Вечният порядък

Общ Окултен клас / изд. Жануа '98

"Вечният порядък", Общ окултен клас. Година XIII (1933–1934). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999. 776 с. ISBN 954-9589-38-2.

съдържание

ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ВЕЧНИЯТ ПОРЯДЪК Година хш (1933-1934) Първо издание София 1999 г. 1
Издателският екип изказва благодарност на всички, които с цената на лишения, граничещи с героизъм, запазиха за поколенията безценното Слово на Учителя. Благодарим на стенографките: Паша Теодорова (1888-1972), Савка Керемидчиева (1901-1945), Елена Андреева (1899-1990) и на съхранявалите го през годините българи. Да бъде благословен самоотвереният им труд! Координатор за напечатването на неиздавано досега слово на Учителя Петър Дънов д-р Вергилий Кръстев В настоящото първо издание е запазена пълна автентичност на стенограмите, разчетени от Елена Андреева. Всички намеси от страна на издателският екип са изнесени под линия. На места в текста са вмъкнати уточнения в кръгли скоби () от самата стенографка, които са изписани с курсив. Думите или буквите в квадратни скоби [ ] са добавени, където в разчетената стенограма е изпуснат текст или за по-лесно разбиране на някои изречения. На местата, където има явно пропуснат текст, е поставено многоточие в квадратни скоби [...]• ISBN 954-9589-38-2, първо издание 2
ВЕЧНИЯТ ПОРЯДЪК Най-силното у човека Сряда, 6 часа сутринта (Небето — хоризонтът чист, леко розова омара, зенитът — звезди, меко времето.) Тайно размишление (15 минути) 6 часа и 15минути Искате да имате събрание. Хората трябва да се съберат, но ако не могат да се съберат? Както виждате всички не могат да се съберат. Някой път, когато се съберат, трябва да се подведат под еднакъв знаменател. Вие казвате: „Хората трябва да се съберат.“ Но ако не могат да се съберат? Както виждате, всички не сте събрани. Има нещо, което липсва. Вие сега сте научени да живеете както живеят рентиерите. Всички сте до един рентиери хора. Тази философия на рентиерство всички сте я разбрали. Като дойде месецът, ще ви донесат парите. Работата ви толкоз става уредена, следующия месец пак. Вие само очаквате да ви донесат парите. Но представете си, че се измени положението. Нямате нито един наемател в къщата — какво ще бъде положението ви? Сега, при първото положение ще кажете: „Тъй е наредил Господ.“ Наредил на рентиерите да ви плащат. Един ден обаче, тия хора напущат къщата ви с всичкото уважение, по някакви причини, вие не знаете, но факт е и вие оставате без наематели. Какво ще кажете тогава? Вие напразно уповавате. Но въпросът не е там. Ще кажете: „Защо е направил Господ така?“ Вие разрешавате въпроса тъй, както не е. Вие не разрешавате въпроса защо Господ казал на наемателите да си излезат? Като имате наематели, работата е наредена, като няма наематели, какво 3
ще правите? Нямате нито пет пари в джоба си, пък хлебарят без пари хляб не дава. Той е имал доверие във вас, докато сте имали наематели. Но, като ви напуснаха наемателите, той веднага изгубва доверието във вас и пет пари не дава. Вие ще кажете: „Ще вземем на заем.“ Но от никъде не може да вземете нито пет пари. Сега да поставя този въпрос в друга една форма. Представете си, че някъде горе, в планината има един хубав извор, най-хубавия извор, но вие никога не сте ходили на този извор. Вие сте така навикнали, че хората постоянно ви носят вода, вие им плащате. Но един ден всички тия хора престанат и нито един не отива да ви носи вода? Какво ще правите тогава? Представете си, че вие не сте ходили на извора и не знаете и пътя за там. Сега, казвате вие, ще идете до извора. Но вие сте от деликатните хора. Туй место е каменисто, а вие обуща нямате, вашите обуща са тънки, като една пеперуда, като отидете на сто крачки, обущата ви ще се охлузят и вие ще останете боси. Тогава какво ще правите? Ама в какво седи законът? Всички вие искате да служите на Бога. Но тази идея е една механическа, да служиш. Да служиш на Бога, трябва да знаеш и то не само както са живели вашите бащи и майки, но всеки един момент ти трябва да учиш начините на служенето на Бога. Но служенето на Бога не е все еднакво във всеки момент. Например във вашето съзнание трябва да има един нов метод на служенето. Тъй както си служил вчера, днес не можеш да служиш. Сега, тъй като ви се говори, вие се намирате в едно противоречие. За да направя тази идея малко по-ясна, представете си, че имате едно дете, малко дете, родено. Най-първо, то, като заплаче, вие ще го турите на буската си. Майката ще го тури ту на едната, ту на другата страна. Но това дете расте и един ден вие казвате: „От там няма вече да вземаш!“ И не му позволявате, по никой начин, вече не може от там. Какво трябва да прави детето? Трябва ли постоянно да яде 4
от там? Не, то трябва вече да яде по друг начин. Жените имат вече тази опитност, но съвременните мъже са изгубили тази опитност, не знаят туй изкуство, да отглеждат деца. Но жените знаят да ги отглеждат. Но жените не знаят, като отбият децата си, от там насетне не знаят как да ги гледат, а мъжът знае. След като майката го е отбила, той знае, как да го отглежда. Майката много добре знае да гледа детето, докато не е отбито. А сега работата е разметешена. Ако бащата отглежда децата, докато майката ги кърми, а майката ги отглеждаше, като ги отбие, в това и двамата са невежи. Ако тази майка внесе каквато и да е лоша мисъл, когато тя кърми децата си, или каквото и да е лошо чувство, това вече се отразява върху храната, която ще даде на своето дете. Сега вие може да пренесете този закон върху себе си. Представете си, че вие искате да служите на Бога, но трябва да отхраните една идея, като едно ваше момиченце или ваше момченце, да ви стане идеята ясна. Другото разбиране е механическо. Човек никога не може да бъде добър. Тъй, както ние сега мислим, не можеш да бъдеш добър. Не можеш да бъдеш по следующите причини. Онова дете, като е било на един месец, ще бъде доволно от тебе. След като стане на една година, тази храна, която си дала на един месец, вече не стига, то ще иска повече храна от тебе. И то ще бъде недоволно, ако толкова му дадеш, колкото, като е било на един месец. И в неговото съзнание ще бъдеш недобър. Значи, на това дете, ще му дадеш толкова храна, колкото годината изисква. Като стане на две години, ще му дадеш толкова храна, колкото за две години. Вие, някой път, за себе си не знаете, че растете. И колкото едно време ядяхте, сега ядете повече. И следователно, защо сте недоволни всички? Аз пренасям сравнението, не мислете, казвате: „Аз ли съм най-лошият човек!“ Въпросът е за разбиране. Всички сте недоволни, но не знаете защо сте недоволни. Някой път сте доволни, а някой път сте недовол5
ни. Недоволни сте по единствената причина, че не ви дават това, което ви се пада. Не че този човек, който ви го дава, не мисли за вас. Майката няма разбирането на туй дете. Случва се, че след една година майката няма толкова мляко, колкото детето изисква. Туй мляко е било достатъчно за първото време, но след една година майката няма толкова храна. А детето плаче, иска, казва: „Намери!“ От къде ще намери.? Сега ние считаме, това става само с децата. Всичките хора са като деца. Те само плачат и искат. Всяко дете си иска правото. Правото е да ти дадат туй, което ти искаш. То е така. Добре е, но предположете, че и майката и тя има право, и тя трябва да вземе от някъде. Представете си, че и нейната майка и тя се намери в същото затруднение и тя не може да даде на своята дъщеря толкова, колкото тя иска. Пък представете си още, че и майката на тази майка и тя не може да даде толкова. Питам, как трябва да се реши въпроса? Казвате сега: „Въпросът е да бъдем добри!“ Туй ни най-малко не разрешава въпроса, да бъдем добри. Защото добрината е едно статическо положение, ти си богат човек. Имаш, даваш. Минаваш за добър. Ти си сиромах, не можеш да дадеш никому. Хората те считат за лош. В една държава има известни закони, ти ги изпълняваш — считат те за добър, не ги изпълняваш — считат те за лош. Но това са относителни неща. Това не е още онова, великото право в света. Право в света е само това, което поддържа живота! Не само живота на един човек, но право в света е само това, което поддържа живота на всички същества от най-малките до най-големите.Та всяко същество не изгубва живота си. Това е право. Щом едно същество изгуби живота си, това не е право. Или правото е нарушено. Щом имаме живота, тогава другите неща постепенно идат и първото нещо в света за нас необходимо е животът! Но този живот имате да разберете. Аз не го разбирам това живот. Ще ви дам едно определение: В истинския живот няма никакъв примес. Животът е чист! 6
Абсолютно без никакъв примес. Това е живота! А всеки живот, който има какъвто и да е малък примес, този живот носи вече страдание. Ние страдаме — има нещо чуждо, но не знаем от къде е дошло. Сега аз оставям въпроса. Не определям как е живота. Аз го оставям въпроса, тъй както си е, не разрешавам. Нас ни трябва чистия живот. Аз никога не поддържам, че животът може да се окаля от вътре. Това е невъзможно! Аз не поддържам, че някой може да ви вземе живота. И то е невъзможно. Никой не може да ви го вземе! Вашия живот си остава винаги за вас. Но във вашия живот може да се примеси нещо чуждо, което да ви причини едно страдание. То няма да причини страдание на живота. Животът не може да страда. Туй, което страда, то не е живота, то сме ние. То е отделно от живота. Животът е отделно от страданието, животът не страда, страдаме ние. По единствената причина, че нямаме този живот, който ние искаме, нямаме достатъчно от този живот. Както детето страда, че няма достатъчно храна вече и то е недоволно, дойде му достатъчно храна и то е доволно. И всеки един човек така. Не е дето казват, че човек иска много, не това. Аз съм правил опити и съм дошъл до едно заключение: Туй, което човек иска е много малко. Някой път човек иска само една дума да му кажеш на него и той е доволен. Аз съм срещал хора, някой човек се отчаял, казва: „Искам да се самоубия“, това няма, онова няма. Аз го погледна и му казвам: „Ще се оправят работите ти.“ —„А, тъй ли!“ — „Ще се оправят работите ти.“ — „Ама, така ли казваш? Право ли е?“ —„След една година твоите работи ще се оправят.“ Той става весел, разговаря се: „Но казвам, слушай, след една година ще проверя думите ти.“ След една година той иде весел, оправили се работите. Нищо не дадох на този човек, пари не му дадох. Казвам: „Хляб имаш ли?“ —„Имам хляб и пари имам, но с жената не можем работи и тя яде.“ Тя, за 7
да те яде, значи е гладна. Щом иска да го яде, гладна е тя. И тогава ми иде на ум онзи пример, за онези английски моряци — 10, 12 души, които са останали в една лодка, след като се разтрошил корабът и единият англичанин описва, след като седели десетина дни, изяли всички продукти и всичките гладни и казва: „Събуди се в нас онзи животински инстинкт и почнахме да се гледаме един друг особено някакси и най-после съсредоточихме погледа си върху едного и ние го отделихме в съзнанието си и решихме да го изядем. И този човек чувствува това, че го отделяме. Но работата не се свърши само с този. След една седмица пак почнахме да се гледаме.“ Пак търсят някого. Той сега разправя, няма да ви разправям историята, но казвам, защо тези хора не решават всички да умрат, а искат само един да умре, за да могат другите да живеят? И казвам, при тези изключителни условия, какво трябва да прави човек? Това е един изключителен случай. Но това, което сега става в човечеството! По някой път ние сме в една такава лодка, в какво е виноват този човек да умре? Кажете ми сега? Той не иска на сила. Мисля, хубаво би било да хвърлят жребие, да се питат: „Ти искаш ли да станеш жертва?“ А то, насилие, без да го питат, отделят едного и го изядат. Сега този пример е донякъде изключителен. Но казвам: във вас имате вие едно красиво състояние и веднага се изменя състоянието ви. Може да се измени състоянието ви само от една дума. Разбирайте правилно и казва Христос на едно место, че не само с хляб може да бъде жив човек, но с всяко Слово, което излиза из устата на Бога. Тогава, ако една дума може тебе да ти донесе живота, а друга да те зароби, значи в една дума може хлябът да дойде. Казал си една добра дума — този е добрият хляб. А казал си една лоша дума, този е лошият хляб. Значи, всеки който яде от този, лошия хляб той става лош. Не че е лош, но е недоволен. 8
Сега разберете, всички трябва да бъдете добри хлебари. При мене дойдоха двама души. Та единият ми дава проект, пита ме да свърши ли по богословие като доктор по богословие? Аз, като го гледах, гледах, казах: „Богословието, според мене, не е наука, защо ще идеш да си губиш времето?“ И му казвам: „Слушай, стани доктор по хлебарство. Богословието ще се измени и след време твоето докторство по богословие нищо няма да струва. А пък, ако свършиш по хлебарство, винаги ще имаш клиентела. Никога твоята клиентела няма да се свърши. Всички хора имат нужда от хляб. И ти ще вадиш най-добрия хляб. А ще се прочуеш като доктор по хлебарство. Тъй като правиш най-хубавия хляб, ще се чувствуваш като доктор.“ Или, другояче казано, ако ние бихме се научили да мислим правилно и да говорим правилно: да говоря така, че от всяка дума да съм доволен! Аз считам като кажа една дума, да съм доволен. А някой път кажа една дума и не съм доволен. И казвам, сега трябва да се свърши докторството по хлебарство. Да знаеш да кажеш една дума на време. Не да идеш, че на всекиго да разправяш. Но една дума, която може да въздействува благородно на един човек, не може да въздействува на другиго еднакво. Ние казваме тъй, че трябва да обичаме всички. Даже думата „любов“, ако кажете: „Аз обичам някого“, знаете ли какъв скандал може да произведе тази дума? Най-хубавата дума е това. Казват: „Ти трябва да обичаш всички, ближните си.“ Но, ако дойде някой и каже тъй: „Аз много обичам жена ти. Влюбил съм се в нея. “ Турчин ако е, какво ще каже, аз няма да употребя думата, той ще свие веждите си и вие веднага ще излезете из къщата навън, защото той другояче разбира любовта. Та казвам, тогава тази дума не [е] на местото си. Да разтриваш един болен крак и да го лекуваш, това го разбирам, но да разтриваш един здрав крак, това не го разбирам. Да храниш гладния човек, разбирам, но да храниш сития, който е преситен да храниш, това не разбирам. Няма си местото. 9
Та казвам, работа се изисква следователно, за да разрешим ние другите въпроси. Посторонните, социалните въпроси, общочовешките, те са големите проблеми в света, които не зависят само от нашето решение. Каквото аз решавам, аз ви говоря от гледището на земния живот. Някой път не зависи аз какво мисля. Каквото аз мисля ни най-малко няма да повлияе на слънцето. Аз може да помисля, че слънцето няма да изгрее, а то пак изгрява, или може да помисля, че слънцето ще изгрее, но слънцето ще изгрява не защото аз мисля това. Някой път в слънцето има промени, които стават между слънцето и земята. Учени хора изясняват, че промените не са в слънцето, но в земята. За пример, нас ни се вижда, че слънцето отива към юг, а после към север. Верно ли е това? В действителност слънцето никога не ходи на север или на юг, а нам ни се струва, вижда, че то ходи на север или на юг. А учените хора казват, че не отива слънцето, но то зависи от земята. Земята се поставя в разни положения, затова нас ни се вижда слънцето така. Сега това е само за изяснение. Също така в света има много неща, които нас ни са неясни, по причина на една материална обстановка, в която ние се намираме. Ако онзи кон, когото възсядат каже: „Дотегна ми да бъда в туй положение.“ Не иска това положение. —„Тогава, казвам му, престани да бъдеш кон, нищо повече.“ —„Че как?“ Казвам, има един начин за освобождение на коня, да го не възсядат: Да стане една малка буболечка. Кой ще го възсяда тогава? Всеки ще го пусне да си върви. И тя ще си върви свободно. То е един начин за освобождаване. Ти ще се освободиш от едно противоречие, но ще се натъкнеш на друго едно противоречие в света. Няма да те възсядат, но ще станеш бубулечица. Добре. Другото положение, казвам на коня: „Стани човек, с една много добре сформирована глава, с един отличен ум. Хвърли твоите петала, хвърли си козината, освободи се от опашката, от всичко конско, да не остане нищо и да не те познават, че ти си бил някога кон. И 10
да търсят този кон, да не може да го намерят никъде.“ Сега аз не искам да остане в ума ви онази идея, статическа идея. Неразбраните идеи са неустановените идеи. Някой казва: „Да имаш една установена идея.“ Не. Аз не съм за установените идеи. Идеите не могат да бъдат установени. Не мислете, че идеите са нещо мъртво в света. Така както хората разбират, те казват: „Трябва да имаш нещо установено, една идея трябва да имаш, характер. “ И характер не значи нищо. Та нима вълкът няма характер? Нима овцата няма характер? Нима стражарят няма характер? Свещеникът няма ли характер? — Има. Какво от това? Не. Има нещо по-високо от характера на човека. Казват: „Характерен човек.“ Научил се той много да говори. Е, научил се малко да говори. Научил се никак да не говори. Това са временни състояния у нас. Казвате: „Силният човек!“ И силата още нищо не значи. Казвате: „Да бъдеш силен!“ В какво седи силата на човек? Ти можеш да бъдеш силен със своите мускули. Така да хванеш един човек и да му строшиш ръката. А друг със своя ум е толкова силен, че той може на 4 километра да те хване и да те спре. И силите са различни. Ти си силен, можеш да извадиш ножа си и да направиш някого на парчета, а пък онзи човек, със своята картечница е по-силен, не ти дава време да си извадиш ножа, а помита всичко. Сега туй са само временни положения. Но има една сила в света, която обезсърдчава хората. Представете си, че аз имам това изкуство. Вие носите всичките ваши оръжия, а аз си вдигна пръста си и всички те се стопят и вие оставате без никакво оръжие, ножове, пушки, ноктите ви, всичко туй и няма с какво да воювате. Разправят ми един случай, доколко е верно, една жена била мъжа си, здрава била тя и била мъжа си. Но тя умира. Като се оженил той за друга жена, втората, един ясновидец вижда онази умрялата пак влиза в къщи и носи една тояга, пак да го бие, че се е оженил за другата. И тя го налага, а мъжът казва: „Не зная какво ми е, нещо ме сърби.“ Сърбяло 11
го нещо малко. Тогава той е търпял жена му да го налага, а сега нещо го сърбяло. И тя се чудела от де може той тъй да издържа. А него само го сърбяло малко. Сега да поставим нещата в живота. Те го пренасят в другия свят. В живота нещата не могат да се променят. Има една промяна, която често става в нашето съзнание. Та казвам сега, на всинца ви трябва едно вътрешно, не еднократно разрешение на въпроса, но един непреривен процес на онова правилно разбиране. А в туй правото разбиране седи силата на човека. Щом ти го разбираш, ти си във връзка с всички ония същества по земята, които са съвършени. Ако съвременните народи разбираха този закон, веднага на земята, между хората, може да настане братство. Ако всичките хора се решат да мислят правилно, да влизат всеки един в положението на другиго вътрешно, ако само така вътрешно се разбираха, то веднага щеше да се оправи света. Защото иде при тебе един човек, ти си готов да му направиш една услуга. Иде друг, ти не си готов. Вчера дойдоха тука двама художника, трима души дойдоха. Единият седна там (е салона), другият отиде на север и почнаха да разправят за своите нещастия. Че последната година били в академията, че им трябвали пари и носят си картините. Направиха тук едно изложение. Казват: „Трябва да си купите тук.“ При мен идат, аз да купя картините. Представиха ми един български гайдарджия, с гайдата свири, няколко жени отподире, все млади. Представиха ми трима старци, единият мъдрец, а двамата — единият въглищар, а другият някой от Горна баня някъде. Представиха ми една къща от Шуменско, старомодна, за ибрет. Представиха ми една джамия. Представиха ми и друга една картина — морето. Две морета ми представиха. Представиха ми три брези от Борисовата градина и други още някои. Казвам: „Слушай, такива художници като вас! Че гайдарджия така рисува ли се? Най-първо картината на този гайдарджия, вие сте последния 12
курс, нали, казвам, тази картина не е верна. Гайдарджия така рисува ли се? Туй чело така поставя ли се? Тъй поставено, челото не е верно. Тук няма никакъв гайдарджия. После защо си турил такива признаци, че пукната е главата на гайдарджията?“ Не се рисува така. Нещата трябва да бъдат верни. Единственото нещо, което аз може да харесам е морето донякъде. Ей, картината е там, може да я видите. (Учителят показва в салона на долапа.) Вашите професори трябва да ви разправят как да рисувате. Те трябва да ви покажат. После, образа на гайдарджията, тъй да го нарисувате, че който го види мед да му падне на сърдцето. Че той носи една хубава черта. Те ще ми нарисуват една съборена къща, че била стара. Мен старини не ми трябват. Или нарисува един умрял човек, как го погребват. И умрели хора мен не ми трябват. Стари идеи, умрели идеи, навици, привички, всичко туй ще му теглим една кибритена клечка, че да не остане ни помен от тях. Човек има много стари неща, които трябва да изгори, че да не остане ни помен от тях. Старата къща, старите дрехи, дедо ми, той ще ви ги нарисува, няма смисъл от тия работи. Сега аз ще преведа, сега вие всички сте художници. Ама аз сега виждам, че не се говори тъй както аз им казах. Той, като седи, казва, че животът е лош, че трябва да се борят. Аз ги слушах, прав е този човек, но казвам, не е само той. Хиляди хора има недоволни и аз виждам причините. Този човек как може да стане доволен? Най-после казват, че са двама художника, а на картината им има един подпис. Една сестра тук каза, че всички картини имат един подпис, а са двама художници. Тогава казвам: „И двамата художници ли са?“ И тя го забеляза, каза: „Защо всичките картини имат един подпис, а те казват: картините са на двама?“ След като си излязаха, един брат казва на сестрата: „Защо така говориш на тях? Туряш ги в затруднение. “ Сестрата казва: „Нека кажат истината. Ние искаме да знаем двама художника ли са или 13
