Положителни и отрицателни сили

Общ Окултен клас / Първи издания (до 1950г.)

"Положителни и отрицателни сили", 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки,
изд. София, 1923 г.

съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)
положителни И ОТРИЦАТЕЛНИ сили ВЪ ПРИРОДАТА. ЗЛО и ДОБРО ВЪ ЖИВОТА. СВЪТЛИНА И ТЪМНИНА ВЪ СВЪТА. Т. м. Тема за идущия пжть: Защо плачатъ малкитѣ дѣца? Ще напишете нѣщо за плача. Плачътъ не е противоречие. Когато понатъ нѣкого да ограничаватъ, той плаче. Когато щората ни ограничаватъ, ние плачемъ. Сега, ще пристжпя къмъ прѣдмета си. Не искамъ вие да плачете. „Плачъ и роптание", това е едно и също нѣщо. Който плаче, той роптае, това сж отрицателни чърти, които сж отживѣли своя вѣкъ. Всичко, което сега съществува въ вашия умъ е отживѣло своя вѣкъ. Това сж прѣживѣлици на една салечна култура. И вие трѣбва да кажете „сбогомъ" да вашето минало. Да допуснемъ сега, че вие отинате на небето, и сте се вкиснали отъ всички стари вистеми. Като идете на небето, какво ще разправяте?
4 Мислите ли, че тамъ ще ви слушатъ, като разправяте за всѣка отрицателна чърта на земята? Като влѣзете въ невидимия свѣтъ, въ тѣната школа, тамъ ще ви кажатъ: „Братко, забрави всичко туй". И всичкотрббва да се забрави. Писанието казва: „Всичко трѣбва да се заличи, и да дойде новата епо?са, въ която ще започне истинското знание, което сега иде въ свѣта. Положителни и отрицателни сили въ природата: електричеството, това е една положителна сила П оложителнитѣ сили разрушаватъ, о трицателнитѣ сили гв адятъ. Вие ще ка жете: „Защо? Какъ тъй?" Снѣзи на бойното поле, когато сж слаби, нали се укрѣпяватъ, направятъ си здрава крѣпость? Кой гради? — Страливиять Сла биятъ трѣбва да се укрѣпи, кжщи да гради. Казват ь: „Гениаленъ човѣкъ е той". Този е единъ страливецъ, той е отрицателенъ, въ него прѣодоляватъ отрицателнитѣ сили; тѣзи сили се укрѣпяватъ, за да може да издържатъ напора на положителнитѣ сили, които дѣйствуватъ въ свѣта Слѣдователно по този начинъ сж създадени нашитѣ тѣла, нашитѣ мозъци, нашиятъ носъ, краката, ржцѣтѣ, дробоветѣ, сърцето, стомана, всичко туй е създадено въ свѣта, по поичина на тѣзи отрицателни сили, които градятъ. И понеже тѣ не еж имали достатъчно врѣме да обмислятъ нѣщата, много
5 отъ този градежъ не е хубаво изграденъ. НЬкои искатъ да ни убѣдятъ, че туй, което имаме ние, е Божествено. Не е Божествено! Има’нѣщо Божествено въ насъ, но ние трѣбва да различимъ онзи Божественъ градежъ. . Има Божественъ градежъ, но трѣбва да различимъ Божествения градежъ отъ обикновения нашъ градежъ. Слѣдователно, отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата, еднитѣ рушатъ, достаеятъ материали, а другитѣ съграждатъ материалитѣ. Тъй е въ природата. И когато единъ човѣкъ се намѣри въ тия два полюса, понеже вибрациитѣ сж различни, то, ако въ даденъ случай той минава отъ единия полюсъ къмъ другия полюсъ на тия дѣйствуващи сили, и ако той не знае какъ да мине, да кажемъ отъ положителния полюсъ къмъ отрицателнитѣ вибрации, непрѣменно ще мине въ едно голѣмо мжчение; ще прѣтърпи едно голѣмо страдание, докато намѣри закона, за да влѣзе въ сжщитѣ вибрации, сжщитѣ трептения, както и тѣ се движатъ. И обратното: единъ човѣкъ, който е въ отрицателния полюсъ ще мине въ положителната страна. Всички ще минатъ, по неободимость ще минатъ отъ единия полюсъ въ другия. Не мислете, че като сте въ положителния полюсъ, винаги тамъ ще бждете. Не мислете, че една сила е само въ единия полюсъ. Нзъ ще обясня мисъльта си.
6 Ще минете отъ положителния полюсъ въ отрицателния полюсъ, отъ процеса на -разрушение къмъ процеса на разширение, а процесътъ на градежъ е процесъ на сгъстяване и ограничаване. Слѣдователно, когато се минава отъ единия полюсъ въ другия, ние требва да знаемъ онѣзи закони, по които да нагодяваме своитѣ вибрации съ силитѣ, които дѣйствуватъ. Ние казваме, по нѣмане на думи „положи/елни и отрицателни сили" въ природата, но тѣ иматъ една цѣна въ природата. По качество тѣ сж еднакви, тѣ еж полезни за самата природа. Нѣкой пжть положителнитѣ сили дѣйствуватъ въ наша полза, а отрицателнйтѣ въ наша врѣда, отрицателнитѣ сили сж противъ насъ; нѣкой пжть отрицателнитѣ сили дѣйствуватъ въ наша полза, а положителнитѣ сили сж въ наша врѣда. Но туй е само тогава, когато ние се намираме въ разрѣзъ съ нашитѣ вибрации. Сега, има единъ моралъ, моралъ на добро и зло. Доброто въ свѣта, то е една отрицателна сила — то гради. И ще забѣлѣжите, че всички добри ?ора сж все слаби ора въ свѣта; тѣ не сж силнитѣ ора въ свѣта, които управляватъ. /Ама гдѣ има добъръ човѣкъ, какъ ще кажете'3 ,,Както е на небето, така е и на земята'. Не е така. На земята добритѣ ора сж най слабитѣ. И когато кажете, че нѣкой е добъръ, всички казватъ: „Знаемъ го каква е овца, той
7 е едно говедо". Тъй му турятъ прозвище. Добритѣ ора сж най-слабитѣ ора. И туй трѣбва да признаемъ, че е така. Като кажемъ, че нѣкой човѣкъ е лошъ, то значи, че той е силенъ, и такъвъ човѣкъ само може да е държавникъ, или философъ, или да заема нѣкое видно положение Сега, въ вашия умъ може да се роди нѣкое противорѣчие: Защо съществува доброто и злото въ свѣта Нѣма да се впущамъ дълбоко въ философията, понеже нѣкои отъ васъ не сте готови, и ако река философски и научно да ви обясня това, мнозина отъ васъ, на които стомаситѣ сж слаби, ще ги ване деария. Но, ще обясня причината, защо съществува доброто и злото въ свЬта, за да може да се ползувате. Злото въ свѣта е една потрѣба, то е толкова потрѣбно, колкото и доброто. Туй го запомнете! Въ онова дърво, дѣто се прѣдсгавя — дървото на познание добро и зло, въ него се крие философията. Въ всѣко едно дърво сжществуватъ два принципа, отъ плода, на което, като вкуси човѣкъ, ще може да познава и доброто и злото. Значи, човѣкъ ще се поляризира, ще има двѣ различни разбирания за доброто и злото. Добриятъ човѣкъ мисли, че трѣбва да е честенъ, справедливъ — има единъ методъ на разбиране. R лошиятъ човѣкъ казва: „Трѣбва да се обере, да се пооткрадне, да се убие човѣга". И той
8 си има свой методъ. И единиятъ казва: .,Мсятъ методъ е правъ", и другиятъ тъй казва Двамата, обаче, иматъ двѣ различни разбирания. Сега, вие ще кажете: ,,Не може ли безъ зло въ свѣта?" Не може! Що вашитѣ кжщи могатъ безъ канализация, ако вие можете безъ нужници, тогава и безъ зло може. Но, най-първото нѣщо: като съградите една кжща, съграждате и единъ нужникъ. Е, вие ще се сърдите ли на онази дупка, прѣзъ която излизатъ тия нечистотии? Ще благодарите, тя ви освобождава отъ едно голѣмо зло, защото, ако тия вещества не могатъ да се трансформиратъ, и да приематъ физически вибрации, тѣ биа образували отровни газове, и щѣа да спратъ еволюцията на вашия животъ. И вие често си задавате такъвъ единъ въпросъ, казвате си: „Нашиятъ Учитель не знае ли, че тукъ тима толкова лоши ора, неспособни ученици, защо не ги изключи?' R а, . . не разбирате вие философията на живота, не я разбирате. Вашиятъ Учитель не е глупавъ, като васъ. Вашиятъ Учитель върви съобразно великтѣ закони на природата. Той не иска да измѣни въ нищо на онова, което Богъ е направилъ. Ние не искаме да оправимъ свѣта. Нзъ не искамъ да изкорени злото. Злото трѣбва само да се ограничава. На 100 души добри ора сж потрѣбни 10 лоши. И ако ги нѣмате, трѣбва да имъ платите, за
9 да дойдатъ въ вашето общество. Трьбза да ги търсите, защото, ако ги нѣмате, вие ще се спънете. Л когато имате 10 лоши сестри между 100 добри, вие трѣбва да ги пазите, като писани яйца. И знаете ли защо сж лоши? Тѣ казватъ: „Ние се вкиснахме заради васъ, вгичкитѣ ваши нечистотии все прѣзъ насъ минаватъ; вие ядете и пиете, а ние се вмирисахме заради васъ, заради васъ ние страдаме". Иматъ ли право тѣ да ви се сьрдятъ? Иматъ право, разбира се. И затова тѣ ви мразятъ, гонятъ, хулятъ. Вие ще кажете: ,,Нманъ1" Не, не, аманъ отъ васъ. И азъ ви казвамъ: като писани яйца ще ги пазите. Сега, и обратниятъ процес ь е вѣренъ Въ всѣко едно общество отъ 100 лоши хора, трѣбватъ Ю добри. На васъ ви трѣбва една канализация. Вие давате нѣщо, но трѣбва да има нѣкой да го вземе. Вие сте търговецъ. Образували сте такава материя, необработена, рохка материя. Тия лошитѣ хора сж търговци, които трѣбва да купятъ тази материя, и да я пратятъ въ природата. И слѣдъ туй, отъ тѣзи нечистоти, природата ще образува най-хубавитѣ плодове.. Мимоходомъ ще ви разправя единъ примѣръ. Явява се единъ американски професоръ, тукъ, прѣди 20 години, бактериотогъ, сядатъ прѣдъ него около 5—4 хиляди души. На масата му има 4—5 шишета съ чиста вода. И той казва: „Това шише съ чистата вода е отъ
10 нужницитѣ на Ню-Йоркъ, а това—отъ нужницитѣ на Бостонъ, Може да пиете отъ нея". И той взима и пие. Той е намѣрилъ единъ процесъ за прѣчиства е на такава вода. И, дѣйщвително, ако вие пиете оть нея, нѣма да намѣрите никакъвъ лошъ отенъкъ въ мириса й Но, отъ чисто окултно гледище, азъ казвамъ той е дестилиралъ тази вода, обаче има извѣстни вещества, които просресорътъ не е знаялъ какъ да ги прѣчисти Слѣдователно, природата има единъ по добъръ начинъ та ще разложи водата на своитѣ съставни части И, като ги разложи та, какво прави Чрѣзъ своитѣ токове тя изпраща тия вещества 10,000 километра надъ земята, въ туй пространство дѣто всички тия елементи се прѣчиовагъ, и, чрѣзъ електрическия процесъ на сгъстяване, тия елемегти отнозо се съединяватъ, и се връщатъ на земята, като вода Това е процесъ, методъ на природата за дестилиране Сега, тия 100 души лоши ора трѣбва да намѣоятъ 10 добри, да имъ платятъ на тѣъ, и да ги пазятъ, като писани яйца На тѣ;къ имъ трѣбва рана. Доброто въ сзѣта иде чрѣзъ добритѣ ?ора, пъкъ злото въ свѣта си отива чръзъ злитѣ ?ора Слѣдователно, ако вие искате да се освободите отъ вашето зло, трѣбва да имате врата. И въ обществото, ако вие нѣмате отворени врати, прѣзъ които да изтича това зло, вие ще се задушите Тъй е Този лошъ човѣкъ, той
п ви спасява Ако злиягъ пита Защо е този добъръ човѣкъ Казвамъ той ти дава животъ, Всичкитѣ блага, враната, идатъ отъ доброто Устата, това е доброто на човѣка, а задниятъ му каналъ, това е злото Сега, това е малко цинично, но вие сте ученици Тогава, доброто въ свѣта седи въ главата а злото —въ стомана Въ главата е ложата на Бѣлото Братство, а въ стомана е ложата на черното братство, тамъ, всичкитѣ братя, като стоятъ, казватъ: |(Кокошчици, а ънца, гжчици дайте, това-онова' Тъй вие слугуваме на чернитѣ братя Пъкъ тѣ, понеже трѣбва да живѣятъ, отъ соковетѣ на тази рана дава ъ на Бълитѣ Братя, и казватъ „айде да дадемъ на Бѣлито Братя, за да имаме пакъ кредитъ' И затуй тѣ имъ пращатъ сокове нагорѣ Пъкъ Бѣлить Братя казвать , Понеже тѣ ни пратила данъка, сега ние ще имъ пратимъ рана“ Трѣбва да има една правилна обмѣна, и ние не може да измѣнимъ този законъ. R вие щомъ се запитате, защо е злото, не може ли безъ него, веднага умътъ ви потъмнява Сега, злото въ свѣта, азъ го опрѣдѣлямъ така Злото, това е по възможность най-малкото добро, начало на доброто, въ своитѣ най-малки проявления. Слѣдователно, тамъ дѣто започва доброто, въ най низкитѣ си вибрации, това е зло, И затова, едно сжщество, което е достигнало до своята най висока стадия на развитие въ еволю
12 цията си, като забрави какъ да измѣни вибрациитѣ, и влѣзе въ по-низкитѣ вибрации на живота, то умира, понеже влиза въ разрѣзъ съ противоположните движения въ живота. И тъй, зото въ свѣта е начало на доброто. Значи, ако си станалъ лошъ, турилъ си начало на живота си. Сега, онзи, който не разбира окултнигѣ закони, ще каже тъй: „Виждашъ ли каква философия е тази? Значи, ние трЬбза да използуваме другитѣ". Но не знаете ли колко милиона същества измиратъ, за да живЬете вие? Какъ ще оправдаете това? То се оправдава съ туй, че тия сжщества ще живѣятъ въ васъ. Вие ще имъ дадете животъ Ако злото се омъртви въ физическия свѣтъ, то ще се прояви въ васъ. Това е вѣрно Направете слѣдующия опитъ, Имате единъ неприятели, който постоянно ви напада, пише въ вѣстницить за васъ, прави ви зло, казвате: „Да ме освободи Господь отъ него, да се освободя отъ този вагабонтъ, ще ми светне'-. Единъ день той умира, вие казвате: „Слава Богу, азъ се освободиъ" И, дъйствително, всички ора наоколо ви сж добри, но веднага вие станете недоволенъ въ себе си, почвате да ставате киселъ, гнѣвливъ, гукате жена си, дѣцата си — неприятельтъ е влѣзалъ вжтрѣ въ васъ. И когато нашитѣ врагове измратъ на физическото поле, тѣ влизатъ въ насъ. СЦе ги търпите или отвънка или
15 отвжтрк Това е фактъ. Нѣкои казва: Щзъ се разгнѣвщхъ". Враговетѣ сж умрѣли отвънъ, но сж дошли отвжтрѣ. „Много нервенъ съмъ". Защо? Ще разбирашъ този законъ Ще кажешъ така: „Туй зло е необсдо заради мене“. Ще се поляризираше Жената, която разбира законитѣ, като се разгнѣви мжжътъ и, трѣбва да пѣе; мжжътъ й ще се развесели, и тя ще каже: „Слава на Бога, че днесъ мжжъ ми се разгнѣви, ние сме спасени“. Да поиграе на срѣща му, и той ще почне да се киска, да се смѣе. Уительтъ като се разгнѣви, ученицитѣ да почнатъ да играятъ, да пѣятъ, учительтъ ще кисне да се смѣе. Тѣзи нѣща, за васъ, като ученици на окултната школа, иматъ смисълъ. Не тъжете за злото въ свѣта. На ученика не е позволено да критикува ония постановления на природата. Той нѣма право да се произнася въру нѣщата. Той трѣбва само да констатирва фактитѣ. Само единъ Учитель. който е завършилъ своята еволюция, миналъ по този пжть, той има право, той може да се произнася. Сега вие, като ученици, нѣкои отъ васъ си позволявате да ме критикувате. Н азъ ви казвамъ: вие сте прости, като фасулъ. Кога ме критикувате, азъ се радвамъ, но азъ съмъ толкова благороденъ, че не искамъ да ви направя единъ каналъ. И казвамъ: нѣма да ме критикувашъ, за да не станешъ
u каналъ, защото всички нечистотии ще минатъ прѣзъ тебе, и ти ще се вкиснешъ. Мисли добро за менъ, ще се подигнешъ, азъ ще изпратя всичкото добро вър?у ,тебъ. Пъкъ, който ме е критикувалъ, азъ си отплащамъ много добрѣ. Азъ му натоварвамъ каруцата много добрѣ, казвамъ: „айде, братко, върви напрѣдъ". Като мили добро, пакъ му напълня каруцата. И като мисли зло, пакъ я напълвамъ. Нали това искашъ? Нѣма да критикувате нищо въ природата! Нѣма да критикувате ония постановления, които Богъ е турилъ! СЦе мислите философски, като ученици. Злото е една потрѣбность вжтрѣ въ свѣта. Дойде ли една лоша мисъль, не я отблъсквай (У-тъ движи реката си настрана), не прави движение, че я пждишъ. Кажешъ ли така на мисъльта, съ туй движение на ржката, ти си се ваналъ за нея. Ти правишъ това движение съ ржката, за да се ма?не тази мисъль, но съ туй ти давзшъ иширетъ на дуоветѣ. Седи 20 годишна мома прѣдъ прозореца, прѣзъ врѣмето, когато се пишатъ любовни писма. Майката казва: „Ти кждѣ оди снощи, баща ти се кара" Тя ма?а съ ржка, плаче, поглежда прѣзъ прозореца, казва: „Майка ми вдига шумъ, ама нѣма нищо". Това се казва иширетъ. Ти когато си направилъ движение съ ржката си къмъ тази мисъль, за да се мане, ти вече се свързвашъ
15 ъ тия отрицателни сили въ природата Не имъ обръщай никакво в-ммние! Всѣча една лоша мисъль, която минава, ти я остави да си минава, като че нищо нѣма. Ти си стой ти?о и спокойно, и привличай доброто, привличай всички ония добри и благородни сили въ себе си. Ще упражнявашъ волята си. Ако разбирате закона, волята може да се упражнява само при тия двѣ противоположности, които сжществуватъ. Сега, вие се оплаквате, питате; Защо азъ страдамъ? Страданието е единъ признакъ, че липсва нѣщо въ човѣча. Ако ти липсва животъ, ще имашъ анемия, малокръвие; ако си недоволенъ, въ сърцето ти липсва любовь. Казвашъ; „Азъ скърбя" Щомъ скърбишъ, повикай любовьта. Какъ да любя? Какъ да любишъ? Не мисли, че щората сж лоши, а ти си добъръ. Обикни лошитѣ гсора! Наи-първо трѣбва да обичаме лошитѣ ;ора, защото прѣзъ тѣ?;ъ трѣбва да излизатъ нечистотиитѣ навънка, за да дойдатъ добритѣ работи, И когато е казвалъ .ристосъ: „Любете враговетѣ". Той е подразбиралъ този величъ вжтрѣшенъ законъ. Тия лошитѣ ора сж най-потрѣбни въ нашето развитие. „Любете враговете си!" Вие казвате: „Какъ да ги любимъ, възможно ли е този лошъ човѣкъ да го любимъ? fl този лсшъ човѣкъ е потрѣбенъ заради тебе.
