевинитѣ въ живота криятъ въ себе си лѣчебни свойства. Тѣ организиратъ силитѣ на човѣшкото тѣло. Горчевината е специалистъ въ известна область. Има горчевини, които играятъ роля на учитель, на лѣкарь, на акордьорь. Когато учителмъ види, че нѣкой отъ ученицитѣ му не е въ съгласие съ него, веднага изважда пръчицата и го нагласява Първоачално учевикътъ е недоволенъ отъ горчевината, която учительт ь му дава, но после благодари за нея, за
5 щото разгласенитѣ тонове на цигулката му се нагласяватъ. Безъ горчевини ученикътъ не може да напредва. Безъ горчевини човѣкъ не може да се лѣкува. Докато не е приелъ нѣкаква горчевина, болниятъ е затворенъ за окржжаващитѣ. Щомъ дойде лѣкарьтъ и сипе нѣколко капки отъ горчивото лѣкарство въ лъжичка, болниятъ отваря устата си и същевременно се отваря и за близкитѣ си. — Защо ? — Защото въ него се събужда вѣра, че ще оздравѣе. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да се отваря и затваря на време, да приема и да дава на време. Ако платното на гемията не се отвори за вѣтъра, тя ще стои на едно и също мѣсто. Ако чувалътъ не се отвори за брашното. хората ще гладуватъ. Следователно, каквото става съ човѣка, това става и съ всички предмети. Ако човѣкъ се отваря и затваря на мѣсю и на време, той е доволенъ; ако не се отваря и затваря на време и на мѣсто, той не е доволенъ. Има процеси, които трѣбва да ставатъ на затворено. Запримѣръ, мозъкътъ, сърдцето, дробоветѣ. стомахътъ, червата работятъ на затворено. Изнесатъ ли се навънъ. да работятъ на открито, тѣхната дейность се прекратява. Обаче, има прояви, за които човѣкъ непремѣнно трѣбва да бъде отворенъ. Затвори ли се за тия прояви, той самъ нарушава хармонията на своя животъ. По какво се познава, кога човѣкъ е отворенъ и кога — затворенъ? — По очитѣ.
6 — Какво става въ очитѣ на онзи, който е отворенъ, и какво става въ очитѣ на затворения човѣкъ? Какъ познавате, кой човѣкъ е доволенъ и кой не е доволенъ? Ако двама души тръгватъ заедно на екскурзия, какъ ще познаете доволния и какъ — недоволния ? — Каквото и да е времето, доволниятъ ще намѣри нѣщо, което да хареса, а недоволниятъ нищо не харесва. Доволниятъ ще намѣри, че времето е хубаво, че слънцето грѣе приятно, а недоволниятъ ще види и най-малкия облакъ и ще каже, че времето е облачно. Тъй щото, искате ли да различите доволния отъ недоволния, слушайте, какъ се произнасятъ за единъ и сжщи фак!Ъ. Отъ думитѣ имъ можете да вадите заключение за тѣхнитѣ състояния. Всички хора, които живѣятъ на земята, сж екскурзианти. Всички носятъ раници и пжтуватъ по широкия свѣтъ. Дето спрете, навсѣкжде чувате или оплаквания отъ живота, или доволство. Повечето хора сж недоволни и казватъ, че животътъ е лошъ. Подъ думата „животъ“ тѣ разбиратъ окржжаващитѣ. Значи, окржжаващитѣ хора сж лоши. Ако, наистина, окржжаващитѣ са лоши, ще излѣзе, че само тѣ сж добри.—Защо сж лоши окржжаващитѣ? — Защото имъ даватъ горчиви бонбони. Значи, ако нѣкой човѣкъ ви освободи отъ горчивия бонбонъ, ще кажете, че той е добъръ. Какво ще каже болниятъ, ако му вземете горчивия бонбонъ и му дадете сладъкъ? Болниятъ се нуждае отъ горчивъ бонбонъ, и
7 всѣки, който се осмѣли да му го вземе, минава за лошъ човѣкъ, който не му мисли доброто. Като опита сладкия бонбонъ, той казва: Залъгватъ ме тия хора! Казвамъ: На здравия човѣкъ давайте сладки бонбони, а на болния — горчиви. Само по този начинъ хората ще бждатъ доволни отъ васъ и ще кажатъ, че сте добри. Доброто и злото сж относителни нѣща. Това, което при дадени условия е добро, при други условия не е добро. Значи, плюсътъ и минусътъ се мѣнятъ постоянно. Изобщо, всѣко нѣщо, поставено на своето мѣсто, е добро. Когато на болния дадете горчивъ бонбонъ, а на здравия — сладъкъ, тѣ c.y, на мѣстото си. Щомъ сж на мѣстата си, и горчивиятъ, и сладкиятъ бонбонъ сж добри нѣща.—Не може ли безъ страдания? —Може.—Кога? —Когато си здравъ. Ако си боленъ, непремѣнно ще страдашъ. Страданието е предпазитель, който запазва живота на човѣка. За предпочитане е човѣкъ да страда, отколкото да загуби живота си — най-великото благо въ свѣта. Чрезъ страданията природата предупреждава човѣка, да бжде внимателенъ, да не падне въ пропастьта, да изгуби живота си. Като страда, човѣкъ става внимателенъ, вглежда се въ живота си и, като намѣри нѣщо криво, изправя го. Ако пъкъ търсите животъ безъ страдания, създайте си вие сами такъвъ животъ. Разумниятъ свѣтъ е опредѣлилъ най-голѣмата премия въ свѣта за онзи човѣкъ, който може да даде планъ за животъ
8 безъ страдания. Намѣри ли се такъвъ планъ, веднага ще се приложи. Досега още никой не е изработилъ такъвъ планъ. Коя е причината, задето хората сж недоволни отъ живота си ? Докато вървятъ въ правия пжть, всички сж доволни отъ живота си. Щомъ се отклонятъ отъ правата посока на движение, тѣ ставатъ недоволни. Тѣхниятъ пжть се пресича съ Божествения и взима друго направление, подъ жгълъ. Следователно, докато две прави линии вървятъ успоредно, тѣ сж доволни отъ условията на живота. Щомъ се натъкнатъ на нѣкакво препятствие, което не могатъ да преодолѣять, ri; се отклоняватъ отъ пжтя си, иресичатъ се и образуватъ жгълъ. Жгълъ се образува още. koi ато две успоредни линии стигнать крайния предйлъ на своето движение. Тѣ се отклоняватъ отъ пжтя си и се пресичатъ. Жглигѣ нъкъ затварятъ плоскость. Значи, когато успореднитѣ линии измѣнятъ посоката на движението си и взематъ посока, перпендикулярна на първата, образува се плоскость. Правата линия подразбира разумно движение, което, обаче, не е вѣчно. Ще дойде моментъ, когато правата линия ще се пречупи, ще се огъне и ще вземе друго направление. Това е естественъ законъ въ природата. Тя си служи и съ прави, и съ криви линии. Чувате нѣкой да казва: Не искамъ да пречупвамъ характера си. — Какво означава това? — Този човѣкъ иска да върви все пс
9 права линия. Обаче, това е невъзможно. Ще дойде моментъ, когато трѣбва, не да пречупи характера си, но да го огъне, да образува крива линия. Каквото и да прави, човѣкъ не може да избѣгне кривитѣ и счупенитѣ линии. Какво правите, когато проточите рхката си да вземете единъ предметъ ? Щомъ вземете предмета, веднага свивате реката си въ лакета, образувате жгълъ и приближавате предмета къмъ себе си. Когато отправяте погледа си къмъ човѣка, когото обичате, щомъ го достигнете, погледътъ ви се пречупва. Погледътъ ви не отива по-далечъ отъ предмета, къмъ който е отправенъ. Следователно, жгълътъ показва че въ човѣка се явява желание да вземе из вестенъ предметъ и да го приближи до себе си. Ако върхътъ на едно човѣшко желание е обърнато къмъ изтокъ, а отворената му часть — къмъ западъ, то ще се реализира правилно — и началото, и краятъ му ще бждатъ добри. Обратно: ако върхътъ на желанието е кьмъ западъ, а отворената му часть къмъ изтокъ, въ началото желанието ще се прояви добре, а краятъ му ще бжде лошъ. Като не разбиратъ законитѣ за реализиране на желанията, мнозина се питатъ, защо едни желания и въ началото, и въ края се изявяватъ добре, а други не следватъ по схщия пжть? На този въпросъ може да се отговори съ въпроса: Защо тѣлата падатъ ? Ще кажете, че тѣлата падатъ подъ влияние на земната притегателна сила. Земята привлича
10 тѣлата къмъ себе си, и тѣ падатъ. Въ широкъ смисълъ на думата, тѣлата нито се привличатъ, нито се отблъскватъ. Ако нѣкаква външна сила удари двама души и ги застави да се срещнатъ, привличатъ ли се тѣ? Ако се привличаха, трѣбваше да останатъ на едно мѣсто. И обратно: ако двама души, които се обичатъ, се ударятъ така, че отскочатъ на голѣмо разстояние единъ отъ другъ, въ сжщность, раздѣлени ли сж тѣ ? Значи, нито първитѣ двама се привличатъ, нито вторитѣ се отблъскватъ. — Защо? — Защото върху тѣхъ се указва известно налѣгане отвънъ. Когато външното налѣгане взима участие, никакво привличане не сжществува. Когато желанията не сж еднородни, никакво отблъскване не сжществува. Ако не можете да примирите две желания въ себе си, това показва, че тѣ сж чужди. Тѣ предизвикватъ налѣгане, напрежение, бълникане въ васъ, вследствие на което не можете да ги използувате. Освобождавайте се отъ чуждитѣ желания въ себе си. Въ единъ отъ модернит h английски параходи се случило нѣщо особено. Отъ дветѣ страни на парахода били прикачени две голѣми огнестрѣлни орждия. Обаче, указало се, че тѣ били слабо прикачени къмъ кувертата на парахода, вследствие на което колелата имъ започнали да се движатъ. Капитанътъ и моряцитѣ се видѣли въ чудо, какво да направятъ, да спратъ движението на тѣзи орждия. Тѣ сж чуждо нѣщо, не сж съставни части на парахода,
11 вследствие на което му причиняватъ голѣми повреди. Такова нѣщо представятъ чуждитѣ желания въ човѣка. За да не изпада въ изненади, човѣкъ трѣбва да бъде внимателенъ къмъ чуждитѣ желания въ себе си. Влѣзе ли нѣкое чуждо желание въ него, той трѣбва да го върже здраво, да не му даде възможность да се прояви. Човѣкъ трѣбва да бжде господарь и на своитѣ, и на чуждитѣ желания въ себе си и да ги използува, когато му потрѣбватъ. Много отъ желанията на съвременнитѣ хора приличатъ на оръдията, които се блъскали въ парахода. Най-после успѣли да ги спратъ, но до това време тѣ изпочупили кувертата и причинили голѣми пакости на парахода. Пазете се отъ чужди желания, които нѣматъ нищо общо съ системата, къмъ която се отнасятъ вашитѣ желания. Запримѣръ, желанието на обикновения човѣкъ, да стане знаменитъ, виденъ ученъ, философъ, музикантъ, не е негово. Това желание принадлежи на нѣкое възвишено същество. То случайно се е докоснало до орбитата на вашитѣ желания, а вие го приемате като свое. За да го реализирате, вие ще изгубите времето и силитѣ си и, въ края на краищата, пакъ обикновенъ човѣкъ ще останете. Другъ е въпросътъ, когато взимате участие въ работата на възвишеното същество и му помагате да стане знаменитъ човѣкъ. Обаче, ако вземете неговото желание за свое, усилията ви ще отидатъ напразно. Колкото и да се надува жабата, никога нѣма да
12 стигне вола. Тя ще се пръсне, но волъ не може да стане. Жабата е опредѣлена да живѣе въ блатото, а волътъ — на сушата. Човѣкъ трѣбва да разчита на своитѣ сили и съ тѣхъ да реализира желанията си. Това, което е ваше, никой не може да ви го вземе. На него разчитайте. Защо ви е чуждата слава? Защо ви е чуждото знание, чуждата красота и сила ? Чуждото всѣки моментъ може да се вземе. Ще кажете, че не давате това, което сте взели вече. Има нѣща, които сте взели на заемъ и трѣбва да ги върнете. Доброволно, или насила, единъ день ще ги върнете. Че това е така, вие се увѣрявате отъ думитѣ, които чувате около себе си. Нѣкой казва: Едно време бѣхъ силенъ, красивъ и уменъ, но изгубихъ вече силата, красотата и разумностьта си. — Защо ги изгубилъ?—Защото не сж били негови. Разчитайте на собствения си капиталъ. който никой не може да ви отнеме. Разочарованията и обезсърдченията, които хората преживѣватъ. показватъ, че сж изгубили капитала, на който сж разчитали. Щомъ сж го изгубили, той не е билъ тѣхенъ. Трѣбва ли да съжаляватъ за това, което не е тѣхно? Нѣкой съжалява, че изгу билъ мира си. Щомъ изгубилъ мира си, това показва, че не е билъ неговъ. Който му го е далъ, той си го взелъ. — Какво да правимъ, като изгубимъ ума си ? — Ще отидете при Онзи, Който ви го е далъ, да се молите, пакъ да ви го даде.
13 Време е вече, хората да придобиятъ ново разбиране, нова философия, да знаятъ, кои нѣща сж тѣхни и кои — чужди. Много отъ противоречията, радоститѣ и страданията ьа хората не сж тѣхни собствени, но чужди, дошли отвънъ нѣкжде. Съ чуждото човѣкъ лесно може да се справи. Щомъ се натъкватъ на страдания, свои или чужди, хората искатъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Тѣ търсятъ нѣкой силенъ човѣкъ, да имъ ги отнеме. Значи, тѣ искатъ да натоварятъ другъ нѣкой да носи страданията имъ. Обаче, като дойдатъ до радосгитѣ и до щастието, тамъ прила гатъ другъ методъ — не ги даватъ на никого, задържатъ ги за себе си. Въ природата съществува законъ за компенсация: на всѣко страдание отговаря една радость; и обратно, на всѣка радость отговаря едно страдание. Следователно, който иска да се освободи отъ страданието, трѣбва да е готовъ та се освободи и отъ радостьта. Има страдания, които сж собствено произведение на човѣка. Никой. изобретатель на страданието не може да се освободи огъ него. На същото основа ние. той не може да се освободи и отъ радостьта, която съответствува на това стра да ние. Като се движи между страдания и радости, като полюси на живота, човѣкъ изучава самия животъ. Искате ли да изучавате живота, ще приемете и страданията. Не е лесно да носи човѣкъ страдания, но страшенъ е жи
14 вотътъ му безъ страдания, защото се лишава и отъ радости. При сегашнитѣ условия на живота, за предпочитане е животъ съ радости и страдания, отколкото безъ радости и безъ страдания. Това значи, да изпадне човѣкъ въ пълно безразличие. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ е заетъ съ нѣкаква висока идея, вследствие на което не обръща внимание на радоститѣ и на скърбитѣ. Той стои високо надъ тѣхъ, и тѣ не го занимаватъ. Това не е състояние на безразличие, но надрастване на нѣщата. Той не се смущава и вълнува отъ това, на което се подаватъ обикновенитѣ хора. Ония, които сж надраснали условията на обикновения животъ, сж готови на жертви. Представете си, че една млада мома се влюбила въ младъ, красивъ момъкъ и желае да се ожени за него. Обаче, указва се, че той извършилъ нѣкакво престъпление, за което го осъждатъ на обесване. По нѣкакво щастливо стечение на обстоятелствата, по това време, една княжеска дъщеря се влюбила въ този момъкъ. Тя му казала, че баща й има власть да спаси живота му, но това може да стане, ако той се съгласи да се ожени за нея. Само при това положение, тя е готова да помоли баща си да го освободи отъ бесилката. Момъкътъ се намира предъ дилема: ако отговори на княжеската дъщеря, ще спаси живота си, но ще изневѣри на своята възлюбена. И възлюбената му преживява голѣма борба: ако не го отстжли на княжеската дъщеря, бесилка го чака.
