Благословен

Неделни беседи / изд. Пилгрим

"Благословен", неделни беседи 1941г.-1942г., издателство „ПИЛГРИМ БГ“, 2014г. Първо издание, София. ISBN-978-619-7215-01-4

съдържание

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО ГОСЛОВЕН НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ
Учителят Беинса Дуно БЛАГОСЛОВЕН
Учителят Беинса Ду но БЛАГОСЛОВЕН, неделни беседи 1941-1942 Коректура и предпечат: Теодора Шкодрева Меглена Шкодрева Издава „ПИЛГРИМ БГ“, 2014 Първо издание, София 2014 ISBN-978-619-7215-01-4 2
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО БЛАГОСЛОВЕН Неделни беседи 1941 -1942 СОФИЯ 2014 3
СЪДЪРЖАНИЕ 1. КОЙТО ИМА УШИ ДА СЛУША, НЕКА СЛУША / 28.09.1941 .................................................. 5 2. БЛАГОСЛОВЕН/05.10.1941 ................................................................................................................27 3. ИСТИНСКАТА ЛОЗА /12.10.1941.....................................................................................................43 4. ОТ НЕГОВИТЕ УЧЕНИЦИ /19.10.1941.......................................................................................... 61 5. В НАЧАЛО БЕ СЛОВОТО / 26.10.1941 ............................................................................................. 81 6. ВЪНШНА И ВЪТРЕШНА РАБОТА / 2.11.1941.............................................................................. 97 7. ДА МЕ ОЧИСТИШ/9.11.1941........................................................................................................... 118 8. ЕДИН МАЛЪК ОПИТ/16.11.1941................................................................................................... 132 9. БЛАЖЕНИ КРОТКИТЕ / 23.11.1941 ................................................................................................ 133 10. РОДЕНИЯТ/ 30.11.1941 ...................................................................................................................... 154 11. МНОЗИНА ЗВАНИ/7.12.1941.......................................................................................................... 172 12. ОТВАЛИ КАМЪКА/14.12.1941...................................................................................................... 196 13. ПОСЛУШНИ И НЕПОСЛУШНИ / 21.12.1941............................................................................. 213 14. НА ПРАГА Е/28.12.1941.................................................................................................................... 234 15. КОЙТО ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ / 4.01.1942 ............................................................... 255 16. СЛОВОТО БЕ БОГ/ 11.01.1942 ......................................................................................................... 272 17. ДА СЕ НЕ СМУЩАВА СЪРЦЕТО ВИ / 18.01.1942 .................................................................... 293 18. НЕ СЪДЕТЕ, НО САДЕТЕ / 25.01.1942.......................................................................................... 314 19. ДИГНИ ОДЪРА СИ / 1.02.1942 ........................................................................................................ 332 20. И ПАК ПИШЕШЕ/ 8.02.1942............................................................................................................ 347 21. СЪЖИВЯВА/ 15.02.1942..................................................................................................................... 365 22. ЧОВЕШКАТА ДУША/22.02.1942 ................................................................................................... 381 23. КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ, БОЖИЕТО БОГУ / 1.03.1942 .......................................................... 399 24. ЖИВОТ, ПЪТ, ИСТИНА / 8.03.1942 ................................................................................................420 25. ПРИСТЪПИХА ПРИ ИСУСА / 22.03.1942....................................................................................439 26. ДА ИЗПОВЯДВАМЕ/29.03.1942 ..................................................................................................... 454 27. БЪДИ ВЕРЕН/ 5.04.1942 ..................................................................................................................... 473 28. ДЕЦАТА И ЦАРСТВОТО БОЖИЕ / 12.04.1942 .......................................................................... 489 29. НАСТАНА ДЕНЯТ / 19.04.1942 ......................................................................................................... 505 30. НЕРАЗБРАНИТЕ НЕЩА / 26.04.1942 ..............................................................................................524 31. ИДЕ В СВЕТА/3.05.1942 .................................................................................................................... 543 32. ВРАТА НА ЛЮБОВТА/ 10.05.1942..................................................................................................562 33. ГЛАДУВАТ И ЖАДУВАТ / 17.05.1942............................................................................................579 34. ВИДЕЛИНАТА СВЕТИ / 24.05.1942 ................................................................................................ 597 35. ВСЕЛИ СЕ МЕЖДУ НАС / 7.06.1942 .............................................................................................. 614 36. РАЗУМНИ И НЕЗЛОБИВИ / 14.06.1942 ........................................................................................ 631 37. НЕДЕЛИМОТО / 5.07.1942 ................................................................................................................. 647 38. НОВОРАЖДАНЕ/ 12.07.1942 ............................................................................................................ 664 39. ПЪТ НА ДОБРОТО ПЪТ НА ЛЮБОВТА / 19.07.1942 ........................................................... 672 40. ЩЕ ТИ ВЪЗДАДЕ / 26.07.1942 ........................................................................................................... 694
КОЙТО ИМА УШИ ДА СЛУША, НЕКА СЛУША Отче наш "Иде, иде" Ще прочета 14-та глава от Евангелието на Лука. "Духът Божи” Ще взема само последните думи: “Който има уши да слуша”. Човешкото сърдце е предразположено към удоволствия. Всеки човек обича удоволствията. Обича да му говорят мекичко, приятно, да го поканят. Ако обича да пие винце, приятно му е да го поканят е най-хубавото вино; ако пие ракия, приятно му е да го поканят е най-хубавата ракия; приятно му е да го поканят е най-хубавия хляб; е най-хубавата шапка, е най-хубавото. Казва: „Не може ли другояче?” Че това не е порядък. Виждам някои същества са много добре облечени, някои са с дрипели, някои са с кал покрити отгоре. Тогава се ражда мисълта: Защо е така? Че как трябва да бъде? След като е работил човек, какво трябва да прави? Трябва да почива. След като почива, трябва да спи. Когато мравите разискват за противоречията в техния живот, ние ги намираме за много естествени. Те казват: „Как тъй да ни развалят мравуняка?” Не знаят кой е, питат. Минал обаче земеделецът е ралото през мравуняка, разхвърлял го и техните учени започват да разправят, какви сили под земята са действували, да разрушат зданието. Проста работа, мина " един орач със своето рало, 5
размърдал почвата. Може би техните философи ред години ще доказват какъв е бил напорът, спънките горе, за да го дигне. Той изчислява какви са били големите сили, доста големи сили, два вола са доста силни. После този отзад, който натиска ралото, и той е една сила. Рекох, ралото не е потънало повече от 20 сантиметра. Днепшите хора преувеличават. Ако на един беден човек вземеш един лев, ще окряка орталъка като за хиляда лева много му се струват. На богатия, ако му вземеш хиляда лева, той казва, че не е много. Сиромахът цени много което има, богатият не го цени. Представете си, че стане обратният процес, този богатият човек, който не цени, роди се сиромах. Какво ще бъде неговото състояние? Най-първо, той се е научил да харчи много. Обикновено богатите имат много удоволствия: имат много хубави дрехи, пушат папироси. Като станат сиромаси, какви папироси ще пушат? Ще се чудят как Господ е смеел да създаде света така, че да нямат папироси. Господ казва: „Ти едно време, като беше богат, работи много е тютюня, сега като стана сиромах, ще имаш почивка от тютюня. Няма пет пари в джоба, а тютюн ще пуши. Ще впрегнеш воловете в ралото, ще ореш земята.” — „Защо е така?” Защото като богат никога не си орал, пък сега трябва да се научиш да ореш земята. Смяна има в занятията в света. Някой казва: „Защо не съм богат?” Защото си станал сиромах. „Защо съм богат?” Защото си бил сиромах. Богатството и сиромашията, това не са естествени величини, това са временни, преходни сили в света. Едно дете ражда ли се възрастно? Колко тежи? Като започнеш от две кила, две кила и половина, три кила, 4, 5, 6 кила. Но знаете ли, 6 кила да го носи е доста тежка работа. Казвате: „Защо да не тежи повече?” Ти носил ли си едно дете, тежко 6 кила, ден и нощ в утробата си? Туй дете ка6
то гост иска да го храниш, мълчи, дума не казва и пак е недоволно от тебе. Сега съвременните хора мислят, че много знаят. Мравите мислят, че много знаят, обаче при хората много малко знаят. Ние хората много знаем, но онези, които управляват природата, е нас си правят шеги. Често и с мене си правят шеги. Вземат шапката ми, пък я търкалят. Казвам им: „Що се занимавате е шапката ми?” — „Тебе що ти трябва шапка на главата? Ти нали знаеш, че твоята шапка ти препятствува на клетките, не можеш да приемеш добрите вълни от горе, които идат от пространството. Ти ще страдаш след време, тази шапка ще ти повреди очите, ще ти повреди ушите. Шапка не ти трябва.” -„Рекох, хората са направили шапки.” „Хората са много глупави. По техния ли ум ще ходиш? Какво ще ходиш като глупак е тази шапка?” Разумно разсъждават. Като ме слушате да говоря така, казвате: „Нас никога не са ни говорили. Къде са?” Съгласен съм, но на глухите хора, кой ще говори? Глухите виждат само мърдането на устата. Вие виждате природата се движи, то е за глухите хора. Който вижда само мърдането в природата, той е глух. Де са сегашните хора, като говори природата да я разбират? Във всяка буря има говор, реч. Така разумно се говори, такива разумни работи има в една буря от 24 часа, че трябва да ги турите на плоча. Казвате: „Какво казват?” Вижте това няма да ви кажа. И да ви кажа, няма да ви ползува. Ако запример, аз ви докажа, че на Слънцето има голяма температура, да кажем 25 000, 50 000, 100 000, 5 000 000 градуса, как ще разберете тия градуси топлина? Не можеш да разбереш това, което не си опитал. Ти 25 хиляди градуса топлина, ти с нищо не можеш да я опиташ на Земята. Няма метал, който да устои на тази топлина, няма пръст, която да устои, всичко се разтапя. Как ще опиташ, как ще познаеш, че е 25 хиляди градуса? Тия 7
високите топлини, за които се говори, те разтварят дори съставните части на атома. Казват: „Защо е температурата?” Писанието казва: Бог е огън пояждащ. Няма да остане нищо в света, което Бог да не пояде. Всичко туй ще го разтопи, ще го разруши и всичко от човешката култура ще бъде разтопено, нищо няма да остане за спомен. Ни косъм няма да остане. Питам тогава: Какво има да ви радва в един порядък, дето всичко ще изчезне? Какво ще остане тогава? Кое ще бъде реалното? Вие понякой път искате да знаете какво има в оня свят. Ако идеш в оня свят, няма да намериш майка си там, баща си няма да намериш, сестра си, брата си. Ще ги намериш тях в друг свят. Баща ти е бил пияница, бил е крадец. В оня свят трезви и пияни хора на едно място не може да живеят. Крадците при крадците, пияниците при пияниците, учените при учените, добрите при добрите, лошите при лошите, всички при своите си. Вие казвате: „Баща ми е тук.” Вие как ще повикате баща си? Когато казва Христос да се отречете от баща си, от майка си, от всичко се разбира: да се отречеш от майка си пияница и да я забравиш, от баща си крадец ще се откажеш, от брата си ще се откажеш, от жена си, от всички дрипели в света ще се откажеш, ще ги хвърлиш настрана. Няма да носиш дрипели. Крадците и престъпниците в света няма да ги считаш баща и майка, това е посмешище, това са илюзии, това са заблуждения, е които хората се заблуждават в света. Казваш: „От какво да се отрече човек?” Всички хора имат патологични неща. Какво са направили днешните хора за Бога? Милиони хора се избиват по бойните полета и не може да ги родят. Всичките убеждават, че това е Волята Божия. Правят едно престъпление, казват: „Трябваше да се направи.” Защо ще правиш престъпление? Защо ще трябва да грешиш? В света причината за всички прегрешения и престъпления е пожеланието. Много малка е тази причина, 8
пожелаеш нещо, няма зло. В самата причина няма зло. Но тази причина пожеланието ражда доброто и злото едновременно. Пожеланието, това е майката, но в дадения случай тази майка има двама мъжа. Следователно в света грехът е многомъжество. Когато една жена има двама мъжа, тя ражда доброто и злото. Искате да знаете произхода на злото. Една жена и двама мъжа раждат доброто и злото. Двамата мъже раждат доброто и злото. Двамата мъже не могат да родят доброто. Всичките спорове се раждат от двамата мъже и едната жена. Двама мъже винаги ще се бият за една жена. Всичките несрети в живота се дължат на едната жена и двамата мъже. Тогава имате двама бащи, когато някой пие, казвате: „Защо пие?” За утеха. Жена му го накарала, от голяма тъга. Отива да пие, за да забрави скръбта и несретите. Защото има състезание между двамата, кого обича повече от двамата. Те са от различни цветове: единият чер, другият бял. Всякога жените обичат повече черните мъже, отколкото белите. Четете Халима от “Хиляда и една нощ”, ще видите царкини са се влюбвали в негри. Един от тия царе в Халима, като видял, че жена му имала любовници черни, не искал да я убива, оставил я да живее както иска, но тръгнал той да бяга. По едно време, след като вървял един месец, седи при едно плодно дърво, да кажем ябълка или круша, било близо до морето. Заспал и вижда, че из бездната излиза един змей и носи сандък. Като го видял, качил се на крушата. Змеят отворил сандъка. Излиза една красавица, хубаво облечена, е копринени дрехи, диаманти по нея. Седнали и змеят заспал на скута й. Като видяла на крушата царя, казала му: „Сляз долу! Ако не слезеш, ще го събудя и ще ти свети маслото.” Той слязъл. Тя знаяла как да приспива змея, приспала го, оставила му главата настрана. Казва: „Видиш ли тия нанизи, златни пръстени? Този глупак ме държи в този сандък и ме скрива. Аз вече съм имала 99 9
любовници, ти си стотният. Дай си пръстена.” Турила го на врата си. Той спи. Този източен цар се спрял да мисли къде е злото. Казва: „Злото седи в двамата мъже.” Връща се в царството си и казва: „Всяка жена ще има само по един мъж, не по два.” Дотогава, докато слушате доброто и злото, това са двамата мъже в човека. Човешката душа, когато влиза в тия двамата, тя говори на единия, говори и на другия, казва: „Да се запознаем.” Сега говоря за един свят, който е във вас. Вие се смущавате, недоволни сте от живота. Туй е за жените, ами за мъжете? Мъжете какви са? Едната жена, която има двама мъже, то е едно, но един мъж не може да има две жени. Няма ги жените. Едва за една жена двама мъже се намериха. Тя, като преброди целия свят, едва намери двама мъже, за един не може да се ожени, тия двамата едновременно вървят. Сега жените трябва да се откажат от двамата си мъже. Как ще се откажете, аз бих отишел малко по-дълбоко да ви кажа. Аз се спирам на първата степен на появяването на греха, но грехът има по-дълбок произход. Винаги сърцето на човека е причина за неговото падение. Човешката душа по причина на своето сърце страда. Сърцето и умът, то са двамата мъже, които вкарват човека в беда. Едно престъпление, ти ще го направиш, защо? Запример една красива жена те привлича със своята красота, то е мъжът, умът те тласка към красотата й. Да обясня умът де е в човека. Във вълка винаги действува сърцето. Вълкът винаги обича тлъстите овце. Като я намери, ще я изяде. Като намери изпоставяла овца, честолюбив е, само като лекар ще я бутне е муцуната по корема, казва: „Не бой се, такива болнички аз не ги искам. Паси си. Друг път като мина, ще имам любовна среща. Имам топло сърце, то показва колко обичам овцете.” Тя се стегне, очаква го, развесели се. Той като дойде, положи я на земята, вземе я на гости в себе си, изяде я. 10
Питам сега: Какво ще ти донесе една красива жена? Или какво ще донесе една угоена овца на вълка? Сега противоречието къде е? В дадения случай овцата е доброто, вълкът е злото. Питам: защо една овца иска да се срещне е един вълк. Защо сега човек иска да пийне ракийца, абсент, коняк, вермут? „Туй, казва, за аператив.” Какво ще му донесе? Всичките тия напитки, които съвременната култура има, за в бъдаще ще имат много лоши последствия в раждането на бъдащите поколения. Има хора, които се израждат. Сегашният свят страда от пиенето на много вино. За бъдащите поколения ще бъде лошо. Защото човек трябва да знае как да пие виното. Рекох, ние разглеждаме един въпрос не да съдим. Ние разглеждаме само закона. Законът има тежест само когато се приложи, да се знае. Запример в химията трябва да знаеш известни закони, по които да направиш известно съединение и разединение. Ти знаеш, че има закон да не пиеш. Ти търсиш по околен път как да пиеш. Пиеш, глобяват те, затварят те. Да кажем като те хванат в кръчмата, за една година може да те затворят. Ако има закон, че за чаша вино има известна глоба, после една година затвор тия закони още ги няма, но представете си, че ги има тия закони. Питам: Като лежиш една година в затвора, платиш глобата, мислиш ли, че в тебе този навик е изчезнал? Ще се увеличи. Американците прокараха един закон за пълно въздържание в Америка. След като воюваха, цялата полиция беше заета е контрабанди, които пренасяха разни напитки, не можаха да издържат. Съвсем други бяха причините на това въздържание. Като не можаха да издържат, туриха стария ред. Наричат го „мокрия режим”. Въздържанието нарекоха „сух режим”, свободното го нарекоха „мокър режим”. Тогава ние, съвременните хора, не съзнаваме. Има един закон, няма да се мине много, ще го опитате. Вие още не сте опитали закона. Ще дойде един ангел е меча 11
си, ще похлопа, казва: „Арестуван си.” Речеш да се съпротивиш, забие ножа в гърдите. На сутринта казват: „Имал разрив на сърцето.” Онзи дошел от Невидимия свят и казва: „Ще дойдеш горе, викат те.” Хване те за косата или за врата. Или пък да ви го кажа научно: след като го мушне, от тази дупка излиза душата, тури едно шише, човекът влезе в шишето, запуши го със запушалка, занесе го в оня свят. Като го занесе в оня свят казва: „Дръжте го!” И както химиците правят, ще го извадят от шишето, ще направят съединение, ще направят едно тяло, ще кажат: „Защо пи вино? Какви бяха причините да пиеш вино? Ние, казват, създадохме водата, най-хубавото, защо пихте от другото вино? Кой ви позволи?” Закон има, че без вода не може. Който се откаже от водата, умира. Ние турихме мокрия режим. Защото в Духовния свят да се пие вода е мокър режим. Да се пие вино е сух режим. След като пиеш вино, запаля се твоята жажда, ни най-малко не се утолява жаждата ти. Сега някои са ми казали, че искат да идат при Господа, да Му се оплачат. Аз не зная от какво има да се оплачете? Ти още като идеш, ще миришеш на вино и на ракия. Още като идеш при Господа, миришеш на алчност, на блуд. Една жена блудствувала е мъже, казва, че не е ходила. Тя колко нечисти мисли има! Съвременните мъже и жени колко нечисти мисли имат. Даже религиозните хора имат. То е заблуждение. Ето в какво седи блудът. Всяко нещо, което искаш да го обсебиш, то е блуд. Ти лъжеш един човек, то е блуд. Ти говориш това, което не е истина, това е блуд. Ти казваш, че вярваш в Бога, то е лъжа, никаква вяра не е. Казваш: „Господ е навсякъде”, и крадеш пред лицето Му. Казваш: „Господ е навсякъде”, и отиваш да крадеш от касата. Като крадеш казваш: „Няма Го.” Значи като крадеш няма Господ; като не крадеш има Господ. Когато касите са отворени Гос12
под го няма; когато касите са затворени има Господ. Какво е това верую? Аз бих желал всички да имате една мисъл. Като видите една пеперуда като царска дъщеря облечена, не да имате желание да я пипнете, но само да й се порадвате, да й турите най-хубавите сокове и да я оставите пред вас. Вие искате изведнъж да я хванете, после да я пипнете, да я набиете на една игла и да я държите в някоя кутия вътре. Има такива музеи, събрани най-хубавите пеперуди за изучаване. Казва: “Който има уши да слуша, нека слуша.” Всичките болести, всичките страдания, нещастия, произтичат от закона на нечистотата. Аз го намирам това лакомство. По-ясно казано: Лакомството е причина за греха. Защо човек ще бъде лаком, да яде малко хляб и нищо повече. Като яде, всякога да остава малко гладен. Да стане малко угоеничък, да има благоутробие защо му е? Достатъчно му е малкото благоутробие, което има. Не трябва да бъде изпъкнал стомахът. Според най-новите научни изследвания, кръстът трябва да има линия. Раменете да са широки, кръстът тесен. Когато Бог създал човека, той не го създал само да яде. Той го създал в света и за друго. Сърдцето е създадено в света да се научи да обича. Умът е даден на човека да се научи да мисли. Понеже умът не е светъл, още не се е научил да мисли. Умът трябва да бъде учен, сърдцето трябва да бъде добро. Всъщност, човешката душа е учителка на ума и на сърдцето. Тя ги учи на Божественото знание. Ако вашата душа не може да възпитава вашето сърдце, и ако вашата душа не може да възпитава вашия ум, каква душа имате вие, кажете ми? Ако вие обичате някого понеже ви дал повече любов, или ако обичате някого понеже ви дал подаръци, любов ли е това? Ако ви държи гладен, не е любов. Онзи човек ви обича, който ви предлага храната за доброто. Онзи човек ви 13
