Работа на природата

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Работа на природата", 16 лекции на общия окултен клас, 12-та година, т. II (1932-1933 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1948 г.

съдържание

РАБОТА НА ПРИРОДАТА ЛЕКЦИИ ОТ УЧИТЕЛЯ на ОБЩИЯ ОКУЛТЕН КЛАС. ГОДИНА XII (1932 — 1933). том II. СОФИЯ 19 4 6
Печатница .Житно Зърно Изгрев — София XIII
Работа на природата Размишление. Тема за следния път: „Качества на разумния човек.“ Често хората се запитват, защо са дошли а земята. Отговорът е прост: Човек е дошъл а земята да учи. Много време е учил и много знания е придобил. Важно е, какво е приложил от тези знания. Той знае, какво нещо е доброто и какво — злото, въпреки това, запитва, защо са допуснати злото и доброто в света. Той говори за тях, като за нещо отделно от него. Когато злото и доброто не са поставени на своето място, те действуват, но не произвеждат нужния резултат. Например, една майка има доброто желание да задоволи детето си, но му дава храна, неподходяща за него. Тазхрана е здравословна за възрастния, но не й: зй детето, за него тя е вредна. Значи, желанието на майката е добро, но резултатът е лош. , Като не разбират законите на живота, мнозина изпадат в заблуждения. Например, те очакват да дойде Христос на земята, придружен от ангели, да оправи света. Това е физическо разбиране. Преди две хиляди години Христос дойде на земята, но не оправи света. И сега да дойде,
4 пак няма да го оправи. — Защо? — ЗаЩото Неговата мисия е друга. Даже и да наказва хората, да ги възпитава със сила, пак няма да оправи света. Питам ви: Защо вие, които признавате, че Христос ще оправи света, не се оправите? Вие очаквате нещата да станат магически: да кажете една дума, и всичко да се оправи. Следователно, всеки ден човек се убеждава, че между знанието и прилагането има голяма разлика. Всеки знае нещо върху теорията на музиката, но малцина могат да изпълнят това, което знаят. Теоретически допущате, че Христос Ще дойде отгоре и ще оправи света. Чрез кого ще го оправи? — Чрез 'хората. Тогава защо хората първи не се оправят ? Водата слиза отгоре и напоява долините, но ако те не я използуват, все едно, че нищо не са получили. Въпреки всичко, напояването иде от високите места, от планините. И мисълта, като нещо възвишено, иде отгоре, от високите места. Ето защо, не е достатъчно човек да казва, че мисли, но трябва да знае произхода на своята мисъл. Някой казва, че само една мисъл го занимава, не му трябват повече. — Можеш ли да минеш с едно ядене цял живот? На същото основание, само една мисъл не решава въпросите на живота. Неразположен си, страдаш от нещо, но ядеш. Недоволен си, пак ядеш. Храната, обаче, не те Освобождава нито от болестта, нито от неразположението. Значи, храненето не разрешава всички въпроси, но все пак допринася не
5 що. Някога постът намалява недоволството, но не напълно. Значи, не само физическият пост и глад лекуват, но и духовният. Като постиш, повече ще дишаш. Тогава, вместо със стомаха, ще се храниш с дробовете — pie дишаш повече въздух. Чрез дишането работиш повече с мисълта си. Мнозина от вас още не са усвоили правилното хранене. Някои постят често, но малцина са достигнали до двадесетдневен пост. Чрез поста калявате волята си и така издържате на повече работа, учене, мислене. Ще кажете, че много неща знаете. Много знаете, но не сте разрешили всички въпроси. Това завиеш от обработването на знанието. Търговецътзнае да урежда работите си и да печели пари. Друг знае, как е създадена вселената. Кой от двамата живее по-добре на земята: който има много пари, или който има много знания? Един знае свойствата на билките, може-да лекува всички болести; друг различава добрите от лошите хора — познава качествата на нещата. Кой от двамата живее по-добре? И едното, и другото Знание е на място и добро. Но важно е, кое знание е съществено, належащо. Има знания, •които са нужни за даден момент. Минаваш през Известна депресия. Как ще се справиш с нея? И светията, колкото да е напреднал, някогаМинава през депресия, но Той знае, как да се Справи. Някога се съблазняваш от нещо. Предчувствуваш, че няма да излезеш на добър край, р не можеш да си дадеш отчет; не знаеш,
6 отде иде изкушението и как да се освободиш от него. Неразположен си. Какво разбираш под неразположение? За тебе тази дума е толкова разбрана, колкото и понятието красота. Гледаш се в огледалото и казваш: Не се харесвам, не съм разположен. —Какво не си харесваш? После, пак се погледнеш, казваш си: Харесвам се, разположен съм. Има нещо хубаво в мене. — Кое харесваш, кое е красивото в тебе? Някога, като си недоволен от себе си, търсиш вината в огледалото. Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа. Под красота разбираме хармония, която се отразява върху човещкото лице. Когато силите и способностите в човека действуват постепенно и хармонично, лицето му е красиво. Значи, произходът на красотата се дължи да вечната хармония между душевните сили в човека. Вие отделяте душевните сили от красотата, като че нямат нищо общо с хармонията на духовния свят. Затова, именно, някога човек е външно красив, а вътрешно грозен; външно е мек, добър, а вътрешно груб, лош. Казваш: Това е друг въпрос. — Не е така. Ако ангелът, светията изгуби своето вътрешно разположение и доброта, лицето му потъмнява и погрознява. Затова, когато се яви лошият дух, той се мъчи да си придаде външно меки чърти на лицето, за да се покаже добър. Така постъпват някои светски хора. Ред поколения те си служели с лъжата и днес, по атавизъм, носят
7 отпечатъка й на своето лице. Други, ред поколения са крали, поради което носят на лицето си линиите на кражбата. Външно те минават за духовни: отправят погледа си нагоре, а всъщност, наблюдават, как могат да те използуват и излъжат. С тебе заедно се молят, а след това те обират. Длъжен си да им платиш за молитвата. Те казват: За пари не се молим. Такива гости имате всеки ден в себе си. Кажеш ли, че си неразположен, че нещо те мъчи отвътре, аз зная, че те е посетил неканен гост. Изобщо, крадецът и лъжецът са слаби хора. Де си служат с хитрост. Силният пристъпва напрано към целта. Питате: Коя е причината, дето репоколения, крадецът и лъжецът си служели с тези слабости ? Както и да ви обясня, същността на този въпрос остава неизяснена. Днес, и слабият, и силният крадат, но слабият се хваща по-лесна В желанието да се скрие някъде, той се издава. Силният, обаче, може да задържи това, което е взел. , Казано е в Писанието: „Целият свят лежи в ръцете на лукавия.“ Това значи, че светът се управлява от лошите хора. Казано е още, че Бог е Господарят на света. Как ще разберете това противоречие? От една страна е казано, че Бог е Господарят на света, а от друга страна се казва, че лошите управляват света. Защо Бог позволява лошите да управляват? Някои могат да философствуват, че това е допуснато за развитието на козмоса. — Възможно е, всичко може да се допусне. Други търсят причи
8 ните и последствията на това, но и те не знаят същината на въпроса. Обаче, Христос, като дойде на земята, не разреши въпроса, защо съществува злото, но каза: „Не противи се на •злото.“ — Защо? — Защото то ни управлява. Това, което се иска от човека, е да не греши, но, докато трябва да се подчинява на злото, ще се подчинява. Ти искаш да водиш добър живот, но си слуга при един несправедлив и лош господар. При това, знаеш, че не трябва да се противиш на злото. При какви случаи трябва да изпълняваш всичко, каквото ти заповядва, и при какви случаи не трябва ? Казано е в Писанието: „Не се кълни нито в името на небето, нито в името на земята.“ Ти знаеш това, но държавата те задължава да се кълнеш. Казано е също, че всяка власт е дадена от Бога. Как ще примириш това противоречие? Как ще се справиш с борбата, която става в твоя ум? Кой път ще избереш? Ето една задача, която предстои да се реши и то така, че пак да водиш добър живот. Често говоря за молитвата, като необходим процес за човешката душа. Някои казват, че молитвата не решава въпросите. —• Кой ги решава ? — Работата. — Молитватане изключва работата. И молитвата е работа. Молиш се на Бога за нещо, искаш да ти пбмогне да решиш задачите си. Така се молиш и на хората. Отиваш при един учен и се молиш да ти покаже, как да изореш нивите си, кога да ги посееш и т. н. Ще възразиш, че нивата не иска молитва,
9 а мотика. — Така е, но работата има отношение към разумния човек. Значи, според разбирането на светските хора, глупавият се моли, а разумният работи. Коя свекърва се радва на снаха си, която само се моли ? Свекървата казва на снаха си: Дъще, омеси хляб. — Чакай да се помоля. — Дъще, сготви обяд. — Чакай да се помоля. Каквото я накарат, тя все се моли. Тогава, кой ще омеси хляба? Кой ще сготви обяда ? Никоя свекърва не може да бъде доволна от снаха, която само се .моли, без да работи. Ако снахата работи, даже и да не се моли, свекървата е доволна от нея. Свекървата казва на снаха си: Когато се молиш, скрий се някъде, да не те виждам. Когато работиш, искам да виждам, какво правиш. Днес хората са обърнали нещата наопъки: когато се молят, всички ги виждат; когато работят, никой не ги вижда. — Защо ? — Защото или малко работят, или никак. За да бъде силен, човек трябва да знае, кога и как да се моли. Казваш на някого: Не трябва да се молиш. — Това е моя работа. Ав зная, трябва ли, или не трябва да се моля. Какво нещо е молитвата? — Вътрешен процес, в който сърцето и душата взимат участие. Молитвата е въпрос на вътрешния живот в човека. Ако сърцето и душата не взимат участие в молитвата, човек взима само външни пози, без вътрешно съдържание и смисъл. Това не е молитва, но позиране — външна маска. Молиш ли се по този начин, няма да получиш
10 отговор на молитвата си. Молитва, при която умът е пълен с различни образи, не се приема» Като се молиш, ще освободиш ума си от всички образи. Те са оръжия за’света. Молитвата не се нуждае от оръжия. Като отиваш при Бога, ще бъдеш сам и няма да носиш никакво оръжие. Ще се молиш само за себе си, за никого другиго. Казано е, че трябва да се молите един за друг. Това се отнася до колективната молитва. Ще гледаш да уредиш първо своите работи, а после работата на другите. Казваш: Аз не се моля за себе си, за другите хора се моля. Това значи, да мислиш, че Бог ги е забравил, и ти трябва да Му напомняш да им помага. Преди години получих писмо от една чужденка, молеше ме да й помогна в нещо. Скоро след това получих второ писмо, в което ме запитва, защо не съм й помогнал. Ако вие сте на моето място, какво бихте й отговорили? Вашият син е в странство, пише, че има нужда от четири-пет хиляди лева. Очаква отговор, но нищо не получава. Пак пише на баща си, защо не отговаря на писмото му и защо нищо не изпраща? — Многопросто. За да получите отговор на молитвата си, първо, вие трябва да изчистите разбирането си за Бога, да не остане нито едно петно върху Неговото име. Някой гледа на Бога като на обикновен човек. Това е естествено. Докато човек не излезе от себе си, т. е. докато не се познае, той няма да бъде доволен, а недоволството е при
11 чина за неуспеха във вашия живот. Някой е недоволен, че няма баница, а друг, че няма круши. Какъв е произходът на баницата и на крушата? Баницата има човешки произход, а крушата е продукт на природата. Някой е недоволен, че не е красив, а друг, че не е силен. Ако искаш да бъдеш красив, или силен, и в двата случая желанието ти е користно. Искаш да бъдеш красив, за да обръщаш внимание на хората. Искаш да бъдеш силен, за да си оправиш работите. И тъй, колкото и да си красив, все ще се намери някой по-красив от тебе; колкото и да си силен, все ще се намери по-силен от тебе. Можеш ли да бъдеш толкова силен, че никой да не те победи? Силният не разрешава всякога въпросите правилно. Външно силният носи повече материя, обаче, вътрешно силният не е всякога обемист. Силният има, изобщо, големи разходи. Макар и силен, той се нуждае от чужда помощ. Силният има на разположение много оръжия, но сам той не ги носи — слуги му услужват. Какво ще прави той, ако слугите се откажат да мууслужват? Силата на човека се дължи на общата сила на милиардите клетки, от които е съставен неговият организъм. Те влагат силата си в човека. Случва се, че някои клетки силно се индивидуализират и започват самостоятелен живот: каквото кажат те, всички ги слушат. Когато клетките изгубят вяра в първичната монада, те постепенно отслаб
12 ват. Това значи, че те се отделят от общия организъм. Казваш: Да съм силен, че да става, каквото ще! — Силата не е единна/тя се дължи на колективната работа на милиардите клетки. Да събереш силата на всички клетки в едно, да обединиш всички разумни същества в себе си, за това е нужно знание, умение и вяра. Казвам, че силата се заключава във вярата. Какво може да направи сама вярата? Тя не разрешава всичките въпроси. Има неща, които не ое постигат с вяра. Може ли да опечеш хляба само с вяра? Може лй житото Да израсте само с вяра? Аз вярвам, че като започна сдай работа, след мене ще дойдат множество разумни същества, да направят това, което сам йе мога. Обаче, аз вярвам, че след мене ще дойдат мнозина, да свършат започнатата работа. Като вярвам, ще работя, и разумните същества ще помагат. Ако не ми помагат, моята вяря в Тях нищо не допринася. Вярата има смисъл в разумния свят. В свят, лишен от разумност, вярата няма никакъв смисъл. Ако не се отговаря на молитвата ви, вие сте в неразумния свят. Молиш се често и казвай: Не чува ли Бог молитвата ми? Защо не ми отговаря? Не с ли Той навсякъде? Питам: Защо, като не получавате отговор на молитвата ви, се усъмнявате в Бога? Вие искате Бог да задоволи едно от желанията ви, което засега не ви е потребно. Например, искате да бъдете учени. Засега, това не ви е ну
13жно. Искате да станете писатели. И това неви е нужно. Сегашният свят не се нуждае от много писатели. Искате да станете поет. Сегашният свят няма нужда и от' много поети. Той се нуждае от офицери, инженери, от изобретатели на взривни вещества, на задушливи газове и др. Сега не е време за поезия. Сегашният свят няма нужда и от молитва..Той се нуждае от работници, от копачи, орачи. Сега вце ме слушате, като говоря, но между ваС има две партии: едната партия ме слуша, взима участие в говоренето, но в нея има нещо користолюбиво. Втората партия слуша и прилага. Първата партия се йнтересува от нещо, защото разчита напечелещия лотариен билет. Тя гледа с внимание км билета, трепти, иска да излезе пълен билет. Щом започне тегленето на лотарията, тя насочва ухотоси и слуша. Печелещите билети излизат един след друг, но нейният не излиза. Защо не излиза? Ако и вашият билет печели, всички въпроси ще се разрешат. Обаче, аз разглеждам живота другояче. Той Си върви по свой, строгоопределен път. Всичко, което днес е определено за човека, му е дадено. Днешният билет е изваден вече. Определено е, колко въздух да поглъща всеки ден, и какво да яде. Въпросът за днес е разрешен. Следователно, като се моля, аз имам пред вид днешния ден, понеже днес иска» неща, които в друг ден не могат да станат. Днес искам да постигна нещо в умствения свят,Трябва да бъда доволен и от най-малкото.
14 което днес мога да постигна. Въпреки това, не си доволен и казваш: Обувки нямам, шапка нямам, дрехи нямам. Имаш хляб, но си недоволен, че е корав, изсъхнал. Истинската философия на живота изисква да бъдеш доволен от днешния ден. Казано е в Писанието: „Денят ще се погрижи сам за себе си.“ Майката не се ли грижи за детето си ? Ако детето е здраво, майката му дава определеното количество храна, новако е болно, тя ще му дава специална храна. Повечето от съвременните хора са болни. Те отиват при Господа да искат нещо. Той им дава едно, те искат друго. Искат неща, които не са в тяхна полза. Не искайте неща, които ще ви причинят зло. Запример, искаш да бъдеш красив. Можеш ли да се справиш с красотата ? Ще кажеш, че Бог създаде красотата — всичко създаде. — Бог ли създаде праха? Прахът е резултат на човешките недоразумения. Хората се гонят, преследват, рушат къщи, пътища. Те се преследват едни други, поради което никой не може да се похвали с мир и вътрешно спокойствие. — Защо е така ? — Защото не са намерили мястотЗ си. Те растат, развиват се, радват се и се веселят, но, въпреки това, са нещастни. Какво може да се каже за прашинките? Полезни ли са на човека ? Един ден те се обърнали към Господа с молба, да подобри положението им. Бог чул молбата им и ги направил водачи на водните пари. Той им казал: Като
15 се движите из въздуха, отвреме-навреме ще се спирате и ще посрещате водните пари. Те ще се спрат и полепят по вас. След това ще дойде вятърът на помощ, и вие ще ги поведете, ще им покажете, де трябва да паднат. Така, именно, вие ще вършите работа и ще бъдете полезни на човечеството. И човек, в известно отношение, е прашинка. Ако новите идеи не се групират около човека — малката прашинка, и не образуват живите водни капки, животът е без смисъл и съдържание. Често религиозните хора изпадат в фалшиво положение. В мъчнотиите си те очакват помощ отвън и считат, че разумният свят е длъжен да им помага. Без да е длъжен, той всякога помага. Не е било време, доброто да не е помагало, но не както вие искате, а както разбира то. Който не разбира закона, започва да роптае, както роптаеха едно време евреите против Мойсея. Те бяха недоволни от него, че ги изведе от Египет и ги лиши от месо и жилища. Те му казваха: Дотегна ни да ядем манна. Само със сладки работи не се живее. Това беше израз на недоволството в човека. Кое прави човека недоволен? Бащата е недоволен от сина си, а синът — от бащата; майката е недоволна от дъщеря си, а дъщерята — от майката; господарят е недоволен от слугата, слугата — от господаря; приятелят е недоволен от приятеля си — навсякъде съществува скрито недоволство. Кое е онова, което може да ви задоволи ?
