Естествен ред на нещата

Общ Окултен клас / изд. Бяло Братство

"Естествен ред на нещата", Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. ISNB 978-954-744-192-7

съдържание

Петър Дънов Учителя Естествен ред на нещата Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“
Петър Дънов Учителя Естествен ред на нещата Общ окултен клас година девета
Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 ISNB 978-954-744-192-7 Словото в Школата на Петър Дънов Учителя е записано и съхранено за съвременния читател от стенографите: Паша Теодорова Елена Андреева Савка Керемидчиева Настоящото издание включва лекции, публикувани в сборниците: ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА, ООК, година девета, т.1, София, 1939 СТЕПЕНИ НА СЪЗНАНИЕТО ООК, година девета, т.2, София, 1939 ДОБРОТО ОРЪЖИЕ ООК, година девета, т.3, София, 1939
Съдържание Естествен ред на нещата, 28.08.1929 1. .................................. 7 Правилни връзки, 4.09.1929 2. ............................................... 14 Вън и вътре в тялото, 11.09.1929 3. ........................................ 25 Проявеният живот, 18.09.1929 4. ........................................... 39 Разумни методи, 25.09.1929 5. ................................................ 49 Динамична сила на мисълта, 2.10.1929 6. .......................... 63 Новото в живота, 9.10.1929 7. ................................................. 74 Закон за благоприличие, 16.10.1929 8. .................................. 83 Център на живота, 23.10.1929 9. ............................................. 92 Източници на живота, 30.10.1929 10. .................................... 101 Вкисване, 6.11.1929 11. ............................................................... 112 Два центъра, 13.11.1929 12. ....................................................... 124 Паралелизъм в Природата, 20.11.1929 13. ............................. 137 Ново разбиране, 27.11.1929 14. ................................................ 149 Което става, 4.12.1929 15. ......................................................... 158 Обхода и проява, 11.12.1929 16. ................................................ 174 Наука за езика, 18.12.1929 17. .................................................. 187 Степени на съзнанието, 25.12.1929 18. .................................. 201 Личност и душа, 1.01.1930 19. ................................................. 215 Проява на Любовта, 8.01.1930 20. .......................................... 249 Светли и тъмни действия, 15.01.1930 21. .............................. 265 Опитна школа, 22.01.1930 22. .................................................. 275 Махалото, 29.01.1930 23. ........................................................... 286 Новите веяния, 5.02.1930 24. .................................................. 295 Съчетания на числата, 12.02.1930 25. .................................... 307 Новото в живота, 19.02.1930 26. ............................................. 319 Доброто значение, 26.02.1930 27. ........................................... 328 Термометърът на човека, 5.03.1930 28. ................................. 334 Идейната обич, 12.03.1930 29. ................................................. 347 Правилни форми, 19.03.1930 30. ............................................. 359
Съзнателният живот, 26.03.1930 31. ...................................... 367 Права мисъл, 2.04.1930 32. ....................................................... 377 Значение на числата, 9.04.1930 33. ....................................... 393 Хваление, 16.04.1930 34. ........................................................... 402 Доброто оръжие, 23.04.1930 35. ............................................... 414 Положително знание, 30.04.1930 36. .................................... 423 Претръпване и притъпяване, 7.05.1930 37. .......................... 436 Добрият ден, 14.05.1930 38. ...................................................... 447 Стойност на нещата, 21.05.1930 39. ....................................... 460 Правилно разбиране, 28.05.1930 40. ...................................... 474 Точност, 4.06.1930 41. ............................................................... 487 Двата принципа, 11.06.1930 42. ............................................... 499 Абсолютна вяра, 18.06.1930 43. ................................................ 515 Закон и принцип, 25.06.1930 44. ............................................ 530 Морални правила, 2.07.1930 45. ............................................. 543 Форма и съдържание, 9.07.1930 46. ....................................... 559 Проява, връзка и причина, 16.07.1930 47. ............................ 568 Интуиция, 23.07.1930 48. .......................................................... 578 Скришната стаичка, 30.07.1930 49. ........................................ 584 Задължително право, 6.08.1930 50. ....................................... 590 Начало и край, 13.08.1930 51. .................................................. 594 Приложения Обяснителни бележки ............................................................ 604 Речник на редки, остарели и чужди думи ......................... 610 Задачи, упражнения, опити, методи за работа ................ 612 Теми .............................................................................................. 614
ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА Съвременните хора, религиозни и светски, не се различават много. И едните, и другите имат вяра, но обектът на вярата им е различен, вследствие на което и резултатът от нея не е един и същ. Всички казват, че трябва да се вярва, но истинската Вяра има отношение към възвишеното. Човек може да вярва в своя идеал. Всеки се стреми да го постигне и вярва, че ще го постигне. Постигането му зависи от усилията, които той прави, и от методите, които прилага. Всички хора дишат въздух, но понеже не го възприемат еднакво, те нямат един и същ резултат; това показва, че при дишането на някои хора липсва нещо. Повечето хора дишат с горната част на белите дробове; ние наричаме това дишане плитко – при него човек бързо поема въздух и бързо го изпуска. За да бъде здрав, човек трябва да диша дълбоко, да поема въздух с целите си дробове. При дишането заедно с въздуха в тях влиза известна енергия; колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-голямо количество енергия влиза и заедно с въздуха обхваща всички белодробни клетки и помага за доброто пречистване на кръвта. Ако дишането е плитко, количеството на приетата с въздуха енергия не обхваща всички клетки, вследствие на което пречистването на кръвта не е пълно; където пречистването на кръвта не е пълно, там се явяват различни болезнени състояния. Същият закон се отнася и до мислите: всяка мисъл, която влиза в човешкия ум, трябва напълно да обгърне органа на мисълта, иначе тя не е пълна. Например като вярвате в Бога, вие мислите за Него; пълна ли е вашата мисъл за Бога, обхваща ли цялото понятие Бог? Може да дадете дълго описание за Бога, но преди всичко в ума си трябва да държите една Негова черта, която при всички случаи остава неизменна. Казвате, че познавате баща си, че мислите за него. Коя е онази черта в познаването на баща ви, която при никакви
8 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА случаи не се мени? Ще кажете, че баща ви е млад или стар, че има или няма брада и мустаци и т.н., но това са белези, които не са постоянни, които лесно могат да се променят. В понятието баща влиза една основна черта, която никога не се мени – тя е положението на бащата като глава на семейството. Бащата е глава, начало на нещата. Следователно кажем ли, че познаваме Бога, ние имаме предвид тази Негова черта, която в отношенията между човешката душа и Него остава всякога неизменна; дали съзнавате това, или не, е друг въпрос. Въпреки всички условия тази черта остава завинаги неизменна. Докато тя съществува, човек има и живот, и здраве; изчезне ли като връзка на нещата, болезнените състояния нападат човека. Дали връзката в човешката душа е съзнателна, или е несъзнателна – не е важно; тя съществува независимо от участието на човешкото съзнание и дава подтик, импулс на неговия живот. Тази връзка е съществувала преди човек да е знаел нещо за нея и докато съществува, той живее естествено; изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нещата – при това положение той се лишава от благата, които Духовният свят му дава. Докато отношенията на сина към бащата са правилни, и двамата са готови на взаимни услуги и жертви – синът проявява пълно послушание към баща си, а бащата е готов на всякакви жертви за сина; и двамата се намират в естествения ред на нещата. Естествените отношения изискват от детето послушание към родителите, а от родителите – любов към детето. Любовта на родителите се изявява правилно към детето от раждането до края на живота му. Прояви ли то и най-малкото непослушание към баща си, в отношенията им влиза някаква дисхармония; детето започва да се сърди, обръща гръб на баща си, иска да го застави да му се извинява, но каквото и да прави, разумният баща няма да му се подчини, а по някакъв начин ще му даде урок, втори път да не нарушава естествения ред на нещата. Следователно каквито са отношенията на сина към бащата, такива са и на човека към Бога, неговия велик Баща. Докато не се е натъкнал на някаква неприятност
1. ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА 9 или на неуспех в живота си, човек вярва в Бога, поддържа правилни отношения с Него; натъкне ли се на някакво нещастие, той веднага започва да роптае: как е позволил това нещо, защо му е пратил страданието, обезверява се, започва да се съмнява в Бога. В известни случаи Бог веднага се притичва на помощ на пострадалия, но понякога Той пристъпва към него с пръчица и му дава добър урок; вместо да го облекчи, Той го натоварва повече, за да се научи да мисли право. Щом се обезвери и усъмни, човек тръгва по крив път. И докато по-рано е уповавал на Бога, сега започва да мисли, че може да живее сам, да не разчита на никого. Наистина, човек може да живее сам, без упование и Вяра в Бога, но в края на краищата ще види, че нещо съществено му липсва. Бог е източник на живот, на светлина, на свобода; без Него никакъв живот не съществува. Всяка мисъл, която излиза от Бога, е запалена свещ, всяко Божествено чувство е запален огън – какво ще прави човек без светлината и топлината на тия мисли и чувства? Докато пази естествения ред на нещата, той се ползва от тяхната светлина и топлина и ние казваме, че този човек живее правилно; наруши ли естествения ред, той изгубва светлината и топлината на своя живот – тогава се намира вън от всякакъв морал, вън от условията на Великия живот. Какво представлява моралът? Моралът е чувство, с което човек различава правото от кривото, Доброто от злото. Докато свещта на вашия живот свети, вие различавате правото от кривото; изгасите ли я, оставате в тъмнина и не можете да различавате Доброто от злото. За да не изпадне в тъмнина, човек трябва да възстанови правилния ред на нещата, да възстанови връзката си с Първата Причина. Това може да стане още днес – от човека зависи да възстанови отношенията си. Някога, в далечното минало, той сам ги е нарушил, следователно сам трябва да ги възстанови. Всеки сам е виновен за грешките, които е направил, но като не искат да признаят вината си, хората търсят причините за своите нещастия вън от себе
10 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА си: бащата се връща от работа недоволен от забележките на началника си и търси вината в децата и в жена си – той мисли, че ако не бяха те, нямаше да работи толкова много и щеше да бъде по-спокоен, по-лесно да понася забележките на хората. Каквито са отношенията на хората в светския им живот, такива ще бъдат и в религиозния, и в духовния им живот. Като се намери пред мъчнотиите на живота, религиозният започва да се сърди на своите духовни братя, че не му помагат. Той казва: – Не виждат ли тия хора, че имам жена, деца, че съм затруднен? – Деца имат и птичките, а не само ти. – Но аз вярвам в Бога! – Какво от това, че вярваш? Ти си се родил с вярата си, не си започнал да вярваш отсега. Ако отсега нататък трябва да вярваш, твоята работа е свършена. Да вярва човек – това е в естествения ред на нещата. Този ред изисква от детето послушание, а от бащата – любов; ако детето не слуша и ако бащата не обича, нищо не е в състояние да им помогне. Послушание и обич са две неща, които определят правилните отношения между сина и бащата, между човешката душа и Бога. Как може да се поддържа хармонията между човека и Бога? Едно от условията е молитвата. Чрез нея се поддържа свещената връзка на човешката душа с Първата Причина на нещата. – „Не искам да се моля.“ Щом не искаш да се молиш, ще влезеш в неестествения ред на живота. Молитвата е едно от съществените задължения на човека; каквото представляват физическите задължения за него, такова нещо представлява молитвата за духовния му живот. Ако не плаща редовно дълговете си, все повече обърква работите си – лихвите се трупат, дългът се увеличава, докато един ден човек се намери в безизходно положение. Следователно, иска или не, все трябва да плати задълженията си; не плаща ли, той е осъден на големи страдания и нещастия. След това ще пита защо страда; страда, защото не се е молил, не е плащал задълженията си. – „Длъжен ли съм да се моля?“ Ти си толкова длъжен
1. ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА 11 да се молиш, колкото и да дишаш, да ядеш, да мислиш, да чувстваш – това са задължения, които влизат в естествения ред на живота. Не само това, но човек е длъжен да прави ред гимнастически упражнения; не прави ли тия упражнения доброволно, насила ще го заставят – ще дойде някоя болест, ще го сложи на легло, където по цели дни и нощи ще се извива ту на една, ту на друга страна. И тъй, щом е дошъл на Земята, човек неизбежно трябва да следва естествения ред на нещата. Докато реката тече, плаващите в нея частици трябва да следват движението Ă; пожелаят ли да спрат своето движение, те ще причинят подпушване на водата, реката ще повдигне нивото си и ще започне да залива всичко, което се изпречи на пътя Ă: ниви, лозя, градини. Лозарите и градинарите ще търсят причината за подпушването на реката и като я намерят, ще дадат тласък на спрелите се частици, като ги отправят в посока към морето, накъдето се стреми самата река; те няма да ги питат искат ли да се движат, или не – ще ги заставят насила. Същото се отнася и до човека: не е важно дали иска, или не иска да се движи според великите закони на Живота; щом е слязъл на Земята да учи, той е длъжен да следва законите на естествения му ред. Като следва тия закони, ще дойде до пристанището на Великия океан, където се вливат всички реки и морета. Това се отнася до всички хора, вярващи или безверници. Който вярва, той придобива нещо; който не вярва, губи. Докато живее, човек трябва да бъде доволен от условията на живота си, да ги използва съзнателно за работа. Какво представлява сърденето, гневът? Когато в човека се събере излишна енергия, той започва да се гневи. Гневът е качество не само на човека, но и на животните – когато агнето се сърди на майка си, то започва да блее. В блеенето няма никаква наука, никаква философия, то е нещо старо, отживяло времето си; човек трябва да се откаже от старото, от живота на своите деди и прадеди. Когато дойде до съзнанието да се освободи от стария живот, той пожелава да се уедини, да остане сам. Когато се стреми към самота, човек има известно задължение към себе си; щом потърси обществото на много хора, това показва,
12 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА че иска да сподели с тях своите постижения. Наистина, когато чете и учи, човек обича да бъде сам; когато споделя прочетеното и наученото, иска да се срещне с хора, с които да обсъди това, което е прочел и научил. Като ученици, от вас се иска да имате ясна представа за живота, за законите, които го управляват. В него има неща неизбежни, строго определени, но има и неща, които не се допускат – например съмнението в Бога не се допуска. Човек може да се съмнява, но всяко съмнение в Бога не води към добър край. Да се съмняваш в Бога означава да се съмняваш в Любовта, а съмнява ли се в Любовта, човек се съмнява в Живота; това е невъзможно, невъзможно е човек да се съмнява в Живота – усъмни ли се в Живота, той престава да се нарича човек, престава да мисли. Отличителното качество на човека е способността му да мисли. Който не мисли, не е човек; който убива, също не е човек; който не живее добре, и той не е човек. Щом мисли, щом живее добре, човек заслужава името си – той живее в Любовта, която му дава всички условия и възможности за растене и развиване, той живее в душата си и може да направи всичко, каквото пожелае. Отдели ли се от душата си, човек коренно изменя понятията си за света и коренно изменя отношенията си към него – защо? Защото изгубва светлината си. Той се намира в положението на някой, който е влязъл в тъмна стая. Какво може да вижда в тъмнината, каква представа ще има за света от тъмната стая? Щом запали свещта, вече вижда ясно, вследствие на което и отношенията му към света се изменят. И тъй, живейте в Светлина, за да разбирате естествения ред на нещата, да не си създавате ненужни страдания. Стремежът на човека към реализиране на неговите големи желания му причинява ред ненужни страдания; всяко желание в него представлява слон, за изхранването на който са нужни много материални средства. За изхранването на един слон са нужни около пет крини ориз на ден; отглеждането на слона не е задача за сиромаха – само богатият, капиталистът може да отглежда слон.
1. ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА 13 Иска ли да изпълни правилно своите задачи, човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, както и във всеки външен глас, чрез който Разумните същества му нашепват кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е. Светът, който е над нас, има грижа за всичко, което става в по-долните от него светове; там полагат всички грижи за нас – да регулират нашите мисли, чувства и постъпки. Като изправя постъпките си, като се вслушва в съветите на Разумните същества, човек се свързва с тях, а същевременно и с Духовния свят. Радвайте се, че сте свързани с Духовния свят и с Разумните същества, които постоянно ви говорят и напътстват. Докато те ви дават съвети, вие сте на прав път; престанат ли да се грижат за вас, сте на крив път. Те казват: „Който иска да живее между нас, трябва да бъде съвършен, да изпълнява Волята Божия“. Дръжте в ума си мисълта да бъдете съвършени като Бога; дойдете ли до тази мисъл, всякакво обезверяване е изключено. Влезе ли в света на съвършенството, човек се превръща в ангел, т.е. в Божи служител, който има за цел да помага на своите ближни, а светът се нуждае от работници – Христос казва: „Жътвата е много, работниците – малко“. От всички хора се иска работа на Божествената нива, а дали ще грешат, или не, това е друг въпрос. Човек все ще греши, но като греши, едновременно с това ще се учи. Кой ще го учи – Бог. Като прави Добро, Бог му говори, учи го, но и като прави зло, Бог пак му говори. Той вижда и доброто, и злото, които човек прави – нищо не може да избегне от Неговото око; за доброто, което прави, Бог го похвалява, а за злото го укорява. Като го укорява, Той има желание да го изправи. Като прави зло, човек неизбежно се натъква на страдания, а щом прави добро, се радва. Стремете се към Доброто, като избягвате злото, за да имате похвалите на Бога. Божията Любов носи пълния Живот. 1. лекция, 28 август 1929 г., София, Изгрев
ПРАВИЛНИ ВРЪЗКИ Размишление. Съвременните хора трябва да спазват няколко правила, ако искат да успяват в живота си. Те са следните: никога не чоплете раната си – имате ли някаква рана, не я пипайте, оставете я свободно да зараства; имате ли някакви слабости, правете ред усилия да се издигнете над тях. Който не може да се справи със своите слабости, не може да се нарече човек; без да иска, чрез слабостите си той изпада в животинско състояние. Това са правила, които се отнасят до всички хора. Съзнателно или несъзнателно всеки човек се стреми да стане уд на Великия Божествен организъм, за да може правилно да расте и да се развива. Ръката на човека може правилно да расте и да се развива само когато е свързана с тялото му; отдели ли се от него, тя престава да се развива и скоро изсъхва. Веруюто на човека може да се развива само тогава, когато той е свързан с всички Разумни същества, които поддържат същото верую; аз говоря за онова верую, което носи Живот, Знание и Свобода на човека. Изгуби ли това верую, той изгубва всичко и в него се зараждат ред болезнени състояния, психически и физически, докато най-после умира. Какво означава смъртта? Смъртта не е нищо друго, освен постепенно отделяне на удовете от общия организъм. Мнозина мислят, че след смъртта всичко свършва. Добре е със смъртта да свърши всичко, но не е така – човек продължава да живее и след смъртта, и то толкова по-добре, колкото по-съзнателно е живял на Земята. Днес всички хора се стремят към придобиване на щастие. Чудно е как могат да се стремят към щастие, когато делят Живота, а и Любовта. Сам по себе си Животът е неделим – няма Живот само на Земята или само на Небето; Животът е един и непреривен. Същото казваме и за Лю
2. ПРАВИЛНИ ВРЪЗКИ 15 бовта. Това, което хората наричат щастие, се заключава в свързването им с Бога – свържат ли се веднъж с Бога, щастието започва да тече в живота им като река. Докато не дойдат до съзнание да разберат къде се крие тяхното щастие, те го търсят ту в жената или в мъжа, ту в децата, ту в богатството, ту в знанието, ту в силата, но в края на краищата от всичко се разочароват; след всяко разочарование иде страданието, което не е нищо друго, освен език на Бога – чрез страданието Бог говори на хората, че пътят, по който търсят щастие, не е прав. Въпреки това със своите криви мисли и разбирания те искат да заставят Разумните същества да мислят като тях; това е невъзможно. Следователно разумният не може и не трябва да върви по пътя на неразумния. – „Ама Бог е всесилен, Той е в състояние да измени всичко.“ Тъкмо защото е всесилен, Той оставя човека да страда, да се ограничава и заробва. Той не си служи с насилие; веднъж дал свобода на човека, оставя го свободен да изпълнява или да не изпълнява великите закони на Битието. Изпълнява ли ги, ще бъде свободен; не ги ли изпълнява, сам се ограничава и лишава от дадената свобода. Щом се ограничи, страданията неизбежно го следват – невъзможно е ръката да живее свободно и щастливо, щом се отдели от общия организъм. Отдели ли се от общото, човек вече няма условия за работа; той ходи тук-там, очаква на другите хора – от този иска няколко лева, от онзи парче хляб, докато най-после всички затворят вратите си за него. Ще дойде ден, когато течението на реката за този човек ще прекъсне и той ще остане сам в живота, без никаква външна подкрепа; тогава най-после ще разбере, че трябва да работи, но не отделно от общия организъм, а в съгласие с него, ще намери мястото си във Великия организъм на Живота и ще започне да работи. Следователно, докато работи в съгласие с Общото, човек се ползва от Божието благословение, и то заслужено, а не като подаяние. Подаянието е изключение в живота, а в изключенията няма никаква обмяна. Обмяна съществува в работата – когато две същества работят съзнателно и с любов, между тях става правилна обмяна.
16 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА Като работи, като вярва, като люби, човек всякога ще бъде здрав. Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, както и на правилна обмяна между душите, от друга. Дойде ли някаква болест, тя е нарушаване на закона за правилната обмяна. Ще кажат някои, че болестите, нещастията са от Бога, че Бог е благоволил в това; казано е обаче в Писанието, че Бог не благоволява в смъртта и страданията на човека. Може ли бащата, който е родил един син, да иска неговото нещастие? Може ли бащата да изпрати крадци, разбойници да оберат, да убият сина му? Може ли бащата да изяде сина си? Това е невъзможно! Щом е дошъл на Земята, човек трябва да учи, да си изработи прави разбирания, прави възгледи за живота, за Природата и за себе си. Той трябва да се откаже от своите механични разбирания и да ги замести с органични, които всякога могат да се подложат на опит. Щастието на човека не зависи от обкръжаващата среда, а от самия него. Той трябва да разчита на онази Божествена потенциална енергия, вложена в него; има ли тази енергия в себе си, може да разчита на външни и на вътрешни благоприятни условия, но изгуби ли я, с нея изгубва всички добри условия за работа и за живот. Само Божественото в човека дава условия за работа, за градеж; вън от него всяка работа, всеки градеж е временен. Само Божественият живот осигурява на човека чистота, успех и щастие. Да живее човек в съгласие с Божественото, това значи да живее в душата си, която никога не се петни – нищо не е в състояние да отнеме чистотата на душата. Съвременните хора не живеят още в душата си и въпреки това говорят за Любов, за сродни души. Момък обича някоя мома и я нарича сродна душа. Защо я нарича така – защото му давала нещо хубаво от себе си, изливала красиви чувства към него. И фурнаджията дава хляб на клиентите си, но не е сродна за тях душа. А какво по-хубаво нещо има в света от хляба? Въпреки това вие не можете да кажете, че който ви дава хляб, той е ваша сродна душа. Вие можете да наречете сродна душа само онази, която е готова да се жертва за вас при всички условия на живота ви.
