Смени в природата

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Смени в природата", 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки. Първо издание, София, 1938 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
СШИ ВЪ ПРИРОДАТА ЛЕКЦИИ НА ОБЩИЯ ОКУЛТЕНЪ КЛАСЪ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТЪ ВСЕМИРНОТО ВЪДО БРАТСТВО VJH ГОДИНА (1928-1929 Г.} ТОМЪ II. СОФИЯ 1 в 8
СМЪНИ ВЪ ПРИРОДНТЯ. Размишление. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ сериозни работи въ живота. Тѣ избѣгватъ забавитѣ. За тѣхъ забавата е почивка. Тѣ не се нуждаятъ отъ такъвъ родъ почивка. За децата, обаче, забавата е необходимость. Чрезъ забавитѣ децата растатъ, развиватъ способноститѣ си и се готвятъ за сериозенъ животъ. Понеже съвременнитѣ хора сж минали вече фазата на детинството, сега тѣ се готвятъ за новъ животъ, за нова работа. Тѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва много да мисли. Наистина, отличителната чърта на човѣка е способностьта му да мисли, но мисъльта, мисленето не е единиченъ процесъ. Мисъльта е колективенъ процесъ. Всички хора мислятъ. Поради способностьта си да мисли, човѣкъ минава за мислещо сжщество, а ангелътъ — за разумно сжщество, надарено съ висока интелигентность. Мистльта на човѣка може да бжде положителна и отрицателна. Подъ отрицателна мисъль не трѣбва да разбираме лоши мисли, но мисли съ отрицателна енергия. Сега, каквото и да се говори на човѣка, отъ него се иска приложение. Човѣкъ може да разбере живота само чрезъ приложение. Животътъ се изразява въ три направления: въ
4 областьта на мисъльта, въ областьта па чувствата и въ областьта на постъпкитѣ. Значи, човѣкъ се движи, освенъ въ областьта на чувствата и на постъпкитѣ, още и въ областьта на мисъльта. Затова е казано за човѣка, че е мислещо същество. За човѣка мисъльта е нѣщо постоянно, а за животнитѣ — развлѣчение, празненство. Както посещението на нѣкой беденъ1 домъ отъ даря е велико празненство, така и всѣка мисъль, попаднала въ главата на нѣкое животно, с велико, царско посещение. Като ученици, вие трѣбва да разбирате отношението, което съществува между обикновенитѣ и царскитѣ работи. Тѣ се различаватъ и по форма, и по съдържание, и по смисълъ. Мислитѣ мѣнятъ формата, съдържанието и смисъла си. Тази е причината, поради която дадена мисъль интересува човѣка до известно време само и после престава да го интересува. Запримѣръ, ако имате едно шише, пълно съ нѣкакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само отъ съдържанието му. Обаче, ако знаете, че нѣкой шишета иматъ красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и отъ формата, и отъ съдържанието имъ. Всѣко шише, което е пълно съ хубаво съдържание, интересува човѣка заради съдържанието му. Щомъ съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече отъ него. Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха съ уважение, а сега го оставатъ на
страна. То не разбира, че уважението се е отнасяло до неговото съдържание, а не до формата му. Щомъ сипятъ ново съдържание, човѣкъ отново се интересува за шишето. По същия начинъ, човѣкъ се интересува отъ мисли съ добро съдържание. Щомъ приеме съдържанието имъ въ себе си, той оставя формитѣ имъ настрана, не се интересува отъ тѣхъ. Обаче, има такива мисли, въ които формата и съдържанието еж нераздѣлни, не могатъ да се отдѣлятъ една отъ друга. Въ този случай, човѣкъ еднакво се интересува отъ формата и отъ съдържанието на тая мисли. Цената на тия мисли остава постоянна, както цената на скъпоценнитѣ камъни. Искате ли да продавате скъпоценни камъни, едновременно ще продавате и формата, и съдържанието имъ. Диамантътъ, запримѣръ, може да се уподоби на чистата човѣшка мисъль, презъ която слънчевитѣ лъчи на живота се пречупватъ и образуватъ спектъръ. Когато лжчитѣ на живота се пречупватъ въ чиститѣ човѣшки мисли, заедно съ това растатъ и чувствата на човѣка. Като знаете цената на вашитѣ мисли, вие не трѣбва да ги продавате. Продавате ли ги, непременно ще пострадате по нѣкакъвъ начинъ. Страданията ще дойдатъ неизбѣжно въ вашия животъ, но стремете се поне да избѣгвате онѣзи страдания, които вие сами си причинявате. Този родъ страдания създаватъ противоречия за човѣка, отъ които той лесно мо
6 же да се освободи. Тия страдания представятъ неорганизирана материя, която трѣбва да се впрегне на работа. Човѣкъ страда отъ това, че не може да задоволи нѣкое свое желание. Запримѣръ, нѣкой иска да стане царь и страда, че не може да постигне желанието си. Преди да даде ходъ на това свое желание, човѣкъ трѣбва да направи изчисление, каква е вѣроятностьта да стане царь. Щомъ направи изчисление, той ще види, че това желание не може да се реализира и ще се откаже отъ него, безъ никакви страдания. Какъ се е зародила въ човѣка идеята да стане царь? Ако трѣбваше да стане царь, съ слизането си на земята, той щѣше да носи съ себе си акредитивни писма, че го пращатъ на земята царь да стане. Ако бѣше опредѣленъ за царь, съ него заедно щѣше да слѣзе цѣла свита отъ помощници и придворни, съ сила и власть,. да го учатъ и да му помагатъ. А тъй, безъ никакви писма, безъ никаква свита, дошълъ като обикновени човѣкъ на земята, той започва да мечтае царь да стане. На мѣсто ли е родена тази идея? — lie е родена нито на мѣсто, нито на време. Този родъ мисли ние наричаме неестествени. Тѣ се зараждатъ въ всѣки човѣкъ. Нѣкой иска да бжде философъ. ученъ човѣкъ. Философътъ не се ражда философъ, нито учениятъ се ражда ученъ. За да стане човѣкъ философъ или ученъ, той трѣбва дълго време да работи. Работа, трудъ, постоянство се иска.
7 отъ човѣка, за да придобие нѣщо. Каквито и да сж идеитѣ на човѣка, въ тѣхъ има нѣщо общо. Разликата се заключава само въ това, че нѣкои хора представятъ корени на дадена идея, други — листа, трети — цвѣтове. Обаче, всички заедно съставятъ идеитѣ на цѣлокупния животъ. Ако, споредъ мѣстото, което заема, не реализира своитѣ идеи, човѣкъ ще остане въ положението на коренъ на растение. Въ това положение, той само ще смуче сокове отъ земята, ще плаче, ще страда, докато единъ день мине презъ състонието на животно, поне да може да се движи отъ едно мѣсто на друго. Отъ животно, той ще се стреми дастане човѣкъ. Човѣкъ пъкъ се стреми да стане ангелъ. Ангелътъ се стреми къмъ още по-високо положение. Като слушате да се говори така, вие си задавате въпроса: Кжде е краятъ на живота? Какъвъ е неговиятъ смисълъ? — Краятъ на живота и неговиятъ смисълъ еж въ вѣчностьта. Тя съдържа всичко въ себе си. Защо човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ вѣчностьта, какъвъ е смисълътъ на това стремление, никой философъ не може да отговори. Каквито философи и да съществуват!, въ свѣта, нѣкои отъ тѣхъ дохождатъ до нѣкакъвъ край, а други — до никакъвъ край. Като размишляватъ по този въпросъ, нѣкои хора казвагъ за себе си, че сж начало, глава на работата. Други пъкъ съзнаватъ, че сж край, опашка на работата. Обаче, нито началото може безъ края, нито кра
8 ятъ безъ начало. Началото и краятъ, т. е. главата и опашката вървятъ заедно. Зараждането на дадена идея е начало на тази идея; реализирането й, това е нейниятъ край. Краятъ на тази идея пъкъ води къмъ начало на друга идея. Идеитѣ сж неразривно свързани една съ друга. Тъй щото, когато нѣкой казва, че е свършилъ училище, той е свършилъ само единъ родъ училище, както ученикътъ свършва една учебна година и си почива, за да започне нова. Човѣкъ непрестанно учи, минава отъ училище въ училище — всѣкога има, какво да учи. Като изнасямъ тия мисли, имамъ за цель да обърна вниманието ви къмъ постояннитѣ промѣни, на които човѣшкиятъ животъ е изложенъ. Формитѣ на човѣшкия животъ постоянно се мѣнятъ. Когато се казва, че човѣкъ минава въ положението на растение и на животно, това не значи, че той се превръща на растение или на животно. Човѣкъ минава само презъ състоянията на растение и на животно, безъ да взима тѣхната форма. Докато само расте, седи на едно мѣсто и почива, човѣкъ минава презъ положението на растение. Такова е състоянието на новороденото дете, което расте, безъ да се движи отъ едно мѣсто на друго. Щомъ в'ь него се роди желание да се движи, да промѣни мѣстото си, детето е въ положението на животно. То започва да пъпли, да лази по земята на четири крака, като животно. Когато мисъльта започне да действу
9 ва, въ човѣка се явява желание да се изправи на краката си и свободно да ходи. Той минава вече въ фазата на истински човѣкъ, който мисли, работи и се стреми да мине въ ново положение, въ фазата на ангелъ. Като минава отъ едно положение въ друго, човѣкъ е изложенъ на страдания, които го повдигатъ, т. е. съдействуватъ за неговото развитие. Съвременнитѣ хора, особено нѣкои религиозни, мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, всичко ще вмъ тръгне напредъ и ще могатъ да научатъ това, което не сж успѣли да придобиятъ на земята. Наистина, много нѣща могатъ да се научатъ на онзи свѣтъ, но затова се изисква по-усилена работа, отколкото на земята. — Ама ние сме завършили своята еволюция, завършили сме вече развитието си на земята. — Още по-добре. На онзи свѣтъ работятъ, именно, тия, които сж завършили развитието си. На земята работятъ и умнитѣ, и глупавитѣ, а на небето, между ангелитѣ, само умнитѣ работятъ. Глупавиятъ може да отиде на гости при ангелитѣ, да поседи день—два и да слѣзе на земята да работи. Докато е на земята, човѣкъ не трѣбва да изпуща моментитѣ за работа, да мисли, че може да живѣе, както иска, и да очаква по-добри условия въ бждеще. Той трѣбва да научи урока, който му е даденъ още днесъ, безъ никакво отлагане за утрешния день, или за другъ животъ. Днешната задача още днесъ ще решишъ — нищо повече. Ще кажете, че условията ви
10 препятствували, или не сте разбрали задачата. — Никакво извинение не се приема. — Тогава въ какво да вѣрваме? ~ Ще вѣрвате. че въ свѣта сжществува единъ Богъ, Който е Любовь. 1ой е далъ условия на хората да живѣ.ятъ, да работятъ и да учатъ. Богъ е Мждрость. Следователно, Той е вложилъ разумность въ човѣка, научилъ го е да мисли и да чувствува. Когато младата мома и младиятъ момъкъ се влюбятъ, тѣ мислятъ, че тогава само чувствуватъ. Въ края на краищата, момата се оплаква, че момъкътъ я изгорилъ, а момъкътъ се оплаква, че момата го изгорила. Какво показва това? Това показва, че тѣ сж вложили единъ въ другъ повече енергия, отколкото трѣбва. Щомъ момата и момъкътъ се оплакватъ единъ отъ другъ, тѣ не сж умни, тѣ сж играли съ огънь. За онзи, който си играе съ огъня е добре, но за онзи, на ръката на когото е туренъ огъньтъ, не е добре. Какви съ последствията на тази игра? Изгубване на довѣрие. За да не изгуби вѣра, както въ себе си, така и въ другитѣ, човѣкъ трѣбва да възпитава своитѣ чувства. Мисъльта е дадена на човѣка, именно, за това, да възпитава неговитѣ чувства. Той трѣбва да чувствува всѣкога, а не само когато се влюби. Такива сж отношенията и на Бога къмъ насъ. Той всѣки моментъ отправя своитѣ мисли и чувства къмъ насъ. Когато хората отричатъ това, причината е въ тѣхъ. Съ своя неправиленъ животъ, тѣ се затварятъ за Бога, вследствие1 на което
11 Той временно престава да имъ изпраща ония блага, които тѣ искатъ. Той знае, че ако при тѣхния неправиленъ начинъ на живѣене, имъ изпраща блага, вмѣсто да имъ помогне, ще имъ причини голѣми вреди. Като не разбиратъ това, хората, като своенравни деца, роптаятъ, защо на еди — кого си е дадено повече, а на тѣхъ — по-малко. Много естествено! Здравиятъ всѣкога може да яде отъ яденето, което се слага на трапезата; обаче, болниятъ ще яде малко и то лека, специална храна. Неговиятъ стомахъ е слабъ, не може да издържа на всѣкаква храна. Когато оздравѣе, и той ще се ползува отъ благата, които здравитѣ хора иматъ. Като ученици, вие трѣбва да се спирате на положителнитѣ мисли въ живота, а не върху това, кой колко знае и какво е неговото вѣрую. Апостолъ Павелъ е казалъ: „Отчасти знаемъ, отчасти мждруваме“. Не е въпросъ човѣкъ изведнъжъ да порасне, да стане голѣмъ, знатенъ. Радостьта на ученика се заключава въ постепенното растене и придобиване на знания. Нѣкой, като свърши гимназия или университетъ, мисли, че е станалъ ученъ човѣкъ, че много знае. Кжде кого срещне, все за своето минало разправя: когато бѣхъ ученикъ въ еди—кой си класъ, или на еди—кой си семестъръ, това и това бѣше, такива и такива знания придобихъ. Добре е човѣкъ да си спомня нѣщо отъ миналото, но животътъ непрестанно върви напредъ. Науката сжщо
12 крачи напредъ. Това, коетое било преди 10 — 20 години, сега не е същото. Сега сте пъргави, но следъ 20 — 30 години ще станете сериозни, ще се движите бавно, ще философствувате. Ще кажете: Едно време бѣхме млади, а сега остарѣхме. — Защо остарѣхте? Коя е причината за остаряването ви? Старостьта е вашиятъ кредиторъ. Ако искате да не остарявате, трѣбва да спазвате правилото: още преди да е дошълъ кредиторътъ ви въ кжщи, вие да сте му платили. Дойде ли дома ви, веднага трѣбва да изпратите слугата си въ кантората му, да платите дълга си. Ако нѣмате пари да платите дълга си, трѣбва да избѣгате нѣкжде, да не се явявате предъ очитѣ на своя кредиторъ. Следователно, искате ли да не остарявате, ще направите едно отъ дветѣ: или ще платите на кредитора си, преди да ви е потърсилъ, или ще се скриете нѣкжде, да ви не срѣща. — Трѣбва ли човѣкъ да бѣга отъ задълженията си и да не плаща? — Плати тогава! — Ама нѣмамъ пари. — Щомъ нѣмашъ пари, бѣгай ! Две положения има въ живота: добро и зло, день и нощь, радость и скръбь. Човѣкъ трѣбва да избере едно отъ дветѣ. Казвате на нѣкого: Ти трѣбва да правишъ добро! — Не мога. — Щомъ не можешъ да правишъ добро, ще правишъ зло. — Не мога да правя зло. — Тогава добро ще правишъ. Има нѣща, които човѣкъ не може да избѣгне. Той трѣбва да върви напредъ — не може да се връща на
13 задъ. Обаче, има случаи въ живота на човѣка, когато спасението му седи въ връщането му назадъ. Запримѣръ, ако човѣкъ е тръгналъ въ кривъ пжть, въ посока на злото, той трѣбва да се върне назадъ. Като се върне назадъ, той ще поеме посоката на доброто и ще тръгне напредъ. Мисъльта на човѣка опредѣля посоката на неговото движение. Често хората се гордѣятъ съ своитѣ мисли и чувства, радватъ се, че еж много производителни. Не е достатъчно човѣкъ само да ражда мислитѣ и чувствата си, но същевременно той трѣбва да знае, какъ да ги пази, да не се губятъ. Срѣщате единъ човѣкъ, и той започва да се оплаква: Какви красиви мисли и чувства имахъ на младини, но свърши се това време, изчезнаха моитѣ свѣтли мисли и възвишени чувства. — Къде отидоха тѣ? — Ме зная, но нищо не остана отъ тѣхъ. Отиде красивото и свѣтлото! Нѣма вече да се върне. — Щомъ си изгубилъ красивото въ своя животъ, това показва, че не си билъ уменъ човѣкъ. Като не можете да върнете красивото, което сте изгубили, и като не знаете причината за това, вие дохождате до една крива философия и казвате: Това е въ реда на нѣщата, така ще си отидемъ на онзи свѣтъ. —• Не, това не е въ реда на нѣщата. Въ реда на нѣщата е чешмата постоянно да тече, и коритото всѣкога да бжде пълно съ вода. Щомъ чешмата престава, и коритото не е пълно съ вода, едно отъ дветѣ е вѣрно: или въ чешмата има нѣ
14 каква повреда, или водата се е отбила отъ своя пжть. Въ Божествения порядъкъ на нѣщата, чешмата всѣкога трѣбва да тече, и коритото да бжде пълно съ вода. Съ други думи казано: мислитѣ и чувствата на човѣка непрестанно трѣбва да текатъ и да пълнятъ коритото, отъ което хора, растения и животни могатъ да се ползуватъ. И тъй, човѣкъ не трѣбва да губи своитѣ красиви мисли и чувства. Щомъ погледне къмъ резервуара, въ който сж се втичали, той веднага трѣбва да си спомни своята младость, като мома или момъкъ, и да се върне къмъ нея. Който владѣе това изкуство, той моментално ще почерни косата си, ще премахне бръчкитѣ на лицето си и ще се превърне въ млада мома или младъ момъкъ. Ще кажете, че това е приказка отъ „Хиляда и една нощь“. За невежия е така, но за учения всичко е възможно. Каква наука е тази, която убеждава хората, че тѣ трѣбва да умиратъ, да боледуватъ, да грѣшатъ? Това не е никаква наука. Божествената наука изключва всички тия нѣща. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ тази наука. Дойде ли до нея, той ще разбере, че раятъ и небето сж създадени за добритѣ, за умнитѣ хора. Адътъ и чистилището сж създадени за лошитѣ, за глупавитѣ хора. Ледницата е създадена за леда. Болницата е създадена за болния. — Ама защо трѣбва да отида въ ада? — Защото си глупавъ. — Защо трѣбва да отида въ чистилището? — За