16 Сега, трѣбва да пазите пропорцията. Има три степени: на 100 души — 10, 50 и 75. На 100 души добри ора може да се допуснатъ най-много 75 лоши ора между тѣъ, а най-малко може да се намалятъ до 10 души. Намалятъ ли ги повече отъ 10, тѣ унищожаватъ коренитѣ на своя животъ, и обратното — като увеличишъ злото отъ 75()/ѣ нагорѣ, ще причинишъ смърть. Rko слиззшъ въ обратното движение на щората, въ обществото на лошитѣ ора, и тамъ на 100 лоши, трѣбва да има 10 добри Слѣдователно, косато минавашъ отъ една школа въ друга, т, е отъ единъ видъ вибрации въ другъ, ако не може да спазишъ тази пропорция, непрѣменно ще влѣзешъ въ областьта на съмртьта, защсто не си спазилъ този законъ. Разберете, тамъ, казва Господь: „Отъ всички дървета на рая ще ядешъ, но отъ това дърво, дѣто се изисква единъ отличенъ умъ, учитель се иска тамъ, да не ядете отъ това дърво'. И дойде онзи пьрвиягъ, змията, тя бѣше учитель на черното братство, който прѣдаде първитѣ уроци на Адама и Ева, и казва имъ: „Пзъ съмъ този учитель, който може да ви научи какъ да живѣете". И тѣ го послушала, започнала съ първото учение, и въ свѣта се образува първата лъжа. R въ Бѣлото Братство, всички грѣ;ове се прощаватъ, и то моментално или не, н о лъжата никога не се прощава! Туй да
17 го знаете — съзнателната лъжа никога не се прощава И когато дойде Божествениятъ гласъ, извика: „Ндаме". Ддамъ слушаше, но се прѣсторщ че не чува, а то е лъжа, И втори пжть той пакъ мълча — пакъ лъжа, и на третия пжть, той каза: „Тукъ съмъ Господи,-но не смѣя да излѣза" И слѣдъ това Ддамъ нѣмаше доблестьта да каже истината. Истината може да се каже по два начина. Когато направишъ едно добро, питатъ те: Ти ли направи това добро?1' „Дзъ го направишъ'“, И когато направишъ нѣкое зло, пакъ да си доблестенъ да кажешъ: „Да, азъ го направишъ". Да цзлѣзешъ арактеренъ. Н ние, когато дойдемъ до доброто признаваме го. Питатъ ни: „Ти ли съгради това жилище?" „Да, азъ го съградиъ". Ти ли подигна този народъ"? „Да, азъ го подигнаъ", Д когато дойде до сторени прктжпления, нѣма ни, отказваме ги. Л, не, сега всички съврѣменни ?ора минаватъ все за праведници. Нми, ако азъ, като свещеникъ, отида нѣкждѣ, и ми заколятъ една кокошка, мислите ли, че азъ съмъ праведникъ? Да, прѣдъ щората, но кокошкитѣ ще кажатъ: „Заради този праведникъ отиде една отъ нашитѣ сестри". Заколятъ едно агне, казвате: „Овцитѣ тъй се жертвуватъ". Но горѣ овцата казва: „Този праведникъ е много добъръ, но една отъ нашитѣ
18 сестри отиде жертва заради него, изядоха я", Е, гдѣ сж праведнитѣ ?ора въ сеѣта? Сега, злото не е тамъ, че ние ядемъ овцитѣ, Но, когато азъ изямъ една кокошка, ще й кажа: ,,Слушай, сестро, сега ти ставашъ жертва заради мене, но бжди увѣрена, дазамъ ти честна дума, че единъ дснь, като дойдешъ въ положението, на което съмъ азъ, тогава азъ ще стана кокошка, и ти ще ме изядешъ, тъй както азъ те изядоъ. Запиши това добрѣ, и дѣо и да съмъ, викай ме, азъ ще дойда, и ще стася живота ти отъ явна смърть". Като заколя едно агне, пакъ тъй ще кажа, то е законъ. Сега, въ туй общество, ние казваме: ,,3ащо между насъ да сжществуватъ лоши ора?" Питамъ: Защо въ Божествения свѣтъ да сжществуватъ тия лоши .хора'? Защо Богъ, който е толкова втемждъръ, силенъ, изпълненъ съ Любовь и знания, защо е допусналъ Той злото? Не е ли Той всесиленъ? Нко Той го е допуналъ, Той го е допусналъ по такива съображения, за които ние нѣмаме понятие, ние не знаемъ защо, но Господь, като е разгледалъ всички възможни начини, по които животътъ може да се постави, намѣрилъ е, че този е единствениятъ начинъ, наи-добриятъ, при сегашнитѣ условия, при котго ние живЬемъ. Щомъ го е допусналъ, ние ще го приемемъ този фактъ тъй, както си е, и ще спазимъ
19 закона. И нѣма да прѣувеличаваме нито за добритъ, пито за лошатѣ ора, Но между лошитѣ и добриѣ трѣбза да има едно съотношение, да се спогаждатъ Не мислете, ,че нѣкой сте добри, други — лоши; всички трѣбза да живѣемъ разумно помежду си. Сега, ще седнете, ще кажете, че еди-кой си е лошъ, но щомъ почнете така да мислите, вие веднага се сзърззате съ тѣнитѣ вибрации, и ще почувствувате едно неразположение, неразположението на всички лоши рсора, и ще се сзържете съ тѣ.хъ. Мислите ли за дявола, всички дяволи ще дойдатъ около васъ, Ми елите ли за лъжеца, мислитѣ на всички лъжци щ° дойдатъ около васъ Мислите ли за крадеца, за умразата, за завистьта, всичко туй ще го привлечете •около себе си. ,Дма какво да правимъ"? Ще почнешъ да мислишъ за доброто, ще привлечешъ вибрациитѣ па доброто, на истината, на мждростьта, нт милосърдието, на самоложертвуванего Ако тъй мислите, вие ще си помагате Нѣма другъ нзчинъ1 Кгзватъ' Е, кръвьта на Господа Исуса юриста ще ни очисти отъ всѣки грѣ.хъ", Кога ще ни очисти кръвьта'5 Когато ние почнемъ да жертвуваме живота си тъй, както Той го е жертвувалъ Слѣдователно, Той казва. „Люб1 враговетѣ си". „Ако ти взематъ горната дрез, Кай и долната". Защо Има чисто окултни причини. 1ругъ пжто ще се спра да обясня, защо трѣбва да
20 дадешъ, и какъ да я дадешъ. И, като ученици на тази окултна школа, ще имате едно широко понятие за злото, че то е една потрЬба на живота. И, ако нѣкое зло ви е нападнало, да знаете, че то е найдоброто, не се оплаквайте за нищо. Не да бждете индиферентни, но постоянно превръщайте отрицателнитѣ сили въ положителни! Сега, свѣтлина и тъмнина, това еж пакъ. двѣ сили, които сж необходими въ свЬта. Свѣтлината стимулира човѣка къмъ дѣятслность, знание и мждрость. Тъмнината го ограничава, и сжщеврЬменно му дава единъ процесъ да си почине, да навакса изгубенитѣ сили. Човѣкъ вечерно врѣме може да си почине. Дневното спане и вечерното се отлиаватъ. Денемъ като спишъ, онова брожение е толкова голѣмо, струва ти се, каточели се намирашъ въ една кола въ която постоянно те тръскатъ, и като се събудишъ, виждашъ, че тази почивка не е, както почивката вечерно врѣме. Като си легнешъ въ тъмнина, ти може да си починешъ, и като станешъ, ти усѣщашъ, че всички сили сж наваксани. Слѣдователно, тъмнината е толкова потрѣбна за наваксване на тѣзи сили, колкото и свѣтлината е потрѣбна за подобрение на живота. Сжщиятъ процесъ е и за доброто и за зюто, сжщиятъ процесъ е и за положителнитѣ и отрицателнитѣ сила въ природата.
21 И тъй, като (ученици на тази школа, само така ще може да се ориентирате въ новия животъ, само така ще се ориентирате въ единъ добъръ животъ. Умрѣлъ нѣчой, то е потрѣбчо да умре, за да се роди другъ. Движение е тоза. Единиягъ отива нагорѣ, другичтъ слиза надолу. Защо той умира? Не питайте защо умиратъ щората. Смъртьта, това е наймалкото проявление, начало на живота, защото, който умира, той тогава почва да живѣе. И казва апостолътъ: „Минаваме отъ смьрть въ животъ". И сега, за да влѣземъ отъ този животъ въ духовния животъ, непрѣмено ние трѣбва да умремъ — да влѣземъ въ най-малкигѣ вибрации на живота, за да може този животъ да ни поеме въ своитѣ условия. И тъй, Божествениятъ Дуъ е, Които работи въ сзѣта И онѣзи окултни ученици, които искате да развиете живота си, вие трѣбва да разбирате тия закони. И, ако вие се залъгвате само съ сѣнкитѣ, и мислите, че имате знания, вие се лъжете съ тия знания. Дко вие мислите, че имате любово, вие се залъгвате съ любовьта Запримѣръ, ако двама души се обичатъ, какъ се обичатъ? Най-първо, у васъ любовьта не е съзнателна. Онзи мжжъ, който обича жена си, която е свършила училището, която е красива, баща й има кжщи, ако този мжжъ я обича, за да вземе паритѣ й, красотата й, той нѣма да я обича винаги.
22 Той не обича душата й, а тая нѣща, отъ които има нужда Това е ечономическа любовь. И сега, седятъ да се убѣждаватъ, казватъ „Идеална любовь1 Умира зарадъ него!" И дѣиствително, умира зарадъ него. Но тамъ, дѣто има умиране, нѣма лобозь Какъ така, та като го любишъ, той да умира То е смѣшно, огь любовь да умира човѣкъ Отъ вашата любово уми рагъ щората, го е много вѣрно, но тамъ нѣма никаква любовь И послѣ, влиза той въ едно религи озно общество, огъ свѣта бѣ а, и мисли, че между братята, тамъ ще може да му помогнтъ, да му дадато пари, и да му тръгне работата И, като не намѣри тия условия казва „И тѣ такива" Ние не искаме такива между насъ Нко той е единъ отъ мя потрѣбнитѣ 10, ние ще го приемемъ, и ще му дадемъ пари, защото ние между насъ имаме чинов ници. И отъ добритѣ ;ора има 10, 50, 75 на 100, или пъкъ, на 1000 души оповарятъ 100, 500 и 750 Гъи че имаме чиновници, които каратъ боклука Лко искашъ да станешъ единъ отъ тѣзи чиновници, ще се впрѣгнешъ въ колата съ боклука, ще ти плашатъ 2000 лв на мѣсеца „Нма азъ съ боклукчийска кола не искамъ". Имаме и други служби, но тамъ не плащаме нищо И, като влѣзешъ при насъ, нищо нѣма да ти плащаме, но ще дадешъ всичкия си животъ, всичкия си имотъ, и отъ тебе нищо нѣма да остане
25 И той казва , Такива хора, като васъ, не съмъ виждалъ Сбогомъ" — 5, сбогомъ1 Който влѣзе между насъ, като ученикъ тон трѣбва да има единъ съзнателенъ животъ! Той грѣбва да живѣе най първо за Бога, тъй, абсолютно, безгранично Второ, той трѣбва да живѣе за своята душа — ограничено И послѣ, да живЪе за своитѣ ближни Тъй седи законътъ Ние започваме отъ тамъ, и слѣдъ туй, като погледнемъ на своитѣ ближни, ние знаемъ, че между ближнитѣ злото съществува Слѣдователно, ближенъ може да бъде всѣки и които прави зло, и които прави добро И единично и другичтъ може да бъде ближенъ Сега, вашитѣ понятия за доброто и за злото сж лъжливи СЦе ви дамъ единъ лримѣръ, и той еслѣдующиятъ. Седите вие въ нѣкоя долина, но не знаете какво става въ природата Запѣли сте си една свѣтла пѣсенъ, кънти цѣлата мѣстность Минава едно дѣте и казва „Какво си се разпѣлъ тука“ Хвърля единъ камъкъ пуква ги главата Ти почвашъ да го гонишъ „ Какъ, ти да ми наоушавашъ мира'5“ Овчарчето минава нагорѣ, и ти минавашъ нагорѣ Не се минава много врѣме, излиза буря, става наводнение, цѣлата тази мѣстность, на която си пѣлъ, е покрита съ вода, а ти си горь Невидимиятъ свѣтъ е казалъ на туй овчарче Тукъ не е мѣсто за пѣене, пукни му главата" И ти казвашъ Пукнаха ми гла
24 вата, но си спасщхъ дивота". Туй момче може съзнателно да го е направило, може и несъзнателно да го е направило, обаче, въ дадения случаи, туй е добрѣ. Вториятъ случай: ти седишъ на същото мѣсто, взель си ножа, мислишъ да се самоубиешъ, казвашъ: „Не си струва да се живѣе". Минава пакъ същото момче, казва: „Какво си се замислилъ“ Пакъ ти пуква главата съ единъ камъкъ. Ти се забравишъ, ?уквашъ да го гонишъ, но като го гонишъ, изгрѣва слънцето, ти дойдешъ на себе си, и казвашъ: „Много добрѣ, че ми пукна главата, но ми спаси живота“, Питамъ; Туй дѣте, което е пукнало главата и на добрия и на лошия чсвѣкъ, зло ли е направило? И въ двата случая то е направило добро. Въ единия случай то спасява единъ добърь човѣкъ, отъ да умре, въ другия случай спасява единъ лошъ човѣкъ, който иска да се самоубие Гдѣ е вашата философия сега? Вториятъ начинъ на разсъждение. Ще ви дамъ новъ начинъ да мислите: прѣдставете си, че двама души седятъ прѣдъ една пещеря. Единиятъ си запалва свѣщьта, другиятъ я загасва. Вие питате: Защо този си запалва свѣщьта, а другиятъ я изгасва Нали, казваме ние, да одимъ съ запалена свѣшь? Казвамъ; този, който си запалва свѣщьта, влиза въ пещерята в,ътрѣ, а който изгасва свѣщьта, той излиза изъ пещерята. Който си запалва свѣщьта, той вли
25 за въ ограничението на пещерата, и му трѣбва свѣтлина. Казватъ: „Защо тѣзи хора сж загасили свѣщитѣ си?" Защото сж излѣзли изь пещеритѣ. Пещерята, това е съвременното общество, съврѣменниятъ свѣтъ, 'Съврѣменниятъ живогъ. Щомъ като влѣзешъ, трѣбва .да носишъ свѣщь, тамъ има опасни мѣста. Но, като юлѣзешъ изь тази пещеря навънъ, изъ този животъ, защо ти е тази свѣщь? — СЦе я изгасишъ, и ще влѣзешъ въ новия животъ. Въ него има нови условия, И, слѣдователно, едни отъ васъ може да /;одятъ съ запалени свѣщи, а други съ изгасени. Не си хвърляйте упрѣци, защо този не влиза. Казвате, „Нему не му стига пипната". Казвамъ: този човѣкъ е влѣзалъ, а ог.зи не мисли, той е вънка, заласналъ -се е, и трЬбва да дойде нѣкое дѣте да му пукне главата. Какво трѣбва на добрия човѣкъ, за да -мисли? Той казва; „Всички ?ора сж добри, азъ се примири, всичкиятъ свѣтъ е добъръ". Но, слѣдъ като го упрккнатъ, казва: ,Дзъ мислишъ, че е добро, пъкъ то не било тъй". Ти си се излъгалъ. Не, не •си се излъгалъ. Туй дѣте е казало на този момъкъ, че всЬкога не може да се пѣе, ззщото има пзиливи м отливи, и послѣ може да плачешъ за живота си. Сега, нѣкой отъ васъ може да се спратъ на мисъльта, ще ме попитатъ: Дали за насъ се отнася това? За всинца ви се отнася, безъ разлика, безъ
26 изключение. Всѣки единъ отъ васъ, който мисли, че злото е непотребно въ свѣта, той е простъ, като фасулъ, който и да е той. И на такъвъ човѣкъ каззамъ, че той не може да очаква никакво добро. Л онзи, които миели, че всичко е на мѣстото си, и доброто и злото е на мѣстото си, него го очаква едно велико бждеще Онзи, който мисли съ единъ ножъ да изреже главитѣ на всички сора, него не го очаква нищо, а онзи отъ васъ, който казва, че има спа сение за всички, той е на правия пжть. Въ края на краищата, когато се завърши тази еволюция, ще имз и другъ начичъ, въ който жизотьтъ може да се прояви. Единъ день, и добро и лошо ще се срЬщчатъ, всичко ще забравите, Богъ ще ви разложи на своитѣ първоначални елементи, и ще втѣзешъ въ новия животъ. И ап. Павелъ казва: ,,Едно врѣме бѣъ въ тъмнина, а сега съмъ въ свѣтлина". Другъ животъ има. Тѣзи, конте сж сега въ тъмнина, ще минатъ, други ще ги замѣстятъ. Тъй щото, за всички въ свѣта има условия, отъ чисто окултно гледище, да изправятъ живота си. И всѣки единъ отъ васъ, които се бори съ злото, той ще слѣзе въ стомана, ш,е стане каналъ за злото. Тъй е и съ всѣки, който иска да подържа доброто. Той пъкъ ще стане една врата за движение на доброто И тогава, всѣки ще заеме своето мѣсго. Ако си дзшъ — подъ пкпа, въ коре
27 ма, въ червата, въ стомана долу, тамъ, тия благовонни нѣща ще ги миришешъ, Туй ще ти бъде възнаграждение, Лко станешъ добъръ — въ сърцето, въ дробозетЬ, въ мозъка, тамъ ще чувствувашъ живота. И всѣки единъ споредъ стремежитѣ си, споредъ. разбиранията си, споредъ както прилага волята Божия. Господи има мбсто за всички ора Той ще ви намѣри мЬсто. Ти си недоволенъ Богъ ще каже: „Дубаво, турете го въ стомана!" Другиятъ е доволенъ: „Турете го въ сърцето, въ дробоветЬ, въ главата“. Този е благороденъ, учи се, доволен ь е, стреми се — „турете го горѣ". Не иска ли да се учт — „турете го долу". Така върви жизота. И, ако вие искате да еволюирате, да се развивате, вие не се спирайте въру настоящето положение на живота. Не взимайте участие въ ония площадки философски разсъждения на воСТницитЬ и на сьврѣменнитб философи и учени, но вземете едно положение здраво и кажете тъй: „Злото е една потрѣба вътрѣ въ еволюцията. Ние ще живъемъ така, какю законитѣ на великата любовь изискватъ'. Този законъ включва всичко въ себе си, и изключва всички противоположности, Любовьта казва: „Мисли любовно за всички, и чрѣзъ закона на Любовьта ти може да се поляризирашъ, и огъ най-низкото стъпало на живота можешъ да се итдигнешъ до най-високото. Не мисли за злото, за
28 нещастията, макзръ и да се сипяъ отгоръ ти нули, като дъждъ отъ гранати Бжди узьренъ, че като мислишъ само за Лобозьта, тия гранати ще падатъ отъ лѣво и отъ дбсно, и нЬма да те засѣгнатъ, и ти ще влѣзешъ въ новитЬ условия". Сега, способнитѣ отъ вась, ще напишете своята тема: Защо плачатъ дЬзага, и ползата и врѣдата отъ плача. Като ученици, пазете се всѣкога отъ подиграване и подбиване. Ще кажете: „Учительтъ тъй каза". Пакъ по старому започвате. Тази бѣседа е първа. fHo искате да се ползувате отъ ония принципи, които прокарваме, турете си за задача туй новото начало Всичко, каквото имате, добрѣ свършете, приложете първото начало, и прѣвръщайте всичко все за ваша полза. Сега, трѣбва да се работи! Работа и учение на всинца ви трббва1 НБма да капне знанието отъ небето. То нѣма да дойде отъ ниюмдѣ. Послѣ. на вась отъ класа, ние ще създадемъ методъ за четене на книги. Въру какво грТбва да се мисли иучи Изучаване на живата природа, изучаване на свѣтлината и тъмнината, изучаване на изворитѣ, на растенията, на плоднитѣ и безплодни растения, на ония, които иматъ сладчина и горчивина, изучаване на планинитѣ и магнетическитѣ и електрическ i течения, влиянието на праната, какъ и koi а идва. Ще правимъ опити съ