15 Ако пожертвува своето лично благо, животътъ му ще се спаси. Какъ трѣбва да постжпи неговата възлюбена ? Ще кажете, че тя трѣбва да се пожертвува. Наистина, ако се пожертвува за него, това показва, че тя е разбрала закона на жертвата. Тя предпочита, той да живѣе, макаръ че ще се ожени за друга. Достатъчно е отъ време на време да го срѣща и да се радва, че е живъ. Всѣки човѣкъ преживява подобна борба въ себе си, която може да се реши само чрезъ закона на жертвата. За предпочитане е човѣкъ да страда, но да спаси нѣкое свое възвишено чувство или нѣкоя възвишена мисъль отъ смърть, отколкото да избѣгне страданието и да лиши отъ животъ едно Божествено чувство или една Божествена мисъль. Низшето всѣкога трѣбва да се жертвува за висшето. Като ученици, вие трѣбва да прилагате закона на жертвата. Безъ жертви животътъ нѣма смисълъ. Какво сърдце се крие въ момата, която е готова за своето лично щастие да изложи момъка на смърть? Тя трѣбва да се справи съ своя егоизъмъ, съ своето жестоко сърдце. Ако момъкътъ бжде обесенъ, това говори за егоизъма на неговата възлюбена. И Христосъ бѣше предаденъ на римлянитѣ, да го разпнатъ, но това не говори добре нито за еврентѣ, нито за римския народъ. Следователно, ако човѣкъ, или единъ народъ не разбира закона на великата жертва и не го прилага, той не може да има великъ мо
16 ралъ. Днесъ отъ всички хора се изисква великъ моралъ, който се обуславя отъ закона за жертвата. Само онзи човѣкъ може да влѣзе въ новия животъ, който прилага закона на великата жертва. Да разрешишъ правилно едно голѣмо противоречие въ себе си, това значи, да си приложилъ закона на жертвата. Запримѣръ. нѣкой се натъква на въпроса, на кого да служи: на Бога, на човѣчествто, или на себе си? Като не може да разреши този въпросъ, той се намира въ голѣмо противоречие, не знае, кой пжть да хване Въпросътъ се решава лесно. Достатъчно е да пожертвува своето лично „азъ“ заради Божественото въ себе си, за да може да служи едновременно и на Бога, и на човѣчеството, и на себе си. Като служи на Божественото въ себе си, той служи и на Бога, и на цѣлото човѣчество. Да се върнемъ къмъ примѣра за момъка и неговата възлюбена. Момъкътъ представя Божественото въ човѣка а момата—човѣшкото. По известно стечение на обстоятелствата, Божественото се осжжда на смърть. Отъ човѣка зависи, да спаси Божественото отъ бесилката, или да остави да го обесятъ. Като знаете това, не ставайте причина да осждятъ на смт рть Божественото въ васъ. Ако княжеската дъщеря се е влюбила въ Божественото въ васъ. нека тя го вземе. Отстжпете гс на нея, за да му се радвате, че живѣе. Щомъ Божественото е на разположение на княжеската дъщеря същевременно ще бжде и на ваше разположение.
17 Законъ е: благото на едного е благо на всички. Ако единъ човѣкъ изгуби благото си, цѣлото човѣчество сжщо губи. Когато Адамъ изгуби живота си, и цѣлото човѣчество го изгуби. Когато внесемъ доброто въ една душа, ние го внасяме въ всички души. Не можемъ ли да внесемъ доброто въ една душа, не можемъ да го внесемъ и въ цѣлото човѣчество. Този законъ има отношение и къмъ отдѣлния човѣкъ. Ако можете да внесете доброто въ една своя мисъль или въ едно свое желание, вие го внасяте въ всичкитѣ си мисли и желания. Когато доброто, като динамическа сила, влѣзе въ една ваша мисъль, въ едно ваше чувство и въ една ваша постжпка, то влиза въ всичкитѣ ви мисли, чувства и постжпки и спасява живота ви. Достатъчно е доброто да проникне само въ една ваша мисъль, за да обхване всичкитѣ ви мисли. То лесно се размножава. Така работи умниятъ човѣкъ. Когато иска да събере желѣзнитѣ стърготини, пръснати по земята, той взима магнитъ и го докосва до стърготинитѣ. Тѣ се полепватъ изведнъжъ на магнита. Глупавиятъ, обаче, започва съ пръсти да събира стърготинитѣ една по една. Кой отъ двата метода е по-добъръ? — Първиятъ, съ магнита. Следователно, турете доброто, като магнитъ, въ една своя мисъль. и не се безпокойте — то ще събере около себе си всички останали мисли. Така се пести и време, и енергия. И тъй, основната мисъль на днешната 2
18 лекция е, да внесемъ доброто поне въ една своя мисъль, въ едно свое чувство и въ една своя постжпка. Доброто отваря пжть къмъ Божественото въ човѣка. Намѣрите ли този пжть, свържете ли се съ Божественото, застанете на негова страна и за нищо въ свѣта не го жертв) вайте. Като постжпвате по този начинъ, никога нѣма да съжалявате и ще живѣете въ съгласие съ доброто, съ великото въ свѣта. —Само свѣтлиятъ пжть на мждростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ живо т ъ т ъ. 1. Лекция отъ Учителя, държана на 5. септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
Свѣтъ на правата линия — Само свѣтлиятъ пжть на мждростьта води къмъ истината. —Въ истината е скритъ живодътъ. Чете се темата: „Произходъ на правата линия.“ Тема за следния пжть: „Произходъ на сладкото“. Съвременнитѣ хора се интересуватъ отъ произхода на нѣщата — всѣки въ своята область. Геометрикътъ се интересува отъ произхода на линиитѣ, на жглитѣ, на фигуритѣ, на 'гѣлата и т. н. Математикътъ се интересува отъ произхода на числата. Той иска да знае, какъ е произлѣзла единицата, двойката, тройката и т. н. Благодарение на това, единъ математикъ разглежда числата като количествени величини, другъ — като символи, трети — като характери и т. н Следователно, като дой демъ до произхода на правата линия, разглеждаме я като пжть, който изминава точката. Ако точката не се движи, правата линия не може да сжществува. При това, знае се, че точката нѣма измѣрение, не заема никакво пространство. Въпрѣки това, при движението си тя образува права линия, която има едно
20 измѣрение — дължина, и заема известно пространство. Въ този смисълъ, правата линия се разглежда още като начало на пространството. Какво се разбира подъ понятието „крива линия“ ? Въ геометрията, запримѣръ, окржжностьта е крива линия, която има центъръ. Всичкитѣ точки на окржжностьта сж еднакво отдалечени отъ нейния центъръ. Ние пькъ казваме, че всѣка линия, която има центъръ, не е крива. Всѣка линия, която нѣма центъръ, е крива. Казвате, че две точки образуватъ права линия. — Защо? — Защото едната отъ тѣхъ е центъръ на другата, която се движи въ известна посока. Отъ това гледище, ако нѣкой се движи по крива линия, която има центъръ, казваме, че той е човѣкъ съ идея. Схващанията на обикновенитѣ хора сж тъкмо обратни. Като видятъ, че нѣкой човѣкъ върви по крива линия, тѣ казватъ, че той е въ безпжтица. Въ безпжтица е, ако нѣма центъръ, къмъ който се стреми. Обаче, ако има центъръ, той не е въ безпжтица. Тогава ще заключимъ, че слънцето, земята и другитѣ звезди и планети, които се движатъ по крива линия, сж въ безпжтица. Не, тѣ иматъ центъръ, къмъ който се стремятъ. Въ сжщность, криви линии не сжществуватъ. Кривата линия е сборъ отъ множество прави линии, между които има известно съотношение. Значи, кривата линия не е нишо друго, освенъ разширение на правата линия. Безъ кривата линия правата не може да се разширява. Подъ думата „разши
21 рение“ на правата линия разбираме .продължение“. И тъй, правата линия е единствената възможность за проява на точката. Огъ това гледище, плоскостьта е единствената възможность за проява на правата линия. Тѣюто пъкъ е единствената възможность за проява на плоскостьта. Следователно, ако човѣкъ иска да се прояви индивидуално, трѣбва да се движи по пжтя на правата линия. Ако иска да се прояви колективно, трѣбва да се движи по пжтя на плоскостьта. Мислете върху точката, правата линия, плоскостьта и тѣлото. Не се водете само отъ гледището на официалната геометрия, но и отъ гледището на живата геометрия, и я приложете bi живота си. Знание, което не може да се приложи въ физическия и въ психическия животъ на човѣка, остава безплодно. Мнозина отъ васъ минаватъ за окултни ученици, изучаватъ окултнитѣ науки, безъ да ги прилагатъ. Това не е знание. Нѣкой минава за естественикъ, другъ — за математикъ, трети — за философъ. четвърти — за музикантъ, но не знаятъ, какъ и кжде да приложатъ знанието си. Това е неразбиране на науката. Какво знае хиромантътъ, ако не може да приложи хиромантията първо въ своя животъ? Какво ще направи войникътъ, ако отиде на бойното поле съ ръждясала сабя или пушка ? Не само че нищо нѣма да постигне, но ще се обремени отъ тежестьта имъ. Той носи товаръ, който не може да използува. Такъвъ товаръ
22 представя всѣко знание, което не може да се приложи. Има учени хора въ свѣта, съ голѣми знания, но, въ края на краищата, като се намѣратъ предъ известна мжчнотия, тѣ казватъ: Не можемъ да разрешимъ тази мжчнотия, не знаемъ, какво да мислимъ вече. — Защо не знаятъ, какво да мислятъ? Нали иматъ знания ? Защо не могатъ да разрешатъ мъчнотията си ? Много знания иматъ, но неприложени. Такова е положението на ученика, който не учи. Първоначално той отива на училище съ празна торба. Всѣки день учительтъ туря въ торбата му по едно перце. Като се върне у дома си, ученикътъ извади перцето, погледне го и пакъ го туря въ торбата. Той казва: Еднообразни сж перцата, нѣма защо да ги преглеждамъ. Не, съ перцата ще пишешъ, нѣма само да ги гледашъ. Вземи едно отъ перцата въ ржка и започни да пишешъ. Всѣко перце пише различно. Какво би направилъ поетътъ, ако нѣмаше перо? Ако ученикътъ не пише съ перцата си, т. е. не прилага знанието, което учительтъ му дава, той ще ги използува само за украшение. Така пуйката е станала пуйка, рибата — риба, волътъ — волъ, коньтъ — конь. Като нѣмали желание да учатъ и да прилагатъ знанието, което имъ се преподава, пуйката се накичила съ перцата на знанието и станала пуйка; рибата се накичила съ перцата на знанието, наредила ги като люспи и станала риба; отъ перцата волътъ си направилъ
23 рога и станалъ волъ; коньтъ си направилъ копита и станалъ конь. Ние взимаме думата „перца“ въ символиченъ смисълъ. Тѣ представятъ човѣшката мисъль, която трѣбва да вземе участие въ знанието, да го приложи въ живота. Да се върнемъ пакъ къмъ правата мисъль, като проява на точката. Следователно, ако човѣкъ не може да намѣри пжть за проява на една своя мисъль, на едно свое чувство или на една своя постжпка въ най-елементарния имъ видъ, той не разбира закона на правата линия. Съграждането на човѣшкия характеръ почива върху закона на правата линия. Възпитанието и самовъзпитанието на човѣка почиватъ върху сжщия законъ. Когато се говори за моралния упадъкъ на личностьта, на семействата, на народитѣ, разбираме отклоняването имъ отъ посоката на правата линия. Хората се отклоняватъ отъ посоката на правата линия съзнателно или несъзнателно, понеже считатъ, че този пжть е мжченъ. Въ сжщность, най-лесенъ е пжтьтъ на правата линия, понеже тя е мѣрка за нѣщата. Има единъ свѣтъ вънъ отъ правата линия, но той е духовенъ, вънъ отъ времето и пространството, въ които се движатъ хората. И тъй, точкитѣ сж основа на материалния свѣтъ, а линиитѣ — граници на този свѣтъ. Плоскостьта може да се разложи на линии, а линията — на точки. Математицитѣ казватъ, че най-кжсото разстояние между две точки е
'24 правата линия. Това твърдение е вѣрно, когато приемемъ, че едната точка е въ движение, а другата — вь покой. Правата линия подразбира, че нѣщо е реализирано вече. Значи, точката изминала известенъ пжть, вследствие на което е образувала правата линия. Щомъ има права линия, има и постижение. Когато физиогномистътъ разглежда лицето на човѣка, той търси по него прави линии. Достатъчно е да намѣри поне една права линия на човѣшкото лице, за да каже, че този човѣкъ има нѣкакво постижение. Този човѣкъ има характеръ, защото само разумниятъ може да реализира възможноститѣ на правата линия. Стремете се да разбирате закона на правитѣ линии и да го прилагате въ живота си. Който разбира този законъ, само той може да баде щастливъ. Каквито мжчнотии и противоречия да срѣща човѣкъ въ живота си, всичко това ще се стопи предъ закона на правитѣ линии. Който не разбира този законъ. ще бжде нещастенъ, ще срѣща мжчнотии и противоречия, които ще смущаватъ духа му. Срещнете ли нѣкаква мжчнотия на пжтя си, изправете линиитѣ на своя характеръ. Това се постига чрезъ изправяне на мисъльта. Мисъльта върви по законитѣ на правата линия, т. е. по законитѣ на Божествения пжть. Ако влѣзете въ свѣта на правитѣ линии, ще видите, че отношенията между съществата на този свѣтъ сж математически опредѣлени. Свѣтътъ на правата линия е единъ отъ най-красивитѣ свѣтове.
25 Наистина, красиво нѣщо е правата линия. Понѣкога правата линия се облича въ крива линия. Въ сжщность, криви линии нѣма. — Защо? — Ако разложите кривата линия на съставнитѣ й части, ще видите, че тя представя сборъ отъ безброй малки, прави линии. Ако не разбиратъ така кривата линия, хората ще страдатъ, че сж попаднали въ кривъ пжть. Има криви линии въ свѣта, но тѣ сж лишени отъ центъръ. Дръжте се за правата линия въ живота си, за да бждете радостни и весели. Следователно, радостьта е външенъ изразъ, чрезъ който човѣкъ показва, че е намѣрилъ пжтя на правата линия. Единствениятъ пжть къмъ Бога е пжтьтъ на правата линия. Само по този пжть човѣкъ може да постигне своитѣ желания. Който се отклони отъ него, причинява вреда на себе си, а полза на окржжаващитѣ. Запримѣръ, ако богатиятъ, на когото е дадено богатство, като благо въ живота. се отклони отъ правия пжть и започне да разпилява богатството си, въ скоро време ще осиромашее. но окржжаващитѣ ще се ползуватъ отъ богатството му. Когато индивидътъ не може да благува, поне окржжаващитѣ да благуватъ. Съ това се обяснява, защо природата допуща отрицателнитѣ прояви въ живота — революции, войни, кражби и т. н. И тъй, запомнете основната идея отъ лекцията, а именно: правата линия е единствениятъ пжть, по който можете да реализирате вашитѣ мисли и чувства. Законътъ за права
26 та линия дава на човѣка сила да се справя съ мжчнотиитѣ си. Той има знания, разбира хората и всѣкога се отнася добре съ тѣхъ. Ако отиде при нѣкой банкеръ да иска пари, непремѣнно ще има успѣхъ. Банкерътъ не може да откаже на молбата на човѣкъ, който се движи по права линия. Много естествено: двамата заедно образуватъ права линия. Тѣ сж. дветѣ точки на правата. Ако по нѣкакъвъ начинъ банкерътъ не се приспособи къмъ човѣка, който се движи по права линия, за това той ще плати скжпо. Все ще се намѣри единъ банкеръ да услужи на разумния човѣкъ. Изобщо, разумниятъ човѣкъ разполага хората къмъ себе си. Любовьта действува по пжтя на правитѣ линии. Ето защо, срещнете ли човѣкъ, който се движи по линиитѣ на любовьта, вие сте готови да му услужите въ всичко. Ако нѣкой се движи по крива линия, вие затваряте сърдцето си за него. Като знаете това, изучавайте правитѣ линии, прилагайте ги въ живота си, за да реализирате всички добри мисли, желания и постжпки. Кжде е мѣстото на правата линия? — Въ самия човѣкъ. Достатъчно е човѣкъ да се вглъби въ себе си, за да намѣри правата линия и да я използува като методъ за реализиране на своитѣ мисли и чувства. Обаче, само онзи може да се вглъби въ себе си, който е миналъ презъ голѣми страдания и разумно ги използувалъ. Който нѣма вжтрешни опитности, търси постижения вънъ отъ правата линия.
27 Това е невъзможно. Ето, отъ осемь хиляди години насамъ човѣчеството върви извънъ правата линия, но, каквото е постигнало, всичко е разрушено. Вънъ отъ правата линия животътъ е неустойчивъ. Тайната на добрия и устойчивъ животъ е въ правата линия, която носи радость и веселие за човѣшката душа. Искате ли да ликвидирате съ сиромашията, съ невежеството, съ мрака и ограниченията, влѣзте въ свѣта на правата линия. Търсите ли Бога, ще Го намѣрите въ свѣта на правата линия — въ хармоничния животъ. Богъ работи въ свѣта на правата линия. Казано е въ Писанието: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога“. — Защо? — Защото Богъ работи въ свѣта на правитѣ линии. Ако езикътъ на човѣка се движи по правата линия, той никога не може да хапе. Измѣни ли на правата линия, всѣкога хапе. Ако мисъльта на човѣка се движи по прави линии, всѣкога принася полза на човѣчеството. Ако се отклони отъ правитѣ линии, тя става вредна. Ако направите чукъ по закона на правата линия, всичко можете да постигнете съ него, безъ да причини най-малка пакость на окржжаващитѣ. При това, не е нужно много пжти да се удря съ него. Единъ ударъ съ този чукъ е въ състояние да свърши работата, която желаете. Изобщо, всѣко нѣщо, което е направено по закона на правата линия, крие въ себе си магическа сила.
