Новата мисъл

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Новата мисъл", Общ окултен клас - дванадесета година, (1932 г. - 1933 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. ISBN 978-954-744-222-1

съдържание

Петър Дънов Учителя Новата мисъл Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“
Петър Дънов Учителя Новата мисъл Общ окултен клас година дванадесета
Издателство „Бяло Братство“, 2013 ISBN 978-954-744-222-1 Настоящото издание включва лекции, публикувани в сборниците: НОВАТА МИСЪЛ, ООК, година дванадесета (1932–1933), т.1 София, 1947 РАБОТА НА ПРИРОДАТА ООК, година дванадесета (1932–1933), т.2 София, 1948 ТРИТЕ ПОСОКИ ООК, година дванадесета (1932–1933), т.3 София, 1948 Словото в Школата на Петър Дънов Учителя е записано и съхранено за съвременния читател от стенографите: Паша Теодорова Елена Андреева Савка Керемидчиева
Съдържание Новата мисъл, 21.09.1932 1. ...................................................... 7 Разумните сили, 28.09.1932 2. ................................................ 24 По този път, 5.10.1932 3. ...........................................................34 Малката истина, 12.10.1932 4. ..................................................46 Правилно отношение, 19.10.1932 5. ...................................... 59 Вътрешните сили, 26.10.1932 6. .............................................. 74 Любов към Бога, 2.11.1932 7. .................................................. 94 Божественото дърво, 9.11.1932 8. ......................................... 109 Здрава мисъл, 16.11.1932 9. ..................................................... 130 Три типа хора, 23.11.1932 10. .................................................... 144 Новата канализация, 30.11.1932 11. ....................................... 165 Изпити на ученика, 7.12.1932 12. ........................................... 184 Една похвала, 14.12.1932 13. ..................................................... 198 Внушение и вдъхновение, 21.12.1932 14. .............................. 214 Вътрешни опити, 28.12.1932 15. .............................................. 234 Работа на Природата, 4.01.1933 16. ........................................ 253 Две правила, 11.01.1933 17. ....................................................... 266 Влияние на музиката, 18.01.1933 18. ......................................283 Новата песен, 25.01.1933 19. .....................................................297 Значение на удовете, 1.02.1933 20. ......................................... 316 Честното ухо, 8.02.1933 21. ...................................................... 335 Ухото, 15.02.1933 22. .................................................................. 352 Отношение към Природата, 22.02.1933 23. ......................... 365 Човешкият нос, 1.03.1933 24. .................................................. 379 Принципи, закони, сили и форми, 8.03.1933 25. ...............398 Устата, 15.03.1933 26. ................................................................. 414 Развити и недоразвити, 22.03.1933 27. .................................. 427 Общи положения, 29.03.1933 28. ........................................... 438
Окото, 5.04.1933 29. ................................................................... 448 Полза от знанието, 12.04.1933 30. .......................................... 457 Слушайте Разумното, 19.04.1933 31. ...................................... 467 Трите посоки, 26.04.1933 32. .................................................... 479 Прави разсъждения, 3.05.1933 33. ..........................................488 Живите линии, 10.05.1933 34. ................................................. 501 Въжделения на душата, 17.05.1933 35. .................................. 512 Добрата постъпка, 24.05.1933 36. ............................................ 521 Обходата, 31.05.1933 37. ............................................................ 536 Законът на ограничението и законът 38. на свободата, 7.06.1933 .......................................................550 Влияние на материята, 14.06.1933 39. ................................... 564 Организиране на вътрешния човек, 21.06.1933 40. ............ 576 Свещената област на живота, 28.06.1933 41. .......................588 Непреривност в процесите, 5.07.1933 42. .............................603 Красивите линии в Природата, 12.07.1933 43. .................... 624 Отношение между нещата, 19.07.1933 44. ........................... 643 Основа на знанието, 26.07.1933 45. ........................................ 653 Новите положения. Мисловна централа, 2.08.1933 46. ...667 Работа и почивка, 9.08.1933 47. .............................................. 681 Приложение Обяснителни бележки ........................................................... 692 Речник на редки, остарели и чужди думи ........................ 698 Теми ............................................................................................ 700 Методи, задачи, опити, упражнения за работа ................ 701
НОВАТА МИСЪЛ Размишление. Всички хора живеят в обикновените процеси на Природата, благодарение на което животът им става прозаичен. В обикновените процеси всякога съществуват контрасти и противоречия. Обикновено е човек да се радва и скърби, да се ражда и умира, да забогатява и обеднява, да поумнява и оглупява – това са смени, които стават и в живота, и в Природата. Явява се въпросът: кой е изходният път от тези противоречия? Да живееш в необикновеното. Обикновено нещо е бедността, необикновено е да се освободиш от нея и да станеш умен, а не богат. Да си богат – това е обикновено, умен трябва да станеш; щом си умен, ти си богат. Казваш: „Болен съм“ – какво трябва да се прави? – „Да оздравея.“ Първоначално ти си бил здрав, после си заболял – болестта е резултат. Докато живеят при обикновени условия, хората използват резултатите на миналото. Не се стремете да бъдете творци на своята съдба, а използвайте това, което Бог е вложил във вас. За да се освободите от обикновените процеси, не вървете по пътя на миналото, на своите родители – това е закон на самоотричане; това означава да не следваш пътя, по който някога си вървял. Какво прави детето, което постъпва в първи клас? За да научи нещо, то трябва да се откаже от своите играчки и да прави усилия да научи това, което му се преподава в училище. Ако учи само буквите, без да ги съчетава в срички, думи и изречения, те няма да го ползват; същото се отнася и до числата – ако знае да пише числата от 1 до 10, но не знае да ги съчетава в по-големи, те нищо не го ползват. Човек трябва да знае не само отделни факти и явления, но да разбира отношенията, които съществуват между тях. Сега ще приведа един мит от новите времена, от XX век. Един ангел слушал да се говори за хората на Земята,
8 НОВАТА МИСЪЛ за тяхната култура и наука, и решил да слезе между тях, да види големите им научни постижения. Като слязъл, веднага се натъкнал на един учен с чанта в ръка, който отивал да прави научни изследвания. Той приближил до него и двамата тръгнали да правят научни изследвания. – Къде отиваш? – запитал го ангелът. – По научни работи. А ти? – Да се запозная с хората. – Ти знаеш ли какви постижения имаме в областта на астрономията, математиката и физиката? Знаеш ли колко придобивки има сегашната наука? – Не зная, сега ще разбера. Какво носиш в чантата си? – Инструменти и храна. Къде е твоята чанта? – Аз не нося чанта, пътувам с празни ръце. Спрели на едно красиво място, за да си починат. Ученият отворил чантата си, но останал изненадан – тя се оказала празна. Ангелът го запитал: – Къде са инструментите и храната ти? – Взел ги е някой. Между нас се намират хора, които обичат да крадат. – Като си заспал, те са извадили всичко от чантата. Не остава нищо друго, освен да отидем в гората и там да намерим крадеца. Двамата отишли в гората. Ангелът казал на учения как да вика, за да му се върне чантата. След малко погледнали в нея и видели, че всичко е на мястото си. Като се нахранили и си починали, те пак се разходили, разговаряли по различни научни изследвания. Като се уморили, легнали да си починат. По едно време ученият се събудил, искал да стане, но не могъл – бил окован във вериги. – Какво стана с теб? Кой те окова? – Между нас има хора, които обират и оковават, когато видят, че някой спи. – Опитай да се освободиш от оковите! – Не мога. – Тогава остани тук с лице към земята, а аз ще отида в гората, за да намеря този човек.
1. НОВАТА МИСЪЛ 9 Ангелът отишъл в гората, извикал няколко пъти, духнал във въздуха и срещнал човека, който оковал учения, и така оковите паднали от краката му. Казвам: и вашето знание е като на този учен, завършил четири факултета – с такова знание всеки може да ви обере и окове във вериги. Вие не знаете какво трябва да направите, за да ви върнат изгубените вещи и да се освободите от веригите. Първата буква е зародиш, от който могат да излязат много неща – важно е да знаеш как да го посееш. Ако не знаеш при какви условия да посееш едно семе, няма да имаш никакъв резултат. Посееш ли тропическо растение в умерения пояс, ще имаш един резултат, посееш ли го на север, ще имаш друг – тропическите растения не виреят на север. Ако не знаеш къде да поставиш една своя мисъл, къде да я посадиш, ти не можеш да я използваш. Често се говори за музиката. На какво е резултат музиката – на ума или на сърцето? На ума. Ако искате само да чувствате музиката, без да засегнете ума си, ще станете на каша. Центърът на музиката, т.е. музикалният център, е отпред на челото, където са умствените способности. Като пееш или слушаш да пеят, трябва да мислиш. В мисълта има чувства, значи не е правилно, като слушаш музика, да плачеш; друго е, когато в чувствата се влага мисъл. Ако мисълта се раздвоява, това не е мисъл. Както калта се образува на земята, а не на небето, в облаците, така и лошите мисли не идват от Бога, нито от Природата – те се образуват в човека като резултат на лошите чувствания. Кога греши човек – когато не знае да яде правилно; грехът влиза в човека още при първата неправилно приета хапка. Казва се, че Ева съгрешила, като яла от Забранения плод. Казваш: „Без храна не може“. Така е, но трябва да знаеш каква храна ти е нужна. Днес ядеш кокошка, на другия ден – агне, и като се намериш в мъчнотия, ще изядеш и човек. Казвам: този начин за хранене не е единственият. Начинът, по който се хранят сегашните хора, е за грешните, праведните се хранят различно.
10 НОВАТА МИСЪЛ Но да оставим този въпрос неразрешен, както учените са оставили неразрешен въпроса за квадратурата на кръга. Има въпроси, които и да се разрешат, нищо не допринасят. Ако в тъмна нощ ви доказват, че съществува Слънце, а то не изгрява още, каква полза имате от това доказване? И без да се доказва, Слънцето ще изгрее. Ако учен и невежа едновременно наблюдават изгряването му, какво ще придобият? Нищо особено – ученият ще каже, че е изгубил времето си, а невежият няма да съжалява за времето, защото и без това не знае как да го употреби. Ученият прилича на бирник, на митничар, който обръща куфарите на хората, за да види какво има в тях; ако намери нещо, което законът не позволява, ще го вземе. Простият ще ти каже: „Вземи куфара и си върви!“. По кой път е по-добре да минаваш – където има граница или където няма? За предпочитане е да минаваш през място, където няма граница и митничар; ако има, това показва, че хората не са честни. И тези, които преглеждат куфарите, не са честни – понякога те обират и парите на хората и казват: „Кесиите ви трябва да бъдат празни!“. Питате: „Не трябва ли да има ред и порядък в света?“. Трябва да има, но за глупавите, не за умните. Срамно е да отваряш куфара на човека, това е крайно материалистично гледане на живота. Който не го разбира, гледа и на Небето така, както на Земята. Не е така, пред вас се открива велик живот. Вашият е предговор на великия живот, както и слонът е предговор на човека, а човекът – предговор на светията или на ангела. – „Как ще стане това?“ Не е ваша работа, гъсеницата не трябва да мисли как ще стане пеперуда. И детето не трябва да мисли как ще го облече баща му и как ще стане голям човек. То не разбира какво е мярка. Шивачът ще дойде вкъщи, ще измери дължината и ширината му, ще измери дължината на ръката, ширината на врата и ще си отиде; като дойде Великден, той ще донесе дрехите, то ще се облече и няма да се интересува как са ушити. И на вас казвам: като се облечете в нови дрехи, тогава може да ви се говори; докато сте в стария живот, не може.
1. НОВАТА МИСЪЛ 11 Казвате: „Да се обичаме“. Как ще се обичате? Ако е въпрос за вашата любов, тя е любов на контрастите и противоречията, такава любов съществува и между растенията и животните – тя минава от любов към омраза и от омраза към любов. Като обикнеш някого, той започва да иска от теб повече, отколкото можеш да му дадеш, и без да искаш, ти започваш да се отдалечаваш от него. Виждали ли сте как постъпва паякът с мухата? От любов той я привлича към себе си и започва да смуче кръвта Ă; щом изсмуче всичката Ă кръв, захвърля я настрани. Обичаш гроздето, докато изсмучеш сока му; щом го изсмучеш, хвърляш го настрани. Обичаш човека, докато вземеш нещо от него; щом вземеш каквото искаш, захвърляш го. Който люби, взима от възлюбения нещо и го захвърля. Той ще ви посее в земята, откъдето ще израстете наново. Не мислете, че като ви залюби някой, ще бъдете щастливи – напротив, нещастни ще бъдете. Ако женена жена обикне друг мъж, по отношение на него тя минава за престъпница – защо? Защото един вече я обича. Същото може да се каже и за всеки човек – щом Бог го е обикнал, той е престъпник по отношение на Бога, ако обикне другиго. Разберете ме право – вашата любов на Земята не е истинска Любов. Между вашата любов и Божията няма никакво отношение. Истинската Любов започва със закона на даването. Когото обичаш ще поставиш на същото място, на което си и ти, ще го носиш в съзнанието си като нещо свещено. Каквото знаеш, трябва и той да знае – ще му помагаш, за да го издигнеш на нивото, на което си ти, и каквото знае той, и ти трябва да знаеш. Ако той има богатство, което крие от теб, това показва, че и ти криеш нещо от него. Сега, аз изнасям тези примери за обяснение, както постъпва учителят със своите ученици. Не искам да ви разколебавам, както и учителят не разколебава децата в първи клас; те носят известно знание, придобито от родителите, но учителят не ги разколебава – внесе ли някакво разколебаване, той не е истински учител. Да разколебаваш човека не е наука.
12 НОВАТА МИСЪЛ Вие имате невярна представа за Бога. Преди всичко Бог не е такъв, какъвто си Го представяте. Той създаде света и ни държи в съзнанието Си, но не иска да ни направи като Себе Си. – „Слаб човек съм.“ Слаб си по единствената причина, че искаш да станеш като Бога – това е неразбиране на живота. Закон е: всеки лист, който иска да стане голям като дървото, в края на краищата ще отслабне; щом иска да стане голям, ще слезе от дървото. Слезе ли на земята, няма да бъде свободен, а ще стане за посмешище, вятърът ще го носи от едно място на друго. Листът трябва да стои на дървото и да върши работата си като лист; ако има търпение, след стотици години ще стане голям като дървото. Следователно, ако и човек има нужното търпение, след години ще стане като ангела, който вадеше инструментите от чантата на учения и ги връщаше отново. Той го окова във вериги и след малко го освободи. Мнозина очакват да умрат, да отидат на онзи свят, там да благуват. Това е заблуждение. Те приличат на Настрадин Ходжа, на когото казали, че след три дни ще умре. Той напуснал дома си, излязъл в края на селото и седнал под една круша. Цели три дни ял круши и очаквал смъртта си, после казал: „Ядох круши и предадох Богу дух“. Това не е никакво умиране. На третия ден се върнал у дома си. Учителят преподава урок на учениците си, а те учат. Човек трябва да дойде до същественото знание, да каже една дума и всичко да стане така, както е казал – да каже: „Искам да стана млад!“ и в един момент да изчезнат бръчките от лицето му; болният да каже една формула и веднага да оздравее. Бих желал човек да се измени така, че да не го познаят. – „Нали човек трябва да има определени черти?“ Според мен определени черти са тези, които са подложени на постоянна промяна. Вие искате, например, да бъдете постоянно добри. Това желаят и свещениците, благодарение на което от памтивека досега те имат един и същ тип – всички си приличат. Владиката мисли, че служи на Бога – всички владици си приличат; и свещеникът мисли, че служи на Бога, затова всички свещеници си приличат. Каквото мисли човек, такъв става. Това
1. НОВАТА МИСЪЛ 13 е обикновеният живот. Едно време всички хора – мъже и жени, са имали мустаци, днес жената няма мустаци. Това зависи от условията – някога условията са били едни, жената имала мустаци, днес са други и тя няма мустаци. Животните – и мъжките, и женските – имат мустаци; вижте шарана, сома – всички имат мустаци. В животните мустаците играят роля на осезателен орган – с тях те усещат откъде иде храната. И момъкът, по атавизъм, като види една мома, засуква мустаците си. Той трябва да се освободи от този навик. Сега вие трябва да дойдете до придобиване на новото знание, което ще ви освободи от всички противоречия; трябва да израстете, да превъзмогнете противоречията. Сегашният човек е поставен пред задачата да подобри условията на своя живот, което не може да се постигне нито по външен, нито по вътрешен начин – то се постига чрез дълбоко разбиране на нещата. Човек трябва да разбира отношението си към Природата, не само към себе си, като част от Цялото, но и към Цялото. Ти си лист на едно дърво, следователно имаш отношение към другите листа, но имаш отношение и към дървото. Между частите съществува една вътрешна връзка, която наричаме Любов. В Любовта има вътрешен стремеж – към Бога. Като душа човек има Любов само към Бога, към хората той има отношение. Като не разбират този закон, хората сами се измъчват. Някоя мома се ожени за религиозен човек и веднага започва да го ограничава: „Ти ще обичаш само мен, няма да мислиш за Христа и за Бога“. И мъжът ограничава жена си, ако е религиозна. Не е така. Бога и Христа ще любиш, а към човека ще имаш отношение. Щом имаш отношение към някого, ще даваш. Ако едновременно обичаш и Бога, и човека, ражда се ревност, която е причина за проявяване на злото между хората. – „Не ме обича мъжът ми, обикнал е друга.“ Потърси причината за това. Мъжът ти не те обича или защото не си умна, или не си сръчна, не готвиш добре и т.н. Така казват всички хора – че Бог не ги обича. Търсете причината за това. Ако мъжът е инвалид, жена му ще го гледа добре и страхът му да не
14 НОВАТА МИСЪЛ я изгуби е намясто, но ако не е инвалид, не трябва да се страхува. Следователно само инвалидът има право да се страхува да не го разлюбят. Здравият трябва да люби Бога, а към хората да има отношение и в името на Любовта да дава. Едно начало има в света – Бог. И тъй, днес всеки иска да взима, без да дава. Не, ще даваш! Това значи да признаваш само едно начало в света – Бога. Не свързвайте моите думи със сегашния строй, аз нямам предвид сегашния строй на държавите. Имам желание да освободя хората от обърканата каша, в която са попаднали. Питам се как мога да направя всички хора щастливи – това са два милиарда и половина! Така, както мислят сега, светът не може да се оправи. Всеки трябва да поеме дял в оправянето на човечеството. Гъсеницата никога не може да оправи живота си; онова, което ще я спаси, е пеперудата. Като гъсеница все ще дойде една птичка и ще я клъвне. Пеперудата снася яйца, а гъсеницата не може да снася. И вие, като гъсеницата, разрешавате един социален въпрос, който не е решен в самите вас. Казваш: „Да ми се дадат добри условия“. Така е, но хората не ти дават тези условия. Ето, осем хиляди години вече те воюват помежду си, но светът още не е оправен. За някой е оправен, но за друг – не е. Източните народи проповядват за кармата, за да покажат на хората, че сегашните бедни ще станат богати, а богатите – бедни. Това не може да се постигне в един ден; условията на живота ще се изменят, но работа е нужна за това. Работа се иска от човека, а не бързане. Ако сегашните бедни станат управници, мислите ли, че те ще оправят света? Пак ще има събиране на данъци, бесене, клане, убийства. Светът се нуждае от умни хора. За да се оправят работите на Земята, хората трябва да бъдат по-малко, отколкото са сега. Днес има два и половина милиарда, според мен те трябва да бъдат най-много сто милиона. – „Какво ще стане с другите хора?“ Ще ги изпратят на други планети. Има планети, които са слабо населени. Като се разредят на Земята, хората ще станат щастливи. Оттук-оттам ще вземат по няколко души и ще ги изпратят на Луната – ще се карат ли тогава?
1. НОВАТА МИСЪЛ 15 Така, както разсъждавате днес, нито ще бъдете щастливи, нито ще разрешите въпросите. За всекиго има начин, по който могат да се разрешат всички въпроси. Имаш нужда от пари и не знаеш как да си помогнеш. Ако можеш да отправиш мисълта си към някой банкер, но с Любов, той сам ще донесе исканата сума; нямаш ли Любов, колкото и да хлопаш на вратата му, той ще ти отговори сърдито: „Работи!“. Ако си умен, ти ще отбиеш водата на някоя река, за да напоява твоята градина и градините на близките ти; ако не си умен и не знаеш как да я отбиеш, реката ще си тече по своя път, без да се ползваш от нея. Сегашните хора не успяват в живота си, защото техните сили са отбити от правия път. Много естествено – ти не можеш да напредваш без мисъл, без морални чувства, без обществени чувства, без инстинкти; щом си дошъл на Земята, ти се нуждаеш от тези чувства и от правилното им съчетаване зависи твоето щастие. – „Искам да се освободя от греха.“ Грехът се дължи на неразбирането на живота. – „Искам да се освободя от своите слабости.“ И слабостите се дължат на неразбирането на живота. Някоя млада мома срещне красив момък, влюби се в него, започва да му пише писма и изисква и той да я обича. Момъкът казва: „Не мога да отговоря на чувствата Ă“, а тя се чуди защо той не може да я обича. Това е неразбиране на живота. Желанието Ă да бъде обичана е намясто, но тя не се запитва на какво основание ще я обича. Много момци има в света, може би друг ще я обикне. Ако я обикне този, ще бъде ли щастлива? Временно ще бъде, но като остарее, ще стане нещастна и двамата ще се чудят къде отиде тяхната красота. Как могат да се обичат, щом остаряват? Те трябваше да знаят закона на подмладяването, че и като умират, пак да бъдат млади. За да бъдеш щастлив, трябва да разбираш земната любов, да знаеш, че тя има две страни – права и крива. Казваш: „Еди-кой си ме мрази“. Всъщност омраза не съществува. Казваш: „Бог ме наказа“. Бог никога не наказва, Той е благ и винаги възнаграждава човека, каквото и да прави. Като греши, човек, без да иска, изменя отно
16 НОВАТА МИСЪЛ шенията си към Бога и това нарича наказание. Бог при всички условия дава нещо на човека, но той не разбира законите и се мъчи. Каквото и да получи от Него, все го боли нещо, измъчва се – значи грехът го мъчи и наказва, а не Бог. Който те обича, приготвил ти е вкусно ядене, но понеже имаш язва в стомаха, колкото и малко да хапнеш, изпитваш болка. Вината не е в онзи, който те обича, нито в яденето, а в стомаха ти. Значи хората страдат поради своите болезнени чувства, поради своите болести, а не от това, че никой не ги обича. За да възприемеш Любовта, трябва да бъдеш здрав. И тъй, правете разлика между човешката любов и истинската Любов както се изявява във Великата разумна природа. До известно време ще бъдеш гъсеница, след това ще започнеш да мислиш как да си направиш пашкула и после ще излезеш от него във вид на пеперуда. Докато не мине през неблагоприятните условия на живота, човек не може да обича. Страданията имат именно тази цел – да повдигнат човека, да събудят в него възвишени мисли и чувства. Всички велики и възвишени души, които помагат на човечеството, са минали през дисциплината на страданията – само чрез мъчнотиите и страданията те са разбрали своето истинско предназначение, а без страданията щяха да останат обикновени хора. И Христос прояви Своето величие благодарение на неблагоприятните условия, през които мина, те Го поставиха здраво на пътя, определен от Бога. Той превъзмогна и най-големите страдания. Когато Го сложиха на кръста, каза: „Който Ме е поставил тук, Той ще ме снеме“. Като видя, че не стана така, Той каза: „Имам власт да положа душата Си, имам власт и да я взема“. Христос доказа на света, че е повече от цялата Римски империя, че стои над смъртта. Днес виждаме, че 500 милиона човека вървят в Христовия път, но нямат Неговото разбиране. Докато не минете през гроба, не може да бъдете християни. Станеш християнин и започват да те преследват, гонят, разпъват и един ден те слагат в гроба; ако на третия ден не възкръснеш, не си истински християнин. Колко такива християни има днес!