29 васъ, Кога Само когато приложите таи лекция на опитъ. Но, като тръгнете, абсолютно никаква критика! Азъ ви поззолявамъ само една критика Слѣдъ като направимъ своитѣ опити, и като имаме резултати, ще дойде врѣче, азъ ще ви кажа — критикувайте сега, но искамъ майстори да критикуватъ. Сега, хирурзи има много, всѣки може да вземе единъ трионъ и да реже. И азъ мота да отрежа крака на човѣка. Това не е хирургия. Но да отрежешъ тъй майсторски, че да не позрЬдишь нищо, то е хирургия Да знаешъ да отрежешъ непотребното, а потрѣбното да запазишъ. Хирургия има и въ мислитѣ. Различни видове хирургия има Запримѣръ, азъ имамъ единъ методъ, много хубавъ е той, прѣмо говоря, но даде много лошъ резултатъ, и нѣкои ми казватъ: „Г-нъ Учителю, ти не трѣбзаше тъй да кажешъ, този се обиди", Казвамъ: върви си, това не е твоя работа. Азъ прилагамъ една Божествена мисъль, а послѣдствията да бждатъ каквито искатъ. Азъ не искамъ хората да мислятъ добрѣ за менъ. Ако азъ искамъ хората да иматъ отлично мнѣние за мене, ще кажа: да, това е добрѣ. Но азъ казвамъ: Слушай, тази постжпка не ти прилича! Нищо повече! Защото, ако направишъ грѣхъ, Господь нѣма да ти каже: „Чакайте, туй наше дѣте е благородно, да не го поправяме прѣдъ хората, да не му казваме грѣ
30 /озетЬ". Не, Господа ще каже на такъвъ любимецъ: „Ти направи своя грѣъ въ тайно, азъ ще извадя всичкчтѣ твои грѣ.хове назънъ, прѣдъ всичкитѣ /щра, да ги знаятъ". Давидъ билъ добъръ по сърце, но Господь какво направи съ него? Четете историята1 Въ Boia нЬ нищо скрито, въ Него има само една мисъль И,ко~ато Господь ви обича, и вие направите единъ грѣхъ, 1ой ще дойде и ще каже' „Виждате ли този мой светия, този възпюбснъ синъ, виждате ли гой Отъ 2 000 години виждате ли моя приягель Давидъ, в гждате ли го какъвъ ей" А сега, вие мислите, Господь е Д-обовь, Той ще скрие прѣгрѣшенията ви Не, не, никога не ги скрива Той И знаете ли защой Азъ сега нЕма да разпоавямъ, но нѣкой пжть ще се спра да ви обясня, защо Богъ не крие. И туй е наи-голѣмото благогловение, кощто Господь те поразтърси малко. Азъ бщхъ желалъ Господь да извади моитѣ посъхпщ, тъй, да ги поразтърси, То е едно бтагословение И вие ще кажете: „Отлично, много хубаво е това" И въ васъ ще се яви снѣлость и рѣшителность, да кажете тъй: „Трѣбва да говоря истината, не трѣбва да лъжа". Трѣбва да бждете смѣли, всички лъжи да изчезнатъ Сега, вие всички сте много страхливи. Азъ ви азаъ първоначално, въ една отъ миналогодишните бесѣди, нека всѣки си каже грѣда И започнала
31 гонки да ме лъжатъ И слѣдъ туй, второто, всички мскатъ благословеше. Какво благословение може да ей дамъ слѣдъ тия лъжи Ти ще кашешъ тъй. ,,Нзъ вчера отидо?ъ при единъ мой приятель, и съзнателно му отвориъ касата, и му откраднаъ паритѣ. Вие ме мислите, че съмъ честенъ, дсбъръ човѣкъ, моля се по три пжти на день, между васъ съмъ сега. Идете, обадете ме, обраъ единъ човѣкъ, азъ не грѣбва да живѣя, а трѣбва да бжда въ дрангулника вжтрѣ, теглете ми единъ куршум ь". Тъй, да се говори истината! Но когато кззвамъ да говорите истината. и когато дойде нѣкои да каже истината по •съвѣтщ, той трббва да бжде смѣлъ заради истината. Той фьбва да каже: „Азъ нтправиъ това нѣщо" И когато каже гооа — азъ, въ Бѣлата ложа, тия БЬтт Span, като видятъ, че той е смблъ да изкаже грѣуоветЬ си, тѣ казвать. „Заради това ние ще му дадемъ всичкитѣ условия да се поправи", и заличаватъ всичкигЬ rpUose, fl косато се опита да каже лъжа, когато скрива истината, тб каззатъ: , /Сайде навънч?!" — и втори пжть не го поглеждатъ Не да се колебаете СЦе дойде нѣкои да ти каже; „Не казвай". Не, веднага ще кажешъ: „Направиъ го това'. И въ себе си всѣки единъ отъ васъ трѣбва да бжде крайно искренъ, никакви лъжи, никакви измами, нѣма да бждете раздвоени Нѣма да се оправдавате. Направиъ
52 го! И ше тьрсишъ начини да излѣзе тази истина, за да може да ти се простятъ грѣховетѣ. Дотогава, докато грѣховетѣ ти седятъ непростени, ти не можешъ да напрѣдвашъ. И въ деня, въ които му се простятъ грѣховетѣ, той тръгва напрѣдъ. Той трѣбва да се освободи отъ този товаръ, за да може да расте, И знаете ли колко пжти вие се спъвате? Какъ нѣма да се спъвате Вие направите едно малко прѣстжпление, но не искате да го признаете, и то ви спъва мѣсецъ, два, три, година, нѣмате онова вдъхновение онзи духъ, вие ходите, молите се на Духа, но Гос-' подь се не лъже Една сестра ми пишеше, че се докачила отъ мене, но азъ съмъ наумилъ да й напиша едно писмо, И знаете ли какво писмо? Като го прочете, J реда сълзи ще й протекатъ, Тя минава за ясновидка, борави съ висшитѣ свѣтове, съ причинния свѣтъ, има общение съ Христа, тъй си мисли тя. И ми пише: какъ така, ти си изнесълъ моето писмо, и си го челъ прѣдъ другитѣ, да ме компрометирашъ? Ето колко е ясновидка тя. Нейното писмо прѣдъ никого не съмъ челъ. Е, хубаво, ти като си ясновидка, защо не провѣри първо факта'? Ти казвашъ първата лъжа. Значи, тя никакъ не борави съ онзи свѣтъ. Послѣ, казва: „Тамъ, около тебе, сж все простаци, лъжци". Казвамъ: втората лъжа. Ти си една отъ най-голѣмитѣ такива. Ако ти си една отъ добри
-33 тѣ, Господа не би ти турилъ единъ знакъ, и ще й кажа какъвъ е знакътъ. Не, такива ясновидци, ние не ги искаме. Послѣ, на друга една сестра казахъ прѣзъ тази година нѣщо, направо, прѣмо й говорихъ. Тя не се обиди. Тя казва; „Учителю, като тебе нѣма другъ, ти си великъ, ти всичко знаешъ . . ''. Откровено й казвамъ: знаешъ ли, че азъ съмъ недоволенъ отъ тебе, ти това си направила, онова. „Кой ти го каза това?" Значи, щомъ ми го казватъ хората, азъ не съмъ най великъ. Такива не минаватъ. Ти искашъ да ме излъжешъ. Не се лъжа азъ. (Де бждете искрени и откровени. Азъ не искамъ да ми казвате велиръ. Моето желание е въ сърцата ви да гори онази истинска Божествена Аюбовь. Любовь! Въ всѣки единъ моментъ въ васъ да има самопожертвуяане. (Де се отличавате по това. Азъ казвамъ, и правя. Искамъ и вие да казвате, и да правите. Мога да кажа: азъ заради васъ мога всичко да направя, но утрѣ, като ме поставите на изпитъ, и не го направя, нѣма ли да влѣза въ противорѣчие съ съвѣстьта си? Защото, въ Бѣлата ложа законътъ е такъвъ: кажешъ ли нѣщо, и не го направишъ, ти ще се изложишъ на едно голѣмо изкушение. Кажи и направи, кажи и направи. За въ бъдеще, ние не позволяваме да има само обѣщзния Не, сега кажи и направи. Нищо повече! Искамъ това отъ всички
54 ви. Сега, ще започнете така, още тази година: кажете, и свършете1 Пакъ ще има противорѣчия, пакъ ще има падане. Не изисквамъ да не празиТе погрѣшки, ни най майко нѣма да ви държа кусуръ, ако направите даже и 100 погрѣшки, но, като кажете една малка лъжа, ще държа всинца ви отговорни. Нзъ съмъ готовъ всички грѣшки да залича, но за лъжата въ братството, строгъ съмъ, абсолютно никаква лъжа1 Безъ изключение1 Туй да го знаете1 Ни бѣла, ни черна лъжа. Никаква лъжа, ако искате да се разберемъ' Туй ще бжде основа — никаква лъжа' Другито грТшки извинявамъ Що нбкои е открадналъ, азъ съмъ готовъ да извадя и да платя, каквото с от краднали Но, ако излъчте — не' ОсвЬнъ че Има да платя, каквото е открадналъ, но ще го изп/ъдя на вънка Нищо повече' Никаква лъжа, абсолютно безъ лъжа ще бж щ, туй да го знаете' Ще имаме едно общество безъ лъжа Тази година искамъ отъ вс.съ едно нѣщо. То е отрицателната страна на въпроса Ьезъ лъжа' Пръзъ тази година вСькога ще говоримь Истината' Това е положителната страна. Bcbnoia Истината' Л безъ лъжа, въ отрицателенъ смисъль И азъ съмъ увьренъ въ едно нѣщо, като ви глсдамъ, увѣренъ съмъ, че вие ще изпълните това правило. И които отъ васъ не го изпълни, ще му даде лъ почетното мѣсто — 2000 лв заплата на мТсецъ Ще
35 io туримъ на онова почетно мѣсто Всѣкиго, когото д| анемъ въ лъжа, ще го туряме на онова почетно мѣсто съ 2000 и 3000 лв, мѣсе (на заплата, и Съ колата. Сега, ще имате прѣдъ видъ тия думи Ше се дешефрира тази лекция, ще вземете, и ще си я прѣпишете Ще разсъждавате въру нея, и което може да се приложи, цѣлата година що го прилагате, и като свършимъ годината, идущата година ще видимъ какви сж резултатитѣ Пъъ въ другиЩ лекции ще има дру(и въпроси 1ъ ще имшъ по-наученъ арактеръ: методи за развиване на съзнанието, за концентриране, за изучаване природнитѣ сили, начини за лѣкуване на болести, какъ се лѣкува коремоболие, 1лавоболие, запичане, трѣска, ;рема, и тѣмъ подоб нитѣ, изобщо, какъ да давате първа помощь Сега, на ученицчЩ азъ ще дамъ методи, но нѣма да лоупотрѣбявате И комуто оть васъ се случи да давате първа помощь, нѣма да обяснявате какъ сгава юва, вжтрѣшнитѣ методи нѣма да ги изнасяте. Нѣма да учите другитѣ. Които е отъ братството, които е отъ нг"ъ, ще му повѣримъ, а които е отвънъ, ще му помогнемъ, ще го облекчимъ Тъй щото, ще има ме една сроя медицина Тази година трѣбва да се приготовлявате. Съ софиянци ще започнемъ Ще имаме нѣкой молекулярни опити, до сега бЩа микро
36 скопически, а сега ще има по-голѣмички, съ нѣкои отъ по-напрѣдналитѣ ученици, да видимъ, дали ще може да реализираме туй, което сме казали Ще отидемъ на Мусала еъ ясно врѣме и въ бурно врѣме, въ дъждовно врѣме и въ снѣжно врѣме. Ще направимъ една екскурзия до Мусала въ януари, въ наиголѣмитѣ снѣгове. Послѣ, ще идемъ на Мусала вечерно врѣме, при ясна нощь, безъ мѣсечина и съ мѣсечина Ще отидемъ въ бурно и въ дъждовно врѣме. Сега, ако може. Това сж възможности, тѣ влизатъ въ програмата прѣзъ тази година. Дали ще може да реализираме програмата, зависи, тя не е лека, тя е доста трудничка. Прѣзъ януари, горѣ на Мусала, въ нѣкоя бурна и дъждовна вечерь. ПосрѢдъ нощь да се мине на Мусала не е лесно. То е една доста трудна задача, въ която ще се развиятъ вашитѣ ясновидски способности, ще се отворятъ очитѣ ви, ще виждате съ астрална свѣтлина Rko може да прокараме тѣзи опити, азъ съмъ увѣренъ, че температурата ви ще се подигне на 100°, и тогава ще кажа: съ тия ученици всичко може да се направи. Дко може да изпълнимъ тази програма, азъ съмъ увѣренъ, че нъма да има други мжчнотии. Разбира се, ще има други опити. Тѣ седятъ въ слѣдующето: двама отъ васъ ще ги пратимъ да ?ванатъ нѣкоя мечка за ушитѣ. (недоумѣние между ученицитѣ). Вие ще кажете; (,3а
37 що трѣбваше да гозоря за тази мечка?" Забѣлѣжете стѣдующето нѣщо. Вие бѣ}те всички сериозни, и азъ бѣъ сериозенъ, но като казаъ за мечката, всички киснала да се смѣятъ. Защото влѣзе нѣщо ново, изпжкна великия контрастъ — да ванемъ мечката за ушитѣ. То е опитъ. Знаете ли, че въ мечката има любовь? R, ужасна любовь има, измежду всички жи. вотни, почти единствена мечката има най-много чувства, и за туй обидишъ ли мечката, тя не прощава. Та, затуй, като се свържемъ съ нейнитѣ чувства, веднага ще почувствуваме, че въ нея има животъ, затуй може да лѣкува. И човѣкъ, който е боленъ, ако язди на мечка, или мечка да го тъпче, той оздравѣва. Боленъ, който има трѣска, като се качи на мечка, взима я отъ нѣкой мечкарь, трѣската минава. Защо Защото мечката има много магнитизъмъ. Тогава, двама отъ васъ, които сж готови, да дойдатъ да кажатъ' „Учителю, азъ съмъ готовъ да изпълня всѣка тво| заповѣдь". Е, добрѣ, азъ казвамъ: вие, двамата, които сте готови да изпълните моята заповѣдь __ ще ваните мечката за ушитѣ Колцина отъ васъ ще ваните мечката за ушитѣ? (Де кажете: „Учителю, дайте ни друго, но не туй". (Зко се осмѣлите да ваните тази мечка за ушитѣ, вие ще провѣрите единъ вжтрѣшенъ законъ. Това сж символи. Но онази смѣлость, която ученикътъ има, съ нея той
38 ще провери другъ единъ вжтрѣшенъ законъ Казано нѣщо въ Бѣлото Братство — да се изпълни, и вие ще влЬзете въ едно ново течение — да ваните мечката за ушитѣАко първиятъ опитъ — качването на Мусала излѣзе сполучтивъ, тогава ще дойде вториятъ опитъ мечки а за ушитѣ Лко не изг Ѣзе сполучливъ, мечката ще си седи тамъ ' Т м
ПРАКТИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ HR МУЗИКНТН. 2 школна лекция на Общия окултенъ класъ (II година} 121922 четвъртъкъ Ст. София
ПРАКТИЧНО ПРИЛОЖНИЯ НА МУЗИКАТА. Защо е злото, краенъ отговоръ не може да ни се даде И онзи, който е създалъ свѣта, отговори за дЬлата си не може да ни даде. Това да го знаете! I ie само вие, но и никой, вънъ отъ свЬтз, не знае, ?ащо е създаденъ свѣш. Сега, ако нѣксй ви запита: Защо сте дошли тази вечерь въ този салонЩ Ще кажете, че ви е събралъ нѣкой. Истинската причина никой не може да обясни Нѣкои ще каже: ,,Азъ трѣбваше да дойда'' Можеше да бждешъ боленъ, можеше да си счупишъ кръста, можеше да имашъ хиляди препятствия, но понеже не се случи това, затуй сте дошли. Ще туриге въ ума си мисъльта да се учите, а не само да прилагате. Но това да бжде съзнателно, а не да имате такова изтегнато състояние Има методи, които спъзатъ Когато събудите съзнанието у малкото дѣте да мЬри боя си, когато го започне да мисли, колко е израснало, растенето се спира. Обърнете ли внимание, че трѣбва да бедете светии, вашето съзнание сп ра тамъ Всѣки денъ може да се молите, но нито единъ милиметъръ нѣма да израстете. Като прѣстанете да мислите за това, вашата святость ще се увеличи. Святостьта е резул
4 татъ. Запримѣръ, нѣкои мислятъ за свѣтлината. Тя нѣма да дойде. Свѣтлината е резултатъ на извѣсгни елементи. Като докарашъ въ съчетание тия елементи, тя ще дойде. Нко се тревожишъ за свѣтлината, а не обръщашъ внимание на елементитѣ, които взиматъ участие въ съчетанието на тази свѣтлина, ти из губвашь основата. Значи, първото нѣщо, основниятъ принципъ у насъ, това е Любовьта, не вашата любовь, не сегашната ви любовь, но Любовьта, които е сьздала цѣлия козмосъ Любовьта, отъ кояго произтичатъ всички живи сили въ природата, всичко. Животътъ и него вигѣ състояния; и добро и зло, всичко произтича отъ нея. ПрѢстане ли тя да работи, всичко ще заспи: и добро и зло, и то ще прѣстане да работи. Слѣдователно, тази Любовь трѣбва да влѣзе, като основа. Влѣзе ли тя въ живота ни, всичко ще оправи. Значи, има нѣщо въ васъ, което трЬбва да имате прѣдъ видъ. Сега, гази вечерь ще имаме едно окултно упражнение по музиката. Ще пристжпимъ къмъ него, да ви дамъ понятие за трансформиране на енергиитѣ по единъ музикаленъ начинъ. И тъй, ние опрѣдѣляме Любовьта така: три качества има въ нейното проявление. Първо, когато Любовьта се проявява въ сърцето, произвежда най-нѣжното чувство, чувство, което прониква въ всички други чувства! Слѣдователно, то
5 юсподствува навсѣкждѣ, отъ него по-нѣжно чувство нйма. Това е за сърцето. Тогава, при туй чувство ще се образува у васъ ново сърце. Казва се въ Писанието: ,,Ново сърце ще направя1'. Тамъ законътъ е сжщиятъ, Туй чувство, като дойде, то ще създаде сърцето, и ума ни ще се прѣобрази. Казва ааостолъ Павелъ: „СЦе се прѣобразимъ". Какъ ще "е прѣобразимъ Любовьта, като дойде въ ума, произвежда наймекия погледъ. Погледътъ има най-мекага свѣтлина, свѣтлина, която прониква на всѣкждѣ, и на която зрѣятъ най-добритѣ плодове; на тази свѣтлина всичко расте и зрѣе. Това е второто качество на Любовьта. Третото качество: когато тя се прояви въ материалния животъ, произвежда най-сладката дума. Тази дума нѣма да бжде нѣщо особено, тя ще бжде една обикновена дума, но само онзи, у когото се е проявила тази любовь, може да схване тази дума. Може да бмде обикновена дума: „кждѣ отивашъ", но тази дума ще бжде тъй произнесена, тъй ще звучи, че вие прѣзъ цѣлъ животъ ще я помните, всѣкога ще ви въодушевлява. Слѣдоватедно, най-нѣжното чувство, най-мекиятъ погледъ и най-сладката дума. Питамъ: Ако вие, сега, може да кажете най-сладката дума, какво ще бжде за васъ? — Щѣде да бадете най-добритѣ ученици. Слѣдователно, ако вие можете да кажете
6 тази дума, всинца ще бждете на небето, Слѣдъ като се прояви туй нѣжнр чувство, то произвежда изящната Любовь. Туй чувство произвежда и чистота. Само тогава можемъ да бждемъ чисти. Безъ туй чувство, чистотата е невъзможна. СЦомъ туй чувство се прояви въ душата ви, тогава ‘може да очаквате тази Божествена чистота въ васъ. Второ, когато се появи този мекия погледъ, непрѣмено ще дойде тази свѣтлина въ ума ви. И когато дойде сладката дума, непрѣмено ще се прояви свободата въ душата ви. Следователно, това сж тритѣ качества, които трѣбва да ги имате. Вънка отъ тѣдъ, колкото и да философствувате, колкото и да си туряте каквото и да е друго опрѣдѣление, все ще се поставите на единъ фалшивъ пжть. Тия нѣща азъ съмъ ги провѣрилъ деветдесети и девети пжти, и опититѣ, които съмъ правилъ въру тази основа, еж ми дали отлични резултати, безъ никакво изключение. Казвате: „Не може ли по другъ начинъ?"1 Мзъ казвамъ: абсолютно не може1 Нзъ съмъ опиталъ. всичкитѣ системи, разбирате ли? Всичко съмъ приложилъ. Тази система е система на природата, тя е Божествена, тя е система безъ изключение. Искамъ да ви дамъ единъ положителенъ отговоръ, че е така. Вие седите нѣкой пжть, и си мислите: единъ човѣкъ, който говори за Бога, трѣбва ли да пѣе, трѣбва ли да свири? Религиознитѣ ;кора иматъ смѣшни възгледи.
