Дали може

Неделни беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Дали може", 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.), Издание 1942 г., София

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
ДАЛИ ЛОЖЕ OTZ СОФИЯ 1 9 4 S
Дали може Рече имъ една притча: Дали може слѣпъ слѣпаго да води? ) Христосъ задава въпроса: „Дали може слѣпъ слѣпаго да води?“ Какво се разбира подъ думата „слѣпота“? Сжществува три вида слѣпота: физическа, духовна и умствена. Физически слѣпъ е онзи, който е лишенъ отъ органа на зрението, необходимъ за този свѣтъ. За да се справи съ условията на живота, слѣпиятъ трѣбва да бжде воденъ отъ нѣкого. Той не може свободно да се движи отъ едно мѣсто на друго, не може самъ да върши работитѣ си. „Дали може слѣпъ слѣпаго да води?“ Този въпросъ се отнася повече до умствената слѣпота, отколкото до физическата. Може ли умствено слѣпиятъ да учи и да ржководи другитѣ хора? Кой може да води физически слѣпиятъ? — Само онзи, който вижда. Сжщиятъ законъ има отношение и къмъ духовния, и умствения свѣтъ. На физическия свѣтъ лесно се познава, кой е слѣпъ и кой не, обаче, опитайте се да кажете на нѣкого, че е духовно или умствено слѣпъ. Колкото и да го убеждавате въ това, даже и да е слѣпъ, мжчно ще го убедите. Защо не се убеждава той? — Защото не съзнава положението, въ което се намира. Въ този смисълъ различаваме три категории хора: въ първата категория сж тѣзи, които не знаятъ, че не знаятъ; , въ Втората категория — които знаятъ, че не знаятъ, а въ третата — които знаятъ, че знаятъ. Какъ и кжде се познаватъ тѣзи хора? — Въ обществото, когато се стълкновятъ съ окржжаващитѣ, и отъ самитѣ себе си, когато се натъкнатъ на своето „азъ“. Има ученици, които мислятъ, че знаятъ много, че сж способни, че лесно решаватъ задачитѣ си. Като виждатъ невежеството имъ, учителитѣ имъ се каратъ, изобличаватъ ги, но тѣ не ) Лука 6:39.
4 отстжпватъ отъ мнението, което иматъ за себе си. И като не сж съгласни съ думитѣ на учителитѣ си, между тѣхъ произлизатъ голѣми неприятности. Вмѣсто да убеждава ученика си, че не знае, учительтъ трѣбва да му даде една трудна задача и да стои настрана. Задачата ще покаже, знае ли ученикътъ, или не знае; способенъ ли е, или не е способенъ. „Дали може слѣпъ слѣпаго да води?“ Що се отнася до физическото зрение на човѣка, лесно можемъ да кажемъ, че той е слѣпъ. Като се има предъ видъ, колко малко вижда, и колко още трѣбва да развива зрението си, смѣло можемъ да говоримъ за физическа слѣпота. Човѣкъ не вижда даже и една десетомилионна часть отъ това, което е предъ него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Сжщото се отнася до виждането на човѣка въ умствения и въ духовния свѣтъ. Знанията, които човѣкъ има за духовния свѣтъ, не съставятъ даже една стомилионна часть отъ онова, което предстои да придобие въ бждеще. Мнозина знаятъ, че не знаятъ всичко, но малцина знаятъ, че знаятъ. Отъ последната категория ще намѣрите едва десеть души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мждреци. Казано е въ Евангелието, че тѣ седатъ около престола на Бога. Кой ги е видѣлъ? Ще кажете, че за тѣхъ е писалъ Иоанъ. Какво правятъ около престола на Бога? — Кланятъ се и служатъ. Ще кажете, че не е правилно човѣкъ да седи на едно мѣсто и да се кланя. Тукъ думата ,кланяне“ е употрѣбена въ смисълъ на служене. Само мждриятъ и любещиятъ могатъ да се кланятъ, т. е. да служатъ на Бога въ духъ и истина. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи, да развива зрението си въ широкъ смисълъ — и въ физическо, и въ духовно, и въ умствено отношение. Това е една отъ задачитѣ, която трѣбва да реши. Да виждашъ ясно въ всички свѣтове, това е истинската култура, къмъ която хората се стремятъ. Смжтното и ограничено виждане не е виждане, а гледане. За такива хора е казано, че гледатъ, но не виждатъ. Които виждатъ ясно, влизатъ въ съзнателна връзка съ нѣщата, разбиратъ езика имъ и се разговарятъ съ тѣхъ, както днесъ азъ се разговарямъ съ васъ. Вие ме слушате.
5 разбирате и разсъждавате върху думитѣ ми, дали сж вѣрни по форма, по съдържание и по смисълъ. Да виждашъ нѣщата само физически, това значи, да виждашъ формата имъ; да ги виждашъ духовно, това значи виждане по съдържание; да ги виждашъ умствено, това значи, да виждашъ смисъла на нѣщата. Обаче, човѣкъ трѣбва да вижда и въ тритѣ свѣта —• по форма, по съдържание и по смисълъ. Това значи външно и вжтрешно виждане. И тъй, органътъ на зрението, т. е. окото има отношение къмъ човѣшкия умъ. Човѣкъ трѣбва да има здрави очи, за да се радва на здравъ и добре организиранъ мозъкъ. Интелигентностьта, разумностьта и способноститѣ, съ които човѣкъ се проявява въ физическия свѣтъ, се намиратъ на челото. Достатъчно е да погледнете челото на човѣка, за да разберете, доколко той е разуменъ, интелигентенъ, способенъ, наблюдателенъ, разсждливъ. Нѣкой погледне челото си и казва, че е много уменъ. Колко е уменъ? Азъ съмъ правилъ измѣрвания на челата на българитѣ и намѣрихъ, че на височина челото имъ достига най-много 6—7 см., а на широчина 16—17 см. Въ тѣзи размѣри се движи умътъ на българина. Обаче, важностьта на нѣщата не се заключава толкова въ голѣмината имъ, колкото въ тѣхната организираность. Не е достатъчно челото да бжде много високо и широко. Важно е мозъкътъ да бжде организиранъ. Малка е плоскостьта на човѣшкото чело, но чрезъ нея се проявяватъ три свѣта: умътъ на физическия свѣтъ, умътъ на духовния свѣтъ и умътъ на Божествения свѣтъ. Тѣзи свѣтове се проявяватъ въ всѣки човѣкъ различно, поради което хората не се разбиратъ. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкото различни разбирания сжществуватъ. Нѣкой окултисти дѣлятъ ума на висшъ и нисшъ, т. е., „висшъ и нисшъ манасъ“. Висшиятъ умъ се дѣли на висшъ наблюдателенъ, който заема горната часть на челото; той разглежда нѣщата отвънъ и отвжтре. Срѣдната часть на челото се заема отъ тъй наречения ретентивенъ умъ; той възприема външнитѣ и вжтрешнитѣ впечатления и ги складира въ себе си. Долната часть на челото, надъ веждитѣ, представя нисшия умъ, който наричаме наблюдателенъ, предметенъ или обективенъ; той възприема впечатления отъ близ
6 китѣ предмети и събития. Тритѣ области на челото се допълватъ взаимно. Тѣ представятъ областьта на човѣшкия разумъ. „Може ли слѣпъ слѣпаго да води?' Слѣпотата, въ кое и да е поле, създава нещастия и мъчнотии на човѣка. Физически слѣпиятъ може да бръкне тамъ, дето не трѣбва, и самъ да си причини нещастие. Духовно слѣпиятъ може да си причини нѣкакво нещастие въ сърдечния свѣтъ, а умствено слѣпиятъ — въ умствения свѣтъ. Човѣкъ не е създаденъ слѣпъ, но впоследствие е станалъ такъвъ. Много причини има за неговата слѣпота: или поради непорядъчния му и лошъ животъ въ младини, или поради лошия животъ на неговитѣ дѣди и прадѣди. Отъ лошия и изопаченъ животъ нервитѣ губятъ своята пластичность, кръвообръщението не става правилно и върху зрителния нервъ се наслагатъ утайки, които прѣчатъ за правилното пречупване на слънчевитѣ лъчи въ окото. При физическата слѣпота се образуватъ утайки въ зрителния нервъ на окото; при умствената слѣпота се образуватъ утайки въ мозъка и прѣчатъ на правилното възприемане на мисъльта. Когато мисъльта не е ясна, човѣкъ усѣща известно стѣгане въ мозъка, т. е. въ умствената область. Както за освобождаване на човѣка отъ физическа слѣпота се препоръчва добъръ и чистъ животъ, също така се препоръчва чистъ животъ и за освобождаването му отъ умствена слѣпота. Слѣпиятъ трѣбва да пречисти абсолютно тѣлото, ума и сърдцето си, да не останатъ никакви утайки върху нервитѣ му. Като задава въпроса, може ли слѣпъ слѣпаго да води, Христосъ иска да знае, кой трѣбва да ръководи и лѣкува слЬпитѣ. Не е достатъчно само да водишъ слѣпия. Друго нѣщо се крие въ зададения въпросъ отъ Христа. Да водишъ нѣкого, значи, да го упътвашъ. Който не разбира законитѣ на разумната природа, може ли да упътва и ръководи другитѣ ? Наблюденията, които ученитѣ правятъ върху човѣшкия мозъкъ, показватъ, че много отъ недоразуменията между хората могатъ да се избѣгнатъ. Ако двама души, мъжъ и жена, образуватъ семейство, тѣ или ще живѣятъ добре, или нѣма да живѣятъ — това зависи отъ устройството на черепитѣ имъ. Ако на единия черепътъ отзадъ е сплеснатъ, а на другия — силно развитъ, тѣ
7 нѣма да живѣятъ добре. Единиятъ ще чувствува и мисли по единъ начинъ, вториятъ — по другъ начинъ. Това разногласие въ чувствата и въ мислитѣ имъ създава недоразумения и противоречия между тѣхъ. Ако жената е широка въ чувствата си и разположена къмъ хората, мжжътъ ще бжде недоволенъ и постоянно ще й приписва слабости, които, въ сжщность, тя не притежава. Ако мжжътъ е любвеобиленъ и съ широки възгледи, жената нѣма да бжде доволна. Жената казва, че мжжътъ е ненормаленъ; мжжътъ казва, че жената е ненормална и, вмѣсто да се опознаватъ, тѣ се отдалечаватъ единъ отъ другъ. Жената казва, че мжжътъ е пощурѣлъ; мжжътъ казва сжщото за жената. Въ сжщность, никой не е пощурѣлъ, но тѣ не се разбиратъ: мжжътъ мисли и чувствува по единъ начинъ, а жената — по другъ. Защо ? — Мозъчнитѣ имъ центрове не сж еднакво развити. Кой човѣкъ наричаме пощурѣлъ ? — Който се е хваналъ за нѣщо, което другитѣ хора не виждатъ. Ако жената е слѣпа и не вижда, какво държи мжжътъ й, тя го нарича пощурѣлъ. Ако мжжътъ е слѣпъ, той нарича жена си пощурѣла. Единиятъ отъ тѣхъ, който е слѣпъ, мжжътъ или жената, започва да приписва на възлюбения си нѣща, за които той не е мислилъ. Ще се обвиняватъ въ изневѣряване, въ охлаждане на чувствата и т. н. Така тѣ сами създаватъ нещастието си, сами ставатъ причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислѣла мжжа си за порядъченъ човѣкъ, а той се увлѣкълъ въ друга жена. И мжжътъ не вѣрва на жена си. Има ли нѣщо вѣрно въ тѣхното подозрение ? Може да има нѣщо вѣрно, но може и нищо да нѣма. Ако мжжътъ е разположенъ къмъ нѣкоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка. Той имъ желае доброто и се радва на тѣхнитѣ успѣхи. Има ли нѣщо лошо въ това? Да желаешъ доброто на своитѣ ближни и да имъ се радвашъ, това значи, да имашъ истински отношения къмъ тѣхъ, съгласни и съ морала, и съ религията. Ако нѣкой е развилъ ясновидството си, ще вижда нѣща, които другитѣ не виждатъ. Какво ще бжде тогава неговото положение? Той има право да говори за слѣпотата на хората. Но какво ще кажете, ако слѣпиятъ говори за слѣпотата на хората? За слѣпитѣ
8 Христосъ казва: „Може ли слѣпъ слѣпаго да води?“ Следователно, слѣпиятъ не може да има правилни и широки схващания за живота. Зрението на съвременния човѣкъ е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна часть отъ това, което съществува на физическия свѣтъ; съ духовното си зрение той вижда едва една десетомилионна часть отъ това, което съществува вь духовния свѣтъ; съ умственото си зрение пъкъ той вижда едва една стомилионна часть отъ това, което съществува въ умствения свѣтъ. Тъй щото, въ който свѣтъ и да влѣзе сегашния човѣкъ, неговото зрение е ограничено. Радвайте се, че още не виждате всичко, защото предъ васъ се открива широкъ свѣтъ, съ голѣми възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате отъ единъ свѣтъ въ другъ, вие постепенно отивате отъ незнайното къмъ знайното. Хиляди и милиони години предстоятъ на човѣка да се учи и да придобива знания. Не се обезсърдчавайте, но се насърдчавайте и търсете смисъла на живота. А животътъ има смисълъ. Ученитѣ правятъ изчисления и намиратъ, че въ човѣшкия мозъкъ има три билиона и 600 милиона клетки, които работятъ въ областьта на неговата умствена дейность. Тѣ съ изчислили, че всичкото свѣтовно знание може да се напечата върху човѣшкия мозъкъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и ще остане свободно мѣсто за още 900 такива книги. Това показва, че на човѣка предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научилъ, той се самоизлъгва, той е въ пътя на своитѣ заблуждения. Да се самозаблуждава човѣкъ, това значи, да бъде въ положението на мишка, която стои предъ капанъ съ пастърмица и мисли, какъ да вземе пастърмицата, безъ да хлопне вратата на капана, и тя да остане вънъ, свободна, съ пъстърмицата въ уста. Следъ много обикаляния, следъ дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си въ капана, отдалечъ да хване пастърмата. Влиза предпазливо вътре, хваща пастърмата, но капанътъ бързо се затваря следъ нея. Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ капана, но и човѣкъ не е свободенъ. Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички съ въ капана, всички съ съблазнени отъ пастърмицата.
9 Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана съ мене? Ще се опитамъ сега да излѣза отъ капана. Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкъде затворено. Въ същото положение се намиратъ и хората. Докато нѣматъ мъчнотии, тѣ не мислятъ много. Щомъ се натъкиатъ на мъчнотии и на страдания, тогава започватъ да мислятъ, да търсятъ начинъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Затова казваме, че мъчнотиитѣ и страданията подбуждатъ ума къмъ дейность. Чрезъ тѣхъ човѣкъ придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза въ капана, или, ако е влѣзла, да излѣзе отъ него, мишката не трѣбва да бъде мишка. Докато е мишка, всѣкога ще има капанъ за нея. Сега се явява въпросътъ: Кой поставя капанъ на мишката ? — Хората. Ще кажете, че щомъ поставятъ капанъ на мишкитѣ, тѣ съ лоши. Не съ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ капани на пътя й. За да не става нужда да турятъ капани на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсъждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо съ философията на Шопенхауера, който казва: Докато съществува една зла воля въ свѣта, всѣкога свѣтътъ ще бъде лошъ, и хората въ него ще бъдатъ лоши. Шопенхауеръ е правъ за себе си, но отде вади той своитѣ заключения ? Ще кажете, че философията му е резултатъ на неговитѣ опитности. Мъжъ, който е патилъ отъ своята жена, казва: Познавамъ женитѣ, лоши съ тѣ. Отде ги знае той? — Отъ своята жена. Една жена видѣлъ и мисли, че познава всички жени. Ако единъ мъжъ познава нѣколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не съ подобни на мишкитѣ. Какво означава думата мишка въ широкъ смисълъ ? — Същество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката? — За да изхаби преднитѣ си зъби, които бързо растатъ. За да не пораснатъ много и да не й прѣчатъ, тя гризе, и по този начинъ постепенно ги изтрива. Защо растатъ бързо зъбитѣ и ? — Понеже е крайно алчно същество. Алчностьта я заставя да изяде всичко, което намѣри въ капана. Има хора, които притежават ь нѣкои отъ чъртитѣ на мишката. Като влѣзатъ въ
10 сандъкъ, дето младата мома е наредила новитѣ си дрехи, мишкитѣ правятъ дупки, изгризватъ дрехитѣ и найпосле излизатъ навънъ. Като ги питатъ, защо правятъ пакости на хорята, тѣ казватъ, че така ги е създалъ Богъ. Както сж създадени, така постжпватъ. За да изтжпяватъ зжбитѣ си, тѣ непремѣнно трѣбва да гризатъ. Споредъ менъ, мишката може да постжпва и по другъ начинъ, но трѣбва да се откаже отъ своята алчность. Ако отъ мишката се изисква другъ животъ, други прояви, колко повече се изисква това отъ човѣка. Всѣки човѣкъ се проявява споредъ степеньта на своето развитие. Тази е причината за голѣмото разнообразие между хората. Разправятъ за генералъ Вашингтонъ, преди да стане председатель па Съединенитѣ Щати, следния случай. Въ време на англо-американската война, като обикалялъ войницитѣ, видѣлъ, какъ единъ младши под офицеръ командувалъ десеть войника да вдигнатъ на раменетѣ си една дълга, тежка греда. Войницитѣ повдигали гредата оттукъ-оттамъ, но не могли да я турятъ на раменетѣ си. Трѣбвало имъ една малка помощь отвънъ, за да изпълнятъ заповѣдьта на началника си. Подофицерътъ викалъ, настоявалъ да вдигнатъ гредата. Вашингтонъ, който билъ скромно облѣченъ, се приближилъ до подофицера и го запиталъ: Защо не помогнешъ на войницитѣ ? — Азъ съмъ подофицеръ! — съ достоин ство отговорилъ той. Като разбралъ, че никой не го познава, Вашингтонъ се приближилъ къмъ войницитѣ и съ тѣхъ заедно подложилъ рамото си подъ гредата и така помогналъ да я вдигнатъ. Следъ това той се обърналъ къмъ тѣхния началникъ и казалъ: Азъ съмъ генералъ Вашингтонъ —и спокойно продължилъ пжтя си. Ще кажете, че освенъ между военнитѣ, другаде не се срѣщатъ подофицери. Навсѣкжде има подофицери: и въ семействата, и въ обществата. Азъ взимамъ думата „подофицеръ“ въ широкъ смисълъ — човѣкъ, който маха съ пржчицата си и заповѣдва на другитѣ. Следъ освобождението на България, единъ българинъ решилъ да иска нѣкаква лека служба, да си почине малко отъ тежкото робство. Мислѣлъ си, каква служба да иска. Единъ день, като се разхождалъ изъ града, видѣлъ, какъ единъ човѣкъ стои предъ нѣколко музиканти и маха съ нѣкаква пржчдца. Той вдигалъ и слагалъ пржчицата, а тѣ
11 свирили. — Ето една лека служба за мене — казалъ си българинътъ. Ще отида при нѣкой началникъ и ще поискамъ такава служба. Като се явилъ при началника, последниятъ го запиталъ: Какво искашъ, байо ? — Служба. — Каква ? — Да вдигамъ и слагамъ пръчицата, а музикантитѣ да свирятъ. Мнозина отъ сегашнитѣ хора, мжже и жени, учени и прости, искатъ да махатъ съ пръчицата си, т. е. да бждатъ капелмайстори. Това става не само въ материалния животъ на хората, но и въ умствения. Много писатели, учени и философи търсятъ лекъ начинъ за прославяне. Тѣ искатъ да се прочуятъ въ свѣта за чужда смѣтка. Други да свирятъ, да носятъ товара, а тѣ да застанатъ предъ тѣхъ и да махатъ съ пръчицата си, да минаватъ за капелмайстори. Преди години, единъ знаменитъ американски проповѣдникъ, държалъ една отлична проповѣдь, която особено се харесала на единъ отъ посрѣдственитѣ проповѣдници. Той успѣлъ да се домогне до тази проповѣдь, преписалъ я и въ скоро време я държал ь на пасомитѣ си, като своя собствена. Пасомитѣ му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповѣдь не е държалъ никой проповѣдникъ досега. Единственъ иашиятъ проповѣдникъ може да изнесе такава проповѣдь. Въ скоро време тази проповѣдь се разнесла по цѣла Америка. Единъ следъ другъ проповѣдницитѣ я преписвали, и всѣки я говорилъ предъ слушателитѣ си като своя. Едно трѣбва да знаете: чуждото нѣщо е всѣкога чуждо. Не мислете съ чуждъ умъ, и не гледайте съ чужди очи на нѣщата. Всѣки да мисли съ своя умъ и да гледа съ своитѣ очи. Умътъ на всѣки човѣкъ трѣбва да бжде по възможность по-трезвъ, по-буденъ и ясенъ, да схваща вѣрно и правилно всичко, което минава презъ него. — ТрЬбва ли да отречемъ ума на великитѣ хора? — Не отричайте великитѣ умове, но прилагайте тѣхнитѣ мисли, подражавайте ги въ трудолюбието и постоянството имъ. Майка или баща, които могатъ да възпитатъ добре децата си, сж въ състояние да възпитатъ цѣлъ народъ. Тѣ минаватъ за велики хора и заслужватъ подражание. Тѣ иматъ очи, виждатъ добре и могатъ да водятъ онѣзи, които не виждатъ и объркватъ пжтя си.
12 „Може ли слѣпъ слѣпаго да води 1“ Като излиза отъ физическата слѣпота, Христосъ засѣга вътрешната, духовната слѣпота. Страшна е физическата слѣпота, но по-страшна е духовната. Тя създава голѣми нещастия на човѣка. Който нѣма вътрешна свѣтлина, е изложенъ на постоянни промѣни; като не знае и не вижда причината на тѣзи промѣни, той се блъска въ себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако нѣкой чувствителенъ човѣкъ влѣзе въ затворъ между престъпници, ще излѣзе оттамъ съ тежко настроение, съ объркани мисли, безъ да може самъ да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се измѣнило настроението му, но, като вътрешно слѣпъ, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислитѣ на престъпницитѣ, съ които е билъ въ контактъ. Всѣки човѣкъ е подобенъ на батерия, отъ която излизатъ особени лъчи, погъсти или по-рѣдки. Който не може да ги асимилира, възприема ги въ организма си като мъчносмилаема храна, която произвежда главоболие, или друго нѣкакво разстройство. Въ такъвъ случай, българитѣ казватъ, че този човѣкъ е урочасанъ. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкналъ на две течения съ противоположни енергии, които не си хармонизиратъ. Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя съ такива течения. Отдалечъ още той ги вижда и усѣща и може да ги избѣгне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тѣхъ и носи лошитѣ имъ последствия. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава всички условия, за да се справя съ тѣхъ. Земята се състои отъ въздухъ, вода и суша. Съвременнитѣ хора изучаватъ условията на водата и на въздуха, да могатъ да плаватъ като риби и да хвърчатъ като птици. Когато нѣкой казва, че условията на живота му съ неблагоприятни, това показва, че той е попадналъ да живѣе или въ водата, или въ въздуха. Ако се е научилъ да плава, той ще мине благополучно отъ единия брѣгъ на другия. Ако знае да лети, ще пропътува известно пространство въ въздуха и пакъ ще слѣзе на земята. Задачата на съвременнитѣ майки и бащи, пропо вѣдници, учители и общественици е да пръскатъ свѣтлина въ умоветѣ и сърдцата на хората, да ги научатъ да плаватъ и да хвърчатъ, т. е. да ги научатъ на зако
13 яитѣ, които управляватъ сърдцето и ума. Съ сърдцето си човѣкъ плава, а съ ума си хвърчи, обикаля небеснитѣ пространства. Който не изпълни своето задължение, той носи отговорность за невежеството и тъмнината, въ която се намира човѣчеството. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорность за катастрофитѣ въ свѣта. Тази отговорность датира отъ времето на Христа до днесъ. Другъ е въпросътъ, ако нѣкой отъ водителитѣ — майка, баща, проповѣдникъ или учитель си признае, че е слѣпъ. Той се освобождава отъ отговорность, но се задължава да работи за своята просвѣта и преглеждане. Същевременно, той се задължава да освободи онѣзи, които води, да ги остави сами да прогледатъ. Оставени на себе си, тѣ по-скоро ще прогледатъ, отколкото въ ръцетѣ на слѣпия водитель. Нека всѣки самъ търси свѣтлината. Ако майката е глупава, дъщерята не трѣбва да остане на същия уровенъ. Ако бащата е глупавъ, синътъ трѣбва да бъде уменъ. Ако синътъ е уменъ, и бащата ще стане уменъ. Това е въпросъ на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е уменъ баща да роди глупавъ синъ. Синътъ трѣбва да работи върху себе си, да развива онѣзи мозъчни центрове, които не съ развити. Това се постига съ мисъль, съ усилена умствена работа. Като работи съ ума си, човѣкъ храни клеткитѣ на мозъка, и тѣ постепенно се развиватъ. Всѣка сутринь, като станете отъ сънь, кажете си: Азъ искамъ да стана уменъ. Тази мисъль отива къмъ мозъка и започва да храни клеткитѣ. Ако правите това цѣла година, въ края на годината ще имате малъкъ резултатъ. Умътъ ви ще се проясни, ще схващате нѣщата правилно. Не става ли същото и въ училищата? Като изучаватъ различни предмети, ученицитѣ отправятъ повече кръвь къмъ мозъка си и съ това хранятъ известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Азъ мога да мисля като уменъ човѣкъ. Всѣка положителна мисъль повдига човѣка, а отрицателната — руши и понижава нивото на неговия умъ. Ако царскиятъ синъ и синътъ на простъ баща иматъ еднакво здрави и добре развити очи, и дветѣ деца еднакво ще виЖдатъ нѣщата и еднакво ще се радватъ на живота.