28 Има смисълъ човѣкъ да изучава пжтя на правитѣ линии и да го следва! Правата линия е пжть на мждрецитѣ, а кривата — пжть на глупцитѣ. Подъ „глупци“ разбираме ония, които изразходватъ енергия, време, срѣдства, безъ да постигнатъ своитѣ желания. Тъй щото, два пжтя сжществуватъ въ живота: пжть на правата линия, дето се постигатъ всички желания; пжть на кривата линия, т. е. пжть на непостигнати желания. Тази е причината, поради която пжтьтъ на кривата линия е по-дълъгъ отъ този на правата линия. Ако искате да имате постижения, правете опити по пжтя на правата линия. Докато не получите резултати, не преставайте да правите опити. Единъ беденъ и нещастенъ човѣкъ тръгналъ по свѣта да търси щастието си, но никжде не го намѣрилъ. Най-после, окжсанъ, обезсърдеченъ и отчаянъ, той тръгналъ назадъ за родното си мѣсто. Единъ день той срещналъ на пжтя си човѣкъ, богато облѣченъ, но куцъ съ двата си крака. — Кжде си тръгнал ь, човѣче? — запиталъю бедниятъ. — Търся добри хора по свѣта. Ето, уморихъ се много. не мога вече самъ да ходя. Ще седна тукъ да си почина и да си поприказвамъ съ тебе. Ти отде идешъ? — Ходихъ да търся щастието си, но не. можахъ да го намѣря. Връщамъ се отчаянъ отъ неуспѣха си. — Твоето щастие е близо до тебе. — Какъ ? Кжде е то? — Ако ме вземешъ на гърба си и ме занесешъ въ до
29 ма ми, щастието ще ти се усмихне. — Не вѣрвамъ вече. Колко хора сж. ме яхали, но нищо не придобихъ. Гърбътъ ми знае, колко хора съмъ носилъ и какво съмъ постигналъ. — И това е възможно. Тия хора не сж знаели, какъ да те яхатъ. Пъкъ и ти не си разбиралъ, кого трѣбва да носишъ на гърба си и кого — не. Азъ съмъ човѣкъ, който знае, какъ да се качва на гърба на ближния си и какъ да му благодари. Твоето щастие е въ моитѣ ржце: каквото пожелаешъ, ще го получишъ. Следователно, влѣзте въ връзка съ свѣта на правата линия. Тамъ е вашето щастие. Намѣрите ли щастието си, турете го на гърба си и го носете, дето иска то. Не питайте, какъ ще го носите. Не се съмнявайте въ него. Оставете се на негово разположение. Нека то ви яхне, а вие го носете съ радосгь и благодарность въ душата си, че сте го намѣрили. Правата линия е лжчъ, който освѣтява пжтя ви въ тъмна, бурна нощь. Следвайте този лжчъ безъ страхъ и безъ съмнение. — Само свѣтлиятъ пжть на мждростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. 2. Лекция отъ Учителя, държана на 12. септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
Силата на доброто — Само свѣтлиятъ пхть на мждростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Тема за следния пжть: „Отличителнитѣ чърти на физическия и на духовния свѣтъ.“ Често се говори за права мисъль, но за да се прояви тя, нуждни сж известни условия. Първото условие за проява на правата линия е пжть безъ препятствия. Щомъ срещне нѣкакво препятствие на пжтя си, тя веднага се изкривява. Сжщото твърдение се отнася и до правата линия. Щомъ срещне най-малкото препятствие, правата линия става крива. Какъ се доказва твърдението, че правата мисъль, както и правата линия се движатъ по гладъкъ пжть, безъ препятствия ? Казано е за точката, че не заема никакво пространство, че нѣма никакво измѣрение. Въпрѣки това тя образува правата линия, която има едно измѣрение и заема пространство. Какъ може безпространственото да образува нѣщо пространствено ? Ние наричаме безпространствено всѣко нѣщо, което не срѣща никакво съпротивление на пжтя си. Въ този смисълъ, точката не срѣща никакво съпротивление на пжтя си. Всѣко нѣщо, което срѣ
31 ща съпротивление на пмя си, е пространствено. Каквото и да се говори за правата линия, тя е интересна въ живота дотолкова, доколкото може да свърши известна работа. Когато работникътъ тури мотиката си на рамо и отиде на лозето да копае, ние се интересуваме отъ работата, която той ще свърши, а не отъ мотиката. Свѣтътъ е пъленъ съ мотики, т. е. съ прави линии. Ние се интересуваме отъ работата, която правитѣ линии могатъ да свършатъ. Математицитѣ преди да изчислятъ работата, която правата линия върши, първо даватъ опредѣление за нея. Покрай другитѣ опредѣления за правата линия, тѣ казватъ: Права линия е тази, която се движи само въ една посока. Една права линия може да се движи само въ една посока. Когато безброй прави линии излизатъ отъ единъ центъръ и се движатъ въ много посоки, тѣ образуватъ крива линия. Въ този случай, правитѣ линии сж радиуси на кривата, която наричаме окржжность. Значи, само кривата линия има радиуси, а правата —• нѣма. Ако можемъ да кажемъ, че и правата линия има радиусъ, приемаме, че нейниятъ радиусъ е безкрайно голѣмъ. Тази права линия се движи до безконечность. Чували сте да казватъ за нѣкого, че е правъ човѣкъ, т. е. добъръ, а за другъ — че е кривъ човѣкъ, т. е. лошъ. Какво показва това уподобяване ? Правата линия се взема като символъ на доброто и правото въ свѣта, а кривата като символъ на злото.
32 Може ли правата линия да бжде безкрайно дълга ? — Може. — А кривата ? —Сжщо. — Значи, въ това отношение правата и кривата линия си приличатъ. Обаче, дветѣ линии се различаватъ по резултатитѣ, които произвеждатъ. Приятно е, когато човѣкъ върви въ правия пжть, а неприятно, когато върви въ кривия пжть. Правата линия може да се уподоби на сладкитѣ нѣща въ живота, а кривата — на горчивитѣ. Защо е така, не може да се отговори. И вие не можете да си отговорите, но можете да мислите по този въпросъ. И найголѣмитѣ математици не могатъ да отговорятъ на този въпросъ. Ние разглеждаме математицитѣ като хора, които сж най-близо до Божествения езикъ. Езикътъ на математиката е първиятъ и най-близъкъ преводъ на Божествения езикъ. — Защо? — Защото и природата работи съ числа, както математиката. Всѣки органъ въ човѣшкото тѣло се изразява чрезъ числа. Измѣни ли се числото на даденъ органъ, въ смисълъ, да се намали или увеличи, измѣня се и правилното отношение между останалитѣ органи. Увеличаването или намаляването на органитѣ не е произволно, но не е нормално. Запримѣръ, чрезмѣрно голѣмитѣ очи на човѣка показватъ, че отъ далечното минало до днесъ въ него сжществуватъ голѣми желания, които той се стреми да постигне. Ако устата или ржцетѣ на човѣка сж чрезмѣрно голѣми, и това е нѣкаква аномалия. Който има голѣма уста, много говори
33 Който има дълги ржце, обича да взима чуждото. Той си проточва ржцетѣ тамъ, дето не трѣбва. Като знаете това, вие трѣбва да работите върху себе си, да станете господари на своитѣ сили и способности, да не развивате чрезмѣрно органитѣ си. Опасно е да се развиватъ едни способности за смѣтка на други. Ако придобие преждевременно много знания, човѣкъ става гордъ. Не е добре да бжде човѣкъ крайно горделивъ. или крайно щеславенъ. Гордостьта върви по прави линии, а щеславието — по криви. Горделивиятъ има отношение главно къмъ себе си. Той мисли много за своето достойнство. Щеславниятъ има отношение повече къмъ окржжаващитѣ. Той е подобенъ на камбана. Достатъчно е малко да го докоснешъ, за да се чуе гласътъ му. Още отдалечъ ще чуете, че край васъ минава щеславенъ човѣкъ. Горделивиятъ е котелъ, пъленъ съ енергия. Отвънъ е мълчаливъ, но вжтре постоянно буботи. Гордостьта и щеславието сж две прояви на човѣка, които трѣбва да се изучаватъ. Като изучава себе си, човѣкъ дохожда до положение да различава нѣщата. Само по този начинъ той ще разбере, кои процеси сж естествени и кои — неестествени; кои се извършватъ доброволно и кои — не. Запримѣръ, доброволно ли влиза гвоздеятъ въ дъската ? Доброволно ли пада камъкътъ въ кладенеца ? Доброволно ли се качва на планината? Той
34 нито се качва доброволно, нито слиза доброволно. Значи, нѣкой го е качилъ на планината, или свалилъ въ долината. Въ кой случай човѣкъ изразходва повече енергия: когато сваля камъка въ долината, или когато го качва на планината? Отъ морално гледище ние казваме: Доброто е процесъ, при който човѣкъ разумно изразходва повече енергия. Злото е процесъ, при който човѣкъ изразходва по-малко енергия. Ще приведа примѣри изъ живота, да видите, че, наистина, при доброто се изразходва повече енергия, а при злото — по-малко. Представете си, че работите десетина години неуморно въ областьта на изкуството, науката или на нѣкой занаятъ. Вие изразходвате енергия, мисъль, време и едва следъ много години можете да спечелите стотина хиляди лева. Обаче, ако нѣкой апашъ намисли да вземе спечеленитѣ ви пари, въ една нощь може да реализира желанието си. Той става богатъ въ нѣколко часа, безъ много трудъ и работа, безъ изразходване на много енергия. Въ богатство, спечелено по бръзъ начинъ, действуватъ силитѣ на злото. Въ богатство, придобито по честенъ и бавенъ начинъ, действуватъ силитѣ на доброто. За предпочитане е човѣкъ да работи съ силитѣ на доброто, отколкото съ силитѣ на злото. Ще кажете, че искате да бждете силни, учени, богати хора. И това е добре, но преди да бжде силенъ, човѣкъ е билъ слабъ; преди да бжде ученъ, той е билъ невежа; преди да бжде богатъ, той е билъ си
35 ромахъ. Като се упражнява, като учи и работи, като прилага силитѣ си, слабиятъ става силенъ, невежиятъ — ученъ, сиромахътъ — богатъ. Като ученици, вие трѣбва да превеждате сегашния езикъ, съ който си служите, по отношение езика на живата математика и геометрия. Запримѣръ, какво означаватъ думитѣ „добро и зло“ отъ гледището на живата математика и геометрия? За да ги разберете, да проникнете въ тѣхния вжтрешенъ смисълъ, трѣбва да ги произнасяте така, че да станете господари на силитѣ, които се криятъ въ тѣхъ. Запримѣръ, ако сте неразположени, вие можете съ думата „добро“ да смѣните състоянието си. Направете опитъ, да произнесете думата „добро“ сто пжти, по единъ пжть въ секунда. За този опитъ ще ви трѣбватъ една минута и 40 секунди; после произнесете думата „добро“ сто пжти, по единъ пжть въ минутата; и най-после, произнесете я пакъ сто пжти, по единъ пжть въ часъ. Като направите опита, ще видите, че въ тритѣ случая ще имате различни резултати. Добре е при даденъ случай да произнасяте думата „добро“ всѣка секунда, после — всѣка минута и най-после — всѣки часъ. Онѣзи отъ васъ, които искатъ да произнесатъ думата „добро“ по единъ пжть на секундата, се намиратъ на физическия свѣтъ; вторитѣ, които ще произнасятъ думата по единъ пжть въ минута, влизатъ въ духовния свѣтъ. И най-после, онѣзи, които ще
36 произнасятъ думата по единъ пжть на часъя влизатъ въ Божествения свѣтъ Като произнасятъ думата добро, първитѣ ще мислятъ за физическия свѣтъ, вторитѣ — за духовния, а третитѣ — за Божествения свѣтъ. Първитѣ ще свършатъ работата си най-бързо, за една минута и 40 секунди, вторитѣ—за единъ часъ и 40 минути, а третитѣ —за четири дни и четири часа. Направете опита съ произнасянето на думата „добро“ и следете за резултата, който ще получите. Когато започнете опита, забележете, какво е било времето. Когато свършите опита, пакъ обърнете внимание на времето. Това сж. данни, които иматъ влияние върху опита. Сжщевременно, запишете точно часа, минутата и секундата, когато започвате и свършвате опита. Онѣзи, които ще произнасятъ думата „добро" всѣки чась, ще държатъ съзнанието си будно, защото и вечерь, и презъ деня, въ сънь или въ будно състояние, пакъ трѣбва да произнасятъ думата. Когато съзнанието на човѣка е будно, и като спи, той пакъ може да прави спита. Стремете се да бждете будни, да не прекжсвате съзнанието си. Дали ще имате резултати, или нЬма да имате, не се смущавайте. Най-малко въ 25% отъ опититѣ ще имате резултатъ, а 75% ще бждатъ изключения. Като свършите опита, сполучливо или несполучливо, пакъ ще продължавате да работите върху доброто и да го прилагате въ живота си. Като ученици на живота, поставете си задачата да прилагате доброто въ тритѣ свѣ
37 та, въ които се движите: въ умствения, въ сърдечния и въ волевия. Този е начинътъ, по който доброто може да се реализира. — Само свѣтлиятъ пжть на м ждростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животъ т ъ. 3. Лекция отъ Учителя, държана на 19. септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
Милосърдие и користолюбие — Само свѣтлиятъ пжть на мждростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животът ъ. Чете се темата: „Отличителнитѣ чърти на физическия и на духовния свѣтъ.“ Тема за следния пжть: „Влиянието на сладкитѣ и кисели храни върху човѣшкия организъмъ“. Сегашнитѣ хора трѣбва да поставятъ съзнанието си далечъ отъ житейското море. Както вълнитѣ на морето заличаватъ всичко написано на морския брѣгъ, така и житейското море заличава всичко написано въ човѣшкото съзнание. Казвате: Не трѣбва ли да ходимъ при морето? — Можете да ходите при морето, но не трѣбва да живѣете при него. Вълнитѣ на морето не трѣбва да се блъскатъ въ вашето съзнание. Като се блъскатъ въ съзнанието ви, тѣ заличаватъ всичко, което пишете. За да не става това, стойте далечъ отъ морето. Съ други думи казано: Не привличайте свѣта близо до сърдцето си. Всички хора, особено младитѣ, като мислятъ, че благата идатъ отъ свѣта, увличатъ се въ него, турятъ го близо до сърдцето и до съзнанието си, вслед
39 ствие на което страдатъ. Много естествено! Тѣ не познаватъ законитѣ на свѣта и не могатъ да се справятъ съ него. Свѣтътъ е опитно училище. Който влѣзе въ него, трѣбва да познава законитѣ и елементитѣ, съ които той работи. Ако не ги познава, човѣкъ се натъква на противоречия и мъчнотии. За да влѣзе въ свѣта и да излѣзе незасегнатъ отъ него, той трѣбва да е завършилъ своето развитие. Само съвършениятъ човѣкъ може да работи съ елементитѣ на свѣта и да се ползува отъ тѣхъ. Понеже хората влизатъ въ свѣта като несъвършени още, тѣ живѣятъ малко време и умиратъ. При сегащнитѣ условия на живота, човѣкъ не може да живѣе дълго време на земята. Ако той живѣе на земята хиляда години, нищо нѣма да остане отъ него. Той ще изопачи характера си толкова много, че въ края на краищата, вмѣсто да придобие нѣщо, всичко ще изгуби. Какво придобива детето, което влиза въ училище, безъ да знае нито програмата, нито законитѣ, които го управляватъ? Мнозина казватъ, че свѣтътъ е мѣсто, дето се проявяватъ науката, изкуствата, религията и т. н. Ние отричаме това. — Защо ? —Подъ думата „свѣтъ“ въ тѣсенъ смисълъ, разбираме външната страна на нѣщата, която мами човѣка и го въвежда въ заблуждения и противоречия. Другъ е въпросътъ, ако разглеждаме свѣта въ широкъ смисълъ на думата, като проява на Битието, на Козмоса. Тамъ ве
40 че спадатъ и науката, и религията, и изкуства, та. И външниятъ свѣтъ си служи съ тѣхъ, но като съ украшения, както младата мома се кичи и нарежда съ хубави дрехи, съ златни пръстени и гривни. Тя се кичи съ тѣхъ, но сама нищо не е изработила. Какво придаватъ коприненитѣ дрехи на момата? Съ тѣхъ става ли тя по-благородна ? Какво печели човѣкъ, ако постоянно носи въ джоба си научни книги, безъ да ги чете? Какво придобива войникътъ, ако на гърдитѣ му мкачатъ кръстове за храбрость, безъ да е ходилъ на война ? Човѣкъ придобива нѣщо само тогава, когато обработи нѣщата, и тѣ ставатъ негова плъть и кръвь. Истински придобивки сж ония, съ които човѣкъ разполага на всѣко време и които измѣнятъ характера му, внасятъ въ него нѣщо благородно и устойчиво. Какво става съ восъка, като го турите на огъня? Отъ огъня той се топи, става теченъ. Обаче, щомъ го отдѣлите отъ огъня, той отново се втвърдява. — Какво е придобилъ восъкътъ? — Нищо особено. По характеръ много хора сж подобни на восъкъ. Докато сж въ огъня, тѣ сж меки, подвижни; 1цомъ излѣзатъ отъ огъня, отново се втвърдяватъ. Това сж неустойчивитѣ характери въ свѣта. Тѣ сж подобни още на гайдата, съ която българинътъ си служи. Докато има въздухъ, гайдата свири. Щомъ въздухътъ излѣзе, тя се свива и млъква. И свѣтътъ може да се уподоби на гайда. Докато разумностьта
41 е въ свѣта, той привлича хората. Щомъ разумностьта напусне свѣта, той губи своята красота, и всички бѣгатъ далечъ отъ него. Разумностьта е въздухътъ, който пълни свѣта и му дава възможность да свири. Гайдата е ценна, докато има въздухъ. Тъй щото, ако свѣтътъ ви привлича заради разумностьта си, има смисълъ да се стремите къмъ него и да го изучавате. Но ако го търсите само за неговата външность, т. е. за кожата му, скоро ще се разочаровате. Ако кожата на гайдата не се свива и разпуща отъ въздуха, нищо нѣма да остане отъ нея. Това не значи, че трѣбва да напуснете свѣта и да бѣгате отъ него. Живѣйте въ свѣта, но заради разумностьта въ него. Изучавайте разумностьта и я прилагайте въ живота си. Съ други думи казано: Възприемайте само чиститЬ тонове, които излизатъ отъ свѣта. Разработвайте ухото си така, че да различава чиститѣ тонове отъ нечиститѣ, да възприема само чиститѣ и да ги отправя къмъ душата си. При това положение, живѣенето въ свѣта се осмисля. Кжде е разумностьта въ човѣка: вънъ отъ него, или вжтре въ него? Когато човѣкъ спи, разумностьта е вънъ отъ него. Когато се събуди, разумностьта е въ него. Тогава той започва своята истинска дейность. Сжщото може да се каже и за семето. Докато е въ хамбара, то е въ спящо състояние, и съзнанието е вънъ отъ него. Щомъ се посѣе въ земята, при благоприятни условия за неговото покъл
42 ване, съзнанието му се връща. Ние казваме, че семето проявява нѣкаква дейность. Привидно, условията на посѣтото семе сж неблагоприятни, но тѣ носятъ неговото благо. Житното зърно, или какво и да е семе, може да израсте и да даде плодъ, само ако го поставите въ пръстьта, подъ действието на влагата и на слънчевата свѣтлина и топлина. Сжщитѣ условия сж нужни за израстването на човѣшкитѣ мисли, чувства и постжпки. Вие не можете да реализирате една мисъль или едно свое желание, ако тѣ не хванатъ коренъ въ васъ. Да хванатъ коренъ, това значи, да сте ги посадили въ съответна за тѣхъ почва. Следъ това трѣбва да ги поливате, да ги изла1атена слънчевата свѣтлина и топлина. Само при тѣзи условия можете да очаквате отъ тѣхъ плодъ. Който не разбира законитѣ на природата, мисли, че е достатъчно да хвърли семето на почвата и да го остави на Бога, Той да свърши останалата работа. Не, ти самъ ще разорешъ земята, ще посѣешъ семето, ще го загърлишъ и следъ това ще го оставиш ь на Бога. Влагата, топлината и свѣтлината сж въ Негови ржце. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, а, въпрѣки това, се запитва, защо свѣтътъ е направенъ така, а не по другъ начинъ. Когато отивате на концертъ, да слушате нѣкой великъ цигуларь, вие питате ли, защо държи цигулката и лжка си по този начинъ, защо свири така, или го слушате и се учите отъ него? За
4& васъ е важно да слушате, какъ свири и да се учите отъ него, а какъ държи цигулката и лжка си, това е второстепенна работа. Когато слушате лекцията на нѣкой виденъ професоръ, за васъ е важно първо съдържанието на лекцията, а после формата на изреченията, дикцията на говора му. Не е безъ значение и красотата на езика, съ който хората си служатъ, но на първо мѣсто е съдържанието и смисъла на речьта имъ. Не е достатъчно човѣкъ да знае само максимитѣ на живота, но той трѣбва да знае методитѣ на приложението имъ. Чувате да се говори, че трѣбва да бждемъ добри, благородни. Обаче, добротата и благородството придобиватъ ли се, или човѣкъ се ражда съ тѣхъ? Човѣкъ се ражда добъръ и благороденъ, но той трѣбва да прояви добротата и благородството си, които сж вложени въ душата му Въ помощь на това му идатъ условията. Казвамъ на едного: Развържи кесията си. Има смисълъ човѣкъ да развърже пълната си кесия, но ако тя е празна, колкото и да желае да я развърже, това е безпредметно безпредметно е сжщо да му се казва да я развърже. Следователно, когато се казва на хората, че трѣбва да бждатъ добри, благородни, справедливи, това подразбира, че тѣ сж пълни кесии. Природата е вложила въ тѣхъ доброто, което всѣки моментъ могатъ да проявятъ. Като знаете това, прилагайте следнитѣ правила въ живота си: ако хамбарътъ ви е празенъ.