2. ПРАВИЛНИ ВРЪЗКИ 17 Прави възгледи трябва да имате. Не е въпрос само да говорите, но всяка дума, която излиза от устата ви, трябва да е проверена: говорите ли за Любов, всеки трябва да я почувства; говорите ли за Свобода, дайте свобода на себе си, дайте я и на другите. Не прилагате ли сами това, което говорите, вие лъжете себе си, лъжете и другите. Бъдете искрени в чувствата си; ако едно чувство е животинско, не му придавайте по-висок характер. Научете се да определяте нещата според тяхната стойност: ако едно чувство е животинско, да се прецени като животинско; ако е човешко – като човешко. На всяко нещо трябва да се дава съответна цена. Следователно като ученици, вие не трябва нито да подценявате, нито да надценявате нещата. Сега от всички хора се изисква разумен живот. За да живеете така, трябва да се освободите от своите слабости. Като видите нещо, не бързайте да се произнасяте – за да се произнася върху известен въпрос, човек трябва да има знания; същевременно той трябва да бъде абсолютно справедлив. Кой каквото прави, каквито и чувства да го вълнуват – това е негова работа; всеки е отговорен за себе си. Не се месете в чуждите работи! Всяка постъпка се определя от последствията си и задача на всеки човек е да работи върху себе си, да се справя със своите слабости и недъзи; що се отнася до живота на другите – това не е негова работа. Лесно е да се критикува, но който критикува, той сам трябва да даде един идеален метод за живеене. Между хората трябва да съществуват правилни, разумни отношения, каквито съществуват между всички планети. Правилните отношения между планетите се определят от техните разстояния – докато тия разстояния се пазят, и отношенията между тях остават едни и същи; изменят ли се разстоянията, и отношенията между тях се накърняват. Каквото е външното отношение между планетите, такова е вътрешното отношение и между хората: те са поставени на известно разстояние едни от други и това разстояние не трябва да се нарушава; наруши ли се веднъж, нарушават се отношенията помежду им.
18 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА Сега, като говоря за разстоянието между хората, това не значи, че тия отношения са абсолютно неизменни; отношенията на хората са органични, а не механични, вследствие на което подлежат на промени. Отношенията на планетите са неизменни, ала психическите отношения на хората менят своите центрове. Както човек мени отношенията си към хората, така променя и отношенията си към различните планети. Как ще си обясните промяната, която става с хората, ако не приемете влиянието на планетите върху тях? Има случаи, когато до известна възраст човек се намира под влиянието на една планета, а след тази възраст попада под влиянието на друга и сам се чуди какво е станало с него, че се е изменил толкова много. Например срещате един човек, който цели 20 години е живял в чистота и святост, но в един момент се изменя и започва да живее по друг начин. По-рано молитвите са били единственото му развлечение, но сега не се интересува от тях – защо? Срещнал е на пътя си една красива мома, заради която сърцето му е трепнало; тази мома го отбива от неговия път и му дава ново направление в живота. Защо е тръгнал след нея? Защото му била сродна душа. Какво сродство е това, което утре може да се разруши? Не, ако е въпрос за сродство, знайте, че всички души, които са излезли от Бога, са сродни. Всяко обикновено човешко отношение хората наричат сродство. Какво сродство е това, което трае само дендва? Днес гледате парче желязо – чисто, светло, но след няколко дни виждате, че е покрито с ръжда. Там, където става окисляване, никакво сродство не съществува; всяко окисляване говори за несъвършенство на нещата. Какво сродство е това, ако с приближаването си към една мома момъкът изопачава характера Ă? Сродни души са ония, които във всеки момент повдигат и облагородяват характера си. Всеки човек трябва да съдържа качествата на златото. Истински характер е този, който при никакви условия не се изменя. Като се намерят в трудни положения, на които не могат да издържат, хората казват: „Такава е Волята Божия“;
2. ПРАВИЛНИ ВРЪЗКИ 19 не, така не се говори – само светията, само праведният човек може да каже кое е Волята Божия и кое не е. Някой краде, заради което го слагат в затвор; като се види ограничен, той казва, че Волята Божия била такава. Краде ли човек, човешките закони непременно ще го хванат, но Волята Божия не е в човешките закони – Божествените закони нямат нищо общо с човешките. Светията познава Волята Божия и я изпълнява. Когато красива мома дойде при него, той я погледне, измери я с поглед и вече знае какви са намеренията Ă – тя или бяга от някой момък, или иска да изкушава светията. Той Ă казва: „Сестро, ако си дошла при мен да водиш чист живот, трябва да минеш по този път, по който аз съм минал: аз съм се молил по три-четири часа на ден. Ти искаш без молитва да постигнеш нещо; това е невъзможно, щастието не се постига лесно“. За да бъде щастлив, преди всичко човек трябва да даде място на Божественото в себе си; Божественото е храна за душата и ако не е приел тази храна, той никога не може да бъде щастлив. Когато Божественото се постави за основа, животът на хората се превръща в рай: птичките пеят, изворите бликат, цветята цъфтят, плодовете зреят, децата скачат и се радват; млъкнат ли птичките, пресъхнат ли изворите, не благоухаят ли цветята, Божественото се е оттеглило. Божественото създава братски отношения между хората, а човешкото ги разваля. Това се отнася и до личния живот – видите ли, че някой човек боледува, става песимист, ще знаете, че Божественото го е напуснало. Ще кажете, че това е закон на Природата; не, това е резултат на нарушаване на природните закони. В Божиите и във великите природни закони няма никаква измяна, те са постоянни и неизменни. Следователно, докато живее съобразно великите закони на Битието, човек всякога ще се ползва от Божието благословение. Който живее според тия закони, никога не петни душата си, а щом своята душа не опетнява, никога не може да петни и душите на своите ближни. Види
20 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА ли някоя красива мома, той се радва на красотата Ă, без да опетни с нещо нейната душа. – „Ама тя го целунала.“ Щом е по-слаба, тя може да го целуне; ако е по-силна от него, тя няма право да пристъпва към него. Закон е: слабият всякога пристъпва към силния, но не и силният към слабия. Ако бащата пръв пристъпва към детето си, от него нищо няма да излезе; първо детето трябва да пристъпва към баща си, после и бащата може да пристъпи към него. Дете, което първо пристъпва към баща си, за да го целуне и погали, е на прав път; от това дете велик човек ще стане. Като живее по този начин, човек ще изработи в себе си онази вътрешна чистота, към която душата му се стреми; не живее ли така, той изпада в механичните условия на живота, които водят към грях. Докато греши и върши престъпления, човек се намира в животинския морал; колкото повече се издига над обикновените условия на живота, толкова по-бързо навлиза в духовните, които го водят към велик, възвишен морал. Докато дойде до този морал, той неизбежно ще греши, но същевременно ще се изправя. По външния вид на човека, по лицето му ще познаете какъв е неговият морал. Който е придобил великия морал, той благоухае и където влезе, разнася своето благоухание. С морала, който излиза от него във вид на струи, той повдига падналите, утешава страдащите. Духовните отношения повдигат хората, физическите ги събарят. Като говорим за отношенията на хората, това не значи, че трябва да се механизират. Отношенията им трябва да бъдат чисти и свети. Желаете ли да целунете някоя мома, вие трябва да искате позволение от нейния Велик Баща. Как ще получите това позволение? Ще се молите ден, два, три, ще пишете писма до Баща Ă и ако Той ви позволи, можете да я целунете. Така трябва да постъпват младите моми и момци, когато искат да изразят едно красиво чувство. Ако постъпваха така, грях нямаше да имат, но понеже не спазват този закон, грехове правят и страдания имат. За да изпитва чувствата си, човек трябва да прави умствени маневри. Едно чувство е чисто и свято, ако човек
2. ПРАВИЛНИ ВРЪЗКИ 21 еднакво го отправя и към младата мома, и към стогодишната баба; отврати ли се от бабата, неговото чувство е користолюбиво. Едно сърце, един ум, една душа, един дух живеят и в младия, и в стария. Дойдете ли до външната форма на нещата, там въпросът е друг – младата мома е желана повече от бабата и именно това различие води към падение. Това различие говори за отсъствие на благородство в човека. Ако чувствата му и в младини, и в старини са издържани, това говори за присъствие на Божественото в него; ако външните условия не причиняват никакви промени в човека, той е дал път на Божественото в себе си. И тъй, искате ли да живеете идеално, да бъдете в хармония с всички живи същества, отворете душите си за Божественото. Законите на Божественото са закони на Любовта; те не са писани както човешките закони и не подлежат на промени както човешките. Законите на Любовта са написани в човешката душа. Отворете душата си и всеки ден прочитайте по един от законите, написани в нея; четете и прилагайте тия закони. Щом е дошъл на Земята да учи, човек трябва да различава животинските закони от човешките, човешките – от ангелските, ангелските – от Божествените, и да знае къде и как да ги прилага. Невъзможно е човек да служи на Бога като човек, със своите ограничени разбирания; иска ли да служи на Бога, той трябва да има чистотата и знанието на ангелите. – „Как се постига тази чистота?“ Чрез молитва, чрез работа и чрез учене. Някой се изправи, прочете набързо една молитва и тръгне на работа; така не се постигат нещата. Ония, които са се посвещавали на служене, са прекарвали по цели часове в молитва и съзерцание. Молитвата не подразбира шепнене на думи, но целият живот на човека трябва да се превърне в молитва – това е новото в света. И тъй, стремете се към Новото в света. То не се изказва с думи. Сегашните хора имат различни разбирания за отношения и за морал. Как ще им обясните кои отношения и кой морал са правилни? Казано е в Писанието: „По делата им ще ги познаете“. Следователно, ако в дружбата между мома и момък има повдигане, ще знаете, че те са
22 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА внесли нещо ново в отношенията си; това показва, че мислите и чувствата на двамата са оказали добро влияние. Ако човекът на Новото влезе в един дом, той ще донесе Божието благословение в него. Когато човекът на Новото види, че някой греши, нищо не му казва, нито го съди, но дълбоко в себе си се моли за него; щом се помоли сърдечно, молитвата му се приема – не минава много време и онзи, който греши, съзнава погрешката си и се изправя. Новото изключва всякаква обида, всякакво съдене, всякаква критика и недоволство. Живеете ли в Новото, ще пазите чистотата на сърцето и на ума си. Чистотата е първото условие за правилни отношения между човешката душа и Бога, между човека и Разумните същества. Човекът на Новото се отличава по това, че изключва от себе си всякаква лъжа, всякакво лицемерие, всякаква грубост. Направи ли някаква погрешка, той веднага я изправя. Ако брат му съгреши по отношение на него, готов е веднага да му прости; прости ли веднъж, забравя погрешката му. Как постъпват сегашните хора помежду си? Някой обидил някого и веднага иска извинение; обиденият го прости, но после разправя на всички как го е обидил. Това е човешко отношение, но не и отношение между души. Обиди ли те някой и му простиш, забрави всичко и създай нови, чисти отношения с него. Следователно, докато човек не изправи отношенията си към Бога, Божият Дух няма да работи в него. Не работи ли Духът в човека, всичко красиво в неговия живот се изгубва. Онзи, в когото Духът работи, живее в Новото: той се е отказал от стария живот, от старите разбирания, от стария морал; никога не критикува, защото знае, че грехът не е нещо новосъздадено – той води началото си от най-стари времена. Не е лесно човек да се откаже от старото, от изопаченото в себе си. Всеки носи нещо старо, т.е. изопачено, и за да се справи с него, трябва да има знания, да знае как да постъпва. Ако няма новото знание, ще има пак стари резултати: днес ще падне, утре ще падне; днес ще счупи крака си, утре – ръката си, докато стане инвалид, негоден за работа.
2. ПРАВИЛНИ ВРЪЗКИ 23 За да се справите със старото, вие трябва да създадете помежду си хармонична атмосфера; не можете ли да образувате хармонични отношения помежду си, не сте готови за нов живот. При това състояние колкото и да ви се говори за новото, вие ще се намирате в положението на богаташки син, който, като получи голямо богатство от баща си, за което не е готов, се впуска само в ядене и пиене и скоро изяжда парите си, без да придобие нещо съществено. Защо не е придобил нещо съществено? Не знае човекът какво да прави с богатството. Знанието е сила. Който не може да се справи със знанието, той ще си причини ред пакости. Засега човек придобива знанието си бавно и постепенно; колкото повече знание придобива, толкова повече съзнанието му се пробужда. Като изучава себе си, човек достига до познаване на външния и на вътрешния свят и разбира какво може да възприеме от различните светове: например ако възприема нещата чрез черния дроб, той се свързва с низшия свят; ако ги възприема чрез сърцето си, свързва се с човешкия свят; и най-после, ако ги възприема чрез мозъка си, той се свързва с Възвишения свят, със Света на мисълта – мисълта е Божественият свят в човека. Който не може да възприема мислите чрез горната част на мозъка, той не знае какво нещо е Божественото. То може да се уподоби на чист планински извор, който слиза в долината и напоява всичко, каквото срещне по пътя си. Сега, за да прилагате Новото, образувайте помежду си малки групи, в които да влизат млади и възрастни братя и сестри, за да си въздействате взаимно. Между млади и стари няма никаква разлика – младият и старият са все един човек. Стар е онзи, който се връща у дома си; той е ходил на работа и се връща вече. Млад е този, който отива на работа. Значи разликата между младия и стария се заключава само в посоката на тяхното движение; където се срещнат, те ще спрат, ще си кажат по няколко думи и ще продължат пътя си. Когато говорим за стари и млади, ние разбираме физическия живот на хората. Дойдем ли до ангелския живот, там няма стари и млади, там всички са
24 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА 33-годишни; по-стари от 33 години и по-млади от 33 години не съществуват. Желая ви сега да приложите в живота си закона на Любовта като закон за всеопрощаване. Правете опити в името на Любовта да простите на всички! Както Бог прощава греховете на хората, така и те трябва да прощават и своите грехове, и греховете на ближните си; само така може да се запази великата хармония в живота. Има неща, които човек сам трябва да направи. Ако сам не се свърже с Разумния свят, нищо не може да постигне. Гениалността, светостта се дължат на колективната работа на Разумни възвишени същества; без общото участие на тия Същества човек не може да разчита на никаква гениалност. Следователно всичко възвишено и благородно е резултат на общите усилия на същества от човешкия, Ангелския и Божествения светове. Когато казваме, че всичко в живота е постижимо, ние разбираме общата разумна деятелност на трите свята – физически, Ангелски и Божествен. Искате ли да постигнете нещо невъзможно, направете връзка с добрите хора на Земята, с ангелите от Ангелския свят и с Бога; направи ли тази тройна връзка, човек ще разбере смисъла на стиха: „Невъзможните за човека работи са възможни за Бога“. Има ли тази връзка, той ще разполага с такъв капитал, с който може да посрещне всичките си нужди. Желая ви да направите тройната връзка, за да имате постижения и в трите свята; само по този начин ще развиете физическото си тяло, ще подобрите сърцето си и ще просветите ума си. Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват в нас! 2. лекция, 4 септември 1929 г., София, Изгрев
ВЪН И ВЪТРЕ В ТЯЛОТО Размишление върху прилежанието. Пишете върху темата: Произход на непостоянството. Всеки народ има поне по една силно развита отличителна черта, с която се характеризира; тя може да бъде добра или лоша. И българинът има черта, по която се отличава от другите народности – той е твърд; реши ли да направи нещо, мъчно може да се разубеди. Що се отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в него. Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина. На човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита; той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си – обещава много, а малко изпълнява. Който има убеждения, той е човек със строго определена цел; неговото съзнание е всякога будно, защото има предвид постигането Ă. За непостоянния никаква цел не съществува; постави ли си някаква цел, той всеки ден отлага реализирането Ă. Природата е взискателна и строга. Има ли човек някаква цел в живота си, обещае ли, че ще я следва, Природата го държи отговорен. Тя търси причината за отлагане на нещата в самия човек и го заставя да махне препятствието от пътя си и да върви напред. За да дойде на Земята, всеки е обещал, че ще учи; ако не изпълни обещанието си, Природата насила го заставя да учи. Ако не учи, причината може да бъде външна – физическа, или вътрешна – умствена, но каквато и да е, с по-големи или с по-малки усилия човек трябва да учи. Ще каже някой, че има силно желание да учи, но средства няма, ала като му се дадат средства, той скоро се насища: учи година-две и прекъсва учението си. Наистина, има желания, които се явяват периодично, но желанието за учене не трябва да бъде от тях.
26 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА Желанието на човека да си хапне баница или друго нещо може да бъде периодично, но желанието му да учи трябва да бъде постоянно. Като ученик, дошъл на Земята да учи, човек трябва да познава желанията си и съзнателно или несъзнателно да ги подхранва според тяхното значение в живота му. Той трябва да подхранва добрите желания, а лошите, временните, трябва да остави сами на себе си – не трябва да се бори с тях, но да ги остави сами да отпаднат или да се трансформират. Ако не успее изведнъж да реализира добрите си желания, това не значи, че трябва да се обезсърчи. Като не могат да постигнат своите идеали, мнозина се отчайват и решават да се самоубият. Това решение не е намясто. Когато се намери пред някаква мъчнотия, естествено е за човека да се обезсърчи, но това не значи, че трябва да се самоубива. Как ще се самоубие – или във водата ще се хвърли, или от някоя канара ще скочи. И едното, и другото положение не са естествени. Някога, в далечното минало, е било естествено за човека да плува като риба във водата, но хвърли ли се днес в нея, той повече не може да излезе; някога, в далечното минало, е било естествено за човека да хвърчи като орел, да се спуска от канарите, но хвърли ли се днес от някоя канара, той ще се убие. Като ученици, вие трябва да си давате отчет за всека идея, която се явява в ума ви, да знаете откъде иде и защо иде. Много от идеите на човека имат отрицателен характер, вследствие на което той не трябва да ги допуска в ума си, а още повече – да ги реализира. Например дойде ли в ума на някого идеята да се самоубие, той трябва да се запита защо иска да се самоубива. – „Не ми се живее.“ Какво друго ще правиш, като не ти се живее? Като иска да се самоубие, човек мисли, че ще сложи край на живота си и никой няма да го безпокои; той се лъже, животът продължава и след смъртта. – „Ще заспя поне, ще си почина малко.“ И тук се лъже. Даже минералът, който е в постоянен сън, пак е обезпокояван – ту растението забива корените си в него, ту човешкият чук го удря и откъртва
3. ВЪН И ВЪТРЕ В ТЯЛОТО 27 цели парчета от него. На същото основание, докато е на Земята, човек постоянно ще бъде смущаван от неговите кредитори – всеки иска да му се плати. Дали може да плати на всички кредитори – това не е важно, но той трябва да стане смел и решителен, да разговаря с тях. Все някога ще изплати дълговете си, но изведнъж не може. Човек трябва да е готов да плаща дълговете си, а кога ще ги изплати – това е въпрос на време. Опасно е, като ги отлага, да не иска вече да плаща. Каквото и да прави, той няма да се освободи от задълженията и дълговете си, те ще го следват и на онзи свят. В процеса на изплащане човек се учи да говори и да изпълнява. Колкото повече се увеличава способността му да говори, толкова повече трябва да се увеличава готовността му да изпълнява. Следователно, когато паметта на човека отслабва, трябва да знаете, че желанията му се увеличават. За да не отслабне паметта му, с увеличаване на желанията едновременно трябва да се усилва мисълта му, иначе в него ще се яви недоимък – чувствата се усилват за сметка на мисълта. Наистина, когато чувствата вземат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва; той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Казват, че младите моми и момци обичали да фантазират. В това отношение те приличат на циганина, който носел гърне с мляко на главата си и мечтаел за много неща: как ще продаде млякото и ще си купи кокошки; после ще продаде кокошките и ще си купи овца; като я използва, ще я продаде, за да си купи крава, а като продаде кравата, ще си купи кон и т.н. Така хвърчал в мечтите си и си въобразил, че ще се ожени за княжеска дъщеря, от която ще му се родят две красиви деца, момче и момиче. От радост той подскочил, гърнето с млякото паднало от главата му и се счупило. Къде отидоха мечтите му – изгубиха се заедно с млякото. Това става не само с младите, но и с религиозните, с учените, с философите. Религиозният, като повярва в Бога, израстват му криле и си фантазира вече как хора
28 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА та ще започнат да го следват. Като започне да фантазира, той подскача на улицата и гърнето пада на земята; като разсипе млякото, вижда, че е обикновен човек, че нищо не може да направи. И философът фантазира – мисли, че като напише едно съчинение, ще оправи света. От радост той подскача, но гърнето с млякото пада на земята и се счупва; тогава той казва: „Защо ми трябва тази философия? Моята глава не може да роди нещо особено“. Като вървите по улиците, навсякъде ще видите паднали фантазьори: тук един религиозен, там един философ, на трето място един учен – това са все хора работници, в които желанията вземат надмощие. Където желанията и чувствата вземат надмощие, там мисълта е слаба. Когато чувствата на човека вземат надмощие, почвата на неговото сърце е много мочурлива – където стъпи, краката му потъват. Каквото посеете на тази почва, нищо не никне; за да я подобрите, трябва да направите дренаж, да отведете излишната вода. Като ученици, вие трябва да познавате отрицателните си черти и да се предпазвате от тях. Същевременно трябва да знаете произхода им; за да го намерите, мислете често върху тях, съпоставяйте нещата, докато в ума ви дойде светлина, която ще ви помогне да намерите корена на вашите отрицателни черти – като намерите корена им, силата ви ще се увеличи и вие лесно ще се справяте с тях. Ако човек не мисли, Природата нищо не може да му даде – тя дава само на онзи, който работи. На работния и на прилежния Природата е готова да отпуска кредит, за да реализира желанията си; на мързеливия тя не отпуска никакъв кредит. И тъй, знайте, че Природата е крайно взискателна към ония, които само фантазират, без да прилагат; на такива тя не отпуска никакъв кредит, вследствие на което те трупат големи задължения и дългове. Как може да се освободи човек от дълговете си – като прилага; той трябва да се откаже от мечтите и фантазиите на младите моми и момци, на религиозните, на учените, на философите, на поетите и да започне да работи съзнателно. Добре е човек
3. ВЪН И ВЪТРЕ В ТЯЛОТО 29 да живее с мечти, да си въобразява, че е виден учен, музикант или художник, но за това се искат знания. Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи задължения има, от него се изисква много. Какво ще прави той, ако няма знания, съответни на положението му? Ще се обезсърчи и отчае – защо? Защото е търсил лесния път. Има лесен път в живота – това е пътят на малките, микроскопичните величини. Започнете да работите с микроскопичните величини: например вървиш по пътя, но тук-там срещаш малки, остри камъчета, които причиняват болка на краката; наведи се спокойно, вдигни камъчетата, сложи ги настрани и продължи пътя си. Ритнеш ли ги с крак и тебе ще ритнат; с ритане въпросите не се разрешават. Мнозина искат с малко труд да постигнат големи резултати. Слушате някой да казва, че иска да стане ангел; и това е възможно, но за да се повдигне до тази степен, ангелът е минал през големи изпитания. Често от Небето изпращат някой ангел да повдигне един от най-големите грешници; ако мисли, че с един замах може да го изправи, ангелът е пропаднал на изпита си – с десетки и стотици години той ще бъде свързан с грешника, докато го повдигне. Не го ли повдигне, той не е разрешил задачата си; ще върви след грешника, ще слиза и ще се качва с него, докато го постави на прав път. След това може да се върне на Небето, където го възнаграждават за успешно завършена работа – ако е бил еднокрил, млад чин, ще му поставят два чифта криле и го произвеждат в чин слуга, т.е. служител на Бога, минал през големи изпитания. Сега мнозина от вас седят и фантазират как ще проповядват и учат хората – те си представят, че целият свят се стреми към Новото и за тях се отваря работа. Ами ако никой не се интересува? Не чакайте да дойде този ден и тогава да работите, но започнете работата си още сега. Божественото само си пробива път, и то незабелязано; то се движи като подпочвена вода и каквото срещне, разтваря, чисти, проправя своя път. За Новото в света работят хиляди съзнания, които обгръщат в себе си всичко. Кой отвори пътя на Христа?
