Вечно подмладяване

Неделни беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Вечно подмладяване", Последни неделни беседи от Учителя, изнесени през 1943 г. Първо издание - София, 1944 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
ВЪЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ СОФИЯ 19 4 4
Вѣчно подмладяване Нещастието па съвременнитѣ хора произлиза отъ това, че тѣ не оценяватъ малкитѣ работи. Всички се стремятъ къмъ голѣми работи; всички искатъ голѣми кжщи, голѣми заплати, много пари — не се задоволяватъ съ нѣколко лева, милиони искатъ. Чувате нѣкой да казва, че иска да има автомобилъ, аеропланъ, параходъ. Питамъ: Защо детето иска да носи панталонитѣ на баща си? То не може да ги носи. На него сж нуждни малки паиталонки, да може свободно да се движи. Защо е нуждна на малкото момиченце майчината рокля? И да се облѣче въ нея, тю не може да я носи. За малкото момиченце малка рокличка, за майката — голѣма рокля. Често и духовнитѣ хора искатъ голѣми рокли, дълги панталони, голѣми шапки. Казватъ за нѣкого, че главата му е малка. Ако главата му е малка и не може да използува капитала, който му е даденъ, защо му е по-голѣма глава? На по-юлѣмата глава се дава по-голѣмъ капиталъ. Сила е нуждна на човѣка да носи тежеститѣ на живота. Мнозина се давятъ, защото главата имъ е тежка. Ако бѣха по-леки, и да паднатъ въ водата, ще изплуватъ на повръхностьта. Като се натькватъ на мжчпотии, хората казватъ: Какви бѣха старигѣ времена! Какви сж били старитѣ времена? Каква е разликата между вола и теленцето? Какво предпочитате да ядете: пастърма отъ старъ волъ, или месо отъ телепце; месо отъ стара свиня, или отъ прасенце ? Това сж сравнения, върху които трѣбва да се мисли. Повечето хора сж поврьхностни, не мислятъ много. Какви ли теории не развивать! Тѣ разискватъ върху въпроса за създаването на свѣта, за голѣмината на земята — за всичко правятъ изчисления. Едпнъ ученъ ) Лука 12:4—8.
4 правѣлъ изчисления: ако е възможно пренасянето на земята отъ едно мѣсто на друго, колко години ще бждатъ нуждни, съ колко тренове и съ колко вагони ще стане това„ Той направилъ следнитѣ изчисления: за пренасянето на земята еж нуждни 300 милиарда години, съ 30—40 милиарда тренове, всѣки тренъ съ по 50’вагона, всѣки вагонъ 160,000 пжти по-голѣмъ отъ сегашнитѣ; всичко това ще заема едно пространство отъ два квадралиона километра, за извървя напето на които ще еж. нуждни 500 милиона години, ако бързината е еднаква съ тая на свѣтлината. Това сж въображаеми нѣща. Може ли да се пренесе земята на друго мѣсто ? — Не може. Тогава, защо ученитѣ правятъ такива изчисления ? За да се събере материята на земята атомъ по атомъ. и молекула по молекула, нуждни сж квадралиони години. Не е лесно, следователно, да се мѣсти земята. Какво е предназначението на човѣка, който живѣе на земята ? Човѣкъ има глава да мисли, сърдце — да. чувствува и да подържа топлината на организма, стомахъ — да приема храна, да я обработва и да подържа тѣлото. Човѣкъ трѣбва да яде по три пжти на день, даобразува кръвь; по 10—15 пжти на минута да поема и да издиша въздухъ. И умътъ му трѣбва да бжде постоянно заетъ съ работа. Какво е предназначението на човѣшкия умъ ? Нѣкой казва: Нѣлъ животъ мислихъ, но нищо не придобихъ. Това е неразбиране па нѣщата. Все едно да кажешъ, че нищо не си придобилъ отъ храната. Ялъ си най-хубави яденета и казвашъ, че нищо не си придобилъ. Чрезъ мисъльта си човѣкъ събира три, вида енергия, отъ която съгражда своето умствено тѣло, което занася съ себе си въ другия свѣтъ. Безсмъртно е умственото тѣло на човѣка. Нѣкой нита: Защо трѣбва да мисля ? — За да не бждешъ робъ на условията. — Защо трѣбва да бжда добъръ? — За да не бждешъ робъ на условията. — Защо трѣбва да работя за душата си ? — За да не бждешъ робъ на условията. Мнозина се запитватъ, обича ли ги Богъ, или не.. Това не е важно. Важно е, дали вие любите Бога. Спасението на човѣка се заключава въ любовьта му къмъ Бога, а не въ любовьта на Бога къмъ него. Ако майката обича детето си, а то не я обича, тя ще го пометне. Когато майката помѣта детето си, това показва, че то не
5 я обича. Ако детето обича майка си, тя никога нѣма да уо пометне. Сега въпросъгь не е за помѣтането. Майката трѣбва да накара детето си да я обича. Една българка от-ь Варна разправяше една своя опитность съ своето момиченце, ученичка въ отдѣленията. Това било преди 40 години. Момиченцето се казвало Юрданка. Тя слушала майка си, но била доста •своенравна. Единь день майката накарала Юрданка да чете „Отче нашъ“. — Нѣма да чета! — казала Юрданка. — Чети молитвата! — настоявала майката. — Нѣма да чета! — Ще те накажа, ще те изпждя вънъ. — Нѣма да чета! Нито доброто помагало, пито заплашванията. Майката изгубила търпението си, хванала Юрданка, вдигнала я въ въздуха, тръшнала я на земята и казала: Оть тебе човѣкъ нѣма да излѣзе! Юрданка се опомнила и извикала: Мамо, прости ме, ще чета „Отче нашъ“. Едва сега разбрала тя, какво искала майка й отъ нея. — Защо не искала да изпълни желанието на майка си? — Не разбирала, какво се иска отъ нея, не разбирала идеята. Сжщиятъ законъ се отнася и до насъ. Когато не искаме да свършимъ една работа, причината за това е, че не я разбираме. Много нѣща върши човѣкъ, безъ да ги разбира. Нѣкой мисли, че е религиозенъ, безъ да разбира, какво значи религиозенъ човѣкъ и какво се иска отъ него. Думата „духовенъ“ е по-близка до разбирането ни, тя е по-стара дума, въ сравнение съ думата „религиозенъ.“ Често слушате да казватъ: Какви бѣхме едно време! Така говорятъ и свѣтскитѣ, и религиознитѣ. Едно време всички бѣхте млади, красиви, малки дечица, сь весели, усмихнати лица. Де отиде нашата младость и веселость? Майката се радва па детето си и казва: Моето детенце! —Де отиде това детенце? Де отиде красивото, послушното и благонадеждно ангелче ? Изгубва се детското въ човѣка. Още отъ малко детето слуша да му се говори: Ще пораснешъ, ще стапешъ като баща си и дѣдо си, и то преждевременно остарява. То си мисли, че ако стане като баща си и дѣдо си, всичко ще постигне, всичкитѣ му работи ще се наредятъ. Станешъ ли като дѣдо си, краката ти ще отслабнатъ, стомахътъ ти нѣма да работи, само мозъкътъ ти ще мисли и философствува. Ще седишъ на едно мѣсто съ часове и ще казвашъ: Какво
6 направихъ на тоя свѣтъ 7 Какво придобихъ ? И, като се убедишъ, че нищо не си придобилъ, ще започнешъ да мислишъ за другия свѣтъ. Въ сжщность, дѣдото мисли за оня свѣтъ, но не го разбира, нищо не знае за него, Младиятъ, възрастниятъ мислятъ, предприематъ нѣщо, работятъ, а стариятъ е въ тъмнина. Защо ви е дѣдото, който живѣе въ тъмнина? Той носи стари идеи въ ума си. Може ли той да ви бжле идеалъ? Старата идея е праздна стомна, безъ никакво съдържание. Ако можешъ да напълнишъ стомната, придобилъ си нѣщо. Ако не можешъ да я напълнишъ, нищо не си придобилъ. Да говоришъ само за миналото си, това значи, да говоришъ за праздната стомна. Какво бѣше едно време Е — Какво бѣше ? Носѣше една праздна стомна. Ако си я напълнилъ, използувалъ си живота ; ако не си я напълнилъ, нищо не си разбралъ отъ живота. Всички говорятъ все за миналото, какво е било едно време. Важно е новото време, а не старото. Ако старото време не е дало нѣщо ценно, безсмислено е да се говори за него. Богъ е създалъ свѣта за хората, а не за овцетѣ. Той постоянно създава нови вселени. Тая мисъль англичанитѣ изразяватъ съ думитѣ „eternel generation“, които означаватъ вѣчно творчество, вѣчло подмладяване, вѣчно прераждане. Въ тия думи се крие смисълътъ на живота. Човѣкъ трѣбва да се подмладява вѣчно, постоянно. Това подразбира вѣченъ интересъ къмъ новото. Нѣкой казва: Не ме интересува новата музика; не ме интересува новото изкуство; не ме интересува ядене и пиене. Какво те интересува тогава ? Щомъ нищо ново не те интересува, ти самъ се осжждашъ на смърть. Защо умиратъ хората ? Това е велика тайна. Единъ поетъ казва, че хората умиратъ, защото се влюбватъ въ другия свѣтъ и предпочитатъ да живѣятъ тамъ, отколкото на земята. Въ сжщность, вѣрно ли е това ? То е толкова вѣрно, колкото твърдението на младата мома_ че не иска да се жени. Следъ една-две години тя се оженва. Като се отегчатъ отъ земния животъ, хората искатъ да умратъ, да отидатъ въ другия свѣтъ, да благуватъ. Тѣ мислятъ, че тамъ ще намѣрятъ всичко, каквото пожелаятъ. И тамъ има блага, но зависи,, кой е готовъ да се ползува отъ тѣхъ.
7 Една позната отъ Варна разправяше единъ свой сънь. Сънувала мжжа си, покойникъ, че се явилъ при нея и започнали да се разговарятъ. Тя го запитала, какво има на оня свѣтъ, какъ живѣятъ тамъ. Той й казалъ: Като дойдешъ, сама ще видишъ. Сега имамъ нужда отъ юрганъ. Като тръгнешъ за другия свѣтъ, донеси ми единъ юрганъ. Както се разговаряли, дошла една млада, красива жена, хванала за ржка възлюбения на моята позната и го повела съ себе си. Тя казала: Остави мжжа ми, той е мой. — Сега е мой. Това, което е било на земята, не е валидно за свѣта, въ който сега живѣемъ. Връзкитѣ на земята не еж връзки и въ другия свѣтъ. Тамъ отношенията между душитѣ еж други. Karo отидешъ на другия свѣтъ, мжчно ще намѣришъ оня, съ когото си билъ свързанъ. Благодарете, че бракътъ, който свързва хората на земята, не сжществува па опя свѣтъ. Иначе, страшно ще бжле положението па хората. Какво означава думата „бракъ“ въ широкъ смисълъ ? Въ духовно отношение, бракътъ подразбира връзка между две души. Душитѣ се свързватъ въ името на любовьта. Само тая връзка е вѣчна и неразривна. Това значи истински бракъ. Тъй, както сега хората се свързватъ, това не е никакъвъ бракъ. Това е временна, човѣшка връзка, която се разкжева така лесно, както е направена. Връзката между сроднитѣ души е вѣчна. Тѣ сж излѣзли отъ Бога съ любовь и се връщатъ при Него съ любовь. Какъвъ е животътъ на оня свѣтъ ? -— Добъръ е, но никой не може да отиде тамъ, докато не свърши училището на земята. Като се върне въ невидимия свѣтъ, самъ ще види, какво е научилъ. Знанието, което човЬкъ придобива на земята, важи и за другия свѣтъ. Нѣкои мислятъ, че като отидатъ на оня свѣтъ, ще научатъ нѣщо повече отъ това, което сж научили на земята. Ако на земята не си училъ, и тамъ не можешъ да учишъ. Ако на земята не си билъ способенъ, и тамъ нѣма да бждешъ способенъ. Ако на земята си билъ изключванъ, и въ оня свѣтъ ще те изключватъ. Учительтъ обича оня ученикъ, който учи. Ако не учи, колкото и да е добъръ, учительтъ му не го обича. Онова, което препоржчва ученика и на земята, и на оня свѣтъ, е желанието му да учи. Добриятъ пѣвецъ се познава по желанието си да лАе. Трѣбва ли да му се казва, при кого да учи и по
8 колко пжти на день да пѣе? Добриятъ пѣвецъ, съ пѣенето си, оправя времето, а лошиятъ пѣвецъ го разваля. Като слушамъ и единия, и другия, записвамъ имената имъ на особена книга. Когато е суша, добриятъ пѣвецъ, съ пѣенето си, докарва дъжлъ. Кое е по-добре: дъждъ ли да вали, или слънце да грѣе? Кое е по-добре: да пѣешъ и да лѣкувашъ болни и съживявашъ умрѣли, или здравитѣ да се разболяватъ и живитѣ да умиратъ ? На земята е по-добре да пѣешъ, и хората да оживяватъ, отколкото да пѣешъ, и хората да умиратъ. Сжщиятъ законъ се отнася и до мисъльта. За предпочитане е да приемешъ една мисъль, която носи животъ, отколкото мисъль, която носи обезсърдчаване и мракъ. Мисъль, чувство и постжпка, които обезсърдчаватъ човѣка, не сж. нормални. Всѣка мисъль, които разширява съзнанието и носи свѣтлина, е права. Всѣко чувство, което разширява съзнанието, е право. Всѣка постжпка, която разширява съзнанието, е права. За всѣко нѣщо е нуждна права мѣрка. Съвременнитѣ хора трѣбва да работятъ съзнателно върху себе си, да преустроятъ главитѣ си. Ако не внесатъ нѣщо ново въ мислитѣ и чувствата си, бждещата култура ще прилича на сегашната. Старото трѣбва да отстжпи на новото. Не само съзнанието на хората трѣбва да се измѣни, но и материята, отъ която сж направени тѣлата имъ. Ново съзнание, ново тѣло е нуждно на човѣка. Първобитниятъ човѣкъ е билъ като животното, обрасълъ съ косми. Богъ прострѣ ржката си върху него, космитѣ му паднаха, и той стана човѣкъ. И нарече Богъ първия човѣкъ Адамъ. За него се казва, че е направенъ по образъ и подобие на Бога. Казано е въ Писанието, че Богъ се разкая, задето направи човѣка. — Защо се разкая ? — Имаше въ човѣка нѣщо животинско. Оня, който не мисли, не чувствува и не постжпва право, не е истински човѣкъ. Какво се иска отъ сегашнитѣ хора? — Да дадатъ пжть на Божественото начало въ себе си. Казватъ за нѣкого, че е истински човѣкъ. Какъвъ човѣкъ е той, щомъ се проявява животинското въ него? Той носи човѣшка форма, но се проявява като тигъръ, като вълкъ, като паякъ или друго нѣкое животно. Нѣкой се разгнѣви, недоволенъ е отъ нѣкого и казва: Ще ми ое да
9 го одуша, или да изпия кръвчицата му. Да изпиешъ кръвьта на нѣкого, това прави и мечката стръвница, но не и човѣкътъ. Така постъпва тигърътъ, паякътъ. Турете Божественото за основа на своя животъ. Турете любовьта за основа иа живота си. Днесъ всички говорятъ за любовьта — и бащата, и майката, и децата, но постоянно се каратъ помежду си. Любовьта изключва недоразумението и караницата. — Мога ли да не се гнѣвя? — Ще се гнѣвишъ, но ще употрѣбишъ енергията на гнѣва за сваряване на яденето. Ще готвишъ на огъня на гнѣва. Щомъ сготвишъ яденето си, ще затворишъ крана, да не тече енергията напраздно. И гнѣвътъ е на мѣсто понѣкога, но разумно трѣбва 'да се използува неговата енергия. И лошата мисъль, лошото чувство, лошата постъпка сж на мѣстото си, но само за земята, като торъ. Потъпквайте ги, да не излизатъ на повръхпостьта, да развалятъ живота ви. Да потъпквашъ лошото, това значи, да го контролирашъ. И тъй, дайте ходъ на Божественото въ себе си, да станете красиви. Само така хората ще ви обичатъ. — Защо обичатъ нѣкого? — Защото е красивъ, защото е уменъ, защото е добьръ, защото е силенъ, защото е талантливъ. Въ всѣки човѣкъ има нЕщо, за което можешъ да го обичашъ. Обичашъ човѣка, защото тѣлото му отдалечъ ухае. Какво ухание излиза отъ тѣлата на съвременнитѣ хора? Тѣ се пръскатъ съ гюлова есенция, съ теменужна, но това е уханието на розата, на теменугата — тя не излиза отъ човѣка. Отъ кой човѣкъ излиза ухание ? — Отъ оня, който мисли право. Свѣтлина излиза отъ неговия умъ. Отъ свѣтлината излиза приятно ухание. Който усѣти това ухание, чувствува се въ рай. Тоца ухание премахва всѣкакво неразположение въ човѣка. Отъ мжжа трѣбва да излиза уханието на свѣтлината, а отъ жената — уханието на топлината, на Божествения пламъкъ. Приятно е да усѣтишъ уханието на топлото сърдце, на Божествения пламъкъ. И ангелътъ се интересува отъ това ухание. И той иска да надникне, да усѣти това ухание, да се потопи въ него. Интересувайте се и вие отъ хубавото въ живота. То носи нѣщо ценно въ себе си. Религиозниятъ иска да знае, може ли да види Христа, или нѣкой светия. Може да Го види, ако носи нѣщо ценно въ себе си. На кой уче
10 никъ се радва учительтъ? На добрия и способевъ ученикъ. Той дава нѣщо на учителя си. Следователно, когато казвате; че ще отидете на оня свѣтъ, при Христа и при светиитѣ, първо трѣбва да се запитате, какво ще занесете съ себе си. Не е въпросъ да отидешъ на оня свѣтъ и да занесешъ човѣшкия свѣтъ тамъ. Ти и сега си въ оня свѣтъ, но той не е въ тебе. Всички хора живѣятъ въ Божествения свѣтъ, но не сж допуснали1 Божествения свѣтъ въ .себе си. Като знаете това, не търсете оня свѣтъ вънъ отъ себе си, но отворете се за него. Отворете се за Божествения свѣтъ, да разберете, какво означава раятъ. Всѣки е билъ въ рая, но е забравилъ това време и доднесъ още продължава да го търси. Човѣкъ мисли, че като умре, ще влѣле въ рая, въ оня свѣтъ. Той се заблуждава. И като умре, пакъ ще бжде на земята. Раятъ е на земята, и адътъ е на земята. Единъ английски лордъ тръгналъ съ слугата си на екскурзия за Швейцарскитѣ алпи. Слугата му носѣлъ голѣма чанта, пътна съ провизии за пжть Като голѣмъ месоядецъ, лордътъ се запасилъ съ достатъчно провизии — печена кокошка, саламъ, бутилка вино. Искалъ да се качи на в. Монъ Бланъ, тамъ да си хапне — на чистъ въздухъ. Понеже се пресилилъ при изкачването, той изгубилъ съзнание и се прострѣлъ на земята. Слугата се опиталъ да му помогне да се съвземе, но не успѣлъ. Като минало известно време, и господарьтъ му не се съвзелъ, той си помислилъ, че е умрѣлъ, и си казалъ: Сега поне мога свободно да си хапна печена' кокошка и да си пийна студено винце. Нахранилъ се добре, пийналъ си, развеселилъ се и, като видѣлъ, че господарьтъ му още лежи въ безсъзнание, започналъ да го разтрива, да го обръща на една и на друга страна, докато най-после успѣлъ да го пробуди. Едва отворилъ очитѣ си, господарьтъ му извикалъ: Кой ти даде право да изядешъ кокошката и да изпиешъ виното? Слугата се уплашилъ отъ думитѣ на господаря си, стресналъ се и падналъ мъртавъ на земята. Казвамъ: Всѣки, който яде безъ позволение, умира. Да ядешъ безъ позволение, това значи, да изядешъ кокошката и да изпиешъ виното на господаря си, когато той лежи~въ безсъзнание. Въ прочетената глава отъ Евангелието се вижда мисъльта на Бога къмъ насъ, къмъ всичко, което Той е
11 предвидилъ. Казано е, че космитѣ на главата ни сж прочетени. Ако Богъ се грижи за малкитѣ сжщества, колко повече се грижи за човѣка. Съ какво трѣбва да Му се отплатимъ? Съ нищо друго, освенъ съ желанието си да учимъ предмета, който ни се преподава. Ако не учишъ добре предмета, който професорътъ ти преподава, не можешъ да бждешъ обичань. Ако не решавашъ добре задачитѣ си, учительтъ не може да те обича. Ако не учишъ добре уроцитѣ си по музика, учительтъ ти сжщо не може да те обича. Тогава за какво ще ни обича Богъ? Любовьта може да се увеличи и намали. Пръвъ Богъ ни е възлюбилъ. Какъ ще запазимъ и увеличимъ Неговата любовь ? Ако не изучаваме законитѣ на своя умъ, на своето сърдце, на своята душа и на своя духъ, какъ ще се запознаемъ съ Божествения свѣтъ ? Ще кажете, че искате да видите ангелитѣ. Това не е достатъчно. Трѣбва да говорите съ тѣхъ, а не само да ги видите. Вие може да отидете въ Англия, въ Франция, въ Германия или въ Русия, но това не е достатъчно. Трѣбва да знаете езика на ония, въ чиято държава сте отишли. Какъвъ смисълъ има да срещнешъ единъ ученъ и да не можешъ да говоришъ съ него ? Какъвъ смисълъ има да срещнешъ Христа и да не знаешъ, какво да Му кажешъ ? Знаете ли, какво е говорилъ Христосъ преди две хиляди години ? Приложихте ли Неговото учение ? Вижте, какво прави младата мома, когато хареса нѣкой момъкъ. Тя започва да се интересува, де живѣе той, коя е майка му и кой е баща му, отъ'какъвъ родъ сж, какво е материалното му състояние. Тя изучава историята на неговия родъ, на нсговитѣ дѣди if нрадѣди и тогава дава сърдцето си. Какво знаете вие за Христа? Даже и малкото Евангелие, останало отъ Него, не знаете. Нѣкой казватъ, че като отидатъ на оня свѣтъ, всичко ще имъ се разкрие. Блажени вѣрващитѣ! Не искамъ да ви обезсърдчавамъ, нито искамъ да ви обезвѣрявамъ. Вѣрвайте, въ каквото искате. Понѣкога и заблужденията сж потрѣбни. Азъ не искамъ първо да се насърдчите, а после да се обезсърдчите. Сега сте насърдчени повече, отколкото трѣбва, но на края ще се обезсърдчите. Единъ знаменитъ американски проповѣдникъ работилъ цѣли 20 години между своето паство. Той билъ забележителенъ съ своитѣ красноречиви, съдържателни
12 беседи, но не могълъ да обърне нито единъ отъ слушателитѣ си къмъ Бога. Често се обезсърдчавалъ отъ работата си. Една вечерь държалъ проповѣдьта си, но не билъ доволенъ отъ нея. Видѣла му се глупава, безсъдържателна. Като свършилъ беседата си, побързалъ да се прибере въ дома си, никого да не срѣща, съ никого да не разговаря. Изъ пжтя си мислѣлъ, че найдобре ще бжде да се откаже отъ тая работа, да започне друго нѣщо. На сутриньта, като отивалъ на събранието, срещнала го една стара жена, спрѣла го и му казала: Много ти благодаря за вчерашната проповѣдь. Какво стана, не зная, но сърдцето ми се отвори, решихъ вече да служа на Бога. Той си казалъ: Чудно нѣщо, толкова хубави проповѣ и държахъ, но не можахъ да обърна нито единъ човѣкъ къмъ Бога. Една глупава проповѣдь държахъ и съ нея можахъ да отворя едно човѣшко сърдце. Казвамъ: За предпочитане е една по-малко красноречива проповѣдь, която може да обърне една душа къмъ Бога, отколкото красноречиви проповѣди, които не могатъ да отправятъ нито една душа къмъ Бога. Каква проповѣдь е тая, която събужда въ човѣка желание само да яде и пие ? Ще чуешъ една хубава проповѣдь и следъ това ще идешъ на угощение съ приятели да си хапнешъ и пийнешъ. Питате, коя храна е по-добра: месната или растителната? Азъ не препоржчвамъ месната храна по единствената причина, че съдържа недостатъчно количество свѣтлина и топлина. Растителната, плодната храна съдържа повече свѣтлина и топлина. Като ядешъ месна храна, въ първо време тя е приятна. На края идатъ последствията. Растителната храна въ първо време не е много приятна, но на края се отразява добре. Споредъ мнението на нѣкои учени, месояднитѣ животни били по-умни отъ тревопаснитѣ. Споредъ други учени, тревопаснитѣ и плодоядни животни сж по-умни и по-добри отъ месояднитѣ. Ето, слонътъ не яде месо, но има ли по-умно животно отъ него? Лъвътъ, тигърътъ, змията не могатъ да се сравнятъ по интелектъ съ слона. Новото учение изисква умни, добри и силни хора. То носи идеи, които подмладяватъ и обновяватъ човѣка. Всѣки трѣбва да има желание да се подмлади. И старата -баба трѣбва да има желание да учи. И на 120 години
15 да е човѣкъ, пакъ трѣбва да има желание за работа и учене. Защо 120 годишната баба да не вземе четката да рисува? Защо да нѣма желание да се облѣче хубаво?' Ще кажете, че обличането въ нова, чиста премѣна е само за младитѣ. Не е така. Новото учение не прави разкика между млади и стари. — Минаха нашитѣ години. — Да мислишъ, че си старъ, това значи, да живѣешъ въ грѣха. Само въ грѣха има старость. Който грѣши и върши престъпления, остарява преждевременно. Новото учение не говори за старостьта на грѣха. Старостьта на любовьта подразбира подмладяване. Старостьта на грѣха подразбира смърть. Казано е: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми.“ Който е заченатъ въ любовь, вЬчно ще се подмладява. Новото учение, т. е. учението на Христа казва: „Които чуятъ гласа ми, ще се подмладятъ.“ Който не мои е да се подмлади, не е отъ новото учение. Каже ли нѣкой, че е остарѣлъ, това показва, че е живѣлъ по старъ начинъ. — Краката ми не държатъ вече. — Защо не държатъ краката ти? Повѣрвалъ си, че не държатъ. Това е илюзия. Срѣщате се съ тоя, оня и на всички казвате, че сте остарѣли. Достатъчно е по нѣколко пжти на день да казвашъ и да мислишъ, че си остарѣлъ, за да се свържатъ краката ти. Единъ дѣдо задрѣмалъ подъ една круша. Внучето му взело едно кълбо и започнало да обикаля съ конеца, да завърже дѣдото за крушата. Дѣдото погледналъ, какво прави детето, усмихналъ се и продължилъ да дреме. Детето постоянствувало въ играта си. Обиколило нѣколко пжти дѣдото съ конеца, докато се образувало тънко вжже. Така то завързало дѣдо си за крушата. Иска дѣдото да стане, не може, здраво е завързанъ за крушата. Като видѣлъ това, той казалъ на внучето си: Хайде сега, дѣдовото, започни да се въртишъ на другата страна, ще ти дамъ едно орѣхче. Детето започнало да се върти въ обратна посока на първата и освободило дѣдо си. Мжчно се кжсатъ вжжетата, съ които ти самъ, или другъ нѣкой те обвързалъ. Казвамъ: Не допущайте отрицателни мисли въ ума си. Каже ли нѣкой, че не си добъръ, помисли и кажи въ себе си: Богъ ме е създалъ добъръ. Дали проявявамъ доброто, това е другъ въпросъ. — Глупавъ човѣкъ си. — Богъ ме е създалъ уменъ. На всѣка отри
14 цателна мисъль постави положителна. Нѣкой вестникъ писалъ нѣщо отрицателно за тебе — не се занимавай съ него. — Трѣбва ли да мълчимъ предъ отрицателното? — Не е въпросъ да се мълчи, но всѣки да каже истината въ себе си и да се държи за нея. Кажи си : Богъ ме създаде по образъ и подобие свое, вложи въ мене всички възможности, да проявя доброто и разумностьта„ да уча и да се развивамъ. Ако вървя по тоя пжть, ангелъ ще стана. — Какво е ангелътъ ? Слуга, който изпълнява Божията воля. Кой е добъръ цигуларь ? Който спазва правилата на музиката и свири, както се е училъ при своя добъръ учитель. Може ли да бжде беденъ оня цигуларь, който има дарбата на Паганини ? Единъ день Паган-ини миналъ покрай единъ старецъ, който седѣлъ на пжтя и свирѣлъ съ цигулката си. Който минавалъ, хвърлялъ нѣкаква дребна монета въ чинийката. Паганини погледналъ къмъ стареца, харесалъ цигулката му, взелъ я и започналъ да свири. Веднага около Паганини се събрали множество хора да слушатъ великия цигуларь. Всѣки турялъ по нѣщо въ чинийката на стареца. Въ нѣколко минути чинийката била пълна съ пари. Следъ това Паганини далъ цигулката на стареца и се отдалечилъ. Старецътъ му казалъ: Синко, защо не дойде по рано, да се науча и азъ да свиря като тебе? Благодаря ти, че ми посвири. Хубава била цигулката на стареца, но чинийката му оставала праздна. Какво струва хубавата цигулка, когато чинийката е праздна ? Религиознитѣ и духовиитѣ хора очакватъ да дойде .Духътъ и тогава да се проявятъ. Духътъ ще дойде, но трѣбва да учите. Духътъ ще дойде, но трѣбва да впрегнете ума, сърдцето, душата и духа си на работа. Като дойде Духътъ, ще работишъ и приятно ще ти бжде. Казвате, че човѣкъ трѣбва да се занимава съ важни работи. Човѣкъ ирѣбва да говори така, че никого да не обижда. Право е, че не трѣбва да се обиждате, но какво разбирате подъ „обида“? Думата „обида“ е съставена отъ сричкитѣ „о-бтГ-да“. Тя крие въ себе си условия за развитие. Ако напишете „убида“ вмѣсто „обида“, „у“ означава движение. Нѣкой казва, че го обидили. Какъ го обидили? Казали му, че останалъ много назадъ. Ако, наистина, е останалъ назадъ, трѣбва да се впрегне на работа, да набави изгубеното време. Не отлагай нѣщата
