Доброто оръжие

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Доброто оръжие", 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1939 г. Второ издание, 1994 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
ДОБРОТО ОРЖЖИЕ ЛЕКЦИИ НА ОБЩИЯ ОКУЛТЕНЪ. КЛАСЪ НА УЧЕНИЦИТЕ •ОТЪ ВСЕМИРНОТО ББЛО БРАТСТВО IX ГОДИНА 1929-1930 г. ТОМЪ 111. СОФИЯ 19 3 9
Доброто оржжие Размишление върху мира. Ще прочета 75. Псаломъ. „Не възвишавайте рогъ.“ (— 4 ст.). „Не подигайте нависоко рога си“. (—5ст.). Какво представя рогътъ въ цитиранитѣ стихове? Рогътъ е срѣдство за защита. Волътъ знае цената на рога повече отъ човѣка. Що се отнася до рога, волътъ има думата. Човѣкъ за какво има думата? Човѣкъ трѣбва да познава любовьта, а въ сжщность той едва е започналъ да я изучава. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, за мждростьта, за истината, за доброто, безъ да сж. проникнали въ дълбочината на тия понятия. Да познава човѣкъ любовьта, това значи, да знае, че има майка, която го е родила. Да познава човѣкъ мждростьта, това значи, да знае, че има баща, който е работилъ за него, да го отгледа и изучи. Да познава човѣкъ доброто въ свѣта, това значи, да знае, че има основа въ живота си, върху която може да стжпва. Доброто е начало на живота, т. е. раждане. Ако не развива доброто въ себе си, човѣкъ не може да прояви любовьта си, защото майката на живота е вложила качествата си въ доброто. И мждростьта, т. е. бащата на живота е вложилъ своитѣ качества въ доброто.
4 Следователно, докато не се роди, човѣкъ не може да говори нито за любовьта, нито за мждростьта. Дойде ли до истината, човѣкъ трѣбва да гледа на нея като на свой братъ. Истината, братътъ на човѣчеството, иде да го освободи отъ заблужденията му. Безъ истината човѣкъ остава въ ограничителнитѣ условия на живота. Тъй щото, ако човѣкъ въ любовьта не намѣри своята майка, въ мждростьта — своя баща, въ истината — своя братъ и въ доброто — своята сестра, той не е разбралъ смисъла на живота. Като не разбира смисъла на живота, човѣкъ казва, че щомъ се е родилъ на земята, нищо друго не му остава, освенъ да умре. Това е неразбиране на живота, на принципитѣ, които действуватъ въ него. Който е роденъ въ доброто, той никога не умира. Щомъ излѣзе отъ закона на доброто, той непременно ще умре. Да изгуби човѣкъ доброто въ себе си, това значи, да се изложи на закона на смъртьта, т. е. на закона на промѣнитѣ. Като влиза въ живота, човѣкъ се натъква на числата и започва да брои: едно, две, три и т. н. Какво представя единицата? Проста величина ли е единицата, или сложна? Отъ колко части е съставена тя? Това точно не може да се опредѣли. Запримѣръ, пръстътъ, като единица, е съставенъ отъ три части, отъ три фаланги. Ако говорите за ржката като единица, тя е съставена отъ нѣколко части: петь пръста по три единици, правятъ 15 части. Числото 15 е число на промѣни, на разклащане,
5 на разколебаване основитѣ на нѣщата. Когато пияницата попадне въ числото 15, основитѣ на неговото пиянство започватъ да се разколебаватъ. Много причини сж действували въ живота му, за да стане пияница. Кои сж тия причини? Като погледне къмъ червения цвѣтъ на виното, очитѣ му ставатъ причина да се събуди желание въ него да пие. Следъ това на помощь иде дѣсната ржка, която подава чашата да се напълни. Следъ това иде разсъждението: Червениятъ цвѣтъ е цвѣтъ на животъ и сила. Ще възприема този цвѣтъ въ себе си, да стана смѣлъ и решителенъ. Наистина, като изгуби разположението на духа си, човѣкъ започва да се стреми къмъ чаша, пълна съ вино. Щомъ изпие една—две чаши, разположението му се възстановява. Ако пие повече, главата му увисва надолу, като узрѣлъ плодъ, следъ което заспива. Кога заспива човѣкъ? Когато не може да преодолѣе известно напрежение. Кой не е изпитвалъ напрежение? Да заспи човѣкъ, това не значи, че е пилъ. Заспиването е процесъ, подобенъ на изгубване на съзнание. Когато известно преживяване, или болезнено състояние стане много тежко, човѣкъ трѣбва да заспи, или да изгуби съзнанието си, да понася полесно. И тъй, като говоримъ за числата, ние ги разглеждаме като цѣли и дробни. Дробнитѣ числа се получаватъ при дѣление на единицата на десеть, или на произволно число равни части. Ако единицата се дѣли на десеть ра
вни части, получаваме десетични дроби. Ако я дѣлимъ на повече, или на по-малко части отъ десеть, получаваме прости дроби. Всѣки пръстъ, запримѣръ, е раздѣленъ на три части. Едната часть представя Божествения свѣтъ, втората — духовния, а третата — физическия. Съ други думи казано: едната фаланга представя свѣта на формитѣ, втората — съдържанието на нѣщата, а третата — тѣхния смисълъ. Ако познава формата, съдържанието и смисъла на нѣщата, човѣкъ никога не би си позволилъ да критикува. Щомъ не критикува, той ще бжде свободенъ отъ всѣкакви противоречия. Човѣкъ има право да критикува, да разглежда нѣщата и да се произнася за тѣхъ, ако еж човѣшки. Дойде ли до Божественото, той нѣма думата. Ако си позволи да критикува Божественото, преди всичко той критикува себе си. При това положение той нищо не може да постигне. Сега, да се върнемъ къмъ числата. Всѣко число представя форма, съдържание и смисълъ на нѣщо. Искашъ ли да се ползувашъ отъ известно число, ти трѣбва да знаешъ, каква е неговата форма, какво е съдържанието му и какъвъ смисълъ крие въ себе си. Не знае ли скрититѣ сили на числата, човѣкъ може да си създаде редъ нещастия. Запримѣръ, ако нѣкой не знае, каква сила се крие въ старото вино, може да пие отъ него и да се напие. Като го пие често, той може да си създаде лошъ навикъ, съ който мжчно
7 ще се справи. Не е лесно човѣкъ да се освободи отъ силата, която се крие въ лошитѣ навици. Срѣщате нѣкой човѣкъ, казвате му една дума, която веднага произвежда силна реакция въ него. Защо? Този човѣкъ има взривни вещества въ себе си, които лесно експлодиратъ. Той е избухливъ човѣкъ. Той не е виновенъ за това—такова число съдържа въ себе си. Достатъчно е да драснете клечка кибритъ, за да се възпламени избухливото вещество въ него, а заедно съ това и вие да хвръкнете въ въздуха. Разумниятъ човѣкъ, който има будно съзнание, никога не предизвиква ненавременни реакции. Той знае, какъ и кога да бута. Ако има предъ видъ да произвежда реакция, той ще я произведе тогава, когато може да я използува за свършването на нѣкаква разумна работа. Езикътъ на човѣка е складъ отъ експлозиви. Драсне ли невнимателно клечката, подхвърли ли я небрежно нѣкжде, човѣкъ се натъква на голѣми нещастия. Кибритенитѣ клечки не сж нищо друго, освенъ думи, съ които човѣкъ си служи. Едни отъ тѣхъ лесно •се запалватъ и произвеждатъ взривъ. Други пъкъ не се палятъ лесно, вследствие на което не произвеждатъ никаква реакция въ човѣка. Трети видъ клечки сж тия, които по естество сж незапалими. Като знаете силата на словото, вие трѣбва да бждете внимателни, да избирате думитѣ, съ които си служите. Нѣкоя майка е недоволна отъ детето си и постоянно му се кара, заканва му се и най-после го проклина.
8 Не се минава много време, и клетвата постига детето. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бжде внимателенъ и въ думитѣ, и въ мислитѣ, и въчувствата, съ които си служи. Благодарете, че всѣка дума, всѣка мисъль и всѣко чувство не се хващатъ. Благодарете, че всѣка клечка кибритъ не се запалва. Ако всѣка клечка кибритъ би могла да се запали, свѣтътъ би се унищожилъ. Дойде ли това време, ние казваме, че е дошълъ краятъ на свѣта. Ако човѣкъ пали по сто клечки на день, знаете ли, каква енергия би произвелъ въ себе си? Изобщо, ако всѣки день човѣкъ драска по една клечка въ мозъка си, за да произведе свѣтлина, въ една година най-много той би произвелъ грамадно количество енергия. Съвременнитѣ хора се разрушаватъ отъ чрезмѣрно палене на клечки. Не знаете ли по колко клечки трѣбва всѣки моментъ да палите, сждебниятъ приета въ ще дойде да ви глоби. Ще кажете, че сте свободни да палите, колкото клечки искате. Дали сте свободни, или не, това е другъ въпросъ. Важно е, че за всѣки даденъ случай човѣкъ трѣбва да пали само толкова клечки, колкото е необходимо. Каквото прави, човѣкъ трѣбва да бжде отговоренъ за дѣлата си. Въ ума на нѣкой човѣкъ влѣзе едно малко съмнение, и той бърза да запали всички мозъчни клетки, да вижда добре. Не е позволено да се изразходва много енергия за едно малко съмнение. Ако срещнете единъ ангелъ, заслужва да направите голѣмо освѣтление,
9да го разгледате отъ всички страни. Но за едно съмнение, за една дреболия не е позволено да се изразходватъ грамадни количества, енергия. Следователно, иска ли да хармонизира силитѣ на своя мозъкъ, човѣкъ трѣбва да допуща въ ума си само възвишени и чисти мисли. За такива мисли заслужва човѣкъ да изразходва енергия. Тѣ подигатъ духа му и го правятъ мощенъ. Като живѣе по този начинъ, човѣкъ дава възможность на всички клетки въ себе си да се развиватъ добре. Като живѣе, той трѣбва да се отнася съ уважение и почитание къмъ клеткитѣ си, като къмъ разумни същества. Спазва ли това правило, той ще бъде вътрешно силенъ. Свѣтътъ днесъ се нуждае отъ силни и разумни хора. За да бъде разуменъ и силенъ, човѣкъ трѣбва да се ръководи въ живота си отъ принципитѣ на любовьта, на мъдростьта, на истината, на правдата и на добродетельта. Тѣзи принципи трѣбва да служатъ на човѣка за оръжия, съ които да се защищава. На което поле да се намира, човѣкъ се нуждае отъ отбранителни срѣдства. Когато изпраща своитѣ поданици на бойното поле, държавата ги въоръжава съ пушки и топове. Войницитѣ насочватъ тия оръжия срещу своитѣ неприятели, да се бранятъ отъ тѣхъ. Ако на стария човѣкъ дадатъ пушка въ ръка, той ще се откаже отъ нея, подъ предлогъ, че е неспособенъ за война. Ако на младия дадатъ пушка въ ръка, той щея вземе. Какво ще каже стариятъ, ако въ ръ
10 цетѣ му турятъ основнитѣ принципи на живота и го заставятъ да се брани съ тѣхъ? Трѣбва ли пакъ да се оправдава съ своята старость? Дали е старъ, или младъ, човѣкъ трѣбва да бжде смѣлъ, да се сражава съ злото. Дойде ли злото срещу васъ. не го нападайте, но само се отбранявайте. За да се пазите отъ злото, да не ви побеждава, вие трѣбва да държите въ ржцетѣ си мощно оржжие. Кое е мощното оржжие срещу злото? Казано е въ Писанието: „Възлюбилъ си истината въ човѣка“. Значи, истината се намира въ човѣка. Ето защо, нападне ли ви злото, кажете си следната формула: „Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Азъ съмъ добро. Азъ съмъ истина“. Тази формула ще ви послужи при всички нещастия, противоречия и злини въ живота ви. Доброто е една отъ проявитѣ на Битието, съ която можете да се защищавате отъ всѣкакво зло. Злото носи въ себе си сили, противоположни на любовьта, на мждростьта, на истината и на доброто, вследствие на което става неутрализиране на тия сили. Човѣкъ може да живѣе съзнателно дотолкова, доколкото проявява доброто и истината, които сж вложени въ него. Какво представятъ доброто и злото въ свѣта? Доброто и злото сж два ключа съ различни служби. Доброто е ключъ, който отваря всички врати къмъ чистия, свѣтълъ и възвишенъ животъ. Злото е ключъ, който затваря всички врати къмъ възвишения, свѣтълъ жи
11 -вотъ. Доброто внася свѣтлина въ човѣшкото съзнание, а злото води къмъ тъмнина. Следователно, който не ходи въ доброто и въ истината, той е въ тъмнина. Защо? Защото е изгубилъ ключа на свѣтлината. Дето е свѣтлината, тамъ е животътъ, тамъ е знанието. Дето е животътъ, тамъ е и любовьта. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Който има любовь въ себе си, той проявява волята си, благодарение на което може да постигне всичко, което желае. Човѣкъ е направилъ и прави най-велики и славни подвизи въ любовьта. Изгуби ли любовьта си, той нищо не може да постигне. Любовьта дава импулсъ, потикъ въ живота на човѣка. Любовьта е колективенъ актъ, а не единиченъ. Цѣлата природа взима участие въ любовьта. Като се влюби въ нѣкого, човѣкъ мисли, че само той изявява любовьта си. Той не подозира, че всички живи сжщества отправятъ любовьта си къмъ неговия възлюбенъ, или къмъ неговата възлюбена. Когато се влюби въ нѣкой ангелъ, човѣкъ пожелава да отиде при него. Да отиде при ангела, т. е. при своя възлюбенъ, това значи, да замине за другия свѣтъ. Като не знаятъ, защо е заминалъ за другия свѣтъ, хората казватъ, че този човѣкъ е умрѣлъ. Когато видите, че нѣкой човѣкъ заминава за другия свѣтъ доброволно, ще знаете, че той отива при своя възлюбенъ, въ другия свѣтъ. Не умира ли доброволно, ще знаете, че възлюбениятъ му е на земята. Той
12 временно се раздѣля съ него, вследствие на1 което страда. И тъй, говорите ли за любовьта, ще знаете, че тя е творчески актъ, въ който цѣлата природа взима участие. Който истински люби, той излива любовьта си въ пѣсень и музика. Ако нѣкой люби и плаче, ще знаете, че той не е намѣрилъ своя възлюбенъ, или своята възлюбена. Той е попадналъ на слугата, или наслугинята на любовьта, вследствие на което е останалъ много изненаданъ и огорченъ. Като слиза на земята, човѣшкиятъ духъ иска да намѣри своята възлюбена, но остава излъганъ. Защо? Защото се вижда облѣченъ и заробенъ отъ материята. Материята го обгръща добре въ себе си, като въ дреха, и му казва: Сега ще влѣзешъ въ живота на земята да учишъ. Изненаданъ отъ условията, човѣкъ започва да плаче. Тази е причината поради която, при раждането си още детето заплаква. Добре е човѣкъ вѣчно да търси своя възлюбенъ. Съвременнитѣ хора наричатъ влюбенитѣ смахнати, но тѣ се лъжатъ. Истински влюбени сж. светията, мистикътъ, учениятъ, богатиятъ. Тѣ сж концентрирани въ мисъльта си и непрестанно се стремятъ да постигнатъ своя възвишенъ идеалъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, стремятъ се къмъ нея, но, като я придобиятъ, не могатъ да я задържатъ за дълго време. Защо? Защото любовьта вирѣе само въ чистота. Наруши ли човѣкъ чистотата на своитѣ мисли, чувства и действия, любовьта моментал
13 но го напуща. Дойде ли нѣкакво изкушение, за да запазите любовьта си, изговорете тихо въ себе си формулата: Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Азъ съмъ добро. Азъ съмъ истина. Затова е казаво въ Писанието: „Побеждавайте злото съ добро, а лъжата съ истина“. Дайте пжть на Бога въ себе си, Той да прояви своята Любовь и Мждрость. Не дадете ли пжть на великата Любовь въ себе си, ще видите, че това, което наричате любовь, не е нищо друго, освенъ любовна каша. Любовната каша на хората е стариятъ животъ, а великата Любовь е новиятъ животъ. Човѣкъ не трѣбва да прави компромисъ съ новото. Той трѣбва да постави старото за почва, а съ новото да гради. Новиятъ животъ е животъ на изобилие. Любовьта ражда изобилието. Да живѣете въ изобилие, това значи, да живѣете при Вѣчния Изворъ, отдето можете да черпите, колкото искате. Като ученици, вие трѣбва да имате права мисъль, прави чувства и прави действия. Какво сте били въ миналото, какви ще сте въ бждеще, това не е важно. Какво сте въ настоящия моментъ, това е важно. Щомъ се намѣрите въ известно противоречие, кажете си: Азъ съмъ добро. Азъ съмъ истина. Щомъ сте добро и истина, вие трѣбва да проявявате живота на доброто и на истината. Като съзнавате това, вие всѣкога ще можете да палите своя огънь, както и огъня на своитѣ ближни. Достатъчно е да запалите една отъ своитѣ
14 клечки, за да запалите своя огънь. Така постлшватъ и ангелитѣ. Съ своята любовь, съ своята свѣтла мисъль тѣ палятъ слънцето, на чиито лжчи ние се грѣемъ. Ако ангелитѣ не палятъ слънцето, хората щѣха да живѣятъ въ вѣченъ мракъ. Тогава тѣ щѣха да разбератъ, какво представя тѣхната мисъль. Мисъль, която не може да освѣтява пжтя на човѣка, не е още истинска мисъль. Нѣкога и земята е била свѣтла като слънцето, но като я населили, съ своя животъ хората постепенно я изгасвали, докато най-после я обърнали въ тъмно тѣло. Разликата между ангела и човѣка се заключава въ това, че ангелътъ пали огъня, а човѣкъ го гаси. Кой човѣкъ не се оплаква, че е загасилъ своитѣ свѣтли мисли? Мине ли нѣкоя свѣтла мисъль презъ ума му, или нѣкое свѣтло чувство презъ сърдцето му, той казва: Не е време сега за свѣтли мисли и чувства. Не е време още за свѣтли и благородни постжпки. Днесъ изгаси една свѣтла мисъль въ ума си, утре изгаси едно свѣтло чувство въ сърдцето си, докато най-после стане тъменъ като земята и започне да страда за изгубеното щастие. Това сж фигури на речьта, които трѣбва да превеждате, да ви станатъ ясни. Настанало е време, когато всѣка мисъль, всѣко чувствои всѣка постжпка трѣбва да се превърнатъ въ запалена свѣщь, която никога да не изгаря. Когато дойде това време, свѣтлината на слънцето ще стане седемь пжти по-ярка отъ се