14 Следователно, ако вашиятъ умъ е здравъ и добре развитъ, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философътъ. Да разбирашъ и схващашъ правилно живота, това значи, да се радвашъ на всичко, което те обикаля. Мнозина искатъ да станатъ духовни, да придобиятъ вътрешни знания. Никой не може да стане духовенъ, преди да е развилъ ума си. Нѣкой иска преждевременно да разбере духовнитѣ работи. Това е невъзможно. Защо ? — Челото му е низко. Той трѣбва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бжде готовъ за духовната наука. Човѣшкиятъ умъ се движи въ три свѣта: въ физическия, въ духовния и въ умствения. Нѣкой се затворилъ само въ физическия свѣтъ, а иска да разбира духовнитѣ работи. Излѣзъ отъ физическия свѣтъ, разшири своя кржгозоръ до духовния и до умствения свѣтъ, тогава ще разберешъ всичко, което те интересува. — Не мога ли да влѣза въ друга кжща и оттамъ да проникна въ по-високитѣ свѣтове ? — Не можешъ. Българската поговорка казва: „Чуждото нѣщо и на Великъ-день се взима“. Като не може да реализира желанията си, нѣкой мисли, че сждбата го преследва. Не го преследва сждбата, но той не мисли и остава слѣпъ въ живота. Човѣкъ трѣбва да мисли за доброто, за правдата, за любовьта, за красотата. Какво представя красотата ? — Цвѣте, което само отдалечъ се гледа и помирисва. Откжсне ли го нѣкой, то веднага изсъхва. Докато момъкътъ се радва отдалечъ на красотата на момата, тя цъвти и добре се развива. Щомъ се приближи до нея, тя постепенно изсъхва. Въ този случай, момъкътъ постжпва съ красотата, както паякътъ съ мухата. Достатъчно е тя да попадне въ мрежата му, за да я изсмуче. Следъ това, паякътъ я изхвърля навънъ. Опитайте се да хвърлите една сламка въ мрежата на паяка, да видите, какво ще направи. Той веднага ще скжса нишкитѣ на паяжината, ще извади сламката и ще изправи паяжината си. Съ това той иска да каже, че не търпи непотрѣбни нѣща. Каква поука можете да извадите отъ паяка? Да не допущате въ ума си непотрѣбни мисли. Ако нѣкой подхвърли една непотрѣбна мисъль въ ума ви, веднага я изхвърлете навънъ. Ще кажете, че паякътъ е лишенъ
15 отъ всѣкаква интелигентность. Фактътъ, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могатъ, показва, че той е ингелигентенъ, че и въ него има нѣкаква разумность. Ако за паяжината се изисква известна разумность, колко по-голѣма разумность се изисква за тъкането на човѣшкитѣ мисли. Човѣшката мисъль трѣбва да бжде свободна отъ заблуждения, въ които се ловятъ хора, както мишкитѣ се ловятъ въ капани. Не е позволено на човѣка нито себе си да заблуждава, нито другитѣ. Всѣки моментъ той се намира предъ лицето на Бога и носи отговорность за всичко, което прави. За да се освободи отъ заблуждения, човѣкъ трѣбва да работи върху развитието на своя мозъкъ, да изучава устройството му, както и съотношението, които сжществуватъ между различнитѣ мозъчни центрове. Ако между мозъка на мжжа и жената нѣма хармония, тѣ не могатъ да живѣятъ добре. За да се разбиратъ и хармониратъ, между тѣхъ трѣбва да има три допирни точки: на физическия свѣтъ, на духовния и на умствения. Съ други думи казано, тѣ трѣбва да иматъ еднакво устроени тѣла, еднакви мисли и еднакви чувства. Това не значи, че трѣбва да се подчиняватъ напълно единъ на другъ. Всѣки отъ тѣхъ може да бжде самостоятеленъ, да мисли и чувствува свободно, но да се разбиратъ, да има помежду имъ единство и хармония. Мжжътъ трѣбва да се насърдчава отъ жената, а жената — отъ мжжа, но всѣки да запази своята самостоятелность. Великъ може да стане само онзи, който се импулсира отъ нѣкоя разумна, повдигната жена, т. е. отъ любовьта. Всѣки, който се е ржководилъ и импулсиралъ отъ любовьта, е станалъ великъ. Четете живота на великитѣ хора и ще се убедите въ това. Напримѣръ, Гьоте, Милтонъ, Байронъ и други сж % станали велики, благодарение на въздействието, което имъ е указала нѣкоя жена. Има жени, които сж действували на мжжа по отрицателенъ пжть, а други — по положителенъ. Първитѣ сж го отблъсквали, но съ това повече сж събуждали въ него амбиция да работи, да стане великъ човѣкъ, за да заслужи любовьта и вниманието на тази, която не се интересува отъ него. Вторитѣ пъкъ сж го насърдчавали и подтиквали къмъ работа и дейность. Понѣкога една малка причина може да подтикне
16 човѣка къмъ усилена дейность, да постигне това, което желае. Преди години въ Америка се прочулъ единъ атлетъ съ своята сила. Единъ день, като правѣлъ своитѣ упражнения, край него миналъ единъ студентъ и казалъ нѣщо по неговъ адресъ. Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударилъ една плесница на студента и го търколилъ на земята. Студентътъ бързо скочилъ на краката си, недоволенъ и засраменъ, и се върналъ у дома си. По пжтя той си мислѣлъ, какъ да отмъсти на атлета. Най-после въ него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложилъ да развие такава сила. Той се домогналъ до тѣзи сведения и започналъ да работи усилено за физическото си развитие. Следъ петь години той могълъ вече да вдига съ едната си ржка конь съ едно конче. Отишълъ той при атлета и съ едната си ржка го вдигналъ високо въ въздуха. Следъ това го запиталъ: Познавашъ ли, кой съмъ ? — Не те познавамъ. — Азъ съмъ онзи, на когото преди петь години ти удари плесница и ме търколи на земята. — Спомнямъ си, но сега те признавамъ за мой учитель. Като изпадатъ въ слабости, хората се оправдаватъ съ Бога. Тѣ казватъ, че така сж създадени. — Не сж създадени така, но работа се иска отъ всички, да станатъ силни, за да се справятъ съ своитѣ слабости. Всѣки може, като студента, да работи 5—10 години усилено, да развие силата си, да стане герой. Не е нуждно човѣкъ да става атлетъ. Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мжчнотиитѣ, които деньтъ ви носи. Работете върху себе си, да приложите Божественото учение въ домоветѣ си, за да постигнете всичко, каквото желаете. — Защо днесъ синоветѣ и дъщеритѣ не уважаватъ родителитѣ си? — Защото повечето родители сж пренебрегнали своя умъ. Тѣ малко работятъ върху ума си и оставатъ назадъ въ умствено отношение. Майката и бащата трѣбва да стоятъ високо въ умствено отношение. Който е развилъ добре ума си, той има условия за проява на своето виеше съзнание. Дето умътъ, сърдцето и душата на човѣка сж добре развити, тамъ вече може да се говори за виеше съзнание, за причиненъ свѣтъ. Това се постига постепенно.
17 чрезъ последователна работа върху физическото тѣло, върху сърдцето и ума, върху висшия разумъ и найпосле върху душата и духа. Така ставатъ хората велики и знатни. И обикновениятъ човѣкъ може да стане великъ, но ако работи върху себе си съ прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човѣкъ трѣбва да прилага всичко, което е чулъ и разбралъ. Ако слушате само, безъ сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъвъ, какъвто не е. За онѣзи, които работятъ и прилагатъ, Богъ е добъръ, любещъ. Къмъ тѣхъ Той отправя своята свѣтла страна. Къмъ онѣзи, които не работятъ и не прилагатъ, Богъ отправя тъмната си страна. Безъ да иска, Той ги наказва, оставя ги да носятъ последствията на своята леность. Не е ли сжщото и въ училищата? Учительтъ наказва ленивитѣ ученици, а на способнитѣ и прилежнитѣ се радва. Ленивиятъ ученикъ казва, че такъвъ е създаденъ. Ако работи и учи уроцитѣ си редовно, той ще види, че не е създаденъ така. Всѣки самъ може да изправи слабоститѣ и погрѣшкитѣ си. И азъ не желая да проповѣдвамъ на ученици, които само слушатъ, безъ да учатъ и прилагатъ. Който е готовъ да прилага, да бжде полезенъ за себе си и за своя народъ, и азъ съмъ готовъ да работя за него; който не е готовъ да прилага, и азъ се отказвамъ отъ него. — Отде и какъ ще се учимъ? — Човѣкъ се учи отъ три нѣща: отъ погрѣшкитѣ на хората, отъ своитѣ опитности и отъ знанието и опитноститѣ на великитѣ хора. Така трѣбва и вие да се учите. Сутринь, като ставате отъ сънь, не мислете, че много знаете, но кажете въ себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а въ сжщность нищо не знае, той е на опасенъ пжть. Той всѣкога търси лесния пжть, Да вземе пржчицата на капелмайстора въ ржката си и само да маха съ нея. При всѣки неуспѣхъ въ живота Си. ще търси вината въ условията, въ родителитѣ си, въ обществото, а най-малко въ себе си. Има известна вина и вънъ отъ него, но, въ сжщность, главенъ ви2
18 новникъ за неуспѣха си е самъ той. Търсете вината първо въ себе си, а после въ другитѣ. Работете върху себе си съзнателно, съ любовь и постоянство. Не е важно да съградите една кжща въ нѣколко деня. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте отъ съседитѣ, но се ползувайте отъ тѣхнитѣ добри чърти. Всѣки човѣкъ, всѣко общество, всѣки народъ иматъ добри чърти, които заслужватъ подражание. Не търсете вината въ съседитѣ си, но подражавайте на доброто, което носятъ тѣ. Българитѣ прекараха робство подъ турцитѣ и гърцитѣ, но придобиха нѣщо ценно — издържливость. При това, тѣ научиха нѣщо и отъ своитѣ потисници. За човѣка е важно да се учи. При каквито условия да се намира, той трѣбва да учи, да придобива знания. „Може ли слѣпъ слѣпаго да води?“ Този стихъ има отношение, както къмъ отдѣлния човѣкъ, така и къмъ държавитѣ и тѣхнитѣ управници. Всѣки управляващъ трѣбва да познава разумнитѣ природни закони, за да знае, накжде води държавния корабъ. Защо погина Титаникъ ? — Защото капитанътъ му искаше да съкрати пж.тя и взе посока, която носѣше за него изненада. Ако бѣше взелъ познатия пжть, макаръ и съ повече обикаляния, щѣше да стигне благополучно до опредѣлената цель. Той мислѣше, че Титаникъ не може да потъне, но остана излъганъ. Нѣкой иска да напредва бързо, да съкрати пжтя на развитието си. И това може, но ако съкратениятъ пжть е прочистенъ. Тогава не му носи изненади. Обаче, не е ли прочистенъ, по-добре да обиколи, да продължи времето. Докато пжтьтъ на нѣкого е правъ, свободенъ отъ препятствия, той върви напредъ и за нищо не мисли. Щомъ пжтьтъ се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване. Измѣни ли се посоката на движението, ти трѣбва да се спрешъ за малко, да изучишъ новитѣ условия и тогава да продължишъ. Величието на художника се заключава въ кривитѣ линии. Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на мѣсто, той минава за великъ художникъ. Който си служи само съ прави линии, той е чър тежникъ, а не художникъ. Какво означаватъ кривитѣ линии? — Пластичность, огъваемость. Свѣтлината се движи по криви, вълнообразни линии. Значи, и приро
19 дата си служи съ криви линии. Нѣкой казва за себе си, че е прямъ, праволинеенъ човѣкъ, не обича да се отклонява отъ пжтя си. Изпиталъ ли се е той, знае ли, какъ би постжпилъ въ всички случайна живота? Какво би направилъ, ако предъ него се изпрѣчи една каса, пълна съ злато ? Най-напредъ той ще се огледа, да нѣма хора около него и, като види, че е самъ и никой не го следи, ще бръкне въ касата и ще продължи пжтя си. Той вървѣлъ по права линия, докато не е билъ самъ; щомъ останалъ самъ, веднага изкривилъ пжтя си. Да бждешъ праволинеенъ отъ страхъ, това не е високъ моралъ. Страхътъ нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхътъ не може да го направи уменъ човѣкъ. Само любовьта, като вжтрешенъ потикъ, може да застави човѣка да мисли и да работи. Изкуство е да се научи човѣкъ да люби и да обича. Затова, именно, Христосъ задава въпроса: „Може ли слѣпъ слѣпаго да води?“ Само любещиятъ може да води хората. Време е вече сегашнитѣ хора да възлюбятъ Божията Мждрость и Божественото знание, за да се хармонизиратъ. Безъ това знание тѣ всѣкога ще иматъ различни разбирания и желания, както и различни възгледи за живота. Като не живѣятъ добре, мжжетѣ и женитѣ се оправдаватъ съ различнитѣ си разбирания. Това не ги оправдава. Отъ тѣхъ зависи да възприематъ новото, Божественото разбиране за нѣщата. Мжжътъ казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-низко стжпало отъ себе си. Досега жената е работила повече съ нисшия си умъ, но тя започва да работи вече наравно съ мжжа и може да възприеме новото и Да бжде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие. И отъ мжжа, и отъ жената се изисква работа. Да държатъ въ равновесие своитѣ мисли и чувства. Щомъ изгубятъ равновесието си, тѣ губятъ всичко, което сж изработили и придобили. Задачата на съвременнитѣ Дора е да работятъ върху своя умъ, да организиратъ силитѣ му, да ги поставятъ въ хармония. Когато умътъ Се развива правилно, мислитѣ и чувствата на човѣка сж Хармонични, Той се чувствува бодъръ, силенъ, готовъ За работа. Най-малкото нарушаване въ дейностьта на овѣшкия умъ създава известна дисхармония между
20 мислитѣ и чувствата на човѣка. Той е постоянно умо ренъ и, дето седне, веднага заспива. Много хора не успѣватъ въ живота си и скоро отпадатъ, защото се силятъ да разрешатъ задачитѣ си въ единъ день. Това е невъзможно. Че не успѣвате да разрешите всичко изведнъжъ, това не трѣбва да ви отчайва и обезсърдчава. — Кжщата ми изгорѣ! — Нищо отъ това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелитѣ ви ще се събератъ и, като се помолятъ, въ Божието име ще ви помогнатъ. Не се съмнявайте въ помощьта на добритѣ и разумни хора. Щомъ уповавате на тѣхната помощь, ще стане така, както сте мислили. На умнитѣ хора всички сж. готови да помагатъ. Колко бедни и разумни деца сж отгледани, възпитани и образовани все отъ богати хора. Колко богатски деца сж пропаднали въ живота! Велики духове, велики души има въ свѣта, които се заели съ задачата да помагатъ на бедни, сираци и страдащи. Като се говори за духове, хората се страхуватъ отъ тѣхъ, не искатъ да чуятъ думата „духъ“. Нйкои пъкъ отричатъ сжществуването имъ. Ако искате да видите духове, наблюдавайте момитѣ и момцитѣ и вижте, какви промѣни ставатъ съ тѣхъ. По лицата имъ ще видите, какъ се смѣнятъ духоветѣ въ тѣхъ. Докато въ тѣхъ не се е събудило желанието да любятъ, тЬ сж спокойни, съ красиви, чисти лица. Щомъ се събуди това желание, лицата имъ се измѣнятъ, и тѣ ставатъ неспокойни. Който е наблюдателенъ, ще види, че презъ тѣхъ минаватъ много дѣди и прадѣди; тѣ се разговарятъ съ младитѣ, съветватъ ги да се женятъ. Тѣ искатъ чрезъ тѣхъ да се преродятъ, отново да дойдатъ на земята, да свършатъ работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието имъ презъ това време, и тѣ ще ви кажатъ, че става нѣщо съ тѣхъ. Тѣ се чувствуватъ разпънати, жертва на нѣкаква вжтрешна борба. Ако се оженятъ и се роди дете, борбата се прекратява, лицата имъ се изчистватъ, и тѣ се успокояватъ, радватъ се на вжтрешенъ миръ. Следователно, всѣка вжтрешна борба въ човѣка е резултатъ на присжтствието на духове въ него; значи, духоветѣ се борятъ въ човѣка. „Може ли слѣпъ слѣпаго да води?“ Като не разбиратъ живота на духоветѣ, хората казватъ, че онѣзи, които вѣрватъ въ сжществуването имъ и които
21 много знаятъ, сж опасни, защото тѣ развалятъ свѣта. Не е така. Свѣтътъ се нуждае отъ истински учени. ГлупавитѢ хора развалятъ свѣта, а не ученитѣ. Опасни хора с онѣзи, които се мислятъ за учени, безъ да сж такива. Истински учениятъ е издържанъ въ всичкитѣ си прояви. Каквото обещание даде, изпълнява го на време. Той държи на обещанията си и всѣкога говори това, което мисли и чувствува. Каже ли на нѣкого, че го обича, той е почувствувалъ това, не говори праздни думи. Нѣкой казва на едного, че го обича, безъ да е почувствувалъ обичь къмъ него. Казва, че трѣбва да бжде религиозенъ, безъ да е почувствувалъ и разбралъ, какво представя религиозното чувство. Чудни сж религиознитѣ хора 1 Тѣ говорятъ за нѣща, които сами не разбиратъ. При мене сж дохождали религиозни хора съ различни намѣрения. Единъ искаше да ме обърне къмъ Бога, а самъ той не бѣше се обърналъ. Другъ иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирамъ подъ думата „спасение“. Само онзи може да говори за спасение, който е слизалъ до дъното на ада, между грѣшнитѣ и паднали хора, да види, какъ живѣятъ тѣ. Спасява се гладниятъ, жадниятъ, болниятъ, страда щиятъ, умиращиятъ и т. н. Смѣшно е човѣкъ да говори за нѣща, които самъ не е изпиталъ. Като ражда детето си, майката го спасява. Безъ нея то би било захвърлено нѣкжде. Колко майки сж хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява. Казано е въ Писанието, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Следователно, който грѣши, не е роденъ отъ Бога. Съ това се обяснява, защо нѣкой хора сж добри, а други — лоши; едни сж умни, а други — глупави. Първоначално хората сж излѣзли отъ Бога и сж били добри и умни. Нѣкой отъ тѣхъ сж паднали и започнали да грѣшатъ, поради което сж изгубили добротата си. Тѣ минаватъ днесъ за лоши и неразумни. Днесъ отъ всички хора се изисква да бждатъ умни и добри, да съзнаватъ, че сж дошли на земята работятъ, отъ една страна, за развитието на своя J ъ’ На своето сърдце и на своята воля; отъ друга Рана, да работятъ за проявяване на своята душа и за човѢПВаНе На своя Духъ. Не се ли развива така, никой къ не може да води слѣпия. Който иска да бжде
22 полезенъ на себе си, както и на своя ближенъ, трѣбва да си каже: Днесъ Богъ оправя свѣта. Той отдавна го е оправилъ, но ние трѣбва да бждемъ разумни, да не разваляме това, което е създадено вече. Само така ще дойде естествениятъ редъ на нѣщата. Ако кожата на ржката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица. Природата сама лѣкува. Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прѣсно месо, до което всѣко допиране причинява болка. Не чоплете нѣщата, но ги оставяйте да зараснатъ. Ще се учите на търпение. Богъ пръвъ дава примѣръ на търпение. Той търпи хората, чака да се пробудятъ, защото знае, че има нѣщо въ тѣхъ отъ Божественъ про изходъ. Заради Божественото въ човѣка Той търпи. И вие трѣбва да търпете за сжщото, за да си помогнете сами въ пжтя на своето развитие. Христосъ казва: „Да се не смущава сърдцето ви“ Ако ви смущава нѣщо, мислете върху него нѣколко часа или нѣколко деня, докато дойде въ ума ви ед ia свѣтла мисъль. Приложете тази мисъль и благодарете че ви е посетила. Ако ви посещаватъ свѣтли мисли, безъ да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си съ хората. Тогава отъ разум ния свѣтъ ще издадатъ заповѣдь, да ви взематъ горе тачъ да научите урока си. Докато не го научите, нѣ да слѣзете на земята. Който иска да живѣе дълго н земята, трѣбва да решава задачитѣ си правилно. „Може ли слѣпъ слѣпаго да води ?“ — Не може Така трѣбва /а си отговори всѣки самъ за себе си да работи за своето проглеждаме. Докато не проглед ясно и външно, и вжтрешно, човѣкъ не може да ш стигне нищо, никаква култура. Днесъ ви се проповѣдв какъ да орете, какъ да корените, а въ бждеще ще в се проповѣдва онази култура, която Христосъ дзнес на човѣчеството — културата на Сина Божи, културат 111 любовьта. За тази култура еж нуждни хора съ отворе» очи, съ отворени умове и сърдца. Дойде ли тази к' тура на земята, висшето съзнание на хората ще прояви, Христосъ ще се всели между тѣхъ, и вен4' ще живѣятъ като братя, като разумни хора. Днесъ Хр стосъ не може да дойде между хората. Ако иск i дойде, трѣбва да приготви гърба си за нови камши(
23 Рече ли да проповѣдва, всѣка проповѣдь трѣбва да бжде предварително прегледана и одобрена. Той чака други времена, когато хората станатъ разумни и започнатъ да виждатъ, да чуватъ и да разбиратъ правилно. Христосъ не е далечъ отъ хората, но тѣ не Го виждатъ. Той е задъ облацитѣ. Като се махнатъ тѣ, ще стане свѣтло, и всички ще видятъ Христа, облѣченъ въ слава и великолепие. „Може ли слѣпъ слѣпаго да води?“ Докато слѣпъ слѣпаго води, никакво развитие не може да се очаква. Мислете за развитието на вашия умъ, за културата на любовьта. Радвайте се, че ви очаква свѣтло бждеще и велика работа. Свѣтътъ се нуждае отъ добри майки, бащи, учители, проповѣдници, сждии, техници и др. Свѣтътъ се нуждае отъ всички занаяти, но не и отъ гробокопачи. Направете следния опитъ. Всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, задавайте си въпроса: Добъръ ли съмъ, или не съмъ? Уменъ ли съмъ, или не съмъ? Ако си отговорите положително, пожелайте да проявите доброто и разумностьта въ своята пълнота. Ако си отговорите отрицателно, не се самоосжждайте, но започнете да работите върху себе си, да проявите това, което Богъ е вложилъ въ васъ. Сега азъ ви задавамъ въпроса: Виждате ли ме, или не ме виждате ? Ако кажете, че ме виждате, пожелавамъ ви до година да прогледате, да ме видите още по-добре. Да се отворятъ очитѣ и ушитѣ ви, да виждате и чувате добре, за да разберете, кое е право и кое не е, и да поставите всѣко нѣщо на своето мѣсто въ своя Умъ и въ своето сърдце. Това изисква новата култура, която иде вече на земята. 1. Беседа отъ Учителя, държана на 10 юний, 1917 г. — София.
Доведете го И рече имъ „Идете въ срещното село, въ което, щомъ влѣзете, ще намѣрите жребе вързано, на което никой човѣкъ не е никога възсѣдалъ отвържете го и ю доведете“. ) Задава се въпросътъ: Защо Христосъ не е влѣзълъ въ 'Ерусалимъ на конь, а е възседналъ ослица ? На този въпросъ може да се възрази съ другъ: Не можа ли Христосъ да влѣзе пешъ въ Ерусалимъ, а трѣбваше непремѣнно да възседне на нѣщо ? Христосъ не можа да влѣзе пешъ въ Ерусалимъ. — Защо ? — Ерусалимъ е предѣлъ между физическия и духовния свѣтъ. Следователно, както ангелътъ не може да слѣзе на земята безъ тѣло, така и Христосъ, като дойде до границата на физическия свѣтъ, трѣбваше да намѣри отнѣкжде ослица и съ нея да влѣзе въ Ерусалимъ. Значи, оселътъ е емблемъ, символъ на нѣщо. Това ще разберете, само когато се заемете съ изучаването на дълбокия смисълъ на природата, както Богъ я създалъ, s не както сегашнитѣ учени я разбиратъ. Малко хора разбиратъ, какво нѣщо е оселътъ, т. е. магарето. Повечето го взчматъ за символъ на упоритость и се смѣятъ, когато реве. Наистина, магарето има лоши чърти, но има и добри чърти. Ако искате да намѣрите чиста, здравословна вода, не търсете специалистъ, но се качете на едно магаре и се оставете на него, то ще ви покаже, кжде има чиста вода. Това се препоръчва и отъ хигиениститѣ, и отъ лѣкаритѣ. Ако водата е нечиста, тѣ съветватъ хората да я преваряватъ, да убиятъ всички бацили въ нея, носители на опасни болести. Магарето казва: Намѣсто да преварявате водата, елате съ мене, азъ ще ви покажа, кжде има чиста вода. Не е време днесъ да изразходвате дърва и вжглища да преваря ) Л}ьа 19 30.
25 вате водата, когато въ природата има чиста, здравословна вода. Магарето е скромно въ храната си, съ малко се задоволява. Никой не може да го обвини въ епикурейсгво. Дългитѣ му и голѣми уши показватъ щедрость. При това, магарето не се срамува да изказва мнението си. Въ единъ анекдотъ се разказва, какъ магарето дало мнението си за Соломона. Трѣбвало всички животни да минатъ край Соломона и да изкажатъ мнението си за него. Дошълъ най-после редъ и на магарето. Коньтъ го нзвикалъ настрана и започналъ да го съветва, какъ да се държи споредъ последнитѣ правила на етикецията. Като минало предъ царя, магарето, по обичая си, изревало и съ това изказало мнението си. Коньтъ го попиталъ: Защо изрева? Не можа ли по другъ начинъ да се изкажешъ ? — Другояче не зная. Азъ се проявявамъ така, както Богъ ме е създалъ. Нѣкога, въ далечното минало, животнитѣ били по-интелигентни, отколкото сж. днесъ. Следъ грѣхопадането и тѣ слѣзли по-долу, изгубили много отъ способноститѣ си. Днесъ тѣхниятъ речникъ се състои само отъ звукове, нѣмать речь, както човѣка. Христосъ влѣзе въ Ерусалимъ, възседналъ ослица. Ерусалимъ представя граница, предѣлъ между два свѣта. За да живѣе на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има здраво тѣло, съ което да си служи. Когато майката ражда, детето влиза въ физическия свѣтъ, да се учи. То се облича въ плъть, която го носи навсѣкжде, както ослицата носѣше Христа на гърба си. Интелигентно е човѣшкото тѣло, защото и клеткитѣ, отъ които е съставено, сж. интелигентни. То се управлява отъ специални закони. Човѣшкото тѣло се разглежда като единица и като колективитетъ. Понеже то представя ослицата, която Христосъ възседналъ, затова трѣбва да бжде свободно, а не вързано. Радвайте се, ако Христосъ изпрати ученицитѣ си да развържатъ вашата ослица, за Да я възседне Той. Щастливъ е онзи, чиято ослица възседне Христосъ и влѣзе съ нея въ Ерусалимъ. Оселътъ символизира човѣшкото тѣло, ученицитѣ на Христа — човѣшката душа, а Христосъ — човѣшкия духъ. Духътъ казва на душата: Слѣзъ отъ мѣстото, на което седишъ, и иди между хората, да намѣришъ единъ оселъ, съ кой
26 то да отидешъ въ Ерусалимъ, да свършишъ известна мисия. Най-добъръ проповѣдникъ на Христовото учение е оселътъ, т. е. човѣшкото тѣло. То е инструментътъ, чрезъ който се проявяватъ душата и духътъ. Сегашнитѣ хора се смѣятъ, когато магарето реве. Тѣ не знаятъ, защо реве. Като създалъ свѣта, Богъ направилъ първо животнитѣ, а после първитѣ човѣци — Адамъ и Ева. Той представилъ Адама на коня, да види своя господарь, но коньтъ извикалъ: И—и—и! — така изразилъ недоволството си, нѣщо не му харесало въ Адама. Като видѣлъ Ева, коньтъ извикалъ: А —а — а! — харесала му се жената. Следъ коня, магарето трѣбвало да си даде мнението за своитѣ господари. Като видѣло Адама, то казало: А — а! . . харесва ми се този човѣкъ. За Ева, обаче, казало: Ж — ж! . . . То искало да каже, че тази жена ще направи нѣщо, съ което ще създаде нещастие и за Адама, и за себе си. Понеже коньтъ се произнесълъ добре за възлюбената на Адама, последниятъ го възнаградилъ, а магарето наказалъ, като го обрекълъ за посмѣшище на хората. Магарето видѣло, че Ева била красива, но то спрѣло вниманието си на друго нѣщо, а именно, на това, което й липсвало. Жената трѣбва да работи за придобиване на дълбочина. Магарето е правдиво, обича истината, но човѣкътъ го наказалъ за искреното му мнение. Христосъ, обаче, го възнаградилъ, качилъ се на него и отишълъ въ Ерусалимъ. Понеже коньтъ не казалъ истината, Богъ гоназначилъ на служба при човѣка, да ходи навсѣкжде съ него: на нивата, на война. Днесъ коньтъ придружава господаря си навсѣкжде и съ него заедно страда. Жената трѣбва да работи усилено върху себе си, да се самовъзпита, за да създаде добри синове, добри граждани. Докато не изпълни мисията си достойно, все тя ще се счита отговорна за нещастията въ свѣта. Война ли става, каратъ ли се хората, навсѣкжде търсятъ жената, като виновница за станалото. Наистина, отъ жената произлиза всичко. Свѣтътъ се нуждае отъ разумни, възпитани и благородни жени. Христосъ възседна ослица, едно отъ поруганитѣ животни, и съ нея влѣзе въ Ерусалимъ. Съ това Той искаше да възстанови истината. Който прилага истината, той щз победи. Това искаше да каже Христосъ на хората.
