Все що е писано

Неделни беседи / Първи издания (до 1950г.)

"Все що е писано". Неделни беседи (1917). Издание 1942 г., София

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
ВСЕ ЩО Е ПИСАНО 19 4 2
Все що е писано „Защото тѣзи сж дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано“). Въ този стихъ думата отмъщение звучи странно, което показва, че не е на мѣстото си. Засега по-сполучлива дума, която да изрази смисъла на Христовитѣ думи, нѣма, нито въ българския езикъ, нито въ чуждитѣ езици. Донѣкжде тази дума може да се замѣсти съ думитѣ отчетъ, равносмѣтка, ликвидиране, равновесие“. Христосъ, Когото и доднесъ още считатъ за идеалъ по чувства, мисли, постжпки и стремежъ, е казалъ нѣкои горчиви думи. Колкото и да сж неприятни тѣзи думи, тѣ действуватъ здравословно върху човѣшката душа, както горчивитѣ хапове върху организма на болния. Какъ би могълъ човѣкъ да изправи своята изопачена мисъль, ако на пжтя си не срещне противодействието на правата мисъль ? Много християни и доднесъ още мислятъ, че могатъ да живѣятъ, както разбиратъ, да правятъ погрѣшки, безъ да си даватъ отчетъ за тѣхъ, безъ да носятъ последствията имъ. Тѣ мислятъ, че, като се разкаятъ и обърнатъ къмъ Бога, веднага грѣховетѣ имъ ще се заличатъ. Погрѣшкитѣ се заличаватъ, само когато се изправятъ. Истинскиятъ идеаленъ животъ изключва всички погрѣшки и престжпления. Грѣхътъ, погрѣшкитѣ сж случайни, вметнати нѣща въ живота. Тѣ ставатъ понѣкога несъзнателно, а понѣкога — съзнателно, или, споредъ езика на съвременната юриспруденция — съ омисълъ, или безъ омисълъ. Следователно, задачата на хората не се заключава въ правене на погрѣшки и престжпления. Тѣ сж дошли на земята по една необходимость на своето развитие. Тѣ иматъ велика мисия и предназначение — да завладѣятъ земята, да бждатъ господари на всички животни. Какво значи, да владѣе човѣкъ ? Кой ) Лука 21 : 22.
4 може да владѣе и да бжде господарь ? Да владѣешъ земята, това значи, да я обработвашъ, както трѣбва, да туришъ редъ и порядъкъ навсѣкжде. Да бждешъ господарь на животнитѣ, това значи, да ги ржководишъ, така да се грижишъ за тѣхъ, че и тѣ да бждатъ доволни отъ тебе. Само разумниятъ, добриятъ и свободниятъ човѣкъ може да владѣе земята и да бжде господарь на по-слабитѣ сжщества. „Защото тѣзи сж дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано“. Този стихъ може да се разгледа въ широкъ смисълъ —по отношение на цѣлото човѣчество, и въ тѣсенъ смисълъ —• по отношение на личния животъ на човѣка, както и по отношение на неговото тѣло. Човѣшкото тѣло представя неговата земя, съ всички растения и животни по нея — риби, птици, млѣкопитаещи. Всичко това човѣкъ трѣбва да завладѣе, но, тъй като принадлежи на другъ Господарь, той носи отговорность за сжществата, които стоятъ подъ него и на които става временно господарь. Христосъ казва: „Господи, тѣзи овце, които ми даде, сж Твои, затова азъ полагамъ живота си за тѣхъ“. Ето защо, човѣкъ трѣбва да знае, че за всѣка власть, която му е дадена, носи отговорности. Всѣки иска да бжде силенъ, но придобиването на тази сила има смисълъ, само когато се употрѣбява за нѣщо добро и велико. Иначе, тя е безпредметна. Силата, както дарбитѣ и способноститѣ на човѣка, се придобиватъ постепенно, съ развитието на човѣка, а не изведнъжъ. Знаете ли, колко хиляди години е работила гжсеницата, докато придобие изкуството да преде, да се завива въ пашкулъ и да се превърне въ пеперуда. Които не сж запознати съ естествената история, ще кажатъ, че Богъ е създалъ всичко. Богъ е далъ условия на всички живи сжщества да се развиватъ, но тѣ сами трѣбва да правятъ усилия, да подобрятъ живота си, т. е. да минаватъ отъ по-низко на по-високо стжпало. Който иска да проследи пжтя на развитието, което става съ нѣкои сжщества, нека вземе едно бубено семе и го наблюдава, първо подъ микроскопъ, после съ лупа, да види, презъ какви процеси минава, какъ се диференциратъ клеткитѣ, докато се превърне въ малко червейче, следъ това въ буба, въ какавида и най-после
5 въ пеперуда. Ще кажете, че развитието на бубеното семе е несъзнателенъ процесъ. На земята бубата живѣе несъзнателно, но въ другъ нѣкой свѣтъ, по-високъ отъ този на земята, бубата е съзнателно сжщество. Затова е казано въ Писанието: „Кждето е сърдцето ти, тамъ ще бждешъ и ти“. Съ други думи казано: Кждето е съзнанието ти, тамъ живѣешъ. Ако съзнанието на бубата не присжтствува на земята, тя минава за насъ като несъзнателно сжщество. Бубата живѣе несъзнателно на земята, но какво ще кажемъ за човѣка, който минава презъ опитностьта на блудния синъ ? Той се отдѣлилъ отъ Бога, скжсалъ връзката си съ своето виеше съзнание и тръгналъ по свѣта да странствува. Има ли право човѣкъ да се отдѣля отъ Бога ? Щомъ се прекжене връзката между Божественото и човѣшкото съзнание, човѣкъ има право да се отдѣли отъ Бога; има право да странствува по свѣта; има право да изяде и изпие богатството на баща си съ леки, повръхностни приятели и приятелки; има право да стане свинарь, да ходи окжсанъ и босъ; най-после, когато се пробуди съзнанието му, има право да се върне при баща си и да каже: „Приеми ме като единъ отъ твоитѣ слуги. Не съмъ достоенъ да се нарека твой синъ. Сгрѣшихъ предъ тебе и предъ Бога, прости ми“. И бащата има право да посрещне сина си съ радость, да го пригърне и цѣлуне и да заповѣда въ негова честь да заколятъ най-угоеното теле. И поголѣмиятъ братъ има право да се сърди, че баща му заклалъ най-угоеното теле за по-малкия си синъ, който изялъ и изпилъ всичко, и се върналъ при баща си голъ и босъ, като последенъ сиромахъ. Такава е еждбата на всѣки човѣкъ, на всѣко семейство, на всѣко общество и на всѣки народъ, които сж се отклонили отъ Бога. Това става днесъ по цѣлия свѣтъ. Казано е въ Писанието, че Синъ Человѣчески ще дойде втори пж.ть на земята. Съ какво ще се ознаменува идването на Христа? — Съ пробуждане на човѣшкото съзнание. Когато човѣкъ осиромашее, когато изгуби всичкото си багатство и тръгне гладенъ, голъ и босъ по свѣта, тогава ще съзнае, че е сгрѣшилъ, че е взелъ кривъ пжть и ще започне да очаква идването на Христа. Това означава пробуждане на
6 чбвѣшкото съзнание. Това е процесъ, който се налага вече на хората. Всѣки трѣбва да се върне при своя Баща, да съзнае погрѣшката си и да се разкае. Само така човѣкъ ще види последствията на своя животъ, както въ миналото, така и въ настоящето. И блудниятъ синъ си даде смѣтка за своя миналъ животъ, разбра, какво е придобилъ и какво загубилъ и едва тогава реши да се върне при баща си. Той разбра, че съ свинарство нищо не се постига. Най-после гладътъ го застави да се върне при баща си, да стане неговъ слуга. Ще кажете, че е страшно положението на човѣка, когато тръгне по свѣта гладенъ, голъ и босъ. Ако сте дошли до това положение и сте се разкаяли и върнали при баща си, радвайте се, че вжтрешнитѣ ви дрипели, т. е. вжтрешнитѣ ви недостатъци сж излѣзли навънъ, сами да ги видите и изправите. Радвайте се, че сте поумнѣли. Когато поумнѣе, човѣкъ е отвжтре ситъ, облѣченъ и обутъ, а отвънъ — гладенъ, окжсанъ и босъ. Благодарете, че разумностьта е влѣзла въ васъ, и вие можете вече да се върнете при Баща си и да кажете: Отче, прости ме, сгрѣшихъ предъ Тебе, но научихъ великия законъ, че на всѣки се отдава заслуженото. ,3а да се изпълни все що е писано“. Тѣзи думи се отнасятъ и до всички съвременни общества, държави и народи. Европейскитѣ народи ще оголѣятъ, ще изгубятъ силата си, ще настане гладъ на земята; кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалѣятъ, почти ще изчезнатъ. Не само това, но и хлѣбътъ ще се намали, ще се дава дневно по 200—300 гр. на човѣкъ. Може да се случи и да гладувате по два-три деня. Всѣки ще се пита: Защо дойдоха тѣзи времена до главата ни ? Кой е виновенъ за бедствията по свѣта ? — Виновникътъ не е единъ; всѣки, самъ за себе си, е виновенъ за лошитѣ последствия. Когато ти яде и пи съ приятелитѣ си, тѣ ли сж виновни за твоето пропадане ? Тѣ бѣха твои гости. Ти ги покани да се повеселишъ съ тѣхъ; ти имъ даде срѣдства да ядатъ и пиятъ съ тебе, да прекарашъ по-весело. На кого се сърдишъ сега? Както си ялъ и пилъ, безъ да мислишъ за последствията, сега ще бждешъ герой да понесешъ закона за възмездието върху себе си. Ще благодаришъ на този
7 законъ, че ти дава възможность да се изправишъ. Религиознитѣ хора се готвятъ, като заминатъ отъ този свѣтъ, да отидатъ въ другъ, по-организиранъ и съвършенъ. Ако отъ плоднитѣ дървета падатъ незрѣли плодове, кжде ще отидатъ ? Ще ги изнесатъ ли на пазара ? Ще ги сложатъ ли на трапезата на нѣкой богатъ човѣкъ ? Ще ги видите ли въ джоба на нѣкое дете ? Незрѣлитѣ плодове ще останатъ при дънера на стъблото, докато изгниятъ. За тѣхъ другиятъ свѣтъ е затворенъ. Незрѣлитѣ плодове ще останатъ дълго време на дървото — тукашниятъ свѣтъ, докато узрѣятъ. Следователно, за неподготвенитѣ хора този и онзи свѣтъ е единъ и сжщъ. Дълго време човѣкъ ще живѣе на земята, дето ще се учи, ще расте и ще се развива, докато свърши развитието си. Тукъ той ще следва първоначално училище, после прогимназия, гимназия и университетъ. Следъ това ще влѣзе въ великата житейска школа да приложи наученото. И най-после, когато завърши и последната, житейската школа, тогава ще влѣзе въ организирания свѣтъ, нареченъ „небе“. На небето приематъ само учени хора, които сж напълно узрѣли. Който отиде тамъ, веднага ще му се даде работа, която трѣбва да свърши добре. Тамъ не приематъ хора безъ работа. Който влѣзе неподготвенъ въ онзи свѣтъ, ще го оставятъ два-три деня, като гостъ, и следъ това ще му възложатъ нѣкаква работа. Не може ли да я свърши, ще го изпратятъ отново на земята. Една баба сънувала, че отишла на онзи свѣтъ. Първото нѣщо, което видѣла тамъ, било една голѣма маса, покрита съ бѣло, и предъ нея седѣли нѣколко бѣлобради старци, съ книга въ ржка. Тя разбрала, че четатъ нѣщо, занимаватъ се. Това я смутило, понеже не знаела, какво да говори и какъ да се обърне къмъ такива учени хора. Единъ отъ тѣхъ я запиталъ: Бабо, защо си дошла ? Знаешъ ли да четешъ и да пишешъ ? — Не зная, синко, не съмъ учила. — Щомъ не знаешъ да четешъ и да пишешъ, ще носишъ вода. — Е, синко, цѣлъ животъ носихъ вода на земята, дотегна ми вече, а вие и тукъ ме карате на сжщата работа. — Ако не искашъ да носишъ вода, ще се върнешъ на земята да се научишъ да четешъ и да пишешъ.
8 Докато е на земята, човѣкъ минава презъ три области на живота. Първата область е стомахътъ. Живѣе ли още въ стомаха, човѣкъ се съобразява съ неговитѣ правила и закони. Стомахътъ дава угощения и кани гости. Всички се нареждатъ предъ трапезата и очакватъ да се сложи онова, което домакинята е приготвила. Започватъ да слагатъ едно следъ друго — супа, печена кокошка или пуйка, пражоли и отвреме на време по една-две чаши шестгодишно винце, да се развеселятъ сърдцата на гоститѣ. Всички ядатъ и благославятъ Господа за благата, които имъ е далъ. Така се разбира животътъ отъ гледището на стомаха. Ако запитате човѣка, защо яде кокошки, агънца, прасета, ще каже, че така е опредѣлено отъ Бога, да владѣе животнитѣ и да имъ бжде господарь. Той вкарва всички животни въ стомаха си и се чувствува доволенъ. Като влѣзатъ вжтре, тѣ започватъ да го питатъ: Господарю, какво да работимъ тукъ ? Всѣко животно започва да се проявява по своему: свинята започва да рови, волътъ — да боде, кокошката — да разхвърля, каквото намѣри, пуйката — да се надува. Не се минава много време, стомахътъ на господаря се разстройва, храносмилането му се затруднява. Той страда, пъшка, вика лѣкарь да му помогне и се чуди, какво е станало съ него. Много просто: животнитѣ, които сж влѣзли въ него, не могатъ да се помирятъ. Тѣ създаватъ разстройство въ организма. Лѣкарьтъ предписва очистително, господарьтъ повръща, пречиства стомаха си и се облекчава. Какво означава думата „повръщане ? Споредъ мене, думитѣ „повръщане и „одумване“ сж синоними. Както преяждането разстройва стомаха, така лошитѣ и нечисти чувства разстройватъ сърдцето. Като знаете това, не допущайте нито да влизатъ въ сърдцето ви, нито да излизатъ отъ него отрицателни чувства. Защо трѣбва да се одумвате едни-други ? Влѣзе ли нѣкое отрицателно чувство въ сърдцето ви, веднага го повърнете назадъ. Нѣкой ялъ развалена храна и тръгва отъ кжща на кжща да разправя, каква била храната, докато най-после я повърне и се освободи. Ако не разправя за себе си, ще говори за своитѣ близки, че яли лоша храна. Не яжте нечиста храна, да не става нужда да оазправяте на другитѣ, какво сте яли. Не го
9 ворете нито за себе си, нито за близкитѣ си. Устата е създадена да приема чиста, здравословна храна, а не да изхвърля нечистата навънъ. Две врати има човѣкъ: отъ едната приема, отъ другата изхвърля. Ако отъ една и сжща врата приема и изхвърля нѣщата, той е нарущилъ хармонията въ своя организъмъ. Този законъ е общъ и за физическата, и за духовната храна. Отъ една врата ще приемашъ, отъ друга ще изхвърляшъ. Допуснете ли нѣщо да излѣзе презъ устата, то трѣбва да бжде най-хубаво. Не е позволено на човѣшкия езикъ да си служи съ отрицателни и горчиви думи. Затова е казано въ Писанието: „За всѣка праздна дума ще давате отчетъ. Сжщото се отнася до мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ на човѣка. Човѣкъ е свързанъ съ разумния свѣтъ, съ същества отъ висока култура — светни, ангели, арахангели, които държатъ смѣтка за всѣка негова постжпка, за всѣка мисъль и чувство, които излизатъ отъ ума и сърдцето му. Единъ день той ще отговаря за всичко, което е допусналъ въ себе си. Човѣкъ дохожда на земята, ражда се, яде, облича се, учи. Изразходва се грамадно количество слънчева енергия — свѣтлина и топлина, различни елементи — кислородъ, водородъ, азотъ, фосфоръ, желѣзо, сребро, злато и т. н. Всичко това струва милиони и милиарди. Ние виждаме, че човѣкъ расте, развива се, но колко струва той на природата, не знаемъ. Колко енергия сж изразходвали разумнитѣ сжщества, като сж работили и работятъ върху него, и това не знаемъ. Направете смѣтка, колко костува единъ човѣкъ, който е живѣлъ сто години на земята, за да разберете, има ли право той да злоупотрѣбява съ онова, което му е дадено. Който злоупотрѣбява съ правата, които му сж дадени, лишава се отъ благоприятнитѣ условия на живота, да се ражда и преражда. Да не може човѣкъ да се преражда, това значи, да бжде завинаги затворенъ. Днесъ нѣма вече условия за злото. Синъ Человѣчески дойде на земята, именно, затова: да освободи човѣчеството отъ злото, отъ лошитѣ хора и животни. Съ други думи казано, всички обикновени човѣшки идеали ще изчезнатъ и ще се замѣстятъ съ вѣчни. Всѣка мисъль, всѣко желание, които не се основаватъ на нѣкакъвъ великъ
10 идеалъ, сами по себе си ще изчезнатъ. Само една мисъль да остане въ главата ви и едно желание въ сърдцето ви, но да сж безсмъртни. Какъвъ смисълъ има, че сте родили десеть деца, които не изпълняватъ Божията воля? Какво дете е това, което не обича баща си? Безъ любовь не могатъ да се проявятъ нито вѣрата, нито надеждата. Любовьта е първиятъ и най-силенъ стимулъ за човѣка. Любовьта на Бога къмъ човѣчеството, къмъ всичко живо Го заставя да дойде въ свѣта, между хората. Обикновено Богъ посещава свѣта въ усилни и тежки времена, когато човѣчеството минава презъ голѣми кризи. Днесъ времената сж тежки, хората и народитѣ минаватъ презъ голѣми изпитания, поради което Богъ е найблизо до тѣхъ. Като се говори за прераждането, мнозина не го признаватъ, но това не е важно. Какво отъ това, че нѣкой не признава известенъ фактъ ? Независимо това, фактътъ е на лице. Хората сж сжществували и преди историческитѣ времена, сжществуватъ и днесъ. Тѣ се раждали и прераждали, благодарение на което придобивали по нѣщо ново, усъвършенствували се. Човѣкъ се преражда, но съ нови имена. Сжщото става и съ народитѣ. Сегашнитѣ народи, наречени германци, англичани, руснаци, французи, българи и др., сжществували едно време подъ други имена. Колко време е живѣлъ човѣкъ на земята, точно не се знае —• различни мнения има по този въпросъ. Споредъ Библията, човѣкъ сжществува отъ осемь хиляди години; споредъ окултиститѣ — отъ 18 милиона години. Богъ иде на земята не да сжди хората, но да пречисти свѣта. Какъ ще го пречисти ? — Чрезъ огънь. Затова е казано въ Писанието: „Всѣко дърво, което не дава плодъ, ще се изкорени и въ огънь ще се хвърли“. Дървото не може да живѣе на камениста почва, пръсть му трѣбва. Следователно, всѣки човѣкъ, който не дава плодъ, ще се изкорени и ще се хвърли въ огъня. Кога човѣкъ дава плодъ ? — Когато живѣе споредъ законитѣ на любовьта. Вънъ отъ любовьта нѣма животъ, нѣма никакво постижение. Презъ дългия животъ, който е прекаралъ на земята, човѣкъ ималъ грижата да си създаде почва, която да разоре, обработи и посѣе, както прави земедѣлецътъ съ своитѣ ниви. Върху тази почва сж паднали
11 голѣмъ брой нечисти мисли и желания, които сж я покварили. Тя трѣбва да се пречисти. Какъ ? — Като се преобърне нѣколко пжти съ ралото и се остави известно време на слънце да се пече, докато стане плодородна. За да помогне на човѣка въ пречистване на неговата почва и освобождаване отъ грѣха, разумниятъ свѣтъ, т. е. Провидението му изпраща страдания. Въ този смисълъ, страданието е плугътъ, чрезъ който се разорава нашата почва. Тя трѣбва да се разоре нѣколко пжти и да се изложи на слънце, докато се пречисти. Така, именно, тя става годна за посѣване на чисти мисли и чувства. Хиляди години наредъ Божията Любовь трѣбва да действува върху човѣшката душа, за да върже най-после плодове. Докато узрѣятъ плодоветѣ, естествено е, човѣкъ да бжде недоволенъ, киселъ. Първоначално плодътъ е киселъ и горчивъ. Колкото по-дълго време се излага на слънцето, той става все по-сладъкъ, докато узрѣе напълно и стане сладъкъ и ароматенъ. Процесътъ на узрѣването е свършенъ. Тъй щото, когато нѣкой човѣкъ е киселъ и недоволенъ, ще знаете, че той се намира въ началото на своя животъ — въ зародишно състояние, едва е завързалъ. Следъ нѣколко Божествени години той ще узрѣе и ще стане сладъкъ — недоволството му ще се превърне въ доволство. Не е лошо човѣкъ да се гнѣви и да е недоволенъ. Гнѣвътъ и недоволството еж на мѣсто, когато почиватъ на принципална основа. Всѣко нѣщо има смисълъ, когато е на мѣсто, т. е. когато има основание. Въ турско време българитѣ сж имали голѣмъ страхъ отъ ошурджиитѣ, т. е. бирницитѣ, които сж събирали голѣми данъци. Докато ошурджията не е дошълъ, българинътъ билъ спокоенъ. Той излизалъ предъ пжтната врата, взималъ пржчка и ножъ въ ржка и на едро дѣлалъ, като разисквалъ по различни въпроси. Обаче, ако дойдѣлъ нѣкой и кажелъ: Ошурджията иде! — веднага българинътъ се стрѣскалъ, обръщалъ пржчката къмъ себе си и започвалъ да дѣла ситно и да мисли, какъ ще плати данъка си. Преди това той свободно си размишлявалъ и се произнасялъ, че Богъ не сжществува. Щомъ дойде ошурджията, Богъ сжществува — тоягата, т. е. правдата
12 се налага. И той обръща тоягата къмъ себе си. Като имашъ пари, князъ си, бейденъ — бей си. Като нѣмашъ пари, и титлата губишъ. Единъ младъ, красивъ момъкъ се радвалъ на свободата, която ималъ. Дружелъ съ моми и момци и се чувствувалъ независимъ. Момитѣ го харесвали и за голѣмата свобода, съ която се ползувалъ, го наричали .князъ на князетѣ“. Единъ день той решилъ да се сгоди. Момитѣ го наричали вече само князъ. Следъ това се оженилъ. Сега го считали обикновенъ човѣкъ, като всички хора. Най-после той се развелъ съ жена си, и всички започнали да гледатъ на него като на посмѣшище, на човѣкъ, който стои по-долу отъ обикновенитѣ хора. Богъ изпраща хората на земята свободни, да се чувствуватъ независими и да живѣятъ като князе. Какво правятъ тѣ ? Намѣрятъ нѣкой мжжъ или нѣкоя жена и се обвързватъ. Тѣ изгубватъ свободата си и падатъ подолу отъ князъ. После се оженватъ — ставатъ обикновени. Най-после се развеждатъ — ставатъ за посмѣшище на хората. Щомъ сж направили погрѣшка, ще я изправятъ. Мжжътъ дѣла пржчката на ситно, жената — сжщо, мислятъ, какъ да платятъ данъцитѣ си на ошурджията. Не се свързвайте съ хора, които иматъ да плащатъ на ошурджията. „За да се изпълни все що е писано“. Съ други думи казано: Сждъ Божи иде въ свѣта! —Кога ще дойде Божиятъ сждъ? —• Когато Божествената свѣтлина влѣзе въ умоветѣ на хората, и тѣ започнатъ да виждадъ ясно всичко, каквото сж направили въ сегашния и въ миналия си животъ. Тѣ се намиратъ вече предъ нова задача, да изправятъ живота си, да изправятъ всичкитѣ си погрѣшки. Благодарете за свѣтлината, която ви е дадена, и бждете готови, като блудния синъ, да се обърнете къмъ Бога съ разкаяние и смирение и кажете: Господи, бжди милостивъ къмъ насъ! Не изпълнихме волята Ти, но сега сме готови да станемъ слуги, да Ти служимъ съ любовь. Помолете се на Бога да напише имената ви въ книгата на живота. Откажете се отъ лъжата, на която сте служили съ години, и приемете истината. Ако не сте готови да служите на Бога отъ благодарность, вие ще се намѣрите въ положението на
13 единъ гръцки царь, който отговорилъ на своя добъръ лѣкарь съ неблагодарность. Гръцкиятъ царь, за когото се говори въ разказа, страдалъ отъ проказа. Въ царството му дошълъ единъ знатенъ лѣкарь, нѣкой си Дубанъ, който се заелъ съ лѣкувцнето на царя и въ скоро време го излѣкувалъ. Въ знакъ на благодарность, царьтъ назначилъ лѣкаря на една отъ първитѣ служби въ царството. Отъ зависть къмъ него, неприятелитѣ му започнали да правятъ различни интриги, които достигнали до ухото на царя. Той повѣрвалъ на интригитѣ и, за да се освободи отъ лѣкаря, заповѣдалъ да го екзекутиратъ. Преди да се изпълни заповѣдьта на царя, лѣкарьтъ се явилъ при него, разказалъ му истинското положение, въ което се намиралъ, и го помолилъ за милость. Царьтъ не се съгласилъ и потвърдилъ присждата. Тогава лѣкарьтъ казалъ: Ще ви оставя една книга, въ която ще намѣрите отговоръ на всички трудни въпроси, които ви вълнуватъ. Като прелиствате книгата, заедно съ отговоритѣ на въпроситѣ, ще чувате и моя гласъ — главата ми ще проговаря. Царьтъ взелъ книгата и се зарадвалъ, че ще има възможности да прави интересни наблюдения. Следъ екзекутирането на лѣкаря, обещаната отъ него книга, била вече на царската маса. Царьтъ всѣки день обръщалъ по единъ листъ на книгата, да чете написаното въ нея. Обаче, колкото повече прелиствалъ книгата, толкова повече положението му се влошавало. Листата били напоени съ нѣкаква отрова. Когато отворилъ последния листъ на книгата, царьтъ чулъ, че се говори: Това е възнаграждението на всѣки човѣкъ, който, за направеното добро, отговаря съ неблагодарность. Така завършилъ живота си неблагодарниятъ царь. Кой е лѣкарьтъ, който лѣкува човѣшката проказа ? — Христосъ. Вмѣсто да благодарите, вие ще отрѣжете главата Му, за да се освободите отъ Него. Тогава ще дойде при васъ дяволътъ, чиито интриги слушате, и ще ви даде книгата, която всѣки день ще прелиствате, да четете отъ нея мждритѣ му съвети. Листата на тази книга сж пропити съ отрова. Като четете мждритѣ дяволски съвети, постепенно ще се отравяте, докато дойдете до последния листъ. Тогава ще чуете гласа на дя
14 вола, който ще ви каже: Това е възнаграждението на всѣки грѣшникъ, който, за направеното му добро, отговаря съ зло. Той не заслужава да живѣе. Мнозина се оплакватъ отъ неправдитѣ въ живота и отдаватъ всичко на Бога. Щомъ мислятъ така, неправдата е въ тѣхъ. Ако е даденъ само единъ животъ на човѣка, има право да се оплаква. Но какво ще кажете, като знаете, че много пжти живѣете на земята ? Не мислите ли, че вие сами сте създали неправдата ? Вие живѣете по Божия благодать. Богъ е толкова снизходителенъ къмъ васъ и, въпрѣки това, вие пакъ роптаете. Нова епоха иде, нова култура, нови условия. Новата епоха се ознаменува съ това, че Богъ иде въ свѣта, да тури редъ и порядъкъ, да отдѣли смъртнитѣ отъ безсмъртнитѣ, грѣшнитѣ отъ праведнитѣ. Всѣки самъ си опредѣля категорията, въ която ще живѣе. Грѣшниятъ, съ своитѣ изопачени и нечисти мисли и желания, ще си създаде съответно тѣло, съ съответенъ мозъкъ, дробове и стомахъ. Мислитѣ и желанията на човѣка се въплътяватъ въ такава форма, която отговаря на тѣхъ. Тъй щото, не се чудете, защо сжществуватъ различни форми: мечки, вълци, тигри, лъвове, змии и др. Формитѣ се създаватъ споредъ мислитѣ, чувствата и желанията. Не се чудете, защо сжществуватъ добри и лоши хора, защо нѣкои сж здрави, бодри и енергични, а други — болни, хилави и неспособни за работа. Не се питайте, защо сжществуватъ микробитѣ, които рушатъ човѣшкия организъмъ. Следъ всичко това лѣкаритѣ се събиратъ да обмислятъ този въпросъ, да намѣрятъ начинъ, какъ да се справятъ съ микробитѣ. Има микроби, които въ 24 часа могатъ да изпратятъ човѣка на онзи свѣтъ, въ свѣта на мжчението. Микробитѣ сж страшенъ бичъ за човѣка. ,Тѣзи сж дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано“. Питате: Отмъщава ли Богъ на хората? Чрезъ микробитѣ ли трѣбва да имъ отмъщава ? Не отговарямъ на въпроса ви, но питамъ: Какви ще бждатъ отношенията ви къмъ вашия съседъ, който съзнателно пуща свинетѣ си да ровятъ въ вашата добре наредена градина? Вашата градина не е за свинетѣ на съседа ви. Вие сте работили въ нея съ любовь и радость за своитѣ близки и приятели. Който ви обича, нека влѣзе
