Буден ум и будно сърце

Общ Окултен клас / изд. Жануа '98

"Буден ум и будно сърце", Общ окултен клас. XXI година (1941–1942). Том I (лекции 1–21). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999. 400 с. ISBN 954-9589-29-3.

съдържание

УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ БУДЕН УМ И БУДНО СЪРЦЕ ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС XXI година (1941-1942) Том I (Лекции 1-21) Първо издание София 1999
УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ БУДЕН УМ И БУДНО СЪРЦЕ
ПОРЕДИЦА ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ПЪРВА ГОДИНА (1922) 1. Окултни лекции. София, 1922. Трите живота. Русе, 1922; София, 1942 (нова редакция). ВТОРА ГОДИНА (1922-1923) 2. Правила за окултната школа. Русе, 1923. ТРЕТА ГОДИНА (1923-1924) 3. Високият идеал. Русе, 1923-1924. ЧЕТВЪРТА ГОДИНА (1924-1925) 4. Абсолютна справедливост. Русе, 1927. ПЕТА ГОДИНА (1925-1926) 5. Козативни сили, том I. София, 1930. 6. Светлина на мисълта, том II. София, 1930. 7. Условия за разумния човек, том III. София, 1930. ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927) 8. Отношение на простите истини към човека, том I. София 1933. 9. Неразрешеното, том II. София, 1933. 10. Възможни постижения, том III. София, 1934. 11. Четирите кръга, том IV. София, 1934. СЕДМА ГОДИНА (1927-1928) 12. Великото и красивото, том I. София, 1935. 13. Малки и големи придобивки, том II. София, 1936. 14. Добри и лоши условия, том III. София, 1937. 394
ОСМА ГОДИНА (1928-1929) 15. Ключът на живота, том I. София, 1937. 16. Смени в природата, том II. София, 1938. 17. форми в природата, том III. София, 1938. 18. Определени движения, том IV. София, 1938. ДЕВЕТА ГОДИНА (1929-1930) 19. Естествен ред на нещата, том I. София, 1939. 20. Степени на съзнанието, том II. София, 1939. 21. Доброто оръжие, том III. София, 1939. ДЕСЕТА ГОДИНА (1930-1931) 22. Божият глас, том I. София, 1940. 23. Просветено съзнание, том II. София, 1940. 24. Реалности и сенки, том III. София, 1941. ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1931-1932) 25. Събуждане, том I. София, 1944. 26. Законът и любовта, том II. София, 1946. 27. Начало на мъдростта, том III. София, 1946. ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА (1932-1933) 28. Новата мисъл, том I. София, 1947. 29. Работа в природата, том II. София, 1948. 30. Трите посоки, том III. София, 1948. ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1933-1934) Неиздадени лекции. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1934-1935) Неиздадени лекции. ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1935-1936) Неиздадени лекции. ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1936-1937) 31. Запалена свещ. София, 1999. 395
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА (1937-1938) 32. Божественият импулс. София, 1999. ОСЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА (1938-1939) 33. Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия, том I. София, 1998. 34. Силата на мисълта, том II. София, 1998. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940 ) Неиздадени лекции. ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940-1941) 35. Всеки ден по една добра мисъл, том I. София, 1997. 36. Прав път, том II. София, 1998. ДВАДЕСЕТ И ПЬРВА ГОДИНА (1941-1942) 37. Буден ум и будно сърце, том I. София, 1999. 38. Великата възможност, том II. София, 1999. ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГОДИНА (1942-1943) Неиздадени лекции. ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГОДИНА (1943-1944) 39. Новият светилник. София, 1946 (редактирано ). Забележка: По решение на Просветния съвет, след заминаването на Учителя (27.XII.1944 а.) се издава произнесеното от Него Слово през последната година 1943/1944: лекциите от Младежкия окултен клас и от Общия окултен клас, Утринните слова, Неделните беседи (от 10.Х.1943 go 28.XI.1943 г.) и Съборните беседи (произнесени в село Мърчаево, на Витоша и в София от 19.III.1944 go 20.XII.1944 г., под заглавие “Заветът на Любовта” I, II, III том). 396
Списък на съкращенията, използвани в бележките под линия: англ. английски ар.арабски диал. диалектно ирон.иронично книж. книжно лат. латински нар. народно нгр. новогръцки обл.областно остар.остаряло перс. персийски прен.преносно простор. просторечие разг. разговорно рус. руски старин. старинно тур.-турски унг. унгарски фр. френски църк. църковно 397
Издателският екип изказва благодарност на всички, които с цената на лишения, граничещи с героизъм, запазиха за поколенията безценното Слово на Учителя. Благодарим на стенографките Паша Теодорови (1888Ш972), Савка Керемидчиева (1901 □ 1945), Елена Андреева (189901990) и на съхранявалите го през годините българи. Да бъде благословен самоотверженият им труд. Координатор по отпечатването на неиздаденото до този момент Слово на Учителя е Вергилий Кръстев. АВТЕНТИЧНОСТТА НА СТЕНОГРАФСКИТЕ ЗАПИСИ Е ЗАПАЗЕНА. Бележките на стенографката са отпечатани с курсив, в кръгли скоби (). Думите или буквите в квадратни скоби [ ] са добавени от издателския екип на местата, където в разчетената стенограма е изпуснат текст, чийто смисъл сме се опитали да възстановим, или (на няколко места) за по-лесно разбиране на някои изречения с по-особен строеж. На местата, където не сме успели да възстановим смисъла, сме сложили многоточие в квадратни скоби. Бележките под линия са на издателския екип.
Петър Константинов Дънов БУДЕН УМ И БУДНО СЪРЦЕ ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС XXI година (1941-1942) Том I (Лекции 1-21) Първо издание Предпечатна подготовка Марина Иванова Корекция Леонид Кирилов, Иван Тодоров, Соня Тодорова, Мария Тодорова Издателство “Жануа-98” (тел. 893 897) София 1999 ISBN 954-9589-29-3
СЪДЪРЖАНИЕ 1. Буден ум и будно сърце.................................................... 5 1 октомври 1941 г. 2. Малкият подтик................................................................ 22 8 октомври 1941 г. 3. Учение и обич..................................................................... 41 15 октомври 1941 г. 4. Положителна мисъл......................................................... 61 22 октомври 1941 г. 5. Разумна почивка.................................................................78 29 октомври 1941 г. 6. Да ценим живота................................................................ 96 5 ноември 1941 г. 7. Музикални подтици......................................................... 118 12 ноември 1941 г. 8. Повече спокойствие......................................................... 138 19 ноември 1941 г. 9. Любов и Обич................................................................... 157 26 ноември 1941 г. 10. Две врати за освобождение.......................................... 179 3 декември 1941 г. 11. Нов живот на пеперуда.................................................. 198 10 декември 1941 г. 398
12. Умът и сърцето............................................................... 215 17 декември 1941 г. 13. Божии блага.................................................................... 234 24 декември 1941 г. 14. Бдно, две, три.................................................................. 255 31 декември 1941 г. 15. Добри певци.................................................................... 272 7 януари 1942 г. 16. За добро е......................................................................... 292 14 януари 1942 г. 17. Млад, възрастен и стар............................................... 310 21 януари 1942 г. 18. Здравословното състояние......................................... 328 28 януари 1942 г. 19. Не пренебрегвайте благата......................................... 345 4 февруари 1942 г. 20. Музика и организиране................................................ 364 11 февруари 1942 г. 21. Изгрява Слънцето.......................................................... 376 18 февруари 1942 г. Поредица Общ окултен клас.............................................. 394 Списък на съкращенията................................................... 397 399
БУДЕН УМ И БУДНО СЪРЦЕ “Добрата молитва” “Мисли, право мисли” Забелязвам в темите, че всички тичате към охолност. Даде ви се една тема, гледате да я свършите, да се отървете от нея. Имате темата: “Ползата от големите и малките извори”. (Учителят чете една тема): “Ползата от малките извори не е голяма. Те не могат да задоволят много хора, защото лесно се размътват. Големите извори са неизчерпаеми, бистри. Всичко се пречиства там. Големите извори са щедри, те не държат сметка кому дават и колко дават. Големите извори са Божията любов, малките извори са човешката любов.” Това не е научно. Ако аз съм, като ида при един извор, ще видя отгде извира, как е пречупен пластът, каква е почвата, малко геология, ще проуча местността, има ли дървета, няма ли, къпят ли се в извора някои животинки, защо и за какво. После ще изследвам състава на водата какъв е; не само да е бистра, но ще видя какво съдържа. Вие казвате: “Божествената любов е голям извор.” То е много философски въпрос. Ако любовта е извор, къде е този извор, обективен извор има ли? Много метафизически е въпросът. Някой от вас виждал ли е любовта как тече? Казвам: Трябва да имате буден ум. Три неща трябват: буден ум, будно сърце и будно тяло, нищо повече. Казват, че в 6 дни е създаден човек. Числото 6 какво показва? Този човек обича да яде и да пие. (фиг.1.1) Като турим минус пред 6-те, какво означава? Може отпред да турите плюс какво означава? Или може отпред + 6 ~ да турим плюс, отзад 6-те да турим минус. Имате _ + две числа: 6-4 = 2. Какъв процес е това? Аритметически този процес е статически. Може да имате 6 лука, 6 ябълки, 6 ореха, 6 кила жито, 6 кила захар или 6 скъпоценни камъни. Този знак, както е поставен, е 5
знак за изваждане. 4 имаше да вземате, остават колко? Тъй, както сме написали, ти същевременно имаш да даваш и имаш да вземаш, плюс и минус. Когато имаш да вземаш и имаш да вземаш повече, отколкото имаш да даваш, сметките са оправени, но когато имаш да даваш повече, отколкото имаш да вземаш, какво трябва да правиш тогава? Вие ще кажете: “Да се моли човек.” Разбирам да се моли, но тази работа с молба не става. Ще работиш. Щом почне да не ти върви, ще работиш. Казват: “Не ми върви в света.” Туй не разрешава. Щом не вървиш, не ти върви; щом вървиш, ще ти върви. Казва: “Не ми върви, съдба има, преследва ме.” Нищо не те преследва. Ти си въобразяваш, че те преследват. Когато духа вятърът, духа насреща ми, преследва ли ме? Той ми казва да се върна назад. Вятърът ми казва: нагоре нависоко не може да вървя, трябва да заобиколя, трябва да се науча да не вървя направо като клин, да цепя дърветата, но да се завъртя малко. Ни най-малко не ми препятствува в работата. Аз го тълкувам по този начин. Те са второстепенни работи. Човек трябва да работи. Сега хората искат на Земята да станат богати. Че най-първо хората са създадени богати! Който ги е създал, ги е създал богати. Хората са родени от здрави баща и майка. Ако бащата или майката бяха болни, по закона на наследствеността и децата ще бъдат болни. Щом ти си на 40-50 години, това показва, че си роден от здрава майка и ти си роден от здрав баща. Казваш: “Не ми върви.” Защо да не ти върви? Защото не работиш. За да работиш, трябва да учиш. Сега казвате: “Остаряхме.” Че старите не трябва ли да учат? Старите трябва да учат много повече. Младите какво трябва да правят? Не трябва само да ядат, защото младите обичат много да се удоволствуват. И те трябва да работят. По някой път има школи, които казват: “Ти като загазиш, ще се молиш на Господа.” Има религиозни общества, всеки месец ще плащаш по един долар, пък те ще се молят заради тебе да ти тръгне. Всеки месец плащат по един долар, да се молят да им тръгне. И много естествено. Молитвата е нещо заради -диал. за; вместо. 6
реално. Но трябва да имаш някаква касичка, дето да събираш това, което молитвата ще ти даде. Ако тази молитва, която те правят, ако не знаеш как да събираш енергията в главата си, тя няма да те ползува. Да допуснем, че човек има уши той като оздравее, ще чува. Но ако той е глух, ти говориш, той си извърти главата, казва: “Не те разбирам.” Чудиш се защо не те разбира. Питаш: “Глух ли си, защо не ме разбираш?” Но същевременно ако и не може да говори? Ти излезеш от търпение, казваш: “Как тъй, аз ти говоря, как тъй човек да не чува?” Казва: “Аз съм глух човек, аз не те разбирам.” Най-първо, като говорите на един човек, вижте той глух ли е или чува. После може ли да говори. Може езикът му да не е свързан. Кои са причините, по които езикът да бъде свързан? Човек, като се напие с вино, се свързва езикът. Като пие половин кило вино, отваря се езикът, като пие 1, 2, 3, 4, 5 кила, дойде до едно място, че задебелява езикът, започва надебело да приказва; жената като види, че мъжът надебело приказва, ако е умна жена, ще [го] посрещне, ще му постеле да легне, да изтрезнее. Някоя сприхава ако е, тя го натупа, той пък стане, тя го блъсне пак. Туй не е за всички. Каква е статистиката, колко пияници има в България? Статистика има, всички не могат да бъдат пияници. За пример има твърдение, за някого казват: “Деня и нощ той пие.” Нощно време той е трезвен. След като се напие, ще стане трезвен. След като пие, дойде до едно положение, не може да пие. Като се напие, за няколко часа, докато се напие, е трезвен. Казва: “Ден и нощ пие.” Не е вярно това. Те са лъжливи твърдения. В живота като мислите, вие създавате едно лошо положение. За пример, някой казва: “Ще свърша училище” и после каже: “Кой знае?” Ако ти думите “Кой знае?” няколко хиляди пъти кажеш, тази дума ще ти създаде нещастие. Ще кажеш: “Ще свърша” и ще свършиш. Аз тъй мисля. Щом кажеш “Ще свърша” и после туриш мисълта “Кой знае?”, ти си препятствуваш. Кажеш: “Учен човек ще стана”, и ще станеш. Казваш: “Като стана учен човек, каква полза ще имам?” Ами като си невежа, каква полза ще имаш? Като умре човек, каква полза има? Като живее човек, каква полза 7
има да се мъчи? Хубаво, ний може ли да създадем един свят без страдание? Не може, по никой начин не може да се създаде при тия условия. Каквото и да правим, не може да се създаде един свят без страдания. Ти садиш едно дърво, вземеш, че го отсечеш. Не е в реда на нещата. Какво трябва да се прави с онова, истинското разбиране? Ще сечеш сухите дървета, сухите клони ще сечеш. Суровите дървета няма да ги буташ. Ако за едно дърво ти се грижиш дълго време, че вземеш и го отсечеш, ще те сполети нещо лошо. Не е добър признак, ако имаш една саксия с цветя и те вземат да вехнат, това не е добър признак. Ако едно цвете в твоите ръце вземе да умира, ти трябва да вземеш мерки. Може да знаете дали дълго време ще живеете или не. Вземете една саксия с цвете: ако започнат цветята да изсъхват, когато ние ги поливаме, това не говори добре за вас. Щом човек се разболее, предава своята болест и на растенията. Сега са опасни тия работи, които ви ги казвам; ще дойде сега мнителността. Туй показва, че цветята са много чувствителни същества. Ако мине една лоша мисъл, лошо чувство в дадения случай, едно цвете може да изсъхне. Едно цвете тук възкресих с моето знание, възкресих един лимон. Казват: “Няма да го бъде.” От много знание го осакатиха. Като му турихме отрова от овци, неизгорял тор, осакатихме го. Цяла година почти беше изсъхнал, сега вече гледам има и плодове. Имаше един фикус, и той седя колко време изсъхнал, и той се съживи. Но при този, повече от 500 пъти съм го посетил, ще го хвана, ще го раздрусам: “Как си?” Натисна го на едната, на другата страна не върви. Той казва: “Ще се помъча. Съвсем фалирах, не зная дали ще излезе нещо.” Израсна вече отдолу фикусът. Ако вие не можете да повърнете живота на едно растение, после да създадеше една хубава атмосфера за цветето, то няма да оре заради вас, но като цвете ще ви даде едно благо. Цветята обичат да схващат слънчевата енергия и после образуват тия хубави ухания. Пък те са здравословни. Казвам ви: Имате един знак минус какво означава? То означава плоскостта, почвата. Аз разсъждавам, ако плюсът е отгоре, по един начин, ако плюсът е отдолу, разсъжда8
вам по друг начин. Първият процес е механически, вторият е органически. Плюсът отгоре над минуса показва, че семето е посято, плюсът под минуса показва, че то е под почвата и трябва да израсне нагоре. Това, което е под почвата, е при по-трудни условия. Това са лошите условия в живота. Минусът всякога показва, че имаш да даваш, трябва да си изплатиш дълга. Към природата всички имаме да даваме. Сега ние сме изпратени да дадем, дето имаме да даваме и да вземем, отдето имаме да вземаме. Тогава трябва да се уравновесиш, вземането и даването да ги уравновесиш. Сега някои казват, че имаме задължения по закона, законни задължения имаме, както на Земята. Пък има задължения, които са без закон. Да кажем, ти трябва да идеш войник, задължават те законите. Ако не идеш войник, ще те накажат. Някъде може да идеш войник без закон, доброволец може да идеш. Та, казвам: Когато условията те заставят по закона, не зависи от тебе; искаш-не искаш, ще свършиш тази работа. Когато доброволно отиваш, от тебе зависи да идеш или не. Когато ви сполети едно страдание, ще знаете по закон ли е или по твоя добра воля. Ти ставаш гарант на някой човек, турят те да изплащаш никакъв закон не те задължава. Този човек ти е приятел, познат. Тогава какво трябва да правиш? Ето един съвет, който ще ви дам. Не е лошо да ставаш гарантин. Ще отвориш касата, имаш 500 лева, тогава ще му станеш гарантин само за 250 лева половината за тебе и половината за него. Ако нямаш в касата си никак пари, няма да ставаш гарант. Ако имаш пари, ставай гарант, ако нямаш, ще кажеш: “Не мога да стана, нямам пари, ще трябва да лъжа един ден, щом не мога да платя за тебе. Ти като не можеш да платиш, ще лъжеш и аз като не мога да платя, и аз ще лъжа. Тази работа не върви.” Всичките противоречия произтичат от нашите лъжи. Ние казваме, че Господ ще ни благослови. Онези учители в прогимназията или в първоначалното [училище] обичат ония деца, които учат. Кои цигулари обичате? Които свирят. Кои певци обичате? Които пеят. Та, казвам: В нас трябва да има едно желание дарбите, 9
koumo имаме, ga ги развием. Най-първо, не подценявайте себе си, нито пък се надценявайте. Обичаш да пееш благодари. [За] туй разположение да пееш, да работиш, ще благодариш. Ако не пееш, как ще благодариш на Бога? След като съм пял, у мене ще се роди една радост. Какво плащате на един певец? Като сте пели, какво са ви плащали? Че няма майка от вас, която да не е давала концерти на своето дете. Някой път синовете и дъщерите, на които сте давали концерти, плащат. Синът станал голям човек, като донесе една рокля на майка си, хубави обуща, по някой път синът купи автомобил, после други удобства създаде. То е все за пеенето. Ако майката не беше им пяла, нищо нямаше да дадат децата. Че всичко е от пеенето. Хубаво като пяла майката, и синът хубаво плаща. Лошо като пяла тя, и той лошо плаща. Казва: “Нашият син не го бива.” Казвам: Не казвайте тъй, кажете: “Много добър е нашият син.” Казвам: Добре е пяла майката. Вие казвате: “Без пеене не може ли?” Когато женската птица мъти, мъжката пее на дървото. Всичките славеи пеят, докато женските мътят. Бащата пее, пък майката мъти. В хората е точно обратното. И бащите пеят, но майките пеят повече. Та, казвам: Когато се случи някаква мъчнотия, какво е мъчнотията? Аз сравнявам по някой път, правя една аналогия. Мъчнотията е моето дете родено. Имам една мъчнотия, родих едно дете, сега искам да зная женско ли е или мъжко. Като родиш едно женско дете, кредиторът като дойде, ще говори мекичко: “Иване, имаш да ми плащаш.” Когато роденото е мъжко, законът действува там, трябва да имаш да дадеш. Това са аналогии. Та, сега, когато един говори меко, кои са причините? Всеки човек, който е слаб, говори меко; като е силен, говори силно. Минава един слон, хваща го едно малко куче за крака, хваща слонът кучето, дига го горе. Като го пусне, кучето отиде вече. Що му трябваше на малкото кученце да се занимава със слона? Като го хване, дигне го горе и казва: “Кой ти позволи тъй да ходиш?” Слонът дава първия урок на кученцето. Хваща го, подига го нагоре, после долу. Той казва: “Господ ме прати да ходя по земята, да работя”, нагоре го дига. Това е моето заключение. Вярно ли е, че слонът тъй казва? 10
Минавам по някой път, стъпвам на някой камък, поклати се кракът ми, недоволен съм. Тогава се навеждам, вземам този камък, може да го туря настрана и може да го хвърля. Кои са подбудителните причини, че хвърлям камъка? Казвам: “Този камък без малко щеше да стане причина да си изкълча крака.” Подбудителната причина е тази. Някой път може да е съвсем друга причината морална. Казвам: “Хайде, някой човек да се не препъне като мене на този камък”, че го турям настрана. Ние имаме отношение към един друг свят. Не сме свободни, както ние си мислим. Ние сме толкова свободни, колкото дърветата. Едно дърво, като не дава плод, държат го няколко години и го отсичат. И в Евангелието имаме такъв пример: казва, че господарят имал едно такова дърво на лозето, което не давало плод. Казва на слугите си да извадят това плодно дърво. Слугата казва: “Господарю, нека да направим един опит, нека да го разкопаем, че ако и тая година не даде плод, ще го отсечем.” Първото нещо: трябва де седи в ума ви идеята да имате отношение към Бога. Бог ви е пратил в света, вие трябва да работите. Трябва всеки един от вас да знае защо е пратен. Аз да ви кажа защо сте пратени. Първо сте пратени да ядете. След като се наядеш, да си почиваш. Третото нещо: като ти говорят, да слушаш. Като дойде [Бог], заспал си. Като дойдат, да се събудиш. Защо го събуждат? Пак да яде наново. Майката като събуди детето, вземе го на ръце, ще го накърми, пък ще го тури да спи. Майката така близо 2 години ще го взема, ще го нахранва. Ако вие с вашите мисли, с вашите чувства, които са в сърцето, не може с тях така да постъпвате, тогава какво ще стане? Та, казвам: Всичките неща в природата имат отношение. В дадения случай това, което прави впечатление на твоето съзнание, то има отношение към тебе. Ти минаваш някъде, някое червено цвете ти обръща внимание. В дадения случай, ако ти обичаш червеното цвете (законът е, че ние обичаме всякога неща, от които имаме нужда, те ни са необходими), ако червеният цвят ти прави впечатление, ти имаш нужда от неговото влияние. Организмът ти не е така здрав. Червеният цвят ти казва ти да се упражняваш. Или един 11
жълт цвят mu обръща внимание този цвят ти показва, че ти се нуждаеш от жълтия цвят. Казва: “Умът ти е недоразвит, трябва да събираш жълт цвят, да го препращаш в мозъка.” Онези хора, които не обичат да четат, имат малко от жълтия цвят. За да четеш, трябва да имаш жълт цвят, да събужда ума, не искаш да бъдеш невежа човек. Искаш син цвят волята ти не е развита, религията не е развита. Ще туриш синия цвят, че тази светлина, която излиза, да събужда и подхранва. Цветовете подхранват хубавото и възвишеното в нас. Сега не мислете, че цветята са само за украшение. Украшението е второстепенно. Та, нашето възпитание е много сухо. В новото възпитание ще има нови методи. Казват: “Бъди добър човек.” Не трябва да започваме оттам. Аз, ако съм учител, ето как бих постъпил в първоначалното училище с малките деца. Ако искам на тия деца да им говоря за доброто, ще ги заведа при едно сливово дърво, хубаво израснало, или при ябълково дърво, хубаво израснало, натрупано с плодове. Ще им говоря колко е хубаво дървото, добре израснало, пък е добро дава от плодовете си, не ги задържа за себе си. Вече предметно учение ще имаме. Казваш на детето: “Бъди добро.” То не разбира. Давам му една идея за доброто. Ако не вземаш добре и не даваш добре, ти не си добър човек или не разбираш порядъка на нещата. Ако не искаш да ядеш, ще се разболееш. Ако много ядеш, ще затлъстееш. И много ядене не е полезно. Ще ядеш, да се образува една мускулна тъкан, да се образува един отличен мозък, да се образува от яденето една отлична симпатична нервна система. Те са две неща, необходими за здравето и за цялото съществуване на човека на Земята. Сега старите доказателства. Казва: “Има ли Господ или не?” Аз как бих доказал. Как ще докажа съществува ли Господ. За да докажа, че някой художник съществува, ще намеря картините му. Нарисувал човекът 20-30 картини. Казвам: “Еди-кой си художник съществува, нарисувал тия картини.” Искам да докажа, че съществува някой скулптор вземам статуите, които е направил, и т.н. Някой казва: “Докажи ми.” Цялата природа е дело Божие. От туй, което съ12
