Езикът на Любовта

Съборни беседи / изд. Жануа '98

"Езикътъ на любовьта", Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1939 г. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 2003. 320 с. ISBN 954-9589-74-9.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
БЕИНСА ДУНО ЕЗИКЪТЪ НА ЛЮБОВЬТА БЕСЕДИ ОТЪ УЧИТЕЛЯ, ДЪРЖАНИ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗЪ ЛЪТОТО НА 1939г.
СИЛАТА НА ЛЮБОВЬТА Небето прошарено, хоризонтътъ отворенъ. Времето ведро, меко, магнетично. Следъ хубавъ, обиленъ дъждъ(вчера следъ обѣдъ). 5 ч.с. всички гости и приятели на Молитвения връхъ. Чудна панорама долу въ низината, всичко покрито съ бѣли облаци, нищо друго не се вижда, а горе небето е отворено и чуденъ, свѣжъ въздухъ! Добрата молитва „Духътъ Божий” Снощи, като ви говори Небето, какво разбрахте? Вчера имахте една голѣма речь, която ви държаха отъ горе. Какво разбрахте? Ще ви прочета 13 глава отъ първото послание къмъ Коринтянитѣ главата върху Любовьта: „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици.” Външната страна на човѣка е човѣшкия говоръ, а пъкъ външната страна на ангелитѣ е тѣхния говоръ. И ако човѣкъ говори безъ да има смисълъ, то е все едно човѣкъ да има стомахъ и дробове, а да нѣма глава. Тогава той нѣма посока. „Ако говоря с человѣчески и ангелски езици, а Любовь нѣмамъ, ще съмъ медъ що звънти или кимвалъ що дрънка.” Тука под дрънкане се разбира, че нѣщата нѣма да бждатъ разумни. Всѣки човѣкъ, който върши неразумни нѣща, той винаги дрънка. И дрънкатъ винаги празднитѣ работи, а пълнитѣ не дрънкатъ. Тѣ сж тихи и спокойни. Всичко това, което нѣма никакъвъ смисълъ, дрънка и крѣска колкото иска. Та, когато дрънкате, трѣбва да знаете, че вие говорите на человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмате. „И ако имамъ пророчество, и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра щото и гори да 3
премѣстямъ, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.” Вѣрата е за хората, а пъкъ знанието е за ангелитѣ. Значи, ако притежаваме вѣрата, която хората иматъ, и знанието, което ангелитѣ иматъ, а Любовь нѣмаме, нищо не сме. Защото можешъ да бждешъ много силенъ, като мамута, можешъ да бждешъ като параходъ, който цѣпи водитѣ на морето, но ако Любовь нѣмашъ нищо не си. Единъ параходъ разцѣпва водитѣ на морето, изпоплашва рибитѣ и като влѣзе в пристанището, какво става съ него? Нищо. Той си остава параходъ и следъ години го бракуватъ. Въ голѣмия параходъ какво правятъ хората? Малкитѣ сжщества си играятъ по него, запалватъ огънь въ него и после го бракуватъ. И човѣкъ прилича на единъ голѣмъ параходъ. Съ всичкитѣ си идеи той цепи водата. „И ако раздамъ всичкия си имотъ за прѣхрана на сиромаситѣ, и ако прѣдамъ тѣлото си на изгорѣние, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползувамъ.” И ти, като предадешъ знанието си на другитѣ, ако имъ предадешъ каквото имашъ, то е още външната страна. Ти си далъ на нѣкой човѣкъ 100 или 200 хиляди лева. Какво ще придобие той отъ твоитѣ пари? Или ако му дадешъ нѣкаква дреха, какво ще придобие той? Който носи стара или нова дреха, той все умира. Човѣкъ докато умира, той дрънка. Докато не придобие безсмъртието, той е въ областьта на дрънкането, т.е. въ областьта на преходнитѣ нѣща. Днесъ можешъ да си щастливъ, после нещастенъ. Днесъ си здравъ, а утре си боленъ. Днесъ си ученъ, а утре си невежа. Старитѣ хора, като остарѣятъ, не виждатъ и почватъ да се занимаватъ съ минали работи. Стариятъ разправя какъ едно време като дете е играелъ съ другаритѣ си, ще разправя за баща си, за майка си, за чичо си. В стария човѣкъ нѣма нищо ново. И той чака да се подмлади. Той казва: „Чакай да видимъ какво ще правятъ младитѣ хора.” Човѣкъ никога не може да стане младъ, ако не дойде Любовьта въ него. Любовьта е, която подмладява. Безсмъртието е въ Любовьта. Възможноститѣ за човѣка сж в Любовьта. Тогазъ човѣкъ всичко може да направи. А пъкъ другото, т.е. дето не участвува Любовьта, е само едно премѣстване на 4
нѣщата. Напримѣръ мѣстите единъ камъкъ на другъ. Или нарисувашъ нѣщо. Ти нищо не си направилъ. Ти си нацапалъ нѣщо, но тази картина има толкозъ дефекти. Казвашъ, че тази картина е много добра. Ако имате погледъ да гледате, това не е за гледане. Сега нѣкой пжть вие се спирате върху вашия животъ и казвате: „Колко лоши хора има!” Че туй е външната каль. Нѣкой параходъ е миналъ около тебе и те е оцапалъ. Защото параходитѣ, като минаватъ нѣкжде, оцапватъ. Вчера водата, като мина надолу, оцапа мѣстата. И тѣзи хора, които ще дойдатъ отъ долу, ще бждатъ оцапани. И конетѣ цапатъ. И хората цапатъ. Ти безъ да искашъ стжпишъ нѣкжде и кальта те оцапа. Вие нѣкой пжть говорите каквото и да е. Като минавашъ презъ кальта, доста думи можешъ да кажешъ. „Любовьта дълготърпи.” Търпението въ дадения случай е основа. Никаква работа не може да се свърши, ако нѣма търпение. Ето какво е търпението: Като седишъ, да бждешъ спокоенъ. Вѣтъръ има, дъждъ вали или прахъ се вдига ти да го гледашъ спокойно. Ти казвашъ: „Засѣга ме!” Но щомъ те засѣга, ти си вжтре. Когато дойде страданието, вие излѣзте вънъ. Не стойте вжтре въ страданията. Богъ не е турилъ хората вжтре въ страданията; Богъ не е турилъ хората вжтре въ смъртьта. Смъртьта е нѣщо външно. Смъртьта нѣма защо да ни се препоржчва. Да умремъ, значи да излѣземъ изъ смъртьта. Нѣкой казва: „Не мога да търпя!” Това значи да излѣзете изъ търпение. Който не може да търпи, той е въ нетърпението. А пъкъ като излѣзе изъ нетърпението, ще влезе в търпението. А пъкъ търпението е Божествено качество. Нѣкой човѣкъ казва: „Гладенъ съмъ.” Казватъ: „Дайте му единъ сомунъ хлѣбъ.” Босъ е, голъ е. Казватъ: „Дайте му шапка, дрехи, обуща.” Но това сж външни страни. Това е външното. Обущата ни сж подаръкъ отъ животнитѣ. Животнитѣ насила ни обичатъ, ние насила вземаме от тѣхъ. „Благосклонна е.” До тогазъ докато правите различие между единъ човѣкъ, който е ученъ и другъ, който е невежа и давате предпочитание на учения предъ невежия, ти не си научилъ Божественото. И двамата сж равни. И който е ученъ 5
и който е невежа и двамата сж излѣзли отъ Бога. Само че невежиятъ е въ нетърпението, а пъкъ знающиятъ е въ търпението. Ако онзи, който е билъ въ нетърпението, влѣзе въ търпението, той ще придобие знание и ще има благосклонность. Да кажемъ, че вие претърпявате нѣкаква вжтрешна неприятность. На какво се дължи неприятностьта? Ако вие вечерно време седите при една свѣщь и дойде единъ вашъ приятель и седне между свѣщьта и васъ, той ще ви произведе една неприятность. Умниятъ човѣкъ нѣма да седне между свѣщьта и тебе, но задъ свещьта. А пъкъ свѣщьта ще остане помежду ви. Сега, вашата погрѣшка е следната: ония хора, които не сж музикални, у тѣхъ се заражда зависть. Такива хора сж завистливи. Той ще влѣзе помежду ви, за да ви смрази. Той ще каже: „Той не заслужава това.” Кой заслужава тогазъ? „Любовьта не завижда.”Рекохъ, щомъ завиждате, трѣбва да знаете, че вие сте сиромаси. Всички сиромаси хора се различаватъ съ завиждане. Завижда той, че нѣма. А пъкъ човѣкъ трѣбва да се учи да не завижда. Като видишъ нѣкой уменъ човѣкъ, да се зарадвашъ. Допуснете сега, че вие сте една майка и че имате две деца едно момченце и едно момиченце. Тѣ не сж облѣчени хубаво. Вие искате да ги облѣчете добре, но не можете. И виждате, че друга майка има две хубаво облѣчени деца. И у васъ се заражда завистьта, защо Господь е далъ дрехи на ония, а на вась не, за да ги облѣчете. Коя е причината, дето една майка е облѣкла децата си, а другата не? Едно сравнение ще ви приведа. Да кажемъ, че сте посадили две дръвчета. Едното го огрѣва Слънцето и то ще цъфне добре и ще бжде зелено. А пъкъ другото сте турили на мѣсто, дето Слънцето не го огрѣва. Значи тази майка, чиито деца не сж облѣчени, нѣма любовь и не я е огрѣло Слънцето, Божественото слънце. Когато дойдатъ изпитанията и мжчнотиитѣ, страданията, това показва, че е излѣзалъ нѣкой между васъ и Господа. Излѣзте изъ това положение. Щомъ нѣщо дойде между тебъ и Бога, то ти се качи на едно стжпало по-горе. Когато това нѣщо пакъ дойде между тебе и Бога, 6
ти пакъ се качи на още едно стжпало по-горе. Всѣки, който ви обича, да застане от другата страна на свѣщьта. Но вие ще кажете цитата от Евангелието, че едни хора ги турили отъ дѣсно, а пъкъ други отъ лѣво. У нѣкои хора има такъвъ страхъ. Господь да ме тури отъ лѣвата страна или отъ дѣсната страна, ми е все едно. Отъ лѣвата Му страна сж хората, а пъкъ отъ дѣсната Му страна сж ангелитѣ. Господь, като тури нѣкого отъ лѣво, туря го на страдания, на учение. Ти казвашъ: „Да отида въ другия свѣтъ.” Кой е другия свѣтъ? Ти скърбишъ ти си въ човѣшкия свѣтъ. Радвашъ се ти си въ ангелския свѣтъ. Вие искате небето. Че щомъ се зарадвашъ, ти си въ небето. Щомъ скърбишъ, ти си въ ада. Небето е мѣсто дето живѣятъ ангелитѣ, а пъкъ адътъ е мѣсто, дето живѣятъ хората. Тѣ сж въ ада. Знаете ли какво нѣщо е ада? Когато една дреха се развали и у принаждашъ нѣщо, това е ада. Значи когато правишъ лоши работи и искашъ да имъ дадешъ видъ на хубави работи. Напримѣръ, една мома, която има лошъ характеръ, ще се облѣче много хубаво и ще се представи, че се усмихва, че е весела. Отъ вънъ се усмихва, но като дойдете да я вкусите, ще видите, че не е така красива вжтре, както е отъ вънъ. Нѣма нищо скрито покрито. Туй, което е вжтре, излиза навънъ. Щомъ почнете да мислите, да чувствувате и да действувате, всичко излиза навънъ и вече се изявява какви сте. Та, нищо скрито покрито нѣма въ свѣта. „Любовьта не се прѣвъзнася, не се гордѣе, не безобраствува, (и т.н.до 12ст. включително) {не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а сърадва се на истината, всичко прѣтърпѣва, на всичко хваща вѣра, на всичко се надѣе, всичко търпи. Любовьта никога не отпада; другитѣ обаче, пророчества ли сж, ще се прѣкратятъ; езици ли сж, ще прѣстанать; знание ли е, ще изчезне. Защото отчасти знаемъ и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, тогазъ това което е отчасти, ще се прѣкрати. Когато бѣхъ младенецъ, като младенецъ говорехъ, като младенецъ мждрувахъ, като младенецъ размишлявахъ; но откакъ станахъ мжжъ, напуснахъ което е младен7
ческо. Защото сега видимъ мрачкаво както прѣзъ огледало, а тогазъ ще гледаме лице съ лице; сега познавамъ отчасти, а тогазъ ще позная както съмъ и познатъ.]” Въ тази глава, като се говори, че знанието ще изчезне, идеята е следната: не мислете, че знанието ще изчезне. Ще изчезне временното знание, което имате сега. И тази доброта, която имаме сега, ще изчезне. Ще изчезне, понеже е отъ части. И ще дойде друго. Въ стихъ 11, думитѣ: „отъ какъ станахъ мжжъ”, означаватъ: като почнемъ да мислимъ хубаво. „А сега оставатъ тѣзи тритѣ, вѣра, надежда, любовь; но най-голѣмата от тѣхъ е любовьта.” Сега представете си, че казвате: „Азъ не съмъ лошъ човѣкъ.” Доброто и злото е, което ги пълни. Че когато ти страдашъ, чашата ти е напълнена. Писанието казва: „Докато Господь дойде, чашата е пълна.” Ти, като правишъ зло, пълнишъ чашата и ти ще я изпиешъ най-първо. Това, което въ тебе си туряшъ, ти най-първо ще го опиташъ. Да допуснемъ, че вие седите и разглеждате единъ човѣкъ. Но не го разглеждате научно, изказвате, че е лошъ човѣкъ. Какво се ползувате като знаете, че е лошъ човѣкъ. Щомъ мислите, че е лошъ, вие вече го привличате въ себе си, давате му почетно мѣсто. То[й] сяда на стола. Станешъ сутринъ и кажешъ: „Той е лошъ човѣкъ.” На обѣдъ кажешъ сжщото. Вечерь сжщото. Постоянно го държишъ въ ума си. Какво трѣбва да се прави сега? Въ човѣка живѣятъ двама единъ лошъ и единъ добъръ живѣятъ заедно. И отъ този, лошия не можешъ да се освободишъ, докато си на земята. Апостолъ Павелъ казва: „Даде ми се ангелъ сатанински да ме мжчи.” И Богъ му казва: „Достатъчна ти е моята благодать.” Този, който седи въ тебе, се разговаря и те прави недоволенъ отъ това и онова. Вашето недоволство, което имате нѣкой пжть, то не е ваше. И вашата радость и тя не е ваша. Радостьта е на онзи, добрия. А пъкъ лошото е на лошия. А пъкъ онзи, който ги наблюдава, това сте вие, които изпитвате доброто и злото. Но нито доброто, нито злото сж ваши. Вие само опитвате нѣщата и се учите отъ тѣхъ. Защото сегашнитѣ хора, човѣцитѣ, вие сте създадени, за да дойде да живѣе въ васъ Любовьта. Зна8
нието и невежеството, които имате, тѣ сж само подготвителни стадии на вашето развитие. Това, което често спжва хората, е ревностьта, която може да се роди въ васъ. Вие виждате единъ конь силенъ, добъръ, добре натоваренъ. И вие искате да станете като него, да се натоварите и да носите. Питамъ: като станете натоваренъ като него, какво ще научите? И онзи господарь любезно ли говори на коня? Какъ му говори? Какъ трѣбва да говори единъ господарь на коня си? Той му казва: „Синко, трѣбва да работишъ! Защо си мързеливъ? Защо си останалъ назадъ до сега? Носи този товаръ, за да станешъ човѣкъ.” Като го удря отзадъ, казва му: „Назадъ нѣма да се връщашъ, напредъ ще ходишъ!” Ние не тълкуваме добре и казваме: „Горкия, пребиха го.” Че когато единъ скулпторъ почва да дѣла камъка съ своя чукъ, мислите ли, че тѣзи удари не сж на мѣсто? Той ще откърти отъ камъка всички онѣзи работи, които не сж потребни. И страданията ви въ свѣта сж подобно нѣщо. Когато страдате, отхвръкватъ отъ васъ непотрѣбнитѣ работи. Вие казвате, че много ви измжчватъ. Съ всѣко страдание вие се освобождавате отъ мжчение. Да допуснемъ, че двама не се разбиратъ. Представете си, че братъ и сестра въ единъ домъ не се разбиратъ. Единъ баща и една майка сж ги родили. Коя страна ще взематъ бащата и майката? Синътъ може да държи страната на баща си, а дъщерята на майка си. Или обратното може да бжде. Питамъ: какво ще добиятъ бащата и майката, ако дъщерята вземе страната на баща си и синътъ на майка си? Или ако бжде обратното? Казано е: всѣки домъ, който е раздѣленъ, той не устоява. И първото нѣщо, отъ което трѣбва да се пазите, то е: не се раздвоявайте въ себе си! Не вземайте страна! Много погрѣшки има, които се дължатъ на миналитѣ поколения. И които погрѣшки трѣбва да се изправятъ сега. И не само да се спираме на въпроса защо сж ги направили. Трѣбва да се изправятъ тѣзи погрѣшки. Вчера, ако всички бѣхте много учени и много добри, ако имахте любовь, гръмотевици не щѣше да има, дъждъ не щѣше да имате, нищо не щѣше да има. Защо имаше дъждъ и 9
гръмотевици? Защото нѣмаше любовь. Когато въ васъ се зароди желание да ядешъ, ако искашъ да имашъ единъ хубавъ обѣдъ, трѣбва да имашъ една свѣтла мисъль и едно свѣтло чувство, едно добро чувство. Ако седнешъ на трапезата да ядешъ и въ ума си нѣмашъ свѣтла мисъль и въ сърцето си свѣтло чувство, то обѣдътъ ти ще бжде както се казва на еврейски езикъ „труфа”. И ти, като ядешъ, нѣма да бждешъ доволенъ. Или искашъ да направишъ добро, и ако въ ума си нѣмашъ свѣтла мисъль и въ сърцето си добро чувство, то доброто не може да стане. Или по-ясно казано: всѣко нѣщо, което искашъ да направишъ, за да бжде добро, Слънцето трѣбва да грѣе така, както ни грѣе това Слънце. Така трѣбва да виждате вие присжтствието на Божествената свѣтлина. Всѣка свѣтла мисъль и всѣко добро чувство въ насъ сж лжчи отъ Бога. Тѣ излизатъ отъ Бога. Свѣтлата мисъль е лжчъ отъ Божественото и всѣко чувство е лжчъ от Божествения свѣтъ. Добритѣ чувства тѣ сж топлината на Божественото слънце, а пъкъ свѣтлитѣ мисли сж свѣтлината на Божественото слънце. И безъ това Слънце ние не можемъ да мислимъ, не можемъ да чувствуваме и никаква работа не можемъ да свършимъ. Та рекохъ сега, тѣзи облаци показватъ, че има още нѣщо у васъ. И вѣтърътъ духа задъ гърба ви. Вѣтърътъ казва: „Напредъ! Назадъ, за земята нѣма да мислите.” Облаците, които виждате, сж малки, както виждате небето е доста ясно, а какво има подъ васъ? Небето ни е ясно, но това е за васъ, вие виждате ясно небе, а тѣзи, които сж долу, цѣлото небе е покрито. Тѣ всичкитѣ сж потопени. Тѣ нито Слънцето виждатъ, нито синьото небе. Рекохъ сега, всѣки день се стрѣмете да имате едно особено състояние на Любовьта. Вие търсите нѣкой човѣкъ да ви обича. Хубаво е това. Този, когото търсите, имате право да го търсите. Но той не е този, когото виждате въ дадения случай. Единъ отъ рускитѣ императори задалъ на единъ отъ своитѣ министри три въпроса да разреши. А пъкъ министърътъ не могълъ да разреши. Той отива при единъ калугеръ, който му казалъ: „Азъ ще разреша въпроса.” Калугерътъ се дикизиралъ като министра и се 10
явилъ предъ царя. Тритѣ въпроса били: какви мисли има царя? Той трѣбвало да знае какво мисли царьтъ. На двата въпроса калугерътъ отговорилъ, а на третия казалъ така: „Ти мислишъ, че азъ съмъ министъра, но азъ не съмъ министра.” Та, въ дадения случай трѣбва да знаете дали предъ васъ стои вашиятъ министъръ или нѣкой калугеръ. Този министъръ въ една държава не може да разреши три въпроса, а пъкъ този калугеръ ще дойде да разрешава неговитѣ държавни работи. Това е невъзможно! Или другояче казано, мжчнотиитѣ въ свѣта не могатъ да се разрешаватъ безъ Любовьта. Любовьта е единствената сила, която разрешава всички мжчнотии. Любовьта е единствената сила, която осмисля знанието. Любовьта е единственото нѣщо, което осмисля всичко. Нѣкой пжть нѣкой човѣкъ за извѣстно време ни интересува, а следъ това не ни интересува. Понеже любовьта я нѣма тамъ. Любовьта дава цѣна на всичко. Любовьта е присжтствието на Бога. И когато Той присжтствува, ние чувствуваме тогазъ Неговата мощь и сила. И всички нѣща иматъ смисълъ. Тогазъ каквото видимъ, ние го обичаме, понеже Богъ всички обича. И като кажемъ, че Богъ обича всички, тогазъ сме въ другъ свѣтъ. Тогазъ не сме въ човѣшки и ангелски свѣтъ. Съ знанието вие сте въ свѣта на ангелитѣ. Вие имате и вѣра. Съ нея сте въ човѣшкия свѣтъ. Но нѣмате любовь, която осмисля нѣщата. Това, което ви спжва, е следното: като ви говоря за Любовьта вие казвате: „Толкозъ години сме я търсили, досега не сме я намѣрили.” Азъ наскоро ви говорихъ, че има една любовь, отъ която хората умиратъ, а пъкъ има една любовь, отъ която хората живѣятъ. Ти обичашъ нѣкого и се съмнѣвашъ дали той те обича. И той се съмнѣва въ тебе дали ти го обичашъ. Като му кажешъ, че го обичашъ, то все ще остане съмнение въ него, дали е вѣрно. Сжщо така и той, като ти каже, все ще остане въ душата ти едно съмнение, че той не те обича. Сега въ вашия умъ какво седи? Вие искате да ви обичатъ. Кажете ми какъ разбирате това? Въ тази работа азъ съмъ невежа. Азъ считамъ, че единъ човѣкъ ме обича, когато ме изяде. Щомъ не ме яде, не ме обича. Малко бамъ11
башка мисля. И когато дойде нѣкой и ме пита: „Обичашъ ли го?” Азъ извадя една ябълка и я изямъ. Той казва после: „Яде ябълката и нищо не ми дава.” А пъкъ другъ нѣкой ме пита обичамъ ли го. Азъ извадя и му дамъ крушата. Какво ще му разправямъ? Рекохъ му: „Круша знаешъ ли да ядешъ?” „Ялъ съмъ ги.” Какъ ги ядете крушитѣ? Азъ преди да изямъ една круша и като я ямъ чета Отче нашъ. Дъвча и чета Отче нашъ. И като кажа последната дума аминъ и изялъ съмъ я. А пъкъ той не знае да я яде. Той като каже аминъ, т.е. като дойде до края на Отче нашъ, трѣбва да е изялъ крушата. А, ако не чете Отче нашъ при ядене, това не е ядене. И вие като ядете 21 хапка ще изговорите 21 пжть Отче нашъ. Кой отъ васъ е ялъ съ Отче нашъ? Днесъ направете единъ опитъ. Първия опитъ направете днесъ: ще изядете 21 хапка по този, новия начинъ. И то малки хапки, а не голѣми. И 21 пжть ще четете Отче нашъ. Този опитъ ще бжде като приемателенъ изпитъ за влизане въ класа. Като правите този опитъ, ще те приематъ. А пъкъ щомъ ви приематъ за ученици, ще четете Добрата молитва. Онези отъ васъ, които минатъ приеменъ изпитъ, ще четатъ Добрата молитва. Ще вземете 21 малки хапки, ще дъвчете добре хлѣба и ще четете Отче нашъ. И като дойдете до думитѣ: „защото Твое е Царството и силата и славата за винаги, аминъ”, ще глътнете. Сега, ако ви се вижда това много, да не ви пресиля. Тогазъ ще ви дамъ свобода. При първата хапка ще четете Отче нашъ. То е приемния изпитъ. Може да ви скжсатъ тамъ. Не се знае. Когато изкарате днешния опитъ добре, ще се запишете въ училище. Като изядете опредѣленото число хапки по този начинъ, другитѣ изяжте безъ Отче нашъ. Ако въ време на опита дойдете до нѣкжде и почнете да се тревожите и кажете: „Кога ще се свърши 21 пжти Отче нашъ”, тогазъ опитътъ е разваленъ. Хайде, да ви улесня, ще намалимъ хапкитѣ. Ще ги съкратя. За задачата ще ви дамъ три хапки. При първата хапка ще четете Отче нашъ. При втората хапка ще произнесете мислено Добрата молитва. А при третата хапка мислено ще кажете: „Божията Любовь носи пълния животъ.” Сега и азъ съмъ доволенъ. Отъ 21-тѣхъ хапки не съмъ 12
доволенъ. И азъ го виждамъ, че ще бжде по-трудно, но отъ тритѣ съмъ доволенъ. Сега, като закусвате сутриньта, ще направите опита съ тритѣ хапки, на обѣдъ с три хапки, вечерьта съ три хапки. Цѣлия день ще ядете 9 хапки съ опитъ. Азъ сега усмивамъ старото. Старото, което е направило толкозъ страдания, да му се посмѣемъ малко. Хапката, изядена съ Отче нашъ или съ Добрата молитва, или съ формулата за Божията Любовь, тая хапка ще расте въ васъ. И цѣлия день вие ще добиете много повече енергия отколкото 21 година обикновено ядене. Ще поясня казаното: днешния день да се освободите, мислете за Любовьта и нищо да не ви смущава. Днесъ ще оставите конетѣ да си носятъ товара; болнитѣ болѣстьта; бѣднитѣ бѣднотията; всѣки да си носи, каквото има. Всѣки да каже, че всичко е хубаво, че е много добре. Вчерашниятъ день мина и въ днешния день Слънцето грѣе много хубаво. Азъ, като дойдохъ тукъ, виждамъ, че кухнята не е направена. Не е за менъ тази кухня. То е вашата кухня. А единственото нѣщо, което намѣрихъ, че е направено, то е продавачницата, магазина. Това, въ което живѣете, не е окопано добре палаткитѣ. Слама нѣма достатъчно. Покривки нѣмате. Тази вечерь въ палаткитѣ си нѣмахте топли дрехи, но бакалницата ви е доста хубаво направена. Та, физическиятъ свѣтъ въ насъ е доста хубаво уреденъ. Нѣма какво да го уреждаме, а пъкъ сега остава ангелскиятъ и божествениятъ свѣтъ въ насъ. Бакалницата е физическия свѣтъ, кухнята ангелския свѣтъ, а пъкъ палаткитѣ сж Божествения свѣтъ. Отъ вжтре да се окопаемъ. Да се организираме. Да ни стане приятно въ главата и сърцето. Та днесъ, като ядете, ще изядете тритѣ хапки по казания начинъ. Като глътнешъ първата хапка съ Отче нашъ, ще кажешъ: „Господи, изпрати това благословение на всички! Това благословение, което азъ намѣрихъ, всички да го опитатъ. И богати и сиромаси.” Пожелайте и богати и сиромаси да ядатъ днесъ по три хапки. Първата хапка съ Отче нашъ. Първата хапка ще бжде за Господа, втората хапка ще бжде за вашия Духъ, а пъкъ третата хапка е заради васъ. Първата 13
хапка е заради Господа, втората хапка е заради вашия ближенъ, а третата хапка, съ формулата: „Любовьта носи пълния животъ”, е заради васъ. Има нѣща, които бждащето носи; има нѣща, които днешниятъ день носи. Човѣкъ трѣбва да има вжтрешно разположение. Трѣбва да се откриятъ вжтрешнитѣ очи на човѣка и вжтрешниятъ слухъ. Защото слухътъ ни и зрѣнието ни сж обикновени. Божественото зрѣние е, като срѣщнешъ нѣкой човѣкъ, да видишъ въ него Божественото, да видишъ Бога скритъ. И въ камъка да виждашъ присжтствието на Божественото. Въ всичко, каквото става, да виждашъ Божието присжтствие. И [въ] всички страдания да виждашъ Божието при-сжтствие. И въ всички твои радости да виждашъ Божието присжтствие. Богъ всѣкога е билъ съ васъ. И когато страдашъ, Той е билъ тамъ и когато се радвашъ. Но ти не си Го виждалъ. Въ страданията не Го виждашъ. Само въ благословението донѣкжде си Го виждалъ, но после пакъ си Го забравилъ. Често забравяме присжтствието на Бога. Щомъ донесе нѣщо за ядене и пиене, ние Го познаваме. Щом не донесе нѣщо за ядене, не Го познаваме. Сега остава една мисъль. Казвате: „Досега какво сме направили?” Досега сте живѣли въ Любовьта, безъ да сте я чувствували. Напримѣръ седѣли ли сте нѣкой пжть да мислите, каквото имате да го раздадете на ония, които обичате, не на онѣзи, които не ви обичатъ. После се иска единъ день, като седнете да може да почувствувате онѣзи, които ви обичатъ; да почувствувате любовьта отвсѣкжде отъ Божествения свѣтъ, отъ ангелския свѣтъ и отъ човѣшкия свѣтъ, която ви се изпраща. Колко ваши приятели има, които мислятъ за васъ и за които вие не мислите. Вие мислите само за нѣкой близки, а пъкъ за онѣзи, които ви обичатъ, не мислите. Къмъ тѣхъ не сте си отправили ума. Когато имате нѣкой пжть голѣма радость, то е присжтствието на единъ ангелъ. И като си замине ангелътъ, пакъ дойде старата скука и пакъ се усѣщате самотенъ. Та, когато сте усамотени, Богъ е скритъ вжтре въ васъ. А пъкъ когато се радвате, Богъ е изявенъ въ васъ. 14
