Степени на съзнанието

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Степени на съзнанието", 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1939 г. Второ издание, 1994 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
СТЕПЕНИ НА СЪЗНАНИЕТО ЛЕКЦИИ НА ОБЩИЯ ОКУЛТЕНЪ КЛАСЪ» НА УЧЕНИЦИТЕ ОТЪ ВСЕМИРНОТО БЪЛО БРАТСТВО IX ГОДИНА 0929—1030 Г.) ТОМЪ II. е о ф и я 19 3 9
Степени на съзнанието Т. м. Единъ важенъ социаленъ въпросъ е вълросътъ за придобиване на храната. Всички хора казватъ, че като живѣе, човѣкъ трѣбва да яде. Явява се въпросъ, колко трѣбва да яде, много или малко. При това, трѣбва да се знае, ако яде много или малко, какво ще придобие въ единия и въ другия случай. Дали нѣкой е ялъ много, малко или никакъ, това зависи отъ работата, която той върши, отъ здравословното му състояние, както и отъ условията, при които се намира. Здравиятъ и работещъ човѣкъ яде повече отъ онзи, който не работи, или не е здравъ. Обаче, ако нѣкой човѣкъ вънъ отъ васъ опредѣля, колко храна да ви се дава, той ще вземе въ внимание взаимнитѣ отношения, които имате помежду си. Запримѣръ, ако сте въ неприятелски отношения, той ще ви дава по възможность по-малко храна, да отслабнете, да нѣмате сила да го преследвате. Ако отношенията ви сж приятелски, той ще ви дава повече храна, да имате сила за работа. Сжщото прави и разумниятъ свѣтъ. Когато иска да помогне на нѣкой човѣкъ, той му дава благоприятни физически и духовни условия. Иска ли да възпитава нѣкого, да не дава възможность на злото въ не') Коринтяномъ 14:1 — 26
4 го да се развива, той го ограничава и физически, и духовно. Следователно, видите ли, че човѣкъ или животно не яде, вие се безпокоите. Защо? Виемислите, че като не яде, той не може да работи. Когато слугата е боленъ и не яде, господарьтъ му веднага взима мѣрки да му помогне по-скоро да оздравѣе. Когато волътъ не яде, господарьтъ му сжщо се безпокои, да не се разболѣе и да не може да му служи. Ако волътъ не работи, нивата на земедѣлеца остава неразорана. За да подържа здравето и силата си, човѣкъ трѣбва да се чисти, външно и вътрешно. Чистотата е първото условие за здравето на човѣка, на всички живи сжщества. Чистота е необходима и въ науката. Запримѣръ, преди да се произнесете за свойствотона дадено съединение, вие трѣбва да гоосвободите отъ всички странични примѣси, коитонарушаватъ неговата чистота. За да опредѣлите свойствата му, то трѣбва да бжде абсолютно чисто. Както животътъ е непреривенъ процесъ, така и всички негови прояви сх непреривни процеси. Говори ли се за чистота,, ние я разбираме като непреривенъ процесъ. Не може днесъ да бждешъ чистъ, а утре—нечистъ. Говори ли се за горение, ние пакъ разбираме непреривенъ процесъ. Ако огъньтъ на живота ту изгасва, ту се запалва, и проявитѣ му ще се прекж.сватъ, а това е невъзможно. Като се говори за закони и за прояви на живота, нѣкои мислятъ, че познаватъ жи
5 вота, знаятъ законитѣ му и могатъ да ги прилагатъ. Истинско знание е това, съ което човѣкъ може да си служи при всички случаи на живота. Истинска добродетель е тази, съ която човѣкъ може да си служи всѣкога. Който разполага съ такова знание, той владѣе магиче•ската пржчица. Каквато работа хване, добре я •свършва. Ако проявява милосърдие, той знае, кжде и какъ да помогне. Трѣбватъ ли му пари, и въ празенъ джобъ да бръкне, все ще намѣри нѣщо да даде. Който не е милосърденъ, и въ пъленъ джобъ да бръкне, той нищо не може да даде. Запримѣръ, срѣщате •единъ богатъ човѣкъ, който се спира предъ нѣкой беденъ, съ намѣрение да му даде нѣщо. Бръкне единъ-два пжти въ джоба си, извади нѣщо, пакъ го върне назадъ. Защо? Намира, че нѣма дребни пари въ джоба си, които би могълъ да даде на бедния. Най-после той продължава пжтя си, а бедниятъ, съ празни ржце, остава на пжтя да чака, дано мине другъ нѣкой да му даде нѣщо. Ще кажете, че този човѣкъ е скжперникъ. Възможно е, но може би въ джоба му нѣма това нѣщо, което е специално за васъ. Когато носи писма, пощаджията влиза отъ кжща въ кжща, а нѣкой кжщи прескача. Защо? Въ чантата му не е турено това писмо, което е специфично за васъ. Много писма носи той въ чантата си, но нито едно отъ тѣхъ не е за васъ. Мислите ли, че паритѣ въ касата на банкера сж. за васъ? Тѣ могатъ да бждатъ за мнозина, но не и за
6 васъ. Ще дойде день, когато въ касата на банкера ще има нѣщо и за васъ. Ако днесънищо не ви се дава, това показва, че вашиятъ редъ още не е дошълъ. Следователно, когато се произнасяте за човѣка, вие трѣбва да имате знание, разбиране на нѣщата. Не е достатъчно само да кажете, че еди-кой човѣкъ трѣбва да ви даде нѣщо. Този човѣкъ е пощаджия. Ако има писмо въ чантата си на ваше име, той непременно трѣбва да ви го даде. Нѣма ли нища за васъ, той ще замине кжщата ви, безъ да чувствува нѣкаква отговорность, че не е влѣзълъ вжтре и нищо не ви е далъ. Като ученици на Велика Школа, вие трѣбва да мислите право, да не се отклонявате отъ законитѣ на истинската мисъль. За да разсжждава правилно, човѣкъ трѣбва да бжде здравъ. Здравето може да бжде човѣшко, ангелско и Божествено. Човѣкъ може да бжде физически здравъ, да има разположение да си хапне и пийне добре, но духовно може да не е здравъ, да нѣма разположение да направи нѣкакво добро. Като прави добро, човѣкъ се храни духовно. Ако нѣма разположение да прави добро, това показва, че е духовно боленъ, т. е. въ духовно отношение сърдцето му не е здраво. Да бжде човѣкъ духовно здравъ, това подразбира здрави и устойчиви чувства. Когато не е здравъ физически, човѣкъ взима очистително, и неразположението му минава. Когато не е здравъ духовно.
7 той пакъ може да си послужи съ специално очистително, за освобождаване на сърдцето отъ лоши и горчиви чувства, които внасятъ неразположение на духа му. И праведни, и свети хора изпадатъ въ неразположение на духа. Не е лесно човѣкъ да се справи съ живота на сърдцето. Единъ день гръцкиятъ философъ Диогенъ излѣзълъ да се разходи изъ града, да си почине отъ честитѣ посещения на хората, които отивали при нею за съветъ. Този день той решилъ да се отделечи отъ тѣхъ, да не приема никого. На края на i рада той видѣлъ една круша и се излегналъ подъ сѣнката й да си почине. Въ това време единъ селянинъ се приближилъ къмъ него и го помолилъ да му даде нѣкакъвъ съветъ. Дио1 енъ се ядосалъ на селянина, че и тукъ не го оставилъ на покой, но му далъ съветъ. Като си отишълъ селянинътъ, Диогенъ започналъ да размишлява: Защо, наистина, изгубихъ разположението си? Трѣбваше ли за нищо и никакво да се гнѣвя? Виновенъ ли е съ нѣщо селянинътъ? Той има нужда огъ съветъ, намѣрилъ ме е свободенъ и дохожда при мене. Трѣбва ли да губя разположението си? Мжлшо е човѣкъ да.запази разположението си. Има случаи, когато човѣкъ изпитва вхтрешно неразположение и спрѣмо себе си. За да може въ всички случаи да запази своето вх.трешно равновесие, човѣкъ трѣбва да бжде съвършенъ, т. е. да бжде абсолютно здравъ физически, духовно и умстве
8 но. Това значи, да разполага човѣкъ съ Божествено здраве. Като изучавате проявитѣ на човѣка, виждате, че той е двойно сжщество, вследствие на което понѣкога самъ се хвали, нѣкога самъ се кори. Може ли единъ и сжщъ човѣкъ едновременно да се хвали и да се кори? Може ли този, който те мрази, да те хвали? Това е невъзможно. Който обича, той не вижда погрѣшкитѣ. Който вижда погрѣшкитѣ на човѣка, той не е сжщиятъ, който обича. Ще кажете, че пророкътъ изобличава хората. Пророкътъ изобличава грѣшнитѣ, а не праведнитѣ хора. Следователно, този пророкъ, който говори на грѣшнитѣ, е единъ; този, който говори на праведнитѣ, е другъ. Той не е единъ и сжщъ пророкъ. Това сж два различни пророка, които изпълняватъ две различни мисии. Следователно, и въ човѣка има две различни сжщества, които изпълняватъ различни служби. Ако единъ день виждате едни прояви въ човѣка, а другъ день — други, съвършено различни на първитѣ, ще знаете, че това сж. две различни състояния въ него, предизвикани отъ две различни сжщества. Всѣки човѣкъ е дошълъ на земята подъ чуждо име. Той не носи своето истинско име, което отговаря на неговото първично естество. Колкото повече е далъ ходъ на Божественото начало въ себе си, толкова повече човѣкъ проявява своето неизмѣнно, първично естество. Не проявява ли това естество въ себе си, вие се натъквате на не
9 говия псевдонимъ. Докато съзнанието на човѣка се раздвоява, той представя пукната стомна. Като наблюдаватъ промѣнчивитѣ прояви на човѣка, мнозина мислятъ, че това е естественъ пачТЬ въ развитието му. Не, счупването на стомната не е естественъ процесъ въ развитието на живота. Щомъ стомната на човѣка се пукне, това показва, че съзнанието му се е раздвоило. Дето става раздвояване, т. е. пропукване на съзнанието, тамъ никакъвъ прогресъ не може да се очаква. Скжса ли се веднъжъ конецътъ, работата е свършена. Ама конецътъ щѣль да се завърже. Завързването на конеца не може да радва човѣка. Утре вжзелътъ пакъ ще се скжса. Човѣкъ се развива правилно, докато концитѣ му нѣматъ вжзли. Щомъ иматъ влезли, енергиитѣ въ неговия организъмъ не текатъ правилно. При всѣки вжзелъ става спиране и изтичане на часть отъ енергията. Сащото се забелязва и съ електрическата енергия. Когато жицитѣ сж здрави, електрическата енергия тече правилно. Щомъ се яви прекжсване на жицитѣ, и енергията се прекжсва. И тъй, човѣкъ е дошълъ на земята да работи, да примири онѣзи две сжщества въ себе си, които живѣятъ два противоположни живота. Докато не се примирятъ. тѣ всѣкога ще внасятъ раздвояване на човѣшкото съзнание и на човѣшката мисъль. Тѣ ще се примирятъ, само когато се подчинятъ на Божестве
10 ното начало въ човѣка. Примирятъ ли се,, интереситѣ имъ ставатъ едни и същи. Тѣставатъ едно цѣло съ Божественото. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ се стреми къмъ придобиване на вътрешенъ миръ, на вътрешно равновесие въ себе си. Това е задачата на алхимицитѣ. Тѣ съ търсѣли методъ, чрезъ който да превръщатъ неблагороднитѣ метали въ благородни. Ученитѣ отричаха този процесъ, но днесъ отново се връщатъ къмъ идеята на алхимицитѣ. Тѣ се убедиха, че това превръщане е възможно. Всичко, което става вътре въ човѣка, става и вънъ отъ него. Доколкото е възможно облагородяването на човѣка. дотолкова е възможно облагородяването и на металитѣ. Алхимицитѣ сж търсѣли нѣкакъвъ философски камъкъ, съ помощьта на който да става това превръщане. Този камъкъ е сжществувалъ нѣкога, съществува и днесъ. Той е Божественото начало въ човѣка. Той е любовьта. Само любовьта е въ състояние да превръща нѣщата, да ги облагородява. Дето любовьта действува, тамъ проявитѣ съ едни и сщи. Когато изявява любовьта си, и животното, и човѣкътъ иматъ едни и същи прояви. И животното става нѣжно, внимателно къмъ възлюбената си, както и човѣкътъ. Колкото жестоко и свирепо да е едно животно, къмъ възлюбената си то има особено поведение. Ще каже нѣкой, че любовьта му стои по-високО отъ тази на животнитѣ Въ какво отношение е по-висока? Сърдцето му го
11 рѣло отъ любовь. Изгарянето на сърдцето не е качество на любовьта. Сърдцето на човѣка изгаря, само когато срѣща противодействие на пжтя си. Не срѣща ли никакво противодействие, енер! иитѣ на любовьта текатъ правилно. Любовь, въ която става изгаряне на сърдцето, е неестествена. Въ тази любовь се извъ'шватъ неестествени процеси. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ любовьта. Заговори ли се нѣкжде за любовь, всѣки казва: Не ми говорете за любовь, не искамъ да чуя за нея, сърдцето ми изгорѣ отъ любовь. Когото срещнете днесъ, всѣки се оплаква отъ изгаряне на сърдцето. Господарьтъ се оплаква отъ слугата си, че изгорилъ сърдцето му; бащата — отъ сина си; майката — отъ дъщеря си. Всички хора се страхуватъ отъ огъня на любовьта. Не, огънь, който гори и изгаря, не е истинскиятъ огънь на любовьта. Огъньтъ на любовьта е свещенъ. Той вѣчно гори, безъ да изгаря, безъ да загасва. Той вѣчно свѣти, безъ да потъмнява. Една майка разправяше една отъ своитѣ горчиви опитности въ живота си. Тя имала четири момичета, но останала вдовица. На нея предстоялъ тежкия товаръ да ги отгледа и изучи. Понеже на времето си нѣмала възможность да учи, тя останала неграмотна и решила да изучи дъщеритѣ си, да имъ даде това, което на нея липсвало. Тя ходила по чужди кжщи да пере, да чисти, да тъче, само да даде образование на дъщеритѣ си. Съ трудъ, съ усилия, тя по
12 стигнала цельта си: дъщеритѣ й свършили гимназия. Тя се радвала и благодарила, че могла да изпълни желанието си. Но каква била изненадата й, когато день следъ день дъщеритѣ й започнали да ставатъ груби къмъ нея, да й казватъ, че била проста жена, че нищо не знаела и т. н. Силно огорчена отъ тѣхъ, тя казваше: Втори пжть да се оженя, зная, какво да правя. Имамъ ли дъщери, ще имъ дамъ мотика вь ржце и, хайде на нивата! Никакво образование нѣма да имъ дамъ. Толкова трудъ и грижи употрѣбихъ за тѣхъ, за да ме нарекатъ проста. Това не е човѣщина! Като наблюдавахъ тази жена, видѣхъ проявата на дветѣ естества въ човѣка. Едното естество е мекото, любещото, което е готово да направи всичко за дъщеритѣ си. Второто естество е коравото, жестокото, което, остане ли незадоволено, търси начинъ да си отмъсти. Ако тази жена знаеше причината за лошото отнасяне на дъщеритѣ къмъ нея, коравото й естество би се смекчило. Днесъ и майката, и дъщеритѣ й еж пукнати стомни. Невъзможно е истинската майка да съжалява за това, което е направила за децата си отъ любовь. Невъзможно е истинската дъщеря да отговаря съ неблагодарность за това, което майка й направила за нея отъ любовь. Щомъ и едната, и другата постжпватъ неправилно, между тѣхъ се е вмъкналъ нѣкакъвъ чуждъ, страниченъ елементъ, отъ който трѣб.ва да се освободятъ. Когато е била бременна,