един. Не трябва да се лъжем, нищо повече.“ Аз, ако бях на тяхното место, другояче щях да постъпя. Щях да нося само една картина. Те ми донесоха 20 — 30 картини, а това всяко едно дете може да нарисува — нацапани, нацапани картини и казват: „Туй е старомодна къща, идея.“ Но в тази картина няма никаква идея. Донякъде идея има в това — морето, а туй, другото е все зацапани мисли. Идеята в тях, аз както виждам, е да си изкарат прехраната. Човек не трябва да рисува, да си изкара своята прехрана. Той е осигурен. И всички ние сме осигурени. На човек светлината му е дадена, въздухът му е даден, водата му е дадена, хлябът му е даден. Остава едно нещо, което вие игнорирате, и никога не си свършваме работата както трябва. Дето мислим, че хляб няма, често ние се намираме в противоречието на малките деца. Майката не дава хляб на детето. Защо? Голямото детенце било по-малкото. Майката казва: „Признай погрешката, ще ти дам хляб.“ Детето — не. —„Няма да ти дам хляб!“ Защо не му дава хляб? Защото не признава, че било малкото си братче. Минава час, два часа, детето е гладно. Защо гладува то? Само една дума да каже то: „Мамо, бих братчето си, прости ми. Дай ми хляб!“ И майката ще му даде хляб. Сега на въпроса. На всички тази сутрин ви липсува едно. Всички вие не сте точни. За пример питат тъй: „Ще има ли събрание или не?“ Че то е човешка работа. Щом мислим еднакво, щом имаме една Божествена идея, която ни въодушевява, можем да се съберем. Щом нямаме Божествена идея, как може да се съберем? Щом моите идеи и вашите идеи се различават, как ще се съберем? Ако моите интереси и вашите се различават? Богатият и сиромахът може ли да се съберат? Не могат. Грешникът мисли за едно, светията мисли за друго. Двамата мислят различно. Ученият и невежият мислят за различни неща. Но богат и сиромах, това не е различие, учен и прост — това не е различие, грешник и 14
светия — това не е различие. Това са временни обстановки на живота. Ученият може да стане невежа, богатият може да стане сиромах и сиромахът може да стане богат. Слабият може да стане силен и силният може да стане слаб. Светият може да стане грешник и грешникът може да стане светия. Това ни най-малко не е различие, но има нещо в света, което е важно. То е онзи, истински чистия живот, дето казва Христос: „Чистите по сърдце ще видят Бога.“ Или само онези, които имат чистия живот, ще видят Бога. Че кого обичаме ние? Кажете, в живота не е ли така. Защо обичате вие онова дете или онази, младата мома, онази, свежата с хубавите очи? Докато е чиста. Значи, онзи, чистия живот, кой как мине, трепери, излиза нещо от нея. Всички идат при нея. Тя дава нещо от себе си. Но един ден, този живот, като се опетни в нея, като престане да дава, погледнеш и лицето й се опетни. Почне да губи красотата си. И лицето й вече не е такова. И тя казва: „Едно време какво мислех за живота, а той не бил такъв, живота.“ Ако днешният ден може да измени нашите идеи, нашите постъпки, нашето сърдце, ние сме на кривата посока. Човек, всъщност, е по-силен от всяко в света. Никоя сила в света, колкото и да е голяма, не е в състояние да измени човека. Вие казвате: „Външните условия.“ Външните условия за един човек го правят крадец, а същите условия правят другиго светия. Та казвам, единственото нещо, в което трябва да вярвате, е, че вие сте по-силни от всичко. Не в смисъл: силни да управлявате света, то е насилие. И не да вярвате, че сте най-слабите хора. То е другата самоизмама, заблуждение. Но да знаете, че онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе. Никой не може да го измени. Или другояче казано: Бог, Който живее вътре в мене или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може да го изпъди из вас навън. И сега, ако вие разбирате идеята, че Бог е нещо, което влиза вътре във вас, това е заблуждение. 15
Но туй, което вие търсите всъщност, туй хубавото, великото, свободата — това е Бог, вътре във вас. Това във вас, което може да се измени, на него не разчитайте. Туй, което не може да се победи при всичките условия на живота, то остава едно и също във вас и което ви извежда като победители, то е Бог във вас. Туй, което при всички условия на живота може да ви изкара като победители, което не може да претърпи нито едно крушение, то е Божественото. На Него разчитайте всякога! Туй, което всякога остава едно и също във вас, на него трябва да разчитате. И следователно, ако ние търсим нашето щастие вънка от себе си, ние сме на кривия път. От вънка само съществуват условия за подържане на щастието. Но всеки един човек е щастлив от вътре. То е пълното вярване. Сега може да опитате туй положение, постоянно да го създавате в себе си. Защото има една опасност, която седи в едно криво разбиране. Материалните блага, знанието, здравието, всички тия работи са един резултат, но те не са, които подхранват щастието на човека. Аз може да нямам нищо, никакво богатство, ни ниви, ни къща, но имам една силна душа, обичам другите хора и всички ме обичат. Ходя навсякъде. Ако всички ме обичат, къде ще бъда лишен? Без да искам хората ме викат: „Елате на обед у нас.“ Имам работа, но спра се. Казва: „Искам да се срещна с вас.“ Може ли тогава да гладувате, тогава? Не. А вчерашните художници, след като дойдоха, аз седя и гледам, те мислят, колко ли ще им дам на тия картини. Сега колко оценявате туй море? Колко ще им дадете? (Брат С.: — 30 лева) Аз мисля, в техния ум доколкото аз долових, единият мислеше 150 лева, другият — 200 лева. Но после те казаха тъй: „Е, колкото обичате.“ А, колкото обичам аз, пак виждам в техния ум: „Ти си един благороден човек, срамота е за тебе да дадеш 30 лева. Минаваш за Учител, учиш хората щедри да бъдат.“ Прави са. Но аз си казвам на себе си: Но аз, като нямам нито пет пари в джоба си! Много съм щедър. Щедър 16
съм, не че съм беден, но касата ми е някъде много далече и докато ида и се върна, ще мине цяла година. Казвам, не съм беден, но касата ми е много далеч, а той човекът сега му трябват не зная колко му трябват. Седя и се чудя. Една мисъл казва: Да насърдчавам ли, да не насърдчавам ли? Туй сега е не насърдчение, а право разрешение за живота. Казвам на тях: „Единствената картина, която аз харесвам, то е вашето море, а другите картини не ми харесват.“ — „Ама, тази работа е стара къща.“ —„Стари работи не ми трябват.“ Та казвам, все същата идея седи. Ние, като се намерим в трудно положение, искаме да разрешим трудностите по един съвсем механически начин. Ако между хората се установи онзи пълният живот, противоречията ще изчезнат и ще настане друго едно положение. Да се обичаме, не значи да мислим всички еднакво. Тогава, ако аз обичам хората, каквато и мисъл да ми кажат, мен ми се харесва. Пък като не го обичам, и най-хубавата мисъл като каже, все ще намеря някой недостатък. Та казвам сега, аз се спрях и на друго едно положение. Аз си представих за картината, казвам на себе си: ако тази картина беше нарисувана от една красива мома, толкова красива, че всички лудуват за нея, веднага щях да го считам за голяма привилегия, да я взема картината и щях да кажа: „Много ми е приятно!“ А пък като го гледам този човек, бъзергенин, показва ми един тевтер, показва ми де е работил, де се е мъчил. Казвам, много си се мъчил, но не си като красивата мома. Ако беше красива мома, щях да дам не 200 лева, а хиляда лева щях да ти дам. Но това не е разрешение. Това е една случайност, нито в този случай. Тогава третото положение, казвам на себе си: Ако аз съм на негово место, с неговите разбирания, как щях да постъпя? Там е разрешението сега. На този човек нищо не му дадох, казах му: „Елате утре. Картината ти вземам,“ оставих за утре да дам парите. 17
Та вие какво мислите? Колко да му дадем? Понеже, аз да реша въпроса го считам престъпление. Та сега вие колко ще решите да му платим? Колкото кажете, толкова ще му дадем. Художникът ще дойде. Колко казвате вие? (—Пак 30 лева.) Сега, това са само изявления. Този въпрос си остава неразрешен всякога. И у нас след хиляди години няма да се разреши той. Той е един въпрос, да знаем в даден случай как да постъпим в света. И, според мене, да му дам една картина, аз ще му кажа тъй: „Остави ми картината си.“ Аз ако бях на неговото место, щях да оставя картината си даром. И ще оставя на онзи, ако той е човек, да ми услужи. А ще ми даде 30 лева или 200, то е подкуп. Чудно е, да родя едно дете и да ида да го продам! Той си продава децата. Според мене, от морално гледище, казвам: „Ти остави картината си при мене, аз ще го отхраня това дете и един ден ще го повърна в твоя дом, да ти бъде радост и веселие. Като дойде едно чуждо дете при тебе, вземете го! После кажете: „Ще се върнеш при майка си, при баща си, които ще ги обичаш.“ Това е разрешението. Всички трябва да се върнете. Всички рисувате стари работи. Имате старомодни здания, имате джамии, имате нарисувани хора с лули на картина. Но, ако направите една изложба, не зная. Всичките ви картини ще ги върнат назад. Може би ще остане само една картина. Ако сте направили от любов добро някому, веднага ще я вземат. То ще остане, а другото, каквото и да е, ще го върнат назад. Или другояче да ви представя: Представете си, че вие се нуждаете от един много хубав плат за дреха, но телото ви е деликатно, платът трябва да е от много мека вълна, ако някой ви представи плат от груба козина. Хубаво е изтъкана, но е от козина. Хубав плат разбирам, който е мек и топъл. И да не охлузва телото. Казвате, че светиите носили такива козяци. Аз да съм един светия не бих носил козяк. Това не е светийство. Това подразбира един човек светия, не да иска удобство в 18
живота. Но тъй, както е поставен един светия, той трябва да живее, както всички други хора живеят или другите хора да имат такива удобства, каквито той има. Та сега, в живота ви трябва да има една точност на вашите идеи. Не когато се мине времето за идеите. За пример вие мислите сега, като остареете да служите на Бога. То е изгубена работа. Съвсем друго разбиране трябва. Човек има един Господ в себе си, на Когото трябва да служи. И всякога да чувствуваш, че твоят Бог вътре е доволен от тебе. Той няма да ти каже това, но Той само ще те погледне и ще каже: „Този син не е такъв, какъвто Аз го искам.“ И пак ще замълчи. И ти ще почувствуваш една голяма тъга, скръб. И после, Той ще ти каже: „Направи това.“ Погледнеш, ти пак отлагаш да го направиш. „Направи това“, ти казва пак. Пак отлагаш. И вследствие на това имаме вече всичките признаци на отлагане. Всички отлагаме. Днес не му е времето, утре не му е времето. Едно време, когато додат условията, то е хубаво, все в света ще има един прогрес. Но времето е днес! Сега за мнозина от вас времето е дошло. Не по един механически начин. Не в раздаването на вашето богатство. Не в това. Аз съм против това. Казват: „И роби да станем.“ Не, не е в робството. Според мене, отиваш добро да направиш. Имате един болен човек, услугата, която може да му направиш, направи я. Той няма сила да драсне една клечка кибрит, ти драсни клечката, запали му огъня. В дадения случай, туй е доброто, което можеш да направиш. Той се нуждае от една малка топлинка, този човек. Та казвам, най-малкото добро, то е тази кибритената клечка, с която може да се внесе нещо, в която и да е душа. Срещнеш една душа, кажи му една дума. Той казва: „Дотегна ми живота.“ Кажи му: „Ще се оправят твоите работи.“ Той казва: „Училище не съм свършил.“ —„Ще се оправят твоите работи.“ —„Деца имам.“ —„Ще се оправят твоите работи.“ —„Не мога да живея с мъжа си, с жена си.“ —„Ще се оправят 19
твоите работи.“ Но въпросът остава сега: кога? То е въпрос на цялото човечество. Този въпрос сега само Един може да Го разреши. Или другояче казано: всички могат да го разрешат. Оправянето на цялото човечество е въпрос за цялото човечество. Кога всички хора решат да живеят добре, оправянето ще дойде. Но ако аз река да живея само аз добре и ако аз река да ги оправя хората, то е един механически начин, а всички други не са дошли до това разрешение. Такъв ред са туряли, туряли и светът не се е оправил. Та казвам, тази, великата държава на нашия ум, тази велика държава на нашето сърдце и великата държава на нашата воля, в нея трябва ние да внесем известен ред и порядък. И този порядък, който ние внесем в себе си, той е един и същи за всички хора. Когато аз внеса един порядък вътре в себе си, този порядък е и за другите хора. В света има само един порядък. И когато аз внеса този порядък единствен в себе си, аз съм вече оправен. Това значи Божественото. В света съществува един порядък. И когато аз дойда до този порядък, аз чувствувам своята сила, своята мощ и всички противоречия изчезват. И сега искам да кажа: Вие трябва да дойдете до този порядък. Него трябва да намерите. Туй търсим ние. Това го наричат Божествения, Вечния, общочовешкия порядък. И този, Вечният порядък няма да бъде в противоречие с това, което сега имате. Този, Вечният порядък, като влезне във вас, всичките сегашни противоречия, той ще им намери местото. Всичко, което сега имате, то е ценно, но разбъркани са нещата. Не са на местото всичките неща, които сега имате около вас. Този, Вечният порядък, като дойде, той ще постави всички неща, които сега имате, на место. И като намаже, всичко ще тръгне тъй правилно, като по машина. Та казвам сега, оставям ви правата мисъл, правото чувство, правата постъпка. При това да бъдете точни. Искаш да направиш едно добро, направи го точно на времето. Гладен 20
е един човек — нахрани го, не му казвай, че след няколко дена. Доброто, което може да направиш, направи го точно на времето, не го отлагай. Никакво отлагане! Ни по-рано, но по-късно. Точно се изисква. А другите въпроси, какво ще ми разправят някои: аз искам да помагам на хората. Но ако аз съм един болен човек, как ще помагам? Най-първо аз трябва да оздравея. Аз съм едно малко дете, искам да помагам, как ще помагам, как ще пипна? Трябва да израсна, да зная как да пипам. Сега всички имате доброто желание, отлично желание, хубаво е то, но не може да го приложите. Защо? Защото не сте здрави, не сте израснали. Трябва да бъдете силни във вашите разбирания и по ум и по сърдце. И след като бъдете силни, тогава може да помогнете, да бъдете добри работници в света или в човечеството, което има нужда от вас, или Бог, Който има нужда. Всички трябва да израснете. И който е израснал, нека помага и работи тъй, както той разбира. И не трябва да отлага. Ще кажете: „Ама всички еднакви правила не държат, тъй както ти разбираш.“ Защото туй, което е добро за тебе, в този, Вечния порядък, то е добро за всички. Туй, което е добро за крака ми, то е добро и за ръката ми и за главата ми. И което не е добро за крака ми, не е добро и за главата. И ако е добро, аз веднага ще чувствувам известно благо. Има известни съотношения, защото щом ме боли пръста, веднага и главата ми се смущава. Та, в този, Вечния порядък на нещата, другояче седи обстановката. Когато хората така се свържат в едно цяло, то, когато един страда, всички страдат, когато един се радва, всички се радват, когато един успява, всички успяват. И когато един не успява и всички не успяват. Та, порядък има в отношението. Пък, когато ние сме разхвърлени части, тогава порядъкът, отношенията са други. БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ПЪЛНИЯ ЖИВОТ. (Три 21
пъти.) 7.25 часа (Слънцето грее вече отдавна.) Сега упражненията. Които са свободни да излезнат на поляната. 1ва лекция на Общия окултен клас 27 септемврий 1933г. София, Изгрев 22
ТРИТЕ ПЪРВИЧНИ ПРИНЦИПА Елементи в живота Сряда, 6 часа сутринта (Небето — хоризонтът прошарен, зенитът — звезди. Времето меко и топло.) Добрата молитва Ще прочета от 5 глава 1 -во послание към Коринтяните, от 6 до 9 стих. Другите неща са последствие, те искат само вътре съдържание. Шести стих: [„Не е добра хвалбата ви; не знаете ли че малко квас всичкото тесто заквасува?“] Сега иде основното 7-ми стих: „И тъй очистете се...[вехтийт квас, да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, пасхата наша, заклан биде жьртва за нас.“] И 8-ми стих: [„За това да празднувами, не с вехт квас, нито с квас на злоба и на лукавство, но с безквасни хлебове] на искреност и на истина.“ Процесът на чистенето на земята е един процес постоянен. Вас да не ви дотяга до процеса. Казвам, човек може да бъде чист и пак да се чисти. Някой казва, че само нечистият има какво да чисти. Да се чисти чистия няма какво. Само чистият има да се чисти. Тази, малката нечистота, която може да падне върху него, от нея трябва да се изчисти. Защото, ако не изчистиш, ще останат известни утайки върху теб. Има три принципа, три различни материи, които са взели участие при създаването на вселената. Първият принцип, научното име няма да кажа, се нарича Лют принцип. Той е принцип на творчество — разрушава, гради, всичко туй. За него няма никакъв морал. Той иска само да гради. Каквото иска, да стане. Вторият принцип е Кисел принцип. И найпосле, най-добрият принцип е сладкия принцип — Сладката. Най-първо в живота ти ще дойде лютото, след туй киселото, 23
след туй — сладкото. Туй трябва да го знаеш. То може да се измени. И има съотношение между тия процеси, които стават. Ти си най-първо лют, разсърдил си се, не можеш да си намериш местото. Не че ти си създал това, но то е само състояние на туй, първично същество в битието. Попаднал си в това место и ти усещаш, какво нещо е това. Там има и горение и експлозии и не можеш да си обясниш защо си лют. След туй всичко това утихва, ти се чудиш какво е станало. А не може да се обясни. Няма защо да се обяснява. Ти не можеш да си обясниш защо си се разгневил. Ще кажеш: „Господ знае.“ Какво от това, ако Господ знае? Да знаем ние, туй което Господ знае. Той добре го прави. Господ знае, но ние да знаем. Ние бъркаме. Ние, като не знаем, често се натъкваме на такива мъчнотии, дето някой път става безизходно да излезнем от туй положение. Сега аз искам само на няколко мисли да ви наведа, за да ви бъдат като едно спомагателно средство. Защото да си повтаряме, че трябва да бъдем добри, че трябва да бъдем умни, всичко туй няма никакъв смисъл. За да бъде човек добър или да бъде човек силен, за да бъдеш силен трябва да бъдеш лют. Силният човек е винаги лют. Който човек е слаб, той никаква лютивина няма. Ти искаш да вършиш работа — трябва да бъдеш лют. Лютивината е първичния подтик. Първичният подтик на принципа. Ти, докато не станеш лют, вътре в себе си, нищо няма да свършиш. Ти седиш и казваш: „Както е казал Господ, нека бъдем добри, меки, да се обичаме. Не вървят работите така. Какво се разбира под думата: да се обичаме? Да си говорим само сладки думи. То още не е обич. То е само една външна дипломатическа страна, за да не се влошават работите. „Да бъдем меки!“ И мекотата произтича от сладчината. Но то е най-последния принцип. Ти, за да станеш сладък, трябва да минеш през двата други процеса — на лютивината и киселината. И като минеш и няма да минеш само веднъж. Но много пъти ще минеш този 24
процес. И светия като станеш, пак ще минеш, само че туй люто състояние ще го минеш по един разумен начин. Всичките хора го минават. Нима мислите светиите не се карат. Карат се. Я, някой проповедник там, маха си ръката, плаши хората. Той е лют. „Ако това не направите, това ще стане.“ Като че този човек съди целия свят. То е хубаво в едно отношение. Той иска да каже: „Ако попаднете в този принцип на лютивината, нищо от вас няма да остане.“ Това иска да каже. А не, че онова, което казва, то ще стане. Нима аз, като ви кажа че ще съмне, то и без да ви кажа пак ще се съмне. Казвам: Знаете ли, че ще залезе вашето слънце? Че и без да ви кажа, пак ще залезе. Нима слънцето не е изгряло или не е залязло? Вие ще кажете: „Как ще залезе слънцето?“ Ще залезе слънцето на земята. Ще остарееш, ще умреш, ще залезе слънцето, няма да те има на земята. Няма да имаш никаква фирма. Един ден ще изчезнеш. Ти си предполагаш, че ще идеш някъде. Ще идеш някъде, т.е. ще умреш, ще имаш някакво състояние. Какво състояние? В света, в който влизаш, или ще бъдеш лют, или ще бъдеш кисел, или сладък. Или ще влезеш в света на лютивината, или в света на киселината, или в света на сладчината. Сладчината вече я знаем. Това е рая. Раят е сладкото место, местото на красотата, на хубостта. Може да се опише раят. Както раят мъчно може да се описва. По-подобие можем да кажем, което имаме на земята. Най-хубавото, което може да си представим, това е рая. Най-хубавото, най-идеалната чистота и в мисли и в желания, хората са разумни там, то е рая. Умните хора всякога са в рая. Могат да пишат нещата добре. Сега аз не искам да ви занимавам с това, защото всеки от вас може да държи една лекция за чистотата. Може да се говори. Както и аз говоря, така и вие може да говорите. Кой от вас не е чист — стаята, прозорците, вратите, не е мел пода от долу? Някой път може да го изметете по-добре от един професор, който говори за чистотата. Може аз да ви говоря, 25
да бъдат къщите ви чисти, а вие да сте чистили къщите, пода. Аз може да говоря теоретически за чистотата, а вие да може по-добре да чистите къщата. Може, ако ме турят аз да измета пода, да не го измета както трябва. Възможно е. Пък може да го измия и по-добре. И това е възможно. Сега не искам да остане мисълта във вашия ум, когато се говори за живота, все трябва да научите нещо. Не че сега трябва да научите нещата. Някои неща вие ги знаете. И туй, което знаете, няма какво да ви се припомва. За него само едно малко загатване трябва. И загатването за нещата, да ходим, да се месим в техните работи, стават тягостни работи. Казваш ти: „Ти трябва да живееш добре.“ Няма какво да се казва това. Аз, който съм тръгнал в този живот, трябва да живея добре. Когато някой път ни се казва, че трябва да живеем добре, дразним се от това. Вътрешно нещо веднага се раздразни. А като ти каже някой: „Живей зле, или лошо живей, удари го на широко! “ Пак ще ти стане зле, пак ще се дразниш. Какво трябва да каже човек? Този въпрос никак не го бутайте. Трябва да изучаваме живота сега. Нищо повече. Даже истинския живот, ако се каже тъй за живота, пак не е хубаво. За живота трябва да имаме само едно понятие, а истински живот или неистински живот не може да бъде. Животът си е живот. Истински живот го подразбира нашето разбиране. Казвам истински живот, то е моето разбиране за живота. Значи, онзи живот, в който съществува пълната свобода. Истинският живот е пълната свобода! Онзи живот, в който съществува пълната светлина, знанието, пълната любов, тези са нещата, които животът изисква. Той, животът без любов!? Значи Любовта включва отношенията между хората, нашите отношения към всички живи същества. Че как ще живееш ти? Казваш: „Със себе си трябва да живее човек.“ Но знаете ли какво е туй „себе“? Кой човек е „себе“? Ти казваш: „Аз съм.“ Кой си ти? Един ден ти кажеш: „Ти зна26
