Приливи и отливи

Общ Окултен клас / изд. Алфа-Дар

"Приливи и отливи", Общ окултен клас. Година 3, т.2 (1923 − 1924)
Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2001, ISBN 954-8785-37-4

съдържание

БЕИНСА ДУНО (Учителя Петър Дънов) Общ окултен клас Година III (1923-1924) том 2
СлоВото на Учителя е записвано от стенографите Паша Тодорова, Елена Андреева, Савка Керемедчиева и Боян Боев, а запазването му за бъдещите поколения дължим главно на Борис Николов и Лалка Кръстева. S На тяхната светла памет посвещаваме това издание. ALPHA-DAR, 2001 ISBN 954-8785-37-4
ПРИЛИВИ и отливи Тайна молитва. Прочете се резюмето върху „Произход на лечебните растения“. Прочетоха се няколко теми върху „Най-малката добродетел“. Тема за следующия път: „Произход на усмивката“. За да намери човек най-малката добродетел, иска се много ситна мрежа, за да я хване от морето; някои от вас са взели много едра мрежа. Сега какво разбирате от тази картина (фиг. 1)? Вие я считате за едно украшение. Тези две успоредни линии показват теченията, които стават в астралния свят или във всички онези вещества, които са жидки; можем да го наречем „течението на жидките вещества“. Тези две прави линии АВ и CD са граници на астралния свят. Какво фиг. 1 представляват тези триъгълници отгоре? С тях ние изразяваме духовния свят. Тези граници АВ и CD представляват по-гъста материя, в която хората постоянно бият главите си, чупят костите си. Това са неща, които не могат да се променят. Някой път учените хора се 3
заклещват, че нито назад, нито напред. Триъгълниците пък показват чисто Божествения свят. В тях енергиите са от друг род. Защо линията тп е крива? Защо не върви по прав път? Защо змията, като върви, прави тия зигзагообразни линии, криволичи? Защо не върви, както другите животни, по права линия? Кои са причините? Вие, физиолозите, нали се досещате кои са причините. Понеже крака и ръце няма. Всички онези същества, всички онези сили, които са безотговорни, които са невменяеми в света, вървят все по тези криви линии. И ще забележите, че това е факт. Вземете един човек, който върви много спретнат, дайте му вино да пие и той ще започне да върви като някоя гемия. Той първо мисли, но пийне ли винце, върви по една крива линия. Сега да обясним какво означава изпъкването, изкривяването на тази линия. Сама по себе си в геометрията тя няма никакъв смисъл. Казват: „Крива линия.“ Но от окултно гледище, за да изпъкне тази линия нагоре, има известно влияние. Тук, между втория и третия триъгълник, при буквата Р се намира един разумен център, който е предизвикал прилив на тези разумни енергии. Значи тук има известна култура. Но противоположната страна на всяка една култура има известен отлив. Този отлив се дължи на друго разумно влияние Рр , за отличие от Р. Следователно в движението на тази крива линия тп едните са приливи, другите отливи. Тия неща постоянно стават у самите вас. Забележете, че тук има друг един закон. Сега коя е дясната страна на тия криви линии? Да кажем, че сърцето и умът в дадения момент представляват граници на духовния свят. В ума и сърцето текат два рода енергии (фиг. 2). Когато в ума 4
има прилив, в сърцето има отлив. Туй не е само едно твърдение, то е един факт. Този факт ние обуславяме психологически на следующето наблюдение. Вземете момичетата и момчетата на възраст от 10 до 14 години. Щом почне да се развива тяхното астрално тяло, щом почнат да се развиват чувствата у тях, колкото и да са паметливи, почват да стават разсеяни, става прилив в тях и паметта им почва да се губи. Към 21-та година паметта им пак почва да се възстановява. Следователно, когато енергиите слизат в сърцето, всякога в ума се явява една разсеяност, а когато става прилив в ума, всякога човек усеща, че в сърцето настъпва една студенина и той казва: „Изгубих онези благородни, хубави чувства в сърцето си.“ Това само привидно е така. Сърдечните енергии, които изразяват същността на сърцето, и енергиите, които минават през сърцето, са две различни неща. Когато някой път вие се чувствате радостни, весели, това още не е вашето сърце. Вие само изпитвате известен род енергии, които са в съгласие с вашите сърдечни енергии. Пияният, като се напие, или гладният, като се нахрани, изпитват едно приятно разположение. Ученият човек, като прочете една книга, изпитва едно приятно настроение в умствения свят, горе. Промените на тия енергии не съставляват още същественото в живота. Тук се фиг. 2 раждат всички противоречия. Някой стане сутрин, в ума си има отлив, не може да мисли правилно, а в сърцето си има накипяване на енергии, не може да работи. Щом влезеш в сърцето, там трябва да 5
работиш, в него има по-груба материя. Дразниш се нещо, но никаква философия няма в това, не можеш да си дадеш отчет. Ако си майка, ще намериш някого, върху когото да излееш този гняв. Ще ти дойде на ума, че малкото или голямото ти дете е счупило някоя паница. Ще го набиеш и ще му кажеш друг път да не чупи. След като го набиеш, пак ти е нещо мъчно. Дойде ти на ума, че гащите му скъсани. Още един път ще го набиеш. Но и след това пак не ти минава мъката. После, дойде ти на ума, че мъжът ти не е донесъл хубаво месо и ще се скараш с него. Това е една вътрешна енергия в тебе, която се е събрала и трябва да я изразиш. Защото, ако не стане отлив на астралните енергии, ако не им дадеш възможност да изтекат, тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миязми. Така стават хората клюкари. Клюкарите са хора, в които има блато с миязми, дето се събират жаби. Те обичат езерото и плашат жабите. Такъв човек все мисли да изважда риби, това, онова, все търси нещо, но тъй си отива животът. Тези хора, у които сърцето се развива, аз ги уподобявам на онзи циганин, на когото дали едно гърне с мляко да го продава. Той го туря на главата си, тръгва и си мисли: „Ще продам туй мляко, ще купя една кокошка, която ще ми снася яйца. Като продам яйцата, ще си купя една гъска, която ще ми даде патенца. И тях ще продам. От парите ще си купя едно агънце, което ще се размножи. Ще продам агнетата и ще си купя една крава. И тъй забогатял в мечтите си, че решил да се ожени. Ами каква ще избере? Ще се представи на царската дъщеря, тя ще се съгласи и после ще си имат едно хубаво детенце. Като си помислил за детенцето, подскочил от радост, млякото 6
с гърнето паднало на земята и се разляло. Сега има много учени, благородни хора, които мязат на този циганин. Някой от тия учени казва: Туй ще чета, онуй ще чета, ще проучвам Библията, ще си правя извадки и т. н. Прави си той плана, подскача, но изгубва Библията. Ученият казва: Това ново ще изобретя, онова ще изобретя. Подскача и изгубва мисълта си. Не трябва да си правите илюзии. Тези граници, които съществуват, аз ги наричам граници на два свята. Действителният, реалният Божи свят, туй са все разумни същества. Всичките ваши постъпки, всичките ваши мисли, всичките ваши желания няма да останат без последствие. Да не мислите, че можете да бъдете по-умни от тях. Дотолкова, доколкото вашите мисли, вашите интереси са в съгласие с тия разумни същества, дотолкова те ще ви съдействуват, но в момента, в който се отклоните, ще ви турят препятствие Ще ви приведа един анекдот. Поканили едного на гости, и този, който го поканил, му показва една ябълка и веднага я скрива. След туй му показва друга една ябълка, донесъл я до устата му, той я близнал и веднага пак я скрива. Най-после му донесъл един много хубав бонбон, така направен, че отвън бил сладък, а отвътре горчив. Близнал го и си казал: „А, хубав е!“ Но като го сдъвкал, изплюл го. След това му донесъл ядене, хубаво сготвено, от хубаво месо, но като го изял, повърнал от развалено месо било сготвено. И след това, като му донасяли нещо, питал от кое е това? От туй, което се вижда, или от туй, което се само близва, или от туй, което се вкусва и изплюва, или от туй, което се изяжда и после се повръща? И аз ви питам: От кое е вашето знание? От 7
туй, което се вижда само, или от туй, което се близва, или от туй, което се вкусва и повръща, или от туй, което се изяжда и после се повръща? Това не е знание. Това са само опити, за да добием онази истинска наука. И при сегашните условия нашата наука е почти само виждане, близване, вкусване, изяждане и повръщане. И в туй и вие, и всичките хора са специалисти. Ако някой човек каже, че е щастлив, този човек принадлежи на друг свят. И аз ви казвам: Човек, който живее в материалния свят, абсолютно не може да бъде щастлив. Който мисли, че е щастилив, той се самозаблуждава. Ще ви дадат сладкия бонбон, но ще го изплюете. Ще ви дадат хубаво ядене, но ще го повърнете. Тогава някой ще каже: „Какъв е смисълът на живота?“ Смисълът на живота е извън тази материя, извън този свят, в който живеем. Всеки от вас научно ще изучава закона на приливите и отливите. Някой има едно неразположение. Ще хване това неразположение. „Защо си неразположен?“ „Тежко ми е.“ „Е как, вчера беше готов за Христа всичко да направиш. Казваше: Аз туй ще направя, онуй ще направя, а днес си се сгушил! Как тъй от вчера до днес си друг вече?“ „Ама такова е обществото!“ Не, ти ще намериш същинската причина. Ама Господ тъй наредил. Как намери ти, че Господ е наредил така? Ама Господ на едни е определил да са радостни, а на други да скърбят. Не, заблуждаваш се. Господ не прави хората нито скръбни, нито радостни. Неговата задача, неговата цел, ако мога така да се изразя, тука, на земята, е да ни застави да мислим. Сега разберете, аз ви представям нещата в един фигуративен смисъл. Някои от вас може да кажат: „Това е една подигравка с нашите чувства.“ Аз като на ученици 8
бих ви казал, че вие досега хиляди пъти сте се подигравали сами със себе си. Ами че ако един ден вие мислите, че сте добър и умен човек, а на другия ден мислите, че сте един идиот или един голям грешник, питам: Не се ли подигравате със себе си? След като днес мислите, че сте един идиот, глупав човек, а утре мислите, че сте един гениален човек, не се ли подигравате със себе си? Може ли глупавият човек да стане гений, а геният да бъде глупав? Не може. Аз говоря за същността на нещата. Аз говоря за интелигентността в света, за нейната колективност. Тя по същество не може да се измени. Тази интелигентност, която ни ръководи, произтича от един Божествен център и не може да се измени. И ако някой път ви се вижда, че тази енергия се е изменила, за това причината сте вие. Ако някой път енергията прави известно отклонение, трябва да знаете, че нейното естество първоначално не е било такова. Всички хора казват, че светлината се движи вълнообразно. Защо върви така? Тя среща известно съпротивление, затова образува крива линия. Кривата линия е силата на живота, тя е живата енергия. Светлината има два вида елементи. Единият елемент носи енергиите на сърцето, а другият елемент е образуван от трептения, които носят интелигентността, но не само тези вибрации на светлината. Тия вълни показват, че етерът е правил такива малки трептения. Между две височини има една малка трапчинка, която се обуславя от известно отношение в закона. Сега вие може да отклоните вашата енергия, т. е. можете да измените вашето настроение. За пример имате отлив във вашето сърце. Какво да правите? Напуснете сърдечния свят и влезте в умствения, не се занима9
вайте с чувствени работи. Някъде се дава театър, кинематограф, забавление, но вие нямате пари. Не отивайте на театър, защото, ако отидете, ще си създадете ред неприятности. Или искате да отидете на курорт някъде, обаче нямате пет пари. Ако отидете, какво ще стане с вас? Ще прекарате там един, два, три дни и най-после хотелджията ще каже: „Господине, платете си!“ Не ви трябва курорт. Колкото и да е труден вашият живот, впрегнете ума си в умствена работа. Сега туй, което ви пречи, е това, че много ученици живеят със своето минало. Мислите, че сте учен. Това е една самоизмама. Не че не знаете нищо, но мислите се за нещо повече, отколкото сте. Ще ви приведа един пример, който съм привеждал и друг път. Ако имате сега справочна книга, денем на светлината може да четете всичко от нея, но ако ви я дам на някое тъмно място, какво можете да четете от нея? Следователно някой път Божествената книга на живота е закрита и ние нямаме светлина. И ако един ден се усещате въодушевени, то е, че сте прочели един лист от вашия живот. Вие се радвайте, че можете да четете. Вторият ден вие имате отлив. Отваряте книгата и казвате: „Какво стана, че не мога да чета?“ Нищо, ще легнеш да спиш. Какво означава спането? Спането е един вътрешен процес. Ще напуснеш физическия свят и ще влезеш в астралния свят, там е ден. Ще отидеш, дето има ден. Когато в астралния свят настане нощ, в умствения свят е ден. Когато и в умствения свят настане нощ, ти ще отидеш в Божествения свят, там е ден. Онези, които разбират законите, ще вървят напред. По някой път и в тези висши светове настава нощ, и в тях има отливи. Тогава ще започнеш обратно10
то, ще започнеш да слизаш надолу. Когато един висш дух слезе на земята, т. е. когато слезе в ада, за него това съставлява една голяма приятност. За пример, ако един ангел слезе на земята, той ще я намери като едно забавление и след 500 600 години ще се върне на небето с големи опитности. А вие, като не разбирате закона, казвате: „Животът е нещастен.“ Защо е нещастен? Защото вие искате да бъдете рентиери. Най-първо вие искате да се учите и казвате: „Няма ли някой да ни помогне?“ Може да ти съдействува, но никой не може да учи заради теб. Моята мисъл може да съдейства за вашата мисъл, но вие за себе си трябва да мислите. Моята добродетел може да ви съдействува, но тя не може да бъде заради вас. Тя няма да ви ползува. Такъв е законът при сегашните условия. Туй разберете ли веднъж, не си правете повече илюзии. Вие си казвате: „За мене условията в живота не са благоприятни.“ Не, доколкото зная, условията за всеки един човек са такива, каквито са необходими за дадения случай. Ако така разсъждавате, вие не само че можете да си помогнете, но ще можете да премахнете и всичките препятствия, които съществуват у дома ви, между децата ви. Сега този закон, тази крива линия математически има своето приложение, но тази вечер няма да се спирам. Мнозина от вас започват с ирационалните числа, а свършват с рационалните. А то трябва да е обратното: да започнат с рационалните, а да завършват с ирационалните числа. Защо? Защото рационалните числа се делят правилно, без никакъв остатък. Ирационалните числа пък са числа, които съществуват в друг свят, те не се делят. И всичките спорове сега между вас, всичките ва11
ши криви разсъждения се дължат все на тези ирационални числа. Законът е такъв. Вие дойдете при мене с една торба от 10 кг, а друг с една торба от 50 кг, която може да носи, и ме питате: „Защо на този даде 50 кг, а на мене 10 кг?“ Защото твоят чувал е толкова голям толкова можеш да носиш. „Ама ти трябваше да ми туриш един твой слуга да ми носи повече.“ А, такъв закон няма. Ако аз накарам моя слуга да носи заради тебе, това е едно насилие. Ти ще носиш толкова, колкото можеш. Един ден, ако станеш силен, и 100 кг може да ти дам. Следователно при сегашните условия живата природа на всеки един човек дава толкова, колкото може да носи. Другото заблуждение е следующето: вие не се познавате. По някой път мислите, че се познавате. Някой казва: Аз познавам еди-кого си. Да познаваш нещо, то значи да боравиш с него. Да познаваш електричеството, то значи, като посоча с пръста си, да светне. Ако аз мога да заповядвам на тази електрическа енергия в моя пръст да светне, значи аз имам познания за електричеството. А, ще светне! Може да го накарам да светне, но знания трябва да имам. Туй знание не се добива от книги, съвсем други условия се изискват. Аз мога да запаля своя пръст и да гори, без да изгаря. Ще свети само. Нас не ни трябват електрически лампи. Ами че вие може да минавате много икономичнво. После, нас не ни трябват тия соби. А сега вие седите, имате големи претенции, мислите, че знаете много. Казвам: Докато плащате за електричество, докато си купувате дърва, ще вървите по този отъпкан път, а докато вървите по него, ще имате страдания. Той е път на страдания. Сега вие казвате: „Защо ми са тия страдания?“ Някой отго12
варя: „Тъй ми е определено в света.“ Сега ще ви представя мисълта си по-ясно. Представете си, че на едно място природата е изкопала една дупка около 1/2 до 1 м дълбочина и широчина. Вие сте учен човек. Минавате покрай дупката, погледнете в нея и си казвате: „Защо ли е изкопана тази дупка?“ заминете си. След това мине втори, погледне в дупката и пак си каже: „Защо ли е изкопана тази дупка?“ И той си замине. Това са все учени хора! След това минат още около стотина души, всички се спират, погледнат дупката и си казват: „Кой ли я изкопал и защо?“ Никой не я заравя. Срещнат се всички и си казват: „Забелязали ли сте тази дупка?“ Добре, 100 такива дупки са изкопани, всички минават-заминават и само хроникират: „100 дупки има изкопани.“ Описват ги. Допуснете сега, че всички тия хора се връщат по същия път, но тъмно е, нощ. Те не забелязват тия дупки и в мрачината хоп, падне един в дупката, изкълчи си крака. Друг след него падне в друга дупка, изкълчи си ръката, и най-после казват: „Да те пази Господ от тези дупки! Да те пази Господ от този път!“ Какво искат да кажат с това? Ако тези хора се върнат, напълнят тези дупки с пръст и посадят в тях някакви дръвчета, втори път като минат, ще пострадат ли? Следователно вие, като сте минавали там, като учен човек не сте посадили семката на някоя добродетел. Втори път, като минете, ще я посадите. Питате тогава: „Защо са страданията?“ Много дупки има. Туй показва, доколко сте били готови да изпълните волята Божия. Ти срещнеш един твой другар. Срам те е да си изкажеш мнението, своите убеждения и затова нищо не му говориш. Мислиш си: „Ще се изложа!“ Не, ти минаваш за учен човек срещни 13
приятеля си и му кажи: „Слушай, приятелю, едно нещо има в света реално, един път има: човек трябва да обича Бога с всичкото си сърце. Така, както вървиш, ти не вървиш по правия път.“ Речеш ли му така, ти ще го стреснеш. Този човек си отива в дома си и втори път, като го срещнеш, ще видиш, че туй семенце е поникнало. Сега мнозина казват: „Чакай да си не казвам мнението, да не се излагам.“ Я ми кажете какво се проповядва за Господа? Ами да изучим Библията! Е, хубаво, пророкът как е проповядвал, като нямаше Библия? Казвате: „Да изучиш Евангелието!“ Ами апостолът как е проповядвал, като нямаше Евангелие? Казвате: „Е, на тях Господ е дал.“ От где знаеш, че Господ е дал на тях? Защо на вас не даде? „Ама те имали особена привилегия.“ Е, в какво седеше тази привилегия? Привилегията беше в-това, че те имаха абсолютна вяра, любов, обич, бяха готови на всички жертви, за да изпълнят волята Божия. Значи те се учиха съобразно законите на живота. Те имаха друга книга. Сега за вас е още по-добре, понеже имате и тяхната опитност. Това не е в ущърб на вас, аз не искам да се върнете 2000 година назад, но казвам, че те бяха при много по-лоши условия. Те са направили много преводи от живата природа. Вие ще се ползувате от техните преводи и опитности. И ние днес ще вложим нещо в Евангелието на нашия живот. Как? Всеки от вас ще внесе поне една дума, поне едно предложение в това ново Евангелие. То се пише там, горе. Каквато добрина направиш на земята, тя се пише в Божествената книга, отбелязва се. Помислил си нещо, казал си някое предложение, има разумни същества, кои14