Днесъ да оставимъ всички стари нѣща настрани. Да оставимъ старото и да възприемемъ новото въ свѣта. Новото въ свѣта, това е една любовь, за която не трѣбва да се говори. За Божествената Любовь, ако искашъ да говоришъ, прояви я. Отправи своята мисъль, своитѣ чувства, своя умъ дълбоко въ душата си къмъ Бога. Въ този новъ животъ мисъльта е дишането на човѣка. Човѣкъ трѣбва да мисли, за да живѣе; човѣкъ трѣбва да чувствува, за да живѣе. И човѣкъ трѣбва да диша, за да живѣе. Подъ думата молитва разбирамъ следующето: тя е дишането на душата. Колкото повече човѣкъ се моли, колкото повече отправя ума си къмъ Бога като се моли, той диша. Когато се молишъ, ти дишашъ. Нѣма да поемете всичкия въздухъ, по малко ще поемашъ въздуха и ще издишашъ навънъ. За да се молишъ, не сѣдай предъ Бога съ роптание. Но като се приближишъ да се молишъ, да усѣщашъ една радость. Благодарете на Бога за хубавитѣ мисли, които ви изпраща. За хубавитѣ чувства, които ви изпраща, за приятелитѣ си, за баща си, за майка си, благодарете за Слънцето, за облацитѣ, за всичко. Благодарете, че сте на земята, че можете да ходите по нея. Че земята ви търпи. Че има кой да ви услужва навсѣкжде. Ние сме събрани тукъ. Това е благословение на Бога. Ние сме тукъ на едно представление. Лошитѣ мисли, които хората изпращатъ, се филтриратъ презъ тѣзи облаци и дохождатъ чисти при насъ. И ние ще имъ изпратимъ нашитѣ мисли. Тѣ ще приематъ нашитѣ мисли и желания презъ облацитѣ и тѣ ще бждатъ пречистени. Нашата мисъль, като мине презъ водата, ще бжде чиста. Водата е единъ проводникъ на живота. И тѣзи мисли, като минатъ презъ тази вода, ще бждатъ чисти. Ние трѣбва да се научимъ да живѣемъ. Да не смущаваме Господа въ себе си. Не смущавайте Божественото начало, вашия Духъ, който е въ васъ! Писанието казва: „Не огорчавай духа въ себе си.” Днесъ се старайте да бждете доволни. Като дойде лошата мисъль, кажете у: „Имамъ много работа. Ще бждешъ така добра да си отидешъ. Като свърша работата си, ела. Много съмъ занятъ.” Нѣма да му кажешъ грубо. Ще му кажешъ: „Като си свърша рабо15
тата довечера, пакъ ще ви приема.” Защото лошитѣ мисли, които идатъ, еж все нашитѣ приятели, страхъ ги е да не ги разлюбимъ. Защото тѣ отъ нашата любовь живѣятъ. Ние, ако не ги обичаме, тѣ не могатъ да живѣятъ. Вложете тогазъ Любовьта въ вашата глава, вложете вѣрата въ вашето сърце и надеждата въ стомаха си, въ тѣлото си. Любовьта горе в нашия мозъкъ, вѣрата въ нашето сърце, а пъкъ надеждата въ нашето тѣло. Тогава ще започнемъ новата наука въ свѣта. Новата наука казва: водата е създадена отъ два елемента килородъ и водородъ. Кислородътъ е, който дава, а водородътъ е, който взема. Кислородътъ, като е далъ нѣщо, водородътъ е събралъ това и е родилъ едно дете това е водата. Кислородътъ и водородътъ се оженили и родили едно дете. Това е водата. И ние, като пиемъ водата, опитваме какъвъ е бащата, който дава и каква е майката, която взема. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да бжда жена.” -Ти готовъ ли си да събирашъ? Нѣкой казва: „Азъ искамъ да бжда мжжъ.” Ти готовъ ли си да давашъ? Мжжкиятъ принципъ е, който дава умътъ. Сърцето събира. Тогазъ отъ даването на ума и отъ събирането на сърцето се е събрало цѣлото тѣло. То е събрания материалъ на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце. Въ другъ смисълъ казано, отъ работата на човѣшкия духъ и на човѣшката душа се е явилъ човѣшкиятъ умъ. Та рекохъ, давайте, за да ви се даде. Събирайте, за да дадете. Трѣбва да знаете: който дава, му се дава. Всички хора трѣбва да станатъ проводници на Божественото благословение. Когато Богъ дойде да живѣе въ васъ, Той иска да давате. Той е творческото начало. Той иска да проявим Любовьта. Защото въ Любовьта е Богъ. Вънъ отъ Любовьта не можемъ да познаемъ Бога. Като дойде Любовьта, ще имате истинско познание за свѣта. Тѣзи камъни ще проговорятъ. Тогава и духоветѣ на вѣтъра ще ви проговорятъ. Водитѣ и тѣ ще проговорятъ. И въ всички хора, които срѣщате, ще виждате едно разумно начало. И тогазъ нѣма да се боите отъ хората. Нѣкой хора обичате. За тѣзи, които обичате, казвате, че Богъ е въ тѣхъ, а пъкъ за другитѣ казвате, че Богъ не е въ тѣхъ. Тамъ е лжжата. Богъ приежтетвува навсѣкждѣ. 16
Тамъ, гдѣто Богъ присжтствува, тамъ е Божественото. Има нѣщо, въ което Богъ не присжтствува. Богъ не присжтствува въ престжпленията на хората, въ лошитѣ мисли и въ лошитѣ чувства на хората. Но въ всички тѣхни добри мисли, чувства и постжпки Той присжтствува. И следователно въ всѣка наша добра мисъль, добро чувство и добра постжпка Той присжтствува. Въ лошитѣ не присжтствува. Та да знаете, щомъ дойде една лоша мисъль, веднага я заменете съ добра мисъль, за да дойде Богъ и да присжтствува. И Той ще знае какъ да се справи съ лошитѣ. Богъ въ чистото присжтствува. Въ нечистото не присжтствува. Та сега ще приложите следното: ще мислите добре, ще чувствувате добре и ще постжпвате добре, за да присжтствува Богъ въ васъ. Защо трѣбва да мислимъ добре, защо трѣбва да чувствуваме добре и защо трѣбва да постжпваме добре? За да присжтствува Богъ въ насъ. А пъкъ щомъ присъжтствува Богъ, тогава всичко можемъ да направимъ, всичко е възможно. А пъкъ щомъ Богъ отсжтствува, тогава нѣщата сж невъзможни. Писанието казва: „Потърсете ме въ день скърбенъ и азъ ще ви помогна и вие ще ме прославите.” Щомъ дойде скръбьта, потърсете радостьта. Щомъ дойде болѣстьта, потърсете здравето. Щомъ дойде безсилието, потърсете силата. Щомъ дойде невежеството, потърсете знанието. Всѣкога търсете онова, положителното, въ което Богъ присжтствува. И Той като дойде, всичко въ вашия животъ ще се уреди, понеже животътъ на хората не е уреденъ. И Духътъ, като дойде въ васъ, ще започне новия строежъ на човѣчеството и веднага той ще стане мощенъ и силенъ. И отъ него изчезва недоволството и всички други отрицателни прояви. Тогава животътъ моментално се осмисля и човѣкъ знае какъ да живѣе. Като дойде Богъ да присжтствува въ васъ, всички вие ще бждете научени. Нѣма да имате самъ обикновено знание. Като дойде Господь въ васъ, нѣма да ви каже: „Попѣйте ми една пѣсень.” Вие ще пѣете и азъ ще ви слушамъ. Като дойдете при мене, азъ ще ви кажа: Изяжте три хапки хлѣбъ. Едната съ Отче нашъ, втората с Добрата молитва и третата съ думитѣ: „Божията Любовь носи пъл17
ния животъ.” И аз, като дойда при васъ на гости, по сжщия начинъ и вие ще ме посрещнете съ три хапки. Сега, отъ кжде трѣбва да започнемъ? Да започнемъ съ надеждата, да минемъ къмъ вѣрата и да свършимъ съ любовьта. Бакалницата споредъ мене означава състоянието ни когато искаме да уредимъ дребнавитѣ си работи въ свѣта. То е наша бакалница. На турски „бакъ” значи „вижъ”, а пъкъ „алъ” вземи, т.е.: „вижъ, та вземи”. Никой не взема нѣщо, което не си го видѣлъ. Което видишъ и одобришъ, него вземи. Вземи хубавото. Та, въ вашитѣ бакалници трѣбва да е турено най-хубавото, най-хубавия хлѣбъ, най-хубавитѣ фрукти. Всичко трѣбва да бжде първокласно. Трѣбва да направимъ връзка съ Любовьта, съ Божественото Начало, въ което живѣемъ и се движимъ, Богъ който ни е извелъ изъ миналото, Той ни е дарилъ съ всички блага. Днесъ ще направите опита съ тритѣ хапки. Първата хапка за Божията Любовь, втората хапка за Любовьта къмъ ближния, третата хапка за Любовьта къмъ себе си. Така че, днесъ ще ядете за Любовьта. Не много икономично ядене. Не цѣлъ сомунъ. Чудите се какъ Христосъ е нахранилъ 5000 души съ 5 хлѣба и 2 риби. Съ 5 хлѣба колко души могатъ да се нахранятъ? Нѣкой ще каже: „Какъ е възможно това?” И вие се чудите какъ съ три хапки може да се нахрани човѣкъ. Днесъ нѣмате кухня, нали? Нѣмате нищо сготвено, ако нѣма, ще съберемъ отъ тукъ отъ тамъ. Азъ ще дамъ круши. Ще намеримъ най-хубавото. Днесъ ви пожелавамъ веселието на Любовьта, свѣтлитѣ мисли на Любовьта, свѣтлитѣ чувства на Любовьта и свѣтлитѣ постжпки на Любовьта. На всинца ви го пожелавамъ. Отче нашъ 12 юлий 1939 год. Срѣда. Рила Петровъ-денъ. Второто езеро Елъ Буръ. 6 часа и 19 мин. 18
ОТЛИЧИТЕЛНИ КАЧЕСТВА НА МИСЪЛЬТА Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ щастие, къмъ придобиване на знание и сила. Тѣ не знаятъ, че всичко това се придобива чрезъ правата мисъль. Коя мисъль е права? Права мисъль е онази, която може да предаде на човѣка всичко онова, което е взела отъ Бога. Не може ли да предаде това, тя не е права мисъль. Коя мисъль е добра? Добра мисъль е онази, която приема само доброто. Дето срещне доброто, тя го събира, нищо не остава да падне на земята. Тя приема доброто, обработва го въ себе си и го изпраща навънъ. И правата и добрата мисъль даватъ нѣщо на човѣка, но ако той работи. Ако не работи, а иска само да придобива, човѣкъ мяза на аристократъ, който очаква на слугитѣ си. Слугитѣ му работятъ за него, а той казва, че всичкото богатство е негово. Това богатство представя фиктивенъ капиталъ. Ако имате два ученика, отъ които единиятъ учи, а другиятъ очаква наготово да му разправятъ уроцитѣ, единиятъ отъ тѣхъ ще спечели повече. Който учи, той ще придобие повече отъ онзи, който не учи. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да изучавате нѣщата въ тѣхния дълбокъ смисълъ, да прониквате въ сжщината имъ. Запримѣръ, съвременнитѣ химици казватъ, че водата се състои отъ два елемента, водородъ и кислородъ. Тѣ не знаятъ, че водата съдържа още единъ елементъ. Досега ученитѣ не сж могли да откриятъ третия елементъ на водата, защото е отъ материя, която не се поддава на материално изследване. Колкото да е необходима за човѣка водата причинява голѣми пакости. Тя може да удави човѣка и въ този случай разумниятъ свѣтъ държи отговорни водороПоради липса на оригиналъ, беседата е препечатана от първото издание София 1939г., силно редактирано отъ Паша Теодорова. 19
да и кислорода. Отъ материална гледна точка кислородътъ и водородътъ сж несъзнателни, неразумни сжщества, но задъ тѣхъ стоятъ разумни сжщества, които ги управляватъ. Тия разумни сжщества, именно сж отговорни за всички пакости, които водата причинява на човѣка. Както художникътъ, разумното сжщество си служи съ четка и бои като пособия, съ които изразява своитѣ идеи, така и кислородътъ и водородътъ, въ ржцетѣ на разумнитѣ сжщества, сж пособия, съ които тѣ изразяватъ великитѣ идеи на Битието. Водата е проводникъ на великото Божествено начало. Чрезъ кислорода и водорода човѣкъ изучава характера на ония разумни сжщества, които ги направляватъ. Кислородътъ прави водата динамична, а водородътъ мека. Оттукъ казваме: Всѣка вода, която не предава на човѣка динамичность и мекота, не е чиста. Щомъ не е чиста, тя не е здравословна. Съвременнитѣ хора се интересуватъ за доброкачественостьта на водата дотолкова, доколкото се интересуватъ и за постжпкитѣ си. Коя постжпка е добра? Представете си, че нѣкой вашъ приятель ви носи кошница, пълна съ грозде, ябълки и круши. Какво трѣбва да направите съ тия плодове? Можете ли да ги изядете изведнъжъ? Не можете. Щомъ не можете да ги изядете изведнъжъ, трѣбва ли да ги хвърлите? Ако ги хвърлите, вие не сте ги оценили, а това ще огорчи приятеля ви. Вие трѣбва всѣки день да ядете по единъ два плода, докато се свършатъ. Като ядете, трѣбва да събирате семкитѣ и да ги посаждате. Това е добра постжпка. Защо? Защото и външнитѣ и вжтрешнитѣ линии на поведение си отговарятъ. Добри обуща сж ония, външнитѣ линии на които отговарятъ на линиитѣ на крака. Значи всѣка мисъль, на която линиитѣ се съвпадатъ съ линиитѣ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце, на човѣшката воля, на човѣшката душа и на човѣшкия духъ, има красива форма. Приемете ли такава мисъль, задръжте я въ себе си, обработете я добре и отплатете у се, както трѣбва. Всѣка мисъль, линиитѣ на която не отговарятъ на линиитѣ на човѣка, предизвиква стѣгане, както стѣгатъ тѣснитѣ, несполуч20
ливо направени обуща. Мисли, които правятъ човѣка инвалидъ, не сж прави. И въ религиозно отношение има мисли, чиито линии не се съвпадать съ линиитѣ на ума, на сърдцето, на волята, на душата и на духа въ човѣка. Човѣкъ не може да се ползува отъ тѣзи мисли. Тѣ могатъ да го направятъ инвалидъ. За да не стане инвалидъ, той трѣбва да ги избѣгва. Често на съвременнитѣ хора се казва, че при всѣко ядене трѣбва да благодарятъ. Това не значи, че тѣ никога не сж благодарили, но трѣбва да бждатъ будни, да съзнаватъ, че животътъ имъ се поддържа изключително отъ благата, които Богъ имъ дава. Въ съзнанието имъ всѣки моментъ трѣбва да се влага нѣщо ново, за да има растене. Къмъ понятията имъ за Бога всѣки день трѣбва да се прибавя нѣщо ново, за да могатъ да се разширяватъ. Ако тѣзи процеси не ставатъ въ съзнанието, човѣкъ е осжденъ на застой. Застой сжществува само въ механическия животъ, а човѣкъ е поставенъ въ органическия животъ, дето нѣщата растатъ, цъвтятъ, вързватъ плодъ и зрѣятъ. Какво ще кажете на приятеля си, ако ви донесе една красива круша, направена отъ глина или нарисувана на хартия? Вие ще благодарите на приятеля си, ще се радвате на крушата, но не можете да я опитате. Тази круша може да се запази за дълго време. Вие можете да я дадете въ нѣкой музей като моделъ, който ще характеризира изкуството презъ дадена епоха, но въ нея нѣма растене. Тази круша никога нѣма да изгние, защото не е истинска въ нея нѣма животъ. Истинската круша е онази, която, като стои на дървото, расте и се развива, всѣки денъ придобива нѣщо ново. А това, че изгнива, тя не се лишава отъ бждещъ животъ. Тя носи въ себе си семка, начало на новъ животъ. При това всѣки плодъ трѣбва да има нѣкакъвъ ароматъ, да отдѣля отъ себе си нѣкакво ухание. Докато зрѣе крушата не позволява да я буташъ. Приближишъ ли се при нея, тя казва: „Не ме бутай!” Щомъ узрѣе, тя сама се предлага и казва: „Сега можешъ да ме ядешъ.” Ако въ първия случай не я буташъ, ти вършишъ волята Божия. Ако въ втория случай, когато крушата казва да я изя21
дешъ, изпълнишъ желанието у, ти пакъ вършишъ Волята Божия. Следователно докато плодътъ зрѣе, не го пипай. Узрѣе ли, можешъ да го откжснешъ и изядешъ. Мнозина искатъ да обичатъ и да бждатъ обичани. Какво означава обичьта? Да обичашъ нѣкого, това значи да го изядешъ. Този човѣкъ е дошълъ при тебе, ти го приемашъ като царь, сваляшъ горната му дреха и го въвеждашъ въ гостната си стая, дето го чакатъ голѣми почести и уважения. Ако гостътъ ви е близъкъ, вие ще го цѣлунете и следъ това ще пристжпите къмъ опитването, ще видите сладъкъ ли е или не. Въ обикновения животъ този процесъ наричаме ядене, но за високо издигнатитѣ хора, той се нарича още обичь. Кажете ли това на обикновения човѣкъ, вие ще го смутите. Той не разбира дълбокия смисълъ на обичьта. Колкото да му говорите за обичьта, той не може да я разбере. Ако му кажете, че човѣкъ не може да обича всички хора, той мисли, че това е ограничение. Питамъ, какъ ще обичате пчелата? Да я обичате, трѣбва да я поканите въ дома си на гости. Да я поканите, това значи, да у дадете медъ да си хапне. Само при това положение тя може да ви посети. Щомъ се свърши медътъ, тя веднага ще ви напусне. Вие обаче не можете да я изядете, т.е. не можете да у дадете съответно мѣсто въ сърдцето си. Като е дошълъ на земята, човѣкъ се нуждае отъ общение съ хората. Обаче, за да влиза въ общение съ хората, да се свързва съ тѣхъ, човѣкъ трѣбва да спазва две условия: да цени човѣка и да го обича. Такива сж отношенията между душитѣ въ невидимия свѣтъ. Ето защо, ако нѣкой отъ васъ влѣзе въ общество на разумни сжщества отъ невидимия свѣтъ, той ще се върне съ голѣми подаръци. Отъ тия подаръци той може да се ползува цѣлъ животъ. Това показва, че тѣ сж го оценили и обикнали и той ги е оценилъ и обикналъ. Ако слѣзе на земята безъ подаръци, както е отишълъ, това показва, че нито тѣ сж го оценили, нито той ги е оценилъ, вследствие на което помежду имъ не се е създала никаква връзка. Следователно когато човѣкъ се оплаква отъ сирома22
шията си, това показва, че той не е обикналъ и оценилъ Бога, както трѣбва. Ако обичате Бога, невъзможно е Той да се откаже отъ васъ, да ви остави въ лишения. Невъзможно е да обичате нѣкого и той да не ви отговори, да не е готовъ да ви направи нѣкакво добро. Щомъ не е готовъ да направи нѣщо за васъ, вашата любовь къмъ него и била користна. Вие не сте направили за него никаква услуга, не сте се пожертвували. Когато обича нѣкого и пчелата се жертвува. Тя дава живота си за него. Нѣкой човѣкъ страда отъ ревматизъмъ въ краката, но не може да се излѣкува. Защо? Никой не го обича. Той търси помощта на лѣкаритѣ, но и тѣ не могатъ да му помогнатъ. Най-после на помощь му иде пчелата. Като го ужили нѣколко пжти по краката, ревматизмътъ му изчезва. Пчелата забива жилото си въ крака му, а заедно съ това жертвува и живота си. Като знаете свойствата на киселината, която пчелата отдѣля, вие можете съзнателно да се лѣкувате. Съвременнитѣ учени изучаватъ водата, нейнитѣ свойства и я използуватъ за лѣкуване, но не по единъ и сжщъ начинъ. Нѣкой препоржчватъ студени компреси, а други топли. Когато на болното мѣсто поставятъ студени компреси, става свиване на капирярнитѣ сждове, вследствие на което се предизвикватъ особени реакции въ организъма. Турятъ ли на болното мѣсто топли компреси, реакциитѣ сж благотворни. Топлата вода предизвиква разширяване на кръвоноснитѣ сждове, вследствие на което и кръвообръщението се подобрява. Като знае свойствата на топлата и на студената вода, човѣкъ може да се лѣкува и по духовенъ начинъ. Запримѣръ, вмѣсто съ топла вода, човѣкъ може да се лѣкува съ мисъльта си, която внася сжщо такова разширяване на капилярнитѣ сждове, каквото и топлата вода. И тъй, както въ организъма на човѣка има две течения артериално и венозно, така и въ мисъльта му сжществуватъ тия две течения. Артериалното течение внася въ човѣка радость и веселие, прави го бодъръ и разположенъ. Венозното течение го прави скърбенъ, песимистъ, неразположенъ. Чрезъ скръбьта се пречиства кръвьта на човѣка, но дока23
то се пречисти, той е недоволенъ, гнѣвенъ, иска да се кара съ хората. Не е лошо понѣкога човѣкъ да се кара, но трѣбва да знае, какъ да се кара, какво да каже. Като срещне нѣкой лошъ човѣкъ, той трѣбва да му каже: „Ти си много добъръ, повече отколкото трѣбва.” На богатия трѣбва да каже: „Ти си богатъ човѣкъ, но много си се натоварилъ, има опасность гръбнакътъ ти да се счупи. Внимавай да не се намѣришъ подъ тежестьта на богатството, което си спечелилъ.” На силния да каже: „Ти си много силенъ човѣкъ. Дето минешъ, каквото хванешъ, става на прахъ.” Богатиятъ ще пита, какво да прави, за да излѣзе отъ тежкото положение. Той ще му каже, че трѣбва да стане щедъръ, да дава. На силния ще каже да работи, да помага на слабитѣ, за да изразходва излишната си енергия. На добрия ще каже да прояви добротата си, освенъ къмъ себе си, още и къмъ своитѣ ближни. Ще приведа единъ примеръ за изяснение на идеята си. Нѣкога живѣлъ единъ голѣмъ скжперникъ, който мислилъ само за богатства. По това време се явилъ единъ младъ момъкъ, придруженъ отъ нѣколко слуги, които носѣли голѣмъ вагонъ, пъленъ съ различни сребърни и златни скжпоценности. Когото срѣщали на пжтя си, тѣ раздавали отъ скжпоценноститѣ. Като се научили за това, хората започнали да се стичатъ къмъ младия момъкъ. Всѣки носѣлъ нѣкакъвъ сждъ, голѣмъ или малъкъ, да му сипятъ нѣщо отъ тия блага. Скжперникътъ се научилъ за това и веднага тръгналъ къмъ мѣстото, дето се раздавали благата. Той видѣлъ, че хората носятъ малки и голѣми чинии, но му се видѣли недостатъчни, затова взелъ съ себе си единъ голѣмъ сандъкъ, съ който се явилъ предъ младия момъкъ. Като го видѣлъ, момъкъ му казалъ: „Легни на земята!” Скжперникътъ легналъ на земята и чакалъ. Момъкътъ заповѣдалъ на слугитѣ си да турятъ сандъка върху гърдитѣ на скжперника и да сипватъ въ него една следъ друга лопати, пълни съ скжпоценности. Силно обремененъ отъ тежестьта на сандъка, скжперникътъ започналъ да вика: „Достатъчно е вече. Престанете да ме товарите, не мога да дишамъ вече, задушавамъ се!” Момъкътъ погледналъ къмъ него и казалъ на слугитѣ си: „Не сваляйте още сандъка 24
отъ гърдитѣ му, нека си научи урока.” По този начинъ разумниятъ свѣтъ искалъ да му даде добъръ урокъ, да разбере, че той е живѣлъ изключително за себе си и всѣкога е взималъ повече, отколкото трѣбва. И тъй страданията, които съвременнитѣ хора преживяватъ, не сж нищо друго, освенъ последствия отъ тѣхната лакомия. Страданията показватъ, че всѣки човѣкъ е взелъ отъ благата повече, отколкото трѣбва. Човѣкъ не трѣбва да се лакоми. Достатъчно е да му сипятъ отъ тия блага въ една малка чинийка. Колко струва днесъ единъ грамъ диамантъ? Ако единъ грамъ диамантъ струва много, колко повече ще струватъ благата, които невидимиятъ свѣтъ е далъ на всѣки човѣкъ. Лакоми ли се да вземе повече отъ това, което му е дадено, човѣкъ ще се намери въ положението на рибата, т.е. въ живота на многото желания и голѣмитѣ страдания. Водата не може да даде на рибитѣ това, което имъ е необходимо: храна, въздухъ, свѣтлина. Тя ги прави подвижни, но ги лишава отъ ония условия, които човѣкъ има. Тѣ нѣматъ говоръ, нѣматъ никаква култура. Тѣхниятъ животъ е животъ на самоизтребване. По тази причина нѣкой риби сж успѣли да излѣзатъ отъ условията на водата и сж се превърнали на птици. И като птици тѣ не сж доволни отъ живота си, вследствие на което се стремятъ да влѣзатъ въ по-висока область на животъ. Що се отнася до елементитѣ вжглеродъ, водородъ, кислородъ и азотъ, трѣбва да се знае, че тѣ не сж предали нѣкакви особени свойства на сжществата, които живѣятъ въ водата и въ въздуха, вследствие на което тѣ се стремятъ да излѣзатъ отъ тѣзи срѣди и да влѣзатъ въ областьта, дето човѣкъ живѣе. Голѣми аристократи сж елементитѣ, съ които съвременната химия си служи. Ако не знаете, какъ да постжпвате съ тѣхъ, вие ще пострадате. Знаете ли, колко учени хора, колко химици сж пострадали отъ радия, докато научатъ свойствата му? Запримѣръ хората често си играятъ съ динамичната любовь, безъ да подозиратъ, каква вреда може да имъ причини тази любовь. Динамичната любовь може да пресуши сърдцето на човѣка, да го превърне въ пастърма. Съвремен25
нитѣ хора, млади и стари, искатъ да обичатъ, безъ да подозиратъ, че обичьта е сложна наука, за изучаването на която сж нужни хиляди години. Да обичашъ човѣка, това значи да го изучавашъ. Човѣкъ не може да обича себе си, но въпрѣки това не може да се освободи отъ егоистичната любовь. Най-голѣмитѣ нещастия се дължатъ именно на тази любовь. Тя предава на човѣшкото сърдце повече топлина, вследствие на което следъ известно време то се овжглява. Отъ тази любовь умътъ пъкъ почервенява и човѣкъ става неврастеникъ. Най-после и волята на човѣкъ става черна. Почернѣе ли волята му, той минава за лошъ човѣкъ. Това е фигуративно изобразяване на промѣнитѣ, които човѣкъ претърпява. За да се избави отъ изсушаване на сърдцето, отъ почервеняване на ума и отъ почерняване на волята си, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ разумната любовь. Той трѣбва да стане господарь на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ превръщане на червения и черния цвѣтъ въ бѣлъ. Ако ученитѣ хора сж дошли до положението да превръщатъ варовититѣ камъни въ варъ, съ която да бѣлосватъ кжщитѣ си, не трѣбва ли сжщо така тѣ да придобиятъ изкуството да превръщатъ черния и червения цвѣтове въ бѣлъ? При това, тѣ трѣбва да получаватъ такъвъ бѣлъ цвѣтъ, който да не се измѣня никога. Получатъ ли веднъжъ този цвѣтъ, той трѣбва да се запази за вѣчни времена. И тъй, като стане отъ сънь, човѣкъ трѣбва да се спре върху нѣкоя сжществена мисъль въ ума си, която да му покаже, какво да прави какъ да дава отъ това, което е придобилъ. После той трѣбва да се спре върху едно сжществено чувство въ сърцето си, което да му покаже, какъ да приема благата и какъ да ги обработва. Най-после той трѣбва да се спре върху една сжществена постжпка, която да послужи като моделъ за по-нататъшнитѣ му действия. Човѣкъ трѣбва да знае, че всѣка негова постжпка, къмъ кого да е, е постжпка къмъ Бога. Човѣкъ трѣбва да бжде внимателенъ главно къмъ ония хора, които сж родени отъ Бога. Онзи човѣкъ е роденъ отъ 26
