Събуждане

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

Събуждане, 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.). Първо издание, София, 1944 г., стар правопис, Второ издание, 1994 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
СЪБУЖДАНЕ ЛЕКЦИИ ОТЪ УЧИТЕЛЯ НА ОБЩИЯ ОКУЛТЕНЪ КЛАСЪ ГОДИНА XI (1931 — 1932) ТОМЪ I. СОФИЯ 19 4 4
Събуждане Като четете втора глава отъ I. Послание къмъ Тимотея, вие се пренасяте въ времето на Павла. Така виждате разликата между тогавашнитѣ времена и сегашнитѣ. Павелъ се обръща къмъ вѣрващитѣ съ думитѣ: „И тъй, моля ви, преди всичко да правите моления, молитви, прошения, благодарения за всичкитѣ человѣци.“ (1 ст.). „Така и женитѣ съ прилична премѣна, съ срамежливость и цѣломждрие да украсяватъ себе си, не съ плетения на космитѣ, или съ злато, или съ бисери, или съ многоценни дрехи.“ (9 ст.).— И въ времето на Павла женитѣ сж плели коситѣ си, което показва, че това е стара мода, която и доднесъ още се прилага. „Жената да се учи мълчаливо, съ всѣко покорство“ (11 ст.).— -Защо жената трѣбва да мълчи? — За да мисли. Изобщо, човѣкъ мисли само въ мълчание. —Кой човѣкъ се покорява? — Който има воля. Една българска пословица казва: „Преклонената или покорната главичка остра сабя не сѣче.“ Съ други думи казано: „Острата сабя не сѣче умна глава.“ И сухиятъ клонъ, и зелениятъ клонъ на ) I. Послание къмъ Тимотея, 2 гл.
4 дървото еж покорни, но господарьтъ взима острия ножъ и ги отрѣзва. Обаче, никакъвъ ножъ не може да сѣче умния човѣкъ. ,А жена да поучава не позволявамъ, нжто да владѣе на мъжа, но да е въ мълчание.“ (12 ст.). Който не разбира Писанието, търси причината за злото и за грѣха все въ жената. Вѣрно е, че първата жена съгрѣши, но не външната. Грѣхътъ се дължи на вътрешната жена, която е въ всѣки човѣкъ. Сегашната жена е дете на миналото. Следователно, тя се явява като последствие отъ живота на първата жена, която лесно се поддала на грѣха. Човѣшкото сърдце представя вътрешната жена. За това сърдце, именно, се казва въ Писанието: „Разтлѣ се сърдцето на този народъ.“ Преведенъ съ други думи, този стихъ означава: Развратиха се женитѣ на народа. Ще кажете, че външнитѣ условия сж причина да се проявява човѣкъ по единъ, или по другъ начинъ. Въ сжщность, външнитѣ условия еж причина да прояви човѣкъ онова, което се крие дълбоко въ него. Наистина, всѣки човѣкъ избира такава срѣда за живѣене, която отговаря на неговия вжтрешенъ стремежъ. Червеятъ пълзи по земята, защото самъ си е избралъ този начинъ на животъ. Единъ день, когато се превърне на пеперуда, той ще напусне стария животъ и ще влѣзе въ новъ, при нови, по-добри условия. Пеперудата се отличава отъ червея съ по-голѣма интелигентность и съ това, че е господарь на положението си. Много е ми
5 слилъ червеятъ, докато престане да пълзи и се превърне на пеперуда. Той казва: Докато пълзя по земята, много ще страдамъ. Колкото и да съмъ опитенъ въ пълзенето, всѣки може да ме стъпче. И по дърветата да пълзя, пакъ причинявамъ пакости, за което хората и птицитѣ ме преследватъ. Не се живѣе така, трѣбва да си направя пашкулъ, дето да си приготвя крилца за хвъркане. Когато разумниятъ свѣтъ вижда доброто желание на червея, да измѣни живота си, съ цель да се повдигне, той му помага да го реализира. Като се говори за червея и пеперудата, ние ги разглеждаме като състояния, презъ които е миналъ човѣшкиятъ духъ. Всички форми на животнитѣ и растенията еж жилища на сжщества, чрезъ които разумната природа е правила своитѣ опити, съ цель да ги усъвършенствува. Всѣка форма, колкото и да е малка, трѣбва да се усъвършенствува, за да мине въ по-висока форма. Това е неизбѣженъ законъ. Презъ тѣзи форми минава и човѣкъ въ утробата на майка си, докато дойде до последната форма, чрезъ която днесъ се проявява. — Какво прави бедниятъ човѣкъ? Какво е първото му жилище ? — Малка, проста колибка. Като забогатѣе, той си прави по-голѣмо, по-свѣтло и по-хигиенично жилище. Първата колиба той оставя въ наследство на сжществата, които стоятъ подъ него. Тѣ я оставятъ на други, които идатъ следъ тѣхъ. Така човѣкъ се развива и върви напредъ. Следова
6 телно, всички по-низки форми отъ човѣшката представятъ минали култури, презъ които човѣкъ е живѣлъ, работилъ и постепенно напущалъ, за да влѣзе въ по-висока форма. Като знаете това, отнасяйте се съ уважение и любовь къмъ формитѣ на растенията и на животнитѣ, като къмъ ваши минали жилища. И доднесъ още нисшитѣ сжщества влизатъ въ къщата на човѣка, ползуватъ се отъ добрптѣ условия, безъ да плащатъ. Разумниятъ човѣкъ не ги държи отговорни за това, понеже и той . не плаща нищо за къщата си. Обаче, непросвѣтениятъ и неразуменъ човѣкъ взима наема си чрезъ насилие. Като види кокошката, агънцето, прасенцето, вънъ отъ себе си, той взима ножа и самъ се разправя съ тѣхъ. Това е неразбиране на великия законъ на живота. Всѣко същество е длъжно да плаща за добритѣ условия, които му се даватъ. — На кого ? — На Онзи, Който се грижи за него, Който го повдига. Всѣки наемодатель има право да получава наемъ, но не повече, отколкото трѣбва, И всѣки наематель е длъженъ да плаща наема си доброволно и на време. Великиятъ законъ на живота сжди човѣка не за това, че взима наемъ, но за несправедливо постъпване къмъ своитѣ наематели. Той отглежда овце, взима млѣкото, вълната имъ, но пакъ е недоволенъ. Най-после посѣга и на живота имъ. Това е несправедливость, която природата не търпи. Благородство се иска отъ човѣка, да
7 а е, докжде се простиратъ правата и задъл женията му. Красива е природата съ многобройнитѣ и разнообразни форми, чрезъ които тя опитва условията за животъ на земята. Изучавате една отъ първичнитѣ форми на живота и се чудите, какъ може да се живѣе въ такава малка и незавършена колибка, само съ две отвърстия — за влизане и излизане, безъ никакъвъ прозорецъ. Докато разглеждате тази форма, виждате друга, по-добре построена, съ два прозореца, но турена въ водата. И тукъ условията еж тежки. Тази форма се видоизмѣня въ друга, по-добре построена, съ криле, чрезъ които се движи свободно въ въздуха. Обаче, и отъ тази форма човѣшкиятъ духъ е недоволенъ, затова го пратили между млѣкопитаещитѣ, докато най-после влѣзълъ въ формата на човѣкъ. Така той се задоволилъ, но временно. — Какво искалъ още ? — Другарка, която да му помага въ живота, и съ която да сподѣля радости и скърби. И това му се дало, но и до день днешенъ човѣкъ философствува, трѣбва ли да има жена, или и безъ нея може да живѣе. Въпросътъ се решава просто: жената е сърдцето на човѣка, което извършва кръвообръщението. Ако можешъ безъ сърдце, ще можешъ и безъ жена. Следователно, не търсете жената вънъ отъ себе си. Тя е въ васъ, и безъ нея не можете. Тя е пулсътъ на вашия животъ. Докато мжжътъ търси жената вънъ отъ себе си, и жената търси мжжа вънъ
8 отъ себе си, и двамата се натъкватъ на противоречия. Помнете: човѣшкиятъ духъ е миналъ презъ всички форми на живота и постепенно ги е напущалъ, докато най-после е дошълъ до последната — човѣшката форма. Той ги е напусналъ външно, но не и вжтрешно. Тѣ и днесъ живѣятъ въ него. Той никога нѣма да се освободи отъ тѣхъ. Човѣкъ е миналъ и презъ различни раси: черна, червена, жълта, бѣла — сегашната раса, но и въ нея нѣма да остане. Бѣлата раса е петата. Иде времето на шестата раса, която носи новитѣ и свѣтли идеи. И въ тази раса нѣма да остане завинаги. Цельта на човѣка е да върви напредъ, да дойде до положението на ангелъ, да бжде господарь на себе си и на вселената, да бжде истински съработникъ на Бога. На ангелитѣ е дадена голѣма власть — да управляватъ слънчевитѣ системи. И човѣкъ подсъзнателно се стреми къмъ тази власть, но, като не е готовъ още за нея и не знае, какъ да я постигне, той започва да управлява подобнитѣ си и се натъква на погрѣшки и противоречия. Съ подобнитѣ си ще бждешъ като тѣхенъ братъ, докато дойдешъ до положението на ангелъ, да управлявашъ и работишъ заедно съ Бога. И тъй, отъ гледището на великия законъ на развитието, човѣкъ се намира въ преходно състояние, отъ което трѣбва да се освободи. Това значи, да стане господарь на себе си, самъ да решава въпроситѣ си, самъ да дей
9 ствува и твори. Понѣкога съзнанието на човѣка се помрачава, той става недоволенъ отъ себе си, отъ окржжаващитѣ и търси причината на това състояние тамъ, дето не е. Най-после той търси причината въ Бога, че ве му далъ здраво тѣло, не му дзлъ свѣтълъ умъ и широко сърдце, да се справя лесно съ мжчнотиитѣ си. И Мойсей завърши живота си съ недоволство. Той не бѣше доволснъ отъ работата си на земята, но следъ него дойдоха други пророци, които свършиха това, което той не можа да направи. Съвременнитѣ хора търсятъ начинъ да се свържатъ съ живата природа, за да подобрятъ живота си. Разумность се иска отъ хората. Ако не еж разумни, тѣ могатъ да изпаднатъ въ положението на червея, да ги тъпчатъ. Ще кажете, че нѣщата се постигатъ лесно, както червеятъ става пеперуда. Обаче, всички червеи не ставатъ пеперуди: едни се увиватъ въ какавиди, които се превръщатъ въ пеперуди, а други си оставатъ червеи. Да бждешъ червей, или пеперуда, това еж две различни състояния. Червеятъ разбира нѣщата по единъ начинъ, а пеперудата — по другъ начинъ. Скръбьта е състояние на червея, а радостьта •— па пеперудата. Червеятъ, както лошата мисъль, прояжда листата на дърветата, а пеперудата, както добрата мисъль, се храни съ сладкия сокъ на цвѣтята. Отрицателнитѣ и нисши мисли сж червеи, които глождатъ съзнанието на човѣка. — Какво да се
10 прави съ червеитѣ?— Да cs продадатъ, както градинарьтъ продава краставици на пазара. Следователно, който има червеи, т. е. краставици въ градината си, трѣбва да ги изнесе на пазаря, да се освободи отъ тѣхъ. — Умиратъ ли тѣзи червеи ? — Никога не умиратъ. Затова се казва, че лошитѣ и отрицателни мисли и чувства вървятъ следъ човѣка и на този, и на онзи свѣтъ. И душата се бори дълго време съ нѣкои свои мисли и чувства, докато най-после се опредѣли, на кой свѣтъ живѣе. Ако е на земята, тя задоволява своитѣ нужди чрезъ физическото тѣло на човѣка; когато отиде на небето, тя се радва, че задоволява нуждитѣ си по особенъ начинъ, не както на земята. На земята душата се намира въ сънно състояние, обаче, на небето, тя е будна, всѣки моментъ се проявява. Докато се събуди отъ дълбокия съиь, душата минава презъ много страдания и мжчнотии. Този моментъ наричаме пробуждане на съзнанието. Така е за обикновенитѣ хора, а що се отнася до просвѣтенитѣ, може и безъ страдания. Тѣ сж хора съ будно съзнание, готови на жертви и свещени подвизи. Какво трѣбва да прави обикновениятъ човѣкъ ? — Да работи, да учи, за да не остане невежа. Каквото е сънното състояние за будния животъ на човѣка, такова е състоянието му въ невидимия свѣтъ по отношение на физическия. Значи, физическиятъ животъ на човѣка е сънь, въ който душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането си. И въ
11 Писанието е казано: „Дойде време за пробуждане/ Всѣки иска да се пробуди, но малцина сж готови за това. Днесъ повечето хора еж. спещи души: гонятъ ги разбойници, звѣрове, черни хора; бѣгатъ, криятъ се и питатъ: Какво да правимъ; за да се освободимъ отъ неприятелитѣ ? Събудете се отъ дълбокия сънь, въ който сте заспали. Като се събудите, ще видите, че мжчнотиитѣ и страданията ви сж привидни. — Гонятъ ме. —Дскато спишъ, ще те гонятъ; щомъ се събудишъ, ще видишъ, че си въ реалностьта на живота, дето нѣма гонене и преследване. Следователно, какъвто е спещиятъ животъ за обикновения човѣкъ, такъвъ е физическиятъ животъ за духовния човѣкъ. За него физическиятъ животъ е сънь, а духовниятъ — реалность. — Какво да правимъ, за да излѣземъ отъ мжчнотиитѣ на всѣкидневния животъ ? — Събудете се 1 Щомъ се събудите, съзнанието ви ще просвѣтне, и вие ще се освободите отъ кошмаритѣ на съня. Човѣкъ трѣбва да бжде буденъ и на този, и на онзи свѣтъ. Каже ли, че на този свѣтъ трѣбва да бжде буденъ, а на онзи може да спи, и тамъ ще се намѣри въ сжщото положение, въ каквото е билъ на земята. Влѣзешъ ли буденъ на онзи свѣтъ, мжчнотиитѣ и страданията ще бждатъ далечъ отъ тебе. Това значи, познаване на истината, т. е. познаване на нѣщата така, както сж въ действителность. Това значи, познаване на онзи животъ, въ който Богъ вѣчно пребждва. Богъ пре
12 бждва въ реалния животъ, т. е. и въ проявения, и въ непроявения. Проявениятъ Богъ е въ материалния свѣтъ, а непроявениятъ — въ идеалния. Въ бждеще нашитѣ идеи ще станатъ материални и ще се реализиратъ. Значи, това, което е идеално за насъ, за други ще стане материално. Ще дойде день, когато материалното ще се превърне на идеално. — Кога ще стане това? — Когато разумнитѣ същества управляватъ свѣта; когато пеперудата ще се ползува отъ сладкия сокъ на плодоветѣ, а не само на цвѣтята. Днесъ пеперудата каца отъ цвѣтъ на цвѣтъ, ходи по него, помирисва го и си казва: Не мога да се ползувамъ отъ сладкитѣ, зрѣли плодове. За нея цвѣтоветѣ представятъ реалния свѣтъ, а плодоветѣ — идеалния. Съзнанието на пеперудата е готово за цвѣтоветѣ, но не и за плодоветѣ. Който иска да бжде пеперуда, трѣбва да се облича като нея, да си боядисва дрешкитѣ. Да боядисвашъ крилцата си, както пеперудата, това показва, какви дарби и способности се криятъ въ тебе. При това, ти трѣбва да ги прилагашъ, а не само да имъ се радвашъ. И пеперудата се радва на своитѣ дарби и способности, но временно; човѣкъ, обаче, се радва всѣкога. Стремете се къмъ постоянната радость, а не къмъ временната. Задачата на всѣки човѣкъ е да развива своитѣ дарби и и способности. Ще кажете, че това не зависи отъ васъ, но отъ вложеното въ васъ. — Всѣки има нѣкаква дарба или спо
13 собность въ себе си, но тя може да остане неразвита. Следователно, отъ съзнателната работа на човѣка върху себе си зависи неговото развитие. Като работи върху себе си, той се свързва съ възвишенитѣ сжщества, които му помагатъ. Тѣ с сжщества на любовьта. Само любовьта има предъ видъ интереситѣ на всички хора, на Цѣлото, а не на отдѣлнитѣ части. Каже ли нѣкой, че обича даденъ човѣкъ, това значи, че обича частьта. За да бжде любовьта му правилна, той трѣбва да вижда въ това лице Бога. Така, той се свързва съ Цѣлото. Всичко е създадено отъ Бога и заради Него. Обикновениятъ човѣкъ върви отъ частьта къмъ Цѣлото, а посветениятъ —отъ Цѣлото къмъ частьта, т. е. отъ общото къмъ частното. Като се развива правилно, и обикновениятъ човѣкъ дохожда до правия смисълъ на живота, както и посветениятъ. Какъвъ е смисълътъ на живота ? — Да намѣрите едно сжщество, което да ви обича и да мисли, че свѣтътъ е създаденъ само за васъ. — Какво е моето задължение къмъ това същество?— Да му отговоришъ на любовьта и да мислишъ, че свѣтътъ е създаденъ само за него. Така и двамата ще дойдете до убеждението, че свѣтътъ е създаденъ за васъ. Ако мислите така, ще се убедите, че свѣтътъ е създаденъ за всички живи сжщества. Всѣко същество има право да живѣе и да се ползува отъ благата на живота. Който мисли така, на правъ пжть е; който не мисли така, том жи
14 вѣе въ противоречия и заблуждения. Българинътъ е философъ въ живота си. Като се убеди въ нѣщо, той е категориченъ. Каквото и да му говоришъ, той казва: „Не продавай краставици на краставичарь.“ Това значи: краставицитѣ не разрешаватъ въпроситѣ. Съ други думи казано: Състоянието на червея не разрешава смисъла на живота. И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота. Пеперудата е разрешила само единъ въпросъ, а, именно, да мине въ по-високо състояние отъ червея, но по-нататъкъ не отива. Тя се връща отново въ състоянието на червей. Значи, пеперудата отива отъ А до В и отъ В до А. Такова е положението и на обикновения човѣкъ: отъ скр;ьбьта, т. е. отъ състоянието на червей, той минава въ радостьта — въ състоянието на пеперудата. Понеже не може да задържи радостьта си, той се връща въ състоянието на червей — въ скръбьта. Не става ли сжщото и съ вашитѣ деца, т. е. съ вашитѣ мисли? Ту се повдигате, ту се понижавате. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Човѣкъ трѣбва да се измѣни, да напусне стария животъ и да се събуди. Това значи, да живѣешъ за Божията слава, да се радвашъ на всичко, което Богъ е създалъ. Само така човѣкъ може да се превърне отъ червей въ пеперуда, безъ да се връща въ състоянието на червея. Какво / представя кржгътъ ? Той е първата форма, въ която човѣкъ се е проявилъ
15 на земята. Той е поле, въ което всички сили се хармонизиратъ. Така се пише и буквата „О“. Такава форма има яйцето, чрезъ което се създава животътъ. И сѣмето има форма на кржгъ и на елипса. Като се посади въ земята, то се пука и отъ него излиза стъбълце, като камшиче. Така се образува буквата „б“ — началото на проявения животъ, който наричаме „битие. Първоначално човѣкъ е живѣлъ затворенъ въ себе си, въ яйцето — непроявения животъ. Като се видѣлъ ограниченъ въ яйцето, човѣшкиятъ духъ започналъ да търси начинъ да се прояви. Така той раздѣлилъ елипсата, безъ да знае, че дѣлението не разрешава въпроситѣ на живота. Чрезъ дѣление, отъ кръга се получаватъ две по-малки кръгчета, отъ тѣхъ се получаватъ четири, после осемь и т. н. Дѣлятъ се кръговетѣ, умножаватъ се, но вънъ отъ тѣхъ не може да се излѣзе. Следъ голѣмо усилие на мисъльта, човѣкъ успѣлъ да направи две отвърстия на кръгчетата: отгоре и отдолу. Долното отвърстие играе ролята на коренче, съ което клетката тегли хранителни сокове отъ земята. Горното отвърсгие представя стъбло, на което се развиватъ листа и клончета. Така се създало растението — една отъ формитѣ на живота, презъ които е миналъ човѣшкиятъ духъ. Не съществуватъ ли външни форми на живота, човѣшкиятъ духъ не би могълъ да се прояви. И тъй, човѣкъ разбира външния свѣтъ дотолкова, доколкото може да разбере своя