щесшвува, ще доказвам. Ти сам, човекът, си дело Божие. Хората, след като един художник е нарисувал 20 картини, казват, че той не ги е рисувал. Все таки някой ги е рисувал и който ги е рисувал, той е художникът. На един господин, който преди повече от 30 години спореше с мене има ли Господ или не, казвам му: Ти си дело Негово, и аз съм дело Негово, всички растения, всички звезди... На твоето основание аз те отричам, че съществуваш. Ти си фикция, ти не съществуваш. Пред себе си имам едно говедо. Че как, ти какво си направил в света? Ти ще ми говориш, че много си направил. Какво си направил? Майка ти, баща ти направиха ти това тяло. Ти знаеш само да ядеш, да пиеш, да се обличаш. В училището не [си] от най-способните. Та, казвам: Сега ще дойдем до реалните неща. Животът е реален. Хората, които са способни, вземете пример и от ленивите, от мързеливите хора какво се ражда. От леността се ражда кражбата. От кражбата какво се ражда? Лъжата. Потриваш се, днес не работиш, утре не работиш, дойдеш в нужда и тогава си позволиш неща, които са в разрез с един порядък. Вие сега седите и на всинца ви казвам да не изкривявате гръбначния си стълб. Вчера дойде при мене един българин, намира се на зор. Търсил в живота щастието, в брачния живот. Казва: “Млад бях, ожених се за една македонка.” Тя имала друг мъж, останала вдовица, учена била, той се оженил за нея. “Пък тя излезе неразбрана, не можехме да живеем. И казвам: “Хайде да се разведем.” Разведохме се. Дойде ми идеята, че тази беше много учена, създаде ми неприятности, ще взема една, която не е никак учена, която не знае да чете. Намерих една, която не знае нищо, но тя ми създаде други главоболия. С първата когато се разведох, получих един парализ.” Казва: “Дошъл съм да видя вашата религия, да намеря какво да правя.” Казвам му: “Погрешил си, ти най-първо трябваше да обичаш Господа, после жените. Ти си ходил жените да търсиш, вместо Господа. Господ ти казва: “Който търси жените, преди да е намерил Мене, главата му ще пати.” Казва: “Вече разбирам, ще идвам тук да се упражнявам.” Казва: “Бях голям търговец, имах милиони.” Сега пак дошъл от зор, понеже 13
му излязла една буца в гърдите, лекарите казват, че е рак, искат да □ направят операция. Казвам: “Като □ направят операция, тя я оздравее, я не.” Казва: “И аз колкото изследвания правих, видях, че на които е правена операция, все са си заминали.” Дадох му едни наставления. Най-първо като ми разправяше, казвам: “Ти ли имаш буца или някой друг?” “Жена ми. Тя ми казва, че аз съм причината за буцата □. Сега искам да □ докажа, че не аз съм причината, да се излекува.” Всяка една душа, която е излязла от Бога, тя съдържа всичките възможности за своето развитие, което на душата е потребно. Тя трябва да мине през известна дисциплина. На всичките хора е дадена известна малка дисциплина. Ние преждевременно ставаме господари. Ако не разбираш Божиите закони, мъчно може да се живее в света. При минуса се образува едно чувство, при плюса се образува друго чувство. Когато даваш по закон, се образува чувство на недоволство. Дали ти пари с висока лихва след като платиш, в тебе остане едно чувство на недоволство. Онзи, който има много да дава, след като изплати, хаби живота си. Онзи, който има да вземе, ако употребява насилнически живот, той може да се изхаби. Казвам: Изплащайте дълговете си с любов и вземайте, отдето имате да вземате, пак с любов. То е благото в света. Всички трябва да бъдем снизходителни. Падне някой казваме: “Той не внимава.” Щом не внимава, изгубва равновесие. Всякога човек може да падне, когато дойдат две противоположни сили в ума му или две противоположни желания. Неуспехът се заражда от неразбирането. На този българин казвам: “Ти си избрал много учена жена, но тя имала същия темперамент, ти си искал да бъдеш господар и тя искала да бъде господар. И двамата господари сте били.” Казва: “Тя беше мъжка Драгана. Другата невежа, но и тя е по-силна от мене.” Казвам: “Трябваше да вземеш по-мека жена, да върви по линията на майка си.” Че много жени има в света, които вървят по мъжка линия, и ако мъжът върви по мъжка линия, непременно ще има спор. Ако вървят и двамата по женска линия, пак ще има спор. Жената ако върви по женска линия, мъжът трябва да върви по мъжка. Ако жената върви по мъжка, мъжът трябва да върви по 14
женска линия. Има съответствие в закона. Казват: да се оженят двама. Да се оженят, но трябва да си съответствуват. Ако ти направиш предната ос на една кола от върба и задната ос от дъб, коя ще устои? И двете трябва да ги направиш от дъб. Има женски дъб, има и мъжки дъб. Едната ос трябва да бъде от женски дъб, другата от мъжки. Да си предават. Ако туриш едната ос от женски, другата от мъжки, добре ще върви. Ако туриш двете мъжки или двете женски, ще се чукат. Но не само това. Ако вземете една струна, направена от овчи черва, и вземете друга, която е направена от вълчи черва, вълчата скъсва другата. Трептенията на вълчата струна скъсват овчите струни. И на цигулката отгоре спорят. Казва: “Ти не трябва да живееш, аз ще живея.” Вълкът изяда овците, но и на струната казва: “Аз трябва да живея.” Защото туй е естеството. Не туряйте женски струни. Как ще ги познаеш? Има начини. Аз не искам да си кажа цялото изкуство. Като бях на Черния връх, имаше един българин, който правеше наблюденията, но правеше и фокуси. Казва: “Аз този нож мога да го залепя на ръката си, но фокус има.” Сестрите се учудиха как така. Една сестра казва: “Магия.” Казва: “Не искам да ви лъжа, това е фокус.” Как задържа ножа? Не искам да ви го кажа. Като го наблюдавам, и аз може да го направя. Който не знае, чудо е за него. Но нищо не става с този фокус. Сега този фокус може да стане по няколко начина. Ако ножът приляга и няма никаква празнина между ножа и ръката, външното налягане е много силно, може да се задържи ножът. Сега зъболекарите правят челюсти, когато се развалят зъбите и в Германия правят така челюстите, че да прилягат напълно и се държат от външното налягане. Не може да ги извадиш, въздухът, който прави натискането, добре приляга, че челюстта приляга добре, че трябва да знаеш как да я извадиш. Казвам: фокусите нищо не дават. После той тури една книга на ръката и казва: “Вижте, без да направя нещо, тази книга ще изчезне от ръката.” Той тъй я държи, че изведнъж я прехвърля от другата страна на ръката, отзад. Много е ловък в ръцете, пак я прекарва от другата страна на ръката. Често и вие правите фокуси. Разправяше ми един бъл15
гарин: “Kamo малък направих една голяма беля вкъщи. Баща ми строг. Отивам при майка си и □ казвам: “Направих една беля” и се направих на болен. Легнах в леглото, майка ми ме зави, завързах си главата, като че имам температура, пъшкам в леглото. Дойде баща ми, майка ми му каза, че съм болен. Той дойде, повдигна завивката, позасмя се, казва... Ако беше взел дървото, щеше да ме оздрави, превръзката щеше да изчезне и аз щях да оздравея. Вижда баща ми, че не съм болен и казва на майка ми: “Да му кажеш да бъде внимателен, да не прави такива работи.” Като направил този фокус, бащата дошъл, дигнал юргана и този фокус го избавил. Тогава ще се намерите в трудното положение на този Симеон от Беброво, Търновско. Той религиозен, мисли, че всичко може да направи. Гледа, говедарят изкарал черна буга , върви по пътя и мучи. Отива при нея и □ казва: “Какво мучиш?” Тя като го натиснала, едва говедарят го спасил. Казва на бугата: “В името на Господа Исуса Христа, да не мучиш!” Но тя като го полага на земята, дохожда говедарят с кривака, че го освобождава. Казва: “Тази буга излезе по-силна от мене.” Казвам: Защо ходиш да се бориш с бугите? Остави ги да си мучат. Показва, че тя е свободна. Ти първо да □ кажеш: “И аз бих желал да бъдете такава буга.” Ти казваш: “Много големи глупости прави.” На силните хора ум не давай. Богатите хора на морал не ги учи. Ако си цигулар, свири на богатия; ако речеш да му даваш морал, не приема, но свирнята приема. Ако на богатия му занесеш хубава риба, оценява, ако му занесеш хубави картини, оценява, една хубава дреха я оценява, най-хубавите дрехи ще ги оцени, ще ги плати. Казвам: В живота си трябва да бъдем умни. Питате защо Господ създал света. Той създаде света, за да научи нашия ум да работи и да мисли. Той създаде света така, за да научи нашето сърце да работи, пък и тялото ни трябва да работи. Най-хубавото нещо е упражнението, което човек със своята мисъл, със своя ум може да направи. В упражненията идват светлите мисли, които ни дават широк простор в света. В упражнението на сърцето идат едни хубави чувства, които дават приятност. Когато сърцето ти работи нормално, някой път има 140 удара или 120, 72 удара се взема за нормално. Ня буга (от тур.) диал. бик. 16
кой път има и 62. Има много работи, които трябва да преодоляваме в себе си. Да допуснем, имате една дума, която не сте разбрали. На английски малко се различават в произношениетонякой иска да подиграе, че е законник, но казва, че е лъжец . Този не може да го съдят, понеже са близки двете думи, казва: подхлъзване на езика станало. Един език, който обича да се подхлъзва, какви са условията? Езикът никога не трябва да каже нещо, което не е вярно. Всякога неверните неща идат. Ние мислим, че може да се освободим лесно. Казваш някои неверни работи. Да кажем, че понякога ти казваш, че знаеш, но сядали ли сте в математиката да решавате задачи? Някои задачи лесно се поддават, някои не може да се разрешат. Тогава ще идеш да попиташ. Или, по някой [път] може да свирите. И в музиката има мъчни упражнения. Има известни тонове в художеството, много мъчно се турят. Все таки трябва някой да ви покаже по кой начин. Всички ние се ползуваме от опитността на другите хора. Някой човек казва, че трябва да бъде самостоятелен. Какво трябва да разбираме под думата самостоятелност! Не трябва да копираш нищо. Вземеш една картина, трябва да я нарисуваш. Ти да я нарисуваш, но много самостоятелно да я нарисуваш. Едно камъче може да нарисуваш. Едно цвете може да нарисуваш, но не да вземеш да го прекопираш, както децата прекопирват на прозореца по предмета. Трябва окото да се научи на тия линии. Сега, ако една линия е права, какво означава? Имате една крива линия, тя какво означава? Имате криви линии в рамената на жените, в мъжете линиите на рамената са поправи. У жените се образува една кривина, показва женственост. Кривите линии са ги образували жените, правите линии са ги образували мъжете. Вие виждате, че правата линия е дълга. Каква е големината на една права линия? Всяка права линия седи само от две точки. Кривата е винаги по-дълга от правата. Значи кривите линии произтичат от енергиите на сърцето, правите линии произтичат от енергиите на ума. Следователно lawyer (англ.) законник; юрист; Iyar (англ.) лъжец. 17
когашо в един човек преодоляват правите линии, казваме, че в него умът работи повече; когато кривите линии преодоляват, сърцето работи повече. Понеже и двамата работят, трябва да има хармония между кривите и правите линии. Тогава се добива една симетрия. Защото има линии на ума в главата и има линии на сърцето в главата и в лицето и те са оставили отпечатък навсякъде. Имаме вече линии на волята, линиите тогава са се удебелили. Щом линиите се удебеляват, това е на волята. Ако един човек, като пише, пише първо тънко и после надебелява, показва воля. Той първо започва с прави линии. А правите линии показват, че умът започва да работи. Като започва умът да работи, проявява се волята. Щом се удебеляват линиите, това е волята. Щом правиш много погрешки, показва, че волята ти е силна. Щом правиш много погрешки и не ги поправяш, показва, че волята ти е силна, понеже трябва да съизволяваш да си поправиш тия погрешки. Ти счупиш един джам. Тук счупиш, там счупиш показва, че волята ти е силна, не вървиш по законите на ума и сърцето. Казвам: Трябва да има хармония между ума, сърцето и волята. Правите линии са потребни, те са релсите. Но някъде в картините трябва да туриш деликатни линии тогава сърцето трябва да действува. Много тънки линии. Това е женският, или мекият елемент. Сега някои от вас казвате, че човек трябва да има мъжки характер. То е една трета. Трябва да бъде добър то е две трети. Трябва да бъде разумен то е воля вече. Сега на вас не искам да ви представям следното положение, не трябва да изпадам в една погрешка. На една стара баба да ида да показвам как трябва да се облече с хубави дрехи, да се харесва на момците, не е на място. Какво трябва да говоря на старата? С какво трябва да я занимавам? Не трябва да ида при една млада мома на 19 години и да □ разправям за старите дрехи на бабата. Ще □ говоря за дрехите на младата. Всяко нещо да турим на мястото му. Старите носят черни дрехи, младите носят червени и жълти. Черният цвят не е лош цвят, той събира нещата. Всички стари хора изобщо са банкери, там е всичката 18
работа. Старите банкери седят цял ден пред касата, наблюдавал съм тия, старите банкери, сарафите. Седи той пред касата, златните монети събрани там, той седи, да дойде някой, и от лихвите печели. Води един седящ живот, нищо не работи. Погледнеш, започнат да го болят ръцете, краката, главата го боли. Защо? Обича много парите си. Никак не работи. Когато човек боледува, той се занимавал с банкерство. Някои религиозни болни казват да станат светии. Седи на едно място, не иска да работи. Той трябва да ходи, да обикаля цветята, да изучава хората, да говори добре. Той седи на едно място, да дойдат хората, че той да ги лекува, да се прочуе, да пишат вестниците заради него. Някой иска да стане силен той трябва да се упражнява 4-5 часа. Или иска да стане боксьор да се упражнява. Ако идете в Америка, ще видите, тия мъже се упражняват, бият тия топки, свързани с въже. Трябва да си упражняват ръцете, къде и как да удари. В Америка плесници не удрят. Щом го обидиш, започват да се боксирват, свършат, ръкуват се и си заминават. Казва: “Още веднъж като говориш, да мислиш.” Някой път се случва, че обиденият иска да си отмъсти, че се случва пак да го бият, два пъти. Казвам: Ако си слаб, поздрави онзи, който те обидил. Понеже ако речеш да се биеш, ще те набие хубаво. Кажи: “Поздравлявам те.” Време е да правим упражненията. Аз мислих да ви изсвиря нещо. Малко с музика да се занимаем. Българите имат едни песни, които се казват оплаквателни. Като пея или като свиря една песен на цигулката, се оплаква някъде. Някъде свиря на сол, или свиря наре, или на ла, или на ми. Сега, когато мелодията е направена на/ле струна, [като] свиря песента, показва, че много е работата, непоносима. Като свиря на сол, песента така е нагласена, показва, че се оплакват, защото не са хубаво облечени. Ако е на ла, яденето не е хубаво сготвено. Оплакват се българите или че работата е непоносима, или че не е хубаво облечен, или че яденето не е добро. Българите са богати с оплаквателни песни, че дрехите били скъсани, че обущата скъсани, че корав е хлябът. Музикално е турено това, много хубави са оплаквателните песни. Да ви изсвиря към кои песни спада, за да 19
разрешите какво му липсва на българина: много ли е работата, дрехи ли няма, малко ли е яденето и дали не е учен. Оплаквателните песни ги пеят, то е една археология за мене. Българските песни ги сортирам, всяка песен от коя епоха е, които гами преодоляват, че много работа имал, че не е доял, че не е облечен, че не е свободен. Казвам: При сегашния живот ви трябват не оплаквателни песни, но песни на радостта, които носят изблик на човешкото сърце, които носят изблик на човешкия ум и които носят изблик на човешката воля. Такава трябва да бъде бъдещата музика. Тя трябва да бъде гениална. Една музика, която носи светлина за ума, да носи топлина за сърцето, условията да носи и да носи сили за човешката воля. Някои от вас, които ме слушате, казвате: “То не е за нас. Ние на стари години ще изучаваме какво нещо е музика.” Като идете при царските врата, ще ви дадат избор на една песен. Ще кажат: “Я кажете защо сте дошли.” Вие постъпвате в едно училище, ще държите изпит и тогава ще влезете. Казвам: Сега да се откажете от онези навици. Вие казвате: “Какъв ще бъде краят на живота?” Животът край няма. Ако извършиш волята Божия, животът ще бъде отличен. Ако носиш в душата си любовта, животът ти добър ще бъде. Ако носиш в твоя ум доброто, животът ти добър ще бъде. Всичко ще бъде отлично. Но ако не спазваш Божиите закони и не носиш любовта, тогава питаш какъв ще бъде краят на живота. Краят на живота се определя от вашите добродетели, които съществуват в природата. Като станеш сутрин, с коя добродетел ще започнеш? Искаш за ума ще мислиш за светлината, за красотата, за най-хубавите неща. Миел за хубавото, което ще дойде, миел за сърцето. За какво трябва да мислиш? Вземи една хубава ябълка, изяж я; една слива, изяж я; вземи половин кило череши, изяж ги, а ако искаш да въздействуваш на сърцето си, аз ако искам да въздействувам на сърцето си, ще взема половин кило череши, ще ги изям, ще покажа какво нещо е сърцето, ще въздействувам на сърцето. Ако искам да въздействувам на своята воля, ще ида при този човек, който посадил дървото. Сега, когато видите един умен човек да изучава, в какво 20
седи неговата ученост? Той има, да кажем, отлична памет. Изучавайте как [е] придобил паметта. Или има един ум много схватлив. Има хора, които са много досетливи; има хора, които не са никак досетливи. Знаеш ли колко лесно е човек да бъде досетлив? Влизаш някъде, носът ти показва, че е нечисто. Не влизай при нечист въздух. Видиш някого паднал не гледай, извърни очите си към нещо красиво. В природата трябва да гледаме красивите работи. Та, казвам: Господ е създал света, всички да бъдете щастливи, да можете да се учите, да работите. Светът е създаден хората да бъдат щастливи. Ти можеш да бъдеш щастлив само в даден момент, когато учиш. В даден момент едно прозрение имаш. Един млад брат ми казваше: “Най-голямата радост имам, когато пиша някоя музикална песен и като туря последната нота, усещам една много голяма радост. Другото не ме интересува как ще го свирят.” Когато един художник завърши картината си с четката и тури последната краска, като я погледне, той е щастлив. Щастието не е нещо, което е постоянно. Завършиш една работа, пишеш нещо, което, като видиш, че си [го] направил без погрешка, усещаш една радост в себе си. Всяко нещо, което правим, да е хубаво направено. Да се радваме на нашите мисли, на нашите чувства и да се радваме на мислите и чувствата на другите. Да се радваме на онова, което Бог е направил в света. То е щастието. Като станете сутрин, благодарете на Бога, че имате отлична глава, която Господ е турил на вашите рамена. Турете ръката на сърцето си и като усетите, че бие, благодарете на Бога. Като погледнете ръцете, благодарете на Бога за голямото благо, което ви е дал. Не да бъдете песимисти. ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН, ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ, ЕДИНАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ. 1-ва лекция от XXI година на Общия окултен клас (1941Ш942), държана от Учителя на 1.Х. 1941 г., сряда, 5 ч. сутринта, София □ Изгрев. 21
МАЛКИЯТ ПОДТИК “Отче наш” “Светъл лъч отгоре слиза” (Направихме упражнението с ръцете и дишането.) Големи и малки работи в света. Кои са стремежите на малките деца? Малките деца винаги искат да станат големи. Малкото дете, като се гледа, иска да бъде като дядо си. Мисли, че като стане като дядо си, ще бъде по-щастливо, нещо ще придобие. Като дойде до положението на дядо си, вижда, че тази работа не е обмислена. Вижда, че в младини е подвижно, радостно. Като стане като дядо си, краката го болят, замислен е, ставите не може да подига, не може да спи. Яде стомахът му е лош, глава го боли, гърди го болят. Пътят, по който дядо му е минал, и туй дете ще мине по същия път. Казвам: Има една младост, която е нормална, има една младост, която е анормална. Има една старост, която е нормална, има анормална старост, (фиг. 2.1) Вие казвате, че сте остарели. По какво се познава, че човек М.Н.М.Ан. е остарял? Какви са качествата на остарелия човек? Като кажем, че плодът е остарял, С.Н.С.Ан. значи е узрял. Младият плод [е този], който е завързал, а който е остарял, е узрял. Ако този плод не слезе от дървото, ако не капне, той ще изгние. Ако не пада от дървото, зелен е. Старият трябва да се държи за дървото, докато дойде господарят му. Някой стар плод си позволява да слезе от дървото, преди господарят да дойде. Той прави една погрешка. По някой път и младите падат. Това са аналогии, разсъждения. Някои хора казват: “Животът не е такъв.” Такъв е сегашният живот. Сегашният живот може да бъде нормален, може да бъде анормален. За пример, някой път пеете стари български песни, които представят една стара епоха, когато българите са страдали и са създали тъжните песни. Казвам: Няма да ги пеем за нас 22
тази епоха е минала. Но има хора, които живеят в епохата на старите българи и на тях им допада. Те още не са се освободили от тия, старите времена. Та, сега мнозина отивате към старост, но не знаете как да се върнете назад. Нали сегашните автомобили имат движение напред и назад. Вие сте се учили все напред да вървите, назад не можете да се върнете. Трябва да има и заден ход. Казва някой: “Аз не се връщам назад.” Ти, като казваш, че не се връщаш назад, ти си в положението на една река, която слиза от планински връх тя не може да се върне. Ти казваш: “Аз не искам да се върна.” Ако земята се обърне и този склон се обърне към посоката, към която отиваш и ако тя стане по-висока от посоката, от която си излязъл, тогава можеш да се върнеш назад. Ако си в положението на водата, не зная дали не можеш да се върнеш. Много пъти говорим за живота, но животът има няколко състояния. Има едно състояние на живота, което е твърдо като лед. Има едно състояние на живота, което е като водата, течно. Има друго, въздухообразно, и още едно, етерно състояние. Ако се намериш в положението на живота, който е като въздуха, този живот не може да го спреш някъде. Щом намери някъде малка дупчица, излиза навън. Ако е в етерно състояние, никъде не може да го затвориш, на него не може да разчиташ. Трябва да имаш неговата подвижност. Някой път казвате, че сте изгубили нещо. Вие мислите, че като имате една добродетел в себе си, вие сте господар на тази добродетел. Тази добродетел вие трябва да я употребявате тогава тя е с вас. Щом вие не я употребявате, тя си заминава. И с мислите е така. Ако имаш една мисъл и мислиш да я употребиш, тя остава с тебе. Ако престанеш да мислиш и кажеш: “Когато дойде времето на мисълта”, тогава мисълта си е заминала. Казвам: Добрият живот трябва постоянно да се работи. Напредналите хора, като станат, мислят за много обикновени работи: какво да прави днес. Сутрин като станеш, какво правиш? Изправиш се, седнеш, ако има креват; ако няма креват, казваш: “Какво да правя сега? Какво да правя?” Имаш да плащаш една полица веднага изпъкне в ума ти 23