15 въ градината ви да се разходи, да се порадва на хубавитѣ цвѣтя и плодове. Представете си, че бащата на едно семейство билъ въ странство. Като се връща въ дома си, той купува хубави подаръци на четиритѣ си дъщери и на жена си. Едва пристигналъ, дветѣ му дъщери спиратъ вниманието си върху подаръцитѣ и накититѣ, които баща имъ носи, разглеждатъ ги, любуватъ имъ се, но на баща си не обръщатъ никакво внимание. Че той е уморенъ, че трѣбва да се измие, да си хапне и почине, това не се отнася до тѣхъ. Обаче, другитѣ две отправятъ всичкото си внимание къмъ него: едната му носи вода да се измие, дрехи — да се преоблѣче; другата приготвя ядене да си хапне и почине. Тѣ не мисдятъ още за подаръцитѣ. Бащата е внимателенъ и къмъ четиритѣ си дъщери, но къмъ първитѣ две има едно отношение, а къмъ вторитѣ — друго. Той нѣма да изрази отношението си външно, но вжтрешно вече има нѣкаква разлика. Оттукъ вадимъ закона: Любовьта любовь ражда. Омразата не може да роди любовь. Отъ страхъ, можешъ да дадешъ видъ, че обичашъ нѣкого, но щомъ се махне причината, която произвежда страха, омразата се увеличава. Любовьта изключва страха, обаче, безлюбието, омразата раждатъ страха. Само лошитѣ, тъмнитѣ духове се страхуватъ, а не свѣтлитѣ и добритѣ. Следователно, щомъ влѣзе нѣкой лошъ, тъменъ духъ въ васъ, вие веднага започвате да се страхувате. Изпждете лошия духъ отъ себе си. Нека той стане вашъ слуга, а не господарь. Щомъ го изпъдите, вие ставате силни, смѣли, повдигате съзнанието си и влизате въ една свѣтла область, дето цари любовь и съгласие, свѣтлина и миръ. — Какво ще стане съ свѣта ? — Не мислете за това, мислете за себе си. Другъ е билъ досега господарьтъ на свѣта, но днесъ той е вързанъ. Той трепери сега, страхува се, съжалява, че е изгубилъ властьта си. Ще го изпратятъ долу, въ низшия свѣтъ, да се научи да работи. Той е ялъ и пилъ, но работа се иска отъ него — друго спасение нѣма. Щомъ е вързанъ главниятъ господарь, съ малкитѣ господарчета лесно ще се справите. Всѣки ще върже малкото господарче въ себе си и ще го тури на работа. Не се страхувайте отъ този господарь, неговото царство е свършено. Ту
16 рете Христа за глава на вашето царство и вървете по Неговия пжть. Само така ангелитѣ ще ви бждатъ приютели, и вие ще ходите въ свѣтлина. Това иска Богъ отъ всички. Слушайте гласа Му и бждете готови да изпълните Неговата воля. Дошло е време вече за скжсване връзкитѣ съ стария господарь и да възстановите връзкитѣ си съ Онзи, Който ви е създалъ, Който ви обича и мисли за васъ Религиознитѣ хора се готвятъ, като отидатъ на онзи свѣтъ, да минатъ презъ всички планети и да се установятъ на слънцето. И това ще бжде, но не сега. Вие още не сте готови за другитѣ планети. Има смисълъ да обиколи човѣкъ всички планети и звезди, но да придобие нѣщо, да се измѣни, да стане новъ човѣкъ. А тъй, да мине и замине само, да види нови нѣща, безъ да разбере смисъла имъ, не заслужава да се изразходва толкова енергия. Ще дойде день, когато човѣкъ ще пжтува свободно отъ една планета въ друга, но не съ сегашното си тѣло. Ново тѣло трѣбва да си създадете, което да може да се разглобява и отново създава, за да го пренасяте отъ едно мѣсто на друго. Ще дойде день, когато човѣкъ ще пжтува по земята безъ тренове, безъ автомобили и аероплани. Той ще има ново тѣло, устроено по новъ начинъ. Самъ той ще разполага съ нова свѣтлина и знания, ще познава законитѣ на Всемира и ще ги прилага. Тогава той нѣма да оре и копае земята, както днесъ прави, но ще се храни по особенъ начинъ, който днесъ и най-ученитѣ не познаватъ. Христосъ казва: „Иди си сега и повече не грѣши“. Да не грѣши човѣкъ, това значи, да не престжпва Божия законъ. Който реши да служи на Бога, той изпълнява Неговия законъ. Щомъ влѣзешъ въ обществото на ангелитѣ, ти се повдигашъ. Голѣмо благословение е за човѣка да има приятелството на ангелитѣ, на светиитѣ, на добритѣ хора въ свѣта. Всѣки ще се надпреварва ти даде нѣщо. Страшно е, обаче, да попаднешъ между неприятели. Всѣки гледа да вземе нѣщо отъ тебе, да те ограби и погуби. Царството Божие не погубва човѣка. Тамъ живѣятъ хора въ пълно обединение, въ служене на любовьта. Тамъ всички живѣятъ единъ за другъ, а днесъ всѣки живѣе за себе си. Подъ думата „себе си разбираме низшето въ човѣка: млѣкопитаещи,
птици, риби. Затова, именно, Христосъ казва: „Който не се отрече отъ себе си, не може да бжде мой ученикъ“. Като се откаже отъ низшето, човѣкъ има възможность по-бързо да еволюира. Законътъ за еволюцията е общъ за всички сжщества — и за хората, и за животнитѣ. Колкото по-грѣшенъ е човѣкъ, толкова по-бавно еволюира. Той е изложенъ на голѣми страдания, за да се пробуди съзнанието му. Сжщиятъ законъ се отнася и до животнитѣ. Тази е причината, дето едни животни страдатъ повече отъ други. Колкото потежки сж страданията на едно сжщество, толкова повече има да плаща. Като изучавате естествена история, виждате, какъ формитѣ постепенно минаватъ отъ една въ друга и се усъвършенствуватъ. Разбира се, това е дълъгъ процесъ който се извършва въ продължение на хиляди години. За насъ не важи времето, а резултатитѣ. Ето защо, като дойдете до животнитѣ, не гледайте на тѣхъ съ пренебрежение, но знайте, че единъ день и тѣ ще се измѣнятъ, ще се повдигнатъ. По съзнание, по материални условия животнитѣ сж по-долу отъ човѣка, но и тѣ единъ день ще се повдигнатъ. Ако знае, какъ да влѣзе въ връзка съ тѣхъ, човѣкъ може да се разговаря и съ коня, и съ вола, и съ кучето, даже и съ по-низкостоещитѣ животни. Овчарьтъ, който живѣе въ колиба, и царьтъ, който живѣе въ палатъ, се намиратъ при различни физически и духовни условия, но вие можете да се разговаряте и съ двамата. Има хора, които, по съзнание, не стоятъ по-високо отъ животнитѣ. Има и животни, които, по съзнание, сж като хората. Ето защо, не трѣбва да се влияете отъ външната форма на нѣщата, но да обръщате внимание на съдържанието и на смисъла имъ. Истината разкрива произхода на човѣка. Единъ день, когато влѣзете въ духовния свѣтъ, вашитѣ мисли и чувства ще станатъ обективни и, като ги видите, ще се засрамите отъ себе си, ще разберете, че не сте готови за този свѣтъ и ще пожелаете по-скоро да слѣзете на земята, да работите за съграждане на своето свѣтло бждеще. Затова, именно, човѣкъ се преражда. Работа се иска отъ него. Въ каквото положение да ви поставятъ, трѣбва да знаете, че това е вашата сждба. Работете върху себе си, да подобрите сждбата си. Това 2
18 се постига само по единъ начинъ: като служите на Бога съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Съ други думи казано: Да служимъ па Господа съ всичкитѣ си мисли, чувства и действия. Да служимъ на ближния си като на себе си. Кой е твой ближенъ ? — Който ти помага и работи за тебе. Значи, волътъ, коньтъ, кравата сж. твои ближни. Богъ знае езика на всички животни и се разговаря съ тѣхъ, както съ хората, а ти се срамувашъ да разговаряшъ съ твоя волъ, който по цѣли дни оре на нивата ти. Понѣкога Богъ предпочита да се разговаря съ единъ волъ, отколкото съ единъ надутъ грѣшникъ, който самъ си причинява страдания и обвинява Бога, че му дава толкова страдания и мж.чнотии. Волътъ по цѣли дни тегли хомота на своя господарь, но никога не го обвинява, че му причинява страдания. Богъ е далъ на човѣка хиляди блага и продължава да му дава. Кой е виновенъ за страданията му? — Той самъ. Като злоупотрѣбява съ благата и Божието благословение, страданията неизбѣжно го следватъ. Какво трѣбва да направи, за да се освободи отъ тѣхъ ? — Да прегледа живота си и да го изправи. Единствената сила, която може да изправи човѣшкия животъ, е любовьта. Приложете любовьта, и животътъ ви самъ по себе си ще се изправи. — Коя любовь ? — За която вие сте готови. Любовьта има 350 милиона форми. Задача на човѣка е да изучава формитѣ на любовьта и да ги различава. Тъй щото, когато нѣкой каже, че ви обича, вие трѣбва да знаете, каква е неговата любовь: като на червея, на паяка, на комара, на кокошката, на кучето, на мечката, на вълка, на вола, на коня, или като на майката, на светията, на ангела и т н. Не е позволено на човѣка да си служи съ любовьта на паяка, да смучи кръвьта на своята възлюбена или на своя възлюбенъ; не е позволено да си служи и съ любовьта на хищника, който разкжсва своята жертва. Богъ слиза на земята, не да сжди хората, но да ги поучава. Той разтваря книгата на живота предъ всѣки човѣкъ и го заставя да чете, самъ да види своитѣ погрѣшки. Кжде грѣши човѣкъ най-много ? — По отношение на любовьта. Като види и съзнае погрѣшкитѣ си, той ще каже като блудния синъ: Прости ме, Отче, ида
19 при Тебе окжсанъ и босъ, гладенъ и сиромахъ. Всичко, което ми даде, изядохъ и изпихъ, съгрѣшихъ предъ Тебе и небето, но готовъ съмь да Ти стана слуга и да Ти служа. Това е сждбата на свѣта, която днесъ се прилага. Богъ ще приеме блудния синъ съ любовь, ще заповѣда да го окжпятъ и облѣкатъ въ нова премѣна, ще го пригърне и цѣлуне и въ негова честь ще заколи най-угоеното си теле, но дяволътъ, т. е. по-голѣмиятъ братъ ще бжде недоволенъ. Той ще каже на Господа: Толкова години работихъ за тебе, но ти нищо не ми даде. Дяволътъ не говори истината. Всичкото богатство на свѣта е негово За дявола е казано: „Не дойде да помага на ангелитѣ, а на семето Аврамово“. И тъй, съ слизането на Христа въ свѣта хората ще се повдигнатъ, ще чуятъ гласа Му и ще възприематъ новата мисъль. Отъ който край на свѣта да говори Христосъ, навсѣкжде ще чуватъ гласа Му. Праведнитѣ едновременно ще Го чуватъ и виждатъ. Той ще бжде навсѣкжде. Това значи, да бжде човѣкъ ясновидецъ, да е развилъ шестото чувство въ себе си. Ако Христосъ слѣзе втори пжть на земята въ плъть, хората пакъ ще Го разпнатъ. Този пжть Христосъ иде въ такава форма, която нито отъ храна се нуждае, нито кръстъ я хваща. Той се нуждае отъ плодоветѣ на вашето дърво. Като ви погледне, Той ще види, има ли плодове вашата душа и, като намѣри плодъ, ще каже: „Да бжде благословена тази душа ! Казвамъ: Блажена е онази душа, на чието дърво има поне единъ узрѣлъ плодъ! Като дойде Христосъ при васъ, ще Му предложите своя плодъ, да се нахрани. Така Той ще познае, че вие сте работили градината си съ любовь, добре сте разкопавали и поливали плоднитѣ си дръвчета. Много мжже, жени и деца поливатъ своитѣ градини съ сълзи, които идатъ отъ дълбочината на тѣхнитѣ сърдца. Единъ день отъ тѣзи сълзи ще се родятъ сладки, вкусни плодове. Не се плашете отъ сълзитѣ си! Не казвайте, че плачете, но кажете, че поливате своята градина. Не казвайте, че сърдцето ви се разкжсва отъ скръбь и страдание, но кажете, че разоравате нивата си. Разоравайте и поливайте Божествената нива, да даде изобилно плодъ. Това е смисълътъ на живота. Затова иде Христосъ въ свѣта.
2U Какво е състоянието на сегашното човѣчество? То се намира въ положението на движещия се параходъ. Преди да тръгне, параходътъ се разтърсва, полюлява се и, когато движението се предаде по всичкитѣ му части, той започва спокойно и плавно да се движи по Повръхностьта на водата. Христосъ иде на земята, да раздвижи спрѣлия въ пжтя си параходъ. Той ще му даде голѣмъ тласъкъ, ще го разтърси, ще го залюлѣе, но ще го застави да тръгне, да поеме правата посока на своето движение. Следователно, идването на Христа ще се ознаменува съ движение на човѣчеството въ права посока. Всички хора ще започнатъ да мислятъ, да чувствуватъ и да действуватъ право, както параходътъ се движи въ права посока и върви къмъ строго опредѣлена цель. Мжчно е да си представишъ, какъ ще стане това, но когато парата разтърси твоя параходъ; когато мислитѣ ти станатъ ясни, опредѣлени; когато съзнаешъ цельта на твоя животъ, ти ще видишъ Христа предъ себе си така ясно, както машинистътъ вижда и знае, че трѣбва да тури вжглища въ огнището, за да тръгне параходътъ. Мнозина сж виждали и виждатъ Христа веселъ, засмѣнъ, съ ореолъ на главата, че отива къмъ Ерусалимъ, като символъ на свето мѣсто. Христосъ е въ всички свѣтове, а не само на земята. Които сж по-чувствителни, съзнаватъ това, възприематъ го и съ ума, и съ сърдцето си. Нѣма човѣкъ, който да не чувствува поне най-малкото раздвижване въ себе си. Който чувствува това раздвижване по-силно, той се страхува, безпокои се, да не стане нѣщо страшно съ него. — Нищо страшно нѣма да стане. Вашиятъ параходъ се движи напредъ, върви въ опредѣлена посока, къмъ Божественото пристанище. Азъ не ви говоря за гроба. Напротивъ, щомъ параходътъ ви се подвижи, вие ще излѣзете вънъ отъ гроба и ще възкръснете. Това означава стихътъ, който Павелъ е казалъ: »Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ. Какво ще стане съ насъ ? — Ще си легнете като буба и на сутриньта ще станете като какавида. Втората вечерь ще си легнете като какавида и на сутриньта ще бждете пеперуда, която свободно ще кацва отъ цвѣтъ на цвѣтъ да събира сладкия нектаръ на цвѣтята. Какво стана съ насъ ? — Преобразихте се. Богъ отне
21 вашитѣ стари, корави сърдца и ви даде нови, меки, отъ фина материя, на които днесъ пише своя законъ. Той отне изопаченитѣ ви умове и ви даде нови, свѣтли, които да разбиратъ Неговитѣ мисли и да ги прилагатъ. Душата ви ще бжде храмъ Божи, а сърдцето ви — Неговъ олтаръ, на който ще принасяте жертвигѣ си. Духътъ ще бжде Божиятъ служитель. Това значи, да служишъ на Бога съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и сила. Това значи сждбата на свѣта. Да сждишъ, това значи, да намѣришъ истинския пжть, по който, като човѣкъ въ обществото, като народъ въ човѣчеството да научишъ задълженията си къмъ Бога и да ги изпълнишъ. — Тогава ще се познаваме ли? — Повече, отколкото днесъ се познавате. — Ще се обичаме ли? — Повече, отколкото днесъ се обичате. Тогава ще бждете радостни и весели, съ засмѣни лица и отворени сърдца. Днесъ лицата на хората сж замрежени, облаци има върху тѣхъ. Кой е виновенъ за това? Едно дете видѣло изгрѣва на слънцето, скрито подъ мъгли и облаци; неговиятъ червенъ обликъ едва се прозиралъ. —Защо ме гледашъ така навжсено и гнѣвно? — запитало детето ? Слънцето отговорило: Вината не е въ мене. Облаци ме засѣнчватъ, мъгли прѣчатъ на лжчитѣ ми, но минатъ ли тѣ, азъ пакъ ще ти покажа моя веселъ и засмѣнъ образъ. Сега и на васъ казвамъ: Не питайте, защо образътъ на Христа е мраченъ и сърдитъ. Облаци и мъгли го засѣнчватъ. Когато тѣ се разсѣятъ, вие ще видите свѣтлия и засмѣнъ образъ на Христа, отъ Който лъха любовь и свѣтлина, радость и веселие. Любовьта на Христа отчасти може да се уподоби на красивия и свѣтълъ сльнчевъ образъ. Когато почувствувате Неговата любовь, земниятъ ви животъ ще се осмисли. Тогава ще разберете, защо се раждате и умирате, защо сте жени и мжже, защо раждате и отглеждате деца. Не само ще разберете тѣзи нѣща, но тѣ ще се осмислятъ за васъ. „Тѣзи сж дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано“. Страшенъ е този стихъ. Който не разбира дълбокия му смисълъ, ще ви прати въ ада. Който го разбира и тълкува правилно, казва: Христосъ иде въ свѣта съ своята разумность и любовь. Той казва на
22 всички хора по лицето на земята: „Миръ вамъ! Чрезъ разумностьта и любовьта на Христа всѣкиму ще се даде заслуженото. Кой за каквато работа е готовъ, такава ще му се даде. Има ли нѣщо страшно въ това ? Пригответе се, всѣки на своето време, да посрещнете Христа. Облѣчете се въ нови дрехи. За едни Христосъ ще дойде още днесъ, за други — утре, а за трети — следъ години. Кой когато е готовъ, тогава ще Го посрещне. Очаквайте всѣки день Христа, все ще Го видите — отъ васъ зависи това. Кога ще Го видите, не мога точно да опредѣля. Вие трѣбва да бждете на мѣстата си, както астрономътъ стои на мѣстото съ своята тръба и наблюдава. Астрономътъ може да наблюдава една планета, която е много далечъ отъ земята, но той я вижда, когато обикновенитѣ хора не подозиратъ нищо за нейното съществуване. Когато планетата се приближи до слънцето, тогава всички хора могатъ да я видятъ. Защо да не бждете и вие такива астрономи, да виждате Христа отдалечъ, когато обикновенитѣ хора още не Го виждатъ. Значи, има хора, които и днесъ виждатъ Христа, други ще Го видятъ по-късно, когато се приближи до тѣхъ; трети и тогава нѣма да Го видятъ, тѣ ще продължаватъ спокойно и блажено да спятъ. Желая ви да бждете будни, да видите Христа отдалечъ. Ако не Го видите отдалечъ, поне отблизо, но непремѣнно да Го видите. Той ще ви говори и ще Го чувате така, както днесъ чувате мене. Беседа отъ Учителя, държана на 28 януарий, 1917 г. София.
Всичко ми е предадено „Всичко ми е предадено отъ Отца моего; и никой не познава Сина, тъкмо Отецъ; нито Отецъ познава нѣкой, тъкмо Синътъ“.’) „Никой не познава Сина, освенъ Отецъ; и никой не познава Отца, освенъ Синътъ“. Думата „познаване“ има отношение къмъ човѣшкия умъ. Ако не е подготвенъ да схване смисъла на великата идея „познаването“, умътъ не може да разбере отношението, което сжществува между Сина и Отца. Тукъ имаме две величини: Отецъ и Синъ. Тѣ могатъ да се разглеждатъ като числата 1:3. Какво разбирате подъ числото едно? — Това число е символъ, който за едни хора има значение, а за други нѣма — това зависи отъ състоянието на тѣхния умъ. Когато кажете „единъ, една, едно“, можете да разберете единъ мжжъ, една жена, едно дете, но можете да разберете единъ конь, една крава, едно теле и т. н. Когато кажете думата „човѣкъ“, вие мислите, че знаете, какво нѣщо е човѣкътъ; но, ако ви накаратъ да дадете точно опредѣление за човѣка, ще се намѣрите въ трудно положение. Лесно е да кажете „синъ ми“ или „дъщеря ми“, но и тѣзи думи сж неразбрани за васъ. Вие имате понятие за сина или за дъщерята дотолкова, доколкото разбирате отношенията, които сжществуватъ помежду ви. Обаче, истинското отношение се опредѣля отъ връзката, която сжществува между вашата душа и душата на онѣзи, които наричате вашъ синъ или ваша дъщеря. Единицата представя бащата, а тройката — детето, т. е. синътъ или дъщерята. Като математическо отношение, числата 1:3 представятъ отношението на диаметъра на окржжностьта къмъ нейната дължина, т. е. Д.П. Числото П=3'14. Значи, диаметърътъ се съдържа въ окржжностьта 3'14 пжти; ние взимаме само цѣлото число — три. Значи, бащата показва размѣра на човѣшкия пжть, а синътъ — обиколката на този пжть. ) Матея 11: 27—30.
24 И тъй, когато казваме, че никой не познава Сина, разбираме всевъзможнитѣ комбинации, презъ които Той минава. Когато диаметърътъ се върти около себе си, образува сфера или кълбо, което показва възможноститѣ и условията, които носи Синътъ. Не мислете, че е лесно да познаете Сина, да го завъртите като колело единъ пжть и да кажете, че сте разбрали неговото движение. И като кажете „диаметъръ“, пакъ не сте разбрали дълбокия смисълъ на единицата. По отношение на тройката, т. е. на дължината на окржжностьта, единицата е диаметъръ, но тя е единица и по отношение на безброй още числа. Въ математиката всички числа започватъ отъ единицата. Изговаряме числата едно, две и т. н. Тѣ представятъ диаметритѣ, прекарани въ единъ кржгъ. Числото седемь представя диаметъра на вселената. Това сж. отвлѣчени, мистически нѣща, които човѣкъ ще разбере тогава, когато проникне въ дълбокия смисълъ на живота. Въ този смисълъ, всѣки трѣбва да разбере своето мѣсто и положението, което заема въ природата. Човѣкъ може да бжде въ положението на минералъ, на растение, на животно и най-после — въ положението на истински човѣкъ. Докато дойде до последното положение, той изучава нѣщата, да ги познава и разбира. Той минава презъ минералитѣ, изучава ги и, като научи свойствата имъ, отдѣля скжпоценнитѣ камъни отъ обикновенитѣ и започва да се украсява съ тѣхъ. Като минава презъ растенията и животнитѣ, сжщо така ги изучава: отглежда ги, храни ги, радва имъ се, докато единъ день започва да ги кжса и коли, употрѣбява ги за храна. Мжжътъ се връща отъ работа недоволенъ и сърдитъ, но, като види, че жена му е сготвила кокошка или агънце, сложила на трапезата плодове, той става веселъ и разположенъ и яде съ охота. Той мисли, че е разбралъ жена си, но това е за нѣколко часа. А стомахътъ отново се изпразва и се явява ново брожение, ново недоволство, докато пакъ се нахрани. Въ сжщото положение се намиратъ и жената, и децата. Всички се оплакватъ, че не се познаватъ и разбиратъ, правятъ опити да се познаятъ и все непознати оставатъ. . Какво означава познаването ? — Да познавате нѣщата, значи, да ги владѣете, да станатъ часть отъ васъ — ваша плъть и кръвь. Да познавашъ коня, не
25 значи, да му туришъ юларъ и да го водишъ следъ себе си; да познавашъ елементитѣ, това не значи, да ги туришъ въ шишенца и да ги държишъ затворени. Познаването подразбира съзнателна, вжтрешна връзка между нѣщата. Такава връзка е възможна само при любовьта. Значи, имате ли любовь, ще познавате нѣщата; нѣмате ли любовь, нищо не можете да познаете. Нѣкой казва, че умира отъ любовь. Той може да умре, безъ да разбере любовьта. Съ умиране любовьта не се намира. Когато момата не може да постигне своя идеалъ, т. е. не може да се омжжи за онзи, когото обича, тя казва, че ще умре. Това подразбира, че тя иска да влѣзе въ любовьта, но любовьта не се постига съ смърть. Когато се говори за домъ, за майка и баща, за деца, разбираме известни отношения на души, които сж свързани чрезъ любовьта. Когато говоримъ за църквата, сжщо така разбираме отношение на души къмъ нѣщо, което представя Божието присжтствие, или присжтствие на любовьта. Нѣкой казва, че вънъ отъ църквата нѣма спасение. Азъ превеждамъ този изразъ: Вънъ отъ любовьта нѣма спасение. Безъ любовь нѣщата сж мъртви, безсъзнателни, механически. Христосъ казва: „Никой не познава Отца, тъкмо Синътъ. Значи, който нѣма любовь, не познава Отца; който има любовь, той може да Го познае. Казано е: „Богъ е Любовь“. Следователно, само любовьта познава себе си. Ти можешъ да познаешъ единъ предметъ, ако имашъ неговитѣ качества; ти можешъ да познаешъ приятеля си, който е знаменитъ философъ, само ако имашъ философски умъ, да разбирашь неговитѣ идеи. Двама души, отъ които единиятъ има сърдце и душа, а другиятъ — не ги е проявилъ още, не могатъ да се разбератъ. — Защо? —Защото нѣматъ еднакви качества. Нѣкоя жена се оплаква, че мжжътъ й не я разбира. — Той още Бога не е позналъ, а тя иска нея да познае. Докато не познае Бога, човѣкъ не може да познае никого. Който не познава Сина, не може да познае мислещитѣ сжщества, не може да познае и Бога. Приемете тази мисъль въ ума и въ сърдцето си и я приложете въ своя животъ. Христосъ казва: „Дойдете при мене всички отрудени и обременени, азъ ще ви успокоя. Вземете моето
26 иго на себе си и се научете отъ мене. Моето иго е благо, и моето бреме е леко“. Христосъ призовава при себе си всички обременени, да ги научи на изкуството да носятъ леко своето бреме. „Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ ми не го привлѣче“. Синътъ е обектъ, къмъ който всѣка душа се стреми, а Отецъ е силата, която привлича душитѣ къмъ този обектъ. Когато момъкътъ се привлича отъ нѣкоя мома, тя е обектъ на привличането, а силата, която го привлича, е любовьта, т. е. Отецъ, за Когото Христосъ говори. Човѣкъ трѣбва да изучава любовьта. Бога. Какъ ще я научи? —Чрезъ Сина. Значи, Синътъ, т. е. вътрешната интелигентность въ човѣка, трѣбва да го научи да познава Отца си, за да разбира отношенията си, както къмъ себе си, така и къмъ своитѣ ближни. Съвременнитѣ хора се занимаватъ съ много въпроси, но 99 отъ тѣхъ съ маловажни и несъществени. Само единъ отъ стотѣ въпроси е сжщественъ. Около него, именно, се движатъ всички останали, затова тѣ представятъ храна за този сжщественъ и централенъ въпросъ. Ако разгледате внимателно едно яйце, ще видите, че въ него има съществена и важна клетка зародишната, около която се въртятъ всички останали клетки. Тѣ представятъ условия и срѣда за нейното развитие. Отъ нея ще излѣзе животътъ. На същото основание, казвамъ: Много нѣща сж необходими за познаване на Сина, но едно е сжщественото —да вземете Неговото иго. Игото подразбира отношение къмъ външнитѣ и вжтрешнитѣ условия на живота. Следователно, вие можете да познаете Бога само тогава, когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите. Да служите на Бога, това означава готовность да изучавате съ любовь всички предмети. Външниятъ или обективниятъ свѣтъ, съ всички свои прояви, представя предметно учение за онзи, който е готовъ да служи на Бога. Не е ли сжщото и въ училищата на земята? Въ каквото училище да влѣзете — първоначално, гимназия или университетъ, учителитѣ и професоритѣ ви даватъ уроци и задачи, които трѣбва да решавате. Тѣ сж предметно учение за васъ. Който е готовъ да служи на учителитѣ си съ любовь, той ще учи всичко, което му преподаватъ. Богъ е създалъ свѣта за насъ, а не за себе
27 си. Следователно, всички одушевени и неодушевени предмети, които ни обикалятъ, иматъ своето дълбоко предназначение. Че е така, виждаме по нашитѣ удове. Ние имаме две очи, две уши, носъ, уста, брада, ржце и крака съ по петь пръста — всичко това има своето велико предназначение. Ще кажете, че ушитѣ сж дадени на човѣка, за да чува и възприема звуковетѣ, очитѣ — да вижда и да различава нѣщата. Освенъ това външно предназначение, очитѣ и ушитѣ иматъ вжтрешно, психическо значение. И наистина, срѣщаме хора, които виждатъ и чуватъ, но не разбиратъ нито това, което чуватъ, нито което виждатъ. жНикой не познава Сина, тъкмо Отецъ. Подъ думата „синъ“ се разбира разумното начало въ човѣка. Малко бащи днесъ разбиратъ синоветѣ си. Нѣкой баща се радва, че му се е родилъ синъ, за да му работи. Това показва, че той гледа на сина си като на слуга. Много бащи иматъ криво разбиране за синоветѣ си. Тѣ мислятъ, че синоветѣ имъ сж длъжни да понасятъ всичко, каквото бащитѣ правятъ. Даже да правятъ дългове и да пропиятъ имането си, тѣ казватъ: Синоветѣ ще останатъ следъ менъ да плащатъ. Такива бащи нѣматъ правилни отношения къмъ синоветѣ си, но и синоветѣ имъ нѣматъ правилни отношения къмъ тѣхъ. Правилни отношения сж тѣзи, които почиватъ на закона на любовьта. Синътъ не трѣбва да разчита на богатството на баща си, но и бащата не трѣбва да злоупотрѣбява съ любовьта на сина си, да очаква отъ него. Обаче, и двамата трѣбва да сж готови да се жертвуватъ единъ за другъ. Щомъ има любовь между тѣхъ, естествено е, че и двамата ще работятъ заедно и взаимно ще си помагатъ. Това сж правилни отношения между синъ и баща. Желая, въ бждеще, когато момъкъ и мома се женятъ, да не се питатъ, обичатъ ли се, или не. Това сж въпроси, които любовьта не търпи. Често момъкътъ и момата се женятъ безъ да се обичатъ, а казватъ, че се обичатъ. Това не се позволява. Любовьта изключва всѣкаква лъжа и лицемѣрие. Не питайте, обичате ли се, но питайте онзи, за когото се жените, готовъ ли е да се жертвува за васъ. Ако каже, че иска да си поживѣе, той не е за васъ. Вжтрешниятъ смисълъ на жи