16 вътрешенъ свѣтъ. Каква представа ще имашъ за ябълката, ако не я приемешъ вътре въ себе си? Ще развалишъ формата й, ще я опиташъ и чрезъ вкуса, чрезъ силата, която тя дава, ще се произнесешъ за нея. Нѣмашъ ли вътрешна представа за даденъ предметъ, ти никога не можешъ да го разберешъ и познаешъ. Ще опнсвашъ формата, цвѣта, голѣмината на ябълката, но това не е достатъчно за пълното понятие ябълка. — Не е ли престъпление да разваляме формата на ябълката ? — Не само че не е престъпление, но човѣкъ има право да се ползува отъ соковетѣ на ябълката, да се храни съ нея. Плодоветѣ съ първата храна на човѣка. Раятъ е билъ плодна градина, отъ която човѣкъ ималъ право да се ползува. Важно е, той да не спира развитието на съществата подъ него. Ще кажете, че човѣкъ има право да коли животнитѣ. Ако е сигуренъ, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието й, има право. Въ противенъ случай, не е позволено на човѣка да коли животнитѣ. — Какъ се познава, кога човѣкъ може да помогне за развитието на едно животно?—Ако кокошката, напримѣръ, се пожертвува доброволно за васъ, свободни сте да я заколите, или да я оставите да живѣе. Изучавайте подробно закона за развитието или еволюцията на индивидитѣ, да намѣриче тѣсната връзка между всички живи същества, отъ най-малкото до най-голѣмото. Въпросътъ за еволюцията е Божествена идея,
17 която може да се разбере само отъ високи умове, които издържатъ голѣмо налѣгане. Представете си, че имате два планински върха, съ опредѣлена височина. Водата отъ единия връхъ може да мине въ другия само по единъ начинъ — ако се прокара каналъ отъ единия връхъ до другия. Това значи: една Божествена идея може да мине отъ единъ умъ въ другъ, само когато има известно налѣгане. Това е възможно, когато и двата ума разполагатъ съ голѣма височина. Оставите ли водата да слѣзе до политѣ на единъ отъ върховетѣ и оттамъ да се изкачва по другия връхъ, това е невъзможно. — Защо ? — Нѣма нуждното налѣгане, което може да повдигне водата нагоре. Ето защо, когато става въпросъ за възприемане на една Божествена идея, на първо мѣсто е нуждно налѣгане, т. е. напрѣгане на ума. Умъ или мозъкъ, който не се напрѣга, или не издържа дадено напрѣгане, не е готовъ за Божественитѣ идеи. Съ други думи кдзано: Божественитѣ, т. е. възвишенитѣ идеи могатъ да се прокаратъ въ разумния свѣтъ, между разумни сжщества. Обаче, неразумнитѣ идеи никога не могатъ да се възприематъ отъ разумнитѣ същества. — Защо? — Тѣ нѣматъ никакво налѣгане. Тѣ идатъ отъ низки мѣста, безъ напрѣгане и подемъ. Представете си, че едно дете нарисува една гарга. Може ли тази картина да се изложи предъ художници? Ще кажете, че детето е гениално. Може да е гениално, но още не е 2
18 проявило своя гений. Картината му е незадоволителна, не може да занимава великитѣ художници. Невъзможно е човѣкъ съ обикновени идеи и постжпки, като картината на едно дете, да влѣзе въ Царството Божие. Ще възразите, че сте мислили дълго време върху нѣкои идеи и заслужавате да влѣзете между разумни сж.щества. Колкото и да сте мислили върху нѣкоя идея, вие сте нарисували една обикновена гарга, като малкото дете. И да влѣзете въ Царството Божие съ вашата гарга, веднага ще я прегледатъ тамъ, ще се усмихнатъ и ще кажатъ, че картината ви се нуждае отъ много поправки, за което трѣбва да слѣзете отново на земята, тамъ да се учите. Докато сте на земята, все ще учите: ще рисувате гарги, ще ги изпращате на възвишенитѣ сжщества за прегледъ, но, докато не ги задоволите абсолютно, не може да останете между тѣхъ. Не е лесно да станешъ великъ, гениаленъ художникъ. Гаргата, за която говоря, представя символиченъ образъ на истинския животъ. Докато е на земята, човѣкъ рисува себе си, за да представи нѣкога своята жива картина, която да задоволи всички. Много пжти човѣкъ ще се качва въ разумния свѣтъ, ще слиза, ще прави разходки, докато стане гражданинъ на този свѣтъ При всѣко отиване ще преглеждатъ картината му, ще я поправятъ и ще го връщатъ на земята. Единъ день, когато картината му вземе образъ на ангелъ, на светия, или на едно отъ възвишенитѣ сжщества.
19 между които отива, той ще получи свидетелство за завършенъ курсъ на художеството и ще му дадатъ специална служба — да слиза на земята, като помощникъ на своитѣ братя, да ги насочва въ правия пмь. Това значи, да изработишъ себе си като жива картина, достойна да живѣе между жителитѣ на Царството Божие. Това се иска отъ човѣка, това е неговата задача на земята. И тъй, човѣкъ трѣбва да наблюдава и изучава живитѣ форми въ природата, като преходни положения на живота. Започнете отъ формитѣ въ неорганическия свѣтъ — камънитѣ и минералитѣ, и постепенно вървете къмъ тѣзи отъ органическия свѣтъ. Само така ще видите връзката между тѣхъ. Само така човѣкъ може да си обясни причината на своитѣ скърби и радости. Да намѣришъ извора на своята радость или скърбь, това значи, да знаешъ, да черпишъ ли отъ него вода, или да го заобиколишъ, безъ да се ползувашъ отъ водата му. Кой човѣкъ, като знае, че па пжтя му се открива голѣма пропасть, нѣма да я заобиколи? Или, кой човѣкъ, като знае, кжде има чиста планинска вода, нѣма да отиде и задоволи жаждата си? Разумниятъ знае, кжде се намиратъ добритѣ нѣща, и съзнателно отива при тѣхъ; той знае, кжде се намиратъ лошитѣ и ги избѣгва; той знае, кжде се намиратъ тъмни и свѣтли мѣста въ съзнанието му, и първитѣ отъ тѣхъ запазва, а вторитѣ избѣгва. Защо ще се натъквашъ на недоволството въ себе
20 си? За какво е недоволенъ човѣкъ? — За прости работи. Нѣкой е недоволенъ отъ яденето : маслото било недостатъчно, или било съ малко червенъ пиперъ, нѣмало цвѣтъ. Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнешъ недоволството на човѣка въ доволство. Готварството е стара наука, която е съществувала въ всички времена и епохи, отъ клетката до цѣлия човѣкъ. И клетката познава това изкуство. Тя сама си приготвя храна и се развива. Ето защо, и религиозниятъ, като слуша нѣкаква проповѣдь, отъ време навреме мисъльта му се разсѣйва, и той си казва : Дали ще има ядене на онзи свѣтъ ? — И тамъ ще има ядене, даже по-вкусно и по-фино отъ това, което хората приготвятъ на земята. Мнозина се запитватъ: Какъвъ въпросъ трѣбва да ни занимава най-много въ живота? За нѣкой, важенъ въпросъ е яденето, а за други — какъ да угодятъ на Бога. Искашъ ли да угодишъ на Бога, ще живѣешъ така, че да изявишъ любовьта въ живота си. Безъ любовь, животътъ не може да се прояви. Ние говоримъ за цѣлокупната любовь, която включва двата велики закона: любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния. Любовьта къмъ Бога подразбира, ти да Го обичашъ, и Той да те обича. Не е достатъчно само човѣкъ да обича нѣкого. Като обичашъ, трѣбва и тебе да обичатъ. Затова се казва, че любовьта ражда любовь. Тя е първото условие за работа, за учене и за развиване. Не можешъ да работишъ.
21 ако не обичашъ работата си; не можешъ да учишъ, ако не обичашъ учителя си; не можешъ да се развивашъ, ако не обичашъ Онзи, Който те е създалъ. Следователно, ще обичашъ Бога, и Той ще те обича. Ще обичашъ ближния си, и той ще те обича. Ако си ученикъ, ще обичашъ учителя си, съученицитѣ си, за да се ползувашъ отъ тѣхната любовь. — Какъ ще спечелимъ любовьта на своитѣ съученици? — Чрезъ смирение. Представете си, че вие сте последенъ по номеръ въ класа. Преди васъ еж записани 29 ученика, вие сте последниятъ. Всички ще ви погледнатъ отвисоко, но вие трѣбва да бждете смиренъ, да понесете всичко съ търпение. Така тѣ ще ви обикнатъ и поста вятъ наредъ съ тѣхъ. Понеже тѣ знаятъ повече отъ васъ, ще ви помогнатъ да ги достигнете. За предпочитане е да заемете последно мѣсто и постепенно да напредвате, отколкото да застанете пръвъ между всички и не можете да задържите мѣстото си. При това положение, естествено, човѣкъ слиза отъ първото мѣсто и остава назадъ. Представете си, че на пжтя ви се изпрѣчи слонъ. Какво трѣбва да направите ? Ако сте разуменъ, ще се отбиете настрана, да мине слонътъ. Ако не сте разуменъ, ще искате слонътъ да се отбие отъ пжтя си. Ще кажете: Азъ съмъ човѣкъ, а слонътъ — животно. Той трѣбва да отстжпи. Обаче, слонътъ ще ви качи на хобота си, ще ви завърти нѣколко пжти въ въздуха и ще ви тури настрана, да не му
22 прѣчите. Съ слонъ не можешъ да се боришъ. Вижте, какъ постжпватъ децата. Ако нѣкое дете срещне на пътя си слонъ, нѣма да из исква отъ него да му направи пжть, но ще се' сѣти да му куни малко оризъ. Като му даде да си хапне два три пъти оризъ, слонътъ ще се разположи приятелски къмъ него и, дето го срещне, ще го вдигне на хобота си и ще го разходи. Така трѣбва да постъпва всѣки човѣкъ съ мжчнотиитѣ си. Всѣка мъчнотия е слонъ, съ който трѣбва да се справите разумно. Ще й давате отвреме-навреме по малко оризъ, ще я гладите, ще я милвате, докато тя се разположи къмъ васъ и започне да ви носи на гърба си. И тъй, правилно разбиране и разумность се иска отъ човѣка. Като се натъква на мъчнотии, да знае, какъ да се справя. Ако слонътъ иска да си хапне нѣколко смокини, трѣбва ли бакалинътъ да го боде съ игла по хобота? Ако се опита да направи това, слонътъ ще му отговори така, че дълго време ще го помни. Ще напълни хобота си съ вода и ще го опръска отгоре-додолу. Човѣкъ трѣбва да се обхожда добре съ мжчнотиитѣ си, за да се справя лесно съ тѣхъ. Само така той може да развие самообладание. Добрата обхода води къмъ самообладание. Това се иска отъ всички хора. Хиляди години чака Богъ, да види добри плодове отъ своитѣ деца. Той казва: Една ябълка искамъ да изработите, но да е доброкачествена. Само онзи може да изработи
23 нѣщо, да даде плодъ, който се е събудилъ, осъзналъ и смирнлъ. Ако не се събудишъ, не можешъ да работишъ; ако не се смиришъ, работата ти ще бжде безплодна. Желая на всички да се събудите и да започнете да работите съ любовь и смирение. 1. Лекция отъ Учителя, държана на 30 септемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
Оставената торба На фиг. I. имате три окръжности А, В, С, които се пресичатъ взаимно. Всички знаете, какво нѣщо е окръжность и какво— кръгъ. фиг. I. Понеже иматъ еднакви радиуси, и тритѣ окръжности сж равни помежду си. Обаче, тѣ се отличаватъ по своята дейность, като образи на живата природа. Срѣдната окръжность, съ цснтъръ А, пресича дветѣ окръжности въ центроветѣ имъ В и С, което показва, че има нѣщо общо съ тЬхъ. Тази окръжпость представя Божествения свѣтъ. Следователно, този свѣтъ има нѣщо общо съ останалитѣ два свѣта — съ духовния и съ физическия.
25 Мнозина се запитватъ, на какво се дължатъ противоречията въ живота. Когато субективнитѣ, т. е. вжтрешнитѣ възгледи на човѣка, се стълкновятъ съ обективнитѣ, т. е. съ външнитѣ възгледи на Бога и на разумната природа, непремѣнно се явяватъ противоречия. Значи, вжтрешниятъ свѣтъ на човѣка е външенъ свѣтъ на Бога. Ако излѣзе отъ своя центъръ, човѣкъ влиза вече въ центъра на Божествения свѣтъ. Остане ли въ своя центъръ, той е въ външния свѣтъ на Бога, въ периферията на Божествения свѣтъ. И обратно, когато се движи по периферията на своя животъ, той минава презъ центъра на Божествения свѣтъ. Въ това време човѣкъ мисли, че е нѣкакво божество, иска да прави това, което е достояние само на Бога. Така, именно, той изпада въ противоречие съ себе си. Много естествено, никой човѣкъ не може да направи това, което Богъ върши. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да излѣзе отъ противоречията си? — Да съгласува своитѣ субективни мисли и желания съ обективнитѣ мисли и желания на Бога. Невъзможно е Богъ да следва пжтя на човѣшкитѣ мисли и желания. Човѣкъ е проява на Бога, но не и начало на Неговия животъ. Следователно, той трѣбва да върви по пжтя на Бога, а не Богъ по неговия пжть. Нѣкой пита, защо работитѣ му не се нареждатъ добре. — Защото е въ стълкновение съ външния животъ на Бога. — Защо имамъ гоѣми мжчнотии? — Защото си въ стълкнове
26 ние съ външния животъ на Бога. Ако се движишъ съзнателно по окржжностьта А, ще намѣришъ хиляди възможности да реализирашъ своитѣ мисли и желания, както и своя идеалъ. Въ Божествения животъ има две противоположни посоки на движение: едната посока е отъ В къмъ А, а другата — отъ С къмъ А. Това показва, че въ природата има известно отношение между единъ силенъ и единъ слабъ момейтъ, между една разумна и една неразумна сила, между доброто и злото, между истината и лъжата. — Кога лъже човѣкъ? — Когато обещава на хората нѣща, които никога не може да направи. Нѣкой казва, че ще ви направи щастливи. Въ сжщность, никой никого не може да направи щастливъ. Щастието е въ рхцетѣ на Бога, а не въ човѣшкитѣ ржце. Човѣкъ себе си не може да направи щастливъ, че другитѣ ще ощастливи. Какъ може, нещастниятъ да прави другитѣ щастливи ? Какъ може, слабиятъ да прави другитѣ силни ? Какъ може, бедниятъ да прави другитѣ богати? Каквито обещания и да ви даватъ обикновенитѣ хора, не се лъжете отъ тѣхнитѣ думи. Това не е лъжа, но неразбиране на нѣщата. Лъже онзи човѣкъ, който обещава нѣщо, което може да направи, а не го прави. Не може да наречешъ лъжецъ онзи, който ти обещава богатството на цѣлата земя. Преди всичко, земята не е негова; той нѣма право да разполага съ нейното богатство. Този човѣкъ може да се
27 нарече глупецъ, но не лъжецъ. Като знаете това, не говорете такива нѣща нито на себе си, нито на своитѣ ближни. Защо ще си въобразявашъ, че можешъ да вдигнешъ земята на гърба си? Опитвалъ ли си да носишъ земята на гърба си? Първо опитай, после говори. Ще кажешъ, че си ходилъ на слънцето. Какъ си ходилъ: съ ума, съ сърдцето или съ тѣлото си ? Трѣбва да говоришъ само онова, което си опиталъ и си се увѣрилъ, че самъ можешъ да го направишъ. Само онзи е ходилъ на слънцето, който си послужилъ и съ ума, и съ сърдцето, и съ тѣлото си. — Азъ познавамъ Бога. — Какъ Го познавашъ : съ ума, съ сърд цето или съ тѣлото си? Истинско, пълно познаване на Бога подразбира познаване по умъ, по сърдце и по тѣло, т. е. съ цѣлото си естество. Може ли да познавашъ Бога съ тѣлото си? Какво означава тѣлото? Подъ „тѣло“ разбираме външна проява на душата. Тѣлото представя външната, обективна проява на душата. Никой не може да разбере и познае душата вънъ отъ проявитѣ на ума, на сърдцето и на тѣлото. Следователно, душата има три обективни прояви: въ умствения свѣтъ — чрезъ вътрешната природа на ума, въ духовния свѣтъ — чрезъ вътрешната природа на сърдцето, въ физическия свѣтъ — като вътрешни сили на тѣлото. И тъй, душата представя външната и вътрешната същина на човѣка. Тя присътствува
28 и въ съзнанието, и въ ума, и въ сърдцето, и въ волята на човѣка — навсѣкжде и въ всичко. Тя опредѣля нѣщата, но нея никой не може да опредѣли. Тя присжтствува и въ духа на човѣка. Ако нѣкой се опита да й даде форма, това значи, да я ограничи. А душата не се ограничава. Споредъ нѣкой, душата има яйцевидна форма. Такава е формата на човѣшкото тѣло, а не на душата. Дето душата присж.тствува, тамъ има вѣчно движение, вѣчна работа. Следователно, никой не е видѣлъ душата, но има представа за нейнитѣ прояви. Казано е въ Писанието: „И вдъхна въ ноздритѣ му дихание на животъ, и стана человѣкъ жива душа.“ Това значи: и започна човѣкъ да диша, да мисли, да чувствува, да се движи и да работи. Ще кажете, че първиятъ човѣкъ билъ лесно създаденъ. Достатъчно било да му се вдъхне въздухъ. Ако, наистина, е лесно това, опитайте се и вие да вдъхнете въздухъ въ нѣщо, да видите, какво ще излѣзе. Знаете ли, какво представя е диханието на Бога и каква сила се крие въ него? Следователно, когато става въпросъ за диханието на Бога, трѣбва да гледате на него като на свещено нѣщо. Ако чрезъ въздуха, който обикновениятъ човѣкъ вдишва и издишва, се извършватъ велики процеси въ организъма, колко по-велики и възвишени нѣща ставатъ отъ диханието на Бога. Веднъжъ само вдъхна Богъ въ ноздритѣ на човѣка, и той стана жива душа. При това, този процесъ не е едно
29 кратенъ. Много пжти Богъ внася своето дихание въ човѣка. Въ който моментъ престане този процесъ, човѣкъ умира, т. е. животътъ въ него се прекжсва. Който не разбира истината, мисли, че Богъ само веднъжъ е вдъхналъ животъ въ първия човѣкъ. За да го оживи, Богъ, наистина, е вдъхналъ само веднъжъ, но оттогава доднесъ Той не е престаналъ да внася диханието си въ човѣка и нѣма да престане да вдъхва. Майката само веднъжъ ли кърми детето си? Много пжти го кърми тя, докато стане истински човѣкъ. Диханието на Бога е необходимо за всѣки човѣкъ, както млѣкото за гръдното дете. Следователно, процесътъ на Божественото дихание е непреривенъ, както и кърменето на малкото дете. Като знаете това, подържайте връзката си съ Бога, за да могатъ Неговитѣ енергии да се втичатъ въ васъ. И тогава, като се питате, какъвъ е смисълътъ на живота, ще си отговорите: Смисълътъ на живота се заключава въ връзката на човѣшката душа съ Бога. — Защо нѣмамъ успѣхъ въ живота си ? — Защото си скжсалъ връзката съ Бога. — Какво трѣбва да направя, за да подобря живота си? —Да възстановишъ тази връзка. Представете си, че за васъ специално е оставена на опредѣлено мѣсто торба съ злато, която сами трѣбва да си вземете. Отивате да вземете торбата, но въ сжщия моментъ излизатъ отнѣкжде разбойници и ви гонятъ да взематъ златото. Това е устроено нарочно.