15 за далечното бъдеще. Нѣкой казва, че каквото не е мо гълъ да постигне въ тоя животъ, ще го постигне въ бъдеще, въ друго прераждане. Защо да не се преродишъ още днесъ? Всѣко желание за постигането на нѣщо добро показва, че ти си се преродилъ вече. Започни да работишъ. Ако нѣмашъ желание за работа, никакво прераждане не очаквай. Христосъ казва: „Ако се не родите отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Христосъ говори за раждането като непреривенъ процесъ. Човѣкъ може по нѣколко пъти презъ деня да се ражда. Хората мислятъ, че човѣкъ се преражда, но следъ смъртьта си. Да се преродишъ 45 или 50 години следъ смъртьта си, това е статически процесъ. Ако поне три пъти на день — сутринь, на обѣдъ и вечерь, не се прераждашъ, ти преждевременно си остарѣлъ. Сутринь ще се преродишъ за ума, на обѣдъ —за сърдцето и вечерь — за душата. На другия день пакъ ще се прераждап(Ъ. Това е вѣчното подмладяване. Прераждането подразбира непреривно подмладяване или постоянно увеличаване свѣтлината на ума, постоянно усилване пламъка на сърдцето и постоянно разширяване полето на силитѣ, които действуватъ въ насъ. Мнозина се намиратъ подъ отрицателното внушение на мисъльта, че всичко е свършено съ тѣхъ. Така не трѣбва да се мисли. Започнете съ обратния процесъ, да мислите положително. Какво разбирате, ако престъпникът ь каже, че неговата работа е свършена ? Това значи, че се е пробудило съзнанието му. Щомъ се пробуди съзнанието на престъпника, той престава да върши престъпления. Единъ краенъ алкохолик ь, слееъ като пропилъ цѣлото си състояние, срещналъ на пътя си единъ евангелистъ, който прОдавадъ евангелия. Той бръкналъ въ джоба си, да види, останала ли е нѣкаква пара, и намѣрилъ само петь лева. Купилъ си съ тѣхъ едно Евангелие и започналъ да чете. Вниманието му се спрѣло върху стиха: „Който не се отрече отъ баща си и майка си, отъ своя животъ, не може да бъде мой ученикъ“. Замислилъ се върху стиха и си казалъ: Цѣли 20 години служехъ на едно желание, което разруши живота ми и ме опропасти. Не мога ли да се откажа отъ него? Докога ще бъда робъ ? Ще докажа, че съмъ човѣкъ, че имамъ
16 воля! Той отишълъ въ една кръчма и казалъ на кръчмаря: Дай ми една чаша вино и една чаша вода. Турилъ чашата съ вино предъ себе си и си казалъ: Слушай, 20 години ти бѣхъ робъ. Вършехъ, каквото ми заповѣдваше. Сега ти ще ми бждешъ слуга, азъ ще ти бжда господарь. Турилъ чашата съ виното настрана и, вмѣсто нея, поставилъ предъ себе си чашата съ вода и си казалъ: Otcera нататькъ ще пиешъ само вода, ще забрааишъ виното. Така премѣствалъ чашитѣ нѣколко пжти, вдигалъ чашата съ виното до устата си и пакъ я турялъ настрана. Кръчмарьтъ го гледалъ, какво прави, и се чудѣлъ. Най-после, той извикалъ кръчмаря, платилъ за виното, оставилъ го на масата и отишълъ въ дома си доволенъ, че проявилъ воля. Казвамъ: Турете и вие праздната чаша предъ вашитѣ неджзи, напълнете я съ вино и си кажете: Отсега нататъкъ вие ще ме слушате. Каквото азъ кажа, това ще бжде. Азъ ви слугувахъ 20 години, сега вие ще ми слугувате. Осемь хиляди години вече, какъ хората служатъ на безлюбието. Настаналъ е деньтъ, когато трѣбва да служимъ на любовьта.. Идатъ нови осемь хиляди години, презъ които трѣбва да служимъ на любовьта. Не е въпросъ да се забавляваме съ човѣшката любовь. Оставете тая любовь настрана. Една любовь носи въ ума си — Божията любовь, съ която Богъ създаде свѣта и всички живи сжщества. Азъ говоря за оная любовь,която създаде свѣта, вселената и която днесъ преустройва всичко. Една е любовьта, тя обгръща въ себе си всичко. Вънъ отъ нея, любовь ли е, или не, всичко иде като спомагателно срѣдство. Всичко работи за Единната, велика Божия любовь. Не говоря! за спомагателнитѣ срѣдства, не говоря и за листа, нѣмамъ нищо противъ тѣхъ. Казвамъ: Единъ листъ не прави цѣлото дърво. Всичкитѣ листа заедно помагатъ за дишането на дървото. Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ.“ И ние трѣбва да любимъ, както Богъ ни е възлюбилъ. Да проявимъ любовьта заради Бога. Ще пиешъ вода, а не вино. Ще вдигнешъ чашата на безлюбието и ще я оставишъ настрана — ще вземешъ чашата на любовьта. Ще накарашъ своята елабость, своя недостатъкъ насила да пие вода. Осемь хиляди години сте насилвали любовьта. Днесъ, по сжщия
17 законъ( ще насилвате безлюбието. Досега сте. насилвали любовьта, а не искате да насилвате безлюбието. Азъ не виждамъ никаква философия въ това. Мушкалъ си хората, убивалъ си ги, а сега те е срамъ да помилвашъ единъ човѣкъ, или да го нахранишъ. Унижение ли е това? Да мушкашъ човѣка, да го измжчвашъ, считашъ, че това е въ реда на нѣщата. Защо се срамувашъ да го помилвашъ, да му кажешъ една сладка дума? Това еж крайности, които носятъ два различни резултата. Нѣкои се страхуватъ, какво ще стане съ тѣхъ, ако хванатъ правия пжть на живота. Какво стана съ хората, които отъ осемь хиляди години следватъ пжтя на безлюбието? Тоя пжть даде сйоя резултатъ: най-културнитѣ народи се биятъ, повече отъ 30—40 милиона хора се избиха. Това не е резултатъ на християнското учение, но на учението на безлюбието. Ако тръгнемъ по пжтя на любовьта, по пжтя на новото учение, ще се явятъ милиони гениални хора, които ще пресъздадатъ свѣта. Родителитѣ ще проявятъ любовьта къмъ децата си; децата ще проявятъ любовьта къмъ родителитѣ си, и свѣтътъ ще се преобрази. Хората нѣма да се избиватъ, както сега. — Какво ще стане съ насъ?— Ако хванете новия пжть, свѣтътъ Ще се преобрази. Това трѣбва да се проповѣдва днесъ на всички, на цѣлия свѣтъ. — Ще му дойде времето. — Днесъ е времето на любовьта. Времето на безлюбието се е свършило вече. Въ касата на човѣшкото сърдце нищо не е останало за безлюбието. Какво ще вземе крадецътъ отъ касата на банката, въ която нѣма нищо ? Безлюбието не може повече да краде. То не може вече да прави престжпления, защото нѣма материалъ. Безлюбието нѣма сили, съ които да действува. И злото нѣма условия за проявяване. Лошиятъ човѣкъ нѣма вече отде да взима. Той трѣбва да отиде при нѣкой добъръ човѣкъ, да вземе отъ него на заемъ. Свѣтътъ не може да върви по стария пжть. Самъ азотътъ не е опдсенъ, но въ азотната киселина той става опасенъ. Извади азота отъ азотната киселина, отъ динамита, за да получишъ безвредни вещества. Динамитътъ, безъ азота, не е нищо друго, освенъ глицеринъ — вещество, което се употрѣбява за намазване на кожата, да я направи мека. Коя е причината за грѣха ? — Неразбраната полова дейность, крайното користолюбие и алчностьта къмъ
18 ядене. Грѣхътъ води къмъ смъртьта. Той е подобенъ на микробитѣ. Достатъчно е да влѣзе една микроба на холерата въ човѣка, за да се размножи въ 24 часа толкова много, че да предизвика неговата смърть. Човѣкъ умира отъ нечистотиитѣ на микробитѣ. Микробитѣ на безлюбието умъртвяватъ човѣка. — Що е охтиката ? — Микроби, които изяждатъ дробоветѣ. — Що е ревматизъмътъ ? — Микроби, които изяждатъ мускулитѣ. — Що е неврастенията? — Микроби, които изяждатъ нервната система. Главоболието, коремоболието се дължатъ на микроби, които рушатъ човѣщкия организъмъ. — Защо го разрущаватъ? — Защото мислитѣ, чувствата, постжпкитѣ на човѣка не сж чисти. Тая нечистота прави и кръвьта нечиста. Когато мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ на човѣка сж чисти, никакви болести не го нападатъ. Въ чистотата се крие хигиената на живота. — Можемъ ли да живѣемъ въ чистота ? — Може, воля се иска за това. Две сестри, една млада и една стара, се разболѣха. Дойдоха да ме викатъ, да отида да ги видя, да имъ дамъ нѣкакъвъ съветъ. Азъ казахъ на младата сестра да се движи повечко. Макаръ и да лази, по-добре да се движи, отколкото да лежи. Тя изпълни съвета ми. Стана отъ леглото-си, започна да ходи и оздравѣ. На старата сестра казахъ да ходи за вода съ две малки стомнички. Всѣки день да се движи по малко. И тя изпълни съвета ми, и оздравѣ. Казахъ на старата сестра, че ако иска да се подмлади, трѣбва да носи вода по три пжти на день. Тя ще се свърже съ водата, която ще й каже, че ще оздравѣе. Приятно е да слушашъ, какъ клокочи изворътъ. Музика има въ клокоченето на водата. Казвамъ: Носете вода, ако искате да се подмладите. Като срещнете нѣкой да носи вода, потупайте го по гърба и му кажете: Ще се подмладишъ. Привилегия е за човѣка да се подмлади. Ще кажете, че и чрезъ прераждане може да се подмлади човѣкъ. И това е възможно, но трѣбва да прекарашъ 45 години въ невидимия свѣтъ, докато намѣришъ баща, чрезъ когото да се родишъ. Докато си още въ тѣлото, можешъ да се подмладишъ по Божественъ начинъ. Така ще се избѣгне прераждането, нѣма да търсишъ баща и майка. Самъ ще си станешъ баща и майка и ще се подмладишъ.
19 Вложете надеждата си въ любовьта, за да се подмладите. Като ставате отъ сънь, кажете си: Ще се подмладя. Казвате: Да мислишъ, че ще се подмладишъ, значи, самъ да се заблуждавашъ. Всѣко разумно движение е свързано съ природата. Въ него се крие методъ за подмладяване. Свѣтлината носи младость.; движението на въздуха носи младость; рАстенето носи младость; скжпоценниятъ камъкъ носи младость. Всичко въ природата говори за младостьта. Малко нѣща въ природата товорятъ за старостьта. Използувайте всичко онова, което носи младостьта. Необходимо е да се подмладите. Кажешъ ли, че ще се подмладишъ, желанията ти ще се измѣнятъ. Едно нѣщо желая и съмъ увѣренъ въ него. Вѣрвамъ, че още днесъ ще ликвидирате съ старитѣ учения, на които сте служили осемь хиляди години. Ще се откажете отъ баща си и майка си и ще започнете съ любовьта, която носи всички блага. Не хвърляйте старото, но оставете го настрана. Накарйате стария си баща и старата си майка да носятъ вода. Така тѣ ще се подмладятъ и ще започнатъ да работятъ. Досега злото е било вжтре, а доброто отвънъ. Направете обратното: турете доброто вжтре, а злото вънъ. Турете вашитѣ неесстествени желания отвънъ, а естественитѣ желания — отвжтре. Повдигнете съзнанието си къмъ Бога и кажете: Господи, благодаримъ Ти за ума, за -сърдцето, за душата и за духа, които си ни далъ. Отсега нататъкъ ще работимъ така, че да Те познаемъ, да влѣземъ въ вѣчния животъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ ? — Да се движи, да не стои на едно мѣсто. Слънцето не стои на едно мѣсто. Земята не стои на едно мѣсто. Луната не стои на •едно мѣсто. И ние не трѣбва да стоимъ на едно мѣсто. Умътъ, сърдцето, душата и духътъ ни трѣбва да бждатъ въ постоянно движение. Въ разумното движение е любовьта. . 1. Беседа отъ Учителя, държана на 10 октомврий, недѣля, 10 ч. с. 1945 г. София. — Изгрѣвъ.
Тритѣ пжтя Има три пжтя, чрезъ които човѣкъ се проявява въ. живота: пжтьтъ на волята, която е свързана съ физическия свѣтъ; пжтьтъ на сърдцето и неговитѣ желания; пжтьтъ на ума, който има отношение къмъ умствения свѣтъ. Казано е въ Писанието, че сатана изкушавалъ Христа. Сатаната разбиралъ добре човѣка, затова се домогналъ до Христа чрезъ тритѣ пжтя на прояви. Той изпитвалъ волята, сърдцето и ума Му, да види, каква устой' чивость има въ Него. Сатаната каза на Христа: „Ака си Синъ Божи, превърни тия камъни на хлѣбъ.“ Христосъ му отговори: „Нѣма защо да измѣнямъ естеството на камънитѣ. Казано е, че не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но и съ всѣко слово, което излиза отъ устата на Бога. Разбра сатаната, че предъ него стои човѣкъ съ силна воля. После изпита сърдцето Му, като каза: „Хвърли се отъ тоя храмъ. Нали е казано, че ангели ще те носятъ на ржце, нѣма да те оставятъ да се препънешъ въ камъкъ.“ Той мислѣше, че Христосъ е суевѣренъ човѣкъ. Отговори му се: „Махни се оттукъ, сатано! Казано е да не изкушаваме Господа.“ Най-после се изпита и ума Му. Сатаната Му каза: „Виждашъ ли всички тия царства? Ако ми се поклонишъ, твои ще бждатъ“. Христосъ му отговори: „Само на Господа можешъ да се поклонишъ и Нему да служишъ.“ Мнозина биха желали да превърнатъ камънитѣ на хлѣхъ. Защо искатъ това? Да забогатѣятъ. Приложи волята си, и ще бждешъ богатъ. Въ земята, въ моретата и океанитѣ има доста злато. Ако си ученъ човѣкъ, ще намѣришъ, де е златото, и ще забогатѣешъ. Отъ тебе ) Матея 4:1 — 12.
21 -зависи да бждешъ богат ь, да бждешъ обичанъ. Нѣкой иска да го обичатъ. Той не знае, че ако не е обичанъ, не би дошълъ на земята. Веднъжъ живѣе на земята, пръвъ Богъ го е обикналъ. Иначе, той не би сжществувалъ. — За кого е създаденъ свѣтътъ ? — За човѣка. Свѣтътъ е предметно учение, отъ което всѣки придобива нѣщо. Всѣко нѣщо, съ което въ даденъ моментъ можешъ да разполагашъ, е за тебе. Хубавата цигулка е за цигуларя, който свири; боитѣ и четкитѣ сж за художника; пианото е за пианиста. — Кой е пѣвецъ? — О~ Който пѣе добре. —Кой е ораторъ ? — Който говори красноречиво и туря всѣка дума на нейното мѣсто. Сега, като се запитвате, какво представя животътъ, ще знаете, че той ,е велико благо и-се проявява въ три области: въ областьта на волята, въ областьта на сърдцето и въ областьта на ума. Въ обикновения физически животъ волята има отношение къмъ обикновенитѣ работи — къмъ яденето и пиенето. Въ областьта на сърдцето, човѣкъ тьрси приятното, както котката, която гледа да се настани добре. Щомъ намЬри добро мѣсто, тя започва да преде самодоволно. Ако миие човѣкъ край нея, тя започва да се гали, да мяучи, иска нѣщо за ядене. Приятнитѣ и неприятни чувства иматъ отношение къмъ сърдцето. Искашъ ли да познаешъ човѣка, вижъ, какъ се проявява въ малкитѣ работи. Изучавайте себе си, изучавайте и своитѣ близки. Ще познаете човѣка и по почерка. Нѣкой започва писмото си съ голѣми, едри букви. На края той свършва съ дребни, ситни букви. Това е човѣкъ, който много обещава, малко изпълнява. Обикновено младиятъ много обещава. Като остарѣе, той казва: Да бѣше на млади години, всичко можехъ да направя, но сега не е така. Той прилича на Настрадинъ Ходжа, който казвалъ: Когато бѣхъ въ Багдатъ, прескачахъ голѣми трапове, 20 м. широки и 20 м. дълбоки. Казали му: Прескочи такъвъ трапъ и тукъ. — Не мога, тукъ въздухътъ не ми помага. — Какво представя въздухътъ? — Условията. Значи, ако условията бѣха добри, отъ тебе човѣкъ щѣше да излѣзе. Сегашнитѣ хора нѣма защо да се оплакватъ. Ако •е за условия, днесъ има условия за всички. Ако е за дарби, никой не е лишенъ отъ нѣкаква дарба. Ако ѣкой е разпилѣлъ богатството, силитѣ си, дарбитѣ си.
22 самъ е причина за това. Първоначално човѣкъ е билъ създаденъ добре, съ дарби и способности, физически добре п правилно развитъ. И, ако днесъ има недостатъци физически или психически, причината се крие въ него. На едного очитѣ сж кривогледи, на другъ ушитѣ еж. малки или голѣми, ржцетѣ — кжеи или дълги, раменете неправилни. Първоначално и мжжътъ, и жената еж. имали еднакво дълги коси. Сега, обаче, мжжътъ има кжса коса; и жената подражава на мжжа. Понеже мжжътъ работиповече въ умствения свѣтъ, косата му е кжса. Умственитѣ енергии препятствуватъ за растенето на косата. Въ жената работятъ повече чувствата, затова косата й е дълга. Който има гжета, черна коса, работи повече съ сърдцето си. Когато главата започне да оголява, умътъ. взима надмощие надъ сърдцето. Правилно е и умътъ, и сърдцето да бждатъ еднакво развити. Американцитѣ сж повече гологлави, защото мозъкътъ въ тѣхъ е крайна активенъ. Тѣ сж бързи, подвижни хора. Дето ходятъ, все тичатъ, като че ги гони нѣкой. Ако сравните човѣка съ животното, на пръвъ погледъ ще видите едно отличително качество — брадатаЖивотнитѣ нѣматъ брада, т. е. нѣматъ воля. Казватъ за лъва, че е смѣлъ. — Смѣлъ е, но воля нѣма. Той, макаръ и силенъ, е страхливъ. Достатъчно е да го погледнешъ въ очитѣ, за да се парализира неговата нападателна сила. Чернитѣ хора знаятъ това и лесно се справятъ съ лъва и тигъра. Ако единъ черенъ срещне на пжтя си лъвъ, той не бѣга отъ него, но го фиксира съ погледа си, докато лъвътъ отстжпи. Макаръ и невѣрващи, англичанитѣ използуватъ способноститѣ на индуситѣ да парализиратъ силитѣ на животнитѣ, да не ги нападатъ. Нѣкой индусъ седи на брѣга, но акулитѣ не го нападатъ. Ако на брѣга нѣма нѣкой индусъ, англичанитѣ не смѣятъ да минатъ край рѣката. Индусътъ ги управлява съ волята си. Той знае езика имъ и се разговаря съ тѣхъ. Това знание индуситѣ сж придобили съ усилена работа. Многа поколѣния сж работили въ миналото и днесъ предаватъ знанието си на своитѣ деца. Единъ англичанинъ описалъ опитностьта си съ единъ индуски адептъ. Той попадналъ въ една планина, дето се срещналъ съ тоя индусъ. Англичанинътъ забравилъ да си вземе хлѣбъ и, като усѣтилъ гладъ, обърналъ се
23 къмъ индусв съ думитѣ: Гладенъ съмъ, може ли да ми услужите съ малко хлѣбъ? Индусътъ нѣмалъ хлѣбъ, но запиталъ англичанина: Какъвъ хлѣбъ искате и каква форма? Англичанинътъ казалъ, какъвъ хлѣбъ желае, и очаквалъ да получи поне парче хлѣбъ, да задоволи глада си. Индусътъ извадилъ нѣкакъвъ платъ, прострѣлъ го и следъ време на плата се явилъ хубавъ хлѣбъ, какъвто англичанитѣ ядатъ. Следъ малко англичанинътъ пожелалъ да си хапне нѣкакъвъ плодъ. — Какъвъ плодъ ядете ? — запиталъ индусътъ. Не се минало много време, и англичанинътъ видѣлъ на плата плода, който пожелалъ. Англичанинътъ описалъ и двата случая —• съ хлѣба и съ плода, но какъ е станало това, и той не знае. Само едно знае, че ялъ прѣсенъ, топълъ хлѣбъ, като че въ тоя моментъ го извадили отъ пещьта, и прѣсенъ плодъ, току • що откжснатъ отъ дървото. Ще кажете, че това е нѣкаква илюзия. Обаче, илюзията се отличава отъ реалностьта. Когато хранишъ човѣка съ илюзия, той всѣки моментъ губи отъ теглото си. Колкото и да му внушавашъ, че яде, а го държишъ гладенъ, теглото му ще покаже истинското положение. Илюзията отнима отъ теглото, а реалностьта предава. Ако храните човѣшкия умъ съ илюзии, той отслабва; ако храните сърдцето съ илюзии, то отслабва; ако храните волята съ илюзии, и тя отслабва. Реалностьта винаги предава. И микроскопично да е предаването, въ края на краищата, малкото ще се увеличи, ще стане голѣмо. Малкото сѣменце, посадено въ земята, едва дава признакъ на животъ, но животътъ постепенно се проявява, и следъ време отъ него излиза голѣмо, добре развито дърво. Казвамъ; Всичко зависи отъ волята, резултатъ на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Когато се говори за волевъ човѣкъ, разбираме човѣкъ съ добре развитъ умъ и добре развито сърдце. Лъвътъ е силенъ, но не е волевъ. Даже слонътъ, който е най-уменъ между животнитѣ, не е волевъ. Ако обърнемъ слона нѣколко пжти на гърба, той е готовъ вече да слугува — подчинява се на човѣка. Докато не го обърнатъ на гърба, мжчно могатъ да го подчинятъ. По какво се отличава светията ? По своята устойчивость и воля. Едно време светиитѣ сж били подлагани на мжчения: ушитѣ имъ рѣзали, краката и ржцетѣ имъ рѣзали, но тѣ устоявали на всичко. Пър
24 витѣ християни били подлагани на огънь, но тѣ съ пѣсни отивали на кладата — издържали на всичко. Воля имали тия хора. Наблюдавамъ, какъ носятъ страданията нѣкой от ь сегашнитѣ герои. Едва ги понагрѣятъ малко, и тѣ отстъпватъ — не издържатъ на мъчнотиитѣ. Какво трѣбва да правишъ, като дойдатъ изпитанията? — Да пѣешъ. Дойде беднотията при тебе, пѣй; дойде болестьта, пѣй. Трѣбва ли да вѣрвашъ на болестьта? Въ Божествения свѣтъ болесть не съществува. Човѣкъ създава болеститѣ, а не Богъ. Първоначално човѣкъ е билъ надаренъ съ воля, съ добъръ умъ и добро сърдце, но отпосле той станалъ безволенъ и далъ мѣсто на глупостьта и на злото въ себе си. Какъ разбиратъ днесъ, кой човѣкъ е уменъ и кой — глупавъ ? Казвать за нѣкого, че е уменъ, че наредилъ работитѣ си добре, създалъ си добро материално положение. Оправилъ' работитѣ си, но го осъдили на 20 годишенъ затворъ. Намѣсто да краде и да губи свободата си, по добре да развие обонянието си, да намѣри скритотозлато въ земята. Златото и останалитѣ благородни метали иматъ специфично ухание, по което може да се откриятъ йъ земята. Който е развйлъ обонянието си, лесно ще намѣри, де е златото, и тамъ ще копае. Ще си вземе, колкото му е нуждно, и пакъ ще закрие следитѣ му. Никой нѣма право да вземе всичкото злато. Ще вземе най-много две-три парчета. Ще кажете, че мъчно се развива обонянието. Ако това е мъчно, пѣй! Съ пѣене ще изкарашъ прехраната си. Важно е да имашъ хубавъ гласъ, да пѣешъ, а не да крѣскашъ. Ако не можешъ да пѣешъ, свири — роденъ си за музикантъ. Каквато дарба имашъ, приложи я. Дали си художникъ, скулпторъ или поетъ, приложи знанието си. Ако разбирашъ отъ земедѣлие, посади нѣколко плодни дръвчета или лозови пръчки, да видишъ резултата на своята работа. Преди нѣколко години дойде при мене единъ малджия отъ Нова Загора и ми каза: Слушалъсъмъ за тебе, че познавашъ, де има заровено злато. Искамъ да ми кажешъ точно мѣстото, защото азъ копая отъ петьшесть години, изкопалъ съмъ едва единъ километъръ на дължина и намѣрихъ малко злато — трудътъ ми не се плаща. Преди петь месеца сънувахъ, че единъ ходжа дойде при мене и ми каза: Толкова години се молишъ
25 на Господа да ти открие, де има злато въ земята, но нѣмашъ отговоръ на молитвата. Върви следъ мене, азъ ще ти покажа, де е заровено златото. Тръгнахъ следъ него, но въ това време моятъ съседъ ме хвана за дрехата и ми каза’: Върни ми хилядата лева, които ми дължишъ. Азь го помолихъ да ме пусне, защото ходжата нѣма да ме чака. Като ми покаже, де е златото, веднага ще си платя дълга. Съседътъ не искаше да ме чуе, държи ме за дрехата. Сбихме се, сборичкахме се и се събудихъ. Такт изгубихъ ходжата, изгубихъ и паритѣ. Сега ще те моля, ти да ми кажешъ, де е това мѣсто. Азъ му отговорихъ: Питай ходжата, той ще ти каже. Какво представя волята ? — Наука. Следователно, всѣки има право да работи върху себе си, да развива своята волявъ правъ смисълъ. Богъ благославя всѣки 4овѣкъ, който има воля. Всѣки, който познава законитѣ на природата и се вслушва въ тѣхъ, има воля. Волевиятъ човѣкъ е съработникъ съ природата. Той има предъ видъ своето сърдце, затова избѣгва тревогитѣ. За нищо и никакво не се безпокои. Повечето хора се безпокоятъ за нѣща, на които не трѣбва да обръщатъ внимание. Тѣ се оплакватъ, че нѣматъ вжглища, нѣматъ обувки, дрехи. Това сж временни нѣща — всичко ще се оправи. Сегр ще носятъ дървени-обувки. Ама били груби, тежки, тропали много. Други се безпокоятъ, че нѣмало достатъчно хлѣхъ, гладни щѣли да умратъ. Ако е опредѣлецо да умрешъ, и да имашъ хлѣбъ, пакъ ще умрешъ — нищо не може да те спаси. И богатъ да си, пакъ ще умрешъ. Съ пари не можешъ да се откупишъ. Страшно е да не изгуби човѣкъ живота си. Казвамъ: Коренитѣ на живота сж въ сърдцето. Ако сърдцето се развали, и животътъ се разваля. Човѣкъ умира отъ дисхармонията, която настжпва между сърдцето и ума. Тя показва, че човѣкъ е влѣзълъ въ разрѣзъ съ Първата Причина на нѣщата. Сърдцето има отношение къмъ храненето. Каквато храна употрѣбявашъ, такъвъ ще бжде животътъ ти. Отровната и нечиста храна разрушава организъма. Първа Ева внесе отрова въ човѣшкия организъмъ. Така дойде смъртьта между хората. И днесъ още хората употрѣбяватъ нечиста храна и все Ева обвиняватъ. И доднесъ още тѣ ядатъ отъ забраненото дърво и все Ева обвиняватъ. Тѣ не ви
26 ждатъ дявола, който имъ нашепва да намразятъ тоя оня, да направятъ зло на нѣкого, а обвиняватъ Ева за нещастията си. Не търси вината въ Ева, но вглъби се въ себе си и чуй тихия гласъ, който тц нашепва: Направи добро на тоя човѣкъ, помогни му да се повдигне. И тъй, задачата на човѣка е не само да развива волята си, да усилва топлината на сърдцето си, но и да усилва свѣтлината на своя умъ. Умътъ на сегашния човѣкъ е отвънъ свѣтълъ, отвжтре тъменъ. И нашиятъ салонъ е свѣтълъ. Едва ли ще се намѣри другаде толкова свѣтълъ салонъ. Трѣбваше да отворимъ и горе прозорецъ, да бжде още по-свѣтълъ. Колкото по-голѣма е свѣтлината на ума, толкова по-добре. Нѣма по-приятно нѣщо отъ свѣтлината. Тя открива красивитѣ нѣща въ живота. На нея зрѣятъ всички плодове. Красотата въ свѣта се дължи на свѣтлината. Тя е разуменъ актъ на Божествения свѣтъ. — Защо нѣкой нѣща не сж ясни? — Защото не сж на фокусъ. Като попаднешъ на фокуса, тамъ всичко е свѣтло и ясно. Ако си изгубилъ фокуса на нѣщата, това показва, че мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ ти не сж прави. Тогдва ще повикашъ нѣкой добъръ и разуменъ човѣкъ, да ти помогне да вземешъ точно това мѣсто, което води къмъ фокуса. Много хора се срамуватъ, да не се изложатъ предъ другитѣ като невежи. Нѣма защо да се срамувате — всичко е написано на черепа. Достатъчно е да погледнете черепа на човѣка, за да разберете, какъвъ е и какъ е живѣлъ. Преди години, когато правѣхъ своитѣ научни изследвания, посетихъ Рилския монастиръ. Въ една отъ стаитѣ имаше много черепи на калугери. Взехъ единъ черепъ, разгледахъ го внимателно и казахъ, че тоя човѣкъ не е билъ за калугеръ. Запитаха ме, какъ познахъ. Взехъ една свѣщь, запалихъ я и я турихъ въ черепа, точно подъ оня центъръ, дето е религиозното чувство на човѣка. Оказа се, че черепътъ на това мѣсто е много дебелъ, никаква свѣтлина не минавава презъ него. На това мѣсто е и центърътъ любовь къмъ Бога. Като мѣстихъ свѣщьта, свѣтлината проникна презъ оня центъръ, дето е алчностьта на човѣка. Наистина, оказа се, че тоя човѣкъ сбичалъ да пие, да пооткрадва, да се удоволствува. Които ме слушаха, съгласиха се съ мене. Следъ това поставихъ свѣщьта въ другъ черепъ, въ който свѣтли
27' ната проникваше презъ нѣколко мѢста. Казахъ: Тоя човѣкъ е билъ религиозенъ, ималъ любовь къмъ Бога и къмъ своя ближенъ. Той е билъ добъръ калугеръ. Другитѣ калугери потвърдиха сжщото. Тѣ казаха, че за всички калугери е писано, какъ сж живѣли и какви характери имали. Човѣкъ не може да се скрие — всичкое писано на черепа му. Казано е въ Писанието: „Нѣма скрито покрито въ свѣта.“ Въ бждеще по черепа на човѣка, още приживе, ще се опредѣли, какъвъ е той. И по космитѣ се познава човѣшкиятъ характеръ. Погрѣшкитѣ не трѣбва да ни' плашатъ. Вие се плашите отъ нѣща, отъ които не трѣбва да се плашите. Погрѣшкитѣ сж богатство, което трѣбва да се обработва. Тѣ представятъ суровъ материалъ за работа. Ако погрѣшкитѣ и слабоститѣ на хората не могатъ да се използуватъ като благо. Провидението не би ги допуснало. Подъ „слабость“ разбираме всѣки суровъ, необработенъ материалъ. Напримѣръ, алчностьта е слабость, която се проявява различно въ различнитѣ хора. Нѣкой има слабость къмъ марки, събира ги съ цель да забогатѣе. Нѣкога може да ги продаде, нѣкога не успѣва. Другъ събира гвоздеи, петала, желѣза, безъ да ги използува. Той мисли, че като ги държи въ дома си, ще му донесатъ нѣкакво щастие. Какво прави съ петалото, което е намѣрилъ ? Той го закове предъ прага на кжщата си: въ единъ случай съ отвора навънъ, а въ другъ — съ отвора навжтре. Не е лошо да туришъ петало предъ прага на кжщата си, но по-добре е, ако петалото е златно. Ако намѣришъ четири златни петала, ще се осигуришъ за цѣлъ животъ. Нѣкой се пристрастяватъ кѣмъ растенията. Не е лошо това, но тѣ трѣбва да се изучаватъ като лѣчебни срѣдства. Има растения, които лѣкуветъ и най-опаснитѣ и мжчнолѣчими болести. Който не ги познава, страда. Затова казваме, че хората страдатъ поради своето невежество. Изучавайте расте нията и тѣхнитѣ лѣчебни свойства. Има хора, които разбиратъ езика на животнитѣ. Тѣ. знаятъ, какво внасятъ различнитѣ животни въ човѣка. Напримѣръ, коньтъ предава особена енергия, отъ коята неразположението се превръща въ разположение. Ако си неразположенъ, качи се на конь, да видишъ, какъ ще се смѣни състоянието ти. Ако си нетърпеливъ, купи си.