16 Щом сте недоволни, вие имате лред вид нещо, което може да ви задоволи. Един ден една сестра ми каза: Какво стана, че сега не ми обръщаш внимание, както по-рано ? Да не съм сгрешила някъде ? Слушам я и си мисля: Това е нейно субективно схващане. От моя страна няма нищо особено. Важно е, кое и дава повод да мисли така. Тя казва, че откак не обръщам внимание на нея, започнала да боледува и да страда. Значи, когато Бог не обръща внимание на човека, болестите и страданията го посещават. Това е верно, обаче, какво ще кажете, ако Бог обръща внимание на човека, а човек не обръща внимание на Бога? Това е задача, на която трябва правилно да се отговори. Такава задача е, например, 12310. Какво означава десетата степен ? Това е разумният принцип в света. Единицата е активното начало, което твори, а нулата — пасивното начало, което запазва нещата. Ако можете да използувате правилно числото 123, ще бъдете щастливи. Числата 1, 2, 3 могат да се разместват и да получите нови числа 213, 321. Те дават други резултати. Каквито и да са резултатите, човек не може да постигне това, което желае. Богат си, учен си, силен си, но пак не можеш да постигнеш онова, което душата ти желае. Като богат, ще имаш удобства и удоволствия; като учен, ще придобиеш знание; като силен, ще придобиеш приятели, но и в трите случая ще има нещо, което не можеш да постигнеш. Ако отидете при Бога, с какво ще Го задово
17 лите: със силата, богатството или с учеността си? Изобщо, Бог е по-доволен от слабите, от простите и от бедните, околкото от учените, силните и богатите. Не че те са по-добри, но имат по-големи възможности да придобият онова, което душата им желае. Ставаш религиозен, с цел да оправиш работите си. — Ти си на крив път. Аз не отивам при Бога да оправя обърканите си работи, но да работя. Той ми е дал много блага. От мене се иска само едно: да работя за Бога. Следователно, като отидеш на нивата, сам ще работиш, няйа да чакаш други да работят за тебе. Какво прави чиновникът? Сутрин излиза на работа и търси превозно средство, не иска да ходи пеш. Като влезе в канцеларията, вземе перото и започва да пише. Щом стане 12 часа, туря шапката си и тръгва за дома си. Там го чака яденето, жена му е сготвила. Той се нахрани и пак отива на работа. . Това става всеки ден. После той се пита: Дали е доволен Бог от мене? Някой седи с часове у дома си, нищо не работи, само дърпа носа си, секне се. Защо се секне, не знае. Аз зная, защо човек се секне. Като се секне, той хваща носа си и по такъв начин въздействува на своя ум. Много правила съм ви дал, как да се секнете, как да хващате носа си, но не сте ги изпълнили. Ако приложите правилата, които съм ви дал, много объркани работи щяхте да оправите. Неразположен си, пипни носа, си първо отстрани, после отгоре и си кажи: Ще внимавам да не направя някаква пакост. Казваш: С пи
18 пане на носа работите не се уреждат. — С какво се уреждат? — С мисъл. — Верно е, че мисълта оправя работите. Обаче, като мислиш, трябва да имаш някакъв предмет в ума си. Мисълта не е нещо отвлечено. — Мисълта трябва да бъде чиста. — И това е верно, но чиста мисъл е тази, която поставя всяко нещо на Своето място. Тя е свят на хармония. Не можеш да мислиш, ако не знаеш да поставиш всяко нещо на мястотф му. — Като отидеш на онзи свят, там всичките работи ще се наредят добре. - И тук могат Да се наредят. — Тук имаме тело, което ни пречи. — И там ще имате тело, и Там ще ядете. Тук ти плаЬаш в гостилницата, там на тебе ще плащат. Тук учителите заповядват, учениците изпълняват; там е обратно: учещздите заповядват, учителите изпълняват. Тук балните управляват, слабите изпълняват; там е обратно: слабите управляват, силните -изпълняват. Като ученици, ат вас се иска чистота и абсолютно. безкористие. Срещнеш един свой учител, разговаряш се с него и, като се разделите, казваш: Искам да бъда като него. — Радвай се, че той е учен, че говори добре, без да желаеш да си като него. Срещнеш една красива мома и си казваш: Искам да бъда красива като тази мома. — Радвай се на красотата й, без да желаеш да си като нея. Щом пожелаеш чуждото благо, ти ставаш нещастен. Ако някой е предмет на внимание за тебе, ти ще бъдеш предмет на вниманме за други. За да
19 бъдете доволни, радвайте се на добрите, учените, красивите хора, без да желаете да бъдете като тях. Щом срещна добър човек, аз си казвам: Радвам се, че има добри хора на земята. Радвам се, че аз съм такъв, какъвто Бог ме е създал, не желая да бъда като Него. Велик е Бог, че е създал такова разнообразие в света. Вечер, като излизам на открито, радвам се, че виждам звездите. Не съжалявам, че не мога да отиди до тях. Достатъчно е че се ползувам от привилегията, да ги виждам. През деня се радвам на слънцето, без да съжалявам, че не мога да отида до него, да го видя отблизо. Ако това е нужно, някога и то ще стане. Казвате: Кога ще напуснем земния живот? — Аз никога не си задавам такъв въпрос. Докато съм на земятя, радвам се, че съм тук и мога да уча. Като напусна земята, пак ще се радвам и ще благодаря за новите условия. Какво по-хубаво от това, да бъда екскурзиант, да пътувам от земята до небето, и от небето до земята ? Казват, че земята е място на мъки и страдания. — Това е субективно схващане. Бог работи върху земята. Тя съдържа' неизчерпаеми богатства в себе си, а ние я наричаме място на страдания и плач. Първото нещо, което се иска от вас, е да бъдете доволни от това, което имате. 1Це кажете, че доволството лишава човека от условията да се развива. Чуднонещо! Нима недоволството ви помага да прогресирате ? Недоволството е написана книга, но това не значи, че на
20 писаната книга има условия да се развива. Който чете книгата, той има условия да се развива, но не и самата книга. Следователно, много неща са написани върху вас, но вие не се ползувате от тях. Който чете написаното, само той има условия да се развива. . И тъй, бъдете доволни от всичко! Ако не можете да се радвате на една водна капка, на един скъпоценен камък, на един ручей, на един слънчев лъч, на един плод, на какво ще се радвате? Ако не се радвате на малките неща, няма да се радвате и на големите. Какво искате тогава — да бъдете милиардери? И това не е лошо, но ако създадете нещо велико. Ето тези, които създадоха вселената — земята, слънцето, звездите, бяха милиардери. Затова астрономите казват, че във всяка звезда, в слънцата и планетите се крият големи богатства. Това са непостижими работи, а вие искате да бъдете милиардери. Какво ще направи един милиардер на земята? Нищо особено. Обаче, дето мине, всички ще го ругаят, ще го наричат крадец, насилник, кожодер и т. н. Не е лесно да се справиш с мнението на хората. Аз ви съветвам: Бъдете доволни от положението си и радвайте се и на милиардерите. Радвайте се на богатите хора, за да им помагате. — Защо да се радваме на всичко ? — За да решите правилно въпросите на живота. Недоволството нищо не разрешава. — Защо ? — Един адепт влиза в обществото на учени, философи, поети, които разискват върху важни въироси. Адейтът изважда една клечка
21 кибрит и я подава на събралите се. Никой не посяга към клечицата. Всички я поглеждат с недоволство и си казват: Ние се занимаваме с велики въпроси, а този ни предлага една обикновена клечица. Какво ще правим с нея? Обаче, един от тях взима клечицата, разглежда я и веднага се отправя към печката. Туря дърва в нея, драсва клечицата и запалва огъня. Всички учени и философи усещат, че към тях иде топлина и започват да разтриват измръзналите си ръце. Те стават по-разположени, започват да се разговарят по-оживено — топлината ги съживи. Адептът видял, как треперят и им помогнал. Казвам: Ако малката клечица не запали огъня на твоето сърце, твоите работи остават безсмислени. Вие не обръщате внимание на малката клечица, а очаквате да ви донесат един голям скъпоценен камък, или един златен пръстен с диаманти; друг път очаквате да видите някакво голямо чудо: да възкръсне умрелият, или да се възнесе някой с огнена колесница, като св. Илия. — И това ще стане, но най-малко след две хиляди години. Какво ще правите, докато дойде огнената колесница ? (Учителят нагласява цигулката си). Какво искате да ви свиря? Това, което мене ме интересува, вас не интересува. Българинът обича да му се свири песента „Заплакала е гората, гората и планината.“ Вие какво искате ? Нали имахте задача да изпеете думите „сестра и брат.“ Съ
22 ставихте ли мелодия на тези думи? Който е написал нещо, нека го изпееИзпейте песента „Всичко в живота е постижимо.“ Значи, всичко е постижимо, когато времето е добро, и ние сме разумни. Всичко е постижимо, когато доброто е основа на живота, и разумността е цел. Тогава Духът създава условия за бъднините на човека. Вън има гъста мъгла, която оказва влияние върху гласа и струните на цигулката. Днес мъчно се пее и мъчно се свири. Мъглата произвежда депресия в атмосферата. Т. м. 16. Лекция от Учителя, държана на 4 януари, 1933 г. София. — Изгрев.
Две правила Т. м. Чете се темата: „Качества на разумния човек“. Всички математици решават задачата за определяне квадратурата на кръга. Тази задача се решава от математици и геометрици, но и доднес още не е решена. Знае се от геометрията, че срещу равни страни лежат равнй ъгли. И обратно, срещу равни ъгли лежат равни страни. В кръга се образуват четири равни триъгълника. Равни ли са квадратът и кръгът? Коя от двете фигури се явила първа? Квадратът ли е произлязъл от кръга, или кръгът от квадрата ? Ако те са произлезли една от друга, би трябвало да имат една и съща основа. Може ли двама души да имат една и съща основа, един и същ произход, и да се различават ? Правите ъгли на кръга се образуват около центъра, а на квадрата — в периферията. Ако прекараме двата диагонала в квадрата, получаваме четири триъгълника, на които един от ъглите има върха си в центъра на квадрата. Квадратът, вписан в кръга, изглежда по-малък от него. Всъщност не е така, но перспективно изглежда по-малък. Трябва да се докаже, че квадратът е равен на кръга. Квадратът показва, че външ
24 ните и вътрешните условия са еднакви, или че външните условия и вътрешните постижения са еднакви. Значи, външното налягане е равно на вътрешното. Обаче, в кръга не е така. Там законите са различни. 6 Кръга външното и вътрешното налягане не са еднакви: външното налягане е по-слабо от вътрешното. Кръгът е фигура, Създадена От. разумно същество. Защо формата на главата е кръгла? — От голямото вътрешно напрежение. Защо челото е издуто отпред? Пак поради вътрешното напрежение на мозъка. Ако главата на човека е квадратна, Това Показва, че мисълта му работи слабо. Та къв Човек е крайно уравновесен. В него всичко еточно определено и отмерено. / Според индусите, човек не трябва да бъде нито радостен, нито скръбен. — Какво ще бъде тогава? — Куб. Като куб, той е уравновесен, 6С никакви мъчнотии'— нито външни, нито ВѣТрешнй. Според западните народи, човек живее В Големи мъчнотии, които го правят неуравновесен. Затова казват: За да се уравновеси, човек трябва да умре. Чрез смъртта той ликвидира с всичките си сметки. Питате: Защо Бог създаде света? Аз питам вас: Защо казвате, че квадратът, вписан в кръга, не е. равен на кръга? Ъглите и в двете фигури са равни, но има нещо в тях, което не е равно, когато квадратът се движи около своя център, образува кривата линия на кръга. Тази линия показва пътя йа движението или работата, която квадратът е свършил. Кривата линия представя
95 заплатата срещу работата, която едно разумно -Същество е свършило. Искаш ли да знаеш, колко трябва Да/се плати на един човек за известна работа, навъртай един кръг, впиши В Него квадрат и направи изчислението. Колкото 'и да работите, ще ви се даде само една четвърт от квадрата, т. е. един прав ъгъл. Косато в техниката се говори за кръга и квадрата, взимат пред вид много съображения, а именно: какви сили действуват по права или крива линия; какво пространство заемат тези сили; каква енергия се изразходва; колко завъртвания и огъвания стават. Дойдете ли до сегашната математика и геометрия, казвате, не тези неща нямат приложение в дадените фигури. Не е така. Ето, всички прави линии в човешкото тело са линии на квадрата, а кривите линии на главата, например, са линии на кръга. Под „квадрат“ разбираме място, дето външните и вътрешните условия са еднакви, а под „кръг“ — място, дето тези условия ле са еднакви. Значи, кръгът е фигура, създадена при действието на две различно големи или: голямо вътрешно налягане и слабо външно противодействие. И тъй, ако искате да създадете в себе си нещо устойчиво, трябва да се поставите на такова място, дето външните и вътрешните условия са •еднакви. Тогава характерът ви йяма да се огъ4$. Ако се поставите на място, дето външните дали вътрешните сили са по-големи, Характерът ви непременноще се огъва. — Какво по
26 казват огънатите линии на очите ? — Условията, при които се образували. Когато очите хлътват навътре, това показва, че външните условия са лоши. Човек започва да се тревожи, в резултат на което очите йотъват навътре. Щом вътрешните условия са добри, очите изпъкват. Очите на богатия са изпъкнали, а на бедния— хлътнали. Казваш: Очите ми са изпъкнали, а съм беден. — Не си беден, но ти си вложил парите си в банката с безсрочен влог и не можеш да ги извадиш. Музикант, който има изпъкнели очи, свири по-хубаво от онзи с хлътнали очи. Който не вярва в това, може да го провери. Добрият човек има изпъкнали очи, разбира се, не като на кукумявката. Неговите очи са пълни, но не като на тия, които имат много натрупвания около очите си. Очите' на добрия са изпъкнали, пълни и приятни. В тях се чете доброта и мекота на характера. Докатр не разбира законите на природата, човек никога не може да си обясни, защо очите биват изпъкнали или хлътнали, защо носът е Дълъг или къс, защо устата е голяма или малка, защо езикът е плосък или остър, защо пръстите са дълги или къси, тънки или дебели, защо ръката е голяма или малка и т. н. Българинът казва: Видиш лц. човек с дълги ръце и дълги пръсти, това показва, че той -обича да попипва. Казват за някого: Длъжка му е ръката. Обаче, за цигуларя е добре да има дълга ръка. Къса ли му е ръката, не е добре за него. Вината не е нито в дългата ръ
27. ка, нито в изпъкналите очи. Ако очите на човека са хлътнали, това показва, че условията му са лоши. Ако очите му са изпъкнали, условията са добри. Това е диагноза, по която се определя здравословното състояние на човешкия организъм. Когато човек губи силата си, очите му постепенно хлътват. Нервността и вилните желания стопяват човека, и очите му хлътват Това показва, че в организма има малко мазнини. Шом очите хлътнат съвсем, те се затварят. Всеки знае, кога се затварят очите. Тогава дават на човека безсрочен билет да замине за своето отечество. Ако иска да остане още малко време на земята, той трябва да направи очите си по-пълни. _ Това, което ви говоря сега, не е научна доказано. Туй са само изводи. От вас се иска да разрешите въпроса: на какво се дължат лошите условия в живота. За да се докаже това, изхождат от гледището, че първоначално човек е бил създаден по един начин. — На какво се дължи грехът? — Знаем, че грехът е произлязъл от ябълката. На нея се дължат всичките нещастия и страдания. Ева се изкусила сама при виждането на ябълката, т. е. от знанието,, което очаквала да придобие. Виждането има един резултат, а знанието — друг. Каквото знае човек, това вижда; това, което не йнае, никога не може да го види. Например, ученият човек има микроскоп, род който разглежда и Най-дребните, невидими микроби, в увеличеи вид. Вървиш по улицата, ритнеш някой камък
ма пътя си, без да подозираш, че в него се крие един диайаит. Ритнеш го с крака си и продължиш пътя си. Ако беше учен човек, щеше да разбереш, че в този камък се крие една скъпоценност, с която можеш да подобриш материалното си положение. Казвам: На мйОзина съм говорил повече от 20—ЗОгодиии и, въпреки това, очакват да дойде Христос йа земята, да ги спаси. Очаквате да дойде дейя, в който изведнъж да станете добри. Хубаво е да живее човек с йадежда. Тръгнали двама души на път: богат и беден. И двамата не носели хляб със себе си. Богатият казал: Не съм свикнал да нося хляб със себе си. Деликатен съм, тежко ми е. Значи, ТОй се страхува, да Не Се осакати. Бедният казалг Аз пък постоянно ’ съм носил. Искаше ми Се, един пъТ поне да излеза на разходка. Гърбът ми е охлузен от тежести. Гърбът на богатия е здрав. Понеже гърбът на бедния е охлузен, за Да оздравее, той не трябва да се товари С нова тежест. Тръгват двамата на разходка. Единият със здрав гръб, а другият — С охлузей. Срещат един беден човек и го питат, има лй нещо за ядене. Беднйят казва: Само сухи корички има#. — Не ям сухи корн. — Аконе ЯМ, и умра. Суй, или не, ще ям. Иначе, няма да ' издържа. Те продължават пътя си. Богатият очаква добрите условия, а бедният, без да очаква, нещо, се натъква йа лошите условия. Не се минава Много време, богатият започва да куца, краката му йе го държат. Беднйят, обаче, е
2Л доволен от своите здрави крака. — Защо бо$аТйя1 остава насред пътя ? — Защото не може да яде Той очаква да дойде Христос, да създаде добрите условия на живота. И вие, като говорите за Христа, очаквате благоприятните условия. Вие мислите, че като Отидете на небето, ще ви посрещнат ангели и светни и ще забравят ватите грехове; Те ще кажат: Елате вие, благословени мои деца. — Кой е благословен ? — Който се учи. Вие никога не сте се замисляли, как ще стане тази работа, кой ще разреши въпроса за правите ъгли. Това не е ваша работа. И кръгът не е ваша работа. Като ви наблюдавам, виждам, че всички сте от онези богати, които не искат да им се охлузи гърба. Всеки казва : Тази работа не е за мене.. Значи, тази работа е за бедните. За бедния, който нищо не знае! Като говоря така, всеки се запитва: Ако разреша въпроса за квадратурата на кръга, ще реша ли задачите си в живота? Питам: Ако възлюбите Господар ще ре шите ли задачите на своя живот ? Или, ако досеете едно житно зърно в земята, Ще разрешите ли всички въпроси? В какъв случай ще разрешите радачите си: ако посеете житното зърно, или ако го оставите в хамбара? Казваш: Аз не се интересувам от тези въпроси, остарял съм вече. — Аз пък не се иятересут вам вито от младите, нито от старите. Младият е едан чешит, старият е друг чешит. Като се говори за млад човек, разбирам такъв, който.
