Събуждане

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Събуждане", Общ окултен клас - единадесета година, (1931 г. - 1932 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. ISBN 978-954-744-217-7

съдържание

Петър Дънов Учителя Събуждане Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“
Петър Дънов Учителя Събуждане Общ окултен клас година единадесета
Издателство „Бяло Братство“, 2013 ISBN 978-954-744-217-7 Настоящото издание включва лекции, публикувани в сборниците: СЪБУЖДАНЕ, ООК, година единадесета (1931–1932), т.1 София, 1941 ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА ООК, година единадесета (1931–1932), т.2 София, 1946 НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА ООК, година единадесета (1931–1932), т.3 София, 1946 Словото в Школата на Петър Дънов Учителя е записано и съхранено за съвременния читател от стенографите: Паша Теодорова Елена Андреева Савка Керемидчиева
Съдържание Събуждане, 30.09.1931 1. ............................................................. 7 Оставената торба, 7.10.1931 2. ................................................. 20 Проводници на Любовта, 14.10.1931 3. .................................. 30 Разбраната скръб, 21.10.1931 4. ................................................ 44 Предназначението на носа, 28.10.1931 5. ............................. 56 Правилният тон, 4.11.1931 6. ................................................... 71 Двоен дял, 11.11.1931 7. .............................................................. 84 Материални прояви на живота, 18.11.1931 8. ..................... 100 Разтоварване на съзнанието, 25.11.1931 9. ........................... 116 Непреодолимо желание, 9.12.1931 10. .................................. 130 Правилен живот, 16.12.1931 11. ................................................144 Сила, живот и здраве, 23.12.1931 12. ...................................... 158 Истинско познаване, 30.12.1931 13. ....................................... 172 Граници в живота, 6.01.1032 14. ............................................. 187 Законът и Любовта, 13.01.1932 15. ......................................... 213 Раждане и растене, 20.01.1932 16. .......................................... 233 Двете отверстия, 27.01.1932 17. ............................................... 246 Лица на реалността, 3.02.1932 18. .......................................... 265 Любовта на безсмъртието, 10.02.1932 19. ............................. 279 Доброто разположение, 17.02.1932 20. .................................. 294 Трите начала, 24.02.1932 21. .....................................................316 Физическият и Божественият живот, 2.03.1932 22. ......... 330 Ми бемол и фа диез, 9.03.1932 23. ......................................... 350 Начало на Мъдростта, 16.03.1932 24. ..................................... 360 Възпитание на волята, 30.03.1932 25. .................................... 370 Входни врати, 6.04.1932 26. ..................................................... 386 Закон на Вярата и Любовта, 13.04.1932 27. .......................... 404 Динамика на живота, 20.04.1932 28. ..................................... 419
Трите принципа, 27.04.1932 29. .............................................. 437 Кръг, елипса и хипербола, 4.05.1932 30. .............................. 453 Слаби и силни положения, 11.05.1932 31. ............................ 464 Закон за частите и Цялото, 18.05.1932 32. ........................... 475 Любов, Обич и почит, 1.06.1932 33. ....................................... 490 Знание и прилагане, 8.06.1932 34. .......................................... 511 Философия и наука, 15.06.1932 35. ......................................... 527 Малкото добро. Живият порядък, 22.06.1932 36. .............. 538 Отец Ми живее, 29.06.1932 37. ............................................... 557 Деца на Бога, 6.07.1932 38. ....................................................... 570 Изключителни условия, 7.09.1932 39. .................................. 582 Любов към Бога, 14.09.1932 40. ............................................... 601 Приложение Обяснителни бележки .............................................................615 Речник на редки, остарели и чужди думи ......................... 622 Методи, задачи, опити, упражнения за работа ................ 625 Теми ............................................................................................. 627
СЪБУЖДАНЕ Като четете втора глава от Първо послание на апостол Павел към Тимотей, вие се пренасяте във времето на Павел; така виждате разликата между тогавашните времена и сегашните. Павел се обръща към вярващите с думите: И тъй, моля ви преди всичко да правите моления, молитви, прошения, благодарения за всичките человеци (ст.1); Така и жените с прилична премяна, със срамежливост и целомъдрие да украсяват себе си, не с плетения на космите или със злато, или с бисери, или с многоценни дрехи (ст.9). И във времето на Павел жените са плели косите си, което показва, че това е стара мода; тя се прилага и до днес. Жената да се учи мълчаливо, с всяко покорство. (ст.11) Защо жената трябва да мълчи? За да мисли. Изобщо човек мисли само в мълчание. Кой се покорява? Който има воля. Една българска пословица казва: „Преклонената, или покорната, главичка остра сабя не сече“; с други думи казано: „Острата сабя не сече умна глава“. И сухият, и зеленият клон на дървото са покорни, но господарят взима острия нож и ги отрязва, ала никакъв нож не може да сече умния човек. А жена да поучава не позволявам, нито да владее на мъжа, но да е в мълчание. (ст.12) Който не разбира Писанието, търси причината за злото и за греха все в жената. Вярно е, че първата жена съгреши, но не външната – грехът се дължи на вътрешната жена, която е във всеки човек. Сегашната жена е дете на миналото, следователно тя се явява като последствие от живота на първата жена, която лесно се е поддала на греха. Човешкото сърце представлява вътрешната жена; именно
8 СЪБУЖДАНЕ за това сърце се казва в Писанието: „Разтля се сърцето на този народ“. Преведен с други думи, този стих означава: „Развратиха се жените на народа“. Ще кажете, че външните условия са причина да се проявява човек по един или друг начин. Всъщност външните условия са причина да прояви онова, което се крие дълбоко в него. Наистина, всеки човек избира такава среда за живеене, която отговаря на неговия вътрешен стремеж. Червеят пълзи по земята, защото сам си е избрал този начин на живот; един ден, когато се превърне в пеперуда, той ще напусне стария живот и ще влезе в нов, при нови, по-добри условия. Пеперудата се отличава от червея с по-голяма интелигентност и с това, че е господар на положението си. Много е мислил червеят, докато престане да пълзи и се превърне в пеперуда. Той казва: „Докато пълзя по Земята, много ще страдам. Колкото и да съм опитен в пълзенето, всеки може да ме стъпче. И по дърветата да пълзя, пак причинявам пакости, за което хората и птиците ме преследват. Не се живее така, трябва да си направя пашкул, където да си приготвя крилца за летене“. Когато Разумният свят вижда доброто желание на червея да измени живота си с цел да се повдигне, той му помага да го реализира. Като се говори за червея и за пеперудата, ние ги разглеждаме като състояния, през които е минал човешкият дух. Всички форми на животните и растенията са жилища на същества, чрез които Разумната природа е правила своите опити с цел да ги усъвършенства. Всяка форма, колкото и да е малка, трябва да се усъвършенства, за да мине в по-висока – това е неизбежен закон. През тези форми минава и човек в утробата на майка си, докато дойде до последната, чрез която днес се проявява. Какво прави бедният човек, какво е първото му жилище – малка проста колибка; като забогатее, той си прави по-голямо, по-светло и по-хигиенично жилище, а първата колиба оставя в наследство на съществата, които стоят под него, а те я оставят на други, които идват след тях. Така човек се развива и върви напрeд. Следователно всички форми, по-ни
1. СЪБУЖДАНЕ 9 ски от човешката, представляват минали култури, в които човек е живял, работил и постепенно е напускал, за да влезе в по-висока форма. Като знаете това, отнасяйте се с уважение и любов към формите на растенията и животните като към ваши минали жилища. И до днес нисшите същества влизат в къщата на човека, ползват се от добрите условия, без да плащат. Разумният човек не ги държи отговорни за това, понеже и той не плаща нищо за къщата си, но непросветеният и неразумен взима наема си чрез насилие: като види кокошката, агънцето, прасенцето вън от себе си, взима ножа и сам се разправя с тях; това е неразбиране на Великия закон на Живота. Всяко същество е длъжно да плаща за добрите условия, които му се дават, но на кого – на Онзи, Който се грижи за него, Който го повдига. Всеки наемодател има право да получава наем, но не повече, отколкото трябва, и всеки наемател е длъжен да плаща наема си доброволно и навреме. Великият закон на Живота съди човека не за това, че взима наем, а за несправедливо отношение към неговите наематели. Той отглежда овце, взима млякото им, вълната им, но пак е недоволен, а най-после посяга и на живота им – това е несправедливост, която Природата не търпи. Благородство се иска от човека, да знае докъде се простират правата и задълженията му. Красива е Природата с многобройните и разнообразни форми, чрез които опитва условията за живот на Земята. Изучавате една от първичните форми и се чудите как може да се живее в такава малка и незавършена колибка – само с две отверстия за влизане и излизане, без никакъв прозорец. Докато разглеждате тази форма, виждате друга, по-добре построена, с два прозореца, но сложена във водата – и тук условията са тежки. Тази форма се видоизменя в друга, по-добре построена, с криле, чрез които се движи свободно във въздуха, но и от нея човешкият дух е бил недоволен, затова го изпратили между млекопитаещите, докато най-после влязъл във формата на човека. Така той се задоволил, но временно – какво искал още? Другарка, която да му помага в живота и с която да споделя радости
10 СЪБУЖДАНЕ и скърби. И това му се дало, но и до ден днешен човек философства трябва ли да има жена, или и без нея може да живее. Въпросът се решава просто: жената е сърцето на човека, което извършва кръвообръщението; ако можеш без сърце, ще можеш и без жена. Следователно не търсете жената вън от себе си, тя е във вас и без нея не можете – тя е пулсът на вашия живот. Докато мъжът търси жената вън от себе си и докато жената търси мъжа вън от себе си, и двамата ще се натъкват на противоречия. Помнете: човешкият дух е минал през всички форми на живота и постепенно ги е напускал, докато най-после е дошъл до последната – човешката. Той ги е напуснал външно, но не и вътрешно; те и днес живеят в него, никога няма да се освободи от тях. Човек е минал и през различни раси: черна, червена, жълта, бяла – сегашната, но и в нея няма да остане. Бялата раса е Петата. Идва времето на Шестата раса, която носи новите и светли идеи, но и в тази раса няма да остане завинаги. Целта на човека е да върви напред, да дойде до положението на ангел, да бъде господар на себе си и на Вселената, да бъде истински съработник на Бога. На ангелите е дадена голяма власт – да управляват слънчевите системи; и човек подсъзнателно се стреми към тази власт, но като не е готов още за нея и не знае как да я постигне, той започва да управлява подобните си и се натъква на грешки и противоречия. С подобните си ще бъдеш като техен брат, докато дойдеш до положението на ангел – да управляваш и да работиш заедно с Бога. И тъй, от гледището на Великия закон на развитието човек се намира в преходно състояние, от което трябва да се освободи; това значи да стане господар на себе си, сам да решава въпросите си, сам да действа и твори. Понякога съзнанието на човека се помрачава, той става недоволен от себе си, от обкръжаващите и търси причината на това състояние там, където не е; най-после търси причината в Бога – че не му е дал здраво тяло, че не му е дал светъл ум и широко сърце, за да се справи лесно с мъчнотиите си. И Мойсей завърши живота си с недоволство, той не беше
1. СЪБУЖДАНЕ 11 доволен от работата си на Земята, но след него дойдоха други пророци, които свършиха това, което той не можа да направи. Съвременните хора търсят начин да се свържат с Живата природа, за да подобрят живота си. Разумност се иска от тях; ако не са разумни, могат да изпаднат в положението на червея – да ги тъпчат. Ще кажете, че нещата се постигат лесно, както червеят става пеперуда, но не всички червеи стават пеперуди – едни се увиват в какавиди, които се превръщат в пеперуди, а други си остават червеи. Да бъдеш червей или пеперуда – това са две различни състояния. Червеят разбира нещата по един начин, а пеперудата – по друг; скръбта е състояние на червея, а радостта – на пеперудата; червеят, както лошата мисъл, прояжда листата на дърветата, а пеперудата, както добрата мисъл, се храни със сладкия сок на цветята. Отрицателните и нисши мисли са червеи, които глождят съзнанието на човека. Какво да се прави с червеите? Да се продадат, както градинарят продава краставици на пазара. Следователно който има червеи, т.е. краставици в градината си, трябва да ги изнесе на пазара, да се освободи от тях. Умират ли те? Никога не умират, затова се казва, че лошите и отрицателни мисли и чувства вървят след човека и на този, и на онзи свят. И душата дълго се бори с някои свои мисли и чувства, докато най-после се определи на кой свят живее: ако е на Земята, тя задоволява своите нужди чрез физическото тяло на човека; когато отиде на Небето, радва се, че задоволява нуждите си по особен начин, не както на Земята. На Земята душата се намира в сънно състояние, но на Небето тя е будна, във всеки момент се проявява. Докато се събуди от дълбокия сън, минава през много страдания и мъчнотии; този момент наричаме пробуждане на съзнанието. Така е за обикновените хора, а що се отнася до просветените, може и без страдания – те са хора с будно съзнание, готови на жертви и свещени подвизи. Какво трябва да прави обикновеният човек? Да работи, да учи, за да не остане невежа. Каквото е сънното състо
12 СЪБУЖДАНЕ яние за будния живот на човека, такова е състоянието му в Невидимия свят по отношение на физическия – значи физическият живот е сън, в който душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането си. И в Писанието е казано: „Дойде време за пробуждане“. Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това. Днес повечето хора са спящи души. Гонят ги разбойници, зверове, черни хора, а те бягат, крият се и питат: „Какво да правим, за да се освободим от неприятелите?“. Събудете се от дълбокия сън, в който сте заспали, и като се събудите, ще видите, че мъчнотиите и страданията ви са привидни. – „Гонят ме!“ Докато спиш, ще те гонят, но щом се събудиш, ще видиш, че си в Реалността на живота, където няма гонене и преследване. Следователно какъвто е спящият живот за обикновения човек, такъв е физическият живот за духовния – за него физическият живот е сън, а духовният е реалност. – „Какво да правим, за да излезем от мъчнотиите на всекидневния живот?“ Събудете се; щом се събудите, съзнанието ви ще просветне и ще се освободите от кошмарите на съня. Човек трябва да бъде буден и на този, и на онзи свят. Каже ли, че на този свят трябва да бъде буден, а на онзи може да спи, и там ще се намери в същото положение, в което е бил на Земята. Влезеш ли буден в онзи свят, мъчнотиите и страданията ще бъдат далеч от теб. Това значи познаване на Истината, т.е. познаване на нещата така, както са в действителност; това значи познаване на онзи Живот, в който Бог вечно пребъдва. Бог пребъдва в Реалния живот, т.е. и в проявения, и в непроявения. Проявеният Бог е в материалния свят, а Непроявеният – в Идеалния. В бъдеще нашите идеи ще станат материални и ще се реализират; значи това, което е идеално за нас, за други ще стане материално. Ще дойде ден, когато материалното ще се превърне в идеално – кога? Когато Разумните същества управляват света, когато пеперудата ще се ползва от сладкия сок на плодовете, а не само на цветята. Днес пеперудата каца от цвят на цвят, ходи по цвета, помирисва го и си казва: „Не мога да се ползвам от сладките зрели
1. СЪБУЖДАНЕ 13 плодове“. За нея цветовете представляват реалния свят, а плодовете – Идеалния; съзнанието на пеперудата е готово за цветовете, но не и за плодовете. Който иска да бъде пеперуда, трябва да се облича като нея, да си боядисва дрешките. Да боядисваш крилцата си като пеперудата, това показва какви дарби и способности се крият в теб, при това ти трябва да ги прилагаш, а не само да им се радваш. И пеперудата се радва на своите дарби и способности, но временно, а човек се радва всякога. Стремете се към постоянната радост, а не към временната. Задачата на всеки човек е да развива своите дарби и способности. Ще кажете, че това не зависи от вас, а от вложеното във вас. Всеки има някаква дарба или способност в себе си, но тя може да остане неразвита – следователно от съзнателната работа на човека върху себе си зависи неговото развитие. Като работи върху себе си, той се свързва с Възвишените същества, които му помагат – те са същества на Любовта. Само Любовта има предвид интересите на всички хора, на Цялото, а не на отделните части. Каже ли някой, че обича даден човек, това значи, че обича частта; за да бъде любовта му правилна, той трябва да вижда в това лице Бога – така се свързва с Цялото. Всичко е създадено от Бога и заради Него. Обикновеният човек върви от частта към Цялото, а посветените – от Цялото към частта, т.е. от общото към частното. Като се развива правилно, и обикновеният човек идва до правия смисъл на живота, както и посветеният. Какъв е смисълът на живота? Да намерите едно същество, което да ви обича и да мисли, че светът е създаден само за вас. – „Какво е моето задължение към това същество?“ Да отговориш на любовта му и да мислиш, че светът е създаден само за него – така и двамата ще дойдете до убеждението, че светът е създаден за вас; ако мислите така, ще се убедите, че светът е създаден за всички живи същества. Всяко същество има право да живее и да се ползва от благата на Живота – който мисли така, е на прав път, а който не мисли така, живее в противоречия и
14 СЪБУЖДАНЕ заблуждения. Българинът е философ в живота си; като се убеди в нещо, категоричен е – каквото и да му говориш, казва: „Не продавай краставици на краставичар“. Това значи: краставиците не разрешават въпросите, или, с други думи, състоянието на червея не разрешава смисъла на живота. И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота. Пеперудата е разрешила само един въпрос, а именно – да мине в по-високо състояние от червея, но по-нататък не отива, връща се отново в състоянието на червей. Значи пеперудата отива от А до В и от В до А. Такова е положението и на обикновения човек: от скръбта, т.е. от състоянието на червей, минава в радостта – в състоянието на пеперудата; понеже не може да задържи радостта си, той се връща в състоянието на червей – в скръбта. Не става ли същото и с вашите деца, т.е. с вашите мисли – ту се повдигате, ту се понижавате? Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Човек трябва да се измени, да напусне стария живот и да се събуди – това значи да живееш за Божията слава, да се радваш на всичко, което Бог е създал; само така човек може да се превърне от червей в пеперуда, без да се връща в състоянието на червея. Какво представлява кръгът? Той е първата форма, в която човек се е проявил на Земята, той е поле, в което всички сили се хармонизират. Така се пише и буквата О, такава форма има и яйцето, чрез което се създава животът. И семето има форма на кръг и на елипса – като се посади в земята, то се пука и от него излиза стъбълце като камшиче; така се образува буквата Б – началото на проявения живот, който наричаме битие. Първоначално човек е живял затворен в себе си, в яйцето – непроявения живот. Като се видял ограничен в яйцето, човешкият дух започнал да търси начин да се прояви; така той разделил елипсата, без да знае, че делението не разрешава въпросите на живота. Чрез деление от кръга се получават две помалки кръгчета, от тях се получават четири, после осем и т.н.; делят се кръговете, умножават се, но вън от тях не може да се излезе. След голямо усилие на мисълта човек
1. СЪБУЖДАНЕ 15 успял да направи две отверстия на кръгчетата, отгоре и отдолу: долното отверстие играе ролята на коренче, с което клетката тегли хранителни сокове от земята, а горното отверстие представлява стъбло, на което се развиват листа и клончета. Така се е създало растението – една от формите на живота, през които е минал човешкият дух. Не съществуват ли външни форми на живота, човешкият дух не би могъл да се прояви. И тъй, човек разбира външния свят дотолкова, доколкото може да разбере своя вътрешен свят. Каква представа ще имаш за ябълката, ако не я приемеш вътре в себе си? Ще развалиш формата Ă, ще я опиташ и чрез вкуса, чрез силата, която тя дава, ще се произнесеш за нея. Нямаш ли вътрешна представа за даден предмет, ти никога не можеш да го разбереш и познаеш; ще описваш формата, цвета, големината на ябълката, но това не е достатъчно за пълното понятие ябълка. Не е ли престъпление да разваляме формата на ябълката? Не само че не е престъпление, но човек има право да се ползва от соковете й, да се храни с нея. Плодовете са първата храна на човека; Раят е бил плодна градина, от която човек е имал право да се ползва. Важно е той да не спира развитието на съществата под него. Ще кажете, че човек има право да коли животните. Ако е сигурен, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието Ă – има право, в противен случай не е позволено да се колят животните. Как се познава кога човек може да помогне за развитието на едно животно? Ако кокошката се пожертва доброволно за вас, свободни сте да я заколите или да я оставите да живее. Изучавайте подробно закона за развитието, или еволюцията на индивидите, за да намерите тясната връзка между всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Въпросът за еволюцията е Божествена идея, която може да се разбере само от високи умове, които издържат голямо налягане. Представете си, че имате два планински върха с определена височина. Водата от единия връх може да мине в
16 СЪБУЖДАНЕ другия само по един начин: ако се прокара канал между тях. Това значи: една Божествена идея може да мине от един ум в друг само когато има известно налягане; това е възможно, когато и двата ума разполагат с голяма височина. Оставите ли водата да слезе до полите на един от върховете и оттам да се изкачва по другия връх, това е невъзможно – защо? Няма нужното налягане, което може да повдигне водата нагоре. Ето защо, когато става въпрос за възприемане на една Божествена идея, на първо място е нужно налягане, т.е. напрягане на ума; ум, или мозък, който не се напряга или не издържа дадено напрягане, не е готов за Божествените идеи. С други думи казано: Божествените, т.е. Възвишените идеи могат да се прокарат в Разумния свят, между Разумни същества. Неразумните идеи никога не могат да се възприемат от Разумните същества – защо? Те нямат никакво налягане, идват от ниски места, без напрягане и подем. Представете си, че едно дете е нарисувало гарга – може ли тази картина да се изложи пред художници? Ще кажете, че детето е гениално. Може да е гениално, но още не е проявило своя гений – картината му е незадоволителна, не може да занимава великите художници. Невъзможно е човек с обикновени идеи и постъпки, като картината на едно дете, да влезе в Царството Божие. Ще възразите, че сте мислили дълго време върху някои идеи и заслужавате да влезете между Разумни същества. Колкото и да сте мислили, вие сте нарисували една обикновена гарга, като малкото дете. И да влезете в Царството Божие с вашата гарга, веднага ще я прегледат там, ще се усмихнат и ще кажат, че картината ви се нуждае от много поправки, за което трябва да слезете отново на Земята, там да се учите. Докато сте на Земята, ще учите, ще рисувате гарги, ще ги изпращате на Възвишените същества за преглед, но докато не ги задоволите абсолютно, не можете да останете между тях – не е лесно да станеш велик, гениален художник. Гаргата, за която говоря, представлява символичен образ на истинския живот. Докато е на Земята, човек рисува себе си, за да представи някога своята жива картина,
1. СЪБУЖДАНЕ 17 която да задоволи всички. Много пъти той ще се качва в Разумния свят, ще слиза, ще прави разходки, докато стане гражданин на този свят. При всяко отиване ще преглеждат картината му, ще я поправят и ще го връщат на Земята. Един ден, когато картината му вземе образ на ангел, на светия или на едно от Възвишените същества, между които отива, той ще получи свидетелство за завършен курс по художество и ще му дадат специална служба: да слиза на Земята като помощник на своите братя, да ги насочва в правия път. Това значи да изработиш себе си като жива картина, достойна да живее между жителите на Царството Божие – това се иска от човека, това е неговата задача на Земята. И тъй, човек трябва да наблюдава и да изучава живите форми в Природата като преходни положения на живота. Започнете от формите в неорганичния свят – камъните и минералите, и постепенно вървете към тези от органичния; само така ще видите връзката между тях, само така човек може да си обясни причината за своите скърби и радости. Да намериш извора на своята радост или скръб, това значи да знаеш дали да черпиш вода от него, или да го заобиколиш, без да се ползваш от водата му. Кой човек, като знае, че на пътя му се открива голяма пропаст, няма да я заобиколи? Или кой човек, като знае къде има чиста планинска вода, няма да отиде и да задоволи жаждата си? Разумният знае къде се намират добрите неща и съзнателно отива при тях, знае къде се намират лошите и ги избягва; той знае къде се намират тъмните и светлите места в съзнанието му – първите от тях запазва, а вторите избягва. Защо ще се натъкваш на недоволството в себе си? За какво е недоволен човек? За прости работи – някой е недоволен от яденето: маслото било недостатъчно или било с малко червен пипер, нямало цвят. Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнеш недоволството на човека в доволство. Готварството е стара наука, която е съществувала във всички времена и епохи, от клетката до целия човек. И клетката познава това из
18 СЪБУЖДАНЕ куство, тя сама си приготвя храна и се развива. Ето защо и религиозният, докато слуша някаква проповед, от време навреме се разсейва и си казва: „Дали ще има ядене на онзи свят?“. И там ще има ядене, даже по-вкусно и по-фино от това, което хората приготвят на Земята. Мнозина се питат: „Какъв въпрос трябва да ни занимава най-много в живота?“. За някои важен въпрос е яденето, а за други – как да угодят на Бога. Искаш ли да угодиш на Бога, ще живееш така, че да изявиш Любовта в живота си. Без Любов животът не може да се прояви. Ние говорим за Целокупната любов, която включва двата велики закона: Любов към Бога и Любов към ближния. Любовта към Бога подразбира ти да Го обичаш и Той да те обича. Не е достатъчно човек да обича някого, но като обича, трябва и него да обичат. Затова се казва, че любовта ражда любов, а тя е първото условие за работа, за учене и за развиване – не можеш да работиш, ако не обичаш работата си; не можеш да учиш, ако не обичаш учителя си; не можеш да се развиваш, ако не обичаш Онзи, Който те е създал. Следователно ще обичаш Бога и Той ще те обича, ще обичаш ближния си и той ще те обича. Ако си ученик, ще обичаш учителя си, съучениците си, за да се ползваш от тяхната любов. – „Как ще спечелим любовта на своите съученици?“ Чрез смирение. Представете си, че сте последен по номер в класа; преди вас са записани 29 ученици и вие сте последният. Всички ще ви погледнат отвисоко, но трябва да бъдете смирен, да понесете всичко с търпение; така те ще ви обикнат и поставят наред с тях и понеже знаят повече от вас, ще ви помогнат да ги достигнете. За предпочитане е да заемете последно място и постепенно да напредвате, отколкото да застанете пръв между всички и да не можете да задържите мястото си – при това положение, естествено, човек слиза от първото място и остава назад. Представете си, че на пътя ви се изпречи слон. Какво трябва да направите? Ако сте разумен, ще се отбиете настрани, за да мине слонът; ако не сте разумен, ще искате той да се отбие от пътя си – ще кажете: „Аз съм човек, а
1. СЪБУЖДАНЕ 19 слонът – животно. Той трябва да отстъпи“, но слонът ще ви качи на хобота си, ще ви завърти няколко пъти във въздуха и ще ви сложи настрани, да не му пречите. Със слон не можеш да се бориш. Вижте как постъпват децата: ако някое срещне на пътя си слон, няма да изисква от него да му направи път, но ще се сети да му купи малко ориз; като му даде да си хапне два-три пъти ориз, слонът ще се разположи приятелски към него и където го срещне, ще го вдигне на хобота си и ще го разходи. Така трябва да постъпва всеки човек с мъчнотиите си. Всяка мъчнотия е слон, с който трябва да се справите разумно: ще Ă давате от време на време по малко ориз, ще я гладите, ще я милвате, докато тя се разположи към вас и започне да ви носи на гърба си. И тъй, правилно разбиране и разумност се искат от човека – като се натъква на мъчнотии, да знае как да се справя. Ако слонът иска да си хапне няколко смокини, трябва ли бакалинът да го боде с игла по хобота? Ако се опита да направи това, слонът ще му отговори така, че дълго време ще го помни: ще напълни хобота си с вода и ще го опръска от горе до долу. Човек трябва да се обхожда добре с мъчнотиите си, за да се справя лесно с тях; само така той може да развие самообладание. Добрата обхода води към самообладание – това се иска от всички хора. Хиляди години чака Бог да види добри плодове от Своите деца; Той казва: „Една ябълка искам да изработите, но да е доброкачествена“. Може да изработи нещо, да даде плод само онзи, който се е събудил, осъзнал и смирил. Ако не се събудиш, не можеш да работиш; ако не се смириш, работата ти ще бъде безплодна. Желая на всички да се събудите и да започнете да работите с любов и смирение. 1. лекция, 30 септември 1931 г., София, Изгрев
ОСТАВЕНАТА ТОРБА На фигурата имате три окръжности – А, В и С, които се пресичат взаимно. Всички знаете какво нещо е окръжност и какво – кръг. Понеже имат еднакви радиуси, и трите окръжности са равни помежду си, но се отличават по своята дейност като образи на Живата природа. Средната окръжност, с център А, пресича двете окръжности в центровете им В и С, което показва, че има нещо общо с тях. Тази окръжност представлява Божественият свят и следователно този свят има нещо общо с останалите два свята – Духовния и физическия. Мнозина се запитват на какво се дължат противоречията в живота. Когато субективните (вътрешните) възгледи на човека се стълкновяват с обективните, т.е. с външните възгледи на Бога и на Разумната природа, непременно се явяват противоречия – значи вътрешният свят на човека е външен свят на Бога. Ако излезе от своя център, човек влиза в центъра на Божествения свят, а остане ли в своя център, той е във външния свят на Бога, в периферията на Божествения свят. И обратно: когато се движи по периферията на своя живот, той минава през центъра на Божествения свят. В това време мисли, че е някакво божество, иска да прави това, което е достояние само на Бога, но именно така той изпада в противоречие със себе си – никой човек не може да направи това, което върши Бог.  