30 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА Кой застави хиляди хора да тръгнат след Него, готови да се жертват за Неговото учение? Божественото съзнание работеше и работи по хиляди начини: чрез добрите хора, чрез еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени в човешки форми. Напредналите души и досега работят, за да поставят Христовото учение в истинското му положение. Много нови идеи има днес и ако имат за цел да реформират света, те ще успеят. Дали са Божествени ще познаете по методите, с които си служат, и по резултатите, които имат; щом методите са Божествени, ще дойдат работници и от Небето, и от Земята. Съвременните хора се нуждаят от положителни мисли. Положителна мисъл е тази, в която няма фантазии, но има приложение; тя се нуждае от въображение като импулс за творчество, а творчеството подразбира приложение. Да твори човек не значи да се заеме с грандиозни неща, той трябва да започне от най-малкото – достатъчно е да се вгледа в себе си, да види колко работа му предстои. Например да се самовъзпита човек е една от великите задачи на неговия живот. Как ще твори отвън, ако не е търпелив? Днес малко хора са търпеливи; външно те се въздържат, но вътре става голямо брожение, всеки момент са готови да избухнат – достатъчно е да им се каже една обидна дума, за да избухнат моментално. Нетърпеливият човек е подобен на експлозив – ако приближите към него една запалена клечка кибрит, веднага ще експлодира. За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание. Представете си, че сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носЕте в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка; той ще я вземе и ще започне да дъвче – по този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате. Като давате често ябълки, ще упражнявате щедростта си, пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас.
3. ВЪН И ВЪТРЕ В ТЯЛОТО 31 Докато не сложите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг. Ябълките са символ, който трябва да преведете; може да го приложите буквално, а можете и преносно. Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота от съд, обърнат с отвора надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота от първия. Ако пък в чаша, пълна с вода, искате да поставите друго тяло, последното трябва да бъде потежко от водата; ще вземете пясък и ще слагате в чашата, докато всичката вода се излее навън. Значи всяко разумно усилие, което човек прави, има добри резултати. В пътя на възпитанието и самовъзпитанието си съвременните хора са дошли до една област, която се нуждае от нови методи. Като се блъска тук-там, най-после човек идва до убеждението, че трябва да бъде праволинеен. Да бъдеш праволинеен значи да се движиш в едно измерение, като правата линия. И това е добро, но човек се нуждае от опорна точка в живота си. Да се движи по права линия означава да се върне там, откъдето някога е започнал, но каква ще бъде неговата опорна точка? – „Да имам поне една основна идея.“ Добре е това, но каква ще бъде тази основна идея? Не, докато се движи само по права линия, той не може да има големи постижения. В движението си по права линия човек вижда само две точки – началната и крайната. Като се движи така, той вижда, че и този път не го задоволява. Тогава казва: „Все трябва малко да се огъна, да разширя съзнанието си“. Огъне ли се, образува плоскост и започва да се движи в две направления – по дължина и ширина. Щом се движи по плоскост, той има най-малко три граници – три страни. Триъгълникът определя най-малките възможности за движение в плоскостта. Този човек се е огънал вече, излязъл е от живота на правата линия; за такъв казват, че е криволинеен, т.е. не се движи само по права линия, и го наричат еретик, отстъпник. Но човек не спира и тук – като се разшири, той започва да се задълбочава, влиза в пътя на трите измерения – на куба.
32 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА 32 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА Докато живее на Земята, в материалния свят, човек има възможност да се движи най-много в три измерения; влезе ли в Духовния свят, той се движи в четири, в пет и повече измерения – именно затова духовният живот мъчно се поддава на описание. Човешкият език не е в състояние да предаде това, което духовният човек преживява. Какво представлява Духовният свят не може да се каже. Съзнателно или не човек живее в Духовния свят, без да го вижда – той вижда само границите на четириизмерния свят. Като влезе в петизмерния, тогава вижда и разбира четириизмерния. Като влезе в този свят, тогава ще го разбере и ще знае какво става с умрелите. Сегашните хора още не живеят съзнателен духовен живот, но въпреки това третират въпроса за Бога. Невъзможно е ръката да има мнение за човека, невъзможно е пръстите на ръката да знаят какво представлява цялата ръка. Следователно каквото е отношението на пръстите към ръката и на ръката към цялото тяло, такова е отношението на човека към Бога. Докато не влезе в него, човек не може да Го разбере. Да пита човек какво нещо е Бог е все едно да пита какво представлява светлината. Ще приведа един пример за обяснение на понятието светлина. Влизате в една тъмна стая със спуснати кепенци на прозорците, за да се срещнете с човек, който от рождение живее при тази обстановка и не знае какво нещо е светлина. Вие му давате научни обяснения за светлината, но той нищо не разбира; тогава вземате един свредел и правите малка дупка на кепенците. Запитвате затворения човек: – Какво виждаш? – Една тясна дълга светла ивица. Направите още една дупка. – Сега какво виждаш? – Още една светла ивица. НаправИте десет, сто такива дупки. След това отваряте целия прозорец. – Какво виждаш? – Светлина.
3. ВЪН И ВЪТРЕ В ТЯЛОТО 33 Всички предмети наоколо стават видими, ясни, разбрани. Следователно това, което прави предметите, както и цялата обстановка около нас видима, ясна, разбрана, наричаме светлина. На същото основание казваме: онова Същество, което във всички случаи на живота осмисля и осветява нещата, наричаме Бог. Докато човек седи в прашна и тъмна стая, животът му няма смисъл; изчисти ли стаята си, отвори ли прозорците си, светлината влиза вътре и осмисля неговия живот. Светлината е проява на онова Разумно начало в живота, Което осмисля нещата. Кое е това Начало не е важно и как ще Го наречете също не е важно; за човека е важно да знае, че има едно Велико начало в света, Което регулира живота, Което осмисля и осветява всички неща. Съвременните хора обичат да философстват върху въпроси, които нямат никакво разрешение, и след всички философии заминават за другия свят с неразрешени въпроси. Там се виждат обезплътени, само със съзнанието, че съществуват, но къде са, какво ги чака – нищо не знаят; те се намират в положението на точка, без никакво измерение. Започнат ли съзнателно да се движат, минават в живота на правата линия и придобиват едно измерение; после навлизат в плоскостта, в областта на двете измерения; от плоскостта отиват в триизмерния свят – в живота на телата; след това минават в четириизмерния, в петизмерния свят, докато отново слязат на Земята и започнат да се учат. Като се убедят, че не са могли да разрешат отвлечените въпроси, те казват: „Дълбока философия е това“. Наистина, всички неразрешени въпроси, всички дълбоки мисли са подобни на кладенец без дъно. Колко е дълбок един въпрос зависи от разбирането на човека; дълбочината на нещата е относителна. Един пътник минавал през гора в тъмна бурна нощ. По едно време той се подхлъзнал и полетял към една пропаст. За щастие успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал над пропастта. В това положение той си мислел: „Какво ли ще стане с мен, ако се отпусна и падна в пропастта?“. Като се държал известно време за клона, ръцете
34 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА му толкова отмалели, че не можел повече да разчита на тях. „Да става каквото е определено!“ – казал той и пуснал клона, за който се държал; каква била изненадата му, когато видял, че разстоянието от краката му до пропастта било само 15 см. Разбиранията на някои съвременни хора са толкова дълбоки, колкото пропастта под нозете на пътника. Човек се безпокои за нищо и никакво. Той мисли къде ще отиде след смъртта си; след смъртта си отива там, откъдето е дошъл. „Дали ще стана богат?“; ти и сега не си сиромах – разполагаш с голям капитал, но не си го пуснал в обращение. Човек е богат, здрав, силен, учен – от него зависи да разработи това, което му е дадено. Ако мисли, че е сиромах, невежа, слаб, такъв ще стане – каквото мисли, това ще изработи от себе си. Знанието, добродетелите не се придобиват изведнъж, те не текат като река, но се събират капка по капка. Когато постъпи в първи клас, ученикът започва от буквата А, от елементарните неща; като работи съзнателно и с любов, той минава от клас в клас, завършва едно училище и влиза в друго. Докато е на Земята, ученикът трябва да завърши земното училище и да мине в по-горно, да дойде до положението на светия. Кого наричаме светия? Светия е онзи, който свети на объркалите пътя си и ги учи да живеят правилно. Той не се е родил светия, а е учил дълго време, докато стане такъв. Като всички ученици, и той е започнал от буквата А, но е учил с любов. Светията казва на хората: „Който иска да придобие търпение, трябва да дава ябълки на всички, които имат намерение да го предизвикват. Който иска да се справи със страха си, трябва да се моли да поставят на пътя му тъкмо това, от което се страхува – ако се бои от мечка, трябва няколко пъти да среща мечка, за да привикне към нея, да види, че не е толкова страшна, колкото си я представя“. Човек става смел, когато се убеди, че това, от което се страхува, не е толкова страшно. Предметът, който ви плаши, може да е недействителен и може да мине и замине край вас, без да ви причини някаква опасност.
3. ВЪН И ВЪТРЕ В ТЯЛОТО 35 Искате ли да вървите в естествения път, трябва да изучавате нещата основателно, да придобиете дълбоко разбиране. Не изучава ли нещата както трябва, човек достига до криви разбирания и казва: „Каква полза от това, че водя чист живот? Никой не цени това, което правя“. Да води човек чист и свят живот означава да е спечелил нещо; щом е така, ясно е защо хората се интересуват от неговите печалби. Те могат да се интересуват от печалбите на човека дотолкова, доколкото неговите печалби са и техни; хората се интересуват едни от други дотолкова, доколкото благото на един е и тяхно благо. Не е въпрос човек да се раздаде така, че от него нищо да не остане, но той трябва разумно да се жертва. Да се жертва за другите означава следното: ако е извор, да съдейства на другите да станат извори, всички заедно да се влеят в общия океан на живота; жертва, при която изворът става чешма, а чешмата – извор, не е разумна. Има смисъл човек да се жертва, но само тогава, когато е извор, голяма река, море или океан – и сам да се ползва от благата си, и ближните му да се ползват от него; нека всички хора използват водите му за пиене, за поливане на лозя и градини, за плаване с кораби по тях и т.н. Да си помагате взаимно, да обменяте благата си – това е задача на Новото учение. Това Учение води хората към нов живот, към условията на Духовния, на четириили петизмерния свят. Влезете ли в този свят, всички противоречия изчезват. Намисли ли някой да ви дразни, дайте му една-две ябълки; с други думи казано: ако някой е недоволен от вас, извадете една сума от джоба си и му я дайте. Той е работил цял ден, но вие не сте му платили достатъчно – дайте му още 30 лева, за да го задоволите; ако пак не е доволен, дайте му още 30 лева. Влизайте в положението на ближния си и правете нещо за него, за да го задоволите. Хората се страхуват да дават, за да не се опропастят; не, разумното даване не опропастява човека. Давайте, за да ви дават! Като дава с любов и като взима с любов, човек расте и се развива правилно. Даването не се отнася само до материалните, но и
36 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА до сърдечните отношения на хората. Ако някой ви обиди, не очаквайте само той да дойде и да ви иска извинение – и от ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нещата и да бъдете готов пръв да пристъпите към него. Ще ви каже някой, че нищо не струвате – трябва ли да се обиждате от това? Кажете му: „Прав си, вчера нищо не струвах, защото бях празно шише, но днес се напълних с ценно съдържание; претегли ме и ще видиш, че днес тежа повече от вчера“. Това се случва с всички хора – днес са празни шишета, нямат никаква цена, но утре, като се напълнят с масло или с друго нещо, цената им се увеличава. Съвременните хора се намират пред ред задачи, останали още от далечното минало, които трябва да се разрешат. Ако вие доброволно не ги разрешите, ще дойдат големите ви братя и насила ще ви заставят да ги решите. Какво прави големият брат с малкото братче – ако то не слуша и не иска да го следва, големият брат го хваща за ръка, дръпне му ухото два-три пъти и го заставя да върви. Така постъпват с всеки, който не иска да работи, сам да реши задачата си. Човек трябва да бъде разумен, да е готов да решава задачите си, да плаща дълговете си. И който има да взима, и който има да дава трябва да бъде буден. Като работи и изплаща дълговете си, той може да греши, но това нищо не значи; за предпочитане е понякога да греши, да се гневи, отколкото да умре и да се освободи от всякакви задължения. Умрелият се освобождава временно от задължения, но обкръжаващите, близките му плащат за него. Ето защо за предпочитане е човек да плаща дълговете си, да решава задачите си, но да бъде жив, отколкото да се освободи от всички задължения и да умре. Щом сте дошли на Земята, вие трябва да учите, да се познаете. Човешкото естество се отличава с две черти: мекота и твърдост; при едни условия човек е мек, а при други – твърд. Човек не трябва съзнателно да прави опити да превръща мекотата си в твърдост; опита ли да направи това, той се излага на опасност. Искате ли да имате от
3. ВЪН И ВЪТРЕ В ТЯЛОТО 37 ношения с човека, дръжте се за неговата мекота и не се стремете да опитвате твърдостта му – това е Божия работа, само Бог може да опитва твърдостта на човека, защото знае как да го пипне. Разумен, учен трябва да бъде човек, ако иска да изпитва твърдостта на хората; докосне ли се до твърдостта им, преди да е развил своята сила, той ще се удари в нея, ще се контузи и ще отскочи настрани. Ще кажете, че искате да отидете при философи и учени, за да ви обяснят какво представлява Бог. Вие не сте готови още за среща с велики учени и философи. Едно трябва да знаете: докато имате противоречия в живота си, не сте готови още да разглеждате велики въпроси; опитате ли да ги разрешите, ще отскочите далече от тия учени – те ще ви отблъснат от себе си, ще ви покажат с какви въпроси трябва да се занимавате. Това не значи, че нямате никакво понятие за Бога. Все имате някаква представа за Бога, но микроскопична – защо? Кепенците на вашите прозорци са още затворени, вследствие на което вие седите вътре, а светлината е отвън. Отворете прозорците си и излезте вън – нека светлината влезе вътре, а вие останете вън. Истинското положение в живота изисква Бог да бъде в човека, а човек – навън; стане ли обратното – Бог да излезе вън, а човек да остане вътре, работата е объркана. Слушате някой да казва: „Влез в себе си!“; не, това не е право отношение. Който е влязъл в себе си, той нищо не е постигнал; това е девизът на старото учение. Какво препоръчва Новото учение? Новото учение поддържа следното: Бог да бъде отвътре, а човек – отвън. Някой казва, че бил вън от себе си; той не знае какво значи да излезе вън от себе си. Апостол Павел казва, че не помни дали е бил в тялото си или вън от него, но е видял и чул такива неща, които с думи не може да изкаже; щом апостол Павел е видял и чул необикновени неща, той непременно е бил вън от тялото си, а Бог е бил вътре. Когато някой приятел ви посети, излизате вън да го посрещнете; когато приятелят ви си отива, вие го изпращате и след това влизате в дома си.
38 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА Да излезе човек вън от тялото си означава съзнанието му да излезе вън от него, да се занимава с отвлечени, философски въпроси, а Божественото да остане вътре. Само по този начин може да стане правилна обмяна между човешкото и Божественото, само така човек ще дойде до правилно разбиране на живота. Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват в нас. 3. лекция, 11 септември 1929 г., София, Изгрев
ПРОЯВЕНИЯТ ЖИВОТ Всички хора, които са минали през училище, са изучавали граматика, вследствие на което знаят частите на речта, тяхното значение и служба в изречението; те знаят и мястото на препинателните знаци. Човек знае много неща, но съществено в знанието му е онова, което той е проявил, т.е. приложил. Природата се интересува от човека дотолкова, доколкото се е проявил; тя се интересува само от онова, което той е проявил, не от непроявеното. Въз основа на същия закон и ние трябва да се интересуваме само от проявените неща, а не от непроявените. Следователно на изучаване подлежи само онова, което се е проявило, което има вече определени форма, съдържание и смисъл. Движенията, които човек прави, представляват проява на неговите мисли и чувства; щом са проява на нещо, те интересуват Природата. Щом види, че някой човек прави упражнения, Природата веднага спира вниманието си върху него; тя вижда, че той е жив, и му дава условия да продължи упражненията си. Който се отказва съзнателно от упражнения, Природата го счита за мъртъв и отвръща погледа си от него; тя дава на умрелите свобода и не се интересува от тях. Силен човек е онзи, който движи мисълта и чувствата си към дадена цел. Някой мисли, че ако днес не е силен, утре ще прояви силата си; не, какъвто е човек днес, такъв ще бъде и утре. Силата е течение, което не може да спира и отново да се проявява; тя тече непрестанно. Като говорим за знанието, ние имаме предвид дълбокото вътрешно знание на човека, а не повърхностното. Например срещате един княз по няколко пъти на ден и забелязвате, че при всяко излизане той е с нови дрехи, обувки, шапка. Като го срещате по няколко пъти на ден, вие мислите, че го познавате. Какво познавате – неговата външност; какво представлява той като човек, като характер – не знаете. Какво сте разрешили за себе си с това зна
40 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА ние? Някой знае, че ще стане професор, че ще учи хората, но какво ще постигне с това знание не може да каже. И това знание е важно, но не е съществено. Добре е да се облича човек, но обличането не е съществено в живота; то е само упражнение, но успехът зависи от това упражнение дотолкова, доколкото се проявява правилно. Често хората се отказват от правене на упражнения, защото мислят, че не са нужни. Те се стремят към велики работи и смятат, че великите работи започват с велики подтици; не, великите работи започват с малки подтици – понякога един малък, микроскопичен подтик служи за импулс на нещо велико. Природата започва с малки подтици; понеже изисква от всички пълен ред и порядък, тя обръща внимание на малките величини. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за важността на нещата. Например трябва да знаете кое е поважно в живота ви: да обичате Бога или хората; вие да давате или хората да ви дават; вие да мислите за другите или те да мислят за вас. Като отговаряте на тия въпроси, ще дойдете до правилно разрешение на нещата. За всяко нещо има най-малко два отговора; изберете ли истинския отговор на въпроса, вие сте дошли до правия път, до правата мярка. За да се произнесе върху даден въпрос или върху известна проява, човек трябва да знае причината на нещата. Виждате, че някой прави едно движение с ръката си сякаш вика някого – с това движение той изказва желанието, което излиза от него; значи енергията, чрез която прави движението, има посока от вътре навън. Друг път той прави движение с ръката си сякаш пъди някого; и това движение се дължи на известна енергия. Енергията пък е резултат на някакво желание в човека. Изобщо всяко движение е проява на енергия, която е резултат на вътрешна или външна причина. За да дойде до положителни знания, човек трябва да знае вътрешната връзка между всички прояви. Човек трябва да изучава вътрешната връзка между явленията на живота и на Природата, за да разбере прояве
4. ПРОЯВЕНИЯТ ЖИВОТ 41 ния живот. Докато не разбере проявения живот на Природата, не може да разбере и своя живот; от правилното разбиране на нещата зависи и вашето правилно проявление. Някои искат да познаят Бога. Те могат да познаят Бога дотолкова, доколкото познават Неговите прояви; щом познават Неговите прояви, и техният живот ще бъде правилно изявен. Не живее ли добре, човек не е разбрал проявения живот на Бога. Той все е изучавал нещо, но е изпуснал същността на нещата. Някой изучава Кант 1 или друг философ, а не се интересува от проявите на Бога. Той знае, че в проявите си Кант е бил точен като часовник, а сам не е точен в своите задължения; какво се ползва от това знание? Добре е човек да бъде точен, но той трябва да знае коя е причината за точността. Кога е точен човек – когато обича; той е точен по отношение на онези, които обича, а към онези, които не обича, не е. Това не е правилна проява. Да бъде човек точен подразбира проява на точността във всички случаи на живота – както към онези, които обича, така и към онези, които не обича. Следователно, преди да е проучил живота на хората, той трябва да е проучил Живата природа като мярка на нещата. Всеки човек е интересен дотолкова, доколкото е проява на Природата, а не своя проява. Животът на отделния човек е интересен за самия него, но не и за другите. Да се занимавате с личните прояви на някого означава да изразходвате времето си напразно. Трябва ли да се занимавате с това кой как е ял, как се е обличал и събличал? Това не е наука. Въпреки това животът на мнозина е редица от такива научни изследвания, които нямат никакво приложение. Всеки има свои специфични прояви, които нямат нищо общо с живота на Природата. Като е дошъл на Земята да учи, човек трябва да спре вниманието си върху проявения живот на Природата като образец за всички и като изучава този модел, по него може да пресъздаде и своя живот; не може ли да направи това, той нищо не е постигнал. Ще кажете, че Вярата в Бога е условие за пресъздаване на неговия живот. Вяра без образец нищо не струва. Като не могат да намерят правия
42 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА път на живота, хората философстват върху въпросите как е създаден светът, как е създаден човек и т.н. Животът не се разрешава с философии, а учене, работа и приложение се иска от човека – той трябва да наблюдава проявения живот на Природата, да го изучава и наученото да прилага в своя живот с цел да го пресъздаде и преустрои; това пресъздаване и преустройване наричаме работа. Като не разбират законите на проявения живот, хората лесно се обезсърчават и казват: „Животът е лош“. Кой живот е лош – човешкият, неразбраният; проявеният живот на Бога е добър. Кои пътища са лоши – ненаправените; направените пътища са добри. Кои мисли са лоши – непроявените, защото в тях все има нещо скрито, а в скритите работи има и зло, и Добро. Всичко проявено е красиво. Например влизате в един дом и виждате, че домакинята е приготвила всичко и чака гости: стаите са добре изчистени и наредени, огънят е запален, трапезата е сложена, яденето е готово. Вие седите заедно с домакините и очаквате другите гости. Разговаряте весело, приятна ви е цялата обстановка – защо? Проявен е животът на тези хора. Влезете ли в дом, където животът не е проявен, вие веднага излизате навън – казвате: „Живот няма в този дом“. От това гледище всеки човек, всеки дом, всяко общество, всяка държава е интересна дотолкова, доколкото е проявила своя живот по образец на проявения живот на Бога; вън от този живот всичко е празна работа. Непроявеният човек е подобен на спяща кукла – виждате, че говори, че се движи, но не ви интересува. Проявеният и непроявеният човек рязко се различават. Проявеният е познал Бога и следва Неговия път; като влезе в нечий дом, е внимателен към всички, били те деца, възрастни, стари. Той е готов на всякаква услуга и жертва за своя ближен. Ако е учител, има добра обхода с учениците си: работи тихо и спокойно, без морализиране и наказания; учениците го обичат и с разположение го слушат. Ако учителят не знае как да постъпва с учениците си, грешката е негова – той не е разбрал проявения живот на Природата, няма модел, според който да постъпва.