някой заемодавец. Имаш да плащаш една голяма полица ако не платиш, ще те налага на общо основание. Сега човек е горделив, честолюбив, да се не урони престижът му. Ако имаш да плащаш, ще мислиш каква хитрина да употребиш, да го залъжеш. Веднъж ще го лъжеш, два пъти, три пъти ще го лъжеш и най-после този човек казва: “Трябва да ми платиш.” Вие ще кажете: “Ние не сме от тия хора.” От кои хора сме? Че дошла една добра мисъл, която те туря в действие. Тя е една полица трябва да я туриш в действие. Ти отлагаш. След туй не те постига някакво добро. Ти после търсиш извинение. Разправяше ми една млада мома своята опитност от младини. Тя казва: “Имах двама кандидати, единият беше беден, но много добър, а другият богат. Този, сиромаха, го обичах, а онзи, богатия, не го обичах. Не се решавах. Казвах си: “Ако взема сиромаха, ще работя като него, целият живот ще бъде несносен. Ако взема богатия, ще имам хубава къща, ядене, всичко.” Казва: “Ожених се за богатия, но кисело ми излезе. Да бях се оженила за сиромаха, щях да бъда щастлива.” Сега вие ще кажете: “Що ни интересува, че някоя мома иска да се жени?” Мнозина се намират в положението на тази мома. Вие имате два живота то е все същото. Законите са същи. Добрият живот е беднякът, а лошият живот е богатият. Ти сега с кой живот искаш да се захванеш: с добрия или с лошия? Не че богатият живот е лош, но не подхожда на човека. Здравословната храна в стомаха е за предпочитане, отколкото нездравословната храна, която ти я нагълташ. Вие говорите за женитба. Женитбата е ядене. Искаш да се наядеш искаш да се ожениш. Може да си се наял то е младата мома. Представят ти на тебе две яденета: едното ядене е много хубаво приготвено, отвън краска има, масата има много хубава покривка. Но, след като го ядеш, започне нещо в стомаха ти да се бърка оженил си се, не се спогаждаш с жената, някъде той мърмори. Друг може да яде едно парче хляб, турен на една маса, и малко каша. Изядеш този хляб и тази каша и ще останеш по-доволен, отколкото [от] хубавото ядене. 24
Сега може да зададеше въпроса: Не може ли за други работи да се говори? Може да ви говоря за Слънцето какво ще се ползувате? Или може да ви говоря за Месечинката какво ви ползува? Да ви говоря за нещо реално в света. Аз считам: най-реално е да ядеш, най-реално е да дишаш, найреално е да гледаш, да слушаш, да ходиш от едно място на друго, да лягаш, да спиш, да ставаш, да вземеш някоя книга да прочетеш, да идеш на хорото да си поиграеш, да се върнеш, да се спреш при някой извор да се напиеш с вода, да гледаш природата наоколо, да се помолиш. Как ще се помолиш? Дойде някой, покаже ти как трябва да си туриш ръцете. Това не е молитва. Някой учен човек може да образува един квадрат или един ромб. Каква е разликата между ромба и квадрата? И ромбът, и квадратът е плоскост със страни на едно триизмерно тяло. Казвам: Не само да се описват нещата. Ако ви описвам една ябълка, описанието нищо не ви ползува. Онова, което може да се опита в дадения случай, то е важно. Вие от квадрата може да направите един опит, от ромба може да направите един опит. Минавате вече от едно състояние в друго. Как ние представяме плоскостта? Начертаем един перпендикуляр. Обаче тази фигура е от съвсем други свят. Вие как ще представите в плоскостта едно тяло един куб, да кажем? Трябва да ви представя едно триизмерно тяло тъй, както е. Като представим квадрата в плоскост, ние имаме само една илюзия. Много пъти ние говорим за духовния свят отвлечено. Мислим, различни са нашите схващания. Духовният свят не може да се опише. Да кажем, имаш вода в твърдо състояние. Стопите водата стане течна, изпарите я стане въздухообразна. Те са три състояния, които се различават. Твърдото седи на едно място, не се движи; течното се движи в една посока; въздухообразното се движи във всички посоки. Някой път моят живот се движи във всички посоки значи животът ми е въздухообразен. Или животът ти се движи в една посока показва, че е във водно състояние. Казва някой: “Наникъде не се движа, седя на едно място.” В твърдо състояние е животът ти. В твърдо състояние, ти, и да искаш, не 25
можеш да се движиш. Трябва някой отвън да дойде, да стопи твърдата вода. Казвам: Сега трябва да дойде въздухът, да ни подвижи. Трябва един лъх да дойде, да стопи ледения живот. Седиш като лед, нищо не те стимулира. Казваш: “Нямам желание.” Не че нямаш желание, но не можеш да станеш. Накарайте един болен човек да играе на българското хоро невъзможно е за болния човек. Болният човек може да се моли, много добре може да се моли, защото молитвата е най-лесната работа, която човек може да направи. Не само тялото да вземе участие, не само умът, но и сърцето да вземе участие. Когато някой казва, че с молитва работа не става, какво трябва да разбираме? Молитвата е за физическия свят. Като се молиш, поставяш нещата тъй, както са. Молитвата е за духовния свят. Работа ще свършиш за друг свят. На физическото поле трябва мотика, на физическото поле трябва лопата. В духовния свят като тръгнеш, няма да вземаш своята мотика и лопата. Питам: един човек, който е работил 50-60 години с мотиката на земята, като замине за другия свят, какво ще вземе със себе си? Нищо няма да вземе. Какво ще му остане? Ще му остане само вътрешната опитност, която той е придобил. В дадения случай важно е онова, което вие сте придобили. Някой път ви турят на голямо изпитание какво правите? Двама души седят; и единият казва: “Аз знам да плавам”, и другият казва, че знае да плава, но не влизат във водата. Вземеш, хвърлиш единия той започне да плава; хвърлиш другия той не може да плава. Във водата се показва кой знае да плава. Онзи, който знае да плава, заема позата на плувец, а който не знае, само маха ръцете си. Така не се плава. Има майстори плувци. Виждали ли сте как плава един плувец? Някой плава с краката си, но знае да ги движи така, че да плава. Човекът разбира законите. Който не знае, потъва. Казвам: И в живота, който знае как да плава, той изплава. Който не знае, той има нужда. Сега често идат и казват: “Аз искам да стана духовен.” Аз се чудя по някой 26
път вие какво разбирате nog думата духовен човек. Духовен човек какво значи? Материалистът седи на едно място. Замръзналата вода седи на едно място, казва: “Така ме е направил Господ, не се мърдам.” Щом я стопи Слънцето, казва: “Господ ми каза да се движа.” На български дух произтича откойто духа. Като духне, вече се движи. Обяснението, което се дава, не е духовно. В духовния живот има нещо, което го няма във физическия свят. Твърдите и течните тела по какво се отличават на Земята? Течните тела имат повече топлина. Водата в замръзнало състояние съдържа малко количество топлина; разтопената вода съдържа по-голямо количество [топлина]. Следователно, щом се намалява топлината на живота, човек изгубва онази бодрост и той придобива една твърдост у себе си. Някой път вие ставате твърди, изгубвате нещо хубаво, което самият живот съдържа. Живота не може да го задържиш нито в твърдо, нито в течно, нито във въздухообразно, нито в етерно състояние. Това са условия, форми, при които животът може да се прояви, да минава от едно състояние в друго, от твърдо в течно, от течно във въздухообразно, от въздухообразно в етерно състояние. В тия 4 състояния ти може да направиш каквото искаш. Вън от тия състояния ти ще бъдеш ограничен. Един цигулар, на когото ръцете са замръзнали, може ли да свири? Ако му са подвижни ръцете, може да свири. Някой път ръката на цигуларя не се движи в една посока напред и назад. Когато се движи ръката, в туй движение образува музика. В какво седи музиката? От самия цигулар излиза нещо, което той препраща във въздуха. Цветът, който цъфнал в природата, изпраща нещо в пространството. Малки частици излизат от него и като се допират до носа ти, усещаш, че дошла до тебе миризмата на цветето. От всеки цигулар или от всеки, който пее, или от всеки, който говори, излиза нещо. Онзи, който те гледа, и той ти изпраща нещо. Хората, като живеят, обменят Божественото, което имат в себе си. Та, казвам: Ние, человеците, трябва да станем проводници на Божественото. Щом станем проводници на Божественото, ставаме източници на Божествения живот. Когато сме носители на Божественото, ние участваме в качеството 27
на живота. Щом напуснем Божествения живот, който имаме, ние усещаме, че остаряваме, и сме в един порядък, който не е Божествен. Ний сме се отдалечили от Бога. Казваме, че можем да живеем. Може да живеем. Ти остарееш и най-после, на стари години, не намираш смисъл на живота. Щом като те изоставят хората, какъв ще бъде животът ти? Представете си един живот, където нито едно същество не иде при тебе, даже и една муха не каца при тебе. Ти сега се безпокоиш, че мухите кацат, че комарите кацат. Но представете си, че комарите не искат да кацат и мухите не искат да кацат, представете си, че въздухът не иска да мине край тебе, че Слънцето и неговите лъчи не искат да дойдат, никой ангел за тебе не иска да мисли какво ще бъде твоето състояние, знаеш ли? При тебе само едно същество като дойде, една мушица на Любовта като дойде, ти ще чувствуваш като една голяма привилегия. Една муха като кацне, ще ти трепне сърцето, че помислила за тебе. Ще видиш, че тя те обича. Първият вестител е тя. Казва: “Аз имам обич към тебе.” Ще дойде, ще те помилва. Казва: “Колко си нещастен! Влизам в твоето положение. Нося ти една вест: че Господ е помислил да измени живота ти.” Всяка муха, която кацне на главата ти, казва: “Господ ще измени живота ти.” Защо да се не радваме на мухата? Като кацне, ти махнеш с ръка, казваш: “Да се маха!” Тя казва: “Вестител съм.” Ти □ кажи: “Добре дошла.” Вас не ви идва тази мисъл в главата. Разправяше ми един млад момък (това става във Варна), казва: “Един ден съм се отчаял, не ми се живее, исках да ме утрепят, да се освободя от живота. Отидох към морето, намерих една дупка. Всичкото отпред е море. Изгря Слънцето и аз седя в дупката. Гледам, дойде една мушица, че кацна на носа ми, после подвижи се по лицето ми, каца около мене и всичката ми скръб изчезна и ми дойде едно радостно състояние. Като дойде тази мушица и като се въртя около мене, започнах да се въодушевявам. Казвам: може би някой ангел беше тази мушица, който беше пратен да ме изпита, пък аз не можах да дам всичката почит на този ангел. И 28
още не мога да си представя какво беше тази малката мушица, която ме зарадва. Това беше през месец февруари. Отгде се взе тази мушица, да ходи по тялото, да лети и да каца тук и там? Като се измени състоянието ми, обнови се животът ми и почнах да мисля: “Има смисъл животът.” Една малка мушица направи това. Ако разправям на някой, ще каже: “На този му хлопа дъската.” Ще каже, че е въображение една муха да донесе някаква промяна в живота.” Но той е същият закон. Дойде някой, разправя за своята опитност. Аз съм слушал за много опитности на християни. Като се помолили някой път, пари му донесли. Ами ако се помолиш и парите не идат? Ти се помолиш и някой ти донесе хляб. Болен, ти се помолиш някой дойде и те излекува. В дадения случай не са най-важни парите, но живото същество. Когато дойде едно живо същество, само то може да носи Божествените блага в себе си. Та, казвам: Парите са ценни, когато излизат от едно живо същество. Хлябът е ценен дотолкова, доколкото може да ни даде елементите на живота. Онзи хляб, колкото и хубаво да е направен, ако не носи тия елементи, не е нужен заради нас. Та, в сегашния живот, кое е най-същественото за вас? Някои от вас не искате да ходите. Всеки ден си внушавате, че не трябва да ходите. Казвате си: “Станал съм човек на 45-50 години. Като дете ходиш, тропкаш, а сега седнеш до печката и не искаш да ходиш много. Колкото остаряваш, все си казваш: “Да си почина.” Ти си внушаваш и дойде найпосле до положението да те дигат от един стол на друг стол. Питам: какъв прогрес има в това? Казвате: трябва да го носят на ръце. Добре е, ако има кой да те носи на ръце. Ами ако няма кой да те носи на ръце? Сега животът седи другояче. Ние на Земята сме изпратени да се учим. Какво трябва да правим? Един ученик, който е в първо отделение, не знае ли какво трябва да прави? Той се приготовлява да му се открият буквите. Открива се буквата “а”. Учителят ще намери някакъв разказ, да открие буквата, че тази буква да занимае ума на детето. Като напишеш заради диал. за. 29
буквата “а”, пита на какво мяза. На един ченгел. Учителят открива първата буква като ченгел, който детето трябва да хване. Казва: “Този ченгел само е един край е отворен, а е другия е свързан с торбата. Каквото хваща, в торбата го туря вътре. “а”-то означава торба, в която туряш.” Сега, по този начин могат да се обяснят буквите на децата. Буквите не са създадени произволно. Като произнесеш а, а-то е отворено, диханието излиза. Ако искате да бъдете здрави, никога не трябва да задебелявате буквите. Като станеш сутрин, най-първо произнеси гласните букви. В българския език може да се упражнявате с гласните букви, да кажеш: а, о, и, е, я, у. Ще бъдеш свободен, ще дадеш ход на дробовете си вътре. Ти казваш: “Аз с такива детински работи не се [наемам].” Целият живот е направен все от детински работи. Речеш да шиеш с иглата тия малките бодове не са ли детински работи? Речеш да пишеш не е ли детинска работа? Аз ви казвам... Какво ви казвам? Аз ви казвам, че ако се учите, ще се научите, ако не се учите, няма да се научите. Ако се научите, силен човек ще станете, щастлив ще бъдете. Ако не се научите, много ще ви тегли главата. Аз така зная. Ще напишеш аз. Какво значи аз? Аз значи човека, който ви казва, че трябва да учите. Какво значи на български вила? (фиг. 2.2) У вила, с която, като набучи нещо, вдигне го нагоре. Ч значи чашка, с която гребва вода и пие. И в дадения случай показва как трябва да намери светлината, посоката п на движението. Учи човекът, който започва работа елементарно, после ще придобиеш храна, ще я туриш в себе си и след като си починеш, ще тръгнеш на работа. Учение значи да опиташ света, който Бог е създал, да опиташ силата, която съществува в света. Това е предназначението. Имаш крака, имаш ръце ще започнеш да ги изучаваш. Когато човек сяда на пианото, почва да свири с единия пръст. Щом стане майстор, свири с двете ръце. Онзи, който свири с двете ръце, с десетте пръсти, е мязам (от нгр.) обл. приличам. 30
майстор. Онзи, който свири с един пръст, той е новак в живота. Ако вие знаете как да се подмладите... Покажете ми един опит, какви бяхте преди 20 години. Вие може да ми разправяте вашата история, но веднага да ми представите какви сте били... Кажеш: “Станете млад!” и вие да станете млад, [като] едно момче на 15 години или на 21 години може ли туй да го направите? Я станете на 21 години или на 15 години! Това е знание. Сега си станал стар и не знаеш как да се подмладиш. Този процес на остаряването дошъл незабелязано. Още като млад тебе започват да ти внушават идеята, че ще остарееш. Майка ти ти внушава, баща ти ти внушава: “Ще растеш и ще остарееш.” Като малък всички те поощряват, носят те от едно място на друго. Като пораснеш, виждаш, че си изходил един път, не знаеш да се върнеш. Хората те пренесли от едно място. Ние сме остарели без да искаме. Писанието казва: “Ония, които чакат Господа, ще се подмладят. Онези, които не Го чакат, ще остареят.” Щом остарявате и не се подмладявате, показва, че не търсите Господа. Щом Го търсиш, вечно ще се подмладяваш. Това е стремежът към Бога. Не трябва да бъдете стари. В света, освен Бога, няма друг стар. Правото е на Бога да бъде стар. А за нас, хората, вечно трябва да бъдем млади това е нашето предназначение. Който иска да остарее, той не разбира какво нещо е животът. Като остарееш без знание, ще дойде страданието, животът ще изгуби смисъл. Да допуснем, че вие сте станали богат, имате къща. Хората не се нуждаят от вашата къща, не се нуждаят от вашите пари, не се нуждаят от вашето знание. Какво ще бъде положението? В света няма по-хубаво нещо, освен човек да търси Господа. Що е да търсиш Господа? То е да търсиш светлината. Без светлината навсякъде ще се спъваш; със светлината целият свят ще бъде отворен и няма да се спъваш. Не само това, но светлината носи храна, носи щастие, носи всичките блага. Тъмнината те лишава от блага. Следователно идеята за Бога в нашия ум е идея, която носи живот в себе си. Като помислиш за Бога, в тебе ще дойде туй въодушевление. Това е Бог. Мислиш какво е Господ. Тази 31
идея няма смисъл. Какво е Господ, накъде е, на кое място е да мислиш това, ти не си в правата посока. Ще кажете: “Къде е баща ми?” Баща ти е Любовта, която проявява към тебе. То е баща ти. Топлината и светлината, която Слънцето проявява за нас, то е Слънцето. Какво ни интересува неговата големина, ако никаква светлина и никаква топлина не приемаме? Слънцето остава непонятно. Та, казвам: Животът, който всеки ден идва, всяка една мисъл, всяко едно чувство, това са лъчи от Този, Който ни е дал живот. Та, сега се изискват цели томове да се пишат какво нещо е Господ и как е направен светът. Това са външни доказателства. Ние знаем нещата само когато ги опитаме. Какво има на Слънцето? Сега учените хора от 92 милиона мили разсъждават, че Слънцето е в разтопено състояние и казват какви елементи има. Ако тия учени хора биха ходили на Слънцето и се върнат, та да проверят своите теории, съвсем други понятия щяха да имат. За пример, за Месечината казват, че е пуста, че няма никакъв живот. Месечината, която е 50 [пъти] по-малка от Земята, чудно е как тази малка Месечина да изтегля водата нагоре, издига водата на 60 стъпки височина. Как е възможно? Казвате, че тя е мъртво тяло. Как е възможно едно мъртво тяло да има силата да изтегля? [То] няма притегателна сила. Само животът може да притегля нещата. Туй, което притегля, казваме, че има живот в себе си. На Месечината има живот. Животът [е], който привлича водните струи, не мъртвата материя, както мислят. Или вие искате да се изявите. Представете си: имате една купчина, около 10 килограма барут. Една малка искрица от пламък може да стане причина и веднага целият барут да пламне и да направи пакост. Турете една материя, която не гори, турете и кибрит нищо не става. Само животът е, който произвежда тия явления в света. Направете опит с малко барут. Не туряйте голямо количество барут, да правите опит. На вас на всинца ви не ви трябва голям живот, не ви трябва и много ядене. Трябва ли ви яденето на един слон? Не. На слона му трябва 70 кило32
грама ориз на ден. На вас колко ви трябва? Четвърт кило. 100-150 грама ориз стигат на ден на един индус. Да допуснем сега, че някой от вас иска да има пари в банката, 500D000 лева, да сте осигурени. То е едно статическо положение. [С] 500 □000 лева, при известно условие ще бъдете осигурени, но при други условия пак ще бъдете неосигурени. Един българин искал да се осигури и внесъл в една германска банка 600П000 марки. Това било в миналата война. Казва си: “Нека се продължи войната, аз съм осигурен.” Обаче след 10 години получава писмо от банката, с което го молят да отиде да изтегли парите си, понеже за парите му не могли да водят сметка. 600п 000 лева дошло да струва 10 стотинки. За 10 стотинки не може да се води сметка. Когато той отива, касиерът му дал още 1 □ 600□000 марки, че да станат 30-40 стотинки, та да може да се води сметка. Анекдот има такъв. Вие имате един хубав глас, с който като пеете, може да церите хората. Разболял се някой богаташ, този лекар викал, онзи лекар викал, да го лекуват. Не могли да го излекуват. Вие отидете и му изпеете една песен. Казвате: “Колко ще платиш?”, по търговски. Той, човекът, казва: “Ако ми изпееш една песен и оздравея, 100 лири ще ти дам.” Вий му изпявате една песен и той веднага ви дава 1000 лири. То лирите са вътре във вашия глас. Вие върнахте, дадохте живот на този човек. Та, казвам: Разчитайте на онова, [с] което разполагате в себе си. Разчитайте на вашия ум, който Бог ви е дал, разчитайте на вашето сърце, което Бог ви е дал, разчитайте на вашето тяло, което Бог ви е дал. Да разчитаме на ония средства, които Бог ни дава в нашите ръце в нас са те. После, след като разчитаме на онова, което Бог ни е дал, трябва да разчитаме на онова, което хората могат да ни дадат, понеже то, Божественото, е вложено. Всичките хора трябва да си помагаме, за да поддържаме реда и порядъка. Божественото, като го употребим, трябва да бъдем в общение с другите хора и да обменим Божественото благо с благото на другите хора. Обмяна трябва да стане на благата. Имаш една мисъл, която Бог ти е дал ще я обмениш с другите хора. На един Бог дал едни блага, на друг дал други 33
ще ги обменим. Един има череши, друг има ябълки, друг грозде. Може да ги обменим. Обмяна трябва да става, постоянна и правилна обмяна. Що е правилната обмяна в живота? Щом обмяната не е правилна, и животът не е правилен. Вие се преструвате и казвате: “Няма кой да ни обича.” Когато казвате, че няма кой да ви обича, какво разбирате? Или казвате: “Няма кого да обичаме.” Не говорите истината. Ти си дошъл на Земята, има Един, Който те е изпратил. Ти ще кажеш: “Има Един, Който ме е пратил. Искам найпърво да проявя любовта към Този, Който е показал Своята любов към мене.” Съвременните хора трябва да покажат любовта към Бога. Към Онзи, Който е проявил любовта към нас, и ние трябва да проявим своята любов. Казвате: “Какво да обичаме?” Тепърва имаме да обичаме. Старият е стар, понеже не обича, младият е млад и остарява, понеже обича само дядо си. Дядо му нищо не е направил. Той иска да бъде като баща си и като дядо си. Детето мисли, че дядо му е създал баща му, пък дядо му друг баща го е създал. Та, казвам: Трябва да дойдем до извора, да знаем, че като намерим един стар в света, ние ще придобием старостта. Стар какво значи? Стар на английски значи звезда, която свети . Стар на санскритски значи туй, което се проявява, човек, който има знание, който има красота, който има сила, който свири, който пее. Все старите хора се проявяват. Под стар ний сега разбираме статическо състояние. Старостта е динамично състояние. Да бъдеш стар значи ти да бъдеш пръв на всяка работа и за свирене, и за пеене, и за музика, навсякъде. Това значи стари хора. Сега казвате: “Остаряхме, без работа.” Такава [старост] е образ на леност. Природата е [дала] ленивите стари на смъртта. Като остареете, да не мислите, че на стола ще седите. Трябва да се работи. Старият като стане, ще ходи от къща на къща, да посещава младите, да ги учи. Старият ще ги учи. Вие казвате: “Остаряхме. Младите да търсят старите. Пък старите да търсят младите. Старите седят на столовете, да дойдат младите при тях.” Старият star (англ.) звезда. В разчетената стенограма е написано създала. 34
трябва да търси младия. Щом младият търси стария, работите не вървят. За бъдеще старите ще търсят младите. Младите после ще им идат на гости. В Писанието има един стих, дето казва, че Господ като търсил, ходил при някои, те не дошли при Него, нищо не са научили. Тези, които търсили, нищо не са направили и намерили Го; онези, които не Го търсили, за които не ходил да ги търси, те Го намерили. Как ще изтълкувате този стих? Аз го тълкувам така: един богат човек, който има болки в кръста, че не може да се наведе (как се казват тези болки?), секнал се, така го боли, че не може да се превие. На този с пресекналия кръст няма да туриш кесията със злато на пътя той като върви, не може да се наведе. Дойде младият, дигне кесията. Сега, вие, понеже имате засекнали кръстове, оставяте Божиите блага. Наведете се! Колкото и да са големи болките, наведете се и вземете тази кесия, за вас е. Старият, като го боли кръстът, казва: “Не искам да се навеждам, да се покланям.” Ти, като се навеждаш, ще живееш; като не се покланяш, твоята работа е свършена. Като дойде вятър, как се покланят дърветата ако не, ще го скърши дървото. Той казва: “Познавам, че си силен”, наведе се, мине вятърът, пак се изправи. Дойде вятърът наведе се дървото и с това се подобрява кръвообращението на това дърво. Казват: “Той ли ще ми заповядва?” Като се роди, ти ли заповядваше? Ти се роди, други ти заповядваха. Толкоз пъти майка ти те повива с повой, туря те в коритото, ти кряскаш тя го прави. Ако беше постъпила както ти мислеше, от тебе нищо нямаше да стане. Казвам: Както е нареден животът, така трябва да го приемем. Никога не си фиксирайте един живот. Както те е направил Господ, както ти е определил. Дал ти златна уста да не излиза никаква горчива дума от устата ти. Дал ти скъпоценни очи, като диаманти да излиза най-хубавата светлина, никога да не излиза един крив поглед от очите ти. После, с ушите си никога да не възприемаш лоши думи, а да възприемаш най-хубавите думи. Никога с ръцете си да не пипаш помии, никога да не бъркаш кал. Казвате: може ли керемидчията да не бърка кал? Ние не сме пратени да 35