Бога, който има свѣтълъ умъ, благородно сърдце, силна воля, възвишена душа и крепъкъ духъ. Всѣки човѣкъ, който не притежава тия качества, е роденъ отъ подобния си. Срещнете ли човѣкъ роденъ отъ Бога, отправете всичката си любовь къмъ него. Да срещнете такъвъ човѣкъ, това значи да сте придобили нѣщо ценно въ живота си. Стремете се всѣки день да срѣщате по единъ такъвъ човѣкъ. Въ сегашния си животъ обаче, човѣкъ едва ли има възможность да срещне поне единъ човѣкъ роденъ отъ Бога. Всички хора, които днесъ срѣщате, това сж слуги на родения отъ Бога. Когато се казва, че човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, това подразбира, да пази момента, когато трѣбва да срещне истински родения човѣкъ. Не спази ли този моментъ, той изгубва добритѣ условия на своя животъ. Да се влюби човѣкъ, това не значи да търси нѣкого, за когото да се жени, но да намѣри онзи, който истински е роденъ. Срещне ли такъвъ човѣкъ, той е приелъ великото благословение на живота. Не го ли срещне никога, той е изложенъ на голѣми страдания. Всѣки търси този човѣкъ, но той не се намира лесно. Кога можете да видите слънцето? Когато изгрѣе. Никой не може да види слънцето преди да е изгрѣло и следъ като е залѣзло. Следователно искате ли да видите най-отдалеченитѣ звезди на небето, вие трѣбва да си послужите съ телескопъ, който силно увеличава и приближава предметитѣ до човѣшкото око. Каквото представя телескопътъ за физическото зрение на човѣка, такова нѣщо е умътъ за духовното му зрение. Ако умътъ на човѣка не е буденъ, той не би могълъ да увеличи всички форми, които Богъ е създалъ и не би могълъ да ги изучи. Нѣмате ли свѣтълъ и буденъ умъ, вие ще минавате край тия форми, безъ да ги познавате. Вие ще минете и край родения отъ Бога, безъ да го познаете. Имате ли свѣтълъ умъ, имате вече една възможность да срещнете този човѣкъ. Ако имате и добро сърдце, възможноститѣ ви се увеличаватъ два пжти ще го срещнете. Ако имате възвишена душа, три пжти ще го срещнете. Ако духътъ ви е крепъкъ, четири пжти ще го срещнете. И най-после, ако обичате Бога, 27
всѣки день ще го срѣщате. Това е една отъ великитѣ истини на живота. Не мислете, че е лесно да срещнете човѣкъ роденъ отъ Бога. Това е Божествено благо, а Божественитѣ блага се даватъ само на онзи, който може да ги оцени. Отъ момента въ който срещнете този човѣкъ, положението ви се измѣня коренно, съ васъ става цѣлъ превратъ. И Адамъ, преди да влѣзе въ райската градина, бѣше едно обикновено животно, но Богъ го срещна, извади го отъ лошитѣ условия, постави го въ рая да управлява животнитѣ, да имъ бжде господарь. Едно се искаше отъ Адама послушание и разумность. За да запази новитѣ условия, Адамъ трѣбваше да изпълни това, което се искаше отъ него. Всѣки човѣкъ, който иска да се върне въ рая, трѣбва да изпълни условието, което се искаше и отъ Адама: да не яде отъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и злото. Не издържи ли на това условие, не само че нѣма да се върне въ рая, но той ще изгуби и сегашнитѣ условия, ще се намѣри въ положението на животно, което маха опашката си и се състезава съ другитѣ животни. И тъй, дръжте въ ума си прави и добри мисли, за да придобиете онова, къмъ което душата ви се стреми. Нашата цель е да дойдете въ съгласие съ великия Божественъ законъ, който работи въ свѣта. Предавайте мислитѣ си добре, безъ да се ограничавате. Стремете се къмъ всичко онова, което Богъ е създалъ. Не можете ли да постигнете желанията си, не се обезсърдчавайте, нито се сърдете. Не е лошо човѣкъ да се сърди и гнѣви, но трѣбва да е готовъ за това. Гнѣвътъ е енергия, която се стреми да излѣзе навънъ. За да излѣзе тази енергия навънъ, човѣкъ трѣбва да е готовъ, да знае какъ и накжде да я отправя. Не е ли готовъ, той трѣбва да отложи войната, докато се въоръжи добре. Има смисълъ човѣкъ да воюва, но когато е готовъ, когато е сигуренъ, че ще победи. Докато се приготви, той трѣбва да се учи. Какво печели човѣкъ, ако каже на нѣкого, че е лошъ и невъзпитанъ? Сега, като сте дошли на земята, вие трѣбва да учите. Презъ много училища и учители ще минете, докато свърши28
те наукитѣ си. Като ученици въ отдѣленията, ще минете презъ едни учители; като ученици въ прогимназията, ще минете презъ други учители; въ гимназията презъ трети; въ университета презъ четвърти. Най-после ще влѣзете въ училището на невидимия свѣтъ, дето трѣбва да имате отлични бележки. По всички предмети трѣбва да имате 12, най-високата бележка. Първо ще ви запитатъ, обичате ли майка си и баща си. Кажешъ ли, че ги обичашъ, веднага ще ти дадатъ една свѣщъ и ще те накаратъ да я запалишъ. Тази свѣщъ може да се запали само при мисъльта за майка ти и баща ти. Ако свѣщьта не се запали, ти не обичашъ майка си и баща си. Тогава пакъ ще се върнешъ на земята, да работишъ отново. Следъ време пакъ ще те поставятъ на сжщия изпитъ. Докато свѣщьта ти не се запали, при мисъльта за майка ти и баща ти, ти не можешъ да бждешъ ученикъ въ училището на невидимия свѣтъ. Мнозина казватъ, че човѣкъ може да живѣе и безъ запалена свѣщь. Тѣ се заблуждаватъ. Човѣкъ не може да живѣе безъ запалена свѣщъ. Запалената свѣщь представя човѣшкия умъ, който свѣти въ тъмнината и води човѣка въ правия пжть. Ако дадатъ на човѣка една задача, той ще я разреши само ако мисли. Ако не мисли, той не може да реши задачата си. Човѣкъ трѣбва да мисли непрестанно. Ако нѣкой се разгнѣви, накарайте го да донесе две-три кофи вода, да измие дъските. Като започне да работи, той ще изразходва събралата се въ него енергия и гнѣвътъ му ще изчезне. Гнѣвътъ не е нищо друго освенъ разтърсване на плоднитѣ дървета въ човѣка, да падне отъ тѣхъ онова, което е непотрѣбно. Основната мисъль, която трѣбва да носите въ ума си е, че Богъ се изявява на човѣка чрезъ всички правилни прояви. Като яде човѣкъ с благодарность, като диша правилно, Богъ му се изявява. Въ всѣка права мисъль, въ всѣко благородно чувство и въ всѣка добра постжпка Богъ пакъ се изявява на човѣка. Натъкнете ли се на нѣкакво благородно чувство, радвайте се, защото Богъ се изявява чрезъ него. Вие можете да не виждате това, но нѣкога ще го видите и разбе29
рете. Вие не знаете, какво е приготвилъ Богъ за васъ. Вие бързате, искате да постигнете всичко изведнъжъ. Това е невъзможно. Колкото да се мжчи детето, което е влѣзло въ първо отдѣление, по никой начинъ не може да следва науката на университета. За университета се изисква повече наука и знания, но това не трѣбва да обезсъдчава детето. Като учи редовно и съ любовь, детето ще дойде до положение да се изявява като любовь. Значи младиятъ трѣбва да изучава любовьта, възрастниятъ Мждростьта, а стариятъ Истината, т.е. приложение на нѣщата. Любовьта, Мждростьта и Истината, това сж три хапки въ Божествения свѣтъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да опита тѣзи три хапки, да задоволи своя духовенъ гладъ. Като младъ, човѣкъ трѣбва да изучава живота; като възрастенъ, човѣкъ трѣбва да изучава знанието и свѣтлината; а като старъ, той трѣбва да изучава методитѣ за прилагане на нѣщата въ живота. Сега ви пожелавамъ да приемете Любовьта, Мждростьта и Истината въ себе си като насжщенъ хлѣбъ, който ще ви даде сила, да нареждате работитѣ си добре. 12 юлий 1939 г., 2 ч. сл. об. 30
РЕАЛНОТО ВЪ ЖИВОТА На Молитвения връхъ 6 ч.с. Небето чисто, ясно. Времето тихо, топло. Слънцето изгрѣ въ 5 ч.Ю мин. Добрата молитва „Духътъ Божий” Малко размишление Ще прочета 4 глава отъ Ев. Йоана. „Въ начало бѣ Словото” Отъ 24 стихъ ще взема само дветѣ думи: „Богъ е Духъ”. Само разбранитѣ нѣща допринасятъ полза. Думата Богъ на български, и на френски, и на английски, и у всичкитѣ народи е дума неразбрана и трѣбва човѣкъ дълго време да я изучава, за да я разбере. Тя не е едно просто понятие. Духътъ е Богъ, значи това е реалностьта. Това е реалното въ свѣта. Що е реалното? Богъ е Духъ. Това е реалностьта. Ти колкото и да Го отричашъ и да не Го признавашъ, усещашъ, че има нѣщо, което те ограничава. Ти Го чувствувашъ въ себе си, ти може да се противишъ, да отричашъ, да се съмнявашъ, да философствувашъ, но ти усещашъ, че има нѣщо, което те ограничава и безъ което ти не можешъ. И само едно сравнение може да ви дамъ човѣкъ може да отрича въздуха, той може да каже: „Нѣма въздухъ, азъ и безъ него мога.” Който престане да възприема въздуха, веднага ще усети една тяжесть. Та въ физическо отношение, дотолкова доколкото ние дишаме, ние живѣемъ. Щомъ престанемъ да дишаме, животътъ се прекратява. Идеята за Бога е аналогична. Щомъ престане човѣкъ да мисли за Бога, той умира. Нѣкой пжть нашиятъ животъ се обезсмисля, понеже ние търсимъ реалностьта въ сѣнкитѣ. Ние мислимъ, че тоя 31
животъ, който живѣемъ и виждаме наоколо, че това е реалното. Това е относителна реалность. Това е сѣнка на реалностьта. Сега, каква е разликата, когато човѣкъ вѣрва въ реалностьта и когато вѣрва въ сѣнката? Щомъ вѣрва въ сѣнката, той става суевѣренъ. Той се смалява постоянно, а щомъ вѣрва въ реалностьта, той расте и се увеличава, добива знание, сила и всичко. Нѣкой казва, че е празна работа да вѣрва въ Бога. Той е въ сѣнките на живота тогазъ. Който е въ сѣнката на живота, той е правъ. Отъ сѣнкитѣ на живота не може да се храни. Сега се изисква отличенъ умъ, отлична свѣтлина. Човѣкъ трѣбва да влезе въ свѣтлината, свѣтлината, която разкрива присжтствието на Бога. Следователно въ сегашния животъ всѣки единъ, който има свѣтлина въ ума си, той ще види свѣта, който сжществува. Той ще го схване вътрешно. Понеже ние не можемъ да схванемъ тоя обширенъ, реаленъ свѣтъ направо, а по отражение. Ние схващаме слънцето по свѣтлината, която иде. А какво има на слънцето, не знаемъ. Ученитѣ хора казватъ, че слънцето е гореща материя. Нѣкой учени казватъ, че има 5000, 6000, 10 000, 25 000 градуса, 1 000 000 градуса, 45 000 000 градуса. Никой отъ ученитѣ не е ходилъ на слънцето да провѣри това. Сега за топлината. По какво се отличава по-силната и по-слабата топлина? При слабата топлина нѣщата замръзватъ, при силната се стопяватъ, а при умѣрената растатъ. Слабата топлина е за слабитѣ сжщества, а пъкъ силната топлина е за силнитѣ, умнитѣ сжщества. А пъкъ умѣрената топлина е като за васъ тукъ. За цѣлия свѣтъ е умѣрената топлина. Напримѣръ топлината, която имаме въ тѣлото си, е едвамъ 37 градуса и ако се увеличи топлината съ 3-4 градуса, човѣкъ заминава за другия свѣтъ. И постоянно хората мѣрятъ температерата. Нормалната температура е 37 градуса, 38 е анормална, 39 е още по-анормална, а при 40 градуса още повече. При 41 градуса човѣкъ умира. Обаче има микроби, които при 120 градуса като ги поставятъ, пакъ си живѣятъ, не умиратъ. Има едни микроби, които издържатъ и на 500 32
градуса. Сега, това сж научни предположения, но нито единъ отъ васъ не е правилъ опитъ. Пъкъ и ученитѣ хора, които твърдятъ това и тѣ не сж правили опити. Запримѣръ всички учени хора, които казватъ, че слънцето е разтопено, тѣ не сж ходили да провѣрятъ това. Ученитѣ предполагатъ, че слънцето е разтопено. Сега, споредъ обикновенитѣ схващания, земята въ центъра е разтопена. Следователно ние мислимъ, че е течна. Твърдостьта произтича отъ извѣстно налягане и всичкитѣ хора ставатъ твърди, когато има голѣмо налягане върху тѣхъ. А пъкъ понѣкога хората иматъ депресия. Нали нѣкой пжть има депресии и въ природата голѣмо налягане. И хората тогава сж крайно неразположени. Щомъ се отмахне депресията, минава имъ и неразположението. Всѣка една неразбрана мисъль произвежда депресия вътре въ човѣшкото сърце или въ човѣшкия духъ. А пъкъ всѣка разбрана мисъль произвежда едно олекване. И всичкитѣ радости въ живота идатъ отъ разбранитѣ мисли. Разбранитѣ мисли, това сж плодове на Божествения свѣтъ, съ които човѣшкиятъ духъ се храни. Човѣшкиятъ духъ се храни съ разбрани мисли. Всѣка разбрана мисъль това е едно ястие за духа. И ако ти не хранишъ духа си съ разбрани мисли, тогава твоятъ духъ получава сжщото състояние, както тѣлото, което не се храни добре става хилаво, мършаво. Нѣкой отъ васъ, които искате да бждете красиви, да имате отлично лице, ясни очи и прочие, ако не знаете какъ да храните духа си, не можете да постигнете това красотата не може да дойде въ васъ. Христосъ казва: „Азъ имамъ ястие да ямъ, което вие не знаете.” И какво е това ястие? Той трѣбваше да върши Волята Божия съ онѣзи разбранитѣ мисли, да ги предаде на хората, да ги обърне къмъ Бога, да имъ покаже пжтя, где е онзи истински животъ. Ние търсимъ живота въ свѣта въ Бога и вследствие на това умираме. А пъкъ безсмъртието седи въ познанието на Бога. Писанието казва: „И това е животъ вѣ-ченъ да позная Тебе Единаго Истинаго Бога.” Питатъ: „Защо трѣбва да вѣрваме?” За да живѣешъ. Казватъ: „Ако не 33
вѣрвамъ?” Ако не вѣрвашъ, ще умрешъ. Ако искашъ да умирашъ, не вѣрвай; ако искашъ да живѣешъ, трѣбва да вѣрвашъ. Ако искашъ да страдашъ, не вѣрвай; ако искашъ да не страдашъ, вѣрвай! Страданията въ живота се осмислятъ, защото всѣко страдание произтича отъ една неразбрана мисъль, отъ една необмислена мисъль. И колко е голѣма разликата между единъ изкусенъ плодъ, който нѣкой човѣкъ е направилъ отъ гипсъ и единъ естественъ плодъ, който изяждате. Който и да е отъ васъ може да види каква е разликата между гипсенитѣ круши и ябълки и тѣзи родени въ природата плодовете, които сж създадени отъ слънчевата свѣтлина. Та рекохъ, когато говоря за разбранитѣ мисли, разбирамъ всѣка една мисъль, която е създадена отъ Божествената свѣтлина и отъ Божествения Духъ. И тя е храна за духа. Съ какво се храни духътъ? Казано е: Богъ е любовь. Плодътъ на Духътъ е Любовьта. Следователно за да опитаме ний реалностьта на Духа, ние трѣбва да опитаме Любовьта. Защото Духътъ се проявява чрезъ Любовьта. А пъкъ Любовьта носи живота. А пъкъ неразбраниятъ животъ носи страдания и радость. Разбрания животъ какво носи въ себе си? Той носи блаженство. Та Христосъ казва: „Богъ е Духъ.” Нѣкой пжть вѣрующитѣ се спиратъ и казватъ: „Кажете ми пжтя какъ да повѣрваме въ Бога?” Можешъ ли да вѣрвашъ ти въ Сслънцето, докато не те озари неговата свѣтлина? Можешъ ли да вѣрвашъ въ огъня, докато не възприемешъ неговата топлина или можешъ ли да вѣрвашъ въ хлѣба, докато не опиташъ живота, който той носи въ себе си? Или можешъ ли да вѣрвашъ въ каквото и да е Слово, докато не го опиташъ? Нѣкой нѣща, които ви говоря сега, може да ви се видятъ неразбрани; нѣкой нѣща може да ви се струватъ, че ги знаете. Съвременнитѣ хора много малко знаятъ. Аналитически и синтетически много знаятъ. Какво е анализътъ? Химикътъ при анализъ разединява съставнитѣ части на веществото, а при синтезъ ги съединява. А пъкъ като разединява и съединява какво прави той? Ако образувашъ единъ газъ и го 34
запалишъ какво ще направи той? Ако разумно го запалишъ той ще свѣти, но ако го запалишъ така неразумно, той ще направи едно избухване. Така има много химици, които сж загивали. Въ Америка имало единъ химикъ, който изнамерилъ едно взривно вещество, което може би е 10 пжти посилно отъ динамита. И една малка частица отъ това вещество той искалъ да представи на студентитѣ, за да видятъ тѣ какво е силенъ взривъ. Той видѣлъ, че тая работа е опасна и е видѣлъ, че отъ ученицитѣ му нищо нѣма да остане и казалъ на студентитѣ: „Бѣгайте!” Та студенти[тѣ] и професорътъ, всички напуснали аудиторията. И въ най-малката частица отъ тази материя се съдържа такова силно нѣщо, че ако ти не знаешъ какъ да я употребишъ, можешъ да направишъ цѣлъ взривъ. Ами, я ми кажете напримѣръ отъ една дума, която е достигнала до вашето ухо, нѣкоя лоша дума, не става ли цѣлъ динамиченъ взривъ. Ако на една млада мома нейниятъ възлюбенъ у каже: „Не те обичамъ”, тогава тя, като се върне, ще бжде смазана. Той само е размърдалъ въздуха и само тѣзи въздушни вълни се допрели до нейното тжпанче и тя се връща убита, лицето у почернѣло. Младата мома, като я разлюби нейниятъ възлюбенъ, понеже той е слънцето за нея, та лицето у почернява, очитѣ у хлътватъ и се образуватъ черни вдлъбнатини подъ очитѣ у. Питашъ я: „Защо страдашъ?” Тя казва: „Той не ме обича.” Сега какъ трѣбва да превърнете нѣщата? Ето какъ: въ думитѣ „не ме обича” отхвърлете частицата „не” и кажете: „мене обича”. Той е билъ уменъ, че у казалъ ония думи, че у казалъ така, а пъкъ тя го е разбрала, че не я обича. Ти тури една запетайка и кажи: „Не, мене обича!” А пъкъ безъ запетайка ще значи: „Не ме обича.” Сега вие туряйте такива запетаи въ живота си, иначе ще си образувате страдания. Вие казвате така: „Богъ не ме обича”. Единственото Сжщество въ свѣта, което обича, е само Богъ. И ако нѣкой пжть Богъ привидно не ни обича, причината на това сме ние. Онази наша лоша мисъль, която Му изпращаме, Той ни я изпраща върху насъ, за да я опита35
ме. А пъкъ ние считаме, че това, което Той ни повръща, отъ това [което] сме Му изпратили, че то изхожда отъ Него и затова ние считаме, че Той не ни обича. Когато ти кажешъ, че не обичашъ нѣкого, знаешъ ли какво значи това? Ти казвашъ: „Азъ не го обичамъ.” Тогава ти правишъ престжпление предъ Бога. И ако хората въ свѣта ще ви обичатъ, тѣ ще ви обичатъ заради божественото, заради Духътъ, който е вложилъ Богъ въ васъ. Когато обичашъ нѣкой човѣкъ, то неговиятъ Духъ се нуждае отъ твоята любовь. И ако не го обичашъ, ти си отхвърленъ. Да обичашъ нѣкого, то значи да го хранишъ. А пъкъ да те обичатъ то значи да те хранятъ. Сега не зная дали ще размишляваме така и другъ пжть. Изпратете на нѣкого една хубава, разбрана мисъль и той като я възприеме, неговиятъ духъ следъ време ще ти изпрати друга хубава мисъль. Сега, нѣкой пжть въ любовьта ставате много особени. Нѣкой, като го обичатъ, той затваря всичкитѣ кранове, та водата да тече само за него. Не. Следъ като се наядете, каквото остане дайте го на другитѣ. Сега говоримъ за оня, вътрешния духовенъ животъ, а не за външнитѣ прояви, защото нѣкой пжть вие ограничавате любовьта. Има една любовь на сѣнкитѣ, азъ за нея не говоря. И тѣзи, които пишатъ романи, се занимаватъ съ нея. Любовьта въ романитѣ, това е любовьта на сѣнкитѣ. И какво става въ единъ романъ? Онзи, който е създалъ единъ романъ, може да създаде романъ трагиченъ, драматиченъ или комиченъ. Въ драматичния романъ героитѣ страдатъ и двамата. И следъ като страдатъ, той и тя припадатъ. И следъ като се оженятъ, не припадатъ вече. А пъкъ въ реалната любовь, любовьта се усилва. Драмата е за сърцето, а пъкъ трагедията е за духа, за човешкия умъ е трагедията. Като разсъждава човѣкъ, трагедията за него вече не е такава трагедия. Трагедията за сърцето е драма за човѣшкия умъ. Човѣшкиятъ умъ има тогава постижения. Та рекохъ, дръжте въ ума си следното: тази любовь, която вие имате, не е реалната любовь. Тя е една хубава дре36
ха, съ която само сърцето се облича. И това сърце само страда отъ тази дреха. Тя не е много пригодна, тя не е много хубава. Въ тази любовь има следното: любовьта на сѣнкитѣ винаги взима, нищо не дава. И вследствие на това между хората се ражда противоречие: следъ време, двама души, които се обичатъ съ тази любовь на сѣнкитѣ, се намразватъ. Защо? Понеже единиятъ взелъ и другиятъ взелъ. И като не си даватъ, намразватъ се, понеже истинската любовь произтича от даването. Тебе не те обичатъ, ако не давашъ; и не могатъ да те обичатъ, ако не вземешъ. Да знаешъ навреме да давашъ и на време да вземешъ, значи на време да възприемемъ Божията Любовь и на време да придаваме Божията Любовь. Сега азъ не искамъ да остане въ васъ мисъльта на самоосжждане. Нѣкой пжть човѣкъ се подценява. Човѣкъ никой пжть не трѣбва да се подценява, но и никой пжть не трѣбва да се надценява. Той трѣбва да има една норма, да знае, че въ него има две цѣнности душата и духа. Умътъ и сърцето сж дарби въ човѣка. Две нѣща човѣкъ трѣбва да знае: не трѣбва да подценява душата и духътъ. Така както ги разглеждамъ, това сж майката и бащата на човѣка. Ще обичашъ баща си ще обичашъ духа си. Баща си нѣма да го подценявашъ и майка си нѣма да подценявашъ. Вие казвате: „Какво е Духътъ?” -Това е бащата на човѣка. -„Какво е душата?” Това е майката на човѣка. Та рекохъ сега, въ сегашиятъ вѣкъ ние казваме, че Богъ е нашъ Баща. Той е Бащата, който се проявява вътре. Дѣ се проявява Той? Въ душата ни, проявява се въ ума ни чрезъ свѣтлината, въ сърцето чрезъ топлината и въ нашата воля чрезъ силата си. Но единственото мѣсто, кждето можемъ да познаемъ Бога и да Го намѣримъ, това е нашиятъ духъ. Ако умътъ има свѣтлина, можемъ да го познаемъ. Трѣбва да познаемъ Бога и въ нашата душа. Ако тамъ има топлина, можемъ да Го познаемъ. Въ топлината зреятъ всички благородни чувства у човѣка. Не могатъ въ душата ти да се родятъ тия хубави чувства, ако нѣмашъ Божествена топлина. Новата религия е дете на старата религия. Всѣка религия, която не раж37
да, тя не е естествена религия. Че ако единъ човѣкъ има умъ и неговиятъ умъ не ражда мисли, тогава защо му е умътъ? И ако има едно сърце и то не ражда чувства, тогазъ защо му е сърцето? И ако има една воля и тя не ражда сила, тогава защо му е волята? Следователно умъ, който ражда мисли, сърце, което ражда чувства и воля, която ражда сила, това сж нѣща, съ които трѣбва да се занимаваме. Умътъ трѣбва да ражда найхубавитѣ мисли и после не само да ги раждашъ хубавитѣ тѣзи мисли, но трѣбва и да ги отхранишъ. Мислитѣ трѣбва да ги отхранвате. Ако ти не знаешъ какъ да отхранвашъ мислитѣ и да ги пазишъ, то ще ги осакатишъ. Понеже хубавитѣ мисли, които ний придобиваме, тѣ влизатъ въ строежа на нашето тѣло. Хубавитѣ чувства, които придобиваме, влизатъ сжщо въ строежа на нашето тѣло и хубавитѣ постжпки. Значи разбранитѣ мисли, разбранитѣ чувства и разбранитѣ постжпки, които приемаме, влизатъ въ строежа на сегашното ни тѣло. Религията не трѣбва да бжде нѣщо отвлечено. Този свѣтъ е нѣщо, отражение на нѣщо вътрешно. Свѣтътъ, който виждаме, е проектиранъ, като на едно платно, на единъ екранъ се проектира нѣщо въ голѣмъ размѣръ. Единъ човѣкъ, който иска да разбере реалния свѣтъ, той трѣбва да се обърне в обратна посока, той трѣбва да се вглжби въ себе си. Само че, като се вглжбява въ себе си, той може да заспи. Ще започнете вглжбяването съ изучаването на най-малкитѣ нѣща въ свѣта. Изучавайте свойството на една хубава ваша мисъль. При кои условия се ражда тя въ васъ. Изучавайте свойствата на едно ваше благородно чувство при какви условия се ражда то. Имайте си една малка книжка и когато ви дойде една хубава мисъль или едно хубаво чувство, забележете деня и часа, какво е било времето, дали е било облачно, вѣтровито; после дали е било лѣтно време, зимно време и прочие, за да разберете какъвъ е произходътъ на вашата мисъль и какво ви е дадено. Една мисъль, която се роди презъ пролѣтьта, има едно свойство; роденото презъ лѣтото друго свойство; аю родената презъ есеньта и зимата друго 38
свойство. Зароди се цѣлъ единъ разговоръ между Христа и тая самарянка при кладенеца. Тя не може да разбере, работата е непонятна за нея. Когато Христотъ у говори за живата вода, тя разбира обикновената вода и казва: „Нѣмашъ почерпало да извадишъ вода.” Та когато азъ ви говоря за мисъльта и вие ще ме разберете както самарянката. И вие ще кажете: „Дайте ми почерпало да мога да извадя отъ тази вода.” Христосъ каза на самарянката: „Иди и повикай мжжа си.” А пъкъ кой е мжжътъ? Умътъ. Тя бѣше безъ мжжъ, понеже не можеше да мисли. И вие, ако не можете да мислите, тогазъ вашата мисъль е неразбрана. Сега трѣбва да имате единъ умъ. Ако сте безъ умъ, тогава нѣмате мжжъ. Всѣки иска да бжде мжжественъ. Ти не можешъ да бждешъ мжжественъ, ако нѣмашъ умъ. Ти не можешъ да бждешъ устойчивъ, ако нѣмашъ сърце, сърцето е, което дава устойчивость на характера. Умътъ дава мжжество, а пъкъ сърцето дава устойчивость. Затова мжжътъ се отличава съ сила, а жената съ устой. Тури една жена въ кжщи и ще видишъ цѣлата кжща ще е пълна само въ нѣколко години и съ какво ли не: гардероби, тигани, сждини, паници, малки петала, че панталони, обуща, кълба, вретена. Азъ сега пренасямъ факта отъ външния животъ въ вътрешния. Всичко, което става отъ вънъ, става и въ насъ. Често въ хората има единъ битъ-пазаръ. Не е необходимо да имашъ толкова много. Тебе ти трѣбва много малко: една стомна, една малка чашка, една масичка, единъ столъ, единъ тиганъ, малко хлѣбъ, нѣколко ябълки и свършена работа. А пъкъ ти мислишъ да имашъ 100-200 овце, хиляди говеда, да имашъ нѣколко милиони 10, 15, 20 милиона и т.н. Има човѣшки мисли, които струватъ по 15 000. За да се образува тази мисъль, нейната материя не е дошла отъ земята, но тя е дошла отъ далечнитѣ пространства специални сжщества сж я донесли. Азъ сега говоря за известни мисли. Нѣкой пжть ти имашъ една мисъль и мислишъ, че тя е дошла въ тебе така. Не. Това е резултатъ отъ едно възви39