то веднага го внасят в тази свещена книга, отбелязват името ти и кога се е родила тази мисъл. Вие мислите, че никой не се занимава с тия работи, никой не се занимава с вас. Не, не, занимават се. И всичките ваши упражнения, които имате тук, един ден ще ги разглеждате. Архиви има там! Един ден ще ви въведат в тях и ще видите и много умни работи, и много глупави. Ще дойде някое от разумните същества, да ви покаже вашите гарджета, които сте рисували, и ще ви каже: „Виж с какво си се занимавал.“ Ще дойде ученият човек, ще му кажат: „Виж с какво си се занимавал.“ Смешно ще бъде. Там ще ви обяснят кои са били причините, че сте написали тези гарджета. Тези истини ще ви обяснят един велик закон в света. Туй изисква дълго изучаване. Има известни математически изчисления, според които можете да знаете влиянието на планетите през всеки ден, час и минута. И после някой ще каже: „Какво влияние има месечината, какво влияние имат всичките звезди, какво влияние имат планетите въруху нас?“ Ако дойде да боравите с тия философски въпроси, вие съвсем ще се изгубите. Знаете ли как ще се изгубите. Казвам: Има известни, учени хора,които обясняват какво нещо е топлината. Казват, че топлината била движение, че светлината била движение. Аз казвам: Топлината не е движение. Светлината била движение. Топлината образува движение, но самата тя не е движение. Светлината образува движение, но самата тя не е движение. Сега да оставим тези твърдения и отричания, но казвам: Ще трябва ли аз да чакам този учен човек да ми казва какво нещо е топлината и после да я употребявам. Преди да ми обяснят учените хора колко трептения имала светлината, топлината, те си 15
съществуват, аз си служа с тях. И сега ще ми казва някой какво нещо е Бог. Ще чакам аз еди-кой си богослов да напише своя трактат за Бога и тогава аз да боравя с Него. Че аз съм усетил какво нещо е Бог, преди да са ми обяснявали. Неговата мисъл, Неговите трептения аз съм усещал в себе си! Ако вие ми дадете най-последните обяснения за светлината, добре, но ако аз чакам да ми обяснявате какво нещо е Бог, няма да чакам. И сега в църквите ще ми доказват, какво нещо е Бог. Там е заблуждението. Преди да ми доказва църквата какво нещо е Бог, аз Го зная. И всичките велики Учители, които идват в света, ни дават само методи, чрез които можем да използуваме великото Божие благо. Сега първото нещо: Не отивайте в друга крайност! Вие искате да научите хората какво нещо е Господ, преди още вие да сте Го разбрали. Не, ти не знаеш какво нещо е Господ. Когато Господ действува в сърцето ми, сърцето ми е меко. Аз казвам: Ела, приятелю, готов съм с тебе да разделя хляба си. Седна с него, приказвам си приятелски, дам му от хляба си, и тогава и той, и аз разберем как действува Бог. Щом Го няма, затворя вратата си. Щом Господ е в моя ум, като видя един учен човек, уча се от него. Може да ме изпъдят и 100 пъти, но аз ще ида, ще дам всички жертви, ще отстъпя на всичко, само да науча нещо. Щом няма Господ горе, в моята мисъл, и цялата библиотека да ми дадат, аз ще избягам оттам. Знанията и стремежът към Божествените идеи се дължат на Божественото, което от хиляди и милиони години действува вътре в нас. Там няма да имате тези понятия, да казвате: Чакай да видя какво ще каже моят Учител, че да имам едно по-право понятие за Бога. Не, 16
моята задача не е там, да ви дам едно по-право понятие за Бога. Аз искам да ви дам прави методи как да служите на Бога. Казвам, че всичките методи, с които хората досега са служили на Бога, не са прави. Не че не са добри, аз не ги отричам, но не са един идеален начин за служене на Бога. Добри са всички църкви и държави, във всичко работи Божественото, но не е този истинският метод, по който можем да служим на Бога. Когато истинският метод влезе, ще има разбирания, ще има мир, ще има благородство между хората. Смъртта ще изчезне, страданията ще се премахнат, затворите ще се премахнат, всичко туй ще изчезне. Сега някои може да кажат, че това се отнася до далечното бъдеще. Не, не, аз твърдя едно нещо, което е вярно, а то е, че това е сега. То е извън времето и пространството. Вие може да имате туй нещо още сега, не след един час, още сега може да го имате. Как? Ако изхвърлите съмнението от вашия ум. Казвате: „Е, тогава още не му е дошло времето.“ Ами че ти сам си туряш тази мисъл в ума, че не му е дошло времето. Кога ще бъде времето? Онзи, който казва, че не му е дошло времето, знае ли философски какво значи да ти е дошло времето? Ами ако това време е преминало? Ами ако ти си закъснял за станцията? Ще чакаш втори трен. Не, не, ти ще идеш точно навреме, защото природата обича точност, в нея няма забавления, точно навреме ще тръгнеш, най-малко две секунди преди да тръгне трена. Закъснееш ли една секунда, нейният влак е на разстояние от тебе хиляди и милиони километри. Ти ще кажеш: „Закъснях само една секунда, и не ме чакаха!“ А ти се мислиш една величина. „Ама трябва да ме чакат.“ Не, ти 17
ще чакаш. Аз наричам велики хора добрите, онези, които служат на Бога. Онези хора, които служат на света, от каквото произхождение и да са, аз не ги наричам велики. Онези, които са написали някои велики книги, тях наричам велики. Вие ще кажете: „Ама пророк Исаия е написал една велика книга.“ Вие знаете ли кой беше пророк Исаия? Той беше само една фирма, а всъщност в туй са онези велики духове, които са работили с него. Исаия е като някой редактор. Казвате: „Е, Виктор Хюго е написал една книга.“ Какво е написал? Клетниците. Ние имаме криво понятие. Всеки един труд представлява колективна работа на възвишени и велики същества в света. Онези велики оратори написали една хубава реч, вземат я за своя. Аз нали зная, някои проповедници в Америка прочели нещо оттук-оттам, напълнили кошера си и ще говорят. Е, приятели, това е един колективен труд. Не трябва да се самоизмамваме. Това е колективен труд, това е общата интелигентност, която е работила. Тези висши същества, които имат благоволението да се вдъхновяват, имат и доблестта, като ти предадат своите мисли, да не искат да си турят името. Ти напишеш една хубава реч, казваш: „Тя е от мене.“ Истинският автор седи настрана, ще те погледне, ще те потупа и ще каже: „Хайде, няма нищо, тури си твоето име!“ И нему е приятно. Когато дадете на едно малко дете една ябълка, какво прави? Туря си я в джоба. И после ти казваш: „Ама на моята книжка обърнахте ли внимание, особено на онзи пасаж?“ Той пак те погледне, потупа те и каже: „Няма нищо.“ И после, кой как те срещне, казва: „Ама ти си бил гениален човек!“ „Ами че и аз не знаех.“ Той пак те потупа и се поусмихне. Е, пак гениален човек си, про18
водник на туй, възвишеното. Ще се стремите да бъдете проводници на туй, възвишеното и благородното. Като държа някоя беседа, някой казва: „Учителя говори хубаво, но ние пак ще си вървим по нашия път.“ Да, ще си вървите по въшия път, но кракът ви втори път ще бъде изкълчен. За мене е безразлично, но казвам: Много от вашите страдания може да се премахнат още сега, не за в бъдеще, но трябва да вървите в Божествения път. Някой от вас казва: „Аз имам доброто желание, правя тези усилия.“ Други обаче търсят по-лесния път. За да се добере човек до една велика, Божествена истина при сегашните условия, изисква се усилена работа. При тази усилена работа ще срещнете хиляди мъчнотии. И представете си сега, аз като изнасям тези Божествени Истини, всички казват за мене: „Той изнася едно ново учение.“ Това не може да се нарече ново учение, това е Божественото учение, това са законите в природата, това са начините, по които живата природа действува. Аз констатирам тия закони, които действуват в живата природа, които действуват и в живота. Казват, че тия неща разваляли живота и започват срещу мене шпионирания, че той лъже, товаонова и т. н. Казвам: Когато говорят за мене, че лъжа, аз зная, че говоря Истината. „Ама той е лош човек!“ Аз зная, че съм най-добрият човек. Защо? Всякога, когато започнат за някой човек да говорят лошо, аз зная, че той е добър. Това е едно от най-силните доказателства, че той е добър. Хвалят ли го, аз снемам 50% и казвам: Този човек е един от посредствените. Говорят ли лошо за някой човек, аз го взимам за добър. Сега мнозина от вас казват: „Аз влязох в Братството с добро желание да работя, но братята не ме разбраха.“ 19
А трябваше да го посрещнат с финикови вейки, гений бил! Ами че тогава ще бъдем самохвалци. Туй е едно криво разбиране. Туй не съставлява идея на едно братство. Вие сте чудни, като казвате, че сте от Бялото Братство. Вие още не сте братство, но туй, което сега става, е едно побратимяване. В какво седи туй побратимяване? То седи в това, че като срещнеш някого, когото много обичаш, той ще ти направи един абсцес и ти на него друг, та ще смесите кръвта си. Това е побратимяване, обмяна. Едните ще вземат от твоята кръв и ти от тяхната. Само по такъв начин у вас ще се зароди желание за висшето, за Божественото. Само по такъв начин животът ви ще се осмисли. Ще се намериш в едно затруднено положение: беден си, сиромах си, писател си, художник си или музикант, не ти върви. Не че не ти върви, много добре ти върви, но трябва да намериш вътрешната философия на нещата, да разбереш, защо не ти върви. Разбирате ли нещата, вие ще намерите красивата страна на живота. Като изнасям тия неща, вие не се занимавате със себе си, но казвате: „Чакай, този е хикс (х)“, турите го долу. „Он-зи, там, е игрек (у)“, и него турите долу, трети някой е зет (z), турите и него долу. Ами вие какво сте? „А, ние сме горе.“ Аз, аз, чакай, аз съм важният. Ти казваш: „Аз съм, каквото съм, а онези там не разбират нещата.“ Ето философия, която ражда партиите. Ти си като една гемия в морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкаш; щом морето ти е тихо, и ти си тих. Не че ти искаш да играеш, но морето те кара. Някой казва: „Аз съм тих.“ Тих си, защото морето е тихо. Някои от вас казват: „Аз работя.“ Не работиш ти, но други някои работят с теб. „Аз съм тих.“ Не, морето 20
ти е тихо. Аз бих искал, когато морето е тихо, и вие да сте тихи; и когато морето се развълнува, вие пак да сте тихи, да можете да устоите срещу вълните. Тия са солидни мисли. Като ученици тъй трябва да разсъждавате. Тия мисли трябва да се вложат в ума ви. Те не са от сега, те се предават от хиляди години. Сега искам, като разбирате закона, да знаете, че туй, което става с вас, става и по целия свят. И в Америка да отидете, и в Англия, навсякъде в сърцата и умовете на хората има приливи и отливи. Това не са недъзи. Казвате „аз“. Това „аз“ е един прилив горе, но после ще дойде един отлив. И тъй „аз“ можеш да бъдеш и х, и у, и z все ще бъдеш една величина. Тия величини може да се изменят. И тъй, в тази лекция ви показвам един начин, с който може да възстановите равновесието на вашите сили, не отвън само, но и отвътре. Аз не искам да се примирявате така, привидно само. Казвате: „Да се примирим!“ Най-първо трябва да примирим силите на ума със силите на сърцето, да можем да прекараме енергиите на . ума в сърцето и енергиите на сърцето в ума. И затова трябва да знаете тия закони и да ги проучвате. ; Тайна молитва. Мир! Мирът носи Божията радост! , , 14 школна лекция от Учителя, държана на 16 януари 1924 г., София 21
ЗАКОН ЗА КЪСИТЕ И ДЪЛГИТЕ ЛИНИИ Мир! Мирът носи Божията радост! Тайна молитва. Прочете се резюмето върху темата: „Най-малката добродетел“. Прочетоха се няколко от темите: „Произход на усмивката“. Тема за следующия път: „Разлика между дух и материя“. Това е една философска тема. Тук имаме точката А (фиг. 1). Да кажем, че линията А А7 е дълга 5 см. Тази линия реална ли е? Свойството на живите линии в света е, че те се менят постоянно. Да допуснем, че бих ви дал такъв един ребус, какъвто имате на чертежа. Как бихте изтълкували този ребус? Той не е скроен току тъй. Туй е, което съществува в природата. Това е езикът на природата. Тия линии не са измислени, те съществуват. Цялото човешко тяло е направено все от такива линии. За пример точка D представлява вашият нос горе, е окото ви. Тия, малките линии А, А1, А2, А3 това са вашите вежди. После, имате един триъгълник С, обърнат надолу. Сега в природата това са приливи и отливи и трябва да знаете, че когато имате пред себе си една реалност, за да се убедите, че реалността е действителна, тя трябва да даде едно отражение. Всяка реалност, която не дава отражение, не е действителна. Следователно вторият 22
триъгълник С е едно отражение на първия D. Правите линии също имат отражение. Това е закон на противоположностите. Този закон е необходим за разбиране на сегашния ви живот, а не на бъдещия. И цялата съвременна философия, и всички философски системи на миналото са образувани все от тия знаци. За пример говори се за абсолютното. Какво подразбирате под думата „абсолютно“? Никой не може да определи какво значи абсолютно. Казват: Бог е безконечен. Може ли да бъде така? Кой е безконечен? Значи идеята е безконечна. Може ли нещо, което има начало, да бъде безконечно? И безконечното може ли да има начало? Може, т. е. начало само по отношение на фиг 1 нашето съществуване. Като говорим, ’ че вселената е безконечна, подразбираме себе си. Аз приемам едно начало за мене. Когато говоря, че вселената е безконечна, подразбирам, че за моето съзнание, за мене, това е начало А. Всяко начало се подразбира по отношение на вас. Които от вас говорят за начало, подразбират себе си, проявленията на известен живот в даден момент извън времето и пространството. Да допуснем, аз ви давам следното изяснение: Вие се движите с бързината на светлината, с 300 000 километра в секунда. Представете си, че аз ви казвам: Вие, които се движите така бързо, с тази бързина ще се намерите на другата страна на земното кълбо. Там ще 23
намерите и мене. Ще кажете: „Не си правете този труд.“ Може ли да има заради мене труд? Ако вие сте на другата страна на земята, а аз се движа с бързината на светлината, колко време ще ми вземе да се намеря на това място, където сте? Не повече от около 1/20 от секундата. Значи 1/20 от секундата ще иждивя, за да ви намеря. Вие казвате: „Не си правете труд.“ Моето идване е извън времето и пространството. Не, освен че няма да си направя труд, но за мен ще бъде една приятност да се подвижа към вас. Някой казва: „Много дълъг път сте минали.“ Сега да кажем, че ти си извървял 50 километра заради мене, да ме видиш, и в твоя ум седи една грандиозна идея, че си направил много нещо. Хубаво, но ако някой иде от слънцето да те види и заради тебе е изминал 30Q 000 километра в секундата, какво е отношението между тебе и този, последния? Ако сравним отношенията между изминатия път от тебе и от другото лице, което идва от слънцето, какво показва това? Туй е резултат на любовта един към друг. Съзнанието В е извървяло 300 000 километра път в секундата, за да изрази своята любов към вас. Питам: Кое от тия същества има по-голяма любов? Което е извървяло 50 километра или което е извървяло 300 000 километра? После, на съзнанието А, което е изминало 50 километра път, му трябват 10 часа време, а на съзнанието В е нужна само една секунда. Как ще примирите едното и другото положение? Едното същество е извървяло 50 километра за 10 часа, а другото същество е извървяло 300 000 километра за една секунда. При това съзнанието А казва: „Аз имам повече любов. Аз извървях 50 километра път, цял ден изгубих. Съзнанието В казва: „Не, аз имам повече лю24
бов, понеже по-дълъг път изминах.“ Да, но то е изгубило от времето си само една секунда. Сега кое от тия същества обича повече? Де е мярката за любовта? философски ще разсъждавате. Трябва да намерите онези елементи, за да не изпаднете в една отрицателна почва. Сега аз ще обърна тия величини. Да кажем, че съзнанието А ви дава 50 лева, а съзнанието В ви дава 300 000 лева, кое ви дава повече? Щом е за пари, разрешението е лесно. Второто съзнание В ви е услужило повече, разбира се. Добре, да направим тия величини разнородни. Съзнанието В ви дава 300 000 лева, а съзнанието А ви дава 50 житни зрънца подарък. Питам: Коя величина е по-голяма в този случай? 50-те житни зрънца. Следователно, когато вие превръщате силите, които съществуват във вас, вие трябва да знаете какви са тия сили. Тия сили имат ли движение, живи ли са, имат ли съзнание в себе си? Вие, учениците на тая школа трябва да правите разлика във вашите мисли, във вашите философски схващания, да знаете към коя категория спадат. Вие може да правите различни опити, да познаете, дали една ваша идея е реална или не. Вие ще опитате нейната сила по бързината й. Тя трябва да се движи бързо. Ако искам да отида на слънцето, аз бих предпочел бързината на съзнанието В. Обаче, ако искам да се заселя на земята и да се развивам при нейните условия, ще предпочета бързината на съзнанието А или туй А, което ми дава 50 житни зрънца. В този случай между А и В има известно съотношение. Тия величини вие може да ги превърнете. Представете си, че А представлява почвата, а В представлява условията или силите, които работят за развиването на ония семена, които са вложени в почвата. То25
гава, като разсъждаваме философски, различие между А и В има само по отношение на техните служби в света. Да допуснем, че едно живо тяло се движи от точка А към нас, които сме в точка В. То изминава правата лиА А2 В ния АА2. Колкото тази линия се удължава към В, толкова живото тяло се приближава към нас, колкото тази права се скъсява към А, толкова живото тяло се отдалечава от нас. Следователно, когато правите линии се удължават, живите предмети се приближават към нас, когато правите линии се свиват, живите предмети се отдалечават от нас. Разбира се, този закон има и изключения. Когато човешкият нос се разширява, животът се увеличава. Когато човешкият нос се стеснява, животът се намалява. Туй намаление не става изведнъж. Тия линии изведнъж не се намаляват, а постепенно. Туй тяло, което се отдалечава, се движи в известна посока. Туй е вярно и в спектроскопа, с който учените хора си служат. Когато едно тяло се отдалечава от нас, линиите, които образуват правите ъгли, се стесняват. Когато едно тяло се приближава към нас, тия ъгли се увеличават. И затова всички хора твърдят, че известно небесно тяло се приближава към земята, а друго се отдалечава по отношение на нашия живот. Следователно, когато окръжаващата среда (ние разбираме живата среда) или душите, които ви заобикалят, са в хармония, тяхното съзнание е будно, всички са в добро настроение към вас и линиите ви се увеличават. Щом погледнат на хората в едно общество, по тия линии се познава какво е това общество. Тия линии са език. Като срещнем един човек, по тия 26