27 Ако служишъ на Бога съ духъ и съ истина, малцина ще те приематъ добре. Много хули, огорчения и обиди ще чуешъ, но накрая ти ще победишъ. Ослицата, т. е. човѣшкото тѣло трѣбва да бжде свободно, да прилага истината, а не да бжде вързано. Магарето, на което Христосъ ездѣше, не е като днешнитѣ, да носи дърва на господаря си и да стоварватъ на гърба му десетки тояги. Хората се смѣятъ на магарето, но и тѣхниятъ животъ не е по-лекъ. И тѣ се товарятъ като магарето и, въ края на краищата, пакъ ги биятъ. Повечето хора днесъ сж нещастни. Защо ? Не защото говорятъ истината, но защото се страхуватъ отъ нея. Понеже на времето си магарето каза истината, днесъ само го биятъ|; коньтъ не каза истината, затова ходи съ господаря си на война и тамъ го обстрелватъ. Съвременнитѣ хора трѣбва да мислятъ, да дойдатъ до вжтрешно разбиране на нѣщата. Човѣкъ се нуждае отъ здраво тѣло, на което да дава чиста вода и малко храна. Хигиена е нуждна за човѣшкото тѣло, т. е. за неговата ослица. Само въ здраво тѣло може да обитава здравъ, великъ духъ. Ще каже нѣкой, че и въ бойно тѣло може да живѣе великъ духъ. Това е невъзможно. Който иска да има здравъ, мощенъ духъ, трѣбва да има здраво тѣло. Обаче, дебелината и тлъстината не показватъ, че човѣкъ е здравъ. Здравето е въ зависимость отъ нормалното състояние на клеткитѣ. Когато клѣткитѣ на организма — нервни, мускулни, артериални запазватъ своя първиченъ размѣръ и точно изпъляяватъ службата си, човѣкъ е здравъ. Щомъ нарушатъ размѣра си и престанатъ да изпълняватъ определената имъ служба, човѣкъ заболява. Болниятъ не мисли добре, не чувствува правилно. Следователно, ще знаете, че разположението на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце зависятъ на първо мѣсто отъ разположението на тѣхния оселъ. Какво ще бжде положението на човѣкъ, който минава съ боси крака по камениста и пѣсъчлива мѣстность? Той ще нарани краката си и, като се върне у дома си, ще започне да говори за болеститѣ. Съ това той измѣня цѣлата философия на живота си. Каква философия има въ болеститѣ? Коя е причината за болеститѣ? — Нечистиятъ въздухъ, нечистата вода и лошата храна. Който иска да бжде
28 здравъ, трѣбва да диша чистъ въздухъ, да пие чиста вода и да се храни съ чиста, лесносмилаема храна и никога да не преяжда. Въздухътъ има отношение къмъ човѣшкия умъ, водата — къмъ живота, а хлѣбътъ — къмъ човѣшката воля. Като знаете това, ценете въздуха, водата и хлѣба, както цените ума, живота и волята си. Като отчупите парче хлѣбъ, кажете си: Благодаря Ти, Господи, за хлѣба, който си ми далъ. Искамъ да бжда чистъ и устойчивъ като житното зрънце. Вие ядете хлѣбъ, безъ да мислите за отношението му къмъ вашата воля; пиете вода, безъ да съзнавате отношението й къмъ живота, както и къмъ вашето сърдце. Като пиете вода и се разхлаждате, кажете въ себе си: Както водата разхлажда, така и моитѣ чувства да разхлаждатъ и освежаватъ уморения и жаденъ пжтникъ. Ако произнасяте тѣзи думи всѣки день, сърдцето ви ще се обнови. Това е единъ отъ методитѣ, съ които.си служи природата за подмладяване на човѣка и за повдигане на неговия духъ. Чрезъ храната човѣкъ възпитава волята си, чрезъ водата — сърдцето, а чрезъ въздуха — ума. Това всѣки е изпиталъ и провѣрилъ. Чистата храна усилва волята, чистата вода — сърдцето, а чистиятъ въздухъ — ума. Дишайте чистъ въздухъ, за да опрѣсните мислитѣ си. Поетитѣ сж писали най-хубавитѣ си произведения при вдъхновение, получено стъ красиви картини на природата. Желая ви, още днесъ Христосъ да влѣзе съ своята ослица въ вашето тѣло, както едно време влѣзе съ ослица въ Ерусалимъ. За нѣкои Христосъ е дошълъ само до Иерихонската гора, не е могълъ да слѣзе даже до селото, защото нѣматъ съответна за Него ослица. Оттамъ Той се върналъ назадъ. Следъ всичко това хората очакватъ Христа, да слѣзе на земята да ги възкреси. Ще възкръснете, но ако сте осела, който никой не е възсѣдалъ, освенъ Христосъ. Това значи, да имате чисто, непорочно тѣло. Тѣлата на сегашнитѣ хора сж нечисти, а трѣбва да станатъ абсолютно чисти. Докато не се пречистятъ, не може да става въпросъ за възкресение. Потьта на повечето хора е отровна, пълна съ нечистотии. Такава е и кръвьта имъ. Това показва, че тѣ не ядатъ чиста храна, не пиятъ чиста вода и не
29 дишатъ чистъ въздухъ. Заведете невѣрващия въ нѣкое красиво, планинско село и го хранете единъ месецъ съ чиста, лека храна, съ чиста вода и чистъ въздухъ и ще видите, че той ще измѣни мислитѣ си, ще разсъждава по новъ начинъ, ще стане поетъ. СегашнитЬ хора не живѣятъ правилно и се дѣлятъ на вѣрващи и невѣрващи. Първитѣ вѣрватъ въ Христа, въ църквата, а вторитѣ — не вѣрватъ. Въ сжщность, не се знае, кой е истински вѣрващъ. Може ли да се нарече вѣрващъ онзи, който обира, говори невѣрни нѣща и заблуждава хората? Кой лъже? — Който живѣе въ тъмнина. Обаче, който живѣе въ свѣтлина, никога не лъже. Кого ще лъже ? Може ли да лъже по-ученитѣ отъ себе си? Който живѣе между обикновени хора, може понѣкога да си служи съ лъжата. Но който живѣе въ срѣда на разумни и свѣтли същества, никога не лъже. Ще кажете, че човѣкъ може да измѣни срѣдата си, да слѣзе отъ по-висока въ по-низка. И това е възможно, но какво ще направите, ако духътъ ви се възпротиви ? Човѣкъ трѣбва да се подчинява на повеленията на своя духъ, на своя висшъ умъ, а не на нисшето въ себе си. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ живота си. Защо се оплакватъ? — Защото сж объркали работитѣ. Днесъ слугитѣ ездятъ ослицата, а господаритѣ вървятъ пешъ; ученицитѣ ездятъ ослицата, а учителитѣ вървятъ пешъ. Направете обратното, и животътъ ви ще се подобри. Господаритѣ и учителитѣ трѣбва да ездятъ ослицата, а не слугитѣ и ученицитѣ. Кой управлява парахода? — Капитанътъ, т. е. най-умниятъ и опитенъ човѣкъ отъ екипажа. Когато Богъ създалъ човѣка, най-великото си творение, Той го предалъ въ ржцетѣ на неговия капитанъ — духа, той да го управлява. Кой управлява природата?— Великиятъ Божи Духъ, Който я създалъ. Не можете да се произнасяте за законитѣ и методитѣ на природата, докато не придобиете нуждното смирение, или най-малко, нуждната скромность. Бждете скромни като пчелата, за да получите Божието благословение. Като създалъ цвѣтята, Богъ вложилъ въ тѣхъ сладъкъ сокъ — нектаръ, съ който да привличатъ всички насѣкоми. Следъ това Той извикалъ насѣкомитѣ, бръмбаритѣ, мушицитѣ да се произнесатъ за Неговата работа. Всички насѣкоми и бръмбари се
30 изредили предъ Господа и казали мнението си по въпроса. Единствена пчелата останала настрана, безъ да изкаже мнението си. Богъ я запиталъ: Защо стоишъ настрана и нищо не казвашъ ? Тогава тя се обърнала къмъ Бога съ думитѣ: Господи, сприхава съмъ по характеръ, а нѣкога обичамъ и да жиля. Дето намѣря човѣка, мога да го ужиля. Като кацвамъ отъ цвѣтъ на цвѣтъ, ще срещна човѣка, надвесенъ надъ цвѣтята, и ще го ужиля. Богъ й отговорилъ: Понеже само ти призна своята слабость, на тебе възлагамъ изкуството да събирашъ сладкия сокъ отъ цвѣтята и да правишъ отъ него медъ. Както между животнитѣ, така и между хората, срѣщате едни, които обичатъ да се превъзнасятъ, и други, които признаватъ слабоститѣ и погрѣшкитѣ си и сж. готови да се изправятъ. На тѣхъ повече се разчита и се възлага по-сериозна работа. Тѣ сж. скромнитѣ хора въ свѣта, които ще придобиятъ смирението. Следъ грѣхопадането, хората се развалили и толкова изопачили, че Богъ решилъ да изпрати потопа за пречистване на човѣчеството. Когато дошълъ деньтъ, въ който Ной трѣбвало да спре на нѣкоя планина съ ковчега си, Богъ запиталъ всички планини, на коя отъ тѣхъ да стане това. Той искалъ да знае мнението на планинитѣ по този въпросъ. Като дошълъ рсдъ до планината Араратъ, да каже своята дума, тя отговорила: Господи, малка съмъ и недостойна за тази работа. — Тъкмо затова, добавилъ Богъ, на тебе ще спре Ной съ ковчега си, върху тебе ще се съгради новиятъ животъ. Когато давалъ законитѣ на човѣчеството, Богъ поискалъ мнението на всички планини, да се произнесатъ, на коя отъ тѣхъ трѣбва да се извърши този актъ. Една следъ друга планинитѣ се явявали предъ Господа и давали своята кандидатура. Единствена Синайската планина останала мълчалива. Защо не казала мнението си? — Защото се считала малка и не толкова красива като другитѣ. Богъ погледналъ благосклонно къмъ нея и казалъ: Ти ще имашъ първенство предъ другитѣ. Върху тебе ще съградя законътъ си. И тъй, ако искате да спре на васъ Ной съ своя ковчегъ, трѣбва да сте скромни като Араратъ. Ако искате да се поставятъ законитѣ на васъ, трѣбва да сте мълчаливи като Синай. Скромность се иска отъ човѣка
31 ой трѣбва да мълчи, когато голѣмитѣ говорятъ. На Арапатъ спрѣ ковчегътъ на Ноя, на Синай се дадоха законитѣ на Мойсея. Пчелата, която сжщо се взима за символъ, представя човѣшкия умъ, Араратъ представя човѣшкото сърдце, а Синай—човѣшката воля. Ако сте умни, ще бждете като пчелата и ще събирате медъ; ако имате благородно сърдце, ще бждете като Араратъ, и Ной ще спре съ ковчега си на васъ и ще ви донесе своето благословение; ако имате силна воля, ще бждете като Синай, върху която се сложиха законитѣ — Какъ ще дойде Ной съ своя ковчегъ върху васъ ? — Когато момата се ожени, ковчегътъ се отваря, и синоветѣ на Ноя започватъ да слизатъ единъ следъ другъ. Момата представя планината Араратъ, т. е. стария свѣтъ, а ковчегътъ на Ноя — Божието благословение, което се излива чрезъ синоветѣ Ноеви. Човѣкъ трѣбва да бжде като планинитѣ Араратъ и Синай, да нѣма високо мнение за себе си, за да разбере смисъла на живота. Ако има високо мнение за себе си, ще живѣе, ще пада и става, безъ да разбере дълбокия смисълъ на живота. За да разберете смисъла на живота, вашитѣ ослици трѣбва да бждатъ свободни. Развързани ли сж вашитѣ ослици, или още сж въ селата вързани ? Дошли ли сж ученицитѣ на Христа да искатъ ослицата ви ? Радвайте се, ако ученицитѣ Христови сж дошли за вашата ослица. И, ако вашиятъ стопанинъ пита, защо ви е ослицата, ще кажете: На Господа трѣбва. Ослицата е вашиятъ животъ, който трѣбва да посветите въ служене на Господа, на Христа. Днесъ всички хора се запитватъ, кога ще се оправи свѣтътъ. Отговорътъ е простъ. Свѣтътъ ще се оправи, когато хората бждатъ готови да дадатъ живота си за Христа. Свѣтътъ ще се оправи, когато хората придобиятъ изкуството на пчелата и скромностьта на дветѣ планини Араратъ и Синай. Малцина се стремятъ къмъ скромностьта; повечето хора, мжже и жени, искатъ да бждатъ °Рли, да летятъ нависоко. Добро е желанието на човѣка хвърчи високо, като орела, но сжщевременно орелътъ е Хищникъ — много животни страдатъ отъ него. Въ умствено отношение хората се стремятъ къмъ високи идеи, съ които да хвърчатъ изъ пространството, но много отъ тѣхъ сж хищнически. Влѣзе ли такава идея въ Ум® ви, тя нарушава спокойствието ви, и вие губите
32 смисъла на живота. Следователно, ако сте нещастни, ще знаете, че орелъ е кацналъ върху васъ; ако сте щастливи, ще знаете, че пчела е кацнала върху васъ. Дето ходите, все ще попадате на ароматни цвѣтя, отъ които ще събирате сладъкъ сокъ. Кошерътъ ви всѣкога ще бжде пъленъ съ медъ, за да може господарьтъ ви лесно да го събира и използува. Той ще събира меда и ще чисти кошеритѣ, а вие ще се радвате. — Защо ? — Защото му донасяте известно благо. „Доведете го !“ — казва Христосъ. Кого да доведатъ? — Осела. Желая всички да бждете въ храната си скромни като осела, да се задоволявате съ малко, но съ чиста храна, и да не бждете много взискателни къмъ нея. Оселътъ има инициатива. Дето го пуснатъ, той всѣкога върви напредъ и казва: Азъ съмъ проповѣдникъ на всички нови идеи и движения. Едно време казахъ мнението си за нѣщо и ме наказаха, но и сега съмъ готовъ да го кажа. Има хора, които за истината всѣкога излизатъ на пръвъ планъ; има и такива, които оставатъ на последно мѣсто. Дойдатъ ли до истината, тѣ приличатъ на циганина, който, когато поканвали па ядене, на пиене, всѣкога пръвъ отивалъ. Когато го викали за работа, той казвалъ: Нека другъ отиде. Все азъ ли трѣбва да работя? Въ сжщность, той нищо не вършелъ, а само ялъ и пилъ. Така не се говори, това не е истина. Когато го викали да яде, той казвалъ: Добре, да ядемъ, нали сме другари. Като го карали да отиде на нивата или на лозето да копае, той отговарялъ: Все азъ ли трѣбва да работя ? Нека другъ отиде вмѣсто мене. Помнете: истината не може да се залъже. Макаръ и последна, тя ще каже своята дума. На земята магарето служи за посмѣшище на хората, но на онзи свѣтъ то заема почетно мѣсто. То стои предъ вратата па рая и дава мнението си. Ако се яви тамъ нѣкой мжжъ, който е работилъ и живѣлъ добре на земята, то ще изоеве: А — а! Щомъ чуятъ мнението на магарето, разум нитѣ сжщества казватъ: Пуснете този човѣкъ въ рая, той е отъ рода на пчелитѣ. Ако дойде нѣкоя жена, която, като циганина, само яла и почивала, магарето ще изреве: Ж — ж! Като чуятъ това мнение, разумнитѣ сжщестта казватъ: Върнете тази жена на земята, да си научи добре урока и тогава да дойде. Значи, на онзи
33 свѣтъ магарето опредѣля, кои хора сж за земята, и кои __ за небето. Нека оселътъ остане въ умоветѣ ви, като предметъ за разсжждение. Защо, именно, оселътъ, а не друго нѣкое животно ? — Защото вие сте обезценили осела и сте го направили за посмѣшище. Всѣко нѣщо — камъкъ, растение и животно има свой скритъ смисълъ и предназначение, но много отъ тѣхъ сте обезценили. Това обезценяване се забелязва не само къмъ растенията и животнитѣ, но и къмъ хората. Едни за други тѣ сж станали за посмѣшище, изгубили сж първичното си значение и смисълъ. Днесъ хората се кичатъ съ различни епитети, съ което сами се подценяватъ. Да цапашъ хората, това не е наука, нито изкуство; обаче, да ги чистишъ, това е велика наука. Желая ви, Христосъ да се качи на вашия оселъ, съ него да влѣзе въ Ерусалимъ и да викате: Осана, благословенъ е онзи, който иде въ името Господне и влиза въ нашия храмъ ! Вашата душа ще бжде свободна и ще носи новъ, Божественъ редъ и порядъкъ въ свѣта. 2. Беседа отъ Учителя, държана на 30 юний, 1918 г. София.
Тритѣ положения И дойде при Него изкусительтъ и рече • „Ако си Синъ Божи . . . ) Три положения има въ живота, презъ които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Първото положение е изкушението, което се отнася до личния, т. е. индивидуалния животъ на душата. Това се вижда отъ думитѣ, които дяволътъ отправя къмъ Христа: „Ако си Синъ Божи, речи тѣзи камъни да станатъ хлѣбове.“ Христосъ отговаря: „Писано е, че не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ Божията уста“. Тукъ се състезаватъ двама учени въ Божественото знание — отъ една страна Христосъ, Който бѣше въплътенъ въ форма на човѣкъ, като Учитель на любовьта и правдата; отъ друга страна дяволътъ, който сжщо бѣше въплътенъ въ форма на човѣкъ, но изкуситель. И двамата се състезаваха върху Божествената истина, която господствува въ свѣта. Дяволътъ казваше на Христа • • Ти си дошълъ на земята съ велика мисия, но за постигането й трѣбва да покажешъ изкуство, какъ да превърнешъ камънитѣ въ хлѣбъ. Ако това бѣше станало въ времето на Христа, днесъ нѣмаше да купувате хлѣбъ съ купони. Дяволътъ обърна вниманието на Христа върху егоизъма на хората. Той Му каза, че хората сж крайни егоисти и, за да успѣватъ въ живота си, трѣбва да бждатъ богати. Сжщевременно той Му казваше, че и въ миналото с идвали Учители като Него, но не сж успѣвали. Съ тоьа той искаше да разколебае основата, на която бѣше стжпилъ Христосъ. Христосъ познаваше добре Божиитѣ закони и не се подаде на изкушението на дявола. Той знаеше, че камънитѣ не могатъ изведнъжъ да се превърнатъ н t “) Матея 4 • 3 —10.
35 хлѣбъ. Това не е въ естествения редъ на нѣщата. При това, Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето". Каква нужда има тогава да превръща камънитѣ въ хлѣбъ? Той самъ е живиятъ хлѣбъ и, който го яде, има животъ въ себе си. Затова Христосъ отговаря на дявола: „Не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ Божията уста“. Какво ще стане съ човѣчеството, ако се храни само съ хлѣбъ? — Ще фалира. Всички хора, които отъ времето на Адама досега сж се хранили само съ хлѣбъ, сж фалирали. Ще възразите, че хората могатъ да се осигурятъ съ храна и да продължатъ живота си. Идете на гробищата, да видите, доколко идеята ви е права. Нѣма осигуренъ човѣкъ на земята. Колкото и да се осигурява, въ края на краищата ще останатъ само сухи кости отъ него — всичко ще му се отнеме. Като казва, че не само съ хлѣбъ може да се живѣе,-но и съ Словото Божие, Христосъ има предъ видъ последствията и отъ двата вида храна. Той знае, че който се храни съ Словото Божие, вѣчно живѣе, за него смърть не сжществува. Сегашнитѣ хора търсятъ само физическия хлѣбъ, за него се биятъ, наскърбяватъ и огорчаватъ. Дяволътъ използува това положение и казва: Дръжте се само за хлѣба и за паритѣ. Всичко превърнете на хлѣбъ и на пари. Който има хлѣбъ и пари, той е осигуренъ. Това не е истина. Преди да вади такива заключения, човѣкъ трѣбва да разбира смисъла на нѣщата и да знае, че не само съ хлѣбъ може да живѣе, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ Бога. Какво представя Словото Божие ? — Великата разумность въ живота. То има отношение къмъ вжтрешния, разуменъ човѣкъ, който разбира дълбокия смисълъ на Божиитѣ закони. Въ разговора между Христа и адепта на злото, на лице излиза хлѣбътъ, като изразъ на реалHocfbTa. И адептътъ казва, че безъ хлѣбъ не се живѣе, и Христосъ подържа сжщата идея. Ако е вѣрна идеята на адепта, че само съ физическия хлѣбъ се живѣе, би трѣбвало всички хора, всички семейства да сж щастливи. сжщность не е така. Идете въ нѣкое богато семейС1В°’ дето хлѣбътъ е въ изобилие, да видите, какъ живъятъ. Тамъ или мжжътъ, или жената, или децата сж
36 недоволни. Защо сж недоволни? Нали иматъ хлѣбъ? Нали хлѣбътъ е носитель на живота? Тѣ сж недоволни, защото хлѣбътъ не билъ допеченъ, или имало малко пѣсъкъ въ него и т. н. Може ли камъкътъ да се превърне на хлѣбъ и да не остане малко пѣсъкъ въ него ? Питайте химика, кога реакциитѣ ставатъ правилно. За да се извърши една реакция правилно, непремѣнно трѣбва да се получи нѣкаква утайка, т. е. поне едно отъ полученитѣ вещества да бжде твърдо, неразтворимо въ вода. На искането на адепта да се превърнатъ камънитѣ на хлѣбъ, Христосъ отговаря: „Не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ Бога'. Съ други думи казано: Който се храни съ Словото Божие, само той може да превърне камъка на хлѣбъ. За това се изискватъ вѣкове и хиляди години. На този законъ се подчинявамъ азъ и се храня съ живия хлѣбъ. Хранете се и вие съ него и правете опити, да разберете, каква сила се крие въ него. Да направимъ следния опитъ: да тръгнемъ двама души на пжть. Азъ ще взема четвтртъ килограмъ хлѣбъ, а спжтникътъ ми — седемь килограма, за седемь деня. Следъ като се върнемъ, ще видимъ, кой отъ двамата е прекаралъ по-добре. Отъ опитъ ще се увѣрите, че цената на нѣщата не се заключава въ тѣхното количество. Въ четвърти хлѣбъ има толкова енергия, колкото и въ седемь килограма — отъ човѣка зависи, какъ ще използува енергията. Ще кажете, че това е невъзможно. Какъ можа Христосъ на времето си да нахрани петхиляденъ народъ съ петь хлѣба? Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Недоволството на хората прави нѣщата невъзможни. Ако има само четвъртъ хлѣбъ на разположение, човѣкъ е не щволенъ и се чуди, какъ ще се справи съ него. Още по-страшно му се вижда положението, ако трѣбва да раздѣли хлѣба си съ нѣкого. Недоволството на човѣка пъкъ се дължи на кривата мѣрка, на кривитѣ разбирания, съ която си служи. Стомахътъ е мѣсто, дето се приготвятъ соковетѣ за смилането на храната, а не мѣсто за трупане на голѣмо количество храна. Кривото разбиране за службата и предназначението на стомаха води къмъ недоволство, а недоволството •— къмъ изкушение. Значи, първото изкушение започва отъ стомаха.
37 Три главни фактора взиматъ участие въ човѣшкия животъ: стомахътъ, бѣлиятъ дробъ и мозъкътъ. Стомахътъ е свързанъ съ физическия човѣкъ, бѣлиятъ др0§ъ — съ духовния, а мозъкътъ — съ Божествения. Следователно, ако разглеждате живота чрезъ окото на стомаха, ще се занимавате само съ ядене и пиене, ще мислите за кокошки, агънца, масло, яйца и все къмъ земята ще гледате. При това положение, не можете да проникнете въ дълбокия смисълъ на живота. Стомахътъ трѣбва да отдѣля сокове, необходими за смилане на храната. Преработенитѣ материали въ стомаха трѣбва да отидатъ въ бѣлия дробъ, да се пречистятъ; оттамъ отиватъ въ мозъка, дето се одухотворяватъ и превръщатъ въ живъ хлѣбъ. Не схваща ли човѣкъ нѣщата въ тѣхната сжщина, непремѣнно ще внесе личенъ елементъ въ разбирането си, а личниятъ елементъ е причина за всички спорове и недоразумения въ живота. Мислете, както мислятъ добритѣ и възвишенитѣ сжщества; мислете и като Бога. Докато мисли и чувствува по своему, човѣкъ всѣкога ще се спъва. — Не можемъ ли да мислимъ и чувствуваме, както искаме? Не можемъ ли да правимъ, каквото желаемъ ? — Има нѣща, които не можемъ да направимъ по своя воля. — Защо? — Защото за всѣки човѣкъ Богъ е начърталъ специфиченъ планъ. По този планъ трѣбва да върви той и да го реализира. Пжтьтъ на всѣки човЬкъ е индивидуаленъ, и въ него се криятъ условията за раз витието му. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, колко храна, колко пари му сж нуждни. Ако човѣчеството вървѣше по пжтя, който Христосъ му сочеше, днесъ свѣтътъ щѣше да има другъ изгледъ. Но и сега още не е късно. Богинята на доброто ще разруши омърсения храмъ и новъ, чистъ ще съгради. Колко пжти Богъ е разрушавалъ еврейския храмъ и отново го е съграждалъ ! Богъ е разрушавалъ и продължава да руши храмоветѣ на всички хора, които сж ги опетнили и доднесъ още опетпяватъ. Какво означава разрушаването на единъ храмъ ? Смъртьта на човѣка. Богъ изпраща смъртьта да разРУШи нечистия човѣшки храмъ, следъ което го изпраща въ робство за десетки години. После Той му съгражда повъ храмъ и го изпраща да живѣе въ него, като го
38 съветва да пази абсолютна чистота, да не го оскверни. За този храмъ, именно, е казано: жНе знаете ли, че сте храмъ Божи ?“ Днесъ на хората се проповѣдва Божественото учение. Това учение не е секта, както нѣкои го считатъ, нито нѣкаква религия. То е Христовото учение; то е за онѣзи, които иматъ дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цѣлото човѣчество; за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисълъ на това учение, той ще намѣри въ него сила да продължи своя животъ, да реши задачитѣ си правилно. Всѣки човѣкъ се натъква на противоречия, даже Христосъ мина презъ тѣхъ. Като произнесе думитѣ, че не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Бога, Богъ Му помогна да разреши противоречията си. Дойде ли дяволътъ да ви изкушава, не се борете съ него, но призовете Божието Слово на помощь и си кажете: ,Не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но и съ всѣко Божие Слово. Ще живѣя съ Него и ще се боря съ Него. Само така човѣкъ ще стане и физически, и духовно красивъ: по тѣло, и по умъ; по сърдце и по душа. Само така човѣкъ ще придобие онѣзи елементи, които сж необходими за съграждане на новия животъ. Всѣки иска да постави здрава основа на своя животъ. Всѣки иска да бжде здравъ, разуменъ и добъръ. Мома и момъкъ се женятъ. Момата търси здравъ, уменъ добъръ момъкъ, да се ожени за него, за да постави здрава основа на живота си. И момъкътъ търси здрава, разумна и добра мома. И той се нуждае отъ здрава основа. На болни хора не е позволено да се женятъ. Болестьта, грѣхътъ не произлизатъ отъ Божествения свѣтъ, тѣ сж дяволски изобретения. Ще кажете, че не може безъ грѣхове и безъ погрѣшки. Вѣрно е, че всички живи сжщества грѣшатъ, но и безъ грѣхъ може. Грѣхътъ сжществува само въ човѣшкия свѣтъ, но не и въ Божествения, дето всичко е въ хармония Значи, има свѣтове, дето грѣхътъ е изключенъ. Благодарение на грѣха, на недоволството, човѣкъ се натъква на противоречия и търси причината за това вънъ отъ себе си — въ условията, или въ окржжаващитѣ. Вината е
39 въ самия него, а не вънъ отъ него. Кой е виновенъ за певностьта на момата и на момъка? Трѣбва ли да търсятъ вината вънъ отъ себе си ? Ревностьта се крие въ човѣка, но външнитѣ условия ставатъ причина тя да се прояви. Младъ, добъръ момъкъ обичалъ една богата американка, но не се решавалъ да й направи предложение за женитба. За да го застави да направи това, тя облѣкла единъ манекенъ въ мжжки дрехи и го турила въ стаята си предъ огледалото така, че отражението му въ огледалото да се вижда отвънъ. Това тя правѣла, когато възлюбениятъ й минавалъ край прозореца на нейната стая. Като поглеждалъ въ стаята и виждалъ, че човѣкъ стои тамъ, ревностьта се пробудила въ него, и той започналъ да си представя страшни нѣща. Това го заставило по-скоро да направи предложение на момата. Значи, една сѣнка събудила ревностьта му и го накарала да се ожени. Едно трѣбва да се знае: само единъ момъкъ е опредѣленъ за една мома, и само една мома е опредѣлена за единъ момъкъ. Ако мжжътъ е недоволенъ отъ жена си, и жената — отъ мжжа си, това показва, че тѣ се оженили за сѣнкитѣ на нѣкой образъ, а не за самия образъ. Всѣки може да провѣри тази истина. И хората, и животнитѣ се лъжатъ отъ сѣнкитѣ. Често свинята се излежава подъ сѣнката на нѣкоя круша. Както лежи, вижда нѣкаква круша на земята и веднага скача Да я изяде, но остава излъгана. Това било сѣнката на нѣкоя круша, отражение на реалностьта, а не самата круша. Христосъ не се лъжеше съ сѣнкитѣ. Той казваше: Човѣкъ може да се храни и да подържа живота си съ всѣко Слово, което излиза отъ Бога“, лвкъвъ е ефектътъ отъ това Слово ? — Който се храни съ Божието Слово, има животъ въ себе си. Той изпитва вжтрешенъ миръ, подемъ на силитѣ си и енергия, ои съзнава, че живѣе. Като дойдатъ до Божественото учение, до учението на любовьта, великитѣ писатели и tЛ°С°И казватъ, че, за да успѣе въ това учение, чокъ не трѣбва да раздвоява съзнанието си, но да бжде съкога тихъ и спокоенъ. Дойде ли до злото, да не го biV11 Божествения свѣтъ, но да знае, че то царува свѣта на сѣнкитѣ. Безпокоите ли се, влѣзте дълбоко
40 въ душата си, дето е мирътъ и тишината, и Словото ще ви се изяви. Мнозина търсятъ смисъла на живота въ силата, въ красотата, въ богатството, въ ученостьта, но и при тѣзп придобивки смъртьта ги дебне и отнася съ себе си. Човѣкъ може да бжде силенъ, богатъ, ученъ, но не и безсмъртенъ. Хлѣбъ, направенъ отъ камъни, не осигурява човѣшкия животъ. Друго нѣщо се иска за безсмъртието. Нѣкой иска да си направи кжщичка, да се осигури. И това не е лошо. И птицата даже си има кжщичка — своето гнѣздо, но и човѣкътъ, и птицата не сж осигурени. Каква по-хубава кжщичка може да сжществува отъ човѣшкото тѣло ? Има ли нѣщо по-сигурно отъ тази кща? Всѣки може да ви изпжди отъ кжща, съградена отъ камъни и тухли, но отъ вашата собствена кжща — отъ вашето тѣло, никой не може да ви изпжди. Всѣки самъ, съ своя добъръ или лошъ животъ, може да се задържи за по-дълго време въ своята кжща, или може да я напусне преждевременно. Богъ изпраща човѣка на земята да учи, а не да гради кжщи Така постжпватъ и родителитѣ. Тѣ изпращатъ синоветѣ и дъщеритѣ си въ университети да учатъ, а не да правятъ кжщи и да се осигуряватъ съ сѣнкитѣ на реалностьта. Дръжте въ ума си мисъльта, че имате кжща и нѣма защо да се безпокоите. — Може ли безъ кжща да се живѣе ? — Ако си ученикъ, не ти трѣбва кжща, има кой да се грижи за тебе. Който те е изпратилъ на училище, той ще се погрижи за кжща. Помнете: На онзи, който е възприелъ Словото Божие въ себе си, пжтьтъ му е навсѣкжде отворенъ. Словото носи Божията Любовь. Подъ думитѣ „Слово Божие', Христосъ разбира онази любовь, която отваря на хората царската врата и за небето, и за земята. Това значи, да бжде човѣкъ добре приетъ и между хората, и между животнитѣ. Който носи любовьта въ себе си, нс може да умре отъ гладъ. Ако попадне въ гора, далечъ отъ хората, дивата коза ще му предложи млѣкото си но гладенъ нѣма да остане. Едно време козитѣ сами сж услужвали на хората, но сега бѣгатъ отъ тѣхъ, страхуватъ се да не ги заколятъ, да одератъ кожата имъ, а месото да използуватъ за консерви, съ единствената цель, да се осигурятъ за по-далечно бждеще. Консервитѣ
41 не сж здравословна храна. Защо хората да не засѣятъ цѣлата земя съ Словото Божие ? Мислите ли, че при това положение ще има гладъ на земята? Мислите ли, че тогава ще има нужда отъ консерви ? Земята ще ражда преизобилно, и всѣки ще се радва на голѣмото изобилие. Ще кажете, че хората сж лоши, че свѣтътъ е лошъ и трѣбва да се осигурявате. За кой свѣтъ говорите, за вашия ли? Ако е въпросъ за вашия свЬтъ, вие отдавна сте фалирали. Обърнете се къмъ Господа и кажете: Господи, решилъ съмъ да приема Словото Ти и да се храня съ Него. Азъ бихъ желалъ на направя опитъ съ българитѣ. Ако приематъ Словото Божие и се откажатъ отъ лъжата, отъ кражбата, отъ всички отрицателни прояви, ще имъ се даде такова изобилие, каквото никога не сж имали. И тъй, кого трѣбва да слушате? — Словото Божие. То носи животъ и осмисля живота. Бждете готови да приемете Словото въ себе си и провѣрявайте, дали сте Го приели, или не; дали То действува вече у васъ, или не действува. Ако сте Го приели, всички бедни, страдащи, болни, които влизатъ въ общение съ васъ, ще се утешатъ. Ако не сте Го приели, вие ще минете и заминете край тѣхъ, безъ да имъ дадете нѣкаква утеха. „Тогава Го завежда дяволътъ въ светия градъ, и постави Го на крилото на храма, и казва Му: Ако си Синъ Божи, хвърли се долу. Ангели ще те повдигнатъ, да не препънешъ въ камъкъ ногата си“. Това е второто изкушение на Христа отъ дявола. Христосъ му отговаря: „Писано е, да не изкушавашъ Господа Бога твоего“. Отъ гледището на висшето човѣшко съзнание, човѣкъ е духовно сжщество. Той е правовѣренъ, намира се на крилата на храма, отдето дяволътъ го изкушава, кара го да се хвърли долу, да изпита любовьта на Бога. Човѣкъ влиза въ пжтя на истината, съ желание да следва Бога, да придобие Неговата Любовь. Обаче, хората му казватъ: Защо си се отдѣлилъ отъ свѣта? Защо си се изолиралъ? Влѣзъ между хората, да си поживѣешъ. Единъ животъ ти е даденъ, използувай го, както трѣбва, да не съжалявашъ нѣкога. Отговорете на тѣзи хора: „Писано е да не изкушавашъ Господа Ьога твоего“. Чистота се иска отъ всѣки човѣкъ. Влѣ
42 зешъ ли въ Божия храмъ, нищо да не искашъ, нищо да не те изкушава. Влѣзете ли веднъжъ въ Божествения свѣтъ, нищо да не е въ състояние да ви изкара навънъ. Който и да ви вика отъ свѣта, съ каквито примамки да ви привлича, не го слушайте. Какво дава съвременниятъ свѣтъ на неопитнитѣ хора? — Каквото дава на коня, които цѣлъ день работи. Коньтъ работи неуморно, а отгоре на това и камшикъ играе по гърба му. Вечерь, като се прибере въ обора, ще му дадатъ малко сѣно или ечемикъ. Адептътъ на злото, който се шири въ свѣта, постжпва съ хората, както лошиятъ господарь съ коня си. Кой не е билъ уморенъ, огорченъ и вързанъ? Цѣлъ день работите, и вечерь се връщате уморени, гладни, недоволни и казвате, че свѣтътъ е лошъ, че животътъ нѣма смисълъ. Като възнаграждение за работата си получавате торба съ ечемикъ. Защо ви е тази торба? Богъ не ви е пратилъ за нея. — Какво да се прави тогава? — Ще се държите за Божествения свѣтъ, въ който сте потопени, като срѣда за вашата душа. Що се отнася до свѣта, ще гледате на него като мѣсто за прилагане на вашето знание. Като души, вие сте влѣзли вече въ Божествения свѣтъ, нѣма излизане отъ него, нѣма и влизане. — Ще ни ограбятъ въ свѣта. — Кой кого ще ограби? Смѣшно е синъ да краде баща си. Ако синътъ се осмѣли да краде баща си, той го поставя на изкушение. Нѣма защо да изкушавашъ баща си, нѣма защо да изкушавашъ Господа. Защо ще изпитвашъ баща си, обича ли те, или не? Дъщерята и синътъ казватъ на баща си и на майка си: Ако ни обичате, дайте ни това, което искаме. — Лукаво чадо, не изкушавай Господа. Мжжътъ казва на жена си: Ако ме обичашъ, направи една жертва за мене. — Лукави мжжо, не изкушавай Господа. Жената казва на мжжа си: Ако ме обичашъ, направи една жертва за мене. — Лукава жено, не изкушавай Господа. Не търгувайте съ любовьта. На никого не казвайте, ако ви обича да направи това или онова за васъ. Какво искашъ да направятъ за тебе, ако те обичатъ? Ще кажешъ, че искашъ пари да отидешъ въ странство да се учишъ, или да подобришъ материалното си положение.