28 вота сз заключава въ жертвата, въ самопожертвуването. Тъй щото, вътрешното познаване на Сина подразбира законъ на жертва. Само онзи може да се пожертвува, който познава Сина. Когато се жертвува, човѣкъ става силенъ. Като турите вода въ котелъ и я нагрѣете, като пара, тя става по-силна, отколкото е била първоначално, като вода. Самопожертвуването подразбира законъ, чрезъ който може да се измѣни едно състояние въ друго, една отрицателна мисъль въ положителна и едно отрицателно чувство въ положително. Ако твърдото тѣло се превръща въ течно и течното — въ въздухообразно, тукъ участвува законътъ на жертвата; ако можешъ да превърнешъ отрицателната мисъль и отрицателното чувство въ положителни, тукъ сжщиятъ законъ взима участие. Ако не се самопожертвувашъ какъ би превърналъ омразата въ любовь ? Ще кажете, че мразите нѣкого. Щомъ го мразите, вие сте ледъ. Не остава нищо друго, освенъ да се пожертвувате, т. е. да се подложите на огънь, който ще превърне леда въ вода, а водата въ п4ра. Докато има вода въ природата, и животъ ще има: растенията, животнитѣ и хората ще се ползуватъ отъ нея. .Никой не познава Сина, тъкмо Огецъ“. Какво се разбира подъ думата .никой“? — Никой е всѣки, който не е готовъ да се самопожертвува. Значи, който не може да се жертвува, не познава Сина. Синътъ е законъ на самопожертвуване. По отношение на този законъ, кокошката стои по-високо отъ онзи човѣкъ, който не е гоговь на никаква жертва. Този човѣкъ е мъртавъ. Кокошката, която се жертвува за човѣка, има голѣма цена предъ Божието лице. Казано е въ Писанието: „Нито една птичка не пада на земята безъ Божията воля.“ Богъ взима участие въ живота на всички сж,щества — отъ най-малкигѣ до най-голѣмитѣ. Ако предъ лицето на Бога вие сте една птичка, която е готова да се жертвува за другитѣ, трѣбва ли да се плашите отъ живота. Богь се грижи за васъ. Ако мислите само за себе си, какъ по-добре да наредите своя животъ, Богь нѣма да се грижи за васъ. Да мислишъ за Бога, това значи, да живѣешъ за най-великото нѣщо въ свѣта. Да мислишъ за себе си, това значи, да живѣешъ въ ограничения. Нѣма по-тежко нѣщо за човѣка отъ
затвора и ограниченията. Въ самопожертвуването се крие познаването на Сина. Който познава Сина, той е свободенъ. Христосъ е говорилъ за жертвата, като великъ процесъ, който се извършва въ човѣшкото съзнание. Докато не стане този процесъ въ човѣка, не може да се говори за познаване на Христа. Какво познаване е това, ако не разбирашъ дълбокия смисълъ на Христовитѣ думи ? Христосъ казва: „Азъ съмъ истинската лоза'. Кой знае историята на лозата ? Всѣка година лозата се жертвува, но малцина признаватъ нейнитѣ жертви. Христосъ казва още: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето'. Колцина разбиратъ смисъла на този хлѣбъ ? Въпросътъ за хлѣба е социаленъ; той се разрешава отъ всички общества и народи. Всички хора ценятъ хлѣба и съзнаватъ, че безъ него нѣма животъ. Единъ младъ човѣкъ разправя своя опитность, отъ която разбралъ истинската цена на хлѣба. Така се случило въ живота му, че трѣбвало да гладува четири-петь деня. Той огладнѣлъ толкова много, че търсѣлъ случай да намѣри отнѣкжде хапка хлѣбъ да задоволи глада, който страшно го мжчелъ. Като вървѣлъ по пжтя, видѣлъ едно куче носи парче хлѣбъ въ устата си. Безъ да мисли много, той се навелъ, взелъ единъ камъкъ и ударилъ кучето. Изненадано отъ удара, кучето почнало да бѣга и въ страха си изпуснало хлѣба. Момъкътъ веднага се спусналъ къмъ хлѣба, взелъ го и радостно започналъ да яде. Въ заключение, той казва: Трѣбваше да гладувамъ нѣколко деня, за да разбера и оценя хлѣба. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата, азъ съмъ добриятъ пастирь, азъ съмъ Синъ Человѣчески, азъ съмъ Учитель и Наставникъ“. Това сж отношения на Сина къмъ своя ближенъ, на Божественото къмъ човѣшката душа. Като говоря за Бога, не разбирамъ нѣкакво далечно, отвлѣчено понятие, но имамъ предъ видъ Онзи, Който е създалъ съзнателния животъ и Когото всѣкога можемъ да опитаме. Достатъчно е да се помолимъ искрено на Бога за оздравяването на нѣкой боленъ, За да чуе молитвата и да ни отговори. Помощьта иде много бързо, ако ние служимъ на закона на жертвата. Молете се на Бога, безъ да Го изкушавате. Кога изкушава чо
30 вѣкъ Бога? — Когато мислитѣ му сж въ разрѣзъ съ Божиитѣ, когато води пороченъ животъ и т. н. Който не мисли за бждещето, той не иска да знае, добъръ животъ ли води, или лошъ. Докато е на земята, това не го интересува, но единъ день ще се яви предъ Онзи, Който го е създалъ, да даде отчетъ за живота си. Какво ще отговаря тогава? Божията свѣтлина е толкова голѣма, че всичкитѣ ви мисли, желания и постжпки ще се освѣтятъ, ще станатъ обективни, ще тръгнатъ следъ васъ, както малкото дете върви следъ майка си. Какъ ще се справите съ това положение? Тогава ще разберете, че нѣма нищо скрито-покрито. Докато сте били на земята, много нѣща сте скривали даже и отъ себе си, но предъ голѣмата свѣтлина нищо не може да се скрие. Тогава ще разберете, че не е безразлично, дали сте живѣли добре, или зле. .Никой не познава Сина, тъкмо Отецъ“. Кой е този никой ? — Който живѣе за себе си и не познава закона за жертвата. Пръвъ Богъ се пожертвува. Той даде Сина си въ жертва, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него. Чрезъ Сина, Той изяви своята любовь к ьмъ човѣчеството, а Синътъ се пожертвува, за да изяви Отца Си. Това сж взаимни отношения на любовь и жертва, които трѣбва да се разбератъ. Когато разберемъ отношенията на Бога къмъ насъ, като нашъ Отецъ, и нашитѣ отношения къмъ Бога, като Негови Синове, тогава животьтъ ни ще се осмисли напълно. Обаче, не можемъ да бждемъ Синове на Бога, докато не се пожертвуваме. Вложете въ ума си мисъльта, че вънъ отъ любовьта животъ не сжществува; вънъ отъ любовьта никаква църква не сжществува; вънъ отъ любовьта никакви семейства, общества и народи не сжществуватъ. Единствената църква, която може да обедини човѣчеството, това е Божията Любовь, това е любовьта на самопожертвуването. Въ нея влизатъ всички идейни хора, т. е. хора на безкористието. Какво представятъ корист злюбието и безкористието ? Тѣ могатъ да се уподобятъ на богатия и на бедния, които сж се явили предъ Господа да изкажатъ желанията си. Пръвъ се явилъ богатиятъ, който започналъ да нарежда: Господи, искамъ голѣма кжща
31 палатъ, добре мебелирана и наредена, десетина слуги, да ми работятъ и всѣки день да слагатъ на трапезата ми вкусни, богати яденета, плодове и доброкачествени пития: да ямъ и да пия, за нищо да не мисля. — Да бжде споредъ волята ти ! — отговорилъ му Богъ. Следъ това се явилъ сиромахътъ и казалъ: Господи, имамъ само едно желание —всѣкога да гледамъ Твоето лице. Да бжде споредъ волята ти! И двамата, доволни отъ това, което имъ било обещано, слѣзли на земята, и всѣки заживѣлъ по свой начинъ. Богатиятъ живѣлъ въ палатъ, обиколенъ отъ грижитѣ на слугитѣ си; ялъ, пилъ, разхождалъ се, чувствувалъ се доволенъ и щастливъ. Така се изминали дни и години, докато единъ день той почувствувалъ, че започва да се задушава. Дошло му на умъ да се помоли на Господа: Господи, задушавамъ се, дотегна ми това положение. Научи ме, какво трѣбва да правя. Веднага дошълъ единъ ангелъ при него, отворилъ едно малко прозорче на неговия палатъ и му казалъ: Погледни навънъ! Богатиятъ погледналъ презъ прозорчето и видѣлъ една висока стълба, на върха на която стоялъ бедниятъ и гледалъ нѣкжде къмъ необятния просторъ. Какво прави този тамъ ? — запиталъ богатиятъ. — Той пожела всѣкога да гледа Божието лице —• отговорилъ ангелътъ. Години наредъ той гледа Божието лице, диша свободно, радва се на Божия свѣтъ и още не се е наситилъ. Две перспективи се представятъ на човѣка: да бжде въ положението на богатия и да се задушава отъ богатството си, или въ положението на бедния, всѣкога да съзерцава лицето на Бога и да не се насити да Го гледа. Да стоишъ на върха на стълбата, отдето да гледашъ Божието лице безъ насищане, това значи, да познавашъ Бога. Време е вече да познаемъ Христа, за Когото отъ две хиляди години вече се проповѣдва. Мнозина минаватъ за християни, но и тѣ още не сж познали Христа. Какво християнство е това, когато братъ брата изнудва, ограбва и изнасилва ? Любовь ли е това ? Въ любовьта нѣма насилие, нѣма страхъ, нѣма огорчения. Страхливиятъ не познава любовьта. Нѣкой се страхуватъ отъ смъртьта. Какво страшно има въ Смъртьта 1 Любещиятъ не се страхува нито отъ смъртьта,
нито отъ злото. Само единъ Богъ сжществува въ свѣта, отъ Когото всичко излиза. Отъ какво ще се страхуваме тогава? Който се страхува, той не познава любовьта, не познава Бога. Богъ е Любовь. Щомъ е така, не се страхувайте нито отъ смъртьта, нито отъ злото. Богъ е Животъ. Ако живѣешъ въ Бога, смърть не сжществува. Благодарете за злото, защото Богъ го е турилъ на работа, да потиква човѣка къмъ дейность, да преработи инертната материя въ него. Злото създава въ човѣка противоречия, съмнения, за да се произведе въ него търкане, което образува огънь. Огъньтъ стопява твърдитѣ тѣла, прави ги активни. Когато две твърди тѣла се съприкосновяватъ, между тѣхъ става търкане и се произвежда огънь. Радвайте се, когато се сблъскате съ твърдата, инертна материя въ себе си, за да се получи свѣтлина и пламъкъ. Какво представя огъньтъ и свѣтлината въ човѣка? Огъньтъ е резултатъ на неговитѣ страсти и желания, а свѣтлината — на неговитѣ мисли. Безъ огънь и свѣтлина нѣма животъ. На огъня се топятъ мжчнотопимитѣ метали; огъньтъ изгаря нечиститѣ нѣща и ги превръща въ пепель. На свѣтлината зрѣятъ плодоветѣ; при свѣтлината се придобиватъ знания. Който разбира нѣщата така, животътъ му се осмисля. Радвайте се и благодарете за всичко, което любовьта носи. Докато тя е съ васъ, вие сте блажени. Напусне ли ви, и радостьта ви напуща. За да не ви напусне, мислете върху отношението ви къмъ Бога, по сърдце и по духъ. Христосъ казва: „Само чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога.“ Виждането подразбира познаване; познаването подразбира вътрешна връзка съ любовьта. „Дойдете при мене всички, които се трудите и сте обременени, азъ ще ви успокоя.“ Христосъ показва, какъ може обременениятъ човѣкъ да се успокои. Преди години, единъ американски мисионеръ пжтувалъ изъ Америка да събира пари за благотворителни цели. Като събралъ значителна сума, решилъ да се върне назадъ, да предаде паритѣ, дето трѣбва. За да съкрати пжтя си, той се качилъ на единъ конь и миналъ презъ една планинска мѣстность. Като чулъ, че мисионерътъ носи голѣма сума въ себе си, единъ прочутъ разбойникъ се притаилъ въ една гжста гора, отдето трѣбвало да мине
33 мисионерътъ, съ намѣрение да го убие и да вземе паритѣ. Мисионерътъ наближилъ до мѣстото, дето билъ скритъ разбойникътъ, и почувствувалъ нѣкаква тежесть въ гърдитѣ си, като че нѣщо го задушава. Той си обяснилъ това притѣснение като лошо предчувствие и веднага слѣзълъ отъ коня, помолилъ се на Бога и продължилъ спокойно пжтя си. Едва изминалъ нѣколко метра, той видѣлъ въ гората единъ човѣкъ, добре въоржженъ, но спокойно го отминалъ. Следъ нѣколко години сжщиятъ мисионеръ билъ повиканъ да изповѣда единъ умиращъ. Последниятъ го погледналъ внимателно и после го запиталъ: Познавашъ ли ме? — Не те познавамъ, отговорилъ мисионерътъ. — Азъ пъкъ те познавамъ, и ще ти разкажа, при какъвъ случай те срещнахъ. Това бѣше преди нѣколко години. Азъ решихъ да те причакамъ въ гората, когато ти носѣше голѣма сума пари въ себе си. Искахъ да те убия и ограбя, но не се решихъ, защото, заедно съ тебе, яздѣше на бѣлъ конь още единъ човѣкъ, добре въоржженъ. Азъ се разтреперахъ и не посмѣхъ да посегна върху тебе. Значи, въ случая разбойникътъ билъ ясновидецъ. Той видѣлъ това, което и мисионерътъ не могълъ да види. Човѣкътъ, който ездѣлъ бѣлъ конь, билъ отъ невидимия свѣтъ, изпратенъ да пази мисионера. Съвременнитѣ хора не признаватъ сжществуването на духове. Въпрѣки това, тѣ четатъ Свещеното Писание, дето се казва: ,И ангелитѣ Божии слизатъ и възлизатъ.“ Както ангелитѣ слизатъ и се качватъ, така и дяволитѣ слизатъ и се качватъ. Значи, и еднитѣ, и другитѣ вършатъ Божията воля и се подчиняватъ на Божественитѣ закони. Нѣма сила въ свѣта, нито сжщество, което да не се подчинява на Бога. Разумниятъ човѣкъ се ползува и отъ добритѣ, и огй лошитѣ духове. Той знае закона за превръщането и го прилага. Христосъ казва: „Вземете моето иго на себе си и се научете отъ мене, защото съмъ кротъкъ и смиренъ по сърдце, и ще намѣрите спокойствие на душитѣ си“. Мнозина мислятъ, че владѣятъ свѣта, че иматъ голѣма власть, но, като се намѣрятъ предъ изпитания, тогава виждат ъ, докжде сж достигнали, каква власть притежаватъ и какво могатъ да направятъ съ нея. Съвременниятъ човѣкъ не е още напълно оформенъ; той не трѣб
34 ва да се заблуждава отъ временнитѣ си успѣхи. Единъ день, когато очитѣ му се отворятъ, той ще види, че всичко около него е живо; тогава той ще разбере, защо сжществува омразата и любовьта, злото и доброто, лъжата и истината. Това означава познаване на Бога и на Христа. Христосъ казва: „Ако думитѣ ми пребждватъ въ васъ, и вие — въ мене, каквото попросите въ мое име, ще ви се даде“. Значи, ако разбирате разумното Слово, ако разбирате, какви трѣбва да бждатъ отношенията ви къмъ Бога, животътъ ви ще бжде благо, както за васъ, така и за вашитѣ ближни. Отецъ и Синъ, това сж числата едно и три. Като извадите единицата отъ тройката, получавате числото две — Божията Любовь — майката на нѣщата. Това наричатъ въ християнството Духъ свети, т. е. вжтрешната сила въ човѣка, която пречиства ума и сърдцето му. Едно се иска отъ всички хора — да се свържатъ съ Христа. Свържете ли се веднъжъ съ Него, Той ще бжде съ васъ до окончанието на вѣка, въ вашитѣ радости и скърби, въ живота и въ смъртьта. Той е врата, която води човѣка отъ преходното къмъ непреходното, отъ видимото къмъ невидимото, отъ омразата къмъ любовьта. Христосъ е живиятъ хлѣбъ, носитель на живота. Христосъ е Учительтъ, Който ни учи на Божественитѣ закони. Като разбере правилно Христовото учение, човѣкъ се чувствува силенъ да изпълни задълженията си къмъ Първата Причина, къмъ своя ближенъ и къмъ себе си. „Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и азъ ще ви успокоя“. Само онзи може да отиде при Бога, който е свързанъ съ Него. Връзката се основава на любовьта и на разумностьта. Не може да има връзка между двама души, които не се обичатъ; не може да има връзка и между онЬзи, които не се разбиратъ. Само онзи може да отиде при Христа, който прилага закона на самопожертвуването. Изобщо, връз #а сжществува само тамъ, дето има нѣщо общо. Напримѣръ, вьншно диамантътъ и вжгленътъ не си приличатъ; д| амангътъ е твърдъ и кристаленъ, вжгленътъ е черенъ и не кристализира. Но вжтрешно тѣ иматъ нѣщо общо: и двата сж едно и сжщо вещество, ийенно, вжглеродъ. Вжгленътъ може да се превърне въ диа
35 мантъ. На сжщото основание, и човѣшката душа може да се превърне отъ вжгленъ въ диамантъ, т, е. да мине въ най-високото си положение — въ свръхсъзнателенъ животъ. Когато двама души се повдигнатъ до това състояние, до свръхсъзнанието си, тѣ всѣкога ще се познаватъ и разбиратъ. Като се срещна тъ, тѣ нѣма да се питатъ, познавашъ ли ме, какво мислишъ за мене и т. н. Това сж. въпроси, които сжществуватъ само между хора съ обикновено съзнание. Когато не се познаватъ, хората сж. готови да се съмняватъ едни въ други. Всѣки търси въ ближния си задни мисли. Какъ познаваме, кой човѣкъ се е обърналъ съ лице къмъ Бога, и кой стои далечъ отъ Него ? Направете опитъ първо съ себе си, да знаете, съ лице къмъ Бога ли сте, или стоите далечъ отъ Него. Това се познава по сѣнката ви. Когато сѣнката ви пада задъ васъ, вие сте близо до Бога, съ лице къмъ Него. Когато сѣнката пада предъ васъ, вие сте далечъ отъ Бога. Не е въпросъ да нѣмате сѣнки, но тѣ трѣбва да бждатъ задъ васъ. Всѣки трѣбва да провѣрява, кжде е сѣнката на неговия умъ, на неговото сърдце — задъ него, или предъ него, и да си дава отчетъ за положението, въ което се намира. Изобщо, сѣнката трѣбва да пада задъ васъ, за да изпъква лицето ви. Когато човѣкъ грѣши, сѣнката му пада отпредъ. Щомъ изправи погрѣшката си, тя веднага отива назадъ. Който обича, който говори истината, сѣнката му е отзадъ; който мрази и не говори истината, сѣнката му е отпредъ. Казано е въ Писанието: „Дѣлата имъ ходятъ предъ тѣхъ“. Отъ този стихъ вадимъ заключение, че дѣлата на нѣкой хора вървятъ следъ тѣхъ. Какъ познавате, кога сѣнкитѣ ви сж предъ васъ и кога — задъ васъ ? Ако дойде въ ума ви една лоша мисъль, или въ сърдцето ви — лошо желание, и веднага ги превърнете въ благородни, сѣнката ви е задъ васъ. И обратно, ако свѣтлата мисъль и благородното чувстю превърнете въ неблагородни, сѣнката ви е предъ васъ. Желая ви да се обичате и познавате. Това значи, сѣнкитѣ ви да бждатъ задъ васъ, а не предъ лицето ви. Прилагайте любовьта въ живота си, като великъ, основенъ законъ на Битието. Това иска Богъ отъ всички хора и отъ всички народи на земята.
36 „Никой не познава Сина, освенъ Отецъ“. — Защо? — Защото Синътъ се пожертвува за Отца си. И Синътъ познава Онзи, за Когото се е жертвувалъ. Който познава закона на жертвата, познава Отца си. Който е готовъ да се самопожертвува, ще намѣри пжтя. Съ други думи казано: Безъ самопожертвуване вратата на познанието е затворена. Дето похлопа човѣкъ — на вратата на науката, на изкуството, на музиката, навсѣкжде ще удари на камъкъ. Безъ вътрешно познаване на Отца и Сина, всичко се превръща въ прахъ и пепель; всичко се руши и гние, както гниятъ коренитѣ на дърветата. Кое дърво може да вирѣе безъ коренъ? Приложете закона на самопожертвуването, за да се домогнете до Божествения животъ. Като се говори за закона на жертвата, мнозина се страхуватъ да не осиромашеятъ, да не изгубятъ богатството. Нима е щастливъ онзи, който има милиони въ банкитѣ? Той носи голѣмъ товаръ въ ума си. Гърбътъ му е натоваренъ извънъ силитѣ му, и всѣки моментъ може да се пречупи. За предпочитане е да носишъ половинъ килограмъ въ стомаха си, отколкото сто килограма на гърба си. За предпочитане е да бждешъ беденъ, но доволенъ и щастливъ отъ положението си, отколкото да си богатъ и постоянно да носишъ въ ума си мисъльта, че ще те ограбятъ и убиятъ. Вжтрешниятъ миръ е за предпочитане и предъ най-голѣмото външно богатство. Обаче, като срѣщате богати, учени, красиви хора, радвайте се, че има такива хора. Ако срѣщате лоши, невежи хора, пакъ се радвайте. Какъвъ щѣше да бжде свѣтътъ, ако нѣмаше добри и лоши хора, учени и невежи, красиви и грозни ? Щомъ Богъ търпи и лошитѣ, и грознитѣ, и невежитѣ, и ние трѣбва да ги търпимъ. Като прилагате закона на самопожертвуването, ще разберете, защо нѣкой хора сж лоши. Преди години, въ единъ кантонъ, въ Америка, единъ биволъ се разлудѣлъ толкова много, че никой не могълъ да излѣзе срещу него. Той бѣгалъ, риталъ, изпоплашилъ всички хора около себе си. Най-после дошло едно момче, което могло да чете мислитѣ на животнитѣ и да се разговаря съ тѣхъ. То турило ржката си на главата на бивола, помилвало го нѣколко пжти и започнало да се разговаря съ него: Какво ти
37 стана, че започна да лудѣешъ ? — Въ задния ми кракъ е влѣзло нѣщо, което ме мжчи страшно. Момчето веднага се навело, повдигнало задния кракъ на бивола и видѣло, че вжтре има забитъ голѣмъ, дебелъ трънъ. То извадило тръна, измило крака на бивола, превързало го и го оставило на спокойствие. Биволътъ престаналъ да лудува. Чувате да казватъ, че нѣкой мжжъ или жена полудѣли. Не сж полудѣли, но трънъ е влѣзълъ въ ума или въ сърдцето имъ. Приближете се къмъ тѣхъ, турете ржката си на главата и бързо изтеглете тръна навънъ. Щомъ извадите тръна, тѣ ще дойдатъ въ първото си състояние. Какво правятъ повечето хора днесъ ? Тѣ носятъ чукъ и гвоздеи въ ржката си и, когото срещнатъ, забиватъ по единъ-два гвоздея въ него. Защо забивате гвоздеи въ ближнитѣ си ? Ще кажете, че искате да опитате, доколко могатъ да търпятъ. На Христа забиха четири гвоздея, и умрѣ. Той бѣше великъ, силенъ духъ и не издържа на човѣшкитѣ гвоздеи. Какъ мислите, обикновенитѣ хора повече ли ще издържатъ ? Не забивайте гвоздеи въ тѣлото на своя ближенъ. Не си създавайте излишни страдания. Не е лесно да турите човѣка на кръста, да заковете ума, сърдцето, душата и духа му съ гвоздеи, и да искате следъ това той да живѣе. Това е невъзможно! Вмѣсто да забивате гвоздеи въ човѣка — своя ближенъ, вадете гвоздеитѣ, които други сж забивали. Видишъ ли, че ближниятъ ти лежи боленъ, помогни му.—Но той билъ голѣмъ грѣшникъ.— Това не е твоя работа, ти си длъженъ да му помогнешъ, да му дадешъ поне чаша вода. Да помагате на ближнитѣ си, въ това се заключава учението на Христа, Който дойде на земята и се пожертвува за цѣлото човѣчество. Идатъ вече времена на изпитания, тежки и усилни, за които се говори въ Писанието. Казано е тамъ: „Гнѣвътъ Божи иде въ свѣта“. Всички ще чуятъ гласа на Бога и ще разбератъ, сжществува ли Правда въ свѣта, или не; сжществува ли добро, или не; сжществува ли любовь, или не. Това не трѣбва да ви плаши, но знайте, че Божественото колело постоянно се върти, следва своя пжть и за никого нѣма да спре. Всички трѣбва да бждете готови, навреме да се качите на ко
38 делото. Затова, именно, сте дошли на земята, като въ велико училище. Като свършите училището, ще се върнете при Бога, да държите изпититѣ си. Тамъ ще провѣрятъ, дали сте научили законитѣ на доброто и на злото, на любовьта и на омразата, на истината и на лъжата. Който е научилъ уроцитѣ си, ще остане тамъ да учи и да работи; който не ги е научилъ, ще го върнатъ отново на земята, да свърши добре училището и да се усъвършенствува. Това значи, да държи човѣкъ матура. Който издържи отлично изпититѣ, ще възкръсне и ще бжде назначенъ на велика служба. Да издържишъ матурата си отлично, това значи, да си научилъ, разбралъ и приложилъ петтѣ велики добродетели. Отъ хиляди години се говори и проповѣдва за възкресението. Желая ви да издържите матурата, да възкръснете, защото свѣтътъ се нуждае отъ възкръснали хора. Ако българскиятъ народъ издържи матурата си, ще възкръсне и ще заеме високо положение; ако не издържи, нищо нѣма да придобие. Това ще опита всѣки човѣкъ, всѣко общество, всѣки народъ. Богъ казва: ,Призовете ме въ день скръбенъ, и азъ ще ви помогна“. Молете се за себе си, за ближнитѣ си, обичайте и враговетѣ си. Така е казалъ Христосъ. Защо трѣбва да обичаме врага си? — За да не станете подобни на него, да не слѣзете до неговия уровенъ. Отнасяйте се къмъ всички съ любовь, а не съ омраза. Който отговаря на злото съ зло, той следва пжтя на падналитѣ духове. Който мрази, той е въ съгласие съ онѣзи, които вървятъ въ широкия пжть. Любещиятъ възлиза нагоре, по тѣсната пжгека; който мрази, слиза надолу, по широкия пжть. жВсичко ми е предадено отъ Отца моего; и никой не познава Сина, тъкмо Отецъ“. Синътъ е зародишътъ на Божественото, което всѣки трѣбва да полива, да обработва, за да израсте и да даде плодъ. Отъ Божествения зародишъ излиза новиятъ човѣкъ, готовъ за нова работа и новъ животъ. Този зародишъ живѣе въ всѣка душа, но се нуждае само отъ условия и просторъ за своето развитие. Колкото повече вѣрвате въ своитѣ вжтрешни сили и възможности, толкова по-скоро ще се развиете. Каквиго мжчнотии и препятствия да срещнете на пжтя си, всѣкога казвайте въ себе си: Мога да бжда
39 справедливъ, любещъ, кротъкъ, смиренъ, добъръ, ученолюбивъ — всичко мога да преодолѣя и да постигна съ Божественото въ себе си. Когато хората започнатъ да спрѣгатъ глагола „мога“ въ сегашно време, свѣтътъ ще се оправи. Не се занимавайте нито съ своитѣ грѣхове и погрѣшки, нито съ чуждитѣ. Тѣ сж торъ за Божествената нива. Ако братъ ти е сгрѣшилъ, не го сжди, не го отблъсквай отъ себе си, но помогни му да се очисти, да се облѣче въ нова премѣна. Ако братъ отблъсне брата си, мжжътъ — жена си, жената — мжжа си, тѣ вървятъ въ разрѣзъ съ Христовото учение. Обичайте се едни други заради Господа. Нѣкой казва, че иска да обича, но не може. Защо не може ? — Защото не е далъ мѣсто на Бога въ себе си. Само Богъ люби, затова е казано, че Богъ е Любовь. Мжжъ и жена, които въ името Божие сж живѣли единъ за другъ, умиратъ съ радость, както мжченицитѣ умиратъ за Господа. Тѣхното име не се забравя. За да бждешъ щастливъ, достатъчно е само единъ човѣкъ да те носи въ паметьта си, като живъ паметникъ, достоенъ за подражаване. Христосъ иде вече въ свѣта, възседналъ на бѣлъ конь, да проповѣдва Божието Слово. Гласътъ Му ще се чува навсѣкжде, по цѣлия свѣтъ и, като огненъ мечъ, ще прониква умоветѣ и сърдцата на хората. Който не може да издържи Неговата свѣтлина, ще ослѣпѣе. И злото не може да издържи на тази свѣтлина — то ще се стопи и изчезне. Иде краятъ на злото въ свѣта. Божествената свѣтлина ще произведе обратни резултати: на земята ще настане голѣмъ мракъ и тъмнина, а въ душитѣ на хората ще внесе голѣма свѣтлина. Не става ли сжщото и съ земното кълбо ? Когато едното полукълбо се освѣтява отъ слънцето, другото е въ мракъ. Това не трѣбва да ви смущава, но помнете: Когато се изпрѣчватъ противоречия на пжтя ви, Божественото слънце е изгрѣло вече. Има дни на сѣнки, които временно закриватъ неговата свѣтлина. Бждете готови да използувате благата, които Богъ носи за своитѣ избранници. Кои сж Божии избранници ?—Тѣзи, които иматъ свѣтли мисли и благородни чувства и желания. Днесъ проповѣдвамъ за живия Христосъ, Който ще проговори чрезъ хиляди уста. Много проповѣдници.