линии ние познаваме, дали съзнанието на този човек се приближава или отдалечава от някое дадено лице. Под думата „отдалечаване“ ние подразбираме всички ония условия, които носят в себе си сила за развиване на този човек. По същото ние съдим, дали Бог се приближава към нас или се отдалечава. Сега, когато аз говоря, че Бог се приближава или отдалечава, аз употребявам този език, както когато астрономите казват, че слънцето изгрява или залязва; всъщност слънцето никога не залязва. То изгрява и залязва само по отношение на нас. Същият закон е и тук. Ако тия прави линии се скъсяват, ние се отдалечаваме от Бога, ако тия линии се удължават, това не става изведнъж, а върви по един математически закон и тогава ние съдим за правилния развой, има известна пропорция, значи ние се приближаваме към Бога. Щом се намалява разстоянието, ние се отдалечаваме. Това е закон на човешкото съзнание. Често вие казвате, че известен човек е добър. Аз ще ви попитам: По какво познавате вие добрите хора? Вие казвате, че еди-кой си човек е добър. Кои са качествата на добрия човек? фактически кое е, което ви дава право да кажете, че този човек е добър, а друг е лош? Кои са качествата, които в даден момент отличават един човек от друг? Ние ги изчисляваме математически. В добрите хора тия линии винаги са широки, дълги, а у лошите хо ра тия линии са къси, неравни. Затова казваме: Добрите хора се приблигжават към Бога, а лошите хора се отда лечават от Бога. Това е мярката, с която мерим нещата. Вие казвате, че известен човек е лош, но това е само от• носително. Окултната наука казва тъй. Този човек се 27 г
приближава към Бога по своите стремежи, значи в стремежите на своето съзнание той се приближава към Бога. Тук не става въпрос за зло. Злото е само един резултат. Кога се ражда злото? Ти вземи парите на богатия, той отпосле се научава да краде, да лъже, защото кражбата, лъжата и насилието се раждат само при неблагоприятни условия. А тия, богатите хора, които обичат да крадат, те не съзнават, че са богати. Те винаги мислят, че са бедни хора. Един английски милионер във времето на коронацията на английския крал Едуард се връщал от Африка. Той имал 350 милиона златни английски стерлинги, но се удавил в морето, като мислил, че тия пари няма да му стигнат да прекара останалата част от живота си. Значи в съзнанието си този човек минавал за бедняк. Той казвал: „При тази скъпотия на живота тези пари няма да ми стигнат даже за един ден“. Следователно богати хора са само ония, които оценяват условията, при които живеят. Богатството седи в съзнанието. Някой казва, че той може да има 100 милиона лева, да разбогатее. Това още нищо не значи. Човек може да е милиардер и пак да е бедняк, а може да няма нито пет пари в джоба си и пак да е найбогатият. Може в джоба си да не носим нищо, но в банката на живота си да имаме много нещо. Ние не знаем още кои хора са богати. Сега, като правим сравнение, може да се употреби една аналогия. Думата „богатство“ ние я изключваме. Тя е за обикновения език. В окултизма тази дума се изключва. Друг е езикът там. Ние не казваме: Този е богат, онзи е беден. Това са само отношения. Това са сенки на живота. Ние казваме: Човек, у когото съзнанието се разширява в пълнота и светлина, е богат. Когато в едно съзнание се намалява светлината, 28
става здрач, когато слънцето на някой човек залезе, разбираме, че този човек е беден. Бедност подразбира условия. Много хора, които казват, че са бедни, не са бедни. Това е само една илюзия на техния ум. И много хора, които казват, че са богати, не са богати. Законът е обратен. Богат е само онзи човек, който в даден момент може да използува разумно богатството, което има. Сега да допуснем, че вие имате 50 милиона лева. Или да кажем, че съзнанието А има 50 милиона лева. Имате 5 дъщери и 5 сина. На всеки един от вашите синове и дъщери се падат по 5 милиона лева наследство. След като им дадете това наследство, питам: Какво печелят те и какво печелите вие? Да дойдем до реалните неща. Ако един баща остави 5 милиона лева наследство на своя син, какво печели той и какво синът му? С този закон аз обяснявам защо някой път идат страданията в света. Думите „страдание“ и „радост“ в дадения случай имат същото отношение. В някой случай е необходимо бащата да остави 5 милиона на сина си, а в друг случай няма нужда да оставя нито пет пари. Защо? Изчислете 5 милиона лева злато в тежест колко килограма правят. Мисля, че около две хиляди лева правят 200 наполеона, а един наполеон тежи 5 грама. Тъй щото един килограм злато колко лева са? (Един милион злато тежи 1500 кг). Сега представете си, че вашият син трябва да премине океана с една лодка, която само него може да побере. Ще има ли той възможност да тури при себе си и тия 5 милиона лева, които вие ще му оставите и с тях заедно да премине океана? Следователно, когато съществата тръгнат от небето за земята, нито 5 пари не им дават от горе. Те тръгват така голи като туристи. На вашия син в 29
дадения случай най-доброто наследство ще бъде, ако му дадете само 50 житни зърна. Той като влезе в тази лодка с тези зърна и премине на другия бряг, ще посади зърната там. Някой казва: „Трябва да осигуря сина си.“ Казвам: Вашият син ще мине през морето, как ще го осигурите. „Ама аз искам да му оставя 5 милиона лева.“ Нищо не му оставяйте, дайте му само 50 житни зърна. И Господ някой път ви дава само 50 такива зърна и ви казва: „Ще ги сеете“. И всички мислите, че Господ ви е направил щастливи. Но вие още не разбирате дали Господ ви е направил щастливи. Сега някои от вас астрологически минавате през море. Вие мислите, че имате нужда от голямо богатство. Ами че вие не разбирате законите! Аз виждам мнозина от вас искат с малка лодка да минат през това бурно море. Трябват ви само 50 зърна в това море, защото всичките ви страдания произтичат от голямото богатство. Тъй че ние сега сме в морето. Тия страдания показват, че материята, през която минава човешкото съзнание, е жидка, течна. И в тази жидка материя стават грамадни пертурбации. В тази материя ние сме на повърхността на живота и вследствие на това ние се намираме в бури, в помрачения, в мъчнотии. Някой казва: „Аз се забърках. За довечера нямаме хляб, ще умрем гладни.“ Но може ли човек да не яде 24 часа нищо и да умре? Казвам: Не 24 часа, 3-4 дни, пък и повече да не яде човек, не умира. Тъй е наредено, че човек от глад не умира. Никой досега не е умрял гладен. Никой не е умрял от глад. От пресищане много хора са умрели. Сега всички хора умират все от пресищане. В окултната история няма случай някой да е умрял от глад, но от пресищане са умрели много 30
хора. Сегашните сиромаси, които умират от глад, и те са преситени разбирам пресищане на съзнанието. Съвременните хора аз наричам хора задънени. Казват: „Преплели му се червата.“ Значи този човек, като се наял хубаво, умрял. Е, от глад ли умира той? Не, от пресищане. Той е ял повече, отколкото стомахът му може да смели и червата му не могли да изхвърлят излишъците. Казвате: „Бедният човек!“ Не, не, вие трябва да го очистите. И Писанието казва: „Покайте се, очищение ви трябва!“ Не само по отношение на стомаха има излишъци, но и по отношение на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката воля има много излишни работи. Всички тия излишъци трябва да се изхвърлят, за да може новата храна, която възприемаме, да ни ползува. И тъй, законът е верен. Когато очите в своята орбита се намаляват, човек се отдалечава от Бога. Вие, понеже разсъждавате по буквата, ще мислите, че се говори за външната орбита. Не, аз не говоря за тази малка линия, която изразява външната орбита на окото. Тя преди всичко е проекция, тук на земята, на онази линия в пространството, която има дължина с милиони километри. Всяка една от тия линии тук служи като мащаб, като мярка, с която мерят другите линии, другите ъгли. Колко елемента са нужни, за да измерим колко са дълги страните на един ъгъл? (Три.) Значи в дадения случай трябва да имате един ъгъл. Да’ допуснем, че имате един ъгъл ABC (фиг. 2). Да допуснем после, че АВ е 200 милиона киломерта, ВС е 200 милиона километра, а между А и С разстоянието е само 10 см. Какво отношение има третата линия АС към другите две линии, които са по 200 милиона километра дълги? В дадения случай, 31
тия 200 милиона километра трябва да се превърнат три пъти, за да намерите тяхната стойност. Защо трябва да направите на тия три линии три превръщания? Понеже едното изображение, което имате, е в менталното поле, трябва да го смените с астралното. Това изображение от астралния свят трябва да го снемете на физическия свят и едва тогава да си А съставите една ясна представа какво означава този символ. Двете страни АВ и ВС показват, че даден предмет се приближава към реалността на нещата, а линията АС, която представлява физическия свят, показва, че физическият свят е далеч от реалността на нещата. Значи 200 милиона километра е по-близо до реалността, отколкото 10 см. Следователно един човек, който е потънал в материята, се намира на линията АС, той е далеч от Бога. И каквито и усилия да прави, той не може да се приближи. Вземете най-способното, най-гениалното дете и го оставете само в природата. Какво ще направи? То само няма условия, няма среда и затова каквито усилия и да прави, няма да се развие. Но ако турите това дете при известна благоприятна среда, двете страни на този триъгълник АВ и ВС показват именно условията, при които това дете може да се развие. Ако това дете има условия, то ще се развие. Вие трябва да вземете тия линии по отношение на вашето съзнание. Аз ще ви дам следующия мащаб. За пример трябва да простите някому, който ви е обидил кръвно. Да оставим причините, поради които ви е обидил, факт е, 32
че има известна обида. Може да не си е удържал думата или може да ви е изгорил къщата. Вие може да опитате дълга ли е или къса правата линия на вашето милосърдие. Ако вие не можете да извините този човек в себе си, ако не можете да му простите, вие се отдалечавате нищо повече! Каквото и да философствувате: ама няма условия, туй-онуй... Не, не, аз зная, че вие се отдалечавате от Бога. Не ви е възможно да му простите, защото се отдалечавате от Бога. Някой казва: „Аз не съм готов, не мога да му простя.“ Друг казва: „Аз ще му простя.“ Защо вторият прощава? Защото той се приближава към Бога. Следователно ние можем да употребим доброто само, когато се движим към Бога. Щом се отдалечаваме от Бога, невъзможно ни е да направим добро. Тъй че, когато аз казвам, че трябва да бъдем добри, подразбирам, че в дадения случай нашето съзнание се приближава към Бога. Ще схващате въпросите философски. Според окултната наука правенето добро не представлява нищо, никакво време не ви отнема, нищо няма да иждивите. Казвате: „Ще ми вземе всичкото време, аз имам деца, трябва да работя.“ Не, не, доброто няма да ви вземе даже една хилядна част от секундата. Туй добро, което може да направиш, е извън времето и пространството. Ти ще имаш време да работиш и за жена си, и за децата си, и при това да правиш добро, колкото искаш. Казвате: „Аз трябва да отделям време.“ Не. Господ не иска време. Времето е дадено за физическия свят. Времето е само за хора, които трябва да се мъчат. Времето е за хората на мъчението, а за хората на блаженството няма вре ме. Времето е само да се съзнаваш, когато се мъчиш. За i пример обичаш някого, някой свой приятел и той ти 33
обещава да дойде. Чакаш го, казваш: „Много закъсня той.“ Струва ти се, че е минало много време, като че една цяла година се е минала. Пък то само две минути са се изминали. Извадиш часовника, погледнеш, пак го прибереш и мислиш, че много време се е минало. Че коя е нормата на времето? Някога времето ви се вижда много късо. Казвате: „Тази година си отиде като един час.“ Значи в нашето съзнание има друга мярка, с която ние мерим реалните неща. Сегашното време в живота не е действителна мярка. То е относителна мярка, затова не се спъвайте с нея. Казват някому: „Ти трябва да работиш за Бога.“ Ама нямам време.“ Ти се отдалечаваш от Бога, нищо повече. Да служиш на Бога, това няма да ти вземе никакво време. Ами че какво ми струва да отправя ума си към Бога? Мислите ли, че Господ е от тия същества, които са неискрени? Някои като отиват при Бога, турят си було. Други пък си държат затулени очите. Не, няма да затваряш нито очите си, нито ушите си. Някои затварят носа, устата си и така отиват при Господа и Господ, като ги види със затворени уста, знае защо са ги затворили. Защо си затварят устата? Защото миришат. Такъв човек ще ти каже: „Извинете, малко съм неразположен, не мога да говоря.“ Пък някой си туря памук в ушите, не иска да те слуша. Има богати хора, които си турят памук в ушите, когато не искат да изпълнят волята Божия. Говори му някой беден, а той казва: „Не разбрах, болят ме ушите, не чувам. Елате друг път.“ Казвам: Щом намериш един човек със запушени уши, той се отдалечава от Бога, не си губете времето при него. Тия неща не са външни, това е процес на съзнанието. Аз ви говоря само за правата линия. Щом можете да простите, вашата пра34
ва линия показва, че вие се приближавате към Бога. Имате голяма неприятност, не се обезсърчавайте! Живейте с известна надежда, вашата права линия е дълга. Обезсърчиш ли се, отдалечаваш се от Бога. Ако нищо не може да ви разколебае, ако нищо не може да разклати вашето убеждение, вашата права линия е дълга. Някой път вие се съблазнявате, мислите, че вашата вяра се намалява. Вашата линия е къса. Ако нищо не може да ви отдалечи от убежденията ви, вашата линия е дълга. Когато човек се съблазнява, той се отдалечава. Е, какво ще ме съблазнят хората? Някой казва: „Ама неговата жена ме съблазнява.“ Неговата жена! Тя ли теб съблазнява или ти нея съблазняваш? Чудни са хората! Колкото тя може да те съблазни, толкова и ти можеш да я съблазниш. Това не е разрешение на въпроса. Не е въпросът в съблазънта. Това са играчки, а окултният език изключва такива залъгалки. В дадения случай аз казвам тъй: Или се приближаваш към Бога, или се отдалечаваш от Него две положения има. Аз зная, ако се приближавам към Бога, всичките ми отношения са прави. Те може да не са идеални, но всяко користолюбие е изключено. Може да правя погрешки, то е по отношение на светлината, но щом съм в тази посока, аз ще ги изправя в края на краищата. Отдалечавам ли се от Бога, може да съм идеален човек, след време ще почна да правя погрешки. Има хора, които са грешници, обаче са в посока да се приближат към Бога. Казвам: Този човек след една година ще те задмине. Защо? Защото той се стреми с голяма бързина към Бога и скоро ще измени живота си, а ти, понеже вървиш в обратна посока, след една година ще се отдалечиш от Бога. Следователно, щом се прибли35
жаваме към Бога, имаме условия, а щом се отдалечаваме от Бога, ние губим условията. И тъй, правата линия в нашия живот може да се удължи, може и да се скъси. Математиците казват: Найкъсото разстояние между две точки е правата линия. Но най-късото разстояние за едно престъпление се намира между две точки, а най-дългото разстояние между две точки е мястото на добродетелта. И когато казвате, че между две точки може да прекарате една права линия, или че правата линия е най-късото разстояние между две точки, тъй е, но това е едно отношение. Най-късото разстояние между две точки същевременно е и друг един символ. То показва и най-голямата скорост. Тук имате линията пп. Когато кажем „най-късото разстояние между две точки“, това показва, че тия съз/ 2 --------------------нания се движат едно към друго с голяма бързина. Следователно разстоянието между тия две съзнания показва бързината на движението им. Това разстояние може да се скъсява. Но ако при това движение се образува един временен застой, тогава върху този застой се зараждат най-големите катастрофи. За пример, ако човек се движи с голяма бързина, най-после той ще дойде до земята и ще поиска да се осигури, да живее един щастлив живот. Тогава се създава най-голямата катастрофа. Каква е тази катастрофа? Той ще има този тежък изпит на Йова, който, като забогатя, синовете и дъщерите му поискаха да се осигурят и казаха: „Нашият баща е много богат, нека умре! Тия камили, овце, всичко това за нас трябва, ние ще живеем, както си искаме.“ И Господ каза 36
на Йова: „Понеже ти имаш такива синове, ще те поставя на най-тежкия изпит, ще те науча друг път да раждаш други синове, които да се приближат към мене, а не да се отдалечават.“ И какво стана? Камилите му, говедата, къщата, нивите, всичкият му имот се загуби. И след като Йов мина най-тежкото изпитание, разбра великия закон на движението. В него се зароди една нова идея, не само спрямо своето съзнание, но и спрямо това на своите деца. Тогава той направи едно ново обещание пред Бога. След това обещание всичко му се върна в двоен размер. И други синове му се родиха. Кои синове се върнаха? Колко синове и колко дъщери имаше Йов. Прочетете в Писанието колко синове и колко дъщери има Йов. Вие трябва да знаете, че Господ е от онези, които не извиняват погрешките, т. е. когато един човек не се движи към Бога, Господ не го извинява. Ето какво подразбира това. Бог на такъв човек не може да даде ония условия, които би дал на човек, който се приближава към Него. Туй е всичкото, а не че у Бога няма желание да ти даде благоприятни условия. Ти, който имаш противоположен стремеж, не отиваш към Бога, а се отдалечаваш. Тогава и 300 000 000 лева да ти дадат, с какво ще пренесеш това богатство, как ще го използуваш? От вас се изисква да имате определени идеи в сърцето, в ума си и да не сте колебливи. Вие мислите, че знаете много. Вие знаете много, но още не знаете, че на хора, които се приближават към Бога, линията им се удължава. Тия символи не ги знаете още. Това може да наблюдавате във вашия живот и да видите, че е така. Щом се приближавате към Бога, вашето съзнание се разширява и придобивате светлина. Тогава лесно може да си изясните явленията, кои37
то стават около вас. Щом се отдалечавате от Бога, нещата стават смътни и някой път и себе си не разбирате даже. И тъй, аз желая сега вашите прави линии на съзнанието да се увеличат. За това увеличение на линиите не се изисква никакво време. То е само един вътрешен порив. Ще турите в душата си онзи стремеж всякога да се приближавате към Бога. Дръжте едно положение: като ученици в съзнанието си ще се движите към Бога! Оставете вашите форми за Христа, за светиите. Те са много хубави, но това са само методи. В дадения случай ще имате само една светла идея, че вие се движите към Бога, в когото седи вечното благо на света. Той е израз на всичкото съвършенство. Той е, който носи благата на всички същества, от Него излиза този Дух. И когато вие се движите към Бога, ще бъдете в съгласие с всички същества, които отиват и се движат в същата посока. Какво може да ни препятствува, когато всички се движим към Бога? В моя джоб няма нито пет пари и във вашия няма нито пет пари нищо не мога да ви взема и вие нищо не можете да ми вземете. Сега всеки един от вас, където ходи, ще носи със себе си само 50 зърна, да сее. Ако вие вземете само едно зърно повече, вашата лодка в живота ще потъне. Ако вземете едно зърно повече, то значи, ако във вас се зароди най-малката мисъл за зло, тя може да ви свали долу. Помнете този велик закон на дългите и малките линии! Някой път казвате: „Господ с нас не се занимава.“ Това е една дяволска мисъл. Това е мисъл вън от съзнанието ви. Кажете ли така, в дадения случай вие сте изгубили нещо, вие се опетнявате, вие се опорочавате. Ако вие мислите по този начин, ще видите един ден дрехите си 38
