Божият глас

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Божият глас", 14 лекции на общия окултен клас, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1940 г. Второ издание, 1993 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
ВОЖИЯТЪ ГЛАСЪ ЛЕКЦИИ НА ОБЩИЯ ОКУЛТЕНЪ КЛАОЪ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТЪ ВСЕМИРНОТО Б1зЛО ВРА О X ГОДИНА С 1030—1931 ) ГОМЪ I СОФИЯ 19 4 0
Божиятъ гласъ Размишление. Съществува една вътрешна философия за живота, която опредѣля пътя на човѣка. За да придобие тази философия, човѣкъ трѣбва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Ако ви запитатъ, защо сте дошли на земята, какво е вашето предназначение, ще кажете, че Господъ знае това. Той ви е създалъ, Той знае, какво е предназначението ви. Това е общо твърдение. Така говори човѣкъ, когато не мисли. Обаче, човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята, каква е неговата специална работа. Ако се зададе този въпросъ на вола, на птицата, на рибата, всѣко отъ тия същества ще отговори споредъстепеньта на своето развитие. Волътъ ще каже, че неговата специална работа е да се движи отъ едно мѣсто па друго и, ако нѣкой го нападне, да се брани съ рогата си; птицата ще каже, че нейната работа е да хвърка, рибата — да плава. Какво ще отговори човѣкъ на този въпросъ? Ако е мислилъ по този въпросъ, той може да си даде единъ задоволителенъ отговоръ. Всѣки, който си е отговорилъ на въпроса, защо е дошълъ на земята, може да
4 се нарече щастливъ човѣкъ. Той е придобилъ вхтрешенъ миръ и спокойствие. Следователно, който разбира смисъла на живота, той е дошълъ до едно просвѣтление въ схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви съ сигурпость, съ отворени очи въ пжтя си. На каквито мжчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човѣкъ се интересува отъ всичко въ живота. И болниятъ отваря очитѣ си, но само предъ лѣкарствата и яденето, на които разчита да възстановятъ силптѣ му. Щомъ вземе лѣкарството и храната, той пакъ затваря очитѣ си и започва да пъшка. Защо пъшка човѣкъ? Защото минава презъ труленъ пжть. Значи, болниятъ пъшка, защото П/Улътъ, презъ който минава, е опасенъ. Като погледне, какво му предстои да мине, той затваря очитѣ си да не вижда. Страхливъ е болниятъ. Като е злравъ, човѣкъ върви съ отворени очи. Защо? Пжтьтъ, презъ който минава, е красивъ и лекъ. Докато не срещне мжчнотии, той не се страхува. Срещне ли нѣкаква млчпотия, човѣкъ затваря очитѣ си и започва да пъшка. Разумниятъ човѣкъ, който разбира смисъла на живота, и при мжчнотиитѣ ходи съ отворени очи и безъ страхъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи. Като ученикъ на живота, той трѣбва да се стреми къмъ положителни знания, които могатъ да внесатъ въ него дълбокъ, вжтрешенъ миръ. Ето защо, ние казваме, че задачата на човѣка
5 е да познае първо себе си, а после окржжаващитѣ; да почне да работи първо съ себе си. а после съ ближния си. Да се нагърби съ изправянето на свѣта, това не е по неговитѣ сили и възможности. Може ли човѣкъ да се грижи за прехраната на всички хора? Може ли той да си отговори на въпроса, какво става съ умрѣлитѣ и кжде отиватъ тѣ? Може ли той да държи смѣтка за живота на всички, които се раждатъ? Защо се ражда и защо умира човѣкъ? Каквото животътъ носи на човѣка, сжщото носи и смъртьта. И животътъ, и смъртьта едновременно носятъ известни блага и нещастия за човѣка. За нѣкого смъртьта е щастие, а за нѣкого—нещастие; за едного животътъ е щастие, за другиго—нещастие. Щастието и нещастието сл; относителни нѣща. Отъ човѣка зависи да направи живота си щастливъ или нещастенъ. Ако живѣе съзнателно и изпълнява Божиитѣ закони, човѣкъ продължава живота си; не спазва ли Божиитѣ закони, човѣкъ съкратява живота си и става нещастенъ. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да гледа на живота като на велико благо. За да използува разумно това благо, той трѣбва да изпълнява волята Божия. Що се отнася до религиознитѣ хора, тѣ казватъ, че изпълняватъ волята Божия. Какво се разбира подъ думитѣ „изпълнение на волята Божия“ ? Само онзи изпълнява волята Божия, който е здравъ, силенъ, разуменъ. Той е свързанъ съ Бога, и молитвата му всѣкога се приема. Какво ще кажете за онзи, който се
6 хвали съ своя приятель милиардеръ, а нѣма петь пари въ джоба си ? Невъзможно е да ходите босъ, гладснъ и окжсанъ и да имате богатъ приятель. Невъзможно е да изпьлнявате волята Божия, а същевременно да боледувате и да живѣетс въ сиромашия. Въпрѣки това, дали човѣкъ изпълнява волята Божия, Богъ не го е лишилъ отъ блага. Той е далъ изобилно вода, въздухъ. свѣтлина, храна на хората, но мнозина боледуватъ и страдатъ отъ гладъ и лишения. Кой е виновенъ за това? Ако стомната на човѣка е пукната и, какво го се налѣе въ нея, всичко изтича навънъ, кой е виновенъ за това? Стомната. Кой е пукналъ стомната? Или грънчарьтъ, или онзи, кой го я употрѣбявалъ. Нито едното положение спасява човѣка, нито другото. Важно е. че стомната му е пукната и трѣбва да се смѣни. Той има право да смѣни счупената стомна съ здрава. И тъй, когато чуете нѣкой да се оплаква, че работитѣ му не вървятъ добре, ще знаете, че стомната му е пукната. Каквото и да налива въ нея, всичко изтича навънъ. Въ края на краищата, човѣкъ постоянно губи. Понѣкога загубитѣ еж голѣми, а понѣко! а малки. Ако наливате вода въ пукната стомна, и тя изтича навънъ, загубата не е много голѣма, защото въ природата има изобилно вода: on, една страна можешъ да наливашъ, а отъ друга да изтича. Обаче, дойдете ли до розовото масло, запримѣръ, най-малката загуба отъ нш о се отразява зле не само върху отдѣлния човѣкъ, но и върху
7 цѣлия му домъ. Тѣлото на човѣка не е нищо друго, освенъ гърне, което му е дадено за работа. Това гърне трѣбва да бъде здраво, за да задържа скъпоценното масло за дълго време. Скъпоценното масло, което се налива въ човѣшкото гърне, представя самия животъ. Пукне ли се гърнето, маслото изтича навънъ, и човѣкъ започва да остарява. Започне ли животътъ да изтича, човѣкъ става неразположенъ и се оплаква, че краката му не го държатъ вече, свѣтъ му се вие, гърдитѣ го болятъ, не може да мисли трезво, очитѣ му се примрежватъ и т. н. Това показва преждевременно остаряване, оть което се вижда, че човѣкъ е изгубилъ правилното си отношение къмъ разумната природа. Какво трѣбва да прави при това положение ? Той трѣбва да възстанови правилното си отношение къмъ разумната природа и да започне да се обновява. Всѣки човѣкъ, праведенъ или грѣшенъ, може да прекъсне отношението си съ разумната природа, може и да го възстанови. Съ една крива постлшка праведпиятъ може да прекъсне връзката си съ духовния свѣтъ. Съ една добра постъпка грѣшникътъ може да възстанови връзката си съ духовния свѣтъ. Много естествено. Ако грѣшникътъ диша чистъ въздухъ, непременно ще бъде здравъ. Ако праведниятъ диша нечистъ въздухъ, ще се разболѣе. Обаче, и едното, и другото може да бъде временно, а може да бъде и постоянно. Невъзможно е праведниятъ, който живѣе добре,
8 да остане въ нечиста атмосфера. Невъзможно е грѣшникътъ да грѣши и да се ползува всѣкога отъ чистъ въздухъ. Ако праведниятъ се тревожи, ще изгуби здравето си. Ако грѣшникътъ не се тревожи и пази своя вжтрешенъ миръ, всѣкога ще бъде здравъ. Богъ е далъ умъ на човѣка, да мисли, а не да се тревожи.— Ама защо свѣтътъ е създаденъ така? — Това не е ваша работа. Кое вѣрую е най-право? — Това съ въпроси, които не се разрешаватъ само съ теория. Тѣ се нуждаятъ отъ практическо приложение. За да си отговори на въпроса, кое вѣрую е най-право, човѣкъ трѣбва да следи за резултатитѣ на дадено вѣрую, приложено въ живота. Казано е въ Писанието: „Отъ плодоветѣ имъ ще ги познаете“. Същото може да се каже и за всѣко вѣрую. Ако си здравъ, учепъ, силенъ, твоето вѣрую е право; ако си боленъ, невежа и слабъ, твоето вѣрую не е право. Ама могълъ си да обяснишъ причината на твоята слабость и невежество — това нищо нѣма да те ползува. Каквито обяснения и извинения да давате, слабостьта и невежеството не изчезватъ. Между Бога и човѣшката душа съществува връзка, която човѣкъ всѣки моментъ трѣбва да съзнава и да се пази да не я прекъсва. Нѣма ли тази връзка, човѣкъ не може да си състави никакво понятие нито за Бога, пито за себе си. Той вижда хората, вижда и себе си. но нѣма представа, какво нѣщо е човѣкъ. Той знае, че човѣкъ има очи, съ които вижда;
9 уши, съ които чува; носъ, съ който мирише; уста, съ която говори, но това не е достатъчно. Човѣкъ трѣбва да знае предназначението на всѣки удъ въ своя организъмъ. Ще кажешъ, че имашъ ржце и крака, но ти трѣбва да знаешъ външната и вътрешна служба на ржцетѣ и на краката си. Предназначението на ржцетѣ не седи само въ работата, която тѣ вършатъ. Предназначението на краката не седи само въ ходенето. Всички удове на човѣшкото тѣло иматъ външна и вътрешна служба. Хрисгосъ намаза съ каль очитѣ на слѣпия, и тон прогледа. Тогавашнитѣ учени се събраха около Христа и започнаха да Го разпитватъ, какъ е станало, че слѣпиятъ е прогледалъ. Тѣ искаха да знаятъ, слѣпъ ли се е родилъ и, ако се е родилъ слѣпъ, коя е причината за това: той ли е съгрѣшилъ нѣщо, или родителитѣ му? Значи, споредъ тогавашната философия, невъзможно е човѣкъ да се роди слѣпъ, без) да Има нѣкаква причина. Христосъ имъ отговори: „Нито е той съгрѣшилъ, нито родителитѣ му, но да се явятъ дѣлата Божии на него“. Тогавашнитѣ хора не разбираха, какво имъ говори Христосъ, но и сегашнитѣ не разбиратъ. Нѣкои хора разбиратъ Христовото учение, но повечето не Го разбиратъ. Следъ като задаваха много въпроси на Христа, хората искаха да знаятъ, защо отвори очитѣ на слѣпия. Има смисълъ да се задава въпроса, защо нѣкой е извадилъ очитѣ на човѣка, но
10 да питатъ Христа, защо е отворилъ очитѣ на слѣпия, този въпросъ не е на мѣсто. Слѣпотата е ограничение, което трѣбва да се премахне. Христосъ срещналъ единъ слѣпъ и отворилъ очитѣ му. Каква по-естествена постелка може да съществува отъ тази ? Много слѣпи имаше по това време въ Израилъ, но Христосъ не отвори очитѣ на всички, а само на едного. Защо? Той имаше нѣкакво отношение къмъ него. Наистина, следъ проглеждането си слѣпиятъ стана ученикъ на Христа. Христосъ дойде на земята да помогне на ония, които бѣха външно или вътрешно слѣпи, но С/Ъшевременно бѣха готови да изпълняватъ волята Божия. Опия, които не съ готови да изпълняватъ волята Божия, ще слушатъ и ще гледатъ, по нищо нѣма да чуватъ и виждатъ. Значи, пе на всички е опредѣлено да се отворятъ очитѣ и ушитѣ имъ, да прогледатъ и да възприематъ Словото Божие. Сега, пренесете факта за отварянето очитѣ на слѣпия въ вашия духовен-ь животъ и вижте, не съществува ли такава слѣпота и въ васъ? Кога се отварятъ духовнитѣ очи на човѣка? Когато дълбоко въ душата си той пожелае да прогледа, за да служи на Бога и да изпълнява Неговата воля. И слѣпородениятъ, на когото Христосъ отвори очит h, носѣше въ себе си желанието да изпълни волята Божия. Заради това желание той очакваше да дойде нѣкой да му помогне. Споредъ индуската философия ще кажатъ, че този човѣкъ е ликви
11 диралъ съ кармата си, затова е трѣбвало да прогледа. Ние пъкъ казваме, че кармата го напуснала. Какво значи, кармата да напусне човѣка? Кога кармата напуща единъ човѣкъ? Когато види, че нѣма какво повече да вземе отъ него. Като го погледне, кармата казва: Отъ този човѣкъ нищо не може да излѣзе. Не постжпва ли и вълкътъ по сжщия начинъ? Като срещне болна овца, вълкътъ я бутне по корема и я оставя настрана. Той казва: Азъ не ямъ болни овце. Обаче, срещне ли здрава овца, той лесно се справя съ нея. Болната овца е свободна, вълкъ не я напада, но здравата е изложена на леювитѣ зжби. Това е образно изяснение па кармата, което дава възможность да се разбере. Всѣко основно разбиране на известена» въпросъ представя кржгъ, около който се нареждатъ всички останали въпроси. И около човѣка се образуватъ концентрични кржгове, каквито сжществуватъ и въ природата. Въ природата кжде срѣщате концентрични кръгове? Като наблюдавате напрѣчния разрѣзъ па стъблото па нѣкое дърво, виждате, че е съставено отъ нѣколко концентрични кржга. По тия кржгове се познава възрастьта на растението. Защо се образуватъ кр/ъгове, а не квадрати, или други геометрически форми? Защото окржжностьта, като крива линия, срѣща по-малко съпротивление, отколкото правата. Значи, при растенето си растенията търсятъ
12 пжтя на най-малкото съпротивление. Това е единъ отъ методитѣ на природата. За да не изразходва напразно енергиитѣ си, природата всѣкога търси пжтя на най-малкото съпротивление. И тъй, ако се движи по пжтя на наймалкото съпротивление, човѣкъ спазва едно отъ правилата на морала въ природата. И съвременнитѣ хора говорятъ за моралъ, оежждатъ и одобряватъ постжпкитѣ на своитѣ ближни, но ако разгледатъ своитѣ постжпки, ще видятъ, че малко отъ тѣхъ отговарятъ на правилата за морала. И въ говора на човѣка има моралъ. Не се ли спазва този мораль, говорътъ е грубъ, неизразителенъ, неприягенъ. Само онзи човѣкъ говори по правилата на морала, който има нужната мекота. За такъвъ човѣкъ се казва, че говори сладко. Нѣма ли мекота въ характера си, каквото и да говори човѣкъ, все еднакво звучи. Дали ще кажете на нѣкого, че го обичате или мразите, все еднакво звучи. Дали ще му кажете, че желаете неговото добро, или го презирате, и едното, и другото ще звучатъ еднакво. Мекота е нужна на човѣка. Мекотата дава изразъ, интонация, а съдържанието на думитѣ изпъква ясно. Такава била молитвата на пророкъ Илия, когато искалъ да докаже на езичницитѣ, че сжществува единъ Богъ въ свѣта, Който слуша молитвитѣ на хората и имъ отговаря. Всѣка дума въ неговата молитва съдържала мекота, сила, интонация. Като отговоръ на молитвата му,
13 огънь слѣзълъ отъ небето и запалилъ жертвата, която той поставилъ на своя жертвеникъ. Езичницитѣ също се молили на своитѣ богове, но ни гласъ, ни услишание. Тѣ викали, биели се въ гърдитѣ, пробождали се съ ножове, но боговетѣ имъ оставали глухи на тѣхнитѣ молитви. За молитвата на пророкъ Илия се казва, че е излизала отъ дълбочината на неговата душа. И затова казваме, че молитвата на човѣка трѣбва да б/ъде отъ душа. Кога сс моли човѣкъ отъ душа? Когато се намира на кладата, дето ще го горятъ. Въ този момеитъ той забравя всичко около себе си, нищо не вижда и не чува. Съзнанието му е заето изключително съ мисъльта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има прѣко отношение къмъ съзнанието на Бога. Изправите ли се на молитва предъ Бога, вие трѣбва да заемете положението на дете, което е готово да се изповѣда, да признае всичкитѣ си грѣхове, безъ никакво оправдание предъ себе си. Защо е грѣшилъ, това не е важно. Отъ човѣка се иска да се изпонѣда. Що се отнася до прошението, до оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човѣкъ не може всѣкога да разбира нѣщата съ такава яснота, че да не прави никакви погрѣшки. Като се натъкватъ на грѣховетѣ си, нѣкои се оправдаватъ съ това, че човѣкъ е слабо същество и не може да не грѣши. Това не спасява положението. Като грѣши, човѣкъ трѣб
14 ва да изправя погрѣшкитѣ си. Не изправя ли погрѣшкитѣ си, той дохожда до едно вътрешно състояние на грѣховность, при което изгубва достойнството и силата си. Той съзнава, че е изгубилъ онова, което му е давало сила и подемъ да расте и да се развива. При това положение, каквото и да мислятъ хората за него, важно е неговото вътрешно състояние. Изправя ли погрѣшкитѣ си, той възстановява отношенията си към ь Бога и се чувствува силенъ и смѣлъ. Той гледа спокойно въ очитѣ на хората и не се смущава отъ тѣхното мнение. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови разбирания, които създаватъ нови отношения, ново вѣрую. Днесъ всички казватъ, че вѣрватъ въ Бога. Каква вѣра е тази, която не прави никакви жертви? НѢкой казва, че е готовь да се хвърли отъ канара, само да докаже, че вѣрата му въ Бога е силна. Лесно се говори, но всичко, което се говори, не може да се изпълни. Отъ човѣка се иска разумна, а не безразсъдна вѣра. Когато сатаната изкушаваше Христа, той Го накара да се хвърли отъ храма, да види, дали наистина ангели ще Го поематъ, да не счупи крака си въ камъкъ, споредъ казаното вь Писанието. Христосъ не се подаде на изкушението и отговори: Махни се оттукъ, не изкушавай Господа! Ако е въпросъ да опитваме Господа, нека пръвъ се хвърли онзи, кой го изкушава другитѣ. Разуменъ трѣбва да бъде човѣкъ. Да се хвърли човѣкъ отъ канара за Господа, това е вътре
15 шенъ процесъ. При известенъ случай човѣкъ може да падне отъ канара и да остане неповреденъ. Това се постига чрезъ измѣнение тежестьта на тѣлото. То се дължи на физически закони, които хората още не познаватъ. Следователно, всѣка постжпка трѣбва да бжде разумна. Ако е за придобиване на нѣкаква опитность, има смисълъ човѣкъ да се хвърли отъ канара. Но ако при това хвърляне се убие, той изкушава Господа. Такова хвърляне е неразумно, въ него нѣма никакъвъ смисълъ. И тъй, истинската вѣра, истинската обичь подразбира гъ работа. Вѣрвашъ ли въ нѣкого, ще работишъ за него. Обичашъ ли нѣкого, ще работишъ за него. Обичьта е законъ на работа. Понеже ни обича, Богъ постоянно работи за пасъ. Той е създалъ свѣта за насъ, да се учимъ и развиваме. По сжщия законъ и ние трѣбва да работимъ за Hei о, да правимъ това, което Той желае. Това значи, да изпълняваме волята на Бша отъ любовь къмъ Него. Законъ е: обичлив ли нѣкого, ти трѣбва да постжпвашъ къмь него така, че да го задоволиш ь. Дьржишъ ли неговия образъ въ ума и вь сърдЦС1О си въ чистота, той е доволенъ отъ тебе. Не го ли обичани,, ти не си гоговъ да направишъ пѣщо за нею. Хората се радватъ на животъ, на здраве, на сили, благодарение на любовьта и грижитѣ на Бога и на напредналитѣ сжщества къмъ т Ьхъ. Престане ли Богъ да мисли за тѣхъ, тѣ ще се стопятъ, ще изчезнатъ отъ лицето на земята. Любовьта на майката и
