Разумният живот. Трите основи на живота

Съборни беседи / изд. Жануа '98

"Разумният живот. Тритѣ основи на живота." Второ издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 2002. 128 с. ISBN 954-9589-57-9.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
УЧИТЕЛЬТЪ ПЕТЪРЪ ДЖНОВЪ РАЗУМНИЯТЪ животъ ТРИ ГБ ОСНОВИ НА ЖИВОТА
РАЗУМНИЯТЪ животъ Беседи ошъУчительтъ Дадени на учениците отъ Всъмирното Бѣло Братство. Въ ар. София прѣзъ лотото на 1924 год. 24.08.1924 год. 07.09.1924 год. Печатница МалджиеВъ Русе ул. Сараоолу № 21 ДЖНОВЪ тритъ основи НА ЖИВОТА БЕСЕДИ (По стенографски бЪлѣжки) 27 февруарий 1921 год. 6 Мартъ 1921 год. 16 Януарий 1920 год. СОФИЯ Печатница на Книгоиздателство "Слово", А. Д-во 1921год.
Ученикът трябва да благодари от сутрин до вечер за всичко, което вижда около себе си. Тогава струите на Любовта ще потекат през неговата душа. Учителят (Свещени думи на Учителя, стр. 68, София 1938 г.) Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред. Учителят никога няма да остави ученикът да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. Учителят (Свещени думи на Учителя, стр. 100, София 1938 г.) Учителю, благодарим Ти за Божественото Слово, с което ни дари. Израз на нашата благодарност ще е изучаването и прилагането Му от всеки ученик, на когото съзнанието се е отключило за Него, за Словото.
РАЗУМНИЯТЪ животъ Обяснения и упжтвания отъУчительтъ Дадени на учениците отъ Всемирното Бело Братство през Септември 1924 год. Печатница Малджиевъ Русе.
Качества на разумния животъ По какво се отличава разумния животъ, или какви сж качествата на разумния животъ? По какво се отличава една пълна и една празна стомна, или по какво се отличава една здрава и една счупена стомна? Разумниятъ чоВеки въ своите разсжждения, Въ своите заключения, Въ своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между ткхъ да има известни съотношения. Значи, здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща. Казвамъ тогава: счупената стомна, въ едно отношение, за ленивия човеки е за предпочитане. Защо? По-леко ще я носи. И за глупавия човеки една счупена стомна е за предпочитане. Той казва: защо ми е здрава, пълна стомна? Тя е тежка. За разумния животъ, обаче, пълната стомна е за предпочитане. Питамъ ви сега: можите ли вие да носите една пълна стомна, и вашата ржка да не почувства нейната пълнота, нейната тяжесть? Сега, некои отъ васъ, като иматъ една добродктель, почватъ да се разкайватъ. Защо? Защото като носятъ една добродетель, чувствуватъ нейната тяжесть. Вие искате да бждете добродетелни хора, безъ да почувствувате тяжестъта на добродетелите. Като говоря за тяжесть на добродетелите, подразбирамъ, че всека добродетель си има своята ценность, и затуй въ живота добродйтельта ще ни причини една болка. Отъ какво ще бжде тази болка? Колкото и да е хубава една пълна стомна, като я носишъ, ще ти дотежнее, ще я пренасяшъ отъ ржка въ ржка и най-после ще кажешъ: откжснаха ми се ржцете! Но после, следъ като си достигнали некжде и ожаднели, ще дигнеши стомната, ще глитнеши неколко капки и ще кажеши: е, хубава е тя! Следователно, неприятностьта, която изпитващи оти тяжестьта на стомната, ще се сравни си ползата, която щи ти допринесе водата ви нея. Сега, мнозина оти васи разбирати добродетельта като нещо виншно. Вие казвате: да бжде човеки добири! Добродетельта никога не може да се прояви отвини. Тя е чисто духовно нещо. Тя не може да се обсеби, тя не може да се завлада. Добродетельта е свободна ви своите проявления, и който има добродетельта, ви неговия животи има мири. Пирвото нещо: добродетельта носи мири, а мириши показва равновесието на духовния животи. Ние требва да схванеми сиотношенията на доброто и добродетельта кими сегашния животи. Всинца искате да живеете. Добре, но животьшь не може да се изрази по едини начини. Всеки едини животи си има особена форма, ви която ви дадения случай може да се 5
прояви. Онзи охлювъ, който виждате да пълзи, и той би желалъ да живЬе разуменъ животъ, но природата му турила рога, турила му единъ малъкъ товаръ, турила му и едно лигаво вещество. Питамъ сега: завидно ли е положението на охлюва? И той иска да живЬе, но утрЬ го хванете, туритЬ го Въ врЬлата вода, извадите го отъ неговата черупка, приемете го въ стомаха си и казвате: тукъ ще живЬете а не тамъ. Неговиятъ животъ минава въ вашия. Вземете волътъ или кое и да е млЬкопитающе. И mb искатъ да живЬятъ разумно, но може ли единъ волъ да се освободи отъ своитЬ рога, отъ своитЬ копита! Bcbku волъ иска да живЬе културенъ животъ, както и ние искаме, обаче човЬкътъ го хваща, туря му юларъ на главата, туря му хомотъ, взима остена и цЬлъ денъ го кара на нивата. Питамъ: туй положение на вола приятно ли е? Не е приятно. Казвате: такава е волята Божия. Не е такава волята Божия, такава е волята на човЬка. Волътъ казВа: не е казано по цЬлъ денъ да ора. Вие казВате: така е писалъ Господь. Никой не е челъ нЬкждЬ да е писано отъ Господа, че този Волъ трЬбва да оре на нивата. Никой не е чулъ гласа на Господа, тъй да каже. ДобрЬ, ние, разумнитЬ хора, които ходимъ на дВа крака и отправяме очитЬ си къмъ Бога, и ние искаме да живЬемъ свободно, но и ние сме ограничени. Въ този животъ има извЬстни закони, които ни ограничаватъ. Ти си младъ, хванатъ те като войникъ въ войската, дадатъ ти пушка и ти казватъ: ще отидешъ да се биешъ за отечеството си! Ще има музика, ще има барабанъ, и ти ще тръгнешъ подъ тактъ, не както си искашъ, но както ти заповЬдватъ: разъ-два, разъ-два. Ти ще кажешъ: азъ съмъ свободенъ, азъ мога да правя, каквото си искамъ. Не, извадете отъ ума си това велико заблуждение! Азъ нЬкой пжтъ ще ви опрЬдЬля, какво нЬщо е свободата. До тогава, докато човЬкъ има извЬстни задължения въ свЬта, той не е свободенъ. Има три вида задължения въ свЬта: Първото положение: да ходишъ съ двЬ вериги на краката си и съ товаръ на гърба си. Това азъ наричамъ мжчение. Второто положение: безъ вериги на краката си, но съ товаръ на гърба си. Това наричамъ задължение. Третото положение: безъ вериги на краката си, и безъ товаръ на гърба си. Това наричамъ свобода на движение. Сега ще ви запитамъ: добродЬтелъта сама по себе си туря ли вериги? Не туря. Тогава, ако искате да наложите едно вЬрую на ума на нЬкой човЬкъ, не му ли туряте вериги? Ако чрЬзъ любовъта, която проповЬдвате, искате да mypumb извЬстни ограничения, извЬстни връзки на нЬкое сърдце, на нЬкоя душа, не туряте ли вериги? ГдЬ е разумностъта на вашия животъ въ такъвъ случай? Съ двЬ вериги може ли да се ходи? Казвате: разбира се, че ще ходя. Да, тъй ще каже6
me, но като видите единъ човЬкъ съ двЬ Вериги на краката си, ще кажете: този човЬкъ много медлено прогресира, той е много кекавъ. Че какъ ще прогресирамъ? ДВЬ Вириги имамъ на краката си! Моята разумность, въ дадения случай ми показва, че трЬбва да праВя много малки стжпки. Стариятъ gbgo какъ ходи? Бавно върви, той има двЬ вериги на краката си. Ние му се смЬемъ защо ходи така. Такова положение има въ човешкото сърдце и въ човЬшкия умъ. Азъ искамъ да ви доведа до една вжтрешна връзка съ ония велики, живи закони, чрЬзъ които Богъ управлява свЬта. Въ тия закони човЬкъ е абсолютно свободенъ, той може да праВи, какВото иска, но Въ тЬхъ той е отгоВоренъ за дЬлата си. Да бжде чоВЬкъ отговоренъ, това е приятно нЬщо въ свЬта! За какво можешъ да бждешъ отговоренъ? Можешъ да бждешъ отговоренъ за това, което Богъ ти е далъ, за доброто, което е вложилъ вжтрЬ въ тебе. То е една велика цЬнностъ! И единъ день, когато достигнете до положение да видите какво нкщо е Божията ДобродЬтелъ, вие ще разберете въ какво седи доброто на живота. Ако ви задамъ единъ въпросъ: по кой начинъ може да се направи вашиятъ животъ щастливъ, какво бихте отговорили? Всички искате да бждете щастливи, но кой е истинскиятъ начинъ, по който животътъ ви може да бжде щастливъ, задоволителенъ, такъвъ какъвто го искате? Въ свЬта нЬма нито една философска система, която да е разрЬшила този въпросъ. И може да се минатъ още много години, докато хората правилно разрЬшатъ кой е истинскиятъ начинъ или истинскиятъ пжтъ за щастие. Вие нЬкой пжть може да слушате нЬкоя моя проповЬдъ и да мислите, че днссъ може да се разрЬши въпроса, какъ можемъ да бждемъ щастливи. И вие казвате: Учительтъ казва така, еди-кой си проповкдникъ казва така, еди-кой си ученъ, философъ казва така, Христосъ казВа така. Казано, казано но Въ Всичко тоВа трЬбва приложение. Да кажемъ, че имате предложението “азъ ходя”. Тия дВЬ думи, според!» правилата на граматиката, нали трЬбва да се съпостаВятъ правилно? Можемъ да кажемъ “азъ ходя”, или “ходя азъ”. Можемъ да кажемъ “нося азъ”, или “азъ нося”. Граматически кое е по-праВо? Азъ нося, азъ ходя. Защо? Какъ може да докажете, че “азъ нося”, “азъ ходя” е по-право отъ “нося азъ”, “ходя азъ”? ТрЬбва да знаете отношенията на нЬщата въ живата природа. ЗапримЬръ, какво ще кажете, отдЬ идва свЬтлината, отдолу-нагорЬ, или отгорЬ надолу? СВетлината идва отгорЬ надолу, т. е. отъ главата и слиза къмъ краката. Значи, Въ природата има единъ естестВенъ начинъ, по който ставатъ нЬщата. СвЬтлината винаги идва отъ главата къмъ краката. Ние 7
наричаме това нЬщо разумно начало, съ което се държимъ за Бога. То е най-близкото начало, което е вложено въ Божественото естество на чобкка. Главата е, която най-първо Възприема БожиитЬ мисли. Тя ги възприема по-скоро, отколкото краката. И тъй, като казВамъ “азъ ходя”, то значи азъ, разумното ходя, т. е. това е движение, което азъ мога да направя. Значи, ходя, това е резултатъ на азъ, затова правилно е “азъ ходя”, а не “ходя азъ”. СЬнката изобщо не може да ходи отпрЬдъ. НЬкой ще кажатъ: да при сегашнитЬ условия на земята, сЬнката нЬкой пжть може да върви отзадъ напрЬдъ, но напролЬтъ когато слънцето се движи, сЬнката не е ВсЬкога отзадъ. Следователно, когато ние се движимъ къмъ Бога, сЬнката е отзадъ, а когато се отдалечаваме отъ Бога, сЬнката е отпрЬдъ. Азъ съмъ казвалъ и другъ пжть: щомъ чоВЬкъ се приближава къмъ Бога, сЬнката е отзадъ, а щомъ се отдалечава отъ Бога, сЬнката е отпрЬдъ. Ако страданията въ живота сж отзадъ, човЬкъ се приближава къмъ Бога, а щомъ страданията въ живота сж отпрЬдъ, той се отдалечава отъ Бога. ЗапримЬръ, направишъ едно добро, и слЬдъ това те сполети нЬкое нещастие. Това показва, че ти се приближавашъ къмъ Бога. Щомъ намислишъ да направишъ едно добро и, безъ да си го извършилъ още; те сполети нЬкое нещастие, ти се отдалечавашъ отъ Бога. Кое е по-добро отъ двЬтЬ положения? Първото. Да допуснемъ, че ти занесешъ нЬкому храна, и слЬдъ това те набиятъ, или намислишъ да занесешъ нЬкому храна, и npbgu да си я занесълъ, те набиятъ. Кое положение е по-добро? Да те набиятъ слЬдъ като занесешъ храната. Да, така е. И Писанието казва: “Ако страдамъ, да страдамъ слЬдъ като съмъ направилъ доброто, а не npfegu това”. Този е правилниятъ процесъ. Сега, да се повърна къмъ мисъльта си. И тъй, празната стомна добродЬтель ли е? Не е. Безмислениятъ животъ, който можемъ да водимъ, добродЬтель ли е? Не е. Едно разтревожено състояние, което имате, добродЬтель ли е? Не е. Вие имате слЬдната опитность. ВЬрвате въ Бога, седите и си казавате: колко съмъ радостенъ днесъ! Азъ съмъ свързанъ съ Бога. Какъвъ миръ имамъ въ душата си! Моята вЬра, моятъ миръ никой не може да го отнеме. Тъй разправяте на единъ вашъ приятели, но до тебе седи другъ единъ твой приятель, който те мушне малко. И ти го мушнешъ. Ти го питашъ: защо ме мушкашъ? И той те пита: защо ме мушкашъ? Защо се мушкате и двамата? Ако си впрегналъ единъ волъ и го мушкашъ той ще те пита: Защо ме мушкашъ? Да вървишъ напрЬдъ, да орешъ. Ако нЬкой върви напрЬдъ, и ти го мушкашъ, и той ще те пита, защо го мушкашъ. Ти ще му отгоВоришъ: мушкамъ те, защото не Вървишъ въ правия пжть. Туй мушкане разумно ли е? Значи въ този свЬтъ има задължения, юларь 8
има, тоВаръ има на гърба Ви. ТоВа не е свобода, тоВа не е убеждение. Въ такова положение не можемъ да бждемъ свободни, и въ такова положение не може да се прогресира. Волътъ, за да прогресира, требва да го пуснете свободно въ гората, да си пие на свобода водицата, да си пасе тревицата. Само така той ще бжде поправенъ. Следователно, всеки човекъ требва да се остави свободень отъ своите убеждения, за да се прояви неговата вжтрешна инициатива къмъ живота. Питамъ: ако вашиятъ миръ може да се отнеме тъй лесно, миръ ли е това? Азъ съмъ забелезалъ, у всинца ви става една резка промена. Запримкръ, най-малките неща могатъ да ви смутятъ. Отвънъ може да стане едно смущение, но отвжтре човекъ не требва да се смущава. Да кажемъ, че човекъ изгуби всичкото си материално състояние. Това требва ли да го смути? Това не е признакъ, че Богъ не благоволява къмъ него. Ще бжде смешно, ако ми снематъ всичкия товаръ отъ гърба, и азъ да считамъ, че това е нещастие. Не, некой другъ го взелъ на гърба си. Ако некой освободи вола отъ неговия товаръ, по отношение на вола това е една привилегия. Богатството и сиромашията, това не сж привилегия, това сж само условия за учене. Въ богатството се уча да раздавамъ, а въ сиромашията се уча да придобивамъ. А ние всинца изменяме на това положение и казваме: всички искаме да бждемъ богати. Богатъ може да бжде само добриятъ и разумниятъ човекъ, който служи на Бога, и Богъ има доверие въ него, всичко му дава на разположение. Е, питамъ: ако Богъ не ни даде единъ отличенъ умъ, ако Богъ не ни даде едно отлично сърдце, ако Богъ не ни даде една силна воля, какво можем1 да направимъ? Ако азъ съмъ слабъ, хилавъ, като единъ глистей, ако Богъ ме тури въ една такава форма, какво мога да направя? Или, ако азъ имамъ изкуството на единъ паякъ, какво мога да направя? Една мрежа мога да направя, но никога не мога да съградя единъ салонъ като този. Колко милиони паяци требва да се съединятъ, за да съградятъ единъ такъвъ салонъ? Мислите ли, че ако се съединятъ 1,000,000 паяци, та щеха да съградятъ единъ такъвъ салонъ? И 10,000 милиона, и 10 милиарда паяци да се съединятъ, пакъ не щеха да съградятъ единъ такъвъ салонъ. Следователно, не е въ количеството на нещата. Сега, некой се намирате въ положението на единъ охлювъ, други сте въ положението на едно млекопитающе, трети сте въ положението на единъ човекъ. Много такива положения има въ живота, въ опитностьта на духовния животъ, така че не мислете че сте свободни. Азъ бихъ желалъ некой отъ васъ който се счита свободенъ да дойде при мене и да му дамъ една задача, отъ която да видите, че не сте свободни. Свободата подразбира абсолютна сила. Свободенъ е само 9
онзи, който има абсолютна сила, и затуй ние казваме, че при сегашнитЬ условия само Богъ е свободенъ, понеже Той е абсолютно силенъ. А понеже ние сме ограничени, щастието ни всккога може да се вземе, и правата ни всЬкога могатъ да се ограничатъ. Ако ние сме при единъ силенъ господарь, нашето положение абсолютно зависи отъ неговата добра воля, отъ неговия умъ, отъ неговото сърдце. Ще кажете: е Въ сегашния животъ така се изразява свободата. ВашитЬ кокошки свободни ли сж? Положението на вашитк кокошки напълно зависи отъ васъ. Ако една отъ вашитЬ кокошки влЬзе въ курника, отъ кого зависи тя да излЬзе на другия день отъ курника? Отъ васъ заВиси. Ако Вие прЬзъ вечерьта сте се обърнали къмъ Бога, и сте научили единъ Великъ законъ, да не ядете кокошки, Вашата кокошка на другия день ще бжде жива. Тя ще каже: “Моятъ господарь се е разкаялъ, и азъ мога да жиВЬя свободно”. СлЬдователно и ние можемъ да живЬемъ свободно. Но кога? Питамъ ви: господарьтъ, който живЬе вжтрЬ въ васъ, разкаялъ ли се е? Ами, когато този вашъ господарь каже: азъ ще му счупя главата, да ме познае кой съмъ какъвъ е този господарь? Значи, вие имате господарь на главата си, той ви заповЬдва, и вие сте неговъ слуга. Ще кажете: азъ живЬя по Бога, азъ мога да бжда свободенъ. Не, при такъвъ господарь вие сте толкова свободенъ, колкото сж свободни и вашитЬ кокошки въ курника. Този господарь ще ти каже: смажи му глаВата! Ти ще я смажешъ и послЬ ще кажешъ; такива сж условията на земята. Да, при такъвъ господарь, такива сж и условията. Питамъ тогава: колко господари имате вие? Двама господари. Единиятъ живЬе въ главата Ви, а другиятъ Въ стомаха. ГлаВата и стомахътъ сж седалищата на тия господари. Това сж тЬхнитЬ дворци, както ги наричатъ тукъ на земята Дворецътъ на земния чоВЬкъ е стомахътъ, и по нЬкой пжть той става голЬмичъкъ, разширява се. Щомъ този господарь почне да управлява нЬкждЬ, познава се. КокошкитЬ крЬкатъ, агънцата блЬятъ, жената плаче, дЬцата сжщо, всички се разбЬгватъ. Госбата е много хубаво направена, всичко е Въ редъ и порядъкъ, но ВсЬки е туренъ на парила. И онзи мжжъ като си дойде, погледне отъ високо, пита жена си: какъ е ястието днесъ? Много хубаво. И гледашъ тази жрица по цЬль день седи въ кухнята. НЬкой пжть ние обвиняваме жснитЬ, че говорятъ. Не сж виновни женитЬ. И мжжетЬ говорятъ. Всинца готвятъ. Въпроса трЬбва да се слага принципално. На какво готвятъ? На огънь. Културата Въ сВЬта ще дойде, когато почнсмъ да готВимъ безъ огънь, когато започнемъ да готвимъ безъ тенджери. Има ли тенджери, има ли паници, Вилици, ножове, вжглища, огнища, тоВа-оноба, ще имаме култура като днешната. Азъ искамъ да ме разберете чисто духовно. ТЬзи нЬща сж 10
символи само. Вие може да нЬмате тенджери въ кжщата си, нито вилици и паници, нито огнище, да сте като нЬкой цигани, и пакъ тенджеритЬ да сж въ ума ви. Азъ съмъ гледалъ нЬкоя млада мома, която мечтае да се задоми, въздъхне и си каже: е, нЬмамъ си нито тенджера, нато огнище! Но като се ожени, набави си тенджери, паници, вилици, лъжици и въ продължение на 20 години толкова много нЬща си набавя, че едва съ нЬколко коли може да ги прЬнесе.По този начинъ хората прогресиратъ, прогресиратъ и най-послЬ казватъ: наредихме се вече. Да, кжщата си наредиха, но умътъ си разредиха. Едно врЬме се обичаха, а сега всичко иматъ въ кжщи, миръ обаче нЬматъ. НЬкой хора вЬрватъ, че като се помолятъ на Бога, Господь изведнъжъ ще имъ даде миръ. Не е ли смЬшно положението, да затворя нЬкой пжтъ кепенцитЬ на прозорцитк си и да се моля да дойде свЬтлината? Не, свЬтлината всЬкога е текла. Тя не идва, не се вика, не се купува. Има едно нЬщо въ свЬта, което не се вика, не се купува. То е свЬтлината. Има едно нЬщо въ свЬта, което не се придобива. То е любовъта. Тя тече. Не се стремете да придобиете Любовьта! Който се стреми да я придобие, тя се изгубва. Любовьта е въ основата на живота. И малката Любовь, и голЬмата Любовь, която влиза въ сърдцето, еднакво действуватъ. Вие сега чакате да дойде голЬмата Любовь, да дойде Христосъ, че съ своята слава да обгърне свЬта. Никога! Питамъ туй положение вЬрно ли е? То е вЬрно само по отношение на онази пжпка, която се развива вжтрЬ въ дървото. Когато пжпката е готова да цъВне, свЬтлината ще се прояви, но това е единъ процесъ на растене. Ако тази пжпка е готова да израсне, тя ще израсне, но дали ще цъвне или не, свЬтлината, и Въ дВата случая, е една и сжща. Значи Богъ, въ своето проявление, въ своята Любовь и сега, и въ миналото, и въ бждещето е единъ и сжщъ. Въ Него нЬма еднообразие. И стремежътъ на този Господь на Когото служимъ, е да ни направи всички щастливи. Защо? Защото Той самъ по себе си е щастливъ. За този си стремежъ, Той нЬкой пжть ни причинява найголЬмитк нещастия, за да ни причини щастие. ЗапримЬръ, нЬкой пжть ние сме щастливи, че носимъ една счупена стомна, но не е право това. Казвате: азъ не съмъ толкова будала, да нося онази стомна пълна съ вода, да нося, такъвъ голЬмъ товаръ! Но като навлкзете въ онази пустиня, като нагазите въ онази горещина, онзи, който носи пълната стомна, пийне си малко вода, накваси си гърлото, а онзи, който носи празната стомна, казва: мене ми бЬше леко на ржката, а сега ми е тежко на гърлото. Другиятъ казва: мене ми бЬше тежко на ржката, но сега ми е леко на гърлото. Тъй че ние не можемъ да избЬгнемъ извЬстни опитности, извЬстни порядки въ свЬта ще носимъ и празна, 11
и пълна стомна. ЧовЬкъ, който носи добродЬтелъта е като една брЬменна жена, той трЬбва да страда за тази добродЬтель. Не страдашъ ли за добродЬтельта, която имашъ, ти си безплоденъ човЬкъ. Ако вие искате да минете живота си безъ страдания, вие ще бждете безплодни хора. До сега азъ не съмъ срещналъ нЬкой човЬкъ, да каже: азъ се много радвамъ, че пострадахъ. Всички казватъ: все на мене ли се дадоха тЬзи страдания, кога ще се махнатъ? Е, много лесно. Вие, като ученици, трЬбва да разглеждате нЬщата разумно. Казвате: вижте онзи, човЬкъ тамъ, какъ си е поправилъ положението! Кой си е попраВилъ положението? Това е една самоизмама. Какви съотношения има между онзи, който е поставенъ пръвъ министъръ на България, и онзи, който оре на нивата? По отношение на Бога, онзи, който оре на нивата, заема първо мйсто, а онзи, който е пръвъ министъръ на България, заема послЬдно мЬсто. По отношение на хората пъкъ това е обратно. Питамъ сега: кое мнЬние е мЬродавно, нашето или Божието? Божието. Туй е теоритически, но щомъ дойде до практическия животъ, вие не вЬрвате въ това учение. Я ми кажете, коя жена отъ васъ е благодарна отъ лошия мжжъ, който и е даденъ? Или кой мжжъ е благодаренъ отъ лошата жена, която му е дадена? Че сж лоши, това е нЬщо относително. Лошата жена за едного е добра, за другиго не. Азъ зная жени, които всЬка вЬчерь се каратъ съ мжжетЬ си, но такава жена, като отиде при своя любовникъ, да ги видите, какъ си гугуцатъ! Азъ зная мжже, които като се върнатъ при женитЬ си, постоянно се каратъ съ тЬхъ, но като отидатъ при любовницитЬ си, да ги видите какъ си гугуцатъ! Защо ставатъ тия нЬща? Този мжжъ не бЬше за тази жена, и тази жена не е за този мжжъ, обаче майката и бащата накараха този мжжъ да вземе тЬхната джщеря, или тЬхниятъ синъ да Вземе тази дъщеря. Следователно, mb съпоставятъ нЬщата тъй, както Богъ не ги е съпоставилъ. Имаме двЬ разумни сжщества, които не сж съпоставени правилно. Ходя азъ, значи следствието върви преди причината. Сега за мене не е важно да изнасямъ Вашите неджзи. Целиятъ светъ, цЬлиятъ нашъ духовенъ животъ е потопенъ въ тия неджзи. Азъ ви наблюдавамъ, и гледамъ по нЬкой пжть, като направя едно прЬдложение, вие казВате: е, тоВа нЬщо само тъй се говори. Учительтъ иска само тъй да ни занимава, но и той не може да го приложи. Не, БожестВениятъ животъ трЬбва да се приложи абсолютно, нЬма никакво извинение, нито за мене, нито за васъ. Който го приложи, Любовьта може да дойде у него, а който не го приложи, Любовьта не може да дойде у него и нЬма да му се даде никаква сила. Има едно сжщество въ свЬта, което не може да се подкупи съ нищо. Това 12
сжщество е Богъ. Него можемъ да го подкупимъ само по единъ начинъ. Когато сме разумни и добри. Когато можемъ абсолютно да изпълнимъ Неговата воля, Той е готовъ да направи всичко заради насъ, но изгубимъ ли това, ние изгубваме всичкото Негово благоволение. Не сме тъй силни да обърнемъ волята Божия въ обратна посока. Всички вие сте ученици, подвизавате се, всички сте кандидати за небето. Но ако ви попитатъ, какъвъ е смисълътъ на живота, ще кажете да станемъ безсмъртни, да бждемъ граждани на царството Божие. Е, питамъ: какво изисква сега Богъ отъ насъ? Ще кажете: не знаемъ. Приложили ли сте туй, което Богъ изисква отъ насъ? Некой ще каже: азъ зная. Можешъ ли да знаешъ туй, което никога не си опиталъ? Ако азъ нося въ джоба си захаръ, но никога не съмъ я опиталъ, ще зная ли какво нещо е захаръта? Е, какво нещо е захарьта? -Бръкна въ джоба си, кажа: ето на! Ами ти опиталъ ли си я? Не ми требва да я опитвамъ, азъ я имамъ въ джоба си. Е, какВо нещо е добродетельта? Бръкни въ джоба ми. Джобовете на сегашния светъ сж пълни съ добродетели, и като ги бутнешъ, изваждатъ ги. Не, не, въ моя джобъ вие не може да намерите нито една бучка захаръ, но като дойдете въ моя домъ, ако сте жадни, като ви дамъ една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина. Иначе нема да видите захарьта. Всичката моя захарь е потопена въ водата. Ние не можемъ да туримъ добродетельта въ джоба си. Не, не можете да я турите въ джоба си, нито може да я отделите отъ живота си. Добродетельта е непреривно свързана съ самия животъ, не може да се отдели отъ него. Ако некой иска да отдели добродетельта отъ живота, той ще си причини най-големото нещастие. Некой иска да направи добро и да го види. Не се стремете да видите доброто, което сте направили. Ако искате да знаете, дали това, което сте направили е добро, повикайте единъ вашъ приятель, дайте му да пие малко отъ вашата вода, да опита тази сладчина. Ако той е доволенъ, радвайте се на това, че вашата добродетели е вжтре въ вашия животъ. Да определя мисълъта си поконкретно. Питамъ сега: кое положение е по-добро? Дойдешъ у дома, нагостя те, и следъ като те нагостя, да кажа въ себе си: е, да си отиде този човекъ, не го искамъ повече. Или като ми дойдешъ на гости и те нагостя добре, да ти кажа: радвамъ се, че дойде. Какъ сж децата, жената? А не следъ като разбогатеете да ви кажа: радвамъ се, че дойдохте, приятно ми е. Защо? Защото като сте разбогатели, има какво да взема отъ васъ. Не, въ истинската добродетель и Божия Любовь, като дойдешъ при мене, азъ требва да почувствувамъ една радость и да си кажа: благодаря, че този приятель ми дойде днесъ на гости. Да чувствуваме, че посещението на единъ мой приятель е 13
посещение отъ Бога. Това е истинското пожелание, което трЬбВа да храня къмъ ВсЬки едного отъ Васъ. Не да Ви казвамъ Въ очитЬ, че се много радВамъ, за gbmo дойдохте Въ кжщата ми, но като излЬзете отъ моя домъ, да се обърна къмъ Бога и да благодаря, а Вие да почувствувате единъ вжтрЬшенъ миръ, една дълбока радость. Тъй да почувствувате това посЬщение, като че Богъ ви е посЬтилъ. Защо? Защото моитЬ отношения къмъ Бога сж правилни, и отношенията на Бога между насъ сж правилни. Азъ съмъ забЬлЬзалъ, дойде нЬкой да ме nocfemu, но нЬкога нЬмамъ физическа възможности да го приема, на земята сме, и той като си излЬзе, остава недоволенъ, махне така съ ржка. Той трЬбва да си каже: азъ съмъ много доволенъ, благодаря на Господа, че Учительтъ днесъ не ме прие. Ами защо сте недоволни? Мислите ли, че ако азъ излЬза при васъ, мога да ви дамъ това, което искате? И безъ да излЬза при васъ, пакъ мога да ви дамъ това, което искате. Ами че азъ имамъ копчета. Бутна едно копче, и почва да тече отъ него. ТрЬбва ли да ви дамъ чашка? Сега вие ще кажете: моля, питайте Учителя, благоволява ли да пия отъ тази вода? Не само една чаша, но и хиляди чаши можете да пиете. Щомъ сте дошли до тази чешма, може да пиете колкото чашки искате. Щомъ пиете азъ ще кажа: тия ученици сж много умни, и Господь благоволи къмъ тЬхъ. Това е външната страна на живота. И задачата въ живота ни е да бждемъ доволни въ дадения моментъ, и като се обърнемъ къмъ Господа, да кажемъ: Господи, ние сме благодарни отъ всичко. Това е цЬльта ми, къмъ която искамъ да насоча ума ви. Това е правилната философия, която разрЬшава всички въпроси. Ти си търговецъ, изгубилъ си нЬщо. Благодари за това. Туй, което си загубилъ, то не е загубено, то е една печалба. Да кажемъ, че ти си жена. Мжжъ ти не те приема добрЬ, нагрубява те. Че това е едно добро положение. Ами че какъ! Той ти казва: ти цЬлиятъ денъ ходишъ, кждЬто трЬбва и не трЬбва, обикаляшъ тукъ-тамъ. Защо не се Връщашъ дома си? Защо хойкашъ толкова? Ти ще му кажешъ: какъ смЬешъ да ми казвашъ така? Ами, че нека си казва каквото си иска! Ти се спри и си кажи: чакай да Видя, какво иска да ми каже Господь днесъ чрЬзъ устата на моя възлюбленъ. Азъ казвамъ така: има възлюбени, които Вършатъ волята Божия. Има възлюбени, които не вършатъ волята Божия. Има Възлюбени, които сж добри и разумни. Има Възлюбени, които не сж добри и разумни. Ако тВоятъ Възлюбенъ е разуменъ, той нЬма да ти каже, защо ходишъ да хойкашъ, но ще ти каже: азъ се безпокояхъ за тебе, обаче като те видЬхъ, успокоихъ се и се радВамъ много, че се Върна Въ кжщи. Жената сжщо. Докато мжжътъ го нЬма, тя дига шумъ, но като си дойде, казВа: много се радВамъ, че дойде; бЬхъ започнала да се 14
тревожа за тебе, но всичко ми мина вече. Гледамъ нЬкои критикувате, казвате: тия ученици не живЬятъ по Бога. Я ми кажете, какеве е вашиятъ идеалъ! Азъ ви казвамъ: има само единъ начинъ за жиВЬене по Бога. Като Видя единъ ученикъ, да ми стане тъй приятно! Не сж погрЬшкитЬ, които трЬбва да видя въ него. НЬма какво да го подозирамъ. ВсЬки ученикъ си има една слаба страна. НЬкой върви бавно, като охлювъ. ТрЬбва ли да га осжждамъ? Ще го погаля, ще му кажа: нЬма нищо. Той ще ми каже: сега азъ съмъ като охлювъ, имамъ прЬпятствия, ржцЬ нЬмамъ, крака нЬмамъ, но очитЬ ми сж Високо. Единъ день, когато ми израстнатъ ржцЬтЬ и краката, ти ще Видишъ какъбъ ученикъ може да стане отъ мене! Сега да Ви приВеда този симВолъ. Когато единъ ученикъ разбере Правдата Въ абсолютната смисълъ, негобитЬ ржцЬ сж израснали вече. Когато единъ ученикъ разбере ДобродЬтельта въ абсол1отната смисълъ, негобитЬ крака сж израснали вече, и той може да ходи. Това значи да имашъ ржцЬ и крака, и съ тЬхъ да разрЬшавашъ бъпроситЬ. Сега ти си тъженъ, животътъ ти се обезсмислилъ. Ами защо? Богъ е Любовь. СвЬтътъ е пъленъ съ благородни сърдца. Не мислете, че само грЬшници има въ сбЬта! ДобритЬ хора въ свЬта прЬобладаватъ, mb господарствуватъ, но не се проявяватъ. Сега нЬкои казватъ: свЬтътъ е станалъ лошъ. Не, лошитЬ хора, въ сравнение съ добритЬ, сж по-малко, но понеже mb се проявяватъ, то се виждатъ наВсЬкждЬ и тЬхната миризма се разнася наВсЬкждЬ. ДобритЬ хора господствуВатъ Въ свЬта. Знаете ли това? Сега на Васъ трЬбВа да Ви държа цЬла пропоВЬдъ, да Ви доказВамъ, че сте добри. НЬкой казВа: азъ съмъ толкова добъръ! Не, не казвай тъй, но кажи: Богъ, Който живЬе въ мене е добъръ и добродЬтеленъ. Единъ плодъ, който е почналъ да зрЬе на слънчевата свЬтлина, не може да бжде лошъ. Една душа, въ която Богъ изпраща своята свЬтлина, не може да бжде лоша. Сега, ние се намираме въ съборнитЬ дни. ВсЬка година имаме съборъ. Какво нЬщо е съборътъ? Съборътъ може да го правятъ добритЬ и разумнитЬ души. Когато се събератъ лоши хора съборъ има ли? НЬма съборъ. ОнЬзи, които живЬятъ въ Аюбовъта, може да направятъ съборъ. ОнЬзи, които живЬятъ Въ Мждростъта, може да направятъ съборъ. ОнЬзи, които живЬятъ въ Истината, може да направятъ съборъ. ОнЬзи, които живЬятъ въ ПраВдата, може да направятъ съборъ. ОнЬзи, които живЬятъ въ ДобродЬтельта, може да направятъ съборъ. А онЬзи, които не жиВЬятъ въ тия добродЬтели, за тЬхъ никакъвъ съборъ не сжществува. СлЬдователно, щом1. живЬемъ въ закона на Аюбовъта, ние сме на съборъ. Единъ день Богъ ще ви изведе отъ този свЬтъ и ще ви запознае 15