шено сжщество, което отъ обичъ къмъ васъ ви е дало тази мисъль и се връща назадъ. Всички хубави, свѣтли мисли и свѣтли чувства сж подаръци отъ онѣзи ваши приятели, които ви обичатъ и сж ви донесли тѣзи подаръци. Може въ годината да имашъ един такъвъ подаръкъ и тогазъ за втората година или за следующата година животътъ ви се промѣнява. Но нѣкой пжть ние не оцѣняваме тѣзи мисли и казваме: „Защо ни сж тѣзи мисли?” И ги туришъ настрани. Не, хвани тази мисъль. Тази мисъль ти носи благословение отъ Бога. Всѣка разбрана мисъль, всѣко разбрано чувство и всѣка разбрана постжпка сж едно велико благословение. И всички велики хора се отличаватъ съ това, че тѣ ги оценяватъ. Христосъ казва: „Азъ имамъ ястие да ямъ. И моята задача е да слугувамъ. Не дойдохъ да изпълня своята воля, не дойдохъ да живѣя както искамъ, но дойдохъ да изпълня Волята на Отца, Който ме е изпратилъ.” И вие сте изпратени на земята да изпълните една мисия. Тази мисъль е най-първо въ това да се научите да възприемете хубавитѣ мисли, чувства и постжпки. И ако научите това, като заминете на другия свѣтъ, вий много сте придобили. И отъ тамъ насетне ще имате да учите много други нѣща. Сега ви пожелавамъ следното: тази мисъль, която ви дадохъ днесъ приемете я и мислете върху нея, за да имате Божието благословение. Отче нашъ 6 ч.2 м. (При огнището всички съ Учителя направихме паневритмичнитѣ упражнения. Отлично слънце грѣе.) Недѣлно утринно слово 16 юлий 1939 г., Рила, Второто езеро Елъ-Буръ 40
ЧЕТИРИ ОСНОВНИ ПРАВИЛА НА ХИГИЕНАТА Небето прошарено съ облаци, времето хладно, вѣтъръ. Молитвениятъ връхъ при Рилскитѣ езера. Добрата молитва „Духътъ Божий” Ще ви прочета 5 глава отъ посланието къмъ Галатянитѣ. Отъ нея ще видите каква идея сж имали първитѣ последователи на християнството. (Прочетоха се отъ 1-3 стихъ.) [„Стойте прочее постоянни въ свободата съ която ни Христосъ освободи, и не се подлагайте пакъ подъ иго на рабство. Ето, азъ Павелъ ви казвамъ че ако се обрѣзвате Христосъ нѣма да ви ползува нищо. А пъкъ свидѣтелствувамъ на всѣкиго человѣка който се обрѣзва че е длъженъ да изпълни всичкия законъ. ”] Обрѣзването е единъ старъ законъ. Лозата се обрѣзва, за да даде повече грозде. Българинътъ знае, че има обрѣзани и необрѣзани пръчки. Има единъ външенъ законъ, всѣки иска да бжде богатъ, хубаво облеченъ, изправенъ предъ хората. Тая е външната страна. (Стихове 4-5.) [„Вие които се оправдавате чрѣзъ закона отстранихте се отъ Христа: отпаднахте отъ благодатъта. Защото ние чрѣзъ Духа ожидаме надеждата на оправданието отъ вѣра. ”] Въ тѣзи стихове се говори за оправдаването и освобождаването. (Стихове 6-10.) [„Защото въ Христа Исуса нито обрѣзването има нѣкаква сила нито необрѣзването, но вѣра която дѣйствува съ любовь. Вие вървѣхте добрѣ: кой ви възбрани да се не покорявате на истината? Това прѣдумване не е отъ оногозъ който ви е призвалъ. Малко квасъ 41
есето тѣсто заквасва. Азъ съмъ увѣренъ за васъ въ Господа че нѣма да помислите нищо друго; а който ви смущава, той ще подпадне подъ наказание, кой билъ да билъ. ”] Въ всѣко общество има хора, които се смущаватъ. Смущаватъ се тия, които се занимаватъ само съ личния животъ, съ себе си. Такива навсѣкжде ги има. И въ свѣта ги има и въ религията ги има. Всѣки, който се занимава само съ себе си, той и себе си смущава и другитѣ смущава. Защото човѣкъ е дошелъ на земята не да служи на себе си, а на Бога. И ще остави той Богъ да оправи работитѣ. И да не се меси въ Божиитѣ работи. (Стихове 11-13.) [,,И азъ, братие, ако ще проповѣдвамъ обрѣзване, защо още да ме гонятъ? Тогазъ би се махнала съблазънъта на кръста. Дано се отсѣчеха тѣзи които ви развращаватъ. Защото вие, братие, на свобода бѣхте призвани; само не употрѣбявайте свободата за причина на плътъта, но съ любовь единъ другъ си слугувайте. ”] Слугуването безъ любовь нѣма никакви последствия. (Стихове 14-18.) [„Защото всичкиятъ законъ въ една рѣчъ се изпълнява, сирѣчъ, въ тази: Да възлюбшиъ ближнаго твоего както самаго себе си. Ако ли се хапете единъ другъ и се ядете, пазете се да не би единъ другъ да се изтрѣбите. Прочее казвамъ: Ходете по Духу и нѣма да извършвате похотитѣ на плътъта. Защото плътъта похотствува противното на Духа, а Духътъ противното на плътъта; а тѣ се противятъ едно на друго, така щото да не правите това което искате. Но ако се водите отъ Духа не сте подъ законъ. ”] Въ тѣзи стихове се говори за прѣлюбодѣянието. Прѣлюбодѣяние въ широкъ смисълъ значи следното: щомъ ти обичашъ хората повече отъ колкото Бога, ти прѣлюбодѣйствувашъ. Щомъ обичашъ храната и облеклото повече отъ Бога, ти прѣлюбодѣйствувашъ. Въ много широкъ смисълъ ще вземете това. (Стихъ 19.) [,,И дѣлата на плътъта сж явни: тѣ сж прѣлюбодѣяние, блудъ, нечистота, похотливостъ, ”] Идолослужение значи следното: идолослужение е, когато чо42
вѣкъ служи на това, което не е реално. (Стихъ 20.) [„идолослужение, чародѣйство, вражди, разпри, ревнования, spocmu, крамоли, раздори, ереси, ”] Плътьта едно време я разпжваха, а сега я възпитавать. Едно време учителитѣ възпитаваха ученицитѣ съ фалага, т.е. ще турятъ двата крака на ученика между две дървета и учительтъ съ тоягата ще налага. После наказанието ставало по другъ начинъ: ще турятъ ученика на гърба на другъ ученикъ и ще го удрятъ съ тояга по задницата, за да стане ученъ човѣкъ. Следъ това учительтъ започвалъ да удря по една плесница отъ едната и другата страна на ученика. Туря ги на колѣни. Сега имъ намаляватъ бележкитѣ, за да постигнатъ своята възпитателна цель. (Стихове отъ 21 до края.) [„зависти, убийства, пиянства, кощунства и подобнитѣ на тѣхъ; за които ви прѣдсказвамъ, както и прѣдрекохъ, че които правятъ таквизъ работи нѣма да наслѣдятъ царството Божие. А плодътъ на Духа е любовь, радостъ, миръ, дълготърпѣние, благостъ, милосердие, вѣра, кротостъ, въздържание: противъ таквизъ нѣма законъ. А които сж Христови разпели сж плътьта наедно съ страститѣ и похотитѣ у. Ако Духомъ живѣемъ, Духомъ и да ходимъ. Да не биваме тщеславни та да се раздразняваме единъ другъ и единъ другъ да си завиждаме. ”] Сега азъ искамъ, като ви говоря, да се освободите отъ личния елементъ. Защото всѣкога, когато се говори, всѣки взема нѣщата върху себе си. Ако една млада булка се облече съ булчинската си рокля и отиде да готви, мислите ли, че нейната рокля ще остане чиста. Нѣма. Сега трѣбва ли да отива тя съ булската си рокля да готви. Не е лошо да готви съ булската си рокля, но тогазъ не трѣбва да отива въ обикновената кухня, а трѣбва да отиде въ градината, да събере плодове, да ги измие съ вода и да ги поднесе. Или да вземе грухано жито, да го тури въ чиния и да го даде на своя възлюбенъ. А пъкъ щомъ трѣбва да готви въ кухнята, тя трѣбва да съблече булчинитѣ дрехи. Това е само едно изяснение. Ако носишъ постоянно булскитѣ си дрехи, ти ще влезешъ въ стълкновение съ всичкитѣ 43
хора. Ако тази млада булка отиде съ тѣзи дрехи при работнитѣ хора, то тѣ съ своитѣ пипания ще развалятъ дрехитѣ и тя ще се скара съ всички хора. Тя ще каже: „Не знаете ли, че това е булската ми рокля, защо я пипате?” Уменъ ли е сега този нейнъ въпросъ? Не е уменъ. Това е тщеславие въ даденъ случай отъ нейна страна. А пъкъ ако отива тя между другитѣ булки, които се облекли съ булски дрехи, тогазъ тя има право да се облече съ булски дрехи, а не съ работнически. Тогава тя не трѣбва да облече работнитѣ дрехи. Ходу съ чисти дрехи между чиститѣ, а пъкъ когато ходишъ между нечиститѣ, ходу с нечисти дрехи. Това е външно, практическо правило. Вземете тѣзи, които се занимаватъ съ бояджийство. Винаги тѣ обличатъ при работата най-шарени и попрости. Нѣкой пжть ги викаме въ кжщи. Тогава тѣ нѣма да боядисватъ съ хубавитѣ дрехи, които носятъ обикновено. Гледамъ нѣкой пжть хората се спиратъ върху бояджийскитѣ дрехи. Тѣ нищо не значатъ. Това сж работни дрехи. Живота на човѣка не седи въ една външна обстановка. Сега погрѣшката седи въ следното: децата нѣкой пжть правятъ погрѣшка при писане на буквитѣ. Погрѣшката може да седи въ това, че ученикътъ [не] е направилъ буквата толкозъ голѣма, колкото трѣбва. Учительтъ турилъ една норма, колко голѣма трѣбва да бжде буквата. И ако човѣкъ направи погрѣшка, учительтъ казва: „Не е право това нѣщо.” Оставете детето да пише буквитѣ голѣми, колкото иска. И следъ време, когато детето се научи да пише хубаво, то после само ще си намери своитѣ правила. Най-първо не ще може да ги пише правилно, както сж на дъската, все ще ги изкриви. Сега тѣзи сравнения трѣбва да ги турите въ действие. Нѣкой пжть вий се занимавате единъ съ други. Вий не се познавате. Вий считате, че нѣкой сж добри, а нѣкой лоши. По какво се различаватъ лошитѣ хора и по какво добритѣ? Всѣки човѣкъ, който е силенъ, хората го считатъ за лошъ човѣкъ, а който е мекъ, считатъ го за добъръ човѣкъ. Питамъ сега: кальта добра ли е? Прахътъ добъръ ли е? Вий казвате, че кальта е лоша, понеже окалва. Прахътъ не ви каля, а той добъръ ли е? Вий казвате за нѣкого, че той е доленъ чо44
вѣкъ. Прахътъ не е доленъ, той е горенъ надъ главата ви, а пъкъ той влиза въ дробоветѣ ви и ги заразява. Значи сравнението не е на мѣсто. Лошъ, доленъ човѣкъ е онзи, който не знае какъ да употрѣбява Божията любовь, а пъкъ добъръ човѣкъ е онзи, който знае какъ да употрѣбява Божията любовь. Лошиятъ човѣкъ, не че е лошъ, но не е ученъ човѣкъ, не знае какъ да използува свѣтлината, която Богъ му е далъ. Нѣкой пжть нали болѣдувате и ходите при лѣкарь. Той ще каже, че си малокръвенъ. Въ какво седи малокръвието? Единъ лѣкарь ще опредѣли, че червенитѣ кръвни телца сж се намалили, а пъкъ бѣлитѣ сж се увеличили. И тогава той ще ви препоржча нѣкой храни, за да се увеличатъ червенитѣ телца. Но това е много повърхностно опредѣление. Здравето не зависи отъ червенитѣ кръвни телца. Снощи държахъ една лекция безъ да искамъ. Дадохъ диагноза кой е здравъ човѣкъ. Направихъ опитъ на нѣкой братя и сестри, за да имъ покажа кой е здравъ и кой не е. Които бѣха тамъ, тѣ знаятъ, а пъкъ които не бѣха, тѣ нѣматъ идея за това. Но сега нѣма да давамъ обяснения. Онѣзи, на които казахъ, тѣ видѣха кой е здравъ, но не видѣха кой е боленъ, не видѣха по какво се познава болния, понеже всички присжтствующи тамъ бѣха здрави. Показахъ имъ на свѣтлината кой е естествения цвѣтъ на кожата. Ний сме тукъ при една обстановка благоприятна и извѣстни идеи само тукъ можемъ да ги възприемемъ, при този, чистия въздухъ. Въ единъ класъ вий никога не можете да възприемете тия идеи, които тука можете да възприемете. Въ класа ще възприемете други идеи, други мисли, други чувства. Тамъ друга материя ще влезе въ васъ, а тукъ друга, защото материята се отличава по това, че тя има безбройни качества въ себе си. Не е проста работа материята. Материята има безброй степени по-груби и по-фини степени. Въ едно религиозно общество трѣбва да знаятъ какъ да доставятъ тая фина материя. Вие знаете, че когато имате една хубава дреха, като я облечете, колко е приятно на тѣлото. А пъкъ когато имате дреха отъ козина, тя не е така приятна. Свѣтиитѣ сж носили дрехи отъ козина. Това е външенъ ме45
тодъ. Тѣ сж употребявали дреха отъ козина, за да мушка тя тѣлото, та мисъльта да бжде винаги отправена къмъ Бога. Ний сега често повтаряме, че трѣбва да обичаме Бога. Но тѣзи думи сж все още нѣщо външно. Това е аналогично на дрехата отъ козина. Не повтаряйте на другитѣ, че трѣбва да обичатъ Бога. Вие, като влезете въ кжщата на нѣкого, не трѣбва да казвате, че въ кжщата трѣбва да има топлина, че трѣбва да има печка. Но ти си носи една електрическа печка и си приказвай съ хората и следъ половинъ часъ да се стопли кжщата. И да кажатъ хората: „Тукъ стана по-топло. Преди да изгрѣе слънцето бѣше малко прохладно и дойде едно възвишено сжщество и ни стопли насъ всичкитѣ.” Ний казваме: „Где е Господь?” Господь дойде съ свѣтлината, влезе въ ума ви и мисъльта почна да работи. Съ топлината влезе въ сърцата ви и съ силата си въ волята ви. И ние почваме да мислимъ и да чувствуваме. Ний искаме да си представимъ какъвъ е Господь. Той е най-красивото сжщество, което можете да си представите. Човѣкъ, за да може да го види, той най-напредъ трѣбва да си приучи очитѣ, като гледа хората и други предмети. И като види най-красивото сжщество той може да си представи до известна степень какъвъ е Богъ. Красотата е свързана съ истината. Човѣкъ никога не може да бжде красивъ, ако не обича истината. Човѣкъ никога не може да бжде красивъ, ако не обича мждростьта. Човѣкъ никога не може да бжде красивъ, ако не обича любовьта. За да бждешъ красивъ трѣбва да обичашъ любовьта. Любовьта е най-красивия достжпенъ образъ, който можемъ да видимъ. И когато го видимъ, животътъ се осмисля. Ученитѣ хора го наричатъ идеалъ, смисълъ на живота, цѣль. Всичко това, което хората вършатъ в свѣта, го вършатъ само за любовьта. И втората красота, това е мждростьта. Следъ любовьта ще дойде да придобиешъ красотата на мждростьта. Красивиятъ човѣкъ е приятенъ и достжпенъ. Той е достжпенъ на всички. Той не презира никого. Азъ не говоря за красотата на свѣта, но за онази красота на душата. Красивиятъ човѣкъ, като погледне, на всички се радва и на всички изпраща свѣтлина. Слънцето е красиво. И ако 46
то не праща своята свѣтлина, нѣма да го виждашъ. Красивиятъ чо-вѣкъ знае где стои красотата. Красотата въ любовьта седи въ топлината. Ако ти нѣмашъ онази истинска топлина на живота, ти не можешъ да бждешъ красивъ. Топлината е, което дава онова хубавото разположение на човѣка. Когато си поставенъ и при най-неблагоприятнитѣ условия, топлината ще ти даде разположение. И тази топлина е истинско богатство въ свѣта, истинска сила. Съ нея навсѣкжде можешъ да си отворишъ пжтя. Нали нѣкой пжть хората се учатъ, искатъ да си отворятъ пжть. Ти безъ топлина, безъ добри чувства и безъ любовьта ще имашъ пжтя си навсѣкжде затворенъ. Защото хората могатъ да те обичатъ, когато ти носишъ Божественото благо и свободно го раздавашъ. Щомъ си скържевъ на това благо и тукъ не могатъ да те обичатъ и на Небето не могатъ да те обичатъ. Единъ ангелъ раздава свободно благата. Тѣзи ангели, които свободно раздаваха благата, Божиитѣ блага, сж свѣтли духове, а онези, които не раздаваха свободно тия блага, сж тжмнитѣ, падналитѣ духове. И между хората е това раздѣление. Докато вие свободно раздавате благата, вий сте [на] правилния пжть, не се плашете. Вий мислите, че като раздавате, ще осиромашеете. Който раздава Божиитѣ блага, никога не осиромашава. Мислите ли, че онзи чучуръ, който раздава водата на чистото езеро, ще осиромашее. Ако не раздава, то хората ще изоставятъ тази чешма и ще поставятъ чучуръ на друго мѣсто и тогазъ този чучуръ, който не раздава, ще осиромашее. Ако вий спирате едно Божествено благо, то това благо ще отиде на друго мѣсто. И онзи, който раздава свободно Божието благо, Богъ му дава въ изобилие. А ако спира Божието благо, тогава се спира и Божието благо къмъ него. И тогава се ражда противоречие. Всички противоречия въ васъ се явяватъ тогава. Не спирайте Божиите блага, вий сте отговорни. Ако нарушавате това правило, то се дължи на миналитѣ поколения и на миналитѣ ваши сжществувания. Каквито сте били въ миналото, такива сте и сега. Въ миналото сте имали много възгледи за живота. Вий сте били въ положението на малки, били сте въ положението 47
на господарь, на слуга, на баща, на майка, на братъ, на сестра. Бащата дава, майката обработва. Бащата никога нѣма да обработва нѣщата. Майката ще ги обработи. Майката е проводникъ на благата, които бащата дава. А пъкъ децата ще възприематъ, ще приложатъ. Сега, като бащи, вий не сте давали свободно, като майки, свободно не сте обработвали и като деца, свободно не сте приемали и тогазъ се ражда противоречие. Та, когато Богъ ни дава едно благо, ние трѣбва да го възприемемъ свободно. Вие искате Богъ да ви възлюби. Следъ като ви възлюби Богъ, вий какво трѣбва да правите. Да допуснемъ, че влезете въ едно училище и искате учительтъ да ви обича. Учительтъ ви обикне, но той иска вий да се учите, да бждете единъ отъ първитѣ ученици. Нѣкой искатъ да бждатъ отъ първитѣ ученици и да ги обичатъ учителитѣ, безъ тѣ да учатъ, това е невъзможно. Учительтъ ще каже: „Много съжалявамъ, но не учите.” А пъкъ нѣкой способенъ ученикъ, макаръ и лошъ, като учи, обича го учительтъ. Та, способнитѣ ученици, макаръ и малко лоши, учительтъ ги обича. Ученикъ, който не учи, не е добъръ. Той може да има отлично поведение. Но какво ти струва, ако ученикътъ свърши съ поведение 6, а по учебнитѣ предмети съ двойка. Той има отлично поведение, мораленъ е, никога не се е скаралъ съ нѣкого, лоша дума не е казалъ, а пъкъ двойки. Че той предизвиква учительтъ си да говори най-лошитѣ работи. Ученикъ, който предизвиква учительтъ си да се разсърди, той не е добъръ ученикъ. Вие казвате: „Богъ е благъ.” Какво нѣщо е „благъ”? Вие разбирате ли какво нѣщо е „благъ”? Мислите ли, че единъ учитель, който ви хваща за ухото и ви го потегли, че той е лошъ? Мислите ли, че единъ учитель, който ви лишилъ отъ ядене, е лошъ? Мислите ли, че лѣкарьтъ, който ви казва, че нѣма да ядешъ отъ това или онова, че е лошъ. Въ дадения случай това е необходимо, нѣма да ядешъ. А когато си здравъ и ти забраняватъ да ядешъ, тогазъ е друго. Здравиятъ ще яде, но нѣма да преяжда, а пъкъ болниятъ много малко ще яде. Като дойде болниятъ, ще му се каже: „Твърдъ хлѣбъ 48
нѣма да ядешъ, ще ядешъ много малко, а въздухъ ще гълташъ много, колкото искашъ.” На нѣкого ще кажешъ: „Ще гълташъ топлина, съ топлина ще се хранишъ.” А пъкъ на другъ ще кажешъ: „Съ свѣтлина ще се хранишъ.” Съ свѣтлина и топлина трѣбва да се храни човѣкъ. Найпърво иде свѣтлината, после топлината, после иде въздухътъ и после иде грубата храна, която е за тѣлото. Въздухътъ е за етерния двойникъ на човѣка и за неговото астрално тѣло. Съ въздуха, който ние дишаме, се образува духовно тѣло. А пъкъ щомъ дойдемъ до топлината, тя е сжщностьта. Това е когато почнемъ да се хранимъ съ добри чувства. Това значи да се хранимъ съ топлина. Ний вече влизаме въ Духовния и Божественъ свѣтъ и само като влеземъ въ тѣхъ, можемъ да разберемъ онова, което Богъ е казалъ. Сега въ васъ може да се породи една мисъль, нѣкой казва: „Колко сме ние невежи!” Срѣщали ли сте вие ученъ човѣкъ, който да се храни добре съ топлина, съ свѣтлина, съ въздухъ и съ твърда храна, да ги употрѣбява съразмѣрно? Когато човѣкъ се храни добре съ свѣтлината, отличенъ е умътъ му. Когато се храни добре съ топлина, отлично е сърцето му. Когато се храни добре съ въздухъ, отлична е силата му. И когато се храни добре съ твърда храна, отлично е тѣлото му. Ако нашето тѣло е добре и се подобрява, значи добре се хранимъ физически, ако се подобрява силата ни, значи хранимъ се добре съ въздухъ, понеже въ въздуха има една жизнена енергия, която индуситѣ наричатъ „прана” или животворно електричество или животворенъ магнетизъмъ, тази енергия е кръстена съ много имена. Вий сте дошли на планината за всички тѣзи видове енергии. Нѣкой отиватъ за лѣтовище на планината, за да дишатъ чистъ въздухъ, но нѣкой трѣбва да отидатъ малко по-далечъ. Ние излизаме сутриньта, за да възприемемъ особени лжчи, съ които умътъ се храни и да възприемемъ особени лжчи, съ които сърцето се храни. Въ този въздухъ, който дишаме, има прана и дробоветѣ ни тази прана възприематъ много по-добре сутриньта. Така тѣлото ни се приготовлява, за да възприеме физическата храна много по-добре. Та, едновременно ние, безъ да знаемъ, 49
спазваме правилата на хигиената. Основнитѣ правила на хигиената сж: Човѣкъ да знае правилно да възприема свѣтлината, топлината, въздуха и твърдата храна. Следъ това ще дойдатъ другитѣ правила какъ да постжпва човѣкъ. Нѣкой пита какъ да обичаме хората. Много труденъ въпросъ е този. Защото, за да обичаме нѣкой човѣкъ, трѣбва да му помогнемъ. Ако той има нужда да му помогнемъ умствено, трѣбва да му помогнемъ съ свѣтлината. Ако той има нужда отъ топлина, ще му помогнемъ съ законитѣ на топлината. А пъкъ нѣкой човѣкъ, за да го обичаме, трѣбва да му покажемъ какъ да диша. Мнозина отъ васъ сте сприхави, защото не знаете да дишате. Дойде нѣкой при васъ и ви каже нѣщо и вие се скарате, дразните се. А нѣкой другъ дойде при васъ и вие станете тихъ и спокоенъ. Питамъ: защо нѣкой ви дразни, а пъкъ другъ ви предразполага? Какъ си го обяснявате? Ако азъ дойда съ едно шило и ви мушна, какво ще бжде вашето положение? Ще ви приведа единъ анекдотъ. При единъ лѣкарь клиентитѣ стоели дълго време, когато идвали. Той билъ ученъ човѣкъ и не обичалъ да прави забележки. Клиентитѣ не се сѣщали да си отидатъ на време и той притурилъ едно шило на стола. Шилото било пъхнато вътре въ стола и когато клиентътъ стоялъ много дълго време, той дръпвалъ единъ конецъ, шилото се дигало тогазъ и онзи се повдигалъ. Всички вие имате такива столове. Та, скарването е това именно. Ти казвашъ: „Много ме бодна той.” Седялъ си дълго време. Щомъ се съберете двама души, колко време трѣбва да седите заедно? Знаете ли правилото? Колко време трѣбва да седимъ при единъ човѣкъ, когото обичаме? Тѣзи, които най-много обичатъ, седятъ една минута, тѣзи, които по-малко обичатъ, седятъ две минути, а пъкъ тѣзи, които най-малко обичатъ три минути. А когато е повече отъ три минути, идатъ кавгитѣ. Не ставайте тягостни нито съ своитѣ мисли. Дойде ли една лоша мисълъ не я държете. Трѣбва да намалишъ времето на нейното пребиваване въ себе си. Не я дръжте повече отъ една минута въ себе си. Освободи се веднага отъ нея. 50
Снощи се свѣткаше надалечъ, искахъ да зная на каква далечина се свѣтка. Извадихъ си часовникъ. Свѣтна се и се минаха около 40 секунди до гдѣто се чу гласъ. Щомъ се измина 40 секунди между свѣткането и гръма, какво е разстоянието до насъ. Знае се, че звукътъ изминава въ една секунда 330 метра, смѣтнете разстоянието. (-73 километра и нѣщо.) Но това изчисление [не] е съвсемъ право, понеже докато тѣзи вълни дойдатъ вътре, докато се предадатъ въ ума, се минава малко време. Това изчисление изобщо казано е вѣрно, но не съвсемъ точно. Ако искашъ абсолютна точность, не е верно. Тѣзи изчисления ние ги правимъ. Нѣкой учени изчисляватъ разстоянието до Слънцето на 92 милиона мили, а пъкъ други на 93 милиона мили приблизително. Добре, ако азъ тръгна за Слънцето и мисля, че има 92 милиона мили до Слънцето и се спра на това разстояние и остана на единъ милионъ мили далечъ отъ Слънцето, тогава математическо изчисление ли е? И любовьта ни е като това изчисление. Казватъ за двама души, че се обичатъ. Рекохъ, на какво разстояние се обичатъ. Казвате: „Приблизително на разстояние 92 милиона мили.” Тогазъ разликата е единъ милионъ. Неразбрана работа е любовьта. Двамата най-първо сж много близки. Двамата преди да се оженятъ се мислятъ много близо. Това е неразбранщина. Азъ ви считамъ, че вий не сте женени. Вий женени не се родихте. То е една служба, която отъ после взехте. Като ученици не трѣбва да бждете женени. Трѣбва да бждете всички свободни въ душата си. Душата не се жени. И Духътъ не се жени. Христосъ казва: „Които се сподобиятъ съ този вѣкъ нито се женятъ, нито за мжжъ отиватъ.” Тази идея дръжте. А другата идея, тя е за земята. Тя е права. Преди да се ожени, той казва: „Умирамъ за тебе.” А пъкъ следъ като се ожени, следъ две години, казва: „Умирамъ отъ тебе.” Питамъ сега, кое умиране е по-право: умирамъ за тебе или умирамъ отъ тебе? Кое е по-хубаво сега, да умира за тебе или да умира отъ тебе? Сега вземамъ въ широкъ смисълъ. Може да е една идея, в която сте се влюбили или нѣкое вѣрую. 51