30 да ви изпитатъ, заслужавате ли Божественото благо, или ще се уплашите и ще избѣгате. Ако избѣгате отъ разбойницитѣ и не вземете торбата, тѣ ще се възползуватъ отъ Божественото благо. Въ дадения случай, вие минавате за престжпникъ предъ разбойницитѣ, понеже не сте могли да използувате Божественото благо. Страхътъ отъ разбойницитѣ показва, че сте скжсали връзката си съ Бога. Който пази тази връзка, той не се страхува. Той знае, че при получаване на едно благо, винаги има изпитания и е готовъ да се справи съ тѣхъ. Какво се иска отъ сегашния човѣкъ ? — Самообладание. По този начинъ могатъ да се реализиратъ добритѣ желания. Който има самообладание, той се е справилъ съ страха. — Какво допринася страхътъ ? — Излишни тревоги. Ако пжтувашъ съ параходъ по океана, трѣбва ли да се страхувашъ да не стане нѣкаква катастрофа ? Страхувашъ се да не се разбие парахода и да се намѣришъ на дъното на океана. — Кой човѣкъ се страхува ? — Който не е свързанъ съ Бога. Който има отношение къмъ Бога, преди да се качи на парахода, ще Го запита, да пжтува ли съ този параходъ, или да се качи на другъ? Ако му се отговори положително, той нѣма защо да се съмнява. Ще влѣзе въ парахода и, презъ каквито изпитания да мине, въ края на краищата, ще излѣзе на спасителния брѣгъ. Всичко може да стане съ парахода, въ който си ти, но нѣма да потъне.
51 — Защо ? — Защото Богъ ти е позволилъ да пжтувашъ съ него. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да се противопостави на Божиитѣ решения. Ако параходътъ потъне, това показва, че ти си влѣзълъ въ него безъ позволението на Бога. Казано е въ Писанието: „Косъмъ отъ главата ви нѣма да падне безъ волята на Бога.“ Следователно, вѣра е нуждна на съвременнитѣ хора, не умствена, но абсолютна вѣра, въ която нѣма никакви изключения. Какво означава вѣра безъ изключения ? Ако се качишъ на параходъ въ океана и се яви буря, параходътъ ще мине презъ голѣми люшкания, ще потъва въ водата и ще излиза на повръхностьта, ще залива пжтницитѣ съ вода, но пакъ ще излѣзешъ на брѣга здравъ и читавъ. И презъ всичкото време на изпитанието трѣбва да останешъ тихъ и спокоенъ, съ пълна вѣра, че ще стигнешъ до брѣга благополучно и ще кажешъ: Минахъ презъ голѣма опитность, цо се убедихъ, че въ Божиитѣ обещания нѣма обратни решения. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога и въ Христа. Мнозина вѣрватъ като васъ, но важно е, какъ ще се справи всѣки, като попадне въ развълнувания океанъ. Вѣрващъ си, но като те гонятъ разбойници, оставашъ торбата съ златото и бѣгашъ. Това не е вѣра. Истински вѣрващиятъ трѣбва да остане на 1 мѣстото си, разбойницитѣ да минатъ покрай него и да не го докоснатъ. Това е вѣра. Ако се уплашишъ отъ разбойницитѣ и избѣгашъ
32 ти самъ се излагашъ на страдания. Ще останешъ около торбата си и ще кажешъ на разбойницитѣ: Тази торба е моя. Богъ ми я далъ и не отстжпвамъ отъ нея. Какво представя торбата съ златото? — Човѣшкиятъ животъ. Следователно, никой не може да вземе живота, даденъ отъ Бога. Нито смъртьта може да отнеме живота на човѣка. — Ще умремъ. — Кой ви е казалъ това ? Питали ли сте Господа, ш,е умрете ли, или още ще живѣете ? Нѣкой обикновенъ човѣкъ може да ви каже, че ще умрете, но неговото твърдение не е мѣродавно. Кой е умиралъ съзнателно и познава смъртьта ? Никой нѣма право да говори за нѣща, които не е опиталъ. Казано е въ Писанието: „Въ който день престжпишъ Божия законъ, ще умрешъ.“ Този законъ има и обратенъ смисълъ : „Въ който день решишъ да изпълнявашъ Божия законъ, ти пр.идобивашъ животъ.“ Който губи живота си, става недоволенъ и страда; който придобива животъ, радва се. И тъй, хората еж недоволни, когато нѣщата ставатъ така, както не ги очакватъ. Искашъ да придобиешъ богатство, но, като започнатъ да те преследватъ апаши и разбойници, ставашъ недоволенъ и казвашъ: Защо ми е такова богатство, което нарушава мира и спокойствието ми? Представи си, че твоето богатство не е въ пари, но въ нѣкакво природно благо, отъ което се нуждаятъ всички хора. Ти имашъ кжща, близо до чистъ, пла
33 нински изворъ. Минаватъ и заминаватъ потници край кжщата ти, и всѣки търси вода, да задоволи жаждата си. Щомъ видятъ извора, приближаватъ се до него и пиятъ отъ водата му. Имашъ ли право да отказва шъ на пжтницитѣ да пиятъ отъ водата на твоя изворъ? Ако откажешъ на нѣкого, ти вършишъ престъпление, за което ще отговаряшъ. Всѣки, който дойде при твоя изворъ, ще i о оетавишъ свободно да се напие и да си налѣе, колкото вода иска. Въ това се заключава изпълнението на Божията воля. Затова е казано: „Даромъ сте взели, даромъ давайте.“ Даромъ се даватъ Божиитѣ блага, защото трѣбва да се върнатъ при Източника, отъ Който съ излѣзли. Когато се говори за изобилие на благата, имае нредъ видъ Божт.итѣ блага. Като знаете това, не спирайте пътя на Божсственитѣ блага. Първата задача на човЕка е да се справи съ своя вжтрешенъ страхъ. Докато се страхува, той всѣкога ще бъде недсволенъ, че не е постигналъ идеала си Много естествено, страхътъ го заставя да бѣга и да се откаже отъ торбата съ благата. Ако нѣкой се оплаква, че не е станалъ богатъ, силенъ, добъръ, това се дължи на неговата страхливость. — Защо не можахъ да стна поетъ, музякантъ или художникъ ? — Защото си билъ страхливъ. Който е доволенъ отъ положението си и се радга на своитѣ постижения, той е билъ смѣлъ и решиеленъ въ живота си, предъ нищо не се е спиралъ. Тъй щото, ако не сте богати, учени, з
34 добри, силни, ще знаете, че причината за това е въ самитѣ васъ, страхливи сте били; ако сте бедни и болни, страхливи сте били. Това е фактъ, който съмъ опитвалъ много пжти въ живота и съмъ абсолютно убеденъ въ него. Той е станалъ вече законъ, въ който нѣма никакво изключение. Казано е въ Писанието: „Страхливиятъ не може да наследи Царството Божие.“ Какво представя Царството Божие? — Сборъ отъ блага, които Богъ е опредѣлилъ за всички живи сжщества на земята. Следователно, ако си страхливъ, не можешъ да се ползувашъ отъ Божиитѣ блага. — Какъ мога да се освободя отъ страха? — Като внесешъ любовьта въ сърдцето си. Тогава страхътъ ще остане отвънъ, а любовьта — отвжтре. Само така ще реализирашъ желанията си; само така ще бждешъ въ съгласие съ Божествения свѣтъ. Докато живѣешъ съ страхъ за утрешния день, ти всѣкога ще бждешъ въ стълкновение съ Бога, съ разумната природа. Извади страха вънъ отъ себе си, за да влѣзешъ въ хармония съ живата природа и да се ползувашъ отъ Божието благословение. При това положение ще реализирашъ своитѣ желания: каквото помислишъ, ще постигнешъ. Ако пожелаешъ да имашъ една колибка, веднага ще я придобиешъ. Тя ще бжде като гайда: ту ще я свивашъ, ту ще я надувашъ. Можешъ ли да се оплачешъ отъ жилищна криза ? Ще носишъ колибката съ 'ебе си и, дето те завари нощьта, тамъ ще
35 останешъ. Това значи, да прилага човѣкъ своето знание. Това значи, да бждешъ съвършенъ. Затова е казано въ Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ За съвършения всичко е постижимо. Въ Божествения свѣтъ нѣщата се постигатъ само за даденъ моментъ. Това значи, Богъ осигурява човѣка само за даденъ моментъ, а не за вѣчни времена. Имашъ нужда отъ хлѣбъ въ даденъ моментъ — ще го имашъ; искашъ да напишешъ нѣщо, ще напишешъ и ще се проявишъ като писатель, но само за даденъ моментъ; искашъ да имашъ къщичка, да си починешъ, и това ще ти се даде, но само за момента. При това, моментътъ подразбира само известна область, известно направление. Въ единъ моментъ ще се проявишъ само въ известна область, а не въ всички области и направления. Искашъ ли въ единъ моментъ да се проявишъ въ всички области, или да постигнешъ всичкитѣ си желания, ти изпадашъ въ заблуждения и противоречия. И тъй, всичко въ живота е постижимо, когато поставите любовьта отвътре, а страха — отвънъ. Така се придобива животътъ и безсмъртието. Следователно, когато сте въ съгласие съ Божиитѣ закони, нищо не може да ви изненада; каквото и да ви се случи, ще знаете, че въ единъ моментъ само ще се справите съ мъчнотията си. Богъ е въ вѣчностьта. Той ръководи свѣта и го оправя. Живѣйте безъ страхъ, за да запазите торбата съ златото отъ
36 ржцетѣ на разбойницитѣ. Предъ любовьта и безстрашието и най-голѣмиятъ разбойникъ отстжпва. Той слага оръжието си на земята и казва: Торбата е твоя, разполагай съ златото си, както знаешъ. Ако обичашъ, можешъ да дадешъ и на мене нѣщо. Ти бръквашъ въ торбата и давашъ на разбойника часть отъ златото. Това подразбира истински отношения между хората. Когато имашъ повече блага отъ своя ближенъ, дай му часть отъ благата си, но доброволно. Сега, бждете внимателни, да не губите торбитѣ си. За тѣзи, които сж ги изгубили, тѣ не се връщатъ вече, но внимавайте, въ бждеще поне да не ги губите. Когато се качвате на параходъ, не губете вѣрата си. Като се натъквате на страдания, не се обезсърдчавайте. Щомъ сте свързани съ Бога, никаква сила не може да ви измѣсти отъ положението, въ което се намирате. Каквито бури и вѣтрове да ви брулятъ, параходътъ ви ще излѣзе благополучно на пристанището. Това, което желаете да стане, ще се изпълни. Това е законъ, въ който нѣма никакво изключение. — Какь ще познаете, дали този законъ действува въ живота? Опитайте се да вземете торбата и ще видите, че разбойницитѣ ще отстжпятъ предъ васъ. Така ще разберете, че тѣ сж ваши приятели, дегизирани, съ цель да изпитатъ вѣрата и самообладанието ви. Ще ви дамъ една нова пѣсень, на чуждъ езикъ, съ следното съдържание:
Аинъ фаси, мекри заси, финъ земру ашанъ меру суаси синъ месулъ сумаси зенъ фесулъ. Чуждиятъ и неразбранъ езикъ показва, че нѣкога, въ далечното минало, вие сте изгубили благото което ви е дадено. Изгубили сте торбата, и днесъ я търсите. Сега следватъ разбранитѣ думи на пѣсеньта: Въ небеснитѣ ширини, въ небеснитѣ глъбини; въ небеснитѣ висини, где свѣтлина обитава, и животътъ вѣчно се проявява. Кога човѣкъ говори за небеснитѣ ширини ? — Когато изгуби нѣщо. Тогава той става поразуменъ, но торбата е отишла вече въ ржцетѣ на разбойницитѣ. Стои човѣкътъ и мисли, какъ е станала тази работа, че торбата е вече далечъ отъ него. Той не подозира, че причината е въ неговия страхъ. Докато не се познава, човѣкъ страда, мжчи се и се запитва, защо идатъ страданията. Страданията на хората сж резултатъ на изгубената обичь. Безъ обичь и любовь животътъ се обезсмисля. Любовьта изключва страха, следователно, освобождава човѣка отъ тъмнината и ограниченията. Ако обичьта и любовьта ви не еж. въ сила да изпждятъ страха
38 навънъ, тѣ не еж. истински. — Какъ да се примиримъ съ страданията? — Нѣма защо да се примирявате съ страданията, но ще ги приемете, като нѣща, които идатъ отъ Бога. Следователно, всичко, което иде отъ Бога, е добро. Радость, или страдание, които идатъ отъ Бога, сж добри и на мѣсто. Обаче, трѣбва да различавате това, което иде отъ хората, отъ онова, което иде отъ Бога. За следния пжть пишете върху темата: м Най-голѣмиятъ страхъ и най-голѣмата обичь.“ Като развивате темата, ще се стремите да внесете нѣщо ново въ разбирането си, а не както сж разбирали хората преди васъ. За всѣко нѣщо се иска ново разбиране. И пророцитѣ сж имали нѣкакво разбиране за Бога, напримѣръ, но вие трѣбва да се отличавате отъ тѣхъ. Отъ васъ се иска още по-ново разбиране, да се приближавате до разбирането на Христа за Бога. Нали минавате за християни ? Вашето разбиране трѣбва да отговаря на момента, въ който сега живѣете. Новото има отношение къмъ красотата въ живота, а красотата — къмъ настоящето. Наистина, важни сж сегашнитѣ блага, а не миналитѣ, които сж изгубени вече. Въ много ями се събирало вода, отъ която мнозина сж се ползували, но важна е водата, която днесъ изтича отъ извора. Водата въ ямитѣ е мжтна, нечиста, а отъ извора е прѣсна, чиста — всички се стремятъ къмъ нея. На сжщото основание, казвамъ: Важно е, какъ Богъ се изявява днесъ къмъ
39 насъ, а не, какъ се е изявявалъ въ миналото. Затова Павелъ казва: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.“ Ако обичашъ Бога, нито на ума, нито на сърдцето ти ще дойде това, което Той е приготвилъ за тебе. Велика е любовьта Му къмъ всѣка душа. Божията Любовь е врата, презъ която ти ще минешъ, за да влѣзешъ въ Божествения свѣтъ. Само така ти ще приемашъ и предавашъ Божиитѣ блага. Следователно, обичьта е съединителна връзка между човѣшката душа и Първата Причина. На тази връзка се дължи правилното развитие на човѣка. 2. Лекция отъ Учителя, държана на 7 октомврий, 1931 г. София. — Изгрѣв!..