40 свещеници, учени, философи, музиканти ще призоватъ хората къмъ работа, която ще имъ донесе великото вжтрешно освобождаване. Всички заедно ще запѣемъ химнъ на Божията Любовь. Само така ще разберемъ, какво представя любовьта, която ще ни заведе при Сина и при Отца. Само любовьта е въ състояние да прероди човѣка. Ще кажете, че не трѣбва да си въобразявате нѣща, които не могатъ да станатъ. Важно е, какво си въобразява човѣкъ. Има въображение, което води човѣка нагоре, къмъ Бога. Има въображение, което го сваля надолу и отдалечава отъ Бога. Астрономътъ, съ своята тржба, вижда и най-отдалеченитѣ звезди, когато обикновениятъ човѣкъ и съ телескопъ даже нищо не вижда. Той се чуди, какъ може астрономътъ да вижда толкова нѣща и, въ края на краищата, казва: Всичко е въображение. Насочете и вие своя телескопъ нагоре, да видите Бога и величието, съ което е обиколенъ. Стремете се да Го видите и познаете, за да станете граждани на Царството Божие. Стремете се да намѣрите мѣстото си като удъ въ Божествения организъмъ. Щомъ намѣрите мѣстото си, не се борете да заемете първото мѣсто. Който изпълнява службата си, както трѣбва, той е на първо мѣсто. — Кжде ще бжде нашето мѣсто ? Като българи, вие ще бждете поставени въ дупката, която евреитѣ направиха въ ребрата на Христа. Тя и до днесъ още е отворена. На всички хора, на всички народи е дадена една и сжща задача: да запушатъ дупката въ ребрата на Христа, която отъ две хиляди години още зее. Христосъ е близо вече до земята. Той носи своето учение, съ което е решилъ, да обърне земята съ главата надолу, но да изпжди дявола. Той носи нова табела, на която е написано: .Царството Божие иде на земята“, Каквото и да стане съ свѣта, Царството Божие ще се въдвори на земята. Това е решението на Бога, на ангелитѣ, на всички възвишени сжщества. Който не вѣрва, нека се моли, да доживѣе това време, да види Царството Божие реализирано на земята. Като види, ще повѣрва на думитѣ ми. Който вижда нѣщата, не се нуждае отъ доказателства ; Toil вѣрва на очитѣ си. Какъ ще постжпятъ съвременнитѣ религиозни съ Христа, ако се въплъти на земята? Щомъ Го видятъ,
41 веднага ще поискатъ да прегледатъ проповѣдитѣ Му, да знаятъ, какво ще говори. Христовата проповѣдь не може да се ревизира. Тя не търпи човѣшки преценки ревизии. Това се отнася не само до Христа, но до всѣки, който следва Неговия пжть. Който говори въ името на Христа, думитѣ му се приематъ безрезервно. Който говори въ Негово име, но злоупотрѣбява съ името Му, той е лъжецъ и измамникъ. Лъжата може да царува най-много сто години. Следъ това тя се хваща и отъ нея нищо не остава. Думитѣ, които ви казвамъ, сж истинни и вѣрни не само за днесъ, но и за бждещитѣ вѣкове. Днесъ ви давамъ семена, които трѣбва да посѣете въ вашитѣ градини. Семената не сж мои, но на Онзи, Който ви е създалъ и пратилъ на земята да учите. Христосъ иде вече на земята, да донесе Божията Любовь за всички хора. Когато тѣ си подадатъ ржка за взаимна любовь, за братство и равенство, Христосъ ще влѣзе въ своята нержкотворена църква, да научи хората на закона на самопожертвуването по любовь, а не съ насилие. Богъ ще повдигне всѣка душа и ще я тури на мѣстото й. Това значи, да разбере човѣкъ вжтрешния смисълъ на живота. Желая ви да познаете Сина и Отца, не както хората ви учатъ, но споредъ вашата вжтрешна опитность. Можете ли да кажете, че хлѣбътъ е доброкачественъ, ако не сте го опитали? Опитайте го сами и тогава се произнасяйте. И въ Писанието даже е казано: Всичко опитвайте, доброто дръжте“. Въ заключение ще ви дамъ следното правило: Ако искате да знаете, дали сте близо до Бога, или далечъ отъ Него, вижте, кжде е сѣнката ви. Ако е задъ гърба ви, вие сте близо до Бога; ако е предъ лицето ви, тогава сте далечъ отъ Него. Стремете се да познаете Христа като лоза, като живъ хлѣбъ, като врата, като пастирь, като Синъ Человѣчески, като Учитель и наставникъ. • Беседа отъ Учителя, държана на 18 февруарий, 1917 г. София.
Спасението „Ако искашъ да влѣзешъ въ живота, упази заповѣдитѣ .) Културнитѣ хора на XX вѣкъ, свѣтски и религиозни, иматъ смжтно схващане, както за Мойсеевия законъ, така и за Христовия. Отъ две хиляди години насамъ християнитѣ разчепкватъ учението на Христа и така сж го охлузили, че, ако погледнете на него съ окото на ясновидецъ, ще си го представите като дърво съ олющена кора. Всички критици и писатели, всички проповѣдници говорятъ за спасението чрезъ добри дѣла, чрезъ изпълнение на Божиитѣ заповѣди, но спасението произтича отъ единъ основенъ законъ въ природата, който сжществува не само отъ времето на Христа, но много по-рано — отъ началото на Битието. Следователно, това, което става днесъ въ човѣшката душа, въ обществата, въ народитѣ, въ цѣлото човѣчество, произтича отъ самото Битие, отъ първичния източникъ на живота. Думата „спасение“ има много значения. Падналъ нѣкой въ вода и, като се дазѣлъ, нѣкой го извадилъ навънъ. Всички се радватъ и казватъ: Спасенъ е този човѣкъ. Нѣкой боледувалъ отъ тежка болесть оздравѣлъ, казватъ: Спасенъ е. Нѣкой се отклонилъ отъ правия пжть, но следъ време изправилъ живота си и заживѣлъ добре. И за него казватъ: Спасенъ е. Въ обикновенъ смисълъ, думата „спасение“ подразбира връщане на човѣка отъ лошия въ добрия животъ, или, излизане отъ мжкитѣ и несгодитѣ на живота и влизане въ по-добри условия на живота. Въ широкъ смисълъ на думата, спасението подразбира влизане на човѣка въ вѣчния животъ. Всѣки търси условията на вѣчния животъ. Много естествено! Не е достатъчно за човѣка да бжде спасенъ отъ удавяне, а следъ време да умре отъ гладъ; не е достатъчно да се освободи отъ ) Матея 17 : 21.
45 една тежка болесть, а следъ време да заболѣе отъ друга. Това значи, да се спаси отъ едно зло и да налети на друго. Човѣкъ се нуждае отъ истинско спасение, да възстанови връзката си съ Първата Причина на нѣщата. Докато не възстанови тази връзка, той не може да бжде спасенъ. Вънъ отъ това, никакво спасение не сжществува. Така се разбира спасението днесъ, така го разбиралъ Христосъ, така го разбиратъ всички светии, праведни и добри хора на земята. Христосъ казва: „Ако искашъ съвършенъ да бждешъ, иди, продай имането си, и дай го на сиромаси; дойди, та ме последвай". Който не разбира спасението така, той самъ се заблуждава: той ще грѣши, ще пада и става, ще се обезвѣрява и т. н. Законътъ за спасението' е постояннодействуващъ законъ. Нѣкои мислятъ, че човѣкъ се спасява само веднъжъ. Спасенъ единъ пжть, повече не трѣбва да мисли за спасението. Човѣкъ трѣбва да се спасява всѣки моментъ. Значи, спасението е многократенъ, вѣченъ процесъ. Ние не вѣрваме въ еднократнитѣ процеси. Както яде, пие вода и диша постоянно, така човѣкъ трѣбва постоянно да се спасява. Между човѣшката душа и Бога сжществува постоянна връзка, наречена, „връзка на спасение“. Често хората се запитватъ: Спасенъ ли съмъ ? — Днесъ може да си спасенъ, но утре ще те хване нѣкой за врата; днесъ може да си ситъ, но утре ще бждешъ гладенъ; днесъ имашъ добра мисъль, но утре ще те нападне нѣкоя лоша мисъль. За да не бждете днесъ въ едно положение, утре — въ друго, пазете връзката си съ Бога. Христосъ дойде на земята да създаде здрава, постоянна връзка, отъ една страна между хората и ангелитѣ, отъ друга — между хората и Бога. На въпроса на младия човѣкъ, какво да прави, за да наследи вѣчния животъ, Христосъ каза: „Не убивай!“ Значи, убийството е въ състояние да скжса връзкитѣ на човѣка съ Бога, съ ангелитѣ, съ неговитѣ напреднали братя. По-нататъкъ Христосъ продължи: „Не прелюбодействувай, не кради, не свидетелствувай на лъжа ; почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си“. Това сж законитѣ на Духа, които иматъ отношение къмъ сегашната епоха. Казва момъкътъ на Христа: „Всичко това упазихъ отъ младостьта си; що ми още недостига ?
44 Рече му Исусъ: »Ако искашъ съвършенъ да бждешъ, иди, продай имането си и дай го на сиромаси; дойдй, та ме последвай ! Съ първитѣ нѣколко заповѣди Христосъ обяснява причинитѣ, които могатъ да скжсатъ връзката на човѣка съ възвишения разуменъ свѣтъ. Съ вторитѣ заповѣди Той обяснява причинитѣ, които възстановяватъ скжсаната връзка. »Не убивай!“ Думата .убийство“ има широкъ смисълъ и значение. Като слушате тази заповѣдь, ще си кажете: Слава Богу, че досега никого не съмъ убилъ. Азъ пъкъ казвамъ: Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е убивалъ. Да убивашъ, това не значи, само да отнемешъ животъ. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ всѣки день убива една своя добра мисъль, добро чувство или желание. Сжщо така човѣкъ убива добритѣ мисли, желания и постъпки на ближнитѣ си. Напримѣръ, срѣщате човѣкъ, който вѣрва въ Бога, но вие успѣвате да го разубедите въ вѣрата му. Това не е ли убийство ? Вие убивате едно свещено чувство въ него. Отде знаете, че Богъ не сжществува ? Който отрича Бога, той иска да вземе Неговото мѣсто. Следователно, кажете ли за. нѣкого, че не е богатъ, добъръ, красивъ, ученъ, товазначи, че вие задържате тѣзи качества за себе си. Отричането на доброто, на красивото, на великото отдалечава човѣка отъ Бога. Съ тѣзи нѣща вие кжсате връзката си съ Него и сами се излагате на смърть. Ще кажете, че хората ви обичатъ. Това нищо не значи. Хората могатъ да ви обичатъ и пакъ да страдате, да се мжчите —зависи, каква е тѣхната любовь. Любовьта на повечето хора е любовь на орли и гарги. Това не трѣбва да ви обижда, но знайте, че любовь, която не гради, е животинска. Заповѣдьта ,не убивай“ има отношение, именно, къмъ тази любовь. Ще кажете, че любовьта се възпѣва, Коя любовь трѣбва да се възпѣва: която руши, или която съгражда ? Колко моми и момци, съ благородни мисли и желания, се разочаровали въ любовьта! Колко моми и момци сж посѣгали на живота си следъ женитбата си! Защо се разочарова момата? — Защото не намира въ своя възлюбенъ онѣзи елементи, необходими за нейното развитие. И момъкътъ се разочарова отъ своята възлюбена по сжщата причина. Не става ли сжщото и съ религиознитѣ убеждения на чо
45 вѣка ? Срѣщате нѣкой религиозенъ, радостенъ, вдъхновенъ, но вие го разубеждавате въ неговата вѣра, доказвате му, че животътъ е само на земята, и той се разочарова, изгубва разположението си. Ще дойде день, когато съзнанието на хората ще се пробуди, и тѣ ще влизатъ отъ единъ животъ въ другъ. Тѣ ще разбератъ, че нѣма смърть, че животътъ е вѣченъ и непреривенъ. Сегашнитѣ хора иматъ различни вѣрвания и разбирания за този и за онзи свѣтъ, но всичко не сж изпитали и провѣрили. Нѣкой подържатъ мисъльта, че животътъ е само на земята. Човѣкъ умира, изчезва — нищо не остава отъ него. Тѣ отричатъ възкресението. Кой отъ тѣхъ е ходилъ на онзи свѣтъ, да знае, какво има тамъ? Само онзи може да отрича или подържа една идея, който я опиталъ. Само мъртвиятъ може да говори за смъртьта; живиятъ говори само за живота. Въ това отношение, има мъртви хора, които сж живи и продължаватъ да живѣятъ. Има живи хора, които сж мъртви, тѣ се движатъ между живитѣ, но не признаватъ живота. Това сж хора, които се движатъ механически, безъ мисъль и чувства. Хиляди години трѣбва да минатъ, за да възкръснатъ. Тѣ гледатъ, но не виждатъ; чуватъ, но не слушатъ — спещи хора сж тѣ. Обаче, има хора и на този, и на онзи свѣтъ, които виждатъ, слушатъ, разбиратъ законитѣ на живота и ги прилагатъ. Тѣ сж живи и се радватъ на живота, проявенъ въ всички свѣтове. „Не убивай ! Това значи, не разрушавай нито една добра мисъль, нито едно добро желание, които Богъ е вложилъ въ тебе или въ твоя ближенъ. Вмѣсто да руши и да обезсмисля живота си, човѣкъ трѣбва да гради. Смисълътъ на човѣшкия животъ се заключава въ отстраняване на лошитѣ качества въ себе си и въ култивиране на добритѣ, които го повдигатъ и му създаватъ условия за спасение и за единение съ Бога. Какъ може да се освободи човѣкъ отъ лошитѣ качества? Като премахне отъ пжтя си всички условия, които прекжсватъ връзката му съ Божествения свѣтъ. Да скжса човѣкъ тази връзка, това значи, да спре развитието си на земята. Човѣкъ трѣбва да мине първо презъ Мойсеевия законъ, който казва: „Почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си. Като изпълни този законъ, той е готовъ да изпълни и Христовия.
46 Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза, и Отецъ ми е земедѣлецътъ. Всѣка пржчка въ мене, която не принася плодъ, отрѣзва я; и всѣка, що дава плодъ, очиства я, за да даде по-много плодъ. Това значи: всѣка пречка въ Христа, която не се е отказала отъ желанието си да убива, не принася плодъ. Отецъ я отрѣзва и хвърля настрана. Какви сж признацитѣ, по които познаваме, кой човѣкъ убива ? — Вкисването, т. е. недоволството. Започне ли човѣкъ да се вкисва, да се дразни, да бжде недоволенъ, той е готовъ да убива. Христосъ казва още: „Не кради Г Какво да не крадемъ ?—Добритѣ мисли и желания на хората. Готовъ съмъ да дамъ всичкото си богатство, но въ никой случай да не ми се открадне или да не открадна нѣщо отъ ума и отъ сърдцето на човѣка. Както не трѣбва да убивашъ добритѣ мисли и желания на своя ближенъ, така не трѣбва и да крадешъ. Христосъ казва! „Не свидетелствувай на лъжаа!“ Въ отношенията си на взимане и даване, човѣкъ трѣбва да бжде абсолютно честенъ, да не допуща никаква лъжа. Ако получи една добра мисъль или едно добро желание, трѣбва да отговори съ сжщото. Даде ли срещу една добра мисъль една лоша, той си служи съ лъжата. Ако на доброто отговаряте съ зло и мислите, че сте приложили доброто, вие покваряте първо себе си, а следъ това семейството си и обществото. Не е позволено на човѣка да убива, да краде и да лъже. Жена или мжжъ, които си позволяватъ да крадатъ ума и сърдцето на другия, сж на кривъ пжть. Нѣма да мине много време, и тѣ ще видятъ лъжата, въ която сж живѣли. Дето е лъжата, тамъ е и убийството, и кражбата. Освободете се отъ навицитѣ и пороцитѣ на миналото си, за да обикнете баща си и майка си, да обикнете и своя ближенъ. Какъ трѣбва да обикнете своя ближенъ? —Като себе си. Кой сте вие, коя е вашата майка, и кой е вашиятъ баща ? Тѣлото ви, това сте вие; душата ви — вашата майка, а духътъ — вашиятъ баща. Човѣкъ е чадо на своята душа. Значи, тѣлото е дете на душата. Тя полага майчини грижи за него, да го отгледа и възпита. Нѣкой питатъ, дали съ сегашното си тѣло ще живѣятъ и на онзи свѣтъ. Това значи: има ли връзка тѣлото съ душата и съ духа, т. е. съ майка си и съ баща си ? Синътъ трѣб
4) ва да бжде порядъченъ, да радва майка си и баща си. Той трѣбва да ги почита и уважава.. Майката и бащата сж въ самия човѣкъ, а не вънъ отъ него. Въ който день престжпите Божия законъ и престанете да почитате майка си и баща си, да любите ближния си, вие сте вънъ отъ условията на живота. Прилагайте Христовото учение всѣки моментъ въ живота си, за да видите, че то е учение на животъ и на сила. Ако сте неразположени, обърнете внимание на живота си, да видите, коя отъ тритѣ заповѣди сте нарушили. Достатъчно е да бждете искрени къмъ себе си, за да разберете, коя заповѣдь, именно, сте престжпили: не убивай, не кради или не лъжесвидетелствувай! Христосъ казва: жАко искашъ съвършенъ да бждешъ, иди, продай имането си и дай го на сиромаси; дойди, та ме последвай“. На кого ще раз да дешъ имането си ? — На твоитѣ мисли и желания. Кого ще последвашъ? — Великия Учитель на живота. Когато четатъ този стихъ, хората започватъ да разискватъ върху него. Тѣ се страхуватъ, че, ако раздадатъ имането си, ако се откажатъ отъ кжщата и отъ паритѣ си, ще осиромашеятъ, ще се лишатъ отъ условията на развитие. Богъ не иска вашитѣ имоти. Той не се нуждае отъ вашитѣ кжщи и пари. Подъ думата .имане“ се разбира друго нѣщо. Само онзи може да раздаде имането си, който е готовъ да прояви доброто, което е вложено въ него. Доброто въ човѣка е неговото имане. Доброто е свързано съ закона на любовьта. Когато милосърдието и любовьта действуватъ въ човѣка, той е готовъ вече да прояви доброто, да прави добри дѣла. Вънъ отъ милосърдието и любовьта, доброто не сжществува, т. е. не може да се прояви. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който може да прави добро безъ добра мисъль и добро желание въ себе си. Казано е: „Почитай майка си и баща си“. Майката и бащата представятъ обекта на твоята любовь, а ближниятъ ти е стимулътъ, който те кара да проявишъ любовьта. Майката и бащата сж символъ на силното, а ближниятъ — символъ на слабото. Човѣкъ може да люби само нѣжното, слабото, милото, което се нуждае отъ помощь. Силния можешъ да почиташъ и уважавашъ, а слабия — да любишъ.
48 Казано е въ Писанието: жБогъ е Любовь“. Кой познава Бога като любовь ? — Слабиятъ, грѣшниятъ, немощниятъ. Следователно, ако сте слабъ, радвайте се, защото имате възможность да познаете любовьта и силенъ да станете; ако сте грѣшенъ, радвайте се, защото имате възможность да познаете любовьта и праведенъ да станете. Казано е въ Евангелието, че когото Богъ обича, него наказва. Въ този смисълъ, може да се каже: Когото Богъ обича, прощава грѣховетѣ му. Това е законъ който сжществува и въ природата. Наблюдавайте животнитѣ, да видите, че и тѣ сж внимателни, нѣжни къмъ слабитѣ сжщества. Този законъ действува и между хората. Радвайте се, ако попаднете въ ржцетѣ на силенъ, но благороденъ и добъръ човѣкъ. Той ще ви помага и повдига. Тежко на онзи, който попадне въ ржцетѣ на грубъ, неблагороденъ и жестокъ човѣкъ. Той е подобенъ на октоподъ: забива смукалата си въ слабия, изсмуква соковетѣ му и го изхвърля навънъ. Така постжпватъ нѣкои религиозни и свѣтски хора. Като намѣрятъ нѣкой слабъ, добъръ човѣкъ, забиватъ смукалата си въ него, обърнатъ кесията му и после го напущатъ, като казватъ: Обърнахме го къмъ Господа, или въведохме го въ живота, дадохме му знания. Това не е никакво обръщане къмъ Бога; това не е никаква наука. Той нѣма да помисли втори пжть за вашия Богъ, нито за вашето знание. Ако искате да помогнете на човѣка, никога не обръщайте кесията му; никога не обръщайте неговото сърдце и умъ къмъ Бога. Оставете го той самъ да потърси Бога и да се обърне къмъ Него. Ако искате да помогнете на човѣка, намѣрете ключа на неговата врата и му кажете: Вземи ключа, който нѣкога си изгубилъ, отвори вратата на кжщата си, изчисти я, отвори всички прозорци, да влѣзе слънцето въ нея, да я освѣти. Естествена длъжность на човѣка е всѣки самъ да изчисти кжщата си, да не оставя слугинитѣ си да я чистятъ. Вашата кжща е храмъ Божи, съграденъ само за васъ. Какво ще стане, ако всички храмове се събератъ на едно мѣсто ? Това значи, да се произведе смущение въ цѣлия свѣтъ. За този храмъ, именно, Христосъ казва: „Влѣзъ въ тайната си стаичка и се помоли на Бога, Който вижда въ тайно“. Тайната стаичка е храмъ на човѣшката душа.
49 Да влѣзе човѣкъ въ храма на своята душа, това значи, да отхвърли отъ себе си всѣкакъвъ гнѣвъ и недоволство, всѣкаква омраза и зависть. Гнѣвътъ и недоволството водятъ къмъ убийство, убийството — къмъ кражба, а дветѣ заедно — къмъ лъжа — най-голѣмиятъ порокъ въ човѣшкия животъ. Първитѣ четири заповѣди: „Не убивай, не кради, не прелюбодействувай, не свидетелствувай на лъжа“, показватъ на човѣка, какво не трѣбва да прави. Вторитѣ три заповѣди — „почитай баща си и майка си и люби ближния си, като себе си“, показватъ, какво трѣбва да прави. Значи, човѣкъ трѣбва да почита баща си и майка си и да люби ближния си. Ближнитѣ на човѣка сж неговитѣ добри мисли и желания. Чрезъ тѣхъ той може да изкорени лошитѣ мисли и желания, да ги постави при добри условия, т. е. да ги възпитава и облагородява. Да обичате ближнитѣ си, това значи, да посадите въ градината си най-добри плодове, чрезъ които да превръщате лошитѣ мисли и желания въ добри. Съ тѣзи заповѣди Христосъ искалъ да обърне внимание на евреитѣ къмъ смисъла на живота, да се възлюбятъ едни други, за да се откажатъ отъ убийството. Споредъ тѣхнитѣ закони тѣ се убивали за нищо и никакво. Тази е причината, дето тѣ нѣмали дълготрайно царство. Всички хора, всички народи, които и до днесъ още прилагатъ старитѣ еврейски закони, постоянно убиватъ, крадатъ и лъжатъ. Проследете историята на европейскитѣ народи, да видите, колко войни сж водили, колко кръстоносни походи сж предприемали, съ цель да освобОдятъ Ерусалимъ. Ерусалимъ ще бжде свободенъ, когато хората престанатъ да убиватъ, да крадатъ, да прелюбодействуватъ, да свидетелствуватъ на лъжа. Нека всѣки отъ васъ проследи живота си отначало докрай и си каже: Отъ днесъ турямъ кръстъ на всѣкаква лъжа, кражба, убийство и прелюбодеяние. Следъ това, обърнете се къмъ Христа и Го запитайте, какво ви недостига, за да наследите вѣчния животъ. Той ще ви отговори: „Иди, продай имането си и дай го на сиромаси; дойди, та ме последвай“. — Кои сж сиромаситѣ? — Вашитѣ ближни. Ставате сутринь весели, разположени, доволни отъ живота. Коя е причината за разположението ви? Това се дължи на ближнитѣ ви, които
50 живѣятъ въ васъ. Следователно, ако искате да подържате разположението си, трѣбва да обичате ближнитѣси. Благородното, свѣтлото, което носите въ ума и въ сърдцето си, представятъ за васъ великъ свѣтъ — вашето щастие. Ако търсите Христа, ще Го намѣрите въ вашитѣ добри мисли, чувства и желания. Тѣ представятъ истински връзки на вашия животъ. Отъ тѣхъ можете да оплетете вжжето, по което да стигнете да небето. Казано е въ Писанието: „Привлѣкохъ ви съ любовьта си“. Значи, любовьта е сборъ отъ връзкитѣ на доброто, на разумностьта, на правдата, които водятъ човѣка въ възвишения свѣтъ. Само любовьта е въ състояние да въведе човѣка въ Царството Божие. Приложете любовьта въ живота си, ако искате да бждете щастливи. Така ще опитате силата на Христовото учение. Сегашнитѣ хора се оплакватъ отъ страдания и нещастия, търсятъ начинъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Тѣ могатъ да постигнатъ това, само ако измѣнятъ мисъльта си. Старитѣ мисли трѣбва да се замѣстятъ съ нови. Като мисли право, по новъ начинъ, човѣкъ разбира, че това, което вчера му е причинявало страдание, днесъ може да му причини радость. Че изгубилъ имането, или общественото си положение, това не го плаши. Богатството му, достойнството му зависятъ отъ него. Той носи въ себе си условия да бжде богатъ, силенъ, здравъ. Даже и майка си и баща си да изгуби, той знае, че не сж изгубени, тѣ сж въ него. Външниятъ баща и майка сж отражение на вжтрешнитѣ, които живѣятъ въ самия човѣкъ. Всичко е скрито въ васъ. Достатъчно е да държите добри мисли и чувства въ ума и въ сърдцето си, за да разполагате съ богатството на цѣлия свѣтъ. И тогава нѣма да бждете сиромаси, но ще давате отъ себе си, както изворътъ непрестанно дава. Отворете съкровищницата на своя животъ — душата си, и щедро давайте. Тя е пълна съ блага и съ добри семена, които трѣбва да сѣете на Божествената нива. Не мислете, че сте сиромаси. Богъ всичко ви е далъ, но не знаете, какъ да използувате благата на живота. Не мислете, че щастието се крие въ материалното богатство. Разумность се иска отъ човѣка. Разумниятъ използува правилно благата, които му сж дадени, зато
51 ва минава за богатъ. Нещастието на човѣка не се дължи на липсата на блага, но на това, че той спира добритѣ мисли и чувства въ себе си, не ги проявява навънъ. Съ други думи казано: той не дава възможность на Бога въ себе си да се прояви. Богъ тихо ви нашепва: Направи едно добро дѣло. — Не искамъ. — Остави тогава азъ да го направя. — Не позволявамъ. — Може ли при това положение да бждете щастливи и да намѣрите Бога? — Кжде е Господъ? — Въ васъ. Отворете сърдцето си, и той ще се прояви. Като не съзнава богатствата и благата, които носи въ себе си, човѣкъ плаче, страда, обезсърдчава се. Това подразбира българската пословица: ,Вода гази, жаденъ ходи. Ако възлюбите Господа, ще придобиете всичко, каквото желаете. Безъ Бога човѣкъ не може да запази нито богатството, нито силата си. Въ една народна приказка се разказва, какъ Богъ и свети Петъръ обикаляли свѣта, слизали между хората, да видятъ, какъ живѣятъ. Като обикаляли градове и села, тѣ попаднали въ единъ краенъ кварталъ и влѣзли въ една бедна кжща да пренощуватъ. Домакинитѣ, прости и сърдечни хора, ги приели добре, сложили имъ да вечерятъ и следъ това ги поканили да си починатъ. Доволенъ отъ приема на добритѣ домакини, на излизане отъ тѣхния домъ, св. Петъръ се обърналъ къмъ Бога съ думитѣ: Господи, защо не помогнешъ на тѣзи добри хора, да се освободятъ отъ сиромашията си? — Да бжде споредъ желанието ти! — казалъ Богъ. Веднага малката бедна кжщичка се превърнала въ голѣма кжща, )щбре наредена, а домакинитѣ — богати господари, добре облѣчени и обиколени съ много слуги. Домакинътъ, потъналъ въ богатство и разкошъ, се предалъ на лекъ животъ, на ядене и пиене. Ялъ, пилъ и нищо не работилъ. Богъ и св. Петъръ продължили обиколката си по свѣта. Следъ нѣколко години тѣ попаднали въ сжщия градъ, дето нѣкога посетили бедното семейство, и св. Петъръ пожелалъ да отидатъ при тѣхъ, да видятъ, какъ живѣятъ сега, като богати. Почукали на вратата на богатата кжща, и скоро се показала добрата домакиня. Тя ги приела любезно, нагостила ги и ги оставила да пренощуватъ въ дома й, като странници, дошли отъ далеченъ
52 пжть. Лицето й било посърнало, тжжно, като на човѣкъ, който страда и се мжчи. Като имъ посочила стаята за нощуване, побързала да ги предупреди, че ако чуятъ срѣдъ нощь нѣкой да вика, да тропа и да буйствува, да не се стреснатъ. — Това е мжжътъ ми, добавила тя скръбно: той пие, връща се пиянъ и не може да се въздържа — прави голѣми пакости. Като легнали да спятъ, Богъ казалъ на св. Петъръ: Легни ти на края, къмъ вратата, азъ ще легна навжтре. Едва заспали, тѣ чули тропане, викове, буйство — мжжътъ пристигналъ отъ гуляй. Той отварялъ вратитѣ на всички стаи, удрялъ, блъскалъ, самъ не знаялъ, какво иска. Най-после той влѣзълъ въ стаята, дето били гоститѣ. Като видѣлъ, че чуждъ човѣкъ спи въ леглото, той взелъ една тояга и го набилъ добре: Ще ти дамъ да разберешъ, какъ се спи въ чуждъ домъ, безъ мое знание. Като поутихналъ малко, св. Петъръ казалъ на Господа: Хайде да смѣнимъ мѣстата си, да не дойде втори пжть, пакъ да ме набие. Смѣнили мѣстата си. Обаче, домакинътъ не се успокоилъ окончателно. Той пакъ се върналъ въ сжщата стая и си казалъ: Чакай, да му ударя още нѣколко тояги, да ме помни. Като вдигналъ тоягата, св. Петъръ мръдналъ малко и се издалъ. Домакинътъ се взрѣлъ, и, макаръ че било тъмно, забелязалъ още единъ човѣкъ въ леглото — А, сега иде твой редъ. Преди малко набихъ единия, сега ще набия тебе, който си навжтре. И въ този случай набилъ пакъ св. Петъръ. На разсъмване, св. Петъръ казалъ на Господа: Да си вървимъ, Господи, да не дойде и трети пжть да ме набие. Набърже се облѣкли, измили очитѣ си — били готови за пжть. Въ това време Богъ махналъ единъ пжть съ кърпата си въ въздуха, кжщата се запалила и изгорѣла. Така св. Петъръ се освободилъ, да не бжде битъ и трети пжть. Кога човѣкъ живѣе само за ядене и пиене ? — Когато даде предимство на плътьта си, т. е. на низшитѣ чувства въ себе си. Тогава, ако св. Петъръ се моли за васъ, ще бжде битъ по нѣколко пжти на день. Следователно, не се молете за придобиване на материални блага, преди да сте се свързали съ Бога. Колкото и да храните вълка, все вълкъ ще си остане; колкото и да се грижите за змията, за комара, за въшката, нѣма да
53 измѣните тѣхното естество; каквито грижи и да полагате за грѣшника, нѣма да го изправите. Единственитѣ нѣща, които могатъ да изправятъ грѣшника, това сж гладътъ и страданието. Когато дойде до крайния предѣлъ на страданието, той съзнава положението си, започва да се разкайва, да се моли и постепенно се изправя. Видите ли, че нѣкой много роптае противъ страданията и изпитанията си, ще знаете, че той е още въ началото на мжчнотиитѣ си. Той трѣбва много да страда, да се смекчи характерътъ му, да се разкае и следъ това да започне смиряването му. Задачата на човѣка е да работи върху себе си, да бжде здравъ, силенъ и разуменъ. Добритѣ мисли и желания даватъ възможность на човѣка да придобие здраве, сила, да прояви своята разумность. Това се иска отъ всички хора — мжже, жени и деца. При това положение, обществата ще се преустроятъ магически. Когато частитѣ сж въ изправность, и цѣлото е въ изправность. За обикновенитѣ хора нѣщата ставатъ бавно, а за мждрецитѣ — изведнъжъ. Тѣ знаятъ законитѣ и не злоупотрѣбяватъ съ тѣхъ. Ако обикновениятъ човѣкъ работи съ великитѣ закони на Битието, въ единъ день ще разруши свѣта. Богъ не дава великото знание на обикновенитѣ хора, защото тѣ прилагатъ още Мойсеевия законъ: убиватъ, крадатъ, лъжесвидетелствуватъ, и т. н. Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да излѣзе отъ обикновения животъ ? — Да се свърже съ Бога, Който работи сега въ свѣта. Работете и вие съ Него, да имате дѣлъ въ Царството Божие. Да работи човѣкъ заедно съ Бога, това значи, да прилага любовьта — Божествената майка, за която Христосъ казва, че трѣбва да се почита. Който люби, само той може да почита майка си и баща си. Той е добъръ, праведенъ, благороденъ човѣкъ. Нѣкой се оплаква, че хората не го обичатъ. Какъ ще обичате човѣкъ, който не почита баща си и майка си ? Горко на онази мома, която се омжжи за момъкъ, който не почита майка си и баща си! Горко на онзи момъкъ, който се ожени за мома, която не почита майка си и баща си! Мома и момъкъ, които почитатъ майка си и баща си, и Богъ ги обича и благославя. Който иска любовьта на ближния си, трѣбва да почита майка
54 си и баща си. Това е законъ, който действува въ Битието. Вънъ отъ този законъ любовьта не се проявява. Почитайте душата и духа си, почитайте душата и духа на ближния си, за да бждете любими чада на Бога. Когото Богъ обича, и хората го обичатъ. Който не почита баща си и майка си, той е нещастенъ човѣкъ. Който не люби ближния си, сжщо е нещастенъ. Той е грѣшенъ човѣкъ, осжденъ на страдания. Това искалъ да каже Христосъ въ стиха: „Ако искашъ съвършенъ да бждешъ, почитай баща си и майка си, т. е. духа и душата си; люби ближния си, като себе си; раздай имането си; дойди, та ме последвай.“ Кого трѣбва да последва човѣкъ? — Този, отъ Когото излиза всичко — Първичниятъ Изто шикъ на живота. Да следвашъ Бога, това значи, да осмислишъ живота си, да превърнешъ страданията въ музика, глада и сиромашията — въ приятна задача. При това положение, човѣкъ не се страхува отъ гладъ и лишения. Той не се безпокои, дали ще има хлѣбъ, или нѣма да има. Той знае, че Богъ го осигурилъ. Отде и какъ ще дойде хлѣбътъ, това не го смущава. Какъ прекараха евреитѣ 40 години въ пустинята? Който ги освободи отъ робството, той имаше грижа за it хъ, да ги нахрани и напои. Източникътъ, отъ който човѣкъ черпи храната си, не е единъ. Раздай имането си и не мисли, отде ще дойде другото. Докато не излѣешъ вмирисалата вода отъ шишето, не можешъ да го напълнишъ съ чиста. Изпразнете кесиитѣ си, за да ги напълните отново. Изпразнете шишетата и кесиитѣ си, за да ги напълни Богъ съ чиста вода и чиста храна. Изпразнете сърдцата си отъ старитѣ чувства, да внесе Богъ нови чувства, нова топлина, която да ги преустрои. Това означава стихътъ: „Ще отнема каменнитѣ имъ сърдца и ще имъ дамъ нови.“ Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ условията на живота, искатъ да знаятъ, какво ще стане съ тѣхъ. Българитѣ искатъ да знаятъ, какво ще стане съ България. — Нищо лошо нѣма да стане. България ще продължава своето сжществуване. Богъ казва днесъ: Ако хората ме слушатъ, само една дума ще кажа, и войната ще престане. Понеже не слушатъ, ще ги оставя да се биятъ, докато се вразумятъ. Много хора, които не почитатъ баща си и майка си, не любятъ ближния си.