44 отваряйте го, само когато искате да турите нѣщо въ него; ако хамбарътъ ви е пъленъ, отваряйте го, само когато искате да извадите нѣщо отъ него, а не да притурите още нѣщо. Ако хамбарътъ ви е пъленъ, нѣма защо да го препълвате; ако е празенъ, трѣбва да го пълните, не си правете илюзии, че може да извадите нѣщо отъ него. Пълния хамбаръ ще отваряте, за да вадите нѣщо отъ него; празния ще отваряте, за да туряте нѣщо въ него. Ако постъпвате обратно, вие сами се излагате на опасности и на противоречия. Когато шишето ви е пълно, наливайте отъ него и на другитѣ. Желаете ли само да прибавяте, безъ да давате на другитѣ, шишето ви ще се пръсне. И тъй. щомъ ви се даватъ известни условия, вие трѣбва да знаете, какъ да се справяте съ тѣхъ. Ако трѣбва да вземете нѣщо, ще вземете; ако трѣбва да турите, да дадете нѣщо отъ себе си, ще дадете. Ако не можете да използувате условията, които ви съ дадени, вие не сте за тѣхъ. Запримѣръ, дойде ви нѣкоя болесть. Тя е условие, задача, която трѣбва да решите правилно. — Ама защо ми дойде тази болесть? — Това не е важно. Важно е, какъ ще се справите съ нея. Преди всичко, трѣбва да. намѣрите причината на болестьта. Всѣка болесть се предшествува отъ известно неразположение физическо или психическо. Като намѣрите неразположението, ще намѣрите и причината, която го предизвиква. По този начинъ лесно ще се справите съ болестьта. Ще
45кажете, че сте учени хора, свършили сте естественитѣ науки, математика, философия и т. н. Щомъ имате знания, трѣбва да ги прилагате. Мнозина изучаватъ математика, работятъ съ числата, но ги разглеждатъ само като количествени величини. Освенъ количество, числата съдържатъ въ себе си още и енергия. Запримѣръ, повече работници свършватъ повече работа, не само защото сж повече на брой, но защото енергията имъ е повече. Ако две тѣла сж нагрѣти до различна температура, онова, което има по-висока температура, може да свърши повече работа. То е по-активно. Когато двама души иматъ различна температура, по-интелигентенъ е онзи, който има повисока температура. Вибрациитѣ на неговата мисъль сж по-високи и по-многобройни. Човѣкъ представя съвокупность отъ числа, всѣко отъ които има опредѣлень брой вибрации. Въ това отношение, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постжпка е число, съ опредѣленъ брой трептения и съ опредѣлено количество енергия. Като знаете това, изучавайте мислитѣ и чувствата си въ количествено отношение на топлина, свѣтлина и сила, за да можете да ги прилагате на съответното мѣсто. Ако искате да разтопите нѣкой мжчнотопимъ металъ, ще употрѣбите висока температура. Приложите ли къмъ него низка температура, нищо нѣма да свършите. Следователно, ако искате да свършите нѣкаква важна работа, ще при
46 ложите мисъль, която има висока температура, т. е. голѣма свѣтлина и топлина. Когато изучавате хората, виждате, че всѣки човѣкъ отговаря на известно число. Запримѣръ, срѣщате едного и виждате, че е бръзъ въ проявитѣ си. Той не е способенъ за научни изследвания, които изискватъ бавна, планомерна работа. Като го измѣрите, виждате, че той е високъ 1'90 см., а широчината на гърдитѣ му е 35 см. Този човѣкъ има тѣсно сърдце; каквато работа започне, той иска да я свърши часъ по-скоро. Това не е правиленъ методъ. Важно е човѣкъ да свърши започнатата работа, а кога ще стане това, не е важно. Нѣкой гради къща, иска да я свърши по-скоро. Той има предъ видъ материалнитѣ блага. Като свърши къщата си по-скоро, ще може веднага да я даде подъ наемъ и да се ползува отъ нея. Следователно, въ всѣка бърза работа се крие нѣщо користно, нѣкакъвъ материаленъ интересъ. Въ духовния свѣтъ оръщатъ внимание на качеството на работата, а не на количеството, затова тамъ не бързатъ. Желанието на човѣка да бъде ученъ е свързано съ придобиването на много знания. Въ този смисълъ, учениятъ представя натоварена кола. Съ какво е натоварена колата— съ знание, съ жито, или съ скъпоценности, не е важно. Срѣщате двама души: единиятъ носи сто килограма жито, а другиятъ — едно зрънце. Който носи стотѣ килограма, той има предъ видъ яденето. Който носи само едно зърно, той мисли да
47 го посѣе. Той знае да яде, но знае и да сѣе. Какво означава яденето? Да ядешъ, това значи, да мислишъ. Нѣкои хора могатъ само да мислятъ, но не и да творятъ, т. е. да сѣятъ. Като посѣете едно житно зърно, вие изучавате процеситѣ на покълването, на растенето, на цъвтенето, на връзването на плода и на узрѣването му. Като изучавате тия процеси, вие придобивате постоянство и търпение. Само по този начинъ взимате участие въ процеситѣ, презъ които минава житното зърно. Не е достатъчно човѣкъ да отваря само хамбаритѣ и да вади оттукъ-оттамъ по нѣколко килограма жито, но той трѣбва да се научи да сѣе. Сегашнитѣ хора повече взиматъ наготово нѣщата, отколкото сами да творятъ. Взимате книгата на единъ авторъ, на втори, на трети и я четете. И това е добре, но същевременно и вие трѣбва да творите. Всѣки човѣкъ трѣбва да има поне една малка нива, която самъ да обработва и засѣва. Всѣко знание или изкуство, което човѣкъ придобива, както и всѣка работа, която върши, не е нищо друго, освенъ сѣене. Да се върнемъ пакъ къмъ числата, като живи величини. Запримѣръ, всѣка мисъль, всѣко чувство представя опредѣлено число и линия. Ако произнесете думата милосърдие правилно, вие веднага си представяте известно число и линия. Милосърдието представя правилна крива линия, съ голѣма височина, като кубе. Думата користолюбие е също крива ли
48 ния, но вдлъбната, като чиния. Въ това отношение, милосърдието и користолюбието иматъ точно противоположни направления. Милосърдниятъ човѣкъ представя пълна чаша, която всѣки моментъ се обръща съ устата надолу, готова да дава. Користолюбивиятъ е чаша, обърната съ устата нагоре, готова да взима, да те пълни. Милосърдниятъ се бележи съ знака плюсъ, а користолюбивиятъ — съ минусъ. Обаче, следъ време користолюбието става положително. ВсЬка користолюбива мисъль, въ края на краищата се превръща въ положителна. Какъ се превръща користолюбието въ милосърдие? Когато чашага на користолюбивия се препълни, той не може вече самъ да я носи и търси нѣкой, да му помогне. Щомъ нѣкой човѣкъ му се притече на помощь, той е длъженъ да му даде нѣщо отъ изобилието си. Тъй щото, първоначално човѣкъ дава по необходимость. докато придобие навика, естествено и доброволно да дава. Щомъ развие милосърдието си, той не се стреми повече къмъвзимане. Дето влѣзе. той е готовъ да помага: оглежда се, каде може да предложи услугитѣ си. Като види, че нѣкой пъшка подъ тежестьта на пълната си чаша, веднага отива да му помогне. Ако помогне на десеть души презъ деня, той спечелва повече, отколкото ако очаква на хората да пълнятъ чашата м. Това значи, че той е научилъ вече урока си. Следователно, когато чашата на користолюбието се напълни, следъ време тя започва да се празни
49 вследствие на което се превръща въ чаша на милосърдието. Въ този смисълъ, мжчнотиитѣ и страданията не сж нищо друго, освенъ условия за превръщане на користолюбието въ милосърдие, т. е. превръщане на отрицателнитѣ сили въ положителни. Иска, или не иска, природата заставя човѣка да дава. Ако доброволно не дава, той ще се намѣри на дъното на кладенеца, отдето ще се принуди да даде всичко, каквото има, само да дойде нѣкой да го извади оттамъ. Задачата на природата е да застави хората да работятъ и да мислятъ. Мисъльта. като процесъ, е свързана съ яденето. Както при яденето човѣкъ трѣбва да дъвче добре храната си. така трѣбва да асимилира и мислитѣ си, да се ползува разумно отъ тѣхъ. Отъ мислитѣ на човѣка зависи неговото бждеще. Мисленето е единствениятъ процесъ, който човѣкъ върши изключително за себе си. Той яде за стомаха си, диша за дробоветѣ си, а мисли — за себе си. Като мисли, човѣкъ плаща труда и работата на стомаха и на дробоветѣ си. Каквото задържи той отъ своитѣ мисли, това е неговата заплата. Нѣкой ще възразятъ, че иматъ право да ядатъ и да дишатъ. Ако дадатъ на стомаха да яде, той ще яде; акодадатъ на дробоветѣ да дишатъ, ще дишатъ. Обаче, човѣкъ има право и да мисли. Мисленето е единствениятъ процесъ, който продължава и следъ смъртьта. Като замине за другия свѣтъ, човѣкъ нито яде, нито диша, но мисли.
