По Бога направени

Съборни беседи / изд. Жануа '98

"По Бога направени", Съборни беседи дадени от Учителя на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, Изгрева, през лятото на 1929 год. Фототипно второ издание.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
По Бога направени. Беседи от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство, през лятото на 1929 г.. Издателство Сонита», София, 1997 г. Второ (фототипно) издание. Първо издание 1929 г., София. Издателство "Сонита" ISBN 954-8646-12-9
ПО БОГА НАПРАВЕНИ Който прави Истината, иде къмъ видѣлината, за да се явять дѣлата му, че сж по Бога напра вени“.) Човѣшкиятъ живогь се опрѣдѣля оть двѣ състояния, които произвеждатъ два различни резултата, а именно: добро и зло, видѣлина и тъмнина, истина и лъжа. Тия думи изразяватъ Истината, скрита въ самия животъ. За истинския живогь, както и за сж щината на живота, може да се говори само тогава, когато той се прѣчисти отъ всички примѣсени къмъ него елементи, които го развалять и опетняватъ. Сжщото нѣщо може да се каже и за водата. За свойствата на водата може да се говори само тогава, когато тя се освободи отъ всички примѣсени и разтворени въ нея вещества, които измѣнятъ и развалять вкуса й. Съврѣменнитѣ хора още не сж опитали и не знаятъ, какво нѣщо е чистата вода, въ абсолютния смисълъ на думата. Колкото и да е чиста водата, която иде отъ въздушното пространство, веднъжъ минала прѣзъ въздуха, а послѣ и прѣзъ земнитѣ пластове, тя съдържа вече въ себе си примѣси или утаики отъ органически и не.рганически вещества. Колкото и да сж чисти пѣсъчнитѣ пластовепрѣзъ които водата се филтрува, тѣ ) Йоана 3:21.
4 все пакъ съдържать въ себе си извѣстно количество нечистотии. Ето защо и най-чистата вода съдържа поне минимално количество примѣси или разтворени вещества. Затова, именно, съврѣменнитѣ хора търсятъ най-чиста вода по планинскитѣ мѣста. Ако водата, при пжтуването си изъ земнитѣ пластове, изгубва своята първоначална чистота, колко повече възможности има за живота, да изгуби и той своята първоначална чистота. Животътъ, който излиза отъ Бога, е чистъ. но слѣдъ като мине прѣзъ гжстата материя, той придобива различни утайки, вслѣдствие на което изгубва своитѣ първични свойства и своята чистота. Тази е причината, дѣто съврѣменнитѣ хора сж недоволни отъ своя животъ. Мнозина казватъ: азъ съмъ неразположенъ, азъ съмъ тжженъ, азъ нѣмамъ успѣхъ въ живота си, животътъ ми нѣма смисълъ. Това сж обикновени фрази, съ които човѣкъ иска да се утѣши. Обаче, не е достатъчно само човѣкъ да се утѣшава или да констатира нѣкои свои състояния, като добри или лоши, но той трѣбва да знае причинитѣ и лослѣдствията на явленията, както и нѣкои ме тоди за изправяне на лошитѣ, дисхармонични състояния. Ако човѣкъ може само да констатира нѣкое свое тежко състояние, а не знае, какъ да го прѣвърне въ добро, той ще мяза на онзи лѣкарь отъ турско врѣме, който лѣкувалъ всички болести по единъ начинъ — намазвалъ болното мѣсто отгорѣ съ мехлемъ. Но отъ този мехлемъ болеститѣ не се прѣмах
5 вали, нито пъкъ се намалявали. Слѣдъ лѣкуването съ мехлемъ, въ медицинската практика се явиха и други лѣчебни срѣдства, като пенкелеръ, панацея, които употрѣбяваха за всички болести, но при все това болеститѣ не само че не се намалиха, но отъ день на день се увеличаватъ. Днесъ медицината си служи съ редъ лѣкарства, въ които се съзира усилието на човѣшкия духъ да се освободи по нѣкакъвъ начинъ отъ болести, страдания — изобщо, да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота. Въ това отношение съврѣменнитѣ хора мязатъ на конетѣ. Когато духатъ силни бури и вѣтрове, коньтъ намѣсто да върви напрѣдъ, той отстжпва назадъ. Вслѣдствие на това, ако единъ конь се намира до брѣга на нѣкое море, когато задухатъ силни вѣтрове, той започва да отстжпва назадъ и пада въ морето. Сжщото се случва и съ хората, когато искатъ да избегнатъ отъ нѣкое зло. Тѣ искатъ да се освободятъ отъ едно зло, а попадатъ на друго. Питамъ: какво се изисква тогава отъ човѣка, за да избегне злото? — Будно съзнание. Спасението на човѣка седи въ неговото будно съзнание и въ чистия животи, който прѣкарва на земята. Казвамъ: ние не говоримъ за живота, който човѣкъ самъ е опетнилъ. Това е личенъ въпросъ, съ който въобще не се занимаваме. Ние говоримъ принципално за живота, като велико постижение, къмъ което човѣшата душа се стреми. Въ човѣшкото естество едноврѣменно функциониратъ нѣколко те
6 чения на живота. Едното течение е физическиятъ животь, въ който състоянията на човѣка лесно се смѣнять. Този животъ се отличава съ голѣма неустойчивость. Другото течение е духовниятъ животъ, въ който има нѣщо възвишено и благородно, нѣщо устойчиво. Третото течение е Божествениятъ, Вѣчниятъ животъ, който регулира всички нѣща и явления, като дава пълна стабилность на човѣка. Въ този животъ човѣкъ знае, прѣдвижда и разполага съ нѣщата. Каже ли, че ще направи нѣщо, той го изпълнява. Наука е това I Човѣкъ, който живѣе въ Божествения свѣтъ, навредъ носи своето благословение. По това, именно, той се отличава отъ човѣка, който живѣе въ обикновения, въ физическия свѣтъ. Въ това отношение, когато правимъ екскурзии, ние не се интересуваме толкова отъ външната форма на планинитѣ, канаритѣ, изворитѣ и рѣкитѣ, колкото отъ въпроса, какви разумни сжщества сж минали прѣзъ тия мѣста и какво сж оставили. Отъ външния видъ на тия мѣста се опрѣдѣля степеньта на развитието на разумнитѣ сжщества, които сж минавали покрай тѣхъ. Ние се интересуваме само отъ тия разумни сжщества, които седятъ на по-високо стжпало въ развитието си отъ насъ, и затова наблюдаваме и изучаваме картинитѣ, които тѣ сж изложили въ природата. Съврѣменнитѣ художници взиматъ платна, четки и бои и нарисуватъ една, двѣ или повече кар
7 това сж тини, като ги оставятъ на хората да имъ се любуватъ и да учать по тѣхъ. Въ миналото, обаче, художницитѣ не сж рисували по този начинъ. Тѣ не сж разполагали съ платна, четки и бои, зарисували картинитѣ си върху канаритѣ и планинитѣ. За да се разбератъ тѣхнитѣ картини, трѣбва да се гледать отдалечъ, на разстояние около 10 — 15 километра. При това, за да се разбере дълбокия имъ смисълъ, тѣ трѣбва да се гледать при специални разположения, при специални условия. Напримѣръ, трѣбва да се знаятъ редъ закони, .които опрѣдѣлятъ, както височината, така и наклона на извѣстни върхове. Щомъ е така, тогава не е безразлично, дали даденъ връхъ ще бжде повисокъ или по-низъкъ отъ другъ нѣкои. Освѣнъ това, въ планинскитѣ мъста има извѣстни центрове на тежестьта, които опрѣдѣлятъ посоката на силитѣ въ тия планини. Вслѣдствие на това, въ всѣки планински връхъ има специално движение на частицитѣ. При това движение силитѣ се стре-’ мятъ да запазятъ извѣстно равновѣсие. Когато се наруши равновѣсието между силитѣ въ единъ планински връхъ, той започва постепенно да се руши. Благодарение на това, едни отъ върховетѣ на планинитѣ, като Мула На Рил\\и ДРУги нѣкои, постепенно започватъ да губятъ своето равновѣсие, а други планински върхове го възстановяватъ. За въ ождеще едни планини ще се рушатъ а други ще се възстановяватъ. Въ послѣднитѣ се
8 образувагь нови центрове, които привличатъ нови енергии, нови сили, вслѣдствие на което тия планини растать и се развиватъ, както и хората. По сжщия начинъ расте и дъното на моретата. За човѣка, който разбира вжтрѣшния, дълбокия смисълъ на живота, всички явления криятъ въ себе си или задъ себе си извѣстна разумность. Той вижда подобна разумность и въ теченията на рѣкитѣ, езерата и моретата. Много религиозни хора, обаче, обясняватъ нѣкои явления по механически начинъ, но механиката не разрѣшава въпроситѣ. Защо ? — Понеже въ механическитѣ дѣйствия нѣма разумность. Питамъ: има ли нѣкаква разумность въ зжбцитѣ на двѣ колела, които влизатъ едно въ друго? Ако разумностьта е въ самитѣ зжбчести колела, то при счупване на единъ отъ тѣхнитѣ зжбци, колелата сами би трѣбвало да изправятъ тази поврѣда. Щомъ не могатъ да поправятъ счупения зжбецъ, ние казваме, че разумностьта седи вънъ отъ тѣхъ. Вие казвате: Богъ е направилъ човѣка, а сжщеврѣменно Той е създалъ и живота. Вѣрно е, че Богъ е направилъ земята, слънцето, мѣсеца, звѣздитѣ и всички останали небесни свѣтила, а най-послѣ е направилъ и човѣка, но въ никой случай не можемъ да кажемъ, че Той е създалъ и живота. Създаването на живота не е механически процесъ. Слѣдователно, човѣкъ има еднакво отношение и къмъ земята, и къмъ слънцето, като тѣла, направени отъ Бога. Значи, пър
9 вото отношение на човѣка е къмъ Първичната Причина на нѣщата, а послѣ къмъ всичко онова, което Тя е създала. Затова е казано въ Писанието: „Човѣкъ не трѣбва да се кланя на слънцето, но и слънцето не трѣбва да се кланя на човѣка“. Казвамъ: що се отнася до външната страна на цѣлокупния животъ, той може да се разглежда като общъ, сложенъ организъмъ, съставенъ отъ безбройно число колела. Всѣки човѣкъ, като индивидъ. съставлява часть отъ този организъмъ. Докато е въ този организъмъ и се върти заедно съ всички колела, той се мисли много нѣщо. Счупи ли се, обаче, единъ отъ зжбцитѣ на колелата, той разбира вече, че силата не е у него и започва да се чуди, да мисли, какво да прави. Казвамъ: единъ отъ зжбцитѣ иа колелата се счупи. — Какво да правя? — Ще чакашъ, докато дойде нѣкой великъ майсГоръ да поправи счупения зжбецъ. Той може да го поправи, а може и да гр извади, да го хвърли навънъ и вмѣсто него да тури здравъ. Ще кажете: какъ е възможно да ме извадятъ навънъ? — Да, човѣкъ може да бжде изваденъ навънъ, и като зжбъ отъ нѣкое колело, и като колело, да се прѣтопи и да се постави отново въ другъ нѣкой организъмъ. Отъ вѣщия, отъ великия майсторъ зависи формата, която може да ви се даде. Трѣбва да знаете, че вие още не сте господари нито на своята форма, ннто на своя животъ. Вие се намирате още подъ опекун
10 ството на Великия законъ. Казвате: ние сме свободни. — Не прѣди всичко вие не сте свободни нито отъ въшкитѣ, нито отъ бълхитѣ, нито отъ комаритѣ. Едва седнете нѣкждѣ, и усѣщате вече, че нѣщо ви е ужилило. Не само по низкитѣ мѣста има паразити, които безпокоятъ човѣка, но тѣ се срѣщатъ и по високитѣ мѣста. Въ Рила, напримѣръ, около езерата, на височина 2400 м, се срѣщатъ особенъ родъ мухи, които кацатъ по човѣка и силно го жилятъ. На ужиленото мѣстосе образува подутина, подобна на ужилено отъ паякъ или отъ пчела. Тѣзи мухи внасятъ въ организма на човѣка особена течность, която дѣйствува лѣчебно. „Който прави Истината, иде къмъ видѣлината“. Този стихъ не е правилно прѣведенъ. Истината не може да се прави. Смисълътъ на този стихъ подразбира „който обича Истината“. Лко думата „прави“ се изтълкува кабалистически, споредъ буквитѣ, отъ които е съставена, първата буква „п въ тази дума, е на мѣстото си. Тя означава да възприемешъ нѣщо. Втората буква „р“ не е на мѣстото си. Тя означава да хванешъ нѣщо съ ржката си. Въ този смисълъ Истината не може да се хваща съ ржка, но се възприема съ ума. Буквата „а“ е на мѣсто употрѣбена. Истината внася Правдата въ свѣта. Дѣто нѣма Истина, нѣма и Правда. Сега хората искатъ да внесатъ първо Правдата, правото въ свѣта, а послѣ Истината. Това е невъзможно. Първо ще възприемете Истината, а тя ще внесе Правдата. Всички
нѣща се развиватъ по единъ послѣдователенъ редъ. И тъй, ние говоримъ за живота, споредъ сегашното му развитие. Ние не го разглеждаме теоретично. Въ това отношение физическиятъ, духовниятъ и Божествениятъ животъ прѣдставляватъ извѣстенъ родъ сили. Тѣзи три вида животъ, като течения на общия животъ, сж свързани единъ съ другь. Тамъ, додѣто човѣкъ е достигналъ днесъ, той прѣдставлява една малка часть отъ общия развой. За въ бждеще човѣкъ ще се измѣни още повече, па и трѣбва да се измѣни, за да дойде до правитѣ, положителни разбирания на живота и на природата. Днесъ всѣки човѣкъ има извѣстно вѣрую, което иска да наложи и на другитѣ, да имъ докаже, че тъй, както той мисли, е най-право. Той може да наложи своето вѣрую, своитѣ разбирания и на другитѣ само тогава, когатоима за тѣхъ абсолютни, положителни. доказателства. Напримѣръ, френолозитѣ казватъ, че дългиятъ носъ е признакъ на интелигентность. Обаче, не всѣкога дългиятъ носъ опрѣдѣля интелигентностьта на човѣка. Извѣстно е на всички, че съ целзиевия термометъръ се опрѣдѣля температурата. По аналогия на горното твърдение, че отъ дължината на носа зависи интелигентностьта на човѣка, трѣбва ли да вадимъ заключение, че и отъ дължината на термометъра ще зависи неговата точность при измѣрване на температурата? Отъ какво зависи точностьта на термометъра? — Отъ правилното му приготовление. Има ли
12 нѣкаква неправилность, или грѣшка въ приготовлението на термометъра, тя се изразява въ неточното измѣрване на температурата. Отъ друга страна френопогията твърда че ако носъть е късъ и широкъ. това показва извѣстна дѣятелность въ чувствата. Тази широчина на носа може да се дължи на нѣкакъвъ физиологически дефекть въ човѣка. Значи, законътъ, който опрѣдѣля интелигентностьта и дѣятелностьта на чувствата въ човѣка, е вѣренъ само тогава, когато дължината на носа е резултатъ на усилена умствена дѣйность, а широчината му — резултатъ на усилена дѣйность на сърцето. Когато умътъ не е работилъ интенсивно и когато сърцето не е работило усилено, дължината и широчината на носа еж,.привидно явление; тѣ еж образувани по механически начинъ, като резултатъ на нѣкакво натрупване. Въ този случай, доказателствата за дължината и широчината на носа излизатъ невѣрни. Това показва, че дължината на носа, която дѣйствително опрѣдѣля интелигентностьта на човѣка, трѣбва да бжде точно опрѣдѣлена мѣрка, а не произволна. Сжщото се отнася и до широчината на носа. Освѣнъ това, когато се опрѣдѣля интелигентностьта и дѣятелностьта на чувствата у човѣка. трѣбва да се вземать прѣдъ видъ общата конструкция на носа, кожата му, мускулитѣ му и редъ още обстоятелства. Мускулитѣ на носа въ интелигентния човѣкъ сж устроени по особенъ начинъ и се отличаватъ отъ тия на неинтелигентния човѣкъ. Въ носа на интелигентния човѣкъ има
13 извѣстна красота. Природата обича красотата и всѣкога се стреми къмъ създаване на красиви форми. Ще кажете: кой свѣть е красивъ? — Умствениять. Той е свѣть на красотата. Той създава формитѣ. Щомъ дойдемъ до чувствения свѣтъ, чувствата указватъ влияние върху широчината на носа. Дойде ли се до нормалната мѣрка за широчината на носа, казваме, че този човѣкъ е благороденъ. Значи, по широчината на носа се опрѣдѣля благородството на човѣка. Каквото чувство и да се зароди въ човѣшкото сърце, веднага се отразява на носа, забѣлѣзва се леко мръдване . на мускулитѣ. Най-скрититѣ чувства, които минаватъ прѣзъ сърцето на човѣка, винаги се отразяватъ въ мускулитѣ на носа. Въ това отношение носътъ е пълно отражение на чувствата у човѣка. Всички чувства на човѣка се отразяватъ върху носа, тъй както картинитѣ на кинематографа се отразяватъ върху платното. Дойдемъ ли до очитѣ пъкъ, тамъ вече нѣма абсолютно никаква лъжа. Който иска да скрие нѣщо, не остава друго освѣнъ да затвори очитѣ си. Когато дѣцата искатъ да излъжатъ, да скриять нѣщо отъ родителитѣ си, тѣ затварятъ очитѣ си. И слѣдъ всичко това ние мислимъ, че може да има нѣщо скрито-покрито. Не, навсѣкждѣ, дѣто има скрита вода, тя излиза на повърхностьта — и прѣзъ най-малкитѣ шупли ще излѣзе навънъ. Казвамъ: отъ гледището на Божествения свѣть, нѣма скрити, нѣма тайни нѣща.
14 Не се минава много врѣме и всичко, което човѣкъ е таилъ дълбоко въ себе си, излиза навънъ. Затова, именно, отъ всички се изисква чистота — чистъ и святъ живогь. Това може да се постигне само когато човѣкъ изпълнява не своята воля, а волята Божия. Сжщото нѣщо Христосъ е казалъ въ единъ отъ стиховетѣ на Господнята молитва: „Да бжде волята Ти, както на небето, така и на земята! Значи, жителитѣ на небето изпълняватъ вече волята Божия по единъ естественъ пжть. Всички разумни сжщества, които живѣятъ на небето, иматъ будно съзнание за това, което вършатъ, и сж доволни, че изпълняватъ волята Божия тъй, както трѣбва, за да спужатъ като образецъ на жителитѣ отъ земята. Обаче, съврѣменнитѣ хора, като не знаятъ правилния начинъ за изпълнение на волята Божия, искатъ чрѣзъ лринуждение, чрѣзъ насилие да изпълнятъ този редъ, да изпълнятъ тази висша воля. Тѣ създаватъ закони, правилници, но волята Божия пакъ не се върши. Когато хората изпитватъ моменти на щастие, това не е резултатъ на земния живогь. Земниять животъ прѣдставлява редица отъ страдания и нещастия. Защо? — Защото той е непрѣкжснато нарушение на Великия Божи законъ. Слѣдователно, радоститѣ, щастието въ живота на хората идатъ отъ небето, отъ Божествения свѣтъ. Прѣкжсне ли се връзката съюзи свѣтъ, страданията идатъ. Значи, страданията и нещастията идатъ отъ земята, а щастието и радоститѣ — отъ небето.