13. майката е постъпвала грубо, неправилно съ нѣкоя вдовица, и тази й постъпка се възприела отъ детето, което било въ утробата й. Като знаете това, пазете се отъ лоши мисли, чувства и постъпки, да не се отразятъ върху вашия плодъ. Всѣки човѣкъ минава презъ бременностьта. Когато нѣкой се мъчи да реализира една своя идея, но срѣща мъчнотии и препятствия на пътя си, казватъ, че този човѣкъ е бремененъ. Единство се иска отъ човѣка : единство между животинското, човѣшкото и Божественото начало. Човѣкъ се стреми, именно, къмъ това: да подчини животинското на човѣшкото, а човѣшкото — на Божественото. Постигне ли това, той ще разбере Божиитѣ пътища. Да разбере човѣкъ Божиитѣ пътища и да имъ се подчини, това значи, да има будно съзнание, да бъде носитель на велики идеи. Като слушатъ да се говори така, нѣкой мислятъ, че трѣбва да бъдатъ въздържатели отъ всичко, да не смѣятъ да се проявятъ. Човѣкъ трѣбва да се въздържа отъ неестествени нѣща, които предизвикватъ пропукване на съзнанието. Истинското въздържание е вътрешенъ процесъ. Това въздържание наричаме самообладание. Да се владѣе човѣкъ, това значи, да е разбралъ смисъла на живота, да е позналъ Божиитѣ пътища, да е позналъ проявитѣ на любовьта. Който е развилъ самообладание, той гледа на всички прояви на любовьта съ уважение, независимо това, дали
14 се отнася до любовьта на бръмбара или до любовьта на човѣка. Въ всѣка проява на любовьта той вижда Божественото, проявено въ малка или голѣма степень. Различието се заключава само въ степеньта на съзнанието. Който разбира езика на животнитѣ. той придобива голѣми знания. Съвременниятъ човѣкъ не разбира езика на подобния си, а още помалко на по-низко стоещитѣ отъ него. Че наистина днесъ хората не разбиратъ своя езикъ, виждаме отъ последствията на тѣхнитѣ отношения. Тѣ се разговарятъ на непознатъ езикъ, вследствие на което пе се разбиратъ. Външно хората си говорятъ, като че се разбиратъ,въпрѣки това едни други си създаватъ противоречия. Много отъ противоречията на съвременнитѣ хора се дължатъ на факта, че често попадатъ въ по-високо или по-низко състояние отъ това, въ което обикновено живѣятъ и, като се върнатъ между подобнитѣ си, не могатъ да се примирятъ съ това, което вижлатъ. Изкуство е, като се върне човѣкъ между своитѣ си, да се нагоди споредъ тѣхния животъ, да не влиза като клинъ помежду имъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате закона за превръщане на нѣщата, за да се справяте съ условията на живота. Този законъ има приложение и въ любовьта. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ превръщане на любовьта, отъ низша къмъ висша. Едно отъ качествата на любовьта е мекотата. Да бжде човѣкъ мекъ, но не мекушавъ, това значи, да е
15 далъ пжть на любовьта въ себе си. Който може да прецени любовьта на ближния си, той ще се ползува отъ нея. Не може ли да я прецени, тя не го ползува. Дето да се обърне този човѣкъ, навсѣкжде намира затворени пж,тища. Казано е, че любовьта отваря пжтищата на човѣка. Наистина, когато любовьта посети нѣкой домъ, всички блага идатъ следъ нея. Горко на онзи, който не е обичанъ! Поне единъ човѣкъ трѣбва да ви обича, да се намирате подъ крилата на любовьта. Нѣма сж.щество въ свѣта, на което да не е дадено любовь. Колкото малка да е, тази любовь трѣбва да се цени. Отдето да иде, тя крие въ себе си алхимически свойства. Отъ човѣка се иска умѣние да цени любовьта. Цеви ли я, той има условия да се развива. Не цени ли любовьта, която му се дава, той завинаги остава невежа. Като не съзнава това, човѣкъ самъ се лишава отъ благата, които любовьта носи. Любовьта представя богата трапеза, на която сж. сложени всѣкакви бла1а. Обича ли те нѣкой, т. е. покани ли те на тази трапеза, не се отказвай. Седни и яжъ! Ама щѣлъ си да ощетишъ нѣкого — не мисли за това. Трапезата на любовьта никога не осиромашава. — Достоенъ ли съмъ да се ползувамъ отъ благата й? — Щомъ минавашъ’ край нея, имашъ право да се ползувашъ отъ благата й. Любовьта не прави разлика между сжществата. Слънцето еднакво изпраща бла
16 гата си на добри и лоши, на учени и прости. Като несъвършено сжщество, човѣкъ не гледа еднакво на всички хора. Къмъ по-долностоещитѣ отъ него той поглежда съ презрение. Който иска да учи, да работи съзнателно върху себе си, той трѣбва да гледа и по-долу, и по-горе отъ себе си. На тия, които стоятъ по-долу отъ него, той трѣбва да помага, а отъ по-горностоещитѣ — да се учи. — Докога ще се учи човѣкъ? Нѣма ли учението предѣлъ? — Въ природата процеситѣ сж. безпредѣлни. Ако прилага разумнитѣ природни закони въ живота си, човѣкъ никога не може да бжде нещастенъ. Каквото да изгуби, природата ще му го даде четирикратно. Нѣкой се оплаква, че откраднали възлюбената му. Щомъ се обърне къмъ природата, тя веднага ще му върне благото, което сж му отнели. Вмѣсто първата възлюбена, ще му даде друга, по-красива и разумна, съ повече материални срѣдства за добъръ животъ. Изобщо, който живѣе въ любовьта, той не може да се оплаква отъ сиромашия, отъ лишения, отъ страдания. Любовьта носи всички блага и богатства въ живота. И тъй, за да бжде доволенъ отъ живота си, човѣкъ трѣбва да придобие онова, което , му липсва. Колкото да е напредналъ въ духовно отношение, човѣкъ все се нуждае отъ нѣщо ново. Той трѣбва всѣки день да придобива по нѣщо ново, което да се влива като струя въ неговия животъ, да го освежава. Кое е оно
17 ва, което освежава и подмладява човѣка? Любовьта. И днесъ хората любятъ, но вмѣсто да ставатъ по-млади, тѣ остаряватъ. Защо? Защото методитѣ и проявитѣ на тѣхната любовь сж стари. Старитѣ прояви на любовьта предизвикватъ пропукване на съзнанието. Дойде ли до тази любовь, човѣкъ трѣбва да измѣни мисъльта си, да започне да мисли за Бога. Достатъчно е човѣкъ да помисли за Бога, за да се разшири сърдцето му, да се просвѣти ума му. А какво би било, ако би могълъ да види Бога? Ако веднъжъ само види Бога, човѣкъ запазва този образъ за цѣлата вѣчность. Всички страдания и противоречия ще изчезнатъ отъ неговия животъ. Той ще се примири съ всички сжщества. Дойдатъ ли сиромашията, болестьта, страданието, злото при него, той ще имъ каже: Елате следъ мене! Дето отивамъ азъ, елате и вие. Той ще ги заведе при Бога, всѣки да придобие това, което му е нужно. Задоволятъ ли се, тѣ ще го напуснатъ. Кой не би желалъ да отиде при Бога? Всѣки търси Бога, всѣки търси любовьта. Нѣкой иска да бжде силенъ. Той мисли, че съ сила всичко се придобива. Не, съ любовьта всичко се придобива. Любовьта съдържа сила въ себе си. Любовьта закриля човѣка. Има ли любовь, никой не може да го нападне. Който се е опитвалъ па се бори съ любовьта, той всѣкога е бивалъ победенъ. — Едно време сърдцето ми горѣше отъ любовь, но сега я изгубихъ. — Любовьта 2
18 не се губи. Не е било време и нѣма да бъде, ко гато любовьта да се изгуби. Къде може да отиде любовьта? Казано е, че любовьта е вѣчна и неизмѣнна. Ако човѣкъ самъ се оттегли отъ нея, това е другъ въпросъ. Обаче, любовьта е постоянна. Тя не се мѣни, нито се губи. Любовьта не може да напусне човѣка. но човѣкъ, поради своето непослушание, поради неразбиране на законитѣ й, може да се отдалечи отъ нея и да отиде въ широкия свѣтъ. Следъ дълго лутане изъ свѣта, той пакъ ще се върне при любовьта, но вече съ опитности. Той знае, че Божиитѣ пътища см съвършени, и всѣко отклонение отъ тѣхъ води къмъ погибель. Единъ отъ въпроситѣ, който занимава всички хора, е въпросътъ за единството на съзнанието. Дето има единство на съзнанието, тамъ съществува opi аническа, неразривна връзка. Днесъ хората се сближаватъ и раздѣлятъ лесно, поради това, че връзката между тѣхъ е механическа. Ще кажете, че връзката между братята и сестритѣ е кръвна и, като такава, тя е здрава, непреривна. Какво виждаме, обаче, въ свѣта? Братя и сестри не искатъ да се видятъ, каратъ се, раздѣлятъ се. Каква връзка е тази, която може да доведе до такива резултати? За да образува здрави връзки съ хората, преди всичко човѣкъ трѣбва да бъде свързанъ съ Бога. Щомъ е свързанъ съ Бога, и любовьта Му ще потече въ него. — Дали наистина Богъ ме обича? — Щомъ слънцето те огрѣва, и Божията любовь е съ тебе. Не
19 възможно е да имашъ връзка съ Първата Причина на нѣщата, безъ да имашъ нейната любовь. При това положение, когото срещнешъ, ще те спре, ще се разговаря съ тебе, като истински братъ. и ще бжде готовъ да те последва. Ако си учитель или професоръ нѣкжде, той ще тръгне следъ тебе, да чуе, какъ преподавашъ. Ако остане доволенъ, той ще разбере, че за да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва да се упражнява. Пѣвецътъ, музикантътъ, поетътъ, художникътъ, трѣбва да работятъ най-малко по три-четири часа на день въ своята область, за да придобиятъ техника, чистота, сржчность въ изкуството си. Ако сж. нужни упражнения въ науката и въ изкуствата колко повече тѣ сж, необходими за изучаване изкуството да живѣе човѣкъ и да люби. Велика наука е животътъ. Велика наука е любовьта. Мнозина се занимаватъ съ окултни науки, но всички не успѣватъ. Защо? Тѣ бързатъ много, искатъ по външенъ. по механически начинъ да придобиятъ всичко. Това е невъзможно. Нѣкой прочелъ нѣщо по алхимия и веднага иска да превръща неблагороднитѣ метали въ благородни. Той не знае, че преди да придобие това изкуство отвънъ, трѣбва да го е придобилъ въ себе си. Преди да борави съ външни методи, той трѣбва да е придобилъ любовьта, т. е. онзи философски камъкъ, който превръща неблагородното въ благородно. Всички хора правятъ опити, но опититѣ на всички .не сж. сполучливи. Всички домакини готвятъ,
20 но яденето на всички не е еднакво вкусно. Вжтрешна алхимия е нужна на човѣка. Тя разполага съ методи и правила, които не еж писани въ никоя книга. Тѣ сж писани въ самия човѣкъ, както и въ великата природа. Който знае този езикъ, само той може да чете и дасе ползува отъ тѣхъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате природата и да правите това, което тя прави. Великитѣ хора сж станали велики, защото сж прилагали законитѣ на природата. Вървите ли по човѣшкитѣ закони, вие преждевременно ще остарѣете. Стариятъ се отличава по своитѣ установени възгледи. Той има толкова стари, установени възгледи, че трѣбва да ги кърти съ длето. Старитѣ възгледи правятъ човѣка старъ, а не годинитѣ. Не е въпросъ да къртите възгледитѣ на човѣка. Тѣ трѣбва да се стопятъ естествено. Когато слънцето изгрѣва, старитѣ възгледи се стопяватъ като ледъ. Когато детското въ човѣка вземе надмощие, старото ще си замине. Въ пжтя на човѣшкото развитие ставатъ редъ вжтрешни процеси, които самъ човѣкъ не забелязва. Тѣзи процеси сж тайни, скрити отъ окото на външнитѣ хора. Така и скулпторътъ работи своитѣ статуи. Докато вае статуята си, той я закрива съ платно. По цѣли часове той чука, кърти, никой не вижда, какво прави. Когато статуята се завърши, той дига платното и показва работата си на всички, които се интересуватъ отъ нея. Следователно, видите ли, че нѣкой се е скрилъ задъ платнато и работи, не ди
21 дайте платното да гледате, какво прави. Никой нѣма право да се мѣси въ работата на своитѣ ближни. Иска ли да има успѣхъ въ работата си, човѣкъ трѣбва да се огради, никой да не го смущава. Докато работи, човѣкъ трѣбва да бжде на затворено. — $акво работишъ?—Това е моя работа. — Кога ще свършишъ картината си? — Това е моя работа. — Не работишъ, както трѣбва. — Това е моя работа. — Какъ ще познаемъ, че си свършилъ работата си? — Когато дигна платното. Днесъ всички хора се намиратъ въ процесъ на сериозна вжтрешна работа. Докато -свършатъ работата си, тѣ минаватъ презъ постоянно обезсърдчаване и насърдчаване: ту се обезсърдчаватъ, че нищо не могатъ да направятъ, ту се насърдчаватъ, че ще излѣзе нѣщо отъ тѣхъ; ту се считатъ грѣшници, ту се мислятъ праведни. Обаче, единъ вжтрешенъ гласъ ги насърдчава, потиква ги да вървятъ напредъ. При всички случаи на живота, като богатъ и сиромахъ, като способенъ и неспособенщ като праведенъ и грѣшенъ, този гласъ постоянно нашепва на човѣка: Гледай си работата 1 Дали го хвалятъ или корятъ, този гласъ казва: Гледай си работата! Сега, като говоря върху гласа на Божественото въ човѣка, това не значи, че трѣбва да се намирате подъ нѣкакъвъ страхъ. И като ви говори Божественото, вие пакъ живѣете, както разбирате. Бръмбарътъ живѣе като бръмбаръ, рибата — като риба, птицата — като птица,
22 млѣкопитаещото — като млѣкопитаещо, човѣкътъ —като човѣкъ. Следъ време всѣко живо същество ще мине въ по-високъ животъпо естественъ начинъ, а не чрезъ насилие. И човѣкъ ще мине въ по-висока фаза на животъ. отъ тази, въ която днесъ се намира. Когато е на мѣстото си, всѣко живо същество представя нѣкаква сила. Лесно е да кажете, че бръмбарътъ е нищожно, дребно същество, но той. може да върне престъпника отъ пътя му и да го предпази отъ известно зло. Ако единъ човѣкъ отива да убие нѣкого, много бръмбари могатъ да го нападнатъ и да го върнатъ отъпътя на престъплението. Той ще хвърли пушката и ще бѣга у дома си да се скрие. Милиони бръмбари мог тъ да обсадятъ цѣлъ градъ„ Следователно, когато се съединява съ подобния си, слабиятъ увеличава силата си. Това, което единицата не може да направи, колективитетътъ ще го направи. Който не може да използува малката сила въ природата, той не може да използува и голѣмата. Ако човѣкъ не може да се справи съ малката мъчнотия, какъ ще се справи съ голѣмата? Ако не може да изправи малката погрѣшка, какъ ще изправи голѣмата? Ако не може да се справи съ малката скръбь, какъ ще се справи съ голѣмата? ВсѢка мъчнотия, всѣка погрѣшка, всѣка скръбь съдържатъ въ себе си известни блага, известни богатства, които трѣбва да се използуватъ. Това не значи, че човѣкъ трѣбва съзнателно да ги търси, но като дойдатъ, той трѣбва да
23 бжде разуменъ, съзнателно да ги използува. И тъй, работете върху себе си да придобиете онази любовь, която разширява съзнанието, която дава потикъ и импулсъ на човѣка да работи, да върви напредъ. Каквото правите, имайте предъ видъ тази любовь. Въ каква форма ще се яви, не е важно. Формата се мѣни, но съдържанието остава вѣчно и неизмѣнно. Тази любовь, именно, помага на човѣка при всички случаи на неговия животъ. Тя е изворъ, който постоянно тече. Мине ли пжтникъ край този изворъ, той непременно ще спре да си начерпи вода. Иворътъ дава на всички и то преизобилно. Въ любовьта, т. е. въ живота на извора нѣма никакво лицеприятие. Тя дава на всички споредъ нуждитѣ и споредъ възможноститѣ имъ да възприематъ и обработватъ приетото. Едно се иска отъ човѣка: да приема и прилага. Ако приема, безъ да прилага, той се натъква на голѣма опасность. Въ него се образуватъ наслоявания, които причиняватъ редъ болезнени състояния. Каквото възприеме, човѣкъ трѣбва да го обработи и приложи. Прилагайте любовьта въ живота си, да укрепнете и придобиете повече вѣра. Т. м. Божията Любовь да бж.де съ васъ! 18. Лекция отъ Учителя, държана на 25 декемврий, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.