28 два вола и работи съ тѣхъ. Ако искашъ да придобиешъ благородство, купи си два гължба. Ако искашъ да станешъ пѣвецъ, купи си една пойна птичка. Голѣми артисти сж. птицитѣ. Единъ познатъ ме запита, какво ще прави, като отиде въ другия свѣтъ. Казахъ му, че никой не може да отиде въ другия свѣтъ, докато не изучи добре растенията, пеперудитѣ, рибитѣ, птицитѣ, животнитѣ. За всѣко нѣщо ще държи изпитъ. Пеперудитѣ представятъ картинна изложба на ангелитѣ. Като посетите тѣхната изложба, ще разберете, какъвъ смисълъ крие тя. Художникътъ трѣбва да изучава пеперудитѣ, да види, въ какво малко пространство сж поставени толкова много краски. Учете изкуството отъ пеперудитѣ и цвѣтята. Ще кажете, че се стремите къмъ опростенъ и скроменъ животъ. Какъ мислите, човѣшкицтъ животъ опростенъ ли е ? Не само, че не е опростенъ, но за нисшитѣ сжщества, той е подобенъ на рая. Какво разбира мухата отъ човѣшкия животъ? Тя нѣма представа за живота на хората, нито за онова, което ги обикаля. Какво представя слънцето, какво звездитѣ, какво цвѣтята, пеперудитѣ, тя не знае. Тя нищо не разбира отъ красотата. Както мухата нѣма представа за човѣшкия свѣтъ, така и човѣкъ нѣма представа за рая, за възвишения свѣтъ. Въ тоя свѣтъ живѣятъ разумни, съвършени сжщества, безъ никакви слабости. Срещнешъ ли единъ житель отъ възвишения свѣтъ, той е готовъ да ти услужи, да се жертвува за тебе, безъ никакво възнаграждение. Възвишенитѣ сжщества сж абсолютно безкористни. Тѣ сж богати, отъ нищо не се нуждаятъ Какво можешъ да дадешъ на царския синъ ? Какво може да ти вземе той? Другъ е въпросътъ, ако въ тебе не тече царска кръвь. Единъ царски синъ се оженилъ за една млада, красива циганка. Какъвто хлѣбъ да й слагали, все не я задоволявалъ. Тя искала да си хапне хлѣбъ, направен отъ изпросено брашно. Едицъ день тя взела брашно и го сипала на десетина стола. Следъ това турила дисагитѣ на гърба си и тръгнала отъ единъ столъ на другъ да проси брашно. Като напълнила дисагитѣ си, прибрала се въ стаята си, омѣсила хлѣбъ, опекла го и си .хапнала до насита. Тоя хлѣбъ й билъ вкусенъ.
2$ Питате; Какво трѣбва да правимъ ние ? Започнете да живѣете, както жителитѣ на рая. Не се съблазнявайте отъ паритѣ на банкера. Не се съблазнявайте отъ красотата на кого и да е. Ако си мжжъ, не се съблазнявай отъ красотата на жената; ако си жена, не се съблазнявай отъ красотата на мжжа. Не се съблазнявай отъ силата на човѣка. Силенъ е само Богъ. Всеблагъ, всемждъръ е само Богъ. Всички разумни същества вървятъ отъ съвършенство къмъ съвършенство; обикновенитѣ хора вървятъ от несъвършенство къмъ съвършенство. Обикновениятъ човѣкъ не може още да върви отъ съвършенство къмъ съвършенство. Какво виждаме днесъ въ човѣшкия животъ? Отвличане на вниманието.—Кой отвлича вниманието му ?— Животътъ. За да не се отклонява, човѣкъ трѣбва да постави дарбигѣ си за основа на своя животъ и да работи върху тѣхъ. Развивай свѣтлината на своя умъ, да придобиешъ повече свѣтлина. Развивай топлината на сърдцето си, да придобиешъ повече топлина, да усилишъ пламъка на свещения огънь, който разрешава всички мжчнотии. Когато мжчнотиитѣ не се разрешаватъ лесно, това се дължи на недостатъчната топлина въ сърдцето. Нищо въ свѣта не е въ състояние да измѣни тая топлина. Кой може да противостои на 273° студъ ? Такова нѣщо е топлината на сърдцето, която нйрлчаме топлина на живота. Силата на човѣка се крие въ неговата воля. И тъй, върху три Божествени нѣща гради човѣкъ живота си: върху свѣтлината на своя умъ, върху топлината на своето сърдце и върху силата на своята душа. Човѣкъ е дошълъ на земята да изяви доброто, което носи въ себе си. Ако е добъръ, уменъ и силенъ, ще има приятели; ако не е добъръ, не е уменъ и не е силенъ, нѣма да има никакви приятели. Въ приятелството става истинска обмѣна между душитѣ. Ако ядешъ плодъ, който обичашъ, между тебе и плода става правилна обмѣна. Любовьта къмъ даденъ подъ е въ състояние да подобри неговото качество. Ако ядешъ единъ плодъ нѣколко години наредъ съ любовь, ще видишъ, че дървото се подобрява. Ако единъ глупавъ човѣкъ яде отъ единъ и сжщъ плодъ нѣколко години наредъ, безъ любовь, състоянието на дървото се влошава. Това е законъ.
30 Добритѣ и умни градинари изкарватъ добри плодове. Користолюбивитѣ градинари развалятъ плоднитѣ дървета въ своята градина. Въ дърветата се явяватъ различни животинки, които изяждатъ плодоветѣ. Всички хора сж минали презъ училище. И вие сте свършили унйверситетъ, гимназия, прогимназия или първоначално училище. Знаете, кои ученици обича учительтъ. Учительтъ обича прилежнитѣ, способни и даровити ученици. Даровитиятъ ученикъ е добъръ. Невъзможно е неспособниятъ, глупавиятъ ученикъ да бжде добъръ. Даровитиятъ ученикъ има силна воля, може да решава труднитѣ задачи, които учительтъ дава. Колкото и да е мжчна задачата, той не се отчайва, но работи върху нея, докато я реши. Като говори, той си служи съ думитѣ на справедливостьта. Има думи на справедливость, които излизатъ или отъ ума, или отъ сърдцето, или отъ душата на човѣка. Ако не може да си служи съ тия думи, той трѣбва да се учи, докато станатъ негова плъть и кръвь. Човѣкъ живѣе и се ползува отъ онова, което сж придобили всички хора колективно. Онова, което цѣлото човѣчество е придобило, то $ станало живо дѣло. Всичко друго е само опити. Онова, което всички хора сж придобили, става общо достояние; отъ него ще се ползуватъ и бждещитѣ поколѣния. Всичко, което нашитѣ майки и бащи, дѣди и прадѣди сж изработили, се онаследява. Като знаете това, не се обезсърдчавайте. Единъ день и най-голѣмиятъ невежа ще стане гениаленъ. — Какъ? — Чрезъ усилена работа. Който иска да постигне нѣщо, трѣбва да работи. Лекиятъ животъ и безработицата не даватъ добри резултати, Ако тоя животъ даваше нѣщо на човѣка, други щѣха да бждатъ резултатитѣ. Ако съ леснотия се постига нѣщо, пръвъ Христосъ щѣше да приложи тоя методъ. Какво по-лесно отъ това, да дойдѣше Христосъ като царь, да издаде единъ законъ и да застави всички хора да приематъ учението Му? Защо Богъ избра толкова тежъкъ пжть за Христа? Защо Го изпрати като синъ на едно семейство съ незавидно положение, да нѣма кжде глава да подслони ? Труденъ е пжтьтъ на човѣшката душа. Още потруденъ е пжтьтъ на великитѣ души. Това, което душата желае, не се постига на земята. Тукъ тя прави
31 юпититѣ си, копае, разработва, а плодоветѣ жъне другаде. Земята не е мѣсто на щастие. Тя е велико училище, въ което човѣкъ развива своя умъ, своето сърдце и своята душа. Въ бъдеще земята ще се преустрои, ще даде условия за правилното развитие на човѣка. Тогава хората ще бждатъ щастливи, но днесъ това е невъзможно. Имашъ богатство, щастливъ си; изгубишъ богатствотр си, ставашъ нещастенъ. Докато си здравъ, щастливъ си; щомъ изгубишъ здравто си, ставашъ нещастенъ. Ако не си уменъ, добъръ и силенъ, всичко ще ти взематъ; ако си уменъ, добъръ и силенъ, всичко ще си запазишъ. Кой може да бжде най-уменъ, най-добъръ и най-силенъ? Това е човѣкътъ, който вижда ясно и въ миналото, и въ бждещето, както въ настоящето. Достатъчно е да насочи погледа си две хиляди години назадъ, въ миналото, за да знае, какво е било тогава; и като отправи погледа си две хиляди години напредъ, да вижда, какво носи бждещето. Сегашнитѣ астрономи, съ своитѣ далекогледи, проникватъ пространството и виждатъ това, което за обикновенитѣ хора не е достжпно. Тѣ се радватъ на простора на необятната вселена. Чрезъ своитѣ телескопи, тѣ говорятъ на хората за сжществуването на множество слънца и планети, като жилища на разумни сжщества. Ще дойде день, когато жителитѣ на земята ще пжтуватъ отъ една слънчева система въ друга. — Кога ще бжде това? — Нѣкога. Ако едно време кажехте на хората, че човѣкъ ще хвърчи съ машина, щѣха да ви разглеждатъ като лудъ, но днесъ това е фактъ. Отъ най-далечни краища идатъ хора съ аероплани, извършватъ нѣкаква задача. Колко нощи ви посещаватъ тия хвърчащи машини и внасятъ страхъ и трепетъ между васъ 1 Сегашнитѣ хора сж дошли до положение, дето обикновената разумность нищо не струва. Едно време паякътъ бѣше специалистъ по предачното изкуство, надминаваше човѣка, но днесъ човѣкъ го превишава. Паякътъ пропадна въ изкуството си, защото се предаде на ловене на мухи: хване една муха, изсмучи кръвьта й и чака втора. Като влѣзе тоя предачъ въ кжщата ви, вие взимате метлата и го изгонвате навънъ — не ви харесва. Човѣкъ трѣбва да се препоржча съ нѣкакво изкуство или знание, съ което да помага на ближния си. Съ какво ще
32 се препоржчате вие? Ако е вечерь, ще се препоръчате съ свѣтлината на своя умъ. Ако вънъ е студено, ще се препоръчате съ топлината на своето сърдце. Ако нѣкой се намира въ трудно положение, ще се препоръча съ силата на своята душа. Силниятъ всѣкога има бъдеще. Той е полезенъ на всички живи същества. Добриятъ и разумниятъ всѣкога иматъ бждеще. Човѣкъ не може да бжде уменъ и силенъ, ако нѣма надежда. Не може да бъде добъръ, ако нѣма любовь. Не може да бжде сиЛенъ, ако нѣма вѣра. Надеждата е свързана съ физическия свѣтъ. Отъ надеждата зависи здравето на човѣка. Отъ любовьта зависи състоянието на сърдцето. Отъ вѣрата зависи състоянието на ума. Безъ вѣра не можешъ да бждешъ уменъ. Безъ надежда здравето не е истинско. Здравето има отношение къмъ слънцето, носитель на живота. Понеже и златото е проводникъ на живота, затова здравето на човѣка се опредѣля отъ количеството на органическото злато въ неговата кръвь. Здравиятъ има достатъчно количество злато въ кръвьта си. Започне ли да боледува, златото се намалява въ организъма. Когато се лѣкувате, турете една златна монета въ вода, да стои известно време, и следъ това пийте отъ нея по една чайна лъжичка на день. Ще кажете, че това е суевѣрие. Да пиете лѣкарството на лѣкаря, не е суевѣрие, а да пиете вода, въ която има злато, това е суевѣрие. Помнете: Вѣрата лѣкува. Дайте на болния чиста вода, да пие по лъжичка, и вижте, какъвъ резултатъ ще има. Колкото по-силна е вѣрата му, толкова по-скоро ще оздравѣе. Въ миналата война дойде при мене единъ беденъ войникъ, който заболѣлъ отъ треска и, понеже нѣмалъ срѣдства да се лѣкува, искаше отъ мене съветъ. Казахъ му да отиде мислено въ една аптека и да поиска една доза хининъ. Следъ. това да си представи, че взима хинина вжтрешно. Като изпълни съвета ми и не оздравѣе, да дойде при .мене, азъ ще му помогна. Войникътъ не се върна втори пжть при мене, което показва, че е оздравѣлъ. Всѣки, който е приложилъ тоя съветъ съ вѣра, се е излѣкувалъ. Всичко въ живота зависи отъ вѣрата. Всѣки, който вѣрва въ богатството, богатъ става; който вѣрва въ силата, силенъ става. Единъ американски студентъ отишълъ да гледа, какви упражнения прави единъ отъ виднитѣ амери.
48 вѣшкото съраце. Когато умътъ и сърдцето, душата и духътъ сж. въ съгласие, човѣкъ е свободенъ. Сега азъ не искамъ да се обезсърдчавате. Всѣки човѣкъ може да носи единъ малъкъ товаръ. За да носи по голѣмъ товаръ, трѣбва да работи върху себе си, да се усили. Ученикътъ, който е свършилъ четиритѣ отдѣления, има знание, съ което може да влѣзе въ прогимназията. Като свърши прогимназия, може да влѣзе въ гимназия. Знанието, което е придобилъ въ гимназията, му позволява да влѣзе въ университета. Съ това знание той може да влѣзе въ обществото, т. е. въ живота. Вие трѣбва да се замислите върху това. Мома, която иска да се жени, да стане майка, трѣбва да е свършила 12 факултета. Откакъ е дошълъ на земята, човѣкъ е завършилъ 450 факултета. Всѣки факултетъ представя епоха отъ милиони години. Сегашниятъ човѣкъ напуща знанието на животнитѣ, постепенно се облагородява, влиза въ университета, който дѣли хората отъ ангелитѣ. Всичко, което е придобилъ досега, е полезно, като елементи на новото знание. Тия елементи ще се представятъ въ нова форма. Като слушате, колко работа ви предстои, казвате, че умътъ ви се обърква. На кого умътъ не се е обърквалъ отъ мжчни работи ? Въпрѣки това, всѣки е пожелавалъ да учи, да проникне и въ най-труднитѣ въпроси. Ако те е страхъ, не отивай между змиитѣ, да наблюдавашъ, какъ живѣятъ. Ако искашъ да станешъ смѣлъ, хвани една змия, която прекарва зименъ сънь, поглади я отъ главата докрая на тѣлото, и си кажи: Не ме е страхъ отъ змия. Ако си смѣлъ, трѣбва да знаешъ, колко си смѣлъ и какво можешъ да направишъ съ своята смѣлость. Ако имашъ любовь и говоришъ сладко, да знаешъ, какво можешъ да постигнешъ съ своята любовь. Младата мома се заблуждава, като мисли, че може да излъже момъка съ своитѣ сладки думи. Сладкитѣ думи не сж всѣкога истинни. Въ тѣхъ може да се крие нѣкаква лъжа, нѣщо фалшиво. Очитѣ, обаче, никога не лъжатъ. Достатъчно е да видишъ, какъ гледа момъкътъ, какъ слуша, какъ движи носа си, за да го оценишъ. Ако вдига носа си нагоре, това означава едно нѣщо; ако го движи надолу — друго нѣщо означава. Ако човѣкъ стиска устата си и я държи повече затворена.
34 приписватъ. Не е така. Често човѣкъ грѣши по свой починъ, безъ намѣсата на дявола. Адвокатъ защищавалъ единъ обвиняемъ, когото сждѣли за кражба. Защитникътъ казалъ: Господа сждии, моятъ повѣреникъ нѣмалъ намѣрение да краде. Сждятъ го, че открадналъ сто лева. Той не е професионаленъ крадецъ. Тамъ, дето били стотѣ лева, имало още 60,000 лева. Ако бѣше крадецъ, щѣше да вземе голѣмата сума, а не само сто лева. Въ това време обвиняемиятъ започналъ да плаче. Сждията помислилъ, че той се разкайва за кражбата, която извършилъ, и го запиталъ: Защо плачешъ? — Плача за 60-тѣ хиляди лева, които не видѣхъ. И така ме сждите, поне да бѣхъ взелъ всичкитѣ пари, а не само сто лева. Не говорете невѣрни нѣща. Тѣ носятъ следъ себе си голѣма отговорность. Не вѣрвайте на всичко, което се говори или пише за хората, за развиване на известни събития. Ако отъ всичко казано и писано има десеть на сто истина, благодарете и за това. Има една история, въ която сж писани само хубави работи. Но има една история, която хроникира нѣщата точно, както времето ги хроникира. Тамъ всичко е поставено на филмъ. Поставятъ филма, и вие гледате картини отъ най-ранното си детство до 120 годишна възрасть. Тамъ всичко е отбелязано: какво си говорилъ, какъ си постжпвалъ. Сждиитѣ само гледатъ и се усмихватъ, безъ да кажатъ нѣщо. Всѣки, който вижда своя филмъ, казва: Искамъ да се върна на земята, да изправя погрѣшкитѣ си. Тоя филмъ продължава цѣли 45 години, следъ което човѣкъ отново се връща на земята, да изправи погрѣшкитѣ си и да продължи учението си. ' Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да се занимава съ Божественитѣ мисли, които носятъ свѣтлина за ума. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да се занимава съ Божественитѣ чувства, които носятъ топлина за сърдцето. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да се занимава съ Божественитѣ сили, които укрепватъ душата и духа. Вѣрвайте въ онова, което Богъ е вложилъ въ вашия умъ. Вѣрвайте въ онова, което Богъ е вложилъ въ вашето сърдце. Вѣрвайте въ онова, което Богъ е вложилъ
35 ®ъ вашата душа. На него разчитайте и за него работете. тГова е правиятъ методъ на работа. Той води въ правия пжть на живота. X2. Беседа отъ Учителя, държана на 17 октомврий, недѣля, 10 ч.с. 1943 г. София. — Изгрѣвъ.
Да оздравѣешъ Обикновено хората се спиратъ предъ дребнитѣ работи. Обаче, като видятъ нѣщо голѣмо, дребнитѣ, малкитѣ нѣща минаватъ незабелязано. Когато отиватъ на планина, тѣ се стремятъ къмъ високитѣ върхове, къмъ голѣмитѣ езера. Видятъ ли нѣкое малко изворче, не му обръщатъ внимание. Христосъ запита болния отъ 38 години: „Искашъ ли да оздравѣешъ?“ — Искамъ, Господи! Запитайте болния, какво иска, той ще отговори: Да оздравѣя. — Следъ това ? —• Нищо друго не искамъ. — Не искашъ ли да учишъ, да станешъ богатъ, силенъ, уменъ, добъръ ? — Нищо не искамъ. Болниятъ е на кривъ пжть. Правъ е да иска здраве, но това е само за дадения моментъ, когато е боленъ. И въ това състояние той трѣбва да има желание да учи, да работи, да стане силенъ и добъръ. Така казва и младиятъ. До едно време учи, но като си въобрази, че всичко е научилъ, престава да работи. Когато престане да учи, водата въ неговото езеро се отбива, не приема нови притоци и отъ езеро се превръща въ локва. Нещастието на много хора се дължи на факта, че е престанало да се втича нѣщо ново въ тѣхъ. Такъвъ човѣкъ казва: Нищо не ме интересува вече. Щомъ нищо не го интересува, той самъ отбива водата на своето езеро. Нѣма да мине много време, и тая вода ще почне да мирише. Какаото попадне въ нея, ще започне да се разлага и гние. Христосъ казва: „Ако се не родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Всѣка сутринь, като стане отъ сънь, човѣкъ трѣбва да мисли, че е новороденъ, че не е вчерашниятъ. Всѣки день да вижда ) Йоана 5:1—10.
37 яѣщо ново въ себе си, както малкото дете, което се стреми да научи нѣщо ново. Детето е любознателно, иска всичко да види, да разбере, какъ е направено. Започне ли човѣкъ да живѣе само съ миналото, съ вчерашния день, ще спре на едно мѣсто. И това не е лошо, но дѣдо ти е билъ само единъ день щастливъ. — Кога? — Когато е срещналъ баба ти. И баща ти е билъ само единъ день щастливъ — когато е срещналъ майка ти. Въ сжщность, истински щастливъ день е деньтъ на раждането. Тоя день е съставенъ отъ много дни и часове. Той е день безъ начало и безъ край. Всѣкога можешъ да се родишъ. Ние наричаме тоя день новораждане. Най-нещастенъ е деньтъ на смъртьта. Ние не искаме да мислимъ за тоя день, защото той носи нещастието, лишава ни отъ благата на живота. Една опасность има за щастливия човѣкъ — да престане да се учи. Ето защо, нѣкога човѣкъ трѣбва да стане нещастенъ, за да се пробуди въ него желанието да учи. Много учени сж. писали върху закона за наследственостьта. Тѣ сж спрѣли вниманието си върху важни въпроси, важни факти, но не сж отбелязали нѣщо практично, отъ което хората да се ползуватъ. Младата мома, напримѣръ, има желание да се ожени. — Защо? — За да стане помощница на Бога, да свърши една работа. Въ това отношение, желанието й е добро, но тя не знае, какъ да приеме това сжщество, което иде въ дома й. Тя трѣбва да знае езика му, да знае, какъ да му готви, какъ да го учи. Не е достатъчно само да се каже, че двама се любятъ. Влюбването подразбира изучаване на небесния езикъ. Ще кажете, че това не е нѣщо особено. Особено е, не е нѣщо обикновено. Да знаешъ, какъ да готвишъ на новороденото, какъ да го хранишъ, какъ да му говоришъ, да знаешъ, отде иде и какво носи въ себе си, това е велика наука. Каква любовь имашъ, ако ржцетѣ ти сж студени, а устата, ушитѣ, очитѣ затворени? Оставете очитѣ, ушитѣ, устата си отворени, да се втичатъ въ тѣхъ Божественитѣ енергии. Казвашъ, че хората не те интересуватъ. Какво тогава те интересува ? Оня свѣтъ интересува ли те? — И той не ме интересува. Все трѣбва да те интересува нѣщо. Първо трѣбва да се интересувашъ отъ себе си. Всичко, което имашъ, е важно, интересно. Ти трѣбва да се интересувашъ отъ своя умъ
38 — отъ главата си, отъ своето сърдце, отъ своя стомахъ. Ще кажешъ, че отъ стомаха си се интересувашъ. Наистина, стомахътъ е голѣма фабрика, съ много отдѣления — съ много учреждерия. Както се интересувашъ отъстомаха, така трѣбва да се интересувашъ и отъ дробоветѣ си. Ако това голѣмо учреждение не работи, ти ще страдашъ. Ще се интересувашъ отъ ушитѣ, какъ чуватъ;. отъ очитѣ, какъ виждатъ. Имашъ очи, какъ да не те интересува свѣтлината? Имашъ ущи, какъ да не те интересува звука? Щастието и нещастието на човѣка се опредѣля отъ това, какъ вижда и какъ чува. Може ли тогава нищо да не те интересува ? Единъ милионеръ се разхождалъ всѣка сутринь на края на града и често срѣщалъ единъ беденъ работникъ, който постоянно си мърморѣлъ, окайвалъ положението си. Богатиятъ се вслушвалъ въ думитѣ му и чувалъ, че той роптае противъ Провидението. Решилъ да му помогне, но искалъ така да направи доброто, че никой да не го види. Отъ една страна, не му било ' риятно да тржби навсѣкжде, че прави добро; отъ друда страна, се криелъ отъ беднитѣ, да не се трупатъ около него, да помага на всички. На бедния работникъ, обаче, самъ. пожелалъ да помогне, да види, де се крие причината за лошото му материално положение. Една сутринь той напълнилъ торбичка съ злато и я турилъ на единъ камъкъ, на пжтя, отдето минавалъ работникътъ. Следъ това се скрилъ, да наблюдава, какво ще стане съ паритѣ. Бедниятъ човѣкъ, като стигналъ до камъка, казалъ: Толкова години минавамъ по тоя пжть съ отворени очи. Сега ще се опитамъ да мина съ затворени очи. Затворилъ очитѣ си и миналъ покрай торбата, безъ да я види. Казвамъ: И вие много пжти сте минавали по вашия пжть съ отворени очи, но единъ день решавате да минете съ затворени очи — тъкмо тоя день, когато Богъ е поставилъ на камъка една торбичка съ злато за васъ. Значи, когато Богъ поставя благото на пжтя ти, тогава, именно, ти затваряшъ очитѣ си и не го виждашъ. Казвашъ: Толкова пжти съмъ билъ съ отворени очи, сега ще ги затворя.—Бжди всѣкога съ отворени очи. Докато си живъ, минавай моста съ отворени очи. Никога не затваряй очитѣ си. — Защо ? — Защото на камъка може да е оставено нѣкакво благо за тебе. Ти не знаешъ.