опетнени, всички неща около вас почернели, а вие ще се превивате, ще се прегъвате от мъка за това нещо. Не, ще пазите в ума си следната свещена идея: Бог с никого не си играе! Пазите ли тази линия, вие ще бъдете силни. Туй е гръбнак за всеки един ученик. Сега вие няма да мислите добър ли съм аз или не. Тази мисъл е спънка. „Амааз не съм добър!“ Ти може да не си добър и може да се движиш към Бога, а може да си добър и да се отдалечаваш от Бога. Движението е важно в този случай. Приближаваш ли се към Бога, ти ще се усъвършенствуваш. Следователно правата идея е тази: да се движим към Бога, от когото можем да почерпим знание и Мъдрост, можем да почерпим и сила за живота си. Тя ни е необходима при сегашното развитие. Упражнение: Ще теглите ръцете си от гърдите до под лъжичката и ще произнесете думата „сърце“. Като я произнесете, ще мислите за всички херувими, понеже сърцето е свързано с тях. После ще движите ръцете си нагоре към главата и ще произнесете думата „ум“. След това ще разтворите ръцете си настрана и ще произнесете думата „душа“. И най-после ще приберете ръцете си пред челото и ще произнесете думата „дух“. Значи духът включва в себе си всички движения. Тайна молитва. Мир/ Мирът носи Божията радост/ : i : 15 школна лекция от Учителя, държана на 23 януари 1924 г., София. 39
НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ ДЕН Мир! Мирът носи Божията радост. Размишление. За тема ще имате най-щастливия ден в годината. Упражнение. Дясната ръка настрана. Движение на китката нагоре и надолу. Отначало бавно, с постепенно усилване и пак отслабване. Дясната ръка се прибира свободно. Същото се прави с лявата ръка. После и с двете ръце едновременно. Почивка. Двете ръце успоредно напред. Постепенно разтваряне ръцете настрана с движение на китките трептене. Прибиране на ръцете напред пак с трептене. Това упражнение се прави няколко пъти. Ръцете успоредно напред. Бавно издигане на ръцете отстрана на главата и до над главата и бавно снемане пак напред (седем пъти). Един път обратно движение: ръцете успоредно напред, издигат се над главата и се спущат покрай страните на главата напред. Пак първото движение четири пъти. Ръцете спират успоредно напред, движение на китките с трептене при постепенно усилване и отслабване. Ръцете настрана и долу прибрани. Като си движите ръцете, какво усещате? Имате ли усещане за допиране на някакво пихтиеобразно вещество? Да. Илюзия ли е това или действителност? Щом движите много бързо ръцете си, усещате, като че се до40
пира нещо. На какво може да отдадете това? Имате ли всички еднакво усещане? Когато някой от вас е неразположен духом, нека направи това упражнение. По такъв начин всеки от вас може да трансформира своето състояние. Още първия ден, щом ви се отдаде случай да направите упражнението, направете го и вижте какво влияние ще ви окаже. То е един цяр за всички ви. Някой път може да не успеете напълно, но все таки 85% ще имате резултат. Неразположен сте, подвижете си ръцете, с това упражнение ще се привлече магнетическа сила и тя ще ви помогне да трансформирате състоянието. В природата има един закон, според който може да се определя възрастта на дърветата. За пример у малките дръвчета клонищата са винаги изправени. Колкото едно дърво започва да остарява, толокова клонищата започват да се превиват към земята. Този закон за растенията е същият, както и у човека. Човек, като мине известна възраст, някой път започва несъзнателно да се прегърбва. Това е идеята. Това прегърбване произтича от изменение на теченията, които действуват в неговия организъм. Това учение, което придобиваме, ако не го приложим, ние ще мязаме на онзи търновски адвокат, когото хващат разбойници между Търново и Севлиево и намират в джоба му два револвера запазени. Питат го: „Защо са ти тия револвери?“ „За зор заман.“ „Ами от този зор заман по-голям има ли?“ Те го набили и му казали: „Като не знаеш да носиш револвер, защо го носиш?“ Той си казал: „Втори път вече без револвер ще ходя.“ Знанието има сила само, когато се прилага. Сега изобщо и в трите свята и в материалния, и в умствения, и в духовния свят, всякога хората търсят най-лесния 41
метод за прилагане. За пример българинът, щом го заболи глава, ще викне врачка да махне с ръка, да му побае, веднага да му отнеме главоболието. Изобщо у всичките хора има стремеж към лесното. Те не обичат мъчните работи. Щом се яви една малка мъчнотия, една мисъл, която не може да разрешим или едно тягостно чувство или действие, винаги се намираме в едно противоречие с окръжаващите и със себе си. В един свят като сегашния, тъй както материята е създадена, тъй както нашите тела са устроени, ние не можем да очакваме животът ни да бъде лесен. Този живот, който сега имаме, е един от най-мъчните. Всички трябва да го знаете. Ние се намираме сега при най-мъчния живот, не отвън, а отвътре. Че е тъй, може да се уверите от това, че вие не може да намерите двама души, които да мислят еднакво и да си хармонират. Някой може да си поклати главата, че е съгласен, но той не е съгласен. Няма да намерите двама души съгласни. Ако намерите двама души, които са съгласни в своите мисли, то, ако само им дадете да изпеят тона „до“, ще го вземат тъй чисто, че гласовете им ще се сливат. Ако двама души мислят еднакво, чувствуват еднакво, действуват еднакво, те ще вземат тона тъй правилно, че двата гласа ще се сливат. Ние казваме, че човек е трояк, т. е. има ум, сърце и воля. Този закон може да приложим и тука. Ако има общо съгласие между ума, сърцето и волята у някой човек, то вземе ли той този тон, пак трябва да стане същото сливане между ума, сърцето и волята му. Ето какво подразбира сливането. Тази форма, която умът образува, трябва да е така напълнена от сърцето, че нито една капка да се не излива, нито пък да остане празно място идеално да бъде за42
пълнена формата. Това значи съгласие. Щом остане празнина във формата на ума, всякога се ражда известен дисонанс в живота, т. е. някой казва: Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм. Това стягане се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са тъй идеално запълнени. Защо не са идеално запълнени? Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец. Духовният мързел е един от големите врагове. Духовните хора са много мързеливи. За тях трябва голям остен. От невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа. Имаш да даваш полица от 10 20 000 лева. Казваш: „Аз мисля да я платя ли или да не я плащам.“ Как, нищо няма да мислиш, остен има! Седне някой, пише трактат. Професор е, стегнали са го студентите срам го е от тях, заставен е да пише. После, обществото какво ще каже, срам го е от него. Съвременните хора, и професори, и проповедници, и учители, и свещеници, и майки, и бащи, никой не е свободен, всеки е заставен с остен да работи. Не само те карат да мислиш, но те карат и да чувствуваш. Така трябва да разрешавате въпроса. Вие казвате: „Аз съм свободен, аз чувствувам така и така, имам такава мисъл.“ Не е така, не сте свободни. Често вие се поставяте в положението на един критик. Съвременните хора приличат на двата бивола, които влезли в локвата. Единият от тях имал кал на гърба си 1/2 сантиметър, а другият 1 сантиметър. Първияат казва на втория: много си се окалял, много дебела кал имаш. А неговата е по-малко! И двамата са в локвата. И малката кал, и голямата кал в дадения случай произвеждат еднакви резултати. 43
Когато дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки ученик трябва да има правилно схващане за себе си. За това лично схващане гърците са казвали: „Познай себе си!“ Що значи да познава човек себе си? Да познава това същинското, което е в него. Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова, неизменното, в себе си при всички случаи на живота си. Да кажем, има щастливи дни, когато човек е 100% добър. Има и такива дни в живота, когато той е 100% лош. Питам тогава: Какво е спечелил човек? Като разделите 100 на 100, какво ще получите? Единица. Какво показва тази единица? Сто делено на сто показва погрешки от втора категория. Единицата показва, че той не се е държал с първата категория на Божествения живот. От едно до десет това е първата категория на живота чистият, Божественият живот. Десетте съставлява единица за по-голяма мярка. От 1 до 10 е животът на Бога. От 10 до 100 животът на ангелите, животът от втората категория. Защото стоте е единица за хилядите. От 100 до 1000 е животът на хората, животът от трета категория. Следователно човек не може да живее като ангел. Защо? Защото той не разбира смисъла на единицата, т. е. туй показва, че той не познава себе си или надценява, или подценява своите качества и способности. Човек във всеки случай трябва да се познава. Сега забелязали ли сте как някой човек най-първо ви се вижда много добър. Казвате: „Аз виждам в лицето на този господин един много интелигентен, много добър човек човек с отличен характер.“ Не се мине и една година, вие казвате: „Аз съм се излъгал, той не бил толкова добър. Сега 44
виждам, че този човек бил лош.“ Питам ви сега, тази промяна в първия и във втория случай вярна ли е? Не, не е вярна. Аз мога да направя всеки от вас да бъде добър през целия си живот. Как? Представете си, че ви направя една хубава къща, с хубава градина, да имате на разположение трима души слуги, и то толкова умни и отзивчиви, че да познават всичките ваши навици, та да задоволяват всичките ви нужди. После, да имате файтон, автомобил и каквото пожелаете, всяко най-малко ваше желание да се задоволява. В този случай по-добър човек от вас няма да има. Идеален човек ще бъдете, ще ви туря тогава седем. Но аз мога да направя всеки едного от вас и най-лош човек. Може да ви пратя в ада и след една година да станете рогат дявол. Как? Ще почна да ви отнемам един по един слугите най-първо единия слуга, после втория, че третия, след туй файтона, автомобила, градината, къщата, докато най-после ви оставя гладен, гол и бос, без дрехи, без шапка, окъсан... Добър ли ще бъдеш? Това са неща, които стават постоянно в живота. Туй е, което Бог върши с нас. Външният свят не прави това съчетание. Някой ще каже, че това е съчетание на нашата дихарма или на нашата карма. Съчетанието на дихармата прави човека щастлив, добър, съчетанието на кармата прави човека нещастен, лош. Кармата всякога подразбира лош живот. Кармата е закон за причина и последствие. Ние казваме: Това е съдба! Туй, което хората наричат щастлив живот, то е дихарма. Всеки един от вас може да бъде щастлив. Кога? Когато е свързан с Бога. Тогава човек ще има правилни отношения и във всяко едно направление ще се развива правилно. Щом неговите отношения с този първичен принцип на еди45
ницата се развалят, веднага животът му започва да се разрушава. Вие ще кажете: „Тия работи ние ги знаем.“ Сега ще обясня идеята си. Да кажем, че имате тук правата линия АВ. Тя представлява един път. От едната и А ----------------------------------В от другата страна на тази линия има всевъзможни условия и красоти в живота. Допуснете, че тази линия е равна на 92 милиона мили. Представете си, че най-напред вие изминавате този път с бързината на светлината, после изминавате същия път с един локомотив и третия път изминавате същата линия с биволска кола? Каква ще бъде разликата, когато преминете с бързината на светлината, с бързината на локомотива и с бързината на биволската кола? С какво ще се различава това минаване? Със светлината вие ще преминете бързо и ще имате помалко знания. С локомотива ще имате повече знания, а с биволската кола ще добиете най-много знания. Добре, друг случай. Представете си, че вие се движите с бързината на светлината, но сте сляп. Питам: Като сте минали от едната точка до другата, какво сте придобили? Нищо. Да допуснем, че пътувате с трен. Пак сте сляп. Какво сте придобили? Нищо. Някой казва: „Зная това.“ Питам: Ти когато минаваше с бързината на светлината, твоите очи отворени ли бяха? Казва: „През това време аз спях, ама и дълго време не спах.“ Казвам: За да се премине тази линия с бързината на светлината, нужни са всичко осем минути. Следователно ти през това време си спал, сляп си бил в твоето съзнание. Допуснете, че този път го преминавате с трен, колко ще ви вземе? Ще вземе 250 години. Биволската кола пък ще ви отнеме 46
няколко хиляди години, за да пропътувате с нея същия път. Тъй че зависи дали съзнанието на човека е будно, когато той минава от едната точка до другата. При това тази линия е разделена на сектори. Първото правило: Всеки трябва да се спре и да определи с какво пътува с бързината на светлината ли, с бързината на трена ли или с бързината на биволската кола. Сега някои от вас, като имате страдания, искате да пътувате с бързината на светлината. Когато имате щастливи дни, искате да пътувате с някоя биволска кола. Защо? Възможно ли е това? Не! Има такива съчетания в природата, но тя всякога се коригира. Ако в един момент вашето щастие е кратковременно, а нещастието дълговременно, в следующия момент законът ще бъде обратен: щастието ви ще бъде дълговременно, а нещастието кратковременно. Няма никакво изключение в този закон. Някои казват: „Аз не съм видял бял ден в живота си.“ Това не почива на никаква философия. Приятните и неприятните случаи в живота са еднакви, само че възможно е нашето съзнание при страданията да е било будно, а при щастието да е било в спящо състояние. Някой път може да е обратното. Нашето съзнание при щастието е будно, а при страданието спящо. Някой може да каже тъй: „Аз не съм имал в живота си щастие.“ Възможно е. Някой може да каже: „Аз в живота си не съм виждал нещастие.“ Възможно е. Това са само отношения, но това не са чисто философски разсъждения. Това не почива на Божествената Мъдрост. В природата всякога има равновесие. Сега мнозина искат само щастливи дни. Не, това е невъзможно. В живота има толкова щастливи дни, колкото и нещастни. ,jU 47
’ Зададох ви темата: „Кой е най-щастливият ден в годината.“ Най-щастливият ден el, а най-нещастният ден е У. Най-нещастният ден и най-щастливият ден свързват верижката на живота. Най-щастливата халка и най-нещастната влизат една в друга и образуват едно цяло колело. Следователно най-щастливият ден и най-нещастният ден винаги се допират. При това трябва да знаете, че като намерите най-щастливия ден в годината, до него седи най-нещастният. Тия щастливи и нещастни дни са относителни. Ако вашето съзнание е будно в най-щастливия ден на годината, ще намерите най-добрите условия, които са заложени от минали ваши съществувания и сега се реализират. В най-нещастния ден тия разумни същества са заложили най-лошите условия на миналите ваши съществувания. Едните ще изправяте, другите ще използувате. Умният човек, като има най-щастливия ден в годината, от щастливия ден ще поправи погрешките на нещастния. Туй, което спечели в щастливия ден, с него ще плати дълговете на нещастния ден. Който не е умен, като дойде щастливият ден X, той ще каже: „Намерих една тайна, забогатях.“ Ще започне да яде и пие. Той няма да плати дълговете си, а ще затъне още повече. Тогава втория път неговият нещастен ден ще се увеличи. В това отношение всички трябва да бъдете внимателни. Някои вярва, че в живота има късмет, има щастие. Да, има щастие, но щастието се обуславя от миналото на човека. Само един умен човек може да бъде щастлив, глупавият никога. Когато хората станат умни, ще бъдат щастливи. Щастието е качество на ангелите. Когато някой каже: „Аз не съм от щастливите“, същевременно се определя и неговата интелигентност. Щом той е недово48
лен от живота си, в невидимия свят заят, че той не е много умен човек. Който казва: „Слава Богу, ще се оправи тази работа, на добър край води“, за този човек имат добро мнение, той е от умните. Сега например вие казвате: „В този живот няма да го бъде, ама в следующия живот ще тръгне.“ На какво отгоре градите това? Нали всяко знание трябва да почива на нещо? Ами отгде знаете, че следующият живот ще бъдете щастлив? Някой казва: „Аз сега не можах да завърша, но оставам за следующия живот.“ На какво се базира това твое предположение? Вие трябва да знаете, че ако в един живот сте умрели щастлив, погребали са ви в голямо великолепие, имало е 5 6 души свещеници, владика, подире ви много войници, много свят, държали са надгробни речи за вашите добродетели и т. н., всичко това ви е много радвало. Втори път обаче, като умрете, ще имате едно от найнещастните погребения. И обратното е вярно. Ако вие сте умрели в един живот като последен бедняк, втория път ще имате едно от най-великолепните погребения. Засега хората не са дошли да търсят безсмъртен живот, но мислят, след като умрат, как ще ги погребат. Гледаш някой, свършил университет, с две дипломи, казва: „Ще се мре, но как ли ще ме погребат?“ И владиката проповядва безсмъртие на другите, но мисли как ще го погребат. И между вас, учениците, слушам да казват: „Как ли ще ни погребат?“ Как ще ви погребат! Едно от двете: или с почести, или в мизерия. Това са двете крайни халки. Между тях има други второстепенни верижки, второстепенни погребения. Никога не оставайте сегашния живот, за да го реализирате в бъдеще. Това е крива философия. Ние може да насърчим известен човек, който 49
умира, че в следующия живот, като дойде, ще има подобър живот. Туй е за насърчение. Но когато аз говоря на себе си, никога не казвам „втори път“, но казвам “сега“. За мен бъдещето не съществува. За грешника, който умира, на когото греховете не са простени, има бъдеще, но за праведния има само настояще нищо повече! Онзи, който казва: „За в бъдеще ще възкръсна“, на него Господ не е простил греховете. Хората на Любовта обаче може да говорят само за сегашното, за Божественото. Сега няма да изпадате в друга крайност. Това са само философски разсъждения, а когато дойдете до онова, Божественото, в себе си ще се поставите в положение да гледате на нещата от чисто Божествено гледище. Тъй трябва да разисквате. Онези от вас, които искате да мислите правилно, под думата „сега“ ще разбирате условията, които животът днес, в този момент ви предлага. Използувайте ги за ваше добро! Тайна молитва. Мир! Мирът носи Божията радост! 16 школна лекция от Учителя, държана на 6 февруари 1924 г., София.