30 само яде, пие и се удоволствува. Като се говори за стар, разбирам човек, който ял, пил, удоволствувал се и сега търси начин, как да се Изплати. Сега мисли, прави сметки, как да се справи с дълговете си. Вие мислите, че старият носй някаква мъдрост в себе си. — Никаква мъдрост няма той, сметки прави, има да плаща. Казвате: Млад е този. — Млад е, но на чужд гръб. Това не е младост. Млад е онзи, който дава половината от яденето си на своя ближен. Стар е онзи, който дава половината от знанието си на своя ближен. Докато младият не споделя яденето си с бедния, не е млад. И докато старият не споделя знанието си с невежия, не е стар. В това отношение, източната и западната философия си приличат. Разликата е само в това, че източната философия говори за самоусъвършенствуване на човека. Важно е, какво трябва да прави след това. Според моята философия, като се усъвършенствува и няма какво повече да прави за себе си, човек трябва да работи за другите. Само тогава животът; се осмисля. Не работиш ли за другите, нищо не си постигнал. Ако след самоусъвършенствуването си, човек не знае, какво да прави, той-ще’получи такъв отговор, какъвто е получил един голям америкайски оратор. След като говорил 400 пЪ|Ти пред едно голямо събрание, той се обърнал към слушателите си с въпроса: Какво можем да направим сега? Те му отговорили: Найдобре ще направиш да си отидеш у дома и
31 повече да не се явяваш пред нас, да ни смуша ваш. Той ги пйта, какво може да направи за х, а те му отговарят: Едно ти остава, да си Отидеш вкъщи. Ако направиш това, ние ще Останем благодарни. Ако и ти Говориш на хората 400 пъти и след това чуеш да ти кажат, ре е по-добре да си отидеш вкъщи, да си погинеш, отколкото да говориш, какво ще бъде твоето положение? Казваш: Говорих ви 400 Пъти. Какво разбрахте ? — Разбрахме, че трябва д си отидеш вкъщи, да си починеш. И в Писанието е казано: „Иди да си починеш в мир.“ И тъй, който иска да се усъвършенствува, първо, трябва да възстанови в ума си посоката на четирите прави ъгли. Само тогава той може да се движи правилно. Квадратът има два диаВонала, четири страни и четири прави ъгли. 'Единият ъгъл представя човешкия ум, вторият :ъгъл — човешкото сърце, третият ъгъл — посоката на духа и четвъртият — посоката на Душата. Това .са четири възможности и постижения за човека. Под „възможност“ разбирам Всичко, което иде отвън, което е дадено на човека. — Какви възможности имам аз ? — Имаш Здраво тело, глава, ръце, крака, дарби и способности. Под „постижения“ разбирам онова, Ьето иде отвътре. Имаш стремеж, импулс, койТО'трябва да използуваш. Ще седнеш на едно място да работиш, да развиваш своите възможяости. Ще се занимаваш с правите ъгли и ще Чйиш, че всяка сила си има своето място: дуде, душата умът и сърцето са поставени на
32 мястото си. Числото едно е мястото на духа, две — мястото на душата, три — на ума, четири — на сърцето Следователно, ще си служиш с квадрата, като с емблема, и с него ще решаваш задачите си. С квадрата ще си служиш като мярка, дето външните и вътрешните условия са уравновесени. И кръгът е емблема, но в него вътрешните условия са поблагоприятни от външните. В него външните и вътрешните сили не са уравновесени. Който мисли право, главата му е оформена; той може да работи всичко. Който не мисли право, главата му не е кръгла, не е добре оформена; той не може да работи. Каквито дефекти има човек на телото, на главата или на лицето си, в бъдеще ще се изправят. Вътрешните сили в него работят и изправят дефектите по един правилен, геометрически начин. Квадратът е емблема на правата мисъл, но в него има нещо статично Всяка линия, която не се огъва, е права и къса; всяка линия, която се огъва, е крива и дълга. Оттук правя следния извод: най-късата линия е онази, която при никакви условия не се огъва. Питате, лошо ли е огъването ? —Полошо е пречупването, но и в него има нещо добро. Като ученици, изучавайте човешкото лице, веждите, очите, да се убедите в това, което ви говоря. Какво означават огънатите, счупените и правите вежди? Какво означават отворените и затворените очи? Какво означават сенките под очите? Големите и дълбоки сенки показват, че
33 може да имаш големи постижения, но ще минеш през големи изпитания. Иов имаше голямо богатство, но го изгуби. Като мина през големи изпитания, Иов придоби нещо велико; веждите му изтъняха, и очите му се отвориха. С отварянето на очите, той придоби голямо знание. Вие искате да ви докажа нещата научно. — Това не е моя работа, то е патент на учените. Ако си позволя да отнема правото на учените, трябва да плащам, а нямам пари. Ученият доказва нещата по свой начин, а аз — по моему. Обаче, това, което ви казвам, никъде няма да го намерите. От гледището на учените, това, което говоря, не представя някаква ценност. От мое гледище, тяхното знание не представя някаква ценност. Какво знание е това, след като разрешаваш един въпрос, говориш по него с часове и, в края на краищата, нищо не си постигнал. Учените казват, че завладели въздуха, и хвърчат като птиците. Какво са постигнали птиците със своето хвъркане ? Хората ги хващат и ядат. Учените откриха лодките, параходите, и с това завладяха водата. Рибите владеят водата преди тях, но какво са постигнали със своето плаване? Хората ги ловят с мрежи и въдици и ги пекат на огъня. Обаче, един ден и учените ще ги пекат като рибите и колят като птиците. Няма да се мине много време, и вие сами ще видите това. Ще кажете: Чудно нещо, един от нашите братя изчезна! Къде отиде ? Излезе над водата, и повече никой не го видя. Казвате: Отиде на онзи свят. — Влязъл е в някоя мрез
34 жа. Както рибите и птиците стават жертва на хората, на техния огън, на тяхната пируСтия, така и учените опитват силата на огъня. Хората се веселят, ядат печена риба и птица, но скъпо плащат за това удоволствие. Какво става днес с учените хора ? Не стават ли и те играчка на природата ? Има разлика между съдбата на учения и тази на рибата и птицата. Когато ученият открие нещо, след смъртта му издигат паметник. Никой човек не е надминал птицата в хвъркането, нито рибата в плаването, въпреки това, нито птицата, нито рибата имат паметник. Каква наука има в това, че турят паметник на заминалия за другия свят ? Каква наука има в стиховете, с които възпяваш заминалия ? Ще кажеш, че той бил ангел, затова отишъл при Бога. Това не е нито изкуство, нито поезия. Колкото и да възхвалявате и възпявате човека, и на онзи свят да отиде, пак ще бъде такъв, какъвто е бил на земята. Един гръцки поп казвал на жена си ?, Един ден, като умра, ще отида право в рая, на мястото на апостол Петър. Ако ме търсиш, там ще ме намериш. Толкова години служа на Бога, извоювал съм си първото място. Като умрял, попадията си казала: Сега има кой да ме посрещне на онзи свят. След няколко години и тя умряла. Щом се видяла в другия свят, първата й работа била да се отправи към рая, да намери мъжа си, Обаче, не могла да го намери там. Апостол Петър й казал: Мъжът ти"не е тук, търси го в ада. Тя си помислила, да не би
35 да се е загубил някъде до пътя. Най-после понадията отишла в ада, дето намерила мъжа си. Крайно разочарована, тя започнала да плаче. Като я видял, попът казал: Не плачи, не съм на толкова лошо място. Аз съм на раменете на владиката. На земята той беше на моите рамене, а тук — аз съм на неговите. Все пай съм на но-добро място. Какво ни ползува тази утеха? И единият, и другият са в ада — място на мъчение. Каква наука е тази, в която има мъчение ? На земята хората стъпват на краката на своето невежество. Трябва да се повдигнат крачка напред и нагоре, да стъпят на раменете на владиката, т. е. да влезат в света на просветата. И владиката още не е разбрал живота. Мнозина от вас слушат и се запитват: Какво иска да каже Учителят ? По буква ли да разбираме нещата, или по дух? Казвам на някого: Ти си добър човек. — Какво означава думата „добър“ ? — Искам да кажа, че колкото си добър, толкова си и лош. Ако някой ти к?же, че си лош, това значи: Колкото си лош, толкова си и добър. Доброто е равно на лошото, и лошото е равно на доброто. Който започва добре, свършва зле; който започва зле, свършва добре. Как ще уравновесите тези неща и какво ще получите от тях? Кое от двете доложения е за предпочитане: да започнеш добре и свършиш зле, или да започнеш зле и да свършиш добре? От двете положения ще съставя две пропорции: Лошото се отнася към доброто, както доброто към лошото'; и обратно:
36 доброто се отнася към лошото, както лошото към доброто. Л:Д=Д:Л. Д:Л = Л:Д. Значи, ако започнеш лошо и свършиш лошо, в основата на твоя живот има нещо добро, което те спасява; ако започнеш добре и свършиш добре, в основата на твоя живот има нещо лошо, което може да те спъне. Изучавайте двете пропорции, без да ги свързвате със сегашния си живот. Имаш знание, имаш вътрешен мир, обаче, не мисли, че си разрешил задачите на своя живот. — Защо? — Защото, ако днес си радостен, утре ще бъдеш скръбен; ако днес си богат, утре ще осиромашееш. Това са временни състояния, които не разрешават въпросите. Казвате: Ще минем през големи изпитания. — Ще минете през изпитания, независимо от това, дали ги желаете, или не. Няма човек на земята, бил той цар, княз, учен, философ, прост, невежа, който да не е минал, или да не мине през изпитания и страдания. Каквото и да прави, нищо не може да го спаси от страданията. Едно се иска от всички: разумна философия и правилно разбиране на нещата. Каквото научите чрез тази философия, това е за вас. Не е моя работа да ви уча да бъдете добри и как може да се проявявате. Всеки да се проявява такъв, какъвто Бог го е създал. Това, което за мене е добро, за някого е зло. И това, което за мене е зло, за някого е добро. Ти ядеш месо и считаш, че е добро. Вземеш кокошката на своя
37 ближен и я заколиш. Казваш: Понеже ям месо, не правя нищо лошо, като заколя тази кокошка. Според мене, ти правиш две злини: от една страна, отнемаш живота на кокошката, без да я питаш, готова ли е да се жертвува за тебе; от друга страна, взимаш единствената кокошка на ближния. Сега, да се върнем към въпроса за добрите и лошите условия в живота. Някой е недоволен от Господа за лошите условия, в които живее. На кого, всъщност, трябва да се'сърдиш и от кого да бъдеш недоволен? Някога се сърдиш на Бога, някога на майка си и на баща си, а някога на самите условия. Може да имаш право да се сърдиш, но може и да нямаш право. Защо се сърдиш? Знаеш ли, какво нещо е сърденето? Какво прави човек, като се сърди на Бога ? Какво прави детето, като се сърди на майка си и на баща си ? — Мълчи, не иска да говори. Щом се примири с баща си и майка си, започва да им говори. Като се сърди на Бога, и човек, като детето, престава да говори, не се моли вече и казва: С молитва нищо не става! — Това е детско разбиране. Ако не говориш на баща си, на себе си ще напакостиш. Следователно, ще говориш на баща си, ще се молиш, за да придобиеш нещо. Ще говориш, ще се молиш, ще приемаш чист въздух в дробовете си и ще изхвърляш нечистия навън. Ще се молиш, ще изказваш молитвата си вътрешно; през това време, ще задържаш въздуха в дробовете си и след това ще издишаш нечистия въздух. Ако
' ЛЕЙ се молиш, без да приемаш чист въздух, молитвата ти, не се приема. Първо, тя трябва да се очисти и след това да се пусне нагоре, лема Бога. Ти се молиш, а до тебе стои ангел, с четка в ръка, и изчиства всяка дума, която излиза от устата ти. Думите ти минават девет пъти през вода, докато отидат при Бога. Ако ангелът е зает и не може да изчисти молитвата ти, тя не отива при Бога. Тогава сам ще я чистиш. Като живее, човек все трябва да работи нещо. Той не може да стои на едно място и нищо да не работи. Той е жив кръг, който постоянно се движи. От детинство до старост, човек постоянно се изменя. Точка не остава в него непроменена. Погледнеш се в огледалото, виждаш, че очите ти хлътнали, страните пребледнели, чудиш се, какво става с тебе. След малко виждаш друга промяна. Въпреки това, има нещо неизменно в човека. Кое е това, което не се изменя? Сега, като говоря така, аз не искам да ви обезсърчавам. Не искам даизпаднете в положението на човек, който очаква неговият билет да спечели най-голямата печалба и, като не услее, отчайва се. Преди да оЧаква печалба, той трябва да знае, че лотарията не разрешава въпросите в живота. Имаш известно верую — това е лотариен билет. Най-малката работа, която можеш да свършиш, струва повече от най-големия лотариен билет; една права, трезва мисъл струва повече от всяка печалба на лотария. И аз, ако се случи да нямам работа, взимамедин
39 кръг, една плоскост и я движа в две противоположни посоки, като я завъртвам под ъгъл 90°. След това взимам друга плоскост — квадрат, и нея завъртвам също в две противоположнипосоки. Да завъртиш една плоскост на 90°, това значи, да измениш нещо в себе си. Оглеждаш се и казваш, че не харесваш челото Си, носа, очите, устата си. — Какво трябва да направиш ? Не е достатъчно само да кажеш, че не се харесваш, но да намериш начин да измениш това, което не харесваш. В един ден не можеш да се измениш, но като работйш цял живот върху себе си, можеш да подобриш чъртите на лицето си, да станеш по-красив. Казваш: Като умра, ще се изменя. — Смъртта не разрешава въпросите. Когато гъсеницата се превръща в какавида и от какавида в пеперуда, тя умира ли? И човек, по същия начин, може да се видоизмени. И най-лошото в себе си той може да видоизмени, да превърне на добро. И тъй, първото нещо е да се освободите jpT утайките, т. е. от наслояванията във вашия организъм. Те ви . правят кисели и недоволни. , Угайки има в ума, в сърцето и телото на човека. Утайките в телото причиняват болестите, в ума причиняват недоволството, а в сърцето — злото. Утайките в ума пречат на човека да мисли ясно. Като отидеш в невидимия свят, между разумните същества, няма да те питат, отде идеш, как си живял, какво си придобил, но ще Те питат, за какво си способен, какво можеш да работиш. Когато детето постъпва в
40 пѣрво отделение, учителят не се интересува, Лш то е богато, или бедно. Той иска дазнае, сйбсобио ли е тона дете, може ли да възпрйейа всичко, което му се преподава. За учителя е важно, какво вътрешно богатство носи детето в себе си. Като влезете в невидимия свят, и там се ръководят от същото. Не искат да знаят, от какво произхождение сте, колко сте богати, как сте живели. Там искат да знаят, колйо сте способни да възприемете знанието, което ви се преподава. И в този, и в онзи свят виЬ сте ученици. Следователно, като ученици,, отличителното нещо за вас е умът. Вие трябва Й имате светъл ум, да възприемате правилно знанието. Много от вас искат да влезат в Школата, да бъдат "записани за редовни ученици. Като вй наблюдавам, виждам, че не можете да влезете в Школата. — Защо? — Не можете да учйте. За да влезете в Школата, трябва да решите задачите на квадрата и кръга. Ще кдЖЖ че сте В Школата. — Извинете, още не сте ученици. Привидно, минавате за ученици, W сте ддлеч от Школата. Вие не сте минали оЩе изпитите на ученика. Зада бъдеш ученик, трябва да гледаш еднакво на доброто и зло» то. Те трябва да ти бъдат приятели — единият от дясната ти страна, другият от лявата. Като погледнеш на доброто, да кажеш: Добро е той». Kato погледнеш на злото, пак да Кажеш, че е добро. Ако свиеш вежди пред, злото, не си учени. Някой ти направи зло, кажи спокой
41 Йо i Толкова му стига умът. Докато си иа зеЙята, в обикновеното училище.всичко можеш да кажеш. Влезеш ли в Школата, от тебе се река пълно самообладание. — ТогаВа Да йе сй губйм времето напразно. Казвам: Ако не си използувал времето за ’развитието иа ума, сърцето, душата и духа си, то е изгубено. Времето, Използувано за развитието иа човешкия ум, Сърце, душа и дух, е спечелено. Това мярката завремето. Разумно използуваното време гради. Докато гради, човек Сй повдига. За да ви приемат в Школата, трябва ла спазвате Правилото: Не губи времето си! Това е надписът на първата врата, през която ще Минете. — Кота не губи човек времето си ? — Когато го използува за укрепване и развиване на Духа, душата, ума и сърцето си. Него лш използува така, той губи времето си. Следователно, като си дошъл на земята, -ти ще се движиш по квадрата и кръга, като мерки на живота. Учените, които създадоха на времето геометрията, получиха откровение От Бога и изнесоха истината в прости, геометрични форми. Като се намериш в трудйо положение, тури ръката си на главата, на сърцето, на стомаха си и кажи: Не губи времето си! Не се занимавай с празни работи! Не губи условията! Йе мисли'за изгубеното богатство! Не се страхувай от лошите условия, защото те носят такова знание, каквото никойг не може да хи даде. За какво трябва да мислиш? Помни: Най-Тежките условия носят най-големите откровения.