39 кога ще дойде благото, което е опредѣлено за тебе. Всичкитѣ дни носятъ Божиитѣ блага. Въ природата така е наредено, че всѣка секунда, всѣка минута, всѣки часъ, всѣки день, всѣки месецъ, всѣка година, всѣко столѣтие носи Божието благословение. Ти ще чакашъ да схванешъ момента, който носи благото за тебе. Ако очаквашъ щастието, ще внимавашъ да не изпуснешъ нито терцата, нито секундата, презъ които то иде. Христосъ запита болния: „Искашъ ли да оздравѣешъ?“ Сега азъ ще ви запитамъ: Искате ли да бждете щастливи ? Ония отъ васъ, които имате дъщери, искате да ги ожените. Какъ ще ги ожените, сега ще научите. Ония, които не сж раждали, сега ще се учатъ. Ония, които постжпватъ въ училище, сега ще разбератъ, въ кое училище трѣбва да постжпятъ. Нѣкога човѣкъ самъ трѣбва да си избере училището. Има начини, цо които човѣкъ може да научи много нѣща. Често азъ гадая смисъла на нѣщата по външни прояви. Срѣщамъ, напримѣръ, единъ беденъ човѣкъ; следъ него върви куче, което или маха опашката си, или не я маха. По махането на опашката познавамъ, какво е състоянието на бедния човѣкъ. Ако кучето маха опашката си налѣвонадѣсно, съ това то иска да каже на бедния: Когато се намѣришъ предъ нѣкаква мжчнотия, не търси правия пжть, можешъ да вървишъ и надѣсно, и налѣво. Щомъ трѣбва да се спасишъ, и презъ кривъ пжть можешъ да минешъ. Ако кучето не маха опашката си и върви съ наведена глава, то иска да каже, че бедниятъ човѣкъ не е работилъ и не иска да работи, очаква наготово, като при лотариенъ билетъ. Нѣкой философъ казва: Правъ трѣбва да бжде пжтьтъ на ученика! Правиятъ пжть е най-кжсото разстояние между две точки. Обаче, това е невъзможно за човѣшкия животъ. Правъ пжть има само въ умствения животъ, но не и въ материалния. Докато си на земята, прави линии не търси. На земята ще ходишъ по криви линии. Мнозина искатъ да избѣгнатъ страданията. Възможно е това, но трѣбва да знаете, че вие сами си създавате страдания. Напримѣръ, млада, красива мома иска да се жени. За да се хареса на нѣкой момъкъ, тя търси модерни обувки, да стегнатъ краката й, да изглеждатъ красиви. Тя не мисли, че краката й ще се стегнатъ
40 и ще имъ излѣзатъ мазоли. Ако момъкътъ харесва момата за тѣснитѣ обувки и за мазолитѣ на пръститѣ й, той не е уменъ. Момъкъ, който иска да се жени само за красивитѣ обувки на момата, той е на кривъ пжть, не мисли право. Сжщото се отнася и за момата. Ако си мома за женене, предпочитай да ходишъ боса, отколкото съ обувки, които стягатъ краката. Така тя ще изпита момцитѣ. Ако нѣкой момъкъ я хареса боса, той се жени за нея, а не за положението й. Мома или момъкъ, които, като се женили, били съ кожени обувки, сж минали презъ голѣми страдания. — Защо ? — Защото носили на краката си одраната кожа на нѣкое животно. Невъзможно е да вземешъ насила кожата на нѣкое животно, или вълната на овцата и да не страдашъ. Обувкитѣ, дрехитѣ, които носимъ, сж придобити чрезъ насилие. При това положение, ние не можемъ да бждемъ щастливи. Докато не престанемъ да насилваме по-слабитѣ сжщества отъ насъ, ние всѣкога ще страдаме. Богъ даде власть на човѣка да владѣе рибитѣ, птицитѣ, но не и земята. Не е позволено на хората да завладяватъ земята и да я дѣлятъ помежду си. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ, който се е опиталъ да владѣе и дѣли земята, самъ се е осждилъ на страдания. Казвашъ: Тая нива е моя. — Кой ти даде правото на собственость ? Тя принадлежи на Бога. И кжщата принадлежи на Бога. Ние трѣбва да признаемъ, че всичко принадлежи на Бога. Той е нашъ Господарь, а ние — Негови слуги. Това е първото положение. Второто положение: Богъ е нашъ Баща, а ние — Негови синове. Ще Му работимъ безъ пари и, каквото ни даде, ще благодаримъ. Земята е Негова. Той казва: Синко, каквото можешъ да обработишъ, е на твое разположение. Единъ день дойде при мене единъ човѣкъ, да ме пита, кой номеръ билетъ да вземе, да спечели. Казахъ му, че не мога да направя това. Ако му кажа и спечели, неприятелитѣ му ще го убиятъ. Отговорностьта за живота му ще лежи върху съвѣстьта ми — не искамъ да нося никаква отговорность. По-добре бжди сиромахъ, но здравъ и живъ, отколкото да забогатѣешъ и да загубишъ живота си. — Залъгвашъ ли ме, или не можешъ
41 да ми помогнешъ ? — Не те залъгвамъ, но те карамъ да мислишъ. Помнете: дойдете ли до съзнанието, тамъ се желаятъ само възможни нѣща. Има възможни и невъзможни нѣща. Има голѣми и малки ностижения и желания. Желай най-малкитѣ нѣща. Като станешъ сутринь, пожелай слънцето да изгрѣе добре, да нѣма буря, да нѣма земетресения, или голѣмъ, проливенъ дъждъ. Желай доброто на народа, за да бжде добре и на тебе. Минавашъ покрай единъ стражарь, който е строгъ, прави бележки на всички. Помоли се въ себе си, да не го предизвикашъ съ нѣщо. Отивашъ въ нѣкой магазинъ, помоли се да не бждешъ излъганъ, да се отвори сърдцето на търговеца, да направишъ добра покупка. Като се молишъ за себе си, ти помагашъ и на търговеца. Като мислишъ за себе си, ти мислишъ и за другитѣ. Това е законъ. Мисли за малки работи, за да се домогнешъ до голѣмитѣ. Нѣкой иска да стане министъръ, или владика, да го уважаватъ и почитатъ. Какво ще придобиешъ, като владика ? Ще ти цѣлуватъ ржката, ще ти се кланятъ, но единъ день и ти, като всички хора, ще умрешъ. Ще ти турятъ надгробна плоча, че тукъ е погребанъ еди кой си човѣкъ. Има смисълъ да те заровятъ въ земята, но да можешъ и отъ гроба да помагашъ на хората. Ецинъ дервишъ ималъ едно магаре и една магарица, но, каквото предприемалъ, все нещастия го сполетявали. Единъ день тръгналъ за града. По пжтя магарицата му паднала на земята и умрѣла. Като видѣлъ, че и безъ нея останалъ, той спрѣлъ на мѣстото, дето паднала магарицата, изкопалъ дупка и я заровилъ. Поплакалъ си малко и, отъ скръбь за нея, турилъ надъ гроба й една плоча. Кой какъ минавалъ презъ това мѣсто, спиралъ да се помоли. Всички мислѣли, че нѣкой светия е погребанъ на това мѣсто, и започнали да го посещаватъ. Болни отъ далечни краища идвали да се лѣкуватъ и се връщали здрави. Дервишътъ се възползувалъ отъ това, и въ скоро време обърканитѣ му работи започнали да се оправятъ. Единъ неговъ приятель, на когото работитѣ били сжщо объркани, го попиталъ: Кажи ми, какво стана, че положението ти се подобри ? — Не мога да ти кажа, тайна е това. Ако знаешъ, ще
42 ме изложишъ предъ хората. — Обещавамъ ти, нѣма да те издамъ; ще задържа тайната въ себе си. — Добре, само ти ще знаешъ. На това мѣсто е заровена магарицата ми, Вѣрата лѣкува болнитѣ, а не моята магарица. — Какво, да направя, и азъ да подобря\\положението си? — Ето, давамъ ти моето магаре. Като умре, зарови го, тури му надгробна плоча и ще видишъ, какъвъ ще бжде резултатътъ. И вториятъ дервишъ направилъ сжщото. Държалъ магарето нѣколко деня гладно и, като умрѣло, заровилъ го въ земята. И тукъ започнали да се стичатъ болни да се лѣкуватъ. Така и неговитѣ работи се оправили. Какво се крие въ тоя анекдотъ ? Има нѣщо скрито въ него. Питате: Магарето ли трѣбваше да се вземе за обектъ въ анекдота ? Магарето не е толкова глупаво, както изглежда и както се мисли за него. Казватъ за нѣкого, че се напилъ като магаре. Това не е вѣрно. Магарето пие' само чиста вода. Ако искате да намѣрите най-чистата вода въ планината, вървете следъ магарето. Въ това отношение, магарето е по-умно отъ човѣка. То никога не пие вино, никога н.е се напива. Въ природата всички нѣща сж еднакво ценни. Следователно, и магарето има своята цена. Човѣкъ може да вземе примѣръ и отъ него. И въ малкитѣ нѣща се крие нѣщо добро. И въ голѣмитѣ нѣща има нѣщо лошо. Срѣща ви нѣкой човѣкъ, говори ви сладко, приятно, но следъ това изпитвате голѣмо неразположение. — Защо ? — Предалъ ви е нѣщо лошо. Срѣщате единъ простъ, обикновенъ човѣкъ, който само ви погледне, но ви предаде нѣщо хубаво, ставате разположенъ и веселъ. Казвате: Никога нѣма да забравя тоя погледъ. Доброто се предава и чрезъ думи, и чрезъ движения, и чрезъ мисъль. Достатъчно е да видишъ, какъ ходи добриятъ човѣкъ, за да се повдигне духа ти. Каква е задачата на човѣка ? — Да се подмлади. Стремете се къмъ вѣчното подмладяване. Който мисли, че е остарѣлъ, че не може да се подмлади, той не разбира закона за подмладяването. Той е преждевременно остарѣлъ. Подъ „старъ“ въ правъ смисълъ на думата, разбираме само това сжщество, което всѣкога помага. Старъ е ангелътъ, който пжтува отъ една слънчева система въ друга, обикаля планетитѣ и на всички помага.
43, Старъ е ангелътъ — милиони години живѣе, но вѣчна се подмладява. Ангелитѣ въряятъ по пжтя на мждростьта, дето е истинското подмладяване. — Защо остарява човѣкъ ? — Защото проповѣдва невѣрни нѣща. Той казва Богъ е Любовь, но самъ не вѣрва на думитѣ си. Казва, че Богъ е Мждрость, Истина, но не вѣрва въ мждростьта и въ истината. Казва, че Богъ е всесиленъ, но не вѣрва въ силата Му. Като се случи нѣщо лошо на човѣка, той веднага се запитва, отде дойде дяволътъ да му създаде тая неприятность. Той не подозира, че Богъ си е послу жилъ съ дявола, да изпита човѣка. Ако му дойде нѣкаква болесть, нека я приеме добре, като гостъ, да си поговори съ нея, да види, какво носи тя. И болестьта носи нѣкакво благо. Толстой казва, че боледувалъ три четири пжти сериозно въ живота си и, следъ всѣко боледуване придобивалъ ново просвѣтление. Макаръ и материалистъ, което се вижда по дебелитѣ вежди, Толстой ималъ духовенъ погледъ върху много въпроси. Като изучавате Толстоя и Сократа, ще намѣрите нѣщо общо между тѣхъ. Интересенъ е животътъ на Толстоя. Той пише много искрено за себе си, писалъ е своята изповѣдь. Той описва една своя опитность отъ времето, когато е живѣлъ свѣтски. Единъ день, когато игралъ на комаръ, изгубилъ 12 хиляди рубли. Той започналъ да се моли на Бога, да му помогне да излѣзе отъ това положение. Единъ неговъ приятель му далъ една рубла, съ която той започналъ нова игра, като обещалъ въ себе си, че ако спечели, ще изплати дълга си и никога повече нѣма да играе хазартни игри. Тоя пжть той спечелилъ на играта, платилъ дълга си и изпълнилъ обещанието си. Въ процеса на обръщането си къмъ Бога, Толстой миналъ тежки състояния, често пожелавалъ да тури край на живота си, но на всичко издържалъ. Той се освободилъ отъ своитѣ слабости и живѣлъ като светия. Като жененъ, миналъ презъ голѣми изпитания, за да се справи и съ ревностьта. Тоя въпросъ билъ единъ отъ най-мжчнитѣ, затова се принудилъ да напусне жена си. Той искалъ отъ жена си да се откаже отъ всѣкакви връзки, да не приема никакви приятели въ дома му, но тя не могла да направи това. Сегашнитѣ хора изпитватъ стѣснение, срамъ, когатосе говори лошо за тѣхъ. Прави сж тѣ, но нека всѣки се
-44 запита въ себе си, вѣрно ли е това, което се говори. Ако е вѣрно, да се заеме да изправи погрѣшката си. Ако не е вѣрно, да следва своя пжть, както слънцето следва неотклонно пжтя на своето движение. Слънцето непрестанно свѣти. — Защо ? — Богъ е вложилъ известна енергия въ него, чрезъ която то изявява Божията любовь къмъ всички живи сжщества. Богъ държи слънцето въ ржката си и чрезъ него наблюдава своитѣ деца, гледа, какво правятъ. Като изучавамъ човѣка, виждамъ, какъ се проявява животинското въ него. Единъ день срѣщамъ една млада, красива жена, която ми направи впечатление съ своята красота. Както вървѣше, тя спрѣ предъ една колбасница. Изведнъжъ очитѣ й се разтвориха, и тя започна да поглежда жадно къмъ колбаситѣ. Лицето й се измѣни, изгуби красотата си, яви се нѣщо животинско. Тя влѣзе въ колбасницата, взе нѣщо и излѣзе. На излизане лицето й бѣше спокойно, пакъ така мило и красиво, както по-рано. Казахъ си: Ето една маска. Щомъ тая жена се настървява предъ колбаситѣ, тя може да изяде и човѣка. Мислите ли, че лъвътъ, който по необходимость яде само хлѣбъ, ще ви остави живъ, ако му се даде случай да лизне малко отъ вашата кръвь ? Азъ вѣрвамъ само 50% въ присадкитѣ. Ако присадката е отъ благородно дърво и се счупи, отдолу остава дивачката. И обратно: ако присадката е дива, като се счупи, отдолу остава благородното. Благодарете, ако присадката ви е дивачка, защото е временна. Тя лесно може да се счупи и да остане вѣчното, т. е. доброто, което Богъ е вложилъ въ васъ. По естество хората не сж лЪши, но присадката имъ е лоша. Тая присадка трѣбва да се счупи, да остане доброто въ тѣхъ. Напримѣръ, омразата въ човѣка е присадка. Счупй тая присадка въ себе си, да дойде любовьта. Лъжата е присадка. Счупи тая присадка, да дойде истината. Грубостьта е присадка. Счупи тая присадка, да дойде нѣжностьта. Изведнъжъ не можешъ да счупишъ тия присадки. Години сж нуждни за тѣхното счупване, или изкореняване. За предпочитане е да я счупишъ, а не да я изкоренишъ. Дървото трѣбва да расте естествено, да не се спиратъ соковетѣ, които идатъ отдолу.
45Сжществуватъ два вида хора: еднитѣ сж лоши, но присадени съ доброто; другитѣ сж добри, присадени съ лошото. Като се счупи присадката, тогава виждаме истинското естество на човѣка. Добриятъ по естество, и съ. лоша присадка да е, пакъ си е добъръ. Лошиятъ, и съ добра присадка, пакъ си е лошъ. Това се провѣрява по закона на наследственостьта. Дѣлението на хората на добри и на лоши създаде дветѣ ложи: Бѣлата и черната. Черната ложа подържа възгледа, че истината и свѣтлината сж за малцина, а лъжата и тъмнината — за всичкй. Бѣлата ложа подържа точно обратния възгледъ: истината и свѣтлината сж за всички, а лъжата и тъмнината за малцина. Ония, които търсятъ свѣтлината, истината и свободата само за себе си, сж черни братя. Ще кажете, че любовьта е за всички. Така е, но днесъ всички хора не могатъ да бждатъ добри и любещи. На земята това е невъзможно. Защо е така ? Можешъ ли, като правцшъ кжща, да си доставишъ всичко изведнъжъ? Ако отвънъ всичко наредишъ, отвжтре не можешъ да си доставишъ всичко необходимо. Всичко предвиждашъ, а не предвиждашъ, какъ ще се справишъ съ нечистотиитѣ. Имашъ клозетъ, но трѣбва отвреме навреме да го дезинфекцирашъ. Не е ли сжщото и съ човѣшкия организъмъ ? Ядешъ по нѣколко пжти на день. Една часть отъ храната се смила и обработва, а друга' часть остава като непотрѣбна и се изхвърля вънъ. Не се ли изхвърля редовно, явява се зараза. Следователно, както чистишъ кжщата си отвънъ и отвжтре, така трѣбва да чистишъ и тѣлото си. Религиознитѣ и духовнитѣ хора искатъ да постигнатъ чистота и светость, изведнъжъ да станатъ светни, но правятъ една сжществена погрѣшка — пренебрегватъ физическия животъ. Какви опити не сж правили, но резултатитѣ имъ сж били малки, а понѣкога опититѣ имъ свършвали съ катастрофа. Ето, мждриятъ Соломонъ, надаренъ съ знание и свѣтлина, мислѣше, че може да постигне всичко, но се спъна. Той правѣше опити въ голѣмъ мащабъ. Въ желанието си да изучи жената, той се свързасъ 300 жени и 900 наложници. Той искаше да разбере, де се крие злото — търсѣше причината за грѣхопадането. Искаше да знае, защо Ева яде отъ забранения плодъ. Защо му бѣха 300 жени и 900 налож
46 ници? Само царь може да държи толкова жени около себе си. Числото 300 е число на Юпитера, царско число — на благородство. Числото 900 е на Марса. Значи, той държа тия жени съ сила и съ благородство. Соломонъ искаше да разреши една тайна, но не успѣ. Женитѣ го увлѣкоха и неусѣтно прие тѣхнитѣ богове. Той възприе всички езически учения и се предаде на ядене и пиене. Единъ день той видѣ една млада, красива овчарка, въ която се влюби. Той мислѣше, че и съ нея може да постжпи, както съ всички жени, но тя му се противопостави. Съ отказването си, тя искаше да му докаже, че не обръща внимание на такъвъ царь, който има толкова много жени, който не служи на Бога, но се занимава съ ядене и пиене и съ удоволствията на живота. Тя му каза: Такъвъ царь не може да повдигне своя народъ. И ти не можешъ да повдигнешъ еврейския народъ.Ще дойде день, когато хората ще се чудятъ, какъ си могълъ да държишъ около себе си толкова жени, но нѣма да те похвалятъ. Книгата „Пѣсень на пѣснитѣ“ е посветена на тая овчарка. Въпрѣки многото жени, Соломонъ не можа да разреши въпроса за жената. Тя пакъ остана загадка за него. Овчарката предпочете да пасе овцетѣ, отколкото да стане жена на Соломоне. Какво постига човѣкъ, ако има 300 жени ? Какво постига човѣкъ, ако има сто мисли въ ума си, сто желания въ сърдцето си и сто постжпки въ волята си? Какво постига човѣкъ, ако има 300 наложници въ ума си, 300 наложници въ сърдцето си и 300 наложници въ душата си? Да имашъ 300 жени и 900 наложници, пакъ не мо жешъ да разрешишъ единъ отъ важнитѣ въпроси.-Соломонъ показа това. — Защо не можа да го разреши? — Защото искаше изведнъжъ да постигне всичко. Найпосле той каза: „Суета на суетитѣ, всичко е суета.“ Изучавайте закона за наследственостьта, за да си помагате съзнателно. Човѣкъ носи въ себе си и доброто, и лошото, както богатиятъ наследникъ поема и благата, и дълговетѣ на баща си. Бащата оставилъ дългъ стотици хиляди лева. Синътъ не е участвувалъ въ правенето на тоя дългъ, но понеже е наследникъ на благата на баща си, ще плаща и дълговетѣ му. Казано е въ Писанието: „Роденъ отъ Бога и роденъ отъ дявола“. Значи, човѣкъ има двама бащи: Единиятъ е Богъ, а другиятъ —
47 дяволътъ. Ако си роденъ отъ дявола, не можешъ да правишъ добро. Ако си роденъ отъ Бога, ще правишъ това, което Богъ ти заповѣдва. Нѣкой казва: Азъ съмъ роденъ отъ Бога. — Роденъ си отъ Бога, но после се оправдавашъ за дѣлата си, че не си разбиралъ нѣщо, че не си знаялъ работитѣ. Ако проповѣдвашъ Евангелието, ще проповѣдвашъ, както е дадено, въ неговия дълбокъ смисълъ. Ще кажете, че Богъ направи дявола. Богъ създаде дявола, но той самъ се направи — отклони се отъ правия пжть, и днесъ върши всичко, както той намира. за добре. Когато дяволътъ грѣши, не мисли право; и когато човѣкъ грѣши, сж.що не мисли право. Когато учительтъ дава млечна задача на ученика, той иска да опита ума му, неговитѣ способности. Ако ученикътъ реши задачата правилно, учительтъ му го признава за способенъ. Не може ли да реши задачата, учительтъ всѣки моментъ може да го скжса. Никой учитель не желае да кжса ученицитѣ си, но иска да знае, разбира ли ученикътъ предмета, или не; сжщо така той иска да даде възможность на ученика самъ да измѣри силата си. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи. Той иска да получи дипломъ за завършенъ курсъ. Комисията има право да му даде най-мжчната задача. Ако си християнинъ, ще кажешъ, че Христовата кръвь ще те спаси. — Тя ще ти даде условия да учишъ, да следвашъ въ университета, но нѣма да те спаси — ти самъ трѣбва да учишъ. Ако не учишъ, ще те изключатъ отъ университета. Така ти опозорявашъ Христовата кръвь. Който не учи, опозорява името си. Който не мисли право, опозорява ума си; който не чувствува правилно, опозорява сърдцето си; който не постжпва добре, опозорява душата си. Истината е за душата, мждростьта е за ума, а любовьта — за сърдцето. Ако отъ душата ни не изтича истината и свободата, отъ ума ни не изтича мждростьта и знанието, а отъ сърдцето ни не изтича любовьта и живота, какво очакваме 1 Ще търсимъ нѣкой да ни освободи, да ни даде животъ и знание. Отвънъ никой не може да ни освободи; никой не може да ни даде животъ ; наготово никой не може да ни даде знание. Свободата е Божественъ процесъ, който се изявява отвжтре навънъ. Тя е резултатъ на усилието на човѣшкия духъ, на човѣшката душа, на човѣшкия умъ и на чо
48 вѣшкото съраце. Когато умътъ и сърдцето, душата и духътъ сж въ съгласие, човѣкъ е свободенъ. Сега азъ не искамъ да се обезсърдчавате. Всѣки човѣкъ може да носи единъ малъкъ товаръ. За да носи потолѣмъ товаръ, трѣбва да работи върху себе си, да се усили. Ученикътъ, който е свършилъ четиритѣ отдѣления, има знание, съ което може да влѣзе въ прогимназията. Като свърши прогимназия, може да влѣзе въ гимназия. Знанието, което е придобилъ въ гимназията, му позволява да влѣзе въ университета. Съ това знание той може да влѣзе въ обществото, т. е. въ живота. Вие трѣбва да се замислите върху това. Мома, която иска да се жени, да стане майка, трѣбва да е свършила 12 факултета. Откакъ е дошълъ на земята, човѣкъ е завършилъ 450 факултета. Всѣки факултетъ представя епоха отъ милиони години. Сегашниятъ човѣкъ напуща знанието на животнитѣ, постепенно се облагородява, влиза въ университета, който дѣли хората отъ ангелитѣ. Всичко, което е придобилъ досега, е полезно, като елементи на новото знание. Тия елементи ще се представятъ въ нова форма. Като слушате, колко работа ви предстои, казвате, че умътъ ви се обърква. На кого умътъ не се е обърквалъ отъ мжчни работи ? Въпрѣки това, всѣки е пожелавалъ да учи, да проникне и въ най-труднитѣ въпроси. Ако те е страхъ, не отивай между змиитѣ, да наблюда-( вашъ, какъ живѣятъ. Ако искашъ да станешъ смѣлъ, хвани една змия, която прекарва зименъ сънь, поглади я отъ главата докрая на тѣлото, и си кажи: Не ме е страхъ отъ змия. Ако си смѣлъ, трѣбва да знаешъ, колко си смѣлъ и какво можешъ да направишъ съ своята смѣлость. Ако имашъ любовь и говоришъ сладко, да знаешъ, какво можешъ да постигнешъ съ своята любовь. Младата мома се заблуждава, като мисли, че може да излъже момъка съ своитѣ сладки думи. Сладкитѣ думи не сж. всѣкога истинни. Въ тѣхъ може да се крие нѣкаква лъжа, нѣщо фалшиво. Очитѣ, обаче, никога не лъжатъ. Достатъчно е да видишъ, какъ гледа момъкътъ, какъ слуша, какъ движи носа си, за да го оценишъ. Ако вдига носа си нагоре, това означава едно нѣщо; ако го движи надолу — друго нѣщо означава. Ако човѣкъ стиска устата си и я държи повече затворена,.
49 това означава едно нѣщо; ако я държи повече отворена, това означава друго нѣщо. Нѣкой държи ржцетѣ си отзадъ, подразбира се вързанъ човѣкъ. Не е добре и отпредъ да се държатъ ржцетѣ. И въ джобоветѣ да се държатъ, пакъ не е добре. Видишъ ли човѣкъ да върви замисленъ, съ пръстъ на челото, дето е центърътъ на математиката, ще знаешъ, че той решава трудна задача. После се почесва отзадъ по врата — не върви работата. Спирамъ тоя човѣкъ и му казвамъ: Когато туряшъ пръста си на челото, не се чеши по врата, но вдигни погледа си нагоре, къмъ Бога, и се помоли да ти даде повече свѣтлина, да решишъ задачата си. Ако се почесвашъ отзадъ, по врата, учительтъ може да те скжса. Наблюдавайте се, да видите, какъ заставате на молитва и какви движения правите. Нѣкой се моли и отвреме навреме се почесва и кайва: Голѣма скръбь имамъ. Който има голѣма скръбь, не му дохожда на умъ да се почесва. Щомъ се почесва, скръбьта му не е голѣма. Молитвата изисква съсрѣдоточена мисъль. Като се молишъ, ще мислишъ само за Бога. Всичко друго ще оставишъ вънъ отъ себе си. Казано е въ Писанието: жКогато се молишъ, влѣзъ въ тайната си стаичка. И Богъ, Който вижда въ тайно, ще ти въздаде на яве. Когато решавате трудни въпроси, решавайте ги въ тайно, само Богъ да знае. Единственъ Богъ разбира нашитѣ състояния и може да ни помогне. Хората, колкото и да искатъ да помогнатъ, не успѣватъ. Сега ще ви запитамъ: Искате ли да придобиете любовьта ? Искате ли да придобиете знанието ? — Искаме. — За какво ще ги придобиете ? Първо турете въ ума си мисъльта, да бждете искрени въ себе си, да бждете честни — каквото обещаете, да го изпълните. Ако решишъ да отидешъ на екскурзия въ името на Господа, иди. Каквото и да е времето — дъждъ, буря, не се спирай, върви. Ще се измокришъ — нищо отъ това. Щомъ си обещалъ, ще вървишъ. Дъждътъ иде да те изпита. Ако не искашъ да се мокришъ, не трѣбваше да обещавашъ. Ние имахме такава опитность. Единъ день тръгнахме за Мусала повече отъ триста души. Още съ пристигането ни на хижата, завалѣ дъждъ, който трая два деня. Въпрѣки бурята и дъжда, решихме да се качимъ на върха. Нѣкой отъ приятелитѣ не се решиха да дойдатъ
50 горе. Тѣ останаха на хижата да ни чакат ь. Вървимъ нагоре, бурята ни придружава. Щомъ стигнахме па върха, дъждътъ и бурята престанаха, слънцето изгрѣ, и ние се изсушихме. Които останаха долу, мислѣха за насъ да не се простудимъ. Ония, които бѣха въ Чамъ Кория, сжщо се безпокоеха, какво става съ насъ при тоя голѣмъ, продължителенъ дъждъ. Ние бѣхме безъ палатки, на открито, около огънь, който мжчно се подържеше, прѣчеше му дъждътъ. Тѣ си казвали: — Какво ще стане съ тия хора ? Ще умратъ отъ студъ. Важно е, че нито единъ отъ насъ не се простуди. Нѣкога човѣкъ стои вкжщи, пази се отъ влага и дъждъ и, въпрѣки това, заболява отъ ревматизъмъ. Значи, дъждътъ носи благословение. Човѣкъ трѣбва да се нагоди къмъ него, да знае, какъ да приеме това благо. Не е голѣмъ подвигъ, да се качишъ па Мусала въ бурно и дъждовно време. Подвигътъ е малъкъ, но смѣлость се иска за това. Българката е смѣла. Преди години пакъ ходихме на Мусала, но въ снѣжно време — пжтьтъ бѣше покритъ съ снѣгъ, мжчно се ходѣше, лесно можеша да се подхлъзне човѣкъ. Като започнахме да възлизаме нагоре, нѣкой казаха, че е много хлъзгаво, не може да се върви. — Да се върнемъ тогава. Обаче, сестритѣ поеха нагоре. Тѣ казаха: Нѣма да се върнемъ, ще вървимъ. Дадохъ имъ наставление, да бждатъ внимателни, да не събарятъ камънитѣ. Имаше опасность, като be търкалятъ камънитѣ, да не ударятъ нѣкого. Сестритѣ тръгнаха напредъ, а братята следъ тѣхъ. Тѣ казаха, че даватъ предимство на сестритѣ. Както и да е, важно е, че сестритѣ не искаха да се върнатъ — първи поеха пжтя къмъ високия връхъ. Такава трѣбва да бжде новата Ева. Старата Ева бѣше на върха и слѣзе въ долината. Новата Ева възлиза отъ долината къмъ върха. Казвамъ: Въ бждеще, когато младата мома се ожени и стане бременна, не трѣбва да допуща никакво безпокойство въ ума или въ сърдцето си. Съ каквито мисли и чувства се храни, такова ще бжде детето и. Какви деца се раждатъ днесъ, когато всички народи воюватъ? — Нервни, неспокойни. — Защо ? — Защото родителитѣ имъ минаватъ презъ голѣми сътресения. За добрия животъ е нуждно спокойствие. За да се роди една свѣтла ми
51 съль, трѣбва да имаме подкрепата на любовьта. Хубавитѣ мисли, чувства и посглпки не могатъ да се родятъ безъ любовь. Хубавитѣ мисли, чувства и постжпки не могатъ .да се родятъ безъ мждрость и безъ истина. Време е да направимъ съюзъ съ Бога, да не се отказваме отъ това, което Той иска отъ насъ. Богъ не иска отъ насъ калугерство. Да бѣгаме отъ живота, да бѣтаме отъ женитѣ, това е калугерство. Ако бѣгашъ отъ жеиитЬ, какво търсишъ при майка си? Какво търсишъ при сестра си ? Ти стана причина майка ти и баща ти да се оженятъ, а сега бѣгашъ отъ жената. Нѣма защо да бѣгашъ отъ жената. Мжжътъ представя мисъльта, а жената — живота. Нѣма защо да бѣгашъ отъ живота, — ще го приемешъ такъвъ, какъвто е. И отъ мисъльта нѣма защо да бѣгашъ, ще я приемешъ такава, каквато е. Животътъ е добъръ за оня, който го разбира и знае, какъ да постжпва. Трѣбва да направимъ съюзъ съ Бога въ името на любовьта. Иначе, ще гледаме на Бога като на сжщество, Което само наказва. Другъ наказва хората, а не Богъ. Другъ ги дава подъ сждъ, а не Богъ. Взелъ си нивата на нѣкого, който има крепостенъ актъ за нея — той те дава подъ сждъ. Обидилъ си нѣкого — той те дава подъ сждъ. Господъ му казва: Прости го, не го давай подъ сждъ. — Нѣма да му простя, нека се научи да не обижда. Ако е въпросъ за обиди и лъжи, тѣ нѣмщъ край. Ако е за обещания, българитѣ сж дали много обещания. Ако обещанията бѣха злато, България цѣла щѣше да бжде облѣчена въ злато. Сега се явява въпросътѣ: Каква отговорность носи човѣкъ? Една отговорность носи, за която го питатъ : Защо не йзправишъ погрѣшкитѣ си ? Ако трѣбва да кажешъ една дума, защо тя да не бжде блага ? Ако трѣбва да погледнешъ единъ човѣкъ, защо да не го погледнешъ мило? Ако му пожелаешъ нѣщо, пожелай му най-добротр. Момъкъ и мома се женятъ — пожелай имъ добъръ животъ. Ти не имъ пожелавашъ нѣщо добро, но казвашъ: Само глупавитѣ хора се женятъ. — Така не се говори. Радвайте се за всичко и на всички. Косата ти е побѣлѣла — радвай се. Косата ти е почернѣла — радвай се. — Побѣлѣлъ съмъ вече. — На почивка си. — Черна е още косата ми. — Ще работишъ. Ако е за работа, не търси човѣкъ съ побѣлѣла коса. Човѣкътъ съ бѣлата коса ще
52 почива, а оня съ черната коса ще работи. Само така животътъ има смисълъ. Оня съ побѣлѣлата глава казва: Свърши се моятъ животъ. — Не се е свършилъ животътъ ти. Косата ти скоро ще почернѣе, и ти отново ще започнешъ да работишъ. Докато работи човѣкъ, косата му е черна. Щомъ престане да работи, косата му побѣлява. Тогава не му остава нищо друго, освенъ да почива. Хора, които иматъ черни коси, сж работили добре. Тия, които иматъ бѣли коси, сж почивали добре. Мнозина казватъ: Искаме да ни обичатъ. Чудни сж. хората! Искатъ да бждатъ обичани, а не съзнаватъ, че сж. обичани. Фактътъ, че живѣятъ, показва, че сж обичани. Любовьта ражда живота. Не можешъ да живѣешъ, ако не си обичанъ. Ако никой не те обича, ти си въ грѣха, а грѣхътъ води къмъ смъртьта. Азъ не обичамъ хора, които умиратъ. Човѣкъ може да замине за другия свѣтъ, т. е. доброволно да напусне тѣлото си. Това, обаче, не е смъргь. Кажатъ ли, че нѣкой умрѣлъ, отговарямъ: Добъръ му пжть! Не може да има любовь между хора, които умиратъ. Любовьта е законъ за взаимно подпомагане. Като видишъ, че единъ човѣкъ е въ трудно положение, помогни му. Майката помага на децата си, децата — на майката. Господарьтъ помага на слугата си, слугата — на господаря си. Силнитѣ помагатъ на слабитѣ. Това сж прояви на Божията любовь. Днесъ хората се биятъ отъ любовь къмъ отечеството си — това е друга любовь. Всѣки иска да победи. Въ сжщность, кой ще победи ? Само оня може да победи, който е миналъ презъ положението на баща, майка, братъ и сестра. Братъ, който не обича сестра си, и сестра, която не обича брата» си, не разбиратъ живота. Мжжъ,' който не обича жена си, и жена, която не обича мжжа си, не разбиратъ живота. Майка, която не е раждала, не е разбрала живота. Всѣки човѣкъ трѣбва да бжде проводникъ на Божественото. Искашъ да отидешъ при нѣкой адвокатъ, но не знаешъ при кого. Ще намѣришъ единъ миситинъ; той да те заведе. Миситинътъ не може да бжде адвокатъ, той е само посрѣдникъ, ще те заведе при адвоката. И жената, когато ражда, се нуждае отъ помощь. Ще дойде нѣкоя баба да й помогне. Казано е въ Писанието: „Жена, кога ражда, на скръбь е, но като роди, забравя скръбьта си и се радва,
55 -че се е родилъ човѣкъ на свѣта.“ Голѣма е радостьта а майката, защото при раждането взима участие цѣлото небе, всички ангели, всички хора, даже и Богъ взима участие. И въ женитбата взиматъ участие всички. Не мисли, че никой не знае за твоята женитба. Всичко, каквото човѣкъ прави, първо го знаятъ горе а после на земята. Затова е казано, че нѣма нищо скрито-покрито въ свѣта. Нѣкой казва, че остарѣлъ, че никбй не се интересува отъ него. Остарѣлъ е само оня, който не иска да плаща дълговетѣ си. Който е готовъ да плаща дълговетѣ си, той всѣкога се подмладява. Който изправя погрѣшкитѣ си, се подмладява; който не изправя погрѣшкитѣ си, остарява. Безсмъртенъ нѣма да станешъ, но ще продължишъ живота си поне съ 10—15 години. Не се спъвайте, но изправяйте лошитѣ си мисли, чувства и постъпки. Колкото малко и да изправите живота си, ще се благословите. Казано е въ Стария заветъ: „Ако грѣшникътъ се върне отъ своя пжть и изправи живота си, грѣховетѣ му нѣма да се поменатъ. И ако праведнияъ се върне отъ живота си и-започне да грѣши, правдата му нѣма да се помене.“ Следователно, не разчитайте на миналото си, че било добро или лошо; важно е, какъ жйвѣете днесъ. Който .напусне грѣшния животъ и започне да служи на Бога, доброто му се зачита; който напусне добрия животъ и започне да грѣши, не отива на добро. Не изопачавайте любовьта. Дойдете ли до нея, трѣбва да имате само едно мнение. Вѣра е нуждна на хората, а не суевѣрие. Дойде нѣкой боленъ при мене, иска да го излѣкувамъ. Казвамъ му, че съмъ заетъ съ творческа работа. Той иска непремѣнно да го приема. Мисли, че като туря ржката си върху главата му, веднага ще оздравѣе. И това може, но сега съмъ заетъ. И да туря ржката си, нѣма да му помогна. Казвамъ му да дойде сяедъ единъ месецъ при мене, или да си отиде вкжщи — следъ единъ месецъ ще оздравѣе. — Какъ ще Стане това? — Не е твоя работа. Вечерь, когато спишъ, ще те посетя и ще те излѣкувамъ. — Какъ ще ме посетишъ? — Това не е твоя работа. Азъ ходя вечерь. Ще дойда при тебе, когато спишъ, и ще ти помогна. Ти нѣма да ме видишъ, но сутриньта •ще бждешъ здравъ.
