Благословен - Том 2

Неделни беседи / изд. Жануа '98

"Благословен, Том 2". Неделни беседи (1941-1942), Втори том, Първо издание. Кърджали,
Издателство "Урания" и Издателство "АСК-93", 1998. 430 с. ISBN 954-9589-07-2

съдържание

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО БЛАГОСЛОВЕН Неделни беседи 28.09.1941 – 26.07.1942 Втори том Първо издание Кърджали 1998
Учителят Беинса Дуно БЛАГОСЛОВЕН Неделни беседи 28.09.1941 – 26.07.1942 Том II Компютърен набор и правопис: Стоил Янев Коректори: Стоил Янев, Христо Андонов Графично оформление: Николай Колев, Стойко Стойчев Добронамерено и с разбиране съдействаха: Стойко Стоянов, Минка Андонова Координатор за отпечатване на неиздаденото Слово на Учителя Беинса Дуно: Вергилий Кръстев Издателство „Урания“ Издателска къща „Жануа`98“ пл. „П. Р. Славейков“ 11 Тел. 02 / 987 87 30 www.janua-98.com ISBN 954-9589-07-2
Издателският екип изказва благодарност на всички, които с цената на лишения, граничещи с героизъм, запазиха за поколенията безценното Слово на Учителя. Благодарим на стенографките Паша Тодорова (1888-1972), Савка Керемедчиева (1901-1945), Елена Андреева (1899-1990) и на съхранявалите го през годините българи. Да бъде благословен самоотверженият им труд. Автентичността на стенографските записки е запазена. Всяко Божие слово е опитано. То е щит за тези, които уповават на него. Не притуряй неговите думи, за да не те обличи и се покажеш лъжец. Прит. 30;5, 6
5 Ученикът трябва да благодари от сутрин до вечер за всичко, което вижда около себе си. Тогава струите на Любовта ще потекат през неговата душа. Учителят (Свещени думи на Учителя, София 1938 г.) Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред. Учителят никога няма да остави ученикът да се спре. Ученикът чувства подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. Учителят (Свещени думи на Учителя, София 1938 г.) Учителю, благодарим Ти за Божественото Слово, с което ни дари. Израз на нашата благодарност ще е изучаването и прилагането Му от всеки ученик, на когото съзнанието се е отключило за Него, за Словото.
7 СЪЖИВЯВА Добрата Молитва. „Изгрява Слънцето” Ще прочета само един стих от Евангелието: „Това е Живот Вечен да позная Тебе Единаго Бога.” „Духът Божи.” 5 глава от Йоана, 21 стих: „Понеже, както Отец въздига мъртвите и съживява, така и Синът, когото иска съживява”. Често човек изгубва смисъла на живота, понеже изгубва целта, към която се стреми. Даже в религиозните хора, духовните хора, често настава една криза, и в учените хора настава криза. Някои лекари съжаляват, че са станали лекари. Някой професор-лекар съжалява, че е станал лекар, даже банкери съжаляват – на този вземат пари, ще се скара с него, на онзи вземе пари. Та казвам: Хората мязат на младите моми, като се влюбят. Първият ден е Царството Божие. Раят е вътре, след това, раят постепенно го напущат, слизат, от него идват в чистилището, после мязат на Ян Веслей, който казал на третия ден, след като се оженил, на един свой приятел: „Не си струва човек да се жени. Не го вземайте.” Той веднага разбрал, че направил погрешка. Той бил проповедник в Америка, взел една жена и тя много ревнива. Той ходи да проповядва на тази сестра в Господа, на онази сестра за Господа, на тази писъмце, на онази писъмце. Тя му казва: „Сега тия работи няма да ги правиш. Сега другите ще ги оставиш малко настрана.” Аз се чудя по някой път отде се яви един човек нито те е родил, нито ти е дал нещо, като се влюби в тебе, казва: „Нямаш право”, стане ти господар. Мъж или жена, казва, с другите няма да имаш работа. Отгде накъде се пръкнало туй? Ще оставим, то е един
8 философски въпрос. Нас ни интересува целта, смисълът на живота да се осмисли. Смисълът на живота е оживяването на човека, безсмъртието. Човек да се освободи от ограниченията на смъртта. Няма по-страшно нещо от смъртта. Като дойде смъртта, какво нещо е? – Най-първо тя купува нещо, погледнеш, закачи палеца долу на крака, някой път ще почервенее ръката, посинее, лекарите режат, казват, трябва да се реже ръката. По някой път гръбнака си изместил, по някой път врата си изместил. Станало някакъв удар в мозъка, ще ми разбиват черепа. Ще правят операция, някой тумор се родил, някой път туморът се родил в стомаха, ще го оперират, ще го извадят навън. Зароди се туберкулоза, започват да го ядат човека, жив човек го изядат. Дават му церове, не го изядат. Питам, при такъв един живот има ли смисъл. Колцина са на страх като в турско време, башибозуци могат да дойдат, да те оберат. Или някъде няма никаква сигурност, разбойници може да дойдат. Казвам: Хубаво е човек да бъде сигурен, да бъде здрав. Дойде болестта, да я хванеш, да кажеш: „Слушай, дай си акредитивните писма”, защото болестта иде като консул. Започне вече да оперира. Та казвам: Верующите имат светлина да се справят най-първо с болестите. Ако ние не можем да се справим с болестите, това показва, че не сме достатъчно организирани, не знаем ония закони, с които трябва да разполагаме. По някой път разполагаме с много малко знание, със знанието на детинството. Като сме деца, това знание помага, но щом излезем из областта на детството, детското знание не помага. Дойдем във възрастта, станем възрастни, тогава детските знания не помагат. Дойдем до пълната възраст, туй знание не помага. И най-после, като остареем, знанието на детинството, на възрастния и на пълната възраст не помагат. Старият човек трябва да има друго знание. Казвате: „Като идем на оня свят.” Ти този свят не си разбрал, че оня свят ще разбереш. Ако този свят не разбираш, и оня свят няма да разбираш, защото
9 той е още по-сложен. Ако лесните задачи не може да разрешаваш, как ще разрешиш сложните задачи? – Като музикант проста някоя песен не можеш да изпееш, ще вземеш някоя опера, казва: „Може да изпея тази песен.” Възможно е. „Ола белир”, казват турците. В живота не може да се добие безсмъртие без едно правилно разбиране на Любовта. Не може да се придобие Вечният живот. Там, дето съпътства ревност, всякога смъртта следи човека. Без разлика дали си религиозен, дали си светски или си светия. Ако си ревнив, смъртта ще те намери. Дали си някой гений, ще те намери смъртта. Аз не засягам, което е възможно, но което е невъзможно, засягам. Целта на живота е възможното. Безсмъртието, това е целта на човешкия живот. Казва: „Това е Живот Вечен да позная Тебе Единаго Бога.” Или както Отец въздига. Кой въздига Отец, които Го любят, които имат Любов. Ти без Любов туй безсмъртие не може да го добиеш. Аз нямам към Бога солидни отношения. Той никога няма да ти даде тази власт в ръцете. Чудни са хората, днес се проповядва една религия, казват: „Да вярваме в Бога.” Не е лоша вярата, но аз не зная на какво се базира тази вяра. Вяра без Любов е мъртва. Надежда без вяра е без основа. Но и вяра без Любов, е мъртва, защото когато се съединят Надеждата, Вярата и Любовта, тогава животът вече има смисъл в себе си. Сега не искам да оставя във вашия ум... Вие се спирате на външните работи и казвате, тази работа не е за нас, тази задача не я решавам. Туй не е за нас. Три неща има на Земята, които човек трябва да знае: той трябва да знае защо яде; той трябва да знае защо диша, трябва да знае защо мисли. Защо хората ядат? – Защо дишат хората? – Аз дишам. Хората дишат и аз дишам. Хората мислят и аз мисля. После казва: „Защо ще мреш?” – Хората умират и аз ще умра, нищо повече. Хората умират един по един, никога не е имало случай, дето цял един народ да умре наведнъж. Листата на дървото окапват един
10 по един. Идущата година покарат нови. Индивидът умира, но народът не умира. Тогава, ако един народ умре, човечеството не умира. Народите са клончета на туй дърво. Значи има нещо, което не умира. Трябва да намерим туй безсмъртие. Туй, което умира, това са променчиви фази, които минават. Та казвам: Трябва да се образува една връзка. Без Любовта към Бога вечния Живот не можем да го постигнем. Това е найголямата свобода. Във вечния живот ще мяза. Представете си, че сте свързани с безброй малки нишки навсякъде. Всички нишки се скъсват, ти се освободиш като някоя птичка и хванеш в пространството, дето искаш. Свободен от всичките ограничения. Вътрешните ограничения. Често ние се смущаваме за нищо и никакво. Виждам някой ден времето е облачно, смущаваме се. Подухнал северен вятър, смущаваме се, че можем да се простудим. Паднал малко сняг, понижила се температурата на 5-10 градуса, ние се плашим. Лошото в света ние го създаваме. Когато времето стане лошо и бурно, това показва, че в света съществува голямо безлюбие. Безлюбието образува зимата. Любовта образува лятото и хубавото време. Те са две състояния. Тогава казвам. Ние можем да изменим зимата, като внесем Любовта. Веднага ще се измени зимата. Същият закон е: ти внесеш един безпорядък, безлюбие в ума си, безлюбието в ума намалява светлината. Безлюбието в сърцето, намалява се топлината. Безлюбието в тялото, намалява се силата. Щом ти намалиш силата и тялото, Любовта ти е отслабнала. Щом започнеш да трепериш, най-малкият вятър като те полъхне, намалила се е топлината, Любовта в сърцето се намалила. Като започне да не ти стига умът, Любовта не работи. Те са правила, които всички трябва да ги имате, елементарни правила. Може да се обясни научно, да ви кажа туй. Когато горението в дробовете отслабне, човек ще се разболее. Когато в мозъка намалее, човек ще стане шашав. Когато въгленната
11 киселина се увеличи в тялото, ще се родят всичките болести. Въгленът сам по себе си не е дошъл у нас, той дойде по причина на безлюбието, намери място. Температурата се е намалила в сърцето по причина, че Любовта е отслабнала. Ние страдаме от безлюбие. В мозъка се намалява фосфорът, понеже Любовта се е намалила. Всичките елементи, които съществуват на физическото поле, от колко елементи е създаден този свят? – Може да четете, може да намерите химията на Менделеев и ще видите колко елемента има. Сега има нови елементи. Всичките елементи, които съществуват, са се подчинила на Любовта. Всичките елементи, от които е създаден духовният свят, и те са подчинени на Любовта. Всичките елементи, от които е създаден умственият свят, и те са подчинение на Любовта. Следователно, ако обичаш един елемент от друг /ти го привличаш/. Който елемент обичаш, ти го привличаш. За пример, някои хора искат да станат богати в света, но /не/ знаят какво нещо е богатството. Следствие на това, станат богати, започват да тлъстеят. Всичките елементи идат, започват да се трупат отгоре. Мисля, че един англичанин е тежал 300 кг. и като умрял на третия етаж, че не могли да го снемат по стълбите, та през прозореца трябвало с въжета да го спуснат. Ако ти тежиш 300 кг, какво допринесе тази материя 300 кг? Има змии, които тежат повече от 300 кг. Една голяма боа над 300 кг. е. С друго ние трябва да се хвалим, с едно организирано тяло, направено от фина материя. С едно сърце фино, сърце направено от фина материя. С едно сърце фино, сърце, направено от фина материя, което бие ритмично, музикално. Като туриш ръката на сърцето си, издаваш един ритъм, една топлина. Някой път ти е приятно. Някой път турили ли сте си ръката? Ако искате по някой път да знаете дали сте здрав, турете ръката на сърцето си и ако ви е приятно да слушате пулса на сърцето си, здрав сте, не бойте се. Щом започне някой да те смущава, има нещо. Щом започне
12 челото да става топло, не е добър признак. Щом започне челото да става топло, не е за препоръка. Хладно трябва да бъде. Една хладнина, както когато лятно време имате 40 градуса топлина, и една сянка, такава една хладина трябва да чувстваш. Такова е здравословното състояние. Казват старите педагози: „Студено чело, топли крака.” Щом краката изстиват, а челото е топло, ти си обърнал целия органически свят наопаки. Питам: Какъв е този религиозен живот? – Нас не ни трябва да вярваме. Да вярваме в Бога. Ако ти не знаеш една леска какво отношение има към тебе, защо Господ я създаде? – Ако ти не разбираш езика на тази леска, ако ти не разбираш езика на камъните. Ако ти не разбираш езика на водите; ако ти не разбираш езика на вятъра; ако ти не разбираш езика на светлината; ако ти не разбираш езика на звездите, че в какъв Господ ти вярваш? – Този, Който говори на всичките езици, на толкоз езици говори. Ти един език не знаеш, а минаваш за Негово чадо. Че много глупав човек си. Даровитата майка даровито дете ражда. Даровитият баща даровито дете ражда. Как е възможно ти да си роден от Бога и да си невежа. Ти, простакът, минаваш за Син Божий. Не, така не се мисли. Един човек, който казва, че вярва в Бога, трябва да има един отличен ум, светъл ум. Един човек, който казва, че вярва в Бога, трябва да има едно отлично сърце. Като музика да е. Да ти е приятно. Но сто крачки като минеш, да ти е приятно да кажеш: „Още веднъж да го срещна.” Тия неща ви ги казвам не за обезсърчение, но за поощрение. Вие ще кажете тогава нашата е свършена. Не е свършена. Какво ти е свършена работата. Криво разбираш. Казвам някому: „Посей тази ябълка.” Той я посее, зарови я половин метър под земята. Казвам: „Не се заравя така.” Казва: „Да не замръзне.” –„Само няколко пръста ще я туриш под земята.Тя няма да може да израсне. Покрил си я с много пръст. Изрови я оттам.” Той казва: „Нека седи – няма да израсне.” Ние
13 обичаме големите работи и настояваме. Ние искаме изведнъж да станат нещата. По земному, много умни сме. Казва: „Ти знаеш ли как да се молиш?” – Аз зная само три думи на Бога да кажа. На вас ще ви ги кажа. Времето ще се развали, ти кажа. Времето ще се развали – в името на Божията Любов, времето ще се оправи. И се оправи времето. Срещам някой човек, който е прост, не ме разбира, казвам: „В името на Божията Мъдрост да се просвети умът ти.” Просвещава се човекът. Срещам един човек, ограничен във вериги, казвам: „В името на Божията Истина, да паднат тия вериги.” И те падат. Какво повече от туй? – Че аз се моля, времето не се оправя. Каква е тази молитва? – Всякога трябва да имате в себе си. Аз цитирам по някой път, ние имаме доста голямо затъпяване в нас. Ако тази Любов не може да премахне облаците, които са наслоени, ако тази Любов не може да премахне твоята зима, която е настанала. Някой път при два, при три метра сняг, водата замръзне. Не само на 34, но и 50 градуса студ. Ако тази Любов не може да измени твоето вътрешно състояние, какво ще стане? Та казвам: Писанието казва: „Призовете Ме в ден на най-големите изпитания и аз ще ви покажа пътя, по който да излезете. Тогава ще ме прославите на земята.” Баща и син отиват на един концерт, понеже 4-5 месеца синът свирил на цигулка, дошъл някой виртуоз и като се връщат от концерта с баща си, синът казва: „Татко, и аз като него свиря. Като него държа цигулката, като него държа лъка.” Бащата му казва: „Като него държиш цигулката, но такива тонове не може да изкараш.” И ние по същия начин държим цигулката и лъка, теглим лъка, теглим лъка, но тоновете не са същите. Там е всичкият резултат. Ръката трябва да дойде на ония места, дето са поставени тоновете. Точно на място трябва да се поставят пръстите.
14 Сега в съвременното проповядване намирам един голям дефект. Личното проповядване нищо не допринася на човека. Казват: „Да бъдем добри. Чухме: „Да бъдем добри.” „Да свирим, да свирим”. Колкото и да ти казват. Веднъж да ти кажат и да вземеш цигулката. Кажат „Да свирим”, а ти казваш: „Имам малко работа”, после пак отлагаш, отлагаш. Аз ще ви приведе един анекдот. В България една млада мома купува цитра, 20 години казва: „Ще свиря!” Най-после един ден, става, въодушевява се, намира учител по цитра и тя стана близо на 40 години. Казва: „Бях в гимназията, бях много заета, после с университета, сега ми остава свободно време.” Казва: Много си възрастна, но ще се помъча да ти преподавам, да ти преподавам на цитра. Започна да свири тя и той й казва: „Голям простак си.” Музикалните хора са много сприхави. Аз имах един професор, първият учител, един чех, много музикален, с отлична музикална памет, каквото чуе, всичкото го запомня. И каквото чуе, всичко го запише, като чуе някаква мелодия, напише я. Някой ученик като свири неправилно, това го дразни, той маха ръка, излезе из къщи. После пак се върне. В музиката големи изпитания има. Музикалният човек без изпит в музиката не може да прогресира. В музиката се туря Питагоровият изпит. Четири години ще мълчиш, като ученик да не говориш, ще слушаш, без да говориш. Цели 4 години ще те подиграват и той трябва да издържи на подигравките. Те ще му кажат всичките неща и той не трябва да изгуби равновесие, прост, невежа си, какво ли няма да му турят, и той трябва като философ да ги понесе. Само да се поусмихнеш. Като издържиш изпита, тогава те вземат като ученик в училището. Някой път в живота се случва някое противоречие, изпитват ви. Вие искате да влезете в Божественото училище, най-първо ви турят на изпитание. Ако малкото изпитание не можете да понесете, как ще понесете голямото изпитание? Сега изпитанията в света не
15 произтичат от добрите същества. Изпитанията идат от по-нисши същества от нас. Когато отивате, за пример, при тази млада мома, тогава се насъбират такива прости, музикални същества, които искат да се учат, че надуват професора да те обижда. Професорът никога не може да обиди един даровит ученик. Приятно му е, че е даровит. Понеже е даровит идат най-даровитите, гениите на музиката. Тези простаци, казва, махни ги. Ние по-лесно можем да научим отколкото той. Едно състезание има в религията. Събират се хора религиозни и започват да се хвалят един други, казват: „Ти си много напреднал.” А зад гърба му казват: „Да го понамажем малко, той е простак, но обича да го хвалят.” Казват: „Ти си много напреднал, като се молиш всичко става.” Казва: „Ти като се помолиш, Земята върви право. А когато ние се молим, не върви.” Че аз, когато не бях роден, Земята не вървеше ли? – Ако Земята остане по моята молитва да върви, право е в това отношение. Моята мисъл е моят път. Аз съм в дадения случай моята мисъл. Моите мисли и моите чувства се изкривяват, и моят /път/, по който вървя, се изкривява. Тогава се заражда едно противоречие между мене и Земята. Та казвам на вас: Вие сте на разни възрасти, започнали сте като тази 20-годишна, изгубили сте по музиката. Този професор, който ви преподава, намира, че не сте досетлив. Нещата искат досещане. В Америка мъжът и жената посещават едно събрание. Проповедникът обичал да привежда примери. Американските проповедници много нецензурирани работи говорят. Като го слушали, мъжът се разгневил на жената и казва: „Не те е срам да ходиш да разправяш на проповедника как се караме, срамота е да ни компрометираш пред цялото събрание.” Тя казва: „Нищо не съм казвала.” – „Как, не искам да ме лъжеш. Още веднъж да си държиш устата затворена, да не чувам тия работи в събранието.” Особени са тия проповедници, тия съживителни
16 проповедници. Големи събрания дето се събират по 4000-5000 души. Проповядвал много свободно. Един проповедник казва: „Аз имах една баба, тя беше много упорита. Не живя много, умря и отиде в ада.” В събранието разправя това. Разправя в събранието, за да не идат и те в ада. Един става от публиката, и проповедникът му казва: „Стой, къде отиваш?” Той се спира. Казва му: „В ада отивам.” Обръща се към проповедника и му казва: „Няма ли да изпратиш много здраве на баба си?” – Адът не е така страшно място. Този ад е малко по-приятен от Земята. Земята в някои отношения е много по-лоша. Ако идете сега на бойното поле, е по-страшно, отколкото в ада. Бомбите, които падат, гранати отвсякъде, много по-страшно е. Денем и нощем седиш, със седмици не можеш да бъдеш спокоен. Казвам: Единственото нещо, което нас може да ни спаси, то е Любовта към Бога. Защо върви светът така, не се смущавайте от туй. Този свят е такъв. Бог е допуснал с добра цел. Всичко онова, което днес става в света, тия са хубави работи. В този безпорядък Господ ще създаде един отличен свят. За него няма нещо невъзможно. Невъзможното за нас, е възможно за Бога. Всичкият безпорядък, който съществува в света и адът, служат на Бога, тъй както и раят. В ада онези работят за Господа. И в Небето работят за Господа. Сега ще кажете, че в ада ще се мъчите там. Нима ние не се мъчим тук? Вие, ако идете в ада, онези, които са в ада, ни най-малко няма да ви кажат, че се мъчат. Енергични са. Мислят постоянно как да излязат, как да завладеят света. Освен че не се мъчат, мислят как да завладеят света. Измислят все нови и нови начини, за победа. Ако те дойдеха до Божественото разбиране, защо Господ създаде света, ще вземат друго направление, те са още по-лоши от тези на Земята. Непросветено е тяхното съзнание. Вземете толкоз секти има, които вярват в Бога. Християни има. Каква разлика има между
17 протестанти, католици, баптисти? – Каква разлика има? – Кой вярва по-право? – Едни се хвалят кой обича Христа повече, кой е готов да изпълни Неговата воля повече, кой как вярва. Според мене, вярата е закон за празните стомни. Да имаш вяра значи да носиш празни стомни и да търсиш къде да /ги/ напълниш, то е вяра. Всеки, който няма празна стомна, е безверник. Сърцето трябва да бъде празно, за да приема Любовта. Щом сърцето е пълно с кал, то не е вяра. Та казвам: Криво разбиране на вярата е. Вярата е благото на Любовта, която извира. Този живот е на вярата. Вярата става жива, когато Любовта извира. Животът извира в нас и този живот започва да ни ползва. Това е онази вяра, която ние търсим. Казва Христос: „Който вярва ще бъде жив извор в Него.” Казвам: Какво има нас да ни смущава? – Гледаш един богат човек, казваш: „Защо Господ го благословил?” Как мислиш за добро го е благословил. Казваш: „Защо аз съм сиромах?” – Ти си сиромах, за добро е. Ами, че онзи вол, как мислиш, неговото положение е много по-долу и той е доволен, а ти като човек не си доволен, и казваш, че си сиромах. Най-първо не мислиш право. Аз съм срещал бедни хора, по-хубави от тия научените, на гениалните. По-хубаво устроени глави, устроено лице, устроена по-хубава уста, тяло и ръце по-хубави. Питам: Този човек беден ли е? – Този човек има един капитал, едно богатство, което с нищо не може да го купи. Онзи, истинският капитал, това е вашият ум. С какво може вие да замените Божествената Любов? – Може ли тази Любов да я направите само един лъч на Божествената Любов? – И с целия свят не можете да купите това, което този лъч може да произведе във вас. Вие минавате и казвате: „Как Господ те е благословил, мене как ме е оставил като сираче, босо.” Как сте боси? – Питам: Вечерно време, когато си лягате, с обуща /ли си лягате/, защо сменяте обущата и дрехите си? – Не гледайте на съвременния
18 живот. Ние, ако бяхме имали Божията Любов, ние щяхме да си направим малко по-други обуща, отколкото сега носим. Някой път мене ми казват: „Ти нали проповядваш, защо носиш обуща на животно?” – Аз, рекох, нося обуща на животно, но за да помогна на тях. Искам да се свържа с тях, един ден всички животни, от които съм носил обуща, ще ги намеря, ще кажа: „Я дайте тези насам.” Туй именно, което носите, то не е ваше. Я да го дадем, да го върнем на тия животни. Трябва да бъдем справедливи. После по някой път казваме: „Аз нося обуща. Уча се от добродетелите. Нося на някое теле, на някой вол. Уча се. Като туря обущата, уча неговото търпение. Всяка кожа ми дава търпение, пример ми дава.” Аз например не зная, моята кожа за обуща не може да стане. Не зная дали си бих дал кожата за обуща. На онзи вол, без да искат, вземат я. То е една голяма жертва. Другояче трябва да гледаме на тия животни, които стават жертва. Мислите, то е произволно. То е колективно самоотричане. Тия животни се жертват, да може ние да се подигнем, да могат те да дойдат при нас, да могат да прогресират. Да дойде за нас ред и ние да дойдем на вашето място. Онова жито се жертва за доброто на човечеството и самото жито се повдига. В света всяко нещо има цена. Всичкото Битие се стреми към вечния живот, в който Бог пребъдва. Заради тази Любов всички растения, всички животни и ние, хората, трябва да жертваме всичко, за да се домогнем до живота. Ние искаме много лесно да влезем в Царството Божие, с много малко, като се помолим три пъти само и тъй премигваме с очите си. Слушайте да ви кажа. Ти, когато искаш да се молиш, Христос казва: „Ти, когато се молиш.” Аз казвам: Ще намерят една бедна вдовица, /която/вярва в Бога, ще влезеш и ще я прегърнеш, ще я целунеш, ще й занесеш храна и ще й кажеш: „Я сестра яж”. Едно кило ябълки, круши, череши и тя като яде, ти ще се радваш. Какво значи да се молите двама на Господа?