15 И тъй, ако хората очакватъ щастие и радость отъ земята, тѣхното положение може да се изрази съ българската поговорка: „Трай, коньо, за зелена трѣва!“ Очаквате ли радость и щастие, обърнете погледа си нагорѣ, къмъ висшия свѣтъ! Това е въ реда на нѣщата. Растенията очакватъ своето спасение отъ слънцето. Хубавото, красивото за растенията иде отъ слънцето, а не отъ земята. Хубавото, красивото за водата иде отъ слънцето, а не отъ земята. Хубавото и красивото и за хората иде отъ слънцето, отъ този великъ свѣтъ, а не отъ земята. Всичко хубаво и велико иде отъ свѣта, дѣто се изпълнява волята Божия. Той е свѣтъ на редъ и порядъкъ. Съзнанието на тия сжщества тамъ е тъй будно, така добрѣ развито, че тѣ знаятъ, прѣдвиждатъ и разбирать всичко. Тѣ знаятъ причинитѣ и послѣдствията на нѣщата, затова нито спорятъ, нито се разправятъ помежду си, нито се мжчатъ да убѣждаватъ другитѣ. Щомъ видятъ нѣкой човѣкъ, тѣ вече го познаватъ. Велико нѣщо е познанието I Да познава шъ човѣка, това не значи да измѣришъ границитѣ му, до колко той е голѣмъ или малъкъ. Познаването на нѣщата не се опрѣдѣля съ измѣрване на тѣхната голѣмина. И вѣчностьта не се опрѣдѣля съ измѣрване на нейната голѣмина. За вѣчностьта нѣма мѣрка. Подъ думата „вѣчность“ се разбиратъ тия условия на живота, които никой не може да ограничи. Вѣчностьта, безконечностъта не може никога да се свърши.
16 Тя съдържа въ себе си всички красиви възможности. Има вѣчность, която е минала вече; има вѣчность настояща; има и вѣчность бждеща. Това, което е минало за насъ, за други сжщества е настояще, а за нѣкои — бждеще. Тѣзи въпроси сж отвлѣчени, и мнозина отъ васъ може да не се интересуватъ отъ тѣхъ. Които не се интересуватъ отъ тѣзи въпроси, имать право за това. Защо? — Всички хора не сж на еднаква степень на развитие. Въ духовно отношение нѣ. кои хора сж въ първо отдѣление, тѣ едва сега изучаватъ буквитѣ и само тѣхъ разбиратъ Други сж въ второ отдѣление, трети — въ трето, въ четвърто отдѣление, а нѣкои сж въ класоветѣ на прогимназията или гимназията. Обаче, има дѣца отъ първо отдѣление, които се считатъ голѣми, и тѣ се държатъ като важни авторитети. Тѣ едва смѣтатъ отъ 1 — 10 и мислятъ, че много знаять. Дѣйствително, много нѣщо е да знае човѣкъ да смѣта отъ 1 — 10. Животътъ на земята се включва въ тия числа. Животътъ на всѣки човѣкъ се опрѣдѣля съ една математическа формула отъ числата 1 — 10. Ако вървите по закона на инволюцията и броите отъ 1 — 10, това е Божествен иять животъ; като слизате отгорѣ, отъ 1 — 100 е животътъ на ангелитѣ; отъ 1 — 1000 — животътъ на хората, а оть 1 — —10,000 — животътъ на млѣкопитаещитѣ и така може да дойдете до 100,000, до 1.00Q000 и повече. Всички тия числа прѣдставлявать крж
17 гове, и всѣки кржгь има свои по-малки подраздѣления. Всѣки по-голѣмъ кржгь, съ своитѣ подраздѣления. прѣдставлява редъ възможности, но всѣки отъ тѣхъ съставлява единъ вжтрѣшенъ кржгь на безпрѣдѣлния животъ, който теософитѣ наричатъ абсолютенъ, безпрѣдѣленъ, безконеченъ. Този животъ нѣма нищо общо съ живота на по-малкитѣ кржгове. Тѣ трѣбва да се нагласяватъ споредъ него. Или, изразено съ контрастенъ. езикът нито ние познаваме Безпрѣдѣлния, нито Той ни познава. Какво ще кажете на това отгорѣ? Обаче, Този, Когото ние познаваме, и който насъ познава, само Той познава Безпрѣдѣлния. Значи, Богъ, на Когото ние се, кланяме, познава Безпрѣдѣлния. Тъй щото между това Начало, което ние познаваме, има друго Начало. Той е Безпрѣдѣлниятъ Богъ, Който ни свързва въ едно цѣло. Тази идея е малко странна, даже и малко страшна. Кога се страхува човѣкъ? — Когато се качи на нѣкоя висока канара и пожелае оттамъ да скочи. Ако той нѣма крила, съ които да хвръкне, опасно, страшно е положението му; ако има крила, ще хвръкне, дѣто иска, и нѣма да се плаши. Що сж крилата? — Знанието. Който има знания, той може да хвърчи безъ страхъ. Казвамъ: вие трѣбва да вложите въ съзнанието си новитѣ идеи, които ви изнасямъ сега, за да подобрите съ тѣхъ живота, който Богъ е вложилъ въ душитѣ ви. Какво прѣдставлява човѣшката душа? — Тя може да се уподоби на прѣкрасна градина,
18 добрѣ заградена наоколо сь зеленина, а вжтрѣ посѣта ст» най-доброкачествени плодни дървета. Човѣкъ е градинарьтъ, който я обработва. Питамъ: какво ще излѣзе отъ тази прѣкрасна градина, ако нѣма вода, да се полива? Въ този случай водата прѣдставлява живота. Отъ нея зависи плодородието на градината, което може да се използува, както за благото на самата душа, така сжщо и за благото на нейнитѣ ближни. Ако човѣкъ самъ стане причина да се отбие нѣкждѣ водата, градината вече запустява, оградата й се срутва, дърветата изсъхватъ, и тя става вече свърталище на добитъка. Тия животни започватъ да я наторяватъ съ своитѣ извержения. Ние наричаме това наторяване страдание. Това наричаме още и карма или зла сждба. Слѣдъ врѣме тия страдания ще се махнатъ, и отново животътъ ще потече, ще се възстанови пакъ прѣкрасната градина. Докато дойде това врѣме, обаче, ще се изпитать лошитѣ послѣдствия на този торъ. Нѣма по-страшно нѣщо отъ нечистотиитѣ въ живота! Говедата не заравятъ своитѣ извержения, както това правятъ свинетѣ, а оставятъ на хората, тѣ да свършатъ тази работа. Свинетѣ пъкъ вършатъ тази работа не отъ нѣкакво високо съзнание, а по силата на своя навикъ да ровятъ и разравятъ. Като ровятъ и разравятъ земята, тѣ случайно заравятъ и своитѣ извержения. Волътъ, налримѣръ, като натори земята съ своитѣ извержения. казва на господаря си: .Слѣдъ като наторихъ нивата ти, впрегни ме сега да я
19 изора“. Като я изоре, само тогава вие ще разберете смисъла, философията на живота. Това е символъ, който трѣбва да обърнете, да анализирате, за да намѣрите вжтрѣшния смисълъ, скритъ въ него. Вие трѣбва да дадете такъвъ изразъ на този символъ» какъвто математиката дава на числата. Сжщото се отнася и до буквитѣ. Всѣка буква има свой опрѣдѣленъ изразъ. Въпросътъ не е въ това, скоро да получите крайни резултати, крайни цѣли. Първо за васъ е важно да дадете изразъ на всѣко число, на всѣка буква, на всѣко явление въ живота, и слѣдъ това да очаквате крайни резултати. Всѣка буква, всѣко число прѣдставлява единъ методъ. Вие искате да подобрите живота си. Какъ ще го подобрите? Трѣбва да намѣрите такъвъ методъ, че като го приложите въ живота си, да получите добри резултати. Казвате нѣкому: не грѣши! — По какъвъ начинъ, какво трѣбва да направя, за да не грѣша ? Толкова пжти съмъ правилъ усилия да не грѣша, но пакъ грѣша. Вие запитвате: има ли, наистина, нѣкакъвъ сигуренъ методъ, чрѣзъ който човѣкъ да не прави грѣхове? — Има, разбира се. Много примѣри сж дадени, остава само да ги приложите. Сега ще ви приведа единъ примѣръ за потвърждение на мисьльта, че човѣкъ може да намѣри начинъ да не грѣши. Единъ турчинъ, отъ Шуменско нѣкждѣ, билъ голѣмъ пияница. Той правилъ много опити, да се отвикне отъ тази слабость да пие. Какво ли не
20 правилъ той? И Корана челъ, и се заричалъ да не пие, и все пакъ пиелъ, не могълъ да се откаже отъ пиенето. Найпослѣ, като видѣлъ, че самъ не може да се поправи, казалъ си: „Алахжн иши“ — Божия работа е това! На Бога оставямъ всичко.“ Като си казалъ така, пакъ се запжтнлъ къмъ кръчмата да пие. Това било вечерь, къмъ 11 часа. Той се обърналъ къмъ кръчмаря и му казалъ: „Иване, дай ми четвъртъ кило ракия!“ Кръчмаоьтъ, по погрѣшка, вмѣсто ракия, налѣлъ четвъртъ кило газь. Турчинътъ надигналъ шишенцето и бързо го из: пилъ. Като разбралъ, че вмѣсто ракия изпилъ четвъртъ кило газь, той рекълъ на кръчмаря: .Иване, Иване, какво направи!“ — и на часа излѣзълъ отъ кръчмата. Отъ тозъ моментъ той прѣстаналъ да пие. Газьта го излѣкувала. Газьта има резултатъ само тогава, когато Алахъ я дава. Това значи: газьта лѣкува само тогава, когато е употрѣби разумно. По този начинъ между кръчмаря и турчина се образували отношения, а газьта послужила като връзка за тия Отношения. Кръчмарьть му казалъ: „Слушай, азъ съмъ кръчмарь и не пия, а ти не си кръчмарь и пиешъ. Щомъ азъ мога да се въздържамъ, ти още повече можешъ да се въздържашъ“. Значи, чрѣзъ кръчмаря Богъ освобождава турчина отъ слабостьта му да пие. И сега, щомъ кажемъ нѣкому да не грѣши, трѣбва да намѣримъ начинъ, методь, този човѣкъ да не грѣши. Кажемъ ли
21 нѣкому да прави добро, лакъ трѣбва да му покажемъ начинъ, какъ да прави доброто. Казвамъ: ако въ новата наука употрѣбяваме старитѣ методи, ние ще имаме стари резултати. Казвате: да се обичаме! — Какъ ще се обичате? Казвате: така трѣбва да се обичаме, че да сме готови да правимъ добро едни на други. — И като се обикнете, и като сте готови да си правите добро, пакъ злото може да се яви. Напримѣръ, една мома обиква друга нѣкоя. Идва трета и казва на първата: ти мислишъ ли, че тази твоя рбичь ще ти донесе нѣкакво добро? Първата мома поглежда нѣкакъ особено, мило къмъ своята любима. Третата й казва: какво я поглеждашъ така особено? Особено ще я поглежда, разбира се. Какво означава този особенъ погледъ? — Той означава интенсивность на чувствата. Котката, напримѣръ, поглежда особено къмъ мишката. Защо? — Чувствата й сж интенсивни по отношение на мишката. И птичката, кацнала нѣйдѣ на дървото, поглежда особено къмъ котката, но котката поглежда за едно нѣщо, а птичката — за друго. При всѣки даденъ случай човѣкъ може да се намѣри въ положението или на котката, или на птичката. Човѣкъ трѣбва да разрѣши въ себе си въпроса, каква роля играе котката, и каква — птичката. Отъ чисто практическо гледище, човѣкъ ; не трѣбва да се занимава съ отрицателнитѣ i сили на тъмнината, защото тѣ го демагнитизирать, и той изгубва своята вжтрѣшна сила.
22 Когато човѣкъ наблюдава нѣкое отрицателно дѣйствие, той се опетнява. Вижда шъ ли. че бѣсять, или убивать нѣкого, не гледай, не петни душата си! Помоли се за този човѣкъ и се постарай да си създадешъ нѣкакъвъ красивъ образъ, нѣкаква красива форма въ ума. Създай въ ума си една картина за доброто на този човѣкъ, та да му помогнатъ отъ невидимия свѣтъ, да отворятъ пжть на душата му. Слѣдователно, нека остане въ вашия умъ една картина за доброто, за благото на този човѣкъ. Речете ли да разправяте на този, на онзи за това, което сте видѣли, вие вече сте се опетнили. Ако двама братя или двѣ сестри отъ новото учение се скаратъ или сбиятъ, тѣ непрѣменно ще почувствуватъ нѣкаква вжтрѣшна тжга въ себе си. Тѣ изпитвать тжга, защото се наранили вжтрѣшно, и трѣбва да прѣвържатъ раната си. Казвамъ: да се каратъ или да се биятъ хората, това е старъ начинъ на дѣйствие. Докато хората прилагатъ старитѣ методи въ живота си, тѣ нѣма да иматъ никакви положителни постижения. Резултатитѣ на тѣзи методи сж остаряване и дисхармония въ всичко. Новото общество не може да почива на стари методи. Старитѣ метойи сж изгнили вече греди, които не могатъ да издържатъ нова постройка. Мнозина казватъ: Господъ може да направи всичко. Така е, Богъ може всичко да направи, но ако утрѣ не задоволи вашитѣ желания и очаквания, вие сте готови да се откажете отъ
23 Него. Богъ, Великото начало на живота, може да направи всичко, което включва въ себе си пълнота и съвършенство. Той има изборъ въ своитѣ дѣйствия, макаръ че има свобода да направи, каквото иска. Неговитѣ дѣйствия, обаче, сж всѣкога разумни и съвършени. На какво трѣбва да се базира разумностьта. изобщо? Когато нѣкой човѣкъ ме хвали, това показва, че той очаква сжщо така да бжде хваленъ отъ мене. Когато нѣкой ме обича, и той очаква да бжде обичанъ. Когато нѣкой ми подарява нѣщо, и той очаква подаръкъ отъ мене. Това сж правила безъ изключения. На какво основание трѣбва мене да хвалятъ. а азъ да не хваля? Защо азъ трѣбва да бжда обичанъ, безъ да отговоря на другитѣ пакъ съ обичь? Въ такъвъ случай, ако искамъ да бжда свободенъ, трѣбва да наредя нѣщата на това мѣсто, което е най-безопасно. Напримѣръ, ако искамъ да чета, а нѣмамъ свѣщь, ще почакамъ, докато другъ нѣкой запали свѣщьта си. Тогава азъ ще чета свободно на неговата свѣтлина, безъ да се задължавамъ да го хваля, дѣто той е запалилъ свѣщьта за себе си. Другъ е въпросътъ, ако азъ помоля този човѣкъ да запали свѣщьта си специално за мене, или пъкъ, ако той ме помоли да запаля свѣщьта си специално за него. Сега вие трѣбва да схващате правилно новитѣ вѣения, новитѣ отношения, които Богъ има къмъ васъ, както и къмъ всички ония,
24 които влизатъ въ новата култура. Подъ думата нови отношения разбирамъ отношения, несжществували досега. Ще ви приведа единъ простъ примѣръ за изяснение на мисъльта си. Нѣкоя майка има само едно дѣтенце, което много обича. Тя постоянно го милва, гали, цѣлува, пригръща — радва му се. Когато дѣтенцето й стане седемгодишно, тя го изпраща на училище, да се учи. Учительтъ вече има съвсѣмъ други, нови отношения къмъ това дѣте. Той не може да го милва и пригръща, както правѣла майката. Неговата задача, като учитель, е съвсѣмъ друга. Тукъ се зараждатъ отношения между учитель и ученикъ. Ако учительть има въ отдѣлението си 30 — 40 дѣца и постжпва съ тѣхъ, както майкитѣ имъ постжпватъ, питамъ: колко часа трѣбва да има той на разположение, докато изпълни тази процедура? Когато майката пригръща дѣтето си, тя го храни, дава му нѣщо. Значи, когато човѣкъ иска да живѣе, той трѣбва да се храни; когато човѣкъ иска да мисли, той трѣбва да учи. Слѣдователно, при майка си дѣтето живѣе, а при учителя си учи. Казвамъ: всѣки човѣкъ, който се стреми къмъ иовъ животъ, той влиза въ нова область — въ закона на безсмъртието, дѣто отношенията между хората сж съвсѣмъ нови. Тия отношения сж абсолютно чисти. На небето и дѣцата живѣятъ въ тия отношения и ги спазватъ. Досега азъ срещнахъ въ Бъл
25 гария само едно дѣте, момиченце, съ такава обсолютна чистота въ погледа му. Въ очитѣ му имаше нѣщо Божествено, което единствено е въ състояние да внесе красивото и великото въ свѣта. Срещнете ли това дѣте, то събужда желание въ васъ, и вие да бждете като него. Неговиятъ погледъ говори за една свободна, богата душа. И тъй, всѣки, който обича Истината, трѣбва да придобие ново вжтрѣшно състояние. За постигане на това състояние, човѣкъ трѣбва да има голѣма вжтрѣшна прозорливость, досѣтливость, да разбира, кое е приятно и кое неприятно на хората. Спрѣмо душитѣ на хората той трѣбва да бжде много внимателенъ. Тъкмо тази чърта липсва у българитѣ. Българинътъ е крайно нахаленъ. Надали има другъ народъ, за когото може да се каже сжщото. Като общо правило, българинътъ не знае, какво нѣщо е любовь и уважение къмъ личностьта на човѣка, а още повече къмъ душата. Когато българинътъ проявява къмъ нѣкого уважение или почитание, непремѣнно той има нѣкаква користолюбива цѣль. Българинътъ рѣдко може да направи нѣщо безкористно. Ако той не може да извърши нѣщо отъ любовь, нека го направи поне отъ обичь къмъ Истината. Казвамъ: българитѣ трѣбва да се борятъ съ този вжтрѣшенъ неджгъ — нахал ството, за да се подигнатъ. Този неджгъ може да се изправи само по единъ начинъ — когато човѣкъ обикне Бога. Като говоря за i
26 обичь, за любовь къмъ Бога, азъ не разбирамъ този Богъ, Който живѣе на небето, нито Този, Който живѣе въ хората, но подразбирамъ Бога, Който сега иде въ свѣта. Младиятъ момъкъ нѣма да се влюби въ стара баба, която прѣдставлява, живота на миналото; той нѣма да се влюби въ женена жена, която прѣдставлява сегашния животъ, но ще се влюби въ чистата дѣвствена мома, която никога мжжъ не е познала. Тази мома прѣдставлява бждещия животъ — животътъ на новата култура. Това е правилното положение на нѣщата, което всички съврѣменни хора трѣбва да разбиратъ. Тъй както хората вѣрватъ днесъ въ Бога, това не е вѣра. Това е животъ на интересь. Кой не вѣрва въ една богата банка? Да вѣрвашъ въ нѣкоя банка само затова, че всѣки день имашъ възможность да теглишъ пари отъ нея, това е вѣра чрѣзъ принужденйе, вѣра отъ интересъ. Споредъ индуситѣ истинската вѣра въ Бога подразбира сливане съ Него. Това не е точно опрѣдѣление на вѣрата. Споредъ насъ сливането съ Бога подразбира да гледашъ на нѣщата тъй, както Той гледа. Затова се изисква абсолютна чистота, съ нищо да не опетнявашъ Божественото въ себе си. Когато се говори за Бога, Когото не познавате, това е философско положение, което може да смути донѣкждѣ съзнанието на обикновения човѣкъ. Ние не говоримъ за това Начало, което вие познавате въ смъртьта, но говоримъ за това Велико Начало въ Вѣчния
27 животъ, което вие още не познавате. Може ли да се нарече лѣкарь този човѣкъ, който продължава живота ви само съ нѣколко дни? Може ли да се нарече майка тази жена, която ви дава животъ само за 30—40 години? Може ли да се нарече баща този човѣкъ, който самъ изялъ и изпилъ всичко а за сина си нищо не оставилъ? И сега, ако знаете законитѣ за раждането и прѣраждането, всѣки отъ васъ ще може да опрѣдѣли, на кое мѣсто ще се прѣроди. Лко нѣкой баща има 5 — б сина, въ слѣдния животъ той ще се прѣроди чрѣзъ този синъ, когото най-много обича. Като има прѣдъ видъ това, той оставя на своя любимъ синъ най-много наслѣдство: кжщи, ниви, пари. Той прави това съ користолюбива цѣль: като дойде втори пжть на земята, да бжде богатъ. На останалитѣ синове, които не обича толкова много, или никакво наслѣдство не оставя, или много малко, съ което иска да каже: азъ нѣма да се прѣродя чрѣзъ васъ, за това не ви оставямъ нищо. По сжщия начинъ постжпва и майката, когато има нѣколко дъщери. Една отъ дъщеритѣ си тя обича най-много и всичко, каквото има, дава на нея, защото иска да се прѣроди чрѣзъ нея. Туй не е за осжждане, защото такъвъ е вѣчниятъ планъ на живота. Това ще се повтаря и прѣповтаря дотогава, докато човѣкъ се изчисти отъ своя егоизъмъ и отъ користолюбието си. При тази користолюбива любовь, когато бащата се прѣроди чрѣзъ своя любимъ синъ, той ще бжде отгледанъ отъ