15 гашната. Причината за това ще се крие въ мислитѣ на бждещитѣ хора. Съ свѣтлината на своитѣ мисли тѣ ще увеличаватъ свѣтлината на слънцето. Който погледне къмъ земята, ще види, че тя свѣти, като слънце. Отдалечъ ще изглежда, че земята гори. Невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ хората дотолкова, доколкото излиза свѣтлина отъ умоветѣ имъ. Колко! о по-силна е свѣтлината имъ, толкова по-голѣмъ е интересътъ на разумнитѣ сжщества къмъ тѣхъ. Дето има мисъль, тамъ има свѣтлина. При това положение виждаме, че животътъ на хората заслужва интересъ и внимание. • И тъй, искате ли да се справяте съ мжчнотиитѣ, нещастията и противоречията въ живота си, прилагайте дадената ви формула, било въ единствено, било въ множествено число. Кажете си: Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Ние сме добро. Ние сме истина. Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите, какви резултати ще имате. Дали сте гладенъ, боленъ, слабъ, произнасяйте формулата смѣло, безъ колебание. Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла й. Мисли за Бога, за ближния си и ще намѣришъ своето благо. Мислишъ ли първо за своето лично благо, ти ще станешъ нещастенъ. Богъ е предвидилъ твоето благо, нѣма защо да мислишъ за себе си. Когато ви канятъ на гости, въ дома на нѣкой графъ или князъ, трѣбва ли вие да носите хлѣба си ? Той е предвидилъ всичко, което е необходимо
16 за вашето гостуване при него. Следователно, отидете ли при Бога, ще се облѣчете съ найхубавитѣ си дрехи, но хлѣбъ нѣма да носите. Богъ е предвидилъ всичко, което е нужно за васъ. Докато мисли, какво ще яде, какъ ще се облича, какъ ще свърши живота си, човѣкъ е робъ на условията. Едно се иска отъ човѣка—работа. Като работи, всичко ще му се даде. Ползувайте се отъ формулата, която днесъ ви дадохъ, при всички трудни случаи на живота си. Произнасяйте я съ всичкото уважение и почитание. Дръжте тази формула въ ума си като добро оржжие, съ което можете да се защищавате. Ако държите оржжието си чисто, каквото желаете, можете да постигнете. Оставите ли го да ръждяса, други ще го взематъ отъ ржцетѣ ви. Щомъ изгубите оржжието си, съ него заедно ще изгубите и свободата си. Човѣкъ е дотолкова свободенъ, доколкото носи въ себе си оржжие, на което разчита при всички трудни моменти въ живота си. Свободенъ човѣкъ е онзи, който признава Бога за Любовь, за Мждрость, а себе си за добро, за истина. Дойде ли до това съзнание, човѣкъ е придобилъ онази свобода, която търси. — Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. .Ние сме добро. Ние сме истина. 35. Лекция отъ Учителя, държана на 23 априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
Положително знание Ще прочета часть отъ началото и края на 119. Псаломъ. „Блажени, които сж. непорочни въ пжтя си. (Алефъ — 1 ст.). Всѣко нѣщо въ началото си е непорочно. ,„Които ходятъ въ закона на Господа“. (— 1 ст.). „Блажени, които пазятъ свидетелствата Му, и търсятъ Го съ все сърдце“. (— 5 ст.). Въ първо време човѣкъ търси знанието, но като го намѣри, престава да търси. Така и децата, въ първо време търсятъ знанието, но като станатъ възрастни, преставатъ да го ценятъ и, вмѣсто да се подигнатъ отъ него, тѣ се възгордяватъ. Ако не може да използува знанието, както трѣбва, човѣкъ се възгордява, а гордостьта покваря човѣшката душа. „Тогазъ нѣма да се посрамя, когато погледна всичкитѣ Твои заповѣди“. (— 6 ст.). Кога човѣкъ се срамува? Когато е нарушилъ нѣщо. Щомъ изпълнява Божиитѣ заповѣди, той не се срамува. „Да приближи викането ми предъ Тебе Господи“ (Тавъ. — 169 ст.). Днесъ всички хора викатъ къмъ Господа; децата викатъ предъ Господа; генералътъ, който води стотици хора на полесражението, вика къмъ Господа. Дока2
18 то не е влѣзълъ въ сражение, генералътъ заповѣдва, обикаля фронта. Щомъ преживѣе нѣкаква авария, всички започватъ да бѣгатъ. Мине ли катастрофата, ново настъпление, ново викане предъ Господа. „Избави ме споредъ Словото Си“. (—170 ст.). Всички хора, грѣшни и праведни, искатъ избавление. Защо и праведниятъ вика къмъ Господа за избавление? Защото не е много силенъ. Има нѣщо страшно въ свѣта, отъ което и праведниятъ иска да се избави. Той се обръща къмъ Господа да го избави. Защо идатъ страданията въ свѣта? Страданията се явяватъ като методъ за развиване на мекота въ човѣка. Въ човѣшкото естествоима нѣщо грубо, което трѣбва да се смекчи. Колкото рѣзка и груба да е гамата, въ която даденъ човѣкъ живѣе, тя е необходима за самия него; влѣзе ли въ отношение съ хората, този човѣкъ трѣбва да прояви известна мекота. За да прояви мекотата си, нужни сж страдания. Той трѣбва да прави редъ отстъпления въ себе си, докато прояви онази мекота, свойствена на Божествената любовь. Само при голѣми страдания човѣкъ може да прояви мощьта на своя духъ. Съвременнитѣ хора, мъже и жени, сж силни въ мжжкия принципъ. Колкото повече се засилва мжжкиятъ, грубиятъ принципъ въ човѣка, толкова повече лицето му се покрива съ косми. Космитѣ, съ които е покрито тѣлото на животнитѣ, говорятъ за голѣмата имъ
19 грубость. Чрезъ страданието космитѣ постепенно отпадатъ, за да се прояви мекиятъ принципъ. Нѣкой хора се показватъ външно меки, разположени, усмихнати, но задъ усмивката имъ се крие нѣщо кисело и горчиво. Достатъчно е да ги засегнете малко, за да се прояви тѣхната грубость. Киселиятъ, гбрчивиятъ елементъ не влиза въ човѣшкото съзнание. Той е външенъ дисонансъ, какъвто срѣщаме при съчетанието на известни тонове. Ако двама души изпѣятъ тона do, непременно ще има известно различие въ тембъра, въ силата, въ чистотата. Изобщо, тоноветѣ се различаватъ единъ отъ другъ по броя на трептенията. Както тоноветѣ се различаватъ по броя на трептенията, така и числата се различаватъ по енергията. Представете си, че получавате отъ трима души по четири лева, или отъ двама души по шесть лева. Въ двата случая получавате числото 12, но отъ различни числа. Числото три е пасивно число, число на равновесие, а четири е активно число. Тройката представя детето — синътъ или дъщерята, а четворката — майката или бащата. Ако синътъ и бащата, или дъщерята и майката работятъ заедно, какво ще създадатъ? Ако умножите числата 2X3 — 6, ще имате двойката — бабата и тройката—внукътъ. Когато бабата и внукътъ работятъ заедно, ще се получи числото шесть — произведение. Коя работа ще бжде по-резултатна, тази на бабата и внука, или на бащата и сина? Кой резултатъ ще бжде по-мо
20 щенъ: този, който се получава отъ 3 ч 4 или отъ 2X6? Мислете върху съчетанията на числата, да проникнете въ тѣхния смисълъ, въ тѣхната философия. Както външниятъ и вжтрешниятъ животъ на човѣка предполагатъ известна философия, така и въ отношенията на числата има известна философия, която трѣбва да се изучава. Следователно, дойде ли до философията на своя вжтрешенъ животъ, човѣкъ трѣбва да наблюдава, какви еж мислитѣ и чувствата му презъ различнитѣ часове на деня, въ зависимость отъ изгрѣването и залѣзването на слънцето. Ако следи мислитѣ и чувствата си, човѣкъ ще забележи, че сутринь тѣ иматъ единъ характеръ; на обѣдъ, когато слънцето се намира въ зенита — другъ характеръ и вечерь — при залѣзване на слънцето—трети. Изгрѣвътъ внася въ човѣка едно нѣщо, а залѣзътъ — друго. При изгрѣвъ слънце човѣкъ изпитва радость; при залѣзъ слънце — скръбь. Изгрѣвътъ може да се уподоби на радость, залѣзътъ — на скръбь. Кои сж причинитѣ, поради които изгрѣването на слънцето прави човѣка радостенъ, а залѣзването — скърбенъ? Когато се качва по планински върхове, човѣкъ става радостенъ; когато слиза въ долини, той става скърбенъ. Човѣкъ е подложенъ на различни промѣни, резултатъ на различни причини. Не само човѣкъ, но всички тѣла претърпѣватъ промѣни. Ако вземете прѣсно, току-що издоено млѣко, и
21 започнете да го удряте, следъ половинъ часъ то ще се превърне на масло. Като отдѣлите маслото, ще остане мътеница. Мжтеницата е млѣко, отъ което е отнето маслото. Когато човѣкъ се оплаква, че е изгубилъ нѣщо отъ себе си, той мяза на млѣко, отъ което е извадено маслото. Кой вади маслото отъ човѣка? Страданията. Тѣ не сж нищо друго, освенъ буталната, съ която биятъ млѣкото, докато извадятъ маслото отъ него. Ако остане само мжтеницата, човѣкъ започва да страда, че е изгубилъ любовьта, радостьта, разположението на духа си и т. н. Срѣщате единъ човѣкъ разположенъ, любезенъ. На другия день го виждате неразположенъ, скърбень. Защо? Очукали го, обрали маслото му и оставили само мжтеницата. Въ това отношение нѣкои хора приличатъ на скж перника на Молиера, който се оплаквалъ, че го обрали. Кой го обралъ ? Всички хора, цѣлиятъ свѣтъ го е обралъ. Мнозина казватъ, че всички хора сж лоши, че цѣлиятъ свѣтъ е лошъ. Това сж разсжжденията на Молиеровия скжперникъ. Съ такива разсжждения нищо не се постига. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да знае опредѣлено, защо се радва и защо скърби, защо обича и защо мрази, кой го обича и кой не го обича. Само по този начинъ той ще дойде до вжтрешната наука на живота. За да се домогне до вжтрешната наука на живота, човѣкъ трѣбва да бжде свободенъ. Може ли да се нарече свободно магарето, което има юларъ на главата си, и господарьтъ
22 му всѣки моментъ го тегли за юларя? Колкото е свободно магарето отъ юларя си, толкова е свободенъ и човѣкъ. Седи човѣкъ и мисли, какво да направи, какъ да се прояви, да се прочуе, да стане знатенъ. Обаче, като рече да се прояви, вижда, че не е свободенъ. Защо? Юларъ има на главата си, не може да се освободи отъ него. Силенъ човѣкъ е онзи, който нѣма юларъ на главата си, т. е. който не е вързанъ. Вържатъ ли го веднъжъ, той е изгубилъ свободата си. Като вързанъ, нищо друго не му остава, освенъ да учи. За да се освободи отъ юларя си, човѣкъ трѣбва да приложи закона на смаляването. Веднъжъ Буда направилъ една погрѣшка, за която се измжчилъ много. Той ималъ будно съзнание, вследствие на което виждалъ и най-малкитѣ си погрѣшки. Единъ день, когато билъ въ добро разположение на духа', той легналъ подъ едно дърво да си почине. Въ това време голѣмата змия на свѣта се увила около ребрата му и започнала да го души. Той не се борилъ съ нея, но започналъ да се смалява и се смалилъ толкова много, че се освободилъ отъ веригитѣ на змията. Ако обикновенъ човѣкъ попадне въ веригитѣ на змията, ще се напъва, ще се бори съ нея, да я победи. Змията на свѣта представя злото. Не е лесно човѣкъ да се бори съ злото. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е битъ отъ злото и да не е опиталъ неговата сила. Като знаете силата на злото, не се подавайте на
23 ‘него, не ставайте неговъ проводникъ. Станете ли проводникъ на злото, нѣма да мине много време, ще го опитате върху гърба си. Даде ли пжть на злото въ себе си, човѣкъ разваля •отношенията си съ своитѣ близки. Често виждате, какъ двама приятели, или две приятелки се сбиватъ за нищо и никакво. Боятъ между приятелитѣ не е нищо друго, освенъ .игра на билярдъ, дето топкитѣ се удрятъ една въ друга. Като разсъждавате по този .начинъ, вие ще се домогнете до истината. Две деца играятъ съ пѣсъкъ, правятъ си къщички. Едното взима пѣсъкъ и хвърля въ очитѣ на другото. Разсърдено и недоволно, и второто дете прави същото. Въ резултатъ и дветѣ деца се разплакватъ и отиватъ при майкитѣ си. Майкитѣ се скарватъ помежду си и разправятъ случката на мъжетѣ си. И дветѣ семейства взиматъ участие въ разправията на децата и се скарватъ. Трѣбва ли възрастнитѣ хора да вървятъ по ума на децата ? Като не могатъ да разрешаватъ въпроситѣ правилно, хората дохождатъ до голѣми противоречия и казватъ: Животътъ е лошъ,свѣтътъ не е добре създаденъ и т. н. Питамъ: Богъ ли е виновенъ за изопачения човѣшки животъ? Богъ ли създаде този свѣтъ, пъленъ съ недоразумения и противоречия? Нѣкой пътникъ минава презъ една мѣстность и въ крака му се забива трънъ. Кой е виновенъ за това: човѣкътъ, или трънътъ? Трънътъ е влѣзълъ въ крака на човѣка, защото, или е билъ босъ, или обущата му съ
24 били тънки. Като е знаялъ това, пътникътъ е трѣбвало да бъде внимателенъ, да гледа, къде стъпва. Колкото да философствува, защо сж трънетѣ въ свѣта, защо бодатъ, човѣкъ нищо нѣма да разреши. Какво трѣбва да прави, ако се е уболъ ? Той трѣбва да вземе игла, да бодне съ нея въ крака, дето е влѣзълъ трънътъ, и внимателно да го извади. Какво представя трънътъ? Трънътъ е злото въ свѣта, съ което човѣкъ мъчно може да се справи. — Защо е дошло злото въ свѣта, не питай. Кажи си: „Да спи зло подъ камъкъ!“ Продължавашъ ли да се запитвашъ много, ще те дадатъ подъ съдъ и ще те осъдятъ, какъ си могълъ, безъ позволение да нарушишъ цѣлостьта на тръна. Ти си взелъ нѣщо отъ него. Следователно, нищо друго не ти остава, освенъ да се примиришъ съ тръна, т. е. съ злото въ свѣта. Както доброто съществува, така и зло го има право на съществуване. Като се обожда на тръна, съ това човѣкъ нарушава неговото спокойствие. Трънътъ не е нищо друго, освенъ бодливъ телъ, поставенъ на пътя му. Бодливиятъ телъ показва, че хората живѣятъ въ военни времена. Тѣ не съ толкова добри, колкото си представятъ, вследствие на което навсѣкъде се натъкватъ на бодливъ телъ, чрезъ който се възпитаватъ. Като изучаватъ ботаника, естествена история, мнозина считатъ тръна за безполезно растение. Други, обаче, казватъ, че трънътъ е толкова необходимъ, колкото и ябълката, И
25трънътъ може да се използува за нѣщо добро, както и плоднитѣ дървета. Мисли или чувства отъ рода на тръна нѣкога могатъ да изиграятъ по-важна роля отъ мисли и чувства отъ характера на ябълката. Въ този смисълъ понѣкога свѣтскиятъ човѣкъ може да контролира мисъльта си повече отъ духовния. Слушате нѣкой духовенъ да казва, че Богъ ще промисли за всичко, и оставя работитѣ си на Него, Той да ги нарежда. Той казва: Достатъчно е, че се моля на Бога. Отъ мене повече не се иска. Този човѣкъ не разсъждава право. Той трѣбва да се моли, но и да работи, да разчита на себе си. Ако не разсъждава правилно, човѣкъ изпада въ заблуждения. Запримѣръ, нѣкой се чуди, защо работитѣ на грѣшнитѣ хора се уреждатъ, а на праведнитѣ не вървятъ добре. Работитѣ на грѣшнитѣ хора се нареждатъ толкова, колкото и на забититѣ колци. Има случаи, когато единъ забитъ колъ, отъ голѣмата влага, може да изкара нѣколко листа, но въ никой случай той не може да цъвне, да даде плодъ, и плодътъ му да узрѣе. Дойде ли сушата, покаралитѣ листенца изсъхватъ, и колътъ си остава пакъ колъ. Другояче се нареждатъ работитѣ на праведнитѣ. Работитѣ на праведния се нареждатъ, както върви развитието на зеленото дърво. Посадите ли едно дърво въ земята, то пуща листа, клончета, започва да цъвти, да вързва плодове. Бавенъ е процесътъ на развитието на зеленото дърво, но сигуренъ. Посади ли се вед
26 нъжъ, то се закрепва здраво въ земята, отъ която черпи храна, и издържа на всички условия. При това, животътъ на това растение или дърво не е кратковремененъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положителни знания и разбирания за живота. Като не разбиратъ нѣщата правилно, мнозина се запитватъ, защо понѣкога природата измѣня отношенията си къмъ тѣхъ, а не се запитватъ, защо тѣ измѣнятъ отношенията си къмъ природата. Кжде е причината за промѣната на тия отношения: въ човѣка, или въ природата ? Ако времето се измѣня, кой е виновенъ за това? Трѣбва ли да мислите, че времето е лошо разположено къмъ васъ, защото вѣтъръ духалъ, или дъждъ валѣлъ? И вѣтърътъ, и дъждътъ, и слънцето иматъ своитѣ добри страни. Нѣкой се оплаква, че хората не го обичатъ. Ако вѣтърътъ духа, той пакъ се оплаква. Когато вѣтърътъ духа, благодарете, че се е намѣрило сжщество, което ви милва, което глади коситѣ ви. Когато дъждътъ ви мокри, благодарете на естествената баня, която природата ви създава. Ако слънцето грѣе силно и се изпотявате, благодарете на хубавитѣ потни бани, които правите. Когато нѣкой се оплаква, че изгорѣлъ отъ слънцето, той не разбира законитѣ. Невъзможно е слънцето, което стои на милиони километри отъ човѣка, да изгаря. Почерняването не става отъ слънцето. Чернотата се дължи на лошото, което се крие въ самия човѣкъ. Слънцето изтегля нечистото.