Единственитѣ нѣща, въ които човѣкъ трѣбва да вѣрва, това сж Любовьта, Мждростьта и Истината. Тѣ сж три нѣща, въ които като вѣрвашъ, ти си въ правото положение. Ако вашата вѣра е потикната отъ любовьта, ако вѣрата е потикната отъ знанието, ако вѣрата е потикната отъ истината, вие сте на правъ пжть. Сега какъ ще знаете дали вашата вѣра е потикната отъ любовьта? Ако вашата вѣра е потикната отъ любовьта, вий най-първо нѣма да болѣдувате. Или ако болѣдувате, съ болѣстьта ще се справите така, както пехливанитѣ се справятъ съ своя противникъ. Като станешъ боленъ, болѣстьта е едно благо за човѣка. Това е както борбата между двама борци. Ако тътнете болѣстьта, ти си пехливанинъ. Но ако тя те гътне, тогава ти си слабъ. Болѣстьта е едно сжщество. Тя, като те вижда, че влезе въ тебе, за да те види дали си силенъ или не. Когато се разболѣешъ, въ тебе е дошелъ единъ пехливанинъ. Нали обикновенитѣ пехливани правятъ ключове на краката на противника и го събарятъ. Завие ти краката. Ходили ли сте да видите какъ се борятъ пехливанитѣ? Може да не сте виждали всички, но си представяте какъ се правятъ ключове на краката и ръцете или какъ се извива гръбнака, какъ се извиватъ прешленитѣ. И на васъ често ви извиватъ краката. Какъ се освобождавате тогава? Пехливанинътъ, като ви извие краката нѣкжде, той ще почне да действува и ще иска да ви гътне. Има известни хора, които съ своята мисъль могатъ да ви въздействуватъ на ума и да ви свие крака, ржката, гръбнака и пр. Такива хора могатъ да изкривятъ каква да е часть отъ лицето ви. А пъкъ има други хора, които могатъ да ви освободятъ. Такъвъ човѣкъ ще ви освободи кракътъ съ своята мисъль. Той ще дойде да ти помогне. Той съ своята мисъль е по-голѣмъ пехливанинъ и ще те освободи. Та, когато говоримъ за дявола, говоримъ за единъ пехливанинъ, който вързва крака, ржце и пр. И Христосъ казва: „Този човѣкъ, когото Сатана връзва, не трѣбва ли да го развържешъ?” Та вие сте дошли да се учите на една положителна наука. Трѣбва да знаете напримѣръ да се самовладате. Ти казвашъ: „Защо трѣбва да бждешъ търпеливъ?” Че търпени52
ето е една броня. За да не се влияешъ отъ отрицателнитѣ сили въ природата. Ти казвашъ: „Защо трѣбва да вѣрвамъ?” Вѣрата е броня. Надеждата е броня. Любовьта е броня. Знанието е броня. Истината е броня. Ако ти не си брониранъ, ти тогава ще бждешъ подъ влиянието на тези силни сжщества. И тогава ще бждешъ играчка въ тѣхнитѣ ржце. Ти трѣбва да имашъ вѣра, за да не бждешъ играчка. Трѣбва да имашъ надежда, за да не бждешъ играчка. Ти трѣбва да обичашъ, за да не бждешъ играчка. Ти трѣбва да бждешъ свободенъ, за да не бждешъ играчка. Човѣкъ тѣзи качества трѣбва да ги развие въ себе си. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ на ограничения. Всички сжщества, които живеятъ въ вселената, не изпълняватъ еднакво волята Божия. Има сжщества невидими, които като влезатъ въ васъ, почватъ отъ начало като шумъ отъ далечъ и после се домогнатъ до васъ, разбиратъ слабоститѣ ви и ви внушаватъ нѣщо. Най-първо ще ви внуши да се влюбите въ нѣкого. На момата може да внуши да се влюби въ нѣкой момъкъ, а пъкъ на момъка ще каже: „Ти искашъ една прикя.” А пъкъ на момата сърцето се запалва, топло е, а пъкъ пару нѣма и се мжчи. Тази любовь е изкуствено образувана. Никаква любовь нѣма тукъ. Тази любовь прилича на следното: както когато хванешъ единъ волъ и го потеглишъ. Или прилича на любовьта на онзи, който гледа свиня и я туря въ кочина и у дава храна по петь пжти на день. И свинята казва: „Каква Божествена любовь има на господаря къмъ мене!” Господарьтъ му я глади по козината. А пъкъ, като дойде Коледа, има плачъ, квичене, ти не знаешъ каква е тая любовь. Господарьтъ у казва: „Има закони, ще те мушнемъ въ сърцето, ще те туримъ въ огъня, ще ти снемемъ козината. До сега живѣеше въ кочина, дожалѣ ми за тебе. Ще те туря въ огъня и ще влезешъ въ рая.” Свинята тогазъ казва: „Азъ се радвамъ, че ще влеза въ рая.” Това е казано фигуративно. Така ви заплитатъ тѣзи духове. Човѣкъ не трѣбва да се лъже, нѣма какво да го храни свѣта. Единствениятъ, който ни храни, е Богъ, а пъкъ всичкитѣ други хора, които идватъ да ни услужватъ, тѣ сж слуги Божии. И тѣ свободно трѣбва 53
да даватъ Божественото благо и азъ свободно трѣбва да отблагодаря. Давайте свободно и вземайте свободно. Или прави всичко съ любовь, давай всичко съ любовь и ближния свободно да взема. Нѣкой казва: „Какво е неговото намерение?” Преди години дойде при мене единъ господинъ и ми каза: „Това, което проповѣдвашъ, вѣрно ли е? Какъ ще ми докажешъ, дали е вѣрно учението ти?” Нѣма какво да ви доказвамъ. Азъ зная следното нѣщо: който лъже, той бърза, иска да спотулеви, да го нѣма. А когато човѣкъ говори истината, не бърза. И всѣки, който бърза, не говори истината. Това учение да го провѣрятъ хората и да го намѣрятъ правдоподобно, да го приематъ. А пъкъ, ако не го намѣрятъ за правдоподобно, да го оставятъ. Да го опитатъ. Какъ да докажемъ, че въздухътъ е чистъ. Азъ ще го приема. Азъ съмъ авторитетъ. Като приемемъ планинския въздухъ, ще познаемъ дали е добъръ и всѣки ще познае дали е добъръ. Да кажемъ, че вие имате една лампа. Кой ще ви каже дали лампата ви е силна или слаба. Вий сами ще опитате и ще видите. Та Богъ ни е турилъ извѣстни мѣрки, съ които можемъ да познаемъ свѣтлината, топлината, въздуха и пр. Не, че ний сме независими. Ближнитѣ могатъ да искатъ да ни услужватъ. Де е силата на единъ учитель? Силата на единъ учитель по музика седи въ това, че той на своитѣ музикални ученици може да имъ предава музикална енергия, да подхранва музикалния имъ центъръ. Ако не може да направи това, значи ученицитѣ му сж неспособни. Слънцето подхранва всички наши дарби и съ това, което възприемемъ отъ него, се развиватъ дарбитѣ, които Богъ е вложилъ. Та, въ всѣкиго едного, въ васъ влиза енергия. Искате нѣкой човѣкъ да го направите добъръ. Не можете да го направите добъръ, ако не излиза отъ васъ добрата енергия и той да я възприеме. Искате да направите нѣкого вѣрующъ. Отъ васъ трѣбва да излезе енергията на вѣрата и да влѣзе въ съответния му центъръ. Всички не сж еднакво вѣрующи. У нѣкой хора е много слабо развитъ центърътъ на вѣрата. У нѣкой е слабо развитъ музикалниятъ центъръ. У други философскитѣ центрове сж 54
слабо развити, не могатъ да разсжждаватъ. А пъкъ у нѣкой хора наблюдателнитѣ способности сж слабо развити. У всички хора не е еднакво развито наблюдението. Та най-първо ще видите какво ви липсва. На нѣкой липсва едно правилно наблюдение. У нѣкой хора има голѣма индивидуалность. Като погледнете челото на такъвъ човѣкъ, ще видите, че долната страна на чѣлото му е много силно развита, челото му е много легнало назадъ, а долната часть на челото е издадена. Такъвъ човѣкъ може да наблюдава добре. А пъкъ у другъ челото въ долната часть е по-неразвито, а пъкъ горната часть на челото е развита и изправена. Такъвъ човѣкъ се занимава съ философски въпроси, напримѣръ защо Богъ е създалъ свѣта и пр. Може ли да знае човѣкъ защо Богъ създаде свѣта. Богъ не създаде свѣта само за философитѣ или само за музикантитѣ или само за религиознитѣ хора или само за женитѣ или само за мжжетѣ или само за децата или само за ангелитѣ. Тогава за кого го създаде? Какъ ще отговорите вие? Где бѣха хората отъ началото? У Бога. За кого създаде Богъ свѣта? За себе си. Сега трѣбва да разбираме какво значи „за себе си”. Ний използуваме отъ своето, както ние разбираме. Богъ създаде свѣта за всички и за най-малкитѣ сжщества и за найголѣмитѣ. И за себе си и за най-малкитѣ и за най-голѣмитѣ. Той взе предъ видъ всички, не изключи никого, така че свѣтътъ е създаденъ за Бога, за ангелитѣ, за насъ и за тия сжщества, които сж по-долу отъ насъ. Та свѣтътъ е създаденъ за всички насъ. Като казваме „за всички насъ”, трѣбва да разбираме, че свѣтътъ е създаденъ за Бога. Ний трѣбва да мислимъ, че Богъ създаде свѣта за себе си, а пъкъ Богъ мисли, че създаде свѣта за насъ. Богъ не мисли, че Той създаде свѣта за себе си. Понеже Той се проявява въ всинца ни, следователно Той се проявява чрезъ насъ. И когато ний учимъ и живѣемъ добре. Богъ се радва, че ние разбираме правилно свѣта. Нѣкой пжть хората се критикуватъ единъ други. Каква е задачата на критиката? Понеже гледамъ тукъ, че доста ученици сж критици. Каква е задачата на единъ критикъ. Какво 55
значи думата „критикосъ”? Тя не е българска дума. Критика, значи мѣрка, съ която се мѣрятъ нѣщата. Тя е една естествена мѣрка, Божествена мѣрка. Ако правилно я прилагашъ, тогава критиката ти е на мѣсто. Иначе критикувашъ неправилно. Ти казвашъ, че нѣкой човѣкъ не е добъръ. Какъ ще познаешъ, че не е добъръ? Единъ музикантъ какъ познава дали тона е вѣренъ или не? Има опредѣленъ начинъ. Има си камертонъ. Той ще те опита, ще ти каже : „Я, вземи основно до.” Ти казвашъ, че разбирашъ музиката, но не можешъ да вземешъ вѣрно „до”. Той казва: „Я вземи „солъ”. И „солъ” не вземешъ вѣрно. Той ти казва: „Я вземи фа.” И него не взимашъ вѣрно. Питамъ, въ какво седи музиката? Представете си, че имате единъ шефъ. Вий казвате: „Да се ушие това и това.” Но представете си, че вие ушивате единъ платъ, съ който да носите вода. Тогазъ какви трѣбва да бждатъ редоветѣ? Трѣбва шевоветѣ да бждатъ ситни, че като турите вода, водата да не може да мине. Та рекохъ сега, какъ ще познаете единъ добъръ човѣкъ? Каква е мѣрката за добрия човѣкъ. Добъръ е онзи човѣкъ, който никой не може да го окаля. Ти езерото можешъ ли да окаляшъ, да го размжтишъ. Добъръ човѣкъ е онзи, когото никога не можешъ да го размжтишъ. Добъръ човѣкъ е онзи, който никога не може да изгуби своята чистота. Така трѣбва да считате. Питамъ сега, ако вие бихте имали една температура отъ десеть хиляди градуса на тѣлото си и нѣкой ви за-мѣри съ една желѣзна топка; питамъ, ако има една зона, презъ която [...], тази топка ще достигне ли до васъ. Ако имате температура десеть хиляди градуса не може да ви достигне. Ако ти се обиждашъ, какво показва това? Вий всички се обиждате. Нѣма нѣкой, който да не се обижда. Това показва, че температурата ви е малка. Нали сега правятъ тѣзи модернитѣ крепости. Французитѣ иматъ линия „Мажино”, а германцитѣ „Зигфридъ”. Какви сж крепоститѣ, съ които вий трѣбва да се пазите? Сега ний трѣбва да живѣемъ добре, понеже невидимиятъ свѣтъ, къмъ който се стремите, не обича болни хора, не обича и хора съ слабости. Тѣхъ ги турятъ тукъ долу на земята. Тамъ въ неви56
димия свѣтъ сжществата сж като пчелитѣ, които минаватъ на гледъ за много жестоки. Пчелитѣ подържатъ ангелски порядъкъ. Една пчела щомъ прояви нѣкой малъкъ дефектъ, не я искатъ в кошера и тя бѣга отъ тамъ. И въ духовния свѣтъ е сжщия законъ. Затова хората ги приготовляватъ тукъ,.за да знаятъ какъ да живѣятъ, за да не повредятъ ума си. Тѣзи органи, които Богъ ни е далъ, човѣкъ може да повреди съ своето незнание. Въ религията има една опасность. Хората, които се приближаватъ, ако не сж готови, ако не се познаватъ едни други, много си пакостятъ. „Религия” значи свръзка. Затова въ религията хората сж наблизо и тогава хората трѣбва да бждатъ много умни. Въ Алпитѣ се изкачватъ на Монъ бланъ като се свържатъ десеть петнадесеть души съ едно вжже. И всички трѣбва да бждатъ много внимателни. Понеже ако единъ падне, всички могатъ да паднатъ съ него въ пропастьта. Отъ друга страна, ако единъ се подхлъзне, другитѣ могатъ да го спасятъ, да го изтеглятъ. И затова единъ други трѣбва да се пазятъ. Ний мислимъ, че почвата, по която се движимъ, е много равна. Почвата, по която се движимъ, е много вълнообразна, има много високи върхове, има скалисти мѣста, дѣто всѣки може да плати съ живота си. Ако не внимава чо-вѣкъ, колко въпроси има, съ които той може да се съблазни. Ако видите, че нѣкой носи една млада мома и тя е красива, вий ще се съблазните и ще кажете, че този човѣкъ е лошъ. Ще кажете: „Не го ли е срамъ, че я носи?” Но, ако кракътъ у е счупенъ? Че вие не разбирате условията, при които той я носи. При сегашнитѣ условия близостьта на хората какво значение може да има? Вий не знаете дълбокитѣ тайни, които сж скрити. Когато Богъ сближава добритѣ и лошитѣ хора, каква е Божията цель. Когато турятъ леда на огъня, каква е цельта ви? Да се стопи леда. Като се стопи този ледъ и му предадете малко топлина, този ледъ може да ви бжде полезенъ. Иначе не може да ви бжде полезенъ. Та, вашитѣ разсжждения иматъ една празнина. Има единъ стихъ въ Писанието: „Не огорчавайте Духа, който е въ васъ.” Не огорчавайте Духа, който ви ржководи въ Божест57
вения пжть. Мнозина съмъ слушалъ да казватъ: „Защо Богъ е създалъ така свѣта? Защо Богъ допусна това? Защо Богъ допусна този човѣкъ да каже това нѣщо за мене?” Питамъ: когато впрегнатъ за ралото да оре нивата, какво трѣбва да говори ралото? Трѣбва да оре, да си извърши работата. Каквото и да мислите въ свѣта, вий сте изпратени да извършите волята Божия. Когато се занимавате съ други работи, вий сте оставени на почивка. Всички, които не разбирате Божиитѣ пжтища, разсжждавате все както въ горния случай. Всички хора, които не разбиратъ защо Господь е създалъ свѣта, азъ ги считамъ, че тѣ сж ръждясали. Едно рало, което не работи, ръждясва, а когато работи, то е излъскано. Недоволството е ръжда. А пъкъ щомъ влезете въ живота да работите, вий сте излъскани. Най-добритѣ и най-умнитѣ хора знаятъ следното: Каквото и да ви случи въ свѣта, е за ваше добро. Това е основенъ законъ. Всичко, което се случва, е за добро. Че ние не разбираме, то е другъ въпросъ. И онзи, който не изпълнява Божия законъ, следъ време ще страда. А пъкъ онзи, който изпълнява Божия законъ, той ще получи Божието благословение. Законътъ е такъвъ. Ако вий се месите много въ чужди работи, вий вземате половината отъ тѣхнитѣ недостатъци. Ако се занимавате съ идиотитѣ, много работи отъ идиотитѣ ще влѣзатъ въ васъ. Ще стане една обмѣна. И азъ не ви съветвамъ много да се занимавате съ лошитѣ хора. Понѣкой пжть у всинца ви има една идея, че може да изправите единъ лошъ човѣкъ. Единъ лошъ човѣкъ е една развалена машина, за която трѣбва майсторъ. Ако вий не разбирате, кажете на майсторъ да я поправи. Често идватъ нѣкой и казватъ за нѣкого: „Много лошъ човѣкъ е онзи. Искамъ пари назаемъ и не ми дава.” Рекохъ, той не е лошъ човѣкъ, той е добъръ. Тебе не ти трѣбватъ пари. Той казва: „Защо не ми трѣбватъ?” Рекохъ му: Защото ако вземешъ пари, ще се облечешъ съ хубави дрехи и ще се оженишъ, а ти не си човѣкъ за женене. Споредъ Божественото учение човѣкъ кога трѣбва да се ожени? Той трѣбва да свърши за 4 години отдѣлението, за 8 години гимназия, за 4 години университета и после да има десетина 58
години спе-циализация и следъ това вече да мисли за женитба. А пъкъ сега, свършилъ четвърто отдѣление и иска да се жени и свѣтъ да създава? Сега, азъ ви говоря на васъ, като на ученици. Женитбата, както е сега, не сж я разбрали. Тя е за много учени хора. Сега ще разберете въ какво седи въпросътъ. Много пжти ти можешъ да се оженишъ. Като станешъ министъръ председатель на България, ти си се оженилъ за България. Какво ще направишъ за България? Или станешъ царь. Ти си се оженилъ вече. Какво ще направишъ като царь? Ти искашъ да станешъ баща. Бащата това е най-високата служба. Като баща какво ще създадешъ? Ти искашъ да станешъ майка. Това е най-високото положение. Като майка какво ще създадешъ? Или искашъ да станешъ учитель. Или искашъ да станешъ слуга. Слугата трѣбва да е свършилъ училище. Въ невидимия свѣтъ слуги съ образование четвърто отдѣление не ги търпятъ. И съ гимназиално образование не ги търпятъ. И с университетско образование не ги търпятъ. Трѣбва да имашъ следъ това още 10 години специализация, за да станешъ единъ обикновенъ слуга. Ангелитѣ минаватъ въ небето за слуги, но сж учили и иматъ добра опитность. Единъ ангелъ знае много повече, отколкото цѣлото човѣчество. Единъ ангелъ има по-голѣма опитность, отъ опитностьта на цѣлото човѣчество. Азъ ви навеждамъ сега това не да се обезсърчите. Искамъ да ви кажа каква идея трѣбва да имате. Вий сте заобиколени съ сжщества, които ви желаятъ доброто и трѣбва да ги слушате. И когато имате нѣкой пжть неразположение на духа, то е поради вашето непослушание, ти си попадналъ подъ влиянието на непослушнитѣ духове и ти гласувашъ за тѣхъ. Цѣлия день тѣ казватъ: „Свѣтътъ не е създаденъ добре.” И вий казвате така. Тѣ мислятъ, че хората сж лоши. И вий мислите така. Вий мислите, че сте единствения, добрия. Единъ пророкъ, който е избилъ 400 лъжливи пророци и после се уплаши и каза: „Самъ останахъ и моя животъ искатъ.” Богъ каза: „Не си самъ, има още 7000 въ Израиля като тебе.” Илия изгуби своята сила, понеже изби пророцитѣ и трѣбва59
ше наново да дойде на земята, да си поправи погрѣшката. И вторий пжть, като дойде, той я поправи. И той дойде на земята, за да познае, че свѣта съ сила не се изправя, но съ любовь, знание и истина, които трѣбва да се внесатъ въ вашия животъ. Внесете ги и като ученици. Внесете Любовьта, Мждростьта и Истината. Внесете истинския животъ, истинската свобода, турете така една основа и отъ тамъ започнете сега. Турете ги като мѣрки най-първо. Казано е: „Плодътъ на Духа е любовь, радость и миръ.” Отче нашъ Животъ пъленъ съ свѣтлина, животъ пъленъ съ топлина, животъ пъленъ съ чистъ въздухъ и храна е истинския животъ. 6ч. 27м. 4-та беседа на Рила 19 юлий 1939 г., 5 ч.с., срѣда Молитвения връхъ при Рилскитѣ езера 60
СЪ ВЪРА БЕЗЪ СМУЩЕНИЕ! Добрата молитва „Духътъ Божий” Малко размишление Ще прочета 14 глава от Йоана. Има нѣщо, съ което вие сте много запознати. То е смущението. Единственото нѣщо, съ което сте много запознати, но не знаете неговия произходъ. Гладниятъ се смущава за хлѣба. Жадниятъ се смущава за водата. Майката се смущава за своето дете. Приятельтъ се смущава за своя приятель, бащата за сина си, учениятъ за науката си. Онзи, който обича, се смущава за любовьта си. Който има знание, се смущава за свѣтлината. Онзи, който има очи, се смущава да не би да ги загуби. Онзи, който има уши, се смущава да не изгуби слуха си. Който има езикъ, се смущава да не изгуби говора си, словото. Онзи, който има крака, се смущава да не би да се вържатъ краката му, да не може да ходи. Питамъ сега: всичкитѣ тия смущения на мѣсто ли сж? Щомъ не сж на мѣсто, защо поддържате. Общо казано: поддържате ги. Не, че човѣкъ желае да поддържа смущението. Смущението произтича отъ малко вѣра. Всѣко смущение показва, че вѣрата е слаба, показва едно невежество. Щомъ се смущавашъ, ти си невежа. Какво значи невежа? Невежа значи, който не знае. Щомъ се смущавашъ, значи трѣбва да се учишъ. Добрата страна на смущението човѣкъ трѣбва да се учи. Сега често всички говорятъ за любовьта. Но коя е първата стжпка на любовьта? Какъ ще проявишъ любовьта? Майката, следъ като родила едно дете, после съжалява, че го родила. Много пжти ти завържешъ приятелство съ нѣкой приятель, после съжалявашъ, че си завързалъ приятелство съ него. Добиешъ знание, после съжалявашъ, че имашъ туй знание, понеже знанието безпокои. Вие искате да знаете всичко. Ако знаешъ, че твоятъ приятель, когото ти обичашъ, оби61
ча другиго повече отъ тебе, ти се безпокоишъ. Или да знаешъ, че нѣкой е по-силенъ отъ тебе, или ако нѣкой е по-богатъ отъ тебе, ти се безпокоишъ. Защо, ако нѣкой е по-богатъ отъ тебе, трѣбва да се безпокоишъ? Каква е основата, защо трѣбва да се безпокоишъ? Вие трѣбва да идете въ първо отдѣление, да видите какъ децата започватъ съ първата буква. Защото съ коя буква трѣбва да започнатъ хората? Въ еврейския езикъ има единъ разказъ, че когато Господь искалъ да създаде свѣта, повикалъ всичкитѣ букви, да избере съ коя да създаде свѣта. Дошла първата буква „алефа”, искала чрезъ нея да създаде. Казва му Господь, че не може, понеже съ първата буква се пише една лоша дума. Всичкитѣ букви се явили и дали своето предложение съ всѣка една отъ тѣхъ да започне създаването на свѣта. Богъ е спрѣлъ на буквата Б, защото съ другитѣ букви се пишели все нѣкой лоши думи. Въ начало Богъ създаде. Но то е единъ разказъ. Какво означава Б-то. Въ български „бой” се пише съ Б. Когато свѣтътъ се създалъ, мислите, че мирно се е създалъ. Голѣмъ бой е имало въ свѣта, най-голѣмиятъ бой, дето вие не сте го сънували. Какво разбирате вие подъ думата „бой”. Когато два народа се биятъ или когато двама братя се биятъ, какъ се биятъ по братски? Когато майката бие детето, какъ го бие? Каква е идеята на майката, когато бие детето си? Нѣкой отъ васъ сте били майки, като сте були вашитѣ деца, каква е вашата мисъль, първата мисъль каква била, защо удряте детето? Вие не сте наблюдавали, но инстиктивно така сте го били. Азъ съмъ разправялъ единъ примѣръ, който се е случилъ въ селото Голица къмъ Черното море. Наблюдава единъ, че една майка води петь мечета къмъ една рѣка. Върви, дигне единъ камъкъ, хване единъ ракъ, даде на мечетата. Едното отъ мечетата, като извади майка му, то се затичва и взема рака. Другитѣ не могатъ да ядатъ. Извади единъ ракъ, то го вземе, извади другъ, пакъ то го вземе. Най-после майката излѣзла отъ търпение и му ударила една плесница, че то легнало на земята. Тя тъй го ударила, че то не станало вече. 62
Отива при него, побутва го, поклаща го. Не става. Започва да реве. Оставила го и тръгнала съ другитѣ четири мечета. Защо ревала мечката? Ревала, че не знае какъ да бие. Често вие питате защо плачете? Защото не знаете какъ да постъпвате. Всѣки човѣкъ, който не знае какъ да постъпва, той ще реве като мечката, т.е. осакатишъ нѣщо. Тази мечка можеше така да бутне детето си, че да не остане на мѣстото. Тя излѣзла отъ търпение, ударила го, искала да му даде единъ урокъ, искала да му каже, че не трѣбва да бжде толкова користолюбиво. Като вземе едно раче, да стои настрана, да може да даде и на другитѣ. Като взематъ другитѣ четири, тогава то пакъ ще вземе. Рекохъ, при сегашнитѣ условия всички вие искате много знание. Защо ви е знанието? Колко хапки трѣбватъ на човѣка, за да се наяде? Не сте броили, толкозъ сте учени. Колко хапки ви трѣбватъ, за да се наядете нормално безъ да преядете и втори пжть да имате естествено желание да ядете. Единъ малъкъ въпросъ. Здравето на човѣка зависи отъ хапкитѣ. Ако изядешъ 20 хапки, ти ще се научишъ само да се карашъ съ хората. Ако изядешъ 13 хапки, ти ще бждешъ само подозрителенъ, кой каквото каже нѣма да вѣрвашъ, каквато работа захванешъ, нѣма да ти върви, въ тебе ще има подозрение. Ако изядешъ 15 хапки, ще си продавашъ наследството, ще си мѣнишъ мнението. Ако изядешъ 14 хапки, каквото направишъ, ще се развалятъ работитѣ. 16 хапки, ако изядешъ, ще станешъ ортакъ съ дявола. Какво означава ортакъ съ дявола? Ще употрѣбявашъ неговитѣ прийоми. Влиза единъ на гости въ единъ домъ зимно време и трепери отъ студъ. Питатъ го: „Какъ си?” Казва: „Много добре съмъ.” Той трепери, но казва: „Много добре съмъ.” Като е много добре, тѣ го турили далечъ отъ огъня. После той казва: „Треперя, може ли да ми позволите да седна до огъня.” Не иска да каже, че има нужда отъ огънь, казва, че му е много добре, иска да мине за силенъ. Питамъ: когато ти е зле, казвашъ, че ти е добре и когато ти е добре, казвашъ, че ти е зле, тогава ти говоришъ ли истината? Сега въ какъвъ смисълъ трѣбва да говоримъ истината? Да говоришъ исти63