42 В най-тежките моменти на живота си, когато нямаше отникъде изходен път, Иов получи най-голямо откровение. И Христос получи найголямото откровение, когато беше на кръста. Имаше нещо, което и Той не знаеше. Когато се намери в безизходно положение и не можеше да разчита на себе си, Христос каза: „Господи,, в Твоите ръце предавам духа си!“ И вие, ката се намерите пред големи мъчнотии, кажете сиг Не си губи времето! Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Три деня след разпятието си Христос разбра, защо трябваше да мине по този път. На -третия ден Той възкръсна. Когато човек мине през големи страдания и устои на тях, непременно ще възкръсне. И тъй, ако сегашният живот, наука, страдание, добро и зло не станат причина да влезе човек ц правия път, т. е. в рая, времето е загубено. Всичко в живота трябва да се превърне' в условия, възможности и постижения за човека; Това значи, да бъдеш ученик. Този е пътят на ученика за вътрешната Школа, за Школата на Всемирното Бяло Братство. Щом влезеш в Школата, ще дойде възкресението. Сега вие сте дошди до възможностите» на живота, но не и до постиженията. Нито един от вас не знаег какви постижения ще има в бъдеще. Постиженията подразбират виждане. Вие не сте дошли до фазата' да виждате нещата ясно. Много неща сШви говорил, но всичко трябва да се пресее, да остане само онова, коетови е нужно. И вие имате много желания, но те
4$ лед, който ще се стопи и изчезне, както во/йта, юято потъва в земята. Не съжалявайте за тЬва, което ще изтече. Не съжалявайте за жриците. За вас е важно брашното. За вас е ваЙо времето, което сте използували за ума, сърfeo, душата и духа си. Не мислете, защо идат Страданията, несретите, нещастията. Не си гуВете времето да мислите за тях. Кажете: Да ®ъде волята Божия! Щом сте дошли на земята вие сте придобили нещо. Физическият живот е условие за придобиване на' духовния; духовният живот е условие за придобиване на Божествения. Само Божественият живот крие всички възможности за постигане на онова, което човешката душа желае. Следователно, физическият ® духовният живот са условия за придобиване ha реалното. След него иде Божественият живот, който наричам щастие, блаженство. Ако продължавам още да ви говоря, ще се спънете.. Не че не сте добри и умни; много добри сте, но сте миого лоши и много глупави. Не че не сте богати. Много богати сте, но и много сиромаси. Това са антиподи. Не казвам, че сте глупави, за да ви обидя. Кажа ли на някого, че е глупав, имам пред вид, че може да бъде умен. Някой те обижда, нарцча те глупак. Не се ми-нава много време, той. счупва крака си. Ти веднага му се притичаш на помощ. Той вика, кряска, роптаепротив тебе. Обаче, ти продължаваш да наместваш счупения крак. Щом го наместиш, болката престава. Тогава пострадалият признава, че си умен човек. Ти го питаш т
44 Змеш ли кой съм? Ai съм от глупавите, от тези, От. които йе си доволен. Дето и Д среШйеш ЛобрОТО, ще знаеш, Че в него fe Бог. Той е скрит и в цветята, И в плодните дѣрвета, й в изворите, и в добрите хора. Вихдаш едно плодно дърво. БЬг в йего ти казва: Скрий се йод сянката ми дй си починеш и да си хапнеш едйй плод. Вйжйаш едйй Извор. Бог в него ти казва: Почини си и пий от моята чиста вода. Добрият човек Ще тй каже една блага дума. Нека всекй си отгойори, вирей' ли, че Бог живее в него. И аз си задавам същия въпрос. Не Ме Ийтересува, дали Бог живее в другите Хора. Интересувам се, дали БОг живее 6 Мене. Казвате: Ти се различаваш от другите хорй. — По какво? — Не знаем, но намираме разлика. — Едно нещо ме отличава от хората, а иМейно: Ав зная положително, че без участието на Пѣрвата Причина, нищо не можете да постигнете, И Никой й£ Може да йй обйча. Земята и небето а се обърйат с главата нйдояу, но без Бога никрйне може да ви обича. Ако, не дадеш място На Йга » себе си, Ш ти сам не моЖеш да се -обичаШ. Без Бога в себе fи ти ще променян! възгледите си по десет пъти иа ден. Диес ще говориш едйО нещо, на другия ден — друго. Къде сй тй тогава ? ИсТийският Човек е в това, който съзнава, а не Й Той, което говори. Често Вйе се обезсърчавате й казвате: Crpenta, окалях се. — коя жейа, като маже и wfii Майте Си, йе се цапа ? Нейната цел е Ай 'белоСа къщата. Това е нейййта ийграда. Че из
46 цицала дрехата си, нищо не значи. Под „мазане“ разбирам служене на ума, на сърцето, на дущдта и на духа си. Ако не знаещ, как да им служиш, много още има да учиш. ' Дръжте в ума сц мисълта, да служите на Духа, на душата, на ума и на сърцето сц. Ако цм служите правилно, вие вървите в правия Път на живота, към разрешаване на великата Задача, дадена от Бога. Всички пробудени души са поставени на голям изпит. От времето на Христа, цялото човечество се намира пред същдя изцит. Всички хора държат матура. НиКРЙ д може да избегне от този изпит. Ако не го издържат, ще го повторят. Много от вцс са държали матура, свършили са гимназия; други са свършили университет. Важен е, обаче, изпитът на живота, да влезете в житейското учидище. Иде времето на този изпит. Той е сериозен, всеки ще бъде сам в стая, без никакви речници, никакви помагала, никакво подсещане Ще разполага с десет часа и, кадвото напише През това време, то ще реши съдбата му. Ако цапише работата си добре, ще му кажат: Хайде, на добър път! Ако нищо не напише, пак ще му кажат на добър нът. Сега аз не гойоря за изпитанцята, които носи новата година. Те не са важни зд мене. Аз говоря за онзи велик изпит, пред който ’е поставено цялото човечество още от нремето на Христа. Жедая на всизд, да издържите този изпцт добре и, като дойдете при мене, ще ви почерпя с нещо особено, а именно,' с гореща
•46 вода и захар. Може да очаквате баница, сладкиши, хубав обяд. Нищо подобно! Ще ви сложа само вода и захар. Не се позволява на завършилия образованието си да му слагат трапеза. Той сам слага и услужва на другите. В света има много хора, на които трябва да се готви. За здравите не остава време. В света има толкова болни, че ако трябва да се грижим за храната и на здравите, ще изцапаме яденето с нечистите си ръце. Кои бяха основните мисли в лекцията ? — Първата основна мисъл: Не губи времето см. Втората основна мисъл: Служи на духа, душата, ума и сърцето си. — За какво почитат царя? — За царското му положение. — За какво не почитат бедния? — За бедността му. — Тогава, защо бедният се обижда, че не го почитат? Нека бедността си върви! Кажи на бедността да се облече с нова, чиста дреха, за да я почитат. Трябва ли праведният и умният да бъдат бедни ? — Не трябва. Бедността е временно положение, а човек трябва да се стреми към вечното, да знае, с какви възможности и постижения разполага. • Помнете двете правила: Не губи времето си! Служи на духа, на душата, на ума и на сърцето си! Т. м. 17. Лекция от Учителя, държана на 11 януари, 1933 г. София.—Изгрев.
Влиянието на музиката Размишление. Ще прочета част от 13 глава, Послание към Римляните, от 8 —14 стих. Апостолът казва, че всяка заповед на Словото се заключава в любов към ближния, както Към самия себе. (— 9 стих). „Облечете се с Господа Исуса Христа.“ (— 14 ст.). Това значи: Влезте в Божествения Свят, на който Любовта е видимата, реалната Страна. В живота има общи и частни положения, общи и специфични състояния. Например, удариш си крака. Това е специфично болезнено състояние. Ти страдаш, мъчиш се и мислиш, че никой не влиза в твоето положение. Всъщност, хората влизат еднй други в положението си. Някога не могат да влязат в положението ти. Все ще се случи, някой ден и други да си ударят крака, за да разберат положението ти. Като минат през същата опитност, те мотат да ти съчувствуват. Ето защо, необходимо е да изучавате специфичните състояния на хората. Някога си доволен от нещо, а някога — недоволен. Доволството и недоволството хвърлят отпечатък на лицето. При недоволството изпитваш
48 специфично състояние, от което искаш да сеосвободиш. Първо, трябва да разбереш, защо си недоволен. Недоволен си, например, че ти липсва яденето, към което имаш особена слабост. Някога си недоволен, че ти липсва известен цвят, не знаеш, как да го намериш. Недоволен си и от черния цвят, като символ на скръб, страдание или смърт. Черният цвят е символ и на лошите условия в живота. Всеки цвят има свой произход. Това трябва да се изучава. ..... И тъй, стремете се към онова верую, към онази наука, която поставя човека в правата посока, към изучаване и познаване на себе си. Какво трябва да познава в себе си ? — Своя характр, доброто в себе сй. — Това е общо казано. Доброто е основа на живота. Но какво можещ да съградиш на тази основа ? Поставяш основа на своята, къща и започваш да градиш. Върху тази основа можеш да градиш, каквото искащ. Важно е,основата да бъде здрава. В някои ручди, доброто се разглежда Kato резултат. Казват: Добра е тази постъпка. В случая, добито е материал за градеж. Доброто се разглежда още и като хармонично съчетание между мислите и чувствата нв човека. Без тази хармония човек не е способен за работа. Казват за някого, че е активен, а за друг — че е пасдаен. Трва не значи, че първият е добър, а вуррият — лрщ; Казват за някого, че е търпелив, Нр ьщодаа раснат доброто с търпенйето. пОЯ понася всички, несгоди на живота си е мълчание. За него казват, че е добър. He, to#
49 е Търпелив. Добрият може да не е търпелив. Той има пред вид друго нещо. За другиго казват, че 4 благороден. Кой човек е благороден? Ако бихте писали тема върху благородството, ще кажете, че благородният е добър, любещ, истинолюбив, щедър. Обаче, не може да определите благородството, докато не го опитате. Всеки човек ще бъде изпитан, сам да познае, благороден ли е, или не. Хората говорят за истината, без да я познават. Истината трябва да се опита. Говори се за факти, но фактът не е истина. Под „истина“ разбирам най-високото полджение, до което е достигнала човешката мисъл. Дойдеш ли в това положение, ти" си доволен от всичко. И тогава ти нищо не говориш за истината и никого не убеждаваш в нея. Както не можеш да утешаващ гладния, че някога ще му опечеш погача, Така не може да се доказва на човека, какво е истината. Ти си сит и мислиш, че ще задоволиш гладния с обещаната погача. Ако» искаш да задоволиш глада му, изпечи погачата и му я дай. Или, заведито в твоята плодна градина и му предложи да си набере, колкото иСка плодове. Каже ли, че не е привикнал да яде плодове, това показва, че той не е гладен. Гладът ще го научи да яде всичко.; Това са специфични положения в живота на човека, които трябва да се обобщат. Хората се оплакват, че работите им не вървят, както те искат. — Защо е така ? Има нещо криво в тях. Ако работите на хората
50 ставаха според тяхното желание, кой на кого щеше да угажда? Милиарди хора има на земята. Как ще се задоволят техните желания? Ако това е лесна работа, ти си първият човек. Угоди на себе си. Опитай се да угодиш сам на себе си, да видиш, лесно ли е това. Пръв ти дай образец, да покажеш, как може човек да си угоди. — Как ще си угодя, като нямам пари? Искам да ям, хляб нямам. Искам да се облека хубаво, дрехи нямам. Искам да ездя на кон, пари нямам. Искам да усиля вярата си, не зная как. — Ти изнасяш така нещата, като че ли целият свят е длъжен да мисли за тебе. Ти мислиш, че Господ, ангелите, добрите хора — всички трябва да мислят за тебе. Никой не ти е длъжен. Прав си само в едно отношение, а именно: ако съзнаваш, че си част от Цялото, от Великия общ организъм. Обаче, ако си излязъл от Цялото, То не се грижи за тебе. То има вече друго отношение към тебе. Ти си беден човек, живеещ само за себе си, но питаш: Защо царят не мисли за мене? — Чудно нещо! Царят има толкова работа, не може да мисли заебе. Ти сам си се отдалечил от него. Така и в самия човек има известни мисли, известни чувства, за които той сам не се интересува. Трябва ли те да питат, защо човек ги е пренебрегнал ? Много естествено, като клетки на общия орЛнизъм, те се отделят от него и го измъчват. Човек само се пита, коя е причината за това страдание, за тази мъка. Причината се крие в това, че клет
51 ките на стомаха или на черния дроб са недоволни от господаря си и не функционират правилно. Какво трябва да направиш, за да възстановиш здравословното състояние на организма? — Трябва да угодиш на стомаха си. — Как? — Като повдигнеш клетките на стомаха в по-високо състояние, отколкото са били. Те искат студена вода. Ще ги убедиш, че студената вода е вредна и ще им дадеш топла. Те искат месна храна. Ще ги убедиш във вредата от месото и ще им дадеш лесносмилаема храна. Така ще се възстанови хармонията между клетките на стомаха, и състоянието на целия организъм ще се подобри. Често вйе мислите за небето и се отвличате от прямото си задължение. Добре е да се мисли и за небето, но като за училище. Обаче, знанието не е нито в гимназията, нито в университета, като здания. Знанието не се придобива само от учебниците и пособията в училищата. Знанието е в професорите, който го предават. И небето е подобно на университета, дето са събрани възвишени души, завършили своето земно развитие. Там се придобива истинското знание, но за това е нужен ценз. За да те приемат' на небето, като ученик, се изисква висок ценз. Всеки може да влезе в университета, но временно, като гост. Там ще те разведат из всички стаи, да видиш, какви пособия има, как са наредени, но ако пожелаеш да слушаш лекции, няма да те пуснат. Там се преподава висока наука, която за обикновения човек
52 е толкова достъпна, колкото човешкото знание е достъпно за котката И котката, като влезе вкъщи, дигне си опашката, огледа се наоколо и мисли, че всичко е постигнала. Така нищо не се постига. С гледане само не се придобива знание. Това, което човек е минал преди милиони години, котката едва сега го минава. Като вдигне опашката си, тя мисли, че много знае. — Нищо не знае тя. С вдигането на опашката си, тя иска да каже, че няма защо да мисли много. — За нея е така, но не и за човека. Детето от първо отделение знае да смята До 20, но какво е това знание пред знанието на учения? Сегашните математици и учени знаят много работи, но като дойдат до числото 13, всички се страхуват. Защо се страхуват? Това число не е пълно, в него липсва майката — двойката. Единицата е бащата, тройката — синът, но той е нехранимайко. Бащата се чуди, какво да прави с този син, не може да го възпита. В числото 13 няма любов, затова го считат фатално. Казвате, че това число има отношение към личността. — Не към личността, но към индивида. Доя от двете думи има По-стар произход: индивидът, или личността ? Думата индивид има постар произход. Първо' човек Се индивидуализирал, а после станал личност, според сегашното разбиране на това понятие. Индивидът се отделя от цялото. Когато казват, че някой се е индивидуализирал, това значи отделяне от цялото. Под „личност разбират човек с известни качества. Когато се говори за високото' произхождение
53 да някого, имат Пред вид неговата личност. Когато се говори за общественото му положение, имат пред вид индивида. Значи, външните Прояви се отнасят до индивида, а вътрешните — до личността. Казвате, че човек трябва да се откаже от своята личност. За какво ще се хване тогава ? Добре е човек да не дава голямо значение на личността си, но какво ще прави с егоизма ? — Той обича себе си. — Де е лошото в тази обич? Като обичащ себе си, ти се отклоняваш от правата посока на обичта. И наистина, който обича само себе си, не е в правия път. Той изпада в положение на детето, което пригръща и'целува майка си, с цел да изтръгне нещо от нея. Щом я предразположи към себе си, то веднага започва да иска от нея бомбони, ябълки, орехи и др. Майката казва: Много добро е моето дете. — Въпрос е, колко е добро. Това дете мисли само за себе си, а майката се заблуждава, че то я обича. Детето не целува и пригръща майка си от любов, но от желание да получи нещо от нея. На първо място, детето има пред вид себе си, своето желание. Егоизмът съществува и в религиозния живот на човека. Ставаш рано сутрин, изправяш се на молитва пред Господа, мажещ и гладиш пред Него, с цел да ти даде неща Случва се, че Той ти дава, каквото искаш. Казваш: Едва се помолих, и Господ прие молитвата ми. Обаче, срещал съм мнозцна, които се оплакват, че с години се молят, и Господ не отговаря на молитвата -им. — Защо не им отговаря? — Защото