съ онЬзи братя, които Вие не знаете. НЬкой пжть искате да знаете, какВо нЬщо е небето. Туй считате за идеалъ. Постарали ли сте се да Видите, какВо нЬщо е небето, дали е мЬсто или състояние? Небето е общение на разумни сжщестВа, които живЬятъ Въ единение, които се радВатъ единъ на другъ, и които не могатъ единъ безъ другъ. Всички живЬятъ за едного, и единъ живЬе за Всички. Понеже mb сж толкова разумни, то и тЬхната Външна обстановка на небето е най-красивата, и тЬхното състояние е по Възможности най-идеалното, което може да сжщестбуВа. Общение на разумни души! НЬма да правя нЬкакви изводи да ви доказвамъ, че сте добри. Азъ зная, че всинца сте добри, но не сте проявили своята добродЬтель. Всинца сте разумни, но не сте проявили своята разумностъ. Вие чакате, като онЬзи дЬца, по настроение, и казвате: ако имамъ настроение, ще го направя. Волътъ казва: “Азъ ще ора на господаря си когато ме бодне съ остенъ”. Това значи настроение, но то не е законъ на свободата. Ние трЬбва да правимъ доброто безъ настроение. Та, днесъ сме събрани за какво? Азъ днесъ ви събрахъ само за едно правило. То е първото и най-важното правило. Когато ви дойде единъ братъ или една сестра въ кжщи, които и да сж mb, като си излЬзатъ, да обърнете очитЬ си нагорЬ къмъ Бога и да кажете: Господи, много ти благодаря, че ми изпрати този братъ или тази сестра. Този день, недЬлниятъ, ви събрахъ само за това правило. НЬма покрасиво правило отъ него! У васъ има особена философия. Като ви дойде нЬкой братъ, вие казвате: този братъ е дошълъ за пари при мене. Вие сте чудни! За пари дошълъ! Ами, ако онзи апашъ дойде въ кжщата ти съ своя револверъ и ти каже: хайде, скоро отварай! Скоро давай това-онова! И вие изваждате сандъка си, давате каквото ви иска и казвате: слава Богу, че съ малко се разправихъ. Е, този братъ дошълъ безъ револверъ и ти казва: моля ти се, братко дай ми нЬщо! Кое е по-хубаво, да дойде съ револверъ или безъ такъвъ? Не, въ закона на посЬщението най-първо има слЬдното нЬщо: ако единъ братъ е дошълъ по волята Божия, той нЬма да вземе нищо, той ще даде нЬщо. Който посЬщава той трЬбва да внесе нЬщо. Това е истинското nocbщение. Щомъ посЬтя единъ домъ, трЬбва да внеса нЬщо. Отивамъ ли да взема нЬщо, това не е посЬщение. Щомъ слънцето изгрЬва и ни посещава, какво прави то? Дава ни своята свЬтлина и не взима нищо. Днесъ искамъ да направите едно посЬщение по новото правило, безъ никакво изключение. Обезателно ще го направите, но не ви заповЬдвамъ. Азъ ви казвамъ сега какъ да направите посЬщението съ двЬ вериги и съ товаръ, или безъ вериги, но съ товаръ, или безъ вериги и безъ товаръ. Може да изберете едно отъ mpumb положения. 16
Азъ всЬкога прЬдпочитамъ безъ вериги и безъ товаръ. Та, казвамъ: отъ невидимия сВЬтъ, отъ БожестВения свЬтъ днесъ има издадена една запоВЬдъ до ученицитЬ: да направите едно посЬщение безъ вериги и безъ товаръ. Този день ще отидете само на едно мЬсто, а не на двЬ. На едного отъ васъ ще направите едно посЬщение. Сега може да кажете: Какво иска да каже Учительтъ. СимВолически ли говори, какъ да го разберемъ? И буквално, и символически, и по смисълъ. Ще nocbmume днесъ нЬкого нищо повече. Е, прЬдставсте си сега, че ще направите едно посЬщение, или пъкъ на васъ ви направятъ едно посЬщение. Като дойде този приятель при тебе, ти ще излЬзешъ и ще си кажешъ: защо е дошълъ? Не, той ще остави нЬщо у васъ, и при това най-хубаВото. Ще направите туй, което не сте правили до сега. Ще занесете найхубавото нЬщо, което имате. Ако имашъ само една ябълка, нея можешъ да занесешъ, но най-хубавата. И тъй, днесъ ще направите най-малкия опитъ. Ще направите едно посЬщение, gbmo обичате, gbmo се разбирате. Идущата седмица ще ви събера и ще ви попитамъ за посЬщението, което сте направили. КждЬто искате може да отидете, било между приятели или външни, но посЬщение ще напраВите. ТоВа е една задача. Да не направите така, обаче, че една сестра, запримЬръ да я посЬтятъ 10 други сестри. КждЬто отидете, за този день вие ще бждете пръвъ и послЬденъ въ този домъ. Ще гледате слЬдъ васъ да не дойде нЬкой другъ да развали работата. Не, Вие ще бждете пръвъ и послЬденъ. Като си отидете, ще гледате работата ви да е завършена за васъ, и за Вашия братъ или вашата сестра, които сте посЬтили. Тази задача е трудна дЬйствително, но може да се разрЬши. ТруднитЬ задачи сж приятнитЬ задачи въ свЬта. Тия трудности сж отзадъ, не сж отпрЬдъ. ТЬ ще ви тласкатъ. Това е едно налЬгане. Ще имате налЬгане отзадъ, и колкото налЬгането е по-голЬмо, толкова и движението е по-голЬмо, и обратно. Разбрахте ли правилото? Туй е свещено правило. Ние сме Вече въ втората половина на годината. Правилата, които ще ви се даватъ за въ бждеще, ще бждатъ отъ другъ характеръ. И тъй, ще започнемъ отъ туй свещено правило, съ туй посЬщение. Но вие ще кажете: дали мога да го направя? Като го направите пъкъ, ще си кажете: какъ го направихъ? Не се смущавайте! Като излЬзете отъ единъ домъ, gbmo сте направили посЬщението, не мислете какъ сте го направили. СлЬдъ залЬзъ слънце, когато блЬснатъ всички наши лампи по градоветЬ, ще могатъ ли да се сравнятъ съ слънчевата свЬтлина? Не, това сж само залъгалки. Ако тази ваша сестра, която nocbтите, е била тжжна, скърбна, животътъ и се обезсмислилъ, и слЬдъ като напраВите посЬщението тя се зарадва, и като дойде друга нЬкоя, 17
шя все се радва, значи Вие сте била първата. Този, който носи радость, миръ, той е първиятъ. А този, който отнема радостъта, мира, той е послЬдниятъ, който е дошълъ. Първиятъ трЬбба да донесе радость, миръ отъ Божествения свЬтъ. И тъй тЬзи посЬщения ставатъ. Ако днесъ се отворятъ така сърдцата ви, вие ще направите сполучливо посЬщението си. Сега, коя е моята скрита мисълъ, защо ви карамъ да направите това посЬщение? Азъ ви карамъ да направите този опитъ, защото днесъ отгорЬ ще ви посЬтятъ. Тия които дойдатъ отгорЬ да ви посЬтятъ, ще ви кажатъ: моля искаме да ни придружите да посЬтимъ поне единъ домъ, да видимъ какъ живЬятъ хората тукъ на земята! Ако направите това посЬщение, то ще бжде Божествено защото само когато Богъ присжтсвува може да направите посЬщението. ЧовЬкъ не може да върши нЬкое добро дЬло, ако Богъ не присжтствува въ него. Проявата на ВсЬка добродЬтель, проявата на всЬка Мждрость, Правда и Истина, всичко туй се дължи на Бога, Който дЬйствува въ насъ. И когато той дЬйствува, ние трйбва да се радваме, че той е започналъ своето велико дЬло. Започне ли го, Неговото дйло е завършено, защото нйма по-голкма сила отъ Него. И тъй, сега да ви кажа: тия приятели екскурзианти отъ невидимия свЬтъ ще дойдатъ, ще направятъ едно посЬщение, и като се върнатъ назадъ, нека иматъ едно добро Възпоменание за Васъ. ТЬ помнятъ, и много нЬща помнятъ. Като дойдатъ единъ пжть, mb ще дойдатъ и втори, и трети пжть. Като дойдатъ, mb носятъ много хубави нЬща съ себе си. Писанието казва: “ДЬто е духътъ, тамъ е и свободата”. И тъй, за васъ е потрЬбна една вжтрЬшна обнова. Тъй, както до сега сте вървЬли, то е било хубаво, но то е едно шаткаво положение, то е положение на двоумЬние, дали съмъ въ правия пжть или не, дали ще бжда спасенъ или не. Всичко това е падане-ставане, падане-ставане. Такъвъ е животътъ, но има нЬщо по-хубаво и по-красиво въ свЬта. Единъ денъ ще видите, какбо нЬщо е Божието лице, къмъ което ангелитЬ отправятъ погледитЬ си. Виждали ли сте онова лице, на което сж написани Всички велики добродЬтели? Виждали ли сте онази велика душа, отъ която изтича всичкото щастие, всичкото Блаженство въ сВЬта? Ако единъ денъ бихте погледнали на тоВа лице, Вие бихте паднали съ лице къмъ земята и бихте казали: Господи, ние не извършихме Твоята воля. Като погледнете на това лице, у васъ ще се създаде единъ вжтрЬшенъ импулсъ и ще кажете: Господи, ние сега разбрахме, какво нЬщо е да се живЬе по закона на Любовьта! Има едно лице скрито въ свЬта! То е лицето Божие. Казва псалмопЬВецътъ “Гледай Господа 18
прЬдъ себе си!” И тъй, ще об1рнете душата си, ще подигнете ума си, ще подигнете сърдцето си къмъ това свещено лице! Има свещени нЬща въ свЬта. ВсичкитЬ тия сегашни форми на живота, всичкиятъ сегашенъ редъ на нЬщата ще изчезне, и въ ума ви ще дойдатъ хубави и красиви нЬща, каквито до сега не сж дохождали. ЦЬлиятъ сегашенъ редъ ще се измЬни. И вашитй братя и сестри ще се явятъ съ такива сърдца, какВито не сте виждали, нито очаквали. ТЬ ще иматъ благородни и възвишени сърдца. Иде това врЬме, то не е далечъ. Тогава всички ще бждете радостни и Весели. Кога? Днесъ. Днесъ е БожестВениятъ день. Ама ympb може ли да бжде тоВа? Да, щомъ е днесъ, може да бжде и ympb. Днесъ, ympb, прЬзъ ВсичкитЬ бЬкобе, прЬзъ хилядитЬ години, Богъ ще се прояви. Това ще бжде едно благо за вашата душа, защото още нито единъ отъ васъ не е ималъ условия да живЬе тъй, както трЬбва. Ще дойде день, когато вие ще седите подъ вашата смокиня, безъ да се плашите. НЬма да има страхъ въ свЬта. Ще се ползувате отъ плодоветЬ на вашия животъ. Bcbku ще мисли, ще разсъждава, ще се радва, ще живЬе, ще работи за Бога, ще има всички условия, всичко онова, което неговата душа пожелае. Той ще бжде радостенъ и Веселъ, и животътъ му ще има смисълъ. Този день е сега. Тогава нЬма да има стари, всички ще бждатъ млади. И 120 годишниятъ старецъ ще бжде младъ, ще припка като младъ момъкъ, нЬма да има това набръчкано лице. Разбрахте ли ме сега? Азъ не искамъ много да ме разберете. Като ме разберете малко, достатъчно е. Въ Божествения законъ, човЬкъ като се хване за нокета, върви. Божественото въ човЬка е въ състояние да промЬни цЬлия ходъ на нЬщата. БесЬда, държана на 24 августъ, 1924 г. 6. 30 ч. с. 19
Правила на разумния животъ. Т. м. Ще ви прочета отъ 18 глава на Матея, отъ 18-ти стихъ надолу. (18) Истина ви казВамъ: Каквото вържете на земята, вързано ще бжде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бжде на небето. (19) Пакъ Ви казвамъ че двама отъ васъ ако се съгласятъ на земята за ВсЬко нЬщо което би да попросятъ, ще имъ бжде отъ Отца моего който е на небеса; (20) защото gbmo сж двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ азъ посрЬдъ тЬхъ. (21) Тогазъ пристжпи Петъръ при него и рече: Господи, до колко пжти, ако ми съгрЬши братъ ми, да му прощавамъ? до седемъ пжти ли? (22) Казва му Исусъ: Не ти казвамъ до седемь пжти, но до седемдесеть пжти по седемь. (23) За това царството небесно е уподобено на человЬкъ царь, който поиска да прЬгледа смЬтка съ слугитЬ си. (24) И когато начна да прЬсмЬтва, докараха му единъ длъжникъ отъ десеть хиляди таланта. (25) И понеже нЬмаше да ги плати, повелЬ господарьтъ му да продадатъ него и жена му и дЬцата му и всичко що имаше, и дългътъ да се плати. (26) Падна прочее слугата, кланяше му се, и думаше: Господи, имай търпЬние къмъ мене, и ще ти платя всичко. (27) И смили се господарьтъ на този слуга, пусна го, и прости му заема. (28) Но щомъ излкзе този слуга, намЬри едного отъ съслужителитЬ си който му 6Ь длъженъ сто пЬнязи, улови го та го давЬше, и казваше: Плати ми това що ми си длъженъ. (29) Падна прочее съслужительтъ му на нозЬтЬ му, молЬше му се, и казваше: Имай търпЬние къмъ мене, и всичко ще ти платя. (30) Но той не щЬше, но отиде и затвори го въ тъмница доклЬ да плати дълга. (31) И като видЬха съслужителитЬ му това що стана, твърдЬ се наскърбиха; и дойдоха та казваха на господаря си всичко що стана. (32) Тогазъ го повика господарьтъ му и казва му: Рабе лукави, всичкия онзи дългъ ти простихъ понеже ми се примоли. (33) Не трЬбваше ли и ти да помилвашъ съслужителя си както помилвахъ и азъ тебе? (34) И разгнЬви се господарьтъ му, и npbgage го на мжчителитЬ доклЬ да заплати Всичко що му 6Ь длъженъ. (35) Така и Отецъ мой небесни ще стори съ васъ ако не простите отъ сърдцата ваши всЬки на брата си прЬгрЬшенията му. Вързване и развързване може да праВи само разумниятъ човЬкъ. Само вЬщиятъ лЬкарь може да лЬкува. “Пакъ ви казвамъ, че двама отъ васъ, ако се съгласятъ на земята, за всЬко нЬщо, което би да попросятъ, ще имъ бжде отъ Отца моего, който е на небеса; защото gbmo сж двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ азъ посрЬтъ тЬхъ “. 20
Значи, за да се даде прошение и да се отговори на това прошение, трЬбва да има най-малко двама души. Събирания между хората може да ставатъ само чркзъ закона на Любовьта. По другъ начинъ събирания между хората не могатъ да ставатъ. Думата “събиране” въ български езикъ не е толкова изразителна, но понеже нЬма друга по-добра дума, и съ тази минава. Тогазъ пристжпи Петъръ при Него и рече: “Господи, до колко пжти, ако ми съгрЬши братъ ми, да му прощавамъ? До седемъ пжти ли?” Казва му Исусъ: “Не ти казвамъ до седемъ пжти, но до 70 пжти по седемъ”. И прощаването става пакъ по закона на Любовьта. Не можешъ да простишъ нЬкому, докато не го обичашъ, и докато не те обича. Ако нЬкой мисли, че може да прощава безъ любовъ, лъже се. И онзи, който иска да го простятъ, трЬбва да иска да го простятъ по закона на Любовьта. Вънъ отъ закона на Любовьта прощение не може да има. Това категорически трЬбва да го знаете! По кармическия законъ, кой каквото върши, ще го намйри, а Божествениятъ пжть е законътъ на Любовьта, чрезъ който кармата се смекчава. Значи, за хората на грЬха има само единъ начинъ, той е мелницата, а за хората на Божията благодатъ, това е растенето. Това сж два процеса. Ако си грЬшенъ, въ мелницата ще те турятъ, това е въ реда на нЬщата. Ако си праведенъ, въ земята ще те хвърлятъ. “За това царството небесно е уподобено на человЬкъ царъ, който поиска да прЬгледа смЬтката съ слугитЬ си. И когато начна да прЬсмЬтва, докараха му единъ длъжникъ отъ 10,000 таланта”. Числото 10, въ този смисълъ, както Христосъ говори, не показВа само колко е голЬмъ дългътъ, но то показва и единъ завършенъ цикълъ. Единъ човЬкъ не може да продължава своитЬ гркхоВе задъ 10тЬхъ. Повече отъ 10 пжти не можешъ да грЬшишъ. Като напраВишъ едно прЬстжпление 10 пжти, слЬдъ 10-ия пжть вече ще те хванатъ. “И понеже нЬмаше да ги плати, повелЬ господарьтъ му да продадатъ него, и жена му, и дЬцата му, и всичко, що имаше, и дългътъ да се плати. Падна, прочее, слугата, кланяше му се и думаше: Господи, имай търпЬние къмъ мене, и ще ти платя Всичко. И смили се господарьтъ на този слуга, пусна го, и прости му заема”. Това е отношението на Бога къмъ хората. Отъ тукъ се вижда, какъ Богъ прощава. Какви сж отношенията на хората помежду имъ, ще видите отъ това, какво прави този слуга, на когото господарьтъ прости дълга. “Но щомъ излЬзе този слуга, намйри едного отъ съслужителитй си, който му 6Ь длъженъ 100 пЬнязи, улови го та го давкше и казваше: 21
плати ми това, що ми си длъженъ! Падна, прочее, съслужительтъ му на нозете му, молеше му се и казваше: Имай търпение къмъ мене, и всичко ще ти платя. Но той не щеше, но отиде, затвори го въ тъмница, докле да плати дълга.” Често Вие си задавате въпроса: защо между насъ ставатъ такива работи, защо Господь не ни благослови? Какъ ще ни благослови? Ако вжтре въ сърдцето ти има една дисхармония, ако Вжтре въ умътъ има една дисхармония, ако вжтре въ волята ти има една дисхармония, благословението не може да дойде. Ти може 100 пжти да посаждашъ на пжтя плодни дървета, но mb нема да изникнатъ. “И като видеха съслужителите му тоВа що стана, твърде се наскърбиха; и дойдоха та казаха на господаря си Всичко, що стана. Тогазъ го повика господарътъ му и каза му: Рабе лукави, Всичкиятъ онзи дългъ ти простихъ, понеже ми се примоли. Не требВаше ли и ти да помилВашъ съслужителя си, както помилВахъ и азъ тебе? И разгневи се господарътъ му, и предаде го на мжчителите, докле да заплати Всичко, що му бе длъженъ. Така и Отецъ мой небесни ще стори съ Васъ, ако не простите отъ сърдце на брата си прегрешенията му”. Въ този стихъ всички се спиратъ само върху физическата страна на онЬзи постжпки, които ставатъ въ живота. физическите престжпления не сж толкова важни. Когато се говори за прЬстжпления, подразбиратъ се такива престжпления, които човекъ извършва едновременно и въ трите света. Азъ следя отъ редъ години, какви сж вЬрванията на некой отъ учениците. Техните вервания не почиватъ на една здрава основа. Здрава основа наричамъ, когато единъ човекъ при всичките условия на живота не изменя верванията си, не изменя поведението си. Може да дойдатъ мжчнотии, може да дойдатъ изкушения въ живота, и клончетата на едно дърво може да се превиватъ, може да опиратъ чакъ до земята, но това дърво, т. е. този човекъ не се пречупи, той има почва, има основа. Сега азъ ще ви попитамъ: мислите ли вие, че сте най-важните личности въ света, на които целото небе и Господь требва да обръщатъ Внимание? Некой пжть Вие си давате такава важностъ, че като се молите Богу и не Ви се отговори, казвате: какъ тъй! Не, молитвата е само потикъ на Аюбовъта, а ти чркзъ насилие изисквашъ да ти се даде нещо. Това не е любовь. Сега въ съвремените християни има два вида молитви. Едните сж молитви на голема смелость. Воля требва да има човекъ, да изисква, да настоява, тъй казва Писанието. А другите молитви сж молитви на страхъ. Ние се молимъ за другите, а те се молятъ за насъ. Като че Господь нема да слуша всеки едного 22
отъ насъ, като се помоли, ами ще трЬбва другитЬ да се молятъ за него. Това сж извратени понятия, които вЬрующитЬ иматъ. Азъ говоря само за ученика. Той трЬбва да се подчинява само на закона на разумната Любовъ. Въ тази разумна АюбоВь влиза едно отъ слЬднитЬ качества: ученикътъ жертвува всичко за Бога. Щомъ жертвува Всичко за Бога, то не значи, че се отрича отъ живота. Той се отрича отъ своя животъ, а приема Божествения животъ. Сега нЬкой ще каже: какъ да се отрека отъ своя животъ? Нима мислите, че ако единъ вълкъ се откаже отъ своя животъ и възприема живота на човЬка, той изгубва своя животъ? Ами че ако този Вълкъ Вейки день хойка по горитЬ и го прЬследватъ съ пушка, та може ли да се сравни жиВота му съ живота на единъ човЬкъ? Вие не искате да се откажете отъ вашия животъ, но кажете ми, въ какво седи хубостьта на вашия животъ? Хубавото въ живота си ние ще го намЬримъ Въ нЬкоя наша добра постжпка, или въ нккое наше добро дЬло, което е произлЬзло отъ Любовьта. Тамъ като дойдемъ, това е единъ оазисъ въ живота ни. Вие може да дадете нЬкому 10 или 20,000 лв., може да му направите една кжща, но това още не е добро. ТЬзи пари, които давате, mb сж останали отъ баща ви, вие още не сте работили за тЬхъ. За ученицитЬ има едно правило: когато дойде нЬкой да ти иска пари на заемъ, ти трЬбва да му дадешъ тия пари, които си изработилъ самъ. НЬкой ти иска 150 лв. Ти трЬбва да работишъ най-малко 10 дни за тЬхъ, за да му ги дадешъ. Азъ мога да бръкна въ касата и да му дамъ и 100,000 лв., но ще си създамъ карма. СлЬдователно, добро е само това, което е излЬзло отъ нашитЬ ржце. Затова, докато не се научите да работите и отъ труда си да давате, всичко друго направено не е добро. Днесъ се проповЬдва едно учение на лЬностъ. Майката проповЬдва едно учение на дъщеря си, казВа и: ти гледай да се оженишъ за нЬкой богатъ чоВЬкъ. Защо? За да стане лЬниВа. Бащата пропоВЬдВа на сина си едно учение, казва му: ти гледай да се оженишъ за нЬкоя богата мома. Защо? За да стане лЬнивъ. ТЬ ще се оженятъ и ще научатъ дЬцата си на сжщото. Това е учение на паразитство. То е произлЬзло отъ паразититЬ. Ще каже нЬкой: азъ съмъ завършилъ своето развитие. Щомъ си завършилъ своето развитие, ти трЬбва да бждешъ на небето, а не на земята. Щомъ си на земята ще работишъ, а щомъ не искашъ да работишъ, ще отидешъ на небето. Работа иаричамъ това, когато човЬкъ е свободенъ, нЬма букаи, работи съ ума си, работи съ сърдцето си, работи и съ волята си. Волята, това е най-разумното нЬщо въ човЬка. Ако вие спазвате тия положения, 23
ще може да работите разумно. Сега, вие по нЬкой пжтъ се съединявате, за да вършитЬ търговия. НЬкой ще дойде да те убЬждава да се съюзите: хайде да се сдружимъ, ние ще имаме голЬма печалба. Вие се съгласите, но видишъ, не мине много врЬме и изгубите 100-200,000 лв. Кой е виновенъ? Лакомията. И онзи, който лъже, е виновенъ, както и онзи, който вЬрва. 14 единиятъ и другиятъ сж лакоми. Единиятъ казва: слушай, азъ зная, ще спечелимъ толкова хиляди. Другиятъ му повЬрва. Като сбъркатъ, казватъ: ти ме вкара въ тази каша! Едно нЬщо искамъ отъ васъ: нЬма да работите за пари. Ще работите честно! Когато дойде нЬкой и ви каже: вземете тази работа, тя ще Ви даде печалба 100 % не я приемайте! Дойде ли нЬкой и Ви прЬдложи нЬкоя работа, като Ви каже, че тя ще Ви даде 10% печалба приемете я! Търсишъ ли много, ще изгубишъ. Азъ слЬдя и Въ търговията. Всички лакоми търговци все сж изгубили. Достатъчно е да имашъ 10 % печалба. Искашъ ли повече, въ всичкитЬ си работи ще забатачишъ. Ако си музикантъ, но искашъ много да ти платятъ, ти ще забатачишъ, музикантъ не можешъ да станешъ. Ако си проповЬдникъ, но искашъ да ти се плати, ти ще забатачишъ, проповЬдникъ не може да станешъ. Има нЬкой жени, които искатъ много отъ мжжетЬ си. Такава жена не може да стане жена. НЬкой мжжъ сжщо иска много отъ жена си. Не, малко ще искашъ отъ жена си. Ако вейка сутринь тя взима легена и ти полива да се измиешъ, ти благодари на Бога, че и това е направила. Считай това нЬщо за привилегия и повече отъ нея прЬзъ деня не искай. Ако тя има готовностьта това да стори, ти и благодари; повече тя не може да направи. Защото, нЬкой жени могатъ да кажатъ на мжжетЬ си: я слушай, Вземи си легена тамъ и се измий! Сега нЬкоя сестра казВа: е, азъ нищо не искамъ отъ мжжа си, азъ съмъ свободна, незаВисима, нищо не му дължа. Не, азъ считамъ, че най-хубавото, което тя може да направи е да вземе легена и да полЬе на мжжа си. Красиво е това! Ще кажешъ: за това ли се оженихъ, да му поливамъ? Е, хубаво, той за това ли се ожени, да те облича? Не си говедо, не си волъ. Само тЬхъ така гледатъ. Турятъ имъ юларъ и хайде на нивата! Върнатъ се отъ нивата, свалятъ имъ юлара, вкаратъ ги въ дама и тамъ ги нахранватъ. Само говеда се гледатъ, а жена или мжжъ не се гледа. Ще изхвърлите тЬзи купешки форми отъ главата си жена да гледа мжжа си, или мжжъ да гледа жена си. Една жена, като дойде въ дома на мжжа си, да му каже: азъ мога само да ти полЬя да измиешъ ржцЬтЬ и лицето си, нищо повече! Това е 10%, което тя може да направи. Тъй трЬбва да се прЬпоржча тя. Когато дойде нЬкой момъкъ да иска дъщеря ви майката трЬбва да каже: моята дъщеря не може много нЬщо да направи, тя може 24
само ga mu полЬе. Ако си съгласенъ на това, вземи я, ако не си съгласенъ, остави я, тя си е за насъ. А сега, като дойде младиятъ зетъ, майката казва: нашата дъщеря знае много нЬщо, тя знае кжща да върти, знае туй онуй. “Е, празна Мара тжпанъ била!” МладитЬ моми все кжщи уреждатъ, но до сега не съмъ видЬлъ нито една жена, която да знае кжща да урежда. И тъй въ братството ще приложите този законъ. Азъ искамъ отъ васъ да вземете легена, малко водица и да полЬете на мжжетЬ си. За единъ ученикъ туй е най-малкото, което трЬбва да направи. Отъ кждЬ произтичатъ у насъ всичкитЬ погрЬшки? Отъ многото изисквания. Ние изискваме много. НапримЬръ, ние изискваме всичкитЬ хора да бждатъ много добри. Но какво нЬщо е човЬкъ да бжде много добъръ? Ние изискваме всичкитЬ хора да бждатъ много любезни. Но какво нЬщо е човЬкъ да бжде много любезенъ? Азъ мога да накарамъ всЬки едного отъ васъ да бжде много любезенъ. Я вижте онзи бЬдниятъ човЬкъ колко е любезенъ прЬдъ богатия банкеръ! Любезенъ е той, но тази любезности е актъорство; иска да вземе пари отъ него. Я вижте онзи, когото биятъ, какъ се моли, вика: баща да ми си, майка да ми си, пусни ме. Азъ нЬма да забравя това! Да, но това не е убЬждение. И съ васъ е така. Като поставятъ нЬкого на тЬсно, казва: азъ ще посветя живота си Въ служене на Бога, но като минатъ мжчнотиитЬ, казва: е, то сж глупави работи! И слЬдъ туй вие ще си кажете, че нЬкой нЬща сте ги надрасли, че mb не сж за васъ. Не, азъ ви казвамъ, че поливането на ржцЬтЬ никога нЬма да отживЬе врЬмето си, никога нЬма да го надраснете. И яденето въ този свЬтъ никога нЬма да го надраснете. Ако нЬкой дойде и проповЬдва, че въ този свЬтъ може безъ ядене и безъ пиене, това не е право. Докато хората сж живи, ще ядатъ и ще пиятъ. Какво ще ядатъ? ХлЬбъ. Какво ще пиятъ? Вода. Ще питатъ нЬкой: какво трЬбва да ядемъ? Само хлЬбъ ще ядете, понеже само хлЬбътъ се жертвува. Единственото растение, което напълно, съзнателно се жертвува, това е само житото. Сжщо така се жертвуВатъ ячемика, царевицата. КрушитЬ, ябълкитЬ и другитЬ плодни дървета само на половина се жертвуватъ. ТЬ казватъ: ще изядешъ само външното, а другото ще посадишъ. СлЬдователно, учсникътъ трЬбва да яде само онЬзи растения, които отъ любовь сж пожертвували своя животъ. Може да прослЬдите това и да видите резултатитЬ. Ако ядете месо, ще видите резултатитЬ отъ него. То не е пожертвувало своя животъ. Ако ядете сирене и други нЬкой храни, сжщо ще окажатъ извЬстно влияние. И mb не сж пожертвували своя животъ. Може да ядете тЬзи храни, но mb не могатъ да създадатъ у васъ едно чисто тЬло, не могатъ да създадатъ 25
у Васъ единъ благороденъ умъ. Сега, разбира се, като се подига въпроса за вегетарианството, подига се и въпросътъ, каква храна трЬбва да ядете. Азъ съмъ Ви казалъ, че Въ школата осноВниятъ законъ на яденето е АюбоВьта. Споредъ туй правило, никой ученикъ нЬма право да седне да яде безъ Любовь. Ако нЬмашъ любовъ въ сърдцето си, не яжъ! НЬмашъ ли любовь въ душата си, гнЬвенъ ли си малко, не яжъ! Стой и не яжъ до тогава, докато туй лошо разположение изчезне и придобиешъ разположение и благодарность къмъ Бога. Ако турите туй правило въ приложение, ще видите, какъ законътъ работи, и ще видите, дали ще има болести. Ние имаме право да ядемъ само въ закона на Любовьта. Дойде ли Любовьта, цЬлото небе отваря сърдцето си, и докато то се радва, ти можешъ да ядешъ. Както една майка се радва, когато види, че gbmemo и яде, така и всички ангели, всички други сжщества на небето се радватъ. Но когато седнемъ да ядемъ безъ любовь, небето затваря всичкитЬ си Врати, и ние сме въ положение на npbстжпници. Сжщиятъ законъ ще приложите и по отношение на доброто. Искашъ да направишъ добро, не го праВи безъ любоВь! За ученицитЬ даВамъ слЬдното праВило: дойде нЬкой да ти иска нЬщо. Не бързай да му дадешъ изВеднъжъ! Не изхвърляйте още вашитЬ стари правила, дръжте си ги, но приложете иовитЬ, да ВидитЬ какво ще ви дадатъ. Докато не дойде у вась онзи вжтрЬшенъ любовенъ потикъ да дадешъ, не давай! Ама той може да ти каже: азъ искамъ, не мога да чакамъ! Който дойде съ насилие, той не е нито братъ, нито ученикъ. Когато дойдемъ до положение да дадемъ, всЬкога, вжтрЬ въ себе си трЬбва да изпитваме радостъ, че сме изпълнили волята Божия, защото ние не сме господари на нищо въ свЬта. Ти си овчарь. Дойде нЬкой, каже ти: дай ми една овца! Ще си кажешь: чакай, азъ ще се помоля, докато дойде Божественото въ мене, и като дойде то, тогава ще разбера да дамъ, или да не дамъ. Защо? Защото този животъ на овцата не е мой. Ако дамъ тази овца съ любовь, тя ще отиде на мЬстото си, и този, комуто я дамъ, нЬма да я заколи. Отъ какво произтича тази вжтрЬшна натегнатостъ у васъ? Азъ я наричамъ приструвка. Забелязвамъ, у всинца ви има една приструвка. НЬкой се мжчи да се покаже това, което не е. Ученикътъ трЬбва да бжде крайно естестВенъ! Никаква приструвка! Приструвката иде много естествено. Даже и най-малкитЬ буболечки се приструватъ. В ь тЬхъ има и приструвки и лицемерие. Положението на единъ ученикъ трЬбва да бжде много естествено, да нЬма никакви приструвки. НапримЬръ, запитватъ нЬкого: какъ си? Казва: азъ съмъ много 26
добрЬ днесъ. Не си много добрЬ. Най-първо, ти като синъ, излЬзе тази сутринь отъ дома си и не даде цЬлувка на баща си, на майка си и казВашъ слЬдъ това, че си много добрЬ. Да, защото надигна толкова пари. Жената излЬзе, напусне мжжа си, казва: много добрЬ съмъ. Мжжътъ излЬзе, напусне жена си, казва: много добрЬ съмъ. Това сж празни думи. Христосъ казва: “За всЬка празна дума ще се даде отвЬтъ”. На ученика не се позволява да говори празни думи! Като кажешъ, че си много добрЬ, то значи, че си по-долу отъ добрЬ. Какъ си? Ще кажешъ: добрЬ съмъ. Като кажешъ, че си добрЬ, туй трЬбва да го почувстВашъ ВжтрЬ Въ себе си. Ако азъ съмъ добрЬ, ще ти предамъ отъ моето добро, ще ти прЬдамъ този БожестВенъ импулсъ. Ако Вие, слЬдъ като дойдете Въ едно събрание, сте добрЬ, ще npbgageme туй добро като една струя на Всинца. Тази сутрини, напримЬръ, Вие не сте много добрЬ. Питамъ сега: какво можете да извършите, като не сте добрЬ? Ама ще кажатъ нЬкой: ние имаме желанието. ДобрЬ, разберете закона! Ако имате една верига направена отъ такива малки звена, малки халчици, и да кажемъ, че три четвърти отъ халкитЬ сж много здрави, а една четвъртъ не сж здрави, питамъ тогава: здравината на здравитЬ халки може ли да се тури Въ дЬйстВие? Ако има даже една халка, която не е здрава, силата на другитЬ не може да се тури въ дЬйствие. И когато дойдемъ въ едно общество, сжщиятъ законъ работи и въ него. Дисхармонията на едно сжщество може да наруши хармонията на всички други и да спре работата. И сега цЬлиятъ невидимъ свЬтъ е заетъ да ремонтира всички тЬзи халки, които не влизатъ въ работа. И на земята тогава ще останатъ само тЬзи хора, които може да образуватъ една здрава верига и да бждатъ изпълнители на волята Божия. А сега, напримЬръ, нЬкой отъ васъ се събератъ съ единъ православенъ и не могатъ да се разбератъ. Но азъ виждамъ, че и много братя отъ туй братство нЬматъ допирни точки. Сега мислите ли, че Богъ е човЬкъ? Вие казвате: каквото Учительтъ каже. ДобрЬ, Учительтъ казва: “Я, стани ти, Иване, и си кажи урока!” Стане Иванъ, не го знае. “Я, ти стани Драганчо!” Става той, не го знае. Е, дигне този-онзи, никой не си знае урока. Казватъ: втори пжть ще го научимъ повтарятъ го. Да допуснемъ, че втори пжть три четвърти отъ ученицитЬ го знаятъ, а една четвъртъ не го знаятъ. Мислите ли, че вие, които не знаете урока си, може да го вземете отъ другитЬ? Има нЬщо, което не може да се вземе на заемъ. То е знанието. Знанието самъ трЬбва да го придобиешъ. То е такова нЬщо. И Аюбовьта сжщо, на заемъ не се взима, на заемъ не се дава. НЬкой казва: азъ искамъ да ме любишъ. Да те любя ли? На какво основание? ЛюбоВьта не признава никакъвъ законъ. Онзи, който иска да го любятъ 27