15 щото си лошъ. — Защо трѣбва да отида въ къпалнята? — Да се окъпешъ, да станешъ чистъ. Това показва, че въ свѣта съществува великъ редъ и порядъкъ — всѣко нѣщо се поставя на мѣстото си. Дето има редъ и порядъкъ, тамъ има и закони, които трѣбва да се изпълняватъ. Никой не е въ състояние да измѣни тия закони. Даже Богъ не ги измѣня. Измѣни ли ги, Той се обръща противъ себе си. Да мисли човѣкъ, че може да измѣни великитѣ закони на живота, това значи, да не е способенъ да мисли право, или да мисли само за себе си. Сега, вие се запитвате: Какво трѣбва да правимъ, като сме загубили своя вътрешенъ миръ? Питамъ: Какво трѣбва да прави цигуларьтъ, който, при хубава цигулка и здрави, доброкачествени струни, не може добре да свири? Външната влага влияе върху струнитѣ, и той е принуденъ да прекъсва свиренето, да нагласява цигулката си. Като знаете това, ще можете да си обясните, защо понѣкога струнитѣ на вашето сърдце и на вашия умъ се отпущатъ, и вие не можете да свирите добре. Има нѣкаква влага, която имъ влияе. Пазете се отъ влагата, която се отразява върху вашитѣ мисли и чувства и прѣчи да разсъждавате правилно. Правилното мислене опредѣля вашето днешно състояние. Днешното ви състояние пъкъ служи за основа на много бъдещи дни. Какво виждаме днесъ въ живота на съвременното човѣчество? Срѣщате едно 12 го
16 дишно момче, силно, здраво, побеждава всички мъчнотии. Като стане на 21 години, вмѣсто да бжде пехливанъ, здравъ момъкъ, той отпада, губи силитѣ си. Коя е причината за това? — Този момъкъ е преживѣлъ нѣщо силно, което е внесло разривъ между ума и сърдцето му, т. е. между мислитѣ и чувствата му. Иска ли да възстанови силитѣ си, той трѣбва да хармонизира своитѣ мисли и чувства. Сега, като изучаваме научно фазитѣ на човѣшкото развитие, ние можемъ да ги раздѣлимъ главно на три: въ първата фаза на човѣшкото развитие, отъ 1—7 годишна възрасть, човѣкъ минава презъ положението на растение. Като наблюдавате живота на детето до седемгодишната му възрасть, виждате, че периферията, около която се движи, е малка. Тази е причината, поради която детето не смѣе да се отдалечава отъ дома си. Отъ 7 — 14 годишна възрасть, човѣкъ минава презъ фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава отъ дома си. Отъ 14—21 годишна възрасть, човѣкъ започва да мисли, влиза въ фазата на истинския човѣкъ. Следъ 21 годишна възрасть, човѣкъ отново минава въ сжщитѣ фази — има едно повтаряне. Отъ 21—28 години той влиза въ фазата на растение, отъ 28 -35 — въ фазата на животно, отъ 35—42 — въ фазата на човѣкъ. Тѣзи фази се повтарятъ и по-нататъкъ, до дълбока старость. Когато минава презъ фазата на растение, научно човѣкъ може да каже за себе
17 си, че се занимава съ ботаника, изследва произхода на растенията. Същевременно той изучава себе си, опредѣля, къмъ коя категория растения да се причисли: къмъ водораслитѣ, къмъ сухоземнитѣ, къмъ низшитѣ или висшитѣ и т. н. Когато минава презъ фазата на животно, човѣкъ се занимава съ зоология, изучава произхода на животнитѣ, изобщо, както и своя произходъ, специално. Най-после, като дойде до фазата на човѣка, той изучава антропология, занимава се съ своя организъмъ, съ епохитѣ, презъ които е миналъ като човѣкъ. Мнозина казватъ, че не се интересуватъ отъ тия работи. Наистина, днесъ хората се интересуватъ повече отъ материални въпроси: кога ще свършатъ училище, дали ще ги назначатъ на служба и т. н. Нѣкой свършилъ естественитѣ науки, иска да стане учитель. Назначаватъ го учитель, но следъ петь години го уволняватъ. Той се интересува за назначението си, а не се интересува, колко време ще го държатъ на служба. Когато уволняватъ нѣкой чиновникъ отъ служба, това показва, че друга работа е предвидена за него. Като не съзнава това, той страда, иска отново да се върне на същата служба. Животътъ на човѣка е пъленъ съ промѣни. Въ промѣнитѣ е красотата. Докато ставатъ промѣни съ човѣка, той трѣбва да се радва. Престанатъ ли промѣнитѣ въ неговия животъ, това показва, че развитието му се е спрѣло. Сле
18 дователно, дали минава презъ състоянието на растение или на животно, човѣкъ трѣбва да се радва. Като растение, той трѣбва да изучава закона на търпението. Въ каквото положение и да изпадне, човѣкъ трѣбва да учи. Иначе, той може само да философствува, безъ да придобива опитности. Като се намѣрятъ предъ известни изпитания, или предъ разрешаване на нѣкои въпроси, тия философи, вмѣсто да уреждатъ, развалятъ работитѣ. За такъвъ единъ малъкъ философъ, разправятъ следния случай. Едно 10 годишно момче обичало да философствува, само да решава задачитѣ си. Единъ день, това било на великия четвъртъкъ, преди Великдень, майката купила 250 яйца, турила ги въ кошница да ги боядисва. Като видѣло толкова много яйца въ кошницата, момчето решило да си избере най-якото яйце, съ което да чука яйцата на другарчетата си. То взело две яйца, чукнало ги едно въ друго. Едното се счупило, а другото останало здраво. Така то опитало всички яйца, да избере най-якото отъ тѣхъ. Въ резултатъ на този опитъ, всички яйца били счупени, и въ ржцетѣ му останало само едно здраво яйце. Момчето сметнало, че това яйце, именно, е най-яко и ще му послужи за борецъ, съ който ще чупи всички останали яйца. Питамъ: Правилно ли е решило задачата си? Когато влѣзла въ стаята, майката се ужасила отъ това, което видѣла — пълна кошница съ счупени яйца. — Защо счупи яйцата?
19 —запитала детето си. — Търсихъ борецъ, съ който да чупя яйцата на другарчетата си. Често и съвременните хора изпадатъ въ положението на това момче. Като решаватъ въпроситѣ си само по пжтя на ума, чрезъ философствуване, тѣ дохождатъ най-после до положение да изпочупятъ всички яйца — условията, дадени въ живота имъ, като оставатъ само съ едно здраво яйце въ ржката си,—Не, въпроситѣ не се решаватъ по този начинъ. Съ едно здраво яйце въ живота нищо не може да се постигне, нищо не може да се реши. Човѣкъ не е дошълъ на земята да живѣе охолно. Той е дошълъ на земята да се учи, а що се отнася до радостьта и веселието, това сж почивки, промѣни на състоянието му. Като се учи, ученикътъ е радостенъ. Не се ли учи, той ще получава единици и двойки, които ще го смущаватъ. Опасно е да не го обикнатъ единицитѣ и двойкитѣ. Обикнатъ ли го, той не може да мръдне въ по-горенъ класъ. Единицитѣ и двойкитѣ представятъ преграда, която прѣчи на ученика да мине въ по-горенъ класъ. Като се намѣри предъ тази преграда, ученикътъ трѣбва да употрѣби всичкитѣ си усилия, да я прескочи. Мине ли преградата, той е герой. Дойде ли до положение да получава само единици и двойки, ученикътъ се превръща въ безплодно дърво, което трѣбва да се отсѣче и хвърли въ огъня. За да не го изхвърлятъ навънъ, той трѣбва да работи усилено, да превърне единицата въ двойка, двой
20 ката — въ тройка, тройката — въ четворка, да. дойде най-после до шесторка. Свърши ли училище съ шесть, всички го признаватъ за даровитъ, за способенъ ученикъ. Сега, онѣзи отъ васъ, които не разбиратъ значението на числата, казватъ, че това, сж числа, които нѣматъ никакъвъ смисълъ. Наистина, ако сж безъ съдържание, числата нѣматъ никакво значение. Обаче, иматъ ли съдържание, тѣ представятъ вече известно напрежение, известно количество енергия. Запримѣръ, ако вземемъ числата 740 м. м. или 700 м. м. атмосферно налѣгане, не е безразлично за кое число ще говоримъ. При 740 м. м. налѣгане ние имаме добро време; при 700 м. м. иалѣгане имаме дъждъ, буря. Като знаете, колко е атмосферното налѣгане, вие ще решите, можете ли да отидете на планината, или не можете. Ако при 700 м. м. налѣгане отидете на планината, трѣбва да се облѣчете добре, да вземете съ себе си мушама, защото дъждъ ще вали. Ако пъкъ налѣгането е 690 м. м.,. времето ще бжде още по-лошо. Както виждате, всѣко число има значение. Числата не сж произволни величини. Тѣ криятъ въ себе си изестно количество сила, напрежение. Следователно, всѣко число въ природата, както и въ живота, има строго опредѣленъ вжтрешенъ смисълъ. Тъй щото, когато хората се спиратъ върху благоприятното или неблаприятно влияние на известни дни и числа въ тѣхния животъ, това не е суевѣрие. За мнозина
21 вторникъ и петъкъ не сх добри дни. За нѣкой хора числата 13, 17 и др. сж неблагоприятни. Въ тѣзи дни и числа, тѣ не започватъ никаква работа. Каквото и да е влиянието на числата, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си положителни мисли. Казвате, че за да избѣгне фаталноститѣ на живота, човѣкъ трѣбва да бжде набоженъ.—Това е лесна работа. Да бжде човѣкъ набоженъ, това значи, да вѣрва въ Бога и да прави добро. Хората не знаятъ, че като вѣрватъ въ Бога и като правятъ добро, тѣ се учатъ, придобиватъ опитности. Дали върши добро или зло, човѣкъ постоянно се учи. И при единия, и при другия случай го държатъ отговоренъ за това, което върши. Нѣкой мислятъ, че въ смъртьта ще намѣрятъ спокойствие. — Не, и умрѣлиятъ го държатъ отговоренъ. — Защо? — Той трѣбва да отговаря, защо мирише толкова много и разваля въздуха. За да освободятъ хората отъ умрѣлия, въ помощь имъ изпращатъ червеитѣ. Значи, абсолютна почивка нѣма нито на този, нито на онзи свѣтъ. Отъ време на време, добритѣ и разумнитѣ хора могатъ да почиватъ, но глупавитѣ и грѣшнитѣ нѣматъ право да почиватъ. Тѣ ех дължни всѣки моментъ да даватъ отчетъ за дѣлата си, за да могатъ да се учатъ, да вървятъ напредъ. Какво разбираме подъ думата „грѣшенъ човѣкъ“? Грѣшенъ човѣкъ е онзи, който се противи на волята Божия. Въ който моментъ реши да върши волята Божия по любовь, а
22 не отъ страхъ, той става праведенъ. Отъ човѣка зависи да бжде добъръ или лошъ, праведенъ или грѣшенъ. Желанието на Бога е да бждемъ добри и разумни. Той има всички условия да направи лошия човѣкъ добъръ, а грѣшника — праведенъ. За това се иска работа. И при Бога да отиде, човѣкъ все трѣбва да работи. Нищо не се дава даромъ, безъ работа и трудъ. Знание, добродетели, сила се придобиватъ съ работа, съ усилия. — Не може ли по благодать да се получатъ нѣщата?— Не може. Благодатьта подразбира добритѣ условия, дадени на човѣка, а отъ него се иска работа, да върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е подъ Неговата благодать. Който не върши волята Му, той нѣма никаква благодать. Той е изложенъ на страдания, понеже е престжпилъ Божиитѣ закони. И Богъ не престъпна своитѣ закони. Който изпълнява Божиитѣ закони, той благува. Послушанието къмъ Бога и изпълнението на волята Му прави човѣка щастливъ. За да изработите въ себе си тази готовность, вие трѣбва да държите въ ума си мисъльта, че Богъ е благъ, грижи се за всички хора, желае тѣхното добро и имъ помага. Мрачнитѣ мисли, чернитѣ облаци въ съзнанието ви. сж ваше изобретение. Тѣ сж плодъ на вашитѣ отрицателни състояния. За да премахнете облацитѣ отъ съзнанието си, вие трѣбва да живѣете по новъ начинъ. Речете ли пакъ да се върнете въ стария животъ, облацитѣ още повече ще
23 се сгжстятъ. Какво печели човѣкъ, ако всѣки день слиза все по-надолу? — Нищо не печели. Единъ день ще се намѣри на дъното на ада, отдето отново трѣбва да иждиви хиляди години, докато излѣзе на повърхностьта. Мисъльта, която трѣбва да остане въ ума ви, е следната: вашето щастие, вашето добро е въ ржцетѣ ви. Искате ли да придобиете наука, изкуство, музика, поезия, всичко зависи отъ вашето послушание. Имате ли това послушание, и музикантъ, и художникъ, и поетъ, и ученъ ще станете, но не сега, нито въ единъ животъ. Много дни, много месеци, много години, много животи ще минатъ, докаго човѣкъ придобие тия нѣща. Тури ли веднъжъ начало, работитѣ му добре ще се наредятъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ търпение. Тѣ не трѣбва да се отегчаватъ отъ живота, но да гледатъ на всички нѣща положително. Нѣкой се оплаква, че живѣе въ ада. — Защо живѣе въ ада? — Защото мисли за всички хора лошо. Постоянно го чувате да казва, че този е лошъ, онзи е грѣшенъ. Понѣкога толкова се забравя въ своята критика, че си позволява да не удобрява и Бога, и ангелитѣ. Всички еж лоши за него, само той е добъръ. Какво трѣбва да прави този човѣкъ? Той трѣбва да мисли, че всички хора еж добри, че Богъ е благъ и милостивъ. Докато не възстанови хармонията между мислитѣ и чувствата си, той нѣма да бжде здравъ, нѣма да се
24 развива правилно. Човѣкъ трѣбва да преобрази своя умъ, да внесе въ себе си нови, положителни мисли, които могатъ да го подмладятъ. По този начинъ само той може да се подмлади. Иска ли да се подмлади, човѣкъ трѣбва да внесе любовьта въ себе си, да обича всички хора, да бжде доволенъ отъ живота, отъ условията, при които се намира. Не внесе ли любовьта въ себе си, колкото и да говори за нея, той ще се намира въ положението на човѣкъ, който се хвали съ своитѣ ябълки, но не може да ги извади отъ зашития чувалъ, да ги предложи на хората, да ги опитатъ. Останатъ ли ябълкитѣ въ чувала, тѣ сж осждени на изгниване. Какво опредѣление може да се даде за любовьта? Какво нѣщо е любовьта? Да любишъ, това значи, да давашъ на другитѣ отъ благото, което имашъ. Това е най-простото опредѣление на любовьта. Българинътъ пише думата любовь съ шесть букви: Любовь. Анчаничътъ я пише съ четири букви: Love. Следъ буквата 1, англичанинътъ пише буквата о, той съкращава ю въ о, защото е практиченъ. Той казва: „Времето е нари“. Буквата „б“ въ българската дума любовь, показва, че за да люби, човѣкъ трѣбва да работи, да оре, да сѣе и следъ време посѣтата семка да израсте. Англичанинътъ бърза. Той иска посѣтото семе скоро да израсте, да получи нѣщо отъ него. Като говорите за любовьта, вие трѣбва да научите нейната пѣсень. Думата любовь
25 има своя пѣсень и свои движения. Истински музикалниятъ може да изпѣе думата любовь съ движения. Изпѣе ли я по този начинъ, тя ще произведе нужния ефектъ. Всѣка дума, музикално изказана и придружена съ хармонични движения, е въ състояние да внесе тласъкъ въ човѣшката душа. Представете си, че единъ човѣкъ излиза на сцената да говори, но стои изправенъ и неподвиженъ като дърво, безъ никакъвъ изразъ въ думитѣ, безъ никакво движение. Знаете ли, какво впечатление би произвелъ този човѣкъ на публиката? Единъ следъ другъ хората ще започнатъ да излизатъ и ще го оставятъ самъ. Ние не сме за животъ безъ движения. Когато човѣкъ говори, очитѣ, ржцетѣ, лицето му трѣбва да бж,датъ изразъ на думитѣ, които излизатъ отъ неговата уста. Въ движенията, въ хода на човѣка трѣбва да има нѣщо пластично, хармонично, да се радва, че живѣе. Всѣки може да стане красивъ, да изработи пластика въ движенията си — отъ човѣка зависи това. Усилия, работа се иска отъ него, за да стане той истински човѣкъ. Ако ангелътъ трѣбва да мине презъ хиляди изпитания, докато стане истински ангелъ, презъ колко повече изпитания трѣбва да мине човѣкъ, докато стане истински човѣкъ! Колко пжти ще се ражда и преражда той, докато стане истински човѣкъ! Като ученици, искате ли да напредвате, вие трѣбва да се освободите отъ съмнението. Ще вѣрвате въ Бога, въ Божия Духъ, въ себе
26 си, безъ никакво съмнение, безъ никакво колебание. Най-малкото съмнение ще ви заведе въ ада, въ свѣта на тъмнината и обезсърдчението. Ще каже нѣкой, че мисли, че вѣрва, че обича хората. — Нѣма какво да мисли. Този въпросъ трѣбва да бжде разрешенъ въ него. Той трѣбва да каже: Азъ вѣрвамъ, азъ обичамъ. Въ Божествената любовь има само даване, а въ човѣшката — даване и взимане. При едни случаи човѣкъ ще обича и ще дава, при други случаи — ще обича и ще взима. Божествениятъ и човѣшкиятъ свѣтъ иматъ допирни точки помежду си, но сж диаметрално противоположни единъ на другъ. Много трѣбва да учи човѣкъ, докато разбере Божествения свѣтъ. За развитието на човѣшката душа има хиляди възможности. Предъ човѣка се открива велико бждеще. Несметни богатства се разкриватъ предъ неговия погледъ. За да реализира всичко това, нужни сж не една, но безброй вѣчности. Това може да послужи като потикъ въ живота ви, да знаете, че можете да постигнете вашитѣ възвишени идеали, да реализирате вашитѣ стремежи. Искате ли да постигнете това, всѣка сутринь, като станете отъ сънь, преди да започнете работата си, идете при Господа. Не правите ли това, нищо нѣма да постигнете. Богъ ще ви научи, какво да правите и какъ да работите презъ деня. Сега, ще прочета 103 Псаломъ на Давила, да видите, какво е писалъ той преди три хиляди години.