19 Казва Писанието: „Влезе в скришната стаица.” Коя е тази стаица? – Някое сираче ще го намерите само, ще го викнеш в скришната стаица, ще го нагостиш, ще му дадеш обуща. Ще го пратиш в училище. Ще го потупаш по гърба. Сега се проповядва все тайната стаица. Тая стаица е Любов, не да те знаят хората. „Но Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде явно.” Това трябва да бъде бъдещото верую на хората. Мене са ме питали: „Ти, като проповядваш, правиш ли го?” – Аз го прилагам. Ако, като виждам нещата, в мене е правило. Аз, като нося, не давам на хората. Може да е малко, нито един косъм от брадата, нито от главата, не давам, не давам. Комуто давам, много давам. Може да му взема пресен хляб, дето не са го бутали. Плод най-хубавия. Няма голяма мъчнотия. Казвате: „Така лесно се проповядва.” Ни най-малко не се проповядва лесно. Под думата „проповед” разбирам /да/ направиш нещо. Преди да съм проповядвал, аз съм ходил и съм направил. Преди да дам концерт, аз съм свирил 20 пъти тия упражнения. Не за пръв път излизам, но 20 пъти съм ги свирил, на мене ми е приятно, самоувереност имам. Ти мислиш, че проповядвам нещо ново, трябва да го опитам. Всичкото онова, което правим, трябва да сме го опитали наймалко 10-15 пъти. И като излезеш да си го направиш, понеже нещата не се повтарят. Ако по този начин светът би решил да живее, всичките хора щяха да се подмладят. Болестите 75% щяха да изчезнат от света. Веднага цялата небесна атмосфера ще се измени. Неплодородните места щяха да станат плодородни. Навсякъде по Земята, ако хората бяха приели Любовта, ще започне да лъха и в България, и във Франция, и в Германия, и в Русия, и в Америка, навсякъде ще започне да лъха Божественото благословение. В сегашния век сме големи материалисти. Хората вярват само онова, което виждат. Сега вече може да проповядваме в това, което не виждаме. Преди 40-50 години, ако
20 би казал някой, че от Лондон, Берлин или от Америка може да се говори, ще каже, че не може. Или, ако биха казали, че може да се вижда надалечe, ще каже, че са илюзии. Тъй просветените хора на миналото са виждали нещата. Човек вижда какво има да стане. Нещата, които ще станат, те са определени. Та казвам: Даже и Божият Глас, когато ние говорим, ние сме много смешни. Когато ти каже Господ, дай 5 стотинки, бръкнеш и даваш. Когато ти каже дай 1 лев, пак даваш. Сто лева започваш да се свиваш. Като ти каже 1000 лева, вече не е право. Колкото отива нагоре, като ти каже раздай всичко, казваш не е от Господа. Като ти каже дай 5 стотинки от Господа е, като ти каже раздай всичко, не е от Господа. То е неразбиране на нещата. Онзи, който раздава, той е вече собственик на цялата Земя. Той вижда, че всичко каквото има на Земята, то е негово. Казвам: Аз съм сиромах. Човек, на шега, казвам, пак и вярно е. Раздадох всичкото си богатство, пък сега не ми го дават. Всичките банкери взеха, не искат сега да дадат, искат да ги съдя, аз не искам да се съдя. Казвам: Един ден, когато по Любов решите да ми го върнете, върнете го, но не искам да ви съдя. Най-първо мене не ме интересува богатството на хората, което имат, аз се радвам на тяхното богатство. Има несметни други богатства, за които хората не са сънували. Ако е за богатство, аз може да ида на Месечината. Там има късове до 100 кг. злато. Туй по 36 кг. на Земята има и по 100 килограма скрито злато, богатство има. Може да ви дам цялата Месечина, които от вас са иманяри. Златото е емблема на човешкия живот. Астролозите турят златото емблема на Слънцето. Много добър проводник на живота е то. Среброто е проводник, здравословен проводник. По някой път Месечината има доста злато, сребро има. Среброто действа лечебно. Всичкото злато иде от Слънцето, то носи живота. Онзи, който разбира самия живот, златото се ражда тъй, както се раждат плодовете. То расте постоянно. Най
21 хубавият ценен материал, но хората не може да ядат злато. Има известни микроби, които ядат метала и го хрупат и се хранят с тях. Сега да дойдем до същественото: Има една вътрешна страна на нещата. Богатството в света, ти трябва да го завладееш най-първо със своя ум. Богатството в света, ти трябва да го завладееш със своето сърце. Богатството в света, ти трябва да го завладееш със своята воля, то е богатство. Ако златото не можеш да го постигнеш в своя ум, да влезе в мисълта ти, защото има мисловно злато. Част от туй злато трябва да влезе в състава на твоята мисъл. Златото трябва да влезе в състава на човешките чувства. Златото трябва да влезе в състава на човешките постъпки. Едно злато, което минава през човешкия организъм, туй злато прогресира. Едно злато, което не е минало през органическия свят на живота, е още в нисша степен на развитие. Казвам: Туй злато, което имате, трябва да мине през нашия ум, трябва да мине през нашето сърце и през нашето тяло, за да се облагороди за вбъдеще. Всеки един човек трябва да внесе безброй хубави мисли, да се ползва от хубавите мисли на цялото човечество. Да се ползва от хубавите желания на цялото човечество, да се ползва и от хубавите постъпки. Другите хора да се ползват от твоите хубави мисли, да се ползват от хубавите ти желания и постъпки. Казвам: Новото учение седи в това, да станем всички проповедници на Божите блага, да минава през всница нас и във всеки едного от нас, да остане онова, което е потребно за нас, защото животът е създаден за нас. Всичко онова, което съществува на Земята, защото има предназначение на човешката душа. Защо ти гадаеш дали Господ мисли за тебе или не. Ти мислиш, че Господ не мисли, то е човешка мисъл, може хората да не мислят. Господ, Който те е създал, мисли заради тебе. Мислите ли, че един художник, който нарисува една картина, че той не мисли за
22 картините си. Желая всички да бъдете учени в Любовта, учени в обичта. Вярвайте в Божията Любов, за да се подмладите всички. Отче Наш. 21 беседа, държана на 15 февруари 1942 г. неделя, 10 ч. Изгрев-София.
23 ЧОВЕШКАТА ДУША Отче Наш. „Ще се развеселя.” Ще цитирам един стих само от 15 глава на Матея: Петър му рече: „Изтълкувай ни тази притча.” „Духът Божи.” Ще говоря за човешката душа. Понятията за човешката душа са смътни. Всеки мисли за душата и каквото мисли, все е право за него. За него е право, но е и за другите. Душата е от полудуховните, от полуматериалните реалности. Свързана е с два свята: материален свят, следователно тя съдържа в себе си всичките ония преживявания, които ние сме преживяли на физическото поле. Тя го съдържа в себе си. Всичко онова, което имаме да преживяваме и него съдържа. Сега туй не трябва да смущава вашите понятия. Когато слушате един цигулар да свири или да ви пее някой, техните песни не трябва ни най-малко да смущават вашите песни. Туй трябва да бъде едно поощрение на вас. Някой казва: „Пее по-хубаво от мене.” Ти си мислиш. Ти някой път мислиш, че пее по-лошо, то е пак твое схващане. Може този човек да пее както ти. Ти като го обичаш, той пее по-хубаво, ако не го обичаш, пее по-лошо. Като нито го обичаш, нито го мразиш, тогава като тебе пее. Та казвам: Когато се говори за такива работи, мислите, че само така се говори. Казвате: „Какво има да се говори за Господа. Да вярваш в Него.” Въпросът не е за вярване. То е много голямо ограничение. Ние вярваме в онова, което Господ е създал. Извън онова,което Бог е създал, ние не го знаем какво е. Искате да знаете какво нещо е Господ. Ти ще го знаеш по това, което Той е създал. Ти ще го изучиш. Един певец не можеш да го знаеш какво е той,
24 преди да е пял. Като пее, той е певецът в дадения случай. Извън песента какъв е, той сам си знае. Ако пее хубаво, добър е. Ако пее лошо, лош е. Ако не пее никак, нямаме понятие за него. Та сега знанието не иде само по един начин. Казвате: „Аз го видях.” Но единствената реалност не е това, което виждаш. „Аз го видях”, „Аз го чух”, това не е единствената реалност. „Вкусих го.” Това, което вкусваш, не е единствената реалност. „Вкусих го.” Това, което вкусваш, не е единствената реалност. Пипаш го. Това, което пипаш, не е единствената реалност. Сега мнозина по някой път, някой слуша една беседа и иска нещата в една беседа да върти механически както някой автомобил. Да се въртят колелата. И този автомобил от себе си не се търкаля. Някой го търкаля. Кой го търкаля, взривното вещество. Някой горе се качил на него и постоянно шиканира, дразни го, като се дразни, като се сърди автомобилът, върти се колелото, върви. Щом престане да се сърди, той спре. Вие схващате. Правим аналогия. Казвате: „Да бъде човек добър, да не бъде лош.” Човек, като е добър и лош, тогава колелата вървят. Щом като не е добър и лош, тогава колелото на едно място стои. То е схващане сега. Някой автор ще цитира какво е казал някой велик човек. Че какво е казал Сократ? Преди 2000 години ти не си бил там, не си авторитет да кажеш какво е казал. Какво е казал Христос преди 2000 години, ти не си авторитет. Писал някой, чул някой, казал някой, от него да вадиш своите криви заключения, да го държиш отговорен за нещо, за което той не е сънувал, това не е правилно. Някои мислители има, които мислят, че Христос върнал света 2000 години назад. Много учени хора пишат как го е върнал. Той не е автомобил, да го върне назад. Значи според тази логика, ако Христос не беше върнал 2000 години света назад, светът щеше да има по-висока култура. Аз казвам, ако Христос не беше върнал света 2000 години назад, светът щеше да бъде в един прогрес. Като дойдеш до прогреса,
25 то не е върнал автомобила. Ако караше този автомобил, какъв щеше да бъде прогресът? – Казвате: „Прогресирал.” В какво седи прогресът в света? – В изобретението, че приложиха едно пушкало в един аероплан. Каква мисъл? Каква логика? – Бият се и куршумът точно на място пада на прицелната точка. Като те замери логически, точно на място, как ви се харесва тази логика? – Тогава за нас логиката да не е, когато като гръмне, да не те удари, да не е логично. Бих желал пушките да не са логични. Бих желал лошите чувства да не са логични. Логичните неща да бъдат в доброто. Доброто да бъде логично. Каква е логиката? – Логиката е онова, което носи живот вътре в света. Логиката е това, което носи светлина в света. Логиката е това, което носи сила в света. Не е една механическа сила. Онзи автомобил, който се движи по пътя, той няма съзнание даже. Горящото вещество, което го движи, и то няма съзнание. Има едно същество, което разбърква работите. Дига скандалите вътре и се движи този автомобил. Туй същество, което дига скандал, то не е разумно. Онези, които не дигат скандал, те са мирни същества. Казва: Каквото кажеш, ще направя. Сега ще ни кажат, че има зло в света. То е наше схващане. Какво разбираш? – Дава ти някой човек пари, добър е. Вземе /ти/ пари, лошо е. Значи какво означава? – Дава, добро е. Взема, лошо е. Но туй отчасти е вярно. Да допуснем, че някой турил 30 кг. на гърба ти товар. Аз се обръщам, логически разсъждавам. Дойда аз, туря ти 30 кг., нали даването е добро, 30 кг. туря на гърба ти, ти как ще мислиш, каква ще бъде тази логика? Нали е логическо в дадения случай, може да ти отнемат 30 кг. и може свободно да се движиш. Ред разсъждения има. Има една логика, която във всяко отношение, във всяко време или в дадено време да е права. В друго време не е права. Пита един кое е онова, което ме заставя да дойда в света? – Аз отговарям: Кое е онова, което е заставило нотите
26 да идат в дадена песен? – Да кажем „до” или „ре”, или „ми”. Ти играеш рол. То е един факт. Да влезеш, за да дадеш един израз на песента. Ти си в една система, не си свободен да правиш каквото искаш. Що е свобода? – Ти си свободен в системата. Ти като „ре” си свободен на мястото. Като дойдеш и дадеш израз, идеята на „ре”, то ще се намести. Ще вземеш време или цяло време или половин време, или една четвърт от времето, или една четвъртина от времето, или една осмина, или една шестнайсетина, или една трийсет вторина, или една шестдесет четвъртина. Някъде ще ти турят една точка. Всякога тази точка подир тебе ще иде. Един твой другар е. Каква е идеята? – Музикантът, като тури цяла нота, щедър е той, да мислиш повече. Турил половин нота, каква е идеята? – Времето му е малко, той бърза да си свърши работата. Турил една четвъртинка, още по-малко времето е. Турил шестнайсетинка, още по-малко времето е. Като стане работата да се спрем, туря шестнадесет четвъртина да се свърши тази работа. Но бързата работа ще се свърши, всичко не може да бъде на място. Всяка нота има определено време. Една осминка като има, не можеш да кажеш, ще взема половината време. Една осминка от времето ще вземеш. Сега онези от вас, които са музикални, разбират, които не са музикални, тази работа не е логична. Погрешно е да мислите, че не сте музикални. Вие правите само погрешка. Казал един: „Аз не съм навикнал да се моля.” Слушали го двама и казват: „Я да го накараме да се моли.” Чакат го в гората, хващат го, налагат го в земята. Един започне да го налага: „Моля, ти се братко не ме бий.” Казват: „Нали не се молиш.” Казва: „При тия условия може вече да се моля.” Молитвата не е принудително състояние. Сега по музиката двама автори има – един англичанин и туй по английски да го произнесеш, ще кажеш, „Хеар”, ако го произнесеш, ще бъде „преер”. Хелм Холц в едно...правят сравнения по музиката. Единият дава 16 трептения на основния тон, другият 34. Как се
27 /мерят/ трептенията? – Кой е методът? – Основният тон, който може да се чуе, е от 16 или 32 трептения. Лъчът, който можем да го видим, има 428 билиона трептения в секундата. Само с толкова трептения можем да видим червената светлина. Под това другите трептения ще ги видим в червен цвят. Че цветовете 2000 години преди Христа, в Египет, в Персия, преди милиони години авторите, които поддържат и в Индия, винаги белият цвят е седял зад живота, а черният цвят зад смъртта. Жълтият и портокаленият цвят седят зад разумността и мъдростта. Червеният цвят на живота, синият цвят е стоял зад човешкия интелект, за отношението, което хората имат. Преди хиляди години тия хора, които ги учили, ние откъде взехме тия знания? – Ние, съвременният свят, учените хора разглеждат светлината се движи. Но тия пособия, по които светлината се движи от Слънцето до нас, по какъв начин става? Описваме този начин. Идването на светлината разумно ли е или не е разумно? Има нещо разумно и има нещо неразумно в светлината. Ако ви грее дълго време с тъмно вишнев цвят, ще произведе едно състояние, което никак не е приятно. Ако ви нагрявам с червено ален цвят, приятно е. Веднага ще почувствате едно обновяване на организма си. В сегашните изследвания има хора, които правят опити. Има хора, които от духовната гама на светлината може да минат във физическата. Има начини, по които се правят опитите. Ти си на физическото поле виждаш 7 цвята. Ако започнеш да концентрираш своята мисъл по известни закони, веднага ще дойдеш до едно място, до една черна зона и денем като е, всичко ще стане тъмно, макар че Слънцето грее. Тъмно, някой, който не е опитал, ще мисли, че е ослепял. Ти в съзнанието си /се/ повдигаш, минаваш през една гъста зона. Ако си горе, постепенно се повдигаш, появява се една много приятна червена светлина. 70 други цвята се явяват във втората гама. Сега тези, които сте тук, не зная дали имате тази опитност. Може би някои да са сънували.
28 Вечерно време нали виждате Слънцето. Или сте видели някой пейзаж много хубав, то спада вече към втората гама. Понеже в съня, вие не го правите съзнателно, то става несъзнателно, не можете да видите нюансите на този червения цвят. Вие го виждате като на кино, но ви интересува. Когато хората правят научни изследвания, интересуват се каква е разликата между червения цвят на физическото поле и червения цвят в духовния свят. Единият цвят разбира статистическото положение, а другият нещата са в движения. На физическото поле на един предмет седи на едно място, да го знаеш в духовния свят, трябва да се движи постоянно. В духовния свят щом се движиш, ти си видим. Щом не се движиш, ти си на физическото поле. Щом спреш да се движиш, ти си видим. Щом се движиш, ставаш невидим. Става невидим понеже предметите, като се отдалечават, стават малки и изчезват. Ти мислиш, че не съществуват. Те не се виждат. Туй, което на физическото поле е невидимо, значи е далеч от твоето съзнание. Туй, което на физическото поле се отдалечава, в духовния се приближава – туй го наричат промени. Двата полюса на живота, от единия полюс до другия полюс, в една секунда. В червения цвят – 428 билиона трептения стават. Та по някой път вие седите и се смущавате от промените, които стават. В тия промени е животът. Колкото промените са по-бързи, толкоз по-добре. Разбира се има движения, които не са толкоз полезни.Трябва да се усилва движението. Ако човешката мисъл не се усилва, ако човешките чувства не се усилват, ако човешките постъпки не се усилват, няма прогрес. Та казвам: Законът на доброто е закон на вечното движение. Преди да бъдеш добър, трябва да разбираш законите на движението. Тогава ще оценяваш, че всяка една постъпка, всяка една промяна в Природата си има своя ценност. Ти страдаш, но твоето страдание в дадения случай не е твое. То не е твое лично страдание. Ще ви приведа един пример, за да стане малко ясно.
29 Примерът е малко банален. Един българин правил една колиба, турил греди – чука. Един го пита: „Какво правиш?” – „Правя си колиба.” Искал да му даде един урок. Казва: „Моля, може ли да ми направиш услуга, да си туря гредата на рамото ти.” Турил гредата на рамото, той отишъл по друга работа. Минава половин час, един час, питат го: „Какво правиш?” – „Държа гредата. Ако не се подпира тази греда, колибата не може да стане.” Тук по някой път пита някой: „Какво правиш?” – „Мисля.” „Как мислиш?” – „Тури му гредата.” Преди години идва един арменец от Турция, отива при един търговец и казва: „Имам цяла торба диаманти – показва му 10 диаманта. Искам да се освободя от тях. Дай ми 20 хиляди лева за тях. Ако ме хванат, ще трябва да платя голяма сума.” Търговецът мислил, че много /ще/ спечели, дава 20 хиляди лева. Но като видял диамантите в торбата, видял че това са малки стъкленца, за които платил 20 хиляди лева. Казвам: Този човек е умен, похвалявам го, понеже отгде щях да си взема пример да го приведа. Ако такива примери нямаше с хиляди. По някой път казвате: „Истината не може да се каже.” Не е практично, не е разумно. Във Варна един голям варненски пехливанин, който не обичал да си слуша жената, веднъж се запил в кръчмата. Тя праща детето и казва: „Кажи на татко си да си дойде вкъщи.” Като му казва детето, той казва: „Какво ще си дойда в къщи, да седи сама майка ти.” Жената взима цепеницата, отива в кръчмата и го налага. Като го налага, тя му счупва ръката. Отива той в едно съседно село да му лекуват ръката при един чиракчия /чекръкчия/. Казва: „Паднах от кон, че си навехнах ръката, не смее да каже, че го била жена му. Ако туй не беше станало, как щях да ви разправям тия работи? – Сега ще разсъждавате. Имала ли е право да бие жената мъжа си? – Щом е по-силна, има право. Мъжът, като е по-силен, има право да бие жена си. Жената, ако е по-слаба, има право да бъде смирена.