16 на бащата, на братята и на сестритѣ, на приятелитѣ подържа живота на човѣка. Щомъ обичатъ, тѣ искатъ той да живѣе и съ това подържатъ неговия животъ. Значи, любовьта подържа живота. Дето има любовь, тамъ има и животъ. Дето любовьта отсътствува, тамъ никакъвъ животъ не съществува. Докато близкитѣ ви желаятъ да живѣете, вие ще живѣете. Щомъ тѣ пожелаятъ да умрете, вие из1убвате живота си. Това е единъ отъ вътрешнитѣ закони на Битие го. Като знаете това, дръжте връзката си съ Бога. Прекъснете ли връзката си съ Бога, и животътъ ви се прекъсва. А щомъ животътъ се прекъсва, нещастията идатъ едно следъ друго. Следователно, ако страдате, не търсете причината за страданията вънъ оть себе си. Знайте, че вие сте нарушили своитѣ свети отношения къмъ Първата Причина. Какво трѣбва да правите тогава? Възстановете връзката си съ Първата Причина. Щомъ възстановите тази връзка, животътъ ви отново ще потече правилно. Като ученици, вие сте изучавали математика, знаете закона за отношения!а и виждате, че ако една отъ величинитѣ се измѣпи, измѣня се цѣлото отношение. Ако този законъ е вѣренъ за физическия свѣтъ и трѣбва да се спазва, колко повече трѣбва да се спазва въ психическия животъ, дето материята е по-фина и се нуждае отъ по-голѣмо opi анизиране. Ако ви дадатъ една права и една крива линия, вие трѣбва да знаете, има ли отношение между
17 тѣхъ и, ако има, да знаете, какво е отношението имъ. Правитѣ и кривитѣ линии иматъ приложение въ живота. Ако срещнете нѣкой магъ, ще видите, че той носи своята магическа тояжка, т. е. правата линия; Ако срещнете воененъ, ше видите, че и той носи своята тояжка — сабята си, т. е. кривата линия. И дяволътъ носи своята тояжка -— стрелата си и, когото срепше, стреля. Днесъ всички хора воюватъ съ прави или съ криви линии, които употрѣбяватъ като оржжия. Дали за правото или за кривото воюватъ, дали за доброто или за злото, тѣ непрестанно воюватъ. Всички хора боранятъ е в своитѣ огнестрелни оржжия. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не разполага съ О1вестрелио оржжие. Човѣшкиятъ езикъ е сжщо така оржжие, което може да се употрѣби и за зло, и за добро. Пожелае ли нѣкой да те обиди, ведна!а пуща въ ходъ своето огнестрелно оржжие езикътъ си, и те ранява. Какво печели човѣкъ, ако съ своето огнестрелно оржжие въ устата си, съ своята магическа тояжка ранява ближния си? Казано е въ 11исанието: „За всѣка празна дума човѣкъ ще лава ответъ предъ Господа“. Кога ще бжде това? Въ деня еждни, т. е. въ онзи день, когато се разглежда еждбата на човѣчеството. Човѣкъ е отговоренъ за всѣка своя дума, понеже живѣе въ хармониченъ свѣтъ, въ свѣтъ на пъленъ редъ и порядъкъ. Когато се намѣрите предъ Божия еждъ, вие ще отговаряте, защо създадохте огнестрелнитѣ 2
18 думи, съ които нарушавате хармонията на Божествения свѣтъ. Самъ по себе си Божествениятъ свѣтъ е хармониченъ, но съ своето неразбиране и невежество човѣкъ внася въ този свѣтъ диехармония и мисли, че свѣтътъ, изобщо, е диехармоничепъ. Човѣшкиятъ свѣтъ е диехармопичепъ, но не и Божествениятъ. Понеже тия свѣтове сж преплетени, изглежда, че диехармопията е въ цѣлия свѣтъ. Не, дисхармонията е частична и принадлежи на човѣшкия свѣгъ. За да се премахне тази диехармония, човѣкъ трѣбва да мине презъ страдания, презъ еждба, да види своитѣ погрѣшки. Писательтъ ще бжде ежденъ за лошитѣ книги, съ които е внесълъ съблазънь и нечистота въ живота. Художникътъ ще бжде ежденъ за ония свои картини, съ които е внесълъ нѣщо порочно въ умоветѣ и сърдцата на хората. Нѣкои художници рисувагъ любовьта въ човѣшки образъ, въ образа на Купидонъ — Богъ на любовьта, съ стрела въ ржка. Досега никой художникъ не е могълъ да нарисува любовьта. Въ каквито образи да я представятъ, тѣ еж далечъ отъ идеята за любовьта. Каква любовь е тази, която си служи съ стрела? Това представя любовьта на човѣкъ, който всѣки моментъ може да те мушне съ ножа си. Щомъ не му се харесва нѣщо, той веднага вади ножъ. Като говоря за неиздържаната работа на поети, писатели, учени, философи, художници и музиканти, азъ имамъ предъ видъ бждещата бота, която представя плодъ на разумния,
19 вжтрешенъ животъ на човѣка. Всѣка мисъль, всѣко чувство, които излизатъ отъ дълбочината на човѣшката душа, се отразяватъ върху лицето му, върху цѣлото му тѣло. Тѣ даватъ линиитѣ на неговия въшпснъ образъ. Отъ линиитѣ, които човѣкъ самъ си изработва, зависи неговото свѣтло или тъмно бждеще. Съ мисъльта и чувствата си човѣкъ може да подобри състоянието на своитѣ удове. Запримѣръ, ако човѣкъ постоянно се тревожи и държи въ ума и въ сърдцето си еднообразни мисли и чувства, въ скоро време зрението му ще отслабне. Хора, които еж плакали много, които еж прекарали голѣми тревоги и безпокойства иматъ слаби очи. Детето па нѣкоя майка умре, и тя цѣлъ животи го оплаква. Какво постига тя съ своя плачи? Може ли да си помогне? Колкото да плаче, нищо нѣма да постигне. Плачътъ пе разрешава въпроситѣ. НѢкой изгубилъ любовьта си и започва да плаче. Съ плачъ любовита не се придобива. Искашъ ли да придобиешъ отново любовьта си, обърни се къмъ Онзи, въ Когото тя живѣе. Богъ е Любовь. Следователно, търси любовьта въ Бога и ще я намѣришъ. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че отношенията на хората се опредѣлятъ отъ отношенията имъ къмъ Първата Причина на нѣщата. Хората не могатъ да иматъ правилни отношения едни къмъ други, докато нѣматъ правилни отношения къмъ Бога. Още съ ставането си отъ сънь човѣкъ трѣбва да се обърне
20 къмъ Великото съзнание въ живота, да се свърже съ Него и да възприеме поне една Негова мисъль, или едно Негово чувство. Направи ли човѣкъ тази връзка, приеме ли нѣщо отъ Boi а, работата му презъ деня ще върви добре, и той ще бхде веселъ, готовъ за услуги къмъ всички свои приятели и познати. 11ѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, Богь да му нроювори чрезъ своитѣ мисли и чувства, да му даде импулсъ за работа. Това значи, да осмисли човѣкъ живота си. За онзи, който е осмислилъ живота си, всички врати еж отворени. Дето похлопа, веднага вратата се отваря и му казватъ: Добре дошълъ! Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ нова философия и ново разбиране за живота. Тѣ се нуждаятъ отъ такова вѣрую, което да ги свърже съ Бога. Не могагъ ли да направятъ тази Връзка, тѣхното вѣрую не е право. Тѣ се движатъ въ кривъ пжть, въ пжтя на заблужденията. За да възстановите връзката си съ Първата Причина, още съ ставането си помислете за Онзи, Кой io ви е далъ животъ. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една отъ мислитѣ Му. Какъ ще стане това? Ще прочетете нѣщо било отъ Библията, било отъ живота на светиитѣ, на добритѣ и велики хора. Следъ това можете да започнете работата си. Докато не дадете храна на ума и на сърдцето си, никаква работа не предприемайте. Започнете ли една работа безъ Бога, никакъвъ успѣхъ не очаквайте. Това се
21 отнася до ония, които искатъ да работятъ съзнателно върху себе си. Онѣзи, които сж заети, които еж се предали на дома, на децата си, на своитѣ лични интереси, тѣ сж свободни. Споредъ мене, всѣка работа трѣбва да се предшествува отъ мисъль и отъ чувство къмъ Бога. Сегашнитѣ хора неуспѣватъ въ живота си, защото започватъ работитѣ си безъ мисъль за Великото въ свѣта. Тѣ се раждатъ, женятъ и умиратъ безт Бога. Искате ли да родите нѣщо, или да се жените, питайте Онзи, Който ви е създалъ. Той знае, какво е нужно за всѣки човѣкъ и му дава необходимото. Казвате, че момата трѣбва да търси богатъ, ученъ, здравъ момъкъ, а що се отнася до любовьта, тя сама по себе си ще дойде. Азъ пъкъ съветвамъ момата да не се жени, докато не намѣри момъкъ, когото да обича, и той да я обича. Какъ ще познаете, кой ви обича ? Онзи, който обича, въ него има i отовпость да даде всичко, съ което разполага. Следователно, ако момата и момъкътъ сж готови да пожертвуватъ всичко, каквото иматъ, сдипъ за другъ, тѣ се обичатъ. Опита ли се единиятъ отъ тѣхъ да скрие нѣщо за себе си, тѣ опорочаватъ любовьта си. Любовьта не търпи никаква измама, никаква лъжа, никакво съмнение и недовѣрие. Тя е чиста, света, непорочна. Каквито сж отношенията между хора, които се обичатъ, такива трѣбва да бждатъ отношенията на човѣка къмъ Бога. Като ни обича, Богъ постоянно мисли за насъ, какъ да
22 ни помогне, да задоволи нуждитѣ ни. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бжде готовъ да пожертвува всичко за Бога. Види ли гоговностьта на човѣка да се жертвува, Богъ му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го издигне, ще осмисли неговия животъ. Не може ли да направи тази жертва, човѣкъ е осжденъ на смьрть, не физическа, но духовна. Духовната смьргь подразбира изгубване на любовьта. Каго изгуби любовьта си, човѣкъ започва отново да я търси. Слушате нѣкой да казва, че е изгубилъ първата си любовь, но намѣрилъ втора. Втората любовь е начало на раздори и недоразумения. Първата любовь е чиста. безкористна. Тя отваря предъ човѣка свѣтъ на блаженство. Изгуби ли тази любовь, човѣкъ изпада въ заблуждения. Той мисли, че ще я намѣри, но остава излъганъ. Той се намира въ положението на корабъ, люшканъ отъ вълнитѣ на морето. Много време трѣбва да мине, докато той назрѣе и отново придобие любовьта. Придобие ли я, той не може вече да я изгуби. Сега, не е въпросъ да се обезсърдчавате, но трѣбва да имате ясна представа за нѣщата. Защо ще се лъжете, че камъкътъ на пръстена ви е скжпоцененъ? Защо ще се лъжете, че любовьта ви е истинска, чиста и света? Като слушатъ да имъ се говори за великата любовь, мнозина казватъ, че тази любовь не ги интересува, че не искатъ да ставатъ калугери. Тукъ не става въпросъ за калугерство. Ние не се интересуваме отъ калугерството, защото въ
23 него нѣма никаква наука, никакъвъ нрогресъ. Като контрастъ на тия хора се явяватъ други, които казватъ, че сж готови да се предадатъ въ Божиитѣ ржце. И това не е право. Това е изопаченъ езикъ. Защо ще се предаватъ въ Божиитѣ ржце? Тѣ не сж. разбойници. Отъ човѣка се иска служене — да служи на Бога съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила. Следователно, човѣкъ може да се предаде въ ржцстЬ на онзи ангелъ, който се занимава съ взимане на душитѣ. Мине ли презъ този процеса», човѣкъ се е посветилъ. И момата се предава въ ржцетѣ на момъка. Кога? Когато момъкътъ е по-силенъ отъ нея. И Христосъ предаде духа си въ ржцетѣ на Бога, защото Бои» е силенъ. Христосъ каза: „Господи, въ Твоитѣ ржце предавамъ духа си“. Съ дру1и думи казано, Христосъ се обърна къмъ Бога съ следнитѣ думи: Господи, понеже бѣхъ свързанъ кармичсски съ грѣха на хората, азъ се наехъ да го пося. До едно мѣсто го носихъ на гърба си, но разбрахъ, че нѣма защо да го нося до край. Ето, сега предавамъ духа си, натоваренъ съ грѣховетѣ на човѣчеството. Следъ това тежко изпитание дойде възкресението на Христа. Съ възкресението на Христа настжпва нова епоха въ свѣта — ликвидиране на кармата. Христосъ не можа самъ да разреши този въпросъ, но го предостави на Бога. Въ името Божие, Христосъ искаше да застави евреитѣ да вѣрватъ въ Бога, но не
24 можа. Той каза на Господа: „Това, което можахъ да направя, направихъ; останалото ще свършишъ Ти“. Следователно, работата на човѣка е да посажда семена въ своята градина, а останалото е Божие дѣло. Вие трѣбва да знаете, че Богъ възрастна, въздига и пречиства нѣщата. Единъ депь, като свършите работата си на земята, и вие ще кажете като Христа: „Господи, предавамъ духа си въ Твоитѣ ржце“. За да предаде духа си въ Божиитѣ ржце, човѣкъ трѣбва да има устойчива вѣра, като диаманта. Преди да дойде до тази вѣра, той трѣбва да има довѣрие въ своя ближенъ. Днесь хората сж из1 убили довѣрие единъ къмъ другъ. Когото срещнешъ, на лицето му виждашъ линии па противоречие. Външно се представя като човѣкъ съ вѣра, а вжтрешно живѣе въ противоречия, които разклащатъ вѣрата му основно. Гова не е чистъ животъ. Чистотата подразбира еднакъвъ животъ и външно, и вжтрешно. Защо трѣбва да се съмнява човѣкъ? Защо трѣбва да се колебае? Животътъ, самъ по себе си, е чистъ и възвишенъ. Дръжте се за този животъ, а не за човѣшкия. Човѣшкиятъ животъ е измѣнчивъ като самия човѣкъ, но Божествениятъ е устойчивъ и хармониченъ. Използувайте днешннтѣ условия да проникнете въ този животъ, за да уредите своя. Ако днесъ не уредите живота си, никога нѣма да го уредите. — Ама ние ще се молимъ, за да придобиемъ този животъ. — Молитвата подразбира работа. Ако не работите, никаква мо
25 литва не може да ви спаси. Ако ученикътъ не учи, а само се моли, учительтъ му не може да го прекара въ но-горенъ класъ. Учительтъ има еднакви отношения къмъ всички души, вследствие на което изисква отъ ученицитѣ си да учатъ и прилai атъ. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно, всѣки день да придобивате по нѣщо ново. Знанието, което имате днесъ, не е достатъчно. Постиженията, до които сте дошли, не сж достатъчни. Кой отъ васъ може, като стисне единь камъкь, отгоре да излѣзе огънь, а отдолу вода? Какво означава тази мисъль? Камъкътъ представя твърдата човѣшка мисъль, а огъньтъ и водата — условия за животъ. Следователно, ако не можете да стиснете своя,та твърда мисъль въ ржката си и отъ нея да изл1не огьнь и вода — условия за животъ, вие не сте iiocthi пали нищо. При това положение вие не можете да се хвалите нито съ вѣра, нито съ знание. Това не е за обезърдчение. Ако лѣкарьтъ употрѣбява 10—15 години въ учене, за да стане добъръ лѣкарь, да го признаятъ хората за способенъ, мислите ли, че окултниятъ ученикъ трѣбва да работи по-малко? За да го признаятъ за окултенъ ученикъ, той трѣбва да работи върху ума, върху сърдцето и върху волята си, да стане господари на условията. Намѣри ли се предъ развълнувана тълпа, ученикътъ трѣбва да махне само съ ржка и да я укроти. Стигне ли го буря въ пжтя му, само съ едно махане на рж
26 ка, бурята трѣбва да престане. Заболи ли гоглава, съ едно махане на ржка, главоболието трѣбва да изчезне. Това значи окултенъ ученикъ. Каквото каже, да стане. А тъй, сто молитви да направи, отъ които само една да се приеме, това показва, че Богъ не го слуша още. Той не е станалъ светия, не е готовъ да помага на хората. Светията работи за цѣлото човѣчество, и трудътъ му се благославя. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ чистене. Тѣ трѣбва да пречистятъ мислитѣ, чувствата, желанията си, да ги освободятъ отъ всички наслоявания на миналото. Тѣ трѣбва да пречистятъ съзнанието си, да свѣтне. Това значи чистъ животъ. Щомъ съзнанието на човѣка се пречисти, и животътъ му става чистъ. Не се спирайте върху външнитѣ прояви на хората, да мислите, че сж. нечисти. Чистотата и нечистотата сж вжтрсшни процеси. Не гледате ли така на нѣщата, вие ще изпаднете въ фалшиво благочестие, ще се спирате върху външното благочестие. Не, човѣкъ трѣбва да бжде благочестивъ и външно, и вжтрешно. Не обръщайте внимание само на външното, но гледайте, дали една работа се върши за Бога. Всѣка работа, която човѣкъ върши за Бога, е чиста и света. Че нѣкой билъ поетъ, ученъ. проповѣдникъ — това нищо не значи. Ако поетътъ не възпѣва Великото въ свѣта и не живѣе за него, никакъвъ поетъ не е. Поетъ, ученъ, проповѣдникъ е онзи, който възпѣва Великото, проповѣдва го и живѣе за него. Въ
27 този смисълъ всѣки човѣкъ може да бжде поетъ. Ако съ езика си, като съ перо, не можешъ да пишешъ по всички правила на поезията, никакъвъ поетъ не си. Ако съ сърдцето си, като съ перо, п'е можешъ да пишешъ по всички правила на поезията, никакъвъ поетъ не си. Ако съ ума си, като съ перо, не можешъ да пишешъ по всички правила на поезията, никакъвъ поетъ не си. Истинскиятъ поетъ пише съ езика, съ сърдцето и съ ума си. Той излива, щедро дава отъ изобилието на своето сърдце и па своя умъ. Поетътъ описва преживяванията па сърдцето, на ума, на душата, затова хората обичатъ неговата поезия. Желая ви да срещнете Христа и да отвори очитѣ ви. Като прогледате, Той ще ви пита: По.шавашъ ли ме, кой съмъ? Ако Го позпавашъ, ти си готовъ вече за работа и за приложение. Значи, въ пробуждането на съзнанието има два важни момента: отваряне на очитѣ — преглеждане, и възприемане и прилагане на великитѣ закони на живота. Нѣкой сж дошли до първата фаза — отваряне очитѣ на съзнанието, а други — до закона на служенето. Служенето подразбира актъ, който произлиза отъ любовь. Който прилага закона на любовьта, той е силенъ човѣкъ. За такива хора е казано въ Писанието, че праведнитѣ ще управляватъ свѣта. Религиознитѣ казватъ, че Богъ ще оправи свѣта. Богъ създаде свѣта, и ако има нѣкаква диехармония, тя се дъл
28 жи на изопачения човѣшки животъ. Човѣкъ развали свѣта, човѣкъ ще го оправи. И днесъ още Богъ работи, създава нови свѣтове, но за тѣхъ се изискватъ разумни хора, да не развалятъ новото, което се създава. Каго казвамъ, че човѣкъ е развалилъ свѣта, имамъ предъ видъ човѣшкия свѣтъ. Никой не може да развали това, което Богъ е създалъ. Това е невъзможно. Обаче, съ мисъльта си човЬкъ може да развали св!иа на своя ближень. Той ще му каже, че с невежа, че нищо не разбира, че е на кривъ пжть. Всѣки човѣкъ може да се подаде на отрицателното влияние на ближния си и да се изопачи. Каже ли ви нѣкой, че сте безвйрпикъ, не се смущавайте, но запитайте ю, какво е постигналъ той съ своята вѣра. Ако твоето безвѣрие ти донася храна, дрехи, квартира, ти си на правъ пжть. И ако при своята вѣра ходишъ гладенъ, босъ и окжсанъ, вѣрата ти не е истинска. Истинската вѣра храни човѣка, прави го силенъ, здравъ и богатъ. Истинскиятъ Богъ изважда човѣка отъ заблужденията му и го поставя въ правия пжть. Истинскиятъ Богъ изважда човѣка отъ грѣховетѣ и престъпленията и го поставя при условия, които да го подигатъ. Всѣки другъ, който понижава човѣка, който го сваля отъ положението, въ което се намира, не е никакъвъ Богъ. Истинскиятъ Богъ внася въ човѣка условия за душевно, умствено и сърдечно здраве. Той очиства човѣка отъ всички отрови,
29 които отниматъ душевното му разположение и го правятъ недоволенъ. Желая ви, като ставате сутринь отьсънь, да чуете Божия гласъ, както Адамъ го чуваше въ рая. Богъ казваше на Адама: Адаме, Адаме, кждс си? — Тукъ съмъ, Господи, но не мога да се покажа. Защо не можа Адамъ да се яви предъ лицето на Господа? Защото бѣше голъ. И на васъ казвамъ: Чуете ли тихия гласъ на Бога, веднага се обадете. Кажете: Тукъсъмъ, Господи! Бждсте смѣли да се явите предъ лицето Му. 111ма по-велико нѣщо за човѣшката душа отъ момента, въ който той чува тихия и кротъкъ гласъ на Бога. Чуе ли този гласъ, въ душата му се явява свѣтлина, и той е готовъ вече за работа, за служене на Бога. Вънъ отъ този 1ласъ, човѣкъ лесно може да изпадне въ тьмнина. Стремете се къмъ чистъ животъ, да се свържете съ Бога, да чувате Неговия 1ласъ. Станете добра почва, да възприемате Слово ю Му. Ако сте камъкъ, Словото ще мине и замине край васъ, безъ да ви засегне. Добрата почва лесно се пои, а камъкътъ отбива водата отъ себе си. Да бждешъ камъкъ и да не приемашъ водата въ себе си, това представя животъ, пъленъ съ противоречия. За да се освободи отъ противоречията, човѣкъ трЬбва да бжде добъръ плувецъ. Влѣзе ли въ бурното море на живота, той трѣбва да държи главата си надъ водата, да не се удави.