Личность и душа Съвременнитѣ хора искатъ да бждатъ силни, лесно да се справятъ съ мжчнотиитѣ си. Обаче, силата на човѣка не се крие въ външнитѣ условия, но въ условията на неговата душа. Силата на душата пъкъ не е въ човѣшката личность. Личностьта е нѣщо промѣнчиво, преходно, временно. Въ това отношение тя представя живота на физическия свѣтъ. Физическиятъ животъ е най-малката, най-oi раничена проява на цѣлокупния животъ. Следователно, малкитѣ нѣща не разрешаватъ въпроситѣ. Тѣ сж. условия само за проявяване на живота, началото на който не трѣбва да се търси въ миналото, но въ настоящето. Съвременнитѣ хора още въ настоящия моментъ трѣбва да си отговорятъ, дали сж личности, азове или души. Животътъ на личностьта се отличава по това, че въ него има радость и скръбь, умраза и любовь, зависть и съревнование. Този животъ е изтъканъ отъ контрасти. Дойде ли до проявитѣ на личностьта, човѣкъ трѣбва да знае, че се намира на най-низкото стжиало на живота. Произходътъ на личностьта се крие въ съзнанието. То е майка на личностьта. Азъ-тъ пъкъ е баща на личностьта. Значи, съзнанието — низшето се
25 бе и азъ-тъ — висшето себе, представятъ двойката, която е родила личностьта. Надъ тази двойка стои Божествената монада. Надъ Божествената монада — Божествената душа, а надъ Божествената душа — Божествениятъ Духъ. Окултната наука, въ своето развитие, е достигнала вече до разбиране проявитѣ на Божествения Духъ. Надъ тѣзи прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбиратъ себе си даже като личность. Да разбира и да познава човѣкъ себе си, въ пълния смисълъ на думата, това значи, да се владѣе. Ако не е господарь на своята личность и не може да се владѣе, човѣкъ още не владѣе себе си. Да се сърди, това е проява на личностьта. Въ сърденето, като проява на личностьта, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби, личностьта ще умре; ако не се радва, тя пакъ ще умре. Следователно, личностьта живѣе, само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото, това, което е добро за личния животъ, не е добро за съзнателния. Други сж. положенията за съзнателния животъ. Значи, качествата на сина се опредѣлятъ отъ майката и отъ бащата, а не отъ сина. Синътъ не опредѣля качествата на своитѣ родители. Понеже се е родила отъ съзнанието, личностьта се е заблудила въ своя пжть, вследствие на което и досега не е раз
26 брала живота. И действително, личностьта не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т. н. Защо се сърди, и тя не знае. Обаче, сърденето показва, че липсва нѣщо на човѣка Детето се сърди на майка си. Защо? То иска отъ нея петь орѣха, а тя му дава четири. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: Дай ми петь орѣха! Защо детето иска непременно петь орѣха? Защото сж малки. Ако орѣхитѣ бѣха голѣми, то щѣше да иска отъ майка си само единъ, но понеже сж млки, то иска повече. Значи, колкото повече предметитѣ се намаляватъ, толкова по-голѣмъ брой ще иска детето. И обратно: колкото повече предметитѣ се увеличаватъ, толкова помалко ще иска детето. Ако детето иска диня отъ майка си, то ще иска само една, а не петь; то знае, че динитѣ сж голѣми и не може да се справи съ петь дини. Дори когато иска една диня, ще иска малка. Хората на личния животъ сж малки деца. Желанията имъ сж подобни на орѣхи, на лешници и т. н. Човѣкъ трѣбва да се изучава, да прави анализа на живота си. да види, колко е извървѣлъ досега отъ своя дълъгъ пжть и какъ го е извървѣлъ. Той трѣбва да види, до кой класъ е достигналъ. Първиятъ класъ на великата житейска школа е животътъ на личностьта. Той е подготовителниятъ класъ за училището. Следъ него иде втори, трети, четвърти, пети класъ и т. н. Какъ се учи, какъ разбира жи
27 вота, учительтъ има думата по този въпросъ. Всѣки човѣкъ има свой вжтрешенъ учитель, който го напътва и корегира въ живота. Анализътъ и самоанализътъ сж два метода, които се прилагатъ въ училицето. Когато започне да яде, едновременно съ това човѣкъ прилага методата на анализата: той анализира, отъ какви елементи сж. съставени оризът ь, житото, маслинитѣ, хлѣбътъ, ябълкитѣ. Следъ това проучава, на какви мѣста сж расли всички тия продукти, кой ги е сѣлъ, отде сж купени, кой ги е варилъ, на какъвъ горителенъ материалъ — вжглища или дърва и т. н. Тия нѣща указватъ влияние върху хранитѣ и даватъ своитЬ добри или лоши резултати. Това е една отъ великитѣ задачи на съвременния човѣкъ. Въпросътъ за храненето, въ физическои въ духовно отношение, е интересувалъ човѣчеството още въ миналото, интересува юи днесъ. Въпрѣки това, този въпросъ не е напълно разрешенъ. Днесъ всички хора се намиратъ предъ изтичане на старата година и влизане въ новата. Какво правятъ търговецътъ и банкерътъ предъ настжпване на новата година? — Балансъ. Тѣ пре1леждатъ своитѣ приходи и разходи, провѣряватъ състоянието на своитѣ капитали. По сжщия начинъ всѣки човѣкъ трѣбва да направи балансъ на своя животъ, да направи вжтрешенъ отчетъ на всичко, което е спечелилъ и изгубилъ презъ изтеклата година. За да направи равносмѣтка на
28 своя животъ, човѣкъ трѣбва да е живѣлъ на земята, да ималъ взимания и давания съ хората, да е преживѣлъ радости и страдания. Като прави балансъ на своя животъ, той вижда, че добритѣ смѣтки се обуславятъ отъ знанията му. Колкото повече знания е ималъ, и колкото по-умѣло ги е приложилъ, толкова по-добри сж. резултатитѣ на неговия животъ. Който има знания, той самъ оправя смѣткитѣ си, самъ се лѣкува. Ако ржката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излѣкува. Нѣма ли знания, той ще се принуди да търси външна помошь; ако нѣма такава, ще се намира подъ влиянието на болната ржка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощь. Той не е свободенъ човѣкъ. Свободенъ човѣкъ е онзи, който има знания и който може да ги прилага. Нѣкой минава за ученъ, за човѣкъ съ голѣми знания, а като се намѣри предъ известно страдание, не може да си помогне. Знание, което не може да освободи човѣка отъ страдания и мжчнотии, или не е положително, или още не е приложено. Който разполага съ положителната наука, гой трѣбва да се лѣкува съ нея и самъ да плаща дълговетѣ си. Истинско знание е онова, което човѣкъ всѣкога носи съ себе си и прилага на всѣко време. Новороденото дете носи известни знания съ себе си и щомъ отвори устата си, то знае вече, какво да прави. Кой учи новороденото дете да яде, да сучи отъ майка си? Кой учи току-що излюпено
29' то пиленце да кълве? Следователно, като живѣе, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ придобиване на знания, които ще му послужатъ презъ всички времена и епохи. Това знание наричаме Божествено. Време е вече да отворите пжть на Божественото въ себе си, да приемете Божествения животъ. Този животъ е на степени, вследствие на което се проявява по различенъ начинъ. Въ личностьта той се проявява по единъ начинъ, въ съзнанието — по другъ, въ душата — по трети начинъ, въ духа — по четвърти начинъ и т. н. Въ това, именно, седи разнообразието на Божествения животъ, който се проявява въ различни форми и по различни начини. Божественото живѣе въ всички форми, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Докато една форма живѣе по начинъ, специфиченъ за нея, и изпълнява законитѣ, по които е създадена, тя всѣкога е жива. И като умре, тя пакъ продължава да живѣе. Наруши ли законитѣ, по които е създадена, тя умира. Въ това се заключава философията на живота. Отъ гледището на тази философия човѣкъ казва: Докато Богъ живѣе въ мене, и азъ живѣя. Престане ли Богъ да живѣе въ мене, и азъ умирамъ. Дръжте въ ума си мисъльта: Богъ живѣе навсѣкжде, и Неговата воля трѣбва да се слуша. Щомъ Богъ е създалъ свѣта, трѣбва ли да оставимъ малкитѣ сжщества да го управляватъ? — Защо е създаденъ свѣтътъ?—То
30 ва е Божия работа. Щомъ е създалъ свѣта, Богъ е ималъ нѣкаква велика цель. Нашата задача не се заключава въ разрешението на въпроса, защо свѣтътъ е създаденъ, но да разберемъ, защо сме дошли на земята. Хората задаватъ този въпросъ и различно си отговарятъ. Нѣкои казватъ, че човѣкъ е дошълъ на земята да яде и да пие. Отчасти този отговоръ е правъ, но яденето и пиенето не сж единствената цель на човѣшкия животъ. Ако нѣмаше ядене, малцина биха дошли на земята. Безъ ядене животътъ на земята е невъзможенъ. Едно отъ великитѣ нѣща на земята е яденето. Чрезъ ядене хората се примиряватъ. Чрезъ ядене тѣ разрешаватъ противоречията въ живота си. Значи, яденето опредѣля смисъла на живота. Въпросътъ за яденето, за осигуряване на храната е единъ отъ важнитѣ социални въпроси на днешния вѣкъ. Той стои на масата на съвременния човѣкъ като пръвъ и най-важенъ за разререшаване. Като се разрешава този въпросъ, трѣбва да се има предъ видъ неговото трояко значение: физическо, духовно и умствено. И тъй, всѣки човѣкъ трѣбва да направи балансъ на своитѣ капитали, да знае, съ какво разполага презъ всѣка нова година. Като има предъ видъ крайния резултатъ на своитѣ смѣтки, той ще знае причинитѣ на този резултатъ, ще знае, защо печели и защо губи. Въ този случай човѣкъ не се интересува толкова отъ резултата, колкото отъ причината, която
31 го произвежда. Богатството и сиромашията сж. резултатъ на правилната или неправилна деятелность на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Не е достатъчно само човѣкъ да бжде богатъ, но богатсшото трѣбва да бжде за него благо, да се чувствува доволенъ отъ него. Ако богатството е правилно разпредѣлено между хората, богатиятъ би се чувствувалъ доволенъ. Днесъ богатитѣ хора не сж доволни отъ положението си. Защо? Има нѣщо неправилно въ тѣхното забогатяване. Тѣ ставатъ богати за смѣтка на много хора, вследствие на което носятъ тѣхното неразположение. Богатството трѣбва да бжде така разпредѣлено между хората, че едновременно да бжде благо за всички. Злото въ свѣта се ражда по причина на това, че благата на живота не сж еднакво разпредѣлени между всички хора. Всѣки човѣкъ има право да се ползува отъ благата на живота. Обаче, ако има злато, а нѣма хлѣбъ, той пакъ ще бжде недоволенъ. Значи, златото е нужно на човѣка само като срѣдство за доставяне на хлѣбъ. Нѣма ли хлѣбъ, противоречията неизбѣжно го следватъ. Кжде има най-много противоречия? Въ живота на личностьта. Тя заема най-високото мѣсто въ човѣка. По-горе отъ човѣка тя не може да отиде. Засега господарка на човѣка е личностьта. Видите ли, че нѣкой се обижда, ще знаете, че той ое проявява като личность. Съзнателенъ ли е, човѣкъ трѣбва да се качи повисоко отъ своята личность, да не се обижда.
32 Можете ли да обидите силно разгорилия се огънь, като му сипете нѣколко капки вода? Можете ли да обидите океана, като черпите отъ него вода? Можете ли да обидите съ нѣщо Хималаитѣ? Човѣкъ се обижда, когато не е зачетена неговата личность, когато сж пренебрегнати нѣкой нейни права. За да бъде почитанъ, човѣкъ трѣбва да почита другитѣ. Докато човѣкъ прави разлика между хората, докато поставя своята личность надъ личностьта на всички хора, той никога нѣма да бъде почитанъ. Съвременнитѣ хора не признаватъ личния елементъ на животнитѣ, вследствие на което не имъ отдаватъ нужното внимание и ги третиратъ като безлични същества. И животнитѣ иматъ личенъ елементъ, само че личностьта на човѣка седи най-високо, като царь на всички личности. Мнозина предаватъ на личностьта Божественъ произходъ. Ако, наистина, Божественото начало е въ човѣшката личность, никаква дисхармония не би трѣбвало да съществува въ свѣта. Докато въ човѣшкия животъ съществуватъ редъ отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още въ личностьта. Човѣкъ не познава още своята личность. Разбере ли я веднъжъ, той ще й даде нужното мѣсто и ще се освободи отъ противоречията и страданията въ живота. Двама души се сдружили и тръгнали заедно на пъть. Единиятъ отъ тѣхъ билъ дребенъ, низъкъ по-ръстъ, а вториятъ — едъръ,
33 здравъ, силенъ човѣкъ. Първиятъ взелъ за пжть нѣколко хлѣба, а вториятъ, понеже не обичалъ да носи много товаръ, взелъ само единъ хлѣбъ. Той турилъ хлѣба си въ торбата на първия. За колко време ще имъ стигне този хлѣбъ? Вториятъ, като едъръ, силенъ човѣкъ, още въ началото на пътуването изялъ своя хлѣбъ и започналъ да яде отъ хлѣба на другаря си. Това негово поведение породило недоволство въ първия. Пжтьтъ имъ билъ дълъгъ, вследствие на което хлѣбътъ щѣлъ скоро да се свърши. За да запазятъ добри отношения, вториятъ пжтникъ трѣбвало да вземе два пъти повече хлѣбъ отъ. първия. Какво представятъ двамата пътници? Първиятъ пжтникъ представя Божественото въ човѣка, а вториятъ—човѣшката личность, която живѣе за смѣтка на Божественото, което предвижда нѣщата. Дребниятъ, малкиятъ човѣкъ знае, че му предстои дълъгъ пжть и взима повече хлѣбъ въ торбата си. Грѣшката е тамъ, че този човѣкъ се е сдружилъ съ голѣмъ и физически силенъ. Божественото може да върви паралелно съ личностьта, но да не се сдружава съ нея. Ама личностьта била голѣма, богата, разполагала съ много знания. Който много знае, той много трѣбва да прилага. Богатиятъ трѣбва да дава повече, а сиромахътъ—по-малко. Малката цевь пуща малко вода, голѣмата цевь пуща много вода. Такива сж законитѣ на физическия свѣтъ. Въ Божествения свѣтъ, обаче, законътъ е обратенъ: малкото ражда голѣмото.
34 Отъ малкото житно зърно се раждатъ великитѣ нѣща въ свѣта. Житното зърно ражда великитѣ хора: таланти, гении, светни. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора. И презъ воденица да мине, и въ пещь да се пече, житното зърно всѣкога остава живо. Божиятъ Духъ живѣе въ житното зърно и показва на хората, че роденото отъ Духа духъ е и никога не умира. Дойдете ли до живитѣ нѣща, използувайте ги; дойдете ли до мъртвитѣ, тѣхъ погребвайте въ земята. Христосъ казва: „Който не яде плътьта ми и не пие кръвьта ми, нѣма животъ въ себе си“. Личностьта въ човѣка представя живота на плътьта, а Божественото — живота на духа. Когато духътъ вземе първо мѣсто въ човѣка, плътьта трѣбва да остане на последно. Вземе ли плътьта първо мѣсто, духътъ отстжпва. Дето духътъ живѣе, плътьта умира; дето плътьта живѣе, духътъ умира. Защо? Храната имъ не е еднаква. Духътъ не може да подържа живота си съ храната на плътьта. И плътьта не може да живѣе съ храната на духа. Ако плътьта живѣе при духа и не умира, това показва, че тя живѣе по свой начинъ, независимъ отъ този на духа. Ако и духътъ живѣе при плътьта. безъ да умира, това показва, че той живѣе свой собственъ животъ. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота въ единъ и сжщъ човѣкъ. Тѣзи два живота, именно, създаватъ борбитѣ и противоречията въ човѣка. Човѣкъ
35 зде се справи съ противоречията си, само когато животътъ на плътьта се подчини на живота на духа, т. е. когато личностьта се подчини на Божественото начало въ човѣка. Днесъ хората мислятъ върху въпроса, защо духътъ не живѣе въ съгласие съ плътьта, и защо плътьта не живѣе въ съгласие съ духа. Много естествено. Тѣ сж размѣнили мѣстата -си. Единъ день, когато всѣки отиде на мѣсто•то си, плътьта и духътъ ще бждатъ въ пълiHa хармония и единство. Често хората иматъ крива представа за -себе си, вследствие на което се мислятъ по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото сж въ действителность. Обаче, когато изпитанията дойдатъ въ живота имъ, тѣ виждатъ истинската си стойность. Може ли да се нарече силенъ човѣкъ този, който отъ една дума се обижда? Може ли да се нарече дъл•бокъ изворъ този, който отъ най-малкия дъждъ се размжтва? Ако отъ най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той нѣма голѣма дълбочина. Следователно, въ пълния смисълъ на думата, духовенъ човѣкъ е онзи, който остава неизмѣненъ при всички изпитания. Каквито бури и вѣтрове да срещне на пжтя си, каквито сътресения да го сполетятъ, той всѣкога остава тихъ и спокоенъ. При обикновенитѣ земетресения земята се разтърсва на дълбочина най-много 5—10 клм. При голѣми земетресения, които рѣдко се случаватъ, земята се разтърсва
36 на по-голѣма дълбочина. Земята представя млада мома, която се движи около своя възлюбенъ — слънцето. Когато земята се разиграе силно, както при земетресенията, това показва, че като млада мома, тя се е хванала на хоро и играе. Застои ли се дълго време на едно мѣсто, безъ да тропне на хорце, земята започва да остарява: отъ млада мома тя постепенно отива къмъ стара баба. Има страни, въ които не ставатъ никакви земетресения. Тѣ се намиратъ въ положението на баби, които си почиватъ. Като се казва, че земята е млада мома, мнозина искатъ да се докаже това по наученъ начинъ. И да се докаже, ако не е истина, пакъ недоказано остава. Въ сегашната наука много нѣща сж доказани, но всички не сж истинни. Изучавате единъ, втори, трети фактъ, виждате, че сж доказани, но между тѣхъ пакъ нѣма никаква връзка. Каква наука е тази, която не може да свърже всички факти въ едно неразривно цѣло? Можете ли да наречете научни факти тия, между които не сжществува никаква зависимость? Единъ наученъ фактъ е добре обоснованъ, когато между него и близкитѣ факти около него сжществува известна зависимость, както между живачния термометъръ, външната температура и подобряването или влошаването на времето. Запримѣръ, видите ли, че живакътъ въ термометъра се подига, вие знаете, че външната температура се увеличава; ако живакътъ въ