30 Щом си по-слаб, да бъдеш смирен. Туй как ще го разберете? – Ще си държиш устата да не предизвикваш. Ти казваш: „Аз му казах Истината.” Никой човек досега не е бит, който е казал Истината. Това са факти. Всеки, който е казал Истината, се възнаграждава. Ама разбирайте Истината. Сега ако ви приведа тълкуванието, опасна работа е. Аз ще ви приведа един факт, който има два острия. Кама с две острия. Главатарят на разбойниците казва: „Тия пари аз ги откраднах.” Казва: „Говори Истината.” Казва: „Аз ги откраднах.” Възнаграждава го. Сега някой прави благодеяния. Някой дал 1020 хиляди лева, казва: „Добре, че си дал.” Единият обрал, другият дал. И двамата говорят Истината. Онзи, че обрал и той казва Истината. Не е ли Истина? Тия пари на него не са потребни. Всяко нещо, което Бог ни е дал, че не ни е дадено. Всеки, който ни го даде, ще покаже благо за нас. Затуй доброто в света винаги седи да раздаваме Божиите блага. А пък всякога чуждите, да не ги вземаме. Що е справедливост в света? – Че един съдия не наказва. Ще те осъдят 10 години в затвора. Има ли право съдията да те осъди. Има право. Ти казваш: „Не е право.” Съдията, като те осъди 10 години, въпросът е дали музикално е определено точно времето. Може да ти турят по-голямо наказание, отколкото трябва. Сега кое е право? – Вие ако бихте осъдили себе си, как щяхте да се осъдите? – Да оставим хората. Да осъдим себе си. Казвате: „Аз се съдя.” Щом се съдиш, какво наказание ще си туриш? – Някой път хората се съдят и големи наказания си турят. Един човек се осъдил да се самоубие. Питам: Има ли право той да се самоубива? – Той няма право да се самоубива. Сега не искам да се отричам от Истината. Всяко нещо, което смущава човека, това не е Истина. Туй, което смущава, нито е Любов, нито е Мъдрост, нито е Истина. Туй, което примирява човека в света, туй е Любов. Това, което в дадения случай, при най-големи противоречия примирява, Бог е допуснал злото в света. Той създаде света. Лошите хора Той ги създаде. Лошите ангели Той ги създаде.
31 Не ги създаде лоши Бог, добри ги създаде. Вие как обяснявате. Аз бих желал вие да ми обясните как е възможно доброто да стане зло. Злото произтича в света от един много елементарен въпрос. Отчасти е така, понеже Бог, като създаде света, Той сам се жертва. И понеже се пожертва, всичко е добро. Злото произтича в света от един много обикновен въпрос. Бог, като създаде света, се самопожертва и те, като видяха това, поискаха да вземат Неговото място, да идат да управляват света. Бог се скри да ги види какво ще правят. Сега хората мислят, че Господа го няма, и започват да уреждат света. Погрешката е там, Той ги наблюдава какво правят. Те Го делят на парчета, един вълк взема да изяде една овца, Господ в овцата. Онзи, когото изядат, е по-силен, той, като влезе в него, започне да го мъчи. Така един вълк като ял една овца, загнездила се една кост в гърлото. Казва: „Може ли да ми помогнеш? – Кост има в гърлото. Казва: „Каквото искаш ще ти дам, само я извади, ужасно страдам.” Вълка /му/ извадят костта.„Какво ще ми дадеш?” – „Благодари, че не ти отхапах врата.” Тъй разглеждам въпроса. Единственото същество в света, което страда, то е Бог. В моите очи е така. Аз казвам някой път на себе си: „Слушай, ти няма да причиняваш вреда на същества, които са създали всичките добри неща. Нямаш право да причиняваш вреда на него.” Някое същество не те разбира, остави го. Сега ние искаме хората да ни разберат. Ние не искаме тях да разбираме. Ние искаме те да влязат в нашето положение, да ни разбират. Ние не искаме тях да разберем. Петър казва: „Изтълкувай ми тази притча.” Пита го Христос: „Кой казват, че съм.” Петър казва: „Ти си Христос, Син Божи.” Казва Христос: „Кръв и плът не са ти открили това.” Кръщава името му от Кифа да стане Петър. Камък да стане. Но този Петър не може да разбере Истината. Туй още не беше Истината. Защото, като каза Син на Бога Живаго, казва: „Като дойдеш в Царството си,
32 мене Петър ще туриш, ще знаеш, че аз съм първият, който познах, че си Син Божи. Ще ми дадеш първото място.” Христос нищо не му каза. На първото му каза, че Духът ти е открил. Открил ти е Духът, но ти не си разбрал какво нещо е Истината. Казва им Христос: „Ами тази вечер, вие всички ще се отречете от Мене. Аз ще ви поставя на изпит и вие ще се отречете.” Петър казва: „Всички могат да се отрекат, но аз никога.” – „Ти ще видиш Петре: преди да пропее петелът три пъти, ще се отречеш от Мене” казва Христос. „Имаш добри желания. Поискай един да те опита. Аз се молих за тебе, че когато се утвърди Твоята вяра, да познаеш Истината.” Петър очакваше да бъде пръв. Тази е идеята в него, да бъде между първите хора. Хубавото в Петра е, че той, като пропя петелът, казва: „Не го познавам този човек.” Питат Петра, казват: „Ти не беше ли с Него?” – „Не познавам този човек.” Вие ще кажете, Петър се отрекъл. Кой е в света, който не се отрича, кой е в света, който не се колебае? – Дали това, което вярваш е вярно или не, но щом сме тръгнали по пътя, колко пъти човек не се разколебава в своето вярване. Разколебават се хората, понеже, не са обосновали своите вярвания на Любовта, в туй проявеното положение не са обосновали в онова, което вярват. Светлината, в която се е проявила Любовта, носи живот. Щом хората живеят, животът ще дойде. Щом светлината расте, светлината вътре се проявява. След туй казвате, чувствам нещо, топлината й се проявява. И силата /ти/ виждам. Виждам всички неща се местят, всичко е в движение. Ние имаме вече оня свят проявен. Ако ние бяхме вярвали в Любовта, ако ние бяхме вярвали в светлината, в топлината, в неговата сила, в нас никакво колебание не може да става. Какво има аз да се колебая в един човек, дали ме обича или не. Най-първо аз не се нуждая от никаква човешка Любов. Нито хората се нуждаят от моята човешка Любов. Аз не работя. Един човек дотолкоз, доколкото аз мога да стана
33 проводник на Божията Любов към мене, и доколкото аз мога да стана проводник на Божията Любов, тази обмяна между мене и него на Божествената Любов от едно състояние в друго, то е, което носи живота.Тогава тия две същества са бодри, те са свободни, докато са проводници на Божията Любов. Щом престанат да са проводници на Божията Любов, не са свободни. Щом една свещ загасне, губи своята цена, щом гори, тя е ценна. Щом един човек живее, той е ценен; щом престане да живее, той губи своята цена, няма цена в смъртта. Казвате: „Да умра.” Като кажеш да умреш, ти нямаш цена. Ти като човек трябва да живееш, трябва да минеш от смъртта в живота. Ако искаш да умреш, за да влезеш в повисш живот, разбирам, тогава има смисъл. Казвам: Единствената реалност, когато ние предлагаме, нашето верую на Любовта, която е проявена и носи живот, единствената реалност е светлината, която се е проявила и при която всичко расте. Тази светлина приема топлината, която е постоянно в нашите чувства. Пита някой: „Обичаш ли ме?” – Имаш ли температура, чувстването определя духовната температура на човека. Докато имаш температурата, ти живееш. Някой казва „аз не го обичам” така не се говори. Аз го обичам. Не пресилвайте работите. Аз му казвам: Обичам ви. Да ви кажа защо. – Понеже вие сте един добър проводник на Божията Любов. Не ви обичам, значи аз вече разбирам, никакъв проводник на Любовта не сте. Щом не ме обичат, аз не съм добър проводник, заради Него на Божията Любов. Щом ме обича, аз съм добър проводник на Божията Любов за него. Пак е същият закон: Когото не обичат, той не е добър проводник. Как ще измерите сега? – Много лесна работа е. Ако стъклата на вашата къща не пропущат светлината, ще ги изчистите. И таман ще изчистиш, ще мине светлината и веднага ще видиш какво нечисто има в тебе. В човешката душа не трябва да има никакво користолюбие. Користолюбието не е нещо...В користолюбивото желание да ядеш, е на място да
34 се наядеш хубаво, но да не преяждаш. Винаги ще останеш малко гладен. Сега по вашему да определя. Ти определяш, живееш на Земята 90 години. Ти доставиш храна за 90 години. То е на място. То е на място, когато е за един ден. Но ти за 120 години се осигуряваш. За 30-те години, за които се осигуряваш, ти няма да бъдеш на Земята. Ти искаш да те обичат хората повече от другите хора. Ако всичките хора са проводници на Божията Любов и ти трябва да бъдеш проводник като тях за Божията Любов. Трябва да разрешиш въпроса, че те трябва да те обичат, но ти еднакво трябва да бъдеш проводник. „С каквато мярка мериш, ще ти възмерят.” Любов с Любов, светлина със светлина. Сила със сила, обмяната трябва да бъде правилна. Много пъти казвате: „Толкоз невежи ли сме, да не знаем да служим на Бога?” – Все трябва да има някой, да ти покаже някой как трябва да свириш. По какво вие познавате златото и по какво среброто? – Научно златото е чист метал, не ръждясва. Първото нещо е, че не хваща ръжда. Всички неща, които хващат ръжда, те не са благородни, следователно, законът е същият. Метали, които ръждясват, не са се облагородили, не прогресират. Не че са долни тия метали, ще минат в благородните. Дотогава най-малките външни условя го окисляват и той ръждясва, човек е. Човек е онзи, който не ръждясва при най-лошите условия, окалят го, но не ръждясва. Аз наричам човек. Съмнението като дойде, да не ръждясва при съмнението. Омразата, като дойде, да не ръждясва при омразата. При всичките ония лоши условия, при които може да се постави човек, че да не ръждясва, то е човек. Какво е съзнанието на една котка? – Като види птичката, хване я, изяде я. Ние не изяждаме при доброто положение. Ти имаш цяла една кошница, пълна с хубави ябълки, и при това едно пиленце искаш да изядеш. Казваш: „В курника има една ярка.” Ярката изядеш и ябълката отгоре. Хубаво е сготвена ярката. Казваш: „Малко винце
35 да има.” Пиеш една чашка, после ябълка отгоре и мислиш, че туй е Волята Божия. Като влезе Господ вътре в тебе, ще каже: „Защо изяде туй пиле, то не е потребно. Аз бях в ябълките. В пилето имах работа. Защо ме спря от работата. Аз исках да се поразходя, рандеву имах. Тази кокошка е твоя възлюбена, ти защо я спря на пътя?” – Бог ни съди за онези погрешки на безлюбието в нас. Ние постоянно спираме във всичките благородни пориви. То е нашето престъпление. Затуй казва Господ: „Не ме спирайте да правя добро” – нищо повече. „Не ме спирайте да любя. Не ме спирайте да давам светлина.” Сега ще определяте какво нещо е Господ, имате ли Го, нямате ли Го. Нямам нищо против философските въпроси. Когато една красива жена си тури було – защото булото турят и красивите, и грозните – какви са съображенията на хубавата, красивата жена? – Тя туря було да не се съблазняват другите. Грозната туря було, да ги не отвращава от себе си. Каквото добро мнение имат, да го запазят, да мислят, че и тя е красива. Грозната турила було, да мине за красива. Красивата туря було, за да не съблазнява. Каква е тази философия, която съблазнява хората? – Какво ще се проповядва на една жена Любов, която не е Любов. Какво ще се проповядва Любов на един мъж, който не е Любов? Тя този върти, онзи върти насам-натам. Тя казва: „Аз любя, гори ми сърцето.” Няма никаква Любов, кал има.Устата посиняла, Любов има. Червени да бъдат. Взели, че ги намазали с мазилки, не минава. Когато е Любов, Любов е. Червен да е цветът на устните. Аз така говоря на себе си и ти го говориш. Няма да говориш друго на хората. Аз съм постил, посинели устата. От пост не посиняват устата, но от безлюбие. Често има хора, които като нямат никаква Любов, ходят да крадат. И Любовта се краде. Като заговорят, този остарял, казват по-млад, по-млад. Тия старите не искам, пазят се от тях. Човек, който може да люби, може да бъде млад. Човек, който обича светлината, може да бъде млад. Човек, който обича
36 топлината, може да бъде млад, такъв е законът. Сега щом се поколебаеш в Любовта и започнеш да правиш различие, старостта иде като едно последствие на нещата. Та казвам новите схващания в света, ние света никога няма да го оправим. Няма какво да се занимаваме със Земята, по пътя си върви, не можем да я спрем. Някои неща зная и точно може да ви предскажа. Може да ви ги предскажа с една секунда точност. Кога ще изгрее Слънцето и кога ще залезе, с една секунда, точно може да ви предскажа. Кога ще бъде обед и него можа да определя. Може да определя светлината целия ден, имам вече един свят организиран. Божественото може да предскажа. Може да ви предскажа дали някой ще се откаже от пиянството, или няма да се откаже. Ако се увеличават кръчмите, той не може да се откаже, ако се намаляват, той е на отказване. Като се затворят всичките кръчми, той ще се откаже. Та казвам: В живота трябва да се радваме. Срещнеш един човек, мъж, жена или дете, или котка, или куче, или дърво, да се зарадваш. Видиш един извор, да се зарадваш, видиш едно растение, да се зарадваш, Господ е там. Видиш облаците, да се зарадваш. Видиш Слънцето. Всичко, което човек вижда, е Божествено. Човек се радва на всичките прояви на Бога. Сега аз говоря. Има живи камъни. Има камъни, които имат съзнание. Аз ще ви кажа каква е философията. Някои хора има, които много съжаляват, има жени и мъже, моми и момци, които съжаляват, че не са ги обичали. Господ ще ги тури в скъпоценните камъни да ги гледат, да ги милват хората, да ги държат в кутии, да им падне мед на сърцето. Някой ще вземе този камък, ще каже: „Много си красив, много си хубав” ще го тури на пръста си, ще го милва. Другояче как ще го милва като човек. Няма чистота като човек, но като скъпоценен камък. Ония, хубавите плодове, са хора, които сте ги обичали, трябва да ги изядете. Ядете сега вашите възлюбени. Всичко онова, което ядете, е онова, което не сте обичали, то е логика. По някой
37 път вие се самозаблуждавате в следното: Мислите ли, че онзи раздавач на писма, който ви предаде едно писмо, той ще донесе писмото и ще остане у вас. Реалността е един раздавач, остави ябълката и си замине. Ако той не беше дошъл, сама ябълката няма да дойде до вас. Бог е вложил нещо във вас. Този раздавач, тия разумните същества, носят тия плодове. Вие, като изядете плода, ще възприемете Божиите блага, които Бог е вложил в този плод. Като изядеш плода, ще се обърнеш към Бога и ще благодариш за живота, който Бог ти дава чрез ябълката. Ще благодариш на онзи човек, който ти донесъл ябълката. Ще благодариш на Слънцето, което те грее. Ще благодариш и за въздуха, който приемаш. Този въздух, като приемаш, Бог е вложил нещо в него. Във всяка вдишка е вложено нещо. Ти, като благодариш, възприемаш този живот. Така се подмладяват хората. Ти садиш и не си доволен от ябълката. От всичко не си доволен и от себе си не си доволен. Най-после какво искаш. Ние се намираме в едно преходно състояние в света. Тия противоречия на какво се дължат? – Човек трябва да се откаже от всички ония идеи и мисли, от всичко онова, което не е организирано. Той трябва да го държи вън от себе си. По някой път аз съм говорил за Любовта към Бога. По какво се познава? – Щом обичаме Бог, имаме разположение към всичко живо. Щом намалее Любовта към Бога, хората изгубват своя смисъл. Ти по някой път обичаш един автор, четеш книгите му, има мисъл; не обичаш този автор, книгата му не е интересна. Гледам тук иде един наш познат, италианец, носещ една хубава цигулка „Гуарнели.” Този италианец е Чомни. Завил я доста, като едно детенце, трепери над нея. Доста скъпо струва, близо 5 000 000 лева. Аз седя и мисля колко струва онази душа, която е в тебе? – Ние се учудваме за 5 000 000 лева. Ти имаш една душа, която не я цениш. Ти ще вземеш пример. Този цигулар, като вземе цигулката, свири на място. Като тури ръцете,
38 точно взема тоновете, никакъв фалшив тон не взема. Всеки тон е отмерен. Ние на цигулката взимаме неверни тонове. Та казвам: Знайте вашата душа, която е най-голямото благо, което Бог е дал на човека. Ако човек знае да свири на своята душа, тя душата – иска да свириш на нея. Като я прегърнеш, като започнеш да свириш, ще чуеш най-хубавата мелодия в света. Като говориш, да говориш на свят. Като мислиш, да мислиш на свят, като чувстваш да чувстваш на свят. Като проявиш силата си, да я проявяваш на свят. Това е човешката душа, която се проявява в Любов, в знание, със свобода, в сила, това е душата. Та казвам: Ние трябва да ценим душата си. Пита някой дали имам душа или не? – Аз ви казвам: Всинца, като ви гледам, имате душа. Само че някои от вас я оставили душата, запрашясала. Като се върнете, избършете праха от ума си, да се обърше, да бъде всичко чисто. Много пъти на цигулката, старите цигулари мислят, като е прашясала, свири по-добре, лъжат се. Прахът препятства на тоновете. За цигулката ще имаш копринена кърпа, ще я изчистиш хубаво, всичко ще изчистиш. Колкото повече прах има, тоновете не са верни. Препятства прахът. Тия тонове са неорганизирани. Тия неорганизираните мисли в нас, които са прашясали в душата, не може да се избавим, трябва ди изчистим праха в нас. Днес ви казвам: Намерете вашата душа и й дайте подходяща цена. Разчитайте на душата си, както цигуларят разчита на цигулката, без нея не може да се прояви, както певецът разчита на гласа си и вие разчитайте на вашата душа, без нея вие не можете да се проявите. Вашият интелект не може да се прояви, вашето сърце не може да се прояви и вашата сила не може да се прояви. Без душа, човек не може да се прояви. Щом ние се проявяваме, тогава Бог в нас се проявява. Ние ставаме едно с Него. За тази благословена работа сме пратени на Земята. Да работим, да пеем, да свирим, да мислим, да обичаме, всичко в света, което е хубаво,
39 да го направим, то е човешката душа. Човешките духове по някой път слизат да свирят на човешките души. Казвам: Радвайте се, когато Духът дойде и ти покаже, че имаш душа. Най-хубавото е човек да има една душа. Духът е най-великото. Духът може да свири на душата. Тайна Молитва. 22 беседа, държана на 22 февруари 1942 г., неделя, 10 ч. Изгрев – София.