28 него по всичкитѣ правила на съврѣменното възпитание. Той ще тегли отъ сина си такъвъ каишъ, какъвто никога не е виждалъ и не е чувалъ. Всѣки човѣкъ въ живота си ще минава прѣзъ страдания дотогава, докато дойде до абсолютно безкористие. Слѣдователно, първото нѣщо, което се изисква отъ всѣки едного, е да има въ съзнанието си високо понятие за Бога. Като имаме прѣдъ видъ всички съврѣменни религиозни вѣрвания за Христа, за светиитѣ, за онзи свѣтъ — всички тия вѣрвания трѣбва да се прѣчистятъ! Отъ тѣхъ хората сж направили една сплавь, една амалгама, вслствие на оето си прѣдставляватъ нѣщата тъй, както никога не сж били. Днесъ се говори за Христа, за християнството, но питамъ: какво е било християнството въ своя първоначаленъ периодъ? Какъвъ е билъ Христось и какъ е проповѣдвалъ? Христось ходѣлъ скромно облѣченъ. съ сандали на краката си. Какъ стана тогава, че Неговитѣ избраници днесъ служатъ на Бога съ мантии и съ корони на глава? На врѣмето си Христось работилъ безъ заплата. Какъ се нареди днесъ. Неговитѣ избраници да получаватъ такива голѣми заплати? Азъ се чудя на всичко това. Какъ ще обясните тѣзи факти отъ научно гледище Ако една овца проявява качества, каквито майка й не притежава, питамъ: отдѣ се явиха тѣзи качества въ овцата? Когато видя единъ катъръ, азъ зная, че майка му е била кобила, а бащата — магаре. Ето защо,
29 когато човѣкъ даде ходъ на нѣкоя чисто животинска или човѣшка проява въ себе си той трѣбва да знае, че или баща му, или майка му е причина за това. Въ единия отъ тѣхъ е имало нѣкакво неестествено проявление. Ако не е така, отдѣ може да дойде този грѣхъ? Слѣдъ всички грѣхове и прѣстжпления, които съврѣменнитѣ хора вършатъ, най-послѣ тѣ казватъ: ние сме отъ Бога родени. Питамъ: какъ е възможно да сте родени отъ Бога, а грѣхове и прѣстжпления вършите ? Не говорете така I Не обвинявайте Бога за вашитѣ грѣхове и прѣстжпления! Когато вършите грѣхове и прѣстжпления, Богъ хиляди пжти ви казва: „Не правете това, защото не е право, не е добро!“ Вие чувате гласа Му, и пакъ вършите своето. Защо Го обвинявате тогава? Кажете си: азъ самъ направихъ този грѣхъ и ще понеса послѣдствията му. Въ единъ женски монастиръ живѣли нѣколко калугерки съ своята игуменка. Калугеркитѣ обичали да ядатъ печени яйца, но не имъ позволявали. Тѣ търсили начинъ, какъ да задоволятъ това свое желание. На една отъ тѣхъ идва на умъ, да пекатъ яйцата на свѣщь. Намислила и го приложила. Този начинъ се указалъ практиченъ, и затова, незабѣлѣзани отъ никого, тѣ го прилагали често. Игуменката видѣла единъ день, какъ калугеркитѣ, скрито отъ нея, пекатъ яйца на свѣщь. Тя се почудила и казала: „Отдѣ се намѣри този дяволъ, да ги научи да пе
30 катъ яйца на свѣщь?“ Дяволътъ, като чуль, че се хвърля такова обвинение върху него, казалъ: „Напразно ме обвинявате! Азъ за пръвъ пжть чувамъ подобно нѣщо, да се пекатъ яйца на свѣщь“. Значи, и князътъ на свѣта за пръвъ пжть вижда такова изкуство. Въпросътъ не е за грѣха. ГрѢхътъ е миналъ вече своето врѣме. Днесъ ние трѣбва да знаемъ да градимъ. Ние сме зидари, и съ чукове въ ржка трѣбва да градимъ Божественото здание! Единъ ще циментира, другъ каль ще бърка, трети — греди ще дѣла. Всѣки ще прави, каквото може, но всички заедно ще градимъ. — Ама азъ вѣрвамъ въ Бога! — Не е въпросътъ въ вѣрването. Всички трѣбва да градимъ! Отъ всички се иска работа. Минаха ония врѣмена на безработица. — Ама азъ те обичамъ! — — Какво отъ това? Че обичашъ, толкова подобрѣ за тебъ. То е условие да работишъ, да служишъ на Бога. И затова, казвамъ: дошло е врѣмето да работите на Божественото здание! Който не е готовъ, нѣма да бжде взетъ за работникъ, понеже ще развали Божествения планъ. Той скоро ще се умори и ще каже: нека дойде другъ да гради! — Не, така не може. Всички трѣбва да бждете майстори. Правете всичко за Бога. На Бога служете,' себе си почитайте, ближния си обичайте! Да обичате ближнитѣ си, значи да имъ помагате, като имъ давате потикъ да свърuwb работата си по-скоро и по-добрѣ. Значи, всички на работа! Начинътъ, по
31 който сте работили досега, е добъръ, но има вече новъ, по-добъръ начинъ за работа. Новиятъ начинъ се заключава въ абсолютното спазване законитѣ на разумната природа. Напримѣръ, когато правимъ екскурзии, понѣкога дъждъ вали, вѣтъръ вѣе, и нѣкой казватъ: Защо Учительтъ не разсѣе облацитѣ, да не вали дъждъ? Защо не спре вѣтъра и не заповѣда на слънцето да грѣе? — Не, азъ съмъ много внимателенъ спрѣмо природата. Азъ не промѣнямъ нито вѣтроветѣ, нито дъжда спирамъ, но се нагаждамъ съ тѣхъ. Като срещна приятелитѣ, които създаватъ вѣтроветѣ и дъждоветѣ, поразговарямъ се малко съ тѣхъ и имъ казвамъ: виждамъ, че искате да ни окжпете и да ни провѣтрите малко, но гледайте да не ни окжпете и провѣтрите повече, отколкото трѣбва. Азъ никога не имъ заповѣдвамъ, искамъ тѣ сами да се сѣтятъ, какво трѣбва да направятъ. Ако не разбератъ, какъ трѣбва да постжпятъ, казвамъ: тѣхна работа е това! Тѣ вършатъ работатата си, както разбиратъ, а пъкъ азъ трѣбваше да избера съотвѣтно врѣме за екскурзия. Не трѣбваше да отивамъ на екскурзия тъкмо този день, когато приятелитѣ поливатъ тамъ. Ако съмъ направилъ нѣкаква погрѣшка въ изчисленията и вътакъвъ день, именно, тръгна на екскурзия, обръщамъ се къмъ тѣхъ внимателно, като имъ казвамъ: ще бждете така добри, да задържите поливането си за още нѣколко часа. Човѣкъ не трѣбва да заповѣдва, но трѣбва да бжде внимателенъ.
32 Казвамъ: въ отношенията ни се изисква пълно съобразяване съ онова, което живата природа врши. Обаче, въ природата има имѣстни прояви, които не сж Божествени. Само срѣщу тия прояви ние реагираме. Напримѣръ. явяването на нѣкои голѣмъ, опуХшителенъ циклонъ. или на голѣми покоито причиняватъ наводнения, и редъ Ки £°H№₽ rt не Божествени явления. Причиитѣ за тия стихийни явления сме ние, хората" които съ нашия неправиленъ животъ, Опяваме единъ неестественъ редъ на явлея?а въ природата. Всѣка планинска мѣстнть въ която владѣе чистота и святость, ме изпрати срѣщу насъ бури и вѣтровеТако се опитаме нѣщо да нарушимъ нейнитѣ правила и закони. Сжществата, коимѣста, могать да ни изто населяватъ тия _ гонятъ, и ние ще се принудимъ да слѣземъ въ по-низкитѣ мѣста. . "еГч нѣ.1 Въ природа ществува закон-ь за абсолютна чистота, чистота въ мисли, чувства и дѣиствия. Не се плашете отъ този законъГСъ страхъ човѣкъ не се спасява, но той трѣбва да знае, че съществува единъ Божественъзаконъ, коитоурегулира всички явления въ живота и природата. Напримѣръ, ако отидете въ нѣкоя планинска мѣстностъ, населена отъ MH “ опитате да развалите тѣхнитѣ градинки, ще влѣзете въ стълкновение съ този законъ, кой
33 то регулира явленията, и вие непрѣменно ще пострадате. Тия нимфи избиратъ най хубавитѣ мѣста въ планинитѣ и ги покриватъ сь цвѣтя и зеленина. Тѣ ги поливать, обработватъ и наглеждать, както домакинята обработва своята градина. Нимфитѣ подържать градинкитѣ си съ своята обичь. Ако врѣмето е сухо, безъ дъждъ, тѣ носятъ специално за тѣхъ вода и ги поливать. Та когйто минаваме прѣзъ такива планински мѣстности, трѣбва да бждемъ много внимателни. Сутринь, когато наблюдаваме изгрѣва на слънцето, а вечерь — звѣздитѣ, пакъ трѣбва да бждемъ внимателни. На земята се забѣлѣзва едно слабо клатушкане, вслѣдствие на което ние нѣмаме всѣкога едно и сжщо отношение къмъ слънцето, мѣсеца и звѣздитѣ. Такива промѣни ставатъ не само на земята, но и въ атмосферата. Нѣкога въздухътъ е погжстъ, а другъ пжть — по-разреденъ; нѣкога е по-сухъ, а другъ пжть — по-влаженъ. Навсѣкждѣ въ природата се забѣлѣзва една малка промѣна. Понѣкога слънцето и звѣздитѣ не изпращатъ къмъ земята нужното количество свѣтлина, отъ която ние се нуждаемъ. Има случаи пъкъ, когато ние не можемъ да възприемемъ направо слънчевата свѣтлина. Тя трѣбва да мине прѣдварително прѣзъ специални трансформатори, да се смекчи, и тогава да дойде до нашитѣ очи. Обаче, ние трѣбва да знаемъ, по кое врѣме да излизаме сутринь. Ще кажете: добрѣ е да се излиза сутринь
34 при зазоряване. — Не, има случаи, когато не е добрѣ да се излиза сутринь при зазоряване. Спремъ ли се, обаче, прѣдъ тия специални случаи, ще дойдемъ до фанатизъмъ. Природата не търпи никакъвъ фанатизъмъ. Понеже всички центрове въ природата се мѣнятъ всѣки часъ, човѣкъ трѣбва да бжде винаги буденъ, готовъ на поста си, като капитанъ на своя параходъ — всѣки день да прави нови изчисления, всѣки день да се приготовлява за нови условия. И благата, които Богъ ни изпраща всѣки день, трѣбва да знаемъ, какъ най-правилно да ги употрѣбимъ за съграждане на нашето тѣло. Напримѣръ, вие искате да бждете обичани, да имате влияние надъ хората. Питамъ: какъ можете да придобиете това, ако вашата нервна система е разстроена ? Ако вие сте нервни и постоянно се дразните, какъ ще можете да обичате и да ви обичатъ? Вие трѣбва да бждете като банкеръ, организмътъ ви лостоянно да бжде пъленъ съ магнетична сила. Н сте ли богати съ такава сила, нервни ли сте, хората ще ви избѣгватъ. Ако трѣбва да влѣзете въ съобщение съ такива хора, това неправо не може да стане. Съ тѣхъ неправо вие не можете да се разговаряте. Между тѣхъ и васъ непрѣменно трѣбва да дойдатъ редъ други сжщества, които да смекчатъ тѣхната енергия, да я тронсформиратъ. За такива хора Писанието казва; „Лошитѣ съобщения развалятъ добритѣ нрави“. За добритѣ хора, съ мекъ характеръ и богати съ магнетична
35 сила. Писанието казва: „Добритѣ съобщения поправять лошитѣ нрави. Сега, прѣдъ нась седи една положителна. нова наука, ново учение. Не е достатъчно само да твърдимъ, че трѣбва да бждемъ добри, благородни, че сме хора на новото учение и т. н. Въ какво се заключава новото учение? — Новото учение се изразява въ опрѣдѣлено, положително служене на Бога; въ почить къмъ себе си, да знаешъ на всѣка стжпка, че си човѣкъ; и въ постоянна обичь къмъ ближнитѣ си. Новото учение включва въ себе си една опрѣдѣлена, положителна наука, която може да се приложи въ живота. Новото учение дава на хората новъ начинъ за самовъзпитание, чрѣзъ който тѣ могатъ да видоизмѣнятъ лицето си, да го направятъ красиво и хармонично. Повечето отъ съврѣменнитѣ хора сж хилави, болни. Тѣ трѣбва да прѣустроятъ цѣлия си организъмъ, но за това се изисква голѣмъ капиталъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да прѣустрои своето сърце, своя умъ, своята воля, а слѣдъ това и своята душа, като внесе въ нея всички необходими елементи, съ които тя трѣбва да работи. Слѣдъ като е работилъ върху своя умъ, върху своето сърце, върху своята воля и върху своята душа, човѣкъ ще остави душата си свободно да работи и ще каже, като пияния турчинъ: Божия работа е това!“ Каже ли така, нека наблюдава, какъ Богъ работи. Сега, съ тѣзи жгли, които имате по лицата си, съ тѣзи ввжзли по пръститѣ си, съ този хилавъ организъмъ, вие не
36 може да влѣзете въ Царството Божие. Трѣбва напълно да прѣустроите организма си. И само по този начинъ, съ обновенъ, здравъ органи зъмъ, вие ще видите, какъ Богъ работи и ще разберете, за кой Богъ ви говоря. Азъ ви говоря за този Господъ. Който иде сега въ свѣта. За Него се казва въ Писанието: „Послѣдния день ще напиша своя законъ въ сърцата имъ, и тѣ ще ме познаятъ“. Свѣтъть още не познава този Господъ, именно. Засега Той има повече отъ 40 имена, които сж. написани въ Библията, но всички сж опетнени. Затова Той даде на Мойсея ново име за себе си. Вие какъ ще Го наречете? Христосъ Го нарече Отецъ, съ което искаше да каже, че Богъ има еднакви отношения къмъ всички хора, като Баща къмъ синоветѣ си. Хоратв, обаче, нѣматъ еднакви отношения къмъ Бога. Нѣкой казва: Богъ ме изостави съвсѣмъ; на едни даде богатство, на други — знания, а на мене — нищо. Христосъ дава два образци за отношения на баща къмъ синоветѣ си и обратно. Единъ баща ималъ двама синове. По-младиятъ синъ поискалъ отъ баща си своето наслѣдство и отишълъ въ свѣта да си поживѣе, дѣто изялъ и изпилъ всичко. Като изялъ всичко, той дошълъ до съзнание, че сгрѣшилъ и рѣшилъ да се върне при баща си. Той си казалъ: .Азъ мислѣхъ, че животъть при баща ми е тежъкъ и затова пожелахъ да се отдѣля на свобода, но указа се, че този животъ билъ по-тежъкъ“. Върналъ се той при
37 бяща си, разкаянъ и смиренъ, като му казалъ: „Прости ме, татко, азъ се връщамъ при тебе, но не съмъ достоенъ да се нарека твой синъ; моля те, приеми ме за твой послѣденъ слуга“. Баща му се зарадвалъ, приелъ го много добрѣ и въ честь на неговото връщане заповѣдалъ на слугитѣ си да заколятъ и опекатъ едно отъ най-угоенитѣ телета. ~ Сега започва изпита за по-голѣмия синъ. Той минавалъ за чистъ и святъ, работѣлъ съ усърдие и любовь на баща си, но сега, като : видѣлъ радостьта на бащата за връщането на по-малкия му брать, въ него се събудила ревность, зависть, и той казалъ на баща си: „Толкова години азъ ти работя, но ти никога не закла за мене теле. Сега, като дойде брать ми, ти се развесели и заповѣда : да заколятъ за него най-угоеното теле.“ Баща му отговорилъ: „Синко, всичко, което имамъ е твое. Ти можешъ всѣкога, когато : пожелаешъ, да си заколишъ не едно, но колis кото искашъ телета, всички сж твои. Братъ ти as нѣма нищо, той бѣше изгубенъ и се намѣри.“ s Значи, голѣмиятъ синъ се възгордява, но не . съзнава грѣшката си. Малкиятъ синъ съзнава 1 погрѣшката си и се смирява. Питамъ: кой 4а отъ двамата синове е на правата страна? Малкиятъ синъ, който се е разкаялъ, задѣто ';: напусналъ баща си, е на по-правъ пжть отъ г голѣмия синъ. Чувствата на бащата и майкаЧг та не се даватъ по законъ, но по любовь. Д Слѣдователно, новото положение въ свѣ та изисква всички да бждемъ синове Божии.
38 Щомъ сме синове Божии, всички трѣбва да имаме еднакви отношения помежду си. Сега не е въпросътъ, какъ трѣбва да се отнасятъ хорота къмъ менъ. Важно е. какъ азъ Трѣбва да постжпвамъ, какви трѣбва да бждатъ моитѣ отношения къмъ Бога, къмъ душата ми и къмъ моитѣ ближни. Че не ме приели нѣкждѣ добрѣ. това не ме интересува. Отъ всѣкого се изисква да държи смѣтка за своитѣ постжпки и отношения, а не за отношенията и постжпкитѣ на другитѣ Каквото прѣдприема човѣкъ, той трѣбва да се запита дълбоко въ себе си, какъ трѣбва да постжпи. Пжтува ли за нѣкждѣ, той трѣбва да се запита, кой пжть да вземе. Божественото начало въ човѣка ще му отговори накждѣ да върви, кой пжть да вземе и т. и. Често при екскурзии, много екскурзиянти изгубватъ пжтя и се забъркватъ по тази причина, именно, че не се допитватъ до Божественото въ себе си. Тѣ си проектиратъ нѣщо по човѣшки, било това, че избиратъ по-кратъкъ и лесенъ пжть, било че иматъ прѣдъ видъ нѣкаква економия въ пжтя, и въ края на краищата оставатъ изненадани: вмѣсто по-евтино, пжтьтъ имъ илиза по-скжпъ; вмѣсто по-кратъкъ — по-дълъгъ. Така става, когато човѣкъ не се вслушва въ своя вжтрѣшенъ гласъ. Обаче, Провидѣнието дѣйствува така, че всѣка неприятность прѣвръща въ приятность, всѣко зло — въ добро. Всѣко противорѣчие въ живота на човѣка е една прѣдпазителна мѣрка. Чрѣзъ то
39 ва дадено противорѣчие, нѣкои по-напрѣднали ваши братя искать да ви помогнатъ. Ще знаете, че въ свѣта има единъ опрѣдѣленъ, Божественъ пжть. Слѣдва ли човѣкъ този пжть, косъмъ нѣма да падне отъ главата му. И оттамъ, всѣко противорѣчие, всѣко страдание и всѣка болестъ въ живота на човѣка е резултатъ на отклонение отъ този пжть. Чудни сж съврѣменнитѣ хора! Виждамъ единъ боленъ човѣкъ, легналъ на гърба си, отчаянъ, обезсърдченъ, очаква смъртьта си. Той не се замисля, не прониква малко по-дълбоко, да види, че има нѣщо по-високо отъ обикновения животъ, въ който се движи. Той не подозира даже, че всичко се нарежда отгорѣ, че има единъ Великъ законъ, който регулира"' всички ѣща въ живота. Всички хора трѣбва да дойдатъ до съзнание, да разбератъ, че има една Велика разумность, която управлява свѣта. Питамъ: въ какво седи силата на човѣка? — Силата на човѣка седи въ интереса, който той проявява, както къмъ своята работа, така и къмъ Божията. Въ това отношение, ако всички хора се заинтересуватъ отъ Божията работа, свѣтътъ ще се оправи. Яко оставимъ свѣта самъ да се прѣустройва и съграджда, нищо нѣма да се постигне. Ние сме зидари на новото, и затова отъ насъ се изисква съграждането на новия свѣтъ. Днесъ ние поставяме основитѣ на Божественото здание, върху което ще градимъ съ вѣкове. Стариятъ редъ и порядъкъ, стариятъ моралъ ще мине и замине, новъ иде вече. Съгражда
40 нето на новото започва отъ днесъ и ще продължи съ хиляди години. Мнозина бързатъ, искатъ по-скоро да видятъ, какво ще излѣзе. — Тази работа не става съ бързане. Казвате: отдѣ ще вземемъ планъ за Божественото здание? Казано е: „Както е на небето, така ще бжде и на земята". Значи, моделътъ е на небето. Единъ день, когато се отвори небето, вие ще видите, какъ трѣбва да се гради. Имайте вѣра въ това, което ви говоря, защото е Божествено. Ако вѣрвате въ него, косъмъ нѣма да падне отъ главате ви. Казвамъ: ако вървите по Божия пжть, порои и наводнения нѣма да има, циклони и разрушения нѣма да има. Всички порои, наводнения, бури и землетресения се дължат;, на нарушения, отклонения и опълчаване срѣщу Великия Божи законъ. Обаче, всички трѣбва да знаятъ, че земята принадлежи на Господа. Ако нѣкой мисли, че може да прави, каквото си иска, той се лъже. Всѣки, който се опълчава срѣщу Божественитѣ закони, нищо добро не го очаква; всѣки, който е въ съгласие съ тия закони, прѣдъ него се откриватъ всички възможности на живота за добро. Ние сме за живота. Всѣки животъ има свои добри и лоши страни. Защо и за какво, ние оставяме този въпросъ настрана, не го обясняваме. Тъй както е създаденъ свѣтътъ, всички явления въ него могатъ да се обяснятъ само по единъ разуменъ, Божественъ начинъ. Единъ день вие ще бждете свидѣтели на всичко, което ви говоря. Тогав?