1. НОВАТА МИСЪЛ 17 Владиците минават за християни, но ако след смъртта си не възкръснат, не са истински християни. По човешки всеки може да се нарече християнин. Ако и ние мислим по човешки, ще имаме такива резултати. При такива разсъждения ще изгубим условията на живота и ще се чудим защо не успяваме. Сега, като проповядвам, искам да ви свържа с Разумните същества, с вашите напреднали братя. Като отидете при тях, вие трябва да бъдете свободни от своите стари възгледи и теории. Светотатство е да се явите пред тях със старите си дрехи! Дойде някой при мен, аз му проповядвам Истината, а той иска пари назаем. Не го съдя, такова е разбирането му, но не може да се ползва от това, което му давам. Друг иде с користолюбива цел – иска да заеме първото място. Ако съм в неговото положение, ще искам последното – щом заема последното място, аз ще науча реда и порядъка в дома, където съм влязъл, и ще бъда в полза на обкръжаващите. Щом заема първото място, всички очакват да им помогна. Какво ще бъде разочарованието им, ако нищо не направя за тях! Казвате: „Вяра трябва да има човек, ум, сърце, воля трябва да има!“. Така е, всичко трябва да има, за да се домогне до истинската, положителната наука. Един 80-годишен калугер се пренесъл на онзи свят. Като разбрал какво е станало с него, дълго време се молил усърдно да се върне отново на Земята, да изправи живота си. Молитвата му била чута, върнал се и живял пак в манастира, но вече много по-добре, отколкото по-рано. Казвам: ако и вие имате силата на този калугер – да се върнете от смъртта в живота, ще живеете по-добре, отколкото сте живели досега. В човека се крият заложби и способности, които още не са развити. Сегашният човек прилича на мома, която мисли само за женене – стои на прозореца, нагиздена и пременена, и гледа дано мине някой и я хареса. Тя трябва да учи, а не само да се разхожда с чантата си. Знание е нужно на човека – какво? Което лекува болни, просвещава невежи. Като придобиеш Знание, ще го разработваш – така ще внасяш нещо в хората и те ще внасят нещо в теб.
18 НОВАТА МИСЪЛ Мнозина от вас са дошли тук, за да се спасят. Те казват: „Това е правото учение“. Питам: вие мислите ли право? Ако не мислите право, с вашия ум нищо не можете да постигнете. Щом мисли да се жени, момата трябва да е готова да работи; ако очаква на възлюбения си да Ă вземе слугиня, тя се лъже. Ако слугинята разчита на добрината на своята господарка, и тя се лъже. Ако господарката разчита на честността на слугинята си – че няма да я краде, и тя се лъже; господарката трябва да бъде умна, да не Ă дава възможност да я краде. Следователно разчитайте на своята разумност. Днес от всички хора се иска да имат правилни отношения към Бога. Търсете Го навсякъде, а не само в себе си, бъдете готови всякога да изпълнявате Волята Му! Правете всичко за Него с Любов. Каквато и жертва да иска Бог от вас – малка или голяма, бъдете готови да я направите; пред Бога и малките, и големите жертви са еднакво приети. Казвате: „Добре говориш“. Добре говоря, когато ме разбирате; щом се яви препятствие на пътя ви, вече не говоря добре – защо? Не ме разбирате. Момък иска да се жени, намерил е една мома, влюбил се е в нея, а ти му казваш да не се жени. Той не разбира какво му говориш. – Защо да не се женя? – Докато не намериш Господа, не трябва да се жениш. Остави човека свободен, нека се жени. В лицето на момата той вижда Господа, значи е намерил своя Бог. Момъкът те пита: – Ти женен ли си? – Женен съм. – Защо тогава казваш на мен да не се женя? Когато съветваш някого да не се жени, това означава да не се свързва с човек, с когото не се разбира. Не се свързвай с онзи, който ще ти донесе страдания. Два ума, които се разбират, събрани на едно място могат да създадат нещо хубаво. Сега и аз, като вас, засягам много въпроси, които не могат да се разрешат едновременно. Вие имате много же
1. НОВАТА МИСЪЛ 19 лания и като не можете да ги реализирате, постепенно отстъпвате. Първото ви желание е най-силно, като на онзи, който купил лотариен билет и очаквал да вземе най-голямата печалба; като не я спечели, задоволява се с втората, по-малка, а ако не спечели и втората, задоволява се с третата. Като не спечели и третата печалба, най-после казва: „Съгласен съм да спечеля колкото да изкарам парите си“. Какво се разрешава с тази мисъл – нищо. Аз не съм за еднократната любов. Съществува една Любов извън човешкото съзнание и самосъзнание. Нещастията се дължат на съзнанието и самосъзнанието на човека. Любовта трябва да изхожда от подсъзнанието и свръхсъзнанието. Съзнателният и самосъзнателният живот са ограничени, а подсъзнателният и свръхсъзнателният – свободни и неограничени. Ти съзнаваш, че си слаб, че нямаш знания, че обществото не е такова, каквото трябва; какво придобиваш от това съзнание – нищо. Сегашните хора са в болницата и очакват да дойде някой отвън, за да подобри положението им. Кой ще го подобри – лекарите и милосърдните сестри ли? Не се лъжете. Всеки сам трябва да подобри своето състояние, сам да си помогне. Като ме слушате да говоря, някой казва: „Искам да чуя нещо съществено“. Аз зная какво иска той – пари. И това може да стане, но е човек без ред и порядък – като му дам пари, ще ги прахоса и пак ще иска. Колкото и пъти да му се дават пари, все ще има нужда от тях. Първо трябва да се наеме да работи върху своите дарби и способности, сам да си помага. Не казвам, че не трябва да даваш на нуждаещия се, ще даваш, за да подхранваш милосърдието си. Ако не подхранваш милосърдието си, ще станеш инвалид и ако не правиш добро, ще станеш инвалид. Който дава е добър, благороден човек. Казвате, че има милосърдни хора – кои са те? Според мен всеки трябва да бъде милосърден. Ако не подхранваш милосърдието в себе си, ще огрубееш. Не ви упреквам, но казвам, че трябва да работите върху себе си. Кой може да каже, че е истински човек? Аз мога да кажа на всекиго какво го очаква, мога да предсказвам бъдещето, но не обичам да правя това, защото хората не могат да понасят.
20 НОВАТА МИСЪЛ Преди години при мен дойде един човек и ме помоли да му кажа всичко, каквото зная. Попитах го: – Можеш ли да понесеш всичко спокойно? – Мога, аз съм учен човек, имам знания. Казах му каквото зная за него от детството му до днес така, както аз разбирам. Той ме изслуша внимателно, нищо не възрази и си отиде. Повече не го видях. Всичкото му знание пропадна. Казах му, че за да се поправи, трябва да живее по нов начин, дадох му методи как да живее. Ако приложи методите и няма успех, нека ме намери и ме изобличи. Помнете: животът на човека е точно определен. Има неща, които не са определени от Бога, и те могат да се изменят. Следователно аз предсказвам това, което сам мога да изменя или другите могат да изменят; в никой случай не предсказвам неща, които са определени. И на този човек предсказах само онова, което не е по Божия закон. Има нещастия, които се готвят да сполетят човека, но той може да ги избегне – това може да му се предскаже; но за избягването на тези нещастия трябва да направи някаква жертва, трябва да даде нещо от себе си. Една мома може да се ожени за княжески син, но може и да не се ожени – не всичко става по механичен начин. Човек трябва да бъде умен и търпелив, да понася нещата добре – така той ще решава задачите си правилно. Преди години бях в Търново и наблюдавах една схватка между две кучета – голямо и малко. Малкото носеше един кокал в устата си и голямото се хвърли върху него – искаше да му вземе кокала. Кученцето излезе много умно – приближи се до голямото и започна да се гали около него. Голямото куче, което е готово да се хвърли върху малкото, е вътре в човека, в неговото животинско естество. Няма да се разправяш с него, нито да го убеждаваш, но ще го погалиш малко, за да се укроти, после ще му кажеш: „Имай търпение, работата ще се нареди добре“. Няма защо да мърмориш. Старият човек мърмори и казва: „Всички хора са лоши“. Да, но и ти си между тях. Той прилича на
1. НОВАТА МИСЪЛ 21 скъперника, който се оплаква, че са го обрали. Кой те обра? – „Всички ме обраха, целият свят ме обра.“ Като сте дошли на Земята, запитайте се кой ви изпрати. Ще кажете, че майка ви и баща ви са виновни за идването ви на Земята – те са се обичали и са ви създали. А тях кой ги създаде? Така не се решават въпросите. От теб се иска да се вдълбочиш в себе си и да разбереш, че има Един в света, Който те обича, да влезеш във връзка с Него. Един ръководи съдбата на цялото човечество, на цялото Битие. Кажеш ли, че Бог не се занимава с теб, малката мушица, не мислиш правилно. Малък е писецът, но в ръката на учения, поета или философа той ще свърши повелика работа, отколкото големият скъпоценен камък на пръстена на някой милионер. Значи има Един, Който ви обича. На Него дължите сегашния си живот, Той ви е дал ума, сърцето, тялото и каквито и грешки да правите, всичко изглажда и казва: „Стани и върви напред“. – „Вярно ли е това?“ Вярно е. Със своето своенравие човек разваля всичко, няма по-своенравно същество на Земята от него. Казано е в Писанието: „И разкая се Бог, че направи човека“; това се отнася за всички хора, за цялото човечество. Същевременно по-добро същество от човека няма – той се движи между две крайности. Сега аз говоря за онези от вас, които искат да се повдигнат. Те трябва да гледат на Бога като на Любов и да се свържат с Него. Щом направят тази връзка, каквото пожелаят, ще го постигнат: ако са болни, ще оздравеят; ако са невежи, ще се просветят. Това не става изведнъж, а постепенно. Не желай да станеш цар, но пожелай да придобиеш истинското знание, да познаеш Бога като Любов – това е най-великото благо за човека на Земята. Това означава да влезете във връзка с всички разумни души, които ви обичат – чрез тях Бог ви обича. Дали те обича мъжът ти, жена ти или слугата ти – не е важно, това е Любовта на Бога. Тогава господарят познава слугата си и слугата познава своя господар. Казваш: „Откакто дойде този слуга в дома ми, стана ми радостно и весело“. Щом те напусне слугата, и радостта ти изчезва. Да бъдем разумни слуги на Господа!
22 НОВАТА МИСЪЛ Казвате: „Обществото не е разположено към нас“. От нас зависи това, ние носим благата на България, носим благата на света – от нас зависи всичко. Благото е на наша страна. Това не се говори, но се опитва. Аз правих много опити в това направление, но всички останаха на особено мнение – своенравен е човекът, всички очакват чудеса. Сега ще видите най-големите чудеса. Най-голямото чудо е в приказката „Златната рибка и рибарят“. Всички знаете тази приказка. Дядото поискал от рибката първо корито за своята баба. Като получила коритото, тя започнала да иска още много неща, докато стигнала до положението на царица. Недоволна от това, пожелала да стане като Бога. Рибката се разгневила и отнела всички блага, които дала на царицата, и така бабата се намерила в първото положение – в своята бедна, скромна колибка. Същото става и със сегашните хора – те са недоволни от това, което имат, но отнеме ли им се всичко, примиряват се и започват отначало. Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“. Ако и вие не станете като децата и не започнете да учите, няма да влезете в Царството Божие. Мислите ли, че със сегашното си знание ще влезете там? Има учени хора на Земята, но малцина от тях ще влязат в Царството Божие. Който може да се разтовари от своя научен багаж и да остане в положението на дете, той ще влезе. Защо да не оставиш богатството и знанието си на Земята? Нека и други хора да им се радват, нека и другите да ядат и пият! Какво е положението на сегашния човек? Положение на разочарован. Всички са разочаровани – защо? Защото никой не е постигнал желанията си. Както живеете, хиляди години още няма да ги постигнете. Във всеки човек има една затворена стая, в която са неговото богатство, неговите скъпоценности. Ключът на тази стая е изгубен; щом се намери този ключ, лицето ви ще просветне. Това е човешката душа. Велика и голяма е душата – като Вселената. Отвори душата си, драсни клечка кибрит, да запалиш огъня на Любовта; на този огън ще се топлиш, на него ще готвиш.
1. НОВАТА МИСЪЛ 23 И тъй, щастието на човека е в затворената стая – намери ключа, отвори стаята и започни да учиш и да любиш! За това са нужни чист ум и благородно сърце. – „Открий ни тайната – как да намерим загубения ключ?“ Ако ви открия тайната, ще кажете, че повече не се нуждаете от знание. Помнете: малкото клонче всякога се нуждае от големия клон и големият клон има нужда от дървото. Аз не казвам, че мога да живея сам, че не се нуждая от хората; казвам: всички имаме отношение първо към Цялото, а после – един към друг. Ако отношенията ни към Цялото са правилни, и към частите ще бъдат правилни. Ние се разбираме, докато Бог живее в нас; щом не живее, никакво разбирателство не можем да имаме. Бог живее там, където са кротостта, въздържанието, смирението, Любовта. Това се иска и от вас. Какво се иска от младата булка – дрехите Ă или венеца? От нея се иска работа. Щом влезе в дома на своя възлюбен, тя закачва булчинската си премяна, сваля венеца си и започва да работи. Ако нямаш никакви добродетели, не си женен; имаш ли добродетели, женен си. Да се ожениш значи да правиш това, което Бог прави. Оженил си се за целия свят, за Бога, затова се казва, че Бог е нашият възлюбен. Желая на всички да бъдете умни, добри, морални, пълни с добродетели. Това значи да бъдете женени. 1. лекция, 21 септември 1932 г., София, Изгрев
РАЗУМНИТЕ СИЛИ Размишление. Тема за следващия път: Предназначението на светлината. Фиг. 1 Фигура 1 представя символа на човека в движение. Този символ означава още разпределяне на разумните сили в човека. Откъде започва действието на тези сили? От точка 1. При сегашното развитие на хората всеки има особено разбиране за нещата, но това е частично разбиране. Не можете да намерите двама души, които имат еднакво разбиране, еднакво чувстване, еднакъв начин на мислене и прилагане или еднакви движения – хората се различават коренно едни от други. Ако те мислеха, чувстваха и          
2. РАЗУМНИТЕ СИЛИ 25 постъпваха еднакво, в света щеше да съществува голямо еднообразие. Разнообразието между тях се дължи на вътрешното различие в тях. И между животните има голямо разнообразие. В Природата е важен първоначалният вътрешен импулс. Някъде този импулс е несъзнателен – това не е важно, но някъде е съзнателен. Например когато камъкът пада, това се дължи на известен тласък, макар че той не го съзнава; и водата, като слиза надолу, не съзнава предназначението на това движение, но то се дължи на известен тласък, на известен импулс, даден отнякъде. Представете си, че започвам да се движа от точка 1, 2, 3 и т.н. (фиг. 1). На какво се дължи това движение, защо вървя в тази посока, а не в друга? Посоката на дадено движение се определя от нещо, а именно – дали пътят е отворен, или не е. Движиш се в известна посока, защото пътят е отворен. Кога е отворен? Когато имаш обект, към който се стремиш – този обект може да бъде човек или нещо друго, което обичаш. Любовта е първият зов, първият импулс, първото освобождаване. Ти се стремиш към известна посока, за да се освободиш от затвора. Отварят вратата и ти казват: „Ето, оттук можеш да излезеш“. Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора, тя е единствената сила, която освобождава. Процесът на освобождаването се нарича Истина. И тъй, всяко движение започва от пътя на Любовта. Тя се кръстосва с Разумността. Пътят от точка 1 – 2 е път на Истината; той е прав и води към Свободата. През това време ти ще измениш материала, който ти е даден за обработване, и ще влезеш в света, но свободен. Да имаш Свобода значи да правиш каквото искаш, но разумно. Щом излезеш от затвора, ти си в света на Свободата, никой не те пази, но вече сам се грижиш за храна, за подслон, за почивка. И тъй, това, което става вън от човека, става и вътре в него. Намираш се в безизходно положение – казвам: скоро си излязъл от затвора. Страдаш, мъчиш се, не можеш да си отговориш защо идват страданията. Казваш: „Защо Бог създаде този свят? Защо допусна страдания
26 НОВАТА МИСЪЛ та?“. Пиленцето, което е още в черупката на яйцето, не е ли без страдания? Въпреки това то хлопа на черупката и казва на майка си: „Освободи ме, искам да живея като теб!“. Майка отговаря: „Не е време още, почакай малко!“. „Искам да изляза, да бъда свободно като теб“ – то мисли, че щом излезе на бял свят, ще бъде свободно като майка си. Много се лъже – щом излезе от черупката, ще се натъкне на големи противоречия. Колкото по-близо е едно същество до една разумна форма, толкова по-големи ще бъдат противоречията му. Страданията и противоречията на човека са най-големи, защо той е най-разумната форма на Земята; дойде ли до Ангелския свят, страданията му стават по-големи. Като грешиш на Земята, ти изкупваш греховете си, но сгрешиш ли в Ангелския свят, никакво изкупление няма. Това са разсъждения, подобни на тези, които мъжът прави за любовта на жената и жената – за любовта на мъжа. Мъжът никога не може да разбере любовта на жената и жената никога не може да разбере любовта на мъжа. Жената мисли, че разбира сърцето на мъжа – това е въпрос. И мъжът мисли, че разбира сърцето на жената – и това е въпрос. Колкото могат да разберат външния свят, толкова и те се разбират. Като казвам, че мъжът и жената не се разбират, това не показва някакво невежество. За да разбере жената, мъжът трябва да стане жена и за да разбере мъжа, жената трябва да стане мъж. Казвате: „Как е възможно това?“. И Никодим 1 зададе същия въпрос, когато Христос му каза: „Ако не се родиш изново, не можеш да влезеш в Царството Божие“ – „Възможно ли е голям човек да влезе в утробата на майка си?“. Христос го запита: „Ти си учител Израилев и не разбираш ли това?“. Плътта не може да разбере роденото от Духа. Пентаграмът (фиг. 1) представя човек с прострени настрани ръце. Какво показват прострените ръце – че човек е в движение. Като ви наблюдавам как правите упражненията, виждам, че не разбирате техния дълбок смисъл; ако разбирахте смисъла им, никой от вас нямаше да гладува и боледува. Това са само шест упражнения, но всяко
2. РАЗУМНИТЕ СИЛИ 27 от тях има свое предназначение. Както ги правите, малцина от вас се ползват. Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешна разумна сила. С всяко движение на главата, на ръцете и на краката хората сами се правят щастливи или нещастни; дали съзнавате това, или не, не е важно, един ден ще го съзнаете. Представи си, че си чирак в една грънчарница. Влизаш в работилницата и започваш да движиш краката си на една и на друга страна, по невнимание докосваш едно голямо гърне с крака си и го счупваш. Какво ще правиш? Ако си майстор, ще направиш ново гърне, ала ти си чирак, сам нищо не можеш да правиш. Господарят ти казва: – Ще платиш гърнето! – Случайно го счупих. Не съм ли свободен да се движа както искам? – Тук не си свободен. Излез на полето и се движи както искаш. Тук има грънци, ще внимаваш при движенията си. Сега за невниманието ти ще те глобя, ще платиш 500 лв. Ето едно неразумно движение. Простираш ръцете си, прегръщаш някого и го целуваш. Защо правиш това – сам не знаеш; нито ти му даваш нещо, нито той ти дава. Това е движение по навик, по традиция. Друг е въпросът, ако прегърнеш една чаша вода и я доближиш до устните си да я целунеш – водата ти дава нещо, а ти Ă благодариш, това движение е намясто. Щом изпразня чашата, не я търся; като ожаднея, пак отивам към чашата и като видя, че е пълна, простирам ръце към нея, прегръщам я и я целувам – ето едно разумно и смислено движение. Ако вашите мисли, чувства и постъпки не са пълни с нещо, нямат съдържание, мислите ли, че някой ще дойде при вас? За да бъде животът ви красив, поне един пътник трябва да спре при вас. Вие сте дошли на Земята, за да изпълните Божията Воля; щом се подчините на тази Воля, ще вървите по пътя на Истината. И тъй, когато се отправиш към Истината, трябва да знаеш защо отиваш там. Отиваш при златаря – защо? За да си купиш или поръчаш един златен предмет. Искаш от
28 НОВАТА МИСЪЛ него да ти направи пръстен. Трябва да знаеш какъв да бъде пръстенът, колко широк и дебел. Една мома си поръчва пръстен. Тя дава златото, златарят прави пръстена, но той излиза тесен – защо? Златото не е достатъчно. Случва се и богат човек носи тесен пръстен. Той има достатъчно злато, но пръстенът му е тесен. Значи с дебело въже ще извадиш много вода от кладенеца, с тънко – малко. На същото основание казвам: ако пръстенът на младата булка е дебел и широк, много ще дава; ако е тесен и тънък – малко. От първата се иска много, а от втората – малко. Всяка разумна дума има цената на златото. Кажеш ли една дума или обещаеш нещо, трябва да го изпълниш, Природата те държи отговорен. Болен си, молиш се на Бога и оздравяваш. Понеже си обещал да направиш нещо за Господа, като оздравееш, трябва да го изпълниш – Природата те държи отговорен. Бъди готов да направиш поне една жертва за Господа. В Стария завет са жертвали животни, но сега жертвата подразбира друго – ще пожертваш себе си. И тъй, да се жертваш значи да се движиш в посока на точките 3 – 4, т.е. в посока на Любовта. Можеш да се движиш и в друга, но ще измениш хода на своя живот. От точка 1 можеш да отидеш към точките 2 и 5, но отношенията в човека се изменят. При всеки връх ще придобиеш нещо и не е безразлично през кой ще минеш. Добродетелта например е завършен процес, който става в човешките мисли и чувства. Някой се сърди, гневи се – защо? Защото нещата не ставали както трябва. Щом направиш една грешка, ти допускаш вече и втора, и трета. За да не става така, дръж първата грешка; щом я изправиш, другите се избягват. Тези дни започна да се строи салон на Изгрева. Наблюдавах как се работи. Двама майстори поставяха дюшемето на салона. Понеже е голям, те правеха опити от коя страна да започнат поставянето на дъските. Започнаха от източната – не вървеше, имаше нещо криво; единият майстор започна от средата – и там не вървеше добре. Какво да правят? Виждам грешката им, но не искам да се меся в тяхната работа. Не е приятно да изправяш чужди
2. РАЗУМНИТЕ СИЛИ 29 те грешки, това е най-голямото нещастие. Гледах майсторите, но разбрах, че не можаха да си изправят грешката. Казвам: българска работа! Добре, че майсторите направиха грешка, да вземем пример от тях. Често бащата направи грешка в дюшемето, а майката го изправя. Като гледа как работи бащата, синът казва: „Дай аз да го направя“. Започва да го прави, но не може – прави го още по-лошо. Обаче в края на краищата нашите майстори поправиха грешката си. Често слушате синът да казва за баща си: „Баща ми не ме е възпитал както трябва“. Бащата отговаря: „Ожени се, роди деца и ги възпитай по-добре от мен“. Синът иска да се жени, но бащата казва: „Млад си още, не бързай“. – „Ти, като се жени, пита ли някого? И аз ще постъпя като теб.“ Бащата престава да говори на сина си. Последният се оженва и за да докаже на баща си, че може да издържа семейството си, заминава със своята възлюбена за Америка. Колкото пари имал, вложил ги в една голяма банка, но не минало много време, банката фалирала и той изгубил всичко. Сега пише на баща си: „Татко, изпрати ми пари да се върна“. Бащата отговаря: „Ще останеш там, докато издържиш изпита си. Само така ще научиш урока на послушанието“. Запитали един човек: „Защо се жениш?“. – „Да не се ли женя?“ Не е въпрос да се жениш или не; важно е като се жениш, да разбираш отношенията между душите. Може да се ожениш и пак да не си женен. Женитбата е вътрешен процес. Речеш ли да се жениш по външен начин, ще се жениш и ще те разженват. Твоят възлюбен или възлюбена ще види, че умът и сърцето ти са в противоречие, следователно ти си раздвоен. Твоята възлюбена е недоволна вече от теб и започва да мисли за друг. При това положение ти си вече развенчан. Такова е положението ти в Невидимия свят, но на Земята още си окован във вериги, ограничен си. Сега аз говоря безлично, нямам никого предвид. Личният живот се проявява в даден момент, когато се кръстосват два интереса. Ако двама души се настанят на двата края на Земята, личният интерес между тях ще изчезне.