54 трябвало те сами да си помогнат, не е нужно да безпокоят Господа. Някой се молил на Господа да му даде ниви за обработване. Това не е Негова работа. Молим се за ниви, за здраве, но не получаваме отговор на молитвата си. — Това е твоя работа, а не на Господа. Ти си дошъл на земята здрав, нищо не ти остава, освен да подържаш здравето си: лягай и ставай рано, не пиянствувай и не преяждай, не се пресилвай. Ако ти е дал-достатъчно здраве, а ти не го подържаш, вината не е в Бога. Ти не живееш разумно, разпиляваш здравето си, а искаш да ти се даде още здраве. Питате: Защо Бог не отговаря на молитвата ни ? — Защото искате това, което ви е дадено. Искаш да станеш учен. Дадени ти са способности. Нищо не ти остава', освен да учиш. Учи, ще станеш философ, професор, какъвто искаш. — Аз се моля. — Знание с молитва не се придобива. Ако се молиш и същевременно учиш, това е друг въпрос. Казваш: Аз знаех само два-три въпроса от целия материал и, като'се помолих, падна ми се това, което знаех. Не се заблуждавай. Не уповавай на това. Утре ще ти се падне един от най-трудниТе въпроси. Какво ще правиш тогава? Казвате: Толкова години вече сме в Школата и нищо не сме научили. — Много нещо сте научили, но същественото трябва да се знае. — Не сме способни. — Способни сте, но не използувате способностите си, както трябва. Вие. повече критикувате, отколкото работите. Не гледате своята работа, но
55 критикувате, кой как живял, как се обличал, кдк се вЧесвал. — Как трябва да се реши човек ? В Америка, в една област, назначили един добър проповедник. Обаче, веднага се разнесъл слух, че той се реши като жена, с път по средата, на главата. Веднага подали заявление до епископа с молба, да им назначи друг проповедник. Те казвали: Не искаме проповедник, който се реши като жена. Епископът извикал проповедника да чуе и неговата дума. Какво било очудването му, когато видял, че проповедникът нямал никакъв път на главата си. Той бил вчесан по последната мода. Значи, някой пуснал лъжлив слух по адрес на проповедника, и критиката веднага го възприела. Казвам: Често общественото мнение играе роля на барометър. То се произнася за хората, както барометърът за времето, дали налягането е високо, или низко. Обаче, ре е все едно да кажеш, че налягането е високо, или низко — голяма е разликата. КаТо наблюдавам барометъра, някога, при известно налягане, вали дъжд. Друг път, при'същото налягане, времето е добро. Това са изключения. При всички барометри има изключения, но в кристалните барометри са най-малко. Който се занимава с определяне на времето, не трябва да следи само барометрите, но да изучава посоката на ветровете, изгрева и залеза на слънцето, облачността — да бъде метереолог. Някога облаците горе, в пространството, имат една посока, а долу — друга; Ветровете — също. Има ветрове със спирално дви
56 жение. Всичко това трябва да сейма предвид. Някога на небето се явява една пурпурна краска — сутрин, или вечер. Тя показва, че в атмосферата ще стане голяма промяна. Гледаш, небето ясно, чисто, но след няколко часа става голяма промяна. Като знаещ това, скрий се на безопасно място. Който не разбира тези неща, той се любува на пурпурната краска, не подозира, че след малко трябва да co крие от нея. Тя всякога изненадва. И тъй, каквито промени стават в природата, такива стават и в човешкото съзнание. Някрга чувствуваш, че ще стане нещо, тъжно ти е, мъчно ти е, без да знаеш защо. Казваш: Ще стане нещо. Това е процес, който става в подсъзнанието. Не се минава много време, става така, както си чувствувал. Има процеси, които стават в обикновеното човешко съзнание. То се отнася до дребните неща в живота: ядене, пиене, простите отношения. Такова съзнание имат и животните. После човек дохожда до порисоко съвнание в себе си, чрез което схваща радостите и скърбите. Без да е направил няк ква видима грешка, той е тъжен, недоволен от себе си. Някъде отдалеч чутвува, че или по мисъл, или по чувство не се проявил добре. Също така отдалеч чувствува и радостта. Вярващ в нещо, което още не е станало. Вярата има отношение къй самосъзнанието. Вярата съединява мислите и чувствата в едно; прави човека устойчив, стабилен. Тя координира вътрешния живот на човека. Вярата никога не
57 лъже човека. Вярваш, че нещо ще стане така, лли иначе. Както вярваш, така става. Следователно, съществуват няколко съзнания, които действуват в човека: свърхсъзианието, подсъзнанието, самосъзнанието и съзнанието. Свърхсъзианието наричат интуиция. ’ Който е развил интуицията си, предчувствува нещата, които ще се случат даже и в по-далечно бъдеще. Както чувствува, така става, За такъв човек казват, че е мистик. Психологията на различните съзнания е различна. Не е все едно, дали живееш в обикновеното съзнание, в самосъзнанието, в подсъзнанието, или в свърхсъзнанието. Когато минава от едно съзнание в друго, човек претърпява едно болезнено състояние. То се отразява външно върху ръцете: някога ръцете изсъхват повече, отколкото трябва, а някога са много влажни. Организмът е здрав, когато ръцете не са нито много сухи, нито много влажни. Някога ръцете на чрвека са много грапави. Това се дължи на вътрешните стълкновения в организма. То е подобно на ййьлненията, които стават в моретата. Тогава повърхността на водата не е гладка. Казваме: Морето се вълнува. Някога добрите чувства в човека се сменят с лоши, и лошите — С добри. Той се намира под голямо вътрешно напрежение. Всяко вътрешно вълнение се отразява на кожата. Без-да разбира това, човек нипа кожата си, и като забележи, че е корава, грапава, започва да търси причината. Щом намери причината, той може да v урегулира своите мисли
58 и чувства. Ако успее в това, в него настава мир и спокойствие. Той е доволен от себе си, както градинарят е доволен от градината си, която разкопал, обработил и посял. Какво трябва да правите, за да възстановите своя вътрешен мир ? Първата ви работа е да регулирате мислите и чувствата си, да им дадете съответното място; старите възгледи да турите на едно място, а новите — на друго място. Недоволен си, изучавай себе си, да знаеш, защо си недоволен. Движиш се между хората, имаш отношение към тях. Не е достатъчно, майката да знае, че е длъжна да кърми детето си — трябва да знае, кога да го кърми и как да става това. Ако е разтревожена, по никой начин тя не трябва да го кърми. Нека помоли съседката си да накърми детето й, но не и тя сама. Искаш да заколиш една кокошка и започваш да я гониш. Тя бяга, крие се, страхува се. Тя предчувствува, че ще стане с нея нещо лошо, и от страх кръвта й се трови. Обаче, ти я хванеш, заколиш я и я сготвиш, без да подозираш, че тази отрова минава и в твоята кръв. Като знаеш това, не се чуди, отде идат разстройствата и болестите на организма. Ако можеш да залъжеш кокошката и неусетно да я заколиш, добре, но ‘и това не е правилно. Най-добре е да заколиш само онази кокошка, която е готова да се жертвува. Има кокошки, които предчувствуват смъртта и са примирени. Заколиш ли такава кокошка и я изядеш, ще придобиеш добро разположение. Ще изядеш
5» кокошката и ще си кажеш: вкусна беше тази, кбкошка. Сега аз ви навеждам тия факти, за да имате ясна представа за своя живот, да знаете,, де се крие причината на страданията. Вървиш по улицата, срещаш един професор, поздравявате се и продължавате пт»тя си. В това време чуваш някакъв болезнен стон. Обръщаш се и виждаш, че професорът паднал на земята и силно ударил ръката си. Веднага го хващаш и придружаваш до университета. Чудиш се, защо е паднал. Има причина за това. Професорът се разтревбжил още у дома си — имал разправия с жена си. Силно смутен, той не могъл да запази равновесието си и изговорил лоши думи» Причината може да бъде и от друг характер» но важно е, че всяко физическо падане има своя дълбока психическа причина. Някой се моли на Бога, но през всичкото време в ума му се въртят неговите кредитори, не го оставят свободно да се моли. Изобщо, за всяко страдание има индивидуални и колективни причини. Щом намери причината, човек лесно се справи със страданието си. Често получавам писма и телеграми от провинцията, че някой брат или сестра заболели, искат от мене съвет. Аз мога да дам съвет» но какво ще правите вие ? Ако оставяте на мене да свърша всичките' работи, за вас няма да остане нищо. Защо не се съберете по няколкозаедно и не направите обща молитва? Колкодуши от вас умряха преждевременно? € мо
60 лихвата си, с участието си към болния, вие можехте да го задържите по-дълго време на земята. Казвате: КакваТо е Божията воля, това ще стане с него. — Така е, но Божията воля е да си помагате взаимно. Някой се намира в затруднение, или е без служба. Помолете се за него. Щом всички се молят, Бог ще отговори на молитвата ви. Дойде някой при мене и ми казва: Ако искаш, можеш да ме излекуваш. — Ако искам, мога да те излекувам, но и ти трябва да искаш. Три фактора играят роля в човешкия живот: Господ, твоят ближен и ти сам. Следователно, ще оздравееш, ако Бог иска, ако аз искам, и ако ти искаш. Достатъчно е да липсва един от трите фактора, за да не се нареди работата. Какво трябва да направиш, за да иска Бог твоето оздравяване? Дойде един цигулар при вас, и вие искате да ви свири. Казвате: Ще свириш вън. — Не мога да свиря вън, дъжд вали. — Нищо, ще тц турим качулка и наметка. — Свирил ли си на влага, с качулка и наметка ? Пръв ти дай пример, и аз ще те последвам. За свиренето и пеенето са нужни специални условия. Човек не може на всяко място н по всяко врем да пее и свири. Болният пее ли? Като оздравее, пее. Като нареди работите си добре, пак пее. Като си пийне малко и развесели, българинът започва да пее. Имахме един познат, наричаха го Иван владиката. Той беше учен човек, знаеше френски, арабски. Като говореше с хората, миваваше за сериозен човек. Той казваше: Не се живее
61 лесно на земята, трябва много да се мислиОбаче, отвреме навреме, той обичаше да се отбива в кръчмата и да си пийне едно кило винце. След това ставаше весел и казваше: Глупаво е човек много да мисли. По-леко трябва да се живее. Като изтрезнее, пак ставаше сериозен. Щом пийне, развеселяваше се. Човек трябва да бъде весел и без винце. Ако е за пиене, нека пие най-мйого от 25 — 50 гр. вино, да се тонира. Лошото е там, че като пийне една чаша, постепенно увеличава. Като изпиеш една чаша, престани, не увеличавай чашите. — Да не пием ли старо, 20 годишно вино? Ако виното ти действува добре,'пий само 25 грама, по никой начин повече. Добре е да не пиете вино, освен като лекарство. Мнозина изпадат в особени специфични състояния, подобни на опиването от вино и се чудят, коя е причината за тях. Работете върху себе си, да се справите със своите специфични състояния, които ви измъчват. Има специфични състояния, подобни на тези от тесни обувки. Поръчаш си обувки, но се оказват-тесни. Обущарят казва: Поноси ги малко, докато се раз-пуснат. — Те ще се разпуснат, но ще направят мазоли на краката ми. — Ще ги турим на калъп. — Късно ще бъде вече. Важно е да ми направиЩ по-широки обувки, да не ме убиват. — Ще наложа изкуството си с такива безформени обувки. Значи, за твоето изкуство ще нараня краката си. И аз съм имал неприятности с обущари. Някой иска да ми направи хубави
•62 обувки, тесни, спретнати, без да държи сметка за краката ми. Казвам му да ми вземе мярка точно по крака и след това да пусне поне един •сантиметър и полована повече на широчина. — Няма защо толкова шйроки! — Направи ми ги, както искам. — Ще се изложа пред обущарите. — Не се страхувай. Хубавите обувки се познават. Всеки от вас е обущар. Направете си такива обувки, от които сами да се задоволите. Ако ти сам не се задоволиш, никой не може да те задоволи. Недоволен си, че лоша мисъл влязла в ума ти. — Вината е в тебе. Защо я допусна? — Окръжаващите са виновни. — И те са виновни, но отчасти. По-голямата вина е в самия човек. И тъй, като говорим за новото разбиране на любовта, имаме пред вид проявите й в различните съзнания. Тя се проявява в съзнанието по един начин, в самосъзнанието — по друг начин, в подсъзнанието — по трети, и в свърхсъзнанието — по четвърти начин. Това, което , хората наричат любов, не е никаква любов. Характерна чърта на любовта е, че тя уравновесява силите в човешкия организъм. Дето влезе любовта, там противоречията изчезват. Който обича, той е досетлив, той има силна интуиция. Той знае нуждите на човека и веднага ги задоволява: ако е гладен, ще го нахрани; ако е жаден, ще го напои; ако е болен, ще му помогне да оздравее по-скоро. Вън от човешкия ум, любовта не съществува. Казваш: Много те обичам. — Това е афектация. Любовта изключва
63 афектите. От Божествено гледище, любовта повече дава, по-малко взема. Ако не даваш, не можеш да любиш. Първо ще даваш, после ще вземаш. Първо ще посееш житото на нивата, а после ще вземеш от посятото. Може цял живот само да даваш, да сееш на нивата. В другия живбт ще вземеш, каквото си сял. Всяка добра постъпка, направена на когото и да е, един ден ще се върне пак при тебе. Всяко добро желание, отправено към някрго, един ден ще донесе плодовете си пак на тебе. Може ли ученикът да учи добре и да не бъде добре поставен пред своя учител? Ако си царски син и не учиш, колкото и да искат да ти помогнат професори'те, в края на краищата, всички ще признаят, че не обичаш да учиш и ще ти поставят слаби бележки. Ако не учи, професорите ще кажат на царя, че синът му не учи, за да достави на преден план втория син. Ако и той е неспособен, да постави на първо място, за наследник, третия син. Всеки има по един наследник в себе си, който доскоро е живял в областта на самосъзнанието. Скоро ще бъде в областта на свърхсъзнанието. Различните съзнания разполагат с различни методи за работа. Молиш се, но нямаш никакъв резултат-. Вместо да се подобри състоянието, ти ставаш по-неразположен. То показва, че тсръвообръщението ти не е добро, не си ял добра храна. — Какво си ял ? — Баница. — Пресни ли бяха материалите на баницата? — Не бяха пресни, но баницата беше направена добре. — Не яж такава баница. По-добре свари
64 няколко картофи, обели ги и ги яж със солчица. Те представят вкусно и здравословно ядене. Който иска да създаде характер в себе си, да се храни с проста, но чиста, здравословна храна. При това,-всеки сам трябва да си прислужа. Всеки трябва да си знае, каква храна отговаря на неговия организъм. Всеки има своя любима храна илй плодове, които му подхождат. Между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Следователно, ако не можеш да избереш храната си, не можеш да подбереш и мислите -си. Щом избираш добра храна, ще избираш и добри мисли. Чистата и здрава храна не се вкисва. Можеш ли да кажеш същото и за мислите ? Какво означава думата вкисване? Вкисването не е разлагане. То е първият процес при подквасването. Ще чакаш млякото да се подкваси и тогава ще го ядеш. Ако ядеш вкисната храна, ще се разболееш. Като знаеш това, пази се от вкиснали мисли. За да не става вкисване, всеки търси добра подкваса. Любовта, истината, знанието са особен вид подкваси, с които човек може да си служи. Сега ще ви дам работа за цяла седмица. Мислете за вярата и влиянието й върху човешкия живот. Мислете за благородните чувства, върху жертвата. Често религиозните мислят за онзи свят, да отидат между ангелите, там да живеят. Как ще отидете мджду ангелите, като не познавате-характера им? Ангелите се отличават с абсолютна чистота. За да отидеш между тях, и ти трябва да бъдеш чист. Имаш
65 ли тази чистота? Ангелът има чисти мисли и чисти чувства. Те се сливат в едно, не както в човека. Ангелът не различава мислите от чувствата си, защото между тях има пълна хармония. Дойде ли до човека, там нещата са разединени: често чувството е в противоречие с мисълта. Това произвежда дисонанс в човешкия живот. Както в музиката се явяват дисонанси и се изправят, така и в човешкия живот има много дисонанси, които трябва да се изгладят. Откога датира музиката в живота? — От създаването на човека. Някой казва: Да имам пиано, или друг някакъв инструмент! — Ти имаш най-стария инструмент. Не си ли доволен от него? — Кой е този инструмент? — Ларинксът. Никакъв инструмент не може да се сравни с човешкия ларинкс. Само едно се иска от вас: да го развивате правилно. (Учителят свири с цигулката и пее: „Всичко старо си отива. Иде зората на новия живот. Старото не може вече да живее. Животът нов ще остане на земята.“). Старият, грешният живот, който носи хиляди страдания и неволи, си отива. Щом си отиде, ще му благодарите, защото и той донесе нещо добро. Изпейте песента „Всичко в живота е постижимо“. — Кога ? — Когато доброто е основа, разумността — цел, а духът гради светли бъднини. Ще спрем дотук, ;ще оставим песента незавършена. И това е хубаво. Такива са условията на физическия свят. Много неща на земята губят своята красота — заличават се.