е лошъ човекъ нищо повече. И всичките престжпления произтичатъ отъ тамъ. Аюбовъта сжществуВа като единъ факторъ, като една среда, въ която ние живеемъ. Тя се проявява целокупно. И ние казваме, че Богъ е Любовь. За Божията Любовъ нема никакви граници, но както на светлината можемъ да туримъ граници, така и на Аюбовъта можемъ да туримъ граници, да се не проявява. Следователно, нема да изисквашъ да те обичатъ, но ще премахнешъ всички препятствия, за да се прояВи Божията ЛюбоВъ Въ тебе. И когато ти прояВишъ сВоята любовъ къмъ другите, тогава и техната любовь ще се прояви къмъ тебъ. Богъ очаква нашата любовь. Защо? Защото Той първо ни е възлюбилъ. Богъ е изпратилъ Своята Любовь къмъ насъ, и всеки може да я прояви. Аюбовъта любовъ ражда! Често вие казвате: Учителътъ не ме обича. Вие говорите една лъжа. Така казватъ много сестри, много братя, много отъ учениците. Това е една квадратна лъжа. Азъ съмъ я слушалъ много пжти и казвамъ: отъ такива ученици нищо не може да стане. Чудно! Не ви обича Учителътъ. Некой учителъ казва: учениците ми не ме обичатъ. Това е другата лъжа. Учителъ, който очаква да го обичатъ учениците му, не е на правъ пжтъ. Той требва да изпълни закона на Аюбовъта, т. е. да изпълни волята Божия. За мене най-важно е волята Божия. Волята Божия, това е най-красивото! Нема по-красиво нещо отъ красивия светъ! Нкма по-красиво нещо отъ Божествената Любовь! Сега Вие мислите все дребнави работи, все сте неразположени духомъ. Азъ зная, че всеко неразположение крие едно престжпление въ сърдцето. Всички неразположения на хората днесъ произтичатъ отъ престжпления, които сж извършили спремо душите си. Некой казва: ужасно съмъ неразположенъ. Защо си неразположенъ? Престжпление си извършилъ. Мжчишъ се. Престжпление си извършилъ. Туй престжпление може да е съзнателно, може да е и несъзнателно, но то е престжпление. Задъ всеко едно престжпление седи едно мжчение. Тъй седятъ истинските факти въ света. Когато дойде страданието въ умния ученикъ, той знае защо идва, и ще се стреми да отмахне причините на това страдание. Защо страдаме? Защото туряме препятствия на Божествения духъ, Който живее въ насъ, ограничаваме Бога въ себе си. И Той, за да ни накара да бждемъ последователни въ живота си, ни причинява страдания иска да ни застави да вървимъ въ правия пжтъ. Ето защо страданията идватъ отвжтре. Сега, некой говорятъ за Аюбовъта. Любовь, която може да произведе умраза, любовь ли е? Храна, която може да произведе болесть, храна ли е? Вода, която като пиешъ увеличава жаждата ти, 28
Вода ли е? Не е. Пари, които се даватъ и не могатъ да ти услужатъ, пари ли сж? Не сж. Азъ бихъ желалъ между Васъ да има образци на искреность, чистосърдечие. Знаешъ ли какВо значи една такава душа! Искрена, чистосърдечна душа! Гледамъ нЬкой отъ васъ, погледне, но погледътъ му не устоява, веднага сваля очитЬ си. Погледне ме нЬкой, скрие се. Ако азъ съмъ една хубава, красива картина, ще оставя да ме гледатъ хората, туренъ съмъ на показъ. Ако азъ съмъ единъ прЬстжпникъ и хората ме гледатъ, казвамъ: такава е волята Божия, нека ме гледатъ! Ама прЬстжпникъ съмъ билъ! Нищо, гледайте ме, вземете образецъ отъ мене. Ако пъкъ азъ съмъ единъ образецъ на Любовъта, ще кажа: гледайте ме, вземете примЬръ отъ мене! Ние сега искаме да вървимъ по стжпкитЬ на Бога, на тази велика Любовь. НЬма по-красиво нЬщо отъ това! И туй красивото Въ насъ, то е изражението на Бога. Обаче, всичко това ние забравяме, забравяме, че сме излЬзли отъ Бога и си казваме: само Богъ ли може да се прояви? И азъ мога да се проявя. И тогава ние минаваме за много красиви, за много гениални, за много умни хора, и каквото искаме, направяме. Сега вие ще кажете: всички тия нЬща ние сме слушали, но кажете единъ лесенъ пжть за Любовьта! Е, щомъ искате лесния пжть, ще дойдете при мене, азъ имамъ една оканица, ще ви налЬя отъ нея тъй, както виното се налива, и ще се свърши работата. Но туй, което се налива, то се и изпразва. Виждали ли сте онЬзи магнетически стрйлки, като се прЬкарва прЬзъ тЬхъ токъ, какъ се намагнетизирватъ? Да, намагнетизирватъ се, но слЬдъ врЬме изгубватъ туй си свойство. Туй магнитно свойство не е като у единъ изворъ, да изтича постоянно. Сега азъ ви говоря върху този въпросъ, за да ви избавя отъ външни влияния. Вие всички се влияете отъ свЬта. Дойде при мене една сестра, която ходила въ странство и ми казва: е, това чужденцитЬ сж идеални хора, любезни. Идеални хора били! Не е така. ГерманцитЬ били идеални хора. АнгличанитЬ, американцитЬ били идеални хора. Зная ги азъ. ТЬ и за насъ като пишатъ казватъ, че сме били идеални хора. Да, идеални сме. ИдеалнитЬ хора въ Англия, това сж бобъ на зърно! ИдеалнитЬ хора въ Америка, това сж бобъ на зърно! ИдеалнитЬ хора въ Германия, това сж бобъ на зърно! ИдеалнитЬ хора сж малцина. Не е достатъчно само по форма да сж добри, но по постжпки да сж тъй както Богъ иска. И тогава въ вашия умъ се заражда мисъльта: е, ако сж малцина идеалнитЬ хора, mb трЬбва да живЬятъ само на небето. Небето е създадено и за много хора, и за малко хора. ДобритЬ хора, макаръ и на земята да живЬятъ, трЬбва да търпятъ, mb знаятъ, че всичкитЬ хора единъ день ще станатъ 29
идеални, mo е въпросъ само на врЬмето. Въ дадения случай, за насъ важи всЬки единъ да стане идеаленъ. То е смисълътъ на живота. Щомъ станете идеални, въ вашия умъ и въ вашето сърдце ще бжде постаВенъ онзи великъ законъ на Любовьта, чрЬзъ който може да работите. ТрЬбва да бждете разумни, да работите за вашитЬ ближни. Мислите ли, че онази майка, която трЬбва да роди едно gbme, не трЬбва да има знания? Ами че за да можешъ да прЬобразишъ естеството на своята дъщеря, трЬбва да знаешъ какъ да прЬобразишъ това естество. Сега, мнозина сж ми давали съвЬти какво трЬбва да правя, какъ трЬбва да постжпВамъ. Азъ имамъ цЬла книга, Въ която съмъ записалъ съвЬтитЬ, които сж ми давали. КазВатъ: тъй трЬбВа да направи Учителътъ, този трЬбва да изпжди, онзи да изпжди, че да прЬчисти братството. Че това не е леща да го прЬчистишъ! Чистенето, това е едно велико изкуство! Само Любовьта може да те очисти. Само Мждростъта може да те очисти. УченицитЬ на новото учение мислятъ, че това учение нЬма приложение въ живота. Въ новото учение ще държитЬ онкзи методи, които природата има. Когато природата иска да искара старото месо, тя не го изхвърля изведнъжъ, а работи отдолу, отвжтрЬ. Тя държи старото месо отгорЬ, а отдолу туря ново, и когато новото единъ день може да издържи, изхвърля вече старото. Вие може вече да имате стари навици, които нищо не струватъ, но гледайте да създадеше нови навици, които да измЬстятъ старитЬ. Но, ако нЬмате нито единъ новъ навикъ, по-добрЬ си дръжте старитЬ, макаръ и лоши навици. Лошиятъ навикъ е за прЬдпочитане, отколкото никакъвъ. Тия нЬща, които сега говоря сж повтаряни, но mb не сж влЬзли въ съзнанието ви. НЬкой пжтъ БожественитЬ думи ви засягатъ механически, а нЬкой пжть ви засЬгатъ органически. ВсЬка една Божествена дума трЬбва да влЬзе въ съзнанието ви. Да допуснемъ сега, че вие сте болни, имате нЬкаква болка въ краката си, имате ревматизъмъ. Вървите изъ пжтя и куцате. По едно врЬме виждате, че двЬ мрави се давятъ. Защо сте видЬли тЬзи двЬ мрави? Ако вие се спрете да разтървете тия двЬ мрави и слЬдъ това станете, ще видите, че болестьта отъ крака ви е изчезнала, нЬма я. Господь ти казва: “Причината на твоята болка е въ тЬзи мрави. Видишъ ли ги? Не бжди лакомъ като тЬхъ”. Защо него день куцашъ? Ти мислишъ да направишъ едно прЬстжпление, но Господь ти казва: “Вижъ тЬзи мрави, mb сж вжтрЬ въ тебе. Разтърви ги, и болката ще ти мине”. НЬкой пжть отивашъ нЬкждЬ, коремътъ те боли, но виждашъ, че двЬ сестри се скарали, дърпатъ се помежду си. Ако ти вземешъ участие въ тЬхния споръ, коремътъ ти нЬма да те 30
отболи, но ако влЬзешъ между тЬхъ и ги примиришъ, коремътъ ще те отболи, затова те пратиха между ткхъ. И Писанието казва: “Гледайте, като се хапите единъ другъ, да не заболЬете”. Защо мнозина отъ васъ заболЬватъ? По тази причина именно, скарватъ се. Ние трЬбва да гледаме въ нашето общество да нЬма никакви болести. БолеститЬ, нещастията се даВатъ все отъ неспазване Божия законъ. ТЬзи нЬща сж провЬрени отъ хиляди години. Вие казвате: туй е казано много пжти, но тая работа тъй ще си върви. НЬма да върви тази работа тъй. Сега, 923 и частъ отъ 924 години ние ги свършихме, кажете ми какъ мислите да npbkapame 924 г. и частъ отъ 925 г., пакъ постарому ли? Не бързайте да ми отговорите! Попитайте се вжтрй Въ себе си! НЬкой ще ми кажатъ, че ние искаме да се изправимъ. Това не зависи отъ Васъ. Единствениятъ отговоръ азъ мога да дамъ за себе си. Ако ме попитатъ, азъ ще кажа: напълно ще изпълня волята Божия, ще се съединя съ Него, ще бжда послушенъ, и каквото Богъ е вложилъ вжтрЬ Въ мене, тоВа ще направя. Ще постъпя споредъ своята разумностъ. ПослЬ, азъ искамъ да извадя отъ васъ друго едно заблуждение. Има нЬща, които даромъ не се даватъ. ЧовЬкъ по благодатъ се спасява, но по благодатъ не се усъвършенствува. Има нЬща, които на заемъ не може да ги дадете. Ти не можешъ да дадешъ на заемъ твоя умъ. Ти не можешъ да дадешъ на заемъ твоето сърдце. Ти не можешъ да дадешъ на заемъ твоята воля. Ти не можешъ да дадешъ на заемъ твоята душа и твоя духъ. По никой начинъ не можешъ да ги дадешъ на заемъ. Ако би далъ на заемъ своя умъ нЬкому, ти би извършилъ най-голймото безумие. Отъ силата на своето знание, което си придобилъ, ти можешъ да покажешъ начинъ, какъ си го придобилъ, какъ е станало твоето растене, но нЬма да го извадишъ и дадешъ другиму. НЬкой казва: нали трЬбва да се пожертвуваме? Кое се жертвува въ този свЬтъ? Само физическото може да се жертвува. Азъ мога да дамъ една кжща, една дреха, но сжщественото въ мене, моята добродЬтелъ, не мога да я дамъ на заемъ. Схващате ли дълбоката мисъль? Има нЬща, които не могатъ да се дадатъ на заемъ. Друго заблуждение, въ което изпадате е слЬдното. Дойде нйкоя сестра или братъ при васъ, и ти почвашъ да се сравнявашъ, той ли е по-добъръ или ти, той ли е по-уменъ или ти. Това е най-глупавото! Ако искашъ да се сравнявашъ съ нЬкого, сравнявай се съ единъ ангелъ или съ единъ адептъ, но какво можешъ да се сравнявашъ съ твоя съученикъ? ЗапримЬръ, той може да знае по-добрЬ математиката, но ти ще знаешъ историята повече. Той знае да свири на цигулка, но ти можешъ да дигашъ единъ чувалъ отъ 100 кгр. на гърба си. СлЬдова31
телно, въ какво е преимуществото му? Той ще свири на цигулка, но чубалътъ не може да дига. Щомъ дойде до чувала, той казва: моля ти се, помогни ми да го дигна! Дойде ли до цигулката, той я взима ц започва да свири. За другъ нЬкой казвате: той е ясновидецъ. Е хубаво, какво има въ ясновидстВото, което може да го подигне? Ясновидството е само въведение. Този, който е ясновидецъ трЬбва да бжде мждрецъ, да употрЬби на мЬсто своето ясновидстВо. Ако той може да употрЬби туй ясновидстВо само за зло, какВо прЬимущестВо има Въ него? Следователно, дарбитЬ иматъ смисълъ само въ една душа, която е съвършена. Душата трЬбва да бжде съвършена всЬки моментъ въ своитЬ, действия. Има съвършенство въ действия, има съвършенство и по естество. Въ стремежитЬ си, въ всички свои постжпки, азъ трЬбва да бжда съвършенъ, всичкитЬ си енергии азъ трЬбва да насоча къмъ една и сжща посока. (Учительтъ се обръща къмъ стенографите и казва:) ТЬзи сестри и този братъ, които пишатъ тукъ, какво придобиватъ? Те на книга сж го нашарили, но вжтре не сж го нашарили. На книгата става много лесно. Вижъ, написахме го, казватъ, каквото каза Учительтъ, всичко е схванато. Не е схванато въ ума вжтре не е написано, Въ сърдцето не е написано. Казвате: азъ разбрахъ Учителя. Да, разбрали сте ме толкова, колкото mb. На книгата е написано, много добре е разбрано тамъ, но важно е, дали е разбрано въ ума, въ сърдцето. ТЬзи слова сж Божествени, и Господь изисква отъ васъ да ги имате не на книга, но да сж написани въ сърдцата, и въ умоветЬ ви. НЬкой отъ васъ казва: чакай да ти кажа азъ какво казва Иоанъ въ 4 гл. 6 стихъ: “И тамъ имаше кладенецъ Якововъ, Исусъ, прочее утруденъ отъ пжть, седЬше така на кладенеца; а часътъ бЬше около шесть. Идва нЬкоя си жена отъ Самария да начерпи вода. Казва и Исусъ: дай ми да пия! Казва му жената самарянка: Какъ, ти, който си юдеинъ, искашъ за пиене отъ мене, която съмъ самарянка?” Е, знаешъ ли защо Христосъ седЬше на кладенеца? ТрЬбваше да дойде тази жена тамъ, да каже Христосъ нЬколко думи, защото, ако не бЬше тя, нЬмаше да ги чуемъ. Мислите ли сега, че това е право тълкуване? Христосъ е дошълъ при този кладенецъ да си поразсжждаВа, а тази жена идВа случайно и завързва съ Христа единъ много обикновенъ разговоръ. Не е много важенъ този разговоръ. Христосъ седналъ до кладенеца. Какво представлява кладенецътъ? Кладенсцътъ е човЬшкото сърдце. Ти можешъ да дойдешъ до кладенеца и да го видишъ. Христосъ и каза: “Моля ти се, понеже азъ съмъ пжтникъ, ти имашъ вжже, дай ми малко отъ твоята водица!” Защо иска Христосъ отъ нашата водица? Да види какъвъ е нашиятъ животъ. 32
И тази жена казваше на Христа: “Какъ смЬешъ да говоришъ съ мене, не знаешъ ли, че не е позволено на юдеинъ да говори съ самарянка?” Туй не е разбиране на въпроса. Христосъ взима поводъ отъ тия нейни думи, за да и обясни дълбоката истина. Като Ви тълкувамъ тази истина, за мене е важно, дали като дойде Христосъ ще Му дамъ отъ моята вода, до колко съмъ приложилъ туй учение въ живота си, т. е. до колко моето и Божието съзнание сж въ съприкосновение. До колкото съмъ приложилъ туй учение, до толкова моето съзнание може да бжде въ съприкосновение съ Божието съзнание. Азъ ви гледамъ по нЬкой пжтъ, вие сте само въ съмнЬния свързани. Какво е съмнЬнието? То е признакъ на невЬжество. НЬкой пжть вие казвате: Учительтъ направи една погрЬшка. Не, не знаешъ, дали съмъ направилъ погрЬшка. Азъ съмъ Учитель, хвана единъ ученикъ, кажа му: ти си взелъ napumb на еди-кого си. Дай му ги! Не, не съмъ ги взелъ. Хващамъ ржката му, извивамъ я и казвамъ на другия ученикъ: вземи си napumb! Казвашъ: ами защо съ насилие, а не съ любовъ? ДЬйствувамъ съ любовь, той не взима отъ дума, a napumb трЬбва да излЬзатъ отъ джоба му. По който начинъ сж влЬзли, по този начинъ трЬбва да излЬзатъ. Питамъ сега: тази постжпка права ли е или не е права? Сега другото положение. Да допуснемъ, че този ученикъ нЬма ржцЬ, нЬма крака и седи. Азъ бръкна въ джоба му, за да извадя napumb. Има ли въ това нЬщо противорЬчие? НЬма. Какъ влЬзоха тия пари Въ джоба му, като нЬма ржцЬ и крака? Значи другъ ги е турилъ Въ джоба му. Ако единъ ги туря, другъ има праВо да ги извади. Единъ параходъ, който се товари въ България и отива за Англия, кой ще го разтовари тамъ? АнглийскитЬ хамали. Питамъ: гдЬ е тукъ прЬстжплението, че не го разтоварватъ български хамали, а английски? Между тия параходи има договоръ. БългарскитЬ хамали ще го натоварятъ, а английскитЬ ще го разтоварятъ. ВсЬка добра постжпка се познава по свойтЬ крайни резултати. Ако има зло въ свЬта, то се дължи на незавършени работи. Има зло въ свЬта, което само по себе си не е зло. ПрЬдставете си, че азъ съмъ слуга при единъ господарь, който има много хубави чинии отъ най-чисть, най-финъ фарфоръ. Азъ единъ день нося тия чинии и изпусна една отъ тЬхъ, счупя я. Има ли нЬкакво морално прЬстжпление въ това? НЬма. ЧиниитЬ сж човЬшки изобрЬтения. Не ето отъ гдЬ ще дойде грЬха. Ако азъ се уплаша, ще прибкгна до лъжата и ще кажа: аз1 не счупихъ чинията. ГрЬхътъ идва ci лъжата. Азъ трЬбва да кажа: счупихъ една чиния и ще я купя. СлЬдователно, въ свЬта има постжпки, които не носятъ никакви морални послЬдствия. 33
Тамъ, Въ края на 18та глава се казва: “Ако не изпълнимъ волята на нашия Отецъ споредъ закона на Любовьта, Той ще постжпи съ насъ тъй, както ние постжпихме съ своитЬ ближни”. Мислите ли, че ако ви убие единъ обикновенъ човЬкъ или единъ царски синъ, че ще има нЬкаква разлика? За убития е едно и сжщо, дали царскиятъ синъ го убива или нЬкой простъ селянинъ. НЬкой казва: азъ направихъ едно прЬстжпление, но за да изкупя нЬкого. Не, не, свЬтътъ съ прЬстжпления не се изкупува! Казвате: може нЬкой пжть прЬстжплението да служи като едно изкупление. Не, Въ Божия законъ не е така. Богъ не иска дЬла на прйстжпления. Друго положение. Вие не можете да надмогнете злото Въ сВЬта. НЬма никаква сила, която може да го надмогне, освЬнъ доброто. Единствената жива сила, която може да тури граница на злото, това е доброто, понеже доброто е по-силно отъ злото. Не положите ли доброто като основа, всичкитй Ви усилия ще отидатъ напразно. Сега, прЬзъ тази година, която още не е довършена, трЬбва да работите съзнателно. Отъ толкова години Вие търсите Господа, нали? НЬкой отъ васъ сте приемали Неговата свЬтлина, но тази свЬтлина се явява и изчезва. Божествената свЬтлина у васъ не е още непрЬривна. НЬкой казва: азъ намерихъ Господа, но слЬдъ нЬколко дни го гледамъ, той е духомъ неразположенъ. Отпадате ли духомъ, не сте намЬрили още Господа. Божествената свЬтлина е непрЬривна. Явяването на тази свЬтлинка у васъ е само единъ проблЬсъкъ отъ Божествената свЬтлина, която прониква Въ сърдцето и ума Ви. Вие още не сте добили онЬзи методи, чрЬзъ които Божествената свЬтлина да е постоянна. Божествената свЬтлина трЬбва да бжде постоянна. Това е стремежътъ ви. Щомъ Божествениятъ Духъ е у васъ, тогава много лесно ще се смЬнятъ всички неразположения, които имате, и лесно ще оправяте вашитЬ работи. Сега, хармонията Въ тази школа не може да се създаде по закона на насилието. Хармонията ВсЬкога произтича само отъ закона на ЛюбоВьта. И азъ, отъ толкова години пропоВЬдвамъ не обикновената любовь, а абсолютната Божия Любовь. Въ школата азъ имамъ нЬкои ученици, които ме надминаватъ въ нкщо. ТЬ сж два Вида, двЬ категории ученици. Първата категория ученици сж тия, които като отидатъ нЬкждЬ на гости, искатъ да имъ постелятъ чисти чаршафи, казватъ: ние спимъ на легла съ чисти чаршафи, gfemo никой не е спалъ на тЬхъ. Освйнъ това, Вие трйбВа да знаете, че ние сме вегетарианци, мазнини не ядемъ, ние сме особени хора. ЗаповЬдватъ тия ученици, даватъ разпореждания. Въ туй отношение тия ученици ме надминаватъ. Втората категория ученици сж тия, които, като отидатъ 34
нЬкждЬ на гости, казВатъ: ние постимъ днесъ, не искаме нищо да ядемъ, да пиемъ, не искаме да ви правимъ никакво главоболие. Такова разпореждане имаме. Този човЬкъ си казва: блазЬ на тия хора! Но той си мисли, казва си: Учительтъ имъ яде, ученицитЬ не ядатъ. Въ туй отношение тия ученици ме надминаВатъ. ХубаВо, щомъ нЬкой иска да спи на чисто легло, той трЬбВа да си носи чаршафитЬ. Иска да яде чиста храна. Той трЬбва да си носи ориза и житцето и самъ да си го Вари. ТоВа значи, че по-чистъ чоВЬкъ отъ него нЬма. Щомъ позВоляВамъ другъ да ми Вари храната, тя е опетнена Вече. Азъ самъ трЬбВа да си Варя ориза, житото. Самъ трЬбва да си постиламъ леглото, самъ трЬбва да си изпирамъ чаршафитЬ. Постилатъ ли го другитЬ, отиде та се не видЬ. Не, слушайте, азъ съмъ по-уменъ отъ васъ. И азъ спя на чисто легло, но спя само на леглото на Любовьта. Като влЬза въ нЬкоя кжща, азъ питамъ: вашето легло изтъкано ли е отъ Любовьта? Не е изтъкано. Тогава, извинете ме, моятъ гръбъ е толкова деликатенъ, че ако лежа на вашето легло, ще се стопя. Въ туй отношение, азъ бихъ желалъ, всинца да спите само на леглото на Любовьта! Ами че когато ти постелятъ чисто легло, седналъ ли си да благодаришъ на Бога за това чисто легло? Усйщашъ ли въ този моментъ, че си примирени съ Бога, че си примиренъ съ цйлия свЬтъ? Имашъ ли туй съзнание, че си изпълнили волята Божия? Можешъ ли да кажешъ: Господи, дай ми такова съзнание, че утрЬ, като стана, да мога пакъ съ сжщия устремъ да изпълня Твоята воля? Можешъ ли да се радвашъ, че си изпратени на земята, за да изпилниши валята Божия? Ви живота ви има много мжчни випроси, които трЬбва да се разрЬшати туки ви школата. Тия Въпроси сж между жени и мжже, между майки и дъщери, между бащи и синове, между братя и сестри и между ученицитЬ. Тия въпроси могатъ да се разркшатъ само по единъ начинъ, а именно: да прЬстанете съ вашитЬ съмнйния! Истината, която азъ ви пропоВЬдвамъ прЬдъ мене е ясна като слънцето. Сега азъ нЬма да ви казвамъ, че говоря съ Господа. Това е физическо, но ви казвамъ, че тия принципи, които ви давамъ, сж опитани, въ тЬхъ нЬма абсолютно никакво изключение. Правилата, които ви давамъ може да ги приложите безъ никакво изключение. ТЬ сж опитани не само отъ мене, но mb сж опитани още въ миналото отъ всички напрЬднали сжщества, които днесъ ги прилагатъ. ТЬ сж Божествени начала, които ще се опитатъ и отъ ония, които ще дойдатъ за въ бждеще. Като приложите тия правила, mb ще Ви дадатъ резултати. Може да кажешъ тъй: азъ днесъ съмъ по-добрЬ. Кажешъ ли така, ще ти дойде нЬкое нещастие. Тъкмо се подигнешъ отъ леглото и кажешъ: азъ съмъ 35
вече no-здравъ. Кажешъ ли така, ще се разболЬешъ. Ами че ти си здравъ! НЬма защо да казвашъ така. Щомъ си въ Бога, ще кажешъ: азъ живЬя въ Бога, и Въ Бога има пълна хармония. Щомъ живЬешъ въ Бога, нЬма да казвашъ, че си сиромахъ. ЖивЬешъ ли въ Бога, имашъ богатство. НЬкой ще каже: защо Богъ не ми изпрати пари? Ами че Богъ не е касиеръ та да ти изпраща пари! Какъ? НашитЬ пари сж боклукъ! Когато ти потрЬбватъ пари, ще поискашъ разрЬшение отъ невидимия свЬтъ да вземешъ кола, на която да натоваришъ napumfe, и слЬдъ това невидимиятъ свЬтъ ще ти покаже пжтя, по който ще минешъ, за да не се разнася тЬхната миризма. Като дойде въпросъ до Божията църква, тя отъ никакви пари не се нуждае! Божественото учение не се нуждае отъ никакви пари! ТоВа трЬбва да знаете. Ако отидешъ нЬкждЬ да проповЬдВашъ и вземешъ пари, ще си затворишъ носа и ще кажешъ: по необходимостъ взимамъ пари, за нивата ми трЬбва торъ, но за дЬлото божие нЬма нужда отъ никакъвъ торъ. Христосъ казва: “Не взимайте нито кесия, нито тържикъ!” Кесията, това е сърдцето ти. Значи, Христосъ съ тия думи подразбира слЬдното: като отидешъ да проповйдвашъ, вземи само сърдцето си, не ти трЬбва другъ тържикъ. Ако твоето сърдце е сърдце на Любовьта, gfemo и да отидешъ, пжтьтъ ти ще бжде отворенъ. Ако онзи цигуларъ свири отъ сърдце, пжтьтъ му навсЬкждЬ ще бжде отворенъ. Ако онзи ораторъ говори отъ сърдце, пжтьтъ му ще бжде отворенъ. ВсЬка работа, която вършишъ отъ сърдце, тя принася своитк плодове, тя принася своето благословение. Сега, питамъ ви: съмнкнието, което сте имали до сега, какво ви е донесло? Вземете, и въ църквата подържатъ, че въ послЬднитЬ дни ще дойдатъ много Л1жепророци, лъжеучители, и се съмнЬватъ. Какво сж допринесли тия сжмнЬния? Писанието казва: “Изпитвайте духоветЬ, да разберете отъ Бога ли сж.” Много добрЬ. Вие чакате да дойде Христосъ, но азъ бихъ желалъ да зная, кои сж признацитЬ, по които ще познаете Христа? Когато дойде свйтлината, всичко почва да расте. Когато падне влагата, всичко почва да никне, да расте. Когато слънцето грЬе, това показва, че свйтлината е дошла. Ако дойде Христосъ, ще има повече животъ. Какъ мислите, че ще дойде Христосъ, въ видима форма ли? Видимото, което имате е ограничение. Ако азъ ви покажа прЬзъ едно перде пръста си, вие виждате моя пръстъ. Е, сега Христосъ показва на свЬта само пръста си, a mb казватъ: този пръстъ дали е Христовъ или не? ВсичкитЬ пръсти сж Христови. Само Христосъ има пръсти, само разумното има пръсти. Разбирате ли? Палецътъ показва Божията воля, показалецътъ благородството, възвишеното, срЬдниятъ справедливостьта, 36
безименниятъ мждростьта, а малкиятъ пръстъ разумнитк човкшки обходи. И тъй, само БожественитЬ нЬща Въ свЬта иматъ пръсти, а онЬзи нЬща, които не сж Божествени, нЬматъ пръсти. Като казваме, че имаме ржка и пръсти, подразбираме нЬщо Божествено въ насъ. Ако нЬкой погледне палеца си и съзнава, че той е изразъ на волята Божия, той е нЬщо Божествено! Като дойде нЬкой да ми поиска нЬщо, азъ ще погледна палеца си, ще подигна ржката си и ще кажа: тукъ живЬе волята Божия, азъ ще я изпълня съ благоговЬние. И съ васъ трЬбва да бжде сжщото. Вие сте хора на настроенията. Има нЬкой сестри и братя, които ми се сърдятъ по нЬкой пжть. Азъ имамъ единъ маркучъ за онкзи, които ми се сърдятъ. И бждете увЬрени, че азъ ще употрЬбя своя маркучъ на общо основание, и като излЬзатъ, ще бждатъ мокри като кокошки. Туй е наказанието, което мога да дамъ на онкзи ученици, които се сърдятъ маркучъ отъ едната, и отъ другата страна. И духовниятъ свЬтъ всЬки денъ напълно употрЬбява този маркучъ. Днесъ си веселъ, разположени, какво богатство искашъ повече? Но като направишъ една погрЬшка, изгубвашъ веселостьта си за цЬла седмица. Защо? Маркучътъ е игралъ отгорЬ ти. Пркстанете съ съмнЬнията! Ако е до мене, азъ не искамъ да имате съмнкния. Азъ ви държа демократически, свободно, но трЬбва да изхвърлите съмнЬнията навънъ. НЬкой пжть ученицитЬ ми казватъ: Учителю, не искаме да те гледаме тъй долу, много слизашъ до насъ. Ще имате търпЬние, всички сте на земята. Вие всички искате отъ мене единъ особенъ животъ. Азъ мога да живЬя единъ такъвъ животъ, но трЬбва да нЬмамъ никакво съприкосновение съ васъ. Щомъ, обаче, съмъ между васъ, щомъ ме пипате тукъ-тамъ, ще ме Видите единъ день, че си събличамъ gpfexumb. Защо? За да се чистя цапате ме. Ако съмъ далечъ отъ васъ, тази дреха никой нЬма да я цапа. ТЬзи ваши мисли, тЬзи съмнкния, които ми нахвърляте, азъ тркбва да ги трансформирамъ. Питамъ ви: кому отъ васъ съмъ взелъ 5 пари? Нккой пжть дойде нЬкой и ми донесе туй-онуй като подаръкъ. Казвамъ: ако си го донесълъ отъ любовь, не го поменавай даже. И азъ, когато направя нЬщо за васъ, нЬма да кажа, че съмъ го направилъ. Ако направя нЬщо за васъ, менъ ми е приятно, радвамъ се, че ще се ползувате. Иначе вие излагате Божественото. Ако съмъ единъ изворъ, и вие се ползувате, радвайте се на извора, че е Божествени. И азъ се радвамъ, че съмъ Ви гоВорилъ Божествени Истини. Единъ день вие ще ме срещнете, и азъ ще ви срещна, но ще ме видите не тъй, както днесъ. Какво ви казахъ? Словото, което ви говоря ще ви сжди, но и ще ви благослови, ще ви подигне единъ день. Отъ туй Слово нЬма да се избавите нито вие, нито азъ. 37
Каквото Bu кажа, нЬма ga се избавите. ТакоВа е Божественото нЬщо. Ние не можемъ да правимъ каквото искаме. Не, азъ правя това, което Богъ иска. Ако азъ правя това, което искамъ, ще бжда единъ прЬстжпникъ нищо повече! Искамъ и всички вие да вършите волята Божия, и тогава всичко, каквото пожелаете, ще ви бжде. По нЬкой пжть, азъ ви гледамъ, вие сте уморени, неразположени сте духомъ, спи ви се. Защо? Липсва ви нЬщо. НЬкой братя и сестри заспиватъ и казватъ: не можемъ да слушаме. Защо? Липсва ви нЬщо. Пазете се, когато Ви се гоВори или когато се грЬете на слънце да не заспивате! Когато се грЬете на слънце, никога не се спи. Когато Господъ говори, никой не трЬбва да спи! Когато Учительтъ говори ученикътъ не трЬбва да спи! Заспи ли, ще му дойде нЬкое зло. Ами че усилия трЬбва да правите надъ себе си! ТЬзи причини, които Ви заставятъ да заспивате сж вънъ отъ васъ. ТЬ идватъ да калятъ волята ви. Има около васъ редъ сжщества, които нарочно отвличатъ вниманието ви, за да взематъ нЬщо. ГнЬвътъ, умразата, невЬрието, съмнЬнието, това сж все отклонения отъ правия пжть, за да ви обератъ. Сега, дойде нЬкой ученикъ при мене, иска да ме излъже. Какво ще ме излъже единъ ученикъ? Може да задигне нЬкоя книга, може да не си устои на обЬщанието, но нищо не може да вземе, а ученикътъ може да спъне самъ себе си. Вие вече сте дошли до това положение, до този прЬдЬлъ, gfemo вече не трЬбва да се смущавате, да казвате: нима до сега не сме живЬли разумно? ЖивЬли сте, но ако този ви животъ не се свърже съ единъ по-висшъ животъ, той изгубва смисъла си. Едно езеро, въ което не приижда Вода, се разваля. Вие трЬбВа постоянно да се опрЬсняВате. Тази доброта, която имате е малка, правдата, която имате е малка. Всички качества, които имате сж малки Въ сраВнение съ това, което ви е нужно. Първото, най-сжщественото нЬщо прЬзъ тази година е да имате разумната любовь. Тази година ще работимъ изключително върху себе си. Яковъ работи 14 години за двЬ жени, и най-после каза на Лавана: “Достатъчно Вече съмъ работилъ за тебъ, сега ще работя за себе си”. Така и ние, доста вече сме работили за свЬта. Ще кажемъ на Лавана: “Сега вече ще работимъ за себе си, за своето поВдигане, за своето самоусъвършенствуване, да добиемъ онова истинско знание”. ВсЬки единъ отъ Васъ трЬбва да прави опити върху знанието, да провЬри до колко има знания. Всички вие имате достатъчно мжчнотии, за да познаете, дали сте на правия пжть или не. ТЬзи мжчнотии сж турени, за да се опитате. ВсЬка една мжчнотия въ свЬта може да я прЬмахнете щомъ се помолите. Тогава ще видите, дали вашата мо38