обича, който може да нахрани вашата душа, с храната на любовта, че сърцето да стане добро. Онзи човек ви обича, който ви донася храната на светлината във вашия ум и може да ви нахрани е храната на светлината, че умът ви да добие знание. Този е човекът, който ви обича. Ако един човек не ви носи знание, е което умът да се развива; ако един човек не ви носи храната, която може да развива доброто във вашето сърдце, той не ви обича, той е лош човек. Тъй седи материално. Сега туй е закон. Трябва да знаете не е външен закон, механически да не пиете вино. Престъплението е там, че виното не е направено от Бога. То е изобретение на човека. Човек взел Божественото вино, направил го червено. Лъже и казва: „Аз го направих.” Там е лъжата. Той сам нека направи вино, да не взима от Божественото вино да го продава за свое. Там е престъплението. Нямам нищо против да продава виното кръчмарят без вода, да продава само виното си. Вие като накарате един човек да ви работи за сто лева, не е ли престъпление? Ние, съвременните културни хора, като накараме един човек е подкуп да работи за сто лева, не е ли престъпление? За 10 лева не работи, за 20 не работи, но за сто, за хиляда работи. Всички искат да работят с пари. Искат култура. Някоя жена не търси свестен мъж, но търси да е богат. Казва: „Глупак да е, но да е богат, да го въртя. Умен да не е, но да е богатичек, да го въртя.” Питам, вие жените, които завъртате мъжете, какво направихте в света? На жените говоря сега, какво направихте, кажете ми? Тия мъже защо ги народихте? Вие сте виновни. Първия мъж Бог го създаде, всичките други мъже вие, жените ги създадохте, вие ги родихте. Вие раждахте досега тия мъже за престъпни работи. Те са ваши работи. Тия мъже са ваши деца родени. Бог направи първата жена, извади едно ребро от мъжа, направи я и тя съгреши. Направената от Бога 14
жена съгреши и направеният от жената мъж и той съгреши. Какво ще направят сега и двамата, я ми кажете? Тогава както Бог постъпи, така ще постъпите и вие, жените. На вашите мъже ще им снемете царските облекла и ще ги облечете е кожени дрехи и ще ги изпъдите из вашия рай навън, ще им дадете по една жена. Господ не изпрати Ева навън, тя беше Негова дъщеря. Първият човек живе е дъщеря си. Не му беше жена, той нямаше жена. И там беше престъплението: бащата, който се ожени за дъщеря си. Морал в света. Първото престъпление се роди от това желание, което се роди в нея да яде от забранения плод. Сега вие се считате нещастни. Че как ще бъдете щастливи? Вие е този ум какви светли мисли ще имате? Аз съм държал страната на жената. Казвам на вас къде е слабата страна. Защо ги раждате мъже? Тя роди двама мъже отвън и единият уби другия. След туй дойде трети. Сега вече и е по трима мъже има. Двамата останаха, с третия е сега. Или аз го наричам това е крайната лакомия в човека да има богатство, да се осигури. 120 години да яде и да пие, да каже: „Ще ям и ще пия, да се знае кога съм живял на Земята.” След като те заровят в земята, в гроба, Господ държи душата ти в тялото, усещаш как те хапят. Като седиш десет години в гроба, от всяка страна те чоплят, изчоплят всичко, нищо не остане, останат само мертеците1 на твоята къща. И Господ ти покаже само мертеците. Казваш: „Господе, какво стана?” То е твоята лакомия. Туй с всинца ви ще стане. Какво спасение ще се проповядва на света? Аз бих желал всеки да каже: Аз съм причината за тази работа, аз може да поправя света. Как? Да стана добър, да стана умен, нищо повече. Да храня сърцето си с доброто, да храня ума си със светлината, да служа на Любовта. По този начин 1 мертек -(тур.) тънка греда за покрив 15
ще роди тия деца. Да не става майка на блуд, да блудствува със своите синове. На бащата не е позволено да блудствува е дъщерите си. На майката не е позволено да има блудство със своите синове. Това е морал. И конете знаят този морал. Един кон, който има дъщери, изпъжда ги навън, не блудствува. Коне има, които познават този закон. Този свят, както сега се проповядва, никога няма да се поправи. На този свят трябва да му се чете една упокоителна молитва. За бъдеще какъвто и закон да се тури, по този начин не може да се поправи светът. Как ще се поправи? Толкоз много болести има. В Америка като са кръщавали болестите, повече от 400 имена са туриле само на нервните болести и най-после един германски лекар турил името „американичи”. Сега какво трябва да ви говоря? Ако идите при някой хирург и той изкара, че имате тумор в стомаха, какво ще направи? При съвременната хирургия веднага ще те упои има два начина: единият е е хлороформ, другият е е етер, който прави местата нечувствителни тегли ножа и после зашие стомаха. Ако имате тумор в главата, ще започне е длетото, ще пробие главата, ще направи трепанация и ще извади тумора от главата, от мозъка ви. Ако остане да ви пробиват главата, и ти после човек да станеш, отиде то. Ако ти направят операция и да ти извадят тумор от стомаха, от тебе човек не става вече. Рекох, поне трябва да имате вярата на онзи българин от Търново, който имал болен крак. Лекарят казва, че трябва да се отреже крака над коляното, понеже има зараза. Той казва: „Господин докторе, не си давам крака. Ако Господ иска жертва от мене, цялото тяло му давам, но само крака си, не давам. Цялото тяло си давам жертва, но само крака не давам.” — „Ще умреш.” — „Нека да умра. Куц не искам да бъда.” Излиза. След шест месеци се явява при лекаря. — „Добър дан! Аз съм онзи с болния 16
крак.” — „Как оздраве?” — „Оздравях! Господ ми каза, че не иска крака ми. Казва, че това е заблуждение на лекарите. Господ ми казва, че добре трябва да живея. Започнах добре да живея за ума, за сърцето и оздравях. Понапред лъжех, крадях, после започнах да чета Евангелието и да се моля на Господа. Оздравях. Туй е моят цяр. Сега сърцето ми се храни е доброто, умът със светлината. Не ми трябват вече операции отсега нататък.” И за в бъдеще цялата аптека на лекарите ще бъде: цяр за сърцето, разни дози доза е абстракт от картошки и турени две капки добро. Доза от череши, три капки от светлината, от сгъстената светлина, в тази течност турени, туй ще бъде храна за мозъка. Този мозък като се храни, той ще се учи добре. Рекох, ако това не вярвате, като дойде един лекар, ще ви направи операция. Някои искат да живеят добре. По този начин, както сега живеят хората, не се живее добре. Има друг живот: човек не трябва да има никаква нечиста мисъл в ума си. Отвън може да има колкото иска кал, никаква кал не трябва да позволява в ума си да влиза. Аз бях сега на Черния върх. Хареса ми. Заведоха ме приятелите ми, които ме придружаваха, схванали моите мисли за жената, че казват: „Нито една сестра с нас!” Съгласен съм. Аз чета в умовете им: Нито една сестра. Тръгнахме шест души, петима братя и аз. Да няма вече съблазнители. Отиваме на наблюдателницата, но ето там сестра Мария, доста възрастна, младолика на около 60 години, няма бръчки на лицето. Рекох да вляза в стаята, казва: „Не може е обуща, ще си събуете обущата. Който и да дойде тук, обущата от вън ги оставя. И министър да е, и директор да е, трябва да си събуе обущата.” Гледам, стаята постлана с килим. И аз трябваше да се събуя. Едно кандило турила в стаята. Рекох, тя е от новото учение. Двамата мъже изпъдила вън, има двама сина. Единият е 17
първокласен скиор, шампион, другият е наблюдател, метеоролог. Тя е македонка, може да проверите. Злото е там, че много мъже има в света и много жени има. Жените в следното прераждание стават мъже, за да не са отговорни и много мъже стават жени, за да се избавят. Казваме: Жените ги развращават. Мъжете са слуги на жените. Мъжете, за да се освободят, стават жени. После се разбират. Единият носи името на доброто, другият носи името на злото. Но и двамата се спогаждат. Да не мислите, че където са доброто и злото, не се спогаждат? Знаят си интересите. Те са като банда разбойници, разделят се на две групи. Едните те обират, другите, те защищават. То мяза на онзи турчин във Варненско, за който разправят един анекдот. Един евреин взема чантата си и носи две хиляди лева. Страх го да не го оберат разбойници. Вижда един турчин се моли, сяда, чака го да си свърши молитвата. Казва: „Ти си добър човек, набожен човек, нося пари в тая чанта, ще ти платя да ми помогнеш и да ме вардиш да отида до едно място.” Като повървели до някъде турчинът казва: „Дай парите, тия пари не са за тебе, за мене са. Аз за парите се молех. Ти искаш да ме излъжеш, дай парите!” „Ти си религиозен човек.” „Да съм религиозен, това е мое задължение, да те обера, това е моят занаят. Господ те прати, дай ми парите!” Връща се онзи във Варна. Не зная до колко е вярно, може да има малко преувеличение и още повече може да го преувеличим, не зная дали са били две хиляди. Може да са били повече, може да са били по-малко. Но работата е, че той се молил. Щом дойде до парите, вече няма молитва. “Който има уши да слуша, нека слуша”. Ако човешкото сърце не се храни е храната на Любовта, ако човешкият ум не се храни е храната на светлината на Любовта, човек не може да се развива. Умът и сърцето на човека трябва да служат на Любовта, и да бъдат под ръководст18
вото на Божия Дух. Само то е избавлението в света! Тази идея трябва да стане плът и кръв и човек да го не е страх. По-добре човек да умре, отколкото да живее в сегашния живот да си трупа прегрешения. Всеки ден да се терзае, да страда. Като живееш, да бъдеш радостен и весел. Че те са чудни хората. Ние отидохме да бягаме от жени. Ето иде един брат и една сестра. Като дойдоха, на другия ден развалиха времето. Този брат, който иде със сестрата, тя е жена е двама мъжа. Тя напуснала единия си мъж и намерила друг. Два дена ни държаха затворени, буря, мъгла. Питат ме, къде е причината, кой е виновния, като Йона ще го хвърлим в морето. Аз си мълча. Благодарение, че дойдоха шест сестри и един брат 7, та оправиха времето. Като дойдоха шест сестри с един мъж, времето беше отлично, много хубаво. После дойдоха шест сестри без брат, още по-девствено. Сестри с двама братя да не ходят. Един брат и една сестра, нищо повече. Шест сестри с един брат може. Един брат и една сестра, то е Бог с тях. Бог е началото в света. Един мъж подразбира, Бог е е тебе. Двама мъже на едно място, злото е с тебе. В света, който има числото две, който има два мъжа, той служи и на дявола. Щом имаш един мъж, ти имаш Бога. Един мъж и една жена, законът е един и същ Бог е с тебе. Две жени и двама мъже, законът е точно обратен. После говоря за една разумност. Законът е такъв в света. Този, който те обича, като дойде, ако сте на легло, вие ще станете, вие ще оживеете. Този закон няма изключение. Който ви обича, той ще ви донесе храна. Ако дойдат двама мъже и една жена, ако дойдат двама лекари и вие боледувате, вие ще умрете. Ако двама лекари лекуват един болен, той ще умре. Единият всякога носи доброто. Виждам законът на движението какъв е, в закона на движението всякога стъпяме на един крак. С един крак ходим. Другият е за почивка. Ту на единия стъпваме, ту на 19
другия. И в работата е същото. Дясната ръка е, която работи, лявата е помощница. С двете ръце не работим. Сега всичките хора са започнали да работят с двете ръце. Опасна работа е. И с двата крака да ходиш е опасно. Ако те заведат при един съдия с един крак и кажат, че си се качил на черешата, съдията ще повярва ли? Ако има два крака, знае, че се е качил. Ако имаш една ръка и един крак, невъзможно е да се качиш горе на черешата. Човек, който обича, абсолютно е невъзможно да прави престъпление. Може да му дадат цялата вселена, няма да направи. Аз се чудя как хората правят престъпление. Аз се чудя на тях. Голяма сила е да направиш престъпление. Човешката душа трябва да се върне при Бога чиста, както е била в началото. Като се облякла в материята, човешката душа се е заблудила. Вие заблуждавате вашата душа е материята, в която тя живее. Давате неестествена храна на нея неестествени мисли и чувства и тя страда. Страданието на душата е, че я лъжат отвън. Понеже умът служи за гледане, сърдцето има друга функция. Та рекох, сърдцето и умът постоянно лъжат човешката душа. Трябва да престане лъжата на ума и лъжата на сърдцето. За да не лъжат душата, тя трябва да започне един добър живот, да започне да живее тъй както трябва. Христос казва: “Ако човек не се отрече от баща си, от майка си, от брата, от сестра си, от своя си живот и от себе си, не може да бъде мой ученик”. Туй е дълбок вътрешен смисъл. Ако искате, приемете го; ако не искате, не го приемайте, то е ваша работа. Вие ще опъвате каиша за в бъдеще. Аз като мина там, ще си туря ухото там, чувам: „Няма ли някой да ми помогне?” Ще кажа: „Как си ти? Как е винцето?” „Много страдам.” „Как са двамата мъже? Как са двете жени? Живеят ли си добре? Как са червейчетата?” И ще си замина, нищо повече! Няма да ви разравям от гроба. Ще идат във вечния огън. 20
Хората мислят, че Бог ще направи един опит. Бог поругаем не бива. Лъгали са Го ангелите, лъгали са Го хората. Който Го лъже, ще го тури на мястото. Лъжата никога не се прощава. С векове трябва да страда човек, за да изкупи лъжите. Съвременният свят е пълен само с лъжи, навсякъде лъжи. В очите лъжи, в ушите лъжи, в ръцете лъжи, в носа лъжи, в краката лъжи, навсякъде лъжи. Срещам бащата, обърне се към децата, намръщи се да ги заплаши. Страх го е от хората. Казва: „Представете се такива, каквито не сте.” Да каже: „Извинете, вижте какви съм ги родил.” Идеш в клас, дойде министерът. Учителят заповядва, всички да се изправят. Това е лъжа. Като е министърът, да се покажат, че са добри. То е първата лъжа. Идем в черква, ще се представим пред Господа, че сме добри. Казват: „Много добри хора са тия.” Щом излязат от черквата, тогава са други. Аз съм гледал тук сестри ме слушат, като излязат навън една започне да мушка другата. След като са ме слушали, едната пита: „Защо ме мушкаш?” С години туй мушкане все става, какво2 не съм ги виждал правоверни. Аз съм правил опити. Българският народ не ме интересува. Какво ще направи, не ме интересува вече. Да си живеят хората в този свят, както искат. Никакво благо заради тях не иде вече. По този начин както живеят, никакво благо не иде. Ако се откажат, не от страх, но от приложение на любовта. Геройство трябва да служат на любовта. Не само да се усмихнат, да завъртат главата с пари, да го вземат приведен зет. Мъжът ще дойде, жената ще му измие краката. Мъжът, като дойде, сам да си мие краката и жената сама да си мие краката. Когато е болен, друго нещо. Като е здрав, всеки да си мие краката. Като е здрав, някой да му мие краката, то е лицеприятие. Ето жената лявата ръка. Ето мъжът дясната ръка. какво като че ли 21
Десният крак е мъжът, левият крак е жената, двата крака мъжът и жената вървят заедно. Двете очи лявото око е жената, дясното е мъжът. Носът две ноздри има, лявата е жената, дясната е мъжът. Устата и тя има две отверстия, скрити са. Едното е за стомаха, другото е за дробовете. Сега жената прекарва хляба в стомаха, мъжът прекарва въздуха в дробовете. Две гърла има човек, задавя се. Мъжът прекарва и през носа. Казва: „Двойствеността в света е навсякъде.“ Имаме пет пръста какво ще кажете? Ръката е майката е пет дъщери, дясната е бащата с пет сина. Двете ръце, това са майката с петте дъщери и бащата е петима сина образуват едно семейство. Туй е в човешкия свят на морала сега. Казвате: „Какво учи Христос?” Не представяйте учението на Христа като посмешище. Какво е учил Христос? Вътрешна чистота на сърцето се изисква. Абсолютно вътрешна чистота, възможностите на човешкото сърце и на ума за човека. Не сега да бягате. Един мъж трябва да носи живот за всички жени и една жена трябва да носи живот за всички мъже. Всички мъже живот да носят, не да крадят. Щедрост трябва, живот да дават. Не като влезе една жена в един дом да вдигне скандал, но да внесе мир. Не един мъж, като влезе в един дом, да вдигне скандал, но мир да носи навсякъде. Туй е служение на Любовта, дето влезем да носим Божието благословение, че всички и болните да се радват. Не като излезеш, да кажат: „Този коцуз откъде дойде, щяхме да се изпобием?” Съблазнил се. Не употребявайте Божия живот за ваше удоволствие. Не ви е пратил Господ в света да се удоволствувате. Той е дал да разнасяте този живот не само за вас. Част от този живот е за вас. Ще имате толкоз, колкото ви трябва, другото ще го предадете. Бог ще ви държи отговорен, че не сте предали знанието дето трябва. Ще ви държат отговорни за доброто, което не сте предали. За 22
всичко онова, за което сте пратени, ще ви държат отговорни. Лекар, който не може да лекува болните, заслужава ли да носи името лекар? Свещеник, който се моли и Господ не слуша молитвата му, заслужава ли да се нарече свещеник? Жена, която не може да обърне сърцето на един мъж, жена ли е? Един мъж, който не може да обърне сърцето на една жена в правата посока, мъж ли е? Аз така разбирам. Лекарят трябва да знае да лекува. Онзи, който се моли на Бога, да го слуша. Някой казва: „Аз се моля.” Като бяхме горе на Черния върх, вятърът духа, аз си мълча. Горе вятърът духа, със 70, 90 километра се движи. Тук в София няма буря, горе силна буря. Найпосле вечерта, седа и си казвам: „Ако утре духа, ще си вървим надолу.” Онази с двамата мъже ще я снемем долу, ще се освободим от нея, не искам да се караме. Та рекох, никой да не идва. Когато се качи човек на планината, трябва да се качи е чисто сърце, сам да ходи и да носи благословение навсякъде. Отиваме в един дом да извършим Волята Божия; отиваме на планината да извършим Волята Божия; отиваме в училище да извършим Волята Божия; отиваме на черква да извършим Волята Божия. Вземам една крачка да извършим Волята Божия. Пием вода да извършим Волята Божия. Четем да извършим Волята Божия. Да приложим Любовта навсякъде! Аз говоря за всички, не щадя и себе си. Аз виждам българите в себе си, виждам какви са. Едно време Христос каза на евреите: „Докога ще бъда е вас, да ви нося?” Някой път си казвам: „Кой ти е крив тебе, не те караха, сам дойде и искаше да помагаш. Свърши работата и няма какво да обвиняваш този и онзи.” Та ви казвам: Докато съм в света, слушайте ме! Аз като си замина, мрак ще има какъвто не е бил. Туй да го знаете! Христос казва: Докато съм с вас, виделина ще бъде е вас. Докато ме слушате да ви говоря онова, което 23
Бог ви казва, прав е пътят ви. Един ден, като престане Господ да ви говори, мрак ще има в света. Опитайте онова, което е верно и го приложете. Което не е верно, оставете го настрана. Опитайте да познаете нещата. Опитайте, не да се страхувате, но да се зарадвате, че сте се освободили. Всички мъже в света съставляват един мъж. Няма много мъже. Всички жени съставляват една жена. В Любовта се обединяват хората. Другото е само отражение. Една жена ако има хиляда огледала, ще има хиляда отражения в огледалата, но това не са жени, това са отражения на жени. Реално е туй, което носи живот в себе си, носи мисъл, носи сила, носи мощ, носи безсмъртие. Или казвам тъй: Аз съм дошел в света да ви покажа пътя към Бога, как трябва да служите на Бога. Всинца сте пратени при мене да ви покажа пътя, по който Бог ще ви научи, няма да ви излъжа, ще ви покажа пътя, по който Бог ще ви научи. Няма да ви излъжа, ще ви покажа този път. Писанието казва: Всички ще бъдат научени от Господа. Няма друг от времето на Христа, който да е показал този път. Никой не е показал пътя на хората досега. Той им го показа. Кой е пътят сега? За да служиш, трябва единство. Да съзнаеш, че Господ е навсякъде. Господ с милиони очи бди всеки ден. Той вижда наймалките подбуждения, всичко туй вижда и мълчи. Той не иска да си заминеш. Мълчи, защото благата ще ти трябват. Той не се гневи и никого не съди. Той чува този зов на страдание и праща ангелите, казва: „Идете да кажете кои са причините.” Аз ще ви покажа пътя да идите при Господа. Сега вие мислите да излезете из Земята навън, да намерите Господа. Вие трябва да научите онова, което е на Земята, Бог го е вложил и после да знаете как да минете към Слънцето, към Месечината. Ако вие не разбирате тия закони и от Земята от едно място на друго не можете да 24
идете. С пари трябва да пътувате. Може да се пътува и по друг начин. Казвате: „Нямам пари сега да пътувам.” Обръщам се към вас: Аз съм вратата. Вратата, това е Любовта. “Това е живот вечен да позная Тебе, единнаго истиннаго Бога.” За този, който изпратил Христа, Христос казва: “Никой не може да дойде при мене, ако [Отец] не го е изпратил; никой не може да иди при Отца, ако не му покажа пътя.” То е смисълът. Една майка трябва да роди детето. Като се роди детето, то отива при Бога. Роденото дете отива при Бога, което се ражда, отива при майка си. Разбирайте закона. Най-първо детето ще отиде при майка си. След като се роди, отива при Бога. Той го учи, какво нещо е да прилага Божия закон. Веднага да почувствувате, че сте родени и да приложите закона на учението. Та рекох, трябва да се родите от Бога. Тогава, ако дойде буря отвън, няма да се плашите. Тя, бурята е за пречистване. Ако някой път дойдат облаци, това е да не ви изгори слънцето. Ако някой път се яви тъмнина, то е за почивка. Ако някой път се яви светлина, то е за работа. Ако дойде изобилие, всичко в света, което Бог е направил, е благословение за онази душа, която се е родила. Всяка душа родена, отива при Бога. Рекох, вие, родените души да не седите още. Ще се откажете от утробата на майка си, да излезете навън. Ще се откажете от едно ограничение, ще започнете сами да дишате въздуха, храната сами ще я вземате, ще живеете, ще мислите. Майка ви отвън ще бъде като външно условие. Баща ви, братята и сестрите ви, ще бъдат условие за живота ви. Това е добрият смисъл. Ще си турите раниците, ще тръгнете на екскурзия за Черния върх, ще намерите баба Мария, която ще ви каже: „Изуйте обущата си!” Нали на Мойсея, Господ казва: “Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято.” И всички трябва да изуете обущата си, защото мястото, на което живеете, е свято! 25