43 Богъ изпраща една душа на земята да се учи, Като й обещава добри условия, за да придобие знания, да се развива добре. Като тръгне за дългия си пжть, срѣща я богинята на добродетельта и й казва: Искамъ да бжда служителка въ твоя храмъ, но съ условие да го пазишъ чистъ и непокваренъ. Ако нарушишъ условието, ще го разруша, или ще го напусна. Душата дава обещание да пази храма си чистъ и неопетненъ. Още въ първитѣ дни на странствуването си тя забравя обещанието си. Съ паритѣ, които получава, тя яде, пие, води лошъ животъ и не учи. Въ скоро време изцапва храма си и сама става причина да го напусне богинята. Едва сега съзнава, какво е направила, и започва да плаче и да се моли на богинята, отново да се върне въ храма. Тя й отговоря сърдито: Ти яде и пи, не помисли за обещанието си и измърси храма, въ който служехъ. Не мога вече да служа въ този храмъ. Не ми остава нищо друго, освенъ да го разруша и отново да го съградя. До това време ти ще пасешъ свинетѣ, за да научишъ урока си, че дадено обещание предъ Бога трѣбва да се изпълни. Богинята съборила храма, съградила новъ и, душата, като блудния синъ, се върнала пакъ на земята, съ ново тѣло, да учи и да работи съ смирение и любовь. Въ притчата за блудния синъ се казва, че бащата го приелъ съ любовь, заклалъ въ негова честь едно угоено теле и го оставилъ при себе си да работи. Телето, което бащата заклалъ въ честь на сина си, представя новото му тѣло, което ще се съгради въ бждеще. Всѣки, който е дошълъ на земята, излиза отъ Бога, отъ своя добъръ, възвишенъ и светъ Баща. Той иде на земята да се учи, но на пжтя го срѣща богинята на Доброто, която му предлага да стане служителка въ неговия храмъ, съ условие да пази абсолютна чистота въ него. Той обещава, но не изпълнява обещанието си, за което богинята разрушава неговия храмъ. И доднесъ богинята прави сжщото съ всички, които сж дошли на земята и обещали да живѣятъ въ чистота и светость. събаря всички нечисти храмове и отново ги съгражда, като казва на притежателитѣ имъ: Помнете, че и въ миналото разрушихъ нечиститѣ ви храмове и отново ги СЪградихъ. Сжщото се повтаря и днесъ. Пазете храмо
44 ветѣ си чисти и свети, защото мжчно се придобива благодать и спасение. Тъй щото, когато нѣкой вашъ близъкъ замине за онзи свѣтъ, ще знаете, че неговиятъ храмъ е билъ нечистъ и трѣбвало да се разруши, за да се съгради отново. Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освенъ разрушаване на нечиститѣ човѣшки храмове, съ цель да се съградятъ нови, чисти и съвършени. Ще кажете, че вашиятъ близъкъ е билъ добъръ човѣкъ, — Добъръ е билъ, но храмътъ му е нечистъ. Кой не се отвращава, когато влѣзе въ нечиста, мръсна кжща? Много мжже и жени бѣгатъ едни отъ други. — Защо? — Миризливи и нечисти сж храмоветѣ имъ. Тъмнина и хладина владѣе въ тѣхъ; тѣ сж лишени отъ свѣтлина и топлина — животъ нѣма въ тѣхъ. Богинята на доброто ги е напуснала, нѣма я вече тамъ. Поради отсжтствието й всички хора се терзаятъ, недоволни сж и отегчени. Съградятъ ли се отново разрушенитѣ храмове и влѣзе ли богинята въ тѣхъ, хората се изпълватъ съ възвишени мисли и чувства, радватъ се на вжтрешенъ миръ и спокойствие — нищо не е въ състояние да размжти тѣхния животъ. И тогава, между хората и сжществата отъ разумния невидимъ свѣтъ се създава здрава вжтрешна връзка. Мнозина искатъ да проникнатъ въ невидимия свѣтъ, но за това сж нуждни специфични условия. Повечето хора нѣматъ ясна представа за живота и мислятъ, че, като живѣятъ на земята, трѣбва да използуватъ живота, както разбиратъ. Не е така. Животътъ може да се използува като благо за растене и развиване на човѣка, но не и като развлѣчение. Жисотътъ е свѣщь, за нѣкой восъчна, за други — лоена. Не е важно отъ какъвъ материалъ е свѣщьта; важно е да се запали и да гори, за да можете да четете на нейната свѣтлина. Ако я запалите и само се радвате на свѣтлината й, безъ да я използувате, всичко е загубено за васт. Докато свѣщьта ви гори, непремѣнно трѣбва да се ползувате отъ свѣтлината й. Има ли смисълъ да запалите свѣщьта си и да излѣзете вънъ, да се хвалите, че сте богати, учени, че свѣтлината ви е голѣма. Ако постжпвате така, свѣщьта ви ще изгори, и вие ще останете въ тъмнина. Тогава ще дойде отчаянието и обезсмислянето на живота. Нека свѣщьта въ вашия храмъ да гори и свѣти постоянно,
45 да четете на нея книгата на вашия животъ и да Избирате, какво Богъ иска да ви каже. Само така ще Разберете' какво означава влизането на свещеника въ светая светихъ и смисъла, на думитѣ: „Миромъ Господу помолимся.“ Всѣки очаква мира, и той е решилъ да дойде. Днесъ всѣки разбира, какво нѣщо е мирътъ. Ако се помолимъ за миръ съ смирение, молбата ни ще се чуе. Искашъ ли да те чуе Господъ, трѣбва да имашъ миръ, смирение въ себе си и, каквото пожелаешъ — знание, сила, мждрость, кротость, добродетель — всичко ще придобиешъ. Желая да бъдете силни въ любовьта, въ мъдростьта, въ истината, въ правдата и въ добродетельта, въ кротостьта и смирението, въ вѣрата и въ надеждата. Свѣтътъ се нуждае отъ силни и велики хора. Това иска отъ васъ и богинята на доброто. Тя казва: Ако приложите добродетелитѣ, които имате въ себе си, азъ ще ви ръководя и ще възнеса молбата ви къмъ Господа. Дяволътъ завежда Христа на една висока планина, показва Му всичкитѣ царства свѣтовни и славата имь и казва Му: „Всичко това ще ти дамъ, ако паднешъ да ми се поклонишъ“. Това е третото изкушение, което ималъ Христосъ. Обаче, Той знае, че планината е мѣсто за общение съ Бога, а не мѣсто, отдето човѣкъ трѣбва да се кланя, за да придобие богатства и почести. Затова Той отговорилъ: „Махни се, сатано, защото е писано, само Господу Богу твоему да се поклонишъ и Нему да послужишъ“. Въ свѣта всичко е на Бога, затова само на Него трѣбва да се кланяме. — Какъ трѣбва да се кланяме на Господа? — Въ Духъ и Истина. Мнозина се срамуватъ да се покланятъ на Господа. На Бога се срамуватъ да се кланятъ, а колко пъти на день се кланятъ за една служба на своя ближенъ, подобенъ на себе си. Ще кажете, че безъ поклони нѣма служба. Не е така, всѣки човѣкъ, който е развилъ своята дарба, като музикантъ, художникъ, ученъ, писатель, носи препоръката съ себе си. Богъ го е препоръчалъ още съ идването му вя земята. Следователно, той нѣма защо да се кланя за служба. Неговото мѣсто е опредѣлено, и той достойно Г° ?аемаКакво виждаме днесъ ? -На много мѣста гла4 станали опашки, а опашкитѣ — глави. Време е вече съки да се върне на своето мѣсто — главитѣ на мѣ
46 стото на глави, а опашкитѣ на мѣстото на опашки. На направенитѣ предложения на Христа отъ дявола, ако е Синъ Божи, да превърне камънитѣ въ хлѣбъ, да се хвърли отъ храма и да. му се поклони, за да Му даде всичкитѣ свѣтовни царства, Христосъ отговаря Ако си Синъ Божи, храни се съ Словото Божие; ако си Синъ Божи, не се хвърляй отъ храма, да изкушавашъ Господа; ако си Синъ Божи, само на Бога се кланяй. Това е зовътъ на вашия Баща. Чувате ли гласа Му ? Всички трѣбва да слушате гласа, който се носи отъ висинитѣ и казва: Деца, какво правите? Камънитѣ на хдѣбъ ли правите? Отъ планината ли се хвърляте? На дявола ли се кланяте? Това е гласътъ на Христа, Който днесъ говори на много езици едновременно. Дето и да отидете — въ Англия, Франция, Германия, Русия, на всѣкъде ще чуете Неговия гласъ. Въ същность, единт е езикътъ на Христа, но, като минава презъ различнитѣ народи. Той го превежда на съответния за тѣхъ езикъ. Азъ го превеждамъ на български езикъ, за което се изисква голѣмо изкуство. Днешниятъ депь носи съ себе си хиляди изминали години; той носи същевременно и бъдещето. Отъ това гледище, казваме, че Христовото учение има отношение и къмъ миналото, и къмъ настоящето, и къмъ бъдещето. Ако се свържете съ Бога, Той ще ви пригърне, цѣлуне и облѣче съ нова дреха. Следъ това ще закол:: въ ваша честь най-угоеното си теле и ще ви задържи при себе си. Вие трѣбва да съзнавате новото си положение и да кажете: Господи, не съмъ достоенъ да бъда Твой синъ. Приеми ме като последенъ между Твоитѣ слуги, да ора Твоята нива. Това значи, да влѣзете въ нивата на вашето сърдце и да започнете да го разоравате. Богъ ще ви покаже, къде какво да сѣете — всѣко нѣщо на мѣстото си. Всѣко растение символизира известна мисъль, чувство или желание. Като разберете смисъла имъ и ги преведете, ще знаете, съ какви чувства и желания да храните сърдцето си и съ какви мисли — своя умъ. Чувате ли гласа на вашия Баща, Който ви говори отвътре? Той казва: Ще съблѣка старитѣ ви дрипели, ще премахна нечистотиитѣ ви; ще ви освободя отъ недоразуменията и омразата между васъ; ще разпръсна
47 пенията и подозренията по всички краища на свѣта, СЪ бждатъ далечъ отъ васъ. Тогава ще се вселя въ да да живѣемъ всички заедно — вие, като мои сива е’ и дъщери, а Азъ, като вашъ Баща. — Кога ще бжде това? — Още днесъ — отъ васъ зависи. Този ень е Божественъ, безъ начало и безъ край. Човѣшкиятъ день представя една секунда отъ Божествения. Щастливъ е онзи, който може да прекара една секунда отъ Божествения день. Животътъ придобива великъ смисълъ за него. Той постепенно се измѣня и става новъ човѣкъ. Започнала е вече промѣната съ всички хора. Като се върнете у дома си, приложете новата про грама на живота си : да работите за Бога, за своя ближенъ и за себе си. Това е смисълътъ на Христовото учение. Бждете готови за това учение и, дето ви праща Богъ, тамъ ходете. Радвайте се и за най-малкото, което можете да направите за Господа. И малкото се благославя, както голѣмото. Най-малката добра мисъль и най-малкото добро чувство е свѣтлина, цепна за вашия храмъ. Приложете я въ него, да усилите свѣтлината му. Не мислете, че съ богатство само можете да успѣвате. Има богати хора въ свѣта, но малко сж онѣзи, които живѣятъ съ добри мисли и чувства. Такива хора сж нуждни на свѣта: да. пръскатъ своитѣ свѣтли мисли и топли чувства, да очистятъ земята. Атмосферата трѣбва да се пречисти и освежи. Различнитѣ болести и епидемии се дължатъ на човѣшкитѣ ежби, раздори и недоразумения. Тѣ ще изгорятъ и върху пепельта имъ ще израснатъ добринитѣ на онѣзи хора, които ще станатъ братя, а не врагове. Иде това време, и скоро е. Лошото се свърши, доброто иде. ъй казва Господъ. Вижда се вече краятъ на старото, иде началото на новото. Ще бтесне красотата на новия свѣтъ, която Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го люоятъ. Който види красотата на новия день, ще повѣрва въ Господа и ще започне да Го славослови, както Отецъ МУ го научилъ. Блажени сж, които видятъ зората на новия день! 3. Беседа отъ Учителя, държана на 7 юлий, 1918 г. София.
Въ истия часъ „Защото Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ, що трѣбва да речете.“) Много отъ съвременнитѣ учени, мжже и жени, иматъ криво понятие за духоветѣ. Като чуятъ думата „духъ“, изтръпватъ. Страшно нѣщо е за тѣхъ понятието „духъ“. Въпрѣки това, често се говори, че духътъ на този или на онзи народъ е силенъ, бодъръ. Казва се още, че даденъ човѣкъ има благъ духъ. Значи, и учени, и прости си служатъ съ тази дума. Тогава, на какво се дължи този страхъ ? Казано е въ Писанието: „Начало на мждростьта е страхъ Господенъ“. Да се страхувашъ отъ Господа, това е начало на мждростьта, но да се страхувашъ отъ духъ, това е невежество. Ако остане въ тъмнина, човѣкъ се страхува; ако попадне на кръстопжть, пакъ се страхува. Този страхъ се дължи на невнание. Страхътъ е качество на животнитѣ. Като ви срещне нѣкое животно, гледа право въ очитѣ ви, не знае, какво ще правите съ него. Животнитѣ се страхуватъ отъ хората, но и хората се страхуватъ отъ животнитѣ. Казано е, обаче: „Страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие.“ Плодоветѣ на Духа сж: „Любовь, радость, миръ, дълготърпение, вѣра, кротость, мждрость, въздържание.“ Духътъ е най-високата проява на Бога. Той разкрива свѣтоветѣ. Той носи свѣтлина, Той е създалъ всичко. Доброто въ свѣта се дължи пакъ на Духа. Подъ думитѣ „свѣтълъ духъ“ разбираме сжщество, което е завършило развитието си още преди хиляди и милиони години. Свѣтлитѣ духове разбиратъ пжтя, по който съвременнитѣ хора вървятъ, и могатъ да ги упжтватъ. Благата на физическия свѣтъ се дължатъ пакъ на свѣтлитѣ духове. Свѣтлината, отъ която се ползуваме, не е нищо друго, освенъ резултатъ отъ тѣхната интенсивна ми) Лука 12 : 12.
49 съль. Тя се отправя къмъ слънцето и, когато се изпраща на земята, превръща се въ свѣтлина и топлина. Какво количество свѣтлина и топлина ще възприеме човѣкъ, това зависи отъ неговия мозъкъ. Ако той дъри въ главата си отрицателни мисли, вмѣсто да всмуква слънчевата енергия, както земята всмуква воднитѣ капки, става отблъскване. Такъвъ човѣкъ е лишенъ отъ свѣтлина въ мозъка си, поради което нѣма животъ въ себе си и интенсивность въ мислитѣ си. Що се отнася до живота на неговата мисъль, може да го уподобимъ на живота въ пустинята. Такъвъ човѣкъ отрича смисъла на живота. Много естествено. Какъвъ животъ може да се очаква тамъ, дето Духътъ не е далъ нито единъ плодъ ? Ако човѣкъ не яде и не пие вода нѣколко деня, животътъ губи смисълъ за него. Дайте му хлѣбъ и вода, животътъ му веднага ще се осмисли. Докато диша, човѣкъ се радва на живота; щомъ започне да се задушава, животътъ му се обезсмисля. Значи, Духътъ се проявява чрезъ яденето, пиенето и дишането. Мнозина се запитватъ, не е ли могълъ Богъ да създаде свѣта така, че да не се нуждаятъ хората отъ ядене, пиене и дишане? Наистина, какво бй представялъ свѣта безъ ядене, пиене и дишане? Кое ще бжде красивото въ такъвъ свѣтъ? Днесъ, дишането, яденето, пиенето представятъ истинска красота въ живота. Опитайте се да отнемете тази красота, да видите, какъвъ свѣтъ ще създадете. Смѣшно е положението на онѣзи философи, които разсжждаватъ по този начинъ. Тѣ не могатъ да преобразятъ себе си, а говорятъ за създаване на единъ свѣтъ отъ нищо и безъ нищо. Тѣ приличатъ на онази публика, която поканила Паганини да имъ свири. Следъ като изпълнилъ програмата си, тѣ го запитали: На три струни можешъ ли да свиришъ? Мога. Той извадилъ едната струна и свирилъ на три. — На две струни можешъ ли да свиришъ ? — Мога. ' А на една струна ? — Мога. — Безъ струни можешъ Ли да свиришъ ? — Мога. Всички се приготвили да го слушатъ, какъ ще свири безъ струни. Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излѣзълъ. Да изисквате отъ цигуларя да свири безъ струни, това значи, да се слѣете съ Бога. Само тамъ човѣкъ не се Яуждае отъ струни, отъ цигулка и свирене. 4
50 И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нѣщо, което можете да пипнете, да видите или до чуете. Той не е нѣщо обективно. Ако искате да Го по знаете въ музиката, ще Го почувствувате въ съотноше нието между тоноветѣ, а не въ самитѣ тонове. Невидимо то, неуловимото въ музиката, въ Словото, това сж прсявитѣ на Духа. Дето е Духътъ, тамъ има разширение, по демъ, свѣтлипа, радость, сила, просторъ. Когато кажемъ „Духъ Свети“, разбираме съвокупность отъ свѣтли д) хове, свързани съ Бога. Тѣ излизатъ отъ Бога по двойки За тѣхъ, именно, е казано, че сж. направени по образъ и подобие на Бога. Като проникне въ душата, Духътъ и 2 глежда свѣтълъ, но, самъ по себе си, той нѣма свѣтлина Слънцето изглежда свѣтещо тѣло, понеже лжчитѣ м\\ падатъ на земята, отразяватъ се и ставатъ свѣтли; въ сжщпосгь, слънцето не е свѣтещо тѣло. Ако гледате земята нѣкжде отъ пространството, и тя ще ви се види свѣтло тѣло. Като се приближавате до човѣка, виждате го тъменъ; отдалечавате ли се отъ него, той изглежда свѣтълъ Поставете човѣка на такова разстояние отъ васъ, на каквото Богъ първоначално го е турилъ, '.де видите, че той е свѣтълъ и красивъ. На всѣки човѣкъ е опредѣлено по каква орбита трѣбва да се движи Измѣните ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на васъ, и на себе си. Напримѣръ, момата, като се ожени, започва да заповѣдва на мжжа си, какъ да се облича, какви отношения да има съ хората и т. н. Тя иска да го подчини, като слуга, а съ това измѣня орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него. Нѣкжде мжжътъ подчинява жената и я прави слугиня. Душата па човѣка е Божественото начало въ него — никой нѣма право да я подчинява. Пазете свободата на душата си. Бждете готови да умрете за нея, но да не я заробвате Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата сж крадци и разбойници. Богъ гледа на тѣхъ съ недоволство. Съвременното общество се нуждае отъ хора съ велики души, които не мислятъ само за осигуряване. Защо ще се осигурявате, когато всичко е въ ваши ржце ? Въ природата има изобилно хлѣбъ, изобилно енергия, човѣкъ лесно може да се прехрани.