ната, значи да съграждашъ нѣщо. Ако не говоришъ тъй, както трѣбва, ти не може да съградишъ нищо въ себе си. Да говоришъ истината, значи да давашъ на нѣщата онзи смисълъ, който е туренъ. Ти въ азбуката, ако дадешъ друго съдържание на А-то, какъвъ смисълъ трѣбва да дадешъ на буквата А? Не въ статическо положение, но въ динамическо. Буквата А въ динамическо положение означава, че ти натоварвашъ единъ твой приятель или го обичашъ или го мразишъ ти употрѣбявашъ буквата А. Щомъ го обичашъ, ти го натоварвашъ съ любовь, щомъ го мразишъ, ти го натоварвашъ съ омраза. И въ двата случая го натоварвашъ. Въ първия случай това, което си му далъ, има съдържание; въ втория случай нѣма съдържание. Въ първия случай ти си турилъ злато да носи на гърба си, той ще се ползува. Въ втория случай пѣсъкъ носи, нищо нѣма да се ползува. Казвате: „Азъ не ви обичамъ.” Какво натоварвате? Казвате: „Азъ не мога да обичамъ този човѣкъ.” Щомъ не може да го обичашъ, защо искашъ тебе да обичатъ. Искашъ да обичашъ, за да научишъ какъ да разпределяшъ благата, които Богъ е далъ. Защото докато хората не те обичатъ, ти не може да се научишъ да обичашъ и докато ти не обичашъ и тѣ не могатъ да те обичатъ. Следователно другитѣ трѣбва да те обичатъ, за да се научишъ ти да обичашъ и ти трѣбва да обичашъ, за да се научатъ другитѣ да те обичатъ. Ние като се обичаме единъ другъ, ние се учимъ. Най-първо Богъ ни обича, за да ни научи какъ да се обичаме. Ние трѣбва да обичаме Бога, за да се научимъ, какъ да обичаме. Та сега вие казвате: „Азъ обичамъ еди кого си.” Питамъ: може ли да не обичашъ себе си? Понѣкой пжть човѣкъ може да се не обича. Щомъ той дойде да се не обича, той се самоубива. Всичкитѣ самоубийства се дължатъ, че човѣкъ е престаналъ да обича себе си. Сега ние идваме до въпроса: обичьта има ли крайни предѣли? Тя не е безгранична, както мислите, въ своитѣ проявления. Казвате: „Безгранично да обичашъ.” Любовьта е гранична. Ако ти наливашъ въ едно шише, което събира 5 килограма колко вода може да събере? Щомъ се напълни ши64
шето и ти наливашъ, тази вода ще влѣзе ли вжтре? Ако обичашъ единъ човѣкъ повече, отколкото той може да вмѣсти, другата любовь се излива и ще образува каль. Водата, която се излива навънъ, ще образува каль около тебе. Често, когато вие обичате единъ човѣкъ повече отколкото трѣбва, вие образувате каль около него и около себе си и си създавате неприятности въ живота. Това не го знаете още. Питамъ сега: какви сж побужденията ви вие да обичате нѣкого повече? Много естествено, користолюбие се крие тамъ. Когато ида при единъ богатъ човѣкъ и започна да го хваля, казвамъ, че баща му е благороденъ човѣкъ, то е обичь. Каква е цельта? Да отпусне нѣкой кредитъ, да се отвори сърцето му, да даде повече. Когато онзи каменарь отиде при единъ камъкъ, съ чука си започне да удря на камъка, какво означава удрянето? И той го хвали. Удари го веднъжъ, дважъ, сто пжти като го удари, то е похвала, съ чука говори на камъка. Камъкътъ, като разбере, че го обича каменарьтъ, даде едно камъче. Той гледа, гледа и пакъ започне да го хвали, да му говори. Отчука друго парче, пакъ го вземе и онзи каменарь не е задоволенъ. Най-после, като го хвали, хвали усѣти, че ржката го боли. Казва: „Стига вече туй хвалене на този камъкъ, заболѣ ни глава да слушаме похвалитѣ на този камъкъ.” Сега понѣкой пжть и вие идете при нѣкой човѣкъ да му се карате. То сж похвали. Започвашъ да казвашъ: „Ти си неразуменъ, ти си скържавъ.” То сж все човѣшки дарби. Защото, като кажешъ „неразуменъ”, тури запетая: „не, разуменъ си”. Казвашъ: „Много си лошъ.” Извадете „л”-то, какво остава „ошъ”. Какво означава? Казвате: „Ти си много не-чистъ.” Турете запетая „не, чистъ” става. Какво разбирате: „нечистъ човѣкъ”? Българитѣ много се гнусятъ отъ нечистъ човѣкъ. Запримѣръ, ако видите червеи въ сиренето, вие го считате за крайно нечисто. Въ Швейцария иматъ известни кашкавали, които иматъ червеи и съ червейчетата ги ядатъ, считатъ го за чисто. Какво е понятието за чистота. Кашкавалъ, въ който има благородни животни, считатъ го за чистъ. Българинътъ го счита за нечистъ. Единъ червей да види, изхвърля този кашкавалъ. 65
Питамъ: една погрѣшка не е ли единъ червей? Българинътъ, като види една погрѣшка, казва: „Много лошъ човѣкъ”. Въ Швейцария, като го видятъ, казватъ: „Много добро” и го нагълтатъ, кашкавала. Българинътъ го изхвърля навънъ, а швейцарецътъ го нагълтва. Два метода имате. Кой методъ е по-добъръ? Българинътъ казва: „Азъ пращамъ този червей навънъ да живее, давамъ му свобода.” Швейцарецътъ казва: „Ти много си се измжчилъ въ свѣта, да те туря вжтре въ себе си, у менъ ще живѣешъ добре.” Питамъ: отвънъ ли трѣбва да държимъ хората или отвжтре? Оставямъ на васъ да разрешите въпроса. Ако червеятъ е сиромахъ, вие ще го изхвърлите навънъ, ако е богатъ, ще го турите вжтре. Вие обичате нѣкого, защо? Често обичате го защото е ученъ или защото е силенъ, или защото е богатъ, има нѣкой качества. Хубаво, не е лошо това. Но мѣрката за любовьта каква трѣбва да бжде? Сега да дойдемъ до червеитѣ на кашкавала, че швейцарцитѣ ги турятъ вжтре, българитѣ ги турятъ отвънъ. Представете си, че червеятъ представя едно житено зърно въ хамбаря, ако държишъ житеното зърно въ хамбаря или ако вземешъ туй житено зърно и го туришъ на нивата, кажешъ: „Върви си отъ хамбаря, не трѣбва да седишъ.” Какво е предназначението. Значи въ единъ случай, когато туримъ житото въ хамбаря или когато сме го посѣли на нивата, понеже за идната година трѣбва да се сѣе, трѣбва да се извади отъ хамбаря да се хвърли, да се посѣе. Българинътъ обича да сѣе, швейцарецътъ обича да събира. Българинътъ мисли за идната година, той го нѣма въ съзнанието. Той го хвърля и го счита за нищо. Швейцарецътъ мисли, че туй, което е хвърлено, изгубило смисъла. Идната година туй, което е хвърлено израства и дава единъ стръкъ 60-70 зрънца. Онзи, който дошълъ да види туй житено зърно посѣто, намира неговия вжтрешенъ смисълъ. Рекохъ, понѣкой пжть срѣщате единъ човѣкъ, който като житеното зърно хвърляте въ земята, не разбирате какво може да се прояви за бждеще. Този, когото вие сте считали за нищо, после вие намѣрите съдържание въ него. Да кажемъ, 66
дойде една скръбь въ васъ. Вие сте недоволни отъ скръбьта. Защо сте недоволни отъ скръбьта? Да допуснемъ единъ човѣкъ умрѣлъ, изгубва ли се този човѣкъ? Не, отишълъ при Бога. На васъ всѣки може да ви създаде изкуствени страдания, колкото искате. Представете си единъ учителъ на васъ ви тури една бележка 6, вие се зарадвате. После, следъ време той поправи тази бележка, намали я на 2. Най-първо се радвате, като видите, че бележката е две, става ви мжчно. То е негова работа, защо вие ще се безпокоите, шесть показва, че семето е посѣто въ земята, започва да расте и плодъ ще даде идната година. 2-те показва впрегнатъ волъ, не виждате какъвъ ще бжде резултатътъ. 2-тѣ показва, че не израсналъ хомота на врата, но трѣбва да теглите каруцата, не виждате никакъвъ резултатъ. Вие ще пренасяте житото като волъ, васъ ще ви пратятъ въ гората да пасете. Ни най-малко нѣма да ви дадатъ отъ житото, което сте носили. Прави сж ученицитѣ като имъ турятъ 2 да плачатъ. Да кажемъ, ако ти турятъ като войникъ пушка да се упражнявашъ дигашъ, слагашъ на рамото. Целия день нагоре надолу, после туришъ въ кжщи. Какво ще придобиешъ отъ дигането и слагането на единицата? Тази единица показва, че трѣбва да знаешъ какъ да давашъ и отдалече да стреляшъ съ пушката си. Рекохъ, на единъ философъ трѣбва да му туришъ единица и той отъ тази единица да изкара нѣщо. На единъ обикновенъ човѣкъ ще му туришъ шесть. Или другояче да обясня. На единъ обикновенъ човѣкъ, който не разбира живота, дай му една нива да сѣе жито. На единъ мждрецъ дай му едно перо въ ржката да пише нѣщо. Какъ така, не е ли на мѣсто? На земледѣлеца нивата, на мждреца перото. Погрѣшката е тамъ, че ние даваме на обикновения човѣкъ единицата, когато той не знае какво да прави съ нея. На обикновения човѣкъ нивата, въ която да сѣе жито, а на мждреца златното перо, съ което да пише хубави нѣща. Вие имате по една единица. Вашиятъ езикъ е единица, която седи въ устата ви. Та рекохъ, ако искате да бждете умни хора, ще знаете, какъ да помръдвате езика. Нѣкой хора сж много търпеливи. 67
Гледамъ, като седятъ, езикътъ имъ мърда. Седи той съ затворена уста, но езикътъ мърда вжтре. Езикътъ казва нѣщо. Ясенъ е този законъ. Като мърдашъ езика си неразумно, създавашъ най-голямото нещастие въ живота. Но ти си държишъ устата отворена, а мърдашъ езика си вжтре и казватъ: „Той не говори.” Какъ не говори, той мърда езика си вжтре. Пъкъ нѣкой го показва отвънъ. Отвори устата си, каквото направи, всичко излиза навънъ. Питамъ: ако съ перо напишешъ „любовь”, какъвъ ще бжде смисълътъ на написаното. Ако съ туй перо напишешъ „омраза, злоба, отмъщение”? Или пишешъ съ перото „любовь, милосърдие, кротость, въздържание, миръ”? Представете си, че идете въ оня свѣтъ, какъ ще ви сждятъ. Вие показвате какво сте писали съ езика си на цели тефтери. Казвате: „Господи, ние живѣемъ на земята.” Той ще отвори книгата на живота, ще види какво сте писали. Въ тази книга е написано всичко, каквото сте говорили. Ще вземе нѣкой ангелъ, ще започне да чете тази книга и ти ще започнешъ да се мжчишъ отъ тѣзи думи, които си написалъ. Ще станешъ толкозъ чувствителенъ, че ти ще пожелаешъ от оня свѣтъ да те пратятъ на земята да изправишъ всичкитѣ погрѣшки. Такова съчинение не се пише. Тогава ще се върнешъ на земята да поправишъ тезата. Васъ ще ви представятъ всичкитѣ ви мисли. Като ви гледамъ, вие мислите, че лесно се влиза въ невидимия свѣтъ. Лесно се влиза като гостъ. Въ оня свѣтъ три деня като седишъ, ще ви приематъ, но следъ третия день ще седишъ ли повече, ще ви намѣрятъ работа. Тогава каква ще бжде работата. Следъ третия день пакъ ще ви пратятъ на земята да се въплотите и тукъ да работите наново. Сега нѣкой казвате: „Да видимъ Христа.” Хубаво е да видите Христа. Ако ти видишъ единъ свой приятель и той носи всичкитѣ писма и лоши работи казани за него, какво ще бжде вашето положение съ него? Вие колко пжти сте се съмнявали въ Бога, въ Христа, Той да не е лъгалъ, да не казалъ нѣщо, което не е вѣрно, да не би [да] сте се заблудили като сте приели Неговото учение? Единъ менъ ми се оплаква, казва: „Откакъ приехъ учението ти, не можахъ да се ос68
вободя. Откакъ започнахъ да чета библията, бѣлъ день не видѣхъ.” Азъ, като проповѣдвамъ за любовьта, той нищо не разбира. Казва: „Откакъ започна да проповѣдвашъ за любовьта, не живѣя добре. Едно време живѣехъ добре. Сега съвсемъ не живѣя добре.” Не знаете какво нѣщо е любовьта. Дойде нѣкой, наговори ви всичко. Защо да не кажешъ: „Колко хубаво говоришъ, повтори още веднъжъ сладкитѣ думи, пъкъ си замини.” Ако той ти говорѣше на френски езикъ и ти не разбирашъ френски, ти щѣше ли да се обидишъ? Ако той те обиждаше на английски, ти пакъ нѣмаше да се обидишъ. Ще кажешъ: „Колко хубаво говори френски, но нали главата ми не разбира.” Тогава идемъ до едно положение: никога не допущайте една отрицателна мисъль нито въ ума си, нито въ сърдцето си, нито въ душата си, нито въ духа си за Бога. Щомъ я видишъ, щомъ я почувствувашъ навънъ. Най-лошото, което може да ти се случи, кажи: „Не го разбирамъ това нѣщо.” Спасението е невежеството. По-добре човѣкъ да е невежа при лошитѣ работи, а ученъ при добритѣ работи, отколкото да е невежа при добритѣ работи и ученъ при лошитѣ работи, при злото. Нѣкой пжть си невежа при доброто, а си ученъ при злото. Може да си ученъ при доброто и невежа при злото. Въ тази 14-та глава Христосъ казва: „Да се не смущава сърцето ви, вѣрвайте въ Бога и въ мене вѣрвайте.” Вѣрвайте, че онова, което Богъ е създалъ, то е за ваше добро. Вѣрвайте въ мене, че азъ съмъ дошълъ да ви покажа истинския пжть, по който може да намѣрите живота. Вѣрвайте, че всичко, което Богъ е създалъ, е за ваше добро и вѣрвайте, че азъ съмъ дошълъ да ви покажа пжтя, по който може да намѣрите истинския животъ. Рекохъ, тази вѣра, която издържа при най-голѣмитѣ мжчнотии, тя е вѣра. Една вѣра, която не издържа при мжчнотиитѣ, е слаба. Онзи конецъ е силенъ, здравъ, който при най-голѣмитѣ тежести не се кжса. При това трѣбва да дадемъ единъ примѣръ на себе си, на всички ония сжщества, души, които живѣятъ въ насъ. Толкозъ милиарди сжщества, души живѣятъ въ васъ и очакватъ да имъ дадете единъ при-мѣръ на живота. 69
Когато човѣкъ не знае какъ да яде, той създава мжчнотии въ стомаха, раждатъ се болеститѣ. Когато не знае какъ да диша, той създава болести въ дробоветѣ. Когато не знае, какъ да мисли, той си създава болести. Следователно здравословното състояние на човѣка зависи отъ яденето. Като ядешъ, да ти е приятно, че ядешъ. Да знаешъ колко хапки да изядешъ. Или 12 хапки или 21, ни повече, ни по-малко. Питамъ: ако изядешъ 12 хапки или 21 хапки, каква е разликата? 21 хапки изядатъ децата, 12 хапки изядатъ юнацитѣ голѣми парчета, но тѣ сж равносилни. Или когато ядешъ, ти ядешъ да придобиешъ животъ. Ти трѣбва да се нахранишъ, да започнешъ да мислишъ, то е правилното състояние. Две състояния въ дадения случай има: Ядешъ да възприемешъ живота и този животъ да го проявишъ навънъ. Ако въ яденето нѣма този процесъ, яденето нѣма смисълъ. Тази енергия, която влиза презъ храната, не отива на своето мѣсто. Така произтичатъ всичкитѣ неестествени състояния, болезнени състояния, които съвременното човѣчество има. Нѣкой казва: „Азъ малко ямъ.” Другъ казва: „Азъ много ямъ.” Ако малко ядешъ и не мислишъ, нѣма да се ползувашъ, ако много ядешъ и не мислишъ, пакъ нѣма да се ползувашъ. Разумность трѣбва, като ядешъ да възприемашъ благата, които Богъ далъ. И отъ излишното благо, което приемашъ да дадешъ. Като се наядешъ, да изпратишъ своята мисъль. Ако си близо до тѣзи сжщества, като се наядешъ, каквото ти остане да дадешъ на тѣхъ. Ако си далече, ще изпратишъ своята мисъль. На съвременния свѣтъ трѣбва да даваме. Ние имаме пѣсень: „Давай, давай, всичко давай”. -„Какво ще остане заради мене?” -Заради тебе ще остане твоятъ собственъ животъ. Ти тогава ще образувашъ една връзка между Бога и себе си. Казано е: Божествениятъ животъ е близо. Ако не давашъ, ти ще прекжснешъ връзката. Ти не давашъ и Господь нѣма да ти даде. Та рекохъ сега, да се не смущава сърцето ви! Вѣрвайте! Смущението се премахва само съ вѣрата. Нѣкой четатъ: „Да се не смущава сърцето ви. Вѣрвайте въ Бога е въ мене.” Христосъ показа цѣра: „Вѣрвайте въ Бога и въ мене вѣрвай70
те.” По този начинъ смущението ще премахнемъ. Вѣрвайте, че Богъ е създалъ всичко за добро. Ще вѣрвашъ, че Този, Който дошълъ отъ Бога, е дошълъ да ти покаже истинския пжть, по който може да идешъ при Този, Когото търсишъ въ свѣта. То е естественото да вѣрваме въ Бога и да намѣримъ пжтя, по който може да идемъ при Отца. А Отца, Той ще ни покаже. Христосъ казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ не го е привлѣкълъ. И никой не може да иде при Отца, ако азъ не му покажа пжтя.” Защо се смущаваме въ свѣта? Ние се смущаваме, защото вѣрата ни въ Бога е слаба, защото вѣрата ни въ Христа е слаба. Сега засилете вашата вѣра. Днешниятъ день има ли облаци нѣкжде? Какво ви препятствува днесъ да вѣрвате? Може ли днесъ да се съмнявате въ слънцето? Виждате пече, всичко ви дава. Вие казвате: „Утре какво ли ще бжде?” Вие веднага мислите за утрешния день, той не влиза въ програмата на днешния день. Днешниятъ день е цельта на живота. Ако вие имате вѣра, щомъ дойдатъ облаци надъ васъ, показва, че вие сте слѣзли много надолу. Ако имате вѣра, вие ще се качите надъ облацитѣ и пакъ ще бжде ясно. Мжчнотиитѣ сж облаци, които сж дошли въ вашия животъ. Ако имате вѣра, ще бждете надъ облацитѣ. Съ аеропланъ нѣкой сж надъ 2,3,4,5,6 хиляди метра надъ облацитѣ. Качатъ се надъ облацитѣ, небето е ясно. Съ вѣра ние ще се качимъ надъ мжчнотиитѣ, които сжществуватъ въ живота. Желая ви съ вашия умъ и съ вашето сърце да се качите надъ облацитѣ отгоре, които засѣнчватъ вашето сърце. Вѣра въ живота, вѣра въ свѣтлината, вѣра въ свободата. Отче нашъ Беседа държана на 21 юлий 1939г. петъкъ, Молитвениятъ връхъ на Езерата 5 ч.с. 71
ПРЕЗЪ ВРАТАТА НА ЛЮБОВЬТА Небето прошарено съ малко облаци, времето хладно и ветровито, слънцето изгрѣ въ 5 ч. 8 м. Добрата молитва „В начало бѣ Словото” Малко размишление Ще прочета 3-та глава отъ Евангелието на Йоана. „Духътъ Божий ” Съвремениятъ животъ на човѣка се намира въ единъ застой. Застоятъ прилича на единъ човѣкъ, който расте, и нѣма нищо ново въ него. Очаква само смъртьта да умре. Не се занимава съ нищо друго, освенъ съ своя миналъ животъ какъ е живѣлъ на младини. Това повтаря день следъ день и нищо не придобива. Казватъ, че повторението е майка на знанието. Стариятъ човѣкъ казва, че повторението е утешение. Има и вѣрующи, които сжщо остаряватъ и казватъ: „Едно време бѣхме въодушевени, играхме, какъ се обичахме!” И това го повтарятъ. Това е застой на живота. Да повтаряшъ нѣщата, да ги декламирашъ, това е едно нищо. Христосъ казва въ прочетената глава: „Ако не се родите изново отъ вода и Духъ, не можете да влезете въ Царството Божие.” А пъкъ Царството Божие е онзи свѣтъ, къмъ който душитѣ се стремятъ. Значи роденото вече минава въ едно друго състояние, не живѣе въ едно статическо положение, въ застой както стария, но той е въ мѣстото, кждето човѣкъ се подмладява. Смисълътъ на живота, това е вѣчната Божествената младость на душата. 72
Рекохъ, има нѣща въ живота, които отвличатъ човѣшкото внимание. Напримѣръ отвлича вниманието на човѣка: най-първо той мисли, че трѣбва да яде. Че трѣбва да яде да. Но яденето е едно условие. Рибата, която живѣе въ морето, мисли, че ако не гълта другитѣ риби, тя нѣма да може да живѣе. И тя проповѣдва едно учение, че ако не живѣе въ водата, нѣма животъ. И всѣкога рибата, която се е опитвала да излѣзне отъ водата, е умирала. И казватъ рибитѣ: „Извънъ водата никакъвъ животъ не сжществува.” Но, като се изучава външния животъ, като се изучава напредъка на животнитѣ, ще видимъ, че голѣмитѣ страдания накараха рибитѣ да излѣзатъ надъ водата. И подскачаха надъ водата, подскачаха съ хиляди години. И нѣкой излѣзнаха отъ водата и влѣзнаха въ въздуха. Защото рибитѣ не можаха да прогресиратъ тамъ, понеже се ядяха една друга. Мислите ли, че хората, които ядатъ животнитѣ, могатъ да прогресиратъ? Защото следъ като ядешъ свинско месо, ти ставашъ наследникъ на всички пороци, които има свинята. Ти, като ядешъ кокоше месо, ставашъ проводникъ на пороцитѣ на кокошката. Следователно каквато храна ядешъ, ти ставашъ наследникъ на тая храна. Та рекохъ, всѣка една храна най-първо трѣбва да се пречисти, трѣбва да се изучатъ законитѣ на пречистването. Сега нѣкой често говорятъ, че сж вегетарианци. Но вегетарианцитѣ готвятъ съ масло, съ кравешко масло, нѣкой сж вегетарианци, но сегизътогизъ обичатъ и рибица, понеже Христосъ пекълъ на своитѣ ученици риба. Хубаво, всеки би ялъ една риба отъ Христа, пекана въ оня огънь. Христосъ, като извади рибитѣ, не ги даде сурови на ученицитѣ, но ги опече на огънь. Вие не знаете какво нѣщо е печенето на огънь. Това не е външната страна. Яденето е единъ методъ за опознаване на великия животъ. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ.” Хубаво, ако ядемъ плътьта и пиемъ кръвьта на Христа, имаме животъ. Ако ядемъ плътьта и пиемъ кръвьта на другитѣ, не можемъ да имаме животъ. Има една разлика. И ако хората се ядяха единъ другъ, щеше да бжде още по-лошо. Ако отидете между канибалитѣ, кои73
то ядатъ човѣшко месо, ще видите какво страшно нѣщо сж тѣ. Дяволътъ е нищо предъ единъ канибалъ. Какво страшилище сж тѣ. Че като ядешъ човѣшко месо, какво ще се научишъ? Може би вий, като седите, имате все едно нетърпение. Искате изведнъжъ да знаете всичко. Това е едно голѣмо нещастие, да знаете всичко. И то е невъзможното при сегашнитѣ условия да знаете всичко. Да допуснемъ, че на едно малко дете му ушиятъ дрехи. Ще му взематъ най-първо мѣрка. И то ще пита постоянно кога ще му шиятъ дрехитѣ. И то мисли, че като тури на празника новата дреха, кой знае какво ще стане. А пъкъ то ще бжде пакъ сжщото и съ новитѣ дрехи и съ старитѣ. И като овехтѣятъ дрехитѣ, то следъ време ще се намери пакъ въ сжщото положение. Ние виждаме този процесъ въ християнството. Най-първо християнството се раздѣля на три клона: западенъ клонъ, източенъ клонъ и после реформаторски евангелизъмъ. По какво се отличава той? Западниятъ и източниятъ клонъ обърнаха повече внимание на външната страна на християнството на формата на християнството на дрехитѣ, да бждатъ тѣ величествени. Свещеникътъ да бжде величествено облеченъ, съ корона, съ царска мантия, съ скиптъръ, който да държи въ ржката си, да коментиратъ, че Богъ имъ ги е далъ. Всички тия работи не сж дадени отъ Бога. Хората сж ги дали. Когато Мойсей изведе евреитѣ изъ Египетъ, какъвъ скиптъръ имаше? Той имаше една овчарска тояга. Но съ тази овчарска тояга когато удряше, ставаше всичко. А пъкъ да кажемъ, че ти дадатъ единъ жезълъ и ти удряшъ и нищо не става, тогава? Желъзътъ е знанието. Имашъ знание и удряшъ и нищо не става. Тогава какво трѣбва да мислишъ? Сега азъ съмъ привеждалъ следния примѣръ. Ще ви дамъ едно обяснение донѣкжде, отчасти. Този жезълъ, който носи знанието, трѣбва да се пречупи, за да можемъ да излѣземъ отъ него. Въ съвременната техника, ако прекаратъ електрически токъ презъ единъ кржгъ и ако този кржгъ не се разкжса никжде, то силата, която обикаля този кржгъ не може да се прояви. Кржгътъ трѣбва да се разкжса и трѣбва да се 74
образуватъ дветѣ течения. И тогава въ разкжсания кржгъ се появява свѣтлина. Този примѣръ азъ съмъ го представилъ така: единъ дѣдо остава на своя внукъ една тояга и му казва: „Тази тояга е отъ рая излѣзла, отъ прадѣдитѣ. И всичката сила седи въ тоягата.” А внукътъ разбралъ това нѣщо буквално. Носилъ той тоягата година, две, десеть години навсѣкжде и отъ тамъ насетне всичкитѣ нещастия почнали да го сполѣтяватъ и започналъ той да мисли, че отъ какъ е дошла тоягата въ него, той е станалъ нещастенъ. И искалъ той да хвърли тоягата нанѣкжде, но нѣщо го задържало. Веднажъ въ гората единъ бикъ иде насрѣща му съ наведени рога. Иде да го намуши. И той почналъ да удря съ тоягата по главата на бика. Тоягата се счупила и бикътъ се оттеглилъ. Но отъ тоягата потекли златни монети, които били скрити вътре. И казалъ той на бика: „Защо не дойде преди петь години?” Та рекохъ, това знание, което имате сега, до кжде може да ви доведе? Нека да разгледаме думитѣ: усетъ, досещане и обхода. Човѣкъ трѣбва да има единъ вътрешенъ усетъ. Това е най-елементарното. Единъ духовенъ усетъ трѣбва да има човѣкъ за нѣщата. Това е физическата страна. Това е единъ малъкъ опитъ. А пъкъ усещането е следното: ти правишъ изводъ от това, което си се досетилъ. А пъкъ обхода значи какъ да правишъ това, което знаешъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да знае какъ да се обхожда съ себе си. Че ако ти не знаешъ какъ да се обхождашъ съ своето сърце, съ своя умъ, съ своята душа и съ своя духъ, какво знание можешъ да имашъ? Ти говоришъ за душата си, но мислишъ, че тя е подчинена на тѣлото и не знаешъ какво нѣщо е душата. Ти говоришъ за ума си и мислишъ, че той е едно срѣдство за тебе, но не знаешъ въ сжщность какво нѣщо е умътъ. Ти говоришъ за сърцето си и не знаешъ какво нѣщо е сърцето. Ние имаме единъ малъкъ образъ. Имаме едно малко сърце, презъ което минава кръвьта и това, малкото сърце разпространява кръвьта изъ цѣлото тѣло. Сърцето изпраща кръвьта, промишлява за храната на цѣлото тѣло. Значи сърцето се зани75
мава съ икономическата страна на цѣлия организъмъ. Сърцето изпраща храната, но сърцето е свързано съ дробоветѣ. Тази кръвь, която трѣбва да мине презъ сърцето, най-първо трѣбва да мине презъ дробоветѣ и да се пречисти тамъ. Сърцето има пулсъ 72 пжти въ минутата. При пулсирането кръвьта излиза. Всѣки единъ потикъ на сърцето, всѣки единъ такъвъ ударъ е козмиченъ ударъ, всѣко тупане на сърцето е козмиченъ ударъ, който носи специална енергия. Съ всѣки ударъ сърцето внася нѣщо ново въ кръвьта. Съ първия ударъ, втория, третия и т.н. Колко удари има сърцето въ една минута? Нѣкой пжть сърцето удря повече, нѣкой пжть помалко. На стари години сърцето отслабва. Числото 72 сжществува всѣкжде. Онѣзи, които преведоха свѣщенитѣ книги, бѣха 72 души. Седемьтѣ е едно положително число, което показва онѣзи положителнитѣ сили въ природата, които творятъ и създаватъ. А пъкъ дветѣ е число, което урежда нѣщата. Седемьтѣ е творческо число за ангелитѣ, а пъкъ дветѣ е творческата сила на Божествения свѣтъ. Значи съединени сж тия две числа: отрицателното число на Божествения свѣтъ и положителното на ангелския свѣтъ. Когато човѣкъ живѣе нормално, по закона на любовьта, то сърцето му тупа нормално. А пъкъ щомъ не живѣе нормално, то се измѣня и пулса на сърцето му. И всичкото нещастие, което животътъ носи, се дължи на това. Ако дойде обезнадеждаване, пулсътъ се мени. Сжщо така при обезсърчението, съмнението, сжщо така и обнадеждаването. Ако си скържевъ сжщо така се мени пулсътъ. Следователно съ нашитѣ мисли и чувства менимъ козмическия пулсъ, който носи Божието благословение. И затваряме и отпушваме тѣзи благословения. Ний приличаме на онзи английски милионеръ, който влѣзълъ да види богатството си въ своето подземие и като влѣзналъ, вратата случайно се затворила, а той забравилъ да вземе ключа отъ вънъ и написалъ една записка: „Ако имаше нѣкой да ми даде едно парченце хлѣбъ, щѣхъ да му дамъ половината богатство”, и умира. Той умира, защото ключътъ е отъ вънъ. Та рекохъ, никога не оставяйте 76
