Ако говоря - Том I

Общ Окултен клас / изд. Жануа '98

"Ако говоря", Общ окултен клас. Четиринадесета година (1934–1935). Том I. Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 2003. 484 с. ISBN 954-9589-69-2.

съдържание

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО АКО ГОВОРЯ ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1934 1935) ТОМ I София 2003
Ученикът трябва да благодари от сутрин до вечер за всичко, което вижда около себе си. Тогава струите на любовта ще потекат чрез неговата душа. У чителят (Свещени дами на Учителя, стр. 68, София 193S !.) Ученикът грябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред. Учителят никога няма да остави ученикът та се спре. Ученикът чувства подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. Учителя г (Свещени д\\ми на Учиютя. стр. 100. София 1938 г ) Учителю, благодари н Ги ta Божественото Слово, е което ни дари. И spa ; на нашата благодарност те е изучаването лгу от всеки ученик, на когото сь шанието се е отключило ш него. ia Словото.
АКО ГОВОРЯ Десет минути размишление. „В начало бе Словото“ Ще прочета тринайсета глава от Първото послание към коринтяните. Тайна молитва. Има едно знание в света, което е потребно. Човек може да знае много работи, но в дадения случай това, което може да употреби, то е най-важното, то е най-същественото. Ако имаш да вървиш дълъг път, това, което носиш, или това, към което се стремиш, ще те умори. Ето защо това, което в даден случай можеш да употребиш, то ще те ползва. Понякога вие се натъквате на противоречия, като мислите, де ще бъдете след десет, петнайсет или повече години. Де ще бъдете? Ще бъдете точно там, дето сте сега. Понякога онова, което хората мислят, е сън. Един сънувал, че бил малко петгодишно дете, после пораснал, свършил основно училище, след това свършил гимназия, после университет, настанил се на работа, ходил на много места по света и много работи научил. Като се събудил, видял, че е пак в леглото си. В няколко часа само той е могъл да порасне, да свърши училище, да се настани на работа и да обиколи света, но след това се видял на същото място, дето легнал. Питам, какво ще ви ползва такова знание? 7
Някога вие мислите като насън, че много знаете, но това знание е насън, вие не сте го приложили в живота си. Човек може по същия начин да говори и за любовта, но това е сън, не е истинска любов. Някой казва: „Топло ми е сърцето.“ Това е сън. Знаете ли какво нещо е топлото сърце? Това са думи само. Да е топло огнището, това е топло сърце. Огън, на който не може да се опече хляб, огън ли е? Огнище, на което не може да се опече хляб, огнище ли е? Знание, което не може да ви помогне, знание ли е? Като говори за любовта, апостол Павел я разглежда в съвсем друго положение. Той я разглежда като най-същественото нещо в живота. Мога за обяснение да ви дам следния пример. Представете си, че имате силно желание да ядете хляб. Имате хляб, но устата ви е схваната, не можете да ядете. Отвътре имате желание да ядете, гладът ви измъчва, а отвън нямате условия да ядете. Какво ви ползва този хляб? Държите го в ръката си, разглеждате го, но не можете да го възприемете в себе си. Но не е достатъчно да приемете хляба в стомаха си. Изискват се след това ред процеси. В стомаха хлябът трябва да се асимилира, да се превърне в сок, който да се всмукне в организма, да се превърне в кръв, да се разнесе в дробовете, дето се пречиства, да отиде в мозъка и там да се трансформира в мисъл. Първо животът се изразява в хубави чувства, които хората често изгубват. Това, което се губи, не е реално. Реални неща са тези, които влизат в човека. Веднъж влезли в човека, те вече не се губят. Любовта е нещо реално, но вън от Бога тя не съществува, не се проявява. Значи любовта е външното проявление на Бога. Вън от Него тя не се проявява. Да допуснем, че имате един кръг, който представлява човешката глава. Сега, за да разберете любовта, тя трябва да влезе в човека. Иначе какво ще 8
разправят на болния неща, които той не може да разбере? Болният страда от стомах, а вие му разправяте за ревматизма той нищо няма да разбере. Каквото и да му разправяте, той ще ви каже: „Оставете тези работи. Мене корем ме боли, а вие ми разправяте други работи.“ Или някого го боли сърце или гърбът, а вие му разправяте други неща. Той ще ви каже: „Остави тези работи, те не ме интересуват.“ И на вас като разправям тези работи, ще кажете: „Остави тези неща. Нас пари, пари ни трябват. Къщи ни трябват. Зима иде, може ли да останеш вън, да зъзнеш на снега?“ Така е, но защо мръзнат хората? Някой човек, след като е облечен, пак казва, че сърцето му било студено. Добре е облечен, къща има, жена има, деца има, и пак казва, че сърцето му било студено. При това и отвън е топло, слънцето грее, а той казва, че сърцето му било студено. Какво ще кажете за този човек? Значи липсва му нещо. Тази липса е подобна на някое ядене, което е много хубаво сготвено, но българинът обича повече пипер и казва: „Малко червен пипер не му достига.“ Друг пък казва, че малко масълце трябва на яденето. Вярно е и това, но какво допринася маслото? Това са външни схващания. Маслото има едно свойство, че образува повече топлина в човека. Хора, които имат по-малко мазнини, те са обикновено по-сухи, по-нервни хора. Кожата на ръката обикновено у тези хора е суха, и отвътре у него започва да изсъхва. Този човек започва лесно да се дразни от нищо и никакво. Каквото и да му кажат, той ще иска да му се разправят други работи. Ако говорите на религиозния, той ще ви каже: „Какво ни разправяте за тези кръгове? Кажи ни нещо за Божията лю9
бов или за ангелите, за светиите.“ Този човек иска да му се говори за Божията любов, но има една смътна представа за Бога, за ангелите. Каквото и да му се говори за Бога, той има смътна представа и за този, и за онзи свят. Той мисли, че онзи свят е като този. Ако си представите Бога отвън като някакво живо същество, нищо не можете да разберете, колкото и да ви се говори за Него. Тогава няма да разберат и стиха, че ние живеем, движим се и съществуваме в Бога. Де ще търсите Бога? Вън от себе си вие не можете да Го намерите. Като разсъждаваме по този начин, ние можем да се отвлечем, но едно трябва да знаете, че знанието при известни условия е необходимо. Представете си, че в живота ви не ви върви. Какво правите? Казвате: „Аз не съм късметлия човек.“ Какво разбирате под думата „късмет“? Турците казват: „Ако нещо ми е на късмет, да ми дойде на крака.“ И християните, и религиозните хора вярват на късмета. Те казват: „Като дойде Духът, Той ще ни научи.“ Значи техният късмет е в Духа. Но има един закон, който регулира нещата. Един човек сънувал следния сън. Дошъл при него един господин, подал му в ръката една торба с пари и му казал: „Вземи тези пари и докато съм още тук при тебе няколко часа, иди на пазаря и виж какво можеш да си купиш с тях. Каквото успееш да си купиш в тези пет-шест часа, твое ще бъде. След това ще си замина.“ Той взел торбата с парите и отишъл на пазаря. Какво да види. В който дюкян отивал, всички били затворени. Отива за дрехи магазинът затворен. Отива за обуща също магазинът затворен. Отива да си купи храна, хляб пак затворено. Отива да търси майстори да поправят нещо в къщите му никъде няма майстор. Поглежда часовника си времето лети, а той още нищо не си е купил. Като изминало определеното време, отива най-после 10
при този господин, който го чакал у дома му, предал му торбата неотворена и казал: „Нямам късмет.“ Господинът взел торбата си и си заминал. Това значи, че човек може да носи знанието в себе си, без да го разбира и да може да го използва. Какво представя горният кръг? Той представя човешката глава и възможностите, които са вложени в нея. Главата представя Божествения свят, с който е свързан човек чрез мисълта си. Дробовете му представят ангелския свят, а стомахът човешкия свят. На физическия свят човек е това, каквото представя неговото благоутробие. Той е като онзи свещеник, който турил ръцете си на стомаха, на корема си, и казал: “Владико свети, да бъде така, както ти казваш.” Щом ядеш всичко, всичко добре се нарежда. Значи между главата, дробовете и стомаха на човека има едно съотношение. Някои казват: “Само с ядене не става.” Така е, само с ядене работите не се уреждат, но и без ядене нищо не става. “Много мислене не трябва”. Така е, но и без мислене нищо не става. С много мислене не става, но и без мислене нищо не става. “Е, то с много работа не става.” С много работа не става, но и без работа не става. Човек трябва да разсъждава. Какво значи “с много мислене не става”? Това значи ако човек много се тревожи и много мисли, работата не става. Човек не трябва да се тревожи, а само да мисли. Ако пък никак не мисли, той се натъква на друга опасност. Всички хора имат по една глава, но не са с дали възможност да се прояви. Досега вие не сте си поставили въпрос, на какво място е поставена главата ви, на какво очите, носът и тъй нататък. Казвате: “Така ни е създал Бог.” Така е, но вие никога не сте си задали въпроса, как да употребите тялото си, което Бог ви е дал. Ако е достатъчно само да кажете, че Бог ви е създал такива, мислите ли, че ако влезете в другия свят такива, каквито сте сега, ще можете да направите 11
нещо? Вие не знаете, че щастието ви седи в двете ръце. Ако знаете разумно да движите двете си ръце, вие ще придобиете големи блага. Вземете например един цигулар. Ако знае правилно да свири, да движи лъка си, той на един концерт само ще може да получи около шейсет-седемдесет хиляди лева. Казвате: “Хубаво свири този човек.” Да, хубаво свири. Като вземе лъка и цигулката си, изкарва нещо от нея. Вземете певицата например, знае как да пее и да говори. Тя има в себе си една малка ципица, която определя всичкото е щастие. Казвате: “Да, има ангелски глас.” Да, който има ангелски глас, той ще може да пее и да говори ангелски. Ангелите са добри певци. Апостол Павел казва: “Ако говоря с ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм.” Това значи, ако говориш с ангелски език, а мисъл нямаш, нищо не си. Какво ще разберете сега от това нарисувано__ то? Това е името на лю/ бовта. Който не разбира £——х----------любовта, всичко в него е разхвърляно. Който не разбира, той е като онази невежата предачка. Обаче вещата предачка ще вземе преждата, ще я развлачи, ще я изчисти, ще я изпреде и ще изкара нещо от нея. Който не знае, ще каже: “Нищо не става от тези парченца.” Който не знае, нищо не става, но който знае, той все ще изкара нещо от тия парченца. Който знае, той всичко може да изкара. Това значи да владее човек инструмента си. От тези части вие може да съедините, да изкарате нещо цяло. Това показва, че любовта има своя външна, има и вътрешна страна, има също така и свое приложение. Вие може да напишете едно любовно писмо, но като ви накарат да го прочетете, ще видите, че има нещо в него, което трябва да притурите. Любовта има своя език. Какъв тон има любовта? 12
Вие знаете примера за онази млада мома американка, която отишла един ден при един млад банкер, пипнала го по страната, по рамото, поговорила му малко и той казал: “На ваше разположение съм. Каквото обичате, мога да ви дам.” Извадил от касата си десет хиляди долара и казал: “И друг път заповядай, на услугата съм ви.” Сега вие можете да вземете само външната страна, но не е така. Вие взимате една клечка кибрит, туряте я при сухите дървета, драснете клечката и огънят се запали. После дойде вятърът и раздухва още повече огъня. Това всеки не може да направи. Само разумният човек може да направи това. Той драсне една клечка кибрит, запали огъня и го използва разумно. В този живот мнозина се намират в положението на човек, който спи. И вие се намирате в това положение, и аз ви казвам: “И тази година ще продължи вашият живот.” Той ще продължи най-много сто и двайсет часа, след което вие ще се събудите, ще се върнете от пазаря и ще видите, че всичките дюкяни са затворени. Аз [съм] срещал стари хора, които казват: “Празна работа. Нищо не можахме да постигнем.” Той казва, че имал синове и дъщери, които се разболели и умрели и останал сам-самичък, поне и той да си замине на оня свят при тях. С това той мисли, че нищо не е постигнал. Преди години един варненски свещеник ми разправяше следното. При него дошла една стара баба, осемдесет и пет годишна, която му се изповядала. Казала му. “Дядо попе, имам един грях, който ми тежи на душата. Искам да се изповядам пред Бога.” “Какъв е този грях?” “На млади години имаше един млад и красив момък, когото много обичах. Обичахме се и двамата, но майка ми и баща ми ме насилиха, дадоха ме на друг, богат, момък, а не на този, с когото се обичахме. Оттогава досега аз не мога да забравя своя възлюблен. Случи се, че той умря, но при този случай 13
не мога да го забравя. От мъжа си имам четири сина и пет дъщери, които никак не обичам. Не обичам и мъжа си. Снощи например сънувах първия си възлюбен, с когото седяхме дълго време, разговаряхме се, ядохме, пиехме, целувахме се. И сега си мисля, да ме прости Господ, как ще отида с този грях на онзи свят, какво ще ми каже Господ за моя живот.” Това са изключения. Човек влиза в едно противоречие, което трябва да разреши. В какво седи противоречието? Ако вземете една жаба и я внесете в училището, какво ще научи тя в това училище? Тя ще търси блатото и ще каже: “Не ми трябват тези чертежи. Мене ми трябва вода, нищо повече.” Сега всички вие имате известни желания и казвате; “Човек трябва да вярва в Бога, докато не може и не знае как да употреби всяко нещо на неговото място.” В какво ще вярва човек? Може ли да вярва в умрелия човек? Човек може да вярва само в разумното в живота или в онзи, който може в даден случай да му бъде полезен. Единственото Същество в света, Което ни разбира и Което всякога може да ни бъде в услуга и да ни бъде полезен, това е Бог. Той събужда в нас най-хубавото любовта. Бог не е против нашите желания. Всяко желание, всяко чувство, всяка мисъл и постъпка, това е Бог в нас. Понякога ние правим погрешки, но Бог всякога е готов да ни коригира. Художникът рисува, но докато нарисува една картина, той ще направи ред погрешки. Представете си, че сте пред вратата на рая и ви дават да нарисувате една картина, един човек. Вие се заемате да работите, но от рисунката зависи ще влезете ли в рая, или няма да влезете. Ако не влезете, ще ви върнат назад. Колцина от вас ще нарисуват този човек както трябва? За да нарисувате човека както трябва, вие трябва да знаете на какво разстояние да поставите очите му, какъв нос да му направите, каква уста, какви вежди, какви пръсти на ръцете и прочее. 14
Някога ви се вижда, че тази работа е лесна, но не е така. Запример някой си отваря устата и я затваря, като изказва много думи. Знаете ли какво означава това? Сега вие ще се намерите в положението на онези богомолци, на които свещеникът искал да проповядва и ги запитал: “Знаете ли какво ще ви кажа?” “Не знаем.” “Щом не знаете, няма какво да ви говоря.” “Знаем.” “Щом знаете, пак няма какво да ви говоря.” Казвам, човек знае и разбира нещата само тогава, когато може да ги употреби. Той не знае и не разбира нещата, когато не може да ги употреби. И тъй, любовта се проявява в света като една мощна сила, която може да се приложи във всички области на живота. Любовта е потребна и в младините, и във възрастните години на човека, както и в старините му. Тя е потребна и на този, и на другия свят, в цялата вечност. Любовта служи като подтик в живота. Мнозина се спират върху любовта на ангелите. Тази любов е много отвлечена. Например, ако ви питам нещо за любовта на ангелите или на светиите, какво можете да кажете за тази любов? Ето вие вече сте на толкова години, какво знаете за любовта например? Както ви виждам, мнозина от вас сте светили някога, горели сте, а сега сте в мрачина. Вие сте като огъня, който някой път гори, свети, а после загасне, стане черен въглен. Мнозина сте недоволни и казвате: “Какво бяхме едно време, и какво сме сега.” Не се харесвате. Защо не се харесвате? Това не е произволно. Често вие сами ставате причина за вашето недоволство, вие сами спирате теченията на любовта. Вие трябва да разбирате законите на любовта. Вие не знаете законите, по които любовта върви. Защото и любовта, и светлината си имат свои пътища. Например, ако затворите прозорците си, светлината няма да влезе във вашата къща, защото светлината си има проводници, жици, по които се пренася. И тя може да се инсталира, както 15
се инсталира и водата, и електрическата енергия. Тъй щото инсталацията на любовта, която имате в себе си, трябва да я пазите. Защото някой път инсталацията ви може да се развали отвътре. И когато се развали тази инсталация, вие ще чувствате, че нямате тази светлина и топлина в себе си. И тъй, да се върнем сега към същественото към живота, който и вие, и всички хора търсят. За да се разбере любовта, от която произтича животът, първо трябва да имаме живот, който да употребим, да приложим, за да го използваме. Значи първо трябва да имате любовта, а за да разберете тази любов, трябва да придобиете живота. За да разберете живота, трябва да знаете как да го употребите и използвате. Сега питам ви, какъв метод имате, за да употребите живота, да го приложите? Казвате: “Ние трябва да бъдем полезни на хората.” Как ще бъдете полезни? Ще ви приведа един пример. Вървят двама пътника в един студен зимен ден, вън е студ трийсет и пет градуса под нулата. В това време те виждат на пътя си паднал един човек, замръзнал от студ. Единият пътник казва на другия: “Хайде да слезем да помогнем на този пътник, да не умре от студ.” “Няма какво да слизам, аз и без това съм замръзнал. Ако сляза да помагам на него, аз сам ще замръзна.” Другият не го послушал. Той слязъл от коня и започнал да разтрива замръзналия пътник. Той разтривал ръцете и краката му, а като разтривал него, и той сам се стоплил. По този начин той помогнал на брата си, а първият пътник продължил сам пътя си. Казвам, ако вие постоянно сте заети със себе си, ще замръзнете. Аз гледам, хората навсякъде правят същата погрешка. Те се качват на коня си и бързат, гледат да не замръзнат на пътя, да си уредят своите сметки. Не, ти ще замръзнеш. Ти сам никога не можеш да уредиш своите сметки. Ти ще уредиш сво16
ите работи дотолкова, доколкото се уредят работите и на другите хора. Защо? Защото ти сам си част или един орган от Бога. Твоята функция в този общ организъм зависи от общото съгласие с другите органи. Ръката ти трябва да работи и затова здрава трябва да бъде. Ръката не работи за себе си, тя работи за цялото. И ръката не взима парите за себе си, тя ги туря в джоба, дето ще се скрият за общите нужди. Това са само сравнения, с които аз не искам да ви отклоня от вашия път, но казвам, ако вие разсъждавате по стария начин, де ще му излезе краят? Един човек обича да си попийва. Взел една малка цевица и я турил в една бъчва, и всеки ден си теглил по малко винце от бъчвата. Цевта била дълга половин метър. По едно време забелязал, че колкото и да тегли, не излиза никакво винце. Защо? Свършило се вече виното, пък и цевта не е много дълга, да извлече онова, което е на дъното на бъчвата. Та и всеки човек има по една такава цевица, с която тегли. Тегли ден, два. три, сто деня, докато най-после нищо вече не може да тегли. Казва: “Тръбицата ми не е много дълга.” И тръбицата ти не е много дълга, но и виното се е свършило в бъчвата. Като взимаш от нея, трябва и да прибавяш по малко. Колкото и да е дълга тръбицата, един ден ще изпиеш всичкото съдържание и ще кажеш: “Не си струва тази бъчва, празна е.” Казвам, хубаво е човек да пие от тази бъчва, но един ден нейното съдържание ще се свърши. Какво остава тогава? Де е разрешението на въпроса? От бъчвите ли човек трябва да пие с малко масурчс, или да си черпи вода от извора и то всеки ден колкото иска, без страх, че водата един ден ще се свърши? Човек трябва да черпи от извор, който постоянно тече и извира. Когато се казва, че човек трябва да отиде при Бога, имам предвид един такъв жив извор, който постоянно извира. Когато се казва, че трябва да отидете при човека, 17
въпросът вече е съвсем друг Всички хора са вее такива бъчви, водата или течността в които е дошла от чешмите. Водата в такава една бъчва не е толкова прясна, както онази, кояю изтича от извора. Ccia аз говоря за външната страна на любовта. Тъй както сме ние е хората, на тях още не може да се покаже любовта! във всичката! пълнота. Като дойде един човек при вас. колкото и да сте добри, ше кажете. “Кога ще си отивате?“ Защо9 Поседял е вече този човек няколко денат у вас, трябва да знаете има ли намерение още да! седи. Но и ако този гост поседи цяла седмица и иска! вие да му служите, и той няма! право. Той трябват да бъде много внимателен. И гостът трябва да бъде внимателен, и домакинът трябва! да бъде внимателен. Ти искаш някой човек да ти услужи, да ти даде пари на заем, но същевременно не мислиш да му върнеш парите. Или искаш някой човек да! ти говори сладко, ai същевременно ти не си готов да му говориш сладко. Значи ти, който искаш по отношение на тебе да се приложи законът на любовта, по отношение на другите не го прилагаш. Ако не може да приложите този закон, ще кажете. “Извинете, малко съм нервен." Това са посторонни работи, с които се отвлякохме от съществената! мисъл. Това! не са недъзи, от които не може да! се освободите. Например отивате в едно кафене и прекарвате там четири-пет часа Излизате вън от кафенето, но дрехите ви миришат на тютюн. Това! не сте вие, който миришете, но дрехите ви миришат Вие сте били в една среда между хора, които пушат, и по този начин носите техните навици върху себе си отгоре. Какво трябва да! се прави? Ще снемеш тютюневите си дрехи, ще си направиш една баня, ще измиеш и главата. и ръцете, и краката си и ще се облечеш в чисти дрехи. Тогава! само ще отидете при приятелите си. Tai външната! страна на! тялото не е съществената. Това, че някой остарял, това още не е същсст18