27 „Блгославяй, дуто моя, Господа“... (1— 12 стихъ). — Въ тия стихове Давидъ описва отношенията на Бога къмъ човѣка. „Колкото отстои изтокъ отъ западъ, толкозъ е отдалечилъ отъ насъ престъпленията ни“. (—12 ст.). — Богъ държи престъпленията и грѣховетѣ на хората далечъ отъ съзнанието си, съ което имъ дава възможность да не се спъватъ, да вървятъ напредъ. Съгрѣши ли иѣкой, Той му казва: Стани, напредъ върви! Падне ли нѣкой, Той му казва: Стани, напредъ върви! „Както жали отецъ чадото си, така жали Господъонѣзи, които Му се боятъ“.(—16ст.).— На сегашенъ езикъ преведено, значи: Така жали Госцодъ онѣзи, които Гообичатъ. Страхътъ е животинско състояние, а любовьта — състояние на човѣка. Въ пророческитѣ времена, въ времето на Давида, човѣкъ е билъ повече въ фазата на животно, затова е употрѣбена думата страхъ. Сега човѣкъ е повече мислещо същество, а по-малко животно, затова думата страхъ отъ Господа трѣбва да се замѣсти съ любовь къмъ Господа. ЯА милостьта Господин е отъ вѣка и до вѣка върху онѣзи, които Му се боятъ“(—17 ст.). — Милостьта Господня е върху онѣзи, които Го любятъ, които Го слушатъ. Днесъ страхътъ е превърнатъ въ послушание. И тъй, като ставате сутринь, обърнете се къмъ душата си съ следнитѣ думи: Душо
28 моя, благославяй Господа и вижъ, какво е написа лъ Той въ тебе. Следъ това вземи букварчето си и иди на училище, да се учишъ. Каквито мжчнотии срещнешъ презъ деня, ще ги разрешавашъ споредъ написаното въ душата си. По този начинъ само съученицитѣ ти могатъ да те обичатъ. Щомъ разрешавате задачитѣ си правилно, вие ще бткдете признатъ и на земята, и на небето за даровитъ, способенъ ученикъ. Докато дойдете до това положение, вие ще плачете и ще се смѣете, ще бждете доволни и недоволни. Желая ви да бждете даровити и способни ученици, за да разберете смисъла на живота. Само способнитѣ и даровити ученици могатъ да оЗразуватъ истинско духовно общество, дето любовьта се проявява. Обаче, на каквато стенень на развитие и да се намира, човѣкъ всѣкога трѣбва да проявява любовьта. Всѣка сутринь си казвайте: Благославяй, душе моя, Господа! Ако преди три хиляди години Давидъ можа да каже това, защо и вие днесъ да го не кажете? Отъ време на време прочитайте този Псаломъ и си правете преводи. Нѣкои думи, които не ви харесватъ, можете да ги замѣстите съ такива, които отговарятъ на днешното ви състояние. Христосъ казва: »Азъ съмъ лозата, вие прж.чкитѣ“. Какво означаватъ тия думи? Христосъ уподобява себе си на лоза, а човѣка — на лозена пржчка, за да покаже, че въ Божествения свѣтъ човѣкъ се намира въ поло
29 жение на растение. Стремежътъ на човѣшката душа къмъ възкресение е стремежъ да излѣзе отъ гъстата материя, отъ положението на растение и да влѣзе въ фазата на животно, да може свободно да се движи. И после, отъ фазата на животно, човѣкъ ще мине въ фазата на истински човѣкъ — светия. Обаче, засега човѣкъ е още растение, затова Христосъ казва: яАзъ съмъ лозата, вие — пржчкитѣ. Всѣка пржчка, която не дава плодъ, отсича се и се хвърля навънъ; всѣка пржчка, която дава плодъ, се отглежда“. Растенията не еж. глупави сжщества. И тѣ мислятъ, но мисъльта имъ се различава отъ човѣшката, както човѣшката — отъ ангелската. Сега, пакъ ви пожелавамъ да бждете даровити. Не казвайте за себе си, че не сте даровити, или че сте грѣшни. Знайте, че сте даровити, но още не сте проявили дарбата си. Учителитѣ се занимаватъ съ даровити и способни ученици, а Богъ, Който има на разположение всичко, се занимава съ грѣшнитѣ ученици, както и съ тия, които не сж. проявили още своитѣ дарби. Срещне ли такъвъ ученикъ, Той му казва: Стани, учи и напредъ върви! Искате ли да учите, да се развивате, дръжте въ ума си една свещена идея за Бога. Каквото и да ви се случи, приемайте всичко съ благодарность. Всѣкакво недоволство, всѣкакви кисели и горчиви чувства— да изчезнатъ отъ васъ. Знайте, че Божията милость и благость е велика. Каквото отношение
30 заемате къмъ Бога, същото отношение ще запазите и къмъ Божия Духъ, и къмъ себе си. Спазите ли тия отношения, вие можете да разрешавате всички въпроси въ живота си.— Ама еди-кой си нѣма добро мнение за мене. — Щомъ нѣма добро мнение за тебе, това показва, че преди всичко той нѣма добро мнение за себе си. Кой какво мнение има за васъ. това не е важно. За васъ е важно да имате три свещени идеи въ себе си: една свещена идея за Бога, една свещена идея за Божия Духъ и една свещена идея за себе си — за своята душа. Всичко можете да забравите въ живота си, но винаги помнете: любовь къмъ Бога, любовь къмъ Божия Духъ и любовь къмъ душата си. Каква трѣбва да бжде тази любовь? — Чиста, безкористна — любовь безъ всѣкакво съмнение. Живѣете ли по този начинъ, вие ще образувате такава връзка помежду си, че никаква сила въ свѣта не ще може да я разкжса. И тъй. за да държите връзката си съ Бога здрава, всѣка сутринь отивайте при Него. Изповѣдайте предъ Бога прегрѣшениятз си и прочетете, какво е написалъ въ душата ви. за да го приложите презъ деня. Кажете въ себе си „благославяй, душе моя, Господа“, и започнете да работите. Не е лесно човѣкъ да види грѣшкитѣ си, да ги изповѣда и да ги изправи. Не ги ли изправя, последствията ще бждатъ лоши. Той непременно ще бжде тегленъ подъ отговорность, както касиерътъ
31 на нѣкоя банка отговаря за всѣко погрѣшно изчисление. Въ математиката нулата нищо не значи, но забрави ли касиерътъ да я тури на края на нѣкое число, или отнеме ли я по погрѣшка отъ нѣкое число, последствията сж лоши. Като пише, човѣкъ нѣма право нито да отнима, нито да прибавя — точно трѣбва да пише. Погрѣшкитѣ на хората не сж голѣми, тѣ сж забравили да напишатъ нѣкое число, или сж прибавили нѣкое число, но последствията на погрѣшкитѣ имъ сж голѣми. Затова, направятъ ли нѣкаква погрѣшка, тѣ веднага трѣбва да я изправятъ. Дойде ли до изправяне на грѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да бжде смѣлъ. По-великъ е онзи, който, като е правилъ погрѣшки, всѣкога ги е изправялъ, отколкото онзи, който никога не е грѣшилъ. Първиятъ е миналъ презъ голѣми мжчнотии, а вториятъ е вървѣлъ по гладъкъ пжть. Мине ли по пжтя на първия, и той ще прави погрѣшки. Сега, запомнете сжщественитѣ мисли отъ тази лекция. Всѣка сутринь отивайте при Бега, при Божия Духъ и при душата си сълюбовь. Признайте дълбоко въ себе си, че не сте работили за развиване на своитѣ дарби. Започнете да работите съ велико постоянство и послушание. По сто пжти на день да се изпотявате, не се обезсърдчавайте — работете и прилагайте любовьта. Като се изпотите, ще се преоблѣчете, както правите презъ лѣтото. Колкото повече се изпотявате, толкова повече поритѣ ви ще се отварятъ, ще можете свободно
32 да възприемате чистия, планински въздухъ. Каквото и да ви се случва въ живота, кажете си: Благославяй, душе моя, Господа за всичкитѣ добрини, които ти е далъ! „Божията Любовь носи щастие-. „Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие“. „Божията Любовь, Божията М ждростьи Божията Истина носятъ всичкото щастие“. 13. Лекция отъ Учителя, държана на 14 ноемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.
ПОСТОЯННИ И НЕПОСТОЯННИ ВЕЛИЧИНИ. Размишление Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ сила, затова казватъ: Правото е на страната на силния. По какво се отличава силниятъ отъ слабия, учениятъ отъ невежия? Сега, като задавамъ известни въпроси, отговаряйте въ себе си, не е нужно всѣки да даде мнението си. За васъ е важно да мислите. Само онзи може да даде мнението си, който знае истината. По този начинъ той ще помага на ближнитѣ си. Обществото, въ което се движите, не е религиозно. То е свободно общество. Кой каквото върши, трѣбва да го върши по свобода, по любовь, а не по нѣкакво външно задължение или чрезъ насилие. Това общество е за здрави хора, а не за инвалиди. Ако е въпросъ за помагане на бедни хора, свѣтътъ отдавна е научилъ това изкуство и го прилага. Който има любовь въ себе си, той свободно може да помага на своитѣ ближни. Турите ли правила, какъ и доколко да помагате, вие нищо нѣма да направите. Заповѣдате ли на нѣкой човѣкъ да ви люби, насила той не може да даде любовьта си. Можете ли да кажете на въздуха да бжде чистъ и да влиза въ дро
34 боветѣ ви? Можете ли да кажете на свѣтлината да ви освѣтява? Можете ли да кажете на любовьта да ви облива съ топлината си? — Не можете. Изворътъ самъ проправя пжтя си. Често, като се говори на хората, личнитѣ имъ чувства се засѣгатъ. Щомъ се засегнатъ личнитѣ чувства, всѣкакво развитие на човѣка спира. Много ангели, много велики духове сж паднали, поради своитѣ лични чувства, поради гордостьта си. Адамъ сгрѣши и излѣзе отъ рая, поради своето непослушание. Ученицитѣ на окултната школа падатъ често, поради своето особено мнение върху нѣщата. Окултниятъ ученикъ не може да има особено мнение. Рече ли единъ ученикъ да се отдѣли отъ съученицитѣ си, поради своето особено мнение, той се е спъналъ вече. Щомъ има особено мнение, нека каже, каква е разликата между постояннитѣ и непостояннитѣ величини. Щомъ се постави предъ този въпросъ, той не може да даде истинско опредѣление за тия величини. Непостоянната величина всѣкога се увеличава и намалява, когато постоянната величина нито се увеличава, нито се намалява. Тя е неизмѣнна величина. Въ този смисълъ, Богъ е постоянна и абсолютно неизмѣняема величина, въ всичкитѣ си отношения. И тъй, истинскиятъ животъ произтича отъ постоянни величини, а материал
35 ниятъ, физическиятъ — отъ непостоянни, промѣнливи величини. Същото нѣщо виждаме и въ умствения, и въ чувствения свѣтъ. Следователно, има постоянни мисли, има и непостоянни, преходни мисли; има постоянни чувства и желания, има непостоянни, промѣнливи чувства и желания.—Коя е причината за това? — Естеството на самитѣ мисли, чувства и желания. Запримѣръ, водата минава за непостоянна величина. При обикновена темпетатура тя е течна. Обаче, щомъ се намали външната температура, водата замръзва и се превръща въ ледъ. Ако ледътъ се постави при температура надъ нула градуса, той постепенно започва да се топи и се превръща въ вода. Значи, външнитѣ условия ставатъ причина да се прояви естеството на веществата, на величинитѣ. Мнозина запитватъ, не може ли безъ ледъ въ свѣта. — Не може. Щомъ има студъ, низка температура, и ледъ ще има. Щомъ има топлина, висока температура, вода и пара ще има. Студътъ и топпината сж две състояния, които неизбѣжно сжществуватъ. Отъ студа тѣлата се свиватъ, т. е. материята се свива, сгъстява. Изключение прави само водата, която отъ студа се разширява. Отъ топлината пъкъ тѣлата се разширяватъ. Въ съществуването на студа нѣма никакво зло. Както има добро и зло, свѣтлина и тъмнина, радость и скръбь въ свѣта, така трѣбва да има студъ и то
36 плина. За да се развива правилно, човѣшката душа трѣбва да минава, именно, презъ две противоположни състояния. Като минава презъ такива състояния, човѣкъ трѣбва да пази вътрешното си равновесие. Тъй щото, опасностьта за човѣка не седи въ това, че минава презъ противоположни състояния или течения, но въ това, че има възможность да изгуби своето равновесие. За да пази равновесието си, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да разбира естеството на своитѣ радости и скърби. Като се радва или скърби за нѣщо, той трѣбва да знае, защо се радва или скърби и колко време може да трае известна радость или скръбь. Човѣкъ се стреми къмъ радостьта, защото произвежда разширяване, а избѣгва скръбьта, защото причинява свиване. Ако разбираше законитѣ на природата, той еднакво би се радвалъ и на радостьта, и на скръбьта. Човѣкъ не може да живѣе само съ радостьта, т.е. да се намира подъ постоянно разширяване. И найсладкитѣ нѣща, като се употрѣбяватъ дълговреме, произвеждатъ втръсване. Радостьта подобрява кръвообръщението на човѣка и му съдействува за възприемане на добри мисли. Изобщо, нормалната радость и нормалната скръбь сж условия за растене и развиване на човѣка. Но анормалнитѣ радости и скърби спиратъ всѣкакъвъ умственъ процесъ въ човѣка. Тия анормални състояния
37 въ човѣка създаватъ редъ отрицателни прояви, като гнѣвъ, отмъщение, злоба и т. н. Щомъ попадне въ една анормална скръбь, човѣкъ желае да отмъсти на онзи, когото той счита за външна причина на неговата скръбь. Отмъщението въ човѣка не е нищо друго, освенъ желание да се освободи отъ товара си, да го прехвърли на гърба на другъ нѣкой. — Кой ще бжде този човѣкъ? —Това ще бжде онзи, когото той мисли за виновникъ на своята скръбь. Отмъщението, само по себе си, не е толкова страшно. Страшното седи въ това, че човѣкъ излива гнѣва си тъкмо тамъ, дето нѣма никакво право. Почти въ всички случаи, отмъщението на хората не почива на реална основа. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ придобиване на повече свѣтлина, да не се спъвате отъ противоположнитѣ състояния, презъ които неизбѣжно минавате. Ако не можете да се справите съ тѣхъ, вие ще изпаднете въ пълна индиферентность. Докато сте въ радостьта, вие ще имате стремежъ къмъ Бога, къмъ великото въ свѣта. Влѣзете ли въ скръбьта, вие веднага ще изгубите разположението си и можете да се усъмните въ всичко: въ любовьта, въ вѣрата, въ красивото въ свѣта. Дойде ли до това положение, човѣкъ тръгва вече по отъпкания пжть, по пжтя на обикновенитѣ хора. Това е животъ на индиферентность, на пъл
38 но обезсърдчаване. Като дойде до това състояние, човѣкъ казва: Искахъ да стана добъръ, но не можахъ. Тогава лошъ ще стана. Като говори така, вжтрешно той има желание да дойде нѣкой при него, да го подеме, по нѣкакъвъ начинъ да му помогне. Той не иска да остане въ това положение. Божественото въ човѣка иска да се прояви. Колкото и както да пада човѣкъ, Божественото въ него е въ сила да го повдигне. Всѣки човѣкъ—простъ и ученъ, царь и обикновенъ, минава презъ голѣми борби, но въ края Божественото начало въ него взима надмощие. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да разбира своитѣ вжтрешни състояния, да се справя лесно съ тѣхъ. Не ги ли разбира, той постоянно ще преживява обиди, огорчения, смущения. Това е естественъ пжть на развитие. Не само човѣкъ, но и животното преживява подобни състояния. Опитайте се да ритнете нѣкое куче или котка безъ причина, да видите, какъ ще се обиди. Гължбътъ, който е приетъ за символъ на кротость, може да те клъвне, ако го закачишъ. И той се обижда. Ще кажете, че животното, пъкъ и човѣкъ трѣбва да се защищава. Искате да кажете, че обидата е особенъ родъ чувство на самозащита. Въ пжтя на човѣшкото развитие, и обидата, и самозащитата иматъ своето мѣсто. Естествено е, че докато човѣкъ се защищава и обижда, той иска хората да се
39 интересуватъ отъ него. Обаче, като иска това за себе си, трѣбва да отдава сжщото право и на другитѣ. И той трѣбва да се интересува отъ хората. Това е естественъ процесъ въ природата — процесъ на поляризиране. Споредъ закона на поляризирането, каквито сж мислитѣ на човѣка, такива ще бждатъ и неговитѣ желания. И обратно, каквито еж. желанията му, такива ще бждатъ и неговитѣ мисли. Следователно, ако иска да измѣни едно свое желание, човѣкъ трѣбва да знае, каква мисъль, какъвъ образъ произвежда това желание. Щомъ намѣри мисъльта и я измѣни, съ нея заедно ще измѣни и желанието си. Като знае този законъ, човѣкъ може да го прилага при самовъзпитанието си. Само по този начинъ той може правилно да се развива. Иначе, той ще изпадне въ процеса на натрупването. При механическитѣ процеси всѣкога става външно нарастване, натрупване и увеличаване. При органическитѣ процеси, обаче, става вжтрешно растене и развитие. Това значи, да разбира човѣкъ законитѣ на своя умъ и на своето сърдце. Съвременнитѣ хора искатъ да бждатъ обичани и уважавани. Това желание е естествено, но за да бжде обичанъ, човѣкъ трѣбва да има такива качества, отъ които окржжаващитѣ се иуждаятъ. Ако единъ силенъ човѣкъ влѣзе между слаби хора, всички ще го обичатъ и уважаватъ, защото се нуждаятъ отъ него. Ако единъ ученъ влѣзе ме
40 жду невежи хора, всички ще го обичатъ, ще му се радватъ, защото той ще имъ бжде полезенъ, ще отвори очитѣ имъ. Всѣки човѣкъ, който носи известно изкуство въ себе си, било музика, художество, пѣние, той ще бжде добре приетъ между хората, защото всички обичатъ изкуството. Нѣкои хора, безъ да иматъ особени качества, искатъ да бж,датъ почитани и уважавани. Тѣ казватъ: Ние имаме достойнство, искаме да бждемъ уважавани. Въ какво седи достойнството на човѣка? Достойнство има онзи човѣкъ, който разполага съ своето добро сърдце и счита, че всички хора сж създадени добри. Човѣкъ съ достойнство е онзи, който има обработенъ умъ и схваща правилно отношенията на нѣщата. Гледайте и вие на хората като на добри по естество, а не по прояви. Ржката на човѣка е добра дотогава, докато е свързана съ тѣлото и функционира правилно. Следователно, човѣкъ е добъръ, докато е свързанъ съ цѣлото и правилно изпълнява своята служба. Оттукъ изваждаме два важни закона: Законъ за цѣлото и законъ за частитѣ. Законътъ за цѣлото включва въ себе си закона на частитѣ, но законътъ на частитѣ не може да обхване закона на цѣлото. Законътъ на частитѣ може да има нѣкои специфични закони, които да не се отнасятъ къмъ закона на цѣлото, но всички закони на цѣлото сж. едновременно и закони на частитѣ.