7 Святиятъ Щвѣкъ да вземе цигулката и да свири! Той щѣбва да бжде мълчаливъ, като джбь. Не, отъ лицето на йятия човѣкъ ще блика свѣтлина, и юи ще говори'най-много; „Ти внимавай, ти внимавай!"’ На всички (говори, всѣкиго туря въ правия пжть. Той вдига най-гол Дмата гюрултия. И, като го зуришъ нѣкждѣ, трѣбва да го загасишъ, трѣбва да туришъ единъ крань, да го затворишъ нѣк/¥.дѣ, но пуснишъ ли го, той казва; „Дръннъ, дръннъ". Понеже святитѣ ора вдигатъ наи-юлбмъ шумъ, затуй щората не ги искатъ въ ®Ета Защо не ги искатъ? Казватъ: „Не мога да го търпя ' he можешъ, разбира се. Сега, огъ васъ игкамъ разумна свобода, и вашигѣ отношения трѣбва да ждатъ, единъ къмъ другъ, естествени. Ще бждете.естествени, безъ никакви приструвки. Не говоря за откровеносгь, защото има една откровеность, която е неестествена — откровеность естествена, откровеност чистосърдечна, като дѣте, като Божествено дѣте, з такава откровеность говоря, ОДе пѣешъ, когато ти се пѣе; ще запкешъ, и не се бой, който и да е тамъ. Дма имало боленъ. Яко твоята пѣсень е Божествен,;, този боленъ ще стане отъ леглото си, и ще оздравѣъ Той ще ти каже: „Благодаря, че ми запѣ". Има пѣсень, която дразни щората. Тогава не пѣй. Там вечерь, ще имаме едно упражнение: „Сила жива изворна течуща". То ще бжде пьрвото окултно
8 упражнение по музиката. Ние ще се отклонимъ отъ всички музикални правила. Сега, ще каже)ге: „Нма туй не е по правилата на музиката". Задръжте си за васъ тази ваша музика. Вашата музика я дръжте отвънка, а тази вечерь ше изпълнимъ едно упражнение по окултната музика. Дко можемъ да гс угвоимъ, добрѣ, ако не, за другъ пжть ще го отложимъ. (Учигельть нагласява цигулката си). Сега, поразпуснете се малко, ще пѣете, нали-’ Поотпуснете си гърлата! НѢкой ще каже. „Дзъ съмъ сгаръ". Никакви (стари ора не искаме, а пѣзци Лзъ ви считалъ всички сега за оръ Другитѣ ще вч избиратъ, ще опитва(тъ гласоветѣ ви на цигулка Дзъ не ви избирам, ще ви взема всички тъй както сте, и считамь, ч можете да пѣете. Сега, ще се тончраме Тониране\\ е това. (Учительтъ свари на цигулката, и пЬе упражнението: „Сила жива изворна течуща, гила жива изворна течуща, зум мезум, зум-мезум, бином тумего, зум-мезум, зум-мезум, бином тумето".) (Всички заедно изпѣме нѣколко пжти упражнението). Половината отъ пѣсеньта е неизвѣстна. Сега, съ тази пѣсень ще Опитаме какъ прѣвръщагь енергиитѣ. Добрѣ, тия думи могатъ ли да се пѣять на другъ гласъ Може ли да го нотирате? Значението на думитЬ въ първата полов ина отъ у 1 ражнениего, ги разбирате, но на другата половина — не. Значи, онова, което не знаете, може да го
9 пѣете. Слѣдователно, ние можемъ да направимъ и онова, което не знаемъ. Ние ще ви създадемъ редъ окултни упражнения. Сега, да изпѣемъ пакъ упражнението (Всички го изпѣхме). Свършена работа! Още веднъжъ1 (Изпѣ(хме го още веднъжъ). Сега, думпгѣ въ това упражнение сж нагласени на тонове, които отс въ възходяща степень. И вибрациитѣ нмъ сж такива. Тъй че, когато искате да се тонираге, може да пѣете това упражнение. Ш,омъ пѣете, всѣкога ще се тонирате. Не разположени сте, започнете. Сега, съ туй упражнение ще направите опитъ Имате най лошото разположение, ще изпѣете упражнението, и ще видите резултатитѣ, само ако не забравите гласа. Гледайте да запомните гласа, Изпъйте ю още веднъжъ! (Изпѣхме го още веднъжъ). Ду. митѣ „зуммезум' въ окултната музика регулиратъ, тѣ сж равнодѣиствуващи сили, сили, които регулиратъ всичко „Зум-мезум" тѣ сж мѣрка „Тумето" има едно отъ най-хубавитѢ съдържания, но понеже съдържанието е толкозъ хубаво, азъ не искамъ да ви го прѣведа, защото ще се опетни. Тъй ще го пѣете, безъ да знаете прѣвода. Сега, вие може да го тълкувате, кйкто искате, всѣки може да му даде какъвто иска прѣводъ. Трѣбва да знаете, че това и редъ друти упражнения сж необходими за васъ. Тия упражнения нѣма да ги изнасяте навънъ, за школата сж.
10 Вие ще правите опити съ тѣъ, и когато сте убѣдени въ силата имъ, ще ги кажете. Нѣма да ги изнасяте навънка, ще правите опити, ще наблюдавате, и единь день, когато ще имате резултати, тогава може да ги повѣрите. Но вие ще кажете: ,,Нали това е едно благо, защо да не го повѣримъ на свѣта?" Какво ш,е го повѣрявзте, другитб ?ора си иматъ пѣсни. (Я го изпѣйте пакъ! Изпѣме го наново). НЬкой пжть, като дадете концергъ, туй ще го турите между номерата, като куриозъ, да изненадате публиката, да видимъ какъвъ ефектъ ще произведе. Половината е на български, половината — на езикь, който не го знаете. Още веднъжъ! (Пакъ го изпме). Сега, вь ума ми има една мисъль: да ви повѣ ря ли втория гласъ, или да го задържа за другъ пжь? Защото, щомъ вземемъ втория гласъ, ще се измбни настроението ви. Първиятъ е въ мажорна гама, а вториятъ е даденъ въ минйорна гама ?(айде, още веднъжъ го изпЬйте! (Изпѣме го още веднъжъ). Сега, именно, при условията, въ които живѣемъ, трѣбва постоянно тониране, а музиката, това е единъ. отъ великитѣ Божествени методи за тонираке. Трѣбва да пѣемъ, за да се тонираме, и всички трббва да пѣемъ Докато пѣешъ, тонирашъ се, прЬстанешъ ли да пѣешъ, отслабвашъ Постоянно пѣние, пѣние, за да се тонираме Я още веднъжъ го изпЬге! (Учи
тельтъ свирѣше на цигулка, и ние всички изпѣмеупражнението два пжти) Вижъ, какъ лесно се усвоява! Вижъ, какви опитни пѣвци сте всички! Значи, първото упражнение е много сполучливо, прѣпоржчва ви. Нко тъй може да завършите, отлична е работата. Още веднъжъ го изпѣйте! (Изпѣме го вси-жи още веднъжъ). Всѣкога ще спазвате правилата, да не изопачавате. Като пѣете „зм мезум", да не дойде тамъ. да протакате. Това е упражнение, не е пѣсень, Това азъ го наричамъ окултно упражнение, думитѣ сж нагласени на особени гами. Ще минемъ къмъ окултната музика, за да може да се пробудятъ нѣкой висши чувства. Тѣ могатъ само чрѣзъ музика да се пробудятъ, да дадатъ новъ импулсъ Още веднъжъ! (Изпѣсме пакъ упражнението). Вѣрвамъ, че нѣма да го забравите, нали? Още веднъжъ! Всички пѣемъ упраж ненисто. Щъ взимамъ тия окултни упражнения по музика’, макаръ че тѣ сж доста трудни, но тия окултни упражнения служатъ за прѣвръщане на енергиитѣ. Запримѣръ, теникътъ, или чозѣкътъ на съврѣменната наука, знае да прѣвърне водата въ пара, парата може да прѣвърне на електричество, и да я впрегне на работа. При какви условия? — Ще я ограничи, ще я тури въ единъ котелъ, ще я нагрѣе, ще я сгорещи. По сжщия начинъ и ние трѣбва да знаемъ да прѣ
12 връщаме тия енергии. Една неприятна мисъль, едно неприятно желание, или едно неприятно чувство може да го туришъ на огъня, да го нагорещишъ, и да ти извърши такава приятна работа, както парата, но, знание трѣбва. Нко нѣмашъ знание, нищо не можешъ да направишъ. Не само да мислимъ, че знаемъ, но, знание трѣбва! Туй знание е потрѣбно, защото въ окултизма всѣкога се развиватъ отрицателни сили, Въ зсѣка една окултна школа най-първо се развиватъ отрицателнитѣ сили въ такъвъ грамаденъ размѣръ, че ако не се взематъ мѣрки, много пжти ученицитѣ пострадватъ Напримѣръ, въ християнството, зашо пострадала християнитѣ Защо се повдигна гонение противъ християнството? Християнството бѣше окултна школа Християнитѣ, като изгубиха правилата отъ Христа, •вслѣдавие на това се набраха много отрицателни сили, и като не знаеха какво да ги правятъ, какъ да (и трансформиратъ, повдигна се цѣло гонение противъ тѣхъ, докато се намѣри проходъ. И, ако и вие изгубите методитѣ, които ще ви дамъ, ще дойде сжщия законъ. Гой не може да се промѣни. Християнитѣ казватъ, че езичницитѣ бѣха недоволни. Не, не е тази причината, но онази набрана окултна сила, чоято трѣбваше да впрегнатъ на работа, не се’използува. Напримѣръ, дойде идеята за комуна. Християнитѣ казаха: „Не е врѣме за комуна". И други благо
15 приятни условия и сили дойдоха, и останала все неизползувани. Тогава дойде гонението. Всѣкога ще помните това. Законътъ е сжщиятъ, Ако една благородна мисъль дойде, ако едно мѣроприятие се дава вжтрѣ въ живота ви, като условие, да го приложите, и не го използувате, ще дойде гонението, непрѣменно ще дойдатъ нещастията. Туй е, катодвѣ и двѣ четири Напримѣръ, имате синъ, той иска да слѣдва по музика, но вие, като баща, ще кажете: ,,Музиката не е полезна, не е доходна, стани докторъ, то е по-до?одно". Ако ти му се наложишъ, синъ ти постоянно ще ти казва: ,,Лзъ искаъ едно врТме да стана музикантъ, но ти ме прати за докторъ". Той постоянно ще ти прави тия неприжности. Та, онова, което се събужда въ васъ, разработвайте го. ВсЬки ще работи въру себе си. Сега, когато казвамъ, че ще работимъ въру себе си. това е една приятна работа. Сега запримѣръ, туй упражнение можаъ да го отложа тази вечерь, можаъ да кажа тъй: тѣ не сж още готови, трѣбва да ги събера нѣкой пжть, да ги приготвя, че тогава. Но, казвамъ: ще направя опита изведнъжъ, безъ всѣкакво приготовление, то е найпростото упражнение, да видимъ, какъ ще го сванатъ, /Може да излѣзе сьвсѣмъ несполучливъ, всичко може да стане. Но, въ окултната наука, човѣкъ трѣбва’да бжде смѣлъ. Рѣшишъ нѣщо, не мисли за послѣдствия
14 та. Ти го направи, та, каквото излѣзе. Ти го направи, ,а оть невидимия свѣтъ, който взима участие въ всичкитѣ наши работи каго видятъ доброто ни желание, тѣ всички се притрлъ на помощь, и половината тѣ ще го извършатъ Не мислете, че вие извършвате всѣко желание. Трѣбва да бждемъ смѣли и рѣшителни. Смѣлъ и рѣшителенъ е човѣкътъ на любовьта. Безъ любовьта щората сж крайно страхливци. Благородство безъ любовь нѣма, и знание и интелигентность безъ любовь нѣма. Да се не лъжете! Любовьта е основа на всѣко нѣщо, тя е основа на абсолютната, безграничната Любовь, която движи свѣта. Всѣко движение е движение на любовьта Моята ржка се протѣга, туй движение не е съзнателно, но го е въ зависимости отъ тази любовь. Лзъ искамъ да ви помогна. Ние виждаме, че всичко въ свѣта се движи Тия облаци се движатъ Мислите ли, че тия облаци се дзижать отъ само себе си? Не, задъ тѣхъ стоягъ интелигентни стАщества, които ги движатъ. Тия облаци се при!отовляватъ да ни полѣятъ земята, да расте всичко. Та, ельнцето, цѣлиятъ козмосъ, земята, приливи и отливи, всичко, което се движи, то става по закона на Любовьта — разумно. Послѣ, сродството на елементитѣ — афинитета, то е основано на закона на Любовьта, обичь иматъ елементитѣ помежду :и. И послѣ, ще имате слѣдното понятие: любовь
15 fa ние не я произвеждаме. Богъ е Любовь, и Той не може да се раздвои въ себе си, Нѣкой казва: „Ти не ме обичашъ" Не мога да ге обичамъ, Да не се лъжете. Свѣтскитѣ хора може да се обичатъ, но вие не може да се обшате. вие може да бедете изразъ на тази Любовь. Богъ е Любовь, Той не може да се раздБли. Тогава, когато кажешъ ,,ти не ме обичашъ", ти правишъ упрѣкъ на Бога. Ако ти си готовъ за Аюбозьга, тя ще дойде, и ще се прояви. Любовьта всѣкога действува Сега, всички седите и казвате: „Той не ме обича". Не се лъжете, то е самоизмама Нали живѣешъ, животътъ произлиза отъ любовьта Ти трѣбва да съзнаешъ, че животътъ ти е дарь, любовенъ дарь Не можешъ да се движишъ, дали? Вложи мисъльта, щомъ се движишъ, да благодаришъ. Го е отъ Бога Дко нѣкой оди, ние казваме: „Той много митка". Нми че живиятъ човѣкъ трѣбза да се движи. Само инвзлидитѣ седятъ, не могатъ да се движатъ За нѣкоя жена казваме: ,,Тя много митка". Ами че какво лошо има въ туй миткане? Животъ има въ туй. Утрѣ, като стане инвзлидъ, легне въ леглото, всички ще кажете. „Дано стане". Кое е по-хубаво, да митка, или да лежи на гърба си? Лзъ биъ прѣдпочелъ да митка И ще ви дамъ едно ново схващане на живота. Положителното въ живота, къмъ него ние ще се стремимъ. Движението, това
16 показва, че има животъ; животътъ показва, че има любовь; любовьта показва, че нѣкой заради васъ мисли. Тьй е Никога не се стремете да ограничите любовьта. Тази любовь е слѣдующата. Нзъ ще ви приведа примѣръ При мене дойде единъ анаристъ, когато бѣъ въ Русе, младъ момъкъ, прЬдполагамъ на 23 -24 години Кой го е обърналЖ Той самъ е дошълъ до едно заключение за Бога, разправи ми своята опитность. Краенъ анаристъ е, и казва; „Влюбщхь се въ една мома, и въ тази мома видѣхъ Бога, повѣрваъ, че има Господь Koiaro залюбиъ, въ моята душа се зароди енергия да работя за Бога, да жертвувамъ всичко, да работя за човѣчеството. Но дойде единъ прѣломъ, и тя се изгуби. Изгуби се тял и останала черни петна въ моята душа, изгубиъ силата си". Черни петна останали. ,,Когато изчезна любовьта, на мѣстата, дѣто е била светлината, забѣ;ѣ заъ, черни петна останала въ душата ми". Той отишълъ по далече. Казва „Виждамъ, че Христовото учение е нѣщо повече Ако моята душа и сърце бѣха толкова широки, щъ да любя всичкитѣ ?юра, и не щѣ?съ да прѣтърпя тази криза. Но, понеже сърцетоми е малко, като изгубиъ една отъ овцитѣ, съкру шиъ се. Желая, сега, душата ми да се разшири, че да обичамъ всичкитѣ, както нея обичатъ". Тъй всички трѣбва да обичаме. Всички тия растения, цвѣтя.
