Трите посоки

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Трите посоки", 16 лекции на общия окултен клас, 12-та година, т. III (1932-1933 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1948 г.

съдържание

ТРИТЕ ПОСОКИ ЛЕКЦИИ ОТ УЧИТЕЛЯ на ОБЩИЙ ОКУЛТЕН КЛАС ГОДИНА XII (1932 1935]. ТОМ III. СОФИЯ 1 9 4 S'
Печатница .Житно Зърно“ Изгрев — София ХШ
Трите посоки Размишление. Ще прочета от 6 гл. на Йоана, 11 —15 ст. включително. Размишлявайте върху тези стихове, да видите, какви мисли ще ви дойдат. Аз няма да ги обяснявам. В живота се случват елементарни погрешни, които нямат лоши последствия. Например, ако изпуснеш в края на някоя дума „ъ“, или в някоя френска дума изпуснеш „е“ нямо, това не е голяма грешка. Но ако в средата на думата изпуснеш някоя буква и изгубиш смисъла на думата, тогава грешката е голяма. Някои хора обръщат внимание на краснописа на буквите. Те не държат толкова на съдържанието, колкото на формата. Написаното може да е красиво, но без съдържание; и обратно, може да не е красиво написано, но да има съдържание. За предпочитане е съдържанието пред формата. Още по-добре е, ако написаното има и съдържание, и форма. Това са обяснения. Може да се направи паралел между писаното и живота на човека, който има също съдържание, форма и смисъл. В проявите на човешкия живот има нещо незавършено или в формата, или в съдържанието, или в неговия смисъл.
4 И тъй, човек трябва да работи в три посоки, да усъвършенствува формата, да допълва съдържанието и да прилага смисъла. С други думи казано, той трябва да работи едновременно в физическия, в духовния и в Божествения свят и, като греши, да знае, къде' е погрешната му — в света на чувствата, на мислите, или на постъпките. Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интенсивността, а смисълът — с разширението. Чувството може да бъде интенсивно или слабо. Интенсивното чувство може да бъде голяма радост или голяма скръб, а слабото чувство — малка радост или малка скръб. Колкото по-голям е смисълът на нещо, толкова по-широк е неговият простор. Ще кажете, че това са отвлечени понятия. За децата, които са свикнали на конкретни понятия, са отвлечени, но не и за възрастните. За детето бонбонът струва повече, отколкото новата му дрешка. Да се облечеш с нова дреха, това е външен процес, а да изядеш бонбона е вътрешен. Ако попиташ детето, кое от двете неща предпочита, то ще тури бонбона на първо място. Като говоря за детето, имам пред вид детските разбирания на възрастните. Например, духовният счита, че Бог е длъжен да го осигури. Той казва: Толкова години живея духовно, и. Бог нищо не ми даде. — Ти се ползуваш от духовния живот, това е важно за тебе. Какво искаш от Бога? Това е все едно, като си ял с години от храната на някого, да искаш, той да
5 ти плати за това. Трябва ли да ти се плати, че си вървял в правия път? Това е пак за тебе. Този път трябва да го извървиш. — Аз изминах повече път от другаря си. — Смешно е да се сравняваш с другите. Повече път си изминал, повече се ползуваш; по-малко път си изминал, по-малко се ползуваш. Ако нищо не си изминал, нищо няма да се ползуваш. Ще кажеш, че условията били лоши. Остави условията настрана, това е празна работа. Това са забави, които не водят към никакъв резултат. Като говоря за пеенето, имам пред вид, всеки да пее първо за себе си. Казваш: Ако пея, какво ще мислят хората за мене ? — Две неща ще мислят: че пееш или хубаво, или лощо. В първия случай, ще те похвалят, във втория — Ще те корят. За похвала ли искаш да пееш? Хвали се сам, или укорявай се сам. Кажи си: Днес пях хубаво. Йа другия ден кажи: Днес не пях хубаво. Да те хвали онзи, който разбира' от пеене, има смисъл. Обаче, смешно е да те хвали онзи, който нищо не разбира от пееце. Пеенето не е развлечение, то е средство за тониране на енергиите. Не може дй трансформираш енергията си и да я туриш на работа, ако не знаеш да пееш. Трябва да пееш, за да придобиеш известни енергии. Ако болният не пее, ще умре преждевременно. Той трябва да пее, за да набави изгубената енергия на организма си. — Аз не мога да пея. — Ще се научиш. — Защо трябва да пея ? — За да живееш, да трансформираш енергиите на своя организъм. Първо,
6 твоето пеене ще прилича на мърморене, но постепенно то ще се превърне в музика. Неразбраните работи произвеждат шум; те не са музикални. Разбраните работи са музикални. Дето има разбиране, там има музика. Правилният говор е музика. Ако не говориш добре, ти не си музикален. Като пееш, обръщай внимание, как изговаряш думите. Например, пееш „Грее слънцето“, но не изговаряш думите правилно. Щом кажеш „грее слънцето“, ти трябва да се свържеш с трите свята. — Защо? — Защото слънцето изгрява едновременно и в трите свята. Ти пееш „Грее слънцето“, но в ума си носиш друга идея. Мислиш, че идеята, която -те занимава, е висока. Всъщност, тя е обикновена идея. Например, имаш идеята да си съградиш къща. Обаче, къща се гради, само когато слънцето грее. Разумните същества работят само-при светлината на слънцето. За да съградиш къщата си, слънцето трябва да грее във всички области на твоя живот. Градежът на къщата се определя от мислите, чувствата и постъпките на човека. • Всеки човек се стреми да реализира нещо специфично за себе си. Например, някой иска да бъде богат; друг иска да бъде силен; трети иска да бъде учен. Обаче, има неща, които човек ще разбере и реализира в бъдеще. Например, да бъдеш здрав, богат, силен, това е въпрос на бъдещето. Здравето на човека зависи от това, може ли той да пее, или не мо
7 же. Който пее, той мисли. Ще кажеш, че имаш добри чувства, че постъпваш правилно. Това нищо не значи. Отде знаеш, че мислите, чувствата и постъпките ти са правилни? — Понеже пея добре. Наистина, ако не пееш добре, нито мисълта ти е права, нито постъпките ти. Сега пеете „Грее слънцето“. Ако кажа на някого да изпее песента, той ще се смути. Пейте по правилата на природата и не се смущавайте. Ти neeui песента и чувствуваш, че нещо й липсва. — Как трябва да се изпее? — С вдъхновение. Който може да я изпее така, ще го възнаградя. Ако кажа, че ще дам 100,000 лева на онзи, който изпее песента, всеки ще иска да пее. Малкото възнаграждение струва повече от 100,000 лв. — Възможно ли е това? — Възможно е. Малкото възнаграждение може да бъде едно житно зрънце. Не струва ли то повече от богатството на целия свят? Това е прост начин на разсъждение. Така трябва да се разсъждава. Като пееш „Грее слънцето“, ти ставаш проводник на Божествената енергия. Това е наука. Преди да пееш песента, ти си бил болнав; като я изпееш, ще се почувствуваш здрав и разположен.. Такова пеене има смисъл. Много естествено, животът без песен води към противоречия и спънки. Имаш една малка мъчнотия и мислиш, че не може да се разреши. Ако държиш в ума си мисълта, че Бог не те обича, мъчнотията ти не може да се разреши. Жената казва: Мъжът ми не ме обича, забра
s вил ме е вече. Майката казва, че детето я забравило. Търговецът казва, че клиентите го забравили. Учителят казва, че учениците го забравили. Добре е някога да те забравят хората. Кои хора ? — Апашите, детективите, кредиторите, стражарите. Обаче, неприятно е да те забравят онези, от които очакваш храна. Неприятно е да те забравят твоите длъжници. Често хората се спъват от своето минало, от известни идеи, наслоени в съзнанието им. Външно се представят скромни, а вътрешно имат големи желания — искат да станат богати, учени, знатни, но се крият. Няма защо да се крият, те трябва да бъдат богати, но не външно, а вътрешно. Казано е в Писанието: „Богатият няма да влезе в Царството Божие“. Преводът на този стих не е сполучлив. Лакомият, глупавият, грешният няма да влезат в Царството Божие. Тези думи са заменени с думата „богат“. Христос е казал, че богатият няма да влезе в Царството Божие. Щом богатият няма да влезе в Царството Божие, тогава бедният ще влезе. Ако е така, защо бедният се оплаква от своето положение? Според мене, ако богатият не е щедър, а бедният не е търпелив, и двамата няма да влезат в Царството Божие. Зад сиромашията стои търпението — положителна дума. Ти трябва да извадиш енергията от търпението и да я туриш на работа. Като не разбираш това, казваш, че ти е дотегнала сиромашията. Как ще ти дотегне, когато никога ни си я търпял? И бога
9 тият никога не е бил щедър. Когато насочат револвера срещу него, той дава 1000 лв. и минава за щедър. Той казва: На десет души дадох 1000 лева. — Ти не ги даде доброволно, но чрез насилие. Щедрост ли е това? Ще дойде при тебе комисия от няколко млади жени да искат помощ sa известно благотворително дружество. Преди да дойде комисията, ти нямаше намерение да дадеш нищо. Те дойдат и започват да те увещават, че, ако дадеш, ще влезеш в Царството Божие. Това не е даване, а насилие. В съзнанието си ти трябва да бъдеш готов да дадеш всичкия си имот за Царството Божие. Никой няма право да те насилва да даваш. Даването е доброволен процес. Твоя работа е, дали ще даваш, или не. Божия работа е, дали ще те съди, или не. Дяволска работа е да те изкушава. Ако те намери слаб, ще те изкушава. Често вие се сърдите на дявола. Той е търговец, в миналото те обрал сега ще те обере. Щом познаваш, че дяволът те изкушава, значи, той е по-умен от тебе. Не съжалявам, че дяволът те изкусил, но казвам, че, като дойде втори път при мене, ще бъда по-внимателен. Дяволът не изкушава два пъти по един и същ начин. Изкушението дохожда на земята по естествен път. Докато се огледаш, и ти си вече в ръцете му. Момък срещне една мома на пътя си, и сърцето му се разтупва. Той се влюбва в нея и забравя, че има работа. Ако е чиновник, забравя работата си и лъже началника си,
10 че закъснял поради важна причина. Всъщност, той вървял по стъпките на младата мома. Следователно, онова, което ви съблазнява, не е дяволът. Някои възприемат една идея и искат да я реализират. Не е лошо да гледаш красивата мома, но ти се натъкваш на известно несъответствие, а именно: ти не знаеш пътя, по който можеш да придобиеш красотата. Тя е придобита от момата, за нея е, а не за момъка. Той трябва да научи пътя, по който е дошла красотата. Тя е дошла по вътрешен път. Ако момъкът е грозен, красивата мома не би могла да го направи щастлив. Красивата мома е подобна на красиво написана дума. Ти чуваш да се произнася тази дума, но нямаш право да я задържиш за себе си. Може да я прочетеш, да мислиш върху съдържанието й, но да не я обсебваш. Като срещнеш красив човек, ще мислиш за условията, при които той е придобил красотата. В погледа, в движенията му, в думите му има нещо красиво, което ти допада. От това, именно, ще се учиш, В дадения случдй, красивият човек е твой професор. Като говоря за красивия момък и за красивата мома, явява се опасност за младите, да не се изкусят. За старите не е опасно. Младият пожелава да види красивата мома, да се яви на прозореца и да му се усмихне. — Защо става така ? — Както и да става, всичко е на мястото си. Това, което става, има отношение към друг свят. И красотата принадлежи на по-висок свят от физическия. Красивите работи не са за
11 вас. Вие сте само зрители в изложбата на красивия свят. Когато художникът излага своите картини, той прави това за художниците, които разбират от изкуство. Иде един обикновен'човек в изложбата и разглежда картините, които не са за него. Той може да се радва и да мисли, че изложбата е за него. Не може ли да се радва само, без да си въобразява, че картините са изложени заради него ? Трябва ли да се радва, че е попаднал в изложбата? Красотата не е' за хората, а за ангелите. Някога ангелите обичат да излагат красиви неща от своя свят. Въпреки това, като мине покрай красив човек, ангелът се спира, разглежда го и си заминава. Той знае, какво нещо е красотата. Покрай ангелите, и хората се ползуват от красотата. Щом ангелите закрият своята изложба, и картините се вдигат. Тогава момата не е толкова красива. Изобщо, човек е красив, докато носи някаква идея в себе си. Мислите, чувствата и’ постъпките му го правят красиз. Ако по някакъв начин ги изгуби, с тях заедно той губи и красотата си. Следователно, който губи, слиза надолу. При слизането си, красивата мома става обикновена. Тя се лишава от красотата на лицето си, очите й губят своя чар, устата — своята пластичност. Красота без тези качества е мъртва. Докато живее, човек трябва да се стреми да бъде (вечно млад. Това значи, да бъде проводник на Божествените мисли и желания. Красотата е във Божественото, във Великото На
12 чало на живота. Да бъдеш проводник на Божественото, това значи, да изгрее слънцето на живота в твоята душа. Свързвайте се с Божественото. Това е задачата на всеки човек. Ако живеете само за физическото, вие ще мислите само за богатство, за материални работи. Такъв човек казва: Едно ми е нужно — „бели пари за черни дни.“ Преди няколко деня дойде при мене една жена да пита нещо за себе си. Погледнах я и си казах:Ти си добра, благородна, интелигентна жена, разбираш живота, но има нещо, върху което трябва да работиш. Като ме запита за себе си, казах й да работи върху економията. — Аз съм много пестелива, отговори тя. — Пестелива си, но не си скономистка. Ти изразходваш енергията си напразно. В материално отношение си пестелива, но в духовно отношение не си, много енергия разпиляваш. Освен това, ти си много честолюбива. Това ти пречи. Трябва да превърнеш честолюбието в самоуважение. Ще работиш върху себе си съзнателно, да се освободиш ст честолюбието, като външна обвивка. Някога ит е много тежка и може да повали човека на земята. Ти си българка, но имаш нещо чуждо в себе си, английско или германско. Тя потвърди това и се съгласи с всичко, което й казах. Отиде си доволна, с желание да работи главно върху честолюбието. Нейните добри качества са чисто славянски. Под честолюбие разбирам известно несъответствие между външния, и вътрешния жи
13 вот, което причинява мъчение. Например, ти туряш на гърба си кожух, ксгато външната температура е 35° над нулата. Страшно е да носиш кожух на гърба си през летен, горещ ден. Страшно е да се облечеш с тънка, копринена дреха зимен ден, при външна температура минус 30°. Какво по-голямо несъответствие от това? Всякога обличай такава дреха, която отговаря на външната температура. Ако честолюбието е свързано с честността, в него няма нищо лошо. Обаче, ако внесеш в него елемент на обида, на докачение, то става лошо. — Хората не постъпват добре с мене. — Не се занимавай с отношенията на хората към тебе. Това не е звоя работа. За тебе е важно, каква работа ти е дадена от невидимия свят, какво трябва да направиш днес. Ако остане време, можеш да се занимаваш с отношенията на хората към тебе. Според мене, всеки човек иска да знае, каква работа е свършил днес. Ето защо, щом се натъкнеш на честолюбието си, превърни го в самоуважение. Това значи: облечи такава дреха, с която да запазиш естествената топлина на телото си. Да се върнем към песента „Грее слънцето.“ Скритата идея в песента е следната: Не можеш да разрешиш известен въпрос, докато слънцето не изгрее. Как ще пееш на изгряващото слънце ? Първият тон трябва да съдържа импулс, потик, движение към нещо. На физическия свят по-голямо богатство от движението не съществува. Следователно, като изпееш един
14 тон, първо ще внесеш в него движение; после ще вложиш съдържание — чувство и най-после, смисъл, т. е. разширение, простор. Ще пееш за изгряващото слънце, когато усетиш потик, .желание да се движиш към него; после ще се свържеш със слънцето, ще го почувствуваш, ще разбереш съдържанието му и най-после ще вникнеш в неговия смисъл и ще се разшириш. Такова, е отношението на детето към майката, и на майката към детето. Някога детето отива към майка си, а някога майката към детето. Ако детето всякога се отправя към майка си, не да плаче, но да й се радва, от него човек ще стане. Ако майката всякога се отправя към детето, тя е осъдена на страдания. Разумната майка изслушва оплакванията на детето си, но не го милва и гали. Тя го удари няколко пъти и му казва, че не трябва да се оплаква от своите другарчета. Неразумната майка ще го изслуша и ще търси виновника за плача на детето си. Желая ви, всякога да отивате при Бога, но да не плачете. Ходете при Бога с радост и трепет на сърцето, да Му разкажете, какво сте свършили и какво мислите да работите. Кой от вас ще изпее „Грее слънцето“ ? Който пръв се реши да я изпее, ще му дам един лев. Никой не се решава. Изпейте я у дома си, като внесете в нея движение, съдържание и смисъл. Какво движение ще направите при първия тон? (Учителят,направи едно красиво движение). Аз ще взема лева. Ако в мал
15 кото не виждате Божественото, животът няма смисъл. Разумното се крие и в малката стъпка, в малкото движение. Разумните същества те гледат, как вдигаш и слагаш крака си и се радват. Болният, прикован на леглото си, се радва като ходиш и очаква с нетърпение момента и той да подвижи краката си, да направи стъпка напред. Аз мога да излекувам болния с ходене. Достатъчно е да направя няколко стъпки пред него, за да пожелае и той да ме последва и да стане от леглото си. И ти можеш да лекуваш така, но трябва да знаеш, как да ходиш. Ходенето се подчинява на специални закони. Болен си, ще гледаш, как ходят разумните хора и ще подражаваш на тях. Не казвай на болестта да се махне по-сксро, но разбери, защо е дошла. Тя иска да те научи -нещо, да ти предаде някакъв урок. Щом научиш урока си, болестта ще си отиде. Болестта е вашият възлюбен, който ви е хванал за крака и казва да изправите мислите, чувствата и постъпките си. Това е велика истина, която малцина знаят. -Има смисъл да знаеш нещо, ако можеш да го приложиш. И тъй, щом станеш сутрин от сън, изправи се на краката си, направи няколко стъпки напред и кажи: Господи, благодаря, че мога да се движа, да ходя от едно място на друго. Благодаря, че мога да чувствувам, да влагам съдържание в нещата. Благодаря, че мога да мисля, да проникна в смисъла на всичко, което
16 ме обикаля. Това е богатството на новия живот. Щом го придобиеш, то остава с тебе за вечни времена. Т. м. 32. Лекция от Учителя, държана на 26 април, 1933 г. София. — Изгрев.