41 Тъй щото, добъръ човѣкъ е онзи, който функционира правилно въ Божествения организъмъ. Ако човѣкъ вѣрва въ любовьта на Бога, той трѣбва да вѣрва, че по естество всички хора сж. добри. Това е отношение къмъ цѣлото, което същевременно трѣбва да бжде законъ и за частитѣ. Който вѣрва въ Бога и Го обича, той трѣбва да има сж,щитѣ отношения и къмъ хората. Вънъ отъ цѣлото, човѣкъ не може да обича. Това значи: докато ржката на човѣка е свързана съ тѣлото му, тя може да работи, да прави добро, да милва хората. Откжсне ли се отъ цѣлото, тя престава да бжде добра — не може вече да изпълнява своитѣ функции. Следователно, докато човѣкъ е свързанъ съ цѣлото, съ Божествения организъмъ, той функционира правилно, изпълнява всички негови заповѣди. Този човѣкъ е добъръ, любещъ. Въ който моментъ човѣкъ се откжсне отъ общия организъмъ. отъ цѣлото, и престане да изпълнява неговитѣ заповѣди, той губи своитѣ качества, губи доброто въ себе си. Той не може да бжде вече полезенъ нито на себе си, нито на окржжаващитѣ. Огдѣлянето, откжсването на човѣка отъ Божествения организъмъ наричатъ „грѣхопадане“. Това отдѣляне е отчасти само подобно на отдѣлянето ла ржката отъ човѣшкия организъмъ. Откжсне ли се веднъжъ ржката отъ тѣлото, тя не може вече да се прилепи. Обаче, човѣкъ може повторно да се прилепи
42 къмъ Божествения организъмъ. Както вещиятъ хирургъ може да залепи обелената кожа на ржката на човѣка и да я направи да зарасне, така всѣки човѣкъ се прилепва къмъ Божествения организъмъ и продължава да се храни отъ него. Отдѣлянето на човѣка отъ Първата Причина, отъ Божествения организъмъ и връщането му отново къмъ Него, е въпросъ на съзнанието. Тия процеси се изживяватъ въ съзнанието, затова човѣкъ винаги трѣбва да бжде буденъ. Нѣма ли будно съзнание, той всѣки моментъ може да прекжсне връзката си съ Божественото съзнание. Щомъ се усъмни въ Първата Причина, човѣкъ се отдѣля отъ Нея. Щомъ започне да мисли лошо за хората, той пакъ прекжсва връзката си съ Божественото съзнание. И тъй, ако намѣрите, че нѣкой човѣкъ е лошъ, знайте, че той се е отдѣлилъ отъ Божествения организъмъ, затова направете опитъ да му помогнете, отново да се прилепи къмъ Него. Щомъ се върне на мѣстото си, той моментално става добъръ. Това значи, да обърнешъ човѣка къмъ Бога. Когато искате да обърнете човѣка къмъ Бога, вие трѣбва да поставите съзнанието му на мѣстото, отдѣто се е отдѣлило. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на мѣстото си. Постави ли се, хармонията сама по себе си се възстановява. Нѣкой човѣкъ е касиеръ на банка. Той изпълнява добре службата си. Единъ день
43 материалнитѣ му работи се объркватъ. Като брои паритѣ на банката, той започва да се изкушава и взима една златна монета, да посрещне нуждитѣ си, но съ намѣрение да я върне на мѣстото й. На другия день взима още една монета, после — трета, четвърта, пета и т. н. Докато се улесни материално и може да ги върне, дохожда инспекторъ на банката и прави внезапна ревизия. Указва се, че стотина златни монети липсватъ. Кой е виновенъ? — Касиерътъ. Веднага го уволняватъ отъ служба, да му докажатъ, че никой нѣма право да бърка въ касата на банката. На сжщото основание казвамъ: Никой нѣма право да бърка въ Божествената каса, да взима златни монети и да ги туря въ своя джобъ. Ще възразите, че човѣкъ е свободенъ да прави, каквото иска. — Не е така. Ако, наистина, човѣкъ е свободенъ да прави, каквото иска, никакъвъ законъ не би трѣбвало да го хваща. Щомъ законитѣ, човѣшки или Божествени, го хващатъ, той не е свободенъ. Какво представя свободата? Какъ и въ какво се изразява? Свободата се изразява въ доброволно и съзнателно ограничаване. Когато изкушението дойде и кара човѣка да яде, а не яде, той е свободенъ. Когато има желание да пие, а не пие, той е свободенъ. Когато има желание да бръкне въ чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободенъ. Докато задоволява желанията си
44 да яде, да пие, да се Облича, човѣкъ не е свободенъ, той е робъ на своитѣ желания. Когато жадниятъ се откаже отъ водата, той е свободенъ. Когато гладниятъ се откаже отъ хлѣба, той е свободенъ. Когато бедниятъ не поглежда къмъ отворената каса на богатия, той е свободенъ. Това сж психологически моменти въ живота на човѣка, които опредѣлятъ свободата. Ще възразите, че човѣкъ не може да живѣе безъ вода, безъ хлѣбъ, безъ пари, безъ дрехи и т. н. — Това е другъ въпросъ. Човѣкъ не може безъ тия нѣща, но временно, 40 деня може да прекара безъ вода и безъ хлѣбъ. Следователно, поне 40 деня човѣкъ може да бжде свободенъ. Въ това време въ него ще се роди вжтрешна борба между желанието му да яде, отъ страхъ да не умре отъ гладъ, и желанието му да издържа, да бжде свободенъ. Най-после, човѣкъ ще дойде до заключението, че трѣбва да яде, за да живѣе. И като яде, човѣкъ пакъ не е доволенъ, намира, че животътъ е тежъкъ, нѣма смисълъ да се живѣе. Ако цѣли 40 години човѣкъ е ялъ и пилъ и намира, че животътъ нѣма смисълъ, че тежко се живѣе, какво е придобилъ отъ това ядене и пиене? Не е въпросъ човѣкъ да не яде и да не пие, но яденето и пиенето трѣбва да се осмислятъ. Щомъ тѣ се осмислятъ, и животътъ на човѣка се осмисля. Той трѣбва да знае, защо яде и защо пие.
45 Свободата, къмъ която човѣкъ се стреми, е извънъ времето и пространството. На физическия свѣтъ свободата има различни прояви. Детето е свободно, докато майката се грижи за него. Тя поема всичкия му говаръ, а то е свободно да ходи, да играе, за нищо да не мисли. Когато майката престане да се грижи за детето, на свой редъ то се ограничава. Изобщо, желанията ограничаватъ човѣка. Ограниченията биватъ различни, поголѣми или по-малки. Има степени на ограниченията. Когато гърлото на човѣка е пресъхнало отъ жажда, и той пие толкова вода, колкото да набави изразходваната енергия, въ този случай желанието му е нормално. Пие ли вода повече, отколкото трѣбва, желанието му е анормално. Ако човѣкъ яде толкова, колкото е нужно за подкрепа на организъма, желанието му е нормално. Яде ли повече, отколкото трѣбва, вследствие на което разстройва стомаха си, желанието му къмъ ядене е анормално. Човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ на яденето. Той трѣбва да яде умѣрено, да ходи свободно, да не туря букаи на краката си. Който яде много, той трѣбва да бжде богатъ човѣкъ, външно и вжтрешно, да може да носи Всѣки човѣкъ иска да бжде богатъ, но не знае, какъ да печели богатството. Придобиването на богатството е незавършенъ процесъ въ природата. Обаче, хората искатъ да станатъ толкова богати, че да нѣматъ нужда отъ по
46 голѣмо богатство. Съ това тѣ искатъ да превърнатъ този процесъ отъ незавършенъ въ завършенъ. Това е невъзможно. Тази е причината, поради която между природата и човѣка се заражда борба. Запримѣръ, богатъ баща изпраща сина си въ странство, и всѣки месецъ го осигурява съ петь хиляди лева. Синътъ е недоволенъ, иска още петь хиляди лева. Бащата не му изпраща и започва да се сърди, иска смѣтка отъ сина си, кжде харчи тия пари. Най-после синътъ дава точна смѣтка на баща си. Последниятъ изпраща на сина си още петь хиляди лева, но се отнася вече къмъ него съ недовѣрие. Така се явява разногласие между бащата и сина, както между природата и човѣка. Когато човѣкъ слиза на земята, той намира, че бюджетътъ, който Богъ му е отпусналъ, не е достатъченъ, и започва да иска повече. Той намира, че баща му е богатъ и трѣбва да задоволи неговитѣ нужди. Ако бащата е богатъ, трѣбва ли да даде всичкитѣ пари на сина си? Синъ, който харчи много, той не обича баща си, нито го уважава. Отношенията между този синъ и бащата не сж правилни. Когато синътъ економисва отъ паритѣ, които баща му изпраща, това показва, че той' обича баща си, има правилни, синовни отношения къмъ него. Отношенията между бащата и сина трѣбва да бждатъ такива, каквито сж отношенията между
47 цѣлото и частитѣ. Бащата представя цѣлото, а синътъ — частитѣ. Следователно, когато между хората сжществуватъ вжтрешни, духовни отношения, тѣ трѣбва да бждатъ правилни, хармонични. Ако отношенията на хората, които живѣятъ на земята, не сж. правилни, какъ ще бждатъ правилни отношенията имъ на небето? Ако хората на земята не сж. научили да ценятъ вжтрешнитѣ отношения помежду си, на небето никакъ не могатъ да ги оценятъ.— Защо? — Защото тамъ отношенията сж. вжтрешни само. Въ духовния свѣтъ красотата е вжтрешна, а не външна, както на физическия свѣтъ. Въ духовния свѣтъ видимо сжществува голѣмо еднообразие. Влѣзете ли въ този свѣтъ, всички нѣща ще бждатъ непоносими за васъ. Свѣтлината, топлината, водата ще бждатъ съвссмъ различни отъ тия на земята, и вие ще гледате часъ по-скоро да слѣзете долу. Ако въ духовния свѣтъ човѣкъ изпита най-малкото недоволство или противоречие, веднага го изпжждатъ, заставятъ го да слѣзе на земята. Грѣхътъ сжществува на земята само. Загнѣзди ли се нѣкжде, м/кчно можсшъ да го изпждишъ навънъ. Въ това отношение той е подобенъ на кърлежъ. Дойде ли до духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да бжде готовъ за него, да има прави мисли и действия. Нѣма ли прави мисли, чувства и действия, той ще се спъва на всѣка
48 крачка. Такъвъ човѣкъ не може да прекрачи границата на духовния свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че се намира подъ влиянието на закона за.обшностьта, който има отношение и къмъ доброто, и къмъ злото, Следователно, по силата на този законъ, лошитѣ или добритѣ мисли на единъ човѣкъ се отразяватъ върху всички хора. Всички хора въ свѣта, които се съмняватъ, образуватъ едно общество. Всички хора, които иматъ любовь въ себе си, които любятъ, съставятъ друго общество. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да знае, че като се усъмни, той вече не е самъ. Около него дохождатъ поголѣми майстори на съмнението, които започватъ да го учатъ. Допусне ли човѣкъ нѣкаква отрицателна мисъль въ ума си, чрезъ нея той се свързва съ всички хора, които живѣятъ съ сжщата мисъль. Около него се групира цѣло общество, Въ това общество той срѣща учители, майстори, които започватъ да го учатъ на законитѣ на черната ложа, които до това време той не е знаелъ. Сжщиятъ законъ се отнася и за доброто. Допусне ли човѣкъ една добра мисъль въ ума си, той се свързва съ общество на добри хора, които живѣятъ съ сжщата мисъль. Съвременнитѣ хора не сж се научили още да говорятъ, както трѣбва. Като срещнатъ нѣкой безвѣрникъ, или нѣкой грѣшенъ човѣкъ, тѣ казватъ: Този човѣкъ е голѣмъ
49 безвѣрникъ, или голѣмъ грѣшннкъ. — Не, срещнете ли такъвъ човѣкъ, вие трЬбва да кажете: Този човѣкъ се нуждае отъ повече вѣра. Онзи пъкъ трѣбва да води чистъ и светъ животъ. Невсжиятъ не трѣбва да казва за себе си, че е невежа, но да каже: Азъ трѣбва да бжда ученъ човѣкъ. Да каже човѣкъ за себе си, че трѣбва да бжде ученъ, това не подразбира, че може изведнъжъ да стане ученъ, но да внесе въ себе си потикъ къмъ придобиване на знание. Да говорите положително, да си служите съ положителенъ езикъ, това знаш, съзнателно да се самовъзпитавате. Човѣкъ трѣбва да се научи да говори истината. По какъвъ начинъ трѣбва да говори истината? Да кажете за човѣка, че не вѣрва въ Бога, че обича да лъже, да краде, това още не е истина. Да кажете за човѣка, че вѣрва въ Бога, че обича правдата, че обича хората, това е истината. Въ естеството на човѣка е вложено доброто, истината, любовьта и т. н. За предпочитане е човѣкъ да си служи съ положителенъ, а не съ отрицателенъ езикъ, понеже той не знае крайната цель на миросъзданието. Той не знае, защо единъ човѣкъ е лошъ, а другъ — добъръ, нито знае въ с/жщность, кой човѣкъ е добъръ и кой — лошъ. Запримѣръ, плодоветѣ на ябълката първоначално еж кисели, после узрѣватъ, ставатъ сладки, но като поседатъ известно време, тѣ започватъ да гни
50 ятъ и миришатъ лошо. Когато ябълката е кисела, това не значи още, че тя е лоша. Когато узрѣе и стане сладка, и това не значи, че е добра. Има добродетели въ човѣка, които постоянно се мѣнятъ. Тѣ сж подобни на ябълката. Нѣкой човѣкъ казва за себе си, че е добъръ. Той е добъръ, докато го ядатъ. Не го ли ядатъ и го оставятъ известно време да седи на открито, той започва да се разлага, да се вкисва и мирише неприятно. Другъ пъкъ казва за себе си, че е киселъ. — Радвай се, че си киселъ, защото ще се запазишъ да не те изядатъ преждевременно. Докато гроздето не е узрѣло, пчелитѣ и оситѣ не го нападатъ. Узрѣе ли, тѣ разкжсватъ ципата и изсмукватъ соковетѣ му. Хората искатъ да се повдигнатъ, да бждатъ обичани н уважавани. За да бжде обичанъ и уважаванъ, човѣкъ трѣбва да има добро сърдце и свѣтълъ умъ. Всѣки обича добрия, силния, любещия, разумния човѣкъ. Силниятъ всѣкога се отзовава въ помощь на слабия. Въ този смисълъ, слабитѣ заповѣдватъ, а силнитѣ изпълняватъ. Детето, запримѣръ, плаче, вика, заповѣдва на майка си, иска отъ нея хлѣбъ, млѣко. Щомъ се нахрани, успокоява се. Тогава то започва да се смѣе, да играе, пригръща майка си, баща си, иска да имъ покаже, че тѣхното щастие зависи отъ него. Замине ли детето на онзи свѣтъ, родителитѣ ставатъ нещастни. Дете, което насилва майка си, е насилникъ, не е разумно. Това дете не може да стане великъ
51 човѣкъ. Както се проявява човѣкъ въ обикновения животъ, така ще се прояви и въ дуковния. Ако единъ насилникъ влѣзе въ нѣкое духовно общество, и тамъ ще се прояви като насилникъ. Той ще иска да заповѣдва, да се налага, навсѣкжде да бжде пръвъ. Обаче, той скоро ще се натъкне на противоречия, ще види, че на любовьта не може да се заповѣдва. Любовьта е свободенъ процесъ. Когато създаваше свѣта, Богъ бѣше абсолютно свободенъ. никой не Му се налагаше. Той доброволно създаде свѣта. Той даде добри условия на всѣко живо сжшество, правилно да расте и да се развива. Като знаете това, вие трѣбва да използувате тия условия разумно. За тази цель. човѣкъ трѣбва да се върне къмъ първичния животъ, да види, какви условия сж предвидени за него и да почне правилно да работи. Той ще намѣри името си записано въ първичния планъ на живота и ще види, отде трѣбва да започне своята работа. Като ученици, всѣки отъ васъ трѣбва да намѣри плана на своя животъ и да го реализира. Щомъ намѣрите този планъ, вие ще придобиете вжтрешенъ миръ, вжтрешна радость. Да реализирате плана на своя животъ, това значи, да работите съ постоянни величини. Днесъ повечето хора работятъ съ непостоянни величини, вследствие на което единъ день се чувствуватъ добри и мислятъ, че напредватъ; на другия день казватъ, че не сж. добри, че не прогресиратъ. Прогресирането е подоб
52 но на процеситѣ, презъ които ябълката минава. Въ първо вроме тя е кисела, постепенно зрѣе, докато единъ день напълно узрѣва и става сладка. Следъ това презрѣва и започва да гние. Това сж процеси, презъ които и човѣкъ минава. Като изучавате плодните дървета, вие казвате, че дървото се познава по своя плодъ. Обаче, въ плода се крие и друго нѣщо — животъ. Когато изядете единъ плодъ, вие придобивате неговия животъ, който започва постепенно да расте въ васъ, да се увеличава. Животътъ, който сте приели отъ ябълката, представя нейния капиталъ, който единъ день, тя обратно ще получи. Тъй щото, прогресътъ, било за човѣка, било за всѣко живо сжщество, има смисълъ дотолкова, доколкото запазва живота, придобитъ чрезъ него. Следователно, нѣкога, въ близкото или далечно бждеще, човѣкъ ще плаща за всички блага, които днесъ даромъ получава: за свѣтлината, за въздуха, за водата. Какъ ще плаща човѣкъ за свѣтлината? — Много просто. Той обработва свѣтлината, която приема въ себе си, и единъ день тази свѣтлина ще излиза отъ него, ще освѣтява пжтя на страдащитѣ, на заблуденитѣ, на обремененитѣ. Каква по-голѣма заплата отъ тази може да се иска? Нѣма по-голѣмо благо отъ това, да освѣтишъ пжтя на човѣка, когато той броди, търси изходъ въ тъмна, бурна нощь,. Това означаватъ думитѣ: „Даромъ сте взели, даромъ давайте“.