30 Съвременнитѣ хора се плашатъ отъ живота и се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ. Да задава ученикътъ такъвъ въпросъ, това значи, да се страхува. Какво ще стане съ ученика, когато учительтъ му замине за другия свѣтъ? Този страхъ не е на мѣсто. Съзнателниятъ учитель е подобенъ на опитния капитанъ на парахода. Той никога нѣма да спре парахода всрѣдъ морето. Щомъ е тръгналъ на пжгь, той благополучно ще изведе пжтницитѣ на опрсдѣленото пристанище. Ако учительтъ замине, ученицитѣ му ще се намѣрятъ въ сжщото положение, въ каквото сл били при него. Добриятъ и съзнателенъ учитель внася свѣтлина въ умоветѣ на ученицитѣ си, благодарение на което, и безъ неговото външно отношение къмъ тѣхъ, тѣ продължаватъ да се учатъ. Ако това можемъ да кажемъ за обикновения учитель, колко повече може да се каже за Великия Учитель, който представя външно отношение на Бога къмъ хората. Учительтъ предава часть отъ своята свѣтлина на окржжаващитѣ, както свѣщьта дава часть отъ свѣтлината си на всѣки, който иска да се ползува отъ нея. Учительтъ е проява на Божествената свѣтлина. Колкото повече приема човѣкъ отъ тази свѣтлина, толкова повече е свързанъ съ Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисълъ. Словото излиза отъ Учителя, но принадлежи на Бога. Христосъ казва: „Вѣрвайте въ Бога и въ мене вѣрвайте!“ Значи, вѣрвате ли въ Бога,
31 или въ Христа, това е достатъчно. Вѣрвате ли въ Ивана, въ Драгана, въ светиитѣ, въ добритѣ хора, вѣрата ви е ограничена. Вѣрвайте въ едного, за да го виждате въ всички. Този Единниятъ, въ Когото трѣбва да вѣрвате, е Богъ. Щомъ вѣрвате въ Бога, вие ще вѣрвате въ всички хора и то дотолкова, доколкото Той се е проявилъ въ тѣхъ. Когато слушатъ да се говори за нѣкого, хората се запигватъ: Кой е той, отде иде и кой го е изоратолъ? Нѣкой ме пита: Ти кой си? Отговарямъ: Ако си боленъ, азъ ще ти кажа, кой съмъ. Ако си ученикъ, азъ ще ти кажа, кой съмъ. Следователно, ако съмъ лѣкарь и мога да те излѣкувамъ, знанието ми е опитано. Ако си ученикъ и мога да те уча, работата ми е на мѣсто. — За кого е създадено слънцето? — Слънцето е създадено за онзи, който може да се ползува отъ неговата свѣтлина и топлина. Това слънце е направено отъ Бога. Ако не можете да се ползувате отъ неговата свѣтлина и топлина, слънцето не е направено за васъ. Помнете: единъ Учитель сжществува въ свѣта. Искате ли ла се ползувате отъ благословението Му, пазете името Му свещено въ ума, въ сърдцето, въ душата си. Това трѣбва да бжде идеалътъ на човѣшката душа. Единъ Богъ сжществува въ свѣта, въ Когото никога не трѣбва да се съмнявате. Не се съмнявайте въ любовьта Му къмъ васъ. Хората се съмняватъ въ любовьта, защото искатъ отъ нея по
32 вече, отколкото въ дадения случай тя може да имъ даде. Божията Любовь е единствената мѣрка, съ която мѣримъ вѣщата и различаваме доброто отъ злото. Приложите ли тази любовь въ живота си, каквото пожелаете, ще се сбъдне. Като знаете тона, бедете внимателни въ желанията си, защото нсѣко желание, добро или лошо, се сбъдва. Сега, като знаете, кое е същественото въ живота, гледайте да запазите връзката си съ Бога. Ако сте я прекъснали, възстановете я. Този е пътьтъ, по който иде новото въ свѣта. Старото вече си отива и се замѣства съ ново. Турцитѣ казватъ: „Като мине пороятъ, кальта остава“. Първоначално кальта е влажна, но постепенно изсъхва. За васъ е важно, какво можете да направите отъ изсъхналата каль. Като се казва, че стариятъ животъ ще изтече, мнозина се страхуватъ, да не стане нѣщо страшно съ тѣхъ. 11ѣма защо да се страхуватъ. Старото знание ще отстъпи мѣстото си на новото. Стариятъ животъ ще се смѣни съ новъ. Какво страшно има въ това? Христосъ казва: яКойто иска да бъде мой ученикъ, да дигне кръста си и да ме последва. Който иска да бъде мой ученикъ, нека се отрече отъ майка си, отъ баща си, даже и отъ себе си“. Да се самоотрече човѣкъ, това значи, да освободи душата си отъ всички противоречия и препятствия, които може да срещне на пътя си. Значи, самоотричането [подразбира вътрешна свобода на
33 душата. Нѣкой казва, че се е самоотрекълъ, а същевременно умира. Който се е отрекълъ отъ стария животъ, той не умира, а заминава. Като дойде часътъ на заминаването му, той поканва приятелитѣ си на угощение, разговаря се съ тѣхъ, взима писмата до близкитѣ имъ въ онзи свѣтъ и, следъ като се прости съ всички, тръгва за планината, далечъ отъ свѣта, въ който е живѣлъ. И тъй, отъ всички се иска съзнателна връзка съ Бога, за да влѣзатъ въ новия животъ, да чуятъ тихия гласъ на Бога, Коймъ казва: Адаме, излѣзъ вънъ! Напусни стария животъ, и влѣзъ въ новия, дето царува любовь, свѣтлина и знание, свобода и просторъ. Т. м. ' 1. Лекция отъ Учителя, държана на 26. августъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
Две категории хора Размишление. Сжществуватъ две категории хора: еднитѣ мислятъ, че всичко знаятъ, а другитѣ — че нищо не знаятъ. Онѣзи, които мислятъ, че всичко знаятъ, работятъ съ числото десеть; онѣзи, които мислятъ, че нищо не знаятъ, работятъ съ неизвестното число хиксъ. Какво ще кажете за тѣзи две категории хора, ако тия, които мислятъ, че нищо не знаятъ, нареждатъ работитѣ си добре, живѣятъ разумно, хранятъ се правилно и никога не страдатъ отъ стомашно разстройство; другитѣ, които мислятъ, че всичко знаятъ, работитѣ имъ всѣкога еж объркани, не живѣятъ разумно и постоянно се оплакватъ отъ разстройство на стомаха. Ако заговорите съ тѣхъ, ще видите, че много нѣща знаятъ. Тѣ ще ви кажатъ, каква е последната дума на науката за храненето, а не могатъ да приложатъ това знание къмъ себе си. Какъ ще си обясните това противоречие? Значи, знанието може да се приложи само при известни случаи. Тия хора сж размѣнили положението си. Ония, които работятъ съ хикса и казватъ, I Поел, къмъ Тимотея, 6 гл.
3S: че нищо не знаятъ, иматъ предъ видъ частитѣ.; Тѣ разискватъ върху въпроса, защо Богъ е създалъ свѣта, какво представя вселената и т. н. Който е създалъ свѣта, Той знае, защо го е създалъ, но хората не знаятъ, тѣ си правятъ различни предположения. Зашо се е родилъ човѣкъ? Да живѣе. Какъ трѣбва да живѣе и каква служба да изпълнява? г Мѣстото, на което е поставенъ човѣкъ, опредѣля неговата служба и начина, по който трѣбва да живѣе. Перото, което е поста вено на писалката, има задача да пише. Всѣки, който държи писалка, трѣбва да пише Всички останали работи, въ дадения случай, сж второстепенни. Че трѣбва да ядешъ, да се обличашъ. да обичашъ, това е второстепенна работа. Докато писалката е въ ржката ти, ще пишешъ. Въ дадения моментъ работата ти е ограничена и съ тази ограничена работа ти не можешъ да разрешешъ всички спорни въпроси. Съ писалката ти можешъ да напишешъ една забавна работа, да решишъ една задача, да напишешъ една философска книга, но все пакъ работата ти е ограничена. Като живѣе на земята, човѣкъ се натъква на два закона: законъ на Цѣлото и законъ на частитѣ. Дойдете ли до първия законъ, вашата основна задача е да опредѣлите отношенията си къмъ Цѣлото, безъ да се мжчите да проникнете въ неговата сжщина. Вашата задача е да имате правилни отношения къмъ Цѣлото, да се съзнавате като негови удове. Докато
36 ржката съзнава, че е часть отъ тѣлото и не пожелава да се откжсне отъ него, цѣлиятъ организъмъ е въ хармония. Въ който моментъ ржката се откжсне отъ тѣлото и тръгне по свой пжть, хармонията на цѣлия органи тьмъ се нарушава. Ако сдинъ нервъ само въ тИлого се засегне отъ нѣщо и престане да функционира правилно, цѣлиятъ организъмь заболява. Болеститѣ и болезиенитѣ състояния показватъ, че е станало нѣкакво размѣстване вь организъма. Всѣко разместване на нещата носи лоши последствия. Представете си, че имате много злато. Трѣбва ли да носите това злато постоянно съ себе си? Ако го носите всѣкога съ себе си, ще ви нападнатъ разбойници, ще ви обератъ, а можете да платите и съ живота си. Какво показва това? Размѣстили сте пИщата. Мѣстото на златото е въ касата. Ако и Имате съответна каса у дома си, занесете златото въ нѣкоя банка, както правятъ днесъ всички търговци и богати хора. Вие можете да носите съ себе си само онова злато, което е въ кр ьвьта ви, но не и външното злато, което съблазнява хората. Стремете се къмъ придобиване на вжтрешно злато, което прави човѣка здравъ и продължава живота му. Една отъ задачитѣ на съвременния човѣкъ е да продължи живота си. Следъ грѣхопадането човѣкъ е съкратилъ своя животъ. Той трѣбва да работи върху себе си, да продължи живота си. да се върне вь първото си
37 положение. Кое се продължава? Въ обикновения животъ се продължава правата линия. Тя има само едно измѣрение — дължина. Животътъ на правата линия е простъ, елементаренъ, но въпрѣки това тя е мѣрка, взета отъ Божествения свѣтъ. Следователно, иска ли да продължи живота си, човѣкъ трѣбва да води простъ, чисть животъ, безъ никакви чужди влияния, безъ никакви' външни примѣси. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, ще видите, че животътъ му е просгъ, скроменъ: въ храна, въ облѣкло, въ отношения. Дето и да отиде, той всѣкога намира храна. Споредъ мене, най-добра храна е тази, която може да се намѣри навсѣкжде. Днесъ навсѣкжде се проповѣдва разширение от. чувствата. Наистина, човѣкъ трѣбва да се разшири. Дойде ли до разширение на чувствата си, той не може да се движи само по права линия, т. е. въ свѣѣа на първото измѣрение, но ще започне да се движи въ плоскость, която води къмъ две измѣрения — дължина и широчина. Учсниятъ иска да разшири своитѣ научни възгледи, религиозниятъ — своитѣ религиозни възгледи, материалистътъ — своитѣ възгледи за материята. Всѣки човѣкъ се стреми къмъ разширяване, за да разбира ближнитѣ си, които сж въ самия него. Всѣки човѣкъ, вънъ отъ васъ, представя права линия, къмъ която вие имате отношение. Кога започва правата линия да се разширява? Когато достигне крайния предѣлъ на
38 своето удължаване. Докато не достигне до тои предѣлъ, тя не може да се разшири. Това виждаме навсѣкжде въ органическия животъ. Запримѣръ, растението не може да се разшири, докато не достшне крайния предѣль на своето растене наюрс, по права линия. Щомъ дървото стигне крайния предѣлъ на растенею си нагоре, то постепенно започва да се разширява, да расте на дебелина. Сжщиятъ законъ действува и при развитието на човѣка. Детето, първо расте на височина. Достигне ли крайниятъ предѣлъ на растепето, човѣкъ започва да се разширява, да надебелява. Когато дойде до крайния предѣлъ на живота, човѣкъ прави единъ жгълъ. едно пречупване. Този жгълъ показва, че човѣкъ трѣбва да измѣни метода на работата си, или посоката на своя животъ. Не направи ли едното или другото, животътъ му се прекратява. Да се измѣнятъ нѣщата, това е естественъ процесъ, но тази промйна трѣбва да става споредъ законитѣ на разумната природа. Не всѣка промѣна е Божествена. Има човѣшки промѣни, които водятъ къмъ разочарования и противоречия. Слушате нѣлой да казва, че се молилъ на Господа, и молитвата му била приета. Не се минава много време, този човйкъ се разочарова отъ Бога. Защо? Молилъ се. но не получилъ отговоръ на молитвата си. Въ първия случай той прояви щеславие, побърза да се похвали, че Онзи, Който управлява свѣта. спира вниманието си на него и ю слуша. Въ
39 втория случай се разочаровалъ отъ Господа. Това не е убеждение. Дето има щеславие. тамъ ставатъ бързи промѣни. Всѣка промѣна на нѣшата, която носи падение, с човѣшка. Ако човѣкъ промѣня възгледитѣ и разбиранията си за Бога, още по-лесно ще ги промѣни за подобния си. Днесъ се възхищавате огъ единъ човѣкъ, на другия день се ра очаровате, казвате, че билъ лошъ, глупавъ. Това сж човѣшки разбирания. Едно трѣбва да знаете: лошиятъ човѣкъ при всички условия е лошъ; добриятъ при всички условия е добъръ. Лошиятъ живо гъ не може да стане добьрь; самъ по себе си той е лошъ. И добриятъ животъ е всѣкога добъръ. Умрѣлиятъ не може да стане светия, и светията не може да умре. Презъ каквито перипетии да минава, светията всѣкога живѣе. Вѣковетѣ минаватъ единъ следъ другъ, но той остава вѣчно да живѣе. Тона е светия. Всѣки, който умира, разлага се и мирише, не е светия. Предъ хората може да минава за светия, но не и предъ Бога. Светията слиза на земята да помага на хората, да ги учи. Същевременно и той се изпитва. Колкото повече време прекарва на земята, толкова повече се изпитва. И тъй, говорите ли за злото и за доброто, вие трѣбва да разбирате, какви сили се криятъ въ тѣхъ. Буквата „з“, съ която започва думата „зло“, означава законъ на размножаване. Следователно, когато човѣкъ се размножава повече, отколкото сж неговитѣ възможности, работитѣ му тръгватъ назадъ. Той казва:
40 Моитѣ работи вървятъ зле. Всѣки човѣкъ, който яде много, който преяжда, върви зле. Лакомията е причина за злото въ свѣта. Ако една мома обещава срѣща едновременно па дссеть момъка, работитѣ й трм ватъ зле. Тя не може да води приятелство едновременно съ дссеть души. Съ кого отъ тѣхъ ще се срещне първо? Този ще я чака, онзи ще я чака и, като не издържи на обещанието си, всѣки, на свой редъ, ще я набие. Какво ще бжде положението на тази мома? Следователно, всѣки, който се е опитали да излъже Господа, на общо основание е билъ битъ. 11е може да давате обещания на Бога и да не ги изпълнявате. Всѣко обещание, дадено предъ лицето на Бога, трѣбва да се изпълни. Колко души днесъ могатъ да се похвалятъ, че сж. издържали на своитѣ обещания? Човѣкъ е изпълнилъ нѣкои отъ обещанията си, но повечето не е изпълнилъ, Учительтъ пише шесторка за решенитѣ задачи на ученика, но за нерешенитѣ — единица. Решава ли всЬкога задачитѣ си, ученикътъ минава за способенъ. Не ги ли решава правилно, той е признатъ за неспособенъ. Правилното решаване на задачитѣ опредѣля способноститѣ на ученика. И тъй, способниятъ ученикъ решава правилно задачитѣ си, но това нѣма нищо общо съ моралния му животъ. Ако ученикътъ не решава правилно задачитѣ си, това не показва, че той е немораленъ. Лошитѣ условия, презъ които човѣкъ минава, не показватъ, че той е