Само когато Бог ви привлече със своята Любов, да намерите вашите майка, братя и сестри, да вършите Волята Божия, вие може да бъдете ученици на Христа! Тайна молитва 1-ва беседа, държана на 28 септември 1941 г., 10 часа сутринта, Изгрев, София 26
БЛАГОСЛОВЕН Отче наш ’’Ще се развеселя” Ще прочета няколко стиха от 9-тия до 11-тия стих от 12-та глава от Евангелието на Йоана. ’’Духът Божи” “Благословен, който иде в името Господне”. Ще си послужа с един анекдот из българския живот като встъпление. Пътува едно младо момче, качило се на едно магаре, върви и пее. Ето среща един дядо на 85 години и той тръгнал. Казва: „Синко, да поговорим за това, което може да бъде.” „Да говорим, дядо, как не?” „Сляз ти от магарето, да се кача аз.” -„Да сляза.” Детето слиза, дядото се качва на магарето и пак вървят 10-15 километра. Детето казва: „Хайде, да говорим за това, което може да бъде.” „Не може, синко.” Ще каже детето: „Сляз, дядо, да се кача аз.” Ще говорим за туй, което не може, значи дядото трябва да седи на магарето, детето да върви. Две разбирания: младите, които са готови за всички жертви, и старите, които са много умни, те са с опитности. Казват: „Ние сме много преживели, нямаме вече капитал да правим нови опитности, нови опити.” Сега и двамата имат една погрешка: нито детето мисли за магарето, нито дядото мисли за магарето. Детето мисли, като слезе от магарето да си почине, но хич не мисли за магарето. Та ре27
кох, онези от вас, които трябва да създадете една нова поговорка, да разширят тази поговорка, да внесат новото, че детето и дядото да слязат и магарето да си почине. Туй магаре, за което става въпрос, то е нашата воля, на която всички като се качат, все яздят и умът язди, и сърцето язди. Каквато погрешка стане, все магарето волята виновата: той е упорит, той е такъв, той е такъв. Магарето може да носи дядото, но по-леко му е да носи детето. Дядото е тежък, е много тежки мисли е дядото, не е весел. Магарето, като носи някой дядо, не реве, започва да мисли сериозно. Когато носи едно дете, реве повече, радва се. Защото ревът е песен. Сега всички искате да чуете какво ще ви говоря. Ще ви говоря за вашата глава. Имате едно богатство, което не оценявате. Носите главата, не знаете защо я носите. Някой път я държите наляво, надясно, нагоре, надолу, даже се чудите защо Господ ви турил в такава глава толкова работи, не може ли повече. Понякой път протестирате за вашето сърдце, че ви боли. Все хората страдат от сърдечни болести. Такива болести в света не съществуват. Сърдцето е един такъв голям свят, че болест не го хваща. Всичко може да заболее, но сърдцето, не. Туй е невъзможно. От 8 хиляди години носи всичките болести, искат да го уморят, но то пет пари не дава. Много яко е това сърдце, най-чудесната машина или помпа. Четете, някой учен човек говори за него, то 70, 120 години ден и нощ работи и самД се монтира. Няма машина в света, която издържа толкоз труд, толкоз работа, както човешкото сърдце. Имайте вяра! Казва: „Ще ми се пукне сърдцето.” Че то не е гърне да се пукне, вие имате смешни понятия за сърдцето. Казвате: „Ще се скъса.” Не се скъсва. Единственото нещо, което не може да се скъса, то е сърцето. То е толкоз фино, че са го оцапали хората и макар да са го оцапали, Господ не казва: “Дай си ума”, 28
но казва: “Дай ми сърцето си”. Богато нещо е сърцето, богата градина е. Раят е в човешкото сърце. Като съгрешиха хората, Господ тури ангел на вратата, затвори вратата на рая, че никого не пуща. Оцапаха го. Осем хиляди години Господ го чисти от греховете на хората, които направиха в рая вътре, и още не е позволено да се влиза в рая вътре, понеже не е очистен. Като се очисти в новата епоха, хората ще влязат пак в този рай, дето ще се развиват. Сега да дойдем до същественото: всички от вас имате стремежи хубави, някои искате да бъдете учени, някои искате да бъдете красиви, силни. Всички тия работи са красиви. Най-хубавото нещо аз бих ви го казал. Аз бих ви дал един съвет. Няма по-красиво нещо, по-достойно нещо да съзнаваш благородството на духа; няма по-достойно нещо да съзнаваш достойнството на душата; няма по-красиво нещо да съзнаваш достойнството на ума и да съзнаваш достойнството на сърдцето си. Най-после да съзнаваш, че си турен в една хижа, да съзнаваш, че тя струва повече от всички други хижи, които съществуват в света. То е твоето тяло. Да не гледаш е пренебрежение на него, да кажеш: „Кога ще се освободя от него?” Като идеш в другия свят и там ти трябва тяло. Без тяло никъде не приемат. Като идеш при Господа ти трябва тяло, очи, уши. На Господа не трябват слепи и глухи хора, но е отворени уши да чуват и е отворени очи да виждат. Някои цитират Писанието: “Бога никой не Го е видял”. За мене много ясна работа е. Съвременните хора са слепи, как ще Го видят? Които имат очи Го виждат. Само слепите не виждат Господа. Учените [не] Го виждат. Казват ми: „Покажи ми Господа къде е!” Аз отговарям: На слепи хора нищо не доказвам. Отива един, който бил здрав, имал да дава доста, имал пари, но се преструвал пред кредитора си. Турил восък на очите си, превързва 29
очите си и казва: „Ослепях, ще чакаш. Едно време очи имах, сега нямам.” Онзи бил сприхав, светски човек, казва: „Ослепя ли, че как? Ти сляп стана, за да не ми платиш.” Като започнал да го налага, да го бие, паднали люспите от очите му. Казва: „Чакай, не ме бий, прогледнах вече!” Та когато дойде този бой, този бой са страданията. Всички хора сега ги бият на общо основание. Хората седят и пет пари не дават за другите. Колко пари дават, когато иде на бойното поле във време на война? Удари го куршумът, падне, заровят го в земята, казват: „Бог да го прости. Отиде да се бие за отечеството.” Рекох, ние не оценяваме живота, който Бог ни е дал. На съвременните хора трябва друго нещо. Ние може да воюваме по друг начин. Защо съвременните хора да не бъдат толкоз умни? Сега имаме най-културните народи, които се бият. Не зная дали няма някой закон издаден, да не се говори за това? Мисля, че няма закон издаден да не се говори за войната. Ако има закон, ще го заобиколя, по-горе съм от закона. Закона хората го създават. Не съм против войната, за войната съм. Но как да се не убиват хора, да идат на война да се борят нагоре-надолу, докато единият признае, че другият е по-силен. После да се хванат за ръката, да се ръкуват. На съвременните хора какво им липсва? Англичаните, които са толкова умни, англичаните са отлични търговци, германците са отлични индустриалци, русите са отлични земледелци. Какво липсва на тия народи? Интересите им не страдат. Русите да си изкарват хубавото жито и да го продават. Германците да изкарват хубава стока и да я продават. Англичаните да ходят по моретата и да я продават тази стока. Да си подадат ръка, за всинца има място. Защо ще се бият? От моето гледище, намирам, че тази работа е любовна работа. Войната е любовна работа. Два момъка делят една мома. Нито 30
единият я е раждал, нито другият, те се борят, а майката я е родила. Единият казва: „На мене принадлежи”, и другият казва: „На мене принадлежи.” Бият се и момата ще отиде при едного. Не може ли да си кажат: „Когото избере от двамата ни.” Когото избере, пък другият да се подчини и да каже... Момата има право да избира един от тях. Има ли нещо лошо в това? Сега ще дойдем до въпроса. И ние правим същата погрешка, която направиха русите, англичаните, германците. Ние в живота правим същата погрешка. Трима души воюват в нас: то е нашият ум, нашето сърце и нашата воля или нашето тело. Тогава хвърляме вината ту на ума, ту на сърцето, ту на телото. Казваме:”Не може ли другояче?” Другояче е да уважаваш телото си, то ти служи, ти чисто трябва да го държиш. Трябва да уважаваш сърцето си и трябва да уважаваш ума си. Не покваряй ума си с нечисти мисли! Аз изхождам от едно принципално гледище. Бог е създал хората и всички народи и на всеки народ определил правата им. Те са органи. Като защищават патриотизма, патриотизмът е едно чувство. Френолозите казват, че има едно чувство, което определя патриотизма. Също има чувство на чедолюбие. Някои майки имат силно развито това чувство, те са чадолюбиви, а у някои майки не е силно развито това чувство. После има чувство за самоуважение. У някои е по-силно, у други е по-слабо. Някой не уважава себе си, това чувство е слабо развито, у други това чувство е силно развито, той уважава себе си. Като говори, той претегля думите. Всяка дума трябва да има цена, мислите, желанията и постъпките му трябва да имат цена. Той трябва да бъде като градинар да обработва най-хубавите плодове в своята градина. Сега всички вие мислите какво ще стане е вас и какво ще стане е българите. Русите мислят какво ще стане е русите, германците мислят какво ще стане е герман31
ците, англичаните мислят какво ще стане е англичаните. Важно е какво ще стане със Земята. Тя е един параход, който пътува е хиляди години в пространството. Ако пътува добре, няма опасност, тя не трябва да се сблъсква с нищо, тогава и руската земя, и българската, и германската всичко ще бъде добре. Ние ни най-малко трябва да се опасяваме, докато Земята върви добре. Ако Земята е наред и вие ще бъдете наред. Всеки ден като станете, осведомете се върви ли добре Земята. Като станете, попитайте как е Земята върви ли добре. Скарат се двама души, не могат да се търпят. Попитайте капитана върви ли добре параходът. Веднага въпросът ще се разреши. Как върви Земята? Щом тя върви добре, вървите и вие добре. “Благословен, който иде в името Господне”. Слънцето, което изгрява сутрин, иде от Господа, понеже носи всичкото благословение на хората, разпределя благата, търси отворени прозорци, казва: „Добър ден, ставайте! Как, параходът добре ли ви кара?” Ти се почешеш, казваш: “Изгря ли Слънцето?” И пак теглиш юргана си отгоре. Успите се. Тогава често мязате на един ленив американец, унаследил този навик и все закъснявал в търговската си кантора и губел милиони. Като закъснявал, започнал да хваща слуги. Казва на слугата си: „Ако ме събудиш, един долар ще ти дам, ако не ме събудиш, един долар ще ми дадеш.” Иде човекът, не може да го събуди. После бил здрав, че като хване слугата, набие го, после отивал в леглото, пак си лягал и вземал един долар от слугата. Никой не отивал при този господар вече за слуга. Най-после отива един бабачко. Казват му: „Бие!” „Ако той бие и аз зная да бия.” Казва му: „Слушай, на тебе дванадесет долара ще ти дам, ако ме събудиш и дванадесет ще ти взема, ако не ме събудиш.” „Ще те събудя”, казва. Отива рано сутринта, носи цяла стомна, от десет килограма вода, полива го отгоре. Онзи става и казва: „Ти с вода ли ме безпокоиш?” Започва да 32
го бие пехливански. Онзи го бие, но и слугата го съблякъл и го вмъкнал в банята в това време, окъпал го. „Разбудих се, казва, много ти благодаря.” Дава му дванадесет долара. „Ти си първият добър слуга, който знае как да къпе добре господаря си.” На онзи, ленивия господар във вас, трябва вода в леглото, след туй да го занесете в банята, да го съблечете, че във ваната да го турите, българско корито, модерните са много дълбоки. Всички трябва да бъдем смели. Всички трябва да бъдем смели за доброто, което трябва да се прави. Да изберем добър метод. Ние се страхуваме какво ще кажат хората. Ни най-малко да се не страхуваме, искаме нещо да кажат хората заради нас. Туй, което кажат, то е право, да не кажат нещо, което не е право, или пък да е нещо да е преувеличено. При това, за да ни похвалят хората, трябва да сме направили нещо. Там в салона имаме един наш художник, изложил картините си. Аз само ги зърнах, не можах да си дам мнението. Ходил човекът по Рила, не седял, рисувал, не седял само напразно да зяпа, но тук зяпнал, нарисувал нещо; там зяпнал, нарисувал нещо пак. Казваме, че този художник зяпа. Зяпа, но рисува нещо. Ние трябва да нарисуваме нещо в живота си. Художникът нарисувал някой беден човек на картината. Колкото е по-беден, картината става по-интересна. Срещне една красива мома, нарисува я, за нея вземе пари. Ние искаме красиви работи да рисуваме. Злото, то е сбутаната мома, нарисувай я. Когато ние вършим злото, считаме, че е на място, когато на нас ни го вършат, считаме, че не е на място. Когато правят доброто върху нас, считаме го за добро, ние сме доволни. От злото сме доволни, когато го вършим на другите; когато другите го вършат върху нас, не сме доволни. Злото го харесваме, когато го правят на другите, но когато го правят на нас, не го харесваме. Бият се два народа, приятно ни е, защото не засяга нас. То е зло. Ако 33
е добро, когато се свърши войната, започват да разделят земята. Ако на българите дадат повече земя, ще кажат: „Много добре.” Ако ги лишат, ще кажат: „Зле е.” Та рекох, на всеки един народ е определено от Бога какво да му се даде. На всеки един от вас е определено какво да му се даде. Вие сте наследници на много големи работи. Не сте сиромаси хора. Срещам една мома, казва: „Бедна съм, нямам баща, нямам пари, не мога да се оженя.” Тя е царска дъщеря и казва, че не може да се ожени. Смешна работа. Рекох, ти си царска дъщеря, как царска дъщеря да не може да се ожени? „Може ли да съм царкиня, виж как съм окъсана?” Има циганки, облечени в царски дрехи, има царски дъщери, облечени в цигански дрехи. То е актьорска работа. Вие мислите за Бога, проповядвате, че сте християни, че сте православни, а при това поддържате, че сте сиромаси. Как един християнин може да ми каже, че е сиромах, не разбирам. Един езичник, разбирам, но един християнин, който вярва в Бога, да каже, че е сиромах, това не разбирам, то е първата лъжа. Бог създаде всичко в света и ни го даде без пари. Сега вие отивате в един театър. Като дава концерт някой знаменит цигулар, колко плащате за един билет? Плащате сто или сто и двайсет лева. Сутрин, като ставате, за всичките хубости нищо не давате и сте недоволни. Вие градина имате и не посаждате нито едно дърво, чакате други да посадят или казвате: „Ще си купим.” Първото нещо: не разчитайте да купувате нещата. То е невъзможно в съвременния свят. Имаш един двор, посей едно плодно дръвче да имаш. Ако дворът е голям, посей три, четири, то е благословение за дома. Ако имаш още по-голяма земя, обработи я, посей и други неща. Във вашия ум трябва да съществува една мисъл да работите. Аз бих желал вие, християните, които вярвате в Бога, да имате ваша земя. Брат имате, който има земя, идете при него и работете. Що да не идеш един-два часа 34
да работиш, кажи: „Може ли да ми дадеш един декар да обработя, че плода на половината да го делим?” Сега имаме един начин да се молим на Бога и Той да уреди работите. По този начин, по който мислим, Господ никога не урежда света. Ако мислиш, Бог урежда живота; ако чувствуваш, Бог урежда живота; ако работиш, Бог урежда живота; ако садиш нещата, Бог урежда живота; ако правиш добро, навсякъде Бог урежда нещата. Но ако чакаш да вземеш един лотариен билет и очакваш да ти се падне нещо, то знай, че лотариите никога не донасят едно благо. Има един анекдот за един манафин1 в Цариград. Той имал един билет от една лотария, на която се разигравал един параход. Паднал се параходът на манафина, че като влязъл в парахода и му казали, че е негов, той полудял. Благо, което не може да употребиш за своя ум; благо, което не може да употребиш за своето сърце; благо, което не може да употребиш за своето тяло, то не е благо. Рекох, първото нещо, за което ние сме пратени в света, е да създадем светли тела. Това е новата философия, тела трябва да се създадат. Сегашните хора малко по-други тела имат, отколкото трябва. Материята, от която са направени, не е хубава. Един човек, който живее 120 години, трябва да пресъздаде телото, лицето, главата, сърдцето, всичко трябва да пресъздаде, че като погледнеш телото, да кажеш: „Този човек е живял по Бога.” Когато хората се занимават със специални занятия, замязват на занаята. Запример борците имат особени глави, ораторите имат особени глави, свещениците, учителите, разните занаятчии имат особени глави, земеделците имат особени глави. Всеки човек, какъвто занаят работи, по главата може да го познаеш. Вижте онези, които са се отнасяли с години много грубо на някаква служба, 1 манафин (тур.) нарицателно за анадолски турчин 35
очертали са се ония груби линии на неговото лице, е този се срещне, е онзи се срещне и се кара. Питам: мислите ли, че е хокане може да се оправи светът? Един скулптор, който е майстор, взема един камък, знае как да удря, отсам-оттам постоянно удря и извае една хубава глава, извае едно хубаво тело, извае едни хубави рамене, хубави крака. След хилядите удари, които удря, изкарва нещо. Дойде друг и той удря, но разруши целия камък. Мислите ли, че ако разрушаваме нашия живот безпредметно, че ние сме от умните хора? Всичките болести, от които сега страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са се покваряли, говори против тях. Мътните очи говорят против нас, жълтият цвят, вишневият цвят, говори против хората, черният цвят говори против тях. Ако имаш черно под очите, не говори за твоя полза. Ако имаш сенки под очите, това показва едно тягостно състояние, едно душевно състояние, в което се намираш. Ако вратът е пълничек, хубаво е да имаш дебел врат, но ако ти си висок 165 сантиметра и имаш врат 42 или 44 сантиметра, няма да се мине еднадве години и ще имаш апоплектичен удар. Вратът трябва да се намали. Този врат показва, че кръвообращението не е правилно. Тия мазнини спъват тия сили, които влизат в мозъка през нервната система. Много от болките, които усещате в крака, в гърба, се дължат на това, че енергиите, които минават от мозъка през дванадесетте нервни двойки на гръбначния стълб, тия канали, през които минава нервната енергия, се подпушват е известни мазнини, тогава не минава достатъчно енергия, не се изпраща достатъчно кръв и тази част, дето се подпушва, заболява. Понякой път заболява коляното, по някой път гръбначният стълб, по някой път долнята част на крака, или хълбокът, или слабините, раменете и т.н. Животните, които знаят този закон, често се излагат на слънце. Като станеш сутрин, трябва поло36
вин час да се попечеш, да се стопят тия мазнини от гърба ти. Животът трябва да се създаде малко по-другояче. И съвременният строй трябва да се измени. Майките трябва да внушават на децата. Жените са, които ще оправят света. Те досега биха го оправили, но не знаят какво правят. Майката може да създаде каквото иска дете. Майката може да създаде един гений, може да създаде един министър на България. Тя казва: „Ти, като станеш министер на България, аз те създавам за министер, ти като станеш, да създадеш такива и такива закони, да създадеш такъв порядък.” Тя може да го създаде учен човек да стане, ще му внуши какво да учи и как да учи, как да го предаде на хората. Сега майките може да създадат най-учените хора, най-добрите дипломати, държавници, лекари, всичко туй. Вие ще ме запитате: „Как?” Значи знаете как да се [...] жените, не знаете как да раждате децата. Ако не знаете, ако сте готови, ще ви дам един съвет. Жена, която иска да създаде един гений, един талантлив човек, не трябва да се жени за един мъж да я гледа. Щом се жени да я гледа, тя ще създаде един обикновен човек на земята. Той, като животните, ще пасе трева, като баща си и майка си. Ще създаде една птичка от клон на клон да скача, като баща си и майка си. Оттук оттам ще краде, ще взема оттук оттам. Една жена никога не трябва да се жени за мъж, когото не обича. И цялата Земя да L дадат, да каже: „Не може.” Това да ви не смущава. Ще кажете: „Къде да ги намерим тия?” Ако ги намерите, женете се, ако не ги намерите, не се женете. Говоря за онези от вас, които искате да оправите света. Ако искате да върви както сега, нямам нищо против, но това казвам за онези, новите жени, които искат да оправят света, на тях казвам да се не женят за мъж, когото не обичат. Да се не женят за мъж, за когото не е готова всичко да пожертвува и да се не жени 37
за един мъж, който не е готов всичко да пожертвува заради нея. Тя да пожертвува всичко и той да пожертвува всичко. Че този ще бъде българин, англичанин, той вече е роден от една майка и един баща, които може да създадат едно гениално дете. Тия гении чакат, от хиляди години ни чакат. И знаеш защо не идват? Понеже вие, Господа, който ви е създал, вие не Го обичате. Те казват: „Не може ние да идем между хора, които не обичат нашия баща.” Ти, като видиш този, който иска да се жени, ще му кажеш: „Никакво отношение не може да имаш, никакво приятелство, никакви близки отношения не може да имаш.” Та рекох, първото нещо е да се създаде безкористна и идей[на] Любов към Бога. Тогава ще дойдат тия мъже в света и тия гении ще дойдат, ще дойдат тия гениалните деца. От хиляди години гениалните деца чакат в Небето, от хиляди години гениалните мъже чакат и от хиляди години гениалните жени чакат в Небето. Те чакат да се преродят. Сега старите учени казват: „Аз вярвам в Бога.” Ще оставите това. Това са обикновени работи. “Аз ви обичам” то е обикновена работа. “Аз ви обичам”. Какво обичаш, кого обичаш? Аз, ако обичам някого, какво ще направя? Няма да му направя дрехи да се облече, но като срещна един, когото обичам, виждам, че той носи дрехи малко окъсани, шапка окъсана, ще кажа: „Ела, братко в къщи! Съблечи твоята дреха, ще се разменим, аз ще облека твоята, ти ще облечеш моята.” Отвън той е хубавите дрехи, аз е неговите съдраните, ще си поприказваме двамата, ще се поразходим. Като се върнем вечерта казвам: „Ха, дай ми [вземи] съдраните дрехи, те са моите [твоите], пак аз ще облека моите, ти твоите ще облечеш. Той ще си иде в къщи със своите, аз ще остана с хубавите. Сега това ще го разгадаете. Тия, скъсаните дрехи са по-ценни от новите. Един светия, който носи своята дре38