4. ПРОЯВЕНИЯТ ЖИВОТ 43 Като ученици, вие всеки ден трябва да изправяте погрешките си, но така, че като изправите една, да не направите две нови – това не е изправяне на погрешки; изправяте ли ги по този начин, всички усилия отиват напразно. В процеса на самовъзпитанието си човек трябва да разбира великите закони на Живота и да се съобразява с тях. Когато свърже своята мисъл с Божията, той никога не греши; когато е в светлина, човек пак не греши – когато в съзнанието му е светло, всички грешки са изключени. Където има светлина, там не съществува никакво съмнение, никаква лъжа, омраза и т.н. Проявеният живот на Бога е живот на светлина; ако сте познали този живот, трябва ли да се съмнявате, да се обиждате и гневите? В проявения живот на Природата няма причини, които могат да изкарат човека от релсите на неговото равновесие. Днес повечето хора мислят само за себе си – от сутрин до вечер мислят как да изкарат прехраната си, как да се облекат. И животните мислят само за себе си, но човек, като мислещо същество, стои по-високо от животните – той има други стремежи. Щом е така, трябва да обърне погледа си и вън от себе си, да се спре върху проявения живот на Любовта, върху проявения живот на Бога; без това той не може да направи и крачка напред, защото няма да има образец, по който да живее. Животът на пчелата е част от проявения живот на Природата; в това отношение човек може да вземе пример от нея. Когато отива да събира мед, пчелата се ръководи вътрешно къде да отиде и от кои цветя да събира мед; като се нахрани, тя събира прашец и го носи в кошера си, за да се ползват всички от него. Тя живее за себе си, но живее и за общото. От време на време пчелите се роят: старите напускат кошера, отиват в друг, а младите остават в стария кошер. Между хората законът е обратен: младите напускат бащиния си дом, а старите остават. Това, което наричаме женитба, не е нищо друго, освен роене. Така се роят и душите, когато слизат на Земята – в един ден от Невидимия свят слизат около десет, двадесет или повече хиляди души и се разпръскват по цялата Земя. Женитба,
44 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА която има за основа Любовта, не е нищо друго, освен проявление на Бога. И тъй, да се влюби човек означава да види проявлението на Бога в себе си и в онзи, когото обича. Не вижда ли проявлението на Бога в себе си и мисли, че той е, който обича, казваме, че този човек е на крив път. Казано е, че Бог е Любов, следователно, обичате ли някого, ще знаете, че Бог се проявява чрез вас, а обича ли ви някой, Бог се проявява чрез него. Когато не обичате някого, това показва, че Бог още не се е проявил в него; вие не можете да го обичате за неговото лично проявление. Не се занимавайте с личния живот на човека. Започне ли някой да ви говори за своите бъдещи планове, не се увличайте. Че в бъдеще той може да стане ангел – това не е важно за вас; важно е какво представлява днес и какво може да направи в този момент. Човек, в когото живее Божественото, може да направи това, което и учените не могат да направят; той носи в себе си животворни електричество и магнетизъм, с които може да прави чудеса. Достатъчно е този човек само да се приближи до леглото на болния, за да може последният да стане и да оздравее. Как е станало това – и той не знае. Всеки човек, в когото живее Божественото, счита, че е естествено хората да бъдат здрави. Той отдава всичко на Бога и не се спира върху себе си. Важно е, че Божествените прояви на човека се дължат на проявлението на Бога в него. Божественият човек знае, че благото на един е благо за всички и той се проявява като чешма, която постоянно тече. Всеки човек е извор, който постоянно блика, и от него зависи да дава или да не дава на хората от своята вода. Ако не дава, това показва, че кранът на неговия извор е заключен, и той ходи на една и на друга страна, пъшка, плаче, че му е тежко на сърцето, че го боли глава. Много просто – щом ти е тежко на сърцето, отключи го; като блика водата, и мъката ще изчезне. Ако те боли глава, отключи ума си и болката ти ще мине. Как ще стане това, как ще отключите ума и сърцето си? Както сте ги заключили – ако сте ги заключили надясно, сега ще завъртите
4. ПРОЯВЕНИЯТ ЖИВОТ 45 ключа наляво и ще отключите. Лесно се отключват сърца и умове – как? Чрез даване. Дайте на най-големия си враг една сума, например две-три хиляди английски лири, и той веднага ще се примири с вас. Така постъпва и Природата – тя във всеки момент изпраща от благата си на хората, за да примири непримирените помежду си и да заздрави връзките на онези, които се обичат. Където няма даване, там никакво примиряване не може да стане – човек не може да прости на неприятеля си, докато не получи нещо от него и докато не му даде нещо. Хората трябва да отворят сърцата и умовете си и да започнат да дават, както Бог дава, за да видят какво означава проявеният живот на Бога. Време е вече всички хора да се свържат с проявения живот на Природата, с проявения Бог, за да се развиват добре и да имат успех в работите си; не направят ли тази връзка, от ден на ден ще пропадат, докато дойдат до положението на последни сиромаси, окъсани и боси. Две категории хора съществуват в света – бедни и богати. Бедните представляват ония, които не са направили връзка с проявения живот на Бога, а богатите – ония, които са направили тази връзка. Бедните са разочарованите от любовта моми и момци; ще ги срещнете необлечени, със скъсани дрехи и обувки, отчаяни от живота. Богатите са ония напети, добре облечени и здрави моми и момци, които са намерили своя идеал. Бедните отричат братството и равенството, отричат и любовта – от всичко са разочаровани; богатите говорят за братство и за равенство. Братство съществува само в Любовта, вън от нея никакво братство не съществува. Брат е онзи, който държи в ума си благото на своя ближен, както държи своето благо. Затова и Христос е казал: „Люби ближния си като себе си!“. Да любиш ближния си като себе си – това е мярка, поставена в самия човек. Всеки човек люби себе си и оттам той знае как трябва да люби ближния си. Това е втората заповед, дадена от Господа на човека. Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и
46 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА с всичката си сила – значи умът, сърцето, душата и духът на човека трябва да бъдат изпълнени с Любов към Бога. Така изпълнен, в човека няма да остане място за нищо друго. Да бъде изпълнен с Любов към Бога, това значи да обича всички живи същества на Земята – Бог включва всичко живо в Себе Си. Дръжте се за тази заповед и не се страхувайте. Обикнете ли Бога, всички противоречия ще изчезнат от живота ви – казано е, че Любовта разрешава всички противоречия; Любовта примирява нещата. – „Ама грешен съм. Как трябва да се обърна към Бога?“ Към Бога ще се обърнеш като грешник. Как се обърна блудният син към баща си – той не поиска от него блага и привилегии, но пожела да стане слуга 2 . Много грешници се молят на Бога, считат се грешни, а същевременно Го морализират, предявяват свои искания. Смирение се иска от човека. Като се моли на Бога, той трябва да признае, че се е объркал, и да иска повече светлина, за да се изправи. Щом обича себе си, човек лесно може да се изправи: от любовта към себе си той ще мине в Любов към Бога, от Любовта към Бога ще пристъпи в Любов към своя ближен; това значи да се интересува от проявения живот на Бога. Заинтересува ли се от този живот, той ще забрави себе си; щом човек забрави себе си заради Бога, Бог ще започне да мисли за него, но мисли ли само за себе си, Бог непременно ще го забрави. Следователно, иска ли да се спаси, човек трябва да забрави себе си, а да мисли за Бога. Докато не замести личността си с Божественото, никога не може да се оправи. Ако Бог не мисли за човека, животът на последния няма да излезе на добър край. И най-после, ако Бог и човек не мислят за ближните си, светът никога няма да се оправи. Онзи, на когото помагате, трябва да забрави себе си и да мисли само за вас; като му помагате, и вие трябва да забравите себе си и да мислите само за него – тази е новата философия на живота. Всички хора трябва да приложат тази философия, за да дадат път на Божественото в себе си. Като отвори ума и сърцето си за Божественото, човек придобива усет към
4. ПРОЯВЕНИЯТ ЖИВОТ 47 Него, разбира какво трябва да направи, как да постъпи, за да изпълни волята Божия. Като изпълнява съзнателно волята Божия, той може мъртви да възкресява, болни да лекува, да изправя всички свои слабости и недъзи. Които искат да проверят това, могат да направят опит. Няколко души, които са в хармония помежду си, да отидат при някой болен и в името Божие да направят молитва за него. Ако са били свързани с Бога, болният моментално ще оздравее; щом видят, че болният е на крак, всеки в себе си да благодари, че молитвата им е послушана, без да кажат, че са дошли със специална мисия. Нека болният каже, че Бог ги е изпратил да му помогнат. Има случаи, когато молитвата на човека не се приема. Апостол Павел се моли на Бога да извади тръна от плътта му, но не получи отговор на молитвата си. Бог му каза: „Моята сила се показва чрез твоята немощ“. Апостол Павел разбра, че този трън му беше даден, за да не се възгордее. Когато духът му се повдигаше, винаги трънът заговаряше в него и го предпазваше от възгордяване. Апостол Павел казва: „Всичко счетох за измет, за да позная Господа“. Вие трябва да кажете: „Всичко счетох за измет, за да позная Проявената любов, да позная Проявения живот на Бога, да позная Великата истина“. Любовта твори, създава красиви и велики неща в света. Без Любов всичко е преходно, временно и се топи, както снегът от ярките слънчеви лъчи. Който разбира закона на Любовта, той казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Любовта е приготвила за онези, които я прилагат“. Любовта осмисля всички неща. Като посети човека, той забравя себе си, т.е. престава да мисли за себе си, но мисли за Великото в света, което обединява всички неща в едно цяло. Христос казва: „Който иска да бъде Мой ученик, той трябва да се отрече от себе си“. Аз казвам: който иска да разбере Проявения живот на Любовта, той трябва да забрави себе си. Да забрави човек себе си значи да заспи за злото, за отрицателното в света, за дълговете си, които днес не може да плати. Има неща, които човек трябва да
48 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА забрави, но има и неща, които трябва да помни. Безплодният човешки живот представлява полици, които трябва да се плащат; именно за този живот той трябва да заспи. Идването на Любовта в човека представлява онези големи суми, с които той някога е услужвал и днес му се връщат. Когато Любовта дойде в него, тя плаща всичките му задължения и му донася онези пари, които той някога е давал на своите ближни. Когато изворите на вашия живот потекат, вие лесно ще изплатите дълговете си. Щом сте в изобилието на живота, и вие, и вашите ближни ще имате от това изобилие. Изворът е в състояние да изплати всички дългове на човека, изобилието урежда всички работи. Божественото начало в човека ние наричаме изобилие; то разрешава всички противоречия в човешкия живот. Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват в нас. 4. лекция, 18 септември 1929 г., София, Изгрев
РАЗУМНИ МЕТОДИ Размишление. Чете се темата Произход на непостоянството. По какво се отличава непостоянният човек? Отличителната черта на непостоянния е тази, че каквато и работа да започне, не я свършва докрай. Непостоянството се дължи на отсъствие на нещо. Кога домакинята не може да завърши готвенето – когато няма дърва или въглища. Следователно всяка работа, която човек започва без желание, без Любов, остава незавършена. Когато желанията са силни, човек свършва работата, която е започнал. Колкото повече отслабват желанията, толкова повече намаляват и стремежите; оттук можем да извадим заключение, че постоянството на човека се определя от силата на неговите желания. Има случаи, когато човек започва една работа с жар и колкото повече наближава краят Ă, желанието му отслабва – при това положение тази работа непременно ще остане недовършена. Видите ли, че някой тича при излизане от дома си, ще знаете, че няма да свърши навреме работата си; той ще се умори още в началото и ще спре някъде на пътя. За предпочитане е в началото човек да върви бавно, спокойно и постепенно да усилва хода си, отколкото в началото да бърза. Видите ли човек, който се залавя с големи работи, не по силите му, ще знаете, че той скоро ще отстъпи. Следователно успехът на човека в работите му се определя от силата на чувствата и на желанията му. Роденият музикант става музикант; който не е роден за музикант, скоро отстъпва – никакъв музикант не излиза от него. Само разумният е постоянен; когато започне една работа, той знае защо я е започнал и прилага всичкото си постоянство и усилие да я завърши.
50 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА Човек може да бъде постоянен и в Доброто, и в злото. Щом желанието на лошия човек е силно, той постоянства да го реализира и успява. Досега постоянството в злото, в глупостите е било по-голямо, отколкото в Доброто и в разумните работи. Днес обаче стремежът на човечеството е по-силен към разумните неща, вследствие на което прилага постоянството си в това направление. Упражнение: лявата ръка се изнася напред, с дланта нагоре. Бавно се издига дясната ръка и се поставя над лявата със свити пръсти, сякаш изсипва нещо. Издигане на дясната ръка, отваряне на пръстите и поставяне на място. Двете ръце са изтеглени напред една до друга, с длани, обърнати към лицето. Бавно се отделят една от друга и се изнасят настрани. Направете това упражнение няколко пъти, след това свалете ръцете си. Сега, ако допрете лявата ръка до тялото си и я вдигнете нагоре само от лакътя с дланта нагоре, нищо няма да получите – това е пасивно движение. Ако с това движение на ръката отидете при някоя чешма или извор, цял ден можете да седите, без да получите нещо – то означава: ако искаш, дай, а ако не искаш, не давай; изворът ще си тече и нищо няма да ви даде. Искате ли да получите нещо от него, трябва да се наведете, да проточите цялата си ръка напред, да обърнете дланта си нагоре, да я свиете като чашка и така да гребнете от извора – това значи да влезете в контакт с него. Така трябва да постъпва човек и когато се моли, когато иска нещо от Бога. Свиеш ли ръката си и кажеш: „Господи, ако обичаш, дай ми нещо!“, ти нищо няма да получиш. Молиш ли се, трябва да бъдеш активен, да направиш такова движение и с ръцете си, и със сърцето си, и с мисълта си, за да почувства Бог, че искаш нещо, че си готов да приемеш и да приложиш. Без да заповядвате, ще искате настоятелно, с готовност да приемете. Ще каже някой, че не е знаел как да иска; това значи, че не е знаел как да постави ръката си – ако бе знаел, щеше да получи нещо. И тъй, когато правите упражнения, знайте, че те ще имат резултат само тогава, когато се вършат със съзнание,
5. РАЗУМНИ МЕТОДИ 51 когато почиват на някакъв велик закон, а не на внушение. Упражнения, които не почиват на някакъв вътрешен закон, които нямат съдържание, дават лоши резултати или пък нямат никакви резултати. На каквато и възраст да е, човек трябва да прави разумни, правилни движения – правилни движения са тия, които са тясно свързани с мислите и с чувствата. Няма ли връзка между мислите, чувствата и движенията на човека, в него се явява вътрешна дисхармония. Като прави разумни упражнения, той помага при самовъзпитанието си, както и при възпитанието на младото поколение. Няма ли разумност в движенията и в упражненията, по-добре да не се правят. Мнозина се отнасят небрежно към упражненията – те мислят, че и без упражнения може; и без упражнения може, но ще дойдат болести и страдания. Когато сте неразположени, когато сте в дисхармонично състояние, преди да започнете работата си, направете едно-две упражнения; като ги направите, състоянието ви ще се измени. Всичко в Природата е в движение, следователно и човек трябва да се движи, да прави съзнателни упражнения. Използвайте упражненията като метод за трансформиране на лошите състояния. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка е израз на движение и по мисълта, по чувството и по постъпката на човека може да се определи посоката на неговото движение. Който разбира това, може геометрично да определи движението на човешките мисли, чувства и действия. Например триъгълникът определя човешките мисли, чувства и действия. От формата на триъгълника се определя самият човек. Например равнобедреният триъгълник представя човек идеалист (фиг. 1). Колкото повече ребрата на този триъгълник намаляват, толкова по-голям материалист става човек (фиг. 2). Като намаляват, най-после те се сливат с основата на триъгълника и се получава права линия. Щом се превърне в права линия, човек умира. Като разбере, че материализмът не е истинският живот, но движение само по права линия, той ще се върне отново в живота, да изучи проявите на Бога и на Природата.
52 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА Да бъде човек материалист означава да учи, да ходи, да оре, да сее, да чете и да пише, да върти търговия и т.н. – това е все движение; но за да се движи, човек трябва да слиза от високо място. Колкото е по-високо мястото, откъдето слиза, толкова и движението му е по-бързо и посилно. Мисълта регулира движението; ако скъсява пътя на своите мисли и чувства, човек забавя движението си. Слушате ли някой да казва, че човек не трябва да бъде толкова голям идеалист, не трябва да бъде много добър и благороден, знайте, че той намалява линиите на своите мисли и чувства и свежда целия живот към правата линия, към равнина; дойде ли до това положение, сам подписва своята смъртна присъда. Наистина, дойде ли човек до правата линия, т.е. до равнината на живота, там всяко движение престава. Движението на материализма се дължи пак на човешките мисли и чувства. Докато мисли и чувства, човек е на добър път; изгуби ли мисълта и чувствата си, той е осъден на смърт. За да се развива правилно, трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки. Хармонията в мислите, чувствата и постъпките на човека се изразява геометрично във вид на равностранен триъгълник. Колкото повече съзнанието на човека се разширява, толкова по-дълги стават страните на триъгълника. Вие можете да познаете характера, мислите Фиг. 1 Фиг. 2
5. РАЗУМНИ МЕТОДИ 53 и чувствата на човека и по неговия почерк, с това се занимава специално графологията; по почерка на човека се познава дали е тщеславен или горд, скромен или алчен. Като ученици, вие трябва да вървите съобразно законите на Разумната природа. Тя не търпи никаква алчност, нито пристрастие. Природата е определила за всеки човек известна дажба за деня и всеки трябва да се задоволи с нея; отделя ли някой от своята дажба за други, а той остава гладен, Природата го обвинява в пристрастие. Има смисъл човек да отделя от своята дажба за другите само ако те нямат нищо; имат ли еднаква дажба, всеки трябва да се задоволи с това, което му е дадено. Човек не трябва да проявява пристрастие не само по отношение на материалния свят, но и по отношение на своите мисли и чувства. Както се грижи за тялото си, така трябва да се грижи за сърцето и за ума си; пренебрегне ли сърцето и ума си, преждевременно остарява и изсъхва. Докато е на Земята, той трябва да храни еднакво и тялото, и сърцето, и ума си. Ако си музикант, задоволи първо себе си със своята музика, а после обкръжаващите; ако си поет, задоволи първо себе си, а после ближните си. И ако музикантът или поетът чрез своята музика или поезия могат да се справят със своите мъчнотии и противоречия, те ще могат да помогнат и на своите ближни. Следователно каквото искате да дадете на хората, първо трябва да го опитате върху себе си. Съвременните хора се стремят към известно верую, към известни идеи, без да се спират върху въпроса защо им е това верую или защо са им тия идеи. Има смисъл човек да поддържа известно верую, но не само за някакво материално благо. Едно верую или една идея имат смисъл само тогава, когато могат да се приложат във всички области на човешкия живот: в материално, в сърдечно и в умствено отношение. Каква идея е тази, която не може да повдигне човека над обикновеното ниво в живота? Какво верую е това, с което той не може да разреши мъчнотиите и противоречията на своето сърце?