41 ще видите, какъ Богъ оправя работитѣ. Ппанътъ е вече направенъ. Казано е въ Писанието: .Старото ще си отиде, и Богъ ще създаде нова земя и ново небе“. Отъ невидимия свѣтъ ще дойдатъ готови работници за прѣустройване на свѣта, а вие ще бждете тѣхни помощници. За това врѣме, менно, и вие се приготовлявате. Нѣкой отъ съврѣменнитѣ религиозни хора вѣрватъ, че като умре единъ християнинъ, той отива на небето да блаженствува: по цѣлъ день пѣе и свири. Казвамъ: ако този християнинъ отиде на небето съ своето свирене, нищо нѣма да направи. На небето, именно, той ще се учи да свири правилно. Обаче, небето не е мѣсто само за свирене. Тамъ душитѣ се учатъ и да свирять, и да пѣятъ, и да ядатъ, и да пиятъ правилно, но, прѣди всичко, то е мѣсто за работа. Ще кажете: щомъ е така, дошло е врѣмето да не слугуваме вече на фараона. — Да, но фараонъ не е нѣкждѣ вънъ Отъ васъ. Найлошиятъ фараонъ е вжтрѣ въ васъ. Колко духовни сестри и братя сж още фараони! Колко свещеници и владици сж още фараони! Нѣкой иска да ме разбере, какъвъ човѣкъ съмъ, какво прѣдставлявамъ отъ себе си. Когато нѣкой иска да ме разбере, какъвъ човѣкъ съмъ, азъ взимамъ чукъ въ ржка, давамъ и на неготакъвъ, и казвамъ: ела при мене и двамата заедно ще чукаме, ще градимъ. Работата ще покаже, какъвъ съмъ, и кой съмъ. Двама художници, двама музикан
42 ти, двама поети, двама религиозни, които работятъ заедно, всѣкога ще иматъ резултать и ще се познаятъ. Тѣ сж зидари. Когато двама души се молятъ, тѣ градятъ нѣщо. Лко единиять се моли, другиятъ ще слуша; той се учи, какъ трѣбва да се моли. Има факири въ Индия, които чрѣзъ музика влияятъ на змиитѣ. Като засвирятъ на своя дървенъ инструменть, подобенъ на флейта, всички змии се събирать наоколо имъ. Мнозина могатъ да двирятъ, но не могатъ да събирать змиитѣ наоколо си. Нѣкждѣ изъ България, единъ ходжа ималъ способностьта съ свиренето си да събира гжсеницитѣ отъ дърветата. Единъ българинъ се оплакалъ на ходжата, че дърветата въ градината му били нападнати отъ гжсеници. Ходжата обѣщалъ, че ще му помогне да ги събере на едно мѣсто. И. наистина, единъ день той отишълъ въ градината на този българинъ и започналъ да свири. Въ скоро врѣме гжсеницитѣ отъ дърветата започнали да лазятъ надолу и се събрали на едно мѣсто. Българинътъ, като ги видѣлъ така събрани, веднага се приготвилъ да ги убие, но ходжата го задържалъ, като му казалъ: , Изхвърли ги вънъ нѣйдѣ, далечъ отъ градината си, защото, еко ги убиешъ, тѣ ще се наплодятъ много повече“. Съ свиренето си ходжата имъ показа лъ, че дърветата не сж мѣсто, дѣто тѣ могатъ да живѣятъ. Слѣдователно, както българинътъ искалъ да постжпи съ гжсеницитѣ, по сжщия начинъ и съврѣменнитѣ хора искатъ да унищожатъ злото, грѣха въ себе
43 си. Не, човѣкъ трѣбва да посвири на злото, на грѣха, както ходжата свири на гжсеницитѣ, и да му каже: това мѣсго не е за тебе. То е за Бога. Този е новиятъ начинъ, по който Божиятъ Духъ работи върху душитѣ на хората. И тъй, всички хора трѣбва да иматъ вече новъ идеалъ. Това, което тѣ наричатъ любовь къмъ Бога, ние наричаме служене на Бога. Обичате ли нѣкого, вие трѣбва да му служите вече по новъ начинъ. Отсега нататъкъ всѣки трѣбва да прилага въ живота си служенето по новия начинъ, като вжтрѣшна работа върху себе си. Слѣдъ служенето иде: почить къмъ себе си, и най-послѣ — обичь къмъ ближния. Това означава стиха: Който прави Истината, дѣлата му сж по Бога направени“. Той подразбира : ако служишъ на Бога, ако почиташъ себе си и ако обичашъ ближния си, твоитѣ богатства ще останатъ у тебе, никой не може да ти ги вземе. Сега, желая на всички да развиете дарбитѣ си, които Първичната Причина е вложила въ васъ. Всичко друго нека ви служи като вжтрѣшно помагало. Затова се изисква силна мисъль и възвишени чувства. Вко не можете да направите вжтрѣшна връзка съ Великия Принципъ на живота, за да Го познаете, нищо нѣма да постигнете. Познанието на Този Принципъ трѣбва да мине въ Вѣчния Животъ, като необходимо условие за неговото задържане. Вѣчниятъ Животъ изисква такова служене на Бога, както ангелитѣ Му служатъ. Като необходимъ елементъ за Вѣчния Животъ
44 е абсолютната чистота. Безъ нея нищо не може да се постигне. Казано е въ Писанието: .Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“. Който само веднъжъ види Бога, той всичко може да възприеме. Слѣдователно, безъ служене на Бога, безъ почить къмъ себе си и безъ обичь къмъ ближния, нищо не може да се постигне. Това сж елементарни, основни правила за земния животъ, безъ които той не може да се прояви. Мойсей проповѣдваше на евреитѣ любовь къмъ Бога, но това учение бѣше недостжпно за тѣхното развитие и тѣ, вмѣсто да проявятъ любовь и служене къмъ Бога, тѣ го приложиха къмъ себе си. Обаче, да служишъ на себе си, това е старо учение. Ние поставяме новъ редъ на нѣщата: обичь къмъ ближния, почить къмъ себе си и служене на Бога. Само чрѣзъ служенето ние ще проявимъ Любовьта по новъ начинъ. Проявимъ ли така Любовьта, и чистотата ще дойде у насъ. Щомъ дойде чистотата, ние ще имаме нова, положителна наука, съ нови правила и методи. Ако ви се даде тази наука още сега, тя ще ви създаде голѣми затруднения. Вие не сте готови още за нея. Прѣдставете си, че ви се дадатъ извѣстни познания, да разбирате човѣка по чъртитѣ на лицето, или по нѣкои бѣлѣзи на главата. Като срещнете нѣкой човѣкъ, вие ще кажете: азъ познавамъ този човѣкъ, зная го какъвъ е. Нали вижда мъ очитѣ, ушитѣ, носа ржцѣтѣ му — достатъчно ми е това!
45 Казвамъ: знание безъ чистота е въ съ. стояние повече да ви спъне въ живота, от' колкото да ви подигне. Мнозина биха дали всичко, каквото иматъ, само да постигнатъ истинското ясновидство. Обаче, да бжде човѣкъ ясновидецъ, изисква се голѣмо самообладание, както и здрави, положителни знания. Ако очитѣ на хората биха се отворили прѣ' ждеврѣменно, животътъ имъ напълно би се развалилъ. Тъй щото, тѣ трѣбва да благодарятъ, че нѣматъ още тази дарба. За този, който вижда, а сжщеврѣменно и разбира нѣ; щата, ясновидството има смисълъ. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да се прѣчисти w окончателно, да освободи съзнанието си ' отъ всички криви положения и възгледи за живота. Ако нѣкой мжжъ е ясновидецъ и виджа, че неговата жена има отношения съ други мжже, той трѣбва да знае дълбоката К причина на тѣзи отношения. И обратно: W ако жената вижда, че нейниятъ мжжъ има отШ; ношения съ други жени, и тя трѣбва да разбира причинитѣ на неговото положение. Пиж тамъ: виновна ли е нѣкоя жена, ако управЖ лението на затвора, дѣто е поставена за нѣЖ каква грѣшка, я тури между нѣколко мжже Ж прѣстжпници? Ще кажете, че не е трѣбвало Ж да грѣши тази жена. — Добрѣ, вѣрно е, че £ не е трѣбвало да грѣши, но станало е вече # това нѣщо. Какво трѣбва да се прави сега? № Ако нѣкой е въ затвора, това ни найЖ малко не показва, че той дѣйствително е прѣ
46 стжпникъ. Често прѣстжпницитѣ въ затвора живѣятъ по-добрѣ, отколкото свободнитѣ хора. Прѣди години, въ Варна дойде при мене една паднала жена, която се оплакваше отъ положението си, отъ тежкия животъ и казваше, че не иска повече да живѣе така. Наистина, страшно нѣщо е да падне човѣкъ! Още пострашно е да падне една жена! Тя продължи понататъкъ: „Азъ не смѣя да влѣза въ никое общество, не смѣя да отида и на църква. Дѣто влѣза, всички е считатъ като прокажена. Какво да правя сега? Искамъ да си направя една малка кжщичка и да заживѣя честно и почтено. Има единъ, който ме обича“. — Дръжъ се тогава за него. Всѣкога трѣбва да има поне единъ човѣкъ, който да ви обича. Той ви носи спасението. Богъ ни обича по единствената причина, че иска да ни спаси, да ни избави отъ положението, въ което се намираме. Въ този смисълъ, всѣки човѣкъ може да каже: има поне Единъ, Който ме обича. Тази жена ми казваше: „Постоянно се оплаквахъ, протестирахъ срѣщу сждбата си, но най-послѣ се обърнахъ къмъ Господа и казахъ; „Господи, на Тебе се оставямъ, покажи ми пжтя, по който трѣбва да вървя. Не мога да живѣя повече така“. Това е тъмната страна на нейния животъ. Свѣтлата страна на живота й се заключава въ това, че всичкото зло ще се прѣвърне въ добро, и скръбьта й ще се прѣвърне въ радость. Единъ день, когато човѣкъ напусне тѣлото си, ще му дадатъ ново
47 тѣло, по-добрѣ организирано, и тогава всѣко зло ще се прѣвърне на добро. Сега, всички вие ще бждете зидари въ новата култура. Не се заблуждавайте отъ врѣменнитѣ, отъ прѣходнитѣ нѣща. Всичко старо ще прѣмине, и новото ще дойде, но врѣме се изисква. Хиляди години се изискватъ, докато новото израсне и даде плодъ, за да видите, какво Богъ е скрилъ въ вашитѣ души. Съ васъ заедно ще работятъ и светии, и ангели, й праведници, и добри хора, и гении, и талантливи хора, като художници, музиканти, учени и др.. До това врѣме вие нѣма да се смущавате, да се обезсърдчавате, но ще работите и ще очаквате новото, на което ще бждете свидѣтели. Въ Божията Любовь нѣма нито измѣна, нито промѣна. Въ този животъ всичко се прѣвръща въ добро. Божествениятъ свѣтъ е прѣдвидилъ за васъ нѣщо много по-хубаво отъ това, което днесъ имате. Вие ще се освободите отъ всички неджзи, слабости и спънки въ живота си. Ако имате спънки, тѣ се дължатъ единствено на васъ. Въ Първичната Причина се криятъ всички възможности за добро. Нѣкои ще ви запитатъ, въ какво седи новото учение. Вие ще имъ отговорите, че новото учение се заключава въ служене на Бога, въ почить къмъ себе си и въ обичь къмъ ближния. — Ама вие вѣрвате ли въ Христа? За какъвъ Го считате? — Не е въ просъ, какво ние мислимъ за Христа и дали вѣрваме въ Него. По този въпросъ най-добрѣ
48 могатъ да ви освѣтятъ всички ония, които минаватъ за християни. Днесъ Христосъ се е заловилъ на работа. Съ чукъ въ ржка Той работи по зданията, гради, събаря, не чака да Му се създадатъ благоприятни условия. Въ Писанието е казано, че Христосъ седи отдѣсно на Отца. Това значи: Христосъ е седналъ отдѣсно на Любовьта и чрѣзъ закона на Мждростьта учи хората, какъ трѣбва да живѣятъ и да раббтять. Сутринь Христосъ срѣща нѣкой човѣкъ тжженъ, обезсърдченъ, нѣма работа и го запитва: какво искашъ? Защо си тжженъ? — Нѣмамъ работа, нѣмамъ пари да храня себе си и сѣмейството си. — Не се безпокой, вземи чука и ела заедно съ мене на работа! Отиватъ двамата при единъ богатъ човѣкъ, и Христосъ му казва: дай на този човѣкъ работа и му плати 50 — 60 лева надница! Лко този бѣденъ човѣкъ е шивачъ, Христосъ ще го заведе при нѣкой голѣмъ майсторъ — шивачъ и ще му каже: този човѣкъ иска да работи. Дай му часть отъ твоитѣ поржчки. И като се залови на работа, нека той каже: Господи, както азъ шия тази дреха, така и Ти ми приготви една нова дреха, да се зарадва мъ и да Те прославя. Шиешъ ли дреха на нѣкой човѣкъ, вложи въ нея всичкитѣ си благопожелания и благословения, та като облѣче той дрехата си, да каже: нѣщо хубаво има вложено въ моята дреха. Да бжде благословенъ този, който я шилъ! Постжпи ли шивачъгь така, неговиятъ клиентъ и вто
49 ри пжть ще го потърси. Когато фурнаджията мѣси хлѣбъ, нека вложи въ него най-доброто си разположение, че който хапне отъ този хлѣбъ, да остане доволенъ, и втори пжть да иска да си купи отъ сжщото мѣсто. Този хлѣбъ трѣбва да оживѣе въ съзнанието на всѣки, който го е опиталъ, и подъ негово влияние да каже: отсега нататъкъ рѣшавамъ да живѣя добъръ и чисть животъ. Когато майсторътъ гради кжща, той сжщо така трѣбва да остави въ нея своитѣ добри влияния, че като влѣзе притежательтъ й, да каже: отсега нататъкъ искамъ да живѣя новъ животъ, да се прѣродя. Само по този начинъ можете да подкрѣпвате хубавото и доброто въ свѣта. Ние сме дошли на земята, именно, затова — да подкрѣпваме и развиваме доброто. Всѣки оть насъ е малка станция, на която могать да се спиратъ възвишенитѣ сжщества, които идатъ оть невидимия свѣтъ да извършатъ извѣстна работа. Прѣзъ насъ ще прѣминатъ тѣ и на насъ ще си починатъ. Душата и духътъ на човѣка сж тъкмо такива станции, спирки или огнища, дѣто Божиитѣ работници ще спиратъ. ' Днесъ всички имате Божията подкрѣпа, както и подкрѣпата на Христа, на всички светни, на всички велики Учители, на Всемирното Бѣло Братство, както и на възвишенитѣ сжщества, завършили своето развитие. Всички ще работимъ за съграждане на новата култура и като я съградимъ, само тогава можемъ да кажемъ, както е казалъ слѣпецътъ
50 въ врѣмею на Христа: „Едно врѣме бѣхъ слѣпъ, но сега виждамъ ясно“. Всичко, какаото Богъ сѣе, израства. Всичко добро и въз вишено, което желае душата ви, ще се постигне, но съзнанието ви трѣбва да бжде будно, да не се прѣкжсва връзката.. Ние можемъ да ви обяснимъ новото учение и по другь начинъ. въ друга форма, но има една вжтрѣщна опасность за васъ, която седи въ слѣдното: ако малко дадешъ на човѣка, той отслабва; ако много му дадешъ, той се прѣсища. На всѣки човѣкъ трѣбва да се даде толкова, колкото му е нужно. Да познавашъ хората и да знаешъ, какъ да постжпвашъ съ тѣхъ. не е лесно нѣщо. Това е наука! Срещнешъ ли растение, животно или човѣкъ, които иматъ нужда отъ тебе, ти трѣбва да знаешъ, какъ да имъ помогнешъ. Не знаешъ ли, какъ да имъ помогнешъ, подобрѣ не се заемай: не разваляй хубавото, което има въ тѣхната душа. Не размѣствай Божественото въ хората и не мисли, че ти можешъ да го наредишъ по-добрѣ, отколкото Богъ го е поставилъ. Задачата на всѣкиго е да обърне човѣка къмъ Бога, ако може да направи това, и слѣдъ туй да започне да го кърми. Новороди ли се той, понататъкъ работата е лесна. Да записвашъ хората като членове на едно или на друго братство, това не е обръщане къмъ Бога. Ние не се нуждаемъ отъ членове. Ние не се нуждаемъ отъ бързо обръщане на хората. Ако е въпросъ за членове, ако е въпросъ да обръ
51 щаме хората, и крадецътъ може да обръща джобоветѣ. Обръщането на джобоветѣ, обаче, не е добро, въ него нѣме никакъвъ моралъ. Сега ще ви дамъ двѣ противорѣчиви мисли, върху които трѣбва да разсжждавате. Тѣ сж слѣднитѣ: вие сте много добри, безъ да знаете, че сте добри; сжщеврѣменно сте и много лоши, безъ да знаете, че сте лоши. Лошото въ човѣка се изразява въ човѣшкото, понеже той гледа и мисли само за себе си. И тогава, неговото добро не е добро и за другитѣ. Слѣдователно, това добро за въ бждеще ще му причини хиляди нещастия и злини. Запримѣръ, светията може да причини хиляди пжти по-голѣми злини и нещастия на хората, отколкото единъ грѣшникъ. Ако светията каже на хората, че пжтьтъ. по който вървятъ, не е правъ и нѣма защо да вѣрватъ въ Бога, той може да ги разколебае напълно и да ги доведе до абсолютно обезсмисляне на живота. Казвамъ: ако единъ голѣмъ параходъ не е направенъ, както трѣбва, при всѣко нещастие въ морето или въ океана, ще пострадатъ стотици и хиляди хора. Ако, обаче, една малка лодка се обърне и потъне въ морето, ще пострадатъ само 4 — 5 души. Ето защо човѣкъ трѣбва да има нѣщо стабилно въ себе си, което, при всички условия, да остава неизмѣнно. И когато влизате въ Божествения пжть, да не се ржководите отъ чужди влияния, но отъ единственото дълбоко убѣждение на вашата душа, че въ този пжть ще намѣрите вѣчното, неизмѣнното начало на жи
52 вота. Другъ пжть, освѣнъ този, иѣма. Лко човѣкъ може да се грѣе на слънцето, той ще може да се грѣе и на огъня, ще може да се грѣе и на свѣщьта, но свѣтлината и топлината, която слънцето изпраща, не може да се сравни съ свѣтлината и топлината, която огъньтъ н свѣщьта изпущатъ навънъ. Когато има слънце, ти можешъ да се грѣешъ и на огънь, но когато нѣма слънце, и на огънь не можешъ да се грѣешъ. Доброто въ човѣка е Божественото начало. Слѣдователно, Божественото за нась е тъй необходимо, както и слънчевата свѣтлина. Дръжте въ себе си всѣко учение, което е съгласно съ Божествената свѣтлина. Дойдете ли до нѣкое отклонение, спрете. Всѣки день ние сме изправени не само прѣдъ себе си, но и прѣдъ Божието лице. И затова, когато човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка, той веднага трѣбва да я корегира. И тъй, сега всички сте добри. Азъ желая доброто у васъ да възрасне, да станете съвършени. Сжщеврѣменно ви желая и лошото, което имате, да стане торъ на доброто. Нека то натори нивитѣ ви, да дадатъ изобилно плодъ. Не се безпокойте за вашитѣ ниви и лозя — този торъ ще имъ бжде въ полза, тѣ ще дадатъ повече плодъ. Сега, дръжте въ ума си мисъльта: служене на Бога, почить къмъ себе си и обичь къмъ ближния I Това е една велика задача за разрѣшение, която прѣдстои на всички. За да се осжщесгви и приложи тези задача въ жи
53 Ж вота, отъ васъ се изисква абсолютна вѣра и 5. z чистота. 5?: Божията Истина е образъ на Божията Любовь! Z Бесѣда отъ Учителя, J държана на 25 августь 1929 г.
ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко дѣйствие имать двѣ страни, двѣ проявления въ живота. Сжщото може да се каже и за изкуствата и занаятитѣ, съ които съврѣменнитѣ хора се занимаватъ. Опитниятъжелѣзарь, напримѣръ, знае и двѣтѣ страни на своето изкуство : да размекчава и да втърдява желѣзото. Яко желѣзарьть знае само да втвърдява желѣзото, то ще стане крѣхко и ще се троши; ако пъкъ той знае само да го размеква, ще получи меко желѣзо, отъ което ще прави само единъ родъ издѣлия. Човѣкъ трѣбва да бжде майсторъ въ своето изкуство! Когато учительтъ влѣзе въ класъ, той запитва, напримѣръ, ученицитѣ си: що е злото? — Неодѣланъ камъкъ. Що е доброто? — Одѣланъ камъкъ. Дадатъ ли злото въ ржката ти, т. е. дадатъ ли ти единъ неодѣланъ камъкъ, вземи чука, удряй върху него по всички правила на изкуството и дѣлай, докато го направишъ гладъкъ. Гладкиятъ, одѣланиять камъкъ е доброто. Значи, доброто се намира подъ злото. Като изгладите камъка, отгорѣ му слагате мозайка, и той отново става грапавъ. Грапавината на камъка въ този случай е пакъ зло, но въ друга форма. Слѣдъ това
55 взимате другъ, специаленъ камъкъ за изглаждане на мозайката и търкате върху нея, докато стане съвършено гладка. Сега вече доброто се намира надъ злото. По този начинъ, именно, се смѣнять злото и доброто въ живота: нѣкога злото е отдолу, а доброто отгорѣ. Растенето и развитието на човѣка се заключава въ усилието, което той прави, да постави доброто надъ злото. ' Често хората ограждатъ двороветѣ и градинитѣ си съ бодливъ телъ. Въ това отношение бодливиятъ телъ прѣдставлява злото. Който смѣе да се доближи до този телъ, той непрѣменно ще остави часть отъ дрехата си на нѣкой оть зжбцитѣ му. Значи, злото може да се постави на служба. Разумниятъ човѣкъ правилно използува злото, като сила въ своя животь. Ето защо, на разумния човѣкъ злото се подчинява, а на неразумния — противодѣйствува. Ножътъ, който човѣкъ държи въ ржката сй, сжщо така е зоо, което разумниятъ използува за добро, а неразумниятъ — за пакости. за нещастия и на себе си, и на другитѣ. Перото въ ржката на човѣка е друго зло, което напълно се подчинява на господаря си и казва: всичко, каквото ми заповѣдашъ, ще напиша. Лко ми заповѣдашъда напиша смъртната присжда на нѣкой човѣкъ, ще я напиша; ако ми заповѣдашъ да напиша оправдателенъ документь на нѣкого, и това ще изпълня. Въ дадения случай перото е така безотговорно, както и нѣкой хора сж безотговорни. Когато човѣкъ извърши прѣ
56 стжпление подъ влияние на извѣстни сили въ себе си» отговорностьта пада върху самия човѣкъ, него сждятъ. Дойде ви нѣкоя лоша мисъль, която ви нашепва да прѣдприемете нѣкаква работа, като ви обѣщава голѣми печалби. Казва ви: като започнете работата, в първо врѣме ще имате малка загуба, но ще свършите съ печалба. Въ какво се заключава тази печалба? — Въ края на краищата ще ви набиятъ малко, но отъ всичко това ще придобиете голѣми опитности. Казвате: трѣбва ли да се подаваме на лошитѣ мисли? Трѣбва ли да вѣрзвме на лошитѣ, на злитѣ хора? Казвамъ, че и лошиятъ, и добриятъ човѣкъ говорятъ истината, само че лошиятъ човѣкъ я изнася по такъвъ начинъ, че хората не я разбиратъ Знаете ли, каква е истината на лошия човѣкъ? Той казва: когато азъ говоря, мога да заобикалямъ истината, но когато на мене говорятъ, абсолютно никаква лъжа не .допущамъ. Човѣкътъ на доброто е длъженъ да ми говори истината, а азъ, като човѣкъ на злото, имамъ право да заобикалямъ истината. Лъжата е моя стока, която ще ви продавамъ, а вие ще ми давате равноцѣнното на тази стока.— истината. Слѣдователно, и лошиятъ човѣкъ обича истината. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да бжде разуменъ, да разбира отношенията, които сжществуватъ между злото и доброто, между истината и лъжата. Разумниятъ човѣкъ се ползува даже отъ опитноститѣ и съвѣтитѣ на дѣцата. На единъ знаменитъ философъ донасятъ
57 нѣколко глави твърда, мжчнотопима захарь, която на турски наричатъ келле-шекеръ. Професорътъ не могълъ да използува захарьта, за щото нѣмалъ зжби да я дъвче, и трѣбвало дълго врѣме да се смучи. Идва едно дѣте при професора и му казва: нѣмашъ ли нѣщо сладко за ядене? — Нѣмамъ. — Ами това какво е? — Келле-шекеръ. Азъ не я употрѣбявамъ, за щото е много твърда. — Дай я на мене, да видя, каква е. То я взима, полива я отгорѣ съ вода и я оставя малко настрана, докато омекне. Слѣдъ това започва да яде. Това показва, че понѣкога дѣцата разбиратъ живота по-добрѣ, отколкото старитѣ хора, които съ години държатъ келле-шекера въ долапа си, безъ да го употрѣбяватъ. Щомъ дойдатъ малкитѣ дѣца, тѣ ще имъ покажатъ, какъ да размекнатъ този келле-шекеръ. И тъй, всѣко нѣщо въ живота има двѣ страни: положителна и отрицателна. По отношение на доброто и злото, на любовьта и умразата, доброто е отрицателна сила, а злото — положителна; любовьта е положителна сила, умразата — отрицателна. Доброто е проява на физическия животъ, а всички добродѣтели въ физическия свѣтъ сж все отрицателни сили. Любовьта пъкъ е проява на духовния животъ, а вСички добродѣтели въ духовния свѣтъ сж все положителни сили. Обаче, между отрицателнитѣ добродѣтели на земята и положителнитѣ добродѣтели на небето има извѣстно съотвѣтствие. Злото се ражда само тогава, когато се сблъскатъ ин
58 тереситѣ на два живота, единиять отъ които е низшъ, а другиять — висшъ. Всѣкога низшето става поводъ да се роди злото, защото не спазва законитѣ и правилата на висшето. Дали ще произведете добро или зло въ живота си, това зависи отъ самитѣ васъ. Напримѣръ, ако направите една чешма, отъ васъ зависи, дали тя ще тече, или нѣма да тече. Ако затворите крана й, тя нѣма да тече; ако го отворите, ще тече. Значи, всѣки човѣкъ може да разполага само съ това, което той самъ е създалъ. Обаче, вие не сте въ състояние да отпушвате или -да запушвате гърлото на нѣкое дѣте, нито пъкъ сте въ състояние да го заставите да върши това, което то не иска. Дѣтето ще отваря и затваря своята чешма, когато самб пожелае. То самб ще отваря и затваря своята бакалница, когато пожелае. Дѣтето е бакалинъ, който разпродава стоката си, както намира за добрѣ, безъ да държи смѣтка за това. Майката, която се грижи за неговото отглеждане и възпитание, трѣбва да държи смѣтка за търговскитѣ му операции. Дѣтето оперира съ своитѣ стоки, като гоСподарь, а майката, като слуга, който държи въ изправность смѣткитѣ на господаря си. Питамъ: има ли нѣкакъв1 моралъ въ търговскитѣ операции на дѣтето? Ако нѣкой професоръ би постжпвалъ като това дѣте, какъ би се произнесълъ свѣта за него? Въ морално отношение много отъ съврѣменнигѣ хора приличатъ на това дѣте. Това, което дѣтето върши въ физическиятъ
59 свѣгь, хората вършатъ въ умствения и сърдечния свѣгь. Слѣдователно. ако дѣтето има добра майка или добъръ баща въ умствения свѣгь, тѣ ще му се притекатъ на помощь, ще държатъ въ изправностъ неговитѣ търговски смѣтки. Сираче ли е това дѣте въ умствения свѣгь, търговскитѣ му смѣтки сж осждени иа фалиране. Дѣцата на съврѣменнитѣ хора правятъ това, което малкитѣ на птицйтѣ не правятъ. Ако надникнете въ гнѣздото на нѣкоя птица, която има малки, ще видите, че тамъ цари голѣма чистота. Птицитѣ чистятъ най-грижливо гнѣздата си, като не оставятъ дори никаква нечистотия да попадне тамъ. Надникнете ли, обаче, въ люлката на малкото дѣте, отдалечъ ще усѣтите неговата немощь и некултуриость. Въ това отношение малкитѣ птиченца сж покултурни, отколкото дѣцата на съврѣменнитѣ хора, които минаватъ за културни. Гнѣздото на птицитѣ, съ тѣхнитѣ малки, прѣдставлява едно сѣмейство, едно малко общество, каквото и хората образуватъ. Както хората съ своя непорядъченъ животъ, съ своитѣ лоши мисли и желания сж въ състояние да опетнятъ сѣмейството и обществото, така и птицитѣ, ако не пазять нужната чистота, ще изцапатъ гнѣздата си. Затова, именно, отъ хигиеническо гледище, птицитѣ не позволяватъ на малкитѣ си да оставятъ своитѣ извержения въ гнѣздата си. Кога се научиха тѣ на изкуството да пазять чистота и хигиена въ гнѣздата си ? '
60 Питаиъ: ако едно малко птиченце е толкова разумно, че пази чистота и хигиена въ своето гнѣздо, защо съврѣменнитѣ културни хора, които говорятъ и проповѣцватъ за Любовьта, Мждростьта и Истината, които знаятъ редъ науки, като математика, философия и тѣмъ подобни, не спазватъ нужната чистота и хигиена вь жилищата си? Нѣкой философъ разрѣшава най-важния въпросъ — какъ трѣбва ла ? живѣе, а щомъ го запитатъ, сжществува ли Богъ, той казва, че Богъ не сжществува. "аж® ли така, този философъ е оставилъ вече своитѣ извержения въ гнѣздото си. Запитватъ го послѣ: ами тогава, какъ се е създалъ свѣтътъ? Отъ само себе си. Хората пъкъ с® създаватъ по сжщия начинъ, както воднитѣ капки се създаватъ. Не, хората не се създаватъ като воднитѣ капки, нито пъкъ свѣтътъ се е създалъ самъ. Само като се прилага Божията Любовь, тя дава добъръ плодъ. пе се ли прилага тя, въ живота се явяватъ обратни резултати: сиромашия, болести, страдания и смърть. Първо се е явило богатството въ свѣта, а послѣ сиромашията; първо се е явило здравето, а послѣ болестьта; първо е , дошълъ животътъ, а послѣ смъртьта; първо е дошла добродѣтельта. а послѣ грѣ\\ъгь; първо е дошла любовьта, а послѣ умразата; първо се е родила мждростьта, а послѣ глупостьта. Значи, всички добродѣтели сж на първо мѣсто, а слѣдъ тѣхъ, като резултатъ на не"Равилни отношения, се явяватъ отрицателнитѣ прояви на живота.
61 Ние. обаче, не искаме да оперираме съ отрицателни величини въ живота. Запримѣръ, кой отъ васъ би желалъ да има минусъ два или минусъ десеть милиона лева? Въ такъвъ случай, за прѣдпочитане е, този човѣкъ да има нула лева, безъ никакъвъ минусъ, отколкото да има милиони левове съ знака минусъ. Другъ е въпросътъ, ако имашъ плюсъ два милиона, или плюсъ десеть милиона лева. Минусътъ прѣдставлява отрицателнитѣ прояви въ живота, като съмнѣние, безвѣрие, малодушие, нетърпѣние, невъздържание и т. н. Обаче, нито съмнѣнието, нито малодушието, нито безвѣрието, нито своенравието, нито нетърпѣнието сж въ състояние да подигнатъ човѣка. Само положителнитѣ качества подигатъ човѣка. Слѣдователно, дойде ли човѣкъ до нѣкоя отрицателна чърта на своя характеръ, той, като разумно сжщество, трѣбва веднага да я замѣсти съ нѣкоя положителна чърта. Това е наука! Коя е положителната чърта на завиаъта, на ревностьта? — Любовьта. Напримѣръ, ако вие обичате нѣкое лице, тази любовь ще събуди въ друго лице ревность. Това е неизбѣженъ законъ. Той се проявява навсѣкждѣ въ живота. Лко нѣкои родители иматъ нѣколко дѣца, и едно отъ дѣцата е по-любиМо на родителитѣ си, тази любовь непрѣменно ще прѣдизвика ревность въ останалитѣ дѣца, колкото и да сж добри тѣ. Ревностьта понѣкога се прѣвръща въ зависть. Тия състояния въ науката се наричать естествени послѣдствия. Тѣ се наричать така, защото не
62 .тьрпятъ никакви обяснения. Далечнитѣ причини на тѣзи прояви могатъ да се обяснятъ, но каквито обяснения и тълкувания да се даватъ, самата проява днесъ не може да се разбере. Защо? — Съзнанието на съврѣменния човѣкъ не е готово да схваща и разбира тѣзи нѣща. То още не може да прониква въ далечни ѣ причини на явленията въ живота. Запримѣръ, всѣки човѣкъ има прѣдстава за сладостьта на захарьта, защото я опиталъ и може да я понася. Лко степеньта на нейната сладость се увеличи сто пжти, човѣкъ започва мжчно да я понася. Увеличи ли се. обаче, степеньта на сладостьта хиляда пжти, човѣкъ вече абсолютно не може да я понася, не може да я приема въ стомаха си. Вземе ли само единъ милиграмъ отъ нея, веднага я повръща назадъ. Така става и съ всѣка идея, за която съзнанието на човѣка не е готово. Ще изясня мисъльта си съ слѣдния примѣръ. Има герои въ свѣта, които никакъвъ куршумъ не може да свали на земята. Защо? — Този куршумъ по сила се равнява на сладостьта въ обикновената захарь, която той приема свободно въ стомаха си. Намѣри ли се този юнакъ прѣдъ погледа на мома, чието сърце е пълно съ любовь, краката му се прѣкжсватъ, свѣтъ му се завива, той изгубва съзнание и пада на земята — не може да издържа този погледъ на любовьта. Този погледъ е толкова силенъ, както, ако биха му дали нѣщо хиляда пжти по-сладко отъ обикновената захарь. Значи, този голѣмъ юнакъ
63 не може да издържа картечния огьнь на тази мома. Като я види, той бѣга и казва: на бойното поле бѣхъ, градъ отъ куршуми се сипѣха надъ главата ми. но азъ не бѣгахъ, на всичко издържахъ; погледне ли ме тази мома, не мога да издържамъ. По-страшна артилерия, по-ужасенъ картеченъ огьнь отъ този, не съмъ виждалъ! Не зная, дали нѣкой отъ васъ е ималъ подобна опитность, да е падалъ-отъ картечния огьнь на една мома. Много хора, които сж участвували въ послѣдната война, казватъ, че германцитѣ си служили съ особени газове и течности, лесно запалителни и избухливиТова сж нѣкакви нови изобрѣтения въ войната. Момитѣ пъкъ отдавна знаятъ това изкуство, да хвърлятъ такива леснозапалителни газове и течности къмъ момцитѣ и съ тѣхъ да палятъ чергитѣ имъ. Като види такава мома, момъкътъ бѣга и казва: горя, горя, цѣлъ се стопихъ! — Така е, топи се, гори този човѣкъ. Това не е само иносказателно, но дѣйствителенъ фактъ. Кои сж причинитѣ, че този момъкъ се топи? — Това стопяване и горение е естествено послѣдствие на несъотвѣтна любовь. Момъкътъ и момата въ дадения случай сж сжщества отъ различни категории, оть различно развитие. Едно животно, напримѣръ, не може да издържа вибрациитѣ на висшата любовь. Ако нѣкой обикне едно животно, като човѣкъ, то непрѣменно ще умре. Ако единъ ангелъ обикне човѣка по ангелски начинъ, т. е. съ вибрациитѣ на ангелската лю
64 бовь, този човѣкъ непрѣменно ще умре. Съ други думи казано: този човѣкъ ще пристане на ангела. Той ще напусне тѣлото си, и всички хора около него ще кажатъ: Богъ да прости този човѣкъ! Прѣсели се въ вѣчностьта. Затова, именно, ангелитѣ не идватъ често на земята, за да не причиняватъ смърть на хората. Ако трѣбва да дойдатъ, тѣ се обличатъ въ човѣшка форма, за да не причиняватъ страдания на хората. Казвате: добрѣ е и ние да имаме ангелска любовь, или да ни обича нѣкой, както ангелитѣ обичать. Казвамъ: не желайте това, защото тази любовь ще вй донесе смърть. Вие не сте готови за такава любовь. Щомъ искате да ви обичать, намѣрете нѣкой подобенъ на васъ, той да ви обича. Когато Богъ ни обича, Той изразява своята любовь чрѣзъ нѣкой отъ нашитѣ ближни: чрѣзъ майка ни, или чрѣзъ баща ни, или чрѣзъ сестра ни, или чрѣзъ брата ни — изобщо, чрѣзъ нѣкое лице, подобно на насъ. Дойдемъ ли до положението, направо да приемаме Божията Любовь, ние ще се разтопимъ, ще изгоримъ и ще се слѣемъ съ Бога, Цѣльта на Бога, обаче, не е въ сливането ни съ Него, защото ние бѣхме веднъжъ въ Него и сега сме излѣзли навънъ. Веднъжъ излѣзли вънъ отъ Бога, Той знае, защо е допусналъ това. Може-би формата, която ни е далъ първоначално, не е тази, която Той е замисЛилъ нѣкога, и сега ни изпраща въ свѣта, да работимъ, да се развиваме, докато се усъвър
65 шенствуваме. Само по този начинъ ние ще дойдемъ до онази първична форма, която е прѣдвидена въ първоначалния Божественъ планъ. Слѣдователно, подъ .сливане съ Бога1 се разбира пълно, съзнателно хармониране съ Великия законъ на Любовьта, чийто образъ е Истината. Сега вие живѣете на земята, която е пълна съ противорѣчия, които вие трѣбва да разрѣшите правилно. Напримѣръ, дойде при васъ единъ младъ човѣкъ и ви иска 1,000 лв. на заемъ. Вие го питате, защо му сж тѣзи париТой ви казва, че иска да си купи съ тѣхъ единъ костюмъ дрехи и единъ чифтъ обуща, за да постжпи на работа. Казвамъ: азъ зная, защо този човѣкъ иска отъ васъ 1,000 лева. Той е младъ, 21 годишенъ момъкъ, иска тия пари не за да слѣдва нѣкакво училище, нито да изучава нѣкакъвъ занаятъ, но да се обл Ьче и обуе хубаво и да се яви прѣдъ нѣкоя мома, да го хареса. Питамъ: за колко врѣме ще може да се прѣдставлява той прѣдъ момата? Утрѣ дрехитѣ и обущата му ще се скжсатъ. Какво ще прави тогава? Може да си прѣдставите и друго положение. Допуснете, че момата, съ която той се е запозналъ, обича сладки работи, разходки, ядене и пиене, и въ нѣколко дни той задлъжнѣе около нея съ 2,000 лева. Какво ще направи той тогава ? — Ще заложи дрехитѣ си, обущата си — всичко, каквото има — и ще остане голъ-голеничъкъ, безъ дрехи и обуща и безъ петь пари въ джоба си. Какво важатъ думитѣ и гохвалитѣ на мо
бб мата, която до вчера се възхищаваше отъ него, като добрѣ облѣченъ и елегантенъ господинъ, а днесъ вече той е голъ и босъ, безъ счупена пара въ джоба си? И тъй, ако вървите по пжтя на сегашното възпитание, вие нѣма да излѣзете на добъръ край, защото то се намира на единъ съвършено старъ и кривъ пжть. Съврѣменното възпитание е дало вече своитѣ плодове и не може да даде нѣщо повече. Старото е отживѣло своето врѣме и си заминава. Стариятъ свѣтъ е пъленъ съ обѣщания, които не могатъ да се изпълнятъ. Всѣки, който е далъ нѣкакви обѣщания, и да иска, не може да ги изпълни — това не зависи отъ него. Нѣкой казва: азъ обичамъ еди-кого си. Прѣди всичко този човѣкъ не говори Истината. Той не може да обича. Защо? — Защото днесъ Любовьта не може да има приложение на земята. Казвате: защо не може да се приложи Любовьта между хората? Прѣдставете си, че сърцето ви е счупено, скършено нѣщо, или пъкъ краката ви сж счупени, и азъ, който ви обичамъ, искамъ да ви разходя изъ града съ автомобилъ. Питамъ: при това положение можете ли да бждете щастливи ? Човѣкъ може да бжде щастливъ само тогава, когато и сърцето, и краката му сж здрави. Докато човѣкъ има счупено сърце, или счупени крака, той не може да бжде щастливъ. Сега се проповѣдва ново учение, нова наука на хората. Какво се разбира подъ думитѣ .ново учение“ ? — То подразбира да се
67 4=У~е на хоРата новъ кредигь, съ който да пръустроятъ, да създадать нови хора отъ себе си. Новиятъ човѣкъ подразбира съвършено нова форма, нови разбирания, нови понятия. Стариятъ човѣкъ трѣбва напълно да се изостави, да се тури въ архивата. Засега у човѣка функционирагь едноврѣменно три живота : единиятъ живогь е фгаически, въ който се проявяватъ редъ отрицателни качества, присжщи на животнитѣ. Този живогь се нарича още и животински. Това, което у животнитѣ се счита най-възвишено, което прѣдставлява цвѣта на тѣхната култура, се срѣща и ,у човѣка. Честолюбие, гордость, своенравие, щестлавие и редъ още отрицателни качества, които човѣкъ проявява, сжщеврѣменно сж качества и на животнитѣ. Като се срещнатъ два вола или два елена, т“ се сбивагъ за своята възлюбена. И този отъ тѣхъ ще бжде прѣдпочетенъ, който покаже по-голѣма сила и юначество. Сжщото нѣщо се забѣлѣзва и между птицитѣ, а дори и между хората. Два момъка се състезаватъ за една мома и, който отъ тѣхъ надвие, той ще спечели момата. Питамъ: дѣ е човѣкътъ тогава? Значи въ животинското царство правото е на страната На пИЛНИЯ’ а КРИВОТО — на страната на слабия. Дойдемъ ли до живота на човѣка, този процесъ е обратенъ: правото е на страната на слабия, а кривото — на страната на силния. Въ това се познава човѣкътъ, Въ Божествения живогь пъкъ правото е на всички.