2. ОСТАВЕНАТА ТОРБА 21 Какво трябва да прави човек, за да излезе от противоречията си? Да съгласува своите субективни мисли и желания с обективните мисли и желания на Бога. Невъзможно е Бог да следва пътя на човешките мисли и желания. Човек е проява на Бога, но не и начало на Неговия живот, следователно той трябва да върви по пътя на Бога, а не Бог по неговия път. Някой пита защо работите му не се нареждат добре; защото е в стълкновение с външния живот на Бога. „Защо имам големи мъчнотии?“ – защото си в стълкновение с външния живот на Бога; ако се движиш съзнателно по окръжността А, ще намериш хиляди възможности да реализираш своите мисли и желания, както и своя идеал. В Божествения живот има две противоположни посоки на движение: едната е от В към А, а другата – от С към А. Това показва, че в Природата има известно отношение между един силен и един слаб момент, между една Разумна и една неразумна сила, между Доброто и злото, между Истината и лъжата. Кога лъже човек? Когато обещава на хората неща, които никога не може да направи. Някой казва, че ще ви направи щастливи, но всъщност никой никого не може да направи щастлив – щастието е в ръцете на Бога, не в човешките. Човек себе си не може да направи щастлив, че другите ще ощастливи! Как може нещастният да прави другите щастливи? Как може слабият да прави другите силни? Как може бедният да прави другите богати? Каквито и обещания да ви дават обикновените хора, не се лъжете от техните думи. Това не е лъжа, а неразбиране на нещата. Лъже онзи, който обещава нещо, което може да направи, а не го прави. Не можеш да наречеш лъжец онзи, който ти обещава богатството на цялата Земя – преди всичко Земята не е негова, той няма право да разполага с нейното богатство; този човек може да се нарече глупец, но не и лъжец. Като знаете това, не говорете такива неща нито на себе си, нито на своите ближни. Защо ще си въобразяваш, че можеш да вдигнеш Земята на гърба си, опитвал ли си да я носиш на гърба си? Първо опитай, после говори. Ще кажеш, че си ходил на
22 СЪБУЖДАНЕ Слънцето. Как си ходил – с ума си, със сърцето си или с тялото си? Трябва да говориш само онова, което си опитал и си се уверил, че сам можеш да направиш. Ходил е на Слънцето само онзи, който си е послужил и с ума, и със сърцето, и с тялото си. – „Аз познавам Бога.“ Как Го познаваш – с ума, със сърцето или с тялото си? Истинското, пълно познаване на Бога подразбира познаване по ум, по сърце и по тяло – т.е. с цялото естество. Може ли да познаваш Бога с тялото си? Какво означава тялото? Под тяло разбираме външна проява на душата; тялото представлява външната, обективна проява на душата. Никой не може да разбере и познае душата вън от проявите на ума, на сърцето и на тялото. Следователно душата има три обективни прояви: в Умствения свят – чрез вътрешната природа на ума, в Духовния свят – чрез вътрешната природа на сърцето, във физическия свят – като вътрешни сили на тялото. И тъй, душата представлява външната и вътрешната същина на човека. Тя присъства и в съзнанието, и в ума, и в сърцето, и във волята на човека – навсякъде и във всичко; определя нещата, но нея никой не може да определи. Тя присъства и в духа на човека. Ако някой се опита да Ă даде форма, това значи да я ограничи, а душата не се ограничава. Според някои душата има яйцевидна форма; такава е формата на човешкото тяло, а не на душата. Където душата присъства, там има вечно движение, вечна работа. Следователно никой не е видял душата, но има представа за нейните прояви. Казано е в Писанието: „И вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа“; това значи: и започна човек да диша, да мисли, да чувства, да се движи и да работи. Ще кажете, че първият човек е бил създаден лесно – достатъчно е било да му се вдъхне въздух. Ако наистина е лесно, опитайте се и вие да вдъхнете въздух в нещо, да видите какво ще излезе. Знаете ли какво представлява диханието на Бога и каква сила се крие в него? Следователно, когато става въпрос за диханието на Бога, трябва да гледате на него като на нещо свещено. Ако
2. ОСТАВЕНАТА ТОРБА 23 чрез въздуха, който обикновеният човек вдишва и издишва, се извършват велики процеси в организма, колко повелики и възвишени неща стават от диханието на Бога! Веднъж само вдъхна Бог в ноздрите на човека и той стана жива душа, при това този процес не е еднократен – много пъти Бог внася Своето дихание в него; в момента, в който престане този процес, човек умира, т.е. животът в него се прекъсва. Който не разбира истината, мисли, че Бог само веднъж е вдъхнал живот в първия човек. За да го оживи, Бог наистина е вдъхнал само веднъж, но оттогава до днес Той не е престанал да внася диханието Си в човека и няма да престане да вдъхва. Майката само веднъж ли кърми детето си? Много пъти го кърми, докато стане истински човек. Диханието на Бога е необходимо за всеки човек, както млякото за кърменото дете. Следователно процесът на Божественото дихание е непреривен, както и кърменето на малкото дете; като знаете това, поддържайте връзката си с Бога, за да могат Неговите енергии да се втичат във вас. Тогава, като се питате какъв е смисълът на живота, ще си отговорите: „Смисълът на живота се заключава във връзката на човешката душа с Бога“. „Защо нямам успех в живота си?“ – защото си скъсал връзката с Бога; „Какво трябва да направя, за да подобря живота си?“ – да възстановиш тази връзка. Представете си, че специално за вас е оставена на определено място торба със злато, която сами трябва да вземете. Отивате да я вземете, но в същия момент отнякъде излизат разбойници и ви гонят, за да вземат златото; това е устроено нарочно, за да ви изпитат заслужавате ли Божественото благо, или ще се уплашите и ще избягате. Ако избягате от разбойниците и не вземете торбата, те ще се възползват от Божественото благо; в дадения случай вие минавате за престъпник пред разбойниците, понеже не сте могли да използвате Божественото благо. Страхът от разбойниците показва, че сте скъсали връзката си с Бога; който пази тази връзка, той не се страхува – знае, че при получаване на едно благо винаги има изпитание, и е готов да се справи с него.
24 СЪБУЖДАНЕ Какво се иска от сегашния човек? Самообладание – по този начин могат да се реализират добрите желания. Който има самообладание, той се е справил със страха. Какво допринася страхът – излишни тревоги. Ако пътуваш с параход в океана, трябва ли да се страхуваш да не стане някаква катастрофа? Страхуваш се да не се разбие параходът и да не се намериш на дъното на океана. Кой човек се страхува? Който не е свързан с Бога. Който има отношение към Бога, преди да се качи на парахода, ще Го запита дали да пътува с този параход, или да се качи на друг. Ако му се отговори положително, той няма защо да се съмнява; ще влезе в парахода и през каквито и изпитания да мине, в края на краищата ще излезе на спасителния бряг. Всичко може да стане с парахода, в който си ти, но няма да потъне – защо? Защото Бог ти е позволил да пътуваш с него. Никаква сила в света не е в състояние да се противопостави на Божиите решения. Ако параходът потъне, това показва, че ти си влязъл в него без позволението на Бога. Казано е в Писанието: „Косъм от главата ви няма да падне без Волята на Бога“. Следователно на съвременните хора е нужна Вяра – не умствена, но Абсолютна вяра, в която няма никакви изключения. Какво означава Вяра без изключения? Ако се качиш на параход в океана и се яви буря, параходът ще мине през големи люшкания, ще потъва във водата и ще излиза на повърхността, пътниците ще бъдат заливани с вода, но пак ще излезеш на брега здрав и читав и през всичкото време на изпитанието трябва да останеш тих и спокоен, с пълна Вяра, че ще стигнеш до брега благополучно, и ще кажеш: „Минах през голяма опитност, но се убедих, че в Божиите обещания няма обратни решения“. Ще кажете, че вярвате в Бога и в Христa; мнозина вярват като вас, но важното е как ще се справи всеки, като попадне в развълнувания океан. Вярваш, но като те гонят разбойници, оставяш торбата със златото и бягаш; това не е Вяра, истински вярващият трябва да остане на мястото си, разбойниците да минат покрай него и да не го докоснат – това е Вяра. Ако се уплашиш от разбойниците и избягаш,
2. ОСТАВЕНАТА ТОРБА 25 ти сам се излагаш на страдания; ще останеш около торбата си и ще кажеш на разбойниците: „Тази торба е моя. Бог ми я е дал и не отстъпвам от нея“. Какво представлява торбата със златото – човешкият живот. Следователно никой не може да вземе живота, даден от Бога, нито смъртта може да отнеме живота на човека. – „Ще умрем.“ Кой ви е казал това? Питали ли сте Господа ще умрете ли, или още ще живеете? Някой обикновен човек може да ви каже, че ще умрете, но неговото твърдение не е меродавно. Кой е умирал съзнателно и познава смъртта? Никой няма право да говори за неща, които не е опитал. Казано е в Писанието: „В който ден пристъпиш Божия закон, ще умреш“. Този закон има и обратен смисъл: „В който ден решиш да изпълняваш Божия закон, ти придобиваш живот“. Който губи живота си, става недоволен и страда, а който придобива живот, радва се. И тъй, хората са недоволни, когато нещата стават така, както не ги очакват. Искаш да придобиеш богатство, но като започнат да те преследват апаши и разбойници, ставаш недоволен и казваш: „Защо ми е такова богатство, което нарушава мира и спокойствието ми?“. Представи си, че твоето богатство не е в пари, а в някакво природно благо, от което се нуждаят всички хора. Ти имаш къща близо до чист планински извор; край къщата ти минават и заминават пътници и всеки търси вода, за да задоволи жаждата си, и щом видят извора, приближават до него и пият от водата му. Имаш ли право да отказваш на пътниците да пият от водата на твоя извор? Ако откажеш на някого, ти вършиш престъпление, за което ще отговаряш. Всеки, който дойде при твоя извор, ще оставиш свободно да се напие и да си налее колкото иска – в това се заключава изпълнението на Божията воля. Затова е казано: „Даром сте взели, даром давайте“; даром се дават Божиите блага, защото трябва да се върнат при Източника, от Който са излезли. Когато се говори за изобилие на благата, имаме предвид Божиите блага; като знаете това, не спирайте пътя им.
26 СЪБУЖДАНЕ Първата задача на човека е да се справи със своя вътрешен страх. Докато се страхува, той всякога ще бъде недоволен, че не е постигнал идеала си. Много естествено – страхът го заставя да бяга и да се откаже от торбата с благата. Ако някой се оплаква, че не е станал богат, силен, добър, това се дължи на неговата страхливост. – „Защо не можах да стана поет, музикант или художник?“ Защото си бил страхлив. Който е доволен от положението си и се радва на своите постижения, той е бил смел и решителен в живота си, пред нищо не се е спирал. Ето защо, ако не сте богати, учени, добри, силни, ще знаете, че причината за това е в самите вас – страхливи сте били; ако сте бедни и болни, страхливи сте били. Това е факт, който съм опитвал много пъти в живота и съм абсолютно убеден в него; той е станал вече закон, в който няма никакво изключение. Казано е в Писанието: „Страхливият не може да наследи Царството Божие“. Какво представлява Царството Божие? Сбор от блага, които Бог е определил за всички живи същества на Земята. Следователно, ако си страхлив, не можеш да се ползваш от Божиите блага. – „Как мога да се освободя от страха?“ Като внесеш Любовта в сърцето си; тогава страхът ще остане отвън, а Любовта – отвътре, и само така ще реализираш желанията си, само така ще бъдеш в съгласие с Божествения свят. Докато живееш със страх за утрешния ден, всякога ще бъдеш в стълкновение с Бога, с Разумната природа. Извади страха вън от себе си, за да влезеш в хармония с Живата природа и да се ползваш от Божието благословение; при това положение ще реализираш своите желания – каквото помислиш, ще постигнеш. Ако пожелаеш да имаш една колибка, веднага ще я придобиеш, тя ще бъде като гайда: ту ще я свиваш, ту ще я надуваш. Можеш ли да се оплачеш от жилищна криза? Ще носиш колибката със себе си и където те завари нощта, там ще останеш. Това значи да прилага човек своето знание, това значи да бъдеш съвършен, затова е казано в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. За съвършения всичко е постижимо.
2. ОСТАВЕНАТА ТОРБА 27 В Божествения свят нещата се постигат само за даден момент – това значи: Бог осигурява човека само за даден момент, а не за вечни времена. Имаш нужда от хляб в даден момент – ще го имаш; искаш да напишеш нещо – ще напишеш и ще се проявиш като писател, но само за даден момент; искаш да имаш къщичка, да си починеш – и това ще ти се даде, но само за момента. При това моментът подразбира само известна област, известно направление: в един момент ще се проявиш само в известна област, а не във всички области и направления. Искаш ли в един момент да се проявиш във всички области, или да постигнеш всичките си желания, ти изпадаш в заблуждения и противоречия. И тъй, всичко в живота е постижимо, когато поставите Любовта отвътре, а страха – отвън; така се придобиват животът и безсмъртието. Следователно, когато сте в съгласие с Божиите закони, нищо не може да ви изненада; каквото и да ви се случи, ще знаете, че в един момент ще се справите с мъчнотията си. Бог е във вечността, Той ръководи света и го оправя. Живейте без страх, за да запазите торбата със златото от ръцете на разбойниците. Пред Любовта и безстрашието и най-големият разбойник отстъпва, слага оръжието си на земята и казва: „Торбата е твоя, разполагай със златото си така, както знаеш. Ако обичаш, можеш да дадеш нещо и на мен“. Ти бръкваш в торбата и даваш на разбойника част от златото. Това подразбира истински отношения между хората. Когато имаш повече блага от своя ближен, дай му част от благата си, но доброволно. Сега бъдете внимателни, за да не губите торбите си. За тези, които са ги изгубили, те не се връщат вече, но внимавайте в бъдеще поне да не ги губите. Когато се качвате на параход, не губете Вярата си; като се натъквате на страдания, не се обезсърчавайте! Щом сте свързани с Бога, никаква сила не може да ви измести от положението, в което се намирате; каквито и бури и ветрове да ви брулят, параходът ви ще излезе благополучно в пристанището. Това, което желаете да стане, ще се изпълни. Това е закон,
28 СЪБУЖДАНЕ в който няма никакво изключение. Как ще познаете дали този закон действа в живота? Опитайте да вземете торбата и ще видите, че разбойниците ще отстъпят пред вас; така ще разберете, че те са ваши приятели, дегизирани с цел да изпитат вярата и самообладанието ви. Ще ви дам една нова песен, на чужд език, със следното съдържание: Аин фаси, мекри заси, фин земру ашан меру суаси син месул сумаси зен фесул. Чуждият и неразбран език показва, че някога, в далечното минало, вие сте изгубили благото, което ви е било дадено; изгубили сте торбата и днес я търсите. Сега следват разбраните думи на песента: В небесните ширини, в небесните глъбини, в небесните висини, где Светлина обитава и Животът вечно се проявява. Кога човек говори за небесните ширини? Когато изгуби нещо; тогава той става по-разумен, но торбата е отишла вече в ръцете на разбойниците. Стои човекът и мисли как е станала тази работа – че торбата е вече далеч от него; той не подозира, че причината е в неговия страх. Докато не се познава, човек страда, мъчи се и се пита защо идват страданията. Страданията на хората са резултат на изгубената Обич; без Обич и Любов животът се обезсмисля. Любовта изключва страха, следователно освобождава човека от тъмнината и ограниченията. Ако обичта и любовта ви не са в сила да изпъдят страха навън, те не са истински. – „Как да се примирим със страданията?“ Няма защо да се примирявате с тях, но ще ги приемете като неща, които идват от Бога. Следователно всичко, което идва от Бога, е добро; радост или страдание, които идват от Бога, са добри и са намясто, но трябва да различавате това, което идва от хората, от онова, което идва от Бога. За следващия път пишете върху темата: Най-големият страх и най-голямата обич. Като развивате темата, ще се стремите да внесете нещо ново в разбирането си, а не да повтаряте така, както са разбирали хората преди вас; за всяко нещо се иска ново разбиране. И пророците
2. ОСТАВЕНАТА ТОРБА 29 са имали някакво разбиране за Бога, но вие трябва да се отличавате от тях. От вас се иска още по-ново разбиране, да се приближавате до разбирането на Христa за Бога. Нали минавате за християни? Вашето разбиране трябва да отговаря на момента, в който сега живеете. Новото има отношение към красотата в живота, а красотата – към настоящето. Наистина, важни са сегашните блага, а не миналите, които са изгубени вече. В много ями се е събирала вода, от която мнозина са се ползвали, но важна е водата, която днес изтича от извора. Водата в ямите е мътна, нечиста, а от извора е прясна, чиста и всички се стремят към нея. На същото основание казвам: важно е как Бог се изявява днес към нас, а не как се е изявявал в миналото. Затова Павел казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. Ако не обичаш Бога, нито на ума ти, нито на сърцето ти ще дойде това, което Той е приготвил за теб. Велика е Любовта Му към всяка душа. Божията Любов е врата, през която ти ще минеш, за да влезеш в Божествения свят; само така ще приемаш и предаваш Божиите блага. Следователно Обичта е съединителна връзка между човешката душа и Първата Причина; на тази връзка се дължи правилното развитие на човека. 2. лекция, 7 октомври 1931 г., София, Изгрев
ПРОВОДНИЦИ НА ЛЮБОВТА Размишление. Тема за следния път: Произход на въшката. Ще кажете, че темата е проста, лесно ще я напишете. Нещата са прости, когато човек има яснота в съзнанието си. Ако мислиш, че като се разтоварваш, можеш да опростиш нещата, сам се заблуждаваш. Ако кредиторът опростява дълговете на своите длъжници, това значи прощаване, т.е. заличаване на дълговете им. Да опростяваш живота си значи да се помиряваш с трудностите, т.е. да спазваш закона на икономията. Мнозина мислят, че са пестеливи; да отделяш от хапката си и да внасяш пари в банката не е опростяване на живота, това не разрешава въпросите. Колко прави две по две? – „Четири.“ Ще кажете, че това е просто смятане; две по две прави четири, но две плюс две е пак четири. Защо и при умножаването, и при събирането получаваме все четири? Знаете само, че лесно се събират две и две и лесно се умножават две по две, но защо и в двата случая получавате четворка – не знаете. Ще кажете, че числата се събират лесно, но кои величини се събират лесно – живите или механичните? Лесно е да събереш две царевични зрънца или две камъчета, но как ще събереш две кокошки или двама души? Кокошките слагаш в курника, но не си ги събрал. Двама души живеят в една къща, но не са събрани; те могат да живеят заедно или доброволно, или насила, но това не е още събиране. Значи има естествено и неестествено събиране. Ти можеш да приемеш една идея доброволно или насилствено. Това показва, че в живота и в Природата съществуват два вида процеси: естествени и неестествени. Често хората се спират върху въпроса да вярват ли в Бога, или да не вярват. Кое от двете положения е естествено и кое – неестествено? Ще кажат някои, че вярата в Бога
3. ПРОВОДНИЦИ НА ЛЮБОВТА 31 е необходимост, както е необходимо Слънцето за всички живи същества – без слънчевата светлина и топлина няма живот на Земята. Какво ще стане с вас, ако Слънцето не изгрява цяла година? Какво ще стане с вас, ако гладът ви стигне до краен предел? Казваш: „Прегладнях вече“. Какво ще стане с теб, като прегладнееш? Ще заспиш. И без Слънцето ще заспиш, както и без храна – това заспиване подразбира спиране на растенето. Смисълът на живота е в растенето. Ако всеки ден не прибавяш нещо в себе си, т.е. ако не растеш, денят е загубен за теб. Когато рисува някаква картина, художникът всеки ден прибавя по една малка чертичка към нея и като погледнеш, виждаш, че е нарисувал човешко лице – всеки ден по една чертичка, докато на шестия ден виждаш цяло лице. Казано е, че Бог е създал света в шест дни. Така се говори на децата, а възрастните, т.е. Посветените, под шест разбират не шест дни, а шест елемента. Кои са тези елементи? Това са дните на седмицата: понеделник, вторник, сряда и т.н. Християните считат понеделник за първи ден, т.е. първи елемент, а евреите започват от неделя – първият ден на Битието, първият елемент, с който е започнало създаването на света. Какъв елемент е неделята? Като се говори за Бога, всички казват, че Той е вездесъщ. Ако питате някого къде е Бог, ще отговори, че е на небето. Щом е на небето, не е вездесъщ – защо? Защото според някои небето е покривът на Земята, а покривът не е всичко в света. Други пък под Небе разбират необятното пространство, което включва всичко; значи Небето не е само покрив на Земята, но нещо велико и необятно, в което влиза цялата Вселена, цялата вечност. Вечният живот включва обикновения, а обикновеният е част от вечния. Хората говорят за Бога, за Небето и за Земята, но един от близките за тях въпроси е защо съществува злото. Много просто, злото е половината на Доброто. Какво е тогава Доброто? Цялото на злото. Значи злото се е отделило от Доброто като от цяла единица и съставя неговата половина; Доброто пък като цяло превръща всичко в Добро.