54 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА – „Кое верую е право?“ Всяко верую, което е в хармония с човешките мисли и чувства, което не се изменя, е право. Веруюто, идеите на човека трябва да бъдат такива, че да предизвикват постоянен растеж в неговия триъгълник. И най-малкото изкривяване или скъсяване на страните на триъгълника се отразява върху човешкото лице – по него физиономистът чете всички чувства и мисли, били те прави или криви, които минават през нечие сърце и нечий ум. По бръчките на лицето също може да се чете какъв живот е минал човек, какви преживявания е имал. Като види бръчки на лицето си, човек казва: „Остарях вече“. Да каже за себе си, че е остарял, е лесно, но важно е да си отговори, като е остарял, дали е поумнял, или е оглупял. Можете ли да наречете умен този, който, след като е живял десетки години на Земята, казва, че душа не съществува, че Бог не съществува и човек трябва да гледа интереса си, да не се разсейва с отвлечени въпроси. Това не е някаква особена философия, така мислят и животните. Всяко животно поддържа своите интереси. Тогава защо сте недоволни от животните, защо преследвате вълците, лисиците, мечките? Оставете вълка свободно да напада овцете, а лисицата – кокошките. Докато разсъждава по този начин, старият не е поумнял. Ние наричаме стар човек онзи, който е учил добре в живота, вследствие на което е поумнял – той разбира себе си, разбира и хората и от всяко движение на човека познава готов ли е за услуга, за жертва, или не е готов. Представете си, че отивате при един банкер, за да искате пари назаем. Той ви погледне, почеше се по главата и или ви услужва, или не. От какво зависи това? От почесването. Който знае френология, той познава центровете на главата и според почесването на човека на едно или на друго място може да каже готов ли е такъв човек на услуги, или не. Ако банкерът се почеше по мястото, където е центърът на милосърдието, той е готов да даде пари назаем; ако се почеше отзад на главата, той взима в съображение семейното си положение, мисли за жена си и децата си и отказва всякаква услуга.
5. РАЗУМНИ МЕТОДИ 55 Когато човек се почесва тук-там по главата, това показва, че главата му още не е доразвита, нито доокопана. Когато лозарят престане да копае лозето си, това показва, че то е минало през копане и остава вече гроздето да зрее спокойно. – „Аз трябва да имам определени възгледи за живота.“ Ако от днес нататък започнеш да изработваш някакви определени възгледи за живота, ти си в положението на лист, който всеки вятър може да свали от дървото и да го разнесе по целия свят. И тъй, за да изработи човек нещо от себе си, да се определи, Природата го е поставила на големи изпитания. Много от изпитанията и страданията са създадени от Разумния свят съзнателно, за да го изпитат. Кой създава мъчните задачи? Учените, разумните хора; те създават ред задачи на ученика и настояват да ги реши. Разумният човек решава всичките си задачи правилно. За да решава задачите си правилно, човек трябва да има право разбиране. Мнозина от вас говорят за нови идеи, а същевременно ходят в старите си разбирания. Мислите ли, че който не вярва, ще избегне мъчнотиите на живота? Нито който вярва, нито който не вярва могат да се освободят от мъчнотиите. Мъчнотиите и страданията представляват ралото, което разорава нивата. Какво ще стане с човека, ако ралото никога не обръща неговата почва? Когато ралото оре земята, това показва, че господарят му има вяра в своята почва – той знае, че като я разоре, ще получи добри резултати. Докато нивата се разорава, човек се надява на нея; престане ли да се разорава, господарят Ă я продава на други, за да се освободи от нея. Човек живее, докато има мъчнотии и страдания; престанат ли мъчнотиите и страданията, престанат ли умът и сърцето да работят, той е осъден на смърт. При сегашните условия на живота невъзможно е човек да се намира в пълно задоволяване на своите нужди. На човека никога не се дават страдания и мъчнотии извън неговите сили; всичко, което става в Природата, е разумно, следователно страданията, които тя налага на човека, са според силите му. Дойде ли до положение да
56 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА не понася страданията, човек изгубва съзнанието си. Докато може да издържа, страданията му са в рамките на неговата сила; не може ли да издържа, на помощ му идват Същества, по-силни от него. Страданията, през които човек минава, се подчиняват на специален закон: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка; оттук то не намалява изведнъж, но постепенно слиза надолу, докато изчезне. Щом се забележи този критичен процес, ние казваме, че настъпва освобождаване на човека. Някои се стряскат даже от най-малките си страдания, а въпреки това казват, че са вярващи. Каква е тази вяра, която допуска да се стряскаш от най-малкото страдание? Истинска Вяра е тази, чрез която човек може да издържа и при най-големи мъчнотии и страдания. Който има Вяра, той може да мине и през най-страшното сражение на бойното поле и да излезе незасегнат; Бог му е казал да мине през сражението и той вярва и проявява послушание – минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреден. Той чува Божиите думи и ги изпълнява с вътрешно убеждение, че съществува една Сила в света, която управлява всички; при това положение той знае, че без Волята Божия косъм няма да падне от главата му. Ако на своя глава човек мине през сражението, за да се покаже пред хората, още на първата крачка ще бъде убит. Следователно всяка работа, която човек започва в Името Божие, дава добри резултати; не започва ли работата си в Името Божие, още на първата крачка ще бъде убит, т.е. ще се обезсърчи и обезсили. И тъй, силата на едно верую се заключава не в това, което човек може да направи, а в запазване на връзката с Първата Причина. Каквото и да се случи в живота ви, дръжте тази връзка в ума си! Някой се моли на Бога и очаква още на другия ден да получи отговор; не получи ли, той се обезсърчава, сърди се, гневи се. Защо трябва да се сърди? Милиони и милиарди същества отправят молитвата си към Бога. Те трябва да чакат реда си – всеки ще получи отговор на своето време. – „Ама защо аз да не съм пръв?“
5. РАЗУМНИ МЕТОДИ 57 Там е въпросът. Никой не знае кой ще бъде пръв. Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърце. Друг не се моли под предлог, че не иска да занимава Бога със себе си. Той не иска да занимава Бога със себе си, а като се намери в затруднение, купува си един лотариен билет и очаква да спечели. В деня на теглене на лотарията започва да се моли, дано спечели нещо, за да подобри положението си. За да спечели, човек трябва да има разбиране, да знае кой билет е пълен. Вземе ли например билет №1565 или №1676, той нищо няма да спечели – и двата билета са безплодни. Числото пет е мома. В №1565 има две моми, които се карат за един момък; дом, в който има спор, никога не успява. Двете моми се бият за момъка. Като съберете цифрите на числото 1565, ще получите числото 17, от което нищо не излиза. Единицата е бащата, а седмицата – синът, които постоянно се карат. Като съберете единицата и седмицата, ще получите осем – последната майка. Ако можете да разложите числото осем на съставните му части, вие ще знаете кой билет печели. Има едно вътрешно съчетание на числата, по което можете да познаете кои билети печелят и кои – не; затова обаче се изисква не механично, а вътрешно, органично разбиране на живота. Като ученици, вие трябва да работите в съгласие със законите на Разумността. Всеки от вас трябва да има убеждение, да знае, че това, в което вярва, е абсолютно право, да не се съмнява в него. Всеки трябва да знае живее ли според законите на Разумността, или не. Човек не знае най-важните работи за себе си, а мисли, че като умре, ще отиде между ангелите и там ще научи всичко онова, което на Земята не е могъл да научи. Кой човек знае, че като умре, ще отиде между ангелите? Не е въпрос да мисли, че е възможно, но той трябва да бъде абсолютно убеден в това, което мисли. За тази цел човек трябва да повдигне вярата си, да влезе в по-висок свят; влезе ли в по-висок свят, той няма да се съмнява и колебае, няма да преживява вътрешни пертурбации. Докато дойде до това положение, човек постоянно се оплаква, че няма любов между хората, че никакво братство не съществува и т.н.
58 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА Човек не живее според законите на Любовта и страда, защото не вярва в Бога, в себе си и в своя ближен. Следователно, за да живее в Любовта, човек трябва да съзнава, че животът му излиза от Първата Причина – Основа на нещата; после, той трябва да проявява живота, който е вложен в него; и най-после, съзнателно трябва да прилага и към ближния си всичко, което е вложено в него. Няма ли това съзнание, той ту ще има добро разположение, ту ще го изгубва. За да запази доброто си разположение, човек трябва да бъде мъдър, предвидлив, да вижда препятствията на пътя си и да знае как да ги премахва; щом може да запази своето разположение, той е дошъл до вътрешно равновесие. Съвременният човек губи равновесието на живота си, защото се занимава със задачи, които не влизат в неговата програма. Например слушате някой да пита ще живее ли, или ще умре. Това не е негова работа. Щом пита, човек трябва да знае, че донякъде от него зависи дали да живее, или да умре. Той не се спира върху отговорността, която носи за своя живот, но се запитва откъде дойдоха Адам и Ева да съгрешат и да оставят цялото човечество да им изкупва греха. Човек търси причината и последствията на нещата, без да разглежда своя живот и отговорността, която лежи върху него. Адам беше поставен в Рая, между растенията и животните, на които трябваше да даде имена. Като минаваха животните пред него, две по две, всяко с другарката си, Адам видя, че няма нито едно животно, с което би могъл да се разбере; тогава той помоли Бога да му изпрати другарка, подобна на него, с която да се разбира. Тук той направи първата погрешка. Бог задоволи желанието му, като извади едно от ребрата му и направи от него човек – жена, която нарече Ева. Като я видя, Адам извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Тази е втората погрешка на Адам – той помисли, че Ева е негова плът и кръв, но Бог му показа колко е прав в мисълта си. Един ден, когато Ева се разхождаше в Райската градина, тя видя една змия, обвита около Дървото за познаване на
5. РАЗУМНИ МЕТОДИ 59 Доброто и на злото, от което им беше забранено да ядат. Змията проговори на Ева: – Защо не ядете от това Дърво? – Бог ни забрани. Той каза, че ако ядем от плодовете му, ще умрем. Змията отговори: – Няма да умрете, но ще станете като Него. Ева се изкуси от тия думи, веднага взе един плод и даде от него и на Адам – и тук Адам направи трета погрешка. Той измоли от Бога другарка, но не Го попита как трябва да се отнася с нея. Без да питат Господа, и двамата ядоха от Забранения плод и оголяха. Като четат историята на първите човеци, съвременните хора вменяват всичката вина за неуспехите си върху тях, без да се замислят и видят, че и те правят същото: днес и мъжът, и жената се женят, без да питат Господа; деца раждат – пак не питат Господа. Те вършат всичко на своя глава, вследствие на което оголяват; като се видят в това положение, се запитват: „Какъв смисъл има животът? Не си струва човек да се жени“. Не е там въпросът. Човек трябва да възстанови отношенията си към Първата Причина. Каквото предприема, той трябва да се отнесе към ума си, да вземе неговото съгласие. Чувствата на човека имат отношение към неговите мисли, а постъпките му – към неговите чувства. Иска ли да удари някого, човек трябва да запита чувствата си, да иска тяхното съгласие. Значи той трябва да запита ума и сърцето си и каквото му отговорят, така да постъпи. Всички хора на Земята и до днес играят ролите на Адам и Ева, вследствие на което светът още не е оправен. Тук мъжът сгрешил, там – жената, другаде – децата, и в края на краищата едни от други се оплакват. Майката се жертва за дъщерята, бащата – за сина, но един ден и дъщерята, и синът ги изпъждат от дома им. Какво възпитание, какви жертви са тези, които имат такива резултати? – „Да оженим децата си, да ги наредим.“ В коя Божествена книга е писано, че родителите трябва да женят децата си? Адам поиска другарка от Господа, но не запита къде да я
60 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА сложи. Ако отидете в някоя банка, ще видите, че всичко е на мястото си: левовете при левовете, стотинките при стотинките, наполеоните при наполеоните и т.н. Хората са намерили място на всички неща, само мъжът не знае къде да постави жена си и жената не знае къде да постави мъжа си. Понеже жената е излязла от реброто на мъжа, там трябва да се постави. Днес всички хора се запитват кога ще се оправи светът; отговорът е много прост: светът ще се оправи, когато мъжът и жената придобият една глава, една уста и два крака. Когато единият върши някаква работа, другият ще седи вътре и оттам ще съветва; единият ще говори, ще ходи, ще върши работата, а другият ще мълчи, ще седи на едно място, вътре в него, и ще съветва. Мъжът и жената постепенно ще сменят ролите си, но ще представляват едно цяло: ту жената ще бъде отвън, а мъжът – отвътре, ту мъжът отвън, а жената – отвътре. Това се отнася не само до мъжа и жената, но до всички общества, народи, държави. Всякога един ще говори, ще се движи, а другите ще бъдат негови сподвижници в мисли и в чувства. За всеки даден случай един човек ще бъде лице, а другите – негов тил. В света само Бог мисли, само Бог говори, само Той се движи, а хората са проводници на Неговата мисъл, на Неговите чувства и на Неговата воля; щом съзнаят това и го приложат, те влизат в законите на единство и общност. Не са ли проводници на Божественото, ще живеят в разединение, разпръснато, както днес живеят. – „Ама аз не мога да бъда еднакво разположен към всички хора.“ Ако външно не можеш да бъдеш еднакво разположен, стреми се поне по мисъл да постигнеш това. Не работиш ли съзнателно в това направление, ти ще попаднеш под закона на еволюцията, където нещата се постигат бавно. Например с мисълта си човек може да отиде до Слънцето за осем минути, с трен – за двеста и петдесет години, а с биволска кола – за десет милиона години. Еволюция е това. От човека зависи да съкрати или да удължи времето за постигане на някоя своя идея. Еволюцията е за биволите, развитието – за треновете, а
5. РАЗУМНИ МЕТОДИ 61 разбирането – за светлината. Който иска да икономисва времето си с цел да го употреби за някаква важна работа, той ще си послужи с бързината на светлината. Желая ви отсега нататък да се движите с краката на светлината. Когато крадецът обмисля как да краде, той е бавен; щом постигне целта си и открадне нещо, става бърз. Когато добрият човек иска да помогне на болен, на страдащ, той е бърз; когато свърши работата си, става бавен. Следователно, ако в започване на една добра работа сте бързи, а след свършването Ă – бавни, вие сте добър човек; ако при започване на една лоша работа сте бавни, а след свършването Ă – бързи, вие сте в положението на апаш и крадец. Следователно за Доброто бъдете в началото бързи, а в края – бавни; за злото бъдете и в началото, и в края бавни. При злото трябва да мислите много – дали да го направите, или не. Ако пък направите някакво зло, не бягайте; бъдете готови да понесете последствията на своите постъпки. Чуете ли някъде да се говори Истината, не ходете да питате този-онзи да я приемете ли, или не. Бог е във вас, ближните ви – също, посъветвайте се с тях и веднага приемете Истината; остане ли да ходите от къща на къща да се съветвате с всички хора, вие сте фалирали. Живеете ли по стария начин, както досега сте живели, вие сте фалирали; приемете новия живот и вървете напред. Време е вече да възприемете Истината, да дадете път на Божественото в себе си, за да помагате и на ближните си – това изисква и Бог, и Природата от човека. Всеки трябва да си създаде такава стабилна идея за Бога, за Природата, за себе си и за своя ближен, че никой да не е в състояние да го разклати; на тази идея той трябва да разчита при всички случаи на своя живот. Това е първата и пряка задача на човека, а не да решава задачите на цялото човечество. Ако е право хората да се занимават със задачите на човечеството, Бог, Който е съвършен, сам би решил тази задача. Той е дал задачи на всеки човек отделно; реши ли човек правилно задачите си, с това се решават и задачите на цялото човечество.
62 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА Всяко нещо, което е допуснато в света, има своя велика цел. – „Защо са допуснати страданията в света?“ В страданията се крият велики блага, които човек трябва да използва. Радостите и страданията в живота имат свое велико предназначение; от човека се иска само едно: да се учи и от радостите, и от страданията, а защо са допуснати – това не е негова работа. Днес между страданията и радостите съществува голяма преграда; един ден, когато хората разберат тяхното предназначение, преградата помежду им ще се махне и те ще се примирят. И тъй, дръжте в ума си само такива мисли и в сърцето си такива чувства, които минават за чисти монети. Всяка фалшива мисъл и фалшиво чувство не се приемат. Отидете ли с тях на пазар, веднага ще ги върн5. лат. Ако на светския пазар не се приема нищо нечисто, нищо лъжливо, колко повече Невидимият, Разумният свят не би ги приел! Отидете ли с нещо нечисто между Разумните същества, те веднага ще ви върнат назад. – „Ама ние вярваме в Бога.“ Това е фалшива монета, с която те не могат да си служат и веднага ще я върнат назад. От всички се иска Вяра в Любовта и непреодолима Любов към Бога; имате ли тази Любов, нищо в света не може да ви разколебае, нищо не може да наруши вашето равновесие. Вярвайте в Любовта към Бога. Стремете се към вътрешно самовъзпитание, като прилагате всеки ден по нещо ново в живота си, което да служи за градиво на вашето светло, красиво бъдеще. Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват в нас. 5. лекция, 25 септември 1929 г., София, Изгрев
ДИНАМИЧНА СИЛА НА МИСЪЛТА Размишление. Какво може да направи човек, ако живее във влажна къща и кибритът му постоянно овлажнява? На такъв кибрит не може да се разчита – колкото и пъти клечката да се драсне на кутията, все не се запалва. Този въпрос лесно се решава теоретично, но как ще се реши на практика? Теоретикът ще каже, че към сместа, от която правят кибрита, трябва да прибавят такова вещество, което никога да не овлажнява, или пък кибритът да се направи от такова вещество, което да не овлажнява. Често вие слушате да се говори за различни идеи, но много от тия идеи не могат да се реализират, защото са направени от такава материя, която овлажнява. Както влажният кибрит не ползва човека, така и влажните идеи не допринасят никаква полза. Какво ще прави човек в студена стая с влажен кибрит? Той има дърва, въглища, но кибрит няма. За да се стопли, трябва да произведе топлина по изкуствен начин; той ще се движи из стаята, ще търка ръцете си една в друга, докато произведе малко топлина – така ще се спаси от студа. И тъй, както отделният човек търси начин да се спаси от студ, от глад, така и цялото човечество днес решава ония въпроси, които го затрудняват. Защо именно днес ги решава? Защото те го измъчват, създават му ред препятствия. Докато е здрав, човек не мисли за здравето си, не мисли за Бога, за другия свят; щом се разболее, започва да мисли как да възстанови здравето си – той мисли вече за Бога, за другия свят. Оздравее ли, пак не се интересува от тия неща. Болестта, страданието са методи, чрез които Природата си служи, когато иска да застави човека да мисли. Минат ли страданията и болестите, човек не мисли вече, не се интересува от никакви идеи; това показва, че ня
64 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА кои идеи идват с време и с промяна на условията – те се налагат на човека по необходимост. Значи има вяра на здравия, има вяра и на болния; има любов на здравия, има любов и на болния. Любовта на здравия е постоянна, а на болния – променлива. Докато е в болницата, болният казва на лекаря, на персонала: „Обичам ви, никога няма да ви забравя“; щом оздравее, той ги забравя. Любовта на болния е любов при условия. Като е дошъл на Земята, човек неизбежно минава и през добри, и през лоши условия, за да придобие нещо – той се учи при всички условия на живота. В него съществува естествен интерес към Невидимия свят, към духове – всеки иска да види някакъв дух, да придобие известна представа за духовния живот. Външно духът прилича на въплътения човек, но той значително се отличава от човека: духът минава през различни огньове, топи се, втвърдява се и в края на краищата излиза неповреден. Влезе ли човек в огъня, изгаря и не може отново да оживее. Много духове има, но един е Духът, който прониква цялата Вселена. За Него няма скрито-покрито. Духовете пък се делят на степени по интелигентност, по разумност. Високонапредналите духове носят на челата си по един светъл триъгълник, който показва, че са господари на природните сили. Обикновените духове, както и обикновените хора на Земята, като не могат да бъдат господари на природните сили, изучават свойствата на триъгълниците, зависимостта между ъглите и страните им и т.н. – например те казват, че сборът от вътрешните ъгли на триъгълника е равен на два прави, на 180°, или на половин кръг. Значи триъгълникът представлява половината човечество. Триъгълникът не може да се постави за основа на физическия свят. Много красиви неща могат да се направят с него, но и много престъпления – например с триъгълник, изработен като копие, хората убиват. Като ученици, вие трябва да изучавате геометрията като език, с който Природата си служи. Например чрез различните геометрични символи можете да напишете цяло писмо, цяла теза или лекция. Който разбира този
6. ДИНАМИЧНА СИЛА НА МИСЪЛТА 65 език и го преведе, ще изкара цяла лекция. В този смисъл всяко семе представлява съкратен език, символ, чрез който Природата говори на хората. Достатъчно е да посадите едно семе в земята, за да видите колко красиво говори: от него изникват стъбълце, листа, клончета; след време започва да цъфти, да връзва плод, който узрява и се предлага в жертва на по-високостоящите от него. Като наблюдава този последователен процес, човек се чуди как е станало всичко това. Къде е било скрито цялото растение или дърво – в семката. На същото основание казваме, че всяка мисъл съдържа в себе си ред сили, които повдигат или понижават човека. Като знае това, той не трябва да бъде безразличен към силите, както и към потоците, които мислите крият в себе си. Целият закон се отнася и до думите, с които човек си служи – всяка дума съдържа в себе си зародиши, сили, които повдигат или понижават човека. Любовта например крие в себе си възходящи и низходящи сили; от изговарянето на думата зависи кои сили ще се проявят. Любовта е мощна сила, която лекува всички болести. Произнасяте ли думата любов правилно, вие можете да се лекувате. Ако страдате от ревматизъм в краката си, кажете дълбоко в себе си с Вяра и упование във Великото: „Бог е Любов и в Любовта болести не съществуват“. Кажете ли тия думи два-три пъти, болката ви ще изчезне и вие ще се изправите на крака здрав, както някога сте били. Кажете ли думите: „Бог е Любов“, веднага станете от леглото си, не чакайте да дойде някой отвън да ви помогне – очаквате ли външна помощ, вие разрешавате нещата механично. Не може ли да произнесе тия думи с Вяра, човек остава в леглото си и чака външни благоприятни условия; като не дохождат тия условия, той казва: „Такава е Волята Божия“. Така изкуствено се утешава, не е такава Волята Божия. Природата е определила на някой човек да легне на леглото си най-много пет-десет минути, а той лежи цяла година. Той сам се е осъдил на страдания – защо? Защото не се е интересувал от себе си, не е погледнал сериозно към задачите, които са му дадени.