41 лошъ. Поради отлагане и неработене въ миналото, той е изпратенъ при лоши условия, да се огледа и дазавьрши недовършснитѣ си работи. Ако учсникътъ не учи редовно уроцитѣ си и ги пропуща, ще дойде день, когато ще го заставятъ да се залегне и да свърши всичкитѣ си изпити. Нѣкой ученикъ не обича математика, не иска да прави усилия, не решава задачитѣ си и казва, че съдбата го преследва. Щомъ разсъждава така, той е на кривъ пъть. Влѣзе ли въ училището, ученикътъ трѣбва да учи всички предмети, които се преподаватъ. Тамъ нѣма изборъ. Ученикътъ не може да каже, че този предметъ обича, а онзи не обича, и съобразно това единиятъ да учи, а отъ дру1ия да се отказва. Ученикътъ на новото учение трѣбва да има всестраненъ интересъ, да изучава всички предмети. Само по този начинъ той може да хармонизира своя животъ, да влѣзе въ хармония съ Цѣлото. Цѣлото има отношение къмъ частитѣ, а частитѣ — къмъ Цѣлото. Като ученици, вие трѣбва да изучавате отдѣлнитѣ характери, да познавате хората, съ които имате отношения. Съ изучаването на характеритѣ и проявитѣ на хората, вие изучавате добродетелитѣ и слабоститѣ имъ въ тѣхнитѣ тънки проявления. Запримѣръ, вие ще изучавате щеславието, користолюбието, гордостьта, но заедно съ тѣхъ ще изучавате и добродетелитѣ : смирение, кротость, търпение, любовь и т. н. Срѣщате религиозенъ или свѣтски чо
42 вѣкъ, който разправя, че ви направилъ голѣми добрини, че се молилъ за васъ и т. н. Въ лицето на този човѣкъ виждате щеслависто. Ако се е молилъ за васъ и ви е правилъ добрини, Защо трѣбва да ги споменава? Съ това той иска да покаже предъ васъ добротата си, да го почитате. Ако пъкъ ви е правилъ добрини, безъ да сте придобили нѣщо отъ тѣхь, това показва, че не е знаялъ, какъ да постжпва. Само разумниягь може да прави добро. Той прави добро па време и на мѣсто. ВсЬко добро, кое го не е направено на мѣсто и на време, не е ра)умно. Това добро не допринася никаква тона на човйка. Другъ нѣкой се хвали съ своята религиозность, но слушате, че той се моли иаклю штелно за материални работи: да му се помогне да си направи кжща, да се нашачи па добра служба, да нареди добре сипа и дъщеря си и т. н. Това е користолюбие. Този човЬкъ мисли, че като вѣрва въ Бога, трѣбва да получи голѣми облаги. Обаче, наредъ съ слабоститѣ на човѣка вие Трѣбва да виждате и неговитѣ добродетели. Щомъ е дошъжь на земята, човѣкъ трѣбва да учи и нико! а да не мисли, че много знае и всичко е ностигналъ. Знанието на детето е на мЬсто, но това знание не може да задоволи възрастния човѣкъ. Знанието на възрастния е на мѣсто, но това знание не задоволява стария човѣкъ. Стариятъ се стреми къмъ още по-голѣмо знание. Обаче, знанието на детето, на възрастния и на стария е за зе
43 мята. Влѣзе ли човѣкъ въ духовния свѣтъ, Тамъ е нужно по-високо знание. Влѣзе ли въ Божествения свѣтъ, тамъ се иска още по-голѣмо знание. Като отидете въ духовния свѣтъ, между ангели Н, вие трѣбва да оставите настрана знанието, което сте имали вь детинство, въ срѣдпа възрасть и като старъ. Това е все още човѣшко знание, а тамъ не се интересуватъ оть него. Какво знание се иска отъ човѣка? Ако си гостилничарь, ти нѣма да се хвалишъ съ знанието си, че това знаешъ, онова знаешъ, но ще повикашъ човѣка въ кухнята си, ще му покажешъ всичкитѣ тенджери съ ядене и ще му кажешъ: Опитай и после говори ! Ако 1 остилничарьтъ е напълнилъ 25 тенджери съ ядене и не може да задоволи клиентитѣ си, той не е майсторъ готвачъ. Ако човѣкъ е папвлпилъ главата си съ знание, но не може да задоволи нито себе си, нито окржжаващитѣ, това знание не е негово, не е станало негова плъть и кръвь, не е приложено. Знание е само онова, което човѣкъ е опиталъ и приложилъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ Божественото знание. Божествено знание е онова, което е придобито съ най-малки разходи и което е приложено въ живота. Кой го е придобили това знание, той може предварително да каже, какво ще б/де времето на другия день, какво ще се случи въ живота му поне за една година, какви промѣни ще стапатъ въ управлението, дали ще се смѣни правител
44 ството, ще има ли плодородие, каква ще бжде съдбата на неговитѣ деца, ще свъргнатъ ли добре училището и т. н. Сегашнитѣ хора много знаятъ, много говорятъ, но като дойлатъ до единъ отъ тѣзи въпроси, ведна! а отиватъ при нѣкой гадатель, или при нѣкоя гадателка, устройватъ сеанси и т. п. Ио, вмѣсто да се ориентиратъ правилно по въпроса, който 1И интересува, тЬ повече се заблуждаватъ. Защо? Защото чуватъ пѣща, който не разбира гь. Тѣ не мо1атъ да правятъ преводи на това, което имъ се казва, и се заблуждаватъ. 11ѣкои хора сънувагь пророчески сънища, по кагоне ги разбиратт., като не могатъ да ги преведатъ на разбранъ за себе си езикъ, тѣ, или ги отхвърлятъ, или ги приеман, буквално, или ги тълкуватъ по кривъ пачинъ. Когато съньтъ се сбждне, тогава разбиратъ, какъвъ билъ неговиятъ смисълъ. Нѣкой обичатъ да предсказватъ, други — да тълкуватъ сънища, но предсказанията имъ никога не се сбждватъ. Въпрѣки това тѣ постоянствуватъ, съ надежда, че нѣкога предсказанията имъ ще се сбжднатъ. Това е лековѣрие. Тѣзи хора нѣматъ дарба на ясновидци, а играятъ роля на такива. Съ своето суевѣрие, безъ да искатъ, тѣ лъжатъ себе си, лъжатъ и ближнитѣ си. Добре е човѣкъ да се спира на сънишата си, да ги изучава, да учи тѣхния езикъ. Езикътъ на сънищата е символиченъ. Ти трѣбва да изучавашъ значението на символитѣ, да ги превеждашъ правилно. Ако сънувашъ, че ез
45 дишъ червенъ конь, а въ действителность си боленъ, въ скоро време ще оздравѣешъ. Ако си боленъ и сънувашъ, че ездишъ черенъ конь, ще те носятъ съ носилка на онзи свѣтъ. Ако си здравъ и сънувашъ, че ездишъ черенъ конь, още на другия день ще имашъ голѣмо неразположение, физическо или душевно. Червениятъ конь представя човѣшкото съзнание, човѣшкия умъ. Докато може да бжде господарь на своето съзнание и на своя умъ и ги управлява, човѣкъ все пакъ се справя съ противоречията въ живота си. Слѣзе ли отъ червения конь, човѣкъ напуща своето съзнание и своя умъ и се отказва да 1и управлява. Щомъ се откаже отъ управлението на своя умъ, човѣкъ се натъква на голѣми противоречия, но поне живъ остава. За предпочитане е човѣкъ да езди черенъ конь, отколкото да слѣзе отъ червения. Съ други думи казано: За предпочитане е да страдашъ, отколкото да изгубишъ живота си. За предпочитане е да работишъ, макаръ и найтежката работа, отколкото да си въ бездѣлие. Сега, да се върнемъ къмъ ония, които работятъ съ хикса, и тия, които работятъ съ числото десеть. И еднитѣ, и другитѣ трѣбва да си изработятъ една вжтрешна философия за отношенията си къмъ хората и къмъ Първата Причина. Не можете да имате правилни отношения къмъ хората, ако нѣмате правилни отношения къмъ Бога. Не можете да имате правилни отношения къмъ Бога, ако отношенията ви къмъ хората не сж правилни. Всѣки човѣкъ
46 е Божи служители, за това е дошьлъ на земята. Доколкото изпълнява службата си, дотолкова ще бжде кредит иранъ Не иска ли да изпълнява служба!а си и бка огъ сиоею предназначение. никакъвъ кредитъ не му се отпуща. Който изпълнява волята Божия, той едновременно пома! а на себе си и на окржжаващитѣ. Ако дойде нѣкой човѣкъ при васъ, не бързайте изведнъжъ да задоволите неювитѣ нужди. Една услу! а можете да му направите, малка помощи можете да му дадете, но само за презъ деня. За другия день не мислете. Вие не сте дльжни да ю осигурите за цѣла година, или за цѣлъ животъ. Божиятъ законъ позволява да осшуришъ човѣка за единъ день само, Осигуришъ ли го за два деня, ще те държатъ отюворенъ. Осигуряването е човѣшки законъ, Божествениятъ свЬтъ не се занимава съ никакви осигуро!!ки. Като ученици, вие трѣбва да работите върху своитѣ добродетели, да ги развивате. Тѣ се намиратъ въ зародишно състояние въ душата ви, но трѣбва да имъ дадете условия да се развиватъ. Какво ще направите съ търпението, запримѣръ, което е въ зародишъ въ васъ? Нищо не можете да направите. Обаче, ако развивате търпението си, вие ще бадете силни, ще понасяте разумно изпитанията и ще се учите отъ тѣхъ. Съ слаби добродетели нищо не се постига. Мнозина правять гюгрѣшкц въ живота си, защото, безъ да сж развил своитѣ добродетели, се заемат ъ да помагатъ
47 на болни, на страдащи. За да помага, човѣкъ трѣбва да бжде силенъ. Нѣма ли нужната сила, той пакости и на себе си, и на онзи, нд когото noMaia. Ако не е готовь да помага, подобре да усили рабо1ата върху себе си, да развие ония дарби и способности, които ще го направятъ силенъ. НЬкои очакватъ да се подобри живо 1 а имъ, безь да работятъ. Ще дойде день, кщато животътъ на всички хора ще се подобри, ще дойдатъ благоприятни условия, но човѣкъ трѣбва да бжде ютовъ, да използува тия условия. Запримѣръ, събсратъ се двама души да работятъ заедно, но въ скоро време се раздѣлятъ. Защо? Не мшатъ да си хармониратъ. Не е лесно да живѣсшь съ хората. Само ония могатъ да си хармониратъ, които живѣятъ единъ за другъ. Докаю човѣкъ живѣе само за себе си, никаква врьзка не може да създаде съ хората. За да се хармонира съ нѣкого, той трѣбва да се откаже отъ своя егоизъмъ. Животътъ е велика школа. За да разбере предметитѣ, които се преподаватъ въ тази школа, човѣкъ трѣбва да има любовь къмъ самия животъ. Обича ли живота, той ще изучава добре предметитѣ, които му се преподай ватъ, и ще ги използува за основа на своето бждеще. Отъ човѣка зависи, какво бждеще ще си създаде, добро или лошо. Ако не работи и се отклонява отъ правия пжть на живота, човѣкъ започва да се деформира. Деформирането на чоцѣщкия организъмъ дапочва отъ мисъльта.
48 За да изправи организъма си, той трѣбва да изправи мисъльта си, да изправи отношенията си къмъ Първата Причина. Това се постига, когато човѣкъ направи връзка съ Бога. Щомъ се свърже съ Него, постепенно започва да се изправя. Не направи ли тази връзка, човѣкъ не може да се ползува отъ благата на живота. Благата ще ю обикалятъ, но той не може да ги възприема. И болниятъ не е лишспъ отъ блага, но не може да се ползува отъ тѣхъ. За всѣка работа сж. опредѣлени десеть души. Ако първиятъ се откаже да свърши тази работа, вториятъ ще се наеме да я свърши. Ако и вториятъ се откаже, третиятъ ще я свърши. Отъ десеттѣ все ще се намѣри единъ, който ще пожелае да я свьрши. Затова и на васъ казвамъ: Когато става въпросъ за изпълнение на волята Божия, гледайте да бждете единъ отъ десеттѣ, да свършите съ любовь работата, която ви се възлага. Като изпълните волята Божия, вие ще придобиете голѣма опитность. Желая ви, като сю трьгвали въ Божествения пжть, да не правите грѣшки, каквито правятъ онѣзи, които вървятъ въ широкия пжть. Ако широкиятъ пжть обещава блага на човѣка, ако му обещава спасение, той трѣбва да остане тамъ завинаги. Но ако този пжть го води къмъ нещастия и катастрофи, неразумно е човѣкъ да остане тамъ. Страшно е, когато нѣкой, следъ като намѣри правия пжть, мисли за широкия, или за пжтя, който води въ
49 свѣта. Ако отидете въ свѣта, ще срещнете хора, които тамъ живѣятъ, но за Бога мислятъ. За предпочитане е да бждете въ тѣхното положение, отколкото да живѣете при Boi а, а да мислите за свѣта. При първото положение чонѣкъ придобива знания и свѣтлина, които го освобождаватъ отъ всички заблуждения на миналото. Наука е нужна на човѣка, но такава, която да обхваща миналото, настоящето и бждещето. Който има тази наука, той гледа на нѣщата съ отворени очи. Той прониква въ миналата и бждещата култури на човѣчеството, а днешната, въ която живѣе, му служи като мѣрка за ориентиране между миналата и бждеща култури. Той вижда плана, по който се разрешаватъ всички бждещи въпроси, както и тия на настоящето. Като се говори за будещата култура, не трѣбва да се забравя настоящата. нито да се обезценява, защото и тя е създала и създава нѣщо за свѣта, но не може да го оправи. Сегашната култура лава знания на човѣка, но свѣтътъ не се оправя съ знания. Наистина, учениятъ не може да оправи свѣта, но простиятъ още повече не може. Затова казватъ, че съ учение е лошо, но безъ учение — още по-лошо. Учението е едно отъ малкитѣ блага, но и безъ това благо не може. Науката е срѣдство, чрезъ което човѣкъ придобива вжтрешно знание. Съ това знание, именно, той може да подобри живота си. Не може да се отрече онова, което великитѣ хора сж дали на свѣта, 4
50 но всѣки човѣкъ трѣбва да допринесе нѣщо, колкото малко и да е то. Не пренебрегвайте сегашната наука, но ползувайте се отъ нея. Тя крие въ себе известни блага, чрезъ които можете едни на други да си пома1ате. Запримѣръ, ако изучавате ботаника, вие ще се запознаете съ лѣчебнитѣ свойства на растенията и можете да станете виденъ лѣкарь, да помагате на хората. Всѣка наука има своитЬ добри страни, които трѣбва да използувате. Като изучавате растенията и живогпитѣ; вие трѣбва да изучавате и хората, между kohj то се движите. Вие се срѣшаю, разюваряте се, дружите, безъ да се познавате. Ако нѣкой ви обиди, вие се чудите, какъ не сте го познавали като лошъ човѣкъ. По естество човѣкъ не е лошъ, но нѣщо лошо е написано на неговата книга. Човѣкъ представя книга, на която отъ вѣкове се ш ше добро и зло. Като знае това, човѣкъ трѣбва да обръща страницитѣ на своята книга и да чете. Види ли, че въ нея е написано нѣщо лошо, веднага да го корегира. Лошиятъ животъ трѣбва да се изправи. Зада-чата на сегашния ви животъ седи, именно, въ това, да изправите лошата си карма. Не я л изправите, каквито печалби да имате, тя изцѣло ще ги погълне. Тогава вие ще се чувствувате празенъ, като че нищо не сте постш нали, Това е илюзия, защото онова, което сте придобили и обработили, което е станало ваша плъть и кръвь, никой не може да го отнеме.