еш ли кой съм аз?“ Е, много добре. Ти си пипаш телото, но един ден това тело се простре на земята, ти кой си тогава? Трябва да имате една ясна представа за „аз“. Един ден ти го изгубиш това „аз“. Едно време беше като едно малко дете, после стана възрастен и най-после главата ти ще побелее, ще имаш дълга брада или къса или космите ти съвсем ще окапят. Кое е истинското положение на човека? Човек — туй го наричат съвършения човек, който всякога расте и всякога се учи. То е едно такова разбиране — съвършеният човек всякога расте и всякога се учи и всякога разбира битието. Един човек, който учи. Има човек какво да учи. Детето учи едно, възрастния учи друго и старият и той учи. Старият няма да учи младите работи. Той ги знае от детинство, но все таки в старини има да учи някои неща. В старини, като се учат, много кисели са. Представете си в практическия живот, най-първо ти си разчитал на баща си, на майка си. Те умират, заминават. Ти си разчитал на тях, че ще ти оставят малко средства. Но нищо не ти оставят. Имал си няколко души братя и сестри, разчитал си и на тях. Но най-после нито братята, нито сестрите не искат да знаят нищо за тебе. Разчитал си на окръжающата среда. По една или друга причина ти се изолираш, оставаш сам. Питам, какво ще бъде състоянието ти? Мене ми разправят за един стар човек във Варненско, на 60, 70, 80 години, че синовете му го изолирали, турили го в една стая в една къща, че го забравили. През 3 4 дена му носили хляб. Минава един човек по пътя и слуша, той, старият човек вика: „Хляб! Хляб! Хляб!“ Вика вътре в къщи и той не може да стане, та вика човека: Хляб, хляб! Викаш ти: хляб! Или казва: „Болен съм! Болен съм!“ Все същото нещо. Липсва нещо на човека. Има известни истини [на]всякъде. Известни неща може да ги намерите. Азбуката на човешкия живот, буквите може да ги намерите във всички училища. Азбуката може нався27
къде да се намери. А туй, което сега още не знаем, то са думите. Ние още не сме изучили всичкия Божествен речник на думите, които съществуват вътре в природата. Това ни липсва. Азбуката я знаете, само речника на онзи език, който съществува в природата, него изучаваме сега. Известни думи днес не са ни понятни. Или ако са ясни, те имат по няколко значения, изяснения за една и съща дума. И не знаем кое изяснение да вземем и как да го приложим. Не знаем, кой път да хванем. Тогава влиза едно състояние люто и кисело, което сега почти всички минавате. Казвате: „Ние не живеем добре.“ Какво подразбирате — ние не живеем добре? —„Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Е, какви трябва да бъдем сега? За пример, аз бих желал всички вие да бъдете млади, по на 33 години. Аз бих желал всички да бъдете силни, да бъдете богати и да ви са отворени кесиите. Всеки един да е готов на една подписка. Като турят, всеки да пусне по 50, 100 хиляди лева. Всеки щедро да дава и да се надпреварвате. А сега, ако речем да съберем една малка сума, едва ще извадите един лев, пет лева. Казвате: „Нямаме!“ А пък говорим за големи работи, за оправяне на човечеството, за големи бъднини. За небето имаме претенции, като умрем, на какво место ще идем. Като умрете, вече не зависи от вас. Вие имате пример. Един от най-видните хора, който идва на земята — Христос, имаше високо мнение за себе си, но се натъкна на една от най-големите мъчнотии, на които никога не беше се натъквал. Никога не бяха Го били хората. Този, на когото никога прах не беше паднал на гърба. Този, един ден в храма бие всичките там, изгонваше ги с бич от храма и им казва: „Знаете ли аз какво мога да направя! Трябва да слушате!“ И какво стана с Него, та Го хванаха и Го биха? Тъй Го биха, че и Той се слиса. Разбирате ли? Питам сега, ако бяхте на Неговото место, как щях[те] да разрешите въпроса? Христос попадна в ръцете на лютия елемент. Боят, това е лютия елемент. Вие сега си задавате въпроса, защо 28
трябваше това да стане? Как бихте го обяснили вие. Представете си, че държите една лекция някому, искате да посветите хората, какво ще кажете? Защо трябваше Христа да Го бият римляните? И нямаше ли друг изходен път? Имаше, как не, но Той, по този път мина. И при туй опита и киселия елемент. И Писанието казва, че опита киселия елемент. Като поиска вода да Му дадат, дали Му оцет — кисело, киселия елемент. Друго не заслужава. А сладкия елемент не го опита тогава. Опита, че на земята съществува лютивина и киселина, но сладчина няма никъде. Нито един не Му каза сладка дума. И най-после, като се обърна, навсякъде двата елемента, около Него. Лютивина бушуваше и киселина бушуваше около Него навсякъде. И Той каза най-после за Бога: „Благ е тъкмо Един Отец!“ Казва: „Виждам, че сладчината, тук на земята, я няма и казва: „От Тебе ще я получа, от Твоите ръце! Само при тебе може да получа аз туй сладкото вътре!“ Та казвам, ако вие искате да бъдете разбрани в този свят, не се лъжете, вие ще се натъкнете на същите мъчнотии, както Христос опита. Ще опитате две неща, лютивината и киселината ще я опитате, тъй както Христос я опита. Но на тази мярка, който не я е опитал, все ще я опита. Сега някой казва: „Христос дошъл за нас. И прах няма да падне на нас.“ Не. Да ви кажа, колкото прах има за вас. На вас прах няма да падне, но едно ще опитате — тази лютивина, после и киселината ще опитате, а помеждината ще има и горчиво. А сладкото? — Като възкръснете в живота! Сега свързвайте вие. Вие сте много страхливи. Някой от вас сте много страхливи, подразбирам на физическото поле. Вас ви е страх, да не страдате. А от страданието не може да се освободите. Аз разбирам страданието: безпокои ви една мисъл, безпокои ви едно чувство от някъде, не ваше, от някъде. Безпокои ви външната обстановка. Безпокоят ви условията на живота. Всевъзможни безпокойства има. Че тия безпокойства са изменили вашите лица. Сега не сте такива, каквито бяхте и за 29
бъдеще ще се измените и вие няма да се познаете и вашите няма да ви познаят. Външните условия изменят лицата на хората. Виждали ли сте вие един рудокопач, като влезне в рудницата, не може да се познае, почерняло лицето му. Че той трябва да се измие и косата и лицето. Не е лошо в рудницата, той човекът трябва да си изкара прехраната. Та, дошли сме в материята, трябва да знаем онзи процес на чистенето. Аз не засягам въпроса да бъдете добри, да бъдете справедливи, понеже всички сте добри, всички сте справедливи. Понеже търсите правдата. Казвате: „Нямате ли правда?“ Вие справедливостта я знаете много добре. Имате специални закони. И който от вас не постъпва справедливо, веднага си отваряте кодекса, казвате: „Не може така!“ Я, като ти каже някой една дума и малко си повиши гласа, говори ти малко строгичко, изведнъж вие ще кажете: „Тъй не се говори. Говори ни малко меко, аз ще те разбера. Пришепни ми, не ми кряскай! Какво ми говориш като някой стражар?“ Хубаво е. Прав си. Кой трябва да дойде да ти каже много мекичко? Няма по-хубаво нещо от да се каже мекичко. Но щом дойде ние да постъпваме, забравяме този закон. Спрямо нас знаем този закон.Как ние страдаме, разбираме много добре. Но как другите страдат? Ние още не можем да оценим страданията на един човек вънка от нас. Гледам един човек, плаче, текат му сълзите. Аз изведнъж казвам: „Няма нищо, нека си поплаче.“ Но, когато аз дойда на същото положение и аз почна да плача, какво казвам? —„Няма ли един да влезне в моето положение?“ Говорим за социалното право, това да стане, онова да стане. То, за бъдеще, ще стане. В даден случай на човек му е счупен крака. Трябва да му се помогне. Ама за бъдеще ще дойде това, онова, някакви идеали. Че хората на бойното поле се бият, гонят някакви идеали, свобода търсят. Едните и другите стрелят. Здравите остават болните, напред да минат. С хиляди години хората побеждават и кого са победи30
ли? От хиляди години хората все се освобождават и какво са освободили? Земята си е все земя. Растенията си растат, животните живеят все по животински и човекът си живее по същия начин. Има едно нещо, което човек търси. Но казвам, трябва една философия правилна. Ние спорим за неща, които не принадлежат към нашето сегашно разбиране. Не съм аз човека, който ще оправя света. И няма на земята нито един, нито аз съм човекът, който ще оправи света. Може да вярвате вие, аз не вярвам в това. Ако имаше един човек да оправи света, щеше да бъде оправен до сега. Всеки един народ оправя само себе си, своите интереси и то само временно. И после, започва с една култура, а свършва другояче. Тъй поне седят историческите данни. Първите християни започнаха много добре, в едно религиозно отношение — раздаваха имането си. За определено време трая всичко това и после пак започнаха стария живот, всеки за себе си. И вие може така да направите. И сега си живеете, както света живее. Че аз говоря за Христа и си живея горе в стаята. Вие сте долу, страдате. Вие ме считате, че аз съм щастлив човек. Аз имам малко особени разбирания, когато се говори за щастието. И казват: „Той, Учителят, горе в стаята, си уредил работите.“ Аз разсъждавам така: една свиня в една кочина — много оправена е тя, по 4 пъти й дават ядене, а друга свиня няма кочина, в гората е, ходи, рови тук там. Малко слабичка е и мършава, а другата е тлъста. Казват: „Оправила се тази свиня.“ Оправила се, но тази мас ще биде в някое гърло. Не се казва така. Аз не се лъжа, че имам хубава къща, хубава стая, че имам килими, кавиори, фотьойл, всичко туй. Аз зная, че тук се крие нещо друго. Аз даже бих предпочел положението на свинята в гората. Много по-износно е. Даже в науката има някои положения, са много опасни. Ако аз имам известно знание, което не зная как да употребя, има известни постижения в природата, за да се подобри положението, които не може да употребим. За пример, едно 31
взривно вещество има или някой механизъм, опасно е да се употребят. Някой път и самата сила не ме заблуждава, защото и силата, която имам, може да злоупотребя с нея. Не, че силата е нещо лошо. Най-хубавото нещо, което тук може да имаме. Не, че знанието е лошо, по-хубаво от знанието няма, но можем да злоупотребим със знанието. Даже и доброто, което имаме, и с него можем да злоупотребим в света. Та именно в сегашния живот нас ни трябват хора в света. Представете си, че вие се намирате в едно здание, горе в планината. Стотина души, все учени хора, със своите раници, имате всичко, но само ви трябва една кутия с кибритени клечки, не сте ги взели, забравили сте ги. Всичко друго има, учени хора сте, цитирате Шекспир, Гьоте, Канта, Платон, пък какво е казал Христос, апостол Павел. Казвате, как трябва да се живее. Всичко туй разправяте, но студено е, разтривате ръцете, разправяте за апостол Павел, но ръцете в джоба. Ходите, разхождате се, но мислите: „Да има някой юрган.“ Няма какво, много знаете, а не може да се върнете назад за кибрит. Иде един човек прост, той не знае колкото вие, но човекът си носи една кибритена кутия и влиза. —“Добър ден, той казва, какво правите?“ Вие, всичките учени хора казвате: „Както виждате нямаме кибрит, да се запали огъня.“ — „Аз имам.“ И той изважда кибритената кутия. Не, че учението не е на место. Като се запали огъня и учението и то ще пламне. Учението, знанието, което хората имат е огън. Огън трябва да дойде. Този огън аз го наричам, това са добрите чувства. Това е Любовта. Онова, висшето съзнание, което човек има в себе си. Като служи човек на Него, той, в дадения случай чувствува, че всичките други същества трябва да живеят както той живее. Благото, което той има, туй благо иска да го предаде и на другите. Този човек се нуждае, в дадения случай само от една кибритена клечка. Казва: „Дайте ми една клечка!“ Ти донасяш и му запалиш огъня. Това е доброто, което може да му направиш. 32
Това ще пренесете сега. Това е верно по отношение на нашия вътрешен живот. Никаква външна реформация, никакви външни преобразувания не могат да станат в света, докато няма туй, основното нещо в света. То трябва постоянно да функционира в живота. Ако аз съм разумен и силен вътре в себе си, тогава мога да бъда полезен на себе си и на ближните и на целия свят. Мога да бъда полезен на всички хора. Всички хора се нуждаят от едно и също нещо. Доброто се предава тъй както се предава огъня. Доброто може да мине от едно съзнание в друго. Не се изисква дълъг период. Една добра мисъл в един човек може да мине през умовете на всички хора по лицето на земята. Може да мине, но всичките хора няма да възприемат тази мисъл и няма да я приложат. Там е лошото. В един час светът може да се подобри, но ако тази мисъл се приложи. Пък, ако не се прилага! ? Всеки иска да дойде едно външно същество, да го накарат с някой стражар или учител или със заплашване, да го морализират, трябва да му държат една лекция от един час или два часа да го убеждават. И после казват: „Аз не мисля така. “ И въпросът остава неразрешен. Питам, ако аз ви говоря една лекция върху яденето, туй, което вие знаете, какво ще научите? Като дойдем до опита, ще кажете: „Това е същото нещо, което ние знаем.“ Как ще ви кажа, да ви науча как да ядете. Аз бих държал една лекция, само от три минути. Три минути са достатъчни. Аз ще им кажа тъй: „Аз ще взема хляба, вие гледайте аз какво ще правя и ако туй ви е приятно, правете го и вие. Повече няма какво да ви занимавам. Другите въпроси аз ги оставям, те са от друга категория. От какво е направен хляба? Това за мене е безразлично. Той е все направен от нещо. Истинският хляб в природата, той е направен от елементите на живота. А всеки хляб, който няма тия елементи, това е една самоизмама за човека. Та казва Христос сега, иде авторитетът: „Аз съм живият хляб слезнал от небето.“ Живият хляб съществува само 33
в разумния свят, вътре. Под думата небе разбирам най-разумното. И ако влезнеш в един такъв разумен свят, няма да има нужда, както един просяк да ходиш, да гониш хората, да ти помагат, но ти, като минаваш по улицата, тези хора ще забележат, те са толкова чувствителни и веднага ще помогнат. Ще искат да ти помогнат. Или аз съм тъй чувствителен, погледна на крака си и виждам: той се нуждае от някаква помощ. Веднага ще разтрия крака си, или веднага му помогна, или веднага разбирам състоянието на своята ръка, на устата, на окото или ухото. Така, като дойдем да разбирам своите нужди или нуждите на нашите близки!... Не че аз съм пратен да оправям всички нужди на хората, не да нося страданията на целия свят. За мене не е само да мисля за страданията на хората. Не са страданията толкова страшни, но в страданията има една хубава страна. Срещна един човек, аз може да ви приведа един пример: Един учен човек среща един беден човек, който носи голям товар и почва да му разправя това-онова. Бедният се изпотил, пъшка, а този му разправя за научни работи, за Христа, за апостол Павла. Разправя му за Европа, как живеят хората, как се обличат, как на кола си носят товара. Бедният го слуша и пъшка. Ученият върви с него. Стигнат до къщата на бедния, онзи има нужда да го покани в къщата, но който носи товара, не го поканва. Защо? Такъв учен човек, който през цялото време не му помогна да си донесе товара до къщи. И му казва: „Довиждане, ще ме извиниш, че не можах хубаво да ти разбера учението, но голям товар имах на гърба си, който не ми позволяваше добре да слушам, но ще заповядате някога, когато съм без товар, тогава да говорим.“ Той разбра по-добре. Какво ще ви говоря на вас! Вие сте натоварени с големи мъчнотии, страдания, аз ще ви говоря, говоря, вие дойдете до къщи, ще кажете, като този: „Много хубаво говориш, но не можах да те разбера.“ Аз разбирам тия хора, голям товар имат на гърба си. Аз не 34
влезнах в положението им. Е, какво трябва да направя сега? Да допуснем, че ти си имаш една каручка и един кон впрегнат на нея. И нищо нямаш в каручката си. Ти можеш да вземеш този товар за малко време, да го туриш на каручката и на този човек да му олекне малко на гърба. Ако той дойде в къщата си и той ще те покани, ще каже: „В този човек има човещина.“ Така се образуват хубавите връзки. Любовта ще дойде между хората, когато аз желая благото, което аз имам, да имат всички хора. Влизам малко в тяхното състояние и може да им помогна. Не да им помогна за през целия им живот, но една малка услуга, направена за известно време, тя вече образува една хубава връзка. Сега ние сме длъжни да изучаваме тия, малките условия, които съществуват в света. Всеки от нас, все имаме голям товар, големи въпроси за разрешение, големи мъчнотии. И каквото и да говорим, ние казваме, че светът ще се поправи. Ще се поправи. Тъй е, ще се поправи. Но има един свят, който ние можем да оправим. Нашия свят ние можем да оправим. Трябва едно наше разбиране, което да ни помогне. И в какво седи помощта? Представете си, че някой ви праща до известно место и казва тъй: „В тази гора, дето отиваш, ще те убият.“ Но представете си, че за тебе е необходимо ти да минеш от единия край на гората до другия. И ти казват: „Непременно ще те убият там!“ Ти ще минеш и ще опиташ, че няма да те убият, но додето стигнеш до края, при всяка шумка при всяко помръдване!... Туй, което ще преживееш, докато излезеш на другия край, главата ти ще побелее. И ще кажеш: „Защо толкова се страхувах?“ Среща те един учен човек и ти му казваш: „Тук щели да ме убият.“ Този, ученият човек, ти казва: „Не бой се, ти ще минеш преспокойно през гората. Не се страхувай!“ Че този човек ти е казал най-умното, хубавото. Ти изведнъж ще се разпееш и ще минеш, преспокойно, от единия край до другия. И нас ни казват всички: „Животът е тежък.“ Докато 35
излезнем на другия край. Ако е един проповедник, ще каже: „Като умреш, в ада ще идеш, като направиш една малка погрешка, ще те осъдят.“ Питам, ако за открадването на едно яйце тебе те турят в ада, каква справедливост е това? В какво седи престъплението ти? Тогава, ако така съди проповедникът, казва: „Ако откраднеш едно яйце, 20 години ти ще лежиш в затвора.“ Питам, кой досега не е откраднал едно яйце? Нима ония яйца, които ние вземаме от кокошките, не са крадени? Кой е питал кокошката: „Може ли да изям едно яйце?“ Проповедникът казва: „Едно яйце — в ада ще идеш.“ Най-първо той ще иде по същия закон. Не се разсъждава така. За едно яйце човек в ада не може да иде. За едно яйце, на човека ще му кажат само тъй: „Ти защо изяде това яйце?“ Или ще кажат, както онази майка, една българка опържила 12 яйца по един особен начин — всяко яйце чукнала отделно в тенджерата с вода и после ги поляла с масло. За гости били приготвени те. Но влиза синът й, като намерил този сахан, тази паница вътре, така приготвена, изял всичките яйца. И тя влиза и го вижда и казва: „Майка, майка, изяж едно яйце, две, половината изяж, защо изяде всичките? Няма какво да дам сега на гостите.“ Той си дига ръцете и казва: „Мамо ще ме простиш!“ — “Ще те простя, но какво ще кажа на гостите, като дойдат?“ Често ние изяждаме опържените яйца, без да му мислим. Изяж едно яйце, две, три изяж, изяж половината, а половината остави. А ти изядаш всичките яйца и кажеш да ги намерят. Няма да се намерят 12 яйца. За 12 яйца се изискват 12 кокошки да ги снесат. А знаете ли колко време взема да ги снесат? Казваш: „Да ги снесе кокошката.“ Не се разсъждава така. Да се направи едно добро дело в света, не е така лесна работа. И снасянето на яйцето, органически разбирам, че не е лесно. Да се направи едно добро, изисква се време. Не се иска само да ви дам пари. То още не е добро. Да ви кажа една сладка дума, това не е добро. А що[м] аз ви направя едно 36
добро, туй добро ще върви с вас, то ще бъде едно благо за вас. При това, туй благо ще има един отглас. Туй благо ще бъде благо вече и заради мене. Та казвам, старият квас, (от прочетените стихове) от лютивината ние не можем да се избавим. Бъдете кисели, но се пазете от киселината. Не да разхвърляте, но дръжте лютивината в себе си. И дръжте киселината в себе си. И само малко от тях давайте. Огън да ти гори в огнището, но да имаш един дилаф. Сега, туй, което ви казвам, не че не го знаете. Не бутай с ръката си там. Може да ви каже някой, че не знаете. Не. Аз няма да ви кажа така. Ние всички страдаме от знание. Страдаме от много знание фиктивно. Аз съм привеждал онзи пример, в едно село имало един българин, който се хвалил, в турско време било това, във варненско, че много знаел турски. Той знаел турски фарси! Никой като него не знаел. Идва, един ден, един турски чиновник, в [от] рода на вашите началници и го викат него да се разговаря с турчина. След като му говорил началникът на турски нещо, той излиза навънка, питат го: „Какво говори? “ Той знаел „ефенди“, „сен бурада“, „отур...“, само това знаел той. Той разбрал, турчинът и казал: „Пекислан чорбаджи!“ Питат го: „Какво ти каза?“ —„Човекът му се преяли риби.“ Пък то, работата била съвсем другояче. Най-после, турчинът влиза в противоречие, че го наругал, скарал му се. А те слушали това. Той казва на българина: „Ти не разбираш езика, аз ти говоря едно, а ти разбираш друго!“ И питат го: „Какво ти говори?“ —„Казва, че много добре го разбрах, наддумах го.“ Всякога, когато ние направим една погрешка в живота си, ние търсим един начин, за да извиним своята погрешка. Но няма какво да се извинява погрешката. Не да я осъждаме. Всяка една погрешка е погрешка, понеже не е турена на место. Всяка една наша постъпка е лоша, понеже не е турена на местото си. Ако на един човек, когото ти лекуваш от треска, и му дадеш люти пиперки, те са на место, той ще оздравее. 37
Но на онзи човек, който няма треска, и му дадеш люти пиперки, те не са на место. То е в неразбирането, ти си дал люти пиперки на един здрав човек, който не се нуждае от тях. Дай ги на трескав, там са на место! Сега, какво да ви кажа на вас? Лютите пиперки да ги дадете на трескавите хора. А на здравите, на добрите — най-сладкото, най-хубавите, сладки плодове, никакво люто и никакво кисело! Това е то. И казвам, за нашето органическо развитие, вие ще кажете, понеже имате разни стремежи, разни неща трябват на вас. По някой път, някои казват: „Да имаме пари!“ Аз съм съгласен да имаме пари. Защо? Защото някои работи, ако бяхме богати всички, всеки да разполага с 10-тина милиона, тук на Изгрева щеше да има здания направени! Не е работата там. Човек може да се обиди някой път, за нищо и никакво, за една обикновена дума. Една сестра ми разправяше, тя пее, никога не е пяла и след като е пяла някой си й казва: „Много си проста.“ Нищо, какво има от това? Проста, проста. „Но, казва тя, така ме жегна туй, простото, че не мога да се свъртя никъде. Как да ми каже това — много си проста в туй пеене, не се пее така.“ Та всичкото седи в неразбирането на думите, които употребяваме. Трябва да знаете, думите са динамическа сила в света. Не си играйте с думите. Ужасна сила има в думите. И Христос казва тъй за всяка една дума, която я казвате, празна дума, ще дадете отговор за нея. Всяка една дума казана, или като мисъл, като идея, като сила, тя упражнява своето влияние в света. За себе си бъдете внимателни с вашите мисли. Когато образувате известно чувство, те са известни динамически сили, които могат да работят или за вашето добро или за вашето страдание. Та казвам, три неща има, които са необходими. Да знаеш къде да туриш една буква „а “, да знаеш къде да туриш един слог „е “" да знаеш къде да туриш една дума „“ — fl,„ I " % Тъй както аз съм написал думата, ако така я пишете, няма 38