51 Казано е въ Писанието: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ, що трѣбва да речете“. Понеже Духътъ е тѣсно свързанъ съ човѣшката душа, Той учи ума и сърдцето, какъ да се проявяватъ. На български езикъ думата „Духъ“ се пише съ четири букви. Буквата „Д представя трижгълникъ, който уравновесява противоречията. За трижгълникъ, въ който силитѣ се уравновесяватъ, нѣма невъзможни нѣща. Затова е казано, че за Бога всичко е възможно. Буквата „У“ има отношение къмъ човѣшкия умъ. Въ тази буква има една равнодействуваща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи отъ ума. Буквата „X“ означава човѣшкитѣ чувства. Тя е образувана отъ буквата „С“, взета въ право и обратно положение. Буквата „С“ изразява закона на луната, която въ 28 деня се пълни и изпразва. Човѣкъ трѣбва да научи законитѣ, какъ да се пълни и изпразва. Да изпразвашъ сърдцето си отъ нечистотиитѣ на живота и да го пълпишъ съ плодоветѣ на Духа, това е велика наука, до която човѣкъ трѣбва да се домогне. Последната буква „Ъ“ означава законъ на Божествената хармония. Въ заключение, казвамъ: Духътъ е онази мощна сила, която регулира ума, сърдцето и волята на човѣка. „Духъ Свети“ — думата „светъ“ означава душата, съ която човѣкъ е свързанъ. Апостолъ Павелъ казва : „Нито жена безъ мхжъ може, пито мжжъ безъ жена.“ Богъ не приема нито жената безъ мжжъ, нито мжжътъ безъ жена. Казано е още, че, ако жената напусне мжжа си, а мжжътъ — жена си, нѣма да бждатъ приети въ Царството Божие. Напуснатъ ли се мжжъ и жена, смърть ги очаква. Защо е така ? — Защото мжжътъ представя духа и ума, а жената — душата и сърдцето. Какво ще остане отъ човѣка, ако го напусне духътъ и умътъ, или душата и сърдцето ? Той непремѣнпо ще умре. Следователно, ако нѣмашъ чувства, и мисли нѣма Да имашъ; ако нѣмашъ мисли, и чувства нѣмашъ. Ако имашъ душа и духъ, ще имашъ и чувства, и мисли, и постжпки. „Духътъ ще ви научи“. Това значи, че хората сж дошли на земята да се учатъ. Радвайте се, че има кой Да ви учи. Необятна е вселената. Тя дава условия и възможности на всички хора да се учатъ. Предъ чо
52 вѣка се открива велико бждеще, съ велики възможности. Трѣбва ли тогава жената да се пита, какво да прави съ мжжа си и съ своя синъ? Трѣбва ли мжжътъ да се пита, какво да прави съ жена си и съ своята дъщеря ? И единиятъ, и другиятъ трѣбва да обичатъ! Плодоветѣ на Духа сж любовь, радость и миръ. Люби, радвай се и носи миръ. Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена безъ мжжъ; каже ли мжжътъ, че не може да обича, той е мжжъ безъ жена. Каже ли нѣкой, че не може да люби, той е мжжъ или жена разведена; той е паразитъ, съ който лесно се справятъ — турятъ го на пръста си, чукватъ го и го хвърлятъ вънъ. Въ което общество и да влѣзе, темелъ нѣма да хване; на което,дърво и да се качи, плодъ нѣма да намѣри. Велико е учението на Духа. То обединява членоветѣ на семействата, на обществата, на народитѣ. Величието на народитѣ се крие въ тѣхния духъ. Колкото по-великъ и мощенъ е духътъ на народа, толкова по-свѣтло бждеще го очаква. — Какъвъ е духътъ на сегашнитѣ народи ? — Строгъ и воинственъ. Обаче, Богъ е решилъ да подложи човѣчеството на голѣмо пречистване, да не остане въ свѣта нито единъ лъжецъ и крадецъ. Единственото спасение за тѣхъ е покаянието. Тѣ трѣбва да се обърнатъ къмъ Бога и да искатъ повече свѣтлина, да видятъ погрѣшкитѣ си и да се изправятъ. Какво се изисква отъ сегашнитѣ хора?—Градежъ, творчество. Тѣ трѣбва да приложатъ любовьта и обичьта. Умрѣлитѣ трѣбва да се съживятъ и възкръснатъ, а живитѣ — да изправятъ погрѣшкитѣ си и да се обновятъ. Кой ще съживи и възкреси мъртвитѣ? — Духътъ. — Кой ще обнови живитѣ ? — Духътъ. Той ще ги научи да живѣятъ въ чистота и светость. Той ще ги научи, какъ да работятъ, за да придобиятъ плодоветѣ на Духа. — Какъ можемъ да бждемъ щастливи? — На този въпросъ отговарямъ: Вода газите, жадни ходите; хлѣбъ носите, гладни стоите. Не питайте, какъ се пие вода, но гребнете съ ржцетѣ си отъ извора и пийте. Не питайте, какъ се яде хлѣбъ, но вземете едно парче отъ кошницата и го изяжте. Единъ градинарь набралъ отъ най-хубавитѣ си череши въ една кошница, за да ги занесе на царя, въ знакъ на високо уважение и почитание. Той самъ
53 тръгналъ да ги носи. Деньтъ билъ горещъ, слънчевъ и, за да се разхлади, отъ време на време хапвалъ по една череша. Докато стигналъ при царя, останала само една череша, но той си казалъ: Хубава е черешата, заслужава да я предложа на царя. Най-после се явилъ предъ него и му поднесалъ последната, но найхубавата череша. Царьтъ приелъ черешата, погледналъ я оттукъ-оттамъ и попиталъ градинаря: Какъ се яде този плодъ? Градинарьтъ взелъ черешата, турилъ я бързо въ устата си, да покаже на царя, какъ се яде. Царьтъ разбралъ, какъ се яде череша, но за него не останало нищо. Той не могълъ да направи опитъ, да види, дали е разбралъ, какъ се ядатъ череши. Нѣма защо да питате, какъ се ядатъ череши. Като ви предлагатъ, ще вземете черешата и ще я турите въ устата си — тя сама ще ви покаже, какъ се яде. Мнозина постжпватъ като царя, запитватъ, какъ се прави едно или друго нѣщо, какъ се яде и, безъ да правятъ опити, казватъ, че това не могатъ да направятъ онова не могатъ да направятъ. Докато търсятъ пжть да постигнатъ нѣщо, докато мислятъ, ще се намѣри нѣкой, който ще избърза; той самъ ще направи опита и ще се ползува отъ резултата. Никога не казвайте, че не можете да направите това или онова. Буквата „Н“ е знакъ на противоречие. Обаче, противоречието се решава съ частичката, която съединява двата противоположни брѣга на буквата „Н“. Щомъ нѣкой ви предлага една хубава череша, вземете я, изяжте я, и противоречието, само по себе си, ще се разреши. Духътъ ще ви научи.“ — На какво ще ви научи? — Да тъчете своитѣ мисли и чувства, да образувате отъ тѣхъ платна, отъ които да шиете умственитѣ и сърдечнитѣ си дрехи. Преди да ушиете дрехитѣ си, ще избѣлите платната, да станатъ чисти, да свѣтятъ отдалечъ. Каква по-велика наука можете да желаете? Нѣкой искатъ да видятъ Духа, Който ги учи. И това е възможно, но преди всичко трѣбва да обичате плодоветѣ на Духа и да се стремите къмъ тѣхъ. Ако искате любовьта на нѣкое семейство, обичайте първо децата имъ. Чрезъ децата ще се сближите съ родителитѣ. Вие искате Богъ да ви люби, да се ползувате отъ Неговата Любовь. Какъ ще ви обича Богъ, когато биете децата
54 Му ? Който се стреми къмъ Духа, първо трѣбва да обича Неговитѣ деца, т. е. плодоветѣ Му. Щомъ обича плодоветѣ на Духа, и Духътъ ще го обича и посещава. — Кжде е Духътъ? Искаме да Го видимъ. Чудни сж хората, които търсятъ Духа вънъ отъ човѣка. Азъ, който ви говоря, какво съмъ? Вие, които ме слушате, какво сте? Ако разбирате това, което ви говоря, ще разберете и Духа, и Той ще се прояви и чрезъ васъ. Ако азъ говоря разумно, а вие се повдигате отъ мисъльта ми, това показва, че Духътъ действува чрезъ мене. За да се прояви Духътъ на земята и да бжде разбранъ за васъ. Той е миналъ презъ нѣколко срѣди, т. е. обвивки. Това е необходимо, за да намали Той силата на свѣтлината и трептенията си, да станатъ поносими за вашата нервна система. Който възприема свѣтлината и трептенията на Духа, той се свързва съ Него. Съ други думи казано: Когото Духътъ е посетилъ, той коренно се измѣня. Това не значи, че е заминалъ за другия свѣтъ, но той се намира въ положението на мома, която срѣща възлюбения си. Години наредъ тя е очаквала възлюбения си и, като го срещне, напуща баща си, майка си, братята и сестритѣ си и тръгва съ него. Преди да срещне възлюбения си, момата се чувствувала като въ окови Щомъ срещне възлюбения си, т. е. Духа, тя хвърля оковитѣ и се радва на свободата си. Духътъ я учи и освобождава отъ ограниченията. Ще кажатъ нѣкои, че това е заблуждение. Кой каквото ще да казва, Духътъ знае истината, а душата търси знанието и свободата. Щомъ го намѣри, тя отъ нищо не се стѣснява — тя се е домогвала до реалностьта на живота. Нека реалиститѣ кажатъ, кое е реалното въ тѣхния животъ. Ако изядатъ една вкусна ябълка, отъ която сж доволни, това реалиость ли е ? Ако ядатъ по три пжти на день и пиятъ вода по нѣколко пжти, това реалность ли е? Ябълката изяждатъ, по три пжти на день ядатъ, но пакъ сж недоволни. Ако яденето и пиенето е реалность въ живота, защо сте недоволни ? И въ яденето, и въ пиенето има нѣщо реално, но, за да разбере смисъла на нѣщата, човѣкъ трѣбва да не яде и да не пие вода нѣколко деня. Докато яде много и пие много, той не може да разбере, какво представя Духътъ. Храната и водата сж необходими елементи за човѣшкия органи
55 зъмъ, но когато сж въ опредѣлено количество. Увеличатъ ли се повече, отколкото трѣбва, тѣ образуватъ около човѣка тъмна атмосфера, презъ която лжчитѣ на Духа не могатъ да проникватъ. Това състояние създава мрачни мисли и чувства въ човѣка; настроението му се измѣня, и той губи разположението на духа си. За да излѣзе отъ това състояние, въ помощь му иде любовьта. Тя отваря сърдцата на всички хора, и на богати, и на бедни. Богатитѣ отварятъ складоветѣ и хамбаритѣ си за беднитѣ и страдащитѣ и казватъ: Елате, братя, нека всѣки вземе отъ това, отъ което има нужда. Досега бѣхте въ ограничения и лишения, но дойде краятъ на купонитѣ. Човѣшкиятъ редъ се замѣства съ Божественъ. Човѣшкиятъ порядъкъ е само външенъ. Дойдете ли до вътрешната му страна, тамъ владѣе пъленъ безпорядъкъ. Турете вътрешния Божественъ порядъкъ къмъ външния човѣшки порядъкъ, за да дойдете до истинската хармония на живота. „Духътъ ще ви научи.“ — На какво ще ви научи? — Да хармонизирате мислитѣ и чувствата си. Хармонията носи радость за човѣшката душа. Който се е хармонизиралъ, той не прави разлика между хората: на всички се радва, на всички се усмихва, къмъ всички отправя милъ погледъ. Защо ще гледашъ ближния си сърдито и съ гнѣвъ? Виновенъ ли е той за твоето неразположение? Ако си богатъ, не се сърди на никого, но извикай бедния у дома си и му кажи: Братко, извини ме, че досега не съмъ влизалъ въ положението ти. Гладувалъ си, но азъ не съмъ те разбиралъ. Сега вземи отъ житото и брашното ми, колкото искашъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се осигури, да бъде готовъ за тежкитѣ времена. На земята човѣкъ не може да се осигури. Какво осигуряване е това, при което смъртьта следва човѣка? Осигуренъ ли е умрѣлиятъ? Гробищата сж пълни съ такива осигурени. Освенъ сухи кости и празни черепи, нищо друго нѣма тамъ. Христосъ казва, че Духъ Свети говори само на пълни глави, а не на праздни. Казано е въ Писанието: .Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги яде, нито ръжда ги разяжда“. Кжде ще се турятъ тѣзи съкровища? — Въ сърдцето. Следователно, отворете сърдцата си за съ
56 кровищата на небето, т. е. за плодоветѣ на Духа. Отворете сърдцата си за плодоветѣ на Духа, за Божията Любовь и ги вложете въ вашата съкровищница горе на небето. Бждете щедри и отъ нищо не се страхувайте. Трѣбва ли да си внушавате мисли и чувства, които да ви плашатъ? Толстой разправя, какъ единъ човѣкъ си внушилъ мисъльта, че е направенъ отъ стъкло и се страхувалъ да не падне и да не се счупи на дребни частици. Тази мисъль работила усилено въ ума му, докато станала нераздѣлна отъ него. Той живѣлъ съ голѣмъ страхъ, докато, наистина, единъ день падналъ на земята и умрѣлъ — сърдцето му се пръснало. Много отъ сегашнитѣ хара живѣятъ съ страхъ, да не се счупятъ, да не стане нѣщо особено съ тѣхъ. Това е страхътъ отъ смъртьта. Какво, въ сжщность, е смъртьта?—Напущане на стария мѣхъ и влизане въ новъ. Истинскиятъ човѣкъ е духътъ, висшето съзнание въ човѣка, което не се мѣни, което никога не умира. Висшето съзнание го има въ всички живи същества: въ човѣка то е слѣзло вече и действува отблизо, а въ животнитѣ не е слѣзло още, то е далечъ отъ тѣхъ и въ рѣдки моменти се проявява. Единъ день, когато хората поематъ Божествения пжть и тръгнатъ нагоре, тогава висшето съзнание ще слѣзе въ животнитѣ, и тѣ ще заживѣятъ посъзнателно, отколкото се проявяватъ днесъ. Защо трѣбва да слѣзе висшето съзнание ? — За да се прояви Богъ. Ще ме запитате, отде зная това. Азъ превеждамъ това, което чувамъ да се говори горе, не говоря по своя инициатива, отъ мене измислени нѣща. Много нѣща чувамъ, но не мога всичко да преведа. Езикътъ на съвременнитѣ хора е лишенъ отъ пластпчность и музикалность, необходими качества за предаване на Божественитѣ мисли. За да възприемете мислитѣ на възвишенитѣ сжщества, на ангелитѣ, трѣбва да живѣете въ абсолютна чистота и светость; съ други думи, трѣбва да живѣете въ свѣта на любовьте. Като слушатъ днешната беседа, нѣкон си мислятъ, какво ли ще имъ говоря следния пжть, отъ кое вино, отъ кой пелинъ ще имъ дамъ да пиятъ. Никакво вино не даваме, ние не искаме пияни хора, но трезви, на които даваме само чиста, кристална вода. Като пиете
57 отъ водата, която ви давамъ, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а нѣкои ще се изпотятъ, ще пречистятъ кръвьта си. Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ“. Това се иска днесъ отъ всички хора. Когато Духътъ ви научи, какво трѣбва да правите, тогава свѣтътъ ще се радва на добри синове и дъщери. Тогава свѣтътъ ще се радва на добри проповѣдници и учители, на добри управници, сждии и др. Не дойде ли Духътъ да научи хората, какво да правятъ, не може да се говори за никакво възпитание. За дресировка може да се говори, но не и за възпитание. Влѣзе ли Духътъ въ майката, тя ще разполага съ нови методи за възпитание. Чрезъ майката Духътъ ще действува и въ децата. Ако момъкътъ и момата отъ детинство още слушатъ Духа, като се оженятъ, тѣ ще се радватъ на плодоветѣ на Духа. Какъ се женятъ хората днесъ? Вие какъ сте се оженили ? Бихъ желалъ българитѣ отново да се оженятъ, и азъ да ги вѣнчея. Време е старитѣ, незаконни бракове да се разтурятъ и да се образуватъ нови бракове, основани на любовьта. Тогава ще видите, какви синове и дъщери ще се родятъ отъ браковетѣ на любовьта. Децата ще бждатъ чисти, свети, като своя Баща — Духътъ. Обществата ще бждатъ образувани отъ членове, които живѣятъ въ чистота и светость. Какво повече може да се желае въ този свѣтъ ? Да имате синове и дъщери, родени отъ Духа, това е най-великото благо, къмъ което човѣкъ се стреми. Реалното, сжщественото нѣщо въ свѣта е Духътъ. „Духъ Свети ще ви научи на всичко.“ Той носи свѣтлината въ свѣта, която открива всички пжтища на човѣка. Какъ ще познаете присжтствието на Духа? — Когато се чувствувате силни по мисъль и по чувства, това е присжтствието на Духа въ васъ. Когато сте тжжни, скръбни, обременени, и скръбьта ви се смѣни съ радость, това е Духътъ, Който ви е въздействувалъ. Когато сте въ безизходно положение и излѣзете отъ него, това е помощьта на Духа. Духътъ следва всѣка стжпка на хората, но повечето отъ тѣхъ сж слѣпци, не Го виждатъ; нѣкои Го напипватъ само, а малцина Го виждатъ. Дето свѣтлината на Духа прониква, тамъ има мисъль, разсжждение, виждане. Тамъ е изключено всѣкакво съмнение и подозрение, всѣкакво колебание.
58 Трѣбва ли сегашниятъ човЬкъ да се блъска въ стенитѣ на съмненията и да се заблуждава ? Единъ младъ момъкъ, на име Стоянъ, отивалъ отъ селото си за града. По едно време се почувствувалъ малко уморенъ и решилъ да си почине подъ сѣнката на едно дърво. Той вързалъ магарето съ юлара за дървото, облегналъ се и задрѣмалъ спокойно на сѣнка. Презъ това време нѣколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли. Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ, че магарето го нѣма, само юларътъ останалъ вързанъ за дървото. Той се замислилъ и си казалъ: Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ. Нѣкой философи изпадатъ въ положението на Стояна и си казватъ: Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме единъ юларъ. Човѣкъ не трѣбва да се заблуждава, нито да се съмнява въ себе си. Ако е Стоянъ, изгубилъ е магарето; ако не е Стоянъ, пакъ нищо не е спечелилъ. Какво ще прави само съ юлара безъ магаре ? Много хора губятъ своитѣ магарета и следъ това се объркватъ, тѣ ли сж, или не сж. Нѣма защо да се обърквате и съмнявате въ себе си, но ще бждете внимателни, да не заспивате, дето трѣбва и не трѣбва. Като отивашъ да продавашъ магарето си, не трѣбва да спишъ. Ще бждешъ съ отворени очи. Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи на всичко“. Подъ думата „всичко“ разбираме, че Той ще научи хората, какъ да придобиятъ плодоветѣ па Духа. Знайте, че Духътъ е реалното, на \\ тето дължите всичко. Търсете Духа въ всѣка велика проява и разчитайте на Неговата помощь. Мощно нѣщо е Духътъ. Дето влѣзе Той, всичко преобразява. Подъ влиянието на Духа, и лошиятъ човѣкъ става добъръ, и змията става кротка. Ако нахраните добре грѣшния, лошия човѣкъ, и той ще стане добъръ, нѣма да причинява пакости. Онѣзи, които е озарилъ Духътъ, трѣбва да работятъ за повдигането на беднитѣ, на страдащитѣ, на грѣшнитѣ. Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животнитѣ, които ходятъ на четири крака. Благодарение на тѣхъ вие сте сити и нахранени. Тѣ влачатъ ралото по нивитѣ заради васъ. И животнитѣ, и грѣшницитѣ вър
59 шатъ нѣкаква работа, отъ която мнозина се ползуватъ. Затова, отъ Божествено гледище, нѣма грѣшници. Има непробудени съзнания, недозрѣли плодове, но грѣшници нѣма. Влѣзте въ положението на грѣшннка и вижте, какъ той се мжчи. Като сгрѣши, той е недоволенъ отъ себе си, страда и самъ се наказва. Обикнете грѣшника, за да влизате въ положението му и да му помагате. „Духъ Свети ще ви научи на всичко“. Като знаете, какво представя Духътъ, не се страхувайте отъ свѣтлитѣ духове. Отъ въплътени духове може да се страхувате, но не и отъ певъплътени, които се отличаватъ съ чистота и светость. Светиятъ Духъ носи радость на майката, която ражда. Чрезъ детето й. Той я въвежда въ новъ животъ. Светиятъ Духъ създава добри връзки и отношения между хората. Свѣтлитѣ духове помагатъ на хората да разрешатъ мжчнотиитѣ и противоречията въ живота си. Тѣ се наричатъ братя и сестри—помагачи на човѣчеството. Тѣ носятъ новата култура въ свѣта. Достатъчно е да ги призовемъ въ името на Божията Любовь, за да ни се откриятъ. Тѣ сж. избавяли и продължаватъ да избавятъ хората отъ беди и напасти. Тѣ сж постоянно между насъ, следватъ ни, за да ни помагатъ. Тѣ сж нашитѣ свѣтли братя, които страдаха и се пожертвуваха за Христа. Днесъ тѣ се жертвуватъ и за помалкитѣ си братя, да ги спасятъ. „Духъ Свети ще ви научи на всичко“. Подъ думитѣ „Духъ Свети“ разбираме всички свѣтли, възвишени ду хове, които съставятъ едно цѣло съ Христа. Въ този смисълъ, Христосъ е колективно сжщество. Той казва : „Свѣтлитѣ духове и ангелитѣ постоянно слизатъ и възлизатъ“. Тѣ носятъ миръ, първо за Балкапскитѣ държави, а после за по-голѣмитѣ, най-после за цѣла Европа. Иде мирътъ, но не скоро, защото не иде съ коне, нито съ биволи; пѣшъ иде той. Когато дойде мирътъ, ще настане голѣма радость, малки и голѣми ще се радватъ п веселятъ. Духъ Свети иде да ви научи па всичко. Слушайте Неговия гласъ. Иде Божествениятъ миръ. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойнитѣ полета. Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. Носете тази радостна весть навсѣкжде. Казано е въ Писанието: „Ще бжде едно стадо и единъ Пастиръ“. Павелъ казва: „Сегашнитѣ страдания
60 не могатъ да се сравняватъ съ бждещитѣ блага, които идатъ въ свѣта“. Вдълбочете се въ себе си, за да приемете Духа, да Го носите навсѣкжде по свѣта, въ семействата, между народитѣ, въ цѣлото човѣчество. Носите ли Духа съ себе си, дето влѣзете, ще ви приематъ съ радость. Господъ да благослови всички присжтствуващи! 4. Беседа отъ Учителя, държана на 14 юлий, 1918 г. София.
Радостни и търпеливи ,Въ надежда бивайте радостни, въ скръбь —• търпеливи, въ молитва — постоянни“.) „Въ надежда бивайте радостни“. Надеждата е великъ Божественъ принципъ. Тя е едно отъ лицата на Света Троица. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ единъ трижгълникъ: любовьта стои на върха на триъгълника, а вѣрата и надеждата — отъ дветѣ му страни. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ три велики свѣта, за които всички хора говорятъ, но малцина ги познаватъ. Нѣкои познаватъ само единия принципъ, други — двата, а малко хора познаватъ и тритѣ. Въ този смисълъ става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно. Думитѣ известенъ и неизвестенъ“ за нѣкои сж съдържателни, а за други безсъдържателни. Кажатъ ли, че нѣкой човѣкъ е известенъ, това значи, че всички хора го познаватъ. Кажатъ ли, че е неизвестенъ, или никой не го познава, или малко хора го познаватъ. Ако хората не го познаватъ, това не значи, че той нѣма съдържание. Физическиятъ свѣтъ е известенъ на повечето хора, но духовниятъ и Божествениятъ сж известни на малцина. За последнитѣ два свѣта става споръ, сжществуватъ ли тѣ, или не. Има много логически и философски твърдения и отричания за тѣзи свѣтове. При това, колкото сж силни доказателствата за сжществуването имъ, толкова сж силни и за отричането имъ. Това показва, че плюсътъ и минусътъ сж две равни сили въ природата. Колкото е силенъ плюсътъ, толкова е силенъ и минусътъ. Че сжществува физически свѣтъ, който не е нищо друго, освенъ отражение на Божествения свѣтъ, върху това споръ не става, защото той е близо до на) Послание къмъ Римлянитѣ 12 :12.
62 шитѣ очи и до останалитѣ сѣтива, и ние непосрѣдствено го възприемаме. Божествениятъ свѣтъ, обаче, не виждаме, защото сме късогледи. Какъ ще видите този свѣтъ, когато даже на единъ километъръ не можете да виждате дребни предмети. За да видите Божествения свѣтъ, трѣбва да бъдете далекогледи. Като наблюдаватъ планетитѣ, ученитѣ си служатъ съ далекогледи, съ зрителни тржби, съ телескопи. А сегашнитѣ философи седатъ на едно мѣсто и само разсъждаватъ, съществува ли Богъ, или не; има ли другъ свѣтъ, ос венъ физическия, има ли душа и т. н. Това е гимнастика на ума. Божествениятъ свѣтъ е толкова иеаленъ, колкото и физическиятъ. — Отде знаешъ това? — Виждамъ. Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ кучето си, азъ ще видя всичко, което съществува тамъ; кучето ми нищо нѣма да види и разбере. Ако отида съ него да слущамъ лекция на нѣкой знаменитъ професоръ, азъ ще разбера всичко, а кучето нищо нѣма да разбере. То даже ще се смути отъ присътствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нѣщата, това не показва, че тѣ не съществуватъ. Следователно, ако хората не виждатъ Бога и Божеетвения свѣтъ, това не показва, че тѣ не съществуватъ. Какъ ще докажете на слѣпия, че слънцето грѣе, че има физически свѣтъ ? Той ще пипа, но всички пѣща не могатъ да се пипатъ. Следователно, щомъ хорота спорятъ за съществуването на Бога, това, именно, показва, че Той съществува. Не можешъ да споришъ за нѣща, които не съществуватъ. Всѣко нѣщо, за което имашъ каква и да е представа, близка или далечна, то съществува, то е реално. Има реални нѣща, които съществуватъ временно, а не вѣчно. Тѣ съ преходни реалности. Напримѣръ, сѣнкитѣ на предметитѣ съ реални само при слънчева или лунна свѣтлина, но не и въ тъмна, мрачна нощь. Значи, свѣтлината има известно отношение къмъ сѣнкитѣ, защото тѣ съществуватъ само при нея. Щомъ свѣтлината се губи, и сѣнкитѣ изчезватъ. Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта. Колкото повече расте скръбьта, толкова по-малка е радостьта ; колкото по-голѣма е радостьта, толкова по-мал ка става скръбьта. Това е законъ. Значи, радостьта и
63 скръбьта въ живота сж временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които сж вѣчни, абсолютни. „Въ надежда бивайте радостни'. Надеждата има отношение къмъ физическия свѣтъ, къмъ всички форми, които създаватъ радости и удоволствия на хората. Надеждата е нѣщо реално за тѣхъ. Майката се радва на детето си, защото има форма. Като погледне на главичката, на нослето, на ржчичкитѣ, на крачката, на чернитѣ му косички, тя се радва; има нѣщо видимо въ детето, което тя може да пипне. Отнемете ли тѣзи нѣща отъ детето, и то изчезва заедно съ тѣхъ. Щомъ изчезне формата на детето, сжщо така изчезватъ радостьта и надеждата па майката. Значи, надеждата е реалность, която е видима за физическия свѣтъ, вѣрата — за духовния, а любовьта — за Божествения. Съ вѣрата човѣкъ живѣе въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ. За нѣкой този свѣтъ не е реаленъ. Тѣ гледатъ на ангелитѣ като на въздухообразни, недействителни сжщества. Въ действителность, ангелитѣ сж по-реални отъ хората; материята, съ която сж облѣчени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива отъ тази, съ която хората сж облѣчени. Съ какво сж облѣчени хората? — Съ плъть, която наричатъ тленна. Тя е гжста, тежка. Материята на сжществата отъ Божествения свѣтъ, т. е. отъ свѣта на любовьта, е вѣчна, неизмѣнна. Като се надѣва, човѣкъ има стремежи въ себе си, а като вѣрва, той живѣе. „Въ надежда бивайте радостни, въ скръбь — търпеливи, а въ молитва — постоянни“. Това е необходимо за всѣкидневния животъ на човѣка. Следователно, учението, което ви проповѣдвамъ, носи въ себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство. Не осжждамъ схоластицитѣ, не осжждамъ и актьоритѣ, защото и тѣ иматъ своето предназначение, но това сж временни занятия. Трѣбва ли да осжждаме децата, които строятъ кжщички отъ пѣсъкъ и вода и мислятъ, че това сж истински кжщи? Чрезъ игритѣ децата се упражняватъ, развиватъ въображението си, но какво ще стане съ възрастнитѣ, ако и тѣ си играятъ съ пѣсъкъ и строятъ такива кжщички. Тѣ сж минали вече този периодъ отъ живота си и трѣбва да вървятъ напредъ.