27 лошото, което е скрито въ човѣка. Ако то не излѣзе навънъ, човѣкъ ще се изложи на голѣми страдания и нещастия. Когато почернява, човѣкъ трѣбва да се радва, защото слънцето го лѣкува. Хора, които не почерняватъ, не могатъ да се лѣкуватъ отъ слънцето. Мнозина се оплакватъ отъ слънцето, но тѣ се лъжатъ. Слънцето не причинява никакви повреди. Казватъ, че нѣкой пострадалъ отъ слънчевъ ударъ. Слънчевиятъ ударъ се дължи на известна дисхармония между човѣка и земята. Когато се движи, човѣкъ трѣбва да регулира своя ходъ съ движението на земята. Щомъ се хармонизира съ земята, той ще се хармонизира и съ слънцето, защото между слънцето и земята има известно отношение. При това положение човѣкъ никога нѣма да пострада отъ слънчевъ ударъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че материята на неговото тѣло може да се уподоби на материята, отъ която земята е направена. Всѣка частица отъ човѣшкото тѣло има свойствата на материята на земята. Следователно, ако не може да се хармонизира съ материята на земята, човѣкъ усѣща едно бълникане, колебание между частицитѣ на тѣлото си. И въ резултатъ на това колебание или бълникане той се усѣща физически неразположенъ. При това положение той не може да мисли, да чувствува и да постъпва добре. За да се хармонизира съ материята на земята, човѣкъ трѣбва да спре движението си за една-две минути. Това
28 спиране ще му помогне така, че работитѣ му презъ цѣлия день ще вървятъ добре. За да се справи съ силитѣ и теченията на природата, човѣкъ трѣбва да познава себе си, но трѣбва да изучава и земята, съ всички нейни сили и закони, които я управляватъ. Като се изучава, човѣкъ забелязва, че между промѣнитѣ, които ставатъ въ природата, и тия, които ставатъ въ него, има известно съотношение. Съвременнитѣ хора работятъ много, а придобиватъ малко, защото разглеждатъ въпроситѣ отъ тѣхната анормална страна. Ако се произнасятъ върху мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ на човѣка, тѣ ги разглеждатъ така, както днесъ се проявяватъ, безъ да изключватъ анормалнитѣ прояви. Всѣко нѣщо трѣбва да се разглежда въ неговото здравословно състояние и следъ това да се вади заключение. При това, преценката на хората още не е абсолютно вѣрна. Запримѣръ, това, което за единъ човѣкъ е добро, за другъ е зло. Човѣкъ трѣбва да познава доброто и злото като основни мѣрки въ живота. Само при това положение човѣкъ може правилно да расте и да се развива. Само при това положение невидимиятъ свѣтъ може да разкрие на човѣка ония скрити закони на Битието, къмъ които душата му се стреми. Само при това положение човѣкъ може да разбере смисъла на числата. Вие пишете числото 12, но не знаете, какво е значението на това число. Ако вземете числото 12 въ втора степень, ще
29 получите число, което представя важна формула. Съ тази формула вие можете да разрешавате важни въпроси. Дойдете ли до числото 13, вие се натъквате на нѣкакво нещастие, или на нѣкаква изненада. Разправятъ следния случай за единъ герой. Съ единъ ножъ той убилъ 12 души. Следъ това той турилъ ножа въ ножницата си. Като намислилъ да убие 13 човѣкъ, той посегналъ къмъ ножа си, но останалъ изненаданъ — ножътъ ръждясалъ. Значи, следъ 12 убийства, той се натъкналъ на последствията на своитѣ дѣла. За да избѣгне лошитѣ последствия на дѣлата си, човѣкъ трѣбва да бжде внимателенъ, да знае, какво прави. При най-малкото невнимание, човѣкъ може да изгуби своето добро разположение. Ако е невнимателенъ въ храненето, въ мислитѣ, въ чувствата, въ постжпкитѣ си, той непременно ще пострада. Приеме ли една мисъль, или едно чувство не навреме, той непременно ще разстрои своята нервна система. Сжщиятъ законъ се отнася и къмъ храненето. Запримѣръ, краставицата действува благотворно върху нервната система, но да се яде сутринь и на обѣдъ. Яде ли се вечерь, тя се отразява зле върху стомаха. Вечерь краставица не трѣбва да се яде. Изобщо, вечерь човѣкъ трѣбва да се храни преди залѣзъ слънце. Не е ли ялъ до това време, по-добре да не яде. Нека пие една чаша гореща вода или чай и да си легне съ празенъ стомахъ. Така ще спи леко и приятно.
30 Каквито разстройства преживява свѣтскиятъ човѣкъ, презъ такива минава и религиозниятъ, и духовниятъ, само че въ други области. Свѣтскиятъ човѣкъ разстройва стомаха си, а религиозниятъ — мисъльта си. Докато дойде до истинското разбиране на живота, той минава презъ редъ заблуждения. Той мисли, че като вѣрва въ Бога, изведнъжъ ще стане чистъ и светъ човѣкъ. Не се постига лесно чистота и светость. При това, мжчно се познава, кой човѣкъ е светъ. Светиятъ човѣкъ външно не може да се познае. Той е естественъ въ отношенията си, смиренъ, минава незабелязано. Макаръ че се храни съ специална храна, никога нѣма да разберете, какво яде. Ако го поканите съ храна, каквато не яде, той никога нѣма да ви каже, че това или онова не яде, но деликатно ще се извини, че се е хранилъ, и ще вземе само нѣколко хапки хлѣбъ, да не откаже на поканата ви. Влѣзе ли въ нѣкой домъ, той не се взира, какъ е наредено, но се занимава съ мисъльта си. Стане ли въпросъ за отношенията между мжжа и жената въ този домъ, каквото да види, той го разглежда отъ красивата страна. И ако го питатъ, какви сж впечатленията му за характеритѣ имъ, той ще каже, че и двамата сж добри хора, на които сж дадени известни въпроси за разрешаване. Той ще имъ пожелае Богъ да ги благослови, да решаватъ правилно задачитѣ си. Светиятъ човѣкъ вижда всичко, но въ
31 ума и въ сърдцето си задържа само хубавитѣ нѣща. Докато не се научи да вижда само красивитѣ нѣща въ живота, да чува само хармоничнитѣ тонове и да яде чиста и здравословна храна, човѣкъ никога не може да стане светъ. Това значи, да живѣе човѣкъ въ правия пжть — въ пжтя на любовьта, въ пжтя на Христа. Тѣсенъ е пжтьтъ на любовьта, но разнообразенъ. Нѣкой мислятъ, че тѣсниятъ пжть е пжть на страдания. Не, тѣсниятъ пжть е пжть на учене, на придобиване знания. Само въ тЬсния пжть човѣкъ познава себе си, ближния си и Бога. Само въ тѣсния пжть човѣкъ разбира, от де е дошълъ, защо е дошълъ и какъ трѣбва да живѣе. Да се върнемъ къмъ числата. Какво число ще получите, като подигнете 12 въ втора степень? 122 = 144. Като съберете цифритѣ на, числото 14, ще получите числото деветь. Като работите съ числата, ще забележите, че при умножаване на деветь съ кое да е число, винаги сборътъ отъ цифритѣ на полученото число дава пакъ деветь. Запримѣръ, 2X9=18 = 14-8 = 9; 3X9=27 = 2+7 = 9; 4X9=36 = 3 + 6 = 9; 5X9 = 45 = 4 + 5 = 9; 6X9=54 = 5 + 4 = 9; 7X9 = 63 = 6 + 3= 9; 8X9 =72 = 7 + 2 = 9; 9X9 = 81 = 8+1 = 9; 144=1+ 4+4=9; 1296= 1 + 2 + 9 + 6= 18= 1 + 8 = 9. Какво заключение можете да извадите отъ това съчетание на числата? Оттукъ можемъ да извадимъ следния законъ: благоприятнитѣ условия всѣкога даватъ добри резултати.
32 Земедѣлецътъ знае този законъ и се съобразява съ него. Той знае, кога и при какви услови, какви семена да сѣе. Това подразбира благоприятни условия. Съ този законь се обяснява, защо едни хора сж богати а други — бедни. Богатиятъ е роденъ при условия да стане богатъ — при благоприятни условия. Бедниятъ е роденъ при неблагоприятни условия, затова не може да стане богатъ. Каквото да правите, вие не можете да станете богати, ако сте родени при бедни, неблагоприятни условия. Нѣкой се ражда въ бедно семейство, но условията на раждането му сж благоприятни. Не -се минава много време, случва се, че неговиятъ богатъ чичо умира и му остава всичкото си наследство. Другъ нѣкой се ражда въ богато семейство, но случва се, че бащата изгубва всичкото си богатство, и синътъ, вмѣсто да наследи нѣщо отъ баща си, нагърбва се да изплаща дълговетѣ му. Като живѣе на земята, човѣкъ минава отъ благоприятни въ неблагоприятни условия и обратно — отъ неблагоприятни въ благоприятни — да се учи. Иосифъ бѣше продаденъ, следъ това лежа въ затворъ две години и най-после зае високо мѣсто въ двореца на фараона. Добра бѣше зодията на Иосифа. Каквото да прави, човѣкь трѣбва да мине презъ противоречията на живота, да мине отъ едни условия въ други. На окултенъ езикъ казано: за да подобри сждбата си, човѣкъ трѣбва да се роди отново. Може ли
33 отново, човѣкъ може да измѣни условията на живота си. Не може ли да се новороди, той ще остане при старитѣ условия, дето ще се мжчи, ще страда, ще пада и става и, въ края на краищата, нищо особено нѣма да постигне. Казано е въ Писанието: „Ако не се родитѣ изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Следователно, ако не се родите изново, сиромашията, грѣхътъ, мжчението, страданието ще вървятъ следъ васъ. Родите ли се изново, вие ще се съблѣчете отъ всички несгоди, както змията съблича кожата си. Не може ли да се освободи отъ несгодитѣ на живота, човѣкъ ще остане въ стария животъ. Мнозина искатъ да знаятъ, родени ли еж изново, или не. Това тѣ сами знаятъ. Нѣкой сж едва заченати, и трѣбва да прекаратъ цѣли деветь месеца при неблагоприятни условия — въ утробата на майка си. Тѣ сж изложени и на помѣтане. Ако майка имъ е разумна, ще ги роди, ще имъ даде условия за новъ животъ. Ако е неразумна, може да ги пометне. Когато се зачене, човѣкъ трѣбва да се моли, да не го пометне майка му, но да го роди благополучно. И Христосъ прекара три неблагоприятни, тежки дни въ утробата на земята, но следъ това възкръсна, роди се изново. Какво представя помѣтането? Човѣкъ може да бжде пометнатъ отъ утробата на майка си, но може да изкочи и отъ файтонъ, отъ тренъ, отъ аеропланъ, отъ прозорецъ и т. н. И това е помѣтане. За да не бжде пометнатъ,
34 човѣкъ трѣбва постоянно да се моли. Но той трѣбва да знае, какъ да се моли. Понѣкога една дума може да произведе такъвъ резултатъ, какъвто произвеждатъ сто думи — зависи, какъ е казана. Нѣкой се моли по цѣли часове, и молитвата му не се приема. Другъ се моли десетина минути, и молитвата му се приема. Една свѣтла мисъль може да даде по-голѣми резултати отъ най-дългитѣ молитви, но при условие, човѣкъ да прилага законитѣ на любовьта, на мждростьта, на истината, на доброто. Който работи по този начинъ,той има помощьта на разумния свѣтъ, на всички възвишени същества. Дали тази помощь ще дойде отвънъ, или отвътре, не е важно. Важно е, човѣкъ да я използува. Малка ли ще бжде помощьта, или голѣма, и това не е важно. Важно е да е дадена отъ любовь. Колкото малка да е, щомъ е дадена отъ любовь, тя е благословена. Мнозина обичатъ да обобщаватъ нѣщата, и като имъ се говори, казватъ, че знаятъ и разбиратъ всичко. Щомъ разбиратъ всичко, нека кажатъ, какво знаятъ за Божията Любовь. Всички говорятъ за любовьта, но въпрѣки това тя остава неразбрана. Казано е, че любовьта ражда живота. За да разбере любовьта, човѣкъ трѣбва да разбере живота въ всички негови прояви. Божията Мждрость пъкъ създава условия за растене и развиване на всички живи същества. Животътъ и условията, които еж дадени на човѣка, представятъ торба, пъл
35 на съ злато, която той не е използувалъ. Нѣкои хора съзнаватъ, че носятъ въ ржцетѣ си торба, пълна съ злато, и съжаляватъ, че не могатъ да я използуватъ, не знаятъ, какъ и кжде да приложатъ това злато. Други пъкъ, даже не подозиратъ, че носятъ злато въ торбата си. Малцина сж. тия, които съзнаватъ, какво богатство имъ е дадено, и разумно го използуватъ. Всѣки човѣкъ носи въ ржцетѣ си книгата на живота, но не може да чете отъ нея. Той я отваря и затваря, безъ да знае, какво съдържа. Единъ день, когато мждростьта го посети, той ще отвори книгата и ще чете, ще разбира написаното въ нея. И тъй, когато се домогне до истинската наука, човѣкъ ще разбере нѣщата и ще ги приложи. Пише ли книга, той ще я пише съ чистотата на своята мисъль. Шие ли дреха, той ще я шие съ чистотата на своето сърдце. Каквато работа вземе, човѣкъ трѣбва да я изработи съ чистотата на своя умъ и на своето сърдце. Който се докосне до тази работа, той ще усѣти чистотата, която е вложена въ нея. Отъ всѣка нейна клетка ще лъха радость и веселие. Не работятъ ли съ любовь и чистота, хората създвватъ около себе си голѣма дисхармония. Тази дисхармония се дължи на тѣхното неразбиране. Често хората се запитватъ, защо не успѣватъ въ живота си. Много естествено — тѣ сами влизатъ въ ограничителнитѣ условия на живота. Щомъ условията ограничаватъ човѣка,
36 той никога не може да успѣва. Иска ли да успѣва, казвамъ: Не приемай условия, които могатъ да те ограничатъ. Не се подавай на мисли, чувства и постъпки, които ограничаватъ. За да успѣва въ живота си, човѣкъ трѣбва да разбира свойствата на материята, съ която работи. Същевременно той трѣбва да разбира и законитѣ на ума и на сърдцето си, както и ритмуса, на който тѣ се подчиняватъ. Човѣкъ не може да успѣва, ако не познава всички закони, на които се подчиняватъ неговото физическо, духовно и умствено тѣло. Той трѣбва да знае, че до голѣма степень успѣхътъ му се дължи на неговата чиста кръвь. Сега вие сте влѣзли въ практическата школа на живота, която изисква отъ всички хора знания. Да говорите за нѣщата, това още не е знание. Истинско знание е това, което е приложено. Знанието подразбира приложение. Кажешъ ли, че трѣбва да бждешъ добъръ, веднага прояви добротата си. Кажешъ ли, че трѣбва да бъдешъ красивъ, веднага стани красивъ. Човѣкъ не може да бжде добъръ, красивъ и разуменъ, ако още не е роденъ. За да се одухотвори, мъртвата материя трѣбва да мине отъ едно състояние въ друго, т. е. да се новороди, да се внесе животъ въ нея. Мъртвата материя е изгубила живота си, вследствие на което се нуждае отъ новъ животъ. Ако не може да придобие животъ въ себе си, мъртвата материя ще произведе голѣмъ дисонансъ въ разумната природа. Тази е
37 причината, поради която човѣкъ прави голѣми усилия да мине отъ смъртъ въ животъ. — Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Азъ съмъ добро. Азъ съмъ истина. 36. Лекция отъ Учителя, държана на 30 априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
Претръпване и претопяване Размишление. Често хората се натъкватъ на особени психични състояния — претръпване и претопяване. Запримѣръ, когато изпитанията се трупатъ върху нѣкой човѣкъ едно следъ друго, въ първо време той страда, но после претръпна или изтръпва. Каквито страдания и изпитания да му се случватъ, той стои като изтръпналъ, като че нищо не чувствува. Ако пъкъ човѣкъ повтаря едни и сащи мисли по нѣколко поти наредъ, най-после той се механизира и дохожда до състояние на претопяване — нищо не помни. Претопяването показва, че човѣкъ е преминалъ предѣла, до който нервната система може да понася. Щомъ мине този предѣлъ, настава претръпване. Преди да дойде до този предѣлъ, човѣкъ трѣбва да измѣни посоката на своето движение. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се движи по права линия, да върви въ правия поть. Това е човѣшко разбиране. Разбирането на разумната природа не е такова. Споредъ нея правиятъ поть не означава права линия. Влѣзете ли въ нѣкое религиозно общество, тамъ ще чуете да се разисква върху въпроситѣ: Кой пать еправъ? Какво представя
39 любовьта? Какво може да направи тя за човѣка ? Отъ човѣка зависи, какво може да направи любовьта за него. Какво може да направи единъ човѣкъ, като влѣзе въ бакалницата ? Той може да извади кесията си и да купува. Отъ кесията му зависи, много или малко нѣща ще купи. Обаче, отношенията между бакалина и клиента сж оше механически. Тѣ подразбиратъ условно отношение на взимане и даване. Дойдете ли до любовьта, и тамъ има отношения на взимане и даване, само че всичко става доброволно: който дава, не мисли да взима; който взима, мисли да дава. Говори ли за любовьта, човѣкъ трѣбва да я разбира въ нейнитѣ тънки прояви. Говори ли за музиката, човѣкъ трѣбва да я чувствува вжтрешно. За да разбира нѣшата правилно, човѣкъ трѣбва да ги схваща и външно, и вжтрешно. Външното разбиране е едно, а вжтрешното •— друго. Тъй щото, не е достатъчно само да кажемъ, че трѣбва да обичаме, или трѣбва да пѣемъ и да свиримъ, но да дадемъ дълбокъ, вжтрешенъ изразъ на любовьта, на музиката и на пѣнието. И природата започва съ музика и пѣние. И природата започва съ любовь и съ животъ. Тя е жива, разумна, но човѣкъ трѣбва да я разбира вжтрешно и външно. Много музиканти и пѣвци има въ свѣта, но повечето свирятъ и пѣятъ механически. Истински музикантъ е онзи, на когото тоноветѣ изразяватъ нѣщо; всѣко движение
40 на този музикантъ е свързано съ движенията на разумната природа. Всѣки неговъ тонъ, всѣко движение изразява известна идея. Всѣко нѣщо, което събужда нѣкаква идея въ човѣка, е живо. Запримѣръ, щомъ видите единъ портокалъ, въ ума ви веднага се ражда нѣкаква идея: да го посадите, или да изстискате сока му. Каквото да направите съ портокала, все ще придобиете нѣщо. Ако изпиете сока на портокала, ще имате единъ резултатъ; ако посадите портокала, ще имате другъ резултатъ. Ценни сж резултатитѣ, ако въ тѣхъ има движение. Дето има движение, тамъ всѣкога има растене. Следователно, и животътъ, като движение, е подложенъ на растене. Растенето пъкъ се подържа отъ идеитѣ, били тѣ умствени или сърдечни. Умственитѣ идеи иматъ отношение къмъ мислитѣ на човѣка, а сърдечнитѣ — къмъ чувствата му. Дето има чувства, тамъ има религия. Религията, въ тѣсенъ смисълъ на думата, е свързана съ чувствата. Обаче, ако умътъ не взима участие въ религията, човѣкъ е изложенъ на голѣми опасности. Остане ли само съ чувствата си, човѣкъ изпада въ гжста срѣда, въ тежка атмосфера, която причинява болезнени състояния. Голѣми промѣни, добри и лоши, ставатъ съ човѣка, когато влѣзе въ духовния свѣтъ. Физическиятъ и духовниятъ свѣтъ сж противоположни единъ на другъ. Докато се нагоди къмъ условията на духовния свѣтъ, човѣкъ минава презъ голѣми изпитания. Той
41 влиза въ идеенъ свѣтъ, но като не е готовъ да реализира тия идеи, започва да страда. Кждето да е човѣкъ, на физическия, или въ духовния свѣтъ, той все ще има страдания. И ловецътъ, който е нарамилъ пушката си, страда. Защо? Че не е могълъ да убие заякъ, или другъ нѣкакъвъ дивечъ. Всички хора, свѣтски и духовни, сж въоръжени. Всѣки носи пушка на рамо, иска да вземе нѣщо. Не е лошо да бжде човѣкъ въоржженъ, но да не си служи съ насилие. Въ който свѣтъ и да влѣзете, вие трѣбва да спазвате неговия редъ и порядъкъ, неговитѣ правила. Не спазвате ли реда въ свѣта, въ който влизате, не очаквайте никакви постижения. Като влѣзете въ умствения свѣтъ, за да придобиете нѣкаква идея, не е нужно да прилагате насилието, чрезъ което да нарушите реда и порядъка въ този свѣтъ. Достатъчно е да попаднете въ тона на дадена идея, за да я възприемете. Приложите ли насилието, вие не сте готови за този свѣтъ. Сжщиятъ законъ се отнася и до свѣта на чувствата, до духовния свѣтъ. Искате ли да постигнете нѣкакво чувство, вие трѣбва да попаднете въ линията на неговото движение, т. е. въ неговия тонъ. Чувствата и мислитѣ въ човѣка растатъ, цъвтятъ, даватъ пдодъ, както и растенията. Всѣко добро разположение е плодъ на нѣкакво чувство въ човѣка. Колкото по-съзнателно работи човѣкъ върху себе си, толкова по-доброкачествени плодове раждатъ неговитѣ мисли и чувства. Ще кажете, че имате