Прави разсъждения Размишление. Тема за следния път: „Защо живее човек?“ Да развиеш една тема, това е голямо изкуство. Кое е най-голямото изкуство в живота ? Сега, като идвате в клас, ще знаете, че не приемам болни и неразположени ученици. Светът е широк, в ht.ro има място и за болни, и за здрави. Ако идвате в клас да научите и придобиете нещо, трябва да бъдете здрави, да има хармония между вас. — На какво се дължи неразположението на човека ?—На неправилния живот, на кривите мисли, чувства и постъпки. — Тогава, да живеем добре. — Това не е достатъчно, трябва да знаеш, как да живееш добре. Ще напишеш едно писмо, но важно е, как ще го напишеш, за да има то резултат. Сегашният ви живот е резултат на миналото. Всичко, каквото сте изработили в себе си, също е резултат на миналото. Сега искате да научите някак да познавате хората. Това желание е естествено, обаче, ще знаете, че колкото познавате себе си, толкова ще познавате и другите хора. Знаете ли значението на всяка линия, на всяка издадена и вдлъбната част на телото си? Всяка точка, всяка линия имат значение. Те са във
18 връзка с качествата на човешкия характер. Например, най-малкото спадане в края на хстшгге показва, че чозек е песимист. Той поси тази чърта от миналото. За да се изправи тдзи линия, да се повдигне нагоре, първо трябва да стане промяна в мисълта, т. е. в мозъка. Обаче, най-мъчно се променя веществото на мозъка. Казвате: Искаме да знаем тайната на изправянето. Какво да правим, за да подобрим линиите на своите органи? — Тайната е много проста — да работите съзнателно върху себе си. Виждате, че двама млади се разговарят. Казвате: Какви тайни си говорят? Какво ги свързва ? — Обичат се — нищо нозече. — Близо са един до друг, разговарят се нещо. — Какво от това? Два камъка се търкалят и падат един до друг. Двама души се срещат и се хващат за ръка. Ще кажете, че се обичат. — Това не е обич. Хващането за ръцете не е обич. Преди всичко, вие не знаете, как се хващат онези, които се обичат. При любовта хората се хващат по особен начин. Вие говорите за любовта, но я разбирате по своему. Аз се интересувам от вашето разбиране. Истинското разбиране е свободно от всякакво болно чувство, както и от болезнени, криви мисли. Например, удариш се в камък и започваш да търсиш причината вън от себе си: в камъка, в онзи, който турил камъка на пътя, в светлината. Не, спри се и помисли, защо падна, кой крак си удари, на кое място. После, вдълбочи се в себе си и там търси причината.
19 Повтарям: Болни ученици в школата не приемам. Какво се разбира под болен човек? Влизаш в една къща, или в едно училище и започваш да плюеш на пода, да сесекнеш. Какво ще стане, ако всички постъпват така? Докато човек плюе и се секне, дето попадне, природата няма да му открие никаква тайна. Плюнката е полезна за стомаха, но вън от него, тя е вредна. Ако я намираш ценна, събирай я в кърпичка. Днес всички хора плюят, и плюнките им полепват навсякъде. Помни: Каквото правиш, добро или зло, ще се върне върху тебе. Това е закон, от който не можете да се освободите. Всеки човек е книга, върху която трябва да пише добри, положителни неща. Ако недоволството е напечатано на твоята книга, замени го с доволство. Ако устните ти, като лист от тази книга, са започнали да изтъняват, това показва, че чувствата се атрофират. Мисъл, лишена от чувство, е сух клон, който се отрязва. Устните трябва да понадсбелеят. Пази сърцето си, не лопущай ни го едно горчиво чувство в него. Горчивите чувства не са присъщи на човешкото сърце. От тебе зависи да ги избягваш или привличаш. Защо ще пиеш горчива течност ? Ако я пиеш като лечебно средство, то е друг въпрос; ако я пиеш като храна, ти сам тровиш кръвта си. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Следователно, не можеш да бъдеш здрав, ако нямаш нормални чувства. Мнозина искат да познаят Бога като човек, да се ръкуват с Него, Той да им обърне
20 внимание. Така не можеш да познаеш Бога. — Бог ме е родил. — Имаш ли разположение като това на Бога? — Нямам. — Тогава Той не е твой Баща. Познаваш ли Го, можеш ли да опишеш Неговите качества? — Грях ли е, ако не мога да направя нещо? Грях ли е, че не зная нещо ? — Не е грях. Че знаеш нещо, и това не е голямо благо. Важно е, какво не знаеш и какво знаеш. Знаеш, например, че един от твоите познати лъже. Какво печелиш с това знание? Или знаеш, че той не лъже. Какво печелиш от това ? За тебе е важно да знаеш, отде е дошла лъжата. И децата лъжат. Кой ги е учил на това? Значи, те носят лъжата в себе си. Детето вземе сладко без позволение и, като го пита майката, яло ли е от сладкото, или кой е бъркал в гърнето със сладкото, то казва, че нищо не знае. Какво очаквате от такова дете? Казват За някого, че имал силен характер. Много хора имат силни характери, но развитието на техните характери е вървяло по неестествен път. Някога човек е силен, някога е слаб. Това зависи от препятствията, които е срещал на пътя си. Казвате: Като отидем на онзи свят, там няма да срещаме препятствия. — Зависи, къде ще бъдете. Ако попаднете между високо интелигентни същества, ще видите своето невежество и ще се стесните. То е спънка. Силен ли си да я преодолееш? Ще видиш, че не си добър. И това е спънка. Чудиш се, коя е причината за това и как да се справиш с новото положение. Търсите причината, давате
21 различни обяснения, но не можете да си помогнете. Вие сте влезли в разумния свят, за който съзнанието ви не е готово. Там ще ви посочат и добрите, и лошите чърти. Следователно, не питайте, защо някога ставате от сън недоволни, а някога — доволни. Когато сте недоволни, това показва, че сте минали през некоя област, дето разумните същества са посочили грешките и лошите ви чърти. Ако сте доволни, това показва, че сте минали през област, дето разумните същества са посочили вашите добри чърти. Ако ви питат, как сте минали през тези области, нищо не можете' да кажете. Такова е положението на желязото и на дървото. Като турите желязото в огъня, то се нагорещява, става червено, а може и да се стопи — това зависи от температурата. Като го извадите от огъня, то истива. Ако турите дървото в огъня, то изгаря и се превръща на пепел. Кое е по-добре: да имате чувства, подобни на желязото, да се нагорещяват и истиват, или да имате чувства, подобни на дървото, да изгарят и да се превръщат на пепел? Човек не трябва да бъде нито като желязото, нито като дървото. Значи, сърцето му не трябва лесно да се нагорещява и лесно да истива, нито пък да изгаря от огъня на своите чувства. „ Като с дошъл на земята, човек не трябва да си играе с огъня на чувствата. На физическия свят играчките донякъде се търпят, но в Божествения свят не се позволяват абсолютно никакви играчки. Те имат цена само за де
22 цата, но не й за възрастните. Всяко нещо е ценно на своето място. Щом играчката изгуби цената си за детето, това показва, че то излиза от своето детство, друго нещо му е нужно. Ако твоята любов изгуби цената си, знай, че тя не е била Божествена. —В бъдеще ще имам по-голяма любов. — Бъдещето се определя от сегашното. Важно е, какъв си днес — желязо, или дърво. Ако си като желязото, и в бъдеще ще си желязо; ако си като дървото, и в бъдеще ще изгаряш и ще се превръщаш на пепел. Друг е въпросът, ако не си нито желязо, нито дърво. Тогава ще се нагорещяващ, без да истиваш; ще гориш, без да изгаряш. При това положение, ще устояваш на всички условия и няма да губиш цената си. Само Божествените неща никога не губят цената си. Какво представя човешката уста ?— Градина, в която има хубави цветя и плодове. Устата на повечето хора е градина с малко място. Трябва ви още малко земя, да увеличите вашата собственост. С други думи казано, трябва да работите върху себе си, да направите устните си по-дебели. Човешкото сърце се нуждае от голяма, широка градина, дето да насажда едрите цветя и плодни дръвчета. Без градина човек не може да бъде щастлив. Има закон, който определя размерите на всяка градина. Каква къща е тази, която няма прозорци, телефон и градина? Очите са прозорците на човешката къща, ушите — телефонните слушалки, а устата — градината, през вратата на която влизат и из
23 лмзат най-хубавите неща. Ако очите, ушите или j стата са изкривени, това са външни дефекти, с които човек мъчно се справя. Те се отразяват на сегашния му живот. Изкуство е да можеш да изправиш устата си. С това изкуство разполагат йогите, великите адепти. Те си служат със специални методи и правила. Обикваш някого. — Защо ? — За да изправиш устата си. Щом устата ти започва да се изправя, ти го напущаш — недоволен си нещо от него. Ако имаше търпение, щеше да изправиш устата си. Днес повечето хора са с неизправени, т. е. нез.шъгшени задачи. — Защо ? — Нямат търпение. Тачи е причината, задето устата им е нед-шзправенг. Име случаи, когото майсторът, който изправя устата ви, е по-слаб от вас, по-малко знае. Естествено е тогава да останете с крива уста. Сега, аз зная, от какво се нуждаете и какьо търсите. Вие искате да срещнете ангел, който ще изпрах и устата ви. В него няма абсолютно никакво противоречие. Като те погледне, той знае, защо те гледа; като те слуша, знае, защо те слуша. А сега, срещне те някой и те гледа, но сам не знае, защо те гледа; слуша те, сам не знае, защо те слуша. И ти го гледаш и слушаш, без да знаеш защо. Гледаш някого в очите, без да знаеш, защо го гледаш; той те гледа, също не знаеш защо. Много просто, човекът е гладен, иска от тебе хляб. — Нека иде да работи. — Първо го нахрани, че после ще отиде на работа. Срещнеш една мома, псглед
24 неш я в очите, и тя се зачерви. Човек се засрамява в два случая: когато го намериш на мястопрестъплението, или като го намериш на място, дето прави добро. Той искал да направи добро, без да го види някой. Като прави зло, също иска да мине незабелязано. И двамата казват: Не можахме да запазим тайната. Като правиш зло, всички трябва да знаят. Като правиш добро, никой не трябва да знае. В първия случай, ти си в изба. Щом знаят хората, къде си, веднага ще дойдат да те освободят. Като правиш добро, ти си свободен, не се нуждаеш от освобождаване. Ето защо, като правиш добро, никой не трябва да знае. Като правиш зло, ти вредиш на себе си. Като правиш добро, ти си полезен и на себе си, и на другите. Значи, човек не живее само за себе си. За кого ядеш? Ако ядеш само за себе си, де остава яденето след смъртта ти? По три пъти на ден ядеш и нищо не взимаш със себе си. Де остава това, което си ял на земята? —Това не зная, но зная, че смъртта е страшна. — За онзи, който не знае, как да излиза от телото си, тя е страшна; обаче, за онзи, който знае, тя е благословение. Ако органите на твоето тело — очите, ушите, носът, устата не са добре направени, защо ти е това тело? Имаш възможност да излезеш от него. Лошо ли е тогава да умреш? В една от близките улици има един голям, добре направен апартамент — ще отидеш да живееш там.