веното. Хората днес остаряват от тревоги. Но в света стават ред промени, вследствие на което всички неща вървят към развитие. Казвате: "Ние трябва да остареем.” Ако човек върви по Бога, той никога не трябва да остарява. Човек трябва да стане възрастен в любовта. Наместо да стане възрастен обаче, той остарява. Ако поставите едно растение между две плоскости. които вървят в противоположни посоки, то веднага ще се изкриви. Същото става и с дървета, които растат в глинеста или песъчлива почва. Когато ги поставите при тези условия, ще забележите, че клоните им вместо да вървят нагоре, извиват се надолу. Та когато и вие се смущавате от нещо, трябва да намерите причината на това смущение и да се освободите от нея. Смущението причинява известна тежест. Често тежестта се предизвиква от някоя храна или от неправилното дишане, или от неправилната мисъл във вас. Една погрешка може да я изправите или чрез стомаха си, или чрез дробовете си. или чрез мисълта си. но чрез яденето си по никой начин не можете да я изправите. Много хора са нервни или храненето им не е добре, или не чувстват добре, или не мислят правилно. Ако мисълта на човека постоянно е заета с отрицателни мисли, той непременно ще станс нервен. Ако живее между свети и добри хора, той няма да бъде нервен Това значи ако пътят ви е отворен, вие няма да имате никакви препятствия. Представете си. чс живеете при условия, дето храната е много хубава, водата е чиста и въздухът всякога чист и свеж Вие никога няма да бъдете нервни. Обаче живеете ли при сиромашки условия, във всяко отношение вие ще бъдете нервни. Сега вие чухте тринайсета глава от Посланието към коринтянитс, пък и сами сте я чели много пъти, но не трябва само да се говори и чете тази глава, но тя грябва и да се прилага, да се направи опит с нея. 19
Трима учители разправяли на децата си за хубавите плодове, за хубавите градини, но всеки разправял по свой начин. Първият разправял на децата, че имало в света много хубави градини с вкусни плодове, но нито плодовете им показвал, нито дал да ги вкусват. Като се върнали по домовете си, децата разправяли на родителите си какво им преподал учителят. Вторият учител разправил на децата си същото, но ги завел в тия градини, да им покаже какви плодове растат там. Третият учител разказвал на децата си за тия плодове и в една от тия градини на всяко дете дал да опита по един от тези плодове, а същевременно им дал по две ябълки и по две круши, на всяко дете, да ги занесат дома си, да ги покажат на родителите си. Кой от тримата учители преподал най-добре урока си? Третият. Защо? Защото не само те разбрали урока, но и родителите им. Та сега и на вас трябва и могат да ви проповядват за любовта, за Бога, но Бог и любовта трябва да се опитат, трябва да имат практическо приложение. Любовта непременно трябва да се опита. Любовта по никой начин не може да се намери така, както хората я търсят. По този начин я търси целият свят, но никой още не я намерил Като си дойдете от любовта, вие непременно трябва да я опитате. Огън, който гори и изгасва, не е огън. Има тела, които веднъж като се запалят. с нищо не могат да се изгасят. И с кофи да наливате вода върху този огън, той не може да се изгаси. Казвам, това, което не гасне при никакви условия. нито при болести, нито при сиромашия, нито при страдания, това е любов. При такава любов никаква болест не може да устои. Болестта гази само онези, които нямат любов. Сиромашията гази само онези, които нямат любов. Ако си слаб, това показва, че нямаш любов. Който има любов в себе си, той е силен човек. Не че ти като човек си силен, но любовта в тебе ти предава сила. Имате един килограм желязо. Питам, кой от вас 20
може да вдигне това парче желязо? Казвате, всеки може да го вдигне. Но ако през това парче желязо прекараш силен електрически ток, който ще нагорещи това желязо до хиляда градуса, кой ще може да го вдигне? Никой не може да го вдигне. Не само че не може да го вдигне, но всеки ще седи на пст-десет метра най-малко далеч от него. Голяма е топлината на това желязо. Ако вратът на човека е много тънък, какво ще бъде неговото положение? Той трябва да има по-дебел врат, да отговаря на главата на тялото, а съобразно с това и дробовете трябва да бъдат хармонично развити. Човек трябва да работи върху себе си, да се развива. В този смисъл всяка мъчнотия, която се явява в живота на човека, не е нищо друго, освен условие, за да се изправи някой орган в неговия организъм. Боли те крак. Какво показва това? Че не знаеш как да движиш крака си. Щом не знаеш как да движиш крака си, това показва, че не познаваш закона за доброто. Боли те ръката, не знаеш как да я движиш. Това показва, че не разбираш закона на Божията правда. На езика имаш пришки, това значи, че не разбираш закона на Божията любов. Ухото ти е малко затъпяло. Това показва, че не разбираш закона на Божията мъдрост. Това показва, че всяко нещо си има свои вътрешни причини. Сега мисълта, която искам да ви оставя, е следната. От вас не искам никакви религиозни, никакви догматически вярвания. “Ама трябва да бъдем добри.” Думата “трябва” ще я турите в торбата си и няма да я изваждате навън. Няма да казвате, че “трябва” да се пее, да се свири. Ще извадите цигулката и ще пеете, ще свирите. Но като свирите, няма да събирате парса. Няма да бъдете в положението на онзи български даскал, който отишъл в едно село и като знаел да свири на цигулка, отивал често на църква и там пеел и свирил при богослужението. Всички казвали: “Даскалът псе и свири много хубаво”, но никой нищо не му давал. Като 21
огладнял, той напуснал църквата и отишъл да свири в кръчмата. Като го видели, всички казвали: ’“Ела тук да ни посвириш.” Посвирил той и веднага му дали да си пийне и да си хапне нагостили го. Това, което отделя хората от Бога, това не е учението на Бога. Това, което сближава хората, кара ги да се разбират, това е Божията любов, Божията мъдрост и истина. Когато се разбираме, ние трябва да си пазим интересите. Това значи благата, които Бог ни е дал, ние трябва да разпределим разумно. Това значи живот. Разпределението на тези блага зависи от човека. Те могат да бъдат от умствен или от сърдечен характер. И най после, като разпределим и физическите блага, с това ще се разреши въпросът. Следователно трябва да се разпределят благата и в трите свята. Всяко благо, което Бог е дал на човека, трябва да се разпредели правилно. Той трябва да задържи за себе си част от това благо, а останалото да раздаде и на другите. Всичко, което Бог е създал всички училиша в света са създадени с цел към това, да намери човек своето предназначение. Често хората употребяват знанията си не за това, което е полезно. Някои ще ти проповядват, че трябва да пазят съботата, но какво са придобили? Други пък ще ти проповядват, че трябва да се кръстиш. И кръстенето, и кръщаването има смисъл, но с това хората не са постигнали много нещо. Какво ли няма да ви учат хората. Някои ще ви учат в тайните на природата. Някои земеделци ще ви учат как трябва да изорете нивата, за да изкарате повече жито. Христос казва: “Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога.” Само в любовта е Христос. С други думи казано, човек може да работи само с любовта, която му е дадена. Любовта, която може да изправи и разреши всички противоречия в ума, в сърцето и в постъпките на човека, е Божията любов. Това 22
с знанието, което сега иде в света. Вие като ученици на една окултна школа, не изучавате нещата по един начин. Има практически начини за изучаване. Има един начин, по който може да се изучават нещата, но ако ви се даде този начин, вие ще се отвлечете от знанието, което имате, и няма да постигнете много нещо, вие ще дойдете до положението на италианския учен Ламброзо, който изучаваше само отрицателните, престъпните типове в живота. Това е една аномалия. Човек трябва да изучава положителните черти на хората, той трябва да изучава добрите хора. Какви са основните черти на един човек? Основната черта на човека е любовта, която върви по пътя на мъдростта и на истината. Тези черти дават характера на човека. Той трябва да изявява на всяка стъпка Божията любов. Сега всички трябва да размишлявате върху това, което ви говоря. Дълго време трябва да се мисли върху него, но за вас е важно онова, което може да ви остане от любовта. Ще се учите, като драскате клечки кибрит, да не ги хабите. Никога не си играйте с любовта, не хабете любовта, не хабете клечките си. Като драснете една клечка, трябва да запалите свещта. Като запалите свещта, трябва вече да вървите в пътя си. Запали ли се свещта ви, това е любовта. Дето и да минавате, драснете по една клечка. Никога не мислете за нея. Никога не мислете за запалените клечки. Кажете на човека една добра дума и не мислете. Минава един покрай едного и му казва: “Не се смущавай, твоите работи ще се оправят.” “Как ще се оправят?” "Това не е моя работа.” Лекарят преглежда един болен и му казва. “Ти ще оздравееш.” “Как?” “Това не е моя работа ” Това значи изнесете болния на планината, на чист въздух, хранете го със здрава, чиста храна и не се безпокойте. Природата ще свърши своята работа. Значи ние трябва да дадсм на Божествения Дух да работи в нас, но всички трябва да учим. Човек тряб23
ва не само да учи, но и да прилага. Човек трябва не само да прилага, но всяко нещо трябва да го използва, да види неговия плод и да го вкуси, да го опита. Сега думите на апостола Павла, който казва: “Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм кимвал, що звънти, и мед, що дрънка.” Значи, ако любовта не дойде у нас, всички други неща ще останат без съдържание и смисъл. Или другояче казано, ако ви дадат най-хубавата храна, но имате температура от четирийсет градуса, тази храна ще остане неизползвана, вие нищо няма да разберете от нея. Тази храна може да ви се даде само при положение, когато нямате никаква температура, когато сте здрави и добре разположени. Значи, ако нямате любов, всички външни условия, всякакво знание ще остане неизползвано. Следователно условията, при които можете да използвате любовта, знанието, е Божията любов. Мнозина от вас усещат, че имат препятствия, че не могат да постигнат това или онова. На мене мнозина са ми казвали, че не са такива, каквито трябва да бъдат. Дохождали са при мене някои и са се оплаквали, че не се отнасяли добре с тях, че не им давали вода да пият и тъй нататък. Казвам, идете на извора и пийте колкото искате. Не очаквайте да пиете от бъчвите, да ходите от бъчва на бъчва и да пиете от тях с масурче. Оставете този въпрос настрана. Добре е по някой път да отидете при някой кръчмар, да видите как той пише всичко, което продава и купува. Защо? Защото реално е само това, което се пише. Това, което не се пише, не е реално. Само това ще се плаща, което се пише. Сега вие сте в една школа, която изисква приложение. Можете да имате някакви неудобства, не се плашете от тях. Каквито противоречия да срещате, не се спъвайте от тях. Когато земеделецът оре земята, той не трябва от нищо да се спъва. Че някой път земята не 24
е толкова наторена, нищо от това. Той ще я натори. Ама нямало достатъчно вода, земята била суха. И това не е за спъване. Той ще прекара някаква вада и земята ще стане по-влажна. Ето защо не се плашете от мъчнотиите. В каквито мъчнотии се намирате, бъдете като разумните градинари. За това се изискват ред лекции. които вие трябва да изучавате. Казвате: “Какво да правим?” Казано е в Писанието: “Елате при Мене, Аз ще ви покажа вратата.” Добре, вие дойдете при вратата, но тя е заключена със секретен ключ. Какво ще правите тогава? Всичко в природата е затворено със секретни ключове. Понякога вие може да .влезете вътре, но ако изгубите този секретен ключ, не можете да излезете вън. Така е пропаднал един милионер ,в Америка. Той отишъл един ден да разглежда богатството си в подземието, което се отваряло и затваряло със секретен ключ. Като влязъл вътре, ключът по невнимание от негова страна се заключил, и той не могъл да го отвори. Така останал той в подземието при своето богатство, дето умрял. Също така и човек и в науката може да умре. Като се предаде на големите знания да ги изучава, може да влезе някъде, да се затвори със секретен ключ и повече да не може да излезе навън. И при знанието може да се затвори вратата. Следователно, ако говоря с човечески и с ангелски езици, а любов нямам, от нищо не се ползвам. Всеки от вас трябва да се ползва вече от любовта. Любовта. която внася в човека нов живот, е Божествената любов. „Добрата молитва“ Първа лекция на Общия окултен клас 26 септември 1934 г., сряда Русе Братски салон 25
МИЛОСЪРДИЕ, СМИРЕНИЕ И МОЛИТВА „Добрата молитва“ „В начало бе Словото“ Ще прочета петнайсета глава от Посланието към римляните. „Духът Божи“ Всеки път след като остарее човек, мисли, че всичко е научил. Той не знае, че учението е за старите. Младият не учи, а старият учи. Хората не се разбират общо, понеже говорят различни езици, а пък да превеждаш от един език на друг не става без погрешки. Всякога в превода стават погрешки. Всеки един език си има свои свойства, и старите, и новите езици. Много пъти в един език не може да се преведе това, което е. не може да се предаде истината. Някой път вие мислите даже, че някои работи ги разбирате, но никога нс сте правили опит, докъде сс простира вашето познание. Защото има двгт вида учение, външен начин и вътрешен начин. Един начин физически, друг духовен, трети Божествен. Значи има трети начин. Сега всичката мъчнотия седи в това, че ние някой път чрез физическия свят искаме да разберем духовния. Някой казва. "‘Видях нещо. И като видях, уп26
лаших се.” Но какво нещо е уплашването сега? Когато на гърба ти турят една голяма тежест, ти се уплашваш, че ще се счупи гърбът ти. Или някой път човек се страхува от някоя радост. Защото някой път и радостта е толкова голяма, че не можеш да я носиш. Турците казват: “Хата олур.” Някой път и скръбта е толкова голяма, че не можеш да я издържиш. Силният човек се познава във време на скръб. Ако ти не можеш да носиш скръбта, това показва, че си слаб. Някой път съвременните хора приличат на един турчин арнаутин, който минавал за много сръчен. Една вечер пътува той с коня си и вижда на пътя един черен чукан. Счита го за един поп, който го дебне, и казва: “Папаз, махни се!” Попът не се махнал. Арнаутинът казал: “Ти като не се махаш, аз ще заобиколя.” И заобиколил. Това било вечерта. На другия ден на връщане видял, че това било пън. Някой път хората се страхуват от изгорели чукани или от бъз. На другия ден на връщане арнаутинът, като видял, че това е чукан и около него има бъз, той извадил сабята и почнал да кълца бъза и да удря пъна. Но след като кълцал, кълцал чукана и пъна, какво? Значи арнаутинът вечерно време прави чукана на поп, който го дебне. Също така и вие във вашето съзнание някой път преувеличавате вашите скърби. Нямате за това ясна представа. Някой пита защо Господ направи света такъв. Вие мислите, че Господ направи света, за да дойдете вие да ядете и пиете, и да бъдете щастливи, но в това не е смисълът на живота. Това е само едно средство. Сега хората не се хранят правилно. Не се хранят с това, което е определено за храна. Писанието казва, че човек трябва да се храни с плодове. Едва тепърва Хата олур. (от тур.) Ще стане грешка. " арнаутин (от тур.) албанец, упорит човек, лют човек 27
човек трябва да се научи е каква храна трябва да се храни. Ако човек не намери подходящата храна, той не може да добие безсмъртието. Как ще разберете думите на Христа: “Аз съм живият хляб, слезнал от небето.”? Като направите един вътрешен превод на този стих, ще видите, че храната, това е Словото. И ако човек не може да се запознае със Словото, тогава той остава ненахранен. Значи човек се запознава със Словото. Така както слабият, болният, хилавйят човек, след като яде хляб, обновяват се силите му, така и онзи, който се запознава със Словото, ако е обезсърчен, минава му обезсърчението. Защото обезсърчението е едно ослабване. Щом човек се съедини със Словото, веднага ще се измени неговото състояние. Аз не искам да ви повтарям неща, които не ви допринасят нищо. Казват, че повторението е майка на знанието. Отчасти е вярно това. В природата нещата не се повтарят, не могат да се повтарят. Ти си мислиш, че се повтарят. Една и съща опитност можеш да я имаш и в детство, и като възрастен, и като стар, но те ще бъдат различни опитности, ще имаш различни разбирания. Например сега казват, че трябва да обичаме. Човек може да обича само Едного. В началото на своето развитие казват, че всички трябва да обичате. Това е невъзможно. Какво означава всички? Това е един прерогатив само на Бога. Човек постепенно със своето духовно развитие ще разширява кръга на своята любов. Да обича всички, това е качество на Бога, но човек ще счита това като една крайна цел. към която да се стреми. Това е точката, далечната точка, към която води неговият духовен път. Значи това е идеалът на човешката душа. С приближаването си към съвършенството и към безсмъртието си той ще се приближава все към този идеал. Щом правиш разлика между едни и други, ти още не разбираш всичко. Каз28
ваш, че Господ създаде всички. Тогава не можеш ли да обичаш това, което Господ е създал? Значи, щом Господ е създал един човек, трябва да има в него красота. Ти не можеш да не обичаш красивото. И от друга страна, това, което Бог е създал, това е полезно. Ти не може да не обичаш полезното. Отвращението не е създадено от Бога. Някой човек ти каже някоя обидна дума, и ти не можеш да го обичаш. Значи той се е облякъл в една дреха, която дреха ти не обичаш. Някой път господарите не обичат слугите си и се оплакват от тях. И слугите, като се събират, и те говорят за господаря си. И едните, и другите правят това. Кое е онова, което човек не обича? Защо не обичаш слугата си? Защото може би той не е направил нещата така, както ти искаш. Но онова, което ти искаш слугата ти да го направи, право ли е? Много пъти ти казваш: “Трябва да вярваш в това, което аз ти казвам.” Няма какво да вярват хората в твоите думи. Временно е онова, което ти говореше, а важно е онова, което ти говориш, истина ли е, или не. А пък дали той е даровит, то е друг въпрос. И дали те ше вярват, то е друг въпрос. Това е тяхна работа. Истината не е от слабите неща, че да има нужда да я защищаваш. Ти казваш, трябва да се увериш, че онова, което аз говоря, е вярно. Това, което ти казваш, ако е вярно, тогава ти трябва да се ползваш от него. Но ако ти сам не можеш да се ползваш от него, това показва, че нямаш истинско разбиране. Някой казва: “Аз не мога да пея, но мога да те науча да пееш.” Някой казва: “Аз не мога да свиря, но мога да те науча да свириш.” Това не може. Никога не може да научиш някого на това, което ти не знаеш. Той не знае да пее или свири, а [казва:] “Аз ще науча другите да пеят или свирят.” Това е невъзможно. И ако някой, когото ти учиш, се е научил, той се е нау29
чия от себе си, той знае повече от теб. Някой казва “Аз нс зная, но мога да те науча теоретически.’’ Не се заблуждавайте. Някой казва: “Трябва да го научиш”, за да те научи. Ако учението може да се научи чрез бой. тогава всички хора щяха да се научат. Всички вие сте много претоварени. Всички хора са претоварени все с ненужни неща. Казвате: “Какво ще се прави в тези години? [...] Нашата държава не е оправена, и все се оправят. Зима иде, трябват въглища. какво ще се прави?” Някой се оплаква, казва: “Аз ще умра.” Аз десет пъти съм умирал, и пак съм възкръснал. Той представлява, че умира. Писанието казва: “Ще възкръснеш.” Онзи пита: “Дали ще възкръсна?” Там е сега знанието. Как ще възкръснеш, като не си умрял? И като умреш, това е едно особено състояние на съзнанието. Защото ти мислиш, че като умреш, при смъртта ще загубиш своето съзнание. Изгубването на съзнанието е друго, това не значи изгубването на живота. Можеш да изгубиш условията, при които можеш да живееш. И можеш да имаш голо съзнание, че страдаш, но твоето страдание е привидно. Човек може да се лиши от няколко блага. Сега всички хора имат желание да се запознаят с истината, какви ли не определения дават на истината. Някои казват, че истината е горчива. Никаква горчивина няма в истината. Казват. “Истината е неразбираема.” Това е едно друго заблуждение. Някой казва. “Ти носиш истината.” Истината няма нужда да я носят. Друг казва: “Истината е непоносима.” Така не се говори. Истината няма нужда някой от вас да я носи Три неща има, по които вие може да познаете Бога да Го познаете като любов, като мъдрост и като истина. Това са трите начина. Това са дрехите, с които Бог е облечен. Вие. за да познаете любовта, трябва да имате знание. Любовта без знание, несъвместима е с живота. Животът сам по себе си, без любов и 30