ключа на вътрешното богатство отъ вънъ. Щомъ отваряте, носете този ключъ въ себе си. Човѣкъ има три ключа: да се обнадеждва това е първия ключъ; да придобиваме вѣрата това е втория ключъ; да придобиваме любовьта това е третия ключъ. Любовьта, въ дадения случай е ключъ, вѣрата е ключъ и надеждата е ключъ. Ключъ за разкриване тайнитѣ на природата, на Божественитѣ съкровища, които сж опредѣлени отъ незапомнени времена за онѣзи души, които живѣятъ на земята, които сж пратени на земята и вършатъ Волята Божия. Сега, желанието ви трѣбва да бжде да чувствувате до колко изпълнявате Волята Божия по закона на надеждата, по закона на вѣрата и по закона на любовьта. По закона на надеждата да бждете облечени съ Божествената дреха. Споредъ закона на вѣрата въ васъ да извира Божествената вода, а по закона на любовьта да се озарявате съ Божествената свѣтлина. Любовьта служи за освѣтление и когато тя дойде да действува, въ хората се събуждатъ най-хубавитѣ мисли и най-хубавитѣ чувства. Казва Христосъ сега: „Ако се не родите изново отъ вода и Духъ”, отъ водата, която иде по закона на вѣрата и отъ Духа, Който иде по закона на Любовьта. Любовьта е хлѣбъ, ако човѣкъ не се храни съ любовьта, той не може да се роди. А пъкъ трѣбва да се роди, защото като се роди, тогава той добива граждански права, да може да се ползува. Сега не разбирайте само едно раждане. Въ раждането се включватъ условията на едно дете. То, като се роди, трѣбва да расте, инакъ е статическо раждане. Като се роди детето, постоянно трѣбва да расте въ придобиване на Божественото знание. И като расте, като дойдете въ водата и Духа, почва да се строи Новиятъ човѣкъ. Сега вие строите, вие работитѣ съ онѣзи органи, които създадоха миналитѣ поколения и вие имате почти сжщитѣ навици скоро се обнадеждвате и скоро се обезнадеждвате. Ако дойде единъ човѣкъ и ви даде 1000 лв., вие се подигате. Азъ съмъ наблюдавалъ чиновницитѣ къмъ края на месеца, когато нѣматъ нито петь пари въ 77
джоба си, ходятъ малко свити, държатъ ржцетѣ си въ джобоветѣ и сж малко неразположени. Щомъ приематъ или могатъ да взематъ пари иматъ разположена стойка, обнадеждватъ се. Така се движатъ между закона на обнадеждването и обезсърчението. И въ духовно отношение е пакъ сжщото. Ти срѣщашъ единъ добъръ човѣкъ и се обнадеждвашъ и срѣщашъ единъ лошъ човѣкъ и се обезнадеждвашъ и веднага казвашъ: „Този свѣтъ нѣма да се оправи.” Питамъ тогазъ: какъ ще обясните единъ добъръ човѣкъ, какъ ще го разберете? Единъ добъръ човѣкъ е една статуя вече обработена отъ най-добрия скулпторъ. Вие може да я продадете и да осигурите цѣлия си животъ. А пъкъ другиятъ човѣкъ е простъ камъкъ, единъ камъкъ, отъ който можете да изработите най-хубавата статуя. Простиятъ камъкъ малко ще струва за онзи, който не разбира Божествения законъ. Но онзи, който разбира, знае, че лошитѣ хора сж условие, почва, върху която можете да придобиете вашето знание. Ако нѣкой обърнатъ нѣкой лошъ човѣкъ въ добъръ, тогава в какво седи знанието? Вие често имате желание да обърнете нѣкой богатъ човѣкъ, защото има пари. Нѣмате желание да обърнете единъ сиромахъ. Понеже, като го обърнете, той отъ васъ ще иска. Ако обърнете нѣкой богатъ човѣкъ, знаете пари има, той ще почне да дава. Но ако обърнете нѣкой бѣденъ, той ще иска отъ васъ. Но това е едно неразбиране. Има бѣдни хора, които, като ги обърнете къмъ Бога, ще почнатъ да ви помагатъ. Има бѣдни хора пъкъ, като ги обърнете къмъ Бога, ще почнатъ да работятъ за васъ. Казватъ за Буда, че когато той билъ въ миналото като единъ браминъ, единъ день челъ една много дълга молитва и билъ толкова гладенъ, че отслабналъ на срѣдата на молитвата. И щѣла да остане молитвата му недовършена. И дошелъ единъ заякъ, хвърлилъ се въ огъня и се опекълъ. Буда го изялъ и си свършилъ молитвата. И като дошелъ Буда въ последното си прераждане, ученицитѣ му се зачудили, че дошли високи личности при него князе, брамини и прочие и той не ги приемалъ. Идва единъ бѣденъ човѣкъ при него, той го приелъ и се разговарялъ дълго време съ него. И уче78
ницитѣ му казали: „Какво пристрастие показа ти! Нали и тѣ иматъ души!” Буда казалъ: „Този човѣкъ бѣше заякъ едно време и той се опече, той се пожертвува и азъ го изядохъ, за да свърша молитвата си. И затова сега му се отплащамъ.” Сега вие искате Богъ къмъ васъ да има особено разположение. Искате нѣкой си да има къмъ васъ особено разположение. Че ако като този заякъ не се опечете, за да си изкаже Той молитвата, какъ ще има Той особено разположение къмъ васъ? Вие искате нѣкой пжть да ви обичатъ хората. Защо искате да ви обичатъ? И казвате: „Учителю, защо не ни обичашъ?” Рекохъ имъ: Вие не знаете дали обичате или не. Азъ не считамъ сладкитѣ думи, че това е любовь. Азъ считамъ, че това е размърдване на въздуха. Като си говорятъ сладки думи, хората не се обичатъ още, но се опрѣсняватъ. Като казватъ: „Азъ те обичамъ”, това-онова, това е само опрѣсняване, насърчение. Знаете ли какво нѣщо е любовьта? Вие, като се влюбите единъ въ другъ, ослѣпявате; като се влюбите единъ въ другъ, забравяте цѣлия свѣтъ и целия день си гугуцате. Ядете заедно и си гугуцате; пиете заедно и си гугуцате и казвате: „Животът за насъ има вече смисълъ.” Не, животътъ се обезсмисля за тѣхъ. Това е едно криво разбиране на любовьта. Това е право, това е опрѣсняване. Като се опреснѣватъ хората, тѣ си помагатъ, но ти като влезешъ въ свръзка съ любовьта, която излиза отъ Свѣтлината на Бога, за тебе всички хора ще бждатъ еднакви. Тогава, както двамата си гугуцатъ, съ всичкитѣ хора ще гугуцатъ. И като дойде тази любовь, ще влезешъ въ свръзка съ тѣхнитѣ души, а въ другата любовь ти ще бждешъ въ съприкосновение само съ тѣхнитѣ тѣла. То е все едно да видишъ кжщата на богатия човѣкъ или фабрикитѣ му, или неговитѣ автомобили, или библиотеката му, какво ще научишъ отъ това? Ти не си въ връзка съ живия човѣкъ, ти не знаешъ какво нѣщо е да ви обича Онзи, Който ви обича. Въ свѣта имате сега само образа на Бога, Който ви обича. Той отъ далечъ приготовлява всичко. И когато дойде и когато страдаме, ние не Го виждаме. Когато страдашъ, ко79
гато се обезсмисли животътъ ти и мислишъ, че никой не те обича, ти виждашъ, че става нѣкое чудо и идва единъ човѣкъ Петко, Стоянъ и пр. и ти помага. Той е Богъ, Който го е изпратилъ и Който те обича. Ти мислишъ, че си грѣшникъ, че си пропадналъ, че ще идешъ въ ада или че много мжчно се влиза въ Царството Божие. Но дойде този човѣкъ и има особено разположение къмъ тебе. И ако ти не разбирашъ Божията промисъль, Божията Любовь, това ще го загубишъ пакъ. И тогазъ ще дойде друго изпитание. Сега азъ често виждамъ между млади и стари сестри следното: старитѣ сестри, които сж влезли въ жабуняка и младитѣ сестри, които сж в началото на крякането презъ пролѣтьта. Презъ пролѣтьта младитѣ три-четири месеца крякатъ и пѣятъ, но като дойде зимата млъкватъ всичкитѣ. Сега подъ „старитѣ” азъ разбирамъ следното: когато нѣкой човѣкъ остарѣе, той мисли, че е научилъ вече нѣщо и казва: „Много съмъ разбралъ отъ живота.” Превеждалъ съмъ следния примѣръ: Разхожда се единъ ученъ човѣкъ съ единъ лодкарь въ морето и той пита лодкаря: „Ти по естественитѣ науки знаешъ ли нѣщо?” „Не зная.” -„По философия знаешъ ли?” „Не зная.” „Много си загубилъ! По астрономия знаешъ ли?” „Не зная.” И по много други въпроси го пита, той отговаря „не зная” и учениятъ му казва: „Много си изгубилъ!” Но става една буря въ морето и лодкарьтъ го пита: „Ти знаешъ ли да плавашъ?” „Не зная.” „Ти си изгубилъ всичко! Азъ, който не зная много нѣща, сега, като се обърне лодката, макаръ и да не зная това, което ти питашъ, но зная да плавамъ. А ти много знаешъ, но като не знаешъ да плавашъ, изгубилъ си всичко.” Та, ние въ живота много знаемъ, като този учения човѣкъ, само едно не знаемъ да плаваме. А пъкъ що е плаването? Това е любовьта. Ако ти не си опиталъ любовьта, ти изгубвашъ всичко. Ти можешъ да имашъ всичкото знание. Апостолъ Павелъ казва: „Ако имахъ всичкото знание и мога да говоря съ човѣшки и ангелски езици, но любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.” Човѣкъ трѣбва да влезне въ любовьта, за да влезе въ Царството Божие. Това е необходимо, за да се ос80
вободи човѣшката душа. Това е новото схващане. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ миналото, бждащето и настоящето. Напримѣръ ние чакаме да дойде Христосъ да ни спаси. Хубаво е това. Майката обича своето дете. Защо? Защото го е родила. Не може да обича другитѣ, понеже не ги е родила. Това, което можешъ да родишъ, можешъ да обичашъ. Или друго яче казано: всѣка една мисъль, която иде въ тебе чрезъ любовьта, ти ще имашъ къмъ нея съвсемъ друго отношение, отколкото мислитѣ, които не сж минали презъ любовьта. Всѣки единъ човѣкъ, ако не може да мине презъ тази любовь, която ти имашъ, той не може да те познава; или ако ти не можешъ да минешъ презъ неговата любовь, ти не можешъ да го познавашъ. Защото ако искашъ да познаешъ нѣкого трѣбва да минешъ презъ неговата любовь. Ако не минешъ презъ вратата на онзи, който те обича, ти не можешъ да го познавашъ. И ако той не може да мине презъ вратата на твоята любовь и той не може да те познае. И Христосъ, като слезе на земята, Той мина презъ вратата на нашата любовь, презъ страданията мина. Христосъ мина презъ вратата на любовьта, която хората имаха. И отъ любовь Той пожертвува всичко за човѣчеството. И Христосъ каза: „Азъ минахъ презъ вашата врата и сега ако вие не можете да минете презъ моитѣ врата, вие не можете да влезете въ Царството Божие.” Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата.” Или казано на по-простъ езикъ, Христосъ казва: „Ако думитѣ ми пребждватъ въ васъ и вие пребждете въ мене, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ васъ.” Сега азъ рекохъ въ простия смисълъ на думата, трѣбва да се мине презъ вратата на любовьта. Вие мислите само веднажъ ще се мине. Питамъ ви, ако отидете, да кажемъ и изходвате едно пространство отъ хиляди километри, презъ една врата ли ще минавате все? Да кажемъ, че имате разни долини, редъ пластове, върхове, полета, които ще минете. Нѣма да минавате само презъ едно мѣсто, прѣзъ много мѣста трѣбва да минете и трѣбва да се осведомите съ цѣлата мѣстность, която вий преминавате. Та рекохъ сега, вие искате да влезете въ Царството Божие. Какво ви привлича та81
мъ? Вие, като влезете въ Царството Божие, ще минете презъ редъ сжщества и ще видите какво представлява Божията Любовь. И вие, като минавате презъ тѣзи редъ сжщества, навсѣкжде ще ви спиратъ да оценятъ Божията Любовь. И вие, като отидете при Бога, това ще бжде едно голѣмо тържество. Вие мислите, че когато отидете при Господа и после отъ Него ще слезете при другитѣ хора. Христосъ, като слѣзна на земята, ходи при всички хора и навсѣкжде Го приеха и Той прие всички и после, като възкръсна, каза: „Не се допирайте до менъ, не съмъ отишелъ още при Отца.” Когато минете презъ най-голѣмитѣ страдания, едвамъ тогазъ се приготовлявате да отидете при Господа. При найголѣмитѣ нещастия ще отидете при Господа. Обаче, когато дойдатъ най-голѣмитѣ нещастия, тогава има опасность да кажете: „То се вижда, че тази работа не е за насъ, я да си поживѣемъ, както по старому.” И вие все се измамвате и вие сами се измамвате. Защо е така? Защо ще минете презъ найголѣмитѣ страдания, защо ще изпиете най-горчивата чаша при отиване при Господа? Ако Богъ ви е далъ една сладка чаша да пиете, то всички хора щѣха да ви взематъ чашата и щѣха да вкусятъ отъ нея. А пъкъ Богъ ви дава една горчива чаша, че никой да не иска да я вземе. Значи, богатството ви никой не може да го вземе. Богатствата, които Богъ ви дава въ горчивата чаша, никой не иска я вземе, но всѣки, който е миналъ презъ страданията, казва: „Добре ми стана, че пострадахъ!” Сега вие казвате: „Защо страдаме?” За да идете на гости при Бога. Защо страдате? За да приемете Божественитѣ блага, които Богъ ви опредѣлилъ. Ако не страдате, тѣзи блага не могатъ да дойдатъ. Сега това трѣбва да залегне въ ума ви. Че като дойдатъ страданията, да почнете да прозирате какво се крие задъ тѣхъ. Тѣ сж само единъ параванъ, който ви плаши. Азъ съмъ привеждалъ следния примеръ. Трима младежи се влюбили въ една красива мома, която е била толкова красива, че заслужавала да се влюбватъ въ нея. Тя е била много умна. Тя е направила една изкуствена преграда отъ книга, като че е направена отъ стомана и турила до стената 82
три ножа. Тѣзи младежи трѣбвало съ сегашнитѣ велосипеди да се блъснатъ о ножоветѣ и стената и който остане живъ, да се ожени за нея. Първиятъ, като дошълъ до нѣкжде, спрѣлъ се и казалъ: „Азъ не искамъ да умирамъ”. Вториятъ дошълъ до стѣната, сжщо се спрѣлъ и казалъ: „Какво ли ще ми даде тя? И азъ не искамъ да умирамъ”. Третиятъ, като дошелъ се спусналъ и преминалъ стената. Но и ножовете били книжни. Другитѣ, като се погледнали, тогава казали: „И ние щѣхме да направимъ това.” Та вие се спирате все при ножовете и казвате: „Не си струва да умираме.” Ще дойде нѣкой бѣденъ човѣкъ и ще пробие стената. Но тогазъ вие бихте изгубили. После пакъ ще стане опитъ. Но втория опитъ ще бжде съ друго. Вториятъ опитъ ще бжде съ огънь. И онзи, последниятъ огънь ще има 10 000 градуса топлина. И като наближи тая стѣна, която ще бжде тогава желѣзна и той, като дойде, отъ далечъ ще я стопи. Този първиятъ опитъ ще бжде лекъ съ книжнитѣ ножове и съ книжната стѣна. Вториятъ опитъ ще бжде потежъкъ. Въ втория опитъ трѣбва дъ имате голѣма топлина, съ която трѣбва да разтопите всички мжчнотии. Първиятъ опитъ ще бжде съ книжни ножове, а вториятъ опитъ ще бжде реаленъ. Ще има едно състезание между външния свѣтъ и вашия вътрешенъ свѣтъ. И които отъ васъ побѣдите до края, ще бждете спасени. Спасението е въ този смисълъ, че човѣкъ ще бжде свободенъ, ще знае какво нѣщо е Божествената Свобода. Ще знае какво нѣщо е да слугува на Бога. Казано е: „Чиститѣ по сърце ще видятъ Бога.” Струва си човѣкъ да претърпи всички страдания, за да види лицето на Бога и нѣма по-хубаво нѣщо отъ това. Струва си човѣкъ да пострада въ свѣта, но да види лицето на Христа. Не едно виждане както сега. Ние сега не можемъ да виждаме слънцето. Нѣкой бѣхте излѣзли преди да бѣ излѣзло Слънцето. Небето не бѣше така ясно. После, като изгрѣ Слънцето, то оказа извѣстно влияние върху васъ. Слънцето може да направи и друго нѣщо, но ние трѣбва да вѣрваме. Можемъ да се пренесемъ изъ въздуха, безъ да вървимъ по камънитѣ и по земята. Като вѣрвашъ въ слънцето, дѣто и да помислишъ можешъ да отидешъ. 83
Ти искашъ да отидешъ въ Франция ще се намѣришъ на Месечината. Ти искашъ да идешъ на Месечината, да се пренесешъ тамъ. Та рекохъ, такова нѣщо е Божията любовь. Ако човѣкъ има Божията Любовь въ този смисълъ, той ще може да отиде навсѣкжде кждето пожелае. А ако я нѣмашъ, ще бждешъ ограниченъ. Както сега сте ограничени. Та, стремете се къмъ тази любовь, която ще ви даде крилата на ангелитѣ да пжтувате въ Вселената, която Богъ е направилъ за далечното бждаще. Та сега ще се учите да се храните съ любовьта, да се родите отъ вода и Духъ, за да станете граждани на Царството Божие Отче нашъ Помнете думитѣ Христови: „Който ме люби, възлюбенъ ще бжде.” 6 ч.18 м. 6-то планинско недѣлно утринно Слово на Учителя 23 юлий 1939 г., на Молитвения връхъ при второто езеро 5 ч.с. 84
ЛЮБОВЬ И ПОЧИТАНИЕ „ Ще се развеселя ” Следъ единъ хубавъ обѣдъ, втори обѣдъ не се дава, но малка закуска. Когато отива на нѣкой изворъ, човѣкъ трѣбва да има една хубава стомна, която да не бжде пукната. Пукнатата стомна е, когато човѣкъ не знае какъ да разсъждава и да използува Божиитѣ блага. Каквото се сипе въ този човѣкъ, като пукната стомна, всичко отива не го бива. Следователно сега има две възрасти въ живота. Едната е на зеленитѣ, на младитѣ, които сж въ зората на живота, а другата е на старитѣ, които сж въ залеза на живота. Еднитѣ се считатъ за щастливи, а другитѣ нещастни, то е все отъ неразбирането. Защото Слънцето, което залѣзва, привидно за едни залѣзва, за други изгрѣва. Защото старитѣ, като остаряватъ, даватъ възможность на младитѣ да се подмладяватъ, а младитѣ, като се подмладяватъ, даватъ възможность на другитѣ да остаряватъ. Тъй щото човѣкъ трѣбва да се подмладява. Защото, ако стариятъ не се подмладява и младиятъ не остарява, тѣ не могатъ да се разбератъ правилно. Не разбирайте старъ човѣкъ този, който е изгубилъ силата си. Старъ човѣкъ е този, който е използувалъ силитѣ си на младинитѣ си и за него животътъ се основава на внушението. Старостьта пълни живота съ отрицателни мисли и отрицателни чувства. Отрицателнитѣ мисли и отрицателнитѣ чувства сж винаги динамични, въ тѣхъ липсва потенциална сила, която може да гради. Тѣ изгарятъ, безъ да допринесатъ нѣщо. Та рекохъ, всѣки човѣкъ, който казва, че когато болѣдувалъ изгубвалъ всичко, той е старъ човѣкъ. Като се огледа на огледалото, той съжалява, че е пожълтѣлъ и казва: „Кжде отиде капиталътъ ми?” Туй нищо не значи. Гледашъ го следъ нѣколко месеца пакъ се поправилъ. Тъй щото силата на човѣка стои въ неговото съзнание, въ неговия умъ. Той мо85
же постоянно да се подмладява. За да се подмлади човѣкъ трѣбва постоянно да дружи съ млади хора. Има една вѣчна младость въ свѣта, съ която човѣкъ трѣбва да знае какъ да се свърже. Значи има две нѣща въ свѣта. Едното е вѣчна младость, а другото вѣчна старость. Азъ наричамъ младитѣ хора хора на любовьта, а старитѣ хора хора на знанието, на мждростьта. Та рекохъ, младитѣ трѣбва да иматъ уважението и почитание къмъ старитѣ, а старитѣ трѣбва да иматъ любовь къмъ младитѣ. Ако стариятъ не обича, той не може да се подмлади. Ако пъкъ младиятъ не почита, той не може да поумнѣе, той не може да се подмлади. Следователно за да се подмладятъ старитѣ трѣбва да обичатъ, а младитѣ да почитатъ. Тъй щото, ако питате защо трѣбва да обичате за да се подмладитѣ. Защо трѣбва да почитате? -За да придобиете знание. Защото потика на живота е любовь къмъ всичкитѣ постижения, а знанието това сж възможноститѣ, съ които може да се постигнатъ желанията. Сега вие сте дошли на земята и имате много постижения, но при тѣзи разбирания, всѣки се намира въ едно безизходно положение. Запримеръ у васъ може да се яви мисъльта: Като се свърши този животъ всичко се свършва, нѣма другъ животъ. Питамъ: отъ где знаете, че нѣма другъ животъ? Ако Слънцето се скрие на западъ, това показва ли, че то е изчезнало? Било е време, когато хората сж мислили, че съ залѣзването си, Слънцето изчезва, но като изгрѣе на изтокъ тѣ виждатъ, че пакъ се явява. Сжщо така, когато нѣкой човѣкъ умре, хората мислятъ, че той се изгубва, а въ сжщность той сжществува. Като погледнешъ на изтокъ той пакъ изпжква отъ нѣкжде. Онѣзи, които сж заминали за онзи свѣтъ, и отново сж се завърнали на земята, тѣ не си казватъ имената, тѣ не казватъ, че сж идвали, тѣ мълчатъ. Че какъ онзи човѣкъ, който не е идвалъ на земята, е могълъ да научи да яде по човѣшки? Значи той и другъ пжть е ялъ. Вий имате понятие за добро и за зло. Ако човѣкъ никога не е идвалъ на земята отъ где ще знае кое е добро и кое е зло. Значи той е идвалъ много пжти на земята. Детето още като се роди, още 86
като е въ безсъзнание започва да плаче, съ което иска да каже на майка си: „Туй не е хубаво,” не одобрява постжпката у. Като е доволно то се радва, смѣе се, съ което иска да каже: „Туй е умно!” Тъй щото плача на детето е протестъ, че не постжпватъ съ детето както трѣбва. Майка му, като го кжпе, то изведнажъ писне, започва да плаче. Защо? Понеже нѣкога е било риба, живѣло е въ водата мисли, че сега майка му иска да го тури въ водата и казва: „Азъ едва се освободихъ отъ това зло, а ти искашъ отново да ме върнешъ.” Майка му казва: „Не искамъ да те туря въ водата, но искамъ да те освободя отъ нещастието. ” Като разбере работата, детето престава да плаче и започва да пляска съ ржце въ водата. Та рекохъ, често и ние въ живота си страдаме и мислимъ, че се връщаме въ нѣкой наши минали опитности и понеже сме ги опитали веднажъ, не искаме повторно да се връщаме къмъ тѣхъ. Въ природата нѣщата никога не се повтарятъ. Туй, което веднажъ си прекаралъ, вторий пжть по сжщия пжть не можешъ да минешъ. И тъй дръжте въ ума си идеята за вѣчна младость, понеже искате да бждете вѣчно млади. Защото ако човѣкъ не е младъ, съ младитѣ не може да дружи и ако не е старъ, съ старитѣ не може да дружи. За да дружишъ съ младитѣ, младъ трѣбва да бждешъ; за да дружишъ съ старитѣ, старъ трѣбва да бждешъ. Нали виждате, когато малкото дете отива при дѣдо си какъ става сериозно, то взима видъ на старъ мждрецъ. И казва: „Дѣдо, разкажи ми една приказка.” То взема видъ на нѣкой човѣкъ критикъ, като нѣкой писатель и дѣдо му се радва и започва да разказва и следъ това казва: „Като дойдешъ утре азъ ще ти разкажа още една приказка много по-хубава.” Сега не е ли хубаво да има чо-вѣкъ единъ дѣдо, който да му разправя една приказка? Не е ли хубаво да има едно малко дете, което да слуша тия приказки? Защото, ако нѣмаше това дете, дѣдото нѣмаше на кого да разправя приказки. Та дѣдото е необходимъ на детето и детето на дѣдото. Знанието на дѣдото се използува отъ младитѣ. Та сега споредъ едно течение казватъ, че сегашнитѣ стари не сж за времето си, не сж съ вѣка си, назадъ сж оста87
нали. Това е привидно така. И слънцето, като се движи, движи се въ известно направление. Слънцето, като отива къмъ земята, остарява. Като дойде месецъ декемврий, Слънцето достига до голѣма старость. Тогава днитѣ постепенно се намаляватъ. Следъ това почва пакъ да се подмладява. Като достигнатъ до извѣстна точка, днитѣ започватъ пакъ да се увеличаватъ и като станатъ най-голѣми, дохожда най-голѣмото подмладяване. Та рекохъ, понѣкога и вие измѣняте орбитата на вашия пжть въ живота. И вие като Слънцето се движите ту въ едно, ту в друго направление. Но не трѣбва да се страхувате отъ увеличаването и намаляването на днитѣ. Запримеръ вие имате 365 дни въ годината. Ако отидете на полюса, ще имате единъ день и една нощь. Преди три години дойде при мене единъ сжботянинъ, който искаше да ме убеди да вѣрвамъ въ сжботата, въ седмия день. Питамъ го: Ако отидешъ на северния полюсъ, кой день ще празнувашъ? Тамъ има само единъ день. Значи който иска да бжде сжботянинъ, трѣбва да отиде на полюса. А тъй само единъ сжботенъ день. Тукъ колко сжботи имате? 52 сжботи. На полюса има само една сжбота. Който отиде тамъ, ще види, че тамъ нищо не се ражда, че тамъ има само снѣгъ. Да се говори за сжбота, това е буквално разбиране на нѣщата. Понѣкой пжть ние се заблуждаваме въ живота като мислимъ, че човѣкъ само трѣбва да яде и да пие и да върши каквото иска. Така мислятъ и младиятъ и стариятъ. Младиятъ е изпратенъ на земята да придобие знание, да стане силенъ, да бжде полезенъ на човѣчеството. Стариятъ пъкъ е банкеръ, който е спечелилъ много, та всичкото си богатство трѣбва да остави въ завещание на младия. Та, когато се говори за щедрость и самоотричане, разбираме стария, който се е отрекълъ отъ своята младость. Не, че той остарява, но за да придобие знанието си, той се е отрекълъ отъ своята младость. Пъкъ и младиятъ, за да придобие знание и той трѣбва да се отрече. Отричането не е лошо нѣщо. Всички все трѣбва да платите нѣщо, за да се самоотречете. Ако пияницата се е отрекълъ отъ виното, загубилъ ли е нѣщо? Ако 88