30 НОВАТА МИСЪЛ Какво представя Пентаграмът? Път към истинския живот. Ти се ожениш. Ако искаш да живееш добре с жена си, трябва да знаеш какъв път да избереш. Тръгваш по пътя на Истината, а жена ти – по пътя на Любовта; при това положение между вас не съществува никакво отношение. Друг е въпросът, ако жена ти тръгне по пътя на Правдата, а ти – по пътя на Истината – ще имате отношение. Жената може да върви по пътя на Любовта, а мъжът – по пътя на Доброто. Те са дошли до границата на Разумния живот. Как се молят хората? Ако вдигнеш ръце нагоре, лявата означава Любовта, а дясната – Мъдростта; така човек може да разреши много въпроси. Колкото и да е културен, той няма да разреши твоите въпроси, а ще те остави сам да изправиш грешките си, но ще ти покаже как да ги изправиш. Това значи да намериш начин да изправиш кривото дюшеме. Вие постоянно изправяте своите дюшемета, но още не сте ги изправили – защо? Защото се месите в чужди работи. Не вади гвоздеите от чуждото дюшеме, да не се набодеш на тях! Мислиш ли, че можеш да поставиш дюшемето по-добре от майстора? Трябва да имаш точни мерки, за да знаеш как да го поставиш. Мнозина ми говорят за Любовта, за Доброто и за добрия живот. Добър живот за вас е този, при който вие забогатявате, а обкръжаващите обедняват; не е добър този, при който вие обеднявате, а обкръжаващите забогатяват. Ако взема товара от гърба ви и го сложи в своята празна кола, лошо ли е това? Пускам колата си напред, а вие тичате след нея и си казвате: „Отиде богатството ми!“. Като стигна на определеното място, спирам колата и ви давам багажа. Верни ли са вашите съмнения? Това са предположения. – „Хората ме гледат накриво.“ Това е предположение. – „Те не искат да ме видят.“ И това е предположение. Когато някой не иска да те види, това показва, че той е болен, кракът го боли, не може да се движи и да те срещне. Всеки от вас трябва да си начертае по един Пентаграм, да знае по кой път да върви. Ако правиш лоши движения, ще чупиш грънци и ще ги плащаш. Единственият
2. РАЗУМНИТЕ СИЛИ 31 път, по който можеш да вървиш, е правата линия. Можеш да вървиш надясно и наляво, напред и назад, но ще правиш грешки. Прави упражнения, които да те повдигат. При първото от шестте дадени упражнения първо слизаш долу, навеждаш се и казваш: „Господи, слязох до дъното на кладенеца. Помогни ми да се издигна и изляза на свобода“. Ще слизаш и ще се качваш, ще грешиш и ще изправяш грешките си, но никога не се занимавай с чуждите грешки – защо? Защото те се отпечатват върху съзнанието ти. Можеш да фотографираш всичките глупости и престъпления на хората, но трябва ли да се петниш с тях? Човешкият мозък е подобен на фотография, която отпечатва всички образи. Всичко можеш да отпечатваш на тази фотография, но в края на краищата ще носиш отговорност. Няма нещо, което не е позволено на човека, но той не може да се освободи от отговорност. Можеш да правиш и добро, и зло, но ще отговаряш – това е аксиома. Питаш се: „Защо ми дойдоха толкова страдания?“. Защото си правил зло на хората. – „Как ще се освободя от тях?“ Като се върнеш назад и изправиш грешките си. Ще изправяш грешките си, без да се занимаваш с чуждите грешки – те са нечистота, която, като разбъркаш, започва да мирише. Сложи запушалка на нечистотиите и ги остави далеч от себе си. Като отиваш при Бога, не говори за грешките на хората, но питай Го какво да правиш, за да се освободиш от мъчнотиите и противоречията си. И тъй, правете упражненията съзнателно. Вдигнеш ли ръце нагоре, това значи да прилагаш Правдата и Истината в живота си – без Правда и Истина нищо не се постига. Истинският човек съдържа в себе си всички добродетели. Някой художник нарисувал образа на Света Богородица; това не е образът на Света Богородица, но образът на наша Мара. Друг нарисувал Христа; това не е Христос, но наш Христо, Стоян или Иван. Никой не може да нарисува Христа. Той съдържа в себе си петте Добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са пет велики свята – пет мощни сили, събрани в една Велика необятна сила. Тя разрешава всички мъчнотии в света. Ка
32 НОВАТА МИСЪЛ жеш ли, че Христос е в теб, ти трябва да разрешиш всичките си мъчнотии; ако не можеш да ги разрешиш, Той не е в теб. За момент може да е в теб, но понеже живееш в закона на Свободата, направиш една грешка – и Христос те напуска. Пентаграмът се пише обикновено с върха нагоре; обърнеш ли го с върха надолу, влизаш в ада. Адът и Раят са едновременно в човека: ако живееш разумно, ти си в Рая; ако живееш неразумно, в ада си – от теб зависи твоето щастие и нещастие. Човек представлява Пентаграм. Всички искат да имат по един Пентаграм. Женен си – мъжът ти е Пентаграм, жена ти също е Пентаграм. Ако не живееш добре с мъжа си или с жена си, ще се разведете. Като наблюдаваш човека, виждаш в него петте Добродетели: правата, която води от левия крак към главата, е Истината; от главата към десния крак е Правдата; от десния крак към лявата ръка е Любовта; от лявата ръка към дясната е Мъдростта, а от дясната ръка към левия крак е Добродетелта. Помнете: движенията, които правите при упражненията, се основават на велик вътрешен закон. Като ги правите, умът, сърцето и волята ви трябва да участват в тях. Колкото по-съзнателно ги правите, толкова по-оправен е вашият път. Каквото и да правите, не можете да се освободите от петоъгълника, той определя пътя на вашите движения. Един ден ще ви обясня значението на числата от 1 до 5. Всяко число е формула. Ако съчетаете единицата с числата 2, 3, 4 и 5, ще имате различни постижения. От единицата и тройката се образува числото 13 – фатално, то представлява купчина барут. Детето се приближава към барута, за да види каква стойност има. Драсне клечка кибрит и цялата къща отива във въздуха – значи числото 13 е динамично, взривно число, както бомбата. Като се изговори това число, трябва да бягаш далеч от него. Като се гневиш, ти си в 13. Който не разбира свойствата на това число, вижда разгневен човек и вместо да се отдалечи, отива при него със запалена клечка кибрит и после се чуди какво е станало, че е произлязла експлозия. Вие се смеете, но след смеха иде плач.
2. РАЗУМНИТЕ СИЛИ 33 Числото 13 се изявява често в живота на младите. Мома и момък се обичат и се оженват. Момата мисли, че ще бъде щастлива с него, но като се оженят, разочарова се. Иска да се облече хубаво, но той сваля шапката Ă, новата Ă рокля и я затваря вкъщи. Тя се сърди, недоволна е от него – това е ревността, числото 13, и мисли, че като се облече хубаво, като нея няма друга. И в духовно отношение е същото – някой прегърне известно верую, облече се с него и мисли, че е единствен в света. Не, ти ще се облечеш с петте Добродетели – с живия петоъгълник. Като ученици, бъдете готови да изправяте грешките си сами. Обидиш някого – иди при него да се извиниш. – „Не искам.“ Щом не искаш доброволно, ще дойдат неорганизираните сили на Природата и ще се справят с теб по закона на петоъгълника, но обърнат с върха надолу. Не чакайте да се приложи Божият закон насила. Казва Христос: „Раздай богатството си на сиромасите“. Това не значи да тръгнеш от един сиромах на друг и да раздаваш. Бъди готов в себе си във всеки момент да даваш, че като изпрати Бог някой беден човек при теб, да си готов да дадеш. Под сиромах разбирам добър и разумен човек. Престъпникът не е сиромах. Какво разбрахте от днешната лекция? Ще кажете, че това е ваша работа. Ако свършите тази ваша работа така, както ви казвам, добро ви очаква; ако свършите работата си както вие разбирате, не ви очаква добро. С други думи казано: свършете работата си така, както Бог изисква. Казвам: има един Разумен, красив свят. Ако се свържете с него, нова светлина ще блесне във вас. Казано е в Писанието: „Всички няма да умрем, но ще се изменим“. Само пътят на Вечната светлина води към Истината. 2. лекция, 28 септември 1932 г., София, Изгрев
ПО ТОЗИ ПЪТ Размишление. Ще прочета глава 5 от Евангелието на Йоан. Човек трябва да знае как да използва благата, които Бог му дава. Животът в едно отношение е благо, а в друго – страдание; Любовта в едно отношение е благо, в друго – не е; Доброто в едно отношение е благо, в друго – не е; Знанието в едно отношение е благо, в друго – не е. Следователно трябва да знаете в какво отношение нещата са блага и в какво – не са. Да се самовъзпиташ – това е благо за човека. Самовъзпитанието не е прост процес, както и самопознанието на човека. В древността се е говорило по тези въпроси, говори се и сега. Ако ви се даде тема за възпитанието, всеки ще напише нещо. Ако ви се даде тема за Доброто, всеки ще пише нещо. Ако ви се даде тема върху Любовта, може да се напишат цели съчинения. Всичко това е хубаво, но от едно съчинение до друго има голяма разлика. Да кажем, че сте се учили да смятате; ако ви попитат какво означава единицата, как бихте отговорили? Или числата 2, 3 – за вас това са обикновени числа, но знаете ли колко време е струвало на Природата, за да се прояви единицата във вашето съзнание? Тази единица не е изникнала така. Взимате орех и казвате: „Един орех“, но никога не се спирате върху сложния процес при образуването му. Може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Имаш орехи, може и да ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ти не знаеш кога да ядеш. Храненето не е произволен процес, а разумен, то е един от най-разумните процеси и понеже Природата не счита, че ние сме разумни, не е предоставила храненето под наш контрол. Имаме желание да ядем, взимаме храната, посдъвчем я,
3. ПО ТОЗИ ПЪТ 35 но влезе ли вътре, тя казва: „Не се меси в тази работа, друг ще я свърши. Месиш ли се, ще я объркаш и нищо няма да излезе“. Човек мисли, че разбира нещата. Добре е това, но разбирането не е затворен процес. Например мислиш, че си богат. Богатството подразбира да имаш почитта и уважението на хората; каквото пожелаеш, всякога да го имаш. Богатството е благо за човека, но може и да не бъде благо – ако си богат в един свят на крадци и разбойници, те ще те спират на всяка крачка и ще те глобяват, докато вземат и последната пара от джоба ти. Когато ти вземат всичко, ти ще бъдеш вече сиромах и тогава сиромашията ще бъде благо за теб, защото си се отървал от крадците. Ако живееш дълго време между тях, ще си кажеш, че не си струва човек да бъде богат, но като влезеш в друг свят, където няма безправие, тогава ще имаш желание да бъдеш богат. В тази държава сиромашията се счита за леност. Така че в едно отношение сиромашията е благо, а в друго – не. Искам да внеса една нова мисъл, която и за Природата е нова. Вие четете какво е казал Христос преди 2000 години. Много неща е казал. Понякога се интересувате какво е казал Господ за бъдещето – и то е хубаво, но има нещо, което казва сега. Кое е важно за вас в дадения случай – това, което е говорил в миналото, това, което говори сега, или това, което ще говори в бъдеще? Това, което Господ говори сега, е най-важното. От сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за един е бъдещето за друг; това, което за нас е настояще, за друг е минало. За стария човек, който е преминал десетгодишната си възраст, детството е отдавна минало, но детето, което е на десет години, живее с тези въжделения, които старият някога е имал. Сега той казва: „Това са детински работи“. Защо мисли така? Защото не е разбирал в детството това, което е трябвало да разбере, и сега казва: „Да умра, да се освободя“ – той и старостта не е разбрал. Често казва: „Като отида на онзи свят“. Добре, като отидеш на онзи свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще
36 НОВАТА МИСЪЛ бъде благословение за теб, но ако отидеш в другия свят и там не разбереш това, което търсиш, тогава ще се намериш в противоречие. Много примери са привеждани за противоречията, но те могат да ви залъжат. Примерът е като бонбонче – близваш го сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се поддържа; сладките думи са необходими, но освен тях за човека е нужна храна. Ако ви зададат въпроса какво нещо е топлината, какво ще отговорите? За топлината имаме друго понятие, за което едва сега учените ще трябва да мислят. Топлината е един процес в Природата, който ни освобождава от несгодите. При разлагането на твърди тела се образува топлина, а понякога и светлина; при този процес те се освобождават от твърдото си състояние – следователно топлината и светлината освобождават. Ала не всякога е така: има топлина и светлина, които освобождават, но има и такива, които заробват. Възможно ли е едни и същи сили да произвеждат два различни резултата? И Никодим, един от учените на своето време, адепт, запита Христа: „Може ли човек наново да влезе в утробата на майка си?“, а Христос му отговори: „Ти си учител Израилев, как да не знаеш това? Роденото от Духа дух е; роденото от плътта плът е“. Ако вие питате как може човек да влезе втори път в утробата на майка си, ще ви кажа: „Как е възможно да не знаете това?“. Като вляза в клас, ще ви запитам какво представляват числата 1, 2, 3, 4, 5 и т.н. Ще кажете, че не знаете. Как да не знаете толкова прости неща? Тези числа могат да бъдат ябълки. Както числата не съдържат еднакво число единици, така и ябълките, и орехите не са еднакви по форма и големина. Всяко нещо в Природата има точно определени форма и големина. Всяко число може да се увеличава с цифрите 1, 2, 3, но може и да се намалява – с отнемане на същите числа. Например като поставим тройката при двойката, получаваме числото 23. Какво печелите, ако числата се увеличават? Казвате: „Имам да давам 50000, а да взимам 150000 лева“ или: „Имам да давам 24000, а да взимам 5000 лева“. Това са механични процеси; друг е въпросът, ако кажете, че 60000 души са против вас,
3. ПО ТОЗИ ПЪТ 37 а 5000 са с вас. Това са положителни и отрицателни числа: когато имаш да взимаш, числата са положителни; когато имаш да даваш, са отрицателни. Когато хората са с вас, числата са положителни; когато са против вас – отрицателни. Какво ще кажете, ако стомахът и дробовете са с вас, а главата – против вас; или ако стомахът и главата са с вас, а дробовете – против вас? Значи имате здрава мисъл и чиста храна, а въздух нямате. И тъй, който не е свикнал да мисли по нов начин, ще каже като турчина: „Седем ката нагоре, седем ката надолу“; това значи: „Защо ще си блъскам главата с тези въпроси? Всичко е седем ката нагоре и седем ката надолу, няма защо да мисля“. Казвам: когато животните престанаха да мислят, израснаха им рога, козина, копита; ако и ти престанеш да мислиш, ще ти израснат рога, копита, козина. Какво ще спечелиш от това? Козината, рогата и копитата трябва да изчезнат – те са ограничителни условия. Искаш да станеш силен. Ако успееш в това, какво благо си придобил? Конят, волът, слонът са по-силни от човека, но въпреки това те му работят. Човек не е много силен, но е успял да впрегне и най-силните животни в негова услуга. Казвате: „Синове Божии сме, Бог живее в нас“. Синове Божии сте, но боледувате; синове Божии сте, но не можете да се справите с условията; синове Божии сте, но се гневите и сърдите; синове Божии сте, но не можете да вземете правилно един тон, не разбирате смисъла на числата. Казвате, че във вас тече царска кръв. Под кръв разбираме живота. И Мойсей казва: „Няма да пиете кръвта на животните“. Животът носи интелигентността. И тъй, ако не се е събудил Великият живот и не мислиш, това показва, че в теб не тече царска кръв. Как ще се справите с мъчнотиите в света? Досега сте се справяли с мъчнотиите от паразитите по механичен начин. Паразитите заставиха човека да създаде гребена – ако нямаше паразити, гребен не щеше да има. Но те могат да се заставят да излязат от главата и без гребен. Под паразити аз разбирам нисши, неразбрани мисли. Много пъти в теб се явява известна мисъл. Искаш да станеш богат, когато предназ
38 НОВАТА МИСЪЛ начението ти в живота е да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота. За предпочитане е при всички блага, които имаш на Земята, да станеш добър, да ти бъде като цел в живота. Това е един резултат – число, което трябва да се разложи, за да намериш вътрешния смисъл. Доброто се отличава по своите качества. Казват за някого: „Той е добър човек“, но той е добър спрямо един, не е такъв спрямо другите. Аз разглеждам Природата от това становище. Взимате някое от свирепите животни – лъвицата или тигрицата. Мислите, че тигрицата е лишена от любов. Тя не проявява любов по отношение на човека, може да го разкъса, но като отиде при малките си, проявява голяма нежност – как ги ближе, как ги глади! Донесе им едно агне и ги кани да си хапнат. Тигърът има такава любов, както в човешкото сърце. Как ще обясните това противоречие? Спрямо един проявявате любов, а спрямо друг – не. Някого обичаме повече, някого – по-малко. Това различие съществува. Всяко чувство си има обект, не може да проявиш чувството си, ако нямаш обект. И мисълта има външна форма. Чистата мисъл, сама по себе си, в нашия живот е непонятна; тя всякога е свързана с известен материален предмет. Да дойдем до разумната страна на въпроса. Вашият живот е брънка от противоречия, противоречията са повече, отколкото хармонията. Връщаш се от университета или от гимназията и мислиш, че работите не са уредени; казваш: „Моите работи не са уредени, какво ще стане с мен, като остарея?“. Всички се мъчите със същия въпрос – „Какво ще стане с нас?“. Генерал си, учител си, ученик си – питаш: „Какво ще стане с мен?“. Казваш: „Аз познавам Бога“. Христос е казал: „Това е живот вечен – да познаем Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото Си изпратил“. Ти познаваш Бога, но това познаване няма резултат. Под познаване аз разбирам да имаш интимно, вътрешно общение с Бога. Само да гледаш ореха – това е външно познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си“. Под плът и кръв Той разбира вътрешния живот. Ако Христо
3. ПО ТОЗИ ПЪТ 39 вият живот не влезе във вас и не стане едно с вас, не можете да имате живот в себе си – тази е вътрешната страна на идеята. Ще кажете, че това е отвлечена идея, която ни отдалечава от Истината. Дали е отвлечена идеята познавате по това придобивате ли нещо от нея, или не. Това е все едно да се интересуваш какво мисли твоят приятел – ако придобиваш нещо от това, интересът ти е намясто; ако нищо не придобиваш, желанието ти е отвлечено. Искате да знаете дали учителят ви обича. Ако мислите, че не ви обича, считате, че сте открили някаква велика тайна. Нищо не сте открили. Кажете ли, че ви обича, пак нищо не сте открили. Да откриеш една тайна значи да придобиеш нещо. Всяко нещо трябва да бъде на своето място и време. Ще ме подражаваш, ще мислиш като мен, ще правиш сравнения като моите, но всичко това не е намясто. Един ученик отишъл да учи в топлите страни. Учителят му се обличал с бели тънки дрехи. Като се върнал в родното си място, той решил да подражава на учителя си – да се облича с бели дрехи, но там било студено. Ако учителят му посети студените страни, няма да се облича както в топлите, а с дебели, топли дрехи. Невъзможно е зимно време да носиш летни дрехи. И тъй, Знанието е процес за постигане на Истината. Важно е дали Знанието води към Истината, дали освобождава човешката душа. Всяко знание, което не води към Истината, към Свободата, няма голяма цена. От всички се иска права мисъл – това е новата свободна мисъл. Например вие сте ученици, имате мнение за себе си, мислите, че всичко знаете, но като излезете пред дъската, пропадате на изпита – учителят ви поставя слаба оценка. Отивате си на мястото унизен, обиден, казвате: „Как така – да ми пише учителят слаба оценка!“. Започвате да протестирате против системата на преподаване и изпитване, на възпитание и самовъзпитание. Намирате, че системата е механична. Ако аз бях учител, на способния ученик щях да пиша двойка, а на неспособния – шестица; на способния нищо нямаше да дам, а на неспособния щях да дам златен кръст.