бъдем керемидчии. Нямаме нужда от керемидчии. Вълкът може да има нужда да изяде една овца, но каква нужда има човек да изяде една овца? Може овците да имат нужда да пасат трева, но каква нужда има човек да пасе трева? То е неразбиране на въпроса. Вълкът от неразбиране изяжда овцата, овцата от неразбиране опасва тревата. Същественото, на което искам да ви наведа, е тази мисъл (не че вие я знаете) Писанието казва: “Търсете Ме, докато съм близо.” Сутрин, когато изгрява Слънцето, потърсете Господа, не се потривайте под юргана, да чакаш да те намери там. Преди да те намери, стани да Го посрещнеш. Щом ти не посрещаш Слънцето, един ден ще ти каже: “Човек, който не посреща Слънцето така е написано -, той не може да приеме благата на Слънцето.” Някои имате желание да си поживеете. Мислите ли, че да се служи на Господа е тежка работа? Мислите ли, че който служи на Господа, трябва да се откаже от всичките блага наоколо? Ти, като търсиш Господа, ще се ползуваш: от всичките блага на Земята ще опиташ, ще опиташ всичките плодове, чистия въздух, светлината, всичко онова, което е хубаво, ще го опиташ. Ако не Го търсиш, ще опиташ гнилите плодове; ако не Го търсиш, ще опиташ сухите дървета; ако не Го търсиш, твърдите камъни ще опиташ, най-лошите работи. Ще кажеш: “Животът не струва.” Ако търсиш Господа в младините си, ще имаш най-хубавите постижения в света. Сега ние казваме, че у нас има нещо останало архаическо от стария живот. Има нещо, което е останало и което мяза на следното българско съждение: “Така ние не мислим.” Разправят един анекдот във Варненско. На един българин му трябвало каруца, да свърши работа. Той среща един селянин с една кола, натоварена със слама. Оня го пита: “Къде отиваш?” “В града.” “Колко струва сламата?” “150 лева.” Той му казва: “Аз ще ти дам 200 лева, но остави сламата и иди да ме закараш.” Селянинът казал: “Ами плявата?” Казва: “Плявата струва 150 лева. Аз ти давам 200 лева. Иди да ми свършиш работата.” Онзи пак казва: “Ами плявата?” Казва: “Първо да ида да продам плявата.” 36
Hue все искаме да продадем нашата [плява] и сламата остава. Остави сламата, иди, върни се на същото място, натовари я и тогава я продай. Ти ще имаш 200 лева и 150 лева за сламата значи 350 лева. В дадения случай практично е да разтовариш сламата и да вземеш 200 лева нищо няма да изгубиш. Ние се спираме в мисълта си и казваме: “Ако хвана Божествения живот, какво ще стане?” Нищо няма да стане. Божественият живот, това е най-хубавото ще бъдеш млад, ще бъдеш силен, красив, ще имаш всичко на разположение в света. Ще можеш да идеш до Месечината, до звездите, ще имаш съобщение с ангелите, ще помагаш. Какво повече искаш от това? Няма да се разправяш за един апартамент, да чакаш като една млада мома чака пред прозореца, както някой ловец чака с пушката си заека. Младата мома може да излезе от къщи навън, хич да не седи, но навън на работа да иде. Аз наричам млада мома тази, която да иде да хване момъка, че и двамата да идат на училище, и учителят ще ги научи как да живеят. Младите остаряват. Трябва да напуснем този порядък. Казвате: “Да се създаде добро ново поколение. То е хилаво поколение.” От такъв порядък, който сме създали, трябва да се освободим. Светът е пълен с болни хора. Ние трябва да почнем да се срамуваме [от] туй, което наричаме култура. Християнството и религията, която сега имате, това са детински работи. За бъдеще трябва да се създаде един порядък, да няма бедни хора, болни хора, а навсякъде да има работа. За това трябва хората да търсят господа. Господ като дойде в тях, Господ като живее в тях, всичко може да стане. Изпейте една песен. (Изпяхме “Давай, давай”.) Да я изпеем така: “Вземай, вземай, всичко вземай”. Сега, даването ли или вземането е важно? Да дадеш първо на нивата после ще вземеш. Даването предшествува вземането. Когато не си давал, как искаш да вземеш? Какъв е този процес? В цялата лекция аз говоря, че ние сме дошли до положението с най-малката подбудителна причина да работим. Един поглед, една малка дума да ти даде подтик. “Аз това направих” казвате. Най-малкият подтик 37
е Божествен. Божественото е най-малкият незабележим подтик, на който трябва да се подчиняваме. С кряскане, със сила всички се подчиняваме, но на този, малкия подтик, ние не отговаряме. Но трябва да бъдем много досетливи. Гледам, хората са недосетливи. Идвали са хората и виждам колко са недосетливи. Идва един и ми казва: “Имам жена, деца. Правя един опит: на него дам един хляб и той казва: “Ами за жена ми, за децата ми?” То е лакомия. На него давам хляба. Ако той разбере Божественото, той може да нахрани с него и жена си, и децата си. Като ви давам хляба, трябва да го разпределите с другите. И малките работи са силни. Едно житено зърно, в 10 години като се сее, има условие да стане по-голямо, отколкото е Земята. Пропорционално като се развива. Чудното е, че ние казваме, че Бог е всесилен, а ние досега не сме могли да приложим Божествената динамична любов. Че Любовта и нас ще ни подмлади, ще внесе освежаване в нашата мисъл! Любовта е, която ще направи хората, като любят, красиви да станат, богати да станат, здрави да станат. Любовта като сила прави всичко в света. Следователно приеми Този, [с] Който с най-малките усилия всичко може да постигнете. Цял един живот човек трябва да изучава една област. Да кажем, той е геолог, много добър геолог може да стане. Но той, освен геология, много други отрасли може да изучи с малките подтици. Защото не е само геологията, която трябва да знаем. Бог обича разнообразието в нас, разнообразието в нашите умове, разнообразието в нашите сърца, разнообразието в телата ни. Някой, гледаш, пожълтял. Защо е пожълтял? Кръвообращението не е право. Някой път има известни петна по ноктите нервната система не е в изправно положение. Някой път ноктите са набраздени стомашната система не върви добре. Някой път ноктите са обърнати нагоре, някой път са завъртени надолу, като на граблива птица. Като се завъртят така, имаш навиците на грабливите животни. Когато ноктите са обърнати нагоре, опак ставаш. Та, казвам: Трябва да държиш ноктите си в изправно положение, трябва 38
да държиш краката си в изправно положение. Някой път станеш кожа и кости, сух, малко вода имаш значи чувствата са изгубили от своята красота. Много влажен си станал и то не е лошо. Казвам: Постепенно като станеш космат, може ръцете ти да са закоравели. На някой ръцете от много работа закоравяват. Как ще се явим пред Господа? Красиви трябва да бъдем. Като идем в онзи свят, ще ни дадат дреха за красотата. Може да ни дадат един отличен ум. Очите трябва да бъдат най-хубави, носът трябва да бъде най-хубав, устата трябва да бъдат най-хубави, ушите трябва да бъдат най-хубави. Има какво да работим. Като погледнем към животните, виждаме, че каквото беше тяхното знание, такъв образ си създадоха. Понеже човек е направен по образ и подобие на Бога, той има велико бъдеще. Ние сме още до средата на този живот. Много има да се работи. По някой път имате идеята: как можете да обичате всичките? Всичките са на едно място. Как ще обичаш тялото си? Че някой път ти си пристрастен. Станеш сутрин, измиеш лицето си, ръцете си, а не си миеш краката. Ще си измиеш и краката. Някой път кръста не миеш. Някой път гърдите само миеш. Не става така. Като станеш сутринта, всичко ще измиеш. Римляните са знаели тази работа. Направ □ една баня, да измиеш цялото си тяло. Сега казвате: “И без баня може.” Всяка сутрин, като станеш, да си умиеш тялото. Ако не можеш всяка сутрин, поне веднъж в седмицата да направиш една баня. Вие казвате: “Трябва да имаме модерна баня.” Модерните бани не са много хигиенични. Те са елементарни работи. Като станете сутрин, направете си умствено една баня, представи си, че си направил баня при най-чистата вода, направил си една хубава баня и после чувствуваш Слънцето как грее, и тогава да почувствуваш, че банята била хубава. След това облечи се и излез и кажи: “Направих една хубава баня.” Именно нереалните неща в света са реални и реалните са преходни. Тия, малките подбуждения, те са важни. Малките подбуждения в нас са създали този тласък. Големият тласък ще престане, но малкото никога не престава. Мал39
кияш тласък в живота е вечно подвижен. Големите тласъци изведнъж може да се спрат. Носете в ума туй вечното обновяване. Дръжте в ума си, че трябва да бъдете красиви. Ти се погледнеш в огледалото и казваш: “Колко съм грозен, остарях.” Дръж в мисълта си: “Красив ще бъда.” Остаряваш ти ще кажеш: “Не съм стар.” Всеки ден ще повтаряш: “Не съм стар” и ще видиш, че не си стар. Разправяше ми един български свещеник във Варна, който беше на 85 години, казва: “Краката ми не държаха, като мина 5-10 крачки, трябва да седна на стола. Туй беше във време на миналата война. Но като паднаха 2-3 гранати (аз тогава живеех в църквата) и така се изплаших, че по едно време видях, че съм излязъл на около 2 километра от Варна, отишъл съм към новата махала и нося една тиква. Казвам: “Ти не можеш 10 крачки да направиш, а на 2 километра съм излязъл. Кога съм тръгнал, хич не зная.” Рекох: Доста младенческа енергия имаш. На 2 километра една тиква да носиш, много си млад да носиш. Човек трябва да забрави обикновения си живот и да не се занимава с такива малки неща. Да дойде онова, великото в света, което подмладява.Човек трябва да забрави своето нещастие, че онова не е постигнал, че това не е постигнал. Да забрави и постоянно да си казва: “Ще се подмладя.” Всяка сутрин да забравим старото и да възприемем новото. ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН, ДА ПОЗНАЕМ ТЕБЕ, ЕДИНАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО СИ ИЗПРАТИЛ. 2-ра лекция от XXI година на Общия окултен клас (1941Ш942), държана от Учителя на 8.Х. 1941 г., сряда, 5 ч. сутринта, София □ Изгрев. 40
УЧЕНИЕ И ОБИЧ “Отче наш” “фир-фкр-фен ” За какво се говори в миналата лекция? Каква беше темата? Някой път човек не е длъжен да помни, каквото е ял, стига да е придобил нещо от яденето. Някои мязат на ученици, които влизат в училището и след 4 години го свършват. След 4 години напущат първоначалното училище. Като влязат в прогимназията, след 3 години напущат прогимназията. Гимназията след 5 години я напущат, след 4 години напущат университета и влизат в света. Постоянно човек се напуща. Сега хората като станат много учени, не могат да намерят предмет, с който да се занимават. Учените са станали доста скромни. Едно време се занимаваха с големи работи, сега се занимават с един бръмбар. Някой учен човек се занимава с някакъв бръмбар, напише една книга за него и стане учен. Някой с камъните се занимава, с кристалите, друг се занимава с пречупените пластове на земята и стане геолог, изследва как са се пречупили пластовете. Не зная вий каква специалност имате и кой какво се е специализирал. Трябва да ви се даде тема: “Кой е най-добрият път, по който хората могат да се избавят от страданията?” Как да се избавят от ежедневните страдания? За пример, хване ви кашлица, станете тщеславен, дето минете, искате да се покажете, че сте нещо. Минете някъде, ишерет давате. Ако сте стар, няма да ви набедят, че ишерет давате може да се кашляш за старата баба. Ако е млад, ще кажете: “Ишерет дава за някоя млада мома, кашля се, отдето мине.” Туй кашляне е принудително. После, някой път вървиш, хване мязам (от нгр.) обл. приличам. ишерет (от ар.) простор, знак, обикн. таен, направен с ръка, очи, мимика и др. 41
me една болка. Ти ще седнеш някъде, не mu се седи на камък, студено е, но седнеш на камъка, искаш-не искаш. Усещаш две противоположности: едно, че краката те стягат и друго, че салонът не е добре отоплен. Казвам: Голямото изкуство е сега как трябва да се живее. Казвате: “Да поживеем малко, да имаме къща.” Да имаш къща, това не е живот. Бръмбарите живеят, където намерят. Като намерят една малка дупчица, там живеят. Рибите ни най-малко нямат къщи, апартаменти; плават из водата и като намерят някоя дупка под някой камък, то е апартаментът. На птиците не им трябват големи апартаменти, някоя малка дупка намерят, влязат вътре, доволни са. Човек от такива дупки ни най-малко не е доволен. Той иска повече. Човек не е голям, но придобивките му са големи. Влезеш в един двор, кон караш, каруца караш, търсиш място за каруцата, за коня, някой яхър, да го оставиш. Човек като напуща Земята, е много лек. Като дойде някой, който е готов за небето, понеже е живял като светия, като умре, ще дойде колесница като за свети Илия, качи се на огнения автомобил. Пък който не е живял добре, оставят го милиони години. Пътят за оня свят е дълъг път, с години да вървиш. Оня свят е много далече. Пеш като тръгнеш, за колко години ще стигнеш? Ходила една стара жена в Йерусалим. Казвали, че там имало една дупка, през която като погледне, ще види оня свят. Като отишла в Йерусалим, тя видяла всичко, но тази дупка не могла да я намери. Питали я: “Какво видя? Видя ли всичко?” “Всичко видях, и как служат свещениците, свещеният огън как се запаля, но този прозорец не можах да достигна, да видя онзи свят.” Свещениците и владиците като служат видяла, но най-важното за оня свят не могла да види. Онзи свят е в съзнанието, което имате. Някой път сте радостен, някой път ви стяга главата и ви е причината на стягането вън. философите, които отричат съществуването на разумното същество в света, казват, че светът е неустроен. Да допуснем, че срещате един приятел, който не ви поздравил, увлякъл се в новата философия на живота, хванала го някоя стомашна болка или пък кръстът 42
го боли и едва върви. Той те гледа, но ти не съществуваш в неговия ум. Какво ли става с него? Веднага създаваш една теория в себе си, че той ти се е разгневил. Питам: в какво седи причината, че не те поглежда? Ако те погледне, какво ще придобиеш? Тези от вас, които са близо до печката, придобиват повече, отколкото онези, които са далече. Те не виждат нищо, но усещат топлината. Виждат печката, но какво тя им дава, те не виждат, но го чувствуват. Вие се занимавате, че сте станали вече възрастни. Я да ви представя геометрически, (фиг. 3.1) Имате една точка А, в началото е била много дребна. После станала поголяма и после става още по-голяма, най-после имате сегашния човек-Ж-то. Какъв ще бъде бъдещият? Този Адам, като излиза, прави такива линии, планини образува. После образува противоположни вълни. С едните вълни образува светлинните трептения. Та, казвам: Действителният човек е една лаборатория, в която човек седи и изучава Божествения свят. Главата е голяма лаборатория. Слънчевата система е друга лаборатория. Стомахът, всичките мускули, това са лаборатории. По някой път казват: лош е животът. Мислят, че в човека стават някои взривове. Като направил някой опит, дошъл в областта на взривните вещества, занимава се с химия, как са се образували тия вещества, казват, че той станал лош. Дошъл до ония сили, които изучават доброто казват: той е станал добър. Някой човек, който изучава животните, казват: станал зоолог. Някой, който изучава растенията, казват, че станал ботаник. Всеки един човек го кръщават с онова, което той изучава. В старини всички хора се разочароват, понеже туй, с което са ви забавлявали, като не ви забавляват вече, не намирате смисъл в живота. Децата какво ги забавлява найпърво? Децата, като срещат майката, се интересуват от нея, понеже тя угажда на детето, носи се добре с него. В старини 43
става обратното, че то няма никаква майка около себе си. Разправяха ми за един стар човек във Варненско, село Николаевка. Той имал няколко сина и дъщери. На стари години го оставят в една стая, недоволни от баща си. Синовете и дъщерите се отделят, не го посещават. Той имал отслабване на краката, отслабване на зрението, само го чували да вика: “Гладен съм, бей! Гладен съм!” Та, казвам: Всички вие казвате: “Не струва да се живее.” Хубаво, не струва да се живее къде ще идем сега? В яйцето е опасно да живеете. Ако някой го счупи, разлее се яйцето, изсипе се. Но като се излюпи яйцето, още по-опасно. Има соколи, има лисици. Та, казвам: Земният живот, в който ний живеем, има толкоз опасности, че ако бихте знали опасностите, още на младини щеше да ви побелее главата. Като ядеш, може да се задавиш някой път, или вечерно време като спиш, като легнеш, може да не станеш. По пътя като вървиш, може да си създадеш някоя беля. Всичко може да стане. Та, казвам: По някой път искате да си говорите, да се онаждате. Казвам: Като идете на бойното поле, какво има да те онадежди? Сега имате една от най-големите войни, бият се, гранати се пукат, какво очаквате? Целия ден ти да чуваш онези гърмежи на бойната линия, как ще спиш, какво ще ядеш и как ще гледаш на света? Хората се намират в едно ужасно състояние, което ний не можем да си представим, на бойното поле. Лекари, сестри милосърдни като се избият хиляди хора, тия милосърдни сестри вземат болните, превързват ги, утешават ги, помагат им. Казвам: Две противоположности. Едни хора си създават най-големите злини, пък другите си създават най-големите добрини. Показва, че злото и доброто заедно работят. Казвам: Сега вие всички тия противоречия как ще ги примирите? По някой път войната става не само там. Вие имате една слаба представа. Човек при най-малкото безпокойство, при един обикновен гняв, или при едно обикновено негодуване, измират около 5 милиона клетки, според учените хора. Ако на ден се разгневите 5 пъти обикновено, 5 пъти по 5 милиона това са 25 милиона клетки, които уми44
pam. Това са живи клетки, които са измрели. Казва: “Разгневих се.” Че измрели 5 милиона клетки не мисли, но казва: “Дадох му да разбере. Той да не мисли, че аз съм от тези, простите наделях го хубаво.” Ти го наделя, но 5 милиона разумни клетки отидоха. После какво стана? Ако се гневи човек, като се сърдят хората, главата им се разширява. За пример, като разглеждате главата на овцата тя е миролюбива, понеже главата не □ е разширена. Но на вълка главата е разширена и във ----------------всички месоядни животни главата е /--------X разширена при ушите. Като се \\ гневиш, разширява се главата. Ако \\ човек не мисли за Бога, главата му _________ J горе е сплесната. Като започне да мисли за Бога, главата горе се издига, (фиг. 3.2) Един човек, който мисли за Бога, главата му горе е издигната. Всяка една деятелност се отразява на главата. Щом човек започне да мисли за Бога, става едно подобрение на главата. В туй, малкото жилище, дето е неговата мисъл, той е вече храм Божий. Това е храм. Този храм, като го създаде човек, 3 билиона и 600 милиона души има, които служат на човешката мисъл. Тяхната деятелност е така определена. Има клетки, души има за всичко в човека. Има клетки, които са съдии, занимават се със справедливостта. Има души, които се занимават с философия. Има души, които се занимават с архитектура, има души, които се занимават с изкуство, с рисуване. Има души, които се занимават с пение. Една правилна деятелност има в човека. Много свещеници има натрупани горе на главата; и владици има, и попове, и архимандрити. Много добре са всички облечени, все със златни дрехи. Но всичко туй, за което ви говоря, вий не го виждате в главата. Вий виждате отвън. Отвън виждате малко свещеници, отвън виждате съдии, отвън виждате художници, но всичките гениални художници са отвътре. Техните картини още никога не сте ги виждали. Казвам: По някой път допуснете, че някой ваш приятел ви даде един пръстен, но един [ден] дойде този приятел и си 45
вземе пръстена от вас. Вас ви става мъчно, че си взел пръстена от вас. Защо? Коя е причината? Като носите пръстена, радвате се, като го вземе, сте недоволен. Защо във вас да не остане радостта, както преди с пръстена, така и без пръстена пак да се радвате? Да допуснем, дойде някой във вашата стая и ви остави една запалена свещ. След няколко часа дойде, вземе си свещта. Вас ви стане мъчно. Земята е едно училище, което ни възпитава и ние не сме дошли до истинското възпитание. Нас природата ни забавлява. Ний сме големи деца, които ни забавляват. Ние учим в училището, но обширна наука нямаме, но с кина ни занимават, с театър ни занимават, с туй, което не е. На театъра какво има реално? Работите се представят в една форма, дето времето тече много бързо. Представят в един час, час и половина, в два часа, представят събития, които са взели 40-50 години. Казвам: Сега най-първо трябва да отделим кое е забавление. Да ядеш, това е забавление, да ходиш, това е забавление, да гледаш, това е забавление, да слушаш, това е забавление, да пипаш, това е забавление, да се събличаш, това е забавление, да се обличаш, това е забавление, да почетеш някоя книга, това е забавление. Кое не е забавление? Казва: ний за живота нямаме още една ясна представа. За пример, на вас ви дадат една малка семка и ви казват: “Представете си, че вий сте една малка семка на една круша.” Ако я дам на едно дете, какво ще разбере то от семката? Туй дете трябва да посее семката, да израсте, да даде плод, да вкуси плода и тогава ще има представа. Другояче ще бъде една малка семка. Ний живота го представяме с една малка семка. Истинският живот още не е даден. Ние сега имаме круши, които са изкуствено направени, не круша, която е създадена от дървото, но круша изкуствено създадена. Та, казва там Писанието (вий сте напреднали): “Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в царството Божие.” Животът започва с царството Божие. Ний сме извън рая. Нямаме ясна представа какво нещо е раят. Имаме един живот извън рая. Този живот, откакто се родим, докато си заминем за другия свят, то е постоянна работа, много малко време ни остава да бъдем весели. Ние приличаме на тия, впрег46
нашите животни. Таман им gagam зобчица, погледнеш опрегнали ги, натоварили каруцата. После пак им дадат малко зобчица и пак наново ще ги впрегнат. Някой кон таман изяде една торба е ечемик, впрегнат го пак в каруцата, после пак му дадат малко зобчица. Ние, съвременните хора, казваме: “Той се е повдигнал.” Ний сме се повдигнали до торбата. Той е чиновник, дали му една торба 4-5 □ 000 лева зоб в торбата. Дали му една малка нива, посял я пак е торба. Той си мисли какво ще придобие. Тук имаме, нали, посаждаме дървета... Та, казвам: Не сме в онзи реалния живот. Дойде някой, оплаква се: “Заболяха ме краката.” Не зная човек като започне да заболява, на какво замязва заболяването. Понеже сме наемници на апартамента, господарят казва: “Излез! Искам да увелича наема, малко плащаш.” Не може да седите тук, трябва да излезете. Всяка една болка вика ти да излезеш. Тебе не ти се излиза къде ще намериш? В апартамента лошо, вън от апартамента още по-лошо. Тогава повишават цената. Дойде, заболи те коремът пак същият господар. Отвън започне, стегне те, че яденето не било добро. Един ден се развалят зъбите, че не можеш да дъвчеш храната и най-после те заставят, насила те изкарат. Ти казваш: “Още ми се ще да живея в този апартамент. Напущам го, ще отида в другия свят.” Хубаво, онзи свят е онадежден. Казва: “Имаме дом неръкотворен, който не се разваля.” Домовете на Земята се развалят. Ония домове не се развалят. Сега в тия противоречия се търси къде е смисълът на живота. За пример, забелязвам произхода на болестите 3 произхода имат: когато човек е нарушавал Истината, тялото му започва да страда; когато е нарушавал законите на Мъдростта, главата му започва да страда; когато е нарушавал законите на Любовта, сърцето му започва да страда. Три произхода имат. Болно е тялото има нещо в истината. Истината е един широк свят. Не вървиш, не изпълняваш законите □ започваш да чувствуваш болка. Започне да страда сърцето ти причината е, че не служиш на любовта, както тя иска. Започне да те боли главата на мъдростта не служиш както трябва. Като идете при лекарите, ще ви турят една инжекция. замязвам -обл. заприличвам. 47