51 Когато казва мъ, че трѣбва да се. свържете съ Бога, това не значи, че днесъ ще направите тази връзка. Тя съществува . още отъ създаването на човѣка, но той трѣбва да я съзнава, да разбира, отде иде животътъ, силата и благата, съ които се ползува. Ако днесъ слънцето грѣе силно, трѣбва ли да седищъ около огъня да се топлишъ? Напусни огъня и излѣзъ вънъ, да се грѣешъ на слънцето. Огъньтъ трѣбва да отстъпи предъ слънцето. Дръжте въ съзнанието си идеята за слънцето, а не за огъня. Ако има слънце, и огънь ще има. Нѣма ли слънце, никакъвъ огънь не съществува. Да държите въ ума си идеята за слънцето, това значи, съзнателно да подържате мисъльта за връзката си съ Бога, съ Когото да бъдете въ постоянна хармония. Ще кажете, че ако мислите постоянно върху единъ и същъ въпросъ, ше се отегчите. Зависи, за какъвъ въпросъ мислите. Ако мислите за правата линия и си я представяте мъртва, вие, наистина, ще се тегчите. Но мислите ли, че правата лини? е жива, колкото и да се занимавате съ нея, все пови мисли ще се родятъ въ ума ви. ПраBai а линия събужда мисъль за права посока на движение, за граница на нѣщо. за разстояние между две същества и т. н. Ако накарате единъ математикъ да ви каже нѣщо за правата линия, ще видите, че той може да ви говори съ часове за нея. Когато въ ума ви изпъкнатъ много мисли, явява се идеята за плоскостьта. Плоскостьта е съставена отъ мно
52 жество линии, които работятъ въ диаметралнопротивоположно направление едни па други. Когато човѣкъ изучава живота па правата линия, съзнанието му се движи в в дължина; когато изучава плоскостьта, съзнанието му се движи, освенъ въ дължина, още и въ широчина; когато изучава тѣлото, съзнанието му се движи въ три измѣрения: дължина, широчина и дълбочина. Не може ли да се движи вь тритѣ направления, човѣкъ е лишенъ отъ вт Инаква възможность да придобива знания. Като ученици, вие трѣбва да по шавате живота и въ тритѣ му измѣрения, за да разбирате себе си, да разбирате и ближнитѣ си. Запримѣръ, като погледнете веждитИ па човѣка, отъ формата, която иматъ, можете да кажете, въ каква посока се движи. Затова и веждитѣ иматъ различна форма: праволинейна, криволинейна, извити нагоре или надолу и г. н. Който се движи въ права линия, той има отношение само съ единъ човѣкъ. Щомъ свърши работата си съ него, после се разправя съ втори. Онзи, който се движи въ плоскость, едновременно има отношения съ много хора. Ако този човѣкъ е министъръ, мжчно ще се справи съ положението си. Представете си, че при него се явятъ много хора за служба. Каквото да прави, той не може да задоволи всички: едни отъ тѣхъ ще назначи на служба, а на други ще откаже. И въ края на краищата, първитѣ ще бждатъ доволни отъ него, а вторитѣ ще го сждятъ. При това положение
53 министърътъ не може да бжде щастливъ. Когато нѣкой се оплаква, че му е нѣщо тжжно, а не знае причината за тжгата си, казвамъ: Ти си министъръ, който не си назначилъ всички кандидати на служба. За да се освободишъ отъ тжгата си, трѣбва да назначишъ всички. Каже ли нѣкой, че е много радостенъ. той е с;кщиятъ министъръ, който е назначилъ всичкиз L кандидати на служба, и тѣ сж доволни отъ него. Добриятъ, справедливъ и разумепъ министъръ намира мѣсто за всички кандидати и ги задоволява. Съ това той помага и на себе си. Сериозна е задачата на всѣки министъръ, сериозни см задачитѣ и на обикновенитѣ хора. Условията, при които сегашнитѣ хора живѣягъ, не сж лоши, но и добри не сж. Значи, човѣкъ трйбва да се справя съ тия условия. Дойде ли ви нЕкое страдание, или изпитание, не бързайте да се освободите отъ него, но започнете да ю разпитвате, отде иде, съ какви намѣрения, колко време ще остане при васъ и т. н. Страданието не е нищо друго, освенъ жива душа, която е дошла при тебе, да сподѣли скръбша си. И радостьта е сжщо така жива душа, която посещава хората, за да сподѣли съ тѣхъ своята радость. Тъй щото, когато скърбите, ще знаете, че ви е посетила нѣкоя скръбна душа; когато се радвате, посетила ви е нѣкоя радостна душа. Вслушвайте се въ радоститѣ и скърбитѣ на душитѣ и, ако можете, помагайте имъ.
54 Единъ английски проповѣдник i. отишълъ въ Африка да проповѣдва. Като пжтувалъ отъ едно мѣсто на друго, той попалналъ въ едно негърско село, дето спрѣлъ за известно време. Щомъ влѣзълъ въ селото, той почувствувалъ голѣма скърбь, която не ю напущала. За да се освободи отъ скръбьта си, проповѣдникътъ започналъ да чете Библияia, да се моли, но нищо не помагало. Най-после той се обърналъ къмъ Бота съ молба да му открие причината за тази скърбь. Единъ день, както седѣлъ въ стаята си и размишлявал ь, видѣлъ, че вратата се отворила, и влѣзълъ едипъ старт, човѣкъ, който му казалъ: Моля, не се плашете. Сега азъ съмъ житель на онзи свѣтъ. Преди двеста години бѣхъ английски проновѣдникъ, но не живѣехъ добре, не изпилнявахъ волята Божия. Ето вече двеста години, какъ скитамъ изъ този страненъ свѣги и не мога да се успокоя. Тази вечерь, като четешъ Библията, отвори я специално за мене и ми проповѣдвай, както ти знаешь. Той казал и името си, града, въ който е билъ пропоиѣдникъ, годината, въ която умрѣлъ, и след и това си отишълъ. Вечерьта проповѣдникъть огворилъ Библията и започналъ да му проповѣдва строго и безпощадно. На друм та вечерь, като започналъ да чете Библия!а, проповѣдникътъ видѣлъ, че вратата се отворила и въ стаята влѣзли двама посетители — жители отъ онзи свѣтъ — предишниягъ и оше единъ, когото той води. Проповѣдникътъ се принудилъ
55 да проповѣдва и на двамата. Третата вечери дошли трима. Броятъ на неканенитѣ гости се увеличили толкова много, че въ продължение на два месеца стаята му била пълна. Огъ пресилена работа, проповѣдникътъ започнали да слабѣе. Това обстоятелство обърнало внимание на неговитѣ приятели, които го заставили да си вземе елини месеци отпуски, да си почине. Проповѣдникътъ си взели отпуски за единн месеци и заминали за Англия, дето направили справка ви църковнитѣ инвентари и книжа, съществували ли е преди двеста години проповѣлникн, споредн посоченитѣ отн самия него данни. Указало се, че случаятн били действи'1 елени, и явилото се лице е CzKществувало по онова време. Значи, опитностьта на проповѣдника била истинска. Следи като проповѣдвалн два месеца па стареца, последниятн престанали да го посещава. Проповѣдитѣ съ внесли известно спокойствие ви неговата измъчена душа. Сега и па васъ казвамъ: Отваряйте Библията си и проповѣдвайте! Вие не знаете, че чрезъ васъ се поучаватъ много отъ вашитѣ близки заминали. По тоя начини вие ги успокоявате и имн помагате. Проповѣдвайте безъ страхн. Разтрнсвайте ензнанието и на живитѣ, и на ония, които съ на онзи свѣтъ. Не се страхувайте, че ще се обидятъ и огорчатъ Когато лѣкувате хората, лѣкувайте ги по всички правила на науката. И Библията, като книга на живота, съдържа рецепти за различни болести.
56 Тя е писана отъ хора, които сж минали презъ голѣми опитности. Тѣ еж. разполашли съ голѣми знания. Като работите за дру| итѣ, и за васъ ще работятъ. Така ще научите закона на Цѣлото и закона на частитѣ. Съвременнитѣ хора трѣбва да се върнатъ къмъ първичния животъ, къмъ чистотата на живота, дето всѣка форма има свое велико предназначение. Дойдете ли до жена!а или до мжжа, като форми, тѣ представятъ н1що идеално. Само една жена сжществува въ божествения свѣтъ и въ нея влизатъ всички жени Само единъ мжжъ сжществува въ божествения свѣтъ. Когато всички жени и м/ъже на te мята влѣзатъ въ връзка съ идеалната жена и сь идеалния мжжъ, само тогава тѣ ще разбера! ь, какво нѣщо сж жената и мжжътъ. За да но знава нѣщата, човѣкъ трѣбва да има образци за тѣхъ. Основната чърта на мжжа е спра ведливортьта, а на жената — милосърдието Ако е справедливъ, мжжътъ може да бжде ученъ, силенъ, но това сж второстепенни качества. Основната чърта на жената е милосърдието. Ако жената не е милосърдна, отзивчива къмъ страданията на хората, тя не е жена Сегашната жена пренебрегва своего ценно качество и се стреми да стане мжжъ. Мжжьтъ пъкъ никога не иска да стане жена. Жената иска да стане мжжъ, защото вижда, че мжжътъ е забогатѣлъ, та иска да раздѣли богатството му съ него. Понеже жената е осиромашала, мжжътъ не иска да сгане жена,
57 нѣма какво да дѣли съ нея. Обаче, ако жената забогатѣе, мжжътъ ще иска да стане жена. Тъй щото, да бждешъ жена въ сегашната епоха, това значи, да работишъ постоянно. Жената трѣбва да работи много, ако иска да забогатѣе. Мжжътъ има мустаци и брада. Това показва, че той е силенъ въ устата, въ волята си. Тукь женага щс се учи отъ мжжа. Понеже жената има дъл1 а коса, тя е силна въ служене на Бога. Вь служенето на Бога мжжътъ ще се учи оть жената. Като знае да служи на Бога, жената изкупва i рѣховетѣ си. Въ това отношение мжжьтъ е слабъ. Затова пъкъ той е силенъ въ говора си. Това сж факти, които не трѣбва да се взиматъ само въ букваленъ смисълъ, но да се разгледатъ въ вжтрсппшя пмъ смисълъ. Слелова1елно, мжжътъ е силенъ въ говора, заюва трѣбва да бжде справедливъ, да постжпва правилно. Жената пъкъ трѣбва да бж.де милосърдна. Когато иска да каже нѣщо, тя трѣбва първо да мисли, а после да говори. И в-ь служенето на Бога пакъ не трѣбва да се бърза. 11зобщо, и отъ мжжа, и отъ жената се иска разумность. Съвременнитѣ мжже и жени живѣятъ въ особена епоха, когато ставатъ необикновени събития. Днесъ отъ невидимия свѣтъ слизатъ хиляди напреднали сжщества да помагатъ на човѣчеството. Тѣ търсятъ готови души, чрезъ които да работятъ. Пригответе умоветѣ и сърдцата си за тѣхъ, да ги посрещнете, да ви посетятъ и внесатъ
58 въ васъ новата култура. Малко хора сж готови да посрещнатъ тия души. Ако една отъ тия души ви посети и намѣри, че не сте готови, тя ще ви напусне. Нѣма по-голѣмо нещастие за васъ отъ това, да ви посети една свѣтла душа, а после да ви напусне. Това е цѣла катастрофа. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да се освободи отъ нечистото и да остане въ него само Божественото. Като се намѣрятъ предъ известни мъчнотии, религиознитѣ и свѣтскитѣ хора, които приематъ прераждането, казватъ: Щомъ пе можемъ да постигнемъ своитѣ желания, ще ги оставимъ за бъдещето прераждане. Помнете, че бъдещето се опредѣля отъ настоящето. Сегашниятъ ви животъ опредѣля хиляди бъдещи прераждания. Ако сега живѣете разумно, хиляди бъдещи прераждания ще живѣете добре. Всичко зависи отъ сегашния ви животъ. 11е живѣете ли днесъ добре, хиляди години ще носите последствията на лошия животъ. Като знаете това, трѣбва ли да се откажете огь разумния животъ за нѣкакво въображаемо щастие? Това не значи, че трѣбва да се откажете отъ живота, но да се домогнете до истинския животъ. Придобиете ли този животъ, вие сте влѣзли въ изобилието. Това значи, да забогатѣе човѣкъ. Щомъ забогатѣе, той лесно плаща дълговетѣ си. Какво може да даде онзи, който нѣма петь пари въ джоба си? Желая всички да се домогнете до Божествения животъ, да забогатѣете външно и въ
59 трешно, да разрешите правилно задачитѣ на своя животъ. Това се отнася до всички, млади и стари. Не се ли домогнете до този животъ, нито здравето си ще подобрите, нито желанията си ще постигнете, нито знания ще придобиете. Какъвъ животъ е този, който не носи здраве, сила, свѣтлипа? Всѣки отъ васъ трѣбва да се радва па здраве, на сила и свѣтлина въ ума си и на топлина въ сърдцето си. Дето здравиятъ мине, и камънитѣ, и дърветата го посрѣщатъ съ радость Животъ блика отъ него. Ако камънитѣ и дърветата се радватъ на човѣка, колко повече ще се радватъ неговитѣ близки, братя и сестри. Работете върху себе си, да ви посрѣтатъ навсѣкжде съ радость и веселие. Сега, желая на братята да бждатъ справедливи, а па сестритѣ — да бждатъ милосърдни. Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мждрость, само проявената Божия Истина ПО С Я I ъ пълния животъ. 2. Лекция отъ Учителя, държана на 3 септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
Отличителна чърта —Само проявената Божия Люб о в ь, само проявената Божия Иждрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. Коя е сжществената чърта, която отличава човѣка отъ другитѣ живи сжщества? Казано е, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие. Това трѣбва да се докаже. Кога се доказватъ нѣщата? Когато човѣкъ не е билъ очевидецъ. Ако е билъ очевидецъ на н1ицо, никакви доказателства не еж нужни. Следователно, само ония нѣща се нуждаятъ отъ доказателства, които не сме видѣли; всички н1ица, които сме видѣли, не се нуждаятъ отъ никакви доказателства. Казвате за нѣкой човѣкъ, че е добъръ. Видѣли ли сте неговата доброга? Ако сте я видѣли, нѣма нужда да я доказвате; ако не сте я видѣли, трѣбва да я докажете. Тъй щото, всѣко нѣщо, за което i оворимъ, трѣбва да е добре обосновано и доказано. Казвате, запримѣръ, че даденъ човѣкъ е религиозенъ, а другъ — свѣтски; единъ е богатъ, а другъ — сиромахъ; единъ е ученъ, а другъ — простъ; единъ е здравъ, а другъ — боленъ. Кои сж отличителнитѣ чърти на религиозния и кои — на свѣтския? Кои еж отли
61 чителнитѣ чърти на богатия и кои — на сиромаха? Кои сж отличителнитѣ чърти на учения и на простия, на здравия и на болния? Не е достатъчно само да докажете, че нѣкой човѣкъ е ученъ, по трѣбва да обосновете неговата ученость. Ще кажете, че е училъ математика. Какво отъ това, че е училъ математика? Ако, наистина, е ученъ, знае математика, нека изчисли, за колко време известенъ човѣкъ може да свърши дадена наука, при какви условия ще свьрши, какъ ще свърши и т. н. Когато е създавалъ свѣта, Богъ е предвидилъ и изчислилъ всичко математически, до най-малкитѣ подробности. Той има формула за всѣки човйкь, отъ създаванено му до края на Hei ония жинотъ. Богъ е опредѣлилъ строго математически, какво ще стане съ всѣки човѣкь. Той познава всичкитѣ добродетели и всички слабости на човѣка. Той знае неговитѣ мисли, чувства и постжпки отъ начало до край. Какъ е предвидено това, то е другъ въпросъ. Важно е, че всичко е предвидено и математически изчислено. Предвиждането подразбира знание. Да предвиждашъ нѣщата, значи, да ги обпдшешь отвсѣкжде. Обаче, човѣкъ може да обгърне само това, което е вънъ отъ него. Всичко, което е вжтре въ него, не се обгръща, но само по себе си се опредѣля. То произтича отъ самия човѣкъ, отъ неговата вжтрешность. Следователно, ние казваме, че Богъ обгръща нѣщата и ги опредѣля. Той ги вижда, познава и разполага съ тѣхъ и външ
62 но, и вътрешно. Обаче, човѣкъ нѣма такива възможности Като ученици, вие трѣбва да мислите по въпроса, коя е отличителната чърта на човѣка и сами да си отговорите. Кжде е човѣкътъ? Hhкои казватъ, че човѣкъ се намира въ тЬлото си. Други казватъ, че човѣкъ е въ очитѣ. Въ края на краищата и еднитѣ, и другитѣ вижда гь, че човѣкъ не е въ очитѣ, не е въ никой отьудоветѣ на тѣлото си, но все пакъ е въ тЬлого. Кжде, обаче, е човѣкъ? Човѣкъ не е въ i bлото си, а при това безъ тѣло не може. Духовниятъ и религиозниятъ казватъ, че човѣкъ живѣе въ душата си. Кжде е мѣстото на душата? Докато човѣкъ е живъ, душата била въ него. Като умре, душата го напущала. Кжде е била по-рано. кжде отива следъ смъртьта на човѣка, никой нищо не знае. Когото и да запитате по този въпросъ, той или ще отрече сжществуването на душата, или ще каже, че не знае, кжде живѣе тя. Нѣкой казва, че виното не е въ чашата, а при това дига чашата и изпива виното. Ако виното не е въ чашата, какъ може да ю изпие? Това е преносенъ изразъ, койго дава другъ смисълъ на нѣщата. Пакъ ще ви задамъ въпроса: Кжде е чо,вѣкътъ? Кжде е неговата ученость? ВсЬки може да каже за себе си, че е ученъ човЬкь, по кжг де седи неговата ученость? 1Це кажете, че ученостьта е постижение, което все повече се разширява и увеличава. То е все едно, да имате единъ човѣкъ, който обикаля рколо изве,
63 стецъ център. Ако първата година обиколи този центъръ единъ пжть, втората година го обиколи два пати, третата година три пжтщ докато дойде до положение да направи 365 обръщания въ една година, какво сте постигнали съ ускоряване на движението? Все се постига нѣню. Такова нѣщо е ученостьта. Всѣг ки день човЬкъ прибавя по нѣщо ново къмъ знанията си, къмъ своята ученость. Така тър,говецътъ увеличава печалбитѣ си. Онзи, който работи върху своето физическо развитие, увеличава сила 1 а си, като прибавя всѣки день по известно количество тежесть на гърба си. Ако пѣкша е носилъ единъ килограмъ, той постепенно увеличава тежестьта, докато дойде до cm килограма. Ако е на сушата, това тегло може да се увеличава, безъ да причини нѣкаква пакость на човѣка. Обаче, влѣзе ли въ морето, и тежестьта на гърба му се увеличава» той ще отиде на дъното, отдето не може да се върне. Какво е постигналъ съ това? Не саг мо че нищо не е постигналъ, но той е изгубили живота си. Тъй тото, когато казваме, че ученостьта прави човѣка ствьршенъ, трѣбва да знаемъ, за каква ученость се говори, за външна или з вжтрешна Ако човЬкъ иска да стане външно ученъ, той увеличава товара на гърба си и„ безъ да забележи, достша дъното на морето. Ускоряването на процеситѣ, увеличаване на тежеститѣ не водять къмъ съвършенствр. Покажете ми днесъ единъ човѣкъ, който да; е
64 придобилъ знание, сила, богатство и да е станалъ щастливъ. Соломонъ, единт. отъ пеликитѣ мждреци на древностьта, следь като придобилъ много знания и мждрость, вмѣсто да бжде щастливъ, станалъ нещастенз,. Най-после той казалъ: „Начало на мждростьта с страхъ Господенъ“. Значи, за да стане учепь, мждъръ, човѣкъ трѣбва да се страхува on. Господа. Защо Соломонъ е дошълъ до това заключение? Защото видѣлъ, че за всѣка крива постжпка носи отговорность предъ Бога. Koi а трѣбва човѣкъ да се страхува отъ Бога? Когато грѣши. Това значи: Страхувай се отъ грѣха! Не изисквайте отъ Бога да удовлетворява вашитѣ желания. Не Го туряйте участникъ въ вашия личенъ животъ. Опитате ли се да Го привлѣчете на своя страна, Той ше пръсне желанието ви върху васъ, и вие сами ще се нараните. Желанията на човѣка сж подобни на бомби. ;Не знае ли, какъ да работи съ тѣхъ. тѣ ще избухнатъ предъ него и ще го ранятъ въ главата, въ очитѣ, въ ржцетѣ или краката. Кой каквото прави, добро 'или зло, пръвъ ще опита последствията на своитѣ постжпки, а после другитѣ хора. Ако прави добро, човѣкъ пръвъ ще почувствува аромата на постжпката си. Доброто е цвѣтъ, който се разцъвтява въ ржцетѣ на онзи, който му дава условия да жинѣе. Казано е въ Писанието: „Който върши зло, той е непостояненъ въ всичкитѣ си пж
65 тища“. Много отъ съврсменнитѣ хора се подаватъ на злото и после казнатъ, че всичко знаятъ. Тѣ знаятъ едно нѣщо, че съ непостоянни въ своитѣ постъпки. Какво постоянство е това, днссъ обичашъ едното, утре не го обичашъ? Дпесъ го гледашъ мило, съ разположение, а па другия день — съ кривъ шиледъ. Слушате нѣкой да се оплаква, че го погледнали съ криво око. Направете изчисление, математически и геометрически, да знаете, кой погледъ е кривъ и кой — правъ. Ще кажете, че кривиятъ погледъ може да се мѣри съ остъръ ъгълъ. На всички е известно, че остриятъ лнълъима голѣмина отъ 0" 90”. Значи, кривиятъ погледъ може да бъде равепъ па 1°, 2°, 3°, 5°, 10°, 15°—90°. Човѣкъ трйбва да престане да се занимава съ остритѣ ъгли въ живота си. Продължава ли да се занимава съ тѣхъ, той ще бъде въ положението на жаба, която крѣка въ блатата. Съ тази философия човѣкъ не може да отиде далечъ. Той не може да се ползува отъ уважението и почитанието на своитѣ близки. Нѣкой лъже, върши престъпления, а разчита на любовьта на хората. Ако хората отв любовь го търпятъ, това е другъ въпросъ, но лъжата и престъплението си оставатъ. И любовьта си остава нсизмИнна. Любовьта е едно нѣщо, а грѣхътъ и престъплението — лрую. Тѣ не се влияятъ едно отъ друго-j Като се говори за известни понятия, вие грѣбва да ги разглеждате въ широкъ смисълъ. Запримѣръ, има престъпления, които се отра5