40 НОВАТА МИСЪЛ На болния щях да дам по един самун хляб, а на здравия ще кажа: „Ти сам ще си изработиш хляба“. За предпочитане е по-малко да ми дават, но да съм здрав, отколкото да съм болен и да ми донасят по един самун хляб. Мнозина се възхищават от своя живот – прави са, но за себе си. Според мен целият свят е една голяма болница, в която повечето хора са болни. Една малка част от тях са здрави, но заети с гледане на болни. Болният казва: „Това ме боли, онова ме боли; това искам, онова искам“ и здравият е принуден да задоволява желанията му. Щом оздравее, болният напуска болницата и излиза навън. Веднага му дават мотика, лопата или друг инструмент да работи. Той седи, гледа инструмента и си казва: „Чуден свят! Има нещо опако в него – колко внимателни и добри бяха онези сестри в болницата, колко грижливо се отнасяха с мен, а тези тук…“. Вие си представяте Небето като болница, където само ще ядете и лежите. Не, влезете ли в другия свят, веднага ще ви дадат работа; и в Рая да сте, и там има работа. Казваш: „Да отида на оня свят, да си почина малко“. Прав си, онзи свят е място за почивка, но почивка от греха. Най-голямото мъчение на Земята е грехът. Докато е на Земята, човек работи, труди се, събира богатство. Като замине за другия свят, оберат го и го изпращат с празни ръце. И там той събира богатства, но духовни; щом забогатее, пак го изпращат на Земята. На Земята човек се движи между Доброто и злото. Спрямо себе си той може да е ангел, а към другите – дявол; или към себе си – дявол, към другите – ангел. Възможно ли е това? Възможно е. Какво ще кажете за онзи, който се самоубива? Не върши ли престъпление към себе си? Да се самоубиеш значи неразбиране на живота. Красив е животът, но трябва да се разбира. И най-хубавото ядене, като стои няколко дни на топло, непременно ще се развали; и най-хубавият плод, недобре запазен, лесно се разваля. Следователно, ако не пазиш благото, което Бог ти е дал, то ще се превърне в зло. Сега, като ви говоря така, не искам във вас да остане мисълта, че сте грешници. Греховността се дължи на от
3. ПО ТОЗИ ПЪТ 41 клонението ви от правия път. Бог ви е дал всички блага и добри условия да се изправяте. Като живеете разумно, ще изправите живота си и ще се ползвате от благата му. Новата мисъл, която трябва да приемете в себе си, е, че имате дарби и способности, които трябва да се развиват. Всеки човек е надарен с различни дарби и от резултатите на неговата работа съдим за това как е обработвал този материал. Кажеш ли, че нямаш резултат от своята работа, това показва, че си вървял по крива линия – направил си голямо отклонение. Религиозните хора говорят за спасение и се питат дали ще дойде спасението за всички. Когато и да е, всички хора ще се спасят. Ако продължават да грешат, животът ще се обезсмисли. Всички трябва да знаят, че светът е създаден, за да се прояви Божията Сила и Божията Благост. Като живеят разумно, хората ще разберат величието на Бога. Те постепенно ще се усъвършенстват, ще станат подобни Нему, но няма да управляват света като Него – Бог управлява и ще управлява света. На човека е дадено да разбере Бога като Великото Голямо, но не и като Великото Малко – то ще остане една от великите тайни на Битието. Всички хора се стремят към Великото Голямо – всички искат да станат големи, никой не иска да бъде малък. Христос казва: „Ако не станете малки като децата“ – значи малкото освобождава, а голямото заробва. Ако носиш на гърба си чувал със злато и потънеш във водата, ти си изгубен. Ако си беден и нищо не носиш на гърба си, и да паднеш във водата, спасен си, лесно ще изплуваш. Ето защо казвам: не се товари чрезмерно, носи толкова, колкото сам можеш да носиш. Като ученици, вие трябва да изучавате окултните науки, за да познавате първо себе си. Ще отвориш ръката си и ще я изучаваш. Аз изучавам ръката по нов начин. Първо гледам кои пръсти на ръцете са положителни и кои – отрицателни; това значи – какви сили текат през тях. После спирам вниманието си върху палеца; той е най-големият пръст, през него тече Божествена енергия. Искаш пари назаем от някого; достатъчно е да погледна палеца му,
42 НОВАТА МИСЪЛ за да зная ще даде ли пари, или не. Като изучавате този пръст, трябва да го измервате, да видите колко дълги са трите му фаланги. Горната фаланга има отношение към Божествения свят, средната – към Умствения, а долната, най-широката – към материалния свят. По големината на пръстите и на техните фаланги Природата определя характера и проявите на човека. За да изучите хиромантията, нужни са ви 10-20 години. Понякога и най-добрите хиромантици се объркват в тази наука. В общи черти казвам: ако показалецът е подълъг от нормата, човек е Юпитеров тип; ако средният пръст е по-дълъг, той е Сатурнов тип; ако безименният е по-дълъг, преобладаващо влияние има Слънцето; и найпосле, ако малкият пръст е доста дълъг – човек е меркурианец. Когато Юпитер взима участие в човешкия характер, пръв стомахът го посреща, дава му различни подаръци, затова пръстите в основата си надебеляват. След стомаха идват гърдите – и те носят подаръци на Юпитер, а той им определя средно място в пръстите – средната фаланга. Най-после иде главата – тя посреща Юпитер с подаръци, а той я поставя в горната фаланга на пръстите. Правилно е показалецът, т.е. Юпитеровият пръст, да има конична форма. Тези типове са пълни по тяло и лице, имат добро разположение на духа. Слабите и сухи хора са нервни, сприхави; те приличат на конници или акробати, които ходят по въже с върлина в ръка и за да пазят равновесието си, са строги, сериозни. Пълните хора, които имат добро разположение, казват: „И с върлина, и без върлина можем да се смеем“. Който цени Божиите блага и ги използва разумно, прилича на човек с добро разположение и е уравновесен; който не ги цени и не ги разбира, прилича на акробат, който ходи по въже – той трябва да бъде съсредоточен, да не губи равновесие. Не се върви лесно по въже. Като вървиш по Земята, всякога ще се ползваш от Божиите блага. Човек трябва да уповава на благата, които е придобил от Бога, а не на човешките. И тъй, който уповава на благата, придобити от самия него, прилича на идолопоклонник, който всеки ден вика: „О, Ваале!“ 2 . Завършваш университет и казваш: „О, Ваале!“.
3. ПО ТОЗИ ПЪТ 43 Не поставяй силата си на човешкото знание. Ти не си завършил развитието си, още знания трябва да придобиваш, не си достатъчно учен и силен. Утре ще дойде някой поучен и по-силен от теб и ще се чудиш къде остават знанието и силата ти. Още много знания трябва да придобиваш. Многото и малкото знание могат да те спънат. Не се радвай, че си завършил училище – още много има да учиш. Не казвай, че нищо не знаеш. Радвай се и на най-малката способност – че знаеш да пееш, да пишеш и да четеш. Отиваш в едно село и кучетата започват да те лаят. Как ще ги накараш да млъкнат? Започни да пееш. Ако кучетата престанат да лаят, това показва, че си постигнал някакъв резултат – добре пееш. Искаш да знаеш дали говориш добре. Влез в едно общество и започни да говориш – ако хората те слушат с внимание, добре говориш. – „Дали съм силен – това е важно за мен?“ Опитай да вдигнеш някого във въздуха, пръв той ще признае твоята сила. Но ще се намери друг, който ще вдигне теб във въздуха – тогава? Така нищо не се постига. Силата, с която разполагаш, не може да те спаси. – „Докога ще ме обират хората?“ Докато си слаб, а слаб е онзи, които не разбира Божиите закони и Божиите блага. Любовта е Божие Благо, Знанието е Божие Благо, Силата е Божие Благо; щом разбереш Божиите Блага и ги използваш разумно, ти се освобождаваш от всички мъчнотии и ограничения. Сега, аз се радвам, че направих нещо – посях семето и то изникна, цъфна и върза плод; смлях плода и го омесих. Оставям хляба да постои малко, след което ще го опека. Няма да го ядете веднага, ще го оставим да изстине, след това ще се съберем всички на общ обяд. Какво ще кажете за числото 35,656? Тройката представлява Божествения свят. Сегашните хора не разбират този свят. Те се отнасят към него отрицателно, поради което и отношенията им към Природата не са правилни. Искат да заставят Природата да постъпва като тях или както те желаят. Който мисли право, той е готов да плаща дълговете си; който не мисли право, не плаща нищо, поради което дълговете му се увеличават. Казваш: „Толкова време съм учил, нищо ли не научих?“. Какво си учил? Нека дойде
44 НОВАТА МИСЪЛ един учен, да ми каже какво е научил. Той ще каже, че е завършил гимназия и университет. Кое е същественото, което дават гимназията и университета? – „Аз съм християнин.“ Кое е същественото в християнството? Аз съм за същественото. Затова, като срещна учен човек, радвам се, че мога да науча нещо от него; като срещна невежа, пак се радвам – че мога да му помогна. Срещам богат – радвам се, че мога да получа нещо от него; срещам беден – радвам се, че мога да му дам нещо. Богатството е благо от Бога. Следователно, като съзнава това, богатият доброволно дава от себе си; на бедния пък аз давам доброволно. И тъй, едновременно ще даваш и ще ти дават, ще обичаш и ще те обичат. Закон е: като даваш, ще ти дават; като се изпразниш, отново ще се напълниш. Бог дава на онези, които дават, но не и на онези, които не дават. Казваш за някого, че е богат; не се заблуждавай, той е натоварен човек, не е богат. Да си натоварен с богатство и да ядеш сладко на трапезата – това са две различни състояния. Богатият пъшка и не може да яде – натоварен е; бедният е лек, без товар – той сяда пред трапезата и яде сладко. Сега, вие трябва да се спрете върху същественото, да го намерите в своя вътрешен живот – без същественото всичко ще се обезсмисли за вас. Казвате: „Остаряхме“. Добре, старите са остарели, но какво казват младите? Те казват, че животът няма смисъл. Колкото са прави старите, толкова и младите. Ако си учител, какво трябва да кажеш на хората? Ще отвориш вратата и ще им кажеш: „По този път ще вървите!“ – защо? За да влезете в Новия живот. Божиите Блага са в Новия живот. Когато овчарят изкарва овцете на нова паша, казва ли им какво да правят? Щом видят прясна зелена трева, те сами знаят какво да правят – пасат. Днес и аз отварям вратата на болницата и казвам: тръгнете по този път! Хвърлете болничните дрехи и се облечете с дрехи на здрави хора. – „Ще имаме ли удобства, каквито има в болницата?“ Излезте от болницата и вървете по този път! Питам ви: в болницата ли сте още, или извън нея? Болни ли сте, или служите в болницата? Ако служите в болницата, похвалвам ви. Ако сте болни, пак ще ви
3. ПО ТОЗИ ПЪТ 45 похваля. На мен ми е приятно да ви видя и като болни, и като слуги в болницата. Болният е мек, кротък, а служителят в болницата прилага милосърдието си – и двамата придобиват нещо. Виждали ли сте разочарована мома или разочарован момък? Момата казва: „Не съм красива, не съм учена и богата, затова той не ме обича“; момъкът казва: „Не съм силен, не съм здрав и богат, затова момата не ме обича“. Аз гледам на живота като на красива мома, която не те обича. Какво ще правиш – ти седиш, очакваш благоволението на живота, т.е. на красивата мома. Значи в широк смисъл животът е красивата мома – тя заповядва и на царе, и на владици, и на патриарси; каквото каже, всичко се изпълнява. Казвам: същественото за човека е животът. Вижте какво крие в себе си и го използвайте. Животът е разумен резултат. Приближавайте се постепенно към този резултат, за да се домогнете до Великата истина, скрита зад живота. Христос казва: „Това е живот вечен – да познаем Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото Си изпратил“. Каквото и да правите, не може да се откажете от живота. Ние сме за Любовта, за Знанието и за Свободата; ние сме за живота, силата и мекотата; ние сме за Правдата, за Истината и Мъдростта; ние сме за Доброто, за Красивото и Великото в света. И вие трябва да вървите по този път, това да бъде вашият идеал. Като придобиете тези блага, принесете ги на Божествения олтар. Всичко да бъде за Слава Божия! По този път вървете, той е пътят на новото съзнание, на новата мисъл. Само вечният път на Светлината води към Истината. 3. лекция, 5 октомври 1932 г., София, Изгрев
МАЛКАТА ИСТИНА Размишление. Тема за следния път: Съществена разлика между физическия и духовния живот. Ще прочета Първо Петрово послание, глава 5. Всеки човек очаква нещо и мисли дали то ще се сбъдне, или не. Понякога в живота му се случва това, което очаква, а понякога – това, което не очаква; значи резултатът на очакването му е положителен или отрицателен. Понякога човек се радва, а понякога скърби. Кое причинява радост – богатството, знанието? Като забогатее, човек мисли, че е придобил всичко. Не е така. Понякога богатството прави човека щастлив, но понякога го прави нещастен. За да не е нещастен, той не трябва да носи богатството в ума си, защото то го обременява. Ако искаш да знаеш всичко, ти пак обременяваш ума си. Какво печелиш, ако знаеш колко пъти си ял през живота си, колко дрехи и обувки си скъсал, колко книги си прочел? Ако поставиш всичко, което знаеш, в паметта си, ще си създадеш един битпазар. Какво ще придобиеш от този битпазар? Където и да отидеш на гости или с когото се срещнеш, все ще разказваш за своето минало. Бог е изчистил греховете на твоето минало, но ако намериш нещо малко, останало от тях, веднага започваш да говориш за него – значи ти обичаш греха и не се отказваш от него. Не говоря за черния грях, а за обикновения, кавалер на голям орден. Сега, като изнасям Истината, вие искате да проникнете в моята мисъл, но не можете. Не е важно каква е моята мисъл, откъде я взимам, важно е каква полза ще ви принесе тя. Някой ми носи вода; не е важно кой я носи, откъде я носи и кога я е донесъл, важно е каква е тази вода и как се отразява на моя организъм. Трябва ли да питам каква е водата? Веднага ще я вкуся – това е същественото
4. МАЛКАТА ИСТИНА 47 за мен, останалото е несъществено. Следователно не обременявайте ума си с несъществени неща. Кое е съществено в живота? Представи си, че един човек те среща и те поглежда. Ти започваш да се питаш защо те гледа и какво иска да каже с този поглед. Важно е какво се крие в погледа. Може би този човек е нямал работа, минал-заминал край теб и те погледнал. Ако имаше работа, нямаше да те гледа, но понеже е свободен, той те погледнал и си заминал. Друг е въпросът, ако в погледа му се крие нещо дълбоко. С погледа си той ти казва: „Ти имаш една скрита болест в себе си. Отдавна я носиш, но аз мога да ти помогна“. Ето това е същественото в погледа на човека – да те погледне и да ти предаде нещо или да ги помогне. И тъй, при сегашните условия на живота човек трябва да се занимава с нещо, да помага на някого. Ако ядеш, ще се занимаваш с храната, главно с хляба; ако си жаден, ще се занимаваш с водата; ако си в салон, където избухва пожар, ще гледаш час по-скоро да излезеш навън, защото останеш ли в салона, животът ти е изложен на опасност. Казваш: „Ще отида в другия свят“. Вярваш ли в съществуването на този свят? Някои вярват, някои не вярват, но нито едното, нито другото определят съществуването на другия свят. Младата булка, като напусне бащиния си дом, отива със своя възлюбен в странство и след четири-пет години се връща при родителите си. Ако не се върне скоро в бащиния си дом, тя ще копнее да се върне, за да види родителите си. Бащиният дом е Небето, откъдето сте слезли. Въпреки това малко хора мислят за онзи свят, откъдето са дошли. Защо младата булка не се връща в бащиния си дом – средства няма. Понеже постоянно мисли за родителите си, тя често ги сънува. Аз уподобявам сънищата на портретите на хората – гледаш портрета на своя възлюбен и мислиш, че е реален. Не смесвайте сенките на живота с неговата реалност. Всяка реалност, която веднъж си опитал, оставя неизличими отпечатъци в човешкото съзнание.
48 НОВАТА МИСЪЛ Често хората мислят по стар начин. Седи някой и е недоволен от живота си, по лицето му е написано недоволството. Кой е виновен за това? Когато сте напускали другия свят, Разумните същества и светиите са ви казвали: „Не слизайте на Земята! Тази мома не е за вас“. – „Ех, да знаех!“ Сега вече знаете. Тогава не знаехте, бяхте запалени от четирите страни. Вие слязохте да търсите някого на Земята – любовни работи. Избягахте от Небето, за да дойдете на Земята – любовни работи. Дошли сте на Земята по незаконен път, избягали сте от Небето; оженили сте се пак по незаконен път – това са фигури на речта. След това – случи ви се някаква неприятност или нещастие. Има три разбирания за живота: едно за обикновените хора, второ за средните и трето – за великите. От тези гледища животът и страданията в него имат специфичен смисъл. Всяко страдание, което сполетява човека, е строго определено. То е като четката в ръката на художника – чертае линиите по лицето на човека. Ако четката на това страдание не мине по лицето ти, нищо няма да придобиеш. Живот без страдания нищо не представлява. Никой не може да избегне страданията. Христос, Син Божи, мина през най-големите страдания. Не можеше ли да мине без страдания – можеше, но мина през големи, велики, разумни страдания. Той се опита да мине без тези страдания и казваше: „Ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша“, но най-после каза: „Отче, да бъде Твоята воля, в Твоите ръце предавам духа Си“. Той разбра, че Му е определено да мине през тези страдания. Мнозина се оплакват и казват, че имат големи страдания. Колко големи? Големи страдания са ония, при които излизат кървави капки от порите на човека – така беше с Христа. Неговите страдания са образец за най-големи страдания. Колко души са минали през такива страдания? Привилегия е за човека да мине през Божествените страдания. Привилегия е за човека да бъде изпитван. Ти се намираш пред комисия, която те наблюдава, изпитва това, което става в ума, сърцето и душата ти. Щом възприемеш нещо чрез своите мисли, чувства и постъпки, поставят ти известна оценка. Ти си мислиш: „Издържал ли съм изпита, или не?“.
4. МАЛКАТА ИСТИНА 49 Сега от всички се иска да знаят същественото в живота. Един милионер търсел доверено лице за кантората си. Явили се много кандидати, всички добре облечени, спретнати, с големи препоръки. Пред вратата на кантората милионерът оставил две празни стомни и на всички кандидати отговарял учтиво: „Ще ви имам предвид“. Най-после дошъл един млад беден момък, който също представил молбата си. Преди да дочака отговора на милионера, той взел набързо стомните, напълнил ги с вода и ги оставил на мястото. След това се изправил в стаята да чака отговора. Милионерът му казал: „Вие ще останете при мен на работа“. Следователно, докато първите кандидати гледали да вземат нещо от милионера, а не да му дадат, последният дал нещо от своя труд. Всеки трябва да изпълни нещо, да свърши една добра работа – това е неговият документ, това е неговата препоръка за морала и качествата му. Това е една неразгадана тайна, а за разумния – разгадана; той взима стомните, отива да ги напълни и след това ги оставя на мястото им. Сега, на фиг. 1 имате правата АВ. Какво ще стане с тази права? Какво ще образува, ако се умножи четири пъти сама на себе си? Тя може да се продължи четири пъти в една       Фиг. 1
50 НОВАТА МИСЪЛ и съща посока и четири пъти в различни посоки. Като се продължи четири пъти в различни посоки, ще се образува геометричната фигура квадрат. За учения квадратът е образец на нещо, той може да се ползва от него. Обикновеният човек, който не разбира законите, ще се чуди какви са били намеренията на Природата, за да създаде квадрата. Как се е образувал квадратът? Когато растенията слязоха на Земята, образуваха линията АВ – посоката на тяхното движение. След това слязоха животните и образуваха линията ВС – те вървяха в хоризонтална посока. После дойде човекът и образува линията СD. Понеже нито растенията мислеха правилно, нито животните, никой от тях не можа да затвори квадрата. Човекът със своята права мисъл образува правата АD и затвори квадрата. Като се видя затворен в този свят, започна да мисли за друг – разбра, че квадратът не е единственият свят. Ала докато е на Земята, той си служи с квадрата като мярка за разрешаване на известни мъчнотии. Сега, като не можете да разрешите всички мъчнотии, питате се какъв е смисълът на живота. Смисълът на живота е да познаете Бога и да изпълните Неговата воля. Понеже не Го познавате, вие разчитате на майка си и на баща си, на братята и на сестрите си, на обкръжаващите, но ден след ден тези хора започват да капят като листа. Виждате това, но си мислите, че с вас ще се случи другояче. Не, и с вас ще стане това, което и с всички хора. Най-после вие казвате: „Млад бях, но остарях. Спечелих пари и после ги изгубих. Сега нищо друго не ми остава, освен да отида на онзи свят, при близките си“. Старият мисли за онзи свят, а младият – за този свят: да се ожени, да си поживее малко. Старият казва, че е определено на човека да отиде на онзи свят. Според мен това не е определено. Аз се интересувам защо старият мисли за онзи свят, а младият мисли за женене. Старият мисли, че като отиде на онзи свят, ще бъде щастлив; и младият мисли, че като се ожени, ще бъде щастлив. И двамата ще опитат доколко са прави в мисълта си. Не е въпрос да търсите щастието. Човек трябва да се стреми към Целокупния живот, да придобие Истинското
4. МАЛКАТА ИСТИНА 51 знание, да разбере своето предназначение, иначе ще живее в личността си и ще бъде недоволен, ще живее в обществените си чувства и пак ще бъде недоволен. Докато е в личния живот, той всякога ще се обижда. Слушаш например един оратор и се обиждаш от примерите, с които той си служи – някои примери ти харесват, но някои те засягат. Американският проповедник Муди 3 имал обичай да си служи в проповедите с примери от живота на хората. Мъже и жени посещавали събранията му. Един ден той си послужил с пример от ежедневния живот и отношения в семействата, като изнесъл лошите отношения между мъжа и жената. Един от слушателите се засегнал от тоя пример и като се върнал у дома си, сърдито казал на своята жена: „Как не те беше срам да се оплакваш от мен на проповедника! Ето, той изнесе нашия живот пред цялото събрание“. Всъщност жената не се е оплаквала на проповедника, нищо не му е казвала. Това е пример, който се отнася до много семейства, не само до едно. Проповедникът има право да говори за обикновения човек, както и за адепта. Трябва ли да помислиш, че и ти си адепт? Какво представлява адептът? Адепт може да бъде всеки. Тази дума има отрицателен и положителен смисъл. Отрицателното Ă значение подразбира човек, който поддържа известно учение, без да прилага неговите закони; в положителен смисъл адепт е онзи, който разполага със силите и законите на известно учение. Можеш да бъдеш посветен. Кое от двете предпочиташ? Казвате: „Кажи ни докъде сме дошли в своето духовно развитие“. Дошли сте до правата СD и трябва да работите в посока АD, да затворите квадрата и да разрешите мъчнотиите на своя живот. Вие искате да ви покажа нещо от онзи свят. Какво искате да видите – ангел, светия или друго нещо? Ако искате да видите ангел – и на Земята има ангели; ако е за светия – и на Земята има светии. Какво представлява онзи свят? Той е нещо особено, с особени условия и обстановка. Вашата представа за него е самозаблуда. Старият, който търси щастие на онзи свят,
52 НОВАТА МИСЪЛ се заблуждава. И младият, който иска да се жени, за да бъде щастлив, също се заблуждава. Той ще бъде толкова щастлив, колкото и английският реформатор Джон Уесли 4 . Оженил се за една добра християнка, която още на другия ден му казала: „Сега вече аз заповядвам. Няма да се срещаш със сестри, да им проповядваш! Тук аз съм сестра, мен ще слушаш!“. На третия ден след женитбата си той казал на своите приятели: „Не си струва човек да се жени“. Той си казвал: „Човек наистина не трябва да се жени за сестра, която има предвид само себе си и своето щастие“. Какъв повод имала тази жена да се съмнява в един велик реформатор? Често и религиозните хора, като повярват в Бога, започват да се съмняват и да изискват от Него това, което и жената на Уесли. Понякога казват на Бога: „Искаме да обръщаш внимание само на нас, с нас да се занимаваш“. Имат ли право да се съмняват в Бога и да изискват от Него онова, което искат от човека? Това е неразбиране на живота. Човек не е дошъл на Земята да се осигурява и да търси своето щастие, той е дошъл да работи. Дадени са му крака – да ходи с тях, ръце – за да работи, глава, с която да мисли. Ако ходи, работи и мисли, непременно ще подобри живота си. Ще мислиш със своята глава и от нея ще учиш, иначе ще се натъкваш на противоречия. Много естествено – ако влезеш в театъра, ще видиш един морал, между търговците ще видиш друг, между политиците – трети, между религиозните – четвърти. Всеки има специфичен морал. Накарайте търговеца да не търгува, накарайте политикана да не политиканства – това е невъзможно! За кого търгува търговецът? За себе си, той не работи за народа. За кого работи политикът? За себе си, а не за народа. Народът е знамето, в името на което всички говорят, но то е привидно – никой не се бие за знамето, никой не работи за народа. Много хора се бият без знаме: мъжът бие жена си без знаме, двама приятели се бият без знаме. В този бой няма никаква идея. Въз основа на това казвам: и политическите партии нямат онази истинска, вечна идея; техните идеи умират една след друга, както хората
4. МАЛКАТА ИСТИНА 53 на бойното поле. Ще кажете, че без война не може. Това е друг въпрос. Според мен войната е отрицателно средство, а според вас тя подтиква човечеството напред. Войната е послужила като възпитателно средство за хората, но не ги е подтикнала напред. От осем хиляди години те се бият – какво особено е допринесла тя? Като не могат да разрешат известен въпрос по мирен начин, народите прибягват до войната, но това е разрешаване на въпроса със сила – човешко разрешаване. Какво е нужно за развитието на дома? Взаимно уважение и почитане между членовете. Жената трябва да уважава мъжа си, мъжът трябва да уважава жена си и децата трябва да уважават и почитат родителите си. Не можеш да уважаваш човека, ако първо не уважаваш себе си. Най-силното чувство в човека е бащата в него, най-нежното чувство е майката; останалите чувства са децата. Ако между най-силното и най-нежното чувство се яви разногласие, човек губи силата си. Мъжът е Слънцето, а жената – Земята; ето защо, когато момъкът казва, че обича една мома и желае да се ожени за нея, той се заблуждава – може ли Слънцето да се ожени за Земята, може ли то да я прегърне и целуне? Истинската женитба подразбира изливане на чувства, но отдалеч, както разговарят Слънцето и Земята. Между хората не е така. Мъжът иска жена му да бъде постоянно около него, да знае както прави, с кого се среща и т.н. Какъвто е мъжът, такава е и жената, и жената иска от мъжа същото, каквото той от нея. Това са неестествени, неправилни отношения между хората. От това гледище казвам, че няма женени хора на Земята; външно вие сте женени, но вътрешно не сте. Апостол Павел казва: „Сгодих се за Христа“ – значи той е сгоден от две хиляди години. Много хора се сгодяват за Христа и така си остават. Някои мислят, че като умрат, пак ще се женят. На другия свят няма женитба; умрелият не се жени, но и който се ражда, също не се жени. В обикновен смисъл на думата хората се женят и разженват. Умре жената на някого и той започва да търси друга. Това отношение между мъжа и жената е подобно на отношението между господар и
54 НОВАТА МИСЪЛ слуга – слугата напусне господаря си, но господарят му го замества с нов; вторият слуга го напуска, той намира трети. Трябва да разбирате същността на живота, а не неговата днешна проява. За вас и вашите разбирания животът още не се е проявил в своята пълнота. Какво разбиране е това, с което не можеш да разрешиш въпросите, които те смущават? Не е нужно да разрешиш социалните въпроси. Разреши само тия, които имат отношение към твоя личен живот. Какво направил Александър Велики 5 , като дошъл до Гордиевия възел 6 – разрязал го. Какво е спечелил с това? Ако бях на мястото на Александър Велики, щях да прескоча възела, нямаше да го режа. След неговата смърт царството му се разпадна. Наричат го велик, но в какво се заключава неговото величие? Има нещо, в което е велик, но не заради това, което той направи. Питам: кое е същественото за ученика? – „Да учи.“ Не е само това. Щом е ученик, той не може да не учи. Ще учи до известно време и като завърши училището, ще стане учител. И като такъв, той ще се натъква на неразрешени задачи, както ученикът – той има такива слабости, каквито и ученикът. Казвате: „Ние сме свободни“. В какво се заключава вашата свобода? Свободни ли сте в своите възгледи? Казваш, че си свободен, но търсиш човек, да видиш дали твоите възгледи съвпадат с неговите. Ако съвпадат, ще кажеш, че си прав. Има едно право, при което не е нужно да ти казват дали възгледите ти са верни, или не. Право ли е, като ядеш, да ти казват как да ядеш и с какви прибори да си служиш? Ако си в гората и не носиш нож, вилица и лъжица, как ще ядеш? Ще измиеш плода с вода и ще го изядеш – това е естественият начин на хранене. Естествен начин е този, при който се изразходва най-малко енергия. Днес домакинята губи три-четири часа за готвене. В бъдеще готвенето ще се опрости и тогава голяма част от времето ще се използва в друго направление. Какво ядене ще приготви домакинята, която готви и е недоволна от работата си? Недоволството е резултат на социалните несгоди в живота.