53 Сега, като изучавате процеситѣ въ природата, ще видите, че всѣки удъ, всѣко живо същество е наторарено съ известна служба, която неизбѣжно трѣбва да извърши. Същото се отнася и до човѣка. Когато намѣри своята служба, животътъ му се осмисля, и той започва постепенно да се усилва, да се проявява като душа. Ние наричаме този процесъ „новораждане. раждане отъ вода и духъ или разцъвтяване на съзнанието“. Докато не е дошълъ до този процесъ, човѣкъ е недоволенъ отъ себе си, отъ всички окръжаващи. Въ който моментъ съзнанието му се разшири и цъвне, той се повдига надъ окръжаващата срѣда и разбира, че причината за неговото недоволство се дължи на сблъскването му съ Божественото съзнание. Само при това положение, човѣкъ разбира причинитѣ и последствията на нѣщата. Свързването на човѣшкото съ Божественото съзнание е великъ вътрешенъ процесъ, а не външенъ, механически, както мнозина мислятъ. Нищо въ живота не се придобива по външенъ начинъ. Учительтъ може да съдействува на ученика, за развиване на неговитѣ способности, но иска ли да придобие знание, ученикътъ трѣбза да учи, да разбира това, което му се преподава. И вие, като ученици, вървите отъ непостояннитѣ величини къмъ постояннитѣ. Постояннитѣ величини се намиратъ въ постоянно, въ непрекъснато движение. Запримѣръ, любовьта е постоянна величина, и като такава, тя е въ
54 постоянно движение. Който се опита да спре движението на любовьта въ себе си, той се натъква на голѣми страдания. Вѣрата, надеждата, милосърдието, кротостьта еж постоянни величини. Като постоянни величини, и тѣ еж въ непрекъснато движение. Следователно, никой човѣкъ, никоя сила не е въ състояние да спре тѣхното движение. Никой не може да си даде отчетъ, защовѣрва-въ нѣщо. Нѣкой вѣрва въ своя приятель, но същевременно вѣрва и въ неговитѣ близки — жена, деца. Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че вѣрвате въ. главата му. — Защо? — По главата на този човѣкъ виждате особени ъгли, особени чърти, които ви каратъ да разчитате на него. Вие виждате, че този човѣкъ никога нѣма да ви излъже. Срѣщате другъ човѣкъ. веднага се спирате върху ръката му, тя ви прави впечатление. Казвате: Този човѣкъ има здрава, мускулеста ръка. Вие веднага вадите заключение, че той е силенъ човѣкъ. Съвременнитѣ хора съдятъ за нѣщата по външната имъ форма, вследствие на което изпадатъ въ голѣми противоречия. Какъ могатъ да се ръководятъ отъ външната страна на нѣщата, когато тя е подложена на постоянни промѣни? Човѣшкиятъ животъ постоянно се мѣни. Съ него заедно се мѣнятъ всички величини, чрезъ които той се проявява. Запримѣръ, доброто въ човѣка също така се мѣни. То непрекъснато расте и се увеличава. Като изучавате човѣшкото лице, ще забележите, че
55 линиитѣ въ него постоянно се измѣнятъ, едни се лродължаватъ, други се скжсяватъ. И въ мозъка на човѣка ставатъ промѣни: удължаване на известни линии, вдлъбване на нѣкои мозъчни вжзли и т. н. Презъ времето, докато ставатъ тия промѣни, човѣкъ е изложенъ на редъ страдания. Понѣкога е нужно едно малко, микроскопическо удължаване на линиитѣ на носа, за да може деятелностьта на човѣшкия умъ да се прояви нормално. Понѣкога едно удължаване на линиитѣ съ една стотна часть отъ милиметъра е въ състояние да внесе подобряване въ човѣшкия животъ. Такова удължаване на линиитѣ става, изобщо, и въ областьта на сърдцето. на ума и на волята на човѣка. И тъй, за да разбира и познава, както себе си, така и своитѣ ближни, човѣкъ трѣбва да бжде добъръ хиромантикъ. френологъ, физиогномистъ. Познава ли тия науки, по лицето на човѣка той ще чете като по книга. Великитѣ, гениалнитѣ хора носятъ въ себе си тази наука, и като иогледнатъ човѣка, тѣ веднага го познаватъ. Тази е причината, поради която тѣ гледатъ на хората спокойно, философски. Кой какво прави, какъ се облича, какво говори, това не ги смущава. Великиятъ, гениалниятъ човѣкъ има за задача да прокара вода презъ пустинята, дето хората сж изложени на голѣми страдания. Като не разбиратъ задачата на гениалния човѣкъ, хората го ечитатъ смахнатъ. Обаче, единъ день, когато ви
56 дятъ, че презъ пустиннитѣ мѣста на тѣхния животъ тече вода и напоява, подобрява цѣлото имъ благосъстояние, тогава едва ще разбератъ, какво е направилъ този човѣкъ за тѣхъ. Гениалнитѣ хора идатъ въ свѣта. за да дадатъ тласъкъ на обикновенитѣ хора. Тѣ внасятъ потикъ, нова струя въ тѣхния органически животъ. Освенъ външно проявление, гениалнитѣ хора указватъ и вътрешно, органическо въздействие върху човѣшкия животъ. Възъ основа на сжщия законъ, ученикътъ трѣбва да знае, че и неговата задача не е са, мо въ външното изявяване на неговитѣ идеивъ написване на нѣкоя книга или нѣкое музикално произведение, но и въ онзи вжтрешенъ потикъ, който би могълъ да внесе съ своитѣ идеи въ цѣлото човѣчество. Сега, като ученици, вие ще знаете, че ученикътъ не е като гения, но съ своята чиста мисъль, той може да даде поне микроскопически тласъкъ на човѣчеството. Може ли това да направи, той изпитва доволство въ себе си. Той има удобрението на висшия свѣтъ, на напредналитѣ сжщества. Задачата на ученика е да възприема Божественитѣ мисли и да ги предава. По този начинъ той се свързва съ хиляди напреднали сжщества, съ единъ колективитетъ, какъвто Божествениятъ организъмъ представя. Въ този смисълъ, гениятъ не е изразъ на възможноститѣ на една душа само, но той представя колективно усилие на множество души, които отъ вѣкове работятъ въ известно
57 направление. Като намѣрятъ единъ подходящъ организъмъ, тѣ се проявяватъ чрезъ него. Ние наричаме този човѣкъ гений. И доброто не е резултатъ на една човѣшка душа, но на множество души, на цѣлото небе. Каквато велика мисъль мине презъ вашия умъ, вие трѣбва да й дадете ходъ. Щомъ й дадете ходъ, вие се свързвате вече съ този великъ колективитетъ, отдето тя е излѣзла. Като знаете това, не се смущавайте, какво ще стане съ вашитѣ велики мисли. Великитѣ мисли иматъ Божественъ произходи. Следователно, има кой да се грижи за тѣхъ. II да заминете за онзи свѣтъ, тѣ пакъ ще продължаватъ да текатъ, да проникватъ въ човѣшкитѣ умове. Често хората се запитватъ, какво могатъ да направятъ. Казвамъ: Човѣкъ може да направи всичко и нищо. Когато е свързанъ съ разумния, съ Божествения свѣтъ, той може да направи всичко. Откжсне ли се отъ него, както ржката отъ организъма, той е осжденъ на смърть. При това положение, той нищо не може да направи. За да бжде цигуларьтъ гениаленъ, ржката му трѣбва да бжде на мѣстото си и да се движи съ свѣткавична бързина по струнитѣ на цигулката. Съ цигулката си само, гениалниятъ музикантъ трѣбва да представя едновременно и китара, и флейта, и пѣние — цѣлъ оркестъръ. Гениитѣ сж първитѣ прелетни птици въ свѣта, които съобщаватъ на хората, че пролѣть иде, че още много птици като тѣхъ ще дойдатъ. Значи,
о8 всѣки човѣкъ може да бжде гениаленъ. За това се изисква работа, усилие. Ако за гения сж нужни десеть години усилена работа, за обикновения човѣкъ сж нужни Ю3 години усилена работа и трудъ. Сега, моето желание е да б/кдете истински ученици, да разбирате онова, което природата е вложила въ васъ. То трѣбва да ви служи за потикъ. Школата, която следвате, изисква отъ васъ, вие сами да се подтиквате, а сжщевременно да давате потикъ и на другитѣ хора. Това значи, да бждете вѣрни на Бога, вѣрни и на себе ри. Щомъ сте вѣрни на Бога, и Той ще ви бжде вѣренъ. Неговата вѣрность къмъ васъ се изявява съ благословението, което Той всѣки моментъ ви изпраща. Божието благословение се предава чрезъ хората. Тѣ сж. носители на великитѣ Божии блага. Всички дарби, всички таланти, всички блага идатъ отгоре, отъ великия свѣтъ. Достатъчно е човѣкъ съзнателно да погледне нагоре, къмъ небето, да се очуди на техниката на великитѣ майстори, които сж създали хиляди слънца. Какъвъ великъ вжтрешенъ строежи представятъ тѣ! Каква велика закономѣрность ги управлява! Тѣ сж. въ постоянно движение, и всѣка звезда или всѣко слънце върви по строго опредѣленъ пжть. Достатъчно е човѣкъ да насочи вниманието си къмъ своя организъмъ, къмъ външнитѣ и вжтрешнитѣ си органи, да види, каква велика функция из
59 пълнява всѣки отъ тѣхъ, да разбере величието на свѣта, въ който е поставенъ. Следъ всичко това, човѣкъ се осмѣлява да говори за себе си, че е грѣшенъ, че нищо не може да направи и т. н. — Ти си грѣшенъ човѣкъ, безъ дарби, само защото си се откжсналъ отъ Първата Причина. Свържешъ ли се съ Нея, всичко въ тебе ще потече, както е текло нѣкога. Тогава ще познаешъ себе си, своитѣ дарби и способности, които Богъ е вложилъ въ тебе. Който иска да бжде даровитъ, гениаленъ, той трѣбва да работи. Така сж работили всички велики музиканти и художници, всички велики хора. Всѣки може да бжде гениаленъ. Това е въпросъ на време. Гений е всѣки човѣкъ, който изпълнява волята Божия, дава тласъкъ на цѣлото човѣчество. — Въ канво отношение? — Въ музика, въ поезия, въ наука, въ изкуство, въ религия. Гениаленъ човѣкъ е всѣки, който понася страданията и мжчнотиитѣ въ живота си съ радость. Бедниятъ Лазаръ. който живѣеше предъ вратата на богатия, бѣше гениаленъ човѣкъ. Той поглеждаше къмъ своитѣ рани и не роптаеше.. Презъ всичкото време се молѣше за богатия, да го просвѣти Господъ. Затова, именно, Лазаръ отиде въ лоното на Аврама, а богатиятъ — въ ада. Голѣми бѣха страданията на Лазара, заради което го възнаградиха. Невежиятъ не може да влѣзе въ лоното на Аврама. Следователно, за да се повдигне, човѣкъ трѣбва да
60 мине презъ голѣми страдания. Ако човѣкъ разумно понесе страданията, безъ протести и роптания, голѣми блага го очакватъ. Тъй тото, страда или се радва, човѣкъ трѣбва съзнателно да живѣе. да използува благата и на страданията, и на радоститѣ. Желая ви да имате характера и търпението на Лазара! Желая ви сега, като мислите и прилагате постояннитѣ величини въ живота си, да направите вътрешна връзка съ Първата Причина на нѣщата. Работете върху себе си така, че ангелитѣ да ви носятъ и въ този, и въ онзи свѣтъ. Мнозина се страхуватъ да не дойдатъ ангели да ги взематъ. — Не, ангелитѣ могатъ да носятъ само онзи, който е свързанъ съ Бога. Само онзи може да се повдигне, да развие своитѣ дарби и способности, който се е свързалъ съ възвишения свѣтъ, съ Всемирното Бѣло Братство. Който иска да се развива бързо, той трѣбва да се свърже съ Великия свѣтъ. Тази връзка може да превърне простия въ ученъ, обикновения въ гениаленъ. Възстановяването на тази връзка не става чрезъ насилие, но доброволно, по любовь. — Кога може да стане това? — Всѣкога, когато човѣкъ искрено пожелае. Да направите съзнателно тази връзка, това значи пробуждане на вашето съзнание. Да се пробуди съзнанието на човѣка, това значи възкресение. Когато всички хора направятъ връзка съ възвишения свѣтъ, т. е. когато съзнанията имъ се пробудятъ, това значи, свѣтътъ
61 да се зжтали отъ. всички страни, отъ четиритѣ си краища. Всички лъжливи теории и учения ще паднатъ, всички съмнения и заблуждения ще изчезнатъ, и хората ще се освободятъ отъ черния димъ и сажди, отъ влиянието на черната ложа. Тѣ ще започнатъ да се хранятъ съ чистата храна на Словото, ще дишатъ свежъ и прѣсенъ въздухъ, ще пиятъ чиста, кристална вода, ще възприематъ Божествената свѣтлина и ще се радватъ на новия животъ, на новата наука, на новата любовь, на новата мждрость и истина. Стремете се къмъ възстановяване на вътрешната връзка съ Бога, съ разумния свѣтъ.. Новата 1929 година, която иде, благоприятТ ствува за връзки съ напреднали същества, съ. същества отъ Божествения свѣтъ. Б о г ъ е Л ю б о в ь . Божия т а Л ю • бовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е М ъ дрость. Божията Любовь и Божията Мъдрости н о с я т ъ пълното щастие. Б о г ъ е Любовь. Богъ е М ъд р о с т ь. Богъ е Истина. Божията Л ю б о в ь, Б о ж и я т а Мждрость и Божията Истина н о с я т ъ пълното щастие. 14. Лекция отъ Учителя, държана на 21 ноемврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
НАСОКА НА ЖИВОТА. Размишление. Съвременнитѣ хора иматъ стари схващания за живота, а старитѣ схващания, старитѣ разбирания не допринасятъ никаква полза. Новото схващане, това е Божественото, което иде сега. Божественото внася разширяване въ човешкото съзнание. То дава насока на живота. Божественото, което носи новото въ свѣта, е процесъ, който не може да се задържи на едно мѣсто. Тръгнешъ ли въ посоката, въ която Божественото се движи, ти ще се въртишъ въ кржгъ, въ спиралъ, по права линия, ще падашъ и ще ставашъ, но нищо не е въ състояние да те спре. Ако си въ тренъ, ти видимо ще седишъ на едно мѣсто, но тренътъ се движи. Ако тренътъ спре на нѣкоя гара, земята продължава да се движи. Ако земята спре движението си, слънцето продължава да се движи. Такова нѣщо представя Божественото— вѣчно движение. Това вѣчно движение дава насока на живота. Щомъ престане това движение, т. е. щомъ насоката на живота се прекрати, настава състояние на покой, което наричатъ смърть. Пожелае ли човѣкъ да се успокои, той навлиза въ областьта на смъртьта. Всѣко движение, което опредѣля насоката на живота, е служене. Щомъ
63 стане отъ сънь и започне да се движи, човѣкъ взима известна насока въ своя животъ. Всѣка насока има своя специфична форма. Различнитѣ насоки на живота могатъ да се представятъ въ видъ на лъчи на изгрѣващото слънце. Тия лъчи гюказватъ дългия пжть, който животътъ е изминалъ. Тия лжчи сж. съществували преди лъчитѣ на свѣтлината. При сегашното си развитие, хората говорятъ за свѣтлината, но въ сжщность тѣ познаватъ свѣтлината само въ нейната сѣнка. Това, което тѣ наричатъ свѣтлина, е само сѣнка на свѣтлината. Докато живѣятъ въ сѣнката на свѣтлината, тѣ всѣкога ще се спъватъ. Наистина, недоволството, безвѣрието, съмнението и всички отрицателни прояви не сж нищо друго, освенъ спънки въ човѣшкия животъ. Нѣкой е недоволенъ, че е ялъ малко. Какво ш.е придобие, ако яде много? Щѣлъ да стане голѣмъ, едъръ. Смисълътъ на човѣшкия животъ не седи въ това, човѣкъ да стане голѣмъ, едъръ. Въ сегашнитѣ скъпи години, нѣма смисълъ човѣкъ да бъде много голѣмъ. Ако е много голѣмъ, мъчно ще се прехранва. Голѣмината на човѣка трѣбва да отговаря на неговото съзнание. Въ природата съществува законъ на економията. Да бъде човѣкъ голѣмъ, силенъ, добъръ, ученъ, това сж насоки на живота. За да придобие тия качества, човѣкъ трѣбва да разполага съ съответни сили, които равномѣрно да разпредѣля.