66 зяватъ върху цѣлото човѣчество. Такива престжпления поставятъ преграда между човѣшкото и Божественото. Тѣ сж. въ сьстояпие да произведатъ катаклизъмъ въ цѣлото Битие. И доброто може да причини сжщитѣ резултати. Има добри дѣла, които се отразявагь само върху частитѣ, но има добро, което действува върху цѣлото човѣчество, върху цѣлото Битие. Даде ли ходъ на това добро въ себе си, човѣкъ става врата, проводникъ за Божественото. Въ този смисълъ, зло наричаме всѣко противодействие на Божественото, а добро — всѣко съдействие на Божественото. Злото подразбира отказване на човѣка да върши волята Божия. Доброто пъкъ е изпълнение па волята Божия. И тъй, като изпълнява воля1а Божия, като дава пжть на Божественото вь себе си, човѣкъ дохожда до реалпостьта на нѣщата. За да познаете, дали живѣе те въ реалния свѣтъ, вижте, мѣнятъ ли се нѣщата около васъ. Ако любовьта ви всЬки день се измѣня, вие не сте въ реалния свѣть. (Ако любовьта ви къмъ хората, къмъ Първата Причина се мѣни, и тѣ ще измѣнятъ своята любовь къмъ васъ. Сегашнитѣ хора живѣятъ въ преходенъ свѣтъ: днесъ се влюбватъ, на другия день се разлюбватъ. Дето има влюбване и разлюбване, тамъ не е истинската любовь. Това сж чувства, разположения, настроения, които иматъ магериаленъ характеръ. Обичате приятеля си, доволни сте отъ него, докато ви дава пари, докато ви
67 услужва. Щомъ престане да ви услужва, и любовьта ви изчезва. Любовьта не търпи никакви материални връзки и отношения. Тя е създала материалния свѣ гь, вследствие на което стои надъ всичко въ свѣта. Любовьта не се подкупва нито отъ знанието, нито отъ богатството, нито отъ красотаа а на човѣка. Следователно, ако обичашъ нѣкого, обичай го такъвъ, какъвто е, а не за рали знанието, богатството или красотата му. Учениятъ може да изгуби знанието си и да oi лупѣе. Богатиятъ може да осиромашее. Красивиятъ може да погрознѣе. Значи, ако сте ги обичали за тѣхнитѣ качества, трѣбва да престанете да ги обичате. Това не е любовь. Любовьта е пеизмѣнна. Докато живѣе на физическия свѣтъ, човѣкъ е изложенъ на изненади: греда може ла го удари по главата, керемида може ла падне отъ нѣкоя кжща, пияница може да го удари съ камъкъ. Какво ще остане отъ знанието на човѣка следъ такъвъ ударъ? Той може да изгуби знанието си и да оглунѣе. Има удари, отъ които човѣкъ поумнява, но има и такива, отъ които оглупява. Въ древностьта единъ отъ окултнитѣ учители изпратилъ двама отъ ученицитѣ си въ града, да придобиятъ нѣкаква опитность. Като вървѣли по пж-тя, тѣ срещнали единъ отъ езичсскитѣ жреци и му казали: Сине дяволски, кжде си тръгналъ? Защо напусна капището си? Жрецътъ ги погледналъ, дигналъ тоягата си, ударилъ ги съ нея и ги повалилъ
68 на земята. Следъ това жрецътъ срещналъ учителя на двамата ученика. Последниятъ го поздравилъ съ думитѣ: Добъръ дсль, братко! Кжде отивашъ? — Не зная, дали мога да се считамъ твой братъ, понеже преди малко ударихъ по една тояга на двама твои ученици и ги повалихъ на земята. — Нищо, ти си имъ далъ добъръ урокъ. Азъ ги изпратихъ затова, именно, да получатъ добъръ урокъ и да придобиятъ една опитность. Като не разбиратъ законитѣ на живота, мнозина се запитватъ, защо е позволено па дявола да измжчва хората и да имъ създава страдания. Въ живота и дяволътъ с необходимъ, защото дава добри уроци на хората, учи ги на умъ, да знаятъ, какво да гонорятъ. Дяволътъ е длъжностно лице, пазпаченъ на държавна служба. Ако върши задълженията си, както трѣбва, той дава добри уроци на хората. Обаче, понѣкога дяволъть преувеличава задълженията си, вследствие на което прави погрѣшки и престжпления, заради което и той не може да се освободи отъ on оворпость. Има кой да го сжди-j Министъръ да си въ една държава, ти пакъ носишъ отговорность за дѣлата си. Нарушишъ ли реда и порядъка въ държавата, ти непременно ще бждешъ сжденъ отъ по-висока инстанция, а не отъ своитѣ подведомствени. Задъ вейка крива проява седи нѣщо дяволско. Като знаете това, не се бъркайте въ работитѣ на дявола. Не се бъркайте въ чужди работи. Защо? Защото, ако
69 оправяте чуждитѣ и дяволскитѣ работи, своитѣ ще объркате. Това не е никаква наука. Оправете първо своитѣ работи, а после чуждитѣ. Като ученици, вие трйбва да се изучавате, да знаете, кое е същественото въ васъ. Нѣкой казва, че същественото въ човѣшкия животъ е радости1 а. Радост ьта не е същественото за човѣка, защото тя е вънъ отъ него. И страданието е вънъ отъ човѣка. Страданието и радостъта се отразяватъ на слънчевия вжзелъ въ човѣка. Когато е радостенъ, човѣкъ изпитва приятно чувство въ областьта на слънчевия вжзелъ; когато е скърбенъ, той изпитва известна неприятности, като че нѣщо го стѣга. СНяапето или разширението, които човѣкъ изпитва въ сл ънчевия вжзелъ, сж. резултатъ, последствне на нѣкаква скърбь, или радость. Причина!а, обаче, е вънъ отъ човѣка. Наистина, всѣки е изпитвалъ скърбь, когато огорчи нѣкой свой вриятель. Щомъ се извини предъ него, страданието му се измѣня, олеква му нѣщо. Човѣкъ не трѣбва да търси реалностьта въ последствията. Иска ли да се освободи отъ страданието си, или да се лѣкува отъ нѣкаква болесть, човѣкъ трѣбва да намѣри причината на тия нѣща, а не последствията имъ. Изобщо, всички болести, всички аномалии въ живота си иматъ своя причина. Искате ли да се освободите отъ тѣхъ. трѣбва да отстраните причината имъ. Сжщо така и причината за тъмнината въ ума се намира вънъ отъ
70 човѣка. Значи, човѣкъ не е въ тѣлото си, но вънъ отъ него. Човѣкъ, като духовно проявление, живѣе въ цѣлия козмосъ: въ Бога, въ ангелитѣ, въ всички хора, животни, растения, камъни. Какво означава тази идея? Да съзнава човѣкъ, че живѣе въ цѣлия козмосъ, това значи, че той е свързанъ съ живота на Бога, на ангелитѣ, на хората. Човѣкъ е свързана, по мисъль съ Бога, съ ангелитѣ и съ хората, вслелствие на което става преливане въ тѣхъ. t Тъй щото, когато нѣкой пита, сжществува ли Богъ, това подразбира, че връзката между него и Бога е прекжената. Онзи, чиято връзка съ Бога е здрава, не се съмнява въ Нсювото сжществуване. Единственото доказателство за сжществуването на Бога е течението па живота, което се влива въ човѣка. Прекжспе ли се течението на живота, на връзката съ него, смъртьта се явява. Смъртьта не е нищо друго, освенъ прекжеване на ония връзки па живота, съ които човѣкъ е свърза пъ. Това сж твърдения, които трѣбва да се докажатъ. Защо сж нужни доказателства? Защото човѣкъ нѣма представа, какво нѣщо е, запримѣръ, да има връзка съ елипъ ангелъ. Човѣкъ нѣма представа за чистотата. Що се отнася до физическата чистота, допѣкжде хората иматъ представа, но дойдатъ ли до сърдечна и умствена чистота, малцина я познаватъ. Седи нѣкой беденъ, босъ и окжсанъ човѣкъ предъ каса, пълна съ пари, и не му до
71 хожда на ума мисъльта да открадне нѣщо. Защо? Честенъ и чистъ човѣкъ е той. Гладенъ човѣкъ влиза въ една градина, пълна съ зрѣли, вкусни плодове, но той не се съблазнява, въ сърдцето му не се поражда никакво желание да си откжсне единъ плодъ. Този човѣкъ е чистъ въ желанията си. Младъ момъкъ срѣща въ гората млада мома, забъркала пжтя, и той прекарва цѣла нощь около нея, пази я, безъ да смути нейното спокойствие. Чистъ е този момъкъ и въ мислитѣ, и въ желанията си. Днесъ много хора сж. честни, но отъ страхъ, а не отъ устойчивость. Малцина могатъ да издържатъ предъ пълната каса, предъ сладкитѣ и вкусни плодове, предъ младата и красива мома. Чистотата се проя1 вява отвжтре, безъ никакво разсжждение и въздържание. Сжщо така и любовьта се проявява естествено, безъ никакво външно или вжтрспшо насилие., Христосъ казва на ученицитѣ си: „Ако не разбирате обикновенитѣ работи, какъ ще разберете небеснитѣ?“ И азъ казвамъ сжщото. Ако не разбирате обикновенитѣ работи, какъ ще разберете необикновенитѣ? Вие искате да разберете любовьта на човѣка, безъ да сте разбрали любовьта на по-малкитѣ сжщества. Минавате покрай единъ цъвналъ карамфилъ и казвате: Приятна е миризмата на карамфила!— и си заминавате. Това не е достатъчно. Спри се предъ карамфила, разгледай цвѣта му, помириши го и започни да мислишъ,
72 защо мирише толкова приятно, защо цвѣгътъ му е бѣлъ, червенъ, жълтъ и т. н. Като размишлявашъ така, ти ще се свържеш в съ карамфила и ще почувствувашъ любовьта му, която се излива чрезъ неговия аромат в. Koi ато срещнете една мома, която плаче, не правете бързи заключения, но помислете, защо плаче. Ще кажете, че тя плаче за своя възлюоснъ, който я напусналъ. Ако, наистина, я напусналъ, той е слѣзълъ въ ада на работа. 1 юпсже тамъ е нечисто, тя плаче за него, да го измие. Съ сълзитѣ си момата мие своя възлюбенъ. Горко на онази мома и на онзи момькъ, които никога не сж плакали! Горко на онази мома, или на онзи момъкъ, за които никои не е плакалъ! Азъ нѣмамъ предъ видъ външния плачъ, изразенъ въ нѣколко реда сълзи. Истинскиятъ плачъ излиза отвжтре, отъ дълбочината на сърдцето, а сълзитѣ сж външно отражение. Какво се крие въ сълзитѣ? Какъвъ смисълъ е вложила природата въ сълзитѣ? Природата, въ която живѣемъ, е разумна и съзнателна. Ако отъ време на време човѣкъ намазва колелата на машинитѣ, които е направилъ, за да не засъхватъ и да вървятъ гладко, не трѣбва ли и природата да прави общото съ своитѣ машини? Човѣкъ е сложна машина, която трѣбва да се намазва, за да работи добре, да не скърца и да не изсъхва. Ето защо, природата е създала сълзитѣ, да подържатъ влагата на очитѣ, да не изсъхватъ. Ако очитѣ изсъхватъ, зрението отслабва.
73 Въ този смисълъ, човѣкъ трѣбва да плаче. Ще кажете, че е срамно за човѣка да плаче. Нѣма нищо срамно вь плача. За да не илуби любовьта си, човѣкъ плаче. Значи, плачътъ подържа любовьта. 11о-добре е човѣкъ да плаче, отколкото да се гиѣви, да вика, да се кара. По-добре е да плачешъ за онзи, когото обичашъ, отколкото ла му се сърдишъ. Казано е въ 11исанието, че човѣкъ е създаденъ по образи и подобие Божие. Човѣкъ е създадена, но обрааъ и подобие Божие, но не е запазил ь юзи образъ. Той е изгубилъ своя първиченъ образъ, вследствие на което днесъ боле/i ува, страда, мж.чи се. Срѣщашъ едното, който куца. Предлагашъ му ядене — не иска; предлагашь му нови дрехи да се облѣче не иска; предлагашъ му хубава книга за четене не иска. Какво иска този човѣкъ? Въ дадения моменгъ той не иска нищо друго, освснъ ла доиле майсторъ да намѣсти счупения му кракъ. Краката символизиратъ добродетелитЬ па човйка. Следователно, за да работи, да яде, да се облича съ радость, човѣкъ трѣбва да има здрави крака, т. е. здрави добродетели. За да закрепи състоянието на своитѣ добродетели, чов 1иъ се обръща къмъ религията. Тя дава методи за усилване па човѣшкитй добродетели. Koi ато всички добродетели — правда, милосърлие, кротость, любовь, функциониратъ правилно, човѣкъ е здравъ. Само здравиятъ човѣкъ е запазилъ своя първиченъ образъ, по който е създаденъ. Само здрави
74 ятъ човѣкъ познава BorajАбсолютно здравиятъ човѣкъ мисли, чувствува и постъпва правилно. Всичко въ него е хармонично. И болниятъ, който е изкълчилъ, или счупилъ крака си, познава Бога, но по отрицателенъ пъть. Той го познава като майсторъ, който е дошълъ да намѣсти крака му. И това е добре, но за предпочитане е човѣкъ да не чупи крака си. Като счупи крака си, докато оздравѣе, постоянно ще си задава въпроса, зашо Богъ е допусналъ това, защо трѣбваше да пострада и т. н. Това не е познаване на любовьта. Едва следъ оздравяването си човѣкъ ще се примири съ станалото и ще каже: Познахъ, че Богъ е Любовь, защото ми изпрати майсторъ лѣкарь да намЬсти крака ми и да ме излѣкува. Любовьта не допуща никакъвъ споръ, никакво роптание, съмнение, недоволство. Ама защо Богъ допусналъ страданията? Защо създалъ свѣта по този начинъ? Престъпление е човѣкъ да спори съ любовьта, да роптае противъ нея. Искате ли да разберете, защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ, а не другояче, влѣзте въ положението на Онзи, Който го е създалъ, както и Той влиза въ нашето положение и ни помага. Следователно, ако не сте получили помощь отъ Бога, ще знаете, че Той още не е влѣзълъ въ вашето положение. Той трѣбва да влѣзе въ положението, въ което се намирате, да ви ограничи и така да ви помогне. Това е едно изяснение за връзката, която съществува между Първата Причина и
75 човѣшката душа. Като гледате на въпроса така, вие ще се домогнете до истината, която ще ви свърже съ Бога и ще ви направи свободни Да се върнемъ къмъ въпроса за същественото въ човѣка, което го отличава отъ другитѣ живи същества. Същественото не е въ формата, да кажете, че нѣкой е мъжъ, а другъ — жена. За същественото въ човѣка формата не е важна. То е еднакво и въ мъжа, и въ жената. Мъжътъ и жената съ полюси, и докато иматъ съзнание за себе си като мъжъ и жена, тѣ не съ още истински човѣци. Истинскиятъ мъжъ не е нито мъжъ, нито жена. Мъжътъ обича жената. Защо? За да стане истински човѣкъ. И жената обича мъжа, за да стане истински човѣкъ. Когато мъжътъ и жената се слѣятъ въ едно, образува се истинскиятъ човѣкъ. Мъжътъ и жената, отдѣлно взети, още не представятъ човѣкъ. Истински човѣкъ е онзи, който включва въ себе си и мъжътъ, и жената. Той не подценява нѣщата, но на всичко дава съответна цена. Който не е дошълъ до това положение, той сравнява нѣщата, съпоставя ги и мисли, че има голѣми знания. Колкото и да е ученъ човѣкъ, все ще се намѣри нѣкой да знае повече отъ него. Ако нѣкой знае повече отъ тебе, той ще те учи; ако знаешъ повече отъ него, ти ще го учишъ. Ако си по-силенъ отъ нѣкого, той ще ти се подчинява; ако той е по-силенъ, ти ще му се подчинявашъ. Оттукъ ва
76 димъ следния законъ: низшето всѣкога трѣбва да се подчинява на висшето; висшото пъкъ трѣбва да подчини низшето. И тъй, истински човѣкъ е онзи, който е подчинилъ низшето въ себе си на висшето, т. е. на Божественото. По този начинъ той е привелъ всичко въ себе си въ хармония. Съ други думи к;нано: истински човѣкъ е онзи, който е подчишшъ низшето на себе си, а самъ той се е подчинилъ на висшето, т. е. на Божественото начало.Jie може ли да дойде до това подчинение, човѣкъ остава въ дисхармонията на своя животъ. Той не може да се развива правилно, не може да придобива никаква наука, никакво изкуство. Щомъ е въ разногласие съ себе си, той е въ разногласие и съ окржжаващитй. Съ това се обяснява дѣлението на хората на различни партии, на различни религии. Срѣщате трима души християни — православенъ, католикъ и евангелистъ, но и тримата различно разбиратъ истината. Истинскиятъ човѣкъ не е пито православенъ, нито католикъ, нито еван1 слистъ. Той е надъ всички човѣшки възгледи и нѣрвапия. Каквито да сж вѣрваншпа и възгледитѣ на човѣка, той трѣбва да се па ш, да не хвърля сѣнка на Божественото съзнание. Отивате ли при Бога, не се оплаквайте, не казвайте, че страданията ви сж голѣми, но кажете Му, че благодарите за всичко, което досега ви е далъ: блага, радости, страдания. Благодарете отъ сърдце и душа и върнете се радостенъ
77 и доволенъ. Това с характеръ. Започнете ли да се оплаквате, да роптаете, това не е човѣкътъ, това сж жената и мжжътъ. Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ оплаквания и ропоти. Мжжътъ се оплаква отъ жената, а жената — отъ мжжа; родителитѣ се оплакватъ отъ децата, а децата — отъ родителитѣ; ученицитѣ отъ учителитѣ, а учителитѣ — отъ ученицитѣ; господаритѣ — отъ слугитѣ, слугитѣ — отъ господаритѣ и т. н. Най-после човѣкъ се оплаква и отъ себе си. Той е недоволенъ отъ ума и отъ сърдцето си. Ако е недоволенъ от пума и отъ сърдцето си, отъ какво ще бжде доволенъ? Недоволството е резултатъ на вжтрешно неразбиране на живота. Съвременнитѣ хора, въ своето несъвършенство, сж дошли до положението да искатъ да полчшштъ природата, небето, даже и Бога на себе си. Тѣ искатъ, каквото пожелаятъ, да станс. Това е невъзможно. Това не трѣбва да се желае. Какво ще стане, ако човѣкъ, въ своето невежество и неразбиране на нѣщата, пожелае да подчини природата на себе си? Това значи, да произведе катаклизъмъ въ свѣта. Защо човѣкъ желае да подчини природата, а той не иска да ci' подчини на нея? Защо той не е готовъ да изпълни волята Божия, а иска отъ Бога подчинение? Кой на кого трѣбва да се подчини? Какво разбрахте отъ всичко казано досега ? Все сте разбрали нѣщо, но отчасти. Пълно разбиране е, когато човѣкъ има предъ
78 видъ цѣлокупния животъ. За човѣка това е невъзможно. Малкото знание помага на човѣка при специални случаи, но дойде ли до нѣкои общи случаи, нужно е обширно знание. Ето защо, всѣки день човѣкъ трѣбва да внася по нѣщо ново въ съзнанието си, да се разширява. Каквото ново придобие, той трѣбва да го приложи. Какво ще стане съ търговеца, ако вс Гки день не внася по нѣколко лева въ касата си? Като работи, той трѣбва да увеличава капитала си, да го туря въ обръщение. Не внася ли всѣки день по нѣщо въ касата си, търговецътъ казва: Изпразнихъ се, нищо не остана въ мене. Това е вѣрно по отношение на шишетата, които сж. били пълни съ вода. Щомъ водата се употрѣби, тѣ губятъ вече цената си. Обаче, това не се отнася до извора. Пшорътъ всѣкога има цена. Следователно, докато играе роля на шише въ живота, човѣкъ постоянно ще се пълни и празни, ще увеличава и ще губи цената си. Заеме ли положението на изворъ, той никога не i уби своята цена. Ако човѣкъ всѣки день измѣня отношенията си къмъ Бога, той прилича на шише, което се пълни и празни. И тъй, ако при всички противоречия и изпитания въ живота си, човѣкъ не измѣня отношенията си къмъ Първата Причина, той е изворъ, на който всѣкога може да се разчита. Този човѣкъ дълбоко въ душата си вѣрва, че и при най-голѣмитѣ изпитания и мж.чнотии, все ще намѣри нѣкакъвъ изходът Не е въпросъ да се оплаква човѣкъ отъ страданията. Пазете се
79 отъ оплакването. Какво ще кажете за свое оправдание? Ще кажете, че сте страдали много. Ако става въпросъ за страдания, най-много е страдалъ дяволътъ. Така поне мисли той. Има ли нѣщо лошо въ страданията му? Има нѣщо лошо, разбира се. Лошото седи въ това, че той пе носи самъ страданията си, но ги поставя въ чуждитѣ гнѣзда, да му ги мжтятъ. Съвремешштѣ хора изпадатъ въ заблуждение, като мислятъ, че злото и страданията идатъ отъ Бога. Тѣ трѣбва да изхвърлятъ тази неправилна мисъль отъ ума си. Богъ не съизволява н ь смъртьта и страданията на човѣка. За да се освободи отъ страданията, човѣкъ трѣбва да признае, че причина за своитѣ страдания е той самъ и да търси начинъ да се освободи отъ тѣхъ. Колкото по-малко мисли за т |-.хъ, толкова по-лесно ще се освободи отъ тежестта имъ. Ако пъкъ може да си внуши, че нѣма никакви страдания, още по-добре. Нѣма да се мине много време, и страданията му ще изчезнатъ. Ако единъ човѣкъ самъ не може да направи опита, нека се събератъ десеть души и заедно да го направятъ. Идете при нѣкой боленъ и всички едновременно мислете, че той е здравъ. Ръкувайте се съ него и кажете: Нищо нѣмашъ, отъ никаква болесть не страдашъ. Кажете ли така, ще видите, че въ най-скоро време болниятъ ще се дигне отъ леглото си. Мощна е човѣшката мисъль. Съ нея човѣкъ може да се лѣкува, да прави чудеса. Лѣкувансто съ мисъльта е естественъ процесъ.