ТРИТЕ СЪСТОЯНИЯ У ЧОВЕКА Тайна молитва. Прочете се резюме върху темата: „Най-щастливият ден през живота“. Упражнение: 1. Ръцете на гърдите. Дясната ръка: настрана, хоризонтално, в кръг, пред гърдите. После лявата ръка: настрана, хоризонтално, в кръг, пред гърдите. Това упражнение се повтаря няколко пъти ту с дясната, ту с лявата ръка. 2. Двете ръце нагоре, в кръг, допрени над главата горе. Отварят се ръцете малко и пак се поставят над главата. Това се прави с постепенно усилване и пак забавяне (няколко пъти), ръцете настрана и бавно отпущане надолу. Сега вие можете да си кажете: „Какво ме ползува такова едно движение?“ Ами туй движение на птицата какво я ползува? В туй движение какъв устрем има птицата? Как обръща туй движение напред! Разбира се, тя не се движи в една плоскост, тъй хоризонтално, но туй движение има един малък наклон. Според този закон, колкото идеално да живеете в света, като се движите в гъста материя, винаги ще имате един малък наклон. След туй се спирате, почвате едно кръгообразно движение и тогава пак тръгвате по една права линия. В туй движение става видоизменение във вашето съзнание или във вашето състояние. Ние говорим философски. Но тия 51
неща, за които ви говоря, са верни. Може да ги наблюдавате в себе си, ще видите, че вашите състояния се сменят. Състоянията може да се изменят, без да се изменяте вие. Мнозина от вас не можете да си представите това и казвате: „Как е възможно моето състояние да се изменя, а аз да не се изменям?“ Да предположим, че вие имате една свещ и я запалвате (фиг. 1). Този човек, който наблюдава, няма да му турим око, защото ако гледа отвън, той няма да разсъждава. Ако има око, вътрешно ще е сляп. Ако тази свещ гори и изгаря, променя ли се състоянието на вашия господар? Представете си, че горящата свещ е вашето състояние. Следователно, ако вашето настроение се мени, ако вашата мисъл се мени, ако вашите чувства се изменят, това ни най-малко не показва, че вие се мените. Промяната е вашата свещ, която гори и изгаря. Всички тия промени се дължат на естеството на вашата природа. Промените стават в широката природа, в която живеете. Мнозина от вас, като не разбират този закон, си създават ред неприятности. Щом се измени нещо във вас, вие казвате: „Изгубих нещо много ценно, много хубаво.“ Кой ли не губи? Всички губят. Но след всяка една загуба в природата идва съответствуваща печалба. Във физиката имате един закон, че силата, енергията (Е) е равна на обема на масата (Т), т. е. в мате52
рията всякога стават известни прояви. В материята има няколко движения. Срещат се вълни, които имат височина, имат ширина, имат и брой на трептенията. Следователно енергията е равна и на височината, и на ширината, и на броя на трептенията, физиката казва, че енергията е равна на масата. Този физически закон отчасти е верен. Някой път обемът на масата е по-горлям от енергията, а в някои случаи силата на енергията е поголяма от масата. Какво е приложението на този закон? Известна енергия може да се прояви в известна маса известен обем има тя. Да допуснем, че вземете човешкото тяло. И в него има известна енергия, но енергията може да бъде специфична, както се взема във физиката. Каквото и да е тя, от нея всякога излизат известни сили. На какво е проява самата енергия в света? Зад енергията седи една разумна сила. Следователно вие трябва да знаете, че между отношенията на енергията и масата постоянно стават промени. Тези промени може да имат разни направления. Някой път движението на енергията може да спомага за вашето морално подигане, а някой път тази енергия спомага за вашето морално падане. Да допуснем, че вие сте енергичен, способен, умен и печелите пари. Парите, това са масата. Тази маса, като влезе вътре във вашата каса, започва да ви изкушава, почвате да се удоволствувате по разни начини. Един ден масата намалява, т. е. парите изчезват и остава само енергията вътре във вашия ум. Сега във физическия свят всички физици казват, че човек трябва да има достатъчно маса, в която енергията може да се прояви, т. е. постоянно трябва да има гориво за живота си. Туй е само физическият свят. . . ;........ . 53
Защо се менят състоянията в човека? Всяка една промяна, каквато и да е, която става във вас, означава, че известни разумни същества са влезли във вас да работят, взели са участие в живота ви нищо повече! Вземете един прост факт. Вие седите сам в стаята си, имате каса, имате си и пари в нея. Отворите я, гледате си парите, сам сте, спокоен сте. Вадите си парите, броите ги, радвате им се, после пак ги затворите. Един ден дойде някой ваш приятел и ви завари тъкмо в момента, когато вашата каса е отворена. Вие от благородство не можете да затворите касата си, излизате отвън, но у вас се зароди едно малко безпокойствие. Защо? Възможно е той да бръкне в касата, да вземе нещо от нея. Вашият приятел си замине, веднага преброявате парите си и казвате: „А, точно са. Честен човек е значи, не е взел нищо.“ Сега у вас се поражда едно доверие към него. Този ваш приятел дойде втори, трети път и т. н. Питам: Може ли да проверите след колко пъти, ако дойде той, ще изчезне туй безпокойствие, туй недоверие към него? Ако има закон, ще може ли точно да изчислите това? Има закон, чрез който ще може да се определи. Вземете който и да е градинар, той може да ви определи точно след колко години една ябълка ще достигне върха на своето развитие, т. е. крайния предел на развитието си. Така също може да се определи след колко години един човик може да достигне върха на своето развитие, бил той млад момък или някоя млада мома. По същия закон ние можем да определим математически след колко време човек ще достигне предела на своето растене, т. е. ще спре неговият растеж. Тогава питам: След колко години може да дойде предела на вашето съмне 54
ние и неверие? Вярата и съмнението също имат свой предел. И най-голямата вяра да имате у някого, достатъчно е само един път да задигне парите от касата ви, за да се разколебае веднага вашата вяра. Следователно вашата вяра не е стабилна. Казвате: „Нашата вяра трябва да е постоянна.“ Питам: Ако вашата вяра се разколебава, това вяра ли е, стабилна ли е тя? Не само спрямо хората, но вашата вяра се разколебава и спрямо Бога. Вие имате вяра в Бога, докато всичко ви върви добре. Казвате: „Бог е добър, справедлив.“ Но дойдат някои малки изпитания, казвате: „Абе, джанъм, тази работа не върви.“ Значи и у Бога имаш съмнание. Е, ако критикуваш Бога в себе си, с каква мярка може да Го критикуваш? Коя е тази абсолютна мярка? Ако ти имаш съмнение в Бога, туй съмнение трябва да го измерваш с някаква величина. Ние казваме: „Този човек е честен, а онзи не е честен.“ И единият, и другият трябва да мерим с известна мярка. Тия неща са относителни. Не, един учен човек или един християнин трябва да различава своите състояния. Има състояния чисто физически, има състояния душевни, има и състояния умствени, физическите състояния се нарушават от физически предмети. За пример вие имате едно прекрасно състояние на духа. Понеже касата ви е пълна, казвате: „А, аз съм достатъчно спокоен човек, аз не се тревожа.“ Не се тревожите, понеже имате ниви, говеда, но един ден някой изпразни касата ви и туй състояние се изменя. Значи туй състояние е физическо, взети са парите ви, изменя се състоянието ви, изгубвате спокойствието си. Туй спокойствие се дължи само на парите, на нивите, на къщите. Има и друг вид състояние. Вие се мислите за благороден човек. 55
човек от знатно произхождение, но сте беден, нямате пет пари в джоба си, работите честно, имате спокойствие. Но някой казал обидна дума за вас и веднага се изменя вашето състояние. Значи в този случай вие усещате, като че някой е взел нещо от вашата чест. Аз наричам туй изменение на състоянието душевно състояние. Обидните думи изменят вашето състояние. Да допуснем сега, че имате известно умствено състояние. За пример имате някаква самоувереност в известни научни теории, които вие сте създали, но един ден намерите, че има грешка във всичките ви теории и изчисления и във вашия ум стане едно изменение. Туй, което сте твърдели, туй, което едно време съставлявало за вас удоволствие, днес в него намирате една погрешка и веднага" се започва една умствена пертурбация. В света има и други състояния, за които сега няма да се спирам да ви говоря. Значи всички състояния у вас имат свой специален обект, който вие може да измените. А ние сега туряме всички тия състояния под еднакъв знаменател. Не е така. Следователно онзи, който иска да работи съзнателно, трябва да надрасне тези три вида състояния. От това, че загубил парите си, че му казали обидна дума, че претърпял умствена загуба, да не се изменя, да знае, че това е в реда на нещата. Тия три състояния са горящата свещ. Сега някой може да пита: „Не може ли без свещ в къщи?“ Може, как не! Мога да впрегна моя мозък да ми свети, докато мисля, а като престана да мисля, да настане тъмнина. Значи мисля ли, свети мозъкът ми; престана ли да мисля, тъмнина настава, почивам си. Да допуснем, че някой ви вземе свещта. Казвате: „Какво право има да ми взема свещта?“ Е, взел я, той 56
има право. Тази свещ всеки има право да я вземе и да измени вашето състояние. Но кой е онзи, кой-то може да вземе свещта, която нося в моя мозък? Тази свещ не може да се краде. По някой път някои се опитват да вземат тази свещ, но не могат в редки случаи само успяват. И ако живеем добре, разумно в живота си, никой не ще може да ни вземе тази свещ. Някои говорят за добрия живот. Добрият живот започва само тогава, когато почнем да си служим не с външни свещи, но със свещта на нашия ум. Когато той свети, ние сме в безопасност. Сега ние можем да завъртим ключовете на нашите мозъци и ще настане тъмнина. А като отвъртим ключовете на нашите мозъци, ще настане светлина. Колко души сте тука? 200 души. Всеки един мозък може да даде енергия най-малко от 1000 свещи. Хайде нека да е по-малко 150 свещи. Знаете ли какво нещо е енергията на 150 свещи? 200 души по 150 свещи прави 30 000 свещи. Аз свеждам това към развиване на човешката воля. Ние допущаме, че има неща невъзможни. Щом кажете, че има неща невъзможни, вие спъвате развитието на вашата воля. Едно от правилата на Божествения свят: Всичко в света е разумно, всичко в света е възможно! Ще кажете: Всичко е възможно. Може да се родят ред критики. Не, ще знаете, че всичко е възможно. Какви противоречия биха се родили? Вие ще кажете: „Аз искам да стана богат.“ То не влиза в тази формула. „Ама аз искам да стана учен човек.“ То не влиза в тази формула. Ще ви приведа един анекдот, един реален пример за нашите смешни схващания. Това беше по Освобождението. Един българин ходил в Америка, там живял около 10 15 години и се връща в България във време57
то на княз Батенберг. Дошъл той със специален трен в България и княз Батенберг го приел със специални почести. Казва му: „На каква длъжност искаш да те назнача?“ Князът бил разположен към него, зер учен българин бил, затова искал да му даде едно почетно място и мислил, че той ще поиска да го назначи пръв министър в България. „Искам, казва той, да бъда директор на някоя гимназия“. „Е, ще отидете при министъра на просвещението, това е негова длъжност.“ Като казваме, че всичко е възможно, то значи, че са възможни само тия неща, които влизат в тази формула. Щом кажа, че искам да стана директор, тогава ще отида при министъра на просвещението. Чудна работа! Онези, богатите хора, не работят с тази формула. Учените хора също не работят с тази формула. Казвате: „Невъзможно е.“ Как да е невъзможно? Ще турите в ума си формулата: „Всичко е възможно!“ Казвате: „Ама в този живот не.“ Оставете това ограничение „в този живот“! Това не е философия, това не влиза в тази формула. И знаете ли къде е заблуждението на мнозина хора? Ние говорим често за нещата, че едни са нагоре, други надолу. Ние говорим за Бога. Но къде е Господ? Нагоре. Хубаво, ти уверен ли си, че Господ е там, горе? Хората все оттам Го викат и Го няма. Учените хора казват, че туй, което денем виждаш нагоре, вечерно време е надолу. Тогава, ако се молиш денем, Господ е нагоре; ако се молиш вечерно време, Господ е надолу. Къде е Той? Туй е според науката. Това не са мои разсъждения. Ние, като се въртим според земята, тази земя някой път е надолу, някой път нагоре. Казвам: Надолу и нагоре няма. В дадения момент, когато ние разсъждаваме върху думите надолу и нагоре, 58
ние сме център и всеки човек разсъждава, изхождайки от себе си. Ти говориш за Бога, но ти си център и разглеждаш нещата по отношение към себе си. Някой казва: „Аз говоря за Господа.“ Не, ти мислиш за Бога, но ти си център, за себе си разсъждаваш. И според твоята интелигентност, такъв е твоят господ. Господ у философа е по-учен, а у простия човек е по-прост. Това е много естествено. Вземете един отличен художник и един прост художник. Първият ще нарисува един хубав образ, а вторият един по-прост образ, всеки според своята дарба. Някой казва: „Аз ще изразя на платното си една идея.“ Тази идея ще бъде точно като тебе. Ти не можеш да нарисуваш една идея, по-висока от себе си. Следователно това е по отношение положението нагоре или надолу, надясно или наляво. Да допуснем, че имате около 100 куба, които се движат. Трябва да знаете надясно ли се местят или наляво. Те се движат по един математически закон. Трябва да знаете в дадения момент в каква посока се движат: наляво, това е вашето сърце, надясно, това е вашият ум; наляво, това е вашият дух, надясно, това е вашата душа. Значи в света има разни движения. Този закон не е абсолютен. Та горе и долу това са само думи с обикновен смисъл. И всеки един от вас, когато разсъждава, трябва да знае откъде иде неговата мисъл. Някой казва: „Аз видях нещо.“ Какво си видял? „Светлина видях.“ Е, хубаво. Разправяше ми един наш починал брат, който ходеше из България, за нашите ясновидци. Ред богомолци, ясновидци отивали до Света Гора и из пътя в парахода имало голямо освещение, та станало нещо и те веднага казали: „Елате да видите едно чудо, от небето светна нещо!“ И като отиват да видят, 59
какво виждат? Че туй чудо, тази светлина, е чудо на парахода. От Бог е това чудо, мислят си и почват да тълкуват, че нещо е светнало по особена благодат, а се оказва, че лампите на парахода светнали. Не, реалните неща в Божествения свят са строго определени, те си имат специални качества и тези качества всеки един от вас трябва да знае. Някои хора казват, че духовният живот и духовните явления са специфични и в тях няма абсолютно никаква промяна. Те са еднакви във всички времена. За пример някои говорят за Божествена светлина. Найреалното нещо е вътре във вашия живот. Ето в какво седи туй, най-реалното, на което вие може да се осланяте и поверите. Някой път у човека се намира една много мъжделива светлинка, която никога не се мени. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. В човека има големи светлини, много хиляди лампи светват и изгасват, но с тях стават промени, а тази, малката светлинка, никога не се намалява. Тя при всички условия на живота ви, и при падане, и при ставане, никога не изгасва. Еднаква е. Знаете ли кога се вижда тя? Не когато сте щастливи, но когато се намирате в най-голямото отчаяние, изоставени от всички, когато всичко е загаснало на вашето небе и звезди, и месечина. Тогава далеч някъде във вашето съзнание се появява тази светлинка, блещука на вашия хоризонт, показва пътя, към който трябва да се стремите. Там е Бог! И тогава, ако виждате тази малка светлинка, това показва, че вие се движите по посока на Божественото. Не се ли движите в тази посока, вие се намирате с гърба си към светлината, т. е. съзнанието ви е обърнато към света. Следователно ще се обърнете точно в посоката на вашето съз60
нание. Някои от вас искат да видят някой ангел, но трябва да знаят, че тази малка светлинка струва повече, отколкото да видят един ангел. Един ангел може да стои при вас един ден, той е един пратеник дойде да ви посети и си отива, но тази малка светлинка, това е специфичното, Божественото, което бди над вас във всеки момент. Това е тази мъжделива светлинка. Аз я считам най-приятната светлинка. Когато вие видите тази светлинка, сърцето ви ще заиграе, много радостни ще бъдете. Единственото нещо в света, което може да ви причини тази радост, това е малката светлинка. И аз казвам: Най-доволните, най-щастливите хора в света са тези, които виждат най-малките, микроскопическите неща. И от тях са доволни. Туй щастие никой не може да ви вземе. Тази светлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито неверие, нито ад, нито ангели, нито дяволи, никой не може да я изгаси. Тя е единствената реална светлинка, която дава живот. Туй е действително реалното, положителното и всеки един от вас може да види тази светлинка в себе си. Може да направите наблюдения и ще видите, че всеки има тази малка светлинка. Някой път казвате: „Загасна моята светлинка.“ Не, тя не е загаснала, но вие сте обърнати с гръб към нея. Тя седи в далечивната на вашия живот, обърнете се и ще видите, че тя седи и мъжделее. Тя е отлична светлинка. Ето сега къде е опасността в разискването на тези лекции. Като ви разправям за тази светлинка, вие по някой път се намирате в положението на онзи турчин, който казвал, че знае български език. Той бил бей. Отива един ден на гости у един български чорбаджия. Казва му: „Слушайте, да внимавате, да не говорите нещо обид61
но заради мене, аз зная български език, ще ви разбера, затова на български ще ми говорите“. Той си запалил чубука, пуши си спокойно. По едно време искрица от чубука хвръква и запалва чалмата му. Дохожда домакинята, казва му на български: „Агачо, чалмата гори“. Не разбира той, продължава да си пуши. Пак му казва тя: „Агачо, чалмата гори“. „А, знам, знам.“ Пак не разбрал. Най-после на турски му казва: „Чалмата гори!“ „Е, тъй кажи, да те разбера.“ Всяко нещо трябва да се разбира, а щом се разбира, то може да се приложи. Туй приложение не го определяйте с думите „трябва да бъдем добри“. Аз съм ви говорил и друг път. Не се стремете да бъдете добри, защото онзи, който се стреми да бъде добър, това показва, че той е лош. В нас трябва да има желанието да изпълним волята Божия. Закони има в света, които трябва да изпълним. В неизпълнението волята Божия се раждат тия нещастия. „Аз искам да бъда добър човек“. Че и най-добрият човек може да върши най-глупави работи. Нима един добър човек не може да счупи едно шише, да развали една лампа? Но това не показва, че той е лош. Туй е невнимание, незнание. Според туй учение в един момент можеш да бъдеш добър. Но вие се спирате, казвате: „То не може изведнъж, то е невъзможно.“ Не, може. Невъзможните неща са възможни, а възможните неща са невъзможни. Бедният може да влезе в небето, а богатият никога. Богатството може и да ви повдигне, може и да ви направи един знатен цар, но то може да ви лиши от Царството Божие. Възможността на земята е невъзможност на небето. Бедният човек, който всеки може да го подритва, има възможност да влезе в небето. „Аз, казва, зная това.“ Онзи, който мисли, че 62