68 Божествениятъ животъ е регулаторъ, който регулира всички явления. Когато нѣкой иска да регулира своя животъ, той трѣбва да тури Божествения принципъ за основа на всички свои дѣйствия. Човѣшкото не може да регулира живота. Човѣшкото така съпоставя нѣщата въ физическия животъ, че на всѣка стжпка подържа правото на слабия. Когато животинското начало вземе надмощие въ човѣка, той казва: какъ тъй, азъ, силниятъ, да се подчиня на еди-кого си! Азъ ще му докажа, че правото е на моя страна. И по този начинъ човѣкъ може да извоюва своето право, но ще знае, че ако употрѣби физическа сила, той не е нищо друго, освѣнъ едно животно: риба, волъ, конь, а най-много може да достигне до слонъ. По-горѣ отъ слона той не може да отиде. Съ девиза, че правото е на силния, човѣкъ може да мине прѣзъ всички животински форми, прѣдъ . и слѣдъ потопа, но до човѣка не може да достигне. Защо? — Защото въ човѣшкия животъ правото е на слабия. Дойде ли до този принципъ, съ него човѣкъ не може да отиде въ свѣта на ангелитѣ, защото тѣхниятъ принципъ е съвършено различенъ отъ този на човѣка. Човѣкъть се ражда слабъ, ангелътъ се ражда силенъ. Когато единъ ангелъ се ражда, той е толкова силенъ, колкото и голѣмиятъ ачгелъ, който е живѣлъ много години. Слѣдователно, ако нѣкой иска да знае, какво прѣдставлява Божествениятъ свѣть, казвамъ: Божествениятъ свѣгъ е мѣрка, която
69 регулира правото и въ тритѣ свѣта—правото на силния, правото на слабия и правото на всички. Каже ли силниятъ, че търси своето право, невидимиятъ свѣтъ го изпраща на земята, като животно; каже ли слабиятъ, че иска своето право, невидимиятъ свѣтъ го изпраща на земята, като човѣкъ. Желае ли правото на всички, не&идимиятъ свѣтъ го изпраща въ ангелския, въ Божествения свѣтъ. Тъй щото, който иска правото на силния, животно става. Ще кажете: какъ така, азъ. почтениятъ, високоблагородниятъ човѣкъ, да влѣза въ царството на животнитѣ? — Ти самъ избра това положение. Който иска правото на слабия, той се смирява и човѣкъ става. Който иска всички сжщества да бждатъ добри, той е между ангелитѣ вече. Вие не може да разберете напълно цѣлокупния животъ, ако не съпоставите паралелно тия три положения въ живота. Тѣ се рѣзко различаватъ едно отъ друго, но между тѣхъ има извѣстно съотношение, извѣстна връзка. Обаче, Истината е една. Човѣкъ трѣбва да знае, какво иска отъ Бога. Защото, ако те обичать като животно, това е едно положение; ако те обичать като човѣкъ, това е друго положение и ако те обичать като ангелъ, това е съвсѣмъ особено положение. Имате, значи, три положения, три вида обичь. Нѣкой казва: обидиха ме. Питамъ: като животно, като човѣкъ или като ангелъ те обидиха? Ако сж те обидили като човѣкъ, и ти искашъ да станешъ силенъ, да си отмъ
70 стишъ, тогава и тебе, и противника ти, ще ви изпратятъ въ животинското царство: тебе ще направятъ вълкъ или хърть, а него — заекъ. Ти ще го гонишъ, а той ще бѣга. Цѣлъ день ще викашъ „ха-ху, ха-ху“, ще гонишъ заека. Защо? —Защото сж те обидили. Ние знаемъ, че животнитѣ само се обиждатъ. Копоятъ казва: ,Ти трѣбва да знаешъ за другъ пжть, какъ се обижда копой“. Заекътъ пъкъ казва: яВтори пжть копой не обиждамъ. Защо? — Това знае само този, който е билъ гоненъ отъ копой. Ако пъкъ си обиденъ като слабъ човѣкъ, който не иска никакво отмъщение, невидимиятъ свѣтъ ще изпрати и двама ви въ човѣшкото царство: тебе ще постави като господарь, а противника ти— като слуга, и ще ти каже: сега, като господарь, изправи погрѣшката на твоя противникъ. Слѣдъ това Ще те наблюдава, какъ постжпвашъ. Опиташъ ли се да разрѣшишъ въпроса, както копоятъ постжпва спрѣмо заека, веднага ще приемешъ неговата форма. Това е неизбѣженъ законъ. Постжпкитѣ на хората опрѣдѣлять тѣхната форма. Подържашъ ли правото на силния, ти си животно; подържашъ ли правото на слабия, ти си човѣкъ; подържашъ ли правото на всички, ти си ангелъ. Ако правото е на слабия, какво трѣбва да правятъ силнитѣ? — Въ животинското царство силнитѣ гонять слабитѣ, а между хората слабитѣ трѣбва да служатъ на силнитѣ. Ако силниятъ, т. е. господарьтъ се ржководи отъ Христовото уче
71 ние, ето какъ трѣбва да постжпи той съ слугата си. Когато слугата, който е работилъ цѣлъ день на нивата, се върне у дома си, господарьтъ ще му сложи да яде, като му каже: заповѣдай, Стояне, наяжъ се добрѣ, почини си! Радвамъ се, че добрѣ свърши работата си. При това, господарьтъ трѣбва да извърши всичко туй не отъ снизхождение къмъ слугата си, но тъй искрено, че послѣдниятъ да се почувствува равноправенъ съ своя господарь. Какво струва на богатия, на силния да се приравни съ слабия? Вижте, напримѣръ, положението на нѣкой знаменитъ, виденъ професоръ, който е ангажиранъ, като възпитатель и учитель на царския синъ. Царскиятъ синъ е малко, слабо още дѣте, но отъ благоволението му къмъ този професоръ ще зависи оставането на професора въ университета. Лѣкарьтъ лѣкува болни, слаби хора, но отъ мнѣнието на тия болни ще зависи неговата клиентела. Ако професорътъ и лѣкарьтъ, които минаватъ за силни хора, познаватъ добрѣ своята наука и я прилагатъ на мѣсто, тѣ ще иматъ благоволението на слабитѣ хора, на царския синъ. Успѣхъть имъ ще зависи отъ тѣхното благоволение. Значи, въ човѣшкия животъ правото е на слабия. Мнозина казватъ: да имаме власть, ние ще изколимъ, ще избѣсимъ всички, които сж причина за неуредицитѣ въ свѣта. Всѣки, който мисли, че съ власть, съ насилие ще оправи работитѣ, той влиза въ животинското царство. Знаете ли, какви клещи има за този.
72 който злоупотрѣбява съ силата си? Ще изясня мисъльта си сь баснята: „Човѣкъ, лъвъ и лисица. Върви единъ лъвъ въ гората, и кракътъ му случайно попада въ единъ капанъ и се заклещва. Той иска да извади крака си отъ капана, дърпа се, прави усилия, но всичко напразно. Започва лъвътъ да реве, да вика за помощь. Въ сжщата гора, наблизо нѣкждѣ, дърва рь сѣкълъ дърва. Като чува този отчаянъ ревъ, отива по звука на рева, да види, какво е станало. Приближава се до мѣстото. дѣто билъ капана и вижда лъвъ, уловенъ въ капанъ. Приближава се до него, хваща внимателно клещитѣ на капана, разтваря ги — и пуща лъва на свобода. Като се вижда свободенъ, лъвътъ, вѣренъ на своя инстинктъ, хвърля се върху човѣка, иска да го разкжса. Въ тозъ моментъ пристига лисицата и казва: „Чакайте, не се разправяйте сами. Азъ съмъ сждията! Кажете ми, какъ стана всичко по редъ. Лъвътъ започналъ: „Както вървѣхъ изъ гората, не забѣлѣзахъ, че тукъ нѣйдѣ имало отворенъ капанъ. Кракътъ ми попадна вжтрѣ и се заклещи. Азъ взехъ да рева. Дочу ме отнѣкждѣ този човѣкъ и дойде да ме освободи“. Лисицата му казва: „Хайде, тури си сега крака въ капана, да видя, какво ₽ било положението". Лъвътъ туря крака си. — Дръпни го ceral Той дърпа крака си, но кракътъ отново му се заклещва и остава вжтрѣ. Слѣдъ това лисицата се обръща къмъ човѣка и му казва: „Продължи сега пжтя си, и втори пжть не освобождавай отъ страдания тѣзи, които могатъ да те изядатъ!
73 Казвамъ: по сжщия начинъ постжпватъ и много отъ съврѣменнитѣ хора. Тѣ взиматъ единъ човѣкъ отъ улицата, който не знае и не познава нито Божията, нито ангелската, нито човѣшката, нито даже животинската любовь, ще му кажатъ нѣколко принципа отъ Христовото учение и на бърза ржка ще го произведатъ почетенъ членъ и организаторъ на нѣкое общество. Прѣди всичко, този човѣкъ трѣбва да има свое свободно, свещено убѣждение. Той трѣбва да разбира още и основитѣ, върху които е построенъ неговиятъ животъ. Природата е строга, тя не прощава никому, който нарушава законитѣ й. Който търси своето право, като силенъ, тя го изпраща въ животинското царство, дѣто законитѣ сж желѣзни. Въ животинското царство нѣма абсолютно никаква свобода; тамъ нѣма и закони. Тамъ страхътъ владѣе надъ законитѣ. Той взима надмощие надъ всичко въ тѣхния животъ, вслѣдствие на което животнитѣ нѣматъ воля. Волята у тѣхъ е напълно атрофирана. Напримѣръ, вземете единъ слонъ, който е грамадно животно, обърнете го нѣколко пжти съ гърба къмъ земята, и той ще стане кротъкъ, като агне. Казва: страшна работа е тази I И слонътъ, значи, се страхува. Страхътъ е качество, присжщо на животнитѣ. Единствената форма, въ която се заражда воля, е човѣкъть. Животнитѣ нѣматъ брада, както човѣкъ, затова нѣматъ и воля. У хората долната челюсть се завършва съ брада. За да се подигнатъ животнитѣ отъ състоянието, въ
74 което се намиратъ днесъ, трѣбва да се изминать още нѣколко хиляди години, докато дойде специална вълна за тѣхъ, да ги подеме. И да искатъ, тѣ не могатъ да се подигнатъ сега, понеже нѣма благоприятни условия за тѣхъ. Каквито усилия и да правите днесъ съ едно животно, за него нѣма още условия да се прѣвърне въ по-висока форма. Сега иде нова фаза, нова вълна, която ще подеме човѣчеството и ще му създаде повисока форма. Затова, именно, всички съврѣменни хора трѣбва да се ржководятъ въ живота си 01 ъ идеята на ангелитѣ, че правото е на всички. Не се ли движатъ отъ тази идея, новата вълна не може да ги подеме. И тогава, споредъ законитѣ на разумната природа, тѣ ще се намѣрятъ въ невъзможность да влѣзать въ Царството Божие. Тѣ, като петьтѣ неразумни дѣвици, ще намѣрятъ вратата на Царството Божие затворена и ще кажатъ: Господи не разбрахме законитѣ Ти. Нѣкой казватъ: нали Господъ може всичко да направи? Защо тогава, Той не прѣобрази цѣлия свѣтъ изведнъжъ? Питамъ: когато нѣкой човѣкъ рѣши да пжтува отъ София до Варна, трѣбва ли да се изпраща при него специаленъ чиновникъ да му казва, въ колко часа тръгва тренътъ ? — Ако отиде на гарата на врѣме и си купи билетъ, той ще замине за Варна. Ако закъснѣе, тренътъ нѣма да го чака нито моментъ, ще си замине, а той ще остане да чака другъ тренъ. По сжщия начинъ постжпва и природата. Тя е създала свой редъ и порядъкъ, и всѣки
75 трѣбва да спазва и зачита този редъ. Ще си купишъ билетъ и на врѣме ще отидешъ на гарата да чакашъ трена. Не очаквай да изпратять за тебе специална делегация, да дойде нѣкой ангелъ оть небето, да те подкани да тръгнешъ. Рѣшите ли да заминавате нѣкждѣ, никого не чакайте. Идете на гарата, разберете кога има тренъ за мѣстото, дѣто отивате, купете си билетъ и бждете на врѣме на гарата. По-добрѣ да почакате малко на гарата, докато тренъть тръгне, отколкото да се надѣвате специална делегация да ви подканя. Ние ви даваме тѣзи изяснения, за да се освободите оть редъ противорѣчия въ живота. Натъкнете ли се на нѣкой противорѣчия, ще знаете, че сте или въ животинското, или въ човѣшкото царства. Казвамъ: вие сте изпитали вече и правото на силния, и правото на слабия, нѣма защо да се връщате назадъ. Сега ще търсите правото на всички. Врѣме е вече да се изучава и прилага Божествениять законъ, като мѣрка на всички прояви въ живота. Само по този начинъ хората ще се освободятъ отъ противорѣчията, които ги спъватъ въ живота имъ. Сега, за да се разбератъ и приложатъ тия положения въ живота, хората се нуждаять отъ обяснения и упжтвания. Иначе, има опасность за тѣхъ да се проявятъ по животински начинъ. И въ този случай, ако силниятъ човѣкъ не е разуменъ, той ще се проя ви като животно; ако слабиятъ пъкъ е разуменъ, той ще се прояви като истински чо
76 вѣкъ. И тогава силата на неразумния ще причинява пакости на всички сжщества. Този човѣкъ ще може да направи това, което мечката, вълкътъ, тигьрътъ, змията, паякътъ и редъ още животни правятъ. Този човѣкъ ще прилича на силенъ порой, който всичко завлича и отнася. Обаче, тази сила е нѣщо непостоянно. Слабиятъ, но разуменъ човѣкъ прилича на малка бистра рѣчица, която дѣто минава, носи само благословения: градини пои, воденици кара и т. н. Нѣкой казва: ако имамъ пари, ако съмъ силенъ, цѣлиятъ свѣтъ ще оправя! Казвамъ: ако свѣтътъ може да се оправи съ сила и съ пари, азъ бихъ далъ на този човѣкъ, колкото пари иска, и то съ условие да оправи не цѣлия свѣтъ, но само малката България. Който се наема да направи този опитъ, не само на думи, но на дѣло, нека дойде при мене. Даде ли веднъжъ обѣщание, че може да оправи България, нека направи опита. Не е лесно да се оправи свѣта, не е лесно да се оправи и цѣлъ народъ, както не е лесно да се изправи и единъ човѣкъ само. За потвърждение на тази мисъль ще ви приведа слѣдния примѣръ. Близо до двореца на единъ отъ индускитѣ царе живѣлъ единъ светия. Царьтъ забѣлѣзалъ, че светията ималъ една хубава крава, която грижливо наглеждалъ. Той хвърлилъ око на нея и казалъ на светията: искамъ да взема твоята крава, защото ми харесва. — Никому не я давамъ, азъ не мога безъ тази крава. —-Ще ти дамъ вмѣсто нея една отъ
77 моитѣ. — По никой начинъ не я смѣнявамъ. — Тогава ще ти я платя богато. — И на това не съмъ съгласенъ. — Въ краенъ случай ще я взема насила. — Опитай се! Зачудилъ се царьтъ, защо светията не дава кравата и рѣшилъ да го наблюдава, какъ живѣе. Наблюдавалъ го 1,000 години и вършилъ всичко, каквото и той правилъ. Наблюдавалъ го 2,000 години, наблюдавалъ го 3,000 години, докато най-послѣ станалъ силенъ като светията. Щомъ постигналъ тази вжтрѣшна сила, царьтъ прѣстаналъ вече да желае кравата на светията. Казва мъ: кравата прѣдставлява човѣшката душа, която никога и никому не трѣбва да продавате. И цѣлия свѣтъ да ви дадатъ, за нищо не продавайте душата си. Всичко може да продаде човѣкъ, но не и душата си. Душата е Божествениятъ принципъ, Божественото начало въ човѣка. Рече ли той да продаде душата си, тя веднага отива при Бога, и той остава безъ нея. Човѣкъ безъ душа е подобенъ на животно. И тогава правото е вече на негова страна. Отъ този моменть, обаче, той става най-нещастно сжщество — нийдѣ не може да намѣри миръ. Такова е положението и на всички животни, на всички риби, на всички птици и др.. Голѣма вжтрѣшна тжга иматъ и животнитѣ. Вие срѣщате вълкъ и казвате: видѣхъ единъ вълкъ. Повече отъ това нищо не знаете. Защо вълкътъ има дълга муцуна — не знаете. Защо опашката му е дълга — сжщо не знаете. Дългата муцуна, дългата опашка на вълка