80 Представете си, че нѣкжде па пжтя се е отворилъ голѣмъ трапъ и, който мине край него, пада вжтре и счупва крака си. Такова нѣщо е болестьта. Всѣки, който заболТ.е, те щс пострада отъ нѣщо. Ако сто души мипатъ край този трапъ и хвърлятъ вжтре по елинъ камъкъ, нѣма да се мине mhoi'o време, и трапътъ ще се напълни. Напълни ли се трапътъ, никой вече не пада въ него. На сжщото основание, всѣки, който отива при болен ь, съ желание да му помогне, трѣбва да му препале нѣщо отъ себе си. На всѣки боленъ липсва нѣщо, което той приема отъ окржжавашитѣ и отъ лѣкаря. Истински лѣкарьеонзи, който лйкува не само външно, но и вжтрешно. Гой носи лѣкарствата вжтре въ себе си и ст. тйхъ лѣкува болния. Не носи ли лѣкарствата вь себе си, той мжчно може да лѣкува, защото разчита само на външни пособия. Който е роленъ за лѣкарь, той носи лѣкарствата въ себе си. Пранедниятъ носи силата въ себе си. Докато не е развилъ своитѣ вжтрешни сили, човѣкъ работи само по външенъ пжть: цитира различни автори, превежда примѣри отъ живота на светиитѣ и т. н. Като ученици, отъ нает, се иска нова мисъль. Новата мисъль и повитѣ разбирания коренно се различаватъ отъ старитѣ. Това не значи, че човѣкъ изведпъжъ ще се освободи отъ старото. Това става постепенно, съ време, но все-таки сж нужни опити въ това направление. Всички отрицателни прояви на човѣка сж остатъци отъ стария животъ. Запримѣръ,
81 натъкне ли се на съмнението и подозрението, човѣкъ е въ стария животъ. За да се освободи отъ съмнението, той трѣбва да му противопостави нѣкаква нова мисъль. Ако искате да не се съмнявате, станете ясновидциЯсновидецьтъ не се съмнява въ никого, нито подозира. Гой отъ дома си още вижда, какъ постъпва даденъ човѣкъ и знае, запримѣръ, дали обича да краде. Тъй щото, той по сжди човѣка само по подозрение. Така постъпва и разумпиятъ свѣтъ. Той изпраща човѣка па земята, дава му всички условия, да се прояви свободно, и слсдъ това, като разполага съ данни, toi ава го сади. Въ разумния свѣтъ не сждятъ човѣка само по предположение или подозрение. Тамъ не сждягъ човѣка само за това, че помислилъ нѣщо лошо. Човѣкъ не е отговоренъ за лошата мисъль, докато не я реализиралъ. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ нова мисъль, това не значи, че досегашната мисъль нищо не е допринесла. И тя е дала нѣщо на човѣчеството, но време е да се замѣсти съ нова. Старитѣ ви обуща сж били ценни досега, но вече сж скжсани и трѣбва да ги замѣстите съ нови. На времето си тѣ сж играли нѣкаква роль. Сега всички хора се нуждаятъ отъ нови мисли, нови разбирания, нови желания и нови постжпки. Всѣка нова мисъль е новъ костюмъ, съ който човѣкъ трГбва да се облѣче, за да свърши известна работа. Постоянно слушате да се говори за живота на пророцитѣ и апостолитѣ. Какъ сж 6
82 живѣли тѣ? Всѣки може да живѣе като пророцитѣ и апостолитѣ, ако е готовъ да изпълнява волята Божия. Само онзи може да изпълнява волята Божия, който обича, който има знания и който е свободенъ. Когато любовьта, знанието и свободата се проявяватъ въ човѣка едновременно, той може да изпълни волята Божия-j Липсва ли само единъ отъ тия принципи, той не е готовъ да изпълни волята Божия. И да има готовность, условия нѣма. Значи, когато любовьта, мждростьта и истината доброволно идатъ въ помощь на човѣка, той може да изпълни волята Божия. Употрѣби ли насилие да привлѣче тия принципи къмъ себе си, човѣкъ не може да изпълни волята Божия Приятно и радостно е да ви дойде гостъ, безъ да сте го канили. Каните ли го много, и да ви посети, това посещение не е доброволно, не е направено отъ любовь. Коя е отличителната чърта на човѣка? Вжтрешното разбиране. Въ този смисълъ, човѣкъ е онзи, който разбира Божиитѣ мисли, чувства и постъпки въ даденъ моментъ, не въ цѣлокупното проявление на Бога. Може ли да използува въ даденъ моментъ Божиитѣ мисли, чувства и желания, човѣкъ може да разреши и най-мжчнитѣ си задачи. | Не може ли да ги използува, той се натъква на това, което индуситѣ наричатъ карма, а ние наричаме сждба, лоши условия, неустановенъ животъ. Обърнете внимание на това, което сега ви говоря. То може да се сведе къмъ една
83 точка, на която можете да поставите най-тънката игла. Помнете, че въ даденъ моментъ разумниятъ свѣтъ има отношение къмъ всѣки човѣкъ, затова той трѣбва да отвори ума и сърдцето си да разбира неговитѣ мисли, желания и постжпки. Разбере ли това, всичко друго ще разбере.. Не разбере ли разумниятъ свѣтъ, нищо нѣма да разбере. Когато не разбира нѣщо, човѣкъ иска да му дадатъ ключъ за разбиране. Всѣки има такъвъ ключъ. Това е Божественото въ човѣка. Разберете ли Божественото въ себе си, вие ще разберете Божественото въ всички хора. Съ други думи казано: познаете ли себе си, вие ще познаете всички хора. Не разберете ли Божественото въ себе си, вие не можете да разберете и другитѣ хора и ще се движите въ тъмнина. Като знаете това, не бѣгайте отъ противоречията и страданията. Знайте, че въ тѣхъ се крие нова мисъль, нѣкакво велико благо за васъ. Когато страда и не може да се справи съ страданието си, човѣкъ се намира подъ центъра на тежестьта, или въ самия центъръ, дето нѣщата се отправятъ. За да не пострада отъ предметитѣ, които падатъ въ този центъръ, човѣкъ трѣбва да отиде настрана, да не го засегнатъ падащитѣ предмети. Който разбира смисъла на страданието, той всѣкога заема такова положение, че да не го засѣгатъ ударитѣ на страданието. И тъй, когато човѣкъ разбере Божията мисъль и Божието чувство, вложени въ стра
84 данието, последното се стопява и само по себе си изчезва. Не разбира ли човѣкъ смисъла на страданието, състоянието на неговата душа се сгъстява, и той мжчно може да се освоьоди отъ ударитѣ на страданието. Този законъ се провѣрява и въ отношенията на хората. Когато синътъ или дъщерята измИни опияненията си къмъ майка си, въ умя й папана тъмнина, на слънчевия вжзелъ усѣща аежссп», стѣгане и, докато отношенията по се подобрятъ, тжгата не напуща не само машина, но и цѣлия домъ. Сегашнитѣ хора търсятъ живо-j ь безь страдания. И това е възможно, обаче, огь човѣка се иска чиста и права мисъль, безъ никаква съблазънь, безъ никакво нетно. Остане ли най-малката нечистота въ ума или нъсьрдцето на човѣка, той се излага на духовна проказа. Ще кажете, че свѣтътъ е in,леш, съ съблазни и съ изкушения. И това е въ шожно, но човѣкъ трѣбва да знае, отъ какво може да се съблазни. Има смисълъ човѣкъ да се ишушава, но отъ чистия планински въздухъ, огь бистрата планинска вода. Обаче, да се изкушава човѣкъ отъ клоака на живота, отъ въщухъ, пъленъ съ микроби, това не го оправдава. Всѣки човѣкъ, който е изгубилъ испшпииа представа за Бога и е влѣзълъ въ свЬга на удоволствията, прилича на червей, който пълзи по нечистотиитѣ. Много време се изисква, докато умътъ и сърдцето на човѣка се просвѣтятъ, и той излѣзе на чистъ въздухъ, на Бо
85 жествената свѣтлина, да води чистъ и светъ животъ. 1Цс кажете, че условията на живота сж. лоши. Докато червеятъ пълзи, всѣкога ще се натъква на нечисти мѣста. Но той трѣбва да напусне лошитй условия, да се превърне на какавида, отдето, следъ известно време, да изхвръкне навънъ, като пеперуда. Его защо, когато разумнит 1 сжщества ви показватъ пжтя на издигането, не се съмнявайте въ тѣхъ, но веднага напуснете лошитѣ условия и ги последвайте. Това значи, да изхвръкне човѣкъ отъ какавидата, отъ пеленитѣ на стария животъ, да се облѣче въ нова премѣна и, като пеперуда, да каца отъ цвѣтъ на цвѣтъ, да събира нектара на новия животъ. Дръжте въ ума си основната мисъль. че Богъ иска да направи човѣка щастливъ само за единъ моментъ. Ако презъ цЬлия день можете само за единъ моментъ да бждете щастливи, вие ше запазите щастието си за повече време. Това се постига, когато разберете Божиитѣ мисли, чувства и постжпки вь даденъ моментъ само и ги приложите. |Що се отнася до вашитѣ вѣрвания, вие не трѣбва да се смущавате. Тѣ сж подложени на промѣни. Това, което детето знае въ първата година на живота си, се различава коренно отъ знанията, които 20 годишниятъ младежъ има. Едногодишното дете познава баща си по единъ начинъ, 20 годишниятъ момъкъ го познава по другъ начинъ. И бащата има различни отношения къмъ своитѣ деца. На малкото си дете
86 той ще даде една малка стомничка, която едва съдържа единъ килограмъ вода; на 20-годишния си синъ той ще даде голѣма стомна, да донесе повече вода, да задоволи нуждитѣ на цѣлия домъ. Справедливо ли е това отношение? Справедливо е. На силния и способенъ ученикъ се даватъ мжчни задачи, голѣми изпитания, а на слабия се даватъ лесни задачи, малки изпитания. Като знаете това, не казвайте, че изпитанията ви сж. много голѣми. На всѣки човѣкъ сж. дадени страдания и изпитания споредъ силитѣ му. Богъ е задържалъ най-голѣмитѣ страдания за себе си. Затова казваме, че Той е дълготърпеливъ, всесиленъ, всеблагъ и т. н. Нека всѣки си каже: Ако Богъ е дълготърпеливъ, защо азъ да не бжда поне търпеливъ? Ако Той е всесиленъ, защо азъ да не бжда поне силенъ? Ако Той е всеблагъ и всемждъръ, защо азъ да не бжда поне благъ и мждъръ? Като ученици, вие трѣбва да мислите право, да различавате животинскитѣ прояви отъ човѣшкитѣ и човѣшкитѣ — отъ Божественитѣ. Като различавате тия нѣща, вие ще можете да се пазите отъ животинскитѣ мисли. Ще слушате, какво ви се говори отвънъ и от. вжтре, безъ да ставате роби на човѣшкото и на животинското. Бждете свободни да приемете Божественото доброволно, безъ никакво насилие. Срещне ли ви на пжтя човѣкъ, който ви предлага пълна торба съ пари, откажете се да я вземете и продължете пжтя си. Тѣзи
87 пари сж крадени. Приемете ли ги, ще ви хванатъ и ще ви държатъ отговоренъ. Ще кажете, че чрезъ него Богъ иска да ви даде това злато. Не, Богъ никога не осигурява човѣка за цѣлъ животъ. Казано е въ Гоеноднята молитва : „Хлѣбъ нашъ наежщни, дай ни го днесъ“. Ако Богъ иска да постави човѣка на изпитание, само тогава може да му даде торба съ злато. Съвършениятъ човѣкъ никога нѣма да срещне на пътя си престжпникъ, крадецъ, убиецъ. Той никога не минава презъ улици, на които се е извършило нѣкакво престъпление. Той никога не влиза въ домове, дето се вършатъ престъпления. Влѣзе ли въ такъвъ домъ, той има опредѣлено желание да помогне на хората, които живѣятъ тамъ. Ако нѣкой богатъ човѣкъ е извършилъ престъпление и се моли да му се помогне, Богъ ще изпрати хора да го обератъ, да стане последенъ сиромахъ и тогава ще го посети. Като говоря така, това не значи, че съдя хората. Азъ никого не съдя, но и вие не трѣбва да съдите. Вие трѣбва да си изработите нова философия на живота и споредъ нея да разглеждате нѣщата. Споредъ новата философия на живота, грѣхътъ и престъплението, радостьта и скръбьта не сж единични прояви, но колективни. Човѣкъ, съзнателно или несъзнателно, участвува въ тия колективни процеси. Въпрѣки всичкото си желание да не грѣши, човѣкъ не може да се освободи отъ грѣховетѣ на майка си и на баща си. Затова
88 и Давидъ казва: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми“. Като знае това, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да се освободи отъ наследството на майка си и на баща си, което тѣ му предаватъ чрезъ своята нечиста кръвь. Кога ще стане това? Когато човѣкъ изплати исичкитѣ си дългове, както и тия на сиоитѣ дѣди и прадѣди. Следователно, за да изправятъ живота си, съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ дълбоко разбиране на психическигѣ или духовни закони, които го управляватъ. Лко н1ма тия разбирания, човѣкъ нищо не може да постигне. Мнозина искатъ да имъ се дадатъ юлѣми знания, безъ да сж се приготвили за тѣхъ. За да придобие окултно знание, въ неговата висша степень, човѣкъ трѣбва да има здрава нервна система, да издържа. Ако нервната му система не е здрава, той не може да издържа. Както грубитѣ мисли, чувства и постжпки действуватъ вредно върху човЬшкия мозъкъ, такаивъзвишенитѣ мисли и чувства изискватъ здрава нервна система. Докато дойде човѣкъ до това положение, храната, която употрѣбява, трѣбва да се размеква, като на дете. Знаете ли, какви пакости може да причини твърдата храна на слабъ стомахъ? Всички науки, въ своето високо проявление, представятъ твърда храна за съвременния човѣкъ. Като знаятъ това, ученитѣ обличатъ тия истини въ специални формули, съ които ги забулватъ, за да не причинятъ нѣкакви повреди на човѣшкия мозъкъ.