50 И тъй, същественото нѣщо въ живота е мисъльта. — Ама трѣбва да ядемъ! — Съгласенъ съмъ.— Трѣбва да дишаме.—И съ това съмъ съгласенъ. Същественото, обаче, е мисъльта. Правата мисъль е вѣчна. Тя следва човѣка навсѣкъде. Щомъ е така, мислете право, за да имате ясна представа за живота и да се ползувате отъ него. Не е достатъчно само да усѣщашъ свѣтлината на ума и топлината на сърдцето, но трѣбва да ги възприемашъ и обработвашъ въ себе си, за да се ползувашъ отъ тѣхъ. Ето защо, правата мисъль е ценна за човѣка дотолкова, доколкото да му разкрие живота въ всичкитѣ негови вътрешни и външни прояви. Задача за всички хора на земята е да изучаватъ живота въ сегашното му проявление. Какъвъ е билъ животътъ въ миналото, не е важно; какъвъ ще бъде въ далечното бъдеще, също не е важно. Важенъ е настоящиятъ животъ. За да го разбере и проучи, човѣкъ се нуждае отъ чиста и права мисъль, която изключва страха, подозрението, съмнението и т. н. На какво се дължи страхътъ? — На несполучливитѣ опити въ миналото на човѣка. Като носи въ себе си далеченъ, смътенъ споменъ за неуспѣхитѣ си, човѣкъ се е наплашилъ толкова много, че мъчно се решава да пристъпи къмъ нови опити. Само справедливостьта е въ състояние да премахне страха отъ човѣка. Ако отидете въ държава, въ която нѣма редъ и порядъкъ, нито справедли
51 вость, ще видите, че поданицитѣ на тази държава сж крайно страхливи. Тамъ, дето владѣе пъленъ редъ и порядъкъ и справедливость, страхътъ отсжтствува. — Защо? — Хората разчитатъ на устойчивитѣ нѣща. Кой не разчита на здравия параходъ? Кой не разчита на силния конь? За да не се страхувате, уповавайте на Бога. Той е най-силниягъ, най-разумниятъ, най-мждриятъ. Следователно, който се страхува, той е слабъ въ мисъльта си и не уповава на Бога. Слабата мисъль и колебливата вѣра внасятъ страха въ човѣка. Ще кажете, че се страхувате, защото условията и хората сж лоши. Това сж второстепенни работи. Ще знаете, че вѣрата ви е слаба. Работете върху себе си, да усилите вѣрата си, да изправите погрѣшкитѣ си. Не е лесно да изправи човѣкъ погрѣшкитѣ си. Тѣ се дължатъ на хиляди оплитания въ миналото. Днесъ всѣки трѣбва да вземе при себе си вжжето на своето минало и да започне нишка по нишка да го разплита. За това се изисква дълъгъ периодъ на работа върху себе си. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ новъ начинъ на възпитание; тѣ трѣбва да се изучаватъ, да знаятъ, презъ какви епохи сж минали. Въ1 характера и въ проявитѣ си човѣкъ носи отпечатъцитѣ на епохитѣ, презъ които е миналъ. Като изучавате себе си, както и ближнитй си, виждате, че сегашниятъ човѣкъ живѣе още въ своето минало. Ето защо, докато не се освободи отъ миналото си, той
52 не може да приложи новото. Миналото крие въ себе си стари, отживѣли времето си форми, вследствие на което човѣкъ трѣбва да ги остави настрана. Нѣкой казва за себе си, че е сериозенъ човѣкъ, справилъ се е вече съ миналото. — По какво познавате сериозния човѣкъ? — По мислитѣ, които го интересуватъ. — Какви сж мислитѣ му?— Не зная, какви сж мислитѣ му, но все надолу гледа и постоянно е замисленъ. — Не, мислещиятъ човѣкъ не гледа нито надолу, нито нагоре. Мислещиятъ човѣкъ е вглъбенъ въ себе си. Мисъльта му е всѣкога права. Отъ центъра на слънцето къмъ горната часть на главата му е отправенъ единъ перпендикуляръ. Това показва, че неговата мисъль е свързана съ центъра на слънцето. Ако отъ главата на даденъ човѣкъ не е издигнатъ перпендикуляръ къмъ слънцето, ние казваме, че мисъльта му не е нито права, нито дълбока. Правата мисъль обновява и весели човѣка. Искате ли да бжде мисъльта ви всѣкога права, съ отвесъ къмъ слънцето, направете следното: вземете една тънка дъсчица, дълга около 40 — 45 см. и леко я прикрепете на източната страна въ стаята си. Въ срѣдата на дъсчицата да виси коприненъ конецъ, на края на който закачете малка тежесть — камъче, сребъренъ левъ, или малка златна монета. Така прикрепенъ, конецътъ ще ви дава идея за отвеса на мисъльта. Щомъ погледнете къмъ него, ще кажете: Искамъ да имамъ права ми
53 съль, т. е. отвесъ къмъ слънцето. Съ други думи казано: искамъ да имамъ прави отношения къмъ Бога. Който има правилни отношения къмъ Бога, мисли за Него и Го обича. Щомъ Го обича, той Го разбира. Ако нѣма правилни отношения къмъ Бога, човѣкъ се страхува отъ Него, вследствие на което не Го разбира. Който не познава Бога и не Го разбира, той не тйоже да мисли право. Този законъ е вѣренъ и по отношение на работата, и на ученето. Каквато работа започне, човѣкъ винаги трѣбва да работи съ любовь. Каквато наука изучава, трѣбва да вложи любовь. Дето е любовьта, тамъ е успѣхътъ. Безъ любовь нѣма успѣхъ. Ако изучавате числата съ любовь, вие ще дойдете до известни открития. Днесъ вие си служите съ числата като съ символи, безъ да знаете тѣхния произходъ. Освенъ количествени величини, числата представятъ още и силово съдържание. Освенъ това, тѣ криятъ въ себе си дълбокъ, вжтрешенъ смисълъ. Който разбира смисъла на числата, може да се ползува отъ тѣхъ. Запримѣръ, ако разбирате числото шесть, вие можете да произведете всички числа, които сж. произлѣзли отъ него; ако не го разбирате, ще попаднете въ числото шесть, като число на илюзии, и нищо нѣма да постигнете. Съ числото шесть се изразява Соломоновиятъ знакъ — два преплетени трижгълника, единиятъ съ върха нагоре, а другиятъ — съ върха надолу. Ако попадне въ трижгълника, съ вър
54 ха нагоре, човѣкъ ще се ползува отъ условията на живота; попадне ли въ триъгълника, съ върха надолу, ще се натъкне на голѣми нещастия. Ако раздѣлите числата отъ 1 — 10 въ три категории, ще имате следната табличка: 1, 2, 3 — отъ Божествения свѣтъ. 4, 5, 6 — отъ ангелския свѣтъ. 7, 8, 9 — отъ физическия свѣтъ. Това трѣбва да се докаже и разбере. Нѣщата се разбиратъ само при правата мисъль. Безъ нея нѣма животъ. Тя е външна проява на Божествения свѣтъ Стремете се къмъ правата и чиста мисъль, за да проникнете въ Великия свѣтъ. Като ученици на Великата Школа на живота, всѣкога започвайте живота си съ правата мисъль, а не съ доброто и злото. Бъдете художници въ работата си, да виждате предметитѣ ясно, за да можете правилно да нанахвърляте красивитѣ линии, т. е. да ги поставите така, както съ въ природата. Следъ това всички ще кажатъ за васъ, че сте великъ художникъ. Въ заключение казвамь: Мисъльта съществува въ живота, като външна проява на Божествения свѣтъ. Следователно, вие трѣбва да нанесете мисъльта върху себе си, както художникътъ нанася красивитѣ линии на природата върху платното си. Колкото по-вѣрно е нанесена мисъльта, толкова по-ясна представа имате за нея. Ако я нанесете несполучливо и вложите въ нея несъществени нѣща, вие влизате
55 въ крива посока на живота и се натъквате на мжчнотии и нещастия. И тъй, както добриятъ художникъ снема вѣрно линиитѣ на природата, така и човѣкътъ на правата мисъль трѣбва да се държи за отвеса, т. е. за перпендикуляра отправенъ отъ главата му къмъ центъра на слънцето. —• Само свѣтлиятъ пжть на мждростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. 4. Лекция отъ Учителя, държана на 26. септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
Новъ мирогледъ — Само свѣтлиятъ пжть на мждростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Чете се темата: „Влиянието на сладкитѣ и кисели храни върху човѣшкия организъмъ“. Тема за следния пжть: „Предназначението на ноктитѣ.“ Какво означава думата „мирогледъ“? — Начинътъ, по който човѣкъ разглежда и схваща цѣлостьта на вселената и неговото положение въ нея. Представете си, че имате единъ жгълъ. Какво можете да кажете за него? Ще кажете, че жгълътъ се образува отъ пресичането на две прави въ една точка. Ние пъкъ прибавяме, че жгълътъ се образува и отъ известни течения въ природата. Запримѣръ, ако раменетѣ на жгъла представятъ рѣки, които се спущатъ отъ известна височина, тѣ се срѣщатъ въ точка, която образува връхъ на жгъла. Ще се запитате, коя е причината, че тѣзи рѣки се пресичатъ? Онѣзи, които не разсжждаватъ, казватъ, че сливането на дветѣ рѣки е случайно. Обаче, онѣзи, които разсжждаватъ, търсятъ причината на това явление и я намиратъ. Тѣзи хора
57 иматъ новъ мирогледъ. Тѣ търсятъ разумностьта въ природата и казватъ, че между силитѣ на природата има известно координиране. Когато хората се движатъ по улицитѣ, пресичатъ пжтищата си. Привидно, движението на даденъ човѣкъ е независимо отъ движението на другъ нѣкой. Въ сжщность, между движенията на хората има известно съотношение. Въ разумната природа има закони, които регулиратъ всички движения. Като търсите причината за сливането на дветѣ рѣки, ще дойдете до заключение, че слънцето ги движи. Първоначално тѣ сж били голѣми снѣжни прѣспи, които постепенно се стопявали, докато се превърнали въ малки рѣкички. Колкото по-голѣма е топлината на слънцето, толкова по-лесно се топятъ снѣговетѣ. Ние казваме, че слънцето се движи отъ югъ къмъ северъ. Следователно, между движението на слънцето, неговата топлина и образуването на рѣката има известно съотношение. Колкото по-голѣма е топлината на слънцето, толкова по-силно е течението на рѣката. Какво е значението на жгъла въ природата? За невежитѣ жгълътъ е нѣщо обикновено, безъ никакво значение. Обаче, за учения жгълътъ играе важна роля въ човѣшкия животъ. Не е безразлично, дали човѣкъ се натъква на правъ пжть въ живота си, или на кръстопжть, подъ жгълъ. Ако пжтьтъ му е правъ, той върви по него спокойно. Ако е на кръстопжть, той се спира да мисли, коя посока да
58 хване. Човѣкъ трѣбва да бжде разуменъ, да знае, коя отъ дветѣ посоки да избере. Ако се качва на планина и срещне два пжтя, той трѣбва да избере този пжть, който изисква помалко изразходване на енергия. Ако слиза отъ планината, той трѣбва да знае, какъ да слиза — по права, или крива линия. Ако избере кривата линия, той слиза безопасно; ако избере правата линия, той самъ се излага на опасность. Това слизане наричаме падане отъ височина. При качване или слизане отъ планината, кривитѣ линии сж безопасни, а правитѣ — опасни. Слизането и качването по правитѣ пжтеки на планината е само за разумни хора, т. е. за хора съ будно съзнание. Електричеството се движи по права линия, а магнетизмътъ—по крива. Обаче, ако застанете на пжтя на електричеството, ще се намѣрите на земята. Ако застанете на пжтя на магнетизма, никаква опасность не ви застрашава. Опаено е, ако сте попаднали въ единъ магнетиченъ поясъ. Той ще ви привлѣче къмъ себе си. За да се освободите отъ този поясъ, трѣбва да излѣзете отъ сферата на неговото влияние. Привличането на човѣка отъ електрични и магнетични центрове сж механични прояви на живота. Тѣзи центрове представятъ механични идеи, къмъ които човѣкъ се привръзва несъзнателно. Запримѣръ, вие се интересувате отъ единъ учитель по музика и се привличате къмъ него, не заради добродетелитѣ му, а заради неговото знание. Знанието му пред
59 ставя магнетично поле, отъ което вие се привличате. Щомъ вземете часть отъ знанието му, вие не се интересувате повече отъ него. Често и учительтъ има отношение къмъ ученика си дотолкова, доколкото може да се ползува отъ паричното му възнаграждение. Ако ученикътъ не може да плаща, учительтъ отказва да го учи. Такива отношения сжществуватъ и въ религиозния животъ на хората. Нѣкой проповѣдникъ поучава богатия човѣкъ. не за душата му, а за неговитѣ пари. Изобщо, нетрайнитѣ и неустойчиви отношения между хората наричаме „механически“. Задачата на всички хора е да разбиратъ своитѣ вътрешни похвати, своитѣ вътрешни побуждения, да знаятъ, въ каква область действува съзнанието имъ: на физическия свѣтъ, въ духовния свѣтъ — при чувствата му, или въ умствения свѣтъ — при неговитѣ мисли. Разсъжденията на човѣка се опредѣлятъ отъ областьта, въ която се движи съзнанието му. Запримѣръ, ако сте въ областьта на физическия свѣтъ, въпроситѣ лесно се решаватъ. Трѣбва ли да мислите много, колко правятъ две и три крини жито ? Събирате числата две и три и получавате петь крини. Другъ е въпросътъ, когато се натъквате на чувствата и на мислитѣ си. Тѣ не се събиратъ, както величинитѣ на физическия свѣтъ. Тѣзи задачи изискватъ други разсъждения. Запримѣръ, ако нѣкой човѣкъ има две дъщери и трима синове, за да ги отгледа, възпита и
60 изучи, нуждни сж. много срѣдства. Тукъ не можемъ да съберемъ две и три и да получимъ резултатъ. Ако нѣкой проповѣдникъ отиде да проповѣдва на езичницитѣ, той не може да реши задачата си лесно. Той има предъ видъ да ги освободи отъ заблужденията, въ които се намиратъ, а това не е лесна задача. Освобождаването подразбира даване работа на човѣка. Да освободишъ нѣкого отъ пленъ, това значи, да му дадешъ нѣкаква работа. Като се топи, снѣгътъ се освобождава отъ пленъ. Той започва да се стича надолу, т. е. върши работа. Отъ една страна водата принася полза на растенията, на воденицитѣ, но отъ друга страна руши брѣгове, кърти дървета и т. н. Ще излѣзе, че освобождаването на едного причинява вреда на другиго. Така е при неразумнитѣ сжщества. Обаче, свободата на разумнитѣ хора носи свобода на всички живи сжщества. Ние говоримъ за числата две и три като разумни и неразумни величини. Ако събирате два и три лева, ще получите петь лева, но тѣ нѣматъ съзнание за това, което става съ тѣхъ. Обаче, ако двама ученика отъ една гимназия се събератъ съ трима ученика отъ друга гимназия, тѣ съзнаватъ положението си като ученици и знаятъ, защо се събиратъ. На сжщото основание казваме, че и връзкитѣ между сжществата могатъ да бждатъ съзнателни и несъзнателни, дълбоки и повръхностни, разумни и неразумни. Колкото по-дълбоки, съзнателни
61 и разумни сж връзкитѣ между две сжщества, толкова по-голѣма е възможностьта за развиване на съзнанията имъ. Тѣ иматъ по-богатъ психически животъ. За да разберете тѣхнитѣ прояви, трѣбва да разберете цѣлокупния животъ на природата. Въпрѣки това, колкото поразумни сж проявитѣ на човѣка, толкова поразбрани сж тѣ. Не е лесно да разберете проявитѣ на глупавия човѣкъ. — Защо? — Защото неговиятъ животъ е неорганизиранъ. При единъ американски френологъ отишли десеть души, да измѣри главитѣ имъ и да имъ каже нѣщо. Тѣ влѣзли единъ следъ другъ въ стаята на френолога. Деветтѣ души останали доволни отъ казаното, но десетиятъ билъ недоволенъ. — Защо? — Защото френологътъ не му казалъ нищо. Той го запиталъ, защо и на него не каже нѣщо. Френологътъ отговорилъ: Писмото, което е написано на твоята глава, е много ситно, не мога да го прочета. Съ това той искалъ да каже, че на главата на този човѣкъ нѣма нищо особено. Значи, този човѣкъ билъ доста простъ. Той не е работилъ върху себе си, вследствие на което не могълъ да напише нѣщо важно на главата си. Ценна е главата на човѣка, когато е богата по съдържание. Не е ли съдържателна, тя мжчно се разгадава, мжчно се чете по нея. Нѣкой мислятъ, че, ако не можете да четете по главата имъ, сж велики хора. И това е възможно. Великитѣ хора могатъ да се разбиратъ лесно.
62 но могатъ да останатъ и неразбрани. Добре е да бждете отъ тѣзи велики и мждри хора, които рано или късно ще бждатъ разбрани. Не се стремете да бждете отъ онѣзи велики хора, които презъ цѣлата вѣчность ще останатъ неразбрани. Върхътъ Евересъ е неразбранъ още за хората. Той е толкова високъ, че е недостжпенъ за изследване. Ще дойде день, когато хората ще го постигнатъ и ще знаятъ, какво представя той. Като ученици, вие трѣбва да знаете, въ коя область се намирате всѣки даденъ моментъ. Запримѣръ, ако въ даденъ случай вие имате разположение да работите физически, въ сжщия моментъ не можете да учите, още повече не можете да изследвате причинитѣ и последствията на нѣщата. Може ли физически силниятъ да бжде едновременно и умствено силенъ? Ако той е употрѣбилъ всичкото си време за развиване на мускулитѣ си, невъзможно е да бжде еднакво силенъ и способенъ въ умствения свѣтъ. И обратно: умствено способниятъ не може да бжде и физически силенъ. Правилно е човѣкъ да се развива еднакво и въ тритѣ свѣта — физическия, духовния и умствения. Пренебрегне ли единъ отъ тѣзи свѣтове за смѣтка на другитѣ, той нарушава хармонията между силитѣ на своя организъмъ. Развитието на ума не зависи отъ развитието на физическото тѣло. Ако земедѣлецътъ произвежда грамадни количества жито, това не показва, че той е много интелигентенъ. Него
63 вата алчность го заставя да работи много, да изкара повече жито, да се осигури. Умствениятъ работникъ не произвежда много жито. Той се задоволява съ малко. Ще кажете, че онзи, който произвежда много жито, си служи съ модерни срѣдства, а същевременно има предъ видъ благото на другитѣ хора. Важно е, какъ услужва на хората: даромъ, или съ пари. Ако имъ услужва съ пари, това всички правятъ. Изкуство е човѣкъ да има предъ видъ благото на своитѣ ближни като свое благо. Съвременнитѣ хора, главно материалиститѣ, се радватъ на голѣмитѣ производства, на многобройнитѣ фабрики. Тѣ се радватъ, че умътъ работи. Вѣрно е, че умътъ работи, но какво придобива човѣкъ въ морално отношение? Ако умътъ се развива, а моралътъ отпада, какво придобива човѣкъ ? Въ природата съществува единъ законъ, споредъ който блатата. се разпредѣлятъ равномѣрно. Ако единъ човѣкъ е богатъ, всички трѣбва да бъдатъ богати. Разликата е въ степеньта на изобилието. Запримѣръ, когато снѣгътъ на върховетѣ се топи, и долинитѣ се ползуватъ отъ тѣхното богатство. Щомъ снѣгътъ изчезне, и долинитѣ обедняватъ. Като знаете това, не се радвайте на богатството си, не мислете, че сами сте го придобили. Други съ работили за васъ. Ако тѣ престанатъ да работятъ, вашето богатство ще изчезне. Каквото става въ видимия свѣтъ, същото става и въ невидимия. Както рѣкитѣ и изворитѣ на земята пресъхватъ, премѣст
64 ватъ се и отново се явяватъ, така и въ духовния, и въ умствения свѣтъ рѣкитѣ и изворитѣ се отдръпватъ отъ едно мѣсто и започватъ да извиратъ на друго. Тази е причината, поради която често ученитѣ казватъ, че нѣкжде е настаналъ духовенъ и умственъ гладъ. Този гладъ води къмъ израждане—физическо, духовно и умствено. Снѣговетѣ спасяватъ хората отъ израждане. Щомъ паднатъ голѣми снѣгове, тѣ се скриватъ по домоветѣ си, но се радватъ, защото се създаватъ нови условия за забогатяване. И тъй, страданията не сж. нищо друго, освенъ снѣгове, навалѣли по върховетѣ на човѣшкото сърдце и на човѣшкия умъ. Тѣзи снѣгове носятъ богатство за човѣка. Ако нѣма снѣгове, т. е. ако нѣма страдания, човѣкъ е осжденъ на крайна сиромашия, на фалиране. Страданията сж причина за прииждане на нови енергии въ живота. Ако нѣма страдания, никакво прииждане на енергия нѣмаше да сжществува. Хората не обичатъ страданията, защото не сж дошли до ония методи, чрезъ които да трансформиратъ придобититѣ енергии, вследствие на което изпитватъ неприятни състояния. Приятно ви е, когато се ржкувате съ приятеля си. Колкото силно да стисне ржката ви, вие сте доволни. — Защо? — Защото съ стискането на ржката ви, той предава часть отъ своята енергия и доказва, че ви обича. Понеже и вие имате разположение къмъ него, приемате енергиитѣ му и
65 лесно се справяте съ тѣхъ. Колкото по-здраво стисне ржката ви, толкова повече ви обича. Когато дърводѣлецътъ постави дъскитѣ между менгемето и ги стисне здраво, да се слепятъ, казвате за него, че е добъръ майсторъ. Ето защо, както обичате приятеля си и се справяте съ неговитѣ енергии, така обикнете и страданието, за да се справяте лесно съ енергиитѣ, които излизатъ отъ него. Разчитайте на енергиитѣ, които идатъ чрезъ страданията. Тѣ внасятъ нѣщо добро въ човѣка. Разчитайте на онзи, който хваща здраво. Ако е вашъ приятель, той ще ви помага въ всички случаи на живота. Ако ви е неприятель, мжчно можете да се освободите отъ ржката му. Ка кво прави силниятъ стражарь? Като хване апаша, той го държи здраво въ ржцетѣ си. На такива стражари обществото може да разчита, да се чувствува защитено отъ тѣхъ. Само онзи човѣкъ може да държи нѣщата здраво, който има излишъкъ отъ енергия въ себе си. Като говоримъ за физическата енергия, ние я разглеждаме като резултатъ на умствения животъ отъ миналитѣ поколѣния. Ако не можете да опредѣлите, какъвъ е билъ центърътъ на умствената дейность на човѣка въ неговото минало, не можете да опредѣлите нито настоящето, нито б/ъдещето му. Ако знаете настоящето положение на човѣка, ще знаете и неговото минало и бждеще. Да разгадаете пѣщо, да решите една задача, това не значи, че трѣбва да проникнете въ всички тайни на при
66 родата. За решаването на една задача се иска поне едно условие. Нѣкой мислятъ, че като влѣзатъ въ духовния свѣтъ, ще придобиятъ изведнъжъ много знания. Човѣкъ може да влѣзе въ духовния свѣтъ, безъ да придобие нѣкакво знание. Какъвто е влѣзълъ, такъвъ ще излѣзе. Нѣкой се хвали, че е ходил ь въ духовния свѣтъ, а знае за него толкова, колко го и онзи. който не е ходилъ. За да придобие нѣщо отъ духовния свѣтъ, човѣкъ грѣбва да има разбирания — да знае, какъ да използува неювитѣ блага. Запримѣръ, ако влѣзе неподготвен ь въ една библиотека, той ще види само полици, пълни съ кнши; ако влѣзе въ единъ магазинъ, ще види много стока безъ да може да си купи нѣщо; ако влѣзе въ една гимназия и посети единъ класъ, ще види, че ученицитѣ седатъ мирно на чиноветѣ си и слушатъ, какъ учительтъ преподава. Ако влѣзе въ двора на гимназията, когато ученицитѣ сж въ междучасие, ще види, че тѣ играятъ, пѣятъ, скачатъ. Ако не разбира нѣщата, той ще извади криво заключение за тѣхъ, ще каже, че библиотеката е мѣсто, п ьлно съ полици; магазинът ь е мѣсто, пълно съ стока; гимназията — мѣсто, дето влизатъ ученици и т. н. Обаче, защо сж полйцитѣ въ библиотеката, защо е стоката въ магазина, защо ученицитѣ посещаватъ училището, той не знае. Ако не разбира съотношенията на нѣщата, като влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ ще си състави за него такова мнение, каквото и за физическия.