Проводници на любовьта Размишление. Тема за следния пжть: „Произходъ на въшката.“ Ще кажете, че темата е проста, лесно ще я напишете. Нѣщата сж. прости, когато човѣкъ има яснота въ съзнанието си. Да мислишъ, че като се разтоваряшъ, можешъ да опростишъ нѣщата, ти самъ се заблуждавашъ. Ако кредиторътъ опростява дълговетѣ на своитѣ длъжници, това значи, прощаване, т. е. заличаване на дълговетѣ имъ. Да опростявашъ живота си, това знячи, да се помирявашъ съ трудноститѣ, т. е. да спазвашъ закона на економията. Мнозина мислятъ, че сж пестеливи. Да отдѣляшъ отъ хапката си и да внасяшъ пари въ банката, това не е опростяване на живота; това не разрешава въпроситѣ. Колко прави две по две? — Четири. Ще кажете, че и това е просто смѣтане. Две по две прави четири, но две и две е пакъ четири. Защо и при умножаването и при събирането получаваме все четири? Знаете само, че лесно се събиратъ две и две и лесно се умножаватъ две по две, но защо и въ двата случая получавате четворка, не знаете. Ще кажете, че числата се събиратъ лесно. Обаче,
41 кои величини се събиратъ лесно: живитѣ, или механическитѣ? Лесно е да съберемъ две царевични зрънца или две камъчета, но какъ ще съберешъ две кокошки или двама души? Кокошкитѣ туряшъ въ курника, но не си ги събралъ. Двама души живѣятъ въ една кжща, но не сж събрани. Тѣ могатъ да живѣятъ заедно или доброволно, или насила, но това не е още събиране. Значи, има естествено и неестествено събиране. Ти можешъ да приемешъ една идея доброволно или насилствено. Това показва, че въ живота и въ природата сжществуватъ два вида процеси: естествени и неестествени. Често хората се спиратъ върху въпроса, да вѣрватъ ли въ Бога, или да не вѣрватъ. Кое отъ дветѣ положения е естествено и кое неестествено ? Ще кажатъ нѣкой, че вѣрата въ Бога е необходимость, както е необходимо слънцето за всички живи сжщества. Безъ слънчевата свѣтлина и топлина нѣма животъ на земята. Какво ще стане съвасъ, ако слънцето не изгрѣва цѣла година? Какво ще стане съ васъ, ако гладътъ ви стигне до крайния предѣлъ ? Казвашъ: Прегладнѣхъ вече. Какво ще стане съ тебе като прегладнѣешъ ? Ще заспишъ. И безъ слънцето ще заспишъ, както и безъ храна. Това заспиване подразбира спиране на рйстенето. Смисълътъ на живота е въ растенето. Ако всѣки день не прибавяшъ нѣщо въ себе си, т. е. не растешъ, деньтъ е загубенъ за тебе. Когато рисува нѣкаква картина, ху
42 дожникътъ всѣки день прибавя по една малка чъртичка къмъ нея. И, като погледнешъ, виждашъ, че е нарисувалъ човѣшко лице. Всѣки день по една чъртичка, докато на шестия день виждашъ цѣло лице. Казано е, че Богъ създалъ свѣта въ шесть деня. Така се говори на децата, а възрастнитѣ, т. е. посветенитѣ подъ „шесть“ разбиратъ не шесть деня, а шесть елемента. — Кои сж тѣзи елементи? — Това сж днитѣ на седмицата: понедѣлникъ, вторникъ, срѣда и т. н. Християнитѣ считатъ понедѣлникъ за първи день, т. е. първия елементъ, а евреитѣ започватъ отъ недѣля — първиятъ день на Битието, първиятъ елементъ, съ който е започнало създаването на свѣта. Какъвъ елементъ е недѣлята? Като се говори за Бога, всички казватъ, че Той е вездесжщъ. Ако питате нѣкого, кжде е Богъ, ще отговори, че Той е на небето. Щомъ е на небето, не е вездесжщъ. — Защо ? — Защото, споредъ нѣкои, небето е покривътъ на земята, а покривътъ не е всичко въ свѣта. Други пъкъ подъ „небе“ разбиратъ необятното пространство, което включва всичко. Значи, небето не е само покривъ на земята, но нѣщо велико и необятно, въ което влиза цѣлата вселена, цѣлата вѣчность. Вѣчниятъ животъ включва обикновения, а обикновениятъ е часть отъ вѣчния. Хората говорятъ за Бога, за небето и за земята, но единъ отъ близкитѣ въпроси за тѣхъ е, защо сжщестува злото. Много просто,
43 злото е половината на доброто. — Какво е тогава доброто? — Цѣлото на злото. Значи, злото се отдѣлило отъ доброто, като отъ цѣла единица, и съставя негова половина. Доброто пъкъ, като цѣло, превръща всичко въ добро. Българската пословица „Всѣко зло за добро“ има предъ видъ тъкмо това, че само доброто е въ сила да превърне злото въ добро. Тъй щото, не се смущавайте, когато се натъквате на злото. То е часть отъ доброто, а частьта е по-слаба отъ цѣлото. Нека тази мисъль остане въ ума ви, като съзнателна, разумна работа, която ще придаде нѣщо къмъ вашето съзнание. — Кога се е създало злото? •— Когато се отдѣлило отъ цѣлото, т. е. отъ доброто — основата на живота. Ако имате едно яйце, трѣбва ли да го дѣлите на две части ? Понеже въ яйцето е скритъ животътъ, нѣмате право да дѣлите живота. Той е единенъ и недѣлимъ. Който се опиталъ да раздѣли живота, той е внесълъ злото въ свѣта. Всѣко нѣщо, създадено отъ Бога, е единно, недѣлимо и, следователно, трѣбва да се използува, както е дадено. Ако се опиташъ да раздѣлишъ една своя мисъль, която сжществува като зародишъ въ твоя умъ, ти си извършилъ вече едно зло, което ще ти причини голѣмо страдание. Всѣка добра мисъль е недѣлима величина, която само трѣбва да се тури въ действие, нищо повече не можете да правите съ нея. И тъй, съдействувайте на доброто въ васъ да расте и да се развива. Само така то ще
44 ви допринесе нѣщо. Сѣйте добри мисли и чувства въ градината на вашия умъ и на вашето сърдце, както посаждате плодни дървета въ градината си. Единъ беденъ човѣкъ, въ продължение на десеть години най-много, може да подобри материалното си положение. Достатъчно е да посѣе сто сѣмки отъ доброкачествени круши или ябълки, за да се радва на тѣхнитѣ плодове. Кажете ли, че това не е ваша работа, вие сами се спъвате. По цѣли дни седите и философствувате върху въпроситѣ, кой е създалъ свѣта, защо го е създалъ, и мислите, че това е ваша работа. Това философствуване нищо не допринася за растенето ви. Съ години наредъ изучавате животнитѣ, тѣхния характеръ и произходъ, безъ да сѣете нѣщо въ градината си. Какво ще придобиете, ако изучавате характера на вълка, напримѣръ ? Другъ е въпросътъ, ако изучавате характера на овцата. Вие отглеждате овце, имате отношение къмъ тѣхъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство, съ които човѣкъ се занимава, оказватъ известно влияние върху него. Всѣки предметъ, който изучава, сжщо оказва влияние върху него. Следователно, ако изучава вълка, ще се натъкне на известно влияние отъ него. Защо му е вълчото влияние? Работете съ доброто, безъ да го дѣлите, за да се намирате подъ неговото влияние. Работете съ доброто като методъ за самовъзпитание. Така ще се развивате правилно и ще вървите напредъ.
45 И тъй, работете върху истинското самовъзпитание, съ методи, каквито разумната природа дава. Единъ отъ нейнитѣ методи е обновяването. Човѣкъ се обновява, когато всѣки день внася въ ума си по една нова мисъль и въ сърдцето си по едно ново чувство, които го повдигатъ. Нека всѣки се запита, какво ново може да внесе днесъ въ ума и въ сърдцето си. Здравиятъ мисли за богатство, да спечели нѣщо, съ което да подобри живота си. За какво мисли болниятъ? Като се върти на леглото по цѣли дни, той си мисли, дано намѣри лѣкарството, което ще му помогне да оздравѣе. Ученикътъ или студентътъ мисли върху въпроса, който ще му зададе учительтъ или професорътъ. Той си мисли, колко добре ще бжде, ако по нѣкакъвъ начинъ се добере до въпроса, който ще му се зададе на изпита. Както въ училището, така и въ живота, всѣки день си има опредѣлена програма, която трѣбва да се изпълни. Тя внася обновяване въ човѣшкия организъмъ. Нѣкой се интересува отъ нѣкакъвъ образъ, иска да го изучи. Това е последна работа. Първо ще изучавате своето лице, както художникътъ постжпва, и ще наблюдавате, какво ново внасяте всѣки день. Оглеждайте се въ огледало, както правятъ младитѣ моми и момци, и си отбелязвайте всѣка промѣна, която става въ васъ. Младата мома се оглежда да види, има ли достатъчно пари, за да си избере момъкъ. Така прави и младиятъ момъкъ. Така по
46 стжпва и гостилничарьтъ, и онзи, който отива въ гостилницата. Гостилничарьтъ вдига капацитѣ на тенджеритѣ, да види, достатъчно ли е яденето, да задоволи своитѣ посетители. Посетительтъ пъкъ постоянно отваря и затваря кесията си, да види, има ли достатъчно пари да се нахрани добре. Въ даденъ моментъ всѣки човѣкъ се интересува отъ нѣщо специфично. Още съ ставането си отъ сънь, домакинята се интересува, кой отъ познатитѣ или отъ приятелитѣ й ще я посети този день. Тя започва да чисти, да мие кжщата си, за да задоволи своитѣ гости и.да имъ се хареса. Все трѣбва да ви посети нѣкой презъ деня, или съ мисъльта си, или съ чувствата си, или съ своето физическо присжтствие. Какъвъ е моралътъ на съвременнитѣ хора ? Отъ какви принципи се водятъ тѣ ? Каквито да сж принципитѣ и възгледитѣ имъ, тѣ сж отживѣли времето си. Тѣ сж за малки деца, но не и за възрастни. Обаче, има принципи, които се отнасятъ до всички хора, до всички времена и епохи. Единъ отъ тѣзи принципи е следниятъ: презъ очитѣ на човѣка само свѣтлината може да влиза. Допусне ли друго нѣщо, то ще му причини болка и страдание. Като влѣзе свѣтлината презъ очитѣ ви, ще й дадете широкъ достжпъ, ще я поздравите и ще се разговаряте съ нея. Колкото време прекара при васъ, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вънъ отъ свѣтлината, нѣма достжпъ до вашитѣ очи. Какво става съ
47 очитѣ ви, като влѣзе малко прахъ въ тѣхъ? Започватъ да сълзятъ, зачервяватъ се и, докато и последната прашинка не излѣзе, тѣ не се успокояватъ. Вториятъ принципъ: Презъ ушитѣ ви може да влиза само звукътъ. Третиятъ принципъ: презъ носа ви може да влиза само въздухътъ. Четвъртиятъ принципъ : презъ устата ви може да влиза само храната. Това сж четиритѣ неизмѣнни принципи въ човѣшкия животъ. Това сж принципитѣ, по които човѣкъ може да живѣе. Пренесете тѣзи принципи и въ духовния си животъ, да се ползувате напълно отъ тѣхъ. Нѣкой се вслушва въ думитѣ на хората, безпокои се отъ това, което говорятъ за него, и губи разположението си. — Защо ? — Защото е далъ пжть на шума, а не на звука. Всѣки шумъ, който се докосва до ушитѣ, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония въ човѣшкия организъмъ. Звукътъ представя хармонични трептения на разумна сила. Който го приема правилно, той се ползува отъ неговото благо. Като знаете това, възприемайте чиститѣ трептения на звука, а се пазете отъ шумъ, предизвиканъ отъ непровѣрени слухове. Че нѣкой казалъ нѣщо обидно за васъ, това да не ви смущава. Приемайте нѣщата неправо отъ тѣхния източникъ, отъ автора имъ. Когато звукътъ отъ нѣкой източникъ влѣзе направо въ ухото ви и се разговаря съ васъ, вие си съставяте истинско понятие за нѣщата. Казано е въ Писанието, че
48 въ сждния день ще отговаряшъ за всѣка праздна дума. Затова, ако искашъ да приемешъ нѣкаква свѣтла мисъль, иди при автора, отъ когото тя излиза, и приеми свѣтлината чрезъ очитѣ си; следъ това ще чуешъ, какво говори, и ще възприемешъ звука чрезъ ушитѣ си. Така ще имашъ ясна представа за неговата мисъль, за това, което го движи въ живота му. Ако Духътъ, Който е живѣлъ въ Христа, не ви предаде своята мисъль, никога не можете да разберете Свещенитѣ книги. Духътъ се е проявявалъ и чрезъ пророцитѣ, и чрезъ Христа, но продължава да се проявява и доднесъ. Кой е сжществениятъ въпросъ, който ви занимава днесъ ? Какво трѣбва да правите, за да се развивате правилно ? На първо мѣсто трѣбва да отворите очитѣ си за възприемане на свѣтлината, ушитѣ си — за възприемане на звука, съзнанието си — за възприемане на разумностьта. Този е пжтьтъ за повдигане и обновяване. При това, всѣки трѣбва да знае, колко свѣтлина, колко звукове и колко въздухъ трѣбва да приеме въ даденъ моментъ. Дойдешъ ли до истинската мѣрка, ще знаешъ, че нѣмашъ право да дѣлишъ нѣщата. — Нали трѣбва да дѣлимъ благата си съ своитѣ ближни? — Ще отдѣляшъ отъ благата си, но нѣма да ги дѣлишъ. Ако имашъ две ябълки, ще дадешъ едната на своя ближенъ, но половинка ябълка нѣмашъ право да давашъ. Казватъ, че нѣкой дѣли хапката си па две съ своя ближенъ. Това е фигуративенъ езикъ. Въ
49 същность, всѣки трѣбва да сподѣля благата си съ хората, но не и да ги дѣли. Свѣтлината, топлината, звукътъ идатъ непреривно, безъ прекъсване. Могатъ ли да се дѣлятъ? Какъ ще раздѣлишъ въздуха, водата, свѣтлината и топлината ? Природата си служи съ цѣли числа, а не съ дробни. Тя не дѣли величинитѣ. Казватъ, че отдѣлили детето отъ майката. Това е невъзможно. Никой не може да отдѣли детето отъ майката. Временно детето може да се отлъчи отъ майка си, т. е. да се отдалечи отъ нея, но въ никой случай не може да се отдѣли. Между майката и детето съществува тѣсна, неразривна връзка, която никой не може да скъса. На същото основание, казвамъ: Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да от дѣли човѣка отъ Бога. Какви усилия не е правилъ дяволътъ, но и доднесъ не е могълъ да отдѣли човѣшката душа отъ нейния Създатель. Какви обещания не е давалъ на човѣка, какви залъгвания, какви надежди не му е давалъ, но и доднесъ не е успѣлъ. И дяволътъ, като вълка, хваща човѣка и го изяжда, съ цель да го отдѣли отъ Бога, но, въ края на краищата, се вижда принуденъ да го повърне и изхвърли навънъ цѣлъ, неповреденъ. Никой не може да отдѣли човѣка отъ неговия Създатель. „И отдѣли овцетѣ отъ козитѣ.“ Това е алегория, защото, въ същность, овчарьтъ пасе заедно овцетѣ и козитѣ — не ги раздѣля. Козитѣ причиняватъ пакости на дърветата, гри4
50 затъ младитѣ имъ клончета. Не е нуждно външно да се отдѣлятъ овцетѣ отъ козитѣ. Достатъчно е да се дадатъ на всички сжщества специални условия, всѣки да прояви своята природа. Ако това се отнася до овцетѣ и козитѣ, колко повече е нуждно за хората. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положителна наука, която да подобри тѣхния животъ. Въпрѣки това, тѣ не търсятъ такава наука, но искатъ да бждатъ обичани. За да те обича нѣкой, трѣбва да знаешъ закона, да се превърнешъ на свѣтлина и така да влѣзешъ въ очитѣ на своя възлюбенъ. После, да се превърнешъ на слово, чийто звукъ, да мине презъ ушитѣ на твоя възлюбенъ. И най-после, да се превърнешъ на въздухъ да влѣзешъ презъ носа на този, който те обича. Който не може да се превърне на свѣтлина, на звукъ и на въздухъ, за да влѣзе въ своя възлюбенъ, неговата любовь не е истинска. Любовьта трѣбва да прониква въ човѣка, а не вънъ отъ него. Остане ли отвънъ, това не е любовь. Колкото и да ви се говори за любовь, не се ли проявява тя като свѣтлина, звукъ и въздухъ, не разчитайте на тази любовь. Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта.“ Значи, Той се превръща на свѣтлина и така влиза презъ очитѣ на хората. Така, именно, Христосъ изявява любовьта си къмъ хората. Който има любовь въ себе си, той може да се превърне на свѣтлина и на слово, да мине презъ очитѣ и ушитѣ на
51 онѣзи, които люби и които го любятъ. Който нѣма любовь, не може да се превръща на свѣтлина. Следователно, той е човѣкъ съ обикновени разбирания. Съ такива разбирания не може да се влѣзе въ Царството Божие, между ангелитѣ. — Какво представятъ ангелитѣ? — Тѣ сж същества, които се превръщатъ на свѣтлина и влизатъ презъ очитѣ на хората, да ги възпитаватъ. Велико изкуство е да знаешъ, какъ да се превърнешъ на свѣтлина. Това е учението на ангелитѣ. Чрезъ него тѣ искатъ да напжтватъ хората къмъ реалностьта на живота. Какво по-велико благо можете да очаквате отъ това, да излжчва тѣлото ви свѣтлина и отдалечъ да свѣтите ? Има светии, на които тѣлото е свѣтещо. Тѣ сж прекарвали съ години въ гори и планини, въ съзнателна работа върху себе си, докато сж придобили изкуството да се превръщатъ на свѣтлина, т. е. да свѣтятъ. И обикновениятъ човъкъ трѣбва да усили свѣт;ината на своя умъ, да свѣти вечерь. Това е действителность, която може да се провѣри. Както има свѣтещи елементи въ химията, така сжществуватъ и свѣтещи хора, които излжчватъ отъ себе си свѣтлина. И тъй, новото, къмъ което се стреми човѣшкиятъ духъ, е да придобие изкуството да свѣти. — Какъ се постига това? —Има много начини, но трѣбва да се започне съ малки опити. Ще правите малки опити, безъ да очаквате голѣми резултати. Напримѣръ, ще дамъ на всички по две сѣменца — житни, царевични или други