40 КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ, БОЖИЕТО БОГУ Отче Наш. „Изгрява слънцето.” Ще прочета само един стих от 10-та глава от Евангелието на Йоана, първи стих: „Истина, истина ви казвам: Който не влязва през вратата на кошарата на овците, но влязва от другаде, той е крадец и разбойник.” „Духът Божи.” В древността отишъл един ученик при един учител да се учи на тайните. Той му казва: „Кривите пътища трябва да се изправят. Правите трябва да се изкривят.” Тъй че онзи, който не разбира, когато трябва да се изкривят правите пътища навреме и когато трябва кривите пътища да се изправят, то е на място. Виждаме в Природата правите се изкривяват и кривите се изправят. Ние се нуждаем от светлина. Всичките криви разбирания в каквото и направление да са, липсва /им/ светлина. За пример, изречението: „Бога, никой никога не е виждал.” Онези, които буквално разбират, изкривили го. Слепите хора никога не могат да видят, те нито Слънцето са видели. Ако някой каже, че не е видял Слънцето, аз зная, че той е сляп. Ако някой каже, че дума не е чул, той е глух. Казва: „Бога никой никога не е видял.” Каква философия е това? – То е един недъг. Значи сляп е този човек. Като ти се отварят очите, ще видиш Бога. Някой казва: „ Аз дума не съм чул от Бога.” Значи той е глух. Много голяма философия няма в това. Глухият не може да чуе нищо. Раздайте кесаревото кесарю, Божието – Богу. Като излезем от Бога, влизаме в света. То е Кесар. От Кесаря като се връщаме, то е Бог. Туй, което Господ ти дал, ще го дадеш на Кесаря. Като се връщаш от Кесаря към Бога, туй, което Кесаря ти дал, ще го дадеш
41 на Бога. Сега някои турят друго тълкувание. Може да го тълкувате, както искате. Няма никакво разрешение там. В съвременните научни изследвания, в тази механичната математика, когато се занимават с устойчивите величини, постоянните величини, има неща, които могат да се изчислят. Има нещо, което съвременната математика не може да изчисли. Аз ако на един математик му дам ред данни, в някои отношения може да направи изводи. Защото има органическа математика, има и психологическа математика. На един математик може да му дам следните данни: Ако му дам една права линия и един ъгъл, той може да изчисли колко е далеч Месечината. Но ако му дам широчината и дължината на носа, какъв е характерът на човека, не може да изчисли, и след време какви пертурбации могат да станат в неговия живот. Тъй както един математик може да изчисли, като се движи Месечината или Земята около Слънцето, какви промени ще станат. Сега това са сложни работи, изисква се голяма светлина и знание. Науката не мяза на угощение, да бъдеш на някоя вечеря, всичко да е приготвено, само да си дадеш мнение, дали е много добре сготвено. Отиде яденето, че е добре сготвено, но отиде яденето. След като си угощавал гостите, какво си добил. Всичкото угощение седи да усещаш една приятност. Приятно е угощението, че всичките гости са доволни от яденето. То е заплатата. След като си заминат гостите, ти си съвсем закъсал. Последните пари сте ги дали и вие оставате гладен. Питам: Защо ще правите това угощение? – Не че угощението не е на място. Да угостиш едного, когото обичаш, е на място, но да угостиш един вълк с една овца, не е на място; да угостиш една овца с трева, е на място. Защо? – Вълкът след като изяде овцата, благодари на Бога, че помислил заради него. Господ имал ли предвид в създаването на света да създаде овците, че да ги ядат вълците? – В аналите на овците пише, че Господ не е създал добре света, като създал тия хищници да нарушават техния
42 мир. Как ще утешите овците? – „Трябва да търпите да си носите товара. Нека да ви ядат, Господ ще промисли.” Много съвети са давани на овците. Единият съвет е: „Не противи се злому.” Главите на овците останаха, паднаха рогата, само муцуната се продължи. Гърбовете се покриха с вълна, че като дойде вълкът да ги захапе, да могат да се защищават от дебелата си дреха. Не противи се злому, когато си слаб. Противи се злому, когато си силен, нищо повече. Не противи се злому, когато си глупав, противи се злому, когато си умен. Противи се злому, когато си лош, противи се злому, когато си добър. Не противи се злому, когато живееш в безлюбие, противи се, когато си в Любовта, нищо повече. То са максими. Онези, които от памтивека са учили човечеството, са направили един превод, както на „Илиада” има превод на български, или преведени има от Данте или от Милтон е преведен „Изгубеният рай”. Питам: Милтон беше ли, когато се изгуби раят? – Възможно е да е бил на Адама, тъй щото спомня си. Кой от двамата синове е Милтон? – Кой предполагате, че е Каин или Авел? – Аз не искам да си дадете мнението, защото как ще докажете, че е бил син на Адама, или че сме синове на Адама? – Че досега вие не знаете, кой ви е баща. Защото баща ви умрял, неговият баща умрял, всички тия бащи умрели, бащи ли са? – Баща, който умира, не може да бъде баща. Приятел, който умира, не може да бъде приятел. Любещ, който умира, не може да бъде любещ. Ще каже някой, че и Христос умря. Умря, но оживя. Ако Христос не беше оживял, не беше възкръснал, то беше безпредметно умиране. Ако умреш, за да възкръснеш, разбирам. Ако умреш и възкръснеш, разбирам. Но ако умреш, за да не остане нищо от тебе, тогава в твоята смърт, в умирането няма смисъл. Да се надяват хората в празнотата на живота, това е безсмислено. Спорят сега хората дали ще оживее Христос, или ще възкръсне. Писано е, отбелязано е в аналите на Природата. Отбелязана е
43 историята, когато е създадена Земята, отбелязана е историята, когато е създаден първият човек. Отбелязана е историята, когато е създадена Ева. Отбелязано е хронологически, когато е яла от плода на забраненото дърво. Забелязано е, когато Бог ги изпратил из рая. Изпратил ги много любезно с всичките ангели като онзи младия син, който поискал от баща си да му даде дела. Баща му го изпратил много добре облечен и му казал, като отива да учи, да учи добре. То не е работата така, както е представено в Библията, че ги облякъл в кожа и ги изпъдил. Много хубаво бяха изпратени, като царски синове, със знамена, с песни и като ги изпратиха, затвориха рая отподире, не могат да влязат. Защо? – Защото, ако е отворено, ще влязат без да хлопат. Като се затвори ще хлопат да чуе бащата, че се връща синът му. Синът, който не хлопа на вратата на баща си, той не е любезен син. Мене ми разправяше един свещеник един случай. Той имал син, едно младо момче, Атанас, много красив момък. Баща му имал пчели и казва на баща си: „Задушно е вкъщи, искам да дишам чист въздух, искам да спя в пчелина.” Бащата казва: „Синко, спи в пчелина.” Казва: „Влизам там, гледам синът спи. А пък той, Атанасчо, турил корито в леглото, покрил го с юргана и той хваща по село.” Бащата дойде, потупа коритото, казва: „Синко, спи, спи.” Ние, съвременните хора, туряме коритото на Атанасчо, не е там, някъде другаде е. Питам: Защо Атанасчо да не каже на баща си: „Искам да видя момите, вечерно време се събират на седенки, обичат да предат. Обичам музика, обичам и красивите моми. Понеже Бог създал красотата, ще ми позволиш да ида, да видя тия ангелчета, като пеят да ги послушам. Господ ги създал така красиви.” Защо да не каже Атанасчо така? – Защо ще каже: „Искам да дишам чист въздух.” Какви са съображенията? Човек, който не говори Истината, е слаб човек, който и да е. Ти щом се опиташ да кажеш най-малката лъжа, ти губиш своята
44 сила. Аз говоря сега не отвън. Да говориш Истината в себе си. Съзнанието винаги трябва да бъде така будно, че никога да не позволиш в себе си най-малката бяла лъжа. Ако искаш да бъдеш силен човек – няма да бъдеш в началото силен – в сърцето си никога не си позволявай да кажеш каквато и да е бяла лъжа. Вятър не си позволявай. Отвън хората може да те питат, кажи това. Говори Истината в себе си. Никога не се извинявай пред себе си, когато си направил погрешка. Когато си направил погрешка, зарадвай се; когато направиш едно добро, зарадвай се два пъти. Ако не се радваш, правиш престъпление. Като направиш едно добро зарадвай се. То е заплатата. Ако ние /не/ се радваме на доброто, правим престъпление. Радвай се не само на доброто, което вие правите, радвай се на доброто, което хората правят. Законът е: Всяка погрешка, която направиш, поправи я, не съжалявай. Всяка погрешка, която хората правят, ти я поправи. Минал някой, развалил нещо. Ти минаваш, виждаш го, поправи погрешката му. Той казал обидна дума. Ти се спри, поправи обидната дума, каже, че той не е знаел езика. Казал, една дума, която не разбира. Езиците са разбъркани. Сега вземете най-хубавата дума в българския език „син” – значи „любезний”, „син” на английски значи „грешник”, който е грешник в света. Всеки човек, който се грее без позволение, е грешник. На български „грях” произлиза от „греене”, грее се той. Всеки, който се храни, ако се приближи много близо до огъня, се опарва. Следователно опарването се счита, че е съгрешил. Допуснете сега, че като обвиняват някого за някакво престъпление, че той бърка в джоба на някого. Самото бръкване не е повод за престъпление. Да допуснем, бръкне в джоба, извади кесията, вземе нещо – то може да е престъпление. Но ако вземе кесията и вложи нещо вътре и пак я тури в джоба, тогава къде е престъплението? – Казва: „Бръкна в джоба и извади кесията и замълчава, че турил нещо в кесията и че я върнал пак
45 в джоба.” Съдията няма всичките данни, че той бръкнал, извадил кесията от джоба, турил нещо в кесията и пак я върнал в джоба. Намирам, че тази кесия се е обогатила. Преди е била бедна, сега е станала богата. Питам: Какво престъпление има? Но може да ви представя другояче работата. Вие ще кажете всякога, когато се туря едно благо, е добро. Не всякога турянето в джоба е благо; не всякога вземането от джоба е престъпление. Да ви приведа един прост факт. Ако вие турите една торба на един човек, който се движи по сушата, вие подобрявате неговото положение, то е едно благо заради него. Но ако тази същата торба вие туряте на един човек, когато се дави, мислите ли, че тези пари ще му помогнат? – Той отива на дъното на морето. Казвам: Ако си във водата, тебе злато не ти трябва; ако си на сушата, злато ти трябва. Ако си на сушата, парите ти трябват, но ако си във водата, нямаш нужда от пари. Когато си на умиране, ти дадат скъпоценен камък или найхубавата книга, или най-хубавия обед, какво те ползва? Ти си на умиране. Разбирам, когато си болен и оздравееш, скъпоценният камък е на място и дрехата е на място. Казвам: Всички хора в света искат свобода. Каква свобода? – Свобода на хора, които се раждат. Свобода на хора, които умират, то е робство. Умиращите ги затварят в затвор в земята. Та аз искам да зная в съвременния живот умирам или оживявам. Ако умирам, всичките постижения, които имаме за нас, са безпредметни. Ако се раждам, всичките постижения са на мястото си. Ако ти имаш едно положение чуждо и си недоволен? Съвременните хора са даже недоволни от най-големите блага. Недоволни са от очите си, от ушите си, недоволни са от устата си, от носа си, от краката си, от ръцете си са недоволни, от дрехите, от всичко са недоволни. Вечерно време, когато спят, сънуват някой че е плакал през нощта. Стане, безпокои се, че плакал. „Сънувах лош сън, плаках.” Казвам: Да плачеш вечерно време е голямо благо. Радостта на съня е плач
46 на действителния свят. Плачът в съня е радост в действителния живот. Така седи работата. Следователно страданията в живота са едно велико благо за човека. Радостите в живота, които човек има, са едно голямо нещастие за човека. Може да не вярвате. Дали вярвате, или не вярвате, мене това не ме интересува: мене ме интересува Истината. Тя не е горчива за мене. Няма нещо по-сладко от Истината. Истината освобождава човека, тя внася светлина на човешкия ум. Казват: „Като умра.” Аз не разбирам, като умра, да се осведомя за онзи свят. Умрелите никога не се осведомяват за онзи свят. Христос, като възкръсна, отиде при Бога. Като умря, отиде в ада и три дни се бори и проповядва, станаха пишман, че го пуснаха. Той проповядва Новото учение. Казва: „Ще седите тук, лъжат ви. Вие чакате някакво наследство от баща си да умре.” Христос казва: „Баща ви никога няма да умре. Ако живеете в рая, няма нищо да получите. Ако излезете извън рая, тогава всичко ще получите.” Всичките сегашни хора из ада са излезли, дошли за наследство и затова се бият. Бият се, законът на ада е с юмручно право. Ако си силен, ще удариш един юмрук в носа, в лицето, да ти даде това, което ти принадлежи. Аз не съм и против боя. Че пианистът, като удря пианото, знае как да бие. Ако биеш, че произвеждаш ония Божествени тонове, на място е, но ако биеш и нямаш понятие, какво нещо е тон, не е на място боят. Ако биеш с Любов, значи свириш. Ако свириш без Любов, то не е свирене. Сега ще ви приведа един анекдот. Българинът по естество е много реалист. Каквото да му разправяш, казва: „Черно на бяло има ли?” Той е много реалист, като правите търговия, казва: „Ха да се почерпим нещо, каквото и да е.” Може да е заклал някой коркой, може да е патица, или кокошка, после може да пие половин кило или кило винце. Като си хапне, казва: „Всичко наред върви. Щом има ядене и пиене, много добре е.” Много прав е българинът. Вся
47 ка работа трябва да има ядене и пиене, да върви. Такава работа, дето няма ядене и пиене, не искам. Аз съм съгласен с българина. Господ казва на Адама: „От всичките плодове ще ядеш, ще бъдеш свободен. Само едно дърво има, него не го бутай още.” Той не му каза: „От всички дървета няма да ядете, но от всички ще ядете, ще ги опитате.” Казвам: Ядете от всичките дървета, вие сте на правия път. Ако ядете само от едно дърво и не ядете от другите, вие сте на кривия път. В древността се явили четирима души арфисти при един цар. Единият казал на царя: „Аз като свиря, посетите семки поникват отдолу.” – „Я, да видим.” Посели едно семе, той започнал да свири и то поникнало. Възнаградил го царят. Дошъл вторият и казал: „Аз като свиря не само семето пониква, но и цъфти туй дърво.” – „Я, да видим.” Той свирил, семето поникнало, израснало и цъфнало. Възнаградил и него. Третият казва: „Аз като свиря не само изниква и цъфти, но и завързва и узрява.” Свирил и той, и него възнаградил царят. Най-после дошъл четвъртият арфист, казва: „Аз като свиря, семето изниква, израства, цъфти, узрява, но и в устата ми идва.” Като засвирил, посятото семе изникнало, израснало, цъфнало, завързало, узряло и в устата му дошъл плодът. Питам сега: От тия четиримата арфисти, /на/ кого искате да подражавате? – Някои сте спрели при първия – изникнало нещо. Някои сте спрели при втория – цъфнали дърветата. Още има да работите, някои сте спрели, дето плодовете зреят. Други при онзи, когато свири, че плодовете в устата му идват. Та казвам: Онова, което в дадения случай може да реализираме в нашата мисъл, онова, което можем да реализираме в нашите чувства, туй благо може да дойде. Защото чрез закона на Любовта нещата идват до нас. Да любиш, то е свирене. То е този четвъртият арфист, който, като свири, знае методите. Тримата други не знаят да свирят, че Божиите блага, които Бог определил да дойдат до тях.
48 Щом вие се спрете и кажете: „Господ заради мене не мисли”, кое ви даде основание да мислите, че Господ не мисли заради вас? – Ако вземете един ученик, в кое и да е училище, който се занимава присърце с предмета на един учител, или по естествените науки, или по математика, или по химия, по който и да е предмет, учителят е крайно разположен към този ученик. Има връзка между ума на учителя и ученика. Някой никак не разбира предмета, който учителят преподава, като погледне, ученикът никак не го харесва. В дадения случай, за да бъдем ние свободни в света, за да има една връзка, трябва да има една обмяна. Обмяната винаги става между хора, между които има връзка. Ако са в умствения свят, учителят, който преподава, ще предаде светлина на учениците и учениците, които възприемат, ще предадат топлина на учителя. Една обмяна става между светлината и топлината. Тогава аз наричам топлината е обратен процес. Според мене топлината е обратен процес на светлината. Светлината изхожда от Бога, топлината се връща към Бога. Онези, които не разбират туй, мислят, че двата процеса топлина и светлина едновременно излизат от Бога. Сега щом кажете от Бога, вие разбирате по човешки. Аз разбирам така: топлината от периферията на живота се връща към Божествения център, за да покаже, че светлината е добре използвана. Узрелите плодове са в топлината. Светлината носи възможностите на живота. Онези, които не разбират закона, мислят другояче. Щом имаш светлина, имаш възможности. Щом имаш топлина, ти вече си свършил някаква работа. Туй е вярно. Ако тялото има изобилно топлина, ти си здрав човек; ако тялото има малко топлина, ти не си здрав човек. Значи не си работил много, не можеш да очакваш. Ако умът ти има изобилно светлина, ти си здрав, ако светлината е малка, има някаква външна причина, която отнела тази светлина. Ти трябва да я наваксаш. Сега аз не съм за онова учение, което казва: „Господ ще
49 промисли.” То е тъй по човешки. Бог е промислил. Дал е да кажем на едно дете – мъжко или женско, един ларинкс отличен, една ципица, която струва милиарди. Може да пее. Туй дете не разчита на туй благо, което Бог му дал да пее на хората, да може чрез ларинкса да внесе най-хубавите трептения. То ще се занимава с други работи. После се оплаква това дете, че не му върви напред. Че как ще му върви? – Ако един човек, който се занимава с рачешките работи, или човек, който се занимава с рибешките работи, на място ли е? – Един човек, който се занимава с птичешките работи, това не е неговото предназначение. Предназначението на човека е неговата мисъл. Предназначението на човека е запознаването му с Любовта. Ние досега сме се запознали с човешката мисъл. Сега иде една епоха, когато трябва да се запознаем с Любовта. Мнозина говорят за Любовта. Има една Любов, която наричам котешка. Познание на Любовта, ето аз какво разбирам. Отиват всичките плодни дървета на война да защищават своите права. Голяма война се водила в миналото; и тогава останало просото да храни света. Явило се то при житото и казва: „Да ставам ли баница?” Житото му казало: „Ти стани на хляб, че не мисли за баница. От просо баница ще направим, че никой няма да я види.” От просо баница не става, то е дребно. Съединителната нишка между частиците е слаба. Слабата страна на просото, коя е? – Дребни работи просото може да /свърши/, но за големи работи не разчитай на просото. Щом ми каже някой с просо да се занимаваш, аз разбирам, че с малки работи този човек се занимава. Един човек, който се занимава с просото, той не може да възпитава хората. Има хора, на които имаш да даваш пет стотинки. Като /те/ срещне, казва: „Петте стотинки, които има да ми даваш, кога ще ми ги върнеш?” – Колкото пъти те срещне, ще ти иска петте стотинки. Той изхарчва повече енергия да ги иска, отколкото струват петте стотинки. Не си струва човек да си отвори устата не за пет стотинки, но за пет
50 лева. Разправят за Аделина Пати, една знаменита певица. Има доста анекдоти за нея. Отива тя в Ню Йорк, ще пее в театъра. Директорът на театъра обичал да протака в плащането. Хиляди хора я чакат да излезе. Директорът й казва да излезе. Тя седи в стаята си и не си обува обущата. Отвън викат. Той й дава 25 хиляди долара. Тя си обува едната обувка и като й плаща още 25 хиляди долара, обува си и другата обувка и излиза да пее. Не се занимава с празни работи. Трябва да бъдем честни. Още в началото ще платиш на човека. В дърветата има много голяма честност. Едно дърво плаща за работата, която още не са му направили за него. Вкусният плод, който изяждаме, то е заплатата. След като изядем плода, посейте семената. Ябълката плаща за работата, преди да си я свършил. Ние всички, които ядем ябълки, ни е платено. Ние изядем ябълката и хвърлим семето. Някой дойде при мене, че ми разправя. Често аз изпитвам някой. Дам им една ябълка, след като изяде ябълката, зная какъв е характерът му. Той се определя дали е честен или не. Ще му дам една круша да изяде, ще видя, дали ще изпълни задължението или не. В света Бог ни дава блага да ни опита, доколко ние ще изпълним онова, което сме длъжни. Ние, съвременните хора, какво сме изпълнили от всичките блага, които имаме? – Не говоря за миналите поколения. Ние, настоящето поколение, най-културното, никога светът не е имал такава култура като днешната, какво сме допринесли ние? – Ако слезе едно същество от Невидимия свят, какво ще занесе в Небето? – Как ще представи европейските народи от гледище на Невидимия свят, не от гледището на хората. Нито един народ на Земята не е готов да извърши Волята Божия. Всичките народи мислят за себе си. Осигуряват се. В умовете на съвременното човечество трябва да влезе идеята, че те трябва да изпълнят Волята Божия да се тури един ред и те ще имат Божите благословения. Съвременните народи мислят, че те могат да внесат един нов ред. Новият ред
51 Бог ще го тури, както Бог е създал рая. Преди Адама имаше други хора на Земята. Няма какво да разправят. Адам не беше първият човек. Преди него имаше други. Като излезе из рая, други хора имаше, смесиха се с онези, от които беше взет. Как ще обясните този стих: „Синовете Божии видяха човешките дъщери и си взеха жени от тях.” Кои бяха тия Синове Божии? – Отде дойдоха тия човешки дъщери? – Може разно да го тълкувате. Та казвам: В света иде един нов ред на нещата. Сега говорят за новия ред. Този нов ред на нещата ще го донесе Божественият Дух, който работи в човешките умове, който работи в човешките сърца. Всички тия нечистотии /ще/ ги изхвърли из сърцата на хората. Днес Невидимият свят ще тури всичките народи на изпитание. Всеки народ да се види какъв е. И тогава човещина /ще/ имат. Бият се. След като се бият, заробват се. Как ще се отнесат с пленниците, ще видят. В миналото всичките пленници ги избиваха. Сега ранените ги лекуват. Всеки народ се опознава как се отнася със своите пленници. Вън от войната как се обхожда човек. Ще ви представя един пример. Борят се двама борци, цялата публика следи. Всеки иска да победи другия. Не е лошо. Някой път може да се удвои силата. Някой път единият е по-силен. В какво седи благородството? – Той го дигне, удари го на земята, изкълчи му крака, или ръката. Пита го: „Признаваш ли, че съм по-силен?” – „Признавам.” Той се завзема тогава, ще му намества ръката. Подадат си ръка, ръкуват се. „Колеги сме” казва. Туй е борбата. Борбата е борба, а човещината е друго. Щом престане тази борба, трябва да бъдем хора. Щом има един човек към тебе отношения, каквито и да са, трябва да ги изпълни. Ще ви приведа друг пример. Един велик цигулар среща го едно бедно момиченце. То казва: „Исках много да ви послушам снощи, всички имаха привилегията да ви слушат, но аз нямах пари.” Той го потупва и казва: „Аз на тебе ще ти свиря.” Тръгва с нея, отива
52 в къщата й, изсвирва й няколко хубави парчета, бръква в джоба си и половината, от което е взел през вечерта, и го оставя. Нали такъв артист е отличен? – Туй разбирам човещина. На много хора може да свириш, но и на едно бедно момиче може да свириш. То разбира. Дали на една душа или на много души, е безразлично. Казвам, /то/ в своите постъпки постъпва много по-велико, отколкото артистът. Много пъти Господ посещава бедните души, паднали, когато са изгубили всяка надежда, живеят в мрак и в тъмнина. Той слиза в ада и от дъното на ада ги изважда. Усмихва се и оттам насетне животът се изправя. След години тия души пак го забравят, казват: „Кой знае дали беше Господ.” Има Един в света, в Когото не трябва да се съмняваме. Аз проповядвам само едно учение. Съмнявайте се в когото и да е, право ви давам. Критикувайте, когото и да е. Щом дойде до Бога, там да си затворите устата и недоволството да изчезне. Има Един в света, Който не се мени. Нашето благо Той го счита за свое благо. Нашето нещастие го счита за свое нещастие, нашите загуби са Негови загуби. Нашата придобивка е Негова придобивка. Той го счита като свое, присърце го взема. Ако нямаме това нещо в ума си, ние сме на крив път. Нашето знание, нашият успех, който придобиваме, то е знанието, на което Бог се радва. Доброто, Любовта, които влизат в нас, на тях Бог се радва. Сега може да ви приведа много примери, но какво ще ви ползват? – Аз ще ви приведа един пример, не зная какво можете да извадите от него? – Употребяват го много учени, той е зает. Тия учени хора поддържат, че в една двумилиметрова главичка на една карфичка има толкоз атома, че ако речем да ги броим, ще вземе много години да ги преброим. Тия учени казват, че за да се преброят тези атоми в двумилиметровата главичка се изискват 250 хиляди години, ако във всяка секунда отделяме по един милиард, 250 хиляди години ще ни вземе да преброим атомите. Питам: Ами онези, които /ги/
53 направиха, колко време трябва да им е взело, за да ги турят? – От туй преброяване ще се получи едно число, равно на 8 с 21 нули. Толкоз атома се съдържат в главичката на една двумилиметрова главичка на една игла. Ако Господ би ви дал една такава работа да свършите, да преброите атомите в главичката от два милиметра на една игла, ще ви вземе 250 хиляди години, като във всяка секунда отделяте по един милиард атоми. След 250 хиляди години ще се явиш при Господа, ще кажеш, че си го проверил. Ти искаш след един час да кажеш: „Не става тая работа.” Та казвам: Когато излизаме от Бога, отиваме при Кесаря. Всички сте отишли при Кесаря. Каквото Господ ви дал, ще му го дадете. Ще се опитате. Всичко, каквото желаете, опитайте, да не съжалявате. Като се върнете в другия свят, да няма какво да съжалявате. Опитайте вкуса на всички плодове. Опитайте вкуса на всичките води. По някой път аз уважавам онези, които пият вино. За пример, колко са усърдни. Знаят в София или в другите градове в коя кръчма се намира най-хубавото вино. Разправят за бъчвите. Ако попитаме в местността кой е най-хубавият извор, не знаем. Знаят най-хубавите бъчви на кръчмаря, но не знаят найхубавите източници на Божествения свят. Господ дава вино, което дава даром. Не мислете, че в света нещата са даром. Даром ето какво подразбирам. Ще вземеш и ще платиш ти колкото искаш. Виното, което Бог продава, няма цена, толкоз струва. Всеки може да плати колкото иска. Може да платиш една стотинка и може да платиш една десета от стотинката. Колкото дадеш, счита се, че си платил. При кръчмаря цената е определена. Питам: Всички онези, които са опитали кръчмарските бъчви, какво са добили. Я ми кажете някой велик човек да е станал от бъчвите. Нито един. Може да ви покажа хиляди хора, които са станали велики от планинските извори. Някой от този извор музикант е станал. Някой от този извор светия е станал, някой от този извор гениален
54 е станал; някой талантлив е станал. Хиляди хора от тия извори са /се/ подигнали. Колко хора са станали велики от запалените свещи на хората? – Нито един. Но от изгряващото Слънце хиляди хора са станали гениални. Казвам: Божествено е туй, което в нас внася светлина и събужда в нас онова състояние на обновление. Когато си скръбен, като помислиш заради Него, ако не внесе утеха, какъв е този Господ? Като помислиш за Него, веднага тази светлина да разпръсне всичките тъги. Всичките християнски народи какъв Господ имат? – Това не са християнски народи. Господ им гледа умовете. Ако всичките народи се явят и кажат: „Ние искаме да изпълним Волята Божия”, англичаните да кажат: „Каквото Господ рече, ще го направим.” Русите ще кажат: „Каквото Господ рече, ще го направим.” Американците да кажат: „Каквото Господ рече, ще го направим.” Ще спрат войната. Земята е дадена на тяхно разположение. Какво им коства да направят това? – Сега казват: „Коя страна защищаваш?” – Казвам: Който и да е народ в света, който не служи на Любовта, няма бъдеще. Който и да е, без разлика. Който и да е човек, който се е родил и не служи на Любовта, няма бъдеще. Коя и да е мома, която се жени без Любов, няма бъдеще. Дете, което се ражда без Любов, няма бъдеще. Слуга, който слугува без Любов, няма бъдеще. Учен, който учи без Любов, няма бъдеще. Навсякъде в каквото и да е направление, всяко нещо, в което няма Любов, няма бъдеще. Този закон е неумолим, опитват го от памтивека. Новото е: Учиш ли, учи с Любов. Свириш ли, свири с Любов. Пееш ли, пей с Любов. Готвиш ли, готви с Любов. Спиш ли, спи с Любов. Като погледнеш обущата си, благодари за кожата на животното, което ти е дало кожата си. Влез в съзнанието, че някое животно пострадало, да могат твоите крака да бъдат в изправно състояние. Туй същество ще почувства твоята благодарност. Ние хич не влизаме в положението на страдащите.