ха 20 години, тя е просмукана с неговите мисли, от светлината му, е най-хубавите вещества. Тази дреха, като туриш на някой болен, човекът оздравява. Ако туриш твоите нови дрехи, нищо няма да стане. Онази, черната земя, от която вие се отвращавате, от нея излизат най-хубавите плодове. Ако останеше на вашите парфюми да ги турите, нищо няма да стане. Ако турите парфюм, нищо няма да стане, нищо не струва тази материя, нищо няма да излезе. Ако извадите всичкия парфюм на цветята, нищо няма да родят. Онази черната земя, която от хиляди години поглъща слънчевите лъчи, отвън е черна, но в себе си съдържа всичките богатства. Казвате: „Какво може да излезе?” Понякой път по вашите обувки се налепя кал. Като дойдете в къщи, тази кал я изхвърляте. Измийте си обущата и тази кал не я хвърляйте на пътя, но идете на някое дърво и я турете за тор. Вие като се окаляте, да измиете обущата си и я хвърлете около корените на вашите цветя. Те ще прокопсат повече, отколкото ако я хвърлите на пътя. Рекох, трябва един нов начин за любовта към Бога, не тъй както сме ходили досега. То е един опит, няма какво да се доказва. Аз казвам: Ще идем да видиш Господа днес, ще се постараем. Не че сме много много близо, но ще Го видим ние. Казвате: ”Отде ще познаем, че е Господ?” Аз казвам тъй: Ние двамата сме болни, той е хром, боли го кръста, мене ме болят рамената и двамата отиваме. Щом Го видиме, болките изчезват това е Новото учение. Щом Го видим и изчезнат болките, Той е. Щом не изчезнат, не е Той. Виждал съм богове наредени, поглеждам едного, не мърда болестта; погледнем друг, не мърда болестта; като дойдем до Него, болестта изчезне, всички болки се премахват. Погледнем се, ние сме вече подмладени. Рекох, Той е който ни подмладява, при Когото всички болести изчезват и здравето иде. Той е 39
Онзи Господ, Който възкресява мъртвите, ще идем при Него. Казвате: „Дали е Той?” Щом имаме мир в душата си, Той е. Щом имаме Любов в душата си, Той е. Щом имаме знание, Той е. Щом имаме сила, Той е. Щом сме търпеливи на Земята и се радваме, Той е. Щом си нетърпелив, колебаеш се, щом има безлюбие, не е Той. Напред ще вървиш, като дойдеш до Него твоята душа ще се разцъфти като хубав Божествен цвят във всичките цветове, които Бог е вложил вътре. Рекох, двама по двама се хванете за ръка да идете да Го видите някой път. Не отивайте някой дъждовен ден, но като наближите до мястото небето ще се изясни, цветята ще цъфнат, плодовете ще узреят, небето ще бъде ясно, реките ще текат, снеговете ще се стопят, ако има война, всичко ще престане, всичко в света ще престане. Ще чуете в света една песен, която се разнася. Той е в света, Който носи живота. Понякой път казваме: „Господ иде.” Един свещеник се оплаква на своя слуга. Стоян му било името на слугата. Казва: „Стояне, какво ще правим, казва се в Евангелието, че ще има скърцане на зъби.” — „Твоите зъби, дядо попе, са опадали, ти поне няма е какво да скърцаш.” То е неразбиране. Той подразбира, че той ще скрибуца. Белият цвят на зъбите представя добродетелта на човека, те никога не отпадат. Като идеш в оня свят, ще кажеш: „Как тъй да не съм развивал своите добродетели?” Те са една арфа от 32 струни, на която ти свириш, те представят човешките добродетели. Вие имате зъби, животните са ги употребили да се борят. Зъбите имат друго предназначение. Ако разумно ги употребявате, щяха да ви помогнат. Дойдеш до някоя мъчнотия, ще стиснеш със зъби. Кажи: „Ще стане тъй, както зъбите стискат.” Като ядете, нали стискате храната? Храна, която е стискана от зъбите, е здравословна. Храна, която не е стискана от зъбите, не е здравословна. Зъбите са магне40
тични центрове, затуй добре сдъвканата храна Божествената сила минава направо. Трябва да се дъвче. Дъвкането е мислене. Да мисли човек е същият процес, да чувствуваш е същият процес, да вървиш е същият процес. Във всяко нещо трябва да вложиш усилие. В себе си трябва да искаш да разбереш порядъка, в който живееш, който съществува в света. “Благословен онзи, който иде в името Господне”. Щом дойде хубавата мисъл, кажи: „Благословен си ти, който идеш в името Господне.” Дойде ти хубаво чувство, кажи: „Благословен си ти, който идеш в името Божие, който носиш Божието благословение.” Направиш една хубава постъпка, кажи на волята си: Благословен, който иде в името Божие. Като извършим някоя хубава работа, краката някой път извършват нещо, ръцете извършват нещо хубаво, ушите извършват нещо хубаво, носът, очите извършват нещо хубаво, кажете: „Благословен!” Благославяйте и през целия живот, всичко да е благословено! Сега идеш някъде, не благославяш краката, видиш нещо е очите, не благославяш очите, чуеш нещо е ушите, не благославяш ушите. Всичко туй се покваря. Ядете ли, пиете ли, мислите ли, чувствувате ли, каквото и да правите, казва Писанието: Всичко вършете за Славата Божия! Искам правилно да ме разберете. Някой път може погрешно да схванете, като че искам да ви кажа, че вие не сте живели добре или че не живеете добре. Това ни най-малко не е моята мисъл. Досега вие сте разрешавали всички въпроси много добре, но не сте постигнали в разрешението. Всеки ден носи нови задачи. Тия задачи, които ще ги разрешим по правилата на миналото, по същия начин трябва да ги разрешим. Понеже сегашното време не може да се върне назад. Туй, което сега Бог ни дава, за бъдаще ще дойдат други работи. После, ако пропуснем времето, много мъчно се поправят грешките. Всяко41
га човек не може да учи. Има определен период за мисъл, има определен период за сърдцето и за телото. Да вършим всяко нещо на времето, да се не обленяваме. Да не кажем: „Аз зная това.” Човек щом каже: „Аз това го разреших”, няма постижение. Че то е плод, като завърже, има друга красота. Този плод, след като го ядеш, по друг начин се проявява в твоите чувства, в твоите мисли. Истината, която сега иде, Любовта и Божията Мъдрост по един особен начин ще се проявят, този особен начин да разберем сега! Тайна молитва 2-ра беседа, държана на 5 октомври 1941 г., неделя, 10 часа сутринта, Изгрев, София 42
ИСТИНСКАТА ЛОЗА Отче наш "Ще се развеселя” Някой път хората вървят по един отъпкан път, но отъпканите пътища на Земята са пълни е прах, особено ако пътувате лятно време. Може да опитате какво нещо е прашен път. Усещате някое задушаване на гърлото. Ако пътувате зимно време по прашните пътища, ще се намерите в друго противоречие. Кал може да газите до глезените, няма да кажа до колене. Казват: „Сняг до колене”, то е много преувеличено. Сняг мъчно се гази, но до глезените е друго. Съвременните хора, които живеят на Земята, нямат една ясна представа за онзи, Великия порядък, който съществува, под който сме подчинени. Във всинца има желание да изменим този порядък. Мислим, че разбираме нещата, всичките противоречия, които срещаме в живота, отдаваме на това, че причината е друга. Ние сме в противоречие е Битието. Искаш да ядеш повече, защо? В света искат да ядат повече. Допуснете, че ти носиш едно шише със съдържание от едно кило и искаш да налееш две кила. Възможно ли е? Самата форма не съдържа две кила, ти искаш да туриш две кила. Ти си в противоречие със самата природа. Искаш да бъдеш учен човек, но мозъкът ти не е направен за учен човек, за малко учен може да бъдеш, но много учен не можеш. Не е работата в многото. Тази идея не зная от къде е дошла на света. „Много, казва, ни трябва.” Изобилието съдържа всичките не43
щастия, изобилната храна създава всичките болести. От недоядане хората страдат по-малко, отколкото от ядене. Почти всичките хора страдат от преядане. Богатите хора мислят само какво да ядат. Сега дошла купонната система, по 400 грама хляб, вече се замислят и казват: „Как ще минем е 400 грама?” Чудна работа! С колко минават пчелите? Ще кажете, че не сте пчели. Сега да дойдем до реалното в света. Всичките хора са в много големи заблуждения. Заблудил си се, понеже щом остаряваш, отслабва умът ти и ти отслабваш, мислиш, че в онзи свят ще идеш. В онзи свят не си ходил, нито баща ти е ходил, нито майка ти е ходила и хората проповядват, че Христос едно време е дошел. Едно време, преди две хиляди години, ако вярно беше всичко, хората щяха да Го приемат, те не Го приеха. Взеха, че Го изпъдиха. Ние вярваме в онова, което Христос е казал. Казва: „Аз вярвам в Христа, Който е умрял.” Хубаво, пък аз вярвам в Христа, който не е умрял. Ти, който вярваш в умрелия Христос или аз, който вярвам в живия Христос, кой от нас е по-силен, ти или аз? Умрелите хора нямат съществувание, те не съществуват, живите съществуват. И досега искат да ни убедят за умрелите, които са умрели едно време, дали съществуват. Тогава ако вие под думата „умрели” разбирате тия, които още живеят, съгласен съм, но умрелите където отиват, там и ти ще бъдеш. Или питат: „Къде са умрелите?” Там, където си и ти. Сега ние често се питаме: Къде са умрелите? След като човек съблече дрехата си, къде е той? Той носи дрехата и казва: „Иван Стоянов.” Но след като съблече дрехата, Иван Стоянов ли е? Иван Стоянов, като съблече дрехата, и е умрял, пак Иван Стоянов ли е? Колко е ценен този Иван Стоянов? Бихте ли го ангажирали за професор да ви преподава на някоя катедра или бихте ли разчитали на някой Иван Стоянов? Ако тук има някой Иван Стоянов, аз не говоря за него, но говоря за първия 44
Иван Стоянов, който е баща на всичките. Говоря за бащата, не за синовете. Сега нека те да слушат за баща си Иван Стоянов. Питам: Ако ти вярваш в Христа, Който е живял преди две хиляди години, а не вярваш в Христа, Който живее сега, каква е реалността? Ако ти вярваш в Христа, който учил преди две хиляди години, какво е казал, а не вярваш в това, което сега казва, каква валидност има вярата ти, защо именно? Защо евреите не повярваха в Христа, а вярваха в Мойсея? „Защото на Мойсея Господ говорил, а на Христа не е говорил.” От де накъде, каква привилегия имал Мойсей пред Христа? Сега ние разсъждаваме, гледаме, разглеждаме въпроса отблизо. Ние не разглеждаме имената на хората Иван Стоянов, Драган Стоянов. Те не се раждат е имена, имената после се турят. Като направят една дреха вапсана, отпосле може да турят боята. Пишат една книга, като се напише, турят едно заглавие, не се ражда книгата със заглавието. Някое заглавие ни най-малко не съответствува на съдържанието. Казва: „Биология на човека.” Четеш биологията и най-после нищо не се разправя. Разправя се за една малка микроба, че от нея нещо ставало в природата, че тя се увеличавала, увеличавала и тази малката микроба от нещо незнайно започнала да прави краката, ръцете, ушите, очите, създала мускулите, но тази клетка била глупава. Глупавата клетка направила едно умно същество. Съвременните хора ни убеждават, че от глупавото излязло умното. Съгласен съм, но думата глупав, какво означава? Глупавият човек като те хване, не те пуща, държи те. Като те хване, казва: „Сега съм те хванал”, не пуща. Умният може да те пусне, но не глупавият. Питам, кой е по-умен: който те държи или който те пуща? Ще кажете, че е глупав. Но държи те, силен е човекът да те натиска. Онзи, който няма сила, усети, че ти ще го тътнеш, казва: „Аз ще те пусна.” И за умен минава. Умният 45
човек е всякога слаб, глупавият е всякога силен, здраво той държи. Казва: „От ръцете ми не можеш да се освободиш.” Пък никога не обяснява защо е силен. Казва: „Аз имам сила, дадена ми е, употребявам тази сила.” Сега нека дойдем до разсъжденията. Казва: „Аз вярвам.” Вярата ти има отношение към сегашния ти живот. Ако една вяра, която сега имам, не може да ми послужи, защо ми е? Ако моята вяра, че като вляза във водата, не може да ми послужи, защо ми е тази вяра? Ако с тази вяра се хвърля във водата и се удавя, вяра ли е това? Ако се хвърля във водата и е тази вяра плавам майсторски, благодаря на такава вяра. Вяра, която да ви прекара през всичките мъчнотии и да ни покаже истинския път на живота, е вяра. Вяра, в която се удавям, обезсърдчавам, каква е тази вяра сега? И за любовта е същото. Някои казват: „Любов.” Има любов за пет пари, за един грош, има любов за един ден, за два дни, за една седмица, за 4-5 години. За сто години рядко се случва хора да се обичат на Земята. Като се обикват, едно нещо става: хората, които се обикват, замязват си един на друг. Като влезеш в един дом и като си замязали, обичат се. Щом не си мязат, ще знаеш, че не се обичат. То е един факт. Любовта прави хората подобни един на други. В любовта човек има нещо. В любовта човек се отличава. Един човек, който носи любовта, той се отличава. Даже животните, котките котките са късметлии. Ние се оплакваме от котките, но котките носят любовта. Ако имате един болен и една котка дойде в дома ви, непременно болният ще оздравее. Ако някой се е разболял и котката напусне дома, непременно той ще умре. Дето котката си заминава и господарят си заминава; дето котката иде и господарят иде. Едно съвпадение може да е. Казвате: „Тя е котка.” Котка е, но виж, като дойде, болният оздравява. Като си замине, тази глупавата котка и господарят и той си заминава. Няма случай, 46
дето господарят да се е разболял и котката да си замине и господарят да не си замине. Сега вие ще дойдете до суеверие. Питам: Когато вие имате една златна монета, в какво седи съдържанието? В ценността, която тя има, в съдържанието, което монетата има. Тя не е създадена отсега. Аз да ви кажа в какво седи това. Хората вярват в котките, затова оздравяват. Не, че котката сама е причина, но хората вярват и затова оздравяват. Било е време когато хората са се покланяли на котките, в Египет са се покланяли. В Египет да убиеш една котка, ще намериш затвора за 10-15 години. После почитани са били биковете. В Египет да обидиш един бик, наказание ще има. По този навик на миналото, като дойде една котка, понеже са се покланяли на тях, казват: „Тази котка иде, тя носи щастие.” Понеже вие вярвате в туй, то става. Като замине котката, вие казвате: „Замина котката, за нас има някое голямо зло.” Понеже така вярвате, нещастието ще дойде. Понеже това е теория, обяснения на фактите; онова, което по същество човек вярва, то става. Който вярва, защото има два вида вяра: една вяра положителна, една вяра отрицателна. Вярваш, че ще се разболееш и то става. Вярваш, че ще оздравееш и то става. И двете стават. Положителната вяра товари човека, отрицателната вяра разтоварва човека. Затова Господ турил два вида вяра. Ти си много богат, започваш да се разтоварваш, ще осиромашееш. Сиромашията е необходима, човек ще станеш. Докато не осиромашееш, човек не може да станеш. Господ казва: „Вземете му всичкото, да го огрее Слънцето, да дойде цветът и плодът.” Сега всичките хора искат да се освободят от сиромашията. Сиромашията е полюс на богатството. Сиромашия и богатство са две неща като брат и сестра вървят. И здраве и болест вървят заедно. 47
Ние разглеждаме работите по същество, тъй както са. Понеже първият човек, който вкуси от забранения плод на познание доброто и злото, не беше готов да разбере онази наука, която се криеше. Едно дете беше още. Той не трябваше да вкуси от тия плодове, не бяха заради1 него. Казва му: От това дърво няма да ядеш, но като възмъжееш и станеш мъж, може да ядеш, сега няма да ядеш. Рекох, всички страдате от преждевременни желания, които искате да постигнем. Ако дойде мисълта на някое дете на 10 години да се ожени, на някое момче или момиче на десет години дойде мисълта да се ожени, какво ще стане? Какъв баща и каква майка ще стане? Казват: „Тази работа не е за тебе. Тебе ти трябват десет години още, да станеш на 21 година.” Сега бързат да ги женят на 19 години. Не ги женете на 19 години. Ако ги ожените на 19 години, ще се бият, на 18 години ако ги жените е голямо нещастие, понеже числото 18 е число на Земята. Ако ги ожените на 17 години, от неврастения ще страдат. На 16 години повикат дявола на гости. На 15 години ще станат разточителни. Женитбата да става от 21 година нагоре. На 22, 23 може да го прескочите. Ние понякой път казваме: защо числото 23 е неприятно число? Рекох, ако числото 4 е материалистично число или число на несретите, тогава ако числото 1 представя пролетта, ако 2 представя лятото, 3 представя есента и 4 представя зимата, ако ти си оставил работата на лятото за през зимата, ти няма ли да се намериш в неразумно положение? Зимно време няма никакви условия за една сполучлива външна работа. Като дойде числото 4, ти трябва да си в къщи. Да запалиш собата2, книги да имаш да четеш, да пишеш, поети философи, химикът в лабора1 заради за 2 соба (тур.) печка 48
торията може да прави опити. Но ако искаш в градината да ходиш с тънки дрехи, ти не разбираш естеството на числото 4. Сега Христос казва: “Аз съм истинската лоза, Отец ми е земледелецът”. Може ли Христос да е лоза? Едно уподобление. Той казва, че всяка една пръчка на лозата, която не пребъдва в мене, на самата лоза, не може даде плод. Така и е човека е същият закон. Отношение има. Ако човек не пребъдва в човечеството, човек е пръчка на човечеството, от него нищо не може да излезе. Под думата човечество ние разбираме първия човек, който се е проявил в света. Хората всички не се явиха всички наведнаж. Днес са два милиарда, но най-първо се яви един човек и той се размножи на милиард. Един ден, тия всичките милиарди хора ще се съберат в едно и ще образуват един човек пак. Сега вие сте направени от множество клетки, които са [в] се разумни души. Някои ги изчисляват на 30 милиарда, някой на 399 милиарда. Ако искате да направите една проверка, чудна работа е за изчисление. Грамадно число е 300 милиарда или 30 милиарда! Ако ви се даде един милиард да го прочетете, да направите една сметка, колко време ще ви трябва да прочетете един милиард? То са 1000 милиона да ги прочетете! Ако четете ден и нощ, ако четете по 12 часа на ден, колко време ще ви трябва да го прочетете? Вие може да мислите, че много лесна работа е. Чели ли сте една година да ти отмалее езикът да четеш: 1, 2, 3, 4, 5, 6... Онези не ги четат, но ги теглят тия числа понякой път. Аз съм слушал мнозина да ми говорят за онзи свят, че са ходили там. Всички, които са ми разправяли, нито на един кракът не е стъпил там. Няма случай някой, който да ми е разправял, че да е ходил. Те разправят за свят, който е подобен на Земята. Апостол Павел, който като се е намерил там, казва: “Око не е видяло и ухо не е чувало 49
и на човека на ум не е дохождало това, което Бог е направил за човека”. Той описва онова, което на ум на хората не е идвало. Как ще го описва? Ако вземете една малка картина, да допуснем 10 сантиметра на дължина и 6 сантиметра широчина, ако тази картина се проектира на платното, тя се увеличава. Увеличава се по закона на развитието, става пречупване на светлината и предметите стават големи. Тъй е за далекогледите. Ако гледате пред бинокъл от малкото към голямото огледало, предметите се увеличават. Ако гледате от голямото към малкото, предметите се намаляват. В човека има два процеса: единият намалява нещата, другият ги увеличава. Увеличението и намалението не представя самата реалност. То е отношение на пространството. Всеки предмет, който е далеч от вас, той е малък; всеки предмет, който е близо до вас, той е голям. Показва отношение на разстоянията, които съществуват. Следователно предметите могат да се увеличават и да се намаляват. Вие не сте в едно статическо положение да гледате само на едно място. Понеже някой път се приближавате, някой път се отдалечавате, виждаме Слънцето. Земята като се върти, като се обръща лятно време иде по-далеч, че лъчите падат по-отвесно, голяма светлина имаме. Зимно време Слънцето се приближава, но лъчите падат наклонено, светлината се намалява. Този закон е верен. Вие се отдалечавате от Бога, дали вие го признавате или не, но вие се движите около Бога както Земята. Слънцето не иска да знае дали Земята ще вярва или не, но тя обикаля около него. Тя може да не признава, да каже, че тя по свое желание ходи около него, че се върти. Всеки човек се върти около Бога, нищо повече! Понеже се върти около Бога, ще се върти и около себе си, не всякога взема еднакво количество топлина и не всякога може да вземе еднакви блага от Него. Без любов от Бога ще вземеш най-малкото. Без любов към 50