знае, той е най-големият невежа. А онзи, който мисли че не знае, той е най-ученият човек. Но сега знаете ли какво ще се яви у вас? Друга една слабост ще се яви. Аз зная този дявол. Вие сега ще кажете: „Аз не зная нищо.“ Не е така. Ще кажеш, че не знаеш нищо, за да почнеш да мислиш, че знаеш нещо. Защото този, който знае, и този, който не знае, в действителния живот ще видят колко знаят. Всеки един от нас трябава да определи своите възможности. За пример някои път вие казвате, че знаете, че имате вяра, че Господ отговорил на вашата молитва и т. н., убеждавате, доказвате: „Аз еди-кога се молех, зная, че Господ ми отговори. Друг път се молих за една своя съседка и тя оздравя. Господ ми отговори.“ Аз ще ви покажа колко вяра имате. Заболи ви някой път петата, коляното, ревматизъм имате, казвате: „Не знам какво ми стана на крака, не мога да ходя.“ Е, казвам, помолете се! „Молих се, но не минава.“ Казваш си: „Едно време Господ ми отговаряше, сега не ми отговаря.“ Знаете ли на какво мяза вашият живот? Трябва да бъдем искрени! Един старец върви из планината, не гледа пред себе си. Както върви хоп в един трап! Догневяло го, как той да падне! Излиза вън от трапа и си казва: „Е, едно време като бях млад, как го прескачах!“ Прескача още веднъж и хоп пак в трапа. Седи, мисли, че го чува някой, и си казва: „Едно време, като бях млад, как прескачах, но сега, като остарях, не мога.“ После, като вижда, че няма никой около него, казва си: „Едно време и сега все така беше.“ Положителните неща трябва да бъдат като задачи в живота на ученика. Онзи, който сериозно се занимава, не трябва да бъде критик, но трябва да бъде толкова чистосърдечен, че да признава нещата 63
пред себе си и, като ги признае, трябва да каже: „Мога да се поправя, възможно е това.“ Да не казва: „В този живот не мога да се поправя, но в бъдещия.“ Не, още сега е възможно. Ако си нетърпелив, казваш: „Аз съм нетърпелив, от майка си наследих този нрав, не мога да се поправя.“ Ти можеш още тази вечер да поправиш поведението си, всичко можеш да поправиш. И при самовъзпитанието си постъпвайте по следния начин: всяка вечер, като си лягате, и всяка сутрин, като ставате, казвайте: Всичко е възможно! „Всичко е възможно“ подразбирам, като живеем в Божествения свят, като спазваме онези велики Божествени закони, за нас няма да има невъзможни неща. Нарушим ли един Божествен закон, всичката възможност става невъзможност. И тогава, колкото и да е силен един човек, той се лишава от възможността да успява. И като казвам, че всичко е възможно, в какво отношение е възможно? По закона на Божествената Любов, по закона на Божествената Мъдрост, по закона на Божествената Истина всичко е възможно. От тези лекции, които ви давам, знаете ли някой път в какво положение може да се намерите? В едно отношение вие може да се насърчите, а в друго отношение да се обезсърчите. Всякога вие може да попаднете в плюс безконечност и в минус безконечност. Това са две величини, две възможности. Плюсът, това са всички възможности в света, минусът, това са всички невъзможности. Сега идеята, която е заложена в мен, е следующата: Ние казваме, че всичко е възможно, нали така? По какво се отличават възможностите в света? Всякога, когато вие се доближавате до едно същество, което знае повече от вас, чувствувате, че сте нищо, но то 64
е привидно. Във вас се заражда временно само едно такова състояние. Ще направя друго едно сравнение. Ако имате една свещ, която ви свети добре, радвате й се, но я приближавате при друга една свещ, която има силата на 150 200 свещи; вашата свещ по отношение на втората едва ще мъжделее, значи светлината й се намалява. Ако пък се приближавате с вашата свещ при едно същество, което има свещ, по-слаба от вашата, вие се чувствувате над него. Следователно, когато се движите в духовен свят, някой път вие се чувствувате, че знаете много, значи имате работа с по-нисши същества, а някой път мислите, че нищо не знаете имате работа с по-висши същества. Нима онзи студент, който е постъпил в някой университет да следва математика, не вижда, че професорът му знае много? Той, като ученик е бил много добър, но като излезе онзи професор пред него, като заработи с онази висша материя, той вижда, разбира, че професорът му борави с много точни, научни работи. Ученикът казва: „Колко има да уча аз!“ Та, когато по някой път влезе във вашия ум мисълата „аз нищо не зная“, то е добър признак. Значи доближавате се до онова, великото, което знае. Във вас тогава именно има условия да учите. А когато мислите, че знаете, държите обратния път. Аз забелязвам понякога някои каздат: „Ние вече свършихме!“ Не, свършват само умрелите. Туй го помнете! Само умрелите свършват, а живите никога. Живите започват, а умрелите свършват. Аз свърших минус. Започвам плюс. Сега тия мисли ще държите в ума си. По някой път имаме една слабост, имаме известна стратегия, не искаме да угодим на Бога, не искаме един друг да си 65
угаждаме. Там седи всичката погрешка. Когато глупавият угажда на глупавия, какво става? Нищо не става. Когато угаждаш на най-умния, на най-добрия в света, животът има смисъл. Туй не трябва да ни доведе в друга крайност. Всяка една постъпка, която извършвате в света, трябва да е строго определена във вашето съзнание. Трябва да имате една строго определена мярка, да знаете защо вършите това или онова. Няма нищо по-хубаво от това да имате едно вътрешно удовлетворение в света и всеки да е доволен от постъпките си. Когато обсъжда туй, хубавото, красивото, да знае, че е прав, да знае, че е постъпил тъй, както трябва. Нищо повече! Тема за следния път: „Отличителните черти на търпението.“ Тайна молитва. ' Мир! Мирът носи Божията радост!, ? 17 школна лекция от Учителя, държана на 13 февруари 1924 г., София. 66
ОБЕКТЪТ НА СЪЗНАНИЕТО Тайна молитва. Прочете се резюмето от темите: „Най-щастливият ден в годината“. Прочетоха се няколко от темите: „Отличителните черти на търпението“. За идущия път ще имате темата: „Най-важният:, стих от Евангелието на Йоана“. Втора тема: „Кой е най-важният въпрос в живота?“: Тук имате линията АВ (фиг.1). Как може да разде-? лите тази линия изведнъж по най-правилен начин? От двете крайни точки АВ описваме с q пергел дъги и там, дето се пресекат тези дъги, означаваме точка С. От тази точка спущаме перпендикуляр към линията АВ и по този начин я разделяме на две равни части. Допуснете, че вие сте линията АВ, про‘ ектирани в пространството и не фиг знаете към коя система принадлежите. Допуснете още, че вие сте един свят, който сега се формира, намирате се в едно нибулярно състояние. Сега, как мислите, къде ще бъде вашият център на линията ли или вън от линията? Във вас ли ще бъде или вън от вас? Ето какви малки въпроси има, които ни спъват в живота. Не че не сте готови да кажете, но всеки един от 67
вас се страхува да каже, имате една неувереност, че ще каже нещо невярно. Възможно е туй; всеки един човек може да каже неверни неща. Тази възможност може да не произтича от вашето невежество. Да допуснем, че вие пътувате вечерно време в мрачината и виждате един предмет, но не можете да го измерите. Може да направите погрешка, която произтича от външните условия, при които се намирате. Следователно всякога, когато искаме да се произнесем върху един предмет, непременно трябва да има светлина. Може да кажете, че светлината е от Бога. Отде знаете, че светлината е от Бога? Представете си, че пред вас се намира един човек, който не вярва в Бога, и ви казва: „Отде знаете, че светлината е от Бога? Вие с Бог срещали ли сте се?“ „Ама тъй казват!“ То е друг въпрос. Аз казвам: Светлината не е от Бога. Тогава как ще ме убедите, че не е така? Следователно смисълът на живота на тази линия е само в движението й към нейния център С. Точката С е център на това движение АВ. Ето защо всеки един от вас трябва да има един обект извън своето съзнание. Онези, които са следвали философия, нека кажат има ли такъв обект извън съзнанието. (Няма.) Всяко отрицание обаче показва, че има. Защото, ако нещата не можеха да бъдат извън съзнанието, не можеше да има никакво отрицание. Щом едно нещо се отрича, то съществува. Ако ви попитам дали всичко, което съществува, е съзнато, то е по отношение на Божественото съзнание, а не по отношение на нашето съзнание, защото нашето съзнание не съставлява целокупността на общото съзнание. Казват, че вън от съзнанието нищо не съществува. От кое съзнание? От Божественото съзнание да, но не и от нашето съзна68
ние. Защото нашето съзнание е част от Божественото съзнание. Сега какво приложение може да има този въпрос в живота? Да допуснем, че вие сте гладни, три дни не сте яли. Аз ви задавам въпроса: Има ли Господ или няма Господ? Какво отношение има моят въпрос към вашия глад? Казвате: „Не е важно дали има Господ или няма Господ, но аз съм гладен.“ Аз ви казвам, че причината за вашия глад е тази, че вие не вярвате в Господа. Ами че то е много естествено! Ако един човек върви вечерно време и се спъва, коя е причината за спъването му? Няма светлина. Сега някои хора казват: „Светът е лош, защо хората не се оправят?“ Защото Бог не е вътре в техния живот. Помнете само едно правило! Бог във време и пространство не работи в нас. Той работи извън времето и пространството. Той моментално се появява в нас и моментално се оттегля от нас. В даден момент Бог само ни въздейства и се оттегля. Ние казваме: „Бог живее в нас.“ Ако Бог живее в нас, как е възможно да правим толкова много погрешки? Как ще примирите тия противоречия? Някои казват: „Мен Духът ми говори.“ Да, но Духът живее извън времето и пространството. Духът само въздействува и се оттегля. Тази е причината за всичките спорове между хората, за несъгласията, за крайния егоизъм, защото омразата, лъжата, престъпността, всичко се дължи на това, че Бог не съществува в тях, т. е. не, че не съществува, но Бог е извън техния живот. Сега някой ще спори, ще каже: „Бог е вътре в нашия живот.“ Може ли снегът лятно време да издържи на слънчевата светлина и топлина? Не може. Следователно, ако Бог би се проявил със своята Любов вътре 69
в нас, то нито един от нашите пороци не би издържал всичко ще се разтопи, ще изчезне. Вие ще кажете: „Ама Господ мен ми е говорил!“ Кога? „Миналата година, на 5 декември, в 5 часа сутринта!“ Е, какво ти каза? „Каза ми да имам вяра.“ Имаш ли я? „Още не съм я развил.“ Друг казва: „И на мен Господ ми проговори.“ Какво ти каза? „Да имам любов към ближния.“ Имаш ли я? „Старая се.“ Друг казва: „Мен Господ ми се яви. Каза ми да уча.“ Е, учиш ли се? „Според условията, гледам да ги използувам. Още не съм станал учен човек, но за в бъдеще имам намерения.“ Това е крайно неопределен език, туй е езикът на земята. Тук така се говори. Ако на съвременните хора бихме говорили на един определен език, щеше да им мръдне дъската. Техният мозък не би издържал на този език. И затова най-приятното занимание сега е хората да правят погрешки. Вие си мислите: „Защо са допуснати погрешките?“ Те са найприятното занимание. „Защо?“ Тия погрешки, които правите тук, на земята, в невидимия свят ги купуват и от тях изкарват нещо хубаво. От всяка една ваша погрешка след време ще образуват нещо прекрасно, нещо хубаво. Вие се мъчите, безпокоите се, защо са тия погрешки. В природата Божественият разум така е разпределил нещата, че нито една сила, нито едно действие не отива напразно, всичко се използува. И в Исайя един стих казва: „Словото ми няма да се върне, преди да принесе плода си.“ Значи разумното слово няма да се върне, преди да принесе своя плод. Исайя разбира, че то ще принесе своя плод. Във вас трябва да има един определен стремеж. Попитайте ония, които говорят, че имат съобщение с неви70
димия свят, да ви дадат едно направление, към коя посока човек трябва да се подвижи в даден момент. Ние казваме: Трябва да се движим „над“. Това над накъде е, към коя посока, в кое място? В Слънцето. На кое място в Слънцето? Мнозина са ми казвали: „Не може ли да ни изведеш?“ Къде да ви изведа например? Допуснете, че ви изведа в другия свят и видите, че и там има планини, но по-високи, долини, но по-широки, реки, извори, какво ще кажете? И този свят е като нашия. Пак ще намерите физическия свят. Тогава какво ще научите? Допуснете, че ви заведа да видите ангелите. Красиви като слънца, светят. Тази светлина ще внесе във вас страх и трепет. Какво ще научите от светлината им? Значи вие трябва да сте на онзи уровен на развитие, при който тази ангелска светлина и топлина да може да се оползотвори правилно за вашето развитие да може да я възприемете и да я асимилирате. Другояче тази светлина и топлина ще бъде вредна за вас. Туй ни най-малко не е едно опровергаване на онзи живот, който са прекарали всички разумни и добри хора. Трябва да се проверят какви са били методите, начините, по които те са живели. Например трябва да се види какъв е бил методът на апостол Павел, на апостол Петър, на Йоан, на всички пророци, на светиите, защото те са имали начини, те са имали методи, по които са живели. Сега често се явява някой и казва: „Какво може да ни даде прераждането? Какво може да ни обясни то?“ Прераждането до известна степен ще ни обясни например защо двама души се мразят или обичат, защо един човек е по-умен, друг по-глупав. Но по закона на прераждането ние нямаме още ония методи, с които да можем да възпроизве71
дем миналите си съществувания. Още не сме достигнали това развитие, че от живия човек да можем да възпроизведем неговите минали съществувания като на кинематограф: да дойде един човек, да завърти кинематографа и да видим редицата съществувания. Сегашните хора още не са стигнали до там. Един ден може би ще стигнат до това развитие. Миналото е написано на човека. То говори, то е едно твърдение. Ние още нямаме средства да превърнем тия картини, да видим каква е историята на човешкия произход. Моята цел сега, в дадения случай е знанието, което човек придобива, да може да го използува, т. е. не да го използува, защото тази дума „използуване“ има малко лош смисъл, но знанието, което човек има, трябва да го употреби за добро. Тъй както вървите, аз забелязвам, че у мнозина се изгубва желанието към музика, към поезия, към четене, и вие постепенно се свеждате към един еднообразен живот и у вас постепенно се образува едно хипнотическо състояние. Вие се стремите към Бога, но в дадения случай този стремеж не е определен. Казвате: „Ще жертвувам имането си за Бога!“ Но не го жертвувате. „Ще покажем подвиг!“ Но не го показвате. „Ще покажем геройство!“ Няма го. „Ще покажем голямо търпение!“ И него го няма. „Ще покажем безстрашие!“ Няма го. „Ще покажем смирение!“ Няма го, т. е. не че го няма, но отвън не се проявява, отвътре може да го имате. После казвате: „Да проявим любовта в този висш смисъл!“ Няма я. Ние виждаме, че всеки върви така. Някой говори, ти слушаш. Говори за Господа, разправя своята опитност, но ти в себе си казваш: „Дано свърши по-скоро!“ Нямаш търпение да го изслушаш. Така е с мъжа и с 72
жената. Жената говори, мъжът казва: „Мълчи, мен ми дотегна да слушам за Господа!“ Мъжът говори, жената казва: „Мълчи, мен ми дотегна да слушам за Господа!“ После, хората са много докачливи. Вие, учениците, сте по-докачливи от светските хора и много сте своенравни. От най-малкото нещо се докачате. Казва някой: „Аз няма да ходя вече на събранията, няма да слушам, аз мога да си живея сам.“ Ами че тук, в училището, никой не те е теглил с кука, нито те е използувал. Защо казваш, че няма да ходиш? Ако имаш някакъв ангажимент, то е друг въпрос. Ще бъде смешно един вол, който е влязъл в дама, да казва: „Аз няма да седя в дама.“ Кой те кара да седиш? Ти сам влезе, ще седиш, колкото искаш. Ще влезеш и после ще кажеш: „Влязох, понеже исках. Излизам, понеже искам.“ Тук няма никаква философия. Трябва да знаете обаче, всички да си запечатите в ума следната мисъл: Всички имате отношение към Бога! Вашият живот не е ваш, но е на Бога, разбирате ли? Този живот Бог ви го е дал. Вие отричате Неговия живот, а следователно носите една много голяма отговорност по отношение на Бога. Никаква друга отговорност нямате. Ние носим в себе си Божествения живот, който Бог ни е дал. Някой живее непорядъчно. Нямаш право да живееш непорядъчен живот! Този живот не е твой. Ти си една кесия. Тия пари ще ги дадеш комуто трябва, а не на твои роднини. Ако не, ще дойде комисия и хайде в затвора. Ти ще внесеш в банката всичките пари. Някой казва: „Аз съм свободен да живея, както искам.“ Не си свободен да живееш, както искаш. „Аз съм свободен да любя.“ Кого да любиш? Хората все от любов умират, все от любов се избиват. 73
В съвременните окултни школи има ученици, които са разбрали живота, които са разбрали този велик идеал, но малцина са те. Има членове на църквата, които са разбрали живота, но болшинството от тях не живее добре, казва: „Днес за днес!“ Някой казва: „Аз ходя на събрание за развлечение.“ Друг: „Аз ходя, когато няма какво да правя.“ Трети: „Аз да слушам само еди-кой си проповедник.“ Ти слушаш за това, за онова, но не е тъй. Проповедникът няма право да проповядва, каквото иска. И ти нямаш право да слушаш какво хората говорят. Господ няма нужда от глупости, разбирате ли? Не е ли хубаво да имате онова благородно качество в себе си, да имате онова уважение и почитание един към друг? Като срещнете някого, да имате към него истинско уважение, тъй както спрямо себе си ни повече, ни по-малко. Нямаме право да злоупотребяваме с Божествения живот! Това е единственият закон засега. Каквото и да работи човек в света, той трябва да има предвид обогатяването на този живот. Като четете Евангелието, ще намерите притчата за онзи господар, който дал власт на своя слуга да управлява десет града. Защо? Защото той вършил неговата воля. А на онзи, който не вършил волята му, нищо не му дал. Често се говори, че трябва да имаме концентрирана, силна воля. Едно от условията за развиването на силната воля е чистият живот. Чистотата, чистият живот не може да ги купим отникъде. Думата „чистота“ има няколко значения. Аз давам следната аналогия: гле-дам някой път ръцете си, виждат ми се чисти. Искам сега да зная, дали моите ръце са чисти или не. Правя опит. Взема леген с топла вода и сапун и си измия ръцете. Водата става черна. Значи водата показва, 74
че ръцете ми не са били чисти. Изхвърля тази вода, още веднъж ги сапунисам, водата е пак черна. Няколко пъти Ги измивам, докато водата стане чиста. Сега вече заключавам, че ръцете ми са чисти. Казвам някому, че умът му не е чист. „Как умът ми да не е чист!“ Да, умът е нещо материално и мислите са нещо материално. Както ръцете може отгоре да се окалят, така и умът, и мислите може да се окалят. Ще ги измиеш. Казвам: Сърцето ти е нечисто. „Как нечисто?“ И то става отгоре нечисто като ръцете. Ще го измиеш веднъж, два пъти със сапун и вода и ще провериш. Докато има кир във водата, не си прави илюзии, че сърцето ти е чисто. Когато казвам, че умът ти е нечист, че мислите ти са нечисти, трябва да ги измиеш. Започнеш да миеш ума, измиеш го веднъж, два пъти и, след като го измиеш, ще дойде малка светлинка и ще усетиш едно успокояване. Това е един от признаците, че умът ти е чист. Когато работиш върху сърцето си, щом се очисти сърцето, непременно ще почувствуваш една малка радост, едно успокоение. Това са признаци в дадения случай, че този процес на чистене е въздействувал. Не мислете, че един ден, като очистите сърецето си, вече не трябва да го чистите. Всеки ден човек трябва да чисти сърцето си! Всеки ден човек трябва да чисти ума си! Даже много хубаво ще бъде, ако вечерно време, като останете сами, 1/2 час преди лягане, си направите сметка какво сте мислили през деня, как сте го прекарали. Да си дадете отчет за вашите мисли или за вашите чувства. Ако искате да бъдете ученик и да усилите вашата воля, непременно трябва да правите опити. Някой ще каже: „Аз го правих едно време, но сега престанах.“ Човек, който започва и престава, е по-лош I 75