1/ бубулечки, млѣкопитающи, всички, които влизатъ въ юбе, да чувствупатъ, e Богъ живѣе, че всичко ти е милО; на всичко да давашъ неговата цѣна, Само така може да разберешъ великия законь на Любовьта, и югава нома да прйтърпЬвашъ такъвъ краъ. Сега, жената се привързва къмъ ммжа, мжжътъ сс привьрзва къмъ жената. Не се самоизмамвайте! Мжжътъ 1и не може да ти помогне Нко той казва, че може да ти помогне, той не говори истината. Топ може да 1И помогне 5О'’/о. Нко ти кажешъ на мжжа сд, „Нзъ ще ти помогна", и ти не говоришъ истината. 1и можешъ всичко, но като си невѣжа, какь ще му помогнешъ Великиятъ законъ, който ръководи еждоинитѣ, той иска да ни покаже, че сме невЬжи, Ти казвашъ на мжжа си: ,,На менъ уповай, на твоята възлюблена Станка". Провидението всЬки день ни показва, че ние нищо не може да направимъ И тога। а, знаете ли, единъ о,ъ нашитѣ приятели, на когото името било Димитъръ, правилъ сеанси „Ти си", казва му дуътъ, „Стоянъ Станчевъ". „Азъ съмъ Димитъръ". ,,Не, не, ти. си Стоянъ Станчевъ Стоянъ си, защото жоишъ до медиума, а Станчевъ си, понеже стана причина той да проговори". РазболТе се мжжъть ти, памирашъ се въ чудо, огивашъ да търсишъ лѣкарь. :ащо не му помогнешъ, нали можещt? Ти казвашъ, чп го обичашъ. Лми че ти, като го обичашъ, защо не можешъ да му помогнешъ? Това е първата лъжа,
18 първото изобличаване въ този законъ на Любовьта, че ние показваме, какво онзи, когото любимъ, не можемъ да му помогнемъ, Онзи, когото любимъ, като идемъ ние при него, той трѣбва да оздравѣе. Такъвъ е законътъ. Щората измиратъ, заш,ото не се любятъ. Любишъ ли нѣкого, като отидешъ при него, тѣзи силни вибрации на любовьта, които се отдѣлятъ, ще му помогнатъ, и той ще се подобри. Сега, вие ще кажете туй-онуй. Не, не! Туй е истината, нищо повече, И тъй, ако искате да познаете, дали имате любовь, идете съ смирение при нѣкои боленъ, и ьижге, подобрѣва ли се положението му, Тко. се подобрѣва, ще се радвате, но влоши ли се, ше се върнете, и ще се молите на Бога. — Не сте толкозь горещи. Ще си признаете истината. Сега, другото доказателство, Нѣкои казватъ, че имать любовь, Дубаво, ако вие се грѣете на слънцето, и се натоплите, че се изпотите, тази горещина огъ васъ ли е, или не? Тази топлина не дойде ли отъ слънцето? Ако нѣкой ви попита, вие ще кажете'. „Отъ моя организъмъ е". Не, не е отъ твоя организъмъ, но ти си ‘единъ акумулаторъ на тази Божествена топлина, и тя се изявява. Л когато ти имашъ Божествена Любовь, нѣма да кажешъ, азъ съмъ, който отдѣлямъ топлината, а ще кажешъ: „Азъ събра?сь тази Божествена Любовь, и я проявявамъ". Та, сега отъ всинца ви искамъ най
19 пьрво: най-нѣжното чувство, най-мекия погледъ и найгладката дума. И за туй, тази вечерь, ви пѣя тази пѣюнь. Взъ никога тукъ съ цигулката си не бихъ до1иьлъ да ви свиря, Плащате ли ми нѣщо вие?— Нко азъ ви дамъ единъ концертъ, трѣбваше да платите най-малко по 50 лева. Вие нищо не плащате, и не само че не плащате, но кщо влѣзете въ дома си, не ю прилагате. Е-е, казвамъ: прѣкалихте го! Ще го приложите, понеже е необходимо за вашето развитие. Ще работите, и, като излѣзете навънка, ще се поставите на такова мѣсто спрѣмо туй слънце, че всички ще бждете изразители на тази Любовь. Единъ день, когато Богъ дойде да се засели въ васъ, законътъ ще се измѣнг: тогава вие, вжтрѣ въ васъ, ще бждете едно слънце, и чрѣзъ васъ ще се прояви слънцето. Богь ще бжде въ насъ, и Любовьта ще се проявява. Понеже ние юворимъ, че чрѣзъ Любовьта всичко може да направимъ, нека приложимъ този законъ. Нѣма да казваме, като другитѣ: „Поправи се!“ Вко нѣкой братъ трепери, студено му е, ти му казвашъ: „Пе трепери'. Не, вземи го, стопли го, и веднага той ще утихне. Не му казвай тъй: „Не трепери“. Ти го морализирашъ. Вземи го въ кжщи, и го стопли, и този братъ ще каже: „0, колко е хубаво“, и нѣма да трепери. Сега, между насъ всички треперения трѣбва да прѣстанатъ.
20 ?\\айде, изпййте „сила жива". (Изпѣме упражне нието нѣколко пми. Учительтъ изпѣ на новъ глась сжщото упражнение). То е сжщото упражнение, само че трансформирано отъ единъ гласъ на другъ чайде, помъчете се да го изпѣеге. Може би, вториятъ пжть ще упражлимъ този гласъ. Сега, ни най малко не се смущавайте, че не можахме да свършимъ упражнението, Азъ нарочно го оставиъ, за да се роди въ ваь една мисъль, да работите, да се развива музиката, Законътъ въ окуттизма е такъвъ: щомъ се разрѣши единъ въпроси, десети въпрреи трѣбва да останатъ неразръшени. Първиятъ гласъ знаете, вториять вейки да се старае да си го припомни. По единъ или по другъ начилъ, като правите усилия, той ще дойде, той се е запечатилъ, и ако вие се нагодите, гласътъ ще дойде. Отъ васъ ще изкараме добри пѣвци, Слѣдъ една година старитй ще иматъ гласово, като на млади,Ѣ Лко пазиiе правилата, гласътъ ви ще се възобнови. Гдѣ искате да бжде събранието въ недѣля, тукъ, въ Турнъ Ферайнъ, или въ Опълченска? ПослѢ, какъ искате, упражненията да бждатъвъ четвъртъкь вечерьта, или въ недѣля вечерь? По-добрѣ ще е да, оставимъ тия упражнения за въ недѣля вечерь, понеже много отъ провинцията не могатъ да се събиратъ въ четвъртькъ, а въ недѣля вечерь всички
21 имагъ условия. Четвъртъкътъ може да бжде свободенъ за други събрания. Искаме да спестимъ единъ день. Значи, въ недѣля, пакъ въ 7'/2 ч. вечерьта. Отговарятъ: ,,Да въ недѣля не сме заняти, можемъ и по-рано да почваме'. Хубаво, тогава въ седемь часа. Упражнявайте се всички въ музиката. Безъ музика, въ училището, не може да бждете учениии Въ школата, музиката е единъ отъ необ?одимитѣ предмети, и всички ще упражнявате музикалното си чувство. Ще бждете музикални, ще пѣете, ще свирите. Наймалко, трѣбва да знаете да пѣете. Всинца, може би, нѣмате възможно гь да се занимавате инструментално, но за пкве, в-ичии безъ изключение, можете. Думата: , не може" е изключена. Вижъ, за инструменталната музика, тамъ може да кажете: ,,не можемъ да свиримъ", но който каже, че не може да пѣе, не му се прощава. Господь е турилъ цигулка на всички, гърлото ви Онази външна цигулка нѣмашъ, но тукъ вжтрѣ, цигулка имашъ, и ще пѣешъ. И за всички, и млади и стари, правило е въ насъ: ще пѣемъ. Послѣ, нѣма да сс свѣнимъ отъ щората, какво ще кажатъ. Нашитѣ пѣсни ще бждатъ неподражаеми Ние ще покажемъ на музикалния свѣтъ, че има нѣщо повече, отколкото тѣ разбиратъ. Ще имъ дадемъ единъ потикъ И тѣ мислятъ, че сж музикални. Ние се радваме, че тѣ така мисля гъ и работятъ. И хубаво, тѣ при
22 готвятъ пжтя. Ние имъ благодаримъ. Тѣ сж изработили доста ?убавъ инструментъ, цигулката, но отъ чисто окултно гледище, тя може да прѣтьрпи извѣстно видоизмѣнение. Тамъ, додѣто днесъ сж достигнали цигулкитѣ, повече, по никой начинь, никакво видоизмѣнение не могатъ да прбтърпятъ. Отъ триста години насамъ, цигулката не се е измѣнила. Тѣ С/Ж достигнали до крайния прбдѣль. Но, по окулгенъ начинъ, ци1улката може да бжде измѣнена, обаче трѣбва да се пробудятъ у човѣка онЬзи вжтрбшни музикални чувства, Щомъ се събуди музикалното чувство, ще се намѣри маисторъ, които ще приспособи цигулката, Но за сега цигулката е достатъчна бъ цигулката може да се взиматъ не само половини тонове, но и четвъртини. Между единъ точъ и половината тонь има други тонове, а ,ѣ може да се взиматъ сн цигулката. Всички тонове, кеито може да се взиматъ съ цигулката, могатъ да се взиматъ и съ гласа. Ще пѣеге. Искамъ да бждсте отлични пѣвци, да не се стеснявате, защото нбкой оть васъ иматъ yбafc:и гласове, но необработени. И между младитѣ, и между старить, мжже или жени, има отлични шасове, но сж огруббли по съвсѣмъ други съображения: ядете лютичко, тревожите се. Вська трбвога се отразява евру ларинкса. ПослЬ, когато дбйствуватъ низщить чувства, сграстить, тия гласни органи загрубяватъ. И забѣлѣжеге, ония
23 №ра, които сж груби, и гласътъ имъ съотвѣтствува на тѣхния характеоъ. Понеже музиката е една сила, съ нея може да се разрушатъ много лоши работи, Напримкръ, нЬкои жени се чудятъ, какъ да укротятъ мжжетѣ си, Ако жената може да пѣе сладко, когато мжжътъ спи дълбоко, на другия день, сутриньта, като стане, той ще бжде мекъ, като памукъ, и щс има най-хубавото настроение. Жената да му изпѣе найхубавата пѣсень. Но тя какво грави? Като заспи той, заканва се надъ главата му; \\м , . I И той, като стане на другия день — тзкъвъ ще бжде, И той почне; м . . I БьлгаритЬ иматъ една поговорка: , Каквото повикало, гаквозъ се и отзовало". Спи мжжътъ. Изпѣи му най-хубавата пкень, и като сане, гои ще бжде другъ. За вь бждеще, музиката ще бжде, като единъ методъ за възпитание на дѣцата. Поне дѣцата може да се възпитаватъ гъ музика. Затуй, ще гледаме да употрѣбинъ часть отъ врѣмето си само за музика. Т. м.
ВЛИЯНИЕТО HR МУЗИКАТА, ПЪЕНЕТО И ДВИЖЕНИЯТА 3 школна лекция на общия окулгенъ класъ (II година) 15.).1922 г. Ст. София.