89 И тъй, едно малко желание, но реализирано, струва повече отъ всичкитѣ почести и слава на свѣта. Да изядешъ единъ плодъ и да познаешъ Boi а въ него, струва повече отъ всичката слава и всичкото богатство на земята. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Този стихъ превеждаме въ следния смисълъ: Ако изядете една ябълка и не познаете въ пея най-малкото и най-голѣмото проявление на Bora, нищо не сте постигнали. u За да разбере Божественото въ себе си и въ своя ближснъ, човѣкъ се нуждае отъ храна, отъ чистъ въздухъ и отъ свѣтлина. Нѣма ли тия три нѣща, той нищо не може да разбере. Стремете се къмъ чиста, здравословна храна, къмъ чистъ въздухъ и свѣтлина, за да имате животъ въ себе си. Само проявената Божия Любо в ь, само проявената Божия М ж дрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. 3. Лекция отъ Учителя, държана на 10. септемврий, 1930 г. София.—Изгрѣвъ.
Общи и специфични идеи Т. м Въ живота има общи и специфични или специални познания. Общитѣ познания сж необходими за всички хора, а специалнитѣ — само за специалисти. И желанията биватъ общи и специални. Запримѣръ, желанието на всички живи сжщества да живѣятъ е общо. Човѣкъ трѣбва да разбира общитѣ понятия, общитѣ стремежи въ живота. Преди всичко трѣбва да се опредѣли, кои нѣща сж. общи. Доброто, запримѣръ, е общо за всички. Живитѣ сжщества разбиратъ доброто, проявено въ тѣсенъ и широкъ смисълъ. Яденето и пиенето е общо благо за всички. Различието е само въ начина, по който сжществата се хранятъ, както и въ храната, която употрѣбяватъ. Обаче, като стремежъ, яденето е общо за всички. Като яде, всѣко сжщество изпитва удоволствие, но това удоволствие е различно у различнитѣ сжщества. Като изпитвалъ удоволствие при яденето, човѣкъ започналъ да разсжждава, по какъвъ начинъ да увеличи удоволствието. Въ пжтя на тия разсжждения се е създало готварството. Въ този случай готварството е специфично изкуство,
91 присжщо само на човѣка, но не и на животнитѣ. Съ увеличаване удоволствието при ядене, хората сж започнали да се стремятъ къмъ придобиване на все по-голѣми количества отъ благата, които природата дава. Желанието на човѣка да увеличава благата, съ които си служи за ядене, се е пренесло и въ психическия му животъ. За това често срѣщаме хора, които по естество сж добри, но въ тѣхъ се явява специфичното желание да бждатъ още по-добри, да правятъ добрини на своитѣ близки, всички да говорятъ за тѣхъ. Възъ основа на сжщия законъ много хора не се задоволяватъ съ общитѣ познания и се стремятъ къмъ специфични. Тѣ не подозиратъ, че многото знания влѣчатъ следъ себе си повече задължения и отговорности. Който често промѣня дрехитѣ си, има повече разходи; който яде повече, има повече разходи. Ако нѣкой царь желае да има на трапезата си по десетина яденета, той трѣбва да има на разположение нѣколко готвачи, които да задоволяватъ вкуса му. Като царь, той може да се справи съ разходитѣ за готвачитѣ, за материалитѣ, които се изразходватъ при готвенето. Какво би било положението на обикновения човѣкъ, който едва изкарва прехраната си, но има желания, подобни на тия, които царьтъ има? Той ще си остане съ желанията. Защо? Защото нито материалъ за готвене би могълъ да си набави, нито готвачи. Той може да има само единъ готвачъ,
92 на когото да дава стотина лева месечно. При такова малко възнаграждение този готвачъ нѣма да готви съ разположение и любовь, както готви на царя. Значи, всички хора не сж. готови да задоволятъ своитѣ специфични желания. Опитатъ ли се да ги задоволятъ, тѣ изопачаватъ живота си, а себе си развалятъ. Следователно, всѣка развала въ човѣшкия животъ не се дължи на общитѣ мисли, желания, чувства, стремежи, но на специфичнитѣ. Всички аномалии въ живота се дължатъ на стремежъ къмъ специфичното въ човѣка. Често слушате хората да изказватъ различни мнения по единъ и сжщъ въпросъ. Това сж специфични разбирания. Хората иматъ специфични разбирания и за злото, което е проявено въ материалния свѣтъ. Какво представятъ доброто и любовьта вънъ отъ материята, отъ формитѣ, и тѣ не знаятъ. Понеже формитѣ се промѣнятъ, и понятията на хората за доброто, за любовьта се промѣнятъ. Затова, именно, всѣки човѣкъ има специфично разбиране за доброто и за любовьта. Сега, да дойдемъ до нѣкой общи положения. Запримѣръ, всички хора иматъ едно и сжщо познание за правата линия. Всички знаятъ, че правата линия е най-кжсото разстояние между две точки; тя има едно измѣрение — дължина. Ако се яви нѣкакво специфично знание за правата линия, то се отнася до нейната дължина. Правата линия може да бжде
93 безкрайно кжса и безкрайно дълга. Правата линия има отношение къмъ човѣка. Запримѣръ, ако нѣкой посади въ земята костилка отъ нѣкое плодно дърво, той се интересува, какво ще стане съ нея. Щомъ види, че отъ земята се подава стръкъ, въ видъ на права линия, той се радва и следи, какво става съ него. Ако стръкътъ продължава да расте, той гледа, докога ще става растенето. Види ли, че растенето на правата линия спира и на стъблото се явяватъ разклонения, той пакъ се радва. Всѣко клонче крие въ себе си възможности за произвеждане на плодове. Рѣката, като права линия, е важна за човѣка. Дето минава, тя пои, оросява, разхлажда въздуха. Обаче, ако рѣката има притоци, воденичарьтъ ще има специфична радость: водата ще бжде по-буйна, по-бързо ще върти воденичното колело и повече брашно ще мели. Има нѣща въ живота, които на нѣкой хора причиняватъ специфична радость, а на други — специфична скърбь. Когато кръчмата е пълна съ посетители, кръчмарьтъ е радостенъ и доволенъ, а близкитѣ на ония, които пълнятъ кръчмата, скърбятъ и се смущаватъ. Отъ раздвояване на възгледитѣ, на чувствата въ човѣка се ражда понятието за моралъ. Днесъ всички хора се оплакватъ отъ противоречия. Една отъ причинитѣ за противоречията сж. специфичнитѣ идеи. Ето защо, задачата на новото възпитание се свежда къмъ премахване на специфичнитѣ идеи, а като ос
94 нова на живота да се поставятъ общитѣ идеи. Щомъ специфичнитѣ идеи създаватъ противоречия, тѣ трѣбва да се премахнатъ. Премахването имъ е въ зависимость отъ премахване на условията, които ги създаватъ. Ако влѣзете въ гора, въ която дърветата сж гжсто сѣти, виждате, че тѣ се стремятъ да растатъ нависоко. За да използува слънчевата свѣтлина, всѣко дърво се стреми да се издигне надъ друтитѣ, да не му прѣчатъ. Въ такава гора сжществува голѣмо състезание: всѣко дърво иска да се издигне нависоко, да надмине другитѣ. Искате ли да заставите дърветата да растатъ нашироко, посаждайте ги на голѣмо разстояние едно отъ друго, да не си прѣчатъ. Забелязано е, че дървета, които сж расли на свобода, непритѣснявани отъ други, нсѣкога сж по-дебели. Тѣ се развиватъ повече ва дебелина, отколкото на височина. Сжщото се забелязва и въ хората. Хора, които сж расли при стѣснителни условия, при ограничения, обикновено се стремятъ нагоре, затова сж високи. Колкото по-свободни и неограничени сж условията, при които се развиватъ, толкова повече се разширяватъ. Хора, които сж расли и развивали при благоприятни условия, растатъ повече на дебелина, отколкото на височина. Видите ли, че нѣкой човѣкъ се моли много, ще знаете, че условията на живота му сж неблагоприятни. Ако се моли малко, той живѣе при добри условия.
95 Мнозина питатъ, защо човѣкъ се моли. Естествено е човѣкъ да се моли, когато се намира при трудни, стѣснителни условия. Когато хората се молятъ много, това показва, че сж сѣти гжсто. Тѣ се молятъ, защото се намиратъ при вжтрешни стѣснителни условия. Срѣщате единъ гайдарджия, който надува гайдата. Вие се чудите, защо свири. Този човѣкъ надува гайдата, за да изкара прехраната си. Колкото повече я надува, толкова повече упражнява дарбата си и задоволява хората. Престане ли да надува гайдата, хлѣбътъ му се ограничава. Всички хора търсятъ хлѣбъ. Това е обща нужда на всички живи сжщества. Подъ думата „хлѣбъ“ разбирамъ храната, съ която живитѣ сжщества подържатъ живота си. По какъвъ начинъ ще изкаратъ прехраната си, това е другъ въпросъ. Всѣко сжщество намира спепифиченъ начинъ за изкарване на своята прехрана. Обаче, не се стремете да наложите своитѣ специфични идеи на другитѣ хора. Всѣки, който се е опиталъ да наложи своята специфична идея на другитѣ, всѣкога е причинилъ зло на себе си. Единъ младъ момъкъ се влюбилъ въ една красива, млада мома. Тѣ се сгодили и почти били предъ вѣнчило. Единъ день младиятъ момъкъ срещналъ единъ отъ своитѣ приятели и му казалъ: Знаешъ ли, че азъ съмъ годенъ за една млада, красива мома, много добра и умна. Ела съ мене въ дома й, да те запозная. Приятельтъ се съгласилъ. И два
96 мата отишли при младата мома. Голсникътъ запозналъ приятеля си съ своята годеница.Но какво станало отъ това запознаване'’ Приятельтъ се влюбилъ въ годеницата му, но скрилъ това въ себе си, никой да нс знае. Годепикътъ посещавалъ годеницата си, вр|.щал1. се у дома си, но забелязвалъ отъ нейна прана особено охлаждане. Следъ известно време тя вирнала пръстена му. Защо станало това, в той не знаелъ. Като срещналъ приятеля си, той се оплакалъ за нещастието, което го снолегѣло, но приятельтъ му се очудилъ и се направил)., че нищо не знае. Ако бѣше казалъ, че знае причината, и двамата щѣха да се хвана) ь за коситѣ. Следователно, имате ли нѣкаква специфична идея, не я сподѣляйте, докато не i е реализира. Колкото по-рѣдко сподѣляте своптѣ специфични идеи, толкова по-добре за васъ. Специфичнитѣ идеи и вѣрвания на човѣка не сж Божествени. Тѣ сами по себе си отпадатъ. Ако днесъ се възхищавашъ отъ една специфична идея, ще дойде день, когато ще се разочаровашъ и ще се чудишъ, какъ е могла тая идея да те въодушевява. Днесъ четешъ една книга, възхищавашъ се отъ нея, но следъ време памирашъ, че е обикновена. Това зависи отъ възрастьта. Не разчитайте на идеи, които се мѣнятъ. Ако нѣкой идеи сж ви възхищавали на младини, но сте запазили възхищението си отъ тѣхъ и на старини, тѣ сж Боже
97 ствени. На такива идеи всѣкога можете да разчитате. Като ученици, вие трѣбва да си давате отчетъ за вашитѣ състояния. Дали сте радостенъ или скърбенъ, разположенъ или неразположенъ, вие трѣбва да знаете причипитѣ за тия състояния. Ще каже нѣкой, че боледува, защото е грѣшенъ. Това не е обяснение. И праведниятъ боледува и страда. И Христосъ е страдалъ. И Той е плакалъ. Ще кажете, че само малодушниятъ плаче. Христосъ малодушенъ ли бѣше? Кжде прояви Той малодушие? Вѣрно е, че малодушнитѣ плачатъ, но и герои плачатъ. Природата е предвидила сълзитѣ за нѣщо разумно. Съ тѣхъ тя мие очитѣ. Много хора плачатъ, дето трѣбва и не трѣбва. Това е излишно изразходване на сълзитѣ. Ако знае, кога и какъ да употрѣбява сълзитѣ си, съ тѣхъ човѣкъ би се освободилъ отъ страданието. Една сълза, пролѣта на време, е въ състояние да отнеме отъ човѣка и най-голѣмото страдание. Който знае, какъ да употрѣбява сълзитѣ си, той се мие съ тѣхъ отвжтре, а не отвънъ. Когато не може да разбере страданието, човѣкъ плаче усилено. Той прилича на пукната тржба, която се нуждае отъ външна иомощь. Външната помощь, или външната утеха не разрешава въпроса. Временно тржбата ще се замаже, кранътъ ще се затвори, но причината на страданието все още сжществува. 71жато човѣкъ не си обясни причината на страданието, плачътъ всѣкога ще сжществува. 7
98 Плачътъ се е явилъ още съ първото ограничение, което човѣкъ е преживѣлъ на земята. Ограничението е причина за скръбьта. Колкото по-голѣмо е ограничението, толкова по-голѣма е скръбьта. Ограниченията пъкъ се дължатъ на специфичнитѣ човѣшки идеи. Следователно, специфичнитѣ идеи не трѣбва да надминаватъ общитѣ. Докато едно дърво се развива нормално, то дава нормално плодъ и всичко върви добре. Ако се разклони чрезмѣрно, ако даде цвѣтъ повече, отколкото трѣбва, и плодътъ ще бжде много, но дървото ще се изтощи. Даде ли човѣкъ ходъ на много специфични идеи въ себе си, той измѣня естествения порядъкъ на нѣщата и започва да страда. За да не страда, преди всичко човѣкъ трѣбва да изпълни Божествения планъ на нѣщата, а следъ това да дойде до специфичнитѣ идеи. Човѣкъ може да приложи специфичнитѣ идеи въ живота си. само следъ като е научилъ общитѣ закони и правила, по които се развиватъ нѣщата. Какъ можешъ да шиешъ модерни дрехи и обуща, ако не си научилъ общитѣ правила на кроежъ и шиене? Щомъ научишъ общитѣ правила за шиене, тогава свободно ще пристжпишъ къмъ отклоненията отъ тия правила, къмъ модернитѣ дрехи и обуща, къмъ специфичнитѣ идеи. Пристжпишъ ли преждевременно къмъ специфичното, покажешъ ли се предъ хората, че си по-добъръ, по-ученъ, отколкото си въ действителность, веднага ще те подложатъ на изпитъ. Не из
99 държишъ ли изпита, самъ се излагашъ. Нѣкой се представя за много ученъ, а като се намѣри всрѣдъ природата, не познава скалитѣ, не познава растенията. Каквото го запитатъ, нищо не знае. Това не е никаква ученость. Сегашнитѣ хора се намиратъ при благоприятни условия да учатъ. Тѣ трѣбва да се изучаватъ, както изучаватъ земята. На човѣка е дадена глава, да разполага съ нея, да се ползува отъ нейнитѣ сили. Той има мозъкъ, сърдце, ржце, крака, очи, уши, които трѣбва да използува като елементи, като пособия за работа. Човѣкъ е книга, която първо той трѣбва да чете и изучава. Малцина четатъ книгата на своя животъ. Тази е причината, поради която хората не се познаватъ. Като не се познаватъ, тѣ ходятъ при врачки, при учени хора, да имъ говорятъ за миналото и бждещето. Миналото, настоящето и бждещето е въ ржката на самия човѣкъ. Той трѣбва да отвори книгата си и да чете — нищо повече. Ще кажете, че нѣмате интуиция, съ която да познавате хората. Интуицията е Божествено чувство. Който познава общитѣ идеи и се ржжови отъ тѣхъ, той има интуиция. Ще дойде нѣкой да ме пита, добъръ човѣкъ ли е. Това е специфична идея, а не обща. На специфичнитѣ идеи не може да се отговаря. Ако азъ кажа, че е добъръ, другъ ще каже, че не е добъръ. Защо? Защото понятието за добро днесъ е специфично. Въ всички сцецифични идеи има подценяване или надценяване. Обаче, има и обща идея за
100 доброто. Споредъ тази идея, казвамъ: Всѣка чешма, всѣки изворъ, които не преставатъ да даватъ отъ своето изобилие, сж добри; всѣко перо, което не престава да пише, е добро; всѣки човѣкъ, който, отъ рождението си до края на своя животъ, не е казалъ една лоша или обидна дума, е добъръ. Всичко, което не издържа на тия условия, се отнася къмъ специфичното добро. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нѣща, на които да разчитатъ. Може да се разчита само на общитѣ идеи, а не на специфичнитѣ. Човѣкъ може да разчита на общата вѣра, на общото знание, на общата любовь, които сж вложени дълбоко въ душата му. Общитѣ идеи сж като вѣковни дървета, които никакъвъ вѣтъръ, никаква буря не може да разклати. Само на такава вѣра човѣкъ може да уповава. Дойдете ли до специфичнитѣ идеи, всѣки може да ви разклати. Човѣкъ съ специфична вѣра се колебае и отъ най-слабия вѣтрецъ. Христосъ казва: „Всѣко дърво, което Отецъ ми не е насадилъ, ще се изкорени“. Това се отнася до специфичнитѣ идеи. „И всѣко дърво, което Отецъ ми е насадилъ, ще цъвне, ще върже и плодъ ще даде“. Това има отношение къмъ общитѣ идеи. И специфичнитѣ идеи иматъ мѣсто въ живота, но тѣ сж второстепенни. На първо мѣсто стоятъ общитѣ идеи. Тѣ сж посадени още при създаване на свѣта. Специфичнитѣ идеи сега се посаждатъ
101 отъ хората. Тѣ нѣматъ устойчивъ коренъ, и всѣки вѣтъръ може да ги разклати. Като знаете това, не жертвувайте Божественото за човѣшкото. Кое е Божествено? Божественото е общо за всички хора и е валидно за всички времена и епохи. Запримѣръ, свѣтлината, въздухътъ, водата и храната сж. общи идеи, общи блага за всички живи сжщества безъ изключение. Разликата седи само въ начина на използуването имъ. Силата на човѣка зависи отъ правилното дишане. Да знае човѣкъ какъ да диша, това значи, да владѣе законитѣ на дишането. Заслужва човѣкъ да посвети цѣлъ животъ, за да се научи да диша правилно. Болеститѣ, страданията, неуспѣхитѣ въ човѣшкия животъ се дължатъ на неправилното дишане. Когато се научите да дишате правилно, всичкитѣ ви работи ще се наредятъ добре. Правилното дишане е свързано съ правата мисъль. Който диша правилно, той мисли право. Когато човѣкъ мисли право, работитѣ му всѣкога се нареждатъ добре. Ще ви приведа единъ примѣръ, съ който ще изясня, какво представя общата идея и какво — специфичната. Въ кантората на единъ банкеръ влиза старъ, пригърбенъ, слабъ дѣдо, да иска нѣкаква помощь. Банкерътъ веднага се обръща къмъ него и му казва: Дѣдо, другъ пжть ела. Сега съмъ заетъ, нѣмамъ време да се занимавамъ съ тебе. Дѣдото се замисля малко и следъ единъ моментъ сваля маската отъ лицето си. Предъ банкера застава млада,