без знание, е несъвместим. Онова същество, което обичаш. ти трябва не да му създадеш условия, но никога не грябва да разваляш условията, при които то живее. Бог, Конго ни обича, създаде света заради нас и целият свят показва любовта на Бога. Бог чрез мъдростта създаде света, за да изяви Своята любов. Ние, ако обичаме Бога, трябва да използваме условията, при които живеем. Бог те е създал за музикант, а ти ставаш търговец. Бог те е създал за слуга, а ти отиваш да ставаш господар. Бог те е създал да станеш майка, а ти искаш да станеш баща. Всички искат да станат това, за което Господ не ги е създал. Сега всички искате да станете господари, но какво ще добиете с господарството? Чрез господаруването ще си навлечете една голяма беля в света. Понеже Господ е най-големият господар, и като намери, че малките господари не са постъпили както трябва, тогава Господ им дава нови уроци. Писанието казва: ‘'Гордостта се ражда не в слугите, а в господарите.” Господарят си представя, че има сила. А в какво седи неговата сила? Че е много богат. Богатството не е сила, а условие. Утре дойде една малка болест и ще лежиш на кревата. Паметта ти ще те остави и не ще можеш да помниш. Има такива болести, при които изгубваш знанието си. И като изгубиш всичкото си богатство, ти вече нямаш никаква сила. Значи сила е само това в човека, което не се губи. Любовта се проявява чрез знанието, но и знанието става причина да дойде любовта. Силата иде чрез любовта. Ти не можеш да бъдеш силен човек, ако не любиш. Ти, ако искаш да станеш силен човек, трябва да обичаш, и ако ти не обичаш, ти си слаб човек. Един за да обичаш, ти трябва да имаш мъдрост. Ако хората се разбираха, не биха живели така, както сега. Ако един човек те разбира, той ще ти свири, а ако не те разбира, няма да ти свири. Ако те обича, така ще те посрещне и така ще ти говори, че да си доволен. 3J
Ти казваш за някого: “Трябва да го насоля по всичките правила." Казваш: “Аз го насолих.” Казваш още: “Трябва да се насоли.” Солта не дава живот. Солта запазва някои работи. Христос казва: “Солта ако избезсолее. с какво ще се соли?” Какво означават тези думи? Ако твоето сърце престане да обича, то се е обезсолило. Ако твоят ум престане да обича Божиите работи, ти си обезсолял. Любовта ще ти даде тази сила. Божията мъдрост, като я приемеш, ще ти даде условия за силата. Представете си. че не знаете какво нещо е сладчина. Бог ти е дал едно чувство, един орган на вкуса, чрез който може да узнаете сладчината моментално. Един професор може да те изпита какво нещо е сладчината. Втори професор, трети, четвърти професор, но ти казваш: “Тъмно ми е, не мога да разбера какво нещо е.” Казвам, за да разбереш сладчината, този въпрос е за няколко секунди само. Като близнеш, щс разбереш. Тогава това, което не могат да ти обяснят професорите, ти ще кажеш: “Научих се аз какво нещо е сладчината.” Като [слушаш] двайсет години, нищо не си научил, а ако близнеш, веднага ще научиш. И двайсет години да ви разправям защо Господ е това, няма да научите, но ако близнеш мъдростта, щс я научиш. Сега в света някои лекуват алопатически, а други лекуват хомеопатически. тоест с малки дози. Алопатическите лекове често са горчиви, а хомеопатическите церове отвън са сладки. Понеже децата бягат от горчивите лекарства, лекарите са се ухитрили и приготовляват лекарства отвън покрити със сладчина. но отпосле са горчиви. Да кажем, че вие се радвате на спечелените сто хиляди лева. На какво се радвате? Кое е онова, което ви причинява радост? Какво могат да ви донесат сто хиляди лева? Сто хиляДи 'лева могат да ви донесат го32
ляма пакост. Ако ги носите като злато, вас могат да ви претрепят някъде. Ако имате сто хиляди и около вас се съберат хора, които нямат пари, те ще почнат да ви мамят, да ви лъжат, и вие няма да знаете истината. Вие значи се радвате на това, което може да ви причини страдание. Сега като ви говоря, някой от вас, който не разбира, ще каже: “Какво трябва да правим?” Онзи, който носи кирливи, нечисти дрехи, трябва да ги съблече и после трябва да отиде на баня, да се умие. И после да се облече със съвършено нови дрехи, а за старите да не мисли. Има някои ваши възгледи, за които казвам: съблечете ги и ги хвърлете. Не само това, но ще отидете в банята да се умиете по всичките правила. Но не със сапун, а без сапун, защото сапунът, освен че не измива, но забърква работите. Сапунът много пъти запушва човешките пори. При това този сапун, който вие употребявате, е направен от вещества, които не хармонират с човешкото тяло. Има известни сапуни, аз някой път гледам, има една особена отвратителна миризма в дрехите, прани е такъв сапун, и два-три дена миришат тези дрехи. Опери дрехите с чиста вода. Ако някоя вода не може да я измие, то тя има някои примеси. Има вода, чрез която не може да се измие. Сега не вземам това като правило. Ти казваш: “Аз имам вяра.” Каква вяра имаш? Вяра имаш, но те боли рамото. Вяра имаш, но те боли коремът. Вяра имаш, но стомахът ти не работи. Казвам, каква е тази вяра? Някой казва, че е болен. Болестта не е нищо друго освен едно изобилие. Значи дадено ти е едно изобилие, което носиш, и всички тези болезнени състояния се дължат на капилярните съдове в човешкия организъм. Някой казва, че бил неврастеник. Неврастенията показва, че през нервите му тече повече електричество и тази нервна система от мно33
го работа се е раздрусала. Той трябва малко да завърти крана, за да не е неврастеник. Нали има модерни душове там има два винта, единият винт за топла вода, другият за студена. Ако ти отвориш само врялата вода, този душ ще те изгори, а ако отвориш само студената вода, ти сам ще изстинеш. Ти ще отвориш и топлия, и студения душ и ще туриш ръката си, за да направиш водата приятна. Човек има два ключа. Студената вода е това, което слиза от главата, а ключът на симпатичната нервна система пуща топла вода. Ти си станал неврастеник много студена вода си пуснал. Малко ще постегнеш душа със студената вода и ще отвориш ключа на симпатичната нервна система, на топлата вода. Имаш много знание, а малко любов студен си станал, неврастеник си. Ще затвориш ключа на чрезмерните човешки знания и ще отвориш ключа на любовта. А стане ли много горещо, ще пуснеш от студената вода. Така че любовта и знанието трябва да се съединят, да се образува едно приятно съчетание. Ти се уплашиш, че те боли ръката. Това показва, че в дадения случай приема повече сила, а по-малко възможности тази сила да се проявява. Имаш ревматизъм. Завърти малко ключа на топлата вода, трябва ти повече любов. Любовта лекува всички болести, но трябва да знаете как да я употребите. Човек, който иска, може да се лекува с любовта, може да я опита. Заболи те рамото, ще опиташ любовта си. Рамото ти казва: “Много работа съм привършил, но ти никога не [си] ме погледнал и помилвал.” Ти ще помилваш и погледнеш рамото. После боли те кракът никога не [си] го милвал, и ще погладиш крака си. Ако ти погладиш крака си, и не ти минава, това показва, че не обичаш крака си. И обратно. Ще помилваш крака си дотогава, докато той почне [да се затопля] и при това разстояние ще се разширят капилярните съдове. 34
Ще дойде остаряването. Някой път ти казваш: “Направих опит.” Но утре пак те заболи някъде. Това показва, че не си направил опита както трябва. Бях веднъж при един евангелист. Заболя го зъбът. Той нямаше церове. Беше десет часа вечерта, всички аптеки бяха затворени. Казах му: “Нали в Евангелието е писано, че когато те заболи някое място, да го намажеш с дървено масло и ще идеш при презвитера да се помоли.” Казах му: “Какъв смисъл има онова, което е писано, ако не се приложи.” Казах му: “Двайсет години вървиш по пътя на Христа, призови Го да ти помогне. И ако не те излекува Христос, значи ти не Го познаваш. Ако те излекува, познаваш Го.” Казано е: “Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил.” Ако ти познаваш Христа, душата ти ще бъде пълна с любов и няма да те занимават малките работи. Един евангелски проповедник проповядвал веднъж, че човек не трябва да се обезсърчава, че трябва да има самообладание, че всичко, което иде от Бога, е за добро. Той слезнал от катедрата и му съобщили, че баща му умрял, и после му казали, че някой друг е умрял, а не баща му. Защо е плакал той? Бащата не умира. Той отишъл на визита. Господ го вика. Отишъл при Баща си в дома си, а вие казвате: “Баща му умря.” Не е права тази идея. Ако вашият баща умира, вие не сте на правия път. Ако брат ви, сестра ви умират, ако вашата вяра се губи, вие не сте на правия път. Ако вие не се самообладавате, вие не сте на правия път. “Баща ми умря, и аз ще умра.” Не си на правия път. Можеш да кажеш: “Ще мина през училището на смъртта." Това е друг въпрос. Христос каза: “Имам власт да положа душата Си и имам власт да я взема пак.” Той казва на друго място: “Съборете този храм и Аз в три дена ще го 35
създам отново.” Това показва сила, знание. Евреите Му казали: “Ти на колко си години? Нямаш още трийсет и пет години, а този храм е съграден за четирийсет и пет години.” Някои казват: “Научи ни, Учителю.” За да ви науча, трябва да ме слушате. И най-първо, аз не съм намерил хора, които да ме слушат. Някой казва за някого: “Звездите му помагат.” Или казва: “Въздухът му помага.” Въздухът е едно условие, звездите са условие, но те не помагат. За някого казват, че той е Венерин тип. Кривият тип на любовта, той е Венерин тип. Той не знае как да люби. Венериният тип някой път си позволява някои неща. Ще си съставите едно ясно понятие за онова истинско проявление на Божествената любов. Това е найхубавото състояние вътре. Любовта се облича. Ако ти опиташ Божествената любов, ще разрешиш всичките мъчнотии, това, което те мъчи, и животът ще има за тебе друг смисъл. И човекът на любовта не се бои. Човекът, който има любов, той не се бои нито от смъртта, нито от тъмнината, нито от болестите, нито от сиромашията, от нищо. И онзи, с когото ходи любовта, той не може да бъде болен. Някой декламира из Шекспира или декламира от някой друг автор, но това, което той декламира, не е негово, той го е взел оттук-оттам. Някой проповедник цяла седмица оттук-оттам вземе и сглобява една проповед. Стойността на една проповед се вижда, ако се приложи в живота, да се види какво може да донесе. Така Славейков е казал: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, а без теб съм на края.” Хубаво, сега “парице, парице, всесилна царице” ако това беше вярно, тогава всички богати хора трябва да бъдат все в рая, а пък Писанието казва, че богат човек не може да влезе в Царството Божие. Какво е разбирал 36
Славейков под думата “пари”? Ако парите се разбират по отношение на Божията мъдрост да. Ако се вземат парите в преносен смисъл, като Божията мъдрост, тогава да, но ако се вземат в буквален смисъл, думите “парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края” нямат смисъл. Ти можеш да кажеш: “любов”, “мъдрост”, но любовта и мъдростта не идат. Ти отиваш при някого, усмихнеш му се сладко, той седи и не се мърда. Ти гледаш, че младата мома е весела и засмяна, но като се приближиш при нея, тя си мени погледа. Ако ти си любезен, усмихваш се. Ти казваш: “Много студено се отнесе.” Защо се отнесла студено? Понеже вие винаги изхождате от себе си, от известни ваши състояния, които не са ваши, вие всякога сте заинтересовани. Например имате пари, вложени в банката. Интересувате се от банката, но от обич към банката ли? Утре извадите парите от банката и казвате: “Пет пари не давам за банката.” Този начин не е начин за намиране на истината. Ти учиш някоя наука, но си заинтересован. Учиш френология, но си заинтересован. Учиш хиромантия, но си заинтересован. Така не се учи. Най-първо Бог, като създал света, Той вложил любовта в сърцето на човека, вложил мъдростта в неговия ум и вложил и истината в неговата воля. Те са три сили, които Той е турил в него. Докато ти в сърцето си вървиш по пътя на истината, тогава можеш да постигнеш всичко. Това е пътят, по който трябва да върви човек. Това е новият път. Някой казва: “За да тръгне човек по новия път, трябва да се отрече от себе си. Трябва да напусне жена си, децата си.” Ти можеш да напуснеш жена си, и пак ще бъдеш старият, нищо повече. Например ти ще напуснеш една жена, но ще вземеш друга жена. Ти ще напуснеш българските пари, но като отидеш в Англия, 37
други пари имаш. Това не е самоотричане. Това е криво разбиране. За да имате знание, трябва да имате любов. За да се прояви любовта, трябва да имате знание. А за да се прояви знанието, трябва да имате любов. И за да имате любов, трябва да имате знание. Те са две неща свързани. Те са като онези, положителните и отрицателните, величини. Ти си мислиш в душата си какво ли не. Влезе в душата ти едно чувство изопачено. Как според вас трябва да се обича човек? Тогава напишете темата “Истински метод за обичане”. Напишете темата тези от вас, които могат. Имате известна опитност, напишете въз основа на това. Ще накараме някого от вас да направи опит с любовта, да не е само теоретически. Сега, като ви говоря, някой от вас може да каже: “Каква е крайната цел на Учителя? Какво иска да ни каже той?” Две неща искам да ви кажа. Да не туряте никакъв горчив примес във вашата любов и да не туряте никакъв горчив примес във вашето знание. Не изопачено знание, не да мислиш това, което не е. Ти казваш: “Той не ме обича.” Че и ти досега не си го обичал. Човек, който веднъж е обичал, той е променен, той е вече човек и половина. Човек и половина е този, който обича. Някои учат любовта на миналото. Вие учите още любовта на миналото. Човек, който е обичал веднъж, той е готов, той не мисли вече за себе си. Той има всичкото богатство в света, той е щедър. Той е като онзи извор, който тече. Той не мисли как ще мине животът му, не мисли какво ще стане. Занимават го съвсем други въпроси. А пък дотогава, докато мислиш какво ще стане с тебе, че трябва да пестите за стари години, че има старини, това-онова, нямам нищо против това, но това не е разбиране от Бога. Ние сега мислим как да уредим живота си. Всички, които са уредили живота си, са все на почтено мяс38
то някъде. Ho да оставим това сега. Ще ви приведа един пример. Един отишъл да вземе пари от един банкер. Банкерът му чете нотации, почва да му чете морал: “Ти трябва да бъдеш честен. Трябва да се носиш добре.” На този морал се изгражда човешкият живот. После ще му даде три полици. “Трябва да бъдеш честен.” Чете му морал дълго време и онзи подписва полицата, дава гаранция и излиза. И казва си: “Много голям морал ми чете.” Аз не искам да ви чета морал, но ви казвам така: парите, които Бог ви дава, не ги харчете нахалост. Харчете ги намясто. Най-първо, вземете си хубави дрехи първокласни, едни хубави обуща, една хубава шапка и всичко хубаво, веднага, с тези пари. Направи си една хубава порядъчна къща, вземи си едно хубаво легло, употреби парите така. Ако богатството ти не може да стане проводник на Божията любов, тогава това богатство няма смисъл в себе си. Ако с богатството, което Бог ви е дал, не можеш да си направиш приятели, тогава вървиш по крив път. Ако с тази сиромашия не можеш да си направиш приятели, вървиш пак по крив път. Това е един метод. При един банкер в Америка отишла комисия от благородни дами за помощ за благотворителни цели. Той е дал една малка сума. После отишла при него една мома, която така го погледнала, и банкерът казал: “Какво обичате? На ваше разположение съм.” Какво употребила тя? Тя употребява любовта. Тя носи любовта. Тя искала да му каже: “Аз вярвам, че в твоята душа се крие нещо велико, хубаво, и аз те познавам, в тебе има нещо хубаво. Но хората не те познават.” Това е говорил погледът на момата и банкерът веднага отваря касата. Ако хората питат за вас кои сте, вие още не сте на пътя. Ти казваш: “Човек трябва да бъде много скромен.” Нямам нищо против това, но ви казвам, аз съм 39
за милосърдието, за смирението и за молитвата. За мен животът има смисъл само за милосърдието, за смирението и за молитвата. Единствените неща, на които съм се спрял, са милосърдие, смирение, молитва. Милосърдието е закон на любовта, смирението е закон на знанието, а молитвата на истината. Ти чрез молитвата ще се научиш да влезеш в общение с Бога, да се разговаряш с Бога. Ако ти на своя Баща не можеш да говориш, не можеш да се развиваш правилно. Всяка вечер ще говориш на телефона с Бога. С любов ще Му говориш. Ще Му благодариш, че те е изпратил на земята. Ще кажеш: “Господи, много добре си направил всичко.” Ти казваш: “Какво да се молим?” Че какъв учен човек си ти? На хората държиш лекции, а не можеш да се молиш на Баща си. Под думите молитва разбирам следното: това е истинското положение, при което човек може да се научи да говори. То е един вътрешен подтик, една вътрешна необходимост. Когато никакъв метод вече не помага, когато човек е употребил всичките средства и не може да помогне, тогава ще дойде до онова уединение на душата, при което нещо от дълбочините ти се повдига нагоре към Бога. Всеки, който отива при Бога, не е бил разочарован. Когато сме отивали при Бога, и не сме били разочаровани. Не е било време, когато Той да не ни слушал. Той ще те послуша. Но когато Той говори в мен, трябва да съм послушен, да изпълня Неговата заповед. С други думи, ако върша волята Му, молитвата ми всякога ще има благоприятен резултат. А ако не вършиш волята Му, молитвата ти няма да бъде послушана. Христос нямаше болести, нямаше нужда от болници. Той казваше, че като носеше Своите теготи, взе и нашите теготи. Христос показа един път път на цялото човечество. Не само да носим страданието като един товар и да се обезсмисли всичко, но да вижда40
ме във всичките страдания една красива страна. Според мене герои са само онези, които носят страдания. Като носиш страданието, ти си герой, и в това геройство ти трябва да знаеш какво голямо благо ще ти донесе това страдание на тебе, на цялото човечество. Страданието на Христа донесе големи блага за цялото човечество. Ако всички светии не бяха пострадали, ти не щеше да бъдеш сега в осветлен път. Това са те, които светят по пътя, по който ходиш. Ще ви кажа една сладка дума. Като вземете пари на заем, да бъдете точни, на падеж да си платите парите. По банкерски това е много право. Трябва да бъдете точни, навреме да дадете път на любовта, да работите върху нея. Да дадете път и на знанието, да дадете път на истината, да работите върху тях. Човек да отвори път на тях, да стане проводник, да стане съработник на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията истина. Сега това е предназначението ни. Всичко друго, което може да имате в света, без това вътрешно познание ще се разтопи, ще се разсипе. Един ден, като остареете, ще изгубите вашата младост. Наскоро ми разправяше една учителка. Като я пенсионирали, тя не може да се побере в кожата си. Била е някъде учителка, сега не може да учи никого. Тогава тя заприличала на героя от онзи пример, с който ще завърша лекцията. Един турски кадия, съдия, работил трийсет години и най-после го уволняват от съдийството. Той не могъл да се побере в себе си. Мъчно му било, че не може да съди никого. Но трябва да заповядва. Взема той четирийсет стомни и ги напълнил при една чешма. Турил ги при една джамия. Дойде някой и той му казва: “Вземи тази стомна.” И всеки си взема ибрика, и той му показва кой да вземе. Така " ибрик (тур.) меден или глинен съд с чучурка за поливане при миене 41
той имал възможност пак да заповядва. Така прекарал последните дни на живота си. И ако завършите като окултни ученици като този кадия, който показвал коя стомна да се вземе, това е изгубена работа. Ако аз бях на мястото на този кадия, щях да направя следното. Щях да напълня една стомна с вода и тогава щях да търся онези хора, които са ожаднели, и ще им дам по една чаша вода, и ще кажа: “Така като дойдат някои хора при вас, да им давате.” Едно нещо искам сега от вас. То е следното. Да бъдете един отличен образ на Божията любов. Не отвън да я хванете, но вие да сте вътре един образ на Божията любов и в себе си да сте доволни, че можете да бъдете неин носител, проводник на Божията любов. И няма нищо по-хубаво от това. Единственото нещо, което трябва да остане във вас, е това. Като забравите другото, да остане това, а именно да бъдете един отличен образ на любовта. Сега може да стане въпрос, какъв образ. След като правите усилие в това направление цяла една година, то елате при мене пак. След една година пак ще ви събера и пак ще ви говоря какъв образ може да бъдете. И ако не научите след една година, ще ви кажа: “След една година пак ще ви събера.” После още една година. И най-после вие ще заминете на другия свят и като се върнете, пак ще покажа да учите, да бъдете образ на любовта. И на другия свят, и на този свят, дето и да е, да бъдете образ на Божията любов. Да бъдете образ на Божията любов, не както другите. Всеки един от вас трябва да бъде един специфичен образ, не да си приличате. Ни най-малко [не] трябва да си приличате. Трябва да има едно голямо разнообразие, да не си приличате един с друг, но всички да бъдете специфични. Като не си приличате, да се допълвате, да се приложи законът на допълнението. Ще се съедините в едно цяло и като съберете всичките час42