Лекарите не лекуват. Възлюбете истината, започнете да я обичате направете един опит. Вярващ сте, боли те кръстът не обичаш истината. Боли те сърцето любовта в тебе не работи. Против любовта си. Казваш: “Що ще обичам тоз, онзи?” Човек трябва да обича, за да бъде здрав, нищо повече. Човек трябва да обича истината, за да яде сладко. Ти, щом обичаш истината, сладко ще ядеш. Щом обичаш любовта, сърцето ти здраво ще бъде. Щом нарушиш законите на Божията мъдрост, светлина не ще има в ума ти. Сега ний се извиняваме, защо те боли глава. Казва: “Боли ме глава.” Кръвта се покваря от намаление на светлината. Когато имаш светлина и топлина, разредява се кръвта, държи я в изправно състояние, мозъкът е в хубаво състояние. Когато човек не обича, образува се едно вътрешно психично чувство, което сгъстява течностите на живота, смразява ги. Сега някои от вас, които са учени, казват, че центърът на Земята е направен от тела в газообразно състояние, но газове, които са втвърдени. Много голяма температура има. Температура има ли, на пара биха станали, но при тази голяма температура има и голямо налягане. Представете си: в центъра на Земята 6000 километра е земният радиус 6000 километра налягане има. Има някои микроби, като ги [извадят] от 2-3000 метра от под водата, горе на повърхността се пръскат. Казвам: Седим и ние сме недоволни защо Господ създал света. Господ създаде света, да познаем Истината. Господ създаде света, да познаем Любовта. Господ създаде света, да познаем Мъдростта. Познание сега трябва. Казва: “Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.” Бог се познава само по три неща: чрез Истината, чрез Любовта и чрез Мъдростта. Светът е създаден да познаем Бога. Това е живот вечен, да познаем Бога. Няма друг метод. Що е Истината? Ако не обичаш Истината, ти не може да познаеш Бога. Ако не проявяваш Любовта, ти не можеш да познаеш Бога. И ако не проявяваш, ако не обичаш да учиш Мъдростта, не можеш да познаеш Бога. Сега, ако разгледаме вас, по-добри хора от вас няма в 48
България. Даже един струва повече от българския народ. Вий сте тъй ценни, както Авраам. Целият еврейски народ излезе от Авраама. Но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, и в него имаше по някоя слабост той беше страхливец. За пример, като отиде в Египет там имаше князе -, понеже жена му беше красива, казва □: “Кажи, че не си ми жена, но си ми сестра, защото ако кажеш, че си ми жена, ще ме претрепят заради тебе.” Един от князете дойде, че взе жената, понеже била красива. Тогава не се церемоняха хората взе я. Господ прати един ангел да му каже, че тази не му е сестра, но жена неговата другарка. Казва: “Ако не му я върнеш, голямо зло ще те сполети.” Казва: “Защо ме излъга, защо не ми каза истината, но искаш да ме туриш в изкушение? Една женена жена няма право да обича друг мъж.” Какво значи? Един вълк, който е оженен за вълците, трябва да яде овци. Да ви кажа какво трябва да прави. Първото нещо, като станеш вълк, ще кажат: “Ти трябва да изядеш една овца, тогава ставаш вълк.” Ако можеш да изядеш една овца, вълк си; ако не можеш да ядеш, не си вълк. Ако си лисица, трябва най-първо да изядеш една кокошка; ако не изядеш кокошка, не си лисица. Искаш да станеш паяк непременно трябва да изядеш една муха; ако не изядеш муха, никакъв паяк не си. Ако искаш да станеш риба, трябва да нагълташ друга риба, цяла да я нагълташ. Ако можеш да я нагълташ, риба си; ако не можеш да я нагълташ, не си риба. Ако искаш гълъб да станеш, ще ядеш само зрънца. Ако можеш през целия си живот само със зрънца да се храниш, гълъб си; ако нарушиш, не си никакъв гълъб. Човек трябва да се храни с мисъл. С 3 храни се храни човек: в ума си се храни със светлина, в сърцето си се храни с топлина и в тялото си се храни със сила. Три вида храни има. Мисълта дава светлина. Светлината е, която донася храната. Човек трябва да мисли, за да може да живее. Защото, ако ти не мислиш, не можеш да живееш. Ти трябва да обичаш този живот. Ако не обичаш, не можеш да живееш. Животът произтича от връзката с Любовта, която имаш. Онази връзка на човешкото съзнание или на човешката душа 49
с Любовта тази е храната, която внася живота. “Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.” Постоянно трябва да се храним с храната на Любовта. Сега вие казвате: “Ако вярвате...” Вярата трябва да я свържете с вашия ум. За да вярваш, трябва да се храниш със светлина. А пък за да имаш приятни чувства, ти трябва да се храниш с топлината на Любовта. Надеждата аз турям на мястото на Истината. Вярата я турям на мястото на Мъдростта. Любовта сама по себе си, Обичта, представя Любовта. Казва: “Аз вярвам в Бога.” Научи се да се храниш със светлината ума си ще храниш със светлина. Ще се храниш със сгъстена светлина. Плодовете, за пример, са сгъстена светлина. Крушите, ябълките, сливите, черешите, картофите, това са степени на сгъстена светлина. Не може само с картофи да се храниш, не може само със сливи да се храниш. Ако само с череши се храниш, червеният цвят ще те направи много войнствен. Ако се храниш само със сливи, ще станеш религиозен догматик, не набожен човек, но догматик. Знаете ли какво значи? Като идете някъде на угощение, на някой бал или на някое дине, там трябва с определен костюм да се явиш, с фрак, с черна връзка, или с бели ръкавици. Ако ги нямаш, не можеш да влезеш. После, дамите, и те имат определени облекла, определено е [в] какви рокли да бъдат. Ако нямаш такава рокля, не можеш да идеш. Искаш да бъдеш генерал с прости дрехи не можеш да се явиш. После, ако си полковник, пак особени дрехи трябват. Искаш да бъдеш капитан особени дрехи трябват. Ако нямаш особени дрехи, никакъв капитан не си. Казвам: В невидимия, в духовния свят, най-простите войници са капитани. В небето по това се отличават. В духовния свят, в Божествения свят, най-простият войник е капитан. Ще каже някой: “Аз не искам да бъда генерал.” Светът е пълен с безформени генерали. Една жена ти заповядва, без да има генералска форма. Един мъж ти заповядва, без да има генералска форма. С форма да ти заповядва генералът по закон е, пък той няма форма и ти заповядва. Някой е съдия има тога турена или един гердан, като го тури, изпрадине (от фр.) тържествена вечеря. 50
ви се, съди. Гледаш, няма нито тога, нито гердан, но съди те този човек. Казвам ви тук: Като идете тук, всеки да носи генералската си форма. Онези от вас, които сте съдии, с герданите си, с тогите си да дойдете; които са полковници, с дрехите си да дойдете. Всеки да бъде облечен в своята си униформа. Не е срамота да бъдеш полковник. Казвате: “Той е такъв скромен човек.” Не зная, аз толкоз години на Земята търся скромни хора, и не съм намерил. Някой религиозен, като се разговарям, казва: “Слушай, не ме мисли толкоз прост.” Казвам: “Зная, че не си прост, генерал си. Защо ходиш без униформа?” Той казва: “Скромен човек съм. Ако се облека в генералската форма, ще смущавам войниците, които ме срещат ще трябва да отдават чест. Не искам да им развалям рахатлъка. Обличам се с прости дрехи. Като минавам така, искам да ги виждам как живеят.” Вие сте хвърлили вашите униформи, много скромни сте, не искате да безпокоите войниците. Съдията, ако дойде облечен в тога и гердан, онези, които ще съди, ще ги е страх. Като не е облечен, той ходи при този-при онзи, пита ги имат ли дело, какво е тяхното дело той е истинският съдия. Аз веднъж бях на едно дело в Русе, заведоха ме. Казват: “Учителю, ела да видиш апелативен съд, разглежда се едно дело, да се произнесеш кой е на правата страна. Хайде, казвам, без униформа ще ида. Отивам, вземам едно място, гледам двете страни: единият е праведен, другият е виновен. Този, виновният, имаше 10 души свидетели, да докажат, че той е праведен човек. Кат погледнах главите на свидетелите, казвам: Нито един от тези няма да каже истината. Гледам другия, който говори истината: той има един свидетел, един турчин, който има правилна глава, който никога няма да излъже. Започна делото. Казвам: онзи, който има един свидетел, е на правата страна; да видя съдията как ще определи. Казвам: правото е на негова страна. И съдията така определи. Съдиите хванаха свидетелите, позамотаха ги, онзи човек почна и каза истината. Казва: “Господа съдии...” Питат ме: “Откъде знаеш, че правото е на негова 51
страна?” От свидетелите. Сега вие седите тук и минавате за много добри. В оня свят като идем да се представим пред Господа, ще видите, че подир нас върви кокошка без глава, агне без глава, после един кон с три крака, куца. Те вървят подир вас. Вас пращат и тях пращат. Те са свидетели. Тази кокошка търси главата си. Агнето казва: “Откъснаха ми главата.” Казвам: Господ не съди никого. Поусмихне се, даде подарък на всички на коня даде подаръци, на кокошката, на агнето, на човека. Казва: “Конят ще стане човек, ще станете братя и сестри. Ще ви пратя тук, на Земята да се преродите да живеете.” Господ ще каже: “Да се научите да обичате братята и сестрите си. Тогава във второто прераждане да се явите при Мене.” Ангелите ще ви вземат и ще ви донесат на Земята. Приблизително това е една истина. Ние трябва да зачитаме всички ония неща, които Бог е създал. В нас ако обичаме Бога, трябва да имаме свещен трепет. Казва: “Аз не мога да обичам.” Не е въпросът да го обичам, но Господ го е направил. Ако аз взема една книга на един философ или учен човек, като чета, че ми прави впечатление, тъй гледам книгата с уважение, колко повече нещата, които Бог е създал! Колко работи Бог е внесъл в една круша много неща, които ние даже не съзнаваме. Какви хубави работи Бог е внесъл в скъпоценните [камъни]! Един елмаз, един скъпоценен камък, цяла история, цяла история има този скъпоценен камък. Вие ги носите, но никак не сте ги обикнали. Вие сте ги обикнали дотам: само гледате при вас да са. По някой път, като се намерите в трудно положение, да ги продадеше и да си уредите работите. Или пък, някой път имате някой вол, някоя овца, кокошка, като се намерите в трудно положение, продадеше ги, уредите работите. Казвате: “Много ги обичам.” Този начин е стар. Тази любов в света е хубава, не е лоша. Защото ако аз, лошият господар, продам коня от лошите условия и иде при някой човек, който е много по-добър от мене, аз съм направил услуга на коня. Но тази услуга не произтича от съзнанието, че аз обичам коня, но аз живея само за себе си. В Америка има общества, във всяко религиозно общес52
шво си има лекари, 5-6 души, които са много редовни, но защото имат клиенти в това общество. Лекарите ходят на църква, защото ако не ходят, от църквата болните не ги търсят. Много са учтиви, като дойде лекарят, хване пулса. Ако е млада сестра, също хване пулса. Не е съблазън, защото е сестра. Казва: “Ще ви излекуваме.” Ще оздравеете, понеже с вяра лекуват. “Аз като ти дам цера, аз и Господ като се съединим, работата е свършена.” Казвам: Този лекар е религиозен, но тук има нещо материално. Да допуснем, аз искам да се пълни събранието тук, да ме слушат. Но тук се крие нещо користолюбиво. Аз искам да става нещо заради мене, искам да се пълни църквата. Желанието е в мене, кой как дойде да обича Бога. Аз искам всички вие да обичате Бога. Понеже от началото, от памтивека Той ви кредитира, ако Него не обичате, аз считам, който Бога не обича, и мене не може да обича. Ако аз Бога не обичам, никого не мога да обичам. По някой [път] аз съм гледал, като дойдат тук, започват да ме хвалят, казват: “Слушали сме много хубави работи заради Вас.” Турят ме на тясно. Турят ми високо съдържание, тъй ми турят адвокатски, че като дойдат да искат нещо от мене, аз не може да откажа. Като ме похвали, после казва: “Може ли да ми дадеш 150 лева назаем?” Казвам: Много малко поиска. Защото похвалата струва 1000 лева, пък той иска само 150 лева. Аз му оставам длъжен още 850 лева за бъдеще. Тук имаме един приятел, отишъл един, така го хвалил. Казва: “Може ли да ми дадете назаем?” Той го праща до една банка, казва: “Идете в банката, ще ви дадат, те ме познават.” Отива в банката, не му дават. Казва: “Еди-кой си ме прати, да ми дадете.” Казват: “Не можем да ти дадем.” “Той казва, че вие го познавате.” “Даде ли ви нещо? Не, не даваме.” Първото правило пазете. Когато хората физически се приближават, винаги се скарват. Когато хората физически се приближават, духовно се отдалечават. Всякога, когато духовно се сближават, физически се отдалечават, физическата близост отдалечава хората, понеже физическият свят не е заради -диал. за. 53
организиран. В него няма туй съзнание. Блъснеш се в някой камък, ако е наблизо. Той никога няма да се премести от мястото. Ти трябва да го заобиколиш, ако го бутнеш с крака си никаква почит, никакво уважение няма. Та, по някой път мисля какво да ви говоря. Да се говори как трябва да се живее, става банално. Всеки ден, всяка минута, всяка секунда, човешкото съзнание носи нещо ново за човека. Да преповтаряме нещата, значи да се занимаваме с нашето минало. То е станало вече. Да се занимаваме с нашето бъдеще, те са неща, които не са се реализирали, искат се години, векове, да се реализират. Но да се ползуваме от настоящето. На вас ви остава сега като специалисти да поправяте погрешките на хората. Няма да ви коства много. Вие сте математик, дойде някой ученик, способен, погрешил нещо няма да ви коства много, погледни и поправи погрешката му. Покажете му ще направите едно добро. Някой тръгнал в един път, който вие знаете, минавали сте покажете му пътя, по който трябва да върви. Покажете му качествата на една права мисъл в какво седи. Не само да му покажеш, но ще му изнесеш, ще му дадеш подарък една добра мисъл. Мислите са плодове. От дървото на Любовта откъснеш един плод ще дадеш на онзи, когото обичаш. От дървото на Мъдростта ще откъснеш един плод и ще дадеш на този, когото обичаш. От дървото на Истината ще откъснеш един плод и ще дадеш на онзи, когото обичаш. Помнете едно: че Бог ни обича. Заради какво? Понеже Истината живее в нас, затова Бог ни обича. “Възлюбил си Истината в човека.” Човешкото съзнание или човешката душа носят Божествената истина, затова тя е обичана. А пък духът носи Божествената мъдрост, затова е обичан. Човешкото аз в себе си носи Любовта. За три неща човек е обичан: за Мъдростта, която живее в ума на човека, за Любовта, която живее в сърцето на човека и за Истината, която живее в тялото на човека. За тия неща Бог ни обича. Дотогава, докато в нашия ум живее Божията мъдрост, докато Божията любов обитава в сърцето и докато Истината обитава в тялото, Бог ни обича. Когато започнем да не зачитаме Истината, да я презираме, ние 54
губим. Истината е истина винаги. Щом не зачитаме Истината, ние губим. Щом не зачитаме Любовта, ние губим. Щом не зачитаме Мъдростта, ние губим. Мъдростта нищо не губи от себе си. Та това е най-лесният път да обичаш Истината. Тя ще ти даде всичко онова, което тялото иска. За да обичаш Любовта тя ще ти даде всичко онова, което сърцето иска. Да обичаш Мъдростта тя ще ти даде всичко онова, което умът иска. Туй, което умът изисква, само Мъдростта може да ти го достави. Туй, което душата и сърцето изискват, само Любовта може да го достави. И туй, което тялото изисква, само Истината може да ти го достави. Или самият човек, то е Истината в него. Та, казвам: Трябва да обосновем живота върху Първата Причина Бога, Който е Дух. Да обикнем Бога, да обикнем Духа Му. Писанието казва: “Да не огорчаваме Божия Дух.” Духът е в тебе, като дойде, не трябва да се сърдиш. Когато се сърдиш, трябва да има причини. Ако аз се сърдя по някой път, виждам някоя книжка, хвърлено нещо разсърдя се, взема го, не търся кой го е турил, но взема книжката и я изгоря в огъня, накажа я. Намеря някоя друга нечистотия взема лопата, очистя, пак не се сърдя. Казвам: “Нямате право да седите тук.” Та, казвам: Ще влезете в ума си и като намерите първата погрешка, ще я хванете хайде в печката. Ще влезете в сърцето си и като намерите първата погрешка хайде в печката. Ще влезете в тялото си и като намерите първата погрешка хайде в печката. Не всичките погрешки да ги хванете за един ден. За всеки ден има по една погрешка, която трябва да изправите. Не две погрешки, но една. Тия погрешки трябва да ги изгорите, защото като ги изгорите, те ще ви дадат материал. Трябва да се горят погрешките, понеже те дават материал, с който да работите. Ако замръзналата вода не я разтопите, не може да ви послужи. Ако житото не го посеете, няма да израсне. Една погрешка, посята в земята, жито става. Какво е омразата? Една неприложена любов. Дотогава, докато вие мислите, че един човек вие не можете да го обичате, вие имате положението на замръзналата вода. В деня, в който вий покажете, че го обичате, 55
вие изменяте положението си спрямо него. Казвам: Сега се изисква да изменим нашите възгледи. Ние мислим, че Господ не се интересува от нас, че ни е оставил. На богатите дал къщи, всички хубави неща, пък нас изоставил немили-недраги. Туй е крива философия. Онези хора, които имат деца, те са на работа, на непосилен труд. Ти си свободен, нямаш жена, нямаш деца. Жененият колко генерали има, да му заповядват? На бащата и двамата синове са генерали, двете дъщери са генерали, жената е пълен генерал. Ти нямаш ни синове, ни дъщери благодари на Бога, че още не те е направил войник с генерали, да служиш на 5 генерала. В сегашното семейство, всеки баща и майка служат на 5 генерала. Един баща има син и дъщеря. Като се ожени дъщерята, генералът дойде и тя стане генералка. Синът като се ожени, генералката дойде и той стане генерал. Генерали дойдат: свекървата, бащата, майката, чичовци генерали се наредят. Оттам насетне, кой как те срещне, заповядва не си свободен. Сега си неженен, служиш само на Господа, какво искате повече? Мнозина при мене идват, да ги произвеждам генерали. Казвам: Оставете. Казва: “Помогни ми, Учителю, да се оженя.” Казвам: “Ще държиш изпит, генерал тъй лесно не се става.” Генерал за да станеш, ще те изпитат имаш ли здрав стомах, глава имаш ли, ръце имаш ли, знаеш ли хубаво да биеш, кога биеш. После, генералите мязат на американските полицаи. Онзи полицай, 6 стъпки висок, стърчи над всички. Револвер има, после, пръчка има в другата ръка, с едната ръка дига 75 килограма. Ако не се подчиняваш, веднага бокс има. Казва: в Америка който иде, трябва да се подчинява на законите. Може да си княз няма извинение. Като се подчиняваш, много учтиви са. При всяко съпротивление бокс. Та, ние не трябва да се противопоставяме на Божествените полицаи. Като ти каже полицаят “ела”, иди. Направил си престъпление дойде вътре полицаят, започнеш да страдаш, да се мъчиш. Полицаят казва: “ПоправО погрешката си.” Казвам: Истинският живот седи да обичаме живота си, да обикнем знанието, да обичаме Мъдростта, Любовта и 56
Истината, които живеят вътре в нас, да започнем да строим новите си тела, да строим новите си сърца. Казва Писанието: “Ще ви дам нови сърца.” Всички ще имате новото сърце, което за бъдеще ще функционира. Ако боледуваме, още е старото сърце. Да благодарим за него без него е по-лошо. Като дойде новото сърце, тогава ще дойде здравето, нов дух ще дойде в човека и всичко ще се създаде. Писанието казва: “Ще създам ново небе и нова земя.” Нови хора ще се създадат. Писанието казва: “Всички трябва да бъдем родени от Бога. Роденият от Бога грях не прави.” Казвам: Хубавото е създадено за бъдеще. Всички трябва да бъдем родени от Бога. Роденият от Бога грях не прави. Та, казвам: Благодарете, че сте на такъв хубав параход като Земята. Знаете, колко е красива Земята? Вий не сте гледали толкоз красива. Толкоз хиляди години тя ви развежда. Някой от вас е на 25 години, обикаля той около Слънцето. Земята за една година изминава 552 милиона мили и вие сте на 25 години 25 по 552 вий сте изминали. Състезавате се да обикаляте около Слънцето. Земята 25 години те е носила. Обикаляш около Слънцето. Друг е на 40 години 40 пъти е обиколил около Слънцето. Някой е на 60 години 60 пъти е обиколил около Слънцето. Друг е на 70 години 70 години е обиколил около Слънцето. 120 години като обиколи вече, излиза тогава в друг кръг той е направил веднъж цяла обиколка, цяла зодия. Единственото нещо, на което съм се спирал, аз съм се спирал върху любовта. Любовта е център, от който може да се разбере истината и да се разбере знанието. Без любов знанието не може да се възприеме. Без любов истината не може да се възприеме, не можем да разберем истината. Любовта служи като врата. Тя е врата, за да добием знанието от мъдростта. Любовта е врата, за да добием сила. Сила се добива чрез истината. Дръжте се с любовта, но знание ви трябва. Изучавайте мъдростта. Ще кажете: “Трудна работа”. Сега сте вече ученици. Аз виждам, че вече пелените са хвърлени, вече може да ходите. Сега сте ученици. Ако сте малки деца, трябват колички, с 57
тях да отивате само колички ще има около училището. Не обичам около училището да има автомобили. Всеки ученик с краката си да ходи. Здрави крака трябва да има ученикът. Краката на човека представят неговата добродетел. Когато искаме да ходим, разбираме човек, който обича доброто може добре да ходи. Човек, който обича правдата, може добре да работи. Човек, който обича мъдростта, може да мисли. Човек, който обича любовта, може добре да чувствува. Та, казвам: Всичко в света сега зависи от любовта, която може да имаме към Бога. Оттам трябва да се започне новият живот. Който обича Бога, той тепърва трябва да се роди от вода и Дух. Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в царството Божие. Сега, да го разберете ясно. Вие може да сте житно зърно или скъпоценен камък, турен в кутия или в хамбара. Роден значи: трябва да бъдете извадени от Божествения хамбар, трябва да бъдете посети върху Божествената нива да дойдат страданията. От тия страдания, значи, вие растете. Ако сте винаги радостни, значи не растете. Ако искате да бъдете радостни, ще изгубите радостта си. Не цял живот да бъдете заняти със страдания. Но щом има смяна между радостта и скръбта, животът е правилен. Страданията не продължават. Страданието дойде една секунда, но оставя известни резултати. Аз мисля върху резултатите на болката. Заболи те коремът. Щом престане да те боли, тебе ти е приятно. След изчезването на всяка болка, тебе ти е приятно, че си се освободил. Тази приятност се чувствува. Колкото повече страдаш, толкоз повече се освобождаваш. Всичките противоречия на Земята носят със себе си Божиите благословения. Страданията не са нещо произволно, само, ние не трябва да си създаваме изкуствени страдания. Изкуствените страдания не са Божествени. Казвам: Някои от вас трябва да работите. Някои братя казват: “Остарях.” Радвайте се, трябва да се подмладите. Някои са млади, те трябва да остареят. Които са млади, да остареят. Какво разбираме под думата старост? Които са млади, да поумнеят. Които са стари, млади да станат. Старите малко обичат; младите много обичат, 58