78 опрѣдѣлятъ неговата интелигентносгь. Той е една закжснѣла. изостанала душа въ своето развитие. Първата буква отъ името му ,Вълкъ — на български езикъ, ,der Wolf — на нѣмски, разгледана кабалистически, не означава нѣщо лошо. Вълкътъ, по естество, обича да си служи съ лъжа, но буквата BW“ въ нѣмски езикъ, както и буквата .В“ въ български езикъ, която не е нищо друго, освѣнъ ,W’ пакъ, свързано съ единица, влиза като елементъ въ Истината. Затова, вълкътъ и като лъже, пакъ Истината казва. Тази буква е свързана съ закона на Истината. Втората буква ,Ъ“ означава топузъ. което показва, че вълкътъ си служи съ топузъ. И тъй, животинското и човѣшкото царства, както и геометрическитѣ фигури и тѣла, сж създадени по строго опрѣдѣлени правила и закони. Напримѣръ, трижгълникътъ, четирижгълникътъ, петожгълникътъ и редъ още фигури, както и кубъть и други още тѣла, прѣдставляватъ точно опрѣдѣлени геометрически величини, съ точно опрѣдѣлено прѣдназначение и смисълъ. Щомъ е така, не е безразлично, каква фигура, или какво тѣло ще се създаде. Всичкитѣ фигури и тѣла съставляван» необходимость за физическия свѣть. Тѣ сж полета на дѣйствуващи сили, всѣка отъ които извършва специфична работа. Щомъ напишемъ единъ трижгълникъ, веднага си прѣдставяме високъ планински връхъ, отъ който енергиитѣ на разтопенитѣ снѣгове и ледове потичатъ надолу къмъ осно
79 вата, вслѣдствие на което тя е всѣкога широка. Слѣдователно, силитѣ, енергиитѣ на трижгълника се проявявагь въ основата му. а върхътъ показва посоката, отъ която иде енергията. Възъ основа на това, когато си прѣдставяме човѣка въ трижгълника, ще знаемъ, че силата, която той проявява вживота си, иде отгорѣ, отъ главата, а пи вата е неговиятъ умъ. И затова, докато има снѣгове на върха на трижгълника, докато тѣ се топятъ и пращатъ енергията си къмъ основата, дотогава човѣкъ ще бжде силенъ и ще може да дѣйствува. Когато прѣстане силата на върха, ще прѣстане силата и на основата. Съ други думи казано: докато Богъ дѣйствува, и човѣкъ ще дѣйствува; прѣстане ли Богъ да дѣйствува, и човѣкъ прѣстава да дѣйствува. Богъ е върхътъ, т. е. цѣльта, посоката, къмъ която човѣкъ се движи. Всичко, което човѣкъ придобива, иде отгорѣ. Ако обърнемъ сега този трижгълникъ съ върха надолу, ще се намѣримъ въ обратния процесъ. Тогава човѣкъ се поставя не мѣстото на Бога. Енергията, която тече отъ върха на този трижгълникъ, отива надолу, въ центъра на земята, въ коренитѣ на живота. Това изтичане на енергията може да се уподоби на изпразването на нѣкое шише. Значи, енер гията може да излиза отъ два центъра: единиятъ центъръ е върхътъ на трижгълника, въ който върхътъ Л е горѣ. Тамъ е мѣстото на горния Господъ. Другиятъ центъръ е върхътъ на трижгълника, който е обърнатъ съ осно
80 вата си нагорѣ. Значи, върхътъ А въ този трижгълникъ е мѣстото на долния Господъ. Между горния и долния Господъ има извѣстни съотношение. Горниятъ Господъ запитва долния: „Човѣкътъ, на когото дадохъ сила и богатство, разработи ли този капиталъ, върна ли го назадъ?“Каквото напише долниятъ Господъ за човѣка, такъвъ ще бжде и неговиятъ кредитъ. Отъ този отговоръ зависи, дали човѣкъ ще се повиши или понижи. Каквото вземе човѣкъ, той може да го задържи само за извѣстно врѣме. Прѣзъ това врѣме той трѣбва да тури този капиталъ въ движение, да придобие отъ него нѣкаква печалба и слѣдъ това, когато дойде падежътъ му, да го върне назадъ. Нищо не се дава за вѣчни врѣмена. Понеже човѣкъ, по естество е прогресивенъ, той трѣбва да ликвидира съ капитала, който му е даденъ: той ще заплати за всичко, което е ялъ и пилъ, а спечеленото ще върне въ касата на горния Господъ. Той държи смѣтка за всичко, което е далъ на хората и казва: на еди-кого си дадохъ петь таланта; на еди-кого — три, а на еди-кого — единъ талантъ. Този е естествениятъ редъ на нѣщата. И затова, всички страдания въ свѣта се явяватъ като естествени послѣдствия отъ неразумното използуване на благата, които Богъ ни е далъ. Мнозина отиватъ до крайност» въ своитѣ разбирания и казватъ, че ако човѣкъ не изплати задълженията си, може да дойде до стжпалото на животно. — Не, произволно чо
81 вѣкъ не може да стане животно. Само по необходимость, споредъ закона на инволюцията, на всѣки човѣкъ прѣдстои да мине и прѣзъ животинското царство. Погледнато на животинското царство оть по-високо стжпало, по сжщина то прѣдставлява единъ възвишенъ свѣтъ. Ако се влѣзе въ невидимия свѣтъ, тамъ животнитѣ сж разумни сжщества, подобни на ангели, съ които напълно може да се разбирате. Щомъ слѣзатъ на земята, гѣ ставатъ животни. Единъ митъ прѣдава историята на Луцифера по слѣдния начинъ. Въ невидимия свѣтъ той билъ единъ отъ свѣтлитѣ, възвишени ангели, който седѣлъ до трона на Господа. Единъ день у него се родило желанието да стане силенъ, като Бога и си казалъ: .Врѣме е вече и азъ да потърся своята сила, да възстановя своето право Г Отъ тозъ моментъ той се намѣрилъ между животнитѣ. Затова днесъ рисуватъ Луцифера въ човѣшки образъ, но съ копита и рога. Ето защо животнитѣ сега сж изложени на вселяване въ тѣхъ на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красивъ свѣтъ. То не е такова, каквото външно прѣдставлява. Обаче, за да се влѣзе въ човѣшкото царство, трѣбва да се мине прѣзъ животинското. Животинското и човѣшкото царства сж два противоположни свѣта. Въ животинското царство господствуватъ страха и страстигв, а въ човѣшкото царство — мисъльта и чувствата. Когато човѣкъ успѣе да се освободи отъ 6
82 животното въ себе си, той вече не може да прави зло. Животното въ човѣка прави злото. То казва: не съмъ ли въ състояние азъ да направя нѣкакво зло? Щомъ направите една погрѣшка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у васъ, и затова кажете: сега пъкъ ще дамъ ходъ на човѣшкото въ себе си. Вие знаете, че въ животинското царство правото е на силния, въ човѣшкото царство — на слабия. Възвишеното, благородното въ човѣка е слабиятъ принципъ. Ако вие отдадете правото на малкото дѣте, като на слабо сжщество, вие сте истински човѣкъ. Така пОстжпва само честниятъ човѣкъ, въ когото нѣма абсолютно никаква лъжа. Само силниятъ краде. Той може да бжде поетъ, писатель, ученъ или философъ, но на животинското царство. Поетътъ на животинското царство възпѣва силнитѣ, бурни чувства. Той описва подвизитѣ на нѣкой голѣмъ юнакъ, изразени въ убийства и грабежи. Поетътъ на човѣшкото царство възпѣва живота на цвѣтята — на най-нѣжното, най-слабото нѣщо въ свѣта. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е отличенъ философъ. На кое царство е философъ този човѣкъ: на животинското, на човѣшкото или на Божественото? Човѣкъ трѣбва да прави вжтрѣшна разлика въ всички прояви на живота. Когато ви обича нѣкой, сжщо така трѣбва да различавате, какъ ви обича този човѣкъ: по животински, по човѣшки или по Божественъ начинъ. Когато любовьта има само външни проявления, като цѣлувки,
83 пригрждки и приставения, това е животинска любовь. Приставането е животинско състояние. Една мома ще избѣга отъ баща си и майка си, ще пристане на нѣкой момъкъ, който я лъже, и слѣдъ това ще мисли, че ще бжде щастлива. Когато нѣкой момъкъ обича момата възвишено и идеално, той трѣбва да бжде готовъ на всѣкакви услуги и жертви къмъ нея. Въ идеалната любовь има пълно безкористие. Казвамъ: разбирайте добрѣ това, което ви се говори. Ние говоримъ за сжщината на живота. Човѣкъ трѣбва да слѣди за своитѣ мисли и чувства, както майката слѣди за малкото си дѣтенце. Въ постжпкитѣ му не трѣбва да сжществува никаква лъжа, никакво користолюбие. Вие трѣбва да проучавате качествата на вашата обичь и любовь, защото каквато е обичьта и любовьта, такива ще бждатъ и нейнитѣ резултати. Когато Божията Любовь се прилага въ живота, тя дава свои специфични плодове; човѣшката любовь пъкъ дава свои особени плодове; животинската любовь сжщо тъй дава специални плодове. Всѣка любовь има свои естествени послѣдствия. Приложението на животинската любовь не може да даде резултати на човѣшката любовь. Приложението на Божествената любовь сжщо така не може да даде резултати на човѣшката любовь. Божественото дава Божествени резултати; човѣшкото — човѣшки, а животинското — животински. По този въпросъ човѣкъ може да философствува, колкото иска,
84 но въ края на краищата, той ще се убѣди, че Истината е само една. Тѣзи дефиниции, които ви се даватъ тукъ, нѣма да ги намѣрите въ никаква литература. Тѣзи нѣща сж провѣрени и на земята, и на небето. Тѣ сж провѣрени и между живстнитѣ, и между хората, и между ангелитѣ. Вслѣдствие на това тѣ не прѣдсгавляватъ нѣкакви теории, а сж дѣйствителни факти. Вие ще кажете, че всѣки човѣкъ може да провѣри тия факти. Да, Истината дава право на всѣки чистосърдеченъ човѣкъ да провѣрява нѣщата. Има специаленъ законъ, съ помощьта на който могатъ да се провѣряватъ отношенията между всички сжщества. Който знае този законъ, той може да провѣри и проучи тѣзи отношения; не знае ли закона, нищо не може да направи. Ако азъ правя това, което Богъ иска, правото е на моя страна; ако правя това, което азъ искамъ, между Бога и мене настава разногласиеВърша ли волята Божия, между Бога и мене има пълно съгласие. Изобщо, всички сжщества, отъ най-голѣмото до най-малкото, въ края на краищата, трѣбва да се подчинятъ на Божественото начало въ себе си, безъ никакво съпротивление. Никой не може да се мѣри съ Божественото. Въ Него нѣма никакво противорѣчие. Най-много и най-голѣми противорѣчия сжществуватъ въ животинския свѣгь, а наймалки — въ ангелския. Въ Божествения свѣгь цари пълно единение, пълно примирение и разбиране между всички сжщества. Нѣкога
85 човѣкъ отдава правото на силния, нѣкога — на слабия, а нѣкога — на всички сжщества. Въ послѣдния случай той живѣе въ Божествения свѣтъ. Тѣзи обяснения сж необходими помагала при сегашния животъ на сьврѣменното човѣчество. Съврѣменнитѣ хора иматъ много знания, но не могатъ да ги прилагатъ. За тази цѣль имъ сж нужни лостове. Пръвъ важенъ лостъ, който трѣбва да се приложи къмъ знанията имъ, е прѣсѣването. Всички тѣхни знания, възгледи и теории трѣбва да се прѣчистятъ, да се прѣсѣятъ, да остане найхубавото и най-възвишеното. Въ нашитѣ възгледи, запримѣръ, има остатъци отъ животинското царство, но всичко нечисто трѣбва да се прѣчисти. Човѣкъ не може абсолютно да се освободи огь животинското въ себе си, но да остане отъ него поне най-красивото, най-благородното. И животнитѣ иматъ благородни качества. Ние сме възприели отъ тѣхъ нѣкой качества, абсолютно необходими за физическия, за материалния животъ. Запримѣръ, благодарение на животнитѣ ние знаемъ да ядемъ. Ако скжсаме връзкитѣ си съ животнитѣ, веднага стомашната ни система ще се разстрои, а като послѣдствие на това ще се измѣни и здравословното ни състояние. Нѣкой казва: азъ искамъ да се освободя отъ животинското въ себе си. — Освободишъ ли се абсолютно отъ животинското, ще прѣкжснешъ връзката си съ стомаха. Живот
86 нитѣ подържатъ стомашната система. Всѣки, който иска да има здрава и добрѣ урегулирана стомашна система, трѣбва да бжде разуменъ, да създаде правилни отношения съ животнитѣ. Бѣлиятъ дробь е свързанъ съ човѣшкого царство. Бѣлитѣ дробове подържатъ порядъка въ човѣшкия свѣтъ. Мозъкътъ е свързанъ съ ангелския, съ Божествения свѣтъ, дѣто правото е на всички. Значи, има три свѣта на порядъкъ: порядъкъ на животнитѣ, порядъкъ на хората и порядъкъ на ангелитѣ. Тѣзи три свѣта се намиратъ въ извѣстно вжтрѣшно съотношение, въ извѣстна зависимость. Слѣдователно, стомахътъ трѣбва да бжде въ хармония съ бѣлитѣ дробове, а бѣлитѣ дробове — съ мозъка. Значи, мозъкътъ, като най-висша инстанция, ще регулира първитѣ два свѣта. И тогава, като се говори за мозъка, ще подразбирате ангелитѣ; като се говори за бѣлия дробь, ще подразбирате хората, а като се говори за стомаха, ще подразбирате животнитѣ. Както виждате, животинското царство е възвишенъ свѣтъ. Безъ него нашето сжществувание не би било възможно. Що се отнася до тънкитѣ и дебелитѣ черва, ние още нищо не говоримъ. Тѣ прѣдставляватъ по-низъкъ свѣтъ и отъ този на стомаха. Тѣ сж адътъ, чистилището. До стомаха животътъ е нормаленъ; отъ стомаха надолу — червата — прѣдставляватъ животъ на единъ ненормаленъ свѣтъ. Ние се занимаваме съ нормалния животъ, какъвто срѣщаме въ мозъка, въдробоветѣи въ стомаха. За
87 въ бждеще и дѣцата ще се занимавать съ живота на тънкитѣ и дебелитѣ черва, защото и въ тѣхъ се крие извѣстна тайна. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да знае вжтрѣшнитѣ съотношения, които сжществуватъ между неговитѣ удове. Иначе той ще се изложи на голѣми спънки. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да държи тѣлото си въ изправность. Лко урегулира стомаха си, значи той е изправилъ отношенията си съ животнитѣ; ако урегулира дробоветѣ си, изправилъ е отношенията си съ хората; ако урегулира мозъка си, изправилъ е отношенията си съ ангелския свѣть. Божествениятъ свѣть пъкъ регулира всички свѣтове. Тамъ Богъ царува. Само по този начинъ ние можемъ да бждемъ здрави и щастливи. Мнозина искать да се освободять отъ животинското. Смисълъть, обаче, не е въ това, да се освободять отъ животинското въ себе си, но да го урегулиратъ. Прѣди всичко човѣкъ не трѣбва да се безпокои отъ това, че въ него се е породило нѣкакйо животинско чувство. Най-първо той трѣбва да анализира своитѣ мисли, чувства и дѣйствия, да види къмъ коя категория се от насятъ, дали къмъ животинскитѣ, къмъ чо вѣшкитѣ или къмъ ангелскитѣ. И послѣ слѣдъ като разбере, че дадено чувство се отнася,, напримѣръ, къмъ животинскитѣ, той трѣбва да потърси начинъ, какъ да се справи съ него. Нѣкои окултисти и теософи казвать: „Убий всѣко желание въ себе си I“ — Не, това е неправиленъ методъ. Желанията не трѣбва да
88 се убивам», но трѣбва да се култивирам», да се възпитавам». Божествената наука не прѣпоржчва никакъвъ родъ убийства, но тя казва, че низшето трѣбва да се подчини на висшето, за което дава разни методи, които трансформирам» енергията на низшитѣ чувства и желания. Значи, всѣко низше чувство може да се трансформира въ виеше, понеже между тѣхъ има извѣстна зависимость. Тѣ не могатъ да сжществуватъ едно безъ друго, тъй както тѣлото не може да функционира безъ мозъкъ, безъ дробове и безъ стомахъ. Главата е прѣдшествувала бѣлитѣ дробове, а тѣ — стомаха. Извѣстно е, че ом» зачеването на човѣка, докато е въ утробата на майката, той минава прѣзъ всички фази на живота, но се ражда вътози моментъ, именно, когато човѣшкиятъ принципъ вземе надмощие надъ всички останали. Слѣдователно, при процеса на раждането на кое и да е сжщество, всѣкога човѣшкиятъ принципъ господствува. Не може да се роди едно сжщество, ако човѣшкиятъ принципъ не дѣйствува. Значи, само човѣкътъ може да произвежда. Той е производителниятъ принципъ въ свѣта. Ако се спре производителниятъ процесъ у човѣка, всички растения и животни ще спратъ развитието си, ще почнатъ да изсъхвам». Растенето зависи ом» човѣка. Ето защо човѣкъ трѣбва да бжде внимателенъ, да запази този процесъ въ себе си. За да се запази производителностьта въ човѣка. той трѣбва малко да сѣе, малко да жъне, малко да яде.