54 Ще кажете, че това ви съблазнява. Водата никога не съблазнява. Ако не знаешъ да плува шъ, стой вънъ. Искашъ ли да влѣзешъ, върви само по плитки мѣста.. Измий краката си, безъ да влизашъ навжтре. Ако зндешъ да плувашъ, влизай и въ най-голѣмитѣ дълбочини. Водата е опасна само за ония, които не знаятъ да плуватъ. Казвате: Трѣбва да се прави добро! — Така е, трѣбва да се прави добро, но да се зйае, какъ да се прави доброто. Единъ човѣкъ изпитва голѣма жажда, влиза въ единъ кладенецъ, но оказва се, че нѣма вода въ него. Сега положението му се влошава: жаждата го мжчи, а не може да излѣзе навънъ. Ти искашъ да му помогнешъ, а не знаешъ какъ. Ако му пуснешъ едно гърне съ вода, нито ще задоволишъ жаждата му, нито ще го извадишъ. Водата ще се разлѣе, и за него нищо нѣма да остане. Ако му сипешъ отгоре една бъчва вода, може да го удавишъ. Какъ ще му помогнешъ? Трезва мисъль се иска отъ хората. Ще кажешъ, че никой не те обича. Не говоришъ истината. Баба ти и дѣдо ти сж те обичали; Майка ти и баща ти сж те обичали. Колко плодове, колко кокошки си изялъ! Ако тѣ не те обичаха, не можеше да ги изядешъ. Водата, въздухътъ, свѣтлината влизатъ въ тебе — обичатъ те. Човѣкъ страда отъ много любовь, а не отъ липса на любовь. Никой нѣма право да се оплаква, че н? го обичатъ. Всички хора сж обичани, но сами се заблуждаватъ, като приематъ позлатенитѣ нѣща за истинско злато. Не разчитайте на позлатенитѣ предмети. Каже ли нѣкой, че не иска да се моли, той държи въ ржката си нѣщо позлатено. — Азъ не вѣрвамъ въ Бога. — Това е позлатена вещь. Ти не си се опиталъ още, да знаешъ, вѣрвашъ ли, или не вѣрвашъ. — Азъ трѣбва да се проявя. — Първо прояви любовьта си къмъ едно дърво. Посѣй една ябълчНа сѣМка, грижи се за нея да израсте, да цъвне, да даде плодъ и тогава говори, имашъ ли любовь, и каква е тя. Избери единъ изворъ на планината и всѣки месецъ го чисти, да видишъ, ще се увеличи ли водата му. Отъ това ще познаешъ, колко любовь имашъ. Ако живѣешъ добре, водата ще се увеличи; ако не живѣешъ добре, водата ще пресъхне. Има различни начини, по които човѣкъ може да познае, колко е добъръ и каква любовь има. Достатъчно е да се облегнешъ нѣ
55 колко пжти съ гърба си на нѣкое дърво, да видишъ, добъръ ли си, или лощъ. Ако листата на дървото постепенно съхнатъ, не си добъръ; ако се раззеленяватъ и освежаватъ, добъръ си. Казвамъ: Въшпната природа има отношение къмъ човѣшкия жйвотъ. Тя е отгласъ на нашитѣ мисли, на нашитѣ чувства и желания, на нашитѣ постжпки. Безъ да съзнава, човѣкъ самъ противодействува на Божията любовь, поради което не могатъ да дойдатъ До него благата, които Богъ му е опредѣлилъ. Даватъ ти се блага, но стомахътъ ти е разстроенъ, не можешъ да ги приемешъ. Първо трѣбва да приемешъ едно горчиво лѣкарство, да се регулира стомахътъ ти. Обаче, горчивитѣ лѣкарства не лѣкуватъ. Най-мощното лѣкарство е свѣтлината. Най-мощното лѣкарство е въздухътъ — диханието на Бога. Най-мощното лѣкарство е хлѣбътъ — Божието Слово. Съ тия лѣкарства си служатъ и растенията. Лѣчебнитѣ свойства на растенията се дължатъ на свѣтлината, на въздуха, на водата и на храната, които тѣ възприематъ. Ако бждещитѣ лѣкари възприематъ моята система на лѣкуване, Ще иматъ добри резултати. Единъ лѣкарь ще бжде проводникъ на свѣтлината, другъ — на въздуха, трети — на водата, а четвърти — на храната. Ако човѣкъ не е сладъкъкато плодоветѣ, мекъ като водата, подвиженъ като въздуха и свѣтлината, нищо не може да придобие. Богъ е влѣзълъ въ хлѣба, въ плодоветѣ, въ водата, въ въздуха и въ свѣтлината — пожертвувалъ се е. Който обича Бога, възприема Го като часть отъ себе си. Така човѣкъ се лѣкува. Затова, яжте съ любовь, пийте съ любовь, дишайте съ любовь, приемайте свѣтлината съ любовь. Това, което ви говоря, е подобно на математиката. Това сж задачи, които решаватъ математицитѣ. Въ геометрията се говори за перпендикуляръ. Какво представя перпендикулярътъ ? — Отношение на човѣшката душа къмъ Бога. Който има перпендикуляръ, т. е. отношенре къмъ Бога, той е на правата страна. Който нѣма перпецдикуляръ, е на кривата страна. — На какво може да се уподоби кривата линия ? — На човѣкъ съ добра обхода. Той не се сблъсква съ никого. Ако вървишъ само по права линия, все ще се сблъскашъ съ нѣкого. Правата линия е неразложима. Това значи: Никой не може
56 да разкжса връзката между силитѣ на умствения свѣтъ! Който се опита да разкжса тая връзка, самъ ще се разруши. Ангелитѣ паднаха, именно, по тая причина. Тѣ се опитаха да разкжсатъ тая връзка. Сегашнитѣ учени правятъ опити да разложатъ атома. Това е възможно. Обаче, докато не го постигнатъ, не може да се вѣрва. Човѣкъ вѣрва въ това, което самъ е опиталъ. Духовнитѣ хора говорятъ за вжтрешното радио на човѣка, за връзката му съ Бога. Ако знае, какъ да нагласява радиото си, ще се съобщава съ невидимия свѣтъ. Ако не знае, какъ да го нагласява, ще търси чуждо радио. Отъ оня свѣтъ му казватъ: Поправи радиото си и слушай съ него. Много отъ сегашнитѣ хора умиратъ отъ изобилие на блага, както пчелитѣ, когато попадатъ въ собствения си медъ. Тѣ ставатъ жертва на лакомството си. Не кацватъ накрая и оттамъ да смучатъ, но влизатъ въ срѣдата, въ голѣмото изобилие. Мнозина, като пчелитѣ, отивтъ при голѣмото благо и тамъ умиратъ за нищо и за никакво. Не влизай въ срѣдата на извора, дето е голѣмото благо. Спри накрая и оттамъ гребни съ малка чаша. Вземи отъ малкото благо и бжди благодаренъ и на него. Не влизай до дъното. Не искай всички блага изведнъжъ. Всичката вода не е за тебе. Искашъ да бждешъ красивъ, уменъ, силенъ, здравъ; да имашъ кжща, автомобилъ или аеропланъ. Много искашъ въ единъ моментъ. Богъ даде аеропланъ първо на мухитѣ, на птицитѣ, а следъ това на човѣка. Първо рибитѣ плуваха въ водата, а после хората, докато създадоха корабитѣ и параходитѣ. Изучавайте пеперудитѣ, птицитѣ, животнитѣ, да видите, каква обхода иматъ тѣ. Въ това отношение, пеперудитѣ сж за подражание. Пеперудата кацне на главата ти, на едното и на другото ти рамо, на гърба ти и постоянно казва: Богъ да те благослови! Кой не обича пеперуда, която благославя? Затова, като кацне пеперуда върху васъ, не я пждете. Тя носи щастие. Работете върху себе си, да се самовъзпитате. Вслушвайте се въ всичко, което ви обикаля. Минавашъ край едно дърво, тихъ вѣтрецъ повѣва листата му и чувашъ нѣжна музика, чрезъ която дървото ти говори: Божието благословение е съ тебе. Другъ день минавашъ край едно плодно дърво. Гладенъ си, нѣмашъ хлѣбъ. Въ
57 -тоя моментъ единъ плодъ пада отъ дървото. Погледнешъ — здравъ, хубавъ плодъ. Хапнешъ си и благодаришъ. Тури надеждата въ душата си, вѣрата въ ума си и любовьта въ сърдцето си, за да видишъ красотата и свѣтлината на живота. Това значи, цѣлото небе да ти проговори. Това значи, да си въ общение съ невидимия свѣтъ, да проработи твоето радио. И да не си на небето, добре е да възприемашъ симфонията на небеснитѣ жители. Помнете: Въ живота остава само онова, което излиза отъ името на любовьта, отъ името на мждростьта, отъ името на истината, отъ името на Великия Божи Духъ. 3. Беседа отъ Учителя, държана на 24 октомврий, , недѣля, 10 ч. с., 1943 г. София. — Изгрѣвъ.
Ценни нѣща Нѣщата въ природата сж. ценни поради съдържанието, което иматъ. И човѣкъ е цененъ по сжщата причина -— по съдържанието, което му е дадено. Колкото и да е ценно съдържанието на нѣщата, ако не сте внимателни къмъ него, то може да изчезне. Напримѣръ, ценно е розовото масло, но ако не се държи въ добре затворено шишенце, лесно ще излети. Преди две години ходихъ въ Казанлъкъ. Подариха ми нѣколко шишенца съ гюлово масло. Като се върнахъ, закачихъ ги на стената. Тѣ бѣха добре запушени. Следъ време погледнахъ давидя, какво е станало съ розовото масло — оказа се, че шишенцата бѣха праздни. Подаръкътъ отиде въ въздуха. Всѣко ценно нѣщо трѣбва да се пази добре. Мнозина говорятъ за любовьта, но не знаятъ, какъ да я запазятъ; не знаятъ, какъ да я приложатъ. Найнеразбраното нѣщо е любовьта. Отъ какво е неразбраната любовь: отъ картофи, отъ празъ, отъ лукъ ? Значи, има любовь отъ ’различни нѣща. Има устойчива и неустойчива или преходна любовь. Нѣкой казва, че отъ любовь набилъ нѣкого, или го наскърбилъ. Да наскърбишъ човѣка, това не е любовь. Лесно се говори, но мжчно се прилагатъ нѣщата. Не всичко, което се говори, може да се изпълни. Да мислишъ, че можешъ всичко да направишъ, това значи, да живѣешъ съ предвзети идеи, да се представяшъ повече отъ това, което си въ действителность. И скромниятъ иска да се представи повече отъ това, което е въ сжщность, но като остане самъ, вижда, че не е така. Единъ день бѣхъ въ едно Варненско село на разходка. Виждамъ на пжтя едно малко кученце носи кость х) III. Послание Иоаново.
59въ устата си. Вдигнало нагоре опашка, върви гордо, самонадѣяно. Отдалечъ се зададе едно голѣмо куче, затича се $ъмъ малкото, наежи се срещу него и го запита: Кой ти даде право да носишъ тая кость? Малкото кученце се уплаши, остави костьта и се опита да избѣга. Голѣмото куче не се задоволи съ това, натисна кученцето и започна да го дави. Малкото се бори, квичи, моли Се да го пусне. Наблюдавахъ, какво ще стане по-нататъкъ. Голѣмото куче повече закачаше малкото, играеше си съ него, само да го стресне. Най-после то взе костьта отъ малкото и продължи пжтя си. Като се видѣ свободно, малкото кученце почна да тича и настигна друго, по-малко отъ него. Хвърли се отгоре му, обърна го на гръбъ и започна да го дави. Съ това то искаше да му каже: Ще ти дамъ да разберешъ, .какво значи възпитание. Така възпитаваха и мене. , Какво виждаме днесъ въ живота ? Всѣки човѣкъ постжпва съ по-слабия отъ себе си така, както по-силнитѣ сж постжпвали съ него. Силниятъ, като срещне слабия, пита го: Кой ти даде право да постжпвашъ така ? Ако по-сйленъ отъ него се изпрѣчи на пжтя му, и той го запитва сжщото. И слабиятъ, като намѣри по-слабъ отъ себе си, постжпва като силния. Като наблюдавамъ сегашнитѣ хора, не зная, какъвъ процентъ отъ тѣхъ ще бждатъ приети на небето. Ако нѣкой влѣзе въ небето, едва ли ще прекара една седмица. Въ скоро време ще го хване носталгия и ще каже: Тоя свѣтъ не е за мене. Всѣки обича такъвъ свѣтъ, който е нагласенъ споредъ изискванията на неговия умъ, на неговото сърдце и на неговата душа. Всички хора не разбиратъ еднакво живота. Голѣмо различие сжществува между тѣхнитѣ разбирания. Всички области на земята различно се освѣтяватъ и отопляватъ отъ слънцето. Наи-добре е освѣтенъ и отопленъ екваторътъ, а най-слабо — полюситѣ. Казватъ за нѣкого, че билъ опъкъ, неразбранъ човѣкъ — Защо е такъвъ ? — Защото не разбира живота. Който разбира живота отъ гледишето на екватора и на полюситѣ, минава за новъ човѣкъ. И писатели има такива. Жиротътъ на екватора се отличава съ голѣма горещина, а тоя на полюситѣ — съ голѣмъ студъ. Поррди голѣмия студъ, полюситѣ не сж населени. Тѣ представятъ
60 -само складъ на енергия. Както на земята има два полюса — северенъ и (юженъ, така и въ човѣка има два полюса, които сж складъ на енергия; тамъ нѣма нцкакъвъ животъ. На полюситѣ деньтъ и нощьта траятъ по шесть месеца. Тамъ ставатъ голѣми бури. На мѣста ледътъ достига петь-шесть метра дебелина. Ще кажете, че при тия условия не може да има никаква култура. Изобщо, на земята още не може да сжществува такава култура, каквато се изисква. Това се вижда отъ голѣмитѣ противоречия, презъ които хората минаватъ. Нѣкой се оплаква, че лесно забравя. Много естествено, той забравя, защото не е развилъ чувството на редъ и порядъкъ въ себе си. Той не туря нѣщата на мѣстата имъ й ги разбърква. Виждате, какво прави словослагательтъ. Всѣка буква, всѣки знакъ е туренъ на своето мѣсто. Щомъ си послужи съ една буква, веднага я туря на мѣстбто й. Не поставя ли буквитѣ на мѣстото имъ, нищо не може да направи. Виждате, какъ сж наредени клавишитѣ на пианото. Всѣки клавишъ означава опредѣленъ тонъ. Който знае да свири, взима точно опредѣленъ тонъ. Ако нѣкой не знае да свири, удря безразборно и създава голѣма дисхармония. Такава дисхармония сжществува и въ домоветѣ. Влизате въ нѣкой домъ м още отъ вратата виждате голѣмъ безпорядъкъ: масата, столоветѣ не сж на мѣсто; повечето дрехи сж разхвърляни по креватитѣ, а нѣкой сж закачени едни върху други въ пъленъ безпорядъкъ. Възможно ли е при това положение да намѣришъ всичко, което търсишъ? Можешъ л,и при това положение да помнишъ, кжде си турилъ нѣщо ? Единъ познатъ ми разправяше, какъ търсилъ единъ день лулата си. Като пушилъ, турилъ я нѣкжде и не помни, де я оставилъ. Пита жена си, Дъщеря си, не сж ли я видѣли. Всички търсятъ, но не могатъ да я намѣрятъ. По едно време той се хваща за ухото и, какво да види? Лулата е на ухото му. Той самъ я закачилъ на ухото си и забравилъ, де я турилъ. Това, което ви говоря, не е за развлѣчение, нито за обезсърдчаване. Не искамъ и да ви утешавамъ. Фактъ е, че мисъльта ви не е съсрѣдоточена. Като живѣете, трѣбва да бждете съсрѣдоточени. Дали сте на тоя, или на оня ст.ѣтъ, едно и сжщо се иска отъ васъ. Де е
61 оня свѣтъ? Ако ви кажа, де е оня свѣтъ, и ако ви кажа, че азъ живѣя и на тоя, и на оня свѣтъ, нѣма да повѣрвате. Ако ви кажа, че съмъ отъ слънцето и живѣя тамъ, ще повѣрвате ли? Единъ день пжтувахъ отъ София за Варна. Въ купето имаше нѣколко видни българи,, които се разговаряха по политиката. По едро време единъ отъ тѣхъ се обърна къмъ мене и ме запита, отде съмъ. Казахъ му, че съмъ отъ слънцето. — Възможно ли е това ? — Възможно е. И вие сте отъ слънцето, но сте забравили тсГва, а азъ зная. — По какво се познава кой човѣкъ е отъ слънцето? — По-добрия му животъ. Хората отъ слънцето живѣятъ добре. Който не е отъ слънцето, не живѣе добре. Едно време земята е ила въ слънцето, но по-кжсно се отдѣлила отъ него. Казвамъ: Всички хора сж отъ слънцето, но сж забравили това. Всѣки трѣбва да се запита, кжде е билъ преди да се е отдѣлила земята отъ слънцето. Ще кажете, че това внася противоречие въ човѣшкия умъ. Споредъ мене, противоречието се ражда, когато умътъ на човѣка е заетъ едновременно съ две различни идеи. Докато го занимава само една идея, той не може да изпадне въ противоречие. Който е заетъ само съ своя личенъ животъ, не се интересува отъ обществения животъ. Той е въ положението на мравката, която не се интересува отъ онова, което става вънъ отъ нея. Тя не подозира, че въ Европа има война. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ държи въ ума си идеята за Божествения животъ. Тая идея е широка. Тя обхваща цѣлокупния животъ — личния, семейния, обществения и общочовѣшкия. ' Каква е идеята на сегашния човѣкъ за Бога, за природата, за реда и порядъка въ живота ? Той гледа на тия нѣща по детински. И това не е лошо, но липсва нѣщо въ разбирането на човѣка. Това е все едно да нарисувашъ една карикатура и да мислишъ, че тя представя истинския образъ на човѣка. Защо трѣбва да рисувашъ човѣка карикатурно? И безъ това той е изопачилъ чъртитѣ си. Малко хора ще срещнете днесъ, които сж запазили оня образъ, който имъ билъ даденъ първоначално. Казано е зц човѣка, че е създаденъ по образъ и подобие Божие, но днесъ тоя образъ е изгубенъ. Много художници сж рисували върху него, всѣки е турялъ нѣщо свое, поради което сж го окарикатурили. Ако човѣкъ е
62 -роденъ отъ сприхави родители и се движи между такива хора, носътъ му става дълъгъ и сухъ. За да изправи носа си, той се нуждае отъ вода. Въздухътъ, въ който живѣятъ сприхавитѣ хора, съдържа вжглена киселина повече, отколкото трѣбва. Значи, сприхавиятъ страда отъ липса на вода и отъ изобилие на вжглена киселина. Организъмътъ на човѣка се нуждае отъ известно количество вода. Не се ли набави това количество, той страда отъ сухота. Водата е необходима за организъма, но не и вжглената киселина. Растенията, обаче, не могатъ безъ вжглена киселина. Тя е необходимо условие за тѣх$. Кои условия сж. необходими за човѣка ? — Свѣтлината, въздухътъ, водата и храната. Всѣко нѣщо се развива при специфични условия. И единицата, като жива величина въ органичния свѣтъ, се нуждае отъ условия. Нулата, напримѣръ, е условие за нейното развитие. Ако туримъ една нула надѣсно отъ единицата, тя става десеть пжти по-голѣма. Ако туримъ две нули, тя става сто пжти по-голѣма. Да се увеличи единицата десеть пжти, това значи, да претърпи десеть промѣни въ себе си, т. е. даобиколи кржга десеть пжти. Подъ „единица“ разбирамъ сжществуването на единъ Богъ въ Битието, Който е единенъ въ себе си. Въ Бога нѣма никакво раздвояване. Двойката подразбира отражение на цѣлата природа, на цѣлото Битие. Единицата и двойката заедно даватъ тройката — първата фаза, въ която Битието се проявява, а именно, въ дома, дето единицата е бащата, двойката — майката, а тройката — детето. Казва се за Бога, че е троеличенъ, т. е. проявява се като баща, като майка и като, синъ. И човѣкъ трѣбва да има синовни отношения къмъ баща си. Като Баща, Богъ е едно нѣщо, като Майка — друго нѣщо и като Синъ — трето. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми едно сме.“ Това значи, че бащата и синътъ сж едно. Сжщевременно Христосъ казва: „Отецъ ми е по-голѣмъ отъ мене.“ Хората, изобщо, говорятъ за Бога, като приписватъ всичко на Него. Това значи, че тѣ не Го познаватъ. Понятието Богъ не трѣбва да се изопачава. Човѣкъ нѣма право да карикатури Божия образъ. Има нѣща, които Богъ е направилъ, но всички нѣща не сж Негово дѣло. Напримѣръ, сѣнкитѣ не сж Божие дѣло. Въ Божествения •свѣтъ абсолютно никакви сѣнки не сжществуватъ. Той
63 е свѣтъ на вѣчна свѣтлина, — Може ли свѣтлина безъ сѣнки ? — Въ Божествения свѣтъ но-слабата свѣтлина минава за сѣнка' на по-силната. На физическия свѣтъ тъмнината е сѣнка на свѣтлината, а въ Божествения свѣтъ слабата свѣтлина е сѣнка на силната свѣтлина. Като разглеждаме свѣтлината и тъмнината като полюси, естествено дохождаме до доброто и злото, сжщо като полюси. Доброто е полюсъ на свѣтлината, а злото — полюсъ не тъмнината. Свѣтлината и доброто събуждатъ човѣшката активность, а злото и тъмнината правятъ човѣка пасивенъ. Той търси начинъ да си почине. Казватъ, че лошитѣ хора сж работливи — това е заблуждение. Само добритѣ хора работятъ. Лошитѣ хора сж инертни. Тѣ не могатъ да работятъ. Който използува труда на хората, е лошъ човѣкъ. Добриятъ е свѣтлина, той работи съ разположение и любовь. Ако лошиятъ започне нѣкаква работа, той гледа повръхностно на всичко, не мисли, че трѣбва да свърши нѣщо. Стане ли въпросъ за плащане, той. пръвъ се нарежда; мисли само за това, колко повече да му платятъ. Нѣкой питатъ, защо трѣбва да се молятъ, и казватъ: Щомъ има добри хора, тѣ ще работятъ, а ние ще се ползуваме отъ тѣхния трудъ. Щомъ има религиозни хора, тѣ ще се молятъ и, като тръгнатъ за небето, ние ще се хванемъ за краката имъ. Добре е това, но когато праведниятъ тръгне за небето, краката му ставатъ кжси. За кои крака ще се хванете тогава? Физическитѣ крака на човѣка оставатъ на земята, нѣма за какво да се хванете. И вашитѣ ржце ще останатъ тукъ. Съ какво ще се хванете тогава? Така не се говори. Способниятъ ученикъ решава самъ задачитѣ си. Следва ли отъ това, слабиятъ ученикъ да преписва задачитѣ си отъ силния ? Колкото и да fe майсторъ въ преписването, учительтъ бди зорко и ще го хване. Има нѣща, които ученикътъ самъ трѣбва да знае, да не очаква всичко наготово. Учительтъ е условие за ученика, но ученикътъ трѣбва да учи, да развива дар.битѣ си. Добре и правилно се развива оня, който се вглежда въ онова, което е вложено въ него. Затова е казано, че човѣкъ не трѣбва да изневѣрявр на себе си. Какъ се изявяватъ дарбитѣ и способноститѣ ? — Чрезъ ума, чрезъ сърдцето и чрезъ душата. Ако не познавашъ ума, сърдцето и душата си, какъ ще познаешъ
64 живота ? Животътъ е резучтатъ. Въ тоя резултатъ имаме две (Положения: радость и скръбь. — Защо сжществуватъ страданията? — Тѣ сж. гърбъ на човѣка. Може ли да имашъ лице, а да нѣмашъ гърбъ ? ,Щомъ имашъ лице, ще имашъ и гръбъ. И обратно: щомъ имашъ гръбъ, ще имашъ-и лице. Ако нѣмашъ гръбъ, ще имашъ още едно лице. Това е човѣкъ съ две лица, т. е. двуличенъ. Човѣкъ съ две лица наричаме двуличенъ, т. е. изопаченъ. И гърбътъ представя изопаченото човѣшко лице. Когато единъ човѣкъ ти обръща гръбъ, казвашъ, че той не е отъ твоя свѣтъ. Щомъ се обърне съ лице къмъ тебе, той е отъ твоя свѣтъ. Когато хората си обръщатъ гръбъ, тѣ се сърдятъ единъ на другъ. Ако нѣкой ти обърне гърба си, ти се обиждашъ. Защо се обиждашъ? Той иска да те убеди въ истината, че не е отъ твоя свѣтъ. Тоя човѣкъ обича истината, казва ти, че не е отъ твоя свѣтъ. Ако и ти обичашъ истината, имашъ сжщитѣ документи като него. Единъ българинъ отишълъ въ странство съ даспортъ, издаденъ отъ България. Като го питали, какъвъ е по народность, той вадилъ паспорта и го показвалъ. Така удостовѣрявалъ той своята народность. Ако нѣмашъ паспортъ, не си българинъ. И природата те пита, българинъ ли си, или не. Ако имашъ паспортъ, българинъ си; нѣмашъ ли паспортъ, не си българинъ. Паспортъ се иска отъ всѣки човѣкъ, да докаже своята народность. Въ сжщность, нѣма разлика между хората отъ различнитѣ народности, — Защо ? — Всички дишатъ, пиятъ вода, хранятъ се по единъ и сжщъ начинъ. Разликата между евреина и българина се заключава въ писането: евреинътъ пише отдѣсно—налѣво, а българинътъ —отлѣво—иадѣсно. Китаецътъ пише отгоре—надолу. Ако разгледате черепа на французина и на гърка, ще видите, че много си приличатъ. Сжщо така черепътъ на евреина и на славянина си приличатъ. Религиозното чувство и въ двамата е силно развито. Разликата между тѣхъ е само въ милосърдието. Въ славянина милосърдието е добре развито. Въ една статия, писана на английски езикъ, се дава единъ интересенъ примѣръ отъ руския животъ, още отъ времето на царска Русия. Статията е озаглавена: „Бждещето е на славянитѣ.“ Обвинили една бедна вдо
65 вица, майка на три малки деца, че запалила кжщата на единъ голѣмъ помещикъ. Осждили я на 15 годишенъ затворъ и я изпратили на заточение въ Сибиръ. Единъ младъ момъкъ, скиталецъ, безъ баща и безъ майка, чулъ за тая присада и си казалъ: Азъ съмъ сиракъ на земята, на никого не съмъ нуженъ и полезенъ; отъ всички съмъ презрѣнъ и изоставенъ, ще се пожертвувамъ за бедната вдовица. На кого ще остави тя своитѣ малки дечица? Отишълъ той въ сжда и казалъ: Виновникътъ за запалване къщата на помещика съмъ азъ, а не бедната вдовица. Като чули това признание, сждиитѣ отмѣнили присждата и, вмѣсто вдовицата, изпратили младия момъкъ въ Сибиръ. Следъ десеть години се намѣрилъ истинскиятъ виновникъ. Заповѣдали да освободятъ младия човѣкъ отъ затвора, но се оказало, че той не билъ вече между живитѣ. Като четете тоя примѣръ, ще се запитате, какъвъ ли е билъ тоя младежъ. Той не билъ нито евангелистъ, нито човѣкъ отъ новото учение. Какъвъ е билъ тогава ? Човѣкъ, роденъ съ чувство на саможертва, на себеотричане. Такова чувство носи всѣки човѣкъ въ себе си, но трѣбва да бжде готовъ да го прояви. Ако сега трѣбва човѣкъ да стане евангелистъ или последователь на новото учение, работата му е изгубена. Ако си роденъ съ новото, съ чувство на самоотричане, ти си човѣкъ на мѣстото. Никой нѣма право да се отказва отъ онова, което е вложено въ него. Нѣма по-голѣмо престжпление за човѣка да се откаже отъ това, което Богъ е вложилъ въ него. Нѣкой искатъ да имъ се плаща за всичко, което правятъ. Ако за всичко ти се плаща още на земята, въ другия свѣтъ ще бждешъ последенъ беднякъ. Единъ американски милиардеръ умрѣлъ. Понеже на земята заемалъ все първи мѣста, направо отишълъ при св. Петъръ, да му отвори райската врата, да влѣзе въ рая. — Почакай малко, трѣбва да се прегледа живота ти, да се види, какви добрини си направилъ. — Съградихъ една голѣма църква. — Благодариха ли ти за това? — Всички вестници писаха за мене. — Значи, платено ти е за това добро. — Друго добро направи ли ? — Съ свои срѣдства построихъ единъ университетъ. — Какъ ти благодариха ? — Пакъ писаха вестницитѣ за мене, приеха ме за почетенъ членъ въ университета. — И за това ти
66 е платено. Спомни си, да си направилъ нѣкакво добро, за което да не ти е платено. Милиардерътъ напрегналъ ума си и започналъ да мисли. Най-после си спомнилъ, че единъ день, като отивалъ въ кантората си, настигнала го една бедна вдовица, която го молѣла за нѣкаква помощь. Понеже бързалъ много, нѣмалъ време да се спира, подхвърлилъ й единъ доларъ. Бедната вдовица взела долара, и той се освободилъ отъ нея. — Ето едно добро дѣло, за което трѣбва да се обърнемъ къмъ Бога, Той да разреши въпроса. Отишли при БоЬа, разказали случая, и Той отговорилъ: Дайте на милиардера два долара и го върнете на земята. Всѣки човѣкъ се нуждае отъ Божиитѣ блага. Следователно, каквото правишъ, за Бога го прави, не очаквай да ти благодарятъ. Ако си проповѣдвалъ Словото, не очаквай да получишъ нѣкакво благо, но се запитай, научиха ли тия хора нѣщо добро. Ако си музикантъ или пѣвецъ, преди да давашъ концерти предъ публика, нижъ, дали твоитѣ музиканти или пѣвци могатъ да подобрятъ времето. Ако е облачно или дъждовно, а земята не се нуждае отъ дъждъ, доброто пѣене трѣбва да поправи времето. Ако е голѣма суша, доброто пѣене или свирене трѣбва да донесе дъждъ. Ако пѣенето не може да внесе свѣтлина въ ума ни, топлина въ сърдцето ни и потикъ въ душата ни, какво пѣене е това ? Ако хлѣбътъ не внася въ организма ни елементи, необходими за неговото подържане, защо ни е тоя хлѣбъ ? Ако водата не може да утоли жаждата ни, защо ни е тя ? Ако молитвата не ни свързва съ възвишения свѣтъ, защо ни е тя ? Ще кажешъ, че се молишъ. Само ти не се молишъ — всички живи сжщества се молятъ по различенъ начинъ. Молитвата не е привилегия само за едного. Важно е, като се молишъ, да изучавашъ Божествения езикъ. Който не се моли, не може да изучи тоя езикъ, не може да се свърже съ Божествения свѣтъ. Като се молишъ, ще влѣзешъ въ възвишения свѣтъ, ще се срещнешъ съ разумни сжщества, ще знаешъ, какъ да се отнесешъ съ тѣхъ, да имъ кажешъ добъръ день, да ги поздравишъ. Какъ ще влѣзете въ възвишения свѣтъ? Това всѣки самъ ще научи. Нѣкой сж ясновидци, знаятъ това. Въ България има доста ясновидци, малки и голѣми, доста пророци — малки и голѣми. Нѣкой пророци говорятъ