32 СЪБУЖДАНЕ Българската пословица Всяко зло за добро има предвид тъкмо това, че само Доброто е в сила да превърне злото в добро. Ето защо не се смущавайте, когато се натъквате на злото – то е част от Доброто, а частта е по-слаба от цялото. Нека тази мисъл остане в ума ви като съзнателна, разумна работа, която ще придаде нещо към вашето съзнание. – „Кога се е създало злото?“ Когато се е отделило от Цялото, т.е. от Доброто – основата на живота. Ако имате едно яйце, трябва ли да го делите на две части? Понеже в яйцето е скрит животът, нямате право да делите живота, той е единен и неделим. Който се е опитал да го раздели, той е внесъл злото в света. Всяко нещо, създадено от Бога, е единно, неделимо и следователно трябва да се използва както е дадено. Ако се опиташ да разделиш една своя мисъл, която съществува като зародиш в ума ти, извършил си вече едно зло, което ще ти причини голямо страдание. Всяка добра мисъл е неделима величина, която само трябва да се сложи в действие – нищо повече не можете да правите с нея. И тъй, съдействайте на Доброто във вас да расте и да се развива – само така то ще ви допринесе нещо. Сейте добри мисли и чувства в градините на вашия ум и на вашето сърце, както посаждате плодни дървета в градината си. Един беден човек в продължение на най-много десет години може да подобри материалното си положение – достатъчно е да посее сто семки от доброкачествени круши или ябълки, за да се радва на техните плодове. Кажете ли, че това не е ваша работа, сами се спъвате. По цели дни седите и философствате върху въпросите кой е създал света, защо го е създал и мислите, че това е ваша работа, но това философстване нищо не допринася за растенето ви. Години наред изучавате животните, техния характер и произход, без да сеете нещо в градината си. Какво ще придобиете, ако изучавате характера на вълка например? Друг е въпросът, ако изучавате характера на овцата – вие отглеждате овце, имате отношение към тях. Всяка мисъл, всяко чувство, с които човек се занимава, оказват известно влияние върху него; всеки предмет, който изучава,
3. ПРОВОДНИЦИ НА ЛЮБОВТА 33 също оказва влияние върху него. Следователно, ако изучава вълка, ще се натъкне на известно влияние от него – защо му е вълчето влияние? Работете с Доброто, без да го делите, за да се намирате под неговото влияние; работете с Доброто като метод за самовъзпитание – така ще се развивате правилно и ще вървите напред. И тъй, работете върху истинското самовъзпитание с методи, каквито Разумната природа дава. Един от нейните методи е обновяването: човек се обновява, когато всеки ден внася в ума си по една нова мисъл и в сърцето си по едно ново чувство, които го повдигат. Нека всеки се запита какво ново може да внесе днес в ума си и в сърцето си. Здравият мисли за богатство, да спечели нещо, с което да подобри живота си. За какво мисли болният? Като се върти в леглото по цели дни, той си мисли дано намери лекарството, което ще му помогне да оздравее. Ученикът или студентът мислят върху въпроса, който ще им зададе учителят или професорът; те мислят колко добре ще бъде, ако по някакъв начин се доберат до въпроса, който ще им се зададе на изпита. Както в училището, така и в живота всеки ден си има определена програма, която трябва да се изпълни – тя внася обновяване в човешкия организъм. Някой се интересува от някакъв образ, иска да го изучи; това е последна работа. Първо ще изучавате своето лице, както постъпва художникът, и ще наблюдавате какво ново внасяте всеки ден. Оглеждайте се в огледало, както правят младите моми и момци, и си отбелязвайте всяка промяна, която става във вас. Младата мома се оглежда да види има ли достатъчно пари, за да си избере момък, но така прави и младият момък. Така постъпват и гостилничарят, и онзи, който отива в гостилницата: гостилничарят вдига капаците на тенджерите, за да види достатъчно ли е яденето, за да задоволи своите посетители; посетителят пък постоянно отваря и затваря кесията си, за да види има ли достатъчно пари да се нахрани добре. В даден момент всеки човек се интересува от нещо специфично. Още със ставането си от сън домакинята се интересува кой от познатите Ă или от приятелите Ă ще я посети този ден. Тя
34 СЪБУЖДАНЕ започва да чисти, да мие къщата си, за да задоволи своите гости и да им се хареса. Все трябва да ви посети някой през деня или с мисълта си, или с чувствата си, или със своето физическо присъствие. Какъв е моралът на съвременните хора? От какви принципи се водят те? Каквито и да са принципите и възгледите им, отживели са времето си; те са за малки деца, но не и за възрастни. Но има принципи, които се отнасят до всички хора, до всички времена и епохи, един от тях е следният: през очите на човека само светлина може да влиза; допусне ли друго нещо, то ще му причини болка и страдание. Като влезе светлината през очите ви, ще Ă дадете широк достъп, ще я поздравите и ще разговаряте с нея; колкото време прекара при вас, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вън от светлината, няма достъп до вашите очи. Какво става с очите ви, като влезе малко прах в тях? Започват да сълзят, зачервяват се и докато и последната прашинка не излезе, те не се успокояват. Вторият принцип: през ушите ви може да влиза само звукът. Третият принцип: през носа ви може да влиза само въздухът. Четвъртият принцип: през устата ви може да влиза само храна. Това са четирите неизменни принципа в човешкия живот, това са принципите, по които човек може да живее. Пренесете тези принципи и в духовния си живот, да се ползвате напълно от тях. Някой се вслушва в думите на хората, безпокои се от това, което говорят за него, и губи разположението си – защо? Защото е дал път на шума, а не на звука. Всеки шум, който докосва ушите, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония в човешкия организъм. Звукът представлява хармонични трептения на Разумна сила и който го приема правилно, той се ползва от неговото благо. Като знаете това, възприемайте чистите трептения на звука, а се пазете от шум, предизвикан от непроверени слухове. Че някой казал нещо обидно за вас – това да не ви смущава. Приемайте нещата направо от техния източник, от автора им. Когато звукът от някой източник влезе направо в ухото ви и разговаря с вас,
3. ПРОВОДНИЦИ НА ЛЮБОВТА 35 вие си съставяте истинско понятие за нещата. Казано е в Писанието, че в съдния ден ще отговаряш за всяка празна дума. Затова, ако искаш да приемеш някаква светла мисъл, иди при автора, от когото тя излиза, и приеми светлината чрез очите си; след това ще чуеш какво говори и ще възприемеш звука чрез ушите си – така ще имаш ясна представа за неговата мисъл, за това, което го движи в живота му. Ако Духът, който е живял в Христос, не ви предаде своята мисъл, никога не можете да разберете свещените книги. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христос, продължава да се проявява и до днес. Кой е същественият въпрос, който ви занимава днес? Какво трябва да правите, за да се развивате правилно? На първо място трябва да отворите очите си за възприемане на светлината, ушите си – за възприемане на звука, съзнанието си – за възприемане на Разумността. Този е пътят за повдигане и обновяване, при това всеки трябва да знае колко светлина, колко звуци и колко въздух трябва да приеме в даден момент. Дойдеш ли до истинската мярка, ще знаеш, че нямаш право да делиш нещата. – „Нали трябва да делим благата си със своите ближни?“ Ще отделяш от благата си, но няма да ги делиш. Ако имаш две ябълки, ще дадеш едната на своя ближен, но половинка ябълка нямаш право да даваш. Казват, че някой дели хапката си на две със своя ближен; това е фигуративен език, всъщност всеки трябва да споделя благата си с хората, но не и да ги дели. Светлината, топлината, звукът идват непреривно, без прекъсване – могат ли да се делят? Как ще разделиш въздуха, водата, светлината и топлината? Природата си служи с цели числа, а не с дробни; тя не дели величините. Казват, че отделили детето от майката. Това е невъзможно, никой не може да отдели детето от майката. Временно детето може да се отлъчи от майка си, т.е. да се отдалечи от нея, но в никакъв случай не може да се отдели. Между майката и детето съществува тясна, неразривна връзка, която никой не може да скъса.
36 СЪБУЖДАНЕ На същото основание казвам: никаква сила в света не е в състояние да отдели човека от Бога. Какви ли не усилия е правил дяволът, но и до днес не е могъл да отдели човешката душа от нейния Създател; какви ли не обещания е давал на човека, какви ли не залъгвания, какви ли не надежди му е давал, но и до днес не е успял. И дяволът, като вълка, хваща човека и го изяжда с цел да го отдели от Бога, но в края на краищата се вижда принуден да го повърне и изхвърли навън цял, неповреден. Никой не може да отдели човека от неговия Създател. „И отдели овцете от козите“ – това е алегория, защото всъщност овчарят пасе овцете и козите заедно, не ги разделя. Козите причиняват пакости на дърветата, гризат младите им клончета. Не е нужно външно да се отделят овцете от козите, достатъчно е да се осигурят на всички същества специални условия, за да прояви всеки своята природа; ако това се отнася до овцете и козите, колко повече е нужно за хората. Съвременните хора се нуждаят от положителна наука, която да подобри техния живот. Въпреки това те не търсят такава наука, но искат да бъдат обичани. За да те обича някой, трябва да знаеш закона как да се превърнеш в Светлина и така да влезеш в очите на своя възлюбен; после да се превърнеш в слово, чийто звук да мине през ушите на твоя възлюбен; и най-после да се превърнеш във въздух, да влезеш с диханието му в този, който те обича. Любовта на този, който не може да се превърне в светлина, в звук и във въздух, за да влезе в своя възлюбен, не е истинска. Любовта трябва да прониква в човека, а не да е вън от него; остане ли отвън, това не е Любов. Колкото и да ви се говори за Любов, не се ли проявява тя като Светлина, звук и въздух, не разчитайте на нея. Христос казва: „Аз Съм виделината на света“ – значи Той се превръща в Светлина и така влиза през очите на хората, именно така изявява Любовта Си към тях. Който има Любов в себе си, той може да се превърне в Светлина и в Слово, да мине през очите и ушите на онези, които люби и които го любят. Който няма Любов, не може да се превръща в Светлина,
3. ПРОВОДНИЦИ НА ЛЮБОВТА 37 следователно той е човек с обикновени разбирания, а с такива разбирания не може да се влезе в Царството Божие, между ангелите. Какво представляват ангелите? Те са същества, които се превръщат в Светлина и влизат през очите на хората, за да ги възпитават. Велико изкуство е да знаеш как да се превърнеш в светлина – това е учението на ангелите, чрез него те искат да напътстват хората към Реалността на живота. Какво по-велико благо можете да очаквате от това да излъчва тялото ви светлина и отдалеч да светите? Има светии, на които тялото е светещо; те са прекарвали с години в гори и планини в съзнателна работа върху себе си, докато са придобили изкуството да се превръщат на светлина, т.е. да светят. И обикновеният човек трябва да усили светлината на своя ум, да свети вечер. Това е действителност, която може да се провери. Както има светещи елементи в химията, така съществуват и светещи хора, които излъчват светлина от себе си. И тъй, Новото, към което се стреми човешкият дух, е да се придобие изкуството на светенето. Как се постига това? Има много начини, но трябва да се започне с малки опити. Ще правите малки опити, без да очаквате големи резултати – например ще дам на всички по две семенца (житни, царевични или други), за да ги посадите в земята. Който е готов да учи, веднага ще ги посее и ще наблюдава какво ще стане, но който има голямо мнение за себе си, ще каже: „Чудно нещо, завършил съм два факултета, имам много знания, пиша върху важни въпроси и след всичко това ще се занимавам с дребни работи – да посаждам семена. Това не е моя работа, аз имам велико предназначение“. Какво е твоето предназначение – ще разискваш върху въпроса как е създаден човек и защо е създаден? И ангелите не разрешават този въпрос, а един обикновен учен с два факултета се е заел с разрешаването на един от най-трудните въпроси. Вземи двете семенца и ги посади – сам да видиш колко си учен. Ако ги посадиш правилно и получиш добър резултат, наистина си завършил два факултета; ако не получиш никакъв резултат, нищо не си
38 СЪБУЖДАНЕ завършил. Човек може да завърши един факултет само в един момент, а може да го завърши и за сто години – това зависи от разбирането му. Съществуват три начина за придобиване на знания: чрез прозрение, вдъхновение, или интуиция; чрез последователно възприемане, за което са необходими 4-5 години усилена работа; и най-после – чрез постоянно повтаряне на заученото, за което са нужни десетки години. Има хора, които прекарват почти целия си живот в университет – искат да придобият много знания. Казват, че един студент, като постъпил в университета 20-годишен, излязъл оттам на 75-годишна възраст, като минавал от един факултет в друг. Когато го запитали ще излезе ли някога от университета, той казал, че ще учи до края на живота си. Следователно, ако за обикновеното знание трябва да посветиш цял живот, можете да си представите колко време е нужно за придобиване на духовното знание. Човек едва е започнал да мисли за изкуството да се превръща в светлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи Любовта по нов начин, ще си създаде нови, правилни отношения с хората. Възможно ли е човек да се превърне в светлина? Възможно е, разбира се. Как ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при светлината на някой човек? Вървите по улицата замислен, съсредоточен в нещо; срещате един човек, който не ви казва нищо, само се разминавате с него, но веднага се изпълвате с радост, чувствате се разположен, готов на всякакви услуги. Коя е причината за това? Човекът, когото сте срещнали, ви обича и без да знаете, той прониква във вас като светлина; щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с радост, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си. Значи където е Любовта, там е и светлината. Отворете се за Божията Любов, за да се превърнете в светлина и да помагате на ближните си. Ако не срещнете човек, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбта си; всеки е имал такава опитност. Помнете: когато сте радостни, срещнало ви е същество, което ви обича – то е предало
3. ПРОВОДНИЦИ НА ЛЮБОВТА 39 любовта си към вас чрез светлината, която излиза от него. Любете и вие, за да предадете любовта си на другите хора. Един ден, когато ви срещне, Христос ще ви пита: „Научихте ли закона за превръщане на Любовта в светлина? Можете ли да си служите със светлината като проводник на Любовта?“. Казано е в Писанието: „Невъзможното за човека е възможно за Бога“. Следователно истински вярващ е онзи, който вярва в невъзможното. Да вярваш във възможното – това е лесна работа, това още не е Вяра; да вярваш в невъзможното, в неразбраното – това подразбира истински човек. Ако някой каже, че светът е бил създаден от яйце, ще започнат да разискват какво е било това яйце, как е възможно целият свят да е бил под крилете на една птица, каква е била птицата и т.н. Учителят се справя лесно с децата, но как ще се справи с възрастните? Като отиде между децата, той започва да разказва как Бог създал една голяма кокошка и под крилата Ă сложил много яйца, върху които тя лежала 25 дни; от тези яйца започнали да излизат звезди, слънца, планети, растения, животни, докато най-после в последния, т.е. в шестия ден, излязъл човекът. Децата се радват, че са научили нещо ново, и разказват на майките си, на по-малките си братчета и сестричета как е бил създаден светът. Възрастните обаче веднага се запитват кокошката ли е създадена първа, или яйцето; всички философи разглеждат този въпрос, но никой не е дошъл до истинското му разрешение. Неразрешените въпроси причиняват страдание, а разрешените – радост. Всички се питат защо идват страданията. Отговорът е прост и категоричен: страданията освобождават човека от ограниченията. Какво прави бременната жена? Девет месеца тя носи детето в утробата си, но след деветия месец го изпъжда навън. Колкото и да е било добре в утробата на майката, детето трябва да излезе навън, да се освободи от ограничителните условия и да започне да учи; ако майката не го изпъди, и двамата ще умрат. Ако Бог не беше извадил човека вън от себе си, той никога нямаше да придобие знания. – „Добре беше при
40 СЪБУЖДАНЕ майка ми, там нямаше страдания!“ Сега ще те стегнат и ще започнеш да работиш. „Тежък е животът ми!“ – ще работиш, смисълът на живота е в работата. Ако не извадиш една мисъл вън от твоя ум, за да живее свободно, тя ще остане в забрава и най-после ще умре. Докато мисълта е в човешкия ум, тя не е способна за работа; щом излезе вън от него, може да работи и да се прояви. Казано е в Битие, че Бог изпъди човека от Рая. Ще кажете, че причината за това се крие в неговия грях, но всъщност причината е подълбока. Думата изпъждане е силна, може да се замести с раждане. Майката изпъжда детето вън от утробата си, т.е. тя ражда. Всеки човек трябва да роди, и то навреме; не родиш ли, сам се осъждаш на страдания. Ще родиш, ще работиш и ще учиш. – „Аз не съм женен, сам съм в живота, мъчно мога да свърша работата си.“ Ти не говориш право, няма човек в света, който да не е женен. Ще кажете, че мъжът не ражда; и мъжът ражда, и жената ражда, всички хора раждат, и то не само по едно дете, но и по две, и по три. Мъчи те една мисъл, искаш да разрешиш един въпрос, но не знаеш как да постъпиш; ще се мъчиш ден, два и повече, докато най-после го решиш. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъл – ще я родиш по всички правила, ще Ă дадеш живот и условия за работа. Раждането е велик, свещен процес. Днес то е опорочено, затова в бъдеще ще се измени. Природата е велика в своите опити: като види, че някой от нейните процеси се опетни, тя го замества с нов и по-съвършен. Има начин, по който човек може сам да се преобрази, т.е. да се новороди; той знае вече, че е нов човек, преобразен, сам себе си родил. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просветен човек. Ще дойде ден, когато жените ще раждат по нов начин; за този ден и Христос говори – Той казва: „Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие“. Христос казва още: „Жена кога ражда, на скръб е; като роди, скръбта Ă се превръща в радост, защото се е родил човек на света“. В широк смисъл детето представлява но
3. ПРОВОДНИЦИ НА ЛЮБОВТА 41 вородена идея. За да се роди тя, човек минава през големи страдания; щом се роди, той се радва, че тя излиза на бял свят и започва да работи. Животът се заключава в страданието; който страда, живее, а който се радва, влиза съзнателно в преддверието на живота. Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на радостта, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им. Радвайте се не на самата радост, а на това, което страданието носи – страданието е ценно за това, което носи в себе си; същото се отнася и до радостта. Ако не знаеш защо страдаш и защо се радваш, ти си вън от живота; ако знаеш защо страдаш и защо се радваш, ти си придобил живота – най-ценното в света. И пияният не знае защо играе – за него казват: „Пиян е този човек, играе, буйства; и той не знае защо прави това“. Докато е пиян, не знае защо играе, но като изтрезнее, знае защо е пял и играл. Ако знаеш защо вярваш и защо не вярваш, ти си на прав път; ако не знаеш, ще се блъскаш насам-натам, без да използваш живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете защо скърбите и се радвате, защо вярвате. Всичко е за вас, светът е създаден за вас – за да се учите, да придобивате знания и опитности. И тъй, когато страдате, не питайте защо страдате, не казвайте, че вашите страдания са големи, но благодарете, защото чрез страданията придобивате живота. Чрез радостите пък влизате в живота и започвате да растете. Когато се радваш, не отивай между хората да се хвалиш с радостта си. Така постъпват някои майки с децата си – вземе детето на ръце и тръгва от къща на къща да го показва на съседките си; по този начин детето губи красивото, което е вложено в него. Майката трябва да излиза с детето сред Природата и да се моли на Бога да му даде възможност да се превърне в светлина, с която да радва хората. Ще се радваш на светлината на хората, а не на самите тях. Задача: цяла седмица мислете върху светлината. Обърнете се към Бога с дълбоко, искрено желание да ви помогне да се превърнете в светлина. Не казвайте, че сте
42 СЪБУЖДАНЕ грешници, че това е невъзможно за вас. И Сара не повярва на думите, които ангелът Ă каза – че ще роди син, и се засмя. Тя каза: „Аз не родих, когато бях млада, че сега, на 90-годишна възраст, ще родя“. Кажете си: „Незнайни са Божиите пътища“. Защо и ти, ако си грешник, да не можеш да се превърнеш в светлина? Ако някой те нацапа с катран, грешник ли си, така ли си роден? Вземи чиста вода в легена и се измий добре. Чистото никога не може да се опетни. От хиляди години дяволът търси начин да опетни човешката душа, но и досега не е успял в това. Тялото може да се опетни, главно отвън, но човешката душа – никога, няма начин, по който може да се опетни; тя всякога е била чиста и завинаги ще остане такава. Желая на всички да се превърнете на светлина. Това е Новото, което иде вече в света. – „Възможно ли е това?“ Възможно е. – „Да вярваме ли?“ Вярвайте и не се страхувайте от нищо. За Бога всичко е възможно; потърсете Го, както детето търси своя баща, и Му благодарете, че и вас е имал предвид – когато е създавал Вселената, Той е имал предвид и човека, дал му е всички условия да расте и да се развива, да придобива знания. Бъдете живи деца, а не мъртви, за да запазите връзката си със своя Велик Баща – така ще създадете новото общество, членовете на което ще бъдат носители на Светлина. Светът се нуждае от нови хора – хора на възкресението, граждани на Царството Божие. Силата, знанието и богатството са за вас; вървете напред, в Новия път на Светлината – само така можете да преобразите живота си, да приемете първичната форма, която Бог е замислил преди Създанието. Човек е дошъл на Земята да бъде съработник на Бога, а не да страда и да се радва. Страданието и радостта са второстепенни неща, първото нещо е работата – да работиш така, че да се превърнеш в светлина и топлина, за да се учиш и да любиш. Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение; каквато и работа да свършите, все ще внесете малък тласък в Космоса.