52 нѣкакви, да ги посадите въ земята. Който е готовъ да учи, веднага ще ги посѣе и ще наблюдава, какво ще стане. Обаче, който има голѣмо мнение за себе си, ще каже: Чудно нѣщо, свършилъ съмъ два факултета, имамъ много знания, пиша върху важни въпроси, и следъ всичко това, ще се занимавамъ съ дребни работи—да посаждамъ сѣмена. Това не е моя работа. Азъ имамъ велико предназначение. — Какво е твоето предназначение? Ще разисквашъ върху въпроса, какъ е създаденъ човѣкъ и защо е създаденъ. И ангелитѣ не разрешаватъ този въпросъ, а единъ обикновенъ ученъ, съ два факултета, се заелъ съ разрешаването на единъ отъ най-труднитѣ въпроси. Вземи дветѣ сѣменца и ги посади, самъ да видишъ, колко си ученъ. Ако ги посадишъ правилно и получишъ добъръ резултатъ, наистина си свършилъ два факултета. Ако не получишъ никакъвъ резултатъ, нищо не си свършилъ. Човѣкъ може да свърши единъ факултетъ само въ единъ моментъ, а може да го свърши и въ сто години. Това зависи отъ разбирането му. Сжществуватъ три начина за придобиване на знания: чрезъ прозрение, чрезъ вдъхновение или чрезъ интуиция; чрезъ последователно възприемане, за което сж необходими четири — петь години усилена работа и най-после, чрезъ постоянно повтаряне на заученото, за което сж нуждни десетки години. Има хора, които прекарватъ почти цѣлия си животъ въ университетъ, искатъ да
53 придобиятъ много знания. Казватъ, че единъ студентъ, като постжпилъ въ университета 20 годишенъ, излѣзълъ оттамъ на 75 годишна възрасть, като минавалъ отъ единъ факултетъ въ другъ. Когато го запитали, ще излѣзе ли нѣкога отъ университета, той казалъ, че ще учи до края на живота си. Следователно, ако за обикновеното знание трѣбва да посветишъ цѣлъ животъ, може да си представите, колко време е нуждно за придобиване на духовното знание. Човѣкъ едва е започналъ да мисли за изкуството да се превръща въ свѣтлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи любовьта по новъ начинъ, ще си създаде нови, правилни отношения съ хората. — Възможно ли е човѣкъ да се превърне въ свѣтлина? — Възможно е, разбира се. Какъ ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при свѣтлината на нѣкой човѣкъ ? Вървите по улицата замисленъ, съсрѣдоточенъ въ нѣщо; срѣщате единъ човѣкъ, който не ви казва нищо, само се разминавате съ него. Обаче, веднага се изпълвате съ радость, чувствувате се разположенъ, готовъ на всѣкакви услуги. — Коя е причината за това ? — Човѣкътъ, когото сте срещнали, ви обича и, безъ да знаете, той прониква въ васъ като свѣтлина. Щомъ възприемете неговата свѣтлина, вие се изпълвате съ радость, сърдцето ви се разширява, умътъ ви се пробужда и лесно решавате въпроситѣ си. Значи, дето е любовьта, тамъ е и свѣтли
54 ната. Отворете се за Божията Любовь, за да се превърнете на свѣтлина и да помагате на ближнитѣ си. Ако не срещнете човѣкъ, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбьта си. Всѣки е ималъ такава опитность. Помнете: когато сте радостни, срещнало ви е сжщество, което ви обича. То е предало любовьта си къмъ васъ чрезъ свѣтлината, която излиза отъ него. Любете и вие, за да предадете любовьта си на другитѣ хора. Единъ день, когато ви срещне Христосъ, ще ви пита: Научихте ли закона за превръщане на любовьта въ свѣтлина ? Можете ли да си служите съ свѣтлината, като проводникъ на любовьта ? Казано е въ Писанието: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.“ Следователно, истински вѣрващъ е онзи, който вѣрва въ невъзможното. Да вѣрвашъ въ възможното, това е лесна работа, това още не е вѣра. Да вѣрвашъ въ невъзможното, въ неразбраното, това подразбира истински човѣкъ. Ако каже нѣкой, че свѣтътъ билъ създаденъ отъ яйце, ще започнатъ да разискватъ, какво е било това яйце, какъ е възможно цѣлиятъ свѣтъ да е билъ подъ крилата на една птица, каква е била птицата и т. н. Учительтъ се справя лесно съ децата, но какъ ще се справи съ възрастнитѣ ? Като отиде между децата, той започва да разказва, какъ Богъ създалъ една голѣма кокошка и подъ крилата й турилъ много яйца, вчрху които тя лежала 25 дни. Отъ тѣзи яйца започнали да излизатъ звезди, слънца, планети,
55 растения, животни, докато най-после, въ последния, т. е. шестия день, излѣзълъ човѣкътъ. Децата се радватъ, че научили нѣщо ново, и разказватъ на майкитѣ си, на по-малкитѣ си братчета и сестричета, какъ билъ създаденъ свѣтътъ. Възрастнитѣ, обаче, веднага се запитватъ, кокошката ли е създадена първа, или яйцето. Всички философи разглеждатъ този въпросъ, но никой не е дошълъ до истинското му разрешение. Неразрешенитѣ въпроси причиняватъ страдание, а разрешенитѣ — радость. Всички се запитватъ, защо идатъ страданията. Отговорътъ е простъ и категориченъ: страданията освобождаватъ човѣка отъ ограниченията. Какво прави бременната жена ? — Деветь месеца носи детето въ утробата си, но следъ деветия месецъ тя го изпжжда навънъ. Колкото и да е било добре въ утробата на майката, детето трѣбва да излѣзе навънъ, да се освободи отъ ограничителнитѣ условия и да започне да учи. Ако майката не го изпжди навънъ, и двамата ще умратъ. Ако Богъ не бѣше извадилъ човѣка вънъ отъ себе си, той никога нѣмаше да придобие знания. — Добре бѣше при майка ми; тамъ нѣмаше страдания. — Сега ще те стегнатъ и ще започнешъ да работишъ. — Тежъкъ е животътъ ми. — Ще работишъ — смисълътъ на живота е въ работата. Ако не извадишъ една мисъль вънъ отъ своя умъ, да живѣе свободно, тя ще остане въ забрава и най-после ще умре. Докато мисъльта е въ човѣшкия умъ, тя не е спо
56 собна за работа. Щомъ излѣзе вънъ отъ него, тя може да работи и да се прояви. Казано е въ Битието, че Богъ изпжди човѣка отъ рая. Ще кажете, че причината за това се крие въ неговия грѣхъ. Въ сжщность, причината е подълбока. Думата „изпъждане“ е силна, може да се замѣсти съ „раждане“. Майката изпжжда детето вънъ отъ утробата си, т. е. тя ражда. Всѣки човѣкъ трѣбва да роди, и то на време. Не родишъ ли, самъ се осжждашъ на страдания. Ще родишъ, ще работишъ и ще учишъ. Азъ не съмъ жененъ, самъ съмъ въ живота, мжчно мога да свърша работата си. — Ти не говоришъ право. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е жененъ. Ще кажете, че мжжътъ не ражда. — И мжжътъ ражда, и жената ражда. Всички хора раждатъ, не само по едно дете, но и по две, и по три. Мжчи те една мисъль, искашъ да рьзрешишъ единъ въпросъ, но не знаешъ, какъ да постжпишъ. Ще се мжчишъ день, два, повече дни, докато най-после го решишъ. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъль. Ще я родишъ по всички правила, ще й дадешъ животъ и условия за работа. Раждането е великъ, свещенъ процесъ. Днесъ то е опорочено, затова въ бждеще ще се измѣни. Природата е велика въ своитѣ опити. Като види, че нѣкой отъ нейнитѣ процеси се опетни, тя го замѣства съ новъ и посъвършенъ. Има начинъ, по който човѣкъ самъ може да се преобрази, т. е. да се новороди. Той
57 знае вече, че е новъ човѣкъ, преобразенъ, самъ себе си родилъ. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просвѣтенъ човѣкъ. Ще дойде день, когато женитѣ ще раждатъ по новъ начинъ. За този день и Христосъ говори. Той казва: „Ако не се родите отъ вода и духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Христосъ казва: „Жена кога ражда, на скръбь е; като роди, скръбьта й се превръща на радость, защото се е родилъ човѣкъ на свѣта.“ Въ широкъ смисълъ, детето представя новородена идея. За да се роди тя, човѣкъ минава презъ голѣми страдания. Щомъ се роди, той се радва, че тя излиза на бѣлъ свѣтъ и започва да работи. Животътъ се заключава въ страданието. Който страда, той живѣе; който се радва, той влиза вече съзнателно въ предверието на живота. Като не разбиратъ дълбокия смисълъ на страданието и на радостьта, хората се радватъ на това, на което не трѣбва, а бѣгатъ отъ страданието, което осмисля живота имъ. Радвайте се не на самата радость, а на това, което страданието носи. Страданието е ценно за това, което носи въ себе си. Сжщото се отнася и до радостьта. Ако не знаешъ, защо страдашъ и защо се радвашъ, ти си вънъ отъ живота. Ако знаешъ, защо страдашъ и защо се радвашъ, ти си придобилъ живота — най-ценното въ свѣта. И пияниятъ не знае, защо играе. Казватъ за него: Пиянъ е този човѣкъ, играе, буйствува; и той не знае, защо
58 прави това. Докато е пиянъ, той не знае, защо играе, но като отрезнѣе, знае, защо е пѣлъ и игралъ. Ако знаешъ, защо вѣрвашъ и защо не вѣрвашъ, ти си на правъ пжть; ако не знаешъ, ще се блъскашъ натукъ-натамъ, безъ да използувашъ живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете, защо скърбите и се радвате, защо вѣрвате. — Всичко е за васъ. Свѣтътъ е създаденъ за васъ, да се учите, да придобивате знания и опитности. И тъй, когато страдате, не питайте, защо страдате; не казвайте, че вашитѣ страдания сж голѣми, но благодарете, защото чрезъ страданията придобивате живота. Чрезъ радоститѣ пъкъ влизате въ живота и започвате да растете. Когато се радвашъ, не отивай между хората, да се хвалишъ съ радостьта си. Така постжпватъ нѣкои майки съ децата си. Майката вземе детето на ржце и тръгг. отъ кжща на кжща, да го показва на съседкитѣ си. По този начинъ детето губи красивото, което е вложено въ него. Майката трѣбва да излиза съ детето срѣдт природата и да се моли на Бога, да му даде възможность да се превърне на свѣтлина, съ която да радва хората. Ще се радвашъ на свѣтлината на хората, а нр на самитѣ тѣхъ. Задача: цѣла седмица мислете върху свѣтлината. Обърнете се къмъ Бога съ дълбоко, искрено желание да ви помогне да се превърнете на свѣтлина. Не казвайте, че сте грѣшници, че това е невъзможно за васъ. И Сара
59 не повѣрва на думитѣ, които ангелъть й каза, че ще роди синъ, и се засмѣ. Тя каза: „ Азъ не родихъ, когато бѣхъ млада, че сега, на 90 годишна възрасть, ще родя.“ Кажете си: „Незнайни сж Божиитѣ пжтища.“ Защо и ти, ако си грѣшникъ, не можешъ да се превърнешъ на свѣтлина? Ако нѣкой те нацапа съ катранъ, грѣшникъ ли си? Така ли си роденъ ? Вземи чиста вода въ легена и се измий добре. Чистото никога не може да се опетни. Отъ хиляди години дяволътъ търси начинъ да опетни човѣшката душа, но и досега не е успѣлъ въ това. Тѣлото може да се опетни, главно отвънъ, но човѣшката душа — никога. Нѣма начинъ, по който може да се опетни човѣшката душа. Тя всѣкога е била чиста и завинаги ще остане такава. Желая на всички да се превърнете на свѣтлина. Това е новото, което иде вече въ свѣта. — Възможно ли е това ? — Възможно е. — Да вѣрваме ли ? — Вѣрвайте и не се страхувайте отъ нищо. За Бога всичко е възможно. Потърсете Го, както детето търси своя баща, и Му благодарете, че и васъ е ималъ предъ видъ. Когато създавалъ вселената, Той ималъ предъ видъ и човѣка, далъ му всички условия да расте и да се развива, да придобива знания. Бждете живи деца, а не мъртви, да запазите връзката си съ своя великъ Баща. Така ще създадете новото общество, на което членоветѣ ще бждатъ носители на свѣтлина. Свѣтътъ се нуждае отъ нови хора — хора на въз
60 кресението, граждани на Царството Божие. Силата, знанието и богатството сж за васъ. Вървете напредъ, въ новия пжть на свѣтлината. Само така можете да преобразите живота си, да приемете първичната форма, която Богъ е замислилъ преди създанието. Човѣкъ е дошълъ на земята да бжде съработникъ на Бога, а не да страда и да се радва. Страданието и радостьта сж второстепенни нѣща. Първото е работата: да работишъ така, че да се превърнешъ на свѣтлина и на топлина, за да се учишъ и да любишъ. Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сили за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малъкъ тласъкъ въ козмоса. Сега, за да мислите свободно върху свѣтлината, звука и въздуха, като проводници на любовьта, утре ще отидемъ на Витоша и, като се върнемъ, ще сподѣлимъ благата, които сме придобили, съ онѣзи отъ васъ, които сж заети и не могатъ да дойдатъ. Въ любовьта е животътъ, въ м ж дростьта е свѣтлината, въ истината е свободата. X 3. Лекция отъ Учителя, държана на 14 октомврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
Разбраната скръбь Разми шление. Изпѣ се пѣсеньта „Аинъ фаси.“ Тази пѣсень е съставена отъ две части: първата часть — аинъ фаси — е началото на всѣка работа. Какво е началото, знаемъ; какъвъ ще бжде краятъ, не знаемъ. Въ тази пѣсень има два противоположни момента, които не изразяватъ истинското положение на нѣщата. Който разбира елементитѣ на думитѣ „аинъ фаси“, може да се домогне до смисъла на живота и да се ползува отъ него. Така той ще разбере, какъ ще свърши животътъ, т. е. какъ ще се превърне скръбьта въ радость. Да превърнешъ скръбьта въ радость, това значи, да превърнешъ неразбраната скръбь въ разбрана. Неразбраната скръбь причинява страдание, а разбраната — радость. При неразбрания животъ човѣкъ се колебае, люшка се отъ една страна на друга. Колебанието създава голѣми противоречия. Обичашъ нѣкого, но се колебаешъ, дали и той те обича. Ако и той те обича, пакъ се колебаешъ, съмнявашъ се въ него, да не би да те измѣсти нѣкой. И като обичашъ се мжчишъ, и като не обичашъ се мжчишъ. Какво трѣбва да правишъ тогава?
62 Да влѣзешъ въ Божествения животъ, дето има само радость и веселие. Богъ е създалъ свѣта и внесълъ вь него живота и радостьта. Човѣкътъ, като не разбралъ живота и радостьта, създалъ мъчението и скръбьта. Кой разпъна Христа: ангелитѣ, или хората? — Хората Го разпънаха. Това показва, че тѣ сж въ състояние да мжчатъ и да причиняаатъ страдания? Ще кажете, че евреитѣ сж жестоки хора, защото извършили това ирестжпление. Ако само евреитѣ сж жестоки, и ако жестокостьта е причина за разпятието на Христа, какъ ще си обясните жестокитѣ отношения на нѣкой синъ или на нѣкоя дъщеря къмъ родителитѣ? Майката носи детето деветь месеца въ утробата си и, като го роди, кърми го, кжпе го, пѣе му пѣсни за приспиване, грижи се за него да порасне, да стане великъ човѣкъ. Какви надежди възлага тя на него! Обаче, като порасне, синътъ е недоволенъ отъ майка си, нарича я стара, извѣяна, иска да се освободи отъ нея. Този синъ не е евреинъ. Какъ ще обясните неговото отношение къмъ майка му? Какъ ще обясните това противоречие? Понѣкога човѣкъ е недоволенъ и отъ себе си — друго противоречие. На пѣсеньта „Аинъ фаси“ могатъ да се направятъ два превода: отрицателенъ и положителенъ. „Аинь фаси“ — докато си глупавъ; „мекри заси“ — докато си лакомъ; „финъ земру“ — работата ти нѣма да върви напредъ; „ашанъ“ — всѣкога ще плащашъ; „суаси зенъ
63 фесулъ“ — главата ти нѣма да се освободи отъ мжчнотии. Положителниятъ преводъ на пѣсеньта е следниятъ: „аинъ фаси“ — ако живѣешъ съ любовь; „мекри заси“ — ако мждростьта те озарява; „финъ земри“ — ако истината царува въ тебе и г. н. Отъ това, какъ ще пѣе човѣкъ тази пѣсень, зависи, дали ще се подаде на нейното положително, или отрицателно влияние. Ако се пѣе съ мекота, ще имате едииъ резултат ъ; ако се пѣе твърдо, резултатътъ ще бжде другъ. Отъ способностьта на човѣка да приема и предава, зависятъ неговитѣ вжтрешни състояния на скръбь или на радость. И тъй, отъ пѣенето на човѣка, отъ неговата музикалность зависи да бждете доволни или недоволни отъ него. Музикалность има и въ постжпкитѣ на човѣка. Всѣка постжпка, която отговаря на великия законъ на живота, внася доволство и разположение въ човѣка. Ако постжпката не е съгласна съ този законъ, човѣкъ изпитва скръбь, недоволство. Следователно, като грѣшишъ и страдашъ за погрѣшката си, не се оправдавай, но изправи я по нѣкакъвъ начинъ. Щомъ я изправишъ, ще се зарадвашъ и развеселишъ. Единъ писатель пише за необитаемитѣ небесни ширини, висини и глъбини. Съ това той иска да каже, доколко небето е необятно и необитаемо. Въ сжщность, необитаеми мѣста въ природата не сжществуватъ. Цѣлата природа, както и цѣлата вселена, сж обитаеми.