4. МАЛКАТА ИСТИНА 55 Какво трябва да се прави? И младият, и старият трябва да се повдигнат до същественото. Младият иска да се жени – защо? Вкъщи го ограничават и той мисли, че като се ожени, ще стане самостоятелен. Старият иска да умре, да се освободи от мъчнотиите си. И двамата се заблуждават. Сега, да дойдем до заключението. Това не подразбира, че всичко ще разрешим. Ако днес се нахраниш добре, временно си разрешил въпроса за яденето – утре пак ще искаш да ядеш. Всички са недоволни от нещо – защо? Слънцето грее, водата тече, въздухът се движи. Казваш: „Аз съм доволен“; щом си доволен, помогни на недоволните, покажи им пътя за придобиване на доволството. Кой те направи доволен? Колко време ще бъдеш доволен? Днес си доволен, но утре те заболи глава и ставаш недоволен. Кое е реалното в твоя живот – доволството или недоволството? По кой път е вървял човек, за да дойде до сегашното си положение? Той е минал по пътя на растенията и животните. Наистина, и до днес още, като се намери в мъчнотия, човек пада духом, главата му увисва като главата на растението. Мъчнотиите са заставили растенията да заровят главата си в земята. Значи животните са разрешили мъчнотиите на растенията, а човек е разрешил мъчнотиите на животните. Кой е разрешил мъчнотиите на човека? Божественото начало в него. Въпреки това човек има да разрешава още много въпроси. Старият умира – защо? Защото не е доволен от живота си. След време пак се ражда на Земята – защо? Не е попаднал на това място, което е търсил. И на онзи свят не е доволен. На Земята не е намерил ключа на живота, но и в другия свят не може да го намери. Ако на Земята не разбере смисъла на живота, и на другия свят няма да го разбере. Младият остарява, защото не е разбрал смисъла на живота; старият умира и пак се ражда, защото не е разбрал смисъла на живота. Като умира, старият ще се прероди и млад ще стане. Като млад, ще иска да се ожени. Щом остарее, ще иска да умре. Едно колело в движение: раждане, умиране, пак раждане,
56 НОВАТА МИСЪЛ пак умиране. Какъв е края на това? Краят е младият да не се жени и старият да не умира. Когато дойде до това положение, човек влиза в епохата на Новия живот. Докато старите умират, младите непременно ще се раждат; докато младите се женят, старите непременно ще умират. Искам да ме разбирате добре. Аз не засягам формата на сегашния живот, не засягам и характера на сегашния човек – според мен това е малка отсечка от безкрайната права. За мен да критикувам човека в сегашните му прояви е губене на време. Срещам един, чета по лицето му тъга: или парите си е изгубил, или баща си, или работите му не вървят добре. Срещам млада мома – и на нейното лице е изписана тъга: мъчи се – дали ще срещне онзи, когото търси. Във всички хора виждам едно и също нещо. Казвам: Онзи, Който ви е изпратил на Земята, иска да ви освободи от актьорските дрехи. Не по Негово желание сте станали актьори, сами сте се облекли в тези дрехи и Той досега ви е търпял, но днес казва: „Има и друго изкуство в живота, не е само актьорството“. В източните народи наричат това изкуство майя – омагьосване; правиш това, което не искаш. Ядеш – недоволен си; казваш: „Трябва да се яде“. Време е да се освободите от илюзиите на живота и да станете господари на себе си. Не казвам да бъдете победители, а да бъдете свободни хора. Няма по-хубаво нещо от това – каквото правиш, да чувстваш, че си свободен. Казваш: „Друго нещо е да си апостол Павел или някой пророк, а ти си обикновен човек“. Апостол Павел беше обикновен. Той гонеше християните, контузи главата си и след това чу глас: „Защо Ме гониш? Пътят, по който вървиш, не е прав“. Всеки от вас ще се качи на коня си и ще отиде някъде. Казвам: пътят, по който си тръгнал, е пътят на апостол Павел. Ще паднеш от коня и ще си счупиш главата, ще чуеш глас, който ще ти каже: „Ще отидеш да проповядваш“. Питаш: „Не съм ли тръгнал на път?“. Тръгнал си, на кон си, като апостол Павел. Понякога разрешаваш въпросите с мир, а понякога, като Александър Велики, разрязваш Гордиевия възел с нож.
4. МАЛКАТА ИСТИНА 57 Сега хората всичко имат, Любов нямат. Чудя се на подозрението между тях – и между най-добрите хора има подозрителни. Това се дължи на вътрешния страх. За да се справи със страха, човек не трябва да насилва нито себе си, нито другите, да не измъчва нито себе си, нито другите. Направиш погрешка – изправи я, така сам ще се възпитаваш. Оправдаваш се със слабостите си; няма да се оправдаваш, но ще бъдеш готов да признаеш истината. Пишете върху темата: Най-малката истина, с която човек трябва да започне. Най-малката истина е мястото, където можете да срещнете най-малката любов. Преди няколко дни дойдоха при мен двама приятели и аз им казах: „Работата ви ще тръгне напред. Слънцето е свидетел на това“. И на вас казвам: Слънцето е свидетел на всичко, което ви говорих днес. Започнете с малката истина, прилагайте я без страх. Тя изисква най-малката жертва от вас. Ако прилагаш най-малката любов и мислиш, че може да се урони твоето достойнство, не се страхувай! Нека се урони достойнството ти, но да не се уронват Любовта и Истината – те спасяват човека. Представя ти се случай да направиш едно малко добро – спри се в пътя си и направи доброто. Тази сутрин и аз направих една малка услуга. Седя в стаята си, чувам как една муха бръмчи жално – моли се някой да я спаси. Едно паяче я хванало за крака, а тя се моли да я пусне. Гледам – нямам пръчка, затова хващам паяжината и тя се повлече, а с нея и паякът, и мухата: мухата на една страна, паякът – на друга. Гледам – мухата е много по-голяма от паяка, но се е оплела в паяжината. Освободих мухата и казах: „Това място е за молитва, а не за престъпления“. Някой ще каже: „Подобре паякът да изсмуче кръвта на мухата, отколкото мен да безпокои“. Често мухите безпокоят хората от любов. Коя мисъл от лекцията остана в ума ви? – „Най-малката истина, най-малката любов и най-малкото добро.“ В древността, за да изпитат учениците на окултните школи, поставяли ги на изпит – така проверявали знанията им. Например неочаквано ученикът заболявал. Ако успеел да се справи с болестта си, имал знания; колкото
58 НОВАТА МИСЪЛ по-дълго боледувал, толкова по-малко знания имал. Това са задачи, които ученикът трябва да решава. И вашите мъчнотии сега са елементарни задачи, които трябва да се решат. Ако трябва учителят да освобождава ученика, това показва, че изпитът не е издържан. Ученикът трябва сам да решава задачите си. Тайна молитва. 4. лекция, 12 октомври 1932 г., София, Изгрев
ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ Размишление. Ще прочета глава 4 от Първо Петрово послание. За следния път извадете резюме от първата беседа на тома Пътят на ученика. Като вадите резюме от лекциите и беседите, обръщайте внимание на основната идея. Всяка неразбрана идея е като храната, която се приема, без да се асимилира от организма – това е механичен, външен процес. Така и Любовта има външен израз: можеш да ядеш по няколко пъти на ден, без да асимилираш храната – това е механична любов; обличаш се и се събличаш по няколко пъти на ден, без да влагаш идея в това – механична любов; срещаш се с един учен по няколко пъти на ден, без да възприемаш нещо от него – механична любов; разхождаш се между цветята, усещаш благоуханието им, без да го възприемаш вътрешно – пак механична любов. Докато хората разнасят само външно благоуханието на цветята, докато тяхното собствено благоухание ги отвращава, те са в относителното знание, в относителната любов. И това знание е намясто – помага на Божественото, и относителната любов е намясто – помага на Божествената. Често хората се застъпват повече за относителното, т.е. за човешкото знание, отколкото за Божественото. Те познават повече човешката, относителната, временната любов, отколкото Божествената. Това са извори, които текат само през пролетта; дойде ли лятната горещина, те пресъхват, а напролет пак протичат. Това са хора, които, като учениците, лесно се възхищават. Слушат учителя си как преподава, възхищават се, но щом ги вдигне на урок, малко знаят – външната страна на урока; дойде ли до същественото, там ги няма. Добре е човек да запомня нещата, но не и да товари ума и съзнанието си с непотребни неща. От всички се иска прилагане на това, което знаят.
60 НОВАТА МИСЪЛ Може да се говори много за грешките на хората, но те трябва да се изправят. Казвате: „Ние сме грешни“; за кои ние говорите? Ако под ние разбирате всички хора, прави сте – според Писанието праведни хора в света няма. Това се отнася до онези, които не познават Бога. Който не е излязъл от греха, той е познал Бога. Той не може да се постави под общ знаменател с другите. Казвате, че всеки човек е интелигентен, но не всеки може да прояви своята интелигентност. Ако се разсъждава така, и волът е интелигентен, но неговата интелигентност е потенциална. Голяма е разликата между вола и човека – правата, които човекът има, волът няма, едва след хиляди години той ще се ползва с човешките права. Следователно, ако човек е хиляди пъти по-високо от вола, няма право да греши като него. Сега, като говоря така, някой ще се запита: „Кого ли има предвид Учителя?“. Никого нямам предвид. Вие мислите, че като говорите за някого, го познавате. Никого не познавате. Външно виждате, че някой се движи, маха ръце, има черни очи, големи уши, друг има сини очи, малки уши и т.н. Това е външният човек – неговият автомобил, неговата къща, чрез които се проявява. Ако един автомобил идва срещу вас, какво сте видели – светлината му, това не е човекът. Има външни, привидни неща, които не са съществени за човека. И в Природата има привидни, случайни неща, но в тях се крие дълбок смисъл. – „Как ще разберем това?“ Първо ще разберете обикновените неща, а после – необикновените. От обикновените ще извадите известни принципни заключения, от които ще се ползвате. Обръщайте внимание на малките неща! Малка е иглата за шев, но много работа върши – с нея ще закърпиш панталоните си и ще се спасиш от мъчителни положения. Ще кажеш, че навън е топло, панталоните ти могат да бъдат скъсани; така е, но комарите ще те хапят през дупките. Вземи малката игла и си услужи с нея. Какво представляват малката игла и конецът? Символи, зад които се крият извести сили. Ето защо искам
5. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ 61 да обърна вниманието ви и върху най-дребните явления в Природата. Казано е в Писанието: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие“. Ти си богат, учен, знаеш как е създаден светът, какви йерархии ангели има, но работата ти не върви добре – защо? Не обръщаш внимание на малките неща. Многото знание е излишен товар. То е все едно да облечеш три-четири ризи на гърба си – едната риза е намясто, но останалите са тежест. Не се опитвайте да разрешите всички въпроси изведнъж – сегашното знание не е в сила да направи това. В миналото хората са разрешавали въпросите по един начин, сега ги разрешават по друг. Те се раждат и умират, борят се, но въпросите и до днес не са разрешени. Религиозните вярват, че ще дойде Царството Божие на Земята и хората ще заживеят добре. И в миналото вярваха в това, но не стана според вярата им. Сега вярват в същото, но и тяхната вяра не се сбъдна. Ще стане нещо, но не това, което очакват – ще стане онова, което никой не е очаквал. Какво ще стане – ще видите. Сега ви казвам това, за да не се обезсърчавате. Има неща, които всеки човек може да реализира, никой не може да му препятства. Ако славеят развали гнездото си, трябва ли да чака някакви големи преобразования, за да го поправи? Той не се интересува от никакви теории, от никакви преобразования. Съществуващите теории не се отнасят до всички, но учението е потребно за всички. И светлината е потребна за всички, но специфичната светлина може да се употреби различно. Човешкото съзнание първо трябва да се освободи от непотребните мисли и желания. Как ще се освободи – не знаете. Вие не знаете даже как да обичате, как да задържате любовта си. Често изучавам човешката реч и виждам колко посредствени, несъстоятелни са думите, с които си служим. Преди няколко дни при мен дойде една 30-35-годишна светска жена, която ми разказа как в най-ранната си възраст почувствала трепета на любовта, но скоро се разочаровала и изгубила вяра във всички хора. Била едва
62 НОВАТА МИСЪЛ 17-годишна и в нея бушували недоволството и скръбта. Тя се оплакваше и казваше, че не Ă се живее вече, че се чувства много нещастна. Аз Ă казах: имам една теория – според моите изчисления най-късно 20 години след тези изживявания в теб ще стане един преврат и това, което си чувствала тогава, пак ще го почувстваш; само по себе си то ще дойде. След известно време тя дойде една неделя на беседа и след това ми каза: „Ида при теб не с онази скръб, както преди шест месеца. Нещо трепна в мен по особен начин, в още по-красива форма, и добих вече вяра в хората“. Казах Ă, че това, което Ă говорих, сега стана. Закон е: някои неща след 20 години се повтарят. Предупредих я да бъде умна сега, да не изгуби този трепет на сърцето, защото след 20 години пак ще се повтори. Не е произволно всичко, което става. Не мислете, че животът е произволен, механичен – той върви по известни разумни закони. Сега да ви обясня едно положение. Допуснете, че точката А е едно същество, което иска да се прояви. Досега това същество е живяло самотно, без отношение към други същества, които мислят и чувстват като него. То иска да се придвижи някъде, където не се е движило досега. Щом в това същество се е явило желание да се движи, то е възприело тази мисъл от някой невидим център В – значи А възприема мисли от В. Същевременно В също живее самотно някъде в пространството. Най-напред съществото А ще се придвижи в посока С – нещо го привлича към    
5. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ 63 С; щом пристигне там, неговото желание е реализирано донякъде и в него се заражда друго желание – да се движи в друга посока, да измени посоката, но по-далеч от точката С не може да отиде. Може да се движи нататък, но не разбира законите. Има едно препятствие. Представете си, че от точка А до С е твърда почва, а от С нататък е въздух – С е границата на твърдата почва. Какво трябва да прави съществото С? То започва да се движи нагоре, в посока към В. Каква идея е имал Питагор 7 , когато открил, че квадратът, построен върху хипотенузата, е равен на сумата от квадратите, построени на катетите на правоъгълния триъгълник? Питагор е живял около 20 години в Египет и 10 години във Вавилон и Палестина. Основната идея в учението му е била обща идея на всички тогавашни мистици. Правият ъгъл в триъгълника представлява едната страна на човешката природа, двата триъгълника представляват целия човек. А, В, D – това е целият човек, поляризиран. Следователно едната страна на човека има едни стремежи, а другата – други. Човек се движи в две противоположни посоки: когато умът му се стреми нагоре, сърцето му се стреми надолу; ако умът се стреми надолу, сърцето се стреми нагоре. Ако сте усърдни в религията, след 20 години във вас ще се зароди един процес и вие ставате крайни материалисти – тогава ще вървите в противоположна посока; чувствата са по-нисши и става един обрат в движението. Само така се обясняват някои подхлъзвания в живота на човека. Това е закон за смените, които стават в живота. Не могат да не се сменят и вашите чувства. Любовта ви не може да бъде все така гореща, както в началото – тя трябва да се смени, но тази смяна не показва, че се е изгубила. Ако тя продължава със същата горещина, нервната система не би могла да издържи. Ако чувствата взимат голям дял, човек започва да се изтощава – той отслабва, очите му хлътват; това показва, че неразбирането на Любовта го топи. Любовта няма разположение нито към слабите, сухи хора, нито към затлъстелите; тя има разпо
64 НОВАТА МИСЪЛ ложение само към онези организми, в които може да се прояви. Аз говоря за Любовта като израз на една Висша интелигентност, Която иска да се прояви. Любовта ни обича дотолкова, доколкото можем да изразим нейните мисли и идеи. Колкото по-големи изразители на нейните идеи сме, толкова и привлекателната сила, с която може да ни съдейства, е по-голяма. Като искате да бъдете обичани, вие се стремите към Любовта. За да се образува във вас желание за работа, трябва да имате импулс. Така поетите търсят импулс, да ги привлече някой център, и като го намерят, те се вдъхновяват и пишат. Ако е музикант, свири с вдъхновение; ако е градинар, копае градината с особено усърдие. След като изгуби центъра, човек престава да работи и казва, че е завършил своето развитие; никакво развитие не е завършил, но импулсът е изчезнал. Изгаря бензинът – спира автомобилът; автомобилът трябва да има достатъчно бензин, за да се движи свободно по своя път. Човек трябва да има правилно разбиране за реда и порядъка в Природата, както и за Божествения порядък в живота. Бог се отличава по това, че обръща внимание и на малките неща. Той не се интересува от големите войни, в които умират милиони хора, а се интересува повече от живота на праведния, колкото и да е незначителен в голямото общество. Животът носи безброй блага – малки и големи. Според мен малките блага са толкова важни, колкото и големите. Нужна ли е войната? Днес тя е толкова нужна, колкото и разораването на почвата. Ще дойде ден, когато и без разораване ще може. Днес орането е потребно дотолкова, доколкото може да служи за подтик на човешкия дух. Мислите ли, че чукът ще бъде всякога нужен на човека? В бъдеще условията на живота ще се изменят, чукът ще бъде излишен. Всяка идея е дотолкова съществена, доколкото носи живот в себе си. Ако е човешка, идеята е временна; ако в Божествена, тя е вечна. И светлината е временна и вечна. Лампите, с които сега си служим, са временни; след десетки години това осветление ще се замени с ново, тогава ще има друго осветление. Бог е помислил за чо
5. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ 65 века, изпратил му е светлина – слънчевата. Днес хората възприемат светлината отвън, в бъдеще тя ще иде отвътре – тогава светлината ще иде от очите: ще седнеш да четеш и полето, в което си концентрирал мисълта си, ще се освети. Човек сам ще си свети и ще чете. Виждал съм как стари свещеници четат на вощеница – държи свещта в ръката си и я движи по книгата; щом престане да чете, той изгася свещта. Сега, като изнасям различни примери, има опасност да ги разберете криво. Така някой казва: „Учителят говори както мисля аз“. Това е криво разбиране, аз не мисля като теб. – „Допадат ми твоите мисли.“ Не е важно да ти допадат моите мисли, важно е доколко те са Божествени. Какво мислиш ти или какво мисли друг – това е второстепенна работа. Като държа беседа, за мен е важно какво мислят Разумните същества и какво мисли Невидимият свят, а не какво мислите вие. Дошъл някой да ми каже, че Иван Пенджурски се опопил – това не ме интересува. За мен е важно доколко аз мога да възприема мисълта на Живата разумна природа и да бъда в съгласие с нея; за мен е важно доколко и ти си възприел тези мисли и можем взаимно да си помагаме. Че си възприел мисълта на някой човек – това не е важно за мен, човешките мисли са преходни. Всяка човешка мисъл и всяко човешко чувство съдържат в себе си нещо користолюбиво. Като изучавам себе си, своето тяло по форма и строеж, същевременно изучавам българина. Формата на ръката ми е българска, някои от движенията ми са също български; и в говора, и в речта си понякога виждам българина. – „Защо понякога нещата не са ясни за нас?“ Защото съзнанието ви се натрупва с излишен материал, а всяко натрупване произвежда огъване. Когато съзнанието е огънато, нещата се възприемат по един начин, а когато е изпъкнало – по друг. Когато очите на човека са изпъкнали, той възприема нещата по един начин; ако са вдлъбнати – по друг. Вдлъбнатите очи възприемат малко впечатления, малко светлина влиза в тях – те са съсредоточени повече към себе си, но приемат ли нещо, което им направи
66 НОВАТА МИСЪЛ впечатление, те се занимават с него ред години. Добрите хора имат изпъкнали очи, разнообразие има в тях; те събират много впечатления. Една лоша черта в тях е, че като събират много впечатления, могат да проявят алчност. И вдлъбнатите очи имат добри и лоши страни. Има патологични линии, които се явяват отгоре и отдолу на очите, в неправилни геометрични форми, които показват, че мозъкът не функционира добре. Такъв човек няма правилно разбиране за Природата, всичко очаква от другите. Ние например очакваме да се оправи животът и хората да станат добри. Хората могат да се оправят за един ден. Ако знаете какво е състоянието на днешния човек, ще разберете защо той не е в състояние да прокара благородни идеи в своя живот. Хубави желания има в хората, но те са като деца. Детето казва: „Аз мога да вдигна този чувал“. Като му кажат да го вдигне, то се опитва и като не успява, казва: „Малък съм“. Нас трябва да ни радва, че в човечеството има зародени хубави мисли, но за осъществяването им се явяват препятствия. Ако в света не може да стане преобразование, какво трябва да се прави? Ще кажете: „Може би след 100 години ще стане“. Първите християни вярваха в тогавашните времена. Ако биха дошли апостолите сега, те щяха да бъдат разочаровани от това, което ще видят. Вие чакате да видите Царството Божие там, където никога няма да дойде. Какво количество розов цвят трябва да се сложи в казана, за да се извади 1 кг розово масло? Нужни са около 3000 кг розов цвят. Ако цветовете са много хубави, може и от 2500 кг да се получи 1 кг розово масло. Голямо изкуство се изисква, за да се извади това масло. Ако се свари вашето знание, колко розово масло ще се изкара? Днес ви говорих малко за квадрата. Занимавах ви с геометрията на плоскостта, т.е. с равнинната геометрия. Като изучавам човешкото лице, виждам, че квадратът се намира и на лицето; това наричам жива геометрия, или органична. В тази геометрия се крият ценни изводи. Като изучавате кривите и правите линии на лицето си, както и фигурите по него, ще разберете какви сили се крият във
5. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ 67 вас. Това ще познаете по кривите линии на веждите, на клепачите, на носа, на устата, на ушите. По тези линии ще познаете отклонението, което сте направили от правия път, и ще намерите начин да го изправите. Като не разбират органичната геометрия, хората се питат защо страдат. Страданията идват за изкупване на известни грешки. – „Как ще знаем какви грешки сме правили?“ По лицето си, там е написано и най-малкото отклонение. Смъртта на близките ви също е изкупване на грешките. Не е страшна смъртта, страшно е, ако отношенията между заминалия и вас се прекъснат; ако не се прекъснат, смърт не съществува. Случва се отношенията между вашите близки да се прекъсват и приживе – тогава и като живи, хората пак са мъртви едни за други. – „Трябва ли да скърбим и плачем за умрелите?“ Може да скърбите и плачете, но разумно, да цените всяка сълза. Бях ви казал да събирате сълзите си в шишенца, да не оставяте да падат на земята. Колко от вас сте изпълнили това? Много неща сте ме питали, но малцина изпълняват това, което им казвам. Мнозина ме питат да се записват ли в партия и в коя именно. Това не е моя работа. – „Коя партия е най-добра?“ Всички партии са добри за себе си. Нали се жените? Ето една партия. Всеки се жени и прави такъв избор, какъвто е създал в ума си. Жената носи някакъв образ за своя възлюбен в ума си и такъв търси; и мъжът си създава образ за своята възлюбена и такава търси. Като намери своя образ, веднага се жени; щом се ожени, всичко се свършва. Ще кажеш, че не е излязло така, както си очаквал. Нищо от това, ще учиш. Женитбата е отношение между разумни души. Следователно, щом се ожениш, ще изучаваш отношенията между душите. Вие нямате правилни отношения помежду си и се чудите защо животът ви не върви както трябва. В отношенията между хората ще различавате човешките прояви от Божествените – човешкото ще търпите, а Божественото ще почитате и уважавате. Един познат ми разказа своя опитност. Една вечер влязъл в едно кабаре, да види какво правят хората там.