64 „Въ надежда бивайте радосни“. Като говоримъ зц надеждата, непремѣнно трѣбва да се спремъ и вър~у вѣрата и любовьта. Какво представя любовьта? — ПрйУ, ципъ на самопожертвуване. Богъ, Който се изявява в» свѣта, се жертвува за малкото. Значи, любовьта под разбира жертва на Великото за малкото. Вѣрата е прик ципъ, който създава условия за проява на жертвата, с ь цель да се прояви животътъ. Надеждата пъкъ е прип ципъ, който облича нѣщата въ съответни форми. Когато нѣкой пита, има ли надежда, казвамъ : Щомъ имашъ тѣло, имашъ надежда. — Имамъ ли вѣра? — Тури ржката на гърдитѣ си и, ако чуешъ, че нѣщо тупа, имашъ вѣра. Който има сърдце, има вѣра. — Имамъ ли лю бовь? — На този въпросъ ти самъ ще си отговоришъ Това е една задача, въ която дветѣ величини сж из вестни, а само една е неизвестна. Ти самъ ще намѣриш г неизвестната. „Въ надежда бивайте радостни“. Азъ добавямъ „Въ надеждата имай вѣра“. Надеждата съдържа въЦребе си и вѣрата, и любовьта. Като станете сутринь отъ сънь, огледайте се въ огледалото и кажете: Благодаря Ти Господи, че надеждата е въ мене. Какво прави кокетката : Щомъ стане отъ сънь, вземе огледалото и казва : Дал! ще ме хареса нѣкой днесъ ? — Ще те хареса нѣкой, нс ако имашъ надежда. Тя прави лицето красиво, спокойно, съ правилни чърти. Ако очитѣ ти сж мжтни, има нѣщо непотрѣбно въ стомаха ти. Като те прегледа лѣкарь, ще ти каже да поправишъ стомаха си. А пъкъ азъ ще кажа, да изправишъ надеждата си. Ако лицето ти е бледно, ако ржката ти е схваната, или ако имашъ сърдцебиене, ти трѣбва да изправишъ надеждата си, т. е. да я усилишъ. Всѣка дисхармония въ физическото тѣло на човѣка показва, че надеждата му е отслабнала. И обратно: всѣка неправилна проява на надеждата създава физическо разстройство на човѣка. „Въ скръбь бивайте търпеливи“. Мжчно е да говоришъ на хората и да ги убедишъ, именно, въ това, да бждатъ търпеливи въ скръбьта. За Бога се казва, че е дълготърпеливъ, но може ли човѣкъ да бжде търпеливъ? При това, да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мжчно, възможно е човѣкъ да бжде търпеливъ. Щомъ Богъ е дълготърпеливъ, отъ човѣка
65 се иска поне търпение. Нѣма същество въ свѣта, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога. Нѣкой казва за себе си, че е търпеливъ. Обаче, той не се е изпиталъ, не се е позналъ. Ако търпението му се подложи на изпитъ, ще види, че нѣма търпение. Търпението се изпитва само въ скърбитѣ и страданията, въ мжчнотиигѣ. Търпеливъ човѣкъ е онзи, въ когото умътъ, сърдцето и волята сж. въ пълно съгласие. Ако умътъ на човѣка върви на една страна, сърдцето — на друга и волята — на трета, той не може да бжде търпеливъ. И такъвъ човѣкъ иска да знае тайнитѣ Божии! Това е невъзможно. Може ли Богъ да тури скжпоценноститѣ си въ една пробита лодка и да тръгне съ нея на пжть? Следъ всичко това нѣкой се оплаква, че Богъ не го е посетилъ. Какъ ще те посети, когато лодката ти е пробита? Единъ младъ момъкъ, отъ едно българско село, постоянно се оплаквалъ на майка си, че е нещастенъ. Здравъ съмъ, юнакъ съмъ, съ мечка мога да се боря, но защо ми е това голо здраве? Пари нѣмамъ, момитѣ не ме искатъ. Отъ силата ми ги е страхъ, отъ безпа ричието — сжщо. Какво да правя? Единъ день заболѣлъ отъ тежка болесть, която го държала цѣли три години. Той отслабналъ толкова много, че едва се движелъ. Като изпбилъ здравето си, започналъ да мисли право и казалъ на майка си: Мамо, дано Богъ чуе и този пжть молбата ми, да ми върне здравето, че ако ще, съ камъни да ме товари. Нищо друго не искамъ, освенъ здраве. Не ми трѣбватъ пари, не ми трѣбватъ моми — здраве искамъ. Днесъ всички хора, като болния момъкъ, искатъ хлѣбъ. Отвсѣкжде се чува : хлѣбъ, хлѣбъ искаме! Какво нѣщо е хлѣбътъ? — Доброто, добродетелитѣ въ човѣка. Дето сж добродетелитѣ, тамъ има хлѣбъ въ изобилие. Нѣма ли добродетели, и хлѣбъ нѣма. Значи, въ Божествения свѣтъ хлѣбътъ е свързанъ съ доброто, т. е. съ добродетелитѣ. Търпението, напримѣръ, е една добродетель. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежесть. Неволята подразбира закона на необходимостьта, а търпението — закона на любовьта. Само
66 любещиятъ търпи. Той прилага силитѣ на ума, на сър.,цето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбьта и да я превърне въ радость. Само търпениет е въ състояние да превърне грубата ма терия на скръбьта въ фина; това значи, превръщан на скръбьта въ радость. „Въ молитва бивайте постоянни.“ Защо е нуждщ молитвата? Тя е връзка на човѣшката душа съ възви шения разуменъ свѣтъ, отдето човѣкъ черпи сили за по държане на живота. За да се моли постоянно, той трѣбва да има търпение. Ако нѣкой се разболѣе, веднага му препоръчватъ силна храна и да лежи. На слабъ стомахъ препоръчватъ да пие малко винце. На болния азъ бихъ препоржчалъ чистъ въздухъ. търпение и молитва. Следъ това ще му препоржчамъ да съедини силитѣ на ума, на сърдцето и на волята си, да действуват» едновременно и въ съгласие. — Може ли така да се’ лѣкува човѣкъ ? — Може. Така е било отъ създаването на свѣта. Ако днесъ не е така, причината е въ самия човѣкъ. Той живѣлъ така, че е разедипилъ връзката между силитѣ на своето тѣло. За да възстанови тази връзка, той трѣбва да се моли и да търпи. Молитвата е духовенъ процесъ. Каквото е дишането на физическия свѣтъ, такова нѣщо е молитвата въ Божествения свѣтъ. Значи, молитвата е духовно дишане, т. е. зрѣене на Божетсвенитѣ блага. Като отправя сърдцето си къмъ Бога, човѣкъ диша отъ еликсира на живота. Прилагайте често молитвата, за да видите, каква лекота ще настане въ душата ви. Съвременнитѣ хора не признаватъ Бога, не се молятъ и, като заболѣятъ, веднага търсятъ лѣкарь. Не е лошо да търсите външна помощь, но потърсете я, следъ като сте опитали други пътища. Като заболѣете, обърнете се първо къмъ Бога, после — къмъ своята душа и най-после — къмъ лѣкаря. Вие вървите по обратенъ пъть, и затова не успѣвате. Следъ това се чудите, защо, вмѣсто подобрение, положението ви се влошава. Сегашнитѣ хора се впущатъ въ излишни разсъждения, дали Богъ съществува, или не; грижи ли се за хората, обича ли ги и т. н. Ако Богъ не бѣше създалъ свѣта и, ако всичко, което ни обикаля, не е Негово творение, може да се предполага, че Той за нищо не се гря
67 jkit понеже цѣлиятъ свѣтъ е Неговъ, Той се грижи за всичко и за всички. Хората, като часть отъ Бога, интевесуватъ и Него, и Неговитѣ помощници, макаръ че тѣ Му създаватъ и радости, и скърби. Той всичко понася, търпи и се надѣва, че ще дойде день, когато Неговитѣ деца ще Го потърсятъ и признаятъ за свой Баща. До тогава тѣ ще Му причиняватъ голѣми страдания. Не става ли сжщото и съ родителитѣ ви ? Докато свършите образованието си и стжпите здраво на краката си, вие причинявате голѣми скърби на родителитѣ си. Понѣкога не искате да учите, тѣ ви изпращатъ пари, мжчатъ се да изкаратъ повече срѣдства, да задоволятъ нуждитѣ ви. Нѣкога пренебрегвате тѣхния трудъ и се занимавате съ странични работи, безъ да учите. Между родителитѣ и децата има тѣсна връзка, поради което, позорътъ на родителитѣ е позоръ и на децата. И обратно, позорътъ на децата е позоръ и на родителитѣ. На сжщото основание нашитѣ погрѣшки и скърби се отразяватъ и на Бога. За да се очисти свѣтътъ отъ погрѣшкитѣ и нечистотиитѣ на хората, Богъ трѣбва да слѣзе на земята, да измие децата си, да изчисти цѣлата земя. Отъ гледището на Божествения свѣтъ, сегашнитѣ хора сж още деца, по на 12 години, които могатъ вече да работятъ. Едно време, когато хората били съвсемъ малки деца, две-тригодишни, Богъ е билъ крайно снизходителенъ къмъ тѣхъ. Но днесъ, когато сж порасли, станали сж 12 годишни, Божествениятъ законъ се налага върху тѣхъ. Тѣ се поставятъ на кръста, дето изучават ь двата диаметра на кржга. Днесъ повечето хора носятъ кръст-ь на шията си, но когато страданието слѣзе отгоре, тѣ започватъ да плачатъ. Когато войникътъ носи кръстъ, това показва, че е храбъръ. Той носи кръстъ за храбрость и минава за герой. Защо и ти, като носишъ кръста, т. е. страданието, да не бждешъ герой ? Носи кръста, и бжди герой! Богъ дава кръстове на хората, когато слизатъ на земята, преди да сж ги заслужили; като живѣятъ известно време, тѣ се възнаграждаватъ едни-други, даватъ си кръстове за заслуга и минаватъ за герои. Като казвамъ, че хората плачатъ отъ страданието, азъ не съмъ противъ плача. Напротивъ, който плаче, заслужава похвала. Когато поизеъхне малко, човѣкъ
68 трѣбва да поплаче, да се понакваси. Отъ време-на време човѣкъ трѣбва да си поплаква, но цѣлъ животъ да плаче, това не е естествено. И цѣлъ животъ да се смѣе, пакъ не е естествено. Който само се смѣе, прилича на пустинникъ. Той живѣе въ пустинята, въ която нищо не расте. Ако съмъ странникъ, предпочитамъ да се спра въ колибата на беденъ човѣкъ, който поне единъ пжть презъ седмицата плаче, отколкото да влѣза въ кжщата на човѣкъ, който само се смѣе и никога не плаче. Така и Богъ постжпва. Той посещава скръбния, обременения, нещастния човѣкъ. —Защо ? — Защото плаче, полива изсъхналитѣ си цвѣтя. — Дали, наистина, Богъ ни е посещавалъ? — Той е влизалъ много пжти въ сърдцата ви. Той ви е посещавалъ и когато сте били радостни. Щомъ си отиде Той, и радостьта ви изчезва. Не се обезсърдчавайте. Щомъ ви е посетилъ веднъжъ, Богъ ще ви посети пакъ. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пакъ ще тече.“ Защо поиѣкога вашето корито изсъхва? Нѣкой ваши братя, градинари, сж отбили вашата во»щ въ своята градина, да поливатъ зеленчуцитѣ и плодоветѣ си. Като полѣятъ добре градината си, тѣ отново пущатъ водата да потече въ вашитѣ корита. Който нѣма вода, съ която да услужва на другитѣ, той трѣбва да почива, временно поне. Нѣкога сте скръбни, защото нѣкой вашъ братъ е отбилъ малко водата ви. Не се сърдете за това, но бждете будни, да не оставяте мотиката си да попадне въ негови ржце и да отбива водата ви. Не се карайте съ хората, че ви правятъ понѣкога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактътъ, че нѣкога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на нѣкого вреда. Обаче, щомъ сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите. Въ това отношение, хората приличатъ на онзи руснакъ, който казвалъ: „Есть деньги, Христосъ воскресъ; нѣтъ денегъ — смертию смерть.“ „Въ молитва бивайте постоянни“. Защо трѣбва да бждете постоянни въ молитва ? — За да организирате ума, сърдцето и волята си.—Какво представя радостьта? — Правилно съгласуване на силитѣ, които действуватъ въ организма. Както здравата машина се движи спо
69 койно, равномѣрно, безъ никакво сътресение и търкане, така и човѣкътъ на радостьта се развива правилно и хармонично. Скръбьта е масло, необходимо за намазване на машиннитѣ части. Както не можемъ безъ машина, така не може и безъ масло. Значи, човѣкъ не може да живѣе нито безъ радости, нито безъ скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби. Скръбьта е неизбѣжна. Какъ можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоещитѣ отъ васъ сжщества, а за себе си да искате само радости ? Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине? Както избивате и колите по-малки същества отъ васъ, така и вие трѣбва да давате отъ месото си на други, и тѣ да се порадватъ. Като турятъ умрѣлия въ гроба, малкитѣ същества се нахвърлятъ върху него съ радость, че има какво да си хапнатъ. Тѣ се радватъ на хубавата храна, която неочаквано имъ се подлага, и бързатъ да я опитатъ. Какви пѣсни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка! Защо такива пѣсни и тържестга да не ставатъ между малкитѣ работници — червеи, между лодземнитѣ труженици. Th разглобяватъ човѣшкото тѣло, отдѣлятъ една следъ друга тухлитѣ и оставатъ само коститѣ. После дохождатъ други работници-творци, които започватъ да мпслятъ, какъ да съградятъ отново човѣшкото тѣло. Тѣ събиратъ частица по частица, сглобяватъ ги и образуватъ новото човѣшко тѣло. Същественото въ човѣка, т. е. неговата душа, не е въ тѣлото му, затова понѣкога човѣкъ не е доволенъ отъ своята кжща — отъ тѣлото си. Той намира, че тя е лишена отъ нѣкои принадлежности. Мнозина сж недоволни отъ живота си. Защо ? — Защото доволството иде всѣкога отгоре, а не отдолу. За да бждете доволни, повикайте на помощь любовьта и вѣрата. Съ любовьта заедно ще дойдатъ същества отъ Божествения свѣтъ, а съ вѣрата — същества отъ ангелския свѣтъ. ТЬзи същества, заедно съ васъ, ще реализиратъ желанията ви, и надеждата ви ще се оправдае. Любовьта има отношение къмъ човѣшката душа, вѣрата — къмъ ума и сърдцето, а надеждата — къмъ волята. Като знаете това, приложете вѣрата, надеждата и любовьта въ живота си, да видите, какъв ь ще бжде резултатътъ на вашия животъ.
70 Представете си, че сте недоволни отъ нѣкоя ваша мисъль или постъпка. Вие се безпокоите, гнѣвите се, ставате енергиченъ и търсите нѣкого, върху когото да излѣете гнѣва си. Ако сте баща, ржката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а нѣкога и върху жена ви. Ако сте началникъ, ще тропате съ ржка по масата, или съ кракъ по земята. И въ единия, и въ другия случай работитѣ ви нѣма да се оправятъ. Защо не потърсите причината за недоволството въ себе си, а го търсите въ окржжаващитѣ? Значи, методътъ, който прилагате, не е правилепъ. Потърсете другъ методъ, за да се справите съ недоволството си. Какъвъ смисълъ има да употрѣбявате едно лѣкарство, което влошава положението на болния? Щомъ сте го употрѣбили два-три деня наредъ, и положението се влошава, замѣстете го съ друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате другъ лѣкарь, който ще предпише друго лѣкарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да смѣняте лѣкарствата и лѣкаритѣ. Сжщото правило ще прилагате и къмъ себе си. Докато не дойдете до добъръ резултатъ, ще промѣняте методитѣ на своята работа. Защо трѣбва да удряте съ ржка и съ кракъ? Децата не се възпитаватъ съ удари и съ бой. Имайте търпение да мине гнѣва ви и тогава, вмѣсто да биете детето си, погладете го по главата и му кажете нѣколко сладки думи. Гнѣвътъ се трансформира чрезъ работа, а не чрезъ удряне на масата съ ржка или на земята съ кракъ, нито чрезъ удряне по чуждитѣ гърбове. Мнозина сж недоволни отъ погрѣшкитѣ си и казватъ, че сж грѣшпици, че сж лоши хора. Ако това може да подобри човѣка, да го изправи, нека се нарича грѣшникъ; ако нищо не му помага, никога да не си служи съ такива думи. Методитѣ, съ които хората си служатъ при самовъзпитанието, иматъ смисълъ, ако донасятъ желанитѣ и очаквани плодове. Не донасятъ ли тѣзи плодове, трѣбва да се замѣстватъ съ други. Ако старитѣ методи при възпитанието и въ религията не сж дали добри плодове, откажете се отъ тѣхъ. Замѣстете старитѣ методи съ нови и очаквайте тѣхнитѣ плодове. Ако посадишъ плодове и зеленчуци въ градината си
71 по единъ начинъ и нѣмашъ добри плодове, следната година приложи другъ начинъ. Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството. Ако нѣкои е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата. При това положение, непремѣнно ще има добри резултати. Това сж опитвали сжществата преди васъ и сж придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвата, като методи, нѣма изключения. Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма. Въ любовьта и въ радостьта влизатъ вѣрата, надеждата, молитвата, поето янството и търпението. И тъй, ако нѣкой се оплаква, че работитѣ му въ семейството или въ обществото не вървятъ добре и мисли, че е нещастенъ, че еждбата го гони, нека влѣзе въ скръбьта и търпението; ако и тукъ не му върви, да влѣзе въ надеждата и радостьта; ако и тукъ е недоволенъ, да влѣзе въ молитвата и постоянството. Скръбьта и търпението, надеждата и радостьта, молитвата и постоянството представятъ три чифта тройки отъ три различни свѣта. Повечето хора сж отъ първия свЬтъ, изучаватъ методитѣ, чрезъ които да понасятъ скърбитѣ съ търпение. Като изучавате скръбьта и търпението на физическия свѣтъ, ще се качите въ по-горенъ, да изучавате съотношението между формитѣ. Тогава ще разберете, защо нѣкога лицето ви е бледо, а нѣкога — червено; защо нѣкога очитѣ ви иматъ свѣтлина, а нѣкога сж мжтни; защо нѣкога сърдцето ви бие равномѣрпо, а нѣкога — неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята. Въ това отношение, земята е велико училище. Сега, като слушате беседата, не се произнасяйте, какъ говоря, но гледайте, какво върша. Силата на човѣка не се заключава въ думитѣ, но въ дѣлата му. Силенъ човѣкъ е онзи, който обръща внимание на
72 малкитѣ нѣща и отъ тѣхъ се учи. Като видя, че две деца се биятъ на улицата, азъ не ги отминавамъ, по се спирамъ да наблюдавамъ и правя преводи на всичко, което виждамъ. За мене е важно, да видя съ коя ржка скубятъ космитѣ си, на коя страна ги дърпатъ, съ кой кракъ ритатъ и т. н. Всичко това има значение. Не е безразлично, съ коя ржка ще те удари нѣкой човѣкъ, съ дѣсната или съ лѣвата. ТЬзи нѣща иматъ отношение и до мене. Като изучавате и наблюдавате малкитѣ нѣща, вие ще дойдете до вжтрешно разбиране на живота. И тогава, стихътъ, въ който Христосъ е казалъ, че, ако те удари нѣкой по едната страна, да дадешъ и другата, нѣма значение само по буква, но и по духъ. Той означава: Ако не успѣешъ въ една работа съ ума си, приложи и сърдцето си. Волята пъкъ ще бжде прицелна точка. Ако не успѣешъ въ нѣщо съ скръбь и търпение, притожи надеждата си и радостьта; ако и тогава не успѣешъ, приложи молитва и постоянство. Като ви сполети нѣкакво нещастие, не роптайте противъ него, но обърнете се къмъ Бога съ думитѣ: Господи, научи ме, какъ да извадя повече масло отъ скръбьта и нещастието ми. Маслото представя поуката, която можете да придобиете. Какво правите лѣтно време съ плодоветѣ? — Приготвяте ги за презъ зимата чрезъ сушене и варене. Ще кажете, че лесно се говори, но мжчно се носять страданията. Тежко е, наистина, положението на хора, които страдатъ. Тѣ сж на голймъ огьнь. Въ нѣкой домь единъ день жената е на парила, а м/кжътъ подкла/кда огъня, другъ день — обратно: мжжътъ е на парила, а жената подклажда сгъня. Жената се моли на мжжа, да не я пече; мжжътъ се моли на жената, да не го пече. Въ края на краищата, огъньтъ не се вдига. Докато не станатъ чисти и не свѣтнатъ, огъньтъ постоянно ще се подклажда. Ето защо, благодарете на Бога, че ви е далъ такъвъ Мхъжъ, или такава жена, да се изчистите взаимно. За васъ е важно да се радвате, да търпите и да постоянствувате. Оть надеждата трѣбва да излиза радость, отъ скръбьта търпение, а оть молитвата — постоянство. — Защо трѣбва да скьрбимъ? —• За да придобиемъ търпение. — Защо трйбва да се надѣваме? — За да придобиемъ радость. — Защо
73 трѣбва да се молимъ? — За да придобиемъ постоянство. Ако искате да се радвате, прилагайте надеждата; ако искате да бждете търпеливи, приемайте съ радость скръбьта; ако искате да бждете постоянни, молете се. Молете се не само за васъ, но за всички. Който мисли само за себе си, нищо нѣма да постигне. Когато влѣзете въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ, тогава ще мислите само за себе си. — Защо? — Защото тамъ всички сж силни, не се нугкдаятъ отъ чужда помощь. Обаче, докато сте на земята, ще мислите и за другитѣ. Ако си слуга, ще мислишъ за господаритѣ си. Излѣзешъ ли отъ това положение, можешъ да мислишъ само за себе си. Ти си въ положението на господарь, който мисли първо за себе си, а после за своитѣ ближни. Приложете това, което ви казвамъ, да видите, какъвъ превратъ ще стане въ живота ви. Нѣкой живѣятъ на земята, но мислятъ за смъртьта, страхъ ги е, че ще умратъ. Нищо страшно нѣма въ смъртьта. Да умрешъ, това значи, да мислишъ само за себе си. Следователно, когато нѣкой казва, че иска да живѣе и да мисли само за себе си, Богъ веднага заповѣдва да го взематъ въ другия свѣтъ. На земята ще мислишъ за ближнитѣ си и за себе си; като заминешъ за другия свѣтъ, ще мислишъ само за себе си. Умрѣлиятъ не мисли за дру1 итѣ. Смѣшно е, волътъ, който се е освободилъ отъ хомота, да мисли за господаря си. Той мисли за прѣсна трева и за чиста вода. Умрѣлиятъ, който се е освободилъ отъ земята, мисли за възвишени нѣща. Онзи, който е вързанъ за земята, и като умре, пакъ не е свободенъ; той самъ не знае, живъ ли е, или умрѣлъ. Когато умрѣлиятъ е дошълъ до положение да мисли за по-високи нѣща, това не значи, че е егоистъ, но той иска да придобие повече богатства, че, като се върне на земята, да помага на ближнитѣ си. Докато сте на земята, ще мислите и за другитѣ Щомъ отидете на онзи свѣтъ, ще ви попитатъ, при Бога ли искате да останете, или пакъ да се върнете на земята. Отъ отговора, който дадете, вие ще си опредѣлите мѣстото. Това показва, че човѣкъ иде доброволно на земята, а не насила. Като знаете това, каквито мжчнотии и да имате, при каквито условия и да живѣете, не роптайте. Вие сами сте избрали мѣстото си, доброволно сте дошли на земята.
74 „Въ надежда бивайте радостни, въ скръбь — търпеливи, въ молитва — постоянни"Ако не сполучишъ въ молитвата, влѣзъ въ скръбьта; ако не сполучишъ въ скръбьта, влѣзъ въ надеждата. Приложете това правило за единъ месецъ и, ако имате 50% резултатъ, щз знаете, че сте въ законитѣ на природата, понеже тя помага 50% въ всички случаи: въ болести, въ мъчнотии, въ страдания. Постъпвайте и вие като природата. Ако помогнете на единъ човѣкъ 50%, оставете го той самъ да си помогне 50%. Не помагайте на никого изцѣло, сто на сто. Ако си намислилъ да оставишъ на дъщеря си сто хиляди лева, дай й 50,000 лв.. Съ каквото си решиль да помагашъ, като дойдешъ до реализирането му, изпълни го наполовина. Забелязано е, че майкитѣ изгубватъ онѣзи отъ децата си, които най-много обичатъ. Тѣ искатъ да имъ дадатъ сто на сто отъ онова, което иматъ, затова Богъ взима децата имъ при себе си. Не може човѣкъ да живѣе на земята и да бжде сто иа сто осигуренъ. Богъ дава сто на сто, а човѣкъ — най-много 50%. Нѣкой майки уморяватъ децата си отъ голѣма любовь. Тѣ ги хранятъ много, искатъ да ги задоволятъ напълно. Не пресищайте децата си, не пресищайте и себе си. Бждете вѣрни на Боже ствения законъ, споредъ който и малкото се благославя като голѣмото. Дойдете ли до човѣка, давайте 50%; дойдете ли до Бога, давайте сто на сто. Жената се оплаква отъ мжжа си, че му дала всичко, че му станала робиня. Тамъ е нейната погрѣшка. И мжжътъ се оплаква отъ жена си, че далъ всичко за нея, че й станалъ робъ. Тамъ е неговата погрѣшка. Богъ не ви е пратилъ на земата да ставате роби и робини. Всѣки самъ е виновенъ за своето заробване. Който не разбира закона, дава много отъ себе си, а после страда, че не го оценили, че не го приели, както трѣбва. Какъ искате да ви приематъ ? Ако нѣкой ви се усмихне, ако се поклони и стисне ржката ви, това добъръ приемь ли е? Това е външно любезенъ изразъ, но не и вжтрешенъ. Външниятъ изразъ на нѣщата не е всѣкога чистъ, искрень. Турцитѣ, обаче, взиматъ външнитѣ прояви за истински, и сами си създаватъ неприятности. Ако нѣкоя жена се усмихне случайно на нѣкой мжжъ, последниятъ ми
75 сли, че тя му дава знакъ, и той е готовъ да я обвини. Това е криво разбиране на нѣщата. Щомъ разбирането е криво, то не е Божествено. Бждете будни сами да се наблюдавате, да не изпадате въ криви прояви. Освободете се отъ старитѣ навици, за да се вслушвате въ това, което Богъ ви говори отвжтре. Когато Богъ ви говори, вие изпитвате вжтрешенъ миръ и спокойствие. Какво е състоянието на човѣка, когото Богъ посещава ? — То е подобно на зазоряването. То е все едно, че сте излѣзли рано сутринь на нѣкои планински връхъ и оттамъ наблюдавате зазоряването и посрѣщате първитѣ слънчеви лжчи. Въ този тържественъ моментъ на душата си, вие колѣничите предъ Бога, повдигате очитѣ си нагоре и произнасяте къмъ Него благодарствена молитва. — Какво ще кажатъ хората, като ме видятъ, че колѣнича ? — Оставете хората настрана. Хората, това сте вие; това сж сѣнкитѣ на вашето съзнание, не се страхувайте отъ тѣхъ. Ако се оглеждате въ много огледала, много образи ще имате, но истинскиятъ образъ е само единъ, останалитѣ сж отражения, сѣнки на действителния образъ. Щомъ попаднете въ благоговѣйно състояние, повдигнете ржцетѣ си нагоре, минете презъ радостьта и скръбьта, да видите, какъ Богъ работи и наблюдава своитѣ създания; какъ тѣ падатъ и ставатъ, и какъ Той поправя живота имъ. Следъ това повдигнете се въ по-високъ свѣтъ и вижте, какъ Той живѣе. Това значи, да бжде човѣкъ въ надежда радостенъ, въ скръбь — търпеливъ, а въ молитва — постояненъ. 5. Беседа оть Учителя, държана на 21 юлий, 1918 г. София.