никаква връзка. Вие имате идеята, но тази идея не може да се приложи. Тъй както е написана думата, ако човек пише тъй, тя не може да се приложи. Как ще напишете една дума, която може да се приложи? Тази дума е наклонена на къде? —На ляво. Аз съм вложил повече чувство, мисъл не съм вложил. — „Ама ние трябва да се обичаме.“ Това са празни работи. Чувствуването е то. „Ама, ние трябва да имаме отлична обхода.“ Чувствувание е това. Мисълта трябва да влезне. Чистата мисъл аз наричам всяка една мисъл, която има сладчина в себе си, а лютивината и киселината ти е малък един елемент, тя е силната дума в света, която [твори]. Сега хората се нуждаят, нямат сладките думи. Светът е пълен само с люти и кисели думи. Ти, като отвориш вестниците или някой философски трактат, аз в книгите, които съм чел, много малко думи ще намериш, които да произведат цял един преврат в душата ти. Думата може да се напише тъй: „А —fl,„ I "(в дясно наклонена). Тази дума и тя няма приложение. Този човек, който бързо пише, така и той не може да приложи. Той е неуравновесен. Той е започнал без да мисли -„“ " после е слезнал надолу. Този ред отива надолу. Няма приложение. Тогава слушайте, аз как бих написал тази дума. Искам да бъда благ. Хубаво. Имам един беден познат човек, пиша му писмо. С едната ръка бръкна в джеба си. Искам да напиша „ “ — fl,„ I " и виждам каква нужда има този човек. Най-първо има нужда от хляб. Изваждам парите за хляба — “, после казвам, той има нужда от дрехи, пак бръкна в джоба си — . При всяка една буква, аз бъркам в джоба си и виждам имам ли туй, да го направя. Като пиша, пиша, едната ръка пише, а другата вече извършва нещата. Тогава аз едновременно, като мисля и като чувствувам нещата и със своята воля действувам. Аз трябва да мога да ги приложа. Такъв човек е силен. То не се изисква кой знае какво. Та казвам, всички вие в това отношение сте силни. Има неща, които може да ги приложите в света. И ако по този 39
начин живеете, аз съм правил опити и всякога почти правя, когато спазвам този закон, нещата стават точно на време. Сега не искам да ви изнеса един закон, който може да ви тури в крива насока. Но когато човек е верен на онова, което е установено в природата, когато искаш да направиш нещо, тъй, по Бога, аз вземам думата Бог в най-чистата й смисъл, туй което е най-възвишено, туй което, ако хората го приемеха, тук, между хората ще изчезнат всичките страдания в света. Зло няма да има. Ако хората разберяха думата Бог, ако Го кажеха, затворите и букаите ще се махнат, всичките лоши неща ще изчезнат. Тогава ще вярвам, че хората са разбрали, какво е Бог. А сега, води те тебе един стражар, казва: „Ти вярваш ли в Бога?“ —„Вярвам.“ —„Аз, като те туря в затвора, Той ще те избави от там.“ Това не е разбиране. Един стражар вярва в Бога, съдията, който ме съди, и той вярва в Бога, и свещеникът, той ще ме изповяда тук, на земята, да ме приемат в онзи свят. Няма нужда за изповед, като ида на небето, да ме приемат. Едно нещо аз чувствувам, че няма хора, които вярват в Бога. Ако тия хора вярваха в Бога, нямаше да ме турят на кръста, да ме бесят. Тук няма никакъв закон, никаква вяра, нищо това! Закон има, ако ме снемете от кръста, ако няма страдания. Ако го снемат човека от кръста, от страданията, човещина е това. Щом аз умирам, аз зная, че няма закон. Може да се проповядва, на книга е писано, но днес закон, както го разбират хората, няма. То няма да го кажа, че е фалш. Та всичките хора служат само на своите лични интереси. Котката хване мишката и тя казва: „Какво да ти кажа, много те обичам!“ Някой път милва я, легне на гърба си, обикаля я и мишката мисли че нищо. После котката подигне си рамената и казва: „Аз ще те пратя на гости.“ Лъже я, казва: „Аз ще те целуна.“ Хване я, стисне я, кръц-кръц-кръц. И много дипломатка е тя. След като я изяде, нито косъм не остава. Да не я хванат в престъплението. Че кой как дойде, 40
нищо няма да види. „Питам: Къде е мишката?“ — „Беше тук, отиде някъде.“ Сега аз говоря, това не се отнася до вас, но в природата съществува един лъжлив процес вътре. Лъже някой път човек и крие нещо. Защо? И големите хора лъжат и малките лъжат. Когато малкото дете лъже, бащата казва: Не! Но и той, като се намери на тясно, в трудно положение, и той лъже, както малкото дете. И питам сега, ако детето изяло една круша, бащата трябва ли да го пита: „Изяде ли крушата?“ Ние имаме само един пример в Писанието, Бог, Който дал заповед на Адама, казва му: „От тия плодове няма да ядеш!“ И след като беше яла Ева, Той ходи из рая и казва: „Адаме, къде си синко?“ Няма нищо. Сега тъй поставено и като го намери, не му казва: „Ти да не си ял?“ Нищо не му казва, а казва: „Защо не излезнеш? Къде си ходил? Къде се криеш?“ —„Е, срам ме е, гол съм.“ —„Кой ти каза, че си гол?“ —„Не зная, станала е една промяна.“ И тогава го пита: „Да не би и ти да си ял от плода на забраненото дърво?“ И тогава Адам лъже: „Аз бих искал да изпълня Твоя закон, но ако не беше тази другарка, която ми даде. Тя, Ева ме изкушаваше.“ Хвърли Адам вината върху жената. А Ева излъга, казва: „Аз не исках, но змията там...“ Аз сега само цитирам един факт. Каква слабост има у нас. Ние, по някой път, не сме готови да кажем малката истина. Не казваме: Това нещо го направих аз! По някой път българинът казва: „Ще ме бесите ли какво, направих го това!“ Някой път е необходимо човек да каже истината, а някой път мълчи, не казвай! Аз, ако съм и ме питат: изяде ли една круша, ще кажа: „Познайте!“ Забележете едно: Грях е само това, в което човек изгубва нещо от своята тежест. Изгубва нещо от своя ум, от своето сърдце. Когато изгубва нещо, то е грях сега. Туй, което в нас руши, то е грях. Но когато аз изям нещо, круша, и ми даде тя нещо. И придобия нещо, това не е грях. Адам изяде този плод и олекна. Това е грях. Значи, щом оголееш, това е грях. Тогава щом се разболееш, 41
нали олекнеш, то е грях. И след това, щом дойде животът, доброто, пак придобиваш тежестта. И всеки казва: „Много съм олекнал.“ Та човек не трябва да олеква. Та доброто е туй, което всякога придава на ума ни, на сърдцето ни. Сега, основното, кое остана? Но мисля прекалихме. Нали? Малко трябва да се говори. Аз в една беседа казвах, че обикновеният човек говори по цял час, талантливият по 15 минути, а гениалният по 5 минути. Та и аз ви говорих, като един обикновен човек. Цял час говорих, но показва, че и вие сте обикновени, че ме търпяхте толкова време да ви говоря. Пък, ако дойде 5 минути да ви говоря, трябваше право на въпроса да ви кажа, има три начина за писане на една дума. Ако я напишеш на ляво наклонена, на дясно няма да стане, няма да се реализира. То, като пишеш, и едната ръка в джоба, да прилагаш. Туй, което искаш, направиш го. „Ама мога ли да го направя?“ Туй е приложението. За туй приложение вие всички имате начини. Пак ще се спрем върху приложението. То е процес, то е както в музиката. Човек трябва постоянно да пее, докато в човека се развие гласът, че да може човек тъй да пее, че да е доволен от пението си. БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ПЪЛНИЯ ЖИВОТ! ( Три пъти) Сега, за следующия път лекцията ще бъде от 5 до 6 часа, а от там упражненията да бъдат. 7 и 20 часа сутринта 2-ра лекция на Общия Окултен клас 4 септемврий 193Зг. София, Изгрев 42
ЖИВОТ В ОБЩОТО СЪЗНАНИЕ Сряда, 5.30 часа сутринта (Времето тихо, меко, приятно. Небето прошарено.) Размишление 6.10 часа Ще прочета 3-та глава от П-то послание към Коринтяните. Миналия път говорих, говорих за постижението, но не трябва да разбирате еднократното постижение, но непреривното постижение. Туй, което е еднократно, то е на буквата. Човек, който иска да постигне нещо на земята, той непременно ще бъде нещастен. Щастието или придобивките на земята са само временни и носят страдание отпосле. И когато дойде да заминава от земята, ще усетите това заблуждение, в което се е намирал. И човек ще остави всичко придобито, даже и плътта си ще остави, ще бъде в един свят, за който едва подозира. Няма нищо положително, то е даже като един сън още. Във вас даже съзнанието не е още така развито, да имате една ясна представа. Да сте били поне веднъж там, както апостол Павел е бил там. Всеки иска да му се опише. По никой начин не може да му се опише. Но непременно всички трябва да работите, за да се пробуди съзнанието ви. Не сегашното ви съзнание, което имате. Защото сегашното съзнание, което имате, то ще донесе само скръб и страдание. Всичкото наше недоволство сега седи в съзнанието. Щом се развие това съзнание, ние сме недоволни от живота. Всеки един щом придобие нещо, пак е недоволен. Къщи имаш — недоволен си, ниви имаш — недоволен си. Човек го обличат 43
— недоволен е, нахранят го — недоволен е. Навсякъде, каквото и да му направят на човека на земята, все има недоволство. Недоволството е нещо много кратковременно. Защо? Мъчно може да се обясни. Но аз ще ви дам само една фигура. Турете на онова малко момченце, което е израстнало, неговите детински гащи, които му стягат и не ще то да бъде щастливо в гащите. Където и да иде, стягат му гащите, или турете му тия обуща, които са тесни. Дали ще бъде доволно? То е недоволно ! Защо? Тесни са обущата и дрехите, не съответствуват на възрастта му. Дребните идеи в света са дрехи и обуща, които са тесни. И там е всичкото нещастие. Ти се тревожиш за един букет, бил си на един концерт, пял си и не ти дали букет. Колко време ще трае този букет? Три-четири дена, ще увехне. Ти си представляваш, като че тия цветя носят някое богатство. Да, носят живите цветя, но не и мъртвите цветя, откъснатите цветя. Когато един цар иска да се прослави на земята, че изпрати хиляди хора да се избият. После получи един букет, не са ли това откъснатите цветя — умрелите, които му носят славата. И не мислиш ли, че тия, погиналите души, които са загинали преждевременно са доволни от своя цар? Не. За каква идея умират хората? За какво? Да кажем, вие се подлагате на известни страдания. Някоя мома напусне баща си и майка си и тича подир някой момък. И след десетина години съжалява за всичките жертви, които тя е направила. Ако ние ще съжаляваме за жертвите, които ще направим, ние сме на кривия път. Аз не съм за жертвите. Може да ги направим. И в пълния смисъл жертва може да се направи само за онова, което не престава. Сега онова, което не престава, ние го преставляваме за много странно. То е най-хубавото нещо, което съществува! Ние се плашим от реалността на живота. Ние се плашим от Любовта, плашим се от свободата, плашим се от знанието, от силата, плашим се от всичко. И не се плашим само от калта. 44
Сега мога да ви обясня, но много пъти обясняването носи след себе си една опасност. Когато човек обяснява злото в света има една опасност да зарази хората от злото. А какво нещо е зло? Много малко трябва да мислим за злото, а повече трябва да мислим за Любовта, за да се придобие живота. Какво ще мислиш, в какво седи грехът? За какво ще мислиш, защо са паднали падналите духове? И за какво? Те са паднали вече. Ако знаеш, какво ще принесеш на себе си? Паднали са, защото са били горделиви. Така казват: „Възгордели се и паднали.“ И ако и вие се възгордеете и вашата участ ще бъде същата. Но казвам, кой ще ви застави сега, кое е онова у вас, което да ви застави да паднете? Допуснете, че вие сте недоволни от живота. Имате живота, който Бог ви е дал. И от всичко това, което сега имате, сте недоволни, като се сравните с другите хора, каквото те са достигнали. Вие постоянно мърморите в себе си, недоволни сте от това, което имате. Питам тогава, какво може да ви даде Господ? Ако ви попита вас какво може да ви даде? Какъв план може да ви даде? Какъв план бихте дали? „Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Бога.“ Познанието е живота. И доста е твоят живот да бъде едно с живота на Бога! Знанието ти да бъде едно със знанието на Бога. И силата ти — едно с Божията сила. Това може да бъде човек! Докато ти съществуваш като отделно същество, ти всякога ще бъдеш нещастен. И не се изисква голяма философия, за да разберем това. Вие отделете ръката от телото и няма да се мине дълго време, няколко дена, и тя ще почне да мирише. Тя ще изгуби своята сила и нищо няма да стане от ръката. Така и човек отделен от живота, всяка една душа, която почне да се отделя, ще почне да заглъхва. Сега трябва да изучавате вашето съзнание, туй, което е в него. Недоволен сте от съзнанието си. Има една философия, да може да отделяте, къде сте във вашето съзнание. Защото в съзнанието се проектира нашият живот. Ние сме недоволни, 45
сравняваме другите хора, като че са по-щастливи отколкото ние, тъй мислим. Това е голямо заблуждение! Никой на земята не е щастлив. И щастливите хора са само прицелна точка за нещастия. Няма какво да ви обяснявам. Това е така. И то е до време, докато този порядък, който съществува сега, премине. В този порядък, който сега съществува ние не можем да бъдем щастливи на земята. Няма условия. Не, че не може, временно може, но малкото щастие, което може да имаш, после 10 пъти ще го платиш. И ние се намираме в положението на онзи турчин, който взел от един българин 8 крини жито. И след като му плащал лихвите, след 8 години, той имал още да му плаща 80 крини. Е, мислите ли вие, че може да се изплатите? По никой начин! И аз наричам човешките желания, това е една пробита стомна, която може да пълните колкото искате, тя всякога ще изтича. Що са човешките желания? — Пробита стомна. Наливай колкото искаш — изтича. Погледнеш, пак няма нищо, пак наливай. И вие ще се оплаквате. Водата казва: „В пробита стомна не стоя!“ И щастието казва: „В пробита стомна аз не седя!“ Турете една стомна, в която няма никаква пукнатина, тогава щастието ще стои. Или другояче казано, онова ваше съзнание трябва да бъде свързано със самия живот. Някои от вас имате опитност. Вие сте имали някой приятел, чувствувате, че този ваш приятел във всяко едно отношение е на ваше разположение. Имате туй гледище, не може да го докажете, но такава една самоувереност имате. И тази самоувереност съответствува на реалността, че колкото пъти вие сте отишли до този ваш приятел, никога не ви е върнал. В най-трудните времена той ви е помагал. Такова нещо е вярата в Бога! Че колкото пъти вие се приближите при Него, каквито и да са вашите мъчнотии, каквито и да са вашите несгоди, всякога ще имате, всякога ще ви се помогне! Ние растем и се развиваме. Не трябва да оставаме на това положение, в което сме сега. Някои от вас сте млади, 46
някои сте стари. Но нито младостта е за похвала, нито старостта. Младите остаряват, а старите умират. Е защо ни е младост, която остарява и защо ни е старост, която умира? Казваш: „Млад човек.“ — Ще остарее. „Но той остарял.“ — Ще умре. Каква философия има в това? Мене не ме интересуват младите, които остаряват, нито пък старите, които умират. Да, интересува ме младостта, която е израз на сили, на знание. Да, туй, което има да остане. Не до буквата. Има една младост на буквата. Тя уморява. Има една старост, пак на буквата. Да бъдеш млад, без да знаеш,че си млад. И да бъдеш стар, без да знаеш, че си стар. Защото щом знаеш, че си млад, ти ще мислиш да остарееш. И щом знаеш, че си стар, ти ще мислиш да умреш. Следователно, да си млад, без да знаеш, че си млад и да си стар, без да знаеш, че си стар, за да се избавиш от двете временни нещастия, които преследват хората. Някой се погледне, види, че е млад, малко иска да израсне. И хубаво до колко ще израсне човек? Най-много до два метра. И два метра са много. Не са икономически. И след туй казва: „Да живея!“ Колко ще живееш — 60,70,80 до 120 години? Що са 120 години? Те са една детинска игра. Завъртяла се земята 120 пъти около себе си и казваш, че си живял 120 години. Аз бих употребил, но не искам сега да употребя. Англичаните казват: [...] Едно изречение, една дума, която не е на место. Когато туриш една дума, която уж има едно значение, а зад нея се крие друго. Та казвам, най-първо трябва да се освободим от онова погрешно схващане. Ти седиш и казваш така: „Не е моят живот такъв, какъвто трябва да бъде!“ Е, хубаво. Ти съзнаваш това. Е, какъв трябва да бъде животът? Казваш: „Аз вървя в правия път.“ Е, по кой път трябва да вървиш? Съзнаваш, че не мислиш, както трябва, съзнаваш, че не чувствуваш както трябва. Е, как трябва да мислиш, как трябва да чувствуваш? Те са само моменти вътре. Един момент ти чувствуваш, че не си на правата посока. Е, какво трябва да правиш? Ти каз47
ваш: „Няма нищо!“ Как няма нищо? Казвате, по един мост трябва да минете, но тази греда на моста е вече изгнила. Ти казваш: „Няма нищо!“ Как няма нищо, ще се счупи гредата! Или ще минеш из пътя, но някоя бомба има там. Ти казваш: „Няма нищо, като гръмне бомбата.“ Как няма нищо? Ще гръмне бомбата! Така не се говори. През мост, дето гредата ще се счупи, не минавай! И при бомба, която ще експлоадира, няма да минавате! Защо ни са ония мисли, ония чувства, които ще експлоадират, или ония мисли и желания, които ще се счупят? И нищо няма да ни допринесат! И най-после някой казва: „Като ида в небето!“ Искате да идете в небето, нали? Но небето е едно место, дето хората са толкова красиви и съвършени, без упрек! Няма никой да боледува, няма никой да е недоволен! Всички са крайно щастливи там. Е, представете си, че вие влезнете със сегашното си положение там, няма ли да бъдете в положението на една котка, която влиза тук, между вас. Тя ще се потърка тук-там, но може ли да я турите на един стол, да кажете: „Слушай сега какво ще говоря!“ Веднага ще заповядате да я изнесат навънка. Не й е тук местото. Такова ще бъде положението на един човек, който влиза в другия свят, който не е подготвен. Просто ще го хванат и ще го изнесат навън. Ще му кажат: „За тебе не е местото тук! Като снемеш козината.“ А пък козината са всичките недостатъци, които човек има. Сега ние прикриваме своите недостатъци. За пример някоя къща, като има недостатъци, само замажат я малко, всичките недъзи, белнат я малко, искат да ги скрият. Но времето ще разкрие тези недостатъци, като изкърти замазаното. И ще се покажат тия недъзи. Някой търговец, който наближава да фалира, покрива, балансира сметките си, но ще дойде време, ще дойдат кредиторите — касата му е празна! Е, питам, какво ще прави той? Казват: „Той ликвидирал.“ Нищо не е ликвидирал. Ликвидиране аз разбирам, когато касата е пълна, че се наплатите на всички. А пък сега, ликвидира с 48
20 милиона дълг. Какво е ликвидирал той? Няма никакво ликвидиране. Сега, тия работи са за обяснения. И понеже вие сте в школата, да се подвизавате. Вънка от школата имате ваши приятели, които ви казват така: „Що трябва да ходите там, да се мъчите! Я, си излезте вън да си поживеете малко, измъчихте се там!“ Е, питам сега, онези, които са били вънка от школата, не се мъчат? Ако светът може да се спаси вънка от школата, нямам нищо против, нека всички излезнат. Но тези извънка да се запазват. Светът е в пълната смисъл едно училище! Който разбира света, е ученик, а който не го разбира е извън школата. Който живее, е ученик, а който не живее, всякога той е извън школата. Който мисли, както трябва е ученик в училището, а който не мисли, в широкия смисъл, извън училището. Който постъпва както трябва, е в училището, който не постъпва както трябва, извънка училището е. Но да ви остане едно. Трябва да имате нещо конкретно, обективно, върху което да мислите. Понякой път вие имате нещо, което ви смущава. Всяко едно смущение зависи, произтича от някаква мисъл или някое желание, което се загнездило някъде, дали го знаете или не, неразположен сте. Ние имаме ред факти. Някой път се образуват утайки около коляното ви. Ти не ги съзнаваш, но един ден чувствуваш, че крака ти не можеш да го огънеш както трябва. Хромав сте, така тромав е кракът ти. След туй се образува малко възпаление, подуване. Някой път тази нечиста материя се набира около мозъка ти или в слепите очи, не можеш да мислиш. Какво трябва да правиш? Трябва да се очистиш. Туй нечисто трябва да излезне от ума ти. Казваш: „Ще мине.“ Ти седиш, ще мине. Как ще мине? Най-първо трябва да измениш храната си! Тази храна, по този начин, по който я ядеш, ти освен, че не можеш да я изхвърлиш тази материя, но ще влошиш работата още повече. Ти по 10 пъти на ден се тревожиш. Проповядваш Любовта, но се тревожиш. Защо се тревожиш? 49
Имаш да даваш някому, тревожиш се. Добре. Имаш да даваш, плати! Но казваш: „От къде ще взема пари?“ Казвате, че баща ви е богат. Е, искайте. Пишеш му едно писмо, той не ти отговаря. Пишеш второ писмо, той не отговаря. Кои са причините, че баща ви не отговаря? Вие ще си отговорите. Кои са причините, аз няма да ви обяснявам. Кои са причините, че вие спрямо едни сте разположени да им давате, а спрямо другите не сте разположени. Аз говоря за обикновените положения, които съществуват. Дойде един, идва от тебе — дадеш му, дойде друг, не си разположен, не му даваш. Кои са причините вътре? Дойде един човек, ти му даваш, понеже той има вяра в тебе. Той казва: „Той е добър, този човек! Той не може да не даде.“ Дойде друг и казва: „Той е скържав.“ И ти не даваш. Онзи, който има вяра, обича те, ти веднага се отваряш и даваш му. Ти отиваш при Бога и казваш: „Я ми даде, я ми не даде!“ —„Изпъдете го навън!“ Че то е калта, която ти си хвърлил. Ти мислиш, че Господ мяза на тебе. Че някой път ние сме смешни, аз го наричам, ние сме крайно нахални деца. Ние отиваме при Божествения извор и казваме: „Татко, я ни налей!“ После, като не ни даде, казваме: „Свиди му се!“ Хич не питай баща си, вземи си чашата и си налей вода. И той ще се зарадва, че си едно от трудолюбивите деца. Но ти ще кажеш: „Я, татко, ти ми дай вода от твоята ръка, че да се благослови!“ Че водата отдавна е благословена! А ти искаш Господ да ти даде. И после, като пиеш, половината чаша вода хвърлиш навънка. Голямо мнение имаме за себе си. Някой тръгнал гордо, тогава казвам: „Кажи ми ти, който мислиш, че си нещо в света, след 10 години какво ще ти се случи? Знаеш ли какво ще ти случи след 10 години?“ Казва: „Аз зная!“ —„Знаеш ли как ще свършиш изпитите си? Ще те скъсат тебе.“ Знание е, когато човек предвижда бъдещето и постъпва съобразно ония закони,които вече съществуват. Има един ред в света. Аз ви говоря за един ред, който съществува и всеки един от 50