67 есе за миналото — перефразирано. Тоя казалъ-това, оня казалъ онова. Всички казватъ, че трѣбва да се обичаме. Това не е ново. — Да бждемъ справедливи. — И това не е ново. Кое е новото въ свѣта? Преди години въ Америка бѣше обявена премия отъ хиляда долари на оня, който каже една нова мисъль, отъ никого не казана. И досега още премията е свободна, не се е намѣрилъ човѣкъ, кдйто да каже една нова мисъль. Затова е казано въ Библията, че нѣма нищо ново подъ слънцето. Днесъ на всички хора се проповѣдва съ цель да се обърнатъ къмъ Бога. Ти не можешъ да обърнешъ човѣка къмъ Бога, ако не го обичашъ. Безъ любовь никакво обръщане не става. Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ.“ Това е истинското обръщане. Достатъчно е да любишъ човѣка, за да му помогнешъ да намѣри правия пжть. Нѣма по-ценно нѣщо въ живота отъ любовьта. Тя води човѣка къмъ познаването на тоя и на оня свѣтъ. Ако разберешъ земния животъ, ще разберешъ и небесния. Между земния и небесния животъ има известно подобие. Земниятъ животъ крие въ себе си зародиша на небесния. Любовьта слиза отъ духовния свѣтъ и като сѣмка се посажда въ физическия. За да разберешъ правилно любовьта, трѣбва да я посадишъ въ добра почва, при благоприятни условия и да се грижишъ за нея, докато даде плодъ. Ако я носадишъ въ лоша почва и при лоши условия, тя ще се изопачи. На това се дължи изопачаването на любовьта. Всѣки се стреми къмъ любовьта, която той нѣкога познавалъ. Но, като дошълъ на земята, той я приложилъ по човѣшки и я изопачилъ. Физическиятъ свѣтъ е опитно поле, дето се посаждатъ и обработватъ идеитѣ. Плодоветѣ имъ зависятъ отъ почвата и отъ начина на обработването на сѣмената. Казано е: ,Отъ плодоветѣ имъ ще ги познаете.“ Въ невидимия свѣтъ нѣма погрѣшки, както на земята. Тамъ листата на дърветата не се попарватъ и не капятъ, както тия на земята. Често ме питатъ, ще се познавате ли па оня свѣтъ. Тамъ се познаватъ само ония, които се обичатъ. Въ невидимия свѣтъ не можешъ да срещнешъ нито единъ човѣкъ, когото не обичашъ. На земята хората се познаватъ, защото се различаватъ външно, физически. Въ духовния
68 свѣтъ е точно обратно: тамъ съществата външно си? приличатъ, вътрешно се различаватъ. Трѣбва да си нагоденъ да виждашъ вжтрешно, за да различи шъ единъ човѣкъ отъ другъ. На земята хората иматъ нѣкой общи идеи, интересуватъ се отъ общи въпроси, но различието между тѣхъ е въ начина на възприемането й обработването на тия идеи. Ще цитирате стиха, въ който е казано: „Вие сте храмъ Божи.“ Така е било първоначално, прйди съгрѣшаването. Следъ съгрѣшаването си човѣкъ е внесълъ въ тѣлото си такива елементи, които не позволяватъ на Бога да живѣе въ него. Нѣкой яде свинско Месо и внася свински клетки въ тѣлото си. Понеже свинята е крайно страхлива, и човѣкъ става страхливъ. Въ такова тѣло Богъ не живѣе. Нѣкой е грубъ, жестокъ. Въ такова тѣло Богъ не живѣе. Другъ е егоистъ, алченъ. И въ такова тѣло Богъ не живѣе. Можешъ ли тогава да мислишъ, че въ тебе живѣе Богъ? Казвамъ: Ако хората продължаватъ да живѣятъ съ своитѣ стари възгледи, въ скоро време ще се задушатъ. Човѣшката мисъль, човѣшкитѣ възгледи се нуждаятъ отъ провѣтряване. Ако хората продължаватъ да живѣятъ съ човѣшката любовь, ще се задушатъ. Тѣ живѣятъ и дишатъ свободно, благодарение на Божия Духъ,. Който влиза въ тѣхъ и се проявява чрезъ тѣхъ. Казана е, че живѣемъ и се движимъ въ Бога. Ние живѣемъ въ Бога, но Той не живѣе въ насъ. Да благодаримъ, че изпраща любовьта си чрезъ своя Духъ, Който ни изпълва и внася животъ въ насъ. Иначе, ние сме изгубени. Мнозина говорятъ за Бога, за молитвата, за любовьта, но не искатъ да работятъ. Идвали сж такива хора при мене, философствуватъ, отниматъ времето Ми. Като ги накарамъ да работятъ, веднага си отиватъ. Азъ копая, и тѣ трѣбва да копаятъ. Не могли да копаятъ, щѣли да се изпотятъ. Ако се изпотятъ, ще се преоблѣкатъ. Ще си направятъ поне една потна баня. Това е лѣкуване. Свѣтътъ се нуждае отъ съзнателни, работливи хора. Въ бждеще религиознитѣ хора ще се молятъ по другъ начинъ, а не както сега — съ колѣничене. Да колѣничишъ, това подразбира, че се намирашъ при лоши условая. Когото бият, той колѣничи и се моли. Въ бждеще, ще копаешъ и ще се молишъ. Божествениятъ свѣтъ изключва колѣниченето. Вѣрващитѣ се молятъ по»
69 различенъ начинъ. Евангелиститѣ колѣничатъ, т. е. тЬ се молятъ съ сърдцето си — най-деликатното мѣсто въ човѣка. Православнитѣ се молятъ прави, т. е. съ ума си. Който се моли седналъ, казваме, че се моли съ стомаха си. Ако се молишъ съ душата си, взиматъ участие свѣтлината, топлината и силата ти. Нѣма по-хубава поезия въ живота отъ тая, да се молишъ, т. е. да се разговаряшъ съ Бога. Ще се молишъ, безъ да се оплаквашъ. Трѣбва ли да казвашъ на Бога, че страдашъ? Кой не страда въ свѣта? При това, кой е страдалъ, колкото Бога или повече отъ Него ? Нѣма другъ, който да' е страдалъ като Бога и на никого нищо да не е казалъ. Той дава безброй блага на хората, но тѣ не ги използуватъ, както трѣбва. Той вижда всичко това и мълчи, нищо не казва. Каквото става, всичко вижда, всичко понася тихо и смирено. Не само това, но всѣки се сърди, роптае, че не му отнематъ страданията. Какво лошо има въ страданията? Само единъ човѣкъ не страда, всички страдать. Ако нѣкой се оплаква много отъ страданията си, това показва, че едва е започналъ да страда. Преди години дойде при мене единъ беденъ човѣкъ, да иска хлѣбъ. Казва ми: Ще умра отъ гладъ, -шесть часа гладувамъ, хапка не съмъ турилъ въ устата -си. — Не се страхувай, нѣма да умрешъ отъ гладъ. Ние правимъ опити, постимъ по 24 часа, по два, по три и повече деня. Нѣкой постятъ по десеть и повече дни, нито вода пиятъ, а ти не си ялъ само шесть часа и казвашъ, че ще умрешъ. Чрезъ поста човѣкъ усилва волята си и се освобождава отъ страха, че ще умре отъ гладъ. Гладътъ лѣкува. Ако боледувашъ отъ ревматизъмъ или отъ друга болесть, можешъ да се лѣкувашъ съ гладъ. Трѣбва да ти е приятно, че гладувашъ. Гладътъ пречиства тѣлото, поритѣ се отварятъ, и дишането става по-дълбоко. Гладътъ внася повече свѣтлина въ ума. Още отъ старо време хората се лѣкували чрезъ гладъ. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ дълъгъ постъ, затова препоржчватъ повече да се яде. И яденето не е лошо, но приятно е да срещнешъ човѣкъ на 80—90 годишна възрасть, бодъръ, съ свѣтълъ умъ, съ любещо сърдце. Той е запазилъ своята бодрость, благодарение на умѣрено хранене, Приятно ли е да срещнешъ 45 годишенъ чо-вѣкъ и да го слушашъ да говори, че е_остарѣлъ вече, за
70 нищо не го бива ? Той се отчаялъ отъ живота, не харесва, младитѣ, не харесва и старитѣ, нищо не го задоволява. Гледай съ радость на живота. Виждай доброто и въ младия, и въ възрастния, и въ стария. Срѣщамъ една баба, добре облѣчена, добре вчесана. Тя е запазила младежкото въ себе си. Казвамъ й: Бабо, ти като бѣше млада мома, 19 годишна, увлѣче единъ младъ момъкъ', който умрѣ. отъ скръбь за тебе. — Кой ти каза това ? — Не е важно, кой ми е казалъ. Нали това е истина? — Истина е. Какво да направя сега ? — Ще се молишъ да се подмладишъ. Ако те подмладя и станешъ на 19 години, ще потърсишъ тоя момъкъ, да изправишъ погрѣшката си. Хората изпадатъ въ смѣшно положение, като говорятъ за любовьта, безъ да я разбиратъ. Това, което тѣ наричатъ любовь, никаква любовь не е. Казвате: Обичамъ тоя човѣкъ. Обичашъ, а роптаешъ. Любовь, която роптае, не е истинска. Това е търговска сдѣлка. Любовьта търпи. Казвашъ, че сърдцето ти гори отъ любовь, а си недоволенъ, че не те оценяватъ. Не искай да те оценяватъ, но люби. Така, именно, човѣкъ ще станешъ. Ака не любишъ, ще боледувашъ. Любовьта е творческа сила. Да любишъ и да те любятъ, това е благословение и за двамата. Нѣма случай въ живота, да сж се обичали двама души и да сж пострадали. Това е невъзможно. Ако не сж се обичали, могатъ да пострадатъ, но не и обратното. Любовьта изключва страданието. Нѣкой иска да ме убеди въ противното. Не, любовьта носи радость и щастие. Ние не говоримъ за оная любовь, която почива на търговска основа. Ние говоримъ за Божествената любовь. Каква любовь е тая, която прави човѣка мързеливъ, да очаква всичко наготово отъ своя възлюбенъ или отъ възлюбената си? Както постжпва човѣкъ съ своя възлюбенъ или съ възлюбената си, така постжпва и съ Бога. Докато благословението и благата идатъ отгоре, той обича Бога. Щомъ спратъ благата, той се отказва отъ Него, подъ предлогъ, че Богъ го е забравилъ. Въ сжщность, той е забравилъ Бога, затова благата спиратъ. Който люби истински, той е готовъ на всѣкакви жертви. Той е внимателенъ и къмъ камънитѣ, и къмъ малкитѣ растения. Като види, че нѣкое камъче не е на мѣсто, навежда се и го туря на мѣстото му. Ако види, че на корена на едно растение е падналъ камъкъ, вдига»
71 камъка и го туря настрана. Срещне ли въ гората буренясало изворче, спира се да го очисти. Любещиятъ е готовъ да помага на всички. Любовьта се проявява и въ малкитѣ, и въ голѣмитѣ нѣща. Тя се отнася еднакво и къмъ мравката, и къмъ човѣка. Ако те лае куче, не хвърляй камъкъ да го ударишъ, но му дай парче хлѣбъ. Като му дадешъ два-три пжти, то ще ти стане приятель. Нѣкой казва: Азъ съмъ евангелистъ. Другъ казва: Азъ съмъ православенъ. Трети: Азъ съмъ окултистъ. Добре е, че си евангелистъ, че си православенъ, че си окултистъ. Това не е ново, всѣкога е имало и евангелисти, и православни, и окултисти. Важно е да направишъ нѣщо и отъ направеното да имашъ плрдъ. Че си Иванъ, добре е това. Че си Драганъ, добре е и това. Но Иванъ трѣбва да изоре нивата, а Драганъ да я посѣе. Ако двамата не свършатъ работата и не дадатъ плодъ, нито Иванъ е Иванъ, нито Драганъ е Драганъ. Името Драганъ означава зрѣлъ плодъ. Христосъ измѣни името на Кифа, нарече го Петъръ. — Какво означава името Петъръ ? — Зрѣлъ плодъ. Мжчно зрѣеше тоя плодъ, голѣмъ консерваторъ бѣше. Той се държеше здраво за старото. Въпрѣки това, той каза на Христа: „Всички да се отрекатъ отъ тебе, азъ, Петъръ, никога нѣма да се откажа.“ Христосъ му отговори: Докле пѣтелътъ пропѣе, ти три пжти ще се откажешъ отъ мене.“ Христосъ казва: „Не сждете, да не бждете сждени.“ И азъ не сждя, и вие не трѣбва да сждите. Да сждишъ, това е навикъ отъ миналото. Защо ще сждишъ нѣкого, че не говори добре, или не пише добре ? Ти говоришъ или пишешъ, както сж те учили. Нѣкой говори добре френски или нѣмски — професорътъ му е билъ •добъръ. Да знаешъ добре предмета, който си изучавалъ, това зависи и отъ учителя, и отъ тебе, като ученикъ. Благодари на това, което днесъ придобивашъ, но работи, да не останешъ само съ него. Ставашъ сутринь отъ сънь, оглеждашъ се въ огледалото — благодари за челото, за носа, за устата, за тѣлото си, които Богъ ти е далъ. Ти се погледнешъ, не си доволенъ и не благодаришъ. Какъвто и да си, благодари за всичко. Пожълтѣлъ си, пакъ благодари и търси причината, защо си пожълтѣлъ. Причината за тоя цвѣтъ се крие въ малкото свѣтлина въ ума. Жълтиятъ цвѣтъ на лицето по
72 казва известна болезненость. Тоя цвѣтъ трѣбва да влѣзе въ ума ти, да станешъ уменъ. Нѣкой почернѣлъ — и това е болезнено състояние. Черниятъ цвѣтъ означава почивка. Тоя цвѣтъ трѣбва да влѣзе въ стомаха, да помага при храносмилането. Колкото и да се говори за цвѣтоветѣ и тѣхното значение, все ще остане нѣщо неразбрано. Трѣбва да се отвори специална школа, да се изучаватъ цвѣтоветѣ като методи за правилно живѣене. Да направимъ опитъ съ десетЬ сестри отъ 45—80 годишна възрасть, да видимъ, какъ ще се измѣпятъ лицата имъ подъ влиянието на известни цвѣтове. Въ продължение на една година може да стане промѣна, да се подмладятъ. Всѣки трѣбва да се откаже отъ старото си знание, да бжде готовъ да учи, отъ нищо да не се смущава. Сега хората се смущаватъ отъ войната. На земята воюватъ — цѣлиятъ свѣтъ не воюва. На Слънцето нѣма война, на Юпитеръ нѣма война, на Марсъ има война. Отъ планетитѣ, които не воюватъ, сж изпратени делегации, да видятъ, какъ се биятъ хората, съ какви орждия си служатъ. Възвишенитѣ сжщества могатъ съ единъ снарядъ да спратъ войната на земята. Достатъчно е да хвърлятъ луната върху земята, за да произведатъ такова сътресение, отъ което хората да хвърчатъ въ пространството съ километри нагоре. Тѣ казватъ на хората: Не се бийте. Едно време п ние се бихме като васъ, по сега вече никаква война не допущаме помежду си. Умътъ ви трѣбва да бжде свѣтълъ, да мисли. Вие се биете за земя и право. И земя имате, и право имате. Едно ви трѣбва — любовь. Едно ви трѣбва — да изпълните Божията воля. Ако приемете любовьта и изпълните Божията воля, ще дойде мирътъ на земята. Кога ще се оправи свѣтътъ ? Какъ ще се рправи тоя свѣтъ? — По два начина. Първиятъ начинъ е да се приспятъ всички войници и да се обезоржжатъ. Като се събудятъ, ще видятъ, че нѣматъ никакво оржжие въ ржката си. Какъ ще воюватъ безъ оржжие? Вториятъ начинъ е да се запали въздуха, и всичко да се стопи и изгори. Казвамъ: Приспете злото въ себе си. Приспете своитѣ лоши мисли и желания. Че хората се биятъ, че народитѣ се биятъ — англичани, американци, руснаци, германци — това е тѣхна работа. Твоя работа е да опра
73 ъишъ себе си, Всѣки да се заеме да приспи злото и да даде пжть на доброто въ себе си. Всѣки да възприеме любовьта и да обтави Богъ да царува въ него. Всѣки да отвори ума си за Божественото знание, сърдцето си — за Божията любовь, волята си — за Божествената свобода. Всѣки да живѣе, както Богъ го е научилъ, и да не чака отвънъ да го учатъ. Ако отсега нататъкъ очаква да го учатъ, какъ да живѣе, той е загубенъ. Какъ се изявява животътъ ? — Въ възприемане на свѣтлина, необходима за ума; въ възприемане на топлина, необходима за сърдцето и въ възприемане на материална сила, необходима за градежъ на душата. Хората не успѣватъ, понеже не мислятъ право. Казвашъ, че не те обичатъ. Отъ тее зависи да те обичатъ. Ако конецътъ, който те свързва съ хората, е тънъкъ, потърси начинъ да го уякчишъ. Единъ конецъ лесно се кжса, но дебелото вжже не можешъ да скжсашъ. Обикни единъ, двама, трима, четирма и повече души, да видишъ, какъ конецътъ ти постепенно ще става по-дебелъ и якъ, нишкитѣ ще се увеличаватъ, а съ това и разположението на хората къмъ тебе ще расте. Можемъ да направимъ опитъ съ едно малко момиче. Първото условие: да е здраво. Щомъ е здраво, и бедно да е, и грозно да е, въ една година ще се измѣни така, че всички хора — млади и стари ще го обикнатъ. Какъ ще стане това ? — По сжщия начинъ, както намразяватъ човѣка. Както става човѣкъ глупавъ, така може да стане уменъ; както става грозенъ, така може да стане красивъ; както го мразятъ, така могатъ да го обичатъ. Искашъ хората да те обичатъ, а ти самъ не обичашъ. Кажи си: Както Богъ обича тоя човѣкъ, така и азъ ще го обичамъ. — Какъ ще позная, че Господъ го обича? — Вижъ, какво е положението на тоя човѣкъ въ дома му. Ако жена му и децата му го обичатъ, ако работитѣ му вървятъ добре, Богъ го обича. Ще кажете, че е писано, да не обичате нѣкого. — Оставете това настрана. Старото си отива, ново иде. Нова Библия се пише сега. Ново Евангелие се пише. Не го пиша азъ, Богъ го пише. Горко на оня, който не приеме новото Евангелие! Евреитѣ и досега страдатъ, защото не приеха Христовото учение. Ще кажете, че малко е Евангелието, оставено отъ Христа. Онова,
74 което сега се пише, е още по-малко. Единъ отъ кодекситѣ на новото Евангелие гласи: Зачитайте Божественото въ човѣка! Като слушашъ единъ музикантъ, радвай се, че има Божествена дарба. Като четешъ стихотворенията на единъ поетъ, радвай се, че дарбата му е дадена отъ Бога. Като се ползувашъ отъ съветитѣ на единъ мждрецъ, радвай се, че Богъ го изпратилъ между хората, да ги поучава. Ако срещнешъ красивъ човѣкъ, който не злоупотребява съ красотата си, знай, че Богъ го създалъ красивъ. Всичко хубаво и добро е отъ Бога. Каквото видишъ, запитай се, дали е отъ Бога, или отъ човѣка. Детинското въ човѣка отъ Бога ли е? Да бждешъ възрастенъ и да остарѣешъ отъ Бога ли е ? Всѣко нѣщо, къмъ което човѣкъ се отнася съзнателно, е отъ Бога. Нѣкой се оженилъ и се оплаква, че жена му не била такава, каквато той искалъ. Тая женитба не е отъ Бога. Другъ се оплаква, че билъ беденъ. Неговата беднотия не е отъ Бога. Той е причина за беднотията си. Ще ви приведа една легенда изъ живота на Ноя. Той ималъ само една дъщеря, но много красива и разумна. Трима млади момци се влюбили въ нея, и всѣки пожелалъ да вземе Ноевата дъщеря, за себе си. Първиятъ казалъ: Ако не се оженя за тая мома, нѣма животъ за мене. Вториятъ казалъ: Или Ноевата дъщеря ще взема, или смърть и за нея, и за мене. И третиятъ казалъ схщото. Бащата се видѣлъ въ чудо, не знаелъ, какво да прави. Най-после му дошла идеята, да превърне магарицата и котката си въ моми, по-красиви отъ дъщеря му, и да ги представи на тримата кандидати като свои дъщери. Явили се и тримата предъ Ноя, и той имъ казалъ : Имамъ три дъщери, всѣки да си избере, която му хареса. Първиятъ кандидатъ харесалъ момата, която произлѣзла отъ магарицата. Вториятъ харесалъ оная, която произлѣзла отъ котката. Третиятъ харесалъ истинската дъщеря на Ноя. И тримата кандидати останали доволни, всѣки си избралъ мома по вкуса. Следъ време бащата посетилъ първия си зетъ и го запиталъ: Доволенъ ли си отъ избора? — Доволенъ съмъ, добре си живѣемъ. Понѣкога възлюбената ми крѣска и поритва. — Такава е майка й. Отишълъ при втория зетъ и го запиталъ, какъ живѣе съ жена си. — Добре живѣемъ, но лонѣкога тя драще. —• Такава е майка й. Отишълъ
75' и при третия зетъ. На въпроса, какъ живѣе съ жена си, зетътъ отговорилъ: Благодаря, много добра е жена ми, цѣлъ ангелъ. Ной си казалъ: Тя е истинската ми дъщеря, тя е отъ Бога. Какво показва тая легенда? Че злото си е зло. Колкото и да го поливаме, то не може да се измѣни. Киселината, колкото и да се намалява силата й, пакъ киселина си остава. Нѣкой се страхува да приеме нѣкаква идея,, да не би да се измѣни. Нѣма защо да се страхувашъ. Ти се измѣняшъ, безъ да искашъ. Остарявашъ, безъ да искашъ, и не знаешъ, какъ си остарѣлъ. Билъ си младъ, енергиченъ, жизненъ, хвърчалъ си отъ радость, и единъ день гледашъ, навелъ си се, едва се движишъ и не знаешъ, какъ е станало това. Питамъ: Какъ остарѣ, безъ да знаешъ и безъ да искашъ? — Остарѣхъ, но какъ, не зная. Споредъ мене, остаряването е натрупване на излишни мисли и желания въ човѣшкото съзнание. Тоя излишъкъ оставя утайки, отъ които човѣкъ трѣбва да' чисти ума, сърдцето и съзнанието си. На утайкитѣ, именно, се дължи преждевременното остаряване. Оня, който не допуща излишни мисли и желания въ съзнанието си, придобива знания, безъ да губи силата си. Той запазвасвоята бодрость за дълги години и живѣе съ радость. Това значи, да запази човѣкъ младостьта си. Младиятъприлага любовьта по-добре отъ стария. Той лесно се примирява съ мжчнотиитѣ си. Затова Христосъ казва: „Станете като децата.“ Веднъжъ наблюдавахъ, какъ се сбиха две мадки деца, едното тригодишно, а другото на две години. Тѣ бѣха въ колички, возѣха ги майкитѣ имъ. По едно време една отъ майкитѣ даде на по-малкото дете по-голѣма ябълка, а на по-голѣмото — по-малка ябълка. То пресегна съ ржката си до количката на по-малкото, хвана го за косата и взе ябълката му, като подхвърли своята къмъ него. Малкото се огледа и започна да плаче. После сграбчи по-голѣмото за косата и започна да дърпа ябълката отъ устата му. Майкитѣ се намѣсиха и разрешиха спора. Следъ малко дветѣ деца се примириха и започнаха да се смѣятъ. Питамъ: Кой научи децата да скубятъ коситѣ си ? Изобщо, женитѣ се хващатъ за коситѣ, а мжжетѣ се биятъ съ тояга. Пржчката е изобретение на мжжа. Каз
76 ватъ, че тоягата е излѣзла отъ рая. Не е вѣрно. Въ рая не се позволявало да се рѣжатъ дървета. Следователно, нѣма отде да взематъ пржчка. Ще кажете, че пржчката може да е пренесена отъ земята. И това е невъзможно. Никаква мисъль, никакво чувство не може да се пренесе отъ земята въ рая. Земнитѣ мисли и чувства по трепте-ние коренно се различаватъ отъ небеснитѣ. И обратното е невъзможно. Една мисъль може да слѣзе отъ небето само тогава, когато намѣри умъ, нагоденъ по нейнитѣ вибрации. Може ли пчелата да възприеме една разумна човѣшка мисъл ь? Колкото и да й се говори, тя остава чужда за вашия разговоръ. И на васъ казвамъ: Стремете се къмъ ония мисли, които сж достжпни за вашия умъ. Стремете се къмъ ония чувства, които сж достжпни за вашето сърдце. Стремете се къмъ Божията любовь, която е достжпна за всички. Приемете я, безъ да я изопачавате. Това е възможно, ако се откажете отъ вашия егоизъмъ. Не казвай че тая любовь е само за тебе. Любовьта е достояние на всички. Изворътъ е достояние на всички. И ти ще пйешъ отъ него, както и другитѣ. И тѣ ще пиятъ, както и ти. Нѣкой пилъ две чаши, а ти само една — нищо отъ това. Всѣки ще пие споредъ жаждата си. По-жаденъ си, повече ще пиешъ. И мушицитѣ, и растенията, и животнитѣ иматъ право да пиятъ отъ сжщия изворъ. Любовьта прониква въ всички живи сжщества. Разликата между живитѣ сжщества се -вижда по степеньта на свѣтлината, по степеньта на свещения огънь въ тѣхъ и по степеньта на тѣхната сила. Колкото по-горе възлизаме по стълбата на живота, толкова по-голѣма е свѣтлината, толкова по-голѣмъ е свещениятъ огънь, толкова по-голѣма е силата. Това е различието между растението и животното, между животното и човѣка, между човѣка и ангела. Колкото повече свѣтлина приемаме, толкова по-близо сме до Бога. Кол•кото по-ярко се разгаря БожественияТъ огънь, толкова по-силна е любовьта ни. Колкото по-голѣма е Божествената сила въ насъ, толкова по-голѣма е увѣреностьта ни, че сме на правъ пжть въ живота. Помнете: Който иска да запази свѣтлината на ума си, топлината на сърдцето си и силата на душата си, трѣбва да бжде съсрѣдоточенъ. Никакво раздвояване на ума не се позволява. Щомъ умътъ е съсрѣдоточенъ,
IT човѣкъ помни всичко, каквото чете, учи или говори. Най-малкото раздвояване на ума причинява отслабване на паметьта. Нѣкой мисли, че никой не го обича. Тая мисъль раздвоява ума му. Ако никой не го обича, кракътъ му не би стжпилъ на земята. Веднъжъ кракътъ му стжпилъ на земята, има кой да го обича. И най-лошиятъ човѣкъ е обичанъ отъ нѣкого. Обичьта подразбира блага. Когото обичатъ повече, повече блага му се даватъ. Ако на лошия човѣкъ даватъ много блага, полошъ става. Ако на детето даватъ благата на баща му, ще стане ли като баща си ? .Детето ще яде като дете. Щомъ порасне и стане като баща си, ще яде, колкото баща му яде. Всѣки човѣкъ ще се ползува отъ благата на живота споредъ степеньта на развитието си. Искашъ да имашъ благата на светията. Можешъ ли да носишъ неговитѣ страдания? Апостолъ Павелъ казва : Ще се похваля съ страданията си. Можешъ ли и ти, като него, да носишъ страданията си съ радость? Мнозина искатъ да иматъ благодатьта на Христа. Могатъ ли да понесатъ кръста на Христа? Христосъ мина презъ такива страдания, каквито обикновениятъ човѣкъ не може да си представи. Необикновенъ човѣкъ бѣше Христосъ, затова мина презъ голѣми страдания и напрежения. Отъ голѣмото напрежение кръвь излизаше отъ поритѣ Му, но Той издържа. При такова страдание сърдцето на обикновения човѣкъ би се Пръснало. Цѣлъ легионъ отъ римски войници се гаврѣха съ Христа, подиграваха Го, ругаеха Го и най-после Му дадоха самъ да носи кръста си. Кой би издържалъ такива страдания? Той носи кръста си до едно мѣсто и после каза: Сега вие ще го носите. Който разбира, презъ какви страдания е миналъ Христосъ, не може да каже за себе си, че страда. Никой смъртенъ не е страдалъ като Христа. На кого е излѣзла кръвь отъ поритѣ? Шесть хиляди войници не сж се подигравали още съ васъ. На кръстъ не сте били приковани. Съ копие не сте били пробождани. Но не сте и възкръснали. Христосъ страда и възкръсна по единствената причина, че любовьта Му бѣше непреривна. Той каза: „Господи, да бжде Твоята воля! Въ Твоитѣ ржце предавамъ духа си.“ Това значи: Каквото и да се случи, Господи, любовьта ми е непреривна. Както Си ме възлюбилъ, така и азъ Те възлюбихъ. Сега и на
78 васъ казвамъ: Който се опита самъ да скжса връзката си съ Бога, той е подписалъ вече присждата си. Освенъ тебе, никой въ свѣта не е въ състояние да скжса връзката ти съ Бога. Който се стреми къмъ новото, той е готовъ да скжса връзкитѣ си съ старото, съ преходното въ живота. Той не съжалява, че е беденъ, че нѣма кжщи и имоти, но се радва. Той се радва на живота съ всичкитѣ мжчнотии и противоречия, на които се натъква. Сегашнитѣ хора живѣятъ въ единъ свѣтъ, въ който ангелитѣ искатъ да надникнатъ, но не ймъ позволяватъ. Интересенъ е свѣтътъ, во който хората живѣятъ, но малцина съзнаватъ това. Вие сте недоволни отъ живота си, а много ангели сж гбтови да замѣстятъ своя животъ съ вашия, да видятъ, какво представя той. Радвайте се, че имате свободенъ билетъ да живѣете на земята. Всѣки иска повече отъ това, което има. Жената е недоволна отъ мжжа си. Той й купилъ рокля, но тя не я харесва, иска друга, по-хубава. Съ това тя иска да каже, че се оженила за него, да бжде като царица, а не излѣзло така. Тя мислила, че се жени за царь, а той излѣзълъ обикновенъ човѣкъ. За да й покаже, че не е обикновенъ, той взима пари на заемъ оттукъ оттамъ, да я задоволи. Споредъ мене, царь е оня мжжъ, който обича жена си. Царь е оня баща, който обича децата си. Нѣма ли любовь между мжжъ и жена, между родитель и деца, нѣма и царство между тѣхъ. Царица е оная жена, която обича мжжа си. Царица е оная майка, която обича децата си. Вънъ отъ любовьта нѣма никакво царство. Казвате, че повече не искате да дохождате на земята. Земята не е толкова лоша, както си я представяте. Ако бѣше лоша, Богъ никога не би слѣзълъ на земята, не би се въплътилъ. Щомъ Богъ се въплъти и слѣзе наземята, това показва, че тя е добро мѣсто. Добра е земята. Ако Богъ я харесва, защо вие да не я харесвате? „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога иХриста, Когото си изпратилъ.“ .Богъ е направилъ свѣта; търпеливо и снизходително ’ гледа Той къмъ всички свои деца. Той знае, че тѣ ще поумйѣятъ и ще изпълнятъ Неговата воля. 4. Беседа отъ Учителя, държана на 31 октомврий, недѣля, 10 ч. с. 1943 г. София. — Изгрѣвъ.