Заведеевата майка „Пристжпи при Него на Заведеевитѣ синове майка имъ“. ) „Пристжпи при Него на Заведеевитѣ синове майка имъ, съ синоветѣ си, та Му се кланяше и искаше нѣщо отъ Него“. Искането е потикъ, движение въ живота, въ една или въ друга посока, предизвикано отъ човѣшкитѣ желания. Дето е животътъ, тамъ има и движение. Движението може да бжде или въ хармония, или въ дисхармония съ Божиитѣ закони. Сжщото може да се каже и за човѣшкитѣ мисли и желания. И тѣ се дължатъ на нѣкаква причина, външна или вжтрешна. Майката на Заведеевитѣ синове искаше нѣщо важно отъ Христа, а именно: единиятъ отъ синоветѣ й да седне отдѣсно на Христа, а другиятъ отлѣво. Христосъ има само една дѣсна и една лѣва страна. Ако Заведеевитѣ синове заематъ дветѣ страни, где ще седнатъ другитѣ хора? И доднесъ още хората спорятъ все за това, кой да заеме дѣсницата и кой лѣвицата. Майката Заведеева не е разбирала Божия законъ, че не е възможно двамата п синове да седнатъ отдѣсно и отлѣво на Христа, както не е възможно две жени да се оженятъ за единъ мжжъ, или двама мжже —за една жена. Следователно, когато Богъ отказва да задоволи желанията ни, то е, защото искаме да оженимъ две жени за единъ мжжъ, или двама мжже за една жена. Съ други думи казано: Невъзможно е да имаме желанието на Заведеевата майка, и Богъ да го задоволи. Не може и двамата ни синове да седнатъ, единиятъ отлѣво, а другиятъ отдѣсно на Христа. Христосъ п огговорилъ: „Не знаете, какво искате.“ А човѣкъ трѣбва да знае, какво иска. Сега ние не говоримъ за децата, но за онѣзи, които вървятъ въ пжтя на посвещението. Тѣ, именно, Ма гея 20-20
77 трѣбва да знаятъ, какво искатъ. Много нѣща желаятъ децата, но майкитѣ имъ даватъ само това, което имъ е нуждно. Всички нѣща въ свѣта сж разумно разпредѣлени. Напримѣръ, континентитѣ сж разпредѣлени между различни раси: Африка се населява отъ черната раса, Азия — отъ жълтата, Америка — отъ червената, Европа — отъ бѣлата, Австралия — отъ кафявата. Като изучавате животнитѣ — риби, птици и млѣкопитаещи, виждате, че всѣко отъ тѣхъ си има съответна форма. При това, всѣко животно заема опредѣлено мѣсто. Който не разбира Божия законъ, чуди се, защо една малка бубулечица трѣбва да живѣе. По отношение на човѣка, бубулечицата е малко, дребно сжщество, но и човѣкъ, по отношение на висшитѣ сжщества, е сжщо така малко сжщество, подобно на бубулечицата. Когато Христосъ отговаря, че Заведеевитѣ синове не могатъ да седнатъ, единиятъ отъ лѣвата Му страна, а другиятъ — отъ дѣсната, Той искаше да покаже на човѣчеството, че всѣки трѣбва да желае само това, което му е опредѣлено. Сжщевременно, Христосъ разглежда лѣвата и дѣсната страна на човѣка като два велики принципа: лѣвата страна представя Божията Любовь, а дѣсната — Божията Мждрость. Всѣки човѣкъ има по двама синове, които иска да постави въ два специфични свѣта: единиятъ — въ свѣта на любовьта, а другиятъ — въ свѣта па мждростьта. Това е невъзможно. Защо? — Защото въ тѣзи свѣтове не сжществува никакво лицеприятие. Кой обикновенъ човѣкъ е достоенъ да заеме едното или другото мѣсто? Подъ думата „достоенъ“, Христосъ разбира онзи човѣкъ, който е въ състояние да възприеме нѣщата въ тѣхната сжщность. На всѣки човѣкъ е дадена възможность да схване нѣщата така, както сж въ действителность. На всѣки човѣкъ сж дадени и специфични възможности. Това се отнася не само до умствения, но и до физическия животъ на човѣка. Ако имате две деца, едното съ здравъ стомахъ, а другото съ боленъ стомахъ, за кое отъ дветѣ деца е приготвената баница? — За онова, което има здравъ стомахъ. Следователно, когато търсимъ Христа, за да придобиемъ Неговата любовь, трѣбва да бждемъ здрави. Любовьта е за здрави, а не за болни хора. И болниятъ чувствува и възприема любовьта, но външно само, а
78 здравиятъ я възприема и външно, и вжтрешно. Когато страдашъ, любовьта е вънъ отъ тебе; когато се радвашъ, тя е въ тебе. Сжщото е и за мждростьта: когато страдашъ, мждростьта е вънъ отъ тебе; когато се радвашъ, тя е въ тебе. Макаръ и вънъ отъ васъ, любовьта и мждростьта пакъ работятъ за вашето повдигане, но вие не можете съзнателно да ги възприемете; не можете да разберете тѣхното вжтрешно съдържание и смисълъ. За да разберете нѣщата, трѣбва да живѣете въ тѣхъ, да проникнете въ тѣхната сжщина. Напримѣръ, четете за сжществуването на различни свѣтове — физически, астраленъ или сърдеченъ, умственъ и причиненъ. Знаете, че всѣки свѣтъ представя нѣщо специфично, но малцина иматъ ясна представа за тѣхъ. Какво нѣщо е физическиятъ свѣтъ ? — Свѣтъ на движение. Тукъ формитѣ се движатъ отъ едно мѣсто на друго. Като дойдете до астралния свѣтъ, нѣкой мислятъ, че той е далечъ отъ тѣхъ, нѣкжде задъ звездитѣ. Астралниятъ свѣтъ е чувствениятъ, т. е. свѣтъ на чувствата. Когато казвате, че изпитвате приятность или неприятность, скръбь или радость, вие сте въ астралния свѣтъ. Чрезъ чувствата човѣкъ се свързва съ душитѣ и ги познава. На физическия свѣтъ хората изучаватъ нѣщата чрезъ сѣтивата си, а въ астралния свѣтъ — чрезъ чувстваХа си. И душитѣ иматъ миризъ, вкусъ, тонъ, както и физическитѣ предмети. Кбйкото по-фини сж чувствата на човѣка, толкова по-лесно може да познае, дали една душа е отъ долния, или отъ горния свѣтъ. Всѣки трѣбва да си зададе въпроса, отъ кой свѣтъ е като душа, дали е на мѣстото си въ физическия свѣтъ, има ли благородно сърдце и свѣтълъ умъ. Сжщевременно, всѣки трѣбва да знае, красивъ ли е. Красотата има отношение къмъ истината. За да бждешъ външно и вжтрешно красивъ, трѣбва да отговаряшъ на известни условия, т. е. да носишъ въ себе си известни добродетели. Красивиятъ човѣкъ е хармонично съчетание на своитЬ мисли, чувства и постжпки. Той е хармонизиралъ и ума, и сърдцето, и волята си. Той живѣе правилно и въ тритѣ свѣта— въ физическия, въ духовния и въ умствения. Често хората се запитватъ, кой е праведенъ и добъръ човѣкъ, или кой е духовенъ. Който има благо
79 родно сърдце и свѣтълъ умъ, той е праведепъ и добъръ човѣкъ. Искате ли да знаете, дали сте праведенъ, духовенъ човѣкъ, огледайте се въ Божественото огледало и се запитайте: имате ли нуждното благоухание, сърдцето ви благо ли е, умътъ ви свѣтълъ ли е. Щомъ искате да знаете това, отъ разумния свѣтъ ще изпра1ягъ комисия да ви изпита. Тя ще провѣри уханието ви, благостьта на сърдцето ви, свѣтлината на ума ви, богатството ви и, като разбере, какъ използувате даденитѣ ценности, ще опредѣли къмъ кои хора спадате. Тогава ще ви постави съответна бележка, както тукъ оценяватъ ученицитѣ, и ще ви изпрати при Бога за одобрение. Човѣкъ се изпитва въ всички свѣтове. Нѣкой мисли, че може да живѣе, както иска и както раз бира, че никой не държи смѣтка за това. Не е така, разумниятъ свѣтъ е точенъ, всичко тегли и преценява. Нѣкой казва, че билъ добъръ проповѣдникъ, добре изпълнявалъ службата си, билъ отъ добро семейство. Това не е достатъчно. Ще те изпитатъ, въ всѣко отношение, и едва тогава ще се произнесатъ какъвъ човѣкъ си. Добъръ човѣкъ си, а не можешъ да разрешишъ наймалката мжчпотия. Чрезъ мжчнотиитѣ провѣряватъ човѣка, може ли да плава, или не може. Малкото патенце се излюпи и започва да плава, а човѣкъ живѣе десетки години на земята и не може да плава, т. е. не може да решава мжчнотиитѣ си. Който не може да плава, не може да решава задачитѣ си и потъва въ водата. Добриятъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, лесно решава задачитѣ си. Той е научилъ изкуството да плава. Комисията го изпитва и му пише шесторка. На слабия пише единица. Следъ всичко това, той иска да седне отлѣво или отдѣсно на Христа Какво означава лѣвата страна на Христа? — Работа на земята. — А дѣсната? — Работа на небето. Значи, който иска да седне отлѣво на Христа, той е слѣзълъ на земята да работи. Който иска да седне отдѣсно на Христа, той иска да работи на небето. Дали ще седнешъ отлѣво или отдѣсно на Христа, ти трѣбва да работишъ. Всички хора сж дошли на земята да работятъ. Богъ казва: Дайте работа на всѣки човѣкъ, да се прояви. Като свърши дадената му работа, и комисията се произнесе за успѣха му, едва тогава Богъ ще даде ду
80 мата си, кжде да го поставятъ, отлѣво или отдѣсно на Христа. Нѣкой е кандидатъ за служба отъ лѣвата страна, но нѣма търпение да свърши работата си докрай и търси нова служба — отъ дѣсната страна. Търпение се иска отъ всички хора, особено отъ християнитѣ. Не можешъ да бждешъ истински християнинъ, ако не си придобилъ търпение. Въ Китай живѣлъ единъ благочестивъ човѣкъ — Натанъ, който билъ известенъ между бедни и нуждаещи съ своята голѣма щедрость. Нѣкой си Митранъ му завидѣлъ и пожелалъ да стане щедъръ като него. Той направилъ голѣми заведения, съ богати кухни, да приема бедни и да ги угощава. Въ скоро време се заговорило и за Митрана. Беднитѣ се стичали при него, да ги нахрани и да получатъ нѣкаква помощь. Той ги посрѣщалъ любезно, давалъ имъ храна, пари, съ цель да надмине Натана по щедрость. Между беднитѣ имало една просякиня, която се опитвала по нѣколко пжтп на день да получи помощь. Тя влизала ту отъ едната, ту отъ другата врата и получавала това, което й било нуждно. Митранъ забелязалъ, какъ тя се промъквала ту презъ едната, ту презъ другата врата но мълалъ. Найпосле той пе издържалъ на нахалството й и я изпждилъ. Тя напуснала дома му, но казала: Е, Митране, всичкитѣ ти усилия отидоха напраздчо. Натанъ остава ненадминатъ. Вече 30 пжти азъ ходя при него, влизамъ и презъ едната, и презъ другата врата на кжщата му, но той дума не ми казва. Всѣки день ме приема, като че за пръвъ пжть ме вижда, а ти, едва десетина пжти влѣзохъ въ дома ти, и вече ме изпжди. Помни, че щедростьта е свързана съ търпението. Ако не можешъ да търпишъ, и щедъръ не можешъ да бждешъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ търпение. Това, което тѣ наричатъ търпение, е неволя. Нѣкой търпи до известно време, после се разсърди и въ единъ моментъ разваля всичко, което е съградилъ. Казвате, че нѣкой мжжъ или нѣкоя жена сж страдали много, голѣмо търпение сж проявили. Голѣмо е търпението имъ, но тѣ издържатъ най-много до 15 пжти. Като приематъ просякпнята 15 пжти, следъ това изгубватъ търпението си и я изпжждатъ. Тѣ трѣбва да работятъ още върху търпението, 30 пжти да приематъ просяки
81 нята и пакъ да не имъ дотегне. Мжжътъ казва на жена си: Прекали го вече. Жената казва на мжжа си: Прекали го вече. Щомъ дойдатъ до числото 15, тѣ започватъ да се сърдятъ и, когото срещнатъ на патя си, скарватъ се съ него. Чакайте, много бързате, още 15 пжти трѣбва да приемате просякинята, да дойдете до числото 30—число на зрѣлость, на възмжжаване. За да станете мждри, трѣбва да учите въ всѣки свѣтъ по десеть години. Следъ това се открива нова, велика наука, която сжщо трѣбва да изучавате. Новото учение, което Христосъ донесе на човѣчеството — учението на любовьта, носи сила за човѣка. Ето защо, който иска да стане силенъ, добъръ и любещъ, трѣбва да изучава ревностно това учение, да стане ученикъ на Христа. Често хората се запитватъ, обичатъ ли ги ближнитѣ имъ. Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно, да се съмнявате въ своята любовь. Щомъ се съмнявате въ своята любовь, вие се съмнявате и въ Божията, защото Богъ живѣе въ всички хора и чрезъ тѣхъ проявява любовьта си. Ако вие обичате хората, и тѣ ще ви обичатъ. Каже ли нѣкой, че , обича, той е далъ мѣсто на Божията Любовь въ себе ’ си. Като люби, Богъ се проявява въ него, а не човѣкътъ. Защото е казано въ Писанието: Богъ е Любовь“. Който иска да даде мѣсто на любовьта въ себе си, той трѣбва да се интересува само отъ своитѣ мисли и желания, отъ своитѣ постжпки и отношения. Че плодоветѣ па хората били сладки или горчиви, това не се отнася до мене; важно е моитѣ плодове да бждатъ сладки. Че хората издавали приятна или неприятна миризма, това не се отнася до мене; важно е азъ да разнасямъ благоухание навсѣкжде. Важно е моятъ умъ, моето сърдце, моятъ духъ и моята душа да сж на мѣсто. Това е основното правило, чрезъ което човѣкъ може да подобри живота си външно и вжтрешно. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да живѣе за дома си. Вѣрно е това, но домътъ, въ сравнение съ цѣлокупния животъ, представя само малкия пръстъ на ржката. Човѣкъ не живѣе само за малкия си пръстъ, но за всичкитѣ си пръсти. Малкиятъ пръстъ представя физическия свЬтъ. Човѣкъ не живѣе само за своитѣ физически, т. е. материални нужди. Безименниятъ пръстъ представя любознателностьта
82 на човѣка, срѣдниятъ—правдата, показалецътъ— религията, а палецътъ — волята и разума. Щомъ е дошъл ь на земята, човѣкъ трѣбва да служи на всичкитѣ си пръсти, да задоволява своитѣ вътрешни стремежи. За да ни обичатъ хората, трѣбва да имъ дадемъ нѣщо отъ себе си. А ние можемъ да даваме само тогава, когато работимъ върху себе си. Ние обичаме Бога, защото Той всичко ни е далъ и продължава да дава, да задоволява нуждитѣ ни. Хората се оплакватъ отъ не}спѣхитѣ си въ живота. Въпрѣки желанието имъ да бждатъ изправни, да реализиратъ своитѣ идеали, тѣ пакъ не успѣватъ. Значи, има нѣщо ненормално, нестествено въ тѣхъ, което имъ препятствува. Като се натъкватъ на неестественитѣ прояви въ себе си, тѣ се отчайватъ. Едно трѣбва да знаете: Всичко неестествено, изопачено въ проявитѣ ви, не се дължи само на васъ. Има и други фактори, вънъ отъ васъ, които сж виновни за вашитѣ неестествени прояви. Минавате нѣкжде и усѣщате {приятна миризма. Причината за лошата миризма не е въ васъ, но вънъ отъ васъ нѣщо гние и разнася тази мирцма. Вие сте виновнъ дотолкова, че не сте могли отдалечъ да усѣтите лошата миризма и да се отстраните отъ нея. Ако сте неразположени, вината е отчасти въ васъ, отчасти въ външния свѣтъ, който не е въ хармония съ Бога. Всѣки удъ, отдѣленъ отъ цѣлия организъмъ, започва да се разлага и гние. Следователно, за да не попадате въ срѣди, които се разлагатъ, дръжте се здраво за Цѣлото. Призовавайте Великото и мощно Начало на помощь. Като постжпвате по този пачинъ, вие ще бждете далечъ оть лошитѣ условия, и положението ви ще се подобри. Това, което днесъ ви говоря, е малко мжчно за прилагане. Защо? — Защото сте се отклонили отъ правия пжть и мжчно можете да се върнете назадъ. Какво трѣбва да направи водата, която се е отбила отъ пжтя си? Да се върне назадъ, не може. Нищо друго не ii остава, освенъ да си направи новъ пжть. Щомъ е така, и на васъ казвамъ: Не се обезсърдчавайте, напуснете старата вада и си направете нова. Така постжпва и природата. Старата вада е вашиятъ старъ животъ. Напуснете стария си животъ, идете при комисията да ви
83 изпита, да видите, какво знаете и какво не знаете. Онова знание, коего влиза въ работа, ще задържите; непотрѣбното ще изхвърлите. Следъ това ще ви пратятъ при Бога, Той да даде последната си дума. Ако сте готови за небето, тамъ ще ви задържатъ. Ако не сте готови, ще ви дадатъ ново тѣло и ще ви изпратятъ на земята, тамъ да учите и работите. Този процесъ наричаме „съдба“. Човѣкъ самъ кове съдбата си. Затова, именно, Христосъ казалъ на Заведеевата майка: „Не знаете, какво искате“. Това значи: Не разбирате Божиитѣ пътища. Хората гледатъ само на външната страна на живота, а онова, което Богъ е наредилъ да се върши, него забравятъ. Както и да мислятъ хората, ще знаятъ, че това, ксето Отецъ е наредилъ да стане, ще се изпълни. Никой не е въ състояние да отмѣни Божия планъ. Какъвъ е планътъ, който Богъ е опредѣлилъ за човѣка? — Той го изпратилъ на земята, да работи съ ума, сърдцето, душата и духа си и да се развива. Христосъ слѣзе на земята да научи хората, какъ да живѣятъ и да работятъ правилно. Той внася свѣтлд мисли въ човѣшкия умъ, благородни и възвишени чувства и желания въ сърдцето му и така повдига духа му, прави го силенъ и бодъръ. Мнозина очакватъ Христа да слѣзе отъ облацитѣ, но вмѣсто да видятъ това, главитѣ имъ се пълнятъ съ мъгли. Христосъ хлопа на вратата на вашето сърдце, а вие гледате горе нѣкъде и се чудите, къде ли се тропа. Не гледайте нагоре. Той нѣма да дойде оттамъ, но гледайте къмъ вратата на сърдцето си, дето се хлопа. Тамъ е Христосъ. Отворете вратата си и Го поканете вътре. Човѣкъ има две врати: едната е официална, а другата —• ежедневна, презъ която постоянно влиза и излиза. Официалната врата е носътъ, а ежедневната и достъпната е устата. Презъ устата влиза вьздухътъ и храната; презъ устата излиза и часть отъ въздуха. Това е алегорично казано. Въ другъ смисълъ, умътъ е официалната врата, а сърдцето — ежедневната. Христосъ ще мине презъ ума — официалната врата, ще слѣзе до сърдцето и тамъ ще похлопа. Всички проповѣдници говорятъ за идването на Христа на земята, но не знаятъ презъ коя врата ще влѣзе Той. Отъ две хиляди години
84 Той хлопа на носа, т. е. на ума на хората, а тѣ отворили устата си и оттамъ Го чакатъ да влѣзе въ стомаха имъ. Умътъ, главната врата на хората, е затворена днесъ. Нѣкой иска да види Христа. Питамъ го: Отворенъ ли е умътъ ти? — Не е отворенъ. — Щомъ не е отворенъ, отвори го и чакай. Научи се отъ свѣтскитѣ хора, какъ посрѣщатъ видни гости. Христосъ стои вече предъ вашитѣ умове, чака да Му отворите, за да слѣзе оттамъ до сърдцата ви. Всичко иде отъ ума, затова старитѣ хора казватъ: Ученитѣ развалятъ свѣта, и ученитѣ ще го оправятъ. Който разваля, той може и да оправя. Богъ създаде сйѣта чрезъ Мждростьта. Така трѣбва да работите и вие. Желая на всички хора, да започнатъ новъ животъ и да се вслушватъ въ своитѣ възторжени и възвишени желания. Затова се изисква свѣтълъ умъ, благородно сърдце и възпитана, силна воля. Не е нуждно човѣкъ да мисли само 'р яден/ и пиене. Когато поканите нѣкой гостъ нѣ Трапезата си, мисли ли той, какво ще яде и пие? За него е важно да има здрави зжби и здравъ стомахъ. Трѣбва ли да мисли той, ще бжде ли поканенъ и другъ пжть на вашата трапеза? Ако домакинътъ е богатъ, външно ивжтрешйо, той всѣкога слага трапеза. Като се нахраните днесъ добре, не мислете, какво ще ядете на другия день. Не мислете за осигуряване. Чрезъ Мойсея Богъ казваше на евреитѣ да не мислятъ за утрешния день, но да си събиратъ манна само за единъ день, за да не се разваля. Кжде останаха богатитѣ хора, които се бѣха осигурили за години? — Фалираха. Всички богати фирми изчезнаха. Тѣ заминаха за онзи свѣтъ съ праздни черепи и сухи кости, безъ мускули. Казватъ за нѣкого: Уменъ човѣкъ бѣше той. — Кжде остана неговата умна глава? Докато е билъ живъ, виждали сте главата му, но следъ смъртьта му нищо не виждате, освенъ празенъ черепъ и сухи кости. Казватъ за нѣкоя жена: Красива жена бѣше тя !— Никаква красота не виждамъ днесъ въ нея. —• Силенъ човѣкъ бѣше! — Никаква сила не виждамъ въ него. Всичко, което ви е правило впечатление — разумность, красота, сила, е изчезнало, понеже е временно, преходно, промѣнливо. Започнете новия животъ и вървете напредъ съ Бога Който се свърже съ Него, ще стане богатъ, фи
85 зически и духовно. Богъ, за Когото говоря, не е само български, нито еврейски Богъ, но на всички народи, на всички хора по земята. Нѣма по-достжпно същество отъ Него. Той носи пълнотата на живота въ себе си. Призовете Го, и Той ще ви се отзове. Много хора днесъ сж обременени: мислятъ за своитѣ близки, които сж на бойнитѣ полета, страхуватъ се да не ги убиятъ. Не мислете за това, но нека всѣки се запита: Върша ли Божията воля? Обичамъ ли ближния си, както себе си? Когато всѣки човѣкъ, всички народи си отговорятъ на този въпросъ положително, Богъ ще ги благослови. Желая ви да се приготвите да посрещнете Христа. Ако дойде въ домоветѣ ви и намѣри, че не сте готови, Той ще си вземе това, което ви е далъ. Ако мжжътъ, жената и децата ви сж добри, а вие не ги цените, ще ви ги взематъ. Христосъ ще имъ каже: Елате при мене, азъ ще задоволя нуждитѣ ви и ще ви дамъ заслужено мѣсто. Въ края на краищата, всички ще се върнемъ при Господа, отъ Когото сме излѣзли. Ще кажете, че е страшно това връщане. Нищо страшно нѣма въ връщането на душата при Бога. Страшно е за онѣзи, които живѣятъ зле, които лъжатъ, крадатъ и не изпълняватъ Божията воля. Тѣ ще изгубятъ всичко. Отъ тѣхъ ще останатъ само сухи кости. Ще се опитатъ да влѣзатъ въ сърдцето си, но ще ги обхване студъ, безлюбие и никаква топлина, никакво чувство; ще се опитатъ да влѣзатъ въ ума си — никаква мисъль, никаква свѣтлина нѣма да намѣрятъ. На всички казвамъ: Обърнете се къмъ Бога на пълния животъ и отъ Него искайте всичко. Какво прави търговецътъ днесъ?—Той се стреми къмъ положителното въ живота. За него златната звонкова монета има съдържание. Що се отнася до книжнитѣ пари, той не разчита на тѣхъ. Американскитѣ студенти иматъ обичай да се поздравяватъ съ чекове отъ 30 — 40,000 лева, които, обаче, не могатъ да се осребрятъ — никоя банка не може да имъ ги изплати. По-добре е човѣкъ да има единъ левъ, но звонкова монета, отколкото хиляди книжни левове, които никой не признава. Това сж залъгалки въ живота. Пазете връзката си съ Бога, като капиталъ, на който всѣкога може да разчитате.
86 И тъй, колкото и да се стремите къмъ дѣсната или лѣвата страна на Христа, Той нѣма да ви тури нито отдѣсно, нито отлѣво на себе си. Защо? — Защото, като имате сърдце, вие сте вече отлѣво на Христа; като имате умъ, вие сте отъ дѣсната Му страна. Когато мжжътъ умре, той отива отдѣсно на Бога. Като остане жената на земята, тя е отлѣво на Бога. Дѣлението на християнитѣ на източно-православни, накатолици и протестанти показва, че тѣ не разбиратъ Христовото учение. Нѣкои християни не подържатъ дѣлението, но искатъ всички да бждатъ на една страна: или на лѣво, или на дѣсно. Въ сжщность, една страна сжществува — дѣсната. Тя съдържа всичко въ себе си. Добре е, всички хора да засЦмтъ на тази страна, защото тя води къмъ Бога. Нѣкои не познаватъ, кжде е дѣсната и кжде — лѣвата страна и се питатъ, кжде е Богъ, на к?г/.1сто ги е поставилъ и т. н. Първоначално още, Богъ ги е турилъ на добро мѣсто. Ако не сж доволни отъ мѣстото си и го намѣратъ лошо, ще знаятъ, че тѣ сами сж. го избрали. Тѣ се оплакватъ отъ живота си и казватъ, че всичко имъ е кисело, горчиво. Отъ тѣхъ зависи да подсладятъ живота си. На киселото и горчивото трѣбва да прибавятъ повече захарь. На земята не трѣбва да бждете много сладки. Тукъ и киселитѣ, и сладкитѣ нѣща иматъ свое предназначение. Докато сте на земята, може да бждете три четвърти горчиви и четвъртъ сладки; въ ангелския свѣтъ ще бждете наполовина горчиви и наполовина сладки, а въ Божествения свѣтъ ще бждете напълно сладки. Молете Бога да ви помогне, да развивате правилно ума, сърдцето и волята си, да се облѣчете въ Христа, както е казано въ Писанието. Съ други думи казано: Приемете Христа въ сърдцето си, като вашъ приятель, и въ ума си, като вашъ Учитель, да ви обхване външно и вжтрешно, а не само да се облѣчете въ Него, като въ дреха. Нѣкои търсятъ Христа по външенъ пжть, само въ единъ човѣкъ. Така тѣ нѣма да Го намѣрятъ. Христосъ се открива на онзи, който искрено Го търси. Какъ се открива? — По вжтрешенъ пжть, и не само чрезъ единъ човѣкъ, а чрезъ много хора. Той се проявява като свѣтлина. Христосъ е и въ едното, и въ многото. Той е и въ цѣлото дърво, и въ плода. — Кжде е Христосъ?
87 — Горе. Преди две хиляди години Той бѣше на земята, но сега работи въ горния свѣтъ. Който Го види, веднага тръгва следъ Него, както момата пристава на нѣкой красивъ мсмъкъ. Не плачете за ,онѣзи, които сж пристанали на Христа. Понеите тукъ никой не ги е оценилъ, тѣ отишли при Христа, Той да ги оцени, и сж доволни отъ положението си. Близкитѣ имъ плачатъ за тѣхъ, искатъ да ги видятъ. Нѣма защо да плачатъ за скжсанитѣ имъ дрехи. Нѣкой искатъ да знаятъ, дали близкитѣ имъ, които сж заминали за онзи свѣтъ, мислятъ за тѣхъ. За какво ще мислятъ? Тѣ не се интересуватъ за материалното ви положение, но какъ живѣете, дали се обичате, дали сте готови да се жертвувате единъ за другъ. Христосъ слиза отгоре. Това е велика истина, която всички ще провѣрите. Всички управляващи, всички проповѣдници и учители, майки и бащи ще Го видятъ и ще Го признаятъ за свой Богъ. Желая ви, всички да бждете радостни и спокойни. Доброто иде вече въ свѣта. Христосъ слиза отгоре! Всички ще видятъ това. Нѣкой ще бждатъ въ Христа, а у нѣкой Той ще бжде. Велико благо очаква човѣчеството. Желая всички българи да слушатъ, какво имъ говори Господъ и да бждатъ носители на Неговото Слово. За да провѣрите, дали Богъ е между васъ, съберете се около нѣкой боленъ и се помолете за него. Ако болниятъ се подобри, Богъ работи между васъ. Съберете се около единъ крайно беденъ човѣкъ и се помолете за него. Той се нуждае отъ хлѣбъ. Ако хлѣбътъ му дойде на крака, значи, Богъ работи и тукъ. Ако има суша и се помолите за дъждъ въ името на Господа, дъждътъ ще дойде, а съ него заедно и плодородието. Сегашнитѣ хора философствуватъ, за всичко мислятъ, но забравятъ Бога. За кой Господъ говоря азъ? За Онзи, Който въздава на всѣки човѣкъ заслуженото. Не се произнасяйте за работитѣ на хората, има кой да ги критикува, има кой да мисли и следи за живота имъ. Богъ изисква отъ всички да изправятъ живота си, да изпълнягъ Неговата воля. Ако не Го послушатъ, ще дойдатъ тежки дни. Който послуша Господа, ще има на разположение всичко — и хлѣбъ, и земя. — Какъ ще познаемъ Господа? — Като направимъ сжщия опитъ,
88 какъвто направи пророкъ Илия на своето време. Азъ ще извикамъ Господа, за Когото ви говоря, и ще пожелаемъ да направи нѣщо, отъ което да видимъ присжтствието Му. Нека направятъ сжщия опитъ и онѣзи, които Му служатъ, да видимъ, на кого ще се отзове. Като знаете, че Господъ е живъ и управлява цѣлия свѣтъ, отъ нищо не се страхувайте. И смъртьта да не ви плаши. Ако тя се изпрѣчи на пжтя ви, кажете си: Понеже Богъ ме изпратилъ на земята да работя, никаква външна сила не може да отнеме работата ми. Докато не я свърша, не измѣнямъ пжтя си, не се мърдамъ отъ мѣстото си. Който се опита да ме измѣсти, нѣма да се бори съ мене, но съ Онзи, Който ме е проводилъ. Той държи въ ржцетѣ си всички народи. Горко на този народъ, който не изпълни Божията воля. . Велико е Божественото учение. Само чрезъ него народитѣ ще се разбератъ. Само чрезъ него мжжетѣ и женитѣ ще се споразумѣятъ. Нека сжществуватъ всѣки народъ, всѣка държава, всѣки домъ, всѣки човѣкъ, но да бждатъ носители на любовьта, на мждростьта и на правдата. Бждете готови да се жертвувате за Великото въ свѣта. Азъ не говоря за обикновената жертва, да умре човѣкъ за нѣкого; азъ не •говоря за смърть, при която заравятъ умрѣлия, опѣватъ го, държатъ му надгробни речи. Азъ говоря за такава жертва, при която човѣкъ си заминава, безъ да оставя гробъ. Който се жертвува така, става щгимъ за окржжаващитѣ — никой не знае, кжде е и какво прави. Блажени сж онѣзи народи, които слушатъ Господа на всичката пълнота и изпълняватъ волята Му. Бждете служители Божии, за да носите благословението Му навсѣкжде. Бждете смѣли, за да проповѣдвате Словото Божие. Така говори Христосъ, Който е въ всички хора. 6. Беседа отъ Учителя, държана на 23 юлий, 1918 г. София.
Събличане и обличане „Да се съблечете отъ ветхия человѣкъ и да се облѣчете съ новия'. ’) Събличането и обличането представятъ велики закони на развитие. Това сж процеси, които се извършватъ и въ самата природа. Който не спазва тѣзи процеси, самъ се излага на страдания. Какво става презъ есеньта и презъ зимата съ растенията? — Постепенно събличатъ старата си дреха. Слана попарва листата, и тѣ постепенно окапватъ. Вѣтроветѣ оголватъ клонетѣ, обрулватъ листата имъ, докато най-после дървото се освободи напълно отъ старата си дреха. Щомъ дойде пролѣтьта, дърветата започватъ да се покриватъ съ нови листа; нови клончета израстватъ, нови цвѣтове се явяватъ. Дървото се облича съ нова дреха, т. е. съ нова премѣна. Ще кажете, че това е обикновено нѣщо. Събличането и обличането не сж обикновени работи. Като отидете на черква, и тамъ виждате сжщитѣ процеси. Свещеникътъ иде отвънъ съ старата си, вехта дреха, но щомъ влѣзе въ олтари, съблича я и облича нова — новъ човѣкъ става. Той се освобождава отъ старитѣ листа и се облича съ нови. Добре е, свещеникътъ да не съблича новитѣ си дрехи. Щомъ е станалъ новъ човѣкъ, новъ да си остане. Така правятъ всички хора. За единъ-два часа презъ деня обличатъ новитѣ си дрехи, а останалитѣ 22—23 часа прекарватъ въ старитѣ си дрехи. Следъ това се чудятъ, защо работитѣ имъ не вървятъ добре. Много естествено. Докато сте облѣчени съ старитѣ си дрехи, работитѣ ви не могатъ да се нареждатъ добре. Какво ще ви даде една стара дреха, пълна съ прахъ, съ поть и съ нечистотии? Ако облѣчешъ новата си дреха, душата ти ще се зарадва и развесели. Какво правятъ момата и момъкътъ, когато се же) Послание къмъ Ефесянитѣ 4:22—24.