37 термометъра слиза, температурата се понижава. Въ зависимость отъ подигането и падането на температурата се опредѣля времето, дали ще бжде топло, или студено. Зависимостьта между тия факти е не само външна, но и вътрешна, т. е. психическа. Тѣзи факти указватъ влияние върху характера и темперамента на човѣка. Запримѣръ, ако едно дете е заченато въ моментъ, когато живакътъ въ термометъра се е изкачвалъ, въ характера на това дете ще има възходъ. То ще е любвеобилно, съ открита душа. Ако пъкъ е заченато въ моментъ, когато живакътъ въ термометъра е спадалъ, то ще бжде студено, затворено, хладнокръвно — ще минава за философъ. Това е наученъ фактъ, за доказването на който се изискватъ редъ наблюдения. Какъ ще се докаже факта, че баща и синъ, които сж родени въ единъ и сжщъ градъ, иматъ нѣщо общо въ характера си? За да се докаже този фактъ, вие трѣбва да изучавате характеритѣ на бащата и на сина и да видите, дали си приличатъ. Ако си приличатъ, да разберете, на какво се дължи приликата. Не само това, но ако бащата и синътъ сж заченати въ моментъ, когато живакътъ въ термометъра се е изкачвалъ, и двамата ще иматъ едно и сжщо количество калории топлина и еднакъвъ родъ енергии. Сега, като изучавате зависимостьта между характера на човѣка и външнитѣ условия,
38 вие си задавате въпросъ, съвпадение ли е това, или действителность. Ако е действителность, вие искате да знаете, външнитѣ условия ли създаватъ характера, или характерътъ указва влияние на външнитѣ условия. Когато посетите приятеля си презъ нѣкой студенъ, зименъдень и намѣрите стаята му добре отоплена какво означава това? Това показва, че приятельтъ ви има добро разположение къмъ васъ. Той ви очаква, затова е изчистилъ стаята си добре, отоплилъ я, иска да ви посрещне сърдечно. Ако този день, именно, приятельтъ ви не е добре разположенъ къмъ васъ, той нарочно остава стаята си нечиста, неотоплена. Този день той не иска да ви приеме, затова, не ви е създалъ добри условия. Следователно, заварите ли стаята на приятеля си, или на вашия познатъ нечиста, неотоплена, не влизайте вжтре. Студътъ показва, че този день не ви приематъ на гости, и вие трѣбва да останетеу дома си, да размишлявате. Растенията разбиратъ този законъ и разумно го прилагатъ. Щомъ вънъ е студено, тѣ не излизатъ никжде. Тѣ не подаватъ главата си вънъ отъсвоята стая. Нищо въ свѣта, както и въ цѣлата природа, не е случайно. Следователно,, не е случайна и зависимостьта между външнитѣ условия и човѣшкия характеръ. Представете си, че отъ върха на една планина, като връхъ на трижгълникъ, извиратъ две рѣки, които текатъ въ две различни посоки и образуватъ дветѣ страни на трижгъл
39 ника. Едната рѣка тече къмъ югъ, другата — къмъ северъ, вследствие на което произвеждатъ два различни резултата. Първата рѣка е по-топла и производителна, втората — по-студена и по-малко производителна. Ако дветѣ рѣки представятъ краката на човѣка, и, ако при движението си съ лѣвия кракъ, той възприема нѣкаква отрицателна мисъль, въ скоро време сърдцето му ще истине. Какво трѣбва да направи въ този случай? Единственото спасение се заключава въ това, да продължава движението си. Втория моментъ той ще дигне дѣсния си кракъ. Ако съзнанието му е будно, той трѣбва да образува повече топлина въ организъма си, съ която да компенсира изразходваната. Не може ли да направи това, въ него ще се яви желание да се върне назадъ. Този законъ съществува и въ природата. Следователно, човѣкъ не може да направи една следъ друга две стжпки, при които да става подигане или спадане на живака въ термометъра. Ако при първата стжпка температурата се подига, при втората ще спада. И обратно: ако при първата стъпка температурата спада, при втората ще се подига. Изобщо, ако нѣкжде въ природата или въ живота става подигане на температурата съ единица, на противоположния полюсъ нѣкжде става понижаване на температурата съ единица. Това наричаме законъ на смѣни въ природата. Който разбира този законъ, той разби
40 ра и своитѣ състояния. Като преживѣе нѣкакво високо, подигнато състояние, той знае, че неизбѣжно предстои понижаване на състоянието му. Като ученици, вие трѣбва да наблюдавате проявитѣ на човѣшкия животъ и да ги изучавате. Запримѣръ, виждате, че единъ човѣкъ се гнѣви. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трѣбва да се гнѣви. Това е неразбиране на живота. Оставете човѣка на свобода. Докато живѣе въ лич ностьта си, той не може да не се гнѣви. Ако не се гнѣви, той ще умре; ако не се радва и не скърби, той пакъ ще умре. Човѣкътъ на личностьта може да живѣе само при правилна смѣна на състоянията, т. е. когато ту се радва, ту скърби. За да живѣе този човѣкъ, причината на това се дължи на факта, че при минусъ единъ градусъ той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюсъ единъ градусъ — кинетична или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговитѣ енергии. Следователно, ако въ дѣсния си кракъ не даде ходъ на своята положителна или кинетична енергия, а въ лѣвия—на отрицателната или потенциална енергия, човѣкъ е осжденъ на страдания и болести, на смърть. Това показва, че енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ трѣбва правилно да се смѣнятъ, да се движатъ отъ дѣсния кракъ въ лѣвия и отъ лѣвия въ дѣсния. Ако искате да знаете, дали този фактъ е наученъ, направете следния опитъ:
41 раздѣлете нивата си на три части. Въ едната часть посѣйте жито въ пълнолуние, въ втората часть — въ време, когато луната се празни, а въ третата—когато слънцето е въ своята найвисока точка. При пълнолуние се забелязва възходъ, подигане на температурата; при изпразване на луната понижаване на температурата. Проследете, какви резултати ще имате при тритѣ случая. Направете още единъ опитъ, съзнателно да вложите положителна енергия въ дѣсния си кракъ, отрицателна — въ лѣвия, и съ тази мисъль обиколете нивата си и сѣйте. Резултатътъ на този опитъ ще бжде различенъ отъ резултата на първитѣ опити. Всички промѣни въ природата, въ нейнитѣ външни и вжтрешни условия, говорятъ за деятелностьта на висши, разумни сжщества. Подигането и спадането на температурата не се дължи на човѣшката деятелность. Подигането на температурата, топлото време показватъ, че разумнитѣ сжщества иматъ добро разположение къмъ хората и по този начинъ имъ помагатъ. Рѣзкото и ненавременно понижаване на температуртта показва, че хората сж. нарушили нѣкакви природни закони. Благоприятнитѣ условия въ живота сж изразъ на любовьта и разположението на разумнитѣ сжщества къмъ човѣка; неблагоприятнитѣ условия сж изразъ на неразположението имъ къмъ човѣка, по поводъ на нѣкаква негова погрѣшка. Значи, погрѣшката на човѣка е била отъ такъвъ
42 характеръ, че води къмъ нарушаване на нѣкой природенъ законъ. Често религиозните хора изпадатъ възаблуждение, като мислятъ, че щомъ е благъ, Богъ трѣбва да бжде снизходителенъ къмъ човѣка, независимо отъ това, дали живѣе правилно, или не. Ако е вѣрно, че Богъ всѣкога трѣбва да бжде благъ, защо човѣкъ умира? При това, казано е въ Писанието, че Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника. Не е въпросъ, защо грѣшниятъ или праведниятъ умира, но защо човѣкъ умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човѣкъ самъ предизвиква смъртьта си, самъ се лишава отъ ония условия, при които животътъ му може правилно да се развива. Всѣка преждевременна смърть е равна на самоубийство. Момента, вь който личностьта помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртьта настжпва за нея. Човѣкъ живѣе, докато мисли, чувствува и постжпва правилно. Личностьта трѣбва да има предъ видъ, че не живѣе за себе си. Тя е свързана съ съзнанието, а то — съ виеше го азъ. Значи, между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието сжществува непреривна връзка. Самосъзнанието е животъ на личностьта, свръхсъзнанието животъ на душата. Следователно, личностьта може да живѣе повече или по-малко, въ зависимость отъ това, доколко е въ услуга на душата. Душата
43 се нуждае отъ други източници, а не отъ тия, отъ които личностьта черпи своя животъ. Продължителностьта на земния животъ на човѣка зависи отъ отношенията, които той е създалъ съ душата си: ако обича душата си, животътъ му се продължава; не я ли обича, животътъ му се съкращава. Невъзможно е човѣкъ да живѣе изключително за личностьта си и да сти1не до дълбока старость. Дългиятъ животъ е въ зависимость отъ любовьта на човѣка къмъ душата. Колко го повече душата изявява своя животъ, толкова по-издържливъ е човѣшкиятъ организъмъ. Иска ли да се лѣкува, човѣкъ i рѣбва да потърси лѣкарь и лѣкарства вь душата си. Тя лѣкува по вжтрешенъ пжть. Обаче, нс може човѣкъ да се лѣкува, ако не обича душата си. Който обича личностьта повече отъ душата си, той е осжденъ на смърть. Защо? Защото качествата на личностьта сж: страхъ, умраза, ревность и т. н. Казано е въ Писанието: „Който мрази, той е осжденъ на смърть“. Сжшото се отнася и до останалитѣ отрицателни качества. Кой човѣкъ мрази? Който нѣма любовь къмъ Бога. Има ли любовь къмъ Бога, човѣкъ е придобилъ вѣчния животъ. Какво разбирате подъ думитѣ „любовь къмъ Бога?“ Да обичате Бога, това значи, да бждете извори, да давате изобилно. И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но въ края на краищата за това блаю ще се счупятъ много глави. Докато посетителитѣ на
44 чешмата сж малко, водата е благо за тѣхъ. Увеличи ли се броят ь на посетителитѣ, около чешмата започва споръ, блъскане, бой, кой пръвъ дошълъ, дока го най-после борбата свършва съ пукнати тлави. Отъ благо за хората чешмата се превръща въ зло. За да се избѣгне това зло, количеството на водата трѣбва да се увеличи, да се хване по-голѣма часть вода огъ планинския изворъ. Оттукъ вадимъ следния законъ: когато броятъ на хората се увеличава, и количеството на благата, т. е. производителностьта трѣбва да се увеличи. Нс се ли спазва този законъ, въ живота се явява известна дисхармония. Израсте ли повече, отколкото сж срѣдствата за подържане на организъма, човѣкъ е осжденъ на страдания. Колкото повече човѣкъ расте и се развива, юлкова повече трѣбва да увеличава своята дажба. Сжщиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ желания. Нѣкой иска да стане ученъ, силенъ, виденъ човѣкъ. Преди да очаква това, той трѣбва да се опита и провѣри, има ли условия за постигане на тия желания. Може ли при сегашнитѣ условия всички хора да станатъ учени? На всички хора се проповѣдва да станатъ силни, учени, богати, но малцина могатъ да постигнатъ това. За да живѣе човѣкъ дълго време на земята, все трѣбва да има нѣкой, който да подържа този животъ. Ако бащата носи въ себе си условия за дълъгъ животъ, и си. нътъ може да живѣе дълго. За всѣки човѣкъ
45може да се опредѣли, има ли условия за дълъгъ животъ, или нѣма. Онѣзи хора, на които е опредѣленъ дълъгъ животъ, се намиратъ подъ влиянието на особени планетни съчетания. За тѣзи хора сж отворени и 12-тѣ извори на живота. Онѣзи пъкъ, за които сж отворени само петь извора на живота, ще живѣятъ малко време на земята. Това, именно, показва, че въ свѣта нищо не е произволно. Мнозина искатъ да имъ се дадатъ дарби, да се проявятъ. Ако отсега нататъкъ човѣкъ иска дарби, неговата работа е свършена. Човѣкъ се ражда съ дарби, които постоянно трѣбва да развива. Ще възразите, че въ времето на Апостолитѣ Духъ Божи ги осѣнилъ, и тѣ започнали да говорятъ на 12 различни езици. Ако това е станало въ миналото, защо да не стане и сега? Това не е произволно явление За да ги осѣни Духътъ, това показва, че въ тѣхъ сж били отворени всичкитѣ извори на живота. Следователно, за да стане ученъ, човѣкъ трѣбва да се е родилъ ученъ. Само онзи може да се роди ученъ, който е работилъ въ миналото. Той има добре развити умъ и сърдце. Днесъ човѣкъ се нуждае отъ условия, които да му съдействуватъ да се прояви. Тъй щото, за да бжде ученъ, силенъ, човѣкъ се нуждае отъ здравъ opi анизъмъ, отъ добре разработени умъ и сърдце, да устоява на външнитѣ и вътрешни условия. Такъвъ човѣкъ се отличава съ голѣма устойчивость. Не е ли придобилъ тия нѣща, човѣкъ трѣбва да. бжде внимателенъ,.
46 за да си осигури сносенъ животъ. Каквото днесъ придобие, той ще го складира като капиталъ за будещия си животъ. Казватъ за нѣкого, че е добъръ човѣкъ, че е светия. Той може да е добъръ, светъ човѣкъ, но за хората. По отношение на Бога, обаче, не е толкова добъръ. За Бога е добъръ човѣкъ този, който изпълнява Неговата воля. Той може да се колебае за много нѣща въ живота си, но стане ли въпросъ за волята Божия, тамъ всѣкакво колебание изчезва. Когато върши волята Божия. дълбоко въ душата си той чувствува правотата на своитѣ действия и не се подава на мнението на хората. Какво хората говорятъ за него, това не го смущава. Той се държи за волята Божия и съ огледъ на нея изправя постжпкитѣ си. Той не се спира върху външния изгледъ на нѣщата, но ги разглежда вътрешно. Понѣкога външно човѣкъ може да бжде праведенъ, а вътрешно — не. И обратно: вжтрешно може да е праведенъ, а външно — не. Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да разбира и най-скрититѣ си мисли и желания и да си дава отчетъ за тѣхъ. Има мисли въ човѣка, които сж въ състояние да го умъртвятъ; има и такива мисли, които могатъ да го възкресятъ. Ако една ваша мисъль не може да изправи едно ваше чувство или желание, или, ако едно чувство не може да изправи една мисъль, вие сте осждени на голѣми страдания. На какво се дължатъ страданията? На вжтрешна дисхармония между ума и сърдцето,
47 между мислитѣ и чувствата на човѣка. Това разногласие между мислитѣ и чувствата на чо,вѣка се дължи на факта, че той иска да вземе повече нѣща. отколкото може да носи. Запримѣръ, щеславниятъ иска всички хора да го хвалятъ. Могатъ да го хвалятъ нѣколко души, но невъзможно е всички хора да го хвалятъ. Защо трѣбва да го хвалятъ всички хора? Христосъ казва: „Търсете слава отъ Бога, а не отъ човѣци“. Може ли бедниятъ, невежиятъ да ви даде това, което искате? Може ли престжпникътъ да отговори на това, което душата ви желае? Какво може да даде престмшикътъ, освенъ своето престъпление? Какво може да даде болниятъ, освенъ своята болесть? Какво може да даде слабиятъ, освенъ своята слабость? Какво може да даде невежиятъ, освенъ своето невежество? Като ученици, вие трѣбва съзвателно да работите върху себе си, да придобивате знания. Като ги придобиете, трѣбва да ги приложите. Каже ли ви нѣкой, че изведнъжъ можете да станете ученъ, и повѣрвате на думитѣ му, вие сте на кривъ пжть. Човѣкъ постепенно придобива знания. Придобититѣ знания трѣбва да се приложатъ. Не се ли приложатъ. тѣ могатъ да уморятъ човѣка. Необработеното знание представя ледъ или снѣгъ, който, приеме ли го човѣкъ въ стомаха си, може да ю умори. Който е пилъ студена, ледена вода отъ планински изворъ, когато е билъ изпотенъ, той знае, какви сж. нейнитѣ послед
48 ствия. Ще кажете, че водата е чиста, слиза отъ планински изворъ и не може да причини никаква вреда. Ако температурата на водата е низка, преди да се пие, тя трѣбва да се стопли. Следователно, отдето и да иде знанието, за да се ползува отъ него, човѣкъ трѣбва да го асимилира и приложи. Всѣко необработено и неприложено знание не ползува човѣка. Каквито усилия да прави, съ такова знание, човѣкъ не може да стане философъ. За да стане философъ, той трѣбва да има добре развитъ умъ, да прониква въ дълбочината на нѣщата. Споредъ окултната наука, философътъ трѣбва да е развилъ своето причинно тѣло, да вижда и разбира причинитѣ и последствията на нѣщата. Поетъ може да стане онзи, който е влѣзълъ въ областьта на Нирвана. Значи, философътъ трѣбва да има философски умъ, поетътъ—въображение, добриятъ човѣкъ—любовь. Безъ любовь човѣкъ не може да прави добро. За да направи добро, човѣкъ трѣбва да вложи въ доброто часть отъ себе си. Доброто има смисълъ само тогава, когато може да пресъздаде човѣшкия характеръ. За това, именно, човѣкъ трѣбва да върши волята Божия. Като върши волява Божия, той се свързва съ Неговата Любовь. Тогава Божието дѣло ще бжде и негово. Това означаватъ думитѣ: „Богъ да живѣе въ човѣка, и човѣкъ — въ Бога“. Нѣкои мислятъ, че като живѣе въ Бш а, човѣкъ се изгубва. Той се изгубва толкова, колкото детето, което следъ години става