знанието нямат. Старите знание имат, не знаят да обичат. Децата малко знаят, но знаят да обичат. Децата нямат знание, но знаят да обичат, затова майките им ги обичат. Старите много знаят, но не знаят да обичат. Затова, младите и старите да се съберат, че младите да научат старите как да обичат, старите да научат младите на мъдрост. Тази е една необходимост. Само един млад човек може да те научи как трябва да обичаш. Само богатите млади (а младите всички са богати) има какво да дадат. Ако си сиромах, какво ще дадеш? Не може да угостиш. Щом си богат, ще дадеш една богата трапеза. Като си сиромах, казваш: “Това зная, онова зная.” Може да проявиш любовта. Сиромахът може да има знание. После, от богатите, онези от вас, които са стари, да се научат да обичат. Онези, които са млади, да поумнеят. Да поумнеят, че като не са умни, трябва да придобият знанието. След като придобият знанието, ще идат пак да учат при Любовта. Правилно ще учите, защото всеки ден в себе си носи нова любов. Вчерашната любов не прилича на днешната и днешната не прилича на утрешната. Всеки ден носи нещо ново в света. Турете мисълта: старите да обичат, младите да се учат. Тогава всеки ден ще си прислужвате. Като дойде старият, да каже: “Я ми прислужи на любовта”. Какво знае, ще ви прислужи. Ако младият дойде при стария и му каже: “Я ми прислужи на мъдростта.” Старият ще каже: “Я ми прислужи, да видя, какво съм научил на обичта.” Старите ще прислужват на младите колкото знаят и младите ще прислужват на старите колкото знаят да обичат. Тогава и двамата ще се хванат за ръка, ще идат при Господа, ще си кажат урока. Тогава каква ще бъде разликата между младия и стария? Никаква разлика няма да има. И двамата ще бъдат млади, красиви, без бради, без мустаци, косите ще бъдат дълги, изчистени, светлина ще излиза от тях. Тук, на Земята, гледай малкото дете. Туй дете след 50 години ще има брада и мустаци, ще побелее главата му, ще остарее. Белите глави показват, че е зимно време; черните глави 59
показваш, че снегът се [е] стопил. Онези от вас, на които главите са побелели, ви препоръчвам да се свърши вашата зима. Слънцето да стопи снега, да почернеят главите ви. Сега вий сте покрити с юрган, всичко почива. Да почернеят главите ви, всичко да започне да расте и плод да дава. Белите глави показват, че имате доста капитал, понеже всякога, когато има голям сняг, житото добре става. Онези, на които не побеляват, плод не дават. Онези, на които главите побеляват, плод дават. Онези, на които главите не почерняват, нищо не дават. Черна глава, която побелява, е хас черна и бяла глава, която почернява, е хас черна. То е моето определение. Бялата глава, която почернява, е хас бяла и черната глава, която побелява, е хас бяла. Двете хас бои като имате, една хас бяла и една хас черна като се срещнат, да се обменят. Като се обменят, обичат се. Черното в бялото и бялото в черното и светът се върти, плодовете ще дойдат и щастието в света иде. Аз държах днес тази сказка, толкоз дълга, за новия костюм, който присъствува на лекцията. ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН, ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ, ЕДИНАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО СИ ИЗПРАТИЛ. 3-та лекция от XXI година на Общия окултен клас (1941Ш942), държана от Учителя на 15.Х. 1941 г., сряда, 5 ч. сутринта, София □ Изгрев. хас (ар.-тур.) чист, истински. 60
ПОЛОЖИТЕЛНА МИСЪЛ “Добрата молитва” “Бог е Лкбов” Говори се за свобода. Ако човек не може да мисли каквошо иска, ако не може да чувствува каквото иска, и ако не може да работи каквото иска, свободен ли е? Не е. Найпърво, човек трябва да се освободи от всичките препятствия, които съществуват в неговия ум. Наслоени са. Задава се въпросът откъде са дошли. Откъде иде прахът в една стая? Стаята сама не привлича праха, но през дупките, оттук-оттам влиза и се наслоява. Някой път кирта се наслоява на ръцете. Ние не искаме, но очернени са ръцете, лицето е очернено. Всяка сутрин трябва да си миете ръцете, лицето. Та, казвам: Първият начин е да имаме метод да разсъждава човек. Да разсъждава човек значи да знае да подбира нещата. За пример, някои хора не са досетливи. Кой е досетлив човек? Който предвижда нещата как ще станат. Някои хора нямат досетливост. Заради временни блага човек изгубва ценното. Някое дете е своенравно, стане наопаки, не става с главата си, не стане на краката си, но дигне задницата си, наведе главата надолу и започне да реве. Отиде майката, вземе го, нашари го и то дигне главата си. Всички вие сте констатирали тия работи. Човек не може да учи, докато не е свободен. Вие седите и мислите. Някой бутне крака си, че го боли. Някой бутне ръката си, някой ушите си. И десет пъти да бутнеш, тази работа с бутане не става. Някой път с бутане може да създадеш голямо препятствие. Казвате: “Остарях.” Каква идея влагате в това? Вие влагате идеята, че сте отслабнали, че краката ви болят. Нямаме идея. Казват: “Едно време хората бяха такива, сега са станали други.” Това е едно лъжливо понятие, което е влязло в ума ви. Когато влезе тъмнина в човешкия ум, какво казва? Той казва, че всичко е тъмно, 61
няма никаква светлина. Вярно ли е това? Дотогава, докато е тъмнина, е вярно, но щом дойде светлината, всичко е светло. Кое е вярно сега? Какъв извод трябва да имаме? И двете са верни. Щом дойде светлината, има условие за знание. В светлината има условие за знание. Това е просто разбиране, никаква философия не туряйте. Дойде сега тъмната старост, казва: “Твоята работа се свърши.” Дойде светлата страна на старостта, казва: “Сега започва животът.” Старият човек ще се подмлади и човек и половина ще стане. Досега беше половин човек, а сега ще стане човек и половина. Вярно ли е туй? Казвате: “Умират хората.” Защо умират? Пишете тогава върху темата “Защо човек умира?” Проучете този въпрос и цяла година трябва да мислите защо човек умира. Защо умират хората, защо ядат ябълки, круши. То е същият въпрос, все същият въпрос. Защо умира човек? Обикнал те някой, изял те, умрял си. Това е. Всеки човек, който умира, обикнали са го, изяли са го. Може да доказвате, че той умрял, че това е станало, онова е станало. И тебе, когато ти се яде една ябълка, влезе в стомаха ти. Може да казвате, че туй е станало, онова е станало. Нищо не е станало. Обикнали са се двама, ябълката се съблякла от старата дреха и като влязла в човека, се разтопила. И човек е весел, и ябълката е весела. Не е ли така? Така е. Вие казвате: “Остарях вече.” Поздравлявам ви. Като гледам образа на стария, седнали сме да се учим. Той казва: “Какво ще се учим, свърши се нашата работа.” Право е, свършила се старата работа, нищо не си придобил. Седяла с години жената без да преде, сега □ дали хурка. Новата работа е жици да прави. Онази, която преде, пише. Тя се учи да пише единици. Първо мъжът е единица, напише една черта. Ту дебело преде, ту тънко преде. Да предеш, да събираш тия конци и да направиш дреха от тях, това е цяла наука, цяло изкуство. Казвате: “Кой не знае да преде?” Ако на физическото поле предеш, не може в духовния свят да [не] предеш и в Божествения свят не може да [не] предеш. Тогава тази работа не върви. В трите свята трябва да предеш. Ако във физическия свят не знаеш да тъчеш, ако в духовния и в Божествения свят не знаеш да тъчеш, не върви тази работа. 62
Ти на Земята си изучил как да предеш. Сега остава в духовния свят да предеш. Кое е сега духовното? Физическото е ходене на едно място, на едно място стоиш. При духовното има движение, ходиш и се движиш. Божественото кое е? Вие ще го намерите. Много прости работи са. Имате единица, 1, имате 2, 3, 4, 5. На физическото поле какво означават? Те са количествени числа. 2 е два пъти по-голямо от единицата, 3 е три пъти по-голямо от единицата, 4 е четири пъти по-голямо от единицата, 5 е пет пъти по-голямо от единицата, но това е количествено. В духовния свят числата имат друго значение. Една кибритена клечка е динамична, може да запали цял един град. Една кибритена клечка може да го запали и той да изгори и на хората може да им вземе 40-50 години да го съградят. Та, казвам: По някой път вий внасяте някоя идея във вашия ум, без да знаете какви лоши последствия може да има. Някой път от някоя малка идея зависи вашето щастие. Някой път от някоя малка идея зависи вашето нещастие. Някой път минавате по пътя и виждате болен човек и си казвате: “Да не би като него да заболея.” Ти забравиш и мислиш, че нищо не си направил. Минат се година, две, три, хване ви една болест. Тя се дължи на тази мисъл, която си поставил в ума си. Или някой път може да минеш покрай някой цигулар или художник или някой красив или добър човек, и ти кажеш: “Ще стана един ден като него.” Забравиш това. Тази мисъл проработи в тебе и след години се роди една мощна сила. Казвам: Бъдете внимателни, онова, което поставите във вашия ум, добро или зло, някаква лоша идея кажи: “Не, Бог ме е направил да бъда здрав.” Не оставяй мисълта: “Аз ще пропадна, аз ще се разваля, от мене нищо няма да стане, аз съм такъв и такъв.” Не се произнасяй върху Божиите работи. Казваш: “Светът няма да се оправи.” Брей, отде да знаеш, че светът няма да се оправи? Казваш, че светът няма да се оправи, че тази работа е непоправима. Казваш: “Туй не е оправено, онуй не е оправено.” Ти не си пратен да си даваш мнението. Казваш: “Той е много лош човек.” Ако е 63
лош човек, той работи на нивата. Всички хора са лоши хора, които работят на нивата. Всички хора, които чупят камъните, са лоши хора. Всички учители, които учат хората, са лоши хора, ще ги хукат . Нещо относително е лошото. Лошото е в ш-то. Вземеш с три пръста то е лошо. Вземеш някоя круша, ябълка, туриш я в джоба то е лошото. В какво седи лошото? Откъснал си този плод не навреме, той е зелен. Чакай да узрее плодът и тогава го късай. Щом го откъснеш зелен, ти вече създаваш една анормалност, една анархия създаваш. Аз гледам сега между вас, от ред години казвате: “Едно време се въодушевявахме, пък сега... Какво беше едно време...” “Едно време” различава ли се от сегашното време? Едно време Слънцето не грееше както сега. Едно време звездите не грееха както сега. Едно време Месечината не грееше както сега. Сега вие искате да знаете какво ще бъде заключението. Никакво заключение няма. Не заключение, но разключение трябва. Вие всички правите заключение, казвате: “Тя няма да я бъде, той не знае, онзи не знае.” Щом ти казваш, че този не знае, онзи не знае, подразбира се, че ти знаеш хубаво. Ти, който знаеш, започни да учиш хората. Казваш: “От нас нищо няма да стане.” Има цял чувал с жито, казвате: “Нищо няма да стане.” Какво ще прави семето на нивата? Един чувал го посей, той е достатъчен за цяла една година да имаш за ядене. Ти казваш: “За кого ще го сея?” Сега посей онова, новото, хубавото в тебе, не оставяйте тия отрицателните мисли. Целият свят отрицателно мисли. Казвате: “Какво ще стане сега?” Ще стане туй, което всякога е ставало. “Какво ще стане?” Слънцето ще изгрее, нивята ще изникнат, реките ще потекат, птичките ще пеят, хората ще ядат, младите моми ще се женят, майките ще раждат, бащите ще отглеждат децата си, проповедниците ще заповядват, учителите ще учат, работниците ще работят. “Какво ще стане? Ами после?” После пак същото. “Ами след това какво ще стане?” Пак същото. Ще се върти колелото. Сега някои искат да кажат после какво ще бъде. Какво разбирате под после? Аз бих желал какво иска после аз да му кажа. Казвам му: После ще станеш богат. “Ами после?” хукам викам “ху” след някого; прен. гоня. 64
Kamo станеш богат, после ще се ожениш. После ще намериш една жена, която ще те бие два пъти на ден. “После?” Ще родиш и деца и те ще те бият по три пъти на ден. “После?” После ще те турят в чутурата и на прах ще станеш. “После?” Ще се разпръснеш във въздуха на прах, че от тебе ще се образуват дъждовните капки. После тия капки ще падат на земята и тревата ще изникне. После овцете ще я пасат, говедата ще я пасат. После вълците ще ги ядат. После хората ще ги бият, ще вземат кожите им. “После?” После хиляди години да разправям, туй после няма да се свърши. Хиляди години не можем да ги съберем в една година. Сега казвате: “Тази година какво ще стане?” За идущата година ще ме питате какъв ще бъде порядъкът. Вий ще искате да знаете защо е така. Има работи, които след 10 години ще ви кажа. После чакайте. Като дойде годината на после, тогава. В моя ум идеята за после е следната: като узрее житото, то е после вече. Значи придобил си, няма какво да се страхуваме. Като дойде после, вий се страхувате. Като съградиш къщата, туй после не съществува. Ще влезеш в къщата, ще живееш, ще излизаш, ще влизаш, много работи ще правиш. Вие не можете да се освободите от вашите стари идеи. Седиш, погледнеш се в огледалото не си тъй красив. Един художник, който рисува, че не знае да рисува, не е изучавал изкуството, не го прави от любов, но само от немай-къде, шари, шари, ще изучава стари автори как са рисували. Ще знаете как да употребите. Ако вашето лице не можете да направите красиво, каква наука имате? Вижте младите колко са красиви. Красиви са младите. Господ, Който ви е обичал, вий сте вярвали в Него. Всяка сутрин сте мислили, идеал сте имали. Един ден вий намерите някое друго божество. Докато сте се кланяли на Господа, вий сте красиви, очите са красиви, веждите са красиви. Един ден вий намерите някое друго божество. Не ви стига един Господ, че още един Господ ви трябва. Погрозняването всякога иде от втория Господ. Момата, като се ожени, намери втория Господ. Момъкът, като се ожени, намери втория Господ. Децата като се народят, 65
me са третият Господ. И те започнат да пишат. Дойдат слугите и започнат да шарят. Погледнеш един ден, набръчка се лицето ти, свил си се, вървиш като подплашен. Оставете туй всичкото богатство. Тебе ти е останало да се жениш. Колко пъти ще се жениш? Веднъж си роден оженен си. Каква женитба ще търсиш? Търс другар. Някой дойде, иска да се жени. Казва: “Решил съм в живота да се женя.” Няма какво да се жениш, кажи: “Аз искам само другар.” Кажи: “В дългия път, който имам да вървя, с мен можеш ли да вървиш?” Казвате: “Не може ли да се оженим?” За женитба въпрос не може да става. Вий сте дошли женени в живота. Казвате: “Аз съм женен.” Минавам някъде, понеже разбирам много от езика на нещата, виждам, една мома се оженила, но като поглеждам, виждам, че тя си е намерила втори Господ. Казвам: Много зле си направила. Има да ти пати главата. Тя казва: “Защо не ме срещна по-рано да ми кажеш, ами сега? Защо не мълчиш и сега, но да страдам?” Казвам: Мъжът ти след 5 години ще умре, Господ ще го прибере. Понеже Господ е ревнив, не иска ти да се жениш. Казва: “Ще плача заради него.” Жената казва: “Кой ще ме гледа?” Ще те гледа Този, Който всякога те е гледал. Ще те гледа Слънцето. Казвам: Не си туряйте тия лъжливите заблуждения “кой ще ме гледа”. Тази идея да оживее във вас. Хората за вас да бъдат хора, чрез които Бог ви гледа. Гледате един човек да знаете, че Господ ви гледа. Като срещнете когото и да е, гледайте слугува ли този човек на Господа както ти, или не. Ако слугува на Господа, другарувай, ако не слугува, стой настрана. Една овца и един вълк не може да се съберат, защото интересите им са различни. Не мислете, че можете да поправите един вълк, то е невъзможно. Вълкът ще си остане вълк. В Писанието се казва, че вълкът и овцата ще пасат заедно. То ще бъде, когато овцата приеме любовта и вълкът приеме любовта. Тогава ще стане. Един ден, когато вълкът ще живее по любов и овцата ще живее по любов, туй ще стане. Но докато [не приемете] любовта, ще съществуват вашите отношения, както днес съществуват. заради -диал. за. 66
Сега искам да останеше свободни, разбирам: да забравите, че сте стари. Смешно е да мислите, че сте стари. Обиколили сте 40 пъти около Слънцето и при това не сте ходили с крака, но Земята ви е носила 40 пъти и сте я обиколили. И от гледане на тази обиколка сте остарели. Срамота е да мислите, че сте остарели. Тя ви е носила 40 пъти и вий, като сте обиколили 40 пъти, ще кажете: “В тия 40 обиколки аз се подмладих.” Защото всяка обиколка около Слънцето е подмладяване. Вий, като обиколите 40 пъти около Слънцето, казвате: “Остарях.” Който не е обикалял около Слънцето, той е остарял, а който е обикалял около Слънцето, не е остарял. 120 години като обикалящ, подмладявай се. 120 години като си обикалял, в небето си се прочул. Ще дойдат специално и ще кажат: “Ще благоволите ли да дойдете в нашия свят?” Това е умиране. Тогава всички тия стари дрехи ще останат, с нови униформи ще влезете в другия свят. Като генерали ще тръгнете за оня свят. Онези, които не разбират, ще плачат подир вас. Вие ще пишете, че много добре са ви приели в оня свят, със знамена, с арки. Сега като ви говоря така, турците казват: “И да го видиш, не вярвай.” Новата идея е като срещнете човека, да се зарадвате. Виждайте във всеки човек Божието благословение. Навсякъде, в тревите, в дърветата, в камъните, навсякъде виждайте Бога. Кажи: “Божиите блага, които се разнасят, с тях Бог е велик. Той ще засегне и мене.” И ти си един от тия, които ще разнасят Божиите благословения навсякъде. (Учителят пее:) Аз остарях, но поумнях. Стар вече няма да бъда отсега нататък. Тя не е лесна работа. Старостта в света е неорганизирана материя, която се намира в неговите стави, в нервите. Той среща съпротивление в пътя си, като вятъра. Духа вятър насреща ти, казваш: “Да престане, дотегна ми.” Не трябва да допущаме тази материя да се наслоява. Всяка сутрин, като станеш, ще [се] пречистиш. Молитвата е за пречистване на ума, начин за пречистване на сърцето и на тялото. Ще се пречистиш, това е работа. 67
Hue някой път не разбираме и мислим, че молитвата е труд. Не, тя е най-хубавото нещо, което човек може да прави. Сутрин като станеш, да поговориш с Господа 1-2 часа. Вий колко говорите? Щом като станете, не отваряте радиото, казвате: “Работа имам” и тръгваш по работата. Сега идеята стои туй как ще стане. Дебелите въжета как са станали? Раждат ли се дебелите въжета? Не се раждат. Но найпърво имате един конец, после туряте втори, трети, четвърти, десетки хиляди и направите едно дебело въже. Че и в човешкия ум имате една мисъл, втора, трета и за да се образува една сила, трябва да дойдат много мисли в съвкупност и тогава имаме един резултат. Една мисъл, с един тънък конец, малко работа става. Все ще стане нещо, но с един конец не можеш да свършиш голяма работа. Та, сега между вас трябва да се образуват групи. Като те боли кракът, да не вярваш, че те боли кракът. Как? Усещаш. Макар да усещаш болката, не вярвай. Имаме такива случаи. Срещна ви една година и ще ви дам 1000 лева. Срещна ви другата година, нямам, нищо не ви давам, но ви казвам: “След една година ще ви дам 1000 лева.” Кое е по-хубаво: да ви кажа или да не ви кажа? Нещата, които не се казват, се сбъдват по-лесно, отколкото нещата, които се казват. Помисли, но не говори по-лесно ще стане. Ти казваш: “Аз ще направя това.” Кажеш, че ще го направиш. Ти нищо няма да направиш. Помисли и не оставяй друг да го направи. В света не си само ти, който работиш. Помисли, че когато тебе ти дойде някаква идея, има още хиляди същества, които мислят така и ти трябва да дойдеш в съгласие с тях. Нещата не стават, понеже ние искаме сами да свършим нещо. Искаш художник да бъдеш. Това не е единична идея. Ти, като художник, трябва да дойдеш в съгласие с всички художници, които от памтивека съществуват. Искаш да пееш, да станеш музикант тя е колективна идея. Искаш да работиш за Бога трябва да влезнеш в Божествената идея да работиш. Искаш сам да направиш нещо нищо сам не можеш да направиш. Какво може да направи един тънък лист? Нищо не може да направи. Влез в Божествената идея. Ти като влезеш в един трен, нямаш право да го трен (от фр.) □ остар. влак. 68
гледаш научно как е направен. Ти ще си седнеш на мястото, а огнярят и машинистът ще си гледат работата. Ти имаш предназначението да слезеш на някоя гара, туй тебе те интересува. Сега вие се интересувате какво ще стане. Хората са учени, знаят какво щяло да стане след милиони години. Аз да ви кажа: след милиони години много от това, което учените казват, я стане, я не. Казвам: Кажи ми днес какво ще стане. Казва: “Днес не зная какво ще стане, но за в бъдеще предсказвам.” Днес какво ще стане? Аз да ви кажа какво ще стане. Непременно на обед ще идеш да се наядеш. Супа ще ядеш. Туй ви го предсказвам. Ще ме питате отгде го зная. Ще стане нищо повече. Аз казвам: Зная, че повече от три яденета не може да поставиш. Те са обикновени работи. Ний си губим времето. Сега седя тук и казвам: “Ние тук не живеем добре.” Кой е този автор, който ти казал? Ти отгде го знаеш? Какво значи, че не живеем добре? Аз като съм болен, неразположен, мисля, че всичките хора са болни. Не е вярно. Моето неразположение не е неразположение на всичките хора. Отчасти може да им влияя и тяхното неразположение може да засегне мене отчасти. Някой път, когато един човек боледува, предава се болестта, но и здравословното състояние се предава. Та, някой път има закон, когато някой се разболее, и ти ще се разболееш. Трябва да знаеш. Като заболее някой, зарадвай се, че е заболял. Ти ще се зарадваш, когато някои хора заболеят, но и ти ще заболееш с тях наедно. Искайте богатият да дава, но не искайте сиромахът да дава няма какво да даде. Сиромахът, като го срещнеш, иска и той да работи заради тебе. Богатият като срещнеш, той може да ти даде. Той като ти даде, нищо няма да изгуби. И сиромахът, като работи за тебе, нищо няма да изгуби. Ако вие работите заради него, нищо няма да изгубите. И ако давате на богатия, нищо няма да изгубите. Който има малко, той продава. А ти имаш едно езеро вода давай. Ако някой има само едно шише и той ви даде 100 грама, то не е даване. То нищо не ползува. От преизобилието, което имате, давайте. Всяко нещо, което не произтича от преизобилието, то не е даване. “Даром сте взели, даром 69
давайте”, казва Писанието. Туй, което Бог ти дал, него давай; туй, което не ти дал, не давай. Казва: “Аз не давам.” Прав си. Точка. Не ти е дадено не може да дадеш. Дадено ти е ще дадеш. Туй, което ти е дадено, ако не даваш, тогава ти повреждаш своята съдба. Сега, да ви кажа какъв е законът. Ако ти приемеш храна в стомаха си и стомахът се обленява и казва: “Нека дойде втора храна, тогава ще започна работа”, този стомах ще пострада. Още като му дадат работа, трябва да започне. Стомах, който отлага за следната храна, скоро ще фалира. Сега ти дават една малка работа, ти отлагаш. Да дойде друга работа. Малката работа веднага свършО. Не отлагай нищо. Аз ви говоря като на ученици. Аз ви говоря, пък вие казвате: “Чакай втори път какво ще каже Учителят.” Туй, което сега ви казвам, вие си философствувате дали е вярно или не. Откъде ще знаете дали е вярно или не? Ако е за авторитет, аз зная дали е вярно или не. Много работи аз съм проверил. Аз съм ги правил. Аз ви говоря сега за един закон, с който всичките хора ще се борят. Сега вас ви утешават, сега сте остарели, но втори път като се преродите [на] Земята... Оставете тия заблуждения за втори път. Ти сега си прероден, не бъди сега глупак. Не ставай такъв глупав човек, да повикаш слугата си и да му дадеш имането си, че после от него да искаш, че той да ти каже: “Колко си ленив човек, че не работиш”, че не ти дава пари. Защо ще оставиш твоя слуга да се разправя с твоите пари? Всеки човек да се разправя с това, което има. Никога не се разправяйте с чужди работи. Кажете ми сега, какво [ви] липсва? Две неща. Да ги изправим. Няма да ми казвате: “Аз искам да свърша по музика.” Музика никой не може да свърши. Казваш: “Искам да свърша музика, искам да уча музика. Нищо няма да свършиш. Какво ще свършиш? Идеята не е права. “Искам да свърша художество.” Нищо няма да свършиш. Ние, всичките хора, представляваме части на едно цяло. Ний съставяме една Божествена идея и трябва да знаеш какво е твоето предназначение в нея. Ти седиш и мислиш, че ти си господар. Не е така. Ти си господар на някои работи, но ти си част от едно цяло, ти имаш предназначение. Сега 70