66 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА Съвременните хора се намират пред много задачи, които трябва правилно да решат: болестите, страданията, противоречията, на които се натъкват, не са нищо друго, освен задачи, които трябва да решат. Една задача е правилно решена само ако може да се приложи в живота; не е ли приложима, не е правилно решена. И молитвата е една от задачите на човека, но каква молитва е тази, която не получава отговор? Едно от двете трябва да се предполага: или човек не си е послужил с езика на Бога, или молитвата му не е приета. – „Бог не знае ли, че страдам?“ Бог знае, но ти трябва да намериш причината за болестта си и сам да я премахнеш. От Бога можеш да искаш светлина, за да виждаш причините и последствията на нещата и сам да се изправяш; но да искаш Бог да дойде при теб и да махне болестта ти моментално – това не е в естественият ред на нещата. Учителят свети на ученика, за да вижда ясно, а ученикът сам учи. Живее ли съобразно великите Божии закони, човек моментално постига нещата: ако е гладувал четирипет дни, достатъчно е само да помисли за Бога и хлябът моментално ще дойде; ако е боледувал година-две, достатъчно е да помисли за Бога и болестта ще го напусне. Някой има деца, иска да ги изучи добре, да ги изпрати в странство; свърже ли се с Бога, ще дойдат отнякъде добри, благодетелни хора, които ще поемат върху себе си образованието на децата му. Ще кажете, че това са приказки от Хиляда и една нощ 3 . Не, това са математически вероятности. Тия неща са невероятни за съвременните хора, понеже те разрешават въпросите с бързината на биволска кола. От човека зависи решаването на задачите му. Например ако се движи с бързината на биволска кола, ще разреши задачите и въпросите си в продължение на 250 милиона години; ако пътува с трен, ще ги разреши за 250 години; ако пътува с бързината на светлината, ще ги разреши за 8 минути. За 8 минути ще отиде на Слънцето, за осем минути ще се върне и няколко минути ще прекара там. Като се върне от Слънцето, той ще има такива познания, каквито по-рано
6. ДИНАМИЧНА СИЛА НА МИСЪЛТА 67 не е имал, каквито и най-учените философи на Земята нямат. Докато не сте ходили на Слънцето и не сте се върнали, много още има да учите. Когато реши една задача правилно или когато разбере един закон, човек се намира пред голямо богатство – пред динамичните сили, които се крият в този закон. Щом разреши една идея в нейната пълнота, тя веднага се реализира; не разреши ли идеята правилно, тя не може да се реализира. Тази е причината, поради която някога се молите за един болен и той оздравява, а понякога се молите и не оздравява. Защо – има нещо, което препятства молитвата. И най-малкото съмнение е в състояние да попречи на молитвата да стигне до определеното място. Иска ли да постигне нещо, човек трябва да има Абсолютна вяра; и най-малкото колебание се явява като препятствие в успеха. Природата е отзивчива към всяка молитва, когато е отправена с пълна Вяра към Великото. Вярата е елемент, който поддържа горенето – без Вяра дървата не горят. За да се запалят, трябва да бъдат или много сухи, или да си послужите с някаква запалка. Често хората нямат сухи дърва, нямат и запалка, а въпреки това очакват огънят да гори. Не, без Вяра животът не може да се поддържа. Престане ли горенето, и животът изгасва. Някой се оплаква, че гори, друг казва, че е изгорял; първият гори от желания, вторият е изгорял вече от желания. Човек трябва да гори, без да изгаря. Сам за себе си човек е свещ, която постоянно гори. Когато горенето е правилно, пламъкът е светъл, без дим. Правилното горене се определя от мислите и чувствата на човека; когато казваме, че някой човек свети, разбираме, че той живее с красиви и възвишени мисли и чувства. Съвременните религиозни очакват да дойде възкресение по механичен начин – те мислят, че ангел Господен ще слезе от Небето, ще затръби над гробовете на умрелите и те веднага ще оживеят и възкръснат. Това не е възкресение. Да възкръсне човек, това подразбира да се освободи от всички заблуждения, от всички противоречия и недъзи. Дали е музикант, художник, поет или учен, свободни
68 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА ят човек работи, живее, проявява се за Бога, а не за хората. Когато такъв музикант излезе да свири на сцената, той забравя публиката, забравя себе си даже и свири за Великото в живота. Когато хората започнат да му ръкопляскат, той не чака да свършат, а взима цигулката си и напуска залата. Който иска да изказва своя възторг, трябва да тръгне след него и да му ръкопляска. Като е дошъл на Земята, човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да придобие такива дарби и способности, които да занесе със себе си на онзи свят. – „Какво да правим със страданията?“ От страданията, както и от радостите, ще се учите. Всяко нещо, което се случва в живота на човека, е предметно учение. За да се домогне до реалността на нещата, до дълбокото разбиране на живота, човек неизбежно минава през радости и страдания. Разумният лесно се справя със скърбите и страданията, неразумният обаче, вместо да се справи с тях, повече се обърква и затруднява живота си. Какво знание е това, което нищо не допринася на човека? Като живее, той всеки ден трябва да прибавя по нещо ново към своето знание, към своите добродетели и дарби. Печалбата не подразбира трупане на капитали, но прилагане на капиталите в обращение – каквото печели във физическо, в сърдечно отношение, човек трябва да го вложи в работа; не го ли приложи, той ще създаде в организма си известен застой. С това се обяснява и физическата пълнота на човека. Тялото трябва да бъде добре организирано, да няма никакви излишъци. Мускули трябва да има човек, а не мазнини; мускулите придават пластичност на тялото. Тялото на ангелите се отличава с голяма пластичност и красота. Видите ли един ангел, никога няма да го забравите и всяка негова дума се запечатва в съзнанието ви за векове. Каже ли ви, че от вас човек ще стане, наистина ще станете човек; за тези негови думи вие сте готови да понесете всякакви страдания, мъчнотии и гонения. Чрез думите, които ангелът ви е казал, Радостта ви е посетила. Всяка дума, която излиза от устата на праведните, на светиите, на добрите хора, крие в себе си велика сила.
6. ДИНАМИЧНА СИЛА НА МИСЪЛТА 69 Казва Христос: „Истината ще ви направи свободни“. Именно за тази свобода човек се стреми към Истината. Верни и силни са думите на Христа. Следователно, каже ли ви някое Възвишено същество, че от вас човек ще излезе, не се съмнявайте, не питайте кога ще стане това, нито отлагайте нещата за далечното бъдеще. Кажете в себе си: „Ще работя с любов, за да стана човек“. Кога? Не мислете кога ще реализирате желанието си. Още днес можете да станете човек; това значи: „Още днес съм човек, в мен са вложени ред дарби и способности. Освен това са ми дадени и условия, за да развия вложеното, и сега не ми остава нищо друго, освен да работя, да раста и да се развивам“. Ако противодействате на тия условия чрез съмнение, колебание, леност, вие сами се осакатявате. Не допускайте никакво съмнение в душата си. Мнозина се запитват: „Може ли човек да живее без съмнения?“. Питам: трябва ли да се съмнявате, ако пътувате с модерен здрав параход, направен по всички правила на техниката? Ама параходът се клатушкал; колкото и да се клатушка, капка вода няма да влезе в него. Вълните ще удрят, ще го люлеят на една и на друга страна, но той ще цепи водите и сигурно ще върви напред. – „Не може ли без клатушкане?“ И без клатушкане може. Ще дойде ден, когато техниката ще постигне това, което днес Ă липсва, и параходът ще се движи с бързината на вълните. Щом бързината му се изравни с бързината на вълните, всякакво клатушкане ще изчезне. Оттук правим следния извод: колкото по-бавно се движи човек, толкова повече страда. На какво се дължи бавното движение на човека? На неговите слаби вяра, надежда и любов. Колкото повече вярата, надеждата и любовта му се усилват, толкова повече се усилва и бързината на неговото движение. Дали движението на човека е силно или слабо се познава по това как той се справя с болестите си – може ли някой чрез мисълта и волята си да изпъди болестта си навън, казваме, че този човек е силен, всички движения в него стават бързо. Болестите се дължат на натрупване на чужди вещества в човешкия организъм, но
70 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА чрез мисълта и чрез волята си той може да изхвърли тия вещества вън от тялото си и да оздравее. Не може ли сам да направи това, нека потърси съдействието на няколко свои приятели. Христос казва: „Където са двама или трима, събрани в Мое име, там Съм и Аз“. Велико и мощно нещо е човешката мисъл и колкото е по-възвишена, толкова по-големи възможности крие в себе си. Мисълта е Божественият елемент в човека. В Божествения свят нещата стават моментално; това означават думите: „За Божественото всичко е възможно“. Следователно прилагайте мисълта си, за да постигнете своите желания. Какво ще правите със страданията? Този въпрос е лесно разрешим. Страданията не са нищо друго, освен раница на гърба на човека. Щом сте в Божествената кола, никаква раница няма да ви измъчва; ще се качите на колата, ще свалите раницата от гърба си и ще я сложите настрани. Какво правят сегашните хора? Те са се качили на Божествената кола, седят с раницата на гърба си и страдат. Няма защо да страдат – като свалят раницата, страданията им ще изчезнат. Сиромашията, болестите, невежеството, безверието представляват раници на гърба на човека; тези раници трябва да се снемат, т.е. задачите трябва да се решат. Всеки сам трябва да свали раницата от гърба си, да не чака външна помощ – спасението на човека няма да дойде отвън. Трябва ли, като ставате сутрин от сън, да очаквате някой да измие лицето ви? Новата култура, или Христовото учение, позволява да ви направят малка услуга – да ви донесат вода; що се отнася до миенето, това всеки сам трябва да направи, а още по-добре е човек сам да си донесе вода и сам да се измие. Често религиозните хора се спират върху въпроса кой е по-напреднал и кой – по-малко. Казват за някоя сестра или за някой брат, че са напреднали, т.е. духовно издигнати; същевременно те страдат от ревматизъм или от друга някаква болест. Според мен онзи, който наистина е напреднал в духовно отношение, не боледува. Каква духов
6. ДИНАМИЧНА СИЛА НА МИСЪЛТА 71 ност е тази, когато някоя напреднала сестра има ревматизъм в двата крака, а ненапредналата – само в единия? Не е лошо да боледува човек, но трябва да се знае кой именно боледува. Като се разболее, той има условия да работи върху себе си, да се изправя. Който има силна Вяра, лесно се справя с мъчнотиите, с болестите си и страданията; той знае кои неща са негови и кои – наследствени. Дали нещата са чужди, или са свои, човек трябва усилено да работи, да гледа на всичко като на задачи, които сам трябва да реши. Щом се намери в известно затруднение, той казва: „Аз не мога да реша този въпрос, но учените, великите хора ще го разрешат“; учените хора ще разрешат своите задачи, а ти ще разрешиш своите. Богатият си служи с автомобили, с радио и с телефон, за да свършва по-лесно работата си, но и ти, сиромахът, трябва да направиш всички усилия, за да придобиеш телефон, радио. Има задачи в живота, които трябва да се постигнат още сега. Човек не трябва да гледа лековерно на нещата, да отлага реализирането им за далечното бъдеще. Вярвайте, че още днес можете да постигнете своите идеали: да станете учени, силни, здрави, свободни хора; изгубите ли днешните условия мъчно можете да се върнете към тях. Чуете ли Божия глас, тръгнете след Него още днес! Отложите ли изпълнението на това, което Той ви казва, едновременно изгубвате и добрите условия. Като ученици, вие трябва във всеки момент да използвате динамичната сила на вашата мисъл, чрез нея да влезете във връзка със силите на Природата. Тя е готова да дава на разумните изобилно, за да могат да работят. – „Дали и Бог е съгласен с това?“ Що се отнася до успеха, до доброто, до напредъка на човека, Бог всякога дава съгласието Си. Не само днес, но още от началото Бог е пожелал доброто и напредъка на човека и във всички случаи му съдейства. Бог не съизволява в страданията и нещастията на хората. Страдат ли, нещастни ли са, те сами са създали това положение. Докато страдат, хората мислят за Бога; престанат ли страданията, престават да мислят за Него. Това
72 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА не е никакво убеждение, никакъв морал. И като страда, и като не страда, и като здрав, и болен човек трябва да има едно и също неизменно верую. Новото учение изисква от човека работа и труд; щом работи и се труди съзнателно, той всякога ще бъде радостен и весел. Да работи, да се труди, да люби – това са ред задачи, които непрестанно трябва да решава. Той трябва да върши всичко по нов начин, за да има нови резултати; върши ли го по стар начин, и резултатите ще бъдат стари. Време е вече да се откажете от старото и колкото поскоро направите това, толкова по-добре за вас. Старото не разрешава въпросите. Разболееш ли се, не бързай веднага да търсиш лекар – първо ще се обърнеш към себе си, където се крие един от най-опитните и видни лекари; той ще ти даде ценни съвети, които трябва да изпълниш. Ако искаш да се изповядаш, вглъби се в себе си; там ще намериш своя добър изповедник. Това не значи, че трябва да отидете в друга крайност – да мислите, че хората не са ви нужни; не, понеже всички хора имат по един виден професор или проповедник в себе си, последните ще се обединят в едно общество и солидарно ще ви помагат. Познава ли отделните хора, човек ще познава и техните вътрешни професори и проповедници. Като познава хората, същевременно той ги обича. Всички напреднали същества образуват едно велико общество, членовете на което взаимно си помагат. И тъй, човек не може да познава своя ближен, докато не го обича; щом го обича, той е готов на всички услуги и жертви за него. За тази цел трябва да държи в ума си мисълта, че всичко може да се изправи, че всичко е възможно – кога? Когато е свързан с Бога. Вярвайте в Доброто и дръжте в ума си положителни мисли. Казано е, че трябва да имате вярата на детето. Майка и дете отиват на църква, за да се молят за дъжд. Детето казва на майка си: – Мамо, вземи чадър. – Защо?
6. ДИНАМИЧНА СИЛА НА МИСЪЛТА 73 – Дъжд ще вали. Значи детето вярва, че като се молят на Бога за дъжд, молитвата им ще бъде приета. Майката не вярва в резултата на молитвата – тя си казва: „Или ще вали, или няма да вали“. Така гледат на нещата всички възрастни. Болният се моли на Бога да му помогне да оздравее, а същевременно си мисли: „Или ще оздравея, или не“. Щом се обръща към Бога, човек не трябва да философства, а да държи в себе си положителната мисъл, че молитвата му ще бъде чута и той ще оздравее. Често хората сами се спъват. Те очакват помощ отвън, без да подозират, че в тях се крият велики, мощни сили. Една майка лежала известно време болна и все очаквала да стане някакво чудо с нея – да дойде някой отвън, да сложи ръцете си върху главата Ă и тя моментално да стане. Един ден детето Ă се пъхнало под леглото да играе. То драснало една клечка кибрит, за да търси нещо, но по невнимание чаршафът на леглото се запалил; болната усетила, че нещо горещо лъхнало към нея, и от ужас да не стане пожар, незабелязано скочила от леглото си и в един момент се намерила на крака, но вече здрава. От страха, който преживяла, станал особен обрат в нервната Ă система, вследствие на което оздравяла. Тя си казала: „Добре, че не изгорях, но какво стана с мен – не зная. От момента, в който стъпих на краката си, аз се почувствах здрава“. Значи болестта е отишла заедно с чаршафа. Казвам: Природата е крайно разумна; тя използва всички противоречия за добро. Щом знаете това, благодарете за всичко, което се случва в живота ви. За онези, които любят Бога, всичко се обръща на добро. Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват с нас. 6. лекция, 3 октомври 1929 г., София, Изгрев
НОВОТО В ЖИВОТА Размишление за целия ден върху изречението „Правият път на душата“. Кое е новото в Природата? Изгряването на Слънцето. Кое е новото в човешкия живот? Събуждането на човека. Като се събуди, той започва да мисли за ядене. Защо яде? Детето яде, за да порасне; възрастният яде, за да поддържа живота си – чрез храната животът влиза в човека и започва да се проявява. Значи и храненето е ново в живота. След всеки изгрев на Слънцето човек мисли за ядене, т.е. за своето растене. Докога Слънцето изгрява най-високо за човека? Средно до 21-годишна възраст – до тази възраст растенето му е най-голямо. През цялото време, докато расте, Слънцето му дава, но същевременно и взима нещо от него. Ден след ден линиите на човешкото лице се изменят, докато най-после се вижда принуден да заложи всичко, за да се отплати за това, което е получил; дойде ли до това положение, човек казва, че старостта го е налегнала вече. Съвременните хора се питат какъв е смисълът на живота и си отговарят, че човек е дошъл на Земята, за да живее. Лесно е да се каже това, но изкуство е да се знае как да се живее. Като е дошъл да живее, всъщност живее ли както трябва? Като изгрява и залязва Слънцето, за човека ли прави това? Като изгрява, Слънцето му дава нещо, но даром ли дава, или назаем? Фактът, че човек почернява от него, показва, че то взима нещо. Значи от една страна Слънцето дава, а от друга – взима. Българският чорбаджия казва на дъщеря си: „Дъще, не ходи денем по Слънце, защото ще почернееш и хубостта си ще изгубиш“. Разумност се иска от човека, за да знае кога и по колко време на ден да се грее на Слънце. Като живее на Земята, той трябва да изучава физическия свят, да знае какви трябва да бъдат отношенията му към всички живи същества.