42 достатъчно знания. Знания, които не се прилагатъ, представятъ стока, която пълни магазина само, безъ да допринася нѣщо. Стоката трѣбва да се превърне въ звонкови монети. Ако човѣкъ не впрегне природната сила на работа, той нищо не е придобилъ. Какво ще се ползува отъ това, че знае законитѣ и силитѣ, които действуватъ въ природата ? Щомъ знае нѣщо, той трѣбва да го приложи. Едно време, когато нѣмаше електрическо освѣтление, хората освѣтяваха домоветѣ си съ малки газени лампички — газеничета. Като ставаха сутринь отъ сънь, дълго време трѣбваше да кашлятъ. да очистятъ дробоветѣ си отъ саждитѣ на своитѣ газеничета. Много отъ мислитѣ и чувствата на съврееннитѣ хора представятъ такива, именно, газеничета, които даватъ малка свѣтлина и много сажди. Всѣко недоволство, всѣко неразбиране въ човѣка, не е нищо друго, освенъ малкото газениче, съ което той си служи. И тъй, иска ли да се справи съ недоволството си, човѣкъ трѣбва да се свърже съ разумната природа, да придобие широки, правилни разбирания за нѣщата. За да постигне това, той се нуждае отъ повече мисъль. Какво е нужно на газеничето, за да свѣти по-силно и съ по-малко димъ ? Да преустроите формата му и да вкарате повече въздухъ. Въздухътъ ще помогне на саждитѣ да изгорятъ, да се превърнатъ въ въздухообразно тѣло, което ще излети. Вложете и вие повече свѣтлина въ мислитѣ
43 си и повече топлина въ чувствата си, за да се освободите отъ недоволството. Дето има недоволство, тамъ има тъмнина и димъ. Гледайте широко на свѣта, на всичко, което става около васъ. Не мислете, че вашитѣ разбирания сж. най-прави. Не се стремете да обърнете хората, да мислятъ като васъ. Не е нужно всички хора да мислятъ по единъ и сжщъ начинъ. Вложете въ човѣка импулсъ, да се свърже съ разумната природа, която носи принципитѣ и законитѣ на вѣчностьта. Стремете се къмъ великитѣ закони на Битието, а не къмъ личнитѣ разбирания на хората. Стремете се къмъ великата доброта, а не къмъ добротата на човѣка, която ту се намалява, ту се увеличава. Истински добриятъ човѣкъ остава вѣренъ на себе си. Той не се подава на външнитѣ условия. Единъ отъ ученицитѣ на древнитѣ окултни школи отишълъ при своя Учитель да го пита, какво представя животътъ и какви закони го управляватъ. Учительтъ не отговорилъ направо на зададения въпросъ, но казалъ на ученика си: Иди въ свѣта, дето ще срещнешъ трима души — воененъ, браминъ и адептъ. И на тримата ще ударишъ по една плесница. Следъ това ще се върнешъ при мене. Ученикътъ срещналъ военния, ударилъ му една плесница, но докато се готвѣлъ да се отдалечи, военниятъ му ударилъ две плесници и го повалилъ на земята. Следъ това той срещналъ единъ браминъ, който се молѣлъ на Бога. Ученикътъ се приближилъ къмъ него и му уда
44 рилъ една плесница. Въ първия моментъ браминътъ дигналъ ржката си, съ намѣрение да го удари, но веднага я свалилъ долу и продължилъ молитвата си. Най-после ученикътъ срещналъ адепта, на когото сжщо ударилъ плесница, Адептътъ билъ толкова вглъбенъ въ мисъльта си, че даже не усѣтилъ плесницата. Нито единъ мускулъ на лицето му не трепналъ. Ученикътъ се върналъ при Учителя си и разказалъ своята опитность отъ дадената задача. Тогава Учительтъ му отговорилъ: Военниятъ представя закона, който действува съ две срещу едно. Браминътъ представя разумното сърдце въ човѣка, което не търси правото си. То се стреми къмъ разрешаване на въпроситѣ по новъ начинъ. Адептътъ представя любовьта, която не се смущава отъ нищо. Който живѣе въ областьта на любовьта, той не се смущава отъ външнитѣ условия, отъ преходнитѣ отношения. Той живѣе въ чистата и възвишена мисъль, въ която нѣма никакви сѣнки, никакви облаци. Като се говори за духовния животъ на хората, въ ума ни изпъква идеята за музика, пѣсень и танци, т. е. за движения. Всѣка пѣсень подразбира движение. Ако човѣкъ не може да изрази движението правилно, и тона на пѣсеньта не може да вземе правилно. Значи, на всѣки тонъ отговаря съответно движение. Човѣкъ не може да се настрои духовно, ако нѣма антена, чрезъ която да възприема движенията, т. е. трептенията отъ духовния свѣтъ.
45 Истински духовенъ човѣкъ е онзи, който разбира трептенията на духовния свѣтъ и правилно ги възприема. Не може ли да приема тия трептения, той не може да възприема и картинитѣ на духовния свѣтъ. Щомъ не може да възприема тия картини, той не разбира езика на духовния свѣтъ. Духовниятъ свѣтъ си служи съ образи, съ картини. Ако не можешъ да възприемашъ и разбирашъ образитѣ на духовния свѣтъ, ти не можешъ да чувствувашъ. Ако двама приятели не могатъ да се разговарятъ и разбиратъ, тѣ не сж. приятели. Да бждешъ приятель на нѣкого, това подразбира да имате пълно вжтрешно разбиране по мисли и по чувства. Да се разбирате съ единъ човѣкъ, това значи, въ негово присжтствие да се чувствувате свободенъ да изказвате своитѣ мисли и чувства. Това не значи, че и той трѣбва да мисли и чувствува като васъ. Въ присжтствие на приятеля си всички тревоги и безпокойства изчезватъ. Въ присжтствие на приятеля всички смущения изчезватъ. Днесъ всички хора — свѣтски и религиозни, учени и прости, се смущаватъ. Защо се смущаватъ? Липсва имъ нѣщо. Каквото и да правятъ, докато не придобиятъ вжтрешна хармония, тѣ нищо не могатъ да постигнатъ. Ще слушатъ да имъ се говори върху различни въпроси, ще правятъ опити, но резултатитѣ имъ ще бждатъ слаби. За да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва да се проникне отъ силно желание къмъ това нѣщо. И тогава, ако влѣзе
46 въ нѣкое духовно, или научно общество, той ще се приобщи къмъ срѣдата, ще придобие нѣщо и ще излѣзе обновенъ, тъй както планината обновява човѣка. Качи ли на планината, човѣкъ се обновява отъ чистия въздухъ, отъ свѣтлината и топлината на планинското слънце. И религията, и науката сж въ състояние да обновятъ човѣка, да внесатъ въ него радость и веселие, да му дадатъ потикъ къмъ великото и красивото въ свѣта. По този начинъ само човѣкъ ще осмисли живота си, ще го направи разуменъ. Кой каквото може да направи, да се заеме да го направи: дали ще свири, пѣе, учи, това не е важно. Отъ човѣка се иска работа. Нѣкои религиозни четатъ Библията по два-три пжти въ годината и сж дошли до голѣми постижения. Като чете Библията, човѣкъ трѣбва да я разбира. Иначе, той дохожда до механизиране на нѣщата. Една 90 годишна американка прочела Библията 90 пжти. Ако четете живота на пророцитѣ, на апостолитѣ и светиитѣ, вие трѣбва да се свържете съ тѣхъ, да разберете тѣхнитѣ опитности. Иезекиилъ, Данаилъ, Иоанъ, както и всички останали пророци и апостоли, сж имали голѣми постижения, заради което заслужватъ да се изучаватъ. Мнозина казватъ, че не се интересуватъ отъ стари нѣща. Днесъ има много нови нѣща и постижения, които заслужватъ по-голѣмо внимание. Наистина, много нови нѣща има днесъ, но въ духовно отношение човѣкъ не е
47 много напредналъ. Има хора, които не знаятъ нищо за духовния свѣтъ. Тѣ даже не признаватъ съществуването на другъ свѣтъ, освенъ физическия, и на други същества, освенъ човѣка. Какво представя човѣкъ? Същество, чрезъ което разумностьта се проявява. Разумностьта обхваща цѣлата природа. Следователно, ние не можемъ да отдѣлимъ човѣка отъ природата, отъ великата разумность, която обхваща всички живи същества, отъ най-малкитѣ до найголѣмитѣ. Надъ човѣка, като разумно същество, живѣятъ други същества, съ по-голѣма разумность и интелигентность. Единъ день и тѣ ще се проявятъ въ своитѣ форми, ще станатъ видими за човѣка. Ако човѣшката форма не подлежи на развитие и усъвършенствуване, животътъ на земята се обезсмисля. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ се стреми къмъ нѣщо велико. При това, той има желание, каквого постигне, да го предаде на ония, които оставатъ следъ него. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да работи усилено, да постигне нѣщо, че като замине за другия свѣтъ, да бъде готовъ за работа. И тамъ има нужда отъ добри работници. Небето не е мѣсто за удоволствие и почивка. На земята ще учите, ще пѣете, ще свирите, а на небето ще прилагате наученото. Който не може да свири, поне да мисли. Всѣки може да мисли. Ако всички хора не могатъ да бъдатъ художници, архитекти, всѣки може да работи поне върху себе си. Всѣки може да чука и вае върху себе си, да изра
48 боти красива статуя. Човѣкъ има много необработени и неприложени идеи, които чакатъ своето време. Следъ всичко това, той се чуди, какво да работи. Религиознитѣ и вѣрващитѣ съзнаватъ, че трѣбва да проповѣдватъ Словото Божие. Добра е тази идея, но какво ще проповѣдватъ? Не е достатъчно само желание да проповѣдватъ, но приложение се иска. Да проповѣдватъ, това значи, да си родилъ дете, но това дете трѣбва да се отгледа. Колко безсънни нощи, колко грижи и тревоги е прекарала майката, докато отгледа детето си1 Но и съ това не се свършва. Следъ като порасне, майката и бащата се намиратъ предъ нови грижи и задължения : да го възпитатъ, да го изучатъ. Едва следъ 20 годишенъ трудъ и работа върху детето, тѣ могатъ да кажатъ, че донѣкжде сж свършили задачата си. Не само родителитѣ работятъ върху детето си, но и то работи върху себе си. Като работи върху себе си и върху близкитѣ си, човѣкъ всѣки день трѣбва да прибавя по нѣщо ново въ живота си, да се освобождава отъ старитѣ си разбирания. Казвате, че има неморални работи въ живота. Неморални нѣща сж. тия, които спиратъ развитието на човѣка. Всѣко чувство, всѣка мисъль, всѣка постжпка, които спиратъ човѣшкото развитие, сж неморални. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се развива. Всѣко нѣщо, което дава потикъ на човѣка къмъ разви
49 тие, е морално. Ние замѣстваме думитѣ „морално и неморално“ съ „разумно и неразумно“. Всѣка храна — физическа или духовна, която не внася потикъ въ човѣка, трѣбва да се тури настрана. Като дойде до чувствата си, които сжщо сж. храна, човѣкъ вижда, че освенъ качване, предстои и слизане. Той трѣбва да познава законитѣ на слизането, да може правилно да слиза, безъ голѣми сътресения. Като слиза и се качва, човѣкъ се обогатява, придобива голѣми опитности и преживявания. Потикътъ, който иде отвънъ, е запалка, но тази запалка се нуждае отъ материалъ, който може да гори, да развива свѣтлина и топлина. Хлѣбарьтъ мѣси1 и пече хлѣбъ, но знанието си не влага въ него. Като ядете хлѣбъ, вие сами трѣбва да вадите отъ него това, което природата е вложила. Тогава ще разберете стиха, въ който Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, той има животъ въ себе си“. Ако можете да влѣзете въ съприкосновение съ този хлѣбъ и да извадите отъ него това, което Богъ е вложилъ, вие ще станете едно съ него, и той едно съ васъ. Единъ день и васъ ще опекатъ и изядатъ, както вие ядете хлѣба. Изяждането на човѣка не е нищо друго, освенъ умиране. Какво представя смъртьта? Смъртьта представя преливане на единъ животъ въ другъ. преминаване на едно съзнание въ друго. Обикновено низшиятъ животъ се прелива въ висшия, низшето съзнание — въ висшето. За4
50 служва човѣкъ да умре, за да мине въ повисокъ животъ отъ обикновения. За предпочитане е хлѣбътъ да влѣзе въ човѣшкия стомахъ, отколкото да се подмѣта въ фурнята. За предпочитане е човѣкъ да живѣе въ свещената стая на нѣкое възвишено същество, отколкото да остане при обикновенитѣ условия на живота, да го подмѣтатъ на една и на друга страна. Като ученици, вие трѣбва да чистите мислитѣ и чувствата си, да се освободите отъ всички външни примѣси. Какво нѣщо е любовьта, не говорете. Колкото по-малко говорите за нея, толкова по-добре. Вие разбирате живота по-добре отъ любовьта. Любовьта подразбира вътрешенъ стремежъ къмъ Бога. Следователно, докато не обича Бога, човѣкъ не може да обича хората. Въздухътъ въ стаята има отношение къмъ външния въздухъ. Не можешъ да обичашъ хората, докато не си обикналъ Бога. Ако внесешъ нѣкакъвъ нечистъ елементъ въ любовьта си къмъ Бога, ти трѣбва или да го изхвърлишъ навънъ, или да го обработишъ по нѣкакъвъ начинъ. Когато количеството на въглеродния двуокисъ въ въздуха се увеличи повече, отколкото трѣбва, въздухътъ става вреденъ. Какво трѣбва да направишъ? Или да пречистишъ въздуха, или да обработишъ въглеродния двуокисъ. За да го обработишъ. ти трѣбва да придобиешъ свойствата на растенията. Когато казвамъ, че човѣкъ трѣбва да се приспособи къмъ лошитѣ
51 условия, ийамъ предъ видъ да намѣри начинъ да ги трансформира. Хората заспиватъ отъ вжглеродния двуокисъ, както и отъ страданията. Щомъ дойдатъ страданията, за да не заспиватъ, хората трѣбва да се обърнатъ за помощь къмъ растителното царство въ себе си, да заставятъ растенията да обработятъ излишния вжглероденъ двуокисъ. При процеса асимилация или хранене, растенията приематъ въглеродния двуокисъ и го обработватъ въ сложни органически съединения, отъ които се ползуватъ и хората. Като понася страданията разумно, човѣкъ се усилва, става поздравъ. Следователно, здравъ човѣкъ е онзи, който носи страданията съ благодарность. Страданията опредѣлятъ силата на човѣшката душа, а радоститѣ — нейнитѣ възможности. Съ други думи казано: чрезъ страданията се изпитва силата на човѣка, а чрезъ радоститѣ — това, което той може да направи. Страданията и скърбитѣ сж пробниятъ камъкъ за човѣка. Чрезъ тѣхъ той се изпитва. И обикновенитѣ, и великитѣ хора страдатъ. И Христосъ, Който казваше, че съ вѣра могатъ гори да се премѣстватъ, като се намѣри въ голѣми страдания, отиде да се моли на Господа, ако е възможно, да отмѣни тази чаша. Като видѣ, че не може да се отмѣни чашата, Той разбра, че трѣбва да преживѣе страданията, да се опита силата му и каза: „Господи, въ Твоитѣ ржце предавамъ Духа си. Азъ дойдохъ да изпълня
52 Твоята воля; а не моята“. Силата на Христа се вижда въ търпението, съ което издържа страданията. И тъй, намѣрите ли се предъ мжчнотии и страдания, вие трѣбва да се молите, но да знаете, какъ да се молите. Ще получите ли отговоръ на молитвата си, това не е важно — вие трѣбва да се молите, да бждете въ връзка съ разумния свѣтъ. Христосъ се моли, но не получи отговоръ на молитвата си. Господъ наложи на Христа голѣми страдания, срещу които .получи голѣмо благословение — възкресението. Отговорътъ на Христовата молитва донесе възкресението Му. Като знаете това, не се стремете да избѣгвате страданията, но понасяйте ги съ благодарность, да получите възкресението. Това е красивото и великото, което всѣки човѣкъ очаква. Всички ще минете презъ страдания. Най-страшното страдание — смъртьта, ще дойде за всички. Ра.но или късно, всѣки човѣкъ ще мине презъ смъртьта. Кога ще дойде тя, не е важно. За човѣка е важно да бжде готовъ да я посрещне, че като дойде, да мине презъ нея и да придобие вѣчния животъ. Смъртьта представя минаване на човѣка отъ единъ свѣтъ въ другъ. Младата булка не минава ли отъ едни условия вѣ други? Щомъ облѣче булченската си рокля, тя е готова вече, съ радость очаква момента да излѣзе отъ бащината сй кжща и да отиде въ дома на онзи, когото обича. Тя се радва, но не знае,
53 че я очакватъ по-лоши условия. Бащиниятъ домъ е раятъ за момата, но тя го напуща и отива въ външния свѣтъ. Щомъ се ожени, човѣкъ отива да оре, да копае и да сѣе. Значи, женитбата не е нищо друго, освенъ излизане на човѣка отъ рая. Когато казватъ за нѣкоя мома, че трѣбва да се ожени, това значи, че дошло е времето да я изпждятъ отъ рая. Това е физическото разбиране на женитбата. Духовното разбиране на женитбата е противоположно йа физическото: излизане отъ свѣта и влизане въ рая, въ Бащиния домъ. Тъй щото, не е въпросъ да не се жени човѣкъ, но като се жени, той трѣбва да излѣзе отъ свѣта и да се върне въ рая, отдето нѣкога е излѣзълъ. Христосъ е изказалъ идеята за духовната женитба въ притчата за блудниа синъ, който, разкаянъ и смиренъ, се върна при баща си, да направи съ него нова, здрава връзка. Като чуятъ думата „духовенъ“, нѣкой хора я разбиратъ криво. Подъ „духовенъ животъ“ тѣ разбиратъ еднообразенъ животъ, т. е. отричане отъ всичко външно. Думата „духовенъ“ е изгубила своето първично значение. Духовниятъ животъ е най-красивиятъ и разнообразенъ по форма, по съдържание и по смисълъ. За да дойдете до духовното начало на нѣщата, вие трѣбва да мислите и да чувствувате по новъ начинъ. Каквото предприемете, въ всичко влагайте новъ елементъ. Ако четете Свещената книга, или беседитѣ, вложете ново
54 разбиране. Гледайте на всѣка притча, на всѣки примѣръ, като на особена формула, която трѣбва да разберете и приложите. Човѣкъ се мжчи и страда, докато живѣе съ физически, земни разбирания за нѣщата. Въ тѣзи разбирания влизатъ съмнение, подозрение, които спъватъ човѣка. Дойде ли до Божественитѣ разбирания, работитѣ се нареждатъ добре. Сега, колкото да се говори на хората, не може да имъ се помогне, докато всѣки не започне да работи върху себе си. Малко хора могатъ да работятъ, както трѣбва. Като поработятъ половинъ или единъ часъ, тѣ мислятъ, че много сж работили. Нѣкой вѣрващъ се моли половинъ, или единъ часъ и мисли, че много се е молилъ. Казано е въ Писанието: „Непрестанно се молете.“ Каквото да работи, кждето да ходи, човѣкъ трѣбва да държи съзнанието си будно, да бжде непрестанно свързанъ съ разумния свѣтъ. Това значи молитва. Ако човѣкъ мисли, че за да се моли, трѣбва да се изправи на крака и съ часове да шепне молитви, това е механическа молитва, която не дава никакви резултати. Духовностьта въ човѣка не е външно качество. Истински духовниятъ е духовенъ и въ клеткитѣ си. Следователно, казвамъ: Непрестанно се молете, да не прекжсвате връзката си съ възвишения свѣтъ. Щомъ сте свързани съ този свѣтъ, вие постоянно ще се обновявате. Непрестанно се радвайте, да разкривате възмо
55 жноститѣ на своята душа. Колкото малка да е радостьта, тя всѣкога допринася нѣщо ценно на човѣка. Т. м. 37. Лекция отъ Учителя, държана на 7. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
Добриятъ день Божията Любовь и Божията Мжд р о с т ь носятъ пълния животъ. Всички хора се стремятъ къмъ новъ животъ, къмъ новъ моралъ. За да постигнатъ своитѣ стремежи, тѣ се нуждаятъ отъ нѣколко основни идеи, които да прилагатъ въ всѣкидневния си животъ. Ако продължаватъ да живѣятъ по старъ начинъ, съ стари разбирания, тѣ нищо нѣма да постигнатъ. Рѣката тече въ посока, каквато й е дадена; заякътъ бѣга споредъ устройството на тѣлото си; птицата хвърчи споредъ условията, които й сж дадени. Обаче, човѣкъ, който е подложенъ на развитие, не може да живѣе по единъ и сжщъ начинъ. Животътъ му е подложенъ на постоянни промѣни. Докато детето е малко, родителитѣ му го носятъ на ржце. После то започва да пълзи, пристъпва бавно, докато едииъ день се изправя на краката си и започва свободно да ходи. Човѣкъ минава презъ сжщитѣ фази и въ духовния си животъ: въ първо време го носятъ на ржце, после започва да пълзи, и щомъ краката му заякнатъ, той ходи вече самостоятелно. За да запази своята самостоятелность и устойчивость, човѣкъ трѣбва да има една опорна точка, отдето да започне.