55 fi още живѣятъ споредъ законитѣ на Мойсея. И доднесъ още има между хората паразити. Ние не се нуждаемъ отъ паразити. Свѣтътъ има нужда отъ добри хора, отъ красиви цвѣтя, които надалечъ разнасятъ •своето благоухание. Свѣтътъ се нуждае отъ благородни души и сърдца, отъ разумни майки, бащи и деца. Това иска Бигъ. Това е проповѣдвалъ Христосъ преди две хиляди години. Днесъ хората се дѣлятъ на религиозни и свѣтски: първитѣ вѣрватъ въ Бога, а вторитѣ Го отричатъ. Иде време, когато ще имъ се даде още едно доказателство, че Богъ сжществува. Тогава и слѣпитѣ ще прогледнатъ, но, ако не сж готови да приематъ новата свѣтлина, ще станатъ по-нещастни, отколкото сж били порано. Тази е причината, дето очитѣ на нѣкой слѣпи не се огварятъ. Разумниятъ свѣтъ ги щади, оставя ги слѣпи, за да не страдатъ повече. Затова, именно, всички хора не могатъ да бждатъ богати. Не давайте пари на онѣзи, които не знаятъ, какъ да ги използуватъ. Ако забогатѣятъ преждевременно, тѣ ще причинятъ голѣми пакости, как го на себе си, така и на своитѣ ближни. Ето защо, презъ каквито изпитания и мжчнотии да минавате, знайте, че всичко е за ваше добро. Вие се нуждаете отъ жива, непоколебима вѣра, съ която да преодолявате всичко. Работете върху себе си, работете и върху свѣта, да го облагородите. Едно време хората бѣгаха отъ свѣта; тѣ отиваха въ горитѣ и пустинитѣ, тамъ да се подвизаватъ въ служене на Бога. Днесъ на всички се казва, да влѣзатъ въ свѣта, тамъ да работятъ. Едно време хората бѣгаха отъ ада, страхуваха се отъ него. Днесъ тѣ живѣятъ въ ада и работятъ за повдигане на онѣзи души, които сж паднали и сж се отклонили отъ правия пжть. Време е вече да се откажете отъ старитѣ си убеждения, да съборите старитѣ си кжщи. Старото се събаря, ново вече се гради. Сцената трѣбва постоянно да се подновява; не може една и сжща драма да се играе. Богъ не обича еднообразието. Докато живѣе въ Мойсеевия законъ, човѣкъ служи още на злото, въ което се прилага убийството, лъжата, кражбата, прелюбодейството и т. н. Докато служи на злото, човѣкъ живѣе въ закона на раждането и прераждането. Откаже ли се отъ този законъ, той служи на доброто и влиза вече
56 въ закона на вселяването. Този законъ подразбира прилагане на следнитѣ заповѣди: Почитай баща си и майка си, люби ближния си и раздай всичкото си имане на сиромаситѣ“. Който спазва седемтѣ заповѣди, той живѣе въ безсмъртието; той почива вече, защото е придобилъ спасението на своята душа. Това подразбира връзка на човѣшката душа съ Бога, като източникъ на всички блага въ живота. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ нищо и никакво, затова мислятъ само за осигуряване. Търговецътъ купува проста стока, продава я за доброкачествена и печели повече, отколкото трѣбва, съ единствена цель да се осигури. Защо не каже истината, че платътъ, който продава, не е чиста вълна, но смѣсь отъ памукъ и вълна? Ако всѣкога казва истината, търговията ще му върви по-добре, отколкото ако си служи съ лъжата. Каквато служба и да изпълнявате, вие трѣбва да бждете честни и истинолюбиви. Ако искате да бждете свободни, всѣкога говорете истината. Не насилвайте човѣка, да прави това, което душата му не желае. Не насилвайте и своята душа. Нѣкой момъкъ не иска да се жени, но близкитѣ му го залъгватъ по нѣкакъвъ начинъ и го заставятъ да се ожени. Следъ това той съжалява, че се е подалъ на чужди съвети. Не насилвайте лругитѣ, за да не насилватъ и васъ. Не лъжете другитѣ, за да не лъжатъ и васъ. Бждете вѣрни на своята душа и на своя духъ. Бждете вѣрни на своя Учитель. Бждете вѣрни на Онзи, Който ви е далъ всичко. Той ще влѣзе въ вашия храмъ, ще измие ржцетѣ и краката си и ще ви поднесе подаръци — елей, ливанъ и смирна, и ще каже: Дойде часътъ на вашето спасение ! Изчистете своя храмъ, за да приемете Спасителя въ него. Искате ли да изчистите храма си, вие трѣбва да гледате съ добро око на своя ближенъ. Мислете за него само добро. Лошото, което виждате, има отношение къмъ неговия миналъ животъ. Днесъ той се стреми къмъ доброто и ще стане добъръ. Лошитѣ хора ще станатъ по-добри отъ тия, които днесъ минаватъ за добри. Азъ съмъ си поставилъ за задача да помогна на всички хроми, слѣпи, сакати, да оздравѣятъ и да се радватъ на живота. Всички пустини трѣбва да се превърнатъ въ оазиси на живота, дето уморениятъ
57 пжтникъ да си почине и уталожи жаждата. Всички праздни пространства трѣбва да се насадятъ съ плодни дръвчета, че който мине край тѣхъ, да му се даде нѣщо. Странникътъ да спре предъ тѣхъ и да си хапне отъ сладкитѣ и вкусни плодове. Освободете мисъльта си отъ всички отрицателни прояви — съмнение, колебание, подозрение. Въ всички можете да се съмнявате, но въ Бога — никога. Той е благъ и неизмѣненъ. При всички условия на живота ви, при всички ваши отношения и постжпки, Той остава единъ и сжщъ. Ако сте готови да Го слушате. Той всѣкога ще ви помага. Не Го ли слушате, ще ви остави да понесете последствията на своя животъ и на своитѣ погрѣшки, да опитате, какво значи, да живѣе човѣкъ безъ Бога. Нѣма по-голѣмо страдание за човѣшката душа отъ това, да се отдалечи отъ Бога. — Какъ може да се върне човѣкъ въ правия пжть? — Вижте, какво прави детето, когато огорчи майка си. Като разбере, че я огорчило, то само отива при нея и започва да плаче. Пла чътъ е неговата молитва. То плаче, моли се на майка си, отново да го приеме въ пригръдкиѣ си. Сега и на васъ казвамъ: Идете сами при Бога, както детето отива при майка си. Той е вашъ Баща и ваша Майка. Ако искате вашитѣ синове и дъщери да ви почитатъ, направете връзка съ Бога. Ще видите, че нѣма да се мине една година даже, и животътъ ви ще се подобри. Щомъ направите опита, нови мисли ще дойдатъ въ гла вата ви, и вие ще прогледате. Тогава ще имате не две очи, а сто: отпредъ на главата и отзадъ, отлѣво и отдѣсно, отгоре и отдолу и т. н. Нѣкой се оплаква, че много работи, а още не е прогледналъ. — Не е прогледналъ, защото нѣма онази жива вѣра, която отваря очитѣ на слѣпия. Азъ вѣрвамъ въ вашата душа, вѣрвамъ въ възможноститѣ, които се криятъ въ васъ, и зная, че единъ день ще прогледате. И да направите нѣщо лошо, да сгрѣшите, да направите нѣкаква пакость, душата ви нѣма да се измѣни. Азъ обачамъ грѣшнитѣ хора, които се разкайватъ, затова подавамъ ржката си за помощь къмъ всички слаби, невежи, грѣшници. Това може да е слабость, но и Христосъ имаше слабости къмъ грѣшницитѣ. Той дойде въ свѣта за тѣхъ, да
58 имъ помогне, да ги повдигне и освободи. Той издържа изпита си, остави се да Го ругаятъ, да се подиграват съ Него, да Го разпнатъ, но на третия день възкръсна. Желая и вие да имате сжщата слабость, да обичате каещитѣ се грѣшници и да имъ помагате. „Дойди, та ме последвай!“ —казва Христосъ. Въ гкакво? — Въ това, което говоря. Беседа отъ Учителя, държана на 25 февруарий, 1917 г. София.
Яковъ и Исавъ „И видѣ сънь: и ето стълба, поставена на земята, на която върхътъ стигаше до небето ; ето, ангелитѣ Божии възлизаха и слизаха по нея.“ :;:) „Яковъ и Исавъ" — интересенъ предметъ за разискване. Който е челъ Библията, познава тѣзи два характера. Яковъ и Исавъ сж двама братя: Яковъ е по-малкиятъ, Исавъ — по-голѣмиятъ. Разликата въ възрастьта имъ е малка, нѣколко часа. Отъ разказа за двамата , братя могатъ да се извадятъ седемь характера. За Яковъ и Исава било предсказано, че отъ тѣхъ ще произлѣзатъ два народа, отъ които по-голѣмиятъ ще слугува на помалкия. Още въ утробата на майка си тѣ се борили, съ което й причинявали голѣми смущения. Казва се, че пръвъ се родилъ Исавъ, а вторъ — Яковъ, който държалъ петата на брата си. Външно тѣ се различавали много: Исавъ билъ косматъ, а Яковъ — гладъкъ. Съ други думи казано: Исавъ билъ мжжественъ, а Яковъ — женственъ. Отъ физиологическо гледище, Исавъ е човѣкъ на природата, откровенъ, чистосърдеченъ, импулсивенъ, живѣе отъ день за день, не цени живота. Той представя низшата култура. Много хора приличатъ на Исава. Като се нахранятъ добре, тѣ казватъ: Благодаримъ Ти, Господи, че ни нахрани. Утре пакъ ще се погрижишъ за нает . Тѣ изказватъ благодарностьта си само по отношение на яденето. Яковъ е женственъ, но е смѣлъ; има нѣкой отрицателни чърти въ характера си: хитрость и лукавство. Яковъ прилича на сарафитѣ, които всѣкога печелятъ. Каквато работа предприеме, той иска непремѣнно да спечели. Споредъ еврейския законъ, Исавъ, като първороденъ, трѣбвало пръвъ да получи благословението на баща си. Обаче, въ Якова се явило желание да вземе първенството на ) Битие 28 : 12.
60 брата си. Той търсѣлъ случай да реализира желание» то си. Такъвъ скоро му се представилъ. Единъ день Исавъ се връщалъ отъ нивата много изморенъ и гладенъ и видѣлъ, че братъ му яде леща. Той поискалъ отъ брата си .една чиния леща, да се нахрани. — Ще ти дамъ, — отговорилъ Яковъ, ако ми отстжпишъ първородството си. — Ще ти го дамъ, заклевамъ се, дай ми само да ямъ. Какво струва моето първородство предъ глада ми? Тукъ се явяватъ още два характера: майката и бащата. Майката обичала повече Якова, който приличалъ на нея по умъ и по стремежитѣ на сърдцето си. Бащата обичалъ повече Исава, естественъ човѣкъ, съ обикновено съзнание. Майката представя ума на човѣка, а бащата — разума, който въ човѣшкото лице е достигналъ най-високото си развитие. Майката имала сжщото желание, каквото и Яковъ, да вземе първородството на брата си. Но бащата, който обичалъ повече Исава, ечитадъ, че е законно, ката първороденъ, той да получи благословението. Понеже билъ вече старъ и слѣпъ, бащата казалъ на Исава: „Ето, азъ вече остарѣхъ, не зная деня на смъртьта си. Вземи сега оржжието си, излѣзъ на полето и улови ми ловъ. Сготви ми вкусно ястие, каквото обичамъ, и донесъ ми да ямъ, за да те благослови душата ми преди да умра“. И отиде Исавъ на полето да улови ловъ и да го донесе. Ревека чу, какво говорѣше Исакъ на сина си Исава. Тогава тя рече на Якова: „Чухъ разговора на баща ти съ Исава, затова послушай съвета ми. Иди въ стадото и донеси оттамъ две добри ярета отъ козитѣ, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги занесешъ на отца си да яде, за да те благослови преди смъртьта си.“ И рече Яковъ на майка си: „Исавъ е мжжъ косматъ, а азъ съмъ мжжъ гладъкъ. Може да ме попипа баща ми и ще се явя предъ него като прелъстникъ и ще навлѣка на себе си проклятие, а не благословение. “ — Нека бжде проклятието на мене, ти само ме послушай, отговорила майката. Яковъ взе яретата, занесе ги на майка си, да сготви вкусно ястие, както обичаше бащата. Ревека пъкъ взе дрехитѣ на Исава и облѣче съ тѣхъ Якова. Съ кожитѣ на яретата покри ржцетѣ му и гладкото на шията му. Така Яковъ получи благо
61 словението на баща си вмѣсто Исава, за което понесе последствията на своята постъпка. Нѣма мисъль, чувство или постжпка, добри или лоши, които да не принесатъ своитѣ плодове. Това е законъ, който всѣки човѣкъ може да провѣри. Хората на XX в. не признаватъ този законъ и живѣятъ, както намиратъ за добре — ядатъ и пиятъ и не мислятъ за последствията на своя животъ. Мжжътъ и жената не сж въ съгласие помежду си, но не мислятъ за това, тѣ очакватъ добри деца. Ако децата имъ не излѣзатъ добри, тѣ се чудятъ, на кого приличатъ. Тѣ не подозиратъ, че причината се крие въ тѣхъ. Божествениятъ законъ гласи: За да бждатъ децата добри, бащата и майката трѣбва да сж. въ пълна хармония помежду си. Това не значи, че тѣ трѣбва да бждатъ съвършено еднакви, но да иматъ допирни точки помежду си, да се обичатъ и разбиратъ. Има тънкости, които различаватъ мжжа и жената, но мжчно се схваща раззичието. Видни философи, учени, писатели сж правили опити да опишатъ разликата между мжжа и жената, но, въ края на краищата, не сж успѣли. Отчасти могатъ да направятъ разлика, но не напълно. Обикновено въ жената преобладаватъ кржгли линии, а въ мжжа — прави и счупени. Кржглитѣ линии внасятъ въ характера мекота, а правитѣ — твърдость и острота. Въ мжжа преобладаватъ повече хроматическитѣ гами. Въ разказа за Якова и Исава виждаме, какъвъ съветъ дава майката на сина си. За да вземе Яковъ благословението па баща си, тя го заставила да излъже. Щомъ дава такъвъ съветъ, това показва, че тя и другъ пжть си е служила съ лъжата. Нѣкой казва: Днесъ излъгахъ. Значи, ти си лъгалъ и другъ пжть. Лъжата не сжществува само отъ днесъ. Тя носи началото си отъ далечното минало, отъ незапомнени времена. Кой е първоизточникътъ на лъжата: човѣкътъ или животното? Кога е влѣзла лъжата въ човѣшкия животъ: при възлизането му, или при неговото слизане? Когато излъгалъ брата си, Яковъ билъ на 32 години, периодътъ, презъ който човѣшкиятъ характеръ се оформява. Значи, Яковъ билъ на такава възрасть, когато съзнателно открадналъ благословението, което се падало на Исава. По съвета на майка си, трѣбвало Яковъ да отиде при
62 чичо си Лаванъ, да се скрие отъ Исава, да не се стовари върху него гнѣвътъ на братъ му. Яковъ напусналъ бащиния си домъ и тръгналъ на пжть. Още първия день, следъ залѣзване на слънцето, той сънувалъ сънь: „Видѣлъ стълба, поставена на земята, а върхътъ й стигалъ до небето; и ето, ангелитѣ Божии слизали и възлизали по нея.“ Богъ видѣлъ постжпката на Якова и му отдалъ заслуженото. Това показва, че Той вижда всички мисли и желания на човѣка, всичко отбелязва и всѣко нѣщо възнаграждава или наказва. Яковъ отиде въ дома на чичо си Лаванъ, човѣкъ хитъръ и практиченъ, който му стана учитель. Въ този домъ изпъкватъ още три характера : Лаванъ и дветѣ му дъщери — Лия — по-голѣмата и Рахилъ — по-малката. Преди да стигне въ дома на чичо си, Яковъ срещналъ при кладенеца Рахилъ, на която помогналъ да си начерпи вода, цѣлуналъ я и казалъ, че сж роднини. Отъ този моментъ той се влюбилъ въ Рахилъ. Като практиченъ човѣкъ, Лаванъ запиталъ Якова, каква заплата иска за времето, презъ което ще остане въ дома му да работи. Яковъ отговорилъ, че обича Рахилъ и иска да я вземе за своя жена — това е неговата заплата. Името „Рахилъ“ е съдържателно, то представя идеалното и възвишеното въ човѣка. Лаванъ обещалъ да даде Рахила на Якова, но съ условие, да му работи седемь години за нея. Яковъ се съгласилъ. Следъ изтичането на седемтѣ години, вмѣсто Рахилъ, Лаванъ далъ Лия, по-старата си дъщеря, за жена на Якова. Едва сутриньта той разбралъ, че билъ излъганъ и запиталъ чичо си: Защо ме излъга, та не ми даде Рахилъ, споредъ обещанието си? Лаванъ отговорилъ: Споредъ нашитѣ закони, първо се жени по-старата сестра, а после младата. Работи ми още седемь години, за да ти дамъ и Рахилъ. Тукъ виждаме закона за възмездието. Яковъ излъга баща си и брата си, затова и Лаванъ го излъга. За дветѣ лъжи той трѣбваше да слугува 14 години: седемь години, дето излъга баща си, и седемь години — за лъжата къмъ брата си. Мнозина мислятъ, че сж свободни отъ грѣшкитѣ на Якова, че никога не лъжатъ. Докато е на земята, човѣкъ все ще играе нѣкаква роля: или ролята на
65 Исакъ и Ревека, или на Яковъ и на Исава, или на Лия и на Рахилъ, или на Лаванъ. Това сж седемь различни характера, съ специфични роли. Често хората продаватъ своитѣ мисли и желания, както Лаванъ продаде дветѣ си дъщери, за да се обогати. Свѣтътъ представя стълба, по която хората слизатъ и се качватъ, лъжатъ се, преследватъ се, гонятъ се, обичатъ се и се мразятъ. Които се обичатъ, не могатъ да се оженятъ. Вмѣсто по любовь, тѣ се женятъ за пари. Лия представя жена, която е взета за паритѣ й, а не по любовь. За да вземе Рахилъ, Яковъ е трѣбвало първо да се ожени за Лия. Сжщото става и въ живота на сегашнитѣ хора. Нѣкой младъ момъкъ обича една мома, но не може да се ожени за нея, и двамата сж бедни. Като не може да постигне желанието си, той срѣща една богата мома, която го подържа въ странство, да учи. Той й обещава, че ще се ожени за нея. Тя е Лия, за която следъ време се оженва, а първата оставя, като й казва: Хубава, добра и благородна си, но въ този свѣтъ само съ красота и благородство не се живѣе. Лаванъ билъ хитъръ човѣкъ, но Яковъ владѣялъ изкуството да забогатява. Следъ като слугувалъ при чичо си 14 години за дветѣ му дъщери, той останалъ да му работи още седемь години, да придобие богатство за себе си. Така той придобилъ голѣмо богатство — овце, кози, камили. Когато силнитѣ овце и кози зачевали, Яковъ турялъ въ поилата имъ пржчки съ бѣли рѣзки, та като ги гледали, раждали агнета на пржчки и капчици; следъ това той отдѣлялъ своитѣ овце и кози отъ Лавановитѣ. Така забогатѣлъ Яковъ и придобилъ много стада, роби и робини, камили и осли. Най-после, следъ като прекаралъ 21 години при Лавана, Яковъ се върналъ при брата си. Мнозина искатъ да бждатъ богати, но за това е нуждно изкуство. Който иска да бжде богатъ, трѣбва да притежава смѣлостьта на Якова. Яковъ ималъ и лоши чърти въ характера си, но Богъ го поставилъ на голѣми изпитания и страдания, докато се облагороди. Колко пжти горко е оплаквалъ сждбата си! Макаръ и възрастенъ, той трѣбвало да пасе стадата на чичо си и, за всѣко загубено яре или агне, да отговаря предъ него. Чрезъ страдания и изпитания, Яковъ придоби спо
64 собностьта да съзерцава. Той се свърза съ Бога, молѣше се и разговаряше съ Него, докато единъ день реши да вземе женитѣ си, синоветѣ и дъщеритѣ си и всичкия си имотъ, да напусне дома на Лавана и да се върне въ бащиния си домъ, при брата си Исава. Той избѣга отъ Лавана и тръгна на пжть. Когато наближи дома на отца си, Яковъ изпрати посланици до брата си, и цѣла нощь прекара въ молитва. Въ това време дойде при него човѣкъ, съ когото се бори цѣла нощь, до зазоряване. Като видѣлъ, че не може да го надвие, човѣкътъ се докосналъ до става на бедрото му и го измѣстилъ, като му казалъ: „Остави ме да си отида, защото се зазори вече.“ Яковъ отговорилъ: „Нѣма да те пусна, докато не ме благословишъ.“ — Кой си ти? Какъ ти е името? — Яковъ.—Отсега нататъкъ нѣма да бждешъ Яковъ, но Израилъ, защото си билъ въ борба съ Бога и съ человѣци и си надвилъ. Човѣкътъ, съ когото Яковъ се борилъ цѣла нощь, билъ ангелъ. Какво означава името Яковъ? — Запинатель. Той се опъвалъ, т. е. противопоставялъ и на Бога, и на човѣци. Понеже характерътъ му се измѣнилъ, трѣбвало да се промѣни и неговото име. Ако името на човѣка не се измѣня, и въ характера му не става никаква промѣна. За да се измѣни лицето му, трѣбва да се измѣни и характерътъ, а оттамъ и неговото име. Въ онзи свѣтъ формата и името на човѣка сж две еднакви нѣща. Отъ колко букви е името на човѣка, въ какъвъ редъ сж поставени гласнитѣ и съгласнитѣ, това оказва влияние върху характера и силата му, както и върху качествата на неговата душа. Напримѣръ, името Ревека, майката на Якова и Исава, има две противоположни значения, въ зависимость отъ двата народа, които излѣзоха отъ нея. Тогавашнитѣ народи сж вървѣли по пжтя на инволюцията, а сегашнитѣ — по пжтя на еволюцията. Обаче, и до днесъ още има две култури: култура на интуицията и култура на чистия разумъ. За да се примирятъ тѣзи култури, трѣбва да се примирятъ и теченията, които ги предизвикватъ. Много естествено. Когато искате да опредѣлите известно растение, къмъ кой класъ се отнася, вие трѣбва да го изучите, какъвъ е коренътъ му, какво стъбло има, какви сж листата му и т. н.