7. НОВОТО В ЖИВОТА 75 Какво представлява физическият живот? Животът на Земята не е нищо друго, освен живот на сцената, на която се играят различни пиеси: комедии, драми и трагедии. Вие отивате на театър един път в месеца или в седмицата. Какво сте разбрали от пиесата, която представят? Нищо особено. Отивате един ден на театър, гледате пиесата Хамлет 4 от Шекспир 5 . С какво се характеризира Хамлет – Хамлет разсъждава върху въпроса „Да бъда или да не бъда“. Какво означават тия думи? Да съм богат, или да не съм? Добре е човек да бъде богат, но ако не може да носи сиромашията, никога не може да бъде и богат. Богатството се управлява от богатите, но се крепи на гърба на сиромасите. Сиромашията пък се дължи на богатите, но сиромасите я управляват. Знаете ли какво значи да управлявате сиромашията? Всички знаят какво значи да управляват богатството, но като дойде до сиромашията, не знаят как да я управляват. Богатият, който се е научил да управлява, бяга от сиромашията; той казва: „Страшно нещо е сиромашията! Сиромашия – гладория“. Наистина, сиромахът страда от глад, но от какво страда богатият? От пресищане. Като гладува, сиромахът става слаб, тънък, пожълтява; гласът му става мек, кротичък, като божа кравица е. Богатият надебелява, зачервява се, едва се движи. Богатия наричат светски човек, а сиромаха – духовен. И двамата разрешават един важен въпрос. Богатият разрешава въпроса за богатството и всеки ден изчислява с колко единици се е увеличил капиталът му. Единицата е мярка, която определя силата на човека. Колкото и да е малко, растенето е процес, чрез който Природата измерва колко капитал е вложила в човека и с колко единици се увеличава този капитал. Който може да работи правилно с този капитал, и растенето му ще върви добре; който не може да се справя с него, и растенето му спира. Стреми ли се човек към големи работи, към бързо нарастване на капитала, той влиза в механичните процеси. Живот, в който процесите стават механично, е живот на актьора, който всяка вечер играе различни роли: цар,
76 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА учен, прост, богат или беден и т.н. – това са все чужди роли, в които той не влага свое съдържание. Външно актьорът е като всички хора, но къде е истинският човек? Истинският човек се крие в очите. Казвате, че по очите познавате човека; наистина, те никога не лъжат. Когато гледате някоя къща, по големината и направата на прозорците съдите за хората, които живеят в нея. Ако измервате големината на прозорците, все ще намерите разлика между единия и другия, невъзможно е всички да бъдат еднакво големи – ако не повече, поне по един милиметър ще има разлика между тях. За човека един милиметър разлика не е много, но за Природата един милиметър е голяма величина; тя си служи даже с мярка, равна на една хилядна от милиметъра. Следователно, както по прозорците на къщата съдите за хората, които живеят в нея, така и по очите преценявате човека. Очите на хората не са еднакво големи. Ако лявото око е по-голямо, това показва, че чувствата взимат надмощие; ако умът му не е силно развит, човек мъчно се справя с изобилието на своите чувства – той няма достатъчно храна за своите чувства и желания, вследствие на което те са осъдени на смърт. Като живее, човек трябва да расте, т.е. всеки ден да прибавя по нещо ново към своите мисли, чувства и постъпки; престане ли да расте, започва да остарява, вследствие на което линията на изгряващото Слънце не се удължава, а постепенно се съкращава. В залеза на Слънцето човек се лишава от онази възвишена мисъл и от благата, която тя носи със себе си. Остаряването не е нищо друго, освен лишаване от благоприятните условия, които изгряващото Слънце носи. Старият човек иска да направи нещо, да реализира някое свое желание, но вижда, че няма условия. Колкото повече остарява, толкова повече приближава към смъртта. Какво представлява смъртта? Какъв е нейният вътрешен смисъл? Загуби ли носи, или печалби? Загуби. Първото нещо, което човек губи със смъртта, е животът; с тази загуба той се лишава от благоприятни условия за
7. НОВОТО В ЖИВОТА 77 растене и развиване. Мнозина мислят, че като умрат, ще се освободят. От какво ще се освободят – от дълговете си към Слънцето; значи те бягат от Слънцето. Докато живее, човек се радва на Слънцето, работи, печели, но същевременно плаща дълговете си; изгуби ли този живот, той се лишава от условията, които Слънцето му дава, и при това положение изпада в големи разочарования. За да не се разочарова, човек трябва да живее идейно, да гледа на живота като на нещо цяло, неразделно. За идейния е все едно къде ще живее – дали е на Земята, или е на Небето, той все живее, но при различни условия. И в богатството, и в сиромашията вижда условия за живот, за работа и за развитие. Идейният човек носи в себе си Духа; където отиде, той се чувства пълен с радост и готов за работа. Неидейният очаква Духът да дойде отвън, да го импулсира, да му даде подтик за работа. Днес вие носите в себе си свещената идея да служите на Бога, но ако не живеете идейно, тя ще остане неразбрана. Някой казва: „Едно време много се въодушевявах, но сега вече от нищо не се въодушевявам. Защо – защото остарях“. Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевлението си, не е идеен човек. Истински идеен е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява. Идейният човек никога не остарява, той винаги е млад. Който разбира същината на живота, гледа съзнателно и на изгряването, и на залязването на Слънцето. Като изгрява, той знае, че то носи безброй блага за живота. Че щял да почернее – той не се смущава от това; за него Слънцето представлява сбор от милиарди Разумни същества, които идват на експедиция на Земята. Всяко Разумно същество оставя своя подпис върху лицето на хората, да знаят кой ги е посрещнал; тези подписи хората наричат почерняване. Ние пък казваме, че здрав човек е онзи, който почернява – Слънцето извлича от него нечистотиите и го лекува. Който не почернява, той не може да се лекува от Слънцето. В това отношение то носи големи блага за човека – събужда в него желание за живот, за работа,
78 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА за печалби. Вечер, когато то залязва, човек трябва да се проникне от идеята да плаща за онова, което е получил. Денем той придобива, вечер дава. Хората трябва да реформират своите разбирания за печалби и загуби, за живот и смърт, да не се плашат от тях. И тъй, смъртта не е нищо друго, освен заминаване на човека за друг свят, за да учи това, което на времето си не е могъл да научи. Много пъти е отивал в онзи свят, но не е научил всичко, което трябва; и на Земята е живял много пъти, но и тук не е научил всичко. Ето защо той постоянно ще заминава за другия свят и отново ще се връща, докато придобие положително знание за живота. Когато бащата заминава за другия свят, синовете и дъщерите му ще го изпратят и ще очакват от него писма. Той трябва да им пише поне веднъж в годината. – „Кой пренася тия писма?“ Специални пощальони. Много от тия писма и до днес седят в пощенските кутии, защото адресът им не е точен. Който пише, той трябва да знае точния адрес на онзи, на когото изпраща писмо. Колкото повече и по-положителни знания придобива човек от живота си на Земята и в онзи свят, толкова поголеми са условията за неговото растене. Следователно, като е дошъл на Земята, човек трябва да расте; не може ли да расте, той се разочарова, става недоволен от живота. Недоволният гледа отрицателно на всичко – той не вижда Доброто, вижда само злото в света. Наистина, има зло, но не е достатъчно само да се вижда; човек трябва да знае къде се крият корените му и да го избягва. Една от причините за злото се крие в желанието на човека да владее чуждото благо. Законът на злото се изразява чрез стиха: „Разделяй и владей!“. Може ли смъртният да владее един човек? Ще каже някой, че иска хората да го слушат; щом е смъртен, хората не могат да му се подчиняват, нито да го слушат. Всеки човек трябва да бъде свободен, да изпълнява това, което Бог изисква от него. Щом изпълнява Волята Божия, всички ще го слушат и ще му се подчиняват. Може да изправя хората само онзи, който е изправил себе си. Как ще проповядвате на хората, ако вие сами не сте
7. НОВОТО В ЖИВОТА 79 убедени в това, което проповядвате? В деня, в който човек пожелае благото на брата си за себе си, той е внесъл злото в своя живот; в деня, в който реши да пожертва своето благо за ближните си, той е внесъл Доброто в живота си. Искате ли да дадете път на Доброто в себе си, като пожелавате известно благо за себе си, пожелавайте същото благо и за своя ближен – нека вашето благо бъде и негово благо. Дадете ли първо място на Доброто в живота си, вие ще се вглеждате в положението на ближните си, ще взимате участие в техните радости и скърби. – „Ама защо страда човек?“ За изкупление на своите минали грехове. – „Защо се радва?“ За добрините, които е правил в миналото. Не е достатъчно човек да знае само това, но той трябва да знае и къде и по какъв начин е грешил; същевременно трябва да знае и добрините, които е правил. Човек трябва да гледа с отворени очи както на добродетелите си, така и на своите погрешки. Той трябва да бъде безпристрастен към себе си – направи ли някаква погрешка, трябва да я признае и да е готов да я изправи; не я ли признае, ще бъде поставен на изпит – и втори път да направи същата погрешка, за да я признае. Лесно е да се отрече човек от погрешките си, но мъчно е да се освободи от техните последствия. Лесно е да каже, че не пуши или че няма да пуши, но когато опита да откаже тютюна, вижда колко мъчно може да направи това – от дълго пушене е развил в себе си една слабост, която трудно може да преодолее. Като работи върху себе си, човек постепенно се усилва и става господар на своите слабости. Следователно силен човек е онзи, който прави не това, което желае, а това, което не желае. Но и в едното, и в другото има две страни – положителна и отрицателна; в този смисъл човек трябва да различава желанията си и да знае кое трябва да прави и кое – не. Като желае или не желае нещо, той трябва положително да знае към коя категория се отнася неговото желание или нежелание и какви ще бъдат резултатите от нежеланията и желанията му – това всякога трябва да се има предвид. Не взима ли под
80 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА внимание резултатите от своята работа, човек постоянно се намира пред изненади и противоречия. За да не се изненадва, между мислите, чувствата и постъпките му трябва да има пълна хармония; затова е казано, че истински човек е онзи, на когото мислите, чувствата и постъпките са в пълна хармония. Наруши ли се тази хармония, той се намира в преходно състояние, изгубва онова вътрешно равновесие, което го характеризира като човек. Следователно истински човек е този, който е поставил ума, сърцето и волята си на своята висота; измени ли мястото на едно от тях, той вече губи образа на човек, огрубява, ожесточава се и се проявява в някои отношения като животно. Запази ли своето вътрешно равновесие, човек остава винаги млад. Когато някой се оплаква, че е започнал да остарява, това показва, че е изгубил своето вътрешно равновесие, изменил е отношенията си към Първата Причина. Каже ли някой, че на младини е бил добър, чистосърдечен, а на старини се е изменил, той не говори истината; какъвто е бил на младини, такъв е и на старини. Във всеки човек има нещо добро, красиво, но благодарение на неговия неустойчив характер доброто и красивото се е засенчило от преходни, от странични неща. За да запазите доброто, което е вложено във вас, трябва да бъдете будни към всички свои прояви – направите ли някаква погрешка, веднага я изправете; гледайте да не прекарате нощта с погрешката си – изправете я, преди да е залязло Слънцето. И тъй, знайте, че при всяко изгряването на Слънцето ви предстои растене едновременно в три посоки: умствено, сърдечно и волево. Всеки ден умът трябва да се просвещава, да придобивате повече светлина; сърцето трябва да се разширява, а волята – да се усилва, да ставате смели и решителни в доброто. Денят е завършен добре, когато в ума, в сърцето и във волята на човека се прибави по нещо ново – това означава правилно растене. При това положение човек трябва да благодари за изгряването и залязването на Слънцето; не благодари ли, не признава ли блага
7. НОВОТО В ЖИВОТА 81 та, които то му носи, на лицето му се поставя белег, който показва, че старостта е сложила първия отпечатък върху него. Ако това не е вярно, как ще си обясните явяването на бръчки по лицето, които говорят за вътрешен безпорядък в човека? Има бръчки, които показват неговата доброта, разумност, привързаност, но те се отличават от тия, които показват вътрешния безпорядък. Днес всички хора се стремят към Новото в живота. В какво се заключава то – в посрещане и изпращане на Слънцето. Като го посреща, човек приема благата, които то носи в себе си; като го изпраща, той благодари за получените от него блага и се прибира в дома си, за да ги обработва, да си почине и да стане на другия ден бодър и разположен, пак да го посрещне и да получи нови блага. Като направи равносметка на полученото и обработеното в себе си, човек се проявява правилно. Той се съзнава като слуга, помощник на слабите. Разбере ли своето предназначение в живота, приел е правилно благата, които Бог му е дал, и вече може правилно да расте и да се развива. Само смиреният дохожда до това съзнание. Да се смири човек означава да разбере своето предназначение като слуга в живота, да бъде готов във всеки момент да изправя погрешките си; като ги изправи, да им сложи кръст, да ги остави в света на забравата. Смиреният човек върви към вечно подмладяване, а не към старост. Линиите на неговото лице са осмислени. Той всеки ден ликвидира със старото, с линиите на безпорядъчния живот, и във всеки момент проверява състоянието на своя ум, на своето сърце и на своята воля; забележи ли някъде и най-малката дисхармония, веднага я изправя. Иска ли постоянно да расте, човек трябва да спазва правилата на Новия живот; не ги ли спазва, още на 21 години растенето му ще спре, ден след ден старостта ще хвърля своя отпечатък върху лицето му, докато най-после го предаде в ръцете на смъртта. Понеже не могат да се справят със смъртта, старите казват: „Нашата работа е свършена вече, но поне децата да са живи и здрави“. Така не се разсъждава. Всеки баща, все
82 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА ки стар човек трябва да каже: „Аз трябва да бъда жив, за да бъдат живи и децата ми. Щом аз живея, и те ще живеят; ако аз умра, и те ще умрат“. Някой казва: „Нека да има богати хора, че да дават“; не, всеки трябва да живее, да бъде богат, той да дава – той пръв трябва да направи този опит, да покаже как се дава, за да знае как да иска. Като е дошъл на Земята, човек ще бъде или богат, или беден; това са две крайности, от които ще се учи. Божественото в живота примирява тия крайни положения. Като изхожда от позицията на великите закони, човек знае, че ако използва добре условията на сиромашията, в бъдеще ще стане богат; ако не използва разумно условията на богатството, в скоро време ще стане сиромах. В каквото и положение да се намерите, вие трябва да учите, да придобивате знания и опитности, които да отнесете със себе си – само така ще изградите вашето духовно тяло, с което можете да живеете в Духовния свят. Радвайте се на това, което сте изработили и което можете всякога да носите със себе си. Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас. 7. лекция, 9 октомври 1929 г., София, Изгрев
ЗАКОН ЗА БЛАГОПРИЛИЧИЕ Пишете върху темите: Качества на милосърдието; Причини за обществената криза; Качества на благоденствието. Отговорете на въпроса какво ви интересува най-много; този въпрос е общ, защото във всеки даден момент човек се интересува от различни неща. Има случаи, когато не знае какво го интересува, но ако е поел една определена посока на движение, ако има една мисъл или едно желание, което взима надмощие над всички останали мисли и желания, знае какво го интересува в живота. Когато няма определена посока, човек е в положението на едно оформящо се тяло – без никакъв интерес; той все има някакви интереси, но те са временни и преходни. Когато мисли върху известен въпрос и не може да си отговори, най-после човек казва: „Да си хапна малко, поне да се нахраня“. Така постъпват и обикновеният човек, и философът. Щом стане сутрин от сън, първата работа на човека е да се нахрани, той мисли за ядене; в този смисъл храненето представлява първата станция, на която човек слиза за известно време. Първата почивка определя посоката на неговото по-нататъшно движение. Ако се е хранил правилно и ако е приел храна, съответна на неговото вътрешно състояние, той ще се чувства разположен, с повдигнато настроение и способен за работа; не е ли постъпил според тия правила, ще изпитва разстройство, смущения в стомаха и в корема си и ще се задържи на тази станция повече, отколкото е предвиждал. Това показва, че и при храненето, т.е. при първата станция на човешкия живот, има известни правила на благоприличие, които трябва да се спазват. Какво разбирате под думата благоприличие? Благоприличието е външно качество на човека; то подразбира
84 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА добра външна обхода. Една от спънките на съвременния човек е тази, че обръща внимание на външните неща в живота. На хората, които външно са по-угледни, по-красиви, с по-високо положение, той спира погледа си повече; на тях отдава по-голямо внимание, отколкото на понискостоящите и грозните. Например ако срещнете един богат и един беден, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите с него повече, отколкото с бедния. Когато богатият говори, той често употребява личното местоимение азъ 6 . Това значи Аз имам възможности, сили, средства да направя каквото пожелая. Бедният не се решава да употребява това местоимение. Думата азъ е съставена от три букви; крайната буква е ъ – знак на мълчание. Какво показва мълчанието – че докато яде, докато не е свършил работата си, човек трябва да мълчи; ако яде и същевременно говори, той се раздвоява, т.е. движи се в две различни посоки. Ако човек се движи едновременно в две различни посоки, работите му остават назад. Законът за благоприличието не е закон само за Земята, но и за Небето. Не се ли спазва този закон, и хората, и Възвишените същества от Небето се огорчават. Благоприличието е една от основните черти на Възвишените същества – светии, ангели спазват благоприличие във всички свои прояви. Това е едно от ценните качества на ученика – ученикът трябва да се държи благоприлично; излезе ли пред учителя си, той трябва да застане благоприлично. Някои ученици слагат ръцете си отзад; това е една лоша стойка – когато човек държи ръцете си отзад, това показва, че е вързан, че не разбира какво му се говори. Само вързаният държи ръцете си отзад. Когато застане с ръце отпред, на корема, това показва, че има чорбаджийско разположение; когато сложи ръцете си настрани, до тялото, а десния крак изнесе напред, това показва, че се готви да отива на работа. Първото положение е господарско, а второто – на слуга. Чорбаджията представлява пълно буре, потопено във вода, и само единият край на това буре се подава над водата; слугата пък представлява
8. ЗАКОН ЗА БЛАГОПРИЛИЧИЕ 85 празно буре, без съдържание, той отива на работа, за да се напълни с нещо. Докато е празно, бурето седи на повърхността на водата, вижда се цялото. Пълното буре може да се уподоби на светски човек, на голям материалист, който е потънал във водата до шия; празното буре е подобно на духовен човек, който се движи по повърхността на водата и се стреми нагоре, откъдето очаква да се напълни. В живота пълното буре има по-голямо уважение от празното. Който мине покрай празното буре, бутне го оттук-оттам и заминава. Празното буре се моли, иска да му се даде нещо, а пълното дава. Когато получи нещо от пълното буре, празното казва: „Добър човек е този“. Защо е добър – защото има някакво съдържание в себе си. Следователно, когато имате добро мнение за някой човек, вие казвате, че той е човек със съдържание. Сега аз разглеждам вътрешния смисъл на нещата и питам: какво печели човек, ако придобива богатство, слава, знание и сила, а губи своето благочестие? Какъв смисъл имат тия придобивки за човек, който не може разумно да ги използва? Докато е сиромах, той се отнася внимателно към всички хора; щом забогатее, възгордява се и се отнася с пренебрежение към ония, които стоят по-ниско от него. Той казва: „Не ме интересуват хората“. Защо не се интересува от хората – защото е изгубил своето благоприличие. Той е изгубил същественото и не знае, че богатството, което днес има, утре може да изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание. Изгуби ли здравето си, човек пак се лишава от същественото в живота. Като е здрав, всеки ден придобива нещо ново; като е болен, той външно губи, а вътрешно печели. Здравето носи радост, а болестта – скръб и страдание, но и в едното, и в другото човек има условия да учи. Следователно, като ученици, от вас се изисква да прилагате своето благоприличие. – „Кой може да приложи благоприличието си?“ Който има съзнание за своята личност, който има достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества. Каже ли Азъ,
86 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА този човек е определил вече отношенията си към всички живи същества. Казват, че човек, който употребява често думата азъ, има високо мнение за своята личност. Да употребиш думата азъ не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества. Аз-ът определя човешкия характер. Характерът пък очертава линиите на човешкото лице. Като живее, човек е изложен на скърби и на радости, които оформят неговия характер. Като страда, той определя отношенията си към Бога; като се радва, той се свързва с хората и благодари за всички блага, които е получил в живота си. И тъй, искате ли да си съставите понятие за личността на човека, измерете дължината и ширината на неговото лице; по тези две мерки се определя интелигентността на човешкия ум и устойчивостта на чувствата. Колкото по-устойчиви са чувствата, толкова повече може да се разчита на човека. Ширината на лицето трябва да бъде нормална. Тя е толкова необходима за човека, колкото е необходима и за основите на къщите – тя е база, върху която се градят нещата. Ако имате три къщи, построени на три различно широки основи, най-устойчива ще бъде онази от тях, която има най-голяма ширина. Но ширината се определя от височината на къщата. Изобщо, между височината и ширината на едно лице или на една къща трябва да има известно съотношение. Някой строи къща и казва: „Аз се задоволявам с малко. Достатъчна ми е една колибка, да има къде да се подслоня“. Не е въпрос човек да се задоволи с малкото, то е условие за работа. Като се работи, след време малкото се увеличава, става голямо. Човек трябва да има широка основа, върху която да работи. Дължината на лицето определя развитието на човека и посоката, към която се стреми. Къде е фокусът на човешкото лице? При устата. Това показва, че съвременните хора живеят под носа си, т.е. в подножието на планините. Носът е висока планина. Над него се открива още една планина – челото. За да разбере
8. ЗАКОН ЗА БЛАГОПРИЛИЧИЕ 87 тия неща, човек трябва да има голямо въображение, иначе не би могъл да разбере какво отношение има устата към живота. От устата зависи физическия живот, тя определя неговите условия. Да живее човек около устата си не значи да мисли само за материални работи; съзнателният се интересува еднакво и от материалните, и от духовните неща. Като живее на Земята, човек трябва еднакво да се интересува и от пълното, и от празното буре. Пълното буре го интересува дотолкова, доколкото се вижда горното му дъно над водата; потъне ли под водата, всякакъв интерес се изгубва. Празното буре пък го интересува дотолкова, доколкото има възможност да се напълни. Следователно, когато богатият потъне в света, поне очите му да останат на повърхността, за да вижда какво става, как се уреждат работите. Който вижда, само той може да мисли; който не вижда, не може да мисли. Казват, че човек не трябва да вижда много; не, човек трябва да вижда, за да мисли. Да се върнем към закона за благоприличието. Той има отношение към всички живи същества. Който няма благоприличие, той се отнася към всички с пренебрежение – слага ръцете си отзад, изправя се, вдига глава и казва, че от никого не се интересува, никого не признава, даже и Бога. Нека излезе пред Слънцето, което има 35 милиона градуса топлина, да види ще останат ли ръцете му зад гърба! Сам няма да забележи как ще сложи ръцете си встрани и ще се стопи, както металите се топят от огъня. Това стопяване, това смаляване наричаме смирение. Излезе ли пред Бога, пред Слънцето на живота, всеки човек ще се смири. Да се смири означава да мине през огъня на Любовта. Голяма е температурата на този огън, но тя се изявява различно – според съществата, които са поставени на него. Каквато и да е тази топлина, тя е непоносима, всеки бяга от нея. Влезе ли съзнателно, доброволно в този огън, човек се пречиства и светъл става, затова се казва за Бога, че е велик и страшен. За онзи, който не разбира, Бог е страшен; за онзи, който разбира, Бог е Любов, Бог е велик и благ. Ако човек не е готов за Духовния свят и види Бога, той ще преживее такъв страх, че през