влиянието ил музиттл, пъонето и движетилтн. Т. м. Можете ли да изпѣете упражнението: „сила жива, изворна, течуща'’“ (Изпѣхме туй упражнение, а слѣдъ това — „Firfurfen“.) Имайте прѣдъ видъ, че окултната музика много мжчно се подава на изучване. Изисква се остъръ слухъ, съсрѣдоточено внимание; послѣ, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички традиции. Сегашната музика, това е прѣдговоръ на окултната музика. Тъй, както се е развила технически, обикновената музика, тя е приготовителна стжпка къмъ окултната музика. Въ всичката свѣтска музика има два момента. Свѣтската музика всѣкога е незавършена — въ нея има единъ моментъ на радость, вториятъ —на скръбь; единъ на разрушение, вториятъ на съграждане, и въ края на крайщата, тя ви оставя само съграждане и разваляне, нѣма нищо опрѣдѣлено. Може да направите единъ опитъ. Слѣдъ като сте били нѣкоя вечерь на нѣкой
4 концертъ или хоръ, като се върнете, ще усѣтите една тжга. Направете опитъ1 Туй показва, че въ тази музика има нѣщо незавършено. Н такова състояние не трѣбва да дохожда. Музиката трѣбва да остави едно радостно чувство въ възходяща степень, чувство на творчество. Да творишъ, тогава има музика. Сега, туй не е единъ поводъ или една причина, да ни спре отъ да пѣемъ. Ние разбираме музиката малко въ по-другъ смисълъ Нѣкой хора раздѣлятъ музиката на свѣтска и духовна. Нзъ я раздѣлямъ на музика възходяща, и музика низходяща. Първата е, която разширява, а низходящата е свѣтската музика, кждѣто има тия два момента Но и едната и другата сж потрѣбни, тѣ се допълнятъ. Сега, въ музиката трѣбва да има естественость. Думитѣ, кои го пѣемъ, трѣбва да бждатъ съ смисълъ. Запримѣръ, въ езика ни кои думи сж съдържателни Напримѣръ „гладъ", тя е съдържателна дума, всѣки разбира глада, но тя е пасивна и отрицателна дума. Гладътъ означава страдание. „Жажда", „смърть" — тѣ сж съдържателни думи. Ще раздѣлимъ думитѣ на пасивни и негативни, Тъй ги наричамъ азъ. Много отъ тѣхъ сж активни по естество, но иначе сж пасивни. Запримѣръ, щомъ дойде гладътъ, той разваля настроението. — „Гладна мечка, хоро не играе", или „гладенъ човѣкъ не може да пѣе". Дръжте единъ
5 човѣкъ 4—5 деня гладенъ, и слѣдъ това го накарайте да пѣе — гласътъ му не работи Но и прѣситениятъ, и той не може да пѣе. Сега, гладътъ произвежда едно състояние на чрѣзмѣрна активность, но активность, която не е планомѣрна, ритмична, а има извѣстни прѣсекулки, дразнения, възбудено състояние. Когато у сития е обратно. Той има едно настроение обратно на първото, но пасивно. Като се наяде човѣкъ хубаво, нему се доспива. Казва: „Човѣкъ да си поспи малко". Тия двѣ състояния не съотвѣтствуватъ на музиката Музиката върви по срѣдата. Музиката не е нито въ скръбьта, нито въ радостьта, тя уравновѣсява силитѣ, които създаватъ тия състояния въ човѣшката душа. И единственото изкуство, което гради въ всѣко едно отношение, то е музиката Безъ музика вие нищо не може да извършите. Най-първо, трѣбва да имате едно приятно настроение. R за да ямате туй приятно настроение, трѣбва да имате музика въ душата си. Туй музикално настроение трѣбва да го държите. Можешъ и мислено да пѣешъ. Казвашъ: „Азъ не пѣя". Можешъ мислено да пѣешъ, а това мислено пѣене може постепенно да го материализирашъ, да го прѣкарашъ въ ларинкса си, и да го изразишъ въ думи. Въ съврѣменното общество и въ съврѣменната цивилизация, както и у българитѣ, изобщо, младитѣ
6 пѣятъ. Българинътъ пѣе, докато е младъ, нежененъ но ожени ли се, изведнъжъ не му се пѣе вече. Той пѣе още при особено положение, на свадба, на вечеринка, при ядене и пиене. Той пѣе и прѣзъ работноврѣме — жетва. Но онѣзи, изобщо, които сж минали 45 години, тѣ казватъ: „Ние остарѣме, нека пѣятъ младитѣ". Има българи, родени пѣвци, тѣ пѣятъ прѣзъ цѣлия си животъ, и млади и стари. Жената, колкото и да е стара, тя пѣе. У женитѣ туй музикално чувство е силно развито. Разбира се, у васъ всички туй музикално чувство не е еднакво развито. Челото, (тази часть, отъ двѣтѣ страни на челото), трѣбва да бжде развита, широка; ако не е развита, не можете да бждете музикални. Музиката е заложена у васъ, но органътъ ви не е развитъ; материалъ имате, поне сте работили. У нѣкои отъ васъ туй чувство е силно развито. И нѣкои отъ васъ, даже, могатъ да станатъ добри пѣвци, нѣкои може да се научатъ да свирятъ добрѣ, но, изобщо не сте едни отъ най способнитѣ ученици. И азъ правя опити по музиката. Вие не сте отъ най-способнитѣ, не сте и отъ най-талантливитѣ. За единъ талантливъ музикантъ се изисква особенъ организъмъ. Изобщо, всичкитѣ нови религиозни течения, всѣкога започватъ съ музика. Нѣма да считате, че музиката е нѣщо маловаж! о; не, много важно е, пър
7 востепенно _ нѣщо е тя. Чрѣзъ музиката може да създадете въ себе си характеръ. Запримѣръ, разгнѣвили сте се, искате да си отмъстите нѣкому, запѣйте „сила, жива, изворна, течуща", „firfurfen", и като ги изпѣете Ю-ина пжти, ще кажете: „айде, азъ се отказвамъ". Така ще се свърши работата, и ще спестите енергията си, Вие ще се научите чрѣзъ музиката да трансформирате енергията си. Сега, въ окултната музика, ние допущаме извѣстни анормалности. И защо? Нко азъ бихъ ви изсвирилъ една чисто окултна пѣсень, този салонъ щѣше да хвръкне. Знаете ли това'1 Слѣдователно, за да не дойде туй разрушение, ние оставяме извѣстни дисонанси, за да пазятъ равновѣсие. Тъй и въ човѣшкия животъ — дисонанситѣ, които имате, сж необходими. Злото напр., отъ музикално гледище, то е единъ дисонансъ вжтрѣ въ живота. (Зко нѣма този дисонансъ, вашиятъ организъмъ ще хвръкне. За да ви спънатъ, туря се този дисонансъ. Слѣдователно, отъ музикално гледище, дисонансътъ е потрѣбенъ, и слѣдъ него, веднага ще дойде една хармония. И тъй, ние ще направимъ единъ музикаленъ опитъ, да видимъ, какво може да направи музиката. Ще опитаме силата на музиката. Туй е по отношение трептенията на окултната музика. Тѣ сж по-силни, и съ по-кжси вибрации. Азъ съмъ забѣлѣзалъ, видни музиканти, тукъ и въ
8 Америка, правятъ тия трептения при свиренето, но тия музикални вълни сж. дълги, и вслѣдствие на това, при тия трептения звукътъ не е пъленъ. Нѣкой много видни музиканти сж достигнали доста нѣщо, дошли сж до границитѣ на окултната музика, но такива може да ги прѣброите на пръсти. Чрѣзъ музиката може да правите опитъ въру себе си. Искате да знаете какво е вашето настроение, опитайте се да изпѣете най-простата пѣсень, и вижте, какъ ще ви подѣйствува тя; ако можете да вземете тоноветѣ ясни и чисти, безъ да има дрезгавина въ гласа ви, състоянието ви е отлично. По нѣкой пжть имате кашлица. Ние знаемъ защо става това. То е, понеже енергиитѣ ви не вървятъ правилно. Дойде нѣкждѣ прѣсекулка, свие ти гърлото, почвашъ да кашлишъ. Нко пѣешъ постоянно, туй нѣщо трѣбва да изчезне. Сега, запримѣръ, има говорители, които, като седнатъ да говорятъ, изпиватъ по нѣколко чаши вода. Защо? Защото този човѣкъ вжтрѣ въ себе си не е музикаленъ. Единъ музикаленъ говоритель никога нѣма да пие вода. Почнешъ ли да пиешъ вода при говоренето, това не е музика. Сега, когато музикантитѣ свирятъ на нѣкоя свадба, наливатъ ги съ вино. Почне ли музикантътъ да пие вино, той не е музикантъ. Като свърши пѣенето и свиренето -— чиста вода, Нко иска нѣкой да бжде музикантъ, туй е пра
9 вилото. И онѣзи, които искатъ да пѣятъ, пакъ сжщото правило трѣбва да спазватъ. Послѣ, трѣбва да мзбѣгвате много лютитѣ чушки. Киселото — сжщо, лимонена киселина, обаче, може да употрѣбявате. Трѣбва да избѣгвате пиене студена вода, дишане лрѣзъ устата; всички тия нѣща сж врѣдителни за музикалния органъ. И когато излизате навънка, за да се оградите отъ простуда, ще съсрѣдоточите внима. нието си вър?у гърлото, ще мислите за ларинкса си, и нѣма да се простудите. Когато умътъ присжтствува въ гърлото ви, нищо не става. Ще направите опитъ. Много пѣвици изгубватъ гласа си отъ невнимание. Излѣзатъ навънъ, умътъ имъ не присжтствува въ гърлото, дойде нѣкоя електрическа вълна, и тѣ изгубватъ гласа си. Така и много сестри сж изгубили гласа си. Излѣзешъ ли навънка, умътъ ти да е съсрѣдоточенъ въ гърлото; стопли ли се много хубаво, дойдатъ ли слънчевитѣ лжчи, тогава можешъ да се разположишъ, но седнешъ ли подъ нѣкое сѣнчесто дърво, пакъ на стража. Подъ сѣнка нѣма да спишъ, подъ нѣкоя канара на сѣверна страна — никога! Туй сж прѣдоранителни мѣрки, които трѣбва да спазвате, ако искате да се научите, понеже ще ставате ученици. Та, за въ бждеще, азъ искамъ отъ васъ да изкарамъ музикални ученици. Сега, младитѣ да пѣятъ, разбирамъ,
но старитѣ, 60 годишнитѢ, азъ искамъ да пѣятъ, да прѣсъздадемъ нашия ларинксъ. Послѣ, ние ще употрѣбимъ окултната музика и въ другъ случай. Понеже ние нагазваме въ една области чрѣзмѣрно активна, тамъ ще срѣщнемъ извѣстни невидими сжщества, които се укротяватъ само съ музика, затова тя тамъ е необходима. Нападнатъ те лоши мисли, тѣ сж такива невидими сжщества. Ще почнешъ да имъ пѣешъ. Напримѣръ, да кажемъ, дойдатъ нѣкои сжщества, такива военни, съ воененъ духъ, и ти, щомъ станешъ, почнешъ да бъхтишъ този-онзи. Какъ може да ги укротишъ? (Учительтъ свири много тихо,, ритмично, съ прѣкжсвания.) Всичкитѣ духове, колкото ги има наоколо, ще си отчдатъ. (Учительтъ свири, и тихо приглася съ уста.) Сега, това сж звукове, които сжществуватъ въ природата. (Учительтъ пѣе х-хмхм-хм-хм....) Туй сж все окултни упражнения, тѣ сж ритмични. И, тогава, каквото и да е твоето състояние, съ музиката ти можешъ да го измѣнишъ. Сега, тия упражнения може да ги употрѣбишъ и когато си въ едно възбудено състояние, за смѣняване на енергията. Нѣкой пжть, тази енергия може да е толкозъ много набрана, че да избухне, като нѣкоя бомба. (Учительтъ свири). Всѣкога ще минавате отъ силнитѣ къмъ тихитѣ пѣсни — отъ силното къмъ тихото. Българитѣ, когато засвирятъ „(Двѣте мило''. . . . все едно го каратъ.
(Учительтъ свири), Съврѣменнитѣ музиканти не знаятъ едно нѣщо, че отъ всѣки единъ пръстъ излизатъ особени енергии, Да кажемъ, че азъ взема третата позиция съ третия пръстъ, и послѣ, взема басовата струна съ втория пръстъ, ще имате два различни тона по качество и по сжщество. Онзи, който се занимава съ окултната музика, ще види, че упражненията въ нея сж малко по-другояче, нѣкои позиции съвпадатъ, но има особено размѣстване. Туй окултно свирене само Паганини го е знаялъ, и той си е мѣстилъ пръститѣ по особенъ начинъ. Неговото свирене не могатъ да го възпроизведатъ, защото той е свирилъ по особенъ начинъ съ пръститѣ си. Сега, ще понапрѣгнете ума си малко, да мислите, за да се създаде у васъ едно желание да пѣете. Легиите си вечерно врѣме, ще си кажете: „Искамъ да стана музикаленъ, музика ленъ, музикаленъ". И бждете увѣрени, че щастието ви въ свѣта зависи само отъ музиката. Търговцитѣ загубватъ кредита си, когато загубятъ музиката. Всички изгубватъ, когато изгубятъ музиката. Тогава ти си неразположенъ, и този—онзи човѣкъ ще ги оскърбишъ, ще си създадешъ неприятность. Пъкъ щомъ си музикално настроенъ, ще пѣешъ, и ще се отнасяшъ музикално. Лко ние сме музикални, ще говоримъ естествено. И затуй, биъ же/талъ, когато излизате въ природата, да се вслушва
12 те въ нея. Вие не сте се вслушвали въ течущитѣ извори. Каква приятна музика има между малкитѣ камъчета! Пъкъ въ нѣкой мѣстности, въ нѣкой гори, когато шумолятъ тамъ листата, особена музика има! Когато влизате въ природата, отъ тамъ ще черпите вдъхновение. Не се ли вслушвате въ пѣенето на природата, нищо нѣма да научите. Всичкото изкуство е тамъ! Да се вслушвате какъ пѣе изворътъ, послѣ да разбирате гласа на животнитѣ, на птичкитѣ, особено, какъ започватъ, какъвъ концертъ има, и най-послѣ, басоветѣ какъ идватъ да пригласятъ. Дѣлъ оркестъръ е туй! Единъ музикантъ, който има туй ухо, ще чуе това, което никога въ живота си не е чулъ. И, ако нѣкой съврѣмененъ музикантъ би написалъ нѣкое музикално творение, какъ птичкитѣ започватъ своята молитва, той би произвелъ цѣлъ фуроръ. Нѣкой се опитватъ да подражаватъ на гърмотевицата. Мжчатъ се да схванатъ най-грубото, но и туй не могатъ. Впрочемъ, тия най грубитѣ гласове донѣкждѣ сж успѣли, налучкали сж ги, но, какъ пѣятъ птичкитѣ, тѣ още не могатъ да имъ подражаватъ; само нѣкой цигулари .могатъ да подражаватъ. R въ окултната музика всичко туй е подражаемо. Та, сега, като ученици на окултизма, ние не 'искаме да станете музизанти, но да разбирате окултната музика, да се ползувате отъ нея. Сега, нѣкой,
15 които сж религиозни, ще кажатъ: нВми ония четива?" Всѣко едно четиво, като го четешъ, ако имашъ музикално настроение, ще го разберешъ по единъ начинъ, а ако нѣмашъ музикално настроение, ще горазберешъ по другъ начинъ. И всѣкога Божествениятъ Дуъ работи музикално. Той, когато дойде, никога не говори грубо, музикално говори, и даже, тъй, отмѣрено. Въ Божествения езикъ нѣма излишни думи, Думитѣ сж малко, но съдържателни. Всички думи сж опрѣдѣлени, не можеш ь да имъ дадешъ двѣ значения. И много думи отъ Библията иматъ нѣколко значения. Туй не е свещенъ езикъ. Свещениятъ езикъ е неизмѣняемъ! Има такъвъ езикъ, и той е чисто Божественъ. И само онзи, който е разбралъ музиката, той ще разбере този езикъ, ще разбере Божествената поезия на нѣщата, Та, ще започнете отъ музиката, и само така ще се облагородите, и ще създадете арактеръ. Безъ музика, всички усилия, въ каквото и да е направление отправени, ще бждатъ напразни и парализирани. И за туй, азъ биъ желалъ, мнозина отъ васъ да свирятъ, да пѣятъ. СЦе имаме свирци, и щомъ се обяви нѣкждѣ споръ, нѣкакво недоразумѣние, тѣ ще засвирятъ, и всичкиятъ този споръ ще утихне. Нѣма да пращаме особени комисии. Знаете какво ще направимъ? Двама братя се скаратъ, ние ни най-малко нѣма да споме
14 наваме, че сж се скарали, но ще ги повикаме, ще имъ дадемъ единъ концертъ, ще има особени пѣсни за тѣъ, и тѣ, като слушатъ, ще кажатъ: ,,айде да се примиримъ'. fl сега, ако изпратимъ една комисия да ги примири, пакъ ще има споръ. Пъкъ тъй, ще ги извикаме, ще имъ зсвиримъ нѣщо, и музиката ще създаде това, което другъ не може да направи. Та, отъ туй гледище, ние ще проучваме окултната музика въ нейното приложение. Нѣкои отъ васъ по-скоро ще сванатъ, и тѣзи, които по-скоро с?ванатъ, менъ ми е приятно. Тѣ нека гледатъ да упражнятъ своя импулсъ вър)(у другитѣ, и у тѣъ да се създаде този музикаленъ импулсъ. И, азъ желая, всички да •сте музикални! Сега, нѣкои сте на опашката, да се не обезсърчавате. Опашката, и тя е потрѣбна. Тъланътъ, тъй да го ударишъ, ще се чуе, нали? И тъй, музиката е едно спомагателно чувство за развиването на нашитѣ способности. За развиване на нашия умъ, на нашето сърце е потрѣбна музика. И затуй, поетитѣ всѣкога създаватъ своята поезия лѣтно врѣме, когато природата се събужда, когато птичкитѣ пѣятъ, или когато чуятъ, че нѣкоя мома пѣе, и веднага, като се върнатъ, седнатъ „тръст—тръст—тръст" напишатъ нѣщо. Когато пѣешъ, ти се унасяшъ, не мислишъ, че те слуша нѣкой. Пъкъ нѣкои, пѣятъ за ефектъ, и казватъ: „Дали ме слушатъ?
15 Мислишъ ли, когато пѣешъ, когато свиришъ, да те луша нѣкои, то е обикновена музика. Да свиришъ за себе си, и да пѣешъ за себе си, тогава ще имаме музика. Сега, разбира се, нѣкои отъ по-даровититѣ ученици, ще спомогнатъ много за вашето умствено развитие. И разсѣйването на паметьта, дѣто нѣкои сте разсѣяни, дѣто губите паметьта си, то е по причина, че музикалното чувство въ васъ не е развито. Губенето на паметьта произтича отъ дразнене, трѣвоги, насилия. Съврѣменниятъ свѣтъ е пъленъ съ такива трѣвоги, на всѣка стжпка се срѣщатъ такива трѣвоги. fl музикалното чувство постепенно ще прѣмане тия трѣвоги, и ще даде едно ур а в н о вѣ с я в а н е на душата. Тогава, умътъ се запазва по-спокоенъ, и паметьта ще бжде силна. Сега, изпѣйте пакъ „Сила жива", но по-тио. (всички изпѣме туй упражнение). Разбира се, на първо врѣме, всѣка сутринь, найдаровититѣ отъ васъ, ще отдѣляте за музика 1 часъ, най-даровититѣ, казвамъ, ще отдѣлятъ за музика 1 часъ, сутринь или вечерь; може сутринь да взематъ ’А часъ, и вечерь /2 часъ, та цѣлъ часъ. Онѣзи — срѣднитѣ, ще се занимаватъ % часъ, а другитѣ—15 минути. Ще се упражнявате най-малко 15 минути да пѣете. Онзи човѣкъ, който не е разположенъ да