от онзи, който никога не е започвал. Ще ви докажа защо е по-лош. Представете си, че АВ е един прът, на кой, то съм се качил и отивам към С п (фиг. 2). За нищо не мисля. Разu "---------стоянието от АВ към С е един мез-----------------------------тър. Ако падна, няма да се произ веде никаква вреда, защото е един » В метър високо. Но в мен се заражЬ —-—’ да една амбиция да вървя, да се кача на по-високо. Вървя от С на; ф 2 татък, на 500 600 метра височиt ' на, и се спра на това място, назад не мога да се върна, нагоре не искам. Ако се спра, ще падна. Защо? Всяко спиране е падане. Често в това движение нагоре стават бури. Щом се спрем, дойде тази буря, задигне ни и ние се намираме на 500 600 метра долу. Как мислите тогава, какво ще бъде положението ви? Писанието казва: „Онези, които стоят, да гледат да не паднат.“ Да гледаме да не губим припечеленото. Някой казва: „Аз не съм толкова лош човек.“ Не, ти си на кривата посока. Казваш: „Аз не съм толкова лош човек.“ Да, но не си и толкова добър. Не си толкоз лош отрицателно. Не си толкоз добър положително. Сега вие сте от тия ученици, които очакват, както се казва в Писанието, едно голямо наследство. Казвате: „Ние йямаме работа. Като дойде наследството, тогава ще си купим книги да учим.“ Чакате да умре баща ви, понеже баща ви е скъперник. Ами защо да си губиш времето, защо да чакаш да умре баща ти, та тогава да се учиш? Иди и работи още сега. Тази е съвременната фи76
лософия в света. Казват: „Нека се оправи светът, че като дойдем в бъдеще при друга кулутура, когато хората бъдат по-благородни, тогава ще развием своя характер.“ Не, и тогава ще бъде същото. Силните натури в света се показват, когато има най-много грехове, когато условията са неблагоприятни. Ако ти на най-силната буря не може да издържиш, то и на най-силната топлина не ще може да издържиш. Тия две неща са равносилни. Някои може да кажат: „Този път е много труден, аз не съм свършил университет.“ Ако с университети, с гимназии може да се оправи светът, тогава най-добрите хора трябваше да бъдат тези, които са свършили. Вярно е, че един човек, който е свършил университет, може да свърши по-хубава работа и по-добър човек може да бъде, но и много лош човек може да бъде. Онзи, който не е свършил университет, не може да бъде толкова добър, но не може да бъде и толкова лош. Хората на науката могат да принесат по-голяма пакост, ако не вървят в правия път, но когато работят, принасят по-голяма добрина. Тогава как трябва да се приложи това учение? Някои казват: „Да се приравним с хората.“ Как разбирате този въпрос? С кои хора да се приравним? Ще се приравняваме с хората, само когато сме невежи. Представете си, че аз съм човек, който владее законите на природата и нямам нито пет пари в джоба си, нито кесия, нито слуги. Излизам на планината, огладнея и седна на един камък. Тропна с пръчицата си и тъй, както в 1001 нощ, яденето излезе. Ще се нахраня. Тропна пак масата се прибере, няма я. Искам да си почина. Как? На тревата или на кревата? Тропна приготвено легло, легна си. Тропна леглото пак изчезне. Искам да пътувам. С аероплан или с авто77
мобил? Тропна пристига автомобилът. Питам: С кого трябва да се приравня, я ми кажете! Туй приравняване в съвременните хора е смешно. В една видна евангелска църква на Спържи, една от най-богатите евангелски църкви, трябвало да се съберат пари за благотворителни цели. Членовете на тази църква били все богати хора, препълнени им касите със злато. Събират се всички благочестиви християни да се помолят на Христа да им прати някак една крупна сума, за да подемат Неговото дело, да свършат добре тази работа. Ще се молят на Христа да отвори кесиите на другите хора, когато те имат в изобилие. Спържи, проповедникът, им казва: „Слушайте, братя, да не изкушаваме Христа! Ето, аз отварям кесията си и давам толкоз. И ти, братко, толкоз ще дадеш. Ето, имаш, изпълни волята Божия, считай, че Христос ги дава! Права ли е тази мисъл? Права е. Обаче нито един от вас, които сте ученици, не мисли, че е касиер на Христа. Всеки мисли, че е господар. Това е едно лъжливо положение. Преди всичко всеки един от вас трябва да се почувствува, че по отношение на Бога е слуга. Почувствува ли, че е слуга, в него ще се зароди един нов импулс, едно ново разбиране, една нова философия да схваща и да прилага нещата. Методите, които сега съществуват в света, са най-слаби. Тези методи, които употребяваме сега, са играчка. Ако ви дам другите методи, всички ще се намерите в следното положение. Вие ще мязате на деца, всеки един от вас ще тръгне да се хвали кой какво е получил. Ако за пример аз бих ви научил, като тропнете с пръчката си, да имате това, което искате, вие току изведнъж ще кажете: „Знаете ли какво мога да направя аз?“ Тропнете. 78
На Друг: „Ти знаеш ли, какво мога да направя аз?“ Пак тропнете. И тогава, започва това тракане. Питам? Каква цел ще се постигне? Това е външната страна на нещата. Има по-велики неща в света! Когато в душата на хората се възцари Любовта, те пожелават от името на тази Любов онова велико Божие благо знание за умовете, чувство за сърцата. Това положение е най-хубавото, най-красивото. В света ние се нуждаем от приятели, които да ни пожелаят хубавото. В това отношение външните условия, живите условия имат голямо значение. За пример има поети в света, има музиканти, но тия поети ги създават техните приятели. Музикантите ги създават техните приятели. Те стават причина да се прояви техният талант. За един музикант, за един поет тия условия са тъй необходими, както едно растение не може да расте без почва, без вода и без въздух, макар че има условия в себе си. Ако един човек с какъвто и да е талант няма при себе си добри приятели, които да са като почва за него, не ще може да се прояви. Ти, като прочетеш нещо, което той е написал, в душата си ще пожелаеш нещо хубаво за него и туй, което пожелаеш, той ще го почувствува. Тъй че във всяка една окултна школа вътрешиният стремеж е да се образува именно тази аура. В старо време учениците от школата на Питагора са се подлагали на тежки изпитания. Тежкият изпит седи главно в очистването на кира. Сега за пример, ако бих ви дал такава една тема: да излезе един от вас на таблата и да опише от своята опитност как различава моралните чувства от личните и от себичните чувства. Как ще ги опише? В моралните чувства всякога има единение, единство целта, към която 79
се стремят всички същества, е една. Когато едно същество в името на тия чувства извърши нещо, и на земята, и на небето, всички му се радват. За пример ако ти напишеш от дълбочината на твоите морални и духовни чувства следния стих: Любовта носи живот. Мъдростта носи знание. Истината носи свобода. Духът ги съдържа в себе си. Това изречение има смисъл. Ако вие вземете изречението „Любовта носи живот“ и не го съедините с изреченията „Мъдростта носи знание.“, „Истината носи свобода.“, „Духът ги съдържа в себе си.“, няма да имате никакъв резултат. За да може да развиете живота, знанието, свободата, вие трябва да ги съедините с Духа. Вашият живот, вашето знание и вашата свобода трябва да растат в Духа. Духът ги носи в себе си. Сега как ще проверим, че Любовта носи живота? Някой от вас може да каже: „Аз имам този живот.“ Вие може да проверите, дали Любовта носи живота или не. Искам да опитате, дали този закон е верен или не. Ще отидете при една сестра, която е отпаднала духом, и ще си поставите ръцете върху главата й, нищо няма да й говорите. Ако в нея се зароди едно желание за живот, значи вярно е, че Любовта носи живот. Опитът тук е на дело, а не на думи. Някой път думите хипнотизират. Ще си подържите ръцете, ще видите, дали животът може да се предаде чрез ръцете. Ако тази сестра се въодушеви, тя е почувствувала, че се е вляло нещо в нейната душа. Значи първият закон работи. После вие казвате, че Мъдростта носи знание. Имате едно глупаво дете. Нека трима разумни хора поставят ръцете си върху главата му. Ако този закон е верен, ако вие сте съединени в Духа, в това дете, което е било глу80
паво, мързеливо, веднага ще се зароди желание да учи и ще стане много трудолюбиво. Сега трето правило. Казвате, че Истината носи свободата. Когато вие поставите ръцете си върху човек, който е бил ограничен във всяко отношение, веднага неговите външни отношения ще се изменят. Той ще почувствува силен копнеж към свобода, към простор. Често има хипнотизатори, които поставят ръцете си по известен начин върху главите на хората, но освен, че не внасят живот, внасят известно хипнотическо състояние. В църквите често проповядват: трябва да се покаеш, да се покаеш, да се покаеш и най-после човек се покайва. Какво става? Покаяният не може да бъде по-горен от онзи, който го е заставил да се покае. Ученикът, който се учи при един учител, не може да бъде по-горен от него, ще бъде като учителя си, а по някой път ще има същите слабости, каквито има и учителят. В Америка, в една област, имало един проповедник, който носил главата си наклонена наляво. Всички 400 души в тази област все тъй си носили главата по примера на проповедника. Считали, че това нещо е хубаво. И лошите, и добрите навици са заразителни. Много от тия примери биха ви привлекли. Може да проверите това. Да кажем, вие минавате някъде и виждате, че някой си играе. Най-първо, вие мислите, че туй не ви е направило впечатление, обаче вечерта, като се върнете в дома си, започвате да играете. И доброто, и злото по рефлексия се предават. Всяко влияние се предава неизбежно, всяка форма се предава неизбежно. Има един закон: всяко нещо, което ни е направило впечатление, ще се прояви вътре в нас. Затова именно сърцето на ученика трябва да бъде пълно, да няма ни81
каква празнина. Защото всяко нещо, което прониква в празнината, непременно ще се прояви. Сърцето на човека трябва да бъде пълно с благородни неща, за да бъдем избавени от влиянието на външния свят. Това, което става сега в света, от Божествено гледище не е толкова лошо. Това, че хората умират, от Божествено гледище не е зло. Тия форми са несъвършени. Телата на тия хора не са такива, каквито трябва да бъдат. Господ постоянно гради и ги разрушава. Той е единственият, който може да разруши и да съгради. Ако ти разрушиш, ти не можеш да съградиш. Някой казва: „Господ може и аз мога.“ Хубаво, но Господ, като събори една къща, съгражда друга, а ти събориш и не можеш да съградиш. Сега всички трябва да имаме един определен вътрешен стремеж. Ученикът трябва да бъде свързан идейно с по-висши същества, които да му дават подтик за обикновения живот. Той трябва да знае, че обикновеният, сегашният му живот ще създаде условия за неговия бъдещ живот. Не мислете, че сегашните условия, при които живеете, са неблагоприятни. Не. Слушам, някой казва: „Що съм се вмъкнал между тия невежи! Аз мога да вляза между учени хора в света.“ Той мисли, че там ще го посрещнат с лаврови венци и ще го увенчаят. „Ние знаем света!“ Ако тук не те посрещнат добре, и там няма да те посрещнат добре. Ако ние не можем да победим малките мъчнотии, които имаме, как ще победим големите? При сегашните условия ние има да побеждаваме още ред мъчнотии. Има още много години, през които учениците на окултната наука ще срещат ред мъчнотии. Вие трябва да се въоръжите с търпение, да пре82
одолеете тия мъчнотии. Някои казват: „Иде Царството Божие!“ Да, иде, лесна работа е като дойде, но докато дойде Царството Божие, има един доста дълъг период от време. Дотогава ще минете през известни мъчнотии. Готови ли сте да ги посрещнете? Готови сте, но не повтаряйте погрешката на онези руснаци там, при Елена, които като превзели града, напили се хубаво. Казват им: „Турците идат! „Ничево!“ „Турците идат!“ „Ничево!“ Като ги нападнали, тогава удрят онези казаци на бяг. Поменете! Турчинът е още в света. И във вас има турци. Чалми имат те. Някои имат и по една гъжва, някои по две гъжви. Аз наричам знание само това, което може да придружи човека след неговото заминаване в задгробния живот. Знание, което може да се заличи от мозъка на човека, е само забавление. Един човек, който има библиотека от 10 000 тома философски книги, който е научил много работи всичко това може да се изличи. Това, което остава, то е най-важното, то е хубавото в живота. Най-важното за нас е това знание, което може да остане с нас, та като отидем на другия свят, да го носим. Това значи събуждане на Божественото съзнание. Всички трябва да се усещате силни. Сега моето желание, целта ми не е да се примирите, но искам да бъдете силни, да не сте малодушни. Защото, гледам, мнозина от вас сте малодушни. Аз наричам силен човек онзи, който, като дойдат страданията, казва: „Тия страдания са намясто, още, още страдания искам. Тия са малко.“ А пък сега, като ни дойде едно малко страдание, ние ще окрекаме орталъка, всички ще знаят. Да няма отчаяние, но понасяне на страданията. То е калене за ученика. Ученикът трябва да има характер, 83
да издържа. Ние казваме: Диамантна воля трябва. Мнозина от учениците и от ученичките, както ги виждам, нямат диамантна воля. Търпението в човека морално чувство ли е или лично? Когато някоя жена търпи мъжа си, от морални съображения ли търпи? Тя е много весела, казва: „Аз ще ти направя това, онова всичко. От морални съображения ли или от политика е това? Вие имате ли опитността на това търпение, за което говорите. В личното търпение винаги влиза една неприязненост. Някой търпи, но прави усилия над себе си. Ние се радваме на моралното търпение. При моралното търпение, щом ти дойде една неприятност, ти усещаш радост. За пример мъжът и жената не живеят добре. Няма да се докачате. Аз виждам мъжът и жената като две величини, като 1 и 2. Мъжът и жената не представляват личности, това са само символи. Мъжът може да каже най-лошите неща на жена си. Ако тя усети една приятност в себе си, това търпение е морално. Но ако усети в себе си една обида, това търпение не е морално, в него има вече личен елемент. И в моралните чувства човек усеща едно разположение. Моралните чувства водят към съвършенство. Човек трябва да бъде съвършен! И ние можем да бъдем съвършени. Опитайте се някой път, когато някой ви обиди, да запазите съзнание. Аз съм следил този закон на моралното чувство. Какви големи тънкости се изискват, за да се спази той. Онези същества, които поставят човека на изпит, са големи майстори. Имаш едно богатство, разположен си, весел си, като че имаш цялото богатство на света. Дойде един момент, за нищо и никакво, за пет пари работа, кажеш нещо и в една минута всичкото ти 84
щастие изчезне. Може да мине ден, два, три, цяла седмица, докато ти мине. Затова всички ние трябва да имаме този стремеж към Бога, да разберем, че Бог е Бог на Любовта, Мъдростта, на Истината, които носят за човека живот, знание и свобода. Неговият Дух съдържа всичко това в себе си. Тайна молитва. 18 школна лекция от Учителя, държана на 20 февруари 1924 г., София. 85
t-f •• . f»' ' ИСТИНСКО И ОТНОСИТЕЛНО ЗНАНИЕ Тайна молитва. Прочете се резюмето върху „Отличителните черти на търпението“. Прочетоха се някои от темите: „Най-важният стих от Евангелието на Йоана“. „Многото знание“, казва Соломон, създава тревоги на човешкото сърце, развива в човека личните чувства, развива човешкия егоизъм, недоволство, създава в него високо мнение за себе си“. Следователно знанието на земята, можем да кажем, не е нужно за небето. Сега искам да бъда обективен. Това, че вие знаете да шиете хубави рокли, какво приложение може да има в небето? Това, че може да пишете много хубаво, какво приложение може да има в небето? Това, че сте рисувач или че сте поет, какво приложение има в небето? В небето нямат нужда от поети, от доктори, от проповедници, там няма съдии, няма стражари, няма и министри. На земята те трябват, но ако всичкото ви време бъде погълнато от тия работи, като влезете в невидимия свят, ще се намерите в друго едно противоречие, много по-лошо, отколкото това на земята. Да кажем, честолюбив сте, искате да не се излагате пред света. Какво трябва да направите? Който не иска да се излага, ще си има къщица, креват, това-онова, но щом умре, тогава ще дойде мъчението. Там няма да има нищо. Като умреш, ще те пратят там, дето не очакваш. Там е злото. Някои от вас ще кажат: 86
„Я бъде, я не.“ Така е, то е въпрос на вяра. Има знания относителни, които са необходими само временно, има и знания истински. Има някои въпроси, които ние зачекваме, но които не са толкова съществени. За пример тук вие може да сте един виден търговец. В небето обаче няма търговци. Там продаване на платове няма. Печатари да печатат книги няма, банки няма. Ще кажете: „Какво има в небето?“ Има нещо, което хората не са сънували. Павел казва, че чул и видял неща, които не могат да се изкажат. Те са извън опитността на хората. Това не ви казвам, за да ви поощрявам, защото вие на земята трябва да живеете земен живот, но тъй да го наредите, че да го съгласувате с небесния. В това се състои изкуството на окултния ученик. Такъв човек аз наричам Божествен. Божественият човек съгласува земния си живот с небесния. Това трябва да научите сега. Някои мислят, че много обикновени работи се учат тук. Питам аз тогава кой да е професор или учен, който се занимава с дълбоката наука, с дълбоките проблеми на математиката и геометрията, да ми каже колко милиарда атоми съдържа думата „обич“. Или нека каже колко вътрешни вибрации има тази дума и какви са те по дължина. Ще ми кажете, що ни трябва да учим дължината на тези вибрации. Тъй разсъждавате обикновено, щом нямате нужда от нещо. Казвате: „Не ме интересува как е направено.“ Ще дойде ден, когато ще имате нужда. Следователно това, от което сега нямате нужда, ще дойде време да имате нужда. Умният човек е като онзи земеделец, който приготвя, разорава земята за есента или за пролетта, да посее. Аз съм ви говорил толкова пъти и пак ще ви кажа: Не виждам във вас изкуството да превръщате вашите 87
мисли. Аз се чудя на вашите умове как изопачавате думите! И после казвате: „И Учителя е като нас.“ Не, едно ще знаете: Аз не съм като вас. Това да знаете. По нищо не съм като вас. Аз абсолютно изпълнявам волята Божия, обръщам внимание на най-малките прояви в себе си и мога да трансформирам всяко свое чувство, всяка своя мисъл моментално. Туй е, което Бог изисква от всинца ни в даден случай да не реагираш против волята Му. В момента, когато Господ казва да мълчиш да мълчиш. Когато Господ казва да говориш да говориш. Когато Господ казва да почиваш да почиваш. Когато ти каже: „Работи“ да работиш. Щом започнеш да философствуваш с Него, всичкият свят ще се обърне с главата надолу. Някои ще кажат: „Нали трябва да се разисква?“ Яков, като се бори с Господа, какво получи? Окуця? Тогава Бог дойде и му каза: „Отсега нататък няма да се наричаш Яков, а Израил“. „Кой си?“ пита Яков. „Няма да ти кажа кой съм. Ти имаш лошо име; ти си човек, който обичаш да спъваш и да развращаваш. Отсега нататък ти трябва да бъдеш Израил.“ И Аврам има борба с Бога, но по друг начин; на него Бог тури още една буква „а“ на името му и стана Авраам. Туй значи, че от него се изисква приложение. Казвам: Ние трябва да изискваме нещата не само обективно, но трябва да бъдем абсолютно справедливи, формулата: „Няма Правда като Божията Правда, само Божията Правда е Правда“, трябва да я приложим всестранно и в ума, и в сърцето, и във волята си. Да бъдем тъй правдиви, както е Бог правдив! Не приложите ли справедливостта, не можете да приложите и Любовта. Любовта е сила, но трябва да я регулирате с нещо. Как ще я регулирате? За пример, 88