64 Какъ е възможно да сжществуватъ необитаеми мѣста, щомъ се казва, че Богъ е вездесжщъ? Тогава ще излѣзе, че подъ „необитаеми“ мѣста разбираме такива, които сж лишени отъ животъ ка.о този на земята. Изобщо, всички материални свѣтове сж. свързани единъ съ другъ но животътъ въ тѣхъ не е навсѣкжде еднакъвъ Значи, има свѣтове лишени отъ скърби и страдания.— Какво да се прави тогава съ скърбитѣ и страданията на земята? — Не остава нищо друго, освенъ да се превърнатъ въ радость. Ще кажете, че това е велика наука. За вѣрващия това е възможно; за невѣрващия е почти невъзможно. Скръбьта е резултатъ на неразбирането на живота. Забелязано е, че човѣкъ не може да пѣе добре, ако носи въ себе си нѣкаква голѣма скръбь. Другъ е въпросътъ, ако той може да превърне скръбьта въ радость. Тогава въ гласа му има мекота и приятность. Докато пѣе, човѣкъ намира изходенъ пжть въ скръбьта. Щомъ престане да пѣе, всички пжтища въ живота му се затварятъ. Дълго време трѣбва да работи той върху себе си, за да намѣри изходенъ пунктъ и да превърне скръбьта си въ радость. За да се изяви, музиката се нуждае отъ просторъ. Въ водата не можешъ да пѣешъ — просторъ нѣма. Най-добрата срѣда за музиката и пѣнието е въздухътъ. За сжщества, по-напреднали отъ хората, етерътъ е найдобъръ проводникъ на музикалнитѣ тонове. Значи, разликата между възвишенитѣ сжще
65 ства, хората и животнитѣ се заключава въ възприемането и предаването на нѣщата. Възвишенитѣ сжщества възприематъ свѣтлината по единъ начинъ и я обясняватъ различно отъ по-долнитѣ отъ тѣхъ. Хората възприематъ свѣтлината по свой начинъ, различенъ отъ този на животнитѣ. Същевременно и обясненията имъ за нея сж различни. Всички живи сжщества изпитватъ скръбь, страдание и болка, но обясненията имъ за тѣхъ сж различни. Каква е цельта на страданието и на скръбьта? Кой създаде скръбьта? Хората колективно създадоха скръбьта и страданието. Като не разбиратъ великитѣ закони на живота, тѣ се биятъ за нищо и никакво. Всѣки иска да възстанови честьта си, да повдигне името си и отваря война на онѣзи, които сж го обидили и огорчили. Така постжпватъ не само хората, но и напредналитѣ сжщества — боговетѣ. Първо се биятъ боговетѣ на небето, а после, като отражение на тѣхния животъ, започватъ да се биятъ и хората. Въ края на краищата, войната свършва, но и боговетѣ слизатъ между хората. Тази е причината, дето има паднали ангели, паднали божества, дошли между хората да се учатъ, да изправятъ погрѣшкитѣ си. И тъй, да превърнешъ неразбраната скръбь въ разбрана и да се радвашъ, това значи, да си придобилъ великата наука на живота. Единственото мѣсто, дето можете да чувате тихия гласъ на Бога, това е областьта на скоъбьта 5
66 и страданието. Следователно, като дойде страданието при васъ, не го отбѣгвайте, но вслушайте се въ него, да чуете гласа на Онзи, Когото търсите. Кжде ли не търсите Бога? Обаче, не предполагате, че ще Го намѣрите въ страданието. Той не е въ външното страдание, което всички виждатъ, но въ вжтрешната тжга, която човѣкъ изпитва при осъзнаване на своитѣ погрѣшки. Това наричаме морално страдание. Тукъ, именно, ще чуешъ тихия гласъ, който ти нашепва: Не постжпи добре. Като не одобрява твоята постжпка, ти страдашъ и си недоволенъ отъ себе си. Ако не позпаешъ Бога въ страданието, никжде и никога нѣма да Го познаешъ и ще кажешъ като философитѣ, че никой не е видѣлъ Бога и не може да Го види. Не е важно мнението на философитѣ за Бога, не е важно и мнението на хората, важно е всѣки да познава себе си. Ще кажешъ, че познавашъ човѣка. Знаешъ ли, какво представяшъ вънъ отъ тѣлото си? Ако можешъ да излѣзешъ отъ тѣлото си и да запазишъ съзнанието си, ти ще имашъ нѣкаква представа за човѣка. И тогава, като познавашъ себе си, ще познавашъ поне отчасти Бога, като свой Създатель. Нѣкой разглежда себе си отъ общественото положение, което заема, и казва: Азъ съмъ касиеръ на банка и се нознавамъ. Ти познавашъ известно обществено положение и длъжностьта, която изпълнявашъ, но какво представяшъ като човѣкъ, не знаешъ. Утре ще
67 те уволнятъ отъ тази служба. Какво остава отъ тебе ? Службитѣ се мѣнятъ, но човѣкъ — никога. Следователно, всѣки трѣбва да дойде до такова познаване на човѣка, че нищо да не може да прибави къмъ него, нито да му отнеме. Докато мислишъ, че нѣкой те измѣстилъ, ти нѣмашъ представа за себе си; докато скърбишъ и се радвашъ, ти още не се познавашъ. Докато не дойдешъ до положението да смѣняшъ скръбьта въ радость, ти още не се познавашъ; и докато не използувашъ радостьта си за угощение на своитѣ приятели, ти още не знаешъ, какво нѣщо е човѣкътъ. Кой човѣкъ, като угостилъ приятеля си съ своята скръбь, е видѣлъ втори пжть лицето му? Другъ е въпросътъ, ако го угостишъ съ радостьта си. Угощавайте и себе си, и своитѣ приятели съ радоститѣ си, за да видите лицето на Бога и да познаете себе си. Да се върнемъ къмъ скръбьта и радостьта. Скръбьта е матката на душата, дето всичко расте. Радостьта е утробата на духа, дето всичко зрѣе. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрѣе. Отъ това гледище, като жива сила, злото расте, но не дава плодъ, следователно, нѣма условия да зрѣе. Като израсте и се увеличи, най-после злото умира. Такава е сждбата на всички лоши мисли, чувства и постжпки. Доброто, като жива сила въ природата, има условия да расте и да се увеличава, и понеже носи зародишъ въ себе си, то дава плодъ вѣчно живѣе. Тъй щото, ако се питате, каква
68 е разликата между злото и доброто, ще знаете’ че злото расте, но плодъ не дава, затова то е временно —ту се явява, ту изчезва. Доброто, обаче, расте, развива се, дава плодъ, който узрѣйа, пръска сѣмената си навсѣкжде и вѣчно живѣе. И най-малкото добро следва човѣка презъ вѣковетѣ. Затова е казано, че силата на злото е до четири поколѣния, а на доброто — до тисящи родове. Сжща е разликата между лошитѣ и добритѣ мисли, чувства и постжпки. Такава разлика сжществува между лошия и добрия животъ, между лошитѣ и добритѣ хора. Какъ може неразбраната скръбь да се превърне въ разбрана ? Ако разбирашъ разумнитѣ закони на природата и ги прилагашъ на мѣсто, ти можешъ да правишъ това превръщане. Това значи, да познавашъ буквата А, начало на нѣщата, начало на разумностьта. Ако поставишъ точка върху тази буква, ти опредѣляшъ посоката на своето движение. Точката е мѣсто, отдето излизатъ правитѣ линии — пжть къмъ разумностьта. Наистина, разумниятъ животъ не е нищо друго, освенъ стремежи. нагоре. Като поеме тази посока, разумниятъ човѣкъ образува равностраненъ трижгълникъ, по който се движатъ неговитѣ мисли, чувства и постжпки. Разумниятъ животъ подразбира хармония между мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ на човѣка. Като живѣе, той образува равностранния трижгълникъ — форма на разумностьта. Като чувствува, той пълни тази форма, т. е. влага въ нея съдържание. Като
69 мисли, той я одухотворява и осмисля. Ето защо, разумностьта става разбрана, когато й се даде форма, съдържание и смисълъ. И човѣкъ, като разумно сжщество, има форма, съдържание и смисълъ. Формата представя видимия човѣкъ, съдържанието — неговото сърдце, което изразява чувствата му, а смисълътъ — неговия умственъ животъ. Следователно, ще се пазишъ да не изгубишъ нито формата, нито съдържанието, нито смисъла си. Ще пазишъ всичко, което ти е дадено, за да изпълнишъ добре своето предназначение. Не казвай, че сж ти дотегнали страданията. Тѣ сж благо, чрезъ което разумниятъ свѣтъ иска да те освободи отъ заблужденията. Така, именно, ще превърнешъ скръбьта си въ радость. Ако си търговецъ, живѣй и работи честно, да не изгубишъ не само външното, но и вжтргшното си богатство. Не е страшно, когато губишъ външното си богатство; страшно е, когато губишъ вжтрешното богатство. Докато си външно ощетенъ, лесно се възстановява състоянието ти. Дръжъ съзнанието си будно, да не опетнишъ ума и сърдцето си, да не заробишъ душата си. Ще кажешъ, че Богъ е всеблагъ и всемждъръ, ще ти помогне. Богъ помага, но те предупреждава да не грѣшишъ, да не повтаряшъ погрѣшкитѣ си. Той казва: Давамъ ти богатство, което самъ ще носишъ на гърба си, безъ никаква външна помощь. При това, цѣлото си богатство ще пренесешъ на единъ пжть. Не можешъ ли да направишъ
70 това, ще вземешъ отъ него толкова, колкото самъ можешъ да носишъ. Останалото ще дадешъ на своя ближенъ. Докато богатството ти е малко, лесно го носишъ. Колкото поголѣма е лакомията ти, толкова повече се увеличава и богатството ти. Най-после дохождашъ до положение да не можешъ самъ да носишъ товара си и казвашъ, че нѣма смисълъ да се живѣе. Тогава ангелитѣ започватъ да четатъ присъдата ти: първия пжть поиска десеть хиляди лева — дадоха ти се; втория пжть поиска 20,000 лв., и тѣхъ получи. Колкото искаше, толкова ти се даваше. Най-после, дойде до милиони, които вече не можешъ да носишъ и питашъ, какво трѣбва да правишъ. Ще плащашъ — нищо повече. Изплащането става насилствено. Искашъ, не искашъ, ще давашъ отъ себе си, докато се облекчишъ. Така ангелитѣ възпитаватъ лакомия човѣкъ. Ако започне да се оплаква, че губи богатството си, тѣ го взиматъ на онзи свѣтъ и го пращатъ въ по-долна форма, между конетѣ и воловетѣ, да оре земята. — Защо орете земята? — Защото досега ядохме и пихме, не слушахме Господа. Сега носимъ последствията на своята лакомия. Като изплатимъ дълговетѣ си, ще приемемъ първоначалната си форма на човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие. Днесъ всички хора търсятъ нѣкакво разрешение на живота, искатъ по магически начинъ да разрешатъ въпроситѣ. Докато живѣятъ само за себе си, никакво човѣшко раз
71 решение на въпроситѣ не може да имъ помогне. Тѣ трѣбва да се свържатъ съ Бога, да се вслушватъ въ Неговия гласъ, Който имъ нашепва, кое е право и кое криво, и така да изправятъ живота си. Докато не разбере смисъла на живота, предназначението на всички живи сжщества, човѣкъ всѣкога ще грѣши. На растенията и на животнитѣ гледа като на нисши сжщества, които не заслужаватъ неговото внимание. Това е криво разбиране. Животнитѣ и растенията иматъ велико предназначение. Тѣ служатъ като символи, като азбука, чрезъ която природата говори. Първиятъ адептъ, който влѣзе въ райската градина, взе форма на змия, съ цель да изкуси Ева. На небето той заемаше високо положение, но, като слѣзе на земята, прие една отъ низкитѣ животински форми, уви се около дървото и започна да се разговаря съ Ева на чуденъ, красивъ езикъ. За пръвъ пжть тя чу змия да говори толкова разумно и убедително. Като постигна цельта си, адептътъ свали змийската кожа отъ гърба си и застана предъ Ева като младъ, красивъ момъкъ, облѣченъ въ черни, хубави дрехи. Като го видѣ, Ева се изненада и си каза: Невъзможно е този човѣкъ да си служи съ лъжата. Той знае да се преобразява, следователно, владѣе великата наука на живота. Следъ всичко това, тя бѣше готова да слуша, каквото Jtoh й говорѣше. Тя се убеди, яде отъ забранения плодъ, като даде и на Адама отъ него. Така и двамата сгрѣшиха и напуснаха рая'
72 Ще кажете, че това е приказка, Адамъ и Ева не сж съществували. Какъ мислите вие, това е ваша работа. Дали вѣрвате, или не, това е пакъ ваша работа. Важно е, че същата история става въ самия човѣкъ. Следователно, всичко, което става въ човѣка, е вѣрно. Ти стоишъ предъ единъ въпросъ, искашъ да го разрешишъ правилно. Отвътре нѣщо ти нашепва, какъ да постъпишъ, но дохожда нѣкой отвънъ и дава криво направление на мисъльта ти. Щомъ го послушашъ, виждашъ, че си сгрѣшилъ. Като знаешъ това, давай ухо на вътрешния гласъ въ себе си, а не на своята мисъль или на своето чувство. Тѣ съ твоитѣ външни съветници, които лесно могатъ да те заблудятъ. Каже ли ти вътрешниятъ гласъ да не предприемашъ нѣщо, слушай го. Но ти започвашъ да философствувашъ, че времената съ добри, че условията сж благоприятни за тази работа и, като постъпишъ по своя умъ, виждашъ, че не си на правъ пъть. Започвашъ да съжалявашъ, и следъ известно време се успокоишъ. Успокояването не е изправяне на погрѣшката. Кой може да утеши майката, на която детето й умрѣло ? Какво ще й кажешъ за утешение ? Ще кажешъ, че Богъ ще й даде друго дете. Това утеха ли е? Майката може да се утеши само при едно положение: ако детето й оживѣе. Стане ли това, тя моментално ще забрави скръбьта си. Следователно, всички хора ще се утешатъ, само когато имъ се върне загубеното, т. е. когато
73 намѣрятъ изгубения рай. — Какво е изгубилъ човѣкъ ? Кой е изгубениятъ рай ? — Неговитѣ добродетели, неговитѣ добри мисли, чувства и постъпки, неговиятъ добъръ животъ. И следъ като изгуби тѣзи нѣща, човѣкъ се примирява и казва: Изгубеното е изгубено вече, нѣма защо да се жали за него, но да потърсимъ нови печалби. Обаче, съществува законъ: новитѣ печалби не допринасятъ никаква полза, ако не се намѣрятъ загубенитѣ нѣща. Стариятъ приятель струва повече, отколкото новиятъ. Приятелство, направено въ детинството, трае повече, отколкото приятелство въ старини. — Защо? — Защото приятелството въ детинството има условия да узрѣе, когато приятелството въ старини е лишено отъ тѣзи условия. Възъ основа на това, и младото поколѣние трѣбва да води добъръ животъ, за да могатъ принципитѣ на този животъ да узрѣятъ. Въпрѣки това, мнозина казватъ: Да оставимъ младитѣ да си поживѣятъ свободно, на старини тѣ ще подобрятъ живота си. Това може да е вѣрно, може и да не е вѣрно, но казвамъ: Добродетель, придобита на младини, струва повече отъ добродетель, придобита на старини. Другъ човѣкъ е онзи, който носи доброто въ себе си отъ младини, а другъ е онзи, който носи доброто, което е придобилъ на старини. Това не значи, че не сте добри, но работете главно върху онѣзи добродетели, които носите отъ детинство. Работете върху оиѣзи дарби и способности, които носите отъ детин
74 ство. Съ други думи казано: Работете върху онѣзи дарби и способности, върху онѣзи добродетели, които Богъ е вложилъ въ васъ още при създаването ви. Какво трѣбва да прави съвременниятъ човѣкъ, за да се домогне до онова, което е вложено въ него? Нищо друго не му остава, освенъ да намѣри загубеното. — Какъ ще го намѣри? — Чрезъ търпение и любовь. Какво прави майката съ своето красиво, умно дете, което е заболѣло отъ тежка епидемическа болесть ? — Тя се въоржжава съ всичката си любовь и съ търпение, докато оздравѣе детето. Дълго време следъ това то е хилаво, неспособно за работа, за никакво движение. Майката го носи на ржце, храни го като малко дете, докато се възстанови всичко, което е загубило: енергия, красота, способность за работа. Тя понася всичко и се радва, че детето й се спасило отъ смъртьта. Такова е положението на съвременния човѣкъ, който, поради моралния грѣхъ, е изгубилъ наЙ-ценпото. Има една наука, която може да помогне на човѣка да придобие изгубеното, т. е. да придобие здравето и силата си. Тази наука е, колкото велика поради благата, толкова велика и поради страданията, които носи. Напримѣръ, за да изнесе доброто на човѣка, тя трѣбва да изнесе и нѣкой негови голѣми недостатъци. Силниятъ лесно се справя съ недостатъцитѣ, но слабиятъ така изпада подъ тѣхния гнетъ, че и доброто не може да му помогне.