Бога, вие материален живот може да придобиете много, но духовен, съвсем малко ще придобиете. Един ден, ако вашето състояние се измени, че от материалист вие станете вярващ по убеждение, да вярвате в Бога, тогава ще искате да се освободите от вашето богатство. Понеже е богатството, като речете да умирате, богати хора в онзи свят не могат да влязат, държат ги на Земята. Разправяше ми един свещеник от Варненско. Аз не съм проверил този факт, но на основание на други може да го проверя, но на основание на други факти, на които се основавам, че и този е верен. Този свещеник, писал той поменик за умрелите, цяла една торба е хиляди имена, вземал им парите, не ги поменавал и в една торба ги турял. Умира свещеникът, не го пущат на Онзи свят. Затворен седи в църквата. След смъртта му назначават друг свещеник и когато казва: “Да помене Господ Бог”, явява се старият свещеник на новия и му казва: “Торбата”. Той казва: „Опасна работата, ако иска да ме тури в торбата.” След две-три седмици дава си оставката, казва: „Не ми е приятно тук да служа.” Иде втори, трети свещеник, всички бягат. Най-после иде един смел свещеник. Като се явил и му показал торбата, той отива да види какво има в торбата. Гледа писани имена и чува в съзнанието си: „Моля, не ги поменавах, сега ми е голяма тежест, много страдам, направи ми една услуга да започнеш да ги поменаваш умрелите.” Другояче не може да се освободи от църквата. Той започнал ден след ден да ги поменава, че му направил една услуга да се освободи. Рекох, богатият, който е заминал за другия свят, трябва да изпразни торбата и да отива със свободни ръце, да не остане нищо. Щом умреш, ще държиш богатството. След като умреш, ще намериш кой да дойде да вземе тия пари, да ги изхарчи и да се освободиш. Сега бащите като умират не ги раздават, но ги разделят на синовете си. Връзват се със синовете. Баща, който отива на 51
онзи свят, ще повика синовете си и ще каже... Ще ви кажа, както един българин е направил. Един български богаташ, чорбаджия, дава пари под лихва, пренася се в онзи свят и като се връща след десет деня от оня свят, казва: „Видях, че ние на Земята не живеем тъй както иска Господ. И аз не съм живял. Я, ми дайте тия тефтери, три тевфтери пълни е длъжници” Казва: „Запалете огъня е тях, турете ги в огъня и ги изгорете. Всичко туй трябва да се изгори. Трябва да се научите да служите на Бога. Бог ни е дал живота не да го губим в празни работи, толкоз години съм мъчил тия хора! Бог не ме е пратил да мъча хората, но да ги обичам, да им правя добро. Че от моя живот, те да обикнат Господ.” Питам: Колко хора има днес готови да изгорят своите тефтери като този българин? Ние сме толкоз дребнави, че като имаш да вземаш сто лева, казваш: „Имам да вземам сто лева от тебе.” — „Казах ти, че нямам сега да ти ги платя.” Аз съм за това, който има да даде, никаква лъжа. Да не казва, че няма, когато има. Който има да даде, да плати. Като каже, че има да плаща. Човек, който не седи на думата си, не е човек. Каже нещо, трябва да го направи. Когато говорите, трябва да си давате отчет. Сега всеки обещава, а е обещание работа не става. Всяко нещо, което обещаеш, трябва да го направиш. То е човекът. Щом го направиш, ще имаш известен кредит. Рекох, духовният живот не е само да направим, но като идете в живота, как ще ви гарантират? Вие искате да се подобри вашето положение на Земята. Този закон е за този и за онзи свят е верен. Всякога на човека се подобрява живота му, като изпълнява волята Божия. Аз не съм за вярата на хората. Аз не съм и за онези човешки добродетели, да забогатееш от кожите на животните, пък ще палиш свещи и ще помагаш на този, ще помагаш на онзи. Туй не го считам за добро. В света всяка една помощ, ако не пра52
виш нещо от любов, като дойде един беден човек в дома ти, да считаш, че Господ ти дошел на гости... Аз ще ви приведа един пример из българския живот. Бях на гости на един български свещеник в Шуменско. Него ден, ето иде един калугер на гости на свещеника, един доста добър свещеник. Калугерът обиколил света, иде от Ерусалим, през Света гора минал, навсякъде ходи и пари няма. Казва на свещеника: „Искам в София да ида, ако можеш да ми дадеш пари.” — „Нямам, не може да ти дам.” Калугерът тръгва, отива на гарата. Аз му казвам: „Знаеш ли, че този беше Христос?” Казва: „Не думай! Ако е Христос, сега ще го настигна да му дам пари, но ако не е Христос, на калугера не давам.” Ние ако е Христос сме готови да дадем, защото закон има, ние очакваме нещо от Христа. Или аз можех да му кажа тъй: Този калугер, знаеш ли едно време колко добрини ти е направил? Ти трябва да му се отплатиш за доброто. Той ме пита: „Вярно ли е, че е Христос, да не би да искаш да ме лъжеш?” Ако му кажа, че му е правил добро, ще пита как му е правил добро. Ние мислим, че веднъж сме били на Земята, друг път не сме били на Земята. Сега не е време за спорове, за теории. Теориите отпосле са дошле. Ние ще се върнем в сегашното положение. Всяка пръчка, която не принася плод, отсича се. Той говори на своите ученици и близки. Тази 15-та глава от Йоана, не е за обикновените християни. Тя е за онези, на които съзнанието е в последната фаза на самосъзнание и да премине вече в свръхсъзнанието. Ти като минеш в свръхсъзнанието, в тебе ще се разтвори твоят поглед така, че всичко ще виждаш. Един човек като погледне, всичко вижда, съкровища, диаманти, скъпоценности, вижда, че има реки да текат. Един човек на свръхсъзнанието разбира химия, физика, всичко разбира много добре. Този човек не може да бъде беден, понеже владее закона. Той ако посее един декар земя, житото ще има кла53
сове повече от педя и то ще бъде едро. Един декар ще сее, а ще му даде за пет декара. Той не е лаком, този човек. Този човек, който носи свръхсъзнанието, ако му вземете една дреха, която я е носил, като я носи, става похубава, не избелява. Щом избеляват, дрехите показват, че твоето съзнание не е издигнато, а е много слабо. Бил съм в много домове, оплаква се господарката, че избелява дрехата. Аз зная, защо е избеляла, но нищо не й казвам. Той казва: „И моята избеляла, трябва да си направим нови.” След една година пак избелява. Човешкото свръхсъзнание, като направи една дреха, колкото време минава, става по-хубава, устойчив е материалът. И тялото е устойчиво, и погледът е устойчив, и ушите са устойчиви, всичко е устойчиво в човека, който има туй свръхсъзнание. Или свръхсъзнанието е най-свободният вход, до който Любовта достига. Няма големи препятствия. Та рекох, ако вие добиете свръхсъзнание, тогава болестите ще бъдат едно добро упражнение и мъчните задачи ще ви бъдат приятни, да ги разрешавате. Няма да ви бъде трудно да ги разбирате. Затова трябва да се стремим да бъдем силни, не да придаваш силата си на ония материални работи, които държиш отвън, но силата е вътре в твоя ум, в твоето сърце и в твоето тяло. На един човек, който има свръхсъзнание, Невидимият свят обръща внимание. Казва: „Господ винаги държи погледа си към него.” Този човек е обърнат е лицето си към Него и той приема най-големите Божии благословения. Той е отзивчив и е добър проводник на Бога, той няма киселини до по десет пъти на ден да се мени. Казваш: „Ти нямаш скърби.” Рекох, аз не си създавам скърби. Вие нощно време ходите, набиете си краката на един гвоздей, имате скръб. Вечерно време не ходя да стъпвам на гвоздеи, не страдам. Няма защо да си създавам страдания. Защо ще кажа: „Може да заболея от чу54
ма.” Що ще влезе този бръмбар? Чумата като дойде ще я нахраня е топла вода. Ако дойде чума, съберете се 10, 20 души, турете една харания3 е чиста вода, стоплете я и пийте от нея, и вижте дали ще ви хване чума. Ако нямате харания, да топлите вода и да пиете, ще ви хване чумата и нито един от вас няма да остане. Философията седи в това: чумата като дойде, във вас има храна за тия бацили, те имат серум, като се размножават бацилите, като пиете топлата вода, разредява се серумът на тия бацили и не може да се размножават. Българите казват, че чумата я страх от топлата вода. Когато преди 70 80 години се явила чума, много българи избягали в Балкана, наклали огън, турили две-три харании е топла вода и казват: „От врялата вода чумата я страх.” Сега казвате: „Какво нещо е Бог да ме обича?” Аз да ви представя. Представете си, че вие сте беден музикант, бедно дете сте, свирите, никой не обръща внимание на вас. Ходите от едно място на друго, не ви върви. Един ден минава покрай вас един знаменит виртуоз, човекът пише по музиката, обърне ви внимание и казва: „Това дете е даровито.” Влезете под неговото покровителство и от него ден вашите работи тръгват напред. Та рекох, ако Божият поглед се спре един ден на вас, Той има желание да свирите, да рисувате, да пеете, или да правите добро. Някои хора искат да станат добри. Но доброто е изкуство. Ти, като си добър, ще нарисуваш най-хубавите картини на Небето. Като правиш добро на Земята, в духовния свят си художник, като умреш, ще намериш картините горе. Като идеш, казват: „Този е знаменитият художник, който нарисува тия картини.” Ако си бил сладкодумен да утешаваш хората на Земята, ще бъдеш най-големият музикант на Небето. Като си говорил тук, цели симфонии си написал там. харания голям съд за вода 55
Сега може да ми кажете: „Това вярно ли е?” Ако вярвате, тъй е. Ако не вярвате, не е тъй. Аз може да ви представя същата истина: човек е пратен на Земята по обратен път да придобие някакво изкуство. Ако ти след като си живял 50-60 години не придобиеш някакво изкуство, ти си прекарал напраздно живота. Ако ти си живял 40-50 години на Земята и не може да поправиш носа на един човек, какъв човек си? Ти си живял 40-50 години и не може да поправиш ухото си, какъв човек си? Ако ти си живял 40-50 години и не може да поправиш устата си, какъв човек си тогава? Ако ти си живял 40-50 години и не може да поправиш ноктите на човека, но пръстите да можеш, дебелите кости да направиш тънки, то е наймалкото изкуство. Ще видите, че някои хора имат тънки коси, брадата е остра. Какво показва? Две естества: мисълта е мека, но в постъпките, във волята е твърд. Говори мекичко, но като дойде до брадата, взема 25%. Затова съветвам младите моми, когато се женят за момците, да чакат да им израснат бради. Младата мома да попипа косата, ако е остра, да не се жени. Но и момъкът трябва да попипа косата на своята възлюблена, не само да я гледа, как е накъдрена, но косъмът да не прилича на свинска четина. Една вяра в Бога, трябва да произведе цял един преврат в костите, и в мускулната система, и в главата, и в дробовете, и в ноктите, и навсякъде да стане преобразование. Изкуство трябва. Мускулите на човека трябва да станат пластични, че като го видиш, да ти е приятно да го гледаш, да има една подвижна походка. Той е на 20 години и е бастон ходи, на 35 години е бастон ходи. Тогава поддържаха едно време учените следната теория. Как се е явил бастунът? Когато хората минали от маймуни в хора, подпирали са се е бастун докато се научат да ходят. Сега хората е бастун се подпират, то е признак, че морално се повдигат. Бастунът показва, че 56
минават в една по-висока форма на развитие, докато укрепне гръбначният стълб, че и без бастун да ходят. Този третият бастун, какво е? Онзи, който носи бастун, той има 500-600 хиляди лева в банката, то е третият бастун. Имаш познати, то е третият бастун. Баща ти има нити4, то е третият бастун. Някои уповават на хората, то е третият бастун. Онзи, който вече се е повдигнал, не му трябва бастун, той е сам господар. Казва: „Аз имам само един баща!” Той признава Бога за баща. „Всички тия хора на Земята са познати на мене, аз за тях имам всичкото уважение и почитание. Те изпълняват Волята на Моя баща, аз ги обичам всичките, понеже и аз като тях изпълнявам Волята Божия. И те всички ме обичат.” Следователно ако ние се обичаме един друг, показва, че ние изпълняваме Волята Божия. Щом не се обичат хората, показва, че не изпълняват Волята Божия. Щом има изпълнение на Волята Божия, има обич; щом няма изпълнение на Волята Божия, няма обич. Казват: „Отпосле се явява любовта.” Проявената любов е Любов, непроявената любов е една възможност. Сега нека да ви преведа един пример от съвременните оръжия, е които си служат военните. Един човек си служи с една пушка манлихер или едно чифте. Когато се прицели, той полека цели, целта е близка. Когато е далечна, дигне мерника нагоре стърчи. Най-първо куршумът ходи нагоре, прави една траектория. Най-първо отива нагоре от вътрешно напрежение, но колкото отива, от външните условия става по-тежък, те изкривяват, налягането става по-силно и противодействието по-слабо, тогава се образува една крива линия. Значи всичките предмети, които се движат в света, не може да се движат по една права линия, понеже има две сили, които въздействат едната отвън, другата отвътре. Те трябва да се нити (рус.) нитка нишка, в смисъл на връзка 57
уравновесят. Ако външните условия и вътрешните възможности се уравновесят, ще има една права линия. Ако човек иска да бъде справедлив, в него условията и възможностите трябва да са в равновесие, тогава имаме права линия. Щом имаме условия по-слаби и възможности по-силни, образува се една изпъкнала линия. Щом имаме условия по-силни и възможности по-слаби, образува се една вглъбната линия. Тогава по първия закон са се образували планетите. Когато възможностите са послаби, образували са се високите планини. Когато условията били по-силни, се образуват долините, образуват се вдлъбнатини, образуват се езера, морета. При възможностите се образуваха планините. Та рекох, ако вие не може да се справите е външните условия, ако те са силни, вие ще станете долини. Тогава във вас ще се събере вода, реки ще имате. Трябва да бъдете разумен човек, да знаете как да употребите реките и езерата. Та рекох, как сте направени, как Господ е направил човека? Ти искаш да бъдеш силен човек, но силата на човека зависи от неговия ум, от неговото сърце. Човек, който няма силен ум и силно сърце, не може да бъде силен. Ето в какво седи силата: силният ум образува изобилна светлина, силното сърце образува изобилна топлина. Следователно човек, който разполага е изобилна топлина и светлина, той е силен. Тогава се ражда в него волята му, която носи силата на светлината и силата на топлината, чрез която могат да се преодолеят всичките мъчнотии. Сега да ви обясня. Разправяше ми един: „Гледам двама души се бият, но единият налага другия. Казвам: Защо се бият, искам да зная. Казва: Хиляда лева съм му дал, [в]се ме лъже, десет пъти ме лъже, ще го бия дето ме лъже. Онзи се оплаква, казва: Съгласен съм, но ако ти кажа нещо, ще ме послушаш ли? Ако е умно, аз ще ти платя заради него. Той има да ти дава, не го бий. Дойде 58
ми на ум по едно време, аз бях взел на заем от него. Дава му хиляда лева и пита: Колко ти струват лихвите? Като му плаща хиляда лева и лихвите, онзи веднага се смекчава, казва: Мек отговор. Мекият отговор е да извадиш и да платиш. Веднага се смекчава онзи. Казва: Много ти благодаря, че дойде, че ме спаси от едно зло. Ела сега е мене. Отиват в кръчмата да се почерпят. Казва: Дайте едно кило вино.” Заключението е лошо. Дотук примерът върви добре, но като отиват в кръчмата, не е добре. Умният човек, аз трябваше да го оставя до кръчмата. Там и двамата отиват да станат слуги на дявола. Като пийнат, друга беля има. Аз му давам моята философия, рекох: Втори път като срещнеш някого да бият, не отивай в кръчмата! Понеже ти плати, поканй го в дома си, нахранй го, дай му хубав обед. Поправям моята погрешка. Ако оставя, че са пили винце, не бива, затова рекох: В къщи ще ги поканиш, ще ги угостиш. Всякога, когато човек направи едно добро, той поканя целия Невидим свят на угощение. Защото Невидимият свят е крайно чувствителен към всяка добра постъпка, към всяко добро чувство. Една добра мисъл, едно добро чувство, приличат на хубав цвят, цъфнал с най-хубавата краска. Една мисъл прилича на узрял плод в Невидимия свят. Следователно нашите мисли, нашите чувства и нашите постъпки, това са плодове на райските дървета. Всеки от вас ще намери своите мисли, своите чувства и своите постъпки. Като идете в оня свят, увиснали са върху райските дървета. Името ви е записано: Иван Драганов, Петко Стоянов. Сега ще ме питате: „Може ли да се пишат?” Пишат се. Вие ще идете в оня свят. Една жена ще се жени, 4-5 мъжа е имала тук, като иде там, ще я питат: Защо те пратиха на Земята, за четири ли мъжа? Затова ли те прати Господ? Или родила си 4-5 деца и всичките измрели, за59
това ли те прати Господ, да раждаш деца? Или ти си съдия, 15-20 години стотина души си турил в затвора. Затова ли те прати Господ? Съдията като съди, ще му даде един добър съвет, като го повика. Иде един, прекомандировал се и му казвам: Няма да ме лъжеш, ти си един престъпник, дядо ти, прадядо ти, братята ти са правили престъпления и тук ме лъжеш. Казва: „Аз ще се постарая да се подобря.” Рекох, всичко наше минало е написано на нас, трябва да се оправи. Ако палецът прилича на боздуган, трябва да се поправи. Един ден гледам една жена, много лошо са говорили заради нея и си казвам: Чакай да вида, в какво седи злото? Като погледнах челото й, видях три линии. Едната линия показва, че обръща внимание на дребните работи, пет пари ако даде, ще ги иска; ако има да дава пет пари, ще ги върне. Но още и други две линии има няма да ви ги кажа къде са. Показват една честност. Рекох, ето една жена, която има заложби, има добро желание, само й трябват добри условия да започне да работи за Господа. Нас ни трябват добри хора. Срещайте се е добри хора! Слабите да се срещат е добри хора, силните да се срещат е лоши хора. Силните в доброто да срещат лошите, слабите в доброто да срещат силните в доброто. Само по този начин светът може да се поправи! Всичките велики хора на миналото сега са на Земята. Нищо в света не е умряло. Всичко е живо. Всички добри хора, всички велики хора са [в]се на Земята. Благодарение на тях светът върви добре, напред! Тайна молитва 3-та беседа, държана на 12 октомври 1941 г., неделя, 10 часа сутринта, Изгрев, София 60
ОТ НЕГОВИТЕ УЧЕНИЦИ Добрата молитва ’’Ще се развеселя” Ще прочета два стиха от 26-та глава от Евангелието на Матея, 69 и 70 стихове. "Духът Божи” Петър представя един от видните ученици Христови, най-умният между тях. Той е е един зрял ум, защото мисли, че разбира живота много. Казва: „Всички Твои ученици да се отрекат, на мене разчитай. Като Петър Ти никога няма да намериш такъв.” Интересно е, че се явява една слугиня и казва: „И ти беше там.” Изведнъж той, който преди няколко часа изповядваше Любовта си, че е готов на всички жертви... Като една приказка, привеждам за един пример, за един български юнак на име Стоян, който минавал за най-умния в селото. Влюбил се той в най-красивата мома и 0 казва: “Драганке, разчитай на мене. Като мене друг няма да намериш.” Един ден, извежда я на разходка, взема си и кавала, старовременна пушка с една цев, която се пълни от устата на цевта, отпред се пълни, не отзад. Разхождат се те и той се хвали, казва 0 на него да разчита, че тя още не познава Стояна. От гората се задава една мечка, Стоян се качва на едно дърво. Неговата Драганка била по-умна и като не могла да се качи на дървото, престорила се на умряла. Мечката иде до дървото, доближава се до Драганка, помирисва и си замина61
ва. А онзи от дървото казва: “Не бой се, Драганке, аз ще цъкам отгоре е кавала.” Петър и той цъка. Защото ако каже, че той е от Неговите ученици, казва си, че и него ще пребият. „Като ме пребият, няма да мога да проповядвам учението. Ще кажа, че не Го познавам, после пак ще проповядвам учението.” Доста умен е. Временно ще се откаже, а после пак имал намерение да проповядва учението. Аз го наричам един човек, който не познава живота и не познава условията. Не искам да хвърлям петно на апостол Петър, но той не познава своята сила дали може да издържи. Двама борци може да се борят и единият казва: „Ще го тътна”, но той не знае силата на другия. Като почне борбата, като се хванат, този, на който не даваше никаква цена, не само, че не може да го гътне, но той го гътна. Като го гътне на земята какво ще стане? Като се завали на земята, все ще намери човек някакво извинение. Тези примери са за да се уясни сегашния живот. Някой път говорим за същественото в живота. Ще турим други думи за несъщественото. Аз може да заменя несъщественото е привидно същественото е привидно. Защото несъществено, не добро, като турим една отрицателна частица, да направим доброто недобро. Това не е съгласно със законите на речта. Само в човешкия език може да има такова съчетание. Но в ангелския език отрицателни думи няма. Думата „не”, не съществува. Няма отрицателни работи. В ангелския свят думата “зло” не съществува. Всеки един човек, който не прави добро, той минава за лош човек. Всеки, който не учи, той минава за ленив. Няма да кажа, че е ленив. И в този свят ти никога няма да говориш за нещо, което ти не знаеш. Ти не можеш да говориш за яденето, ако не си ял. Не можеш да говориш за водата, която не си пил. Не може да говориш за Любовта, която не си опитал. Всякога, може да говориш само за онова, което знаеш. Ние на Земята говорим 62
за онова, което не знаем. Говорим за идеална любов. Какво нещо е идеалната любов? „Идея” е гръцка дума, значи „красива форма”. Външна форма, без съдържание. Идеен живот значи красив живот, без съдържание. Сегашните хора нямат ли идеал? Сегашната култура нали има за идеал свободата. Къде е? То е външна форма. Външна форма, съдържание няма. Сега в живота има противоречия, има критика. Светът е критика няма да се оправи. Една критика може да е обективна. Че един писател не е писал право. Англичаните са имали един критик Ръскин1, който критикувал. Какво ще те критикува. Често има богословци, които са писали цели съчинения. Само да разглеждат въпроса защо апостол Павел определил неопределения член в гръцкия език. Защо го турил апостол Павел? Неопределеният член показва неопределена работа, понеже апостол Павел не знае какво ще стане, турил неопределения член. Казва: „Може да стане, защото не зная. Като зная ще кажа: ще стане. А ако не зная, ще кажа, че може да не стане. Тази работа малко разбирам. Положително тази работа разбирам или не разбирам, отчасти разбирам.” Отчасти разбраните работи не носят истина в себе си. Истината в дадения случай е понятна в своето наймалко изявление. Ако запример ви разправям теории за Слънцето, какво ще ви ползуват? Рекох, че там има интелигентни хора, добри хора, че Слънцето не е разтопено вещество, там има култура. Ако влезете там, там е раят на Земята. Земният рай в Слънчевата система е на Слънцето. Как ще ви го докажа? Вие сами това един ден може да го видите. Вие може да си поставите гръбнака на Слънцето да се печете. И ако знаете как да си поставите гърба, ще имате един филм, ще знаете какво има на 1 Джон Ръскин (1819-1900) изтъкнат английски изкуствовед и критик на изкуството 63