55 Благодарете на житото, което страда заради нас. Благодарете на ябълките, които страдат заради нас. Благодарете на водата, става нечиста и ни очиства. Благодарете за въздуха, за светлината, за всичко онова, което Бог ни дава. Благодарете за всяка хубава мисъл, която прониква в ума, благодарете за всяко хубаво чувство, което прониква в сърцето. Благодарете за здравето, което е във вас. Ако всичките народи биха ме послушали, може да направим един опит. Ако бяха послушали моя съвет, всички биха станали велики. Германците имат свое велико предназначение. Англичаните, русите, славяните, имат велико предназначение, но не по пътя, който вървят. Сега то е път на пияните хора, които не мислят. Ето аз какво разбирам под разумно в света. Ти имаш право да заколиш една кокошка, децата ти да не умрат гладни, но нямаш право да консервираш кокошките. Ти имаш право да хванеш 10 риби, да ги изядеш, но нямаш право да ги консервираш. Ти имаш право да свариш няколко килограма жито, но нямаш право да го мелиш, да го туряш в чували. То е престъпление. Ние, съвременните хора, като мелим житото, създаваме своето нещастие, но не разбираме Божиите Закони. Ще кажат религиозните хора, че вършат Волята Божия. Те нямат право да мелят житото. Аз разбирам Божия Закон, туй жито ще го свариш и тъй с Любов ще го приемеш в себе си. Бог присъства в житото. Ние мелим Господа в житото. Той е там. Всичките мазнини отиват нагоре. Остават за нас триците. Той казва: „И аз така ще те меля.” Учим се да се молим на брашното. Това е философията. Това е Кесаровото, не е Божието. Да възприемеш всичко с Любов. Да правим всичко с Любов. Добре да разсъждаваме сега. Аз искам да остана във вашия ум. Не мислете кой ще победи. Аз да ви кажа кой ще победи? – Победата е свършена. Светлината, която иде, ще победи света. Любовта иде да въдвори своето царство на Земята. Туй е 101%.
56 Бъдещето царство ще бъде царство на Любовта, царство на Мъдростта и царство на Истината. Бог ще се въдвори и на Небето, и в духовния свят, и на физическото поле. В Небето с Любовта си ще се въдвори, в духовния свят със знанието си, с Мъдростта си ще се възцари и на Земята с Истината си ще се възцари. Истината иде сега. Любовта не може да слезе на Земята. Истината може да слезе. Бог ще царува в умовете ни, знанието ще царува в сърцата ни, Истината – в телата ни. Та казвам: На всичките хора им трябва да бъдат носители на онази Истина. Под Истина разбирам да не измъчваме телата си. Трябва да се научим да възпитаваме. Не измъчвай краката си с тесни обувки, не измъчвай главата си с тясна шапка, не измъчвай тялото си с какви и да е дрехи. Ние туряме каква и да е дреха. Аз ако бих ви препоръчал дреха да носите, бих ви препоръчал следното: Един овчар да вземе сто овци да ги пасе с Любов. Никога да не псува, да не казва лоша дума. Всички да ги помилва, да ги познава. След туй с Любов да остриже вълната им и то в най-хубавото време, че и те да са доволни, че са ги остригали в най-голямата топлина. Тази вълна да се опере с Любов, да се изпреде с Любов, да се изтъче с Любов и след туй платът да се оваля с Любов. То е Божествената дреха. Тогава ще просветне умът, ще бъде светло и сърцето. Тя е дреха на един светия. „Кесаревото кесарю, Божието – Богу.” На Бог всичко се дава с Любов. На Кесаря всичко се дава със знание. Изобилно трябва да се даде. Човешката душа е излязла от Бога да служи в материалния свят. Материалният свят е Кесар. След като служил човек на този материален свят, пак трябва да се върне назад, за да се обнови. И в тялото си имаме две системи: артериална и венозна. Артериалната кръв е Любовта, която иде от Бога, венозната кръв, която се връща в сърцето, да се пречисти. Някои искат да бъдат само артериална кръв, да не бъдат венозна. Който е бил артериална кръв, ще стане
57 венозна. Еволюционният път е венозната кръв. Инволюцията е слизане на Бога към Земята. Инволюцията и еволюцията, това са два процеса. Ние сега трябва да се върнем. Всеки един от вас може да замине. Той, като иска, знае дали работите в Божествения свят вървят добре. Много лесно се познава. Като туриш ръката на челото и ще знаеш. Ако искаш да знаеш как са работите в духовния свят, ще пипнеш носа с дясната ръка. Ако искаш да знаеш дали на Земята работите вървят добре, ще пипнеш устата. Като пипнеш устата, ще знаеш хляб ще има ли. Пипни устата си и ще знеш дрехи ще има ли, пари ще има ли, обуща ще има ли. Младите моми нали тъй казват, турят ръката си /до/ устата и после настрана /както се пращат целувки/. „Всичко от устата зависи”, казва. Момъкът казва: „Беден съм, не мога да се оженя.” Тя казва: „Всичко може.” /дава целувка/. Но учение трябва. Не на всяко време може да си туриш ръката на челото. Има специално, когато можеш да си туриш ръката. Но ако си туриш ръката на челото без време, нищо няма да знаеш. Ако чакаме Слънцето да изгрее и да рисуваме, може да рисуваме. Ако излезем два, три часа по-рано, не може да рисуваме. Или когато излезе, пак нищо не можем да видим. Всяко нещо има свое определено време. Има време за Божествения свят да работиш, има време за духовния свят да работиш, има време и за физическия свят да работиш. И очите, и ушите, и устата, всичките бръчки ще изучаваш. Тепърва има да учим. Побеляват косите, не знаеш защо побеляват. Защо е черна косата и това не знаеш. Черна е косата, излязъл си от Бога, ще идеш да работиш. Побелява главата ти, ще се върнеш при Бога. Казва: „Побеля ми главата.” Казвам: При Господа трябва да се връщаш. Казва: „Още трябва да живея.” Казвам: Трябва да почерните косата си. Щом имаш дълго време да живееш, трябва да почернее. Вие казвате: „Побеля ми главата.” Зимно време, като завали снегът, ще влезеш вкъщи, ще запалиш собата, ще влезеш
58 вкъщи да работиш. Отвън всичките други работи ще туриш настрани, абсолютна почивка. Ще работиш само вкъщи. Уреждане на вътрешния живот е зимата, на човешките работи. Щом дойде Пролетта, ние ще излезем вън от себе си, ще бъдем полезни на ближните си. Любовта към ближния е пролет. Любовта към Бога е есен. Любовта към нас е зима. Следователно за нас е сложена зимата, за ближните пролетта, за Бога есента. А пък лятото то ще бъде за нашите приятели, за развлечение. Отношението е дето всички заедно трябва да работим. Всичките хора колективно трябва да работят. Та казвам: Работете за ближните в пролетта. Работете за Бога в есента, а за себе си – в зимата. „Това е живот Вечен да позная Тебе Единаго Истинаго Бога.” Това е живот Вечен да възприемаме Любовта в нашите умове. Това е живот вечен да възприемаме Любовта в сърцата и телата. Това е живот Вечен, което Бог ни е дал и затова ни е призвал. Всички трябва да го призоваваме. Да кажете: „Господ туря мир на Земята.” Писанието казва: „Ако ония дни не се съкратяха, нито една плът не би се спасила. Но заради избраните ония дни ще се съкратят.” Следователно, за тия избрани тия дни ще се съкратят. Туй, което Христос е предсказал преди две хиляди години, то е за нашите времена. Ако тия дни не се съкратяха, ако Бог не дойде на помощ, никой няма да се спаси. Той, като дойде, всичко това ще се прекрати и ще се превърне в едно благо. Отворете си сърцата за Бога, призовете Го да дойде на помощ. Не само вие, но всички, които търсят да изпълнят Неговата Вола, да въдворят Неговото Царство и да прославят Неговото име. Тогава Господ ще се прослави и всички хора ще се прославят на Земята. Съвременните хора имат едно много извратено понятие за Земята. Затова се бият. Те мислят, че Земята е много малка. Това, което очаквате, мирът скоро ще дойде. На войната часовете са преброени. Мирът ще дойде за хиляди години. Такъв мир, какъвто никога не е слизал на
59 Земята. Казвам сега: Всички вие се безпокоите. Господ ще отвори съзнанието на съвременните хора да видят, че Земята е десет пъти по-голяма, отколкото те я виждат. Тъй щото има място за всичките, няма защо да се бият. Тайна Молитва. 23 беседа, държана на 1 март 1942 г., неделя 10 ч. ИзгревСофия
60 ЖИВОТ, ПЪТ, ИСТИНА Отче Наш. „Фир-фюр фен.” Ще прочета част от 14 глава от Евангелието на Йоана от 18 стих до края. „Духът Божи.” Ще взема онези думи на Христа, дето казва: „АЗ СЪМ ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ.” На пръв поглед като че думите са ясни, не съдържат нещо повече. Път, обикновеното разбиране на пътя е място, по което се ходи, но пътят е и връзка. Ако от един свят до друг няма път, няма да можеш да влезеш. Път, значи път за влизане в по-висок свят. За този път човек трябва да има средства. Ако вие от екватора вървите към Северния полюс, ще забележите една промяна, която става в температурата, после ще стане една промяна в годишните времена, в дните, в часовете. Щом дойдете до полюса, ще се намерите в едно противоречие. Там имате 6 месеца ден и 6 месеца нощ. Имате приблизително 2 месеца изгрев, Слънцето не залязва, но се върти, спирално се повдига. Почти лъчите на Слънцето са хоризонтални, затуй топлината е малка. Някои искат да кажат, че нас Земята ни интересува толкова, доколкото може да ни храни. Но Земята е една книга, една Библия, един склад на знание. Тя държи много работи. Приблизително тя има един живот от два милиарда години и половина. Каквото е видяла, написано е. Мислим, че тя е глупава Земя, няма никакво знание, че е неразумна. Земята е много по-умна от хората. Когато говорим за Земята, че е по-умна, не разбираме материята на Земята, както когато говорим за човека, не разбираме тялото, то е средство. Има един дух, който живее в Земята. Сега аз не
61 съм да се поддържа да се доказват нещата. Туй, което се доказва, то не съществува. Туй, което не се доказва, то съществува в света, според мене. Щом доказваме нещо, аз го зная, че то не е реалност, то е сянка на живота. Едно време хората доказваха, че идолите са богове. Едно време хората доказваха, че силните хора са поставени от Бога и те са богове. Виждаме, че идолите се разрушават и силните хора и те умират. Това са човешки понятия. Казва: „Какво нещо е Истината?” – Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Ако ти в твоя път, в който вървиш, вдигаш много прах, ти не знаеш как да ходиш. Ако пътят, в който ходиш, има кал, пътят ти не е онзи, в който трябва да ходиш, пътят на Истината. Той не трябва да има прах, не трябва да има кал, нищо повече. Щом има прах и кал, този път не е прав. Да се разберем какъв е пътят. Път без прах, път без кал, път без умора, той е найприятният път, по който човек може да пътува. Той е пътят на живота и няма нищо по-приятно от този път. Сега виждаме хората са уморени. Не е този правият път по който вървят, те вървят в мочурлаци. Сега този объркан свят, не е този свят, за който аз ще ви говоря. Някой път вие виждате облачно небе, мислите, че цялата Земя е облачна. То не е така. Едно малко пространство е облачно. Другите места е ясно. Вас ви е неприятна мисълта, че животът е много тежък. Не зная, дали животът на един човек е потежък от живота на заека. Виждам този заек, след като го гонят, животът му виси на косъм, той си играе, забавлява се, майстор е, разсъждава, дойде донякъде. Направи един кръг, подскочи 20-30 крачки, пак направи друг кръг. Вие се чудите защо играе. Дойде копоят, започне да обикаля по кръга, няколко пъти, дойде до центъра, озадачи се копоят. От центъра копоят мисли накъде е подскочил, направи втори кръг копоят. Някой път ходи, после пак се върне. Вие мислите, че това същество е глупаво. Казва: „Да си поиграя с този глупак. Понеже той, като не разбира живота, взел
62 да ме гони, да ме хване, каквото съм събрал да го изяде. Няма да го бъде. Мене Господ ми дал дълги крака, голямо геройство се иска, докато ме стигне.” Даже най-голямата хрътка не може да стигне един заек. Старите турци имаха големи хрътки, тазове ги наричаха. Задигне пушката, две хрътки като даначета, тънки, четат им се ребрата, коремът много тънък, като изкарат някой заек, хрътката като наближи заека, турчинът вика: „Ха кузум, ха чужум”, много любезни думи. Но, ако заекът изпревари хрътката, вика й: „Ха гяур, ха домуз”, най-лошите имена туря. Заекът дошъл нагоре, бяга, задните крака са дълги, бяга лесно нагоре. Като влезе в гората, хрътката вече го напусне. Та казвам: Ние като турците по някой път, като върви нашата хрътка, като наближава заека, казваме: „Ха чожум.” Като се изгуби заекът, казваме: „Животът няма смисъл.” Животът има смисъл в учението. Човек трябва да учи. Който разбира никога, никога не трябва да си тури на ум, че старо било знанието. За новото, което иде, ще му послужи. То е предисловие, ще му помогне. Новото знание изисква съвсем други условия. Ти пееш една песен, може да си започнал с основния тон на песента или от „ре”, „ла”, „ми” или „фа”, но последователно трябва да вземеш всичките тонове и да ги вземеш вярно. Певец е онзи, който е изправен в тоновете, може да предразположи хората. Ако вземе само няколко тона вярно, не е певец. Сега някои хора казват: „Той е много добър човек, религиозен, той е човек на сърцето.” Мисли, че като е религиозен, всичко е завършил. Той, религиозният човек, да пее „фа”. Специалист е на един тон и втората октава на човешкия живот. Казва: „Той е детински живот, той е физически живот.” Основният тон „ре”, с „ре” се занимава. Казва: „Много културен човек, той е в третата октава, който има основен тон „сол”. Тия три октави имат междини, влизането на една октава в друга. Тук в пианото имате отражение,
63 седем октави имате, три октави са отгоре, три октави отдолу, едната е основна. Но в живота октавите на сърцето се различават от октавите на физическия свят и от октавите в умствения свят, различават се по своите трептения. Тоновете на физическия свят произвеждат сила. И съвременните хора, които живеят в него, казват: „Силни трябва да бъдем.” Всичко със сила не става. Някъде трябва топлина. Да кажем имате вода. Ако под думата „сила” разбираш, че трябва да я мачкаш, с мачкане нищо не става, иска топлина. Ако я стоплиш, влиза в работа. Някъде в умствения свят иска светлина. Ако вие нямате светлина, животът ви няма смисъл. Едновременно вие трябва да имате и сила, и топлина, и светлина. За пример, вие може да сте много богат човек, да имате много знание, но ако нямате топлина, вас ви липсва нещо. Та казвам: В съвременния живот хората се разделят, казват, този е светски, тези са религиозни, тези са глупци. После казват: „Те са културните хора, в умствено отношение.” Те го изопачават по много начини. Може да докажат, че три е равно на четири. Прави са, но при дадени условия. Една ябълка, разделена на три части и същата разделена на четири при известни условия. Но три е равно на четири при известни условия. Не всякога три е равно на четири. В три основни това е друга, в четири основни това е друго. Ако ги разгледаме астрологически, съвсем се различават. Четири е число на гъстата материя, означава човека, който каквото вземе за себе си, събира. Може да умреш гладен, той казва: „Мене не ме интересуват. Аз искам да живея.” /Прави движения с ръцете отвън навътре/. Три е благородно число. Бог е в три лица, Юпитеровско число е. Дави се човек, ще го извадиш, имаш да плащаш, ще ти плати, бие се за него, казва: „Свобода му дайте.” Каква голяма разлика има между тия две числа. Казвам: Нека дойдем до основните неща. Ако пътят представя материалния живот, ако животът представя органическия живот,
64 ако Истината представя крайната цел, свободата на човека. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Крайната цел на живота е Истината. Какво трябва да разбираме под крайна цел? – Каква е крайната цел на една мома? – Младият, красивият момък. Но това не е крайната цел, това е само привидно така. Тя казва: „Аз те обичам, заради тебе ще жертвам всичко.” Но тя не говори Истината. Тази мома ни най-малко не иска момъка. Тя иска да му даде един такъв подарък, дето само Господ подарява. Тази младата мома, за да я задоволиш, трябва да станеш посредник, да се яви нейният възлюбен. Кой нейният възлюбен? – Това е нейното детенце. Тя се жени, за да има свой възлюбен. Той ще се яви в такава форма, в каквато ще бъде послушен, каквото да му каже, /той/ ще слуша. Онзи, големият, иска да заповядва. По него ще дойде възлюбеният, понеже знае това казва: „Ако не ме обичаш, аз няма да го пусна да дойде; ако ме обичаш и той ще дойде.” Съгласяват се двамата. Заинтересовани са мъже и жени. Мъжът става средство да дойде възлюбеният на бащата. Това са момиченцето и момченцето. Туй, което създава всичките скандали в света, Господ ги примирява. Мъжът казва: „С друг мъж работа няма да имаш.” Като дойде момченцето, тя може да го гали, да го милва, казва: „Позволявам, аз съм допуснал.” Тя казва: „С жени работа няма да имаш, но дъщеря си може да я милваш.” Питам защо хората са добили тия изопачени идеи? – Казва: „По други жени да не ходиш.” Жените се обезверили в себе си. Те не вярват в себе си. Мъжете се обезверили в себе си и те не вярват в себе си. Аз говоря сега принципално. Аз съм гледал женени хора, наблюдавал съм ги. Жената върви и мъжът я наблюдава като един орел, види някой красив мъж, погледне го. Мине някъде красива жена, тя го наблюдава. Някой път са доста умни.”Тя е умна”, казва: „Хареса ми тази мома, мяза малко на майка ти.” Той казва: „Виж този, мяза малко на баща ти.” Тъй щото замаскират се.