49 старъ дѣдо. Губи ли се детето, изобщо? Детето не се губи нито въ юношата, нито въ възрастния човѣкъ, нито въ стареца. Това сж фази на живота, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Старецътъ често си спомня за своето детинство. На кое мѣсто въ стареца живѣе детето, не може да се опредѣли. Слушаме, обаче, дѣдото да казва: Едно време, като бѣхъ дете, направихъ това и това. Детето не се вижда въ образа на дѣдото, но то сжществува въ неговия умъ. И дѣдото сжществува въ ума на детето. Играе ли, приказва ли, детето си представя. че ще израсте, ще стане момъкъ, възрастенъ човѣкъ п най-после старецъ, съ побѣлѣла глава, съ бѣла брада и мустаци. Детето символизира любовьта, а стариятъ човѣкъ — мждростьта. Стариятъ отъ време на време хваща космитѣ си, съ кое го иска да каже: Виждате ли тия бѣли косми на брадата ми? Това сж. закони, по които човѣкъ трѣбва да живѣе. Ангелитѣ нѣматъ бради и мустаци, което показва, че тѣ живѣятъ безъ правила и закони. Тѣ не се нуждая гъ отъ правила и закони, като хората, защото живѣятъ въ свѣтлина. Като срещнете единъ ангелъ, ще видите, че отъ цѣлото му тѣло излиза свѣтлина въ видъ на лжчи. Тѣ свѣтятъ като слънце. Космитѣ на главата, брадата и мустацитѣ въ човѣка представятъ растителното царство. Като знае това, човѣкъ трѣбва да пази главата си отъ оголяване. Космитѣ служатъ за 4
50 урегулиране на енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ, а оттамъ и при кръвообръщението. Всѣки косъмъ е центъръ на динамическа сила, която помага за разпространение на кръвьта по повърхностьта на тѣлото. Ако всички косми по тѣлото на човѣка се отнематъ, той ще се натъкне на голѣми нещастия. Космитѣ сж. толкова необходими за човѣка, колкото растенията за земята. Ако растенията изчезнатъ, земята ще се превърне въ суха и безжизнена пустиня. Коренитѣ на растенията и на дърветата играятъ роля на помпи за извличане на вода отъ дълбочината на земята. Когато водата потъне дълбоко въ земята, коренитѣ на дърветата, съ своята магическа сила, я извличатъ на повърхностьта на земята. Поради това, че сѣкатъ горитѣ, почти въ цѣла Европа се забелязва намаляване на водата. И въ България изсичатъ горитѣ. Ако и въ бждеще продължаватъ да ги сѣкатъ, много отъ сегашнитѣ извори ще изчезнатъ. За да не става това, на мѣстото на изсѣченитѣ гори трѣбва да посаждатъ нови. Следователно, за да не пресъхватъ изворитѣ на човѣшкия животъ, всѣки день човѣкъ трѣбва да посажда по една добра мисъль и по едно добро чувство въ своята почва. Само по този начинъ мисъльта на човѣка ще се засили, а чувствата му — ще се облагородятъ. Преди всичко човѣкъ трѣбва да развива самообладанието си, при всички условия на живота да бжде тихъ и спокоенъ. За да развива
51 самообладанието си, човѣкъ трѣбва да знае, че единъ Богъ съществува въ свѣта и къмъ Него да опредѣли отношенията си — отношения на любовь и самоотричане. Законътъ на себеотричането не подразбира загуба. Да се отречешъ отъ себе си, отъ своя животъ, това значи, да придобиешъ Вѣчния животъ. Затова е казано, че отъ онзи, на когото е много дадено, много се иска. Много е дадено на праведния, но ако той падне, голѣмо е падението му. Ако грѣшникътъ се подигне, голѣмо е въздигането му. Съ други думи казано: голѣми сж спънкитѣ на добрата мисъль, когато попадне при лоши, неблагоприятни условия за реализирането й. И обратно: всичко разумно се притича на помощь на слабото, да го превърне въ силно, а лошото — въ добро. Да се говори на човѣка за доброто и красивото въ свѣта, за наука и култура, това значи, да му се даде потикъ къмъ тия нѣща. Като се стреми къмъ наука, човѣкъ вижда, какво поле се открива предъ него. Съвременната наука е още въ детинството на своето развитие, но въпрѣки това има области, които сж добре разработени. Такава область е, запримѣръ, анатомията. Въ физиологията има много въпроси, които впоследствие ще се изяснятъ. Теоретически много въпроси сж обяснени, но дойде ли до практиката, тѣ не се съвпадатъ. Истинско знание е това, въ което има пълно единство между практика и теория. Истинско наследство е това, което
52 едновременно съ съобщението за него, даватъ паритѣ на наследника. Той веднага го пуща въ обръщение. Който разполага съ положително знание, той може да го приложи въ всички области на живота. Това знание става плъть и кръвь за човѣка. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се домогне до положителната наука? Отъ човѣка се иска само едно: да разработва своята почва и да знае, какви растения могатъ да вирѣятъ въ нея. Що се отнася до останалитѣ условия, това не е негова работа. Запримѣръ, знаете, че житото вирѣе въ умѣрения поясъ. Какво ще правите, ако попаднете въ студенъ климатъ? Колкото да разработвате и подобрявате почвата, при студения климатъ житото може само да покълне, но не и да израсте, да цъвне и плодъ да даде. Ще кажете, че можете да отглеждате житото подъ стъкла, при изусгвено отопление. Това е невъзможно. Щомъ знаете, че житото не вирѣе въ студенъ климатъ, ще се заемете съ обработването на други култури, за които даденитѣ условия благоприятствуватъ. Сжщиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ мисли и чувства. Хранете въ себе си такива мисли и чувства, за развитието на които вашата температура и почва благоприятствуватъ. Оттукъ вадимъ следнитѣ правила за живота: отглеждай само такива семена, които могат ь да вирѣятъ въ твоята почва. Не отглеждай въ почвата си такива семена, за
53 развитието на които трѣбва да употрѣбишъ всичката си енергия, всичкитѣ си срѣдства и време. За нѣкой това сж противоречиви мисли, но способниятъ ученикъ намира правия пжть чрезъ противоречията въ живота. Витлото, което движи аероплана, прави хиляда обръщания въ минута, но въпрѣки това, картечницата въ аероплана е така наюдена, че когато действува, куршумитѣ й минаватъ презъ междинитѣ на витлото, безъ да го засѣгатъ. Следователно, искате ли да реализирате една мисъль, тя трѣбва да се движи съ такава бързина, че да излиза презъ междинитѣ на ограничителнитѣ условия, безъ да ги засѣга. Въ този случай, ограничителнитѣ условия могатъ да се угюдобятъ на витлото въ аероплана. Може ли да се нарече човѣкъ онзи, който не е въ състояние да излѣзе отъ ограничителнитѣ условия на гнѣва, умразата, съмнението, малодушието и да ги превърне въ благотворна енергия? Малодушниятъ е ленивъ човѣкъ. Той не вѣрва на силитѣ си, затова очаква на помощьта на хората. Каквато работа да започне, преди всичко човѣкъ трѣбва да разчита на себе си, а после на другитѣ. Каквото предприемешъ, върши ю за себе си, а после за другитѣ. Учишъ ли, учи добре за себе си, а не за хората. Ако живѣешъ добре, живѣй за себе си, а не за това, какво хората мислятъ за тебе. Прилагай доброто за самото добро, а не за похвалитѣ на хората. Развивай и прилагай силата си за самата си
54 ла, отъ любовь къмъ нея. къмъ ползата, която тя допринася, а не отъ щеславие да покажешъ предъ хората, че си силенъ. Важно е желанието на човѣка да постигне нѣщо красивовъ живота си. Има ли това желание, той трѣбва да употрѣби всички усилия да го постигне. Който види тия усилия, той може да му се притече на помощь. Обаче, не прави ли човѣкъ усилия, никаква помощь нѣма да му дойде отвънъ. Като ученици, прилагайте тази година закона за превръщане на енергиитѣ. Мине ли нѣкаква лоша мисъль презъ ума ви и лошо чувство презъ сърдцето ви веднага ги превърнете въ добри. Ако видите нѣкой болепъ, не казвайте въ себе си, че нищо нѣма да излѣзе отъ него, по го насърдчете, кажете му нѣколко утешителни думи. Ако мислите да се скарате съ нѣкой вашъ близъкъ. да му кажете нѣколко строги думи, откажете се отъ намѣренисто си и помислете, че и този човѣкъ е толкова добъръ и благороденъ, колкото сте и вие. Какво сте направили за него, за да имате право да го сждите? Мислите ли, че като садите човѣка, служите на Бога? Който иска да служи на Бога правилно, той трѣбва да се откаже отъ своитѣ стари навици, отъ критика и одумване. Не мислете, че ако се откажете отъ старитѣ навици, отъ слабоститѣ си, вие изведнъжъ ще станете светли, ангели. Усилена работа се иска отъ чо
55 вѣка, за да постигне онова, което душата му желае. Думата „ангелъ“ подразбира Божи служитель. Не служи ли на Бога, човѣкъ служи на себе си. Който служи на себе си само, той е ангелъ безъ крила. Да не мисли човѣкъ за себе си, това не значи да престане абсолютно да се интересува отъ своя животъ, но като знае, че съществува великъ Промисълъ, той знае, че каквото да прави, има Единъ, Който се грижи и за него. Щомъ има предъ видъ тази мисъль, човѣкъ ще излѣзе отъ положението на своята личность, която мисли само за себе си, и ще започне да се грижи и за ближния си. Щомъ мисли за ближния си, човѣкъ се подига по-високо и се свързва съ Първата Причина на нѣщата. Промисълъ сжществува за всѣки, който изпълнява волята Божия. Който не я изпълнява, той не се намира подъ защитата на великия Промисълъ. Той трѣбва да се мжчи, да се труди и да работи. По този начинъ само той може да се спаси, да забогатѣе. Всички хора се стремятъ къмъ придобиване на знания, да се осигурятъ. Многото знания не спасяватъ човѣка. Колкото повече знания придобива човѣкъ, толкова повече неприятели печели Въ този случай знанието е подобно на голѣмъ капиталъ, който човѣкъ не може правилно да разпредѣли. Щомъ не може правилно да го разпредѣли, той ще му създаде много неприятели. Знанието е енергия,
56 която, щомъ се събере въ голѣмо количество въ мозъка, трѣбва да се впрегне на работа: за доброто на човѣчеството и за слава Божия. Не е достатъчно само да се търкатъ две тѣла, за да произведатъ топлина и свѣтлина, но тази енергия трѣбва да се впрегне на работа. Не е достатъчно човѣкъ да придобива само знания, но той трѣбва да впрегне тия знания на работа. Човѣкъ може да се занимава съ всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко, той трѣбва да използува тия придобивки за самата природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа. Музикантътъ, поетътъ, художникътъ, трѣбва да работятъ поне по единъ часъ на день само за себе си. Какъ ще познае поетътъ, запримѣръ, че работата му е добра? Като напише едно свое произведение, той трѣбва да го остави настрана, поне единъ месецъ да не го пипа. Следъ това да го прочете и корегира. Следъ единъ месецъ пакъ да го прочете, и ако не намѣри никаква погрѣшка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора. Човѣкъ не трѣбва да изнася изведнъжъ всички свои работи предъ свѣта. Ако изнесе предъ свѣта всичко, което знае, даже и най-силниятъ човѣкъ ще се обезсили. Искате ли да помогнете на нѣкого, дайте му нѣщо отъ себе си, но само тогава, когато знаете, че той ще го употрѣби за добро. Не може ли да го употрѣби за добро, той нищо не печели, а вие губите.
57 Следователно, човѣкъ трѣбва да работи -така, че всѣкога да има поне микроскопическа придобивка. За да работи по този начинъ, той трѣбва да разбира основнитѣ закони на самообладанието. Той трѣбва да прилага този законъ въ погледа, въ движенията, въ чувствата, въ постжпкитѣ си. За такъвъ човѣкъ казваме, че има установенъ погледъ. Като гледа нѣкого, той гледа спокойно, безъ никакво трепване или колебание на очитѣ. Чрезъ такъвъ погледъ Божествената свѣтлина се предава отъ единъ човѣкъ на другъ. Когато казватъ за нѣкого. че лицето му е озарено, това показва, че той е приелъ Божествената свѣтлина отъ ближния си. Не можете ли чрезъ очитѣ си да предадете тази свѣтлина на своя ближенъ, това показва, че не сте го погледнали правилно. Какъ трѣбва да погледнете човѣка? Тихо и спокойно. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае, че очитѣ, ушитѣ, устата не сж само негови удове и не може да разполага съ тѣхъ, както пожелае. Тѣ му сж. дадени да работи съ тѣхъ, не само за свое благо, но и за благото на своитѣ ближни, на цѣлото човѣчество. Когато иска да свърши нѣкоя работа съ единъ отъ своитѣ удове, човѣкътъ на самообладанието се отправя за позволение тамъ, отдето му сж дадени удоветѣ. Щомъ получи позволение, той пристжпва къмъ работата си, която свършва съ пъленъ резултатъ. Този е пжтьтъ, по
58 който следъ време и обикновениятъ човѣкъ може да стане гениаленъ. Мнозина се стремятъ къмъ придобиване на дарби по механически пжть. Каквито усилия да правятъ, тѣ трѣбва да знаятъ че чрезъ външни, физически усилия, никакви дарби не могатъ да се развиятъ. Запримѣръ, колкото поклони да прави човѣкъ, колкото молитви да чете, щомъ нѣма съдържание въ тѣхъ, тѣ не даватъ никакви резултати. Иска ли да постигне нѣщо възвишено и благородно, човѣкъ трѣбва да приложи самобладание. Физическитѣ усилия не развиватъ дарбитѣ. За развиване на ясновидството, запримѣръ, се изисква голѣмо самообладание и усилена работа върху ума, сърдцето и волята. Ясновидецътъ трѣбва да има буденъ, развитъ умъ и чисто сърдце, да тълкува правилно образитѣ, които невидимиятъ свѣтъ му представя въ будно и въ сънно състояние. Ако човѣкъ види на сънь вълкъ, змия, лисица, ще знае че скоро ще срещне човѣкъ съ характеръ на вълкъ, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влѣзе въ дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това сж символи, чрезъ които невидимиятъ свѣтъ си служи. Това е неговиятъ езикъ. Вмѣсто да говорятъ съ часове, разумнитѣ сжщества си служатъ съ образи, които съдържатъ въ себе си нѣкакви идеи. Вълкътъ има нѣщо добро въ характера си. Той се привързва като куче. Привърже ли се веднъжъ, нищо не може
59 да го застави да се отдѣли отъ човѣка. Лошата чърта на вълка е, че дави овцетѣ. Влѣзе ли въ една кошара, той може да одуши всички овце. Като изучаватъ проявитѣ и характера на вълка, хората намиратъ, че е свирепо, жестоко същество. Наистина, жестоко същество е вълкътъ. но не прави ли същото и престъпникътъ? Като влѣзе въ нѣкой домъ, той убива всички, които му попаднатъ на пътя, обере, каквото намѣри. а отгоре на това запали къщата и бѣга. Не е ли жестока постъпката на нѣкой ученъ човѣкъ, който, за една обидна дума, търси начинъ на отмъщение? Като се вземе предъ видъ степеньта на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човѣкъ е равна на тази на вълка къмъ овцетѣ. Въ бъдеще постъпката на този ученъ човѣкъ ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцетѣ, е желанието му да се нахрани. Че е одушилъ една овца, престъплението му не е толкова голѣмо. Той е гладенъ и трѣбва да се нахрани. Голѣмо е престъплението му, когато изведнъжъ удавя цѣло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цѣлото стадо. Въ същность, за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Тѣ искатъ да се осигурятъ, но какво придобиватъ съ това желание? Какво съ придобили вълкътъ и лисицата съ своето лаком
60 ство? Съ лакомството си тѣ сж намѣрили капана — нищо повече. Следъ това плащатъ съ кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животнитѣ води къмъ капана, но всѣка лоша постжпка на човѣка води къмъ капанъ. Дойде ли до човѣка, законътъ е по-строгъ. Това показва, че не е позволено на човѣка да допуща въ себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постжпки. И тъй, който иска да живѣе добре на физическия свѣтъ, той трѣбва да води добъръ, разуменъ, трезвъ животъ. Първоначално той ще има голѣми спънки и мжчнотии, но съ усилие на волята всичко ще преодолѣе. Разколебае ли се въ Божиитѣ закони той нищо нѣма да придобие. Може ли да живѣе вълкътъ безъ овца? Не може. Всѣка овца, изядена отъ вълка, поумнява, а вълкътъ скжсява живота си. Вълци, които нападатъ овце, не живѣятъ дълго време. Овцата, изобщо, има довѣрие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голѣмъ страхъ и умраза противъ него. Тѣзи чувства внасятъ отрова въ организъма на вълка, вследствие на което животътъ му се съкращава. На сжщото основание, всѣка лоша мисъль, всѣко лошо чувство и всѣка лоша постжпка внасятъ отрова въ човѣшкия организъмъ и намаляватъ деятелностьта на неговия духъ. Сега, като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, отъ една страна да пазите