66 На земята красивите неща губят своята музикалност. Не е лесно да подържаш своето музикално разположение. Въпреки това, пейте, да залазите музикалното си разположение. Който пее, малко боледува. Ако заболее, лесно се декува. В това отношение, музиката е добро лечебно средство. Който пее, по-добре мисли. Доказано е, че музикалното чувство е добре развито във всички поети, художници, философи. Като ви наблюдавам, виждам, че музикалното чувство не е еднакво развито у всички. За да го развиете, пейте и като здрави, и като болни; и като разположени, и като неразположени. Така ще развивате и волята си. Не е лесно да те боли счупеният крак, и да пеещ. Герой трябва да бъдеш. Вие се страхувате да пеете, да не вземете фалшиви тонове. Пейте у дома си, когато сте сами. Кой ще ви слуша ? Важно е да се упражнявате. Ангелите пеят хубаво, но те се упражнявали хиляди години. — Нямаме условия. — Къде ще намерите условията, в музикалната академия ли ? И това ще бъде, но първо се иска предварителна подготовка. После ще ви приемат в музикалната академия. Пейте, за да развивате и мисълта си. Всеки трябва да пее, като условие за подобряване на здравето. Пейте, колкото може повече. Дръжте в ума си мисълта за пеенето, като условие за здравословното състояние на човека. Порено вие пеехте по-добре, затова и в духовно отношение бяхте по-добре. Сега пеете по-малко, и в духовно отношение отпаднахте.
67 ТОва е причина и за честите заболявания между вас. — Сега ли е време за пеене? — Вие сте в положението на евреите, когато ги взимаха в плен. Те си казваха: Свърши се вече нашата песен. Може ли да бъДеш пленник и да пееш? Казвам: В каквото положение да се намираш, пей! Само така ще се освободиш от дявола. Той бяга от пеенето и от молитвата. Т. м. 18. Лекция от Учителя, държана на 18 януари, 1933 г. София. — Изгрея.
Новата песен Размишление. Ще прочета 4 глава от Посланието към Ефесяните. Един от стремежите на хората е да придобиват знания. В стремежа си да придобиват повече знания, те приличат на музикантите, които се състезават, кой да излезе по-голям виртуоз, да се прослави пред хората. Същото състезание се забелязва и в религиозния живот. Като влезе в религиозно общество, човек проявява амбиция да се състезава с окръжаващите, да излезе по-голям виртуоз в духовно отношение. Не е лошо да се състезава човек, ,но това е външната страна на живота. Някога външната страна е човешка, а вътрешната — Божествена. Някога е обратно: външната страна е Божествена, а вътрешната — човешка. Значи, не всякога вътрешната страна е Божествена. Трябва да различавате тези неща, да не изпадате в противоречия. „И тъй, аз узник в Господа, моля ви, да ходите достойно на званието, в което бидохте призвани; с всяко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение, да си претърпявате един друг с любов.“ (— 1 и 2 ст.).
69 Какво значи достоен ? Това значи, да ходи човек изправен, с дигната глава, с изправен гръбначен стълб, като войник, който отива на бойното поле. Достойнството се отнася до външната страна на живота. Ако нямаш достойнство, ти се смущаваш, свиваш се, не си уверен, дали ще успееш. Ученик, който знае уроците си, има самосъзнание; който не знае уроците си, свива се и си мисли, дано учителят не го вдига днес. Той се крие от погледа на учителя, няма достойнство. Същото виждаме и в религиозния живот на човека. Той може да се свива — няма достойнство; може да ходи изправен, с достойнство. Това не е за упрек, но външното държане е резултат на вътрешното състояние на човека. „Смиреномъдрие, кротост и въздържание.“ Това са качества на човека, които трябва да се преведат. Смиреният не е слаб човек, напротив, той е силен. Който не разбира това, казва, че смиреният е слаб човек. Лъже се той, силата на човека се крие в смирението. Казват за някого: Той е кротичък. Искат да кажат, че е слаб. Не, слабият не може да бъде нито кротък, нито смирен. Кроткият и смиреният е високо добродетелен. Когато слабият иска да Стане силен, той върши престъпление. Смиреният никога не върши престъпление. Следователно, светът се нуждае от силни хора, които са готови да станат слаби, а не от слаби, които се стремят да станат силни, да заповядват, да управляват.
70 „Един Господ, една вяра, едно кръщение.“ (— S ст.). „Един Бог и Отец над всички, Който е над всички, чрез всички и във всички нас.“ (—6 ст.). под „един Господ“, разбираме мекия елемент в човека. В този Господ ти вярваш. Господ се проявява в мекотата, която осмисля нещата, а Бог— в силата. Когато говорим за външния Свят, разбираме Бога, а когато говорйм за вътрешния Свят, разбираме Господа, които украсява нещата. „И Той даде едни да са апостоли, други — пророци, други пък благовеСтници, а други пастири и учители.“ (— 11 сТ.). ' „За усъвърШенствуване йа светиите в делото на' Служенето, в назиданието на делото Христово.“ (— 12 Ст.). Значи, не Се проповядва на простите хора, а на светиите; те да се усъВършенствуват в Служене. Така разбира апостол Павел. __ . „Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познаването на Сйна Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта, на Христовата пълнота.“ (— 13 ст.)» „И да се облечете с новия човек, създадения по образа на Бога в правда и в светост на истината.“ (— 24 ст.). " „Затова отхвърлете лъжатй, и всеки с ближнаго си говорете истина; защото сме удове еДин на друг.“ (— 25 СТ.). Помнете: „В правда и светост на истината. „Отхвърлете лъжата, защото човек сам се
71 лъже. — За кого е писана тази глава? — За мнозина. Злото и доброто, за които е писано. Се отнасят до онези, които разбират и които могат да ги използуват. Човек трябва да се стреми към правилното разбиране на нещата. 1 Питате: Де е Бог ? Де е мястото на мисълта ? Де е мястото на чувствата? — Мисълта е в мозъка, а чувствата — под лъжичката. — Де е волята на човека ? — В ръцете и краката. Като се говори за ръце и крака; обикновеният човек разбира едно, а ученият — друго. Под ръце и крака разбираме органи за движение и работа. С краката човек ходи, изминава пътя, който му е определен; с ръцете той работи, свършва работата, която му е дадена. Под ръце и крака, ученият разбира волята, т. е. разумното начало в човека. Глупавият се движи безцелно и върши глупости; разумният, обаче, се движи съзнателно и работи, върши добри дела. В историята на човечеството няма да срещнете глупав човек, койтода е свършил едно гениално дело. Глупавият казва: Днес съм глупав, но все ще поумнея някога. Една турска пословица казва: яНе било на 50 те, та ще бъде на 90 те.“ Ако като млад не си умен, като стар никога-няма Да бъдеш умен. По-скоро очаквай да оглупееш, отколкото да поумнееш. — Сега не разбирам този въпрос, но после ще го разбера. — Ако сега не си го разбрал, и после няма да го рАзбереш. Ако ябълчната семка очаква да придобие своите качества след посаждането й в земята, тя-е загубена. Семката трябва да съдържа качествата
72 си преди посаждането й в земята. Посади ли се веднъж, тя трябва да очаква благоприятните условия, за да израсте. Днес всички хора очакват да придобият нещо отвън. — Не, сега ще ви се дадат условия, за да израсте това, което е вложено във вас. Лошите условия — мъчнотии, страдания, несгоди са външни стимули, които заставят вложеното в човека да се прояви. Дошла една мъчнотия — нищо qt това. Тя е вълна, която ще отстраниш с крака си и ще продължиш пътя си. Дошла скръб в живота ти — ще я хванеш с ръцете си, ще я туриш настрана и ще вървиш напред. Дошъл страхът, цял трепериш, сърцето ти ще изкочи навън. — Има ли нещо лошо в страха? Треперенето на сърцето показва, че си жив. Сърцата на всички живи хора треперят, туптят. Ще кажете, че това са противоречия. — Така е, без противоречия не може. Те са за силните, гениалните и великите хора. Когато страдаш, небето гледа на тебе с доверие, като на човек, който може да свърши една добра работа. Ако не страдаш, то гледа на тебе снизходително, като на човек, който не може да работи. Следователно, радодй се, че страдаш. Ако 11ямаш страдания, съжалявай за това. Дойде някой при мене и казва: Знаеш ли, колко страдам? — Какво от това? Щом страдаш, ти си човек, който работи. От тебе ще излезе нещо добро. Като говоря така за страданията, не искам само да ви утешавам и насърчавам, но казвам, че страданията са потик,
73 чрез който вложеното в човека расте и се развива. Божественото расте при страданията. Щом е така, не го спъвайте. Оставете го да израсте и да се развива. Който не разбира този закон, тъкмо израсте Божественото, той го отчупи. На другата година отново израсте, но той пак го отчупи. Така продължава човек, докато найпосле се умори да го чупи и го оставя вече свободно да расте. Няма случай в живота, когато Божественото е спряло своето развитие. Кога и да е, то ще израсте, но ще закъснее в развитието си. На Изгрев имаше едно малко, слабо дръвче, което едва беше израсло. То беше на път, дето минаваха всички: този го стъпче, онзи го стъпче, така, не можеше да расте свободно. Най-после му се даде възможност да израсте. Мястото му не било добро, трябвало да се извади оттам. Оставете дръвчето да си расте свободно. То не иска да умре и казва: Ако на Изгрев не мога да израсна, къде на друго място ще израсна? — Какво да правим с това дръвче ? — Елате, ще ви кажа, какво да правите. Вземете няколко колчета, забийте ги около дръвчето, съединете ги с тел и ще видите, какво ще стане. Щом престанаха да стъпват върху дръвчето, в скоро време то се съживи и започна да расте. — Не е на добро място посадено..— Според хората, някои неща не са на мястото си, но според Бога, са точно на място поставени. Мнозина очакват да получат всичко наготово, да им дойде някакво откровение. И това
74 йоже, но докато получат откровението, ще бъде късно. Те ще се огледат еди» ден в огледалото и ще видят, че са остарели. Искат да ходят, не могат, краката им не държат. Все придобиват, все очакват нещо, докато един ден всеки за себе си ’ каже: Нищо не придобих. — Не очаквай да придобиеш нещо следната година. Каквото искаш да придобиеш, гледай да го придобиеш още днес. Не очаквайте да получите нещо отвън. Ето, аз ви говоря, но това е условие за вас. Вие трябва да работите, да използувате условията. Като четете Писанието и други книги, всичко превеждайте, за да се ползувате от него. Нека в ума ви остане само една дума, но съществена, върху която може да мислите. Често говорите за вярата. — В какво вярвате ? — В любовта. — По-хубаво .нещо от любовта няма, но как я прилагате ? За да разбера, как прилагате любовта, гледам, на какво разстояние се поставяте един от друг. Видя ли, че някой се приближава много близо до мене, зная, че той иска да взима, а не да дава. Докато хората се пригръщат и целуват, те само взимат. Слънцето близо ли едо нас? То е на грамадно разстояние от нас, въпреки това, изобилно и непрестанно дава. Не мислете, че ако сте близо един до друг, само тогава можете да давате. Неразбраните неща са далеч от хората, а разбраните — близо. Следователно, акр се разбирате, вие сте близо; ако не се разбирате, сте далеч. Разстоянието между хората зависи
75 от Взаимното им разбиране. Близо си до някого, ако те разбира; ако не те разбира, ти си далеч от него. Истинската близост означава разбиране между два умя, две сърца, две души и два духа. Няма по-красиво нещо от тази близост. Като знаеш това, не търси Бога отвън, не желай да бъдеш близо до Него. Желай да Го разбираш. Щом разбираш Бога, Той ще се всели в тебе. Казваш: Познавам този човек, разбирам го. — Как го позна ? — Огледах го от главата до краката и разбрах, че е добър човек. — Докато делиш хората на добри и лоши и от добрите очакваш нещо, а от лошите нищо не очакваш, ти си в света на илюзиите. Някой може да не е добър, но това не ти дава право да го пренебрегваш. Съзнанието му още не е пробудено. Един ден той ще се пробуди и ще прояви доброто в себе си. Днес той води два живота едновременно: външен и вътрешен. Как ще живееш добре с него? Знай, че всеки човек е условие за тебе, чрез него да придобиеш, нещо. И ти си условие за него, той, да придобие нещо чрез тебе. Никой не е пратен на земята да слугува на другите, нито да им господарува. Слуга и господар, това са временни условия в човешкия живот. В едно отношение, майката и бащата' са слуги, а в друго отношение — господари. В едно отношение, синът и дъщерята са слуги, а в друго отношение — господари.
76 Какво се разбира под понятието слуга? В Писанието, най-почетно място се дава на слугата. Когато Бог изпрати Своя възлюбен Син на земята, даде Му почтената служба слуга нй човечеството. За тази служба, именно, Христос мина през такива страдания, каквито никой досега не е минавал. Той беше подложен на поругания, обиди, оплювания, докато най-после Го разпнаха на кръст. При това, положение, Христос не можа даже да се оплаче, и се обърна към Бога с думите: „Отче, прости ги, те не знаят какво правят“. Христос научи нещо •от страданията, разбра, как трябва да се помага на хората. И вие, като сте дошли на земята, все ще научите нещо, ще кажете иа Баща •си, какво сте научили. Всички имате изпитания, страдания и мъчнотии, без да знаете, защо идат те. Имате дарби и способности, без да знаете, защо ви са дадени. Много неща имате, но много неща сте изгубили, заложили сте ги. •Сега трябва да работите, да ги откупите. В света съществува един голям бит пазар, дето се купуват заложените вещи. Какво сте заложили, не е' моя работа да ви разправям. Ваша работа е да си ги откупите. Аз нямам време да отварям архивите, да ви показвам, какво сте заложили. Вие сами ще си спомните това. Заложени неща са тези, които не растат и не се развиват/ Имаш дарба, която не расте. — Защо ? — Заложил си я. Имаш мисли, чувства и постъпки, които не се прдявяват. — Защо ? — Заложил си ги.