64 Като дойдатъ до съзнателния животъ, хората намиратъ, че той е сериозенъ, че носи голѣми страдания. Страданията иматъ за цель изправяне на кривитѣ насоки въ живота. Било е време, когато човѣкъ не е страдалъ, но това не е най-голѣмото благо. Ние намираме, че сегашното положение на човѣчество, е найдобро. Пжтьтъ, по който сегашното човѣчество върви, е най-добриятъ. Той води къмъ съвършенство, но още не е най-съвършенъ. Да мислите, че този пжть е съвършенъ, това значи, да се намирате въ положението на болния, който казва, че се чувствува най-добре, когато лежи на кревата си. За болния е така, но за здравия това положение не е естествено.. Като изучаваме формитѣ, презъ които животътъ е миналъ, виждаме, какво голѣмо усилие сж правили тия форми, за да подобрятъ своето положение, да дойдатъ до найсъвършената форма на земята, каквато е човѣшката. Всички форми сж търсили пжть, насока на своя животъ, но само човѣкъ е постигналъ това. Благодарение на своето съзнание, човѣкъ е дошълъ до точно опредѣленъ пжть на движение. Когато въ неговия умъ се е родила идеята за Бога, той е намѣрилъ своя духовенъ изтокъ. Идеята за Бога въ човѣка представя насоката на неговия животъ — неговото изгрѣващо слънце. Когато човѣкъ намѣри своя изтокъ, съзнанието му се разцъвтява. Разцъвтяването на човѣшкото съзнаниее подобно на зазоряването. Щомъ настжпи то
65 зи процесь въ човѣка, животътъ му се осмисля, и той тръгва въ опредѣлена посока, безъ много лутане. Докато намѣри своя пхть, човѣкъ непрекъснато се лута въ съзнанието си. Това състояние е подобно на заблуденъ пжтникъ, въ тъмна, зимна нощь, всрѣдъ снѣжни прѣспи и виелици. Тукъ-тамъ той вижда свѣтлинки, но щомъ стигне до тѣхъ, една следъ друга тѣ изгасватъ. Уморенъ, измръзналъ, той пада па снѣга, отдето нѣкой неговъ приятель го изважда и спасява. Като изучавамъ живота на съвременнитѣ хора, виждамъ, че положението имъ не е много сигурно. Ще кажете, че вие имате вѣра и убеждения. Колко е силна вѣрата ви и какви сж вашитѣ убеждения, това се вижда въ време на изпитания. Като се намѣрите предъ нѣкое голѣмо изпитание, вие веднага се разколебавате, започвате да роптаете противъ съдбата си, противъ Бога и казвате: Ако, наистина, съществува Богъ, Който е Любовь, какъ е възможно да изпраща такива голѣми изпитания? Какво показва вашето роптание? Щомъ роптаете, вие не познавате Бога. Той не е такъвъ, какъвто философитѣ, ученитѣ, моралиститѣ и богословитѣ Го описватъ. Той се проявява чрезъ различни форми и по различни начини. Човѣкъ трѣбва да изучава Бога въ всички форми, въ които се проявява, докато единъ день дойде до положение да се слѣе съ Него и безпогрѣшно да изпълнява волята Му. Дойде ли до това по
66 ложение, човѣкъ никога не се колебае въ своя великъ Баща, въ своя Създатель, Като ученици, вие трѣбва да знаете, че страданията, изпитанията, сиромашията, болеститѣ неизбѣжно ще ви следватъ. За учения, за адепта тия нѣща сж почивки. Като дойде сиромашията при него, той лѣга подъ крушата и си почива. Отъ време на време хапва по една круша и разхлажда устата си. Като дойде богатството при него, той го туря на гърба си като раница и тръгва съ него по свѣта да раздава на бедни, на страдащи. Който не разбира смисъла на сиромашията, той казва: Да не ти дава Господъ сиромашия! Голѣмо тегло е тя. Споредъ него, тегло е за човѣка. ако му се дадатъ условия да си почине. Да отхвърляте сиромашията отъ себе си, това значи, да отбѣгвате отъ почивката. Хората се плашатъ отъ сиромашията, защото мислятъ, че ако тя ги посети, тѣ сж осждени на гладъ, на голотия. — Не, сиромашията е облѣчена съ хубави дрехи, като пеперуда, която цѣлъ день хвърка отъ цвѣтъ на цвѣтъ. Тя не мисли за житници, нито за хамбари. Цѣлъ день хвърка и дето закъснѣе, тамъ остава да спи. Богатиятъ не познава състоянието на сиромаха. Той мисли, че всѣкога трѣбва да носи товара на гърба си. Рече ли да хвърли временно поне товара си, тогава разбира, какво нѣщо е истинската почивка, какво нѣщо е свободата.
67 Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ изпитанията, отъ сиромашията, защото сж наплашени. Ако погледнатъ на живота съ новата свѣтлина, ще видятъ, каква красота съществува въ всичко. Човѣкъ трѣбва да разбира процеситѣ, които се извършватъ въ природата, и да се въоръжи съ търпение, да дочака тѣхния край. Трѣбва ли умрѣлиятъ да тъжи и плаче, че тѣлото му гние и се изгубва? Като изгние, тѣлото му ще се превърне въ вода и газове. Водата ще проникне въ земнитѣ пластове, отдето ще излѣзе въ видъ на чистъ изворъ. Следъ време изворътъ ще се превърне въ рѣка, която ще се отправи къмъ морето, отдето нѣкога е излѣзла. Газоветѣ пъкъ ще отидатъ високо нѣкжде въ пространството. Какво лошо има въ това преобразование?Нищо лошо нѣма. Човѣкъ се е превърналъ въ вода и въздухъ. Лошото седи въ това, че хората се страхувать отъ преобразованията, отъ промѣнитѣ въ живота. Страхътъ въ човѣка е остатъкъ отъ животинското състояние, презъ което нѣкога е минавалъ, благодарение на което той е готовъ съ години да се върти на едно и сжщо мѣсто и нищо ново да не предприеме. Не нравятъ ли сжщото и животнитѣ? Куче гони единъ заекъ. Заекътъ скача отъ мѣстото си и започва да бѣга. Колкото и да бѣга, виждате, че той се върти около старото си мѣсто, най-много единъ километъръ далечъ. Съ лаенето си, кучето го заставя да бѣга. Ако разбира законитѣ, заекътъ нѣма да се върти
68 на едно и сжщо мѣсто, но ще удари на бѣгъ, ще се отдалечи отъ опасностъта най-малко на петь—шесть километра. А тъй, като се върти на еднс и сжщо мѣсто, заекътъ попада въ устата на неприятеля си, или опитва куршума на човѣка. Какво представятъ мжчнотиитѣ въ живота?— Мжчнотиитѣ. това сж ловджийскитѣ кучета въ живота, които преследватъ човѣка. И човѣкътъ, като заекъ, се движи въ единъ затворенъ кржгъ, отъ който не може да излѣзе. Кучетата го преследватъ, докато ловджията, съ своята пушка, го прицелва и сваля на земята. Следъ това казватъ, че еди-кой си човѣкъ умрѣлъ. — Не, не е умрѣлъ този човѣкъ, но ловджията го е убилъ и го носи въ дома си, заради вкусното му месце и хубава кожа. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ мжчнотиитѣ си? — Той трѣбва да тръгне въ новъ пжть, да заживѣе съ нови идеи. Нѣкой казва: Азъ съмъ човѣкъ, ходя на два крака, заемамъ високо обществено положение. — Докога ще бждешъ човѣкъ, който се отличава отъ другитѣ животни по това, че ходи на два крака и заема известно обществено положение? Следъ 20—30 години ще те уволнятъ и ще се намѣришъ въ положението на инвалидъ, неспособенъ за работа. Тогава ще кажешъ: Какво бѣше едно време, а какво е сега! Най-после, щешъ не щешъ, ще се примиришъ съ положението си, ще кажешъ: Така трѣбва да бжде. Какво да се прави, старость е то
69 ва. — Не, така не трѣбва да се разсъждава. Какво нѣщо е старостьта? Когато изгуби силитѣ си, човѣкъ започва да остарява. — Защо губи човѣкъ силитѣ си? — Защото е изгубилъ насоката на своя животъ. Онзи, който не е изгубилъ насоката на своя животъ. той не знае, какво нѣщо е старость. Следователно, старостьта показва, че човѣкъ трѣбва да мине въ нова форма на живота, да се подмлади. Старостьта е преходна фаза, въ която човѣкъ не може да остане дълго време. Дойде ли до старостьта, той непременно трѣбва да търси изходенъ пжть. Единъ китайски императоръ искалъ да стане членъ на Всемирното Бѣло Братство. За тази цель го изпратили между животнитѣ, да учи тѣхния езикъ. Като поживѣлъ известно време между тѣхъ, той започнали да разбира езика имъ. Единъ день той срещналъ две мравки, които спорили за една хапка. Дветѣ мравки хванали хапката и я държатъ, не я пущатъ. Едната казвала, че хапката е изпратена за нея. И другата настоявала, че това благословение е изпратено отъ небето за нея. Всѣка мислила, че има право на хапката и не я давала на другата. И дветѣ държатъ хапката, спорятъ за нея и не ядатъ. Императорътъ наблюдавалъ този споръ и мислилъ, какъ да го разреши. Наблизо нѣкжде той видѣлъ единъ овчарь. Отишълъ при него и го попиталъ: Имашъ ли малко трошици хлѣбъ? —Имамъ, торбата ми е пълна съ трощици, току що ядохъ. Императорътъ
70 взелъ въ ржката си трошицитѣ и ги турилъ предъ спорещитѣ мравки. Като видѣли това изобилие на трошици, тѣ пуснали първата спорна хапка и се хвърлили върху новото благословение. Съ това спорътъ се прекратилъ. Императорътъ продължилъ пжтя си и видѣлъ, че две кучета се давятъ за една кость. — Какво правите? Да не разрешавате нѣкакъвъ наученъ въпросъ? Едно отъ кучетата отговорило: Снощи моятъ господарь даде голѣмо угощение на гоститѣ си, и следъ свършване на угощението, хвърли и на мене една кость, да опитамъ нѣщо отъ яденето. Този неканенъ гостъ дойде отнѣкжде и се хвърли върху костьта ми, иска да я изяде. И да искамъ да я раздѣля съ него, не мога, никакъвъ инструментъ нѣмамъ. Понеже костьта е моя, азъ имамъ право на нея. Императорътъ веднага отишълъ при господаря на кучето и го запиталъ: Имашъ ли още една кость, останала отъ угощението? — Пъленъ кошъ съ кости съмъ изхвърлилъ. Вземи, колкото искашъ. Той взелъ нѣколко кости, хвърлилъ ги на кучетата, и тѣ престанали да спорятъ. Изобилието разрешило въпроса. Императорътъ се замислилъ и продължилъ пжтя си, но се натъкналъ на дввма земедѣлци, които спорили за нѣколко сантиметра земя. Между тѣхъ се повдигналъ въпросътъ, кжде трѣбва да бжде синорътъ на нивитѣ. Единиятъ настоявалъ, че съседътъ е взелъ малко земя отъ нивата му. Другиятъ настоявалъ, че
71 земята е негова. Нито единиятъ отстжпвалъ, нито другиятъ. И двамата цитирали членове отъ закона, че никой нѣма право да мѣсти синора на съседа си, съ цель да вземе отъ неговата земя. Императорътъ се приближили къмъ тѣхъ и ги запиталъ: Можете ли да отложите спора до утре и да дойдете при мене, азъ да го разреша? — Кой си ти? Императорътъ написали своитѣ инициали, дали имъ бележка въ която опредѣлилъ часа на срѣщата. На сутриньта и двамата съседи отишли на опредѣленото мѣсто и получили по десети декара земя. Щомъ получили това изобилие на земя, тѣ забравили спора за десеттѣ сантиметра и се върнали дома си доволни. Така, императорътъ научили отъ животнитѣ, че при липса на известни блага въ живота, всѣкога възниква спори. Дадатъ ли имъ се тия блага въ изобилие, спорътъ се прекратява. Значи, изобилието разрешава спора и мжчнотиитѣ въ живота. Сжщиятъ закони се отнася и до човѣшкото царство. И тъй, намѣри ли насоката на своя животъ, човѣкъ лесно разрешава мжчнотиитѣ си. Щомъ намѣри насоката на живота си, той разумно се справя съ мжчнотиитѣ, недоразуменията, спороветѣ и страданията си. Като разбира законитѣ на природата, човѣкъ знае, какъ да трансформира състоянията си, да превръща скърбитѣ въ радости. Споредъ закона на контраститѣ, всѣка мжчнотия, всѣка болка се лѣкува съ нѣщо противоположно на нея. Уче
72 нитѣ сж открили нѣкакви малки, микроскопически сжщества, по-малки отъ микробитѣ—микрояди, които изяждатъ микробитѣ. Ако нѣкой човѣкъ заболѣе отъ нѣкаква заразителна болесть, лѣкаритѣ вкарватъ въ организъма му микрояди, които се размножаватъ много бързо, и по този начинъ изяждатъ микробитѣ, причинители на болестьта. Така, именно, болниятъ оздравява. Този начинъ на лѣкуване се отнася и къмъ човѣшкитѣ мжчнотии. Когато се намѣри предъ нѣкаква мжчнотия, човѣкъ трѣбва да извика микроядитѣ на помощь, да изядатъ микробитѣ, които сж причинили мжчнотията. Щомъ микробитѣ на мжчнотиитѣ изчезнатъ отъ човѣка, той се освобождава отъ тѣхъ. На наученъ езикъ, ние наричаме тия малки сжщества „микрояди“, а на духовенъ езикъ — ангели, невидими помагачи. Всички хора, въ които шестото чувство е развито, могатъ ясно да виждатъ борбата между микробитѣ и микроядитѣ въ човѣшкия организъмъ. Тѣ виждатъ, че предъ човѣка се изправя една тъмна сѣнка, т. е. единъ силуетъ. Веднага следъ това се явява втора, свѣтла сѣнка, противоположна на първата. Тъмната налита върху свѣтлата, както пеперудата къмъ свѣтлината. Между тъмната и свѣтла сѣнка започва борба, въ която ту свѣтлата побеждава, ту тъмната. Ако свѣтлата сѣнка победи, свѣтлината и топлината й се увеличава и запалва тъмната сѣнка. Въ тази борба броятъ на тъмнитѣ и свѣтли сѣнки постепенно се уве
73 личава, докато най-после свѣтлитѣ победятъ. Интересна картина е да гледате, какъ отлѣво и отдѣсно на човѣка се борятъ свѣтли и тъмни сѣнки, съ цель — първитѣ да го спасятъ, а вторитѣ—да го унищожатъ. Голѣма борба става около единъ праведенъ човѣкъ, или единъ светия, когато се намѣри предъ голѣми изпитания. Ако борбата се свърши въ полза на светията, лицето му започва да свѣти, и той благодари, че се е освободилъ отъ млжитѣ и терзанията на душата си. Това става не само съ праведни и свети хора, но съ всички хора. Обаче, колкото по-напредналъ е човѣкъ, толкова и борбата около него е по-голѣма. Милиони същества воюватъ около човѣка. Това е една отъ вжтрешнитѣ страни на живота, отъ великитѣ тайни на Битието. Тази борба е предвидена въ Божествения Промисълъ. Подь думата „Божественъ Промисълъ“, разбираме съзнателна, разумна работа на множество възвишени сжщества, които изпълняватъ изключително волята Божия. Когато казваме, че сжществува Божествени Промисълъ, ние имаме предъ видъ насоката на живота и вѣрваме въ нея. Като ученици, вие трѣбва да изучавате всички науки: химия, физика, ботаника, зоология, биология и т. н. Всѣка наука ще ви запознае съ елементнтѣ, съ които тя борави — — химически елементи, растения, животни, минерали. Отъ друга страна, тѣ ще ви запознаятъ съ произхода на живота, на различният, форми, начина, но който тѣ се размножа
74 ватъ и т. н. Като изучи живота на различнитѣ форми вънъ отъ себе си, въ физическия свѣтъ. човѣкъ ще проникне и въ своя организъмъ, ще разбере, че сжщитѣ форми сжществуватъ и въ него. И тогава, като знае тѣхния произходъ, начина на размножаването имъ, той ще познае по-добре и себе си, т. е. своя физически и психически животъ. Колкото повисоко се издига човѣкъ, толкова повече навлиза въ умствения и въ причинния свѣтъ, дето нѣма никакви животни. Това значи, да живѣе човѣкъ въ съзнанието си, дето има само чиста вода и плодни дървета. Това е раятъ иа земята, т. е. животъ на пълно блаженство. Когато този човѣкъ се затжжи за животнитѣ, той слиза на физическия свѣтъ, на земята, въ зоологическата градина. Споредъ нѣкои учени, каквито животни и растения сжществуватъ на земята, сжщитѣ животни и растения се срѣщатъ и въ висшитѣ свѣтове. Вѣрно е това твърдение, но не въ букваленъ смисълъ. Всѣко животно и растение е емблемъ, символъ на нѣщо. Запримѣръ, змията е символъ на хитрость. на знание, а гължбътъ—на кротость. Христосъ казва: „Бждете хитри като змиитѣ и незлобиви като гължбитѣ". Въ този смисълъ, гължбътъ е противоположность на змията. Кое качество е противоположно на хитростьта?—Знанието. Следователно, когато се казва, че и въ висшитѣ свѣтове срѣщаме сжщитѣ животни, каквито и на земята, подразбираме,
75 че тамъ сжществуватъ само тѣхнитѣ символи, като принципи. Крилата на гължба представятъ вѣрата на човѣка, който разбира законитѣ на природата и работи съ тѣхъ. Освенъ кротость и незлобие, отличителна чърта въ характера на гължба е неговата устойчивость въ възгледитѣ му. При каквито условия и да се намира, той никога не измѣня на своитѣ убеждения по отношение на храненето си. При всички условия на живота си, той остава вегетарианецъ. Отъ това гледище, цитираниятъ по-горе стихъ, даденъ отъ Христа, може да сс преведе съ думитѣ: „Бждете учени и незлобиви“. Като изнасямъ тия положения, мнозина се запитватъ: Възможно ли е, при сегашнитѣ условия на живота, човѣкъ да бжде незлобивъ? — Възможно е. Щомъ на едната страна на живота седи змията, на другата непременно ще седи гължбътъ. Щомъ има тъмна сѣнка, ще има и свѣтла. Животътъ се движи въ контрасти, въ противоположности. Тъмната сѣнка е сжщество, което живѣе въ гжета материя и се стреми да погълне човѣка. Свѣтлата сѣнка е сжщество, което живѣе въ рѣдка материя и се стреми да помогне на човѣка, да го освободи отъ мжчнотиитѣ му. Тази е причината, поради която между свѣтлитѣ и тъмни сѣнки всѣкога съществува борба. Ако тъмната сѣнка вземе надмощие въ човѣка, свѣтлата напуща
76 своето мѣсто. И обратно, ако свѣтлата вземе надмощие, тъмната изчезва. Два вълка се влюбили въ една овца и започнали да й пишатъ любовни писма. Като я видѣли сама, далечъ отъ стадото й, тѣ се затичали къмъ нея, съ намѣрение да й дадатъ първата си цѣлувка, изразъ на тѣхнитѣ любовни писма. Понеже и двамата искали едно и сжщо нѣщо, тѣ се хвърлили единъ върху другъ и започнали да се биятъ. Овцата се спрѣла и започнала да гледа, кой отъ тѣхъ ще надвие. — Не, овцата не трѣбва да стои при тѣхъ и да гледа, какъ ще се свърши борбата, но да разчита на краката си и да удари на бѣгъ, колкото силитѣ й държатъ. Въ бѣгането е спасението на овцата. Рече ли да се спре и да чака края на борбата, тя е загубена. Такава борба става и въ човѣка. Когато нѣкой казва, че се бори съ себе си, той трѣбва да знае, че въ сжщность не се бори той, но силитѣ въ него се борятъ. Докато силитѣ въ тебе се борятъ, ти плюй на краката си и бѣгай. Искашъ ли да наблюдавашъ тази борба, качи се на нѣкое високо мѣсто и оттамъ гледай. Следователно, когато силитѣ въ човѣка се борятъ, той не трѣбва да взима участие въ тѣхната борба, но отдалечъ само да наблюдава и да се учи. Какво прави човѣкъ при такива случаи? Той взима своето малко ножче и излиза срещу воюващитѣ страни да се бори съ тѣхъ. Понеже не е дошълъ до