89 И тъй, оть човѣшкия принципъ зависи, дали ще се роди човѣкъ или друго нѣкакво сжщество. И животнитѣ се раждатъ по човѣшкия принципъ, но като не знаятъ методитѣ. какво трѣбва да направятъ, за да се родятъ човѣци, тѣ се раждатъ животни. Слѣдователно, животнитѣ минавать и прѣзъ човѣшкия принципъ, но се раждатъ като животни. Хората пъкъ се раждатъ по човѣшкия принципъ, защото тѣ знаятъ методитѣ, какъ да се раждатъ човѣци. Казано е, че всѣко желание е дадено отъ Бога. Обаче, има случаи въ живота, когато желанията на хората се изразяватъ въ животинска форма. И ще видите, че у нѣкой човѣкъ има силно желание да убива. Това силно желание въ своя зародишъ е имало другъ стимулъ; то е било подтикнато оть нѣщо възвишено и благородно, но тъй като човѣкъ не е знаялъ, какъ да го култивира и възпита въ себе си, то е взело животински образъ. Мислитѣ и желанията въ човѣка се раждатъ по сжщия начинъ, както и самиять човѣкъ. Затова човѣкъ трѣбва да бжде внимателенъ, да ражда своитѣ мисли и желания правилно, по човѣшки, за да услужва съ тѣхъ и на другитѣ хора. Този законъ има голѣмо значение при възпитанието и самовъзпитанието на хората. Човѣкъ трѣбва да се пази отъ животинскитѣ форми. Животинското въ него трѣбва да се подчини на висшето. Ядешъ ли, не прѣяждай! Не давай на стомаха си това, което той иска защото, по атавистически начинъ, той понѣкога може да поиска месо, или друга нѣкаква
90 храна, която днесъ не му понася. Лко стомахътъ настоява да му се даде месо, ето какъ трѣбва да се постжпи съ него. Сварете малко картофи. Прѣсувайте ги, прибавете къмъ тѣхъ всичко, каквото е нужно, за да имъ се придаде приятенъ вкусъ. Направете отъ тази смѣсь кюфтета. Опържете ги въ хубаво, чисто масло; турете отгорѣ имъ малко прѣсенъ магданозъ и му ги прѣдложете. Кажете на стомаха си: заповѣдай, хапни си отъ тѣзи кюфтенца I Надали нѣкога си ялъ по-крѣхко месо отъ това. Стомахътъ ви ще хапне, ще ги хареса и ще ви благодари. Сега вие ще кажете: не лъжемъ ли по този начинъ стомаха си? Това не е лъжа. Месото на вълка не е ли създадено пакъ отъ трѣва? Вълкътъ се храни главно съ овии, а вие знаете, че овцитѣ сж трѣвопасни животни. Слѣдователно, вълкътъ, като се храни съ овци, по косвенъ пжть и той е трѣвопасно животно. Обаче, по-добрѣ е да възприемаме храната въ нейното първобитно състояние, отколкото да я взимаме отъ фабрикитѣ. Месото на овцата не е нищо друго, освѣнъ консервирана трѣва, приготвена по особенъ фабриченъ начинъ. Опасностьта отъ вегетариянството за нѣкои хора се заключава въ това, че тѣ имать животински потици, а искатъ да живѣятъ по човѣшки. У такива хора се явява извѣстно стълкновение въ стомаха, и тѣ казватъ:нени понася нѣщо вегетариянството. Човѣкъ трѣбва да бжде вегетариянецъ по убѣждение. Тогава той ще може да асими
91 лира правилно храната, която приема. Освѣнъ това, животното въ човѣка трѣбва да вѣрва въ него и да знае, че храната, която му се дава, напълно отговаря за него. Не вѣрва ли животното въ човѣка, въ своя господа рь, по между имъ ще се яви извѣстна дисхармония. Както виждате, тази философия е много важна, но е малко отвлѣчена за васъ. Тя не може да се изчерпи само съ говорене. Вие трѣбва да градите върху нея, докато си създадете новь начинъ на самовъзпитание. И слѣдъ това, като я приложите въ живота си, ще имате отлични резултати. Лзъ съмъ правилъ редъ години опити съ нея. Тѣзи опити сж бавни, но сигурни; тѣ сж микроскопически, но колкото повече врѣме минава, толкова по-мощни сж и резултатитѣ. Никоя сила не е въ състояние да спре човѣка оть желанието му да направи този опитъ. Всички движения се подчиняватъ на извѣстни правила и за кони. Напримѣръ, ходътъ на човѣка сжщо така се обуславя отъ извѣстни закони. Когато човѣкъ тръгва за нѣкждѣ, първо трѣбва да постави дѣсния си кракъ напрѣдъ, а послѣ лѣвия. Освѣнъ това, той трѣбва да стжпва леко на пръсти, а не както нѣкой стжпватъ първо на петата, а послѣ на пръститѣ си. При това, слѣдете, какви сж резултатитѣ отъ работата на човѣка, който при излизането си още започва да върви много бързо. Той се уморява скоро, и работата му назадъ остава. Правилно е, човѣкъ да тръгва бавно, спокойно и постепенно да ускорява хода си.
92 Постжпва ли така, на края той ще върви леко, бързо, като че хвърчи. Въ всички свои проявления природата има опрѣдѣленъ редъ и порядъкъ. Въ Божествения свѣть има пълна разумность. Щомъ прѣдприемашъ нѣкаква екскурзия, най-първо ще обмислишъ добрѣ въпроса, съгласна ли е тази екскурзия съ Божествения свѣть, съ човѣшкия свѣть и съ животинския свѣть. И ако тя е съгласна съ всички тия свѣтове, тогава ще я прѣдприемешъ. Слѣдъ това ще поставишъ дѣсния си кракъ напрѣдъ, и тоглавно пръститѣ а послѣ останалатачасть отъ стжпалото. Пръститѣ на крака прѣдставляватъ ангелското поле на дѣйствие; долната часть на стжпалото — човѣшкото поле на дѣйствие, а петата — животинската область. Който стжпва първо на петитѣ си, той търси правото на силния. Въ човѣшкия животъ правото е на разумния, а въ ангелския — на любещия. Божествениятъ свѣть обхваща правото на всички сжщества. Всѣки, който разбере тия три свѣта, той ще има ясна прѣдстава за величието на жителитѣ отъ Божествения свѣть. Ангелитѣ, напримѣръ, сж въ съсѣдство съ хората. И тѣ иматъ свои училища, църкви, градини, като нашитѣ, но ако влѣзете между тѣхъ, само тогава ще разберете, що е култура, що е редъ и порядъкъ, що е чистота и любовь. И тѣ иматъ забави и развлѣчения, като насъ, но съ съвсѣмъ различенъ характеръ отъ нашитѣ. Въ тѣхното царство болести нѣма и смърть не сжществува. Ще кажете: да заминемъ
93 веднъжъ отъ земята, че да поживѣемъ и ние малко спокоенъ и красивъ животъ. — Не се отива изведнъжъ въ ангелския свѣтъ. Слѣдъ заминаването си отъ земята, непробуденитѣ души минаватъ прѣзъ единъ прѣходенъ свѣтъ, дѣто нѣма още истински редъ и порядъкъ. Тукъ тѣ прѣстояватъ извѣстно врѣме, споредъ степеньта на своето развитие. Пробуденитѣ души, обаче, минаватъ и заминаватъ този свѣтъ, безъ да се спиратъ. Оттукъ тѣ отиватъ въ ангелския свѣтъ — свѣтъ на разумность, свѣтъ на истина и красота, свѣтъ на любовь. свѣтъ на вѣчна свѣтлина. Сега, да оставимъ настрана горното небе. Тамъ, наистина, е много хубаво, но нека се опитаме да свалимъ това небе въ себе си. Ако вие се заемете да работите съзнателно върху себе си, да прѣустроите живота си, отъ невидимия свѣтъ ще ви дойдатъ на гости сжщества на Любовьта. Тѣ сж много внимателни и се интересуватъ отъ всѣко сжщество, хоето иска да работи, да учи. Рѣши ли нѣкой човѣкъ да учи, тѣ му изпращатъ учитель. Въ Писанието е казано: „Ще изпратя святия си Духъ да ги учи“. Въ момента, когато човѣкъ рѣши да служи на Бога по новъ начинъ и се заинтересува оть Божията Любовь, веднага Духътъ иде на помощь и урежда работитѣ му. Казано е още: „Когато пжтищата на нѣкой човѣкъ сж Богоугодни, Богъ изпраща Духа си да му услужи, и Той го примирява съ всички врагове. Всички хора ставатъ благосклонни къмъ този човѣкъ и казватъ:
94 омекналъ е нѣщо този нашъ познатъ. И наистина, всичко наоколо му съдѣйствува за негово добро. Ще ви дамъ единъ примѣръ за изяснение положението на човѣкъ, който рѣшава да служи на Бога. Вие сте бѣденъ човѣкъ, нѣмате пари, никой не ви поглежда, никой не ви почита, минавате самъ-самичъкъ въ живота, като чужденецъ. Обаче, вие имате богатъ дѣдо нѣкждѣ въ Америка, и той умира, като ви оставя голѣмо наслѣдство, около 100,000 долари. Вие взимате паритѣ и се чувствувате самостоятеленъ, отъ никого независимъ. Обличате се добрѣ, храните се добрѣ, и веднага хората, които по-рано не ви обръщаха внимание, започватъ да се йнтересуватъ отъ васъ: почитатъ ви. кланятъ ви се, щастливи се считатъ, че могатъ да се разговарятъ съ васъ. Изгубите ли паритѣ си, .отново всички ви изоставятъ. Каквато е сипата на паритѣ за материалния свѣтъ, такава е и духовната сила на човѣка, когото посѣщаватъ велики, разумни сжщества отъ невидимия свѣтъ. Докато живѣете въ физическия свѣтъ, силата ви е отвънъ; влѣзете ли въ Божествения свѣтъ, силата ви е отвжтрѣ. Тогава обичатъ човѣка заради самия него; и това, което той има, никой не може да му го отнеме. Най-много падания има въ физическия свѣтъ; въ ангелския свѣтъ има малко падания, а въ Божествения свѣтъ нѣма абсолютно никакви падания, понеже иѣма изкушения!
95 Лзъ ви навеждамъ на тия мисли, за да уредите разумно живота си. Въ душата на всѣкого има заложени нѣкакви дарби, нѣщо хубаво и добро. Всѣки има желание да направи нѣщо хубаво, но като не знае законитѣ, методитѣ, какъ да постжпва, той разваля хубавото, което е прѣдприелъ. Напримѣръ, нѣкой иска да изчисти едно петно отъ дрехата си, но вмѣсто да го изчисти, скжсва дрехата. Желанието му е добро, но той не познава химията и мисли, че по механически начинъ ще успѣе. Ти искашъ да реформирашъ нѣкой човѣкъ, да го освободишъ отъ единъ неджгъ, но като го тласкашъ натукъ-натамъ, вмѣсто да го освободишъ отъ този неджгъ, ти скжсвашъ кожата му. Подобрѣ го остави съ неджга му, но съ здрава кожа, отколкото безъ неджгъ и съ одрана кожа. Има нѣща, които могатъ лесно да се роправятъ, но има такива, за които се Изисква повече врѣме. Въ това отношение се иска разумность. Човѣкъ трѣбва да бжде чистосърдеченъ. Направи ли той една погрѣшка да не чака тя да остави петно на дрехата му, но веднага да се изповѣда; направи ли едно добро, да се зарадва. Той трѣбва да анализира себе си, да разбира, кои прояви сж животински, кои — човѣшки и кои — ангелски. И тъй, първото правило, което трѣбва да спазвате: раждайте желанията си по човѣшки. Второто правило: всѣка сутринь, като ставате, каквото настроение и да имате, не бързайе да се измиете, но поседете около 10-15 минути въ размишление, докато се уравно
96 вѣсите. Имате ли нѣкакво животинско желание, постарайте се да го трансформирате, да го прѣвърнете въ човѣшко. Не успѣете ли дя направите това, прѣзъ цѣлия день работата ви нѣма да върви успѣшно. Обърнете се къмъ Бога съ молба да прѣвърнете вашето желание въ по-благородно, и докато не почувствувате миръ въ душата си, не започвайте никаква работа. Слѣдъ това се измийте, благодарете на Бога и започнете работата си. Щомъ успѣете да уравновѣсите състоянието си, вие те наредите всичкитѣ си работи подобрѣ отколкото ако бързате и не успѣете да се уравновѣсите. Тогава работитѣ ви ще се объркатъ много повече. Единъ иашъ познатъ разправяше слѣдния нещасгенъ случай, който го сполетѣлъ. „Всѣка сутринь азъ се молѣхъ на Бога и слѣдъ това започвахъ работата си. Една сутринь, обаче, трѣбваше да замина за нѣкждѣ, и като се бояхъ да не пропусна трена, казахъ си: тази сутринь ше мине безъ молитва, и тръгнахъ за гарата. Тази сутринь, именно, моето дѣте пострада. Въ играта си едно негово другарче, по невнимание, му извади окото: Казвамъ: не бързайте! Не започвайте работата си, прѣди да сте се помолили. Защо ще бързате за трена? Ако днесъ го пропуснете, утрѣ пакъ има тренъ. Тренъть и утрѣ можешъ да хванешъ, но изваденото око не можешъ да върнешъ. Направете това, което е необходимо за душата ви. Окото веднъжъ се дава на човѣка. Добра мисъль, добра дума, само веднъжъ се да
97 ва. Любовьта ще похлопа сутринь само веднъжъ на вратата ти. Ако станешъ да й отворишъ, добрѣ си направилъ; не й ли отворишъ, цѣлия день ще минешъ безъ любовь. Тогава и да плачешъ, и да се молишъ, втори пжть тя не иде. Слѣдъ Любовьта ще дойде Мждростьта, а най-послѣ Истината. И тѣ ще потропатъ само веднъжъ на вратата ти. Не имъ ли отворишъ веднага, никакви сълзи не сж въ състояние да ги върнатъ назадъ. Ще чакашъ втория день и ще бждешъ буденъ. Питамъ: какво прѣдставлява животътъ безъ Любовьта, Мждростьта и Истината ? Какво прѣдставлява човѣкъ безъ тѣхното посѣщение ? Истински човѣкъ е този, който чува на вратата си гласа на Божията Любовь, Мждрость и Истина и веднага имъ отваря. Само този човѣкъ може да каже: чухъ гласа на Любовьта, когато похлопа на сърцето ми; чухъ гласа на Мждростьта, когато похлопа на ума ми; чухъ гласа на Истината, когато похлопа на волята ми и облѣче душата ми. Подъ Истина разбираме образа на човѣшката душа. Душата носи Истината въ себе си. Богъ е въ душата на човѣка. Казано е въ Битието: Вдъхна дихание въ човѣка, и той стана жива душа". Който разбере закона на Истината, той ще влѣзе въ областьта на далечното бждеще, дѣто хората ще бждатъ крилати, като ангелитѣ: крилати по умъ и сърце, а мощни по душа и по духъ. Сега отъ васъ се иска приложение въ малкитѣ работи. Започнете отъ отношенията
98 си къмъ животнитѣ. Бждете внимателни и снизходителн и къмъ тѣхъ, за да не се изродите въ своето развитие. Яко бждете снизходителни къмъ животнитѣ, ще имате правилни отношения и къмъ хората. По този начинъ само ще разберете и слѣднитѣ Христови думи: .Лко ме любите, ще упазите и моя законъ. Слѣдователно, ако ние любимъ Бога, ще прояви мъ Божията Любовь и ще разберемъ и упазимъ законитѣ, които Той е поставилъ. Прѣстжпваме ли Божиитѣ закони, не можемъ да имаме Неговата любовь. Въ какво се проявява любовьта ни къмъ Бога, ако ние разрушаваме свѣта, който Той е създалъ ? Казвамъ: анализирайте своитѣ мисли, чувства и дѣйствия, и слѣдете къмъ коя категория се отнасятъ: къмъ животинскитѣ, къмъ човѣшкитѣ или къмъ ангелскитѣ. Ще прочета псаломъ 119, буква Г — Гимелъи ще направя единъ малъкъ разборъ на нѣкои стихове. .Дигни отъ мене укоръ и прѣзрѣние, защото упазихъ Твоитѣ свидѣтелства“—(22ст.). Първата часть на този стихъ е оть областьта на животнитѣ, а втората часть .защото упазихъ Твоитѣ свидѣтелства“ — е оть областьта на човѣцитѣ. .Князове, наистина, седнаха и говорѣха противъ мене —отъ животинското царство. .Но слугата Ти се поучаваше въ Твоитѣ повелѣния“ — отъ човѣшкото царство—(23 ст.). .Твоитѣ свидѣтелства, наистина, сж наслаждение мое и съвѣтници мои“. — Това е
99 заключението. То е отъ ангелското царство. „Стори добро на раба си, за да живѣя и да упазя словото Ти“ — (17 ст.). Споредъ сегашнитѣ врѣмена, този стихъ може да се прѣведе въ слѣдната форма: „Сторилъси добро на раба си. и азъ пазя Словото Ти“. Бждещитѣ врѣмена, за които Псалмопѣвецътъ е писалъ, сж вече настоящи врѣмена за насъ. Богъ е сторилъ вече доброто на раба си. Сега не остава нищо друго, освѣнъ рабътъ на Бога да пази и изпълнява Словото Му. „Отвори очитѣ ми, и ще гледамъ чудесата на Твоя законъ“—(18 ст.). Когато Псалмопѣвецъгъ е писалъ тоя стихъ, очитѣ му сж били затворени, но сега може да се даде другь прѣводъ на стиха: „Отваряшъ очитѣ ми, и азъ постоянно гледамъ чудесата на Твоя законъ“. „Пришлецъ съмъ азъ на земята; не скривай отъ мене заповѣдитѣ Си“—(19 ст.). Псалмопѣвецътъ казва: „Пришлецъ съмъ азъ на земята“, а ние очакваме врѣмето да станемъ наслѣдници на небето. И тъй, като четете 22 стихъ, кажете въ себе си: благодаря Ти, Господи, че вдигашъ отъ мене укоритѣ и прѣзрѣнието Си. Благодаря Ти и за знанието, което ми давашъ. Едно врѣме бѣхъ слѣпъ, а сега виждамъ ясно. Бесѣда отъ Учителя, държана на 26 августъ, 1929 г. — Изгрѣвъ.
ЛИНИИТѢ НА ПРИРОДАТА. Въ висшия съзнателенъ живогь съществува правилно, разумно съпоставяне, правилно съотношение между всички явления. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да съпосТавя многобройнитѣ и разнообразни, на видъ независими едно отъ друго явления, за да създаде отъ тѣхъ една стройна система, каквато въ сжщность прѣдставлява цѣлата вселена. Ако съврѣменнитѣ хора разбираха този законъ, отъ линиитѣ, които очъртаватъ устнитѣ на нѣкой човѣкъ, тѣ биха могли да изкарать цѣла наука. Който разбира отъ линиитѣ, съ които природата си служи, би могълъ да изнесе нѣщо красиво, или нѣщо опасно, споредъ това, какво означаватъ разнитѣ огъвания и прѣчупвания на тия линии. Ако побутнете човѣка на мѣсто, дѣто трѣбва, отъ устата му ще потече медъ и масло. Който разбира тѣзи нѣща, той медъ и масло ще събира въ своята чинийка. Побутнете ли го дѣто не трѣбва, отъ устата му ще се излѣятъ най-страшнитѣ думи въ свѣта. Кривитѣ линии въ природата се наричатъ магнетични. Тѣ прѣдставляватъ прояви на женския принципъ. Правитѣ линии пъкъ сж електрични. Тѣ прѣдставляватъ прояви на мжжкия принципъ. Който разбира езика на линиитѣ, той може да чете това, което природата е на
101 писала по своитѣ върхове и долини, по своитѣ канари и полета. Когато учениятъ туристь минава покрай нѣкоя планинска мѣстность, той разглежда цѣлата линия, която е очъртала планината въ своето образуване, и може да чете по нея, като по книга. Геолозитѣ казватъ: едни отъ пластоветѣ на тази планина сж начупени, други сж нагънати. Ние ще наречемъ това начупване и огъване на пластоветѣ .съпоставяне на линиитѣ“. Кривитѣ линии образуватъ наклонъ. Какво показва наклона въ една планинска мѣстность? — Всѣки наклонъ, изобщо, показва, че е изгубенъ нѣкждѣ центърътъ на тежестьта. Щомъ се изгуби центъра на тежестьта въ нѣкое тѣло, веднага става извѣстно натежняване на едната, или на другата страна въ това тѣло. Когато измѣрвате нѣщо на вѣзни. ако едното или другото блюдо натежнѣе, значи, прѣдметътъ, който теглите, още не е уравновѣсенъ съ теглилкитѣ: или той е по-тежъкъ, или грамоветѣ сж повече. Вие трѣбва ту да вадите, ту да прибавяте грамове, докато точно измѣрите теглото на прѣдмета. Сжщото може да правите и въ планинскитѣ мѣстности. Когато отидете въ нѣкоя планинска мѣстность, вие може да съпоставите линиитѣ й по такъвъ начинъ, че да опрѣдѣлите, на коя страна е натежняването. Отъ мѣстностьта пъкъ, въ която живѣятъ хората, може да се опрѣдѣли и тѣхниятъ характеръ. Характерътъ на хората ще съотвѣтствува на кривинитѣ, на огъванията и прѣчупванията, които