Въ Негово име Сегашниятъ вѣкъ е вѣкъ на извънредно силни впечатления. Животътъ на земята се отличава съ голѣмо външно разнообразие. Въ който градъ или държава отидешъ, все ще видишъ нѣщо ново. Ако отидешъ въ Америка, виждашъ нѣщо особено: всички хора се движатъ бързо, като че тичатъ, като че пожаръ има нѣкжде, или е станало нѣкакво нещастие. Спрешъ ли се за моментъ само, кой какъ мине, ще те блъсне/ безъ да се извини. Време нѣматъ хората, бързатъ. Отъ трамвай ли слизатъ, или отъ тренъ, всички бързатъ, тичатъ и, безъ да искатъ, блъскатъ,се едни други. Човѣкъ е дошълъ на земята и мисли, че може да живѣе, както желае. Блъскане има днесъ. Темпото на живота е бързо. Нещастията на хората се дължатъ на факта, че всѣки живѣе, както иска. Съ тоя въпросъ се занимаватъ и невидимитѣ същества. Тѣ искатъ да знаятъ, какви резултати има оня, който живѣе по свое лично разбиране. Ние разглеждаме живота като разсадникъ. Сжществуватъ три разсадника: първиятъ разсадникъ включва живота на елемецтитѣ — метали и неметали и на минералитѣ — неорганичниятъ свѣтъ; вториятъ разсадникъ включва живота на растенията и на животнитѣ. Третиятъ разсадникъ обхваща човѣка. Последнитѣ два разсадника съставятъ органичния свѣтъ. Споредъ разбирането на хората, животнитѣ и растенията представятъ нисшия свѣтъ. Така е, тѣ стоятъ по-долу отъ човѣка, заради което и отговорностьта имъ е по-малка. Ако овцата направи една погрѣшка, отговорностьта й е по-малка отъ тая на човѣка. Който малко знае, малко го биятъ; който много знае, много го биятъ. Който малко знае, малко се ) Матея 2:7—21.
80 възнаграждава; който много знае, много се възнаграждава. Между степеньта на свѣтлината, която човѣкъ има, и отговорностьта, която носи, сжществува известно отношение. То опредѣля щастието и нещастието на хората. Често ме питатъ, какъ ще се оправи свѣтътъ. Това зависи отъ ржководството. Съ други думи казано: Оправянето на свѣта зависи отъ това, кой народъ управлява. — Кой народъ ще има надмощие? — Най-силниятъ. —• После? — Най-умниятъ. — После? — Най-добриятъ. — Кой народъ е най-силенъ ? — Най-силенъ е оня народъ, който живѣе споредъ стиха: „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила,“ Въ тоя смисълъ, силата подразбира разумность. Силата е резултатъ отъ живота на разумнитѣ сжщества. Ако не си уменъ, не можешъ да бждешъ силенъ. Нѣкой пита, ще бжде ли щастливъ. Отговарямъ: Ако си силенъ, ще бждешъ щастливъ.— Слабъ съмъ. — Тамъ е нещастието ти. За да бждешъ щастливъ, трѣбва да ликвидирашъ съ слабостьта си. Да мислишъ, че си слабъ, това е заблуждение. — Защо ? — Защото само страхливиятъ е слабъ, а човѣкъ не е страхливъ. Като символъ на страха взиматъ заека и жабата. Заекътъ живѣе на сушата, жабата — въ водата. Тѣ символизиратъ два свѣта — суша и вода. Жабата е по-страхлива отъ заека, затова го насърдчила. . Веднъжъ заекътъ тръгналъ да се дави, толкова му дотегйалъ животътъ. Понеже кучетата го преследвали, хората го убивали, той решилъ да тури край на живота си. Като наближилъ езерото, всички жаби, които били на брѣга, бързо скочили въ водата — уплашили се много. Като видѣлъ това, заекътъ си казалъ: Имало по-страхливи сжщества и отъ мене. Нѣма да се удавя. До това време ушитѣ на заека били малки, но отъ тоя моментъ се продължили. Той разчита на две нѣща: на слуха и на бѣгането си. При най-малкото шумолене той наостря уши и бѣга. Като види нѣкаква опасность, заекътъ казва: Азъ отстжпвамъ предъ силния човѣкъ. Бѣгамъ и вървя напредъ. Ако не ме стигне, азъ печеля; ако ме стигне, той печели. Заекътъ се качва на висока канара и оттамъ се разговаря съ човѣка, като му казва: Азъ горе, ти долу; само така ще се разберемъ. Какво означаватъ думитѣ
81 ,горе и долу“? Който е горе, той се намира при добри условия; който е долу, намира се при лоши условия. Кой създава добритѣ и лошитѣ условия? Самъ човѣкъ е причина да живѣе при добри, или при лоши условия. Старитѣ българи, като строели кжща, предъ нея правѣли единъ малъкъ прустъ, вмѣсто коридоръ, както днесъ правятъ. Младата булка, като миела чиниитѣ и тенджеритѣ, вмѣсто да излѣзе вънъ и да хвърли водата въ специална за това яма, за по-бързо, хвърляла я предъ кжщата презъ пруста. Днесъ хвърляла нечиста вода, утре хвърляла, докато се образували миазми и, единъ по единъ членоветѣ на семейството започвалл да боледуватъ. Ако първа заболѣе булката, казватъ, че нѣкой я урочасалъ. Какъ нѣма да я урочаса ? Нѣма по-опасно нѣщо за човѣка отъ нечистата вода. Нѣма по-опасно нѣщо за човѣшкото здраве отъ лошитѣ мисли, чувства и постжпки. Тѣ оставятъ излишни утайки въ човѣшкия организъмъ. Това, което наричаме отлагане въ ставитѣ на тѣлото, се дължи, именно, на лошитѣ мисли и желания на човѣка. Въ тоя смисълъ, неврастенията не е нищо друго, освенъ утайки, които се натрупватъ по венитѣ и артериитѣ и атакуватъ нервната система така, че не даватъ възможиость на електричеството и магнетизъма да функциониратъ правилно въ организъма. Така се явява сърдцебиене, кръвно налѣгане, артериосклероза и други болести. Това сж прости нѣща, които сегашнитѣ хора не знаятъ, но трѣбва да ги изучаватъ, за да се лѣкуватъ сами. Нѣкой се оплаква, че не може да диша свободно, или че сърдцето му бие неправилно. Той вика лѣкари, пие лѣкарства, но нищо не помага. Причината не е нито въ сърдцето, нито въ дробоветѣ, но въ диафрагмата. Тя се е повдигнала и натиска стомаха; стомахътъ натиска дробоветѣ и сърдцето, и така страда цѣлиятъ организъмъ. — Какво трѣбва да се прави тогава ? — Дишай дълбоко, за да се изпълнятъ дробоветѣ съ въздухъ, да се намѣсти диафрагмата. Казвате, че диафрагмата ви се е надигнала. ‘ Значи, подгордѣла се е. Пазете се отъ гордостьта. Подадете ли й се, падане ви очаква. Затова казваме, че гордостьта предшествува падението. Който страда отъ сърдцебиене, е горделивъ човѣкъ. Който страда отъ коремоболие, сжщо е горделивъ. Който страда отъ главоболие, е щесла
82 венъ. Ето защо, като те хване сърдцебиене, дишай дълбоко и заповѣдай на диафрагмата да слюе долу, да заеме мѣстото си, да не натиска сърдцето. Който не иска самъ да си помогне, търси лѣкари. Дойде единъ лѣкарь, дойде втори, направятъ нѣколко инжекции, чо положението се влошава. Тѣ започватъ да търсятъ причинитѣ въ това, което човѣкъ е унаследилъ отъ баща си и майка си и му внушаватъ, че мжчно може да се излѣкува. Има унаследяване, но има причини за болестьта и въ самия човѣкъ. Младата мома се оплаква отъ сърдцебиене, защото се влюбила въ нѣкой момъкъ, който й причинява мжчнотии. И стариятъ се оплаква отъ сърдцебиене.— Защо? — И той може да се е влюбилъ. Българската поговорка казва: „Когато старо бунище се запали, много дими.“ Азъ говоря за любовьта, но разбирамъ оная любовь, която не причинява страдания и болести. Хората говорятъ за любовьта, прилагатъ я, но боледуватъ. Каква любовь е тая, която носи страдания и болести ? Това не е истинска любовь. Това е любовь, която хората сж изопачили. Невъзможно е да любишъ и да дѣлишъ хората на повече и на по-малко обични. Това е любовьта на кръчмаря, която прави хората нещастни. Кръчмарьтъ дѣли хората на бедни и на богати. На първитѣ дава ограничено количество, а на вторитѣ щедро дава. Като влѣзе богатъ въ кръчмата, той му дава чаша, две, три и после започва да пише. Въ края на краищата, кръчмарьтъ печели, а богатиятъ губи. Отъ день на день, той губи здравето си, сърдцето му неправилно бие. — На какво се дължи това ? — На дисхармония въ мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ на човѣка. Изобщо, дисхармоничнитѣ мисли разстройватъ мозъчната нервна система; дисхармоничнитѣ чувства разстройватъ симпатичната нервна система, а дисхармоничнитѣ постжпки разстройватъ мускулната и костна система. Физичниятъ и психичниятъ животъ на човѣка сж. тѣсно свързани. Затова, като заболѣешъ, не търси лѣкарь да ти препоржча нѣщо за пиене, но искай да ти даде добъръ съветъ, какъ да живѣешъ. Сърдцето ти се разстроило. Колко удара прави въ минута? Нормално е човѣшкото сърдце да бие 72 пжти въ минута, а твоето бие 120 пжти. Има случаи, когато сърд
83 пето на нѣкой старъ човѣкъ бие 40 пжти въ минута. И това не е правилно. Помнете: Добриятъ животъ на човѣка зависи отъ неговата мисъль. Права мисъль се иска отъ всички. Нѣкой се оправдава за погрѣшкитѣ си съ това, че хората му повлияли. Защо се оставя да му влияятъ, а той да не имъ влияе? Защо той да не е свободенъ, да направи нѣщо добро съ мисъльта си, съ което да повлияе на близкитѣ си? Човѣкъ е дошълъ на земята да бжде проводникъ на Божественото Начало. Това значи, да бжде проводникъ на свѣтли мисли, на свѣтли чувства и на свѣтли постжпки. Една сестра харесва друга, която минава за напреднала, и казва, че прилича на нея. И апостолъ Павелъ, следъ като се отрече отъ себе си, заприлича на Христа, стана едно съ Него. — Кога постигна това? — Когато стана слуга на Христа. Той каза: „Не живѣя вече азъ, но Христосъ живѣе въ мене.“ И на сестрата казвамъ: Ако слугувашъ на по-умна сестра отъ тебе, ти приличашъ на нея. На какъвто служишъ, такъвъ ставашъ. Ако служишъ на уменъ, уменъ ставашъ; ако служишъ на глупавъ, глупавъ ставашъ. Ако се учишъ при добъръ учитель и го обичашъ, подъ негово влияние ти ще се повдигнешъ, и добъръ човѣкъ ще сганешъ. Силното, разумното, доброто ще бждатъ главната фирма, а ти — съдружникъ на тая фирма. Казвашъ, че не искашъ да ти влияятъ. Ти искашъ ли да влияешъ на хората ? — Искамъ. — Щомъ искашъ да влияешъ, ще бждешъ готовъ и да ти влияятъ. Като мисли/лъ за хората, и тѣ ще мислятъ за тебе. Като обичашъ хората, и тѣ ще те обичатъ. Като мислишъ добре за хората и имъ помагашъ, и тѣ ще мислятъ добре за тебе. Природата нѣма две мнения по тоя въпросъ. Казватъ за нѣкого, че работитѣ му вървятъ добре, че е практиченъ човѣкъ. Не се заблуждавайте отъ временнитѣ успѣхи въ живота. Началото на една работа може да е добро, а краятъ да е лошъ. Азъ не вадя заключение отъ първата работа на пѣвеца. Началото може да е добро, всички да му ржкоплѣскатъ и да го хвалятъ. Важенъ е краятъ на неговата работа. Предпочитамъ началото на една работа да е лошо, а краятъ добъръ, отколкото началото да е добро, а краятъ лошъ. Една красива мома обръща внимание на момцитѣ, оби
84 калятъ я, биятъ се за нея; щомъ остарѣе, никой не я поглежда. Какъвъ смисълъ има тая красота ? Красотата е качество на човѣшкия умъ и на човѣшката душа. Силата е качество на човѣшкия умъ и на човѣшкия духъ. Мекотата е качество на сърдцето. Безъ мекота човѣкъ нищо не може да постигне. Сърдцето подкрепва нѣщата. Казано е въ Писанието: „Сине мой, дай ми сърдцето си.“ — Защо Богъ иска сърдцето на човѣка ? — Защото то е работило най-много и се окаляло. Богъ иска сърдцето на човѣка, за да го очисти. Той е дошълъ на земята не за ума на хората, а за тѣхнитѣ сърдца, които сж. онеправдани. Следъ всичко това ще кажатъ, че сърдцето е лошо. Благодари на сърдцето си, каквото и да е то. Ако сърдцето не работи, ти нѣмаше да бждешъ живъ. Успѣхътъ въ живота ти се дължи на твоето сърдце. — Защо сега не успѣвамъ ? — Защото умътъ ти не е обработилъ това, което сърдцето ти е дало. Ако умътъ се лени да обработи материалитѣ на сърдцето, той остава слабъ. Работи съ ума си, за да използувашъ богатството на твоето сърдце. Освенъ за умъ и сърдце, хората говорятъ още за духъ и душа. Подъ „духъ“ разбирамъ силното. Божественото Начало въ човѣка. Подъ „душа“ разбирамъ доброто, благото въ човѣка. Душата е хранилище на всички блага въ свѣта. Отличителното й качество е мекотата. Умътъ е служитель на душата, а сърдцето — на духа. Мнозина отричатъ сжществуването на душата. Това е невежество. Това сж хора, които не разбиратъ живота. Законъ е: Не можешъ да отричашъ това, което не сжществува; не можешъ да подържашъ това, което не сжществува. Отричането и твърдението показватъ, че говоришъ за реални нѣща. Това, което не сжществува, нито се отрича, нито се подържа. Следователно, отричането на душата показва нейното сжществуване. Вѣрвай въ душата си, ако искашъ да разрешишъ всички въпроси, ако искашъ да се справишъ съ всички болести. Душата е майка на човѣка. Като отричашъ душата, ти отричашъ майка си. Духътъ е баща на човѣка. Какъ ще отречешъ баща си? Ако отричашъ майка си и баща си, кой те е родилъ ? Ще кажешъ, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ клетка, която постепенно с? е дѣлила и нараствала.
85 Значи, и клетката има майка и баща. Казваме: Майчина клетка и дъщерна клетка. Едно интересува човѣка: той иска да знае, какво ще стане съ тоя свѣтъ. Какво ще стане съ свѣта, това е работа на Оня, Който го е създалъ. Красивъ е свѣтътъ, по-красивъ отъ него нѣма. Всичко, каквото става, е за добро. Много нѣща, отъ които хората се оплакватъ, сж. създадени за развлѣчение. Който не разбира смисъла на нѣщата и не вижда причини!ѣ, които го създаватъ, само той страда и плаче. Бащата и майката се каратъ, децата не ги слушатъ; приятели се биятъ. Причината за това се крие въ дѣдитѣ и прадѣдитѣ на хората. Тѣ стоятъ задъ своитѣ близки и ги настройватъ едни срещу други. Жената е недоволна отъ мжжа си, мжжътъ отъ жена си, децата отъ родителитѣ си. Всички, възстанали едни срещу други, играятъ ролитѣ си, а дѣдитѣ и бабитѣ гледатъ и се смѣятъ. После се обръщатъ къмъ мене и ме питатъ: Добре ли играятъ ролитѣ си ? — Добри артисти сж. Като се каратъ и биятъ, после се примиряватъ. — Вѣрно ли е това ? — За мене е вѣрно, азъ го провѣрявамъ. Ако не вѣрвате, можете да го отхвърлите. Казвамъ ви, че вашитѣ прадѣди играятъ голѣма роля въ живота ви. За да не ви създаватъ неприятности, мислете всѣкога добре за тѣхъ. Така ще помагате и на тѣхъ, и на себе си. Докато не се примирите съ вашитѣ близки отъ оня свѣтъ, вие не можете да направите добра връзка съ тѣхъ. Тѣ обичатъ шегитѣ и си играятъ съ васъ така, както не подозирате. Колкото повече се дразните и гнѣвите, толкова повече се смѣятъ тѣ. Казватъ, че понѣкога човѣкъ се намира подъ хипнотичното влияние на нѣкого. Това е външно състояние. Човѣкъ трѣбва да се отнася научно къмъ хипнотизъма, за да не изпада въ заблуждения. Преди години, когато правѣхъ своитѣ научни изследвания върху психологията на българина, дойде при мене единъ нашъ братъ, сега е въ невидимия свѣть, да ме покани да присжтствувамъ на единъ отъ неговитѣ спиритични сеанси. Азъ отказахъ, понеже бѣхъ много заетъ. Той ме молѣше настоятелно да отида, за да се произнеса, дали научно ржководи сеанситѣ. Най-после се съгласихъ. Отидсхъ въ дома, дето се бѣха вече събрали учители, учителки — все учени хора, около 25 души. Интересно бѣше, че нито единъ
86 отъ присжтствуващитѣ не вѣрваше въ спиритизма. Между събранитѣ имаше една млада учителка съ брата сиг които сжщо не вѣрваха. По едно време тая учителка изпадна въ трансъ, обсебена отъ една нейна баба, която иска да учи. Всички се смѣятъ, не вѣрватъ, но бабата, чрезъ внучката си, удря на масата, вика, иска да се учи. Това състояние продължи нѣколко часа, почти до полунощь. Азъ бѣхъ въ друга стая, но всичко се чуваше отвънъ. Братътъ провилъ паси, духалъ, дано изпжди тоя духъ отъ момата, но не можа. Най-после ме повикаха да имъ помогна. Казахъ имъ, че не съмъ дошълъ да пждя духоветѣ. Дадохъ имъ съветъ, да насѣдатъ всички на колѣне и да прочетатъ „Отче нашъ“. Всички започнаха да четатъ молитвата съ дълбочина, дано прогонятъ духа. Братътъ държеше ржката на сестра си и се молѣше. Когато произнасяха последнитѣ думи на молитвата „Защото е Твое Царството, и силата, и славата, во вѣки вѣковъ, аминъ“, духътъ напусна момата. Следъ това братътъ на момата пръвъ се обади: Това не е хипнотизъмъ. Убедихъ се, че извънъ физическия свѣтъ сжществува другъ, невидимъ свѣтъ. Вѣрвамъ вече въ тоя свѣтъ. Казвамъ: Има случаи въ живота ви, когато трѣбва да колѣничите и да четете „Отче нашъ.“ Тоя духъ е отъ упорититѣ духове и напуща човѣка сама при четене на „Отче нашъ.“ Питате: Защо сж. толкова упорити духоветѣ? Каквито сж хората на земята, такива сж и въ невидимия свѣтъ. Нѣкой си направи нова кжща и пуща кираджии. За да се осигурятъ, тѣ направятъ договоръ и, докато не изтече договора, не излизатъ. Ти не си доволенъ отъ тѣхъ, искашъ да напуснатъ кжщата ти, но тѣ не излизатъ. Давашъ ги подъ сждъ, пакъ не излизатъ. Казватъ: Докато не се свърши войната, не излизаме. Какво ще правишъ ? Ще търпишъ. — Защо Господъ допуща това? — Ако Господъ дава свобода на комара да забива жилото си и да смуче кръвь, защо да не даде свобода на една душа да влѣзе въ тебе и да прекара тамъ нѣколко часа ? На всичко има граница. Това става, когато човѣкъ. допусне въ сърдцето си неестествени чувства и желания. Единъ богатъ американецъ се оженилъ за млада, красива американка. Следъ сватбата тѣ предприели сватбено пжтешествие за едно отъ красивитѣ курортни мѣста»
87 въ Америка. Случило се, че тренътъ, въ който пътували, се сблъскалъ съ другъ тренъ и, отъ голѣмото сътресение, младоженикътъ полудѣлъ. Завели го въ болница, дето прекаралъ цѣли 16 години. Единъ день, като се разхождалъ въ двора на болницата, дошло му на умъ да избѣга. Хукналъ да бѣга, но следъ него се затичали слугитѣ, да го хванатъ. Той успѣлъ да избѣга и се скрилъ отъ погледа имъ. Отишълъ на гарата и се качилъ въ едно отъ купетата на трена. Тукъ се натъкналъ на сжщата катастрофа, отъ която нѣкога пострадалъ. Тренътъ се сблъскалъ съ другъ. Отъ повторното сътресение, което преживѣлъ, мозъкътъ му се намѣстилъ, и той оздравѣлъ. Една и сжща причина произвежда два различни резултата. Въ единия случай тая причина произведе мозъчно разстройство, а въ втория случай — възстановяване на хармонията въ неговия душевенъ миръ. Въ първия случай действуваха отрицателни сили въ природата, а въ втория случай — положителни. Хората се страхуватъ да не попаднатъ подъ влиянието на отрицателнитѣ сили. Нѣма защо да се страхуватъ. Положителнитѣ и отрицателнитѣ сили се редуватъ. Нѣма случай въ живота, дето човѣкъ да бжде само подъ влиянието на еднитѣ сили. Невъзможно е едновременно да те сполетятъ две злини или две добрини. Ако злото те сполети, следъ него ще дойде доброто; ако доброто те сполети, следъ него ще дойде злото. Злото и доброто се смѣнятъ, както деньтъ и нощьта. Казвашъ, че злото продължило много. Колкото е продължило злото, толкова ще продължи и доброто. Колкото по-голѣмо е страданието, толкова по-голѣма е и радостьта. Колкото по-малко е страданието, толкова по-малка е и радостьта. Това е законъ, отъ който никой не може да се освободи. Не мислете, че страданията и радоститѣ сж произволни. Който страда, ще се радва; който се радва, ще страда. Който се е родилъ, ще умре; който умира, ще се роди. Какво представя смъртьта ? Лишаване на човѣка отъ благата на живота: изгубвашъ зрениетоси, слуха, обонянието си, не можешъ да се хракишъ и оставашъ само съ съзнанието си, че нѣкога си живѣлъ. Имашъ желание да направишъ нѣщо, нѣмашъ ржце; искашъ да видишъ нѣщо, нѣмашъ очи; искашъ да чуешъ нѣщо, нѣмашъ уши; искашъ да помиришешъ нѣщо, нѣмашъ носъ;
88 искашъ да кажешъ нѣщо, нѣмашъ уста. Това е истинска смърть. Другъ е въпросътъ, когато човѣкъ заминава отъ тоя свѣтъ въ другия съ ново тѣло — духовно, по-съвършено отъ физическото. Това тѣло е по-съвършено, погъвкаво, по-подвижно. То нѣма никакви излишъци, нищо чуждо въ себе си. Духовниятъ човѣкъ живѣе безъ никакви противоречия. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да живѣе естествено, да изработи своето духовно тѣло. Ще кажете, че следъ смъртьта човѣкъ не се нуждае отъ тѣло. Не е така. Смъртьта е раждане въ духовния свѣтъ. Следователно, тамъ човѣкъ се нуждае отъ духовно тѣло. Както майката помѣта детето, така и въ духовния свѣтъ човѣшката душа може да се пометне. Смърть, при която душата се помѣта, е опасна. Смърть, при която душата се ражда отново, носи благословение. Ето защо, не плачете, когато умре нѣкой. Страхътъ отъ смъртьта е внесенъ отъ хога, които не разбиратъ законитѣ на духовния свѣтъ. Сега’ и азъ ви говоря за духовния свѣтъ толкова, колкото можете да ме разберете, безъ да ви насърдчавамъ много. Мнозина ме слушатъ и се съмняватъ въ думитѣ ми. Тѣ мислятъ, че имъ казвамъ невѣрни нѣща. Понеже не могатъ да провѣрятъ думитѣ ми, тѣ се съмняватъ. Ако можеха да ги провѣрятъ, щѣха да вѣрватъ. Не е тамъ въпросътъ, дали вѣрватъ, или не. Важно е, че азъ самъ не бихъ си позволилъ да кажа една невѣрна дума. На всички може да е позволено да говорятъ невѣрни нѣща, но на мене — никога. Азъ не зная даже, що е бѣла лъжа, съ която хората обикновено си служатъ. Всѣки може да говори, каквото иска, но азъ трѣбва да преценявамъ всѣка дума. Ако нѣкога кажа една дума повече, отколкото е трѣбвало, веднага взимамъ мѣрки, да сваля тоя товаръ отъ гърба на оня, върху когото е падналъ. Ако той не ме е разбралъ, започвамъ да му обяснявамъ всичко, да ме разбере, да не остане въ тъмнина. Не казвамъ, че по отношение на мене сж строги, защото Лъ върша всичко по свобода, и самъ не си позволявамъ да кажа една излишна или невѣрна дума. Нѣма по-голѣмъ позоръ за човѣка отъ лъжата. На второ мѣсто иде грѣхътъ, а на трето мѣсто — смъртьта. Майката на отрицателнитѣ нѣща е лъжата, бащата е грѣхътъ, а детето — смъртьта.