68 НОВАТА МИСЪЛ Понеже се възмутил от поведението им, опитал се да направи една забележка на някого. Той веднага се хвърлил върху него и го набил. След това скочили и други от присъстващите и го изпъдили. Те му казали: „Твоето място не е тук“. Аз не съм влизал в кабарета, но като ясновидец имам представа какво нещо е кабаре. Казвам: животът на хората е кабаре – защо? Защото не е естествен. Аз не осъждам хората в кабаретата – разбиранията им са такива; понеже нямат работа, която да погълне силите им, те отиват в кабаре, за да търсят своето щастие. Ако си писател, художник, музикант, ще седиш в стаята си и ще работиш. Докато не се отречеш от света, ще се отклоняваш от правия път, ще се биеш, ще ти чукат главата. Това не е живот. Сегашният живот на хората не може да се нарече истински живот. Който иска да влезе в истинския живот, трябва да работи върху себе си, върху своето чело. Човек с голямо, добре обработено чело е готов да бъде гражданин на Царството Божие; щом влезе между хората, той веднага изпъква. Разликата между него и обикновените хора е такава, каквато между говедаря и говедата. Ум, сила, Любов са нужни на човека. – „Говори ни, искаме да се изправим.“ Мога да ви говоря, но не мога да ви помогна, ако вие сами не работите. Преди няколко дни получих писмо от една млада жена – способна, но крайно нещастна. Свързала се с един мъж, с когото не е трябвало да се свързва, и ме пита как да се освободи. Виждам, че засега това е невъзможно. Тя е направила тази грешка, защото не се е познавала – разчитала е на себе си повече, отколкото е трябвало. Сега не Ă остава нищо друго, освен да търпи – с търпение въпросът ще се разреши по-добре, отколкото с раздяла. Питате: „Трябва ли човек да се жертва за една жена или за един мъж?“. Като ви поставят на изпит, сами ще видите трябва ли да се жертвате и можете ли да се жертвате. Човек трябва да се жертва само за Онзи, Който му е дал живота и Който всеки ден го кредитира. Към Бога човек трябва да бъде верен. – „Към партиите?“ Всички партии крият нещо користно в себе си – те първо уреждат
5. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ 69 своите работи, а после работите на народа. Една партия има в света, която има предвид благото на всички живи същества, в която няма никаква корист – това е партията на Бога; всички останали са човешки. Днес всички се интересуват от съдбата на славянството. Русия, като представителка на славянството, ще мине през големи изпитания, през специфичен път на развитие. Отсега нататък идат изпитания за нея. Ако сте живи до това време, ще видите през какви изпитания ще мине тя – разумни изпитания. Това се отнася не само за Русия, но и за Европа, за цялото човечество – всички ще минат през разумни изпитания. Като минат през големите изпитания, хората ще кажат: „Не се живее така, има и друг път в живота“. Аз зная, че политиката, политиците няма да спасят човечеството. И те носят идеи, но не са носители на Новото. Други ще го спасят, други са носители на Новото. Днес човечеството живее в безлюбие. Любовта ще го спаси, затова казвам, че и без партии хората ще се спасят и ще се развиват. Засега и партиите са на мястото си, и те ще донесат някакви идеи. Изобщо, левите партии са подемократични. Според мен съществуват женски и мъжки партии; демократичните партии са женски, защото жените говорят много, следователно където много се говори, там жените управляват. Някой казва: „Била ли те е жена?“. Как бие жената и как – мъжът? Жената бие много, но на различни места, а мъжът – на едно място и силно; той ще те удари един-два пъти, но ще те простре на земята. Сега, ние се отдалечихме от въпроса. Вие искате да знаете истината върху политическия живот. Този живот е израз на вътрешния духовен живот на хората. Политическите партии идват в света по силата на специален закон. Искате или не, те ще дойдат, както расте троскотът по нивите. Партиите са израз на човешкия дух. Те са канал, чрез който се изявява човешката дейност. Има светски и религиозни партии; и едните, и другите са естествено последствие на човешкия живот. Преди години религиозните партии се деляха – всяка партия, всяка секта държеше за
70 НОВАТА МИСЪЛ своята Църква. Днес те си подават ръка и казват: „Важно е Христос да се прослави“. Същото става и между светските партии – днес и те си подават ръка, обединяват се. Всяка партия носи известни идеи, които могат да се обединят. – „Коя партия е най-добра?“ Според мен добра партия е тази, която носи високохуманни идеи и която включва в себе си добри, умни, справедливи и честни хора. Всяка партия, всеки човек трябва да бъде носител на Новото. Една партия съществува в света – партията на Бога; запишете се за членове на тази партия. В нея няма болни и страдащи – всички са радостни и бодри; в тази партия няма невежи – всички си помагат взаимно, всички се просвещават; в нея няма бедни и богати, прости и учени, генерали и редници по чин – там всеки заема мястото си според интелигентността си и според работата, която върши: който работи най-много, той е генерал, а който работи малко, е редник. Тези хора живеят на Земята, между вас. Като минават помежду ви, те се усмихват, погледнат ви и си казват: „Няма нищо, всичко ще се оправи“. Те са спокойни, от нищо не се смущават, защото в техни ръце е бъдещият план на човешкото развитие. – „Какви са те по народност?“ От всички нации: и българи, и руснаци, и французи, и германци, и англичани. Те знаят как ще се оправят работите. Преди Европейската война те начертаха карта на бъдеща Европа. Обяви се войната, народите се биха, помириха се и картата се изпълни точно така, както беше предвидена. Днес се чертае друга карта. Момък се влюбва в една мома, след две години я разлюбва и се разделят. Кой е виновен за това? Зимно време ледовете се спояват, но щом изгрее Слънцето, те се стопяват и разединяват. Кой е виновен за това – временната човешка любов. След време двете капки вода отново се сливат като капки на един и същ извор и Любовта им отново се проявява. – „Не сме ли свободни да се изявяваме както искаме?“ Свободни сте. Фактът, че разсъждаваме по всички въпроси, показва, че сме свободни, не сме автомати. И тъй, нова карта се чертае на човечеството. Аз зная каква е последната карта – тя ще освободи хората от стра
5. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ 71 данията им. За това време е казано в Писанието: „И ще бъде една държава, едно стадо, един пастир“. Тогава ще има само един народ. Аз не искам да се спирам повече върху въпроса за партиите, защото някои имат разположение към известна партия и ще се засегнат. Някои са демократи, други – земеделци, радикали, трети – социалисти, комунисти. Каквито и имена да носят партиите, вие сами сте ги нарекли така. Всеки е свободен да има възгледи каквито желае. Политическият живот е външен, временен, преходен, той не е нещо неизменно. Ако отидете в Америка, там е позволено всичко. Можете да се занимавате с наука, с религия, но дойдете ли до политиката, това не се позволява – ще се намерите в затвора. Движиш се по улиците, но ако си позволиш да вървиш там, където не е за пешеходци, веднага ще дойде стражар и ще ти каже къде да вървиш; окажеш ли и най-малката съпротива, ще се намериш в участъка. Следователно, като отидете в Америка, ще трябва да се подчинявате на наредбите, които съществуват там. Каквито и възгледи да имате, ще ги държите за себе си. Животът не се заключава в политическите възгледи на човека. Първото нещо, което се иска от човека, е да има правилни отношения към Бога. Той изпитва човека по два начина: първо, Бог влиза във вас, за да види достатъчно ли ви е дал и доволни ли сте от полученото; после влиза в ближния ви, за да види как и колко давате вие – така Той изпитва доволството и щедростта ви. Ако не си доволен от живота, две причини има за това: или Бог не ти е дал колкото трябва, или ти не си дал на ближния си колкото трябва. В първия случай ще се молиш на Бога да ти даде толкова, колкото да се задоволиш; във втория ти ще дадеш на ближния си още толкова, колкото да го задоволиш. Сегашните хора много взимат, малко дават. Богатите са взели всичко, което Бог е дал, и нищо не дават. Сега се създава партия, която иска да вземе богатството на хората и да даде на бедните. Това е неестествен процес. Ще дойде ден, когато богатите ще дадат всичко доброволно – това е правилно разбиране.
72 НОВАТА МИСЪЛ Като ви наблюдавам, виждам във вас желание да прилагате онова, което сте разбрали. Много сте чули и разбрали, но малко сте приложили. Не че нямате добра воля, но ви липсва постоянство. Аз трябва да настоявам повече, но ви оставям да се проявите естествено, без външно насилие. Ако минете по моя път, ще имате ясна представа за живота, но това е невъзможно – пътят, по който съм минал аз, е пълен с противоречия и който мине по този път, ще се стопи. – „Какво да правим тогава?“ Ще вървите по своя път – бавно, но сигурно. Бог ви е търпял толкова години – и аз ще ви търпя; Той е бил много снизходителен към вас – и аз ще бъда снизходителен. Казвам си: ако Бог е дълготърпелив, не мога ли аз да бъда поне търпелив? Някой не мисли като мен. Нищо, ще мисли като себе си. Аз съм дошъл до заключението: какъвто и човек да срещна, добър или лош, първо ще потърся една добра черта в него; намеря ли такава черта, ще я държа в ума си. При това положение този човек ще се отвори и ще прояви Божественото в себе си. Той е минавал за лош, защото всички са го мислили за лош, не са го обичали; щом гледат лошо на него, той се затваря за хората и не проявява доброто, вложено в него. Преди години, когато ме интернираха във Варна 8 , с мен дойде един стражар със строго, лошо лице. В първо време, като пътувахме във влака, той гледаше към мен с недоверие. Стана ли от мястото си, мръдна ли една крачка напред, той веднага ме проследяваше с очи, да не би да избягам от влака. Аз го поглеждах спокойно, виждах в лицето му нещо добро и не се смущавах. Той постепенно се отпускаше, взе да ме гледа с доверие и по едно време каза: – Чудно нещо, защо те изпращат във Варна? Лоши хора има по света. Той искаше да каже, че хората са неразбрани. Казах му: – Мислят, че съм опасен човек, че мога да направя нещо лошо. – С очите си да видя, няма да повярвам в това.
5. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ 73 – Няма нищо, те постъпват както разбират. Аз изнасям примера, за да видите как човек може да прояви доброто – първо ти трябва да мислиш добро за него. Ако исках, можех да взема оръжието на стражаря, но друга мисъл ме занимаваше, не исках да се боря със злото – за мен е важно доброто в човека. Всеки трябва да знае, че сам е господар на своята съдба. Може да си затворник и пак да си господар на себе си; може да си цар и пак да си роб. Може да умираш и да си роб, а може да умираш и да си свободен – господар на своята съдба. Свободата на човека не се заключава в положението, което заема, а в неговата мисъл, в самообладанието, което проявява. Тайна молитва. 5. лекция, 19 октомври 1932 г., София, Изгрев
ВЪТРЕШНИТЕ СИЛИ Ще прочета втора глава от Второ послание към Тимотей. Животът има две страни – външна и вътрешна. Външната е изложена на постоянни промени. Формите на външния живот са Божествени, но друг е въпросът за ония, които се сменят като костюмите на човека. Като сменя костюмите си, човек иска да се хареса на хората. Какво допринасят хубавите дрехи? И те носят някакво благо, но животът не е в него. Някой не обръща внимание на външността си, но това е неразбиране на живота. И като се облича добре, и като не се облича добре, човек все иска да обърне внимание на хората, но по различни начини: богатият иска да обърне внимание с богатството си, а бедният – с бедността си. Болният иска да обърне внимание с болестта си, а здравият – със здравето си. Чуйте как болния усърдно говори за болестта си – като проповедник; в този смисъл той проповядва повече, отколкото здравият. И тъй, човек трябва да разбира както външната, така и вътрешната страна на живота. Казваш: „Родил съм се, трябва да живея“. Не е така. Родил си се и разумно трябва да живееш. То е все едно някой да те пита вярваш ли в Христа, или не вярваш. Казваш: „Вярвам“; мислиш ли, че с това свършва въпросът? Все едно да те питат обичаш ли музиката. Отговаряш: „Обичам музиката“. Пееш ли? – „Пея.“ Обичаш музиката, обичаш пеенето, но нищо не си направил – това е външната страна на нещата. Ще вярваш и ще прилагаш Вярата; ще говориш за музиката и ще я прилагаш. Ако не прилагаш, само ще си внушаваш, че си вярващ, че си музикален. Но ако те накарат да изпееш или да изсвириш нещо, сам няма да се харесаш. Ако трябва да приложиш вярата си, сам не си вярваш. Помнете: докато живеете на Земята, вие сте под контрола на друго съзнание. Както кракът и ръката не са сво
6. ВЪТРЕШНИТЕ СИЛИ 75 бодни да действат както си искат, така и твоето съзнание е под контрола на Висшето съзнание. Една разумна душа управлява всички клетки. Ето защо казваш на ръката си да се движи и тя се движи; казваш на крака си да ходи и той ходи. Ще кажеш, че това е механичен процес. Не, това е разумно подчиняване. Понякога заповядваш нещо на ръката си, но тя не се подчинява. Това се случва и с убежденията – понякога в съзнанието на човека се наслояват толкова много убеждения и възгледи, че идва до състояние на инертност – нищо не иска да прави; щом се освободи от това наслояване, той е готов да се моли, да благодари на Бога. Питам: какво ще правиш, ако си чиновник? Можеш ли да не отидеш на работа под предлог, че си неразположен? Ще ти кажат: „Щом не си разположен, друг ще те замести“. И християнинът може да каже, че не е разположен, не може да се моли, да прави добро, но това не го извинява. Ако и ученикът е неразположен и не учи, ще остане по-назад от другарите си. Той казва: „Не разбирам този предмет“. Ще учиш! Сегашните хора говорят за свобода, но и те не я разбират. С тази свобода никой не може да влезе в Царството Божие, аз не харесвам вашата свобода. Така не се служи на Бога. Какво служене е това, като нямате страх от Бога и уважение към близките си? Днес и млади, и стари са на един ум. Мислите, че и аз ще бъда на вашия ум? Един ден ще ви оставя сами да се занимавате в Школата. Ще се разправяте кой е по-близо до мен и кой е по-далеч. Близо до мен е само оня, който изпълнява Божията Воля. Като останете сами, ще търсите друг учител; ако той може да ви предаде идеите правилно, добре. Защо изпадате в заблуждения? Защото умът ви е пълен с непотребни неща. Седиш на едно място и не си доволен, липсва ти нещо. Друг проповядва, но не от Любов, а от тщеславие. Какво можеш да разбереш от тази проповед? Представете си, че пред вас са изложени няколко куба. Учил си десет години – какво разбираш от тях? Има математици, които не разбират вътрешния смисъл на куба. Ще кажете, че вие разбирате това тяло. Разбирате го по ваше
76 НОВАТА МИСЪЛ му. Морални сте по вашему, добри сте по вашему. Питате: „Защо днес Учителят говори така?“. Защото вие постъпвате така. Като ви наблюдавам, виждам, че нито гледането ви, нито движенията ви, нито сядането ви са както трябва. Срещне ме някой и си придаде вид на оскърбен – не е вярно това; друг се представя за много учен – не е вярно това; трети се представя за смирен – и това не е вярно. Аз зная кой какво крие вътре в себе си и не мислете, че можете да ме заблудите – никой не може да ме заблуди. Пътят, по който вървите, нищо не може да ви предаде, по този път нищо не се постига. Човек трябва да бъде искрен към себе си, само така може да служи на Бога. Ще кажете, че много съм ви проповядвал, много знания съм ви дал. Не е лошо това, лошо е, ако с тези знания вие се възгордеете и помислите, че всичко знаете. Като знаете много, изпейте една песен. Ако задоволиш хората, добре пееш. Не се заблуждавайте, не се поддавайте на много учители. Казвате, че аз съм говорил нещо, но всъщност вашите учители са говорили това, не ми приписвайте нещо, което не съм казвал. Освободете се от чуждите обявления. Често ме запитват дали са напреднали в духовния път. Нищо не отговарям, изваждам термометъра и измервам температурата – ако топлината ви се е увеличила, добре сте; ако не се е увеличила, не сте добре. Докато живеете в заблуждения, никакво добро не ви чака; ще остареете, ще умрете, ще ви погребат и след това поп ще пее на гроба ви, да прости Бог греховете ви. След време всички ще ви забравят. Какъв смисъл има тогава животът? Това показва, че връзката между хората се прекъсва. Такива са отношенията между гостилничаря и неговите клиенти – докато тенджерите са пълни, гостилницата се посещава; щом се изпразнят, няма гостилница, няма и посетители. Това е външно разбиране, което не почива на никаква основа. Вие сами разрушавате основата, на която сте стъпили. Старите казват, че младите не живеят както трябва. Как живеят старите? Според мен и те живеят като младите, но се прикриват. Аз не се интересувам как живеете, не се
6. ВЪТРЕШНИТЕ СИЛИ 77 занимавам с това. Казвам: не можете да угодите на Бога, ако не изпълнявате Неговата Воля. Не е въпрос дали се обичате, или не и как се обичате, важно е да водите чист живот – това се иска от всички. Като се ръкуваш, да знаеш как. Който се ръкува с теб, да остане доволен. Като говориш с някого, първо той да остане доволен от разговора. Изкуство е да задоволиш човека. Преди години имаше един брат, който бягаше от упражненията. Щом започваха упражненията, той веднага бягаше – защо? Не можел да взима участие в тях. Може или не може да взима участие, той трябва да стои и да гледа как другите правят упражненията. Никой не е самостоятелен, хората си влияят едни на други, особено в злото. Някой не слуша мен, че вас ще слуша! Вие се групирате в общества и философствате. Вместо да създавате, разрушавате. Ако е за разрушаване, и аз мога да руша. Всеки може да разрушава. В това отношение всички са майстори. Аз мога в един момент да ви разпръсна като пилци, но какво ще придобия с това? Всеки може да запали една къща; всеки може да пусне една дума като фитил между хората, но какво ще постигне с това? Еди-коя си млада сестра не върви в правия път. Старата върви ли? Докато имате такива разбирания, и младите, и старите ще постигнат толкова, колкото и апостолите на своето време. Те очакваха да дойде Царството Божие на Земята, Христос да стане цар, но очакванията им не се сбъднаха. Един ден останаха сами и трябваше да проповядват, да бъдат гонени и преследвани. В края на краищата те придобиха нещо ново. Днес едва ли ще се намерят 12 апостоли. Духът слезе над 12-те апостоли. Дали ще слезе над вас – не се знае. Христос казва: „Ще изпратя Духа Си да пребъдва във вас“. За да придобиете Христовия Дух, вие трябва да се проникнете от желанието да вършите Божията воля във всеки момент. Някой мисли, че като се помоли един път, повече не трябва. Казано е: „Постоянно се молете!“. Това не значи да насочиш ума си към едно и също нещо, да изпаднете в еднообразие. За да бъде мисълта ви чиста, умът трябва да бъде насочен към Възвишения свят. Влезе
78 НОВАТА МИСЪЛ ли една нечиста мисъл във вашия ум, вие попадате в дисхармонията, или в дисонанса на живота. Един неверен, нечист тон нарушава цялата хармония. Следователно всеки дисонанс трябва или да се изхвърли навън, или да се изправи. Опитвал ли си да живееш за Бога? Казваш: „Не разбирам как трябва да се живее за Бога. Не зная кой е правият път, не зная какво да правя“. Ще дишаш, ще мислиш и ще чувстваш, ще работиш, ще ядеш и ще пиеш, но всяко нещо да бъде на своето място. Не влагай нищо непотребно в мислите и в чувствата си. Всичко непотребно внася смут и нечистота в човека. Ако се стремя да привличам хората, за да ми създават удобства, да се грижат за мен, да ме разхождат с такси и файтони, аз съм човек от старата култура; това и царете го имат, но аз не съм дошъл да ставам цар, моята мисия е съвсем друга. Следователно и вашата мисия не е да ставате големци. Запитайте се докъде сте дошли. Помолете се на Бога и вижте дали молитвата ви ще се приеме; ако не се приеме, има нещо криво в живота ви. Същото се отнася и до мен – ако молитвата ми не се приема, има нещо криво, неправилно в моя живот. Аз зная защо човек понякога не успява, защо се развращава. Никой дявол не може да ме излъже и съблазни – аз познавам намеренията му. Слушам някоя сестра, говори с един брат любезно, меко. Казват, че сърцето Ă е запалено, гори от любов; запалено е сърцето Ă, но не от Бога – друг го е запалил. Тази сестра се нуждае от хляб, а не от пасти. Хлябът е от Бога, а пастите са човешко изобретение. Една сестра се оплаква, че очите Ă се зачервявали и ме питаше какво да прави, за да се махне тази червенина. Посъветвах я да се подложи на житен режим: всеки ден да яде само по сто грама сурово жито. Тя изпълни режима, десет дни яде сурово жито и червенината на очите Ă се махна. Същевременно тя започна да мисли и разсъждава по-добре. Сега и на вас казвам: приложете режима на Любовта във всекидневния си живот. Не е въпрос да се прославите чрез Любовта, но тя да бъде вашият естествен живот. Щом приложиш Любовта, всички ще те обичат. Където е
6. ВЪТРЕШНИТЕ СИЛИ 79 Любовта, там е силата. Казано е: „Сине мой, дай Ми сърцето си!“ – значи сърцето принадлежи само на Бога. Никой няма право да влезе в твоето сърце, нито ти имаш право да влезеш в сърцето на кого и да е. Никой няма право да влиза в твоя ум и в твоята воля, нито ти имаш право да влизаш в чуждия ум и чуждата воля. Божественото трябва да царува в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. – „Стремим се и ние, искаме да постигнем нещо.“ Вие се стремите, имате добри желания, но не мислете, че сте постигнали всичко. Трябва да учите и да работите. Ето, и аз съм дошъл между вас да уча, да придобия нещо; като придобия това, за което съм дошъл, ще отида на друго място. Какво правиш, като видиш чинията си пълна? Нахраниш се и я оставяш настрани, за да свършиш друга работа, а след време пак ще се върнеш към нея. Казвате: „Учителят ще ни остави“. Не е въпрос за оставяне, въпросът е да разберете понятието близост. Божията Любов създава условия за близост. Където има Любов, там хората са близки; където тя отсъства, там никаква близост не съществува. Ако имаш Любов, всичко можеш да постигнеш; без Любов нищо не се постига. Казваш, че нещо ти е тежко, мъчно ти е и търсиш причината вън или вътре в себе си, но не можеш да я намериш. Причината се крие в натрупване на излишни вещества в мозъка, белите дробове или в стомаха, а тези вещества не се поддават на никаква обработка. Ако в малкия ти мозък се натрупа излишна материя, от сутрин до вечер ти ще мислиш за удоволствия и жени; щом се освободиш от тази материя, ще гледаш на жената като на сестра. Знаеш ли какво нещо е мъжът и какво – жената? Аз гледам на човешкото тяло като на свещен дом, в който душата живее. Като влизаш в този дом, ти ще изчистиш обувките си, ще ги събуеш и така ще влезеш. Какво ще стане, ако влезеш с кални обувки? Калта ще проникне в очите, в носа, в устата. Ако не разбираш какво представлява този дом, искаш да го пипнеш тук-там, да се докоснеш до него. Казваш: „Зависи кой ще се докосне“. Това е лицеприятие. Често и на мен ми целуват ръка. Трябва да кажа, че ми е приятно едни да
80 НОВАТА МИСЪЛ ми целуват ръка, а други – не. Ако днес си нечист, за утре ще се изчистиш. Душата трябва да се изчисти от наслоената върху нея кал. Не се чисти лесно тя, с векове се е наслоявала; знание е нужно за това. Какво се постига със знанието? Ако сега ви говоря с висок тон, какво означава това – имам някаква цел. И музикантът взима високи и ниски тонове – понякога пее forte, понякога – piano. Каква е целта му? Има някаква цел. Ако някой е далеч от теб, ще му говориш високо; ако е близо, ще говориш тихо. На културния и на музикалния човек ще пееш тихо; на некултурния и немузикален човек ще пееш високо – това е външната страна на живота. Изобщо, външната, физическата страна представлява завършен процес; тя е неподатлива материя, наслоена енергия. Когато едно Същество от Божествения свят има нужда от материя, от която да създаде някаква форма, то слиза на физическия свят, т.е. в склада на Божествената енергия, и тук изучава законите на енергията, от която изработва известна форма. Малко материя и енергия му трябват, но за да ги събере, то прекарва на Земята 50-60 години. Така и търговецът, за да реализира своята мисъл, купува и продава стока. Ако една мисъл или едно чувство не се облекат в съответни форми, те остават недостъпни за човека. От отделните части Висшите същества създават формите. От какво е съставена правата линия – от множество точки. От какво е съставена плоскостта – от множество прави линии. От какво е съставен кубът – от безброй плоскости. Когато линията се продължава, това показва, че плоскостта се разлага; когато линията се скъсява, частите на плоскостта се съединяват. Когато плоскостта се увеличава, тялото се разлага; когато плоскостта се намалява, частите на тялото се съединяват. Питате: „Какво се крие в плоскостта?“. Голямо количество сили. Ако прекараме тези сили през едноизмерния свят, ще получим безкрайно дълга права линия; ако скъсим тази линия, отново ще образуваме плоскост. Ограничим ли плоскостта, ще образуваме куб; ограничим ли куба, ще образуваме четириизмерно тяло – тесаракт и обратно:
6. ВЪТРЕШНИТЕ СИЛИ 81 щом намалим тесаракта, образуваме куб; щом намалим куба, образуваме плоскост. Тази наука, приложена в живота, означава: когато силите на ума се увеличават, силите на тялото се намаляват; когато се увеличават силите на чувствата, намаляват се силите на волята. Значи между ума, сърцето и волята има известно отношение. Ако волята е много силна, намалява се дейността на ума и на сърцето. Ако разумната воля е най-висока проява на човека, има смисъл да се намали дейността на ума и сърцето. И тъй, в Природата става пренасяне на енергиите от едно място на друго. Като се храни, човек придобива енергия, която пренася в Умствения и Сърдечния свят. Мислите и чувствата са материал за човешката душа, без тях тя не може да се развива, не може да се прояви. Хората искат да работят, за да угодят на близките си, да угодят и на Бога. Същевременно те искат и друго – жената например иска да се харесва на мъжа си или на приятеля си; това желание е намясто, но ако човек не разбира закона, сам ще се спъне. Същото се отнася и до мъжа – той иска да се харесва на жена си или на приятелката си. Ако онзи, на когото искате да се харесате, стои по-високо от вас в умствено и в морално отношение, вие се повдигате; ако стои по-ниско от вас, понижавате се. За да се повдига, човек трябва да желае да се харесва на Бога, Той пък ще бъде справедлив към човека. При всички условия на нашия живот, като грешим и като правим добро, Бог всякога е постъпвал абсолютно справедливо към нас. – „Това ни радва.“ Като знаете това, не бързайте да се произнасяте за нещата, не правете бързи заключения. Какво ще ми говорят за планината, когато аз съм бил там? Какво ще ми говорят за този или за онзи, когато аз ги зная по-добре от тях? Каквото и да ми се говори за някого, аз не се влияя от думите му – познавам човека много добре. Аз познавам работите добре; че този брат бил лош или добър – това не ми е чудно, аз зная причината за всичко, зная пътя, по който е минал той. Един човек може да изпълнява службата на стражар, друг – на учител, на свещеник или друга работа; важно е да изпълнява Божията Воля и да учи, да придобива знания.