61 своята вжтрешна чистота, а отъ друга — да се чистите отъ наслояванията на миналото. Тази чистота не се постига само съ физически постъ. както мнозина мислятъ. Истинскиятъ постъ подразбира умѣрено ядене и спане, умѣренъ животъ и т. н. Чистиятъ животъ изключва всичко онова, което скжсява живота. Има блага въ живота, които, придобие ли човѣкъ преждевременно, ставатъ причина да изгуби много ценни нѣща. Запримѣръ, богатство придобито не на време, става причина човѣкъ да изгуби чистотата, добротата, знанието си и др Защо му е това богатство? Богатството крие въ себе си сили, които могатъ да провалятъ всѣси слабъ, неустойчивъ човИкъ. Значи, въ всѣки човѣкъ има една тъмна зона, въ която се криятъ всички отрицателни качества, които могатъ да го унищожатъ. Не работи ли съзнателно върху себе си, човѣкъ всѣкога ще бжде робъ на тази тъмна зона. Който е силенъ, който има мораленъ устой, той може да бжде господарь на тази зона. Слабиятъ, обаче, докато се засили, трѣбва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттамъ. Минава ли презъ тази зона, той трѣбва па бжде глухъ и слѣпъ, да не чува и да не вижда. Особено силно се проявява тази зона въ човѣка, когато той се стреми къмъ чистъ, възвишенъ животъ, къмъ нови, свѣтли идеи. Ето защо, новото е само за силни хора, които искатъ да работятъ, да се справятъ съ мжчнотиитѣ и противоречията си. Ония пъкъ, които
62 се чувствуватъ слаби, които не сж. си отживѣли, нека си поживѣятъ, докато придобиятъ опитности. които ще имъ помогнатъ въ бждещия животъ. — Ама трѣбва да живѣемъ добре. да си помагаме. — Какъ? Като проповѣдвате? Не учете човѣка. какъ трѣбва да готви, но сгответе добре и го поканете у дома си да хапне. Като опита яденето, той самъ ще разбере какъ се готви и какво значи добре приготвено ядене. Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че като ученици, имате добри качества, но сте особено слаби въ самообладанието. На найсилнитѣ по самообладание може да се постави тройка. Изобщо, самообладанието е слабо развито въ българина. Липсата на самообладание въ българина може да се вземе като дефектъ на цѣлия народъ. Самообладанието е необходимо за всѣки човѣкъ, а особено много за окултния ученикъ. Безъ самообладание ученикътъ не може да се развива правилно. Като работи върху себе си, ученикътъ трѣбва да се пази отъ слабостьта да преувеличава или да намалява нѣщата. Разказва ли нѣщо, той трѣбва да го предаде, както е станало, безъ никакво преувеличаване или намаляване на фактитѣ. Българинътъ обича да преувеличава нѣщата. затова, като разказва нѣщо, после се извинява, да не би да е преувеличилъ нѣкой фактъ. Преувеличаването на фактитѣ не е грѣхъ, но не е условие за точности. Точенъ трѣбва да бжде човѣкъ. Преувеличаването се
63 дължи на желанието въ човѣка да усилва ефекта. Запримѣръ, нѣкой казва, че видѣлъ нѣкжде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара. Като отиде човѣкъ на сжщата чешма, какво ще види? Обикновена чешма, която тече, като всички чешми, но далечъ отъ възможностьта да кара воденица. Изкуство е човѣкъ да предава фактитѣ, както сж. Това значи, да говори човѣкъ истината. Нѣкой се укорява, съ цель да получи нѣкаква похвала; другъ се хвали, за да получи потвърждение на думитѣ си. И единиятъ, и другиятъ не говорятъ истината. Изкуство е. и като се укорява човѣкъ, и като се хвали, да говори истината. Като ученици, вие трѣбва да развивате въ себе си чувство на благоговение, което се изразява въ взаимна почить и уважение помежду ви. Който е развилъ въ себе си любовь къмъ Бога, той има силно развито чувство на благоговѣние. Въ това отношение българинътъ не може да се вземе за образецъ. Той не е развилъ въ себе си любовь къмъ Бога. Въ българина това поле е кораво, твърдо, мжчно се подава на обработване. Мжчно се възприематъ семената на Божественото учение отъ българската почва. Неблагоприятни сж условията за новитѣ. Божествени идеи въ България. Като знае това, българинътъ трѣбва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество — любовь къмъ Бога, за да даде пжть на Божественото начало въ своя животъ. Той трѣбва да развие въ себе си лю
64 бовь къмъ истината. Този е единствениятъпжть за неговото спасение и самоусъвършенствуване. Съвременниятъ човѣкъ. билъ той българинъ, или каква да е друга нация, се намира въ свѣтъ, поставенъ между доброто и злото. За да се справи съ този свѣтъ. той трѣбва съзнателно да изучава и доброто, и злото. Доброто и злото представятъ два вида енергии, необходими за живота на личностьта. Като енергия, доброто слиза отъ слънцето, а злото излиза отъ земята. Човѣкъ живѣе, докато е свързанъ съ доброто; прекжсне ли тази връзка, той умира. Прекжсне ли връзката си съ злото, животътъ отново дохожда. Значи, животътъ се крие въ доброто, а смъртьта — въ злото. Като знаете това, не се стремете да премахнете злото отъ пжтя си, но увеличавайте доброто въ себе си, като му давате широкъ просторъ. Доброто не се изявява чрезъ добри постжпки, но чрезъ любовьта. Доброто е резултатъ на любовьта. Човѣкъ не може да прави добро, докато не обича. Любовьта пъкъ произтича отъ благостьта. Който е благъ, той има любовь въ себе си; който не е благъ, той нѣма любовь. Следователно, изучавайте любовьта като мирова, козмическа сила, която ражда цѣлокупния животъ. Дайте пжть на любовьта въ себе си, а това, какво представятъ доброто и злото, оставете настрана. Достатъчно е да знаете, че злото е остатъкъ отъ вашия миналъ животъ, а доброто — продъл
65 жение отъ миналия ви животъ. Злото има начало, а доброто е безъ начало и безъ край. То е съществувало въ миналото, съществува днесъ, ще съществува и въ бъдеще. Съвременнитѣ хора говорятъ, четатъ, пишатъ, работятъ много, но за да се ползуватъ отъ всичко това, тѣ трѣбва да придобиятъ нѣщо, което да остане съ тѣхъ презъ вѣковетѣ. Тѣ трѣбва да придобиятъ такова знание, което да ги ползува въ живота. Колкото малко да е семето, което се посажда въ земята, все трѣбва да знае нѣщо. Запримѣръ, то трѣбва да знае, на каква дълбочина да пусне коренчетата си и на каква височина да се издигне надъ земята. Какво трѣбва да знае рѣката? Рѣката трѣбва да знае посоката, къмъ която тече, и дали ще отиде въ морето, или нѣма да отиде. Какво трѣбва да знае свѣтлината? Свѣтлината трѣбва да знае пътя и за най-малката дупчица, да влѣзе тамъ и да освѣти всичко, каквото срещне на пътя си. Въ действията на водата и на свѣтлината има нѣщо противоположно: тия мѣста, които свѣтлината първи огрѣва, водата последни залива; тия мѣста, които свѣтлината последни огрѣва, водата първи залива. Значи, водата слиза първо въ низкитѣ мѣста, а въ голѣми дъждове само залива и високитѣ мѣста. При свѣтлината е обратно: тя огрѣва първо високитѣ планински върхове, а при залѣзъ слънце огрѣва низкитѣ мѣста — долинитѣ. Следователно, ако човѣшкиятъ умъ не се стреми да слиза и въ доли
66 нитѣ, да ги огрѣва, човѣкъ нищо не може да свърши. И ако човѣшкото сърдце не се стреми да се качва и по високитѣ планински върхове и оттамъ да се стича надолу, човѣкъ нищо нѣма да свърши. Днесъ всички хора говорятъ за култура, за наука, за изкуства и т. н. Какво означава думата „култура“? Въ широкъ смисълъ културата подразбира обработване на нѣщо. Запримѣръ, говори се за житна култура, за култура на лозови пржчки, на различни плодни дървета, на животни, на хора и т. н. Следователно, всичко онова, което човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце могатъ да посадятъ въ своята почва, да му дадатъ условия да израсте, да цъвне, да даде плодъ, и този плодъ да узрѣе, представя култура на човѣка. Той култивира, т. е. обработва нѣщата въ себе си, съ цель да види единъ день тѣхниятъ плодъ. За да дойде до известна култура, човѣкъ се нуждае отъ импулсъ въ себе си. Този импулсъ е вложенъ въ човѣшката душа. Всички дарби и способности на човѣка сж вложени въ неговота душа, въ видъ на семена, които чакатъ своето време за посѣването имъ. Щомъ се посѣятъ, тѣ се нуждаятъ отъ специфична енергия, която слиза отъ високитѣ свѣтове. За да се домогне до тази енергия, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ връзка съ възвишени сжщества, които да му дадатъ начинъ за работа. Казано е въ Писанието: „Когато Духътъ на Истината дойде, Той ще ви научи, какво да пра
67 вите!“ Като знаете това, вие трѣбва да работите така, че да предизвикате Духа да дойде въ васъ, да отвори сърдиха та и умоветѣ ви. Духътъ постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които сж. отворили сърдцата и умоветѣ си за Него. Свѣтлината се спира само при ония пжпки, които се готвятъ да цъвнатъ. Свѣтлината обича ония пжпки, които криятъ въ себе си условия за разцъвтяване. Учительтъ обича ония ученици, които учатъ, които се трудятъ и работятъ. Човѣкъ се обича не само за външнитѣ си чърти, но и за вжтрешнитѣ. Вжтрешнитѣ качества го опредѣлятъ като човѣкъ. Тѣ се отразяватъ и върху външностьта му. Запримѣръ, ако устата на човѣка е красива, това показва устойчивость на чувствата му. Ако на челото на човѣка има две успоредни, напрѣчни линии, тѣ показватъ добре развита съвесть. Този човѣкъ никога не лъже. Следователно, човѣкъ се обича само за нѣщо красиво. Само красивото въ човѣка се обича, но не и лошото. Когато казваме, че Богъ обича и грѣшния, Той обича доброто, което е вложено въ него. Чрезъ своята любовь Богъ въздига грѣшния. Чрезъ любовьта си Той корени злото въ него. Злото е потрѣбно дотолкова, доколкото служи на доброто. Вземе ли връхъ надъ доброто и пожелае да го погълне, злото ражда вече смъртьта. Богъ забрани на първитѣ човѣци да ядатъ отъ дървото за познаване на доброто и на злото, за да не допуснатъ злото, отри
68 дателното въ свѣта. Допуснатъ ли злото въ себе си, тѣ никога нѣма да се домогнатъ до Вѣчния животъ. За да придобие живота, изобщо, човѣкъ трѣбва да работи въ съгласие съ доброто, съ положителното въ свѣта. Животътъ изисква отъ човѣка будно съзнание, отговорность за всички негови постжпки. Като живѣе, човѣкъ не трѣбва да търси лесния пжть. Съзнателниятъ човѣкъ не се страхува отъ работа. Колкото по-трудна е работата му, толкова повече го задоволява. Човѣкъ се изпитва въ мжчнитѣ работи, а не въ лекитѣ. Ако посетите нѣкой американски пансионъ, ще видите, че всичката работа се върши отъ бедни ученици и студенти. Срещу труда си, тѣ получаватъ храна, квартира и по този начинъ сами се издържатъ. Човѣкъ трѣбва да работи, да преодолява инертната материя въ себе си. Не прави ли усилия, той дава пжть на мързела въ себе си. Отидете ли на гости въ нѣкое американско семейство, ще ви отдадатъ внимание като на гостъ, но само за три деня. Останете ли и четвъртия день въ дома имъ, тѣ ще ви дадатъ нѣкаква работа. Единъ младъ американецъ отишълъ на гости при баща си, дето прекаралъ единъ месецъ. На заминаване отъ бащиния си домъ, бащата казалъ: Синко, вземи тази бележка, споредъ която ще заплатишъ сумата за едномесечното си прекарване въ моя домъ.—Добре, татко, но ще извадя отъ тази сума това, кое
69 то се пада за два деня, които съмъ отсхтствувалъ отъ дома ти. И бащата, и синътъ постъпили по американски. Въ този случай славянинътъ постжпва другояче. Той никога нѣма да каже на госта си, че е прекалилъ съ гостуването си и трѣбва да плати. Той остава този въпросъ на госта, самъ да се сѣти, трѣбва ли да плати, или не. И тъй, който иска да успѣва въ живота си, той трѣбва да спазаа следнитѣ нѣща: да не се произнася върху работи, които самъ не е чулъ и видѣлъ; да не разгласява нѣща, достовѣрностьта на които самъ не е провѣрилъ; първо да анализира нѣщата, а после да действува. Който прилага тия правила въ живота си, той всѣкога печели. Отъ правилното имъ приложение зависи, колко свѣтлина може да приеме човѣкъ. Свѣтлината, обаче, не измѣня естеството нито на човѣка, нито на растението. Всички растения се освѣтяватъ, всички приематъ свѣтлина, но пелинътъ си остава пелинъ, трънътъ — трънъ, ябълката— ябълка и т. н. Когато обвиняватъ тръна за бодилитѣ му, той казва: Азъ не съмъ виновенъ, че бодя. Такова е моето естество. Вие, които сте разумни, трѣбва да се пазите отъ мене. Щомъ сжществува въ природата, и трънътъ е потрѣбенъ. Той научи хората да си правятъ игли за шиене. Ако трънътъ не сжществуваше, игли нѣмаше да има. Ако лютитѣ чушки не сжществуваха, и гнѣвътъ нѣмаше да
70 съществува. Хора, които ядатъ лютиви храни, лесно се гнѣвятъ. Съвременните хора апелиратъ къмъ доброто въ свѣта, къмъ правене на добро, изобщо. Тѣ не знаятъ, че условията за правене на добро на нѣкой човѣкъ не сж всѣкога благоприятни. За всѣки даденъ човѣкъ природата е опредѣлила специфично време за правене на добро. Не само това, но опредѣлено е и времето, кога можете да посетите известенъ човѣкъ. Отидете ли при него на опредѣленото отъ природата време, той ще ви приеме, както трѣбва. Не спазите ли това време, той нѣма да ви приеме, както трѣбва. Като знаете това, вие трѣбва да бъдете внимателни, да пазите законитѣ на природата и правилно да ги прилагате. Човѣкъ трѣбва да знае, дали на време започва една работа, на време ли отива нѣкжде, или не. За да познаете, кога постъпвате споредъ законитѣ на природата, наблюдавайте състоянията си, следете, какво става съ васъ. Ако решите да започнете нѣкаква работа, наблюдавайте състоянията на ума и на сърдцето си. Щомъ останете тихи и спокойни въ себе си, и състоянието на вашия умъ и на вашето сърдце не се измѣни, започнете замислената работа. Вие сте попаднали въ благоприятни условия, т. е. въ времето, което природата е опредѣлила за тази работа. Стане ли нѣкаква промѣна въ състоянието ви, не започвайте тази работа. Отложете я за известенъ срокъ, докато попаднетевъ опредѣленото за нея време. Този за
71 конъ работи навсѣкъде въ живота: при учене, при женитби, при пътуване и т. н. Запримѣръ, искате да пътувате за Америка но вътрешно сте раздвоенъ. Имате ли нѣкакво раздвояване, това показва, че трѣбва да отложите пътуването си. Ако въпрѣки това тръгнете на шъть, непременно ще ви сполети нѣкакво нещастие. Всичко въ свѣта става по известни закони, т. е. нищо не е произволно. Като знаете това, изучавайте живота, изучавайте себе си, природата и живѣйте споредъ нейнитѣ закони. Като ученици, вие трѣбва да се ползувате отъ своигѣ опитности. но безъ да пренебрегвате опитноститѣ и на другитѣ хора. Ако не се ползувате отъ опитноститѣ на хората, живѣли преди васъ. защо ви е науката тогава? Свѣтътъ се нуждае отъ разумни хора, отъ добри работници. Всѣки народъ, всѣка държава се нуждае отъ добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да се кали, да стане твърдъ като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да срѣща въ живота си, той ще запази своя вътрешенъ миръ. Температурата на ума и на сърдцето му ще осгаватъ постоянни. Така съ живѣли великитѣ хора. Не живѣе ли по този начинъ, човѣкъ не може да приложи своитѣ идеи, нито може да очаква нѣкакво постижение. Новото подразбира новъ начинъ на хранене, на мислене, на чувствуване. Не се ли храни по новъ начинъ, външно и вътрешно, човѣкъ не
72 може да очаква голѣми постижения. Ще кажете, че храненето не прѣчи на човѣка да бжде новъ, съ нови идеи и разбирания. Той може да яде месо и пакъ да бжде новъ човѣкъ, съ стремежъ къмъ великъ моралъ. Не, покрай другото, месоядецътъ внася злото въ себе си и съ месната храна. Който не може да се откаже отъ месната храна, той не може да се освободи и отъ злото. Който не е влѣзълъ въ причинния свѣтъ, той не е истински вегетарианецъ. Нѣкой вегетарианци се отказватъ отъ употрѣбата на всѣкакви масла, съ цель да пречистятъ кръвьта си. Кръвьта не се пречиства само чрезъ храната. За да пречисти кръвьта си, човѣкъ трѣбва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нѣщата. Всѣки човѣкъ се нуждае отъ храна, съответна на неговото развитие. Следователно, ако месото не е вредно за нѣкого, той може да го яде. Вреди ли му, той трѣбва да се откаже отъ него. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ доброволно се откаже отъ месото, безъ да му вреди, по високо морални съображения. Пъленъ вегетарианецъ може да бжде онзи, чийто дѣди и прадѣди отъ четири-петь поколѣния насамъ сж били вегетарианци. Съвременното човѣчество се намира предъ задачата да развие своето причинно и будическо тѣло. Който е развилъ своето причинно тѣло, той е станалъ вече господарь на себе си, той владѣе силитѣ на доброто и на злото. Който живѣе въ причинния свѣтъ, той може да се нарече Боже
73 ственъ човѣкъ — човѣкъ на новото въ свѣта. Когато на съвременнитѣ хора се говорятъ нѣща по-високи отъ тѣхнитѣ разбирания, тѣ се запитватъ, реално ли е всичко това. Питамъ: Реално ли е всичко, което ясновидецътъ разказва? Той казва, че вижда красиво, обширно поле, напъстрено съ различни цвѣтя, но, докато говори още, картината изчезва предъ него. Той вижда красиви, величествени планини предъ очитѣ си, каквито никога въ живота си не е виждалъ, но скоро и тѣ изчезватъ. И той самъ се чуди, реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецътъ вижда само картини, безъ да може да стжпи на тия мѣста, той се намира предъ символи, които трѣбва да тълкува. Обаче, ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тѣхъ, той се намира въ реалностьта на живота. Ако ясновидецътъ види презъ деня звезда, която внася въ ума му една свѣтла идея, тя е реална. Той се свързва съ свѣтлината на тази звезда и започва правилно да мисли. Като ученици, вие трѣбва да изучавате себе си, да проявявате нѣщата, за да се домогнете до реалностьта на живота. Запримѣръ, нѣкой ученикъ се явява на изпитъ, очаква да получи шесторка, а въ сжщность свършва изпита си едва удовлетворително. Другъ пжть се колебае въ себе си, а свършва добре. Той трѣбва да се вслушва въ себе си, да не изпада въ противоречия. Реалностьта изключва всѣ