57 Опорната точка въ човѣка представя Божественото начало. Едно отличително свойство на това начало е неговата неизмѣнность. Изгуби ли Божественото въ себе си, човѣкъ всичко губи. Докато се държи за Божественото, като за центъръ, човѣкъ представя кржгъ. Изгуби ли този центъръ, въ него става особена промѣна, удължаване, вследствие на което той придобива два центъра и се превръща въ елипса. Сегашниятъ човѣкъ представя елипса, сжщество съ два центъра, т. е. съ два морала, съ две посоки на живота — нагоре къмъ Бога и надолу къмъ земята. Когато Божественото начало въ човѣка вземе надмощие, животътъ му постепенно се измѣня, елипсата се приближава къмъ кржга. Да премине човѣкъ отъ елипса въ кржгъ, това значи, постепенно да реализира възможноститѣ на Божественото начало въ себе си. Всѣка точка отъ неговия животъ има право отношение къмъ Божественото, като къмъ централна точка, еднакво отдалечена отъ всички точки на окржжностьта. Точкитѣ на окржжностьта сж. еднакво отдалечени отъ центъра на кржга, но тѣ се различаватъ по интенсивность и по възможности, които сж вложени въ тѣхъ. Ако разгледате тази идея отъ положението на геометрията, това е невъзможно, защото, като механически, всички точки на окржжностьта сж еднакви. Обаче, ако всѣка точка на окржжностьта е жива и представя човѣкъ, тогава тѣ се различаватъ, както се
58 различаватъ всички хора. Ако си представите дължината на окржжностьта толкова голѣма, че на всѣка нейна точка да застане по единъ човѣкъ, тя ще бжде съставена отъ два милиарда точки. Божественото начало въ Битието ще бжде центъръ на този голѣмъ кржгъ. При това положение, наистина, всѣка точка на окржжностьта ше се отличава съ различни възможности и съ различна интенсивность. Това виждаме навсѣкжде въ живота: всички хора се проявяватъ и развиватъ различно. Всѣки човѣкъ забелязва промѣната, която става съ него, но самъ не може да си обясни, защо става тази промѣна. Докато мисли, че е самостоятеленъ, независимъ, човѣкъ вижда, че е изложенъ на постоянни промѣни. Не е лошо, че се мѣни човѣкъ, но всѣки день той трѣбва да придобива по нѣщо ново и красиво. Човѣкъ може да бжде самостоятеленъ дотолкова, доколкото спазва отношенията си къмъ Божественото. Наруши ли тия отношения, всѣкаква самостоятелность изчезва. Ако човѣкъ измѣни отношенията си къмъ Божественото, и Божественото измѣня своитѣ отношения къмъ него. Не е достатъчно човѣкъ да мисли, но мисъльта му трѣбва да бжде права. Права мисъль е тази, която се отразява върху сърдцето. Всѣка мисъль, която не се отразява добре върху сърдцето, не е права. Сърдцето е мѣрка за ума, а умътъ — за сърдцето. Като изучавате човѣшкия организъмъ, виждате четири важни уда, които го управля
59 ватъ: мозъкъ, дробове, сърдце и стомахъ. Найтѣсно свързанъ съ физическия свѣтъ е стомахътъ. За да подържа своя животъ, той се нуждае отъ човѣка. Човѣкъ трѣбва да работи и съ главата, и съ ржцетѣ, и съ краката си, за да го изхрани. Но и човѣкъ е въ зависимость отъ стомаха. Ако стомахътъ се откаже да работи, човѣкъ ще фалира. Колкото по-горе отиваме, толкова тази зависимость се намалява. И дробоветѣ се нуждаятъ отъ човѣка, но помалко. Като диша и издиша човѣкъ, дробоветѣ се пълнятъ и празнятъ. Срѣдата, въ която живѣе човѣкъ, е готова храна за дробоветѣ. Като приематъ въздуха, дробоветѣ хранятъ и мозъка. Тъй щото, прѣката зависимость на мозъка отъ човѣка се намалява. Но все пакъ, ако човѣкъ не диша, ако не приема въздухъ, деятелностьта на дробоветѣ и на мозъка се прекратява. Сърдцето, обаче, въ своята деятелность е съвършено независимо отъ човѣка. То има автономно управление. Понеже е представитель на Божественото начало въ човѣка, сърдцето представя държава, напълно независима и свободна. Божественитѣ закони сж написани на човѣшкото сърдце, благодарение на което умствениятъ и физическиятъ свѣтъ иматъ отношение къмъ него. Ако спазва тия закони, човѣкъ ще живѣе така, катко Богъ изисква. Обаче, въ желанието си да завладѣе сърдцето си, човѣкъ се е отклонилъ отъ своя нормаленъ пжть на развитие. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ завлядяване: майката
60 и бащата искатъ да завладѣятъ сърдцето на децата си; момата иска да завладѣе сърдцето на момъка; момъкътъ иска да завладѣе сърдцето на момата; свещеникътъ иска да завладѣе сърдцата на своитѣ пасоМи, професорътъ — на студентитѣ си и т. н. Всѣки иска да завладява, да печели последователи. Човѣкъ не е дошълъ на земята да завладява, но е дошълъ да създава правилни отношения съ умоветѣ и сърдцата, съ дробоветѣ и стомаха на хората. Срещнешъ ли нѣкой гладенъ човѣкъ — нахрани го. Така ще си създадешъ добри отношения съ него на физическия свѣтъ. Ако го нахранишъ съ цель да го привържешъ къмъ себе си, ти си на кривъ пжть. Значи, сърццето остава автономно при всички случаи на живота. Всѣки, който се е опиталъ да завладѣе сърдцето, т. е. Божественото въ човѣка, се е разрушилъ и развратилъ. Тази е причината, задето и млади, и стари хора се развращаватъ. Всѣки, който се е опитвалъ да завладѣе сърдцето на своя ближенъ, е пострадвалъ заедно съ ближния си: единиятъ ставалъ на каша, а другиятъ — на вжгленъ. За да не изгаряте и да не ставате на вжгленъ, не се занимавайте съ сърдцето сц. Дайте сърдцата сй на разположение на Бога, Той да се занимава съ тѣхъ. Ако искате работа, занимавайте се съ умоветѣ си, съ ушитѣ си, съ очитѣ си, съ ржцетѣ си, съ краката си, съ всичко, каквото пожелаете, но не и съ сърдце
61 то си. Оставете сърдцето си свободно! Не се мѣсете въ Божиитѣ работи! Съвременнитѣ хора искатъ да бждатъ обичани. Това не е тѣхна работа. Ученикътъ отива на училище да учи, а не да бжде обичанъ. Ако учи добре, учительтѣ непременно ще го обича. Любовьта е резултатъ. Ученикътъ е длъженъ да учи, да възприема и обработва уроцитѣ и, щомъ ги обработи и приложи, учительтъ ще бжде доволенъ отъ него И ще го обича. Богъ държи сърдцето на човѣка въ ржцетѣ си. Той държи източницитѣ на живота въ ржцетѣ си, защото въ тѣхъ се криятъ тайнитѣ на Битието. Въ сърдцето се криятъ източницитѣ на живота. Ако Богъ би оставилъ сърдцето въ ржцетѣ на човѣка, всичко би било разрушено. Ако свѣтътъ не е разрушенъ, причината за това е, че Богъ държи сърдцето на човѣка въ ржцртѣ си. Хората смѣсватъ любовьта съ чувствата. Това сж две различни нѣща, два различни свѣта. Богъ е господарь на любовьта, човѣкъ — на чувствата, а животното — на страститѣ. Следователно, ако оставцшъ да се проявяватъ страститѣ, ти си далъ ходъ на животинското въ себе си; ако проявявашъ чувства, ти си далъ ходъ на човѣшкото; ако проявявашъ любовь, ти си далъ пжть на Бога въ себе си, Той да се проявява. Лювовьта съдържа и лшслитѣ, и чувствата, но не е нито мисъль, нито чувство. Тя се проявява независимо отъ тѣхъ.
62 Като не се познайатъ, хората искатъ да управляватъ сърдцето си и казватъ, че могатъ да бъдатъ негови господари. Мислятъ ли така, тѣ създаватъ злото. Това е криво разбиране. Човѣкъ не се е научилъ да управлява ума си, че сърдцето си ще управлява! Ако момата даде сърдцето си на единъ момъкъ, или момъкътъ даде сърдцето си на една мома, ще видятъ, какво ще стане следъ една-две години. Каквото прави малкото дете съ цвѣтето, това ще направятъ момата и момъкътъ съ своитѣ сърдца. Като вземе едно цвѣте, детето първо го мирише, радва му се, докато най-после го скжса и захвърля настрана. Какво се постига съ скъсването на цвѣтето? Нищо не се постига. Детето не знае, какъвъ трудъ, усилия и енергия е употрѣбено за създаване на едно цвѣтенце. Дайте една книга въ ръката на детето ц вижте, какво ще стане съ нея. Въ първо време детето ще я разлиства, ще я гледа, дбкато започне да къса листата й единъ следъ другъ. Вижте, какво прави вълкътъ съ овцата. Първо започва да я д)ши, после я тегли, дърпа, докато я изяде. Какво печели отъ това? Не само че нищо не печели, но той си създава карма съ овцата, която и следъ хиляди години не може да изплати. Страшно е днесъ да наречете нѣкого вълкъ! Лошо име си е създалъ вълкътъ. И тъй, не правете опитъ да владѣете сърдцето — нито вашето, нито това на вашитѣ ближни. Стане ли въпросъ за любовьта, не
63 се занимавайте нито съ вашата любовь, нито съ любовьта на своитѣ ближни. Любовьта сама ще уреди работитѣ си, нѣма защо вие да уреждате нейнитѣ работи. Трѣбва ли като отидете при нѣкой цигуларь да уреждате въпроса за неговото свирене? Щомъ знае да свири, той взима цигулката и свири — нищо повече. Който знае да копае, той самъ ще уреди работитѣ си. Той ще вземе мотиката и ще отиде да копае. Всѣки човѣкъ е центъръ въ своята работа. Следователно, любовьта, като центъръ въ великия кржгъ на живота, урежда не само своитѣ работи, но тя урежда работитѣ на всички хора. Вънъ отъ този центъръ човѣкъ не може да придобие нищо. Ще кажете, че искате да бждете самостоятелни. Да бедете самостоятелни, това значи, да си създадете своя вселена. Какво ще спечелите отъ тази вселена? Нѣма самостоятелни хора въ свѣта. Ако философътъ мисли, че е самостоятеленъ, той се лъже. Каква самостоятелность е тази, при която той търси другъ философъ, да каже нѣколко похвални думи за него? Нѣкой музикантъ минава за самостоятеленъ, но и той разчита на публиката, да чуе нейното мнение. Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ учени недоучени хора, които развалятъ всичко. Обикновенитѣ хора сж хората отъ народа, които не мислятъ, че знаятъ много. Обаче, има талантливи хора, които постоянно живѣятъ въ спорове, въ щеславие и гордость. Понеже сж културни хора, тѣ мислятъ, че знаятъ всичко,
64 но се лъжатъ. Единствената заслуга на талантливитѣ се заключава въ това, че пригот вятъ почва за гениалнитѣ хора. Шестата раса ще бжде раса на гениитѣ. Седмата раса е раса на светиитѣ. Следъ светиитѣ иде вече расата на Учителитѣ. Когато мине презъ фазата на Учителитѣ, човѣкъ напуща земята, напуща слънчевата система, понеже минайа бъ друга еволюция. Сжществуватъ четири категории хора: обикновени, талантливи, гениални и светии. Обикновенитѣ и талантливитѣ сж познати на всички. Тѣ се срѣщатъ много. Обаче, малко С/Ж гениалнитѣ и светиитѣ, а още по-малко — Учителитѣ. Обикновенитѣ хора възпроизвеждатъ онова, което гениалнитѣ и светиитѣ казватъ и правятъ. Талацршвитѣ се отличаватъ отъ обикновенитѣ по това, че даватъ коментарии на всцчко, което сж направили гениалнитѣ и светиитѣ. Докато възпроизвеждатъ нѣщата, можете да ги слушате. Започнатъ ли да даватъ свои коментарии, стойте настрана. Гениалнитѣ хора и светиитѣ се отличаватъ по това, че сами творятъ. Талантливитѣ сж недоволнитѣ хора, а гениитѣ и светиитѣ сж се справили съ недоволството. Талантливиятъ трѣбва да използува недоволството като потикъ, да излѣзе отъ положението, въ което се намира, да мине въ фазата на гения. Той трѣбва да запази талантитѣ си и да ги изяви въ творчество, а не само въ изпълнение.