Слънцето, както на кино се представя на платното. Ще започнат картините от Слънцето. Това, което става на Слънцето, ще започнете да го виждате. Сега казвате: „Право ли говориш? Ходил ли е някой на Слънцето?” Има хора, които са ходили. От Земята най-малко 4-5 души има, които са ходили на Слънцето. Исторически може да се докаже ходили са и са се върнали. Най-първо Господ, Който направи света, казва: “Да бъде светлина”. После направи Господ Месеца2 и Слънцето. Той не знае ли какво има? Той направи човека по образ и подобие свое. Този, Който го направи по образ и подобие не знае ли Той, какво има на Слънцето. Той направи Слънцето и Месечината. Ще кажете, че Господ знае какво има на Слънцето, че Той го направи. Не само, че Го знае, но направи този свят. От какво го прави? Писанието казва, че Бог в началото направи Небето и Земята и Земята беше неустроена. За Слънцето нищо не говори. По подобие на Небето, Бог устрои Месечината. Устрои и Слънцето и в тази система на устрояване, влязла и Земята вътре. В сегашното състояние на съзнанието на хората, те не могат да живеят на Слънцето. Човек, както е построен на Земята, невъзможно е да живее на Слънцето е такова устройство. Да кажем, има известни метали, които се топят при известна температура. Калаят се топи при 100 градуса. Има други метали, които се топят при по-висока температура, при 300-400. Платината при 1200 градуса, а някои изискват още по-голяма температура. Големите страдания, които идват в човека, каква роля играят? Често в човека се събират такива вещества, такива материали, които трябва да се разтопят. Страданията са причинени от голям огън, който се образува вътре от човешката мисъл, в човешкото сърце и в човешкия органимесеца Месечината, Луната 64
зъм. Тия страдания са от съвсем друг характер. Някой път дойде някое голямо страдание, искате да се качите на някоя канара и да се хвърлите да се убиете? Защо? Богат човек сте. Всичко имате. При коронясването на кралица Виктория, връща се от Африка един богат англичанин, който имал 350 милиона английски лири стерлинги и се хвърлил в морето да се удави, понеже имал идеята, че тия пари няма да му стигнат. Питам: като имал 350 милиона лири стерлинги и да се хвърли в морето да се удави, каква идея имал? Често между хората има спор: Ти в какво вярваш? Какъв е Христос? Христос е един човек, изпратен от Небето, да покаже пътя на хората, как трябва да живеят по любов. Той е Син Божи. Мене не ме интересува какво означава Син Божи. Всеки човек, който носи Божията Любов е Син Божи, който не я носи, не е Син Божи. Понеже, Христос е първият, Той се нарича Първороден. Първороден е между онези, които са донесли Любовта на Земята, в тази форма, в която никой друг не е донесъл. За никой друг мъченик в историята не знаем да е претърпял такива големи страдания. Ако беше друг щеше да се пръсне. При неговите мисли, при неговите чувства, да се бори при тези условия. Писанието казва, че кървав пот е излизал из порите му. Някои искат да бъдат като Христа. Може да бъдеш като Христа, но трябва да носиш Любовта на Христа и да издържаш страданията. Не само да бъдеш като Христа, но във всичко да бъдеш. Ако ти по любов не можеш да бъдеш като Христа, ако в страданията не мязаш на Него, в какво ще мязаш? За славата, която сега му дават? Че слава на Христа още не е дадена. Християнските народи не живеят по любов. Ако по любов не могат да разрешават въпросите, е бой още по-малко. Сега се бият не езически народи, но християнски народи, които вярват в един Бог, за който Христос е казал, че е благ. При това тия хора, които вярват в 65
Бога, не могат да разрешат един малък въпрос. Не може да го разрешат, защото русите направиха същата погрешка, която евреите направиха. За да ги избави Бог от страдания, прати Христа, за да им покаже как да живеят, да приемат учението на Любовта, да идат по целия свят, да бъдат мисионери. Целият еврейски народ трябваше да бъдат мисионери, да покажат как трябва да се живее. Те отхвърлиха това. Римската империя разпъна Христа. И русите отхвърлиха Християнството. Отрекоха Христа и 20 години внесоха безверие към Бога и казват: „Ние каквото направим, това ще бъде.” Питам какво спечелиха тези управници, които бяха толкоз умни? Защо трябваше да отварят една война? Искат да поправят света. Не е революция се поправя. На света трябва да се даде хляб; на света трябва да се даде въздух; на света трябва да се даде светлина; на света трябва да се даде вода, място за живеене. Не такива, социални думи на право. Какво право в света има? Щом си гладен, какво право имаш? Гладният човек какво право има? Няма никакво право. Та рекох, кой е виноват? Не е виноват руският народ. Виновати са управниците. И в еврейския народ бяха виновати свещениците, фарисеите, книжниците, които ръководеха народа. Заради тях страда целият еврейски народ. И в славянството, тъй наричаме ние управляващите в Русия и те да знаят. Аз се чудя, които поддържаха болшевиците, поддържаха науката. В човека има религиозно чувство. Ако хората за 100 години възприемат безбожието, по същество ако го приемат, главата ще се спити3. След 200 години главата ще се повърне назад. Долната челюст ще изпъкне и ще замязат на животните. Единственото нещо, което облагородява хората, то е Боспити (диал.) сплеска 66
жественото чувство. То подига човека. Той е човекът, направен по образ и подобие на Бога. Онази религия, която не дава красота на човешкото лице, на човешкия череп, онази религия, която не дава красота на човешкото тяло, тя не е вярна. Животните нямат религия. Мене много пъти са ми правили възражения. Казват: „Всичките тия заблуждения, съществуването на религиите е погрешно схващане.” Които казват: „Господ е създал религиите”, това е погрешно. Казва[т]: „Блажени животните, които нямат никаква религия.” Какъв е техният живот? По-добър ли е? Между тях има ли съгласие? Две кучета заедно, месото дават ли си? По-голямото вземе месото от по-малкото. Дойде друго по-голямо, то натисне голямото куче и му вземе кокала. Каква идея имат? Кучето мисли като нас една кост ще направи нещо. Рекох, ние сме в една епоха, в която този, недостъпният свят за нас става достъпен. Иде нещо ново в света, което нас ни смущава. То иде като страдание. Ние се плашим за бъдещето, което иде. Какво ще стане е нас? Хубаво, какво има да се плашим? Ако ние вярваме в Онзи, Който създал Вселената и че всичко е разумно и Този, Който начертал пътищата на Земята, на Слънцето, да се движат, който предвидел условията за всеки един живот, приготвил храна и условия за всички. И ние сега мислим: Той не е взел предвид нашето съществувание на Земята. Ние е Бога тепърва има да се опознаем. По същия закон, както детето се опознава е майка си. Едно дете, което се ражда от една майка, туй дете може да е родено от много благородна майка, може друга майка да го отгледа и то да познава мащехата, в нея да вярва, а не в същинската си майка. Ние в света вярваме в мащехата, не вярваме в нашата майка, която ни е родила. Трябва да се върнем при онази майка, която ни е родила. Тя ни дала всичкото, което имаме. Тази мащеха е направила една 67
услуга, но благодарение на ония качества, които първата майка е вложила. Писанието казва: Направи Бог човека. Много добре е направен. Има Един, нас който ни е направил. Защото отнякъде дал ни е тази свобода. Тогава в нас се явява противоречие: защо Господ ни оставил да страдаме в света? Че страданието ние си го създаваме. Страданието е образувано от хората. От неразборията е образувано страданието. Един англичанин отива в Индия, чел много книги. В Индия има много големи змии, някой път през прозореца влизат. Качват се да спят и на леглото. Тази идея седи в ума му. Той отива в Индия и в един от първокласните хотели ляга. Носи като всички англичани дебел бастун и той по невнимание, оставил бастуна на кревата, забравил го, изгасва лампата и ляга да спи. По едно време пипа бастуна и казва: „Е, голяма змия!” Изведнъж да го не ухапе, скача, хвърля юрганя, надава вик. Идват хора отвън и намират бастуна му. И ние имаме все някой бастун, който ни плаши. Като го пипнем, считаме голямо нещастие. И в нашите ръце, Бог е дал властта да оправим света. От нас зависи да оправим света. Светът на Господа е прав, но ние ще оправим нашия свят. Ние досега чакаме Господ да оправи света. Още 2000 години да чакаме, няма да го оправи. Ние трябва да работим. Да извършим онова, което сме длъжни. Бог изпрати Христа да ни покаже, че светът ще се оправи е Любов. Няма същество в света, което да не се подчинява на закона на Любовта. Кобрата, която е толкоз дива и отровна, лъвовете, леопардите, тигрите и те се подчиняват. В Индия има хора, които са изучавали закона за Любовта и като обичат тия животни, не правят никаква пакост. Ако обичаш един лъв, той не може да те нападне. Лъвът или тигърът напада човека, който не го обича. Змията и тя гълта някой, който не я обича. Змия, която обичаш, по никой начин не 68
те засяга. Ако ние в света имаме толкоз нещастия, показва в какво голямо безлюбие живеем. Вчера дойде един господин, българин, доста виден, е инициатива. Какво се оплаква? Разправя ми, че преди няколко години, идвал със своята възлюбена. Не е девица, тя имала друг едного, изоставила него и после този полудял. Захванала се е този, влюбила се в него. Казва: „Аз те обичам.” Казва: „Остави тази работа. Тъй да живеем.” „Не, искам, ти да се ожениш заради4 мене.” Обещава му: „Ти заради мене каквото ми кажеш, ще направя.” Обещава ми: „Ти каквото ми кажеш, ще го направя. За тебе всички жертви ще направя.” Аз му казвам: Подписа ли ти на книга? Не. Трябваше на книгата да се подпише. Казва: „Каквото ми кажеш ще направя. Ако ми кажеш, че е бяло. Ако е черно, черно ще кажа. Да се оженя заради5 тебе.” Но като се оженят, обръщат работата. Един ден е дъщеря си го набили. Ще кажат: „Невъзпитана жена.” Това е жена, която няма любов, тя не го е обичала. Пита ме: „Какво да правя?” Питам: Ти обичаш ли я? —„Не я обичах.” Сега, ти щом не я обичаш и тя не те обича, какво да се прави? Вие сте чужденци. Деца имаш ли? — „От другия мъж има.” Щом не се обичате, остави ги свободно да живеят, не стой да те бият. В природата има нещо като тази лъжливата жена, която ни лъже нас. Казва, че ни обича, че всичко ще направи заради нас, но щом влезем в контакт е него, веднага бой ще ядеш. Това го наричаме „зло”. Аз го наричам „свещен егоизъм” на Земята, който съществува между хората. Това не е любов към Бога. Аз вземам: първоначално Бог създаде Адама, от Адама създаде Ева. Какво има тия двамата хора да се спорят? Единият направен от Бога и другият направен. Трябва да се уважават по единзаради (диал.) за заради (диал.) за 69
ствената причина, че в Адама Бог вдъхна Божествено дихание, а в Ева не казва, че е вдъхнал, но само се подразбира. Понеже Адам й даде от Духа, който Бог му даде, той даде на жена си. Но в нея се зароди желание, да вземе всичкият дух, който имаше в Адама вътре. Туй е грехопадението, казва се само половиния дух да го има, не целият да го има. Адам роди едно дете момиче, не на време, от което гледище, защото когато Бог прекара всички животни пред Адама, всичките две по две минаха. Казва Адам: Господ на мене не дал като на тези другарчета. Нямаше нужда. За Ева нямаше нужда. Тя преждевременно дойде. Преждевременно стана и Адам се огорчи, че няма другарка. Господ казва: Понеже се огорчи, извади Ева по-рано. Ева са роди на седем месеца. Два месеца не достигнаха. И затуй Христовото учение 2000 години как се проповядва. 2000 са двата месеца, понеже Ева на време не се роди. Тия двата месеца са 2000 години. Сега в света Господ създава един нов Адам и една нова Ева, която на девет месеца ще се роди. Адам няма да бъде създаден от пръст. Адам ще бъде роден и Ева ще бъде родена у тях да се роди новото човечество, което няма да върви по стария път. Вие ще кажете: „Как ще го разбираме?” Че как, не знаете ли как се разбира това нещо. Когато човек има да дава, винаги не разбира това нещо. Казва: „Забравил съм.” Когато има да взема, хич на забравя. Когато има да дава, казва: „Забравих.” Памет, като имаме да даваме и като имаме да вземаме, еднакво трябва да бъде. Казва тъй Писанието: толкоз имам да ти давам, толкоз имам да вземам. Да имаме една равносметка. Мъже, жени това са проводници на Божествената Любов. Ако мъжът не може да даде положителна енергия на Бога в света, той не е мъж, ако жената не може да даде отрицателната страна на Любовта, тя не е жена. Аз 70
ще ви обясня. Под думата Любов, разбирам „положителна любов”. А под думата „отрицателна любов”, разбирам обич. Да любиш значи да даваш, негативната страна на любовта да вземаш. Разумно да вземаш, тъй щото да го запазиш. Онзи, който ти е поверил, като дойде при тебе, да кажеш: „Туй, което ми даде, аз го запазих.” То е обич. Мъжът и жената трябва да предадат Божията Любов в света, понеже света трябва да се създаде от нови хора. Ако една жена няма Божествена Любов, какво дете ще роди? Ако един мъж няма Божията Любов, какъв син ще роди? Или майката, която няма обич, каква дъщеря ще се роди, то е невъзможно. В света трябва нова религия. Не за да се спасим, но трябва ни една нова религия, за да се създаде в нас новият Адам и новата Ева. Да дойде Духът, трябва да минат в една нова форма. Ново разбиране трябва. Ще кажете сега: „Елате при нас, ние ще ви покажем пътя на истината.” За мене факт е. От дъщерята зная каква е майката. От сина зная какъв е бащата. Писанието казва: Така да просветнат вашите дела пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога. Само ако съм роден от Бога, тогава могат да просветнат моите дела, тогава хората може да прославят Бога. Ако не съм роден по Бога, ще живея по човешки, ще живея по своите удоволствия, както разбирам. И най-малко няма да се слави името Божие. Мислите ли, че онзи Ирод, който уби 13 хиляди деца, според християнската история, че направи нещо добро? Между избитите деца да намери този пратеник от Небето и него да убие. 13 хиляди деца изби. Петър се намираше в голямо противоречие, понеже нямаше онази Любов. Всякога човек, когато отслабва любовта, става страхлив. Любовта е съградена на два принципа: Божествената Любов на човека се намира отпред, към [че]лото. Няма да [в]и показвам, да се не заблудите. На повърхността е. Съзнанието на справедливостта 71
е поставено върху страха. Върху този страх, който е силен у животните, е турена човешката справедливост. За да може човек да пресъздаде страхът, който роди всичките нещастия. Щом човек е страхлив, той е готов за всички страдания. Писанието казва: Страхливите няма да наследят Царството Божие. Тебе те е страх да не умреш. Този страх е безпредметен. Ако изпълняваш волята Божия, никак няма да умреш. Ако грешиш, непременно ще умреш. Ако обичаш, всичко ще ти се оправи, ако не обичаш, по никой начин не може да се оправи живота ти. Ние очакваме на някой късмет. Да дойде някой да ни направи щастливи. В света човек по три начина може да бъде щастлив: Като обича Истината, като прилага Любовта и като възприема Мъдростта. По този начин може да бъде щастлив. Може да опитате. Някой казва: „Да има някой да ме обича.” Ако обичате някой банкер, веднага ще се отвори сърцето му. Аз съм привеждал този пример и пак ще ви го приведа. Една американка, която се занимавала е тия новите деяния, аз я наричам тя [е] американка от шестата раса. Мисля, че това се е случило в Ню Йорк. Отиват една комисия при един голям банкер, от 10 големи важни дами да искат пари за помощ. Отиват те, дават им 100 долара. Те очаквали да им даде 10-20 хиляди. Дал им само сто долара. Тя казва: „Аз ще ида.” Отива при него, поглежда го в очите, фиксира му мил поглед, както тя знае, изведнъж той се разтопява и казва: „Какво обичате?” Тя казва: „Може ли да ми даде[те] 50 хиляди долара.” Казва: „На ваше разположение съм, заповядайте.” Дава й парите. „Друг път като имате нужда, пак елате, готов съм каквото кажете да изпълня.” Вие ще кажете: „Хипнотизирала го е.” Този човек казва: „Онзи, който ме обича, аз [съм] готов за него всичко да жертвам. Понеже ти си единствената, която ми показа какво нещо е Любовта, за тебе всичко ще направя.” 72
Ако ние в света казваме: „Той има кораво сърце”, и нашето сърце е кораво. Корава е неговата майка, защото и нашата майка е корава. Той е посветен, защото и ние сме посветени. Той е невежа, защото и ние сме невежи. Рекох, един ден този, вашият баща ще дойде, вашият брат и вашата сестра ще дойдат, един ден ще ви погледне, вие ще се разтопите, ще кажете: „Каквото искаш, на ваше разположение съм.” Туй ще стане е всинца ви. Няма да остане нито един от вас да не опита. Като го опитате, напишете една книга, пък аз ще я чета. Има една реалност, която няма нужда от доказателства. Тия съмнения, които хората имат, те са минали през мене, съмнения, съмнения, съмнения. Всяка вечер аз имам да се освобождавам от ред съмнения. Един ми говори: „Ти лъжеш хората, заблуждаваш ги. На какво мязат, те не са учени. Те са невежи, не живеят добре, лицемерстват, всяка вечер говорят.” Казва: „Какво ще се прави?” Пита ме: „Какво нещо е лицемерието? Те не са такива, каквито се представят.” Рекох: Такъв ли [си], каквото ми говориш? Може ли да ти зная името? Казва: „Аз съм псевдоним.” Този човек е на крив път. В какво седи кривият път? Кривият път е като идат хората, че по-нататък не може да идат. Една храна е лоша, която уморява хората. Една храна, която не уморява, но хората не оздравяват, лоша ли е? Знание, което покварява ума на хората, [е] лошо. Онова знание, което даде храна на ума и ги подмладява, лошо ли е? Ние говорим за реалните неща в света. Ще каже някой, [че] аз не проповядвам себе си. Аз не съм направил всичко. Аз на Земята какво съм направил? Не направих аз света. Вие ще кажете: „Той е Господ.” Този, Който направил света, вие трябва да идете при Него, да видите по какво се различава. Вие като идете при Него, вие никога няма да Го забравите? Никога няма да забравите Неговият поглед, той е най-красивият. И най-добрият, най-грандиозният, но в живота като Го видите, във вас 73
ще се роди желание: „Така аз ще живея. Ще Му служа от сега нататък.” Ти ще бъдеш в Него и Той ще бъде в тебе. Там, отдето минаваш, всичките мъчнотии и зверовете, змиите и кобрата, и пиявиците, и мравите, всички ще станат културни, няма да има никакви лоши животни. Писанието казва, че лъвът и агнето заедно ще пасат тревата. Вие казвате: „Кога ще бъде това?” Днес. „Покажете ни някой”, казвате. Аз понякой път се чудя какво трябва да се покаже. Пита ме един за такъв един въпрос, хем учен човек беше той. Той беше закъсал. И след като беше закъсал отивам на гости, обядваме двамата и той казва: „Сега се наобядвахме хубаво. Ами за утре?” Рекох: Защо мислиш за утре? Ти гладувал ли си? „Ех, казва, много съм опитал.” Че как? За 24 часа като не яде човек, умира ли? Аз, рекох, поддържам човек и 10 да не яде и повече, не умира. Умира, ако се безпокои. Та рекох, силата на човека седи в Любовта. Навсякъде гледам роптание, че Господ направил този лош, онзи лош. Ако имате любов да възлюбите, дърветата ще дават повече круши, повече ябълки. Възлюбете житото и житото ще дава повече. Възлюбете кравите и кравите повече мляко ще дават. Всичко, което възлюбите, ще дава повече. Възлюбете Слънцето и то ще ви дава повече светлина. Въздухът, навсякъде всичко, което видите, ще даде своето благословение. Вие минавате и казвате: „Това глупаво, онова глупаво.” Камъните глупави. Не са глупави камъните. Как са глупави? Хората, които вярват, които имат скъпоценни камъни, вярват, че ще ги пазят от зло. Този, глупавият камък как ще го пази? Този, скъпоценният камък знае. Има един диамант, може да те предпази от някоя болест. Сапфир или смарагд, може да те пазят. Това е не само предположение. Както виждате и аз имам един диамант, поставил съм го като страж. Той сега се е скрил някъде. 74
Всичко онова, което Бог създал, е свещено в света. На един скъпоценен камък гледам като на дело Божие, като Божествена енергия, разумно турена, оценявам Божественото, което е в камъка. Когато срещна един човек, погледна очите, оценявам очите. Тази светлина, която излезе из тия очи, оценявам ума от една мисъл, която излиза из тоя ум. То е Божественото в него, не привидността на нещата. Виждам, че от неговото сърце излиза една специфична топлина, която носи радост и веселие. Виждам една сила, която излиза из тялото, в неговата воля. Това е Божественото. Това са Божествени неща. Когато говори силният човек, разбирам Бог, Който се проявява чрез Него. Когато говори добрият човек, разбирам Бог, Който се проявява чрез сърцето. Когато говори умен човек, разбирам Бог, Който се проявява в светлия ум. Когато и аз така се проявявам и за себе си така разбирам. Казва някой: „Ти кой си?” Аз съм човекът, чрез ума на който Бог се проявява, чрез сърцето Бог се проявява и чрез тялото Бог се проявява. „Ти, кой си?” Аз съм Той. И Той е аз. Ако и ти разбираш и ти... Аз искам и ти да бъдеш като мене. Ти се съмняваш. Защо се съмняваш? И за тебе има място, и ти можеш да бъдеш проводник на Божиите блага. И по-големи работи ще свършим в света. Този свят се нуждае от разумни работници. Политикани има много. Пред тебе ще говорят: „Ти си гениален.” А зад тебе казва: „Да му намажем малко колата е масло. Той е един простак, невежа, той не разбира.” Казва: „От геология не разбира, от минерология не разбира, от биология не разбира. Простак е. Двеста, триста хиляди лева има, какво ще ми се пъчи?” Ние сме за онова богатство, което не се поправя. Туй, което се поправя... Ние сме за богатства, които не са турени в никакви каси. Ние сме за онова богатство, което никой не може да вземе. Ние сме за богатство, както е светлината, както е топлината, както е човешката мисъл, 75