литва е послушана или не. Молитвата ви не трЬбва да бжде чута само Веднъжъ. Ако единъ пжть ви се чуе молитвата, не трЬбва да се хвалите съ тоВа. Въ молитвата не трЬбва да има изключение тя ВсЬкога трЬбва да бжде чута. Сега вие сте дошли до едно мЬсто, gbmo има опасность отъ спиране въ живота ви. Тази опасность зависи отъ това, че у васъ се явява една духовна гордость. Азъ забЬлЬзВамъ вече у ученицитЬ нЬщо такоВа. У тЬхъ има една особена идея, нЬкой отъ тЬхъ даже искатъ да станатъ учители. На крива посока сте. Да станешъ Учитель, това не е произведение на единъ животъ. За да станешъ Учитель се изискватъ редъ процедури. Вие ще видите какъ се става Учитель. Онзи който ще стане Учитель, въ небето прЬдвиждатъ за това цЬла процедура. И онзи, който ще стане ученикъ, също ще мине прЬз редъ задължения. Вие още не сте разбрали какви сж задълженията на ученика и на Учителя. Азъ казвамъ на единъ ученикъ: слушай, ти нЬма да одумвашъ никого. Той вижда едного и му казва: Учительтъ ми каза да не одумВамъ никого. Но какъ мога да бжда слЬпъ, като виждамъ погрЬшкитЬ? За мене е безразлично, че се одумвате. Какво отъ това, че си острите езицитЬ? За мене Важи, като седите Въ училището, да не се одумвате. Ако се одумвате въ врЬмето когато прЬподамъ лекциитЬ си, ще има прахъ. И тогава, и въ моитЬ, и въ ВашитЬ очи ще има сълзи, кихавици. Питамъ: такова едно положение разумно ли е? Не е разумно. По нЬкой пжть, като прЬподавамъ, гледамъ нЬкой отъ ученицитЬ седи и си мисли: Учительтъ говори много хубаво, но защо не накара онзи тамъ да си измЬни живота? Седналъ да ме критикува! Казвамъ: ами ти защо не измкнишъ живота си? Защо Учительтъ да го накара? Нека той самъ измЬни живота си! За себе си азъ съмъ направилъ много работи, но и всЬки отъ васъ трЬбва да направи нЬщо за себе си. И тъй, сега азъ искамъ ученици образци! Искамъ вече между васъ да се проявятъ образци! НЬкой могатъ да бждатъ образци, но пазете се отъ духовната гордость! Тя унижава живота. Бждетс безпощадни къмъ всЬка една ваша погрЬшка! Не задържайте въ себе си нито една ваша погрЬшка, изнесете я навънъ! Чистете се! Ако искате да ви обичатъ, отъ васъ се иска абсолютна чистота, защото нсвидимиятъ свЬтъ е много взискателенъ. Ти искашъ да се ожснишъ и жена ти да те обича, но трЬбва да знаешъ, че нейната любовь зависи отъ духовния свЬтъ. Имашъ дЬца, но mb не те обичатъ. Какво ти струватъ тия дЬца, щомъ не те обичатъ? Искашъ да имашъ слуга. Какво ти струва той, ако не те обича и не изпълнява волята ти? СлЬдователно, въ всЬко нЬщо трЬбва да имаме благоволението па 39
Бога, ma каквато работа и да почнемъ, да имаме Неговото благословение. СЬмейниятъ жиботъ има смисълъ само при любовьта. Децата иматъ смисълъ само при любовьта. Слугата има смисълъ само при любовьта. Това трЬбва да поставите като основенъ законъ въ живота си, и отъ туй трЬбва да излиза всичко. Ами че по какво ще се познаемъ, ако и ние живЬемъ като всички хора въ сВЬта? Ще кажете: е, то не може, еволюцията въ свЬта е такава. Не, може, може. Азъ поне зная, има между васъ вече такива, които сж назрЬли. Можемъ да направимъ това нЬщо. Искамъ да бждете сериозни, но безъ да бждатъ лицата ви продълговати. Лицата ви не трЬбва да бждатъ много дълги, трЬбва да има съразмЬрность въ тЬлата ви. Стане ли лицето подълго, човЬкъ харчи повече енергия и фалирва. Стане ли лицето пошироко, човЬкъ натрупва толкова много богатство, че гръбнакътъ му може да се строши, и той пакъ фалирва. Тъй че, много дългото лице, и много широкото лице сж врЬдни. Лицето трЬбва да бжде толкова голЬмо, колкото е определено въ Божествения планъ, съотношения има за това. И тъй, казва Христосъ: “Така и Отецъ мой небесни ще стори съ васъ, ако не простите отъ сърдце всЬки на брата си прЬгрЬшенията му”. Най-първо човЬкъ трЬбва да си прости своитЬ грЬхове. На себе си ще простишъ! Туй наричамъ азъ прощение. Ще кажешъ: Господи, всичко туй азъ го направихъ, но обЬщавамъ, че всичко ще поправя. Отъ сега нататъкъ азъ ще живЬя тъй, както Богъ изисква отъ мене. Богъ ще живЬе въ мене, и азъ въ Него. Като кажешъ тъй, ще ти олекне. Тъй е въ закона на Любовьта. Като казвамъ, че ще живЬя въ Бога, разбирамъ, че ще живЬя въ проявленията на Неговата Любовь, въ лжчитЬ на Неговата Мждрость. ПослЬ, научете се, като говорите, да говорите отривисто. Оставете вашите предисловия въ разговора. Като говорите, найпърво направете една скица и послЬ, като станете по-учени, може да турите сЬнкитЬ. Най-първо направете контурите, а послЬ сЬнкитЬ. За сЬнкитЬ се изисква майсторъ, който да знае какъ се турятъ. За сега ви трЬбватъ основнитЬ неща. ЗапримЬръ, единъ братъ или една сестра, които иматъ едно хубаво сформировано чело иматъ предимство прЬдъ единъ братъ или една сестра, на които челото не е сформировано. Сега да Ви изясня мисъльта си, да не се заблуждавате. Онзи, който има пълна каса нали има предимства прЬдъ онзи, на когото касата е празна? Единъ има ниви, и другъ има ниви, но на първия нивитЬ сж посети, а на другия не сж посети. Кой отъ двамата има предимство? Първиятъ. Сега нЬкой казва: мене не ми трЬбва мисъль, не ми 40
трЬббатъ разсжждения. Не, разсжждавайте или съ ума, или съ сърдцсто си, но трЬбва да разсжждавате. А сега, нЬкой седятъ и спорятъ за какВи ли не работи. Азъ единъ день наблюдабамъ двЬ кучета. Седи една кость между тЬхъ. Едното си отворило устата, и другото си отворило устата, гледатъ се, хъркатъ едно срЬщу друго. Едното казва на другото: знаешъ ли какви зжби имамъ? И другото казва: ами ти знаешъ ли азъ какви зжби имамъ? И двЬтЬ се зжбятъ, а костьта седи помежду имъ. Гледамъ по нЬкой пжть, двЬ сестри, турили новото учение въ сркдата костьта е то, и едната казва: знаешъ ли какво е новото учение? Другата казва: да, но то трЬбва да се приложи. Е, ти го приложи та да видимъ. Другата казва: ти го приложи! Не, и азъ ще го приложа, и вие, и всички ще го приложимъ. Азъ не искамъ отъ васъ да приложите туй, което азъ прилагамъ. Вие ще приложите туй, което вие можете и сте длъжни да го приложите. Ние въ школата, имаме доста важни въпроси за разрЬшение. ЗапримЬръ, не е лесно да се образува едно братство. На небето е лесно да се образува братство, но тукъ, на земята, gbmo сте събрани хора съ различни енергии, съ различни характери, хора съ голЬмо мнЬние за себе си голЬми величия това не е лесенъ Въпросъ. Ами азъ не виждамъ ли, въ какво положение изпадатъ нЬкой отъ васъ. ЗапримЬръ, нЬкой сВършилъ университетъ, а прЬдъ него се е изправилъ другъ, който не е свършилъ даже гимназия, и му проповЬдва нЬщо. Този свършилиятъ университетъ казва ами азъ толкова будала ли съмъ, и азъ мога да мисля! Не е така. Ти може да си свършилъ университетъ, а другиятъ да не е свършилъ нищо, но въ дадения случай той стои по-високо. Е, моятъ кракъ е счупенъ и дойде онзи, който не е свършилъ никакъвъ университетъ, но има опитностьта да прави крака, разбира отъ това изкуство, и ми казва: обърни се отъ тукъ, обърни се отъ тамъ, легни на корема, легни на гърба си. И какво ще правя? Ще го слушамъ. Единъ човЬкъ, който има добро сърдце, той има опитность въ живота ще слушамъ, каквото ми каже. И тъй, днесъ Божиятъ Духъ ще дойде въ ума ви и ще ви донесе една хубава идея. Той хлопа вече. Сега вие ще кажете: туй за кого ли се отнася? Какво иска да каже Учительтъ съ това? За никого не се отнася. Давамъ ви житно зърно да го nocbeme, а вие казвате: азъ ли съмъ опрЬдЬленъ да сЬя туй житно зърно? Аз1 не съмъ готовъ, не умЬя. Нищо отъ това, ти можешъ да дадешъ туй житно зърно другъ нЬкой да го nocbe, безразлично е. Въ Божественото учение всЬки може да изпълни волята Божия. Не струва много, една жена да вземе легена и водата и да полЬе на мжжа си. На какво ще уподобите туй поливане съ вода? Туй поливане съ вода е единъ красивъ обичай у българитЬ. 41
Метне жената кърпата на рамо, вземе каната съ вода и полива. Вие сега, като не разбирате законитЬ, изпитвате единъ страхъ и си казвате: да не би азъ да се изгубя въ този пжть? Не, туй не е учение. Въ Бога има методи да прогресиратъ всички, въпросътъ е само въ изпълнението. Вие тукъ именно куцате. Ако се спъваме, причината не е въ Бога, ние сме причината. ТЬзи причини може да се отмахнатъ. Ако се съединиме всички въ едно, ние бихме били една мощна сила. Тази година искамъ, тия отъ ученицитЬ, които сж слаби по нЬкой прЬдметъ, да се занимаВатъ усилено. ЗапримЬръ, нЬкой е слабъ по математика. Ще му дадемъ специаленъ учители по математика. Другъ е слабъ по естественитЬ науки. Ще му дадемъ учитель по този прЬдметъ. НЬкой е слабъ въ паметъта си ще работи за засилването и. Вейки си има по една слабость, но тази слабость може да се прЬодолЬе. Паметьта ви може да се засили, способностьта ви къмъ математиката, къмъ история може да се развие. Изобщо, всичко можете да постигнете. Първото нЬщо, което искамъ отъ васъ прЬзъ тази година, то е въздържанието, да може да трансформирате еиергиитЬ си. Имашъ едно възбудено състояние, ще кажешъ: заради Божията Любовь азъ мога да се въздържамъ. Обърни ума си къмъ Господа и се спри. Това е единъ опитъ. Този опитъ може да се случи въ къщи съ мжжа ви, или съ жена ви, може да се случи и съ нЬкой вашъ приятель. Не трЬбва да бждемъ слаби, да казваме: не искаме да си нарушаваме мира. Кое е поправо въ дадения случай, да се карамъ съ този човЬкъ, или като съзпавамъ, да се въздържа, да изпълня волята Божия. Ще изпълня волята Божия, и нищо повече! Той може да върви подире ми и да се кара. Ще се обърна къмъ него и ще му кажа братко, много сладко говоришъ. “Ама ти си нехранимайко!” Е, Отличенъ човЬкъ си ти. “Ама ти се подигравашъ!” Не, много добъръ човЬкъ си. Ти си поговори, азъ ще те послушамъ. Ти си добъръ човЬкъ, но не си се проявилъ още, криешъ се. Защо да не можемъ да напраВимъ това нЬщо? Можемъ да го направимъ. И той като чуе, че е добъръ, почва да се съмнява, казва: така ли? И дййствително, той усеща, че е добъръ. Дълбоко въ сърдцето си той иска да ти направи добро, но иска да ти покаже, че не е отъ слабитЬ натури. Той може да ти направи добро, може да употрЬби своята сила, но само ако го обичашъ. Всички хора искатъ да бждатъ обичани, но това е най-голЬмото заблуждение. Когато този братъ ме люби, азъ ще се радвамъ, че той е далъ ходъ на Господа да се прояви въ него, и ще му кажа: азъ се радвамъ не затова, че ме любишъ, но затова, че Господь се проявява въ тебе, и днесъ вжтрЬ въ тебе е така хубаво, както е хубаво горе на небето. Днесъ умътъ и сърдцето 42
mu работятъ, u каквато работа започнешъ, ще gage резултатъ. Тия отъ Васъ, които сж по-силни, ще приложатъ тЬзи методи по единъ начинъ, а тия, които сж по-слаби, ще ги приложатъ по-другъ начинъ, но всЬки единъ отъ Васъ трЬбва да напраВи едно малко усилие. Ще изхвърлитЬ отъ себе си духовната гордость! Ще се освободите отъ всЬкакви неразположения! Азъ зная, всЬко неразположение е единъ лошъ признакъ. Защо си неразположенъ? НЬкой казва: cecmpumb ми нахвърлиха лоши мисли. Тия сестри дойдатъ при мене, гледамъ ги, иматъ добро разположение. Какъ така могатъ да ти хвърлятъ лоши мисли? Ами че ако mb можаха да ти нахвърлятъ лоши мисли, mb щЬха и при мене да бждатъ такива. Не мога да мисля зло, безъ да се не прояви това зло! Значи твоитЬ прЬдположения сж били заблуждения. Схванахте ли какво трЬбва да бжде поведението ви прЬзъ тази година? Поведението ви прЬзъ тази година трЬбва да бжде такова, каквото е поведението на слънцето. Поведението ви прЬзъ тази година трЬбва да бжде такова, каквото е поведението на единъ изворъ, каквото е поведението на една плодоносна ябълка. Поведението ви прЬзъ тази година трЬбва да бжде такова, каквото е поведението на единъ отличенъ конь, който Върши работата си. Поведението ви прЬзъ тази година трЬбва да бжде такова, каквото е поведението на единъ ангелъ, който изпълнява волята Божия. Да приведа сега тия символи, за да не се заблуждавате. Слънцето подразбира, че вашата мисъль трЬбва да бжде тъй свЬтла! Изворътъ означава вашитЬ чувства. ТЬ трЬбва да бждатъ тъй чисти, тъй естествено да избликватъ, както водата на единъ изворъ. Плодоносната ябълка означава слизане къмъ материалния свЬтъ. Когато градите нЬщо въ материалния свЬтъ, то трЬбва да бжде тъй хубаво, както ябълката го прави. Коньтъ това е вашето тЬло, което трЬбва да бжде подвижно, годно за работа. Ангелътъ, това сте Вече сжщинскиятъ Вие, който като духъ има сжщото положение на ангелъ, който е завършилъ сВоето развитие и отиВа да служи на Бога. Съ такива идеали, като у ангела, трЬбва да се служи на Бога! Всичко туй може да го направите. НЬма нищо невъзможно. Ще ви помогнатъ отъ невидимия свЬтъ, безъ никакво изключение. За всЬки едного отъ васъ ще изпратятъ по единъ посланикъ. Ще кажете: какъ, при мене? Да, при васъ. При васъ ще дойде единъ посланикъ отъ небето да ви nocbmu, и тогава Вие ще бждете пръвъ, но като си отиде, вие ще бждете послвденъ, на опашката. ВсЬки единъ ще има едно посЬщение. Най-първо ще ви посЬти Вашиять духъ, а послЬ и други духове. 3'уй посЬщение ще внесе въ васъ толкова благостъ, толкова изобилие, каквото никога други пжть не сте получавали. Го ще ви държи топло най-малко за 43
100 години на човЬшки езикъ ви говоря. Искамъ, обаче, да сте безъ съмнЬния! Ще бждете готови. Ще кажете: нЬма какво да се съмнЬбаме. Ако вие бЬхте готови, азъ бихъ ви говорилъ за красотата на Божествения сВЬтъ, за Неговата бжтрЬшна страна, какъ живЬятъ тамъ сжществата и т. н. Бихъ Ви изнесълъ тЬзи хубаВи картини отъ този свктъ. Но, сега, както и да Ви го описВамъ вие ще го разберете по земному. Истината Вие може да я научите само при единъ великъ Учитель, или при едно вжтрЬшно Вдъхновение, на което източникътъ е единъ и сжщъ. Само при единъ изворъ, на който дъното е чисто, може да видите красотата на този изворъ. И тъй, Истината ще научите отъ Христа. И днесъ всички казватъ: нЬма по-великъ Учитель отъ Христа. Да, така е, но много отъ служителитк на църквата, като говорятъ за Христа, не подразбиратъ Него, а себе си. Всккога когато говоримъ, ние трЬбва да имаме прЬдъ видъ да изнасяме самата Истина, а не своята личность. Сега, сравнявайте и опитвайте методитЬ и принципитй, които ви давамъ, за да видите, че Всичко това е Божествено и да не правите погрЬшки. Пророкътъ е казалъ за Господа “Опитайте ме, че съмъ благъ!” На Господа гласа никой до сега не е чулъ, той е свещенъ гласъ. Ние казваме, че Господъ ни говори. Да, Господь ни говори, но между насъ и Бога, има толкова напрЬднали души, та като проговори Господь, гласътъ Му минаВа прЬзъ всички тия no-висши отъ насъ сжщества и докато дойде до насъ, той се измЬнилъ вече. Ние още не знаемъ Божия гласъ. Та, като казваме, че Господь ни гоВори, то значи, че БожестВениятъ Духъ ни е прогоВорилъ. Знаете ли прЬзъ колко cpbgu е миналъ този Духъ? КакВо Ви е казалъ Духътъ? Ще любишъ Господа съ Всичкото си сърдце. Ще любишъ ближния си като себе си. Този законъ научили ли сте го? Отъ хиляди години хората Все го учатъ, учатъ, но Любовьта още не е дошла, още не е научена. Колко мжчно е човЬкъ да прояви Любовьта при сегашнитЬ условия! Не че не е възможно, но други нЬща ви отвличатъ вниманието. ЗапримЬръ, онази жена, която иска да бжде обичана отъ мжжа си, тя се облича хубаво. Но не е въ обличането, всичко е въ нейното сърдце. ДрехитЬ не трЬбва да прЬдставляватъ важностьта на нЬщата. НЬкой пжть мжжътъ казва: ти трЬбва да разчиташъ на ржцЬтЬ ми. Да, ако разчиташъ на БожественитЬ ржцЬ, разбирамъ, но ако разчиташъ на физическитЬ, mb още утрЬ могатъ да отслабнатъ. НЬкой казва: азъ разчитамъ на себе си. Не, кажи: Господи, азъ разчитамъ на Тебе, Ти си силниятъ въ мене. А ти казвашъ: азъ съмъ силенъ. Не, това е игра на думи. Вие 44
мязате на онзи турчинъ, който ходилъ Въ Цариградъ и като се Връща, ходжата го пита: е, какВо има Въ Цариградъ? РЬшили сж да те направятъ шахюлислямъ. Срйща го другъ пжтъ и пакъ го пита: какво има въ Цариградъ? Ще те направятъ шахюлислямъ. Е, добре ми е на ухото, като ми говоришъ така. Изобщо, у всинца ви има обичай, приятно ви е да чуете нЬщо хубаво за себе си. Казва нЬкой: ти си много добъръ човЬкъ. Я, пакъ кажи какво мнЬние имашъ за мене! Не, шахюлислямъ ти не можешъ да бждешъ, но ако си единъ скроменъ работникъ въ Царството Божие, това е велико нЬщо! Най-скромниятъ работникъ да си въ Царството Божие струва 10 пжти, 100 пжти, 100,000 пжти повече, отколкото да си царь въ царството на земята. Азъ прЬдпочитамъ първото положение прЬдъ второто. Тъй щото, положението, което Вие заемате, като скромни работници, е найхубаВото изВЬстенъ на небето, неизВЬстенъ на земята. Тамъ горЬ има ангели, които те знаятъ, Господь те знае, Всички треперятъ за тебе. Душата ти ходи наВсЬкждЬ, радостна, свободна. Смисълъ има въ това! Да се прояви Божията Любовь Въ сВЬта въ туй е смисълътъ на живота. Казвашъ: какво ще излЬзе отъ мене? Единъ скроменъ Божий работникъ, на когото ангелитЬ обръщатъ внимание. ТЬзи ангели обръщатъ внимание на всЬки едного отъ васъ. Щомъ ти обръщатъ внимание, ти ще кажешъ: азъ ще бжда единъ скроменъ работникъ, но ще работя. Работете всички съ радость и веселие! Сега, въ свЬта ще се сблъскате съ редъ заблуждения. НапримЬръ въ Америка има хора, които почватъ да вЬрватъ, че апостолъ Петър!) се прЬродилъ, че пророкъ Илия се прЬродилъ. Е, хубаво, въ Америка апостолъ Петъръ се прЬродилъ, Въ франция се прЬродилъ, въ България се прЬродилъ, на около 20 мкста се прЬродилъ. Питамъ: кой е сжщинскиятъ апостолъ Петъръ? Най-послЬ, защо искате непременно да бждете апостолъ Петъръ? НЬкой пъкъ искатъ да бждатъ апостолъ Павелъ. Щомъ искате да бждете апостолъ Петъръ и апостолъ, ПаВелъ, слЬдете тйхния примЬръ! ТЬ бЬха едни скромни работници, и Вие бждете едни скромни работници, и мЬстото Ви ще бжде завидно. Ние сега мислимъ само за чоВЬшкото, като считаме, че ще имаме поголяма привилегия. По-голяма привилегия има онзи, който проявява Божията Любовь по-интенсивно. Любовьта повдига хората. Това трЬбва да знаете като законъ. Имашъ ли любовъ, ти си работникъ. НЬмашъ ли любовъ, ти не можешъ да бждешъ туй, което искашъ. За въ бждеще ще сте скромни работници нищо повече! И тъй, помнете сега мисъльта ми: поведението ви тази година ще бжде като поведението на единъ ангелъ, който изпълнява волята Божия. Като се сркщнатъ двама братя или дВЬ сестри, които се 45
каратъ, ще имъ кажете тъй: поведението ви трЬбва да бжде като поведението на единъ ангелъ, който изпълнява волята Божия. Ето една хубава философия, нЬжна, деликатна, осмислена. Като срещнете една сестра, която е много загрижена, какво трЬбва да и кажете? Твоето поведение трЬбва да бжде като поведението на единъ ангелъ, който изпълнява волята Божия. Като срЬщнете онзи ангелъ, който разперилъ онЬзи ми ти 6 милиона крила и ги турилъ въ дЬйствие, че навсЬкждЬ се разхожда, заете ли колко е красиво тоВа? Като придобиете поведението на единъ ангелъ, и у васъ израсне новото, вие ще се новородите и ще кажете: родениятъ отъ Бога грЬхъ не трЬбва да прави. И тъй, щомъ станешъ сутринъ, ще си кажешъ; азъ трЬбва да имамъ поведението на единъ ангелъ. Малко се разтревожишъ ще кажешъ: азъ трЬбва да имамъ поведението на единъ ангелъ. Ще си казвате тЬзи думи всЬки день: като спите, и като ядете, и като работите. Ще си казвате: моята мисъль трЬбва да бжде като поведението на слънцето, моитЬ чувства трЬбва да бждатъ като поведението на единъ изворъ. Ако изпълнявате това правило, за всинца ви имамъ приготвено нЬщо много хубаво. Ще ви дамъ единъ специаленъ подаръкъ. НЬма да се мине много врЬме, и всЬки ще си получи този специаленъ подаръкъ. И тъй сега ще започнете новата работа! Тази година Господь ще ни помогне, ще ни благослови повече. Божието благословение ще дойде върху Всички Ви, и гледайте да го използувате. Но да нЬма колебания! Господь е рЬшилъ да ни благослови, и ще ни благослови, и благословението ни никой не може да отнеме. Затуй всички ще работимъ, въ всички направления. Всички ще туримъ нЬщо въ дЬйствие, за да се прояви Божественото. Добрата молитва Отче нашъ БесЬда, държана на 31 августъ, 1924 г. 6.30 ч. с. 46
Съзнателниятъ животъ като забава. Тази Вечерь ви повикахъ на една забава, тъй я наричамъ азъ. Животътъ има сВоитЬ сериозни страни само когато е гркшенъ. ЧовЬкъ е сериозенъ когато животътъ му е грЬшенъ, когато има да дава, когато има несъгласие въ убежденията му, когато живЬе въ раздори. Когато хората сж праведни, животътъ е наслаждение. СлЬдователно, ние, трЬбва да прЬвърнемъ сериозния животъ въ една забава. Отъ това гледище, всичкиятъ материаленъ свЬтъ е една забава за висшите духове. ТЬ по нЬкой пжтъ гледатъ, какъ живЬятъ хората на земята, защото туй, което хората правятъ на земята, то е едно забавление за невидимия свЬтъ, то не е толкова сериозно. Отъ наше гледище, отъ гледището на нашия грЬшенъ животъ, отъ живота на несгодитЬ, ние живеемъ единъ сериозенъ животъ, но отъ гледището на онЬзи напрЬднали сжщества, животътъ е една забава. СлЬдователно не всЬкога трЬбва да бждете сериозни. Сериозни трЬбва да бждете, когато изправяте вашитЬ погрЬшки, но щомъ изправите погрЬшкитЬ си, прЬвърнете живота си въ забава! Сериозниятъ животъ азъ уподобявамъ на живота, който човЬкъ прЬкарва нощно врЬме седи самъ въ тъмнина, нЬма съ кого да приказва, размишлява какво да прави. А живота на забавата е сборъ на души, които се събиратъ въ общение и живЬятъ въ Божествената Любовь, Мждрость, Истина, Правда и онази висша доброта. И всички се радватъ, че има забава. Когато настане периода на забавата, Господь прощава грЬховетЬ на всички хора. Разбира се, азъ употркбявамъ думата “забава” въ нейниятъ най-чистъ смисълъ. Подъ “забава” не разбирамъ да ви забавляВамъ като нЬкой шутъ, не разбирамъ да ви забавляВамъ като нЬкой актьоръ, но подразбирамъ една приятна, музикална забаВа, на която нЬкой поетъ, музикантъ или художникъ може да изнесе онЬзи хубаВи пЬсни и картини отъ природата. Ние, съврЬменитЬ хора, сме свикнали да изнасяме само лошитЬ работи отъ живота. Вие още не сте се научили да гледате красивото въ хората. Какво нЬщо бихте ВидЬли въ съврЬменния човЬкъ, въ всички съврЬменни животински царства, въ всички растения и камъни, ако бихте знаели какъ да гледате на тЬхъ! Природата има двЬ лица. Едното лице на природата е толкова страшно, че човЬкъ за него трЬбва да бжде слЬпъ. Ако бихте видЬли това лице, бихте се уплашили. Единъ български свещеникъ ми разправяше, че въ младинитк си единъ пжтъ сънувалъ слЬдния сънь: срЬща го едно голЬмо куче и го нагълтва, но послЬ го изважда отъ устата си. Събужда се на 47
сутриньта u заболЬва. ЦЬли три мЬсеца лежалъ болень. Сега, често съ погрЬшкитЬ, които правимъ въ жиВота си, даВаме поВодъ на такиВа кучета да ни поглъщатъ, и като излЬземъ отъ устата имъ, три мЬсеца болЬдубаме и казваме: жиВотътъ нЬма смисълъ. ТоВа е само привидно така. Това безмислие не е отъ Бога. Ние сами правимъ живота си неприятенъ, безмисленъ. И тъй, едното лице на природата е много неприятно, много страшно, а другото и лице е много красиво. Тя го е скрила, защото още работи върху него. Въ природата има живи работници, които изработватъ едно живо лице за човЬшката душа. ТЬ го ваятъ сега, та като влЬзе човЬкътъ въ новата фаза на своето развитие, въ новата форма, която никой не познава, да бжде готово. ТоВа сж най-красивитЬ тЬла, които човЬкъ може да си прЬдстави. Ще видитЬ, че у животнитЬ, космитЬ сж едно срЬдство за забулване на онЬзи художници, които сж работили въ тЬхъ сегашното човЬшко лице. У сегашния човЬкъ тия висши художници сж сжщо добрЬ маскирани и работятъ новото лице. Така постжпва всЬки художникъ. Рисува той своята картина и я забулва съ платно. Докато не я свърши, той не вдига платното. НЬкой пжть се вдигне за малко врЬме завЬсата отъ нашето лице, открие се туй умно лице и казвате: е, какво ангелско лице! Открие се за малко, и бързо пакъ се закрие. Затуй по нЬкой пжть се виждате толкова красиви! Тогава казвате азъ не съмъ знаялъ, че съмъ толкова красивъ! Това не е една илюзия, това е една действителна картина, къмъ която постоянно ни подканватъ. Подканватъ ни къмъ тази велика забава, която Богъ приготовлява. Понеже тЬзи велики художници постоянно работятъ у насъ, то отъ наша страна се изисква поне да имъ съдкйствуваме, да не разваляме тЬхното изкуство. Ако не можемъ да имъ направимъ друго, то поне да не разхвърляме боитЬ, четкитЬ имъ, да не цапаме платното имъ, да не се упражняваме върху него, а да се радваме, че за насъ се приготовлява нЬщо велико. И като се вдигне единъ день туй платно и се открие картината, ще видите, че се е работило нЬщо велико, нЬщо живо, което осмисля живота. Много често азъ ви забавлявамъ съ извйстни символи, показвамъ ви извЬстни грЬшки, и вие казВате? Е, Все погрЬшки, погрЬшки, все за тЬхъ чуваме! Кой е кривъ за това? Когато дойде въ гимназията единъ учитель да прЬподава български езикъ и почне да шари тетрадкитк ви, той кривъ ли е? Има извЬстни правила, извЬстни закони въ български езикъ, които му диктуВатъ: ще спазвашъ тия правила, и всЬка буква ще бжде на мЬстото си. НЬкой ученикъ по нЬкога не спазва тЬзи правила, тури една буква ВмЬсто друга. Какво ще прави учительтъ? Той си има червено мастило, ще го вземе и ще нашари тет48
pagkama. Този ученикъ не е доВоленъ, че учительтъ му нашарилъ толкова много тетрадката. Туй не е добро за личнитЬ чувства на ученика. НЬкой другарь му казва: дай да видимъ тетрадката ти! НЬма защо. И набързо я затваря. Та, нЬкой отъ васъ сж нашарени тетрадки. НЬма нищо, професорътъ ви учи, и трЬбва да му благодарите. Това е забавление. Той не казва, че това е лошо, но казва на ученика: слушай, ще пишешъ споредъ правилата. Тукъ се пише ъ, тукъ се пише ь, а тукъ се пише Ь. Ако учишъ английски, съвсемъ други правила ще знаешъ; ако учишъ еврейски езикъ, тамъ отъ дксно на лкво ще пишешъ; като дойдешъ до китайски езикъ, тамъ пъкъ нито отъ лкво къмъ дЬсно, нито отъ дксно къмъ лЬво, ами отгорЬ надолу ще пишешъ. ВсЬки езикъ има свой начинъ на писане. То е забавление. Най-голЬмото забавление иматъ китайцитЬ, mb иматъ 40,000 знаци за писане. Ако нЬкой китаецъ научи тия 40,000 знака въ китайската азбука, той минава за ученъ човЬкъ. Следователно, въ природата вЬликитЬ сжщества сж създали своя азбука, която ние трЬбва да изучаваме. ЗапримЬръ, вземете слЬдующия символъ. Ако отидете сутринь на изгрквъ слънце, най-първо ще забЬлЬжите една малка свЬтлинка, която постепенно се усилва, усилва, докато изгрЬе слънцето. Щомъ изг-pfee, туй хубавото нЬщо изчезва, картината се измЬня. Питамъ: какво иска да ни каже природата съ пукването на зората до изгрЬването на слънцето? Какво иска да ни каже отъ изгрЬването на слънцето до залЬзването? Въ тия моменти на природата има два символа. Въ първия моментъ, отъ пукването на зората до изгрЬВането на слънцето, природата ни учи Върху дВата Велики закона на Мждростьта и Истината. Този моментъ отнима дВа часа. Въ него промените сж резки. СлЬдъ като изгрЬе слънцето, обаче, природата ни учи на друго. Тя ни учи на закона на топлината, т. е. на закона на ЛюбоВьта. Въ този моментъ нЬма толкова резки промени въ картинитЬ, но има промкни Въ температурата. Най-напредъ не е толкова топло, но послЬ става все по-топло и по-топло, докато стане много горещо. Значи и въ живота е сжщото нещо. ЧовЬкъ въ утробата на майка си, въ утробата на природата двата часа учи Мждростьта и Истината, а останалото ВрЬмс отъ деня учи Любовьта. Тъй че поголЬмата часть отъ нашия животъ е употрЬбенъ за изучаване на топлината и промените, които ставатъ съ нея. И тъй, когато вашиятъ животъ е на изгрквъ, ще вземете първиятъ симВолъ. Като отивате Всека сутринь на изгрЬВъ, ще имате Въ ума си картината, идеята за изгряващото слънце. И когато погледна пукването на зората азъ ще се въодушеВя, душата ми ще се изпълни съ онЬзи принципи на Мждрость и Истина, а слЬдъ като изгрЬе 49
слънцето, ще кажа: настана часътъ на Божествената Любовъ! И тогава цЬль день ще трЬбва да изучабамъ промЬнитЬ, които ставатъ въ Любовьта. Това е хубавото въ природата! НЬкой пжть твоята любовъ се усилва повече, а нЬкой пжть отслабва, и ти казВашъ: любовьта се усилва и отслабва. Не, ти още не любишъ. Ние само се учимъ на изкуството да любимъ. За сега само Богъ люби. Казва се въ Писанието: “Богъ е любовь.” Значи намъ не сж дали още това изкуство да любимъ. СлЬдователно, когато дойдемъ въ Бога, тогава ще знаемъ каква нЬщо е Любовь! Когато Богъ ни учи на туй изкуство, всички ангели слЬдятъ съ любопитство, съ страхопочитание, какво върши Той съ тия малки сжщества. ТЬ се чудятъ като виждатъ, че Богъ слиза отъ трона си, за да ги учи на Любовь. Само Богъ знае изкуството на Любовьта, и само той може да ни го npfegage, но за да възприемемъ туй изкуство трйбба да бждемъ готови. Въ какво седи готовностьта? Ами че малко нЬщо ли е този великиятъ Богъ на Любовьта да обърне погледа си къмъ тебе, и ти да можешъ да го възприемешъ? Ако вашето сърдце може да трепне отъ погледа на единъ вашъ приятель когото обичате, то не трЬбва ли сърдцето ви да трепне отъ погледа на Този, който ви е далъ живота и всички блага въ него? А туй, че имате страдания, това сж само промЬни на хоризонта ви. Когато изгрЬе слънцето, колкото и да е ясно на хоризошпа, все ставатъ промЬни? Дойде прахъ, заоблачава се, явяватъ се дъждъ, снЬгъ, бури, и послЬ отново изгрЬва слънцето. ТЬзи промЬни ставатъ постоянно въ природата, но сжщиятъ законъ е и въ живота. СлЬдователно, отъ това гледище, животътъ е забавление, но за кои? За праведнитЬ. Азъ говоря за тЬхъ, не говоря за грЬшницитЬ. ТЬхъ ги нЬма тукъ. Ние изпратихме всички грЬшници на хаджилъкъ. Дадохме имъ по единъ билетъ и имъ казахме: хайде сега на пжть! Тази вЬчеръ нЬма да смущавате ученицитЬ, защото ние ще имаме забавление, а вие сте много сериозни, не можемъ да се разправяме, не можемъ да се разбираме съ васъ. Тогава защо не благодарите на Бога за тази забава, за всички промЬни, които ставатъ въ живота ви? Какво лошо има Въ това,че Вашиятъ хоризонтъ се е заоблачилъ, че има прахъ, бури, облаци, това-онова? Че растенията разбиратъ и цЬнятъ тия промени много поВече отъ насъ! Като се заоблачи, mb се отВарятъ шушнатъ си, радватъ се. Вие разумнитЬ дЬца, избЬгвате отъ това заоблачаване, скривате се. Защо? Защото още не сте научили великия, красивия езикъ на Бога. Ние, съврЬменнитЬ хора, така сме изопачили своя умъ, че не виждаме красивото. Ние виждаме красота само въ онЬзи нЬща, които въ сжщностъ, нЬматъ красота. Дойде, запримЬръ, нЬкой при мене, иска да го обичамъ. За да го обичамъ, 50