65 Като ученици, вие трѣбва да опредѣлите отношенията си къмъ Бога. За да направите това, вие трѣбва да гледате на тѣлото си като на удъ отъ Божествения организъмъ. Гледате ли на него по този начинъ, вие ще го запазите отъ ония разрушения, на които днесъ е подложено. Какъ ще почиташъ човѣка, ако не почиташъ тѣлото му, т. е. кжщата му, въ която той живѣе ? Какво ще кажете за онзи човѣкъ, който взима тесла и удря съ нея върху добре построената, измазана и изчистена кжща на своя ближенъ ? Като разрушава кжщата му, той нарушава хармонията въ вжтрешния животъ на своя братъ. Това, което той прави, не е почтено. Трѣбва ли да драскате върху произведенията на нѣкой писатель и да правите свои бележки и коментарии? Ако има нѣщо въ неговитѣ произведения, съ което не сте съгласни, напишете вие нѣщо самостоятелно, похубаво отъ неговото, но не драскайте върху работитѣ му. Следователно, срещнете ли нѣкой човѣкъ, погледнете на него, като на нѣщо ценно, върху което Богъ е работилъ и продължава още да работи. Сегашниятъ човѣкъ не е съвършенъ още. Той е суровъ материалъ, отъ който великиятъ майсторъ ще изработи нѣщо съвършено, на което ще отдадете своето уважение и почитание. Докато Богъ работи, стойте настрана. Внимавайте и учете се отъ Неговата работа, безъ никаква критика. Уважавайте тѣлото на човѣка, за да уважаватъ и вашето. 5
66 Когато хората дойдатъ до съзнание да уважаватъ тѣлата си, войнитѣ ще изчезнатъ. Следъ това вече може да се очаква уважение и на сърдцето на човѣка. Като почитате тѣлото на човѣка, което Богъ е създалъ, вие ще почитате всичко, което живѣе въ това тѣло. Хората не даватъ още нужната цена на Божественото. Тѣ си играятъ съ него, вследствие на което го развалятъ. Какво ще стане съ статуята на великия скулпторъ, ако всѣки, който мине край нея, си отчупи парченце за споменъ? Сегашнитѣ хора — мжже и жени, нѣматъ правилно отношение къмъ Божественото, поради което сами себе си рушатъ. Щомъ разрушаватъ себе си, тѣ разрушаватъ и своитѣ близки. Когото срещнете днесъ, виждате, че преждевременно е остарѣлъ и огрубѣлъ. Човѣкъ е изгубилъ онази първична девственость, съ която е излѣзълъ отъ рая. За да се оправдаятъ, хората казватъ: Човѣкъ трѣбва да има чисто сърдце. Оставете този въпросъ настрана. Чистотата е Божествено качество. Само Богъ може да чисти човѣшкитѣ сърдца. Що се отнася до чистене на сърдцето, никой човѣкъ досега не е могълъ да го очисти. Кой чисти извора? Самъ се чисти. Ще кажете, че трѣбва да бждете внимателни, да не цапате извора. Не се смущавайте. Идете при извора съ всичкото си уважение и почитание, напийте се отъ водата му, благодарете и продължете пятя си. Ще кажете, че сърдцето ви е нечисто. Не говорете противъ
67 Божественото. Само по себе си, по произходъ сърдцето е чисто, но отъ усилията на човѣшкия умъ да го завладѣе, сърдцето се е наслоило. Сега то трѣбва да се освободи отъ тия външни наслоявания и примѣси. Понеже сърдцето принадлежи на Бога, никой не може да го завладѣе. Казано е въ Писанието: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ Всѣко завладяване на чуждото води къмъ смърть. Като говоря за завладяване, азъ нѣмамъ желание да морализирамъ никого, но казвамъ, че трѣбва да мислите правилно. По какво познавате правата мисъль? Правата мисъль внася животъ и обновяване въ човѣка. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ, и то преизобилно“. Значи, любовьта носи животъ. Богъ е Любовь. Като Любовь, Богъ внася животъ въ всички живи същества. Ангелитѣ внасятъ интелигентность въ чувствата. Хората внасятъ желанията въ свѣта, а животнитѣ — страститѣ. Тъй щото, животътъ, интелигентностьта, желанията и страститѣ представятъ стжпала на цѣлокупния животъ. Колкото да се говори на съвременнитѣ хора, въ края на краищата тѣ казватъ: Човѣкъ е грѣшенъ и непоправимъ, защото въ грѣхъ е заченатъ. Да мисли човѣкъ така, това се дължи на неговитѣ стари разбирания, на неговото непослушание. Богъ каза на човѣка да не яде отъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и злото. Защо не трѣбваше да яде отъ това дърво? Защото въ него
68 имаше нѣщо нечисто, което се предава на кръвьта, която пъкъ петни сърдцето. Така, именно, стана. Първитѣ хора ядоха отъ плодоветѣ на забраненото дърво и опетниха сърдето си. Каквато е храната на човѣка, такива ще бждатъ и резултатитѣ. Затова е казано на човѣка да се храни съ чисти мисли и чисти чувства, за да не поквари ума и сърдцето си, а оттамъ и цѣлото си тѣло. Отъ храната на човѣка можете да сждите за неговата мисъль. Видите ли, че нѣкой ученъ яде по нѣколко пжти на день свинско месо, предварително можете да знаете, каква ще бжде неговата ученость. Храната, която човѣкъ употрѣбява, трѣбва да отговаря на неговата мисъль. Между човѣка и храната, която той употрѣбява, трѣбва да има известно отношение. Той трѣбва да обича храната, която употрѣбява, но и храната трѣбва да има разположение къмъ него. Това наричаме ние жива храна, живъ хлѣбъ. Христосъ казва: яАзъ съмъ живиятъ хлѣбъ“. Вие ще намѣрите този хлѣбъ въ всички храни и плодове. Търсите ли Божественото, ще го намѣрите и въ хранитѣ, и въ плодоветѣ. За да се свърже съ Божественото въ храната, човѣкъ трѣбва да яде всичко съ благодарность и любовь. Въ това се крие философията на храненето. Който е могълъ само единъ пжть въ живота си да яде съ любовь и благодарность, той е разбралъ смисъла на храненето. Не е въпросъ да яде човѣкъ
69 разнообразна храна, но той трѣбва да яде съ любовь и да благодари на Бога за великото благо, което му е далъ. Тогава и най-простата храна е благословена. Съвременнитѣ хора искатъ да знаятъ истината. Въ всичко, каквото имъ се говори, тѣ търсятъ истината. За да говори истината, човѣкъ трѣбва да бжде прѣмъ. Истината се изразява не само съ говоръ, но и съ движение. Всѣко движение съдържа истината въ себе си. Който разбира смисъла на движенията, той може да чете по тѣхъ. Като играе на хорото, младата мома има предъ видъ нѣкой момъкъ. Тя тропа, върти се на една и на друга страна, но има предъ видъ момъка. Като се ожени за него, тя навежда глава, замисля се. вижда, че работата не е излѣзла, както очаквала. Тя е недоволна, че е тропала на хорото. Защо е недоволна ? Че не е могла да реализира желанието си, както мислѣла. Значи, всѣки погледъ, всѣка усмивка, всѣка сладка дума представятъ части отъ едно желание, отъ една опредѣлена идея. Желанието или идеята могатъ да бждатъ благородни или неблагородни. Като съберете всички желания и идеи на човѣка на едно мѣсто и ги свържете въ последователенъ редъ, виждате, че тѣ представятъ съзнателното или несъзнателно стремление на човѣка да се приближи къмъ Цѣлото, къмъ Бога. Има ли човѣкъ тази цель предъ видъ, всичкитѣ му постжпки и отношения ще бждатъ правилни. Ако отношенията на човѣка
70 не сж правилни къмъ Цѣлото, тѣ нѣма да бждатъ правилни и къмъ частитѣ. За да бжде изправенъ къмъ Цѣлото, човѣкъ трѣбва да бжде благодаренъ за всичко, което му е дадено. Дали е боленъ или здравъ, беденъ или богатъ, той трѣбва да благодари за всичко. Като благодари и за несгодитѣ, и за неблагоприятнитѣ условия, той всѣки день ще получава по нѣщо ново, всѣки день ще се обновява. Ако не благодари за несгодитѣ, той не може да благодари и за добритѣ условия, които ще му се дадатъ. Отъ човѣка се изисква да благодари още сега, въ момента, а не въ бждеще. Всѣки иска да бжде красивъ, но той трѣбва да отговаря на изискванията на красотата. Всѣки иска да бжде обичанъ, но той трѣбва да отговаря на известни условия. Какво иска господарьтъ отъ слугата? Работа. Като му работи добре, той ще го обича. Какво изисква слугата отъ господаря си? Да му плаща редовно. Щомъ му плаща редовно, той ще го обича. Любовьта се явява като резултатъ на известни отношения. Като ученици на Велика Школа, вие искате да работите върху себе си, да имате нови постижения. Щомъ е така, изберете си единъ день презъ седмицата, презъ който да работите изключително съ любовь. Когото срещнете на пжтя си, помолете се за него, поздравете го вжтрешно за това, което до този моментъ има. Благодарете мислено на Бога за работата, която е приложилъ върху него. Ако видите нѣкакъвъ
71 дефектъ, не го сждете, защото той още не е завършена статуя. Много оше има да се работи върху него. Когато не е доволенъ отъ ученика си, учительтъ му туря долна бележка, съ което иска да му каже, че не е съвършенъ още. Тури ли му шесторка, учительтъ показва на ученика, че е доволенъ отъ него. Слабитѣ бележки показватъ, че ученицитѣ вървятъ по стария пжть. Като се намѣрятъ предъ мжчнотии, хората казватъ: Нашата работа се свърши вече, но да помислимъ за възпитанието на бждещето поколѣние. Не е въпросъ за бждещето поколѣние. Докато живѣе, човѣкъ непрестанно трѣбва да работи. Другъ нѣкой казва, че ако въ този животъ не може да постигне нѣщо, поне въ другъ животъ да го постигне. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва още този животъ да изпълни програмата, която му е дадена. Всѣки моментъ носи своя програма и задача. Като знаете това, не отлагайте днешната работа за утрешния день. Ще кажете, че трѣбва да обмислите работата добре, да не направите нѣкаква погрѣшка. И като я обмислите, пакъ можете да сгрѣшите. Кой човѣкъ не грѣши ? Като сгрѣшите, ще поправите погрѣшката си. Само Богъ не грѣши. Единственото сжщество, което не грѣши, това е Богъ. Като казвамъ, че човѣкъ не може безъ погрѣшки, азъ не поощрявамъ погрѣшкитѣ, но обръщамъ внимание на това, че човѣкъ не е дошълъ още до съвършенството, което изключва по
72 грѣшкитѣ. Запримѣръ, нѣкой казва: Днесъ ходихъ съ кобилица за вода. Това изречение не е пълно — котлитѣ липсватъ, но се подразбиратъ. Кобилица безъ котли не може да носи вода. Както виждате, човѣкъ говори понѣкога непълно, но се подразбира. Отъ гледище на точния изразъ, той прави грѣшки. Значи, отъ гледището на обикновенитѣ разбирания една човѣшка постъпка е права, но отъ по-високо гледище въ нея има нѣщо криво, неправилно. И тъй, колкото по-неразуменъ е човѣкъ, толкова повече грѣши. Разумниятъ човѣкъ е досѣтливъ, лесно се ориентира. Будно е съзнанието на разумния. Погледнете ли го само, той разбира вече, какво трѣбва да прави и какъ да го направи. Казваме за този човѣкъ, че има разумно сърдце. Неговиятъ умъ се ръководи отъ сърдцето му. Наистина, ние виждаме, че човѣкъ учи съ удоволствие това, което обича. Щомъ не обича нѣщо, не може да го изучава. Значи, сърдцето потиква ума. Колкото по-разумно е сърдцето, толкова по-велики сж проявитѣ на ума. Сега, като говоря за Божественото начало въ човѣка, нѣмамъ намѣрение да влагамъ нѣщо ново въ васъ, но обръщамъ вниманието ви върху това, което е вложено вече. Божественото е вложено въ всѣки човѣкъ. Негова задача е да работи върху себе си, да Го събуди и да се ползува отъ онова, което То носи въ себе си. Работете върху себе си, за да се прояви у васъ онова, което Богъ е вложилъ
73 още отъ създаването на човѣка. Дошло е време вече да го проявите. Знайте, че днешниятъ день е най-добриятъ день за работа. Не отлагайте за другъ день. Дошло е време вече за правилно разбиране. Затова казвамъ: Почитайте ума на своя ближенъ, почитайте тѣлото му, благоговѣйте предъ неговото сърдце, защото Богъ е въ него. Щомъ гледате на човѣка така, вие ще взимате участие въ всички радости и скърби. Когато нѣкой плаче предъ васъ, не плачете заедно съ него, но вижте, отъ какво се нуждае, и му помогнете. Плачътъ е дъждътъ въ човѣка. Безъ дъждъ нѣма растене. Значи, дъждътъ е въ реда на нѣщата. Когато нѣкой въздиша, не въздишайте и вие съ него. Влѣзте въ положението му и му помогнете. И въздишкитѣ сх на мѣсто. Когато въздиша, човѣкъ уравновесява силитѣ на своя организъмъ. Въздишането е свързано съ дълбокото дишане. Докато диша, човѣкъ живѣе. Престане ли да диша, той умира. Когато въздиша, човѣкъ има нѣкаква неопредѣлена идея. Той копнѣе за нѣщо, което не може да постигне. Той копнѣе за нѣкакъвъ далеченъ идеалъ. Ще кажете, че въздишането е присжщо на влюбения човѣкъ. Това сж стари разбирания. Когато нѣкой чете съ разположение една книга, влюбенъ ли е въ книгата? Ще кажете, че е влюбенъ въ автора на книгата. Авторътъ не е между живитѣ хора. Тогава, какъ може да бжде влюбенъ въ него ? Всѣки човѣкъ е книга, върху която Богъ е писалъ и продължава да пише.
74 Като изразява написаното, човѣкъ изявява Бога въ себе си. Не трѣбва ли тогава да уважаваме, почитаме и обичаме човѣка заради свещенитѣ мисли, чувства и постжпки, които Свещениятъ е вложилъ въ него? Тъй щото, като любишъ човѣка, ти любишъ Онзи, Който е скритъ въ него. Ако не любишъ Бога, по никой начинъ не можешъ да любишъ човѣка. При това, вие не знаете, защо обичате единъ човѣлъ повече отъ другъ. Ако бихте могли да дигнете завесата на миналото, щѣхте да разберете причината на отношенията между хората. Щомъ се породятъ известни отношения между двама души, хората наричатъ това любовь. Тѣ говорятъ за любовьта, безъ да я познаватъ. Колкото да се говори за любовьта, никой не може да си представи, какво нѣщо е тя, какъвъ е свѣтътъ, въ който тя царува. Казано е въ Писанието: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Кога ще се измѣни човѣкъ? Когато любовьта дойде въ свѣта. Тогава и умоветѣ, и сърдцата на хората ще се измѣнятъ. Нови отношения ще сжществуватъ между тѣхъ — отношения на любовь. Сега, ше ви дамъ една задача на добра обхода. Въ продължение на три седмици опредѣлямъ по единъ день за добра обхода къмъ всички, които срѣщате. Първиттъ день отъ първата седмица ще бжде недѣля. Вториятъ день отъ втората седмица — срѣда. Третиятъ день отъ третата седмица — петъкъ. Презъ тѣзи три дни ще бждете особено внимателни,
75 съ нищо да не нарушите добрата и идеална обхода. Каквото живо сжщество срещнете този день на пътя си — цвѣте, дърво, бубулечка, птица, животно, човѣкъ, ще го поздравите вътрешно, ще му отстъпите, то да мине първо, и ще го благословите въ себе си, като Божие творение. Ще се стремите поне единъ день презъ седмицата да благословите името Божие по новъ начинъ. Този день наричамъ „добриятъ день“. Този день трѣбва да бъде за васъ свещенъ день. Никаква критика, никакво мнение не се позволява за този день. Само Богъ има право да се произнася за този день. Вие ще бъдете като войници, които изпълняватъ своята длъжность, безъ да казвате мнението си. Този день е най-добриятъ день презъ живота ви. За да изпълните задачата си добре, вие трѣбва да бъдете като новородено дете, което не мисли за нищо. То се е родило въ единъ домъ, дето бащата и майката се грижатъ за всичко. За него всичко е наредено и предвидено. Следователно, този день ще станете рано, преди изгрѣването на слънцето, и ще започнете работата си. Отъ васъ не се изисква нищо друго, освенъ будно съзнание, да не пропуснете нѣкой моменти отъ дадената ви работа. — Проявената Божия Любовь и проявената Божия Мъдрость носятъ пълния животъ. 38. Лекция отъ Учителя, държана на 14 май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
Стойность на нѣщата Като четете шестата глава отъ Посланието къмъ Ефесянитѣ, вие подразбирате ония лоши същества, които сж въплътени на земята, съ цель да подържатъ неправдата. Като четете Стария и Новия заветъ, вие виждате, че се говори за нѣща, които не остаряватъ, които не губятъ цената си. Такива нѣща ние наричаме „истинни“ или „истини“. Тѣ нѣматъ опредѣлена възрасть и опредѣлено време. Тѣ се случватъ презъ всички времена и епохи и всѣкога минаватъ за нови. Затова казватъ, че нѣма стара или нова истина. Истината е една и сжща презъ всички времена. Запримѣръ, влиянието на храната, на въздуха, на свѣтлината, на водата е едно и сжщо върху организмитѣ презъ всички времена. Каквото представятъ свѣтлината, въздухътъ, водата и храната за физическия човѣкъ, сжщото представятъ и за духовния човѣкъ. За да разберете стойностьта и значението на тия елементи за духовния човѣкъ, вие трѣбва да ги преведете, да видите, всѣки елементъ на какво отговаря въ човѣка. Запримѣръ, въздухътъ отговаря на човѣшкитѣ мисли, водата — на човѣшки) Послание къмъ Ефесянитѣ, 6 гл.