16 пѣе, като го накарашъ да пѣе, той ще каже: „Е, 15 минути, докато се наглася, това-онова, ще мине врѣмето". Да, 15 минути сж достатъчни. Импулсъ само да се даде. Онзи, който трѣбва да се развива, не му трѣбва много. И този импулсъ постепенно ще се усили. Много мжчно е да дадешъ дълго упражнение на този, у когото тия органи не сж развити, значи, да се откаже отъ музиката. По 15 минути всѣки може —15 минути, 72 часъ и 1 часъ. Онѣзи, които ще пѣятъ 1 часъ —• тѣ сж нѣколко души, десетина души, но не по амбиция, да не кажатъ нѣкои — и ние можемъ 1 часъ, не, ще пѣете по разположение СЦомъ като пѣешъ 1 часъ, да се яви у тебе едно желание да пѣешъ още, и да кажешъ' , Би?съ желалъ да пѣя още, но толкова е опрѣдѣлено, стига толкозъ", Онзи, който пѣе 7а часъ — да каже1 „Биъ желалъ още да пѣя, но толкозъ е опрѣдѣлено" И онзи, които пѣе 15 минути, и той да каже. „Биъ желалъ да пѣя още, но толкова е опрѣдѣлено". Все да остане нѣщо, единъ малъкъ импулсъ да ви подтиква къмъ пѣене. Това е правилно. Като ученици, ще ви дамъ една тема да я прѣдставите въ музика. СЦе ви дамъ нѣколко думи да имъ турите единъ гласъ — кой колкото може, Ако нѣкой не може, нѣма да го считаме за грѣ?съ, колкото можете. Нко не можете да го котирате, ще го
изпьете, ще дщщще тс ъ, щ о учтгки, ще пе изтъжте — (1 w , еО'щ :Гл’и, 1щщьгщ °ра ше бжде едно прие че щ 5щ е що имате -ги напечения е ултеть io; щъ Ci 1" 1 които са /шровити, съ та Ki о улип му । ш, i е подобрятъ сщла музика въ се' м Ще пондтъ дт ж раличавттъ отъ другитѣ музиканти Окултната му°и! з ие е зз г ѣ а, но тя може да исслуи i 'ч едит поти, "д съвременната ,”/3 43; и всѣки единъ мул антъ може да се ползува, /id трѣдсгаги пщнитъ гъ далко ио друга свѣт"4'3 и свиренето и тТсгсто Кжъ тЩбва да гшомъЩе имаме единъ начинъ за пЬене, втори нгчинъ, ipoiH, и на опитъ ще ви/д Л го ви/во се различна окултното пЬене. Щомъ nhoi тъ по окултенъ начинъ, i/ioto запѣешъ, веднага настава тишина Щинъ човѣкъ, които Ще окултно, то е заразително, ти не юже да се избавиш ь, у тебе се заражда едно жсзз ше да слушашъ, ще зарѣжешъ работата си, и ще кокешъ ,Щтлично пье1" Туй, което пѣе, той го прѣ। ивява, и гъ ума, и сь сьрцето си, и съ душата си, 1 ума и сърцето влизатъ сили, цѣлото битие пѣе. ма учапие, то не може да се изрази съ думи. И народа има нѣкой, даже прости ?сора, които пѣятъ /лтно по тѣ Щятъ само по настроение, не пѣять жоч. Тази недѣлна вечерь не е за единъ окулгенъ
18 урокъ по музика. Всичкитѣ часове не благоприятствуватъ за една окултна музика. Сега, допуснете, че васъ ви осждятъ на смърть, и ви кажатъ: „(Де ви помилваме само тогава, ако за една година се научите да пѣете хубаво. (Де ви подаримъ живота, само ако се научите въ една година врѣме да пѣете хубаво1'. Може ли да се научите? И какъ ще пѣете! И съ какво вдъхновение! И ще кажешъ: „Какъ да не пѣя? СЦе пѣя'" И дѣйствително, влюбенитѣ пѣятъ добрѣ. Той казва: „Отъ тази пѣсень зависи моя животъ". Пъкъ онзи, който не е осжденъ на смърть, не може да пѣе. Сега, ако вземете да пѣете думитѣ: ,Сила жива", „Сила жива", „Сила жива", питамъ ви: ако нѣкой каже „Жива сила" и „Сила жива", едно и сжщо нѣщо ли значи? Вь окултната наука „Сила жива ' значи, сила, която излиза отъ животнитѣ, а „Жива сила" — сила, която излиза отъ хората. Едната сила трѣбва да мине прѣзъ животнитѣ, едната излиза отъ материалното, а другата отъ живота, отъ него излиза сила, която е разумна. Туй е окултното значение на „Сила жива ' и „Жива сила". И когато казвамъ: „Нзъ любя", това се отнася само до физическото поле, то е материалниятъ човѣкъ — любишъ нъкого. Но, когато кажешь „любя", тази любовь не е материална, тя е духовна. Когато не
19 туришъ „азъ", то не е материално. „Нзъ любя", значи, ти имашъ извѣстенъ интересъ. Като кажешъ „азъ нѣрвамъ", то е слабо, то е материално, имамъ ин1ересъ да вѣрвамъ. Но „вѣрвамъ", то е силно. И всички онѣзи думи, които иматъ нужда отъ подкрѣпа, сЖ слаби. „Жаденъ съмъ" — то е силно Този, който каже „азъ съмъ гладенъ", той не е гладенъ. Гладииятъ човѣкъ нѣма врѣме да каже „азъ съмъ гладенъ". Той съкратява врѣмето и казва: „Гладенъ съмъ", а не „азъ съмъ много, много гладенъ, че стомахътъ ми" и т. н. Тъй че, които казва: „Азъ съмъ гладенъ, дълъгъ пжть съмъ ходилъ" и пр, той не е гладенъ; гуй да го знаете. Туй е психологически законъ. „Любя", то е силно. „Нзъ много ви любя" — нищо не люби той, той най-малко люби. И това може да се опита. Тъй седи истина!а „Любя и обичамъ", вибргциитѣ на „любя" сж едни, а вибрациитѣ на„обичамь" сж други. Дали ги съзнавате или не, то е другъ въпросъ. Но, като вземете да пѣете, ще забѣлѣжите гова. Само чрѣзъ музиката ще познаете коя дума е по-силна, и коя по-слаба. Запримѣръ, да допуснемъ, че седите при нѣкои скжперникъ. Може да направите единъ музикаленъ опитъ. Той седи, каточели, както казватъ „змия влѣзла въ кесията му", седи, държи кесияса си, не може да я отвори. Вие почнете да му пѣете „любя", „любя" (Учительтъ пѣе тихо
20 тѣзи думи), и не мислите заради heq, ако вие съ това пЬене нагодите този чсжЬкъ, тон, както седи, вниманието му за паритб ше почне да се отвлича, отвлича, изведнъжъ ще извади кесията си, и ще я отвори. Наблюдавайте, има такива музиканти, коиТо знаятъ този психологически законъ. Такъвъ музикашъ седи, нишо не казва, не подава шапка, но, като засвири . . . Майсторътъ-свирачъ, които разбира окултната наука, не ходи да подава шапката. Той, като седне и почне да свири, слушательтъ стане весепъ, никаква идея му дойде, и най послѣ казва: „Найпослѣ, и азъ да се проявя, като човѣкъ, ше дамъ единъ левъ", Почне да бър а въ кесията, извади единъ левъ, два , . . Онзи още свири. 1ози вади 5, 4,_ 5, б, 7, 8, Ю, 20, лв, и като ги даде, нему му е приятно. Но, ако онзи не свири, този нишо не дава. Това сж вибрации, нагодени за разширение на съзнанието. Нѣкои пжть, азъ ще ви избера единъ такъвъ човѣкъ, и мислено да му пѣете, да видите, дали той ще си извади кесията Азъ ще ви опитамъ, дали знаете да пѣете. Не е важно само да пѣешъ, но дали можешъ да произведешъ резултатъ. Ако двиствувашъ върху съзнанието на. скжперника, твоята музика е окултна, Божествена, и съ нея можешъ да работишъ Въ Америка туй го практикуватъ, но нѣкои пжть не може да успЬятъ, не взиматъ пари. Отиватъ
21 да пѣятъ, и като пѣятъ, богаташътъ, който може да даде и 10,000 лв, не само че не изважда кесията си, а я затваря и му дава само 20—30 лв , не повече Н мно о шягъ, но не могатъ да заекнатt онази дълбочина на душата, fl нѣкои сестри, отиватъ по нѣшлю заедно на нѣкое мѣсто, изпѣятъ нѣкоя пѣсень, и този, гослѣдниятъ, отвори кесията си, и даде 10, 15, 20,000 лв. за музиката. И по този начинъ събиратъ пари, Други, цѣлъ ?оръ отиватъ да пѣятъ и, като ге върна гъ, едва ли иматъ Со отъ туй, което първшѣ нѣколко иматъ. Тъй че природата отваря кесията само за този, който е съгласепъ съ нейнитѣ закони. Затуй казвамъ, че ние ще работимъ съобразно живитѣ закони на природата, fl вь резултатитЬ на живитѣ закони, тамъ нѣма никакви изключения И послѣ, кога го се свири, когато се пѣе, ще внимавате, ще се вслушвате въ гласа на други! ѣ. Нѣкои отъ васъ не внимаватъ, Най-първо, ако ти неможешъ да владѣешъ гласа си, слушай тѣзи, които пѣятъ по-вѣрно, давай у?о, и се учи отъ тѣъ И, ако всинца вие внимавате, по този начинъ ние ще пѣемъ отлично, и въ една година все ще знаемъ повече огъ сега. И тогава ще се улесни работата на тия братя, които се занимаватъ сега съ ржководене пѣенето Сега, за окултната музика, азъ съмъ рѣшилъ да опрѣдѣля малко врѣме, нѣколко уроци, и то, да ви
22 прѣдамъ най-елементарнитѣ нѣща. Има работи, които азъ не мога да ги повѣрявамъ; има нѣща, които рѣдко свиря. Даже азъ, който разбирамъ музиката много добрѣ, когато свиря нѣкой отъ тѣзи парчета, пулсътъ на моето сърце се мѣни. За сърцето има опасности, нѣкой пжть то може да спре. Опасни сж тия парчета, затуй много рѣдко ги свиря. Колкото пжти съмъ свирилъ отъ тия парчета, все ще умре нѣкой, затуй, като дойда до тамъ, не барамъ. Защо ще умре? Мко ритъмътъ на това парче не съотвѣтстаува на неговото сърце, той ще го умъртви, но ако съотвѣтствува, той ще се въодушеви. Силната музика е опасна, затуй окултнитѣ упражнения сега не се свирятъ. Трѣбва да се подготвите. Азъ съмъ упражнявалъ окултната музика рѣдко, само веднъжъ съмъ свирилъ, въ Варна. Седѣхъ въ една кжща, вечерноврѣме бѣше. Въ една кръчма, една тълпа пияници. 10—15 души, се разпѣли, вдигатъ шумъ, каратъ се. Свирилъ 15 минути, утихна въ кръчмата. Отъ тогава тази кръчма запустя. Не само това, но и кръчмарьтъ напусна кжщата. И хазяйката на тази кръчма казваше: „Напусна ме кръчмарьтъ". И не дойде втори кръчмарь. Но, такива случаи сж рѣдки. Музиката е една сила. Нали Мойсей прѣвзелъ онзи градъ съ тржбене и викъ? Съ музика го прѣвзелъ, съборилъ Ерихонскитѣ стѣни съ музика, Затржбили и вгички
25 извикали, Туй не е просто извикване, а музикално извикване, И като извикали, всичкитѣ стѣни сж рукнали. На сегашнитѣ ?ора имъ се вижда смѣшно това. Тази година, нали имайте единъ малъкъ опитъ—съ пѣене излѣзоте отъ читалището въ Търново? Ако пѣемъ окултно, тълпата или ще се разбѣга, или трѣбва да се присъедини къмъ насъ да пѣе. И страшна артилерия е туй! ,И виждаме войницитѣ, когато тръгвзтъ за бойното поле, всички запѣвзтъ, ставатъ безстрашни, Но, прѣстанатъ ли да пѣятъ, обърнатъ гърбъ и бѣгатъ. До тогава, докато човѣкъ пье, той е смѣлъ и рѣшителенъ. Прѣстане ли да пѣе, той мисли да бѣга. И онази жена, коя го прѣстане да пѣе въ кжщи, азъ зная какво мисли —ще бѣга (Де пѣете! Първото изкушение е да не пѣете. Като станешъ сутрини, да си потананикашъ, да си посвиришъ съ уста. Око искашъ работитѣ прѣзъ цѣлия дени да ти вървятъ добрѣ, да си попѣешъ 15 минути. Едно правило е това. Може да го опитате. (Де станешъ сутрини, ще пѣешъ. Жена, която не пѣе, и мжжъ, които не пѣе, тѣ не могатъ да въртятъ кжща, и дѣца не могатъ да възпитаватъ. Туй е много вѣрно. Направете опитъ! Нали тази година ще направите опити? Сега, ще провѣрите моитѣ думи. Пѣйте 15 минути съзнателно, и слѣдъ една година ще видимъ, какви ще бждатъ резултатитѣ. Съ помощьта на му
зиаъ ri .uj с е де с-= подобри ндмалко рО , Г Q j д Ои гтИ Сега ? д щ въ музиката има другъ единъ елон°н1 • ) ог ''ъ атова човъкъ трѣбва „а бхте ' и i ж дд се втькне щесщавгею или алчносъ с ъъ d Cd нея По, по нешъ ,и да пьешо ди ити виридъ за пари, паритѣ да сж една отъ подб/дгед1 L р тини, сзвритиль си Музиката трьб ва да бл арь Пьешъ ли, ни поменъ нѣма да има въ д/Щи а и за пари Ако нѣкои ти даде пари, да 1иишъ, че като ти даде 5 или 10 лв, та съ юва ги е платил ъ Музиката е нѣщо, което не може да се птати Едно парче изсвирене окултно, съ нищо не може да се откупи1 Та, по този начинъ, онѣзи, които свирять на пияно, които свирятъ на китара, цигулка, ще имъ дадемъ окултни правила, какъ да си държатъ лжковеть, какъ да свирятъ, ще имъ дадемъ упражнения за това Послѣ, ще имъ обърнемъ внимание, какъ да си държатъ пръститѢ, но нѣма да разправятъ това на другитѣ цигулари Тия упражнения ще ги вмък вате тукъ тамѣ, но не всѣкога, Сега, ако поискамъ единъ отъ ученицитѣ да изпѣе една пѣсень, би ли изпѣль нѣкои изведнъжъ, безъ да мисли? Азъ ще поканя да пѣе нѣкои, които има убавъ гласъ Първото, което ще се яви у васъ
е, че 1. се стеснявате ще шепите, че тюи чаою ло ви С/V т иди he не сж критици Тукъ всички сж пщ IV , репици тукъ критика нѣмз Които се съгласи, ьпье Само 1 или еди ъ купиеш отъ нбкоя щ ст !ш пр!дложимъ на гладуване, съглас ни ли с е чшои да пѣе? Азъ зная, че всинца не сте разголено ти да гМете Половината отъ васъ не сте разполояши да пЬете (У тительтъ пѣе и свири на човь глаш ,дНй яиза') t, пи тамъ, сега, моя-е ли да нѣмашь разположение, ако моешъ тача да си пЬешъ Можете ли да отбЬлѣжите нбщо, т е да нотирате пѣсеньта Малкото, което доловите, печалбата отъ това е ваша Сега, нъкои отъ тия упражнения ще ьнссемъ въ нѣкои ваши концерти, и ще забѣлѣжите ефекта въ публиката Въ ср дата, тъй, между другитѣ номера, ще турите едно окултно упражнение, само да видите ефекта, да видите на опитъ какво брожение ще се про изведе, като вмъкнемъ туй упражнение Веднага ще забѣлѣжите едно шумоление въ публиката Най мал кото, тази публика, която’ е седѣла спокойно, ще стане въ нея едно брожение Туй показва минаване отъ едно състояние въ друго Като мѣни човѣкъ състоянията си, у него става движение Това сж упражнения само за тониране на орга низма Демагнитизиранъ си, неразположенъ си, за
26 почни да пѣешъ едно окултно упражнение — 5, 10„ 15, 20 минути, и ще се тонирашъ. Тъй. Сега, азъ. забѣлѣзвамъ, нѣкой пжть пѣснитѣ ги пъете по-добрѣ, а нѣкой пжть има нѣкаква дрезгавина вжгрѣ въ гласоветЬ ви. Потрѣбчо е дълго врѣме да пѣете, докато се тонирате, Цѣла една година ви трѣбва, за да можете да си тонирате чувствата Не е лесно това. Дълго врѣме трѣбва да пѣете и да свирите, понеже се намираме въ единъ свѣтъ, гдѣто има ужасни' бури, та да можемъ да укротимъ това бурно море. Тия окултни упражнения сж за нѣкое поле само. Послѣ, има особенъ начинъ за водене, съ особени движения СЦе тръгнемъ и ще пѣемъ на отворено мѣсто, на широко мЬсто Тогава ще има ефектъ. Ама никой да не ни вижда, да нѣма свѣтски ора, тамъ чуждо око да нѣма Да ни виждатъ само дър ветата, птичкитѣ и изворитѣ, да сме свободни въ дѣйствията си. Та, такива музикални излети ще направимъ ние. При особени врѣмена ще ви водя. Трѣбва ни равно мѣсто, равнина, но и на високо мѣсто, и тамъ ще направимъ туй упражнение. Ще си носимъ цигулки, китари, ще пѣемъ, ще свиримъ, ще ?одимъ ритмично, и ще видите какви ще бждатъ ефектитѣ. Слѣдъ това, като се върнете въ домоветѣ си, цѣлиятъ день ще тракате. Тъй ще сте настроени, че нѣма дори да ви трепне окото, да влѣзете въ София тъй,
27 ритмично Особена е музиката. Когато човѣкъ е музикално настроенъ, не му мисли много. Но ние ще седимъ доста дълго врѣме тамъ горѣ, че да се върнемъ нормални въ града, т. е. нормални за свѣта, Ние въ сегашното си състояние именно сме анормални, а тѣ го считать нормално. Та, ние, тамъ горѣ, всички сме въ нормално състояние, а като слѣземъ долу, пакъ ще приемемъ първото анормално състояние Тъй че, ще угодимъ и на себе си и на свѣта. Лко искате да се убѣдите въ силата на упражненията, можемъ да направимъ слѣдующия опитъ въ края на годината. Нко искате, може да дадемъ единъ урокъ на Софиянци. Ще тръгнете 100 души или най малко 200 души, и съ пѣене ще минете прѣзъ града. Ще тръгнатъ подирѣ ви по сжшия начинъ, като васъ, и мжже и жени. Туй става толкова естествено. То е зараза. Като минете вие, тѣ ще забравятъ общественото мнѣние, и току-вижъ, тръгнатъ подирѣ ви всичкитѣ. И като прѣминете отъ единия край на София до другия, ще има най малко 200 — 300 души отъ подирѣ ви. Душата е отзивчива Тъй сж били всичкитѣ окултни школи, свирили сж и сж пѣли. Като отишилъ Саулъ, като влѣзалъ въ музикалното училище на пророцитѣ, и той направилъ като тѣ?гъ. Като идешъ, заразявашъ се съ туй пѣене, съ туй движение, и не можешъ да се спрешъ. Разбира се, то е единъ опитъ.