вас може да придобие туй. Може да го придобие. Защото знанието, което ние имаме, ние можем да се кооперираме. Ти, като се приближиш до един човек, който знае, ти можеш да придобиеш нещо от него. Но щом се приближаваш при един, който нищо не знае, не може да съществува никаква обмяна. Сега по някой път между религиозните хора, между духовните, съществува едно състезание. Един, като е по-добър, по-учен, другите не са доволни от него. Защо? Считат, че той ще ги засенчи със своето знание. Та какво може да знае най-големия философ? Децата в небето знаят повече от най-големия философ. Даже един философ, пренесен там, той не е като едно дете. И казва Христос: „Ако не станете като малките деца...“. Аз го тълкувам така: ако не станете такива умни като малките деца в небето, вие не може да влезете в Царството Божие по никой начин! Съзнанието, знанието, което има малкото дете в небето, ако ти не бъдеш едно такова дете, ти в Царството Божие не можеш да влезеш. Та казвам една от основните черти на туй знание е онази, пълната Любов и онази, пълната, абсолютната Вяра! Абсолютно ти нямаш никакво колебание, ти там вярваш в Бога, че казваш: „Каквото и да стане, Господ не може да се измени!“ Че при такава вяра ти не можеш да се безпокоиш. Ти ще бъдеш тих и спокоен. И има какво да учиш. Пак ще дойдат изпитания, но всичко туй в твоята Вяра, в твоята Любов ще се разбие като морската вълна. Ще бучат, ще бучат и после ще утихнат. Ти ще кажеш на вълните: „Укрепете се!“ И те ще утихнат, вълните. Вълните ще дойдат отгоре ти, но ти ще ги гледаш, те ще се блъскат, ще се разпенят и пак ще се върнат назад. Ти ще им кажеш така: „Бийте колкото искате, но аз съм на онази канара, която не се разбива!“ И Христос казва: „Дошли вълните и били, били онази канара, но онази къща, която била добре съградена не се съборила. Съборили се вълните.“ И казвам, всеки трябва да има такова 51
верую. А сега всяка вълна, която ви блъсне три пъти, казвате: „Тази работа няма да я бъде!“ Е хубаво, ти си тръгнал на бойното поле, назад не може да се върнеш. Тебе те очаква смърт. Нищо повече! Роденият го очаква само смърт. Има само едно нещо. Ако си смел, да пробиеш линията на неприятеля и ти ще победиш. Но ако се колебаеш, ще се разбиеш и ще платиш с живота си. Ако си смел, ако тръгнеш така смело, този неприятелски куршум няма да те засяга. Това значи, човек с вяра! Ти ще тръгнеш. Най-силната позиция трябва да вземеш! Германците превзеха Вердюн и дойдоха до едно место и се поколебаха, бяха слаби, не се биха за спасението на човечеството, биха се за личното си повдигане. Биха се за личния живот на германците. Ако ти отиваш за себе си, ще платиш с живота си. Но ако поддържаш една идея, ако отиваш да работиш за една идея, която Бог е вложил в душата ти, това е хубавото и красивото. Ти ще превземеш Вердюн. Идея трябва да имате всички! Казвате, за какво ще живеете? Ще живееш за Бога! Какво нещо е Бог? Не е твоя работа! Ти като Го обичаш, като влезнеш там, ще научиш това. Вънка никой не може да ти опише, какво нещо е светлината. Като влезнеш под влиянието на светлината, каквото и да ти разправят, ти ще имаш смътно понятие. Но като изгрее слънцето, ти усещаш неговите лъчи, ти ще знаеш повече от всички философи! И когато всеки от вас види Божествените лъчи, Божествената светлина, ще знаете много повече, от всичко онова, което сега са ви разправяли. А сегашното е само едно приготовление за бъдеще. Искам да остава в ума ви една мисъл. Вие падате, скърбите, не е лошо, че скърбите, но не носете скръбта на гърба си. Имайте една малка каручка. Не носете скръбта на гърба си, на каручката. А някъде оставете каручката на страни, нека плаче тя, а ти кажи: „Много си красива!“ А сега ти я дигаш на гърба си отгоре. Тя дига много шум. Аз ви препоръчвам, 52
за вашите скърби и страдания да си купите количка. Като дойдат, хайде на каручката! И като ви пита някой: „Какво е туй?“ — „То са нашите скърби и страдания!“ Има кой да ги носи. И после, ще се поотдалечиш там спокойно и ще чуваш гласа им. Ще кажеш: „Няма нищо. Чакай, чакай тази работа ще се уреди.“ Такова е положението на праведника. Той има философия. И той има скърби и страдания, но турени на количката си. А пък хората на света носят скърбите на гърба си. А някои ги носят вътре. Тази работа е още по-трудна, тогаз! Не, изнесете вашите скърби, вашите недоразумения вън от себе си и вън от гърба. Турете ги на каручката и ги карайте така. Туй трябва да бъде един метод за работа сега! Да се работи сега за знанието. Не тъй както очакваме сега, Той, Господ да ни благослови. Но Той, Господ ни е благословил. Хиляди векове са минали, благословения след благословения. Но трябва един начин за работа. Христос какво казва: „Аз трябва да работя!“ Ти седиш, не казваш: „Трябва да работя!“ И таман ти дойде мисълта, да работиш нещо и казваш: „Чакай да се понаям.“ После пак ти дойде мисъл, но казваш: „Нека се пооблека и да си уредя малко работите.“ И всякога Божиите работи остават. И кога ще дойде времето да си уредите за децата, за жената? И най-после остареете и дойде време за умиране, и пак казваш: „Хайде за другия живот, като се преродя!“ Аз няма да ви кажа, втори път, вие като се преродите, няма да има тия условия. Сега, като сте се родили, използувайте сегашния си живот, защото бъдещият ваш живот ще зависи от това, което сега вършите. Това ще обуслови работата. Сега аз не искам да се внесе във вас такава мисъл. В този, вечният порядък Бог е предупредил за вас. И ако вие ходите с тази, пълната Вяра, за бъдеще ще се определите. Бъдещето е толкова хубаво, че никой не може да го опише ! Бъдещите радости и бъдещото щастие, което ни очаква, с настоящите страдания не може да се сравнят! Казват: „Защо 53
са тия страдания?“ Един ден ти ще ги забравиш пред туй, което Бог е определил за тебе! Ще кажеш тъй: „Страданията не са нищо в този живот при Твоята Любов!“ Та сега, в какво ще опитате вашия характер? Дали човек е силен се показва от това, колко може да носи. Носиш 10 килограма — слаб си. Носиш 20, 30, 40, 50, 60, 70 кг., дигаш 120 кг., ти си човек силен! Колко страдания можеш да носиш? Носиш едно страдание. Малка ти е силата. Носиш две, носиш три, още по-силен си. Носиш хиляда товара на гърба си, силен си! Те са товар, страданията, нещо, което трябва да пренесеш в живота и да придобиеш известна опитност. Едно страдание може да живее един ден, два дена, може цяла година, а може и моментално да мине през ума ти и веднага да го отстраниш. И да придобиеш същата опитност. Да кажем, вие сте изгубили сто хиляди лева. Казваш: „Защо изгубих аз парите?“ Изгубил си ги. Най-първо твоето щастие не седи в твоите сто хиляди лева. Когато вие изгубихте стоте хиляди лева, въпросът седеше в това, дали вашият живот да се вземе или парите да се вземат. Кое е по-хубаво? Дали парите или живота? По-добре е парите. Някой път, когато ние изгубим нещо, по-добре е да не изгубим своя живот. Някой път богатството трябва да стане жертва, за да придобиете нещо. И някой път страданията в света са, за да се подигнем ние. Ако не дойдат страданията, ще дойде нещо по-страшно от самите страдания! Та казвам, че този порядък, туй, което сега минавате, всички изпитания, те са за ваше добро и за ваше самоусъвършенствуване. И за да се отвори пътя за ония благословения, които ви очакват. Те няма да дойдат по един произволен начин. И когато във всичките хора се пробуди съзнанието, цяла една философия има, как може да се оправи положението. Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки и че всеки е готов да работи за другите, не само на думи, но и в действителност да работи за другите. Не да мис54
ли само да урежда своите работи. Да урежда своите работи, това не е Любов! Човек трябва да работи за цялото, както ръката не трябва да работи за себе си, а за телото. Така и човек трябва да работи за цялото. Докато работи за цялото, той може да бъде силен и щастлив! Та сега казано е тъй: Там дето е Духът Господен, там е свободата! Буквата, то е онова ограничено схващане. А хубаво е онова, което включва благото на всички живи същества в света. Живо същество разбирам, в което функционира съзнанието. То е живото! Аз не разбирам онова механическо движение в света, а живо същество, в което функционира съзнанието. И туй съзнание, което функционира, то носи благото! В туй общо съзнание се крие цялото твое благо за бъдеще. Тия същества, които ти днес срещаш, един ден те ще ти бъдат полезни. Та, ако на земята не са растенията, ние ги считаме, че те са невежи, но ако не са растенията, ако не са животните ... Най-после от камъните вие пак може да се ползувате. После, ако не е и тази земя, която образува калта, ако и тя не е, тогава питам, каква основа имаме ние да живеем? Ако тази пръст я нямаше, тогава? Та, нещата трябва да ги приемем тъй, както са си. Безпорядъка, в който живеем, трябва да го превърнем в порядък. Там седи силата на човешкия живот! Този безпорядък, който седи в твоя ум, тази неразбранщина, туй недоволство, всичко туй трябва да го организираш и да дойдеш до вечния порядък на света, за да разбереш, че има единство в света, че има един порядък в света! Щом съзнаеш това, то е истинското освобождение в света! И щом хората повярват, тогава свободата ще дойде. А сега, бият се хората за свободата. Може милиони войни [да] са станали в света, може милиони войници да са паднали в света. Колко философски системи не са пропаднали. Не че няма придобивка в света, има една малка придобивка, но за да влезне порядъкът на земята, всички ние трябва да бъдем носители на онова, Божественото учение. 55
И никой не трябва да живее за себе си! Станете сега! Отче наш На упражнения/ (Вън времето много меко, магнетично, тихо) 7.20 часа сутринта 3-та лекция на Общия окултен клас 11 октомврий 1933 г. София, Изгрев 56
АНГЕЛИТЕ НА СВЕТЛИНАТА Новите възгледи Сряда, 5.30 часа сутринта (Небето ясно, звезди. Времето умерено,зорко, не студено.) Добрата молитва Тайно размишление (15 минути) Ще прочета една част от 6 гл. Първо послание към Коринтяните, до 15 стих. Вашите стари схващания хвърлят по пътя една сянка, една непотребна работа, с която всички хора са заняти. Една голяма сянка е това. Ние трябва да се освободим от постоянните безпокойства. Малко хора има, които не се безпокоят. Даже хора на науката, на музиката, на поезията, всички, навсякъде, безпокойството седи като един вътрешен резултат. И всеки казва, че не може да не се безпокои. Безпокойството трябва да се замени с вътрешно движение. Да се движиш и да се безпокоиш, са две положения различни. В движенията има известна умереност, а в безпокойството има известен безпорядък. Когато играеш гимнастически упражнения, има движение, но когато в болезнено състояние си движиш ръцете, краката, то е един безпорядък. Та всичките мисли, които имаме, всичките желания и постъпки, трябва да се подведат под един порядък. Сега вземете най-елементарни работи, когато някой ви пита: „Какво нещо е истината?“ Какъв отговор ще дадете? Двама от вас няма да дават едно и също определение. Може да дадете едно определение от някой речник, но това не е определение. За вас какъв израз има истината? Какво определение ще дадете? Вие, във вашия живот, как определяте 57
истината? Как я разбирате? Вие казвате запример: „Кажи ми истината?“ Ако аз ти кажа Истината, какво ще стане? След като ти кажа една истина, ти ще се обидиш. Ти казваш: „Кажи ми истината, какво мислиш заради мене?“ Че аз ако ти кажа какво мисля заради тебе, ти ще се обидиш. Че истината искаш да ти кажа. Тогава казваш: „Ти не ми казваш истината.“ Питам тогава, тази истина, която може да размъти умовете на хората, каква истина е тя. Сега в ума ви седи един процес. И вие искате да отгатнете неща, които никога не могат да се отгатнат. Защо той иска да говори? Никога не може да се отговори на това. Един човек може да говори, без да знае, защо говори. Вие може да разбирате един определен процес, но зад всеки определен процес седи един неопределен процес, зад всеки завършен седи един незавършен. Това са сложни работи. Какъв ще бъде крайният резултат вие не знаете. Един човек може днес да ви е приятен, иде в дома ви, възхищавате се, говори ви, но какви ще бъдат неговите бъдещи отношения, вие не знаете. Вие може да се съмнявате в някого. За мене съмнението е общо. То произтича от един материалистически характер, понеже сте заинтересувани. Ти се съмняваш в едного, понеже си заинтересуван. Ако отиваш да вземеш пари на заем от някого, ти ще мислиш, дали ще ти даде или не? Ако идеш на гости, ще мислиш дали ще те посрещнат добре или не. Заинтересуван си. Пък ако не си заинтересуван, ти ще минеш и заминеш. Ти ще наблюдаваш и след като наблюдаваш, какво ще добиеш? Запример ти знаеш, че някой ще ти даде пари или няма да ти даде. Да допуснем, че ти знаеш, че той я ще ти плати парите, които има да ти дава или не. Какво те интересува това или какво ще добиеш, ако вземеш или не вземеш. Туй само при дадени условия, тия разсъждения са ограничени. На земята, ако имаш да даваш на хората или да вземаш от хората, тъй е, ще вземаш или ще даваш, но ако срещнеш 58
един човек във водата и двамата се карате, казваш: „Кога ще си платите? —„Кога ще си платите?“ И казвам, сега да си платите! Какво ще платите? И двамата се давите. Ако кажеш: „Преди да се давиш, да си платиш! Имаш да ми плащаш!“ Плати ви, че тогава се дави! Е, хубаво, сега как ще плащате и как ще давате? И така е по някой път и при вашето разсъждение. Аз седя и се усмихвам, казвам, и единият и другият се дави, а единият казва: „Има да ми дава.“ Ако вземеш парите, ще се удавиш и ако не ги вземеш, няма да се удавиш. Кое е по-добре? Има условия, при които, ако не вземеш парите, ще останеш жив, а ако ги вземеш ще умреш. Сега то е един начин. Прости, за да не умреш! И ако не простиш, ще умреш! Който не прощава, ще умре. Това е една тяжест. Сега всички трябва да се освободите от един навик. Вие всички изповядвате Истината, защото сте заинтересувани. Вие препоръчвате някого, защото сте заинтересуван. Обичате някого, защото сте заинтересуван. Да имаш една любов, в която да не влиза никакъв материализъм. Или казано на ваш език: Любовта да е за самата Любов! Малката река, като се влива в голямата, няма никакви съображения. Сега този процес на разсъждение не ви интересува, но представете си, че малката река е едно разумно същество, върви. Какви разсъждения ще правите, като се вливат[е] в една река? Вие разсъждавате: „Трябва ли аз да се влея в тази вода или не?“ Какво ще правиш? Казваш: „Аз не искам да се вливам!“ Ще се влееш и оттатък ще минеш! Няма никакъв избор! Защото не е във вливането на реката. Вие казвате ама аз не искам той да ми господарува. Чудни хора сте! Ако той е по-силен от вас, той ще ви господарува. Ако ти си по-силен от него, ти ще му господаруваш. Питам, ако ти си по-силен, питам, какво имаш да се безпокоиш? Казваш: „Той не ме уважава, не ме почита.“ В какво седи почитанието? Ако ти си един виден, знаменит лекар, даже най-богатия, дъщеря му е болна, той ще има всичкото 59
уважение и почитание към лекаря. Ще трепери човека. Но ако този лекар умори дъщеря му, той веднага ще измени своето уважение. В дадения случай от тебе зависи да те почитат или не. Ако ти постъпиш благородно, ще те почитат. Но благороден в себе си. Ако в даден случай хората, от които имаш нужда, можеш да им направиш нещо, ти ще бъдеш почитан, но ако не можеш да го направиш, ти не можеш да бъдеш почитан. В дома сега мнозина от вас отношенията ви не са такива идеални, каквито трябва да бъдат. Да допуснем сега, че тук седне някой от вас, който е по-чувствителен, той чувствува, че въздухът не е чист и ако той отвори няколко прозореца, да стане проветряване, какво отношение ще вземете? Питам, кой повече ще придобие? Вие всички си поставяте един механически процес. Умният човек може да прекара и през най-малкия прозорец, да привлече тази струя въздух към себе си. А глупавият човек и при изобилието на въздух, пак ще диша нечист въздух. Или да ви обясня малко по другояче, ако недъгавият, хромият отиде при дървото ще погледне нагоре, ще се помоли, дано да духне вятър, че да падне плод и да го вземе от долу. Той чака наготово. А здравият, умният човек ще иде, ще се качи на дървото или ще си вземе някой прът, ще бутне и ще си проточи ръката, да вземе плода. За някои работи вие казвате: „Късмет!“ Късмет има само за недъгавите хора. В тази смисъл късмет ли е това? Аз ще считам късмет, ако съм болен и седа под някоя круша и чакам да падне някоя круша. Едно щастие е това. А късмет в света, това е разумният живот. Разумен ли е човек, има късмет, не е ли разумен, няма късмет. Ще кажете, карма е това. Що е кармата? Това са сплетени нишки на разумния живот на миналото и сплетени нишки на сегашния живот, физическия живот. Ако търсите един живот на късмет или щастие, обясняват, какво нещо е щастие. Щастието е един Божествен процес. И ако ти влезнеш и се свържеш с този 60
Божествен процес, ти ще бъдеш щастлив, но ако не се свържеш с този процес, ти ще бъдеш нещастен или не можеш да бъдеш щастлив. Ако се свържеш с процеса на щастливия въздух, веднага ще дишаш чист въздух, но ако не се свържеш, ще дишаш нечист въздух. Та казвам, най-първо трябва да си определите отношенията, които съществуват. Вие имате отношения едни към други. Имате отношения към баща си, към майка си. Те са две важни отношения. Има една страна на семейния живот, тя е най-важна. Отношение към едното — 1. Туй отношение като към фигура, но на съзнателната единица отношенията. После, отношение към двете — 2. Или аз мога да напиша така единица — а. За мене по този начин може — [...]. Какво трябва да бъде отношението към майка ти, към баща ти? От баща си ще вземеш силата на своя характер, на своята мисъл. А от майка си ще вземеш тази пластичност на своите мисли и чувства. От бащата ще дойде светлината, а от майката ще дойде топлината. Не мислете, че майката може да предаде светлина. Не. Бащата в света, това е светилникът, майката е топлилникът. Топлина без светлина е наполовина топлина. И светлина без топлина е наполовина светлина. Та казвам сега, вие в Любовта ще добиете топлина, в Мъдростта ще добиете светлина. И всяка мъдрост, в която няма топлина, тя е наполовина мъдрост. Знание, в което няма топлина е наполовина знание. И Любов, в която няма знание е наполовина любов. Та казвам, в този, сегашния процес, не само да се говори, вие искате в сегашния живот да живеете щастливо на земята. Хубаво е, но сегашният ваш живот е само една малка плочица в един друг процес, който за бъдеще ще продължава, не само сегашното. Вие сте дошли до един процес, не знаете пътя, по който сте минали от самото начало. Или самото начало не знаете. И тук наскоро беше една българка. И на мене казва, че на нея й се открило, била жена преди 6 милиона години, 61
като била преродена, къде е била? Е, какво ще кажете? Разправя жената работи, преди 6 милиона години й се открило на нея, къде е била. Вие ще кажете: „Е, на мене защо не се открива? Аз не зная защо на нея й се открило.“ Е, как ще я разберете. Ако тя започне да ви разправя с ония символи, то е един такъв объркан свят, че и тя, като го разправя и тя не го разбира. Преди 6 милиона години се родила, аз разбирам, тя го мисли, но аз отивам още по далече. Не говоря онези причини, които я заставиха да се роди там. Родил се някой жена, кои са причините, които са го заставили, да се роди жена? Родил се мъж, кои са причините? В раждането има един закон, който определя нещата. Е, как е станало самоопределянето, всичко туй във вашите умове? Вие нямате никакви спомени. Вие не знаете, кога сте дошли на земята. Преди колко милиона години. А при това имате високо понятие, искате нещо грандиозно. А ако ви пита човек, къде бяхте преди един милион години, къде слезнахте? В Бога вярвате, в това вярвате, в онова вярвате, а такова голямо невежество! И като разправяте на хората, разправяте, разправяте и туй, което разправяте е толкова ограничено, смешно. Ти казваш, че ще идеш на небето при ангелите в рая. Какво е това небе? Тия ангели какви са? Тия ангели имали крила. И птиците имат крила. Това са символи. Ангелите не мязат на птици. Един ангел се отличава с това, че като събереш цялата опитност на цялото човечество от милиони години, този ангел има повече опитност. Неговото съзнание е тъй будно, че всичко знае. Един мощен Дух е той! Той не ходи да се рови като някой червей в дърветата да прави дупки. А работи за благото на своите ближни. Един ангел работи за другите! Разбирате ли? А не както тук. Всеки иска да си има една къща за себе си, а в небето всеки ангел работи за всички и всички работят за един. Каква грамадна разлика има между понятията на хората и живота! И ние сме праведни, ние мислим по един начин, а живеем по друг начин. 62
Та казвам, има известни болни работи в света, аз по някой път не искам да ги зачеквам. Понеже някой път да се чисти една рана ще причиниш на човека много по-голяма болка. Някой път е подобре да не буташ известна рана. Но има известни рани, които трябва да се бутат, понеже ще се превърнат на една живеница. Не е право да се казват погрешките. Но и съвсем да се не казват, друга една опасност има. Не оставяйте нито една ваша погрешка неизправена. Моето щастие не седи в знанието на вашите погрешки. Да зная всички ваши погрешки, значи да стана нещастен. Нищо повече! Когато един ми каже една своя опитност, някое свое нещастие, това ни най-малко не ме радва. Какво ще ми допринесе, като ми разправя за своите нещастия? А когато някой ми разправи за онова хубавото, великото в живота, за своето знание, за своите добрини, не от личен характер, а как се е учил в училището, а като ми разправя как е побеждавал мъчнотиите, че много пъти е бил поставян на известни изкушения, аз казвам: Какъв герой! А някой ще разправи, че напуснал училището, не свършил. Турили го някъде проповедник, напуснал, не работил. Учил нещо, напуснал. Навсякъде където минал, всичко напуснал. И най-после казва: „Съвсем съм я загазил.“ — Е, какво мислиш помага? — „И аз не зная, какво да правя.“ За жена не го бива, за учител, за съдия, за слуга, за адвокат, за бакалин не го бива. За какво го бива само? Турците казват, имало един, че като дошъл, казва: „Какъв занаят знаеш?“ Той само се научил да казва: „Евет ефендим!“ Туй можел да казва много хубаво. Казва: „Другите работи колкото пъти съм ги казвал, все съм имал нещастие. А на евет ефендим — не!“ После, всички ви предупреждавам в едно. В похвалите и в укоренията всякога има известен примес, който не е добър. Дойде някой да те хвали. Защо? Или някой ме укорява. И единият и другият са заинтересувани. Когато аз ще похваля един човек, трябва да го похваля. Не, че не е добро, но пох63