ти в едно място, и като дойде Бог, през вас Той ще даде това, което липсва. Това е работа само на Бога. И Той като дойде, ще разберете дълбокия вътрешен смисъл на живота, защо светът с създаден по този начин. „Добрата молитва“ 6.35 часа Втора лекция на Общия окултен клас 3 октомври 1934 г., сряда, 5 часа София Изгрев 43
СТАР И НОВ ПОРЯДЪК „Добрата молитва“ Учителят чете заглавието иа разработената тема: "Истинските методи на обичането”. Мислете върху обичта. (Една буболечка кацна върху листовете с темите и тази буболечка разрешава въпроса на обичта. Един брат прочете няколко листа с темата “Истински методи за обичане”.) Трябва разсъждаване. Вие вървите все по стария начин за разсъждаване. По този начин ще получите стари изводи. Например вие казвате, че няма Бог. Това е стар метод. Съществува едно правило, че не можеш да докажеш това, което не съществува, а пък щом съществува, няма какво да го доказваш. За да изследваш един предмет, който е близо, ще употребиш един метод, ще го смалиш, а пък ако е много далеч, ще трябва да го увеличиш. Най-първо, съществува ли обич в света? Щом приемете това, как ще го докажем? Можем ли да докажем съществуването на светлината? Тя сама се доказва. Има методи за използване на светлината. В какво количество може да я възприемеш? Ако приемеш с очите си повече светлина, отколкото трябва, това може да ти причини известна пертурбация в нервната система, защото очите не са приспособени на силната светлина. 44
Пишете сега върху темата “Новият начин на мислене”. Новият начин на мислене е, че ние трябва да любим. Но тук самият израз трябва да се поправи. Самата дума “трябва” е вече стар начин. При новия начин думата “трябва” трябва да се замени с друга дума. Може да се замени с думата “да” или направо да се каже: “Любе.” От тези три израза “трябва да любиш”, “да любиш” и “любе” кой от тези три израза ще произведе резултат? Човекът със старото мислене мисли, че трябва да обича, но същевременно съзнанието му е разделено и казва: “Не може да се обича.” Разделено е съзнанието му вътре. Не може да накарате един човек да обича това, което е противно на неговото естество. Сегашните учени казват “положително и отрицателно електричество”. Това нищо не значи. Аз разглеждам така този въпрос: има електричество механическо, органическо и психическо. По какво се отличават те? Механическото електричество върви по прави линии, органическото върви по криви линии, а психическото върви спирално. Всякога щом впрегнете една психическа енергия на работа, понеже тя съдържа в себе си и механическия процес, то винаги електричеството иска да се освободи от този кръг на движение и търси правата линия. Щом електричеството не иска да върви по кривата линия, то иска да върви по механическия път, то е най-лесният път. По някой път започвате с най-възвишеното, с психичното. Една мисъл, за да може да се организира, трябва да бъде силна. Неорганизираната мисъл е слаба. Тя е силна отвън, но отвътре е слаба и не може да издържа. Старото мислене се отличава със следното: когато човек мисли по старому, той се безпокои. Там, дето има безпокойство, там е старото мислене, а пък там, дето няма безпокойство, а има светлина, там е новото мислене. Да кажем, че мислиш за богатство и се безпокоиш. Например безпокои те, че не си богат. 45
Тогава ти вървиш по стария начин на мислене. Когато не се безпокоиш, ти вървиш по новия начин на мислене. Християнин си, и ако се безпокоиш, ти вървиш по стария начин. Всякога, когато имаш безпокойство, това е един стар начин. Или нямаш търпение и казваш: “Трябва да бъда търпелив.” По какво се отличава търпението? Някой ти казва някоя дума и ти не си премълчиш и отговориш. Ти му отговориш, но със своя отговор ти усещаш едно безпокойство в себе си. Това показва, че ти вървиш по стария закон. А пък щом отговориш и усещаш спокойствие, това показва, че си постъпил по новия начин на мислене. Не отговаряй на глупавия според глупостта му. Отговаряй на глупавия разумно, за да познае той, че е глупав. Аз не искам да цитирам. Не отговаряй на безумния според безумието му. Изразът: “Отговаряй на безумния според безумието му и на умния според ума му” това твърдение според мене е старо. Не вземай ролята на глупавия, значи не му отговаряй със същата негова мярка. Той се занимава с известни глупави въпроси. Не влизай да разискваш глупави въпроси, каквито той разисква. Например някой пита не може ли светът да се създаде и без грях. Как ще го обясните? Вие говорите за развитие. Взимам един топ от сто метра плат навит и го развивам. След като сме го развили, станало ли е това платно по-учено? Развито е платното, но не е станало по-учено ни най-малко. И като го навия това платно, станало ли е по-просто? Не. Вие казвате: “Човек трябва да се развие.” Трябва да разбирате смисъла на думата “развитие”. Думата “развитие” сама по себе си няма сила. Ти казваш: “Трябва да се развия, да стана по-умен.” Но като станеш по-умен, ставаш по-лош в някои случаи. Или казваш: “Аз трябва да уредя живота си, да стана учен човек.” Но като станеш адвокат, ще бъдеш грешен отвътре, а отвън праведен. Като станеш християнин и изучаваш Библията на пръсти, ти 46
ще правиш повече грехове, отколкото по-рано. Ще направиш едно прегрешение и ще намериш един стих да се оправдаеш. Дали ще можеш да се оправдаеш, то е друг въпрос. И когато се оправдаваш, и когато не се оправдаваш, то и двете неща спадат към една и съща категория. Нито когато човек се осъжда, е лошо, нито когато човек се оправдава, е добро. Щом някой казва: “Не искам да ям”, аз подразбирам, че е ял. Някой казва: “Искам да ям”, аз подразбирам, че [не] е ял. Най-първото е трябва да мислите. Ако не мислите, въпросът е свършен. Но и в мисълта може да направите една погрешка. Сега в какво седи погрешката? Не се доближавай до огъня и не си туряй пръста в огъня, нищо повече. Това е едно от правилата. Стой далеч от огъня. Двама хора не могат да живеят по единствената причина, че са много близо. Ако вие бяхте разхвърляни по цяла България, ако бяхте разхвърляни по четиритях краища на България, и ако ви се говореше по радиото, не щеше да има помежду вас никакъв спор. Но понеже сте събрани тук, както сте, то има всички условия за противоречия. Макар да има недоволство, но не го изказват. А пък онези, които са доволни, тяхното доволство седи на косъм и утре може да се развали. Да кажем, че влезеш в един салон и усещаш една неприятна миризма. После, когато се говори, трябва да се изхвърли личният език с изразите: “Ние... ние... ние... аз... аз... аз...” Турете малко настрани тези думи “аз”, “ние”. Турете настрани и следните прилагателни: “отличен човек”, “много добър”, “като него няма”. Това е мода, украшение. Това са панделки. Но защо ти са панделки? Да кажем, че вие имате в себе си въпроса, дали сте добри, или лоши, и не знаете. Какво подразбирате под израза, че сте добър или лош? Ти казваш: “Аз съм много добър човек.” Претегля те, тежиш петдесет килограма. Казваш: “Станал съм лош.” Пак те претегля. 47
тежиш пак петдесет килограма. Ти искаш да изтъкнеш, че нещо е дошло в тебе. Ти сънуваш, че насън си убил и казваш: “Аз съм убиец, убих един човек насън.” Как го уби насън. Сега има някои неща, които не са реални. Вие говорите някой път за добродетели, които са насън. Казваш: “Това съм направил, онова съм направил.” И после казваш: “Насън го направих.” Сега всички, които сте в училището, искате да се измените. Казвате, че трябва да се измените. Хубаво, в какво седи понятието Бог в това, което се изменя ли, или в това, което не се изменя? Вие имате една философия, че трябва да се измените. Тогава вие по кой път ще вървите? Ти ще кажеш: “Аз съм невежа.” Но невежеството е едно изменение. Казваш: “Станал съм много учен.” Пак си се изменил. Станал си невежа, понеже си занемарил свещените книги, занемарил си четенето им. И после си възстановил първоначалното, значи премахнал си невежеството. Ти казваш: “Станал съм учен човек.” Ти не говориш истината. Ти си възстановил твоето нормално състояние. Няма да кажеш, че си станал учен човек, но да кажеш: “Освободих се от невежеството, освободих се от мързела, който имах.” За някого се казва: много учен станал, четири факултета свършил. Никакви четири факултета не е свършил. Казват за някого: “Той е създал нова теория за създаването на света.” Един учен напоследък твърди, че един атом първоначално се пръснал и образувал вселената. Вие казвате: “Понаучих се нещо.” Какво си научил? Ти казваш: “Да обичаме.” Бог обича. Имаш ли понятие как Бог обича? Ти, като говориш, да обичаш, както Бог обича. Имаш ли понятие, как Бог обича? Аз казвам, да греем като слънцето. Имаме един пример, ако кажа на хората: “Така да греете, като слънцето.” Виждаме слънцето, имаме вече за слънцето едно понятие. 48
Вие казвате: “Ние не сме толкова добри, ние сме останали много назад.” Това е стар начин на мислене. Или казва: “Еди-кой си народ е станал по-културен.” Това е стар начин на мислене. Нима римляните, германците, англичаните, шведите, египтяните, асирийците, евреите не бяха културни? И казват: “В бъдеще ще бъдем по-културни.” Ние, съвременните народи, с какво седим по-високо от другите? Сега въпросът е, кои християни бяха по-добри, първите християни или сегашните. Като мислим по старому, ще кажем, че първите християни бяха по-добри. Логически го доказват така: първите плодове, които узряват, са най-хубавите, а пък последните не са толкова добри. Казват: “Сегашните християни са последните плодове. Те не могат да узреят както трябва.” Това е старото мислене. Те правят една погрешка. Във физическия свят са прави, за физическия свят заключението е много право. Но тази аналогия не издържа. В духовния свят законите са съвсем други. Някои говорят за известни положения, за известен морал. Аз ще цитирам сега какво е разбирал един от апостолите на християнството. Сега искам да мислите. Един държи една реч и един от слушателите казва: “Речта беше толкова хубава, че аз плаках.” Друг слушател казва: “Речта беше толкова лоша, че аз никак не се интересувах.” Нито едното, нито другото е вярно. Ако си плакал, ти си плакал за себе си. Не те е накарала речта да плачеш, но ти имаш някоя причина в себе си. Там, дето има закон, там има старо мислене. Там, гдето има скърби и страдания, там има закон. Там, дето има смущения, там има закон. Там, дето има недоразбирания на някои работи, там има закон. Да се освободиш от условията на закона, то не е така лесна работа. Жената може да се освободи от клещите на закона само при смъртта на мъжа. И мъжът може да се освободи от клещите на закона само при смъртта на жената. Вие, 49
като питате човек трябва ли да се жени, или не, вие имате една съвсем стара идея. Вие казвате: “Трябва ли човек да се жени?” Аз сега не съдя женитбата. Някой казва: “Трябва ли да стана слуга, или не?” Щом станеш слуга, ти имаш вече известен договор с господаря си за една година. Ти си слуга, господарят казва: “Ти това ще свършиш.” Слугата казва: “Аз искам толкова да ми платиш.” За една година ти си жена на този господар. Господарят е мъжът, слугата е жена. Дойде краят на годината, и ако ти отърва, ще бъдеш жена, а пък ако не ти отърва, ще излезеш от този господар. Някои жени казват: “Не мога да търпя мъжа си, нямам сила да го търпя.” Някои мъже казват: “Нямам сила да търпя жена си, тя се натрапва.” Питам: “Слугата трябва ли да [се] върти постоянно около господаря си? Не. На нивата ще работи, а пък сегиз-тогиз ще идва при господаря си. Слугата няма да се занимава с господаря си, къде ходи той. Слугата гледа да изпълни честно длъжността си. Този порядък на нещата, сегашният, дали хората трябва да се женят, или не, този въпрос абсолютно не ме интересува, понеже той спада към един свят на безпорядък и безправис. Сега вие казвате: “А ние, които се оженихме?” Много хубаво сте направили, че се оженихте, но за една година. Като умреш ти и жена ти, ще бъдете свободни. Жена ви и вие ще умрете и ще се освободите. Господ, за да отучи хората от един лош навик, тури смъртта. Толкова дебелоглави бяха хората, да разберат истината, че се внесе смъртта. Толкова дебелоглави са хората, та не слушат, и тогава Бог внесе смъртта. Тя разрешава въпроса. Бог казва на мъжа: “Тази жена не ти трябва.” Той казва: “Без нея не мога.” Хубаво, и като я вземе, след това смъртта дойде и тя плаче за него. Всеки мъж, като умре, става ангел за нея. А по някой път жената казва: “Много добре стана, че той си замина.” Че ако той е ходел с други жени, по-добре 50
стана, че Господ го взе. Я вижте сините петна по тялото е. Няма жена, която да не е правила престъпления. Насън я прегръща някой мъж. Насън прегръщаш някоя чужда жена. Това, което насън става, и в действителния живот става. Това, което в действителния живот става, и насън става. Моите разсъждения са такива. Един беше деветнайсет години вегетарианец и насън ял кокошка, и после събужда се и плюе. Той казва: “Чудя се на ума си, как ядох насън кокошка.” Тогава и в действителния живот може да ядеш кокошка. Това показва слабостта на известни навици, които сме придобили. Те имат някой път надмощие над нашата воля. Аз гледам някой път как се натрапват някои мисли. Една мисъл ти се натрапва като муха. Отпъдиш я, тя пак се натрапи. Защо те преследва тази мисъл? Седиш и мислиш: “Дали моето дете е живо? Дали син ми ще свърши училището, или не?” Натрапва ти се тази мисъл. Защо ти се натрапва мисълта, дали ще свърши детето ти училище, или не? Че ти си заинтересован материално и не можеш да решиш правилно въпроса. Син ти може да свърши, но дали син ти ще ти донесе това, което ти очакваш, то е друг въпрос. Някой казва: “Аз съм верующ.” Никога не мога да ви докажа как трябва да живеете. Аз трябва [да ви покажа как това] да стане метод. Някой може да каже: “Дайте ми един метод за любовта.” Аз ще му кажа: “Тръгни след мене. Цял ден ще вървиш след мене, и ще научиш метода. И каквото правя аз, и ти го прави. Ако ти отърва, прави го, ако не ти отърва, не го прави.” Някой казва: “Ние трябва да обичаме, както Бог обича.” Тогава аз ще тръгна подир Бога и каквото прави Той, и аз ще го правя, ще внимавам какво прави Господ. Вие не смеете да отидете при един свят човек, казвате: “Той е свят човек, при него човек не може да се допре, като него друг няма.” Аз разбирам следното: вие не искате да живеете като него. Вие казвате: “Той 51
е много свят човек.” Туряте си една преграда, понеже не искате да живеете в неговата святост. Вие го виждате облечен в много проста дреха, не като някой цар, на главата си няма корона. Доброто в света седи в това. Като възприемеш доброто, то трябва да внесе нов елемент в тебе. Доброто поддържа мира. Това, което поддържа мира в човека, то е добро. Това, което отнима [мира] в човека, то е зло. Така седи истината. Това, което поддържа топлината на човека, това, което поддържа мекотата на характера му, това, което поддържа неговата топла мисъл, това е любовта. За да обичаш, трябва да имаш тази топлина. Тя е най-приятната топлина. После трябва да имаш тази приятната мекота. После трябва да имаш красота. Това е любовта. Това са три неща, които вървят заедно. Топлина, мекота и красота, това е любовта. Тя върви с тези три неща. Ще си пипаш кожата и ще видиш, че имаш приятна топлина. Да не е много суха кожата и да не е много влажна. Има една мекота, която е приятна. Сега практическото приложение. Любовта трябва да бъде един метод за лекуване. Вие трябва да разберете любовта като един метод за лекуване във вашия живот. Имате едно кораво чувство, неразположен сте, гледате мрачно, песимист сте. Приложете любовта като един метод за промяна на вашето състояние. Във вашата нервна система липсва нещо. На онзи гладния човек какво ще му кажеш? Ще му кажеш: “Липсва ти нещо.” Дай му да яде и, като яде. той ще се задоволи. Дай му подходяща храна за душата. Ще ядеш. Питаш: “Как ще ям?” Вие не мислете как ще ядете. Турците казват: “Който много знае, много тегли.” Някой път аз наблюдавам. След като ви говоря, вие седите и казвате: “Това не се отнася до мен.” Вие казвате: “Нещо ново да дойде.” Какво е това ново? Казвате: “Да дойде Христовата любов.” И чакате тая любов. По кой 52
начин ще дойде Христовата любов? Христос чакаше ли Баща Му да дойде отнякъде? Той казва: “Аз живея в Отца и Отец живее в Мене, и изпълнявам Неговата воля.” Че ако вие чакате Христа отвън, вие нямате понятие за Христа. Вие ще кажете: “Аз съм в Христа и Христос е в мене, нищо повече.” Една сестра ми разправя следното: “Срещнах се с един съботянин, който започна по старому, попита ме: “Имаш ли Духа?” Аз казах: “Не зная дали имам.” Попита ме: “Разбирате ли вие Писанието?” Казах му: “Чела съм малко.” “Но съботата пазите ли?” Ето какво представлява съботата. Шест дена като се занимавал Бог със света и с хората, и видял колко лоши ще бъдат хората, в седмия ден си починал от всички човешки неразбории. Ти, за да имаш един съботен ден, трябва да се освободиш от всички неразбории в света, от жена си, от децата си, от професията си, от потеклото си и да се помислиш, [не] какъвто си в потеклото си, и да се помислиш такъв, какъвто си в себе си. Любовта трябва да я изучавате в душата си. Тя не е нещо, което може да разберете с ума си. Вие се приближавате до някой човек. Лъхне ви нещо, приятен ви е някой човек. Тази приятност се дължи на нещо. Или някой човек, като се приближите до него, ви е неприятно. Аз ще ви дам едно сравнение. Представете си, че имате една чешма със желязна чучурка. Имате друга чешма със златна чучурка. Имате трета чешма със сребърна. Представете си, че при златния чучур тече мътна вода, а през железния чиста вода. Питам, откъде ще пиете вода? От железния чучур. Допуснете сега друго сравнение, че през златния чучур тече чиста вода, както и от сребърния, и от железния. Откъде ще пиете? От златния чучур. Не е външният чучур, който определя качеството на водата. Важно е водата, но ако тази вода минава през златен чучур, още по-добре. 53
Та всяка една ваша мисъл може да бъде един чучур за една добродетел. В много случаи мисълта е проводник за една добродетел. Добродетелта седи повисоко, отколкото чучурът. Вие имате известна идея, но при тази добродетел. Добродетелта е важното. А пък самата добродетел е носителка на нещо по-дълбоко. Нещо по-дълбоко има в нея. Тя носи живот онзи истинския живот, който търсите. Ти казваш: “Аз трябва да бъда добър.” Щом тази доброта влезе във вас и вие сте в съгласие с нея, тя ще внесе живот. Но има нещо още по-дълбоко от живота, но не искам да говоря за него сега. Не казвай “добър” или “лош” живот. Те са нашите мисли, наши чувства. Има едно външно оцапване. Има някои хора, които могат да ти направят пакост, без да искат. Някой ти каже нещо, и после съжалява и казва: “Не трябваше да ти кажа тази дума.” Например подигравателно може да ти каже: “Много си праведен.” То е една малка подигравка. Или ти казва: “Ти си много умен.” В дадения случай как трябва да похвалите някой човек? Срещали ли сте досега праведни хора? Да бъде образец, мярка. Праведен човек е онзи, когото като срещнеш, урежда се онова, което те е безпокоило. Който и да е човек, като го срещнеш, и се уреждат много твои работи, аз такъв човек го считам праведен. Или имаш лошо разположение, вървиш с този, с онзи. Четеш философски книги, но все си неразположен. Обаче срещнеш някой човек и лошото ти разположение се сменя, и в тебе се заражда едно хубаво, красиво чувство. Казвам, този човек е носител на любовта. Този човек разбира подобре от тебе любовта. Може да не му знаете името на този човек, но този човек, при когото се сменя вашето вътрешно отрицателно състояние, този човек е една Божествена мярка. Така трябва да разсъждавате. Вие сега търсите историята на някои светии. Тези светии, за които е много писано, те не са за вас. Вие 54
можете ли да бъдете приятел с един цар? Те са големите светни, те не са за вас. Големите светии, те са за хора много напреднали, а пък за вас трябват малки свстии. Аз ви препоръчвам на всинца ви да се занимавате с малките светии, от първото посвещение. Казаха ми: “Учителят го каза това иронически.” В мене няма ирония. На женитбата трябва да се даде един друг превод. На английски казват [“married”]. На български казват: “Оженил се.” Щом си се оженил, свършена е твоята работа трябва да го вършееш сега. Писанието казва: “Първоначално направи Бог човека мъжки и женски пол по Свой образ и подобие.” И не казва, че ги е оженил. Там се казва: “Това, което Бог е съчетал.” Значи тези, които Бог е турил да вършат Неговата воля. Значи съчетание има между душите. Та искам да отличавате Божествения ред на нещата. Не го смесвайте е временния ред на нещата. Женитбата е едно временно учреждение. Оженил си се, ти си слуга. Или праведен ставаш на земята то е същото положение. Или светия ставаш на земята, то е същото положение. Или силен ставаш, то е същото положение. За някого казват: “Много учен човек е той.” Той не е още такъв, какъвто е бил. Далеч е още той от онова, както аз го зная по-рано. За някого казват: “Той е много учен човек, четири факултета е свършил.” Аз казвам: “Но той не е свършил дванайсет факултета. Трябват му още осем факултета.” Сега някои идват при мене и ми казват: “Много съм неразположен.” Казвам: “В какво седи неразположението ти?” Аз го виждам, в какво седи неразположението му. Неразположението му седи в това, че той не е ял както трябва. Той казва: “Дотегна ми да ям сух хляб.” Или казва: “Дотегна ми да имам работа с прости хора.” Или ми казва: “Дотегна ми да имам работа с невежи хора, с груби хора, с несправедливи хора.” Трябва да правиш превод на нещата. Как ще преведете ду55