77 тѣ чувства. Споредъ нѣкои, волята има отношение къмъ храната. Наистина, храната дава устойчивость на организъма. Характерътъ, устойчивостьта на човѣшкитѣ убеждения се опредѣлятъ отъ храната, която човѣкъ употрѣбява. Мнозина мислятъ, че ако употрѣбяватъ месна и разнообразна храна, ще станатъ физически силни, здрави, пълни. Тѣ сж. на кривъ пжть. Преди всичко, пълнотата не показва, че човѣкъ е здравъ. Отъ друга страна, пълнотата не зависи отъ храната само. Онази храна е добра за човѣка, която е въ състояние да организира силитѣ на неговия организъмъ. Не може ли да направи това, колкото да пълнѣе, човѣкъ трупа само материя, безъ да я организира. Всѣка клетка въ човѣшкия организъмъ трѣбва да бжде организирана, жива, за да взима съзнателно участие въ функциитѣ на неговитѣ органи. Не взима ли участие въ функциитѣ на човѣшкитѣ органи, тази клетка е мъртва. Щомъ е мъртва, тя е сжщевременно вредна за организъма. Това, което се иска отъ физическата храна на човѣка, се изисква и отъ духовната му храна. Духовниятъ човѣкъ се храни съ мисли, чувства и постжпки. Следователно, ако мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ на човѣка не взиматъ участие въ съграждане на неговото духовно тѣло, тѣ сж мъртви. Щомъ сж мъртви, тѣ сж вредни. Какво добро може да допринесе една отрицателна мисъль на човѣка? Много религиозни хора се безпокоятъ за жи
78 вота си, за материалното си състояние и мислятъ, че въпрѣки тѣзи безпокойства ще постигнатъ нѣщо духовно. Мисли, които внасятъ смущение и тревога, не сж творчески. Тѣ оставатъ за торъ въ организъма. Други пъкъ се страхуватъ отъ хората, предпазватъ се отъ тѣхъ. Защо? Лоши били. Какъ познаватъ тѣ, кой човѣкъ е добъръ и кой—лошъ? Ако разглеждатъ хората отъ свои лични разбирания, тѣ вървятъ въ кривъ пжть. Единъ боленъ, съ изкривена челюсть, отишълъ при единъ лѣкарь, да търси помощь. Щомъ влѣзълъ въ стаята на лѣкаря, последниятъ го погледналъ и веднага му ударилъ една плесница. Болниятъ се възмутилъ отъ лѣкаря и се почудилъ, какъ е попадналъ при такъвъ лошъ човѣкъ. Като видѣлъ, че болниятъ стои като зашеметенъ, лѣкарьтъ го хваналъ за дрехата и му казалъ: Хайде, върви у дома си1 Болниятъ излѣзълъ отъ стаята на лѣкаря и, като се окопитилъ, за белязалъ, че челюстьта му била намѣстена. Тогава той си казалъ: Благодаря на този лѣкарь, че ме удари. На мѣсто бие. При това не ми взе пари. Добъръ човѣкъ е той. Лѣкарьтъ започналъ зле, свършилъ добре. Това е правиятъ методъ на работа. Не е правилно да започва човѣкъ добре и да свършва зле. Въ природата сжществува законъ на последователность и постоянство. Ако човѣкъ прилага този законъ въ живота си, работитѣ му ще свършатъ съ успѣхъ. Който не прилага този законъ, той очаква да получи всичко на
79 готово: знание, богатство, сила. Това е невъзможно. Знание, богатство, сила, придобити по лесенъ начинъ, не могатъ да оправятъ свѣта. Тѣ не носятъ щастие нито на самия човѣкъ, нито на окржжаващитѣ. Колко глави на американски милиардери сж. пострадали отъ крадци и апашиЮтъ така спечелени милиарди никой не е станалъ щастливъ. Не само свѣтскитѣ хора се молятъ за пари, но и нѣкой религиозни четатъ молитви, посещаватъ събрания, съ цель да получатъ отнѣкжде нѣкакви суми, да подобрятъ материалното си положение. Тѣ ходятъ отъ единъ приятель на другъ, да искатъ пари, и разправятъ, какви нужди иматъ. Добре е да има човѣкъ приятель, на когото да разкаже своитѣ трудности. Представете си, обаче, че при васъ дойдатъ десетина ваши приятели, и всѣки ви разправя своитѣ мжчнотии, всѣки иска да му помогнете. Това е все едно да те посетятъ десеть души и да ти показватъ ранитѣ си. Ти не разбирашъ отъ медицина, не знаешъ, какъ да имъ помогнешъ. Следователно, имашъ ли рана, покажи я само на специалистъ, на вещъ човѣкъ. Само той ще ти помогне. Видишъ ли, че нѣкой човѣкъ не разбира отъ медицина, не му говори за раната си, нито я показвай. Като заболѣятъ, хората веднага търсятъ лѣкарь, да имъ даде нѣкакво лѣкарство, или да имъ направи инжекция. И това е добре, но тѣ не сж. опитали силата на добрата мисъль. Една добра мисъль произвежда по-голѣми ре
80 зултати отъ лѣкарствата и отъ инжекциитѣ на лѣкаритѣ. Отправете съзнателно и съ любовь една добра мисъль къмъ нѣкого и вижте, какъвъ резултатъ ще даде. Мисъль, приложена правилно и на мѣсто, всѣкога лѣкува. Мощно нѣщо е мисъльта. Ако нѣкой страда отъ треска, той може да се лѣкува само съ мисъльта си. Запримѣръ, нека вземе известна сума съ себе си и отиде въ една аптека и мислено поиска отъ аптекаря десеть сантиграма хининъ. Следъ това да се върне у дома си, да вземе чаша гореща вода, да изсипе хинина вжтре, да изстиска нѣколко капки лимонъ и да изпие водата съ мисъльта, че въ нея има хининъ. Следъ нѣколко часа треската ще изчезне. Обаче, за този опитъ се иска вѣра и силна мисъль, безъ никакво раздвояване. За да успѣва въ живота си и да си служи правилно съ своитѣ мисли, човѣкъ трѣбва да прилага закона на равновесието, да уравновесява силитѣ си. Бакалитѣ прилагатъ този законъ. Тѣ иматъ везни, съ които мѣрятъ стоката си. На едното блюдо турятъ стоката, на другото— грамоветѣ, и, докато не уравновесятъ и дветѣ блюда, тѣ не даватъ покупката на клиента си. И човѣкъ има такива везни въ себе си, съ които може да мѣри мислитѣ си, докато ги уравновеси. Дойде ли една мисъль въ ума на човѣка и започне да го смущава, той трѣбва да я тури на везнитѣ и да я премѣри. Щомъ тури на едното блюдо мисъльта, на другото — мѣрката, той веднага ще познае, права ли е
81 мисъльта, или не. Всѣки човѣкъ носи въ себе си Божествената мѣрка, съ която определя, коя мисъль е права, и коя не е. Когато човѣкъ дава пжть на криви мисли въ себе си, това показва, че той не е приложилъ Божествената мѣрка къмъ тѣхъ. При тази мѣрка, вложена дълбоко въ душата на човѣка, невъзможно е той да мисли криво. Кривитѣ мисли нарушаватъ вжтрешния миръ въ човѣка и го изкарватъ отъ равновесието на живота му. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ изправяне на мисъльта. Чиста, права трѣбва да бжде вашата мисъль, безъ никакво петно. Вие се стремите къмъ духовния свѣтъ, дето не се позволява никаква нечистота. Видятъ ли най-малкото петно на вашата мисъль, тѣ веднага ще ви върнатъ назадъ. Предъ тѣхъ всичко е открито. Ако видите човѣкъ, облѣченъ съ бѣли дрехи, вие ще се радвате на чистотата, която го обгръща. Забележите ли наймалкото петно на бѣлата му дреха, вие веднага ще го спрете и ще го накарате да се върне у дома си да се изчисти. Ако на физическия свѣтъ не се търпи нечистотата, колко повече тя е нетърпима въ по-високитѣ свѣтове — духовниятъ и Божествениятъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да започне отъ физическата чистота. Дрехитѣ, обущата, тѣлото трѣбва да бждатъ идеално чисти. Човѣкъ трѣбва да мие лицето, ржцетѣ, зжбитѣ си по десеть пжти на день. Зжбитѣ не трѣбва да се миятъ всѣкога съ четка, да се изтъркватъ. Достатъч9
82 но е да ги миете съ топла вода и сапунъ, или съ малко спиртъ. Много болести се дължатъ на микробитѣ, които се развиватъ въ зжбитѣ. Чистъ трѣбва да бжде човѣкъ въ всѣко отношение. Ако човѣкъ не е готовъ да подържа физическа чистота на тѣлото си, какъ ще подържа своята духовна чистота? И следъ всичко това той иска да стане великъ, гениаленъ човѣкъ. Кой човѣкъ е гениаленъ? Гениалниятъ се отличава съ голѣма разумность. Той има голѣми знания, които прилага въ живота си. Какъвъ смисълъ иматъ знанията, ако сж. неприложими ? Ще каже нѣкой, че знае, какъ е създаденъ свѣтътъ, какво е било първоначалното състояние на земята, а като се намѣри предъ една мжчнотия, не може да понася. Гениалниятъ разбира смисъла на нѣщата и ги използува. Като види овца, той разбира, какво представя тя и гледа на нея като на символъ въ цѣлата природа. Ако нѣкой е недоволенъ отъ живота си, нека се спре предъ една овца, която пасе тихо и спокойно зелената трева. Той има на разположение две-три яденета, има кжща, удобства, а овцата по цѣлъ день яде само трева и стои на открито—на дъждъ, на вѣтъръ и пакъ е доволна. Добре е човѣкъ да се стреми нагоре, но той трѣбва да се поучава и отъ по-долнитѣ и малки сжщества подъ себе си. Ще кажете, че овцата не се развива. И овцата се развива, но много бавно. Превознитѣ срѣдства, съ които тя пжтува, сж много слаби,
83 вследствие на което развитието й е почти незабелязано. Голѣмо търпение се иска отъ овцата, но още по-голѣмо отъ човѣка. Само разумниятъ и гениаленъ човѣкъ може да бжде търпеливъ. Обикновениятъ, обаче, носи неволята, той търпи по необходимость. Какъ се изразява разумностьта ? Едно отъ качествата на разумностьта е това, че тя си служи съ закона на свободата, а не съ насилието. Когато крокодилътъ гълта цѣли жабчета, той прилага насилието. Какъвъ е резултатътъ тогава ? Който прилага насилието, той самъ го опитва на гърба си, Въ рѣката Нилъ има особени жабчета, които крокодилътъ гълта цѣли. Като влѣзатъ въ корема му, тѣ започватъ да гризатъ, докато направятъ дупка вжтре. Водата влиза въ тази дупка, и крокодилътъ се обръща съ корема си нагоре и умира. Жабчето дава добъръ урокъ на крокодила. То му доказва, че който прилага закона на насилието въ рѣката, т. е. въ живота, той самъ ще опита последствията на този законъ. Не желайте нѣща, които не сж за васъ, защото ще прегризатъ корема ви и преждевременно ще заминете за онзи свѣтъ. Натъкнете ли се на нѣкое желание подобно на малкото жабче, затворете устата си, докато се размине. Щомъ жабчето ви отмине, отворете устата си и продължете своя пжть. Единъ турски дервишъ носѣлъ торба съ барутъ. Той миналъ край едно дете, което носѣло запалена главня въ ржката си. Дерви
84 шътъ веднага се спрѣлъ, направилъ пжть на детето да мине и следъ това продължилъ своя пжть. Малко е детето, но дервишътъ му отстжпилъ да мине първо. Разуменъ е дервишътъ. Той знае, че барутъ и запалена главня не могатъ да стоятъ наблизо. Това сж примѣри, сравнения, които можете да използувате за вашия вжтрешенъ животъ. Често човѣкъ се натъква на свои вжтрешни състояния, които не може да разреши самъ. Той трѣбва да се обърне къмъ мждрецитѣ въ живота. Кжде ще срещнете тия мждреци ? Вие ще ги срещнете между хората, въ книгитѣ, въ пѣснитѣ. Тѣ сж оставили своитѣ съвети навсѣкжде въ живота. Човѣкъ се нуждае отъ помошьта на мждри и велики хора. Свѣтътъ е пъленъ съ сжщества, изостанали въ своето развитие, които влияятъ на човѣка. Много отъ тия сжщества нѣматъ нищо общо съ даденъ човѣкъ, но го нападатъ съ своитѣ лоши мисли. Нѣкой пъкъ иматъ роднински връзки съ тѣхъ. Тѣ сж дѣди, прадѣди на даденъ човѣкъ и, като не могатъ сами да се ориентиратъ въ невидимия свѣтъ, обикалятъ около своя близъкъ и започватъ да му влияятъ съ своитѣ мисли. Често една тѣхна мисъль може да произведе цѣла пертурбация въ ума на човѣка. Въ такъвъ случай той се нуждае отъ помощьта на опитенъ човѣкъ, да му даде начинъ, да се освободи отъ тази чужда, отрицателна мисъль.
85 Дали вѣрвате въ тия нѣща, това не е важно. Вѣрвате, или не, независимо отъ това, нѣщата си съществуватъ. Дали вѣрвате въ тона do, не е важно. Този тонъ същесттува въ природата. Въ природата съществува и мажорна, и миньорна музика, независимо това, дали вие я признавате. Вашиятъ дѣдо и прадѣдо съществуватъ нѣкъде въ пространството, макаръ вие да не признавате тѣхното съществуване. Като започне да ви влияе съ мисъльта си, искате или не, ще го признаете. Ако можете да му помогнете, ще помогнете и на себе си; ако не можете да му помогнете, ще го посъветвате да си отиде, да потърси другъ нѣкой, който ще му помогне. И въ единия, и въ другия случай трѣбва да бъдете искрени, да не го залъгвате. Никога не говори това, което не знаешъ. Човѣкъ трѣбва да говори истината. Малко знаешъ, малко говори, но каквото кажешъ, да бъде истина. И малкото знание е толкова благословено, колкото и голѣмото. Малкото знание, което човѣкъ е опиталъ и приложилъ, е благословено, защото има условия да расте и да се развива. Обаче, ако човѣкъ има много знания, но неприложени и непровѣрени, нищо не се ползува. За предпочитане е да имашъ сто лева златни, отколкото хиляда книжни. Много отъ идеитѣ на хората съ подобни на книжнитѣ пари и съ осъдени на остаряване. Идеи, които остаряватъ, нищо не ползуватъ човѣка. Ще каже нѣкой, че идеитѣ му били мистични.
86 Идеитѣ му били мистични, но остаряватъ! Щомъ остаряватъ, тѣ не сж мистични. Мистични идеи сж ония, които оставатъ презъ вѣчностьта. Такива сж идеитѣ на гениалнитѣ хора, на светиитѣ, на Учителитѣ. Като погледне къмъ онова, което Богъ е създалъ, мистикътъ се изпълва съ благоговѣние. И за него има нѣща непонятни, които изпълватъ душата му съ свещенъ трепетъ и любовь къмъ Бога. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да знае всичко. Това е повърхностно заключение. Има нѣща, които човѣкъ трѣбва да разбира, но има нѣща, които не трѣбва да разбира и знае. Вие имате единъ приятель, когото обичате. Единъ день се научавате, че той извършилъ нѣкакво престжпление. Вие веднага се отдръпвате отъ него. Не е ли по-добре да не знаехте за престжплението, което приятельтъ ви извършилъ? Вървите съ единъ човѣкъ, за когото казватъ, че билъ голѣмъ мистикъ. Срѣщате на пжтя си единъ слабъ, беденъ човѣкъ. Мистикътъ, който обикновено е въоржженъ отъ главата до краката, удря болния човѣкъ и го поваля на земята. Набързо той изважда ножоветѣ си и го оперира: разрѣзва гърдитѣ, корема, изважда вжтрешнитѣ органи и ги туря настрана. Вие гледате, чудите се, какво прави този човѣкъ — нищо не рдзбирате. Следъ това мистикътъ налива въ единъ сждъ чиста вода и измива всички органи, които после туря на мѣстата имъ, и ги намазва съ нѣкакво масло. Следъ операцията виждате слабия човѣкъ възста
87 новенъ, но подмладенъ, бодъръ, свежъ, като че е възкръсналъ. Първоначално, докато не знаехте, какво ще излѣзе отъ операцията, считахте, че мистикътъ е лошъ, жестокъ човѣкъ. После, като разбрахте, какво направи, измѣнихте мнението си за него. Казвате, че мистикътъ е добъръ човѣкъ. Има смисълъ човѣкъ да разруши нѣщо, но ако може отъ него да съгради нѣщо по-добро и по-здраво. Такъвъ човѣкъ наричаме добъръ. Не може ли човѣкъ да съгражда нѣщата отново, той е лошъ. Лошиятъ човѣкъ руши и разваля, но не може да съгражда и обновява. Съвременнитѣ хора се въоръжаватъ, но като не знаятъ,какъ и къде да прилагатъ оръжията си, тѣ се страхуватъ. Като се намѣрятъ предъ нѣкой недъгъ, тѣ започватъ да се плашатъ отъ него, да не ги зароби. Оръжието имъ е въ ръката, а се страхуватъ отъ своитѣ недъзи. Натъкнете ли се на нѣкой свой недъгъ, извадете оръжието си, ударете недъга въ сърдцето, повалете го на земята и започнете да мушкате съ ножа си. Мушкайте, рѣжете, извадете вътрешностьта му и следъ това измийте всичкитѣ му части съ чиста вода. Съберете частитѣ му, турете ги на мѣстата имъ, намажете ги отгоре съ масло, духнете единъ пъть, и всичко ще се преобрази — недъгътъ ще се превърне въ нѣщо ново, годно за работа и животъ. Той е билъ недъгъ, докато ималъ чужди вещества, нечистотии въ себе си. Щомъ се изчисти, той се превръща
88 въ добро. Не се страхувайте отъ операцията. Колкото да е сериозна, тя ще допринесе нѣщо добро на човѣка. Следователно, не се страхувайте отъ операции, които носятъ благо за човѣка. Направете такава операция на ония ваши мисли, чувства и желания, които сж. слаби и хилави, отъ които нищо не можете да направите. Направете имъ операция и ги раздайте на ония сжщества, които се нуждаятъ отъ тѣхъ. Както коткитѣ се нуждаятъ отъ червата и шкембетата, така и въ васъ има сжщества, на низъкъ умственъ и духовенъ уровенъ, които се хранятъ съ вашитѣ неджзи. Дайте неджзитѣ си на тия сжщества, да се нахранятъ съ тѣхъ. Като се разхождате по улицитѣ на нѣкой малъкъ градъ, вие срѣщате търговци на черва и шкембета. Следъ тѣхъ вървятъ котки и мяучатъ. Всѣки човѣкъ, който види своята котка следъ шкембетата, ще каже на търговеца да й отрѣже едно парче. Каквато работа да има, той ще я остави, за да задоволи котката си и да престане да мяучи. Кой човѣкъ нѣма въ себе си по една-две котки, по цѣли часове да мяучатъ за парче шкембе? Дайте имъ едно парче отъ шкембето, което търговецътъ продава, да престанатъ да ви безпокоятъ. Шкембетата представятъ неджзитѣ въ човѣка. Отрѣжете тия неджзи отъ себе си и ги дайте на ония низши сжщества, които се хранятъ съ тѣхъ.