77 положение да воюва съ силнитѣ сжщества, той веднага отстжпва. Не отстжпи ли, отъ него нищо не остава. Помнете: вашата задача не е да воювате. Вие трѣбва отдалечъ да гледате и да се учите. Тъмнитѣ и свѣтли сжщества ще воюватъ заради васъ. Това е задача, въ която тѣ разрешаватъ въпроситѣ си. Васъ, обаче, никой не ви е викалъ на война. Вие не сте дорасли още до голѣмитѣ борби въ живота. И тъй, когато човѣкъ се намѣри предъ нѣкаква мжчнотия, или нѣкакво изкушение, около него се започва усилена борба между свѣтлитѣ и тъмни сжщества. Тази борба може да продължи день, два, седмици, месеци или години, но ако човѣкъ е свързанъ съ Първата Причина, въ края на краищата борбата ще се свърши въ негова полза. Който се намира подъ ржководството на разумния свѣтъ, той лесно ще се справи съ своята карма. Кармическиятъ законъ не е нищо друго, освенъ сждбата на човѣка. Кармата е законъ на необходимостьта, презъ който всѣки човѣкъ минава. Съ други думи казано: кармата представя неблагоприятните условия въ живота на човѣка. Нѣкой човѣкъ си направи кжща, но скоро я изгубва; ожени се, родятъ му се деца, но следъ нѣколко години изгубва и жена си, и децата си. Това сж все кармически отношения. Човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да ликвидира правилно съ своята карма. Като ликвидира съ карма
78 та си, човѣкъ влиза въ Божествения Промисълъ, въ закона на благодатьта, или въ тъй наречената „дихарма“. Такъвъ човѣкъ борави съ магическата пржчица. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи правилно, да ликвидира съ кармата си още въ този животъ, да не става нужда пакъ да се преражда. Да се преражда човѣкъ, това значи, да живѣе въ закона на кармата. Да се ражда, това значи, да живѣе въ закона на благодатьта. Въ този законъ човѣкъ расте и се развива, безъ никакво прекъсване на съзнанието. Сега, като слушате да се говори по тѣзи въпроси, нѣкой оставатъ недоволни. Тѣ мислятъ, че въпросътъ за прераждането не е важенъ, понеже въ този моментъ пари нѣматъ, хлѣбъ нѣматъ — гладни сж. Въпросътъ за паритѣ и за хлѣба може лесно да се разреши. Щомъ влѣзе въ закона на благодатьта, човѣкъ ще има и пари, и хлѣбъ, и дрехи. Каквото пожелае, лесно може да го придобие. Обаче, какво трѣбва да прави, докато дойде до това положение? Ще кажете, че докато дойдете до този законъ, вие трѣбва да се раждате и прераждате, да се усъвършенствувате. Това зависи отъ човѣка. Въ единъ животъ той може да се развие, да ликвидира съ своето минало и да влѣзе въ закона на благодатьта. Докато прави разлика между хората, между едно и друго вѣрую, човѣкъ не е влѣзълъ въ този законъ. Дока
79 то хората спорятъ, кой е спасенъ, тѣ не познаватъ още религията. Въпросътъ за спасението на душитѣ се отнася до Бога. Той се грижи за спасението на хората, а всѣки човѣкъ трѣбва да мисли за себе си, да спазва великитѣ закони на Битието, да върши волята Божия. Човѣкъ трѣбва да изучава своитѣ вътрешни състояния,'за да се справя лесно съ тѣхъ. Слушате нѣкой хора да се оплакватъ, че еж остарѣли, че краката имъ не държатъ, че сиромашия ги налегнала, че никой не ги обича, че Господъ даже ги забравилъ. Всичко това е лъжлива философия. Това не съ вѣрни положения. Всѣко допускане или твърдение на нѣщата ни най-малко не опредѣля истината. Виждамъ, че въ едно гърне се вари бобъ и допускамъ, че той е осоленъ вече. Опитвамъ боба и намирамъ, че сольта още не е турена. Значи, моето допускане не е вѣрно. Както виждате, има разлика между твърденията за нѣщата и действителното положение, въ което тѣ се намиратъ. Нѣкой казва: Допусни, че съмъ щастливъ човѣкъ. — Не е въпросъ да допускамъ. Азъ искамъ да зная, щастливъ ли си въ действителности, или не си щастливъ. Ако си щастливъ, както твърдишъ, ще те опитамъ. Видя ли, че не си щастливъ, разбирамъ, че още не си осоленъ. Тогава взимамъ соль, осолявамъ те, и ти ставашъ щастливъ. Една дума само може да направи човѣка щастливъ. Срѣщамъ
80 една вдовица, прегърбена, нещастна, нѣма работа, не може да изкара хлѣба си. Десеть години вече, какъ мжжътъ й отсжтствува, безследно изчезналъ, и тя ходи по кжщи да работи. Азъ се приближавамъ до нея, тихо и пошепвамъ: Днесъ мжжътъ ти пристига. Той билъ нѣкжде по чужбина, спечелилъ много пари и сега се връща здравъ и богатъ. Вдовицата веднага забравя нещастието си. усмихва се и излиза вънъ да посрещне мжжа си. Мжжътъ ти си иде—това е магическата тояжка, която прави бедната вдовица щастлива Срѣщамъ единъ ученикъ, държалъ изпита си, но се съмнява въ успѣха си. Казвамъ му: Бжди спокоенъ, ти изкара изпититѣ си благополучно. Той веднага става отъ мѣстото си, радостенъ и доволенъ. Следователно, знайте, че за всѣко положение въ живота има по една магическа пржчица, която човѣкъ трѣбва да знае, кога и какъ да я приложи. Сега, като слушате тия нѣща, вие си мислите, на какъвъ ли край ще излѣзете, накждс ще ви изкара този пжть. Едно трѣбва да знаете: този пжть ще ви изкара на добъръ край. По-добъръ пжть отъ този нѣма. Той е единствениятъ най-добъръ пжть. Една дума само е въ състояние да ви убеди въ истинностьта на това твърдение. Трѣбва ли да ви се доказва съ часове, работата е свършена. Истината не се нуждае отъ много доказателства. Щомъ се стремите
81 къмъ правия пжть, вие трѣбва да вземете нова насока въ живота. Вие имате насока на живота, но тя трѣбва да бжде правилна, да не предизвиква никакви колебания въ васъ. Да имате нова насока въ живота си, това значи, да вървите по този пжть смѣло, съ убеждение, никоя сила да не е въ състояние да ви отклони. Често хората мѣнятъ убежденията си и после страдатъ. Не е лошо човѣкъ да мѣни убежденията си, но важно е новитѣ му убеждения да го повдигатъ, да внасятъ разширяване въ неговия умъ и въ неговото сърдце. Не придобива ли това, подобре да се държи за старитѣ си убеждения. Човѣкъ трѣбва да знае, че на каквито влияния се подава, такъвъ става. Когато върви въ правия пжть, той непрестанно се разширява. Това разширяване внася въ него вжтрешно подобряване. Човѣкъ трѣбва да завършва деня съ нѣкаква придобивка, съ нѣщо ново въ себе си. Въ това седи Божественото. Каквито М/Тдшотии и да имате, тѣ представятъ условия, съ които можете да опитате Божественото начало въ себе си, да видите, доколко сте му дали ходъ да се прояви. Като мисли и работи върху себе си, човѣкъ може да разреши задачитѣ си правилно. Рече ли да плаче и да се вайка, той нищо нѣма да направи. Сълзитѣ не могатъ да омилостивятъ Господа. Какво представятъ сълзитѣ? Защо човѣкъ плаче? Човѣкъ плаче, когато иска да
82 влѣзе въ новия животъ. Следъ като се е разочаровалъ въ стария животъ, той иска да излѣзе отъ него, да заживѣе по новъ начинъ. Само при това положение сълзитѣ иматъ смисълъ. Обаче, ако следъ плача човѣкъ пакъ остава въ стария животъ, сълзитѣ му сж безпредметни. Когато отидешъ при Бога и заплачешъ, това показва, че ти давашъ подписа си, въ знакъ на съгласие, да изпълнявашъ волята Божия. Изпълнение на волята Божия подразбира великото, красивото въ свѣта. То внася свобода, просторъ, разширяване на ума, на сърдцето и на волята на човѣка. Който върши волята Божия, той е въ положението на способния ученикъ. Каквато задача му даде учительтъ, той я решава, безъ никакви спънки и мъчнотии. Учительтъ преподава, ученикътъ учи. При това положение и двамата сж доволни. Който изпълнява волята Божия, той владѣе магическата пръчица. Достатъчно е да тропне съ нея на масата, за да получи всичко, което му е нужно. Той ще вдига и слага пръчицата си и ще благодари на Бога за всичко, което му се дава. — Къде е тази пръчица? — Навсѣкъде въ живота. Богатството не е ли тази магическа пръчица? Знанието не е ли тази магическа пръчица? Вѣрата, надеждата, любовьта въ човѣка не съ ли тази магическа пръчица? Обаче, не показвайте магическата си пръчкца на никого. Ако нѣкой ви попита, въ какво вѣрвате, отговорете му:
83 Вѣрвамъ въ въздуха, който дишамъ. Вѣрвамъ въ водата, която пия. Вѣрвамъ въ хлѣба, който ямъ. Вѣрвамъ въ свѣтлината, която възприемамъ чрезъ очитѣ си. Вѣрвамъ въ земята, върху която стжпвамъ.— И азъ вѣрвамъ въ сжщото. — Щомъ и ти вѣрвашъ въ сжщото, ние си приличаме — едно сме. Различието между хората седи въ това, кой какъ използува благата на живота. Ако човѣкъ не знае, какъ да се ползува отъ водата, той може да се удави въ нея. Ако не знае, какъ да използува въздуха, той може да го помете. Колкото е тихъ и спокоенъ въздухътъ, толкова е и страшенъ. Той може да задига дървета, кжщи, добитъкъ, хора и да си играе съ тѣхъ. Ако не знае, какъ да използува свѣтлината и топлината, и тѣ могатъ да го задигнатъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава свойствата на водата, на въздуха, на свѣтлината, на топлината, на земята, защото отъ тѣхъ зависи неговиятъ животъ. Като се ползувате отъ тѣхъ, вие трѣбва да имъ благодарите. Да диша човѣкъ, това значи, да мисли. Да пие вода, това значи, да живѣе. Да възприема свѣтлината, това значи, да твори, да бжде свободенъ. Свѣтлината е носителка на свободата. Ако при изгрѣването на слънцето свѣтлината не влиза въ твоя умъ, ти нѣма да имашъ правилни разбирания. Всѣка мжчнотия крие задъ себе си нѣщо хубаво. Щомъ разреши мжчно
84 тията си, човѣкъ придобива свѣтлина. Какъ се решаватъ мжчнотиитѣ? — Съ любовь. Единъ младъ момъкъ искалъ да изпита своята възлюбена, доколко го обича. Той решилъ да направи това по особенъ начинъ. За тази цель той се облѣкълъ въ груби дрехи, начернилъ лицето си, турилъ голѣма шапка на. главата си, да се не вижда, и въ такъвъ страшенъ видъ влѣзълъ въ гората да пресрещне своята възлюбена, която обичала сама да се разхожда. Той насочилъ револверъ насреща й, спрѣлъ я въ пжтя й и казалъ: Стой, ще те убия! — Защо? Какво съмъ направила.— Ти не си достойна да тъпчешъ земята. Ти си направила голѣми злини, опасна си. Единъ човѣкъ се оплаква отъ тебе, че си му причинила голѣмо зло. Ако искашъ да се спасишъ, само една дума може да ти помогне. — Коя е тази дума?— Да кажешъ, че го обичашъ. Ако кажешъ тази дума, ти си спасена. Не я ли кажешъ, нищо не може да ти помогне. Ето, револверътъ е предъ тебе. — Обичамъ го. Сега и на васъ казвамъ: Само една дума може да ви спаси. Кажете, ли тази дума, вие ще бждете спасени. Кажете: Обичамъ го. — Кого? — Господа. Обичамъ Господа и съмъ готовъ всичко да направя за Него. Така пост;кпилъ и младиятъ момъкъ. Като чулъ отъ момата думата „обичамъ го“, той веднага се измилъ, преоблѣкълъ и се представилъ предъ нея. Наистина, една дума е въ
85 състояние да спаси човѣка отъ известно бедствие. Ако кажешъ на онзи, който те сжди, че ще платишъ, той веднага ще измѣни отношението си къмъ тебе. Намирашъ ли се предъ известна мжчнотия, кажи: Ще изпълня закона, ще изпълня волята Божия. Щомъ кажешъ тази дума, и мжчнотията изчезне, ти си казалъ думата, както трѣбва. Кажешъ ли нѣщо и не стане, ти не си казалъ думата на мѣсто. Всѣка дума, казана на мѣсто, на време и съ любовь, винаги дава добри резултати. Сега, азъ говоря за ония положения, за ония принципи, които иматъ отношение къмъ вашия животъ. Новитѣ принципи, новитѣ положения, новитѣ вѣрвания не сж нищо друго, освенъ идеалътъ, къмъ който всѣки човѣкъ се стреми. Подъ думата „идеалъ“, ние разбираме стремежа на човѣка да създаде нови форми въ живота си. въ които да влѣе своитѣ нови разбирания. Всѣки день, отъ изгрѣвъ до залѣзъ на слънцето, човѣкъ трѣбва да прибавя по нѣщо ново къмъ своя идеалъ. Ако човъкъ всѣки день прибавя по нѣщо ново къмъ своя основенъ идеалъ, за една година той ще има 365 придобивки. Какъвъ е вашиятъ основенъ идеалъ? Ще кажете, че основниятъ идеалъ на живота ви е да любите Бога. Това значи, да осолите боба. Бобътъ не е осоленъ, а трѣбва да се осоли. Като расте и се развива, едновременно съ това човѣкъ трѣбва да мѣни и
86 идеала си. Това, което диесъ е идеалъ за него, не може да бжде идеалъ и за утрешния день. Както детето всѣки день расте и прибавя по нѣщо къмъ своя ръстъ, така и човѣкъ всѣки день трѣбва да прибавя по нѣщо къмъ своитѣ разбирания. Не е достатъчно човѣкъ само да предполага, че прави нѣщо, но той трѣбва да разширява съзнанието си, да усилва вѣрата си, да върви напредъ. Убежденията на човѣка трѣбва да пуснатъ корени въ материята, да се закрепятъ. Материята, наречена споредъ индуситѣ „майя“, представя външната обвивка на нѣщата. Тя съдържа въ себе си неизброими богатства. Материята създава голѣми мъчнотии и страдания на хората, но това сж маски само, чрезъ които невидимиятъ свѣтъ ги изпитва. Страхливиятъ ще се уплаши и ще бѣга, ще се крие отъ живота, а смѣлиятъ ще се ползува отъ мхчнотиитѣ и страданията, ще се учи отъ тѣхъ. Като изучава уроцитѣ си добре, той ще извлѣче отъ материята онова богатство, което Богъ е вложилъ. Следователно, докато е на физическия свѣтъ още, човѣкъ трѣбва да се справи съ материята, да реши задачитѣ си. За да реши задачитѣ си правилно, той трѣбва да смѣта добре, да прави вѣрни изчисления. Като ученици, вие трѣбва да се занимавате, освенъ съ смѣтане, още и съ пѣние, съ рисуване. Щомъ сте свободни, попѣйте малко, или вземете да нарисувате нѣщо. Човѣкъ трѣб
87 ва да развива всички свои дарби и способности, да не се спира само върху една отъ тѣхъ. Докато е живъ, човѣкъ трѣбва да влага капиталитѣ си въ обръщение, да търгува съ тѣхъ. — Позволена ли е търговията за окултния ученикъ? — Позволена. — Нали е човѣшка работа? — Зависи, какъ се прилага. Ако се прилага по човѣшки начинъ, тя е човѣшка работа. Ако се прилага по Божественъ начинъ, тя е Божествена. Въ свѣта работятъ едновременно и двата метода. Който не може да работи по закона на благодатьта, той ще работи по закона на необходимостьта. Основната мисъль, която трѣбва да задържите въ ума си, е следната: всѣки день да придобивате по една нова форма, която да разширява съзнанието ви, за да укрепвате въ вѣрата, въ надеждата и въ любовьта. Често хората губятъ любовьта, вѣрата, знанието, силата си, защото нищо не прилагатъ къмъ тѣхъ. Въ Писанието е казано: „Растете отъ сила въ сила, отъ знание въ знание". И до последния часъ на живота си, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, свѣтла мисъль, да придобива по нѣщо ново. Като дойде часътъ на заминаването му, той да извика приятелитѣ си и да каже: Радвамъ се, че прекарахъ между васъ толкова години. Времето на прекарването ми въ затвора се свърши. Сега съмъ свободенъ вече и отивамъ при своитѣ си, които
88 обичамъ и които ме обичатъ. Ако съмъ оби дилъ нѣкого отъ васъ, моля да ме извините. Искамъ да си замина спокоенъ, безъ дългове на земята. Единъ денз и вие ще заминете при вашитѣ близки, и тамъ ще се видимъ. Когато се казва, че ще заминете за онзи свѣтъ, вие се страхувате. Споредъ мене, заминаването не е нищо друго, освенъ излизане на човѣка отъ стѣснителното положение, въ което се намира. Нищо страшно нѣма въ заминаването. Да замине човѣкъ, това значи, да възкръсне, да мине отъ единъ свѣтъ въ другъ. Като ученици, вие трѣбва да правите опити, да познавате силата си. Не е достатъчно да казвате, че сте носители на Божиитѣ мисли, но да правите опити, да изпитате думитѣ си. Отивате при нѣкой боленъ и казвате: Ще оздравѣешъ, не се безпокой. Щомъ кажете това, думитѣ ви трѣбва да се сбжднатъ. Щомъ отидете при нѣкой боленъ, кажете му: Следъ три деня ще оздравѣешъ. Ако следъ три деня болниятъ оздравѣе, мисъльта и желанията ви сж били силни. Срѣщате единъ беденъ, страдащъ човѣкъ и му казвате: Следъ три деня положението ти ще се подобри. Ако, наистина, положението на този човѣкъ се подобри, мисъльта ви е била силна. Мисъльта на човѣка е силна само тогава, когато е свързана съ Божествената. Щомъ опититѣ ви излѣзатъ сполучливи, обърнете се къмъ Бога и благодарете,
89 задето е проявилъ своята любовь, милость и благость чрезъ васъ. Благодарете, че този день сте имали възможность да Го познаете. Пожелайте въ себе си, Богъ да ви се открива всѣки день по малко. Помагайте на страдащитѣ, безъ да съжалявате, че страдатъ. Когато нѣкой човѣкъ страда, това показва, че учительтъ му го изпитва. Единъ ученикъ е надежденъ, обещава нѣщо, докато учительтъ има вѣра въ него и го изпитва. Престане ли да го изпитва, той е безнадежденъ ученикъ. Страданията и радоститѣ сж неизбѣженъ пжть въ живота на човѣка. Чрезъ тѣхъ човѣкъ познава великото и красивото въ свѣта. Зората на новия животъ се пукна вечъ и носи Божиитѣ блага, които растатъ на свѣтлина въ Божествената градина. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Б о г ъ е Любовь. Б о г ъ е М ж дрость. Божията Любовь и Божията Мждрость н о с я т ъ пълното щастие. Б о г ъ е Любовь. Б о г ъ е М ждрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина носятъ всичкото щ а с т и е . 15. Лекция отъ Учителя, държана на 28 ноемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.