75 Нѣкой иска да му посоча недостатъцитѣ. Казвамъ: Ти самъ ще ги видишъ. Моята задача е да ти покажа доброто, което трѣбва да разработвашъ. Що се отнася до недостатъцитѣ, съ тѣхъ само Богъ може да се разправя. Една отъ погрѣшкитѣ на хората е, че се занимаватъ съ своитѣ недостатъци. Като се събиратъ, тѣ се критикуватъ, изнасятъ недостатъцитѣ на този, на онзи и, като се върнатъ по домоветѣ си, казватъ: Да ни прости Богъ, огрѣшихме се съ тѣзи разговори. Ще каже нѣкой, че не може да търпи погрѣшкитѣ на своя съседъ. Чудно нѣщо, погрѣшкитѣ на съседа си не може да търпи, а къмъ своитѣ е снизходителенъ. Човѣкъ трѣбва да бъде последователенъ. Ако не търпишъ недостатъцитѣ, изобщо, не трѣбва да търпишъ и своитѣ. А тъй, своитѣ нечистотии търпишъ, на съседа си не можешъ — това е неспрацедливость. Като възражение на това, нѣкой ще каже, че Богъ му говорилъ така, че Той го напжтвалъ, какъ да живѣе. И това е възможно, обаче, прилагане се иска. Отъ думитѣ на Господа трѣбва да изработишъ скъпоценни камъни, на които всички да се радватъ. Богъ ти казва да не правишъ това, което си намислилъ. Ти трѣбва да Го послушашъ и да кажешъ: Господи, ще направя това, което Ти искашъ. Да направишъ това, което Божественото изисква, значи, да превърнешъ обикновения камъкъ въ скъпоцененъ. Нѣкой иска да направи нѣщо за мене. Казвамъ: Направи
76 нѣщо, което Богъ изисква, и ще бждешъ радостенъ. Тогава и азъ ще направя нѣщо, което Богъ изисква отъ мене. Така ще съберемъ две радости на едно мѣсто и ще бждемъ щастливи. — Искамъ да бжда щастливъ. — Много просто, събери две радости на едно мѣсто. — Не мога да ги съчетая, само на една радость се натъквамъ. — И при това положение ще бждешъ щастливъ, но временно, всѣки може да ти отнеме радостьта и щастието. Съберешъ ли две радости на едно мѣсто — твоята и на твоя ближенъ, ти си въ царството на хармонията, въ областьта на щастието. Това е законъ. Правете опити въ това направление, да провѣрите този законъ. Представете си, че имате рана, която носите съ месеци и не можете да я излѣкувате. Съберете две радости на едно мѣсто и ще се увѣрите въ действието и силата на този законъ. Въ нѣколко минути, или наймного въ два три часа раната ви ще оздравѣе. Три възможности има, чрезъ които човѣкъ е въ състояние да се излѣкува и отъ най-опасната болесть. Отъ него се изисква само едно: да събере две радости на едно мѣсто. Следъ това той трѣбва да се обърне къмъ разумната природа, да му помогне по нѣкакъвъ начинъ да се излѣкува. Тя ще му помогне, като изпрати единъ отъ своитѣ опитни лѣкари; ако той не го излѣкува, ще му изпрати едно отъ възвишенитѣ, напреднали сжщества; ако пакъ не оздравѣе, самъ Богъ ще се изяви: ще
77 плюе на земята, ще вземе малко каль и ще намаже съ нея болното мѣсто. Въ Бога се криятъ много начини за лѣкуване. Тѣ се съдържатъ въ водата, въ въздуха, въ свѣтлината и въ храната. Какъ ще се лѣкувате, по духовенъ, или физически начинъ, не е важно. Едно се иска: да бждете здрави, за да възстановите изгубеното. Като се говори за духовния свѣтъ, мнозина си го представятъ като физическия. Стане ли дума за Христа, искатъ да Го видятъ като човѣкъ, да се разговарятъ съ Него. Това е невъзможно. Веднъжъ дойде Христосъ на земята въ плъть, между човѣцитѣ. Сега ще Го търсите по другъ начинъ. И въ духовния свѣтъ да отидете, и тамъ нѣма да видите Христа. Той е заетъ съ много работа, нѣма време за свободни хора. Щомъ види нѣкой свободенъ човѣкъ, безъ работа, Той го праща на земята. Свѣтътъ се нуждае отъ работници: и млади, и стари трѣбва да работятъ. Младиятъ отъ най-ранна възрасть трѣбва да бжде работникъ и да води добъръ животъ. Стариятъ не трѣбва да прекжсва импулса си за работа. И като младъ, и като старъ ще водишъ добъръ животъ. Тежко на стария, който въ младини е водѣлъ лошъ животъ. После ще се моли да се подмлади, че тогава да служи на Господа. Ако се подмлади, ще забрави обещанието си и ще започне отново лекъ, безгриженъ животъ. Така не се живѣе. Ще живѣете по изискванията на Божественото учение, безъ ни
78 какви отклонения. Всѣко отклонение отъ Божествения пжть води къмъ човѣшкия. Сжществуватъ два пжтя въ живота: човѣшки и Божественъ. Ако вървите по човѣшкия пжть, ще имате човѣшки резултати; ако вървите по Божествения пжть, ще имате Божествени резултати. Отъ васъ зависи, кой пжть да изберете. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да върши Божията воля и да следва Божия пжть. Колкото погрѣшки и недостатъци да има, той ще пада и ще става, ще се каля и чисти, но, въ края на краищата, ще изправи живота си. / Да изправишъ живота си, това значи, да минешъ презъ известни мжчнотии, презъ известни скърби и страдания. Безъ скърби и страдания не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие. Като минешъ презъ страданията, ще дойдешъ до дветѣ велики радости, които водятъ въ областьта на щастието. Това значи истинско подмладяване. Да се говори на съвременнитѣ хора за подмладяване, това значи, да се залъгватъ. Тѣ не вѣрватъ въ подмладяването по духовенъ начинъ и съ съжаление констатиратъ, че едно време сж били млади, пламенни, съ идеали, а сега сж остарѣли и всичко изгубили. Споредъ мене, какъвто си билъ на младини, такъвъ си и на старини. Защо изгасй огъня на твоята младость ? Кой огънь изгасва: човѣшкиятъ, или Божествениятъ ? — Човѣшкиятъ. Сега не ти остава друго, освенъ да запалишъ Боже
79 ствения огънь въ себе си. — Старъ съмъ вече. — Това нищо не значи. Ще направите опитъ, да запалите Божествения огънь. Ако първия пжть не успѣете, ще направите вторъ опитъ. При втория опитъ огъньтъ ви непремѣнно ще се запали. Задъ този огънь е любовьта. Въ любовьта се криятъ всички изгубени нѣща. Затова, именно, всѣки трѣбва да намѣри начинъ, по който да възстанови изгубеното. Едно се иска отъ човѣка: да познае своитѣ изгубени нѣща. Много изгубени работи има, но всички не сж ваши. Познаете ли, кои сж вашитѣ, любовьта веднага ще ви ги върне. Да четемъ ли темитѣ сега, или да ги оставимъ ? По добре да не ги четемъ, защото самата тема може да се изкаже съ две думи. Произходътъ на въшкитѣ се крие въ неразбраната скръбь. Докато скърбитѣ оставатъ неразбрани, все ще има въшки; хората ще се чешатъ по главитѣ. Щомъ неразбранитѣ скърби се превърнатъ въ разбрани, въшкитѣ ще изчезнатъ. Турете радостьта и любовьта за основа на живота си, и неразбраната скръбь ще се превърне въ разбрана. Т. м. X 4. Лекция отъ Учителя, държана на 21 октомврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
Предназначението на носа Т. м. Сега, въ продължение на пегь месеца, четете следнитѣ книги отъ Стария и Новия Заветъ: евангелие отъ Матея, евангелие отъ Лука, пророкъ Исаия, евангелие отъ Марка, Притчи, евангелие отъ Йоана — всичко 158 глави. Да благослови Господъ дѣлото Си, както въ България, така и между всички народи. И да отстрани Господъ всѣка зла помисъль върху нашитѣ приятели. Знанието, което човѣкъ носи въ себе си, прилича на изворъ, който постоянно блика и дава, или на вода, затворена въ шише. Който се стреми къмъ знанието на извора, вѣчно расте и се подмладява; който е дошълъ до знанието на шишето, т. е. па ограниченото знание, мисли, че е свършилъ всичко, че всичко знае. Той е въ положението на старъ човѣкъ, който се утвърдилъ въ живота и мисли, че всичко е постигналъ. Той прилича на мома, която постоянно ходи на хорото, докато я хареса нѣкой момькъ. Щомъ се ожени, тя се отказва отъ хорото и мисли, че всичко е наредила вече, нищо повече не я интересува. Такова е положението на търговеца, който
81 цѣлъ животъ отварялъ и затварялъ дюкяна си, нареждалъ стоката си, като мислѣлъ, че ще придобие нѣщо. Въ края на краищата, и той казва: Затворенъ е животътъ ми, нищо не придобихъ. Такова е положението на много хора. Никой не е придобилъ това, което очаквалъ. Наистина, отъ осемь хиляди години досега живитѣ хора на земята не сж придобили сжщественото, което очаквали. Тази е причината за тѣхното голѣмо недоволство. И това, обаче, е временно. Ще дойде день, когато недоволството имъ ще се превърне въ доволство. Днесъ човѣкъ е ту доволепъ, ту недоволенъ. Когато порасне и разбере смисъла на живота, той ще придобие истинското доволство, безъ никакво колебание. Като изучавате сегашното човѣшко съзнание, виждате, какъ протичатъ два последователни процеса. Когато е богатъ, човѣкъ мисли, че работитѣ му сж уредени; щомъ изгуби богатството си, вижда, че работитѣ му не сж уредени. Когато е здравъ, той мисли, че всичко може да постигне; щомъ заболѣе, вижда, че много нѣша сж непостижими. Когато е праведенъ, навсѣкжде вижда доброто и красивото; когато грѣши, навежда глава надолу и загубва смисъла на живота. Коя е причината, задето човѣкъ губи равновесието си ? Причината се крие въ неговото съзнание. Докато мисли и чувствува право, съзнанието на човѣка е будно, той вижда пжтя си и въ най-тъмната и бурна нощь. Будното съзнание не е нищо друго, 6
82 освенъ запалена свѣщь, която освѣтява пжтя на човѣка. Потъмнѣе ли съзнанието му, човѣкъ се лута, губи пжтя си и търси чужда помощь, да излѣзе на правъ пжть. Той има свѣщь, която е изгаснала. Търси кибритъ, но и кибритъ нѣма. Дълго време ще се лута, докато най-после срещне другъ човѣкъ, сжщо въ тъмнина, объркалъ пжтя си. — Какво трѣбва да се прави ? — Да си подадатъ взаимно ржка и да си помогнатъ. Първиятъ пжтникъ има свѣщь, но кибритъ нѣма. Вториятъ има кибритъ, свѣщь нѣма. Като се сприятелятъ, взаимно ще си услужатъ: ще запалятъ свѣщьта и ще продължатъ пжтя си. Следователно, бждете будни, да подържате свѣтлината на вашето съзнание, т. е. на вашата свъщь, постоянно да гори и да свѣти. Изгасите ли свѣщьта си, вие влизате въ областьта на заблужденията и противоречията. Пазете се отъ еднообразието, което пресища и отегчава човѣка. Защо ще свиришъ по сто пжти на день една и сжща пѣсень ? Защо ще повтаряшъ едни и сжщи думи ? Срещнешъ приятеля си и му казвашъ, че е добъръ човѣкъ; на другия день ще му кажешъ пакъ сжщото. Сто пжти го срѣщашъ, сто пжти ще му кажешъ едно и сжщо нѣщо. Най-после този човѣкъ се отегчава и не иска повече да те срѣща. Ще кажешъ, че добри думи му говоришъ. И сладкитѣ, и горчивитѣ нѣща губятъ цената си, когато се повтарятъ често. Нервната система на човѣка е така устроена, че може
83 да издържа до извесгенъ предѣлъ. Мине ли този предѣлъ, тя се разстройва. Пратете човѣка па лозе, при най-хубавото грозде, и наблюдавайте, колко деня наредъ може да се храни само съ грозде. Първия день ще бжде доволенъ, че ялъ грозде; втория день ще яде пакъ, но вече съ по-малко разположение. На третия день ще каже, че се обезсолилъ и желае нѣщо солено. Хубаво нѣщо е гроздето, но само съ грозде не се живѣе. Като знаете това, пазете се отъ пресищането и еднообразието. Тѣ действуватъ убийствено върху човѣка. И тъй, изучавайте доброто въ неговитѣ естествени прояви. Това значи, да избѣгвате положенията, които предизвикватъ противоположности. Кажи на човѣка само единъ пжть, че е добъръ. Повтаряшъ ли, ще предизвикешъ въ него реакция, и той ще се противопостави на твоитѣ думи. Той или нѣма да ти вѣрва, или ще намали силата на думитѣ ти и ще каже: Не съмъ толкова добъръ, колкото мислишъ. Да казвашъ на човѣка постоянно, че е добъръ, това подразбира известно користолюбие. Ти искашъ да го подкупишъ и да го използувашъ като конь, който можешъ да товаришъ споредъ желанието си. При това положение, естествено е човѣкъ да се противопостави на твоитѣ думи. Ще кажешъ, че си искренъ въ думитѣ си. Може да си искренъ, но нѣмашъ разбиране. Напримѣръ, нѣкой изучава човѣшкия ноеъ, но при известни изненади се обърква и, вмѣсто да опредѣли точно характера на
84 човѣка, казва нѣща, които сж. далечъ отъ истината. Той се произнася за характера на нѣкого по носа и се чуди, защо носътъ на този човѣкъ е толкова подутъ. Много просто, пчела го ухапала по носа. Като ученъ, той трѣбваше да схване, че подутината на носа е външно нѣщо, временно положение, което нѣма нищо общо съ характера на човѣка. Истинско знание е това, което е вѣрно при всички случаи и положения. Стремете се къмъ това знание. Само то е въ състояние да постави човѣка на правъ пжть, отдето никой не може да го измѣсти. Следователно, нѣщата сж вѣрни, когато се изучаватъ въ тѣхния естественъ пжть на развитие;. Който изучава носа, трѣбва да има предъ видъ всички естествени влияния, които сж го създали. — Кое е създало носа ? — Човѣшкитѣ мисли. Той е резултатъ на разумната човѣшка мисъль. Това не е станало изведнъжъ, но въ продължение на вѣкове. Много опити сж правили разумнитѣ сжщества, докато създали носа въ този видъ, какъвто го виждаме днесъ. Отъ формата, дължината и широчината на носа зависи дейностьта на човѣка. Въ този смисълъ, носътъ е отворена книга, по която може да се чете. Задъ носа се крие човѣшкиятъ умъ. Носътъ, като органъ на човѣшкото тѣло, извършва нѣколко функции: първо, той е органъ на дишането. Презъ него минава въздухътъ, който, чрезъ своитѣ трептения, възбужда нервната система. Така човѣкъ започва да ми
85 сли. Ако дишането спре, спира и мисъльта. Който диша правилно, той мисли правилно. Който не диша правилно, не мисли правилно. Това се забелязва у болнитѣ хора. Болниятъ диша бързо, съ задъхване, затова и мисъльта му не е права. Какъ може да мисли правилно, когато болестьта го плаши ? Страхътъ го заставя да диша бързо, съ прекжсване, като човѣкъ, когото гонятъ крадци и разбойници. Щомъ се говори за носа, ка го проява на мисъльта, мнозина казватъ, че Богъ е направилъ носа. Какъ го е направилъ? Когато твърди нѣщо, човѣкъ трѣбва да знае, какъ ставатъ работитѣ. Ако детето казва, че баща му написалъ едно писмо, то може да разкаже, какъ е писано писмото. Детето разправя: баща ми взе листъ, писалка и мастило; натопи перото въ мастилото и започна да пише. Така се нижеха едипъ редъ следъ другъ, докато най-после писмото бѣше готово. Кой отъ васъ, като твърди, че носътъ е направенъ отъ Бога, може да каже, какъ е станало това ? Каква е службата на носа ? Каква е службата на устата? Ще кажете, че и децата знаятъ, каква служба изпълнява устата. Обаче, предназначението на устата не е само да възприема храната. Устата има и друго предназначение : да чувствува и да мисли. Странно е това, но е фактъ. Както главата мисли, така и устата мисли. Както устата мисли, така и ржката мисли. За мнозина това е необяснимоЧе очитѣ виждатъ, че ушитѣ слушатъ, че уста
86 та приема храната, че носътъ усѣща миризмитѣ и възприема въздуха, това сж нѣща познати и вѣрни за тѣхъ. Обаче, каже ли се, че човѣкъ вида съ цѣлото си тѣло, това не се приема. Защо не допущате, че човѣкъ може да превърне цѣлото тѣло въ зрение? За да допуснете това, вие трѣбва да знаете, какво въ сжщность представя тѣлото. Истински учениятъ знае, че въ тѣлото се криятъ всички възможности за бждещето развитие на човѣка. Всичкиятъ капиталъ на миналото, на настоящето и на бждещето се криятъ въ човѣшкото тѣло. Онзи, който изучава човѣшкия носъ, вижда въ него влияния на миналото, на настоящето и на бждещето. Достатъчно е да погледне носа на нѣкого, за да каже, какъвъ е билъ миналиятъ му животъ, какъ сж живѣли неговитѣ дѣди и прадѣди; следъ това, по известни белези и линии върху носа, опредѣля, какъ живѣе този човѣкъ днесъ; най-после, по известни чърти на носа, той опредѣля, какви възможности се криятъ въ бждещия му животъ. Всичко е писано на човѣшкия носъ. И тъй, човѣшкиятъ носъ е екранъ, върху който умътъ пише своята минала, сегашна и бждеща история на развитие. Ако само за моментъ се прекрати дейностьта на носа, човѣкъ веднага ще разбере службата, която е свързана съ него. Голѣмо богатство се крие въ носа, но малцина съзнаватъ това. Той служи за равновесие, т. е. за урегулиране силитѣ на човѣшкия организъмъ. Като знаете това, изучавайте носа
87 си, за да разберете причината за вашитѣ естествени и красиви състояния отъ една странл, както и неестественитѣ състояния отъ друга страна. Едно малко побутване на носа не на мѣсто е въ сила да наруши вашия миръ и спокойствие. Докато сте весели и разположели, това побутване на носа нарушава разположението ви. Тогава вие се отказвате отъ идеитѣ си, отричате се отъ срѣдата, въ която живѣете, не искате да срѣщате никого. Въ това отношение, вие приличате на човѣкъ, който е впрегналъ въ колата си единъ дивъ, необузданъ конь. Последниятъ започва да рита надѣсно налѣво, хукне съ колата по нивитѣ, докато най-после се умори и спре. Ритането е неразуменъ процесъ, който не разрешава въпроситѣ. — Защо риташъ? Ако те е впрегналъ по-уменъ човЬкъ отъ тебе, ще се подчинишъ; ако те е впрегналъ по-глупавъ отъ тебе, имашъ право да ритащъ, докато скжсашъ юздата и се освободишъ. Кажешъ ли, че животътъ нѣма смисълъ, ще знаешъ, че те е впрегналъ по глупавъ човѣкъ отъ тебе. Не оставяй глупавиятъ да те впрѣга. Кажешъ ли, че животътъ има смисълъ, впрегналъ те е по-уменъ човѣкъ отъ тебе. Всѣко добро разположение на духа ви показва, че сте подъ влиянието на сжщества, чиито мисъль и разбиране сж по-високи отъ вашитѣ. Всѣко неразположение и потъмняване на съзнанието показватъ, че се намирате подъ влиянието на сжщества съ по-низъкъ умственъ и
88 духовенъ животъ. Докато е младъ, човѣкъ вѣрва въ свѣтлото и красивото въ живота, уповава на любовьта, на своя идеалъ, и така осмисля живота си. Като остарѣе, той отрича всичко и казва, че животътъ нѣма смисълъ. Защо единъ и сж.щъ човѣкъ има две различни мнения за живота? Ще кажете, че младостьта е причина за възходещото му състояние. Не, въ младинитѣ си този човѣкъ билъ впрегнатъ отъ разумни, възвишени сжщества, а на старини се е поддалъ на нисши сжщества, тѣ да го управляватъ. Значи, като младъ, билъ уменъ; като старъ, оглупѣлъ. Много отъ съвременнитѣ хора говорятъ за ума, като за нѣщо реално, което трѣбва да се изучава. Отъ ума тѣ отиватъ къмъ духа. Споредъ тѣхъ, духътъ и умътъ могатъ да се изучаватъ чрезъ самосъзнанието. Обаче, това е труденъ въпросъ. Самосъзнанието е навсѣкжде, то обхваща всичко. Тогава, какъ ще обхванете всичкото, т. е. цѣлото ? Като изучавате своитѣ мисли, вие дохождате до хармонията и дисхармонията въ живота. Така се натъквате на нѣкой дисхармонични мисли, които сж вънъ отъ вашия животъ. Нѣкога намирате причината на тѣзи мисли, а нѣкога оставатъ скрити за самитѣ васъ. Минавате презъ една гора и постепенно навлизате все по-навжтре. Въ първо време сте смѣлъ, не се страхувате, но по едно време започвате да треперите. Защо се страхувате, не знаете. Причината за страха ви се дължи на присжтствието на мечка въ гората.