3. ПРОВОДНИЦИ НА ЛЮБОВТА 43 Сега, за да мислите свободно върху светлината, звука и въздуха като проводници на Любовта, утре ще отидем на Витоша и като се върнем, ще споделим благата, които сме придобили, с онези от вас, които ще са заети и няма да могат да дойдат. В Любовта е животът, в Мъдростта е светлината, в Истината е свободата. 3. лекция, 14 октомври 1931 г., София, Изгрев
РАЗБРАНАТА СКРЪБ Размишление. Изпя се песента Аин фаси. Тази песен е съставена от две части. Първата част, aин фаси, е началото на всяка работа; какво е началото знаем, а какъв ще бъде краят – не знаем. В тази песен има два противоположни момента, които не изразяват истинското положение на нещата. Който разбира елементите на думите аин фаси, може да се домогне до смисъла на живота и да се ползва от него – така той ще разбере как ще свърши живота, т.е. как скръбта ще се превърне в радост. Да превърнеш скръбта в радост значи да превърнеш неразбраната скръб в разбрана; неразбраната скръб причинява страдание, а разбраната – радост. При неразбрания живот човек се колебае, люшка се от една страна на друга – колебанието създава големи противоречия. Обичаш някого, но се колебаеш дали и той те обича; ако и той те обича, пак се колебаеш, съмняваш се в него, да не би да те измести някой. И като обичаш, се мъчиш, и като не обичаш, пак се мъчиш. Какво трябва да правиш тогава? Да влезеш в Божествения живот, където има само радост и веселие. Бог е създал света и е внесъл в него живота и радостта. Човекът, като не е разбрал живота и радостта, е създал мъчението и скръбта. Кои разпънаха Христос – ангелите или хората? Хората Го разпънаха. Това показва, че те са в състояние да мъчат и да причиняват страдания. Ще кажете, че евреите са жестоки хора, защото извършиха това престъпление. Ако само евреите са жестоки и ако жестокостта е причина за разпятието на Христос, как ще си обясните жестоките отношения на някой син или на някоя дъщеря към родителите? Майката носи детето девет месеца в утробата си и като го роди, кърми го, къпе го, пее му песни за приспиване, грижи се за него, за да порасне, да стане велик човек – какви надежди възлага тя на него! Но като
4. РАЗБРАНАТА СКРЪБ 45 порасне, синът е недоволен от майка си, нарича я стара, извеяна, иска да се освободи от нея. Този син не е евреин – как ще обясните неговото отношение към майка му? Как ще обясните това противоречие? Понякога човек е недоволен и от себе си – това е друго противоречие. На песента Аин фаси могат да се направят два превода: отрицателен и положителен. Аин фаси – докато си глупав; мекри заси – докато си лаком; фиан земру – работата ти няма да върви напред; ашан – всякога ще плащаш; суаси зен фесул – главата ти няма да се освободи от мъчнотии. Положителният превод на песента е следният: Аин фаси – ако живееш с Любов; мекри заси – ако Мъдростта те озарява; фиан земру – ако Истината царува в теб, и т.н. От това как човек ще пее тази песен зависи дали ще се поддаде на нейното положително или отрицателно влияние. Ако се пее с мекота, ще имате един резултат; ако се пее твърдо, резултатът ще бъде друг. От способността на човека да приема и предава зависят неговите вътрешни състояния на скръб или на радост. И тъй, от пеенето на човека, от неговата музикалност зависи да бъдете доволни или недоволни от него. Музикалност има и в постъпките на човека. Всяка постъпка, която отговаря на Великия закон на живота, внася доволство и разположение в човека; ако постъпката не е в съгласие с този закон, той изпитва скръб, недоволство. Следователно като грешиш и страдаш за погрешката си, не се оправдавай, но я изправи по някакъв начин; щом я изправиш, ще се зарадваш и развеселиш. Един писател пише за необитаемите небесни ширини, висини и глъбини – с това той иска да каже доколко е необятно и необитаемо небето. Всъщност необитаеми места в Природата не съществуват. Цялата Природа, както и цялата Вселена, са обитаеми. Как е възможно да съществуват необитаеми места, щом се казва, че Бог е вездесъщ? Тогава ще излезе, че под необитаеми места разбираме такива, които са лишени от живот като този на Земята. Изобщо всички материални светове са свързани един с друг, но животът в тях не е еднакъв навсякъде; значи има светове, лишени от скърби и страдания.
46 СЪБУЖДАНЕ Какво да се прави тогава със скърбите и страданията на Земята? Не остава нищо друго, освен да се превърнат в радост. Ще кажете, че това е велика наука. За вярващия това е възможно, а за невярващия е почти невъзможно. Скръбта е резултат на неразбирането на живота. Забелязано е, че човек не може да пее добре, ако носи в себе си някаква голяма скръб. Друг е въпросът, ако може да превърне скръбта в радост – тогава в гласа му има мекота и приятност. Докато пее, човек намира изходен път в скръбта; щом престане да пее, всички пътища в живота му се затварят. Дълго време трябва да работи върху себе си, за да намери изходен пункт и да превърне скръбта си в радост. За да се изяви, музиката се нуждае от простор. Във водата не можеш да пееш – простор няма. Най-добрата среда за музиката и пеенето е въздухът. За същества, понапреднали от хората, етерът е най-добър проводник на музикалните тонове. Значи разликата между Възвишените същества, хората и животните се заключава във възприемането и предаването на нещата. Възвишените същества възприемат светлината по един начин и я обясняват различно от подолните от тях. Хората възприемат светлината по свой начин, различен от този на животните; същевременно и обясненията им за нея са различни. Всички живи същества изпитват скръб, страдание и болка, но обясненията им за тях са различни. Каква е целта на страданието и скръбта? Кой създаде скръбта? Хората колективно създадоха скръбта и страданието. Като не разбират Великите закони на Живота, те се бият за нищо и никакво – всеки иска да възстанови честта си, да повдигне името си и отваря война на онези, които са го обидили и огорчили. Така постъпват не само хората, но и Напредналите същества – първо се бият боговете на Небето, а после, като отражение на техния живот, започват да се бият и хората; в края на краищата войната свършва, но и боговете слизат между хората. Тази е причината да има паднали ангели, паднали божества, дошли между хората да се учат, да изправят грешките си.
4. РАЗБРАНАТА СКРЪБ 47 И тъй, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана и да се радваш – това значи да си придобил Великата наука на Живота. Единственото място, където можете да чувате тихия глас на Бога, е областта на скръбта и страданието. Следователно като дойде страданието при вас, не го отбягвайте, но вслушайте се в него, за да чуете гласа на Онзи, Когото търсите. Къде ли не търсите Бога, без да предполагате, че ще Го намерите в страданието. Той не е във външното страдание, което всички виждат, а във вътрешната тъга, която човек изпитва при съзнаване на своите грешки – това наричаме морално страдание. Тук именно ще чуеш Тихия глас, който ти нашепва: „Не постъпи добре“; като не одобрява твоята постъпка, ти страдаш и си недоволен от себе си. Ако не познаеш Бога в страданието, никъде и никога няма да Го познаеш и ще кажеш като философите, че никой не е видял Бога и не може да Го види. Не е важно мнението на философите за Бога, не е важно и мнението на хората, важно е всеки да познава себе си. Ще кажеш, че познаваш човека. Знаеш ли какво представляваш вън от тялото си? Ако можеш да излезеш от тялото си и да запазиш съзнанието си, ти ще имаш някаква представа за човека и тогава, като познаваш себе си, ще познаваш поне отчасти Бога като свой Създател. Някой разглежда себе си според общественото положение, което заема, и казва: „Аз съм касиер на банка и се познавам“. Ти познаваш известно обществено положение и длъжността, която изпълняваш, но какво представляваш като човек – не знаеш. Утре ще те уволнят от тази служба – какво остава от теб? Службите се сменят, но човек – никога. Следователно всеки трябва да дойде до такова познаване на човека, при което нищо да не може да прибави към него, нито да му отнеме. Докато мислиш, че някой те е изместил, ти нямаш представа за себе си; докато скърбиш и се радваш, ти още не се познаваш; докато не дойдеш до положението да сменяш скръбта с радост, ти още не се познаваш; и докато не използваш радостта си за угощение на своите приятели, ти още не знаеш какво нещо е човекът. Кой човек, като е нагостил приятеля си
48 СЪБУЖДАНЕ със своята скръб, е видял втори път лицето му? Друг е въпросът, ако го нагостиш с радостта си. Угощавайте и себе си, и своите приятели с радостите си, за да видите лицето на Бога и да познаете себе си. Да се върнем към скръбта и радостта. Скръбта е матката на душата, където всичко расте, а радостта е утробата на духа, където всичко зрее. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее. От това гледище злото, като жива сила, расте, но не дава плод, следователно няма условия да зрее. Като израсте и се увеличи, накрая злото умира – такава е съдбата на всички лоши мисли, чувства и постъпки. Доброто, като жива сила в Природата, има условия да расте и да се увеличава и понеже носи зародиш в себе си, то дава плод и вечно живее. Ето защо, ако се питате каква е разликата между злото и Доброто, ще знаете, че злото расте, но плод не дава, затова то е временно – ту се явява, ту изчезва. Доброто расте, развива се, дава плод, който узрява, пръска семената си навсякъде и вечно живее; и най-малкото Добро следва човека през вековете. Затова е казано, че силата на злото е до четири поколения, а на Доброто – до хиляди родове. Същата е разликата между лошите и добрите мисли, чувства и постъпки; такава разлика съществува между лошия и добрия живот, между лошите и добрите хора. Как може неразбраната скръб да се превърне в разбрана? Ако разбираш разумните закони на Природата и ги прилагаш намясто, ти можеш да правиш това превръщане. Това значи да познаваш буквата А – начало на нещата, начало на Разумността. Ако поставиш точка върху тази буква, ти определяш посоката на своето движение. Точката е място, откъдето излизат правите линии – път към Разумността. Наистина, разумният живот не е нищо друго, освен стремеж нагоре. Като поеме тази посока, разумният човек образува равностранен триъгълник, по който се движат неговите мисли, чувства и постъпки. Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека. Като живее, човек образува равностранен триъгълник – форма на Разумността; като чувства,
4. РАЗБРАНАТА СКРЪБ 49 пълни тази форма, т.е. влага в нея съдържание, а като мисли, той я одухотворява и осмисля. Ето защо Разумността става разбрана, когато Ă се даде форма, съдържание и смисъл. Човекът, като разумно същество, има форма, съдържание и смисъл. Формата представлява видимият човек, съдържанието – неговото сърце, което изразява чувствата му, а смисълът – неговият умствен живот. Следователно ще се пазиш да не изгубиш нито формата си, нито съдържанието си, нито смисъла си. Ще пазиш всичко, което ти е дадено, за да изпълниш добре своето предназначение. Не казвай, че са ти дотегнали страданията – те са благо, чрез което Разумният свят иска да те освободи от заблужденията; така ще превърнеш скръбта си в радост. Ако си търговец, живей и работи честно, за да не изгубиш не само външното, но и вътрешното си богатство. Не е страшно, когато губиш външното си богатство, страшно е, когато губиш вътрешното богатство. Докато си външно ощетен, лесно се възстановява състоянието ти. Дръж съзнанието си будно, да не опетниш ума си и сърцето си, да не заробиш душата си. Ще кажеш, че Бог е Всеблаг и Всемъдър – ще ти помогне. Бог помага, но те предупреждава да не грешиш, да не повтаряш погрешките си. Той казва: „Давам ти богатство, което сам ще носиш на гърба си, без никаква външна помощ“. При това цялото си богатство ще пренесеш на един път; не можеш ли да направиш това, ще вземеш от него толкова, колкото сам можеш да носиш, а останалото ще дадеш на своя ближен. Докато богатството ти е малко, лесно го носиш, но колкото по-голяма е лакомията ти, толкова повече се увеличава и богатството ти. Най-после идваш до положение да не можеш сам да носиш товара си и казваш, че няма смисъл да се живее. Тогава ангелите започват да четат присъдата ти. Първият път поиска 10 000 лева – дадоха ти се, вторият път поиска 20 000 лева – и тях получи; колкото искаше, толкова ти се даваше. Найпосле дойде до милиони, които вече не можеш да носиш, и питаш какво трябва да правиш; ще плащаш, нищо пове
50 СЪБУЖДАНЕ че. Изплащането става насилствено; искаш – не искаш, ще даваш от себе си, докато се облекчиш. Така ангелите възпитават лакомия човек. Ако започне да се оплаква, че губи богатството си, те го взимат на онзи свят и го изпращат в по-долна форма, между конете и воловете, да оре земята. – Защо орете земята? – Защото досега ядохме и пихме, не слушахме Господа. Сега носим последствията на своята лакомия. Като изплатим дълговете си, ще приемем първоначалната си форма на човек, създаден по образ и подобие Божие. Днес всички хора търсят някакво разрешение на живота, искат по магически начин да разрешат въпросите. Докато живеят само за себе си, никакво човешко разрешение на въпросите не може да им помогне; те трябва да се свържат с Бога, да се вслушват в Неговия глас, Който им нашепва кое е право и кое криво, и така да изправят живота си. Докато не разбере смисъла на живота, предназначението на всички живи същества, човек всякога ще греши. На растенията и на животните гледа като на нисши същества, които не заслужават неговото внимание – това е криво разбиране. Животните и растенията имат велико предназначение, те служат като символи, като азбука, чрез която Природата говори. Първият адепт, който влезе в Райската градина, взе форма на змия с цел да изкуси Ева. На Небето той заемаше високо положение, но като слезе на Земята, прие една от ниските животински форми, уви се около Дървото и започна да разговаря с Ева на чуден, красив език – за пръв път тя чу змия да говори толкова разумно и убедително. Като постигна целта си, адептът свали змийската кожа от гърба си и застана пред Ева като млад красив момък, облечен в черни хубави дрехи. Като го видя, Ева се изненада и си каза: „Невъзможно е този човек да си служи с лъжата. Той знае да се преобразява, следователно владее великата наука на живота“. След всичко това тя беше готова да слуша каквото Ă говореше. Тя се убеди, яде от Забранения плод, като даде и на Адам от него; така и двамата сгрешиха и напуснаха Рая.
4. РАЗБРАНАТА СКРЪБ 51 Ще кажете, че това е приказка, че Адам и Ева не са съществували. Как мислите вие – това е ваша работа; дали вярвате, или не – това е пак ваша работа. Важното е, че същата история става в самия човек. Следователно всичко, което става в човека, е вярно. Ти стоиш пред един въпрос, искаш да го разрешиш правилно; отвътре нещо ти нашепва как да постъпиш, но идва някой отвън и дава криво направление на мисълта ти – щом го послушаш, виждаш, че си сгрешил. Като знаеш това, давай ухо на вътрешния глас в себе си, а не на своята мисъл или на своето чувство – те са твоите външни съветници, които лесно могат да те заблудят. Каже ли ти вътрешният глас да не предприемаш нещо, слушай го. А ти започваш да философстваш, че времената са добри, че условията са благоприятни за тази работа и като постъпиш по своя ум, виждаш, че не си на прав път; започваш да съжаляваш и след известно време се успокояваш, но успокояването не е изправяне на погрешката. Кой може да утеши майката, детето на която е умряло? Какво ще Ă кажеш за утешение? Ще кажеш, че Бог ще Ă даде друго дете – това утеха ли е? Майката може да се утеши само при едно положение – ако детето Ă оживее; стане ли това, тя моментално ще забрави скръбта си. Следователно всички хора ще се утешат само когато им се върне загубеното, т.е. когато намерят Изгубения рай. Какво е изгубил човек, кой е Изгубеният рай? Неговите добродетели, неговите добри мисли, чувства и постъпки, неговият добър живот. И след като изгуби тези неща, човек се примирява и казва: „Изгубеното е изгубено вече, няма защо да се жали за него, но да потърсим нови печалби“. Ала съществува закон: новите печалби не допринасят никаква полза, ако не се намерят загубените неща. Старият приятел струва повече, отколкото новият. Приятелство, направено в детството, трае повече, отколкото приятелство на старини – защо? Защото приятелството в детството има условия да узрее, докато приятелството на старини е лишено от тези условия. Въз основа на това и младото поколение трябва да води добър живот, за да могат принципите на този живот да узреят. Въпреки това
52 СЪБУЖДАНЕ мнозина казват: „Да оставим младите да си поживеят свободно, на старини те ще подобрят живота си“. Това може да е вярно, може и да не е вярно, но казвам: добродетел, придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита на старини. Друг човек е този, който носи Доброто в себе си от младини, и друг е онзи, който носи Доброто, придобито на старини. Това не значи, че не сте добри, но работете главно върху онези добродетели, които носите от детство, работете върху онези дарби и способности, които носите от детство. С други думи казано: работете върху онези дарби и способности, върху онези добродетели, които Бог е вложил във вас още при създаването ви. Какво трябва да прави съвременният човек, за да се домогне до онова, което е вложено в него? Нищо друго не му остава, освен да намери загубеното. Как ще го намери? Чрез търпение и Любов. Какво прави майката със своето красиво, умно дете, което е заболяло от тежка епидемична болест? Тя се въоръжава с всичката си любов и всичкото си търпение, докато детето оздравее. Дълго време след това то е хилаво, неспособно за работа, за никакво движение, но майката го носи на ръце, храни го като малко дете, докато се възстанови всичко, което е загубило: енергия, красота, способност за работа. Тя понася всичко и се радва, че детето Ă се е спасило от смъртта. Такова е положението на съвременния човек, който поради моралния грях е изгубил най-ценното. Има една наука, която може да помогне на човека да придобие изгубеното, т.е. да придобие здравето и силата си. Тази наука, колкото е велика поради благата, толкова е велика и поради страданията, които носи: например за да изнесе доброто на човека, тя трябва да изнесе и някои негови големи недостатъци. Силният лесно се справя с недостатъците, но слабият така изпада под техния гнет, че и доброто не може да му помогне. Някой иска да му посоча недостатъците. Казвам: ти сам ще ги видиш, моята задача е да ти покажа доброто, което трябва да разработваш; що се отнася до недостатъците, с
4. РАЗБРАНАТА СКРЪБ 53 тях само Бог може да се разправя. Една от погрешките на хората е, че се занимават със своите недостатъци – като се съберат, те се критикуват, изнасят недостатъците на този, на онзи и като се върнат по домовете си, казват: „Да ни прости Бог, съгрешихме с тези разговори“. Ще каже някой, че не може да търпи погрешките на своя съсед. Чудно нещо, погрешките на съседа си не може да търпи, а към своите е снизходителен. Човек трябва да бъде последователен: ако не търпиш недостатъците изобщо, не трябва да търпиш и своите. А тъй, своите нечистотии да търпиш, но на съседа си да не можеш – това е несправедливост. Като възражение на това някой ще каже, че Бог му е говорил така, че Той го е напътствал как да живее; и това е възможно, но прилагане се иска. От думите на Господа трябва да изработиш скъпоценни камъни, на които всички да се радват. Ако Бог ти казва да не правиш това, което си намислил, ти трябва да Го послушаш и да кажеш: „Господи, ще направя това, което Ти искаш“. Да направиш това, което Божественото изисква, значи да превърнеш обикновения камък в скъпоценен. Някой иска да направи нещо за мен. Казвам: направи нещо, което Бог изисква, и ще бъдеш радостен; тогава и аз ще направя нещо, което Бог изисква от мен, ще съберем две радости на едно място и ще бъдем щастливи. – „Искам да бъда щастлив!“ Много просто – събери две радости на едно място. „Не мога да ги съчетая, само на една радост се натъквам“ – и при това положение ще бъдеш щастлив, но временно, всеки може да ти отнеме радостта и щастието. Събереш ли две радости на едно място – твоята и на твоя ближен, ти си в Царството на хармонията, в областта на щастието; това е закон. Правете опити в това направление, за да проверите този закон. Представете си, че имате рана, която носите с месеци и не можете да излекувате. Съберете две радости на едно място и ще се уверите в действието и силата на този закон – за няколко минути или най-много за два-три часа раната ви ще оздравее. Има три възможности, чрез които човек е в състояние да се излекува и от най-опасната болест. От него се изисква само едно: да събере две
54 СЪБУЖДАНЕ радости на едно място; след това трябва да се обърне към Разумната природа, за да му помогне по някакъв начин да се излекува. Тя ще му помогне, като изпрати един от своите опитни лекари; ако той не го излекува, ще му изпрати едно от Възвишените същества; ако пак не оздравее, сам Бог ще се изяви: ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже с нея болното място. В Бога се крият много начини за лекуване; те се съдържат във водата, във въздуха, в светлината и в храната. Как ще се лекувате – по духовен или физически начин, не е важно, но едно се иска: да бъдете здрави, за да възстановите изгубеното. Като се говори за Духовния свят, мнозина си го представят като физическия. Стане ли дума за Христа, искат да Го видят като човек, да разговарят с Него; това е невъзможно, веднъж дойде Христос на Земята в плът, между човеците, сега ще Го търсите по друг начин. И в Духовния свят да отидете, и там няма да видите Христа. Той е зает с много работа, няма време за свободни хора; щом види някой свободен човек, без работа, Той го изпраща на Земята. Светът се нуждае от работници – и млади, и стари трябва да работят. Младият от най-ранна възраст трябва да бъде работник и да води добър живот. Старият не трябва да прекъсва импулса си за работа. И като млад, и като стар ще водиш добър живот. Тежко на стария, който на младини е водил лош живот; после ще се моли да се подмлади, че тогава да служи на Господа. Ако се подмлади, ще забрави обещанието си и ще започне отново лек, безгрижен живот. Така не се живее. Ще живеете по изискванията на Божественото учение, без никакви отклонения. Всяко отклонение от Божествения път води към човешкия. Съществуват два пътя в живота: човешки и Божествен. Ако вървите по човешкия път, ще имате човешки резултати, а ако вървите по Божествения, ще имате Божествени резултати – от вас зависи кой ще изберете. Няма повелико нещо за човека от това да върши Божията воля и да следва Божия път. Колкото и грешки и недостатъци да има, той ще пада и ще става, ще се каля и ще се чисти, но
4. РАЗБРАНАТА СКРЪБ 55 в края на краищата ще изправи живота си. Да изправиш живота си, това значи да минеш през известни мъчнотии, през известни скърби и страдания. Без скърби и страдания не можеш да влезеш в Царството Божие. Като минеш през страданията, ще дойдеш до двете велики радости, които водят в областта на щастието – това значи истинско подмладяване. Да се говори на съвременните хора за подмладяване, това значи да се залъгват. Те не вярват в подмладяването по духовен начин и със съжаление констатират, че едно време са били млади, пламенни, с идеали, а сега са остарели и всичко са изгубили. Според мен какъвто си бил на младини, такъв си и на старини. Защо изгаси огъня на твоята младост? Кой огън изгасва – човешкият или Божественият? Човешкият. Сега не ти остава друго, освен да запалиш Божествения огън в себе си. „Стар съм вече“ – това нищо не значи. Ще направите опит да запалите Божествения огън. Ако първия път не успеете, ще го направите втори път – при втория опит огънят ви непременно ще се запали; зад този огън е Любовта. В Любовта се крият всички изгубени неща, затова всеки трябва да намери начин, по който да възстанови изгубеното. Едно се иска от човека – да познае своите изгубени неща. Много изгубени работи има, но не всички са ваши. Познаете ли кои са вашите, Любовта веднага ще ви ги върне. Да четем ли темите сега, или да ги оставим? По-добре да не ги четем, защото самата тема може да се изкаже с две думи: произходът на въшките се крие в неразбраната скръб. Докато скърбите остават неразбрани, все ще има въшки, хората ще се чешат по главите. Щом неразбраните скърби се превърнат в разбрани, въшките ще изчезнат. Сложете Радостта и Любовта за основа на живота си и неразбраната скръб ще се превърне в разбрана. Тайна молитва. 4. лекция, 21 октомври 1931 г., София, Изгрев
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА НОСА Сега в продължение на пет месеца четете следните книги от Стария и Новия завет: Евангелие от Матея, Евангелие от Лука, Книга на пророк Исая, Евангелие от Марко, Притчи Соломонови, Евангелие от Йоан – всичко 158 глави. Да благослови Господ делото Си както в България, така и между всички народи! И да отстрани Господ всяка зла помисъл върху нашите приятели! Знанието, което човек носи в себе си, прилича на извор, който постоянно блика и дава, или на вода, затворена в шише. Който се стреми към знанието на извора, вечно расте и се подмладява; който е дошъл до знанието на шишето, т.е. до ограниченото знание, мисли, че е свършил всичко, че всичко знае – той е в положението на стар човек, който се е утвърдил в живота и мисли, че всичко е постигнал. Той прилича на мома, която постоянно ходи на хорото, докато я хареса някой момък; щом се ожени, тя се отказва от хорото и мисли, че всичко е наредила вече, нищо повече не я интересува. Такова е положението и на търговеца, който цял живот е отварял и затварял дюкяна си, нареждал е стоката си, като е мислил, че ще придобие нещо; в края на краищата и той казва: „Затворен е животът ми, нищо не придобих“. Такова е положението на много хора; никой не е придобил това, което е очаквал. Наистина, от осем хиляди години досега живите хора на Земята не са придобили същественото, което са очаквали – тази е причината за тяхното голямо недоволство. И това обаче е временно; ще дойде ден, когато недоволството им ще се превърне в доволство. Днес човек е ту доволен, ту недоволен, но когато порасне и разбере смисъла на живота, той ще придобие истинското доволство, без никакво колебание.
5. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА НОСА 57 Като изучавате сегашното човешко съзнание, виждате как протичат два последователни процеса. Когато е богат, човек мисли, че работите му са уредени, а щом изгуби богатството си, вижда, че не са уредени. Когато е здрав, той мисли, че всичко може да постигне, но щом заболее, вижда, че много неща са непостижими. Когато е праведен, навсякъде вижда доброто и красивото; когато греши, навежда глава надолу и загубва смисъла на живота. Коя е причината, поради която човек губи равновесието си? Причината се крие в неговото съзнание. Докато мисли и чувства право, съзнанието на човека е будно – той вижда пътя си и в най-тъмната и бурна нощ. Будното съзнание не е нищо друго, освен запалена свещ, която осветява пътя на човека. Потъмнее ли съзнанието му, лута се, губи пътя си и търси чужда помощ, за да излезе на прав път. Той има свещ, която е изгаснала, търси кибрит, но и кибрит няма; дълго време ще се лута, докато най-после срещне друг човек, също в тъмнина, объркал пътя си. Какво трябва да се прави? Да си подадат взаимно ръка и да си помогнат. Първият пътник има свещ, но кибрит няма, а вторият има кибрит, но свещ няма; като се сприятелят, взаимно ще си услужат – ще запалят свещта и ще продължат пътя си. Следователно бъдете будни, за да поддържате светлината на вашето съзнание, т.е. на вашата свещ – постоянно да гори и свети; изгасите ли свещта си, влизате в областта на заблужденията и противоречията. Пазете се от еднообразието, което пресища и отегчава човека. Защо ще свириш по сто пъти на ден една и съща песен? Защо ще повтаряш едни и същи думи? Срещнеш приятеля си и му казваш, че е добър човек, на другия ден ще му кажеш пак същото; сто пъти го срещаш, сто пъти ще му кажеш едно и също нещо – най-после този човек се отегчава и не иска повече да те среща. Ще кажеш, че добри думи му говориш. И сладките, и горчивите неща губят цената си, когато се повтарят често. Нервната система на човека е така устроена, че може да издържа до известен предел; мине ли този предел, тя се разстройва. Пратете човека на
58 СЪБУЖДАНЕ лозето с най-хубавото грозде и наблюдавайте колко дни може да се храни само с грозде. През първия ден ще бъде доволен, че яде грозде, на втория ден ще яде пак, но вече с по-малко разположение, а на третия ден ще каже, че се е обезсолил и желае нещо солено. Хубаво нещо е гроздето, но само с него не се живее. Като знаете това, пазете се от пресищането и еднообразието, те действат убийствено върху човека. И тъй, изучавайте Доброто в неговите естествени прояви – това значи да избягвате положенията, които предизвикват противоположности. Кажи на човека само един път, че е добър. Повтаряш ли, ще предизвикаш в него реакция и той ще се противопостави на твоите думи; той или няма да ти вярва, или ще намали силата на думите ти и ще каже: „Не съм толкова добър, колкото мислиш“. Да казваш постоянно на човека, че е добър, това подразбира известно користолюбие – ти искаш да го подкупиш и да го използваш като кон, който можеш да товариш според желанието си. При това положение естествено е човек да се противопостави на твоите думи. Ще кажеш, че си искрен в думите си – може да си искрен, но нямаш разбиране. Например някой изучава човешкия нос, но при известни изненади се обърква и вместо да определи точно характера на човека, казва неща, които са далеч от истината. Той се произнася за характера на някого по носа и се чуди защо носът на този човек е толкова подут; много просто, пчела го е ухапала. Като учен, той трябваше да схване, че подутината на носа е външно нещо, временно положение, което няма нищо общо с характера на човека. Истинско знание е това, което е вярно при всички случаи и положения. Стремете се към това знание, само то е в състояние да постави човека на прав път, откъдето никой не може да го измести. Следователно нещата са верни, когато се изучават в техния естествен път на развитие. Който изучава носа, трябва да има предвид всички естествени влияния, които са го създали. Кое е създало носа? Човешките мисли, той е резултат на разумната човешка мисъл; това не е стана
5. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА НОСА 59 ло изведнъж, а в продължение на векове. Много опити са правили Разумните същества, докато създадат носа в този вид, в който го виждаме днес. От формата, дължината и ширината на носа зависи дейността на човека; в този смисъл носът е отворена книга, по която може да се чете. Зад носа се крие човешкият ум. Носът, като орган на човешкото тяло, извършва няколко функции. Първо, той е орган на дишането, през него минава въздухът, който чрез своите трептения възбужда нервната система – така човек започва да мисли; ако дишането спре, спира и мисълта. Който диша правилно, той мисли правилно; който не диша правилно, не мисли правилно – това се забелязва в болните хора. Болният диша бързо, със задъхване, затова и мисълта му не е права. Как може да мисли правилно, когато болестта го плаши? Страхът го заставя да диша бързо, с прекъсване, като човек, когото гонят крадци и разбойници. Щом се говори за носа като проява на мисълта, мнозина казват, че Бог е направил носа. Как го е направил? Когато твърди нещо, човек трябва да знае как стават работите. Ако детето каже, че баща му е написал едно писмо, то може да разкаже как е писано писмото. Детето разправя: „Баща ми взе лист, писалка и мастило, натопи перото в мастилото и започна да пише. Така се нижеха един ред след друг, докато най-после писмото беше готово“. Кой от вас, като твърди, че носът е направен от Бога, може да каже как е станало това? Каква е службата на носа? Каква е службата на устата? Ще кажете, че и децата знаят каква служба изпълнява устата. Предназначението на устата не е само да възприема храната, тя има и друго предназначение – да чувства и да мисли. Странно е това, но е факт. Както главата мисли, така и устата мисли; както устата мисли, така и ръката мисли – за мнозина това е необяснимо. Че очите виждат, че ушите слушат, че устата приема храна, че носът усеща миризмите и възприема въздуха – това са неща познати и верни за тях, но каже ли се, че човек вижда с цялото си тяло, това не се приема. Защо не допускате, че човек
60 СЪБУЖДАНЕ може да превърне цялото си тяло в зрение? За да допуснете това, вие трябва да знаете какво всъщност представлява тялото. Истински ученият знае, че в тялото се крият всички възможности за бъдещото развитие на човека. Всичкият капитал на миналото, на настоящето и на бъдещето се крият в човешкото тяло. Онзи, който изучава човешкия нос, вижда в него влияния на миналото, на настоящето и на бъдещето. Достатъчно е да погледне носа на някого, за да каже какъв е бил миналият му живот, как са живеели неговите деди и прадеди; след това по известни белези и линии върху носа определя как живее този човек днес; най-после по известни черти на носа определя какви възможности се крият в бъдещия му живот. Всичко е писано на човешкия нос. И тъй, човешкият нос е екран, върху който умът пише своята минала, сегашна и бъдеща история на развитие. Ако само за момент се прекрати дейността на носа, човек веднага ще разбере службата, която е свързана с него. Голямо богатство се крие в носа, но малцина съзнават това. Той служи за равновесие, т.е. за регулиране на силите на човешкия организъм. Като знаете това, изучавайте носа си, за да разберете причината за вашите естествени и красиви състояния, от една страна, както и за неестествените състояния, от друга. Едно малко побутване на носа не намясто е в сила да наруши вашия мир и спокойствие. Докато сте весели и разположени, това побутване нарушава разположението ви; тогава вие се отказвате от идеите си, отричате се от средата, в която живеете, не искате да срещате никого. В това отношение приличате на човек, който е впрегнал в колата си един див, необуздан кон; последният започва да рита надясно-наляво, хуква с колата по нивите, докато най-после се уморява и спира. Ритането е неразумен процес, който не разрешава въпросите. Защо риташ? Ако те е впрегнал по-умен от теб човек, ще се подчиниш; ако те е впрегнал по-глупав, имаш право да риташ, докато скъсаш юздата и се освободиш. Кажеш ли, че животът няма
5. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА НОСА 61 смисъл, ще знаеш, че те е впрегнал по-глупав човек; не оставяй глупавия да те впряга. Кажеш ли, че животът има смисъл, впрегнал те е по-умен от теб човек. Всяко добро разположение на духа ви показва, че сте под влиянието на същества, чиито мисли и разбирания са по-високи от вашите; всяко неразположение и потъмняване на съзнанието показват, че се намирате под влиянието на същества с по-нисък умствен и духовен живот. Докато е млад, човек вярва в светлото и красивото в живота, уповава на Любовта, на своя идеал и така осмисля живота си, но като остарее, отрича всичко и казва, че животът няма смисъл. Защо един и същ човек има две различни мнения за живота? Ще кажете, че младостта е причина за възходящото му състояние. Не, в младините си този човек е бил впрегнат от Разумни, Възвишени същества, а на старини се е поддал на нисши, те да го управляват; значи като млад е бил умен, а като стар е оглупял. Много от съвременните хора говорят за ума като за нещо реално, което трябва да се изучава, и от ума отиват към духа. Според тях духът и умът могат да се изучават чрез самосъзнанието, но това е труден въпрос. Самосъзнанието е навсякъде, то обхваща всичко – тогава как ще обхванете всичкото, т.е. Цялото? Като изучавате своите мисли, вие идвате до хармонията и дисхармонията в живота. Така се натъквате на някои дисхармонични мисли, които са вън от вашия живот; понякога намирате причината за тези мисли, а понякога остават скрити за вас. Минавате през една гора и постепенно навлизате все по-навътре. В първо време сте смели, не се страхувате, но по едно време започвате да треперите; защо се страхувате – не знаете. Причината за страха ви се дължи на присъствието на мечка в гората; не я виждате, но чувствате известно влияние, чуждо на вас. Вие имате вяра, казвате, че Бог е създал света, че всичко Му се подчинява, но пак се страхувате – защо? Защото мечката не изпълнява Божията воля и може да ви нападне; тя се подчинява на Божия закон, но по свой начин, а не както вие искате и мислите. Страхът е резултат на безлюбието, следователно вашата вяра и любов не са толкова силни, че да изпъдят страха навън.
62 СЪБУЖДАНЕ Какво представлява страхът? Той е най-високото чувство в животинското царство. За животните страхът не е нищо друго, освен разумност. Ако животното не е страхливо, не е и разумно, затова, когато изпитва страх, краката му се удължават. С човека става точно обратно – когато се уплаши, краката му се подкосяват. Когато заекът се уплаши, удря на бяг, при което бързината му се увеличава. При страх човек не може да бяга – защо? Защото има спирачки. Тъй като е по-умен от животните, страхът му е поставил спирачки – да не бяга, а да приложи друг начин за справяне. Понеже животните нямат спирачки, като се уплашат, те бягат колкото им държат силите. Животното си казва: „Ще уповавам на краката си“; то намира спасение в своите крака. Какво може да се каже за дължината на носа? Понеже зад носа се крие умът, трябва ли да се вади заключение, че колкото по-дълъг е носът, толкова по-развит е умът? Дължината на носа трябва да отговаря на нормата. Чрезмерно дългият и чрезмерно късият нос са крайности – те не отговарят на естествената мярка в Природата. Крайно дългият нос показва, че човек е страхлив; крайно късият нос показва, че не мисли много. Задните крака на заека са по-дълги от предните, защото всякога е живял по гори и планини. Като е бягал повече нагоре, задните му крака са се удължили за по-удобно бягане по височините. При бягането надолу той изпитва известна трудност и повече се търкаля, отколкото тича – естественото му движение е отдолу нагоре, а не отгоре надолу. И тъй, като изучавате дължината и ширината на носа, вие определяте силите, които са работили върху човешкия ум. Носът има отношение и към дихателната система на човека. От устройството на носа, на неговата големина и ширина зависи състоянието на белия дроб; не само това, но и формата на носа отговаря на формата на белия дроб, само че в обратно положение. Да се изучава човешкия нос, това значи човек да се домогне до истинската, положителната наука. Може да придобие това знание само онзи, който се развива правилно и върши Божията воля. Това не е само знание, но и молитва.
5. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА НОСА 63 Каже ли ти някое Разумно същество, че трябва да учиш, това подразбира съзнателна молитва, т.е. връзка на човешката душа с Бога. Именно така Божественото начало ще ти покаже правилен начин, по който да разрешиш мъчните си въпроси. Всякога ще учиш, ще се молиш, за да издържиш изпитите си добре; ако не ги издържиш, не си учил както трябва. Изпитът е тежест, която трябва да носиш на гърба си. Защо не можеш да вдигнеш тази тежест? – „Слаб съм.“ Какво трябва да направиш, за да вдигнеш тежестта и да я пренесеш от едно място на друго? Можеш да я разделиш и да я пренесеш на два-три пъти. Да се натовариш с непосилна тежест, това не значи, че си много силен и много умен; можеш да направиш голямо усилие, без да си силен и умен. Като се говори за сила и разумност, трябва да се прави разлика между животното и човека. В животинското царство най-умното животно е същевременно най-силно – например слонът е най-умен от животните и същевременно най-силен. Това е закон за животните, не и за хората. Между хората най-умен е този, който може да понася мъчнотиите и изпитанията с най-голямо търпение. Който не търпи, не може да бъде слон между човеците; като не си слон, не можеш да вземеш първото място. В какво се проявява интелигентността на слона? В дългия му нос, в неговия хобот. Като проточи хобoта си напред, той казва на животните: „Дълъг нос ви е нужен“. Човешкият нос, сравнен с този на слона, се губи. В бъдеще и човешкият нос ще се развие, ще дойде до онези мерки, които Природата е определила. Изучавайте животните, за да видите как се проявяват те. Като дойдете до слона, спрете вниманието си върху неговата интелигентност, изразена чрез дългия му хобот – с това той иска да каже, че с къс нос нищо не се постига. Ще кажете, че въпреки дългия нос на слона, лъвът е цар на животните. Да се говори така, това значи неразбиране на живота; лъвът е главнокомандващ на животинската армия, а истински цар е слонът. Ще кажете, че лъвът е символ на благородство – къде е неговото благородство? Наблюдавайте котката и съдете за лъва, котката е лъв в
64 СЪБУЖДАНЕ миниатюра. Външно котката е благородна, с добра обхода, но вижте как постъпва с мишките; вижте как постъпва лъвът със своята жертва. Разумност се иска от човека. Не е въпрос да бъдеш главнокомандващ или цар, но да бъдеш разумен – това значи да се проявяваш така, че всяка твоя постъпка да носи добри последствия не само за даден момент, но за вечни времена. Следователно който иска да живее добре, трябва да прояви своята разумност, доброта и вътрешна сила; само така човек може да постигне своя идеал, да изчисти живота си от всички утайки на миналото. Чист живот се иска от всички. Ако пчелите не търпят нечистота, колко повече се отвращават от нея Разумните и Напреднали същества! Опитайте да се приближите до някой кошер, след като сте яли чесън. Може ли нечистият да влезе в общество на свети, добри и праведни хора? Достатъчно е кракът му да стъпи в това общество, за да се намери веднага вън – чистото не търпи нечисто. Ако искаш да влезеш в това общество и да се ползваш от благата, с които разполага, иди първо да се очистиш и тогава влез. Нечистотата не е качество на душата, следователно лесно може да се премахне. Човек е дошъл на Земята да се учи с цел да подобри живота си и да изпълни Божията воля. Има индивидуални качества и за тях отговорността е лична; има колективни качества, за които отговорността пада върху редица минали поколения. Например страхът е качество, присъщо на животните, откъдето е преминал в човека. С това чувство хората мъчно се справят – защо? Защото върху него се е работило много. Следователно страхът остава като основа на друго, по-високо чувство – съвестта. Ето защо задачата на човека не се заключава в това да изтръгва корените на дивачките дървета, но да ги присажда с доброкачествени присадки. Ако страхливият мисли право и дава отчет за постъпките си, страхът е намясто – той постепенно се превръща в съвест. Съвестният е добър и честен човек. Мястото на съвестта в човешката глава е отгоре, от двете страни; тя е основана върху страха
5. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА НОСА 65 и благоразумието. Съвестта има отношение към ума – не можеш да бъдеш съвестен, ако не мислиш добре. Който мисли право, той превръща енергиите на страха в по-високо чувство – в съвест. Който постъпва разумно, никога не бяга и не се крие. Който не постъпва разумно, всякога бяга – той е стъпил върху наклонена плоскост и без да иска, върви надолу, откъдето е тръгнал; слиза надолу, докато влезе дълбоко в материята. След време започва да гледа нагоре, за да се освободи от нея, и тогава се пита какво е неговото предназначение. Велико е човешкото предназначение. Човек има да решава временни и вечни задачи. Докато е облечен в плът, той решава материални задачи, а щом ги реши, освобождава се от материята и пристъпва към вечните задачи на живота – те определят неговото бъдеще. Една от великите задачи на човека е да работи в Божествения свят, т.е. върху главата; да преустроиш главата си, това значи да изправиш отношенията си към Божествения свят. Да преустроиш дробовете си, това значи да изправиш отношенията си към Духовния свят, или, на прост език казано, да подобриш състоянието на дихателната си система, т.е. на своята мисъл. Духовният свят принадлежи на ангелите, значи трябва да изправим отношенията си към тях. Най-после идваме до стомаха, т.е. до съществата от растителното царство; ако стомашната (т.е. храносмилателната) система на човека е добре развита, отношенията му към тези същества са правилни. Красотата на човека се определя от неговата глава, от неговия бял дроб и от неговия стомах. Колкото по-добре развити са те, толкова по-красив е той, толкова по-хармоничен е неговият живот. Мястото на ума е стомахът, на душата – белият дроб, а на духа – главата. От друго гледище сърцето може да поставите в стомаха, ума – в белия дроб, в гърдите, а волята, т.е. Божественото начало в човека, – в главата. Велико нещо е Божественото начало. Да се върнем пак към носа. Той е интересен предмет за изучаване и във физическо, и в духовно отношение. Като разглеждате значението му в духовно отношение, идвате
66 СЪБУЖДАНЕ до три гранични точки с Духовния свят: с Любовта, с Мъдростта и с Истината. Ако носът на човека граничи с тези велики светове, той е правилен, добре устроен. Приятно е да гледаш лице с красив нос. Ако отсъстват тези гранични точки, носът не е добре развит. Тези точки са свещени, но малцина знаят техните места; през тези точки Бог е вдъхнал в човека и го е направил жива душа. Първоначално Бог е говорил на човешкото сърце чрез носа, а днес говори на човешкия ум пак чрез носа. Ако човек чрез носа си не може да разбере какво му се говори, носът му е безпредметен. Ако чрез носа не можеш да познаеш дали даден човек е добър, или лош, ти не си го развил още. Задачата на човека е да намери върху носа мястото на Любовта, Мъдростта и Истината; ако може да намери тези добродетели върху своя нос, ще ги намери и върху носа на другите хора. Казвате, че носът на някой е правилен, красив, но в какво се заключава красотата му – не знаете. Правилният нос е като огледало, той отразява светлите и възвишени мисли, които идват от Възвишения свят – тези мисли се отразяват върху мозъка, сърцето и стомаха. Красивият нос не лъже човека, той не може само отвън да бъде красив, а трябва да отговаря на вътрешната красота на човека. Като знаете това, не се обезсърчавайте, но работете върху себе си. Не мислете, че нищо не знаете; много неща знаете, но важно е кои мисли трябва да вложите в работа. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Какъв човешки образ е този, на който очите, ушите, носът и устата не са поставени на местата си? Гледате образа, но нещо съществено му липсва – органите не са поставени където трябва. Кое е същественото в човека – умът, сърцето и волята. Ако се поставят на местата си, те започват да действат и оживяват човека. Умът, сърцето и волята са мощни сили, двигатели в човешкия живот. Работете, без да се гневите; Бог има право да се гневи, но не и човек. Разумният трябва да работи, а не глупавият; следователно глупавият няма право да се гневи. Да се гневят светиите, добрите, разумните хора – това е намясто. Всеки обикновен и глупав човек трябва да си каже:
5. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА НОСА 67 „Нямам право да се гневя. Ако си позволя това, всичко ще загубя“. Няма по-опасно нещо от гнева. Разумният впряга ума си на работа и върви напред. Ако глупавият не се труди, а само се гневи, ще изгуби всичко, което има, и след това ще са му нужни десетки години, за да придобие изгубеното. Не е абсолютно изключено правото на човека да се гневи, но само ако се свърже с добрите и разумни хора, със светиите и Бога – тогава гневът му ще бъде намясто, ще свърши някаква работа. Упражнение: в продължение на една седмица да не мислите лошо за никого. Срещнете ли някой човек, намерете в него една добра черта. Каже ли ви някой нещо добро или нещо зло, знайте, че ви изпитват дали ще издържите и направите упражнението си както трябва. – „Може ли да не правим упражнението?“ Не може, ученикът е длъжен да прави упражнения. През цялата седмица ще бъдете слепи и глухи за злото. И лоши думи да ви казват, ще знаете, че всичко е за добро. – „Не може ли Бог да ни помогне да издържим изпитанията?“ Бог помага, но не по механичен начин. Той е съвършен, затова оставя човека свободен, да се прояви както разбира и желае. Бог нашепва на човека: – Не правиш добре, измени посоката на своето движение! – Не може ли по друг начин? – Може, но ще сгрешиш и ще носиш последствията на своето непослушание. – Искам да опитам по друг начин. – Опитай, но ще видиш, че пътят на Доброто е само един. Всяка постъпка, която внася мир и спокойствие в душата ти, е добра. Понякога мислиш, че вършиш добро, а си недоволен от себе си – недоволството е гласът на Бога, Който не одобрява постъпката ти. Бог с нищо не се подкупва. Ще кажете, че и Христос не е постъпил добре, като си е послужил с камшик. Чрез камшика Той изрази гнева на Бога. Следователно, ако имаш ума и Любовта на Христос, и ти можеш да постъпваш като Него. Ако имаш носа на слона, и ти
68 СЪБУЖДАНЕ можеш да бъдеш свободен, да правиш каквото искаш. Понеже нямаш ума и сърцето на Христос, нито имаш носа на слона, ще правиш опити да мислиш само добро за хората и за всичко около теб. Ще знаеш, че злото ще се превърне в Добро, че хората по естество са добри, и ще работиш, без да се гневиш. Каква е целта на упражнението, което ви давам? Да придобиете будно съзнание, да въздържате езика си, да чистите ума и сърцето си от лоши мисли и чувства. Ако дойде лоша дума на езика ви, веднага я обърнете в добра; ако помислите лошо за някого, веднага намерете една добра черта в него и мислете върху нея. Някой обича да послъгва; не се спирайте върху тази черта, но вижте колко е сръчен, колко добре работи. Срещате някой беден, окъсан; не мислете, че той е обеднял от мързел, но си кажете, че това е от щедрост – когато е бил богат, раздавал е без сметка на нуждаещите се и днес ходи окъсан и бос. Не търсете лошото в проявите и положението на хората. Знайте, че и зад най-лошата проява се крие нещо добро и благородно. Защо не трябва да се мисли лошо за никого? Който греши, върви по наклонена плоскост. Може ли такъв човек да върви, без да падне и да се окаля? Ще кажете, че не трябва да върви по наклон. Не трябва, наистина, но вината не е само в него – може други да са го поставили на тази плоскост, може да е сляп, да не вижда. Какво ще кажете тогава? Като не знаете причината за погрешките на хората, не се произнасяйте. Знаете ли какво представляват грешките? Те са твърд материал, от който Съществата в Духовния свят правят къщите си; когато им трябва такъв материал, те слизат на Земята при хората, които се гневят и правят грешки, и взимат от начупените камъни за своите къщи. Те не съдят хората за грешките им, даже скъпо им плащат. Как постъпвате вие с вашите работници? Ще кажете, че на работниците от Новото учение нищо не се плаща. Вярно е това – на човек, който работи с Любов, не му трябват пари; но той е без обувки и без дрехи – как ще постъпите? Според мен, има начин да му благодарите
5. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА НОСА 69 за работата – няма да платите, но ще му подарите един чифт обувки; те могат да струват повече от онова, което е изработил, но ще го възнаградите за Любовта, с която ви е работил. Като отиде да работи на друго място, вместо да му дадат пари, ще му подарят един костюм. Днес колко хора са готови да постъпват по този начин? Така е за онзи, който иска да постъпва според Божествения закон; който прилага Божествения закон, всякога се благославя. Опитайте да изпълните Божията воля, да видите какви промени ще станат във вашия живот. Давайте, без да очаквате нещо, давайте, без да съжалявате! Ако дадеш обувки или дрехи на своя ближен и постоянно мислиш за това, което си направил, ти не си изпълнил Божията воля както трябва – ограничил си и себе си, и онзи, на когото си дал нещо. Давайте, без да се ограничавате, давайте според Божествения закон и взимайте според същия закон. Какъв е той – ще даваш колкото може най-много, ще взимаш колкото може най-малко. Който постъпва според този закон, той приема Божието благословение и тогава малкото, което получава, расте, увеличава се и дава изобилно плод. Защо хората не успяват в живота си? Защото говорят едно, а вършат друго. При това не се вглеждат в себе си, да видят какво им липсва, но се сравняват с обкръжаващите. Всеки мисли, че стои по-високо от другите, че знае повече, че разбира по-добре и т.н. Не се сравнявайте с подобните си, но пожелайте да бъдете като Бога. Като станеш сутрин от сън, вдигни очите си нагоре, благодари на Бога за всичко, което ти е дал, и помоли се да те направи подобен на Себе Си – да проявиш Любовта, Мъдростта и Истината в живота си. Не искай да бъдеш силен като Бога, да управляваш и заповядваш, но пожелай да се смириш, да понасяш всичко с благодарност. – „Болен съм, страдам, как да благодаря?“ Ще благодариш за всичко. Ако болката е в краката ти, ще учиш закона на смирението; ако болката е в пръстите ти, ще се учиш да мислиш право; ако болката е в очите ти, ще изучаваш Истината; ако е в ушите ти – ще изучаваш Мъдростта; ако е в устата ти – ще изучаваш Любовта. Каквото и да те боли,
70 СЪБУЖДАНЕ все ще научиш нещо. Който е дошъл на Земята, трябва да се учи да превръща отрицателното в положително и да се чисти. Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога“. Какво представлява носът? Място на електричество и магнетизъм. Той е връх, на който се складират природните енергии. Ако знаете как, на кое място и кога да хванете носа си, ще се ползвате от неговите енергии. Хората държат носа си, чоплят го и вместо да се ползват от енергиите му, те си пакостят. Не е лесно да се справяте със своите енергии, ето защо всяка сутрин, като се измиете, хванете леко носа си, погладете го и пожелайте да придобиете от него енергия за работа. Гледайте на носа си като на нещо красиво, мощно. Днес носът работи най-много, през него минават много енергии. Свържете се с дейността на своя нос и работете върху него, за да го продължите и разширите според мерките на Природата. Като изучите носа си, тогава ще изучавате очите, ушите и устата. През носа непрекъснато влиза и излиза въздух, той е един от неуморните работници чистачи. Ценете носа си, обхождайте се добре с него. Лошите мисли действат върху носа, а оттам и върху дихателната система; ако тя не работи добре, и стомашната система страда – в резултат на това се нарушава равновесието между мозъчната и симпатичната нервна система 1 . Дойде ли човек до това положение, животът му се обезсмисля и той не иска вече да живее. Смисълът на живота е в служенето на Бога. Който не иска да живее, не иска да служи на Бога. Какво иска Бог от човека? Да учи и да работи. И тъй, всяка сутрин хващайте леко носа си, милвайте го по върха с желание да не става остър. Изучавайте носа, работете върху него, за да придобиете новото истинско знание. Тайна молитва. 5. лекция, 28 октомври 1931 г., София, Изгрев
ПРАВИЛНИЯТ ТОН Изпя се песента Аин фаси. Един от важните въпроси, които се разглеждат в човешкото съзнание, е този за крайната цел на живота, или за крайната цел на всяка работа. Търговецът се запитва какъв ще бъде крайният резултат на неговата търговия; ученикът се запитва каква е крайната цел на неговото учение. Крайната цел на ученика е да придобие известно знание, после – да се роди отново, после – да умре. Във всяко ново положение – учене, раждане, смърт – човек все се запитва каква е крайната цел на всичко това. Лесно е да се даде някакъв отговор на въпроса за крайната цел на нещата, но той ще бъде неразбран. Крайната цел на живота е да постигнеш нещо, но въпреки това пак остава и непостигнато – нещата се постигат и разбират само отчасти. Ако мислиш, че от отговора, който ти се дава за крайната цел на Битието, си разбрал всичко, ти се лъжеш. Зад всяка крайна цел има някаква друга цел. Например искаш да придобиеш такава сила, че да носиш сто килограма на гърба си, но като постигнеш тази цел, зад нея се открива друга. Във Вечността не съществува крайна цел на нещата – защо? Защото като постигнеш едно нещо, явява се второ, трето и т.н. Какво ще научите, ако обиколите няколко пъти Земята? Ще научите, че Земята е валчеста. Това знание можете да придобиете и от някой учен, който ще ви каже, че Земята е валчеста, и вие ще вярвате в това. Какво ще научите, ако минете няколко пъти през Вечността? Ще разберете, че тя е необятна и безгранична; въпреки това не можете да обхванете нито необятното, нито безграничното. Кой въпрос интересува най-много съвременните хора? Въпросът за почивката, за седенето. Всеки предпочита повече да седи, отколкото да стои прав. Ако накарате някого да стои прав, той ще се почувства унизен. Много хора днес стоят прави, без да са унизени – например учители
72 СЪБУЖДАНЕ те, а учениците седят на чиновете си. Едно време, когато учителят е наказвал учениците си, оставял ги е да стоят прави до вратата, а той е седял на стол. Защо ученикът, когото учителят заставя да стои прав, се счита за наказан, а когато учителят стои прав, не е наказан? Когато свещта стои изправена до стената и не гори, счита се за наказана; ако при същото положение тя гори, счита това за привилегия. Какво трябва да прави ученикът, когато го накажат? Той трябва да свети; щом започне да свети, и да стои прав до стената, ще бъде доволен. Когато имаш пари в джоба си, ти вървиш смело, изправен, с вдигната глава, но нямаш ли пари, свиваш се, чувстваш се наказан. Когато дървото е окичено с плодове, клоните му увисват надолу, то се чувства гордо и доволно от себе си; щом оберат плодовете му, клоните се изправят нагоре – дървото се намира в положението на наказан ученик. Когато човек дава нещо от себе си, изправя раменете си и казва: „Слава Богу, олекна ми малко“; който не дава, свива рамене, навежда глава надолу и се оплаква, че положението му е тежко. За онзи, който дава, казват, че се е надигнал много. Нека се надига, но да изпразва джоба си – какъв смисъл има да се надига човек, а джобът му да е пълен с пари? И тъй, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да съдържат в себе си нещо реално – това значи да бъдат в съгласие с Разумността. Например някой иска да бъде радостен и весел. Кога човек може да се радва? Когато е направил поне едно малко добро. Каже ли някой, че иска да бъде радостен, нека направи едно добро. Какво представлява Радостта? Условие за правене на добро. Какво представлява Светлината? Условие за преодоляване на тъмнината. Какво представлява тъмнината? Условие за отдалечаване на човека от Светлината. Какво нещо е въжето? Средство, с което човек се спуска в кладенец да вади вода, а същевременно с него и вадят човека от кладенеца; хората простират дрехите си на въже, но също и бесят хората с въже. С една дума: голямо е предназначението на въжето; то може да се превърне и в камшик – значи едно и също въже може да се употреби за различни цели.
6. ПРАВИЛНИЯТ ТОН 73 Явява се друг въпрос: от какво е направено въжето? От всякакви материали: от лен, от коноп, от кълчища, от сребро, от злато и др. Малкото дете повиват в повой от различна материя: вълнена, памучна и т.н.; в това отношение повоят прилича на въжето. И мисълта може да се уподоби на въже: мислите вървят непрекъснато една след друга и образуват права линия като въжето. Въжето е символ или на механично сцепление между частичките, или на вътрешна, органична връзка между тях. Такава връзка трябва да съществува между мислите и чувствата на човека. Всяка мисъл, която не е свързана с другите, няма никакво отношение към тях, следователно е мисъл без съдържание. Например искате да вземете един тон, но не знаете кой да вземете и как да го изпеете или изсвирите. Щом взимате отделен тон, той трябва да бъде основният; после трябва да го вземете правилно. Всеки тон съдържа още шест тона в себе си. Ако не го изпеете правилно, и да се включат седемте тона в него, той няма съдържание – главният тон е важен, а останалите шест са допълнителни. Когато между различните тонове има хармония, те изпъкват един след друг. И най-малката дисхармония между тоновете е причина за тяхната неправилност – достатъчно е един от допълнителните тонове да отслабне, за да се яви известна неяснота и в останалите; ако всички са в съгласие, между тях има яснота и чистота. Каквото и да се говори на хората за тоновете в музиката и за мислите в човешкия живот, малцина имат ясна представа за тях. Както тонът, така и мисълта са сложни неща, затова между тоновете и мислите може да се направи връзка. Правилният тон е подобен на правата мисъл. Малко певци ще срещнете с чист, правилен тон. Правилният тон включва в себе си сила, съдържание и смисъл, той има отношение към правите мисли, чувства и действия; с други думи казано: правилният тон произвежда в човека светлина и топлина. Следователно само музикалният човек живее правилно – защо? Защото в музиката има строга отмереност, такт, т.е. мярка на времето. Във физическия свят всички
74 СЪБУЖДАНЕ неща стават във време и пространство, затова под тактичен човек разбираме онзи, който употребява всяко нещо навреме и намясто. Който не е тактичен, внася дисхармония в живота си, а дисхармонията причинява зло. Ако някой каже, че не може да живее добре, от това се подразбира, че не може да пее правилно – който не пее добре, той произвежда шум, скърцане и др. Едно може да радва съвременните хора – идването на Новото. Ако не се стремяха към Новото, нямаше да имат никакво отношение към ангелите, светиите и добрите хора в света. – „Добре ли ще ни посрещнат ангелите?“ Това зависи от вас – ако живеете добре, ще ви посрещнат с песни; ако не живеете добре, няма да ви посрещнат и като видят, че се отправяте към тях, веднага ще ви върнат на Земята. Една млада, красива и интелигентна жена се оплакваше, че един господин, след като идвал няколко пъти в дома Ă, най-после пожелал да я целуне. Тя искаше да разбере коя е причината за тази негова проява. Казах Ă, че той може да изпитва братски чувства към нея, но тя не остана доволна от отговора ми и пожела да Ă обясня как се различава истинския брат от онзи, който само се представя за такъв. Истински брат е онзи, който има еднакъв пулс, еднакво съдържание на кръвта с вашата; братска, чиста целувка е онази, която е в състояние да лекува всички болести. Ако болният оздравее от вашата целувка, тя е чиста, идеална, но ако здравият се разболее, тя не е на мястото си. Следователно всяко нещо, което човек прави, трябва да е в съгласие със законите на Разумната природа, и ако не е в съгласие с нея, не може да даде добри резултати. Идеалната целувка възкресява мъртвия, а обикновената целувка е в състояние да разболее и здравия. Сега се явява друг въпрос: кой е измислил целувката? Навярно целувката е изобретение на някой гениален човек. Всеки е целуван, всеки е целувал, но никой не се е запитвал откъде произлиза целувката. И светлината целува човека – като минава през очите му, тя го целува; приятна е целувката на светлината, защото носи живот. И
6. ПРАВИЛНИЯТ ТОН 75 въздухът, който минава през носа, целува; и водата, която влиза в стомаха, целува; и хлябът, който влиза в устата, целува – приятни и желани са тези целувки, защото носят живот. Такава трябва да бъде целувката и на човека – като целува, той трябва да се проникне от единственото желание да даде нещо чисто и красиво от себе си, а не да вземе. Целувка е само това, което дава. Всичко, което отнема здравето, силата и чистотата на човека, не е целувка. Който целува, трябва да бъде или невидим като светлината и въздуха, или видим само за момент – целуваш и веднага се скриваш като водата и хляба. Получаваш ли целувка от видими същества, ще знаеш, че в нея се крие нещо користно, а всичко користно е престъпно – пазете се от такива целувки, защото те внасят отрова във физическия и психическия живот на човека. Каква връзка има между правилния тон в музиката и целувката? Неправилният тон представлява неестествена целувка. Природата обича верните и правилни неща, следователно мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да бъдат верни и правилни. Като пеете, трябва да вложите цялото си сърце и цялата си душа; само който пее така, може да целува правилно. Ако искате да пеете хубаво, трябва да работите усилено в това направление. – „Младите трябва да пеят“. Не е така, всички трябва да пеят – и млади, и стари. Който не пее правилно, не може да пристъпи към Рая; дълго ще чака пред царската врата, но няма да му се отвори. Ако мислите, че и без пеене ще влезете в Рая, вие се лъжете – на Небето приемат само добри певци, с ангелски гласове. Мнозина мислят, че от тях се иска права мисъл, прави чувства и прави действия, без да бъдат добри певци. Те не разбират истината – преди всичко човек не може да има прави мисли, чувства и постъпки, ако не знае да пее. И светията трябва да пее; не е светия онзи, който не пее правилно. И Христос е пял. Не е въпросът в това пеенето и музиката да станат професия на човека, а в това да пее от любов към пеенето. Казано е в Писанието: „Ще пеете и ще възхвалявате Господа“. Музиката трябва да бъде импулс в живота, да подтиква към работа, а не да е средство за прехрана.
76 СЪБУЖДАНЕ Животът без музика е живот без Любов, без Светлина, без Свобода; живот с музика е живот на Любовта и на Доброто. В Любовта и в Доброто се включва всичко. Най-възвишеният израз на Любовта е музиката; без музика Любовта не може да се прояви в материалния свят. Едно се иска от съвременните хора: да пеят правилно и с Любов; ако пеят така, където влязат, ще внесат Мир и Радост – ако влязат между хора, които се бият, боят трябва да спре, а ако влязат между крадци и лъжци, кражбата и лъжата трябва да престанат. Злото отстъпва пред музиката, както и пред Любовта, затова вложете своята музикалност не само в пеенето, но и в говора. Където има музика, там е Любовта, там е животът. Защо се срамувате от Любовта? Защото не я разбирате. Който не разбира Любовта, нищо не постига – той ще пее и ще свири, но няма да стане даровит музикант. Някой иска да учи при най-видния професор по музика; желанието му е добро, но важно е дали професорът ще го приеме. Той ще опита неговата музикална дарба и ако не прояви такава, няма да го приеме. На същото основание мнозина искат да видят Христа. И това е възможно, но Христос се интересува само от онези, които имат някаква дарба и са готови да работят върху себе си, да развият своята дарба. Без тази дарба и да се домогнете до Христа, нито ще Го видите, нито ще Го разберете. Ще каже някой, че люби Христа и желае да Го види; това не е достатъчно. Можеш да любиш човека и да му дадеш нещо от себе си; можеш да любиш човека и да вземеш нещо от него. Дойде някой при мене и казва, че ме люби, но после започва да изнася мотивите – какво иска от мен. Първо той иска да му помогна да заеме някаква служба в обществото, после иска да му дам пари, за да си купи някои необходими неща. Ако иска да стане учител, аз не мога да го назнача, защото не съм министър на просветата; ако иска пари, не мога да му дам, не съм министър на финансите. – Какъв беше по-рано? – Бях занаятчия, на свободна практика. Чудя се на този човек – той е бил свободен, без юлар на главата, а сега иска да си сложи юлар, да се ограничи.