25 Ще се върна пак върху въпроса за устата, главно за големината на устата. Колкото помалка е устата на човека, толкова по-малко работа върши той. Такъв човек обещава много, но изпълнява 25%; ако устата е средно голяма, човек изпълнява 50% от обещанията си; ако устата е нормално голяма, той изпълнява 75%; ако устата е съвършена, човек изпълнява сто на сто. Кой човек има съвършена уста? — Който изпълняча всичко, каквото обещава. — Защо ни е създал Бог? — Да се учите. — Защо идат страданията ? — Защото не учите. Страданията са резултат на вашия живот. И противоречията се дължат на нежеланието ви да учите. Ако учите, и страданията, и противоречията ще имат друг смисъл. Две сестри се съберат на едно място и не могат да се спогодят. Как си обяснявате това ? Казвате, че не се обичат. Ето една задача, да приложите любовта. Като казвате, че не обичате някого, пазете се да не изкривите устата си. Онзи, когото не обичаш, е препятствие в твоя живот —• ти трябва да го преодолееш. Не мисли, че това е проста работа. Кажеш една дума не на място, и нещо те измъчва. Откажеш да услужиш на някого, пак се измъчваш. Като не можеш да изправиш грешката си, казваш: В друго прераждане ще я изправя. — Това е механическо разбиране. Трябва ли цял живот да грешиш и да чакаш в другото прераждане да се изправиш? Започни още сега да изправяш живота си, т. е. да се прераждаш. Щом съзнаеш грешката си и започнеш
да я изправяш, ти се прераждаш вето, т. е. влизаш в нова област, в нови условия на живота. Ако не изправяш грешките си, ти не се прераждаш. Казвате: Как живеят светските хора, като ке мислят за изправяне на грешките си? Те не мислят и за прераждането. — Оставете този въпрос настрана. Аз зная, как живеят тези хора. И пие още живеетекато тях. Тьй както живеете, -вие не можете да плезете в Царството Божие. Животът на светските хора не се отнася към разумния свят. Светът е голям разсадник, в койго човек мъчно се прославя. Днес те прославят, па другия ден те унижават. Днес младата мома се облича с булска рокля, а на другия ден я съблича, смачкана и непрана. Светът не е лош, няма защо да се бяга от него. Обаче, съзнателно трябва да се отдалечавате от неговия път, за да не ви стеснява. Излезте вън от стеснителните условия, на свобода. Тежки са някога тези условия и мъчно ше излезете вън от тях. Ако кажа на учениците от задните столове да дойдат напред, а тия от предните столове да отидат назад, ще се съгласите ли? Ще ‘.ъстъпите ли? Ще кажете: По-достойни ли са те от нас ? Други ще кажат, че са уморени, не искат да се местят. Идете на задните места, там по-добре ще си починете. И едните, и другите се страхуват да не им вземат местата. Казвам: Който иска да заема първите мести. трябва да е готов да работи. Ще вземе едно огледате и ще си постави устата в тако
27 ва положение, че сам да се хареса. Ще повтаря опита няколко пъти, докато устата му заеме право положение. После, ако иска да направи устните си червени, да спира погледа си върху млади, жизнени моми и момци, докато и неговите устни придобият червен цвят. Ще кажеш, че не се занимаваш с такива работи. Имаш право да възразяваш, ако не получиш никакъз резултат. Животът представя сбор от образи, коиго се отпечатват във въображението, докато един ден се реализират. Важно е, човек да мисли, да си даде отчет, кои мисли, и кои образи могат да се реялижат. Има образи, които ще се постигнат в далечното бъдеще. Обаче, някои са постижими оше в този живот. Не можеш ли в един живот да направиш устните си червени? — Можеш. За тази цел ще гледаш младите, жизнени хора, ще дишаш дълбоко, докато и твоите устии станат червени. Каю работиш върху себе си, ти ще станеш сгободен човек. Не казгай, че дадена мисъл е лоша. Не бързай да я отблъснеш. Спри се върху нея да изследваш качествата й, да видиш защо е лоша, и наистина ли е такава. Например, казваш за някого, че е хитър човек. Как позна това ? Изхитрил те някъде н мислиш, че това е лошо нещо. Каква е устата на хитрия ? Каква е устата на добрия ? Опитайте се да нарисувате устата на добър човек. Това ви давам като задача за следния път. При това, внимавайте, каква е линията на устните му, права, или сгъната. Всеки трябва да изучава рстата си, да знае,
28 към кой вид се отнася; да знае, какви възможности се крият в нея. Ако поставиш хубаво ядене пред някого, устните му трепват. Това показва, че той има разположение към яденето. На друг устните трепват пред хубавите дрехи, а на трети — пред хубави, интересни книги. Това трепване на устата произвежда нахлуване на кръв и, в края на краищата, устните се зачервяват. Добре е всеки да знае, кое оказва влияние върху, неговите устни: храната, облеклото, или книгата. Храната възбужда един род мускули на устата — на физическия свят; чувствата засягат друг род мускули — на духовния свят; мислите засягат трети род мускули — на Божествения свят. Наблюдавайте, кои мускули на устата ви ще трепнат, когато видите човека, от когото зависи вашето бъдеще на земята. Какво ще бъде положението на вашата уста тогава? Как ще държите устата си, когато срещнете човек, когото обичате ? Искам да зная, как ще започнете любовното писмо до своя възлюбен. Ще кажете, че ще се обърнете с думата „любезни.“ Тази дума е изгубала съдържанието си. Друга дума нямате ли ? Как ще си изкажете възхищението от един чист планински извор? С коя дума ще започнете? Като отидете при планинския извор, напишете му едно хубаво любовно писмо и го оставете близо до него. Който го намери, ще мисли, че е за него. Ако му хареса, писмото ви е добре написано. За следния път нека един от добрите поети между вас да напише едно
29 любовно писмо до извора. От устата излизат най-възвишените думи, израз на благородни и възвишени чувства. Те се дължат на мисълта и чувството на човека към Бога. Щом помислиш за Бога, сърцето ти трябва да трепне, и в душата ти да се събуди най-великото и красиво отношение към всичко, създадено от Него. Докато си представяш Бога като велик и светъл образ, всякога ще изпитваш светли и благородни мисли и чувства. Ако само с думи се обръщаш към Бога, нищо няма да постигнеш. И тъй, щом се обърнеш към Бога с чисто сърце, непременно ще получиш отговор на молитвата си. Едно дете минава край една градина, поглежда към узрелите, червени череши и си казва: Господи, колко са хубави! В този' момент от градината излиза човек, с пълна кошница череши и дава на детето. Бог всякога задоволява нуждите на човека. Достатъчно е да се обърнеш към НеЬо с отворено, чисто сърце, за да ти отговори. Щом си разположен, ще чуеш гласа на Онзи, Който те е създал. Така е ставало със светиите, затова те са понасяли най-големите страдания срадост. Казвате: Учителят може да направи всичко. — Оставете това настрана. Важно е, какво вие можете да направите. Учителят яде за себе си, и пръв Той ще опита сладостта на Божествените блага. Ако вие не ядете за себе си, няма да се ползувате от тези блага. Всички трябва да опитвате благата на живота. Вие сте събрани на едно, място да учите и да изправяте грешките си„
30 Като изправяте своите грешки, с Това заедно помагате и на близките си. Какво се иска от вас? — Да мислите и разсъждавате правилно. Виждаш, че брат и сестра дружат. Не ги критикувкй, но пожелай им да се обичат. Ако не се обичат, те не са Никакви брат и сестра. Срещаш мъж и жена — пожелай им да се обичат помежду си, да ги обичат и децата им. Ака любовта не ги свързва, те не са нито мъж и жена, пито баща и майка. Щом мислиш така, мисълта ти иде от Бога. Всяка светла и възвишена мисъл иде от Бога. Тя е минала през много чисти съзнания, които още повече са я повдигнали. И лошата мисъл иде от Бога, но, като минавала през изо-. пачените съзнания на хората, и тя се изопачила. Тогава всички я наричат лоша. Приеми тази мисъл с любов, очисти я, повдигни' я, за да видиш, че и в нея се крие нещо Божествено. Бог ще се зарадва и ще те възнагради. Какво ще направиш, ако видиш, че мечка е нападнала една сестра? Ако имаш любов в душата си, ще отидеш да й помогнеш, да я спасиш. Има смисъл да спасяваш една сестра, но когато мечка я тъпче. Обаче, ако не я тъпче мечка, защо отиваш да я спасяваш? Казвате: Да говорим сериозни работ. — Съгласен съм, но вие да дадете темите за разговор. Вие ще дадете темите, аз ще ги развивам. Вие сте напръщели от богатство, не знаете, де да го пласирате. Обаче, нуждаете се от среда, в която да се проявите, и банка, в която да вло
31 жите своя капитал. Използувайте и най-малкия ст»чай за проява на вашия ум и вашето сърне. Ако се натъкнете на злото, турете срещу него доброто; ако се натъкнете на омразата, турете срещу нея любовта. Значи, доброто се регулира сьс злото, а злото — с доброто; омразата се регулира с любов, а любовта — с омраза. Например, мислиш: Ще бръкна в касата на този богат човек, да извадя нещо оттам. Спри се и кажи: Ще прибавя нещо към парите на богатия. Казваш: Мразя този човек. Помисли: Защо да не го обикна ? Каква мисъл е тази, която не може да измени лицето ти, да го направи покрасиво? Какви чувства са тези, които не mo ist да изменят твоето настроение, да станеш весел и радостен? Изучавайте усгата на човек, който обича удоволствията. Линията на горната устна в него с много извита. Колкото повече се отказва от удоволстнията, толкова повече линията се изправя. Приятно е да гледате лице, чиито мускули изразяват вътрешния живот на човека. Там всеки мускул е в движейие, обаче, движението на мускулите е хармонично. Приятно е да видиш лице, на което е изразена дълбока мисъл. По лицето на човека трябва да четеш, като по книга. Дали той преживява радост, или скръб, всичко е написано на лицето. Не можете да се освободите от влиянието на такова 'лице върху вас. Всеки човек с будно съзнание е носител на Божественото. Ето защо, като срещнеш такъв човек, ти не искаш да видиш неговия гърб —
32 лицето му искаш да видиш. На него е отпечатан проявеният човешки живот. Непроявеният очаква бъдещето. За предпочитане е човек да се прояви, макар и да сгреши, отколкото да остане непрОявен. Като греши, човек вижда своите недостатъци и лесно ги изправя. Днес всички хора искат да бъдат красиви: лицата им да са правилни, живи, изразителни; очите и веждите също да бъдат красиви. Кои вежди са красиви? — На младите. Линията на веждите е извита нагоре. На старите хора тази линия се извива надолу, като у песимиста. Обикновено, старият човек е песимист. Старият човек казва: Свърши се моята работа, повече няма какво да правя. — Отново ще се подмладиш, и сам ще избереш формата — мъж, или жена, в която ще дойдеш. Следователно, още сега можете да определите бъдещето си. Това зависи от Вашите мисли, чувства и желания. Каквото мислите, това ще стане; каквото чувствувате, това ще стане; каквито желания имате, това ще реализирате. Като се раждате и прераждате, ще постигнете всичко, което желаете. Не се страхувайте от прераждането, но работете, за да използувате всички благоприятни условия, които ви се дават, Можеш да се прераждаш физически, духовно и умствено или Божествено. Правилно прераждане е това, за което Христос говори: „Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.“ Не се отказвайте от сегашния си живот и да разчитате на бъдещия. Каквото сегашният живот ви
33 предлага, използувайте го разумно и съзнателно. Щом имате свободно време, вземете огледало и правете упражнението. Вчера слънцето показа всичката си любов към нас. Чрез лъчите си то ни изпращаше своите целувки. В целувките му се крие знание и сила. Така то изявява своята мисъл. Значи, слънцето е носител на разумната и права мисъл. Като приемеш една негова мисъл, ти трябва да му отговориш. Слънцето те пита: Какво правиш на земята? Какво ще му кажеш? Бог запита Илия: Какво правиш тук? Илия отговори: Господи, от ревност към Тебе, направих една грешка и дойдох тук да ме научиш, как да я изправя. Избих 400 пророци. Бог проговори на Илия, но той закри лицето си, не можа да издържи на Божията Любов. Засрами се Илия и закри лицето си. Човек се срамува, когато съзнава, че не прави това, което Бог иска от него. Често идат при мене братя и сестри, искат да ги приема. Казвам, че съм зает, но те настояват, искат някакъв съвет. Аз си мисля: Вместо да се явявам и казвам, че съм зает, подобре да изчезна пред очите им и да не знаят де съм. Добре е, когато съм зает, да дам една стомна на този брат и да му кажа: Моля ти се, донеси една стомна вода от Витоша и, като се върнеш оттам, ще поговорим. Ако дам израз, че съм. недоволен от него, дето ме безпокои, сам ще си причиня вреда. Като се разговаряш с някого, трябва да знаеш, как да свиеш
34 устата си. Тя е място на любовта. Следователно, не можеш да приложиш любовта в нейната пълнота, ако не си господар на устата си. Не можеш да погледнеш човека, както трябва, ако не си господар на устата си. Знаш, между устата и очите има известно съответствие. Ако си неразположен, вземи една чиста кърпа, топла вода и измий устата си. Така ще промениш състоянието си. После, със чиста, суха кърпа изтрий устата си. Сега, през пролетта и лятото, когато има плодове, правете опити с тях, да видите, какво влияние ще окажат те върху устата. Вземете една хубава череша, погледайте я отдалеч и леко я приближете до устата си. Правете така с всички плодове, да видите разликата между тях. В Индия има факири, които размишляват по цели дни. Те посвещават живота си на съзерцание, а вие не сте готови да отделяте всеки ден по половин или едни час за работа върху себе си. Ето, Ганди е предприел пост от 21 дни, да се пречисти вътрешно. Всички велики хора постят, пречистват се и физически, и душевно. Ето защо, ако опитът за устата ви е присърце, правете го. Който има любов в себе си, да направи опита; който няма любов, да го остави.
35 Ако си недоволен, измий устата си няколко пъти наред. Както виждате, опитът е прост. Ако си доволен, пак измий устата си. Т. м. 33. Лекция от Учителя, държана на 3 май, 1933 г. София. — Изгрев.
Живите линии Размишление. Ще прочета 1 гл. от посланието към Ефесяните, от 14 ст. докрая. Тема за следния път: „Защо човек мисли, чувствува и действува“? Едно важно правило за живота: Не говори, докато не си обмислил това, което ще кажеш. Не говори, докато не си почувствувал това, което ще кажеш. Ако говориш преди да си мислил и чувствувал, ще приличаш на пукната стомна. И така можеш да говориш, но не по собствения си ум, по собственото си сърце и по собствената си воля. Речта е права и истинна, когато говориш по собствения си ум, сърце и воля. Да говориш отделни думи — любов, мъдрост, светлина, живот, ядене, това нб е реч. Думите трябва да се съчетават по известни правила и закони в едно цяло; само така те придобиват съдържание и смисъл. Какво ще разберете, ако напишете отделни букви и срички ? Като се съединят буквите в срички, и сричките в думи, тогава си съставяме понятие за нещата. Това, което си учил в първо отделение — букви, срички и отделни думи е изживяло своето време. Ще вървиш напред.
37 Някога майка ти те е повивала в пелени, люлеела те е, обличала и хранила, носела на ръце, но днес ти сам ще вървиш, сам ще се храниш и обличаш, сам ще се грижиш за всичко. — Мъчен е животът. — Когато животът на човека стане мъчен, това показва, че той се грижи сам за себе си. Когато близките му се грижат за него, животът му е лек и радостен. Религиозният се пита, защо Бог е направил света така. Светският се пита, защо хората постъпват така. Това са човешки разбирания. Всеки мисли, че постъпва право. Даже и като греши, той пак мисли, че е прав. Като се намери в затруднение, той се оправдава с условията, е окръжаващата среда и т. н. Друг се оправдава с хората, те го заставяли да постъпва по един, или по друг начин. Обаче, стане ли въпрос да направи добро, той казва: Не съм в състояние да направя това добро. Питам: Как можеш да грешиш, а не можеш да правиш добро? Това е старо разбиране. Ще се откажеш от старото и ще служиш на новото, в което доброто е основа на живота. — Коя мисъл наричаме добра? — Която гради. — Кое чувство е добро? — Което доставя материал за градеж. — Коя воля е добра ? — Която помага за развитието на човека. За да познаеш, кога мисълта, чувствата и постъпките ти са прави, оглеждай се често в огледало. Правата мисъл предава светлина на Лицето; правото чувство осветява телото, а правото действие хармонизира движенията. Ако
38 ходиш и се клатиш като гемия на една и на друга страна, в тебе има нещо неуравновесено. Защо пияният залита като върви по улицата? Защото виното го води, а не той сам. Виното му диктува, накъде да върви. Докато се водиш по чужд ум и се блъскаш на една и друга страна, вината е във виното. Ти не си господар на себе си, други те управляват. Сегашните хора искат да живеят охолно, всичките им работи да бъдат уредени. Това е механическо разбиране на живота. Когато детето е изопачено от родителите си, външният свят ли е виновен за това? В семейството има нещо развалено. Щом се махне причината, домът е хубав, животът в него е приятен. Светът, в който живеем, е красив, уреден, но във вас има нещо неуредено. За оправдание на това, казвате, че външният свят е лош. Не, светът, създаден от Бога е добър. Ако Той живее във вас, и вашият живот ще бъде добър. Бог е неизменен. Следователно, ако някога грешиш, причината на това се крие в неразбирането на Божията мисъл. — Измъчих се. — Много естествено, носиш товар, който не е за твоите сили. Лакомията, да спечелиш пари, те кара да работиш много. Какво си спечелил? В края на краищата, нищо особено не си спечелил. — Тогава да бъдем добри. — Това е стара мисъл. Ако отсега нататък искаш да бъдеш добър, закъснял си много. Трябва да съзнаваш, че си добър. Че си кален, това лесно се оправя. Че си престъпил нещо, и това се изправя лесно.