89 Вие не я виждате, но чувствувате известно влияние, чуждо на васъ. Вие имате вѣра, казвате, че Богъ е създалъ свѣта, че всичко Му се подчинява, но пакъ се страхувате. — Защо се страхувате? — Защото мечката не изпълнява Божията воля и може да ви нападне. Тя се подчинява на Божия законъ, но по свой начинъ, а не както ти искашъ и мислишъ. Страхътъ е резултатъ на безлюбието. Следователно, вашата вѣра и любовь не сж толкова силни, да изпждятъ страха навънъ. Какво представя страхътъ? Той е найвисокото чувство въ животинското царство. За животнитѣ страхътъ не е нищо друго, освенъ разумность. Ако животното не е страхливо, не е и разумно. Затова, когато животното изпитва страхъ, краката му се удължаватъ. Съ човѣка става точно обратно: когато се уплаши, краката му се подкосяватъ. Когато заекътъ се уплаши, удря на бѣгъ, при което бързината му се увеличава. При страха човѣкъ не може да бѣга. — Защо? — Защото има спирачки. Като по-уменъ отъ животнитѣ, страхътъ му е поставилъ спирачки, да не бѣга, но да приложи другъ начинъ за справяне. Понеже животнитѣ нѣматъ спирачки, като се уплашатъ, бѣгатъ, колкото имъ държатъ силитѣ. Като животното казва: Ще уповавамъ на краката си. То намира спасение въ своитѣ крака. Какво може да се каже за дължината на носа ? Понеже задъ носа се крие умътъ, трѣб
90 ва ли да се вади заключение, че колкото подъ лъгъ е носътъ, толкова по-развитъ е умътъ? Дължината на носа трѣбва да отговаря на нормата. Чрезмѣрно дългиятъ и чрезмѣрно кжсиятъ носъ сж крайности. Тѣ не отговарятъ на естествената мѣрка въ природата. Крайно дългиятъ носъ показва, че човѣкъ е страхливъ; крайно кжсиятъ носъ показва, че човѣкъ не мисли много. Заднитѣ крака на заека сж подълги отъ преднитѣ, защото всѣкога е живѣлъ по гори и планини. Като бѣгалъ повече нагоре, заднитѣ му крака се удължили за по-удобно бѣгане по височинитѣ. Обаче, при бѣгането си надолу, заекътъ изпитва известна мжчнотия и повече се търкаля, отколкото тича. Естественото му движение е отдолу нагоре, а не отгоре надолу. И тъй, като изучавате дължината и широчината на носа, вие опредѣляте силитѣ които сж работили върху човѣшкия умъ. Носътъ има отношение и къмъ дихателната система на човѣка. Отъ устройството на носа, на неговата голѣмина и широчина зависи състоянието на бѣлия дробъ. Не само това, но и формата на носа отговаря на формата на бѣлия дробъ, само че въ обратно положение. Да се изучава човѣшкия носъ, това значи, да се домогне човѣкъ до истинската, положителна наука. Само онзи е придобилъ това знание, който се развива правилно и върши Божията воля. Това не е само знание, но и молитва. Каже ли ти нѣкое разумно сжщество,
9i че трѣбва да се учишъ, това подразбира съзнателна молитва, т. е. връзка на човѣшката душа съ Бога. Така, именно, Божественото начало ще ти покаже правилен ь начинъ, по който да разрешишъ мъчнитѣ си въпроси. Всѣкога ще учишъ, ще се молишъ, да издържишъ изпититѣ си добре. Ако не ги издържишъ, не си училъ, както трѣбва. Изпитътъ е тежесть, която трѣбва да носишъ на гърба си. Защо не можешъ да вдигнешъ тази тежесть ? — Слабъ съмъ. — Какво трѣбва да направишъ, за да вдигнешъ тежестьта и да я пренесешъ отъ едно мѣсто на друго? Можешъ да я раздѣлишъ и да я пренесешъ на два три пъти. Да се натоваришъ съ непосилна тежесть, това не значи, че си много силенъ и много уменъ. Можешъ да направишъ голѣмо усилие, безъ да си силенъ и уменъ. Като се говори за сила и разумность, трѣбва да се прави разлика между животното и човѣка. Въ животинското царство най-умното животно е същевременно най-силно. Напримѣръ, слонътъ е най-уменъ отъ животнитѣ и същевременно най-силенъ. Това е законъ за животнитѣ, но не и за хората. Между хората най-уменъ е този, който може да понася мъчнотиитѣ и изпитанията съ най голѣмо търпение. Който не търпи, не може да бъде слонъ между човѣцитѣ. Като не си слонъ, не можешъ да вземешъ първото мѣсто. —• Въ какво се проявява интелигентностьта на слона? — Въ дългия му носъ — въ неговия хоботъ. Като про
92 точи хобота си напредъ, той казва на животнитѣ : Дълъгъ носъ ви е нуженъ. Човѣшкиятъ носъ, сравненъ съ този на слона, се губи. Въ бждеще и човѣшкиятъ носъ ще се развие, ще дойде до онѣзи мѣрки, които природата е опредѣлила. Изучавайте животнитѣ,да видите, какъ се проявяватъ тѣ. Като дойдете до слона, спрете вниманието си върху неговата интелигентности, изразена чрезъ дългия му хоботъ. Съ това той иска да каже, че съ кжсъ носъ нищо не се постига. Ще кажете, че, въпрѣки дългия носъ на слона, лъвътъ е царь на животнитѣ. Да се говори така, това значи, неразбиране на живота. Лъвътъ е главнокомандуващъ на животинската армия, а истински царь е слонътъ. Ще кажете, че лъвътъ е символъ на благородство. Кжде е неговото благородство? Наблюдавайте котката и сждете за лъва. Котката е лъвъ въ миниатюръ. Външно котката е благородна, съ добра обхода, но вижте я, какъ постжпва съ мишкитѣ. Вижте, какъ постжпва лъвътъ съ своята жертва. Разумность се иска отъ човѣка. Не е въпросъ да бждешъ главнокомандуващъ, или царь, но да бждешъ разуменъ. Това значи, да се проявявашъ така, че всѣка твоя постжпка да носи добри последствия, не само за даденъ моментъ, но за вѣчни времена. Следователно, който иска да живѣе добре, трѣбва да прояви своята разумность, доброта и вжтрешна сила. Само така човѣкъ може да
93 постигне своя идеалъ, да очисти живота си отъ всички утайки на миналото. Чистъ животъ са иска отъ всички. Ако пчелитѣ не търпятъ нечистота, колко повече се отвращаватъ отъ нея разумнитѣ и напреднали сжщества. Опитайте да се приближите до нѣкой кошеръ, следъ като сте яли чесънъ. Може ли нечистиятъ да влѣзе въ общество на свети, добри и праведни хора ? Достатъчно е да стжпи кракътъ му въ това общество, за да се намѣри веднага вънъ. Чистото не търпи нечисто. Ако искашъ да влѣзешъ въ това общество и да се ползувашъ отъ благата, съ които разполага, иди първо да се очистишъ и тогава влѣзъ. Нечистотата не е качество на душата, следователно, лесно може да се премахне. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, съ цель да подобри живота си и да изпълни Божията воля. Има индивидуални качества, за тѣхъ отговорностьта е лична; има колективни качества, за които отговорчостьта пада върху редица минали поколѣния. Напримѣръ, страхътъ е качество, присъщо на животнитѣ, отдето е премйналъ въ човѣка. Съ това чувство мжчно се справятъ хората. — Защо ? — Защото върху него се е работило много. Следователно, страхътъ остава като основа на друго, повисоко чувство — съвѣстьта. Ето защо, задачата на човѣка не се заключава въ това, да изтръгва коренитѣ иа дивачкитѣ дървета, но да ги присажда съ доброкачествени присадки. Ако страхливиятъ мисли право и да
94 ва отчетъ за постжпкитѣ си, страхътъ е на мѣсто. Той постепенно се превръща въ съвѣсть. Съвѣстниятъ е добъръ и честенъ човѣкъ. Мѣстото на съвѣстьта въ човѣшката глава е отгоре, отъ дветѣ страни. Тя е основана върху страха и благоразумието. Съвѣсгьта има отношение къмъ ума. Не можешъ да бждешъ съвѣстенъ, ако не ми слишъ добре. Който мисли право, той превръща енергиитѣ на страха въ по-високо чувство — въ съвѣсть. Който постжпва разумно, никога не бѣга и не се крие; който не иостжпва разумно, всѣкога бѣга. Той е стжпилъ върху наклонна плоскость и, безъ да иска, върви надолу, отдето е тръгналъ. Той слиза надолу, докато влѣзе дълбоко въ материята. Следъ време започва да гледа нагоре, за да се освободи отъ материята. Тогава се пита, какво е неговото предназначение. Велико е човѣшкото предназначение. Той има да решава временни и вѣчни задачи. Докато е облѣченъ въ плъть, решава материални задачи; щомъ реши тѣзи задачи, той се освобождава отъ материята и пристжпва къмъ вѣчнптѣ задачи на живота. Тѣ опредѣлятъ неговото бждеще. Една отъ великитѣ задачи на човѣка е да работи въ Божествения свѣтъ, т. е. върху главата. Да преустроишъ главата си, това значи, да изправишъ отношенията си къмъ Божествения свѣтъ. Да преустроишъ дробоветѣ си, това значи, да изправишъ отношенията си къмъ духовния свѣтъ. На простъ езикъ ка
95 зано, да подсбришъ състоянието на дихателната система, т. е. на своята мисъль. Духовниятъ свѣтъ принадлежи на ангелитѣ. Значи, трѣбва да изправимъ отношенията си къмъ тѣхъ. Най-после дохождаме до стомаха, т. е. до сжществата отъ растителното царство. Ако стомашната или храносмилателната система на човѣка е добре развита, отношенията му къмъ тѣзи сжщества сж правилни. Красотата на човѣка се опредѣля отъ неговата глава, отъ неговия бѣлъ дробъ и стомахъ. Колкото по-добре сж развити, толкова по красивъ е той, толкова по-хармониченъ е неговиятъ животъ. Мѣстото на ума е стомахътъ, на душата — бѣлиятъ дробъ, а на духа — главата. Отъ друго гледище, сърдцето може да поставите въ стомаха, ума — въ бѣлия дробъ, въ гърдитѣ, а волята, т. е. Божественото начало въ човѣка — въ главата. Велико нѣщо е Божественото начало! . Да се върнемъ пакъ къмъ носа. Той е интересенъ предметъ за изучаване въ физическо и духовно отношение. Като разглеждате значението на носа въ духовно отношение, дохождате до три гранични точки съ духовния свѣтъ, а именно, съ любовьта, съ мждростьта и съ истината. Ако носътъ на човѣка граничи съ тѣзи велики свѣтове, той е правиленъ, добре устроенъ. Приятно е да гледашъ лице съ красивъ носъ. Ако отсжтствуватъ тѣзи гранични точки, носътъ не е добре развитъ. Тѣзи точки сж свещени, но малцина
96 знаятъ тѣхнитѣ мѣста. Презъ тѣзи точки на носа Богъ е вдъхналъ въ човѣка и го направилъ жива душа. Първоначално Богъ е говорилъ на човѣшкото сърдце чрезъ носа, а днесъ говори на човѣшкия умъ пакъ чрезъ носа. Ако човѣкъ чрезъ носа не може да разбере, какво му се говори, неговиятъ носъ е безпредметенъ. Ако чрезъ носа не можешъ да познаешъ, дали даденъ човѣкъ е добъръ, или лошъ, ти, не си го развилъ още. Задачата на човѣка е да намѣри на носа мѣстото на любовьта, мждростьта и истината. Ако може да намѣри тѣзи добродетели на своя носъ, ще ги намѣри и върху носа на другитѣ хора. Казвате, че носътъ на нѣкой човѣкъ е нравиленъ, красивъ, но въ какво се заключава красотата му, не знаете. Правилниятъ носъ е като огледало. Той отразява свѣтлитѣ и възвишени мисли, които идатъ отъ възвишения свѣтъ. Тѣзи мисли се отразяватъ върху мозъка, сърдцето и стомаха. Красивиятъ носъ не лъже човѣка. Той не може само отвънъ да бъде красивъ, но да отговаря на вътрешната красота на човѣка. Като знаете това, не се обезсърдчавайте, но работете върху себе си. Не мислете, че нищо не знаете. Много нѣща знаете, но важно е, кои мисли трѣбва да вложите въ работа. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на мѣстото си. Какъвъ човѣшки образъ е този, на който очптѣ, ушитѣ, носътъ и устата не съ поставени на мѣстото си? Гледате образа, но
97 нѣщо сжществено му липсва — органитѣ не сж поставени, дето трѣбва. — Кое е сжщественото въ човѣка ? — Умътъ, сърдцето и волята. Ако се поставятъ на мѣстата си, тѣ започватъ да действуватъ и оживяватъ човѣка. Умътъ, сърдцето и волята сж мощни сили, двигатели въ човѣшкия животъ. Работете, безъ да се гнѣвите. Богъ има право да се гнѣви, но не и човѣкъ. Разумниятъ трѣбва да работи, а пе глупавиятъ. Следователно, глупавиятъ нѣма право да се гнѣви. Да се гнѣватъ светиитѣ, добритѣ, разумвитѣ хора, това е на мѣсто. Всѣки обнкновеаъ и глупавъ човѣкъ трѣбва да си каже: Нѣмамъ право да се гнѣвя. Ако си позволя това, всичко ще загубя. Нйма по-опасно нѣщо отъ гнѣва, Разумниятъ впрѣга ума си на работа и върви напредъ. Ако глупавиятъ не се труди, а само се гнѣви, ще изгуби всичко, което има, и следъ това му сж нуждни десетки години, за да придобие изгубеното. Обаче, не е абсолютно изключено правото на човѣка да се гнѣви, но само ако се свърже съ добритѣ и разумни хора, съ светиитѣ и Бога. Тогава гнѣвътъ му ще бжде на мѣсто, ще свърши нѣкаква работа. Упражнение. Въ продължение на една седмица да не мислите лошо за никого. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, намѣрете въ него една добра чърта. Каже ли ви нѣкой нѣщо добро или зло, знайте, че ви изпитватъ, дали ще издържите и направите упражнението си, както 1!
98 трѣбва. — Може ли да не правимъ упражнението? — Не може. Ученикътъ е длъженъ да прави упражнения. Презъ цѣлата седмица ще бждете слѣпи и глухи за злото. И лоши думи да ви казватъ, ще знаете, че всичко е за добро. — Не може ли Богъ да ни помогне, да издържимъ на изпитанията ? — Богъ помага, но не по механически начинъ. Той е съвършенъ, затова оставя човѣка свободенъ, да се прояви, както разбира и желае. Богъ нашепва на човѣка: Не правишъ добре, измѣни посоката на своето движение. — Не може ли по другъ начинъ? — Може, но ще сгрѣшишъ и ще носишъ последствията на своето непослушание. — Искамъ да опитамъ по другъ начинъ. — Опитай, но ще видишъ, че пжтьтъ на доброто е само единъ. Всѣка постъпка, която внася миръ и спокойствие въ душата ти, е добра. Понѣкога мислишъ, че вършишъ добро, а си недоволенъ отъ себе си. Недоволството е гласътъ на Бога, който не одобрява постъпката ти. Богъ съ нищо не се подкупва. Ще кажете, че и Христосъ не е постжпилъ добре, като си послужилъ съ камшикъ. Чрезъ камшика Христосъ изрази гнѣва на Бога. Следователно, ако имашъ ума и любовьта на Христа, и ти можешъ да постжпващъ като Него. Ако имашъ носа на слона, и ти можешъ да бждешъ свободенъ, да правишъ, каквото искашъ. Понеже нѣмашъ ума и сърдцето на Христа, нито носа на слона, ще правишъ опити, да мислишъ само добро за хората и за всичко
99 около тебе. Ще знаешъ, че злото ще се превърне на добро, че хората по естество сж добри и ще работишъ безъ да се гнѣвпшъ. Каква е цельта на упражнението, което ви давамъ ? Да придобиете будно съзнание, да въздържате езика си, да чистите ума и сърдцето си отъ лоши мисли и чувства. Ако дойде на езика ви лоша дума, веднага я обърнете на добра. Ако помислите лошо за нѣкого, веднага намѣрете една добра чърта въ него и мислете върху нея. Нѣкой обича да полъгва. Не се спирайте върху тази чърта, но вижте, колко е сржченъ, колко добре работи. Срѣщате нѣкой беденъ, окжсанъ, не мислете, че той е обеднѣлъ отъ мързелъ, но кажете си, че това е отъ щедрость. Когато билъ богатъ, раздавалъ безъ смѣтка на нуждаещитѣ, и днесъ ходи окжсанъ и босъ. Не търсете лошото въ проявитѣ и положението на хората; знайте, че и задъ най-лошата проява се крие нѣщо добро и благородно. Защо не трѣбва да се мисли лошо за никого ? Който грѣши, върви по наклонна плоскость. Може ли такъвъ човѣкъ да върви безъ да падне и да се окаля ? Ще кажете, че не трѣбва да върви по наклонъ. Не трѣбва, наистина, но вината не е само у него. Може други да сж го поставили на тази плоскость, може да е слѣпъ, да не вижда. Какво ще кажете тогава за него ? Като не знаете причината за погрѣшкитѣ на хората, не се произнасяйте. Знаете ли, какво представятъ погрѣш
100 китѣ ? Тѣ сж твърдъ материалъ, отъ който сжществата въ духовния свѣтъ правятъ кжщитѣ си. Когато имъ трѣбва такъвъ материалъ, тѣ слизатъ иа земята при хората, които се гпѣвятъ и правятъ погрѣшки, и взиматъ отъ начупенитѣ камъни за своитѣ кжщи, Тѣ не сждятъ хората за погрѣшкитѣ, но даже скжпо имъ плащатъ. Какъ постжпвате вие съ вашитѣ работници? Ще кажете, че на работницитѣ отъ новото учение нищо не се плаща. Вѣрно е това: на човѣкъ, който работи съ любовь, не му трѣбватъ пари. Но той е безъ обуща и безъ дрехи. Какъ ще постжпите ? Споредъ мене, има начинъ да благодарите за работата му: нѣма да платите, но ще му подарите единъ чифтъ обуща. Тѣ могатъ да струватъ повече отъ това, което ви е изработилъ, но ще го възнаградите за любовьта, съ която ви е работилъ. Като отиде на друго мѣсто да работи, вмѣсто пари, ще му подарятъ единъ костюмъ. Колко хора днесъ сж готови да постжпватъ по този начииъ? Така е за онзи, който иска да постжпва споредъ Божествения законъ. Който прилага Божествения законъ, всѣкога се благославя. Опитайте да изпълните Божията воля, да видите, какви промѣни ще станатъ въ вашия животъ. Давайте, безъ да очаквате нѣщо. Давайте, безъ да съжалявате. Ако дадешъ обувки или дрехи на своя ближенъ и постоянно мислишъ за това, което си направилъ, ти не си изпълнилъ Божията воля, както трѣбва.
101 Ти си ограничилъ и себе си, и онзи, на когото си далъ нѣщо. Давайте, безъ да се ограничавате. Давайте споредъ Божествения законъ, взимайте споредъ сжщия законъ. Какъвъ е този законъ ? Ще давашъ, колкото можешъ най-много; ще взимашъ, колкото можешъ най-малко. Който постжпва по този законъ, той приема Божието благословение. И тогава, малкото, което получава, расте, увеличава се и дава изобилно плодъ. Защо хората не успѣватъ въ живота си ? Защото говорятъ едно, а вършатъ друго. При това, не се вглеждатъ въ себе си, да видятъ, какво имъ липсва, но се сравняватъ съ окржжаващитѣ. Всѣки мисли, че стои по високо отъ другитѣ, знае повече, разбира по-добре и т. н. Не се сравнявайте съ подобнитѣ си, но пожелайте да бждете като Бога. Като ставашъ сутринь отъ сънь, вдигни очитѣ си нагоре, благодари на Бога за всичко, което ти е далъ, и помоли се да те направи подобенъ на Себе си — да проявишъ любовьта, М/кдростьта и истината въ живота си. Не искай да бждешъ силенъ като Бога, да управлявашъ и заповѣдвашъ, но пожелай да се смиришъ, да понасяшъ всичко съ благодарность. — Боленъ съмъ, страдамъ, какъ да благодаря? — Ще благодаришъ за всичко. Ако болката е'въ краката ти, ще учишъ закона на смирението; ако болката е въ пръститѣ ти, ще се учишъ да мислишъ право; ако болката е въ очитѣ ти, ще изучавашъ истината; ако е въ ушитѣ ти, ще изуча