90 нятъ? — Свалятъ старитѣ си дрехи и се обличатъ съ нови. Който ги види, радва се на новитѣ имъ премѣни и казва: Това сж невѣста и младоженикъ. Тѣ започватъ добре, но не издържатъ докрай добре. — Защо? — Като се върнатъ у дома си, събличатъ новитѣ си дрехи и обличатъ старитѣ. Следъ това се чудятъ, защо работитѣ имъ не вървятъ добре. Сега и вие сте облѣчени съ нови дрехи, но, като отидете по домоветѣ си, ще облѣчете пакъ старитѣ си дрехи. Павелъ казва: „Съблѣчете се отъ стария човѣкъ!“ Значи, събличането на старитѣ дрехи и обличането въ нови представя новия животъ, къмъ който човѣкъ се стреми. Следователно, облѣчете ли се съ нови дрехи, не се връщайте повече къмъ старитѣ. Какво, въ сжщность, е стариятъ човѣкъ? — Това сж старитѣ мисли, чувства и желания, старитѣ навици, старитѣ дрехи, чиито последствия носимъ и доднесъ. Всички страдания — физически, сърдечни и умствени, всички лишения не сж ли резултатъ на стария човѣкъ, на старото? Въпрѣки това, чувате да казватъ: Да се държимъ за старото! Кжде е писано това? Павелъ казва: „Облѣчете се въ новия човѣкъ!“ Като чуятъ думата „ново' или „ново учение“, мнозина казватъ: Опасно е новото учение. — Опасно е старото. Въ сжщность, новото учение препоржчва на хората много прости, обикновени нѣща: Да се облѣчете съ нови дрехи, да се обуете съ нови обуща — да станете новъ човѣкъ. Кой не желае това? Ще кажете: Отде ще дойде новото? За новото сж нуждни пари, срѣдства. Кой ще ни ги достави? Започнете отъ невидимото и постепенно вървете къмъ видимото. Ако всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, събличате старитѣ дрехи на ума и на сърдцето си и обличате нови, досега щѣхте да се подновите, да станете новъ човѣкъ. Мжжътъ става отъ сънь сърдитъ, недоволенъ. Защо? — Не е съблѣкълъ старитѣ си дрехи. Не се сърди на мжжа си, но дай му чиста вода, да измие краката си, отвори прозореца да подиша чистъ въздухъ, дай му нови доехи да се облѣче и вижъ следъ това, нѣма ли да бжде доволенъ. Всѣка жена, която отваря Божествения сандъкъ и дава нови дрехи на мжжа си, е добра. Това обличане е психическо. Който не знае да се облича съ нова психическа дреха, всѣкога ще бжде не
91 доволенъ и всѣкога ще се оплаква. Колко жени се оплакватъ отъ мжжетѣ си, и колко мжже — отъ женитѣ си, само затова, че не знаели, какъ да се обличатъ въ нови дрехи. Ако мжжътъ не знае това изкуство, нека жената го облѣче; ако жената не притежава това изкуство, нека мжжътъ я облѣче. Обличай жена си всѣка сутринь въ нова дреха, и тя ще бжде добра. Обличай мжжа си всѣка сутринь въ нова дреха, и той ще бжде добъръ. Жената сготвила нѣкакво ядене, отъ което мжжътъ е недоволенъ. Той се сърди, гнѣви, но следъ това и тя започва да се сърди. Въ края на краищата, се явява общо недоволство Защо жената да не изучи характера и вкуса на мжжа си и да наготви ядене, което той обича? Преди да се е върналъ мжжътъ отъ работа, жената трѣбва да отвори прозорцитѣ на стаитѣ, да влѣзе чистъ въздухъ, да се помоли заедно съ децата. Като дойде мжжътъ и намѣри стаитѣ чисти и провѣтрени, дгцата тихи и спокойни, той ще облѣче новата си дреха и ще бжде доволенъ. Какво прави жената днесъ ? Като види, че мжжътъ се разгнѣви, тогава провѣтрява стаитѣ, тогава укротява децата. При това положение, мжжътъ нѣма желание да се облѣче съ нова дреха. Единъ младъ момъкъ трѣбвало да пжтува отъ едно село до друго. Пжтьтъ му минавалъ презъ една гжста гора. Баба му, като видѣла, че внукътъ й тръгва на пжть и трѣбва да мине презъ гората, казала му: Синко, ела да ти бая, ако те срещне мечка, да не те изяде. — Бабо, по-добре ми бай, да не ме срѣща мечка! — отговорилъ засмѣно внукътъ. Какво трѣбва да прави жената, за да има миръ и доволство въ дома си? Като се върне мжжътъ й отъ работа, тя трѣбва да измие краката му, да му даде нови дрехи, да се облѣче и следъ това да седнатъ двамата заедно да се нахранятъ. Така сж постжпвали женитѣ въ старо време. Ако се спазва този навикъ и въ новото време, 50°/о отъ недоразуменията въ домоветѣ щѣха да се намалятъ. Жената счита за унижение да измие краката на мжжа си, да му даде нови дрехи да се облѣче. Тя казва: Право ли е азъ да се грижа за мжжа си, като за дете? Той може самъ да свърши тази работа.— Право ли е жената да дава стари дрехи на мжжа си и постоянно да се каратъ? Ако азъ съмъ на мѣстото на жената, пред
92 почитамъ да съблѣка старитѣ дрехи на мжжа си и да го облѣка съ нови, да измия краката му, отколкото да се карамъ съ него и да го оставя съ стари дрехи. Съблѣчете старитѣ си дрехи и облѣчете нови! Ще дойде нѣкоя жена да се оплаква отъ мжжа си, че обичалъ да гледа чужди жени, да се сърди и кара. За да не става това, съблѣчи старитѣ му дрехи. Ти го оставяшъ съ стари дрехи, и той, недоволенъ отъ положението си, търси причини да се сърди и кара. Облѣчи го въ новата дреха — въ дрехата на любовьта и не мисли лошо за него. Щомъ мжжътъ има сърдце, и любовь има. Понѣкога само обущата му сж тѣсни, и той се движи мжчно. Какво направиха китайцитѣ съ своитѣ деца? — Осакатиха краката имъ. Понеже служатъ на своята стара култура, обуватъ момиченцата си съ тѣсни, малки обувки, подъ предлогъ, че е красиво жената да има малъкъ кракъ. Въ сжщность причината се крие другаде. Като осакатяватъ краката на жената, съ това тѣ искатъ да я задържатъ повече вкжщи, да не ходи по улицитѣ. Обаче, китайката привикна и съ малкитѣ крачка да се движи свободно и да излиза, когато пожелае. Нови дрехи, нови обуща сж нуждни за хората, и то широки и удобни. Ако имате мжчнотии и страдания, ще знаете, че това сж старитѣ и тѣсни дрехи и обуща. Старитѣ дрехи криятъ въ себе си отрова. Като сгрѣшилъ, човѣкъ облѣкълъ старата дреха пропита съ отрова и нечистотии. Съблѣчете старата дреха и облѣчете новата, която носи въ себе си всички елементи на чистота и здраве. Новата дреха носи радость и веселие за човѣка. Като ставате сутринь отъ сънь, облѣчете дрехата на надеждата, на вѣрата? на любовьта, на истината, на милосърдието. Каквато дреха ви е нуждна за даденъ случай, такава облѣчете. Всѣка дреха, която носи известна добродетель, е чиста, нова, здрава. Когато ставате сутринь, мислете за всичко възвишено и благородно, за работата на великитѣ хора — музиканти, художници, писатели и поети. Мжжътъ е недоволенъ, че жена му прегорила яденето; жената е недоволна, че мжжътъ й не е донесълъ повече месо и зеленчуци, да сготви добро ядене. Турете настрана тенджеритѣ съ прегорѣлото ядене. Изхвърлете навънъ изгорѣлия лукъ, масло, а заедно съ това и недоволството. Бждете благо
93 дарни на малкото, което имате. За предпочитане е човѣкъ да остане три деня гладенъ, отколкото да носи въ себе си недоволството отъ прегорѣлото ядене или недоволството, че малко е месото, хлѣбътъ и зеленчуцитѣ. Днесъ всички хора — учители, професори, сждии, свещеници носятъ недоволството отъ прегорѣлото ядене, Търговецътъ пъкъ е недоволенъ, че работитѣ му не вървятъ добре. Махнете недоволството отъ себе си! Махнете тенджерата и търговията отъ главата си! Човѣкъ не е дошълъ на земята нито готвачъ да става, нито търговецъ. Това сж временни занятия за прехранване. Свещеникътъ е недоволенъ, че работата му не върви добре, професорътъ сжщо е недоволенъ отъ работата си. Не се безпокойте, всичко ще тръгне добре, Никой не е дошълъ на земята да става попъ или професоръ. Това сж временни служби. Какво означава думата „попъ“? — Баща. Единъ Баща има въ свѣта —• Господъ. Всички хора сж братя помежду си. Следователно, като срещнешъ единъ човѣкъ, ще знаешъ, че той е твой братъ, а Богъ е Баща на всички. Съблѣчете старитѣ дрехи и облѣчете новитѣ. Новата дреха подразбира любовь. Облѣчешъ ли тази дреха, ще си кажешъ, че обичашъ всички хора. Кажешъ ли веднъжъ това, ще издържашъ. Да не изпаднете въ пот ложението на онзи китаецъ, който решилъ да бжде щедъръ, но когато една просякиня го посетила 15 пжти, той не могълъ да я приеме повече и я изпждилъ. Следъ това казалъ: Не мога повече да бжда щедъръ. Който казва, че не може да направи това или онова, той е ученикъ на старото учение. Ученикътъ на новото всѣкога казва „мога“. Като казвашъ „не мога“, ти обезсилвашъ Бога въ себе си. Като кажешъ „мога“, ти Му давашъ сила да се прояви. На времето си старитѣ дрехи сж били на мѣстото си, но днесъ сж тѣсни и неудобни. Малкитѣ дрешки отговарятъ на малкото дете, но, ако го облѣчете съ сжщитѣ дрехи следъ десеть години, ще го осакатите. Освободете се отъ старитѣ форми, които днесъ не ви подхождатъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко желание, които ви стѣсняватъ, трѣбва да се изхвърлятъ навънъ, или да се предадатъ на други, които идатъ следъ васъ. Като се върнете въ домоветѣ си, отворете сандъцитѣ си и раздайте всичкитѣ си стари
94 дрехи на онѣзи, които не сж ги още опитали. Ако нѣкой ги иска доброволно, дайте му ги; ако не ги иска, хвърлете ги или ги изгорете. Извадете новитѣ си дрехи, облѣчете се съ тѣхъ и кажете: Отъ днесъ обличамъ новата дреха — дрехата на Христа. Това изисква новото учение отъ всички Новата дреха наричаме дреха на любовьта. Тя постоянно се подновява. Щомъ я съблѣчете, пакъ нова обличате, както змията съблича една кожа и се облича въ друга. И тъй, каже ли нѣкой, че е недоволенъ или неразположенъ, ще знае, че дрехата му е стара. Ще съблѣче старата си дреха и ще облѣче дрехата на вѣрата. Ако е гнѣвенъ, ще облѣче дрехата на мира. — Може ли толкова лесно човѣкъ да съблича старата си дреха и да облича нова? — Може. Както обличате и събличате ризата си, така може да се облѣчете въ новитѣ дрехи на любовьта, на мждростьта, па истината, иа вѣрата, на надеждата, на мира и т. н. Жената облича ризата си отгоре-надолу. Значи, тя приема идеитѣ отгоре-надолу. Мжжътъ облича панталонитѣ си отдолу-нагоре. Така приема' той идеитѣ — отдолу-нагоре. Панталонитѣ сж долу тѣсни, горе широки. Съ това мжжътъ се пази, да не влиза лошото отъ долния свѣтъ въ горния. Но и тукъ дойде нова мода. Недоволни отъ тѣснитѣ крачоли долу, мжжетѣ започнаха да носятъ панталони съ широки крачоли долу. Съблѣчете старитѣ си дрехи, ушити по модата, и облѣчете нови, бѣли, чисти дрехи. Бѣлиятъ цвѣтъ означава доброто. Стремете се къмъ бѣли цвѣтъ, за да се свържете съ доброто. Дето видите бѣлъ цвѣтъ — на цвѣте, на кжща, измазана бѣло, свързвайте го съ доброто. Така ще минавате отъ видимото къмъ невидимото. Като видите нѣкое бѣло цвѣте, спрете се предъ него и кажете : Искамъ да бжда бѣлъ, добъръ и чистъ като това цвѣте. Мислете често за бѣлия цвѣтъ, за доброто и за чистотата, за да се облѣчете въ нова дреха — въ дре хата на новия човѣкъ. Това е простъ методъ, съ който можете да си помогнете. Ако си недоволенъ или неразположснъ, мисли за доброто. Така ще съблѣчешъ старата си дреха и ще облѣчешъ нова. Това знаятъ всички майки и бащи. Ако детето имъ е боледувало нѣколко месеца, първата имъ работа следъ оздравяването му е
95 да го окапятъ и облѣкатъ въ нови дрехи. Старитѣ удрехи, съ които е боледувало, хвърлятъ навънъ или изгарятъ. Като знаете, че старитѣ дрехи са напоени съ заразителни микроби, съ лоши мисли и чувства, съ отрицателни състояния, хвърляйте ги или ги изгаряйте, но никога не ги давайте на бедни. Ако искате да дадете нѣщо на бедния, дайте му отъ новитѣ си дрехи. Нѣкой раздава старитѣ си дрехи и мисли, че е направилъ добро. Той се освободилъ отъ товара си, но го прехвърлилъ на гърба на другиго. Значи, той е направилъ добро на себе си, а не и на бедния. Ако искате да се освободите отъ старитѣ си дрехи, питайте онзи, на когото ги давате, готовъ ли е да носи вашия товаръ. Ако доброволно поеме товара ви, благодарете му за доброто, което ви е направилъ. Помнете: старото не носи нѣщо полезно и добро за хората. То е ценно само за природата. Тя го туря на коренитѣ на своитѣ дървета за торъ. Тѣ го всмукватъ, извличатъ потрѣбнитѣ сокове, отъ които следь време излизатъ нови листа, нови папки и клончета, нови цвѣтове и плодове. Само природата владѣе изкуството да превръща старото въ ново. Казано е въ Писанието: „Всичко, което се случва на онѣзи, които любятъ Господа, се превръща на добро“. Ще кажете, че този стихъ се отнася до всички християни, защото тѣ любятъ Бога. —Колко време Го любятъ? Наймного единъ-два часа, докато са въ черква, облѣчени въ нови, чисти дрехи. Останалитѣ 22 — 23 часа тѣ са въ старитѣ си дрехи. Като разгледате отношението 1: 23, ще разберете, колко време сте били истински християни. Като говоря за черквата, за храма, имамъ предь видъ онова възвишено състояние на човѣшката душа, когато човѣкъ е готовъ да прояви доброто, милосърдието и любовьта. Като изучавамъ човѣшкитѣ мисли, виждамъ старитѣ дрехи, съ които ги обличатъ, и зная, че тѣзи мисли нѣма да имъ помогнатъ. Жената седи и мисли за мАжа си, че е нервенъ, гнѣвенъ, лошъ. И мажътъ мисли сащото за жена си. И на двамата казвамъ: Престанете да се оплаквате единъ отъ другъ, но си задайте въпроса, отъ коя жена и отъ кой мажъ сте недоволни — отъ стария, или отъ новия. Всѣка жена има
96 двама мжже: единиятъ е старъ, а другиятъ — новт. Всѣки мжжъ има две жени: стара и нова. Отъ кого се оплаквате: отъ стария мжжъ и старата жена, или отъ новия мжжъ и новата жена? Думата „жена“ произлиза отъ думата „зео —животъ. Лошата жена про излиза отъ лошия, отъ стария, покваренъ животъ. Ко гато умътъ се съедини съ живота, ражда се мжжътъ. Следователно, мжжътъ и жената се съединяватъ, за да се развиватъ. На сжщото основание, ако житното зърно не се посади въ земята, нищо ново нѣма да придобие Когато нѣкой пита, защо хората се женятъ, казвамъ Женитбата е необходима, за да се развиватъ мжжътъ и жената, да придобиватъ нови качества и да изучаватъ Божиитѣ закони. —Може ли безъ женитба? — Въ ши рокъ смисълъ на думата безъ женитба, т. е. безъ развитие на земята не може. Като е дошълъ на земята, човѣкъ се оженилъ вече. Духътъ му се е свързалъ съ плътьта. Духътъ е женепъ за плътьта. Който не иска да се жени, не трѣбва да дохожда на земята. Женитбата трѣбва да става правилно, за да се раждатъ добродетели, възвишени и добри дѣла. Свѣтътъ се нуждае отъ добродетели, отъ велики дѣла. Какво виждаме днесъ? Свѣтътъ е пъленъ съ деца на старото, на безлюбието. И следъ това всички се оплакватъ отъ децата си и казватъ: Не трѣбва човѣкъ да се жени. Когато направи човѣка, Богъ го въздаде мжжки и женски полъ. Думитѣ „мжжки и женски полъ“ подразбиратъ любовьта и обичьта. Мжжътъ представя любовьта, а жената — обичьта. Мжжъ, който не люби, не е истински мжжъ; жена, която не обича, не е истинска жена. Това е велика истина, която засѣга едновременно и мене, и васъ. Мжжътъ трѣбва да бжде облѣченъ съ нова дреха — съ дрехата на любовьта, а жената — съ дрехата на обичьта. Ето защо, когато дохождатъ при мене мжже и жени да се оплакватъ едни отъ други, понѣкога съмъ мекъ и добъръ къмъ тѣхъ, а понѣкога—строгъ. Когато съмъ строгъ, съ това искамъ да имъ кажа да съблѣкатъ старитѣ си и нечисти дрехи и да облѣкатъ новитѣ: мжжътъ да облѣче дрехата на любовьта, а жената — дрехата на обичьта. Когато съмъ добъръ и мекъ, проявявамъ Божието търпение и си казвамъ: Щомъ Богъ
97 търпи хората, и азъ трѣбва да ги търпя . По отношение на мене, Богъ е Любовь. По отношение на Бога, азъ съмъ обичь. Следователно, азъ трѣбва да дамъ възможность на Божията Любовь да се прояви чрезъ мене. Само така умътъ ми може да бжде свѣтълъ, а духътъ ми — силенъ и бодъръ. Започнете отъ днесъ да събличате старитѣ си дрехи, да събувате старитѣ си обуща и да ги изхвърлите вънъ. Какво направи Мойсей, когато видѣ кжпината, която горѣше? Той събу обущата си, защото чу гласъ, който му казваше: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето. Богъ му каза и други нѣща, които не сж. записани въ Стария Заветъ. „Събуй обущата си“ — каза Господъ на Мойсея. Думата „обуща“ е взета въ широкъ смисълъ. Човѣкъ има обуща не само на краката си, но и на ржцетѣ, на ума, на сърдцето си. Затова човѣкъ трѣбва да събуе обущата си и отъ краката, и отъ ржцетѣ, и отъ ума, и отъ сърдцето си. Има обуща на краката, които сж тѣсни, и човѣкъ мжчно ходи съ тѣхъ. Но има обуща и на ума, които сжщо стѣгатъ човѣка, не може свободно да мисли. Чувате нѣкой да казва, че неговото вѣрую е най-добро, най-право. Да се мисли така, това значи стегнатъ, ограниченъ умъ, т. е. умъ, обутъ въ тѣсни обуща. Едно е истинското вѣрую, едно е правото вѣрую. Всички други сж изопачени, окарикатурени образи на единния, истинския образъ. Една е истинската и права религия — религията на любовьта, на вжтрешното съдържание и смисълъ на нѣщата. Тя опредѣля връзкитѣ, които трѣбва да сжществуватъ въ семейството между мжжа и жената, между брата и сестрата. Една е истинската религия, т. е. едно е дървото на живота, но съ много разклонения. За а познаете истинската религия, трѣбва да облѣчете новитѣ си дрехи, както свещеникътъ облича новитѣ одежди и излиза да служи. Защо мжжътъ и жената да не бждатъ като свещеницитѣ, облѣчени въ ниви одежди? Като се ожени, мжжътъ става попъ. Жената го опопила. Като му роди едно дете, той става „папа“, т. е. баща. Въ този смисълъ, всѣки човѣкъ може да бжде баща и майка, да облѣче новата си одежда и да служи на новото. Да опопишъ мжжа си, това значи, да му родишъ нѣщо възвишено и благородно.
98 Бихъ желалъ всѣка жена така да опопи мжжа си, -е да му роди благороденъ синъ или благородна дъще;?, облѣчени въ нови дрехи. Като ражда, жената трѣбва ш придобие възвишени качества, които да предаде и н , мжжа си. Това значи, и двамата да се облѣкатъ въ нови, чисти дрехи. Ако бременната жена е недоволна о~ ъ своята бременность и съжалява, че се мжчи, тя още е облѣчена съ старитѣ си дрехи, тя служи на староъ Бременната жена трѣбва да благодари на Бога, че ,, облича въ нова дреха. Сжщо така трѣбва да благод рятъ и мжжътъ, и братята, и сестритѣ й. Така ли тю стжпватъ сегашнитѣ хора? Повечето сж. недоволни отъ идването на новото дете. Тѣ виждатъ, че това сжщ • ство ще имъ създаде нови безпокойства, нови разход i и мжчнотии. Това сж стари, търговски идеи. Долу ст iритѣ идеи! Тѣ отживѣха времето си. Днесъ тѣ нѣматъ никаква цена. .Събличане и обличане“. Когато се говори за събл1' чане и обличане, това показва, че могатъ да се събличате и облпчатъ и стари, и нови дрехи. Въ правъ смисълъ ш думитѣ .обличане въ ново“, човѣкъ не може да се облѣче въ ново, докато не влѣзе Христосъ въ него. В сжщность, Христосъ, новото, Божественото Начало в ь човѣка се облича въ ново, а не самиятъ човѣкъ, облѣченъ въ плъть. Плътьта е старата дреха, духътъ — новата. Плътьта приготвя новата дреха, но не може да я облѣче, докато не дойде въ нея духътъ, Божественото Начало — Христосъ. Сжщото прави и бременната жена. Тя приготвя пелени, дрешки за детето, но не може да ги употрѣби, докато детето не се роди, не излѣзе на бѣлъ свѣтъ. Не можешъ да станешъ красивъ, докато не родишъ една велика идея Ти можешъ да нарисуваш ь красива картина, да изваешъ хубава статуя, да напишешъ велико и ценно произведение •амо тогава, когато Духътъ отгоре е взетъ участие въ твоята работа. Колко години сж минали отъ написването на Светото Евангелие? — Близо две хиляди години. Тѣзг, които сж взели участие въ написването Му, и доднесъ още работятъ отгоре. Ето защо, като четете Евангелието, вие се свързвате съ тѣзи, които сж работили и работятъ върху Него. — Тогава, можемъ ли да се свържемъ съ Христа? — Щомъ мислите за Него, можете
99 да се свържете. Ако сте приели въ дома си гладния, жадния, страдащия и сте го нахранили и утешили, ще мисли ли той за васъ? — Непремѣнно ще мисли. Ако сте го пждили, хокали и ругали, пакъ ще си спомня за васъ. Значи, човѣкъ може да мисли и да си спомня за васъ при два случая: когато сте го нахранили и напоили добре, и когато сте го изпъдили и наругали. Мнозина търсятъ Христа, говорятъ за Него, но не сж. доволни отъ живота си, отъ Бога. Тѣ искатъ да иматъ повече богатства и блага отъ тѣзи, които имъ сж дадени. Щомъ роптаятъ и сж. недоволни, тѣ сж облѣчени въ старитѣ си дрехи. На такива хора не се даватъ нови дрехи. За да се облѣкатъ въ новото, тѣ трѣбва да сьблѣкатъ старитѣ дрехи, да се окжпятъ добре. Това значи, да приематъ съ радость Христовото учение и да сж готови да помагатъ на бедни, нещастни и на страдащи. Тѣ искатъ да станатъ богати и тогава да помагатъ на бедни и на страдащи. Тѣ и днесъ сж богати. Въ който день и часъ дойде въ ума ви една свѣтла misсьль и въ сърдцето ви — добро чувство и желание да помагате на слаби и на страдащи, благословението ще потече. Отворете сърдцата си, за да потече отъ тѣхъ жива вода, която да уталожи жаждата на страдащи и обременени пжтпици. Какво значи, да се облѣкатъ жената и мжжътъ въ нови дрехи? Когато мжжътъ се връща неразположенъ и гнѣвенъ отъ работа, жената не трѣбва да му се сърди, но да приложи новото учение, да смѣни състоянието му. Какъ ще приложи новото учение? Преди да дойде мжжътъ отъ работа, тя трѣбва да изчисти и измие стаята, да провѣтри въздуха и да тури на масата три саксийки: въ едната да има бѣло цвѣте, въ втората — синьо, а въ третата — розово. Докато мжжътъ не се върне отъ работа, децата не трѣбва да влизатъ въ стаята. Следъ това тя да се помоли на Бога, да възприеме мжжътъ й добродетелитѣ, които цвѣтята носятъ въ себе си. Като види, че той иде, тя трѣбва да го посрещне, да му предложи да измие краката му. Като мие краката му, да му напомни за неговата майка, която нѣкога е правила сжщото. Следъ това да му даде вода да измие ржцетѣ и лицето си. Това значи обличане па дома въ нова премѣна.
100 Да облѣчешъ нѣкого съ нова дреха, това е лесна и проста работа. Обличането съ нова дреха е проста, но ефикасна формула. Днесъ жената се безпокои отъ нѣкой мисли, мжжътъ — сжщо, поради което и двамата сж облѣчени още съ стари дрехи. Отъ какво се безпокои жената ? — Че мжжътъ гледалъ друга жена. Страхътъ не е, че той гледа чужда жена, но въ лъжата. Поглежда той съ едното око жена си, а съ другото — нѣкоя чужда жена. Защо да не гледа и съ дветѣ очи и да каже на жена си: Видѣхъ една твоя сестра; има нѣщо хубаво въ нея, което ми харесва. Днесъ мжжетѣ и женитѣ взаимно се лъжатъ, скриватъ истината, а после се каратъ. Това не е християнство. Това е мелене булгуръ на воденица. Какво благословение могатъ да очакватъ мжжетѣ и женитѣ, ако се лъжатъ и надхитряватъ? Ако мжжътъ говори истината, жената нѣма да се съмнява въ него. Тя ще знае, че мжжътъ й гледа и чужди жени, но безъ лоши намѣрения. Трима мжже и три жени има въ човѣка : първитѣ сж деца, нищо не разбиратъ и не знаятъ; вторитѣ знаятъ, какво нѣщо е доброто и какъ се прилага; третитѣ иматъ Божественъ произходъ и живѣятъ при Бога. Така познавамъ азъ хората, така трѣбва да ги познавате и вие. Това значи да се облѣчете въ новия човѣкъ. Старата дреха представя земния животъ, а новата — небесния. Върнете се въ домоветѣ си и облѣчете новата дреха на небесния животъ. Колкото пжти грѣшите, ще знаете, че пакъ ще изпълните Божията воля. — Голѣмъ грѣшникъ съмъ. — И като грѣшникъ, пакъ можешъ да изпълнишъ Божията воля — отъ тебъ зависи, отъ твоето добро желание и силна воля. Нѣкой може да е праведенъ, но нѣма желание да изпълни волята на Бога. За предпочитане е да бждешъ грѣшникъ, но да изпълнишъ Божията воля, отколкото да бждешъ праведенъ и да нѣмашъ готовиость да изпълнишъ волята на своя Баща. Нѣкой ме слушатъ, но се усмихватъ въ себе си. Защо? — Изказватъ недовѣрие въ думитѣ ми, не вѣрватъ, че грѣшникътъ може да изпълни волята на Отца си. И Сара се усмихна въ знакъ на недовѣрие, когато Господъ й каза, че ще роди синъ. Той я запита, защо се смѣе, но тя скри исти
101 ната и каза, че не се смѣе. Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Облѣчете новитѣ си дрехи и не мислете за последствията. Отворете крана на чешмата, и водата ще започне да тече. Бждете вѣрни на процеситѣ, съ които става събличане и обличане. Ако си падналъ нѣкжде и си се окалялъ, върни се у дома си. Съблѣчи старата и нечиста дреха и облѣчи нова. Не е достатъчно само да съзнаешъ, че си сгрѣшилъ, но трѣбва да облѣчешъ нова дреха. Ако днесъ си направилъ една погрѣшка, кажи си: Утре ще облѣка нова дреха, т. е. ще направя едно добро. Подъ думата „утре“, разбирамъ момента на изгрѣването на слънцето. Доброто, добродетельта расте при изгрѣването на слънцето, презъ деня, а скръбьта расте вечерь, при залѣзване на слънцето. Приложете въ ума си мисъльта за събличането и обличането, да расте доброто у васъ. Съблѣчете старата дреха отъ вашия умъ и отъ вашето сърдце и ги облѣчете съ нови. Мислете всѣкога върху обличането ви съ нови дрехи, докато тази мисъль се реализира и стане действителна. И художникътъ постепенно поставя своята идея върху платното, докато най-после я реализира. Да се облѣчете съ нова дреха, това значи, да се домогнете до великия смисълъ на живота. Който се държи за старитѣ си дрехи, той самъ подписва смъртната си присжда. Цѣлъ животъ той ялъ и пилъ и за нищо ново не мислилъ. Като си лѣгате вечерь, обличайте нова, чиста риза, за да ставате сутринь отъ сънь здрави и бодри. Това значи, събличайте вечерь старата, нечиста дреха, покрита съ прахъ и нечистотии отъ дневната работа. Облѣчете новата си дреха и така се явете предъ Бога. Преди да заспи, човѣкъ трѣбва да е ликвидиралъ съ старото, за да възприеме новото и да продължи работата си на другия день. Ако тѣлото ви е чисто, и сърдцето, и умътъ ще бждатъ чисти. Преди да си легнете, измийте се, облѣчете се съ чиста, нова дреха; оградете се съ любовьта, съ вѣрата, съ надеждата, съ търпението и съ красотата, и така се явете предъ Господа. Сутринь, като станете, ще бждете радостни и весели. Ако не постжпвате така, вечерь ще се карате, ще спорите, и сутринь ще ставате недоволни, че нѣмате