6. ПРАВИЛНИЯТ ТОН 77 Помнете: аз съм човек на свободата, никого не ограничавам. Ако при мен дойде някой и се оплаче от юлара си, мога да му помогна да го снеме, но в никакъв случай не слагам юлар на главите на хората. Аз не се занимавам с юлари, нито поддържам философията на юларите. Единственото нещо, което мога да направя за човека, е да му дам един обяд, за да се нахрани добре и да благодари за това, което е получил. Аз се чудя как не дойде при мен човек да поиска някакъв метод да направи добро на някого, но така, че да остане невидим. Защо не пожелае някой да види Христа с цел да се научи да пее правилно? Който пее правилно, лесно може да заеме каквато и да е служба. Тежко е положението на онзи, който не знае да пее – каквато и служба да му дадат, нищо не може да постигне. Правилното и доброто пеене е истинската препоръка и на този, и на онзи свят. Един ден прочутата певица Аделина Пати 2 отишла при директора на пощата в Ню Йорк, за да получи чек за 50 000 долара. Директорът поискал от нея документ, с който да удостовери самоличността си, но тъй като нямала такъв, той отказал да Ă даде сумата. Без да мисли много, тя застанала в средата на главния салон в пощата и започнала да пее. Всички чиновници оставили перата си настрани и се унесли в пеенето. Като чул песента, директорът казал: „Това е Аделина Пати, да Ă се даде сумата, отбелязана в чека!“. Който чул гласа на певицата, казал: „Освен Аделина Пати, никой друг не може да пее така хубаво“. Съвременните хора трябва да имат възвишен идеал. Някой казва, че идеалът му е да бъде добър; това е неразбрана работа. „Тогава искам да бъда учен“; това е лесна работа – ученият е глашатай, който ходи по селата да разгласява какво трябва да се прави. „Професор да бъда“; и това не е мъчна работа – професорът е забит кол, около който се преплитат прътите, за да образуват плет. „Богат да стана“; и това е лесна работа – богатият е натоварена камила. Човек трябва да има една съществена идея, на която всякога да разчита. Истински учен е онзи, който може
78 СЪБУЖДАНЕ сам да си помогне при всички условия на живота: ако е болен, да се излекува; ако е беден, лесно да се справи с беднотията. Какъв учен е този, който търси чужда помощ, за да го назначат на служба? Ако днес го назначат, след година-две ще го уволнят. Момата или момъкът искат да бъдат красиви – защо им е тази красота? Те мислят, че с красотата по-лесно ще ги харесат. Мома, която разчита на красотата си, за да я вземе някой виден момък, е копаня, в която всеки може да рови; същото се отнася и до красивия момък. Тази красота е външна и преходна, на нея не може да се разчита и който уповава на нея, той губи живота си. Хубавите дрехи и обувки не са съществени неща. Има съществени неща в живота, които се разглеждат като символи, и с тях си служи Природата. В Окултната школа също си служат със символи, които трябва да се разбират, затова е нужно да се знае символичният език, но първо се започва със съчетаване на сричките. Който научи първата дума на Битието и я произнесе правилно, неговото съзнание се изпълва със Светлина; това значи да стане преврат в живота на човека, т.е. човек да се новороди. Където е светлината, там е и топлината, и плодородието – това значи да имаш живот, от който да се ползват обкръжаващите. Който придобие Живота, никога не пита къде е Господ – той знае истината и люби Бога. И тъй, смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога. Ще възразите, че не можете да любите Бога, преди да Го видите. Ако мислите така, никога няма да го възлюбите. Бог е Светлина. Как ще Го видите? Какво се разбира под Светлина – освобождаване на човешкото съзнание от всички ограничения и заблуждения, от всичко отрицателно, от болести, бедствия, старост и др.; това значи Вечен живот, Живот на безсмъртието. Не може ли да се живее без Бога? Не може. Ще намериш Бога вън и вътре в себе си; не Го ли намериш, ще изгубиш всичко красиво и ценно, което ти е дадено. Красивото в твоя живот е Божественото, ценното в живота е също Божественото; то трябва да расте и да се развива, да се прояви в пълната си Светлина – в това се заключава философията на живота.
6. ПРАВИЛНИЯТ ТОН 79 Ние не поддържаме онази философия, която казва, че човек може да направи всичко; не е така, той може да направи само онова, което е в областта на неговите възможности – вън от тях спира своята дейност. Ако иска да се прояви и зад човешкото, трябва да се обърне към Божественото начало в себе си, да му даде ход да расте и да се развива. Това значи да излезе човек от ограничените възможности и да влезе в неограничените, където всички дарби и способности се развиват правилно. Мнозина казват, че са виждали Бога; възможно е да са Го виждали – на нивата или другаде, все са Го виждали. Някой художник е нарисувал картина, която представя Бог Отец; питат ме отговаря ли тя на действителността. Аз се чудя как е възможно картината да представя Бог Отец, когато художникът никога не Го е виждал. Питат ме виждал ли съм Бога; с този въпрос искат да ме хванат говоря ли изобщо истината, или залъгвам хората. Нека всеки сам си отговори говоря ли истината, или я заобикалям. Лесно е да осъдиш човека. Когато доведоха при Христа една паднала жена и Го запитаха как да се накаже, Христос отговори: „Който мисли, че е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“ 3 . Ето защо кажете ли за някого, че е обрал ближния си, помислете как е станало това. Ако човек се дави и на врата си носи торба със злато, няма ли да вземеш торбата му? Ако не откачиш торбата, той ще потъне заедно с нея. Между давещия се и неговия спасител е направен договор. Никакво злато не е в състояние да изкупи живота на човека, следователно, ако някой те извади от водата и те спаси от удавяне, не съжалявай за златото, което си му дал. Животът е над всичко. Не е въпросът в това да биеш някого, да го доубиеш и после да казваш: „Освободи се този човек“ – това не е свобода. Ще го разкарваш по затворите, по Обществената безопасност 4 , както разкарваха и мен 11 дни наред 5 , ще го заставяш да се качва и слиза по етажите, за да изпитваш убежденията му. Какви са убежденията на съзнателния човек? Да служи на един велик идеал, да живее като човек, да не страда като кучето, да не става за посмешище като мага
80 СЪБУЖДАНЕ рето и маймуната; с една дума – да бъде свободен и да даде свобода на своя ближен. В една арабска приказка се говори за създаването на света и за определянето на броя на годините, които ще прекара всяко живо същество на Земята. Бог определил на човека, на кучето, на магарето и на маймуната да живеят по 30 години. След това Той попитал кучето доволно ли е, че ще живее 30 години, а то отговорило: „Господи, много са ми 30 години. Не е лек моят живот – да зъзна постоянно на студа. Вземи 15, дай ги на когото искаш“. Като чул това, човекът веднага поискал да се дадат на него. Дошло магарето и на въпроса доволно ли е от определените 30 години отговорило, че не му трябват толкова много: „Нека вземат и от мене 15 години. Не се живее лесно на Земята – по цял ден да работиш, а отгоре на това и да те подиграват“. Човекът взел и тия 15 години върху себе си. Най-после и маймуната се явила при Господ, да каже и тя своята дума; казала: „Господи, не искам да бъда посмешище на хората, по цял ден да се качвам и да слизам от върлината. Остави ми само 15 години, останалите дай на друго същество“. И този път човекът взел още 15 години – много естествено, човек е цар на животните, всички му се подчиняват, има смисъл да поживее повече. В заключение обаче и той не е абсолютно доволен от живота си и казва: „Само 30 години живея като човек, с радост. 15 години съм осъден да служа вярно на дома си, да треперя като куче от страх, да задоволя всички; 15 години робувам като магаре на дома, на обществото, в което се движа; и най-после, като мина 60-те години, ставам за посмешище на хората – само слизам и се качвам като маймуната, без да върша някаква полезна работа“. Днес и аз, като маймуната, отивам до Обществена безопасност, за да давам обяснения какво проповядвам на хората, и се връщам назад. Съдебният следовател ме разпитва, т.е. управлява моето качване и слизане от върлината. Сега, това не е важно. Преди всичко явява се въпросът коя е причината за тези неща, защо става всичко това? Защо са нужни на човека годините на кучето, на ма
6. ПРАВИЛНИЯТ ТОН 81 гарето и на маймуната? Това са състояния, през които той минава; това са състояния на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. Докато стане разумен, човек е вече 75-годишен – до това време той минава през три животински състояния: на кучето, на магарето и на маймуната. Щом страдаш, без да разбираш смисъла на страданията, куче си; щом носиш чужд товар и пъшкаш под тежестта му, магаре си; щом те разиграват хората, маймуна си. Радвай се, че ти е дадено да живееш 30 години като човек, да осмислиш страданията си, да ги носиш с радост и да не могат хората да те разиграват – това се иска от всеки човек. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от обикновените условия на живота? Не е въпросът в това да се освободи, но той трябва да изучава условията като символи; щом ги разбере и научи, вече разполага с азбуката на Природата – това значи човек да измени живота си. Не само човекът може да измени живота си, но и растенията, и животните. Ще дойде ден, когато всички живи същества ще се изменят. Докато живеете без Любов, без Знание и без Свобода, вие ще минавате през животинските състояния като отрицателни прояви на живота. Следователно, който не познава Любовта, се намира в положението на кучето; който не познава Мъдростта, изпада в положението на магарето; който не познава Истината, изпада в положението на маймуната. Какво трябва да се прави? Познай Любовта, Мъдростта и Истината, за да станеш разумен човек. Като се натъква на големи мъчнотии, човек се запитва: „Докога ще ме разиграват като маймуна, знаят ли кой съм аз?“. Мен разиграват, че теб няма да разиграват! Не е въпросът в това, важно е да гледаш на всичко със смирение и да се учиш. В света разиграват и най-добрите хора, че вас ще пощадят! Едно се иска от вас: да схващате нещата правилно, т.е. да вземате правилни тонове. Като сте дошли на Земята, ще учите и ще прилагате наученото, за да станете учени хора. Както палите и гасите електрическите крушки, така трябва да разбирате дълбокия смисъл
82 СЪБУЖДАНЕ на живота и да правите верни преводи. Кога гасите електрическите крушки? Когато външната светлина е по-голяма от тяхната. Човек се стреми към голямата Светлина, към познаване на Бога – същественото в живота; ако не се стреми към истинските Светлина, Свобода и Живот, той всякога ще бъде ограничен и спънат. Кое още спъва човека? Съмнението. Днес повечето хора се съмняват в родителите си, в братята си и сестрите си, в приятелите си – навсякъде съществува съмнение. Няма по-голямо мъчение от това да се живее в съмнение и недоверие. Където отсъстват Любовта, Мъдростта и Истината, съмнението се явява като вътрешен резултат на живота. Когато Любовта се оттегли от живота, като резултат идва престъплението; когато Мъдростта се оттегли, на нейно място идва невежеството; когато Истината се оттегли, вместо нея идва робството и ограничението. Време е вече да отворите вратата си за Новото знание, за Новите светлина и свобода. Който е придобил Новото знание, в един момент ще превърне черната си коса в бяла или бялата в черна и който го види, ще се чуди на тази бърза промяна. Той ще променя и службите си както цвета на косите; каквото пожелае, може да го постигне. Не е достатъчно само отвън да побелее човек, но и отвътре трябва да бъде бял; не е достатъчно само да променя службите си, но трябва и да отговаря на тях. Ако си професор, да си на мястото си, да имаш знание, което да ползва теб и твоите ближни; ако си светия, отдалеч да светиш, да осветяваш пътя на хората в най-тъмни и мрачни нощи. Един от законите на физическия свят гласи: всичко живо подлежи на промяна. Младият расте и се развива, докато остарее; старият престава да расте, но поумнява. Ала и младият, и старият не са доволни от живота си: младият е недоволен, че не може да постигне желанията си, а старият е недоволен, понеже постигнатите желания му носят разочарования. Той казва: „Остарях вече, станах 85-годишен, свърших работата си на Земята и мога да си замина“, но всъщност не е примирен, мъчи го нещо. Някога, на младини, видял една красива мома, която и до
6. ПРАВИЛНИЯТ ТОН 83 днес не може да забрави; оженил се е за друга, родили му се деца, също и внучета, но никой не го обича, никой не влиза в положението му – животът му е празен, любов му липсва. Прав е човекът, безлюбието обезсмисля живота. – „Какво трябваше да направя в младините си, за да не страдам днес?“ Трябваше да се ожениш за красивата мома, която си възлюбил. Какво представлява красивата мома? Тя е проявената Любов, Мъдрост и Истина. Следователно срещнеш ли някъде тази мома, хвани се за нея и не се пускай; където отива тя, там ще вървиш и ти. Хванеш ли се за красивата мома, цял живот ще бъдеш доволен, няма да се оплакваш, че си изгубил щастието си. Ето защо, като срещна стар човек, който страда за изгубената любов, аз го подмладявам и казвам: „Иди сега да намериш красивата мома и като я хванеш, върви по стъпките Ă. Тя носи Любов, Светлина и Свобода и за теб, и за обкръжаващите“. Съвременните хора, като стареца, се обезсърчават и казват, че един ден ще остареят и ще загубят смисъла на живота. Кога остарява човек? Когато любовта му не отговаря на новите изисквания. Кога остарява човек? Когато няма онова Знание и онази Свобода, които душата му желае. Помнете: задачата на човека е да прояви Истината, която Бог е вложил в него. Това значи да намери красивата мома, за която душата му копнее. 6. лекция, 4 ноември 1931 г., София, Изгрев
ДВОЕН ДЯЛ Да прочетем глава 43 от Книга на пророк Исая, за да видим какво е мислил този човек, живял преди повече от три хиляди години. Малцина от съвременните християни мислят като Исай, тяхното съзнание се различава от неговото. Всички християни говорят за Истината, но едни отиват в ада, а други в Рая – защо? Защото възприемат и прилагат Истината различно. Полските зверове ще Ме прославят, чакалите и камилските птици, защото давам вода в пустинята, реки в безводната степ, за да напоя людете Си, избраните Си. (20 ст.) Полските зверове са социалистите, комунистите, които ще прославят Бога. Ако спрете вниманието си върху буквалния смисъл на стиха, ще се запитате как е възможно полските зверове да славят Бога. Често хора с ниска култура, безверници, могат да славят Бога повече, отколкото вярващи с висока култура. Но ти, Якове, не Ме призова; но ти, Израиле, отегчи се от Мене. (22 ст.) Исай казва, че полските зверове и птици ще славят Бога, а Яков, когото Бог създаде, не Го призова и Израил се отегчи от Него. Като говори за Яков и за Израил, Исай запитва и себе си с какво служи на Бога. Исай говори по-нататък: Не си Ми принасял агънцата на всесъженията си, нито си Ме почитал с жертвите си. (23 ст.) Но ти си Ме поработил с греховете си; натегнал си Ми с беззаконията си. 6 (24 ст.) Всъщност Бог не се нуждае нито от агънца, нито от тамян, но казва, че Яков и Израил са Го натегнали с греховете и беззаконията си. Почтен беше ти и Аз те възлюбих. 7 (4 ст.) Като четете следващите стихове от 43-та глава, вие се
7. ДВОЕН ДЯЛ 85 запитвате как е възможно Бог да възлюби този, който Го товари със своите грехове и беззакония. Въпреки това Бог иска от всички хора чистота – така е било в Стария завет, така е и в Новия завет. Какво изисква Бог от човека в найновата епоха, която идва вече в света? Пак чистота – чистота в мисли, чувства и действия. Истинският живот се основава върху чистотата. Всичко друго: къщи, имоти, пари, даже и знанието, са непотребни неща – защо? Защото те имат отношение към временния живот. И най-голямото знание на Земята не може да се сравни със знанието, което имат децата на Небето. Съвременните учени говорят за молекули, атоми, електрони, йони, протони, но малцина от тях имат ясна представа за това, което говорят. От гледището на науката се казва, че тези частици са във вечно движение, следователно са съзнателни частици – където има движение, там има и съзнание. Всяко физическо тяло, което се движи, има съзнание. Съзнанието може да бъде вън от предмета и вътре в него; значи съзнанието може да бъде отвън и отвътре. Виждате, че една кола се движи. Кой я кара? Човекът – първата съзнателна сила; той управлява коня – втората съзнателна сила; и най-после, колата се движи – несъзнателната сила. Защо човек впряга колата? Защото отива на нивата да оре, да сее, за да задоволи глада си. Гладът и жаждата са съзнателни сили, които заставят човека да работи. Като яде хляб и пие вода, той прави това не само за себе си, но и за всички живи същества; така обработва храната и я изпраща в мозъка, откъдето се разнася като енергия и мисъл по целия свят. Хората не са нищо друго, освен фабрики, които обработват грубия, суровия материал и така обработен, те го изпращат чрез пространството в други светове като градивен материал. Съзнателно или несъзнателно човек работи на Земята за съграждането на по-висок от физическия свят. Често хората си мислят, че са дошли на Земята, за да проявят величието си, да бъдат щастливи и т.н. – какви ли не илюзии си правят. Всъщност те идват на Земята като работници, а от време на време само подслаждат живота си
86 СЪБУЖДАНЕ с някаква забава или развлечение. Следователно истинското предназначение на човека е да работи, а забавата и удоволствието идват като второстепенни неща в неговия живот. И тъй, докато сте на Земята, ще работите, за да приготвите градивен материал за другия свят. Може да изработиш една тухла, но трябва да е изработена по всички правила на изкуството. Като отидете на другия свят, ще видите тухлата, която сте изработили на Земята, и ако се окаже, че нещо Ă липсва, отново ще ви върнат, за да я поправите. Ще се качвате на онзи свят, ще слизате на Земята, пак ще се качвате, докато най-после изработената от вас форма напълно задоволи Възвишените същества на Духовния свят. След това ще ви дадат документ, че са я приели, и ще ви определят нова служба. Ако пожелаете да слезете на Земята, за да помагате на своите по-малки братя, там ще ви изпратят; ако искате да останете между тях, пак ще ви дадат някаква работа, отгоре да помагате на хората. Когато и да е, всеки трябва да изработи поне една малка форма на Земята, която да послужи за градеж в Духовния свят; затова е казано в Писанието: „Каквото вържеш на Земята, вързано ще бъде и на Небето; каквото развържеш на Земята, развързано ще бъде и на Небето“. В една от миналите беседи казах, че злото и Доброто са сили, които действат вън от човека. Коя сила действа в него? Любовта. Ето защо, когато е нужно да се придобие или постигне нещо, трябва да се започне от центъра, отвътре, от Любовта. Доброто и злото са сили, които действат като външни условия, а Любовта действа отвътре. Ще кажете, че злото е по-силно от Доброто, но не е така, злото отстъпва пред Доброто, а още повече – пред Любовта. Като срещне същество, което не прилага Любовта, злото го мачка, мъчи, докато най-после го изяде; ала то отстъпва пред Любовта – сяда на колене пред краката Ă, ближе ги, моли се, плаче, докато тя му прости и го изпрати на работа. Любовта му казва: „Доведи ми всички онези, на които отне живота!“ и пред нея застават осакатени, измъчени, нещастни души; тя вижда какво им е отнето и го
7. ДВОЕН ДЯЛ 87 връща двойно. Следователно, когато някой пита защо са го изяли, защо са му причинили зло, ще знае, че всичко това е допуснато, за да получи двоен дял – в това се заключава философията на живота, вън от нея злото няма никакво оправдание. В заключение на това казвам: всеки човек, върху когото се излива Доброто, има един дял от Божиите блага; всеки, върху когото се излива злото, получава два дяла, т.е. двоен дял от Божиите блага. Когато хората слизат на Земята, Бог ги запитва: „Един дял ли искате, или два дяла?“. Който иска един дял от, поставят го при такива условия, че Доброто да работи върху него; който иска двоен дял, оставят злото да работи върху него. Мислете върху единия дял и двата дяла, за да разберете смисъла на Доброто и на злото като Разумни сили в Природата. Когато Доброто и злото работят заедно, те ту се привличат, ту се отблъскват. Ако полюсите на злото станат положителни, а на Доброто – отрицателни, те се привличат. След време полюсите на злото стават отрицателни и тогава Доброто отблъсква злото от себе си – значи злото се е преляло в Доброто. Това става по закона: разнородните сили се привличат, а еднородните се отблъскват; с други думи казано: злото се стреми към Доброто, докато има условия да се храни от него; когато Доброто престане да го храни, става разединяване, отблъскване и злото отива на друго място, където има условия за живот. Какво прави гъсеницата с листа, на който се е качила? Като го изяде, тя отива на друг лист. Така постъпват всички живи същества – те стоят на едно място, докато има условия за живот, а щом храната се свърши, се раздвижват, отиват на друго място, там да търсят прехраната си. С този закон се обяснява превръщането на положителните енергии в отрицателни и на отрицателните в положителни. Така се обяснява и смяната на състоянията в човека – когато еднородните енергии в него се отблъскват, той става лош и недоволен от себе си и при това положение не му остава нищо друго, освен да прояви Доброто в себе си, да превърне еднородните сили в разнородни; това зна
88 СЪБУЖДАНЕ чи неутрализиране на енергиите. Така човек се успокоява, утихва и казва, че е намерил себе си. Не минава много време и смущението отново идва. Силите се приливат една в друга, докато се отблъснат – тогава казваме, че силите, или енергиите в човека, са еднородни. Той отново се бори, пада, става, недоволен е от себе си, докато стане разединяване – тогава положителните и отрицателните енергии се привличат, човек се успокоява и утихва. Така се обяснява как хора с недостатъци при желание да се освободят от тях се натъкват на постоянна борба. Например пияницата ту се отказва от пиянството, ту се връща към него. Като се откаже, той мисли, че се е справил вече с пиянството си; щом види виното, пожелава да пийне само две-три глътки, но веднага се проваля – двете глътки водят към много. Мъчно се отказва човек от недостатъците си, за това се иска сила, непреодолима Вяра. Колко пъти крадецът се отказва от своята слабост и колко пъти се връща към нея! Докато мисли, че се е справил със своя недостатък, веднага пада в мрежата му – щом види отворена каса, спира пред нея, бръква с ръка и слага нещо в джоба си. Пазете се от злото, за да не влезе в джоба ви, както чуждата кесия в джоба на крадеца. Ако искате да влезе нещо в джоба ви, стремете се към Доброто. Джобът на човека, в който влизат и Доброто, и злото, представлява неговото съзнание. Който допуска злото в ума си, той неизбежно носи последствията му. Ето защо работете едновременно и с ума си, и със сърцето си, за да ги хармонизирате – само така Доброто влиза в съзнанието на човека и го води към реализиране на неговия велик идеал. Колкото и да се говори на хората за Доброто и за злото, в края на краищата те представляват отвлечени понятия, за разбирането на които са нужни векове. Как ще си обясните отношението и връзката между добрите и лошите хора? Лошият се стреми към добрия, но като се обмени с него, напуска го; той възприема неговите енергии и мисли, че е станал добър. Добрият дава от своите енергии и се чувства грешен, лош. Това са временни, преход
7. ДВОЕН ДЯЛ 89 ни състояния, които не трябва да плашат човека. Доброто всякога е Добро, а лошото всякога си остава лошо; те се привличат и отблъскват според закона за привличането между разнородните сили и отблъскването между еднородните. Лошият се учи от добрия, а добрият – от лошия; така става смяна на енергиите им и те взаимно се повдигат. В повдигането има падане и ставане, но краят е добър. Като падне, човек се обезсърчава, чуди се защо е бил толкова глупав да вярва на всички хора. Няма защо да се обезсърчаваш; паднал си, защото почвата под краката ти е била хлъзгава – който стъпи на такава почва, неизбежно ще падне, но важно е да станеш и да следваш живия път на Доброто. Ще благодариш, че с твоето падане друг някой е станал, обърнал се е към Бога и е тръгнал в пътя на Доброто. И светията може да се подхлъзне и да падне, но неговото подхлъзване носи благословение за човечеството. Той подава ръката си на всички паднали, угнетени и страдащи. Какво представлява светията? Разумен човек, съзнанието на когото е всякога будно. Той е изпълнен с единственото желание да служи на Бога и на своя ближен. Следователно дръжте съзнанието си будно, за да не паднете в изкушение; много опасности се изпречват пред човека, но будност се иска от него, за да ги преодолява. Ако за светията има опасности, колко повече са те за обикновения човек! Ето защо, като се натъквате на промени в състоянията си, ще знаете, че те са в реда на физическите закони. Докато е на Земята, човек неизбежно живее в противоречия и изненади. Докато се развива, той живее извън Доброто и злото – така ги изучава като противоположни сили, така изучава и техните качества, само така той може да се домогне до положителните и отрицателните сили на Доброто и на злото. Какво ще правите, ако попаднете в ръцете на човек, който работи с отрицателните сили на злото? Млада красива мома минава през една гора, но попада в ръцете на престъпник. Понеже служи на злото, той иска да причини пакост на момата. Как ще си помогне тя? Сама е, не може
90 СЪБУЖДАНЕ да разчита на чужда помощ. В случая красотата ще Ă дойде на помощ – макар и престъпник, този човек ще оцени красотата и ще отстъпи пред нея; ще сложи оръжието си и ще Ă каже, че е готов на всички жертви за нея. Тогава тя трябва да отвори торбата си и да предложи на престъпника да си хапне; щом задоволи глада си, той ще се унесе, ще задреме. Истинската Божествена красота включва в себе си Разумност и Доброта. Тази мома ще използва момента и тихо, незабелязано ще се отдалечи, ще избяга от престъпника, а ако иска, може да му напише няколко думи – че си отива, откъдето е дошла. Иска ли той да живее като нея – да я следва; от неговия вътрешен стремеж зависи каква посока ще вземе в живота си. Изобщо Доброто и Красотата са сили, които преобразяват човека. Така и богатият може да се освободи от ръцете на разбойника. И тъй, когато човешката душа се освободи от положителното и отрицателното влияние на злото, казваме, че то се е превърнало в Добро. Центърът, в който Доброто и злото се неутрализират, е силата на човешката мисъл – в този център действа съзнанието. В заключение казвам: само Любовта е в състояние да освободи човека от злото; Доброто и злото се подчиняват на Любовта. Следователно не е важно човек да бъде само добър; любещ трябва да бъде той – защо? Защото Доброто и злото са сили в Природата, които се сменят – лошият човек може да стане добър и добрият може да стане лош. Единствената сила, която не се изменя, нито се променя, е Любовта. Тази е причината, поради която човек търси Бога като Любов, като Сила, която превръща злото в Добро и го освобождава от лошите условия на живота. Ако само за момент човек възприеме и приложи Божията Любов, животът му ще се подобри, ще разбере нещата с нова светлина и съзнанието му ще се пробуди. Затова казваме, че Любовта върши чудеса; тя преобразява нещата – твърдите прави меки, тъмните прави светли, отрицателните превръща в положителни. Какво представляват твърдата, течната, въздухообразната и светлинната материи? Твърдата материя символи
7. ДВОЕН ДЯЛ 91 зира физическия свят, течната – Астралния свят, въздухообразната – Умствения свят, а светлинната – Причинния свят; четири свята – четири състояния на материята. Ученикът трябва да ги изучава и използва като материал за работа. Твърдата материя се нуждае от пластичност – това може да Ă придаде само водата, т.е. животът. Следователно физическият свят без живот, т.е. без съдържание, представлява мъртви форми. Животът носи чувства и мисли, които одухотворяват и осмислят физическия свят. Това показва, че както между четирите вида материя има връзка, така са свързани и четирите свята. И създаде Господ Бог человека от пръст из Земята, и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа. И направи Господ Бог от реброто, което взе от Адам, жена и доведе я при Адам – значи Бог създаде мъжа, човека, от пръст, от твърда материя, и внесе в него Своето дихание – мисълта; и направи жената от реброто, от друго състояние на материята – от водата. Мъжът е направен от материята на физическия свят, а жената – от материята на Астралния свят, светът на желанията; мъжът живее повече в мисълта, а жената – в чувствата и желанията. Като се говори за мъжа и за жената, разбираме поляризиране на енергиите. Това забелязваме и във всеки човек поотделно: лявата му половина е женска, а дясната – мъжка. Лявата половина на мозъка е женска, а дясната – мъжка. Енергията от дясната половина минава в лявата и затова съвременният човек мисли само с лявата половина на своя мозък – тази е причината за асиметрията на човешкото лице. Като се вгледате внимателно в човешкото лице, виждате, че двете страни – лявата и дясната, не са еднакво развити. Това различие се забелязва и в очите, и в ушите, и в устата, и в ръцете – в цялото тяло. В бъдеще, когато енергиите на ума и на сърцето се хармонизират, в цялото тяло на човека, както и в удовете му, ще има пълна симетрия. Днес обаче енергиите в него са поляризирани. Сърцето има два полюса: полюс на добрите чувства и полюс на лошите чувства, или полюси на Доброто и зло
92 СЪБУЖДАНЕ то. И умът е поляризиран: полюс на светли и възвишени мисли и полюс на низходящи мисли; лявата половина на мозъка мисли, а дясната трансформира мисълта. Когато мъжът и жената общуват, става трансформиране на енергиите им – тогава жената пожелава да стане мъж, но и мъжът възприема енергиите на жената. Тази е причината за възникването на Женския въпрос 8 . Какво донесе Женският въпрос на жената? Откакто се осъзна като мислещо, разумно, свободно същество, тя израсна на височина; много естествено – мисълта удължава формите, а чувствата ги разширяват. Човек, на когото мисълта е силно развита, расте на височина; ако чувствата му са чрезмерно развити, той расте на широчина, пълен е, нисък, с голямо благоутробие. Съзнателният разумен свят работи усилено за организиране на човешкото сърце, т.е. за жената в човека; това се постига чрез разумна работа върху ума – когато умът работи, сърцето постепенно се организира. Умът може да работи само с помощта на Доброто и на Любовта, те са първите условия за организиране на сърцето, затова всички философски и религиозни системи препоръчват на човека добър, съзнателен живот. Земният живот минава първо през сърцето, а после през ума, където се обработва. Значи каквото жената изпрати на мъжа, това обработва той. Коя е тази жена? Не е обикновената жена, която виждате вън от себе си, но голямата жена, майката жена, наречена астрална жена, която живее във всеки човек – мъж или жена. Страданията на човека се дължат именно на астралната жена; те се причиняват от неестествените желания, от неестествените връзки към предмети, които се крият в човешкото сърце. Който разбира влиянието на астралната жена в себе си, той прилага Доброто и Любовта и превъзмогва злото. Следователно под думите астрална жена ние разбираме злото в човека. Злото е мъжки принцип, а Доброто – женски. Външното зло преследва злото в човека, докато го унищожи; тази е причината, поради която двама мъже в присъствие на една жена не могат да се търпят.