мите “оженил се”? Дайте ми един превод, понеже не съм запознат с българския. Житото след като ожънете, вие го вършеете. А пък мъжа като ожените, вършее го жена му. Като го потупва малко, вършее го. Какво лошо има в това, че мъжът потупва малко жената? Казват: “Много хубаво бие тъпанът, намясто удря.” Где седи сега лошото, че натупал някой жена си? Писанието казва: “Когото Бог обича, бие го.” Правете в себе си преводи. Вие седите всички и се занимавате с външния живот. Целият Изгрев е заприличал на едно вестникарско бюро. Някой казва: “Представете си, еди-кой си брат се оженил. Той е от специалния клас оженил се.” Хубаво. Че всички хора, които Бог ги е създал, са все от специалния клас. Няма някой, който да не е от специалния клас. Сега знаете ли защо аз се смея? Когато аз се смея, това е повръщане на това, което аз съм ял. Аз се смея, за да се освободя от нещо много неестествено. Когато разисквам тези въпроси, за мене е цяло мъчение. Аз искам да ви освободя. Вие не можете да влезете в Царството Божие, докато не се освободите от стария порядък на нещата. Да мислите по новия начин, а не по стария. Вие казвате: “Ще се оженим, ще имаме деца и прочее.” Хубаво, но това е старо нещо. Ти си го правил много пъти. Ти си го правил веднъж, дваж, много пъти, хиляди пъти си го правил. Мине сега на нещо ново. Кое е сега новото? Да не се жениш. Какво трябва да правиш? Аз зная, в Русе имаше една мома млада между баптистите и методистите. Баща е я изгонил. Един млад момък отиде да е помага. Най-после беше заставен да се ожени за нея. Тя ни най-малко не уреди въпроса, както и той. Той отишъл за Христа и ни наймалко нямаше да се ожени за нея. Тя, ако искаше да се ожени, да беше останала при баща си. Тази мома, 56
която е напуснала баща си и дома си и станала християнка, не трябваше да се жени. Или вие ще излезете [от] едно робство и влезете в друго. Окултисти, методисти. баптисти, това е все каша. Тези каши са хубави, но оставете ги. Без каша! Вие ще кажете: “Ти не си бил в нашето положение.” Сега в какво седи вашето положение? Ако аз съм във вашето положение, лесно ще разреша въпроса. Ако баща ми е беден и един банкер го е оплел, и има да му дава сто хиляди лева, и банкерът го дава под съд за лихвите, аз, която съм мома много красива, като отида при него, ще му запаля юргана от четири страни и той ще почне да ми говори за любов. Аз ще му кажа: “Дълг има баща ми към тебе.” Той ще каже: “Лесна работа е.” Той ще освободи бащата, и след като освободи бащата, ще освободи и себе си. После ще заведа банкера при баща си и ще му кажа: “Ще слугуваш на баща ми.” Аз ще чета първата лекция на този банкер. Има и други методи за разрешение. Това е само един метод. Като дойде падежът за плащане, ще го приспим и ще отложим полицата. Не знаете в кой ден ще ви повика Син человечески да дадете отчет за делата си. Син человечески ще ви повика един ден да дадете отчет за онова, което сте направили. Не знаете кой ден. И трябва да дадете отчет. Но да оставим това сега. Щях да ви дам едно упражнение и трябва да ви говоря още. но ще остане за втори и трети път. „Отче наш“ 6.35 часа Трета лекция на Общия окултен клас 10 октомври 1934 г., сряда, 5 часа София Изгрев 57
БОГАТ И СИРОМАХ „Добрата молитва“ Ще прочета десета глава от Посланието към римляните, от шестнайсети стих до края. „В начало бе Словото“ Прочетоха се темите “Новият начин па мислене”. Каква е разликата между една нова дреха и една стара дреха? Старата е изтъркана, износена. Има нещо, което липсва. А новата има нещо, което допринася нещо за човека. Новата и старата храна могат да се сравнят с прясната храна и храна, която не е прясна, не е чиста, или с чиста и нечиста вода. Има много, много нови неща, без да имат ценни качества. Може една мисъл да е нова, може една теория да е нова, без да обяснява всичките явления. Или може един закон да е нов, но без да може да разрешава онези спорните въпроси. Можем да кажем, че старото е законът, а новото е любовта, защото любовта е от скоро време в сравнение със закона. Вие имате една мисъл: “Божията любов носи пълния живот.” Вие може би сте я изказали петстотин, шестстотин, хиляда пъти, но нито един от вас не е добил този пълния живот. Откак я произнасяте, пълният живот още не идва. Защото можеш да напълниш едно шише, но то е малко. Малко може да събере шишето. Може шишето да е пълно и да е малко, а може да е шишето пълно и голямо. 58
Всинца вие имате все атавистични възгледи, липсва ви нещо. Вие мислите, че онова, което знаете, е право. Онова, което вълкът знае, и то е право. Той мисли, че е право. И онова, което птицата знае, и тя мисли, чс е право. Хората каквото знаят, все е право. А пък при това “право” все съществува едно криво. Каква е разликата между кръговете, между 1 и 2? Ня_-------------------кой може да каже, че това е ор2 s'-------------------------битата на някоя планета. По / 1 . ""''• какво се отличават орбитите на ' / вътрешните и на външните пла/ нети? Външните орбити са поголеми. Следователно планетите, които пътуват по тях, взима им по-дълго време, за да обиколят около слънцето, а пък на вътрешните орбити им взима по-малко време да обиколят около слънцето. Но не само това. Кои планети имат по-добри условия, външните или вътрешните? Вътрешните имат по-добри условия, външните имат по-лоши условия. Говорим за външен и вътрешен живот. Човек си има един вътрешен живот. Някой път ние смесваме вътрешния живот с Божествения живот. Вътрешното разбиране е всякога ограничено. Човек мисли, че много знае. Например мнозина от вас, които не са свършили университет, като ме слушате, мислите, че много зная. Вие казвате: “Какво съм чул.” Но какво сте чули, това не е знание. Нима, като чуете един концерт, вие сте музикант? Вие, като сте чули пеене, ни наймалко не може да пеете. Казвам ви: “Я изпейте това, което чухте.” После казваш: “Отлична беше беседата, но не я помня.” Или казваш: “Дойде ми вдъхновителна мисъл, но не мога да си я припомня.” Или казваш: “Духът ми каза нещо, но не мога да го изразя.” Сега всичките тези неща са верни. В какво отношение са верни? За кого? За онзи, който ни разпра59
вя сега. Той си има една идея, че много е чул. Той си има един мащаб, с който мери нещата. Казвам, как се приближаваме към онази практическа страна? Ако ние живеем в една голяма къща, на която кръгът е голям, друга къща, на която кръгът е малък, коя къща е за предпочитане? Новото знание или малкото знание? Сега трябва да разбирате. Има много знание външно и вътрешно. Вие може да изучавате една сфера отвътре, и може да изучавате и отвън. Това са две страни. Един човек има тяло, това е физическа страна. Може би нашата физическа страна е много по-интересна за някои същества, много по-напреднали, и за тях тя е предметно учение, обект за изучаване. Но за самите нас нашето тяло едва сега представлява предмет за изучаване. Даже и вие, които ме слушате, малцина от вас има, които сте запознати с вашето тяло. Някой път си погледнете ръцете, погледнете си линиите, едвам сега започвате да четете по тях, и казвате на някого: “Дайте си ръката”, за да предскажеш съдбата му. Който [има] предразположение, може да предсказва. А който не ги знае, и той ще ти каже. В какво седи качеството на човешкото лице? Някой казва: “Той има отлично чело.” Какво трябва да бъде челото по качество? За някого казват: “Той има голямо чело.” Нещата са големи, когато имат отношение към някаква разумност. С какво сравнявате голямото чело? Колко е голямо човешкото чело? Вие казвате “голямо чело”, но нито един от вас не е измерил голямото чело, колко голямо е челото и колко е широко. Човек, като измери челото, може да се обезсърчи. Челото в един смисъл е една плоскост, която възприема известни енергии. Челото е малка събирателна площ, която събира енергии от един външен свят. Но някой път челото с малко, понеже, каквото съберат, не могат да го изработят. Друг път челото е малко, понеже малкото, което събере, не могат 60
да го изработят по единствената причина, че искат много да възприемат и натрупат знание и не им остане време да го проучат. Например вземете сегашното състояние на хората. Казват “народна религия”. Народната религия служела да повдига народа. Един народ, това е един уд на човечеството. Тогава имаме религия на удовете. Но трябва друга религия, и религия на човечеството. Има един обществен морал, той е ограничен морал, но трябва да е общочовешки морал. Общественият морал, това е морал на един уд, това не е един закон. Пример: българските закони не са меродавни за другите народи и законите на другите народи, много от техните закони, правила и обичаи, не са меродавни за българите. Например, ако отидете в Америка, там има някои обичаи да се срещат хората и да се целуват, и това там не се счита за лошо. Целувката и подобни работи там не се считат за неморални. Ако в Турция целунат някого, там ще те обидят. В малките държави се случва, че за една целувка ще платиш доста скъпо. Но и в Америка по някой път се плаща за целувката. В Америка един негър целунал една американка. Това било на улицата при слабо осветление, но като дошла до една лампа на светло, тя видяла, че той е негър. Тя го дала под съд и съдът решил негърът да е плати десет хиляди долара. А колко струват десет хиляди долара? Те струват близо един милион лева. Сега това са посторонни въпроси. Някой път ние искаме да дадем един пример, какво трябва да прави човек. Човекът е започнал с целувката. Откак е почнал да яде, той е почнал да целува работите. Най-първо вълкът, като хване овцата, не я ли целува? Навсякъде я целува. Като я целува, къса от месото е. Нима орелът не целува? И той целува. Като хване жертвата си. оттук откъсне, оттам откъсне. Казват кой е произходът на целувката? Тя има своето далечно минало. Вълците, като се укротявали, укротява61
ли, най-послс дошли до едно положение едно същество да целуне, без да откъсне месото. Ти казваш, доста са прогресирали. Преди пет-шест хиляди години с една целувка щеше да ти отиде ръката, а сега какво има да се сърдиш, че ти остава ръката? Някой казва: “Целувката предава магнетизъм.” Възможно е. Ако един човек е заразен със сифилис, чрез целувката може да ти предаде нещо лошо. Сега се забраняват целувките по единствената причина, че може да ти предаде болестта. Но в целувката има една психологическа, вътрешна, страна. Когато се говори за устата, това са електрически органи. Горната устна, това е положителният полюс на електричеството, а пък долната устна, това е отрицателният полюс. Ти като речеш да говориш, долната устна трябва постоянно да се целува. Без целувка не можеш да говориш. Горната устна целува долната и долната целува горната. От тези целувки излизат думите. Без целувки нищо не става. Говоренето, това е то идеята на целувките. Целунеш себе си. Хубаво, всеки един човек целува себе си, а пък казваме, че Бог живее във всички хора. Нали всички твърдите, че Бог живее във всички хора. И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен? А пък Бог, като живее във всички хора, живее и в него. Това е от ваше гледище. Бог живее във всеки. Целуват някого, в когото Бог живее. И защо тогава, като те целуне някой, ти си недоволен от целувката? Значи вие не вярвате, че Бог живее във всички хора. Вие твърдите едно нещо, което не вярвате. Аз не правя упрек, но казвам, че сме непоследователни. Говорим за неща, спрямо които не сме последователни. Например казваме, че сме чада на Бога. Не говорете така, това са твърдения. Но ако дойде някой, вие му казвате: “Кога ще си ходиш?” Даже вие, които ме слушате, вие сте чада Божии. Колцина от вас постъпвате като чада Божии? Имате си някои, които обичате. И във всяко семейство има ня62
кои, кои го се обичат, и които не се обичат. Това е основният закон, който функционира. Пък този закон, че сме чада Божии, тепърва трябва да дойде. Две противоположности има. Бедният ще каже: “Нали сме чада Божии. Защо тогава спрямо мене не постъпват както трябва?” Богатият казва: “Аз имам работа за тебе, я направи тая работа.” Бедният му казва: “Нали ще платиш.” Има ли братство, когато има плащане? При братството има един закон, при плащането има друг закон. Трябва да заплатиш с нещо. Например аз искам да ми направиш известна услуга, ти ще кажеш: “Ще платиш.” Казвам: “Нямам пари.” Сега да оставим този въпрос. Има нов начин за мислене. Старият начин, това е егоизмът, човек мисли за себе си. Той става християнин, вярва в това-онова, говори за Бога, за спасението, за онзи свят. Настрадин Ходжа казва: “Нямам понятие за онзи свят. Ще можем ли аз и жена ми да влезем там?” Казали му: “Само за тебе.” Той казал тогаз: “Не ми се иска да ида без жена си. Онзи свят ме интересува, но ако жена ми остане в този свят, може да намери друг някой тук.” Аз искам да ви изясня този егоизъм. Човек мисли и за онзи свят, мисли и вярва в това-онова, но той има себе си предвид. Всички хора мислят така. Оттам е започнала работата. Това е старата мисъл. Новата мисъл [с] човеколюбието, да се жертваш за другите, както Христос направи. И ако ти не се жертваш, ако в тебе няма желание да се жертваш, никой не те заставя отвън. Ти казваш за нещо: “Това трябва да си има причини.” Тук има мъдрост. Мъдростта не е всякога съвсем меродавна, че това, в което вярваш, е Божествено. Вярно, има някой, който те обича, и ти се радваш. Не те обича някой, и ти си скърбен. Кажи, това няма нищо общо с твоите възгледи. Някой път със своите възгледи ти ще влезеш в стълкновение с хората и те ще имат много лошо мнение за тебе. За да не си нарушиш 63
интересите, какво трябва да направиш? Тогава ние седим между две противоречия. От една страна ни заплашват, че трябва да вървим в Божия път. да имаме Божието благоволение, а пък от друга страна, хората ни заплашват, че ако ние не вървим по техния път, те могат да ни направят някоя пакост. Като не служиш на Бога, лошо е, и като не служиш на хората, пак е лошо. Тогава какво трябва да правиш? Сега човек е разделен. Господ казва: “Няма да убиваш.” Другият закон казва: “Ще те хванат войниците и ще ти теглят куршума.” Какво трябва да правиш? Вие ще кажете: “Аз не тегля никога куршум.” Теглите. Няма никой от вас, който да не тегли куршум. Всеки тегли куршум. Има хора, които биват хипнотизирани, и те в хипнотично състояние извършват престъпление. Вие още не разбирате какво нещо е престъплението. После, когато се карате, вие сте хипнотизирани тогава. Когато се сърдите, вие сте хипнотизирани тогава. Князът на този свят разбра тези закони. Той е турил на срещнатия човек някои мисли и вие почвате да се карате, и ти казваш: “Наговорих му.” Ти си едно дете и твоят баща ще дойде и ще ти каже: “Ти не вярваш така, както трябва.” Най-после може да ти каже: “Ти не си един грешник. От тебе има много поголеми грешници. Ти си доста учен. Много добре си направил.” А пък на друг човек ще му каже: “От тебе нищо няма да стане. Ти си един голям простак и втори като тебе няма.” Първият ще бъде насърчен, а вторият обезсърчен. И насърчението е от дявола, и обезсърчението е от дявола. Когато идеш при един банкер и ти даде пари, ти се насърчаваш, но ако не ти даде пари, ти се обезсърчаваш. В едно отношение дяволът е банкер. Той ти даде нещо, и ти се насърчиш и казваш: “Оправих работите си.” Дали си ги оправил, то е въпрос. Аз вярвам, че банкерът е оправил работите си, но ти ни най-малко не си ги оправил, но си загазил. 64
Божествените работи по какво се отличават? Те имат едно качество. Всичките Божествени неша са вложени отначало в нас, те се намират в нас. Те не се дават. Радостите и скърбите идат отпосле. Но всичко Божествено е вложено в нас. Може и да е в едно спящо състояние. И когато Божественото израсне в нас, то е Божествената радост. Може да имаме други някои придобивки отпосле в света, но те може да не са Божествени. Например не мислете, че като станете министър в България, че това е от Бога. Може дяволът да те е турил там. Не мислете, че като свършите университет, че това е от Бога. Божественото знание вие го носите в себе си вложено и в него няма промяна и измяна. Сега може да паднете в едно противоречие. Вие може да кажете: “Нас ни трябва знанието на дявола, понеже дяволът, и той е създаден от Бога.” Но дяволът има друго мнение. И той е творец на нещастията. Онова, което той твори, не е Божествено. И което аз творя, и то не е Божествено. Аз което мисля, аз съм прав. И дяволът което мисли, и той е прав, и той ще има своите интереси. Щом ти мислиш криво, ти си един дявол. Какво мислите вие за дявола? Няма нищо лошо в дявола. Аз бих желал всички да бъдете сарафи, че като ви дадат една монета, да знаете златна ли е, или не. Сега всички тези неща, които ви говорих, те ви отвличат от същественото. Може да говорите много работи. То се е говорило, говорило, но същественото седи във волята Божия. Какво нещо е изпълнението волята Божия? В света има три воли, които едновременно действат: действа твоята воля, действа волята Божия и действа волята на света. Тогава как ще различаваш Божията воля от твоята воля и твоята воля от волята на света? Где ще знаеш, че това е твоята воля или че това е волята Божия? Питам ви, ако ви турнат един дървен крак и той сс движи, това волята Божия ли е? Движи ли се този 65
крак по волята Божия? Той се движи по човешката воля, той се движи по твоята глупост. Може да си счупи крака, и хората са го направили за десет хиляди лева. Кракът знае и всички клетки на крака знаят, че в тях ще се проектира волята на цялото тяло. И ние сме като удове на Бога, и като вършим нещо, ние знаем, че това, което [вършим], е волята Божия, и ние нямаме абсолютно никакво съмнение в това. Аз никога не питам дали това, което направих, е право. Какво питам своя крак? Щом тялото си е преместило крака, кракът е извършил Божественото движение. Следователно онзи морал е важен, който е общ за всички хора едновременно, понеже всички хора съставляват една обща цел на Бога. Следователно всяко добро, което е засегнало всички отделни единици, вътре в този Божествен организъм, то е добро. Сега аз ви говоря върху един предмет, който вие знаете, теоретически го знаете. Нямате едно практическо правило, да приложите нещата и вследствие на това има едно голямо противоречие. Тук преди няколко години гледам една стара сестра, която вика на гости една млада сестра. Вика я на гости един неделен ден, но младата не иска да иде. Тя се отнесе до мен. Питам я аз: “Защо не искаш да отидеш?” Тя казва: “Онази не ме обича. Тя го прави това заради тебе.” Тя казва: “Защо аз ще отида?” Тогава с казах: “Още по-добре, заради мен не можеш ли да го направиш?” Значи тя има едно понятие, че не я обичат. Аз е казах: “Хубаво. Нали каквото аз кажа, ти ме слушаш. Тогава ти казвам да отидеш при тази стара сестра.” И тя почна да си вдига рамената. Казах е: “Нали казваш, че каквото казва Учителят, ще бъде.” Тя казва: “Ще отида тогава.” Хубаво, но аз седя и си казвам: “Аз пак си наложих волята.” Казвам, за добро е, направих го това, за да ви изнеса един пример. Сега тя разсъждава право, казва: “Ти не трябва да отидеш 66
в един дом, дето не те обичат.” Но нали всяко правило си има изключение. Ти не знаеш, може би сега ще започне любовта, ти още не знаеш това. Когато аз говоря, и някой, като излезна, казва: “Каквото говори Учителят, се отнася до тебе.” Аз да ви кажа, досега съм проповядвал на себе си, на вас не съм проповядвал. Аз на себе си проповядвам. Аз много си говоря, а всички вие се ползвате, то остава ваша работа. Аз какъвто хляб меся, оставям го за себе си, и каквото остане от него, може да се ползват и другите. Аз за себе си го правя. И понеже хляб има още много, и за да не се развали, намирам такива хора, които имат нужда, и им казвам: “Ако искате, може да вземете, а ако не го харесате, не го вземайте.” Както един хлебар. Вие казвате: “Ние слушаме Учителя.” Да. Всякога слушате Учителя, дето е във ваш интерес, а гдето не е във ваш интерес, не слушате. Вие казвате: “Ние много обичаме Учителя.” Не говорете така: “Вие обичате хляба, а не хлебаря. Вие обичате водата, а не чешмата. За любовта не говорете. Аз на себе си говоря това. Около хляба, и хлебарят печели, защото, като направи той хубав хляб, обикнат го. Но той не е цел. Някой банкер иска да ти бъде приятел. Ти се заинтересуваш от парите му, а самият той за тебе е второстепенно нещо. Сегашното положение е такова. И от това положение трябва да излезем. И Христос слага въпроса малко подругояче. Той прави хляб хлябът и хлебарят са едно и също нещо. Той казва: “Аз съм живият хляб. Който иска, може да Ме яде.” Вие сега сте от добрите. Съдействате да се жертва само хлябът, а не да жертвате себе си. А в бъдеще, като отиде хлябът, и хлебарят отива. Ето какво ще бъде бъдещото добро. Ако идеята за бъдещо добро трябва да бъде следната. От един банкерин само един ще отиде да вземе пари на заем, двама души няма да отидат. И като даде банкеринът. ще отидеш да му станеш 67