39 Турил си някои камъни не намясто. Ще ги поставиш на мястото им, и престъплението ще се изправи. Казано е в Писанието: „Господ ще заличи всичките ви престъпления.“ За онзи, който разбира нещата, грехът лесно се измива. Любовта изправя всички погрешки. Някой ти казал една обидна дума, и ти я помниш цял живот. Случва се, кракът ти се счупва. След време оздравяваш и всичко забравяш, но обидната дума носиш в сърцето си. Защо и нея не забравиш? — Защото не обичаш човека, който ти я казал. Ако го обичаше, от тази дума помен нямаше да остане. Повечето хора помнят лошите, обидните думи, а добрите забравят. Какво представя обидната дума ? — Земя с голямо пространство — богатство. Бъди умен да използуваш това богатство. Не допущай лошото в ума си. Стреми се към новото. Новото разбиране има степени на прояви. То не се изявява чрез вкуса, но чрез стомаха. Новото разбиране не се изявява чрез чувствата, но чрез сърцето. Новото разбиране не се изявява чрез мислите, но чрез ума. Вкусът се изменя, чувствата се изменят и мислите се изменят. Следователно, те водят човека към погрешките. Обаче, стомахът, сърцето и умът са неизменни. Те са мярка в живота. Стомахът, умът и сърцето никога не грешат. Като говоря така, аз имам пред вид онзи стомах, онова сърце и онзи ум, които Бог първоначално е създал. В създаденото от човека има нещо покварено. Човешкото сърце се е отклонило от правия път,
40 затова греши. Това, което Бог е създал, е чисто, неизменно и красиво. В човешкото, обаче, има нещо изопачено. Мразиш някого и на лицето ти се отпечатва омразата. Ти правиш различни гримаси, които показват твоята омраза. Чудя се, отде сте научили тези гримаси. — Какви гримаси правим, когато обичаме някого? Любовта и обичта имат израз. Те никога не се предават с гримаси. — Какъв е изразът на любовта? — Това не се предава с думи. Някои неща имат външен израз и по тях лесно се чете. Например, ако ръката ти е студена, това показва преодоляващото влияние на ума; ако е топла, преодоляващо влияние има сърцето; ако ръката ти е в движение, преодоляващи влияние има волята. Външният израз на нещата определя вътрешното им съдържание и смисъл. Например, приближаваш се към огъня и казваш: Много е горещо, не ми е приятно да седа до нею. Някога огънят е равномерен — приятно ти е да седиш до него. Същото се отнася и до. ръката. Пипнеш една гореща ръка, не ти е приятно, има нещо болезнено в този човек. Пипнеш друга ръка, приятно ти е — здрав е този човек. Някога ръката е гореща и суха, или гореща и влажна, или гореща, без да е суха или влажна. Това са човешки състояния. Добре е, ръката да бъде мека и пластична, да изтича от нея живот и енергия. Няма да се впускам в подробности, но казвам, че трябва да умекчите кожата си. Вашата кожа е доста огрубяла. От нея се съди
41 за мислите -и чувствата на човека, както и за неговите прояви. Когато бият хората, когато страдат, това ставаме цел, да им се предаде повече мекота. Мислят, че меката кожа па ръката е признак на мързел. Не е така. Мързеливият няма мека ръка. Мързелив ли е този, който мисли за любовта? Той е видял нещо изопачено в любовта, и това му дава повод да мисли за нея. Казват за него, че е захласнат. Не е захласнат, мисли човекът. Какво ще кажете за онзи, който няма никаква идея и по цели часове се рови в живота па хората, като къртица. Трудолюбив ли е той? Днес хората се делят на две партии: Първата гледа на труда като на мъчение, а втората го нарича свещен труд. Същото се отнася и за работата. Само онзи работи, който има силна мисъл. Като започне да работи, с мисълта си той извиква стотини хиляди хора, да работят заедно с него. Ако гледаш на работата като на мъчение, ти нямаш силна мисъл. Ти всякога ще работиш сам, и работата ти ще бъде безрезултатна. Докато живееш на земята, твоите мисли, чувства и постъпки трябва да имат отзвук. Това наричам акустика на живота. Ако твоите мисли, чувства и постъпки нямат отзвук, те не са прави. Трябва да имаш отзвук отвън и отвътре. Тогава ти пръв ще одобряваш своите мисли, чувства и постъпки. Тогава твоят живот ще има отзвук и в Божия. Ако с твоята крива мисъл искаш да обърнеш внимание на Бога, ти си в положението на дете, което, при всички
42 условия, иска да бъде обичано. Как ще обичаш едно изопачено дете? Ако вършиш Божията воля, и мисълта, и чувствата ти са съгласни с Неговите мисли и чувства, ти си на прав път. Бог всякога ще те обича. Казваш: Трябва .да обичам някого. Какво разбираш под „обич“? Да обичаш някого,, това значи, да го озариш с мисълта и чувствата си, както слънцето ни озарява със своята любов. Какво прави слънпето ? — Осветява целия свят. Докато слънцето грее, всичко наоколо е светло. Това е любов. Като срещнеш човека, намери в него нещо светло, красиво. Тогава тази среща е приятна и на т&бе, и на него. Той никога няма да те забрави. Посочете ми един човек, който да се радва, че ви е срещнал. Аз не очаквам отговор, само задавам въпроса. Вие казвате, че сте срещнали някого, че сте се разговаряли повече или помалко време, но аз не виждам лицето ви да е озарено. Такива срещи са отживели времето си. Да срещнеш един човек и да се зарадваш, това не значи, да го спреш на пътя и да се разговаряш. Може да го срещнеш и да се разминеш, както прави светлината. Тя отделя за всеки човек по една триста хилядна част от секундата. И това задоволява всички. Никой не измерва, никой не слели, колко време е седяла светлината при него, но е доволен. За този кратъй момент, светлината дава толкова много на човека, че с години той мисли за нея. За този кратък момент, тя изминава един километър път.
43 Често питате, какво да работите. За онези, които искрено желаят това, нека изучават лицето си. Така те ще се научат да мислят и чувствуват правилно. Повечето хора са осакатили мисълта си. Не знаят, коя мисъл е права. Всяка Божествена мисъл е права. — Коя мисъл е Божествена? — Всяка мисъл, която дава светлина, е Божествена. Всяко чувство, което дава топлина, е Божествено. Всяка постъпка, придружена с хармонични движения, е права. Правата постъпка внася потик, импулс в човека. Дай път на най-малкия импулс в себе си. Посей и най-малката красива мисъл в своя ум. Дават ти една ябълчна семка. Посей я в почвата на твоята градина. След една гогина тя ще израсте, а най-много след четирипет години, ти ще се убедиш, че ябълката е хубава. Трябва ли сега да се сьмняваш в нея? Като опиташ нсшата, ще се освободиш от подозрението си. Никога не подозирай баща си и майка си. Ама в Писание.о било писано, че в грях те заченала майка ти. Ако, наистина, майка ти те е заченала в грях, имаш право да я подозираш. Но ако си човек, който търси истината и трябва да я намери, ти си роден от майка и баща безгрешни. Тогава нямаш право да ги подозираш. И тъй, когато в ума ти се ражда лоша, престъпна мисъл, знай, че вината е в тебе. Ти си се отклонил от правата и чиста мисъл. Помни: Твоята мисъл трябва да бъде права; твоето чувство трябва да бъде право, и твоята
44 постъпка трябва да бъде праза. В дадения случай, ти си баша и майка на своите мисли и чувства. Ако се поколебаеш и отклониш, вияаната е в тебе. Кажи си: Ако искам, мога да направя престъпление; ако не искам, няма да направя — от мене зависи. Щом стана съдружник на дявола, мога да извърша големи престъпления. Ако се откажа от това съдружие, никакво престъпление няма да направя. Знай, че ти си фактор на твбя живот, тебе държат отговорен. Като направиш връзка с зъл човек, зло ще правиш; като направиш връзка с добър човек, добро ще вършиш. Трябва ли да се оправдаваш за злото със слабата си воля ? Такава философия не се позволява. Щом имаш воля да правиш добро, ще имаш воля и да не правиш зло. Аз не ви упреквам, но като погледна лицето на някого, чета, колко пъти е бил в съдружие с дявола, и колко пъти е бил в съдружие с Бега; колко пъти е бил слуга на дявола, и колко пъти — слуга на Бога. И когато се оплакваш от господаря си, казвам: Лош е твоя господар, защото е дявол. Ако е добър господарят ти, Той е Бог. Питаш: Защо някога съм добър, а някога лош? При добрия господар ти си добър слуга; при лошия господар, ти си лош слуга. Какъвто е господарят, такъв ще бъде и слугата. За да определите посоката на вашата мисъл, служете си с отнеса, т. е. с перпендикуляра. Този отвее аз наричам живот. Той показва пътя, по който разумните същества се
45 изявяват. Ако не знаете този път, никакво добро не можете да направите. Това е тъй нареченият „тесен път“. Щом влезете в този път. вие вече знаете, как да постъпвате. Там всяко нещо е строго определено. Например, ако лицето ти е 18 см. дълго какви трябва да бъдат ушите ти ? Какво е отношението на ушите спрямо отхеса на лицето? Какво е отношението на носа и устата спрямо този отвее? Между лицето, очите, ушите, устата, носа трябва да има хармонично съчетание. Дето има външна хармония, там и вътрешните прояви са хармонични. Там заблужденията са изключени. Невъзможно е да живееш в диехармония и да си добър. Може да те нахранят добре, да си задоволен, но това е временно състояние. Това не показва, че си добр. Ще бъдеш по-близо до истината, ако, след като ти причиня някаква пакост, ти запазиш доброто си разположение. Не всякога самочувствието е верно. В него все може да се яви известно отклонение. Искаш, като срещнеш някой познат, да те погледне с усмивка и разположение. Ако те погледне строго, мрачно, ти не си доволен. Че кое лице е мрачно, и кое —разположено? Всякога ли усмивката е свързана с доброто разположение на човека ? Според някои физиогномисти, едно лице е мрачно, но, в същност, не е така. Това е само отношение между сенки и светлини. Добрият човек има нещо неизменно в лицето си, една неизменна линия, която при всички случаи трябва да разпознавате. Човек тряб
46 ва да знае, каква поза да заема при всеки даден случай. Приятна поза е тази, която е в хармония с отвеса на живота. Като спазвате тази поза, постепенно ще се приближавате към правия път. От тази точка нещата се виждат ясно и определено. Докато си при отвеса на живота, ти си далеч от всички смущения и противоречия. Отдалечиш ли се от него, губиш всяка опора в живота си. Ставаш страхлив, неуверен. Като ученици, изучавайте хармоничните движения. Ако не разбирате видимия свят, с всички съзнателни и несъзнателни движения, как ще разберете невидимия? Седиш замислен и стискаш устата си. Какво ще постигнеш с това? По-добре да отвориш устата си, като паток, отколкото да я стискаш. — Не искам да бъда глупав паток. — Не е глупав патокът. Един паток хванал плъх и го гуркал във водата дотогава, докато го удавил. Защо направил това? — За да запази малките си. Глупав ли е той ? Животните са азбука на великата природа. Патокът е една от буквите на тази азбука. Щом е на мястото си, той има велико предназначение. Гълъбът, кокошката са букви от същата азбука. Кокошката обича да рови. С това тя иска да каже на човека: Рови, докато намериш нещо ценно! Тя е символ на щедрост. Дай на кокошката една крина жито и виж, какво ще направи. Тя ще разрови житото, ще се нахрани и оставя за другите, с което казва: Като се нахраниш,
47 остави и за другите. Тя рови с краката си, които са символ на добродетелите. Значи, рови с доброто, т. е. работи с доброто, за да го развиваш. Казано е: „Познай себе си!“ Как ще се познаеш, ако не си изучавал органите на лицето си? Достатъчно е да изучиш ухото си, за да познаеш, какъв си. Същевременно ще познаеш и своите деди и прадеди. Ще разбереш, къде са направили те отклонение в своя живот и къде ти си направил. Ще извикаш дядо си и ще му кажеш: Ти си направил отклонения в умствения свят. Трябва да се върнеш назад да ги изправиш. — Как ще извикаш дядо си? — По телефона. Има един вътрешен телефон в човека, чрез който той се съобщава със съществата от невидимия свят. Тези съобщения стават много бързо. В духовния свят телефоните работят бързо. Щом туриш слушалката и започнеш да се молиш, веднага ще получиш ' отговор. Една млада сестра разказваше, че един момък от високо произхождение, гледал на нея като на свой идеал. Но един ден се разсърдил нещо и изказал недоволство от нея, Тя го запитала: Как може да ти бъда идеал и да си недоволен от мене? Значи, той се усъмнил в нея. Как е възможно, човек да се съмнява в своя идеал ? Идеалът никога не се изменя. Мислиш ли, че като обичаш някого, ще изгубиш нещо? Ако мислиш така, ти не разбираш живота. Човек е колективно същество. Следова
48 телно, като обичаш едното, същевременно ти обичаш и онези същества, които са свързани с него. И те ще те обичат. — Аз се излъгах в любовта си. — Ти не разбираш любовта. Единственото нещо, в което човек Никога не се лъже, е любовта. Ако не обичаш, това е друг въпрос. Радвай се, че обичаш. И този, когото обичаш, също трябва да се радва. Искаш да заставиш насила някого да те обича. Това е невъзможно. И да ти каже, че те обича, това е само на думи. Любовта не търпи нито насилие, ншго тълкуване. Една млада мома турила китка на лявото си ухо. Може да я тури и да дясното си ухо. Някога китката е червена, някога синя, жълта. Хората тълкуват, защо турила китката на лявото ухо, защо на дясното; защо китката е червена, защо бяла и т. н. Червената китка показва, че момата има живот в себе си. Жълтата китка показва, че е умна. Като влезе в дома на своя възлюбен, ще внесе ред и порядък. Краските на цветята имат определено значение. Затова жените, особено, менят цветовете на своите дрехи. Старата жена казва: Дотегна ми черният цвят. — Носи светли дрехи. Яж повече спанак и коприва, и косата ти ще се почерни. Телото е интересен обект за изучаване. То е малка вселена, в която стават различни промени. Човешкото тело е синтез на всички процеси в природата. Ако познаваш телото си, ще познаваш видимия и невидимия свят. Ако познаваш окръжаващите, ще разбереш цялата все
49 лена. Ако не разбираш хората, ангелите още по-мъчно ще разбереш. Външно, ангелите си приличат, а вътрешно, коренно се различават. Хората външно се различават, а вътрешно си приличат. Следователно, ще започнеш от хората. Първо, тях ще изучаваш. Казваш: Този човек е добър. — Как позна, че е добър ? — По ухото. Лявото му ухо е добре оформено. — Значи, сърцето му е добро. Ако и дясното му ухо е оформено, умът му е добър. Щом умът и сърцето са добри, и волята е добра. Горната част на ухото има отношение към ума; средната има отношение към сърцето, а долната — към волята. Често волята разваля работата. Затова, като сгрешиш, дръпни долната част на ухото си. Ако си болен, дръпни долната част на едното и на другото си ухо и кажи: Ще оздравея. Като ученици, работете върху хармонията между ума, сърцето и волята. Само така ще служите на хората, само така ще служите и на Бога. Ако си слуга, ще гледаш да хармонизираш мислите, чувствата и постъпките си с тези на своя господар. Тогава, каквото пожелаеш, той ще бъде готов да го изпълни. На същото основание, казвам: Хармонизирай своите мисли, чувства и постъпки с тези на Господа. Само така молитвата ти може да бъде чута. В миналите лекции говорих за ухото, за носа, за устата. Сега наблюдавайте челото си. Горната крива линия на челото наричам линия на въображението. Между веждите, при горната част на носа, се намират понякога една, две
50 или три отвесни линии. Който има една линия, показва, че е крайно справедлив в дребните работи. Ако има да ти дава пет пари, непременно ще ти ги върне; ако имаш да му даваш пет пари, ще си ги вземе. Който има две успоредни линии, показва, че личните чувства у него са добре регулирани. Той е честен. Някога тези линии са наклонени под ъгъл. Изобщо, дали имаш една, две, или три линии, това е една придобивка. Някои хора нямат нито една линия; у други са в проект. Ако не прилагате честността, двете линии постепенно изчезват. Ще кажете, че имате много линии на лицето си. Да, но тези линии са признак на безпокойство. Безпокоиш се за вятъра, който духа. Безпокоиш се, че работите не се оправят. Не се безпокой, след две три години ще се оправят. Светът е едно голямо предприятие, управлявано от Бога. Ти си чиновник в това предприятие. Qt тебе се иска само едно: да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш правилно. Щом спазваш това, работата ти е оправена. Ако не спазваш, непременно ще закъсаш. Знай, че светът никога не може да фалира. Помни, че имаш ум, който мисли право, сърце, пълно с добродетели, и воля, която преодолява всички мъчнотии. Носи тези мисли в себе си, докато оживеят. Това изисква Божественото в човека. Спирай вниманието си на Божественото в човека, а човешкото остави настрана. Няма по-мъчно нещо от това, да опра
51 вяш човешкото. В това отношение, аз имам много опитности. С човешкото мъчно се работи, а с Божественото — лесно и приятно. Дойдеш ли до човешките разбирания, прати ги при дядо си и баба си. — С какво да работя тогава ? — С новото, за което сега ви говоря. Тури го в торбата си и върви напред. Досега си сял стари семена, отсега ще сееш новото семе на живота. — Ние очакваме да дойде Христос на земята, да оправи работата.—Това е механично разбиране. Христос казва: „Аз съм с вас до скончанието на века.“ Защо Го очаквате сега да дойде? Вие се страхувате от дявола, но и той работи на земята. Приложи своите добри мисли, чувствай постъпки и ще успееш. Божествената наука е достъпна само за онези, които разчитат на своя светъл ум, на своето добро сърце и на разумната си воля. Какво е нужно на художника ? Първо, той се нуждае от едно чисто платно. Ако има четка и бои, а платно няма, той нищо не може да нарисува. И вие, като художника, ще създадете в съзнанието си чистото платно и ще започнете да рисувате. Останалите неща — четка, бои са на ваше разположение. Рисувайте красиви образи, за да разберете, какво представя истинският човек. В него ще видите вложените от Бога добродетели. Така ще познаете човека външно и вътрешно. Във външните, видимите чърти има изключения; във вътрешните, невидимите няма никакво изключение. Като упова
52 ваш на невидимите чърти, всичко можеш да постигнеш и тогава смело ще кажеш: Всичко в живота е постижимо. Т. м. 34. Лекция от Учителя, държана на 10 май, 1933 г. София. — Изгрев.