казваме: Трябва да обичаш някого. Как? Коя е нормата? Вие хващате ръката на една ваша приятелка. Колко време трябва да й държите ръката? Майката, като хване своето дете, колко време трябва да го държи? Това са изяснения само. Природата не е оставила тия неща проj изволно. Тя е определила всичко точно. За да се излюпи едно пиле, колко време е необходимо за това? Три седмиди. Всички ония, които се занимават с ботаника, знаят колко време трябва да стои в почвата семето на всяко едно растение, за да поникне. Сега има един бърз процес на никнене, но има и един по-бавен процес, който е по мек. По някой път у вас се зараждат контрасти. Може да дойде един силен контраст. Да кажем, някой казва, че Господ му е говорил. Вие може да схванете външната страна на въпроса и да се докачите. Казвате: „На мен Господ не е говорил.“ Нима ако аз вляза във вашата къща и видя, че свещите ви горят, ще кажа, че не горят? Не, ще кажа, че свещите ви горят. Но може да направя и следното: вляза в стаята ви и изгася свещите. Вие каз_ вате: „Горят ли свещите?“ Не, не горят. Как не горят? Вляза отново в стаят, извадя кибрита и ги запаля. В този случай минавам за благороден човек. Такива работи на един ученик не се позволяват. Отношенията на ученика трябва да бъдат отношения към Бога. Когато говорим за „ученици“, подразбираме отношенията ви към Божествения Дух, който носи всички блага и дарби. Трябва да знаете, че този Божествен Дух никога няма да ви даде едно благо, докато не сте готови. Тъй че, да ви говори Господ или да не ви говори, зависи от вашата подготовка. Дарби Той ги носи, и вие не можете да Го заставите да ви даде нито една, ако не сте готови. Ще Го заставите 89
само тогава, когато изпълните волята Божия. Той е много внимателен. Когато бъдете готови, ще ви даде нужното точно навреме. Следователно ученикът има отношение към Духа. Някои от вас казват: „Аз трябва да бъда ръководен от Духа.“ Не смесвайте едно ваше лично отношение с Духа. После, не смесвайте онзи временен импулс с това, че Духът ви говори. Духът е най-разумното същество. Онзи ученик, който търси виден професор, намира го. Той е учителят му. Учителят говори, той слуша. Това е най-важният момент за него. Много учители може да му говорят, но този, който може да внесе в ума му светлина, необходима за неговия живот, това е Духът. Така трябва да разбирате. Щом дойде Духът, не може да има спор. Когато двама души говорят, щом дойде този Дух, когото ние познаваме, то като заговори единият, другият ще седне да слуша. Спорят ли двама души, те говорят, а не духът. Духът когато говори, има взаимна отстъпка. Не е в бързането. Когато дойде до Божията работа, дали ще си в началото или в края, все едно е. Там, дето е Бог, е все начало. Дето не е Бог, е все край. Ние може да обърнем и опашката да стане глава. Искам, забележете това нещо в себе си, да бъдете ученици. Колкото се отнася до другите неща, те ще се изправят. Няма да остане нито една грапавина в света, която да не се изглади. Тъй казва Писанието. Всичките грапавини, които съществуват в този свят, ще се изгладят. То е въпрос само на време. Нещата се проявяват във време. В света ще дойдат нежелателни работи. Спорове са се явявали и ще се явяват. Не мислете, че само вие сте в света ученици. В света има много школи. Сега бих ви запитал: От где са се явили тези противоречия в живота? Коя е съ90
щинската причина, че хората не могат да се спогаждат. Някой пише теза, оспорват му я, има опоненти. Той трябва да я докаже, да обоснове своите твърдения. За в бъдеще ние ще поставим нашите теми малко на по-друга почва. На няколко души от вас ще дадем да разработят няколко теми. После ще ги извикаме тук да докажат своите твърдения, а другите ученици ще оспорват. И едните, и другите ще оспорват чисто научно. Да видим как ще изнесете истината. За пример как ще докажем на съвременния свят научно, че Любовта е необходима, че кръвта на ония хора, у които Любовта се проявява, се различава по състав от кръвта на ония хора, у които Любовта не се проявява? После, мускулите на хората, които любят, се различават по качество и по количество от мускулите на ония хора, които не любят. Не мислете, че Любовта може сега да се прояви. Любовта се явява като вътрешен процес във всичките съществувания на хората от милиони години. Вие сте засегнати от нея. Тази Любов ще ви засегне дотолкова, доколкото може да внесе ония елементи, които са необходими за вашето повдигане. Следователно един ден ще дойдем до положение по състава на кръвта да определяме до каква степен е достигнала любовта във всеки човек. Ще вземете една капка кръв, ще я разгледате под микроскоп и ще знаете, дали даден човек има морални устои или не. По кръвта ще се познаете сами. Под „морален устой“ разбирам основа, върху която, каквато буря и да дойде в света, да издържите. Любов, която не може да издържи бурите на живота, е преходно състояние, което у всички хора съществува. У вас може да се зароди страх: „Ами ако аз не мога да издържа?“ Любовта изключва всяка91
къв страх. Страхът придружава само ония хора, които не се учат, които не изпълняват волята Божия. Когато дойде заемодавецът и поиска парите, като нямаш, страх те е. Когато дойде учителят, а ти не си учил урока си, страх те е, но щом си готов и знаеш урока си, ти си смел и решителен. Учителят познава, че си учил, в неговата душа има любов към тебе. Щом не се учиш, ти се страхуваш. Действително ние сме възприели страха от животните. То е животинско състояние, от което не само трябва да се освободим, но трябва да превърнем неговите енергии, да ги внесем в човешкия живот, за да ги обла„ городим. Страхът трябва да превърнем в благоразумие! Сега, като ви говорих това, какво научихте? Пак толкова знаете, колкото и по-рано, т. е. любовта у вас не . е станала повече, отколкото преди. Тъй че и вие не сте се изменили. Аз наричам силни думи тия, които, като говорим, да стане у нас трансформиране, да кажем: „Аз се измених, не съм онзи, който бях по-рано.“ За пример двама души са се скарали от 10 години и не искат да се видят. Силна дума за тях ще бъде тази, която, като изговорят и двамата, да се помирят и да кажет: „Ние забравихме всичко.“ И двамата братя се прегръщат. В тях вече наистина има промяна. Но ако само ме слушате тука, като ви говоря и одобрявате всичко, но при все това всеки си седи на своята позиция, вие нищо не сте придобили. Аз искам да стане във вас известна промяна, да кажете: „В мен е станала известна промяна.“ Постоянно трябва да става тази промяна. Човек, който се усъвършенствува, той расте, той е като зората. Нали най-първо се смята, че се появява на хоризонта малко светлина, после тази светлина се увеличава, увеличава, докато най92
после по обяд дойде най-ярката светлина. Вие ще кажете: „Не е време сега за усъвършенствуване.“ То е друг въпрос, това са ваши разсъждения. Ако искате да следвате Божествения път, знайте, че той е само един, няма друг път. Ако вие не се измените, може да слушате да ви се говори с хиляди години, но най-после ще кажете: „Нищо не научих!“ Аз ви казвам: Ако не работите съзнателно, за да се измените, дето и да идете, вие ще си останете все същите. Европейските народи промениха ли се от 2000 години насам? Иди кажи на някой евреин нещо за Христа! Все си е същият той. Евреите и сега не обичат Христа. И днес, след 2000 години, нямат любов. Те са крайни материалисти, казват: „Ако приемем учението на Христа, ще спънем своята еволюция. Нека чака Христос да изучим работите, та един ден ще приемем Неговото учение.“ Практичен народ са те! Може да кажем, че евреите са най-материалистическия народ. Синовете на Якова продадоха брата си Йосифа. Юда, един от учениците на Христа, продаде Учителя си за 30 сребърника. Какво може да се очаква от хора, които постъпват по този начин? Не са само евреите такива. Евреите са разпръснати днес из целия християнски свят. Колко народи днес дори биха продали Христа за 30 сребърника! За вас е важен въпросът за отношенията ви като ученици. Той е сериозен въпрос. Знанието ви на земята няма значение за небето. Туй да го знаете! Знанието, което ви е потребно за другия живот, и това, което ви е потребно за земята, трябва да вървят паралелно. То е разумно. Това трябва да знае ученикът, туй трябва да учи сега. Има някои проповедници, които казват: „Трябва да си продадете къщите, имотите, да живеете само по :.'.j .Л 'Si йлц'.|\\ Mi .г:МЖХ|( А\\ 93
Бога.“ Много пъти християните са се опитвали да служат на Бога, но все са срещали някаква спънка. Казват най-после: „Светът още не е готов.“ Знание трябва на хората, промяна на сърцата им то е важното. Съвършена промяна трябва да стане в човешкото съзнание. Ако двама души могат да се обичат тъй, че всеки в себе си да счита интересите на другия като свои, въпросът е разрешен. Това е съзнание! Ако във всеки едного има толкова съзнание, че винаги да урежда въпросите на ближните си преди своите, светът щеше да бъде друг. Щом уреждаме своите интереси преди тези на ближния, светът ще бъде както е сега. Ако слугите уреждат найнапред работите на господаря си, а после своите, и ако господарите уреждат работите на слугите си пред своите, не щеше ли да бъде по-добре? Когато ви се правят тия бележки, имайте предвид, че вие, като ученици на земята, сте отлични. Ако ви заведа горе, на небето, и ви сравнявам с другите ученици там, казвам: Далече сте от тях. Ако отидете като ученици горе там ще ви пишат единица. Говоря ви истината, тук и седем можем да ви пишем, но горе единица. Ще кажете: „Единица плюс седем, прави осем; осем делено на две дава четири.“ Но единицата горе и седемте тук не се събират. Затова ви казвам: Трябва да се стремите. То е един вътрешен процес, не е нещо, което може да ви се даде готово, но трябва да го придобиете. Това е великото в Божествената школа, че съвършенството може да го придобиете. Тайна молитва. ; Мир! Мирът носи Божията радост! 19 школна лекция от Учителя, държана на 27 февруари 1924 г., София. 94
ДВЕТЕ ГРАНИЦИ Тайна молитва. В характера на ученика се забелязват два психологически дефекта: единият произлиза от преувеличаване или надценяване на нещата, а другият от намаляване или подценяване на нещата. В първия случай ученикът мяза на онзи учен естественик, който наблюдава под микроскоп известни микроби или клетки от някое растение и ги вижда силно увеличени. Във втория случай ученикът мяза на астроном наблюдател, който със своя телескоп проучва грамадните звезди и планети, но ги вижда в намален вид от естествената им големина. Обаче както естественикът, така и астрономът, за да разполагат с верни научни данни, трябва да знаят колко пъти микроскопът увеличава и колко пъти известна звезда, гледана през телескопа, е по-малка от нормалната си величина. По същия начин ученикът трябва да има точна, правилна преценка за нещата. Когато той се произнася върху известно свое качество или действие, както и за известни качества или действия у другите, трябва да има правилен поглед нито да преувеличава нито да намалява, защото колкото в единия случай ще изпадне в грешка, толкова и в другия случай. Той трябва да преценява нещата тъй, както са. Трябва да бъде тъй точен, както е точен математикът при решаване на задачите. Всяка прибавена или отнета единица или най-малка част от 95
единицата не дава правилни изводи и задачата на този математик не може да се счита за вярно решена. За да дойде ученикът до едно правилно разглеждане на нещата и да преценява всичко точно, той трябва да се вглежда в отношенията на хората около себе си, да наблюдава, да проучва и най-малките прояви в живота и по такъв начин постепенно да се приближава към разрешението на малките и големите задачи, които ежеминутно изникват в живота. Може да ми възразите: Какво ще ни ползуват тия неща. Те ще ви дадат истински знания. Аз наричам истински знания тия, които почиват на едно вътрешно разбиране и които имат приложение в живота. Това са знания, които почиват на една дълбока опитност. Животът е училище, в което придобиваш знания, прилагаш тия знания и жънеш техните плодове. Той е опитното училище на живата разумна природа. Някои ще кажат: „Еди-кой си човек знае много неща, той е много образован, свършил е няколко факултета.“ Какво от това? Аз не говоря за онова книжовно знание, което може да се изтрие от паметта на учения, както морските вълни изтриват написаното на пясъка. Аз говоря за онова вътрешно знание, което може да доведе ученика до самопознание. Познай себе си, познай възможностите, които живата природа е вложила в тебе това е една от важните задачи в развитието на ученика. Да изучаваш живота в неговия вътрешен смисъл, да придобиваш знания и да дойдеш до самопознанието, това трябва да бъде стремежът на ученика. Ученикът ще намери всичко това, скрито в живата природа. Природата постоянно ни говори. Всеки момент, всеки час, 96
всеки ден тя сменя своите картини, променя гамите в своите песни и в туй велико разнообразие тя открива тайните на Битието за оня, който знае да чете от нейната книга. Вие трябва да изучавате езика на природата, защото в този език ще намерите скрити онези велики закони, които трябва да прилагате и в своя живот. Мнозина запитват: „Какво представляват страданията? Защо съвременното човечество страда тъй много?“ Казвам: Страданията не са нищо друго освен ретортите на живата природа, в които се поставят хората, за да се очистят от известни свои грешки, заблуждения и нечистотии в миналото. Човек трябва да се освободи от всички утайки, от. всички излишъци в своя организъм. Когато едно дете излезе на улицата да играе и падне в някоя локва и се окаля, какво прави майка му, след като се върне детето в дома си? Нали взема едно корито с вода, сапун и започва да къпе това дете. То плаче, недоволно е, сърди се, но майка му не обръща внимание на неговите сълзи. Тя го измива добре, преоблича и оставя в стаята на топло, не го пуща вън, на улицата, да играе лишава го временно от предишната му свобода. Не прави ли същото нещо и природата с нас? Същото прави. Тя е нашата обща майка, която, като види някое от своите деца изцапано, окаляно, нечисто, туря го в една от своите реторти, подлага го на огън и следи кога ще трябва да прекрати този процес. Ти плачеш вътре, викаш, но тя си знае работата. Като те извади от ретортата и намери, че си чист, остава те на спокойствие, но ако нямаш необходимата чистота, ще те тури във втора, трета и ред още реторти, докато придобиеш необходимата чистота, чрез която ще разбереш правилно Божиите закони и повеле97
ния. След като човек премине през всички реторти, нужни за неговото очистване, той ще се освободи от онзи тежък камък, който натиска душата му, ще се подмлади и ще дойде до онова състояние, което Писанието нарича „новораждане или възкресение на човешката душа“. Изобщо природата със своите месности планини и долини оказва известно влияние върху характера на хората. И наистина забелязано е, че хора, които живеят на по-високи места, имат по-благородни и възвишени стремежи. У тях се забелязва един по-висок полет на духа, по-голям стремеж към търсене на Истината, те са хора повече идеалисти. Тия пък, които живеят по долините, са хора повече материалисти, хора на живота, на удоволствията. Те са по-здраво свързани с материята. Освен това дали някои хора живеят по южните, а други по северните склонове на някоя планина, това също оказва влияние въруху характера на хората. Всичко това какво показва? Че природата е жива, разумна. Затова проучвайте нейния език, проучвайте въздействието, което оказва тя върху характера на хората, използвайте нейните методи за вашето самовъзпитание, за вашето развитие като ученици. Вижте как учените хора изучават природата и ползвайте се от техните методи, от техните придобивки. Природата в своята необятност, в своето голямо разнообразие и голямо множество на явления е неподатлива на едно щателно и дълбоко проучване само отвън, затова учените хора я вмъкват постепенно и бавно, явление след явление в техните малки и скромни научни кабинети. Някъде някой химик в своята малка лаборатория изучава известно химическо явление такова, каквото става в природата. Нагажда условия, обстанов98
ка за това явление, каквито съществуват в природата и го проучва. Другаде някой физик в своя малък физически кабинет прави някакви опити, изследва някое физическо явление, проучва го, мъчи се да подражава на природата. На трето място някой техник механик се мъчи да съчетае от множество отделни частици някаква голяма машина иска да използува познатите нему закони в природата, да види тяхното действие. И успяват тия учени хора, постоянствуват в своите извеледвания. Така работете и вие, ще видите добрите резултати. В стремежа си към търсене на Истината никога не мислете, че сами можете да си помогнете в пътя на възлизането нагоре. Не си ти сам, който се повдигаш. Преди тебе е имало много работници, които са прокопали, изчистили и подготвили пътя за твоето развитие, както и за развитието на твоите братя. Вие пък ще работите за бъдещето поколение след вас. Осеяна е стълбата на възлизането е усилията, труда и работата на нашите предшественици. Затова помнете, че множеството е една необходимост за развитието на човешката душа. Съвременната наука в своите изследвания ни дава известна светлина върху силата на слънчевите лъчи, която те упражняват върху растежа на растенията. Правени са опити например какво влияние има червеният лъч, портокаленият, зеленият, жълтият, синият, белият и другите цветове върху растенията. Същото нещо е и с човешките желания. И те са от разни категории: всичките желания на човека нямат един и същи цвят. За пример, когато човек се възбужда, явява се червеният цвят. Когато хората искат да отворят война, вдигат червеното знаме. Когато някоя мома иска да се жени, все червени 99
рокли носи. Черният цвят например, черната пръст означава проявяване на най-малката степен на живота. Когато действува портокаленият цвят, хората обичат да изпъкват, индивидуализират се. И у животните е същото. Щом дойде портокаленият цвят, кучето си вдигне опашката и те отминава. Плашиш ли го, то си свива опашката. Щом дойде зеленият цвят, хората стават материалисти. И у животните е същото. Птичката например си прави леговище, полочка, гнездо. Хората пък мислят за къщи, за ниви, за пари, като че светът се състои само от тези неща. Злото не е в това, че се пораждат такива желания, но щом материалният живот вземе надмощие над духовния, явява се злото в света. Изобщо всички цветове трябва да се хармонизират помежду си. Всеки цвят си има определено място и определено въздействие върху природата и човека. Например кога може да се даде предимство на зеления цвят? Дотогава, докато той подкрепя своите корени, докато дава стабилност на твоя живот, докато те успокоява, той е на мястото си. Но щом се натрупа повече, отколкото трябва, заражда се злото. Щом дойде жълтият цвят, той оказва влияние върху развитието на човешкият ум и човек започва да разсъждава повече, да търси причините на явленията. Дотогава този цвят е на мястото си. Но ако този цвят изпъди другите цветове съвсем и вземе надмощие над тях, той влияе зле. Щом дойдем до синия цвят, той събужда у човека по-благородни чувства, стремеж към истината. Но ако този цвят се набере повече и изключи другите цветове, такъв човек става фанатик и умът му се спъва. Най-после всички цветове трябва да се съединят в едно, за да образуват светлината. Всички цве100