валата трябва да съответствува на онази реалност. Казвам: „Ти ми направи една много голяма услуга благодаря ти много.“ И на този човек му подарявам една отлична класическа книга. Книга му давам, да чете. Това е похвала! Давам ти я защото одобрявам твоята постъпка. А дойда и кажа: „Ти си даровит, ти си талантлив, втор[и] човек като тебе няма!“ И го видиш на друго место, той другиго хвали и казва: „Като тебе няма друг.“ Ти седиш, но след туй, зад гърба ти, той казва: „Понамазах му малко колата. Обича, тщеславен е, обича все да го похвалят.“ И укорението също. Укоряваш един човек, пак си заинтересуван. Той е художник, кажи му: „Неприятно ми е, но му кажи, този нос, както си го нарисувал на такова лице, такъв нос не се туря! И в действителния живот не е така.“ — „Ама аз употребих всичкото усилие.“ —„Употребил си, но виж го този човек, ето обекта, носът му не си нарисувал както трябва!“ — „Ама ти не си художник.“ — „Не е въпроса, че аз не съм художник, туй, което ти казвам, право ли е или не? Ти като изправиш този нос, не е заради мене, но заради тебе е, твоята картина ще придобие цена! Ако не го изправиш, ти като художник, ще загубиш.“ Ако вие изправите вашите погрешки, то е за вас, а не заради мене. Вашето тяло, вашето лице, вашата воля, вашият ум ще добият цена пред невидимия свят. Ще имате цена. И един ангел да ви види, ще каже: „Ето един човек, който ние бихме обичали да видим!“ Вие искате вашето лице да е мазничко, да е червеничко, да е валчесто, да мяза на месечинка. Аз бих желал да има, два мускули [да] има в лицето на доброто, но те да са хубаво изразени и като ги видя, казвам: Виж колко са хубави тия мускули! После има една черта в клепачите, която показва истината. И като видя тази кривина, казвам, колко хубава е тази линия! И казвам, можеш да разчиташ на този човек. А някой път виждам, че един човек мисли да те излъже, стотинката ще разпредели и ще ме убеждава 64
той: „Това ми е навик“, казва. Да, да, лъжата е един навик. Та казвам, вие седите, искам да ви избия един клин, из умовете на хората. Вие при мене, някой път, някои от вас, взели сте един билет и чакате да се тегли моята лотария и да спечелите нещо. Нищо няма да спечелите. Учението, което аз проповядвам, не е една лотария, а иска хората да работят. Работа се изисква! Да ви представя какво нещо е работата. Когато аз работя за хората, това за мене е мъчение, когато работя за себе си, това е труд, според мене, а когато работя за Бога, това е работа! Казва един: „Да се трудя.“ Казвам, за себе си работиш. Казваш: „Много е мъчен животът!“ — За хората работиш. Като се трудя, казвам, за себе си работиш. Това е мъка — за хората, мъчение е то. Никой не е доволен от втората работа, никой не те възнаграждава. Пък работиш за себе си, ти сам не може да оцениш работата си и не си доволен от своята работа. Трудиш се заради хората. Затуй, работа е само за Бога, понеже Той е Съвършен в света, като работим за Него[...]. Сега не казвам аз, да не работите за ближния си, но единственото нещо, което може да компенсира труда ни, то е да работим за Бога! Като работим за Него, нашият труд и нашето мъчение от Божията работа ще се превърнат, ще се уравнят от онова, което спечелим там, ще имаме да си платим дълговете на земята. Сега необходими са тия, новите възгледи. По какво се отличават новите възгледи? Щом придобиеш един нов възглед, ще ти олекне на сърцето, ще ти олекне на ума. Светлина ще имаш! Щом нямаш един възглед, всякога ще имаш един товар непоносим. И мнозина от вас, вие проповядвате за Бога. Вие вярвате в Бога, но намерите се в едно болезнено състояние, надойдат лекарите, кажат: „Ти си осъден да умреш!“ Но казваш: „Аз имам вяра в Бога.“ Хубаво, ще опитате [те] твоята вяра. Почни да работиш. Мислиш ли ти, че ако идеш да се помолиш на Бога, че искаш да останеш, тази българка ми разправи, идват при нея и й откриват на нея, казват й: „След 65
толкова години ще се случи едно нещастие или ти или син ти трябва да умре! Избирай сега!“ Тя казва: „ Не искам аз да умра! Искам да живея за да работя за Господа! А пък син ми, ако ще трябва да умира, аз тълкувам сега, то е негова работа. Той да определи, да избере, дали да умре или не. Но аз, понеже обичам сина си, не искам да умира той. Но туй е моето желание, не зная неговото положение какво е. Тогава ще питате него, иска ли да умре или не.“ Ако ти искаш син ти да не умира, тогава той трябва да ти бъде роб. Ако кажеш, да бъде щастлив, ще бъде щастлив, ако кажеш, да бъде нещастен, ще бъде нещастен. Тогава къде е свободата на сина ти? Къде е разсъждението. Тя казва: „Искам да живея, не искам да умирам.“ Тя ме пита: „Какво стана сега? Защо ми казват така, или ти или сина ти?“ И синът после умира. И ми казва: „Какво беше чудното, аз когато тъжах и скърбях, всички светни от вънка на двора играеха хоро, с музика, с това, че синът ми умрял.“ По български ми говори. —„Пък аз скърбя и се чудя на себе си. Какво ги кара тях да се радват? И какво кара мене, аз да скърбя? Я ми го изтълкувай сега.“ Аз казвам, я ми го изтълкувайте вие. Ако всичките кокошки в курника скърбят за една другарка, че са я взели, а всички, които са изяли кокошката там, играят. Питам, кой ги кара да играят? Е, спечелили са. Като умира един от този свят за другия горе, горе играят, понеже са спечелили, а тук ние страдаме, защото сме изгубили нещо. Смъртта е една загуба на земята, но ако смъртта е една печалба, няма какво да скърбим. Така се разсъждава: от единия свят към другия! Но ако има едно съответствие между двата свята, в единия свят се балансират или се уравняват процесите, които съществуват. Трябва да умреш в един свят, за да живееш в другия. Какво подразбира това? Как трябва да тълкувате процеса? Сега чисто от вашето гледище, за да обясня този процес, аз разсъждавам за себе си, а не заради вас. Част от житото на своя хамбар трябва да хвърля 66
в земята, изгубено е то за мене. Но тази загуба може да се компенсира само с идеята, че туй жито ще израсне и може да даде 10 пъти повече отколкото съм хвърлил. Тогава вече не съжалявам. И тогава в мене се ражда идеята, че житото не умира, а това жито ще принесе своя плод. Казваш: „Защо страдам?“ Следователно страданията, несгодите вътре в живота, ако не се компенсират, аз не искам вие да страдате, ще страдаш, но трябва да разбираш защо страдаш. Ще намираш причините на твоите страдания. Някой казва: „Не му мисли!“ Аз не казвам, не му мисли, ти мисли, но ще си обясниш нещата и това обяснение, което ще намериш, да е верно. И туй заключение, което ще дам, че ако е верно това, житото ще израсне на пролетта, през лятото ще узрее и като го ожъна, ще го туря в хамбара и ще видя, че не съм хвърлил напразно това жито. Сега вие какво правите от вашето жито на хамбара? Дали ли сте нещо? Отиват при един богат банкерин две моми, да искат пари. Едната застава тъй сериозна и горда. Той казва: „Извинете госпожице, нямам пари! Бих желал да ви услужа, но не мога, извинете!“ Другата идва, пооглежда се весело, с една усмивка, поухилва се. Той й казва: „Госпожице, колко обичате? В касата има пари, колко искате!“ Една усмивка, но да знаеш как да я дадеш. Аз не ви говоря за онези привидни усмивки, но за една усмивка, която да излезне от душата ти, да означава една истина! Ще кажете: „Е, платила ли е тази усмивка?“ Тя си е платила парите, разбира се! Една усмивка струва толкова. Банкерът казва: „Ето, вземи парите! Струва твоята усмивка 10 хиляди долара!“ Че ако за една ваша усмивка хората не искат да ви дадат един долар, аз не зная, каква е тази усмивка. Сега, туй не го взимайте буквално, лично. Казвам, някой път, че ние сме заобиколени с един разумен свят. Същества, които са крайно разумни и се интересуват от нас и ни изследват, тъй както ние изследваме мухите, 67
растенията. Така и те се интересуват от нас. Интересуват се, понеже има нещо, какво да придобият. Ангелите имат особена любов към хората и то си има причини. Аз няма да обяснявам, но има защо да ги обичат. И хората по някой път обичат ангелите. Защо? Има защо. Когато един ангел дойде в дома ви, той носи всичкото щастие! Когато ще дойде един ангел от светлите места, всичко в дома ви, ви тръгне. Светия или ангел, те почти са равни. А когато влезне един ангел на тъмнината, тогава от него ден започват всичките нещастия във вашия дом. Нещастията в нашите домове се дължат от посещенията на тъмния ангел. Скъсали те на изпит, тъмният ангел те посетил. Боледуваш, тъмният ангел те посетил. Пропаднал си, тъмният ангел те посетил. Ти казваш: „Тъй била Волята Божия!“ Но дойде светлият ангел, ще издържиш изпита си. Печалба ще имаш. Ти, жена ти, наредят се децата ти и всичко се измени. И всичко е в ред. Зависи в живота, кой ангел те посетил. И ангелите, като ходят, и те посещават хората. И от това веднага се измени целия ред на нещата. Писанието казва: „С какъвто дружиш, такъв ставаш.“ Ако ти дружиш [с] ангелите на светлината, аз не ги вземам за отвлечени, тия ангели, някой път, вие ги срещате и разговаряте с тях. Ангелът ви срещне и поухили се малко, казва: „Как сте?“ И ти кажеш: „Този човек като че ми е познат.“ И той се ухили: „На къде отиваш?“ Той ще ти каже: „Някъде.“ Но от него ден ти все кажеш: „Срещнах един човек, но то беше усмивка, та очите му много ми харесаха, на този човек! И от него ден ми провървя!“ Ти си срещнал този ангел на светлината. И от него ден всичко ти тръгне напред! А срещнеш някога, някъде, както онзи, когото го е тъпкала една мечка, че три години боледувал. Среща го този ангел, тъмният в мечката, та три години боледувал той и всичко му тръгнало назад. Казваш: „Да те пази Господ, да те тъпче мечка!“ — Да те пази Господ от тъмния ангел! Ще размъти сърцето ти, ума ти! 68
Та казвам, не трябва човек да си играе с природните сили. Трябва да имаш знание и да разбираш тяхното естество. Трябва да разбирате естеството на всяка една ваша мисъл. Трябва да разбирате характера на всяка една мисъл. И трябва да учите сега. Че не го знаете, нищо, трябва да знаете естеството на всяка една ваша мисъл, какво може да произведе тя във вас. Трябва да знаете естеството на всяко едно ваше желание и какво може да произведе във вас. Вие казвате: „Господ ще се грижи.“ Но Господ изисква ние да учим в този свят. Да разбираме нещата тъй, както Той ги разбира. Че какво значи да вършиш Волята Божия? Ти не можеш да вършиш Волята Божия, ако нямаш Неговите разбирания. Ти не можеш да вършиш Волята Божия, ако нямаш Неговия ум. Ти не можеш да вършиш Волята Божия, ако нямаш този, Божествения Дух в себе си. Сега, друго е да кажеш: „Че може ли човек да има Божия Дух?“ Може! Бог е щедър и иска всичките ония Негови същества, които са излезли от Него, да имат това, което Той има. Да имат Неговия Дух и това е Неговото желание! Той, което желае, но не го налага, остава всеки един според свободата, която има, това да направи. Сега аз оставам въпроса недосвършен. Аз оставям вие сами да мислите. До сега аз разсъждавах, а сега оставям вие да разсъждавате. И после от вашите разсъждения, аз ще ви слушам, вие като разсъждавате, после аз ще почна да разсъждавам. Така една обмена да стане. Сега аз разсъждавам и ще видите, кои неща са прави и кои неща не са прави. И според вашето разсъждение... Има две течения в един човек, едно Божествено и едно човешко течение. Дръжте се за Божественото, за да израснете и да имате Божието Благословение за бъдеще! БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ПЪЛНИЯ ЖИВОТ ! (три пъти) 69
Сега на упражнения вънка! 7.25 часа сутринта 4 лекция на Общия окултен клас 18 октомврий 1933 г. София, Изгрев 70
ЕЛЕМЕНТАРНИ, СЪЗВУЧАЩИ И СЪГРАЖДАЩИ МИСЛИ Добрата молитва Размишление Сега ще прочета 42 глава от Иеремия, стихове 15 и 16, които ще вземете за размишление. Египет е символ на материалното в живота, което плаши хората. Хората все в Египет отиват. Който иска да оправи работите си, отива все в Египет. (Учителят показва една хубава круша. Тази круша е започнала много хубаво, идеално, но някакво същество е влязло в едната й страна, вследствие на което е развалило цялата й форма. С това именно, се е спряла и цялата й еволюция, а първоначално тя е имала много хубава форма. Едната си [й] страна е съвършено осакатена, недоразвита, което се дължи на един посторонен живот в самата нея, който има съвсем други стремежи, други интереси. Този живот ни най-малко не се грижи за нейните интереси, а мисли само за своите. Какво ще стане с крушата, той даже и не иска да знае. По същия начин и човек се осакатява от известни мисли, които влизат в него. И тази краска на крушата вече е изкуствено променена, тя представя едно болезнено състояние. Има една област в живота, дето всичко, което знаем е разхвърлено, няма никаква връзка. Ти вярваш, например, в Бога, обичаш хората, но всичко това е разхвърляно, няма никаква връзка, не представя някакво цяло. Когато някой седне да яде, какво добива при това ядене? Добива ли той някакво голямо знание? Все има някаква философия, някакво разбиране. Казвам, има мисли, желания и постъпки, които са елементарни, има мисли желания и постъпки, които са съзвучащи и най-после има мисли, желания и постъпки, които градят. 71
Питам, яденето към кой процес спада? Като яде човек, ще стане ли по-учен? Той няма да стане по-учен, но все ще придобие нещо. Яденето спада към съзвучащите процеси. Човек трябва да се стреми към съзвучието, за да придобие нещо. И наистина, човек не може да работи, ако не яде. Чрез яденето той все придобива нещо, той придобива енергия. Човек се среща с хора и трябва да придобива някаква енергия. Значи съзвучието е процес, при който се придобива енергия. Ако няма енергия, с какво ще работи? Като изучавате източната философия, там ще ви говорят за Девакана, за причинния свят, за Нирвана. Сега всички хора са в Нирвана, защото са неврастеници. Защо хората не могат да останат в Девакана? Какво представя Девакана? Девакана представя високото, девственото место. В Божествения свят „дева“ означава — най-високото место, дето Божеството се проявява и до което човек не може да достигне. Чувствата, мислите, душата и духа на човека не са подготвени за това место. Като влезе в този свят, той няма достатъчно средства, за да остане там. Ако отидете в Англия и нямате пари, колко време можете да останете там? Наскоро един богат евреин ми разправяше, че изпратил сина си в Палестина, но не го приели там, понеже нямал 70 английски лири. Който отива там, непременно трябва да има в джоба си 70 английски лири, за да не бъде никому в тяжест. Такива са англичаните. Сега вие схващате живота повърхностно, че като кажете, че Бог е Любов, трябва да седите и само да ядете и да пиете, да ви е приятно. Всички искате да живеете така, докато един ден умрете и казвате: „Нищо не можах да постигна!“ Какво искахте да постигнете? Да кажем, че сте искали да станете музикант. В какво седи музикантството? Достатъчно ли е да вземете една цигулка и да стържете само? Ако стържете, ще раздразните въздуха и ще си въобразявате, че свирите. Такъв музикант аз го уподобявам на рибар, който 72
ходи само да мъти водата и някой път улови някоя риба, а някой път нищо не улавя. Ако хване една риба, той ще я опече, ще я изяде. Какво е търсил в тази риба? Ако той може да употреби на место енергията, която е извадил от рибата, добре, но ако не може да я употреби, нищо не е придобил. Та и музикантът, като свири, търси нещо из въздуха, да го улови, както рибарят лови риба от водата. И музикантите са рибари, ходят навсякъде, размърдват въздуха, дано уловят някоя риба от него. Музикантът свири всеки ден, докато намери една риба. Като улови рибата, той престава да свири, оставя цигулката настрана, не свири вече. Защо не свири? Той пече рибата, яде човекът. Като огладнее, пак взима цигулката да свири, търси друга някоя риба. Хората казват: „Добър е този музикант.“ Това е първото елементарно положение на музиката. Тъй щото музиката има една първична, елементарна страна, има и една съзвучна страна, има най-после и една съграждаща страна. Някой казва: „Да бъда музикант, да зная поне малко да свиря.“ Добре е човек да свири, но той трябва да знае защо да свири. Като свири, той трябва да изкара нещо за себе си от това свирене. Казвам: Първо човек трябва да стане учен. Какво ще добие той от науката? Кое е онова, което трябва да ни занимава в науката? Науката е средство, което може да ни освободи от несгодите, при които живеем. Ако науката не може да ни освободи от несгодите, при които живеем, ако тя не може да ни освободи от робството, в което сме изпаднали, тя не е истинска наука. Науката, рано или късно, трябва да ни освободи от смъртта, от несгодите, от сиромашията, от болестите, да стане средство да влезем в правия път. Та сега на тази круша й трябва наука. Червеят, който влязъл в нея, спънал развитието й. Тя е започнала един грандиозен палат, червеят влязъл в нея и развалил работата й. Ако не беше влязъл той, тя щеше да струва и десет лева, но сега едва ли може да струва един лев. 73
Сега аз искам да поставя нещата правилно. В хората има един личен елемент, който разваля целия живот. Той е едно болезнено състояние. Да кажем, че минавате покрай някой човек и той ви поглежда криво. В какво седи кривото поглеждане? Ти си се приближил при този човек по-близо отколкото трябва, вследствие на което, той те е погледнал криво. Ти само констатираш факта, че той те е погледнал криво, но не си обясняваш, защо именно те е погледнал криво. Ти казваш: „Този човек не трябва да ме гледа криво!“ Питам, как ще изправиш сега погрешката си? Сега ще ви приведа един пример. Преди 20 и повече години един български офицер, мой познат, служеше близо до сръбската граница. Един ден той искаше да ме разведе, да ми покаже една живописна местност. Както сме се разхождали, без да забележим, минали сме в сръбската граница. По едно време иде един сръбски войник, с пушка в ръка и моят познат ми казва: „ Да се връщаме бързо, защото ще отидем в Белград!“ — „Отде знаеш, че ще отидем в Белград?“ — „Сърбите са много строги.“ Сега вие отгадайте, ходихме ли в Белград или се върнахме назад? И какво трябва да направим, за да не отидем в Сърбия? Като дойде сръбският офицер, ние му казахме, че по погрешка сме навлезли в тяхната граница. Той излезе много добър човек. Веднага ни показа едно близко село, отгдето можахме да се върнем назад. Питам, кои са причините, че този военен се отнесе с нас много добре и не ни заведе в Белград, както се опасяваше моят познат? Първата причина за това беше във войника. Той беше добър, учен човек, имаше хубаво чело, отворени, ясни, открити очи. Като ни видя, той сам се засмя и в усмивката му се четяха следните думи: „Какво да правим и ние? Дотегна ни цял ден да обикаляме с пушката да ловим този-онзи, че минали границата! Но какво да правим! Това са наредби временни. Един ден, когато се освободим, ще се махнат тия граници и тогава хората свободно ще минават от една държава в дру74
га.“ Той не каза тези думи, но те се четяха в лицето му. Сега вие ще кажете, че това става само със Сърбия. Че всеки от вас не е ли една държава? Личният живот е една държава. Някой е недоволен от някого. Той дойде и му казва: „Защо си минал през моята градина? Ти знаеш ли какви са законите? Ходи ли в консулатото да вземеш разрешение за това?“ Когато казвате, че някой не ви разбира, питам, какво нещо е неразбирането? Това значи, че някой е навлязъл в твоята държава. Като казвате, че някой не ви зачита, това значи, че той не зачита вашата градина. Има една правилна обхода, която всички трябва да имате предвид. В какво седи тази обхода? Ако някой ви е погледнал криво, как може да се изправи по отношение към вас? Има три начина, по които той може да измени отношението си към вас. Първият начин, според условията, при които сега живеем, е да му покажете една торба със злато. Той веднага ще се засмее и ще измени отношението си към вас. Ще кажете, че това е егоизъм. Егоизмът днес съществува навсякъде. Лошото на егоизма седи в неразбиране отношенията на нещата, които съществуват, както и между мислите, желанията и постъпките, които сега съществуват. Човек, например, мисли, че ако забогатее и животът му с това ще се подобри. Така ли е всъщност, с вашето забогатяване, положението ви ще се подобри ли? Положението на света ще се подобри ли? Ни най-малко. Нито пък ако осиромашеете, положението на света ще се влоши, ни подобри. Ние мислим, че като забогатеем или като осиромашеем, че ще стане някаква промяна. Това е едно заблуждения. Ето как гледам аз на въпроса. Ако напълня една стомна с вода, какво е придобила тази стомна? Тя е ценна за другите, но не и за себе си. Ако пусна тази стомна от високо, като пълна, тя има по-голяма възможност да се счупи, отколкото, ако е празна. Аз не казвам, че стомната не трябва да се пълни, но и като празна и като пълна, сама за себе си стомната има 75
една и съща цена. Преди всичко стомната никога не може да бъде празна. И като празна, тя пак съдържа в себе си въздух. Сега като богати, вие сте една пълна стомна, като сиромаси, вие сте празна стомна. В какво седи вашето щастие или нещастие? Ако сте богати, щастието ви седи в мисълта, че сте богати. Ако сте празна стомна, нещастието ви седи в мисълта, че сте сиромаси. Сега ще приведа същата мисъл в друга форма. Ако богатството, което в даден случай е щастие за вас и сиромашията в даден случай е нещастие за вас, се изменят според условията, тогава и мисълта, че сте богат, ще почне да ви смущава. Представете си, че сте богат и минавате през една област, дето има разбойници, които могат да ви хванат и да ви убият, тогава пак ли ще се считате щастлив? В този случай богатството ви ще ви смущава, ще търсите начина да се освободите от него. Ще кажете, че тази мисъл е неестествена. Тогава да направим мисълта по-естествена. Ако имате една тлъста кокошка, тя представя от себе си известно богатство и същевременно тя има шанс да живее по-малко време, отколкото, ако беше слаба. Вие обичате тази кокошка и я хващате да я заколите. Тя може да кряка, колкото иска, но вие я обичате и ще турите ножа на врата й. Какво е придобила кокошката с нейното богатство? В случая тази мазнина е послужила да изгуби тя живота си. Та сега и вие искате да бъдете богати. Хубава е тази идея, но вие трябва да разбирате условията, при които живеете. Вие трябва да знаете, богатството, което търсите, ще ви допринесе ли онова благо, което ви е необходимо или няма да го донесе. Ако богатството ви донесе благото, което търсите, то е добре дошло, но ако не го донесе, то не ви е потребно. Някой казва: „Аз не искам да бъда богат!“ Вие трябва да знаете, дошло ли е времето да бъдете богати. Да допуснем, че всички хора искат да бъдат богати. Какво трябва да бъде положението им тогава? Сега да преведем тази мисъл, за да може да се изпол76