слуга. Такива ще бъдат бъдещите банкери. Всичко ще дадеш, но щом всичко вземеш и нищо не дадеш, ти си вече в един крив път. Това е дяволът. Какво е дявол? Който е взел назаем и като е взел, друго говори и никому не слугува. Човек, който взема и който иска хората да му слугуват, той върви по левия път. Човек, който дава и слугува на другите хора, той върви по Божествения път. И Христос казва: “Син человечески не дойде да Му послужат, но дойде да даде живота Си и да послужи.” Сега ние казваме, че сме християни. Някой казва, че Духът му говори. Казвате на някого: “Защо не ми помогнеш?” Той казва: “Не ми казва Духът да му помогна.” Казвам му: “Много духове има в тебе.” А Божественият Дух, Той не действа така. Гдето Духът е слязъл, там има разцъфтяване и възприемане на светлината, и пробуждане на съзнанието. Не че сега слиза. Как ще разберете, че преди създаването на света Духът Божи се е носел на повърхността на земята? Духът всякога е бил, всякога е хлопал на сърцето ти. Ти едва си чул и още не разбираш езика Му. Говорят ти това или онова, и ти казваш: “Това е Духът.” Казвам, това са нашите неразбрани работи. Числото 10 за кого е? 100 за кого е, 1000 за кого е. 10 000 за кого е и тъй нататък. Дойде ли до онези големите числа, за кого са те? За напредналите същества. Дадат ви десет лева, и вие сте недоволни от десетте лева. Числото 10 създаде всичките тайни на битието. И ако аз съм на вашето място, ще мисля какво мога да направя с десетте лева. Ще си купя едно Евангелие и като го прочета, ще извадя всичкото богатство от Евангелието, и след петшест години от тези десетте лева ще изкарам голям капитал. Една нива нова ще купя за десет лева, много неща не мога да купя за десет лева. Сега вие казвате: “Какво казва Учителят? Какъв смисъл влага в следната формула: да прославим 68
името Божие, да търсим Царството Божие и Неговата правда и да вършим волята Божия?” Че това е една задача, вложена от памтивека вътре във вас. Сега се казва: “Как да прославим името Божие?” Вие разрешавате криво въпроса. Когато един човек казва: “Трябва да го целуна”, не се подразбира физическото му тяло да се целува на човека, не се отнася за физическото му тяло. Физическото тяло е една фабрика, в която има такива нечистотии, такива мръсотии, че какво ще го целуваш? В тези клетки на физическото тяло има нечистотии. Какво ще го целуваш? Това не се отнася за тебе, това се отнася за други два свята. Когато Христос говори за целувката, това се отнася за друг един свят. Той не говори за целувки и прегръдки. Че могат да се прегръщат хората, това е друг въпрос. Всички животни все се прегръщат. Котката, като хване мишката, прегърне я, с устата си я целува. И орелът, като хване птичката, държи я с краката си. Та казвам, ние сме турили всичко на физическото поле. И когато искаме да направим добро някому, ние си мислим да му дадем пари. Оставете парите настрана, парите развращават. За света те са едно удобство, условие за обикновените хора, но онзи, който върви по пътя на Бога, той ще се разврати от тях. Непременно ще се разврати, няма изключение. Има опити, които съм правил. Ако дадете пари на тези, които вървят по Бога, непременно парите ще ги развратят. Парите имат едно развращаващо влияние. Щом на един човек му дадеш пари, той е вече ограничен. Парите ограничават хората. Тури му нещо в джоба, без да знае той. Той да не знае. Като считаш, че даването на пари е престъпление, ти като направиш това престъпление, поне онзи да не знае, и да се чуди кой е този престъпник, който е турил тези пари в джоба му. И тебе ще те съдят на какво основание си дал на онзи човек тези десет хиляди лева и с това си му дал условие да лъже. 69
Той, като получи тези десет хиляди лева, ти каже след три месеца ще плати, и не идва да ги плати. И след четири месеца пак не плаща. Ти си го научил да лъже. Ти казваш: “Аз му направих едно голямо добро.’’ Ти си му направил добро научил си го да лъже Аз ви говоря за един морал не за себе си. Ще ви настръхнат космите. То за бъдеще, за след хиляди години. като дойдете след хиляди години, какво трябва да правите? След хиляди години няма да ви говоря. След хиляди години може да ви питат: “Преди хиляди години говориха ли ви?” Ще кажете: “Не са ни говорили.” Ако кажете, че са ви говорили, ще ви приемат при вратата на Царството Божие. Така ще направят. Вие може да кажете, че ние сме от новото братство, от Бялото братство. Не всяка мома, която се кичи с булска дреха, може да стане булка. Аз се чудя. Влизам в една къща и виждам една кукла. Виждам, че куклата родила едно малко, куклата има и дете. Казват ми: “Тази кукла роди.” Казвам: “Помъчила ли се е малко?” Казват ми: “Не се мъчи, без мъки.” После питам: “Майката кърми ли това дете?” Аз навеждам тези примери, понеже сегашният морал на човечеството прилича на тези разбирания. Куклата нищо не е направила. Сега изводът какъв е? Вие искате да се освободите. Аз ви казвам един път, по който вие може да се освободите. Вие имате един набъбнат цирей. Може да го намажете с масло, и не минава. Компрес му тургат, боли, черви се, и не минава. Набрал е, трябва да го мушнете, да го изцедите, да изтече всичката гной, всичко, каквото има в цирея, да изтече навън. И ти се благодари, че е излязла тази гной. Изцеди го добре и се освободи от нея. Вас ви мъчи известна мисъл, имате известно състояние. Мъчи ви нещо, неспокоен сте. Отгдс изхожда това безпокойство? Всякога безпокойството е един признак на нарушение на някакъв Божествен закон. И не всякога ние сме нарушили. Може аз да страдам от на70
рушението от друг някой, без разлика е това. Допуснете, че аз от любов ставам гарант някому, от любов прикривам някой провинен приятел вкъщи и хванат ме. и като един конспиратор ме турнат в дранголника. Питам, кой е виноват? Аз, като укрих този човек, направих ли едно престъпление, та престъпник да стана? Направил ли съм престъпление спрямо Божествения свят? Ако сте направили нещо, което е престъпно, трябва да го изправите. Ако си станал гарантин, ти благодари на Бога, че си станал гарантин за няколко хиляди лева, а не за петдесет-шейсет хиляди лева. Благодарете Бога, че сте станали гарантин за малко. Сега ние идваме до едно място, което засяга всички ни. Казвате: “Трябва да учим.” Кой трябва да се учи сега? Щом се казва, че трябва да се учи, това се отнася до младите. После казват: “Трябва да се женят.” Кой трябва да се жени? Казват: “Младите, а не старите.” Кой е мярката за нещата? Едно време хората на петдесет-шейсет години се женеха, а сега на петдесет-шейсет години се готвят за оня свят. Какво са петдесетшейсет години? Нищо. Вие имате едно наслояване във вашите съзнания от миналите съществувания, от миналите възгледи. Вие сега имате стари възгледи от едно време, от които възгледи трябва да се освободите. Трябва ви много голямо знание, за да се освободите от тези стари възгледи. Често усещате известно напрежение, понеже у вас са се явили известни лични чувства, достойнството на човека. Ти казваш. “Аз трябва да пазя своето достойнство.” Или казваш: “Това не е в мой интерес.” Но има три интереса: интерес на тялото, душата и духа. Има материални и духовни интереси. И двете са временни. За тялото кое е важно9 Това, което е важно за тялото, то е временно, но има нещо, което е важно за душата. Някой казва: “Мен не ме интересува тялото.” Тялото е жилище на душата. Ти не може да живееш меж71
ду хората, да имаш известна опитност, ако нямаш тяло. Това тяло ти ще го пазиш, докато бъдеш жител на тази земя. И като заминеш на онзи свят, от това тяло нищо няма да остане. Пак ще вземеш нещо, което ще ти бъде потребно. В тази обвивка, в която сме поставени, в това тяло, има нещо друго, което вие не сте изучавали още. Вие нямате опитност за това. Вие не сте правили опит да отделите вашето духовно тяло от физическото тяло и да излезнете свободно. По някой път като заспите, излизате. Но това други го правят, вие не го правите, вие нямате способност за това. Вие нямате способността да може да си възстановите вашата памет за преди десет-петнайсет прераждания, къде сте били. И това не знаете. Нямате паметта си и за преди две прераждания. Преди две прераждания някои от вас сте били богати и сте заровили своето богатство, четиристотин-петстотин хиляди лева, и сте ги забравили. Възстанови паметта си и ще извадиш гърнето с парите. Сега вие сте го забравили и ще отидеш на друго място да търсиш пари. Това не е важно сега. Кое е най-важното? Ти казваш: “Най-важното е да се спасим.” Спасението е един момент. Да допуснем, че ти се давиш. Изваждат те от морето, какво има да се безпокоиш? Ти казваш: “Ако бях се удавил, какво щеше да стане тогава, ако нямаше кой да ме извади?” Но ти си изваден. Какво трябва да правите сега? Онзи, който е спасен, какво трябва да прави? Спасен си. Остава сега въпросът за учение. Вие казвате, че следвате пътя Христов. Нали казвате: “Ние сме на правия път.” Кажете ми: “Кой е правият път, какво е правият път?” Ако ви кажа така: “Опишете ми пътя, по който Христос е вървял”, какво бихте писали? Ще ви дам една интересна тема: “Пътят, по който Христос е вървял, по какво се отличава”. Ще ми опишете външната страна пътя, местността каква е била, през какви села и градове минава този път. през какви пустини. 72
Засега вашите понятия за духовния свят са много материалистични. Вие си мислите за рая, че там има ангели с китари, светии. То е много хубаво, с китари дрънчат. Като отидете на онзи свят, вие ще се учудите на едно нещо. Като станете член на онзи свят, ще ви пратят на земята да ръководите някоя паднала душа и ще си намерите белата, и като я обърнете към Бога, ще ви държат речи, ще ви правят овации, а ако пропаднете в тази експедиция, ще пратят някой друг да ви търси. (Лампите изгаснаха.) Това е едно съвпадение. На какво го отдавате това? Бранувайте върху това. Аз като казах, че като слезете на земята, можете да пропаднете, фактически от невидимия свят потвърдиха това и изгасиха лампите. И после “този пропадналия свят пак ще го спасят”. (Пак се запалиха лампите.) Вие ще кажете: “Дали е така, или не?” То е друг въпрос. Това не е едно съвпадение на нещата. Та казвам, като влезем в невидимия свят, там ще се зароди такава една любов, да възстанови първичната хармония, за да бъдем всички носители на онази Божествена любов. Някои ни считат, че ние сме много скромни. Казват: “Тези хора са много скромни. Виж какви къщички имат. От немай-къде са къщичките такива. Парите им са били толкоз.” Той сега живее в малка къща и казва: “Като спечеля малко пари, ще я разширя.” Не е лошо да я разшириш. Пазете едно нещо. Трябва да се образуват вътрешни отношения. Някой си свива веждите от този или онзи. Той е от новото учение, а пък не може да мълчите. Казваш: “Той ме обиди.” Ако беше глух, можеше ли да те обиди? Казваш: “Изгори ме.” Това показва, че ти си умен човек, защото ако не беше умен, не щеше да видиш, че те е изгорил. Ти казваш: “Удари ме той.” Това показва, че си добър, защото само добрите хора ги удрят, а лошите не ги удрят. С добрия човек всеки може да злоупотреби. 73
Единствените хора, които печелят в света, това са добрите хора. А пък единствените хора, които всякога губят, това са лошите хора. Това ще проверите. Лошият човек в началото печели, но го очакват големи загуби. Някой се оплаква, че има големи загуби, много страда. Че духовен си станал. Щом не страдаш, изгубена работа е. Щом овцата блее в гората, [овчарят] ще я намери. Ти като скърбиш, ще те намери Господ. Ти като плачеш, скърбиш, молиш се, ще те намери Господ. Всеки се моли от зор. Кой, като е радостен, ще се моли? Той казва: “Благодаря Ти, Господи,” И казва: “Дайте да ядем.” И като се наяде, заспива. А пък като дойде някоя голяма беда, коленичи на краката си и се моли, и казва: “Три часа се молих от зор.” Аз сега гледам добрата страна. Какво лошо има, че страдате, че сте обеднели? Вие ще ми възразите така: “Ти опитал ли си сиромашията? Лошо нещо е сиромашията.” Но който е опитал сиромашията и счита, че може да я носи, счита, че съзнание има в него. И най-после, как може да бъде един човек сиромах? Ако любовта действа в сърцето му, може ли, може ли с любовта да бъде сиромах? Аз считам сиромаси хора в света тези, които не са опитали любовта. Единствените хора, които са сиромаси, са тези, които не са опитали любовта, които не са опитали доброто. А богати са тези, които имат любов. Казвам, блажени богатите, в които любовта работи, блажени богатите, в които доброто работи, блажени и богатите, в които знанието работи, силата работи. И горко на сиромасите, на които душата никога не е била посетена от любовта. Горко на сиромасите, на които душата никога не е била посетена от доброто. Горко на сиромасите, на които душата никога не е била посетена от Божествената сила. И тъй нататък. Досега вие облажавахте сиромасите, сега може да облажавате богатите, и да знаете защо ще ги обла74
жаватс. Сега вие може да облажавате богатите. Онзи богат човек, който не е щедър, той е сиромах, той е натоварено животно. Един светски човек и един християнин аз ги различавам по това. Натоварете един християнин със сто килограма, а друг, светски, човек с един килограм. Християнинът няма да има умора, а светският ще се умори от носенето, и ще тури хляба някъде. Ако знаете как да се освобождавате от вашия товар, вие сте християнин, а пък ако пъшкате и имате пяна около устата, вие сте от света. Така разглеждам аз света и намирам, че моят възглед е много прав прав за християните и крив за тези, които вървят по другия път. Тогава трябва да имаме един възглед, който за някои е прав, а за някои крив. Не мислете, че онова, което имате, може да е право. Спрямо известни хора ще бъдеш прав. Закон за любовта е: ти, за да обичаш някого, трябва да намериш най-първо една добра черта в него, една добродетел, трябва да има защо да го обичаш. И всеки един от вас, когато обичате някого, вие трябва да намерите една добра черта в него. Един музикант се обича за музиката. Един художник се обича за неговото художество. Един учен за неговата ученост се обича. Един християнин се обича за неговото християнство. Човек вън от добродетелите си не може да се обича. Ти не можеш да обичаш едно същество, което няма нито една добродетел. И когато казвам: “Трябва да обичаме”, подразбирам следното. Обичай това същество, в което Бог е вложил Своите добродетели. Обичай едно същество, в което Бог е турил нещо. Дали човек е, дали дърво, камък, цвете, ако Бог е минал през там и е вложил нещо, обичай го. Като обичаш, ти в любовта си ще забогатееш. Ако не любиш и не [обичаш], ти не си в правата посока. Ако ти обичаш, и си недоволен от своята любов, любовта ти не е в права посока. Защото 75
люоовта прилича на един извор, и които минат, всички се радват. Защото изворът винаги дава. Защото, ако нашата любов не може да полее дърветата в Божествената градина и те да дадат плод, тогава любовта ни не е в правата посока. Всички да се радвате, че любовта някой път може да бъде една река. Любовта ти някой път може да бъде чист въздух, може да бъде светлина, може да бъде хляб. Любовта, тя някой път може да бъде живота. Любовта всичко може да бъде. Тя всичко съдържа в себе си. Любовта е нещо, което трябва да тече, да осмисли живота. Всички така трябва да разглеждате нещата. И само така може да прогресирате. А пък сегашните ви състояния и възгледите ви ще бъдат наполовина прави и наполовина криви. „Отче наш“ 6.30 часа Четвърта лекция на Общия окултен клас 17 октомври 1934 г , сряда, 5 часа София Изгрев 76
ДОБРИ ПРОВОДНИЦИ „Добрата молитва“ Ще прочета трета глава от Първо послание [от] Йоана. Има едно знание, което няма резултат. Човек с години може да е какъвто и да е учен, може да има каквото и да е верую, без да е придобил нещо. Много пъти един търговец търгува десет, петнайсет, двайсет, трийсет години, и нищо не може да спечели. Губи. Един лекар може да е свършил, и освен че не е направил никому полза със своето лекуване, но е направил хиляди злини изморил е мнозина. Говоря за любовта. Всеки от вас си има известна теория за това, все разбирате нещо, но ако речете да я приложите, нямате успех. Сега в света съществуват известни тайни сили. Някои от тях функционират вътре в човешкия живот, а някои функционират на повърхността. Например животът функционира като една сила в организма. И това дърво, от което е направена тази черна дъска, и то още не е мъртво. (Лампите изгаснаха.) Това електричество с голямо напрежение, което върви по повърхността, няма нужния волтаж. (Учителят прави опити с един апарат.) Като си турим двата или трите пръста върху апарата, увеличава се светлината. Сега някой може да счита, че това е фокус. Който и да е от вас може да направи този 77
опит. (Една сестра излиза и прави същото.) Добре. Свържете се няколко души. Това са малки опити. (Един излиза и турга на главата си лампата, и тя светва.) Това е една опитна лампичка. Сега няколко души се хванете за ръцете. Законът е: сухото дърво е проводник на една сила, която по своите резултати е неразумна, но иде от един неразумен източник и се проявява пак при същества неразумни, които разбират законите. (Лалшите изгасват.) Сега това са най-грубите сили вътре в природата това електричество със силен волтаж, със силно напрежение, което върви по повърхността отгоре. Ние казваме, че човек трябва да бъде добър проводник, защото само хора, които са добри проводници, могат да живеят, да знаят. Щом стане човек лош проводник, тогава се зараждат всички страдания и нещастия. В лошите проводници функционират сили от съвсем друго естество. Когато ние говорим за добър човек, ние подразбираме един човек, който е добър проводник на живота, на добрите сили в природата. Електричеството върви по повърхността отгоре. В старите времена, в храмовете на жреците са се употребявали тези външни средства, за да ги е страх невежите хора. Когато ние говорим за човешките мисли, чувства и постъпки, това са среди, през които тези сили могат да минат. И колкото тези сили стават по-фини, те могат да минат през човека и да образуват едно приятно състояние. Например ти имаш едно приятно чувство, това е една сила, която е минала през целия ти организъм. Та най-първо ще се научите да бъдете добри проводници, да мислите добре. Някой казва: „Аз не мога да мисля добре.“ Та в какво седи мъчнотията да мислиш добре? Дойдат ти някои изкушения, които те изкушават. Ти имаш слабост към парите, но парите са проводници. Може да се прокара една дру78
га сила тук, която може да бъде опасна. Парите са проводник на какво? В ръцете на един добър човек, те са проводник на известен род сили, а пък в ръцете на лошите хора парите са проводник на други сили, и вследствие на това стават разни престъпления. Ако един добър човек се влюби в една добра жена, то тази жена ще подбуди в него най-хубавите чувства, а пък ако един лош човек се влюби, той ще извърши престъпление. И в любовта се вършат престъпления. Хората не са добри проводници. Като се обичат двама, какво печели единият и какво печели другият? Единият трябва да бъде един род, една категория проводник, другият също. Защото има два вида проводници едновременно. Някой път трябва да станеш положителен проводник, а някой път отрицателен. Когато си отрицателен проводник, ти възприемаш. Всеки, който приема, всеки, който яде, всеки, който проси, е отрицателен проводник, а всеки човек, който дава, е положителен проводник. Ти, като вземеш известно време като отрицателен проводник, после ще станеш положителен проводник и трябва да дадеш. Това, което си взел, е толкова много, че трябва да дадеш. Вие не разбирате закона. Ти казваш, мъжът е глава и той трябва да заповядва. Не. Един час, една минута трябва да заповядва мъжът, и после жената. После пак мъжът и тъй нататък. Десният крак [...] стъпвам аз и тургам всичката си тежест на жената. Мъжът на левия крак се подчинява отзад. Следващия миг жената е отпред, а мъжът е отзад, е слуга. Единият е положителен, а другият е отрицателен. Единият носи товар, а другият почива. Казваш: „Аз трябва да се подчиня.“ Защо? Някой път ще заповядваш, а някой път ще се подчиниш. Няма да ходиш все с десния или левия крак напред. Това значи няма да бъде само господар, а другият само слуга. 79