Въжделения на душата Размишление. Тема за следния път: „Защо човек обича богатството, а презира сиромашията?“ Като пишете темата си, изнасяйте най-съществените мисли, най-ценното върху нея. Много неща могат да се пишат, без да се изнесе същественото. Обаче, важно е същественото в темата. Кое е същественото при съграждането на една къща ? — Основата и материалът за нея. — Кое е същественото за дишането? — Въздухът. — Кое е същественото, което задоволява жаждата, на човека ? — Водата. — Кое е същественото за запазване топлината на телото? — Облеклото. — Защо се облича човек ? — За да запази телото си от външните неблагоприятни условия. Голият се излага на големи страдания. Причината за пропадането на първия човек беше голотата му. Той беше подложен на изпит и пропадна. Голотата се отрази иа съзнанието му, затова той не издържа изпита. В съзнанието му имаше нещо неустойчиво. Значи, истинската причина за пропадането на първия човек се крие в неговото съзнание. Като се говори за същественото, ще го различавате от несъщественото. Да бъдеш обле
54 чен, това е съществено, обаче, да туряш на дрехата си ширити, панделки, украшения, това не е съществено. Да пиеш вода, това е съществено; трябва да задоволиш жаждата си. Да пиеш вино, ракия, това не е съществено. Да ядеш хляб, това е съществено, трябва да задоволиш глада си. Да ядеш пишна храна, това не е Съществено. Пищната храна има отношение към вкуса, а хлябът — към глада. Само същественото дава светлина на човека и определя посоката на неговите мисли. — Защо човек мисли, чувствува и действува? — Ето един въпрос, върху който трябва да мислите, и сами да си отговорите. Питам: Може ли човек да не мисли, да не чувствува и да не постъпва? За да мисли човек, все трябва да има някаква основна, подбудителна причина. — Каква е тя ? — Там е философията, да се намери тази причина. За да чувствува, пак трябва да има някаква подбудителна причина. Чувствата на сегашните хора наричам вкус. Имаш желание да се облечеш — веднага иде'вкусът да определи, как да се облечеш и какъв цвят да бъде дрехата. Мислете върху въпросите: защо човек яде, защо се облича, защо диша, защо пие вода. Ще кажете, че облеклото го предпазва от външните условия. Така е. Яденето пък помага за неговото растене. — И това е верно. Обаче, за растенето е нужно дишане. Без въздух човек не може да расте. И без мисъл също не може да расте. Значи, храната, въздухът, водата, светлината, мислите и чувствата са главни фактори
55 за съграждането на човешкия организъм. Като яде, като диша, като мисли и чувствува, човек разрешава по-лесно въпросите на живота, отколкото без храна, без дишане, без мисъл и чувствуване. При това, мисълта и чувствуването трябва да бъдат правилни. Какви въпроси разрешава човек? — На това може да се отговори следното: Частта никога не може да обхване цялото. Никой няма ясна представа за целокупния живот. Даже отделният човек няма представа за себе си. При сегашното си развитие, човек познава отчасти своето тело; какво представя неговият физически, духовен и умствен живот, и за тях знае малко. Даже и учените, и духовните хора знаят малко за телето си и за процесите, които стават в различните системи. Те изучават всичко тоьа в подробности, но същественото не знаят. Има нещо скри го и за самите тях. Има нещо в човека, което не се подава на изследване от сегашните учени. В такъв случай, невежеството е общо за всички. Сега вие лягате и ставате с мисълта, че много знаете. — Имате знания, но същественото не знаете. Щом се домогнете до същественото, всички въпроси се разрешават. Защо човек дохожда мъчно до съществените неща? — Много естествено. Как ще обясниш една идея с думи? Как ще я докажеш? Колкото логически да мислиш и да говориш, все ще остане нещо неразбрано. Казваш на едного: В софийско някъде е заровено голямо богатство. Като го намеря, ше живея като пар.
56 Какво разбра този човек ? Нищо не разбра. Софийско е голяма област. Важно е, де е това богатство, колко е голямо, може ли да се намери и, ако се намери, ще остане ли в твоите ръце. Знаеш нещо, но с това знание нищо не се постига. Друг е въпросът, ако точно определят мястото на заровеното богатство. Въпросът става по-ясен. Най-после могат да кажат още поточно: златото се намира в една площ от 100 кв. м. широчина и 10 м. дълбочина. Въпросът става още по-ясен. Един ден, когато стъпиш върху богатствотб и не отстъпваш нито милиметър от това място, ти си дошъл до същественото. Следователно, докато хората се движат от едно място на друго, те са далеч от истината. Щом престанат да се движат, щом не се мърдат от мястото си, те са намерили истината. Като ученици, вие се стремите към повече знания и, ако ги придобиете, ще мислите, че сте учени хора. Значи, ще научиш науката за ухото, за носа, за окото и устата, но ако не приложиш това знание, нищо не си придобил. Има смисъл да знаеш много, но да помагаш с това знание и на близките си. Един велик художник трябвало да рисува един милионер американец, който му обещал голямо възнаграждение, ако го нарисува добре. Художникът, уверен в своите способности, приел поръчката. Всеки ден ходел в дома на американеца да му позира. Портретът бил почти готов, но за голяма изненада на художника, не могъл да нари
57 сува добре носа. Днес схване добре линиите на носа, на другия ден вижда нещо особено, някакъв наклон надясно, или наляво. Отчаян, той казал на милионера: Извинете, господине, носът ви не мога да нарисувам. Никога досега не съм имал такъв случай, да рисувам толкова неустановен и подвижен нос. — Много естествено, носът ми е изкуствен. Вината е в моя нос, а не във вашето изкуство. Вината ви е само в това, дето не познахте, че носът ми е изкуствен. Казвам: И в природата съществуват изкуствени неща, които не са съществени. Има изкуствени очи, нос, чело, но те не са от значение. Какво ще научиш, ако рисуваш изкуствени неща, маски и др.? — Нищо особено. — Следователно, ако рисуваш нещо, да е такова, което никога не се мени. Това е съществното. С други думи казано: Ще рисуваш човека в неговата първична същина. Ще нарисуваш човека в неговата неизменна форма, без никакви прибавки и украшения. Кйква дреха е тази, с редица дупки и копчета ? Това са несъществени неща. Днешната мода изисква дупки, копчета, джобове на дрехите. Обаче, в бъдеще дрехите няма да имат никакви прибавки. Време е да се освободите от всички излишни неща, останали от ред поколения, от деди и прадеди. Когато се освбодите от излишъците във вашия ум, сърце и воля, ще започнете да мислите право. Млада мома се жени за богат, възрастен човек. — Защо? — Иска да стане богата на
58 следпица. Тя очаква той да умре и да наследи богатството му. Това е крива мисъл, резултат на наслоявания от миналото. Богатият мъж умира, но тя нищо не получава, остава излъгана. Който се жени за богатството, в края на краищата остава излъган. Повечето жени се женят за богатството на мъжа, а не от любов -към него. Малко жени се женят по любов. Когато създаде Адам и Ева, Бог га постави в рая, в голямо изобилие, да бъдат свободни и независими. Ако не бяха свободни, те нямаше да сгрешат. Като свободни и независими, те се разхождаха из рая, ядеха от всичките плодове и се радваха на живота. Един ден Ева срещна учения адепт в рая и започнаха да се разговарят върху големи философски въпроси. Главният въпрос се движел около ябълката, т. е. около забраненото дърво. Ева се заинтересувала, защо адептът се отличава от тях, защо е толкова хубаво облечен. Той отговорил: Едно време и аз бях като вас, но откак ядох от това дърво, станах като Бога. Ева пожелала и те да станат като Бога и престъпила закона: яла от забраненото дърво и дала от него и на Адама. В този момент те разбрали, че са голи. Ушили си дрехи от листа и се скрили от погледа на Бога. И доднес хората грешат като Адам и Ева. Сега и вие, като младата мома, очаквате някакво богатстно от школата. Не, школата нищо няма да ви даде наготово. Ако учиш, ще придобиеш знание. То ще те научи да мислиш
59 правилно. Каквото е отношението ви към физическия свят, такова ше бъде и към Божествения. Знанието, което придобиете на физическия свяа, ще ви приготви за Божествения свят. Ако първите човеци бяха упазили заповедта на Бога, да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, те щяха да придобият новото, истинското знание. Те щяха да ядат от дървото на живота. Едно се искаше от 1ях: да проявят послушание, да се откажат от плода на забраненото дърво» Обаче, те не издържаха. Предпочетоха пътя към познаване на доброто и злото, отколкото пътя към вечния живот. Ако Бог не беше дал тази заповед, човек щеше да остане в едно средно .положение — без никакъв прогрес. Представете си е, но дете, което живее на земята хиляди години и не расте. Какъв смисъл има негпвият_живот ? Днес често се говори зi саморазвитие и самопознаване. Скритият смисъл на тези гонятия означава, какво тряова да бъде отношението на човека към Божествения сняг. Това едва сега започва. —Нищо ли не сме придобили досега? — Придобили сте нещо, но трябва да продължите по-нататък. Щом си влязъл в училището, ще се учиш да рисуваш. Като излезеш от училището, през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплътиш онова, което Бог е вложил в тебе, дотолкова ще бъдеш велик художник. Има картини съдържателни, има картини и без съдържание. Например, гледате на човека, като на картина, и каз
60 вате: Устата на тая' картина е хубава; очите, носът са хубави. Гледаш една уста и казваш: Тази ycia може да изкуси човека. — Тази картина може да се предложи само на голям мъдрец, на учен човек, който няма да се изкуси. Кой се изкушава днес? — Адам. — Още кой се изкушава? — Ева. Тя яде от забранения плод и даде на Адама. Който взима, е слаб; който дава, е силен. Само слабият се изкушава. Щом ложелаеш да вземеш нещо, ти си подложен вече на изкушение. Такъв е законът на необходимостта. Следователно, ти можеш да взимаш само от онзи, който те е родил. Неговото даване е безопасно. Вземеш ли нещо от онзи, който не те е родил, ти си в опасност. Светът е безопасен дотолкова, доколкото можеш да възприемеш Божественото от него. Не можеш ли да възприемеш Божественото, изкушението иде. Същият закон действува и в знанието. Изобщо, човек не е свободен от изкушението. Имаш добро разположение на духа; мислиш, че всичко си придобил, но в един момент те подлагат на изпит и не можеш да го издържиш. Защо изгуби разположението си? — Защото беше в градината и не можа да издържиш изпита си. Недоволен си, отчаян си, не знаеш, какво да правиш. Трябва да дойде някой отвън, да ти помогне. Какво може да излезе от човек, който чака външна помощ? Днес всички хора — млади и стари, са на изпитания. Няма човек на земята, който да не е минал и да не минава през тях. Без да подо
61 зира човек, невидимият свят го подлага на изпитания — явни и тайни. Изпитанията разтърсват съзнанието на човека и проверяват, доколко той е буден. — Нужно ли е Бог да изпитва човека ? Не знае ли, колко е будно съзнанието му и доколко е готов за Божествения свят. — Ти знаеш, че дърветата растат, но щом си ги посадил, непременно трябва да отиваш при тях, да видиш, как растат. И Бог знае, че човек расте и се развива, но Той слиза близо при него, да види, как се проявява, за да вземе съответни мерки за изправянето му. Казваш за нещо: Аз зная тази работа. — Знаеш я външно, но не и вътрешно. Казваш: Мене куче не ме е хапало и няма да ме хапе. — Днес не те е хапало, но утре може да те ухапе. Ако си птица и хвърчиш из въздуха, куче не може да те хапе. Но докато ходиш по земята, има възможност да те ухапе. Вие живеете в гъстата материя, следователно, изкушението всякога може да дойде и да ви ухапе. Има астрални, психически и умствени изкушения. Като пожелаеш нещо, изкушението може да дойде от астралния свят. Пожелал си нещо за ядене, или някаква дреха. Ако видиш някоя хубава книга, ти искаш да я прочетеш. Щом пожелаеш да я откраднеш и задържиш за себе си, изкушението иде от умствения свят. Гледаш нарисувана една уста и казваш: По устата познавам, че този човек е здрав и умствено, и сърдечно, и физически. Той е пълен с енергия. Трябва да се намери някой да го осво
62 боди от тази енергия, както кравата се освобождава от своето мляко. — Среща ли се такава уста между хората? — Среща се, разбира се. В средата на jcrara има едва тъмна линия, която преставя долина. В нея могат да насадят плодни дървета, защото има изобилно вода за напояване. Който има такава Линия на устата си, той е добър човек. Двете устни представят идеална двойка. Те си живеят в пълен мир и съгласие. Когато се храни, човек приближава и отдалечава устните си, без да ги чуе и разбере някой. Като правя тези сравнения, имам пред вид целокупния живот. Някои мислят, че като са близо един до друг, много се обичат. Те се лъжат. Меркури и Венера са най-близко до Слънцето, но това не показва, че те са в най-добри отношения с него в сравнение с по-отдалечените планети. На същото основание, и устата, като орган на лицето, не показва, че тя е най-близо до човека. Преди всичко, в бъдеще устата ще мине през големи промени, както се е изменяла, докато дойде до формата на човешка уста. Не само устата ще се измени, но всички органи — очите, ушите, носът, челото, при което постепенно ще се оформяват. Като ученици, от вас се иска да разсъждавате правилно. Например, виждате едно шише, пълно с някаква течност. Кое е същественото в това шише? Ще кажете, че същественото е формата. В едно отношение сте прави, защото 'формата е неизменна. В тази форма може да се налива различно съдържание. Какво ще каже
63 те за съдържанието ? Какво представя това шише без съдържанието? Значи, в друго отношение, съдържанието е същественото. Най-после, смисълът на шишето е същественото. Същото се отнася и до човека. Той носи тело — физическа форма; в формата се крие съдържанието — чувствата; мислите пък представят смисъла, т. е. силата на човека. Следователно, съществена е формата на човека, съществени са чувствата му, съществени са и неговите мисли. Без мисъл нищо не се постига. Мислете, за да осигурите своето щастие. Човек сам създава щастието си. Не очаквайте щастието си отвън. Който ви донесе щастие отвън, пръв той щ§ ви го вземе. Тоза, което сте получили в наследство от деди и баби, ще ви се вземе ; ще ви оставят това, което вие сами сте придобили. Божествените неща остават завинаги с вас, а човешките, които вие сте наследили, ще ви се вземат. Божествените неща не се наследяват. Значи, душата, излязла от Бога, носи Божественото в себе си и трябва да го реализира. Човек мисли, за да живее в светлина; чувствува, за да живее в топлина и действува, за да се движи, т. е. да се мести. Без мисъл няма светлина, без чувствуване няма топлина и без действие няма движение. (В салона влезе една котка.) Какво ще кажете за тази котка? Защо влезе тук? Тя представя едно от състоянията на света — желанието му да наследи богатствата на земята. Тя е закъсняла в развитието
64 си и не знае, кога ще дойдат благоприятни условия за нея. Тя казва: Страшно е, когато човек изгуби условията за своето развитие. Тогава никой не може да му помогне. Дали така мисли котката, или не, това е мое твърдение. То може да се подложи на критика, но аз вярвам, че е така. И вие вярвате, че е така. И котката вярва, че е така. Аз не говоря за котката, като форма, като същество, изостанало в своето развитие. Аз я разглеждам като буква от азбуката на любовта. За да се спасят от лошите условия на живота, някои човешки души, изостанали в развитието си, влизат в животинските форми — котка, куче, кон и там прекарват, докато условията им се подобрят. Тези души се приютяват в животинските форми, както пътникът в бурна нощ, или както морякът се хваща за някоя скала след голямо корабокрушение. Лошо е положението на изостаналите души, но без тези почивателни станции е още по-лошо. Коя е съществената мисъл на тази лекция ? — Основната мисъл е за центъра, като начало, , като изходна точка на същественото. Без център никакъв успех не съществува. Докато е на земята, човек действува — движение в една посока — в дължина, т. е. в едноизмерния свят; чувствува — движение в плоскост, в дължина и ширина, и мисли — движение в три посоки, т. е. в триизмерен свят. Като'влизаш в по-високите светове, и там се повтаря същото — действуваш в едноизмерния свят, чувствуваш в
65 двуизмерния свят и мислиш в триизмерния. Ако геометрикът чуе това, ще се смее. Обаче, аз казвам: Мисли само онзи, който се движи по права линия, по плоскост и по измеренията на телото. И тъй, Божественото е същественото в живота. То не се проявява в човека, докато той се дразни, докато се съмнява, докато живее в заблуждения и'противоречия. Докато не мине през изпитания, изкушения и противоречия, човек е'далеч от истината, далеч от Царството Божие. Ако мисли, че може да избегне този път, той се лъже. Ще правиш усилия, ще страдаш, ще се раждаш и прераждаш, докато найпосле влезеш в пътя на реалността. Само така ще постигнеш въжделенията на своето сърце, въжделенията на своя ум, най-после, и въжделенията на своята душа. Три неща иска да постигне човек: свобода, любов и знание. Щом ги постигне, той е реализирал въжделенията на своята душа. Т. м. 35. Лекция от Учителя, държана на 17 май, 1933 г. София. — Изгрев.