74 какви противоречия. Като развива своята интуиция, човѣкъ постепенно навлиза въ реалния животъ. Изучавайте природата, за да разбирате езика й. Като наблюдавате изгрѣва и залѣза на слънцето, вие ще знаете, какъвъ ще бжде утрешниятъ день: дали ще вали, ще има ли вѣтъръ и т. н. Природата учи човѣка чрезъ символи. Тѣ сж нейниятъ езикъ. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ трѣбва да развива и своя вжтрешенъ барометъръ, споредъ който да опредѣля, както външнитѣ, така и своитѣ вжтрешни промЬни. Всѣко вжтрешно неразположение въ човѣка говори за известна дисхармония въ неговитѣ мисли и чувства. Щомъ ги изправи, и хармонията му се възстановява. При това положение той става господарь на своитѣ мисли и чувства. Свѣтътъ, който е въ самия човѣкъ, действува върху парахода му, т. е. неювото тѣло, съ което той пжтува. Не е ли добре построенъ, параходътъ му ще се разбие отъ вълнитѣ на неговия вжтрешенъ свѣтъ. Следователно, искате ли да стабилизирате знанието си, вие трѣбва да правите редъ опити. Не прави ли човѣкъ опити, знанието му ще остане само теория. А всички знаете, че теория безъ практика не ползува човѣка. Дългиятъ пжть, презъ който човѣкъ минава, му създава семейни и обществени опитности, които трѣбва да използува като знание. По този начинъ ще се предпазите отъ излишни страдания. Човѣкъ не е дошълъ на земята да се мж
75 чи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие въ себе си любовь къмъ Бога. Ако мжжътъ и жената не обичатъ преди всичко Бога, тѣ не могатъ да иматъ любовь и помежду си. Щомъ майката и бащата нѣматъ любовь помежду си, и децата имъ не могатъ да ги обичатъ и почитатъ. Детето е плодъ на любовьта на родителитѣ си и на почитьта на майката къмъ бащата. Какви ще бждатъ умътъ и сърдцето на човѣка, ако духътъ не обича душата, и ако душата не почита духа? Отношенията между ума и сърдцето се опредѣлятъ оть отношенията между духа и душата. Трѣбва ли човѣкъ да се съмнява въ духа и въ душата си? Ако се съмнява въ духа и въ душага си, човѣкъ се съмнява въ Божественото. Казано е въ Писанието, обаче, че никой не е видѣлъ Бога. Пророцитѣ пъкъ казватъ, че виждатъ Бога. Христосъ казва: „Отецъ ми живѣе въ мене, и азъ живѣя въ Него“. Какъ ще примирите тѣзи противоречиви на гледъ мисли? Какъ ще познаете Бога? Човѣкъ може да познае Бога само тогава, когато върви по Неговитѣ стжпки. Стжпи ли човѣкъ тамъ, дето Богъ е миналъ, умътъ му ще се просвѣти, сърдцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духътъ ще укрепне — ще настане коренна промѣна въ него. Богъ постоянно подобрява сждбата на човѣка. Ето защо, за да излѣзе отъ своята лоша сждба, човѣкъ трѣбва
76 да даде пжть на Божественото въ себе си, да очаква нѣкакво щастливо бждеще. Да очаква човѣкъ на бждещето, това значи, да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание въ човѣка, работитѣ му моментално се оправятъ. Това пробуждане не става изведнъжъ. Време, усилена работа се иска отъ човѣка, докато дойде до своето пробуждане. Нѣма по-великъ моментъ въ живота на човѣка отъ този, да почувствува Божието присжтствие въ себе си. Бо1Ъ посещава само тия души, които Го търсятъ, които сж. готови да Го видятъ. Почувствуватъ ли Божието присжтствие въ себе си, животътъ имъ коренно се измѣня. Ако ангелъ посети човѣка, последниятъ ще се уплаши. Обаче, отъ Бога никой не се плаши. Защо? Защото Той се изявява на човѣка споредъ степеньта на неговото развитие. Който е почувствувалъ Божието присжтствие въ себе си, той е разбралъ своето предназначение на земята. Той казва: Азъ дойдохъ на земята да изпълня волята Божия. Казано е въ Писанието: „Молете се единъ за другъ“. И азъ казвамъ: Когато забележите, че нѣкой вашъ братъ. или ваша сестра се обезсърдчатъ, илизаболѣятъ, съберете се на едно мѣсто и се помолете за тѣхъ. Колективната молитва е силна. Общата работа не изключва свободата на човѣка. Ако нѣкой мисли, че въ общата работа губи свободата си,
77 той е на кривъ пжть. Докато е въ плъть, човѣкъ не може да живѣе безъ хлѣбъ и ядене. Докато е въ плъть, той не може да бжде свободенъ отъ хлѣбаря и отъ гостилничаря. Докато е слуга, човѣкъ не може да бжде свободенъ отъ господаря си. И докато е господарь, той не може да бжде свободенъ отъ слугата си. Господарьтъ е длъженъ да храни и да облича слугата си, както и редовно да му плаща. Свободенъ, силенъ човѣкъ е този, който върши волята Божия. Докато любовьта не цари въ сърдцето на човѣка, той не може да бжде свободенъ. Любовьта изисква издържливо сърдце, свѣтъль умъ и силна воля, съ които да се устоява на всички мжчнотии и препятствия. Човѣкъ трѣбва да координира силитѣ си, да има свѣтли мисли, като на ангелитѣ; чисти чувства, като на херувимитѣ и силна воля, като тази на светията. И тъй, новата година изисква отъ всѣки човѣкъ известно постижение. За тази цель тя носи за човѣка благоприятни условия. Отъ човѣка зависи да използува тия условия, или да не ги използува. Използува ли разумно условията, човѣкъ може да реализира своитѣ планове и добри желания. Той може да разплете обърканитѣ си работи. Богъ е изпратилъ въ свѣта велики и силни хора, да очистятъ пжтищата ви. Стжпите ли на чисти пжтища, вие трѣбва да подържате чистотата имъ. Това се изисква отъ васъ. Въ духовно отно
78 шение 1930 година е добра. Тя носи добри условия, но отъ васъ се иска работа. Работите ли съзнателно върху себе си, вие ще се ползувате отъ плодоветѣ на своитѣ усилия. 19. Лекция отъ Учителя, държана на 1 януарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
Проява на любовьта Размишление върху пжтя на свѣтлината. Пишете върху темитѣ: „Отличителната чърта на ученика“ и „Отличителнитѣ чърти на умрѣлия и на живия човѣкъ“. Защо умира човѣкъ? — За да възкръсне. Който никога не е умиралъ, той не може да възкръсне. Който не е умиралъ, той не може да се роди. Една характерна чърта на умрѣлия е тази, че колкото да го хвалятъ или корятъ, той не се смущава, нито се радва. На живия, обаче, не е безразлично, дали ще го хвалятъ или укоряватъ. Умрѣлиятъ е заетъ съ важна работа, вследствие на което не се интересува, дали нѣкой ще го хвали, или укорява. Умрѣлиятъ е глухъ за всичко, което става вънъ отъ него, но буденъ за всичко, което става вжтре въ него. За живия не е така. За него е важно, дали ще му кажете нѣколко сладки думи. Като четете Библията, задавали ли сте си въпроса, коя книга отъ Стария Заветъ минава за най-важна. Споредъ мнозина, найважна книга отъ Стария Заветъ е „Пѣсень на пѣснитѣ“ — философията на Соломона. Следъ като училъ и живѣлъ известно време, Соломонъ написалъ тази книга, въ която
80 възпѣлъ любовьта. Тази книга е минала презъ строга цензура и едва била допусната. И до днесъ още тя не е приета, както трѣбва. Като я четатъ, мнозина се произнасятъ за нея, че не е подходяща за млади хора. Тѣ намиратъ, че моралътъ на тази книга не е съобразенъ съ днешното разбиране на хората. Книгата „Пѣсень на пѣснитѣ“ не е каноническа. Днесъ срѣщате и религиозни, и свѣтски хора, които мислятъ, че само стариятъ може да чете книгата на Соломона. Чете ли я нѣкой младъ, той ще се съблазни. Дали ще се съблазни човѣкъ, или не, това се опредѣля отъ идеала, който го ржководи въ живота. Само онзи човѣкъ се съблазнява, който нѣма високъ идеалъ. Само онзи пжтникъ се заблуждава въ гората, който нѣма свѣтлина, която да го ориентира. Само онзи параходъ обърква пж.тя си въ морето, чийто фаръ на брѣга е загасналъ. Следователно, докато човѣкъ има фаръ въ живота си, т. е. докато има високъ идеалъ, който освѣтява патя му, той никога не може да се загуби, нито да се съблазни. Съблазъньта не е нищо друго, освенъ отклоняване отъ правия пжлъ на живота. Съблазъньта иде всѣкога, когато между идеитѣ на човѣка нѣма съответствие. Кои хора се съблазняватъ? Съблазняватъ се обикновено слабитѣ, болнитѣ, а най-много децата. Докато детето е малко, майка му го постявя на строги закони. Тя му забранява да прави това или онова, да яде тази или онази
81 храна, да не бърка въ гърнето съ сладко и т. н. Значи, всички хора, кои го се съблазняватъ лесно, живѣятъ подъ строги правила и закони. Докато детето е малко, много нѣща му забраняватъ. Щомъ човѣкъ се закрепи, щомъ придобие устойчивость, забраната се дига отъ него, и той се чувствува свободенъ, да постъпва, както намира за добре. Както недобре асимилираната храна произвежда обратни резултати въ храносмилателната система, така и криворазбранитѣ или недоразбрани идеи внасятъ съблазънь или противоречия въ живота. Идеитѣ сж живи нѣща. Следователно, човѣкъ не може да глътне нѣщо живо, безъ да го е раздробилъ и асимилиралъ предварително. Всѣко същество, което влиза въ стомаха на човѣка, трѣбва да умре. Ако остане живо, човѣкъ умира. Съ други думи казано: всѣко същество, което влиза въ човѣшкия организъмъ, трѣбва да се подчини на реда и порядъка, който намира тамъ. Не се ли съгласи съ този редъ и порядъкъ, въ организъма настъпва дисхармония, разбъркване, при което непотрѣбното ще се изхвърли навънъ. Всѣка идея, която прониква въ човѣшкия умъ, трѣбва да е въ съгласие съ основнитѣ идеи на човѣка. Не е ли въ съгласие съ тѣхъ, тя произвежда обратенъ резултатъ. Същиятъ законъ се отнася и до чувствата. Ако едно чувство влѣзе въ сърдцето на човѣка и не се подчини на основния редъ и порядъкъ, който съществува между останали
82 тѣ чувства, сърдцето непременно ще го изхвърли навънъ. Хората наричатъ любовь много отъ чувствата, които влизатъ въ сърдцето на човѣка като неканени гости. Това не е любовь. Това сж. особенъ родъ чувства, които минаватъ презъ сърдцето и заминаватъ, като оставатъ следи отъ себе си. Любовьта, обаче, не е преходна. Тя е нѣщо постоянно. Малцина сж. готови за любовьта. Днесъ повечето хора заминаватъ отъ този свѣтъ, безъ да се пробудятъ за любовьта. Както сж дошли, така си отиватъ. Като не разбиратъ любовьта, като не C/'b я опитали, тѣ наричатъ любовь всѣко временно чувство, всѣко разположение, което изпитватъ. Едно отъ качествата на любовьта е, че тя не познава злото. Любовьта никога не прави зло. Дето любовьта присжгствува, тамъ всѣкакво зло и престжпление отсжтствуватъ. Животътъ на любещия е подведенъ подъ особена гама. Каквото да му се говори, какви го нѣща да гледа, той навсѣкжде чува и вижда красивото. На всички нѣща той гледа особено, не както обикновенитѣ хора. Той има особени очи, особено вижда нѣщата. На пръвъ погледъ изглежда, че този човѣкъ не прави разлика между добро и зло. Тъкмо тамъ е особеното въ него, че той всичко вижда. но си обяснява нѣщата отъ гледището на любовьта. Какъ може този човѣкъ да вижда отрицателното въ свѣта, когато нѣма достжпъ до него? Предъ любовьта злото и престжплението се стопяватъ. Катовиди нѣ
83 кой умрѣлъ, тя казва: Нѣма нищо, този човѣкъ ще възкръсне. — Еди-кой си билъ раненъ, кръвьта му изтекла. — Нѣма нищо, кръвьта ще потече известно време и ще спре. Живата кръвь никога не изтича. Кръвь, която изтича, е мъртва. Тя тече и изтича, но благодарение на живата кръвь въ човѣка, тя има възможность постоянно да се възстановява. Като не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота, хората се плашатъ, да не се случи нѣщо лошо съ тѣхъ. Нѣма защо да се плаши човѣкъ. Като живѣе, той има една задача въ живота си: да събуди чувството на любовьта въ себе си. Събуди ли това чувство, всѣкакъвъ страхъ въ живота му изчезва. Любовь и страхъ сж две несъвмѣстими нѣща. Едно се иска отъ човѣка: да не пропусне времето, когато се събужда чувството на любовьта. За всѣки човѣкъ това време е различно — нѣма опредѣлена възрасть. Събуждането на това чувство се съвпада съ момента на новораждането въ човѣка. Когато чувството на любовьта се пробуди въ човѣка, животътъ му вече не изгасва. Той влиза въ по-висока гама на живота, отдето разглежда нѣщата. Свѣтлината на това мѣсто е голѣма, вследствие на което той вижда нѣщата ясно. Следователно, свѣтлината на любовьта осмисля, както физическиятъ свѣтъ, така и духовниятъ, и умствениятъ. Докато свѣтлината на любовьта не огрѣе сърдцето и ума, т. е. върха и долината,
84 човѣкъ не може да бжде буденъ, вследствие на което не вижда ясно. Съвременнитѣ хора гледатъ особено на любовьта. Тѣ считатъ, че любовьта е достояние само на младитѣ. Ако чуятъ, че нѣкой възрастенъ или старъ човѣкъ люби, тѣ го взиматъ за посмѣшище. Тѣ не правятъ разлика между любовь и влюбване. Докато е живъ, човѣкъ трѣбва да люби. Стане ли въпросъ за влюбване, това е друг а работа. Между влюбването и пиянството има нѣщо общо. Чувате, че нѣкой се влюбилъ, запалилъ се отъ четири страни, но следъ известно време изтрезнѣлъ. Любовь, която запалва сърдцето на човѣка и въ скоро време този огънь изгасва, не е истинска. Запали ли се огъньтъ на човѣка, той трѣбва вѣчно да гори. Срѣщате единъ ученъ, на преклонна възрасть вече, но виждате, че огъньтъ на любовьта въ него продължава още да гори. Той живо се интересува отъ науката, работи, прави научни изследвания. Каквото да говори, каквато работа да върши, той все за науката мисли. Той е влюбенъ въ науката. Свѣтътъ се нуждае отъ влюбени хора, т. е. отъ хора на любовьта. Въ обикновения животъ хората на любовьта минаватъ за смахнати. Разумната природа гледа другояче на въпроса. Тя счита истински човѣкъ онзи, който люби. Сегашниятъ животъ изисква отъ всички хора дълбока, вжтрешна мисъль, която да служи като филтъръ на обикновенитѣ му
85 мисли. Безъ филтъръ на мисъльта и на чувствата, животътъ е пъленъ съ опасности. Като живѣе, човѣкъ постоянно трѣбва да филтрира мислитѣ и чувствата си, да знае, кое е ценно и кое не е ценно. Човѣкътъ на любовьта се отличава отъ обикновенитѣ хора, именно, по това, че той филтрира нѣщата. Тази е причината, поради която той никога не се разочарова. Както ясновидецътъ никога не се заблуждава, така и любещиятъ никога не се разочарова. И двамата виждатъ ясно. Дето да отидатъ, тѣ сж добре приети. На тѣхъ гледатъ съ разположение, както обикновенитѣ, така и напредналитѣ сжщества. Невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ всѣки човѣкъ, въ когото чувството на любовьта се е пробудило. Възвишенитѣ сжщества полагатъ особени грижи за него. Тѣ го поливатъ, освѣтяватъ, както вие постжпвате съ цвѣтя, които обичате. Кой градинарь не се грижи за своитѣ красиви цвѣтя? Кой бижутеръ не се грижи за своитѣ скжпоценни камъни? Кои родители не се грижатъ за своитѣ добри деца? Родителитѣ трептятъ за добритѣ си деца, като за скжпоцененъ камъкъ, защото отъ тѣхъ зависи семейниятъ имъ животъ. Когато децата сж добри, и родителитѣ живѣятъ добре. Лоши ли сж децата, семейниятъ животъ на родителитѣ се разваля. Родителитѣ и децата трѣбва да иматъ общъ идеалъ, къмъ който да се стремятъ. Следователно, докато въ индивидуалния, въ семейния, въ обществения животъ сжще
86 ствува общъ идеалъ, животътъ на всички хора ще бжде хармониченъ. Внесе ли се раздвояване въ идеала на човѣка, животътъ му се обезсмисля. Щомъ животътъ на хората се обезсмисли, тѣ започватъ да се каратъ, да спорятъ помежду си, вследствие на което идатъ страданията. Затова е казано въ Писанието: „Всѣки домъ или общество, раздѣлено противъ себе си, не може да устои“. Идеалътъ, както на отдѣлния човѣкъ, така и на цѣлото човѣчество, трѣбва да бжде любовь къмъ Бога. Тази любовь включва въ себе си и любовь къмъ ближния. Мнозина казватъ, че могатъ да обичатъ ближния си, но какъ ще обичатъ Господа, Когото никога не сж виждали? Споредъ мене по-лесно е Бога да обичашъ, отколкото хората. Защо? Защото единственото сжщество, което виждате въ свѣта, това е Богъ. Що се отнася до човѣка, вие виждате само външната му страна. Какво въ сжщность представя човѣка, вие не знаете. Днесъ познавате баща си, казвате, че той има брада, мустаци, сини очи, високъ ръстъ. Какъ ще познаете баща си, когато замине за другия свѣтъ? Отиде ли на онзи свѣтъ, веднага ще хвърлятъ брадата и мустацитѣ му. Тѣ ще кажатъ: Щомъ си дошълъ между насъ, ние веднага ще те преобразимъ. Тукъ не се приематъ дегизирани хора. Брада, мустаци, всичко това ще оставите настрана и ще дойдете съвсемъ преобразенъ. Като знаете това, какъ ще се познавате въ онзи свѣтъ?