за да се прояви любовьта ми къмъ него, трЬбва да намЬря онова красивото въ него. Не мога да го обичамъ заради неговото знание. Ние не обичаме хората за това, че много знаятъ. Не, принципътъ или онова начало, което сближава хората не е нито тЬхниятъ умъ, нито тЬхното сърдце, нито тЬхната воля, а е тЬхната душа. Това е хубавото, това е красивото въ природата и въ живота, понеже всЬки единъ човЬкъ, всЬка една душа е една необходимость за тебе въ твоето проявление. Какъвъ е законътъ?Ако всички души не се събератъ на едно мЬсто, нито една душа не може да се прояви. Значи, ако животътъ е забавление, за всички трЬбва да е забавление. Ако е радость, за всички трЬбва да е радость. Сега, отъ туй гледище, когато небето се забавлява, забавлява се и адътъ. И въ ада има музика, развлЬчения, не мислете, че е толкова страшно. Тамъ има страшни нЬща, но има и хубави работи, има и забавления. Кога? Когато горЬ има забавления, и въ ада има забавления. Когато горЬ работятъ сериозно, и въ ада работятъ сериозно. ЕднитЬ работятъ по единъ начинъ, другитЬ работятъ по другъ начинъ. ЗапримЬръ, една сестра художница ми разправяше слЬдния случай. Нарисувала единъ день една картина, погледнала я, доволна била отъ нея. По едно врЬме отишла да си гледа работата изъ кжщи, и въ този моментъ, нейната малка дъщеря взима четката и боитЬ, и както наблюдава другъ пжть майка си, взима да рисува по платното. Забавление си прави тя. Питамъ: направила ли е нЬщо лошо дъщерята? Не, тя прЬподава на майка си слЬдния урокъ: мамо, ти слЬдъ като нарисувашъ хубавата картина, ще я дигнешъ по-високо, за да не мога да я достигна. Щомъ не си я дигнала по-високо, и азъ ще рисувамъ, и азъ ще покажа своето изкуство. И Господь е направили така. Той е дигналъ хубавитЬ нЬща толкова високо, че като ги гледаме, да казваме: е, да съмъ тамъ сега! Когато не ни се даватъ нЬкой нЬща то не е защото не искатъ да ни ги дадатъ, но други актьори играятъ на сцената, други се забавляватъ, нашиятъ редъ още не е дошълъ. Докато дойде нашиятъ редъ, ние трЬбва да седимъ като публика и да гледаме. По нЬкой пжть вие казвате: защо хората страдатъ толкова много? Какво нЬщо е страданието? Страданието е едно отъ найприятнитЬ чувствувания. Когато човЬкъ страда, идватъ му найхубавитЬ мисли. Може да кажемъ, че страданията сж създали у хората най-хубавитЬ идеи, най-приятнитЬ импулси, най-приятнитЬ стремежи. И ако ви попитатъ, искате ли страдания, ще кажете: а, да не ни дава Господь страдания! Ами какво да ви даде? Че страданието е найвеликото благо за човЬка! Страданията всЬкога прЬдшествуватъ забавата. Ами, че когато правите едно угощение тукъ на земята, 51
създавате си едно забавление, но и вашитЬ кокошки сжщо иматъ забавление. Вие ги изваждате отъ курника и имъ казвате: виждаме, че Вашето жилище не е толкова хигиенично, съжаляваме ви, че сте живЬли толкова врЬме въ него, но ние ще Ви извадимъ отъ тукъ и ще Ви приемемъ на гости Въ нашитЬ кжщи, ще Ви покажемъ какъ се забавляваме. КокошкитЬ започВатъ да крЬкатъ, да кукуригатъ, да куткудякатъ. Вие ги сготвяте на едно хубаво ядене, започвате да имъ nbeme, a mb мълчатъ. Питамъ: когато душата на една кокошка или на единъ пЬтелъ излЬзе, какво мислятъ mb? Tb влизатъ въ забавлението, т. е. mb влизатъ въ връзка съ човЬшкитЬ души. Тази кокошка нищо не е изгубила. За една кокошка е привилегия да я изяде единъ човЬкъ. Азъ не казвамъ, че човЬкъ я изяжда, но той я приема на гости, макаръ че тя минава прЬзъ огънъ. По сжщия начинъ и вие ще минете прЬзъ огънъ, щомъ искате да влЬзете въ духовния свЬтъ. И като ви извадятъ отъ вашия курникъ пакъ ще има куткудякане. Павелъ, като разбралъ този великиятъ законъ на живота, казва: “ГдЬ ти е сега, смърте жилото?” Защото, когато Божествената Любовь слЬзе, за да даде животъ, смъртъта, всички нещастия, страдания, се поглъщатъ. Единъ день всички тия ваши страдания, които сте минали, ще бждатъ перли, украшения върху вашитЬ дрехи и ще кажете: много се радваме, че минахме презъ този пжтъ и научихме такива цЬнни уроци. И дЬйствително, забавата е необходима. Едно нЬщо е необходимо въ забавата: ти трЬбва да забравишъ себе си, да забравишъ животинското, нисшето азъ. ЗапримЬръ, като седна нЬкждЬ, азъ не трЬбва да мисля, че вие ме наблюдавате, а трЬбва да бжда съвършено тихъ и спокоенъ и да си мисля съвсЬмъ друго нЬщо. Така да е и съ всЬки единъ отъ васъ: да си мисли спокойно, да не се наблюдава и да счита, че всичко наоколо му е въ редъ и порядъкъ. Туй е едно отъ качествата на забавата. Щомъ има наблюдение, знаете ли на какво мяза това? То е, като че си въ нЬкой затворъ. Дойде стражарътъ и ти прЬглежда всичко. Той гледа дали букаитЬ сж на мЬсто, бърка въ джобоветЬ ти, търси това-онова и т. н. ПослЬ, дойде другъ нЬкой, прЬгледа ти gpbxumb, яката. Казвамъ: това е въ затвора, но ти въ забавлението ще бждешъ естественъ. Въ всЬка забава човЬкъ е красивъ. Самъ по себе си той ще си тури онова облЬкло, въ което той импонира на другитЬ. И тогава като погледнемъ този човЬкъ, въ цЬлото му лице ще видимъ онова другото лице, въ което Богъ се проявява. И тогава трЬбва да бждемъ като дЬцата, съвършено естествени и свободни, да забравимъ неволи, страдания. Всички ще имаме свободенъ билетъ да отидемъ до слънцето и ще бждемъ радостни. НЬкой ще кажатъ: тЬзи дЬца сж нетрЬзви. Питамъ: кое е 52
трЬзвеното положение? (Учительтъ прави сериозни, строги изражения на лицето си). Питамъ: тази сериозность какво означава? Каква идея се крие задъ нея? (Учительтъ прави по-весело изражение на лицето си). Задъ тази идея сега какво се крие? Отъ тия двЬ пози коя е по-хубаВа? Ако искашъ да сплашишъ нЬкой прЬстжпникъ, ще заемешъ първата поза, ако пъкъ искашъ да разВеселишъ приятеля си, ще заемешъ втората поза. Казвамъ: всички войници, всички стражари сж все сериозни, дигнатъ пушката, вървятъ. Защо? Има опастность. Но има и едно трето положение, трета поза. Тя е тази, че въ всЬко едно свое движение човЬкъ трЬбва да издава онова великото, приятното въ живота. Той трЬбва да бжде като единъ изворъ. ПрЬдставете си, че единъ изворъ мисли като мене. Кое е най-приятното за извора? Като извира този изворъ трЬбва да има кждЬ да протича. Това е най-приятното за извора. СлЬдователно, ако ми дадатъ условия въ живота, моятъ животъ трЬбва да има мЬсто кждЬ да протича, да минава прЬзъ всички растения и да имъ оставя своето благо. ДЬто минавамъ, азъ ще се запознавамъ съ всички цвЬтя, трЬви, съ всички растения, мушички, комарчета, ще скачамъ, a mb ще приематъ моята радость. Това не е ли забавление? Едного ще блъсна, другиго ще закача, трети ще напръскамъ, съ четвърти ще се посмЬя. КакВо по-хубаво отъ това? ВсЬки изворъ не прави ли тъй? Ами прЬдставете си, че тази вода не дига шумъ, тече тихо и спокойно, и видишъ, не мине много врЬме, отгорЬ се покрие съ жабуня развие се неприятна миризма, това хубаво ли е? Питамъ: кое е по-хубаво, този изворъ съ течуща вода, или този ограниченъ басейнъ съ застоялата вода? Сега, нашето тЬло въ единия случай може да мяза на единъ течущъ изворъ, а въ другия случай може да мяза на единъ басейнъ съ застояла вода, и ние ставаме кисели, недоволни. И тъй, коя е идеята въ забавлението? Ще станешъ сутринь ще кажешъ: Господъ е дошълъ, въ закона на забавлението азъ трЬбва да науча онзи великъ законъ на смирението. Въ забавлението всички сж пъргави, подвижни. Тамъ не се позволява никаква лЬностъ. Споредъ който трЬбва да схванешъ какво трЬбва да направишъ въ дадения моментъ. ПрЬдставете си сега, че вие сте въ туй общество на забавата. Какви щЬхте да бждете? Ако ви кажа сега да се смЬете, ще ме питате, защо трЬбва да се смЬемъ? Питамъ: ами защо трЬбва да бждемъ сериозни? Казвате: е, животътъ е сериозенъ. Не, животътъ е любовъ, а сериозностьта е нЬщо случайно ВжтрЬ въ живота. Любовниятъ, осмислениятъ, поетическиятъ животъ е красивиятъ животъ. Това е хубавото. И когато срещнешъ единъ човЬкъ, на когото душата е 53
отворена, mu не можешъ да го забравишъ никога. Ще кажешъ: отличенъ човЬкъ е този! Този човЬкъ е единъ чистъ извори. Каква погрешка можешъ да му намеришъ? Не е ли хубаво да бжде човЬкъ единъ такъвъ изворъ, та който дойде при него, да се почувствува успокоенъ, да забрави скърбьта си? Друго едно правило за ученика е слйдното: на забавление не се позволява да отивашъ съ скжсани дрехи! Ще се измиешъ чисто, ще се облЬчешъ съ най-хубавитЬ си gpfexu, които имашъ и така ще отидешъ. Като се приближавашъ при този великъ изворъ на живота, трЬбва да си прЬмененъ и да се радВашъ на туй велико благо, което той ти дава. И писанието като прЬдвижда този законъ на забавата, казва: Ще дойде врЬме, когато хората нЬма да се страхуватъ единъ отъ другъ, но всЬки ще седи на забавата подъ своята смоковница. И тъй, на мнозина отъ васъ е потрЬбна забавата. Забавата е законъ на подмладяване. ЧовЬкъ, който не се забавлява, не може да се подмлади. ЗапримЬръ, ти седишъ, гледашъ какъ се забавляватъ дЬцата, казвашъ: дйтински работи! Не, забавляватъ се дЬцата. Даже и Господь има извЬстни часове, прЬзъ които се забавлява съ хората, и слЬдъ това пакъ се заеме за своята работа. Не можемъ ли и ние по сжщия законъ да направимъ това нЬщо? Можемъ. Гледашъ нЬкой твой приятель рисува нЬщо. Ти се поусмихнешъ, кажешъ че е отлично, но вземешъ четката и цапашъ по платното, чакай не се рисува така коригирашъ го. Ако искашъ да го поправишъ, може, но не го коригирай на платното, а вземи една жива гарга и му кажи: хайде азъ ще я държа, а ти ще рисувашъ. Ще я обръщашъ на една, на друга страна, и като я нарисуВа приятельтъ ти, ще му кажешъ: както виждашъ, и ти рисуВа, и азъ рисуВахъ. Азъ държахъ гаргата, а ти я рисува. Сега васъ може да ви шокира думата гарга. Тя е турска дума. Какво значи на български езикъ думата гарга, врана? Отъ кждЬ произлиза тя? Отъ думата “черна”. Значи тази е погрЬшката на враната, че е черна. Защо е черна? Едно врЬме сестрата на тази врана умрЬла.Тя тжжела за сестра си и си турила черна gpfexa. СлЬдъ врЬме, когато сестра и възкръсне, и враната ще стане бЬла, ще си тури бЬли gpbxu. Тъй щото, ако човЬкъ се почерни, умрЬлъ е нЬкой; ако е съ бЬли gpfexu, значи сестра му е възкръснала. СлЬдователно, за душата сж потрЬбни вжтрЬшни промЬни. Сериозностьта вкоравява живота. Въ сериозния животъ прЬобладаватъ тЬзи сили, които изчерпватъ соковетЬ, влагата отъ живота и затова у човЬка започватъ да се втвърдяватъ нервитЬ, мускулитЬ, костьта става по-тВърда и въ него се явява единъ вжтрЬшенъ мързелъ. Въ младия човЬкъ, който слуша Божия гласъ и се забавлява, има едно вжтрЬшно 54
разширение и обмЬната става правилно. Затова всЬки единъ отъ васъ трЬбва да има едно забавление, но забавлението го дава само Любовьта. Безъ Любовъ забавление не може да има. Когато направимъ туй забавление, всички се усещаме свободни. Въ забавата всЬки трЬбва да е доволенъ отъ своето поведение, а не да усЬща вътрЬшно, една натегната атмосфера. Едно отъ качествата на забавата е че Въ нея винаги има разширение. Ние Въ забаВата не мислимъ за формата на нЬщата, а оцЬняваме настоящия моментъ. Ние не критикуваме защо Господь е слЬзълъ, но се радваме на онзи моментъ въ който Господь е слйзълъ. Това е Любовь. Единственото сжщество, което може да ни даде радость, да ни осмисли живота, това е Богъ. И действително, вейки день, колкото и да сте заети съ работата все ще дойде извЬстенъ моментъ, сутринь, на обЬдъ или вечерь, когато ще почувствате много голЬма радость. Но понеже вашиятъ умъ е заетъ съ толкова велики работи, то тЬзи красиви нЬща, които Богъ ни дава оставатъ незабЬлязани, и пие се пробуждаме, когато всички тия нйща сж минали. Ние се занимаваме съ това, какво ще стане съ Европа, какво ще стане съ джщерите ни; съ синоветЬ ни, а изгубваме тЬзи красиви моменти, които Богъ ни дава. Туй тЬло, което имаме Богъ е вложилъ всичко най-красиво въ него. Въ туй малкото тЬло виждаме всичкитЬ блага на миналото и бждещето, а за по-далечното бждеще Богъ ще ни даде ново тЬло, въ което ще влЬе туй новото благо. Това тЬло сега се формира. За всЬки едного се приготовлява едно ново, красиво тЬло, въ което ще се забавлява. Та, нужно е вече да напуснсмъ онази мрачна философия на живота. Азъ ще ви приВеда единъ примЬръ, ако искате да си служите съ добрата страна на ЕВангелисто. Той се отнася до единъ чоВЬкъ, голЬмъ пияница, който цЬли 20 години пилъ, Водилъ разпуснатъ жиВотъ. Разпръсналъ дЬцата си, уморилъ жена си, изгубилъ Всичкото си състояние, и останалъ съвсем!) самъ Въ най-голЬмо отчаяние при което рЬшилъ да се самоубие. Ималъ само единъ левъ Въ джоба си и рЬшилъ да купи съ него едно Евангелие. Купилъ си и прочелъ: Богъ е Любовь! Е, казва си той, всичко раздадохъ и изгубихъ за Любовьта. НамЬрихъ най-послЬ този, когото обичахъ и затова мога да направя нЬщо хубаво за Него. Отива въ кръчмата да се забавлява. Казва на кръчмаря: дай ми една чаша Вино! Поглежда Виното и казва тихо на онзи свой другари вжтрЬ. Слушай, цЬли 20 години черпихъ, но сега ще те науча на единъ новъ законъ отстранява чашата, не пие. Обръща се къмъ кръчмаря: я дай една чаша най-бистра, чиста вода. Слага чашата прЬдъ себе си. Онзи отвжтрЬ казва: винце. . . Е, сега моята воля ще бжде. Азъ намйрихь Бога, когото обичахъ, Той ме научи на 55
това. OmuBa на другия день, на третия, на четвъртия, на петия, на десетия на кръчмата, и си заржчва чаша Вино, чаша Вода, но Водата пие. Най-послЬ казва: а, имамъ воля! Така и вие, можете да побЬдите единъ свой лошъ навикъ. Какъ не! Ами че то е едно забавление. Ако имате единъ такъвъ навикъ, седнете на кръчмата, вземете чаша съ винце и чаша съ вода. Това е воля! Казвамъ: добъръ е онзи човЬкъ, който може да прояви своята доброта при най-неблагоприятни условия на живота. Онзи, който може да прояви своята доброта при благоприятни условия, то е много естествено. СлЬдователно, макаръ и при неблагоприятни условия, ще кажешъ: Господи, азъ мога да направя нЬщо заради Тебе! И отъ това гледище, тази Аюбовъ трЬбва да се разшири, да бжде Аюбовь къмъ всички, да блика навсЬкждЬ, да бждемъ еднакво разположени къмъ всички, безъ пристрастие. И като погледнемъ нЬкого, да му пожелаемъ всичкото добро тъй, както Богъ желае. Да забравимъ всичкитЬ му погрЬшки, тъй както Богъ забравя, защото Любовьта като дойде никога не вижда погрЬшкитй. Прйдъ Божията Любовь грЬховетЬ и неджзитЬ на хората изчезватъ като прахъ и димъ, и отъ този Божественъ огъни остава само онова чистото, възвишеното и благородното у човЬка. Сега, дойде нЬкой духъ, внуши ти нЬкоя мисъль, каже ти: отъ тебе човЬкъ не може да стане. Ами че какъ нЬма да стане отъ мене човЬкъ? Азъ вече съмъ станалъ човЬкъ. Тури една запетая слЬдъ частичката не. Кажи така: отъ тебе човЬкъ не, може да стане? ОтдЬли противоположното, понеже въ всЬка една отрицателна мисъль има една положителна страна. Онзи, който ти внушава, че отъ тебе човЬкъ не може да стане, той има положителна мисъль, че отъ тебе лошъ човЬкъ може да стане. Щомъ може да стане отъ тебе лошъ човЬкъ, и добъръ човЬкъ може да стане. УпотрЬби дЬятелностъта си, добъръ човЬкъ да станешъ. Който може да бжде сериозенъ, може да бжде весель, да се смЬе. Самиятъ животъ на земята, обаче, отъ единия край до другия, е само забавление. За въ бждеще това ще учите. Ще гледате не само на външната, но и на вжтрЬшната страна на живота. Ще бжде смешно, за примЬръ, ако азъ туря на лицето си една страшна маска, и вие се плашите отъ тази маска, а подъ маската се смЬя. Не гледайте на тази маска, гледайте какво има подъ нея! Или, може да туря на лицето си една много весела маска, а подъ нея да има нЬщо много сериозно. Не е маската, която дава смисълъ на нЬщата, а какво се крие задъ маската. Това, което се крие задъ маската, то е човЬшката душа. И тъй, тази вечерь искамъ да ви оставя слЬдната мисъль: найвеликото нЬщо въ свЬта е, че Богъ всЬкога слиза, за да ни npbgage 56
правилото на Любовьта, т. е. не на самата Любовъ, но на промЬнитЬ на Любовьта. Както измЬрбаме съ термометъръ температурата на врЬмето, така измЬрбаме съ термометъръ и температурата на Любовьта. Да изучава човЬкъ температурата на Любовьта, тоВа е отлично нЬщо! Подъ температурата на ЛюбоВьта растатъ всички растения. ЗапитВатъ Ви слЬдното: има ли растение Въ свЬта, което може да расте безъ свЬтлина и безъ топлина? НЬма. Има ли изВоръ Въ свЬта, който да извира и да се втича въ pbkumb безъ свЬтлина и топлина? НЬма. Ставали ли сж въ свЬта бури и гръмотевици безъ свЬтлина и безъ топлина? Не. За всички тия нЬща сж потрЬбни свЬтлина и топлина. Всички хубави кристали, всички скжпоцЬнни камъни, всички диаманти сж станали подъ силата на свЬтлината и топлината. Всички животни сж станали подъ силата на свЬтлината и топлината. И ние хората сжщо. СлЬдователно, по сжщия този законъ нашитЬ души сж се сформирували подъ влиянието на Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина. ТоВа сж три Велики духове, които работятъ за създаването на човЬка. ТЬ наричатъ човЬка възлюбления синъ на Бога. Въ тия Велики духове има необикновена хубость, красота! Вие ще кажете: ами ангелитЬ какви сж? Когато човЬкъ придобие тази хубава, красива форма, душитЬ на хората и ангелитЬ ще се съединятъ и ще образуватъ едно цЬло. Когато се съединятъ душитЬ имъ, Богъ ще влЬзе да живЬе въ тЬхъ, и mb ще се радватъ на безсмъртие. За това нЬщо ние се приготовляваме. Новото учение носи една велика задача, а не тази дребнава работа, съ която се занимавате. ПрЬдъ насъ седи една велика задача на безсмъртието, да наслЬдимъ небето, да се срещнемъ съ онЬзи велики души, за които се приготовляваме, но затова всЬки единъ човЬкъ трЬбва да даде нЬщо отъ себе си и да приеме. НЬкой пжть казвате: човЬкъ трЬбва да работи за себе си. Да, но като работи за себе си, като се съсрЬдоточава Въ себе си, чоВЬкъ трЬбва да се разширява, да Включва въ себе си туй широко себе, и понеже ние живЬемъ въ Бога, и въ насъ да живЬятъ всички. Като включимъ Бога, да включимъ и всички други сжщества въ насъ. Това значи да обичаме нЬкого, да му желаемъ доброто. Това значи да желаемъ доброто на всички, да обичаме Бога. И ако изпълните всичко това, всичкитЬ мжчнотии, всички неджзи, които имате, за които става въпросъ, че нЬкому обущата сж скъсани, нЬкому шапката, че нЬкой ялъ само хлЬбецъ, всичко туй Въ една седмица отгорЬ ще се разрЬши. Когато изгрЬе Божествената Любовь и дойде тази топлина, ние сме готови да раздЬлимъ своя залъкъ съ онзи, когото обичаме. Щомъ нЬмаме любовь, скриваме залъка въ джоба си. Дойде ли Любовьта, усмихваме се и казваме: братко, хайде и двамата да се 57
забавляваме. На изкуството да се обичаме самъ Богъ ни учи, и въ този смисълъ само дЬцата могатъ да направятъ това. Въ туй отношение искамъ да бждете като дЬцата, защото само дЬцата се забавляватъ. Не мислете, че сте стари. Хвърлете тЬзи бради! ДяВолътъ, като завидЬлъ на хората, турилъ имъ бради, за да ги маскира, но и задъ тЬхъ mb пакъ се виждатъ. Азъ искамъ да бждете въ душитЬ си като дЬцата млади, бодри, весели. Забравете вашитЬ тжги! Като си лЬгате, кажете: утрЬ, като изгрЬе слънцето, Господь ще дойде, ще Го посрещна. И като си лЬгашъ, пакъ да бждешъ радостенъ, но не само външно, а да усещашъ, че отъ тебе излиза топлина и всички да кажатъ за тебе: бихъ желалъ този човЬкъ да дойде още единъ пжть. Всички трЬбва да бждете като единъ изворъ, който извира, като единъ цвЬтецъ, отъ който лъха приятенъ миризъ. Такъвъ трЬбва да бжде нашиятъ животъ. Туй е забавлението, за което говори Христосъ: “И пакъ ще ви видя, вие ще се зарадвате, и радостьта ви никой нЬма да отнЬме”. Забава е това! Това е хубавото, това е великото! Тази вечерь азъ ви говоря за много прости нЬща. НЬма да туряте никаква философия въ тЬхъ. Ама какъ да разбираме? ЧовЬкъ трЬбва да се усЬща веселъ, радостенъ, готовъ да даде всичко. Да сте пълни и радостни, да не ви виждамъ вече начумерени, сериозни. ОнЬзи, които ви прЬчиха, сега ги нЬма, пратихме ги на екскурзия, а когато се върнатъ азъ ще ви кажа. Тази вечерь, утрЬ, други день, до една седмица нЬма да ги има, не се бойте, за това до една недЬля може да се забавлявате колкото искате. СлЬдъ това mb пакъ ще се върнатъ, не може безъ тЬхъ. Ще ги посрЬщнсте добрЬ, ще имъ се поусмихнете, и mb не могатъ безъ васъ. Сега става една промЬна въ ума Ви, и силитЬ въ природата дЬйствуватъ благоприятно. Затуй въ нашитЬ събрания трЬбва да има рЬзки промЬни, отъ едно състояние въ друго. Ние ще минемъ прЬзъ всичкитЬ положения: ще имаме философски, сериозни и весели събрания. Туй събрание, което имаме сега е първо по рода си. Въ тази забава, се научихме слЬдното нЬщо: ВсЬка сутринь Богъ слиза, за да ни научи на изкуството на Любовьта. Той помилва ВсЬкого и казва: “Искамъ да слушате” и си заминава. Той знае, че ще се търкаляме на земята, че ще падаме и ставаме, и най-послЬ ще станемъ гладки като нЬкой бисеръ и ще кажемъ: много хубаво нЬщо сме сега. Нали сте Виждали какъ нЬкое камъче се търкаля, търкаля, докато най-послЬ съвършено се оглади. ВсичкитЬ неприятни нЬща ще изчезнатъ и ще остане оноВа хубавото, красивото отъ живота. Онзи день ви казахъ, че най-Важното нЬщо за човЬка е да люби, а не да бжде любимъ. За ученика сжщо най-важното нЬщо е това. 58
ЛюбоВьта може да дойде чрЬзъ туй отваряне на душата. Сега, като отворите Евангелието, въ Него има дадени много правила, но простата човЬшка душа трЬбва да бжде свободна, трЬбва да имаме моралъ, туй което ще даде възможности да се прояви Любовьта. Както живЬятъ невидимиятъ свЬтъ, тъй ще живЬемъ и ние. БесЬда, държана на 1 септември, 7. 30 ч. в., 1924 г. 59
Царе слуги на Господа Размишление. Въ живота има единъ законъ, споредъ който, когато се говори на хората много, mb изгубватъ способностьта да разбиратъ нЬщата. Така е и въ яденето, така е и въ пиенето на вода, така е и въ четенето на книги. Този законъ всЬкога може да го провЬрите. Въ всЬко нЬщо началото ни се вижда много хубаво, а краятъ почти безсмисленъ. Всички вие сте били млади и познавате отношенията къмъ нЬщата въ ранната си, gbmcka възрасти и отношенията ви къмъ сжщитЬ нЬща въ по-напрЬдналата ви възрасти. Вземете малкото gbme и вижте, съ какво въодушевление посрЬща празничнитЬ дни, съ какво въодушевление посрЬща слънцето! Вземете 100-120 годишниятъ старецъ и вижте съ каква индиферентостъ, съ какво безразличие се отнася къмъ всички тия нЬща! Така става и съ нЬкой хора, които тръгватъ въ духовния пжть. Най-първо mb сж жежки, въодушевени като дЬцата, но слЬдъ години ставатъ като онзи 100-120 годишенъ старецъ, всичко имъ е безразлично. Започватъ да си клатятъ главата и казватъ: ние го знаемъ това, то бЬше едно врЬме, но се свърши Вече. Право ли е всичко това? Не, това не трЬбВа да бжде така. Има една страна на жиВота, която Вие още не сте опитали, т. е. сжщинскиятъ жиВотъ още не сте опитали. Туй може да Ви се Вижда протиВорЬчие, но то е фактъ. Може да сте опитали хиляди положения отъ Вашия сегашенъ жиВотъ, но той още не е сжщинскиятъ. ЗапримЬръ, една мравя може да е опитала всички възможности и благости на мравешкия животъ, но ако тази мравя застане въ положението на единъ философи и каже, че е опитала всички положения на живота, че го познава, тя е въ заблуждение. Тя може би, е опитала всички положения на мравешкия животъ, но цЬлиятъ животъ е извънъ възможноститЬ на тази мравя. Тя, запримЬръ, не е опитала живота на човЬка, и за него даже нЬма никакво понятие. Нейниятъ жиВотъ има допирни точки съ чоВЬшкия животъ, а именно, както мравята яде, така и човЬка, но да има повече допирни точки, не зная. Дали mb иматъ тенджери, вилушки и лъжици не зная. Дали иматъ градини, лозя, gbmo садятъ ябълки, круши, грозде не зная. Дали иматъ разни карфички, чепички и други подобни не зная. Сега, по нЬкой пжтъ вие си казвате: какъвъ ли е ангелскиятъ свЬтъ, какъ ли живЬятъ ангелитЬ? ДЬйствително, между ангелския и човкшкия животъ има допирни точки, но такива, каквито между мравешкия и човЬшкия. Туй не трЬбва да ви обсзсърдчаВа, но трЬбва да ви покаже каква широчина и каква дълбочина се крие въ истинския 60
животъ. Туй, което живеете, то е само начало на живота. Нашиятъ животъ, въ сравнение съ живота на мравите е ангелски жиВотъ. Ние, за мравитЬ, и за всички сжщества подъ насъ, сме богове. Ако попитатъ една мраВя нещо за хората, тя ще каже: е, да отидете при хората да ги Видите, туй е култура! На всички мравки сърдцата туптятъ отъ желание да станатъ като хората. И действително едно преимущество, едно благо е това, мравката да стане човекъ. Сега, да видимъ какви сж мислите и думите, които хората изказватъ. Нема да се спирамъ да обяснявамъ тия неща, но казвамъ, че въ живота има известни възможности, които сж скрити въ формите на нещата. Вземете, запримкръ, семките на неколко плодни дървета и ги разгледайте. Вземете семката на една ябълка, костилката на една слива и плода на единъ жълждъ, и ги сравнете, да видите какво е отношението между големината имъ, и какво е отношението по големина на всички тия растения, които лежатъ скрити въ техните семки. Какъ ще определите това? За да определите големината имъ, вие требва да имате известни познания по законите на техното растене. Често ние произнасяме думата “любовь”. Тази дума, произнесена отъ разни хора, произвежда различенъ ефектъ, разни действия. Запримеръ вземете думата Александъръ. Ако този Александъръ е единъ обикновенъ слуга, или ако този Александъръ е единъ управитель на некоя областъ, или ако този Александъръ е единъ князъ, или ако най-после този Александъръ е единъ царь, питамъ сега: ако Александъръ слугата еди-кой си издаде заповедъ до българската народна банка да изплати на Стоянъ Стойчевъ 100,000 лв., заповедьта му ще бжде ли валидна. Ако Александъръ управитель издаде сжщата заповедъ, ще бжде ли валидна. Ако Александъръ князътъ, или Александъръ царьтъ издадатъ сжщата заповедъ, чия заповедь, чии думи изобщо ще бждатъ най-ефикасни? Разбира се, че думите на Александъръ царьтъ. Той щомъ каже думата си, и парите сж веднага готови. Защо? И единиятъ е Александъръ и другиятъ е Александъръ, и третиятъ е Александъръ. Не, има степени, по които се различаватъ Александъръ слугата, Александъръ управительтъ, Александъръ князътъ и Александъръ царьтъ. Тези различия сжществуватъ и вжтре въ природата. Казвате: да, споредъ обществения строй е така. Обществениятъ строй е такъвъ, но и въ природата е така. Я вижте, всичките семки не се ли различаватъ? И въ техъ има степени. Има вложено нещо особено въ семката на ябълката, че тя слива не става. Има вложено нещо особено въ костилката на слиВата, че тя жълждъ не става. Има вложено нещо особено въ жължда, че той букъ не става. Значи, 61
ВсЬка сЬмка cu има свои специални възможности. СлЬдователно, когато се произнася една дума, най-първо ние трЬбва да измЬнимъ своето положение. Ако ти си слуга при грЬха, думата любовь въ твоята уста нЬма да има никакъвъ смисълъ. Ако ти си управитель при алчностьта, думата любовь въ твоята уста нЬма да има никакъвъ смисълъ. Ако ти си князъ на умразата, думата любовь въ твоята уста нЬма да има никакъвъ смисълъ. Да оставимъ царьтъ, защото думата “царь” въ невидимия свЬтъ изключва грЬха, изключва кражбата. Царьтъ не може да краде. Слугата може да краде, управительтъ може да краде, князътъ сжщо, но царьтъ не може да краде, нЬма възможность да краде. Може ли царьтъ да краде отъ себе си? Ако имамъ 100 хамбари, ще има ли нужда да прЬнасямъ съдържанието имъ отъ единъ въ другъ? Това само лудитЬ могатъ да го правятъ. ЧовЬкъ себе си не може да краде. СлЬдователно, има едно положение, при което грЬхътъ е изключенъ. И тъй, споредъ мене, най-хубавото име, което можемъ да носимъ, казва тамъ Писанието, е да бждемъ царе. Всички трЬбва да станемъ царе! Ще кажешъ: азъ, да стана царь! Да, да, въ тази специална смисълъ, всички трЬбва да станемъ царе, за да изключимъ грЬха отъ нашия животъ. Да станешъ царь въ свЬта, да управлявашъ хората, то значи да се натрупашъ съ грЬхове, а да станешъ царь, за да изключишъ грЬха отъ себе си, това трЬбва да бжде единъ отъ найсилнитЬ потици на твоята душа. Ще кажешъ: азъ искамъ да стана царь, за да изключа всички грЬхове отъ душата си. Сега вие искате да бждете слуги на Господа, но Господь не иска прости слуги, Той иска слугитЬ му да бждатъ царе. И найпростиятъ слуга на Господа трЬбва да бжде царь. Ако не станете царе, вие не може да бждете слуги на Господа. Тъй че, ако нЬкой иска да бжде слуга на Господа, той трЬбва да стане царь, и като стане царь, като изключи грЬха отъ себе си, тогава ще заеме най-скромната служба. НЬкой ще каже: защо да стане царь? За да станешъ слуга на Господа. А какво означава царьтъ? Изключване на грЬха. НЬкой хора казватъ: е, грЬхътъ. Какво хубаВо е допринесълъ грЬха на хората? Я ми кажете, какВо е допринесла лъжата на хората? КакВо сж допринесли злобата, умразата, заВистьта, Всички тия грЬхоВе, на хората? НЬка се намкри единъ човЬкъ, който да каже, че отъ всички тЬзи пороци е донесено едно благо за хората. Всички тия пороци сж внесли само разрушения, страдания, и при всичко това ние още се лъжемъ. Ние мислимъ, че като направимъ туй-онуй, имаме право да се разгнЬвимъ и казваме: трЬбва да се разгнЬви човЬкъ, ето и въ Писанието се казва, че Господь се гнЬви. Не, това е игра на думи. 62
Hfekoii писалъ, че Господь се гнЬВи. То е писано по нЬмане какво друго да се пише. Азъ казвамъ, че когато Божията Любовь стане много интенсивна, Той се гнЬви. Значи когато Господъ се разгнЬви, Неговата Любовь е станала хиляди пжти по-силна, отколкото обикновеното проявление на Любовьта Му, и тогава тя всичко отмахва отъ пжтя, тя всичко влЬче. И често ние приписваме на Бога сжщитЬ слабости, каквито и ние имаме. Казваме, че и Той се гнЬви, че и Той прави разлика въ Любовьта си, едного обича повече, другиго по-малко. Не е лошо да мислимъ така, но мисъльта, която искамъ да остане у васъ е, всички да станете царе, за да бждете слуги на Господа. Значи, идеалътъ ви трЬбва да бжде високъ. Въ такъвъ случай, какво се изразява съ мисъльта на онази египтянка, която искала да се ожени за царския синъ? Тя се домогвала до царския синъ, за да стане царица. Царъ или царица, то е все законътъ, който изключва грЬха. Сега запримЬръ, вие казвате, че познавате Господа, нали? Но правили ли сте наблюдение върху себе си, да видите, че ако се разгнЬвите, вие забравяте Господа? Казвате, че познавате Господа, едно отъ най-великитЬ сжщества на свЬта, единственото сжщество на Любовьта, а се гнЬвите. Какъ е възможно това? ПрЬдставете си, че туй сжщество е близо до Васъ, и дойде една ваша приятелка или единъ вашъ приятель и ви обиди нЬщо: Вие веднага дигате скандалъ, Питамъ: какво показва това? Познавате ли Господа? ПрЬдставете си, че вие сте една млада мома, на която дошълъ нейния кандидатъ за да се оженятъ. Тя го очакВала цЬли 10 години, като прЬзъ тоВа ВрЬме Все сж си писали писма. Като и дойде нЬкоя приятелка Въ тоВа ВрЬме Въ кжщи и я обиди нЬщо, тя ще се скара ли съ нея? Не. Даже и да има много пободи да се скара, ще избЬгне това и ще си каже: ние да си наредимъ първо нашата работа, че послЬ ще се караме. Ами вие какво правите сега? НЬкой пжть азъ казвамъ нЬкому: трЬбва да търпишъ. Ами какъ мога да търпя? Търпи ли се това нЬщо? Азъ ще му кажа, ще му дамъ да се разбере! Казвамъ: ами твоятъ възлюбленъ е дошълъ, вжтрЬ е той. Въздържай се, защото ти ще изгубишъ единъ отъ великиmb случаи въ свЬта! Колко ти струва това, че сди-кой си взелъ 10,000 лв. Туй сж фиктивни нйща. Онзи, който е взелъ тЬзи пари, той не е взелъ всичко Въ себе си, сжщественото ти не е Взелъ. Като дойде Господь, като отворишъ сВоитЬ торби, чувалчета, Той ще туря такива подаръци, съ които ще платишъ всичкитЬ си дългове и сиромашия нЬма да има вече. Когато Господь дойде между хората, противорЬчията между тЬхъ ще изчезнатъ. Когато дойде Господь на земята ще имате най-хубавата библиотека, най-хубавитЬ дрехи, най-хубавитЬ кжщи, най-хубавитЬ градини, най-добритЬ приятели и братя, най-доб63