82 НОВАТА МИСЪЛ Казвате: „Учителя всичко знае, всичко може да направи“. Това е заблуждение. Ако се мисли така, това подразбира, че има неща, които още не са направени. Ако остане нещата да се правят отсега нататък, с нас е свършено. Бог е създал цялата Вселена, всичко живо е Божие творение; сега Той само поддържа онова, което е създал. Следователно след Него никой нищо не може да направи. Задачата на всеки човек е да изучава създаденото. Някои идват при мен, за да научат нещо. Говорят за хиромантия, за тайните науки, искат да погледнат линиите на ръката ми, да видят какво е написано там; понеже те имат лоши линии на ръцете си, искат да видят дали и аз ги имам, та да кажат, че и аз съм като тях. Това са анормални, патологични прояви. Слабостите, злото, грехът са дошли отвън, те са вметнати, чужди неща, те нямат нищо общо с човека и с неговото съзнание. Както гвоздеят се забива в дъската, така и лошата мисъл може да се наложи на човешкия ум. Знание е нужно, за да извадиш гвоздея. Един млад брат ми разказваше своя опитност. Казваше ми: – Много моми съм срещал, все красиви, но нито една от тях не ми направи впечатление. Един ден срещнах една черна, грозна и чудно нещо – тя спря вниманието ми. Колкото пъти я срещах, смущавах се. Казвам: – Тази мома е проводник на сили от Невидимия свят, чрез които искат да те спънат. Това са чужди мисли и чувства, които ти се натрапват отвън. Една сестра ми казваше за един брат: – Учителю, обичам този брат. – Няма нищо лошо в това, но запитай се откъде иде тази любов – от Бога, или от друго място. – И той ме обича. – Това е въпрос. Ти си въобразяваш, че те обича, но всъщност той мисли за друга. Можеш ли да го обичаш, без да искаш нещо от него? Обичай го и желай той да се повдигне, да стане учен, богат, красив, без да искаш да се жениш за него – това наричам Любов. Да мислиш как да
6. ВЪТРЕШНИТЕ СИЛИ 83 му сложиш гем и да го управляваш – това не е Любов. Ако е така, съжалявам, че съм говорил толкова много за Любовта. Според мен Любовта е отношение между възвишени души. Свещено нещо е Любовта и като се говори за нея, тя се опетнява. По-добре е хората да си грешат, отколкото да им говоря за Любовта и да я опетняват. Аз говоря на някого за Любовта, а той мисли за симпатията си. Помни: никога не можеш да владееш една душа. Временно можеш да я обсебиш, както животно, но един ден тя ще се освободи от теб и ще се върне при Бога. Душата излиза от Бога и се връща при Него. Като замине тази душа, ти ще страдаш, че не си постъпил с нея както трябва. Сега, аз не искам да се ровя във вашите грехове. Радвам се на вашите добродетели, а греховете ви оставям настрани – те са резултат на вашите криви разбирания за Любовта. Един брат се ръкувал с една сестра и стиснал ръката Ă по-силно, отколкото трябва. Тя е недоволна и се оплаква от него. Братът казва, че направил това от любов. Каква любов е тази? Сестрата трябва да бъде готова да му каже: „Братко, Бог не стиска така ръцете на хората. Втори път не си позволявай да стискаш ръцете ми“. Какво прави сестрата? От една страна се възмущава от брата, а от друга страна му се усмихва, пали сърцето му; един ден е сериозна, а на другия ден се усмихва. Това е лицемерие, едно поведение трябва да има човек. Ако се представяш такъв, какъвто не си, сам се осакатяваш. Това е лъжа. Ще се представиш такъв, какъвто си, тогава и хората ще имат същите отношения. Искрени трябва да бъдете! Какво по-хубаво от това да видиш на Божието лице изразено доволство или недоволство от теб? Бог нищо не казва, но ти четеш по Неговото лице и изправяш живота си – тогава лицето ти се озарява от Божествената светлина. Това значи да се подмлади човек. Аз мога да ви подмладя, но това е още опасно. Когото и да подмладя, ще се забрави и увлече в света. Ако направя някого велик музикант, и той ще се увлече в света. Малко хора използват красотата, младостта, дарбите си за полза
84 НОВАТА МИСЪЛ на човечеството, повечето се спъват от своите дарби и от благата, които им се дават. Има смисъл да бъдеш млад и красив, но ако с това повдигнеш обкръжаващите; не можеш ли да го направиш, по-добре си върви в естествения път на живота. Сега вие искате да знаете защо си служа с примери от вашия живот. Това правя с цел да ви предам по-отблизо своето Учение. Не ми е приятно да си служа с тези примери, не ми е приятно да повиша и гласа си, но въпреки това го правя. Искам, като приемете Учението, да останете верни на него, да не го изопачавате. И способните, и неспособните могат да го изопачат. Къде ще бъдете след 50-60 години? Ще умрете и ще заприличате на един куб. Поставят паметник върху вас и му придават геометрична форма. Това е заблуждение. Като съедините шест куба в едно, ще получите тесаракта, който е в постоянно движение; той е тяло в четириизмерния свят. Ако човек може да движи частите на тялото си, ще знае как да подобри условията на своя живот. Днес учените, специално математиците, се интересуват от четвъртото измерение – те искат да разберат какво представлява това измерение. Едно е важно: това, което не се постига в триизмерния свят, може да се постигне в четириизмерния; това, което не се постига в плоскостта, в тялото се постига, т.е. в триизмерния свят. Невъзможното за човека е възможно за птицата – човек не може да лети, а птицата може. Но има област, в която човек може да лети, а птицата не може – това е областта на мисълта; чрез мисълта си човек прониква в обширните полета на многоизмерния свят. Едноизмерният свят е врата за двуизмерния, двуизмерният е врата за триизмерния, триизмерният е врата за четириизмерния и т.н. От четвъртото измерение нататък се влиза в Духовния свят. И тъй, невъзможното от физическо гледище е възможно от духовно. Боли те пръст. Лекуваш го по един, по друг начин – не минава. Ако употребиш молитвата или мисълта си, болката минава. Намираш се в пустинята гладен, жаден, рискуваш да загинеш. Ако разбираш законите на Духовния свят, със силата на молитвата и на мисъл
6. ВЪТРЕШНИТЕ СИЛИ 85 та ти хлябът ще дойде. Има един реален, духовен път, по който и в пустинята да си, хлябът ще дойде – как? Има закони, които увеличават малкото, но все трябва да има нещо – от нищо нещо не става. Христос знаеше този закон. Когато петхиляден народ дойде да Го слуша, Той каза на учениците Си: – Да нахраним народа. Те отговориха: – Има само пет хляба. Много хляб е нужен за този народ. – Дайте хлябовете! – рече Христос. Той взе петте хляба, благослови ги и ги начупи. Те се увеличиха толкова много, че всички се нахраниха доволно и останаха 12 коша укрухи. Достатъчно е да има едно житно зърно в пустинята, за да се увеличи. Казвам: достатъчно е да имате една свещена мисъл в ума си, едно свещено чувство в сърцето си и една свещена постъпка във волята си, за да се създаде нещо ценно от тях, но без нищо нещо не става. – „Не разбираме как става това.“ Не е нужно да го разбирате, защото, ако знаете всичко, ще се спънете. Все едно че ви давам голяма площ земя за обработване: като не знаете как да работите, ще изгубите време, без да имате резултат; дам ли ви малка площ, лесно ще я обработите и ще имате резултат. Твое е само това, което можеш да обработиш. Какво представлява всичкият въздух не зная, но се ползвам от този, който поемам в дробовете си. Какво представлява светлината не зная, но се ползвам от онази, която прониква в мен. Какво представлява Бог в Своето величие не зная, но ако съм във връзка с Него, Той заставя обкръжаващите да ми съдействат в доброто и аз се ползвам от Неговата Любов. Дойде една сестра при мен, да се оплаква от един брат – че бил лош, че я гледал някак особено. Братът не е толкова лош, но това е станало причина тя да дойде при мен, да Ă обясня известни неща. Много хора не гледат добре, не само този брат. Като гледа, човек трябва да внимава за движенията си. Някои движения внасят лошо разположение и съзнанието ви трябва да бъде будно, да ги кон
86 НОВАТА МИСЪЛ тролира. Видиш една жена и мускулите ти трепват. Ще се пазиш – това трепване замъглява ума, това е особен род пиянство. Знае се, че пиянството, блудството и престъплението вървят заедно. Дяволът отишъл при един и му казал: – Искам от теб да направиш едно нещо. – Какво? – Или да убиеш човек, или да блудстваш, или да изпиеш чаша вино. – Да убия не мога, да блудствам не мога, ще изпия чаша вино. Като изпил чашата вино, извършил и трите неща. Казвам: нито ще пиеш вино, нито ще блудстваш, нито ще вършиш престъпления. Същият закон се отнася и за доброто – ще дойде един ангел и ще ти предложи една чаша, но не с вино, а с вода; като изпиеш водата, ще имаш разположение да правиш добро. След това ще се яви пред теб една млада, красива мома, която ще събуди желание за нещо красиво и възвишено; ти ще държиш образа на момата в ума си като нещо свещено и ще Ă услужиш. След това ще отидеш да съживиш някой умиращ. Следователно една и съща форма, чашата например, може да се употреби и за зло, и за добро – важно е съдържанието Ă. Когато живееш нечист и порочен живот, дяволът е вътре в теб, ангелът – отвън; когато живееш чист и добър живот, ангелът е вътре, а дяволът – отвън. Дяволът трябва да бъде отвън! Сега, не искам да говорим и да мислим за дявола, защото се свързваме с всички нечистотии, които съществуват от памтивека. Колкото по-малко говорим за него, толкова по-добре. Ние не желаем зло на дявола, но казваме: нека да си вземе стоката и да си върви; колкото стока има, да си я вземе, ние няма да задържим от нея нито грам. В нашия свят тази стока не се продава, нито купува. Ако може да направи нещо от нея, добре, да си я вземе. Аз искам да остане във вас мисълта да служите на Бога. Зная, че всички имате добри желания, нито един от вас не мисли да върши зло и престъпления. От вас се иска чистота и
6. ВЪТРЕШНИТЕ СИЛИ 87 будно съзнание. Дойде ли една нечиста мисъл в съзнанието ви, веднага трябва да проверите откъде иде и защо е дошла. Пълен контрол на чуждите мисли и желания! – „Не трябва ли да помагаме?“ Има начини за помагане. Един млад брат дойде при мен и ми каза: „По-рано мислех, че не е важно какво мисли външният свят за нас, но сега разбрах, че ако не знаем законите да се пазим, лошите мисли отвън могат да проникнат в нас и да ни причинят зло“. И тъй, изучавайте законите на ума, на сърцето и на волята. За да се постигне една мисъл, за да се изяви едно чувство, трябва да се спазват известни правила. И добрата постъпка, за да даде резултат, трябва да се съобразява с известни правила. При това положение човек може да бъде здрав и разположен. Здравето се обуславя от хармонизирането на мислите, чувствата и постъпките; ако тази хармония не съществува, нищо не можеш да постигнеш. Всеки човек иска да постигне нещо. Дадени са ви всички благоприятни условия за постигане на нещата, от вас се иска малко усилие. Ще ви дам една работа за десет дни. Съсредоточете се в себе си и без да се изобличавате, следете какви мисли и желания минават през вас. Ако намерите нещо нечисто, радвайте се, че ви се представя случай за работа. Освободете се по един правилен, естествен начин от нечистите мисли и чувства. Ако постъпката ви не е правилна, изправете я веднага. Често аз разглеждам по-раншните си действия и ги сравнявам с днешните. Виждам каква светлина съм имал тогава и каква имам сега. Не се питам защо някога съм мислил по един начин, а сега мисля другояче – много естествено, тогава съм имал по-малко светлина, сега имам повече. При слабата светлина предметите се очертават слабо, неясно; при голямата светлина те са ясни. Кабалистът 9 носи триъгълник на челото си – символ на хармония между ума, сърцето и волята; този триъгълник е обърнат с върха нагоре – стремеж към Бога. Ако и вие имате този стремеж, на челото ви ще се изпише същият триъгълник. Обърне ли се с върха надолу, и стремежът
88 НОВАТА МИСЪЛ се обръща надолу. Известно време се стремиш към Бога, но после си кажеш: „Не намерих Бога горе“, обръщаш върха на триъгълника към земята и казваш: „Да си поживея малко“. Ще си поживееш, но резултатът ще бъде друг. В първия случай живееш като светия, придобиваш много знания, помагаш на хората и се ползваш от любовта им; във втория живееш само за себе си, ядеш и пиеш, нямаш приятели, хората не те обичат. И в двата случая ще умреш, но като си живял само за себе си, сега червеите ще има какво да ядат. Светията лесно излиза от гроба, а егоистът остава там дълго време, да се разправя с тялото си. Много мъже са недоволни от жените си, че следват духовния път. Те не разбират живота. Вместо да скърбят, трябва да се радват – ако жената е станала духовна, тя ще излъчва светлина, от която и мъжът ще се ползва. Светлината помага за разрешаване на мъчнотиите и противоречията в живота. – „Христос отне жена ми.“ Христос не се нуждае от твоята жена, Той иска чрез нея да помогне и на теб. Разбиране е нужно на сегашните хора! Казвам: има една тъмна зона, през която човек трябва да мине и на физическия, и в Духовния свят. Като минаваш от светския в духовния живот, в началото ще отслабнеш, ще изгубиш красотата си. Колкото повече навлизаш в Духовния свят, толкова повече укрепваш, чертите на лицето ти стават по-меки, нежни и красиви, тялото ти изтънява, линиите се оформят, лицето ти започва да свети. Казваш: заслужава си човек да мине през страдания, за да придобие тази светлина. Същата зона човек минава, когато напуска Земята. Щом мине тъмната зона, той казва: „И най-големите страдания са нищо пред този свят на светлината“. Докато живееш само за Земята, ти си нервен, недоволен, груб, като се приближи някой до теб, не можеш да го търпиш. Човек може да се докосне до човека не само физически, но и с мисълта, и с чувствата и с волята си. Казваш: „Държа този човек в ума си“ или „Държа го в сърцето си, във волята си“. За да бъдеш свободен, трябва да живееш в чистота. Без чистота ти всякога ще бъдеш под влиянието на чужди
6. ВЪТРЕШНИТЕ СИЛИ 89 мисли и желания. Затова е казано в Писанието: „Молете се един за друг, за да изцелеете“. Много хора, много братя и сестри страдат, мъчи ги нещо – какво? Атакувани са от чужди мисли и желания. Чуждите мисли са като тенията – влязат ли в човешкото тяло, изсмукват хранителните му сокове и може да го задигнат. Такива тении има и в Духовния свят. Те отстъпват само при Любовта. Влезе ли Любовта в човека, всичко нечисто и вредно излиза навън. Едно нещо искам от вас: да се уважавате и да си давате свобода един на друг. Една идея имам в ума си – Любовта. Вашите умове са заети с други мисли. За да дойдете до Любовта, трябва да разберете куба като жива геометрична форма. Ако го разглеждате в едно положение, вие виждате само трите му страни, а останалите три са неизвестни – те са от по-високо измерение. Ако влезете в четвъртото измерение, в света на тесаракта, ще видите всичките му страни. В тесаракта всяка страна е куб, но и кубът, от своя страна, е малък тесаракт. Тесарактът, като геометрично тяло, е свързан със съзнанието на живи, разумни същества. Същевременно те са крепости и превземеш ли крепостта, ще изучиш съдържанието Ă. Всяка външна крепост е свързана отвътре с друга, по-голяма. Неприятелят, като не знае това, минава през външната крепост, но отвътре го бомбардират. Влезеш ли в четвъртото измерение, мъчно се справяш с условията. В триизмерния свят е лесно, в двуизмерния – още по-лесно. Ако едно същество от четириизмерния свят е против теб, то ще насочи същества от по-долните светове да се настроят против теб и ти ще се намериш вплетен в мрежа. Какво ще правиш? Ще отидеш на главния телефон и оттам ще режеш с ножиците си жица след жица. Прережеш ли по-голямата част от жиците, ти ще произведеш дисхармония между противниците си и те ще започнат да се карат помежду си, а в това време ти ще избягаш. Докато те се карат за богатството ти, кой да вземе повече, ти ще бъдеш свободен. В борбата помежду си те ще се наранят. След това ти можеш да им помогнеш. Ако не можеш да прережеш жиците, ще изпиташ мъчнотията на положението и ще кажеш: „Бог да ми е на помощ!“.