IT Казано е в Писанието: „Ние сме удове“.. Под уд хората разбират орган, в ограничен смисъл на думата. Обаче, в широк смисъл под уд се разбира орган на Божественото тело Няма по-добри условия за човека от тези, да бъде уд на Божествения организъм. Ти влизаш в един организъм да помагаш. Ти ще помагаш, ще бъдеш носител на Божественото, но и на тебе ще помагат. Като ви говоря така, вие мислите, че съм недоволен от някого. — Недоволството е човешка работа. Защо ще съм недоволен ? Ако не сте направили баницата, както трябва, или материалите не са пресни, ще ви кажа, че не харесвам баницата, без да бъда недоволен. Обидата, недоволството са лични работи. Аз не искам нито баницата ви, нито яденето ви. — Не' сме добре облечени, окъсани сме. — Това е ваша работа. Ако сте добре облечени, вие ще се радвате; ако не сте добре облечени, вие ще скърбите. Някога аз се радвам на окъсаните дрехи. Какво ще кажете за разпуканата и скъсана обвивка на ореха? Докато е със здрава обвивка, орехът стои високо на дървото. Щом. започне да се къса обвивката, орехът слиза на земята. След това ще взема един камък, ще чукна ореха и ще му кажа: Хайде да отидеш на училище! Ще минеш през царската врата — устата, дето те чакат професори; да те възпитават и учат. Това е алегория. Казвате: Да не е тази уста,' това гърло, по-леко ще се преживее.—Това гърло е на мястото си. Ако то не се
78 отваря и затваря, ти нищо няма да научиш. Първо, Божието благословение минава през гърлото, после отива в стомаха, оттам — в белите дробове и най-после се качва в мозъка. Ако не е така, ти не можеш да реализираш твоите мисли. — Как ли живеят ангелите ? — И те имат същите удове, като хората, но не постъпват като тях. Ангелът има нос, но не се секне като хората; той има уста, но не плюе като хората. — Как се разбира това? — Не може да го разберете. За вас е важно да разберете себе си. — Ти разбираш ли ангелите? — Разбирам ги по-добре от вас. Всеки ден се срещам и разговарям с тях. Колко хубаво се разговаряме I Ангелът не ме разглежда от главата до петите, като вас. Той не се съмнява в мене. Ако ми пише писмо, в него няма нищо двусмислено. Хубави писма пишат ангелите; те иматотлйчен език. Всяка дума, казана от тях, е точно на време и на място. Хората са ме лъгали много, но досега нито един ангел не ме е излъгал. Като срещна добър човек, за мене той е въплътен ангел. ’По това се отличава добрия от лошия човек. И разумният .човек, който служи на Бога, е въплътен ангел. — Аз мога ли да ъда ангел? — Да, от тебе зависи. И ти може да бъдеш ангел, но да не знаещ това. Някога си ангел, без да съзнаващ това; някога носиш името Ангел, без да си такъв. Ангелът е същество с чиста мисъл, с голяма интелигентност, със светъл ум. Той не разбира, кое заставя хората да грешат. Понеже пътят към
79 злото и греха е затворен за ангела, той се чуди, как е възможно човек да греши. И започва да прави своите изследвания, да намери причината да греха. Така, той дохожда до заключението, че малка причина е заставила човека да греши. Въпреки това, той се чуди, как е възможно, такава малка причина да произвежда греха. Някога, най-малкото раздвижване на въздуха е причина да изгуби човек равновесието си. Достатъчно е да се мерне нещо пред очите му, или да лъхне отнякъде вятър, за да каже той: Не вярвам вече в никого! В заключение, ангелът казва: Деликатно същество е човекът. Ангелът влага повече топлина в живота на човека, но работите му не вървят добре. Той разширява прозорците му, внася повече светлина, но работите му пак не се нареждат. Ангелът среща един човек, който му се оплаква: Знаеш ли, каква горчива дума ми казаха? Ангелът се чуди, как е възможно, една дума да мине през ухото и да се отрази като горчевина в усуата! — Много горчива беше тази дума. — Отде знаеш, че е горчива? — пита ангелът. Кажи ми, каква беше тази дума ? — Чух я с ушите си, и тя се отрази зле върху мене. — Помни, горчивите думи не влизат през ухото. Горчивите думи са заблуждения и криви мисли и чувства. Ти си мислиш, че някой ти казал горчива дума. Всъщност, тя не е горчива. Какво ти казал? Че си невежа. Възразяваш: Аз да съм невежа? — Разбира се, че ти си невежа, даже и простак си. Ти си толко
so ва голям простак, че можаха да те излъжат да влезеш в утробата на майка си и там, в затвора, да прекараш цели девет месеца. След това, да те возят в количка две-три години и най-после, като пораснеш, да станеш философ и да питаш хората: — Знаете ли, кой съм аз ? — Да, знаем, онзи в количката. Мнозина ме питат, де съм роден. — Никъде не съм се раждал. — В количка не са ли те возили? — Не. — Как така? — Нали в окултизма се говори за новораждане, т. е. два пъти роден. Ако е въпрос за раждане, аз и десет пъти съм раждан, но съм изведнъж роден. Впрочем, това са недоказани факти. За мен думите „роден“ и „нероден“ нищо не означават. Те са далечни, отвлечени понятия. Далечни са малките неща, а близки са • големите; далечни са неразбраните неща, а близки — разбраните. Сега аз ще ви питам: Коя дума е горчива? Всяка криворазбрана дума е горчива. Ти мислиш дълго време върху тази дума и, като неразбрана, тя произвежда горчевина в устата ти. И лошата дума произвежда горчевина. По отражение, гоевината се предава н на устата. Всъщност, твоят ближен е нямал намернние да те огорчи. Недоволният се запитва, защо Бог го е създал лош, защо не го е направил талантлив, гениален, да се справя лесно с мъчнотиите си. Това е крива мисъл, която отваря вратата на недоволството. То е старият господар, който отвреме навреме те посещава. И ти изпълняваш неговата воля. Ста
81 рият ти господар те товари и разтоваря по свое желание. Така постъпват с кираджийските коне. Питаш: От кои съм аз ? — Ти си от свободните коне, които пасат свободно в гората. Ти си от свободните моми, които само обикалят хорото, докато някой момък им се усмихне. —Слушай, не се лъжи ! Същото казвам и на момъка : Не се лъжи I Не приемай китката от момата. Късаните цветя са човешките лъжи. С китката момата иска да каже: Каквито са цветята в китката, ткъв ще стане и твоят дом, когато аз влеза в него. Момъкът туря червен пояс на кръста си, с което иска да каже на момата: Виждаш ли този пояс, такава ще те направя — бяла и червена. — Да, но този пояс е краден. Момъкът взел вълна от гърба на овцата, боядисал я червено и с това лъже момата, че ще я направи щастлива. С краден пояс щастие не се постига. Не е лесно да станеш щастлив. Ако аз бях мома, нямаше да се лъжа от червения пояс на момъка. Вътрешната връзка между хората не трябва да се основава на външните неща, които внасят разочарование. Сега, не мислете, че това се отнася до вас; не ч казвайте, че и вие сте постъпвали по същия начин. Не се занимавайте с миналото. Някой посещал кръчмата, пил до забрава, след което го набили хубаво. Аз не се спирам върху това. Има между вас, които никога не са посещавали кръчмите и не са пили. — Какво да се прави? — Не ходи в кръчмата. Не поз
83 волявай на кръчмаря да те бие. Щом допускаш това, ти си бил пиян. Дойде ли кръчмарят срещу тебе, ти пръв трябва да го събориш на земята и да му кажеш: Нямаш право да продаваш вино, да опиваш хората. И дяволът е кръчмар. Като дойде при тебе, той ти казва само една дума, която пуска бръмбар в главата ти. Тази дума е като чашата с виното. Щом изпиеш чашата, пожелаваш втора, трета, докато се навиеш съвършено и казваш: Аз ще му дам да разбере, кой съм! Защо трябваше да пиеш толкова вино ? — И аз сам $е зная. — Аз съм виждал сестрт и братя, които се напиват, макар че минават за духовни. Срещне ги някой и ви каже, какво се говори за тях. Те веднага кипват и започват да се разправят. Аз извикам брата или сестрата и казвам: Имам хубаво 20 годишно вино. Искаш ли да ти дам от него? — Искам. — Пиеш, но скоро стомахът ти се разстройва. След това трябва да вземеш рициново масло, за да се изпотиш и прочистиш. После, като изтрезнееш, казваш: По-добре да не бях пил. — Прав си. По-добре да изпълняваш Божията воля, отколкото-да пиеш. И аз, като ставам рано сутрий, първата ми задача е да изпълня волята Божия — да обичам онова, което Бог е създал. Във всичко да виждам Неговото величие и красота. Така, аз не се спирам върху човешките прояви и отношения към мене. Аз нося кърпичка в джоба си и щом ми дойде на ума да кажа нещо не на място, веднага отварям кърпичката и плюя
$3 в нея. — Не трябва да плюеш в кърпата. — Това е моя работа. Научете се да превеждате ватата. Ако се занимавате с лишенията, при които живеете — нямате дрехи, обувки, въглища и др., светът никога няма да се оправи. Изкуство е, при цай-големите страдания, да се яви у тебе любовно чувство към всичко живо. Жиротт ти те се измени и осмисли. Затова ,е нужда вяра в живия Господ, Който е в тебе. Това значи, да се махне камъкът на твоя гроб. Този камък потиска душата на всеки човек. Той е същият, който затиска и покълващото семе. Ако не може да израсте, семето или ще се изкриви, или ще заглъхне. Следователно, махни камъка от душата си, за да могат цсички ддрби и способности да растат на свобода. Не го ли отмахнеш, ти сам ще се осакатиш. Сега, като ви говоря така, аз не искам да отвличам вниманието ви от вашите интереси, нито искам да кажа, че нямате знания. Напротив, вие икате толкова много знания и добродетели, че не знаете, как да се справите с тях. Вие имате толкова много костюми, че не знаете, кой от тях да облечете. Според мене, седем костюма ви са достатъчни: за всеки ден бт седмицата по един костюм. Кой костюм ще облечете седмия ден, когато отивате ври Бога? Тогава ще .облечете най-хубавата си дреха — дрехата на любовта. Като облечеш тази дреха, лицето ти ще бъде весело и засмяно. Ще кажеш: Татко, свърших работата, която ми беше
84 определил. Бог ще се усмихне и ще си каже: Имам един син, на когото мога да разчитам. Велика наука е да знаеш, как да изпълняваш волята на своя небесен Баща. Това не е лесна работа, както не е лесно да свириш и пееш. Големи мъчнотии е минал музикантът, докато си пробие път. Едно време, когато започнах да свиря на цигулка, всички ми казваха: „Цигулар къща не храни.“ Въпреки това, аз продължавах да свиря. Първият ми учител беше добър, даде ми основните правила на цигулката. Вторият ми учител беше чех, гениален музикант. Той се вдъхновяваше от музиката. Аз го слушах с удоволствие, когато свиреше. Близките ме питаха, какво ще постигна, като се науча да свиря. Музиката не е най-необходимото нещо в живота. — Не е най-необходимото, но е много важно нещо. Тя върви паралелно с живота. От 25 години аз се занимавам с въпроса за отношението на музиката към човешката душа, какво възпитателно въздействие има тя върху човека. Дойдох до заключението, че човек не може да свърши работата си, както трябва, ако не е музикален. Музикалното чувство в човека е проводник и трансформатор на силите в природата. Колкото пъти съм се натъквал на мъчнотии и трудности, всякога съм се допитвал до цигулката, какво трябва да правя, за да ги разреша правилно. Човек среща мъчни задачи в живота си, които трябва да реши. В' помощ му иде музиката. Тя прави чудеса.
85 Ще ви приведа един пример за въздействието на музиката. Преди години живях във Варна. Хазяйката ми имаше дюкян в къщата си, който даде под наем на един кръчмар. Всяка 'вечер се събираха хора в кръчмата, които свиреха и пееха по цели нощи. Невъзможно беше да се работи вечер, но не можеше и да се спи. Мислех си, какво да правя. Казах на хазяйката да помоли кръчмаря да не вдигат толкова шум,’ но той не я послуша. Дц излеза от квартирата си, и това не направих. Най-после, рещих да си послужа с музиката. Една вечер, при най-голямата врява и вик в кръчмата, взех цигулката си и започнах да свиря. По едно време слушай, в кръчмата настана тишина. Един след друг, посетителите напуснаха кръчмата. Не се мина много време, и кръчмарят напусна този дюкян, премести се някъде, далеч от нас. Кръчмарят напусна къщата, но аз зная, колко ми костуваше това свирене. Реших в себе си: Втори път няма да свиря това парче. Ако химикът, със задушливите газове, произвежда известен ефект на далечни разстояния, защо музиката, със своите тонове, да не произведе известно влияние върху умовете и сърцата на хората ? Всеки музикант трябва да познава силата •на своята музика и въздействието й върху човека. Аз нямам пред вид разрушителното действие на задушливите газове, но говоря за благотворното влияние на музиката. Колко време трябваше да свиря онази вечер, за която ви споменах, за да въздействувам на хората да не пият. В края на
86 крантата, а кръчмарят стана почтен човек, напусиа занаята си и започна друга работа. В първо време, хазяйката изгуби малко материални средства, но после положението й се Недобри. Тя даде дюкява си за бйкалйиця и беше по-доволна. ' Голяма ейля се крие в музиката. Трептенията, който вложих й цигулката, разрушиха трептенията па випопийците. — Имаш ли право Да постъпваш таКа? — Има ли право кръчмарЯТ да Събира хората около себе си и да ги опива? — Той трябва да се прехранва, да подържа семейството си. Само с кръчмарство ЛИ Може човек да се прехранва ? Ето защо, като дойде дяволът при вас, пейте и свирете. — Какво да Иеей или да свирим? — Българинът с тамян прогонва дявола. Едно е важно: или да прогонете Дявола, или да го заставите да ви се Прдчинява, да го направите слуга. Когато дойде небесното войнство при Христа, пяха му песента: „СВет, свет, Господ Саваот. Значи, и вие трябва да поете такава песен, която да има дълбок смисъл. Ще свирите и пеете така, че да Постигнете целта си. Разстоянието от главичката На цигулката докрая е всичко 32 см. В Тези 32 см. се крие магическата сила на цигулката. Музикантът трябва. да е свирил наймалко 20 години на цигулка, за да владее позициите, да може лекр, естествено, да минава оТ една позиция в друга. Колкото по-нагоре отиЦа, толкова по-големи мъчнотии среща. Понеже местата На тоновете в цигулката не са опреде
87 лени, цигуларят трябва да има особено чувствително и развито ухо, да схваща и най-малката разлика между тоновоте, да ги предава в тяхната чистота. Когато се научи да свири във всички позиции, цигуларят взима по няколко тона заедно и ги съчетава в акорди. Изобщо, цигулката изисква голяма точност, голямо концентриране. Ти не можеш да свириш добре, ако умът ти не е концентриран. Казваш: Не зная защо, днес не ми върви цигулката. Цигулката е направен от някой майстор, а тоновете излизат от онзи, който свири на нея. Мнозина свирят и пеят, но още не са дошли до Божествената музика и песен. Трябва да бъдеш голям майстор, за да преодолееш мъчнотите, които срещаш на пътя си. За да дойдеш до Божествената музика, всеки ден ще се натъкваш на препятствия, поставени от човека. Божественото расте и се .развива при големи противоречия и противодействия. Те водят към истинското, хармонично съчетание, на тоновете. Говоря за музиката, но това не значи, че всички можете да бъдете музиканти. Обаче, всички можете да пеете и да мислите. Всеки не може да бъде цигулар, но всеки може да бъде градинар, да обработва мозъка си, както градинарят — своята градина. Ако не обработваш мозъка си, ти не си човек. Ако не обработваш сърцето си, не си човек. Ако не развиваш долята си, не си човек. Отивам по-далеч и казвам: Ако не можеш да пееш и свириш, не можещ да се наречеш човек. — Срам ме е да пея. —
68 Защо те е срам? — От критиката, — Остави критиката настрана. Ще кажеш, може би, че музиката е достигнала своето крайно развитие. Не, още много има да се учи. Ето, цели 25 години свиря и изучавам особеностите на цигулката и още не съм се домогнал до крайните резултати. Какви са резултатите, за вас не е важно. Колкото и да ви говоря за тях, няма да ме разберете. Ако впрегнете волята си да пеете, да дойдете до чистите тонове, бихте постигнали нещо. Но ти казваш: Не мога да пея, не мога да работя, не мога да ходя правилно. Първата работа на човека е да се учи да ходи ритмично; след това, да се научи да работи, да свири, да пее, да рисува, да пише. Човек не трябва да се срамува от труда и от работата; да се интересува и от най-малките неща. Едно време българите считаха, че цигулката е достояние на циганите. Затова казваха, че цигулар къща не храни. Днес не е така; цигуларите печелят много. Те хранят къщата. Ако нямаше цигулари, и къщи нямаше да има. Къща без гъдулка, нищо не струва. Гъдулката е, мъжът, който свири. Мъжът е една гъдулка, жената — втора. Те настройват гадулките сй и заедно свирят. Основната мисъл, която искам да ви оставя, е да имате любов в душата си. Вие имате любов, но вашата любов, е специфична. Първо проявете любовта, а после я изучавайте. Като се прояви любовта у вас, тя ще събуди всичките ви дарби и способности, всички красиви и
89 благородни 'чувства. Само така ще разберете, какво трябва да правите всеки ден. — Аз не мога да направя нищо. — Работи в областта на любовта и ще видиш, какво можеш да направиш, Като пееш и свириш, ще разбереш, за какво си способен. От 25 години аз свиря на цигулка всеки ден, поне по 15 — 20 минути, и съм разбрал, какво може човек да направи, и какво Бог прави. Преди години ме запитаха: Ти годен ли си? — Годен съм. — Де е годеницата ти? — Аз я' нося винаги със себе си. — Къде е тя ? — Ето я, тя е моята цигулка. Аз обикалям с нея света. Досега тя не ми е казала нито една обидна дума. Тя има отличен език. Никога не говори лоши думи. Великият Божи Дух е вложил мисълта си в човека, и чрез нея Той създал инструментите, на които се свири. Не е лесно да направиш инструмент. Велик е бил онзи, който пръв открил азбуката, перото, инструмента. Велик е бил Онзи, Който е създал очите — прозорците на човешката къща. Хиляди години разумният свят е работил, докато създаде уловете на човешкото тело, т. е. на къщата, в която душата живее. Мисълта, която искам да ви оставя днес е — всеки да избере нещо, върху което да работи. Работете, например, върху движението. Голямо е значението на движението. Ако ораторът знае, как да държи ръцете си, и как да ги движи, той може да произведе преврат в слушателите си. Едно хармонично движение, ваправено на място, крие в себе си цяла наука.