знаете ли какво е вашето предназначение? Не е лошо. Учете сега. Какво е вашето предназначение трябва да учите хубаво. Какво значи да учите добре? Ти срещнеш един човек, искаш да знаеш дали те обича или не те обича. Като го срещнеш, запитай себе си: “Обичам ли го или не?” Ти искаш много труден въпрос да разрешиш. Този въпрос е много труден, да знаеш. Аз в дадения случай може да зная обичам или не. Щом като срещнеш някого, когото обичаш, какво правиш? Аз като срещна някого, ни най-малко няма да го питам дали ме обича, но ще измеря ръката, ще измеря колко е обиколката на ръката. Някоя сестра или някой брат ще срещна с една млада мома ще премеря ръката и ще зная обичат ли се или не. Нищо не може да се скрие. Зная каква промяна ще стане, ако се поусмихна само. Всеки човек, който ви срещне, ще упражни микроскопическо влияние върху вас. Ти като срещнеш някого, непременно ще упражниш влияние. Казвате: “Аз не искам да влияя на хората.” Ще ти влияят и ще влияеш то е Божествен закон в света. Не съжалявай, но се радвай на онова влияние, което Бог упражнява чрез хората. Туй влияние иде само от едно място. Не очаквайте благото да дойде от тази лампа. Тази лампа като се запали, ток иде отдругаде. Очаквайте от Слънцето, от звездите, отвсякъде да дойдат тия блага. Тия Божии благословения идат постоянно. Тази идея дръжте в ума си. Сега второто положение, ние как сме учили. Че когато Христос е говорил, вие не сте го чули, не сте го слушали какво е говорил. Слушате сега какво другите говорят. Не сте били там, когато е говорил на голямата проповед. Казвате: “Де бяхме ние? В Неговото време не бяха ли други хора? Защо не повярваха?” Казва: “Не ми е дадено.” Те са слушали и казали: “Туй е за бъдеще.” Онези, които тогава Го слушаха, казаха: “Туй учение, което Той учи, е за бъдеще.” То е заради вас, които сега слушате. Ти сееш жито тази година и идната година ще израсне. Туй жито не е за сега. То е за идната година. Хората за идната година ще ядат от класовете, които узреят. Те ще ядат от това жито. Сега, не искам, като излезете, да кажете: “Виж какви 71
хора сме били, не сме разбрали.” Така не се говори. Найпърво, не влагайте в старостта немощ, не казвайте: “Остаряхме.” На старите хора им липсва магнетизъм. Всички стари хора развиват личните си чувства. Те остаряват от своите лични чувства. Старите стават много амбициозни, мислят, че са остарели, че имат опитности, искат да ги уважават и да ги почитат. Тебе ще те уважават хората заради силата, която имаш. Тебе ще те уважават хората заради знанието, което имаш. Казваш: “Аз зная.” Какво знаеш? Ще вземеш да нарисуваш една картина, ще вземеш да пееш, ще вземеш мотиката и ще работиш. Пък като стар какво ще правиш? Вас, учениците, ще ви накарам по любов да работите. Вие още по любов не вършите работата. Аз имам насадени ягоди в лозето и искам всеки един от учениците по едно гнездо да изчисти. Тук до десетина дена да го направите. Всеки само по едно гнездо да изчисти [от] тревата и да го разкопае, не искам по десет гнезда. Едно гнездо ти ще разкопаеш, да не развалите работата. Вие имате големи желания, казвате: “Аз съм учител.” Какво от това? “Ще ходя да се занимавам с ягодите?!” Мислите, че тази работа е проста. Аз отивам да видя какво Господ работи там. Господ е работил там. Като расте туй грозде, виждам какво слънце е работило върху него. От листата чета какви промени станали на Слънцето. Мълча. Има знания, които не ви казвам. Спирам се при някоя канара, спирам се при някой камък и виждам какво става във времето. Всяко нещо, което правя, аз проучавам. Божественото е вложено. Аз дигам едно камъче от едно място на друго. Мен ме интересува като дигам камъчето, ще науча новото, което става в света, то е отбелязано там. Ако се приближа при едно камъче и пипна, че е топло, значи Слънцето го е гряло; ако е студено, значи Слънцето не го е гряло. Ако камъчето е топло, значи, че туй камъче е обичало повече Слънцето и Слънцето го е обичало повече; ако е студено, не го е обичало. Понеже не го е обичало, затова и другите камъчета са го затрупали. Казвам: Ако вие не сте готови да се учите, ще ви затрупат. Ако сте готови, ще видите Слънцето. Ние сами се затрупваме. Казвате: “Това не е заради мене, онова не е зара72
gu мене.” To е проста работа. Не за една пролет, две, три, четири, но има хиляди милиони години, като работите по този начин, много ще постигнете. Първия опит ви давам: всички, които обичате, да изчистите по едно гнездо. Като влезете вътре, ще си отправите ума, ще се спрете и едно гнездо от обич ще го очистите, не цяла леха. Дето обичаш, ще очистиш и ще си излезеш. Една задача за 10 дена и всеки от обич да го направи. Който не обича, да не работи. Аз вече ходих и очистих едно. Болят ме краката, понеже кляках. Очистих едно, но тази сутрин гледам: краката ме болят. Ще кажете: “Вече очистих, понеже краката ме болят.” Ако не ви болят краката, нищо не сте очистили. Защо ме заболяха краката? Понеже сухите треви изхвърлих, те се разбунтуваха. Казват: “Какво право има, природата ни дава туй място, пък ни изхвърляте.” Казвам: “Вас на служба ви назначавам.” С всичките тревици се разправям. На някои семенцата, децата им на друго място. Всякога в живота си вие ще срещнете едно противоречие. Противоречието всякога е Божие благословение. Вярвайте в това, не го обяснявайте. Бог използува в света всичките противоречия. Използува ги както Той разбира. Ако в нас има противоречия, има нещо, което и ние може да изправим. Всичките противоречия, които съществуват в ума, ще се превърнат за добро. Всичките противоречия, които съществуват [в сърцето], ще се превърнат за добро. Всичките противоречия, които съществуват в тялото, ще се превърнат на добро. То е Божия работа. Та, казвам сега: Желая на старите от вас, които се мислите, да учите, толкоз години вие ме слушате, напишете сега какво сте разбрали. В 10 думи напишете какво сте разбрали. Ако аз ви дам един обяд, един обед нищо не ползува и два обяда нищо не ползуват. Ако ви говоря на един език, ще кажете, вие искате един обяд. Всеки един обяд е поемане на въздуха. Поемането на светлината не е ли един жив обяд? Някой път ние се събираме на обяд, но много от нашите обеди не са направени от любов, има недоволство. Всеки като седне, носи човешки разпоредби, на кое място да седне, философски работи, отляво или отдясно. В Божественото като седнеш, да 73
имаш разположението на любовта, гдето и да си. Някой път като седнете на масата, гледате към запад, някой път гледате на север, някой път на юг. Кое място искате сега? Ако гърбът ви е към изток, а лицето към запад, какво ще придобиете? Значи, вие искате да слезете на Земята, да забогатеете, къща да имате. Много добре. Вий гледате към изток вие искате да напуснете България, да идете в друга държава. Добре е. Ученик сте, искате да отидете другаде. Гледате към юг искате добър да станете, много добър да станете. Идете в училището. Гледаш към север искаш да научиш какво нещо е истината. Север е нагоре, юг е надолу, запад е назад, изток е напред. И назад е потребно. Иде една мечка няма да бягаш, ще отстъпиш. Тя ще мине, ще те погледне. Някой път трябва да козируваш на мечката. Погледне те като генерал. Аз ако съм, като срещна мечка, като иде, ще отстъпя назад, полека ще я поздравя, ще □ се поклоня. Аз в живота си можах веднъж да козирувам на една мечка. За пръв път бях ходил на Мусала, слизах през Маричината низина. Аз нося чадър и една кърпа с хляб. С мене върви един евангелски проповедник. Той си навехнал крака, малко накуцва и останал малко назад. Вървим по пътя и гледаме една мечка. Връщам се към проповедника и му показвам мечката. Аз таман щях да козирувам на мечката. Той помисли, че аз вече бягам, а тя иде наблизо. Като се удари в едно дърво, дигна си краката нагоре. Тя, като го видя, уплаши се и хукна обратно. За пръв път видях да бяга мечка, но от кон по-силно бяга. За пръв път съм срещнал мечка. Тя отдалече иде, заклатила си главата, отива към Марица. Казвам: В мечките има нещо, което е хубаво. Човек не може да асимилира мисълта □, има нещо много грубо, което тя внася и ти чувствуваш нещо грубо. Ако гледаш мечките, има нещо много хубаво. Наблюдавах тази мечка, като ме погледна, аз седя спокоен. Наблюдавах как очите □ се отвориха. Тя гледа и не може да разбере. Този проповедник си дигна краката. Мечката казва: “Този ли е, който проповядва на хората? Аз не искам да го виждам.” Казвам: Всеки един от вас ще срещне такива препят74
сшвия. Можеше да се нахвърли тази мечка отгоре ни. Сега ви разправям, че тя е побягнала. Не беше женска, но мъжка мечка беше. Аз седях и гледах мечката и веднага ми дойде мисълта: ето едно същество затворено, прикрито. В тази мечка виждам кой е, зная кой е в мечката. Тя стъпя солидно, пък и в характера си има нещо такова. Като обича обича, като мрази мрази. Мечката много мрази. Ако я обидиш, и 20 години да мине, не забравя. Много отмъстителен характер има. Хора, които имат мечешки характер, са същите. Та, казвам: Като срещнеш мечката, не може да мислиш, тя внася нещо. Или срещнеш някоя змия, някоя боа не може да разсъждаваш. Трябва да имаш присъствие на духа. Животните винаги познават кой човек е страхлив. Щом твоите трептения са по-силни от техните, те бягат. Като те погледне, преценява моментално има ли противник или има един страхливец до себе си. Тези, големите мечки, тигри, вълци, змии, са много силни. Аз ви навеждам това, защото мъчнотиите в живота мязат на разни животни. Една мъчнотия като те срещне, щом види, че си страхлив, тя те атакува. Няма какво да се плашиш от една мъчнотия. Писанието казва: “Потърсете Ме в ден скърбен и Аз ще ви помогна.” При големите душевни мъчнотии ще опитаме Божията сила. Има неща, при които никой не може да ти помогне. Някъде си в пустинята, или в гората си изгубил пътя кой ще ти помогне? Божественото начало вътре ще ти покаже по кой начин може да излезеш от мъчнотията. Виждам ви, всички сте със затворени интервали. Има затворени интервали. Един затворен интервал трябва да се отвори. Имаш мъчнотия, която няма разрешение то е затворен интервал. Щом намериш по кой начин може да стане тази работа, вече влизаш в отворен интервал. Ти започваш една идея и постепенно стесняваш, стесняваш то е затворен интервал. Отвореният интервал е, когато започнеш от малкото и разширяваш. По кой начин ще работиш? Няма да започнеш от периферията, но от центъра навън ще излизаш, (фиг. 4.1) Ако започнеш от периферията към центъра, то е вече затворен интервал. Всякога, когато една мисъл е от затворен интервал, тя обезсърчава човека; 75
когато е от отворен интервал, тя насърчава човека. Туй, което поощрява, е отвореният интервал. Туй, което спъва човека да не може да работи, то е затвореният интервал. Ще обърнем движението. Когато казваме вяра в Бога, то е отворен интервал. Безверието е затворен интервал. Ти отричаш, отиваш към центъра, търсиш причината. Търсиш кой е направил света. Ти от периферията търсиш кой е центърът, има ли някаква причина или не. Ти вече сам се затваряш. Като че влизаш в един кладенец. Щом влезеш, ще дойдеш на едно място и наново трябва да излезеш навън. Ти се намираш в едно ограничено пространство. Ако слезеш на 1000 метра дълбочина, гледаш една малка дупчица само. Ти трябва да започнеш да излизаш постепенно в широкия свят, да можеш да работиш. В туй място, дето си стигнал, нищо няма да постигнеш. Някой път вечерно време някъде отвисоко слизаш в някой кладенец то е страшна работа. Сега да остане идеята: “Аз остарявам, но ще се подмладявам.” Затворени интервали има в някои песни. В българските песни са повечето затворени интервали. Сега ще ви изсвиря как българинът разбира. (Учителят свири тъжен български мотив.) Българинът казва: “Я бъде, я не.” Той вярва, че някой ден някой ще се яви и ще отвори, но в далечното бъдеще. (Учителят свири нещо бодро, а после □ много нежно.) Българинът казва: “Трябва да му се намери колаят, трябва да се излезе от трудното положение.” (Учителят свири нещо живо, ритмично.) Той вече наближава отворения интервал. (Учителят пее:) Аз остарях, но ще се подмладявам. Това аз зная от моя дядо. Иде време, когато това ще стане в мои дни, недалече от сега. 76
Аз ще се подмладя, това да знаете всички вие. Аз ще се подмладя, да знаете всички вие това. Аз ще се подмладя, аз ще се подмладя, да знаете отсега. Когато ще бъдем млади, ще ходим, цветята ще изучаваме, реките ще прегазваме, по високи върхове ще се качваме, на Бога слава ще отдаваме. Аз ще се подмладя, аз ще се подмладя, да знаете всички това, що ви казвам сега. Аз ще се подмладя, да знаете вие сега. Казвам: В Божествения свят има нещо хубаво, ново. Всякога човек трябва да бъде свободен. Трябва човек в себе си млад и щедър да се чувствува. В себе си да чувствувате резултатите. Вътре човек си е все млад, той съзнава, че е млад. Как е станал стар? Той постоянно си внушавал, внушавал. Казвам: Не си внушавайте, че сте стари. Всички мислете хубави неща. Кажете: “Ще се оправи тази работа, ще се подмладим. (Учителят пее:) Аз ще се подмладя, да знаете отсега. Като станете сутрин, ще пеете: “Аз ще се подмладя.” Да оставим за втория път. Като излезете, пейте сега: “Аз ще се подмладя, да знаете вие това.” ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН, ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ, ЕДИНАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО СИ ИЗПРАТИЛ. 4-та лекция от XXI година на Общия окултен клас (1941Ш942), държана от Учителя на 22.Х. 1941 г., сряда, 5 ч. сутринта, София □ Изгрев. 11
РАЗУМНА ПОЧИВКА “Добрата молитва” “Цветята цъфтяха” (Прочетоха се темите “Защоумира човек” и “Какво съм научил”.) “МислО, право мислО” Трудно е, когато някой певец иска да даде концерт, кои песни да избере. Някой път се безпокои певецът кои песни да избере. Или цигуларят трябва да изсвири нещо, намира се в трудно положение. Когато говорим, трябва да намерим някой предмет. Намирам, че обикновените хора много лесно намират предмет. Две жени два часа говорят, намират тема. Тук не може да си развивате темите, пък те много лесно ги развиват. Веднъж във Варна слушах една гагаузка, три часа говори, скарала се със съседката си, българка. Три часа говори, нарежда като оратор думите си, разхожда се. Найпосле казва: “Кажи де!” Три часа говори, доказва като някой прокурор, една обвинителна реч по всичките правила. Най-после казва: “Какво ще кажеш? Кажи, да видим.” Сега, като дойдете тук, казвате, че не знаете. Много голяма скромност имате, много скромни сте. Най-първо човек има доста да изучава в живота. Има да изучава тялото си. Някой път някой певец иска да пее, пък се случва, че се простудил и каналите, от които излизат отровни вещества, наместо да слизат в носа, слизат в гърлото. Горкият иска да пее, но тия нечистотии се набрали, той трябва да се изкашля. Пазете се да не отиват тия вещества в каналите. Някой път се запушват каналите ви. Слюнката засъхва и тогава трябва да намажеш гърлото си с влага. Не е хубаво да засъхва гърлото. По някой път засъхват очите, някой път са no-влажни. Нито голямата влага е полезна, нито пък сушата. Някой път започват да се зачервяват очите. Този човек е динамичен. Червеният цвят започва да се явява 78
на клепачите, война иска човекът. Казва: “Хич не ме бутай, червени ми са очите.” Казвам: Ако две сестри, една млада и една стара, ги турите да говорят, как ще говори младата и какъв ще бъде предметът, старата какво ще говори? Да допуснем, едната е женена, другата е неженена. Неженената за какво ще говори? Ще говори за туй, което не е. А пък женената ще говори за туй, което е. Онази предполага, другата вече знае работата. Погрешката е: онази, неженената, преценява работите, туря туй, което не е, казва: “Много хубаво е”. Онази, женената, ги подценява. Защо едната ги надценява, а другата ги подценява? Когато обичаме някого, винаги туряме туй, което не е. Когато не го обичаме, туряме туй, което е. Какво му туряме? Казвате: “Той не ме обича.” Много естествено, не е намерил човек предмет да обича. Може ли да обичаш туй, което не е? “Той не ме обича.” Ти за него не си предмет. Ти не съществуваш за него. Ти като една вещ си в света, но за да те обичат, твоята [душа] трябва да се прояви. Ако вие туряте хубави дрехи на една восъчна кукла, заслужава или да я обичате, защото има хубави дрехи? Че някой има хубави дрехи той може да е кукла. В света душата може да се обича. Казвам: Дотогава, докато човешката душа не се проявява, любовта не може да се проявява. За мене ето какво е любовта, в най-простата идея изразена: при 30 градуса водата не може да се прояви, тя е много скържава , каквото го вземе, го задига, капка вода не дава. При 30 градуса студ любовта не може да се прояви. Водата при 30 градуса студ е на лед. Какво ще правиш този лед? Може да четеш много молитви, можеш да кажеш: “Студен си, взел си всичко” той все ще мълчи. Казвам: “Прав си, каквото искаш.” Щом го напече слънцето, започне да пуща нещо от него. Всеки един от вас може да каже тази реч. Да приложим тази реч в живота. Всеки един от вас може да има идеята, че е певец. Всеки е певец, но по някой път има препятствие, не може да пее. Гласът не му се подчинява. Неговата музикална ципица, като иска да пее, казва: “Не съм разположен.” Някой път нашето скържавг/мал. стиснат, скъперник. 79
гърло прилича на онази дъщеря на един богат българин, била доста видна. Дошли му гости, искал да я покаже; била красива, учена, но доста своенравна. Бащата казва: “Ела да те представя.” Казва: “Не искам да се срещам, да си вървят!” Бащата отива при тях, казва: “Ще извините, малко е неразположена, трескаво състояние има.” Извинява се веднъж, но ако втори, трети, четвърти път все като идват гости, все тъй става, как ще извиниш работата? В края на краищата какво извинение ще дадеш? Сега аз ви представям един изключителен пример. Такъв пример на Изгрева го няма, вън има. Едно състояние има в нас. Някой път ние сме неразположени. Много естествено, боли те кракът, така те боли, че сълзи излизат какво ще те хваля? Кракът те боли, направиш гримаса. Онзи, когото не болят краката, казва: “Няма нищо.” Няма нищо за тебе, но за мене? Ние сега живеем във времена, дето много работи са изостанали недоправени, ние трябва да ги доправим. Като влезем в една къща, трябва изново да се поправи, да не виждаме неудобствата на къщата. По някой път, когато сме недоволни от живота, има много неудобства. За пример, в живота трябва да имаш вяра. Вярата има един център в главата, пък има и жлеза. Сега учените хора намериха центъра на вярата, но жлезата на вярата не са намерили. И аз няма да я кажа то е една тайна. Като я намерят учените хора, и аз ще ви кажа. Седиш ти и си се обезверил. Обезверяването значи: вярата ти е отслабнала. Щом вярата ти е отслабнала, работите са тръгнали назад. Щом вярваш положително, всичко върви положително. Щом престанеш да вярваш, вече работите вървят зле. За пример, по някой път говориш за невидимия свят. В невидимия свят има същества, които говорят много тихо, отличен слух трябва да имаш, едва се чуват. Нашето тихо говорене е силно за тях. Нашият говор, пренесен в небето, е цяла буря, гръмотевица, която може да разруши всичко. Благодарение, че хората не могат да влязат такива, каквито са, в оня свят ако биха влезли, всички неща биха ги разрушили. Някои неща хората са разбрали. Казва: “Ти ще станеш богат” изведнъж ти допада. “Ти ще осиромашееш, ще изгубиш богатството си” ти започваш да се съмняваш вече. Много 80
естествено, за мене богатството е много голяма работа. Зимно време при 30 градуса студ може да имаш вода колкото искаш. Лятно време при 50 градуса топлина всичкото богатство от леда ще се разтопи. Значи ако един човек е осиромашал, лятото е дошло, 50 градуса топлина има. Какво представя лятото? Какво представя единицата? Един лев? Единицата представя началото на живота. Едно значи начало, започна животът. Този живот ти носи всичките блага като едно семе, което Бог е вложил. Започва една работа с единица радвай се, че онова, което Бог е вложил, гледай го да се прояви, не да се проявяваш ти, не да се проявяват твоите черупки, които имаш, но да се прояви съдържанието, което има единицата. Казвам: Едно-то е пролетта, началото на живота, две-то е лятото, жертвата е то. Числото 2 ние не го обичаме, понеже не искаме да жертвуваме. Най-малко хората са готови за жертва. Като дойде до жертвата, там идат всички противоречия. Скарването какво е? Някой се обидил, защо? Някой се обидил, защото не му си казал това, което той иска. За работата не си му платил това, което сам си оценява. В бъдещата култура като наемеш един работник, ти няма да оценяваш колко струва работата, но самият работник ще оцени работата си. Колкото иска няма да кажеш нищо. Каже 15, 20, 300, 500 лева няма да му отбиваш. Да допуснем, че аз държа този, новия морал. Имам работници, ако дойде някой и не може да направи една работа така, както трябва, аз нищо няма да му кажа, но ще му платя колкото иска. Аз съм ви привеждал този пример: Един американец, който обичал много музика, обичал много да свири на цигулка, чул, [че] ще дойде един знаменит европейски виртуоз, но се случило, че тренът закъснял и той пропуснал концерта. Вечерта към 11 часа намира хотела и отива там. Виртуозът вече се съблякъл да си почива от концерта, този хлопа. Казва: “Господине, искам да ви чуя как свирите.” Казва: “Свърших концерта, сега искам да си почина.” “Аз ида отдалеч, не си отивам, искам да ми свирите.” “Скъпо струва.” “Колко трен (от фр.) остар. влак. 81
струва? За 50 долара ще ми свирите ли?” “Не свиря за 50 долара.” “За 100?” “И за 100 не свиря.” “За 200 да ти дам?” “Не свиря.” “За 300?” “Не свиря.” “За 1000 долара?” Става, взема цигулката и му свири. Цигуларят отвътре, онзи отвън. Дава му 1000 долара. След това американецът иска цигулката му, да му я даде, че той да посвири, за да се произнесе дали може да стане нещо от него. Дава му цигулката, дава му още 1000 долара, за да се произнесе за неговото свирене, стават 2000 долара. Свири му той и виртуозът казва: “Доста заложби има в тебе.” “Тъй ли? Много добре!” Сега кажете ми: колко часа продължила тази работа? Колко предполагате? Колко време допущате, че са говорили двамата? Може този пример да е верен, може да не е верен, но близо до ума е. Вий бихте ли дали 2000 долара? Те са 200п000лева. Да дадете 200D000 лева, да ти свири100П000, да го чуеш и 100□000, да те прецени ще стане ли от тебе един ден нещо. Този човек има преизобилно пари. 200D000 лева са малко за него. Има неща във вас, които ви са дадени и които струват много повече, отколкото вие мислите. Има картини при изгрева на Слънцето, такива гледки струват 400—500 □ 000 лева. Когато на тебе ти дадат това богатство, не го оценяваш. Съвременните хора си набират нещастия от много спане: не лягат навреме, когато трябва да спят, и не стават навреме, когато трябва да станат. Знаете защо не можете да спите? Много естествено е това. Тази работа е много проста. Кокошките по кое време лягат? Те знаят, че когато залезе Слънцето, има много тренове за другия свят, съобщенията за другия свят са много добри, но късно, към 10-12 часа, треновете са редки, ще трябва да чакаш, не можеш да идеш в другия свят, ще бъдеш буден, на гарата, не можеш да се качиш. Щом се качиш, е лесно, ще те поеме тренът, да те носи за другия свят. Разправяше ми един познат, казва: “Никога не съм виждал такъв сън. Денем, спя около два часа и гледам едно море тъй живо, че трябваше да бъда художник. Аз седя над водата, гледам една лодка, гледам двама души, единият плава, другият не може да плава. Онзи, който плава, иска да 82