67 Той ще каже, че и духовниятъ свѣтъ е Така неор!анизиранъ, както физическиятъ. Той не по шава нито физическия свѣтъ, нито духовния. При сегашното си съзнание, човѣкъ не може да отиде въ духовния свѣтъ. И да влѣзе гамъ, той не може да задържи нито едно впечатление отъ него въ съзнанието си. Слеловагелно, когато човѣкъ не може да запази никакьвъ отпечатъкъ въ съзнанието си за това, което е видѣлъ, все едно, че нищо не е вид Ьлъ. Като ученици на живота, вие трѣбва да се изучавате, да познавате органитѣ си, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Запримѣръ, като погледнете показалеца си, вие трѣбва да знаете, защо формата му е заострена, или Тжпа. Ако показалецътъ ви при основата си е дебелъ, а на върха заострейъ, причината се крйе въ теченията, които излизатъ отъ организѣма. Пръстътъ може да се уподоби на рѣка кояго въ основата си има притоци, които я праиятъ пълноводна. Колкото отива къмъ края си, тя намалява. Човѣкъ съ остри пръсти изразходва много енергия, понеже става гблѣмо изтичане. Колкото по-тжпи сж върховетѣ на пръсгигѣ, толкова по-малко енергия изтичй презь тЬхъ. Хора съ заострени пръсти сж нервни, енер1ични. Нервйиятъ човѣкъ е като огьнь. Понеже иска да се прояви, енергията предизвиква голѣмо напрежение въ него. Нервниятъ човѣкъ е крайно активенъ, но не боДезненъ. Умътъ му е поДвиженъ, бързо сХвйща
68 идеитѣ. Той е бързъ и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ действията си. Каквото предприема, добре го обмисля. Като се намѣри предъ нѣкаква мжчнотия, не я отлага, но веднага пристжпва къмъ решаването й. Който не разбира, какво представя нервниятъ човѣкъ, страхува се да не стане нервенъ. Подъ понятието' „нервность“ разбиратъ нѣкакво болезнено състояние. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да бжде човѣкъ нервенъ, т. е. активенъ. Най-съвършената система въ човѣка е нервната. Следователно, добре е, когато нервната система е въ действие. Докато тя се проявява правилно, човѣкъ мисли, чувствува и действува добре. Когато срещнете такъвъ човѣкъ, не казвайте, че е нервенъ, но кажете, че нервната система въ него работи правилно. Оплаква ли се нѣкой, че е нервенъ, ние разбираме, че той не е нервенъ въ правия смисъль на думата, но е човѣкъ съ разслабена нервна система. Такъвъ човѣкъ иска да се прояви, но не може, затова е неспокоенъ. Той трѣбва да каже: Азъ се безпокоя, че не мога да се проявя, както трѣбва, т. е. не мога да проявя нервната си система. Нервната система е съставена отъ безброй влакънца, които възприематъ впечатленията отъ външния свѣтъ и ги предаватъ навънъ чрезъ мисъльта. Осакатятъ ли се тия влакънца, осакатява се и нервната система. Влакънцата не сж нищо друго, освенъ антени, т. е. възприематели и предаватели. Слабата паметь се дължи на осакатяване на нервнитѣ
69 влакна. Щомъ се подобри състоянието имъ, паметьта се усилва. Това става по много начини. Единъ отъ тѣхъ е храната, която човѣкъ възприема. Запримѣръ, за усилване на мозъчната енергия се препоржчватъ орѣхи, но трѣбва да се знае, какъ да се ядатъ. Също така се препоржчватъ различни растения. Ученитѣ хора •се занимаватъ съ растенията и търсятъ между тѣхъ такива, които могатъ да въздействуватъ на нервната система. Както идеитѣ въздей•ствуватъ върху психическия животъ на хората, така растенията въздействуватъ върху нервната система. Алхимицитѣ сж търсили жизнения елексиръ, за да направятъ човѣка безсмъртенъ. Той съществува и като идея. Важно е човѣкъ да намѣри такава идея, която да го направи безсмъртенъ. Както храната опредѣля здравословното състояние на човѣка, така и идеитѣ обуславятъ нормалното развитие на неговия психически животъ. Адамъ, който живѣлъ въ рая и се хранилъ съ найинтелигентнитѣ растения и плодове, се отличавалъ съ голѣма ученость. Той далъ на всички животни имена, съответни на характера имъ. Това може да направи само онзи, който има знания. Ученъ човѣкъ билъ Аламъ, но като напусналъ рая, изгубилъ знанията си. — Защо? — Защото билъ лишенъ отъ онази храна, която ималъ въ рая. Храната го правѣла ученъ. Не може човѣкъ да се храни съ свинско, съ козе месо и да стане великъ. Иоанъ Кръститель се хранѣлъ съ медъ и акриди. Медътъ
70 смекчаващ малко характера му. Той билъ много енергиченъ. Акридитѣ пъкъ му придавали веселость и добро разположение. Това сж твърдения, които трѣбва да се докажатъ научно. Правете опити, да видите, какво въздействие указватъ върху човѣка различнитѣ храни. Наблюдавайте нѣщата, изучавайте ги, да видите, какви знания ще придобиете. Изучавайте явленията въ живота и въ природата, безъ да вадите бързи заключения. Съ бързане работитѣ не се уреждатъ. Залримѣръ, ако пипнете ржката на нѣкого и усѣтите, че е студена, казвате, че кръвообръщението на този човѣкъ не става правилно. Ако цвѣтътъ на ржката е жълтеникавъ и венитѣ силно издути, вие веднага се произнасяте, че ржката е на старъ човѣкъ. Това не е наука. Важно е да опредѣлите. колко енергия изтича отъ тази ржка и колко се възприема. Какво показватъ 1’здутитѣ вени ? Който има издути вени на ржцетѣ си, той се намира подъ голѣмо напрежение, очаква нѣщо. Ако е старъ, той очаква да дойде при него нѣкой младъ, да му предаде службата си. Издутитѣ вени на ржката показватъ, че човѣкъ иска да даде нѣщо. Ако венитѣ сж хлътнали навътре, човѣкъ нѣма какво да дава. Съвременнитѣ хора трѣбва да изучаватъ нѣщата всестранно. Не е достатъчно да кажатъ, че 2 + 3=5. Тѣ трѣбва да отидатъ подалечъ, да проникнатъ въ съдържанието на числата. Тѣ събиратъ, изваждатъ, умножаватъ
71 и дѣлятъ. безъ да знаятъ подбудителнитѣ причини на тия действия. Лесно е да извадишъ 2 отъ 3, да умножишъ 2 на 3, или да раздѣлишъ 3 на две. Външната страна на тия действия има отношение къмъ физическия свѣтъ. Ако иска да разгледа тия действия въ чувствения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да спре вниманието си върху тѣхното съдържание. И найпосле, като дойде до умствения свѣтъ, той трѣбва да проникне въ смисъла на тия действия. Оттукъ вадимъ заключението: физическиятъ свѣтъ се занимава съ формитѣ на нѣщата, чувствениятъ — съ съдържанието имъ. а умствениятъ — съ тѣхния смисълъ. Мнозина се питатъ, какъвъ е смисълътъ на живота. Нѣкой казватъ, че смисълътъ на живота се крие въ яденето. Ако това е така, научилъ ли е човѣкъ, какво съдържание и какъвъ смисълъ има всѣка храна? Нѣкой изяде една ябълка, безъ да си отговори, какви елементи съдържа тя, отде е дошла, подъ влиянието на коя планета се намира и т. н. Това трѣбва да се изучава всѣка година, понеже миналогодишнитѣ ябълки не приличатъ на тазгодишнитѣ нито по съставъ, нито по влияние на планетитѣ. Това днесъ не ви интересува, защото не можете да го използувате. Днесъ съзнанието ви се приготвя, за да можете въ бждеще да се ползувате отъ храната, която употрѣбявате. Всѣки плодъ крие въ себе си лѣчебна сила, която трѣбва да се използува. Ако сте нервно възбуденъ, изяжте три петровки
72 ябълки, и неразположението ви ще изчезне. — Възможно ли е това? — Направете опитъ и ще се увѣрите. Ако неразположението ви изчезне, думитѣ ми сж вѣрни. Не питайте, кое е вѣрно и кое не, но прилагайте. Задръжте въ ума си следната мисъль: между всички явления въ свѣта има известно съотношение, известна връзка, която не е произволна, но разумна и съзнателна. Тъй щото, ще знаете, че всѣко физическо явление има отражение въ духовния и въ умствения свѣтъ. Както между формата, съдържанието и смисъла има известно съотношение, така и между всичкитѣ свѣтове сжществува известна връзка. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ тежи 75 килограма. Това тегло отговаря на неговото съдържание, както и на неговия умственъ животъ. Дойдете ли до теглото на другъ човѣкъ, за него се изискватъ съвършено други числа. Изобщо, за всѣки даденъ случай е опредѣлено специфично число. Запримѣръ, като наблюдавате хората, виждате, че носътъ на всички хора е различенъ. Нѣкой хора иматъ дълги носове, а други — кжеи. Споредъ физиогномиститѣ, дългиятъ носъ е признакъ на интелигентность. Устата, носътъ, очитѣ, веждитѣ сж главнитѣ антени на човѣ. шкото лице. Тънкитѣ вежди възприематъ пофини чувства, а дебелитѣ — по-груби, т. е. чувства отъ физически характеръ. Хора, които иматъ тънки вежди, минаватъ за духбвни. Тѣ иматъ добре развита интуиция. По характеръ
73 сж меки. Мекотата не подразбира слаба воля. Ако такъвъ човѣкъ срещне мечка на пжтя си, той ще я поглади малко, и тя ще клекне на земята. Тогава той може да се разговаря съ нея. Ако човѣкъ съ дебели вежди срещне мечка, той ще я хване за ушитѣ, ще я търколи на земята и ще каже: Ще знаешъ, че съ мене не може да се играе. И двамата сж юнаци, но единиятъ се справя съ мечката по мекъ начинъ и се разговаря съ нея, а другиятъ я събаря на земята, стжпва съ кракъ върху гърба й и се заканва срещу нея. Единиятъ изразходва повече енергия, а другиятъ — помалко. Следователно, който изразходва най-много енергия, живѣе на физическия свѣтъ; който изразходва по-малко енергия, живѣе въ духовния свѣтъ; който изразходва най-малко енергия, т. е. колкото е нуждна въ даденъ случай, той живѣе въ Божествения свѣтъ. Тамъ всичката енергия се използува разумно. Физическиятъ свѣтъ разполага съ много енергия, вследствие на което малко се използува, а повече се разпилява. Ако едно сжщество отъ духовния свѣтъ слѣзе на земята, то ще се ползува отъ физическата енергия нѣколко хиляди години и пакъ ще остане часть отъ енергията неизползувана. Физическиятъ човѣкъ, обаче, едва изкарва 50 — 60 години съ енергията, която му е дадена, и като я свърши, заминава за другия свѣтъ. Заминаването на човѣка за другия свѣтъ не е нищо
74 друго, освенъ запасяване съ нова енергия. Човѣкъ умира, за да вземе ново количество енергия и пакъ да се върне на земята. Сежпо струва тази енергия. Десетки години човѣкъ трѣбва да пжтува отъ този до онзи свѣтъ локато си набави нуждната енергия. — Само свѣтлиятъ пжть на мждростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ хив о т ъ т ъ. 5. Лекция отъ Учителя, държана на 10. октомврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ
Единица мѣрка — Само свѣтлиятъ пжть на м ждростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ живо т ътъ. Тема за следния пжть: „Отношение между цѣли и дробни числа.“ Представете си, че имате квадрата АВСД. (фиг. 1). Отношението на съседнитѣ върход g ве е: А:В, А:С, С : Д и Д: В, а на срещуположнитѣ е А:Д и В:С. — Какво представя квадратътъ? — Единица мѣрка. Ако стане промѣна въ странитѣ АВ и АС, ще се I измѣни жгълътъ А; сжще| временно ще се измѣни и проq -----д тивоположниятъ жгълъ Д. фИГ J, Следователно, ако жгълътъ А се увеличи съ 10°, ще бжде равенъ на 100°; жгълътъ Д сжщо ще бжде равенъ на 100°. Другитѣ два жгли В и С ще се намалятъ по 10°. Щомъ жглитѣ не сж прави, квадратътъ се превръща въ ромбъ. Жглитѣ А и Д могатъ да се увеличаватъ до 179°, следъ което ще се превърнатъ въ прави линии. Това измѣня вече отношението между жглитѣ и върховетѣ на квадрата.