65 Като изучавате човѣка, виждате ясно дветѣ течения въ него, т. е. дветѣ различни прояви — проявитѣ на Якова и на Исава. Исавъ представя грубата човѣшка природа; той не цени първородството си и за нищо и никакво продава своето благословение. Той казва: Защо ми е благословението? Животътъ е на земята, тукъ е всичко. Важенъ е днешниятъ день, нѣма защо да приготвямъ условия за утрешния. Исавъ не подозиралъ, че между миналия и сегашния животъ има връзка. Сегашниятъ животъ е резултатъ на миналия, а бждещиятъ се разглежда като последствие на сегашния. Помнете: Човѣкъ не иде за пръвъ пжть на земята. Ако сте за пръвъ пжть на земята, какъ ще си обясните противоречията въ вашия характеръ ? Ако за пръвъ пжть излизате отъ Бога, трѣбва да бждете чисти, да Го познавате. Така ли е въ сжщность? Повечето хора не познаватъ Бога, защото сж се отклонили отъ правия пжть. Значи, човѣкъ не е излѣзълъ сега отъ Бога, но преди хиляди години. Турятъ нѣкого въ затворъ и следъ време го пущатъ на свобода. Всички казватъ: Този човѣкъ излѣзе отъ затвора и влиза вече въ живота. За пръвъ пжть ли влиза »ой въ живота ? Преди да влѣзе въ затвора, той е билъ паКъ въ живота. Много пжти човѣкъ влиза въ затвора и излиза отъ него, докато научи нѣщо и облагороди характера си. Като четете „Клетницитѣ“, виждате, че Жанъ Вължанъ прекара известно време въ затвора, но придоби нѣщо ценно, облагороди характера си. Всѣки човѣкъ влиза въ живота, следъ като е прекаралъ нѣколко години въ затвора — въ долнитѣ сфери на астралния свѣтъ. За да бжде въ затворъ, това показва, че е трѣбвало да мине известна школа, да се облагороди, да стане по-добъръ. И като излѣзе отъ затвора, човѣкъ трѣбва още много да работи върху себе си, да изгради своя характеръ. Наблюдавайте, съ какви характерни чтрти се раждатъ децата, които току-що идатъ отъ затвора. Въ първо време тѣ сж егоисти, мислятъ само за себе си. Дайте на едно тригодишно дете ябълка и вижте, какво ще направи. То ще скрие ябълката, ще я задържи за себе си. Дълго време трѣбва да се възпитава детето, за да придобие нѣщо меко и благородно въ характера си. Нѣкой деца не се по
66 даватъ на възпитание, оставатъ си все така груби и егоисти. Ще кажете, че детето носи тѣзи качества отъ родителитѣ си. Ами тѣ отде ги носятъ г Това не е нито наука, нито философия. Лошитѣ жалания и прояви на човѣка се дължатъ на неразбиране на нѣщата. Исавъ и Яковъ искаха да постигнатъ едни и сжщи нѣща, но се различаваха въ методитѣ си. Яковъ приложи насилието, но за да разбере, че методътъ му не бѣше правъ, трѣбваше да мине презъ голѣми страдания. Значи, нѣкой хора постигатъ желанията си чрезъ страдания, които ги облагородяватъ. Други пъкъ не се нуждаятъ отъ страдания. Тѣ постигатъ желанията си по другъ пжть и пакъ се облагородяватъ. За да извае една статуя, скулпторътъ чука дълго време върху нея. Обаче, природата вае своитѣ статуи и по другъ начинъ, не съ чукъ. И чукането е култура, но низка, груба. За предпочитане е културата, съ която си служи природата. Зрѣенето на плодоветѣ е сжщо така култура, но тукъ природата не работи съ чукъ. Прилагайте и вие този методъ. Само така можете да постигнете своитѣ желания. И по другъ начинъ можете да ги постигнете, но съ голѣми разходи и мжчнотии. Дайте условия на добритѣ потици въ себе си и не се безпокойте, дали ще се реализиратъ, или не. Оставете ги на грижитѣ на природата, тя има всичко предъ видъ. Ако скулпторътъ работи върху васъ, ще му дадете чукъ, да удря, както знае; ако природата работи върху васъ, оставете я свободно да се прояви. Като се изучавате, ще видите, че единъ день Богъ работи върху васъ, на другия день — вие — така постоянно става смѣна. Осемь часа ще работите вие, а останалото време — Богъ. Въ смѣната на работата, именно, човѣкъ получава красиви потици и се проявява като великъ и способенъ. Когато човѣкъ спи, Богъ роботи усилено върху него. Затова, когато се приготвя за сънь, човѣкъ трѣбва да остави настрана всичкитѣ си раници, да се успокои, за да може Духътъ свободно да работи върху него. Като се събуди, може да вземе раницитѣ ci. и да продължи работата си. Сънищата действуватъ възпитателно върху човѣка. Ако сънува нѣкой лошъ сънь, той може да изправи нѣкоя своя псгрѣшка. Съзнанието му се пробужда, и той вижда, че се отклоиилъ нѣкжде. Кол
67 кото по-добре спи човЬкъ, толкова по-здравъ става. Направете опитъ, въ продължение на единъ месецъ да спите спокойно, безъ никакви смущения въ мислитѣ и чувствата си и ще видите, че състоянието ви се е подобрило. Ако страдате отъ неврастения, ще се излѣкувате. Ако искате да бждете здрави, пазете се отъ лоши мисли и желания. Хората сами си създаватъ страдания и мъчнотии. Като видятъ, че нѣкой тѣхенъ познатъ се издигналъ, заелъ високъ постъ, тѣ ще търсятъ начинъ да го очернятъ, да го свалятъ отъ поста му. Смисълътъ на живота не се заключава въ търсене на погрѣшкитѣ на хората, нито въ свалянето имъ отъ високия постъ, но въ работата, която вършите. Ако сте скулпторъ, вършете добре работата, за която сте опредѣлени; ако спите, оставете природата да върши свободно работата си. Този сънь е Божественъ. При него човѣкъ се успокоява и получава Божието благословение. Божественъ бѣше и съньтъ на Якова, който заспа и се пробуди съ мисъльта за Рахилъ. Този практиченъ, хитъръ човѣкъ, като мислѣше за Рахилъ, постепенно се облагородяваше. Докато не мислѣше за Рахилъ, Яковъ работѣше за пари; щомъ започна да мисли за нея, той бѣше готовъ да работи безъ пари. Тъй щото, ако хората питатъ, кога ще се оправи свѣтътъ, казвамъ: Свѣтътъ ще се оправи, когато всички хора — учители, свещеници, проповѣдници, майки и бащи започнатъ да работятъ безъ пари. Всѣки трѣбва да работи даромъ, отъ любовь. Който не служи на Бога, не може да се облагороди. Така и Яковъ разбра, какво значи, да служи човѣкъ на Бога, т. е. на любовьта. — Кжде ще намѣримъ Бога ? — Въ Рахилъ, която представя любовьта. Човѣшкиятъ характеръ се изпитва чрезъ Рахилъ, т. е. чрезъ любовьта. Единъ французинъ живѣлъ дълго време въ Африка, дето спечелилъ голѣмо богатство. Най-после той решилъ да се върне въ Франция, тамъ да прекара до края на живота си. Той ималъ двама братовчеди, при които мислилъ да живѣе, защото нѣмалъ намѣрение да се жени. За да разбере, при кого отъ тѣхъ да остане, той намислилъ начинъ да ги изпита, да види, кой отъ двамата е по-добъръ и безкористенъ. Той извикалъ двамата си братовчеди и казалъ: Бѣхъ богатъ, спечелихъ
68 много пари въ Африка, но всичко изгубихъ и се връщамъ въ Парижъ, да умра въ родния си градъ. Кой отъ двамата ще ме вземе при себе си? Единиятъ отъ тѣхъ казалъ: Ела при мене за известно време. Обаче, още на първата седмица той му казалъ: Търси си друго мѣсто, не можешъ да останешъ при мене за повече време. Той отишълъ при втория си братовчедъ, който му казалъ: Братко, остани при мене, колкото време искашъ. Моятъ домъ е и твой; разполагай съ всичко, като съ свое. Като минали нѣколко месеци, той решилъ да открие истинското си положение и казалъ на братовчеда си: Азъ искахъ да ви изпитамъ, да разбера, кой отъ двамата е истински човѣкъ, за да остана при него да живѣя. Ти прояви безкористие и любовь къмъ менъ. Азъ съмъ богатъ, нищо не съмъ изгубилъ отъ спечеленото и ще го оставя на тебе. Като научилъ истината, първиятъ братовчедъ отишълъ при роднината си, когото изпждилъ отъ дома си, извинилъ се и го поканилъ да отиде при него и да остане, колкото време желае. — Късно е вече, отговорилъ богатиятъ роднина. Ще дойде день, когато Богъ ще се яви на всички хора въ видъ на бедна вдовица, беденъ момъкъ, или нѣкоя страдаща душа и ще ви изпита, доколко сте готови да Го приемете съ любовь и безкористие. Той ще ви изпита, доколко сте вѣрни на вашия идеалъ. Само така и вие ще разберете дълбокия смисълъ на живота, както Яковъ разбра значението на високата стълба, по която слизаха и възлизаха ангелитѣ Божии. Тази стълба и до днесъ още стои изправена и по нея слизатъ и възлизатъ ангелитѣ Божии. Днесъ тя е по голѣма и поразклонена. Бихъ желалъ всѣки отъ васъ да види тази стълба и, когато дойде до първото й стжпало, да разбере смисъла на земния животъ и на страданията, които му се даватъ. Страданията не сж нищо друго, освенъ обвивка, въ която сж скрити благата на живота. Както семето е обвито въ своята черупка, за да не се изгубятъ хранителнитѣ сокове на зародиша, така и страданията обвиватъ благата, за да се дадатъ на човѣка тогава, когато той може да се ползува отъ тѣхъ. Ето защо, който търси щастие и блаженство въ свѣта, първо трѣбва да мине презъ страданията.
69 Христосъ казва: „Който има уши да слуша, нека слуша.“ Азъ пъкъ казвамъ: Който не вѣрва въ думитѣ ми, ще ги опита. Като мине презъ изпитания и страдания, ще разбере, че въ тѣхъ се криятъ благата на живота. За една лъжа, Яковъ трѣбваше да слугува на Лавана 21 години, а Мойсей, за едно убийство, трѣбваше да слугува на еврейския народъ цѣли 40 години. Всѣка погрѣшка, всѣко престъпление се изкупватъ чрезъ страдания. Като знаете това, нека жената не се запитва, защо мъжътъ й се отнася лошо съ нея. Нѣкога, въ миналото, тя се отнасяла лошо съ него. И слугинята нека не се запитва, защо господарката й се отнася толкова жестоко съ нея. Въ миналото тя е постъпвала зле съ своята господарка. Такъвъ е законътъ на кармата. Проследете историята на човѣчеството, на народитѣ, на обществата, на семействата и ще видите, че този законъ действува навсѣкъде планомѣрно и безпощадно. Ако въ бъдеще искате да имате добри синове и дъщери, приложете закона на любовьта. Кармата се разрешава само чрезъ любовьта. Яковъ имаше 12 сина, но само Иосифъ бѣше роденъ по закона на любовьта. Яковъ работ.и седемь години за него, следъ което се ожени за Рахилъ, която роди само единъ синъ —' Иосифъ. Който може да слугува седемь години съ любовь, той ще роди Иосифа. Който се жени по обикновенъ начинъ, безъ любовь, той ще вземе Лия, която не обича, и отъ нея ще му се родятъ много синове. Законътъ за прераждането е законъ за изкупване и освобождаване на човѣка отъ погрѣшкитѣ на миналото. По същия законъ човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце се раждатъ и прераждатъ. Единъ американски писатель описва деня, въ който умътъ му се прояснилъ. Голѣмо тържество било за него това прояснение. Това не е нищо друго, освенъ моментъ на новораждане. Радостьта на този човѣкъ е била толкова голѣма, колкото радостьта на майката, която е родила синъ или дъщеря. Както детето извиква, когато се роди, така всѣки човѣкъ извиква, когато се пробудятъ умътъ и сърдцето му. Великъ е моментътъ, когато човѣшкиятъ умъ вземе кормилото въ ръцетѣ си и направлява съдбата на собствения си животъ.
70 Това, което Яковъ видѣ преди нѣколко хиляди години на сънь, се отнася до сегашнитѣ хора, т. е. до хората на XX вѣкъ. Днесъ вече слизатъ и възлизатъ Божиитѣ ангели; нова култура се ражда, ново сближение става между хората и народитѣ. Страданията, презъ които съвременнитѣ хора минаватъ, показватъ, че тѣ се намиратъ въ положението на жена, която ражда. Щомъ роди тя, ангелитѣ единъ следъ другъ започватъ да се въплътяватъ въ човѣшкитѣ умове и сърдца. Богъ, Който изпраща своитѣ ангели, следи за последствията. На всѣки човѣкъ ще се даде възможность да чуе, какъ Богъ говори. Излѣзте рано сутриньта презъ пролѣтьта, когато природата се събужда, когато цвѣтята цъвтятъ, и се вдълбочете въ себе си, да чуете тихия говоръ на Бога. Ако слухътъ ви е развитъ, ще чуете тиха, едва уловима музика, която внася миръ, спокойствие и радость въ душата. Ако отидете въ гората, ще чуете тихото шумолене на листата, което се излива въ нѣжна, приятна мелодия. Колкото по-развитъ е слухътъ на човѣка, толкова по-голѣма възможность се открива предъ него, да чуе тихия гласъ на Бога. Той не говори много: една дума ще каже, но тя остава паметна на вѣковетѣ. Ако младата мома и младиятъ момъкъ не могатъ да забравятъ думитѣ, които си пишатъ или казватъ, колко повече оставатъ паметни думитѣ на Бога. Коя мома и кой момъкъ сж забравили дветѣ думи „обичамъ те“, които нѣкога сж. си казали? Единъ младъ човѣкъ разправялъ своята опитность. По известни причини той дошълъ до голѣмо отчаяние въ живота си и решилъ да се самоубие. Въ този моментъ, въ съседната стая се чулъ тихиятъ гласъ на неговия приятель. Той се вслушалъ въ пѣсеньта, която долитала до ушитѣ му, и ясно разбралъ смисъла на следнитѣ думи: „Азъ за тебе само мисля и никога не ще те забравя“. Тѣ произвели превратъ въ него, и той се отказалъ отъ решението си да се самоубие, като си казалъ: Има Единъ, Който мисли за мене. Това е въ състояние да ме застави да живѣя и да се радвамъ на всичко, което ми е дадено. Като знаете, че има нѣкой да мисли за васъ, не се обезсърдчавайте. Ако само една мисъль може да ви застави да обикнете живота, колко повече трѣбва да
71 го обичате, като знаете, какви грижи, усилия и трудъ се полагатъ за васъ, не само отъ едно, но отъ много сжщества. Вслушвайте се въ думитѣ на всѣки човѣкъ, да проникнете въ смисъла имъ, да разберете зова на човѣшката душа, която вика за освобождение. Чувате ли нѣкой да се оплаква отъ живота и желае да умре, ще знаете, че той иска да умре като цвѣтъ на дървото. Но той трѣбва да завърже, и плодътъ му следъ време да узрѣе. Въ този смисълъ, смъртьта е символъ, преминаване отъ единъ животъ въ другъ. Когато умира, човѣкъ се ражда наново; когато се ражда, той наново умира. Следователно, който иска да живѣе, да бжде свободенъ, трѣбва да се откаже отъ всѣкидневнитѣ грижи на живота. Това не значи, че не трѣбва да мислите. Мислете, безъ да се тревожите. Всѣки трѣбва да опредѣли програмата на живота си, да се стреми къмъ реализирането й, безъ да се безпокои. Ако имате баща, като Якова, и майка, като Ревека, кажете имъ: Моля ви се, не ме учете на лтжа; не се нуждая отъ такъвъ урокъ. Ако имате чичо, като Лавана, кажете му да не злоупотрѣбява съ любовьта на ближнитѣ си. Много моми и момци сж станали нещастни по единствената причина, че родителитѣ имъ се противопоставяли на тѣхния изборъ. Оставете всѣки самъ да си избере мома или момъкъ, които да отговарятъ на сърдцето му. Ако направятъ нѣкаква погрѣшка, тѣ ще страдатъ, и сами ще изправятъ погрѣшката си — поне ще страдатъ отъ любовь. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е билъ свободенъ отъ страдания. Идейнитѣ страдания иматъ смисълъ, тѣ повдигатъ човѣка. За предпочитане е човѣкъ да страда за нѣкаква идея, отколкото да нѣма идея. Когато жената ражда, и децата й живѣятъ дълго време, мжкитѣ и страданията й сж оправдани. Обаче, ако децата й умиратъ, страданията й не сж на мѣсто. Мислитѣ и желанията на човѣка сжщо така се раждатъ, живѣятъ известно време и умиратъ. Ако тѣ умиратъ веднага следъ раждането, такъвъ животъ е безсмисленъ. Дайте възможность на добритѣ мисли и желания въ васъ да живѣятъ дълго време, да дадатъ плодове, на които да се радвате и вие, и ближнитѣ ви. Човѣкъ има душа, която иска да люби; човѣкъ има умъ и сърдце които искатъ да се развиватъ пра
72 вилно. Какво ще стане съ васъ, ако убиете живота на ума, на сърдцето и на душата си? Какъвъ животъ е този, въ който умътъ, сърдцето и душата не взиматъ участие? Проявявайте се свободно, безъ лъжа, кражба убийство, защото всѣки получава заслуженото. Всѣка изопачена, крива мисъль, родена отъ човѣка, ще го следва презъ цѣлия му животъ — и на земята, и на небето. Работете правилно и разумно, както за себе си, така и за своитѣ ближни, и за своя народъ. Като работите по този начинъ, вие пакъ ще дойдете на земята, но при по-добри условия. Какво ще стане съ единъ или съ другъ народъ, това да не ви смущава. Душата е по-важна отъ народа. Единъ човѣкъ, който носи миръ, благоденствие на хората, струва повече отъ цѣлъ народъ, който носи скръбь, страдания и разрушение за човѣчеството. Кжде е великата Римска империя? Тя се разпадна, но римлянинътъ не изчезна. Въ това време живѣеше единъ истински Човѣкъ въ свѣта, Когото разпиеха наредъ съ разбойницитѣ, но Неговитѣ идеи и до днесъ още сжществуватъ и владѣятъ свѣта. Той струва повече отъ цѣлата Римска империя. Този великъ човѣкъ бѣше Христосъ. Днесъ всички българи искатъ да знаятъ, какво ще стане съ България. — Ако следва Божиитѣ пжтища, нищо лошо нѣма да й се случи. Всѣки трѣбва да се грижи за своето индивидуално развитие, да дава ходъ на добритѣ си мисли и желания, като постепенно се освобождава отъ страха. Колкото по-добри ставате, толкова и страхътъ ви ще се намалява. Ако имате характера на Якова, непремѣнно ще пострадате Ревека, Лаванъ и всички останали типове жънатъ своитѣ плодове. Днесъ повечето хора сж взели ключоветѣ на материалния свѣтъ въ ржцетѣ си и, дето и да отидете, ще ви кажатъ: Платете си разноскитѣ. Ако нѣкой проповѣдва, сжщо иска да му се плати. Трѣбва да сжществува поне едно звание, за което хората да работятъ безъ пари. Нѣма по-свещено звание за човѣка отъ това, да служи на Бога съ любовь. Който служи на Бога, всѣкога говори истината. Отъ такива хора се нуждае свѣтътъ. Тѣ произлизатъ отъ Рахилъ. Това се иска и отъ съвременнитѣ жени.
7У Можете ли да играете ролята на Рахилъ, да пасете овцетѣ си като нея? Можете ли да живѣете между овчари и да бждете почтени? Колко мжже трѣбва да има една жена и колко жени единъ мжжъ? — Единъ мжжъ и една жена. Съ други думи казано: Човѣкъ трѣбва да има единъ умъ и едно сърдце. Два ума, две сърдца раздвояватъ човѣка, а всѣко раздвояване причинява зло. Единъ умъ, едно сърдце и една воля водятъ къмъ доброто. Когато жената разлюби мжжа си, крилата й падатъ. Когато мжжътъ разлюби жена си и пожелае друга нѣкоя, той прелюбодействува. Любовьта трѣбва да бжде чиста и безкористна. И Лаванъ обичаше Якова, но го използува. Жената трѣбва да се стреми да бжде като Рахилъ, да роди Иосифа. Ако мжжетѣ и женитѣ раждатъ синове като Иосифа, тѣ ще бждатъ избрани жени и мжже, ще образуватъ избранъ народъ. „Божиитѣ ангели слизатъ и възлизатъ по нея.' Тѣ питатъ българскитѣ моми: Готови ли сте да раждате синове като Иосифа? Тѣ питатъ и българскитѣ момци: Готови ли сте да раждате синове като Иосифа? Готови ли сте да живѣете добре? Ако сте готови, ние ще дойдемъ въ България. Иосифъ дойде въ Египетъ и спаси жителитѣ му отъ погибель — отъ гладна смърть. — Кога ще дойдатъ ангелитѣ въ свѣта ? — Отъ васъ зависи. Тѣ могатъ да дойдатъ следъ единъ часъ, но могатъ да дойдатъ и следъ години. Когато дадете мѣсто на душата и на духа си да се проявятъ, ангелъ Господенъ ще слѣзе при васъ. Той ще ви познае, и вие ще го познаете. — Грѣшни сме. — Не мислете за грѣховетѣ си. Ние не се занимаваме съ минали нѣща; не се занимаваме и съ настоящето. Миналото и настоящето сж важни като условия на бждещето. Предъ васъ се открива велико бждеще — за него работете. Ако ми донесатъ една нечиста риза, азъ не питамъ, защо се изцапала, на кого е, но я турямъ въ коритото, заливамъ я съ чиста вода и я пера, докато стане чиста. Ако ризата ви е чиста, пазете я, да не изгуби чистотата си. Стремете се къмъ любовьта, която чисти и повдига човѣшкото сърдце. Кой очисти и повдигна Якова ? — Неговата възлюбена — Рахилъ. Богъ му каза: Давамъ ти Рахилъ, нея люби и за други жени да не мислишъ. Яковъ, кой
74 то днесъ се нарича Израилъ, живѣе по новъ начинъ, не както е живѣлъ по-рано. Тази е причината, дето той минава между избранницитѣ, между висококултурнитѣ и учени хора, които носятъ свѣтлина на свѣта. Тѣ сж се пожертвували за човѣчеството. Днесъ всички хора стоятъ прздъ стълбата и гледатъ къмъ върха, отдето Богъ ги пита: Като слизате и възлизате по тази стълба, какъ мислите да живѣете? Ще лъжете ли още братята и сестритѣ си, бащитѣ, майкитѣ и ближнитѣ си ? Ще търсите ли други мжже и жени, или ще любите само онѣзи, които Богъ ви дава, като условие на вашето растене. После се обръща къмъ майкитѣ и бащитѣ и ги пита: Ще продавате ли още синоветѣ и дъщеритѣ си?—Много се измжчихме, Господи. Богъ не жали хората, когато се мжчатъ. Той се радва, защото знае, че ще родятъ. Богъ казва: „Както се радвамъ на цъвналитѣ цвѣтя въ градинитѣ, така се радвамъ на вашитѣ деца, които играятъ, скачатъ и се веселятъ, които се радватъ на Божия свѣтъ. Велико нѣщо е да живѣе човѣкъ за любовьта, да се радва на свѣта. Тогава животътъ на всички хора — мжже, жени и деца ще се превърне въ пѣсень и молитва. Свѣтътъ ще се превърне въ райска градина. Това ще стане, но едно се иска отъ човѣка — да слиза и възлиза по стълбата, на която върхътъ стига до небето. Който -стои при стълбата, той се ползува отъ благата на живота. Той се намира въ положението на онѣзи дървета, които растатъ покрай рѣки. Тѣ се ползуватъ отъ водата на рѣкитѣ и се развиватъ добре. Тѣзи, които сж далечъ отъ рѣкитѣ, сж изложени на загиване. Божественитѣ блага — любовь, мждрость, истина, правда слизатъ по Божествената стълба. Бждете будни да ги използувате. Прекарайте въ градинитѣ си по една вадичка, за да приемете поне една струя отъ голѣмото изобилие. Само така ще измѣните живота си и ще влѣзете въ новото, което иде вече въ свѣта. Новото прилича на месецъ май. Всичко се е събудило, излѣзло е отъ зимния сънь, отъ своя пашкулъ. И хората излизатъ вече отъ гробоветѣ си, за да възкръснатъ. Казано е въ Писанието: „Излѣзте, вие, мъртвитѣ, да влѣземъ, ние, живитѣ.“ Какво означава този стихъ? Това значи: Излѣзте, вие, мъртвитѣ, които сте
75 живи, за да влѣземъ, ние, живитѣ, които сме мъртви, и да се осолимъ. Дали сте живи — мъртви, или мъртви — живи, не се страхувайте, и за еднитѣ, и за другитѣ е добре. Който излиза отъ гроба, той е чистъ вече; който влиза, ще се очисти и отново ще дойде, но вече чистъ и обновенъ. Радвайте се на живота и благодарете, че живѣете. Въ разказа за Яковъ и Исава изнесохъ седемь характера, отъ които единствена Рахилъ заслужава подражание. Бихъ желалъ всички жени да бждатъ като нея, да внасятъ красиви и велики идеали въ всички мжже, жени и деца. Бихъ желалъ и мжжетѣ да бждатъ като Рахилъ. Стремете се къмъ новото учение, което Христосъ носи чрезъ жената. То ще изтрие сълзитѣ на страдащитѣ. За коя жена говоря? — За тази, която има характера на Рахилъ. Тя ще цъвти, ще завръзва, и плодоветѣ й ще зрѣятъ. Обаче, който има характера на Лия, дълго време още ще се пресажда. Женитѣ трѣбва да спасятъ свѣта и ще го спасятъ. Само майкитѣ могатъ да спасятъ свѣта. Който мисли, че свѣтътъ може да се спаси и подобри вънъ отъ майката, той се самоизлъгва, той е на кривъ пжть. Всички свещеници, проповѣдници, учители, управници трѣбва да се обединятъ около майката. Най-възвишената, най-силната дума въ свѣта е „майка." Думитѣ „Богъ“, „Господъ“ подразбиратъ Божествената майка. Всички хора говорятъ за любовьта, но не я познаватъ. Ние имаме предъ видъ любовьта на Рахилъ, която изисква отъ човѣка готовность къмъ самопожертвуване. Безъ тази любовь природата остава скрита за човѣка. Както човѣкъ се отваря за онзи, когото люби, така и природата отваря своитѣ тайни скривалища за онѣзи, които я любятъ и конто тя люби. Който носи въ себе си ключа на любовьта, той може да прониква въ великитѣ тайни на Битието. Въ заключение на всичко, казвамъ: Въ сегашния свѣтъ работятъ шесть сили — Ревека, Исакъ, Яковъ, Исавъ, Лаванъ и Лия. Тѣ създаватъ мжчнотиитѣ и страданията на човѣчеството и го обезсоляватъ. Нова сила иде въ свѣта — Рахилъ, която носи свѣтлина за човѣшкитѣ умове. Отвсѣкжде се чува зовъ: Да излѣзатъ женитѣ на фронта! Когато мжжетѣ останатъ въ тила, а
76 женитѣ излѣзатъ на фронта, свѣтътъ ще се поправи, Богъ, ангелитѣ, светиитѣ иматъ голѣма вѣра въ женитѣ. И азъ имамъ голѣма вѣра въ тѣхъ. Следователно, свѣтътъ ще се оправи, когато мж.жетѣ станатъ любими синове и братя на женитѣ. Беседа отъ Учителя, държана на 8 априлъ, 1917 г. София.