pumfe дЬца, бащи и майки. Тогава нЬма да имате никакви лишения. Писанието казва: “Ще отрия сълзитЬ имъ, ще прЬмахна скърбитЬ имъ”. НЬма да има нито плачъ, нито скърби, нито недоразумения. И тъй, обръщамъ ви внимание върху тия мисли, които ви навеждамъ, да ги имате въ ума си, да мислите върху нЬкой велики въпроси. НЬкой пжтъ казвате: е, ние знаемъ какво нЬщо е Любовьта! Вие всички сте влюбени, кажете ми тогава какво нЬщо е Любовьта, колко пжти въ секунда бие сърдцето на Влюбения. Ще кажете: 72 пжти. Не, сърдцето на влюбения бие 35 милиарда пжти въ секундата. Въ Любовьта сърдцето трЬбва да бие 35 милиарда пжти въ секундата. Такъвъ е законътъ. Щомъ не бие толкова пжти. Любовьта я нЬма. Е, вие усЬщали ли сте туй 35 милиарда пжти биене на сърдцето. Туй може да бжде, може да го издържите. При сегашното си състояние такава опитностъ може да имате само веднъжъ, дважъ или три пжти и то само за 5-10 секунди. Сега най-голЬмиятъ светия на земята може да издържи едва 10 секунди туй биене. И тъй степенъта на Любовьта ни се опрЬдЬля по броя на биенето на сърдцето. При нашата любовь, тукъ на земята, сърдцето бие най-много 100-150 пжти. Даже като дойде до 150 пжти, всички казватъ отива си човЬкътъ, сърдцето не може вече да издържа. И дЬйствително този човЬкъ си отива. Дойде ли положение да бие 200 пжти, той умира вече. КазВамъ: биенето на сърдцето тоВа сж трептения ВжтрЬ Въ чоВЬшката душа. При това състояние вие ще имате такова едно чувство, което може да обгърне цЬлия свЬтъ въ себе си. И тогава всички въпроси падатъ, разрЬшаватъ се. Когато дойде туй биене на сърдцето всичко е разрЬшено. Когато се махне туй биене на сърдцето, вие ставате пакъ обикновенъ човЬкъ и се чудите, гдЬ бкхъ, и гдЬ съмъ дошълъ. Много пжти вие сте близо до великата Любовь, и затова всички се стремите къмъ нея. Ще дойде тази Любовь! НЬма ли да бжде красивъ свЬта, когато имаме пълна вкра единъ въ другъ? Какво ще бжде тогава? Вадя отъ джоба си хиляда наполеона, давамъ ви ги, като казвамъ: дайте ги на Драгана! Азъ имамъ въ васъ пълна вЬра, нищо не ме смущава. Давамъ ви napumfe, и вие изпълнявате всичко точъ въ точъ. А сега, като дамъ нЬкому хиляда наполеона, едва ли ще отидатъ до мЬстото си. НЬкой пжть се явяватъ такива развалени пжтища, че napumfe не могатъ да отидатъ на своето прЬдназначение. И послЬ, ние трЬбва да умЬемъ да прЬдадемъ своитЬ чувства комуто и да е, обаче имаме ли праВо да ограничаваме другитЬ хора? БожестВениятъ законъ казва: “Каквото правишъ, тоВа ще ти праВятъ”. Ако любишъ, ще те любятъ нищо поВече! Та, отъ сега нататъкъ нЬма да бждете носители на чужди 64
мисли, защото сегашнитЬ хора сж играчка на извънземни сжщества. Съ нЬкой отъ васъ духоветЬ си играятъ тъй, както дЬцата си играятъ съ своитЬ колички. НЬкой пжть дойде нЬкой духъ и ви надъха да се карате, да изгубите разположението си. На другия день, като ви мине неразположението, вие се чудите на себе си, какъ сте направили туй нЬщо! Не си ти, който си направилъ това нЬщо. Не мислете тъй! Вие може да играете роля на една гайда. Гайдарджията като надуе гайдата, тя стане голЬма, надуе се и засвири, а всички хора играятъ наоколо. Тя ще каже: азъ съмъ всичко! Свърши ли гайдарджията свие гайдата и тя казва: какво стана съ мене? Гайдата не е нищо друго, освЬнъ кожата на едно животно, което е изгубило живота си. Ако човЬкъ може да стане една гайда и да свири само, и то е хубаво, но смисълътъ на живота не е Въ гайдата. Ако една гайда може да вдъхновява, то и азъ мога да вдъхновя всЬкиго. ЗапримЬръ, нЬкой държи нЬкаква бкседа, а другъ седи тамъ, но не слуша, не се интересува, замисленъ е нЬщо. Защо е замисленъ? Има да плаща 20,000 лева. Азъ мога да го накарамъ да се заинтересува. Какъ? Приближавамъ се при него, давамъ му 50,000 лв. Той веднага си отвори очитЬ, заинтересува се. Гайдата се надуе, свири вече, 50,000 лв. сж това! Като пошепнешъ на единъ човЬкъ: 50,000 лв.! Всичко става. Пъкъ и най-жежкиятъ отъ васъ мога да го попаря. Какъ? Проповкдникъ си, имашъ да ми давашъ 50,000 лв. Приближавамъ се при тебъ и казвамъ: или 50-тЬ хиляди лева ще платишъ, или при сждебния пристаВъ ще отидешъ! КазВашъ: какВо му стана на този братъ? Ами че тия сж думитЬ, които постоянно разВалятъ нЬщата Въ жиВота! Една дума казана не на мЬсто, Веднага ни попарва. Колко внимателни трЬбва да бждемъ за своитЬ думи! ТрЬбва да бждемъ като царетЬ. Една дума казана отъ единъ царь, веднага се изпълнява. Александъръ слугата, Александъръ упраВительтъ, Александъръ князътъ, всички иматъ възможности, но най-хубавото положение е това на царя. Азъ желая прЬзъ тази година всички да станете царе! Понеже искамъ да станете царе, то нарядътъ, който 6Ь прЬдвиденъ да започнете отъ 21 септември, ще го започнете отъ 14 септември, за да станете царе. Това се отнася до Софиянци. Азъ ще ви диктувамъ, а вие ще пишете, за да станете царе. Всички ще.изпълнявате размишленията отъ наряда слЬдъ като изгрке слънцето. Слънцето изгрква всЬкога въ 6 часа. Като изгрЬе слънцето, всички трЬбва да сте на крака и да четете; като четете, трЬбва да бждете като свЬтлината. Слънцето трЬбва да е изгрЬло, и да имате високия идеалъ! Вашиятъ идеалъ не трЬбва да бжде като идеала на онзи осиромашклъ кнЬзъ, примкръ изъ европейската история, князъ X, 65
който, като изпадналъ въ голЬма бЬднотия, и се намЬрилъ между много кредитори, рЬшилъ нЬкакъ да си поправи положението. Но какъ? Влюбва се въ дъщерята на единъ богатъ търговецъ милионеръ, и единъ день и опрЬдЬля рандеВу, капао и казва да дойде облЬчена съ най-хубавитЬ си дрехи, накитена съ най-скжпоцЬннитЬ си огърлици и украшения. На своитЬ кредитори пъкъ казва: “Вие ще дойдете въ видъ на разбойници, ужъ искате да ме убивате, а азъ ще се помоля на своята възлюблена да плати откупъ за менъ”. Идва тя облЬчена, нагиздена при него, радва се на своитЬ украшения, но идватъ и kpbgumopumb съ маски, улавятъ княза да го убиватъ. Тя, за да избави своя възлюбленъ, дава дрехитЬ си, дава бсичкитЬ си украшения и се връща дома си безъ тЬхъ. Питамъ: какъ гледате на този възлюбленъ, осиромашЬлъ князъ? Той минава за нЬкакъбъ си князъ, а тя минава за неговата спасителка. Азъ не искамъ вашата любовь да бжде като любовьта на този князъ, нито пъкъ моето положение, или положението на когото и да е, да бжде като положението на тази мома, която дава всичко въ жертва. Той трЬбва да и каже: азъ те обикнахъ, но имамъ да давамъ, помогни ми! Не трЬбва да я лжже. Абсолютно никаква лжжа! Той се бои да не урони своя престижъ прЬдъ нея, и този човЬкъ нЬма понятие даже за единъ обикновенъ моралъ, за единъ идеалъ въ душата си. Той е послЬденъ вагабонтъ! Въ математиката има положителни и отрицателни величини. ПрЬдъ положителнитЬ величини винаги се туря знака плюсъ, а прЬдъ отрицателнитЬ минусъ. Въ духовниятъ животъ отрицателна величина е всЬка величина, въ която енергията е изразходвана безразборно, неразумно. Положителна величина наричатъ всЬка величина, въ която енергията е изразходвана разумно. ТогаВа природата опрЬдЬля отрицателната Величина съ скърбьта, а положителната Величина съ радостьта. Радостьта е плюсъ, скърбьта е минусъ. Понеже Въ духовния свЬтъ ВрЬме и пространство не сжществуватъ, то радостьта и скърбьта може да се смЬняватъ моментално. ЗапримЬръ, може да си найголЬмиятъ грЬшникъ, говоря по човЬшки, оцапанъ съ най-чернитЬ грЬхове, но ако въ твоята мощна душа се зароди онова свещено чувство на 35 милиарда любовь, веднага всичкитЬ ти грЬхове се заличаватъ. И обратното е вЬрно. Може да си единъ ангелъ, но ако въ душата ти нЬкждЬ се зароди най-малкото користолюбиво чувство, моментално може да те смъкнатъ вжтрЬ въ ада. Тъй щото, дигането и падането е постоянно, и всЬки стои или пада споредъ закона на Аюбовьта, споредъ своето поведение, което има къмъ Бога. Този законь е законъ на Божествената Правда. Тамъ Правдата се прилага еднакво. ВсЬки пада или става споредъ онова, което мисли, чувствува и дЬй66
ствува. Затуй, всЬкога когато имате единъ пликъ прЬдъ васъ, ще гледате дали вашитЬ Величини, съ които разполагате, сж положителни или отрицателни. Ами, ако азъ бихъ донесълъ една полица, Волски езикъ ги наричатъ, и ви кажа: моля, бихъ желалъ да имамъ вашето лице, вашето име за споменъ, азъ тъй много ви обичамъ, подпишете се! И вие, безъ да мислите много, вземете перото и се подпишете. Този, който ви много обича, напише на полицата: да се броятъ 200,000 лева! Е, какъ ще докажете, че не сте се подписали на този волски езикъ? Подписали сте се. На волски езици нЬма да се подписвате, но на чисти книги само и ще пишете тъй: този подписъ има сила само за духовния свЬтъ, а не и за материалния. Ако дадете една полица съ такава уговорка, мислите ли, че на земята ще я взематъ прЬдъ видъ? НЬма да я взематъ. Тя за тукъ не е валидна. И тъй, ще носите въ себе си високия идеалъ! Всички ще станете царе, за да бждете слуги на Господа! БесЬда, държана на 7 септември, 6.30 ч. с., 1924 г. Нарядъ, даденъ за 1924 1925 г. за ученицитЬ отъ Всемирното БЬло Братство Размишления. Само разумниятъ и добъръ ученикъ напълно изпълнява волята Божия. I Седмица. Размишления върху Любовьта. Добрата молитва. II Седмица. Размишления върху Мждростьта. Отче нашъ. III Седмица. 67
Размишления върху истината. Добрата молитва. Отче нашъ. IV Седмица. Размишления върху Правдата и Божия Промисълъ Триединния Богъ. V Седмица. Размишления върху Добродйтельта и Божията Благость Молитва на Царството. VI Седмица. Размишления върху жертвата на Любовьта и Божията Милость Пжтьтъ на живота. VII Седмица. Размишления върху силата на Духа Божий, Божията Святость и Чистота. ПлодоветЬ на Духа. ВЬчниятъ и необятенъ Богъ е Пжтьтъ, Истината и Животътъ. Миръ на всички, които ходятъ въ пжтя Христовъ! Богъ е Любовь и Той е единствената връзка на живота. Благословени сж всички, които слкдватъ Неговия пжть. ( Нарядътъ е даденъ на 22 августъ, 1924 г.) 68
джновъ ТРИТЬ ОСНОВИ НА ЖИВОТА БЕСЬДИ (По стенографски бЬлЬжки) 27 февруарий 1921 год. 6 Мартъ 1921 год. 16 Януарий 1920 год. СОФИЯ Печатница на Книгоиздателство “СЛОВО”, А. Д-Во 1921 год. 69
I. Любовьта. “НайголЬма е любовьта1”. “Богъ е любовь”. Ще говоря тази сутринь върху единъ стихъ, който турямъ за основа на Великата божествена наука въ свЬта, а именно върху стиха: “Богъ е любовь”. Ще кажете вие: “Това го знаемъ” ! Да, отчасти, но не въ неговата пълнота. Азъ ще ви задамъ една математическа задача, едно математическо съотношение. Ще започнемъ съ неизвЬстнитЬ: х : у = xi:yi uw:m = e:a. ПослЬднята пропорция това сж елементитЬ на висшата духовна математика, на живата математика. Иксътъ, това е една Величина отъ видимия, отъ реалния, отъ материалния свЬтъ. И този х може да се опрЬдЬли много лесно. Какъ? Ще работите. Ще Ви дамъ друга една задача, а тя е слЬднята: отъ два срЬщуположни града излизатъ двЬ ядра войници, срЬщатъ се и се поздравляватъ. ЕднитЬ запитватъ другитЬ: “Колко сте вие на брой?” ВторитЬ отговарятъ: “Ако единъ отъ васъ дойде при насъ, ще станемъ два пжти повече отъ васъ”; а първитЬ имъ казватъ: “Ако единъ отъ васъ дойде при насъ, ще станемъ, колкото сте вие”. Онзи, който знае математическитЬ правила, веднага ще намЬри, на колко е равенъ х и на колко у. А слЬдъ като разрЬшите, на какво е равенъ х, т. е. видимиятъ, материалниятъ свЬтъ, тогава ще минете къмъ духовния свЬтъ х i: у i. Това сж отвлЬчени истини. “Богъ е любовь”. Азъ вземамъ любовьта като принципъ. Вънъ отъ любовьта ние не познаваме Бога, той е само въ любовьта. Понеже любовьта е достжпна за всички сжщества, нЬма органическо сжщество, нЬма жива материя въ свЬта, която по единъ или другъ начинъ да не е тЬсно свързана съ любовьта и да не се влияе отъ нея. СлЬдователно, ние познаваме Бога въ любовьта, и този Богъ на любовьта не е Вънъ, не е само Въ Вселената, а е и ВжтрЬ въ насъ. Въ Писанието една отъ заповЬдитЬ казва: “Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила”. Разбирате смисъла на тази заповЬдь. Ще разгледамъ любовьта отъ четири гледища: като стремежъ, като чувство, като сила и като принципъ. Любовьта като стремежъ дЬйствува въ сърдцето, като чувство въ душата, като сила въ ума и като принципъ въ духа, а това е цЬлиятъ цикълъ на човЬшкото развитие отначало докрай. Като се съединятъ началото I Послание къ Коринтяном 13:13 70
и краятъ на едно мЬсто, образува се едно ново начало; това ново начало, като се събере съ своя край, ще образува друго ново начало, слЬдоВателно, това е единъ ВЬченъ процесъ въ божествения сВЬтъ, безъ край и безъ начало. Любовьта като стремежъ има свое начало. НапримЬръ, нйкоя мома си стои спокойно въ кжщи, нищо не я тревожи, но единъ день тя срЬща нЬкой младъ момъкъ, веднага Въ нея се яВяВа стремежъ, започва да стаВа неспокойна. Сжщо това стаВа и съ момъка. Значи, настжпВа началото на тЬхното бсзпокойствие. Азъ казВамъ: “Идва началото на тЬхната любовь на стремежъ”. Какъвъ е краятъ? Оженят!» се, народятъ имъ се дЬца. Това свършъкъ ли е на живота? Не е. Сега настжпва второто проявление на любовьта, проявлението и като чувство, и тя дЬйствува на душата. Това е повисока степень на развитие. Чувството се проявява между приятели и братя. Следователно, ВсЬки, който има приятель, братъ, трЬбва да е миналъ прЬзъ първия огънъ на любовьта. Докато не стане това, не може да изпиташъ второто проявление. Братството е основано на любовьта като чувство, чието проявление е въ душата. ЧрЬзъ чувството става поляризирането. Стремежътъ това сж коренитЬ въ физическия свЬтъ, а чувството това сж клонищата. Стремежътъ върви къмъ центъра на земята, а чувството къмъ Бога. Любовьта като сила се проявява само въ светиитЬ, въ Христа, въ хора, които сж готови да защищаватъ една божествена кауза. Не може да имашъ любовьта, ако въ тебе нЬма умъ. Ето защо, Всички онЬзи, които сж Възприели истината и искатъ да защищаватъ любовъта, иматъ силата на Христа, силата на светиитЬ и запечатватъ любовьта си съ жертви. Любовьта като принципъ ВстжпВа едвамъ сега въ свЬта. Тя обгръща всичко. До любовьта като сила има и умраза, и привличане, и отблъсвано, и гладене, и дращене. Въ любовьта като принципъ нЬма никакви противорЬчия. Тя примирява всички противорЬчия Въ свЬта, за нея нЬма зло, а всичко е добро, възвишено. ВсЬки отъ Васъ, който иска да разбере смисъла на живота, не трЬбва да бЬга отъ него, а трЬбва да прЬминс прЬзъ ВсичкитЬ му стадии, а именно прЬзъ коренитЬ, прЬзъ клонетЬ, прЬзъ цвЬта, който е силата на любовьта, и да опита плода му, който е принципътъ на любовьта. Като минешъ послЬдователно прЬзъ коренитЬ, клонищата и цвЬта на любовьта, ще дойдешъ най-послЬ въ принципа до плода на любовьта, и той ще ти даде смисъла. И тамъ е безсмъртието свЬтъ, въ който нЬма смърть, а има възкресение. За тази любоВь се казва Въ Писанието, че тя е връзката на съВършен71
ството. И тъй, Вие не може да разберете любовьта, докато не разберете сВоето сърдце, докато не разберете елементитЬ и силитЬ, които се криятъ Въ него. Вие не може да разберете любоВъта, докато не разберете чувствата, елементитЬ и способноститЬ на Вашия умъ. Вие не може да разберете любоВъта, докато не разберете стремежитк и силитЬ на Вашия духъ. ИзучаВането на любоВъта е една Велика наука, съ която новото небе и новата земя ще се занимаватъ. Любовьта е първиятъ великъ принципъ на Бога, чрЬзъ който Той се проявява. Азъ не искамъ да ви говоря по този въпросъ само на теория, но ще ви докажа, че любовьта има съотношение къмъ сърдцето като стремежъ, къмъ душата като чувство, къмъ ума като сила и къмъ духа като принципъ. СлЬдователно, вейки отъ васъ може да знае, каква е неговата любовъ. Какъ? По биенето, по пулсирането на вашето сърдце. Пулсътъ на сърдцето това е тактътъ на любовьта. Кръвообращението е сжщо въ Връзка съ любовьта. Въ деня, когато човЬкъ прЬстане да люби, и сърдцето пркстава да тупа. Когато нЬкой мразятъ, това е негативната страна на любовьта. Тогава се явява сърдцебиене. Сърдцето понЬкога бие поВече, а понЬкога по-малко. Хората наричатъ това състояние “сърдцебиене”, а азъ казВамъ, че законътъ на любовьта въ такива хора не дкйствува правилно. Какъ ще се поправите?ВлЬзте въ вашето сърдце, въ вашитЬ чувства, въ силата и въ принципитЬ на любовьта, регулирайте ги, и ще изпитате такава радость, каквато само светиитЬ и праведнитЬ сж изпитвали. Сърдцебиенето ви ще изчезне. Тази наука е необходима за васъ. Азъ ще бжда много принципаленъ, и отвлйченъ, и реаленъ, по въпроса, който разглеждамъ. НапримЬръ, понЬкога почувствате любовьта като стремежъ и си казвате: “Хайде да се цЬлунемъ”. Тогава събиратъ се двама, радВатъ се единъ на другъ като гугутки и . . . цапъ! ЦЬлуватъ се. А слЬдъ това казвате: “Охъ, какво направихме”! Азъ не казвамъ, че цЬлувkumb сж лошо нЬщо, но въ всЬка цЬлувка трЬбва да има съдържание на любовь. ВсЬка цЬлувка, въ която нЬма любовь, е прЬстжпление, а ВсЬко прЬстжпление носи слЬдъ себе си нещастие или за сърдцето или за душата. Азъ не съмъ отъ онЬзи, които казватъ, че е грЬшно да се цклуватъ хората; може да се цклувате, но какъ?Ще се спрете, ще застанете прЬдъ Бога и ще запитате: “Господи, мога ли да изкажа твоята любовь?” Ако Господъ ви проговори и каже: “Изкажи любовьта ми”, тогава може да се цклунете. Но, ако отидешъ въ името на Господа, туришъ подписа Му и не дадешъ никаква любовь, това е 72
престжпление, за което Господь ще те държи отговоренъ. ТоВа е то кармата, кармичното престжпление съ любоВъта отъ хората, които си играятъ съ лъжливата любовь. Христосъ е изявление на тази велика любовь. Следователно, когато говоря за Христа, считамъ го не като единъ отвлечени принципъ, а като реално въплъщение на любовьта. Любовьта не е нещо отвлечено, а е нещо реално, тя има форма, съдържание и смисълъ. Който познаВа любоВъта, ще познае и света. Ние познаваме света чрез любовьта. Дето има любовь, има и животъ, има движение, въ нея всичко започва да живее. А дето нема любовь, не може да има животъ. И когато е казано, че Богъ е любовь, съ това се определя, че, ако има любовь, ще има проявление на Бога. Некой ти казва: “Азъ те обичамъ”. Съ какво, съ стремежа ли, съ чувството, съ силата или съ принципа на любовьта? Те сж различни положения. Не требва да лъжемъ. Той ще ти отговори: “Обичамъ те съ стремежа на любовьта, или съ чувството на любовьта или съ силата на любовьта”. Когато у тебе дойде силата на л1обовьта, въ ума и въ мислите ти ще настане ясность. Имашъ ли любовьта на чувствата, ако си тжжень, веднага ще станешъ благъ и радостенъ, ще бждешъ готовъ за всички пожертвувания. Ако при тебе дойде човекъ, у когото има стремежа на любовьта, той ще те направи активенъ. Дъщеря ви, която до онзи день е била кротка като агне, погледнешъ я гледа къмъ земята, надолу. Тя иска да се прояви и казва: “Азъ искамъ да слеза въ материята, да науча живота”. Казваме: “Не требва да грешимъ.” Нищо, така само ще разберемъ елементите на любовьта. Въ стремежа прегрешенията сж неизбежни. Ние требва да имаме въ себе си стремежа и силата на любовьта. Въ любовьта има две поляризирания: като стремежъ и като чувство, които проявления сж на физическия светъ, и като сила и като принципъ, които проявления принадлежатъ на божествения светъ. Това сж две велики проявления на любовьта. Вие сте учили физиология. Кой е правилниятъ пулсъ на сърдцето? Това нема да ви дамъ наготово, праВете си свои наблюдения и забележете при всички ваши разположения, колко пжти сърдцето удря въ минута. Ще започнете съ една велика наука. Следете, при ритъма на отклонението, между колко удара варира сърдцето; при единъ отливъ и приливъ на сърдцето, какъвъ жгълъ ще се образува. Този жгълъ ще бжде приблизително равенъ на 60° законътъ на човешката еволюция. Когато имате приятно разположени на душата, пакъ четете броя на пулсиранията на сърдцето. Напримеръ, некоя мома, има стремежъ къмъ некой момъкъ. Нека пресметне, колко туптения прави сърдцето и въ една минута, като го срещне. По тупането на 73
сърдцето си тя ще може да опрЬдЬли, дали той ще устои Въ любовьта и или ще я излъже, ще опрЬдЬли неговитЬ бждещи отношения и т . н. СлЬдъ като се раздЬлятъ момата и момъкътъ и отпаднатъ духомъ, нека пакъ прЬсмЬтнатъ броя на туптенията на сърдцето. Като се усъмните Въ нЬкого, пакъ изчислявайте, колко туптения прави сърдцето Ви. ЗабЬлЬзбайте си тЬзи числа. Започнете да работите съ Висшата математика. Защо, като се срЬщнатъ момъкъ и мома, които иматъ стремежъ единъ къмъ другъ, сърдцето им трепВа? Много естествено, трЬбва да трепне. Ако сърдцето не трепне, нЬма животъ Въ него. Майката, когато е брЬменна, нали усЬща трепване, заиграВане на gfememo въ утробата и? Тогава тя почва да се радВа. ТрепВането показва, че божестВениятъ животъ идва, и Господь пита: “Ти готова ли си да възприемешъ този животъ и да го обработишъ?” По сжщия начинъ Господь пита и момата и момъка. А момата нищо не иска да знае. Тя си мисли за шапки, за рокли, какъ да си нареди кжщата, а за трепването на сърдцето нищо не мисли. Пъкъ трепването е важно, а другитЬ нЬща сж второстепенни. Тази наука, за която ви говоря, е реална, работете съ тЬзи числа. Дохождате слЬдъ това въ втората стадия на любовьта. Имате приятели, когото обичате съ най-чисти, безкористни чувства. ЗабЬлкзвате нЬщо интенсивно въ васъ, слЬдете биенето на сърдцето. Намкрете тЬзи съотношения. Това ще бжде у (игрекътъ) отъ пропорцията. Изчислете, какво е биенето на Вашето сърдце, когато Вашиятъ приятели или 6pami е близо до васъ или далечъ отъ васъ. Има една разлика. Настжпва третата стадия на любовьта, т. е. любовьта като сила. НапримЬръ, четете живота на нЬкой светия, или се срЬщате съ човЬкъ, който е готовъ да се жертвува за нЬкоя идея, за човЬчеството, и затова се отдЬля отъ майка, баща, напуща кжща, веднага сърдцето ви трепва. Прочетете броя на трепванията на сърдцето и пакъ ще разберете. Като ме слушате да ви говоря това, ще ми възразите: “Е, сега съ такива ли работи ще се занимаваме, има по-важни въпроси отъ тЬзи”. Не, по-важни нЬща нЬма. Ако умЬете да регулирате вашето сърдце тъй, както Богъ отначало го с създалъ, то ще регулира вашия умъ, а умътъ ще Ви даде условия на духа да се прояви. Всичко това е свързано едно съ друго. Изпуснете ли най-малкото, ще изпуснете и най-голЬмото. Между малкитЬ и голЬмитЬ величини има съотношение. Това, което въ божествения свЬтъ е единица, въ физическия е множество, а това, което въ физическия свЬтъ е единица, Въ божествения свЬтъ е множество. Много естествено е това. Вь божествения свЬтъ, напримкръ, изтича една много голЬма рЬка като единица, и, 74
като слиза на физическия свЬтъ, всЬки си отбива една малка вадичка отъ нея и образува една рЬкичка; тЬзи малки рЬкички, като отиватъ къмъ божествения свЬтъ, се събиратъ и образуватъ една голЬма pbka. И тъй, всЬка дисхармония въ сърдцето ви е дисхармония въ любовьта ви, и то: или въ стремежа, или въ чувствата, или въ силата на вашата любовь. Ако дисхармонията е въ стремежа ви, ще търсите причината въ сърдцето си; ако дисхармонията е въ чувствата ви, ще търсите причината въ душата си; ако дисхармонията е Въ силата ви, ще търсите причината въ ума си. СлЬдователно, дисхармонията на вашето сърдце, на вашия животъ, ще търсите въ тЬзи три области въ сърдцето си, въ душата си и въ ума си. Имайте прЬдъ Видъ, че любоВь безъ умъ не може да се прояВи, тя не е за глупаВитЬ хора. ГлупаВитЬ хора никога не сж чувствували любоВь. Всички сжщества, които сж лишени отъ любоВь, сж лишени и отъ интелигентностъ, а ВсЬко сжщество, което има любовь, е интелигентно. Въ сжщестВа, у които нЬма любобь, тя се прояВяВа като механически законъ дВижение, растене отВънъ наВжтрк. А у онЬзи, които иматъ любовь, растенето става отвжтрЬ навънъ. СлЬдователно, у учени хора, въ които нЬма любовь, които иматъ знания и събиратъ свЬдЬния, цитиратъ отъ различни мкста, у тЬхъ движението е отвънъ. Хора, у които има любовь, растатъ отвжтрЬ навънъ, възприематъ тази храна и я обработватъ. Ние, като гледаме на хора съ много знания, но безъ любовь, казваме: “Този човЬкъ нЬма голЬма любовь къмъ брата си”. Най-важно отъ всичко е да имаме единъ приятели, когото да обичаме. Кой е този приятелъ? Той е Христосъ. СрЬщнете нЬкой учитель, обиквате го. Кой е този учитель? Христосъ. Въ неговия умъ ще намЬрите смисъла на живота. НЬкоя мома има стремеж къмъ нЬкой момъкъ. ОтдЬ произтича този стремежъ? Христосъ е въ този стремежъ, и той не лъже никога. Онзи, който не лъже никога, наричамъ Христосъ, а онзи, който лъже и въ стремежитЬ си, и въ чувствата, и въ силата, той е антихристи. Онзи, у когото стремежътъ Въ сърдцето е правиленъ, чувствата въ душата правилни и силата въ ума е правилна, той е Христосъ. Въ любовьта нс се допуща абсолютно никаква лъжа. И онзи, който би се опиталъ да оскверни тази любовь, той носи проклятието, приема кармически нещастие, а съ това се започва и падането отъ любовьта. И тъй, като разрЬшите тЬзи числа, ще намЬрите, на колко е равенъ X и У. Игрекъ (У) запитва X: “Колко сте вие?” X отговаря: “Ако единъ отъ васъ дойде при насъ, ние ще бждемъ два пжти колкото Васъ; но, ако единъ отъ насъ дойде при васъ, ще станемъ толкова, колкото сте и вие”. Значи Х=7, У=5. Това ще бжде така, ако задачата 75
се отнася go числото 10; но, ако отъ У къмъ X отибатъ не единъ, а 10, тогава X ще бжде равенъ на 70, а У=50. Като разрЬшите това пърВо уравнение, ще пристжпите къмъ божественото уравнение, gbmo ще търсите, божественитЬ X и У на какво сж равни. ОнЬзи отъ васъ, които не сж запознати съ математиката, ще намЬрите нЬкой математики да ви запознае съ въображаемитЬ, имагинарнитЬ числа. Ще кажете: “Е, съ тЬзи ли иксове ще се занимаваме сега”? Ами че всЬки отъ васъ е единъ голЬмъ иксъ! Ще ви докажа това нЬщо. Я ми кажете, знаете ли часа, въ който сте дошли, знаете ли, откждЬ сте дошли и кждЬ отивате? Не знаете, не помните, кога сте родени. За Христа говорите, но не го знаете. Исторически го познавате, но като любовь, като принципъ, не го познавате. Опитали ли сте любовьта като сила, като принципъ? Имали ли сте опитностьта на светия? Опитали ли сте прЬживйванията на човЬкъ, който е готовъ да жертвува всичко за приятеля си? НЬкой отъ васъ иматъ тази опитность. За стремежа на любовьта тамъ всинца сте герои, признавамъ ви правото. Като се говори за стремежа на любовьта, нея я познаватъ около 500 милиона души; като се дойде до чувствата, тази любовъ я познаватъ около единъ милионъ души, а като се дойде до силата на любовьта, едва ли ще се намЬрятъ въ свЬта десетъ хиляди души, които да я познаватъ. И тъй: 500 милиона, единъ милионъ и десеть хиляди. Отъ тЬзи числа можете да съставите три уравнения. “Богъ е любовь”. ТрЬбва да започнемъ правилно съ любовьта. Не търсете Бога въ небето, но тъй, както дктето търси майка си, и както цвЬтята земята. Спуснете корени дълбоко, влйзте въ материалния свЬтъ. СлЬдъ като слЬзете 5, 10, 15, 20 метра надолу, у васъ ще се яви желание да се поляризирате, и да се качите нагорЬ. ТЬзи двЬ противоположни посоки създавагпъ желание за растене нагорЬ и надолу. По този законъ ние примиряваме материалиститк съ идеалиститЬ. Тогава въ свЬта идватъ материалиститЬ, или, както ги наричатъ, безбожнитЬ хора, у които има стремежъ. ПървитЬ се спущатъ дълбоко въ материята, mb никога не сж видЬли слънцето. ТЬзи хора сж коренитЬ, а идеалиститЬ това сж клонетЬ. Но, ако нЬмаме материалисти, никога не щЬхме да имаме идеалисти. ИдеалиститЬ казватъ на материалиститЬ: “Работете долу днесъ, но единъ день вие ще се качите горЬ, ще познаете, че има Богъ, а ние ще разберемъ, че има мЬсто, gbmo нЬма любовь”. Не е все едно да те бодатъ съ игла или да те гладятъ съ ржка. Казватъ: “Еди-кой-си момъкъ цЬлуналъ нЬкоя мома.” Кое е по-добрЬ: да я ухапе, да я набие, или да я цЬлуне? Когато цЬлунешъ нккого, то значи: по-добрЬ е да те цЬлуна, отколкото да те ухапя или одраща, както постжпвахъ едно врЬме, когато бЬхъ 76
вълкъ. СлЬдователно, цЬлувката е едно избавление, да не причиняВатъ хората рани. “Едно врЬме съмъ правили ужасни прЬстжпления, а сега ще те цЬлуна, за да видишъ, че нЬмамъ нокти, нЬмамъ зжби, каквито имахъ тогава”. Момата казва: “Колко е хубавъ моятъ възлюбленъ!” Защо е хубавъ? Защото любовьта е ВлЬзла въ тоя Вълкъ и го е укротила. ИзлЬзе ли си любовьта отъ сърдцето му, той става пакъ вълкъ. Че то е така, се вижда отъ това, когато я напусне. Започва да гоВори лошо за нея, търси начинъ да и отплати, иска да я набие, става цЬлъ звЬръ. А момата купува витриолъ, хвърля го въ лицето му, прави го нЬщастенъ прЬзъ цЬлия му животъ. И казватъ слЬдъ това: “Колко е благороденъ човЬкъ!” Да, благороденъ е, докато има любовь въ сърдцето му, а като излЬзе тя отъ него, никакво благородство нЬма, той е цЬлъ демонъ. Това сж хората, лишени отъ любовь. НЬма защо да имъ се сърдимъ, mb изпитватъ такива страдания и мжчения, ci каквито ние не сме запознати. Всички грЬшници, прЬстжпници изпитватъ голЬми мжчения. Вие още не сте изпитвали любовь, не я познавате въ всичкитЬ и проявления. Вашата любовь е достигнала дотамъ, да не дращите съ ноктитЬ и да не хапете съ зжбитЬ си. Любовьта трЬбва да се прояви у васъ и като чувство, т. е. не само да не хапе и дращи, но и да дава нЬщо отъ себе си. Майката е изпитвала тази любовь. Тя казва: “Едно врЬме азъ удушвахъ отъ любовь, но сега, хайде, мама, хайде, хапни си”. И туря рожбата си отъ едната гърда на другата. Какво нЬщо е кърменето? То е цЬла наука. Азъ прЬпоржчвамъ на майкитЬ и на бащитЬ да изучватъ кърменето. Наблюдавайте, какъвъ е този законъ на кърменето. Гледайте вашето gbme, дали ще ви ущипе, дали плаче, дали ще ви хапе, и отъ това ще познаете, отъ каква еволюция е то. Сега да се върнемъ къмъ основния законъ: “Богъ е любовь”. Вложете въ себе си мисъльта: Богъ е любовь въ Неговото първично проявление. НЬма друго проявление на Бога освЬнъ любовьта. Разберете ли тоя първи принципъ, ще разберете всички послЬдВащи принципи; не разберете ли първия принципъ, нищо друго не може да разберете. СлЬдователно, на всинца ви прЬпоржчвамъ да се върнете къмъ първия принципъ, да разберете Бога като Аюбовъ. Схванете ли първия принципъ, ще схванете и втория принципътъ на мждростьта, или на вЬрата. Любовьта е принципъ на сърдцето и душата, а вЬрата на ума и на духа. Това е поляризиране. ВЬрата произтича отъ любовьта. Тя е втори принципъ ; теософитЬ го наричатъ “будхи”, еманация на втория Логосъ, създаване условия за животъ. Само умътъ (интелигентностьта) може да създаде истински условия за правилния, възрастващия животъ. Само умниятъ, интелигентниятъ човЬкъ може 77