26 Ако искате, може да награвимо опита, но то ще произведе цнщ сензация. Можемь ла направимъ и министри да тръгнагъ подирЬ ни, пъкъ и попове, и владици. То е ужасно нЬщо! Владиката, и той нѣма да съзнава какво прави, но като се върне дома си, ще каже' „Какво стана?"' Ще му е приятно, и той ще се чуди самъ То е толкова естествено! Както едно течение може да те носи, така и това музикално течение може да те вземе, въпрѣки твоята воля. Владиката, като тръгне, съ своето расо, подиръ вась, и като се върне, неговиятъ умъ другояче ще мисли, ще се тонира. Казвамъ ви, нЬма човѣкъ, който ще може да се противи на това течение. Има извктни числа, извктни закони, които дѣйствувагъ, стига да идете. Може да направимъ единъ опитъ, да докажемь влиянието на музиката. Най-първо, ще докажемъ каква сила има музиката. Затуй, ще приложимъ тази музика и при възпитанието на малкитѣ дѣца. Ще употрѣбимъ музиката, като едно срѣдство за възпитание на дѣцата, за внасяне редь и порядъкъ. То е едно Божествено срѣдство, но се изисква изучване на тия окултни закони, които сж малко трудни. Но, азъ вѣрвамъ. Ще направимъ малки, микроскопически опити, и ще видимъ какъ дѣйствува музиката въру насъ. Най-първо ще направимъ опити съ себе си, послѣ въру външнитѣ. И щомъ излѣзе
29 тъй, e 200 300 руши може да щт сигурни може ш бждете въ \\л гб(ха нага музика се изииса голѣмо при сърцето и на волята, рзновѣ.е и дисциплинирана воли, отъ ,14)110 , г вашъ, понеже го е единъ гъши ъ Ь . одиръ васъ, ю, въ окултс на ома, на ’ъе иматъ смущаз законъ, впито царува въ цич козмосъ, въ цО природа. ѣч, като си въ съмасие, въ Армения съ себе си, цѣдата природа е съ гебе, и нѣма кои да ти се промюешь ли ви съидче съ тиви. Съ тебе ли е тя природата, всичко става. Оть туй гледище, п uni ще проу 'яваме и други области, Музиката нѣма да в сне всичкото ни врѣме, 5—6 — 7 музикални урока ще имаме прѣзъ годината, най-много ,0, не повече. R сега, темигѣ за плача, останала нечетени. Дайде, за втория пять ще ги четемъ! Сега, малко да си починете, отдъхнете си За нѣколко минути ше имаме една малка почивка. Т, м
Окуатна музика 4 школна лекция ia Общия окултенъ класъ (II година) 22.(11922 г. неделя Ст. София
ОКУЛТНА МУЗИКА. Т. м. Ще ви дамъ едно майко разяснение въру окултната музика. Окултната музика се отличава отъ обикновената по слѣдующитѣ двѣ качества. Въ окултната музика се даватъ най-първо основнитѣ чърти. Тя е нѣщо като художеството: единъ удожникъ ще тури най-първо носа, вѣждитѣ, очитѣ, устата, ушитѣ —главнитѣ линии, и постепенно картината ще се развива. Ние ще вървимъ по сжщия начинъ, да видите какъ постепенно се развива музиката, защото въ природата нищо не е израснало наведнъжъ. Сега, тази вечерь, ще развиемъ друга една часть отъ пѣсеньта „сила, жива, изворна течуща", едно прибавление, пѣсеньта не е още завършена. Това е едг о окултно упражнение, ще го продължимъ, докато иай-послѣ го завършимъ. Послѣ, въ'окултната муi ика никога не се допущатъ думи или 1 онов е съ двѣ значения. Тамъ, всѣка една дума трѣбва да има едно значение. 'ато пѣешъ една дума съ извѣстни вибрации, ти може да имашъ една добра идея, но като я произгасяшъ, въ подсъзнанието ти ще влѣзе идеята, която
4 се съдържа въ тия звукове. Та, вие ще пристъпите сега, да се учите, нѣма да критикувате, защото азъ навърлямъ най-първо такива основни чърти. Може да ви се видятъ думитѣ много смѣшни, но нѣма нищо смѣшно. Нзъ избирамъ стари думи. Запримѣръ тази вечерь, избирамъ тия звучни думи: ,,Вениръ Бениръ, Ьиуаръ Бенумъ, Илъ биютъ, илъ бизутъ". Тия думи, като на окултенъ езикъ, много мъчно е д? се прѣведатъ на български, Запримѣръ, азъ взимам: на български езикъ слѣднитЬ думи. ,,Изгрѣва слънцето, Праща свЬтлина, Носи радость за живота тя". Туй съ думи съ окултно значение Сега, ако искате обикновена поезия, тукъ имаме такава. Азъ дадоъ на единъ нашъ приятель да прѣведе тѣзи думи на обикновенъ езикъ. (Прочете се пѣсеньта, разработена отъ дѣдо Благо). Туй е обикновена поезия. Сега, на този приятель азъ веднага му казаъ грѣшкитѣ, не граматическитѣ, но отъ окултно гледище: „сладка дума да обронимъ", думата обронимъ е двузначуща. Послѣ; „трепетъ новъ да заиграе". Като биятъ човѣка, пакъ играе. Думата „играе" е двузначуща. R пъкъ подъ ,,играе", разбирамъ друго. Гдѣ е причината на туй
5 дѣйствие?-Вжтрѣ въ менъ. Азъ трѣбва да играя по собствена воля, а не по волята на другиго. Всѣка дума трѣбва да има едно значение, По този начинъ азъ искамъ да изкорените всички навици, които сжществуватъ въ васъ. Когато тия думи почнатъ да вибриратъ въ насъ, всичкиятъ нашъ пра?сь, всичкитѣ наши навици, добити съ вѣкове, ще отскочатъ, както отскача праътъ отъ барабана, щомъ се удари съ чукчето въру него А сега, ние не знаемъ какъ да се освободимъ, И затуй, окултната музика е начинъ за освобождение, Навсѣкждѣ, и въ най-далечната древность, сж употрѣбявали музиката, но религиозните ?ора съ нея сж злоупотрѣбили, А ние искаме, отъ чисто окултно гледище, да я употрѣбимъ научно въ всичката нейна пълнота, Въ основата си тя е много проста, вънъ е много сложна, Послѣ, при изпълнението на тази музика, вие трѣбва да имате онова дѣтинско разположение. Ти излѣзешъ да пѣешъ, казвашъ: „Азъ съмъ старъ". СЦо значи старъ човѣкъ Ако ти съ думата „старъ1' означавашъ, че си отслабналъ, обезумѣлъ, нека всички да го знаятъ. Пъкъ, ако подъ ,,старъ'' разбирашъ, че си поумнѣлъ, нека да е така, но да нѣма двѣ значения. Ако подъ „младъ“ разбирашъ глупавъ, едно дѣте, което си позволява извѣстни слабости, тогава, нито стариятъ, нито младиятъ е на мѣстото си. Та, всѣкога ще избѣгваме
6 всички отрицателни думи. Дойдете ли въ школата, не позволявайте на ума си никакви двузначущи думи; всички отрицателни мисли, по възможность, ще ги туримъ отвънка, нѣма да ги изпждимъ, ние имаме мѣсто за тѣхъ, но тѣ не сж за приемната, не сж за гостната стая. Ще имъ кажемъ: ,,Вие нѣмате тази цѣна, която се изисква," Послѣ, въ окултната музика трѣбва да пЬемъ съ чувство. Тази музика не позволява таково е....е...,е .., както нѣкой правятъ, треперене на гласа. Туй треперене душата ли го прави5 Какво означава туй треперене? Ако туй треперене означава благородни чувства — трепери тогава, но, ако нищо не означава, защо ще треперишъ51 То е лъжа! Така ще образувате извѣстни отклонения, които ще донесатъ катастрофални послѣдствия. fl природата не търли никакви откло нения! Не мислете, че ако тя нѣкой пжть затвори очитѣ си, че тя не вижда, и вие сте я излъгали! Като ви хване, и ви тури въ лабораторията си, отъ другия и край ще излѣзете чисти, но дока го мините прѣзъ 10 тѣ реторти. . . Това е общъ законъ, неизмѣняемъ, за всички безъ разлика, за когото и да е. Катоговоря за природата, азъ взимамъ природата, въ смисълъ на нейното проявление. Защото, за менъ, природата е проявление на Бога въ живота. И понеже Той е почналъ да се проявява, Той никога нѣма да
7 дойде да се съгласи съ нашитѣ Атински възгледи, да измѣни реда на нѣщата. Нѣщата, които сега сжществувагъ, тѣ сд опитани, опитани, опитани. Той всѣко нѣщо е провѣрилъ не единъ пжть, а хиляди пжти. И този свѣтъ, които е създаденъ, е по възможность единъ отъ най добритѣ свѣтове, които Богъ можеше да избере отъ опитностьта на миналитѣ вѣкове. Той е създалъ този свѣтъ, като единъ отъ най-добритѣ свѣтове. Не че сега нѣма другъ, има други по-хубави свѣтове, но за сега, този свѣтъ е единъ отъ наихубавитѣ. При сегашчитѣ условия на цѣлото Битие, на безграничното Битие, този свѣтъ е единъ отъ наи-добзитѣ, т. е. като казвамъ, че е единъ отъ най-добритѣ, разбирамъ, че въ него сжществуватъ всички възможности и условия, при които ние можемъ правилно да се развиваме. Нѣма сила, която може да ни извади изъ релситѣ навънъ. Нѣма никой, който да може да ни хване за ухото, и да ни накара да сгрѣшимъ. Ние грѣшимъ по собствена воля, по собствено желание. Нзъ ви говоря, като на ученици, искамъ да бждете мжжествени, да се не съблазнявате. Който се съблазнява, слабъ гръбнакъ има, и неговата воля е желѣзна и гранитна Защо се съблазняватъ хората? Имашъ красива жена. Господь е създалъ тази красива жена, иска да й се радватъ. Този иска да обсебе тази красива жена, само той да я има; онзи
8 иска да я обсебе Пигзмъ' Защо доупщѣ да но й се радватъ Господь турили убаеь памегникъ, та който мине да се радва. Турцитѣ иазватъ. „Да медашъ хубавото, красивото, лзбро е" Тази статуя е турена да я гледатъ дората, и да се възпитаватъ Нбкомусе поревнала, качва се, и задига статуята Ако е голѣма статуята, не може да я вземе, но ако е нбкоя малка, златна статуя — задига я Питамъ. Статуята ли е виновна, или онзи, които я задигнали И, като го ванешь, юй ще каже „НТкои дяволь е, който я задигналъ". Гдѣ е този дяволи Дяволъгъ е вжтрѣ въ насъ. Туй желание да имаме статуята, да я продадемъ, да се удоволствуваме, туй желание е този дяволъ. Ние говорими само за факти, но има известни подбудителни причини, Гази подбудителна причина може да е съзнателна, може да е несъзнателна, той може да е просто, като едно орждие. Защото, нѣколко души може да се надумат и да крадягъ, но единъ да е сжщинскиягь факторъ, а другъ да е изразитель. Като изучавате окултната музика, вие ще пѣете; това е единъ начинъ за подмладяване. Подь „музика', подразбирамъ музика и въ мисли, и въ желания. Да внесемъ тази хармония вжтрГ въ себе си, и да чувствуваме, че въ насъ, и въ сърцето ни, и въ ума ни нѣщо тио пѣе, каточе нѣкждѣ дълбоко слушаме тази хармония. Туй е състояние, което ще
9 успокои сьрцето ни и ума ни, и ще даде ново направление на нашата мисъль. Вие казвате фосподь ще изпрати своя Ду/ь, и 1ой ще направи тоза-онова" Хубаво, но като започне Господь да го прави, ние казване ,Гос;оци не може ли това нѣщо по другъ начиньй' Мие имаме извѣстни, особени понятия за нЪщаш, и по нѣкой пжть сме въ състояние да дадемъ сивьтъ на Господа, като какъ трѣбваше да натрави свъта Сега, онѣзи, които са създали музиката сж били мното умни (хора Музиката е една дълбока сфера на Битието. Тѣзи дора са разбирали Божественитѣ закони, и сж изразили туй велико творчество въ музика. Тия закони не може да се измѣнягь Лко се намалятъ вибрациигь на тоноветй въ музиката, ще имаме единь видъ музика, ако се повишатъ вибрациитѣ на тоноветѣ въ музиката, ще имаме другъ видъ музика Музиката се изразява споредъ чувствата. ИелигиознитГ уора сж взели музиката за изразъ на тѣ?нитѣ религиозни чувства. ОнѢзи, които искатъ да изразять езоитѣ свьтовни чувства, тѣ сж приложили музиката за свѣтовна цѣль Вськи е използувалъ музиката за своята цѣль Обаче, окултната музика има за цѣль облагородяване и възпитание на човѣка. Дзъ е искамъ да влѣзатъ нъкои въ класа, и да кажатъ: ,,Тѣзи ?ора съ какво се занимзватъ! Не взематъ да
10 се мслятъ, ами единъ ссдналъ да свири, а другттѣ пѣятъ И това било окултни ученици!" Ще се пазите отъ очѣзи, които идватъ съ такава цЬль — да кри тикуватъ Пие ще използваме часть отъ врѣмето на недѣлната вееоь за музика. Сега, запи иее си думитѣ на новото окултно упражнение Щзгрѣва слънието, Праща свѣтлина, Носи радость за живота тя" (Всиичи пѣемъ). Ще направимъ единъ опитъ единъ ще изпѣе соло това упражнение, а слЩъ туй другитЬ ще изпѣятъ, „сила жива, изворна, течуша" Упражнението пакъ не е завършено Не бързайте! Нзъ ви уча какъ се строятъ офтнитЬ п1сни (Учительтъ изгѣ самъ ,,изгрѣва слънцето", а послѣ всички изпме , сила жива, изворна, течуща" ) Слѣдъ като изучимъ тия упражнения, ще дадемъ единъ концертъ, и ще направимъ опитъ, като вмъкнемъ тия упражнения тукъ-тамЬ, да видимъ какви резултати ще има окултната музика Запишете си тия думи сега „Вениръ Бениръ, Би?арь Бенумъ, Илъ биютъ, илъ безутъ". Запишете си още и думата „си-му ту-си'1, тя е за упраж
пение, Сега, ще пѣемъ си-му-ту-си, а това, „вениръ бениръ", то е по-сложно упражнение, но, като пѣемъ си му-ту-си, и първото ще стане по-лесно (всички пѣ ме си-му-ту-си съ постепенно отслабване и послѣ усил ване на гласа Слѣдъ това изпѣме всички „изгрѣва слънцето". Като гимназисти пѣете, нали? Я изпѣйте пакъ — изгрѣва слънцето — да видимъ какъ сте я запомнили! (изпѣме — изгрѣва слънцето — заед но съ припѣва —сила жива, изворна, течуща.) Сега, нѣкои отъ васъ, които не могатъ да пѣ ятъ, нека слушатъ, докато тази пѣсень проникне въ тѣъ Тъй както сж нагласени думитѣ, въ тѣъ има смисълъ, не може да има изключение, Какво носи свѣтлината? Тази свѣтлина носи сила жива, изворна, течуща. Всѣка една дума е на мѣстото си, каквото и да я правите, тя е една сила, сила на сгоимгта. Изпѣйте тио „изгрѣва слънцето", (всички иѣемь) Сега, въ думитѣ — зумъметумъ — се съдьржа скрития смисълъ. Въ тъ е вжтрѣшниятъ смисълъ на нѣщата. „Изгрѣва слънцето, носи свѣтлина", тия нѣща сж далечъ отъ насъ Въ думитѣ. — „сила жива, из ворна, течуща", силата ние може да я опитаме, вжтрѣшно, а свѣтлината опитваме само чрѣзъ очитѣ си. Сега, пър вата часть на упражнението е приготовление, трѣбва да се приготви човѣкъ, то е дъльгъ периодъ. И затуй това упражнение още не е завършено. Азъ прѣ
12 веждамъ окултната музика на нашъ езикъ. По обратенъ пата вървимъ. Най-първо, прЬди думитѣ: „сила жива, изворна, текуща", ние трѣбва да туримъ други думи, както прави единъ художникъ, да се попълни цѣлото упражнение. Първата часть е приготовление, втората часть е активната, т. е. изразява този, който строи. „Зумъ-мезумъ" това е смисълътъ вече. Като стооишъ нѣщо, какъЬъ е смисълътъ на нѣщата? — Да видишъ какъвъ резултатъ ще има този строежъ, [ази вечерь, като прѣвеждахъ тия думи, врѣмето бѣше хубаво, но сега е малко влажно. Влажното врѣме не е за окултна музика, то прави вибрациитѣ малко неблагоприятни. Сега, може да имате туй упражнение си-му-ту-си, може да вземете тия 4 слога, и да се упражнявате върху тѣхъ. Запомнихте ли ги? Тонозетѣ сж: 50I, 51, re, 50I, — си-му-ту-си. Дко пѣете съ обикновенитѣ тонове , 50!, 51, re, 50I", тѣ нѣматъ окултно значение. А съ звуковетѣ „си-му-ту-си", тамъ има друго значение. Да изпѣемъ 3 пжти „си-му-ту-си" и 4-ия пжть ще продължимъ послѣдната гласна. Музиката се изразява съ сжщитѣ органи, съ каквито гово ра, т. е. сжщата онази ципица на гърлото, която служи за говора, служи и за пѣене. Тъй щото музиката и говорътъ сж братъ и сестра, защото излизатъ отъ сжщия центъръ, Слѣдователно, тази ципица постоянно трѣбва да се държи въ пѣене. И първото нѣщо, съ
15 което започва черната ложа, когато попаднешъ въ нея, е огрубяването на гласа ти. Щомъ почне да загрубява гласътъ, измѣня се ципицата, измѣня се и характера, понеже тия вибрации сж много чувствителни. Ще туришъ въ ума си мисъльта, че си мобилизиранъ, и ще кажешъ: „Азъ съмъ мобилизиранъ въ Божествената музика, и не мога да пѣя другояче, освЬнъ по всичкитЬ правила на Божествената музика'1. Ще туришъ тази мисълъ вжтрѣ въ ума си, то е найцѣнното. И въ духовния свѣтъ, ?ванатъ ли те за гърлото, твоята работа е свършена. Ти нбма да позволявашъ никому да ?ваща гърлото ти. Твоето гърло трѣбва да е свободно. Въ пѣенето ще бждете много свободни Ама кой какво ще каже, вие не давайте внимание, Ти ще седнешъ, и ще си пѣешъ, дори и всрѣдъ София. Ама този ще каже: „смащ-шъ", онзи тъй може да каже, ти ще кажешъ: „Азъ 5 пари не давамъ, азъ пѣя по божественому. Ако вие сте толкова смѣли да пиете бира, когато седите въ кафенетата, азъ ще бжда смѣлъ да пья по божественому. Защо азъ да съмъ сманатъ, пъкъ вие да не сте смагснати?" Свършена работа! Ама ние ще кажемъ сега: „Трѣбва извѣстно благоприличие". Азъ приемамъ, че въ свѣта има извѣстно благоприличие, но ние сме излѣзли извънъ рамкитѣ на туй обикновено благоприличие. Ние правимъ нѣща, които сж много благопри
14 лични. Поне въ себе си ще направите умствена маневра. СЦе излѣзешъ на нѣкое многолюдно мѣсто, дѣто имашъ приятели, и почвашъ да пѣешъ Сега въ ума си правишъ маневра, но може би, слѣдъ 10 години, ти ще излѣзешъ и ще направишъ туй въ дѣйствителность Обаче, за да направишъ нѣщо, жертвитъ, които ще положишъ, трѣбва да принесатъ нѣка къвъ плодъ. Но туй е едно упражнение, за да станете смѣли. Вие сте страхливи, този страъ трѣбва да изчезне И азъ ви прѣпоржчвамъ, като влѣзете въ гората, да се отворите, да пѣете, да викате, колкото можете. Дайте ?содъ на чувствата си1 Сега, като за пѣемь нѣкждѣ казвате „Този какво Ще каже, онзи какво ще каже' Н т, нѣкой пжть ние трѣбва да пѣемъ тихичко И тихичко може да си пѣемъ Та, азъ съмъ за тази вжтрѣшна духовна свобода Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има духовна свобода. Като пѣете, не вдигайте много гласа си, а се вслушвайте, давайте внимание какь взимате тоноветѣ Дзъ имамъ още една цигулка, и нѣкоя вечерь ще я донеса, ще ви направя единъ опитъ, да видите какъ свири тя — двѣ цигулки сж /Азъ ще магнитизирамъ другата цигулка, и ще видите какъвъ убавъ гласъ ще има. Даваъ я на мнозина цигулари, тѣ каззатъ' ,,Не можемь да свиримъ".Тази цигулка, съ която цигуларитѣ не могатъ да свирятъ, азъ мога да свиря, но трѣбва
15 да се в тесе нѣщо въ не?. Но, когато внеса въ другата цигулка това нѣщо, гази не ще може да свири Разбирате ли? Като извадя туй, което е тукъ, и го тура въ другата, тази цигулка не ще може да свири Затуй и въ цигулката, и въ всѣко нѣщо ние може да внесемо тази жизнена сила Така и цигулката може да оживѣе Може да внесемъ нашия двойникъ въ нея, и този двоиникъ пооникза всичкигѣ пори, прониква цигулката И тогава, въ този гласъ ставатъ трептения Великить цигулари и пианисти, тѣ внасять това нѣщо Пѣвици, които пѣятъ хубаво, тѣ внасятъ това трептение въ гър юто си въ душата си Ако туй нѣщо може да влѣзе въ гърлото ти, ти ще имашъ отличен гтасъ, всички цс те слушатъ Но, нашата душа грѣоза да влѣзе вь гърлото Душата навсѣкадо трѣбза да доди мми че тъй1 СЦе кажемъ на душата да дойде въ гърлото ще пѣемъ отлично Рко дойде въ главата — ще мислимъ отлич но. ѣаоо че трѣбва да й кажете кждѣ да се качи, и тя ще ви слуша. Кажи и „Искамъ въ търпото1'' Хубаво, Какво искашъ сега Да влѣзешъ въ мозъка, искамъ да мисля В ти казвашъ ,,Дко обичашъ, качи се1. Не „ако обичашъ", и „моля ти се", опрѣдѣли и точно думитѣ кажи й „Качи се въ гърлото, да ми изпѣешъ една хубава пѣсень, каквато ти знаешъ ' Тя ще ти изпѣе една такава пѣсень, и ти ще си я