Тогава човек само куца, няма онова свободно движение. Ако ти не си свободен да се изказваш както трябва, ти не си свободен, ти си инвалид. И ако ти не можеш да мислиш както трябва, ти си инвалид. И ако ти не можеш да чувстваш както трябва, ти си инвалид. И ако не можеш да пристъпваш както трябва, ти си инвалид. Сега от опита виждаме, че тук в лампата функционира известна сила. Откъде иде тя? Иде отгоре, от слънцето, ние сме в съобщение с него. Това е, за който разбира. Много е слаб волтажът тук, но има много високо напрежение. Някой път аз ви казвам, че трябва да правите опити. Някой път имате особено състояние. Тогава сте набъбнали. Може да имате гняв и омраза, и тъмнота, и неверие, и какво ли не. Пазете едно правило: ако вие вземете един камък и го свържете с един конец, и държите единия край на конеца, и хвърлите камъка, той ще достигне до известно разстояние, и ако не се скъса конецът, то камъкът ще се върне към вас. Всяка мисъл, която излиза от вас, ще направи един кръг и ще се върне към вас. Сега между вас се образува един критически дух. Например занимавате се с отрицателните страни на човешкия живот. Отрицателните страни на човешкия живот са отрицателните страни на цялото битие. Положителните страни на човешкия живот са положителните страни на цялото битие. Ако в тебе една твоя постъпка е лоша, то в дадения случай ти ставаш лош, понеже не разбираш законите, и в тебе няма резултат от тази сила, която тече. Например дадат ти пари да ги дадеш някому. Ти задържаш половината в джоба си. Престъплението е в задържането на онова, което си приел. Най-първо ти си станал отрицателен, приел си, а пък искат да те направят положителен, да даваш. Ти чувстваш, че ня80
кой човек е лош, защо? Чувстваш, че той е задържал в джоба си. Какво трябва да направиш? Ти ще дадеш вместо него. Ще го заставиш така и той да дава. Ти ще образуваш едно течение вътре в природата. Когато някой направи престъпление, ти не се спирай върху престъплението, но спри се върху доброто, което ти в даден случай можеш да направиш, защото гдето функционира злото, може да функционира и доброто. Гдето функционира доброто, може да функционира и злото. Гдето функционира любовта, може да функционира и омразата, и обратно. Омразата на човека някой път се дължи на една малка причина. Сега вие в живота разглеждате нещата много механически и искате Господ да направи всичко за вас. Че е направил създал ви е тялото, сърцето, мозъка и прочие. Всички тези органи, които имате, си имат свое предназначение. Вие не знаете още какво е предназначението на вашия първи пръст, на втория пръст, на третия, на малкия пръст, на цялата ръка. Вие казвате, че ръката е за да работи. Не само да работи. Онзи, който свири, казва, че предназначението на ръката е само да свири. Не само да свири, не само да копае. Предназначението на ръката е не само да се вдигат ръцете през време на молитва, но всички тези движения ти трябва да ги изучиш. Има един закон: във всяко време ти трябва да знаеш как да подвижваш ръката си. Вие седите някой път, и не знаете какво да направите. Онзи, който се стеснява, турга ръцете си отпред, после отзад. Отзад да си тургаш ръцете не е толкова хубаво. Някой път е хубаво, но някой път не е толкова хубаво. Можеш да си хванеш главата с ръцете или можеш да им дадеш друго положение, но кое е естественото положение? Как трябва да си държиш ръцете? Вие някой път се намирате в едно скучно притеснително положение, 81
и се молите, молите. И някой път може да дойде някаква помощ, а някой път може да не дойде. Някой път стани и направи движение с ръцете си наляво и надясно. (Учителят прави движение като при „Евера“.) Направи едно движение и ще ти мине. В това движение ти ще влезеш в съприкосновение с тези сили, които действат. Например ти имаш известен религиозен възглед. Може да кажеш, че това движение не е набожно. Кои движения са набожни? Защо едно движение да е набожно, а пък това движение да не е набожно? Сега не сте дошли до това положение да свържете нещата, както една жена, която плете и знае всяка примка как да я свърже с другите примки, и така прави един шал, някоя дрешка и прочие. Или вземете един шивач, или някой обущар и прочие. Вие казвате: „Да имам сила.“ Силата е вътре във вас. Не че силата е вътре във вас, но вие може да станете един добър проводник, но трябва да знаете при какви условия може да станете добри проводници. Един съвет: никога не мислете зле за добрите хора, защото лошата мисъл, когато дойде при един човек, тя е много опасна за вас вече. Ако мислите лошо за един добър човек, по-голяма опасност има за вас защо и за какво няма какво да обяснявам. И всички нещастия в живота и в религиозните общества седят в това, в лошите мисли. България за лошите си мисли към богомилите петстотин години беше в робство. И евреите за лошите си мисли за Христа, две хиляди години, и още не могат да се освободят. Това е за техните лоши мисли. Та виждате последствията в историята. Никога не мислете лошо за добрите хора, ако искате да имате Божието благословение. Вие ще кажете: „Аз не знаех.“ Щом мислиш лошо за един добър човек и почнеш да страдаш, измени мисълта си. 82
Сега у всинца ви има един стар атавизъм, едно преповторение. Вие имате едно понятие за Бога като за обикновен човек, който искате да го заставите той да върви във вашите пътища, и каквото искате, той да ви даде. Ти казваш: „Или ще ме слушаш, или няма да се моля.“ Но така ще дойдат всичките беди на главата ти. Ти като пратиш такава мисъл към Бога, че няма да слушаш, оттам насетне ще дойдат нещастията за тебе и за дома ти, и за децата ти. Ти мислиш много лошо за Бога. Ти казваш, че не Го познаваш, а водата, хляба, въздуха, които е създал, ти ги приемаш. Възприемаш всички блага, и против Него изпращаш лоши мисли. И ще ти дойдат големи бели. Изпращай винаги към Бога една светла мисъл. Мисли за Бога най-добро, за Христа най-доброто, за светиите най-доброто. Другояче, ако не мислиш така, ако мислиш дали е добър светът, или не, ще страдаш. Ти изпрати една хубава мисъл към този светия, не се питай дали той е свят, или не, и след няколко дена ще знаеш дали е той добър светия, или не. Ако му изпратиш една добра мисъл, да кажем, че тъкмо си закъсал, беден си и на втория ден отнякъде ще пристигне нещо. Закъсал си, нямаш нищо, и като изпратиш една добра мисъл и ще тръгне работата напред. А пък като изпратиш към този светия една лоша мисъл, нищо няма да получиш. Ние с нашите лоши мисли в сегашната култура разваляме своя живот. Понеже сте влезли в една област, в която се развива ум, и като не се разбирате, всеки си има по едно правило и гледа все на отрицателната страна на нещата, и не може да видиш добро в човека. Аз като минавам някъде между хората, има голяма мъчнотия да трансформирам техните лоши мисли. Например, като влезеш в някой дом, в някое училище или в учреждение, хората 83
са станали отрицателни, много силни в отрицателното. Те искат благата в света да задържат за себе си. Това е невъзможно. Та сега към практичната, научната страна. Вие казвате, че имате Дух Божи и прочее. Питай Духа какво ще ви каже. Ти казваш: „Аз разговарям с ангелите.“ Хубаво. Какво? Какво ще ти кажат ангелите? Ангелите с тези работи не се занимават. Даже и аз не бих се занимавал, но само да ви покажа, че някои сили имат големи последствия. Вие може да бъдете много чувствителни, толкова чувствителни, че ако аз туря само да ви докосна, от самото докосване може да ви заболи ръката. Добрият човек при всяко съприкосновение, той, като добър проводник дава веднага нещо от себе си, а пък лошият се отличава с това, че той, като ви пипне, ще изтегли нещо от вас. Отрицателният проводник взема, положителният дава. Та казвам, големите неприятности, които имате, някой път се дължат на това, че вие не мислите и не чувствате правилно. Например някой път вие седите под палатката нямате къща и казвате: „А еди-кой си има къща.“ Питам сега, ако ти имаш една къща, ще бъдеш ли по-добър? Ако ще бъдеш подобър, тази къща е на мястото си за тебе, но ако няма да бъдеш по-добър, то без къща ще бъде подобре за тебе. Ще се научиш да се радваш на къщите на другите хора, защото, ако брат ти има къща и ако ти го обичаш и той те обича, той ще ти помогне да имаш къща. Най-после, ако вие обичате Бога, той няма да ви остави без къща. Вие казвате, че нямате къща. Всички имате къща. Вашите тела не са ли къщи? Вие сега искате друг род къщи. Сега във вас има известни стари възгледи, с които трябва да се справите. Кажете ми, кое е онова, което ви спъва, кое е онова, което спъва сегашните хора? Техният крити84
чески ум. И някой път говорът ни, пеенето ни зависи от нашето разположение. Ти за да пееш добре, зависи от твоето разположение. Ако добре си разположен, добре ще пееш. Ако не си добре разположен, няма да пееш добре. Ти можеш да кажеш, че си много учен. Не си много учен. Можеш да кажеш, че си много прост. Не си много прост. Можеш да кажеш, че си невежа. Коя дума е по-силна, „невежа“, „прост“ или „много учен“? Защото думите имат своята възможност. Българският език има една възможност, българският език има една дума, която аз и досега не мога да намеря. Няма да ви кажа. Някои искат да пеят хубаво. Има цяла една теория за музиката, и какви ли не школи няма. Който иска да се упражнява, може да се упражнява с буквата „а“. Тя е творческа гласна, тя сама не създава, но е един творчески принцип. И ако ти не знаеш как да пееш „а“, не можеш лесно да напреднеш в музиката. (Учителят изпя гласната „а“ найпърво ниско, а после високо.) Така не се пее. Как трябва да го изпееш? При пеенето ще дадеш нещо от себе си. (Учителят изпя „а“ свободно и продължително.) Следващата гласна буква е „о“. Ако знаеш как да пееш „о“, „о“-то ще ти даде условия за растене. Трябва да се изучи цялата физиология на дишането. [Ще използваш] въздуха, когато пееш. След това ще дойде онова, което расте трябва да се размножава. Ще пееш [разумно]. Трябва да знаеш как да проектираш гласа си в гърлото. Тогава ще дойде до „и“. „И“ излиза отстрани на гърдите, отстрани на дробовете. Гласът отгоре трябва да излезе. При „и“ ще има едно малко пречупване в гласа. Ще има направление надолу влизаме в една гъста материя. В египетската азбука, отгдето е взет този знак, той показва наклонността, по която отива творческият принцип. „И“ с точка показва отгде 85
идат енергиите. Тук има известна потънкост, в която ако се впуснем, ще се отдалечим от въпроса. Вие седите и се занимавате с несретите в живота. Вие казвате: „Млад бях, но остарях.“ Почвате да мислите за външната страна на живота си, гледате се в огледалото и си мислите. Сега можеш да туриш име [...] в действие, за да можеш да промениш лицето си. Отвън сте застарели. Сега трябва да знаеш как да хванеш тази музика. Как ще я хвалиш? Трябва да разбираш закона на мислите, съчетанието на мислите. Щом дойде един човек, то трябва да разбираш онези сили, които можеш да възприемеш и по кой начин. Ти трябва да туриш един филтър. И затова мъжете трябва да търсят всякога умни жени. Един мъж, който намери глупава жена, той е изложен на големи страдания и несрета в живота. Мъжът трябва да тури умна жена на мястото, а пък глупавите жени да отидат да орат и да копаят. И после, една жена трябва да търси най-добрия мъж, и ако жената намери някой мъж с глупаво сърце, тя ще бъде най-нещастна. Мъжът представлява доброто сърце, хубавото. Жената трябва да търси най-добрите мъже, и всеки мъж трябва да държи в мисълта си, че трябва да бъде добър. А пък жената трябва да държи в мисълта си: „Аз трябва да бъда умна.“ Мъжът ще пее, за да постигне доброто в себе си, ако иска да стане певец. А пък жената ще пее, за да стане умна. Защото, ако не знаете да пеете, не можете да се развивате правилно. Пеенето ще бъде един проводник за развитието на ума и на сърцето. Жената ще пее, за да се развие умът й, а [има] много жени, като свирят на пиано, стават неврастеници. Жената иска да има добро сърце. Няма какво жената да иска да има добро сърце. Нейното сърце е кално. Бедният не може да стане богат. Тя трябва да разчита на 86
своя добър ум. И умният е, който може да помогне на сърцето. Такъв е законът. А пък при мъжа сърцето е, което ще помогне на ума. Аз ви казвам един нов начин за самовъзпитание. Вие имате старите пътища. И те са добри. Не ви казвам, че това, което знаете, да го изхвърлите. При старите методи, при старите начини определете един час или половин час за самовъзпитание по новите методи. Защото любовта не може да стане добра, докато не стане умна. Нейното сърце не може да се поправи, докато тя не стане умна. И мъжът докато не тури доброто в сърцето си, той не може да постигне нищо. Жената няма да постигне своите желания, а пък мъжът няма да постигне това, което мисли. Всички мъже искат да бъдат почитани, а пък мъжът няма да постигне това, което мисли. Жената, като се влюби в някого, тя се увлича. Тя ще се реши, ще се заглади и право е, и така трябва да бъде. Ако тя ходи неглиже, тя е изгубила любовта, нейният ум не работи. Онзи, който люби, всичко в него трябва да бъде изправно. Мъжът не се е научил да обича и затова жената го учи да обича. И Писанието казва: „Вие, мъже, обичайте жените си.“ Мъжът е длъжен да обича жената. Жената е длъжна да почита мъжа си. „Ние, които не сме женени?“ Че има ли някой от вас, който да не е женен? Прави са, които сте се женили във всичките побуждения, и казвате, че не сте женени. Кой от вас няма понятие за женитбата? Че отгде ви е пръкнала мисълта да се жените? Женили сте се много пъти. Ти казваш: „Искам да се женя пак.“ Гледай, като се ожениш, да се ожениш на свят, та иначе да се не разжениш. Женитбата в научен смисъл на думата съществува при това: две същества с две разнородни естества от високо напрежение, от които едното дава на другото, и от високо напрежение, което взема, ще се съберат и тогава ще 87
протече Божественият живот. Бог не може да се прояви, ако ние не искаме да проявим Неговата любов, да станем Негови проводници. Сега във всяко едно общество има известни препятствия. Тия препятствия сами не могат да се премахнат. Ти казваш: „Трябва да бъда добър.“ Престанете да говорите тия думи „трябва да бъда добър“. Думата „трябва“ да е научно разбрана дума. В буквата „Р“ имаме юмрука. Това е змията, която си е свила главата и гледа да те ухапе. Хубаво е да свиТ Р ваш ръката си в юмрук, когато се намериш в едно отрицателно състояние, но когато искаш да се тонираш, ти трябва да отвориш дланта си навън към хубавото, към небето, и в сърцето си да възприемаш, но да не показваш това пред хората. Вие сега, за да направите упражненията, излизате пред хората да ви гледат. Когато правиш известен опит, не трябва да привличаш вниманието на другите хора, понеже, като привличаш вниманието на другите хора, те ще те спънат. И като направиш опита, тогава да знаят те. Една сестра дойде при мене и ми казва: „Учителю, тук учим Евангелието, да се запознаем с Христа и Бога. Към тебе се държа“, ми казва тя. Тя ми казва: „Аз чувствам, че при Христа не мога да отида, но се държа за тебе.“ Не е така лесна работата. Аз казвам: „При Христа трябва да отидеш.“ Трябва да се отиде при Христа. За да отидеш, трябва да стане някой проводник за вас. И при Бога за да отидеш, между Бога и нас трябва да има среда. Не трябва да се обезсърчаваме. Трябва да изучавате живите среди. Вие казвате някой път: „Той ли ще ме учи?“ Не е въпрос за учението. Ако остане аз да ви уча, то вие ще си останете невежи през целия живот. Аз съм за вас само едно условие за онова, което Бог е вложил във вас 88
от начало на битието. Има нещо вложено във вас. Аз съм само едно условие, за да израсне хубаво, което Бог е вложил във вас. И като израсне то, аз ще зная, че съм работил, понеже съм извикал Божественото във вас. Ако пък не извикам Божественото във вас да се прояви, значи аз зная, че не съм постъпил както трябва. Не е въпрос да вярвате в мен. То е друго. То ще дойде от само себе си. Най-първо доброто, което е вложено във вас, то да израсне. И всеки ден вие ще ми благодарите за условията, които съм ви направил. А другото, то е второстепенна работа. И всинца гледайте във всеки един от вас да събудите нещо добро. На някого вие казвате: „Вие сте голям грешник.“ Не, ще му кажеш: „Има нещо хубаво във вас.“ Събудете го. На някой стар ще кажете: „Ти мислиш, че си остарял, но има нещо хубаво във вас.“ И гледайте да го събудите. И на старини ще се подмладите. Някой казва: „Остарял съм.“ Ще се подмладиш. Друг казва: „Умря жена ми.“ Ще му кажеш: „Не е умряла, тя е жива. Заминала е на гости. Също и син ти не е умрял. Тя ще се върне.“ „Кога?“ „Наскоро ще се върне, но кога? Наскоро ще се върне.“ Ще попитате какво правят на онзи свят. Ще им кажеш: „Учат се сега.“ Сега не искам да ви говоря за неща, за които нямате опитност. Някой ще каже: „Защо ние не ги виждаме заминалите, къде са те?“ Ако турим тази лампа на дъската, тази лампа е специфична да схваща високите напрежения и ако туриш обикновена крушка, няма да имате тези резултати. Значи, за да схващате тези сили, трябва да имате специален мозък. С обикновен мозък не може. Вие ще кажете: „Ние не сме учени хора.“ Има една наука, която трябва да опитате. Аз ви давам една задача. Заемете се с целия клас за една задача, която трае един месец в десет души тук в класа да намерите нещо много добро. В десет души да 89
намерите нещо хубаво, че сами да сте благодарни. За една седмица намерете доброто, което е във вас. „Ама да видим дали ще има някакъв резултат.“ Оставете това настрани. Да видим след един месец какъв резултат ще има. Оставете настрана за един месец критиката. Ти казваш: „Нямам сега време.“ Не гледайте злото, а търсете само доброто. За един месец станете слепи какво лошо става около вас, не го гледайте. Някой ще каже: „Много е един месец.“ Ако е много, да го смаля. Усещам, че един месец е много, чувствам, че е много. Давам ви задачата за десет дена, защото за един месец ще се пукнете. Бог е Същество, Което изисква ние да се учим, и Нему Му е приятно, когато ние разбираме Неговите пътища. Ние сме заобиколени с такива богатства, които трябва да разработваме, а ние очакваме този учен да ни каже нещо ново, онзи учен. Толкова работи са открити сега, че вие очаквате все нещо ново. На това, което е открито, трябва да се проучи дълбоката му страна. Първото правило е: никога не изпращай лоша мисъл към един добър човек, защото тези мисли ще се върнат при вас, ако ги изпратите. И ако някой е болен от вас, почнете да му изпращате най-добрите мисли, и той ще оздравее. Мислете добро за другите, защото болестите в света са едно възпитателно средство. Сега аз не искам да изхвърлям много важни мисли, но каквито възгледи да имате, какъвто сте, вие ще си останете пак такива. Вашето естество не може да се измени, и аз не искам да се измени естеството ви, и всеки един от вас именно трябва да си остане такъв. Но да [работи] и да се развива. Всеки един от вас е един лист, който е необходим. И вие не съжалявайте, че не сте като Драган, като Петко, Стоян и прочие. Вие се радвайте на този живот, на това, което сега имате. Не да бъдете постоянно та90
кива. Тази форма, която имате сега, няма да бъде постоянна форма. Вие имате една форма, която е временна за петдесет, шейсет, сто години. В следващия цикъл на вашия живот вие ще вземете друга форма. Вие, като погледнете някой, ще видите, че някой е по-напреднал от вас. Вие се радвайте на това и ако [не] е по-напреднал, пак се радвайте на това. Всеки да се радва на това, което е. Някой е малък, да се радва, че е малък. Някой е израснал, да се радва, че е израснал. Ако сте остарели, значи поумнели сте. Старите хора са капиталисти. Те са най-богати. Старият човек е скържав . Старите хора са много скържави. Те трябва да се освободят от скържавостта. А пък младите нямат нищо още, но младите имат много големи изпитания. И то седи в следното. Да кажем, че двама млади, тъкмо са тръгнали по пътя Христов, и между тях влезе една сестра с един невъзпитан ум и ги прави дар-перушина . Или обратното, тръгнали са сестрите като гургулички, и влезне между тях един брат с един калпав ум и ги прави дар-перушина. Между двама млади като влезе една сестра, всеки ще иска да я има и приятелството ще изчезне. Това не е по Бога вече. Те са претърпели едно фиаско в своята любов. Но тази хубава мома трябва да й станеш слуга или трябва да бягаш от нея, а на този хубавия момък трябва да му станеш слуга или да бягаш от него. Едно от двете. Аз тургам тука нещата само отчасти, това не е вярно абсолютно. Има някои хора, които са надраскали над тях, но има голяма част от човечеството, за която ще дойде този изпит. Има и ред други работи, с които човек трябва да се справи. Та първото нещо сега е: старайте се да бъдете добри проводници. скържав (диал.) стиснат, свидлив, скръндза дар-перушина (разг ) на пух и прах 91