90 Във вървежа на човека също има цяла наумя. С движението на краката, едновременно се движат и умът, и сърцето. Това яе е нищо друго, освен вътрешна работа иа човека. Истински човек е онзи, който има хармония в движението на краката, ръцете, ума, сърцето, и волята. Някой няма пет пари в джоба си. Намирасе в трудно положение, но не знае, какво да прави. Много просто — музикант си; вземи цигулката си, излез на пътя и свири. Певец, си — излез на пътя и пей. Излез сред София да свириш и пееш. След, това, тури парите в джоба си и продължи своя път. Но ти се стесняваш, не знаеш, какво ще кажат хората за тебе. В това няма нищо срамно. Да нагрубяваш хората, това е срамно. За предпочитане е да ходиш и пееш по улиците, отколкото да нагрубяваш, да обиждаш хората и да вършиш престъпления. Време е вече да влезете в новия път и да заживеете по нов начин. И старият път не е лош,-но е много дълъг. Той има мйого извивания, много забикалки. Той е подобен на реката, която лъкатуши. Аз ви давам най-краткия път. Той е по-правилен, по-чист, отколкото онзи, който продължава хиляди годили. Ако идеята за Бога не може да ви направи свободни, защо ви е тя ? Ако идеята за любовта, мъдростта, истината, за живота, знанието и свободата не могат да ви направят свободни, защо ви са те? Казвате: И с тези идеи остаряхме — Защо не се подмладите? — Не знаем как. — Аз ще ви дам начин за подмладяване. Ще ви вауча, как
91 да се освободите от недостатъците — Невежи Сме, слаби хора сме. — Ще ви дам начин, как да придобиете знание и сила. Обаче, това не Може да стане изведнъж. Аз мога да ви преподам една лекция по музика в един час, но преди това, ще ри изпратя при един професор по музика, да се подготвите. Като свършите при него курса по музиката, тогава ще влезете в областта на новата музика. Засега, тази област още не е разбрана за вас. Днес не може да се говори за окултна музика. Тя изисква дълбоко разбиране. Какво ще разберете, ако ви кажа да изпеете нещо в терца, кварта или квинта? Някои ще разберат, но повечето ще останат чужди за нея. Те не са музикални. Днес аз не искам да свиря. — Защо? — Времето не е подходящо. Когато времето не е подходящо, мнозина не разбират музиката. И тогава, вместо да събуди у човека положителни качества, тя събужддотрицателни. Затова е казано в Писанието: „Вдяко нещо си има своето Време.“ Как се познава това ? — То се подсказва отвътре. — Кога трябва да пее или да свири човек ? — Когато се намира в тъжно, мрачно състояние на духа. Той трябва да си пее тихо, за себе си, докато измени състоянието си» Каква музика е тази, която не може да измени състоянието на човека? Музиката е дадена за вътрешна услуга на хората. Аз говоря за вътрешната, интимната, неофициалната страна на музиката.
92 Сега мога да ви изсвиря една българска песен. Питате: Защо българската песен е толкова тъжна? — Тъгата в нея представя отпечатък от миналото. Като свиря тези песни, аз се свързвам с тъгата на българина, след което трябва да употребя усилие и време, за да се освободя от нея. Когато българинът паднал и се отклонил от правия път, той изгубил едно от най-хубавите си чувства — любов към Бога. Така се създала тъжната българска песен. После, като минал през материализма, той си казал: Няма защо много да мисля. Бог да мисли за всичко. Той се отпуснал свободно, започнал да пее и да се весели. Така се създала веселата песен. Той казвал: Докато е време, ще •си поиграя, ще си посвиря, че ако искат, нека ме бият. (Учителят свири тихо една българска песен, след нея друга, хоровоДна, и трета — тъжна). Те означават: Загазихме я ние! Няма ли някой да ни покаже пътя, отде да минем? Изпейте песента „Всичко в живота е постижимо, когато доброто е основа, а разумността — цел, с която Духът гради великите бъднини.“ Основната мисъл на тази лекция е, че вие имате дарби и способности Повече, отколкото си мислите. Не сте благодарни от това, което имате, защотб не сте работили правилно. Че нямате успех в работата си, това не показва липса на дарби и способности. Имате препят•ствия — ще ги преодолявате. Работете така, че всеки да прояви особеното в себе си. Стремете се към разнообразието на живота. Затова,
9$ всеки да си избере нещо специфично, върху което да работи: един да работи върху ръцете си, да им предаде хубава форма, друг — върху вървежа си, да се научи да стъпва така, че да изразява музика, трети — върху красотата. — Да се молим на Бога, да ни даде нещо наготово. — Молитвата е велико нещо. Моли се, но така, че молитвата ти да се придружава с песен, музика, учене и работа. Само така ще разрешиш задачите си. В широк смисъл на думата, молитвата подразбира работа. Като учиш и работиш, ти се молиш. — За нас ли е това нещо ? — За вас, разбира се. Като ви наблюдавам, намирам, че някои от вас са добри скулптури, хубави бюстове сте изработили. Това, което всеки човек представя, е резултат на неговата собствена работа. Всеки сам себе би е изработил. Казваш: Нищо не мога да направя. — Лъжеш се, ти си скулптор, сам си изработил своето тело. Какво повече искаш? Сега ще ви дам една работа, а именно, да смекчите езика си, да го привикнете да изговаря думите меко, сладко. Засега езикът на повечетохора е груб. Мъжът казва на жена си: Маро, дай хляба 1 В думите му се чете заповед, настойчивост. Ако иска да задоволи жена си, мъжът трябва да се обърне към нея нежно, внимателно и да й каже: Маро, моля ти се, донеси хляба. Като го донесе, той трябва да й каже: Благодаря, много си добра и услужлива. Като слуша мекия и сладък език на мъжа си, и жената отговаря по същия начин. Тя е доволна от
S4 него и се стреми да му услужва с любов. И двамата са готови да дават от себе си. Когато цигуларят свири добре, публиката е доволна от него и е готова да дава повече. Ако не свири добре, публиката нищо не дава. И тъй, всеки трябва да работи, да развива в себе си нещо, специфично. Някой иска да стане набожен. — Това е мъчна работа. Ето, от толкова години работите духовно и още не сте постигнали ценни резултати. Друг иска да стане голям оратор. И това не се постига лесно. Ако говориш като всички хора, ще кажат: Обикновеяо говори. Говориш логично, казват: Сухо говори. Говориш отвлечено, казват: Разхвърляно говори. Сега и аз, като говоря, мисля, до какъв Haw да ви задоволя. Има начин, цо който мога да задоволя всичките сй слушатели. Като свърша беседата си, ще се спра дред вратата и, като се ръкувате с мене, на всекиго ще дам в ръката по една златна монета. Тогава ще кажете : Много хубаво говори този човек. Отлични идеи изнася! Ще дохождаме редовно да го слушаме. Не само че нищо не взима, но отгоре на това и дава. Беседите му са нещо особено! — Така е, но подобна беседа аз държа един път в петтте години. Представете си, че ме слушат двеста души и на всеки дам по една златна монета. Знаете ли, ла каква сума възлиза ? Ще кажете, че' ви подкудвам. Като ви се плаща за нещо, не ви ли подкупват? Обаче, аз съм решил да работя и да свиря даром. Имам златни монети в джоба си. Вместо да ми тежат.
95 решмл съм да ги дам, за да ми олекне. На мене ще олекне, а слушателите ми ще си отидат по домовете доволни. Какво нреставя златото ? — Знанието, което трябва даром да раздавате ма хората. То е общо достояние на всички. Всеки трябва да получи по нещо от твоето знание. Правиш добро на някого, без да очакваш благодарност. Това добро ще даде своя плод. Като слушате беседата, и да не разберете ялата, все ще остане една мисъл в ума ви, която ще принесе своя плод. При среша с познати, -и вие ще кажете но една мисъл от беседата, върху която те ще мислят. Всяка мисъл, изказана навреме и с любов, принася своето благословение. Всяка блага дума, всяка добра мисъл идат от Бога. Изобщо, добрите, разумните, хубавите неща винаги идат от Бога. В това отношение, човек е проводник на Божественото. Следователно, работете съзнателно върху себе си, да приемете правилно Божественото и дд го предадете пра.вилно. Искате да ви свиря български песни. Какво ще придобиете от тъжните български песни? Българинът е тъжен, защрто е изгубил любовта си към Бога. Той търси начин, как да намери изгубеното. Днес българинът играе и пее, но с игра не се изправят работите. Аз зная една песен и я наричам „Песен за изправяне на погрешните“. Аз я свира един път на десет години. Зная и друга една песен, която свиря един път на двадесет години. Тя е „Пе
сента на Блудния син“. Досега съм я свирил три пъти. Като я свиря, аз се изцапвам толкова много, че след това дълго време се чистя. Скъпо струва такава песен. В тази песен се изнасят причините и последствията за падането на човека. В тъжните песни се крие упадъкът на дадена култура. Бъдещето ще открие в европейската музика причините за упадъка на съвременната култура. Днбс ние се нуждаем от една нова песен — „Песен на Любовта“, която носи живот. Ние се нуждаем от нова песен — „Песен на Мъдростта“, която носи знание. Ние се нуждаем от нова песен — .Песен на Йстината“, която носи свобода. Тази е новата песен. 19. Лекция от Учителя, държана на 25 януари, 1933 г. София. — Изгрев.
Значение на удовете Размишление. Ще прочета'36. Псалом, защото още’в Първия стих той съдържа едно психологическо преживяване. „Беззаконието на'нечестивия говори втд-ре в сърцето ми.“ (— 1 ст.). — Значи, някой върщи престъпление, а беззаконието говори вътре в сърцето ти, като че ти го вършиш. Пияницата пие, а ти трябва да плащаш. Казвам: Чудцо Нещо, нито съм ял, нито съм пид, а трябва да плащам. ' „Няма страх Божи пред очите му.“ — Много естествено, страхът от Бога е елемент на разумността. Неразумният не знае, какво нещо С страх от Бога. „Защото се лъже в очите си.“ (— 2 ст.). Страданията не са нищо друго, освен вътрешна драма в човешкия живот.— Защо страдат хората ? — Сега аз не искам да се занимавам с този въпрос. Да се занимавам със страданията на хората, това значи, да се-занимавам е техните нечистотий. По-добре да се заровят нечистотиите в земята, детослед време, само по себе си, ще се пречистят, отколкото ти да ги чистиш.
Мнозина изучават закона на превръщането, искат да придобият много знания. Ако искаш да придобиеш много знания, не ставай хамалин, т. е. не носи знанието на гърба си, но fo приеми в себе си, докато го обработиш. Носиш сто килограма на гърба си,1 пригърбиш се от тежест, а нямаш, какво да ядеш. Този товар не е твой. Като дойдеш до определеното място, ще го оставиш. За тебе ще остане само тежестта, ще знаеш, че си носил товара на някого. Носи знанието на гърба си, както ученикът носи торбичката си и отива на училище.' Твое е само онова в торбичката. Радвай се на знанието, което носиш, както малкото дете се радва на ябълката в ръката си. Докато ябълката е в ръката ти, изяж я, да не би някой по-силен от тебе да я вземе и изяде. Колко пъти малкото дете плаче за ябълката си, която, по-голямо и посилно дете от него, му я взело и изяло. Ако не можеш да се ползуваш от знанието си, ще дойде по-силен от тебе, да та го вземе. Всички хора имат уста, но ако запитам някого, защо му е устата, ще каже, че е за ядене и за говорене. Значи, имапуста, но не знаеш, защо ти е дадена; имаш "нос, уши, не знаеш, защо ти са дадени. Обаче, френолозите, хиромантиците знаят, защо и за какво са дадени на човека ръцете, очите, носа, устата и ушите. Как ще нарисувате лицето на човека ? Ако питате мене, аз мога да нарисувам човешкото лице в най-прост вид: вместо очи, две колелца; вместо нос, права линия; вместо уста, равен
99 ство. Устата уравнява работите. Така нарисуван човекът, имате най-новата форма художество. Искаш някога да знаеш, дали даден човек има добра външна обхода. — Много просто, виж ушите му. Който има красиво ухо, той Се обхожда добре, постъпките му са правилни. Ако ухото на човека не е красиво, колкото и да се мъчи да постъпва добре, няма да може. Искаш да знаеш, дали даден човек е умен, интедигентен — виж носа му. Красивият нос изразява много неща. Чрез носа се проектира човешката мисъл. С помощта на телескопа, астрономът вижда опашката на някоя комета. Тя изглежда малка и близо до него. Всъщност, тази комета се намира на стотици километри далеч от него. Всеки уд на човешкото лице — очите, носът, челото, устата, ушите са създадени по особен начин и се развиват по специфичен път. Погледнеш ли очите на човека, ще познаеш чистотата на сърцето му и благородството на неговата душа. Който не може да чете по очите, нищо не знае за душата. Казано е в Писанието: „Само чистият по сърце ще види Бога.“ Казвате, че човек трябва да има и чиста мисъл. И желанията му трябва да бъдат чисти. Понеже чистотата има отношение към материалния свят, затова човек трябва да бъде чист и по ум, и по сърце, и по воля. Това значи, да води чист живот на земята. Без чИСТота, земният живот няма никаква цена. Като ученици, вие трябва да изучавате носа, устата, очите, ушите си, да се познавате.
100 Носът» например, показва, какви са мислите на човека. Същевременно, носът определя и човешките способности. Във всеки квадратен милиметър на носа се крие известна дарба или способност. Външно всеки орган има определена служба, но, същевременно, той има и друга служба. Носът е орган за мирисане, но той има отношение към ума. Ухото е орган за слушане, но то показва, каква обхода има човек. Изобщо, ухото има отношение към волята. Ухото на музиканта се отличава от ухото на немузикалния човек. Като ви наблюдавам, досега аз съм харесал ухото само на едного от вас. Само един от учениците има добре развито ухо. То отговаря на мерките, които изисква красивото ухо. Останалите трябва да работите още много, за да развиете ухото си. Не е лесно да моделираш ухото си, да го направиш, каквото трябва. Който знае, как да работи, в няколко месеца може да подобри ухото си. Ако не знае, ще работи с години, докато има някакъв резултат. Първо, трябва да се даде на ухото красива, правилна външна линия; после, да се работи върху вътрешния му Строеж. За да се моделира ухото, волята трябва да вземе участие. Тя има отношение към брадата. Следователно, добре развитото ухо има връзка с добре оформената брада. Като работите върху своите удове, вие се свързвате с духовния свят и го изучавате. Мнозина говорят за духовния свят, стремят се към него, но нямат елементарна пред