65 Има нещо в света незаконно. Незаконни неща са, ти едно дете не може да го храниш с твърда храна. Ако го храниш с твърда храна, осъждаш го на смърт. Ще го храниш с много деликатна храна. Като стане на четири, пет години, може да го храниш. Има една Любов, която уморява хората. Прави са тия хора. Сега някой казва: „Да се обичаме.” За да се обичаме, трябва да пречистим Любовта. Любовта на Земята не е чиста. Тия покварените мисли развалят работите. Най-първо се оженят с Любов и след като се оженят, имат най-голямото недоверие. Преди да са станали религиозни, хората са много вярващи, после като станат религиозни, влизат какви ли не съмнения. Съмнения, колкото искаш. Та казвам: Нас ни трябва една наука, която да ни обясни нещата. Има известни елементи в Природата, които носят една отрова. Вие ако съедините азота с някой елемент, може да образувате азотна киселина, ако съедините сярата, образува се сярна киселина. Ако извадите тия отровни елементи, вие добивате онези естествени елементи. Как става сярната киселина? – Отпосле се образува. То е едно човешко съединение. Понеже азотът е от високо произхождение, той е в материалния свят, тъй го вземат. Окултно той завзема най-високо положение, най-голям аристократ е. Пречистена кръв има. Ако вие го съедините с подолните елементи, тогава той с тия елементи образува отровите. Той не трябва да има вземане и даване с жени. Такива съединения не може да прави рядко. С когото завърже приятелство, женитба, не разчитай на женитбата, то ще бъде до ден и половина. По някой път ме озадачават някои факти. Някои млекопитаещи по отношение на брачния живот пример са. Лъвът е еднобрачен. Той веднъж се жени. Като умре единият, другият остава сам. И орелът е еднобрачен, /но/ гълъбът не е еднобрачен, като умре другарката му, намира си друга и гугуцат. Гълъбът е пример в друго отношение, по отношение на храната, той е прецизен. Хиляди
66 години той живее в най-лошите условия, никога не се е изкусил да хапне месце, червейчета, а само зрънца. Каквито и да са били условията, не са го заставили да хапне. Той е обърнал внимание на храненето. Храненето е по-важно за гълъбите, отколкото брачният живот. Че ти искаш да дойде някой твой възлюбен, аз ще стана пример. Няма какво да се занимавам с тебе. Ти искаш да дойде твоят възлюбен. Преди няколко време дойде една госпожа от София, която живяла с мъжа си и тя го считала за светия. След много време тя видяла една бележка, че той бил женен и имал деца преди. Това тя не е знаела. И не го допущала. Тя не може да му прости, как така да я лъже? И на себе си не може да прости. Ами ти как да излъжеш, защо да не може да простиш? – По някой път вие като не прощавате, кои са причините? – Ако някой човек има да ви дава пари, че не ви ги плаща, вие му прощавате, ако ви плати четирикратно, вие сте готов да плащате. Непрощаването е свързано с всички тия материални блага. Щом някой човек не е донесъл тия блага, които очаквате, не можете да простите, не е идеално. Законът седи другояче. Ние трябва да зачитаме Божия закон, Законът на Любовта трябва да се зачита, понеже от този закон зависи човешкото щастие. Ти ако любиш един човек, ти ще създадеш царски път на своята душа. Онзи, когото любиш, не мисли, че може да го обичат десет, двайсет души, ти като обичаш този човек, ще създаде възможност за твоето бъдеще. Себе си повдигаш. Ако ние любим Бога, ние ще подигнем Господа, но ние, като го обичаме, с това обичаме и себе си. Казвате: „Каква нужда има да го обичаме Господа?” – Ти имаш нужда. Ако обичаш Господа, във всяко отношение може да успееш. Ако не Го обичаш, ако твоята Любов е колеблива, ти не можеш да очакваш никакво постижение в света. Понеже връзката между всички неща е Бог, който е скрит във всичките прояви на живота. Единственият,
67 Който може да те упъти, да ти даде светлина, Единственият, Който може да ти даде топлина, Който може да ти помогне и в най-тежките времена на живота, Той е, Който се жертва. И в ада да си, Той може да те извади. И в най-благоприятните моменти, Той може да те извади. Казвате: „Не може ли и без да се молим на Бога?” – Чудни сте по някой път. Молитвата е език. Ти трябва да знаеш езика на Баща си. Бог те пратил на Земята, трябва да знаеш Неговия език. Ти като не говориш на езика на баща си, какъв син си? – Роден си от Господа, не искаш да говориш езика Му. И Той няма да ти говори. Тогава какво ще стане с вас? – Няма по-голямо нещастие от това, да престане Той да ти говори. Невидимият свят, когато искат да накажат един човек, го наказват по този начин. То е най-голямото наказание. Има един живот в ада, дето се мъчат и пак са блажени, че има на кого да се оплачат един на друг. Пък има един ад, останеш сам в карцера, никой няма наоколо, ни глас, ни услишание. Досега всичките хора са проповядвали, но на Земята има този ад. Казва: „Чужд съм на света.”Коя е причината? – Щом се отчуждаваш, ти си се отделил от Божия Закон. Ти искаш да те обичат хората, трябва да бъдеш честен в Любовта си, да нямаш никакви задни цели. Ще дойде неизбежно е. Не е виноват, ако Любовта не е дошла. Ще разбираш тази Любов, ще разбираш нейния език. Ти трябва да разбираш нейното ухание, трябва да разбираш нейния свещен трепет, трябва да разбираш нейната светлина, да разбираш нейната музика, тя си има своя октава. Чудни са хората, говорят за Любовта. В какво седи Любовта? – Любовта си има основен тон, основен тон от 12-та октава, дето я няма на Земята. Нека сега да се повърнем във възможното в света. Ние се стремим към постижения. Искаш да се развиеш, искаш да станеш музикант. Трябва да знаеш пътя на музиката какъв е. Ти искаш да станеш човек на изкуството, художник или искаш да станеш
68 скулптор, или искаш да станеш поет. За постижението на туй казваш, че то тъй ще дойде от Господа. Дарбите са дадени на всички, тия дарби имат известни пътища, по които се развиват. Житното зърно се развива при известни условия, при известна температура, при известна почва. Тя е из лозените пръчки и те избират почвите. Колкото почвата е по-подходяща, по-добре. Колкото топлината е по-подходяща, толкоз соковете са по-сладки на гроздето. Ние в ума си страдаме от недоимък на светлина. Често в сърцето си страдаме от недоимък на топлина, често тялото страда от безсилие, няма достатъчно сила. Аз я наричам животворна сила на организма. Когато човек е здрав, ходи изправен, пазете се. Почнеш ли да се навеждаш, земята те привлича, ти изгубваш своето равновесие. Не се свивай. Дръж ръцете си изправени, гръбнака перпендикулярен. До този перпендикуляр светлината и топлината идват правилно. Има две течения, които стават по гръбначния стълб надолу, едното слънчево течение, другото лунно течение. Сега няма какво да ви разправям. Някои от вас, които се интересувате, има школи. За да бъдете във връзка със слънчевото течение, вие трябва да обичате живота, вие трябва да обичате центъра на този живот, отдето произтича. Да сте във връзка с лунното течение, вие трябва да обичате Луната. В какво седи Любовта на Луната? – Нейната задача е да лекува хората. Ти си неразположен, ще обичаш Луната, ще оздравееш по-скоро. Забелязано е, че ако ти се разболееш, при празненето на Луната, болестта лесно ще мине. Ако се разболееш, когато се пълни Луната, мъчно се лекува. Единственият начин е Любовта. Ако обичаш Луната, лесно се лекуваш, ако не по 4-5 години може да страдаш от безлюбие. Луната е свързана с религиозните вярвания на хората. Под думата „Луна”, разбираме: „Трябва да обичаш Бога, Този, Който те лекува.” Бог направил две светила, за да ти светят, едното в тъмнината на живота, другото в светлината на живота,
69 да ти дава живот. Ти трябва да разбираш Луната, която в живота ти помага. Казваш: „Луната сега ще обичам.” Ще я обичаш, защо не? – Няма да й се покланяш. Казано е там, да й се не покланяш. Ние всичко, което Бог е създал, трябва да обичаме. Да възлюбиш Господа Бога Твоето на Земята и всичко, което Той е създал. Навсякъде трябва да го виждаш. Така няма заблуждение. Щом ти обичаш света, изваждаш Бога от света, ти си на крив път. Всеки трябва да върви по онзи път, който Господ е оправил. Да видиш как Господ е създал едно растение, да научиш закона. Какъв закон трябва да научиш? – Че Господ е поставил главата на растенията в земята, затрупал я. Туй растение е пак благодарно и дава найхубавите сокове и плодове и не роптае. Твоята глава е обърната нагоре, Господ ти дава и ти си пак недоволен. Следователно тия растения при най-лошите условия и те благодарят на Бога, ти при най-добрите условия постоянно мънкаш, казваш: „Не го бива, това не е добро, онова не е добро.” Всичко все лошо. По някой път българинът гледам има две неща. Българинът има едно чувство, много преувеличава. Като иде на някой сбор, казва: „Свят, свят, яйце да хвърлиш няма къде да падне” – преувеличава. Пък то събрали се сто-двеста души. Ако му кажеш за материалните работи, как е берекетът тази година, започва да мисли, едва ще се изкаже, хич не преувеличава. Ако попиташ турчина, казва: „Бин берекет версин.” Той обича да се хвали, че е много. Българинът казва, че е малко. Българинът го е страх да каже, да не би Господ да чуе и да му вземе, казва, че е малко, че Господ като чуе, да увеличи. Хитрина има малко. Понеже знае, че е щедър, да даде повече, понеже е заинтересован. Психологически е това. Аз така разсъждавам. Туй, което не засяга него, той е щедър. Когато хвали някого, той е учен човек, всичко знае, много знае. Казвам: Всички тия работи имат своя психологически произход. В българина чувството Любов към Бога е слабо развито, това съм
70 установил в моите наблюдения. Съвестен е, твърд е. Съвест има от Божествения свят. Твърд е, когато в духовния свят искат дирек, хващат българина. На Невидимия свят всичките диреци са българи. Другаде няма да го намериш, но за дирек става. Когато наблюдавах една от най-големите български ясновидки, казвам й: „Много си съвестна, честна, справедлива, но Любов към Бога нямаш. Много малка Любов имаш. Всичко, което го правиш, не го правиш от Любов.” – „То, казва, ме мъчи. Ако има нещо, което ме мъчи, то е.” На главата известна част показва това. Когато има това чувство, успява навсякъде, носът, ноктите нормални. Когато човек има това религиозно или Божествено чувство, в него има един свещен трепет, благоговее пред всичките хора. Когато е слабо развито, казва, че никой нищо не струва. Аз говоря сега, когато в него са развити разумността, интелектът е развит, съвестен е, то е едно от най-хубавите чувства, от най-деликатните чувства. То предава една много красива осанка на човека. Такъв човек никога няма желание да излъже. Като дойде, той винаги е щедър, пази твоите интереси и гледа с нищо да не те оскърби. Много внимателни хора са. Аз ги наричам тия хора, които обичат Истината. „Аз съм пътят и Истината.” Истината може да живее само тогава, когато в нас е развито това Божествено чувство Любов. Сега вие всинца има да развивате още това чувство. Ако разгледате вашия живот, по някой път Господ ви дал хубави условия, вие сте доволни, като дойде някакво противоречие, веднага вие се колебаете. Вие считате за всичките неща, че Господ е отговорен. Господ е отговорен за Него. Мен ми разправяше един българин своята опитност. До едно време считал, че обществото е виновно, казва, после забелязах, че не е обществото, най-после дойдох до мисълта, че всичкото зло е в мене. То е другият полюс. Нито светът е причината, нито сам човек е причината. Светът може да е съблазън и ти си съблазън. Казвам: Не осъждай себе си. Направил
71 си една погрешка, не се съди. Считай, че ти си актьор, играеш известна роля, не ти е по характера, кой е крив. Ролята е крива. Ти не искаш да играеш. Но в драмата е турена и ти искаш, не искаш, ще играеш. Да кажем, че си сприхав човек и гледаш да не вземеш за в бъдеще такава роля, но един добър начин да се подигнеш, да ти дадат видна роля. По-простите роли да останат за по-простите актьори, някой музикант, на някоя отлична майка, на някой цар, на някоя царица, на някой философ, на някой калугер, на някой постник, отшелник, не такива роли на коцкар, хайдук. Ние, съвременните хора, сме лишени от онова великото благо, което Бог ни дава поради крайното подозрение, което съществува. Има какво да се плашим, но няма някъде, дето подозрението не е на място. Има две неща по-съвместими; вълкът не може да опасе нивата и овцата не може да изяде един вълк. То са несъвместими неща. При топлината водата не замръзва, а ври, но при студа замръзва. При студа водата не завира. Казвам: Хората, като станат религиозни, стават крайни критици и казват: „Той не върви по правия път.” Че кой е човекът, който върви по правия път? – Той трябва да е крайно съвестен. Най-първо трябва да започне с милосърдието, крайно милостив трябва да бъде. На физическото поле трябва да бъде съвестен и честен. Две неща различни, със Съвестта е правото. Като човек мене не ми подобава да кажа една лъжа. Другояче дали е право или не, направил съм погрешка, не може да се извинявам, не е права постъпката. Ти не трябва да допущаш никаква погрешка като честен човек. Значи богат си, защо ще вземеш парите на друг човек. В справедливостта ти може да си най-бедният човек, няма да се обърнеш да кажеш: „Сиромашия е това.” При най-голямата сиромашия ти и последният кодрант, който имаш, ще дадеш, ще си изпълниш дълга. Онзи човек, който е така развит, не се бои от сиромашия. Сиромашията е изпит за човека. Има много деца, които в съвременния свят са
72 подхвърлени, или много деца има откраднати. Не е подхвърлено, от голямо произхождение е. Изтезават го. Един ден, като намери баща си, който седи над вас. Този, който ви терзае, не е ваш баща. Той казва: „Тебе знание не ти трябва, за тебе работа, работа постоянно”, препоръчва работа. Ни най-малко не ти препоръчва да си честен, добър, казва: „Каквото искаш, но работа трябва.” Казва: „Смел бъди, претърпи го.” По този начин не се говори. Имаме един много добър пример. Най-добрата черта в един от израилските царе, като го гонеха Саул, да му докаже, че не му мисли зло, отряза едно парче от дрехата му. Казва: „Можех да те убия, виж отразях това парче от дрехата ти. Онези те заблуждават, които мислят, че аз искам да те убия, аз не се нуждая да взема царството ти.” Казвам: Добрата страна в Давида беше съвестта, защо да го убие. Той се настани /на/ най-доброто място. Ние, съвременните хора, трябва да зачитаме онова, което Бог ни е дал. Всеки от вас не знае какво велико предназначение имате. Някои от вас сте предназначени в далечното бъдеще да бъдете ръководители на цял един народ. Сега се изпитвате, минавате през един такъв курс. Вие се задоволявате с малки работи да се ожените, да имате един мъж, да бъдете богат, да има пари, да има слуги, апартамент, да имате няколко деца. Утре вашите деца се оженят и ще имат свои деца, ще ви напуснат. Казват: „Този старият да си върви от този свят.” Един баща, който не може да роди една дъщеря или един син, който да казва, баща му да живее и бащата да иска синът да живее, че и бащата е добър и синът е добър, той е истински баща и истински син. Бащата да не казва: „От где се пръкна този син, по-добре да го нямаше.” Това не е баща. Та казвам: Всички вие искате да бъдете бащи и майки. Ако не можете да отхраните добри деца, какви бащи и майки сте? – Нали майките и бащите създадоха този свят. Тия хора защо се бият? – Бащите и майките са виновати. Ако бащите и майките биха
73 внушили на синовете си ония възвишени идеи за Бога, ние щяхме да имаме съвсем друга култура. Даже още сега ние можем да се освободим. Щом един постъпва добре, ние сме по-добри. Щом те ухапе един, току изведнъж се измениш. Искаш да си отмъстиш. Слушай тогава, възмущават се слабите хора, силните хора не се възмущават. Ухапала ме една мравя. Може да я хвана, да я стисна. По някой път я взема и я туря във вода, като рече да се дави, извадя я. Казвам й: „Не се занимавай да ме хапеш.” Най-после що се плашите вие. Онеправдае ви някой. Тази идея е лъжлива. Никой не може да ви онеправдае. Веднъж един ми казва: „Знаеш какво може да направя, като извадя кобура.” – Я го извади, рекох. Ще ти остане ръката във въздуха. Ти мислиш, че можеш да ме убиеш, ха бръкни. Не се е родил онзи, който може да бръкне и да може да се откъсне ръката. Той като бръкне и ръката ще отхвръкне. В първото християнство като дойде Ананий и Сапфира да лъжат. Казва му Петър: „Защо тази лъжа, туй имане, което даваш, не е ли твое, защо скри от него, пък искаш да лъжеш.” Падна Ананий и умря. Иде неговата другарка и тя лъже, казва й: „Ето онези, които изнесоха мъжа ти, и тебе ще изнесат.” В света има ред и порядък. Хората умират по своя несправедливост. Ти си господар, никой не те заставя насила, никой не те заставя насила да идеш да /се/ биеш. Ти го желаеш. Аз може да бъда полезен във войната като лекар да ги превързвам. Ако ме викат във войната, ще ги приспя всичките. Докато съм там, всичките ще спят. Ако искат да се бият, мене трябва да ме евакуират, да си вървя, че да могат да се бият. Някои хора мислят, че могат да се бият. Ако Господ иска да прекрати, ще тури 150 под нулата, как ще се бият тогава? – При 10, при 40 градуса под нулата се бият, но при 120, 150 никакъв бой не може да има. Сега аз говоря на вас, не какво да се прави. Ако вие имате вяра в Бога, Той ви изпитва. Казвам: Ако ме вземат насила, ще престане боят.
74 Понеже тях ги е страх да ме накарат. Както и да е, ние им желаем доброто. И те един ден ще ме послушат. Аз им казвам: „Не се бийте. Престанете да се биете.” Те ще се примирят, ще си подадат ръка. Туй ще го видите. Туй, което Господ направил в света, то не е човешко. Туй, което Бог казва, ще бъде. Тогава Господ ще заповядва в сърцата на всичките хора. Казва: „Ще се заселя между тях, Аз ще им бъда Бог и те ще Ми бъдат народ, и ще Ме познаят от малък до голям.” Щом Го познаваме, само тогава ние ще можем да живеем. Когато Господ дойде на Земята да се всели в хората, в техните умове да се всели в техните сърца, тогава ще настане тази епоха, която ние очакваме. Та казвам: Преди тази епоха, ние трябва да изучаваме законите. Светът няма да се оправи тъй, както ние мислим. Докато се извае една статуя, чукът на скулптора има да работи, да чука, докато се изрисува една картина. Дълго време има четката да работи. Докато един цигулар може да изсвири една пиеса, дълго време лъкът трябва да играе по струните, ръката да се движи, докато се изсвири както трябва. Така е и с пеенето. Изисква се в света хора на Любовта във всяко отношение. В художника, в картините виждаш Любовта заговорила. В цигуларя Любовта е заговорила. Като четеш поета, да направи реформа, да кажеш: „Искам от сега така да живея.” Като свири цигуларят, да кажеш: „Искам тъй да живея, както свири този цигулар, така искам да живея, както този художник рисува, така искам да живея.” То е вече изкуството на Любовта. Религиозните хора не държат, казват: „Искам като този човек да бъда добър.” Ти няма да говориш за религия. Вечерно време той е в тъмнина, веднага ти ще светнеш, ще му покажеш пътя, ако е в затруднение ще го улесниш, ако е смутен, ще премахнеш неговото смущение; ако не знае предназначението си, ще го упътиш. Този човек ще те обича. Казва: „Да си поговорим за Господа.” Аз ето какво бих поговорил на един човек, ето какво бих казал: Ти имаш един отличен глас. То е един капитал. Ти имаш
75 един музикален тон, много хубав. Обърни внимание на музиката. Там е твоето бъдеще. Една дума бих му казал. Аз го пращам при Господа. Там е твоето бъдеще. Една дума бих му казал. Аз го пращам при Господа. Той, като започне да свири, той ще намери Господа там. По някой път гледам религиозни хора, които не са музикални. Религия без музика не е религия. Религия без поезия, не е религия. Религия без наука, не е религия. Религиозният човек, той диша живот от себе си, той не съди никого, той вижда хората, извинява ги, той живее добре и иска всички хора да живеят както него и им дава един добър пример. Та казвам: Ние няма какво да се делим на сектанти, на окултисти, на православни или на католици. Не е лошо православието, право да славиш Господа. Право да славиш Господа, трябва да си съвестен, трябва да си твърд в убежденията, право да славиш Господа, трябва да Го обичаш. Право да славиш Господа, трябва да бъдеш милосърден, трябва да бъдеш разумен, деликатен в обходата си. Всякога трябва да бъдеш деликатен, не само като излизаш от църквата в неделя, но и в най-тежките моменти на живота си. Човек, като копае на нивата, подигне се, усмихне се. Всяка работа го занимава. Казва ти: „Както обичаш.” И в тебе се зароди желание и ти вземеш мотиката. „Аз съм пътят, истината и животът”.” Ако в живота ние не може да пазим органическия живот, ако в пътя ние не можем да подобрим духовния живот, тогава нашите вярвания не са прави. Аз опитвам някои хора, срещам някои хора и виждам колко са упорити. Аз го усещам така. Гледам той е толкоз алчен, че трепери на парата. Като дойде и аз ставам като него и аз дребнав ставам, извадя пет стотинки, тури ги в джоба, ако имаше, една стотинка щях да извадя. Туй го зная. Дойде друг човек, изведнъж ставам щедър, извадя пет лева, десет лева, давам. Щом съм щедър и давам, този човек е добър. Щом съм скържав, той е лош. Тогава
76 какво правя? – Когато искам да давам, отивам при онези, които дават, когато нямам нищо в джоба си, отивам при тия, които са скържави, за да се извиня. В света като се приближиш при един човек, всеки човек остава върху нас своя отпечатък. Ако е поет, поезията си; ако е музикант, музиката; ако той е весел и ти се настройваш весело; ако е тъжен и ти ставаш тъжен. Казвам: Ние си представяме чертите. Не сме така бедни, както мислим. При добрите хора сме свободни, понеже те не ни ограничават. Единствените хора, които ни ограничават, то са хора недоразвити. Под думата „Път”, аз разбирам онзи възвишен умствен живот, който разбира смисъла, защо е науката. Понеже всички неща са за науката. Горе най-възвишените същества за наука са създадени. Под думата „Живот”, ние разбираме органически живот, който сега се развива. Под думата „Истина”, ние разбираме тия сили, които хармонират тия трите свята в една хармония. Нашият умствен живот и нашият живот на сърцето, защото нашето сърце мяза на езеро, в което се втича животът, капиталът – аз тъй го уподобявам. От физическия живот става втичане. Дето човек работи с волята, втичане става в този живот. Защото, ако нашата воля не внесе и не изнесе, процесът в нас не е правилен. Тогава в нас се зараждат всичките болезнени състояния. Когато втичането е нормално и изтичането е нормално. Тогава имаме здравословно състояние. Затова сърцето на човека трябва да бъде езеро пълно, да разчитаме, че има с какво да разполагаме, да не се боим, че ще изтече. Туй, което изтича от ума, трябва да изтече и из волята, трябва да възприемем. Бог чрез нашата воля ни дава. От земята имаме жито, пълним хамбарите. Умът като мисли, ти ще раздаваш от онова, което Бог ти е дал. Казвам: Всинца трябва да бъдем носители на ония велики блага на щедрост, които Бог дава да изпълним Волята Му. Тогава ние ще имаме Неговото благословение; и философи, и поети, музиканти,
77 съдии, майки, баща, всякъде. Навсякъде новото учение така трябва да се приложи. Сега, когато вие искате да развивате вашата воля, то е първата октава, съвсем други са трептенията. Ако искате да развивате вашето сърце, вие сте втората октава, в музикалния свят на сърцето имате други тонове, не е същата октава. Щом искате да развивате вашия ум, вие сте в третата октава на живота. Три октави, от три различни системи, които са свързани помежду си. Казвам: За в бъдеще ти искаш да развиваш тялото си, трябва да разбираш първата октава, какъв е основния тон на здравето. Искаш да развиваш чувствата, трябва да знаеш какъв е основният тон на чувствата. Тогава ще започнеш хубаво да изучаваш тази гама. Сърцето има своя песен, своя мелодия, има основен тон. Ако знаеш умствено да пееш, ако знаеш сърдечно да пееш и физически да пееш с глас. Как ще разбираме тогава?Пейте и възпявайте Господа в сърцето си. Сега сме дошли до онова положение на сърцето. От изобилието, което имаме, от препълването на сърцето човек говори. От препълването на доброто сърце човек музикално да дава, музикално да прави добро, че всички навсякъде да знаят, че той върши Волята Божия. Музикално хората за бъдеще трябва да правят добро. Един факт. Вестниците пишат, че водата над Видин била на 6 метра висока. Виждам сега българите как тичат да помагат. И във време на война такова наводнение е. Добрите хора трябва да ходят със своите лодки да помагат на онези, които са окръжени с вода. Добрата Молитва. 24 беседа, държана на 8 март 1942 г. неделя, 10 ч. Изгрев – София.