87 Като говоримъ за познаване на Бога, ние имаме предъ видъ познаването на любовьта. Който познава любовьта, той познава и Бога. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми да развие въ себе си чувството на любовьта. Ще кажете, че има време, нѣма защо да бързате. Не е въпросъ да бърза човѣкъ. Въпросътъ е да не пропуснете времето, т. е. момента, който благоприятствува за развитието на това чувство. Всѣки може да плати дълга си, но важно е, че има срокъ, въ който трѣбва да го изплати. Дойде ли срокътъ за плащане на дълга, никакво отлагане не се приема. Който е взималъ, той трѣбва да плаща. — Ама азъ мислѣхъ, че много време има до срока. — Така мислишъ, защото не виждашъ правилно. За да виждашъ правилно, трѣбва да застанешъ на страната, отдето твоятъ кредиторъ гледа. Ти гледашъ отъ друга страна, вследствие на което линията на твоя и на неговия интересъ не се съвпада. Отъ мѣстото, дето ти гледашъ, линията се продължава. Отъ мѣстото, дето кредиторътъ гледа, линията се ск/сява. Въ сжщность линията нито се скжсява, нито се продължава, но перспективно изглежда, че се продължава или скжсява. Длъжникътъ има желание да продължи срока за изплащане на полицата си. Кредиторътъ, обаче, има желание, ако не получи поскоро паритѣ си, поне въ опредѣления срокъ. Този е естествениятъ процесъ въ живота. Когато единъ бърза, другъ трѣбва да спира
88 процеса. Изобщо, който бърза много, той не печели. Човѣкъ не трѣбва да бърза, но да се стреми, да върши всичко съ импулса на любовьта. Работи ли всѣкога и навсѣкжде съ любовь, човѣкъ може да очаква добри резултати. И тъй, докато чувството на любовьта не е развито въ човѣка, той не може да разбере проявитѣ на любовьта. Който е развилъ това чувство въ себе си, той го познава и въ другитѣ хора. Какъ го познава? Достатъчно е да се докосне до ржката на човѣка, за да познае, дали той има любовь, или нѣма. Като хващате ржката на своитѣ познати, вие изпитвате приятно или неприятно чувство. Неприятното чувство се предизвиква отъ това, че ржката на нѣкой човѣкъ е много суха или много влажна. Ржката на човѣка трѣбва да има приятна топлина, да не е нито много суха, нито много влажна. Голѣмата влага на ржката може да се уподоби на влажно време. Дойде ли голѣма влага, земедѣлецътъ е недоволенъ. Той е недоволенъ и отъ голѣмата суша. Следователно, ако ржката на човѣка е много суха, това показва, че растителностьта въ него е изложена на загиване. Човѣкъ трѣбва да наблюдава, да изучава състоянията си по температурата на ржката. Има една хладина на ржката, която е естествена. Това показва, че теченията на силитѣ въ организъма ставатъ правилно. Такъвъ човѣкъ обикновено е здравъ. Нормалното състояние на органи
89 зъма се нарушава, когато въ човѣка се събудятъ много желания, или когато се натъкне на противоречиви мисли и чувства въ себе си. Освободи ли се отъ нѣкой желания, внесе ли хармония въ мислитѣ и чувствата си, и състоянието му се подобрява. Кои мисли и чувства сж естествени? Всѣка мисъль и всѣко чувство, които не причиняватъ дисхармония въ човѣка, сж. правилни. Тѣ сж съгласни съ законитѣ на природадата. Сжщото се отнася и до музиката. Два тона сж хармонични, ако спазватъ законитѣ на музиката. Кога го пѣе, човѣкъ трѣбва да се съобразява съ основния тонъ. Основниятъ тонъ не се опредѣля отъ камертона. Въ човѣка има едно вжтрешно чувство, съ което може да схваща основния тонъ. За да развие това чувство въ себе си, той трѣбва да се упражнява. При това, ако пѣвецътъ пѣе сутринь, по-лесно може да схваща основния тонъ. Пѣе ли на обѣдъ или вечерь, условията за музика сж по-трудни. Който иска да стане добъръ пѣвецъ, той трѣбва да пѣе сутринь. Следъ гова може да пѣе и преди обѣдъ, и преди вечеря. Той трѣбва да пѣе най-малко по три часа на день: сутринь, преди обѣдъ и преди вечеря. Каквито сж законитѣ за музиката, такива сж и за мисъльта. За да бжде мисъльта правилна, хармонична, човѣкъ трѣбва да се упражнява, да мисли право. Мисъльта трѣбва да се излива гладко, плавно, безъ напреже
90 ние. Нѣкой се мжчи,. напрѣга, не може да реши известенъ въпросъ. Нѣма защо да се напрѣга човѣкъ. Достатъчно е да запѣе, да отклони мисъльта си отъ своята мжчнотия, и разрешението на въпроса ще дойде. Който има музика въ себе си, той лесно разрешава въпроситѣ си. Новото възпитание и самовъзпитание трѣбва да започне съ музика. Съвременнитѣ педагози, майки и учители, си служатъ съ редъ правила и закони, чрезъ които опредѣлятъ, дали дадена постжпка е добра, или лоша. Коя е мѣрката за преценката на добритѣ и лоши постжпки? Трѣбва да сжществува една мѣрка, която да бжде обща за всички хора. Природата има една правилна мѣрка, чрезъ която опредѣля правитѣ и криви постжпки. Домогне ли се до тази мѣрка, човѣкъ става господарь на себе си. Не е ли придобилъ още тази мѣрка, той постоянно грѣши, вследствие на което нарушава хармонията на своя вжтрешенъ животъ. Дисхармоничното състояние въ човѣка показва, че той е изправенъ предъ своитѣ криви постжпки, за които трѣбва да плаща. Природата е строга и взискателна къмъ всѣки, който нарушава нейния редъ и порядъкъ. Тя веднага му поднася полица да плати дълга си. И тъй, иска ли да бжде здравъ, човѣкъ трѣбва да прилага въ живота си мѣрката, съ която природата си служи. За да знае, дали правилно прилага мѣрката на природата въ постжпкитѣ си, човѣкъ трѣбва да се изучава
91 вжтрешно. При всѣка своя постжпка той трѣбва да следи, какво е разположението му. Наймалкото неразположение, скрито дълбоко въ човѣка, показва, че той е нарушилъ тази мѣрка, като я продължилъ, или скжсилъ. Въ това отношение човѣкъ самъ може да преценява постжпкитѣ си. Ако той самъ не е доволенъ отъ себе си, и хората нѣма да бждатъ доволни отъ него. Ако музикантътъ е доволенъ отъ свиренето си, и слушателитѣ му ще бждатъ доволни. Невъзможно е човѣкъ да е доволенъ отъ себе си, а хората да сж. недоволни отъ него. Невъзможно е сжщо, той да е недоволенъ отъ себе си, а хората да сж доволни. Като казвамъ това, имамъ предъ видъ онзи човѣкъ, който прилага мѣрката на природата къмъ себе си. Този човѣкъ има вѣрна преценка за нѣщата и не се лъже нито въ себе си, нито въ другитѣ хора. Съвременнитѣ хора страдатъ, мжчатъ се, искатъ да се освободятъ отъ противоречията на живота си. Докато мислятъ по старъ начинъ, тѣ всѣкога ще се натъкватъ на противоречия. Какво се иска отъ човѣка? Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да разбере, отде иде, самъ ли е дошълъ, какво трѣбва да прави и т. н. Като мисли върху тия въпроси, той ще се домогне до разрешението на въпроса, че е дошълъ да изпълни волята Божия, т. е. волята на своя Баща. Отговори ли си на този въпросъ, той ще разбере, че не е самъ на земята и не живѣе само за себе си. Той
92 е обиколенъ отъ своитѣ братя и сестри. Всички хора сж. братя и сестри помежду си. Разреши ли този въпросъ въ себе си, човѣкъ трѣбва да се опредѣли въ отношенията си къмъ хората като тѣхенъ братъ. Почувствува ли се братъ на човѣчеството, всички противоречия въ живота му ще изчезнатъ. Сегашнитѣ хора сж. забравили своя произходъ, забравили сж, че сж братя и сестри, вследствие на което сж се отдалечили единъ отъ другъ Днесь всѣки мисли за себе си. Що се отнася до неговия ближенъ, той го счита за чуждъ, а често гледа на него като на свой врагъ. Започне ли да гледа на ближния си като на душа, която познава, никой човѣкъ не може да му причини зло. Време е вече хората да започнатъ да гледатъ на себе си като на братя, родени отъ единъ Баща. Когато братътъ срещне сестра си, той ще я пригърне и цѣлуне съ свещенъ трепетъ на своята душа. Той ще познае сестра си, която ще го заведе при своя Баща. При това положение и братството, и сестринството иматъ смисълъ. Истински братъ и сестра сж ония, които отивать заедно при своя Баща и получаватъ Неговото благословение. Мнозина се запитват ь, какъ трѣбва да разрешатъ въпроса за женитбата. Този въпросъ е разрешенъ още съ идването на човѣка на земята. Човѣкъ е свързанъ съ материята. Щомъ е слѣзъль на земята, той се е вѣнчалъ за материята. Той е билъ духъ, а се е
93 свързалъ съ материята. Ако при това положение не е доволенъ, отвънъ нищо не може да го задоволи. Външната женитба, която става между мжже и жени, не е нищо друго, освенъ сдружаване между хората, съ цель да свършатъ заедно дадена работа. Търси ли щастие въ женитбата, човѣкъ е на кривъ пжть. Женитбата е учредителенъ актъ за свършване на опредѣлена работа. Че е така, вие провѣрявате това въ самия животъ. Женятъ се млади, красиви, богати хора, но все сж недоволни, липсва имъ нѣщо. Какво липсва на човѣка? — Божественото. Докато даде пжть на Божественото, човѣкъ всѣкога ще бжде недоволенъ, всѣкога ще му липсва нѣщо. Е го защо, дали ще се жени, или не, човѣкъ всѣкога трѣбва да съзнава, че живѣе, за да реализира Божия планъ, да се пробуди въ него любовьта, да даде предимство на Божественото въ себе си. Като ученици, вие трѣбва да синтезирате явленията въ живота и вь природата, да правите връзка между миналото и настоящето. Като правите тази съзнателна връзка, вие ще разберете, че това, което днесъ преживявате, е резултатъ на вашето далечно минало. Невъзможно е да има последствия безъ причини. Следователно, искате ли да се освободите отъ болести или неджзи, обърнете се къмъ миналото си, дето се криятъ причинитѣ на нѣщата. Като намѣрите причината и я премахнете, ще се освободите и отъ последстви
94 ята й. Дойде ли до това разбиране, човѣкъ започва да живѣе съзнателно, защото знае, че сегашниятъ му животъ опредѣля бждещия. Нѣкои очакватъ още днесъ да бждатъ щастливи Човѣкъ може да бжде щастливъ дотолкова, доколкото е приготвилъ условия за щастието. Причинитѣ на cei ашното му щастие или нещастие се криятъ въ неговото минало. Невъзможно е човѣкъ да бжде богатъ, ако не е приюгвилъ условия въ себе си за богатство. Не е ли приготвилъ условия за богатство въ себе си, и да стане богатъ, въ скоро време той ще го изгуби. Преди да стане богатъ, човѣкъ трѣбва да е билъ господари на сиромашията. Който може да управлява сиромашията, той може да управлява и богатството. Сега, да се върнемъ къмъ главния въпросъ — проява на любовьта. Кжде се проявява любовьта?—Въ живота. Животъ гъ представя сцената, на която любовьта се проявява. Не е ли приготвилъ тази сцена, човѣкъ не може да очаква никакво проявление на любовьта. Любовьта се проявява въ живота, но извънъ времето и пространството. Моментътъ, презъ който любовьта се проявява, е кратковремененъ, но внася пълно единство въ живота. Любовьта примирява всички противоречия. Излѣзе ли вънъ отъ нея, човѣкъ отновс се разгласява. Любовьта внася единство, с безлюбието — разногласие. Докато влѣзе въ областьта на абсолютната хармония, човѣка
95 ще пада и става, непрекъснато ще се движи .между любовьта и безлюбието. Като се движи отъ единъ полюсъ на другъ, човѣкъ ту се разширява, ту се свива. Това съ процеси, презъ които той неизбѣжно трѣбва да мине, за да лзлѣзе отъ своето тѣсногръдие. Физическиятъ животъ представя движение между полюси, между крайности. Обаче, самиятъ животъ не е въ крайноститѣ, т. е. въ полюситѣ Ако единиятъ полюсъ представя А — начало на нѣщата, другиятъ полюсъ е В — край на нѣщата. Животътъ пъкъ се движи между А и В. Тъй щото, ако кажемъ, че богатството и сиромашията сж полюси, ще знаемъ, че животътъ не е въ тѣхъ. Тѣ представятъ само възможности за човѣка да живѣе. Ако въ ума на даденъ човѣкъ влѣзе само една идея, запримѣръ, или само идеята за богатство, или само идеята за сиромашия, той непременно ще умре. Държи ли въ ума си едновременно и дветѣ идеи, той непременно ще живѣе. Следователно, докато човѣкъ държи въ себе си идеята, че ще живѣе, той непременно ще умре. Подържа ли само идеята, че ще умре, той пакъ ще умре. Подържа ли едновременно идеитѣ, че ще живѣе и ще умре, той ще живѣе. Който не може да умре, той не може и да възкръсне. Като възкръсне, човѣкъ минава въ по-висока фаза на живота, отдето разбира нѣщата съ по-голѣма яснота. Сама по себе си смъртьта не е страшна. Страшно е, когато човѣкъ умира и не може да въз
96 кръсне. Като знаете това, живѣйте съзнателно, да заминете отъ този свѣтъ на време, за да можете да възкръснете. Не живѣете ли правилно, ще умрете преждевременно. Щомъ умрете преждевременно, и възкресението нѣма да дойде. Когато земедѣлецътъ не сѣе на време, и плодътъ не узрѣва на време. Същиятъ законъ се отнася и до желанията на човѣка. Сѣй на време, за да пожънешъ плодоветѣ си на време. Мнозина не успѣватъ въ живота си, понеже отлагатъ реализирането на своитѣ желания за благоприятни времена. Вземете примѣръ отъ Орфей, безсмъртниятъ пѣвецъ на вълшебната пѣсень, който съ свирката си превръщаше цѣлата природа въ слухъ. Той не тьрсѣше благоприятни моменти за свирене, но свирѣше между овцетѣ. Той пасѣше овце и свирѣше. Овцегѣ му се спираха да го слушатъ съ благоговение. Следователно, ако съ своя животъ човѣкъ не може да застави овцетѣ да престанатъ да пасатъ, лошитѣ хора да се откажатъ отъ престъпленията си, а добритѣ да го последватъ, той не живѣе добре. Вълшебната свирка на Орфей представя Божественото начало въ човѣка. Всѣки човѣкъ трѣбва да извади тази свирка вънъ отъ себе си и да започне да свири съ нея. Засвири ли веднъжъ, всички, които чуятъ това свирене, ще се събератъ около него: ще пѣятъ, ще скачатъ, ще играятъ. Който гледа, какъ скачатъ, ще ги нарече луди. Не съ луди
97 ~тия хора, но Божественото въ тѣхъ се про•бужда. Нѣма по-великъ моментъ за човѣка отъ този, да се пробуди Божественото начало въ него, да го посети любовьта. Следователно, когато Божественото въ човѣка започне да свири, добритѣ хора ще се •спратъ да слушатъ, а лошитѣ—ще започнатъ да играятъ. Това, което става вънъ отъ човѣка, става и въ самия него. Доброто естество въ човѣка съзерцава тихо и спокойно, а лошото — скача, играе. Лошото естество е въ постоянно движение, а доброто — съзерцава, размишлява, внася красиви потици въ човѣка. Значи, докато човѣкъ живѣе, едното естество въ него трѣбва да съзерцава, а другото да работи; едни идеи трѣбва да бждатъ въ покой, а други — въ движение, въ непрекъсната работа. За да подържа хармонията на своя животъ, човѣкъ трѣбва да смѣня състоянията на своето естество. Това естество, което е прекарало известно време въ покой, трѣбва да работи, а онова, което е било въ движение, да почива. Човѣкъ трѣбва да знае, кога да мълчи и кога да говори. Той трѣбва да знае, кога да отваря и кога да затваря очитѣ си. Дойде ли до красивото и доброто въ свѣта, той трѣбва да отваря очитѣ си. Дойде ли до злото, до грозното въ свѣта той трѣбва да затваря очитѣ си. Който отваря очитѣ си за злото, а ги затваря за доброто, той е на кривъ пжть. 7
98 Мнозина се запитватъ, какво нѣщо е доброто. Ако човѣкъ отсега нататъкъ иска да разбере, какво представя доброто, неговата работа е свършена. Днесъ и децата знаятъ, какво нѣщо е доброто. Човѣкъ трѣбва да знае, какво представятъ любовьта, мждростьта, истината, добродетельта и правдата. Това сж. петтѣстълба, върху които е поставенъ човѣшкиятъ животъ. Безъ любовь никакъвъ животъ не сжществува. Безъ мждрость никакво знание, никаква свѣтлина не може да се прояви. Безъ. истина никаква свобода не сжществува. Безъ правда кръвообръщението не може да става правилно. Безъ добродетель никаква кжща не може да се съгради. Значи, доброто влиза, въ строежа на живота. Човѣкъ е потопенъ въ срѣдата на добродетелитѣ, но въпрѣки това не ги разбира. Какво нѣщо е любовьта. той не знае, но въздиша и мечтае за нея. Какво нѣщо е истината, човѣкъ не може да опредѣли, но се стреми къмъ свободата. Истината е онази сила, която освобождава човѣка отъ всички окови и ограничения, били тѣ физически, сърдечни или умствени. Съвременпитѣ хора се оплакватъ отъ мжчнотии и страдания, безъ да търсятъ причината за това. Една отъ причинитѣ за страданията имъ е пресилването. Тѣ пресилватъ нѣщата, вследствие на което става изгаряне на жицитѣ въ тѣхната инсталация. Запримѣръ, двама души се обичатъ, иматъ хармонични отношения помежду си. По едно време единиятъ взима
99' една голѣма сума на заемъ отъ другия и не мисли да я плати. Той счита, че като се обичатъ, може да мине безъ плащане, но остава излъганъ. Той не разбира любовьта. Наистина,, любовьта изисква жертви, но доброволно. Наймалкото насилие въ любовьта разваля отношенията, т. е. прекъсва инсталацията на любовьта. Любовьта се храни съ жертви, но дадени безъ насилие. Значи, заслужава човѣкъ да пожертвува живота си, за да познае любовьта. Като ученици, вие трѣбва да се ползувате отъ всичко, което преживявате. Не се оплаквайте отъ мжчнотиитѣ си, но вижте, какво богатство се крие въ тѣхъ и го използувайте. Ще кажете, че еди-кой ви обралъ. Не сте само вие, които страдате. И добритѣ хора, и светиитѣ ги обиратъ. Кражбата е социално зло, което сжществува навсѣкжде въ живота. Има два вида кражби: материална и духовна. Човѣкъ трѣбва да се пази отъ крадци и разбойници, които погубватъ душата му. Що се отнася до материалната кражба, тамъ човѣкъ ще бжде изпитванъ, да познае себе си, да види, кое е неизмѣнното въ него. Добриятъ човѣкъ има нѣщо опредѣлено, устойчиво въ характера си, на което всѣкога може да разчита. И той е изложенъ на противоречия, но издържа. Той знае, че като излѣзе вънъ, когато температурата е десеть градуса подъ нулата, непременно ще усѣти студъ, но същевременно знае, какъ да посрещне студа. Студътъ е противодействуваща сила, която регулира енергиитѣ на
100 човѣка. Отъ студа и най-лошиятъ човѣкъ става мекъ, снизходителенъ къмъ ближнитѣ си. Той е готовъ на всѣкакви отстжпки. Ако искате да не ви хапе змия, турете я на студено. Следователно, студътъ е за лошитѣ хора, а топлината — за добритѣ. Сиромашията е за лошитѣ хора, а богатството — за добритѣ. Всѣки човѣкъ има две страни: тъмна и свѣтла. Тъмната страна ще възпитавате по единъ начинъ, а свѣтлата — по другъ начинъ. Тъмната страна е лошото естество въ човѣка, а свѣтлата — доброто. Въ пжтя на самовъзпитанието си, човѣкъ трѣбва да разбира, какво представя сиромашията и какво — богатството. Той трѣбва да осиромашее за старото, а да забогатѣе за новото. Стариятъ животъ представя книжни пари, които се кжсатъ, горятъ, губятъ цената си. Новиятъ животъ, обаче, представя златни пари, които въ всички времена и епохи запазватъ своята цена. Коя е онази идея въ човѣка, която при всички условия запазва своята цена ? Това е идеята за Бога. Докато носи въ себе си идеята за Бога като нѣщо свещено, човѣкъ всѣкога ще бжде здравъ и богатъ. Да носи човѣкъ тази идея въ себе си, това значи, да живѣе като Бога, да прави това, което и Той прави. На физическия свѣтъ Богъ се изявява чрезъ даване. Следователно, бждете и вие щедри, като Бога. Доколко човѣкъ трѣбва да дава ? Има единъ вжтрешенъ законъ, който опредѣля степеньта на даването. Едно трѣбва да знаете:
101 човѣкъ не може да бжде богатъ, ако не е щедъръ. Щедростьта подразбира отношение къмъ всички: къмъ себе си, къмъ ближния си и къмъ Бога. Не е ли щедъръ, човѣкъ самъ затваря крановетѣ си за богатството, за източницитѣ на живота. Съвременнитѣ хора се плашатъ отъ живота, вследствие на което търсятъ начинъ за оправяне на свѣта. За да се оправи свѣтътъ, всѣки човѣкъ трѣбва да обича работата си. Днесъ повечето хора заематъ разни служби не отъ любовь, а отъ желание да получаватъ голѣми заплати. За да се опитатъ, кои сж. истинскитѣ работници, нека се направи следниятъ опитъ: на разсилния да дадатъ голѣма заплата, а на директора на нѣкое учреждение — малка заплата. Който обича работата си, той ще остане на поста си, безъ да се стреми къмъ положението на разсилния. Обаче, които работи за пари, той веднага ще напусне своята висока служба и ще заеме положението на разсиленъ, за да получава голѣма заплата. Но по този начинъ свѣтътъ не се оправя. Свѣтътъ се нуждае отъ истински работници, които обичатъ работата си и живѣятъ съ нея. Що се отнася до богатството и сиромашията, това сж д възможности, отъ които човѣкъ се учи. Знанието и невежеството сжщо криятъ известни възможности въ себе си. Сиромахътъ може да стане богатъ, и богатиятъ може да стане сиромахъ. Учениятъ може да стане невежа, и невежата може да стане