Добрата постъпка Размишление. Ще прочета 1. гл. от I. послание на Йоана. Под добра постъпка се разбира права постъпка. Някой казва, че постъпва право. Да мислиш, че постъпваш право е едно нещо, а да постъпваш право е друго нещо. На теория всеки постъпва право, а на практика — малцина. В човека има една абсолютна мярка, която всякога бди, как постъпва той. В този смисъл, човек е предметно учение. Като не постъпваш добре, нещо отвътре ти казва: Твоята постъпка е крива, никъде не 'можеш да отидеш с нея. Тя е фалшива монета. Какво можеш Да купиш с нея? Всяка дума, която не е употребена на място, е също фалшива монета. Аз имам желание да постъпвам право. — Това е друг въпрос. Всички желаят. да постъпват добре. Това е наука, в която е скрит смисълът на живота. Като постъпваш право, това е добре и за тебе, и за окръжаващите. — Как се познава, кой постъпва добре? — Когато постъпваш добре, всичко в природата се кооперира с тебе. Добрата постъпка включва усилията на човешкия ум и на човешкия дух. Да живееш добре, това значи, да влезеш в специфична об
67 ласт. Някой живее добре, защото изпитва приятност от този живот. Добрата постъпка има отношение към цялото. И добрият живот има отношение към цялото. Добрата постъпка е усилие на човешкия дух. Днес ви казвам неща, които не сте знаели досега. Аз не съм срещнал човек, който да постъпва добре, без оглед да спечели нещо. Щом постъпките ти се обуславят от желанието да получиш нещо, ти си вече загазил. Сиромашията те следва, щом не постъпваш добре. Сиромахът страда от немотия, защото не постъпва добре. Ако си невежа,то е следствие лошите ти постъпки. И болният страда поради същата причина — не постъпва добре спрямо ближния си. Значи, всяка лоша постъпка затваря вратата на Божието благо. Ако със своите лоши постъпки ти затваряш всички входове, през които минава Божието благо, а пък очакваш помощ от хората, ти си на крив път. Най-напред ти се ползуваш от добрата постъпка; тя се отнася до тебе самия. Учиш музика, всички усилия, които правиш, са за твоя полза. Само в една постъпка да измени човек на себе си, той вече се подхлъзва. Когато евреите, при един случай, изпитваха Христа и Му казваха: „Не може ли другояче?“ — Той каза: ЙАко аз река да постъпвам като вас, ще бъда като вас. Ако река, че не познавам Бога, това не е истина.“ Който казва, че познава Бога, а не постъпва добре, той не Го познава.
68 Добрата постъпка е начало на любовта. Щом любиш, ти ще постъпваш добре. Някой казва, че се запалило сърцето му. Не гори, а дими сърцето му, както дими запаленият тор. И това наричат любов 1 Не се лъжете с димящи работи, никаква любов не е това. Като духне вятър, димът отива на север, после на юг, и цялата стая се напълни с дим. Хората трябва да излезат навън, Ако образуваш духовен дим, трябва да излезеш вън от телото си. Не ви казвам да напуснете вашите възгледи, но проверете това, което ви. говоря. Вие мислите, че сте на прав път с вашите разбирания. За вас, вие сте прави. Но вашите въжета, образувани от постъпките ви, са тънки, и по-нататък не можете да минете, те не издържат. Има една връзка, която свързва добрите постъпки една с друга. Няма сила, която може да скъса две здраво свързани постъпки. Най-силната връзка между тях са добрите постъпки на човешкия дух. Ако е въпрос, как трябва да разбирате това, всеки от вас знае, как да гледа нещата. За да видим един предмет, ние трябва да насочим погледа си към него. И астрономите, за да Видят някоя звезда, отправят тръбата към небето, под известен ъгъл, в направление точно определено, и по този начин виждат добре и ясно. Инструментът, с който можете да виждате ясно, е добрата ви постъпка. Без това условие, нищо не можете да видите. Добрата постъпка е най-силното оръжие, с което можете свободно да разполагате. А ние я оставяме па заден план.
69 Казваме: Духът Божий, като дойде, ще направи това. — Как ще го направи? — Бог ме обича. — Добре, съгласен съм, че Бог те обича, а ти си сиромах. Бог те обича, а ти си болен, невежа. Тогава, какво разбираш под тази любов на Бога ? Всички недъзи се струпали на тебе, а ти подържащ, че познаваш истината. Защо, при голямото богатство на Бога, ти се намираш в окаяно положение? А можете да говорите много на хората, че трябва да постъпват добре. Не може да говориш на другите, как да постъпват, ако ти сам не постъпваш добре. Че кой не говори за любовта ? Любовта започва с буквйта „л“. Щом видите тази буква, знаете, че ще напиша думата „любов“. Говориш на някого за любовта, и умствено повтаряш няколко пъти тази дума. Това не е достатъчно. Ще направиш една постъпка на любовта. Кой е първата проява на любовта ? Казваш: Ще пригърна този човек от любов. Мислиш ли, че с пригръдката изявяваш любовта? Като пригръщаш, ти взимаш нещо от човека. Пригръщаш някого, за да го задържиш. И змията пригръща, но нейната пригръдка чупи костите. — Обичам те, искам да те целуна. — Кой не целува? Когато вълкът грабва овцата, не я ли целува? Това са стари работи. Всичко това се е разкапало. Не държи вече, изгубило е цената си. Когато момъкът каже на красивата мома, че иска да я целуне, тя трябва да му отговори: Стой далеч от мене! Ще кажеш, че това е обида. Защо да е обида? Кой му е дал
70 право да целува? Ако иска да целува, нека стане слънце. Значи, слънцето е длъжно да дава светлината си, а ти ще събираш парсата. Не, само слънцето има право да целува. То дава живот. Ти гледаш слънцето и го питаш: Мога ли да целуна тази красива мома ? Слънцето ще ти отговори: Ела при мене, отдето, като слънчев лъч ще те изпратя на земята да огрееш красивата мома. Като слънчев лъч, ти имаш право да я пригърнеш и целунеш и след това да си заминеш. Казваш: Чудна философия! Какво ще стане, ако се целуваме и пригръщаме? — Хиляди години се пригръщате и целувате, а какво излезе от това ? Идеята, която ви занимава, е права, но начинът на приложението е крив. Обичаш някого, но той не е доволен от тебе. Правиш му услуги, даваш му пари, но той пак не е доволен. Има богати милионерски синове в Америка, които получават месечно по 1000 долара и пак не им стигат. Синът пише на баща си, че не може да се живее с хиляда долара. Питам: Колко синове днес могат да разполагат с хиляда долара месечно? Едва ли ще се намери министър или висш чиновник в България да разполага с такава заплата. В какво се състои тайната на живота, неговата философия ? Вие искате да прогресирате, а питате, какво е добрата постъпка.-За това не се пита. Ще търсиш добрата постъпка като скъпоценен камък. Най-реалното нещо в света, това е добрата постъпка. Създаването на света е постъпка на Бога. Цялата вселена е една по
71 стъпка на Бога. В индуската философия това се нарича дихание на Бога. Със своята постъпка, Бог е дал на хиляди и милиони същества условия да живеят, да се радват и да задоволяват своите нужди. Като казваме, че Бог създаде света, ние разбираме един велик процес. Казваме: Грандиозна работа е това! После се питаме: Бог ли създаде света, или ангелите? И най-после, съвсем се объркваме; не можем да обхванем с нашия ограничен ум постъпката на Бога. И казваме: 'Това е непостижимо! В живота, макар и трудно, може да се постъпва добре. Човек, в когото има дух, той може да постъпва добре. Единственото право, което човек има в света, е да постъпва добре. Обаче, всичко, което човек върши, не е право. Ако, следователно, той върши това, което не е право, а не върши това, което е право, защо той не използува своето единствено право? Сега, с пример ще обясня, при какви условия се извършва една добра постъпка. На фигура 1. са дадени два триъгълника, с обща основа АС и с върхове В и Д, в противоположни посоки. От върха В излизат две разумни същества, с намерение да извършат една добра постъпка. Единият върви по посока ВА, а другият по посока ВС. Така те се разделят и спират в точките А и С, които се намират на разстояние от А до С. Тази права представя най-голямото отдалечаване на двете разумни същества. Те искат да направят една добра постъпка, а това е възможно само като се съберат в една обща
72 точка. Затова те почват да слизат надолу. Единият върви по посока АД, а другият — по посока СД. Сега възможността да извършат добрата постъпка се реализира в точка Д. Щом се срещнат и изпълнят желанието си, те отново се разделят. Значи, добра постъпка могат да фиг. 1. извършат само двама души. Те ту се разделят, ту се събират в една обща точка, за да извършат добра постъпка.
73 Днес ловенето хора мислят по обикновен начин. Тази е причината, дето умът им е зает с много работи. И вие, като всички хора, се занимавате с потребни и непотребни неща. Всичко, което става в света, не е нужно да се изучава. Какво ви интересува представлението, което става в света? Актьорите, които си изкарват прехраната, имат право да се интересуват от представлението. Ролята на актьора може да бъде първостепенна, или второстепенна, това не е важно. От него се пека умение да играе добре ролята си. И апаш да е, и крадец или престъпник да е, важно е да играе добре. Тогава публиката му ръкопляска. На добрия актьор, каквато и да е ролята му, всички ръкопляскат. Ако в живота играе роля на крадец или престъпник, турят го в затвор. Някога убиват престъпника, и той пада мъртав на земята. Ако това става на сцената, убийството е фиктивно. Опасно е, ако при забиването на ножа, мушнат и телото. Тогава актьорът ще пострада в действителност. Често в живота хората играят реални роли. Мушкат човека в корема, и кръвта му изтича. Животът е голяма сцена, на която се играят различни роли. Някой се оплаква, че го ранили. Казвам: Ударили са те там, дето не трябва. Актьорът, твоят неприятел, вместо да те мушне фиктивно, ударил по-дълбоко и те ранил. Дето личността взима надмощие, там често стават убийства. Казвате, че човек е личност. Според мене, който не постъпва добре, не е ни
74 каква личност. Личността е резултат на добрата постъпка. Който постъпва добре, живее във виделина. Който не постъпва добре, живее в тъмнина. Той туря ръцете на лицето си, да не го види никой и мисли, какво да излъже, за да прикрие престъплението си. И детето, като сгреши, туря ръцете на лицето си, да не го види майка му, и започва да лъже. Имаш право да туряш ръцете на лицето си, само при един случай: когато видиш, -че някой върши престъпление. Ако искаш, можеш да гледаш, но знай, че непременно ще поквариш ума си. Щом видиш, че някой прави добро, отвори очите си и гледай. — Какво представя добрата постъпка? — Тя е магическата пръчица в човешкия живот. С това аз не искам да ви морализирам, нямам пред вид вашия живот. Кой както живее, това е негова работа. Аз гледам на живота, като на нещо цяло, неразделно. Като говоря за добрата постъпка, имам пред вид новия живот. Беден си, боледуваш, и цял ден се оплакваш от положението си. Каквито болести -да имаш, те се дължат на една и съща причина — не постъпваш добре. Щом измениш живота си, болестите ще те напуснат. — Ама страдам. — Това не ме интересува. Колкото' ме интересуват вашите недъзи, толкова ме интересуват и вашите добродетели. Казвам: Страдаш, защото не живееш добре. Благуваш, защото живееш добре. Когато някой се оплаквапред тебе от сиромашията си, знай, че той иска да вземе не
75 що от тебе. В това отношение, хората са големи майстори. Бедният, като срещне богати хора, за да вземе нещо повече от тях, казва, че жена му умряла, оставила няколко сирачета. В същност, той нито е женен, нито деца има. И като пипне парите, отбие се в кръчма да пие с приятели. Това е актьорство. Такъв е светът. Този беден е на сцената, следователно, той има право да играе своята роля. Обаче, за да реализираш нещо в. действителния живот, ти трябва да знаеш тайната, скрита в сиромашията и в богатството. Трябва да разбереш тайната, скрита в твоя дух, в твоята душа, в твоя ум и в твоето сърце. В тези тайни си скрит ти самият. Не може да ги разбереш, докато не направиш една добра постъпка. Не свързвай тези тайни със сегашния си живот. Да се домогнеш до тези тайни, значи, да придобиеш истинска светлина. Казваш: Тази светлина ще разкрие нашите недъзи, ще покаже, какви сме. — Като ви давам светлина, нямам намерение да ви фотографирам. Не се нуждая от вашите фотографии, нито имам, какво да уча от тях. Ако съм художник, няма защо да рисувам трънения венец на Христа, но ще туря този венец на главата си. Ще играя ролята на Христа: ще дигна кръста си на рамото, и сам ще го нося. Няма да постъпя като оня италианец, на когото дошла идеята да носи на гърба си кръст, 27 клг. тежък. С този кръст той отишъл в Рим да се представи на папата. Какво е казал папата за
76 него, не зная, но един английски кореспондент се произнесъл: Християнството не се проповядва с големи кръстове, но с любов, със съчувствие и милосърдие към страдащите. Сега и вие се оплаквате, че носите големи кръстове. Това е реклама, вие искате да отидете с тях при папата. Аз не се интересувам от вашите големи и тежки кръстове от 80 —-100 клг. В дадения случай, аз се интересувам от добра постъпка. Може да бъдете красиви, богати, да имате богатството на Иова — говеда, овци, камили. Може да сте изобретили нещо; много неща може да сте направили, но ако нямате добра постъпка, нищо не сте направили.'Това е магията на живота. Всички останали работи, вън от добрата постъпка са лесно постижими. Щом нямаш такава постъпка, всичко останало ще рухне. Сега вие очаквате да възкръснат умрелите. Защо умряха тс ? За да израстат отново, както житното зърно, което се посажда в земята. Тук в него се явява стремеж да изникне, да излезе от лошите условия. Такова нещо е добрата постъпка. В този живот тя не може да се оцени. Обаче, в бъдещия живот, като израсте и даде плод, всеки ще я оцени. — Какво представя растенето ? — Процес, чрез който човек се освобождава от калта, от лошите условия на живота. След хиляди години растението ще извади корените си от земята и ще се превърне на млекопитаещо, после — на човек и най-после на ангел, който ще се яви при Бога с разрешена