78 ПРИСТЪПИХА ПРИ ИСУСА Отче Наш. „Иде, иде.” Ще прочета част от 15 глава от Евангелието на Матея от начало до 21 стих. „Духът Божи.” Противоречията на живота са една неизбежност на самия живот. Започват с индивида. Човек става основа на всички други прояви. Народът е размножена форма на човека. Човечеството е още по-размножена форма. Говоря за неща, достъпни за човешкото съзнание. Има неща недостъпни за съзнанието. Може аз да говоря за сладчината, но ако нямате вкус, не можете да я разберете. Може да ви говоря за цветовете, но ако нямате зрение, не може да ме разберете. Може да ви говоря за тоновете, но ако нямате слух, не може да ги разбирате. Не може да разберете вкуса, ако нямате език. На съвременните прояви на Природата трябва да се погледне малко по другояче. Учените хора започват от Правдата, религиозните хора започват от Бога. Някои казват: „Няма Господ в света.” Турците казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу.” Религиозните хора не допущат някой път възражения. Един негърски проповедник проповядвал за човека, как Господ направил човека, че го сушил три дни на плета. Попитали го, ами плета, кой го е направил? –„То не е твоя работа.” За човека се говори, питат за плета от де е взет. Казваме: „Бог направи света.” Как го направи? – Казвате: „Иван и Драган направиха къща.” Но Иван и Драган ли направиха, пратиха само, други направиха къщата. Трябва да имате едно понятие за Бога. Трябва да имате едно правилно понятие. Когато разбираме като един творчески принцип, е друго понятие. Когато разбираме Бога като човек, то е наше лично схващане. Божествената Любов
79 не мяза на човешката, защото човек е почти сляп. Той на 10 хиляди нещастия, едва вижда едного. Че каква е тази Любов? – В дадения случай Бог всичко вижда и помага. Будно е съзнанието. Казвате: „Човешката Любов.” При човешката Любов трябва да чакаш 10 години един човек да те приеме на аудиенция или човек е като онзи милиардер. Влиза един друг и казва: „Искам да видя милиардера.” Милиардерът казва, че неговото време е скъпо, пет лири му струва минутата. Онзи казва, че само 5 минути иска. Пет по пет – двадесет и пет, ще плати. Влиза при милиардера, изважда си часовника. Моля, казва, какво имате? – Казва: „Искам да ви видя. Аз се хванах на бас, че ще вляза при вас за 250 лири. Вашето време струва 25 лири, моето 250.” Може да си извадите заключението кой е по-умен. Умен е, разбира се. Онзи, който казва, че пет минути му струва всяка минута е умен, разбира се. Англичаните казват: „Времето е пари.” Английски понятия. То е само идея за парите. Когато парите не бяха знайни, какво беше времето? Казвам: Имаме и ние някое понятие. Ако разгледаме съвременния човешки път, по който е дошъл, ние ще се учудим. Животните, когато бяха създадени, отидоха на запад. Когато човек е създаден, отиде на изток. То е само фигура. Ако вземете и сравните ръцете на човека и задните крака на коня, ще видите еднакво се сгъват. За какво е създадена ръката? – Найпърво Природата създаде ръцете за защита. Ръцете на хората бяха задните крака на коня. У коня те са създадени да ритат неприятеля, кой как дойде, удря го да се пази. Когато дойдоха у човека задните крака на коня, станаха ръце на човека. Как стана това, нямам време да ви обяснявам. Трябват геометрически чертежи, има математически отношения, как са се изместили силите – сложна научна работа. Тогава, за пример, ти някой път искаш да удариш някой човек. Имаш конски характер. То не е човешко. Конят откога рита? Казва: „Искам да го ритна.” Туй конете го знаеха милиони
80 години преди ти да риташ. Какво е новото, когато удариш някого? Кажете кое е новото с ръцете? Ако вземеш перо и пишеш, то е новото. Напишеш, че Бог е Любов, братство, равенство. Конят това не може да го пише. Той само рита. Вземеш с четката, нарисуваш някоя хубава картина. Конят това не може да го направи. Ти го правиш. Седнеш и с ръцете си на пианото свириш. Конят това не може да направи. С двата крака отзад рита. Казвам: Трябва да се отучим от конските работи. Хубаво е ритането и без него не може. Не мислите, че някога ще се освободите. Като дойде злото, ще го риташ. Ще му дадеш един ритник. Ритай, нищо повече. Конското ритане за злото може. Като дойде злото, колкото искаш ритай. Но когато дойде доброто, не ритай, тогава пиши. Сега нека се разберем на един език, но понятен език. Имате наука и религия. В старо време, когато се създаде Слънчевата система, знаете ли причината? Нека започнем с Уран и Нептун. Когато те се отделиха, кои бяха подбудителните причини? – Когото в Слънцето се отделиха, чисто социални въпроси се разрешаваха. Понеже не били в съгласие със Слънцето, казват: „Ще се отделим.” Отделят се, Слънцето ги изпраща, казва: „Уреждайте живота.” След това Сатурн се отдели, кои бяха подбудителните причини? – Чисто философски разбирания. Какъв е смисълът на живота? – Понеже Слънцето не споделя неговите възгледи, казва: „Аз ще се отделя.” Отделя се. Дойде Юпитер. Какви са подбудителните причини? – Религиозни работи, разбирания за достойнство, голяма почит и уважение. Понеже не го считаха, че той е найголям и той се отдели. Дойде Марс, той казва: „Ние трябва да се бием, да завладеем света.” – „Не може, как ще завладеем света?” – Само като не приели тази идея, той се отделил. Дойде Земята, казва: „Нито философия ме интересува, нито религия ме интересува, „абтен гевзен”.” Може да кажем, че Земята представя онзи пример на Христа за младия син, който се е отделил от баща
81 си. Земята казва: „Каквото ми се пада, дай ми моето.” Тя излезе да яде и пие. Виждаме едно подобие. Той се разкайва, връща се при баща си. На Земята става спасение, хората се избиват, връщат се при баща си, казват: „Съгрешихме.” То са теории. Венера се отдели по любовни работи. Млада мома искаше да се жени. Не се съгласиха на Слънцето, напуща бащиния си дом. Най-после Меркурий се отделя по търговски работи, искаше търговец да стане. Остана Слънцето и гледа всичките свои синове и дъщери, които се отделиха. Около Юпитер има доста негови спътници. Това са аксиоми, които са верни принципално. Защото, когато дойдеш под влиянието на Юпитера, някои хора мязат на Юпитер. То са религиозни заблуждения, колкото искаш. Може да е религиозен с разбиране, може да те поставят на ешафода. Казва: „Ти как вярваш, Христос Син Божи ли е, или не?” – Дали ти живееш според както Христос учи, не се интересува, но ти какво мислиш, какъв е той? – „Отде да го зная. Преди две хиляди години е живял някъде, не бях там да го слушам като човек. Писано е тук в Евангелието, но други са го писали.” Сега някои казват: „Така не се говори.” Хубаво тъй не се говори, но ако тъй не говоря, е бяла лъжа. Аз не говоря едно, да разбирам друго. Казвам: Чакай туй учение да го опитам, говорил ли е Христос право или не. Учението ще го приложа на опит. Казва Христос: „Раздай всичко.” Не казвам, че е глупава работа да не раздавам. Тук имаше един адвокат, няма да му кажа името, мисля че е заминал сега за другия свят. Хващат го за едно престъпление като адвокат, осъждат го 4 години на затвор. В затвора изучава Евангелието. Решил да живее по евангелски. Излиза из затвора и колкото длъжници има, се разправя с тях. Вика един и му казва: „Готов ли си да ми върнеш парите без лихва.” – „Готов съм.” Отива при друг. – „Ти три четвърти от това, което ми дължиш, можеш ли да ми платиш?” – „Не три четвърти не мога, но половината мога да платя.” Взема половината. Така
82 ликвидира с длъжниците си. Хайде да му каже името, Бъчваров се казваше. Не този Бъчваров, но адвокат. Разправям ви една история действителна, както на мене ми разправяха. Казваше ми: „Постъпих съобразно Христовото учение и ми тръгна напред, направих си къща, заживях без вълнения.” Казва: „Христовото учение.” Този човек, преди да бъде в затвора, казва: „Този ще дам под съд, онзи ще дам под съд.” Тъй скоро се свърши процедурата. Сега някой ще възрази, ще каже: „Учението Христово не е модерно, не е социално, но е много мистично, отвлечено.” Какво ти отвлечено? – Ти с 2 кила злато като се давиш във водата, няма ли да се отделиш от златото? – Ще се откажеш. По-добре златото на дъното, ти отгоре, отколкото ти със златото на дъното. Христос разбира, че вие с тия материални работи ще изгубите бъдещите блага, които Бог ви дал. Но вие трябва много да учите. Не буквално човек да се откаже от всичко, да гладува. Аз ще поставя въпроса малко по другояче. Ако вие внесете вашите капитали в една банка, че ви дадат лихвите, не е ли полезно. Самоотричането, то е да получиш капитала с лихвите. Христос иска да каже: „Внеси този капитал в бедните хора, то са Божиите банки.” Ти като го внесеш, ще ти върнат лихвите. То е законът. Може да го опиташ. Няма човек в света, на когото ти да си направил едно добро да не ти плати, когато и да е. Мисля, че това в Будапеща е било. Един унгарец отива при един банкер и казва: „Моля, дай ми 1000 лева, искам да отида в Америка.” Този богаташ му дава. След 15 години случва се така, че богаташът закъсва, загубва всичкото си богатство. След 15 години онзи му връща 15 хиляди от Америка, казва: „Еди кога си вие ми дадохте 1000 лева, сега се замогнах, плащам ви 15 хиляди лева.” Праща му парите точно, когато имал нужда. Какво изгуби като даде? Казвам: Божественият порядък на нещата трябва да разбираме.
83 Няма добро в света да направиш, колкото и да е микроскопическо, което да не принесе своята полза. Изключение няма никакво. Може 1000 години да минат, законът е верен. Правиш добро, връща се , правиш зло, връща се. Сега според този закон някоя жена потупва мъжа си. Много лош е мъжът. Защо я потупва мъжът? – Преди три прераждания мъжът е бил жена и тя мъж, тя като мъж го потупвала. Сега в замяна на това тя като мъж го потупва. Аз се чудя как ще намери причина да бие жена си. Той трябва да има някакъв повод. Ако във вълка се заражда едно желание да изяде една овца, той има повод. Месото на овцата или на агнето привлича, то има магнетическа сила. Вълкът не може да се въздържи на своя инстинкт, сладко му е. Мисли, като изяде това агне, че ще стане нещо, ще се възмогне. Виждал съм котка, мине покрай жаба, бутне я, хич не я яде. Защо? – Няма сродство между тях. Онази змия като хване жабата за крачето, жабата, която е мълчалива, можеш да чуеш как кряка. Змията щом я хване, започва да крещи, на половин километър можеш да чуеш, когато жабата дига шум. Та казвам: В сегашния живот трябва да се изучават законите на миналото, понеже преживяваме миналата наша история. Някой път прониква нещо мрачно, искаш да се самоубиеш. Туй трае 4-5 часа. Може 3-4 поколения назад да се връщаш, ти преживяваш един от твоите животи, цяло едно съществувание на Земята от преди 500 години. Сегашният живот е съчетание, история на 200, 500, 1000 поколения, хиляди прераждания. Някой ден се чувстваш радостен. Ти чувстваш миналото, заобиколен си от такива условия. На другия ден си неразположен, казваш: „Как Господ направи света?” – Но Господ /го/ направи другояче, ние го чувстваме другояче. По някой път дойде в съмнение със себе си, обезверите се. Малки са причините. Малък е поводът на едно съмнение. Ти след
84 като даваш някому, ще го използваш. Ще кажеш дали те лъже, или не. Този човек, който лъже, той има особена миризма. Колкото лъжата е по-голяма и миризмата е по-голяма; колкото лъжата е по-малко и миризмата е по-малка. Добрият човек, като дойде, има ухание като розичка или някое карамфилче, другото не зная на какво да го уподобя. Който лъже, мирише като че нещо се разлага, когато умира, така мирише. Мене ме питат: „Напреднал ли съм?” Ако миришеш хубаво, напреднал си; ако не миришеш хубаво, не си напреднал. – „Толкоз години съм се подвизавал.” Ти може да си се подвизавал. Уханието, което излиза, изкуството, което имаш, силата, която имаш, умът, който имаш, сърцето, което имаш, туй, което носиш в себе си, което сме припечелили, в дадения случай то ни ползва. Затуй Бог спазва една правило: Винаги възнаграждава онези, които изпълняват закона му. Няма същество на света по-точно от Бога. Той не онеправдава никого. Приятно Му е всички да живеят добре. По някой път като не живеем, казва: „Защо Господ допусна злото?” Аз питам младата мома, защо допусна в един синеок и в един черноок да се влюбва? – На двама пише. Религиозни хора има, пишат. Историята е пълна с такива неща. Ако четат от Толстой има един разказ на един светия руски, Иван, живял много добре. Идат при него да го изкушават. Иде една княгиня, млада, красива, влиза в стаята му, той си туря пръста на свещта и започва да /го/ гори. Тя, като вижда, излиза навън. Значи издържа Иван. Но донесли да лекува едно сираче, бедно момиче, малоумно. След като го излекувал, той се влюбил в него. При княгинята издържа, но се влюбва в него. Иван после забягнал. Защо забягнал? – Защото не могъл да издържи изпита си. Той трябваше да си вземе заплатата, понеже я въздигна. Сега тук престъплението е много малко. Престъпление, е, че гледате един човек и не му се усмихвате. Туй се счита за престъпление. Един човек си го
85 срещнал десет пъти, гледаш го сериозно, не го гледаш любезно. Де е престъплението сега? Престъплението в какво седи? – Ти му даваш една задача. Може да разбираш защо гледа така. Един българин в Америка поканили го на гости. Дъщерята на хазаина била доста красива. Той искал по български както в България да я прегърне, да я целуне. Най-първо го гледали любезно, но като го изпращал, гледал го сериозно. Какво иска да му каже? – Още веднъж в къщата ми да не стъпваш. Че това е. Сега какво ща кажете. Тук е една бяла лъжа. Да видите как се разрешават социалните въпроси. Той да иде при бащата и да каже: „Обикнах дъщеря ви.” Да не е скрито. Той е баща. Той работи за нейното създаване. Няма да работиш зад гърба, но ще бъдеш кавалер. Ще каже: „Обикнах дъщеря ви, ще извините.” Той ще каже: „Ето един честен човек. Зад гърба му да върши работи, то не е почтено. Ние, съвременните хора, които мислим, че Господ / не/ вижда всичко, някой път в тъмното се крием. Бръкнеш някъде, мислиш, че Господ не те вижда. Че Господ ще те срещне и ще те погледне сериозно. Теглят те пред съдията и съдията те погледне сериозно. Съдят един българин във Варненско. Той е един анекдот, доста големи мукалити са тия от Чатма. Като го съдили, той казва на съдията: „Господин съдия, ние сме прости като говеда, вие сте наши братя. Направили сме една погрешка. Ние сме хора говеда, пък вие сте наши братя.” Значи косвено му казва. Та казвам: В съвременния живот ние живеем при найсвободните времена, а много сме се ограничили, понеже сами си създаваме ненужни подозрения и съмнения. Едно време в България мъжът замине в странство, с десет години се занимава там с градинарство, жена му има доверие. Той след 10 години се завръща, носи придобитото. Тя няма никакво съмнение в него. Сега живее при жена си, всеки ден го следи като стражар къде ходил, с коя се срещал. Онзи градинар не се ли срещал с някоя
86 жена. Няма ли да дойдат да купят. Религиозните хора казват, че всички трябва да се подигнем на един висок морал. В Природата аз виждам хлъзгави места. Когато човек има слабост, аз го извинявам ето за какво. Той е поставен на един наклон, хлъзгаво място, почвата е гладка, мазна, като дойде там, хлъзга се. Не че иска, но отива надолу без да иска. Слабостта на човека не е нещо лошо. Някой път човек може да добие светлина повече, отколкото да изгуби. Казвам: Всички трябва да се пазите от такива наклонени площи в Природата. Светът не е така безопасен. Нашата земя, както сега е устроена, има много изкушения. Има много съблазни вътрешни и в умствения свят, и в духовния, и във физическия свят. Ако, за пример, имаш повече кислород, който поддържа горението, ще бъдеш много импулсивен. Ако имаш повече водород, отколкото трябва, ще бъдеш твърд. Ако имаш повече азот, ще бъдеш инертен. В Природата азотът има своето място, кислородът, водородът и въглеродът си имат своите места. Имат място и в умствения свят. Ти може да се въздържаш от едно престъпление да /не/ /го/ направиш, но ако ти се въздържаш да направиш едно добро, ти правиш престъпление; ако се въздържаш да правиш добро, правиш престъпление. Но въздържанието едновременно е в две посоки: при въздържанието, при злото, доброто се създава, при въздържанието от доброто, ти губиш. Ако при злото се въздържаш, в доброто трябва да бъдеш смел, да направиш доброто. Та казвам: Ние сега искаме да живеем в мир с всичките хора. Да разберем как се живее. Заекът да живее с мир с всичките хора, той да плюе на петите си и да бяга. Ако иде, няма отношение, не може да живее добре с тях. За да живеем в мир, ние трябва да имаме един отличен ум, пълен със светлина, отлично сърце, пълно със светлина и една отлична силна воля. Човек трябва да бъде силен. Онзи, който говори за мир, трябва да бъде силен. Онзи, който трябва
87 да прояви доброто, трябва да бъде добър. Онзи, който трябва да прояви ума, трябва да бъде справедлив. Този човек е силен. За него е мирът, той трябва да живее в мир с всичките окръжаващи, а не със страхливците, които нямат нищо, те не могат да живеят мир. Слабите хора, страхливите хора казват: „Да живеем в мир.” Найпърво ще станете силни, че тогава ще живеете в мир. Преди да сте станали силни, че тогава ще живеете в мир. Преди да сте станали силни, плюйте на петите си. Туй е неразрешен социален въпрос. Ако искаме, то е Божествен закон. Казва: „Да обичаш всекиго.” Да обичаш всекиго, но кой? – Страхливият не може да обича. Немислимо е страхливият да обича. Любовта най-първо разбира смели и силни хора. Слушам някои говорят за Любовта. Аз го гледам той мяза на заек, и говори за Любовта. Несъвместими са тия неща. Любовта изисква герои хора, по ум, по сърце. Те са силните хора. Те могат да приложат закона на Любовта. Под думата „Любов” разбираме един Божествен процес, който изтича от Божественото, от цялата Природа изтича. Трябва да дадете ход. При процесите на Любовта, то са условията, то е възприемане. Да възприемаш и да даваш, са два процеса различни. При даването и възприемането има начини, как да възприема и как да даваш. Като имаме правилни понятия върху тия работи, ние ще можем да поправяме много погрешки. Сега често аз гледам и изучавам литературата, поетите. Изучавам английски, френски, немски изучавам. Не зная немски, но разбирам, не зная френски, но разбирам. Говоря малко английски, но разбирам английски. От старите езици по малко разбирам. Всяка дума има няколко значения. Има думи, които претърпяват известна еволюция. Има думи, които са били женски, сега са деца. Фигуративно говоря. Такава дума имаме в английския език – „привент”, която преди 200 години значела – „Накарай ме Господи да направя тази работа.” Сега тази дума има точно обратното значение, значи „Въздържай
88 ме, Господи.” Питам: По какъв начин станала тази еволюция в ума на англичанина в 200 години да добие точно противното значение. За вас това е философия. По същия начин ти имаш един съпруг, който може да те обича три, четири години и след 3-4-5 години измени се характерът му и не те обича. Не че се изменил характерът му, но изменила се неговата Любов. По-напред неговата Любов е била мъжка по форма, след пет години е станала женска по форма. Ти чувстваш, че станала промяна. Казваш: „Той не ме обича.” Не. Неговата Любов станала малко по-широка. Вие сте чудни по някой път хората. Той направи един хамбар, който побира 20 кила жито. Стане голям земеделец, събира сто кила жито, направи друг хамбар, който събира сто кила жито. Каква вина има този човек, че направил по-голям хамбар и има сто кила жито? Де е престъплението? – Няма никакво престъпление. Престъплението седи в употреблението на житото, в неговата обхода. В Любовта ние не страдаме от изобилие, но от една въздържана Любов. Всичките болести произтичат от въздържане на едно болезнено състояние. Всякога, когато ти трябва да обичаш и не възприемаш Любовта, ще дойде едно болезнено състояние. Неизбежно е. Не само за хората, но и за ангелите било неизбежно, каквито и да са големи князе, напреднали същества, от неразбирането на този закон са се отдалечили. Законът ще изправи работата. То са Божии закони. Хората не са виновати, но техните разбирания. Та сега трябва да знаем противоречията, които съществуват. Природата не обича еднообразие. Детето като дете обича по един начин. Стане на 15 години, обича по друг начин, стане на 21 година, обича по друг, на 35, на 45, на 55. Различава се тази Любов. Тези работи не трябва да ви смущават. Някой ще каже: „Аз имах повече Любов към Бога.” То е въпрос. То е твое лично схващане. Аз да ви дам един съвет. Когато си бил в най-добро състояние, трябва да имаш една статистика, колко пъти си се
89 вкисвал на деня, на седмицата или на месеца. Ако вкисването започва да става по-често през месеца, през седмицата, през деня, ти вървиш в низходяща степен. Най-първо, ако си имал много вкисвания, после се намаляват, ти вървиш във възходяща степен. Любовта има възходяща и низходяща степен, когато идем в съприкосновение с напредналите същества. Любовта става поценна. По някой път се бъркате в Божиите работи. Един мъж в съприкосновение с една жена по-високо културна, той се повдига. Някой път жената иде в съприкосновение с мъж по-високо културен, тя се повдига. Моралът не седи в тялото. Престъплението не става във физическия свят. Престъплението става в духовния свят, когато душите не се повдигат. Душите трябва да растат. Те са като скъпоценните камъни, като плодовете, които трябва да се изявят. Всякога, когато помагаме на тяхното развитие, ние служим на Бога в тяхното велико дело. Когато спъваме този велик процес, ние вършим това, което не е в съгласие с този велик Божи закон и затова носим отговорност. Невидимият свят казва да се не месим в Божиите работи. Често снахата казва на мъжа си: „Ти при майка си няма да ходиш!” От где накъде тази жена има право да забранява да ходи при майка си. Казва: „При майка си няма да ходиш!” То е прекалено. Ако той престанеше да ходи при майка си, неговите синове и дъщери ще престанат да ходят при него, ще се върне върху него това. Каквото правиш на другите, ще дойде на тебе. Каквото правиш на майка си и на баща си, ще се върне отгоре ти. Ако искаме да благуваме в света, ние трябва да бъдем гениални в света. Давай щедро, храни хубави мисли. Като видиш погрешка на човека, кажи: „Ще се поправи, за добро е.” Не го съди, понеже като го съдиш, трябва да го поправиш. Ако не можеш да го поправиш, задръж своето мнение. Този човек ти причинява една голяма добрина, понеже тази погрешка, която виждаш, той те избавя от нея. Аз срещнах един младеж, беше доста отдавна. Казва ми: „Аз
90 съм трезвеник. Знаете ли коя е причината? – Пиянството на баща ми ме накара да стана трезвеник. Като идваше пиян вкъщи, от обноските му се погнусих и реших да не пия никога.” Пиянството на баща му му подействало. Той е трезвеник, значи изправя погрешката на баща си. Отде знаем тия хора, които наричаме грешници, в света и те носят един товар. Колко нощи са прекарали в разкаяние, никой не го знае. Всички казват, че той е такъв или такъв. Търси изходен път и не може да го намери. Всичките души търсят някоя душа да разбира положението, да го извади от този мочурляк навън. По кой начин ще се очистят хората? Пране трябва, вода трябва, светлина трябва, култура трябва, говорене трябва. И ти трябва да знаеш какво говориш. Сега има една философия. Един адвокат съветвал клиента си, един селянин, как да отговаря. Казва: „Господин съдия, будала съм, не разбирам, будала съм, не разбирам.” Свършило делото, оправдали селянина, дошло ред да плаща на адвоката. И на него казва: „Будала съм, не разбирам, будала съм, не разбирам.” Прилага същия метод. Често и ние носим последствията на нашата философия. Трябва да внесем най-хубавото, което имаме в света. То е закон. Трябва да внесеш най-хубавото, за да получиш най-хубавото. Да внесем Любовта в най-чистата форма. Всеки един да внесе Любовта тъй, както разбира. Да му се не меси никой. Светът ще се оправи много по-лесно така, отколкото сега, когато искаме да се коригираме едни други. Не знаем законите и си създаваме ненужни страдания, плачове, скърби. Съдят ги, отделят ги, затварят ги. Хубави са тия работи. Затворът е хубаво, но този затвор трябва да се преобрази. Казва: „Да го отделим, той не е заради нас.” Новите времена изискват нови средства. Едно правило ще ви дам: Ако искате да въздействате на един човек, най-първо намерете в него една добра черта, която той има, нещо, което остава винаги с него и дръжте я в ума си. С туй вие ще
91 му помогнете повече, отколкото да го морализирате 10 години. Дръжте хубавото и имайте доверие в хубавото в него. Другите неща ги оставете, провидението сега ще ги изправи. И за себе си същия закон. Да вярваме в доброто в нас, в онова, което Бог е вложил в нас. Въпреки всички наши погрешки, като мислим така, ние ще излезем много по-скоро от мъчнотиите, в които сега се намираме. Казвам: Сега се нуждаем от мир.Мирът разбира светъл ум, добро сърце и силна воля. Силни хора трябва да станем всички. Важното е: „Това е живот Вечен да позная Тебе, Единаго и Истиннаго Бога.” Човек, който може да познае Бога, той е силен човек, който може да познае Христа, той е силен. Той има воля. Онзи, който не може да познае Бога, той е от слабите, от страхливите. Страхливите хора оставете настрана. Онези смелите, решителните, дръжте в ума си. Върху смелото, решителното във вас градете. Не бойте се. То е бъдещето благословение, което иде за света. Трябва да бъдем добри, когато живеем /на/ Земята. Да бъдем справедливи, когато живеем в духовния свят. Да любим, когато живеем в Божествения свят. Тайна Молитва. 25 беседа, държана на 22 март 1942 г., неделя 10 ч. Изгрев – София.