да се развива правилно. Глупавиятъ не може. НЬкой ще кажатъ: “Знанието възгордЬба”. Не, знание безъ любовь възгордЬба, а знанието съ любови облагородява, знание безъ първия принципъ възгордЬва, т. е. става болЬзнено. АнгличанитЬ казватъ: “ГордЬлива плъть, болЬзнена плъть”, т. е. такава, която не може да се лЬкува. То се отнася за човЬкъ, който много знае, но у когото нЬма любовь. И тъй, този Господь, когото туряме за основа на сърдцето, на душата, на ума и духа, това е Богъ на любовьта. Той е основата на любовьта. Като обиколи любовьта прЬзъ Всички тЬзи мкста, образува се единъ голЬмъ кржгъ. СлЬдователно, прЬнасяйте любовьта си отъ сърдцето въ душата, отъ душата въ ума, отъ ума въ духа и се съединете съ Бога. Това сж четири велики свЬта. Сърдцето това е астралниятъ свЬтъ; душата това е християнскиятъ рай теософитЬ го наричатъ “девакана”; а любовьта като сила това е менталният ь свЬтъ. Като влЬзете въ умствения свЬтъ, тамъ ще срЬщнете сжщества, които се занимаватъ специално съ любоВъта като сила. ЛюбоВьта като принципъ това е свЬтътъ на духа, т. е. божествепиятъ свЬтъ. Като влЬзете въ този свЬтъ, ще се качите при Бога, и само, като се качите тамъ, ще може по единъ опитенъ начинъ да разберете защо става всичко това. Само тамъ ще може да разрЬшите всички мжчнотии, и ще разберете дълбокитЬ причини на всичко, което сега става. По единъ опитенъ начинъ ще разрЬшите всичко. Сега не се блЬщете да видите нЬщо, отвънка нищо нЬма да видите, а просто отправете ума, мисъльта си къмъ душата си. Ще ви дамъ единъ методъ за работене. Имашъ единъ братъ, единъ приятель, запитай се: “Готовъ ли съмъ за този свой братъ да дамъ половината отъ своето богатство, мога ли да го оставя да разполага съ всичко, което имамъ?” Правете най-напрЬдъ маневри въ себе си, да се провЬрявате, и слЬдъ 5 или 10 години дайте едно сражение. НЬкой отъ васъ могатъ още първата година да дадатъ едно сражение, а нЬкой слЬдъ 10 години, и тогава ще опитате любовьта като чувство. При тЬзи проявления на любовьта ще разберете всичко, което Богъ дава, ще разберете нЬща, които не е позволено да се казватъ. Азъ ви моля, не се стремете да изказвате любовьта си. Бждете естествени! НЬкой казва на другиго: “Азъ много те обичамъ”. Този твой другари те моли за една услуга, но не се минаватъ и десеть минути, откакъ ти си изявилъ своята любовь, и вече отказвашъ да услужишъ. Въ такъвъ случай подобрЬ не казвай, че обичашъ. Кажешъ ли, че обичашъ нЬкого, ти ангажирвашъ Бога, но не дадешъ ли възможности Той да се прояви, ти си навличашъ карма, вършишъ прЬстжпление. По-добрЬ, мълчи! Като влЬза въ една кжща, не казвамъ, че обичамъ хората въ нея, а седна на 78
последното мксто, и ако има нЬкой боленъ, не казвамъ, че ще го излЬкувамъ, а го питамъ, какво го боли, откога го боли, взема пълно участие въ болестъта му, и той оздравЬва. Започватъ домашнитЬ му да говорятъ: “Ами знаете ли, кой го излЬкува? Знаете ли, какъ го излЬкува и т. н.?” На всичко това азъ мълча, азъ се радВамъ, че моятъ Богъ се е проявилъ. Вие направите нЬкому добро, помогнете му, а послЬ казвате: “Да не бЬхъ азъ, той бЬше изгубенъ, благодарение на мене той се nogkpbnu и т. н.” Знаете ли, на какво мязатс? Въ Америка има една секта (Christian Scientists), която поддържа, че въ свЬта материята не сжщестВува и че болеститЬ сж фиктиВни. При единъ отъ членоветЬ на тая секта дохожда единъ господинъ съ единъ счупенъ кракъ да му се помогне на болката. Той му казВа: “Ти трЬбВа да знаешъ, че материя не сжщестбуВа, и да си Внушишъ мисъльта, че кракътъ ти не е счупена», и нЬма да имашъ никакви болки.” Болниятъ се е върналъ Въ кжщи, мжчилъ се е дълго ВрЬме да си ВнушаВа мисъльта, че кракътъ му не е счупенъ, че нЬма болки, и най-послЬ успЬлъ излЬкубалъ се. Американецътъ го срЬща и му казВа: “Сега да ми заплатишъ за лЬкуВането, благодарение на мене Вече не страдашъ”. Пациентътъ отгоВаря: “ПрЬдстаВи си, че ти е заплатено 10,000 долара”. КакВото е лЬкуВането, такъВо е и плащането. Тя е сжщата наука. Той поддържа, че нЬма болести, нЬма страдания сжщата ще бжде и отплатата. Когато бораВимъ съ реалния сВЬтъ, ще бораВимъ съ факти: фактъ съ фактъ. А когато гоВоримъ за отВлЬчени нЬща, тамъ отвлЬчено на отВлЬчсно ще отговаря. Не може да разберемъ божествения свЬтъ, докато не разберемъ реалния. И тъй : Богъ е любовь, а любоВьта е Връзка на съВършенстВо. На какво се дължатъ всички раздори, които ставатъ сега Въ свЬта? Ще Ви приведа единъ окултенъ разказъ, който вие сами ще разтълкувате и приложите въ живота, като знаете, че нЬмамъ ни най-малко намЬрение да засегна нЬкого, но ви давамъ начинъ, какъ да тъчете, какъ да работите. Когато Господь направилъ свЬта, явява се водата при него и го запитва: “Какво е моето прЬдиазначение? “ Ще слЬзешъ долу да поливашъ цВЬтята, дърветата, за да цъвтятъ и зркятъ, ще поишъ земята и всичко, което е по нея”. Слиза тя на земята и започва да извършва службата си. Слънцето, като я видЬло, влюбва се въ нея и захваща да я тегли нагорЬ, кара я да се изпарява. Като се качила горЬ въ пространството, взели да се каратъ за нея. Отъ тази пркпирня, водата се смразила и въ видъ на снЬгъ отново пада на земята. Водата се зарадвала за тази хубава, бЬла прЬмЬна, обаче единъ волъ излЬзълъ отъ своя яхьръ, и, като вижда земята покрита съ снЬгъ, запитва се: 79
“Какво е това бЬло, но студено?” Погледалъ, позамислилъ се, и оставилъ изверженията си Върху снЬга. Водата се наскърбила, задЬто волътъ нацапалъ прЬмЬната и. Другиятъ и любовникъ, който се скаралъ за нея съ слънцето, когато тя била горЬ, въ пространството, казва на слънцето: “Сега може да си я вземешъ, менъ не ми трЬбва сега тя”. Водата се оплакала на слънцето, задЬто пострадала тъй жестоко. Слънцето пекнало силно, стопило снкга, и водата се просмукала отъ земята, откждЬто наново като чисти, студени извори ще излЬзе пакъ на повърхностьта на земята. Извержението на Вола се обърнало на торъ, Върху който израсли най-хубаВитЬ плодни дърВета. Мислете Върху този разказъ. БЬлото ще се стопи, а изВержението ще стане торъ, Върху който ще израснатъ хубави плодни дървета. СлЬдователно, тЬзи дВЬ протиВорЬчия Въ сВЬта ще се примирятъ. Слънцето, като стане любовникъ, ще напече и ще донесе радость. Любовьта като напече, всички недоразумЬния ще изчезнатъ, и злото и доброто ще се примирятъ; отъ студената вода ще излЬзатъ чисти, кристални извори, които ще утоляватъ жаждата на уморенитЬ пжтници, а отъ изцапаната дреха ще израснатъ хубави плодове. СлЬдователно, отъ гледището на любовьта, Всички страдания, които сега прЬживЬваме, ще се прЬвърнатъ Въ една Велика, стройна наука за чоВЬшкото сърдце, душа, умъ и духъ. Заемете се да разрЬшите тази задача: w: т = е : а. ТоВа сж четиритЬ проявления на любовьта. Въ любовьта w : т = е : а. Съ тоВа ще турите основа на новата наука на живота, на възпитанието. Ще започнете, както цигуларьтъ, не само да нагласяте своята цигулка, но и да знаете да свирите, защото любовьта е най-великата ария, симфония на свЬта, и който може да свири и nbe върху това, което тя е написала, той е истински човЬкъ, ангелъ, сВетия, Богъ. И сега Въ бждеще ще се учимъ да пЬемъ и свиримъ Въ любовьта. Когато сме наскърбени, нЬма да казваме, “колко сме нещастни”, а ще казваме, че сме Въ минорно настроение. Когато сме радостни, ще казваме, че сме мажорно настроени. Минорната гама това е стремежъ надолу, мажорната стремежъ нагорЬ, а хроматическата гама това сж процеси, които отиватъ отгорЬ надолу и отдолу нагорЬ. Сега, като излЬзете отъ тукъ, искамъ да останете съ идеята да разберете любовьта като стремежъ, като чувство, като сила и като принципъ. Биенето на сърдцето има влияние косвено Върху дишането, а дишането има косвена врьзка съ кръвообращението и прЬчистването на кръвъта. Ето защо всички съвременни болести се пораждатъ отъ неправилното разбиране на любовьта, отъ неправилното дишане, 80
окисляване въ организма. СлЬдователно, всички тЬла у човЬка се заразяватъ отдолу нагорЬ, затова трЬбва да работимъ въ тЬзи четири области, за да прЬчистимъ душата си. Въ християнството се казва, че трЬбва да се покаемъ. Покаянието е стремежъ да прЬчистимъ сърдцето, значи, то се отнася до стремежа на любовьта. СлЬдъ това идва раждане и новораждане, то се отнася до чувствата на любовьта, до душата, посвещението до ума, и най-послЬ идва възкресението, то се отнася до силата на духа, сир. до любовьта като принципъ. И тъй, въ любовьта има два процеса: въ сърдцето и въ душата, въ ума и въ духа. Като мислите прЬзъ тЬзи процеси, ще минете прЬзъ всички степени на вашето развитие. Работете едноврЬменно въ сърдцето, въ душата, въ ума и въ духа си. Между ума и духа има едно прЬкръстосване, защото умътъ е мжжътъ на сърдцето, а душата е невЬстата на духа. Когато казВаме, че Богъ е създалъ човЬка по свой образъ, това значи, че го е създалъ по образа на своята любовь, защото трЬбва да знаете, че любовьта е първиятъ образъ на Бога. Тъй че, думитЬ “по образъ” значатъ “по любовь”. Единъ красивъ образъ то е неговата любовь. Познавате ли любовьта, познавате и божието лице. Не познавате ли любовьта, Богъ за Васъ е безличенъ. “По подобие”, тоВа значи “по умъ”. Когато се каже, че човЬкъ е направени по образъ и подобие Божие, подразбира се, че е напраВенъ по ЛюбоВьта и Мждростьта на Бога. СлЬдователно, ако искаме да приличаме на Бога, трЬбва да имаме неговата Любовь и Мждрость. Вториятъ процссъ е слизането на човЬка, съгрЬшаването. Въ този човЬкъ сърдцето е отъ пръсть, то е промкнчиво. СлЬдъ това Богъ му вдъхналъ дихание на животъ, то е вториятъ процссъ слизането на душата и духа въ физическия свЬтъ. Това, което Ви давамъ, е за да работите Върху него, а не за философия. Между него има много неизказано, много неизВЬстни. Това е една велика божествена наука, а туй, що ви говорихъ, е само кратко прЬдисловие, въведение въ великата наука на любовьта. Проучете това въведение, спрете се върху четиритЬ отдЬла: на сърдцето, на душата, на ума и на духа. Това сж четири области на този великъ свЬтъ, който Богъ е създалъ. Ние сме призовани да опитаме този Богъ и да го проповйдваме на свЬта. Има само единъ Господь, той е Господь на любовьта като стремежъ, като чувство, като сила и като принципъ. Никаква друга философия, никаква друга религия не сжществува. Любовьта като принципъ е въ всичко и надъ Всичко. И тъй, ако ме пита нЬкой, какъвъ съмъ, отговарямъ: Азъ принадлежа на любоВьта като принципъ, познавамъ Бога само като единъ образъ, служа на Бога, а неговото изявление е Христосъ. Любовьта това е материализираJ 81
ниятъ Христосъ, а материализираниятъ свЬтъ е материализираната любовь на Бога. ЦЬлиятъ физически свЬтъ е едно изявление на Бога, материализиране на Бога. И слЬдов., като познаемъ физическия свЬтъ, ще познаемъ Бога. Не си създавайте илюзии да искате да напуснете този свЬтъ и да отидете Въ по-добъръ. Като го напуснешъ, кждЬ ще отидешъ? Не роптай протиВъ този сВЬтъ, а Вижъ божественото Въ сВоя братъ. Ще кажешъ: “Защо Богъ е създалъ този грЬшникъ, този блудникъ?” Не, Вникни, спри се, нЬкой Волъ е изхвърлилъ изверженията си върху него, но що отъ това? Слънцето, като пекне, ще го изкачи пакъ нагорЬ. Не се смущавайте, нека грЬшатъ хората. Този свЬтъ е отлично, хармонично създаденъ; азъ всЬкога се радвамъ, като го гледамъ. Като гледамъ това извержение, казвамъ си: Много хубаво е то, върху него ще израснатъ най-хубавитЬ плодни дървета. А отъ този нацапанъ снЬгъ какви хубави студени извори ще се образуватъ, когато го пекне слънцето! Ще примиримъ и едното, и другото състояние. Ако си бЬлъ и студенъ не се обезсърдчавай; ако си единъ волъ и правишъ понЬкога пакости, пакъ не се обезсърдчавай. Това сж символи, които означаватъ една велика истина. Ако не можешъ да разберешъ доброто въ най-малкото му проявление, какъ ще го разберешъ въ найвеликото? Ако не можешъ да прЬцЬнишъ една капка вода, какъ ще прЬцЬнишъ повече? ПрЬцЬнете Бога като любовь и не му се сърдете. ВсЬки день дръжте се нагорЬ и го питайте: “Излъга ме възлюблениятъ като стремежъ, изцапа ме”. Той ще ви отговори: “Ти си въ стремежа на любовьта, качи се една стжпка по-горЬ”. Качишъ се една стжпка по-горЬ и казвашъ: “И тукъ ме излъгаха, и братъ ми не е такъвъ, какъвто го мислЬхъ”. Да, и тукъ ще намЬришъ едно противоречие. Тогава изкачи се горЬ въ ума си. Като се качишъ въ принципа на любовьта, тамъ ще намЬришъ причината на всички нЬща, които ставатъ, и всичко ще разберешъ. Питате: “Какъ да се примиримъ, примири ни ти”. Азъ не съмъ дошълъ да ви примирявамъ. Скарате се, викате мене. Като извършихте грЬха, питахте ли ме? Не е наука да примирявашъ. Азъ проповЬдвамъ една велика наука на любовьта. НЬкой изхвърлилъ изверженията си върху другиго. ДобрЬ е направилъ. НЬкой е студенъ. ДобрЬ е и това. Това е единъ процесъ. Азъ проповЬдвамъ любовьта въ великъ смисълъ, любовь активна, любовь на цЬлувки, но съ съдържание, любовь на чувства, но интенсивна, благородна, любовь на сила, но да има въ тази сила свЬтлина. КждЬто и да влЬземъ, да има любовь! Когато видя, че нЬкоя душа страда, азъ не плача за нея, не се сърдя на вола, че я нацапалъ, но и казвамъ: Сестричко, изпари се, качи се по-горЬ, или стопи се, влкзъ въ земята, слЬзни по-долу, не се смущавай. 82
Това е Великата наука на любовьта, която ще разрЬши всичко. Това, което виждате сега Въ свЬта, противорЬчията Въ домоветЬ и обществата, това е единъ врЬмененъ процесъ, който се дължи на неразбиране на любовьта. Върху това трЬбва да се спремъ. Сега искамъ отъ васъ да мислите, да се стремите да имате горещи сърдца, да бждете герои, да не ви е страхъ отъ любовь. Всички да сте пълни съ чувства, а да не сте като баби. Всички да размишлявате, искамъ да бждете философи, а не да прЬдъвквате, кой какво казалъ, кой ученъ какъ мисли по този или онзи въпросъ и т.н. Бих желалъ всички да имате сърдца, души, умове, които да дЬйстВуватъ. Като се срЬщнемъ тогава, ще има между насъ пълна обмЬна. Това е новото учение. Всичко старо да се забрави. Не се противете, не спорете. НЬмаме врЬме сега за спорене. Ще кажете: “Еди-кой-си волъ оставилъ тамъ нЬщо отъ сВоитк изВержения”. ТоВа го зная. Кажете си: “ВсЬки отъ насъ има Велика мисия Въ сВЬта, трЬбВа да бждемъ герои, да бждемъ по образъ и подобие на Бога, и тогаВа Всички наши братя, заминали npbgu милиони и милиарди години, ще се съединятъ съ насъ”. ТЬзи братя сж серафимитЬ братя на любовьта; херувимитЬ братя на хармонията; прЬстолитЬ на волята; господствата на радостьта, интелигентностьта; силитЬ на движението и растенето; властитЬ братя на външнитЬ форми, изкуството; началствата братя на ВрЬмето, състоянието и такта; архангелитЬ на топлината огъня; ангелитЬ носители на живота и растителностьта, mb приготовляватъ живота. ПослЬдния десетиятъ чинъ ще заематъ напрЬдналитЬ човЬшки души. Да се съединимъ съ тЬзи братя, всички заедно да засвиримъ, и Христосъ тогава ще каже, ще чуемъ неговия гласъ: “Елате вие дЬца, благословени отъ Отца моего, и наслЬдете новото царство, новото небе и новата земя на любовьта, които съмъ приготвилъ за васъ”. Това е учението на любовьта. (БесЬда, държана въ София, на 27 февруарий 1921 г.). 83
II. Bbpama “А сега оставатъ тЬзи mpumb: Bbpa, надежда, любовь1“. Днешната ми бесЬда ще бжде върху втория принципъ на човЬшкия животъ вЬрата. Азъ вземамъ думата вЬра, понеже нЬмаме по-добра дума отъ нея, вземамъ я въ най-широкъ смисълъ. И правя различие между “вЬра” и “вЬрване”. Въ вЬрата не може да има никакви противорЬчия. Тя изключва всЬко съмнЬние. А вЬрванията допущатъ наполовина съмнЬния. Може да вЬрвашъ, че ще станешъ добъръ, но може да вЬрвашъ,че ще станешъ и лошъ; може да вЬрвашъ, че ще живЬешъ, но може да вЬрвашъ и че ще умрешъ. Днесъ хората се въздигатъ, страдатъ и умиратъ все отъ вЬрвания. СвЬтътъ е пъленъ съ вЬрвания. Всички учени и религиозни хора учатъ само ВЬрвания. Но това вЬрване не е донесло нито спасението, нито свободата, нито знанието, нито любовьта, които очакваме защото е вЬрване. Не казвамъ, че ВЬрването е лошо, но то е само прЬдгоВоръ на ВЬрата. Ще засегна ВЬрата отъ четири гледища, а именно ще я разгледамъ като стремежъ подсъзнателенъ Въ сърдцето, като чувство съзнателно въ душата, като сила самосъзнателна въ ума, и като принципъ свръхсъзнателенъ Въ духа, или, съ други думи, научно казано, като стремежъ въ подсъзнанието, като чувство въ съзнанието, като сила въ самосъзнанието и като принципъ Въ свръхсъзнанието. Сега спазете тЬзи съотношения. Азъ ще гоВоря по Въпроса принципално. НЬмамъ за цЬль да защищавамъ никаква ограничена кауза, никакво ограничено учение. ЦЬльта ми е да говоря за истината тъй, както си е. ВЬрата е принципъ на човЬшкия умъ. Значи, началото на човЬшкия умъ това е вЬрата, или, въ другъ смисълъ казано, умътъ е съграденъ Върху осноВитЬ на вЬрата. ВЬрата свързва човЬшкия умъ и интелектъ съ хармонията въ природата и му дава потикъ за развиване и изучаване законитЬ на битието. Сега, като ме слушате, бждете тъй добри, да оставите настрана Всички ваши прЬдубЬждения; не да ги захвърлите, а да оставите раницата съ вашитЬ вЬрвания и заблуждения настрана, докато ви поолекне, а послЬ като ме изслушате, пакъ си я турнете на гърба и си вървете. НЬмамъ нищо противъ това. Иначе, ще заприличате на 11 Послание къ Коринтяномъ 13:13
онзи българинъ съ тежкия товаръ, който билъ настигнатъ по пжтя отъ единъ коларь. Коларьтъ, като Вижда, колко е тежъкъ товарътъ на пжтника, прЬдлага му да се качи на колата. Пжтникътъ се качилъ на колата, седналъ въ нея, но товара си не свалялъ отъ гърба. “Свали си товара, приятелю, и го остави настрана въ колата”, му казва коларьтъ. “Не искамъ да ти правя затруднения”, отговаря пжтникътъ. “Не, ти менъ не затруднявашъ, а себе си. Моето желание е товарътъ да слЬзе отъ гърба ти. Азъ приехъ тебе и товара ти, еднакво да си почивате, и за двама ви има достатъчно мЬсто въ моята кола”. Като се качимъ на тази божествена кола, ние трЬбва да свалимъ товара си, и да си отпочинемъ. СлЬдователно, всЬки отъ васъ, който иска да има просвЬтенъ умъ, въ каквото и да е напраВление, който иска да изслЬдва природата Въ какбато и да е область, трЬбВа да се стреми да изучи живата природа, трЬбва да има ВЬра. Азъ не съмъ отъ ония, които казВатъ, че трЬбва да се стремимъ и да се развиваме само Въ една посока, философски казано, Всички посоки създаВатъ една истинска посока, която е Истината. Затова ние трЬбва да се стремимъ въ всички посоки, защото отъ гледището на вЬрата всички посоки сж добри. Може въ нЬкой отъ тия посоки да дойдатъ и страдания, но mb сж пжть за изправяне. Когато дойдатъ върху ни тия страдания, mb показватъ нарушение, въ миналото, на божественитЬ закони, елементитЬ, съзвучието на божествения свЬтъ, отъ което нарушение на ума се е родило злото въ сегашния свЬтъ. И отъ неразбиране, ние постоянно се питаме, отъ що е това зло? Ако вие прЬрЬжсте една електрическа жица отъ инсталацията, въ която постоянно тече електрически токъ, и я уловите съ ржцЬтЬ си, знаете ли, какво ще стане съ васъ? Тази жица е безопасна, докато си стои спокойно, но вземете ли да я прЬрЬзвате, тя става опасна. Ако стоите върху единъ кюнецъ отъ канализацията, вие сте на безопасно мЬсто, но речете ли: “Чакай да пробия една дупка, да видя, какво има въ кюнеца”, вие ще пострадате и трЬбва да бЬгате надалечъ. Защо? Защото пробихте кюнеца, и течението на водата се измЬства, тя ще ви залЬе. СъврЬменнитЬ хора сж интересни: mb, като малкитЬ дЬца, носятъ длета и казватъ: “Хайде тукъ да пробиемъ кюнеца, хайде тамъ”. Като дойде опасностьта, казватъ: “БЬгайтс сега!” НЬкой химикъ професоръ стои въ лабораторията, държи ретортата, прави опити, пукне се ретортата, пръсва се течностьта, бЬга професорътъ настрана, всичко се разваля. Казвамъ: Този професоръ е пробилъ кюнеца. Не е само този начинътъ за изслЬдването, има и другъ начинъ за изслЬдване. Когато искате да тонирате вашия умъ, да го прЬчистите, непрЬмЬнно трЬбва да внесете въ васъ вЬрата. НЬкой ще възрази: “Съ вЬра нищо 85
не става”. Всичко съ вЬра става, а нищо безъ ВЬра не става. Докато имате ВЬра, вашия умъ ще бжде здравъ, силенъ, гениаленъ, всичко може да направи. Въ момента, когато напуснете ВЬрата, умътъ ви ще се раздвои, въ него ще се образуватъ пукнатини, и вие сте изгубени. Знаете ли, какво става съ такива хора? Започватъ една работа, единъ часъ работятъ, отчайватъ се, работитЬ имъ не Вървятъ. Дойде пакъ вЬрата, пакъ започнатъ работата. Работятъ единъ часъ, отново я напущатъ. И тъй, въ свЬта едни хора работятъ, а други стоятъ по кафенетата, въртятъ си палцитЬ, не работятъ. Изгубили сж ВЬрата! Какво да се прави съ тЬзи хора? Внесете вЬрата въ ума имъ, и mb сж спасени. Азъ ще ви приведа единъ окултенъ разказъ, който трЬбва да имате всЬкога въ ума си, когато разсжждавате върху вЬрата. Въ древно врЬме имало единъ царски синъ, който се влюбилъ въ една слугиня, която била много умна, интелигентна и красива. РЬшилъ да се ожени за нея. Момата се зарадвала много и си казала: “Сега животътъ ми има смисълъ, този царски синъ ще ми достави всичко, за което съмъ мечтаела”. Тя си въобразявала, че ще има прЬкрасни палати, съ много стаи, gbmo ще и прислужватъ придворни дами, фрейлини и пр. Той наистина и направилъ голЬмъ палатъ, и освЬнъ това, и обЬщалъ всичко, за което тя си мечтаела, но като се оженили, той и казалъ: “Моля ти се, въ моя палатъ не искамъ да имамъ никакви слугини, за да не ми напомнятъ за твоя низъкъ произходъ. Ти сама ще чистишъ тоя палатъ и ще нареждашъ Всичко.” Когато ВЬрата се пояВи Въ чоВЬшкия умъ, умътъ ще ти каже: “Азъ не искамъ Въ моя палатъ да има слугини”. Кои сж тЬзи слугини? Вие не знаете нЬщо и казвате си: “Чакайте да Видя, какво е казалъ еди-кой авторъ, какво е казалъ Кантъ!” И Кантъ е човЬкъ като тебе, може да е изказалъ много хубави мисли, но не трЬбва напълно да се осланяшъ на него. Какво е казалъ Кантъ Въ съчинението си: “Критика на чистия разумъ?” Той е казалъ, че нЬщата сж непостижими. Това е 50% вЬрно. За човЬкъ, който има ВЬра, Всичко Въ сВЬта е постижимо. Следователно, постижими ли или непостижими сж нЬщата, това зависи отъ ВЬрата, ВЬрата обема ВрЬмето, а ВрЬмето е процесъ на божествения разумъ, то е тактъ на божествената хармония. ВЬрата опрЬдЬля отношенията на тоноветЬ, съчетанията ВжтрЬ въ тази божествена хармония; тя опрЬдЬля още и съотношенията на нашитЬ мисли. ВсЬка мисъль е тонъ въ нашия умъ. И ако имаме вЬра, всичкитЬ наши мисли ще образуватъ една величествена божествена хармония. И тъй, вЬрата трЬбва да започне отъ сърдцето, въ вашето подсъзнание, тамъ трЬбва да се вложи този свЬтълъ лжчъ на разумния стремежъ. Като си лЬгашъ вечерь, вложи въ ума си слЬднята мисъль: 86
верата, въ която азъ живея, ще внесе божествената хармония въ стремежите на моето сърдце. Легни си съ тази мисъль, съ пълно упование въ твоето подсъзнание. Не философствувай, не мисли за последствията. Когато посеешъ некое житно зърно въ земята, не мисли, какъ ще израсне. То само по себе си ще извърши своята работа. Ако седнешъ при него и мислишъ, какъ ще израсне, дали ще израсне или не, и почнешъ да го разравяшъ и заравяшъ, ти ще го развалишъ, ще го спънешъ, ще попречишъ на развитието му. Така и некои хора бъзприематъ една божествена мисъль, но започватъ да разсжждабатъ, дали тя е божествена или не. Оставете тази мисъль да израсне въ вашето съзнание! Докато една мисъль не порасне, не започне да се развива, не цъвне, не завърже, не даде плодъ, и тоя плодъ не узрее, не я бутайте: не може да се познае, дали е божествена или не, не може да познаете божествената истина, която е вложена въ нея. А за това нещо е необходимо време. Времето е изразъ на истината. Дето нема време, нема истина. Лъжата бсекога съкращава бремето. Всички, които заематъ пари отъ банкери съ кратки срокове, не прокопсватъ. Те си променятъ полиците на всеки три месеца. Износно е полиците да бждатъ съ дълги срокове. Въ съвременната мисъль Всички учения иматъ кжси срокове. Ние не вербаме въ кжсите срокове, а вербаме само въ дългите срокове. Ние считаме дългия срокъ за едно закржглено движение на енергията вжтре въ душата. Второто проявление на верата е като чувство въ съзнанието. Това значи: въ даденъ моментъ ти да чувстВувашъ, че тВоята мисъль не може да бжде мисъль докато не се проектира Въ материалния светъ. Тази мисъль требва да добие правилна форма, защото правилното мислене не е нищо друго, освенъ мисъльта ти да има правилно съчетание съ законите, въ които живеешъ. Ако мисъльта ти не добие правилна форма, ще прилича на грозна жена, а грозните хора не ги обичаме. Следователно грозните форми произвеждатъ въ ума ни дисхармонично впечатление. Красотата е едно качество на мисъльта, затова мисъльта въ насъ требва да бжде красива. Ако ти не чубствувашъ, че твоята мисъль е права, ще започнешъ да я проверявашъ съ други хора, но съ това ще изпаднешъ въ друга крайности. Защо? Защото и те може да се намиратъ въ сжщото състояние. Тогава, какъ ще проверишъ, дали твоята мисъль е права или не? Следователно, първото нещо, което требва да имашъ предъ видъ, е следното: да вервашъ, че твоята душа чувствува нещата правилно. Душата никога не лъже, въ душата на човека нема никаква лъжа. Третото проявление на верата е въ силата на мисъльта. Вашата мисъль требва да има сила, вжтре въ нея требва да има движение 87
и разширение, m. е. тя трЬбва да бжде производителна, да можешъ да свършишъ всЬка работа съ нея. Вие може да опитате силата на вашата мисъль. Ако вашата мисъль е правилна и върви хармонично въ всЬко отношение, т. е. има правиленъ стремежъ Въ сърдцето, правилни чувствувания Въ душата, правилно разрЬшение Въ ума, тогава, ако имате каквато и да е рана на ржката си, като съсредоточите мисъльта си Върху нея, тя бързо Въ 5-10 минути, или въ 1-2 деня, споредъ раната ще заздравее. Всички катастрофи, които ставатъ сега и въ обществената, и въ политическата, и въ научната области, се дължатъ на туй разстройство на нашия умъ, който не е турилъ ВЬрата за база въ живота. Ние живеемъ съ вервания въ свЬта. ОтдЬ дохождатъ всички катастрофи въ свЬта? ТЬ дохождатъ отъ това, че ние сме се усъмнили въ Бога, въ Великия законъ на любовьта, и казваме, че Богъ не е любовь, и че човЬкъ за човЬка е вълкъ. А този Вълкъ Богъ го е създалъ. Тогава, каква философия, какъвъ смисълъ има животътъ, когато най-възвишеното нЬщо въ свЬта ние наричаме вълкъ? А вълкътъ е отрицание на любовьта, отрицание на вЬрата. СлЬдователно, всЬки човЬкъ може да стане вълкъ. Щомъ изгубите любовьта си, вие сте единъ форменъ вълкъ, мечка, тигъръ, лисица, защото тЬзи диВи животни сж отрицателни качества на великата добродЬтель, която наричаме любовь. ВЬрата пъкъ опрЬдЬля, защо ние страдаме. Казвамъ: Ти си изгубилъ любовьта си, затова си вълкъ. “Какъ ще се поправя?” Като внесешъ любовьта въ сърдцето си, тя ще Внесе ВЬрата, и ти ще се повдигнешъ, ще бждешъ единъ ангелъ да служишъ Въ божествения свЬтъ. Въоржжете ума си съ вЬра, а не съ вЬрвания, защото вЬрванията сж религиозни, езически системи, които се явяватъ като резултатъ отъ опититк на миналото. СъврЬменнитЬ религии сж единъ опитъ за изправяне на човечеството. Азъ не ги осжждамъ, но казвамъ, че всички религии иматъ стремежъ да помагатъ на човечеството. И всички велики учители дохождатъ между това човечестВо, за да го издигнатъ, за да му помогнатъ, понеже сж служители на великия божествени законъ, но техните послЬдователи сж изопачили тоя законъ, спрЬли сж се само на външната му страна и така сж изопачили живота. ТЬ сж създали така вЬрванията. Дохожда лекарьтъ и ти казва: “Въ мене вЬрвай, азъ ще ти помогна”. Започва: днесъ една инжекция, утрЬ друга, изхарчишъ много пари, но нищо не помага. Дойде попътъ, onfee те. Не, не, въ такъвъ лЬкарь да не вЬрвашъ, а само въ онзи, който носи въ себе си любовьта като принципъ. Ако лекарьтъ или приятельтъ ти носи тоя принципъ на любовьта въ себе си, приеми го, но, ако не го носи, може той да бжде учитель, свещеникъ, лекаръ, затвори вратата си за него, не го 88
приемай, нека остане вънъ. Писанието казва: “Безъ вЬра не може да се угоди на Бога”. Азъ прЬвождамъ тЬзи думи тъй: безъ умъ, безъ мждрость не може да се угоди на Бога. Кои дЬца радватъ родителитЬ? Нали умнитЬ, послушнитЬ дЬца? Глупавото пакостното gbme не радВа родителитЬ си. ВсЬки, който Внася радость и Веселие, той е уменъ. УмнитЬ синоВе и дъщери, умнитЬ приятели, учители, сВещеници, mb сж хората на ВЬрата. Като запиташъ сега тЬзи хора, дали има задгробенъ животъ, mb се съмнЬватъ и казВатъ: “Кой знае? Науката още не го е доказала”. Но кой е по-напрЬдналъ: науката ли или ние? Ами кой шздаде науката, тя ли насъ или ние нея? Ние сме като cmapumb езически народи, които си създаваха образъ като тЬхъ, падаха на колЬнЬ прЬдъ своя идолъ Ваалъ и го молЬха: “Покажи ни, gb е истината?” Така и ние 8,000 години се молимъ на науката да ни покаже, gb е истината. Нищо нЬма да ни покаже тя. Има една наука, на която трЬбва да разчитаме, тя е божествената наука, науката на човЬшкия духъ на любовьта, на която вториятъ принципъ е вЬрата. Тя е неизмЬнна наука, не се мЬни. СъбрЬменната наука е човЬшка, тя е наука на вЬрванията, на хипотезитЬ. А въ науката на ВЬрата Всичко е опрЬдЬлено точно, математически; Въ нея ВсЬки тонъ е на мЬстото си, както Въ музиката, както въ математиката, всЬко число е на мЬстото си; въ нея всичко е точно прЬдвидЬно, както въ техниката, както въ организма. Ние казВаме, че стомахътъ не е интелигентенъ, работи чисто механически. Не, той е отличенъ химикъ. Като му дадете нужнитЬ условия, той работи много no-добрЬ, отколкото нашитЬ химици. Въ него Влиза храната необработена, несмлЬна, и Веднага той отдЬля съотВЬтни сокове за смилането, разтварянето на хранитЬ. СлЬдъ нЬколкочасова работа, тъй смлЬната храна прЬминаВа Въ черВата, за да си задържатъ mb отъ нея което имъ е потрЬбно, и послЬ се разнася чрЬзъ кръбьта по цЬлия организъмъ. И бЬлитЬ дробоВе не сж едно духало, както нЬкой казВатъ, и mb работятъ по изВЬстни закони, сжщо така и мозъкътъ си сВършВа добрЬ работата. А ние, съврЬменнитЬ хора, които се мислимъ за умни, интелигентни, какви ли глупости не праВимъ! Мжжътъ, като не може да изправи жена си, набие я хубаВо. Учительтъ, като не може да попраВи ученика, изпъжда го Вънъ отъ училището. Свещеникътъ като не може да изправи паството си, отлжчВа го отъ църквата, обявява пасомитЬ си за еретици. Държавата не може да поправи нЬкой отъ поданицитЬ си, хайде въ затвора, хайде на бЬсилката. И всички съврЬменни държави правятъ специални заведения за провинилитЬ се свои поданици. Това сж заведения на вашитЬ глупости, за които ще ви сждятъ! Тъй пише горЬ, въ невидимия свЬтъ. Това сж полици, които 89