избива онзи, който не може да плава. Виждам и един голям параход, виждам приближават се тия двамата, виждам телата им от бялата раса са, не са черни хора. В съзнанието си схващам, че единият иска да му помогне, другият изгуби съзнание. После и двамата видях с лицето нагоре. Ставам.” Пита ме: “Какво означава това? Кажи ми как седях над водата. Наблюдавах много ясно морето, в живота си така ясно не съм наблюдавал.” Казвам: Жлезата на твоето зрение се е пробудила, защото не само с центъра на зрението може да се вижда, но жлезата на зрението се е събудила, че виждаш работите. Искат да ти покажат, че морето е животът. Онзи, който изгуби съзнанието, загазил, влязъл в гъстата материя. Задушил се. Другият, главата му е над водата, той е господарят на положението. Той мисли, иска да събуди другия. Този може да е някой проповедник, може да е майка, може да му е син, може да дадете каквото искате тълкувание. Казвам: Вий какво тълкувание ще му дадете? Вие ще му дадете някакво тълкувание. Тълкуванието е вярно само когато човек разрешава една задача и чувствува една приятност. Всеки човек има една жлеза вътре и той усеща една приятност, щом работите вървят добре. Когато имаш добро разбиране, пак усещаш тази радост. Жлезата е вътре. Тази жлеза показва същината на нещата. Същевременно този център се събужда отгоре. Докато не се събуди тази жлеза, нямаме ясна представа за онова, което става около нас. За пример, ядеш. Тази жлеза е много развита. С ума си може да мислиш много какво нещо е захарта, но като близнеш с езика си, щом близнеш захарта, веднага разбираш същината на меда, на захарта. Щом ядеш, определяш същината от ябълката, от крушата. Всички тия вкусове езикът ги различава. Ти го считаш този език като че ли е много лош. Доста голям специалист е. Като близнеш с езика, разпознаваш меда, отличаваш захарта, крушите, даже и със затворени очи от сладчината ще познаеш какъв е предметът. Казвам: Не осакащайте вашия вкус, чувствителността си. Често от много работа хората осакащат най-нежната страна, вътрешната страна на върховете на пръстите. Пръстите трябва да бъдат много чувствителни, да усещаш. Като 83
пипнеш с ръката, може да познаеш този човек здрав ли е или не. Като пипнеш една здрава ръка, усещаш нещо приятно; като пипнеш някой, който не е здрав, като че пипаш изгоряло. Някой път се ръкувате с някой човек, който е здрав усещате приятност. Някой път се ръкувате с някой човек и възприемате неговата енергия тя показва, че е в едно болезнено състояние. Болезненото състояние липсва му нещо. Недоимък има или излишък има. Излишъците трябва да се изхвърлят. Благото на новото иде и всеки човек трябва да възприеме новото благо, което иде от Бога. Някой ден благото седи само в това да срещнеш един твой приятел. С този приятел ти ще имаш една обмяна между него и тебе. Тази обмяна ще ти даде това, което ти искаш. Този ден найголямото благо е да срещнеш един свой приятел или някой ден благото е да излезеш и да посрещнеш Слънцето и ти ще възприемеш това, което искаш. Ако не излезеш, ще изгубиш. Сега казвате: “Защо Слънцето всякога не може да даде своето благо?” Не може Слънцето да ти даде своето благо, понеже теченията, които стават от сутрин до вечер, са разнообразни: човек до обяд възприема теченията, подир обяд човек е вече натоварен и той се намира в едно негативно състояние. В изваждането имате минус. Имате и плюс. Равенството представя две успоредни линии. Защо ги наричат успоредни? В негативната страна имате два минуса турени, две отрицателни неща имате и две положителни неща те “ образуват един мост. (фиг. + 5.1) Двете линии представят + бреговете на реката, водата ___________2___________ тече между бреговете. На двата бряга (минусите) това 2 са двама души недоволни, и двамата искат да минат реката и не може да минат. Като дойдат до положителното, вече имате два плюса (прекръстосването) и всеки става положителен. По някой път имате отрицателни мисли. Трябва да знаете законите как да ги превърнете. Защото двама добри 84
хора ако ги срещнете, те не може да се приближат. И двама лоши хора не може да се приближат, те се отблъскват. Двама добри хора, които са положителни, не могат да се търпят. Положителни са те, всеки търси някой да направи добро. Двама лоши са, които чакат да им се направи добро. Като ги съберат двама по двама: (фиг. 5.2) Минус две и плюс две е равно на колко? Тук мъжът за2 + 2 = повядва, а жената се подчинява. Там, дето жената се подчинява, -2 + 2 = 4 + 22 = 0 нищо не остава. Какво разбирате под нищо не остава? За мене е ясно. В пукнатото шише, в съдраната торба каквото да туриш, всичко изтича навън, нищо не остава, и много естествено: торбата, която е продрана, като туриш хляб, нищо не остава, ако туриш жито, нищо не остава. Вие казвате: “Защо така трябва да бъде?” Как трябва да бъде? При съдраната торба, като туриш житото, нищо не остава. Съдраната торба какво трябва да прави? Ще я закърпиш. Щом я закърпиш, вече не е жена, която се подчинява. Защо тя се подчинява? Тя мисли, като намери съдраното, дупката, че ти дава. Торбата, която през съдраната дупка дава, не го дава от себе си, тя го дава, понеже е подчинена. Бият те ти мислиш, че даваш. Ти не даваш от сърце, но за да се освободиш от боя, даваш. Не очаквайте от съдраната торба тя да ти даде благото или пукнатата стомна да ти даде благото. Чакайте благото от онази, здравата стомна. Някой път българинът много добре разрешава въпроса със стомната. През голямата дупка, дето влиза водата, не пие, но на дръжката, дето хваща стомната, направил една мамица. Икономисва енергията. Да дигаш тази стомна нагоре е много трудно и така да пиеш вода. Като тури устата на мамицата, изтегля водата, икономия има. Но ум се изисква да тури мамица на ръчката. Намерил се в трудно положение, докато тури на ръчката мамица, и да не дига да пие през гърлото, дето дошла водата и дето влязла през устата. Сега ако вземеш един тон вий как ще вземете тона до? (Учителят пее “до”.) До ли е това? То е сол, не е до. Според музикантите най-ниският тон има 16, или 32 половинки, 85
трептения. Ако трептенията са 16,8 са положителни, а 8 са отрицателни, (фиг. 5.3) Когато вземеш вярно един тон, става съчетание, става преплитане на вълните, те се съединяват и положителните и отрицателните вълни, като се съберат, те издават звук. Значи между 8-те положителни и 8-те отрицателни вълни като се съединят, образуват тона до. Някой път тонът е неверен. Може някои от трептенията да се съчетават, но друга част остава несъчетана. Може две да останат несъчетани и тонът не е верен. Но туй е сега философия. Тия вълни има начини, по които може да се провери дали се съчетават. Та, казвам: Добър музикант е онзи, който примирява вълните. Като пее, че отрицателните и положителните вълни се съединяват. Един тон аз го считам като зрънце. Щом изпееш един тон, той е като житеното зърно, изниква. Значи може да даде семе. Ре е спомагателен тон на до, ми е спомагателен тон на до, фа е спомагателен, сол е спомагателен, ла е спомагателен, си е спомагателен дохождате до до на втората октава. Горно ре е пак спомагателен. Основният тон ще даде основа, трябва да градиш. Сдо ти ще градиш. Ре ще ти покаже посоката на градежа. Вълните на ре се отличават от вълните на до. Вълните на ми се отличават от вълните наре и до. Голямо различие има. Когато се взема ми доПреШт, дойдеш до ми много мек тон е, понеже минава през една област на най-малко съпротивление. Някога, когато имате голямо съпротивление някъде, трябва да пеете ми, за да се научите да намирате пътя на най-малкото съпротивление. Някъде като се намираш в някоя разкашкана област, трябва да пееш ре, за да намериш твърда почва. В кашата някъде може да се удавиш. Ре върви по една устойчива почва. Та, казвам: Онези от вас, които мислите, че разбирате 86
живота, казвате: “Трудно ми е.” Свила се топка на слънчевия възел. Пейте. Да имаш вяра, това е небесна музика. Да имаш надежда, това е небесна музика. Да имаш любов, това е небесна музика. Любовта като дойде, веднага онази мъчнотия, която имаш, ще изчезне. Тук преди няколко деня дойде една сестра, еврейка, големи мъчнотии има. В какво седят мъчнотиите, да ви кажа. Някой път мъчнотиите седят, имаш да даваш. Или влюбил си се. Иска момата да се ожени мъчнотия има. Тя не знае ще се жени той за нея или не. Сега тя най-първо се интересува този, когото обича, ще може ли да се ожени за него. После се интересува като се ожени, ще може ли да живее с него добре или не. Понеже той на едно увеселение се пошегувал и казал: “Аз намерих една 16-годишна, искам да се оженя заради нея.” Тя не е на 16 години. Паднало е топка на сърцето. Тя казала: “Ти като се ожениш, ще дойда да ти честитя.” “Казах го казва -, но много ми е тежко.” Казах □: “Ти защо се заблуждаваш? Този, когото си избрала, той не е този. Той може да те опитва, пък може ти да си на 16 години и половина.” Казва: “Не съм.” Знаете какво значи 16 и половина? 16 значи: дяволът се катурва от трона противоречията, които има, ще изчезнат. Че ще се жениш за 16годишна показва, че работите ще станат по-лесно дяволът го няма. 16 като дойде, дяволът бяга от него. Аз нали съм привеждал този пример? Дяволът го е страх от жените. Лошите духове ги е страх от жените. Когато той се приближи в райската градина, страх го беше от Ева. Той я омота, трепереше да я залъже, защото другояче ще му побелее главата. Една жена се хвърлила в кладенеца, мъжът □ я вика отгоре, плаче заради нея. По едно време излиза един дявол, побелял. “Брей, казва, тази жена ме побеля!” Черният дявол за половин час станал бял дявол. Казва дяволът: “Остава се, дойде една жена, опасна работа, то огън, не се издържа, бягам от нея.” Мъжът казва: “Така ли? Намерих цаката.” Дошло му на ум да използува това. Отива при един болен, когото обсебили духовете и казва: “Жена ми иде!” Духовете веднага бягат, защото ще побелеят. Или някъде заради-диал. за. заради-диал. за. 87
духовете взели някого, мъчат [го] за пари. Като каже: “Жена ми иде!”, всички духове бягат. Прочул се навсякъде. Дяволът избягал, но българинът бил досетлив. Но ако тази жена не можеше да направи дявола да му побелее козината, тогава не върви тази философия. Някой път вий намирате едно противоречие. Защо съществуват мъчнотиите в света? Сега, коя е най-голямата мъчнотия в света? Най-голямата мъчнотия е гладът. Няма по-голяма мъчнотия от жаждата и глада. Казва: “Защо иде гладът?” Гладът е една сила. Като иде навреме, трябва да го посрещнеш, да му дадеш това, което той иска. Ако не му дадеш това, което той иска, той е генерал, веднага ще те арестува, ще те накара да приготвиш. Как така да не си приготвил? Ти трябва по-рано да си приготвил, той като дойде, да има какво да яде. Сега вие се спирате върху въпроса: защо Господ е направил света такъв? Този въпрос никак не го повдигайте, защото той е вечен принцип и не може да бъде другояче. Казва: “Ще има глад за Словото и по цялата Земя ще ходят, ще се лутат за Словото.” Всичките хора, които работят, гладът ги заставя. Гдето има глад, там има учение, работа, всичко има; дето няма глад, нищо няма. Гладен човек не умира. От преядане умират хората, но от глад никога не умират. Някои умират от страх, но от глад никога. В историята не съм намерил някой да е умрял от глад. От страх съм намерил, от преядане много съм намерил, от пресиляне, но от глад никой не е умрял. Защото гладът е един Божествен подтик. Имаш глад да учиш учи! Ако учиш, Божието благословение ще дойде. Щом си гладен, благодари, да признаеш, че гладът е от Бога, веднага онова, което търсиш, ще го намериш. Щом не признаваш, че гладът е от Бога, каквото търсиш, няма да намериш. Признаеш, че сиромашията е от Бога и богатството е от Бога. Онзи, който те товари, и онзи, който те разтоварва, е от Бога. Животното само не се товари, товари го господарят и го разтоварва. Щом приемеш, че богатството е от Бога, ще приемеш, че и сиромашията е от Бога. Когато станеш сиромах, благодари, че Бог те освободил. Щом свършиш работата, богатството ще го вземе, за да си починеш. След като си 88
починеш, пак ще mu gage богатството, да работиш. Богатството е работа, сиромашията почивка. Знаете колко е приятно след като си пътувал дълго време, да седнеш някъде, да си починеш, да си починат мускулите и пак да станеш и да тръгнеш. Сега на всинца ви трябва почивка. Знаете какво нещо е почивката? Хората не знаят да почиват. В почивката ще оставиш всичките мускули свободни. Ръката си ще оставиш така, ще отпуснеш мускулите, че като оставиш ръката, да пада. Ще се оставиш свободен. Казваш: “Какво ще стане?” Стой спокойно и кажи: “Всичко е уредено.” Че как не е? Че как да не е? Двама приятели разисквали един научен въпрос. Казва: “Нищо не е уредено.” Казва: “Легни на гръб.” Онзи ляга. Другият бил снажен, задига един камък и го туря на корема му. Казва: “Ще ме смачка!” Уреден ли е светът? Не е уреден. Кой може да го оправи? Онзи лежи, камъкът седи на корема му, не може да стане. Казва: “От кого зависи да оправи света?” “От мене. Аз, който турих камъка, съм в състояние да го оправя. Ще кажеш ли, че светът е уреден? Ако кажеш, че светът не е уреден, ще оставя камъка; ако кажеш, че е уреден, ще дигна камъка.” Турил един камък Господ върху вас, вие казвате, че светът не е уреден и камъкът седи отгоре. Вие постоянно поддържате, че светът не е уреден и камъкът седи отгоре ви. Когато Христос беше в гроба, вярваше, че ще извадят камъка. Този, който го тури, той и ще го отвали. Казвате: “Тази работа няма да се оправи.” Остави тази работа, признай, че страданието е от Бога. Ти, казва, защо ме наказа? Ти имаш един добър начин да видиш Божиите пътища. Защо да не благодариш за онова, което става? Да допуснем сега, че аз нося един хляб, минал един пътник, аз съм вече ял. Минал пътник и яде сега. Аз може да му са скарам, защо яде без мое позволение. Аз трябваше да седя там. Този пътник минал и попитал: “Може ли от торбата да взема този хляб?” Торбата му казва: “Може.” Той взел и яде. Защо, когато аз взема и ям, да е в реда на нещата, защо да не е в реда на нещата и той като яде? Ида при неговата торба и аз ще поискам от 89
торбата му. Той като яде от хляба от моята торба, и аз имам право да ям хляба от неговата торба. Ще попитам торбата, ще извадя и ще ям. Казвам: Всичките страдания в живота са за наше добро. Ний не се радваме на радостите на другите хора. Ний, като видим, че някой човек се радва, нас ни е мъчно. Радвай се, понеже и той се радва. Този човек, един ден той ще те замести. Виждал съм много пъти двама души, единият взел една тежка раница, другият няма никаква раница. Като вървят, този без раницата каже: “Може ли да ти услужа?” И той вземе раницата. Ако той носеше някаква раница, не можеше да услужи на другия. Той, като не носи никаква раница, може да услужи. Вие искате всичките хора да скърбят. Тогава кой на кого ще помага? Нека има някои, които да не скърбят. Тези, които не скърбят, са помощници. Следователно ти няма да търсиш един, който скърби, но ще търсиш един, който не скърби, който се радва. Казва Господ: “Потърсете Ме в ден скърбен, в ден на мъчнотии.” Бог е единственото същество, което не страда. Защо Бог не страда? Защото ние страдаме, Той всякога е свободен да ни помага. Той е единственото същество, което не страда. Той е единственото същество, което може да ни помага. Понеже няма страдания, всичките страдания ги събира и тогава ние придобиваме Неговото състояние, радваме се. Струва си Господ да ти помогне, да ти вземе товара. Казва: “Възложете товара си на Господа.” Благодари, че страдаш ще се запознаеш с Господа, с онзи, когото Господ праща да ти помага. Вие питате: “Защо ме прати Господ?” Ти ще свършиш Неговата работа. Вземете един тон до, който разтоварва, и вземете до, който натоварва. В дадения случай, като вземеш до, ще се разтовариш и ще се натовариш. Какво значи натоварване и разтоварване? Като обърнеш лъжицата нагоре, то е натоварване. Като обърнеш лъжицата с корема нагоре, то е разтоварване. Разправят един пример за 12 души българи, които яли от един гивеч с една лъжица. Като минал заекът, нямало кой да извика “ху!” по него. С една лъжица толкоз бързо 90
яли, че на всички устата били пълни и никой не могъл да извика. Българинът много обича да извика, когато види заек да бяга. Като минал заекът, всички били с пълна уста, че нямало кой да извика: “Ху, брей!” И вие съжалявате, че на заека не може да му извикате: “Ху, брей!” Значи, 12 души могат да ядат с една лъжица! Та, казвам: Първото нещо отпочивайте си. Най-първо дене ще ви препоръчам да направите почивка на носа си. Усещате, че ви дразни. Не бутайте грубо носа си. Оставете устата си да си почине, после очите ви да си почиват. Вий сте си свили веждите то не е почивка. Считайте света уреден, гледайте всичко туй, радвайте се, когато изгрява Слънцето, радвайте се на облаците, кажете: “Добре е, дъжд ще дойде, земята ще омекне.” Докато правим едно упражнение, трябва да видим добрата страна. Оставете устата ви да си почива. Някои от вас много си стискате устата, неестествено е, не приижда достатъчно кръв. Оставете бърните си едва допрени, после благодарете, че Бог е направил една горна бърна и една долна. Горната дава, долната възприема. На някои от вас долната бърна е тънка. Някои от вас по бърните се познават, че не сте щедри. Не искам да говоря за това, понеже то е държавна тайна. Вий все очаквате да ви дойде някакво благо отвън. Казвате: “Защо Господ да се не прояви?” Вие очаквате все на вас да ви направят добро. Бъдете готови и вий да правите добро. Някой път казвате: “Мене ми дотегна да правя добро.” Но нашето правене на добро е като онези хамали, които дигат чували. То не е правене на добро. Той го прави от немайкъде, не го прави от добрата си воля, понеже колкото чувала дигнал, по 10 стотинки на чувал. 100, 200, 300 чувала. От лакомия дига тия чували. Той вдигал 200 чувала, да вземе повече пари. Не е почивка. Като вдигнеш 200 чувала, какво ще спечелиш? После, за да си починат очите ви, спирайте очите си на красиви неща. Когато сме в гората, да изберем най-красивите места. Ако е канара, избирайте, дето има красиви линии. Като поставите очите си, линиите на канарите действуват много хубаво. Или, ако сте в гората, изберете някой хубав 91
пейзаж, или ако сте край някоя река, пак изберете някой хубав пейзаж и гледайте трептенията, които се отразяват във водата. Те действуват успокоително. Когато не сте спокойни, търсете най-хубавите линии, красиви места, или гледайте небето. Ако сте в града, изберете някоя хубава къща, че да остане красив образ. Или гледайте някой красив човек, обърнете внимание върху очите му, веждите, походката. В днешния порядък трябва да знаем как да си почиваме. Ще починат очите, да почине носът. Търсете цветя с хубаво ухание. Щом носът се дразни от някоя миризма, той не може да бъде спокоен. Често вие, като идете в града, понеже има неприятни ухания, докато идете на работа, вий сте неразположени. Туй неразположение става от нечистия въздух, от лошото ухание. Дразните се минете през някоя улица, дето има хубаво ухание, дето има цветя. Казвате: “Де ще ги намерим?” Сега говоря на вас, навсякъде можете да ги намерите. Един [ден] трябва да ви изведа на екскурзия, да ви покажа как трябва да си почивате. Сега гледам, вий както ходите, не сте се научили още да си почивате. Не знаете какъв товар да турите. Вие с теглилка трябва да си турите товара. Някой път трябва да имате само 3 килограма на гърба си, някой път едно кило, някой път 2, някой път 3, не повече от 12 кила трябва да носите. Някой път туряте 15, 16, 20, 25 кила. То няма никаква почивка. Нищо не се придобива. В природата всякога е предназначено според закона на хармонията този товар, който ти се дава, дава ти се за услуга на човека. Една почивка трябва да има. Бог никога не претоварва. Ние себе си претоварваме. Той ни е дал, че където и да ида, няма да остана гладен. Бог ми е дал знание, като ида някъде, има болен ще помогна и сърцето на този болен се отваря. Ако ида при някой човек, всичките хора сега са обременени, има вечен страх някой, че ще осиромашее, ще му кажа как да не осиромашее. Човек, който не дава, осиромашава. Стегнал се, богатството ще го изгуби. В Божествения закон обмяна трябва да има. Плюс и минус трябва да се сменят постоянно. В повишената интензивна деятелност на природата един плюс и един минус могат да се сменят хиляди пъти на полюсите. Да кажем, светлината, която за една се92
кунда изминава ЗООпООО километра, знаете колко смени стават в една секунда на единия и на другия полюс? Светлината, която влиза в очите, ЗООпООО смени стават и пак продължи пътя си. Даже тия неща са непонятни за вас. Смените, които стават, не може да ги разберете. Не се обезсърчавайте от това Аз, който разбирам законите, гледам да пазя съзнанието си будно. Казвате: “Туй нещо няма да се поправи.” Ще направиш една погрешка. Каквото може да стане в света, моментално може да се поправи. Взели ти нещо, дават ти друго. Какво има, че ти взели хляба? Взели ти твърдия хляб, ще ти дадат мек. Ние имаме теории, че студеният хляб е поздравословен. Според мене топлият хляб е по-здравословен, отколкото студеният. Студеният хляб за пълните е на място, но за сухите хора не е на място. За сухите хора е топлият хляб, мекият хляб, изваден от фурната. Който е сух, топъл хляб да яде. Онзи, раз[по]ложеният, дай му сух хляб, нека да го дъвче, да има какво да работи. Пълничкият е разположен, no-мързелив е. Онзи, горкият, понеже е работил дълго време, дай му мекичък хляб, с много малко работа, да придобие повече. Та, когато ви говоря за любовта, разбирам: Любовта дава ония всички неща, при които харчим най-малко енергия. Любовта е единствената сила, която успокоява и засилва човека. Любов, която не може да те успокои, която не може да обнови ума, сърцето, да обнови организма ти, тя не е още Божествена. По някой път и между растенията има сприхави. Познавам сприхави растения. Една круша, която има бодли, е сприхава. Виждал съм деца, качило се на крушата и не може да слезе. Със стълба го снемат. Нанякъде се подвижи, ранява го, боде го. Тази круша казва: “Не позволявам никой да яде от плодовете ми.” Казвам: Ако вий сте една сприхава круша, мислите ли, че сте спокойни? Ний се намираме в един свят, дето всеки ден може да ни дразнят. Минава една кола, която не е направена музикално, дразни те. За бъдеще всички коли ще издават тонове. Като натоварят колата, ще издава или до, или ре, или ми. Като вървят две коли, ще имате секунда, 93
терца, музикални тонове ще издават. Сега минава, има някакъв крясък, няма никаква музикалност. То е музиката на онези духове, които разрушиха света. Като се пръсне една граната, какъв звук издава? Не искаш втори път да чуеш този шум. Някой път аз гледам, извикаш. Да знаеш да направиш бележка, музикално да направиш бележката. (Учителят пее:) Върви по правия път, той ще те изведе към целта. Някой път бързате да направите някаква бележка някому. И аз правя бележка по някой път някому. Звука, който изпращам, той го поглъща. На някой човек правя бележка, той издава хармоничен отглас, има отражение. На някой правя бележка, има дисхармония. Грешката е в мен. Този човек поглъща тоновете. Щом поглъща тоновете, спада към друга гама, отдалече няма да му говоря. При него ще се приближа много близо и ще му кажа много тихо: “Добър човек си, като тебе няма друг.” В живота си, с нашата небрежност, знаеш, колко неприятности си създаваме, като не знаем да мислим. Цяло изкуство е, да знаеш, да се разправяш с очите си, с ръцете си, с главата си. Някой път не знаеш къде да туриш ръцете си в джоба или отзад. Да държиш ръцете отзад не е хубаво. Отзад може да ги държиш, когато имаш товар, помагаш си. Но да ги държиш, когато нямаш никакъв товар, не е хубаво. Не дръж ръцете си отзад. Едно време турците, като бяха в България, ръцете си държаха отзад. Казвах: няма да им върви. Турил си ръцете отзад, клати се и върви. Казвах: няма да им върви. Българите туряха ръцете отстрани. Отзад не си туряй ръцете, то е робство. Щом си туриш ръцете отзад, те са опашка. Понеже едно време, когато махал опашката отзад, мислил. Сега, като я няма, той си турил ръцете отзад, да мисли. Щом искаш ръцете отзад да ги държиш, за да накараш ума си да мисли, на много крив път си. Умът е в главата. Наместо отзад да си туриш ръцете, тури ги на челото. Някой иска да си почине да тури ръцете си на челото. Някой е разтревожен тури си ръцете на челото. Като гледате нещо грозно, тури 94