89 И тъй, не лъжете, нито оставяйте да ви лъжатъ. Лъжата се изплъзва лесно отъ погледа и отъ ржката на човѣка. Тя е отъ такава материя, че не можешъ да я хванешъ. Дойде нѣкой при васъ, иска десеть лева на заемъ, съ условие, че на другия день ще ги върне. Така става •— на другия день ги връща. После взима сто лева, и тѣхъ връща навреме. Взима хиляда лева, и тѣхъ връща. Следъ това взима десеть хиляди, сто хиляди — пакъ ги връща навреме. Казватъ: Честенъ човѣкъ е той. Единъ день взима 500,000 лв. и не се явява предъ васъ. Де се скри, не знаете. Той прилага закона: вѣренъ въ малкото, невѣренъ въ голѣмото. Има и обратенъ законъ, вѣрниятъ въ голѣмото е вѣренъ и въ малкото. Ако нѣкой вземе първо 500,000 лв. и ги върне навреме, той може да бжде точенъ къмъ по-малки суми, до единъ левъ даже. Тоя човѣкъ е абсолютно честенъ. Не постжпи ли така, за тоя човѣкъ имамъ особено мнение. Богъ кредитира човѣка до единъ левъ, ангелитѣ — до сто лева, а хората — до хиляда лева. Ако го кредитирате повече отъ хиляда лева, вие вършите неправда. •— Възможно ли е Богъ да работи съ най-малката величина — съ единицата ? — Не само, че е възможно, но така е въ сжщность. Богъ работи съ единъ левъ, съ едно житно зърно. Дойде нѣкой при мене да ми иска нѣкакъвъ съветъ, или да му дамъ хиляда лева на заемъ. Казвамъ му: Вземи това житно зърно и го посѣй. Следъ петь години ще имашъ на разположение не само хиляда лева, но 200 —300 хиляди лева. Той ме погледне, усмихне се и казва: Не се занимавамъ съ такива дребни работи. — Щомъ не се занимавашъ, сиромахъ ще останешъ. Какво представя житното зърно ? — Най-малката любовна дума, която крие въ себе си мощь и сила. Иди при единъ богатъ умираещъ човѣкъ и му кажи съ вѣра и любовь само две думи: Ще оздравѣешъ! Той ще чуе думитѣ ти и, ако оздравѣе, никога нѣма да те забрави. Знаешъ ли, какво значи, да те познава единъ богатъ човѣкъ ? Кажи една насърдчителна дума на човѣка и не мисли по-нататъкъ. — Ще стане ли така, както казвамъ ? — Това не е твоя работа. Ти си длъженъ да кажешъ доброто и да се отдалечишъ. Стане ли, или не стане, не е твоя работа. Какво отъ това, че не е станало, както си казалъ? Казвате, че еди-кой си човѣкъ ще умре,
90 но не умира. Какво отъ това ? Събератъ се десетина души около нѣкой боленъ и казватъ, че той ще умре следъ 24 часа. Както казватъ, така става. Ако кажете на болния, че ще оздравѣе, това не може ли да стане? — Може. Както злото може да дойде, така и доброто може да дойде. Единъ американецъ се оженилъ за богата, красива американка, съ която живѣлъ много добре. Единъ день тя заболѣла отъ лоша инфекциозна болесть. Десетина лѣкари се събрали на съветъ и решили, че най-много следъ 24 ч. болната ще умре. Тѣ казали това на мжжа й и го посъветвали да предупреди жена си, да се приготви, понеже ще се яви предъ Бога. Такъвъ билъ обичаятъ на евангелиститѣ. Той се натжжилъ много, но трѣбвало да каже истината на жена си. Като й казалъ мнението на лѣкаритѣ, тя се обърнала къмъ мжжа си съ думитѣ: Не съжалявамъ, че ще умра, за нищо не жаля, но едно обещание искамъ отъ тебе. Ще ми обещаешъ ли? — Кажи, какво искашъ. Не искамъ да ти обещая, преди да зная, какво е желанието ти. — Слушай, тогава. Искамъ, да ми обещаешъ, че като умра, нѣма да се оженишъ за друга. — Не мога да ти обещая. Може да срещна въ живота си друга жена, подобна на тебе, въ която да се влюбя. Защо да ти обещая и да не изпълня ? — Щомъ е така, не искамъ да умра. Ще живѣя заради тебе! Още на часа тя станала отъ леглото и следъ една седмица била съвършено здрава. Казвамъ: Човѣкъ, който има за основа любовьта, мждростьта и истината — тритѣ велики принципа, никога не умира. Нѣкой казва: Азъ трѣбва да умра. — Трѣбва да умре нѣщо въ тебе, но не ти. Всѣки моментъ трѣбва да умира нѣщо въ човѣка, и всѣки мсментъ трѣбва да се ражда нѣщо въ него. Човѣкъ самъ си създава ненуждни страдания; той самъ трѣбва да си създава и радости. Заболи те рамото и се уплашишъ. Не се плаши. Тури ржката си на рамото и благодари за болката, която имашъ. Страхувашъ се отъ ревматизъмъ въ колѣнетѣ. Не се оплаквай, но колѣничи и благодари за болката. Въ скоро време ревматизъмътъ ти ще мине. Ще кажете, че инжекциитѣ лѣкуватъ ревматизъма. Има смисълъ да ти направятъ инжекции, но ако оздравѣешъ напълно. Азъ съмъ за инжекциитѣ на любовьта. Тури
9t една инжекция на любовьта въ ума си и една въ сърдцето си, за да се освободишъ отъ болестьта си. И азъ препоржчвамъ инжекциитѣ, но съ гореща вода. Направи три инжекции съ врѣла вода: сутринь една чаша врѣла вода, на обѣдъ една чаша и вечерь една чаша. Тия инжекции влизатъ въ стомаха, оттамъ въ дробоветѣ и найпосле въ главата. Въ петь минути ще дадатъ резултатъ. Външнитѣ инжекции даватъ резултатъ едва следъ 24 часа. Азъ лѣкувамъ холерата съ гореща вода. Дай на болния отъ холера четири петь чаши врѣла вода, и на другия день той ще бжде здравъ. Врѣлата вода разредява серума, въ който бацилитѣ на холерата се хранятъ, и въ 24 часа тѣ намаляватъ и умиратъ. Инжекциитѣ, които лѣкаритѣ турятъ, влошаватъ положението, вмѣсто да го подобрятъ. Старитѣ българи разказватъ, че едно време, цогато холерата и чумата посещавали България, отъ страхъ хората бѣгали по горитѣ. Тамъ тѣ кладѣли голѣми огньове и пиели гореща вода. Който пиелъ гореща вода, оздравявалъ. Затова тѣ казватъ, че холерата и чумата се страхува тъ отъ гореща вода. Въ 917 година въ България върлуваше „испанската болесть“, която отнесе стотици хора на оня свѣтъ. Азъ съветвахъ познатитѣ си да пиятъ гореща вода. Колкото болни имаше отъ испанската болесть, пиха гореща вода и оздравѣха. Хранете ума си съ свѣтлитѣ мисли на Божията мждрость и знание. Ние не сме създадени да умираме. Смъртьта е нѣщо инцидентно, създадена отъ невниманието на хората. Казано е въ Писанието: „Ще минемъ отъ смърть въ животъ.“ Това значи: Ще умрешъ за стария животъ и ще влѣзешъ въ новия, въ съзнателния животъ. Смъртьта има преходни фази. Единъ богадъ англичанинъ, лордъ, тръгналъ на пжть за Щвейцарскитѣ алпи, заедно съ слугата си. Понеже обичалъ да си угажда въ яденето, лордътъ взелъ въ раницата си една печена кокошка и бутилка съ вино. Като се качвали на планината, прилошело му малко. и той изгубилъ съзнание. Слугата помислилъ, че господарьтъ умрѣлъ, и си казалъ: Ще се нахраня първо, после ще видя, какво да правя. Отворилъ раницата на господаря, хапналъ си отъ печената кокошка, пийналъ си отъ винцето и благодарилъ, че могълъ да се нахрани добре. Следъ това си казалъ: Да видя, какво стана съ
92 господаря. Започналъ да го разтрива, да го обръща на една и на друга страна, дано се върне съзнанието му. Най-после, господарьтъ му дошълъ въ съзнание и, понеже усѣтилъ голѣмъ гладъ, взелъ раницата да подкрепи силитѣ си. Като видѣлъ, че печената кокошка и виното липсватъ, той се обърналъ строго къмъ слугата си съ думитѣ: Кой ти позволи да изядешъ кокошката и да изпиешъ виното? Слугата се стресналъ отъ строгия тонъ на господаря си, поради което получилъ сърдеченъ ударъ, и умрѣлъ. Не пийте вино и не яжте кокошка безъ позволението на господаря си. Престъпите ли заповѣдьта му, смъртьта ще ви посети. Всѣки човѣкъ трѣбва да мине отъ смърть въ животъ. Само така той ще разбере смисъла и на смъртьта, и на живота. Ние говоримъ за смъртьта, като естественъ процесъ, а не като резултатъ на неправиленъ животъ. Пазете се отъ тая смърть. Проявете доброто въ себе си, безъ никакво насилие. По естество човѣкъ е добъръ, но трѣбва да прояви доброто въ себе си. Каже ли нѣкой, че не е добъръ, това показва, че не е проявилъ доброто. — Въ какво се проявява доброто ? — Въ прави и свѣтли мисли, въ възвишени чувства и въ благородни постъпки. Единъ богатъ господарь ималъ единъ слуга, който му служилъ добросъвѣстно десеть години. Обаче, господарьтъ не оценилъ това и не платилъ нищо на слугата си. Недоволенъ отъ господаря си, слугата често му се заканвалъ, че ще го набие нѣкога, да помни за цѣлъ животъ. Единъ день господарьтъ ялъ плодове и, като се закашлялъ, една костилка влѣзла въ дихателното му гърло, и той примрѣлъ. Понеже не се свѣстилъ, близкитѣ му помислили, че умрѣлъ, и решили да го погребатъ. Споредъ тогавашния обичай, тѣлото на покойника оставяли на гроба му, тамъ да престоява цѣлата нощь. На сутриньта го опѣвали и погребвали. Като знаелъ това, слугата отишълъ вечерьта на гроба на господаря си, отворилъ капака, стъпилъ на корема му и започналъ да го бие, като си казвалъ: Сега поне мога да ти отмъстя, да видишъ, какъ се онеправдана човѣкъ, който ти е работилъ цѣли десеть години. Отъ ударитѣ, които нанесълъ на покойника, въздухътъ въ дробоветѣ му се раздвижилъ и тласналъ навънъ костилката, която го задушила. Боятъ станалъ причина, господарьтъ да се съ
93 живи. Той казалъ на слугата си: Моля ти се, не ме бий! — Знаешъ ли, кой съмъ ? — Не те познавамъ. — Азъ съмъ твоятъ слуга, който ти слугувахъ цѣли десеть години, но ти не ми даде петь пари за това. — Благодаря ти, че ме би; даде ми единъ добъръ урокъ и ми върна живота. Боятъ отпуши гърлото ми. Ти си мой спаситель. Ще ти платя всичко двойно и тройно, задето стжпи на корема ми и стана причина да се възвърне животътъ ми. Какво показва тоя примѣръ? Че всичко, което се случва на тия, които любятъ Бога, се превръща на добро. Отъ всичко трѣбва да се учимъ, да разберемъ, че нѣма безсмислени нѣща въ живота. Само ония нѣща сж безсмислени, отъ които не може да извлѣчете нѣкаква поука. — Защо се задавилъ господарьтъ? — Защото ялъ безъ любовь. За предпочитане е да гладувашъ, отколкото да ядешъ безъ любовь. Обикни хлѣба и тогава яжъ. Обикни водата и тогава пий. Обикни'четенето и тогава чети книги. Не пий вода безъ любовь. Не чети безъ любовь. Не прави добро, безъ участието на любовьта, мждростьта и истината, безъ участието на живота, знанието и свободата. Не бързай. Първо повикай любовьта, мждростьта и истината за свидетели на това, което си намислилъ да правишъ, и после го направи. Това е хигиената на живота. Вѣрвай въ любовьта, въ мждростьта и въ истината. Вѣрвай въ живота, въ знанието и въ свободата. Вѣрвай въ движението, въ учението и въ работата. Приложете вѣрата въ живота си, за да видите нейнитѣ резултати. Вѣрата усилва здравето. Като се говори за здравето, хората иматъ предъ видъ лѣкаритѣ, като условие за лѣкуване на болеститѣ и възстановяване на здравето. Сегашнитѣ лѣкари ще изиграятъ ролята си и ще се пенсиониратъ. Въ бждеще ще се търсятъ лѣкари за здравитѣ хора, а не за болнитѣ. Ще извикашъ единъ лѣкарь и ще му кажешъ: Здравъ съмъ, но искамъ ти да се произнесешъ. Лѣкарьтъ ще те прегледа и ще ти каже, че нервната ти система е добре, дихателната ти система е добре, стомашната, костната, отдѣлителната системи сж сжщо добре. Ще му платишъ отъ 300—500 лв., ще му благодаришъ и ще се раздѣлишъ съ него. Следъ това ще извикашъ лѣкарь да прегледа детето
•94 ти. Лѣкарьтъ е длъженъ да преглежда здравитѣ. Това се отнася до бждещитѣ лѣкари. Иде новото време. То изисква хора, които носятъ новото, безъ да се страхуватъ отъ него. Ако новото е страшно, какво спечелиха евреитѣ, като подържаха и доднесъ още подържатъ старото? На времето си още тѣ се отказаха отъ новото учение, което Богъ имъ изпрати. Сега питамъ българитѣ: Какво ще спечелятъ и тѣ, ако не приематъ моето учение? Питате: Кой си ти, на когото трѣбва да приемемъ учението ? Не е въпросътъ, кой съмъ азъ. Вие приемате ли, че въ свѣта сжществува единъ Богъ на любовьта, на мждростьта и на истината ? Признавате ли, че има единъ Богъ на живота, на знанието и на свободата ? Тоя Богъ управлява всички народи. Той управлява и всички славяни. Казвамъ: Ако искате да оздравѣете, яжте тоя хлѣбъ. Ако оздравѣете, трѣбва ли да се съмнявате ? Пийте тая вода и, ако оздравѣете, не се съмнявайте. Дишайте тоя въздухъ. Ако оздравѣете, трѣбва ли да се съмнявате въ него? Опитвайте нѣщата и вижте, какъвъ резултатъ ще имате. Приложете Божия законъ. Който не се подчинява на тоя законъ, носи отговорность. Евреитѣ трѣбваше да приематъ Христовото учение. И християнитѣ още не сж Го приели. Тѣ и досега още се чудятъ, какво учение е това, което изисква отъ тѣхъ себеотричане. Тѣ се чудятъ, какъ да се отрекатъ отъ майка си и отъ баща си, даже и отъ живота си. Какво правятъ днесъ на бойното поле? Милиони хора сж напуснали домоветѣ си, майка си и баща си и се отрекли отъ живота си, безъ да се замислятъ за причината на това себеотричане. Защо се отрекоха тѣ ? Ако бѣха се отрекли за Христа, другъ резултатъ щѣха да иматъ. Но и сегй иматъ резултатъ. Всички убити въ войната станаха проповѣдници на Христовото учение. Днесъ има повече отъ 30 милиона проповѣдници на Божията любовь, на Божията мждрость и на Божията истина. Всички хора трѣбва да живѣятъ въ името на любовьта. Мнозина ме питатъ: Какво ни очаква въ бждеще ? Казвамъ: По-славно бждеще отъ това, което иде, никога не е идвало. Новъ свѣтъ се гради. — Какво ще стане въ бждеще? — Всички ще видятъ, какво ще стане; и българитѣ ще видятъ това. Когато Царството Божие
95 дойде на земята, българитѣ ще бждатъ на мѣстото си. Не само българитѣ, но всички народи — англичани, американци, руснаци, французи, германци, италианци, сърби, черногорци — всички ще бждатъ на мѣстата си. Богъ готви велико бждеще за ония, които искатъ да живѣятъ разумно. Не е въпросъ да се отречешъ отъ себе си, но ако си българинъ, да станешъ истински българинъ; ако си англичанинъ, руснакъ, французинъ, или отъ каква и да е народность, трѣбва да бждешъ истински човѣкъ. Сегашнитѣ астрономи сж открили една звезда, петь хиляди пжти по-голѣма отъ слънцето, съ топлина петь хиляди пжти по-голѣма отъ слънчевата. Казватъ, че тая звезда е отъ първа величина. Като я наблюдаватъ съ телескопъ, свѣтлината й е толкова голѣма, че отдалече даже изглежда като голѣмъ пожаръ. Тая звезда означава пристигането на новата епоха. Бждещата култура представя една отъ виднитѣ звезди на небето. Радвайте се, че и слънцето, и луната, и звездитѣ предсказватъ бждещето. Бждете топли и свѣтли като слънцето. Въ това се заключава здравословното състояние на човѣка. Бждете чисти като луната. Радвайте се и на звездитѣ, които помагатъ за развиване на вашитѣ дарби. Радвайте се, че имате възможность да се ползувате отъ енергията на планетитѣ. Радвайте се, че всичко въ свѣта работи за васъ — малкитѣ деца въ вселената, които сж предметно учение на възвишенитѣ и разумни сжщества. Да работимъ за славата Божия на земята! Да работимъ въ Негово име и да прилагаме Неговата любовь! 5. Беседа отъ Учителя, държана на 14 ноемврий, недѣля, 10 ч. с. 1943 г. София. — Изгрѣвъ.
Три важни нѣща Има три важни нѣща въ живота, отъ които зависи, отъ една страна, щастието и благото на човѣка, а отъ друга страна — неговото нещастие. — Кои сж тия нѣща ? — Човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката душа. Когато умътъ, сърдцето и душата сж чрезмѣрно натоварени, човѣкъ е нещастенъ. Щомъ се освободи отъ излишния товаръ, той става щастливъ. Следъ всичко това, тия натоварени хора искатъ да оправятъ свѣта. Това е все едно, болниятъ да мисли, че, като оздравѣе, ще оправи свѣта. Това е възможно, но въ дадения моментъ, като боленъ, той нищо не може да направи. Това е все едно, нѣкой да казва, че въ бждеще ще стане добъръ. Другъ казва, че нѣкога е билъ добъръ. Не е важно, какъвъ си билъ, или какъвъ ще бждешъ. Важно е, какъвъ си днесъ. Сегашното добро разрешава въпроеитѣ, а не миналото или бждещето. Не е важно, какъ съмъ ялъ въ миналото, нито какъ ще ямъ въ бждеще; важно е, какъ ямъ сега. Важни сж днешната закуска, днешниятъ обѣдъ и днешната вечеря. Въ тѣхъ се съдържа и миналото, и бждещето. Ако закусишъ' добре, ако обѣдвашъ добре и ако вечеряшъ добре, всичко ще свършишъ добре. Не закусишъ ли добре, не обѣдвашъ ли добре и не вечеряшъ ли добре, нищо не можешъ да направишъ. Мнозина считатъ яденето за маловажна работа. Тѣ ядатъ бързо и гледатъ часъ по-скоро да се нахранятъ, за да наредятъ търговскитѣ си работи. Това сж човѣшки работи. Щѣлъ си да спечелишъ нѣколко милиона. Какво представятъ тия милиони? Излишенъ товаръ, който ще туришъ на гърба си. Бързашъ въ живота си, гледашъ по-скоро да свършишъ работитѣ си, да станешъ министъръ. Какво ще спечелишъ като ми) Йоана 1:1 — 5.
97 нистъръ ?—Неприятели. Тоя иска нѣщо отъ тебе, оня иска нѣщо и, ако не ги задоволишъ, опълчаватъ се противъ тебе Тоя се оплаква, оня се оплаква, и ти си длъженъ да ги изслушвашъ. Ако направишъ нѣкаква погрѣшка, тебе държатъ отговоренъ. Казвашъ: Да стана министъръ, лесно ще оправя работитѣ. — Какъ ще ги оправишъ? — Тоя ще накажа, оня ще затворя. — Така не се оправятъ работитѣ. Ще затворишъ десетина, стотина, а виновницитѣ сж хиляди. Какъ ще се справишъ съ тѣхъ? Ако затворишъ всички, ти ще останешъ самъ. Какво ще правишъ тогава? При това, затворницитѣ трѣбва да се хранятъ. Отде ще намѣришъ толкова срѣдства? Помнете: Докато човѣкъ се храни неправилно, докато товари стомаха си чрезмѣрно, никога нѣма да нареди живота си добре. Ако приемашъ много храна, трѣбва да туришъ стражари да пазятъ, да не се претовари стомахътъ. Ядешъ безразборно, каквато храна ти попадне — и това се отразява вредно на стомаха. Много хора обичатъ свинското месо, но не знаятъ, че си пакостятъ съ него. Клеткитѣ на свинското месо сж крайно лениви. Ако имъ дадешъ нѣкаква работа, тѣ търсятъ удобенъ случай да избѣгатъ. Трѣбва да турите нѣколко стражари да ги пазятъ. Вкусно е свинското месо, но скжпо излиза на човѣка. Вмѣсто полза, то причинява вреда. Разправятъ за едного, че обичалъ да си хапва добре и да пие винце. Единъ день се наялъ съ свински кебапчета, пилъ отгоре винце и си казалъ: Хо-хо-хо — вкусно, сладко ми е! Като дошълъ редъ да плаща, казалъ си: Вай вай вай! Най-после коремътъ го заболѣлъ, и той започналъ да вика: Олеле! Това се случва не само съ прости хора, но и съ учени. Нѣкой професоръ знае много нѣща, но като се разболѣе, не може да си помогне. Нѣкой ученъ свършилъ университетъ, но не пише правилно, не знае, де да поставя двоеточие, точка и запетая. Той пише и мисли, какъвъ знакъ да тури — запетая или точка и запетая. Англичанитѣ сж практични, пестятъ времето, затова, вмѣсто точка и запетая, употрѣбяватъ само запетая. Тѣ казватъ: Времето е пари, затова може и безъ точка и запетая. Какъ гледатъ религиознитѣ на храненето? Ще кажете, че храненето е наученъ въпросъ, а въ религията
98 нѣма наука. Не е така. Религията е наука, религията е изкуство. Въпрѣки това, и религиознитѣ хора, както и свѣтскитѣ, сж. обременени. Тѣ товарятъ ума и сърдцето си съ по-голѣма тежесть, отколкото могатъ да носятъ. Следъ това разглеждатъ въпроса, кой е въ рая и кой въ ада. Казвамъ: Който се храни добре, е въ рая; който не се храни добре, въ ада е. Който се учи добре, отива въ рая; който не се учи добре, отива въ ада. Който живѣе въ любовьта, влиза въ рая; който живѣе въ безлюбието, влиза въ ада. Който живѣе въ мждростьта, влиза въ рая; който живѣе въ глупостьта и невежеството, влиза въ ада. Който живѣе въ истината, отива въ рая; който живѣе въ лъжата, отива въ ада. Нѣкой уподобяватъ райския животъ на тоя на слънцето. — Може ли да има животъ на слънцето, щомъ се казва, че то е въ разтопено състояние? Други учени казватъ, че слънцето не е огнено тѣло, не е въ разтопено състояние. Топлината и свѣтлината на слънчевитѣ жители е толкова голѣма, че правятъ слънцето свѣтещо тѣло и така се запазватъ отъ нападане на външни сжщества. Има тъмни слънца и планети, които могатъ да атакуватъ слънцето. Свѣтлата аура на слънцето го предпазва отъ тъмнитѣ планети, а сжщевременно помага на растенията и животнитѣ за тѣхното растене. Безъ слънцето нѣма животъ на земята. То знае, че престжпленията на земята ставатъ отъ гладъ, отъ невежество, отъ безвѣрие. Слънцето праща на хората и въздуха, и паритѣ — златото и живота. Ще кажете, че животътъ е дошълъ отъ слънцето. Нѣкой ще възрази, че животътъ е отъ Бога. Де е Богъ ?—Въ слънцето. Значи, слънцето е седалище на Бога. Изгрѣващото слънце не е нищо друго, освенъ запалена свѣщь въ ржката на Бога. Съ тая свѣщь Той иска да ни покаже благата на живота. Човѣкъ отдѣля свѣщьта отъ Бога и пита, де е Богъ. Дето е запалената свѣщь, тамъ е Богъ. Дето свѣщьта не гори, тамъ Богъ не присжтствува. Дето е умътъ, тамъ е Богъ; дето умътъ отсжтствува, тамъ не е Богъ. Дето е сърдцето, тамъ е Богъ. Дето сърдцето не присжтствува, тамъ Богъ отсжтствува. Дето е душата, тамъ е Богъ. Нѣма ли душа, нѣма Богъ. Дето е духътъ, тамъ е Богъ. Дето нѣма духъ, нѣма и Богъ. За да станешъ човѣкъ, трѣбва да имашъ умъ, сърдце, душа и
99 духЪ. Духътъ е свързанъ съ силата. Не можешъ да бждешъ силенъ, ако нѣмашъ духъ. Не можешъ да бждешъ благъ, ако нѣмашъ чувства. Тѣ сж материалъ, отъ който се съграждатъ красивитѣ форми на човѣшкото тѣло. Въ тойа отношение, сърДцето представя интенсивната дейность на човѣка. То извършва кръвообръщението и подтиквй човѣка къмъ работа. Умътъ е цъвтене на човѣшкото дърво. Това дърво се посажда, израства, а после цъвти и дава плодъ. Много е работило човѣшкото сърдце, затова се е оцапало. Това не се вмѣнява въ грѣхъ на човѣка, но работа се иска -отъ него, докато се изчисти. Богъ иска сърдцето на човѣка, като търси начинъ да го изчисти. Както шофьорътъ се интересува отъ своя автомобилъ, преглежда частитѣ му да сж въ изправность, и всѣки день го чисти, така и Богъ работи върху човѣшкото сърдце, да го очисти и укрепи. Какво ще стане съ яденето, ако го държишъ 24 часа въ некалаисанъ меденъ сждъ ? — Ще стане отровно. Така ставатъ отровни и човѣшкитѣ чувства, като минаватъ презъ неговото нечисто сърдце. Невидимиятъ свѣтъ препоржчва на хората да готвятъ въ сждове отъ такива метали, които не се окйсляватъ. Първата реформа, която трѣбва да се направи въ живота, е да готвятъ хората въ сребърни и златни сждове, да се освободятъ отъ калаисването. Следователно, за да работи умътъ добре, мислитѣ, които минаватъ презъ него, трѣбва да бждатъ златни. За да работи сърдцето правилно, чувствата трѣбва да бждатъ златни. За да се проявява душата свободно, постжпкитѣ трѣбва да бждатъ златни. Защо мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ на хората сж повече калаени, отколкото златни ? — Понеже калаятъ останалъ назадъ въ развитието си, успѣлъ да се наложи на беднитѣ хора, да имъ помага. Като го питатъ, защо калаисва хората, той казва: Толкова зная, толкова правя. Въ бждеще и азъ ще се повдигна, ще върша по-добра работа. „Земята ще е пълна съ знание за Господа“, казва Исаия. Това сж нашитѣ времена. Земята е пълна вече съ знание за Господа, и ние виждаме всичко. Какво виждаме? Виждаме, че дѣлата на хората не сж такива, каквйто трѣбва да бждатъ. Днесъ се проявява критическиятъ умъ на хората. Какви сж съвременнитѣ критици ?
100 Толстой разказва единъ случай изъ своя животъ за критицитѣ въ негово време. Той написалъ една статия, турилъси псевдонима и я занесълъ въ редакцията на единъ вестникъ. Като отишълъ да види, какво е мнението на редактора, вижда, че статията е задраскана, и редакторътъ. писалъ: Поради неграмотность по въпроса, статията не може да се приеме. Толстой я взелъ, преработилъ я и повторно занесълъ въ редакцията. Пакъ му отговорили, че не е добра, не се приема. Той я преписалъ трети пжть, но къмъ нея приложилъ визитната си картичка. Като отишълъ да види резултата, редакторътъ му отговорилъ: Извинете, господине, не знаехъ, чия е работата.. Човѣкъ трѣбва да бжде грамотенъ, да знае правилно да говори и пише; правилно да чувствува, мисли и постжпва. Кжде се туря личното мѣстоимение: предъ глагола, или следъ глагола? Българинътъ обикновено изхвърля мѣстоимението. Той си служи само съ глагола. Той казва: Говоря. Англичанинътъ казва: Азъ говоря. Той пести времето, категориченъ е; като каже нѣщо,. повече не говори. Българинътъ има много време, говори продължително, обяснява нѣщата. Като говоришъ съ англичанинъ, трѣбва да мислишъ много, не можешъ да лъжешъ. Ако си позволишъ да го излъжешъ, той ще ти отговори така, че втори пжть нѣма да помислишъ да лъжешъ. Думата .англичанинъ“ има две значения. Въ едното значение се крие материаленъ начинъ за постигане на щастието. Въ другото значение се крие търсене щастието по духовенъ начинъ. Дветѣ значения на една и сжща дума показватъ двойственото начало въ човѣка. Тази е причината, че и простиятъ, и учениятъ търсятъ красотата въ живота. И простиятъ, и учениятъ обичатъ паритѣ. Разликата е само въ това, какъ ги придобиватъ. И апашътъ обича паритѣ. Той вади револвера и казва: Дай пари! Едно се иска отъ човѣка: разбиране на живота. Който разбира живота, живѣе въ свѣтлина и е доволенъ; който не го разбира, не е доволенъ. Той влиза въ незавършенитѣ процеси. Стреми се къмъ завършенитѣ, а попада въ незавършенитѣ. Въ миналата война единъ бѣлгаринъ спечелилъ много пари. Той си казалъ: Сега вче за нищо не мисля, осигурихъ се за 20 години. Случило се, че следъ 24 часа умрѣлъ. Подобенъ примѣръ
101 ма и въ Писанието. Единъ земедѣлецъ се радвалъ на голѣмо плодородие. Нивитѣ му родили много. Той си казалъ: Ще направя голѣми хамбари, да прибера всичкото жито. Господъ му отговорилъ: „Безумний, тая вечерь ще взема душата ти. На кого ще оставишъ това богатство ?“ Щастието, къмъ което хората се стремятъ, е незавършенъ процесъ. Трѣбва да знаемъ, че това, което търсимъ въ даденъ моментъ, въ следния моментъ ще се измѣни. Днесъ си директоръ на една банка, утре ще те уволнятъ. Днесъ си министъръ председатель, утре ще те уволнятъ. Това сж. все незавършени процеси. Правилно е, като заемешъ една служба, или като вършишъ една работа, да бждешъ несмѣняемъ. Могатъ ли десетина души да те смѣнятъ, твоята служба не е сжществена. Всѣки ще каже: И безъ него може. Кое е сжщественото въ живота? Сжщественото е човѣшкиятъ умъ; сжщественото е човѣшкото сърдце; сжщественото е човѣшката душа. Безъ умъ нищо не се постига; безъ сърдце нищо не става, и безъ душа нищо не става. Като знаете това, не уповавайте на богатство, което всѣки може да вземе. Всѣки трѣбва да има характера и убеждението на оня дервишъ, който не се подкупилъ отъ златото на бея. Той срещналъ на пжтя единъ турски бей и го запиталъ: Можешъ ли да ми услужишъ съ 20 пари ? Беятъ отворилъ кесията си, въ която имало турски лири, сребърни и медни монети. — Заповѣдай, вземи си, колкото искашъ. Дервишътъ посегналъ къмъ кесията и взелъ само десеть стотинки. — Вземи повече. — Толкова ми трѣбватъ. Кое е за предпочитане: да имашъ сто милиона, или да чуешъ една дума отъ устата на Бога? Да учишъ ли, или да станешъ пръвъ министъръ въ нѣкоя държава? Нѣма по-хубаво нѣщо за човѣка отъ ученето. Да станешъ министъръ и да управлявашъ, това е незавършенъ процесъ. Ако отъ освобождаването на България досега имаше само единъ министъръ, той щѣше да я оправи. Сжщото щѣше да бжде и за всичкитѣ държави. Какво става въ сжщность ? Единъ министъръ управлява наймного четири петь години и следъ това го смѣняватъ. Докато разбере нуждитѣ на своя народъ и може да му бжде полезенъ, трѣбва да се смѣни съ другъ.