90 НОВАТА МИСЪЛ И тъй, вслушвайте се във всичко, което ви говоря, вадете поука от всяка лекция. Вадете поука от всяка сказка! Ако сказчикът е по-глупав от теб, кажи си: „И от мен има по-глупав!“; ако е по-умен, пожелай и ти да станеш умен. Така че и в първия, и във втория случай може да се ползвате. Опитвайте вие да говорите на хората, да им предадете нещо от себе си. Като засегнах въпроса за куба, искам да обърна вниманието ви върху неговия вътрешен смисъл. И за мен са нужни години, за да ви обясня смисъла му, а за вас се иска още повече време, за да го разберете. Казвам: изкуство е да се предават мислите. За да предадеш мисълта си и да се възприеме, трябва да знаеш законите. Казвате: „Мислите се предават чрез печата“. Това е добър метод, но има още по-добър – чрез мозъка. Едно време печат не съществуваше, тогава мислите се предаваха чрез пространството. Няма по-добър метод от този да приемеш една Божествена мисъл направо чрез мозъка си, като по антена. Едно време, когато хората не разчитаха на печата, работеха с мисълта си, затова мисълта им беше силна; сега те работят повече с волята си. Днес много от болестите се дължат на слаба мисъл. Ако мисълта на хората беше силна, те щяха да се лекуват с нея – мисълта лекува. Много от болестите се дължат и на бързината, с която хората действат. Яде ти се нещо, бързаш по-скоро да го изядеш. Не бързай. Изпотен си, пие ти се вода, бързаш да се напиеш. Чакай малко, почини си, докато потта ти се прибере. – „Нямам време.“ Имаш време. Седни, почини малко, благодари на Бога. Не бързайте да реализирате мислите и желанията си, за всичко има време. – „Лоши са условията на живота ми.“ Те не се поправят с бързане. Молитвата ще ви спаси. Моли се ден, два, три, седмици и ако след една година най-много условията не се подобрят, ела при мен, за да ти кажа коя е причината за неуспеха ти и същевременно ще ти помогна. – „Срещам големи препятствия.“ Това е в реда на нещата. Христос нямаше ли препятствия? Кой велик човек – мъж или жена, не е минал по пътя на мъчнотиите и страданията?
6. ВЪТРЕШНИТЕ СИЛИ 91 Задачата на човека е да изправя грешките си, а не да избягва мъчнотиите. Ако и вие не изправите грешките си, аз ще ги изправя. В един ден ще ви направя светии, но за предпочитане е вие сами да станете светии. И войникът може в един ден да стане генерал, но по-добре е да е роден генерал, да отговаря на изискванията за генерал. Моето желание е да се промените, но да ви промени знанието, което сега ви се преподава. Един ден, когато престана да ви говоря, други ще дойдат да работят върху вас, друг процес ще стане тогава. Сега аз проектирам известни мисли в съзнанието ви; онзи процес, който ще действа после, ще разработи тези мисли и ще внесе нова светлина в умовете ви. Новата мисъл е проектирана вече и тя работи за растежа на хората, както и за тяхното освобождаване. Когато дойдат Божиите работници, вие трябва да ги познаете и да разберете какво носят и какво искат от вас. Мнозина идват при мен, искат да ги запозная с Невидимия свят. И аз желая същото, но то не става механично. Тези, които работят върху вас, са учени. Щом видят някого, те първо го изпитват, да видят как може да се работи върху него и какво може да излезе. Те имат свои методи и знаят с кого как да работят. Аз наричам тези работници Братя на човечеството. От моя страна те имат пълно доверие, затова не се меся в тяхната работа, само мога да им кажа, че еди-кой си брат или сестра са физически слаби – да не ги товарят изведнъж с много работа. Да се меся в техните методи – това е престъпление. Те имат желание да ви осветлят по всички въпроси, да ви избавят от мочурите на живота, от несгодите и страданията и да ви покажат пътя към Мъдростта, Истината и Любовта. Няма човек в света без мъчнотии и страдания, но тези братя ще ви помогнат да се справите, да решите задачите си. Казано е в Писанието: „Ще изпратя Духа Си да ви освободи“. Духът иде чрез тези братя, без тях нищо не можете да направите. И Христос дойде на Земята с тези братя ангели, те взеха участие в Неговото възкресение. Духът се е изявявал в миналото, изявява се сега, ще се изявява и в бъдеще; каквото възприемете от Него, това ще бъде вашият капитал.
92 НОВАТА МИСЪЛ Бъдете носители на Божественото, станете проводници на Великия Божи Дух. За да постигнете това, не се занимавайте със странични работи, които само спъват. Като майка, ще раждаш добри и умни деца; като баща, също ще раждаш добри и умни деца. Под деца не разбирам само физическите деца, но и вашите мисли и желания. Ще бъдеш добра майка и добър баща, да раждаш светли мисли и благородни желания. Питате: „Не сме ли добри майки и бащи?“. Нищо не мога да кажа. Ако ви хваля, трябва да заслужавате похвала; ако ви укорявам, трябва да заслужавате укор. При това аз зная закона: като ви хваля, ще ме хвалите; като ви укорявам, ще ме укорявате. Не искам нито едното, нито другото. Влизам в положението ви и казвам: „Ако съм на вашето място, и аз ще постъпя като вас“. Работа се иска от всички! За да се постигнат нещата, аз прилагам следния метод: на всичко гледам така, както Бог гледа. Някой ми препятства в нещо, казвам: Бог му е дал всички способности, дал му е ум и сърце, няма защо да се безпокоя; един ден той ще постъпи както трябва, няма защо да се боря с него. Като се пробуди съзнанието му, аз му казвам: – Ще излезе нещо добро от теб. – Кога? – Не бързай, Бог мисли за теб. – Ти какво мислиш? – Остави това, моята мисъл не е толкова насърчителна, дръж се за Божията мисъл. Като свършиш работата си, тогава ще кажа мнението си за теб, а сега се дръж за Бога. Той има специфична мисъл за теб. Помнете: аз имам добро разположение към всички. Ако не е така, ще вляза в стълкновение с Божия закон. Щом имам добро разположение към вас, готов съм и да изпълня Божия закон. Затова казвам: ще търпя хората с всичките им грешки, с невежеството им, с всичките им слабости. Ако сте прости, ще употребя тоягата, от никого няма да се страхувам. Понеже сте царски синове, не смея. Бащата – Царят ще ми каже: „Деца са, имат слабости, бъди по-снизходителен към тях“. Казано ми е да бъда мек и аз
6. ВЪТРЕШНИТЕ СИЛИ 93 пазя заповедта на Бога. Понякога не съм мек – кога? Когато намествам счупената ръка или крак – тогава я пипам, разтривам, въртя я на една и на друга страна. Щом човек е здрав, имам друга обхода към него. – „Не може ли да се отнасяш по-меко към счупената ми ръка?“ Не мога; ще ме извиниш, но трябва да я наместя и бинтовам, а щом оздравее, ще се отдалеча от теб и ще приложа друг метод. И тъй, ако искате да работите за Божието дело, трябва да прилагате мисълта, чувствата и волята си. Ще работите върху тях, за да ги усилите. Човек трябва да има силна и светла мисъл, чисти чувства и разумна воля. В светлината на Божията Любов всичко се постига. 6. лекция, 26 октомври 1932 г., София, Изгрев
ЛЮБОВ КЪМ БОГА Размишление. Днес хората се нуждаят от нов начин на мислене. Ако е за стария, всички са специалисти, но трябва да поемете по нов път. Това което знаете, е отживяло времето си, то е минало, то е резултат. Не можете да се уповавате на миналото, т.е. на резултатите. – „И така живеем.“ Живеете, но сегашният ви живот се основава на вашите минали мисли, разбирания и методи. Бъдещето се основава на сегашното, а не на миналото, то зависи от това, което днес придобивате. Казвате: „Нищо ли не сме постигнали? Ставаме сутрин рано и при всякакво време, при всички условия идваме на клас от далечни разстояния – това не е ли стремеж?“. Стремежът ви е силен, не може да се отрече. Ученици сте, но какво ще кажете за ученик, който става рано, редовно посещава училището, а не учи уроците си? В това време някои от другарите му спят, а той е ранобуден – това е качество, но трябва да учи. Ако не учи, в едно отношение има плюс, а в друго – минус: за ранното ставане – плюс, за неученето – минус. Това са две противоположни величини, които взаимно се отричат. Понякога плюсът е по-силен от минуса – така трябва да бъде; тогава казваме, че силният е по-силен от слабия. Понякога слабият е по-умен от силния – като те постави натясно, в затруднение, чудиш се откъде ти е дошло. Приятно е на гостилничаря да има посетители, но какви трябва да бъдат те? Някой иде рано в гостилницата, сяда на първо място, изисква масата да бъде постлана с бяла покривка и добре наредена, яденето да се поднесе навреме и т.н.; след това става от стола, взима молива и записва красиво, отчетливо какво е ял и колко струва яденето. Така постъпва всеки ден – пише и нищо не плаща. Може ли гостилничарят да се радва на такива посетители? Какво се ползва от това, че посетителите идват редовно в гостил
7. ЛЮБОВ КЪМ БОГА 95 ницата и нищо не плащат? Добре е, когато гостилничарят готви хубаво, но добре е и когато посетителите плащат навреме – тогава между тях има правилни отношения. Каквито са отношенията между добрия гостилничар и добрите клиенти, такива трябва да бъдат отношенията между всички хора. Като ви наблюдавам, виждам, че някои отношения в Школата не се спазват, и се питам: да поддържам ли още моята гостилница, или да я затворя? Още малко ще почакам и ако продължавате по стария начин, ще затворя гостилницата – друго решение нямам. Какъв смисъл има да я поддържам, без да се ползвам от нея? Готвил съм 30-40 години наред, не трябва ли да имам резултат от своята работа? Ако и вие нищо не придобиете от тази гостилница, съществуването Ă е безпредметно. Това не се отнася само до вас, но до всички хора. И в Природата има гостилници, които ту се отварят, ту се затварят. Какво означават думите отваряне и затваряне? Ти си млад, жизнерадостен, пълен с живот и енергия. Гостилницата е отворена за теб и мислиш, че цял живот ще бъде така. Дойде ден, силите започват да те напускат и казваш: „Отиде младостта ми“. Казвам: гостилницата се затваря за теб, кредитът ти намалява. Няма човек в света, за когото гостилницата да не се затвори, затова и аз казвам, че един ден ще затворя гостилницата си. Това не зависи от мен. В известни случаи и от мен зависи. Колкото е вярно едното, толкова и другото. Колкото зависи от мен, толкова и от вас. Представете си, че се движите с автомобила си в тъмна, мрачна нощ, не виждате пътя и не можете да вървите напред. Държа свещ в ръката си, но не искам да я запаля. В случая от мен зависи да продължите пътя си или да останете на мястото си – ако запаля свещта, пътят ви се осветява и можете да продължите. Казвате: „Страх ме е да се движа през нощта“. В случая от теб зависи да продължиш или да останеш на мястото си. И тъй, от всички се иска права мисъл, здрави разсъждения. Виждаш някой сърдит, намръщен. Не го критикувай, но си кажи: „Когато небето е облачно и времето –
96 НОВАТА МИСЪЛ ветровито, може ли да се очаква ясен, светъл ден?“. Не казвай, че вятърът духа напразно или че облаците са ненужни. Вятърът пита: „Не съм ли свободен да се проявя?“, дъждът пита: „Не съм ли свободен да се проявя?“. И вятърът е свободен, и дъждът е свободен. Казваш: „Всичко иде от небето“. Това е 50% вярно и 50% невярно. Все едно, като казвате, че Бог създаде всичко, да считате, че и грехът е създаден от Него – право ли е това твърдение? Според мен не всичко в света е от Бога създадено; как мислите вие – това е друг въпрос. Създадените от Бога неща коренно се различават от ония, които не са от Него: създаденото от Бога носи живот, а всичко, което не е от Бога, носи смърт. Ще възразите: „Защо е казано тогава в Писанието, че Бог твори и Добро, и зло?“. Друг е смисълът на стиха: „Както Доброто се подчинява на Бога, така и злото Му се подчинява“. Да се говори за злото – това е неразрешен въпрос. Идва в дома ти един пътник, иска да пренощува у вас. Приемате го с условие да не излиза по нужда. Може ли да се даде такова обещание? Кой може да издържи на това условие? Ето един неразрешен въпрос. Често и вие изисквате както от себе си, така и от своите близки невъзможни неща. Кои неща са възможни и кои – невъзможни? Ще кажете, че аз трябва да отговоря на този въпрос. Това е ваше разбиране. На кого Господ е говорил направо, като човек? Казваш: „Чух, един глас ми проговори“. От кое място го чу? Един път казваш, че гласът излязъл от слънчевия възел, друг път – от главата. Кое е правото? В кой случай това, което си чул, е глас Божи? Мислиш ли, че всичко, което мине през сърцето ти, е все от Бога? Дъждовните капки, които минават през пространството и падат на земята, запазват ли своята чистота? Защо не остават чисти? – „Условията на земята са такива.“ Следователно, докато сте високо в пространството, ще запазите чистотата си; щом слезете в долината, ще се окаляте. Помнете: в което и общество или в която и организация да влезете, непременно ще се окаляте. Колкото долината е по-голяма и по-плитка, толкова по-малко ще бъде
7. ЛЮБОВ КЪМ БОГА 97 калта; колкото е по-стръмна, по-тясна и по-дълбока, толкова по-голяма ще бъде калта. Същият закон важи и за отношенията между хората: колкото повече се сближават, толкова по-голяма е възможността да се окалят. Да се окаляш значи да възприемеш нещо, което в даден случай не можеш да използваш – калта полепва по теб, без да се използва. Казваш: „Окаляха ме, няма да стоя повече тук“. Ако дадете на калта буквално значение, то ще се отнася само за временния живот, а временното нищо не разрешава. Всяка проява на физическия свят има отношение и към Духовния – това трябва да се знае. Какво ще даде един оркестър на хората, ако между диригента и музикантите няма никакво отношение? Диригентът управлява добре, музикантите свирят хубаво, но между тях няма връзка. На първо място е музиката, а не диригентът и музикантите. Диригентът трябва да се прониква от музиката. Същото се отнася и до речта – за да изкаже една мисъл или една дума, езикът се нуждае от такт. Опитай да изговориш думата свобода, да видиш на колко места езикът ти ще се завърти. Опитай да вземеш един чист тон на цигулката, да видиш на колко места ще спреш. Това са механични процеси, но и те се основават на един вътрешен закон. Когато спускаш въжето в кладенеца, за да напълниш кофата, и после я изваждаш навън, и двата процеса са един и същ – в първия случай спускаш празна кофа, а във втория я вадиш пълна. Какъв смисъл има, ако спускаш пълна кофа, а вадиш празна? Това е неразбиране на закона. Казвам: добре и правилно е изговорена думата, когато между езика и сърцето има известна връзка. Ако изговориш думата любов, а в сърцето ти я няма, това значи, че кофата ти е празна, това значи, да свириш без такт и диригент. Някой свири без диригент по-добре от онзи, който има диригент. Музиката трябва да изпъква, а не диригентът. Което излиза от човека, то повдига музиканта. Ще кажете, че и без диригент може. Не, диригентът е намясто, но и музикантите трябва да са на мястото си. Какво ще прави той, ако няма музиканти? Или какво ще правят музикантите, ако няма кой да ги обедини? Какво
98 НОВАТА МИСЪЛ ще каже публиката, ако на сцената излезе диригент без музиканти? Той ще се движи на една и на друга страна, ще прави хармонични движения, но публиката ще протестира – тя иска да чуе музика. Музиката създаде диригента. Като знаете това, стремете се първо да събудите музикалния талант или гений в себе си; музикантите и диригентът ще дойдат после. Мнозина казват: „За да бъде здрав, човек трябва да яде“. Така мислят невежите. И животните ядат и знаят как да ядат, но може ли да кажеш, че всички животни са здрави? Искаш да станеш светия. Каква е целта ти? Като станеш светия, можеш ли да освободиш хората от техните страдания? – „Това е невъзможно.“ Щом е невъзможно, защо се стремиш към невъзможното? Ти си ученик и си длъжен да изпълниш това, което учителят изисква – това е в реда на нещата, това изисква Разумната природа. Какво се разбира под природа? Ще кажеш, че природата означава вътрешен нагон към нещо. Хиляди години да мислиш така, няма да придобиеш Истината. Пътят на Истината е строго определен. Докато не влезеш в него, не можеш да бъдеш свободен. В това отношение и животните не са свободни. Как ще зададеш известен въпрос, ако той не ти е ясен вътрешно? Вие се нуждаете само от една клечка кибрит. Ще драсна клечката и ще запаля свещта ви, а после? Трябва да пазите свещта си да не изгасне. За да не я изгасите, давам ви фенер, но вие се спъвате, счупвате фенера и свещта ви изгасва. Кой е виновен за това? Будност се иска от вас – пазете фенера си да не го счупите, пазете свещта си да не изгасне; само така ще познаете силата си. Ако не си опитал своята сила, никога не можеш да опиташ моята – това е закон. Който не прилага закона правилно, той е осъден на смърт. Кой е дал право на войника да си служи с нож? Той изважда ножа си и пробожда неприятеля. Това Бог не позволява, но човек сам си позволява тъкмо онова, което не му е позволено. Така хората взаимно се унищожават. Как може след това да се говори за изпълняване на Божията Воля? Езикът е вашият нож, кой ви дава право да бодете с него?
7. ЛЮБОВ КЪМ БОГА 99 Сега аз бих ви говорил много, но трябва да бъдете свободни, без задължения. – „Докога ще имаме задължения?“ Докато изправите своите грешки. Ако някой ви каже, че трябва да изправите живота си, ще се разсърдите. Какво искате, да ви защитават ли? Аз не искам никой да ме защитава – защо? Защото говоря Истината. Докато говоря Истината и я защитавам, тя ще бъде на моя страна. Аз виждам, че тук нещата не стават както трябва. Зная как трябва да станат, но ако днес ви кажа, ще приличам на онзи, който ви приема у дома си с условие да не ходите по нужда. В отговор на това условие ще кажеш: „Не мога да остана в твоя дом, не мога да изпълня това, което искаш от мен“. Питам: искал ли съм от вас нещо невъзможно? Вие питате как да живеете добре. Тогава аз отговарям: люби Бога! Помнете: всичко, което носи раздор, страдания и смърт, не е от Бога. Ти си причината за всички престъпления в света. Като казвам ти, не разбирам именно теб, а онзи първия, стария човек, който живее в теб. Отиваш в 8 часа в една гостилница и искаш да ядеш. Гостилничарят казва: „Моето ядене не е сготвено, ще бъде готово за 12 часа“. Отговорен ли е гостилничарят, че яденето му не е готово? Идвате в моята градина и желаете да ви услужа с плодове, но всичко е раздадено още от вечерта. По отношение на Школата мнозина са казвали: „Съжаляваме, че изгубихме тук толкова време“. Питам: целият ваш живот не е ли една загуба? Покажете ми един човек, който да е спечелил в света, който да има завършен резултат, да има печалба. Покажете ми един човек, който да не е загубил нещо. Богатият изгубва богатството си, ученият изгубва учението си, силният – силата си, царят – положението си. Къде е печалбата? И вие нищо не печелите. Има неща, които можете да спечелите и без да сте тук, даже има неща, които, ако не бяхте в Школата, по-лесно щяхте да получите. Но има нещо, което в Школата се урежда подобре, отколкото вън. Например някоя сестра, ако имаше шанс да се ожени за някой богат момък, тук, в Школата, е изгубила шанса. Тук ще се ожени за един брат като нея,
100 НОВАТА МИСЪЛ който ще казва, че има Бог, че Бог е помислил за всичко, и тя ще гладува с него. Кое е важното сега? За онзи, който е в тъмнина, важна е светлината. Той е попаднал в гората в тъмна нощ, отникъде няма светлина. Една клечка кибрит спасява положението. За жадния важна е водата, за гладния – хлябът. Питате: „Кой е най-важният въпрос?“. Всичко, което става в света, е важно, но кое е най-важно в дадения момент? С две думи мога да направя нещата важни. Идвате при мен със свещ в ръката си – кое е важно за вас сега? Свещта ви трябва да гори. Изваждам една клечка кибрит от джоба си, драсвам я и запалвам свещта. Драсвам и паля – ето двете важни думи. Ако само държите незапалена свещ в ръката си, все едно разсъждавате, без да дойдете до някакво заключение; това е гимнастика за ума. Като развивате темите си, някой пише: „Който иска да влезе в пътя на ученика, трябва да има висок идеал или трябва да изучава вътрешните ограничения“. Това е за учените, и аз нищо не разбирам от тази тема. Казваш: „Изгубих радостта си, изгубих любовта си“ – това е разбрано нещо. Имал си приятел, когото си обичал – бил си радостен; изгубиш приятеля си – губиш и радостта си. Имаш майка, която обичаш; щом изгубиш майка си, губиш и любовта си. Има неща, които никога не се губят. Губи се само временното и преходното, вечното – никога. Как ще познаеш, кои неща са временни и кои – вечни? – „Кой ще ни научи да ги различаваме?“ Вашият Учител. До осемгодишна възраст детето е при майка си, след това отива на училище като ученик в първи клас. Не се обиждайте, но и за вас казвам: вие още сте у дома си, при своята майка, не сте дошли при мен – в училището. Нито един от вас не е дохождал при мен. Аз искам вие да растете. Няма по-красив процес в живота от растежа. Има смисъл да растеш, но да не се притесняваш. – „Кога ще порасна?“ Това не е твоя работа. Ще вложиш всичкото си търпение и ще чакаш. – „Как ще развивам търпението си?“ Ще се упражняваш: кашляш – ще се въздържаш, няма да кашляш; искаш да плюеш на земята – ще се въздържаш; говориш,
7. ЛЮБОВ КЪМ БОГА 101 правиш различни движения – ще се въздържиш. (Една птичка влезе в салона.) Какво иска да каже тази птичка? Тя ни обръща внимание на специалните условия, при които живее. Казва: „Живея при особени социални условия: всички ме гонят, зима е вън, няма къде да се скрия. Може ли да ме приемете при вас?“. Никой от вас не е в състояние да Ă услужи, но и тя няма доверие в никого. Ако я хванете, ще я сложите в клетка и ще ограничите свободата Ă. Аз тълкувам състоянието на тази птичка. Кое всъщност я е подтикнало да влезе в салона, между нас, не се знае. Сега и вие много неща знаете, но и много не знаете. Светът е създаден от Някого, Когото и вие не знаете. Този – Незнайния, Неизвестния, хората наричат Бог или Жива разумна природа. Кое е истинското Му име – не знаем, но въпреки това чувстваме Неговата Мисъл, Неговата Сила и Неговата Воля. Той не е създал света за нас, друга, по-велика цел Го е заставила да го създаде. Ние участваме в света като условие да се прояви Бог. Можеш да бъдеш философ, проповедник, цар, но не можеш да заповядаш на Слънцето да изгрява и залязва. И да има цар, и да няма, ветровете пак ще духат, Слънцето пак ще изгрява и залязва. Както и да ви говоря, нещата няма да стават според моето говорене. Аз говоря за Любовта и вие говорите за Любовта, но има голяма разлика между моите и вашите думи. Аз говоря за човека и вие говорите за човека, но се различаваме по това, което говорим. Аз се произнасям за човека не когато е между хората, но когато е сам, когато разговаря с Бога в себе си; казвам: този човек е чист, неговите подбуди са чисти и искрени. Външно човек живее по един начин, а вътрешно – по друг. Важно е какъв е вътрешно. Всеки може да каже, че трябва да живее добре; важно е да живее добре, без да говори за своя живот. Учен съм, драсвам клечица кибрит, но тя не се запалва. Прост си, драсваш клечица, но и тя не се запалва. Знаем как се пали клечицата, но не можем да я запалим. Друг е въпросът, ако и ученият, и простият могат да я запалят – те знаят какво значи добър живот и могат да живеят добре. Носиш на гърба си товар, тежък