Изпейте сега песента „Аз ще ходя в пътя, който води към любовта“. Ще бъде много пресилено да искам да пеете, понеже не знаете правилата. Как ще изпеете „ще“, по-високо или по-ниско от „аз“? (Учителят изпя тази песен с една нова мелодия.) Ще бъдете като малките деца. Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие, значи не може да станете добри проводници, не може да приемете Божието благословение и Неговите блага. Не мислете за старостта, защото в небето има само двайсет и четири старци, а пък на земята има само двайсет и четири млади. Така че ако кажете, че сте млади на земята има само двайсет и четири души млади, а другите все са стари. Земята е пълна само със стари хора, а небето е пълно само с млади хора. Затова старите хора сега умират и отиват горе да се подмладят, а пък младите идат долу, за да остареят. Понеже сте стари всинца, трябва да се подмладите. Животът седи в това, не мислете, че трябва да остареете, но идеал трябва да бъде във вас да се подмладите. Като деца трябва да станете, да влезете в новите условия. Вие казвате, че нищо не сте направили. Че отсега нататък ще правите. Отсега нататък идват добрите дни. Най-добрите работи Господ ги е запазил за после. Хубавото вино го имат за после. Като се понапият хората, тогава ще им се даде. (Учителят изпя с всички ни няколко пъти горната песен.) Вие казвате, че Бог не сте Го видели. Прави сте, че не сте Го видели, но Неговите дела не виждате ли? Колкото и да е малка любовта ви, колкото и да е мъжделива, развивайте я, защото от любовта ви ще зависи и придобиването на знанието, на мъдростта. Защото любовта е добър проводник на мъдростта, на знанието. Те само чрез любовта могат да дойдат. Ако ние растем само в любовта, без да придобием мъдростта, знанието, то любовта е безплодна. Но 92
ако придобием мъдростта и знанието, то плод е завързала. Пък истината е узрелият плод, който можем да вкусим. Любовта е семка, мъдростта и истината са поникналото растение, което е завързало плод, и плодът е узрял. Истината е узрелият плод. Истината, това са всички хубави узрели добродетели, с които душата ни трябва да се храни. Така трябва да бъде вашата мисъл и тази мисъл ще ви освежи. Ние трябва да бъдем дълбока вода и като гледат хората, да мислят, че сме много прости хора, много простаци, но като ни бутнат, да видят, че ние сме прости, а да не сме прости. А не да мислите, че знаем, а да сме прости. Това, което знаете, е само преддверието, за да влезете в Божественото училище, в забавачницата на Божественото училище. Вие трябва да свършите всичките училища на земята, за да влезете в забавачницата на Божественото училище, и който се намира там, в забавачницата, с него не могат да се мерят и най-учените хора на земята. Ти да обичаш душата на детето и да знаеш какви заложби седят в него, в неговия ум и сърце, това е знание. Някой казва: „С деца ли ще се занимаваме?“ Според мен човек, който не знае, той спи, и затова не знае, и щом се събуди, той вече знае. И ако някой от вас е невежа, станете и си направете леглото, и ще знаете всичко. А докато сте под юргана, нищо няма да знаете. А пък който мисли, че не знае, той спи. Някой казва, че не може да обича. Защо не може да обича? Защото спи под юргана. Някой казва: ,.Като стана.“ Който не е станал, под юргана е. Не е лошо. Оставете го да спи, не го събуждайте, не го разтърсвайте, освен като видите, че зданието гори. Теглете го за краката. Но като не гори зданието, оставете го да спи, да си почива. Аз съм ви говорил за любовта, за най-хубавата любов. Досега аз съм ви говорил за безопасната 93
любов. Вие сте много учени, вие сте от мен по-учени. Вие трябва да се запознаете с безопасната любов, а пък вие сте запознати с опасната любов, с която много мъчно може да се справите вие. Много голям кон е тя, като тръгне, тя влачи любовта, за която вие сте се хванали за някого. Не мисли от сутрин до вечер само за себе си. Тя има право че тя е вече една възрастна мома на двайсет и една година и се готви да се жени, а пък ти искаш да я занимаваш с глупави работи. Тя казва: „С твоите глупости аз не искам да се занимавам.“ Вие само плачете подир нея и тя ви изхвърля от вратата навън. Вие влезете вътре и се представяте, но тя пак ви изхвърля. Вие влизате, излизате, и най-после казвате: „Не си струва човек да обича.“ Като влезете, ще кажете на тази любов: „Мога ли да ви услужа с нещо си?“ Няма да й представяте вашите интереси, вие какво искате, а ще работите за нейните интереси. Вие сега в тази форма, каквото и да ви кажа, вие може да имате една изопачена мисъл. Представете си, че вие сте една водна капка, живеете в една водна капка. Водната капка как ще се обича? Ще се слеете в една капка. Искате да се отделите вече. Има ли нещо лошо в това? Че ако едната капка има известна утайка от кал, а другата капка е бистра, то те, като се слеят, какво стават? Разделят се половина чиста и нечиста вода. Калта, и тя наполовина кална и чиста става. И чистата половина [кална и] чиста става. Споделят се. И ако двете са били чисти, споделят своята чистота. Ако и двете са били нечисти, пак си споделят. Любовта е сила, която споделя с всички окръжаващи. Вие мислите върху любовта, която сте учили, а пък тази любов, която сега учите, тя е за да създадете здравето у вас. Непременно в тази любов трябва да носите в ума си всякога чиста мисъл и каквото 94
и да ви се случи, кажете: „За добро е това.“ И Господ не може да извърши нищо лошо. Случи ви се нещо, което ви е неприятно, кажете: „За добро е.“ Като кажем, че е за добро, то тази мисъл ще се върне и ако казваш постоянно така, ти пращаш тази мисъл и лошото ще се превърне. Писанието казва, че всички, които любят Бога, каквото им се случва в живота, ще се превърне на добро. Разправя ми един приятел той иска да търгува с грозде че едва му се покриват разноските, и казва: „Щях да загазя. Печалба няма, но търговията ми с гроздето стана причина да добия друго едно благо, и ако не беше търговията ми с гроздето, не щях да придобия последното благо.“ Може би ще изгубите с гроздето, но ще добиете едно благо. Вие може [да изгубите нещо] в живота, но ще добиете една опитност. Писанието казва: „Да любим братята си.“ Ако вие кажете на някого „брат“, и не го обичате, то не вършите волята Божия. А ако го обичате, то вършите волята Божия и може да разчитате навсякъде. И тогава дарбите, които имате, ще ги развиете и ще пеете, и ще пишете, и ще рисувате и прочее. Каквито добри имате, ще ги развиете. Отделяйте всеки ден по петнайсет минути наймалко за пеене. Скърбен си, изпей: „Това е за добро, за добро, за добро, за добро.“ Пак продължавайте: „Тъжен съм още, но няма какво да се прави, за добро е, за добро, за добро.“ И така става. Попей си малко в себе си. „Отче наш“ Пета лекция на Общия окултен клас 24 октомври 1934 г, сряда, 5 часа София Изгрев 95
НАЙ-ВИСОКИЯТ ВРЪХ „Добрата молитва“ „Духът Божи“ Ще прочета част от пета глава от Второ послание към коринтяните (от първи до петнайсети стих). „Животът е красив, когато човекът е смел“ Животът е нещо неуловимо. Човек се движи и движението е израз на живота. Животът нито се хваща, нито се пипа, нито се помирисва. При това за него говорят като за нещо, което се хваща. Казват: „Жив човек“. Като пипнеш живия човек, той е топъл, топлокръвен, като топлокръвните млекопитаещи. И щом умре, загубва своята топлина. Сега вие слушате и всички сте обременени, не сте свободни. И слушането ви не е намясто. Съзнанието ви не е свободно, за да виждате ясно. Слушате, но все има нещо, което ви занимава. Говориш му за Господа, а той мисли за съвсем друг Господ. Всички говорят, но на неразбран език. Казвате, че страдате, но вие не можете да хванете страданието и да го държите. Виждали ли сте някой път страданието? Виждали ли сте някой път от очите текат сълзи, капят сълзи. Изкривявате мускулите на лицето, по лицето се изписва някаква гримаса. И вие ще кажете, че този човек много страда. Един актьор може да направи същите гримаси. Аз мога да ви пролея цял кош съл96
зи, изкуствени сълзи. Изкуствени сълзи мога да направя колкото искаш. Хората приличат, като че са на едно угощение. Канят се всички да седнат да ядат. И след като се наядат, нищо не се разрешава, само че стават малко по-весели. И веселостта, и тя е нещо, което не може да се улови, тя не е нещо физическо. На веселия човек е малко по-широко. Всичките отрицателни черти се отличават с едно свиване. Например от младини човек расте, и на старини почва да се смалява. Сега да оставим. Има неща, които не ни ползват. Ти пееш една песен и казваш: „Какво ще ни даде пеенето?“ Казваш: „Пеенето работа не дава. Пари ми дайте.“ Парите дават работа. После ти казваш: „Да се наспя.“ Но сънят работа дава ли? После казваш: „С вярата си работа не става.“ Но без вяра става ли? После казваш: „С любовта.“ Добре. Ако с любовта става, какво е направила любовта досега? Казват, че любовта е създала целия свят, небето, всичко това. Но това, което любовта е създала, това са само опити. Вие още не сте в творчеството на любовта, в красотата. Вие сте още в опитите. Любовта си прави често малки скици. Аз искам да ви предам една мисъл, която мъчно може да се предаде. Например мога да ви кажа: „Бъдете весели.“ Но как? За да бъде човек весел, трябва да бъдем свободни от каквито и да е безобразни лоши образи. Да няма нищо да го мъчи. Вчера идва един българин от Новозагорско, не е някой верующ, обикновен човек е. Дал дъщеря си в лудницата и ме пита има ли изглед тя да оздравее. Аз му казвам: „Аз не виждам никакъв изглед. Трябва да се минат три-четири години, за да има едно малко подобрение.“ Той ми казва: „Не думай това, не може ли тази работа скоро да стане?“ Казвам му: „Не може. Дъщеря ти е заболяла по един особен начин. По 97
особен начин е заболяла тя.“ Той се чеше по главата: „По особен начин? По какъв?“ Той ме пита: „Такива работи в света като магия има ли?“ Казах му: „Дъщеря ти от магия пострада.“ И той започна да ми разправя. Иска да знае защо заболя дъщеря му и защо не се случи другояче. Казах му: „Дъщеря ти е направила някоя погрешка. Оженили сте дъщеря си за един човек, за когото не трябваше да я жените.“ Той казва: „Прав си. Така си е.“ Този мъж я е бил четири пъти и толкова лошо я бил. Кои са причините? Има хора, които кармически вървят през лоши семейства, имат тежка карма. Той е от селото на нашия Павел. Претрепали един роднина на Павел, претрепа го мъжът на тая жена и се окървавил. Върнал се в дома си и казва на жена си: „Свършихме се него.“ И за да не го издаде тя, четири пъти е била бита и полудява. Довеждат го и го осъждат на петнайсет години затвор. Бащата на жената пита: „Защо се случват така работите?“ Защо ще му разправям? Защо ще му кажа защо се случват така работите? Рекох му: „Объркани са работите от миналото. В миналото се объркаха и сега не се оправиха, и пак са объркани.“ И той ме гледа така. Сега да оставим това. Той ми разправяше повече от два часа цялата история, как се е случило. Аз го слушам и той ме пита: „Има ли магия? Такива неща има ли? Има ли такива неща като късмет?“ Казах му: „Остави сега тези неща, остави магията. Магията зависи от ума на човека, каквото мисли човек. Магията е в ума.“ Той ми каза: „Аз ходих при един ваш гледач, който ми каза, че на едно място на прага закопал пари.“ Започнахме с дъщеря му и дойдохме до парите. Дойде един българин и казва, че магия има заровена в двора и искаше сто лева да му платим, за да извади всичката магия. Казах му: „Ти защо даваш тези пари, за да извадиш всичката магия? Много евтино искат.“ 98
Сега това са особен род разсъждения. Като му гледам лицето, той е съвсем обикновен човек При сегашните условия идеята ви за живота не е така ясна. Права или крива, вие имате ясна представа, но като дойдете да постъпите право, вие не можете да постъпите право, както в музиката, като пеят, не могат да вземат вярно „си“ бемол, „ре“ диез, „ла“ диез, „сол“, „ла“ и прочее. Как ще взема „ла“. долно „ла“ или горно „ла“, или „ла“ в трета октава? Как ще го вземеш? Трябва да имаш една ясна представа. „Ла“ в първата октава, във втората октава, в третата, четвъртата октава как ще ги вземеш? В четвъртата октава колко души могат да вземат „ла“? Колко души могат да пеят четири октави? В света няма певец, който да може да вземе „ла“ в четвъртата октава горе. Когато дойде някой страждущ при тебе, ти никога не можеш да влезеш в положението на друго едно същество, което не е в една и съща гама с тебе, понеже от твоя тон, от твоята постъпка ти ще станеш причина и той да постъпи право. Ако ти мислиш право, и той ще мисли право. И ако и ти мислиш криво, и той ще мисли криво. Каквото мисли майката, ще мисли и синът. Каквото мисли бащата, ще мисли и дъщерята. Това е важен начин за разбиране. Трябва да разбирате обикновения живот, който ви занимава. Но казвате: „Как да използваме?“ Сега тази сутрин, ако сте долу в София, до обед може да имате там мъгла, а пък тук, като излезнете на нашия Изгрев, слънце грее, а долу е мъгла. Защо? Тук условията са по-благоприятни. Та когато човек иска да напусне известен възглед, трябва да напусне някои места. Има известни места по-благоприятни. Ще се качиш на канарата, за да е чист въздухът и да имаш ясна представа. Кои са високите върхове? Найвисокият връх, това е любовта към Бога. По-висок 99
връх няма. По-високо няма. До този връх нито един човек екскурзиант не е достигнал, нито една човешка експедиция не е достигнала. Правили са милиони опити светиите, но все умират. Този умрял, онзи умрял. И този е още по-опасен връх, отколкото експедицията на Хималаите. Но все таки, макар и да не можем да се качим на този връх, ние се ползваме от благата му. От този връх слизат всичките блага. Какво има горе, не знаем. И който се е върнал оттам, казва: „Качи се и виж.“ Някой е ходил, и не се е качвал. Достигнал е донякъде и се връща назад. Сега вие ми казвате: „Да обичаме Бога.“ Аз бих желал всички да знаят вашата идея, как се обича Господ. Когато имате един приятел, как го обичате? Най-първо, като имате един приятел, как го посрещате? Можете ли да ми разправите как се посреща приятел? Аз ще ви наведа: как посрещате водата, когато сте ожаднели? Вие някой път мислите, че е най-лесната работа, да посрещнете един приятел. Ще посрещнеш един приятел, и той да остане недоволен от твоето посрещане, подобре тогава да не го посрещаш. Аз снощи бях на един концерт и бях близо, и там вдигаха много шум. Седя и гледам трима музиканти наредени. Млади. Един от младите, който свири, е първа цигулка. Второ място той е виден цигулар. След него една млада мома свири на цигулка, и след нея друг. Аз ги гледам, поне да си изкарам колкото струва билетът. Чух-недочух музиката, гледам, първият цигулар си турга цигулката и ръчката на цигулката на бузата си. А пък младата мома турга цигулката на коляното си. А пък третият, като тури цигулката на коляното, тури ръчката на брадата под устата. А вторият тури ръчката на цигулката под носа си. Сега защо единият тури под носа си, другият на бузата си, а третият под устата, на върха на брадата? 100
Защо е това? Това е моята работа, тайната. И си казвам: „Извадй парите на билета.“ Видях едно правило. Питат ме: „Хареса ли ти концертът?“ Казвам: „Много ми харесаха тримата души двама мъже и една мома.“ Единият цигулар искаше да каже: „Ако не мислиш, не можеш да свириш.“ Другият цигулар искаше да каже: „Ако не гледаш музиката, не можеш да свириш.“ А пък третият искаше да каже: „Ако не се упражняваш, не можеш да свириш.“ Аз го тълкувам това сега, давам ви един превод. Аз трябваше да взема малко памук, като тръгнах оттук, понеже бях на първите редове. Защо? Много бях близо до музиката. И като почнаха да свирят музиката, и всеки един тон изискваше известен интервал. Аз бях много близо. Не са криви те. Бях много близо до интервалите на тоновете, а трябваше да бъда най-малко на двайсет метра далече, за да бъдат тоновете по-хармонични. Сега седя и си разсъждавам. Да се направи един салон и целият оркестър трябва да бъде далеч, както и театърът да има сцена. Десет, петнайсет, двайсет метра да бъде далеч от публиката. А пък тук от немай-къде се свири близо. Та и ние в живота не сме ли в един салон? Някой път влезете в един салон, и не сте в положение да разберете работите добре. Всички говорите за Божията любов, за съвестта, за съзнанието, за справедливостта, за милосърдието. Не че не сте давали, давали сте. Аз наричам милосърдието, когато един цар се е качил на коня си и гледа едно малко детенце. И слиза от коня си, потупва детето, взима го на коня си и го кара малко. Какво ще кажат другите от свитата на царя? Едни ще кажат, че е много хубава работа, а други ще кажат, че е проста работа, да си оставя царят своята работа и да се занимава с едно дете. Да представим работата другояче. Да си представим, че вие сте един цар, инкогнито ходите и ка101
то пътувате инкогнито, сте останали без пари. Имате нужда от средства. Качвате се на коня си и отивате някъде в града да намерите пари, и виждате на пътя цяла една торба със злато, и устата на торбата са отворени. Този цар, като види тази торба, няма ли да слезне, да погали това красиво дете торбата. Ще слезнете, ще вземете детето и ще го качите на коня, и ще го развеждате. Сега работите отиват по-далече. На всинца ви трябва едно нещо. Знаете ли кое е? Ако го знаете, няма какво да ви го казвам. Ако ми кажете, че не го знаете, защо да го кажа, да ви смущавам? На вас ви трябва едно нещо: мнозина от вас имат стари черупки, от които не сте се освободили. Някои от вас сте малки, не сте си изправили краката. Казвате: „Такива са били условията, вода няма.“ А краката ви са се вмирисали вече. Някои от вас не сте си измили сърцето. Може би с години не сте си го измили както трябва, та то мирише. А ние седим по някой път и мислим, че сме достигнали едно положение. Докъде сме достигнали? Ние казваме, че обичаме Бога, нали така. Когато се намерим в трудно положение, молим се на Бога, и никакъв отговор не идва. Коя е причината? Причината е вътре в нас. Ако ти седиш зад дебелите завеси в стаята си, които са спуснати, и се молиш на светлината, на слънцето, да проникне през тези дебели завеси и да те постопли малко, ще имаш ли резултат? Трябва ли да се молиш, или трябва да излезнеш навън от къщата си? Какво трябва да правиш? Да излезнеш. Вие всинца имате доста и при това пак се молите да ви даде Господ още повече. Това, което имате сега, трябва да го раздадете, за да дойде новото. Как ще разберете това сега? Ясна ли е мисълта? Това, което имате, трябва да го раздадете. Не 102
онова, физическото, което имате, но има нещо в човека, което той трябва да раздаде. Носиш един товар на гърба си и като дойдеш на едно място, трябва да снемеш товара си и да вземеш втори товар. Аз казах на този баща: „След като дъщеря ти е бита от своя мъж, защо допусна на дъщеря ти да стои при него?“ Той каза: „Тя не ме слуша, омагьосана е тя.“ Тя казала: „И да ме бие, аз ще стоя там.“ Той ме попита: „Има ли такава магия.“ Аз му казах: „Ти трябваше да вземеш едно въже. И ти имаш магия. Ще я вържеш с въже и ще я вземеш.“ Ако слизате от високо място, трябва да се свържете с едно въже, та ако се подхлъзнете, да има на какво да се хванете. А пък вие имате такава самоувереност, и като слезете, ще се подхлъзнете, и ще дойде магията. Ти можеш да бъдеш умен човек. Свържи се с едно въже. Вярата е това въже. Защо трябва да вярваш? Ти всякога имай това въже, няма да ти коства много. Ако речеш да паднеш, ще се хванеш за това въже, за да излезнеш на това място, гдето си слезнал. Какво разбрахте от досега чутото? Да оставим това, което сте разбрали. Какво спечелихте? От това, което спечелихте, какво решихте, което да приложите? Четохме в Писанието, че апостол Павел казва, че ако се развали земната ни къща, един ден земната ни къща ще се развали и има друга направена, и ще излезем от земната къща, и ще влезем в небесната къща. По някой път мъчно се излиза. Господарят на къщата те хване и казва, че не си платил наема. Той рече да излезе, хващат го и казват: „За това не си платил, за онова не си платил.“ Не може да умре. Три-четири деня той трябва да си плаща на господаря на това здание, от което той трябва да излезе. Ако това тяло е ваше, както мислите, питам: как влезна този грях във вашето тяло? Где е скрит 103
грехът? Где ви са долапите? Доста долапи има. Два долапа има отстрани на слепите очи, два долапа има отзад под врата долу, два долапа има над ушите отзад. Човек има доста пукнатини тук-там, че като е затворен, прониква прах. Нали като е затворена една стая, и после като влезнеш, и намериш в стаята на масата си прах, после прах по книгите, и все трябва да има някаква четка да се очистиш. Има такива мисли в света, които блуждаят в света, грешни мисли. Целият свят е свързан с тях. Когато човек върви, той трябва да си носи цяла мушама и гумени обуща. Отровна кал е това. Сега опасно е да се мисли даже и за греха. Опасно е да се мисли за дявола. Сега защо е опасно да се мисли за дявола? Едни деца нанизали царевица на един конец и гледам, децата хванали един паток и той си отворил устата, и нагълтал царевицата на конеца. Децата държат конеца, и патокът върви подир тях. Казвам им: „Какво правите?“ Те ми казаха: „Опитваме този паток, караме го да играе.“ А на патока очите му се отворили от мъка. Нищо не казвам на децата. Казвам си: ето един пример на дяволската работа. Той даде царевица на един човек, той нагълта царевицата, а дяволът държи конеца и после го разиграват. Казах на децата: „Колко пари да ви дам, да пуснете този паток? Казвам ви, разигравате патока, и за това разиграване трябва да се плаща.“ Те се смеят. Казах им: „Пуснете патока и аз ще ви дам пари.“ Гледайте някой път и вие да не се хванете като патока. Нали някой път ходите да крадете орехчета. Гледайте да не се хванете така. Сега да дойдем до същественото. Често в човека влезне една неестествена мисъл и неестествено желание и този човек, като този паток, се е хванал вече. Също така и този селянин се е хванал с този паток, с този зет, който бие дъщеря му, и тя 104