88 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА целия си живот няма да го забрави; този страх показва, че е видял нещо извън своето разбиране. На какво се дължи страхът? На неразбиране на законите на Битието. Страхливият, болният, слабият са лишени от благоприличие. Рядко ще срещнете болен, който да има благоприличие. Влезте в някоя болница и наблюдавайте болните – всеки болен вика, сърди се, говори за болестта си. Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста носи болестта си, знайте, че този човек има благоприличие; той казва: „Всичко е от Бога, Той ще превърне страданията ми в радост“. Чрез болестите се изпитва характерът на човека. Докато е здрав, той проповядва, съветва хората, учи ги, но щом се разболее, изгубва опората на своя живот. Този човек няма никакво благоприличие в себе си. – „Ама не се търпят болките.“ Благоприличието трябва да противодейства на болестта. Чрез болестите се изпитва степента на човешкото развитие. Който има Аз-а в себе си, той разполага с различни методи да се освободи от непосилния товар на живота. Законът за благоприличието представлява външна дреха на самообладанието. Когато започне да се повдига в обществото, човек придобива много неприятели. Изкуство е при тия случаи да знае как да се справя; прояви ли отвън благоприличие, а отвътре самообладание, той е разрешил въпроса. Не може ли да се справи с това положение, човек казва, че е нещастен, че Природата го наказва. Това е преувеличение на нещата; Природата има за цел да изправя хората, а не да ги наказва. Като е дошъл на Земята, човек неизбежно ще страда, и то пропорционално на съзнанието. Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-големи страдания ще има. В стремлението на човека да се разшири и да се повдигне силите в неговия организъм оказват известно вътрешно напрежение; това вътрешно напрежение се чувства като страдание. Напрежението на силите на човешкия ум и на човешкото сърце е неизбежно – без него формата, в която човек е поставен да живее, не би могла да се разшири. В
8. ЗАКОН ЗА БЛАГОПРИЛИЧИЕ 89 тази работа на човека Природата се явява негова помощница, тя му съдейства да придобие по-голям простор. Който разбира този закон, той се радва; който не го разбира, страда. Сега, като обяснявам тия неща, това ни най-малко не значи, че няма да страдате. Дали ги знаете, или не, страданията са неизбежни. Теорията е едно, а практиката – друго. Истинско знание е онова, което прави човека сигурен. Сигурен трябва да бъде по отношение законите на Природата. Под думата Природа ние разбираме отношенията на проявения Бог към всички живи същества на Земята. Ако в известни случаи тия отношения не съвпадат с личните разбирания на човека, той трябва да запази пълно спокойствие на духа си, т.е. да прояви своето благоприличие. Разумната сила, която управлява живота, никога не върши своеволия. Каквито и да са страданията на човека, те имат предвид някаква разумна цел – това трябва да бъде като постулат във вашия живот. Дали може да се докаже това, или не може, не е важно; вие трябва да го приемете в неговата абсолютност. Вярвайте в разумността на Природата; без Вяра няма никакво развитие. Вярата се отнася до неща, които не знаем, но са верни по същина. Има много неща в живота на човека, които не могат да се докажат, но са абсолютно реални. Как ще докажете какво нещо е Любовта? Как ще определите, откъде иде тя, защо понякога е по-силна, а понякога – по-слаба? Защо иде, защо изчезва и защо отново се явява? Велика, мощна, разумна сила е Любовта, а не механична проява. Въпреки това тя не може да се докаже. Забелязано е, че колкото по-голяма е силата на Любовта, толкова и разумността става по-голяма. Любовта изисква от човека външна обхода, благоприличие. Влюбеният винаги спазва известно благоприличие. Докато люби, човек е отворен към хората, внимателен, предвидлив, готов на всякакви услуги; напусне ли го Любовта, светът пред него потъмнява. И тъй, първото нещо в духовния живот на човека е Любовта. Който люби Бога, той има благоприличие; изгуби ли любовта си, с нея губи и благоприличието. Когато
90 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА Любовта посети човека, той трябва да бъде внимателен, за да не я изгуби; изгуби ли я, той е нарушил един от великите закони на Битието. Всяко нарушаване на тия закони осакатява човешкото съзнание. Съзнанието на човека може да се осакати, както майката може да осакати детето в утробата си, а може и да го пометне. Като ученици на Велика Школа, вие трябва да пазите съзнанието си будно, да бъдете радостни и весели, да не губите разположението на духа си. Казано е в Писанието: „Бог ще ви бъде задна стража“; това значи: човек като гледа напред, Бог ще бъде зад него, ще го пази; потъва ли надолу, под тежестта на изпитанията, той знае, че Бог е над него, ще го изтегли нагоре. Питам: ако Бог е зад нас, над нас и пред нас, за да ни предвожда, трябва ли да губим присъствие на духа си и да се обезсърчаваме? Човек трябва да бъде чист, с детска вяра към обкръжаващите, да запази своето външно благоприличие и вътрешен мир. Благоприличието е два вида: благоприличие на ума и благоприличие на сърцето. Първото благоприличие диктува на човека да поставя хората на онова ниво, на което той сам стои: ни по-високо, ни по-ниско от себе си; благоприличието на сърцето диктува на човека да обича ближния си като себе си. Срещнете ли един човек, отдайте му нужното място и съответната цена. Изкуство е човек да цени нещата. Той трябва да работи в това направление. Мъчно се постигат нещата, но чрез работа и упражнения всичко е постижимо. За великия цигулар всичко е постижимо, но той е минал през изпитания, през усилия и работа, докато дойде до положението, в което днес се намира. Няма мъчнотия, която да не може да преодолее. Ако изучавате живота от музикално гледище, ще видите, че той представлява велика музикална пиеса. Искаш ли да живееш правилно, ти трябва да свириш. Умът, сърцето и волята ти трябва да бъдат будни, да съзнават, че са необходими музикални пособия във великата пиеса. Какво мислят хората за цигуларя не е важно; той свири първо за Божественото в себе си, а после за хората. Какво прави овчарят, който по цели дни пасе овцете – взима
8. ЗАКОН ЗА БЛАГОПРИЛИЧИЕ 91 кавала си, надува го и ходи след овцете. Той свири, радва се на своята песен и вярва, че от него човек ще стане; не се обезсърчава, че свири на овце. Това е човек, който има благоприличие. Защо се препоръчва благоприличието – защото дава стабилност на човешкия характер. Дръжте тялото си винаги изправено. Гръбначният стълб трябва да бъде всякога в посока, перпендикулярна към центъра на Слънцето и центъра на Земята. Искате ли да бъдете здрави, дръжте в ума си мисълта за Бога като Център на Животворното слънце, а мисълта за ближните си като условие за вашето растене и развитие. Като живее на Земята, човек трябва да се движи между две точки: една под краката му и една над главата; остане ли само с една точка, той ще увисне във въздуха. Само Бог може да седи на една точка. В заключение казвам: благоприличието е закон за здравето, благоприличието е хигиена на живота. С благоприличието, като качество на човека, всичко може да се преодолее: болести, мъчнотии и страдания. Дойде ли болестта, човек първо ще потърси някакъв физически начин за освобождаване от нея – той ще спре вниманието си върху опорната точка под краката си; не може ли да се освободи по този начин, ще обърне погледа си нагоре, към горната опорна точка – към Духовния свят. Ако и при двата случая болестта не го напуска, това показва, че е дошло време да замине от този свят. Какво лошо има в това, че ще замине от един свят в друг? Сега онези от вас, които не са развили благоприличие, трябва да работят, за да го придобият. Които го имат, а не са го проявили още, да го проявят. Това не се постига лесно. Работете върху него, за да бъдете всякога здрави и устойчиви, да придобиете образ на истински човек. Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват в нас. 8. лекция, 16 октомври 1929 г., София, Изгрев
ЦЕНТЪР НА ЖИВОТА Размишление върху светлината. Два основни елемента определят посоката на човешкия живот – мислите и желанията му. Следователно, за да разберем посоката на движението на даден човек, ние трябва да познаваме неговите мисли и желания; не ги ли познаваме, никога няма да разберем посоката, в която се движи. Представете си, че имате две точки вън от окръжността, точките 1 и 2. За да се съединят, тези две точки трябва непременно да минат през една трета точка вътре в кръга, например през точката А – центъра. За да се реализира една мисъл, т.е. за да стане фактор в живота на човека, тя непременно трябва да има едно желание зад себе си. Няма ли едно желание зад себе си, тя представлява празно шише – какво се ползва човек от едно празно шише? Колкото и да е красива формата на шишето, щом е празно, човек не се интересува от него. За човека е важно съдържанието на шишето, а не формата. Същото се отнася и до къщата – всяка къща е важна до
9. ЦЕНТЪР НА ЖИВОТА 93 толкова, доколкото има живот в нея. Колкото и красива да е, щом е празна, тя не представлява особена ценност. Каква ще бъде една къща, как ще живеят хората в нея – това зависи от тяхната интелигентност. Ако собственикът на къщата пожелае да я направи с малки прозорци, обърнати на север, след известно време и той, и жена му, и децата му ще усетят физическо неразположение, а могат и сериозно да заболеят. Коя е причината за това неразположение? Малкото светлина, която влиза в къщата. Всяка къща се нуждае от големи и широки прозорци, обърнати на изток и на юг. Сега, като разглеждате чертежа на фигура 1, вие можете да се запитате защо липсват числата 3, 6 и 9. Тези числа са резултати. Числата 1 и 2 са творчески, те имат отношение помежду си. Числото 3 е резултат, получен от съединяването на 1 и 2; 6 е получено от съединяването на 2 и 4, а 9 – от съединяването на 4 и 5. Числата 2 и 4, 4 и 5 са също творчески. Сега, ако напишете отношението 1:2, това показва, че имате отношение на мисъл към дадено желание. Това отношение може да се напише обратно – 2:1. В първият случай мисълта беше по-силна от желанието, вследствие на което постъпката, т.е. числото 3, което е резултат от съединяването на 1+2, съдържа качествата на мисълта. Във втория случай имаме отношението 2:1, т.е. едно силно желание към една мисъл. В случая желанието взима надмощие над мисълта и резултатът 3 ще има качествата на желанието. С отношенията на живите числа едно към друго се обяснява защо в едно семейство понякога се раждат повече момичета, а понякога – повече момчета. Когато майката е по-силна, раждат се повече момичета; когато бащата е по-силен, раждат се повече момчета. Съвременните хора се стремят да изменят посоката на своя живот, да внесат известно подобрение. Човек не може да измени посоката на своя живот, ако не разбира законите на своите мисли и желания; той не може да трансформира една своя мисъл в едно благородно желание или едно свое желание в една светла мисъл, ако няма
94 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА един център или една свещена идея, към които да се стреми. Вярата в Бога е център, който трансформира човешките мисли и желания. Значи човек трябва да вярва в Бога, за да измени посоката на своя живот – да му даде права посока, която да отговаря на неговия стремеж към добър живот; ако не се стреми към този център, той не може да живее добре. Ако няма добри мисли и желания, никога не може да бъде щастлив. Добрите мисли и желания не съществуват вън от човека като нещо отвлечено, непостижимо; те са в самия него и произвеждат радост първо за него, а после и за обкръжаващите. Първата задача на човека е да определи посоката на своите мисли, желания и постъпки; щом определи посоката им, той ще определи и посоката на своя живот. Като определи тия неща, само тогава може да се занимава с въпроса за човешката душа. Преди да пристъпи към отвлечените въпроси, човек трябва да реши близките. Какво представлява човекът? Човек е това, което разбира посоката на своите мисли, желания и постъпки, това, което разбира посоката на своя живот. Казват за човека, че е единица. Какво представлява човек като единица – същество, пълно с чувства. Че е пълен с чувства, това още не значи, че е пълен с Любов – чувствата не подразбират Любов. Любовта е мощна сила, която споява всичко в едно цяло; тя е извън човешките мисли, чувства и действия, тя се движи извън посоката на човешкия живот. Човек ще разбере Любовта само когато разбере своите мисли, чувства и действия, когато разбере посоката на своя живот. Като отделна единица, той е резултат на посоката на своя живот, на своите мисли и желания, които представляват отношение между числата 1 и 2. Когато изгуби разположението на духа си, човек остава само с отношението 1:2 или 2:1, но без център, през който да прекара своите мисли и желания с цел да ги трансформира. Какво представлява центърът? В широк смисъл на думата център е онази точка, в която човек реализира своите мисли и желания. Например лицето А има мисъл и желание – 1 и 2, т.е. иска да си купи дрехи. Пожелава и за
9. ЦЕНТЪР НА ЖИВОТА 95 мисля да изпълни желанието си, но няма пет пари в джоба си. Той се стреми към някакъв център. В случая банкерът е центърът, който ще му даде възможност да реализира желанието си. Следователно, има ли център, към който се стреми, човек може да извади от него всичко, каквото пожелае. Значи при числото 1 се явява мисълта да си купите дрехи; после минавате през центъра, който ви помага да реализирате мисълта си, и продължавате към 2, точка на реализираното желание. Същото може да се каже и за точките 4 и 5: при точка 4 се явява мисълта, която трябва да мине през известен център и да се отправи към точка 5, където е реализираното желание. Същото нещо става и в точките 7 и 8. Като се движи от 1 до 8, човек образува един кръг на движение, в който мислите и желанията му се редуват последователно. Ако мислите и желанията на човека не се реализират, те остават безплодни. Като живее, човек трябва да се стреми да реализира своите мисли и желания; не ги ли реализира, няма ли никакви постижения, те приличат на окапали, но неоплодени цветове. За да има постижения, мислите и желанията трябва да бъдат съществени, да дават импулс за реализиране. Кой може да бъде център на човешките мисли и желания? Христос. Ако мислите и желанията на човека не минат през Христа, като през вътрешен център на човешкия живот, те никога не могат да се реализират. Стремете се към Христа като към център, към който да насочвате мисълта си, за да се трансформира в благородно желание. Втория момент вие ще насочите желанието си към същия център – Христа, за да трансформирате посоката на своя живот. Следователно, каквото и да прави, човек неизбежно трябва да мине през центъра на Христовия живот; само по този начин неговите мисли, чувства и действия ще вземат права посока на движение. Като се движи около центъра А, човек образува един кръг, който постепенно се увеличава; като мине през центъра на Христовия живот, започва да възприема Неговите мисли и желания, да се вглежда
96 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА в страданията и мъчнотиите на хората. Макар и да не е по силите му, но в него се явява желание да спаси света – това са мисли и желания на Христа. Тази задача е лесна за Христа, но за обикновения човек е невъзможна. Като ученици, вие трябва да си дадете отчет кои мисли и желания са ваши и кои – чужди. Ваша мисъл, ваше желание са тези, които в даден момент можете да приложите. Мислите ли, че целият кош с хляб, който носите на гърба си, е ваш? Само един килограм хляб е ваш, а останалите са чужди. Още по пътя ще ви срещнат бедни, гладни хора, които ще разграбят хляба и ще ви оставят с празен кош на гърба. С чуждото човек не може да се осигурява. Каква радост е тази, която днес преживявате, а утре изчезва? Радост, която ту се явява, ту изчезва, не е ваша. Следователно Христовият живот може да бъде център само за онзи, в когото този живот се е проявил; не се ли е проявил Христос в човека, и животът на Христа не може да бъде негов център. Днес хората имат отношение към Христа, понеже Той се е явил веднъж на Земята; ако никак не беше се явявал между хората, те нямаше да имат отношение към Него. Може ли да се молите на същество, което не познавате и което не ви познава? Детето вика майка си и тя се обръща към него, защото детето познава майка си и майката – детето. Много хора се обръщат към Бога, молят, се искат нещо от Него, без да Го познават. Молитвите им обаче остават без отговор – защо? Нито те познават Бога, нито Той ги познава. Други не се молят, но орат и сеят, вследствие на което нивите им раждат изобилно; те работят и се трудят – тяхната работа е молитва. Те познават Бога чрез житното зърно, създадено от Него, и като го обработват, се свързват с Неговия създател – така и те познават Бога, и Бог ги познава. Ако двама приятели искат да запазят отношенията си, да не се разделят, от каквато и посока на мислите и на желанията си да изхождат, те всякога трябва да се срещат в центъра А – в реалността на живота. Когато се говори за Христа, мнозина Го считат за голям философ, както много от философите на миналите
9. ЦЕНТЪР НА ЖИВОТА 97 векове. Грамадна е разликата между Христа и философите. Христос си е поставил задача да спаси човечеството, а философите – да го облекчат. Когато спасява хората, Христос ги вади от техния свят и ги завежда в Своя. Когато облекчават хората, философите им донасят хляб, ако са гладни, но ги оставят да живеят в старата си къща; при това този хляб ще им послужи само за един ден, на другия ще се намерят пак при същите условия – гладни и нещастни. Христос въвежда човека в реалността на живота – в изобилието, където водата постоянно извира; Христос води човека при извора, откъдето сам може да пие, когато иска и колкото иска – той е осигурен на цял живот. Остави ли се хората да го облекчават, днес ще му донесат една чаша вода, но утре пак ще жадува. Приложете философията на Христа, за да получите истински постижения. И без тази философия ще имате постижения, но постиженията на болния, на невежия, на слабия; в тях човек е изпълнявал все чужди желания. Чуждите желания не водят към добър край. Някой се заеме да прави къщи, направи две-три, даде ги под наем и всеки месец ходи да събира наеми от кираджиите си. Той е направил тия къщи под чуждо влияние, а не по свое собствено желание и после съжалява, че са му създали големи неприятности. И критикът е нещо подобно – и той ходи от човек на човек да критикува, т.е. да събира наеми. Една къща е достатъчна на човека; тази къща е тялото, в което живее. Ако може да стане господар на своето тяло, той е изпълнил задачата на своя живот. И тъй, иска ли да стане господар на себе си, човек трябва да приеме новите идеи и да ги приложи. Щом приеме новите идеи, трябва да се откаже от старите; старите и новите идеи не могат да живеят на едно място – срещнат ли се някъде, те непременно ще се стълкновят. Докато не напуснете старите си къщи, вие никога няма да влезете в новите. Напуснете старите, нехигиеничните си къщи и влезте в новите, които са светли, просторни, хигиенични. За да стане това преместване, трябва да прилагате – без приложение няма постижение.
98 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА Човек е недоволен, защото не прилага. Недоволството показва още отсъствие на център. – „Не мога да се моля.“ Нямаш център. – „Не мога да мисля.“ Нямаш център. – „Не съм разположен.“ Нямаш център. – „Какво да направя?“ Начертай една окръжност, прекарай трите линии в кръга, мисли върху тях, върху центъра, докато тази идея оживее в теб. – „Защо не получавам отговор на молитвата си?“ Защото не си готов на жертва за Господа; когато човек пожертва всичко за Господа, молитвата му ще се приеме. Щом се отрече от себе си и пожертва всичко за Бога, човек отново получава онова, което е изгубил. Така стана и с праведния Йов 7 – той страда, изгуби всичкото си имане, синове и дъщери, но щом се отрече от себе си, от своя живот, заради Господа, всичко отново му се върна, но по-хубаво, по-изобилно. Един американски проповедник, добър и благочестив човек, проповядвал Христовото учение цели 20 години между езичниците на остров Цейлон 8 . Един ден, като си дал отчет за своята работа, изпаднал в голямо противоречие със себе си и си казал: „Цели 20 години работих, но нищо не постигнах, не можах да обърна към Христа нито един езичник“. Той търсил причината за неуспеха си ту вън от себе си, ту вътре в себе си. Недоволен от работата си, един ден изгорил диплома си, свикал всички езичници на събрание и им казал: „Много време ви проповядвах, но има нещо, което не изпълних, не приложих Учението на Христа както трябва. Ето, Христос е казал, че който има две ризи, трябва да даде едната на своя ближен, който няма нищо. Сега вземете от дома ми който каквото иска – оставям всичко на ваше разположение“. Езичниците веднага отишли в дома му и всеки взел каквото му трябва: маса, стол, дрехи. Като се върнал в къщата си, проповедникът не намерил нищо – тя била съвършено празна. Въпреки това той почувствал голямо успокоение, че е изпълнил нещо от учението, което проповядвал. В този момент двама езичници се обърнали към Христа и станали истински Христови последователи; останалите езичници започнали да мислят върху това, което направили, и един след друг връща
9. ЦЕНТЪР НА ЖИВОТА 99 ли онова, което взели от дома на проповедника. Разбрали, че не са постъпили добре, те обикнали своя проповедник и започнали редовно да посещават проповедите му и да изпълняват каквото им се говорело. Какво показва това – човек трябва да се изпита. Ще кажете: „Добре е, ако всичко, което човек е изгубил, се върне. Ами ако не се върне?“. Дали ще се върне, или не, придобивката седи в обръщането на двамата езичници към Бога. Като души, те струват повече от всякакви материални блага. Следователно, като се натъкне на известно противоречие, човек трябва да мине през центъра и след това да търси причината за противоречието. Когато мине по пътя на Напредналите, на Разумните същества, само тогава човек ще придобие истинско познаване на света; с други думи казано: нещата стават ясни за човека, когато Божественото начало се пробуди в него. Това значи: невъзможното за човека е възможно за Бога; невъзможните в периферията неща стават възможни в центъра. Сега, като сте дошли на Земята, вие трябва да регулирате мислите, желанията и постъпките си. Това можете да постигнете в един момент, но само когато живеете в центъра. И тогава, ако не впрегнете своето богатство, знание, своите мисли, чувства и способности в някаква велика работа, напразно живеете при добри условия. Ако оборът на човека е пълен с коне, които само храни, а не впряга на работа, те са безпредметни; щом ги храни, трябва да ги използва. Не може ли да ги използва, по-добре да ги пусне на свобода в гората; безсмислено е да има чифт коне, да разправя за тяхната порода, да ги показва на хората, а да не ги използва. За да осмисли живота си, човек трябва да има център. Без център той ще пада, ще става и нищо няма да разбере. Всички талантливи, гениални хора, всички светии имат център в своя живот, вследствие на което те създават наука, музика, поезия, изкуство и помагат на човечеството. Техният живот е осмислен отвън и отвътре. Днес всички хора се намират пред този център и се страхуват да минат през него – защо? Нагорещен е той –
100 ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА минат ли през него, ще се стопят. Какво зло има в стопяването? Ако сте лед, ще се стопите и ще се превърнете във вода. Като лед вие сте били инертни, мислили сте само за себе си, а като вода започвате да поите каквото срещнете на пътя си: растения, дървета, животни и хора; всички ви поздравяват и пожелават добър път към морето. Кое е по-добро за човека: да седи на едно място или постоянно да се движи? Животът на съзнанието е движение към Великия център; спре ли движението на съзнанието, човек се превръща в лед и казва, че животът няма смисъл. Щом животът на човека се обезсмисли, спасението му е в Центъра – там той ще се изпита и разбере дали неговите мисли и желания са устойчиви, каква е тяхната посока на движение и т.н. Мнозина говорят за своето минало. Миналото е отживяло времето си, настоящето трябва да се реализира; ако не се реализира, то ще се обезсмисли тъй, както езерото се изпарява, когато в него не приижда вода, за да го опреснява – ако няма притоци, езерото непременно ще се изпари. Следователно, докато човек живее със старите си разбирания и постоянно говори върху страданията на Христа, върху Неговия живот, без да прилага Словото Му, в скоро време ще се изпари, ще заприлича на пресъхнало езеро. За да не дойде до това положение, всеки ден трябва да реализира по една красива мисъл и по едно възвишено желание – това струва повече от цялата философия на света. Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да не бъдете едностранчиви. Като метод за работа, стремете се към центъра на Христовия живот, да се свържете с Него; свържете ли се с Него, ще регулирате вашите мисли и желания, ще добиете самообладание. Всичко това ще осмисли живота ви. Всяка вечер мислете за целта на своя живот, а през деня работете за реализиране на тази цел. Само Божията Любов носи пълния Живот. 9. лекция, 23 октомври 1929 г., София, Изгрев
ИЗТОЧНИЦИ НА ЖИВОТА Размишление върху Вярата. Четоха се темите Качества на милосърдието и Причини за обществената криза. Като слушам темите ви, забелязвам, че в тях отсъства онова вдъхновение, което по-рано съществуваше. Сега пишете по-малко. В това отношение приличате на онзи германски проповедник, който в първите години на своята работа проповядвал много добре, но след време изгубил вдъхновението си – защо? Един ден германският император присъствал на една от неговите проповеди и останал възхитен от нея. На излизане от събранието той казал на своя пръв министър, който го придружавал: „Този млад даровит проповедник трябва да се възнагради. Увеличете заплатата му, за да работи по-добре, да не живее в лишения“. След две-три години гласът на този проповедник не се чувал вече, само от време на време държал по някоя проповед. Това дошло до ушите на императора и той запитал министъра си коя е причината проповедникът да престане да държи своите хубави проповеди. „Много естествено – отговорил министърът. – Когато затлъстее, петелът престава да пее.“ Сега, като писахте върху кризата, каква дума е тя? Гръцка 9 . Криза съществува не само в обществения, но и в личния живот на човека. Казват например за болния, че се намира в кризата на своята болест – това значи, че болестта е дошла до положение, което определя ще живее ли болният, или ще умре. На какво се дължи кризата? На недоимък на нещо. Кризата на болния се дължи на недоимък на живот. В широк смисъл на думата недоимъкът на живот изопачава човешкия характер, вследствие на което внася известна дисхармония във всички негови прояви. Казват за някого,