77 задача, т. е. с добра постъпка. Това значи, да бъдеш свободен. Днес вие не сте свободни, не разбирате, какво ви се говори. И Христовите учениии, когато бяха в Гетсиманската градина, заспаха. Христос се молеше, а те заспаха. — Защо? — Не Го разбраха. Съпят, т. е. заспиването има смисъл, когато човек отива съзнателно в другия свят и може да си почине. Ако не може да си почине, сънят не е правилен. Човек представя съдружие от много членове. Важно е да се знае, спи ли някой в съдружието, или всички са будни. Някога спи само председателят, др)г път секретарят или някой от членовете на съдружието. — Кога заспива човек? — Когато не се интересува от това, което става около него. Някога и съдията заспива. Той се отегчил от еднообразните дела. Достатъчно е да чуе няколко думи от делото, за да знае, как ще се реши. Време е, човек да излезе от закона на еднообразието. Казваш, че някой не постъпва добре. — Това е еднообразие в живота. — Той не постъпва добре, а ти постъпваш добре. Добрата постъпка е магическа, в. нея е скрита Божия сила. Цитирате стиха „Когато Духът дойде, ще ни научи на всичко.“ — Ако постъпваш добре, Духът ще дойде. Ако не постъпваш добре, няма да дойде. И Бог се проявява, когато постъпваш добре. Тогава ти влизаш в света на свободата. Сегашният човек не е свободен. Той се намира в положението на онази млада мома която се оженила за царския син, но била по
78 стоянно изтезавана от него. Той искал от нея само една дума — да каже, че го обича. От нейната любов зависел неговият живот. Колкото и да я измъчвал, тя мълчала, не казала, че го обича. И вие се намирате в положението на на тази красива мома. Царят ви е затворил и и на всяка цена иска да му кажете, че го обичате. Какво ви струва да кажете, че го обичате? Ако тази дума ви помогне да излезете от неприятните условия на живота, кажете я! Ще придобиете нещо, но нищо няма да изгубите. Добрата постъпка прави човека вътрешно свободен, а не външно. Щом се изменят вътрешните условия, изменят се и външните. — Защо дойде Христос на земята? — За да направи една добра постъпка. Как'не Го мъчиха, за да каже една дума, но Той не я каза. Светията понася всички страдания, но не се отказва от своята идея, умира за нея. Когато човек дойде до добрата постъпка, той е твърд. Нищо в света не може да го отклони от нея. Всичко е в добрата постъпка. Мнозина мислят, че са самостоятелни. Напротив, много несамостоятелни са те. Достатъчно е да им подшушнат нещо, и те повярват. Тези подшушвания са само 25% верни. Има едно говорене, което е верно сто на сто. То е отвътре. Тогава ти знаеш нещата, не се смущаваш от нищо и си свободен. Ето в какво се съ-, стои свободата. Виждам едного, който задига някои предмети и ги заравя в земята. Аз отивам, изваждам ги оттам и на мястото им турям камъчета, клончета. Той пак дохожда, но като
79 разрови, не намира нещата и е много недоволен. — Кой ли откраднал нещата? — На човека на добрата постъпка никой не може да направи зло. И дяволът не може да му направи зло. Вие знаете, какво е дяволът. Но всяка мисъл, на която знаеш последствията, тя е ангелска. Само нещата, които" разбираме, са ценни за нас. Казано е: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Трябва да познаваме, че добрата постъпка е от Бога. Тази постъпка прави човека свободен и на земята, и на небето, при ангелите. Ако не постъпваш добре, Бог е страшен за тебе. Ти не можеш да издържиш на Неговия поглед. Бог казва на човека : Ако постъпваш добре, Аз ще ти се изявя, и ти ще разполагаш с всичкото богатство на света. Ако не постъпваш добре, всички врати ще бъдат затворени за тебе. Следователно, обърнете внимание върху добрата постъпка. Не е важно, как постъпвате сега. Оставете това настрана. Растението не може да се откаже изведнъж от своя живот. И да искате, вие не можете да се откажете от сегашния си живот. Казваш, че искаш да се освободиш от сегашния си живот. Има начин за това. — Искам да умра. — Де ще отидеш, като умреш? Ако умреш и не знаеш, как да израстеш, ще останеш в калта, дълбоко заровен в земята. Ако умреш като семето, ще слезеш в земята, но така не можеш да отидеш на небето — трябва да израстеш. Докато си в земята, ще бъдеш изложен на страдания. Земята е долното небе — мястото на страданието. Сле
80 дователно, семето трябва да израсте, т. е. да се върне при Бога. Питате; Може ли да се живее като обикновен човек? Според вашите разбирания, ще живеете като глист, като семе и един ден ще умрете, ще потънете в земята. Казано е: „Душата ще се върне при Бога, а телото ще се превърне на пръст. Значи, след като Божественото работи известно време на земята, то намира, че човек не постъпва, както трябва и го напуща. Щом човек остане без Божественото, смъртта иде. Голямо страдание за човека е, когато душата го напуща. Тогава, Духът почва да му говори: Тази планина е голяма. Онзи, Когото търсиш, е горе. Ти ще отидеш горе, от др}гага страна на живота, и на върха ще Го срещнеш. Там ще намериш и душата си. Това е добрата постъпка. Аз наричам този процес обединение на човешкия дух, душа, ум, сърце — обединение на всички добродетели. При добрата постъпка всички добродетели взимат участие. Пригответе се за този час. Днес всички хора търсят пътя. Един евангелски проповедник казваше: Няма по-право учение от евангелизма. Човек трябва да повярва в Бога. Но като замина за другия свят, той се яви на близките си и каза: На крив път съм бил досега. Живял съм в голямо заблуждение. Не съм бил такъв, както съм проповядвал. Като слушат това, евангелистите не са доволни. Аз знаех, че този проповедник на земята беше на крив път. Един ден го видях
81 у един мой познат адвокат. Проповедникът подава заявление до съда срещу един млад момък. който някога го излъгал. Той имал нужда от сто лева и се обърнал към проповедника с обещание, не като продаде брашното, което имал, ше му върне парите. Какво се указало? Наскоро момъкът се оженил и не върнал парите. Проповедникът искал да го даде под съд. Адвокатът го пита: Не може ли да не го давате под съд ? — Искам да го науча, друг път да не лъже. Питам: Какво ще стане, ако момъкът се закълне, че върнал парите ? — Да, но разписка за това няма. Запитах проповедника, колко му дъджи този млад човек. — Всичко сто лева. — Ето, аз давам сумата вместо него. Ако момъкът ти върне парите, и ти ще ми ги дадеш. Ако не ги плати, считай, че аз съм ги дал за него, като за свой брат. — Не приемам от тебе пари, каза проповедникът. — Тогава аз скъсах заявлението. — Защо постъпи така? — За да освободя проповедника от лошите последствия. Така поне имам един пример, с който мога да си послужа, дето трябва. Като не постъпва добре, всеки човек може да направи грешка. Покрай тези хора, аз попаднах в една каша и се питах, защо ми трябваше да се бъркам в тяхната работа. Обаче, ако бях оставил въпроса така, без да се намеся, нямаше да постъпя право. Щом платих, за момъка, аз бях на правата страна. И тъй, който иска да върви по Христовия път, трябва да жертвува всичко. Каква е твоя
82 та любов, ако не можеш да се жсртвуваш за този, кого го обичаш, и оставяш драгите да го папат ? Когато обичаш, ти не оставяш нито едно петно на своя възлюбен. Ето защо, и вие не оставяйте нито едно петно върху красивото и великото, вложено във вас. Това е името на Бога, това е светото в нашата душа. Ето защо, всички наши чисти и светли постъпки служат като страж на Име го Божие. Ако оставите най-малкото петно върху Името Божие, какви синове сте вие ? Какви християни сте ? Не допущайте нито едно петно върху Името Божие. Това значи, да носите любовта в себе си. Както пазите свето Името Божие, така ще пазите шето и своето име. Казвам: Има нещо свето в човека, върху което се гради неговото бъдеще. Това е вътрешен процес. Като знаете това, не гледайте на външната страна па въпроса. Доброто на човека не е само в неговата външна кротост и смирение. И лошото на човека не е в неговата сприхавост. Това са външни прояви. Добротата е вътрешно състояние. Някой се сърди, гневи се — нищо от това, нека веднага се корегирз. Духовният човек и в своите положителни, и отрицателни прояви, постоянно се изправя. Радвайте се, когато виждате добрите постъпки на човека. В стаята си имам един паяк, който, в мое отсътствие, лови мухите. Един ден му казах: В мое отсътствие може да хващаш и ядеш мухи, но при мене не позволявам да става това.
83 Ще спазваш това правило за гостоприемството, което съм ти дал. Един ден, чувам една муха бръмчи. Погледнах, паякът я уловил. Казвам на паяка: Слушай, ще освободиш мухата и ще излезеш вън. Той постоя известно време, откъсна конеца, пусна мухата и излезе навън. Всеки човек, който е в дома Божий, трябва да има поне това съзнание. Паякът ме послуша и излезе вън. Ще ме попитате: Верно ли е това, или е в преносен смисъл? В дадения случай, всеки човед, който не постъпва правилно, е в положението на този паяк. Той ри мисли, че всички мухи са създадени за него. С клин не можеш да извадиш тази идея от главата му. И ти си свободен да правиш погрешки, но поради тях губиш онзи материал, с който градиш своето бъдеще. Ще дойдат ред поколения по тази линия. Няма да им оставиш никакво наследство и пак ще се върнеш в това съдружие. Ако услужваш на другите, ти допринасяш за подобряване на твоя живот. Ако не си съдействувал за това, като се върнеш пак на земята, лошите условия ще дойдат върху тебе. Може да направите един малък опит за един месец. В свободното си време да направите една добра постьпка, добрите последствия па която ще видите. Тя ще произведе цял преврат във вътрешния живот; материалните условия ще се подобрят и ще ви бъде много по-добре, отколкото по-рано. Вески може да ви помогне отвън: да ви донесе един бинлик вода, но след известно време вие ще бъдете пак без вода.
84 По-добре е да имате извор вкъщи, който постоянно да извира, отколкото да ви носят със стомна или шише вода. И това е добре, но вътрешният извор е по-ценен — то е добрата постъпка. И казва Христос на онази жена: „Иди и повикай мъжа си!“—Нямам мъж —отговори тя. Христос казва :„ Право си казала. Пет мъжа си имала.“ Всяка църква е един мъж. Станеш православен, евангелист, баптист — венчал си се. Конгресионист си — венчал си се. Спиритист си — венчал си се. — Нека дойде онзи мъж, с когото живееш сега. Доколко е честен той ? — Доколкото е готов да извърши една добра постъпка. Но ако те остави в калта и си замине, без да ти помогне, какъв е този мъж? Или, каква е тази жена, която оставя мъжа си и не иска да му помогне? Под думите „мъж“ и „жена“ разбирам най-свещеното, което има в човешкия живот. Духът и душата, мъжът и жената на физическия свят са емблеми. Но всичко се изопачило от кривите човешки разбирания. И религията за живота е съвсем изопачена. В истинската религия човек е свободен, никой не го контролира, не го ограничава. ' В добрата постъпка ти чувствуваш такава свобода, каквато никога не си имал. Сега се намираш при най-лошите условия, които те ограничават, и ти не си свободен да се проявяваш такъв, какъвто си всъщност. Като умреш, ще отидеш на онзи свят. Какво ще кажеш на Господа, като отидеш при Него ? Като отидеш при
85 баща си, ще му кажеш: Сгреших на небето и на земята, не съм достоен да бъда твой син; моля да ме приемеш като твой слуга. Изядох и изпих всичко, каквото ми даде, Сега вече нищо не искам от тебе, само да ме приемеш като един от последните слуги. Сега ще вземем другата, изкусителната страна: бащата заклал охранено теле и дал угощение на сина си. Това не ме очудва толкова, колкото пробуденото съзнание на сина. Блудният син не беше вече младият момък, а стар, прегърбен, с побелели коси. Господарят му го изпъдил, понеже не могъл вече да му пасе свинете и не заслужавал хляба си. И връща се тоц при баща си. Но в този, стария блуден син се ражда една свещена идея, в него има вече нещо. То е добрата постъпка. Той решава да се върне вкъщи и казва: Отсега нататък аз ще бъда друг. И върви той на стари години пеш да отиде при баща си. Това е дълбокият смисъл на добрата постъпка, това е магията на християнството. Ако не мислиш така, не можеш да напредваш. Според начина на мисленето, ще бъде и силата. Ако мислиш добре, силата ще бъде в тебе; ако мислиш зле, слабостта ще бъде в тебе. Ако постъпваш добре, силата ще бъде в тебе; ако не постъпваш добре, слабостта ще бъде в тебе. Ти казваш: Хората не се отнасят добре с мене. — На сиромаси, които не вършат волята Божия, не помагай. Който постъпва добре и върши Божията воля, на него помагай. Когато дойде някой при мене, аз го опитвам, искам да
86 проверя, дали е готов за добри постъпки. И всичко, каквото имам в касата, излиза навън, за да видя, какво ще направи той. От първата му постъпка, на мене ми е ясно всичко. След това касата се затваря, и ние ставаме сериозни. И ще казва той, че хладно го приемали. Постъпката му отваря касите и сърцата на всички. Природата е един дом, в който ни е въвела и ни опитва умовете. Разглежда те и те опитва от всички страни. Вие се намирате пред голям изпит, резултатът зависи от добрата постъпка’ Да ви определя, в какво седи добрата постъпка. Отиваш в един дом, дсто има всичко, но огнището не е запалено; има една празна стомна, има чувал с брашно, и фурната е на лицеНо нужно е от твоя страна, да проявиш добрата постъпка,, именно: ще донесеш вода от чешмата, ще запалиш огъня, ще омесиш от брашното един хубав хляб и ще го опечеш в фурната. Значи, докато домакините са на работа, ти ще приготвиш яденето, и всички заедно ще се нахраните. С твоята постъпка ще бъдеш добре приет в този дом. Значи, от вас се искат три неща: Да донесете вода, огъня да запалите и да опечете хляба. Това е философията или магията на човешкия живот. Ще мислите, какво означават огъня, водата и хлябът. Добрата мисъл е магическата тояжка, с която трябва да работите. Т. м. 36. Лекция от Учителя, държана на 24 май, 1933 г. София. — Изгрев.