единъ день ще се плащатъ. Да не мислятъ разнитЬ министри и властвуващи лица, че единъ денъ нЬма да отговарятъ за ония стотици и хиляди хора, които mb сж затворили въ тъмница! Не, небето и земята ще прЬминатъ, но нито една рЬзка отъ закона, не ще се измЬни, докато не дойде всичко въ първоначалното си състояние. Тъй е било отъ памтивЬка, ще бжде и до скончание ВЬка. И не само въ България, но и навсЬкждЬ. Като говоря за скончание на вЬка, разбирамъ свършването на нашитЬ глупости, и началото на божествената хармония въ свЬта, на онази велика мисъль, за която ви говоря. И като се срЬщнемъ, тогава нЬма да питаме: ти вълкъ ли си или не? Казвамъ: “Опитай ноктитЬ ми, опитай зжбитЬ ми!” Ако имамъ такива, вълкъ съмъ, ако нЬмамъ, не съмъ вълкъ. А тази вЬра, благородното, разумното въ човЬка, не позволява да имашъ никакви нокти, никакви зжби. НоктитЬ това е кривата математика. Когато вълкътъ изгуби любовьта си, та не може да разшири своята мисъль, той застава на пжтя, чака да мине нЬкоя оВца, да я хване и да я изяде. Защо постжпва така? Той казва: “Както вие, господа, имате право да си купувате консерви отъ вашитЬ дюкяни, така и азъ имамъ право да си купя отъ божествения дюкянъ единъ консервъ, затова отварямъ запушалката и го изяждамъ”. Но въ божествения свЬтъ е забранено да се ядатъ консерви. Тамъ нЬма никакви консерви. Споредъ божествения законъ вълкътъ, като срЬщне овцата, трЬбва да и каже: “Азъ съмъ много гладенъ, можешъ ли по закона на любовьта да се пожертвувашъ за мене”? Ако овцата се съгласи, той може да я изяде; ако не се съгласи, ще почака да мине втора, трета, докато се намЬри нЬкоя да се пожертвува. Ако не се съгласи никоя овца, той ще се нахрани съ корени. Едно врЬме така е живЬлъ, това ще ви го докажа. То не е фигура, а великъ законъ. Когато постои вълкътъ 7-8 дни гладенъ, казва си: “Колко съмъ глупавъ, че едно ВрЬме азъ друго-яче се хранЬхъ!”. Отива въ гората и се нахранва съ корени. Ако не се е хранилъ нЬкога така, отдЬ ще му дойде тази мисъль? Значи, той е живЬлъ и при други условия. И сега насъ, съврЬменнитк хора, трЬбва да ни остави Господь десетина дни гладни, за да ни научи, че и по другъ начинъ може да се живЬе. Ще отидемъ въ гората, ще извадимъ сладки коренчета, и ще се нахранимъ. И така може да се живЬе. А съврЬменнитЬ лЬкари ще ни обясняватъ, какви елементи сж необходими за нашия организъмъ, какви сж елементитЬ на консервитЬ, и чрЬзъ какви храни ще си ги доставимъ. Не съмъ противъ това, но то не е култура. Имайте прЬдъ видъ, че всЬка органическа храна, която употрЬбявате, колкото чиста и да е тя, Винаги носи своитЬ отрови и причинява отлагания. НЬма сжщество, което да не умре, щомъ се храни съ органическа храна. И човЬкъ почналъ да умира, откакто е 90
взелъ да се храни съ такава храна, защото въ всЬко органическо сжщество има чисто и нечисто поляризиране. Наблюдавайте, какъ котката изяжда мишкитЬ. Тя улоВи една мишка и изяжда всичко въ нея. Ако котката, която е такава чистница, би яла както трЬбва, тя би живЬла много повече. Тя казва: “Споредъ нашата наука, азъ не мога да се бавя, да губя врЬме, гладна съмъ, затова те изяждамъ цЬла”. Така и мжжътъ, дойде си отъ работа и казва на жена си: “Скоро, скоро, гладенъ съмъ”. Ако не е сготвено, да му мисли жената! Това не е наука. Ние трЬбва да започнемъ съ тия основни нЬща въ живота. Сега Ви остава да се запознаете съ ВЬрата като принципъ, та да разберете онова нейно проявление, което примирява всички противорЬчия въ живота. Ще ви покажа, какъ се явяватъ протиВорЬчията. НапримЬръ, двама млади се любятъ. Когато любовьта се проявява като принципъ, и двамата сж готови да бЬгатъ отъ дома. Казвамъ: “Герои сж и двамата.” Като се роди първото имъ дйте, и майката започне да го кърми, вижда наоколо си, че условията сж неблагоприятни, забЬлЬзбашъ л1обовьта между тЬхъ почва постепенно да охлажда. Защо? Защото mb не сж разбрали любовьта въ всичкитЬ и страни, въ дълбокия и смисълъ, че тя трЬбва да се поддържа съ интелигентности. Когато една птичка прави гнЬздото си върху клонетк на дърветата, тя избира такива клончета, които сж запазени даже и отъ най-слабия вйтъръ, и отъ буритЬ. Тъй че, тя го съгражда много по-умно отъ вейки инженеръ. Тя схваща, дЬ сж благоприятните условия за съграждане на гнЬздо, и тамъ снася яйцата си. А съврЬменнитЬ хора казватъ: “Ние можемъ и безъ гнЬздо, безъ добри условия да снесемъ яйцата си.” И наистина, снасятъ ги, но послЬ отиватъ да ги излюпватъ въ “Майчинъ домъ”. Това е култура на кукувицитЬ mb снасятъ яйцата си въ чуждо гнЬздо. Питайте нЬкой естественикъ, отдЬ се е зародила идеята въ кукувицата да снася яйцата си въ чужди гнЬзда, а да не си прави сама гнЬздо? НЬкой ще отговори: “Господи е наредилъ така”. Не, Господь не е казалъ това. Има много кукувици, при това интелигентни, които снасятъ своитй яйца все въ чужди гнЬзда. Знаете ли свойствата на кукувицата? Тя избира гнЬзда на слаби птички, та, като се излюпи кукувичето, то, като по-силно, изхвърля другитЬ малки птичета отъ гнЬздото. Така постжпвате и вие съ вашитЬ идеи. Казвате: “Ще снеса въ чуждо гнЬздо.” Снесете идеята си въ чуждо гнЬздо, изхвърляте другата, но вашата е пакъ кукувича. Сега разрЬшете какво означава тази кукувица. Ако ти приемешъ една божествена мисълъ и ако тя не те научи, какъ да се туришъ въ хармония съ божествения законъ въ природата, ако не Внесе любовь къмъ хората, какво те ползува тя, защо ти е тази мисъль? Една мисълъ може да
mu донесе u съмнение. Следователно, безъ ВЬра не може да се служи въ любовьта, безъ вера не може да се угоди на Бога на мждростъта. Като прочетете 8 глава отъ Притчите, отъ 29 стихъ надолу, ще видите, че тамъ се говори за мждростъта, а тукъ говоримъ за верата. “(29) Когато полагаше закона си на морето Да не престжпятъ водите повелението му, (Водата, морето, това е съвременниятъ сВетъ) Когато нареждаше основанията на земята, (Подъ “основание на земята” се разбиратъ нашите и всички органически тела), (30) Тогазъ бехъ при него и устроявахъ всичко; И азъ му бехъ наслаждение всеки день, И веселехъ се Всекога предъ него. (31) Веселехъ се на обитаемата негова земя; И наслаждението ми беше съ челоВеческите синове. (Тукъ се говори не за сегашните човешки синове, а за тогавашните, които сж живели съ Вера носителка на любовьта) (32) Сега прочее, послушайте ме, о чада; И блажени сж, които пазятъ пжтищата ми. (33) Послушайте поучение и ставайте мждри, И не отхвърляйте го. (34) Блаженъ този человекъ, който ме слуша, И бди всеки день при моите двери, И очаква при стълповете на вратата ми. (35) Защото, който ме намери, ще намери жиВотъ, И ще вземе благословение отъ Господа; (“Който ме намери”, това значи: който намери верата, ще намери живота, нема да се усъмни, отъ него ще изчезне всеко съмнение, ще дойде въ него ново съзнание, ще се възпламени нова интелигентностъ и ще каже: “Сега вече разбирамъ смисъла на живота”.) А който съгреши противъ мене, своята си душа онеправдава: Всички, които ме мразятъ, обичатъ смъртьта”. Сегашните хора казватъ: “Може и безъ вера”. Не, не, съ безверие не може. Казвамъ: Не требватъ вервания, а вера. Безверието и верата, това сж два полюса, защото безверникътъ може да стане и верующъ, а човекътъ на верата не може да се поляризира. Верата е свързана съ човешкия умъ, съ човешкия интелектъ, а умътъ е свързанъ съ дишането. И понеже ние се намираме на границата на една нова еволюция Въ света, направили сме единъ жгъль отъ 180°. Пжтьтъ, който сме извървели отъ деня на излизането ни 92
отъ божествената хармония, е пжть на слизане. Сега ние сме до дъното и започваме другата половина на тоя кржгъ, npbgcmou ни да изминемъ другъ жгълъ отъ 180°. Този е законътъ на еволюцията, при който ще изучаВате нЬщата отдолу нагорЬ, когато досега сте ги изучавали отгорЬ надолу. Само по този начинъ ще имате една опитность много по-реална отъ по-раншната, по-достжпна за вашия умъ. Затова всички източни твърдения трЬбва да се провЬрятъ отъ ноВо становище. ОпитноститЬ на източнитЬ и западнитЬ народи трЬбВа да се проВЬрятъ. И еднитЬ, и другитЬ сж 50% ВЬрни. И тамъ ще ВлЬзе Bbpama. ВсЬка мисъль и ВсЬка наука трЬбВа да се проВЬрятъ на опитъ, и нищо да се не Взима на goBfepue. Bbpama подразбира жиВъ опитъ, но опитътъ не става по единъ начииъ. Ако искашъ да провЬришъ една музикална пиеса, ще намЬришъ единъ опитенъ музикантъ, а не нЬкой обикновенъ, и отъ него ще разберешъ, дали тази музика е правилна. Ако искашъ да разберешъ свойствата на материята, ще намЬришъ нЬкой ученъ химикъ, който не пробива кюнци и не прави експлозии, и отъ него ще искашъ да ти даде първитЬ упжтвания върху великитЬ закони на материята. Материята, това е една реалности. Въ нейнитЬ сегашни форми тя е прЬходна; СлЬдователно, ако се уповаваме на тЬзи форми, ние се лъжемъ. СегашнитЬ и форми ще прЬминатъ къмъ други, които ще бждатъ реални. СегашнитЬ наши мисли сжщо сж прЬходни; всичкитЬ ни сегашни разбирания сж само единъ прЬдговоръ къмъ онова правилно разбиране, което ще дойде. Съ тЬзи си думи не искамъ да кажа, че сте невЬжи или простаци, че не разбирате нЬщата, но само констатирамъ, че причината на вашето невЬжество се дължи на това, че нймате вйра. А вЬрата е свързана съ вашия умъ. СлЬдователно, онзи, който нЬма вЬра, не може да има правилно развитъ умъ, а оттамъ, не може да има и правилно дишане, защото умътъ е свързанъ съ дишането. УмнитЬ хора плавно и хармонично дишатъ. Мисъль, която въздЬйствува на дишането, тя е права. Наблюдавайте нЬкоя красива жена или мжжъ, здрави по воля, сърдце, умъ и ще забЬлЬжите красотата и пластичностъта въ дишането имъ! Който не диша правилно, и мисъльта му е неправилна. НЬкой писатели ще пише нЬкоя статия, започва да размишлява, издишва издълбоко, послЬ диша неравномЬрно, става, изважда табакерата, направя си цигара, разхожда се изъ стаята, пакъ cbga, пише .... Статията е готова. Критиката започва да говори: “Еди-кой-си написалъ отлична статия”. Написалъ димъ! Самата статия е толкова вЬрна, колкото и димътъ на цигарата му. Написалъ статия какъ да се поправи обществото. Прйди да започне статията, той казва: “Чакай да се прЬкръстя!” Кръсти се. Не, приятелю, кръстътъ показва, какъ да носишъ мжчнотиитЬ. Когато 93
направишъ кръстъ и кажешъ: “Во имя Отца”, запитай се: Моята глава знае ли да мисли правилно? “И Сина” Любовьта дЬйствува ли въ сърдцето ми? “И Светаго Духа” Силата на Бога въ мене ли е? Това значи да направишъ кръста, и да прочетешъ “Во имя Отца” .... Кръстътъ е нЬщо вжтрЬшно. НЬкой казва: “Да се прЬкръстимъ!” Да, да се прЬкръстимъ съ главата, съ сърдцето и съ силата си. Като се прекръстите, кажете си: “Дали Господь на Мждростьта е въ ума ми, имамъ ли вЬра?” По какво се отличава човЬкъ съ вЬра отъ другитЬ, у които нЬма вЬра? По това, дали има страхъ. Въ вЬрата нЬма страхъ. НЬкой казва: “Да викаме лккарь”. Ако викашъ лЬкарь отъ страхъ, че си боленъ, ти ще умрешъ; ако го викашъ съ ВЬра, като твой братъ, твой приятелъ, ще оздравЬешъ. Като викашъ лЬкаря съ страхъ, и лЬкарътъ ще се уплаши, и той ще каже, че положението е опасно, самъ не се рЬшава да лккува. Викатъ втори лЬкарь, и той казва сжщото. Викатъ трети, събиратъ се на консултъ, и най-послЬ и тримата казватъ: “Я ще оздравЬе, я не”. И това ще замяза на положението на онзи циганинъ, който казвалъ: “Азъ съмъ много ученъ, знамъ, дЬ има вода. Въ онзи долъ я има вода, я не”. Е, че такава наука всЬки я знае: “Я ще оздравЬе, я не”, “може да е добра, може да не е добра”. СтаритЬ казватъ: “Ние знаемъ, може да е много добра, но може и да не е добра”. ТЬ не казватъ като циганина, напримЬръ, я е вЬрно, я не, но казватъ: “Може да е ВЬрно, може и не”. НЬкой пита: “Ти какво мислишъ за моята мисъль?” “Е, може да е добра, вкрна”. Не, може, а трЬбва да е вЬрна. И тогава казваме: “Не знамъ, кой ще бжде спасенъ”. Не, знамъ кой ще бжде спасенъ; знамъ, кой ще влЬзе въ царството Божие; знамъ кого Господь е избралъ; знаятъ го и всички онЬзи, които иматъ вЬра. НЬма скрито покрито за вкрващия. Скрито-покрито има, но кога? Само въ прЬстжпленията, само mb се криятъ. И добритЬ дЬла трЬбва да сж тайни. Въ този свЬтъ и добритЬ и лошитЬ хора трЬбва да се криятъ. Защо? Само злото е скрито. Лошиятъ човЬкъ се крие да не го хванатъ и затворятъ въ тъмница. Добриятъ, богатиятъ човЬкъ се крие, да не го подведатъ подъ членъ 4 отъ закона, та да му кажатъ: “Ти си неприятель на народа, хайде въ дрънголника”. Ето защо сега богатитЬ отричатъ, че сж богати, а едно врЬме хората се хвалЬха, че сж богати, че иматъ пари. Днесъ всички богаташи искатъ да минатъ за сиромаси. Защо? Защото има членъ 4. Това не е правилно мислене, това не е философия на живота. Волътъ, който оре на нивата и раздЬля браздитЬ, казва: “Азъ съмъ, който ора”. Да, защото има остенъ; а орачътъ е, който носи закона. И азъ мисля, че ние сме минали това учение на остена. Сега е учението на вЬрата. Споредъ новото учение, всЬки самъ трЬбва да опита своята мисъль, вЬрна ли е. Ще 94
прЬдставя мисъльта си на брата си, и ще го оставя той да я възприеме. Той нЬма да ме пита, вЬрна ли е мисъльта ми. Защо? Защото азъ съмъ опиталъ мисъльта си 99 пжти. Не само азъ, но хората отъ 8,000 години насамъ сж опитвали този великъ законъ. И вие може да го опитате. Днесъ ви говоря за вЬрата. Кажете: “Ние ще живЬемъ съ вЬра”. Внесете въ себе си вЬрата, и започнете да работите съ нея. Не мислете, какъ гледатъ хората на Васъ, дали сте интелигентни или не. Е, хубаВо, като сте интелигентни, ще Ви дамъ да рЬшите една задача: a i: а= b i: b = с i: с. Какво ще разберете отъ тази задача? Тя е задача, която опркдЬля отношенията на невидимия свЬтъ къмъ видимия. Когато става извЬстно явление въ физическия свЬтъ, съотвЬтно явление става въ невидимия. Такъвъ е законътъ. Когато единъ човЬкъ се ражда на земята, едноврЬменно съ него другъ се ражда на небето. Когато нЬкой умира на земята, и на небето умира нЬкой. Когато единъ човЬкъ умира на земята, за небето той се ражда, т. е. за да отиде единъ човЬкъ отъ земята на небето, трЬбва другъ да дойде на земята. ТЬ се замЬстятъ. Между величинитЬ има извЬстно съотношение. НЬкой пита: “Защо трЬбва да умирамъ?” Не, нЬма да умрешъ, но казВамъ: рЬшено ти е да се родишъ въ другия свЬтъ, а другъ да се роди на земята. Ще кажете: “Дотукъ те слушахме, но оттукъ нататъкъ нЬма да те слушаме”. Не настоявамъ да приемете това като една положителна истина, а като единъ символъ, но ще го провЬрявате и ще разберете, че има извЬстно съотношение между духовния и физическия свЬтъ. И тъй, ще разгледате, каква е вЬрата ви въ подсъзнанието, въ съзнанието, въ самосъзнанието и въ свръхсъзнанието. Когато отъ вашата душа изчезне всЬкакво съмнЬние, умраза, лъжа, и mb излЬзатъ на повърхностьта, кажете си: “Не, съ тази величина Вече не мога да боравя.” Кажете ли си така, това показва, че вЬрата с турила вч сърдцето ви своя пръвъ коренъ. ВЬрата има свръзка съ ритмичното дишане. Затова индуситЬ се стремятъ да дишатъ ритмично, като искатъ понЬкога да регулиратъ своята мисъль отгорЬ надолу. А западнитЬ още не знаятъ това: mb иматъ стремежъ отдолу нагорЬ. ЗабЬлЬзано е, че у охтичавитЬ хора дишането става бързо, ритъмътъ на дишането имъ е късъ, СлЬдователно, смЬната на енергиитЬ у тЬхъ е неправилна, което значи, че между вЬрата и мисъльта има борба. Отъ какво се ражда охтиката? Или отъ страхъ, или отъ умраза. ВсЬка мома може да стане охтичава: вземете и любовника, лишете я отъ надеждата, че ще има другъ, и у нея ще се яви стЬснение, умраза, и тя ще стане охтичава. Тя казва: “Безъ този момъкъ ие мога да живЬя.” Тамъ е заблуждението. Не, твоятъ момъкъ е твоя умъ. Той е твоята 95
любовь. Ако момата срЬщне момъкъ отъ физическия свЬтъ, който и съотвЬтсвува, нека го вземе, но, ако не срЬщне такъвъ, по-добрЬ е да си живЬе сама. Първиятъ любовникъ на ума е сърдцето. Залюбятъ ли се двамата, това е правилната женитба. Но момата казва: “Този вжтрЬшенъ любовникъ нЬма да ме храни, а външниятъ, външниятъ.” Не, външниятъ ще me npbgage. Вие, мжже и жени, които сте опитали този законъ, които сте се женили, щастливи ли сте, разрЬшили ли сте правилно този въпросъ? Не, вие мязате на знаменития английски реформаторъ Иоанъ Веслей, който се оженилъ за своята възлюблена и слЬдъ три дни казалъ: “Не си струВа човЬкъ да се жени.” И това го казва единъ великъ човЬкъ, реформаторъ! Умътъ е първиятъ възлюбленъ. Той ще ти донесе свЬтлина. Този възл!обленъ ще намЬри външни форми, за да се изрази. Тогава пъкъ сърдцето на момъка ще намЬри своята възлюблена отвънка и ще стане едно правилно кръстосване. Когато умътъ на момъкъ се прЬкръстоса въ сърдцето на мома, става добра, истинска женитба на физическия свЬтъ. А днесъ всЬки момъкъ търси мома, и обратно. НамЬри мома, започне да и чете какво е написалъ. Тя се възхищава. Той казва: “А, гений съмъ азъ.” Когато момата изказва своитЬ въжделенни чувства, той и казва: “Колко си наивна!” Каже ли и така, да стои далечъ отъ него, той не е за нея, у него нЬма ритмично дишане. Ще кажете: “Ще ни изкарашъ кирливитЬ ризи.” Да, тази вода, която иде сега въ сВЬта, ще Ви изкара всички кирливи ризи. Ами като натопите кирливитЬ ризи въ топлата вода и ги варите, кирьта нали кипва, и изплува отгорЬ? СлЬдователно, като насадите правилната мисъль Въ ума си, тя ще изкара всички неджзи. Не мислете, че моята бескда има прЬдъ видъ вашитЬ погрЬшки! Това нЬма нищо индивидуално къмъ васъ. Но ви казвамъ, че, ако искате въ бждеще животътъ ви да бжде хармониченъ, вложете вЬрата въ себе си, измЬнете мисленето си и започнете да изправяте миналото си. Всички ваши мисли и желания, наслоени у васъ отъ редъ минали сжществувания, може да се изправятъ само чрЬзъ закона на любовьта въ човЬшкия духъ и чрЬзъ закона на човЬшкия умъ. Когато любовьта проникне отдолу нагорЬ, отъ сърдцето въ душата, отъ душата въ ума и оттамъ въ човЬшкия духъ, ще има хармония, движение въ двЬ посоки двЬ противоположни течения. Когато двама души се ржкуватъ, нали подаватъ отъ двЬ мЬста ржцЬтЬ си; това е движение, въ което има едновременно двЬ противоположни течения. Ако Въ момъка мисъльта и дишането сж правилни, въ него става правилно течението и, ако сте ясиовидецъ, ще забЬлЬжите, че отъ ржката му по направление къмъ ума ще изтича една свЬтлина. Ако чувствата на момата сж правилни, ще видите, че отъ нея излиза една бЬла, мека свЬтлина, 96
окржжена съ една много тънка, розова краска. ТЬзи двЬ свЬтлини, на момъка и на момата, като се срЬщнатъ и се съединятъ, ще образуВатъ божествена вълна. Какво чувствуватъ тЬзи млади? Казватъ: “Ние сме готови двамата заедно да се боримъ въ свЬта и да се жертвуваме.” Тогава при тоВа положение и бабитЬ ще възкръснатъ. Защото стари хора нЬма. Стари хора сж онЬзи, които сж изгубили оня първиченъ законъ на вЬрата, и mb умиратъ отъ гладъ. Хербертъ Спенсеръ казалъ: “Когато обмЬната на енергиитЬ въ организма става неправилно, човЬкъ бързо остарява и може да умрЬ скоро, а когато става правилно, т. е. колкото харчи, толкова и печели, той може да живЬе 100, 200 и повече години”. Азъ не поддържамъ такъвъ Възгледъ, защото смисълътъ на живота не се състои Въ неговата продължителность, а въ неговото разумно приложение. Христосъ казва: “Азъ дойдохъ, за да дамъ животъ и да го иматъ прЬизобилно”. Като знаемъ какъ да съчетаваме силитЬ на сърдцето, душата, ума и духа си, това може да направимъ и на себе си, и на приятелитк си. За това Христосъ казВа: “Ако двама души сж събрани Въ мое име, трЬбва да иматъ една цЬлъ.” ТоВа сж хората, които трЬбва да иматъ любоВъ. Богъ е любовь и всички хора се движатъ къмъ любовьта, но сжщеврЬменно искатъ да бждатъ богати щастливи, а това почива на извЬстни закони. И тъй дишането трЬбва да бжде ритмично. Допуснете ли, обаче, въ себе си умразата или лъжата, дишането ви ще се измЬни. Достатъчно е човЬкъ да допусне въ себе си стотина такива мисли и желания, за да му се причини апоплектиченъ ударъ. Натрупването на тЬзи мисли ще подЬйствува на дишането, дишането на сърдцето, и животътъ веднага ще се npbkpamu. Защо? Защото този чоВЬкъ не е мислилъ и дишалъ правилно. Отъ невидимия свЬтъ ще изпратятъ комисия, която ще каже: “Този човЬкъ не е мислилъ правилно”, и ще му види смЬтката. Безъ вЬра не може да се угоди на Бога, безъ вЬра не може да се служи на човЬчеството, безъ вЬра не може да служимъ на ближния си, безъ вЬра не може да служимъ и на себе си. Дсньтъ, въ който човЬкъ изгуби вЬрата си, и той е изгубснъ. ТрЬбва ви вЬра положителна, вЬра въ своитЬ мисли и чувства, а не въ чуждитЬ. Азъ не говоря за яйцата на кукувицата. Кои сж вашитЬ мисли? ТоВа, което с родено отъ Бога, то е наше, общо е, а онова, което е родено отвънъ, то е кукувичино яйце. НЬкой иска да направи голЬма кжща, да даде голЬмо угощение, но горко на кокошкитЬ, които ще участвувать, които ще пострадатъ за това угощение. Това е навсЬкждЬ въ свЬта. Единъ народъ ще стане богатъ, но за негова смЬтка другъ ще осиромашЬе. Това не е правилно, то ие е култура. СлЬдователно, като се изопачи закона на вЬрата, 97
Hapogumb се израждатъ. ЦЬли народи, цЬли племена, материци и раси изчезбатъ. Ако хората мислятъ така още 100 години и сегашната раса и всички европейски народи ще оглупЬятъ, ще се изродяти. Като се изродятъ mb, ще дойде нова раса, която ще тури единъ новъ редъ на нЬщата, затоВа първото нЬщо е да изправимъ мисъльта си, да туримъ въ насъ вЬрата. За сега ще оставимъ народитЬ, ще оставимъ закона на еволюцията да си върви по своя пжть, а въ вашата душа не искамъ да остане абсолютно никакъвъ страхъ. Страхътъ оставете вънъ! Да ви е страхъ, само когато грЬшитс, а когато правите добро, да не ви е страхъ. Ние съврЬменнитЬ хора, мислимъ само, какво ще стане съ насъ. Нищо лошо нЬма да стане. Онзи, който ни е пратилъ на земята, любовьта, която ни е родила, която е първото нЬщо на свЬта, ще ни направи безсмъртни. ДрехитЬ ни може да се измЬнятъ, но това не е смърть. Това сж вариации, това сж пЬние, божествена хармония на нЬщата. Най-първо, потрЬбна е вЬрата, за да измЬните всички свои мисли. Постарайте се при първия урокъ да внесете въ себе си хармония. Имате извЬстно болезнено състояние, кажете си: “За да поправя това си състояние, зависи отъ вЬрата, за това ще измЬня вЬрванията си въ вЬра, и ще туря хармония въ мислитЬ си.” Съединете се съ всички хора, и кажете: “Всички хора по земята сж добри, всички закони сж правилни, нЬма изключения. Смъртьта е нЬщо прЬходно въ свЬта.” Ако приложите този законъ въ ума си, нЬма да мине и единъ, два или три часа, или споредъ сериозностьта на болестьта нЬколко дни, и болестьта ви ще изчезне. По сжщия начинъ може да провЬрите дали мисъльта ви е права. Опитайте този законъ и когато имате ревматизъмъ въ крака си, не бързайте да викате лЬкарь, а провЬрете дали можете чрЬзъ мисъльта си да прЬнесете болестьта въ ржката си и отъ тамъ да я изхвърлите навънъ. Ако дЬйствувате чрЬзъ вЬрата си, ще прЬмЬстватс токовстЬ на вашето електричество и магнетизими отъ едно мЬсто на друго въ организма си, и реВматизъмътъ Ви ще мине. Ревматизъмити това сж натрупани мисли, затлъстяването това сж пакъ мисли. ЧовЬкъ, който много мисли, ще започне и да чувствува много. Това показва, че у такъвъ човЬкъ сърдцето дЬйствува много. Ако нЬкой много яде и не работи, ще затлъстЬе много, и скоро викатъ лЬкарь. Затлъстяването е единъ признакъ, че мислитЬ и чувствата, не сж правилни. Сжщия законъ е и за сухитЬ хора. СухитЬ сж много активни. Не, всичко трЬбва да бжде умерено. Дойде ли у васъ една мисъль, не я спирайте, а проявете я, дойде ли едно чувство, проявете го. Работете, не се отказвайте отъ работа. Така ще влЬзете въ връзка съ великия божествени законъ. Ако срЬщнете нЬкой старецъ падналъ на пжтя, а вие сте студенти 98
или учитель, бързате за работа, не се спирате. Нищо, спрете се, помогнете му съ каквото можете. Или Видите, че се биятъ двЬ дЬца, плачатъ, спрете се, примирете ги. Да не ги набиете, но имъ дайте по единъ леВъ или грошъ, или ако имате ябълки, по една ябълка. ПосъвЬтВайте ги да не се биятъ. И обърнете имъ Внимание, че сж братчета, че и дВамата сж прави. Така примирени, тЬзи дЬца всЬкога ще Ви слушатъ. Ще извършите една добра работа. Но ако ги примирявате, и имъ обяснявате, че не сж на правата страна, нЬма да ви разбератъ. И двамата сж на правата страна. Между васъ, религиознитЬ, има много да плачатъ. За какво? За грЬховетЬ си. СвйтскитЬ хора пъкъ плачатъ, че умрЬлъ нЬкой отъ тЬхъ. УченицитЬ плачатъ, че сж пропаднали на изпита, професоритЬ плачатъ, че сж изгубили мЬстото си. Всички плачатъ защото не мислятъ правилно. Постарайте се да внесете въ дишането си ритмичность, правилностъ. Дойде ви нЬкоя правилна мисъль, провЬрете веднага, правилно ли се извършва дишането у васъ? ВсЬка мисъль, която дава потикъ Въ живота ви, е правилна. Вие дишате съ прЬкжсване, но това е една неправилность, отъ която трЬбва да се освободите. Ако дишате така, ще ви сполети нЬкое нещастие. ЗабЬлЬжете, че, когато дишате неправилно, сърдцето ви бодне, трепне отъ врЬме на врЬме. Такова трепване става и съ овцитЬ на нЬкой овчарь, когато npfegcmou да имъ се случи нЬкакво нЬщастие. Ако овцитЬ прибързатъ и се спратъ внезапно, овчарьтъ знае, че нЬма да се мине нЬколко часа, и нещастието ще стане. Ако ВашитЬ мисли и чувстВа бЬгать отъ едно мЬсто на друго, както оВцитЬ, трЬбва да сте на поста си, да знаете, че крадецътъ е близо до Васъ. И тъй, ВЬрата е единъ жиВъ принципъ на ума. Само чрЬзъ нея ще можемъ да узнаемъ всички тайни, които сж вжтрЬ Въ природата. Знаемъ ли тЬзи тайни, ще можемъ да обноВимъ и живота си. Това нЬма да стане въ 1, 2 или 10 години, но вжтрЬ въ 100 години ще стане. И тъй, тЬзи два принципа любовьта и вЬрата, трЬбва да ги съединимъ. Ние трЬбва да съчетаемъ силата на духа, на ума, на душата, на сърдцето, като стремежъ на сърдцето Въ подсъзнанието, като чувство на душата въ съзнанието, като сила на ума въ самосъзнанието, и като принципъ на духа въ свръхсъзнанието, и въ това съчетание ще дойде новата мисъль, която може да ни обнови. И тогава ще забЬлЬжите, че, когато се срЬщнатъ двама души, у които има такова обновление, mb може да се търпятъ. НЬма ли това обновление, mb не може да се търпятъ. А това е много естествено, защото и дВамата сж негативни или по сърдце, или по душа, или по умъ, или по духъ. ВсЬкога трЬбва да има хармония и допълване, т. е., когато умътъ дЬйствува 99
у момъка, въ момата трЬбва да дЬйствува сърдцето; когато у момъка дЬйствува духътъ, въ момата трЬбва да дЬйствува душата. Само така ще има пълна хармония, пълно съчетание. ДЬто и да сж тЬзи хора, между тЬхъ винаги ще има едно съчетание. ВлЬзе ли една и сжща мисъль въ двамата, ще има дисхармония, разединение. ВсЬка мисъль има едно движение отъ сЬверъ къмъ югъ и отъ изтокъ къмъ западъ. Това прЬдставлява човЬка. Иначе, винаги ще има едно кръстосване. Това сж сили на сърдцето, сили на душата, сили на ума и сили на духа. СилитЬ отъ ума слизатъ къмъ сърдцето, т. е. отъ главната нервна система слизатъ къмъ симпатичната нервна система, а оттамъ възлизатъ къмъ главата. Тамъ, gbmo става това прЬплитане, се образува новъ потикъ. СлЬдователно, срЬщнете ли човЬкъ, билъ той мжжъ или жена, съ когото мислитЬ ви се прЬплитатъ правилно, ще почувствувате извЬстна хармония, и у васъ ще се родятъ или нови мисли или нови чувства. Ако нЬма между васъ тази хармония, ще се върнете у дома си обрЬмененъ, ще ви заболи глава. Това не говори, че тЬзи хора сж лоши, но вие трЬбваше да постжпите по другъ начинъ. Зимно врЬме съ бЬли, леки дрехи ли ще се облЬчете? ЛЬтно врЬме съ дебели дрехи ли ще се облЬчете? Когато отивате при човЬкъ, който живЬе въ зимата на своя животъ, ще облЬчете дебелитЬ си дрехи. Когато отивате при човЬкъ, който живЬе въ своето лЬто, ще се облЬчете съ свЬтли, леки дрехи. Вие ще се съобразявате, кждЬ и по кое врЬме отивате, и не мислете, че хората сж лоши. Лоши хора въ свЬта нЬма, въ положителенъ смисълъ. Лоши хора, споредъ менъ, сж онЬзи, които иматъ много торъ и които грабятъ наготово. Какво грабятъ? Доброто на другитЬ хора. Добри хора сж тЬзи, които даватъ, а лоши хора сж ония, които Взематъ. Разбойникътъ стои въ гората, чака да мине нЬкой. Минава човЬкъ, който е работилъ цЬли 3-4 години, за да спечели нЬщо и нахрани дЬцата си. Взима му napumfe, ограбва го. И тъй, въ свЬта сжществуватъ два метода за ограбване: бавенъ и бързъ. НапримЬръ, искашъ да вземешъ napumb на единъ човЬкъ. Започвашъ да го убкждавашъ. Отивашъ първия день при него, говоришъ му, не се съгласява. Отивашъ втория день, пакъ го убеждаВашъ не се съгласява. Най-послЬ успЬвашъ да му вземешъ napumb. Той казва: Излъга ме този човЬкъ! Бързиятъ начинъ е оня на апаша: когато отидешъ при нЬкого съ револверъ въ ржка, и той самъ казва: “Взимай, взимай, по-скоро!” Така не се губи врЬме. Бързиятъ методъ е врЬденъ. Всички сегашни хора постжпватъ споредъ него, носятъ си револвера и казватъ: “дай си napumfe, ти ще работишъ, а азъ ще почивамъ”, а въ Божия законъ е писано: “Всинца ще работимъ, и еднакво ще дЬлимъ благата”. Bcbku ще работи, споредъ колкото може, и никой никого не трЬбВа да изпол100