никой не може да ограничи човешката мисъл. Ти може да мислиш, каквото искаш, ние се колебаем и казваме: може ли да бъде? Вие питате: „От где ще го позная дали това е Божественото или не?” Много ясна е тази работа. Представете си, че вие сте оковани, ръцете, краката са свързани, завързани сте в едно дърво. Казваш: „Нямам нищо.” За добро е. „Как за добро е?” Как ще познае, че това е за добро? „Че ти не говориш истината!?” Да бъдеш свободен, при това веригите ти са на краката ти. Те падат. Погледнеш, рекох: „Свободен съм.” Дали е вярно или не. Дали не е сън. После побутвам веригите на краката, после на ръцете и те падат. Побутвам въжетата и те падат. Гладен съм, изваждам хляб, нахранвам се. Вярвам. Казва: „Дали това е вярно, да не е сън, някакъв кошмар. Мене да не са ме хипнотизирали?” Рекох: В хипноза всякога се губя. В реалността всякога печеля. Аз ще те претегля и ти ще тежиш 33 грама. Аз те освобождавам и като те претегля, ще тежиш 33 грама. Като живееш 200 300 години, по един грам на ден за 1000 2000 години, постепенно до милиони. Туй е реалността. Вие не сте били толкоз големи, колкото сега. За бъдеще като станете като един ангел, ще имате грамадна форма. Като един ангел, ще имате една форма от 10 километра, в пространството. Този ангел знае да се разширява и да се смалява. Може да се смали колкото иска, може да се разшири колкото иска. Вие не знаете ни едното, ни другото. Ще питате дали е вярно. Да оставим това. Нали има големи дървета. Има дървета по 150 200 метра. Как са станали? Кой ги е накарал да израснат така големи? Казвате: „Природата.” Природата умна ли е? Първият човек в света не е бил така дребен, както сегашният, той е бил много висок. Понеже излязло непрактично и при сегашните условия се е смалил. Нямал условия да живее. За бъдеще ще живеем в един свят, при по-добри условия. Тази форма вие ще я напуснете. Красиви ще 76
бъдете. Каква ще бъде бъдещата форма на човека? Няма да бъде 165 см. Ако ви кажа, че ще бъдете 10 метра, според мене, това е Божествено число. Ако ви кажа, че ще е сто метра, ще бъде ангелско число. Ако ви кажа 1000 метра, то е човешко число. Ако сте от 1000 метра, ще умрете. Ако сте от 100 метра, ще се мъчите. Ако сте от 10 метра, ще благувате. Нека направя противоречието достъпно. Ако имаш 10 см, е Божествено. Ако имаш 100, това е ангелско, а ако имаш 1000 см, то е човешко. Допуснете сега, че имаш един милион. Божествено е. 10 милиона е ангелско; 1000 милиона, колко са 1000 милиона? Туй отношение не е математическо. Като кажем, че един човек е голям, ние поздразбираме, той съдържа в себе си по-голяма сила. По-малък на ръст, съдържа по-малко сила. И обратни резултати имаме. Някой път в малките форми се съдържа повече сила, отколкото в големите. Шуплести са големите форми. Някоя форма е малка, но е сгъстена. Материята е организирана. Има атоми, които са организирани. Еволюция съществува в атомите. Има атоми, които са минали в първата степен, през физическото тяло. Има атоми, които са минали през физическото тяло и през духовното тяло, а има атоми, които са минали през физическото, духовното, Божественото тяло. Следователно еволюция има на самата материя, и тя еволюира. Всичко в нас еволюира. Рекох, когато ние възприемем Любовта, когато ако тялото ни започва да чувствува и краката, и краката ни трябва [да] чувствуват, и пръстите, и ноктите. Всичко в нас трябва да чувствува Любовта. То е Божествената Любов. В Божествената Любов, всичкият човек от петите до пръстите, трябва да чувствува Любовта. В човешкия свят трябва да чувствува любовта само в слънчевия възел, вътрешно, за 1-2 месеца. След туй [с]е изпразне, казва: „Беше едно време. Не зная.” Една илюзия на чо77
вешкото чувство. Любовта е единствената сила. Тази Любов подмладява хората. Тя ги възкресява. Рекох, всичките хора трябва да се учат. Училище трябва да има. Майката трябва да учи още като зачене децата си, да ги учи на любовта. Така да казва: “Синко, ще любиш баща си, ще любиш Бога.” Тъй ще му проповядва. Майката ще проповядва: “Синко, ще любиш Господа Бога Своего с всичкото си сърце, е всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.” Като зачене дъщеря си, ще L каже: „Ще любиш Господа Бога Твоего с всичкото си сърдце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.” И тия деца като се родят, ще кажат: “Благословена е майката, която ме е научила да любя Господа.” Каква е тази заповед: Ще любите ближните си като себе си? На първата заповед, като са в утробата ще ги учи, а на втория закон като се родят. Сега в първия закон не сме заченати. Вторият закон е любов към ближните и третият човек да обича себе си. Да обича себе си, значи Бог да ни обича. Ако Бог не ни обича, нашата работа е свършена. Ако Бог ни обича, всичко ще имаме на разположение. Човек се нуждае само от Любовта на Бога. Блажен онзи човек, когото Бог обича. Блажен е онзи човек, който служи на Бога, както Христос казва: “Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил.” Туй е Христовото учение. Да изявим Божествената Любов в нас или да остави[м] Бог да се изяви в нас, както Той намери за добре. На колко места се казва: Не бойте се! Когато дойде да говорите, вие не сте, които ще говорите, Отец ваш, Който е във вас, Той ще говори. Аз ви говоря за вашия Баща, който ви е говорил. Тъй както можеш ще го обичате, така ще Го проявите. Ако аз мога да ви дам моето разбиране, аз трябва да вляза във вас. За да ви науча да свирите, трябва да свиря с вас заедно. Вие да свирите и посто78
янно да коригирам погрешките. Вие, за да проверите нещо, и вие трябва да извършите нещо, да покажете. Ако аз ви обичам и вие ще ме обичате. Когато някой обича, най-лесната работа е, поне ще напише 4 стиха от обич или като обичаш някого, ще му ушиеш някаква риза, или ще му вземеш някаква шапка, или ще му дадеш обяд, или все ще направиш нещо, или един мил поглед ще хвърлите. Всеки ден Слънцето излиза. И е мил поглед Господ ви поглежда. Казвате: „Къде е Господ?” Господ чрез Слънцето ще те погледне. Той казва: “Всичко туй създадох за вас.” Дойде някой учен човек, Господ казва: „Аз го изпратих да ви говори за Мене.” Казваш: “Той е учен човек, аз не съм като него.” Ти се радвай, че този, ученият човек дошъл да ти разправя за Божествените работи. Не в религиозна форма. Не ти разправя как[в]о Бог е направил. Не ти разправя как е направил света, но ти разправя как да отглеждаш цветята, как да отглеждаш житото, как да отглеждаш плодните дървета. Разправя ти за законите на здравето, как да дишаш, как да си изградиш къщата, прозорците си как да направиш, какви стъкла да туриш, с какви дрехи да се облечеш. Този човек е изпратен от Бога, който и да е той, дали е вярващ или невярващ, за мене е безразлично. Не може един човек да направи добре, който не обича. Всеки човек, който говори добре, любовта действува в него. Всеки човек, който е справедлив, Любовта действува в него. Всеки човек, който се учи, Любовта действува в него. Аз така разсъждавам и то е право. И Петър казва: “Не зная какво казваш?” Тя казва: „И ти си от Неговите ученици.” Петър, казва: „Не съм от Неговите ученици.” И аз да ви кажа, какво мисли Петър. Слугинята не го е разбрала. „Не съм още като Него, не мога да страдам, не съм от Неговите ученици, бих желал да съм, но сега не съм.” Като излезе вън, плака. Казва: „Господи, сега разбирам.” Когато слугинята казва: „И ти 79
си от Неговите ученици”, той си отговори. Трябва да изтълкуваме хубаво. Преводът не е прав. Аз ще направя превод: И ти ще бъдеш от Неговите ученици, но ти не си. Но в духовен смисъл, ти ще бъдеш от Неговите ученици. Петър казва: „Не достига ми. Не зная какво казваш.” „Ще бъдеш от Неговите ученици.” Като разбра Петър, че ще бъде [от] Неговите ученици, излезе отвън и плака. Защо плака? Поля онова, което слугинята пося. Казва: „Господи, дано бъда така, както тя ми каза. Дано да бъда от Твоите ученици, да нося Твоята Любов, да я проповядвам.” Желая тази слугиня да ви поздрави тъй, че да бъдете от Неговите ученици, да поплачете и да полеете посятото. Да бъдете носители всички на Божественото учение в света. „Благословен Господ Бог Наш” Сега да остане следното, кажете: Господи, посети ни, че ние да не допущаме една нечиста мисъл за Тебе. Посети ни, че ние да не допущаме едно ниско чувство за Тебе в сърдцето си. Господи, посети ни, за да не допускаме една ниска постъпка за Тебе, да не Те опетняваме. Нека милостта Ти да бъде над нас, да се просвети умът ни, сърдцето ни и волята ни и тъй ние да бъдем израз на Твоята Любов. Тайна молитва 4-та беседа, държана на 19 октомври 1941 год., 10 часа сутринта, неделя Изгрев, София 80
В НАЧАЛО БЕ СЛОВОТО Отче наш Има две понятия за човека. Едното е старо вярване: Бог създаде човека от пръст. Вдъхна му дихание и той стана жива душа. Другото: В Начало бе Словото и Словото бе Бог и всичко чрез Него стана. ”Духът Божи” Темата на речта ми ще бъде човекът. Що е човекът? Няма да се спирам върху класическото изречение, какво са казали древните философи. Много добре са казали. Нито върху това, което са казали съвременните учени, ще се спирам. Понеже човек е незавършен процес, не може да се произнасяме какъв е той. Че е един незавършен процес няма какво да доказвам. Един незавършен процес има отлично съдържание. Един незавършен процес сега придобива своето съдържание. На човека ние виждаме само външната форма. В древността всички древни философи са вярвали, че Бог е направил от пръст човека, т. е. тялото му е направено и в туй тяло вдъхнал дихание и той станал жива душа. Вдъхнал жива душа, движение да има, да диша, пулс да има, съзнание да има. Под думата “жива душа”, разбираме да мисли. Три неща има, които отличават човека: неговата форма, неговото съдържание и неговият смисъл. Самият човек остава невидим. Ако говорим, че човек има душа, трябва да се доказва. Някои вярват, че има душа, някои не вярват. Някои мислят, че душата е сбор от функции. Туй понятие що е: функция? Функция значи да действува 81
нещо в човека. Един часовник има функция да показва часа. Неговите стрелки да обикалят, да показват времето. Ако този часовник не се навие навреме, няма да показва времето. Има часовници, които на всеки 24 часа се навиват. Има часовници, които веднъж в седмицата се навиват, а има часовници, които веднъж в годината се навиват. Имах приятел американец, доктор, който се занимаваше е механика. Беше си доставил един часовник, който се навиваше веднъж в годината. Даде го в университета и направиха опит, за цяла година само две минути беше останал назад. За медицина му стигаше ума и за технически работи. Всички говорят, че човек има душа, а досега никой не е видял душата. Вечерно време като легнете да спите, вие се виждате в друга форма, малко по-млада. Туй, което виждате в огледалото, не е нещо ново. Кое е то? Ще ви приведа един пример за един български писател, доста виден писател, който издава ред книги. Може би, повече от преди 15 години дойде при мене и казва: „Ще ви кажа нещо, моля ви, никому да го не казвате.” Рекох, може ли да позволите някой път като пример да го дам? -„Може, казва, но името ми да остане неизвестно.” Рекох, може да разчитате на туй. „Страхувам се, че съм се повредил, но боя се да се представя пред лекарите, ще кажат, че нещо ми липсва.” Рекох, какво ти дава повод да мислиш, че си обезумял. Казва: „Миналата седмица ходих да ям в една вегетарианска гостилница, идвам, връщам се в къщи. Лягам си по обед и виждам тялото си на леглото да седи със затворени очи, аз съм вън от него, малко по-високо, гледам го. Някой ми казва: Това си ти. Аз си задавам въпроса: Ако аз съм това, ами, аз който го гледам кой съм? Когато си зададох този въпрос, настана един смут (една суматоха)1, не можах да разреша той и аз кои сме? Не го виждам. Този, който беше зад мене, 1 вероятно забележка на стенографката 82
вдигна ме като перушинка, постави ме е лицето върху другия, започнах да хлътвам, събудих се. Не мислиш ли, че съм дурак2?” Не, рекох, ти си имал изключителното явление, което наричат, че двойникът излязъл из тялото. В сънно състояние човешкият двойник, на земята човек има две тела, двойникът излиза от него, за да си почине физическото тяло. Понеже онези работници, които остават в човека, в дробовете, в стомаха, в неговия мозък, човек трябва да излезе, за да пречистя[т] тялото и сутрин, като се върнем, да може да започнат наново работата. Казва: „Знаете ли, цяла седмица не съм спал, страх ме е да легна.” Рекох, не бой се, ти друг път и да искаш, няма да се случи. Искат да ти покажат, че човек не е това, което виждаш, но онова, което излиза из тялото е човекът. Оттам насетне започнал да спи. Казва: „Такава работа да не случи.” Рекох, надали ще се случи втори път. Вие в сън излизате. Но да направите опит. Има хора, които имат опитност. Може да излизат из тялото, по волята си. Може един човек да остави тялото, да се разхожда, да иде в Америка, да види какво става там и да се върне. Това са много напреднали хора, които разбират законите. Онези, които не разбират, ще кажат: „Това е 1001 нощ.” Което е в този свят, не е 1001 нощ. Аз питам: Къде е първият Адам, къде е първата Ева? Къде е Авраам? Къде са всичките велики хора? Ако е за осмеляване, аз питам. Казвате: „Отишъл в оня свят.” Къде е оня свят? Според мене оня свят е в главата. Раят къде е? Раят е в сърцето. Казвате: „Може ли раят да е толкоз малък?” Една малка картинка, турена микроскопическа на едно платно, хиляди пъти се увеличава. Слънцето, което е 1 милион и 500 хиляди пъти по-голямо, турил го е Господ надалече, намалил го е. Мислим, че може да го хванем. Как го е намалил? Учените хора казват, че пропорционално разстоянието се намалява. Не оспорвам. Ако дурак (рус.) глупак 83
се приближим към Слънцето, ще се увеличи. Ако някои работи нас ни се виждат маловажни, ние сме далече от тях. Ако са важни, то сме се приближили. Мислите, че онова, което вие виждате, то е важното, най-реалното? Колко илюзии има в света! Виждате някаква илюзия. Един фокусник мене ми представи, че държи ножа като залепен. Казва: „Как седи?” Той го допрял, до другия пръст го държи, но така го държи, че не го виждаш. Фокус е. Какво е фокус? Фокус е, когато обясняват една реалност така, както не е. Нещата може да стават по един естествен път, пък може да стават и по един неестествен път. Тъй че може да залепи ножа, да му тури туткал и без пръста може да го държи. Може лепилото да е толкоз силно, да го залепи. Как седи? Лепило има. Или може да е намагнитизирал така ръката, щото да претегля, тъй както един магнит притегля желязото, така да притегля ножа. Туй са второстепенни работи. Казваме: Човек има душа. Ще опитате душата. Единственото нещо, което съвременните хора вярват, че той има ум и сърце. Понеже има едно малко сърце, което бие 72 [пъти] в минута, има и един мозък, който е равносилен на неговия ум. Но рекох, у човека имаме още 5 сетива, е които боравим. Имаме още 7, които са в спящо състояние. И сега в шестата раса предполагат, ще се роди новото сетиво, 6 сетива ще има. Когато човек завърши своята еволюция, всичките негови сетива ще бъдат събудени, той ще напусне Земята, понеже тия сетива изискват нова област. Сега няма какво да ви казвам, понеже искате всичките неща да се доказват, пък аз нямам време да докажа. Да твърдя нещо, да ви карам вие да вярвате, то е насилие. Че кому не сте вярвали? Аз не искам да играя ролята на онзи адепт, който убедил парижките аристократи, че той знаел такива истини в природата, че можел да се качи на трена и както се движи експресът с най-голямата скорост, да го спре моментално. Но казва: „Затова ми 84
трябват златни огърлици, диаманти, пръстени, скъпоценности, за да може тази сила да прекарам през скъпоценните камъни.” Качил се е 10 видни, знатни хора, дошъл до вратата на трена, но вместо да спре тренът, той скочил и завлякъл скъпоценностите. Ония хора, които прекарват своята сила чрез скъпоценните камъни, чрез парите, те нищо не правят в света. Учен човек е онзи, който създава парите. Учен човек е онзи, който създава скъпоценните камъни. Учен човек е онзи, който създава книгите. Учен човек е онзи, който разбира какво нещо е човешката душа. Учен човек е онзи, който разбира какво нещо е човешкият дух. Човешката душа не е нещо фиктивно, тя има закони, по които трябва да се проучава. Човешкият дух не е нещо фиктивно, има закони, по които трябва да се проучава. Човешкият ум и той има закони и човешкото сърдце също. Под думата „сърдце” разбирам онази чувствителност, на която е обоснована човешката интуиция. Човек някой път може далечното бъдеще да предвижда. Има хора, които в миналото са предсказали нещата, които сега се сбъдват. Има неща, които Христос е казал и сега се сбъдват. Ние може да вярваме и да не вярваме, то е друг въпрос. Вярата показва един отличен ум. Безверието показва един слаб ум. Всеки човек, който не може да обясни явленията, които стават в природата, той е готов да се съмнява. Бедните хора във всичко се съмняват. Човек, който във всичко вярва, е лековерен. Който в нищо не вярва, е безверник. Човек, който вярва във всичко, аз го наричам силен, понеже вярва в туй, което не е. То е силна вяра да вярваш в туй, което не е. Иди дойде е да вярваш в туй, което е. Рекох, те са силни хорала] на отрицанието, считам ги на отрицателната страна на живота. Понякой път и вие изпадате в такова състояние, дето ти може да се усъмниш в когото и да е. Има такива състояния, дето човек може да изгуби своята радост. Достатъчно е да забият една игла 2 см в един весел 85
човек и той да изгуби своето веселие. Или може да му направят някакъв абцес, да потече кръв и да изгуби своето разположение. Достатъчно е да му турят един бръмбар в ума, на един учен човек. Ако той вложил 10 милиона лева в една банка и му кажат, че банка Гердап3 [фалирала] и веднага той ще пожълтее. Вие тук, които сте се събрали, аз ви считам от верующите. Рекох, понякой път човек трябва да вярва. Ето аз какво разбирам. Аз наричам, вяра е това, което спомага за подобрение на човешкото тяло. Вяра е това, което спомага за подобрение на човешкото сърдце. Вяра е това, което спомага за подобрението на човешкия ум. Всяко нещо, което не спомага на тялото, не е вяра. А пък под думата наука, аз разбирам, туй, което може да се приложи в даден случай. Може да се подобри, но методите и начините, по които може да стане, то е наука. Науката иде чрез вярата. То е практическата страна на вярата. Вяра без наука няма приложение. Вярата е науката има вече приложение. Някои казват: „Вяра.” Искат да турят спор между науката и вярата, но те са две същини, които вървят заедно. Едната е широкият свят, другата малкият свят, [в] който ние трябва да направим опит. Тялото на човека е направено от пръст, а диханието, то е животът, вложен в тази форма. И той започва да диша, може да попитате, кое е онова, което заставило всичките живи същества да дишат. Кое в света е реално? Аз считам този салон, в който сме ние сега, не е реален. Знаете ли защо? Понеже, всичкият свят не може да се побере в него. Нито св. Петър4 в Рим е реален, понеже и там не може да се съберат всичките хора. Която и да е църква, кое е реалното? 3 Гердап банка, съществувала до 1910. Въвлича се в спекулациии и фалира. 4 Базиликата св. Петър в Рим, най-голямата християнска църква в света 86
Единствената реалност е Земята, понеже събира всичко. Земята е единствената реалност, понеже всичко в себе си съдържа. И още за мнозина остава да дойдат. Реално е Слънцето, понеже като дава топлина на Земята, остава още топлина и светлина, да останат и [за] другите. Туй е реално. Реалното в света е туй, от което ние черпим сила. Може да направите един опит, психологически. Казвате: „Как да познаем дали има Господ в света или не?” Този въпрос дали има Господ в света или не, аз го изключвам. Защото аз считам, всеки човек, който иска да разбере дали има Господ, той е умопобъркан. Само умопобърканите хора може да отричат. Да обясня въпроса. Един от психолозите в Бостонсткия университет д-р Браун, като обяснявал на студентите какво нещо е човекът, започнал да мисли, дали той е или не е той. Аз Браун ли съм, който говоря на хората или някой друг говори. Отива да пита жена си дали е той или не е. Той се усъмнил в своето съществувание. Вярва, че жена му като [каже]: Ти си, и той ще повярва. Той е половината от реалността, жена му втората половина, понеже тя излязла от него. Той ще каже: „Ти от мене излезе, аз ли те родих?” Като каже: „Ти си Браун”, значи от него е излязла, авторитет е вече тя. „Ти си професор Браун.” Вие понякой път, които сте жени, да питате тя ли е. А който е мъж, да пита жена си той ли е. Във вярата трябва да има нещо мощно в света. Тя не трябва да служи като принцип за разрушение. Вярата не трябва да смущава хората. Досега са злоупотребявали. Ти не вярваш както трябва. Щом ям сладко и не ме заболи стомахът, вярвам, че яденето е на място. Щом дишам, и дробовете ми са добре, дишането е на място. Щом мислим, и светли мисли идват, мисленето е на място. Казва: „Твоята мисъл не [е] права.” „Как, светлина имам в мисълта си?” -„Ти нямаш ясна представа за Бога.” -„Че и ти нямаш ясна представа.” По-ясна представа 87