Радвайте се Исусъ ги срещна и рече: „Радвайте cel“) „Радвайте се!“ Това е една обикновена дума, но съдържателна. Идеята, която се крие въ думата „радость“, има Божественъ произходъ. Радостьта не е качество на хората отъ сегашния вѣкъ, а още по-малко на животнитѣ. Тя подразбира пробуждане на висшето съзнание въ човѣка или вжтрешна връзка съ естественитѣ отношения на истинския животъ, който се отличава съ непреривность въ своитѣ прояви. Животътъ има отношение къмъ три свѣта: къмъ физическия, въ който живѣятъ хората; къмъ духовния, въ който живѣятъ ангелитѣ, и къмъ Божествения, въ който живѣятъ съвършенитѣ същества. Радостьта принадлежи къмъ Божествения свѣтъ, или тъй наречения, номиналенъ, а не феноменаленъ свѣтъ. Ако разгледаме буквитѣ, отъ които е съставена думата „радость“ на български езикъ, виждаме на първо мѣсто буквата „Р“, която е образувана отъ единица и единъ малъкъ кржгъ горе. Кржгътъ означава Божествена идея. Значи, буквата „Р подразбира човѣкъ, обремененъ съ една Божествена идея. За такъвъ човѣкъ казватъ, че държи нѣщо здраво въ ржката си. Когато не разбира законитѣ на живота, той обръща буквата надолу, и тя се измѣня въ буквата ,б'. И тогава, вмѣсто да бжде бремененъ съ Божествена идея, човѣкъ се обременява отъ стомаха си и постепенно слиза въ материалния свѣтъ. Когато стане бремененъ на физическия свѣтъ, човѣкъ затлъстява. Ако не може самъ да се освободи отъ забременяване, т. е. отъ затлъстяване, гей търси лѣкарь. За такъвъ човѣкъ казваме, че е пометналъ. Щомъ не може да носи тежестьта си, той непремѣнно ще пометне. Обаче, радостьта нѣма ) Матея 28: 9
78 нищо общо нито съ затлъстяването, нито съ помѣтането. Тя се отнася къмъ другъ свѣтъ. Втората буква въ думата „радость“ е „А. Тя означава двойна бременность — на духа и на ума. Тя е съставена отъ единъ жгълъ, обърнатъ съ върха нагоре — човѣшкиятъ носъ, който символизира човѣшката интелигентность. Въ Битието е казано, че Богъ вдъхна въ ноздритѣ на човѣка, и той стана жива душа. Значи, вдъхва се на човѣка презъ носа, а не презъ устата; сжщо така той вдишва презъ носа, а не презъ устата. Буквата „Д е образувана отъ единъ трижгълникъ, т. е. отъ три сили, които не сж се хармонизирали напълно, защото трижгълникътъ не е равностраненъ. Тѣ сж силитѣ на ума, на сърдцето и на волята. Затова, именно, сегашниятъ човѣкъ минава презъ единъ преходенъ свѣтъ, въ който силитѣ постоянно се организиратъ. Буквата ,О“ представя условията, при които известна идея се развива. Буквата „С“ означава законъ на промѣни, чрезъ който идеитѣ се усъвършенствуватъ. Буквата „Т“ изразява кръста, т. е. принципитѣ на мжжетѣ и на женитѣ, споредъ които тѣ живѣятъ на земята. „Радвайте се“, казва Христосъ, защото духовниятъ свѣтъ се открива предъ васъ. Така, именно, се отваря пжть за минаване отъ физическия въ духовния свѣтъ. Какво по-голѣмо благо очаква човѣкъ, ако може да минава свободно отъ единъ свѣтъ въ другъ? Това предизвиква небивала радость въ неговата душа. Безъ радость човѣкъ не може да се нарече истински човѣкъ, нито може да се развива правилно. Нѣма сила въ свѣта, която може да помрачи истинската радость. Защо? — Защото радостьта върви заедно съ любовьта. Тѣ сж като братъ и сестра, като мжжъ и жена. Азъ не говоря за тѣзи жени, които по цѣли дни готвятъ въ кухнитѣ и мислятъ, какъ да задоволятъ мжжетѣ си; не говоря и за тѣзи мжже, които по цѣли дни стоятъ затворени въ дюкянитѣ си и гледатъ да спечелятъ повече, да задоволят ь нуждитѣ на семейството си. „Радвайте се“, казва Христосъ. Кой човѣкъ може да се радва истински? — Свободниятъ. Само свобод
IP ниятъ по умъ, по духъ и по сърдце може да се радваСегашнитѣ жени, заробени въ кухнитѣ си, и сегашнитѣ мжже, заробени въ дюкянитѣ си, не могатъ истински да се радватъ. Ще кажете, че човѣкъ не може да живѣе безъ кухня и дюкянъ. Нима кухнитѣ и дюкянитѣ сж необходими за щастието? Кжде сж кухнитѣ и дюкянитѣ на птицитѣ? И тѣ се хранятъ, и тѣ живѣятъ, но нѣматъ нужда отъ кухни и дюкяни. Съвременнитѣ културни хора поставятъ като девизъ на своя животъ мисъльта: Не може безъ кухни и безъ дюкяни. Отгоре на този девизъ азъ пиша: И безъ радость не може.Едно отъ условията за придобиване на щастието е разбирането на любовьта. Човѣкъ трѣбва да разбира и прилага любовьта, но не както сегашнитѣ хора: половинъ день да любишъ и половинъ день да мразишъ. Това не е любсвь, но робство. Любовьта е непреривна. Христосъ е говорилъ на ученицитѣ си и на слушателитѣ си да се радватъ. И азъ говоря на съвременнитѣ християни да се радватъ, но, въпрѣки това, тѣ не могатъ още да се радватъ, както трѣбва. Тѣ минаватъ за християни, чели сж Евангелието, но, въ края на краищата, не могатъ да се радватъ. Това не значи, че радостьта е неприложима въ сегашния животъ, но тя сенуждае отъ подходяща почва, за да се прояви. Духовниятъ елементъ въ човѣка е почва, условие за проява на радостьта. Единъ день, когато хората разбератъ законитѣ на живота, ще си създадатъ естествена, модерна кухня, като тази на ангелитѣ. — Каква е кухнята на ангелитѣ? Какви сж тѣхнитѣ дюкяни? — За да разберете, какви сж кухнитѣ и дюкянитѣ на ангелитѣ,. трѣбва да изпратите една комисия при тѣхъ, да донесе образецъ оттамъ. Като изучавате културата на другитѣ народи, вие мислите, че тя представя нѣщо особено. Колкото и да е висока тази култура, все пакъ е човѣшка. Ако искате да знаете, какво нѣщо е култура, идете при ангелитѣ, тамъ ще научите много нѣща. Обаче, мжчнотията се заключава въ това, какъ ще отидете при тѣхъ. Културата на сегашнитѣ хора се отличава съ голѣма критика и съмнение. Тѣ казватъ, че, за да бжде философъ, човѣкъ трѣбва да бжде критикъ, да подлага всѣко нѣщо на опитъ. Нѣкои провѣряватъ нѣщата и
so вѣрватъ въ тѣхъ, но какво ще кажатъ онѣзи, които провѣряватъ и не вѣрватъ? Тѣ пиПатъ нѣщата и пакъ не признаватъ, че сж реални. Въ Евангелието се го вори за невѣрни Тома, че, следъ като видѣлъ възкресението на Христа, пакъ не повѣрвалъ. Трѣбвало да си тури ржката между ребрата на Христа, да напипа отворената дупка и тогава да повѣрва. Като не разбира Божественнтѣ закони, човѣкъ всѣкога може да бжде излъганъ. Лъжата е сѣнка на истината. Както сѣнката е признакъ за сжществуването на д?денъ предметъ, така и лъжата е признакъ за сжществуването на истината. Съмнението пъкъ е признакъ за сжществуването на нѣкаква реалность. Съмнение безъ причина не може да сжществува. Отричането на Бога показва, че Той сжществува. Не можешъ да отричашъ нѣщо, което не сжществува. Следователно, човѣкъ отрича само това, което сжществува. На какво се дължи отричането? — На недостатъчната свѣтлина. Презъ деня човѣкъ вижда дърветата, камънитѣ, изворитѣ, но вечерь не ги вижда. При това положение, човѣкъ може да ги отрича, може и да признава сжществуването имъ. Обаче, това не показва, че тѣ не сжществуватъ. Тъй щото, когато нѣкой подържа мисъльта, че Богъ не сжществува, това показва, че неговото слънце е залѣзло. Следъ 12 часа слънцето ще изгрѣе, и вие ще измѣните убежденията си. Преди 12 часа сте отричали всичко, а следъ 12 часа казвате, че Богъ сжществува, душа сжществува, задгробенъ свѣтъ сжществува и т. н. Единъ български учитель, голѣмъ безвѣрникъ, участвувалъ въ войната съ гърцитѣ. При едно голѣмо сражение, една рота отъ нашитѣ войски отстжпила и се разпръснала на разни страни. Като се видѣлъ самъ, той потърсилъ мѣсто да се скрие. Намѣрилъ една пещера и тамъ останалъ цѣли три деня, гладенъ, жаденъ, безъ да подаде главата си навънъ — страшенъ огънь се развивалъ около него. Въ това положение, изоставенъ отъ всички, най-после той се обърналъ къмъ Бога съ следнитѣ думи: Господи, досега не Те признавахъ, но понеже съмъ чувалъ за Тебе, моля Те да ми помогнешъ, да ми дадешъ доказателство за Твоето сжществуване. Не се минало половинъ часъ, той видѣлъ, че една костенурка се приближава къмъ пещерата, въ устата си носи парче
81 хлѣбъ. Тя се спрѣла предъ пещерата, оставила парчето хлѣбъ предъ входа и се върнала назадъ. Учительтъ се навелъ, взелъ хлѣба, задоволилъ глада си и благода1илъ на Бога за милостьта, която проявилъ къмъ него. Като се върналъ въ града, дето билъ учитель, казалъ на ученицитѣ си: Деца, ще знаете, че Богъ сжществува, даде ми се доказателство за това. Отъ този моментъ той проповѣдвалъ Бога предъ всички свои близки, като имъ разказвалъ своята опитность. Отде знае той, че Богъ сжществува? — Костенурката го убедила. Когато човѣкъ изпадне въ положението на този учитель и прекара въ пещерата три деня гладенъ и жаденъ, самъ ще се убеди, че Богъ сжществува. Щомъ Богъ сжществува, има и душа, и задгробенъ животъ. Всѣки самъ може да опита тѣзи нѣща и да се убеди въ тѣхното сжществуване. Това сж нѣща, които съмъ провѣрявалъ хиляди пжти. По-скоро ще се осъмня въ сжществуването на хората, които ме окржжаватъ, отколкото въ сжществуването на Бога и на онзи свѣтъ. Азъ живѣя едновременно и въ този, и въ онзи свѣтъ. Разговарямъ се едновременно и съ хора, и съ духове. Като говоря за себе си, имамъ поедъ видъ всички хора. Човѣкъ живѣе едновременно въ двата свѣта — въ физическия и въ духовния, само че не всѣкога съзнава това. Нѣкой се страхуватъ отъ духоветѣ, не искатъ да ги виждатъ. Не сж страшни духоветѣ. Тѣ сж интелигентни, разумни сжщества, съ голѣма култура. Тѣ представятъ училище за хората. Една отъ причинитѣ за смъотьта на хората се дължи на факта, че духоветѣ ги привличатъ; Ь отиватъ при тѣхъ да изучаватъ културата имъ, да при(обиятъ нѣщо ново.— Кжде е духовниятъ свѣтъ? Да се мдава такъвъ въпросъ, това е все едно нѣкое малко животно да пита, кжде живѣе човѣкъ. Дето е животното, ммъ е и човѣкътъ, но понеже разбиранията му сж мноо ограничени, по съзнание то се намира далечъ отъ хората. Свѣтътъ, въ който живѣятъ всички сжщества, е рандиозенъ; той не се заключава само въ това, което виждаме. Нѣкоя мома мисли, че животътъ нѣма смисълъ и се обезсърдчава, но щомъ срещне единъ красивъ мо1ъкъ, веднага животътъ й се осмисля, не иска вече да мира. Сжщото преживява и момъкътъ. Коя е причина1, че животътъ имъ се осмисли? — Тѣхнитѣ сърдца и
82 умове. Сърдцето имъ се изпълня съ топлина, а умътъ •— съ свѣтлина, и тѣ започватъ да виждатъ нѣщата по особенъ начинъ. Тѣ казватъ, че сърдцата имъ туптятъ, животътъ имъ придобилъ смисълъ. Животътъ не се заключава въ туптене на сърдцето. Туптенето е само срѣдство за предаване на мислитѣ и чувствата въ духовния свѣтъ. Христосъ казва: Радвайте се.“ Защо трѣбва да се радватъ хората? — Защото нова култура иде за тѣхъ. Христосъ казва на ученицитѣ си: Идете и проповѣдвайте на хората новото учение, да устроятъ домоветѣ си по новъ начинъ, безъ кухни и дюкяни. Представете си, че цѣлата земя се превърне въ овощна градина, пълна съ доброкачествени плодни дървета. Ще има ли нужда отъ кухни и дюкяни ? При това положение, трѣбва ли човѣкъ да прекарва съ часове и дни затворенъ въ своитѣ кухни и дюкяни ? Днесъ хората се нуждаятъ отъ различни стоки, храни, освѣтление, отопление и т. н. Въ бждеще, когато той придобие права, положителна мисъль, нѣма да се нуждае отъ нищо. Чрезъ мисъльта си той самъ ще си създаде свѣтлина, а чрезъ чувствата си — топлина. Човѣкъ ще има собствена електрическа енергия, нѣма да очаква на общината, или на електрическитѣ дружества, тѣ да му я доставятъ. Съ мисъльта си той ще се движи отъ едно мѣсто на друго, нѣма да се нуждае отъ превозни срѣдства. Христосъ казва: Радвайте се“. Защо трѣбва да се радватъ хората? — Защото иде новото знание, което ще ги освободи отъ робството и заблужденията. Днесъ хората се чудятъ на грандиознитѣ американски здания, отъ десетки етажи, съ голѣми сводове. Всички казватъ, че това е последната дума на културата. Това не е истинска култура. Преди всичко, тѣзи здания не сж хигиенични, въ тѣхъ слънцето не прониква, благодарение на което повечето американци сж нервни. Голѣмитѣ и високи здания говорятъ за грандиозната идея на американцитѣ да направятъ нѣщо особено, но липсва нѣщо въ тази идея — насока. I ѣ трѣбва да насочатъ ума и сърдцето си въ друго направление — къмъ нѣщо възвишено и велико. Когато една Божествена идея не може да се разбере добре и вземе крива насока, това показва, че културата на тѣзи хора е отживѣла своя вѣкъ. Въ бж
83 деще, когато женитѣ зачеватъ, трѣбва да внушаватъ на детето си мисъльта, че човѣкъ не живѣе само за кухни и дюкяни. Подъ думата „кухня“ въ широкъ смисълъ, разбирамъ чрезмѣрно задоволяване нуждитѣ на стомаха. Сегашнитѣ хора живѣятъ повече за стомаха, какъ да го задоволятъ и, когато заболѣе, какъ да го лѣкуватъ. Наистина, като заболѣе стомахътъ, трѣбва да се лѣкува, защото той е свързанъ съ главата. Когато стомахътъ страда, и главата страда, и обратно: ако главата боледува, и стомахътъ боледува. Но за да не се разстройва стомахътъ, човѣкъ не трѣбва да го претоваря. Сегашниятъ човѣкъ яде по три пжти, а нѣкога по четири пжти на день. Ще кажете, че Богъ е наредилъ така. Азъ оспорвамъ това твърдение. Стомахътъ има и друго предназначение, не само да приема храната и да я обработва. Съвременниятъ редъ въ свѣта е изопаченъ отъ хората. Той представя карикатура на Божествения свѣтъ. Едно време, когато Богъ създалъ свѣта, всичко било въ пъленъ редъ и порядъкъ: и растенията, и животнитѣ, и хората живѣли добре — всичко било хармонично. Днесъ не е така. Пияницата пие, разпилява богатството си, продава жена и деца и казва, че едновременно Богъ е създалъ и човѣка, и лозата. Следователно, човѣкъ има право да пие вино, да се ползува отъ соковетѣ на лозата. Едно е вѣрно: човѣкъ има право да пие нѣкаква течность, да уталожва жаждата си; тази течность е водата. Дето и да отидете въ природата, навсѣкжде ще намѣрите вода, но вино — никжде. Като казвамъ да съборите кухнитѣ си, това не значи, че трѣбва да ги разрушите, преди да сте направили новитѣ си кжщи. Направете първо новитѣ кжщи и тогава разваляйте старитѣ. Иначе, ще развалите старитѣ и ще останете безъ нищо. Първо направете опитъ, да видите, какъ ще живѣете безъ старитѣ кухни и, ако видите, че можете да живѣете по новъ начинъ, развалете кухнитѣ си, радвайте се и веселете се. Радвайте се, че сте придобили нѣщо ново, че можете да задоволите нуждитѣ на стомаха си по новъ начинъ. Радостьта е резултатъ на вжтрешенъ, Божественъ потикъ въ човѣка. Тя вдъхновява човѣка, дава импулсъ на ума, на сърдцето и на волята. Истинската радость разширява човѣка, дава импулсъ за работа, за проява на творческитѣ сиил
84 въ него. Като знаете това, радвайте се на всички, които i се радватъ. Умътъ на човѣка трѣбва да е пъленъ съ свѣтли мисли, сърдцето -— съ благородни чувства, за да i бжде лицето му всѣкога свѣтещо и отворено. Външно лицето му може да бжде прашно, почернѣло отъ слънцето, но отвжтре да свѣти, да отразява живота на душата. Защо да не се радва човѣкъ ? Има ли причини за това ? Ето, днесъ Христосъ ви срѣща на пжтя и казва: „Радвайте се“. Веднага се отправятъ къмъ Христа въпроси: Какъ да се радваме, когато нашитѣ синове, братя и мжже умиратъ на бойнитѣ полета ? Какъ да се радваме, когато животътъ е тежъкъ, нѣма достатъчно хлѣбъ, дрехи и обуща? Какъ да се радваме, когато направихме голѣми дългове? Ти можешъ ли да превърнешъ камънитѣ на хлѣбъ ? Христосъ отговаря: „Човѣкъ живѣе не само съ хлѣбъ, но и съ всѣко живо и благо слово, което излиза отъ устата на Господа, както и отъ устата на всѣки добъръ и праведенъ човѣкъ.“ Сегашнитѣ учени търсятъ начинъ да създадатъ хапчета, които да задоволяватъ глада на човѣка. Тѣ мислятъ, че по този начинъ ще разрешатъ важнитѣ економически въпроси. Не е този пжтьтъ, по който трѣбва да върви науката. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да се домогне до живия хлѣбъ, който се крие въ Словото Божие. Щомъ намѣри този хлѣбъ, той ще разреши въпроса и за хлѣба отъ камъни. Словото Божие е висша, духовна материя, отъ която могатъ да се извадятъ екстракти за подържане на човѣшкия животъ. Затова, именно, Христосъ казва, че човѣкъ се храни не само съ хлѣбъ, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Бога. Той взе петь хлѣба и петь риби и нахрани петь хиляди души, съ което доказа силата на Божието Слово. Възможно ли е това ? — Възможно е. Нима отъ едно житно зрънце не излиза цѣлъ класъ ? Отъ една ябълкова семка израства голѣмо дърво, което следъ две-три години дава стотици и хиляди килограма ябълки. Ще кажете, че всичко излиза отъ земята. — Не само отъ' земята, но и отъ слънцето. Сама по себе си, земята е резервоаръ, въ който се складиратъ нѣщата и, ако слънцето не ги привлича нагоре, тѣ ще останатъ дълго време заровени въ земята и ще изгниятъ. Единъ день, когато хората се нау
85 чатъ да умножаватъ хлѣба, както Христосъ направи, всички економически въпроси ще се разрешатъ. Казватъ, че и безъ това знание има много милионери въ свѣта. — Тѣ сж книжни милионери. Какво може да направи човѣкъ съ книжното си богатство? Ще кажете, че богатството е нуждно за земята. Какво ще правите съ това богатство, когато смъртьта дойде при васъ ? Тя ще ви хване за врата и ще каже: Върви следъ мене! Ти ще й давашъ отъ своитѣ милиони, но тя не признава книжнитѣ пари. Колкото и да си богатъ, тя ще те вземе съ себе си. Ако срещнешъ на пжтя си Христосъ, Той ще те пита, защо си толкова окжсанъ. За оправдание, ще кажешъ, че си живѣлъ и работилъ съ единствената цель да се осигуришъ на земята, да направишъ живота си по-лекъ и радостенъ. Христосъ ще ти каже: Криво си разбралъ моето учение, криво си разбралъ радостьта. Радостьта се основава на великитѣ добродетели, а не на паритѣ. Само добродетелниятъ човѣкъ може да се радва. Задачата на човѣка не се заключава въ печелене на пари, но въ прилагане на истината, правдата и добродетельта. Ако човѣкъ не говори истината, не постжпва справедливо и не прилага доброто, ще дава отчетъ за дѣлата си. Той не се е родилъ да живѣе и да работи само за пари. Сега се обръщамъ къмъ жената, виновница за събуждане въ мжжа стремежъ къмъ придобиване на книжно богатство. Всѣко богатство, придобито по неправиленъ начинъ, не се благославя. Всѣки човѣкъ и всѣки народъ, който придобива богатството си по неправиленъ начинъ, ще изчезне, споменъ нѣма да остане отъ него. Всѣки, който носи съ търпение своя кръстъ и не ламти за забогатяване, той се благославя. Христосъ казва: Събирайте съкровища не за земята, но за небето, дето нито ръжда ги разяжда, нито молецъ ги разваля.“ Радвайте се “ — Можемъ ли да се радваме ? — Който изтърпи докрай, той ще бжде спасенъ.“ Само спасениятъ може да се радва. Затова, имайте търпението на гръцкия философъ Епиктетъ, който, чрезъ търпение, отъ робъ станалъ философъ. Епиктетъ се отличавалъ съ голѣмо постоянство и издръжливость. Той билъ робъ при единъ римски патриций, който изтезавалъ много робитѣ, между които и Епиктета. Последниятъ понасялъ
86 всичко съ голѣмо търпение, безъ никакъвъ протестъ и негодуване. Като виждалъ това, господарьтъ му често го биелъ, измжчвалъ, да го предизвика, но не могълъ. Единъ день той натисналъ крака му силно, да види, нѣма ли поне този пжть да протестира, но Епиктетъ равнодушно го погледналъ и казалъ: Господарю, не натискай толкова силно крака ми, защото ще се счупи и не ще мога да ти служа, както трѣбва. Господарьтъ продължавалъ да натиска, докато счупилъ крака му. — Видѣ ли, господарю, че счупи крака ми? Сега и да искамъ, не мога вече да работя, както по-рано. За характера и доблестьта му, римскиятъ патриций го освободилъ, като му казалъ: Ти заслужавашъ да бждешъ свободенъ! Епиктетъ отишълъ въ отечеството си — Гърция, дето, въ скоро време, се прочулъ като виденъ философъ. Едно счупване на крака му станало причина да се освободи, да стане свободенъ гражданинъ и прочутъ философъ въ Гърция. Какъ постжпва обикновениятъ човѣкъ, ако нѣкой натисне крака му и го счупи? Нека се осмѣли нѣкой да натисне и счупи съзнателно крака на единъ обикновенъ! Той ще разбере, съ кого е ималъ работа. Христосъ казва: „Радвайте се". Защо? — Защото отсега нататъкъ господаритѣ ви нѣма вече да чупятъ краката ви. Радвайте се, защото отсега нататъкъ нѣма да имате нужда отъ неправилно придобити богатства. Да се радватъ добритѣ и праведнитѣ хора, защото небето работи за тѣхъ. Нѣкой казва, че изоралъ нивата си. Нищо особено не е направилъ той. Благодарете на червеитѣ, които неуморно разораватъ земята и помагатъ на земедѣлеца. Безъ тѣхъ човѣкъ малко работа би свършилъ. Който прилага Христовото учение, малко ще работи, голѣми придобивки ще има. Споредъ това учение, човѣкъ трѣбва да работи най-много деветь часа презъ деня: три часа физически трудъ, три часа за ума и три часа за сърдцето си. При това положение, животътъ на хората ще бжде приятенъ и ще се осмисли. Човѣкъ нѣма да умира, но ще се видоизмѣня. За да разбере Христовото учение и да го приложи, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да работи върху себе си, да се освободи отъ вжтрешния страхъ. Това не става изведнъжъ. Духовнитѣ работи ставатъ бавно, а човѣшкитѣ — бързо. Божественото започва отъ малкитѣ работи и по
87 степенно върви къмъ голѣмитѣ; човѣшкото започва отъ голѣмитѣ работи и отива къмъ малкитѣ. Затова, именно, човѣкъ иска, като започне една работа, въ скоро време да види резултатъ. И това е възможно, но така свършена работата, не дава голѣми знания. Може да направите опитъ съ едно житно зърно: ако го посаждате въ земята 19 години наредъ и се грижите за него, то ще израсте по-голѣмо, по-богато на хранителни вещества отъ доугитѣ. Обаче, за този опитъ се иска вѣра и търпение. Затова Христосъ казва: мАко имате вѣра, колкото синапово зърно, можете планини да мѣстите.“ Защо се сравнява вѣрата съ синаповото зърно, а не съ житното ? Синаповото семе има свойството да образува пришки на кожата и да изтегля простудата отъ човѣшкия организъмъ. Човѣкъ трѣбва да има положителна вѣра, която да действува върху ума така, както синаповото семе върху кожата — да изтегля всички отрицателни мисли, да освобождава човѣка отъ съмнението, подозрението, колебанието и т. н. Вѣрващиятъ никога не се лъже. Нѣма ли вѣра, човѣкъ всѣкога може да бжде излъганъ. Той се намира въ положението на двама гръцки художници, които излѣзли на конкурсъ съ своитѣ картини. Първиятъ нарисувалъ единъ гроздъ, а вториятъ — богинята Диана, наметната съ було. И двамата изложили каотинитѣ си вънъ, на площада, да ги гледатъ всички хора. Като видѣла хубавия гооздъ, една птица се спуснала къмъ него, да кълве. Значи, гроздътъ билъ толкова естествено нарисуванъ, че птицата се излъгала. Първиятъ художникъ, като гледалъ картината на своя доугарь, толкова се увлѣкълъ въ нея, че посегналъ да вдигне булото, да види богинята по-добре. Първата картина излъгала птицата, а втората — художника. ' Сегашнитѣ хора лъжатъ повече птицитѣ, но не и себе си. Каквото и да прави, човѣкъ не може да излъже себе си. Когато е гладенъ, човѣкъ се смущава, иска по нѣкакъвъ начинъ да залъже стомаха си. Не е нуждно да го залъгва, нито пъкъ да му казва, че нѣма хлѣбъ, нѣма ядене. Въ стомаха има около десеть милиона клетки — работници, които се смущаватъ, и отъ това стомахътъ се разстройва. Кажете на стомаха си да има вѣра, да не се тревожи, вие ще му приготвите храна. Па
88 зете се отъ смущенията, защото тѣ причиняватъ не само физически болести, но и сърдечни, и умствени. j Днесъ всички хора се страхуватъ за себе си, зр отечеството си и постоянно питатъ, какво ще стане съ тѣхъ. Българитѣ се интересуватъ за България, руситѣ — за Русия, германцитѣ — за Германия, италианцитѣ — за Италия, англичанитѣ — за Англия и т. н. Знайте, че следъ сто години най-много, всички народи ще бждатъ много по-добре, отколкото сж днесъ. — Кой ще живѣе още сто години, да види това ? — Смърть не сжществува. Човѣкъ не умира, но се съблича, както гжсеницата излиза отъ какавидата и се превръща въ пеперуда. Ще дойде день, когато и човѣкъ ще излѣзе отъ какавидата си, ще се превърне въ ангелъ, който ще се явява, дето иска, и ще изчезва. Ще кажете, че това е свойство на змейоветѣ, на лошитѣ духове. Така е за невежитѣ. Обаче, за ученитѣ не е така. Тѣ знаятъ, че това е свойство на добритѣ и праведни хора. И Христосъ имаше способностьта да се явява, дето иска, и да изчезва, когато пожелае. „Радвайте се“, казва Христосъ. — Кога трѣбва да се радва човѣкъ? — Въ сегашнитѣ времена, когато човѣчеството страда най-много. Никога хората не сж изпитвали такава нужда отъ радость, както сега. Да се радва човѣкъ, това е толкова лесно, колкото за грънчаря да духа въ своитѣ грънци. Лесно е за майсторагрънчарь, но не и за чирака. Единъ младъ българинъ изучавалъ нѣколко години грънчарство и мислѣлъ, че знае всичко, затова казалъ на майстора си: Господарю, искамъ да работя самостоятелно, да си изкарамъ малко пари, че да се оженя, да се нареда, както всички хора. Майсторътъ му казалъ: Щомъ искашъ да бждешъ самостоятеленъ, бжди свободенъ. Той му далъ, каквото му се падало, и му пожелалъ добъръ успѣхъ. Момъкътъ си купилъ нужднитѣ материали и започналъ да работи самъ: омѣсвалъ глината, правѣлъ грънци, изсушавалъ ги известно време и следъ това ги поставялъ въ пещьта да се пекатъ. Каква била изненадата му, като видѣлъ, че следъ опичането, всички грънци се пукали. Той веднага отишълъ при майстора си и го запиталъ: Майсторе, защо моитѣ грънци се пукатъ при печенето?—Не си изучилъ изкуството. Трѣбва
89 да стоишъ при мене още три години, да научишъ изкуството — да не се пукатъ грънцитѣ. Момъкътъ останалъ при господаря си и внимавалъ, какво прави той, че грънцитѣ му не се пукатъ. И забелязалъ, че, преди да постави гърнето въ пещьта, господарьтъ духвалъ въ него, като се чувалъ звукътъ ,ху“. И наистина, следъ духането, гърнето не се пукало. Момъкътъ казалъ: Чудно нѣщо, за едно „ху трѣбваше да стоя чиракъ още три години. — Не е достатъчно да духнешъ въ гърнето, да кажешъ жху“, но трѣбва да знаешъ, кога да го кажешъ, добавилъ майсторътъ. Човѣкъ трѣбва да знае да прилага нѣщата на тѣхното време, т. е. когато има условия и когато Божествениятъ законъ работи. Правете опити и вие, да изговаряте това ,ху“, да видите, какви резултати ще имате. Ако сте неразположенъ, физически или душевно казвайте по три пъти на день »ху“. Ще, видите, че следъ известно време неразположението ви ще изчезне. Когато кладе огънь, или гаси свѣщь, човѣкъ пакъ духа. Значи, той знае изкуството на духането, опиталъ е силата на това яху.“ Старитѣ българи прилагатъ това изкуство и при случай, когато нѣкой изгори пръста си. Веднага той го хване въ ръката си, духне, каже ,ху“, и следъ известно време изгорѣлото мѣсто преболява. Ако ви заболи сърдцето, пакъ духнете и кажете ,ху“. Нѣма да се мине дълго време, и болката на сърдцето престава. Ще кажете, че това е глупава работа, и ще тръгнете по лѣкари, да ви съветватъ, какъ да се лѣкувате. Ако сте богати, извикайте лѣкарь, дайте му своята дань за лѣкуването. Ако не сте богатъ, откажете се отъ лѣкари и приложете моя съветъ. Човѣкъ може да се лѣкува и безъ лѣкари, особено при сегашнитѣ условия — при скъпия животъ и при липса на лѣкари. При нормални времена, можете да се лѣкувате, както искате, съ лѣкари или безъ лѣкари, това е ваша работа. Лѣкаритѣ допринасятъ много за усилване вѣрата на човѣка. Нѣкой минава за безвѣрникъ, отрича Бога, отрича всичко въ живота, но, като заболѣе сериозно, веднага вика лѣкарь. Каквото му препоръчва лѣкарьтъ, той изпълнява точно и съ вѣра. Щомъ види опасностьта, той започва да вѣрва. При лѣкуването,. вѣрата и волята трѣбва да взиматъ живо участие.