92 ДА ИЗПОВЯДАМЕ! Отче Наш. „Изгрява Слънцето.” Ще прочета няколко стиха от 12 глава на Лука от началото до 13 стих. „Духът Божи.” Какво трябва да изповядвате днес? Задава се въпросът, какво човек трябва да изповядва, какво учение трябва да изповядваме днес? Ако учиш медицина, ще станеш доктор по медицина, ще изповядваш, че си доктор по медицина. Ако си доктор по правото, ще изповядваш, че си доктор по правото. Ако си по естествените науки, ще изповядваш, че си доктор по естествените науки. Ако си доктор по психология, ще изповядваш, че си доктор по психология. Те са специални работи. Ако си мъж, ще изповядваш, че си мъж. Ако си жена, ще изповядваш, че си жена. Ако си дете, ще изповядваш, че си дете. Ако си слуга, ще изповядваш, че си слуга. Ако си господар, ще изповядваш, че си господар. Сега в какво седи изповедта? – Много неразбрана е изповедта. Направил си някакво прегрешение, да го изповядаш, това е изповед. „ИЗПОВЕДИ.” Съвсем друго значение турили на изповед. Трябва да знаеш нещо и да го знаеш на свят. Не само да говориш, но да знаеш основно. Сега жените аз ги уважавам в едно отношение. Казват: „Не си струва човек да бъде жена.” Не всякога. Някой път трябва да бъде жена и горко, ако не бъде жена. Ако искаш да научиш търпението, трябва да бъдеш жена. Да носиш едно дете 9 месеца в утробата си, търпение се изисква, геройство се изисква. Всичките генерали на бойното поле не могат да се сравнят с една жена, която носи едно дете. Тя ражда нещо разумно, ражда живота. В какво седи
93 достойнството на човека? Един мъж, който не може да услужи на една жена, не е мъж. Мъж е онзи, който може да услужи на една жена. Дете, което не може да забавлява баща си и майка си, не е дете. Какво значи забавлява? – Има една забава в Природата. Цялата Природа е велика забава за нас. Онези, които изучават великите хора, имат една смешна идея за великите хора. Те мислят, че са надути хора. Великите хора не са никак надути. В тях няма никаква надутост. Великият човек, той не мяза на една кратуна. Един велик човек следва не само училището на Земята, но следва и друго училище – те нищо не говорят. Смешно е на днешните хора, ако кажеш, че си свършил друго училище на Слънцето. Мислят, ако кажеш така, че си смахнат. Да краде човек не е смахнат, но да каже, че е учил в училището на Слънцето, ще кажат, че е смахнат. Да лъже другите хора не е смахнат, но да каже, че се е учил на Слънцето, е смахнат. Ние от сутрин до вечер живеем на Слънцето. Казва: „Може ли да си бил на Слънцето?” – Ти никога не си излизал. Той в Слънцето живее, но не иска да го признае. Земята от хиляди години се мъчи да си представи, че е извън Слънцето. Една погрешка е, че иска да се отдалечи от Слънцето, тя се върти около него. Сега не разбирайте буквално нещата. Слънцето е не само това, което виждаме. Под Слънцето разбираме онази вътрешна разумност, в която живеем. Разумността в света, това е Слънцето. Казва: „На Слънцето бил ли си?” – Бил съм на Слънцето, може да го подпиша с двете си ръце. Ако не съм бил на Слънцето, ще бъда първия глупак. Сега някой е смирен, казва, че не е на Слънцето. Мислите ли, че много знае. Ако е писал за това Слънце, което вие виждате, то е друг въпрос. Ти може да живееш в главата на един цар, без да живееш в неговия двор. Той като те види, фотографираш се в неговата глава, може никога да не си ходил в неговия двор, ти живееш в царската глава, отпечатан си, той те е видял някога.
94 Та казвам: Ако ние разглеждаме в какво седи величието на човека. Ви имате някаква идея. Някой човек за пръв път го виждате и го обичате. Кое ви заставя да го обичате? Кое обичате в него? Има нещо, което се обича. То не е конкретно. Ако ви попита някой, не можете да дадете отговор. Казвате: „Обичам го.” Че го обичате, обичате го, но кои са подбудителните причини? – Те са скрити от вас. Дотогава, докато вие не можете да си обясните Любовта в себе си, Любовта не ви се изявила, тъй както трябва. Вие имате само външните прояви на Любовта. То е една Любов на сенки. Не казвам, че тя не е Любов, но тя е нагодена според състоянието на хората. Сегашните хора със своята нервна система не могат да издържат лъчите на Любовта. Под думата „Любов” сегашните хора мислят, че като се влюби човек, роб става. Робството не е Любов. Единственото нещо, което освобождава хората, то е Любовта. Слънцето, като огрее Земята освобождава всички ония семена, които са притиснати вътре в нея, те излизат. Сегашните хора са били роби, че от постоянните лъчи на Слънцето хората са излезли от земята, започнали са да мислят. Горенето на Слънцето ги е накарало да ходят по Земята. Сега се заражда противоречие, какво е писано в Библията. Всеки може да оспорва какво е писано в тази Библия. Смешно, нищо не е писано в тази Библия. Много малко работи са писани. Има една друга голяма Библия, за която трябва най-малко десетина хиляди години да прочетем само половината от нея. Трябват 20 хиляди години да я прочетеш цялата Библия. Има и картини вътре. Всичките тия епохи са описани с картини и ти трябва най-малко няколко милиона години да изучиш и да се опознаеш. Сега някой прочел Библията и дошъл до Откровението. До Откровението дошъл, друга манджа да яде. Казва: ”Слънцето ще потъмнее, Луната ще потъмнее.” Слънцето е емблема на държавата, на светската власт. Когато се казва, че Слънцето ще потъмнее, значи властта
95 на всичките държави ще потъмнее. Кога се казва, че Луната ще потъмнее, значи всичките религиозни вярвания ще потъмнеят. Когато се говори, че всички звезди ще паднат от небето, това са великите хора, които ще паднат. Това са уподобления. Онези звезди, които падат, те са велики слънца. Де ще паднат, на кое място ще паднат? – Простите хора казват – звездите падат. Падат тия, малките парчета, но изгарят. Та казвам: Тепърва ние имаме една епоха, в която човек трябва да учи и то с Любов. Ако учи другояче, то е товар. Сега гледам учените хора, които поддържат Айнщайновата теория, не можаха да издържат. Тя е смешна. Те са толкоз малки работи. Иска да знае Айнщайн разширява ли се Вселената, дали е безгранична или гранична. Дойде и намериха, че още се разширява, расте. Намериха, че сегашният свят е относителен. Какво се подразбира под думата „относителен”? – Може би, ако ние запитаме мравите за Вселената, какво понятие ще имат. Съвременните хора са слепи. Тя е сто пъти по-голяма, отколкото те я виждат. Всичките ни телескопи са направени според нас, тя е сто пъти по-голяма. Найголемите телескопи още нищо не виждат. Те не са приспособени. В човека ще се създаде нова мрежа. Ние не схващаме всичката светлина. Ние схващаме само 7 цвята. Светлината има повече цветове. Някои мислят седем. Седем засега. Едно време бяха три, после четири, пет, шест, сега са седем. Светлината се развива. Какъв ще бъде погледът на един ангел за Вселената? Има един разказ. Един астроном се молил да му покаже Господ величието на Вселената. Като наблюдавал небето, явило се в него амбицията за величието на Вселената. Молил се много, Господ да му покаже величието на Вселената. Господ изпратил един ангел на Земята и му казва: „Ще го вземеш, ще го лишиш от неговото тяло, но ще му оставиш човешкото сърце.” Взел го ангелът да го носи по Вселената. Минали през Слънцето, минали през друго
96 слънце, навлезли във Вселената. Казва: „Няма ли край?” Казва му ангелът: „Това е още началото.” Казва: „Моля ти се да ме върнеш, моето сърце не може да издържи. Не е за мене това, върни ме пак на Земята.” Сега най-високите идеи за оня свят, какви са? – Чисто човешки идеи. Такива напреднали идеи. Къде е оня свят. Вие мислите като въздуха. Като стъпиш на оня свят толкоз твърда почва има, че е по-твърда от диамант. Сега аз не искам да доказвам, че е твърда. Който не вярва да иде да провери. Аз, който съм видял нещата, не ги доказвам. Който не вярва, да иде да ги провери. Нито аз искам да ми доказват на мене. Без доказателства. Как ще ми доказват дали пея право или не? – Аз съм автор. – „Отде знаеш?” – „Чух го. Отлично пее човекът.” – „Какво доказателство? Кой професор го доказва?” – „Никой професор не ми доказва. Аз го зная.” Ние имаме пет сетива. Като пипна с пръстите, познавам, че материята е твърда. С пръстите познавам тази твърдата материя. Какъв е вкусът? – Ще близнеш и ще познаеш сладко ли е или горчиво. После тази твърдата материя има и ухание. Под думата „твърда материя” разбирам организирана материя, тя издава звук. След туй тя е по-модно облечена, в дрехи, с краски. Ние сме дошли до гледането. Туй е азбука. Седем букви са открити в Битието. В Битието знаете ли още колко букви има? Сега не искам да ви казвам още колко букви има, защото ще ви смутя. Не искам да смущавам хората. Ако ме пита един човек и каже: „Колко ти дължа?” – Казвам: – 50 стотинки. Не се смущава. Изважда и плаща. Ако му кажа 500 хиляди лева, ще се смути. Като му кажа 50 стотинки, никак не се смущава. Малкото е разбрано, голямото сплашва човека. Та казвам: Най-хубавите неща не се доказват. Любовта не се доказва. Мъдростта не се доказва. Истината не се доказва. То са непосредствени неща, които засягат човешката душа. Всеки един човек в света, който е излязъл от Бога, той носи Божието
97 благословение. Всички онези същества, които са излезли от Бога, понеже всички са излезли в разни епохи, ние мислим, че някои хора нас не ни ползват. Ние са самозаблуждаваме. Няма същество, което като срещнеш на Земята, да не ги причини едно голямо благо. Сегашните хора се оплакват, страх ги от влияния. Лошите влияния произтичат от закона на безлюбието в света. Ако за големият син намисли баща му да му остави най-вече, той веднага започва да се държи със своите братя и сестри... Той е любезен с баща /си/ и с майка си, но той има една задна цел. Онзи брат, който иска да помага на своите братя, постъпва другояче. Ние трябва да бъдем ония синове, които искаме да помагаме. Досега ние сме били синове да се обличаме най-хубаво, да вземаме първите места. Във времето на Христа се яви една майка с двама синове, която искаше да тури единия отдясно, единия отляво на Христа. Целият християнски свят иска да бъде отляво или отдясно. Не върви. Най-великите хора вземат последните места, глупавите първите места, светът ще се оправи. Първите места за ядене дайте ги на глупавите. Умните хора да се наредят последни. Ние трябва да изучаваме Вселената такава, каквато Бог я създал, не каквато ние я създаваме. Всичкото противоречие седи в противоречивите възгледи. Колко майки ще срещнете сега, които отговарят за качеството на майка? – Много малко. Колко бащи ще срещнете, които отговарят на качеството на баща? – Аз не искам да направя упрек на съвременното човечество. Намирам, че семейният живот на птиците е много добре развит. Наблюдавайте, там майката мъти, после бащата топли яйцата, помагат си. Като се излюпят и той, и тя носят храна. Като ги отхранят оставят децата свободни. И в тях има различие. Майката обича някое повече, бащата обича някое повече. Имат симпатия. Неизбежно е. В Природата няма такова равенство. Под думата „равенство” разбираме същество, което обича повече, повече го обичат, което
98 обича по-малко, по-малко го обичат. Онези, които не разбират този закон, казват: Не ме обичат и те малко обичат. Много го обичат и той обича много. Обича човекът, много е богат. Обича много. Бог му дал. Ако говорим за богатството в този смисъл, което се дължи на ума, на сърцето на човека. Този човек, който много обича, много му е дадено. Но и много се иска от него. Съвременните хора страдат. Много им е дадено. Съвременните изследвания /на/ учените показват какви възможности има в човека. Те казват, че всичкото знание, което има днес човек, може да се запечата на 90 книги като Библията. Ако това знание се напечата в човешкия мозък, ще остане място още за 900 такива книги. Тогава едва една десета от това, което е в човека, е развито. Какви големи възможности има, девет десети има неразвито. Някой пита: „Какво трябва да правя?” – Ще учиш. Оженила се младата мома, тя бяга от мъжа си. Тя няма търпение. Трябва да го търпи. Че тя ако имаше Любов, този мъж ще бъде по-лек от муха. Тя ще го хване за врата, ще му каже: „Ти си пратен да ми помагаш. Ако помагаш, ти си мъж.” Той ще каже: „Ако търпиш, ти си жена. Не може да търпиш, не си жена. Да си върви.” Не може той да помага. Той да си върви, не е мъж. Следователно, в сегашното разрешение, ако жената не носи търпението като основа на себе си, не е жена. Ако мъжът не може да услужи на една жена, не е мъж. В най-разбраната форма не е мъж. Казва: „Да бъде кавалер.” Чудна работа. „Кавалер.” Тази дума е безсмислена. „Кавалер”, значи конник. Той е кавалер без кон. Как е кавалер без кон? – Казва: „Кавалер не е.” Няма никакъв кавалер. Казва: „Дама.” Оставете, дама нас не ни трябва. В България колко дами има? – Такива нас не ни трябват. Нас не /ни/ трябват дами, ни лейди, но жени ни трябват. Давам смисъла на две думи. „Деви”, „девици”, значи чисти. Жена е, която има търпение. Тя носи живота. Дама, като умре мъжът й, ще се почерни, ще иде на гроба, ще се поклони и ще си замине. Тя гледа какво /е/
99 оставил на нея. Лейди е, като умре мъжът, ще иде на гроба, ще тури цветя на гроба, ще тури вода, ще остави той да разрешава въпроса. Ако е жена, ще го възкреси. Ще го зачене в себе си, ще го роди. Искате да възкръснете, ще минете през тесните врата. То са тесните врата, вратата на раждането и смъртта. То са два пътя, по които човек трябва да мине. Този въпрос не може да се разбере без онзи вътрешен процес, без онази чиста представа за нещата. Ти седиш най-първо и нямаш една идея. Онова, което Бог е създал като жена, какво е? – Онова, което Бог е създал като мъж, какво е? – Трябва да имаш представа, че по образ и подобие го направи. Трябва да имаш представа. За жената не казва, че я направил по образ и подобие. Но за първия Адам казва: „Направи го по образ и подобие свое – мъжки и женски пол.” В първото създаване и двамата ги направи. Във второто създаване мъжът е направен, но за жената нищо не е казано. Жената тогава не беше, тогава тя беше дете. Не говоря за Ева, тя отпосле стана жена. Тя не беше подготвена за жена. Тя едва сега е Ева. Като се яви в новото човечество, Ева ще издържи изпита си. Ева в новото човечество, което сега иде, ще роди нещо хубаво. Те ще се нарекат хората на братството. Засега Ева, която родила, не зная какво да кажа. Ние сме онази Ева, която ги роди вън от рая, единият брат уби другия брат. Сега родените са от първата Ева, всеки гледа да убие другиго. Всичкото недоволство в света произтича от там. Има нещо от майката, Новата Ева, която иде в света, трябва да изяви роденото от Бога. Казва в /се/християнството: „Да се родят.” Трябва да дойде една Ева в света. Апостол Павел казва, че ги родил. Те загатват за тази първата Ева, която Бог създаде по образ и подобие. Тя слиза сега на Земята. Първият човек, когото Бог създаде и той слиза сега на Земята. Дето се казва – Второто пришествие, Възкресението. Туй Възкресение ще бъде новото раждане, в което хората ще се родят по нов начин. Няма да се раждат както сега. Сега вас може
100 да ви се вижда малко странно. Ако влезете в един музикален свят, знаете ли колко странни работи има? – Аз съм слушал мнозина да изпълняват някои сполучливо направени, някои майстори съм слушал, никакъв образ не дават. Щом се дават тоновете, веднага образ се дава, има трептения. Цяла епоха представят, някои имат само размътени образи, нищо определено нямат. Казвам: Ако нашата мисъл, ако нашите чувства, нашите постъпки /не/ ни дават един чист образ на нещата, ние нямаме една престава за Бога. За пример, ние мислим, че то е велико същество някъде. Аз Го виждам скрит зад най-дребните неща. Заставам пред един цвят и с благоговение седя, Той е скрит зад него. Гледам колко хубаво е направено това цвете, какъв аромат има.Казвам: „Господи, Господи, познавам Те, Ти си.” Не казвам и това, но като дойде, изменя се лицето ми, погледът, мислите ми, всичко става друго. Влизам в един друг свят. Отваря се един свят, виждам ангели, които изложили своите картини. Всеки цвят е една картина на един ангел, който е работил. Седя с благоговение в туй изложение. Гледам един цвят, други и гледам да не наруша нещо, да се не събори някоя картина някъде. Такава една ясна представа имам. Та казвам: Когато дойде един музикант, аз го виждам. Та когато аз видя един музикант, те нямат една поза. Клати се на една или на друга страна, като че мъчно се свири. Има едно клатене немузикално. То не е хармонично според мене. Аз съм изучавал музикалните движения на всеки тон. Има известни движения, които са важни. От движенията зависи здравето. Когато мислиш, се движиш, когато чувстваш, се движиш, когато постъпваш, се движиш. Да знаеш какво е движението на постъпките, какво е движението на чувствата и какво е движението на постъпките. Ти ще имаш ясна представа. Казвам: Сега ни трябват хора, които са опитали. Нас ни трябват музиканти, които са следвали в консерваторията на Слънцето и
101 са дошли на Земята. Тези тук, които сега се упражняват, минават за професори по музика. Щом се занимавате с музика, ще дойдат един ден и ще ви вземат. Достатъчно е 24 часа да бъдете там, като се върнете, ще бъдете професор тук. – Как е възможно? – Аз ще ви докажа, което не се доказва. Легнете вечерно време, сънувате, че оттук отивате в Америка, свършите колегия, университет, вземете докторат, връщате се в България. Как става? – Цяла една епоха, а ти за една вечер свършваш. Такива сънища са ми разправяли. Та казвам: Онези, даровитите, гениалните деца, които се раждат, как на 4-5 години свирят на пианото. Раждат се. Но тия деца са били на Слънцето. Не мислете, че гениалността е от Земята. Земята не е за гениалните хора. Тук се проявяват гениите. Като го хванат, като го турят при най-лошите условия, ще може ли да търпи. Ако може да се освободи музикално, ще пее на гъстата материя, ще пее и тя ще те пусне, ще минаваш, ще претърпиш. Един /ден/ Буда искал да се освободи, да си поотпочине, да не мислят заради него. Легнал под едно плодно дърво и заспал. Дебнала го тази астралната змия, обвила го и като се събудил, намерил се стиснат. Той започнал да се смалява, смалява, станал толкова малък, че се изплъзнал от нейните гънки. Сега музикантите, като дойдат лошите условия, смаляват се, смаляват се като излезе навън, той вече е музикант. Без Любов по музика, не може нищо да се постигне. Може да ми каже някой, че може да постигне, но то е невъзможно. Ще туриш в основата Любовта. Ще пееш, тия ноти, като произнасяш, като че пее някой в душата ти. „До” пееш, носи блага,„ре” пееш, носи блага. След като изпееш една гама, една песен да се чувстваш радостен. Сега изпееш една песен, дотегне ти. Това не е пеене. Аз не пея така. Не може да се пее така. Сега кой е начинът, по който вие можете де постигнете нещата? – Понеже не сте работили над себе си, вие имате едно бъдеще, вас ви въодушевяват обикновени хора. Хубаво е да ви въодушевяват. Но казвам: На вас ви трябва
102 да се спре някой цигулар при вас. Има един анекдот за Паганини. Като минавал покрай една улица, вижда един стар цигулар, побелял, паднала цигулката, той седи и мърмори. Взел Паганини цигулката и започнал да свири. Събрала се цяла публика. Гаванката на стария цигулар се напълнила, всички хвърляли. Та старият цигулар казва: „Синко, защо не дойде по-рано, къде си толкова закъснял?” – Какъв отговор е дал Паганини? – Казва: „Благодари сега.” Казвам: Туй наричам гениалност. Гениалният е този музикант, който се е спрял в Невидимия свят. То е гений. Не мислете, че в дадения случай вие сте гений. Геният е особено същество от Божествения свят, нищо повече. Талантът е едно същество от духовния свят, обикновеният човек е от Земята. Сега мислим, че сме талантливи и гениални. Ако си талантлив, ти си от духовния свят, посетило те е едно същество. То, докато е с тебе, всичко върви. Ако си гениален, посетило те е едно същество от Божествения свят, помагат си заедно. Сега някои, които не разбират казват: „Тъй ми каза Духът.” Оставете този начин, но говорете тъй: Тъй ми каза Духът. Духът в човека никога не говори като човек. За мене е тъй. Много рядко говорят духовете. Защото езикът им е толкова съдържателен, една дума на едно гениално същество в духовния свят, е цяла реч от 10 000 думи. Тази реч като ти каже, никога няма да я забравиш. Като влезе, тази дума е светлина, веднага умът работи. Дойде мъчна задача, веднага я разрешава. Това същество разреши задачата и казва: „Подпиши се.” Дойде друга задача, разреши я и казва: „Подпиши се.” Ти мислиш, че си гениален. Ти си само този, който се подписва. Ти си свидетел. Казва Писанието: „Ще изпратя Духът си.” Когато Бог изпрати Духът Си, всички хора ще бъдат гениални. Гениално в нас е само Божественото. Само духовното е талантливо. Та сега както е на Земята, казват, че има гении, полугении. Това не е обяснение. Гениите имат особени линии. Те имат особено устройство на