7. ДВОЕН ДЯЛ 93 Съвременните хора минават през областта на злото, което разрушава формите на мислите и чувствата. Това показва, че те още не са устойчиви, но един ден, когато придобият нужната устойчивост, никаква сила в света няма да може да ги разруши. На Земята злото се проявява във формата на крайния човешки егоизъм – който попадне в ръцете му, той е осъден на смърт; както вълкът изяжда овцата, така и егоизмът изяжда човека. Защо е допуснато злото в живота? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се питате защо е допуснато вълкът да яде овцете. Отговорът е прост: вълкът изяжда овцата, за да получи тя двоен дял от благата на живота. Човек страда по същата причина – да получи двоен дял от Божиите блага. И тъй, човек трябва да познава законите на Природата, на физическия свят, за да живее в мир и съгласие със себе си. Велико изкуство е да знае да живее правилно и да предаде живота правилно. Науката за живота не се придобива в един ден – през много изпитания, мъчнотии и страдания ще мине човек, докато научи живота като изкуство. Даже и Христос мина през изкушения и страдания. Пред Него се изпречи един от великите адепти на злото и започна да Го изкушава. Защо трябваше и Христос да изкушават? Хората се изпитват чрез изкушенията, както ученикът чрез уроците, които учителят му преподава. Не е ученик онзи, който само посещава училището, без да учи; за да се провери знанието му, учителят го изпитва. Дошло е време на изпитания. Всеки ще бъде изпитан, за да познае Любовта, за да се справи със своя страх. Какво ще прави той, ако е сам в гората и срещу него излезе разбойник? Ако постъпи като красивата мома, той е разрешил въпроса и нищо не му остава, освен да се радва; ще нахрани престъпника и ще го приспи, но за това е нужно безстрашие и самообладание. Страхът не разрешава въпросите, ето защо, срещнете ли мечка, вълк или разбойник в гората, гледайте право в очите им – те символизират злото, а то всякога отстъпва пред Доброто и Любовта. Любовта изпъжда страха навън. И злото не обича страхливи хора. Когато някой боледува от треска, казват, че мечка го
94 СЪБУЖДАНЕ е плюла. Той боледува от страх – значи мечка го е срещнала в гората и като видяла, че е страхлив, плюла го. Едно дете се навело под леглото на майка си, за да вземе няколко ореха. Понеже било тъмно, то запалило свещ и започнало да рови в торбата. За да не го усети майка му, прибързало да вземе орехите и да избяга, без да забележи, че краят на чаршафа се е запалил. Майката веднага скочила от леглото и извикала след детето, а то се обърнало, видяло какво е направило и започнало да вика: „Олеле, изгорях“. Няма защо да викаш и да се плашиш. Майката трябва да запази присъствие на духа, да хване края на чаршафа и да го изнесе навън. Така трябва да постъпва човек и със своите погрешки – вместо да бяга от тях и да вика за помощ, нека хване единия им край и да ги изнесе навън. И злото, като греха, влиза през най-малката пукнатина. Като го видиш, нищо друго не ти остава, освен да запушиш пукнатината; отвори ли се друга пукнатина, и нея ще запушиш. Пазете се от злото, без да се страхувате, но не мислете, че можете да го победите. Това не значи, че то е всесилно. Помнете, че злото отстъпва пред Доброто, и като знаете това, не се борете със злото, но сложете Доброто срещу него, то да го възпита и укроти. Като ученици, вие трябва да разбирате законите, по които се реализират желанията. При това, нужно е да различавате добрите от лошите желания, да знаете на кои да давате път и кои да ограничавате. И лошите желания са привидно кротки. Едно лошо желание може да стои пред нозете на човека като послушно кученце, докато го вземе на ръце; поеме ли го веднъж, то показва рогата си и човек неизбежно носи последствията му. Ето защо, преди да реализираш желанието, трябва да го анализираш. Обещаеш ли да изпълниш известно желание, ти се задължаваш вече към Бога и към Природата и носиш отговорност пред тях. За такъв човек казват, че е бременен с някакво желание; ако желанието му е неестествено, той трябва да търси помощ пак от Бога и Природата – те да го освободят. Неестествените желания са подобни на патен
7. ДВОЕН ДЯЛ 95 цата, които кокошката е измътила. Тя гледа, че се движат около нея, и се чуди какво да прави с тях – не живеят като нея и макар да знае, че им е дала нещо от себе си, въпреки това не отговарят на нейните изисквания. Следователно всеки трябва да работи само за онова, което може да остане при него. Кое е това, което човек всякога може да задържи при себе си? Любовта. Единствената сила, която човек никога не може да отдели от себе си и която никога не го напуска, е Любовта, затова той всякога може да обича и да бъде обичан. Разумна и разбрана обич е нужна на човека. Неразбраната обич причинява страдания, а разбраната – радост. Да обичаш човека разумно означава да развиеш в него такива качества, които го повдигат; развиеш ли тщеславие, гордост, ти не си го обичал правилно. Не е лесно да обичаш и да те обичат. Ако ви обича лош човек, той ще развие вашите лоши качества; ако ви обича добър, той ще събуди доброто във вас. Като знаете това, бъдете внимателни към себе си, да знаете какво възприемате отвън и какво предавате на ближния си. Когато се говори за Христовата любов, имаме предвид чистата, безкористна Любов, свободна от всякакви външни влияния. И вълкът има любов, но тази любов взима, а не дава. Любовта на овцата е безкористна – тя пасе трева и като се нахрани, дава мляко на господаря си. Който страда и роптае, не проявява правилно любовта си; той върви по метода на вълка – взима, а не дава. Ако иска да не страда, трябва да следва метода на овцата – да дава, без да очаква отговор на своята любов. Основната мисъл на тази лекция се отнася до полюсите на Доброто и на злото – положително добро и отрицателно добро, положително зло и отрицателно зло. С други думи казано: Доброто може да бъде на работа и в почивка и злото може да бъде на работа и в почивка. Когато злото работи, руши, а когато Доброто работи, винаги съгражда и твори. При дейността на Доброто и на злото в помощ идва Любовта, която ги регулира. Без Любов няма растене, няма живот. Тя е единствената сила, която трансформира енергиите на Доброто и злото – взима от
96 СЪБУЖДАНЕ Доброто и дава на злото, а също така взима от злото и дава на Доброто. Когато злото е положително, тя изпраща към него отрицателни енергии на Доброто, а когато злото стане отрицателно, тя изпраща към него положителни енергии на Доброто. Така Любовта помага за правилната обмяна между Доброто и злото, така тя впряга на работа излишните енергии на Доброто и на злото, за да не стават неочаквани експлозии в живота. Какво става с оста на колата, която е натоварена чрезмерно – счупва се или се изкривява. Същото става и с човешкия мозък, с човешкото сърце, когато се товарят с мисли и чувства, непосилни за тях. Гордостта, тщеславието счупват осите на ума и на сърцето – това е неумолим закон. Влезе ли в човешкия ум, гордостта сваля човека от висините, до които е стигнал, в най-големите дълбини. Ето защо, който се е натоварил чрезмерно с енергиите на Доброто, трябва да се разтовари. Затова казваме, че богатият трябва да посещава бедния и бедният да посещава богатия – взаимно да облекчат положението си; ако богатият ходи при богат и бедният – при беден, осите и на двамата ще се изкривят или счупят. Богатият да търси беден човек, но пълен с добродетели; бедният, пълен с енергия за работа, да търси богат човек. Този е начинът за правилното трансформиране на енергиите. Така постъпва Разумната природа, така постъпва Бог – Той кръстосва силите в Природата с цел да ги уравновеси, да подобри живота. Като се говори за подобряване на живота, мнозина очакват Христос да ги спаси и повдигне. Христос е бил между хората и продължава да идва, но те не Го виждат. Той посещава всеки човек, докосва се до него и отвън, и отвътре, но малцина се отварят за Него. Хората искат да Го видят в човешка форма, подобен на тях. Той живя между човеците в човешки образ, но втори път няма да дойде така – Неговата кръв, чиста от условия за болести, не може да тече в жилите на човешки образ; Неговите мисли и чувства не могат да изпълват обикновения човешки мозък и плътското човешко сърце. Христовата кръв е Живото Божие Слово, Христовата кръв е Живият хляб, сля
7. ДВОЕН ДЯЛ 97 зъл от Небето. За тази кръв Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си“. Живото Божие Слово е храната, която поддържа организма и пречиства кръвта му. Тяло, в което тече Христовата кръв, е здраво, силно, свободно от външни влияния и нечистотии. Това тяло е неуязвимо и за злото, и за смъртта. Злото пада на колене пред нозете на Христос, на любещия човек, ближе ги и става негов слуга. Съвременните хора нямат ясна представа за Любовта и казват, че тя заробва хората. Това е криво разбиране, безлюбието заробва, а Любовта освобождава; злото заробва, Доброто освобождава; злото обира, Доброто придава. Когато дойде Любовта, злото и Доброто се примиряват и човек става господар на положението – никаква сила в света не може да го изкара от равновесието му, никакво изкушение не може да го отклони от пътя му. Като знаете това, приложете Любовта в живота си, за да бъдете господари на себе си. И тогава, ако си гневен или болен, обърни се към Бога и си кажи: „Бог живее в мен и аз в Него. В името на Неговата Любов ще се справя и с гнева, и с болестта си“. Любовта разрешава и най-мъчните въпроси, тя лекува и най-неизлечимите болести. Ако страдаш от ревматизъм, стопли вода, измий краката си, слабините си и кажи: „В името на Божията Любов ревматизмът ще ме напусне“. Следователно, като призовеш Любовта, всяка болест, всяка мъчнотия, всяко страдание изчезват – те са дадени като условия за съсредоточаване, за връзка между човешката душа и Бога. Сегашният човек мисли за неща, които нямат нищо общо с Целокупния живот. Радвайте се, и когато боледувате, и когато оздравявате. И като страдаш, и като не страдаш, всичко е за Слава Божия. Болестта има отношение към злото в човека, а здравето – към Доброто, но и злото, и Доброто са неизбежни сили. Те действат в цялата Природа – и в животните, и в растенията; те се проявяват по особен начин във всяко живо същество. Например когато злото действа в дървото, то е тъжно, с повехнали листа,
98 СЪБУЖДАНЕ но когато Доброто действа в него, то е в празнично настроение. Ако злото и Доброто действат върху животните и растенията, колко повече действат върху човека – няма човек в света, който да е бил свободен от тяхната власт. Пророците, светиите, даже Христос са минали през закона на злото и на Доброто. Днес всички учени, философи търсят начин да се освободят от злото. Един е начинът – прилагане на Любовта; вложете Любовта в душата си и кажете: „Всичко, което Бог е създал, е добро“. В злото е непроявеният Бог, а в Доброто – проявеният. – Защо се страхуваш от злото? – Да не ме обере. – Ще получиш двоен дял. – Ще ме убие. – Ще получиш двоен дял. Смърт не съществува. Ти може да заминеш за онзи свят, но не и да умреш. При това, който живее по Божия закон, той заминава точно навреме; който не живее по този закон, заминава преждевременно, като се лишава от добрите условия на живота. Следователно нито преждевременно ще отидеш на онзи свят, нито ще закъснееш. Ти трябва да живееш на Земята толкова, колкото ти е определено, за да придобиеш нужните опитности, да изработиш ценности за онзи свят. Какво се ползваш, ако живееш 500 години на Земята? Ще дойде ден, когато ще се почувстваш самотен; новото поколение, новите идеи ще ти бъдат чужди и ще живееш с миналото, без да те разбира някой. Животът има смисъл, когато е приятен и когато носи условия за растенето и развитието на човека. Когато човек иска да живее повече, отколкото му е определено, Бог се оттегля от него. Ако бащата издържа сина си 10-15 години в странство и той нищо не учи, най-после бащата казва: „Върни се, синко, не мога повече да те издържам“. Ако синът не се върне, трябва да работи, за да се издържа. Така постъпва и Разумният свят – когато човек не иска да работи, отнемат кредита му и го оставят на произвола на съдбата.
7. ДВОЕН ДЯЛ 99 Като знаете, че Бог живее във вас, използвайте условията, които Той ви дава. Радвайте се, докато Той мисли за вас. Не се съмнявайте в Него, не Го търсете тук или там, но разчитайте на Неговото присъствие във вас. Той е в съзнанието ви, в святото място на вашата душа. Той живее в безсмъртното естество на човека, а не в смъртното; търсите ли Го в тялото си, вие имате предвид смъртта. Следователно отправяйте мисълта си към Бога, към своето съзнание и знайте, че за всичко ще получите двоен дял. Ако постъпвате зле, ще получите двоен дял от злото; ако постъпвате добре, ще получите двоен дял от Доброто. Желая ви да постъпвате добре, за да получавате двоен дял от Доброто. Желая ви да прилагате Любовта, за да получавате двоен дял от Любовта. Тайна молитва. 7. лекция, 11 ноември 1931 г., София, Изгрев
МАТЕРИАЛНИ ПРОЯВИ НА ЖИВОТА Размишление. Изпя се песента Аин-фаси. Много се говори за живота, но мъчно се определя кое е най-важното в него – защо? Защото всяко нещо е важно за даден човек и за даден момент: за малкото дете е важна храната, която приема от майка си; за съзнателния човек е важно здравето – щом е здрав, всичко се постига лесно. Който има вътрешно разбиране за живота, той знае какво му е нужно за всеки момент; който няма това разбиране, няма ясна представа за нещата, не знае какво да иска, какво му е нужно. Тази е причината, поради която обикновеният човек иска да постигне много неща наведнъж и ако не може да ги постигне, смущава се, обезсърчава се и животът му се обезсмисля. Един от природните закони гласи: в даден момент човек може да има само една мисъл, едно чувство, едно желание; има ли две или повече мисли, чувства и желания, той сам се спъва. Невъзможно е в един момент да реализираш две идеи. Този момент може да е кратък, може да е дълъг – зависи от бързината, с която човек се движи. Има моменти, които се равняват на една хилядна част от секундата – как ще реализираш идеята си в толкова кратък момент? За съзнание, което се движи с бързината на биволска кола, това е невъзможно, но за съзнание, което се движи с бързината на светлината, е възможно. Ако се движиш с бързината на светлината, за една хилядна част от секундата ще извървиш 300 километра; не се ли движиш с тази бързина, за да извървиш 300 километра, нужни са пет-шест дни. Като не познават крайната цел на живота, повечето от съвременните хора се интересуват и се стремят към мимолетни неща, които траят един момент; че след един момент ще ги изгубят – това не е важно за тях. Всъщност
8. МАТЕРИАЛНИ ПРОЯВИ НА ЖИВОТА 101 не е така, крайната цел на живота не е в преходните и мимолетни неща. Крайната цел на живота не е в младостта, нито в старостта; ако беше в младостта, човек не трябваше да остарява, а ако беше в старостта, не трябваше да умира. Крайната цел на живота не е нито в богатството, нито в беднотията; ако беше в богатството, човек не трябваше да обеднява, а ако беше в беднотията, той не трябваше да забогатява. Крайната цел на живота не е нито в знанието, нито в красотата, нито в религията, нито във вярата; ако беше в тези неща, ние не трябваше да ги губим. Какво виждаме в живота? Ученият губи знанието си, красивият губи красотата си, вярващият губи вярата си и т.н. Всички неща, които се губят, са средства в живота, а не цел. Кое не се губи никога? Не се губи само онова, което човек не знае. Значи незнайните неща никога не се губят. Това, което в даден случай не знаеш, е абсолютно реално, понеже нито се губи, нито се придобива. Всеки се интересува от това, което не знае, а не от това, което знае; тази е причината, поради която хората се интересуват от реалните, т.е. от незнайните неща. Съвременният човек има много желания, но повечето са временни и преходни. Днес желае да постигне нещо и като го постигне, търси друго. Той лесно се насища на желанията си: бедният иска да стане богат, но скоро се насища на богатството си; невежият иска да придобие знание, но скоро се насища на знанието си; грозният иска да стане красив, да му обърнат внимание, но и това желание не го задоволява. Защо човек се насища лесно? Защото е дошъл до знайното. Докато не знае нещо, той има стремеж, иска да проникне в областта на незнайното. Къде се крие незнайното? В Битието, в Целокупния живот. За да обхване този Живот, човек се нуждае от простор и дълбочина в съзнанието – това съзнание наричаме Божествено. Само човек с Божествено съзнание може да проникне в Битието и да задоволи своя вътрешен стремеж. Така той ще събере знанието, пръснато в цялата Природа, като части на едно цяло и ще го поднесе пред олтара на великото, истинското Знание. Това може да направи само силният