може да имаш за Слънцето. Рекох, може ли да обгърнеш Слънцето. Той ми разправя за Слънцето, не може да го обгърне. Какво ще ми разправят учените хора? Ако аз му кажа: „Аз съм ходил на Слънцето”, какво ще ми кажат? Турците казват: „И да видиш не вярвай.” Като казвам, че съм ходил, не е доказателство, че съм ходил. Всеки може да каже, че е ходил на Слънцето. Всяко твърдение има една реалност. Реалността се отличава по следното: Щом си в една реална мисъл, щом си в едно реално чувство, щом си в една реална постъпка, тя се отличава. Ако имаме една теглилка, е която претеглям количеството материя, която тежи, или силите, е какво напрежение са вършили, ще забележим, че всякога при реалността, при една реална мисъл, при едно реално чувство и при една реална постъпка, най-малко си добил една десета от грама. А щом е нереално, изгубил си една десета. Туй, от което губиш, е нереално. Туй, от което печелиш, е реално. Следователно в мисълта си, когато губим своята мисъл, някой път хората забравят, казва: „Започнах да забравям.” От какво произтича забравянето? От големи тревоги. Онзи, човек, който вярва, че всички разумни хора в света са негови братя и който вярва, че всички разумни жени са негови сестри, това е реално. Всички трябва тъй да считате, че ти си техен брат или тяхна сестра, то е реалното. Следователно онази разумна сила в нас, която ни обединява, да имаме туй отношение, то е Божественото в нас. То е хубавото, то е реалността. Реалността е Божественото в нас, което ни обновява мислите в целия свят, Божественото е в нас, което обновява; чувствата на всичките хора в света, не само на хората, но на всички други. Божественото е всичко, което обновява и постъпките. Следователно Божественото в нас е онова, което ни възкресява и избавя от смъртта. То е Божественото. Онова, което донася смъртта, не е Божествено. Което не внася живота, не е Божествено. Отрицателното в света, то е 88
друга реалност. Всяка една отрицателна мисъл принадлежи към друг свят. Всяка положителна мисъл съдържа три качества. Съдържа: Доброто, справедливост и разумност. И постъпките съдържат тия качества, и чувствата съдържат тия качества, и мислите съдържат тия качества. Под думата „доброта”, какво се разбира? Когато един човек има доброта в себе си, той е силен човек, нищо не може да го разклати. Има здрава основа. Когато е справедлив, той е тъй хубаво съграден, че никога болест не може да разруши туй, което е съградено. Когато съдържа разумност, той всичко може да направи, което иска. Вие ще кажете: „Той може да извърши някое престъпление.” То не е реално. Престъплението не е реално. Доброто, което човек може да направи, то е реалното в света. Престъпленията спадат към друг един свят, преходен свят. Рекох, всички трябва да имате ясна представа. Туй, което ви смущава в даден случай, то не е Божествено. То е едно [...]. Потребно е то. В природата, ако нещата не са потребни, не би ги търпяла. Щом смущенията идат, те си имат основание. Не туряйте вашето упование в смущението. Да кажем: „Аз през целия си живот добро няма да видя.” Не знаеш какво говориш. Считай, че след всяко смущение, което имаш, ще дойде нещо по-добро. Ще дойде друго изпитание, но след него ще дойде по-добро. И тъй, животът на Земята от началото, докато завършиш, доброто ще бъде във възходяща степен, то никога няма да престане. Туй е добро, доброто, което никога не престава. Правдата никога не престава; разумността никога не престава. Над всичко онова седи което наричаме Извор на живота. Самият живот, който съдържа 2 страни радост и страдания. Страданията, това е материал, от който се гради човешкото щастие. Без страдание не може да се гради. Страданията, това са боите на 89
един художник. Без бои какво ще нарисува. Красивото в живота е, че страданието ще се яви. Ако погледнем цялата природа, вие мислите, че всичко е радостно и весело. Само наблюдавайте да видите. Аз колко пъти съм наблюдавал по зелената тревичка как се ядат насекомите. Едно насекомо хване друго, дави го. Аз един ден правих наблюдение преди повече от 20 години в Търново. Събираха се много оси, те бяха станали гости. Знаеха сутрин, когато ще си правим закуската всичките надойдат, понеже имаше захар. Обед като дойде и вечер ги няма. Гледам един ден дошъл един голям золник5. При него една оса. Събраха се. Той като кавалер искаше да се покаже. По едно време тази оса, като се нахвърли, оскуба крилата, краката на този золник и този големият золник го задигна, занесе го и туй в половин минута го направи. Рекох: не прави това! Тя [е] специалист. Зелникът искаше да се покаже. Казва: „Не ме бутай, ти нямаш работа.” Искаше да каже: „Какво искаш да кажеш?” — „Какво искам да кажа, аз съм военен, разбираш ли ти?” Вижте една змия, хване една жаба, цяла я гълта. Аз съм виждал една глътне, че като изяде още една, трета и като изяде, ще нагълта и по-малки. Какъв е този живот, дето едни други се гълтат? Какво щастие може да има в такъв един свят? Какво щастие може да има между хора, като ходиш подозират те. Подозират те за шпионин, като някой разрушител на народа. Навсякъде, дето идеш, ще кажат най-лошите работи, даже и на ум не ти е минавало, но подозират те. В миналата война, една вечер вървях, дойде един господин и ме попипа за брадата, дали е действителна. Казва: „Хубава брада имате”, но я потегли да види дали е истинска. Рекох, изкарваш ли си добре прехраната? Втори път няма да пипаш такава брада като моята. золник (диал.) вид муха 90
Няма по-велико нещо в света човек да има доверие. Няма [в] света по-велико нещо да имаш доверие в добрите хора. Няма по-велико нещо в света, да имаш доверие в справедливите хора. Няма по-хубаво нещо в света, да имаш доверие в разумните хора. Няма по-велико нещо в света да имаш доверие в любещите хора, които съдържат всичко в себе си. Тия хора, които жертвуват себе си, не в този смисъл да се жертвуват както овцете, но туря в услуга ума си, сърцето си, волята си, всичко туря в услуга. То е жертва. Казва Писанието: “Представете вашите тела в жертва жива, свята и благоугодна Богу”. Та рекох: В начало бе Словото. Ние, съвременните хора се нуждаем от почивка. Такова голямо напрежение има, че ако хората вярват, цялата бяла раса е изложена на голяма опасност, хората да станат неврастеници, да се изгуби всичко хубаво, което сега съществува. Но благодарение, че в света влиза една нова сила, която наричаме Любов. Любовта е, която ще подобри всичк[и] форми на хората, която внася лек за тях. Ще г[и] обнови и ще ги възкреси. Туй всичко, което става, ще извади една добра поука, ще научи тия хора в един къс период, няма да бъде дълъг период, няма да бъде по-дълъг от 45 години. Защото един човек, за да се схуми в земята, 45 години са достатъчни, за да се освободи от всичките противоречия, които съществуват вътре. Та рекох, всички, които ме слушате, вие искате да имате отличен ум, имате го. Вие искате да имате отлично сърце, имате го. Вие искате да имате отлична душа, имате я. Вие искате да имате отличен дух, имате го. Какво ви не достига? Всичко имате. Не сте се научили да обичате, нищо повече. Това е, което ви липсва. Вие треперите, когато давате пари. Ние имаме един наш приятел, който казваше: „Човек не трябва да дава много, но от сърце да дава.” Аз съм забелязал по 5 стотинки, по 10 стотинки ще даде, но казва: „От сърце го давам.” Аз влизам в положението, разбирам го, че не дава много. 91
Рекох, не туряйте в ума си да правите малки работи, но онова, което ще направите, да бъде ценно, да остане през цялата вечност, да върви с вас. Ако ще направиш една постъпка, тази постъпка с теб ще трябва да върви. Ако ще покажеш едно любовно чувство, през цялата вечност с тебе да върви. Това са реалните работи. Ако твоята мисъл, която имаш, не те следва; ако твоите чувства, които имаш, не те следват; ако твоите постъпки, които имаш, не те следват, ти не си в реалния свят на нещата. Каквато религия и да имаш; каквато и свобода да имаш; каквото и учение да имаш, те са безпредметни. Народът, той е едно учреждение, един възпитателен дом. Народите са училища. Българският народ е училище, английският народ е училище. Германският народ е училище. Всичките народи, това са училища, в които се възпитават хората. Вие ще минете през всичките народи, няма да остане народ, през който да не минете. Човек е минал през всичките форми, на всичките ония животински форми, които съществуват. Сегашните учени хора са изнамерили, че човек като се зачене в утробата на майка си, минава през 400 хиляди форми. Той минава от най-долната степен до най-високата, в това време мяза на рибите, на глистите и постепенно взема все по-горна степен, докато дойде до най-последната животинска форма и взема най-после формата на човек. Значи тия форми са били възпитателни учреждения, през които човешкият дух е минал, за да се подготви. Сега няма да се спра. Има хиляди и хиляди форми, през които човек трябва да мине. Някои от вас казват: „Да си поживеем на Земята.” Няма по-хубаво нещо да си поживееш. Ако един учител, който преподава, се тревожи от учениците си; ако една майка се тревожи с децата си, питам: какво се постига с тревогата в света? Семейството е едно социално учреждение, чрез което Бог се проявява. Чрез бащите ни, чрез нашите майки, Бог се проявява в света, в своите две ка92
чества, като разумност и като любов. Майка ти, която за теб се грижи, то е Бог вътре. Бог показва своята любов чрез майка ти. Утре Бог като се оттегли, какво става? Гледам понякой път птичката седи защищава своите пиленца, но като пораснат кълве ги. Казва: „Всяко да си търси само храна.” Докато е Господ, птичката ги поддържа, закриля ги под крилата си. Щом Бог се оттегли, започва да ги кълве. Ражда се едно пристрастие. Някои пиленца обича повече. Кокошката 12 пилета излюпи, всички не обича еднакво. Онези, които обича, тя ги държи при себе си, а онези, които не ги обича, тя ги кълве. Като дойдат вечерно време се нареждат, според любовта. Онова, което е най-обичано, стои до нея. А всичките други се нареждат по закона на обичта. От двете си страни под крилцата си, тя има тези, които тя най ги обича. Те са най-близко до нея, а другите, необичаните от нея, са по-далече. Казва: „Да знаете, че заради тези двете, които обичам, и вас обичам.” Тия двете пиленца в нас знаете ли кои са, то е нашият ум и нашето сърце, нашият дух и нашата душа. Заради тях ние търпим другите. Ако ти обичаш душата си и духа си; ако ти обичаш ума и сърцето си, ти ще търпиш и другите. Ти не може да обичаш другите хора, които са извън тебе. Все един трябва да има, някого да обича[ш]. Ще бъдете уверени, да обичате, но любовта ви да не умира за 3 месеца, любовта ви да не умира за една година, любовта ви да не умира за 10 години, за 100 години, за 1000 години, 10 000 години. За един милион, за 10 милиона, за 10 милиарда, за 100 милиарда, любовта ви да не умира за цялата вечност. Това е реалност в света. Като посетите цялата вселена ще видите ония грандиозните работи, които Бог е създал като училище. Ще срещнете ония напредналите същества, каква щедрост, какво изобилие на любов те имат. Рекох, един ден, като обиколите цялата Слънчева система или като влезете в Млечния път и го обиколите и докато свършите обикол93
ката, ще минат толкоз години, колкото е числото 10 с 15 нули. Толкоз години ще минат. Тогава като се срещнем ще кажете: „Едно време бях сляп, а сега виждам.” Сега да оставим това. Тук на Земята колко богатства има, с които може да се занимава човек. Дето ще се кара е хората, наместо да се занимава е хората, да ги ругае, защо да не седне е четката да ги нарисува? Защо да не свири на пианото. Защо да не бъде един скулптор да вземе да извае? Защо да не направи една градина? (Нещо става вън.) Няма нищо, вятър духа. Ако падаха тия гранати, тия съвременни кокоши яйца, бихте ли седели тука да ме слушате? Само че ако дойдат тия кокошки, да снесат тия яйца, да пуснат на 10 км, яйца, като свърш[а] може да дойдат, но докато говор[я], не може. Понеже ние заповядваме да не снасят. Кокошките нямат право да снасят яйца без нашата воля. Дето искат ще си турят траповете! Някой път те избират мястото и ще изберат да е най-безопасно място за техните яйца. Та рекох, вие сте в един свят, дето Бог изпитва степента на вашата любов, доколко вие сте признателни за всичко онова, което Той е сторил за вас. Изпитва ви ума. Всичко онова, което Той ви дал, колко дарби има там. Един учен прави такова сравнение: Ако вземете разликата между един учен човек, даровит и един, който не е даровит. Ако направим 50 дупки на черепа е малък свредел, даровитият човек, като почне да мисли, мозъкът ще изпраща рогове през дупките. Дето мисли, рогове излизат. Щом утихне деятелността, всичкият мозък се прибира. Като започне да мисли, пак тия рогове изскачат из дупките. Българите казват: „Рога ли ще ти изникнат?” Който има рога, мисъл има. Без рога не се мисли. Само, че природата е била много умна. Турила мозъка в здрава черупка, не се показват рогата. Рогата да бъдат скрити в човешкия череп, а при онази слабата умствена деятелност, малки рогчета се показват, а когато умствената де94
ятелност е силна от 5-10 см излизат. Какво би станало, ако природата би ни оставила като охлювите, щяхме да бъдем изложени на големи противоречия в този свят. Първото нещо, всички за в бъдеще трябва да почитате вашите глави. Не трябва да правите погрешката, която кочовете правят. Кочовете като се съберат, блъскат си главите, да се покаже кой е по-умен. Кавалерство показват. Наредят се 4-5 коча на едната страна и другият коч започне по ред да удря. Удари единия, другия удари и погледнеш единият надвил всичките. Овцете страдат от своето дебелоглавие. Ако не беше главата толкоз дебела, щяха да направят по-голям прогрес, но с тази дебелата глава. И сега вълкът е дошъл да я яде, че той й предава ново учение. Доказано е следното: Между овцете [и] човек има голямо подобие. Много са ми говорили и донякъде съм проверил. Едно стадо от 200-300 овце и 1000 овце, ако овчарят е честен и добър, не пие, целомъдрен е, никога вълк не иде да напада стадото му. Много смела е овцата. Тя като види вълка, не бяга. Като дойде вълкът, тропне е крака, казва: „Какво търсиш?” Той се уплаши и избяга. Всички тропат и като започнат да тропат, избяга вълкът. Когато овчарят не е на място, овцете губят тази сила и вълкът ги напада. Рекох, когато един човек е добър и честен, стадото, това са неговите мисли. Стадото са и неговите чувства и постъпки. Вълк не може да дойде и да му напада стадото. Щом малко не върви в този път, тогава вълкът дави човешките мисли и човешките чувства. Затова рекох, човек трябва да бъде много добър овчар на себе си. В Начало бе Словото. И казва: Всичко чрез него стана. Рекох, всеки един добър човек, сега вие сте носители. Няма какво да се обезсърчавате. Вие ще кажете: Аз имам една душа и каквото Бог е вложил в моята душа, то ще бъде. Бог е вложил в мене своя дух, и всичко, което е вложил в този дух, всичко ще бъде. Бог е вложил в мене разумността ума ми. Всичко, каквото е вложил 95
Бог, ще бъде. Дал ми е едно сърдце и всичко, което е вложил, то ще бъде.” Следователно всичко, което Бог е вложил в нашето сърдце; всичко, което Бог е вложил в нашия ум; всичко, каквото Бог е вложил в нашата душа; всичко, каквото Бог е вложил в нашия дух, всичко туй ще бъде. И когато бъде, ние всички ще бъдем в света свободни. Сега ни остава да вярваме и да Го обичаме. Както е заповядал отначалото. "Благословен Господ Бог Наш” Когато Слънцето изгрява и залязва, какво става? Когато изгрява Слънцето, светлината иде. Когато залязва, тъмнината иде. Но идването на светлината показва, че Земята се е завъртяла веднъж в 24 часа около своята ос. Не само това, но Земята се движи около Слънцето. Когато дойде пролет, лято, есен, зима, показва че Земята обиколила веднъж около Слънцето и по причина на туй обикаляне иде пролетта, лятото, есента и зимата. Да се радваме, че Земята се върти около своята ос и че се върти около Слънцето. Добрата молитва 5-та неделна беседа, държана на 26 октомврий 1941 година, неделя, 10 часа сутринта, Изгрев, София 96
ВЪНШНА И ВЪТРЕШНА РАБОТА ФУНКЦИИ НА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ ВЪНШНА И ВЪТРЕШНА СТРАНА НА СЪРЦЕТО Отче наш "В начало бе Словото” Ще взема два стиха 19 и 20 стихове от 15-та глава от Евангелието на Матея: “Защото от сърцето излизат помисли лукави. Това е, което осквернява сърцето.” ”Духът Божи” Дадено е, от отрицателната страна на сърцето излизат лукави помисли, но от сърцето излизат и добри помисли. Че ако една река минава през една почва, която е чернозем, непременно ще измени своята чистота и бистрота. От бреговете ще вземе кал, водата ще се смеси с калта. Казва: „Колко водата се е развалила!” Това е неразбиране. Тази вода е потребна за тор, за наторяване. Сега злото е там, че хората мислят, че когато имат една лукава мисъл, че им е потребна, че тя е едно богатство за тях. В дадения случай, богатството е една п[р]оказа. За туй богатство ще те претрепят хората. За няколко милиона, ще те претрепят, ще те очистят. Не че те мразят, но искат да вземат богатството, понеже знаят, че не си готов да се жертвуваш. Ако си умен човек, два месеца преди да те утрепат, да кажеш: „Братя, елате да ви дам, ще ви направя наследници. Аз ще взема вашето място.” Вие ще възразите: „Нали има закон?” Че и законът не може 97
да ги хване. Сега закон съществува след като се направи престъплението. Нямаме закон, който да предотврати престъплението. Като направи някой престъпление, разтичат се стражари, търсят го детективи. Някой път го търсят с години. Онези крадци са много учени хора. Които имат тоя занаят, да не говорим така, той е доста сложен занаят. Когато един иска да освободи една каса, тя е натоварена, оплаква се касата и той мисли по кой начин да й помогне. Тя е като красива мома, която не я дават, той ще ходи, разсъждава как да влезе. След като освободи касата, него го посрещат. Че много естествено, ако вие отидете да освободите един затворник, държавата ще ви хване. Казва: „На какво основание вие се месите в работите на държавата, защо освободихте този разбойник? Той утре ще направи друго престъпление.” Аз вземам тия неща, като религия създавам. Често ние туряме всичките препятствия в живота, несретите, несполуките ги туряме във външните условия, че тъй не е. Че има външни условия, то е така, но най-големите виновници, това сме ние. Че какво липсваше на първата жена? Тя беше красавица, облечена е най-хубавите дрехи, дрехи, направени от слънчевите лъчи, от най-хубав материал носеше дрехи. Като яде от плода, оголе. Виде, че дрехите ги няма. Нали знаете някой път майките като наказват децата, събличат ги голи, снемат им дрехите и ги изпъждат. Като видите дете, на което дрехите са снети, да знаете, че е направило някаква погрешка. Като не е направило погрешка, облечено е хубаво, има обуща, шапка, бяло има около врата. Щом направи погрешка, ни бяло има около врата, ни шапка има, ни обуща, ни дрехи. Та рекох, съвременните хора са дошле до едно механическо обяснение, казват: „Да се оправи този свят!” Че как ще се оправи? Никой не е в състояние да го оправи. Ако можеше един цар да оправи света, досега толкоз царе е имало, щяха да го оправят, но не можаха да го оправят. Най-добри царе съществуваха, не можаха да опра98
вят света. Причината не е в оправянето. Погрешката е, че ние предпоставихме една мисъл, която не е философска. Светът няма какво да го оправяме, той си е оправен. Когато един математик направи една погрешка, тази погрешка не е в числата. Той не ги е написал по ред, който седят. Има знаци, които математиката изисква. Направи някои изчисления, казва: „Има нещо криво.” Но той ги създаде в задачата, а пък цялата природа, понеже онези, които създадоха света, го създадоха по формули, тия формули турили за нас. Напече те Слънцето, но то е една задача. Защо те пече Слънцето повече? Защото имаш черен пигмент, затова те грее. Негрите имат черен цвят. Казват: „Какво да се прави черният пигмент?” В негрите черният пигмент е отвън, а в белите, черният пигмент е отвътре. Черният пигмент служи да го не гори Слънцето. Рекох, понякой път не е лошо да има малко лошавина в себе си, то е пигмент. Какво има, че малко е сприхав човек или че е малко чувствителен. Няма нищо. Понякой път искате идеалния човек да го представим като статуя да седи. Тогава да си направим статуи. Ако искаме идеални хора, идеални хора не могат да бъдат статуи. Те са нещо подвижно, живо. Ти да се радваш, когато един човек ти говори малко живо. Аз съм дошъл до едно заключение. Чел съм много книги до възпитанието и казвам: Ако хората престанат да се възпитават, ще бъде подобре. Ако отучите котката да лови мишки, тя ще добие друг навик, по-лош от ловенето на мишки. Една котка никога не може да хване една мишка, която не обича. Тя понеже е майстор да лови мишки, като седне на дупката като млад момък. Нали знаете тия работи, обхожда се така. Аз имам само един пример. Една млада госпожа, на 45 години, казва, че един млад момък се разхожда по улицата, но има един прозорец, в който вторачил очи. Рекох, живот носи, като фар, турен на брега на морето, търси пристанището. Този прозорец е фар турен, търси 99