смъня ня състояниятя. Размишление върху р а д о ст ь т а. Сега ще прочета 140. Псаломъ, върху който да размишлявате цѣла седмица. Спирайте се на вътрешната, а не на външната страна на Псалома. Ако го изучавате по буква, нищо нѣма да научите. Представете си, че ви се даде темата, да опредѣлите конкретно, какво нѣщо е истината. Какво ще кажете? Какво може всѣки ученикъ да каже или да напише за истината? Като ученици, вие трѣбва да дойдетедо най-простото разбиране на истината, както и на всички важни въпроси въ живота. Само по този начинъ можете правилно да се развивате. Да се развива човѣкъ, това значи, умътъ му да укрепва, да дойде до положение да разбере истината въ нейната пълнота. Следователно, човѣкъ трѣбва да работи, да развива ума и сърдцето си, да разбира истината и да я прилага. Запримѣръ, какво ще разберете, ако ви се каже, че човѣкъ нѣкога е живѣлъ въ огъня, както днесъ живѣе въ въздуха? Нѣкога човѣкъ е живѣлъ въ водата, както рибата живѣе днесъ въ водата. Какво ще разберете отъ тѣзи твърдения? Човѣкъ постепенно е промѣнялъ срѣдата, въ която е живѣлъ, докато е слѣзълъ.
91 най-после на твърдата материя, на земята. Да си на твърдата почва и да живѣешъ въ нея, това са две различни положения. Какъ ще разберете това? За да разберете тия нѣща, вие трѣбва да имате умъ, да сте дошли до високо разбиране на нѣщата. Тѣзи въпроси не сж за деца, тѣ сж за възрастни хора,, които иматъ зрѣлъ умъ. Това не подразбира,, че децата трѣбва да се откажатъ отъ тази философия. Не мислете, че всичко изведнъжъ ще ви стане ясно. Това е неестественъ процесъ. То е все едно да изисквате отъ окото си да възприеме всичката слънчева свѣтлина. Това е невъзможно. За васъ е важно два-три лжча да влѣзатъ въ очитѣ ви и да се ползувате отъ тѣхъ. Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че нѣкой отъ васъ сж недоволни, защото не сж учени. Тѣ мислятъ, че за да бждатъ учени, непременно трѣбва дащж свършили гимназия и университетъ. Всѣки може да бжде ученъ, ако се стреми къмъ знанието съ радость. Докато учението радва човѣка, то е постижимо за него. Престане ли да се радва, то се отдръпва отъ него. За този човѣкъ знанието е непостижимо. Този законъ се отнася и до здравето на човѣка. Докато човѣкъ се радва на здравето и го цени, то е постижимо за него. 1Цомъ престане да се радва и да не го цени, здравето го напуща. Дето здравето отсжтствува, тамъ болестьта присжтствува. Следователно, човѣкъ се движи ме
92 жду две състояния, които постоянно се смѣнятъ: радости и скръбь. Докато се радвашъ и надѣвашъ, че можешъ да станешъ ученъ човѣкъ, радостьта ти е на мѣсто. При това положение ти всѣки день ще придобивашъ по нѣщо. Щомъ се усъмнишъ въ придобиване на знанието, ти започвашъ да се обезсърдчавашъ Щомъ дойде обезсърдчението, съ него заедно иде и скръбьта. Тогава и знанието се отдръпва. При радостьта и вѣрата въ постижение на нѣщата, човѣкъ печели, придобива нѣщо. При обезсърдчението и скръбьта, той губи. Като дадете ябълка на детето, то се радва. Щомъ отнемете ябълката му, то скърби. На какво се дължи недоволството? — —На непостигнато желание. Искате ли да помогнете на човѣка, да го освободите отъ недоволството, насърдчете го, дайте му възможность да постигне своето желание. Нѣкой се обезсърдчилъ, че не може да свърши училище. Кажете му, че следъ нѣколко години ще свърши благополучно. Нека посещава училището, нека учи, той самъ да види, какви препятствия има вжтрс и вънъ отъ себе си, да познае своитѣ сили и способности. Кажете ли му, че нѣма да свърши, той предварително ще спре развитието си. Стремежътъ е важенъ въ човѣка. Като се стреми къмъ известна цель, която не може да постигне, човѣкъ придобива други нѣща, които го ползуватъ Казвайте на човѣка, че може да
93 постигне желанието си. Никога, обаче, не му казвайте, че това или онова негово желание е непостижимо. Виждате, какъ единъ грѣшенъ човѣкъ пада и става. Не му казвайте, че не може да стане праведенъ човѣкъ. Правдата, светостьта сж постижими нѣща. Отъ съзнанието на човѣка зависи въ единъ день да стане праведенъ и светъ човѣкъ, и въ единъ день да се огрѣши. Съвременнитѣ хора говорятъ за реалностьта и казватъ, че реални нѣща сж. тия, които могатъ да се постигнатъ. Не, всѣко постигнато нѣщо не представя още самата реалность. Когато постигне нѣщо, човѣкъ се радва. Радостьта внася разширение въ съзнанието. Щомъ постигне нѣщо, човѣкъ става доволенъ. Докато се надѣватъ, че могатъ да постигнатъ нѣщо, хората сж доволни, радостни. Въ който день се усъмнятъ въ постигане на своитѣ желания, тѣ ставатъ недоволни и скръбни. За да не дойдатъ до това положение, хората не трѣбва да поставятъ никакви прегради на своитѣ идеали. Не се противопоставяйте на великия редъ и порядъкъ на природата! Като говоря за този процесъ, имамъ предъ видъ човѣшката съвѣсть. Съвѣстьта е особенъ инструментъ, особена мѣрка, съ която точно се измѣрва сжщината на нѣщата. Отъ тази мѣрка зависи степеньта на човѣшката радость, както и количеството на неговитѣ придобивки. Колкото по-развита е съвѣстьта на човѣка, тол
94 кова по-ясни сж. неговитѣ мисли, чувства и действия. Отъ развитието на човѣшката съвѣсть зависятъ правилнитѣ или неправилни отношения на човѣка къмъ Първата Причина. Когато съвѣстьта измѣрва нѣщата, и човѣкъ разбере, че не е постжпилъ право, той става недоволенъ. Външно недоволниятъ е навжсенъ, киселъ. Обаче, недоволството нѣма нищо общо съ песимизъма. Песимизъмътъ е паталогическо състояние въ човѣка, което се лѢкува по особенъ начинъ. Свѣтскитѣ хора изучаватъ живота, както и религиознитѣ го изучаватъ.Обаче, време е вече последнитѣ да се простятъ съ старитѣ форми на религията. Религията представя крайния предѣлъ на материалния животъ. Когато сж уреждали материалния си животъ, хората сж създали религията. Казватъ, че религията свързва хората съ Бога. Какъ става това свързване, не знаемъ. Преди всичко, свързването е чисто материаленъ пропесъ. Не е лошо да бжде човѣкъ свързанъ съ Първата Причина, съ хората, но той не може да се ползува отъ тази връзка. — — Защо? — Защото вързаниятъ не може да мисли. Божествено нѣщо ли е религията или човѣшко? Религията е човѣшко нѣщо, понеже се измѣня. Тя се измѣня така, както мѣни думата си и не устоява на нея онзи, който е взелъ пари на заемъ, съ задължение да ги изплати следъ три месеца. При това задължение има две вѣроятности
95 за неустояване на думата: или длъжникътъ не внася паритѣ на банкера на време, или банкерътъ иска паритѣ си преди изтичане на срока. Когато казвамъ, че нѣкога човѣкъ е живѣлъ въ огъня, вие се запитвате, какъ е възможно това. Възможно е. Тогава свѣтлината е била срѣда за човѣка, както въздухътъ е днесъ негова срѣда. Свѣтлината е била гжста като вода. Следователно, каквото водата представя днесъ за рибата, такова нѣщо свѣтлината е представяла за човѣка. Въ стремежа си да намѣри своята срѣда, човѣкъ е миналъ презъ всички срѣди: презъ свѣтлипата, презъ водата, презъ въздуха. Като е слизалъ на земята, той е вървѣлъ по инволюционенъ пжть. Сега минава по обратния пжть — по пжтя на еволюцията. Тази е причината, поради която, това, което нѣкога е било срѣда за човѣка, днесъ е станало условие. Човѣкъ е излѣзалъ отъ твърдата материя, но не е останалъ да живѣе въ нея. Днесъ той използува твърдата материя като условие. Той копае, оре, разработва земята. Нѣкога водата е била срѣда за човѣка, но днесъ е условие. Когато водата престане да бжде условие за човѣка, той ще придобие Вѣчния животъ. При това положение, водата ще бжде реалность за човѣка. Тя ще извира отъ него. Тъй щото, когато казваме, че нѣкой човѣкъ е изворъ, имаме предъ видъ, че вода
96 та е влѣзла вече въ него и извира навънъ. Да живѣешъ въ водата като въ срѣда, да я използувашъ като условие за животъ и да я приемешъ въ себе си, за да изтича вънъ отъ тебе въ видъ на изворъ, това сж три различни състояния, презъ които човѣкъ минава. Това сж отвлѣчени мисли, върху които трѣбва да размишлявате, за да обясните състоянията си, презъ които минавате. Казвате: Като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще си обяснимъ всичко. — Това е материално разбиране на онзи свѣтъ. Като отидете на онзи свѣтъ, вие ще бждете като дете, което е свършило първо отдѣление и минава за второ. По-горе отъ второ отдѣление, обаче, не можете да отидете. Такъвъ е законътъ на развитието. Колкото и да е училъ човѣкъ на земята, неговото знание се равнява на знанието на дете, което е свършило първо отдѣление. Като отидете на онзи свѣтъ, ще постжпите въ второ отдѣление. Щомъ свършите второ отдѣление, отново ще ви пратятъ на земята, да следвате трето отдѣление. Като свършите трето отдѣление, ще отидете на онзи свѣтъ, да следвате четвърто отдѣление. Първо и втово отдѣление съставятъ единъ завършенъ кржгъ. Трето и четвърто отдѣление съставятъ другъ завършенъ кржъ. Докато е на земята, човѣкъ е мжжъ, следва въ първо отдѣление. Като отиде на онзи свѣтъ, той става жена, следва второ отдѣление. Като слѣ
97 зе на земята, той пакъ става мъжъ, следва трето отдѣление. Щомъ замине за другия свѣтъ, става жена, следва четвърто отдѣление. Значи, въ първо отдѣление човѣкъ развива своя умъ, своитѣ умствени способности и сили. Въ второ отдѣление той развива своето сърдце. Обаче, въ природата съществува обратенъ процесъ, споредъ който, влѣзе ли въ невидимия свѣтъ, човѣкъ постъпва въ първо отдѣление и става жена. Щомъ слѣзе на земята, той постъпва въ второ отдѣление и става мъъъ. Сега, това съ мисли за разсъждение, за да си обясните състоянията на доволство и недоволство, презъ които минавате. Когато се чувствувашъ доволенъ, разположенъ, господарь на положението, ти си мъжъ. Това не значи, че ти си въ формата на мъжа, но минавашъ презъ неговото състояние. Мъжъ е всѣки, който мисли и разбира нѣщата. Това прави мъжа свободенъ. Когато се чувствувашъ недоволенъ, неразположенъ, ти минавашъ презъ състоянието на жената. Недоволниятъ всѣкога иска да се жени. Само недоволниятъ иска да се жени. Следователно, женитбата се дължи на недоволството на човѣка. Когато човѣкъ е лишенъ отъ нѣщо, когато му липсва нѣщо съществено, той иска да се жени. Въ този смисълъ, когато жената и мъжътъ искатъ да се женятъ, тѣ съ все жени. Като изнасямъ тия положения, ни наймалко не казвамъ, че трѣбва или не трѣбва
98 да се жените. Когато е недоволенъ, човѣкъ естествено търси нѣщо, което да осмисли живота му, да запълни празнотата на неговата душа. Човѣкъ все търси нѣкакъвъ идеалъ въ живота си. Докато е младъ, той мечтае, фантазира, че ще намѣри своя възлюбенъ, който ще осмисли живота му. Щомъ намѣри възлюбения си, той започва да му пише любовни писма, да му носи цвѣтя, подаръци, докато единъ день се разочарова въ него и види, че не е намѣрилъ това, което търси. Като мисли, че е намѣрилъ своя идеалъ, човѣкъ първо се очарова, а после се разочарова и изпада въ положението на Иоанъ Веслей, виденъ реформаторъ въ областьта на религията, който се оженилъ за една англичанка, но три деня следъ това казалъ на приятеля си: Не струва човѣкъ да се жени. Не намѣрихъ тази, която търсихъ. Единъ младъ момъкъ отишълъ при него и му казалъ, че се влюбилъ въ една красива, благородна мома, благочестива християнка, и желае да се ожени за нея. Иоанъ Веслей му отговорилъ: Момата е добра, красива, ревностна християнка; тя може добре да живѣе съ Христа, но не и съ тебе. И тъй, каквото е отношението на човѣка къмъ външнитѣ хора, такова е отношението му и къмъ себе си. Тази е причината, поради която понѣкога човѣкъ е недоволенъ отъ известни свои постижения. Следъ като дълго време се е стремилъ да постигне нѣщо, щомъ го постигне, той става недоволенъ.
99 Какво трѣбва да прави човѣкъ, ако е недоволенъ отъ своя възлюбенъ, за когото се е оженилъ? Въ живота този въпросъ се разрешава чрезъ разводъ. Хората могатъ да се развеждатъ и отъ идеитѣ си. Въ Евангелието този въпросъ се решева по следния начинъ: човѣкъ има право да се разведе отъ една идея само тогава, когато тя го отдалечава отъ Бога. На сжщото основание казвамъ: Мжжътъ има право да се разведе съ жена си само тогава, когато тя го отдалечава отъ Бога. И жената има право да се разведе съ мжжа си само тогава, когато той я отдалечава отъ Бога. Въ широкъ смисълъ на думата, подразбирамъ: Отхвърли отъ себе си всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постжпка, които те ограничаватъ, които спъватъ твоето развитие, които те отдалечаватъ отъ Бога. Сега, всички говорятъ за любовь къмъ отечеството, както и къмъ цѣлото човѣчество. Какво представя любовьта? Любовьта представя отношения между души, които живѣятъ въ видимия и невидимия свѣтъ. Когато изразява любовьта въ нейната пълнота, човѣкъ изпитва голѣмо доволство. Всѣко нѣщо, което повдига душата къмъ Бога, е любовь. Всѣка идея, която повдига човѣка и хвърля свѣтлина въ неговия умъ, е плодъ на любовьта. Любовьта преобразява човѣка. Тя може да измѣни и найголѣмия пияница. Щомъ любовьта го посети, той веднага се отказва отъ пиенето и тръгва следъ нея. Той се отказва отъ вино, отъ
100 месо и се обявява за въздържатель. Каквито теории да му проповѣдватъ за ползата отъ виното и отъ месото, той никого вече не слуша. Веднъжъ е опиталъ тия нѣща, той не иска да се връща къмъ тѣхъ. Той знае, че подобра храна отъ хлѣба и по-добро питие отъ водата не сжществуватъ. Всички храни произлизатъ отъ житото. Житото представя първичната материя, която е дала потикъ на органическия свѣтъ. Този потикъ е Божественъ. Следователно, който иска да приеме този потикъ въ себе си, той трѣбва да се храни съ жито. Който се оплаква, че объркалъ смѣткитѣ си и не може да намѣри правия пжть на живота, той трѣбва да се храни съ жито. Житото е въ състояние да му помогне, да му покаже начина, по който може да уреди всичкитѣ си работи. — Вѣрно ли е това? — Опитайте и ще се убедите. Преди да се съмнява и да отрича нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги опита. Иначе( той ще се натъква на противоречия, които не го ползуватъ. Има противоречия въ живота, които сж необходими. Като е дошълъ на земята, човѣкъ все трѣбва да бжде лишенъ отъ нѣщо, да му недостига нѣщо. Това, което му недостига, ще бжде потикъ въ живота му. Недоволството е необходимъ елементъ въ човѣшкия животъ, както и въ цѣлата природа. Окото е недоволно, че вижда само, а не може да слуша. Ухото е недоволно, че слуша само, а не вижда. Носътъ е недоволенъ, че не може да вижда,
101 да слуша, а само мирише нѣщата. Езикътъ се оплаква, че само вкусва нѣщата, а не може да мисли, да чувствува. Кое положение трѣбва да заеме човѣкъ: положението на око, на ухо, на носъ, на езикъ, на мозъкъ или на сърдце? При каквото положение и да се намира, човѣкъ трѣбва да бжде смѣлъ. Смѣлъ човѣкъ е онзи, който мисли право. Който обича истината и мисли за нея, той е смѣлъ, безстрашливъ човѣкъ. Искате ли да бждете свободни, напуснете всичко, което ви свързва. Напуснете онази религия, онази наука, които ви свързватъ. — Какво трѣбва да правя?—Люби Бога. Който иска да люби Бога, а е свързанъ за нѣщо, той не може да прояви любовьта си. Щомъ иска да прояви любовьта си, той трѣбва да разкжса всички свои връзки. Кога майката обича детето си? — Когато се освободи отъ него, т. е. когато се скжса връзката, съ която детето е било свързано въ утробата й. Докато не го е родила, майката е изпитвала повече страхъ за себе си, отколкото любовь къмъ детето. Ако не разберете положението на бременната жена, на бащата, който се грижи за прехраната на дома си, вие не можете да разберете и себе си. Като ученици, вие трѣбва да разбирате състоянията на майката, на бащата, на детето, за да разбирате и своитѣ състояния. Ще кажете, че това не се отнася до васъ. — Именно до васъ се отнася. За васъ е важно, какво трѣбва да правите сега. Ще