•90 Една американка заболѣла тежко и, споредъ мнението на лѣкаритѣ, била въ последнитѣ дни на живота си. Тѣ предупредили мжжа й, да се приготви за този ударъ. Той решилъ да каже това на жена си, да уреди работитѣ си, да се приготви за часа, когато трѣбва да се яви при Бога. Като чула тѣзи думи, жената се разплакала, но най-после казала: Нѣма какво да правя, ще се примиря съ положението си, но едно нѣщо искамъ отъ тебе: да ми обещаешъ, че следъ смъртьта ми нѣма да се оженишъ за друга. — Вижъ, не мога да ти обещая това. Искамъ да бжда честенъ. Азъ те обичамъ, но, мога да срещна друга жена, която да обикна и да се оженя за нея. — Щомъ е така, азъ нѣма да умра, отговорила младата жена енергично. Тя предизвикала всички скрити сили въ организма си, подтикнала ги къмъ дейность, и въ нѣколко деня здравето й се подобрило. Сега и на васъ казвамъ: Когато се намирате въ мжчнотии, спрѣгайте глагола „мога“. Не се страхувайте отъ смъртьта. Който грѣши и не търси Бога, само той умира; който изпълнява Божията воля, той не умира. Болни хора има, но умрѣли не сжществуватъ. Досега азъ не съмъ срѣщалъ умрѣли хора. Кой отъ васъ е умиралъ, за да знае, какво нѣщо е смъртьта? Ако никой не е умиралъ, нѣма право да говори за дпугитѣ хора, че умиратъ. — Ще умремъ единъ день. — Това не е никаква философия. Човѣкъ трѣбва да казва: Ние ще заспимъ, ще съблѣчемъ старитѣ си доехи, ще се измѣнимъ. Така трѣбва да се гледа на смъртьта. Христосъ доказа на хората, че смърть не сжществува. Той казва: „Радвайте се.“ Това значи: Радвайте се, защото смърть не сжществува. Ето, азъ съмъ пакъ между васъ. Разпнаха ме, но азъ възкръснахъ и се разговарямъ съ васъ. Бждете свободни и не се страхувайте отъ смъртьта. Днесъ, на Великъ-день, ви желая да бждете положителни хора, съ положитлени умове, а не съ отрицателни. Който не вѣрва въ думитѣ на Христа и въ моитѣ уми, нека докаже невѣрието си. Това, което ви говоря, всѣки може да го опита. Достатъчно е да наппавите единъ малъкъ опитъ, за да се увѣрите въ истинностьта на моитѣ думи. — Като отидемъ въ онзи свѣтъ, тогава ще провѣримъ нѣщата. — Не отлагайте работитѣ, защото още днесъ можете да провѣрите истината. Нѣ
91 кой минава за състрадателенъ човѣкъ и казва, че не може да понася пъшканията и страданията на ближнитѣ си. Нѣма защо да се измжчвате. Знайте, че който страда, ще се благослови. Богъ работи върху него, както грънчарьтъ върху своитѣ грънци. Достатъчно е да каже „ху“, за да се подобри състоянието му. Болеститѣ сж необходими за сегашния човѣкъ. Тѣ изгарятъ физическата и духовна нечистота въ него. Знаете ли, какво представя домъ, лишенъ отъ духовна радость ? Знаете ли, какво е състоянието на човѣка, лишенъ отъ духовна радость? Тѣ представятъ печална картина. Дето и да се обърнете, навсѣкжде виждате нечистота. Затова, както чистите кжщитѣ си, така чистете умоветѣ и сърдцата си. Не допущайте въ ума си нито една лоша мисъль и въ сърдцето си — нито едно лошо чувство, защото тѣ не носятъ никаква радость. Тѣ покварятъ човѣшкия животъ, както ръждата разрушава желѣзото. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да придобие радостьта? Той трѣбва да отвори ума и сърдцето си, да се прояви Духътъ чрезъ него. Само Божиятъ Духъ може да свързва хората и да ги накара да се обичатъ разумно. По какво познавате Божията Любовь? Ако влѣзете въ единъ домъ, дето всички сж скръбни, недоволни и въ нѣколко минути можете да смѣните състоянието имъ, вашата любовь е Божествена. Затова Христосъ казва: „Радвайте се. Когато любовьта действува между хората и повдига душитѣ имъ, тѣ се радватъ и веселятъ. При това положение не сжществуватъ болести, противоречия, разочарования. Направете опитъ, въ продължение на една година, всѣка сутринь да изговаряте по десеть пжти думата радость, да видите, каква промѣна ще стане съ васъ. Всѣка дума крие въ себе си известна сила, особено, когато се произнася правилно. Напримѣръ, ако чуете думата „пожаръ“, вие веднага настръхвате. Тя произвежда страхъ въ човѣка. Като чуете думата „ура", веднага ще се зарадвате. Тя внася радость въ човѣшкитѣ сърдца. Всѣка дума е мощна, когато се приложи на време и на мѣсто. Радвайте се, когато думитѣ и дѣлата ви сж на своето мѣсто и време. По какво се познава истинскиятъ християнинъ? — По дѣлата си. Една вечерь Настрадинъ Ходжа отишълъ да обере единъ дюкянъ, но, за да отвори вратата, трѣбвало да
92 изпили ключа. Единъ минувачъ го запиталъ: Какво правишъ, Настрадинъ Ходжа, тамъ ? — Свиря на кемане. — Защо не се чува гласътъ му ? — Утре ще го чуете. Наистина, на другия день се разнесло изъ града, че дюкянътъ на еди-кого си билъ обранъ. Помнете: каквото правите, каквато работа вършите, единъ день гласътъ й ще се чуе. Казано е въ Писанието: „Нѣма нищо скрито — покрито подъ небето.“ Следователно, ако постоянно мислите за радостьта и изговаряте думата „радость“, единъ день лицето ви ще свѣтне отъ вътрешната радость, която ви обладава. Ако гледате мрачно на хората и на свѣта, лицето ви ще се помрачи. Безъ да искате, вие се свързвате съ тъгата и скръбьта на хората. Ако вашиятъ свѣтъ се развълнува, ако вашиятъ хоризонтъ се заоблачи, започнете да работите върху своитѣ мисли и чувства, както разумната и съзнателна майка се грижи не само за тѣлото на децата си, но и за тѣхнитѣ умове и сърдца. Мислитѣ и желанията на човѣка съ неговитѣ деца, т. е. нивата, която той трѣбва да разоре, очисти и посѣе. Христосъ казва: „Радвайте се.“ Защо да се радвате? Защото нѣма смърть. Бъдещето на човѣка е велико. Неговата душа живѣе въ другъ свѣтъ, а не на земята. Радвайте се, защото идатъ свѣтли духове на земята. Това съ възвишени същества, които слизатъ на земята да работятъ върху всички хора, да ги приготвятъ за новата култура. Писано е въ Свещената книга, че следъ две хиляди години Божиитѣ ангели ще слизатъ и възлизатъ, ще работятъ върху хората. Това време е наближило вече. — Вѣрно ли е това? — Не само, че е вѣрно, но е фактъ; какво мислятъ хората, това е другъ въпросъ. Фактъ е, че въ петь минути човѣкъ може да измѣни състоянието си отъ добро въ лошо и отъ лошо въ добро. Достатъчно е единъ магнетизаторъ да прекара ръката си по лѣвата часть на тѣлото ви, за да смѣни състоянието ви въ добро; ако прекара ръката си по дѣсната страна на тѣлото ви, доброто състояние се смѣня въ лошо. Ще кажете, че това е внушение. За да вн?шите на чов,Ька нѣщо, думитѣ, съ които си служите, трѣбва да съдържатъ сила въ себе си. Значи, не е достатъчно да се говори за внушение, за хипнотизъмъ, но трѣбва да знаете, какво представятъ тѣ, какъ се прила
93 гатъ и т. н. Само разумниятъ, просвѣтениятъ човѣкъ може да си служи съ внушението и хипнотизма, защото знае силата на думитѣ и кога да си служи съ тѣхъ. И тогава, ако бащата каже на сина си: Синко, ти ще станешъ добъръ, ученъ, способенъ човѣкъ — наистина, ще стане такъвъ. Ако жената, като бременна, отправя къмъ детето си мисъльта: Ти ще станешъ добро дете, ще пораснешъ, ще се изучишъ, ще обичашъ хората и ще имъ помагашъ — детето, наистина, ще стане такова, каквото майката го е пожелала. Вѣрвайте въ доброто, за да бждете и вие добри. Така ли постжпватъ сегашнитѣ жени? Когато сж бременни, тогава тѣ ще проявятъ всичкото си недоволство отъ живота, отъ положението, въ което се намиратъ, и ще търсятъ начинъ да се освободятъ. Тѣ не знаятъ, че всѣко насилие върху себе си носи, освенъ физически, още и духовни последствия. Днесъ ви оставямъ думата „радвайте се“. Нека радостьта влѣзе въ ума и въ сърдцето ви, да се свържете съ великитѣ Божии духове и да кажете въ себе си: Ето, виждамъ ги! Повтаряйте често думата „радость“, да се свържете съ Христа, да разберете великитѣ истини, които Той носи за човѣчеството; да разберете смисъла на думитѣ, съ които Той си служи. Турете хлѣба въ стомаха си и не мислете за него — той ще свърши своята работа. Изговаряйте думата „радость“ съ вѣра и не мислете, какво ще произведе тя въ васъ. Духътъ ви ще извлѣче нейнитѣ сокове и ще ви направи мощни. Като изговаряте думата и видите резултата, благодарете на Бога за нея. Желая на всички българи — на българския царь, на всички управници, на всички свещеници, майки и бащи, търговци, да изговарятъ думата „радость“, да се разнесе като вълна между всички народи. Когато всички хора, като едно цѣло, изговарятъ думата „радость“, Божиятъ миръ ще х дойде, и Христосъ ще слѣзе на земята. Беседа отъ Учителя, държана на 15 априлъ — Великъ-день, 1917 г. София.
Божията воля , Който прави волята на Отца моето, Който е на небеса“) Думитѣ Божията воля“ или волята на Отца“ сж. класически. Когато се каже Божията воля“, много отъ съвременни гѣ хора се усмихватъ. — Защо? — Защото се колебаятъ, дали сжществува Богъ, или не. Свѣтътъ има двоякъ изразъ: съзнателенъ и несъзнателенъ. Когато дойдемъ до хаотическото състояние на свѣта, на материята, на силитѣ и на законитѣ, които се проявяватъ въ него, казваме, че сме въ несъзнателния свѣтъ. Той е свѣтъ безъ закони или, ако има такива, тѣ сж механически, неразумни. Когато Христосъ казва, че не всѣки, който казва Господи, Господи“, ще влѣзе въ Царството Божие, разбираме оформения свѣтъ, съзнателния свѣтъ — на законность, на редъ и порядъкъ. Следователно, само онзи може да влѣзе въ с ьзнателния свѣтъ, който изпълнява Божията воля. Тя е свързана съ разумностьта въ човѣка. Само разумниятъ може да изпълнява волята на Бога. Въ физическия свѣтъ тази воля се изразява чрезъ закона на необходимостьта, т. е. чрезъ механическитѣ закони. Движенията на колелото въ фабричнитѣ мишини е механическо. Човѣкъ не може да му противодействува. Веднъжъ пуснато въ движение, никой не може да го спре, докато не се натисне бутона, който го е накаралъ да се движи. Каквато молитва и да му четете, то не разбира. Достатъчно е да ви закачи съ единия си зжбецъ, за да ви завърти около себе си и да ви смачка. Колелото се подчинява на механически законъ, т. е. на закона на необходимостьта, въ който нѣма разумность. Ето защо, всички хора, които служатъ на своята воля, гледатъ на свѣта като на сборъ отъ случайности. Подъ думата случайности“ тѣ разбиратъ свѣтъ на безпорядъкъ, т. е. такъвъ свѣтъ, който ) Матея 7: 21.
95 нѣма отношение къмъ личния животъ на човѣка. Както колелото, което действува въ фабрикитѣ, нѣма отношение къмъ човъка, така и механическитѣ закони въ свѣта нѣматъ отношение къмъ човѣка. Когато говоримъ за изпълнение на Божията воля, разбирамъ разумния животъ, който има отношение къмъ човѣка. Въ този животъ действуватъ разумни, съзнателни закони. Когато говоримъ за култура, за добродетели, за редъ и законность въ свѣта, ние имаме предъ видъ разумната воля, т. е. Божията воля, която прониква въ съзнанието на индивидитѣ, на обществата и народитѣ поне дотолкова, доколкото тѣ сж въ съгласие съ нея. Азъ не говоря за личната воля, защото Божията воля е надъ всичко. Христосъ казва : „Който не изпълнява Божията воля, не може да влѣзе въ Царството Божие“. Само онзи може да изпълнява Божията воля, у когото е пробудено висшето съзнание. Само онзи може да изпълнява Божията воля, който има чувства и способности, да разбира сжщностьта на нѣщата. Когато изучава математика, ученикътъ трѣбва да разбира математическитѣ отношения между числата-и действията, които се изразяватъ чрезъ тѣхъ. Всѣка формула, съ която си служи мате-, матиката, е жива величина, а не мъртва, както привидно изглежда. Докато семето не е посадено въ земята, то минава за мъртво, не проявява никакъвъ животъ. Обаче, щомъ се посади, то проявява животъ. Благоприятнитѣ условия даватъ възможность да се прояви разумниятъ живот ь въ всѣко сжщество. Отъ това гледище, всѣки човѣкъ е зародишъ, който очаква благоприятни условия за своето развитие. Какъвъ зародишъ представя човѣкъ, не е важно. Той може да бжде семка отъ ябълка, круша, лоза, трандафилъ и т. н. Важно е, че, като живо сжщество, той представя нѣщо разумно. Изобщо, всички хора, които съдържатъ сладчина въ себе си, сж разумни и съзнателни; които съдържатъ горчевина, сж неразумни и несъзнателни. Горчевината въ хората трѣбва да се превърне въ сладчина, както горчивитѣ, киселитѣ и стипчавитѣ сокове въ плодоветѣ постепенно ставатъ сладки. По вжтрешенъ начинъ и човѣкъ трѣбва да превърне горчевината си въ сладчина. Тъй щото, когато човѣкъ казва, че животътъ му е тежъкъ, непоносимъ, трѣбва да знае, че въ него преобйа
96 даватъ горчивитѣ сокове. Нека се излага повече на Божествената свѣтлина, за да узрѣятъ плодоветѣ му и да превърне горчивитѣ сокове въ сладки. Тогава, именно, човѣкъ ще влѣзе въ съзнателния животъ, ще стане гражданинъ на Царството Божие. За него нѣма да сжществуватъ невъзможни нѣща. Като изучаватъ човѣка, философитѣ се спиратъ върху тритѣ основни елемента въ него: умъ, сърдце и воля. Волята е изразъ на вжтрешната хармония между ума и сърдцето. Значи, волята подразбира принципъ, който свързва две противоположни сили — силитѣ на ума и на сърдцето, като ги заставя да действуватъ въ една разумна посока. Чрезъ силата на волята, подкрепена отъ ума и сърдцето, човѣкъ проявява способностьта си, да превръща низшето въ себе си въ виеше, неблагородното въ благородно. Културата на човѣчеството се дължи, именно, на индивидуалната и колективна човѣшка воля. Дали действува колективното, или индивидуалното съзнание, законътъ е единъ и сжщъ. Думата „воля“ на български се състои отъ четири букви. Първата буква ,в“ е образувана отъ единица и два полукржга. Кржгътъ означава Божествения животъ, свързанъ съ единицата — посоката, по която трѣбва да се движимъ — нагоре, къмъ главата. Мнозина оспорватъ сжществуването на Бога и питатъ, кжде е Той. — Богъ е тамъ, дето е главата на човѣка. Който има глава, не може да отрече Бога. Ако нѣма глава, всичко отрича. Ако нѣма друга сила, която да противодействува на земното притегляне, човѣкъ би се обърналъ съ главата надолу. Благодарение на тази сила, главата на човѣка е отправена нагоре, къмъ центъра на слънцето. Благодарение на тази сила, човѣкъ ходи изправенъ. Като знаете това, пазете главата си чиста, хранете я съ чистъ въздухъ и свѣтлина, съ чисти мисли и желания. Не внасяйте въ ума си мисли, които смущаватъ и разколебаватъ. Всички се плашатъ отъ войната, искатъ часъ по-скоро да се свърши. На какво се дължи войната? — На неизпълнение на Божията воля. Коя е причината за пропадането на Ниневия? — По онова време Ниневия бѣше висококултуренъ центъръ, но жителитѣ на този градъ водѣха лошъ животъ, не изпълняваха волята Божия, поради което бѣха оеждени
97 на загиване. Сжщо така Асирия и Вавилонъ бѣха културни центрове, но пропаднаха. Между културата на асирийцитѣ и вавилонянитѣ и сегашната има известно сходство. Тѣ знаеха много нѣща, познаваха елементитѣ и тѣхнитѣ свойства, но злоупотрѣбиха съ знанието си, приложиха го тамъ, дето не трѣбва. Тѣ отваряха войни и се изтрѣбваха едни-други. Сжщото правятъ и сегашнитѣ народи. Тази е причината, дето старитѣ народи загинаха, като имъ се взе силата и знанието. Ако и сегашнитѣ народи вървятъ по тѣхния пжть, и тѣ ще изчезнатъ. Ако европейскитѣ народи не се опомнятъ, очаква ги същата участь, каквато сполетѣ Ниневия. Който престжпва Божията воля, лишава се отъ Неговото благословение. Както човѣкъ изхвърля нечиститѣ вещества отъ организма си чрезъ изпотяване, така Богъ ще изхвърли отъ своя организъмъ всички хора и народи на съвременната култура, които не изпълняватъ Неговата воля. Това е Божественъ, разуменъ законъ, който регулира живота. — Какво ще стане съ насъ ?—Нищо лошо нѣма да стане. Който живѣе въ Божествения свѣтъ, не трѣбва да се страхува. Мислете право и отъ нищо не се страхувайте. Казвате: Какво зависи отъ мене ? — Много нѣщо зависи. Достатъчно е да поставите едно житно зърно на едно отъ дветѣ блюда на везнитѣ, уравновесени съ еднакви тежести, за да отклоните едното отъ тѣхъ. Отде знаете, може би, вие сте последниятъ човѣкъ, който, съ своето присжтствие, измѣня движението на Божественото колело въ една или въ друга посока. ВъПрѣки това, всѣки мисли, че Богъ тпѣбва да дойде на земята, да оправи свѣта. ВѢрно е, че Богъ ще оправи свѣта, но чрезъ хората. Що се отнася до изправянето на свѣта, човѣкъ е прѣко заинтересуванъ, а Богъ — косвено. Свѣтътъ е създаденъ за човѣка да учи, да се възпитава и забавлява. Доколкото ние съзнателно учимъ и пазимъ Божиитѣ закони, дотолкова и Богъ се интересува отъ насъ. Въ който день развалимъ отношенията си съ Бога, като Първа Причина на нѣщата, и Той престава да се интересува отъ насъ. Човѣкъ е свободенъ да изпълни, или да не изпълни Божията воля, но ще нсси последствията на своята свободна и неразумна воля. Въ това отношение, пророкъ
98 Йона представя примѣръ за неизпълнение на Божията воля. Богъ го изпрати въ Ниневия да проповѣдаа на жителитѣ да се покаятъ, но той се отказа, подъ предлогъ, че Божията милость ще се простре върху тѣхъ, ще ги помилва, а той ще се изложи като лъжецъ. Йона казва: Не искамъ, Господи, да се излагамъ на присмѣха и на поруганието на тѣзи културни хора. Азъ ще имъ проповѣдвамъ Твоитѣ думи. Ти ще ги помилвашъ и, въ края на краищата, ще излѣза лъжецъ. Зная Те, Господи, че си милостивъ и благоутробенъ. Йона си купилъ билетъ за Яфа, съ намѣрение да отиде въ града Тарсъ, качилъ се на единъ корабъ и тръгналъ на пжть. Какво станало по пжтя ? Морето се развълнувало и, като изкупителна жертва, трѣбвало да хвърлятъ Йона въ водата. Градътъ Ниневия се намиралъ на р. Тибъръ, красивъ градъ, съ култура, подобна на сегашната. По онова време Ниневия ималъ около единъ милионъ жители, между които не по-малко отъ 120,000 деца, които не различавали лѣвата си ржка отъ дѣсната — малки, невинни още деца. Когато жителитѣ на града се разкаяли и се обърнали къмъ Бога за милость. Той отмѣнилъ наказанието си, главно за невиннитѣ деца. Какво представятъ корабътъ и морето ? Корабътъ представя организирано общество, а морето — свѣтътъ съ неговитѣ прояви. Йона избѣга отъ лицето на Бога и се скри въ кораба, т. е. въ едно организирано общество, между културни хора, които, увлѣчени въ ядене и пиене, забравятъ Бога и казватъ: Ние сме господари на себе си, никой не може да ни заповѣдва. Но морето, т. е. свѣтътъ се развълнувалъ, и корабътъ започналъ да се обръща на една и на друга страна. Съ кораба заедно и човѣкъ се вълнува и губи вече влиянието си между членоветѣ на обществото. Когато прекжсне връзката си съ Бога, човѣкъ губи умственитѣ и нравственитѣ си сили, започва да остарява. Къмъ него се отнасятъ съ пренебрежение и търсятъ млади, способни хора. Такова било положението на Йона, когато се качилъ на кораба и тръгналъ по морето, т. е. въ свѣта. Понеже не познавалъ закона на свѣтлината, пжтуването му било фатално. За да се прекрати бурята, решили да хвърлятъ Йона въ морето, дето билъ погълнатъ отъ кита. Йона не познавалъ изкуството да плава, затова
99 попадналъ въ устата на кита. Китътъ представя смъртьта, която поглъща онѣзи, които не изпълнява!ъ Божията воля. Тукъ Йона трѣбвало да прекара цѣли три деня, отдето отправилъ гореща молитва. Той се молѣлъ: „Господи, освободи ме отъ устата на кита, т. е. отъ устата на смъртьта, за да изпълня Твоята воля. Богъ послушалъ молбата му и заповѣдалъ на кита да го изхвърли на брѣга. Следъ това Ионъ отново отишълъ въ Ниневия да изпълни Божията воля, да проповѣдва на хората разкаяние. Това, което се случило съ Йона, се случва съ всѣкиго. Човѣкъ се качва на кораба и, поради отказването му да изпълни Божията воля, хвърлятъ го въ морето. Единственото нѣщо, което може да ви спаси, това е да отправите къмъ Бога гореща молитва, както е постжпилъ Йона. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да си поживѣе малко. Като влѣзете въ утробата на кита, ще видите, какъ се живѣе. Съ други думи казано : Като влѣзете въ гроба, ще видите, какъ се живѣе. И тамъ човѣкъ запазва съзнанието си и, докато се освободи отъ тѣлото си, минава презъ голѣми мжчнотии и страдания. Човѣкъ е свързанъ съ този свѣтъ съ една, съ нѣколко или съ хиляди здрави нишки — не е лесно да се освободи отъ тѣхъ. Праведниятъ е свързанъ само съ една нишка и лесно я скжсва; грѣшникътъ е свързанъ съ много нишки, затова не може лесно да се освободи отъ връзкитѣ си. Тежко е положението на духа и на душата, докато се освободятъ отъ връзкитѣ на тѣлото. Кога се кжсатъ тѣзи нишки ? — Само когато човѣкъ изпълнява Божията воля. Всѣка нишка представя известенъ атомъ, който указва действие върху материята и по този начинъ я обработва и преобразява. Въ този смисълъ, тѣ сж необходими. Ако не можете да поставите тѣзи нишки въ движение, да въртятъ колелото на живота, вие приличате на фабрика, която отдавна е престанала да работи. Всѣка такава фабрика е осждена на фалиране. Ако нишкитѣ, които действуватъ въ стомаха, престанатъ да работятъ, човѣкъ се намира предъ голѣма тревога. Той веднага вика лѣкарь, да възстанови прекратената дейность на милионитѣ нишки, които работятъ въ стомаха му. Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да видите, че цѣлиятъ свѣтъ е преплетенъ съ нишки, като
-100 паяжина. Това не е никаква паяжина, но пътища, по които Богъ работи, и начини, по които човѣкъ може да изпълнява Божията воля. Христосъ казва: „Не всѣки, който казва „Господи, Господи“, ще влѣзе въ Царството небесно. Този стихъ се отнася не само до тогавашнитѣ хора, но и до сегашнитѣ, които живѣятъ две хиляди години следъ Христа. Тогава тѣ сж били въ зародишно състояние, въ видъ на семки, но Христосъ е говорилъ и на семкитѣ. Той искалъ да ги предупреди, че единъ день, макаръ и следъ две хиляди години, когато се намѣрятъ въ трудни положения, при голѣми изпитания и страдания, за да излѣзатъ отъ този хаосъ и да се повдигнатъ, трѣбва да знаятъ, какъ да изпълняватъ волята на своя Баща. — Кой е нашиятъ Баща? — Четете Исаия, който се обръща къмъ израилския народъ съ думитѣ: „Израилю, познай Господаря си!“ Обаче, Израилъ не позна своя Господарь, своя Баща и Богъ. Често философитѣ се спиратъ върху въпроса: Кой е съществувалъ порано — кокошката или яйцето? По този въпросъ има две мнения: едни казватъ, че кокошката е съществувала по-рано, а други, че яйцето е съществувало по-рано. Споредъ мене, по-вѣрно е първото твърдение. Да се задава този въпросъ, това е все едно, да се пита, кое е съществувало по-рано: причината, или последствието ? Първо се е появила причината, а следъ това последствието. Значи, кокошката е причината, а яйцето — последствието. Подъ думата „кокошка“ се разбира старъ човѣкъ — висшиятъ човѣшки умъ. Като символъ на висшия умъ взиматъ гълъба. Чрезъ висшия си умъ, човѣкъ може да изпълни Божията воля. Ето защо, той представя най-г )лѣмия даръ, най-голѣмото благо, дадено на човѣка. Като знаете това, пазете ума си всѣкога чистъ, да не се поквари. Най-малката ръжда, която влиза въ ума, е въ състояние да го поквари. Който е покварилъ ума си, той е загубенъ за живота. Физически той може да живѣе, но не се ползува отъ живота — свѣтлината не прониква презъ неговия умъ. Христосъ казва: За да не изгубите смисъла на живота и да не се лишите отъ него, изпълнявайте Божията воля. Въ какво се заключава волята на нашия великъ Баща? Единъ отъ Неговитѣ закони гласи: „Не прави
101 на другитѣ това, което не искашъ да правятъ на тебе“. Подъ думата „законъ“ разбираме проявеното, оформеното въ свѣта. Съ други думи казано: Законитѣ не сж нищо друго, освенъ форми, по които може да се изпълнява Божията воля. Споредъ мнението на окултиститѣ, само онзи може да изпълнява Божията воля, който е проявилъ своята разумна воля. Той вече може да бжде господарь на себе си, на окржжаващитѣ и на природата. Който се е свързалъ съ Бога, той става едно съ Него и свободно може да каже, че развитието и напредъкътъ на цѣлото човѣчество е и негово развитие; благото на всички хора е и негово благо. И обратното е вѣрно: неговиятъ успѣхъ е успѣхъ на цѣлото човѣчество; неговото благо е благо и на цѣлото. Това подразбира правилно отношение между човѣшката душа и Бога. И тогава, Богъ желае да ни предаде всичкото знание, всичкитѣ блага, които носи въ себе си. Той казва: „Моето благо е ваше, а вашето благо е Мое“. Това е истинското отношение между великия Баща и Неговитѣ деца. Какъ се познава, кога отношенията между човѣшката душа и Бога сж правилни ? Това всѣки може да провѣри. Представете си, че нѣкой заболѣе сериозно. Нека се опита, да се свърже съ Бога. Достатъчно е да се обърне къмъ Него съ гореща, искрена молитва, за да получи отговоръ. Всѣки отговоръ на молитвитѣ ви показва, че сте свързани съ Бога, и Той ви слуша. Кажете: Господи, помогни ми въ този тежъкъ часъ, да се освободя отъ болестьта, за да Ти служа съ радость. Искамъ да посветя живота си въ служене на любовьта, въ изпълнение на Твоята воля. Като се помолите така, веднага ще получите отговоръ, температурата ви ще почне да спада, състоянието ви ще се подобри, и следъ нѣколко деня вие ще бждете съвършено здравъ. Сегашнитѣ хора, безъ да изпълняватъ волята на Великия Баща, очакватъ голѣми резултати. Това е невъзможно. Това е механически животъ, който не може да задоволи човѣка. Тази е причината за неговото недоволство отъ живота. При това положение, болеститѣ не само не се намаляватъ, но се увеличаватъ. Единъ германски лѣкарь изучавалъ нервнитѣ болести и изследвалъ около 400 различни прояви на нервни заболя