89 Следователно, всичко, което става вънъ отъ човѣка, става и въ неговия вжтрешенъ животъ. Като не знае причинитѣ на нѣщата, т. е. връзката между външния и вжтрешенъ животъ, човѣкъ констатира само нѣщата, безъ да разбира тѣхния дълбокъ вжтрешенъ смисълъ. Нѣкой казва, че е неразположенъ. Защо е неразположенъ, и той не знае. Следъ това отива въ една гостилница, дето си хапва отъ две-три яденета и следъ това казва, че е добре разположенъ. Защо е билъ неразположенъ? Защото билъ гладенъ. Защо е разположенъ? Защото се нахранилъ. Въ разсжжденията си той спира дотукъ. Защо му се е дала възможность да се нахрани, той не се запитва. Обаче, като върви по улицитѣ, той вижда на едно мѣсто стара баба, която счупила крака си и не може да мръдне отъ мѣстото си. Ако я дигне на ржце и занесе у дома й, той е разбралъ предназначението на храненето. Той се е нахранилъ, придобилъ сила и разположение, съ единствената цель да помогне на старата жена. Една отъ задачитѣ му е да дигне бабата на гърба си и да й услужи. Изпълни ли задачата си, както трѣбва, той е влѣзълъ вече въ рая. Ако не изпълни задачата си и се откаже да услужи на старата жена, съ това той е подписалъ своята смъртна присжда. Такава задача е дадена и на обикновения човѣкъ, и на ангела. Отъ всички се иска правилно разрешение на задачата.
90 Сега, презъ тази година, всѣки трѣбва да реши задачата си съ бабата. Бабата представя слабото, хилавото въ човѣка, което всѣки трѣбва да дигне на гърба си и да го занесе на мѣстото му. Може ли да направи това, той ще влѣзе въ рая, дето ще получи наградата си. И бабата, отъ своя страна, ще му благодари. Като направите тази услуга на бабата, вие ще разберете, какво значи, да подигнешъ слабия и немощния. Само по този начинъ вие ще разберете, че всѣки човѣкъ, колкото и да е грѣшенъ, заслужва вниманието на Бога. И той е въ състояние да изпълни волята Божия. Единъ ангелъ, като гледалъ отъ небето, какъ живѣятъ хората, казалъ въ себе си: Не трѣбва Богъ да имъ помага. Ако ги изостави, тѣ ще си научатъ уроцитѣ. Като разбралъ мисъльта на ангела, Богъ го изпратилъ на земята, между хората, да живѣе като човѣкъ, да види, трѣбва ли, наистина, Богъ да се откаже отъ хората. Презъ една зимна, студена нощь ангелътъ се връщалъ отъ работа, но толкова много измръзналъ, че не могълъ да се движи. Спрѣлъ се на пжтя, цѣлъ треперещъ, и гледалъ, отде ще му дойде помощь. Въ този моментъ край него миналъ единъ пиянъ, който се клатушкалъ на една и на друга страна. Като видѣлъ, че човѣкъ стои на пжтя, цѣлъ трепери отъ студъ и не може да се движи, той му казалъ: Братко, и ти си закж.салъ като мене. Я се качи на гърба ми, да те занеса до нѣкое мѣсто. Ангелътъ се качилъ на гърба на пияния, който
91 го занесълъ до дома му и го оставилъ. Значи, пияниятъ, който минава за грѣшникъ, изпълнилъ волята Божия. Нѣкой мисли, че за да изпълни волята Божия, трѣбва да стане светия. Не е така. При каквото положение да се намира, човѣкъ трѣбва да е готовъ да изпълни волята Божия. Като се видѣлъ на гърба на пияния, ангелътъ разбралъ, че мислилъ криво. Всѣкога и при всички случаи трѣбва да се помага на човѣка заради Божественото, което е въ него. Въ всЬки човѣкъ има нѣщо красиво, което се проявява и изпълнява волята Божия. Ето, днешниятъ день — срѣда, е деньтъ, въ който трѣбва да приложите идеалната обхода. Защо трѣбва да бждете недоволни? Недоволството показва, че има нѣкакво неразбиране на нѣщата. Колкото е по-голѣмо недоволетвото, толкова е по-голѣмо и неразбирането. Изчезне ли недоволството, човѣкъ е дошълъ до известно равновесие въ себе си. Изчезне ли недоволството, въпроситѣ се разрешаватъ. Когато човѣкъ попадне при условия да прояви недоволството си, нека се вглъби въ себе си и се свърже съ великия Божи Промисълъ. Направи ли това, той ще разбере, че задъ всѣко явление въ живота и въ природата се крие нѣкаква разумна причина, която регулира нѣщата. Колкото да сж противоречиви известни явления, ако резултатътъ имъ е възходящъ, това показва, че тѣ сж допуснати като уроци за човѣка. Отъ тѣзи уроци той се подига. Тѣ представятъ известно посвещение,
92 презъ което човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Какво ще кажете за войнитѣ? Ако резултатътъ на войнитѣ е възходящъ, тѣ сж допуснати съ нѣкаква разумна цель. Човѣкъ трѣбва да се учи отъ всичко. Дали нѣщата ставатъ вънъ или вжтре въ човѣка, той трѣбва да вади отъ всичко поука. Ако следъ една война убититѣ оживѣятъ и възкръснатъ, хората вървятъ по възходяща линия. Не оживѣятъ ли, има нѣщо неразумно въ войната. Като ученици, вие искате да разберете своя личенъ животъ. За тази цель вие трѣбва да вървите отъ общото къмъ частното. Това, което става въ цѣлокупния животъ, става и въ живота на отдѣлния човѣкъ. Кой не е преживялъ войната въ себе си вжтре? Кой не е преживялъ падане на духа, отчаяние и обезсърдчение, следъ като е видѣлъ бойното поле въ себе си, осѣяно отъ убити и ранени ? Защо се отчайва човѣкъ ? Защото неговото слънце е залѣзло. Щомъ залѣзе слънцето му, той трѣбва да запали свѣщь или огънь на огнището си, да не остане въ пъленъ мракъ. Следъ това, нека се опита да съживи убититѣ и да излѣкува своитѣ ранени. Любовьта е единствената сила, която може да лѣкува и възкресява. Колкото малка да е любовьта, тя е въ състояние да стопли и подигне човѣка. Следователно, никога не загасвайте огъня на огнището си, никога не загасвайте своята свѣщь. Какво представя огъньтъ? Огъньтъ не е нищо друго, освенъ топлина въ сърдцето на
93 човѣка. Тази топлина наричаме любовь. Като люби ближнитѣ си, човѣкъ помага и на себе си. Ако никого не люби, човѣкъ е осжденъ на замръзване. Отвънъ има голѣмъ студъ, около 30—40°, който замръзява всичко живо. За да не замръзнете, запалете огъня на вашето огнище. Колкото слабъ да е, огъньтъ трѣбва постоянно да гори. Силата на човѣка се познава по неговата любовь. Силенъ човѣкъ е онзи, който люби, безъ да очаква другитѣ да го любятъ. Който очаква на любовьта на другитѣ хора, той живѣе на чуждъ кредитъ. Който иска да стане силенъ, да прояви Божественото въ себе си, той трѣбва да обича. Радвайте се, когато хората обичатъ, защото могатъ да станатъ силни. Обаче, стремете се да проявите своята любовь, за да станете и вие силни. И тъй, прилагайте любовьта въ живота си, за да станете силни. Любете, не както хората любятъ, но както Богъ люби. Дадете ли пжть на Божествената любовь въ себе си, вие ще придобиете две нѣща: свѣтлина въ мисъльта си и топлина въ чувствата си. Щомъ дадете мѣсто на тази любовь въ себе си, ще впрегнете своитѣ желания и страсти, вие ще станете господари на човѣшкото въ себе си. Ако не разбира желанията и страститѣ си и не може да ги управлява, човѣкъ не разбира елементитѣ, отъ които е създаденъ неговиятъ свѣтъ. Човѣкъ не трѣбва да се страхува отъ своитѣ желания и страсти, но трѣбва да знае, кжде и какъ да ги впрегне на работа.
94 Една отъ основнитѣ мисли на лекцията, която трѣбва да задържите въ ума си, е следната: Щомъ залѣзе Божественото слънце въ васъ, запалете свѣщьта си и огъня на своето огнище. Свѣщьта представя свѣтлината на ума, а огъньтъ — топлината на сърдцето. Настанало е време да запалите свѣщьта на вашия свѣтилникъ и огъня на вашето огнище. Разумниятъ свѣтъ следи, какво правите. Разумнитѣ сжщества искатъ да знаятъ, можете ли да мислите и да чувствувате. Вие пъкъ очаквате да получите любовь отъ тѣхъ. Ако тѣ ви любятъ, ще покажатъ силата си. Вие сте опитвали и всѣки день опитвате тѣхната сила. Важно е, вие да проявите силата си. Докато детето е малко, на ржце го носятъ. Щомъ започне да расте, първа майка му го сваля на земята, остава го свободно да се движи, да пълзи, да пристъпва, да прояви силата си. Ако постоянно го държатъ на ржце, то ще стане инвалидъ Не желайте вашитѣ деца да ставатъ инвалиди. Не оставяйте вашитѣ желания неприложени. Впрегнете ги на работа, да видите тѣхнитѣ плодове. Детето, което се е ползувало отъ любовьта на майка си, на близкитѣ си, трѣбва да стжпва самостоятелно на краката си, да покаже, че е силно, че и то може да обича. Като израснатъ, синътъ и дъщерята трѣбва да покажатъ, какво могатъ да направятъ за своитѣ родители, за своитѣ по-малки братя и сестри. Днесъ всички хора искатъ да бждатъ обичани. Тѣ искатъ Богъ да ги обича. Когато
95 Богъ обича хората, това е за Него самия, но и тѣ трѣбва да Го обичатъ. Мнозина искатъ да знаятъ, дали ще се оправятъ работитѣ имъ, като обичатъ Бога. Едно трѣбва да знаете: само любовьта е въ състояние да оправи обърканитѣ работи на хората, не както тѣ мислятъ и изискватъ, но както Богъ разбира. — Като обичамъ Бога, ще се оправятъ ли работитѣ на жена ми, на децата ми? — Не, само твоитѣ работи ще се оправятъ. Всѣки за себе си трѣбва да обича Бога, и то, не съ смѣтка да получи нѣщо, но съ чиста, света, безкористна любовь. Обича ли по този начинъ, човѣкъ трѣбва да бжде сигуренъ, че работитѣ му ще се оправятъ. — Какъ да обичаме?—Това не се казва. Учите ли човѣка, какъ трѣбва да обича, вие го лишавате отъ възможностьта да обича. Представете си, че нѣкой ви даде една череша. Ако 'не знаете, какъ се яде череша, ще намѣрите нѣкой да ви научи. Той ще изяде предъ васъ черешата, вие ще научите, какъ се яде, но вкуса й нѣма да знаете. — Ще ми дадатъ втора череша. — Не, само една череша се дава. Следователно, дадатъ ли ви една череша, вие сами трѣбва да направите опита, сами да я вкусите. Дойде ли нѣкой да ви показва, какъ се яде черешата, откажете се отъ всѣкакви обяснения. Следователно, иска ли да придобие Божественото знание, човѣкъ трѣбва да се вглежда първо въ себе си, въ възможноститѣ, които сж вложени въ него, и да търси при
96 чинитѣ първо въ себе си, а после въ окржжаващитѣ. Външниятъ, обективенъ свѣтъ е създаденъ отъ Бога, вследствие на което тамъ владѣе пълна хармония. Въ човѣшкия и въ ангелския свѣтъ, обаче, съществува известна дисхармония, която хората и ангелитѣ сами могатъ да изправятъ. Като изучава Божиитѣ закони, въ които нѣма никаква дисхармония, човѣкъ се домогва до ония правила и методи, чрезъ които може да се справи съ недоволството и мжчнотиитѣ на своя животъ. Защо идатъ мъчнотиитѣ и страданията? За да освободятъ човѣка отъ грѣха. Като грѣши, той охлузва кожата си. Щомъ кожата на човѣка е охлузена, както да го пипатъ, непременно ще му причинятъ болка. Ще кажете, че хората трѣбва да пипатъ внимателно. Не е тамъ въпросътъ. Важно е кожата ви да бжде здрава, че както и да ви пипатъ, да не ви причиняватъ болка. Нѣкой казватъ, че за да не грѣши, да понася нѣщата правилно, човѣкъ трѣбва да бжде мистикъ. Мистикъ е онзи, който живѣе въ реалностьта на нѣщата, който самъопитва работитѣ, който се радва еднакво и на малкитѣ, и на голѣмитѣ придобивки. Той се радва на една череша толкова, колкото и на стотици череши. Той живѣе въ закона на благодарностьта. Никой не е въ състояние да отнеме радостьта на мистика. Мистикътъ знае, че и малкитѣ, и голѣми усилия, даватъ еднак
97 ви резултати; малкитѣ и юлѣми удари причиняватъ еднакви резултати. И тъй, искате ли да успѣвате въ живота си, впрегнете вашитѣ неразумни желания на работа. Ако упорствуватъ, хванете ги за опашката. Искате ли да вкарате магарето въ обора, хванете го за опашката. Опашката въ животното е свързана съ мисъльта му. Щомъ го хванете за опашката, то започва да мисли. Тъй щото, натъкнете ли се на нѣкое неразумно желание въ себе си, хванете го за опашката, да започне да мисли. Щомъ започне да мисли, то ще влѣзе въ правия пжть на живота. Т. м39. Лекция отъ Учителя, държана на 21. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
Правилно разбиране Т. м. За следния пжть всѣки отъ васъ да извади отъ беседитѣ, които досега е челъ, десеть важни мисли. Често се говори за установени и неустановени нѣща, както и за измѣняеми и неизмѣняеми. Кои нѣща сж. установени? Които не се измѣнятъ. Кои нѣща C/Ж измѣняеми? Които не могатъ да се установятъ. Какво нѣщо е моралъ? Правата посока въ живота. Какво наричаме права линия? Най-кжсото разстояние между две точки. Това опредѣление е математическо. Обаче, отъ морално гледище, права постжпка е тази, която има едно последствие. Крива постжпка е тази, която има две противоположни последствия. Оттукъ казваме: Права мисъль е тази, която има единъ резултатъ. Крива мисъль е тази, която има два различни резултата. Ако си служи съ криви мисли и постжпки, човѣкъ гради живота си върху основа, която всѣки моментъ може да се измѣни и разколебае. Ако вѣрата, надеждата и любовьта на човѣка всѣки день се мѣнятъ. тѣ не могатъ да се поставятъ за основа на неговия животъ. Мнозина основаватъ своето вѣрую върху това, което е писано въ Свещенитѣ книги, или
99 върху това, което хората казватъ, Вѣрую, което се основава на писано, или на казано, не е истинско. То се мѣни всѣки день. Днесъ хората казватъ едно, утре — друго, и вѣруюто се мѣни споредъ казаното. Това не е установено вѣрую. Истинското казване, или писане седи въ самото Битие. Това, което Битието е казало или писало, е неизмѣнното вѣрую на човѣка. Въ него се вижда проявата на Бога. Истински прояви на Бога сж. тия, които произвеждатъ въ човѣка единъ и сжщъ резултатъ. По външни прояви Богъ се мѣни, но вжтрешно, по сжщина, Той всѣкога остава единъ и сжщъ. Черешата, като дърво, презъ зимата представя едно; презъ пролѣтьта, накичена съ цвѣтове, представя друго нѣщо; презъ месецъ май, увиснала отъ зрѣли плодове, тя представя трето нѣщо. Въ сжщность, тия три прояви на черешата представятъ само фази на нейното проявление, но черешата си остава една и сжща. Следователно, истина наричаме това, което произвежда въ човѣка само единъ резултатъ. И като дърво безъ листа, и като дърво съ цвѣтове и плодове, черешата си остава череша. Каква дума носи истината въ себе си? Такава, която отнима скръбьта, или неразположението на човѣка. Всѣка дума, която отнима радостьта, или внася неразположение въ човѣка, не носи истината. Коя любовь е права? Права или идеална любовь е тази, която дава и не мисли да взима. Да обичашъ нѣкого, това
100 значи, да давашъ. Ако искашъ и той да те обича, това значи, да ти върне онова, което си му далъ, съ лихвитѣ заедно. Това не е идеална любовь. Когато хората не се обичатъ, това показва, че никой нищо не е далъ за другия. Нѣкой казватъ, че обичатъ душата на човѣка. Кжде сж видѣли душата му? Единъ ще каже, че я видѣлъ въ очитѣ, другъ — въ сърдцето и т. н. Не се минава много време, любовьта изчезва. Защо ? Излъгалъ се въ този човѣкъ. Какъ е възможно да обичашъ човѣка, да виждашъ душата му и да се излъжешъ въ него? Ама нѣмалъ душа. Кжде отиде душата, която по-рано виждаше въ него? Значи, докато взимате нѣщо отъ човѣка, вие го обичате и виждате душата му. Той е стомна или изворъ, отъ който можете да черпите. Щомъ престане да дава, вие не го обичате вече и казвате, че този човѣкъ нѣма душа. Щомъ нѣма душа, той е пресъхналъ изворъ, не можете да черпите отъ него. Често слушате да се говори за старъ и младъ човѣкъ. Това сж противоположни понятия, които трѣбва да се изяснятъ. Казватъ още стара и нова книга. Библията, запримѣръ, е стара книга. Защо? Защото е написана вече. Отъ тази книга можете да се ползувате, да си вадите бележки, де се поучавате, но нищо ново не можете да прибавите къмъ нея — пълна е вече. Вземете ли нѣкоя чиста, нова книга, вие можете да пишете много нѣща въ нея. Тя е оше празна. Казватъ, че нѣкой човѣкъ е
101 младъ, а другъ — старъ. Каква е разликата между младия и стария? Младиятъ играе, стариятъ седи на едно мѣсто. Защо? Младиятъ е житно зърно, което е въ хамбара още, на широко, движи се отъ едно мѣсто на друго, оставено е на свобода. Стариятъ е житно зърно, което е посѣто вече въ земята. Той седи на едно мѣсто, затрупанъ отгоре съ пръсть, и пъшка подъ нейната тежесть. Младъ и старъ, това сж фази, които трѣбва да разбирате. Отъ разбирането на тия фази зависи разбиране проявитѣ на Бога. Той не се налага, но оставя човѣкъ самъ да учи, да разглежда нѣщата въ всички тѣхни прояви. Ако сте убедени, че Богъ е навсѣкжде, търсете Го въ всички прояви на живота, малки и голѣми, видими и невидими. Казано е въ Писанието, че човѣкъ трѣбва да възлюби ближния си като себе си. Защо трѣбва да обичате? Да обича човѣкъ, това значи, да вложи капитала си, който Богъ му е далъ, въ своя ближенъ. Този капиталъ постоянно расте и се увеличава. Не обича ли, човѣкъ самъ изяжда капитала си. Ще дойде день, когато ще остане безъ стотинка. Който обича, той постоянно разбогатява и живѣе въ радость и веселие. Който не обича, той постоянно осиромашава, вследствие на което страда. Въ този смисълъ, страданието не е нищо друго, освенъ губене на капитала. Радостьта пъкъ не е нищо друго, освенъ увеличаване на капитала. Да страда човѣкъ, това