Обходата Размишление. Ще прочета 1. гл. от посланието на Тита. Днес ще говоря за обходата, като изкуство. На теория знаете много неща, но теорията трябва да се приложи, да стане жива опитност. На теория всеки знае, какво представя рисуването и музиката, но ако ви накарат да нарисувате неще, или да изсвирите една песен, тогава ще разберете, какво знаете. Лесно е да кажеш, че искаш да пееш в известен хор, но там влизат музиканти, академици, които са свършили академия, знаят да пеят. Отговаряш ли ти на изискванията за певеца? Който не се е учил да пее, не може да стане певец. Който не е изучавал законите на живота, не може да стане ученик на новото учение. Пеенето изисква знание и упражнения. Има естествен начин за пеене, за рисуване, за говорене. Хората изпадат в противоречия, понеже не следват естествения път на природата. Ето защо, първата задача на човека е да знае, дали неговите желания и действия са в съгласие с природата. Ако мислиш, че си добър, че си свързан с Бога, а не можеш да се освободиш от мъчнотии и страдания, от болести и несгоди, каква е връзката
88 ти с Бога? Казано е: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Добавям: Бог не е Бог на невежите, нито на суеверните, нито на грешните, нито на своенравните. Следователно, ако мислите, че новото, Божественото учение е лесно за прилагане, лъжете се. Лесно е за онзи, който учи. Като се говори за обходата, ще знаете, че не може да имате еднакви отношения към всички хора. — Трябва да обичам всички хора! — Как ще ги обичаш? Как ще обичаш мъртвия? Към мъртвия ще имаш едно задължение — да го погребеш. Единственото нещо, което можеш да направиш на вързания, е да го развържеш; на невежия — да му дадеш знание; на болния — да го излекуваш. Ако не постъпваш правилно, ще влезеш в противоречие със себе си. И, в края на краищата, ще кажеш, че нямш нужда от нищо. — Не е така. Всяка мьнтта правиш известен брой вдишки. Ако броят им се увеличи, иди намали, ти се намираш в опасност. Щом се' гневиш й нервираш, дишането не е правилно. По три пъти на ден ядеш. Важно е да 'дъвчеш добре храната и да приемеш толкова храна, колкото можеш да обработиш. Ако усетиш тежест в стомаха, причината за теза се крие или в неправилното дъвкане, или в качеството на храната. В случая, и ти си виновен, и онзи, който ти е дал храната. Природата е главният гостилничар. Ако стомахът ти се разстрои, вината не е в природата. Ти си бръкнал без позволение, в една от нейните тенджери, и
89 си ял храна, която не е била за тебе. Защо не пита гостилничаря, какво ядене да си вземеш? Това са фигури на речта. Казвате: Кажи ни нещо ново. — Ако искате нещо ново, ще го чуете, без да го разберете. Новото всякога остава неразбрано. Щом го разберете, то става старо. Като кажеш, че не знаеш, как става известно нещо и как се постига, то е новото. За новото се изисква вяра. —Аз вярвам сляпо в нещата.—Сляпата вяра не е истинска. Слепият не може да вярва. И глухият не може да вярва. Вярва само онзи, който има очи и уши. Вижда онзи, който има очи. Слуша онзи, който има уши. Глухият казва, че не иска да слуша. Той и без това не слуша. Ако слепият каже, че не иска да гледа, казвам: Той и без това не вижда. Изучавайте материята в трите й състояния. Чрез твърдата материя дохождате до обходата на физическия свят. Това е обхода към телото на човека. Така че, не питайте, що е телою; то е обхода към физическия свят. Същевременно, то е обхода и към човешкото сърце. Найпосле, то е обхода и към човешкия ум. Следователно, като знаеш, как да се обхождаш, няма да притесняваш нито телото, пито сърцето, нито ума си. Казваш: Сърцето ме боли. Какво представя болката на сърцето,? Да те боли сърцето, това не значи някаква органическа повреда, но вътрешно стеснение, болезнени чувства. Като вътрешен орган, сърцето е невидимо за човека, обаче, то е така обективно, както и те
90 лото. Правилната обхода към физическия свят подразбира свобода на ума, на сърцето и на телото. Не ограничавай мислите, чувствата си и не притеснявай телото си. Ако Бог търпи хората, и ти ще ги търпиш. Бог е дал свобода на човека. Следователно, ако можеш да придадеш нещо към мисълта на човека, говори му; ако нищо не можеш да му придадеш, нищо не му казвай. Ако можеш да придадеш нещо към неговите чувства, вземи участие в неговия живот; ако нищо не можеш да му придадеш, не го смущавай. И тъй, не можеш да бъдеш свободен, ако нямаш правилна обхода. Първо, ще имаш обхода към себе си. Ако се обхождаш добре със себе си, ще бъдеш здрав. Ако не си здрав, значи, че нямаш обхода към себе си. Трябва да бъдеш здрав. Ако страдаш от ревматизъм, болка в главата, гърдите, стомаха, лекарят ще каже, че има наслоявания на чужди вещества, на киселини в организма ти. Защо става това? — Защото не знаеш, как да се обхождаш със себе си. Новото включва добрата обхода. То се изразява с думите: Разумни прояви в живота. 1огато дойде новото, и да не го разбираш, ти ще почувствуваш вътрешно успокояване. Например, жаден си, не си пил десет деня вода. Обаче, като дойдеш до извора, и да не знаеш, стле иде водата, ти задоволяваш жаждата си и се успокояваш. Достатъчно е, отдалеч да видиш извора, за да се яви в тебе, нова надежда, вътрешно успокояване. Ако в тебе се яви же
91 лание, час пс-скоро да се напиеш, ти си сгрешил вече. Не, ще седнеш до извора, ще си починеш и, като получиш добро разположение на духа си, тогава ше пиеш и то на глътки. Само така ще дойдеш до истинското освежаване. Това е закон за правилна обхода към телото. Добрата обхода изисква търпение. Всеки човек има специфична обхода, на която никога не трябва да изменя. Остави човека да се обхожда така, както той намира за добре. Не можеш да даваш директива на водата, как да се обхожда; тя има свой специфичен начин. Можеш ли да туриш водата при захарта и да й заповядаш да не й пакости? Каквото не искаш, това ще направи. В дадения случай, водата не е виновна. Дръж водата далеч от захарта. Но ако искаш да приемеш захарта в организма си, тя трябва да влезе'в съприкосновение с водата. Колкото и да е малко количестното на захарта, за да се разтвори, необходимо е известно количество течност. Трябва да знаеш, как да употребяваш водата. Обходата, която изисква невидимият свят, е цяла философия. Седиш с часове и се занимаваш с непотребни неща; кой как постьпил, какво казал. Това не е обхода. В обходата има музика. Диригентът на оркестъра или хора познава музикантите си. Той знае, кой как свири, как пее, как постъпва. Ако някой от оркестрантите не свири добре, това не показва, че е лош човек, но той не владее музикалното изкуство. Няма по-хубаво нещо от обходата. Тя изисква
92 добре развит ум, добре развито сърце, добре развита воля. Трябва да разбираш нещата правилно, в тяхната дълбочина. Някога хората стоят близо един до друг и не си обръщат никакво внимание. Във Варненската гимназия имаше един учител, дребен на ръст. Между учениците имаше много по-високи от него. Един ден завеждат цялата гимназия на парад. Един от високите ученици, възхитен от нещо, започва да удря с ръцете си по главата на своя учител. Учителят го побутва, иска да му обърне внимание, че до него стои човек. Казвам: Като махаш с ръцете си, ще погледнеш наоколо, да видиш, няма ли хора до тебе. — Искам да се проявя. — Добре е дз се проявяваш, но правилно. -Този пример се отнася към обходата, но той трябва да се преведе. Вце искате добра обхода от другите, когато вие имате интерес. Дойде ли до вас, не мислите вече за обхода. Тя е закон в природата. Дали към себе си изискваш внимание, или кьм другите, това е едно и също. Обходата е необходима за самия човек, за неговите близки и за славата Божия. Бог изисква от всички Негови чеда добра обхода. Да се оправдаваш, че не си постъпил добре, тоза не те извинява. Да туряш вината върху другите, върху баща си и майка си, че така са те родили, и това не те спасява. Много ученипи ще оправдават двойките си, че учителите не преподавали, както трябва. Това не ги оправдава. Ако си не
93 способен ученик, и най-добрият учител да ти преподава, пак нямаш успех. Числата, с които работят математиците, са живи, органически. Изучавайте отношенията между тези числа. Числата се различават от линиите. Линията е граница на плоскостта. Изучавайте живите линиц, когато са в движение. Например, при движението на линията се образува плоскост, а при движението на плоскостта — тело; при движението на точката се образува линия. Точката има отношение към свят, вън от физическия. Също така и енергията на правата линия иде от друг свят. КогаТо ръката се движи, това показва, че енергията на това движение иде ртвън. Мислиш, чувствуваш по един или друг начин, но всичко това не е твое. Това са външни сили, с които трябва да се справиш. Искаш да се запознаеш със сина и дъщерята на едно семейство. Първо, трябва да познаваш бащата и майката; каквито са те, такива са и децата. И от сина може да познаеш родителите, но трябва да бъдеш много учен, да имаш голяма житейска опитност. Например, гледаш, синът прилича на баща си, значи, лесно ще познаеш бащата. Мъчно ще познаеш майката. Следователно, за обходата може да се съди по ума и сърцето на човека. Обаче, хората ке са навикнали да учат. Повечето очакват наготово. Те са свикнали със завършените процеси. Отиваш в един магазин, искаш да купиш хубав плат. Не се интересуваш, как е изработен платът.
-94 Това е завършен процес. Представи си. че влизаш в един свят, дето няма готови платове, рто едно трудно положение, което ще определи твоето знание. Лесно се живее в уреден свят, при добри родители. Какво ще правиш, ако попаднеш между лоши родители? Разбира се, ще бъдеш недоволен. Коя е причината за недоволството на сина от родителите? — Причината е в числото три, т. е. в сина. Във времето, когато синът се е създавал, или бащата, или майката са гледали навън, към друг мъж или жена. Значи, други неизвестни са взели участие в създаването на сина. Тези неизвестни пречат на сина да бъде доволен от родителите си. Следователно, когато между родителите има известно противоречие, това се отразява на децата. Бащата казва: Ако не бях се оженил за тази! Жената казва: Да не бях се оженила за този! Обаче, нито красивата жена е за точи мъж, нито красивият мъж е за тази жена. Изкуство е мъжът, като види красива жена, да не я пожелава; и жената, като види красив мъж, да не го пожелава, да го остави свободен. Дскато желаеш чуждото, всякога синът ти ще бъде недоволен от тебе. Тази е скритата причина за противоречията в дома. Синът казва: Не обичам баща си и майка си; чувствувам ги чужди. Това е естествено, понеже родителите не са имали правилна обхода към сина. Каквото си вложил в сина, това се изявява навън. Та . когато в сърцето ви се раждат противоречиви чувства, ще знаете, че причината е или в самите
95 вас, или във вашите родители. Вашият ум или вашето сърце са погледнали, дето не трябва. Противоречивото чувство е дъщерята, а противоречивата мисъл е синът. Ти се оправдаваш с природата, с твоето естество, по това са залъгвания. Вината е в тебе, в твоите пожелания. Ти си пожелал нещо, което не е за тебе. Погледнал си към богатия с желание да имащ неговото богатство. Karo не можеш да реализираш . желанието си, ставаш недоволен. Мислиш ли, че богатите са щастливи? Погледнал си към някой голям, снажен човек и съжаляваш, че си дребен. Величието на човека е в неговия светъл ум. Малкият човек може да стане голям, и големият може да се смали — това зависи от ума на човека. На северния полюс има ледени планини, високи 2000 м. Учените правят изследвания и казват, че ако ледените планини и на двата полюса се стопят, ще залеят цялата земя. С тези ледени планини може да се покрие цялата земя. Само слънцето може да ги стопи. Къде остава величието на ледените планини ? Всички неща в природата имат една илюзорна страна. Реалните неща не претърпяват никакви промени. Реалните неща всякога запазват своята посока, а нереалните се променят, губят посоката си. Всяка мисъл, чувство и постъпка, които не могат да запазват посоката си, са нереални и обратно, всяка мисъл, чувство и постъпка, които запазват една и съща посока, са реални. И тъй, когато сте недоволни, трябва да знаете, как да се справите с недоволството си.
96 Казвате: Това са стари неща, не са научно доказани. — Да, но старите неща, старите хора имат опитност. Ако не можеш да се ползуваш от тяхната опитност, ти губиш. Ако не можеш да се ползуваш от силата на младия новек, защо ти е той ? Младият има сила и живот в Себе си. Въпреки това, той иска да стане стар, да придобие мъдрост, да развие ума си. Старият развива ума си, младият — своята воля, възрастният развива своето сърце. Значи, ще бъдеш млад, за да развиваш волята си; ще бъдеш възрастен, за да развиваш сърцето си; ще бъдеш стар, за да развиваш ума си. Има школи по целия свят, които работят за развиване на човешката воля. Аз ги наричам школи на насилието. Във всеки дом има такава школа. В повечето случаи, мъжът прилага насилието. Докато не разберете себе си, всякога ще се натъквате на противоречия. Един ден дойде при мене един човек да се оплаче от втората си жена. Бил женен, имал две деца, и след няколко години жена му умряла. За да изгледа децата си, той бил принуден да се ожени втори път. Харесал една мома, която се влюбила в него, и се оженили. Животът му се влошил. Втората жена не обичала децата му и постоянно ги биела и тормозела. — Какво да правя с тази жена? Като видях, че не разбира от дума, започнах и аз да я бия. Тя бие децата, аз бия нея. Казвам му: Обърни другата страна. Престани да биеш жена си и се моли. Като видиш, че бие децата, запази пълно спо
97 койствие и кажи: Не удряй с ръката си толкова силно, че ще те заболи. Казвам на този баща: Ще дойде ден, когато ръката ще я заболи, и тя ще престане да бие. Що се отнася до децата, не се страхувай, те ще станат по-здрави и пластични, — Не мога да я търпя. — Ще търпиш, ще носиш неволята си. Какво ще правиш, ако вържат ръцете ти? Помни: Човек е господар на съдбата си. Колкото по-светъл е твоят ум, по-топло сърцето ти и по-разумна волята ти, толкова по-добра ще бъде твоята съдба. Щом имаш тези качества, ще помагаш и на другите хора. Не можеш да влияеш на ближния си, ако не влияеш на себе си. Ако не се обхождаш добре със своя ум, със своето сърце и със своята воля, не можеш да се обхождаш правилно със своите близки. При това положение, ти ще влезеш в стълкновение със себе си, със своя ближен и с Бога. Единственият, Който не се влияе от нищо и от никого, е Бог. Защо не се влияе? — Защото всичките Му действия са абсолютно прави. Ако и вие действувате като Него, Царството Божие ще дойде за вас. Той предвижда нуждите на всички същества. Никого не е ограничил. И на най-малките същества е дал условия за развитие. Това се отнася както за хората, така и за животните. Но да не говорим за животните. Мнозина казват: Ние не сме животни. — В едно отношение, аз бих желал да бъда животно, а в друго — да бъда човек. Живот
98 ните нямат обхода, а хората имат. Ако едно куче влезе в чужд двор, другите кучета веднага ще се нахвърлят върху него. Ако кучето е слабо, непременно ще избяга; ако е силно, ще даде отпор: и то се хвърля и хапе, и другите хапят. Силното прогонва всички кучета. Те се разбягват и отдалече лаят. Най-после излиза господарят с тояга в ръка и ги разгонва. Днес често се говори за несгодите в живота. Гледам, стар дядо или стара баба недоволни от живота. И младите са недоволни, и учителите са недоволни. Това се дължи на отсътствието на обхода. Всеки се оплаква — прав е да се оплаква, но никой не казва самата истина. Синът казва: Виж, колко добре се отнасят към големия брат, а към мене не се отнасят добре. Този син е застанал на едно място, дето не може да говори истината. И той сам няма обхода. Щом е без обхода, това показва, че той е неблагодарен; не разбира отношението на родителите спрямо него. Каквото и да говори, майката и бащата са допринесли нещо за него, и той трябва да им благодари. И числото три — синът, също е виновен за общото положение, и той е взел участие. За да има правилен поглед за нещата, човек трябва да се постави в такова положение, като че никога не е взимал участие. Ако искаш да вземеш участие, например, в доброто, трябва да вземеш участие и в дълговете, т. е. да разпределиш правилно и благата, и задълженията. Какво ще бъде, ако се оставят дълговете на
99 цялото човечество само върху един човек ? Казват, че Христос е понесъл дълговете на цялото човечество. Тази идея не е правилно разбрана, Павел казва: „Чрез Христа Бог примирява света със Себе си.“ Значи, Цялото взимаше участие. Целият невидим свят и разумните същества поеха несгодите и дълговете на човечеството върху себе си. Така, те спасяват хората, но в името на Бога. Бог казва: „Ще залича престъпленията им и няма да ги спомена.“ Под „Бог“ разбирам Цялото. Дръжте в ума си като образец Господа. Слънцето е Неговото тело, което изпраща светлина и на добрите, и на злите. Днес лошите хора са по-добре поставени от добрите. Това е обхода на Бога. И наистина, към лошия трябва да имаш по-добра обхода, отколкото към добрия. Здравата ос няма защо да се подкрепва, но, слабата, ако не се подкрепи, никаква работа не може да свърши. Хората постъпват точно обратно: с добрите се отнасят добре, а с лошите или зле постъпват, или не знаят, как да постъпят. Вие искате да изхвърлите лошата мисъл от ума си, лошото чувство от сърцето си, но това е невъзможно. Спасението е в това, че не може да ги изхвърлите. Бих желал да зная, кой от вас е могъл да изхвърли лошата мисъл или лошото чувство от себе си. Ако можехте да направите това, щяхте да разрушите нещо съществено в себе си. Днес мразите някого. Няма да мине много време, и вие ще измените мнението си
100 за него. Няма човек в сйета, който да не минава през промени. Колкото и да не се спирате върху външното, всички хора се влияят от външната обстановка на нещата. Малко хора не се влияят. Като наблюдавам лицата на хората, виждам някои несиметрични чърти в тях. Не се занимавам с дисхармонията в тях, не се спирам и върху лошите чърти на лицата им, но казвам: Има фатални линии в човешкото лице, има и щастливи линии, които ту се явяват, ту се скриват. Затова човек някога се харесва, някога не се харесва. Оглеждайте се често и, като видите нещо фатално в себе си, не се гледайте. След това пак се огледайте и, ако видите същата линия на лицето си, скрийте огледалото. Оглеждайте се, докато се харесате. Започвате да се чудите, отде е дошъл този нов човек, с хубави очи, с хубав нос, с хубава уста. Това са онези живи, подвижни линии на човешкото лице, които постоянно се явяват и изчезват. Така те се отразяват и на вътрешния живот на човека. Следователно, в света съществуват две течения: силно и слабо. От центъра на земята иде едно течение, а другото от небето, от разумния свят, от центъра на слънцето. Първото течение е долното, което носи нещастие; второто течение е горното, което носи щастие. Ако се намериш между двете течения, ще бъдеш смазан. Никога не заставай на пътя на тези течения. В този център може да се спре