76 Какво представя жгълътъ? /жгълътъ не е нищо друго, освенъ джга, взета отъ окржжностьта. Когато се увеличаватъ жглитѣ на квадрата, тѣ се приближаватъ; когато се намаляватъ, тѣ се отдалечаватъ. Това се отнася до всички тѣла и предмети. Изобщо, когато единъ предметъ се увеличава, това показва, че той се приближава до насъ; когато се намалява, той се отдалечава. Сжщиятъ законъ има отношение и къмъ интелигентностьта па човѣка. Колкото жгълътъ на челото е почолймъ, толкова по-интелигентенъ с човѣкъ. Лко челото легне надолу, жгълътъ става малькъ. При това положение интели! ентностьта се намалява. Ако носътъ изпъква много навьнъ, интелигентностьта на човѣка е слаба. Тя зависи отъ дължината на перпендикуляра, спуснатъ отъ челото надолу, а не отъ дължината на носа. За да се увеличи интелигентностьта на човѣка, трѣбва да стане вжтрешна, органическа промѣна въ него. Колкото по-силно е развита стомашната система на човѣка, толкова по-слаба е неговата интелигентность. Такъвъ човѣкъ мисли повече за ядене и не му остава време да работи умствено. Той прилича на воденица, която постоянно мели житото и продава брашното. Воденичарьтъ печели отъ брашното, но воденицата и воденичнитѣ камъни нищо не печелятъ. Следъ време тѣ ще се изтриятъ. Като изучавате сравнителната зоология, виждате, че колкото повече линията на челото лѣга, т. е. се наклонява, интелигентностьта
77 се губи. Това виждаме особено ясно въ змията. Тя нѣма лице, вследствие на което нѣма никакъвъ моралъ. Змията е много жестока. Започне ли жгълътъ на челото да се увеличава, имаме начало на интелигентность. Като дойдемъ до кучето, жгълътъ е равенъ на 45°, въ слона—на 90°, а въ човѣка — на 180°. Челото му е изправено, образува права линия, каквито сж странитѣ на квадрата, които, отъ своя страна, пъкъ представятъ радиуси на разумни природни сили. Като ученици, вие трѣбва да изучавате линиитѣ на човѣшкото лице и да четете по тѣхъ. Забелязано е, че въ хора, които иматъ устойчиви чувства, както и устойчива воля, брадата не е права, но малко вдлъбната и издадена навънъ. Това показва известна интелигентность. Ако брадата не излиза напредъ, интелигентностьта се намалява. Сжщото е и съ челото. Ако челото е право, човѣкъ е интелигентенъ, разуменъ; започне ли челото да лѣга назадъ, интелигентностьта постепенно намалява. Съ носа е точно обратно. Когато носътъ изпъква напредъ, интелигентностьта се намалява. — Защо вдлъбнатината на брадата показва устойчивость на чувствата? — Защото тя представя центъръ, т. е. равнодействуваща линия, въ която силитѣ се уравновесяватъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за устойчиви чувства, за силна воля, но не знаятъ, какъ да си въздействуватъ. Само съ желание нѣщата не се постигатъ. За да имате постиже
78 ния, трѣбва да работите съзнателно върху себе си, за да образувате вдлъбнатина на брадата си. Често поставяйте пръста си на това мѣсто на брадата, и мислете върху устойчивостьта на чувствата. Ако искате да увеличите интелигентностьта си, мислете за носа си, да вземе добро направление, да не изпъква навъяъ. Когато чистите носа си съ кърпа, не го дърпайте навънъ, но надолу. Ако теглите носа си навънъ, вие нарушавате хармонията на умст#енитѣ сили, а съ това измѣняте и посоката на силитѣ, които действуватъ въ него. И тъй, изучавайте квадрата като единица мѣрка въ неговото динамичеСко състояние, както на физическия свйтъ, така и въ духовния. Когато двата жгла на квадрата се увеличаватъ, срещуположнитѣ се иамйляватъ. Квадратътъ става ромбъ. Увеличаването на Жглитѣ показва забогатяване, а намаляването — осиромашаване. Значи, когато едно сжщество забогатява, друго нѣкое осиромашава. Това става въ самия човѣкъ. Нѣкой негови способности забогатяватъ, а други — осиромашаватъ. Невъзможно е, въ единъ и сжщъ моментъ човѣкъ да бжде богатъ въ всички направления. Ако си богатъ на физическия свѣтъ, въ духовния свѣтъ ще бждешъ беденъ. Затова е казано. че богатиятъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие. Като ученици, вие трѣбва да изучавате квадрата въ неговото динамическо състояние, защото всѣки човѣкъ има отношение къмъ
79 него. Вие изучавате квадрата вънъ отъ себе си, като резултатъ. Това е недостатъчно, защото, като резултатъ, квадратътъ има едно отношение къмъ васъ, а, като разумно действуващи сили, той има друго отношение. Ако заградите човѣшката глава съ четири линии, ще получите квадратъ. Всѣка страна на квадрата представя свѣтъ, въ който човѣкъ живѣе. Четиритѣ страни на квадрата сж. четиритѣ свѣта: физически, астраленъ, умственъ и причиненъ. Човѣкъ има отношение къмъ тия свѣтове, като представители на различни видове материя: физическиятъ свѣтъ е свързанъ съ твърдата материя, астралниятъ — съ течната, умствениятъ — съ въздухообразната, причин• ниятъ — съ свѣтлинната. За да се ползува отъ тия свѣтове, човѣкъ трѣбва да знае заковитѣ за превръщането на материята отъ твърда въ течна, отъ течна въ въздухообразна, отъ въздухообразна въ свѣтлинна. Не може ли да превръща материята отъ едно състояние въ друго, той не може да изправи линиитѣ на лицето си. Запримѣръ, ако се натъквате на твърди чувства, които могатъ да осакатятъ сърдцето ви, трѣбва да знаете начинъ да ги смекчавате. Ако се намирате дълго време подъ тѣхното влияние, ще изкривите линиитѣ на лицето си. Като знаете това, пазете се отъ корави чувства и упорити мисли. Малко хора могатъ да се справятъ съ своитѣ корави чувства и упорити мисли и желания, защото не знаятъ, че между физическия и духовния
80 свѣтъ има тѣсна връзка. Понеже явленията на физическия свѣтъ сж. отражение на тия отъ духовния свѣтъ, човѣкъ може да си служи съ духовни методи така, както и съ физически. По този начинъ той може да въздействува на отрицателнитѣ си мисли и чувства, да ги превърне въ положителни. Ще ви дамъ единъ методъ, по който можете да постигнете желанията си. Нѣкой иска да стане богатъ, ученъ, силенъ. Сами по себе си, тия качества сж. нули, съ които не може да постигнете нищо. Добродетельта пъкъ представя единицата въ живота. Следователно, ако къмъ единицата прибавяте последователно една, две и повече нули, тѣ вече се осмислятъ. Запримйръ, искате да станете богатъ. Прибавете нулата къмъ единицата и ще получите числото десеть. Ако искате да станете и ученъ, ще прибавите втора нула и ще получите числото 100. Искате ли да станете силенъ, къмъ единицата ще прибавите още една нула — ще получите числото 1000. Обаче, ако изтриете единицата, нулитѣ отново се обезсмислятъ и обезценяватъ. И тъй, добродетельта, като единица, е единствената величина, която дава цена на нулитѣ. Много обещания сж. дадени на човѣка, но едно му е нуджно— единицата, т. е. добродетельта. Физическиятъ свѣтъ крие въ себе си условия и възможности за развиване на душата на човѣка. Математиката, геометрията сжщо сж условия за развиване на човѣшката душа,
81 Обаче, ако човѣкъ не разполага съ единицата, съ която започва всѣка работа, нулитѣ губятъ цената си. Както нулитѣ, безъ единицата предъ тѣхъ, н Ьматъ никаква стойность, така и човѣкъ, безъ положителното знание, е като лодка безъ кормило. Запримѣръ, човѣкъ вдига ржцетѣ си нагоре, изнася ги настрана, безъ да знае, защо върши това. Много естествено! Когато вдига ржцетѣ си нагоре, човѣкъ иска да свали нѣщо; когато ги изнася напредъ, той иска да вземе нѣщо. Ако нѣма тия елементарни знания, човѣкъ пада по-долу и отъ животнитѣ. Жеравътъ, запримѣръ, знае, че иде лошо време и напуща родното си мѣсто. Човѣкъ не знае, кога ще настжпи лошо време, отъ което често се изненадва. Тръгва съ нови дрехи за планината, безъ кибритъ, но времето скоро се разваля, и той започва да трепери отъ студъ. Като се поправи времето, той си казва: Лошо бѣше времето, изненада ме, но поне единъ урокъ научихъ. Научилъ си единъ урокъ, но се простуди и осакати единъ отъ удоветѣ на своя организъмъ. Каква полза има човѣкъ отъ живота, ако изгуби най-хубавото и най-ценното въ себе си? Опитноститѣ и уроцитѣ, които животътъ дава на човѣка, иматъ смисълъ, когато го направятъ по-здравъ, отколкото е билъ по-рано. И презъ най опасното мѣсто да мине човѣкъ, кракътъ му трѣбва да остане здравъ. Това значи, да минешъ презъ опитности и да излѣзешъ неповреденъ.
82 Като ученици, вие трѣбва да бждете разумни, да познавате проявитѣ на Божественото и само въ него да вѣрвате. Човѣшкото е неустойчиво и преходно, на него не може да се вѣрва. Ако сте гладенъ, три деня не сте ялъ, и срѣгцате единъ човѣкъ, който ви дава съветъ, да влѣзете въ близката градина и да си наберете ябълки и круши, колкото искате, трѣбва ли да го послушате? Той ще ви каже, че е тъмно вече, никой нѣма да ви види, но вие не можете да бждете спокоенъ. Много естествено! Градината е чужда, не можете да влѣзете вжтре безъ позволението на господаря й. Ако изпълните съвета на този човѣкъ, вие ще се намѣрите въ по-трудно положение, отколкото сте били по-рано. За предпочитане е да гладува човѣкъ, отколкото да краде плодове отъ чужда градина. Следователно, когато казваме, че човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Божественото, а не въ човѣшкото, имаме предъ видъ, че Божественото въ всички хора си прилича, а човѣшкото се различава. Запримѣръ, единъ човѣкъ минава съ 10 — 12,000 лева годишно, а другъ има на разположение 200 — 300.000 лева и пакъ е недоволенъ. Човѣшката лакомия нѣма край. Тя представя тжпъ жгълъ, който все повече расте, докато дойде до 180°, т. е. до правата линия. Когато жгълътъ дойде до 180°, човѣкъ лѣга на гърба си, превръща се въ права линия и заминава за другия свѣтъ. Значи, човѣкъ може да грѣши до 180°; щомъ се пре
83 върне въ права линия, той престава да грѣши. Казваме, че този човѣкъ е напусналъ земята. За онзи, който не разбира законитѣ на живота и на смъртьта, правата линия е смърть. За онзи, който разбира тия закони, правата линия е продължение, т. е. непреривно движение. Какво трѣбва да прави човѣкъ съ погрѣшкитѣ си? — Да ги изправя. Представете си, че нѣкой ученикъ решава задачи по математика, или чъртае геометрически фигури. Тукъ направи погрѣшка въ изчисленията, тамъ въ точностьта на фигуритѣ и казва: Не излѣзе добре, но нищо, и така ще мине. Днесъ пропусне една погрѣшка, на другия день—друга, докато най после съвсемъ се обърка и не може да се оправи. Ето защо, турете за основа на живота си правилото: щомъ направите една погрѣшка, колкото малка и да е тя, спрете се, не отивайте напредъ. Изправете погрѣшката си и тогава продължете работата си. — Защо хората не могатъ да изправятъ погрѣшкитѣ си? — Защото се страхуватъ отъ окржжаващитѣ, да не разбсратъ, че сж. направили нѣкаква погрѣшка. Въ сжщность, важно е човѣкъ да изправи погрѣшката си, а не да я закрие по нѣкакъвъ начинъ, за да не се изложи предъ хората. Всѣка изправена погрѣшка внася нѣщо добро въ характера на човѣка, т. е. въ неговия органически животъ. Казано е въ Евангелието: „За всѣка праздна дума ще давате отчетъ“. Като не знаятъ силата на думитѣ, на числата, като
84 носители на динамическа енергия въ себе си,, хората си служатъ съ тѣхъ, както имъ попадне, безъ да подозиратъ, че тѣ произвеждатъ известна реакция върху човѣка. По този начинъ хората спъватъ себе си, а на близкитѣ си произвеждатъ болка и страдания. Вие не трѣбва да си служите нито съ праздни думи, нито съ праздни числа. Запримѣръ, шесть е число на илюзии. То представя мъртавъ капиталъ, туренъ въ хамбаръ. За да използувате енергията на този капиталъ, извадете го отъ хамбара и го посѣйте на нивата, да покълне, да израсте и плодъ да даде. Шесть е число и на търпение. ЧовЬкъ трѣбва да търпи, да чака известно време, докато посѣтото семе поникне, израсте, цъвне и върже. Когато плодътъ узрѣе, шесторката се превръща въ деветорна — въ узрѣлъ плодъ. Числата съдържатъ положителни и отрицателни енергии. Положителиитѣ енергии се изявяватъ въ положителния, т. е. въ добрия, въ нормалния животъ, а отрицателнитѣ — въ неправилния. Запримѣръ, за добрия човѣкъ числото шесть означава растене. развитие, а за лошия -смърть; за добрия човѣкъ числото деветь означава узрѣлъ плодъ, а за лошия —затворъ. Ако на числото шесть турите знаменатель единица, то означава праведенъ човѣкъ, който има идея въ живота си; обаче, ако знаменательтъ е нула, резултатътъ е пакъ нула. Когато изучавате човѣка, като сборъ отъ числа, вие се домогвате до нѣкой отъ него
85 витѣ минали съществувания и разбирате, какви идеи сж го вълнували, какви схващания ималъ за живота. Следователно, отъ сегашния животъ на човѣка съдите за миналото му; отъ идеитѣ и чувствата, които днесъ го вълнуватъ, можете да разберете, какъ ще се изяви въ бъдеще. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се изучава, да види, кои отъ желанията му съ отъ миналото и кои — отъ сегашния му животъ. Запримѣръ, стремежътъ на човѣка да бъде богатъ, силенъ, ученъ е отъ миналото. Този потикъ не се създава въ единъ животъ. Желанието на човѣка да изпълнява волята Божия е вложено въ него още отъ началото, но е събудено въ настоящия му животъ. Всѣки човѣкъ има дълбоко желание въ себе си да изпълни волята Божия. Това негово желание е свързано съ усилване на волята му, съ оформяване на неговата брада. За да изправи брадата си, човѣкъ трѣбва да люби; за да изправи ума си, той трѣбва да бъде добъръ. Значи, изпълнението па волята Божия укрепва човѣшката воля. Любовьта изправя сърдието на човѣка, а добротата неговия умъ. Доброто е Божествена сила, която подтиква ума къмъ дейность. 11ѣма сила, подобна па доброто, която да помага за развиване и усилване на човѣшката интелигентност!.. Ако изгуби доброто, като единица мѣрка въ живота си, човѣкъ постепенно започва да се изражда, докато и животътъ му се обезсмисли. Следователно, всички дарби и способности
86 на човѣка се дължатъ на развиването на известни добродетели въ миналото. Щомъ тѣзи добродетели се атрофиратъ, съ тѣхъ заедно ще се атрофиратъ и неговитѣ дарби и способности. Лицето на човѣка не е нищо друго, освенъ сборъ отъ числа и геометрически фигури, които показватъ неговото минало. Колкото поправилни сж линиитѣ на лицето, толкова поправиленъ и добъръ е билъ животътъ му въ миналото. Всѣко отклоняване отъ правия пжть измѣня хармонията между линиитѣ. Когато напусне кривитѣ пжтища, човѣкъ постепенно изправя линиитѣ на лицето си. Запримѣръ, ако нѣкой, преди да е станалъ добродетеленъ, иска да стане богатъ и силенъ, той е на кривъ пжть въ живота си. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да стане добродетеленъ. Изгуби ли доброто въ себе си, всички други придобивки се равняватъ на нула. Човѣкъ трѣбва да постави доброто като единица мѣрка въ живота си, и следъ това може да бжде и богатъ, и ученъ, и силенъ, и шастливъ. Млади и стари, всички трѣбва да поставятъ добродетельта като основа на живота си. Които не разбиратъ значението на доброто, мислятъ, че и безъ него може. Тѣ искатъ да прекаратъ живота си, както и да е, безъ солидна основа, и казватъ: Като вѣрваме въ Бога, всичко можемъ да придобиемъ. — Не е така. Вѣра безъ добродетель нищо не струва. Знание безъ добродетель нищо не струва. Доброто осмисля всичко — и знание, и сила, и
87 богатство. Какво знание е това, да разрѣжсшъ умрѣлия човѣкъ и да го изучавашъ? Истинското знание се придобива при изучаване на живия човѣшки организъмъ. Само добродетелниятъ може да се учи отъ живитѣ организми. Той вижда, какъ ставатъ процеситѣ въ самитѣ тѣхъ. Едно се иска отъ човѣка — да бжде добъръ. Добродетельта е магическата прхчица, която магитѣ въ древностьта още сж. носѣли въ ржката си. Магческата прижчица въ ржката на човѣка струва повече отъ всички богатства на свѣта. Тя е живата единица, подиръ която нулитѣ се нареждатъ. На тази пржчица се подчиняватъ всички сили въ природата. Добриятъ човѣкъ, въ правъ смисълъ на думата, съ едно вдигане на ржката си. може да разсѣе облацитѣ и да поправи времето. Нѣма ли магическата сила въ себе си, вмѣсто да оправи времето, той го разваля. Добриятъ човѣкъ помирява хората, а лошиятъ разваля отношенията между тѣхъ. Като ученици, правете опити, да видите, доколко доброто живѣе въ васъ. Когато не сте разположени, вдигнете показалеца си нагоре и следете, какво ще стане съ васъ. Ако състоянието ви се подобри, вие сте дали пжть на доброто въ себе си. Ако състсянието ви не се подобри, затворили сте вратата на сърдцето си за доброто. Търсете доброто въ себе си, а не отвънъ. Ако искате да проявите доброто, което е вложено въ васъ, отворете сърдцето
88 си за Бога. Той е изворъ на всички добрини. Ако сте изгубили магическата си тояжка, идете при Онзи, Който ви е създалъ, и помолете Го да ви я върне. Чрезъ нея вие можете да придобиете всичко, което ви е нуждно. Който носи магическата тояжка въ ржката си, знае, какъ да постжпва съ хората, и какъ да се справя съ мжчнотиитѣ. И тъй, да живѣете съ доброто, това е най-лесниятъ пжть. Безъ доброто мжчно се живѣе. Когато нѣкой казва, че животътъ е тежъкъ, това подразбира, че той е изгубилъ магическата пржчица, т. е. доброто. Доброто е свѣтлина, която оправя пдлищата на човѣка. Мойсей имаше магическата тояжка въ себе си Достатъчно бѣше да вдигне жезъла си, за да постигне всичко, каквото желае. Съ помощьта на жезъла си той изведе евреитѣ отъ Египетъ. Съ него той раздѣли Червеното море на две, и евреитѣ можаха да минатъ по суша. Съ тояжката си Мойсей направи чудеса предъ евреитѣ. Така тѣ разбраха силата на доброто. Мощна сила е доброто! Който е придобилъ магическата пржчица, той може и да учи. и на бойното поле да отиде, но всичко ще върви добре. Като срещне неприятеля си, ще го удари, ще го повали на земята. Следъ това ще се приближи при него и, ако е раненъ, ще превърже ранитѣ му; ако е убитъ, ще го възкреси. Неприятельтъ му ще тръгне съ него и ще му стане приятель. Така той ще му покаже силата, която доброто крие въ себе си.