богатиятъ се откаже отъ краденитѣ пари, загубилъ ли е нѣщо? Ако човѣкъ се отрича отъ насилието, отъ болѣститѣ, отъ безвѣрието, загубилъ ли е нѣщо? Че какво е допринесло безвѣрието въ свѣта? Ако човѣкъ се откаже отъ безвѣрието, изгубилъ ли е нѣщо? Има нѣща, отъ които ние трѣбва да се откажемъ. Всѣкога човѣкъ, за да се откаже отъ нѣщо, трѣбва да има нѣщо друго, което да запълни тая празнина. Азъ съмъ гледалъ много млади момци, които иматъ лоши навици, обичатъ да пиятъ, да гуляятъ, не обичатъ да работятъ, но като намѣрятъ нѣкоя млада мома, която обичатъ, тѣ казватъ: „Отказвамъ се отъ пиянството, отъ пушенето на тютюнъ.” Така че ставатъ правовѣрни. Той става работливъ, съ никого не се кара, ходи и се връща на нивата редовно. Докато любовьта занимава нашитѣ умове и сърца, всичко можемъ да постигнемъ. Който день човѣкъ изгуби любовьта си, неговиятъ свѣтъ се обезсмисля, той нѣма вече за какво да работи. Рекохъ, сега вий сте дошли на планината, за да се научите на нѣщо да видите каква история иматъ тѣзи канари. Тѣ сж свидетели на такива епохи, на каквито на човѣкъ на умъ не е идвало. Тѣ сж свидетели на епоха, когато Слънцето е изгрѣвало отъ западъ; тѣ сж свидетели на епоха, когато слънцето е изгрѣвало отъ северъ; тѣ сж свидетели, когато слънцето е изгрѣвало отъ югъ; тѣ сж свидетели на епоха, когато осьта на земята е била перпендикулярна; тѣ сж свидетели на епоха, когато осьта на земята е била хоризонтална. Знаете ли тогава какъвъ е билъ климатътъ. Сега азъ нѣма да се спирамъ върху тѣзи далечни геологични работи. Та, който не знае, ще каже: „Какъ може да бжде това?” Това е работа на Слънчевата система, на Слънцето. Било е време, когато и вий не сте имали такава форма, както сегашната. Какви сте били тогава вий, мълчите, имате право да мълчите. За миналото човѣкъ не трѣбва да говори. Единъ руски барабанчикъ, въ последната руска война, видѣлъ на едно мѣсто много кокошки [и] ги заклалъ, а следъ това напълнилъ съ тѣхъ барабана, като ги предварително изчистилъ и приготвилъ за ядене. Командирътъ му казалъ: „Бий 89
барабана!” Не бие тжпанътъ, развалилъ се е нѣщо. Защо се е развалилъ, защото кокошкитѣ сж вътре. Сега рекохъ и на васъ: Не туряйте кокошки въ барабана си. Щомъ си турилъ нѣколко кокошки въ ума си, той вече не мисли. Никакви кокошки, никакви празни мисли не трѣбва да туряте въ ума си, въ главата си, въ мозъка си. В мозъка си ще турите най-хубавитѣ мисли. Та рекохъ, сегашната епоха, въ която живѣемъ, ние имаме най-голѣмитѣ блага. Кое е най-голѣмото благо въ свѣта? Да вѣрва въ невъзможни работи. Нѣкой казва: „Азъ вѣрвамъ въ възможни работи.” Давамъ ти хиляда лева и ти вѣрвашъ въ това. Не, това не е вѣра. Щомъ ти давамъ, ти вѣрвашъ, това не е вѣра, това е знание. Нѣкой казва: „Ако ми дадешъ пари въ заемъ, ще повѣрвамъ.” Не, тогава нѣма защо да вѣрвашъ. Може да се вѣрва само въ това, което за въ бждаще ще стане. Има нѣща, които за въ бждаще ще станатъ. И тѣ сж сто и едно на сто вѣрни. Вѣрно е запримѣръ, че земята ще се видоизмѣни, ще се обърне въ райска градина и отъ всичко това [което] виждате, нищо нѣма да остане. И тогава, ако дойдете на земята, ще видите, че нѣма да има болни, дъждове, наводнения, каквото сега въ Севлиево стана. Нѣма да има пари, нѣма да има наводнения, както въ Америка рѣката Мисисипи. Днесъ хиляди катастрофи ставатъ всѣки день. 35 милиона хора умиратъ въ годината, а близо 40 милиона хора се раждатъ. Казваме сега, че искаме да се увеличи броятъ на хората. Увеличението е единъ естественъ пжть, но то трѣбва да става разумно. Ако желанията на човѣка се увеличаватъ, увеличаватъ се и страданията. Ако пъкъ желанията се намаляватъ идватъ пакъ страдания, но обратни на първитѣ. Всѣки човѣкъ трѣбва да реализира въ годината поне едно свое желание, по една своя мисълъ и по една своя постжпка. И ако човѣкъ живѣе 60 години, трѣбва да има поне 50 мисли реализирани, 50 чувства и 50 постжпки. Значи 150. Малко ли е числото 150. Представете си сега, че всѣко едно постижение струва 10 000 000, какво богатство ще имате тогава. Колко милиарда ще струва всичко това? Нека математицитѣ изчислятъ това. 90
Рекохъ, всички хора искатъ да бждатъ богати, но богатство не е само това, което хората разбиратъ и изискватъ. Съвремената наука е открила, че всички хора, които искатъ да иматъ книги, ниви, кжщи, имоти, тѣ ще иматъ съответно развитъ центъръ. Ако този центъръ не е добре развитъ въ човѣка, той си остава бѣденъ. Ако центърътъ е силно развитъ, той става богатъ. Но целиятъ мозъкъ не е опредѣленъ за богатство само. Сегашната наука е опредѣлила, че онези хора, които обичатъ много да философствуватъ, да търсятъ причини и последствия на нѣщата, тѣ иматъ отпредъ на челото си по два рога, два развити центъра. Онези, които не обичатъ да философствуватъ, нѣматъ развити тия центрове. Онѣзи хора, които обичатъ да се обличатъ добре, иматъ развитъ центъръ на челото си на долната часть. А онези моми и момци, които не обичатъ да се обличатъ, тѣ пуснатъ пояса си, разпасанъ поясъ. Значи за да се облича, човѣкъ трѣбва да има съответенъ центъръ развитъ. Нѣкой хора сж много религиозни, вследствие на което главата имъ горе е много издадена. Онѣзи хора, които не сж религиозни, това мѣсто представя една долина. А ония, които сж много религиозни, центърътъ имъ е развитъ и представлява връхъ, като Мусала. А ония, въ които тоя центъръ е неразвитъ е като долина. Значи въ природата планинскитѣ мѣста, които иматъ много енергия, ги пращатъ въ долината да се смѣнятъ. Тогава казвате, че който е бѣднякъ, той е долина, тамъ житото се ражда. Следъ време долинитѣ ще се вдигнатъ и ще станатъ планини, а планинитѣ, ще се снишатъ и ще станатъ долини. Онези, които не разбиратъ Божиитѣ нѣща, даватъ криво тълкувание. Тѣ казватъ: „Този човѣкъ е безвѣрникъ.” Че ако единъ човѣкъ живѣе добре, въ какво се заключава неговото безвѣрие? Този човѣкъ не вѣрва въ нищо, но не те обира, не прави пакости. Другъ пъкъ вѣрва въ Бога, обаче краде, прави ти зло. Рекохъ, въ какво седи вѣрата? Вѣрата седи въ това, човѣкъ да не лъже, да не обира, да не прави зло. Вѣрата е нѣщо реално. Сиромахътъ каже нѣщо и не може да го направи. Богатиятъ, силниятъ каже нѣщо и го направи. Защо? Защото има сила. Следователно реално е това, което може 91
да направимъ въ даденъ моментъ. Онова, което не можемъ да направимъ, не е реално. Затова силенъ човѣкъ е само онзи, който въ даденъ моментъ може да реализира своята мисъль, своето чувство. Каквото каже, той може да го направи, въ това седи неговата сила. Затова човѣкътъ никога не трѣбва да отлага своитѣ добри мисли. Всѣка добра мисъль, която може човѣкъ да реализира, му придава нѣкакво разположение и тѣлото му се подобрява. Всѣко добро чувство, което се реализира, подобрява неговото сърце. Следователно хубавитѣ мисли поддържатъ здравословното състояние на мозъка; хубавитѣ чувства поддържатъ правилното кръвообращение и дишане; а хубавитѣ постъпки поддържатъ нормалното състояние на организма и той може да яде сладко и да спи сладко. Следователно ако човѣкъ постжпва добре, стомашната му система ще бжде въ нормално състояние. Следователно трѣбва да мислимъ добре, за да бжде мозъкътъ ни въ нормално състояние; трѣбва да дишаме добре, за да бж-датъ дробоветѣ ни въ нормално състояние; трѣбва да постжпваме добре, за да бжде стомашната ни система въ изправно състояние. Двама български милионери се разговарятъ. Единиятъ казва: „Не мога повече да ямъ.” Другиятъ отговаря: „Яжъ не бой се отъ нищо!” „Не мога, стомахътъ ме боли. Ако ямъ скжпо ще платя.” „Е, това е друго нѣщо. Щомъ стомахътъ не иска, ще го слушашъ.” Ти искашъ да ядешъ, туряшъ хлѣбъ, корени, вода, храна, но разстройството на стомаха не ти позволява. Който е опиталъ разстройството на стомаха, той знае, че това състояние е ужасно. Като страда отъ стомаха си човекъ се принуждава да се храни съ овесена чорбица по нѣколко лъжици на день. При това положение нѣма какво да се прави. Споредъ мене на такъвъ човекъ азъ бихъ казалъ така: искашъ ли да поправишъ стомаха си, промени живота си. Тури свѣтли мисли въ ума си, свѣтли чувства въ сърцето си и право постжпвай, никого не обиждай. Живѣешъ ли така, всѣкога ще ядешъ сладко. Ти трѣбва да мислишъ за бѣднитѣ. Щомъ не можешъ да ядешъ добре, щомъ стомахътъ ти е 92
разстроенъ, намери единъ бѣденъ, дай му да яде и кажи: „Господи, благослови и мене така, както този бѣдния. Помогни ми да ямъ и азъ като него.” На втория день пакъ занеси ядене на нѣкой бѣденъ или го извикай дома си и се помоли на Господа да ти помогне да ядешъ като него. Постжпи така поне десеть дни подредъ и ще почувствувашъ поне една малка промѣна въ себе си. Сега ние сме дошли на земята да извършимъ най-хубавитѣ нѣща, да извършимъ Волята Божия. Всички трѣбва да живѣемъ добре. Това е общъ законъ за всички сжщества. Всички трѣбва да иматъ добри отношения едни къмъ други. Така трѣбва да живѣятъ за въ бждаще и държавитѣ и обществата и народитѣ и семействата всички могатъ да живѣятъ така. Днесъ хората не живѣятъ помежду си добре отъ неразбирание, понеже нѣма единство между тѣхъ. Единъ вѣрва въ единъ Господь, другъ въ другъ Господь. Единъ вѣрва въ една държава, другъ въ друга държава. Нѣмамъ нищо противъ това. Обаче всички хора сж излѣзли отъ единъ източникъ. Единъ е Бащата на всички хора. Единъ е Богъ, който е направилъ Земята, Слънцето, цѣлата Вселена. Азъ наричамъ вселена всички ония блага, които Богъ включва въ себе си. Всичко онова, което дава животъ отъ себе си на всички живи сжщества. Всички го чувствуватъ. Той е вътре въ тѣхъ. И когато човѣкъ не се подчинява на великитѣ закони, той чувствува най-голѣмото страдание. Така само идатъ болѣститѣ, страданията, нещастията. Който реши да изпълнява Волята Божия, той ще бжде здравъ, силенъ, богатъ, всичко ще бжде. Любовьта къмъ Бога не седи въ чувствата, които хората иматъ, нито въ вѣрата, която тѣ изповѣдватъ. Ето какъ азъ разбирамъ любовьта къмъ Бога. Силниятъ човѣкъ трѣбва да остане въ тила, а слабитѣ трѣбва да излѣзатъ на фронта, напредъ. Силнитѣ трѣбва да ги пазятъ отзадъ. Така е казано и въ писанието: „Господь ще ви бжде задна стража.” Той постоянно ще ви помага. Той ще бжде отподире ви и ще бжде всѣкога въ услуга на слабитѣ. Днесъ е точно обратно. Силнитѣ вървятъ напредъ, а слабитѣ 93
назадъ. Та, всѣки човѣкъ съ своитѣ хубави мисли, чувства и постжпки трѣбва да остане въ тила. И като дойде до нѣкой слабъ, страдащъ, той трѣбва да помага. Ако въ ума на нѣкой влезе мисльта, че ще умре, какъ трѣбва да му помогнемъ. Преди всичко вий трѣбва да знаете какво означава думата „умиране”. Азъ тълкувамъ думата „умиране” така: у-мира. Значи въ свѣта. Значи, който умира, той отива въ другъ свѣтъ. Ако единъ човѣкъ отъ България отива въ Франция, какво лошо има отъ това? Или, ако нѣкой човѣкъ отъ Франция отива въ Англия, какво лошо има въ това? На думата умиране вие сте дали лошо тълкуване. Като умре нѣкой, вие мислите, че той изчезва нѣкжде. Като умира, човѣкъ напуща този свѣтъ на страданията и отива въ другъ свѣтъ. Има единъ другъ свѣтъ много по-красивъ отъ земния свѣтъ. Ако вий бихте проникнали за малко въ този свѣтъ, не бихте пожелали да се върнете въ този свѣтъ. Този свѣтъ съзнателно е скритъ отъ васъ, за да може да живѣете на земята и да се учите. Най-голѣмата трудность е да живѣе човѣкъ на земята, но сжщевременно, този животъ носи найголѣмитѣ придобивки. Животътъ на земята е животъ, който крие въ себе си голѣми съкровища, условия за голѣми придобивки. Всичко това се крие въ материята на земята. Отъ земята трѣбва да добиемъ онази ровка материя, която трѣбва да се обработва. Така обработена тази материя ще занесемъ въ другия свѣтъ да има тамъ съ какво да работимъ. Защото тамъ нѣма отъ тази ровка материя. И като се върнемъ отново на земята, ще продадемъ всичко, каквото сме обработили. На вашъ езикъ говоря. Какво лошо има въ търговеца, който продава стоката си? Хората иматъ нужда отъ стоката на търговеца. Какво лошо има въ това, когато нѣкой търговецъ продава хлѣба си? Какво лошо има въ това, когато земледѣлецътъ продава житото си? Какво лошо има въ това, когато овощарьтъ продава плодоветѣ си или млѣкарьтъ млѣкото си? Нѣма нищо лошо въ това. Това е една обмѣна между хората, която служи да се опознаятъ. Та рекохъ, всички хора на земята сж дошли да се опознаятъ. Когато учительтъ учи около 40-50 ученика въ отдѣ94
ленията или класоветѣ, той се запознава съ тия ученици. Ако не ги учеше, той нѣмаше да се запознае с тѣхъ. Обаче учитель, който е училъ своитѣ ученици 4-5 години наредъ, той вече ги е опозналъ. Онѣзи, които следватъ първоначалнитѣ училища или прогимназии или сж свършили университетъ, тѣ иматъ вече споменъ за своитѣ учители. Следователно всичко въ свѣта служи като условие да се опознаятъ хората. И децата, които се събиратъ на едно мѣсто да играятъ и тѣ се запознаватъ едни други. Сега и вие сте събрани тукъ, за да се запознаете единъ другъ. Знаете ли колко е мжчно да се опознаятъ хората и да станатъ братя помежду си? Вие говорите братство, сестринство, но сиренето е съ пари, хлѣбътъ е съ пари. Дотогава докато се сиренето продава, никакво братство нѣма. Не е ли сиренето съ пари, братство има. Братството изключва всѣкаква продажба. При братството единиятъ дава и другиятъ дава. При братството и сестринството нито братътъ може да продава на сестрата, нито сестрата на брата. Искате ли да бждете братя помежду си, ще се отвикнете отъ: да продавате. Които не сж братя и сестри, между тѣхъ има продажба. Казано е въ Писанието: „Давайте и ще ви се даде.” Братъ, който дава щедро на сестра си, никога нѣма да осиромашее. И сестра, която дава щедро на брата си, никога нѣма да осиромашее. Щомъ братъ и сестра въ свѣта се обичатъ, зло не може да сжществува. Злото сжществува по единствената причина, че нѣма братство и сестринство въ свѣта. Затова новото мѣрило въ свѣта има за цѣль да направи всички хора братя и сестри помежду си. Какво е новото учение? То има предъ видъ да направи всички хора братя и сестри помежду си, да работятъ всички единъ за другъ. Само при това положение може да имате вѣруюто на Любовьта, която ще внесе съгласие между всички хора. Това е цѣльта на далечното бждаще, когато хората ще живѣятъ единъ за другъ. Ще дойде време, когато това ще се реализира. Вие, които сте тукъ и всички ония, които сж пръснати по цѣлата земя, ще видятъ единъ день онова, което ще стане, тъй както всички виждате изгрѣващото слънце. Така единъ день всички хора ще видятъ новата епоха епохата на 95
Изгрѣващото Слънце. Свѣтътъ е създаденъ за добритѣ хора, които сж дошли на земята да любятъ Бога и да станатъ чада Божии. „Богъ е Любовь ” Отче нашъ Беседа отъ Учителя държана на 23 юлий 1939г., 9.30 ч., неделя Салона за беседи 96
ТОЙ Е! Небето чисто, синьо. Времето тихо и меко. Слънцето изгрѣ надъ облакъ въ 5 ч.14 м. Молитвениятъ връхъ при второто езеро. Всѣки да изчете въ себе си тайно Добрата молитва. „Духътъ Божий” Ще прочета 15 глава отъ Евангелието на Йоана. Размишление Ще се спра само върху думата „пребждване”. Когато човѣкъ живѣе въ въздушно пространство, той трѣбва да знае какъ да се справи съ въздуха. Да има отношение между въздуха и него. Ако въ това въздушно пространство той не знае какъ да се справи съ него, ако не знае какъ да му говори, не ще може да възприеме нищо отъ него. Той трѣбва да учи езика му и да се разправя съ него постоянно. И каквото му говори въздухътъ, той да го възприеме. И ако възприема всичко онова, което въздухътъ му дава, той може да се ползува. За изяснение ще взема и следната аналогия: когато учительтъ преподава нѣкоя лекция, ако единъ ученикъ е въ училището, а неговиятъ умъ е отвлеченъ, той нѣма да знае нищо. Учительтъ му говори, а пъкъ той си мисли за съвсемъ други работи. Учительтъ разправя за научни работи, а пъкъ той си мисли за друго. И когато учительтъ му каже: „Разправете урока”, той не знае нищо. Тогава какво ще го ползува, ако ходи на училище. Вниманието му трѣбва да бжде будно, за да схване онова, което учительтъ преподава, и да поч97
не да мисли върху дадения предметъ. Или какво ще ви ползува, ако сте въ една концертна стая, дето пѣе една пѣвица или свири единъ оркестъръ, а вашия слухъ не възприема тая музика. Вий сте заняти въ този моментъ съ съвсемъ други мисли и пѣнието ни най-малко не достига до вашитѣ уши. Сжщо така и сега азъ, като ви говоря, вий може да сте заняти съ съвсемъ други въпроси. Да ви кажа съ какво. Нѣкой отъ васъ може да сте заняти съ нѣкой апартаментъ за изплащане; или съ нѣкоя полица, която имате да плащате; или съ мисъльта, че имашъ раздоръ съ нѣкого скарали сте се и мислите какво да правите; или мислите, че палатката ви не е направена както трѣбва; или че леглото ви не е направено както трѣбва; или че не сте спали нощесъ както трѣбва. Може да има разни нѣща второстепенни. Нѣкой отъ васъ може да се чудите какъ да си уредите живота, или пъкъ може да сте заняти съ мисъльта, че нѣма кой да ви обича, или че досега сладка дума не сж ви казали. А пъкъ нѣкой сте вече до вратата на пребждването. Да пребждваме въ Бога! Това е великото въ свѣта. Казано е: „Богъ е Духъ и които Му се кланятъ въ Духъ и Истина да Му се кланятъ.” Да му се кланяшъ по Духъ, това значи по любовь, а пъкъ да му се кланяшъ въ Истина, това значи съ сила. Човѣкъ не може да обича Истината, ако не е силенъ. Онзи, който обича Истината, е всесиленъ. Трѣбва да бждешъ всесиленъ. А пъкъ всесиленъ може да бжде онзи, който се кланя на Бога въ Духъ и Истина всесиленъ съ Любовьта и всесиленъ съ Истината. Безъ Истина, никой не може да бжде силенъ и безъ Духъ никой не може да бжде въ Любовьта. Защото Любовьта е плодъ на Духа, а силата е плодъ на Истината. Тази сутринъ ние гледаме Слънцето. Какво показва слънцето? То е присжтствието на Божията сила въ свѣта. Колко е малко Слънцето. Цѣлата наша слънчева система е толкозъ голѣма, колкото Слънцето. А пъкъ ако вземете цѣлото пространство, което виждаме, въ него пребждва Божествената сила. Въ това пространство се вмѣстватъ милиони и милиони слънца като нашето, вместватъ се още и милиарди земи като нашата. А пъкъ има още материя да се създадатъ 98
още милиарди вселени като нашата. Тѣ има по нататъкъ да се създадатъ. И това нѣма нито начало нито край. За тѣзи работи нѣма какво да се тревожите. Кжде е краятъ на свѣта? Ти, като почнешъ да мислишъ, това е началото на свѣта за тебе, а като престанешъ да мислишъ, това е краятъ на свѣта за тебе. Ти, като почнешъ да обичашъ Бога, да Му служишъ, да пребждвашъ въ него въ Духъ и Истина, ти си въ началото на свѣта. А като престанешъ да мислишъ за Бога, ти ще изчезнешъ. Нѣкой пжть вие искате да знаете какво нѣщо е свѣта. Какво искате да знаете въ свѣта? Да допуснемъ, че единъ ученикъ иска да бжде като учителя си. Хубаво. Какво ще придобие като стане като учителя си? Да допуснемъ, че учительтъ му е много уменъ човѣкъ, но обича малко да посръбва. Знаете какво нѣщо е посръбването. Той, като стане сутриньта, за да бжде лекцията му по-ясна, туря въ себе си една чашка отъ едно естество. Значи ти, като искашъ да бждешъ като учителя си, ще научишъ сръбването повече отъ това, което учительтъ знае. Защото учительтъ като сръбва може да знае какъ да се справи съ сръбването, а ти, като пиешъ, не знаешъ какъ да се справяшъ. Да ви кажа какво значи да се справяшъ. Ние имахме единъ Симеонъ богомолецътъ отъ с. Беброво. Той искаше да оправи свѣта и мислеше, че като излезе съ една кадилница, както свещеника, и мине съ нея презъ града Търново отъ единия до другия му край, хората ще се оправятъ и ще разбератъ истината. Той каза: „Ако ми кажешъ, ще го направя! Този свѣтъ другояче нѣма да се оправи, докато не му се кади съ тамянъ.” Азъ виждамъ сега, че той право мисли, но каденето, това е изпращане на мисъль. Ако отъ ума ти излиза благоухание съ мисъльта ти, то свѣтътъ ще се оправи. Но ако искашъ да оправишъ свѣта само съ тамянъ и кадение, то свѣтътъ ще си бжде, какъвто си е сега. Та, ако свѣтътъ можеше да се оправи съ кадение, досега трѣбваше да се оправи. Слънцето най-много кади. То отъ милиони години кади свѣта и той пакъ не се е оправилъ. Ако съ думитѣ на вѣтъра можеше да се оправи свѣтътъ, то толкозъ години вѣе вѣтърътъ и свѣтътъ не се е оправилъ. Това е външната страна. 99
Не, че свѣтътъ не се е оправилъ. Той постоянно се оправя. Искамъ да наблегна на следующето: Не очаквайте похвалитѣ. Ние имаме погрѣшни схващания. Свѣтът е оправенъ така хубаво. Като говори Христосъ за свѣта, Той подразбира свѣта на хората. Свѣтътъ на хората не е оправенъ, а пъкъ свѣтътъ, въ който живѣятъ ония напреднали сжщества, които сж завършили своята еволюция и които сж служили въ Духъ и Истина, той е оправенъ. На тѣхъ е даденъ цѣлия материаленъ свѣтъ да го управляватъ. Ние на земята сме въ единъ корабъ и тѣ ни гледатъ. Съ този корабъ ние ходиме на екскурзия, но не знаеме кжде отиваме. Кога сме се качили, ние не знаемъ и на кое пристанище ще слеземъ и това не знаемъ. Гледаме на вселената въ която пжтуваме. И защо сме се качили, не знаемъ. Единъ день ще ви държатъ сказка отъ кое пристанище сте се качили. Вие казвате, че Богъ създаде човѣка въ рая. На кое мѣсто го създаде не знаете, защото когато Богъ създаде човѣка, последния спѣше, не бѣше будно неговото съзнание. Богъ го извади отъ сънъ, бута го насамъ нататъкъ и като го бута дълго време той се мръдна и се събуди. И Господь го остави така, както майката оставя детето си, като се роди и заплаче. Тя го завива въ пеленки и то заспива. Като се пробуди детето, то не иска никакви лекции, но казва: „Храна!” Майка му ще му даде и ще го тури пакъ въ люлката. Презъ цѣла година то си пѣе все една пѣсенъ: „Хлѣбъ, хлѣбъ, хлѣбъ.” Майката казва: „Давамъ, давамъ, давамъ.” Сега мнозина отъ васъ мислите, че сте много силни и искате да бждете уважавани и почитани. Всичко ви е дадено вамъ. Нѣма нѣщо, което не ви е дадено. Не че ви е дадено, но кандидати сте. Единъ ученикъ, като влезе въ гимназията, нали е вече кандидатъ? За какво е кандидатъ? Той е кандидатъ вече за учитель. Като свърши гимназия, нали го правятъ учитель въ първоначално училище? А пъкъ като влезе въ университета, за какво е кандидатъ? Кандидатъ е за учитель въ гимназията. Отъ гимназията излиза учитель за първоначално училище, а пъкъ отъ университета излиза кандидатъ 100
за учитель въ гимназия. Опитвали ли сте вие нѣкой пжть да знаете колко сте силенъ? И като има вѣтъръ да кажете: „Не съмъ разположенъ сега, спрете малко, после като си свърша работата пакъ подухайте.” Кажете на вѣтъра. Знаете ли колко е уменъ вѣтърътъ? По-уменъ отъ вѣтъра нѣма. И Христосъ казва: „Вѣтърътъ вѣе, но не знаешъ кжде отива.” Имаме примѣръ какъ е било говорено на вѣтъра. Когато Христосъ съ ученицитѣ си бѣше въ лодката, Христосъ заспа и дойде буря. Малка лодка бѣше това. Не бѣше нѣкоя голѣма гемия. Ученицитѣ Му се уплашиха. Тѣ не знаеха да плаватъ. Стана Христосъ и каза: „Не ги плашете. Престанете. После, като излеземъ навънъ задухайте!” И вѣтърътъ престана и ученицитѣ се успокоиха. Но, за да те послушатъ тѣ, трѣбва да те обичатъ. И за да те послушатъ тѣ, ти трѣбва да живѣешъ въ Истината, ти трѣбва да бждешъ силенъ. Вие всички искате да бждете силни, но само Истината е, която прави човѣка силенъ. И когато човѣкъ говори на природата въ името на Истината, тя го слуша. Казано е: „Възлюбилъ си Истината, която е въ човѣка”. И ако ние живѣемъ въ Истината, тогазъ ще постигнемъ нѣщата, но ако живѣемъ извънъ истината, тогава всички нѣща, които искаме да постигнемъ, сж непостижими. Въ пребждването има нѣщо велико, хубаво и красиво. Мнозина отъ васъ търсите почитъ и уважение отъ вънъ. Питамъ, какво ще ме ползува менъ, ако кажете сега: „Учителю, ти си много великъ човѣкъ.” Или ако ми кажете: „Ти си много добъръ.” Какво ще ме ползува. Или ако ми кажете: „Ти всичко можешъ да направишъ.” Какво ще ме ползува? Представете си, че азъ стоя и рисувамъ като художникъ, дойде нѣкой и ме занимава съ празни работи. Азъ гледамъ да рисувамъ, а пъкъ той ми казва: „Много хубаво рисувашъ.” Че той ще отвлече ума ми. Азъ искамъ да туря една краска и той съ своитѣ похвали ще отвлече вниманието ми и ще изгубя момента. Това е единъ моментъ, нѣколко секунди и той като ми говори, ще пропусна този моментъ. Той, като дойде, трѣбва да мълчи и въ себе си да говори, че хубаво рису101