зува. Като имам пред вид условията на живота, мъчнотиите, при които се намираме, както и икономическите условия на живота, вие се плашите и казвате: „Как може да се живее без пари?“ — Може да се живее без пари. Казвате: „По-добре е да имаш двама слуги да ви [ти] помагат, отколкото сам да работиш. Или за предпочитане е десет души да работят на нивата, отколкото ти сам да работиш.“ Така е, но имаш ли достатъчно храна и пари да платиш на тия работници? Ще кажеш, че те трябва да работят от любов. Да, те ще работят сутринта от любов, на обед от любов, на другия ден вече няма да дойдат. Такова е становището при сегашното положение. Ние обаче, имаме съвсем друг възглед по тези въпроси. Гледам млади братя и стари сестри, млади сестри и стари сестри, какво правят. Някоя сестра извади огледалото, погледне се и казва: „Остаряла съм вече! Каква бях едно време!“ Защо се оглежда тя? Иска да се хареса, нищо повече. Аз съм наблюдавал много стари баби и съм правил опити с тях. Казвам на старата баба: „Бабо, огледай се в огледалото!“ — „Няма какво да се оглеждам!“ — „Не, аз имам едно особено огледало, в него се огледай, то вижда много добре.“ — „Дай тогава огледалото.“ Вземе огледалото, огледа се и казва: „Е, синко, каква бях едно време! Колко момци будуваха по мене, китките ми взимаха!“ — „Защо момците крадяха китките ти и не ги оставяха на главата ти?“ — „Е, навик е това. Като взимат китките от главите на момите, те мислеха, че ще им вървят работите добре.“ Ако някой от вас може да ми даде по-добро обяснение за взимането китките от главите на момите, аз бих желал да го чуя. Миналата вечер бях на един концерт, свиреше една виолонистка. Та публиката й даваше букети, в знак на одобрение на нейното свирене. Питам, какво отношение има между свиренето и тези скъсани цветя? Тя свири, а публиката й дава цветя, букети, то тези цветя препятствуват на пението, 77
на свиренето. Имаше случаи, когато цигуларката се смущаваше, нещо пречеше на правилния ход на свиренето. Това се дължеше на цветята, които тя получи. Миризмата им противодействуваше на свиренето. Правилно е да се дадат тия цветя на другия ден, след като тя свърши свиренето. Докато тя е на сцената, цветята развалят пението или свиренето. Хората обичат букети от скъсани цветя, но това е едно голямо нещастие за тях. По-добре е цветята да си живеят. От ваше гледище, с какво може да изкажете благодарността или признателността си към една певица или една цигуларка? С какво може да замените цветята? Аз бих занесъл на една цигуларка или на една певица една хубава круша и ще й кажа: „Сега, след като свърши свиренето, заслужаваш един хубав обед с тази круша.“ Това вече има практическо приложение. Сега, ако вземете това нещо буквално, вие ще превърнете целият строй на нещата. Ако на всички певци или музиканти се дават хубави круши, ябълки или други плодове, всички вестници ще почнат да разискват върху този въпрос, как да се замени даването на цветя с даване на плодове. Това не се отнася до буквата на нещата. Аз взимам този въпрос само за изяснение. Има известни навици, известни характерни черти в хората, които мъчно могат да се поправят. За пример, представете си, че ви дам като правило в живота, никога и никъде да се не почесвате, какво ще направите? Кой от вас може да издържи на това правило? Тъкмо при това правило ще започне да ви сърби тук-там и ще пожелаете да се почешете. При това, много хора не знаят как да се почесват. Те се чешат така силно с ноктите си, че разкъсват дори кожата си. А чесането трябва да става толкова леко, така нежно, че едва да допирате ноктите си до кожата. Особено старите хора се чешат много, защото минават в една област на статическо положение, в мързеливо състояние. Сърбежът иска да му покаже, че като живее по този начин, скоро ще плати. Аз съм виждал стари 78
хора, които викат внучетата си и ги карат да ги чешат по гърба. То пъхне ръката си в гърба вътре и започне да чеше, колкото сила има. Защо иска това нещо старият? Идвало му добре някак си. Това не е право положение. Сърбежът на дядото е изпратен от природата, която иска да му каже, че той трябва да се подмлади, да измени своите мисли и чувства, да излезе от това статическо положение. Сърбежът се дължи на набиране на енергия, която трябва да се пласира. Иначе, тя предизвиква известно напрежение, което се изразява в сърбеж. В живота на стария става някакво ферментиране и което иска да излезе навън. Дядото викне внучето си и като го почеше, благодари му. На другия ден, той пак вика внучето си да го почеше, но с това работите не се уреждат, нищо не се постига. Мнозина се оплакват от сърбеж на краката. Хубаво е това движение, което правите при чесането, не се плашете от него. Щом имате сърбеж, седнете на едно место, концентрирайте мисълта си и почнете мислено да отивате по високи места. Качете се на Хималаите, на Мон Блан, на Юз Бек в Америка или на слънцето, на луната или на някое друго високо место. Правете такива разходки в мисълта си и ще видите, че след известно време ще настане във вас някакво успокоение, тази излишна енергия ще се трансформира, ще влезе в работа. И тъй, основната мисъл е да изучавате свойствата и качествата на своите мисли. Когато в човека се наберат елементарни мисли, които предстоят на обработване, а не могат да се обработят и по някакъв начин се спре техния път, тогава настава този сърбеж. Този сърбеж може да бъде в краката или в гръбначния стълб или на главата, но дето и да се яви, той има особено значение и показва начина, по който трябва да се работи. Ако сърбежът ви е в краката, това показва, че вие трябва да бъдете енергичен, да правите добро. С други думи любовта ви не трябва да има материален израз. За пример, не трябва да казвате, че не е нужно сега да работите, 79
но като дойдете втори път на земята, тогава ще работите. Тази философия не трябва да я поддържате. Човек трябва да работи много, докато е на земята. И старият човек трябва да работи на нивата, като младия. Старият трябва да прави много повече опити отколкото младия или поне като него. Младите ще правят опитите си по един начин, а старите по друг начин. Младите ще работят по един начин, а старите по друг начин. Сега да свържем мисълта. Нас ни казват, че след като умрем, ще отидем в онзи свят. То е само за да развием нашата фантазия. Вие умирали ли сте, да знаете какво нещо е смъртта? Вие сте умирали много пъти, но не помните. Умирането е ужасен процес. Не е въпросът как е било в миналото, то важно е сегашния процес на умирането. Представете си, че сте здрав човек, но по едно време започвате да усещате затруднение в дишането, нещо ви души, смущавате се и след всичко това хората започват да ви утешават, че като умрете, ще отидете при Бога. Аз се спирам върху процеса на умирането. Не е въпросът да не умираш, но ако умираш, поне да умреш по най-лесен начин. Много пъти човек умира, но не доумира. Някои казват, че човек все трябва да мисли за умиралка. Не е въпросът да мисли за умиралка, но човек трябва да се освободи по един правилен начин, да мине от този в другия свят по най-лесен начин. Че ще се ходи в другия свят, това е така, но човек трябва да намери най-лесен и правилен начин, по който да отиде. Понякога човек може да задръсти в най-трудни пътеки и докато мине в другия свят, ще прекара големи страдания. Аз не съм против страданията, но този и онзи свят съставят целокупен живот. Съвършените хора лесно минават от този в онзи свят. За тях представя по-голяма мъчнотия слизането от онзи свят в този, отколкото качването от този свят за онзи. За тях е лесно да се освободят от телото си, но докато се създаде тази обвивка, това тело, с което човешката душа е оградена, те изпитват 80
големи трудности. Докато си съгради това тело човешката душа е работила дълго време. Не само тя, но и много други същества са работили заедно с нея и днес тя се усеща в това тело като в замък затворена. Сега вие живеете дълги години в това тело, но кое е главното место, в което живеете? Вие знаете, че живеете в глава си, но нито един от вас не е влязъл съзнателно в стаята, която е определена като апартамент за неговото живеене. Та ако вие влезете в стомашния си мозък, под лъжичката, вие ще бъдете много радостни, ще имате и прозорци и ще се усещате като в своя стая. Там ще има и радио и съобщения. Колко правила ще има написани там? Всички тия правила седят неразгърнати и вие седите в тази стая затворени, не можете да излезете навън или не можете да влезете в къщата си. Тези дни един от братята се качва на тавана, да свърши някаква работа, но аз направих един опит с него, да видя колко му стига ума. Влизам в стаята си горе и като излизам заключих вратата, да видя какво ще прави. Като се видял заключен, той не могъл да се сети да потърси друг начин за излизане и седнал да спи. По едно време една от сестрите казва, че този брат е затворен горе. Тогава аз отключих и той казва: „Поне се наспах.“ Като се видял заключен той взел да търси начин да излезе от вратата, отдето влязъл и като не могъл да излезе оттам, престанал да търси начин да излезе. Не му дошло на ум да излезе от прозореца и после по керемидите да се спусне, има начин за излизане. Питам, необходимо ли е всякога да излезете от вратата, през която сте влезли? Някога можете да се намерите в трудно положение, но не разрешавайте нещата всякога по един и същ начин. Много пътища има, по които можете да разрешите мъчнотиите си. Преди години имах една опитност във Варна. Като бях в хотела, отидох да си взема въглища, но в това време вятърът блъсна вратата и тя се заключи. Сега какво да правя? 81
Останах вътре и не може да се отключи освен отвън. Огледах се оттук-оттам и благодарение, че намерих едно желязо, с което отворих вратата и излязох навън. Ако не бях намерил това желязо, трябваше да викам цял час, но кой щеше да ме чуе? Щях да остана затворен в тази стая. Като излязох от стаята, казах си: трябваше да подпра вратата или поне прозореца да затворя, да не се блъсне вратата от вятъра. Но вятърът ме издебнал и затворил вратата сам. След това извадих часовника си, да видя, за колко минути ще разреша задачата си. Всичко ми отидоха пет минути за тази задача, но с помощта на желязото. Казвам, всички мъчнотии, които имате в живота си, се дължат на вашето невнимание, иначе тази врата ще се блъсне от вятъра и ще се заключи. Но сега да се върнем към онова, което може да ви ползува. Ти може да си цигулар, може да си поет, може да си философ, но като хора всички имате нещо общо. Или ти може да си светия, майка или баща, но като хора пак ще имате нещо общо. Като седнете на трапезата да ядете, всички ще ядете по един и същи начин. Музикантът, като огладнее, не му се свири вече. Това са съгласуващи мисли. Като дойде до яденето, всички трябва да бъдете много внимателни, защото яденето е процес на трансформиране. Като ядете, освободете мисълта си от всички посторонни влияния. Седнете, пред яденето спокоен и тих, като че от него ще се оправят всичките ви работи. Христос казва: „Аз съм живия хляб и който ме яде, той ще бъде жив.“ Значи, чрез яденето ти ще приемеш един урок направо от Бога. Като ядеш, ще ядеш с всичкото си благоговение, ще знаеш, че Бог ти е дал един урок и че животът от Него минава направо в тебе. С този живот ти ще разрешиш всичките противоречия. Най-първо ние гледаме на яденето, а после дохождаме до музиката, до поезията, до философията. И наистина всички тия неща са второстепенни. Яденето, дишането, пиенето на вода, светлината, която придобиваме, аз наричам, че това 82
са Божествени мисли, чувствувания и постъпки, които са най-важни. Те вървят по съвсем друга линия. Що се отнася до знанието, то няма да дойде по начина, по който хората продават знанието си, но по съвсем особен начин. Та като седнеш да ядеш, ще се освободиш от всичко ненужно и ще бъдеш благодарен, защото и твоята поезия и музика ще се радват. При това, никога не се лакоми да ядеш повече, отколкото трябва. Всякога оставайте малко гладни. Аз мога да ви кажа защо трябва да оставате гладни. В законите на Мойсея е казано: „Когато отиваш да жънеш нивата си, не я доожънвай, остави на нея няколко класове тук-там, да има за бедни хора.“ Като ядеш, не изяждай всичко в чинията си, остави нещо в нея. Аз познавам един българин, той като яде, всякога измива с хляб чинията си, но въпреки това работите му не вървяха добре. Аз го гледам, нищо не му казвам, а той казва, че така трябвало да се яде. Същият закон се отнася и до мислите: не желай да разбереш една мисъл до край това е лакомия. Не желай да бъдеш такъв поет, музикант или учен, че да няма втори като тебе. Това е непостижимо. Така ти ще намериш своето нещастие. Представи си, че си най-видния философ в света. Какво би направил при това положение? Представи си, че би желал да бъдеш най-богатия човек в света. Какво би направил тогава? Ако при това пък бъдеш сам в света, какво ще те ползува това богатство? Представете си другото положение, ако ви изпратят на земята при сиромаси, при глупави хора, това е за предпочитане пред първото положение, защото ще има какво да изучавате. Някой казва: „Дотегна ми да се срещам с едни и същи хора.“ Че вие още не се познавате. Мнозина ме питат, какво ме интересуват хората, които са около мене. Аз казвам, че всички хора ме интересуват. Като срещам хората, аз чета по тях, по формата на телото им, по главата и по лицето им, какво може да стане от тях, какви дарби е вложил Бог 83
в тях, как са живели техните деди и прадеди. Всичко това е приятно и интересно за мене, цяла наука се открива. Даже и най-грозният човек е интересен за мене. Най-грозният е силен човек според мене. Някои казват, че грозните хора били слаби. Не, който иска да стане силен човек, той непременно ще погрознее. Ти искаш да станеш богат. Можеш да станеш, но ще погрознееш. Ти искаш да станеш учен и това може, но ще погрознееш. Защо? Защото тия неща са непоносим товар за човешката душа, т.е. те хвърлят по голяма сянка върху човешките мисли. Ти си зает с много работи и твоето лице не е толкова весело. Ти имаш 10-20 хиляди души, с които трябва да се разправяш, но не можеш да насмогнеш. Красивият човек няма работа с толкова хора. Майка му и баща му ще се грижат за него. Та ако искате да се подмладите, вие трябва да се освободите от вашите чифлици, от вашите деди и прадеди, да се освободите от ненужния товар, който днес ви е непотребен. Освободете се от мисълта, че сте майки или бащи, че сте философи. Никакви майки и бащи не сте, това са заблуждения. Аз виждам много деца, които майка е увила в пелени, те плачат, протестират и казват, че са били видни философи, написали са по 30 съчинения. Майка му го натисне, не иска да знае. То вряка. Детето е било някакъв поет, но майката го тури в коритото, не иска да знае, то плаче, вика, роптае за тези ограничения. Майката казва: „Синко, не може да се живее [с] тази стара философия, с която си дошъл.“ Нова философия се изисква. За да се освободите от старата философия Бог ще ви изпрати при някоя майка, която ще измени тая стара философия и ще ви подготви за нова. Та мисълта, която искам да ви оставя е, че всеки ден трябва да се обновявате. Старите, отживелите мисли трябва да бъдат като падналите листа на почвата и да се поставят пред корените на дърветата, като тор. Сега трябва да турим само новото, сладкото вино. Човек трябва да държи в ума 84
си най-хубави, най-нови мисли. Казвате, че това е трудна работа. Това е изкуство, но за онзи, който знае, е лесна работа. Ако се инервираш, трябва да си наложиш спокойствие, да уредиш работите си. Нямаш пари, трябва да бъдеш доволен. „Ама ръката ме боли!“ — Ръката може да оздравее. Който знае как да си помогне, това е много лесна работа, но който не знае, мъчно е да се постигне. Аз съм ви казвал много начини на лекуване, но те са специфични. Всеки недъг има свой начин на лекуване. Има особен начин да се освободиш от неприятните си мисли. Има особен начин да се освободиш от неприятните си чувства, както и от недоволството в себе си. Казвате: „Да се молим на Бога!“ — Ако вие обичате Бога, достатъчно е да си помислите за Него и недоволството ви ще изчезне. Защо трябва да смущавате Бога със своето недоволство? Всеки от вас е толкова богат, че ако аз бях на ваше место, никога не бих заменил живота си с живота на някой цар, даже и [с] живота на някой цар, даже и с живота на някой ангел. Вие казвате: „Да съм един ангел!“ Обаче аз не бих заменил живота си с живота на някой ангел. Този живот е за него. Когато аз не оценявам своя живот, значи аз не оценявам Божественото в себе си. Животът, който Бог е вложил в мене, е само заради мене и аз трябва да го ценя. Животът, който е вложил в ангела, е заради него и той цени този живот. Следователно и вие трябва да цените своя живот, да сте доволни от него. Не казвам, че трябва да сте доволни от външните условия, но да сте доволни от възможността, че можете да работите и да оправдавате това, да се усъвършенствувате. Като работите съзнателно, вие ще използувате и външния живот правилно. Сега вие сте готови да замените своя живот с живота на другите хора. Например, една сестра би заменила своя живот с живота на един брат. Много се [...] тя. Животът на сестрата е неоценим и животът на брата е неоценим. За всеки даден случай формата, която ви е даде85
на е най-добрия живот, който може да ви се даде. Ако този живот не можете да оцените и бъдещето, което ви се даде и него няма да оцените. Вие трябва да забелязвате, какви промени стават във вас. Че сте били учени, вие ще умрете, че сте поети или музиканти, пак ще умрете. Че сте най-красиви, най-учени, най-богати, най-силни все ще дойде ден, когато ще умрете. Казвате: „Поне ще се наживеем.“ Чудна работа! Аз не зная какво разбирате под думите „ще се наживеем“. Наживял се е само старият човек. Всеки, който се е наживял, той трябва да умре. Що е умирането? Този човек, който се е наживял, трябва да умре и после отново трябва да дойде на земята, след това пак ще умре. Следователно, умирането ще бъде като узряването на житото на нивата. Житото умира ли? То умира преди да е израсло, но като го ожънат на нивата то не умира. И тъй най-първо справете се с вашите елементарни мисли, те са чисто физическия живот. Справете се с вашите съгласуващи мисли, те са чувствения живот и най-после справете се с вашите съграждащи мисли, те са живота на вашите постъпки. Сега вие трябва да намерите пътя, начина, по който да се справите с вашите елементарни, съгласуващи и съграждащи мисли. Може друг някой път да се спра върху някои основни правила. Не че нямате правила, имате правила, но някои от тях са спомагателни правила, с които можете да работите. Като се справите с тия ваши мисли и животът ви ще се облекчи малко. Сега всички искате да промените целия си живот. Оставете тази мисъл настрана. Животът, който сега ви е даден, с всички негови несгоди, е незаменим. Този живот Бог обича, Той ще го трансформира. Бъдете доволни от този живот, който днес имате, за да придобиете бъдещия живот, който Бог ще ви приложи. Никога не бъдете користолюбиви, да кажете, че искате да бъдете като еди-кой си. Не искайте да 86
мязате на този, на онзи, но бъдете човек, доволен от живота си и работете върху себе си. Не търсете анормалния живот, но търсете Божественото, което носи радост и веселие. Такива, каквито сте, това е най-доброто състояние, което имате сега. Не искам да кажа, че с доволството си трябва да спрете додето сте стигнали, но вие още не оценявате това, което днес ви е дадено. В този живот седят хубави, велики заложби, които вие още не сте разработили. Бъдещето зависи от този живот. Това, което сега носите, то ще се развие след хиляди години. Върху него ще работите. Казано е: „Ако се не родите изново.“ Новораждането е влизане в една област, в която нашият Божествен живот ще вземе друга форма, но животът ще остане пак същия. Душата ще остане пак същата. Писанието е казано: „Възлюбил е Истината, която е в човека.“ Този живот наричаме живот на истината, която Бог е възлюбил. Бъдете благодарни, доволни и радостни, че имате този Божествен живот в себе си. За този Божествен живот трябва да работим. За да дойдат добрите външни условия и да възкръсне този живот в нас и ние да възкръснем за него. Отче наш 5 лекция на Общия окултен клас 25 октомврий 1933 г. София, Изгрев 87
ЧОВЕШКИТЕ И БОЖЕСТВЕНИТЕ ПОРЯДКИ В ЖИВОТА (Малко дъждовно, но приятно време.) Размишление Ще прочета 13 глава от Посланието (първо) към Коринтяните. Тя е четена много пъти, но повторението е майка на знанието. Има неща в живота, контрасти, които не трябва да се разбират. Тези неща никога човек не трябва да ги разбира. Какво можете да разберете, например, ако имате една люспа от лук? Щом разберете, че това е лук, какво ще ви ползува тази люспа? Ако намерите една кост от някой цар или от някое животно и знаете това, какво ще ви ползува това знание? Това, че знаете, че костта е от някое мъртво животно, нищо няма да ви допринесе. Като знание, все ще ви допринесе нещо, но няма да има никакво практическо приложение. Следователно, това знание е потребно на човека само тогава, когато няма какво друго да прави. Не че това знание не е потребно, но не е съществено. Това знание трябва да остане на последен план. Сега, мнозина от вас ви [се] интересуват да знаят своето бъдеще. Представете си, че вие сте болен, на умиране и искате да знаете какво ще е вашето бъдеще. Вие сте на умиране, няма какво да е вашето бъдеще. „Но какво ли ще стане с мене, ако не умра?“ — То е друг въпрос вече. Ако умираш, нищо няма да стане с тебе. Или казваш: „Ако съм учен човек, какво би могло да направя?“ — Ще направиш това, което другите учени правят. Или: „Ако съм цар, какво бих направил?“ — Ще направиш това, което и другите правят. Във всеки даден случай всеки мисли, че може да направи такова нещо, каквото и той не знае, какво е. Какво можеш да 88