89 Помнете: .доброто е единица мѣрка на физическия свѣтъ. На земята безъ доброто не можете да направите крачка напредъ. Щомъ носите доброто въ себе си, разумнитѣ и свѣтли същества ще бждатъ на ваша страна. Отъ тѣхъ ще придобивате знание, сила, богатство. Какво по-велико нѣщо може да очаква човѣкъ отъ това, да има на своя страна свѣтли и разумни сжщества ? Ако влѣзете въ Божествения свѣтъ, тамъ любовьта е мѣрка на нѣщата. Щомъ придобиете любовьта и доброто, като плодъ на любовьта, вие притежавате богатството на цѣлия свѣтъ. Задача. Цѣлъ месецъ мислете върху доброто, като основа и единица мѣрка на нѣщата, като начало на живота. Щомъ помислите за доброто, кажете си: Азъ съмъ добъръ, защото Богъ ме е направилъ добъръ. Не питайте, вѣрно ли е това, или не. По естество човѣкъ е добъръ. На земята доброто господарува. И злото се подчинява на доброто, защото живѣе въ него. Работете съзнателно за проявяване на доброто въ себе си и следъ единъ месецъ ще видите, -какъвъ е резултатътъ на вашата работа. Ще кажете, че тази работа е мжчна. Каква мъчнотия има въ възприемане на свѣтлината, на въздуха и на храната? Отвори очитѣ си, и свѣтлината сама ще мине презъ тѣхъ. Разшири дробоветѣ си, и въздухътъ самъ ще си направи пжть. Отвори устата си, и храната сама ще влѣзе въ нея. Малко се иска отъ чо
90 вѣка. Освободете се, за да се про.яви доброто въ васъ. То е вложено въ васъ отъ самото начало. Безъ доброто нѣма развитие. Доброто осмисля нѣщата. Всичко може да изчезне на земята, но доброто остава за вѣчни времена. Доброто е основа на живота. Т. м. 6. Лекция отъ Учителя, държана на 17. октомврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
Движение на силитѣ — Само свѣтлиятъ пжть на мждростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животъ т ъ. Размишление. Тема за следния пжть: „Основнитѣ принципи на съвременната математика“. Какво се разбира подъ думата „зависимость“? Може ли двама души да се намиратъ въ известна зависимость и при какви условия сжществува тази зависимость? Казватъ, че човѣкъ зависи отъ своя умъ, отъ своето сърдце и отъ своята воля. По какво познаваме, че даденъ човѣкъ зависи отъ ума, отъ сърдцето или отъ волята си?—Какъ можете да изразите ума, сърдцето и волята на човѣка геометрически? — Съ помощьта на трижгълникъ, за основа на който приемаме волята. Представете си, че имате три полета — А, В, С, въ които действуватъ различни сили — (фиг.-1). Полетата — А, В, С представятъ тритѣ свѣта — Божественъ, духовенъ и физически. Въ полето А действуватъ сили отъ Божествения, т. е. отъ разумния свѣтъ, въ В — сили отъ духовния свѣтъ, а въ С — сили
92 отъ физическия свѣтъ. Силитѣ на тритѣ свѣта се намиратъ въ зависимость едни отъ други. Запримѣръ, ако се измѣни посоката на силата С1Д, ще се измѣни посоката и на силата ДЕ1, като зависима отъ първата. Ако се измѣни посоката на силата ДЕ1, ще се измѣни и посоката на силата Е3Е2. И обратно: ако тръгнете
93 отъ физическия свѣтъ нагоре, ще забележите, че всѣка промѣна въ посоката на силитѣ отъ този свѣтъ се отразява и въ посоката на силитѣ отъ другитѣ два свѣта, понеже тѣ се намиратъ въ зависимость единъ отъ другъ. Колкото по нагоре се качвате, толкова поголѣмъ е броятъ на измѣренията. Ако се движите по права линия само, вие сте въ свѣта на първото измѣрение. Ако се движите по плоскость, влизате въ свѣта на дветѣ измѣрения — дължина и широчина. Щомъ влѣзете въ свѣта на третото измѣрение, имате три посоки — дължина, широчина и дълбочина. Въ четвъртото измѣрение тѣлата започватъ да растатъ. Когато линията се продължава, плоскостьта се разширява; когато плоскостьта се разширява, тѣлото увеличава дълбочината си. Когато дължината, широчината и дълбочината се увеличаватъ, тѣлото започва да расте, т. е. влиза въ областьта на четвъртото измѣрение. Първото измѣрение се представя съ права линия, второто — съ плоскость, третото — съ тѣло. Като знаете това, вие можете да си представите човѣшкия носъ въ четири измѣрения последователно. Запримѣръ, като права линия — въ първото измѣрение; като плоскость — въ второто измѣрение; като тѣло — въ третото измѣрение и като тѣло, което е подложено на постоянно растене, носътъ представя величина отъ четвъртото измѣрение. Колкото повече сили сж. работили върху човѣшкия носъ, толкова повече измѣрения обхваща той. За да
94 разберете, коя линия на носа отговаря на четвъртото измѣрение, трѣбва да наблюдавате нервната система на човѣка подъ силно увеличение. Така ще видите, какъ работи природата. Ако изучавате човѣка геометрически, можете да си го представите въ видъ на два фг/ъ. 2» конуса, които иматъ обща основа — (фиг. 2). Върхътъ А представя възвишения, т. е. разумния свѣтъ въ човѣка. Точката В е центъръ, въ който се събиратъ силитѣ отъ духовния свѣтъ. Върхътъ С пъкъ представя поле, въ което действуватъ силитѣ на физическия свѣтъ.
95 Когато ставатъ промѣни въ полето А, едновременно ставатъ промѣни и въ полето В и С. Това показва, че между всички свѣтове съществува известна зависимость. Зависимость съществува и между скаченитѣ съдове, а именно: на каквато височина се намира водата въ единъ отъ скаченитѣ съдове, на такава височина се намира въ всички останали съдове, независимо тѣхната форма. Всички хора помежду си се намиратъ въ положението на скачени съдове, вследствие на което, колкото повече се издига или понижава водата въ единъ отъ съдоветѣ, съ които тѣ съ свързани, толкова повече се повдига или понижава водата и въ тѣхъ. Ако изучавате човѣка споредъ неговия съставъ, ще видите, че нѣкой хора съдържатъ повече кислородъ, други — повече водородъ, трети — повече азотъ, а четвърти — повече въглеродъ. Който съдържа повече кислородъ, той се отличава съ голѣма активность. Който съдържа повече водородъ, чувствата му взиматъ надмощие. Дето има повече вода, тамъ растителиостьта е богата. Дето растителпостьта е богата, тамъ има повече животъ. Ако растителностьта е слаба, животнитѣ не могатъ да се развиватъ. Ако въ нѣкой човѣкъ преобладава азотътъ, това показва, че въ него се проявява разумното начало. Като ученици, вие трѣбва да прониквате въ дълбочината на нѣщата, за да имате поголѣми постижения. Мнозина изучаватъ гео
96 метрия, но малцина проникватъ въ дълбочината на формитѣ. Старитѣ египтяни изучаваха геометрията, но спрѣха вниманието си върху линиитѣ, плоскоститѣ и тѣлата, безъ да проникнатъ въ дълбочината на тѣлата. Едва индуситѣ започнаха да проникватъ въ дълбочината на тѣлата, но и тѣ не сж постигнали много въ тази область. И на индуситѣ липсва още дълбочина въ схващанията. Има области, дето тѣ сж силни, но не навсѣкжде. Като дойдатъ до философията на нѣщата, тѣ се натъкватъ на голѣми празднини. Запримѣръ, нѣкой индуси твърдятъ, че никакво движение въ свѣта не сжществува. Въ сжщность не е така. Всички тѣла се движатъ, но съ такава бързина, че движението имъ не се забелязва. Това не значи, че движение не сжществува. Ако тѣлата, както и частицитѣ имъ, не се движатъ, свѣтътъ би изчезналъ, т. е. би се превърналъ на нула. Какво означаватъ нулата и единицата ? Нулата подразбира процесъ, при който нѣщата се намаляватъ. Единицата подразбира процесъ, при който нѣщата се увеличаватъ При нулата човѣкъ се запознава съ закона на намаляването, на израждане на нѣщата. При единицата той се запознава съ закона на растенето. При нулата човѣкъ губи, а при единицата поели. Болниятъ губи, а здравиятъ печели. —Защо боледува човѣкъ? — Защото се е натоварилъ много. Когато природата види, че нѣкой човѣкъ се е натоварилъ много, тя
97 му изпраща нѣкаква болесть, да отнеме часть отъ материята му. Като отслабне, човѣкъ е ловоленъ и намира, че е станалъ по-здравъ отъ по-рано. Какво трѣбва да прави болниятъ въ болницата? — Да проповѣдва на хората, да ги обърне къмъ Бога. Здравиятъ лесно проповѣдва, но болниятъ — мжчно. За да проповѣдва. преди всичко, болниятъ трѣбва да знае причината на заболяванвто си и да е готовъ да се изповѣда. Всѣка болесть се дължи на нѣкаква духовна причина. Неправилнитѣ отношения между близкитѣ хора — майка и деца, братя и сестри, мжжъ и жена причиняват ь различни болести. Щомъ се изправятъ отношенията, болестьта изчезва. Болеститѣ иматъ различенъ произходът физически сърдеченъ и умственъ. Когато студентъ или ученикъ пропадне на изпититѣ си, той пада духомъ и се намира въ положението на боленъ. — Защо е пропадналъ? — Много причини има за пропадането на ученика. Той може да не е училъ достатъчно, но може да е училъ и да пропадне; може да е неспособенъ, но може да е способенъ и пакъ да пропадне. Човѣкъ може да вади вода отъ кладенеца съ тънко вжже, безъ да се скжса вжжето; вжжето може да е дебело и пакъ да се скжса. Вжжето представя разумностьта на човѣка. Значи, ученикътъ може да е спсобенъ, но да не е разуменъ. Тогава, ако разумностьта отежтствува, ученикътъ може да пропадне. Обаче, случва се, че способенъ ученикъ пропада на
98 изпититѣ си. — Защо? — Времето, както и действуващитѣ сили въ природата сж указали влияние върху професора, или върху ученика, и последниятъ пропада. Нѣкой ученикъ е много самонадеянъ и казва, че никой учитель не може да го скжса. Той се самозаблуждава. Силното всѣкога може да спре движението на слабото. Професорътъ е силниятъ, а ученикътъ — слабиятъ. Следователно, професорътъ всѣкога може да скжса студента или ученика. Като ученици, вие трѣбва да изучавате срѣдата и условията, при които живѣете Безъ това знание не можете да се хармонизирате. Въ този смисълъ, професорътъ е срѣда, съ която студентътъ трѣбва да се хармонизира. Не може ли да се хармонизира, колкото и да е училъ, ще стане нѣщо неочаквано, и той ще пропадне на изпита. — Какво може да стане? — Или паметьта му ще изневѣри, или съзнанието му ще потъмнѣе. Ученикътъ трѣбва да бжде разуменъ. Ако единъ камъкъ се търкаля отъ планината, трѣбва ли да вървите срещу него? Вие ще се отбиете отъ пжтя си, за да не падне камъкътъ върху васъ. Въ дадения случай професорътъ е камъкътъ, който слиза отвисоко, а студентътъ е пжтникътъ, който се качва на планината. За да не падне камъкътъ върху него и го удари, той трѣбва да бжде разуменъ, да се отбие отъ пжтя си. Ако студентътъ или ученикътъ не прояви своята разумность, професорътъ ще го смачка. — Кой ще носи отговорностьта за това злополучие?
99 — Студентътъ. Той трѣбваше да бжде разуменъ, да отстжпи на професора си. Когато професорътъ мине по своя пжть, студентътъ ще продължи движението си нагоре. Когато изучавате природата, вие се натъквате на два вида процеси: механически и съзнателни. Тѣ се различаватъ по мѣстото на разумностьта. Въ механическитѣ процеси разумностьта е отвънъ, а въ съзнателнитѣ—вжтре. Следователно, ако се натъкнете на единъ механически процесъ, не се борете съ него, нито го корегирайте. Запримѣръ, гнѣвътъ е механически процесъ. Колкото и да се борите съ него, нѣма да го победите. Ще кажете, че искате да намѣрите причината на гнѣва, да се освободите отъ него. Каквито усилия да правите, не можете да намѣрите причината на гнѣва. Тя не е нито вънъ отъ васъ, нито вж,тре въ васъ. Причината на гнѣва се крие въ козмоса. Гнѣвътъ е козмическа сила, срещу която човѣкъ не може да се бори. Той не се подава на нашата воля. Обектътъ на гнѣва е вънъ отъ човѣка Следователно, човѣкъ трѣбва да има знания, да гледа на предмета така, че да не се дразни отъ него. Наистина, докато гледа на нѣщата широко, човѣкъ никога нѣма да се гнѣви. Когато знае нѣщата, той не се гнѣви, не се и смущава. Запримѣръ, дойде нѣкой при васъ и ви казва, че апашъ влѣзълъ въ дома ви. Вие оставате тихъ и спокоенъ — Защо? — Знаете, че кжщата ви е праздна
100 апашътъ нѣма какво да вземе. Ако пъкъ има нѣщо за крадене, ще знаете, че сте направили нѣкакво опущение, заради което ще понесете последствията си. За да не се гнѣви, човѣкъ трѣбва да гледа философски на живота. Срѣщате единъ вашъ приятель, който бърза нѣкжде, но вие го спирате. Той веднага кипва. — Защо се гнѣви? — Гладенъ е, отива на фурната да си купи хлѣбъ, страхува се, че хлѣбътъ ще се свърши. Напраздно се гнѣви. Вие изваждате отъ торбата си единъ топълъ хлѣбъ и му го предлагате. Щомъ вземе хлѣба, състоянието му се измѣня. Това, което става съ приятеля ви, става съ всички хора. Всички бързатъ, часъ по-скоро да стигнатъ до фурната, да си купятъ хлѣбъ. Ако се осмѣлите да спрете нѣкого на пжтя му, той непремѣнно ще се разгнѣви. Обаче, дадете ли му топълъ, хубавъ хлѣбъ, той го взима, благодари за него, и неразположението му изчезва. За да се справяте съ енергиитѣ, които рушатъ, вие трѣбва да се ползувате отъ всичко, което учите. Много нѣща учи човѣкъ на земята, но повечето отъ тѣхъ забравя. Въ края на краищата той ще остане съ малъкъ капиталъ въ себе си, и то съ този, който е приложилъ при самовъзпитанието си. Щомъ е така,, работете съзнателно върху себе си и прилагайте всичко, което сте придобили. Въ много полета се движи човѣкъ, но отъ тѣхъ три сж най-важни: физическото, сърдечното и умстве
101 ното. Каквото придобие и приложи въ тия полета, това ще занесе съ себе си. Какво се разбира подъ думата „поле“? Полето е область, въ която живѣятъ и работятъ хиляди същества едновременно. Съзнателно или несъзнателно, тѣ се намиратъ въ известно отношение помежду си. Запримѣръ, всички хора, които работятъ на физическия свѣтъ, са свързани помежду си. Сжщо така сж свързани и тия, които живѣятъ въ сърдечния и въ умствения свѣтъ. Колкото посъзнателна е връзката между хората, толкова по-голѣми придобивки иматъ. Нѣкой казва, че живѣе за себе си. Това е неразбиране на живота. Никой не може да живѣе за себе си. Да живѣешъ за себе си, това значи, да живѣешъ въ затворъ. Да излѣзешъ отъ себе си и да живѣешъ за другитѣ, това значи свобода. Когато се разочарова отъ живота, човѣкъ иска да се уедини, да остане самъ. Много калугери се уединяватъ но скоро напущатъ уединение то. — Защо? — Защото разрешаватъ само единъ въпросъ. Ученика тъ се уединява да учи. Той взима петь-шесть книги съ себе си и мисли, че е самъ. И въ този случай не е самъ. Чрезъ книгитѣ той е свързанъ съ умоветѣ на ученитѣ. Нѣма мѣсто, дето човѣкъ може да бжде самъ. Радвайте се, че е така, защото самотията е най-голѣмото нещастие, въ което човѣкъ може да изпадне. Докато е свързанъ съ хората по умъ, по сърдце и по воля, човѣкъ никога не може да бжде самъ. Колкото и