направиш? Ще направиш това, от което хората имат нужда. Някои ще бъдат благодарни, а други няма да бъдат благодарни. После и ти можеш да бъдеш благодарен, а можеш да бъдеш и неблагодарен, от това което си направил. Този род разсъждения са необходими до толкова, доколкото да държат съзнанието ви будно. Вие се намирате в положението на човека, при когото е дошъл един негов приятел и се разговарят. Тъкмо се разговарят, приятелят го бодне с една игла и той веднага се сепне, буден е. После пак се разговарят, приятелят му пак го бодне. По този начин през всичкото време на разговора той го държи буден. Питам, след като те е боднал 20-30 пъти, какво е придобил? Ами ти какво се ползуваш? Какво беше първото, второто, третото и какво и останалите бодвания? Прави ли разлика между тях? Ползува ли се този човек от първото и от останалите бодвания? Ако този човек седи на стола и постоянно го бодват, ще иска ли втори път да седне на същия стол? И ако го питате, защо не седне на този стол, той ще ви каже: „Седнете вие, аз вече седях на този стол.“ Та понякога, ние сами си създаваме известни неприятности в живота. Глупавият сам си създава неприятности със своите глупости. Вярващият си създава неприятности със своята вяра. Ти вярваш, например, че ще се разболееш и се разболяваш. Ти вярваш, че ще забогатееш и забогатяваш, вярваш, че ще остарееш и остаряваш. Вярата, понякога, причинява два различни резултата. Питам, кои са причините, да мислиш, че ще се разболееш? И кои са причините да мислиш, че ще оздравееш? Някой път мислиш и вярваш, че Бог обръща внимание на твоята молитва и така става. Някой път мислиш, че Бог не обръща внимание на твоята молитва и така става. Някога мислиш, че обичаш някого и така е. Някога пък мислиш, че не го обичаш и така става. Кои са причините за това? В дадения случай, какво се ползува човек, ако обича или ако не обича някого? Какви са резултатите на 89
тази ваша мисъл? Сега идвам до друга една мисъл. Ако напиша два лъча в две различни посоки, какво ще кажете за тях? Който не знае и не разбира значението на тия лъчи, нищо не може да каже. Ученият, който разбира посоките на линиите, той ще каже: „Тук имаме две копия, обърнати в две противоположни посоки, едното нагоре, а другото надолу.“ Все ще каже нещо. Или, ако имате два триъгълника, също така обърнати в две противоположни посоки, какво можете да кажете за тях? На какво могат да се уподобят тези триъгълници? Ученият ще иска да си обясни, защо единият триъгълник е обърнат нагоре, а другият надолу? 1 Един учен ще каже, че едното движение в \\ / триъгълника отива нагоре. Другият учен ще каже, че движението на триъгълника „В“ е надолу. Единият триъгълник показва стремеж за качване нагоре, а другият — стремеж за слизане надолу. Знанията, които можете да добиете от единия и от другия триъгълник, ще бъдат ли едни и същи? Няма да бъдат, те ще се различават. При това и двете линии в триъгълника „А“, по които ще слизате, ще се различават. И в двата случая ще имате два различни резултата. Сега, мисълта може да не е ясна, ще зависи отде ще тръгнете. Вие можете да тръгнете от две места. Можете да тръгнете отгоре надолу, а можете да тръгнете и отдолу нагоре. Ако тръгнете отдолу нагоре ще имате един резултат, ако тръгнете отгоре надолу, ще имате друг резултат. Тогава аз наричам слизането отгоре надолу — човешки порядки, а тръгването или движението отдолу нагоре — Божествени порядки. Тогава имате и трето едно положение — обикаляне, това аз наричам духовни порядки. Значи, когато съединиш 90
два порядъка заедно, човешкият — отгоре надолу и Божественият — отдолу нагоре, ще се образува един кръг. Значи двата стремежа заедно образуват в човека един кръг. Ако разбираш смисъла на този кръг, ти ще имаш един разумен живот, ако не го разбираш, ще влезеш в един крив път. Всички неща, които не разбираш, са криви, а всички неща, които разбираш, са разумни, а разумните неща и те вървят по кривия път. Неразумния човек върви по крив път, а лошият човек върви по крив път, но в движението на един кръг едновременно има две посоки, ако две същества се движат в един кръг от две различни точки и вървят по две противоположни направления, те ще дойдат до едно противоречие. Но ако вървят едно след друго, в едно и също направление, няма да дойдат до никакво противоречие. Обаче, ако вървят в две различни, една на друга противоположни направления, те ще се срещнат и няма да могат да се разминат. Представете си, че и на двете е дадена задача да не се отклоняват от своя път, а при това се срещнат, какво трябва да правят? Това често се случва в живота на хората. Срещнат се двама души, но нито единият нито другият отстъпва. Какво трябва да направят тогава? Единият мисли, че е прав и другият мисли, че е прав. Там, дето двама души не отстъпват, може ли да се говори за някакво право? Кой е на правата страна, щом и двамата не отстъпват? Ако от центъра е излязъл онзи, който е тръгнал по Божествените порядки, според мене, той има право. На него трябва да се отстъпи. Но представете си, че онзи, който е тръгнал по човешките порядки не отстъпва. Какво трябва да се направи? Когато човешкото не отстъпва на Божественото, в него винаги се ражда тъмнина. Когато човешкото отстъпва на Божественото в човека се ражда светлина. Сега вие казвате: „Как можем да разберем тези неща?“ Ще ги изясним. Разбирането зависи от един много прост процес, от едно просто схващане, което може и механически даже 91
да се обясни. Тези квадрати представляват прозорци на една стая. Тези три прозореца са от различна големина. Ако човек приема впечатления от външния свят, от светлината през едно малко прозорче, в случая той ще приеме много по-малка светлина и по-малко впечатления, доколкото ще приеме много по-малко светлина и по-малко впечатления, отколкото ако прозорците на неговата стая са по-големи и по-широки. Във втория и в третия случай той ще приеме много повече светлина, понеже просторът е по-голям. Малкото прозорче подразбира малко, тясно, ограничено съзнание. Колкото по-голям става този прозорец, толкова и съзнанието става по-широко. В такъв случай познанията на човека зависят от простора на неговото съзнание. Колкото е по-широк простора на съзнанието, толкова и познанията са по-големи. За пример, ти се занимаваш с един малък въпрос, мислиш само за хляба, отде да го намериш и като го намериш в някоя фурна, казваш: „Слава Богу, успокоих се вече !“ Но живееш година, две, изял си стотици и хиляди хлябове, какво си добил от това? Най-после с последния самун те погребват, заравят те в гробищата и пишат един надпис: „Тук почива един велик човек, който е изял десетина хиляди самуни хляб.“ Това не е ли противоречие? Какво ме ползува, че съм изял десетина хиляди хляба? Сега почти всички въпроси се свеждат към въпроса за самуните. Всеки се хвали, че изял десетина хиляди самуна. В това, именно, седи геройството на човека, че изял толкова и толкова хиляди самуни хляб. Геройството и величието на човека днес седи в това, че той направил едно училище или една църква или една голяма къща. Какво може да допринесе това за цялото човечество, за самия човек, че той съградил църква или училище или болница? Питам, какво могат да допринесат тия неща за развитието на човека? Ще се хвали някой, че направил един инструмент, един телескоп, например. Какво може да допринесе този телескоп за самия човек? Зад църквата седи друго 92
нещо, зависи кои са в църквата. Зад училището седи друго, кои са в училището. Зад телескопа седи друго, кой е направил този телескоп. Може да имате много хубав телескоп, но ако го дадете в ръцете на един обикновен човек той ще гледа, ще гледа и нищо няма да разбере. Ако дадете телескопа в ръцете на един просветен човек, който има съвсем друг ум, той ще произведе други резултати. Като слушате тия неща, ще кажете: „Те не са за нас. За нас са други работи. Ние сме още деца.“ Аз бих желал така да разсъждавате и в други случаи. Като не разбирате нещо, вие минавате за деца, а иначе имате големи претенции. Някога претенциите ви са толкова големи, че даже от себе си ги криете. Не е лошо човек да има претенции, аз не го съдя. Питам, ако се качите на някой висок планински връх или на някоя пирамида или на Хималаите, какво ще разберете? Или, ако отидете на небето, между ангелите и се върнете обратно на земята, какво ще разберете? Какво ще опишете от това, което там сте видяли? Как мислите, какъв ръст има един ангел? Можете ли да определите точно неговия ръст? Ще кажете само, че ангелът е голямо, грамадно същество. В това положение вие ще мязате на един английски учен, в миналия век още, за когото се казва, че имал един действителен факт на проява на същество от невидимия свят. Като наблюдавал всяка вечер в телескопа, видял един път едно голямо, грамадно същество, което се движил[о] полека. Той наблюдавал една вечер, втора, трета и през всичкото време виждал, че това грамадно същество се мярка в телескопа, подобно на човек. Но не смее да каже какво вижда. Вика един свой колега и му казва да види през телескопа, какво ще намери. Неговият [колега] погледнал, видял този грамаден човек, но и той не искал да каже, че вижда нещо особено. Търкал си и той очите, като първия, но мълчал. Повикали трети и той видял грамадния човек в телескопа, но и той мълчи. И тримата мълчат и казват, че има нещо в телескопа, но то е 93
някаква илюзия и не смеят да кажат какво именно виждат. Най-после събират се десет души астрономи, между които и една жена. Всички гледат през телескопа, потъркват очите си, виждат този грамаден човек, но никой от тях не смее да каже какво вижда. Като поглежда през телескопа и жената, тя вижда, казва: „Тук виждам един голям, едър човек.“ Тогава всички признават, че и те са видели такъв човек. Това било във време на голямата чума в Англия. Щом чумата заминала и човекът повече не се виждал в телескопа. Кой съвременен човек ще повярва, че този голям човек от небето има някакво отношение към чумата в Англия? Ако отидете на небето, между ангелите, ще видите, че те са толкова грамадни, че по никой начин един от тях даже не би се събрал във вашата къща. За да влезе в една къща, ангелът непременно трябва да се смали. Те почти не влизат в къщите на хората. На светиите, на праведните хора те се явяват, но в духовния свят само, но на тях се струва, като че влизат в къщите им. Това е само отражение. Само отражението на ангела се явява, но не и самия ангел. Ангелът се явява в друг свят, който има съвсем други размери от физическия. Сега аз искам само да ви наведа на една нова мисъл, без да ви изваждам от положението, в което се намирате, защото това, което трябва да разберете, трябва да е обосновано на вашите опитности, които имате в живота си. Запример, знанието, което имаме за онзи свят, за напредналите същества трябва да се основава на знанието, което имаме за този свят, за хората в него. Запример, каква представа ще има мравката за човека? Тя ще си представи човека като голяма мравка, с голяма глава и с големи крака. Тя не може да си представи човека в друга форма, освен в мравешка. Верна ли е тази представа в същност? Човек ни най-малко на мяза на мравката. Мравята има голяма глава, умна е тя, но по никой начин не прилича на човека. Тя почти няма мускули. Мравките са същества, пълни с електрическа, динамическа 94
сила, войнствени са те. Казвам, понякога вие мислите, че имаме ясна представа за света. С това не искам да кажа, че нямате абсолютно никаква представа, но и вие, както мравките, трябва да виждате света в своята форма, за да го разберете. Мравката има представа за света дотолкова, доколкото има представа за своя свят, в който се движи. Може би вътрешното разбиране на мравката да се различава от външното й разбиране, но ако се опита да си представи живите същества, тя ще си представи може би по-красиви от нея, но все като мрави. И вие всякога си представяте ангелите малко по-красиви от нас, но подобни на нас. Ние сме малко по-грозни, а те по-красиви. Но доколко това е верно? В едно отношение това може да е верно, но в друго отношение не е верно. На какво се дължи това? На външната обстановка, а именно, външната обстановка, в която живеем има по-малко светлина, вследствие на което ние не виждаме нещата в тяхната истинска форма. Нашите лица не са толкова красиви, понеже външната обстановка, при която живеем е лишена от условия да се прояви нашата красота, няма условия и да се прояви светлината на нашата душа. Ако видите един ескимос, който живее в северния полюс, ще го видите грозен, което се дължи на външната обстановка. Променете обстановката и той ще бъде по-красив. Казвам, външната красота на човека зависи от условията, при които той живее. Човек, който е заставен да работи непрекъснато, който се намира под непосилен труд, той не може да бъде красив. Една душа или един човек, който е изложен на постоянни терзания, непременно ще има набръчкано лице. За да бъде човек красив, това подразбира, че и окръжаващата среда трябва да бъде хармонична. Само по този начин човек може да бъде красив като измени условията, като измени средата. Казваме, че трябва да изменим средата. За да изменим средата, трябва да изменим условията, а за това се иска 95
знание. Представете си, че сте ученик и ви е дадена задача да се справите с един свой другар, който е крайно своеобразен. Как ще решите тази задача? Ще кажете, че трябва да търпите. Но представете си, че той се доближи при тебе и започне да тегли носа, тегли носа ти, ухото ти, тегли те за дрехите ти, мушка те на едно или на друго место. При това положение, какво трябва да правите? Ако си по-силен от него, ще го вържеш — нищо повече. Но ако той е по-силен от тебе? Той ще те дърпа за носа, за ухото и ще ти каже: „Потърпи малко. Какво от това, че потърпиш? Какво лошо има в това, че съм дръпнал носа ти или че съм дръпнал ухото ти или ръката ти? Потърпи!“ Добре. Ще потърпите ден, два, три, неделя, месец, година, ами после? Мнозина от вас си поклатват главата, не знаят какво да кажат. Защо? Защото всеки от вас си има по един такъв другар. Няма човек в света, който да няма такъв един своеобразен другар, бил той външно или вътрешно. Човек е двойно същество. Този своенравен съучастник е вътре във вас. И апостол Павел се е намирал в чудо със своя другар. Той го е наричал „ангел сатанински“. „Даде ми се, казва, един ангел сатанински, да се справя с него“. Той се бодеше по три пъти на ден, да се освободи от него, но Господ му казваше: „Нека си седи този твой другар.“ И най-после той се примири с него и каза: „Даде ми се това зло, за да не дойде по-голямо зло. Този ангел ме държи в изправно положение.“ Та при многото знание, което той имаше, даде му се този ангел да го мушка като човек. И ангелите се възгордяват. Това е едно обяснение. Но, като дойдем до приложение на земята, при сегашните условия на живота, какво трябва да правим? Казвате: „Няма ли край това нещо? Няма ли светли дни за нас?“ — Няма светли дни. Сега дните не са светли. И ангелите си имат задачи, които трябва да решават. Някои ангели са изпратени на земята да изправят някои свои погрешки. И те имат мъчнотии, като хората, но се 96
различават от тях по това, че мъчнотиите им са външни, а на хората — вътрешни. Когато един ангел иска да изправи някой човек, мъчнотиите му са външни, но той трябва да ги преодолее. Вие имате известни мъчнотии в себе си, с които не можете да се справите. За пример, за да се справи човек с някои свои мъчнотии, той трябва да се справя със себе си, защото тия мъчнотии и противоречия са в самия него. Запример, ти вярваш в Бога, но един ден се усъмниш в себе си и казваш: „Дали това, което мислех и това, в което вярвах е право?“ Казвам, друг живот освен този на земята не съществува. Всичко е тук на земята. Който разбира причините на вашето положение, вижда, че вие не сте прави. Вие сте прави само в това отношение, че вие живеете в една къща и казвате: „Вън от тази къща нищо не съществува.“ Та когато някой каже, че всичко е на този свят, подразбирам, че този човек живее в една къща, от която никога не е излизал и казва: „Извън къщата нищо не зная, нищо не съществува.“ Аз тълкувам думите му: „Всичко, каквото зная, аз изваждам от къщата.“ Прав е човекът. Той не знае нищо, каквото има вън от неговата къща. „Друг свят, освен моята къща, не съществува.“ Какво трябва да се направи, за да убедят този човек, че съществува и друг свят. Или трябва да го изведат вън от къщата, или трябва да му разрушат къщата. След като му разрушат къщата и не остане камъче от нея ще го питам: „Какво виждаш сега?“ —„Къщата ми вече я няма!“ И от това положение, той вече не може да мисли. Той повече не може да каже, че всичко, каквото знае е от къщата му. Сега, какво ще каже при това ново положение? Той ще каже, че досега се е намирал в известно положение, има нещо повече от неговата къща и вън от нея. Казвам, често хората говорят за установен характер. Установеният характер е къщата, за която хората говорят. Установеният характер е установено положение. Ти не се хвали с един установен характер. Ти се хвали с един прогресивен 97
характер, който постоянно прогресирва, не е нужно да бъде установен. Също така и с установени истини не трябва да се хвалите. Установени истини няма в света. Истината с нищо не може да се сравнява. Ако е въпрос за установен порядък между хората, както някои се произнасят, то е друго нещо. Да виждаш постоянно една установена истина, такова нещо не съществува. Като дете, ти си разбирал истината по един начин, като възрастен по друг начин, а като стар по трети начин. Всеки ден носи една нова обстановка на нещата, която влиза в твоето съзнание. Ние не мислим, че чувствуваме еднакво. Даже и в любовта си човек не трябва да бъде еднакъв. Каквато е любовта ми днес, утре няма да бъде такава. Каква ще бъде? Тя ще съответствува на деня. Представете си, че вие идвате при мене, влизате в стаята ми и се ръкувате. Ръцете ми са топли и аз ви хващам, питам ви: „Как сте?“ Казвам ви: „Добре дошли!“ При това положение вие ще имате едно впечатление за моята любов. Обаче, срещате ме вън, когато времето е студено и пак се ръкувате. Аз ви хвана за ръката, но сега моята ръка е студена. Ще имате ли еднакво впечатление от моята любов при ръкуването си с моята топла и после от моята студена, вкочанясала ръка? При топлите ми ръце ще имате приятно впечатление, а при студените ми ръце ще имате съвсем друго впечатление. Много пъти ние сме взискателни, без да имаме пред вид, че някой човек се намира при две различни положения. Вие не можете да имате еднаква обич към него и в двата случая, когато е в къщи, ще имате една любов, когато е вън, ще имате съвсем друга любов. Когато някой човек ти направи добро, любовта ти към него ще бъде една, а когато ти направи зло, любовта ти ще бъде друга. Казвате: „Моята любов не се изменя.“ Не, във втория случай ти ще имаш вече съвсем друга любов. Даже и ако се поставите в положението на един светия, който минава за авторитет, който живее по Бога и се намери пред 98
един човек, който е извършил една благородна постъпка и при друг, който е извършил една неблагородна постъпка, в двата случая той не може да гледа еднакво. Към първия ще изпитва любов, а към втория — съжаление. Мнозина искат да ме убедят, че тяхната любов е еднаква към всички. Не, как може да бъде еднаква? Това е невъзможно. Отивате на гости, слагат ви един мухлясал хляб. Отивате на друго место, слагат ви пресен хляб. Как мислите, ще имате ли и в двата случая едно и също чувство? На първото место няма да можете да ядете. И ако сте някой модерен дипломат, ще кажете, че не сте разположени, че стомахът ви е малко разстроен и т.н., но няма да ядете от този хляб. На второто место, дето са ви сложили пресен хляб, ще кажете: „Много се радвам, че ще си хапна от вашия хляб.“ Питам, при двата случая ще имате ли еднакво разположение? — Няма да имате. При първия случай, когато откажете да ядете мухлясалия хляб, ще кажат за вас, че сте малко своеобразен човек, затова не искате да ядете, а не че стомахът ви е развален. Пък и вие ще кажете за него същото: „Как не вижда този човек мухлясалия хляб ? Той с всичкия си ум ли е, да ми предлага такъв хляб!“ Сега да изтълкувам тази работа малко по-близо до вас, да ви стане по-понятна. Когато искате да предадете някому една мухлясала мисъл или едно мухлясало чувство, същото нещо е пак. Сега, в дадения случай, трябва да знаете следното: докато не харесате една мисъл или едно чувство, никому не ги предлагайте. Опитайте ги първо вие, а после ще ги предадете и на другите хора. Защото мисълта, която предлагате или ще внесе едно благо в човека или ще внесе някакво противоречие. Казвам, на първо место аз искам да ви обърна внимание върху самите вас да видите, имате ли характер, имате ли душа в себе си. Първото нещо: всяко нещо, което излиза от вас, трябва да бъде чисто. Всяка ваша мисъл първо вие 99
трябва да я опитате, да видите хубава ли е и тогава да я дадете на другите хора. Докато не сте я изпитали, не я пущайте вън. —„Ама аз така мисля.“ — Това още не е мисъл. —„Ама аз така чувствувам.“ — Това още не е чувство. —„Така постъпвам.“ —Това още не е постъпка. Така си постъпил, понеже така си мислил, така си чувствувал. Твоята мисъл е права, твоето чувство е право и твоята постъпка е права, но може би само за тебе. Това не е за извинение, че така си мислил или чувствувал. Ако мисълта, чувството или постъпката ти са прави, това е за твоя полза, защото след време те пак ще се върнат при тебе, но вече с всичките си придобивки. Ако мисълта, чувството или постъпката, които са излезли от тебе, са криви, те след известно време пак ще се върнат при тебе, но с всичките си пакости и лоши последствия, които са допринесли. Една твоя лоша мисъл мяза на един твой лош син, който е излязъл от тебе и който един ден, след като направи много дългове, пак ще се върне при тебе и ще те хванат да плащаш за него. Искаш не искаш, ще плащаш. При всяка една мисъл, придобивките ще бъдат твои, но и пакостите от тази твоя лоша мисъл, пак ще бъдат твои. Лошата или добрата мисъл са като една банка, която ако губи или печели, всичко банката понася, а после го разпределя между служащите. Какво ще вземе от този или от онзи служител, които нямат нищо? Какво ще вземеш от една мисъл, която е могла да ти направи само пакости? Тя е като пастърма. Направила е хиляди пакости, но после загубите й с нищо не могат да се изплатят. Затова именно, изпратите ли една мисъл навън, трябва да мислите, каква е, но не да се плашите. Изпращайте само хубави мисли вън от себе си. Изпращайте навън и само хубави чувства. Подписвайте се само за хубавите мисли и чувства. За лошите мисли и чувства не се подписвайте и кажете: „За тях не отговарям.“ Този род разсъждения е необходим, когато ние искаме да се подигнем в света, да работим, за да бъдем полезни. 100